144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА

[RPX]

144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА

В първите години на съборите оживлението и ентусиазма между приятелите бе голям. А тези приятели съпровождаха Учителя още от началото на века. Те се занимаваха със спиритизъм и търсеха по места медиуми и работеха с тях, за да видят какво ще им каже светът на духовете. Спиритизмът беше обхванал всички възрастни приятели. Всички онези, които се занимаваха с окултизъм се сблъскваха и с този проблем на спиритизма. Идваха сили, влизаха в отделни медиуми, а по-късно обсебваха и приятелите и те със своите действия пречеха на Учителя и на Учението му, а от друга страна тяхното поведение бе осъдително в очите на гражданите. Така че слънцето бе огряло Божията нива, бе паднало дъжд и избуяха в нивата както посятото жито от Словото на Учителя като житни класове, така възраснаха и бурените, които бяха предварително засети от онези, които носеха и притежаваха семената на плевелите. Избуяха тези бурени и техните представители тръгнаха да проповядват в провинцията, да изказват мнения, да дават съвети, ставаха проповедници, ясновидци и „божии хора". Но те не отиваха в света, защото обикновени хора не ги приемаха, те отиваха в онези наши среди, които току-що се бяха събудили, бяха се отворили за Учението на Учителя и неговото Слово. Точно там отиваха и там намираха среда, защото там бе разораната и посята нива и от там тръгнаха кълновете на житния клас, но с тези кълнове тръгнаха и бурените. Особено бяха активни Михаил Иванов и Кръстю Христов, които бяха направили много бели в Търново. Ето защо Учителят в един разговор, частен разговор между възрастни приятели бе казал за тях: „Ако някой иска да говори в събранието, то да говори от свое име, а не да ангажира Школата и да излиза от мое име". А те точно това правеха - излизаха от името на Учителя и подвеждаха останалите.

 

По онова време по съборите всички се хранеха общо. Само онези двамата - Кръстю и Михаил се хранеха отделно и караха сестрите да им готвят отделно и да им носят отделно храната в стаята. Това го правеха, за да подчертаят, че са нещо отделно и различно от останалите и че имат особена привилегия. А те бяха спечелили славата си на ясновидци, на хора, които общуват с Невидимия свят и които първи научават Божията откровения. Обаче Учителят ги изобличи. Каза: „Кой ви позволи да се храните отделно?" По това време те се представяха пред останалите, че са преродените Свети Кирил и Методий от миналото. Учителят беше много недоволен и каза: „Онези Кирил и Методий бяха гиганти, а тия са бръмбари. Те си бяха във Варна добре, още не са за света, да си отидат там. Като се компрометират хората ще кажат: „Ето всички са такива". Той ги изобличи обаче те бяха успели да вплетат в мрежите си много от възрастните братя и сестри в Търново. И докато се разсее, и докато се разкъса тази мрежа трябваше да мине много време.

 

Веднъж двамата отиват на гости при една сестра. Тя ги нахранва, подслонява ги и им отстъпва личното си легло, а тя отива да спи на тавана. Тези хубавци лежат и се изтягат на хубавото легло с бели чаршафи, където е пролежала много години и където нейният етерен двойник е закрепен в леглото. А тези двамата се изтягат на леглото и успяват да се втъкаят в нейния двойник и после когато сестрата слиза от тавана тя ги гледа в очите като хипнотизирана с ококорени очи, изведнъж приема, че те са светци небесни слезнали на земята. Отидоха и съобщиха на Учителя, а той каза: „Духовете ги лъжат. Аз виждам в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях. Райна Стефанова е под тяхно влияние и е обсебена от тях. Леглото си да не отстъпваш никому. Когато дойде Христос ще му отстъпиш стаята си, а на неговите слуги ще им покажеш тавана". След това сестрата, която бе обсебена премина през много страдания, накрая отиде при Учителя и поиска да я излекува. Учителят я освободи и онзи дух, който я беше обсебил я напусна.

 

Спомням си тези двамата - Михаил и Кръстю се бяха завъртели около една сестра. Ама тя беше руса, хубава, с бяла кожа, красавица, че и млада при това. Те дори се скараха и се сбиха за нея. Тя ли се завъртя около тях, те ли се завъртяха около нея, не можах да разбера. Но те обичаха да примамват някои от младите, за да им „гледат" понеже са ясновидци. Във връзка с това Учителят каза: „А такива, при които ходят момичета да им гадаят не са за мен. Моето име ще им служи като уловка, като един ключ, с който ще си отключат, за да оберат човека и след това ще си отминат и ще отнесат заграбеното. Но аз знам, че Олга Славчева е импулсивна и тя скоро ще ги ритне. Тя прескача сто дувара. Те мислят, че аз слабите не следя. Когато два вълка се борят за една овца тя да не чака кой вълк ще надвие ами да бяга. Те са крадци, а крадеца не иде освен да открадне, да заколи и да погуби". Та тази сестра бе Олга Славчева, но изведнъж тя като че ли се замая, беше занесена, изгуби равновесие и започна да полита. След това поиска да бъде заведена при Учителя и Учителят направи едно движение над нея с ръка, като че ли къса някакво въже, скъса го и го отхвърли. След една минута Олга стана, скочи, подскочи на крака, усмихна се, целуна ръка на Учителя и си тръгна.

