(83) Среща с царя на 30.VI.1940 г. във Враня от 9 до 11 и ½ преди обед

[valiamaria]

(83) Среща с царя на 30.VI.1940 г.

във Враня от 9 до 11 и ½ преди обед

Още преди месец и нещо бях казал на царя, че за нас важните събития ще настанат към 23 юни. На 23-ти започна реквизицията на бинокли и револвери. Писах му веднага писмо, а на 24-ти започна пък гражданска мобилизация срещу работничеството. Писах му, че това е погрешна политика. На 26-и започнаха руски работи в Бесарабия и той почна да ми праща телеграми и рапорти чрез Севов. Имаше едно уплашване и желание да се бърза. Задържах ги. Казах да искат сведения в Берлин. Да се срещнат с тукашните немски и италиански.

При влизането той ме нарече:

- Да се видиме и с тайния си съветник.

Аз започнах да се смея. Разправи ми какво е говорил с немеца и какво е настоявал да ни подкрепят. От него е разбрал, че вероятно Карол със своето нагаждане към националсоциализма е докарал, ускорил идването на русите, които са видели в това едно желание да се препречи пътят на тяхното влияние към юг и са решили да свършат тая работа.

- Вие ни изоставяте за тия, които вас изоставиха - рум[ънците], заради вашите сметки и смръдлив петрол. Също кокетирате с турците - както някога беше фон дер Голц, сега е Папен⁵³⁹; а ние, които задържахме целия балкански блок, да ви не удари през средата, за да ви счупи оста, та можехте да си реализирате плановете, нас не ни зачитате за нищо. Но ако все така карате, тука ще стане славянско море. Аз не мога да се боря с народа си, а ако той вижда, че само други го подкрепя, да остане признателен там (думата е за Русия).

И много още друго, което той ми каза и което е много хубаво, но аз не го помня в момента. Много хубави, и главно - правдиви, доводи. Той му обещал да стори каквото може но - казва ми - добил впечатление, че не е ориентиран.

За италианеца Мажистроти казва, че още по-малко е бил ориентиран, че бил много се смалил и наплашен от Англия и че сега е в понижено състояние.

От разговора, който за мое съжаление не мога [да] си спомня дословно (царят го цитира фраза по фраза - много помни!), той разбрал, че не трябва да се надяваме на никаква помощ от Италия, че турците може да ни нападнат, но те не могат да сторят нищо и пр.

- И това било дипломат на моя бабалък! Дано ги набият малко, та да си наведе носа и моята!...

Спомних му, че те започнаха войната с това, че в 12 часа и 10 минути събориха моста помежду тях и Франция, да не нахълтали френците... те, които щяха да водят светкавичната война...

Четохме рапортите на Драганов от Берлин, които казваха, че германците се били съгласили да се водят преговори за Бесарабия, а русите ги повели по руски - с ултиматум, и те били много лошо настроени. Някои виждали ръката на Англия, някои искали да се примирят с нея, Англия, а да ударят на Русия, дори сега, като нямало Франция, да се биели и на два фронта... Казах му, че тия сведения Първанчо ги е събирал по кафенетата, че такива дивотии никой отговорен човек не може да говори, и остана да му искат допълнитлни сведения и разяснения кои са тези среди, от които той черпи. Казах му също, че от всичките тез отношения неговото спокойствие се тълкува като че ли ние имаме нещо свързано с Русия и това не ще е лошо, ако се пусне в клюкарниците, за да бъде занесено в Турция, та да си наляга парцалите, макар че тях и без туй ги е страх и ако трупат войски, то е да се пазят, а не да нападат.

Искаше да се съберат след пладне министрите на войната, външните работи, вътрешните и председателят Филов - да разискват. Искаше да се прави мобилизация на една дивизия. Казах му, че не ще е лошо, но да не се крие, а да се каже ясно какво се мобилизира, а не да се оставят слуховете да циркулират. Говорих му за необходимото да се премахне тая паплач, която обира народа, и да се не чака да сторят други това, което и той може да направи сам. Той ми каза, че това не може, че знае всичко, но няма сили в себе си и пр.

- Вие видяхте как свърши Батенберг, Вашият баща - също, няма защо да повтаряте техните погрешки. Баща Ви затвори Стамболийски, а после го извади и тури за министър. Сега земледелското съсловие има представител, а туряте работниците в затвора, за да ги вадите утре и туряте за министри ли? Защо? Не е ли по-хубаво всичко навреме да се прави? И защо се взе такова лошо изходно положение спрямо работниците, тъкмо тогава, когато Русия се приближава на 200 км от границите ни?⁵⁴⁰ Защо се предизвиква тоя народ? За да направи правителство в Бургас ли, и след 4-5 дена да дойде и в София? Кой ще защищава тоя строй? Тези мухлясали мозъци или прогнили и скапани хора, които гледат само своята полза, без капка идеализъм. Властта трябва да бъде капелмайстор, да оперира с обществените течения, а не да ги създава. Тази псевдоинтелигенция, която само говори, но не е годна нищо да жертвува - тя трябва да си иде и да дойде друга - от самия народ и с неговите идеали. Сегашните са сибарити. Я погледнете къде направиха работническата болница - всред боклуците, и си създадоха удобства за себе си, а работниците са третирани като роби. Хората сега съсипват здраве, а не работят - безмилостни са в експлоатацията. Защо закрепостяват работниците, а са оставили господарите да вилнеят? Защо търговците, както и по-рано Ви казах, да взимат лъвския пай, когато това може да стори държавата, а те да бъдат само агенти, като тия на храноизноса? Защо ще чакате да дойдат други да направят това, което и ние сами можем?

