Jump to content

170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА


Recommended Posts

170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

През 1942 г. Учителят пожела да излезе на Рила на 7-те езера с малка група, за да можем по-добре да се придвижим и да не бъдем обезпокоявани. Тогава ние още не знаехме, че това е последната екскурзия на Учителя. Разбрахме по-късно, че той беше решил да си вземе сбогом с тези места. Не само, че не подозирахме такова нещо, на и никому през ум не му минаваше такава мисъл. Онези, които бяха поканени знаехме някои от методите на

 

Учителя и щом той иска малка група това означаваше, че Учителят ще има горе специфична духовна работа. От него бяха поканени Боян Боев, който вече се движеше с бастун и куцаше, Савка Керемидчиева, Борис Николов, Стоянка Илиева, Илия Узунов, Пенка Кънева и аз Мария Тодорова. Качихме Учителя на лека кола до Гюлечица и от там полека-лека се качихме на 7-те езера. Бяхме наели няколко коня, които ни изкачиха багажа, носехме няколко палатки, храна и най-необходимите неща. В групата присъстваше Савка, която се грижеше за него. Аз също знаех какво му е необходимо и бях приготвила и занесла онези необходими вещи, без които той не можеше. По едно време идва Николина Балтова и носи едно бяло знаме. От къде го взе и защо го донесе никой не разбра. Но понеже тя беше малко медиумична, минаваше за ясновидка и пророчица, то вероятно бе доловила нещо или бяха й внушили отгоре, че това е последната екскурзия и трябва да качи бялото знаме. Тя няколко пъти изнася това бяло знаме горе на планината когато имахме лагери, дори може да го видите на някои от снимките, побито на мачта високо и се вее. Това беше едно обикновено бяло знаме. Това не е знамето на Бялото Братство. А такова Бяло знаме на Бялото Братство има. Такова знаме беше ушито на времето по чертежи на Учителя, извезано с различни по цвят конци, но то никога не бе развявано на прът. Учителят няколко пъти го слага на масата и с него проведе няколко мистични разговори с братя и сестри. А знамето, което донесе Балтова беше обикновен бял плат. Учителят не беше за такава помпозност. За него нещата имаха символичен характер. На извезаното бяло знаме има чертежи, които представляват скрижалите на Третия Завет на ангела Господен ЕЛОХИЛ. Но сега ние си замълчахме, защото тя вдигна скандал, защо сме укрили от нея екскурзията. „Това знаме ми казаха отгоре, че трябва да го побия пред палатката на Учителя". Питаме я защо? Тя вдига рамене: „Казаха ми и толкоз". Ето защо на последната екскурзия на Учителя пред палатката му се вееше бяло знаме. Учителят нищо не каза за знамето. Замълча си. но никой не обърна внимание, че това знаме не случайно се забива. Много по-късно брат Димитър Грива разказваше, че при една среща Учителят му казал: „Ние с теб ще бъдем последни на потъващия кораб". Братът се учудил какво ли означава това. И ето 25 години след заминаването на Учителя той е жив и здрав и както изглежда ще преживее много от нас, защото трябва да се изпълнят думите на Учителя. Те повечето се изпълниха. Корабът потъна, т.е. Изгревът изчезна, защото горе на 7-те езера на последната екскурзия на Учителя Балтова поби бялото знаме на потъващия кораб при капитана. Тогава корабът си плуваше, но не знаехме, че след като ни напусне капитана, то онези, които той е обучавал няма да знаят как се управлява кораб. Нито разбираха от кораби, нито от морски карти за близко и далечно плаване, нито от корабни платна. Така надянаха кораба на подводни скали и той потъна така както потъна на времето най-големият луксозен кораб „Титаник", който подлуди целия свят. Сега може ли някой от вас да ми разтълкува думите на Учителя за потъващия кораб? Отидете и запитайте Димитър Грива какво ще ви каже по този въпрос. Аз многократно съм го питала. Отговаряше: „Сестра, още нямам прозрение по този въпрос". Но непременно на някои от вас ще дойде прозрението когато всички събития, които трябва да се сбъднат станат наяве. Тогава всички ще видите, че думата на Учителя на две не става. Тя е Закон Божий.

