Jump to content

(106) Среща с Царя на 19.XII.1940 г. в Стоянови, от 8 и 12 до 10 и 1 /2


Recommended Posts

(106) Среща с Царя на 19.XII.1940 г. в Стоянови, от 8 и 12 до 10 и 1/2

На 18-и вечерта царят беше ми изпратил доста шифровани телеграми - рапорти от Берлин от аташетата по печата, от Драганов - разговора му с Хитлер, който беше особено важен, и от Анкара, Виши, Рим, Лондон и пр.

В разговора, който траял час и четвърт, Хитлер е настоял да влезем в пакта, да не ни закачат русите. Той казва, че когато Молотов поискал да влязат и русите във Варна и Бургас, Хитлер го запитал - защото Молотов му казал: «Както вие влязохте в Румъния» - «Но нас ни поканиха, вас каниха ли ви в България?» Молотов замълчал. «Втори път го запитах след малко - казва Хитлер на Драганов, - той пак не ми отговори.» Когато Драганов му напомня, че ако влезем в пакта, турците ще ни нападнат, Хитлер избухва: «Няма да ви нападнат, защото аз за 24 часа може да се споразумея със Сталин, и Турция да изчезне от Европа! Те няма да смеят да ви нападнат.» По други повод Хитлер казва за Русия (от което тъкмо се потвърди това, което отдавна им казвах - че Русия и Германия не са на нож още, защото Германия разрушава буржоазния строй, но ако протегне ръка да се съюзява, Русия ще й забие ножа...): «Аз имам 100 дивизии готови, с които може да се оправя с Русия за три месеца...»

Отбелязвам тия само пасажи, като по-важни, а също и думите му, че е пратил офицери в България, които да видят какво е въоръжението на България, и след като му докладвали те, тогава щял да си каже думата...

Царят беше ме преварил и го заварих там. Почнахме разговорите, той -на един стол, аз - на канапето. Напоследък аз седя на това място, което той имаше по-рано, а той седи на стол, под предлог на ишиаса, но сега това вече е предлог само, но аз се правя, че не забелязвам нищо. По-рано сядахме обикновено един до друг.

Разговорът се води главно върху външното положение и вътрешното и както обикновено - за царицата, а също и за писмата, които да пише на Хитлер и английския цар за мир - това бяха главните теми, в тях се преплитаха второстепенни.

Каза ми най-напред впечатленията си от депутатите по тронното слово. Спомена ми за някои, с които е разменил някои думи - похвали ми Сотир Янев, ломски един, варненски, Симеонов, Златния телец и пр. Каза ми, че Статев си оправил мерника и пр., пр.

По външните въпроси остана да се печели време, като за целта най-напред да отиде Филов уж на лечение и да се види с Рибентроп и после, ако няма полза, да се смени министър Попов с Драганов или [с] други, но не Кьосето и пр.; да се спечели време до пролет, па там - каквото даде Господ. По вътрешната политика аз си настоях да се вземе външната търговия от държавата, а във вътрешната да се определи точно печалбата, защото сега държавата прави преговорите, а печалбите ги взимат частни лица, и то не производителите, а лъвският пай отива в ръцете на посредниците.

После му заговорих пак за писмо до Хитлер и до английския крал за мир в името на човещината, в името на Христа, в името на бъдещето, което иска да си има хора и средства, защото, ако останат само развалини и без средства, ще дойде социалната революция и ще изгубят всичко тия, които не искат сега малко да дадат...589 На Хитлер да му каже, че средствата ще са нужни за творчеството на новия ред и прочее...

Той каза, че ще си помисли, но аз настоявах за Коледа да стори това, че все ще се намерят някои да му благодарят, защото и едните, и другите им се иска мир, но не щат да се унижат да го поискат, а какво има, ако той хвърли мост. Колебае се, защото го е страх, че ще го изложат и ще мислят, че има някакви предложения скрити от другата страна и ще станат нежелателни работи. Особено се страхува, че англичаните ще го изложат...

- Мисля, че ще принесете полза на света, но щом се колебаете, то ще стане и без Вас, ще изгубите само една сгодна позиция за бъдещето, защото поне едната страна ще си каже: «Хубаво ни казваше - ако бяхме го послушали...»

- Ще си помисля - каза царят и минахме на други теми, а после - за царицата, за която обича да ми говори с много подробности.

- Изучих чрез нея поне добре италианците.

- Е, както виждаш, пак има полза. Търпение - казвам му, - всичко ще си дойде на своето място и време - само търпение!

Той ми разправи, че пораженията са я направили малко по-мека сега и пр., пр. подробности, които не ми се иска да записвам, защото са интимни работи. Във всеки случай, виждам, че я обича, ревнува, макар че крие това и че му се иска да приказва за нея повече и че тя е самостоятелен характер, който не иска да се подчини лесно - упорита е от черногорското в нея. Във всеки случай, той е бодър сега и не се поддава на мъчнотиите, които се подават от много страни, а това е по-важно, макар че русите заливат с бележки нашите улици.

Казах му на второто тяхно предложение да се отговори и той обеща това.

Другото не записвам, защото не мога да си го спомня сега в момента.

После се върнах и се видях с Учителя. Преди да отида сутринта при царя, аз се видях с Учителя и му прочетох рапорта от разговора с (царя) Хитлер и Драганов. Учителят слушаше внимателно и ми каза, [че] 25% е само вярно.

- Не са те, които ще решават да се не бърза, а циреят да узрее - тогава по-лесно се изцежда гноят, а ако бързаме, може да усложним нещо. Има сега човешко и Божествено, които работят заедно в народите навсякъде...

След Връщането се разговаряхме с Учителя около час и нещо и отчасти някои неща отбелязах.

«Германия не свършва въпроса с Дарданелите, защото ги държа като разменна монета, ако се разбере с Русия за нея, ако е за Англия - също... Англичаните са практични. Гърция сега само ще се изложи - Англия я тури на топа на устата... Сега с войната се събуждат съзнанията. Сега се иска повече ум, отколкото сила. България няма защо да чака да гледа, като се борят два вълка, кой ще победи... Една крива постъпка може леко да се оправи отначало, после вече - мъчно. В Русия трябва да се даде свобода. И там ще се отвори, ще дадат по-голяма свобода и ще се оправят работите. Русия можеше да въз-действува на Гърция. Сега тия несполуки на Италия ще я направят по-умерена в своите искания към Италия [Гърция?]. Войната започна две години по-рано, но и ще свърши по-скоро и ще остане и за бъдеще да доуреждат.590 Така ще спечели Япония и Китай повече от другите. Англия се застъпя за Китай сега. Китай сега спи, но като го събудят, той е много войнствен, те са затворен на-род591, а японците - подражателен. Китайците са наблюдателни, а японците - подражатели и...»

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...