Jump to content

(69) Срещи с Учителя. Разговори с Де Кореи, французин сенатор, Меменджиоглу и важен съвет


Recommended Posts

(69) Срещи с Учителя. Разговори с Де Кореи, французин сенатор,

Меменджиоглу и важен съвет

[Среща с Учителя,] 29.ХII.1939 г.

«Кьосето е слабо в устоите на чувствата. Волев е. Английска политика води. Тикна Англия финландският народ467, в Турция - земетресение; в Америка... в Италия - пожар в папата. Провидението туря прегради. Страданията на финландците, силният студ се дължи на земетресенията - освобождава се електричество. От невидимия свят предупреждават тоя свят. Има една велика политика, висша политика в света - турят хората на работа. Естествено е да се пласират излишъците на България (за Русия).»

[Среща с Учителя,] 3.I.1940, 12 часът:

Христос беше навремето си за равините и еврейските учени престъпник, а сега е боготворен от 500 милиона хора. И сега е така (със самия Учител) - за сегашните той е престъпник, а за бъдещите той ще бъде почитан.468

Среща [с Учителя], 15.I.1940г., 10 ч сутринта

«Английската политика насъсква финландците. И след като изчезнаха Полша, Чехия, кой ще има доверие в нея?469 Политическият живот не може да се оправи. Една бомба като се пръсне, какво можеш да поправяш - гледай само по-далеч да си и по-як заслон да имаш. В битието има закони, които не дават да се удари един народ два пъти, както няма и два прилива един след други. Русия даде повече от два милиона жертви за идеи и сега няма да се позволи да се дадат повече.470 Искаха да намесят и Турция, но дойде земетръсът. Ако безверниците правят грешки, верующите по-малко ли ги правят? В Германия се заражда нещо хубаво. Краят на века е сега, културата си отива, ами да си иде по-леко. Божествените идеи идат и ще се наложат по необходимост. Духовниците не са в състояние да направят добро - колкото вълкът може да направи добро на една овца, да й прави операция. Два прилива в природата не могат да дойдат едни след други. Някога гониха богомилите и сега искат да гонят пак, но това не може. Сега трябва да платят за погрешките на миналото.471 Религията е една византийска дреха - има молитва: «Пази ни, Господи, от византийските лукавщини.» Как се предава закон Божи? История на нещо, което е станало някога между евреите, но какво съотношение може да има със сегашния живот? Преди две хиляди години Христос беше грешник за еврейските първенци, а сега е праведник за милиони - след 2000 години и аз ще бъда праведник, сега съм измамник.472 Колкото еврейските равини бяха прави за Христа, толкова и сегашните духовници са прави за мене. Нека си дойдат последствията...»473

Среща с Царя във Враня на 15.1.1940 г. от 6 и ½ до 9 вечерта

Повод за тая среща бе поведението на Кьосето. На няколко пъти стана отменяне на едни кандидати с други, и то въпреки Министерския съвет и даже желанието на царя, като Кьосето, вероятно под влияние на Спас Ганев и брат си, лично ги беше отменил и по тоя повод беше наложил престъпници като Иван Петров, самия Ганев (за последния аз ходатайствах Багрянов да отстъпи и Стоил ходи да нареди работата), Кръстю Гетов, Серафим Георгиев, Дени Костов474 и пр. отречени хора. В това държание на Кьосето - за два дена да се сменя в противоположни работи - дава възможност на опасни прецеденти, още повече, че е съвсем изморен и може да стане проводник на опасни работи, макар че самият никак не е лош човек, но от много места го изнудват. Севов казал на царя, че искам да го видя, след като бяхме говорили с него. Посрещна ме лично царят и ми вика със смях:

- Влизайте с галошите, както при Кьосето.

И аз се вмъкнах наистина с шушоните вътре в салона и там се съблякох и събух, като си хвърлих палтото на един стол. После се поздравихме за Новата година, че не бяхме се виждали, а след това седнахме и аз го закачих за срещите му откак не бяхме се виждали. Започна да ми говори за срещата си с Де Кореи475. Накъсо, впечатленията и разговора:

- Изглежда, че е дошел да продължи делото на лорд Лойд, който не успя тук, а в Сърбия и Румъния има успех.

- Разговорът е бил главно върху поведението на България и сближението с Русия. Трябвало да се направи блок.

- Но - казва му царят - този блок вече може да се яви като опасност за някого или да бъде предизвикана изкуствено и тогава ще бъде лошо.

- Но защо сключвате договори и с Русия?

- Ами и вие флиртувахте три месеца с нея и какво да правя аз, ако вие приготвихте само флирта на Русия? Аз ли съм виновен?

- Не, Англия никога не е мислила сериозно за това - казва Де Кореи.

- Как не е мислила, когато 15 дена преди разрива мина тук Потьомкин и той сам ми говори за бъдещите възможности на новия англо-руски договор.

- Това не знаех - казал той. - А Вие сега какво искате? Ние имаме добри отношения с всички съседи. Не искаме да се караме с никого.

- По-тесни отношения.

- Но какви?... Стурците имаме съглашение още от 1925 година, оттеглихме си войските. Ето сега, при тая беднотия, която имаме в нас, ние за нашите бедни не сме отпуснали 2 милиона лева, колко повече... С гърците сме добре, със сърбите - също. С румънците, ако ни бяхте дали Добруджа миналата година, сега щяхме да сме приятели, да им помагаме. И сега няма да ги нападнем, но от аспирациите си не можем да се откажем. Аз не съм излизал много време навън, Вий сте по-правилно ориентиран - може ли да ми кажете: дали ще се свърши войната скоро?

