173. ЛАТВИЙСКА ПРИНЦЕСА НА МУЛЕ

[RPX]

173. ЛАТВИЙСКА ПРИНЦЕСА НА МУЛЕ

Пристигнаха латвийките на Изгрева и в скоро време те се срещнаха със своите кореспонденти. Някои от тях завързаха близки връзки, а други сърдечни връзки с братята. Изведнъж в Братството пристигна още един проблем, за който изобщо не бяхме предполагали, че може да се яви. Не ни стигаха нашите ядове, но дойдоха и чужди такива. Някои от латвийките бяха дошли между другото да си намерят българи за жених. Някои от тях си намериха.

 

Имаше един приятел, казваше се Симеон Арнаудов. Ние му казвахме Симеон дякона, защото той беше дякон в църквата и понякога идваше на Изгрева с дяконските си одежди. Не зная как, но Симеон-дякона се беше запознал с една от латвийките. Създава се сърдечна връзка, тя се влюбва в него и иска да се жени. До тук всичко е добре, но лошото идва по-късно. Симеон изяжда парите на латвийката, а това са били нейни спестявания, за да може да прекара тук две години. Пропилява парите й и след това се чудеше как да се отърве от нея. Братството бе пристигнало на Гюлечица и оттам с конете багажа се прехвърляше към 7-те езера. Латвийката беше качена от Симеон-дякона на едно муле и така искаше да я качи на 7-те езера като истинска принцеса. Идилия и половина. Тя е качена на мулето, а Симеон води мулето и го подкарва отзад. По едно време той се заприказва с друга латвийка, която се изкачва пеша. За да се отърве от принцесата на мулето, той шибва мулето по-якичко, то усилва хода си, а Симеон остава да си приказва с новата бъдеща латвийска принцеса. Обаче онзи, който е качен на муле понякога възприема и ината на мулето. Латвийката спира мулето и започва люта караница със Симеон. Скараха се пред всички. А той, за да покаже, че не може да го уплаши я сваля от мулето и я оставя да ходи пеша нагоре по баира. Но тя се обръща към всички и го заплашва, че ще го даде под съд, защото той трябва да върне парите, които е взел от нея. Караници, обиди и какви ли не още неща. Пъстрота за показ и развлечение на духовете. И всичко това се води на развален руски език. Това се разчу нагоре-надолу по колоната. След като се качихме на лагера, аз веднага отидох при Учителя и му разказах всичко, което бях чула и видяла, като изказах опасението си, че ще стане скандал обществен и съдебен. А това ще попречи да дойдат други латвийци, защото ще разберат, че като им станат любовници българите им ядат парите. Учителят извади от джоба си си една банкнота от хиляда лева и ми я подаде. А тогава това бяха много пари. И с тях можеше човек да изкара една година. Учителят ми нареди: „Иди, дай ги, но да даде разписка, че е получила парите и е изплатен дългът на Симеон". След като се бяха разположили в палатките, аз отидох при нея, говорих й, че в Братството не е позволена кражбата и изнудването с пари и не е позволено и заплахи за съдилища. Защото по този начин ще компрометира Учителя заради слабостите на учениците му. Предадох парите, тя ми даде разписка, която занесох на Учителя и разказах всичко. „Добре си направила", кимна с глава Учителят. Той нямаше доверие на този провокаторски дух, който можеше да направи голяма беля на Братството и затова му поиска разписка. А дякон-Симеон след като се облажи с латвийката както прави това котарак с риба и след като излапа парите й, то той се отдръпна от нея. Латвийката се насочи на друго място, за да търси там утеха. Имахме няколко такива случаи, защото латвийките бяха дошли да се омъжват. Говорим за онези, които използваха Братството за свои лични облаги. Но те всички приключиха по един и същ начин. Техния живот тръгна по една друга линия и те се отклониха от Братството. Спомням си една от латвийките се омъжи за Елиезер Коен. Казваше се Марияна. Те двамата се обявиха срещу Учителя непосредствено след неговото заминаване. Да се чудиш, как можеше от нейната уста да излезнат толкова много хули срещу Учителя. Така че освен тези, които измениха на Словото на Учителя, останаха онези, верните, които като се върнаха в Латвия направиха сполучливи преводи на няколко томчета от Словото на Учителя и ги отпечатаха до 1939 г. След това започна войната и Латвия бе присъединена към Съветска Русия и стана част от Съветската империя. Условия за отпечатване на беседи от Учителя вече нямаше. Латвийците си останаха с онези беседи от Учителя, които сами си бяха превели и сами си бяха занесли от тук.

 

А Симеон-дякона си остана в България, после се ожени за една българка, имаше семейство, дълги години живя на Изгрева. Учителят го приемаше много радушно, даваше му съвети, които той не изпълняваше. Беше му дал методи за работа, които той не приложи. Имаше незавидна съдба заради своето непослушание и вироглавство. Ние бяхме очевидци как протече неговия живот. А ние знаехме, а и той сам си разказваше когато Учителят лично му бе казал: „Вземи Евангелието и чети го и намери в него кой си бил тогава, защото твоят живот през времето на Христа е много добре описан. Внимавай да не повториш същата грешка, защото ще бъде фатална за теб". Ние само се досещахме кой може да бъде. Веднъж го попитах: „Брат Симеон, откри ли най-сетне кой си бил в Евангелието?" Той кимна глава: „Открих". Замълча, сълзи се наляха в очите му и той се разрида. Аз стоях изумена. Разбрах какво значи съдба на човека пред нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Видях неговия път от преди 2000 г., видях го и сега. Той стоеше пред мен в кръв и плът като човек. А в пътя на ученика човек върви със Словото на Учителя.