 

След като се качихме горе Учителят беше поканен да влезе в палатката си. В нея стоя три дни и пи само чай. Не пожела да излиза. Учителят беше вече възрастен, наближаваше 80 човешки години и изкачването му беше трудно, почиваше често, задъхваше се на височините. Ние му предложихме да се качи на кон, но той отказа. Тези три дни беше вътре в палатката, мълчеше, не разговаряше, само искаше дребни услуги, да му се донесе чай или нещо дребно за неговия бит. Седеше в леглото си, а то беше постеля от няколко одеала, понякога лежеше, а друг път седеше на сглобяем стол и то все в палатката. Ние приехме, че освен, че е уморен Учителят и трябва да си почине, но той има и своя духовна работа и не трябва да го безпокоим. Групата се увеличи на десетина човека, Борис се грижеше да има вода и дърва като поддържаше огъня. Ние намерихме там укрити от нас от предните години съдове, тенджери, така че имахме всичко необходимо за огнището. Главно аз се грижех за приготовляване на храната. Учителят ядеше от същата храна. На планината всеки си има свои изисквания и всеки си имаше свои занимания. Савка непрекъснато бе около Учителя, Боев непрекъснато държеше един тефтер и записваше, за да не изпусне нещо. Около Учителя имаше няколко стенографи: Савка, Борис и аз ползувахме свободно стенографията. Имахме поетеса - Стоянка Илиева. Имахме ясновидка и про-рочица с бяло знаме - Николина Балтова. Изобщо бяхме картинка и половина. На третия ден аз направих пълнени тиквички с ориз, сирене и яйца и поднесох на Учителя три тиквички, които той изяде. След това той се качи на Молитвения връх и изнесе беседа. Следващите дни изнасяше по една беседа на ден предназначени за онези седмина ученици, които той бе поканил лично. Учителят стана по-разговорлив и ние се вкупихме около него. В един от разговорите Боев каза нещо и аз не се съгласих с него. Учителят потвърди моето становище. Боев не на шега се разсърди, защото за него аз бях една от младите, а той движеше около Учителя цялата кореспонденция на приятелите с Учителя. Аз взех, че подхвърлих: „На брат Боян му липсва мистичната страна". Той скочи и започна да вика: „Аз съм мистик, с мистика се занимавам, аз съм мистик и в костите си". И той ми се разсърди. Учителят не каза нищо. Но когато Учителят отиде в Мърчаево направи така, че ние с Борис се събрахме с Боян и заедно до края на живота му работихме за делото на Учителя. От тази съвместна работа излезна книгата „Учителят" и „Разговорите при 7-те рилски езера".

 

На 7-те езера прекарахме повече от 10 дни. Учителят обикаляше с нас всички места, където по-рано бяхме преминавали с него. Гледахме го, че се застоява продължително на всяко място, беше замислен и тъжен. Ние смятахме, че Учителят се изморява много затова му трябва и продължителна почивка. Така с него обиколихме всички възможни места на 7-те езера, където преди години бяха преминали стъпките му. Ние не знаехме, че Учителят се сбогува с цялата местност. Усещахме една тъга и една раздяла във въздуха. Отдавахме това усещане на други причини. Много по-кьсно разбрахме какво е означавало всичко това. Това беше жива раздяла на Учителя със 7-те езера.

 

На третия ден от пребиваването ни падна градушка на големина колкото орех, изпочупи чиниите, изпокъса платнищата. Учителят каза: „Това е знак, че ще има бомбардировки". А беше месец юни 1942 г. Очистихме кухнята, направихме нарове и прекарахме останалото време там, в онази кухня, която стоеше необитаема още от 1939 г. когато беше последният лагер на Рила. За тази година Учителят каза, че е година на изобилието и на най-благоприятните условия. Ние спяхме в кухнята, а Учителят спеше в палатката. От 1939 г. до 1942 г. поради започналата война ние не лагерувахме. Но бяха дошли туристи и бяха изпочупили много от удобствата, които ние бяхме направили. Първо българи рушаха, после падна градушка и след това дойдоха самолетите, които бомбардираха София. Ето, виждате ли какви съотношения има между човека и природата и съдбините на света? Ние го проверихме, а за вас остава поуката.