- Няма тия изгледи засега.

- Е, виждате, ние трябва да се готвим, за да може да издържим. Но аз ви казвам, че ако се не вземат мерки да се спре войната, преди да се е проляла кръв, ще загине европейската цивилизация. Ще настане хаос и всички държави ще пропаднат. Народите няма да изтраят.-

Де Кореи:

- Ами ако Русия дойде да вземе Бесарабия, вие какво ще правите?

- Какво можем да правим? Това ще зависи от времето, но ние искаме да си останем неутрални и да получим по мирен начин това, което ни се пада.

- Вие трябва да бъдете строго неутрални, инак ще бъде много лошо за вас.

- Изобщо - казва царят, - беше страх от Русия, желание да ме склони за блок и заплашване с Божие наказание, ако не послушаме Англия... Казах му, че политиката, която следваме, се одобрява от целия народ.

- Да, сега вашият народ е по-добре.

Опитал се да му говори за Стойчо, но царят отклонил разговора, че това е вътрешна политика.

После ми разправи много подробно и за Меменджиолу - турчина, и за Де Кореи ми говори много краснорчиво, но аз не мога да запомням разговорите и възраженията, но ми направи впечатление, че царят е отбивал много майсторски всички опити да го притиснат. За турчина ми каза, че гледал с английски очила, но имало една разлика - те не искали да има блок. Това зарадвало царя, защото той му казал, че е опасно, като се ритат атовете, да не пострадат магаретата. После турчинът казал, че те не искат да воюват. Събудил се е един страх като в старите турци от Москва, каза ми царят. Турчинът настоявал, понеже сме се сближили с московците, да не би да се виждало лошо, та сега да се публикува и едно друго комюнике, че и с турците сме добре.

- Съгласих се - каза царят, - само не и с това, че ще защитаваме неутралитета си, както те искаха. После дойде сенаторът френец (името забравих).

Той бил много войнствен и казал, че няма да мине без кръв, че Франция ще удари и пр. Царят и на него говорил доста, но той си останал със своето си мнение, че Германия трябва да се удари. И той не можел да каже кога ще се свърши - скоро или по-бавно - войната. И той искал да сме строг неутралитет, блок.

След това царят ми разправи за генералите, с които се е срещал, българските, и от които не беше никак доволен. Разправи ми и за себе си и че се чувствува крайно изтощен, и заприказвахме за Кьосето. По едно време му казвам:

- Няма да се сърдите, но мисля, че ако имаше един идеен човек, Вие би трябвало да му отстъпите да носи тая тяжест, но на човек, когото не знаете къде утре ще бъде - не може.

- Да, знаеш ли, че от десетина дена и аз мисля буквално същото, Лулчев -ми каза царят изненадан.

- Когато един народ дава това доверие с по толкова хиляди гласове, то е както кога плащах много пари за едно представление и ако това представление не струва, ще счупи главата на актьорите.

Той се съгласи. След това говорихме, по-право - аз му говорих - за двете Българин: едната - парфюмирана, другата - окъсана и с ръце като копита, звероподобна, изоставена на грижите на една паразитна интелигенция. Трябва представители на земеделци, на работници да влязат в състава на камарата. Казах му, че трябва да се привърши с Кьосето. И той ми каза, че е съгласен, но как да се манипулира? Приказва ми за себе си, какво е правил тоя ден, какво е мислил, че е много изтощен, че няма сили, че акумулаторите му са празни вече и пр.

Аз му казах, че всеки ден си носи своите задачи и решения и нека сега не решава това, което не може да реши.

- Как да процедираме?

Извика и Севов и той му каза, че Кьосето, като е стопил и премахнал всички около себе си, сега е премахнал, изсмукал и самия цар. Каза, че Генчев е обвиняван да е взел 6 милиона лева от Спас Ганев и затова сега го поддържал и пр. Остана да премисли как да се направи и докажем на царя утре сутринта.

След това към 9 и половина вечерта отидохме в Недев, нямаше го. Почакахме го и му казахме, че утре сутринта ще се види с царя и ще видя какво трябва да прави. През нощта много мислих и на сутринта се видяхме със Севов и му казах плана си и той каза, че е мислил същото: по повод [на] терора и телеграмите царят да извика Недев и да го пита за това-онова и кой не искал Гето Серафимов и пр. Той да поеме всичко върху себе си, а после да заяви пред съвета, че не може да решава сам, а че е поел ангажимент тия хора да не се избират. Тогава всички да си кажат мнението, което Кьосето или ще приеме, или ще трябва да си иде. Това стана с царя, говори, обаче Недев сглупи и вместо да каже съвета, каза го лично на Кьосето и сега тая вечер Кьосето си върши каквото си иска. Сега (18-и) говорих с Недев в Пловдив и той каза, че било скандал, но не може нищо да стори. Царят, горкият, е много ядосан и сигурно ще иска да се отърве от Кьосето и от Недев, и от Багряна...

Бог да ни е на помощ, защото все пристигат руси и англичани и купуват, а понеже царят им се противи, ще се мъчат да му сторят нещо, и то пак чрез българи. Бог да пази България! И нас покрай нея...476

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...