- Това не мога. Аз ще си ида заедно с тях...⁵⁴¹

- Защо? Не си крал заедно с тях, [та] да си отиваш с тях. Тук трябва малко по-голяма решителност...

- Не, по-рано - при Стамболийски, паднаха глави. При Цанков - също. Не, сега това не мога. Сега съм сам.

- Тъкмо по-добре, че сте сам, че няма да падат глави, и пак работите ще станат хубаво.

Говорих му, че селяните сега са по-доволни и задоволени, благодарение на Багрянов, че ако той вземе и Министерството на труда, би могло да се постигне нещо по-добро за тоя народ. Той с това е съгласен, но по-далеч не отива - смята, че е свързан с това поколение на интелигенция и че не може друго да стори, освен да изчаква събитията. Настоях, че и той трябва да се меси от време на време, за да не стават излишни опити за сметка на народа. Той тогава ми каза нещо странно:

- Ний сме място на нещо нетрайно. Гледай - и това, което произвеждаме: ягоди, череши, домати - не траят, развалят се. Ябълките ни също не траят. Даже въглищата ни, единствените в света, сами се палят. Не сме нещо трайно.

Възразих му, че Богомилите дадоха основа на новата епоха.

- Да, за квас ни бива, но тестото ни не струва.

Почнах да му се смея, че е намерил такива отрицателни аналогии и ги е нанизал на една връв... Ами и аз си мисля и се вглеждам. Говорих му за лошите обувки във войската, за далаверите в техните складове и че щом не е ортак с тях, няма защо да ги търпи.

Говорихме за Народното събрание, за Логофетова⁵⁴², който е казал тия фрази, които беше ми изпратил, и че ще е хубаво да се сменя бюрото, а също така, като се направи предложение, че в нас депутатите са изборни, а не прогласявани, да се изпратят прогласените да се избират наново.

Кьосето не искал да иде в Швейцария, а в Берлин искал да иде като пълномощен извънреден пратеник... Казах му да не върви по кефа им... Николаев, и той искал да става посланик някъде, понеже сега като председател на комисията искал да я събира (парламентарната). Казах му да не става играчка на такива типове в ръцете. Той тука за нищо го не бива, та там ще направи нещо...

Виждам изобщо безсилие и бездейност... Всеки си гледа личното, лесното... Боже, пази България!

Говорихме по много още въпроси (за мобилизацията и др.), но вчера ме прекъснаха при записването, а сега не мога да си спомня какво съм записал и какво не.

В резюме: защитата [на] каузата на царя пред Германия и Италия за Добруджа е отлична, много разумна и принципна. По вътрешната политика е нерешителен и изглежда, че се намира под влияние на Севов да прави преврат с «Млада България» и ратниците, но той още не се решава. По външната политика ще стои на неутралитет, но искат да мобилизират, на което аз се съпротивлявам, защото ще се харчат напразно средства и рискува.

Той изглежда, че по-лесно би се доверил на Германия, отколкото на Русия, макар че и последните не са лошо разположени засега, въпреки мизериите, които им се направиха с открадването на книгата в Пловдив на изложбата, и после - с това шантаво държание към работниците... Но както и да е, ще има една пауза, която, ако се използва разумно, ще може да се поправят погрешките.

На тръгване, когато да се разделим, аз му казах:

- Прави ми впечатление, че Вие имате едно Мажино в главата си и държите само пасивни мисли. Вие ще мислите за победата като главна цел, а пък за защитата - като отделни епизоди от борбата за тая победа.

Царят се малко замисли и ми каза, като ми държеше ръката за сбогом:

- Това е права идея. Аз ще помисля върху това.

След като се върнах и бях при Учителя, след това се чувствах много изморен и въпреки че Багрянов ме потърси да се срещнем, отказах му, защото бях някак вътрешно недоволен. Като че ли бях насилил нещата и бях развалил хармонията вътре в себе си. Слава Богу, после дойдох на себе си. Но изглежда, че около царя е един ад от интриги и той като някой змей в море от тях се извива на разни страни и търси опора някъде... Бог да му е на помощ, на него, па и на всички нас...

2.VII.1940.