 

Тази екскурзия се проведе от 21 юни до 3 юли 1942 г. на 7-те езера.

 

Беседите на Учителя са отпечатани в томчето „Опорни точки в живота", стр. 1-67.

 

Сега ще ви предложа едно резюме подготвено от Боян Боев и извадено на циклостил и изпратено до всички. Публикуваме го, за да не се загуби и да имате представа от резюмето. Всичко вътре е точно. А непечатаната беседа има и редакторска намеса на Паша Теодорова.

 

Към резюмето има разговор на Учителя и с една екскурзия на Витоша, която също публикуваме по същите причини.

 

ЖИВОТЪТ НА ЛЮБОВТА Беседа на Учителя, държана на Молитвения връх (Рилските езера), 21 юни, 1942 г., 4 часа и 45 мин. сутринта.

 

„Небето прошарено с облаци малки на изток. Слънцето изгря над облак, слаб вятър. Времето тихо.

 

Евангелие от Иоанна 10 глава.

 

„В живота големите работи се смаляват, а малките - растат. Когато човек помисли, че е голям, той трябва да се смали вече. То е закона на смаляването. Писанието казва: „Не бой се мало стадо, Отец е благоволил да ви даде Царството". Не казва Христос: „Не бой се голямо стадо".

 

Та човек никога не трябва да иска да бъде от големите хора, понеже големият трябва да се смали. Някой път хората искат да бъдат големи. А пък от големите започват всички противоречия. Всички спорове са все между големите хора. Любовта започва най-после.

 

Животът, който не е озарен от Любовта, остава в тъмнина и тогава никакъв живот не може да се използва.

 

В почетната глава се говори за крадеца. Крадецът - това са големите хора. В човека има едно същество вътре, което постоянно роптае, критикува, каквото направят хората, все ще намери някоя погрешка, все ще каже: „Не трябваше да бъде такъв". И сам като останеш той пак ти разправя за погрешките на този, на онзи, все те занимава с отрицателните работи. Та казвам: Този е крадецът. Човек като го хване, трябва да го отстрани. Това същество е критик, ще каже, че светът не е направен хубаво, че Господ не е предвидил всичко, и той дава веднага план, мнението си. Ако го попитате, като как трябва да се направи света, не може да каже.

 

Сега казвате, че сме малко. Не сме малко. На друго място са сега събрани. Какво четат сега там? Защо сме малко? Кои са причините? Причините са войната, лошите условия за прехрана, за превозни средства. Всички нямат възможности. А пък кога до дето дойдем колко неща трябваше да се направят, колко приготовления!

 

Най-силния подтик в живота е Любовта! Много други подтици има човека. Но когато Любовта е най-силния подтик, тогава се строят хубаво всички работи.

 

Когато дойде Любовта в нас, ние трябва да й дадем първото място и да не спорим с нея, дали е истинска Любов или не.

 

Коя е истинската Любов? - която ти донася живот. До тогава, до като не изпъдиш Любовта, животът ще продължава. Щом изпъдиш Любовта, животът престава. Като дойде Любовта, човек трябва да я пази.

 

Има едно вътрешно недоволство, от което човек трябва да се пази.

 

В света няма място, дето Любовта да не е. И нашето заблуждение е, че ние я търсим някъде. А пък няма място, дето Любовта да не е.

 

Ти казваш: Защо любовта, като е всякъде, не е дошла в мен? Защото законът е този: Ние трябва да й отидем на гости, Тя няма защо да идва, тя е дошла. - Всичкото противоречие е там.

 

Сега ние имахме едно противоречие, не видяхме слънцето да изгрява. Слънцето изгре по-високо. Ние бяхме на Хималаите горе, и от високо виждахме слънцето.

