167. НА ЕКСКУРЗИЯ С РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА

[RPX]

167. НА ЕКСКУРЗИЯ С РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА

Бяха дошли ръководителите на Братствата от провинцията на Изгрева при Учителя. Предварително им беше изпратил писма, определена бе датата и те пристигнаха. В салона Учителят изнесе беседи само за тях. Излизат те и се разхождат важно, важно по Изгрева, показвайки, че са нещо повече от другите. И не само това. Те. бяха от едно и също поколение с възрастните приятели на Изгрева, които бяха интелигентни и образовани, начетени, защото бяха непрекъснато до Учителя от началото на века. Така че те имаха повече знания и опит от своите връстници, които бяха сега ръководители на братствата в провинцията. Но тези ръководители сега се правеха на толкова важни и не само че не ги признаваха за равни, но показваха, че ги и превъзхождат. Това беше една голяма обида за възрастните приятели, които не можаха да станат ръководители на Софийското Братство. Бяха правени много опити от тяхна страна, особено когато се пишеха братските наряди за някои празници. Те се опитаха да се подпишат отдолу на наряда: От ръководителите на Бялото Братство. Те искаха да бъдат ръководителите, а Учителят да бъде главнокомандващ. Искаха титли и власт. Учителят отхвърли този опит най-категорично като им каза: „Те не са още кандидат-ученици, а ми се пишат ръководители. Я да махнете това". Махнаха долния надпис и така изпратиха наряда за провинцията. Така, че те искаха Учителят да бъде главнокомандващ, а те да бъдат генерали и да си разпределят офицерските чинове отгоре надолу, а ние да бъдем техните ординарци и обикновени войници на дълга. Учителят не ги произведе за генерали и те си останаха обикновени възрастни братя. И ето сега бяха дошли онези от провинцията, които бяха определени лично от Учителя за ръководители и те се държаха надуто, надменно към своите връстници. Тези възрастни братя на Изгрева, които ние все пак уважавахме изведнъж се оказаха в едно много смешно и трагично положение. Тях никой не ги зачиташе, бяха без привилегии и без титли и ето сега бяха дошли от провинцията техните връстници произведени в чин ръководители и Учителят им изнася беседи специално за тях. Беше отначало забавно да наблюдавам през какви вътрешни противоречия преминават тези възрастни братя на Изгрева. После разбрах, че това е урок от Учителя специално приготвен за тях, за да се смирят и този урок те го получаваха от ръководителите от провинцията, които ходеха надути като пауни по поляната. Особено след като им изнесе първата беседа. Излизат те от салона от надути по-надути и ще се пръснат от това напрежение. Срещат приятелите. Те споделят нещо с тях, а те важно отговарят: „Това ние го знаем от Учителя, който ни изнесе беседа специално по този въпрос". И разговора тутакси секва. Защото превъзходството е пълно. Това беше първият урок за всички, които искаха да се провъзгласят за ръководители на Изгрева. А за ръководителите от провинцията можем да кажем, че Учителят ги посрещна любезно, даде им нужното внимание, зачете ги като ръководители и им посочи нужните напътствия като ръководители. Освен това всеки един от тях биваше приет лично от Учителя, имаше частен разговор с него, където запитваха Учителя за различни неразрешени въпроси отличен и братски характер.

 

