Jump to content

157. КОМУНА И ИЗКУСТВЕНИ ЦВЕТЯ


RPX

Recommended Posts

157. КОМУНА И ИЗКУСТВЕНИ ЦВЕТЯ

По време на комуните имаше много интересни преживявания, дори се завързаха съдби, от които много хора не издържаха поради, което си заминаха от този свят. Чрез тези комуни някои се отклониха от Братството и след това пропаднаха. Онези, които останаха получиха опитности - една обица на ушите, че комуна не се прави от незнаещи и втора обица, че не може да се прави от неможещи.

 

Първия ден на комуната в гр. Русе бе 9.VII.1923 г. Разказах, че аз там отидох с няколко сестри. Сестрите бяха: 1. Мария Тодорова - музикантка и студентка. 2. Цветанка Щилянова - художничка. 3. Виктория Христова. 4. Пенка Кънева - учителка. 5. Дафинка Доганова.

 

Братя: 1. Константин Константинов. 2. Георги Радев. 3. Кръстю Тюлешков. 4. Христо Койчев. 5. Георги Томалевски. 6. Петър Камбуров.

 

Братята изработиха под ръководството на Петър Камбуров дървени букви необходими за печат на афиши. След това работиха и в нивите в областта „Свирчовица". Там беше земята, която обработвахме. Имаше градини с зеленчук - домати, лук, боб, дини, пъпеши. Голяма овощна градина и лозе, което също се обработваше. Спяхме на открито. Комуната в Русе бе по време на студентската ваканция.

 

Понеже само ние написахме писмо до Учителя за проблемите на комуната, то Учителят пристигна в Русе и отседна в дома на една сестра, която се наричаше Савка, тя беше от Русе и нямаше нищо общо с нашата Савка - стенографката от Изгрева. В стаята, която бе отредена за Учителя да преспи бе поставена една ваза с изкуствени цветя. Тогава това беше една мода по селата и градовете да се купуват и държат във вази направени изкуствени цветя от хартия, съответно боядисани, та по този начин да се съперничи с онези граждани, които имаха големи къщи и цветни градини в своите стъклени веранди. Заможните граждани имаха големи къщи с много стаи, прислуга, която се грижеше за живота на един такъв голям дом. Така тази сестра искаше да бъде гражданка и се стараеше да покаже пред Учителя, че тя не е коя и да е, а има изкуствени цветя във ваза. Така жената разбираше нещата. Но аз като разгледах стаята, в която Учителят щеше да отседне, веднага направих забележка, че трябва да се махне само цветята навън. Тя ме изгледа така сърдито, че аз исках да махна най-скъпата вещ от къщата. Преди да си легне Учителят той е извадил вазата навън. Сутринта като видях това, че Учителят е преместил вазата сметнах, че тя ще разбере, че няма повече да внася тези изкуствени цветя. Но тя разтреби стаята за Учителя и отново внесе вазата с цветята. Не послуша нито мен, нито разбра по жеста на Учителя, че тези цветя трябва да се махнат. Следващата вечер Учителят отново изважда цветята и тя след като разтребва стаята отново ги внася. Аз минах да видя дали Учителят има нужда от нещо и като видях вазата й рекох: „Ти не разбра ли, че Учителят не обича изкуствени неща?" Тя мига, мига, па продума: „Ами, не обича. Като не обича, ще заобича". Това беше един израз, който се употребяваше, когато човек иска да се наложи. На следващата вечер не дойде да спи при нея. Остана да спи на друго място. Срещаме се отново, тя мълчи, поглежда ме сърдито, а аз също мълча. Чудех се какви хора има. Учителят е дошъл в дома й и вместо да се радва и скача до небесата, че това е цяло благословение, а тя горката се опитва с гостоприемството си да се налага на Учителя. Това нещо го виждах много пъти в Школата. Дойде някой, предложи ти някаква услуга и после ти се качва на врата и ти се чудиш как да го свалиш от там. Ето, това беше третата поука и третата обица, която човек трябва да сложи на носа си, за да се вижда, да се помни и да се знае - комуна не се прави от хора с различни нива на съзнание. Не можеш да събереш учени и прости, знаещи с незнаещи, можещи с неможещи, да ги сложиш в една комуна и да полагат труд и да съграждат блага в името на една идея. Ето ти тези три поуки от комуната в Русе. След този опит в Русе разбрахме, че комуна се прави като се комунизира труда на знаещите, на можещите, на искащите и благата се разпределят между тези три групи. Не се ли комунизира труда между тях, не се ли разделят благата между тях, комуната не може да просъществува. Съвременното човечество днес прави този опит. Комунистите насила вкараха селяните в ТКЗС-то като им взеха земята, накараха ги насила да работят, но други разполагат с техните блага. Това не е комуна, това е феодализъм.