 

Сега всички тук сме 7 души. В седем дни Бог създаде света. Всеки един от вас представлява по един ден.

 

В малките работи се проявява Любовта. Зад тях се крие тя. В най-малкото проявление на Любовта има такава сила, колкото във всичката Любов! Да се проявява по малко е по-хубаво, отколкото изведнъж да изтече.

 

Ние искаме нещата изведнъж да се проявят. Ами че те се проявяват. Любовта в мен и в безброй други същества същевременно се проявява. Ти като не схващаш отношенията на другите същества към тебе, казваш и Любовта какво ще направи в мен и какво ще направя аз с Любовта? А пък Любовта в тебе и във всички други същества действува едновременно. Ти и те съставлявате едно цяло.

 

Малкият облак, който скри слънцето при изгрева, показва войната, дето се избиват християнските народи. Като се издигне слънцето на няколко градуса ще изчезнат противоречията. За някакви си материални работи сега има спор.

 

Та казвам: от любовта, която човек проявява се ползват всички. И от Любовта, която се проявява у всички, в цялото Битие, всеки един се ползва. Тя е един неизчерпаем склад на проявления.

 

Христос казва: „Аз и Отец едно сме". Значи аз, малкото, и Отец, голямото сме едно. Синът е малкото начало, а Отец е голямото начало. Малкото начало, трябва да расте, винаги да държи връзка, да е едно с Отца. Казано е: „Аз и Отец едно сме". Силата е там!

 

Забележете слънцето, то върви в кръг около нас. И любовта винаги върви в едни кръг. Тя ни опасва, както слънцето и ни пази от злото, и ние се намираме вътре в кръга на слънцето. Също така ние сме в кръга на любовта. Любовта се движи и образува кръг около нас. Докато е около тебе, не бой се.

 

Някой се обезсърчи и казва: няма да я бъде! - Че той би трябвало да е излязъл извън този кръг, за да се обезсърчи.

 

Живот с опорна точка в Доброто.

 

Живот с опорна точка в Справедливостта.

 

Живот с опорна точка в Разумността - е живот на Любовта".

 

РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ОТ ЕКСКУРЗИЯТА НИ ДО ВИТОША НА 16.VI.1942 Г.

 

„Търпението е първата стъпка на Любовта. Който люби и който е свободен, може да бъде търпелив.

 

Вие трябва да се научите да обичате. Единственото нещо, което хората трябва да научат, то е да обичат.

 

За 25 години света може да се оправи, ако всеки посажда добри мисли, добри чувства и добри постъпки в хората. А сега мозъците на хората са пустиня. Един ден, тия хубави мисли ще пораснат и ще ви ползват. Ако така ти служиш на Господа, тия мисли ще пораснат и ще ти помагат и когато си болен.

 

Всички трябва да служим на Бога! Като дойдем до служенето, две мнения няма. Всеки да служи тъй както знае!

 

Човек като мисъл се движи с 300 квадрилиона и 500 милиона километра в секунда. Ти проектирай една хубава мисъл, след тебе ще дойдат хиляди същества, които ще ти помагат и ще работят за реализирането на тази мисъл. Ако нямаме една хубава мисъл, която да ни пази, на колко много опасности бихме се натъкнали!

 

Любовта ни трябва да бъде канара, о която да се разбиват всички противоречия на живота.

 

Не да се освободите от злото, а да приложите доброто. Само по този начин ще се свърши със злото, защото то ще почне да работи за доброто.

 

Под думата лош се разбира онзи, който обича материята.

 

Вяра без чистота в сърцето и без светлина в ума, няма приложение. Божествената светлина трябва да влезе в ума на човека, за да знае той как да служи на Бога. Радвайте се на светлината и свободата, която имате днес. Каквото става в света е за добро. От вън ще дойдат изпитанията, но желайте да няма нищо, което да ви смущава."

 

/По случай отиването на Учителя на Рила, временно преустановяваме изпращането на резюметата/

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...