И ето ръководителите от провинцията поканиха Учителя на екскурзия на Бивака на Витоша, но поискаха да бъдат само ръководителите и само мъже, за да не им се пречкат разни жени, които ще развалят сериозните им разговори с Учителя. По това време нямаше жени ръководители в провинцията. Те не се допускаха по други съображения, защото Учителят с тези братя бе създал Синархическата верига на Бялото Братство, според чиито правила в нея участвуват само мъже. Правилата за работа на тази Синархическа верига се даваха лично от Учителя и по този повод аз изнесох някои неща. На следващия ден бе разгласено, че с Учителя отиват на Витоша само ръководителите от провинцията и никой няма право да тръгва друг. Обикновено когато се разгласяваше за екскурзия всички тръгваха, защото тя беше за всички. Но сега щом имаше специални беседи за ръководителите, то трябваше да има и специална екскурзия с тях и с Учителя до Витоша. Всички приеха това като решение на Учителя. Но каква беше изненадата ни когато Учителят покани мен и още една сестра да го придружаваме. Ръководителите не бяха доволни от това, но видяха, че Учителят ни взе, изчака ни и ни поведе. А онези стоят настрана и ни чакат намусено. Аз разбрах, че не бяхме извикани току-така и си приготвих раницата, заредих я така както я подреждам, когато излизаме с Учителя от моя дом. В раницата трябваше да има всичко, от което Учителят имаше нужда при екскурзии. Тръгнахме цялата група, те вървят отпред и отзад и около Учителя и правят нещо като непрекъснат шпалир. Макар че Учителят тръгна с нас ние със сестрата леко се оттеглихме и допуснахме братята да бъдат близко до него. Така ние се движехме последни след групата от мъже. по едно време Учителят спира за почивка, обръща се към братята и пита: „Рекох, да има някой топла вода?" Всички се оглеждат и вдигат немощно рамене. От къде ще имат? Те нямат термоси и никой не им е казал, че трябва да носят топла вода в термос за Учителя. Учителят се обръща към на нас и ни запитва: „Случайно сестрите да носят топла вода?" Аз се споглеждам със сестрата, отварям раницата, изваждам термоса, който стои на специално място, отварям го и подавам топла вода на Учителя в една чаша, от която той пие винаги. Учителят е седнал, а около него в кръг са братята. Сестрата изважда от раницата си едно леко одеяло, постила го и Учителят сяда на него. Онези наблюдават и виждат, че около Учителя има обхода и грижи, неща за които те нямат понятие и представа. А той е прехвърлил вече 70 години. Те мълчат, наблюдават как ние се завъртяхме изведнъж около Учителя и започнахме да го обслужваме, а те ни гледат строени в кръг. Досега те не ни забелязваха по пътя и не искаха да знаят за нас, но сега бяха принудени да ни гледат, че се движим около Учителя цели 15 минути, а те стоят настрана и нищо не могат да направят за Учителя. А той от време на време искаше ту нещо от мен, ту от другата сестра, ние отивахме встрани, бъркахме в раниците си и донасяхме онова, което Учителят искаше. Ние разбрахме, че Учителят го прави това нарочно, за да им даде урок, че онези, които нямаше за какво да идват с тях и които не ги виждаха по пътя, то сега ги накара да ни наблюдават цели 15 минути заети с грижа около него. Отново тръгнахме, пристигнахме на Бивака, Учителят се отстрани и поиска от нас ризи и долно бельо да се преоблече, защото беше изпотен. Той препоръчваше на всички, когато сме изпотени в планината след преход винаги да си сменяваме потните ризи на гърба и да пием топла вода. С одеало направихме заслон от вятъра и Учителят се преоблече. През това време братята палеха огън на огнището. Учителят пие топла вода от моя термос, а те започнаха да се приготовляват да сварят супа за всички ни. Извадиха от раниците си всички продукти, измиха картофите на чешмата и започнаха да свещенодействуват при всеки обелен картоф. Аз ги наблюдавам с какво усърдие нарязаха лука, сложиха чушки и други подправки и най-тържествено положиха тенджерата върху три камъка. Когато супата бе вече готова и всички се облизваха, защото миришеше много хубаво, то случайно тенджерата се обърна от камъните и се разсипа цялата върху огъня. Не само се обърна сама голямата тенджера, но започна да се търкаля десетина метра. До, нея нямаше никой, а нямаше и вятър. Аз прихнах да се смея. Ръководителите гледаха и не можеха да повярват как така стана, че всичко се преобърна и сега няма нито супа за Учителя, нито супа за тях. А те бяха взели само хляб и продукти за супата. Искаха да направят ангелска супа. Така наричахме супата, която правехме от картофи, кромид лук и слагахме понякога моркови или други корени за подправка. В чините добавяхме черен пипер и зехтин. А сега всичко се разваля. Никой не беше се сетил да вземе сирене, масло, кашкавал и други неща. Вероятно като ръководители в провинцията те бяха свикнали само да ръководят, а други бяха около тях онези, които се грижеха да подготвят братската трапеза за гостите. Аз отидох при Учителя, който се беше излегнал на одеалото и се препичаше на слънцето. Разказах му всичко. Той се смееше със сълзи и след това каза: „П-шът, никой да не те чуе!" Отивам при тях и всички бяха омърлушени - това беше пълен провал. Ами какво ще поднесат на Учителя? Седнахме за обяд. Ние със сестрата поставихме бяла кърпа пред Учителя и му нарязахме хляб и салата от домати. Поляхме я с зехтин, нарязахме сирене и кашкавал. Извадихме маслини, сладкиши, курабии и няколко бурканчета от различно сладко плюс едно бурканче с лютеница. Ръководителите седят, ядат сухия хляб и смачкана глава с лук със сол. Вече не беше смешно, но трагично за тях. Накрая Учителят посочи с поглед, че трябва да поднесем от онова, което носим в раниците си и на тях. Станахме със сестрата и на всеки поднесохме парченце кашкавал, сирене, маслини, курабии и сладко. Всички мълчат с наведени глави и ги е срам. Ама много ги е срам. Но те си останаха само със срама и нищо не научиха от тези няколко урока, които Учителят им преподаваше този ден. От къде зная ли? Ще ви кажа и финала на тази екскурзия.

 

Аз трябваше да се върна по работа в града. Казах на Учителя, а той кимна одобрително с глава. Надянах раницата на гърба си, но никой от тях не пожела да ме съпровожда. Тогава Витоша беше пуста и непроходима и млада жена не биваше да се разхожда надолу сама. Аз се разделих с Учителя и тръгнах. Учителят отиде на една височинка, седна на нея и с поглед ме съпровождаше 200-300 метра как слизам надолу сама. Обръщах се и виждах как горе Учителят седи на височината с бялата шапка, гледа ме и ме следи как сама слизам, а ръководителите останаха сами в недоумение защо Учителят е отишъл на тази височина и какво има толкова да гледа надолу. Един от тях отива при Учителя, за да види Учителя какво прави там. Какво са говорили не знам, но този брат започна да тича след мен, настигна ме и ме съпровожда до Симеоново. Останалите там останали да наблюдават как Учителят седи на камъка и как ни наблюдава докато стигнем до Симеоново. После брата се върнал на Бивака и намерил Учителя още да седи на същия камък. Посрещнал го с думите: „Изпроводихте ли сестрата до Симеоново?" Тогава братът разбира, че това е един урок за тях, който им се преподаваше специално като ръководители. По-късно стенографите дешифрираха тези беседи на Учителя за ръководителите. Ако днес вие ги прочетете и ги сравните с моят разказ ще видите, че там Учителят им изнася теория, а на екскурзията им показа практически какво означава да бъдеш ръководител и да се грижиш за другите. А те смятаха, че тяхната работа е да ръководят, а пък другите да се грижат за всичко останало.