(112) Среща с Царя на 26.I.1941 г. от 8 и 30 до 10 и 10 ч във Враня

[valiamaria]

(112) Среща с Царя на 26.I.1941 г.

от 8 и 30 до 10 и 10 ч във Враня

Преди това се срещах с Учителя, който ми каза между другото:

- Три пъти да мери, един път да крои царят и добре да внимава, да не би да направи нещо, което да скара Германия с Русия, защото тогава ще бъде лошо и за тях, и за нас!⁶⁰⁶

Царят ме чакаше, сам отвори вратата откъм градината. Видя ми се малко изтощен. Каза ми, че миналата вечер бил до 12 часа и след мен ще приема фон Твардовски.⁶⁰⁷ Разправи ми за разговора си с полковник Донован⁶⁰⁸, пратеника на Рузвелт. Той му казал, че смята Англия за щита на Америка и че ще воюват! Царят казал, че това най-малко чакал да чуе сега от него, че ако това стане, в света ще дойде анархията (записвам разговора накратко, а той е траял около час и половина). Донован му е казал, че ние сме на много важно място, че държим ключа на Балканите и ще бъдем отговорни за последиците на това, което има да стане. Царят му казал, че това, което ще стане, не знае, но това, което е станало, знае и върху него може да говори - и е говорил много хубаво и свободно; аз само отчасти ще предам, каквото си спомня и както си спомня, а не както е било:

- Вярно е, че ние сме ключ, обаче тоя ключ го не държим ние. Че сме добър народ, е така, но нашето положение зависи, че сме тук, от Провидението. И странно е, че ние, които от толкова години държим за мира и го запазихме за нас, на нас се държи сметка и за най-малкото мърдане, когато нашите съседи правят всевъзможни промени и измени - на тях не се държи никаква сметка и утре, ако седнат на зелената маса, пак нас изкарват виновни - ние, които повярвахме на демокрациите, плащахме си най-честно, бяхме най-ревностни членове на Обществото на народите и пр., пр. И сега - пак също. И ако това е правдата, която чакаме, тогава в света ще дойде непременно анархията. Може би ние няма да бъдем живи, но тя ще дойде. Защото аз още в 1936 година казах на английския министър-председател Макдонапд: «Дайте на германците колониите, за да имат с какво да се занимават, това са 70 милиона Народ, не може да стоят и умират.» Той се съгласи с мене, но не можа да го прокара.⁶⁰⁹ Като знаех, че все ние изглежда че ставаме криви, като исках да защитя мира, аз още в 1938 г. тръгнах да обикалям и да хлопам за тоя мир. Срещах се с всички държавни глави и колкото и да бях малък, се мъчех да сторя нещо за мира. Това докара до срещата в Мюнхен, след което немного последва и обратът за война.⁶¹⁰ Досега мойто отечество е правило всичко, което е било възможно, да запази тоя мир. И аз само съжалявам, че вие, които сте най-голямата държава, вместо да станете арбитър и опомните тия влудени народи, вие сами искате да се намесите във войната и по тоя начин [да] докарате световната анархия. Аз мислех и се надявах да чуя апостол на мира.

- Прави сте - казал Донован, - но ако сега дойдете в Америка и говорите така, ще Ви сметнат за луд - толкова много са се изменили нещата.

- Само можем да съжаляваме.

Той похвалил гърците и решил, че трябва да им се помага и че щяло да бъде лошо, ако ние сме пропуснели германците.

Казах му, че Америка засега блъфира, тя няма възможността поне до една година да строи нещо. Но че много по-опасно е положението ни откъм Русия, която се счита пренебрегната, и че ще трябва всичко да се направи, за да не се скарат те с Германия, от което ще стане нещо много лошо.

- Та това иска и Англия - каза царят.

- Именно - понеже те не могат да се разберат за проливите, защото изглежда, че Русия ги иска за себе си, а Германия ги държи за разменна монета с Англия, то винаги може да последва нещо - още повече, че опровержението, което последва [от] русите за минаването на германците, приличаше на ръмжене.

- Да - съгласи се царят.

Казах му непременно да се държи Русия в течение, за да не ги пренебрегваме. Той ми каза, че техният аташе Лунин⁶¹¹ казал нещо грубо по адреса на България. Въпреки всичко почна той да търси формулата на това съобщение, че преди да сме влезли в пакта още, и германците искат от нас някои неща. Каза ми, че комисията от Бойдев, Попов и ... се върнали, като връчили на германския генерал нашите искания. Те съобщили, че в Букурещ било ужасно, че в Маджарско и Румъния германците си правили каквото искали и че тъй мислили и да нахлуят и в България. Засега нямаме отговор. Германците смятали въпрос на престиж за Оста и затова трябвало да се намесят, за да спасят Италия... Поприказвахме доста на тая тема - за сватовете, на които им върви рачешки... Настоях да се внимава на Русия и [да се] стори нещо за умиротво-ряването й, като се прати един човек с търговската комисия, да стори нещо. Царят обеща, но докато му говорех за разговора, който бях имал с хора, пратени от руската легация, лицето му беше мрачно и сериозно.

Минахме на вътрешните работи. Говорих му за някои неправди с работниците и той се съгласи веднага да се поправят. Остана да му ги дам писмено и подробно. Казах му, че законът за евреите като проект беше много несправедлив, а като закон са го направили крайно жесток.

- Ами нали затова го оставихме да бъде прилаган с правилник.

- Не зная, но това е нещо ужасно и само вреда от него може да има. Същото е и с гражданската мобилизация. Това е една проказа, на която «ползата» после ще разберете.

Също говорихме за смяната на Даскалов с Михов и X. Пет[ков] с Маков от Плевен. Накрая говорихме и за Стефан Софийски, който говорил на Домбрович, че бил и пр. и за другите владици - най-големи мръсотии..., че Кирил Пловдивският⁶¹² си имал писарка, че Варненският бил педераст и пр. хубости, та Груев казал на царя, че ще си тури вече на ъгъла на картичката: «изповедник на владици». И себе си не пожалил Стефан, като казал, че някога бил човек, а сега са уж свети, а то - търбуси, и пр. хубости...

Говорихме също и за Луков - да му се даде власт, но казах, че по-добре е Кимон, който е работен човек и няма да му прави мизерии и пр. Царят беше по-спокоен, отколкото обикновено, и сам ми каза, че сега нямал оная тревога, която имал отпреди в 1941 година... Подробности не записвам. Но царят е говорил много разумно на Донован и се мъчил да го убеди да не ни държат отговорни. Че сме ключ, това ние го слушаме от 60 години и от англичани, и от руси, и от германци, и [от] френци - и това е така, но не ние държим и разполагаме с тоя ключ...