Jump to content

155. КОМУНИ И КОМУНАРИ


Recommended Posts

155. КОМУНИ И КОМУНАРИ

Въпросът с комуните от време на време излизаше на дневен ред на Изгрева. Защо ли? Та нали всички си бяха направили опита, за който трябваше да се заплати с най-ценното нещо от себе си, а някои заплатиха и с живота си. Накрая всички омърлушени се върнаха на Изгрева, знаеха за изказването на Учителя по този въпрос и вместо да мируват, отново правеха свои опити. Понякога се събираха няколко човека и без да питат Учителя, си ставаха комуна. Решаваха, събираха се и правеха комуната. Това се научаваше на следващия ден, защото те тръбяха, че са комунари и че си имат комуна. Дойдоха и съобщиха на Учителя, а той заяви: „Нито една комуна няма да се задържи, защото комуните не са поставени на Божествена основа, защото користолюбието и интересите са на преден план". Така и ставаше. След 10-15 дни комунарите се скарваха, можеше и да се сбият, комуната се разваляше, разделяха се сърдити и всеки един от тях имаше нещо да дължи на другия и всеки един от тях се чувствуваше ощетен. Така мнозина се изпокараха и си развалиха отношенията с тези комуни и така останаха до края на живота си. Тези дрязги от комуните се помнеха дълго, друго по-големи обиди се забравяха, някои се прощаваха, но огорченията от комуната не се забравяха никога. А това беше интересно за всички. Минаваха години и някой спомене нещо от комуните и всички настръхват. Накрая един брат каза: „Забравете веднъж за винаги тези комуни и накрая мирясайте най-сетне". А друг се обади: „Как да ги забравим бе, брат, когато туй беше най-светлата идея в живота ни, която я опорочиха". Този приятел също беше прав, защото идеята за комунален живот не бе човешка, а идваше като реалност от един друг свят. Но в тази епоха тя не може да се приложи от човеци със сегашното човешко съзнание. Трябва пробудено съзнание, а това означава векове наред и напред, когато това съзнание ще се пробуди.

 

Борис Николов много пъти споделяше: „Във всички комуни, в които участвувахме и които познавам много добре, защото аз лично участвувах и познавах много добре както участниците в тези комуни, така и всички събития около тях, без изключение се повтаряше едно и също нещо. А това бяха лични ежби и егоистичен живот, които изместиха идейния живот."

 

Аз знам от Учителя къде е разрешението на задачата. Пред мен сподели: „Успех ще има само по идеен път". След като опита излезе несполучлив и след като всички минаха през разочарованието, накрая се смириха. Това и Учителят чакаше и точно в този момент той отвори Школата на Бялото Братство, за да подготви човечеството за идната епоха. Тази идея за комуналния живот кръжеше дълго време във въздуха. Тя бе свалена и се направи опит да се реализира. Опитът се провали, защото нямаха знания как да стане това. А знанието го даде Учителят. Ето защо първо трябва да предхожда идейния живот. На второ място идва живот отдаден на ближния. Но да се съединят тези две неща - идейният живот и Любовта към ближния, то свързващо звено е Любовта към Бога. Защото Божественият Дух в своята изява е Любовта и тя свързва човешките съзнания в свръхсъзнанието, където единствено може да има обединение на идеи, общение на идеи, общност на постъпки и реализация на идеята на физическия свят. Друг път няма и друго решение няма. Ние това го опитахме, знаем го. След това Учителят откри Школата, за да подготви идното човечество чрез едно ново знание, което то ще изучи, ще приложи и от Висок идеал ще го претвори в живот. Ето, това е идеалната комуна.