 

Накрая Учителят каза: „И в Русе какво направихте? По-добре беше да не бяхме ходили. Развиха се противоположни енергии, което показва, че не бяхте готови. Толкова време стана, не можете един изпит да издържите!"

 

Върнахме се от Русе на 10.август 1923 г.

 

На Изгрева се правеха също комуни от младите братя още в началото на Школата. Построиха си обща барака, направиха магарета от мертеци, сложиха отгоре дъски и на тези нарове те спяха. Готвеше се общо, ходеха на работа и учеха едновременно. Но в този общ дом трябваше да се внесат пари за храна, но не се внасяше от всички. Комуналния живот за тях се изразяваше в това да спиш в едно помещение, под един покрив, да седнат всички заедно на масата, да излапат всичко, след това да попеят и накрая със сладки приказки да се приспят. Преди да настанат споровете, Учителят бе казал: „И тази комуна ще се развали, защото не е построена на Божествени начала". Както каза, така и стана. Не след дълго време тя се развали, но се развалиха отношенията им до края на живота им. Изпокараха се много жестоко, разделиха се ожесточени и това чувство го запазиха докато бяха живи. Трябва да се отбележи, че от тези комуни никой с никого не пожела да работи и не можа въпреки, че се стараеха и не успяха до края на живота си да свършат нещо общо. Дори когато обстоятелствата ги караха да се съберат заедно и да действуват общо за някаква идея и братска работа - нищо не ставаше и всичко се разваляше. Веднъж направо заявих: „Вие не разбрахте ли, че който е бил комуната, с него не може да се работи?" Бяха изминали 50 години, припомняха си за младите години, клатеха глави и разказваха весели истории. Така Борис издържаше цялата комуна с труда си, но после се намесиха някои сестри, защото всяка си имаше свой избраник, а братята се раздърпаха, изпокараха се и се разкараха. Така завърши тоя опит с тая комуна.

 

Когато младежите тръгнаха да правят комуни, то те напуснаха Изгрева. Школата се изпразни и по Изгрева не можеш да срещнеш жив човек. Тук Учителят остана с няколко човека. Тогава дядо Ради отива при Учителя и го пита: „Ами, Учителю, какво ще правим сега? В Школата никой не остана". Учителят е седнал, мълчи и нищо не отговаря на дядо Ради. Младежите заминаха да правят комуни. Ни никой не запита Учителя. То ги пусна, не ги спря, за да си направят опита. Ако беше ги спрял щеше да се получи едно вътрешно неудовлетворение. След това той каза много неща по този проблем. Човек може да бъде готов за комунален живот когато е готов със себе си, справил се е с всички свои недъзи и несъвършенства и е тръгнал да служи от Любов към Бога, в името на една идеална цел. Само тогава може да има комуна, защото ти имаш отношение с Единния и вечен живот, както и към всички закони, които управляват Битието, където целокупния живот на Битието и Небитието се слива в едно. Но това го правят хората с пробудено, колективно съзнание, свързващи се помежду си от идеята на Божествения живот, който трябва да се свали от хората на земята.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...