 

Ще ви разкажа още един случай, който лично Учителят ми го разправяше. Отнасяше се също за тези двамата - Михаил и Кръстю. Те бяха измолили от Учителя да им отстъпи Горницата в Търново, за да се помолят в нея. Учителят я отстъпва, прави опит с тях, прави опит и с останалите, които са заслепени, които са обвързани чрез невидимата мрежа на Михаил и Кръстю. Всички узнават в Търново, че Учителят им е отстъпил Горницата да се молят и смятат, че те ще придобият посвещение и ще станат адепти и светии. Всички без изключение от Търново се подвеждат и попадат под уловките на тези двама красавци. Дори лично Елена Иларионова готви, слага храната в един съд и носи съдовете от града до вилата, а това не е малко разстояние. Носи сготвеното ядене, качва се по стъпалата, чука на вратата, а тя е затворена. Онези там двамата са горе, те са я видели, че идва, но се затварят в Горницата и нарочно я държат вън да стои със съдовете в ръка, за да покажат на нея, че те двамата в този момент се намират във висшите светове на небето и са на духовна работа и че не могат в този момент да слезат на земята. Иларионова стои със съдовете с храна и чака да се върнат тези двамата от духовните небесни сфери. Седи тя и чака, а онези по това време горе се боричкат, борят се и се търкалят по стаята. Накрая онези отварят вратата и казват: „Сестра, извикани бяхме горе по една много важна работа, но докато слезнем от небето в телата си трябваше да измине време, защото трудно човек се връща на земята, защото горе на небето е Рая". Елена им слага яденето, онези лапат топлата супа, а сестрата си казва: „Какви млади посветени братя имаме". След това Елена Иларионова разказва случая на Учителя, а той строго й нарежда: „Не хвърляйте бисерите на свинете, защото ще ги стъпчат, ще се обърнат и ще ви разкъсат". Сестра Елена Иларионова слуша, слуша и не може нищо да проумее. „Но, Учителю, но нали тези са братя, нали са млади братя?" „Не, сестра, те не са млади братя, те са много стари братя от памти века, но тези братя не са от Бялото Братство, а са братя от Черното Братство. Запомни сестра това и помни винаги притчата за бисерите. Това ще е полза както на теб, така и на останалите." Изминаха много години и тези неща постепенно се забравиха и изведнъж след това открихме, че те започнаха да се преповтарят както по времето на Учителя, така и след него.

 

По онова време приятелите имаха изопачена представа за възможностите на Учителите и на адептите. Първите приятели знаеха възможностите на Учителя, защото бяха ги изпитвали по време на войните. Веднъж на един от съборите сме се събрали млади братя и сестри и разговаряме. Един разговаряше и говореше за възможностите на Великите Учители, които се намират на Хималаите. След малко Учителят дойде, огледа ни и каза: „Аз имам власт да възкресявам, да лекувам, да променям човешки съдби, да променям политически събития и да направлявам съдбините на човечеството. Тази власт ми е дадена от Бога и от Силите Господни. Но ако аз отивам да излекувам онези, които страдат от неизлечими болести, то каква полза ще има за мен и за тях? Болестите са резултат от техните грехове и престъпления в миналото. Ако аз ги излекувам и те живеят по старому нови грехове ще направят и повече болести ще дойдат върху тях. Да се излекува един човек той трябва да има духовен стремеж, за да се пробуди съзнанието му и да промени живота си след като бъде излекуван. Имената на учениците са строго определени в Учението, което аз днес давам. Моят път се дава чрез Словото ми и то предава Учението за онези, които ще дойдат и ще бъдат жители на шестата раса". Ние се оглеждаме, някои записват думите на Учителя, други ги запомнят и това трябваше да остане като поучение. През време на Школата преминаха стотици хора, разкроиха се стотици съдби и ние преживяхме световни събития, които бяха направлявани от Великият Учител. Така че всичко онова, което бе посято на Божията нива, то израсна. Израснаха и пшеничените класове, възраснаха бурените и плевелите. Имаше преизобилно и от едното, и от другото. А в края на века ще има думата Великият Учител, ще прибере житните класове, а семената на бурените и плевелите ще сложи в торба и ще ги изгори. Но това ще бъде за края на века и за края на епохата от петата раса

Редактирано 30 Октомври, 2011 от Albena