 

На Изгрева имаше една комуна още в първите години, когато той се застрояваше и заселваше. Няколко млади братя си направиха една барака. Това бяха Борис Николов, Георги Радев, Никола Нанков и още други. В нея започнаха да спят и след като се връщаха от работа, трябваше да вечерят заедно и да завършат деня с песни и молитви. Но за да има братска вечеря трябва да се влагат продукти, да слага всеки своя труд, за да може да се изхранва комуната. Другите работеха по малко. Само Борис работеше като хамалин. Георги Радев само пишеше, а баба Данка, която трябваше да се грижи за готвенето само дърпаше всичко към себе си и създаде частна собственост в комуната. Възможно ли е при комунален живот да има частна собственост? Възможно е, защото точно тук така стана. Баба Данка вземе едно канче и каже: „Кой е конят?" Това означаваше, че някой трябва да донесе вода. А вода се носеше от Дианабад, на едно разстояние от два километра. Борис чуе и види празното канче, взима две кофи и донася вода. Седне за малко да се отмори и отново го хванат да свърши някоя и друга работа. Само че това е работа за няколко човека, защото комуната наброява към десет човека, но другите останали ги няма. Те ще дойдат и ще седнат на масата, която е сложена за вечеря, като предварително усетят по миризмата на гозбата. Те са седнали някъде в страни, отмарят си и съзерцават и се подвизават в Господа. Но щом усетят миризмата на разлята гозба, тутакси скачат и бегом при масата, при пълните чинии. А през това време някой трябва да работи вместо тях, да купи продукти, да приготви гозбата, за да могат след като са се подвизавали в Небесните селения, да получат награда за това и да си напълнят празните търбуси. Та докато се грижат за духовните си нужди, друг трябва да се грижи за техния насъщен хляб. Има ли нещо комунално в един такъв порядък? Няма ни и не може да има. Борис работи навън в града като хамалин, вземе пари, купи храна и я занесе в комуната. Нали комуната трябва да живее? А без храна не се живее. Изпратят му от Габрово колети и той остави колета на масата. Докато се обърне Борис, колета е разопакован и тутакси му видят сметката. Изядат храната като юнаци без накривени калпаци, защото юнаците с накривени калпаци означава, че са нахранени и напоени. А тези са само гладни и жадни. Върне се Борис и гледа колета изяден и само опаковката седи на масата. Ядат каквото ядат, станат и си излезнат навън всеки по своята работа. Защото в комуналния живот най-важното е личната работа да върви. И тя си върви. Но натрупаните чинии никой не иска да мие, а събират мухите и за следващото ядене трябва да бъдат измити. Борис погледне, пък вземе, че ги измие. Нали комуналния живот трябва да се поддържа и да върви. Като похлупак на всичко се явява и сестра Динова, която го изпраща с едни големи стомни по 15 кг. до Диана бад за вода. При комуналния живот най-важното е да се правят услуги на другите. Борис тръгва с такива големи стомни, които никога през живота си не съм виждала по-големи. Именно заради тези големи стомни в следващите 50 години когато минавах покрай грънчари винаги се озъртах да видя такава голяма стомна. Никога не открих. Тогава разбрах, че при комуната се работи с големи работи, с големи неща и се товарят само онези, които могат да ги изнесат. По този начин комуналния живот се въртеше от 1-2 човека и те се използваха като работен, впрегатен и яздов добитък. Гледах, чудех се и накрая отидох при Учителя да споделя с него това, което виждаха очите ми: „Всички комуни се провалят, защото не са поставени на Божествена основа." Така, по тази причина тази комуна се провали. Изпокараха се и накрая всеки взе онова, което му трябваше, а не това, което бе негово и се разделиха. Останаха скарани дълго време, до края на живота си. Трябваше да имат братски отношения, опитваха се, стараеха се, но винаги комуната стоеше между тях. Вместо да ги обединява, тя ги раздалечи. И разграничи до края на живота им.

 

Когато една идея се изопачи, тя действува разрушително. Не че тя е разрушителна, но силите, които са в нея когато се освободят и не могат да се реализират в своят първообраз, то тогава тези сили действуват разрушително.

 

Затова една Божествена идея може да се реализира на земята най-много на половината. Другата половина остава в Невидимия свят и тя представлява една духовна матрица, която държи всичко и съединява двете половини на тази идея. Това е знание от Учителя и ще го намерите в Словото му. А нашите опитности ще ви покажат пътят, до който стигнахме. А вие ще продължите по-нататък със знанията и методите, които ще намерите в Словото на Учителя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...