Jump to content

178. ЧУЖДЕНЦИ НА ИЗГРЕВА


Recommended Posts

178. ЧУЖДЕНЦИ НА ИЗГРЕВА

Освен посетителите, които идваха от различни краища на България, а те не бяха малко, то идваха и други чужди хора, които търсеха помощ. Всеки имаше някаква нужда и търсеше помощ от Учителя. Дохождаха поети, писатели, музиканти, художници и Учителят разговаряше с тях строго индивидуално и на техен професионален език. Той им разрешаваше проблеми и им даваше насока в тяхното творчество. Много братя и сестри престояваха на Изгрева и бяха подслонявани в братските стаи. Преспиваха по няколко дни, виждаха се с приятелите, посещаваха Учителя на беседа и си заминаваха. Носеха на Учителя като дар плодовете от своя труд. Беше много мило да се види как изваждаха от кошниците си плодовете, които сами са сътворили с ръцете си.

 

Но имаше посетители и от чужбина. При Учителя идваха арменци, гърци, турци, сърби, италианци. Те идваха, правеха контакт с Учителя и всеки поемаше от него онова, което можеше да поеме. Важното е, че те правеха връзка със Словото на Учителя. Ние сега това не можем да оценим.

 

Веднъж на Изгрева бяха дошли мъж и жена французи,, високо интелигентни, мили и фини хора. От къде знаеха адреса ни, как се бяха нака-нили да дойдат при Учителя, това никой не разбра. Отведнъж се разчу на Изгрева, че са дошли чужденци. Всички излезнаха по чехли, по престилки, по домашно му и това представляваше една пъстра тълпа облечена кой как свари и обул се кой с какво намери. Всеки бързаше да види французите, че и французите да могат да ни видят. Ако сте виждали на времето как по селата минаваше мечка и около нея се събират всички деца. После мечкаря почва да свири с кеменето, мечката играе, прави разни движения и разсмива мало и голямо. Та тук видях същото. Но нещата се обърнаха. Чужденците стоят мирно и се усмихват. А нашите като видяха това ги заобиколиха. Онези, които знаеха някакви езици, точно по това време ги нямаше на Изгрева. А случайни работи не ставаха на Изгрева. Ами как тогава ще се разберат с тези чужденци? Започнаха да им се усмихват, после да им се хилят, да им правят разни гримаси, за да ги разсмеят. Умилкваха се, всеки говореше високо, да му се обърне внимание от чужденците и правеше някакъв номер. Всички наоколо се смееха, за да се покажат пред чужденците. А те стоят мирно и само ни оглеждат. Та селската мечка дойде на Изгрева и ние станахме тази мечка. Получи се неловко положение, чужденците се озъртаха и се чудеха в какъв ли зверилник са попаднали. Всеки правеше разни маймунджилъци. Първоначалното им смущение премина и те се озъртаха и търсеха начин да се освободят от тази тълпа. Някой беше докладвал на Учителя и той нареди да ги извикат при него. Преди това той чрез една сестра ме повика и ми каза: „Ще стоиш до мен и няма да мърдаш!" Аз застанах до него и не мърдам. След малко влизат чужденците и Учителят се обърна към придружаващите ги, че са свободни, а те недоволни напуснаха стаята. А долу тълпата остана и чакаше да види какво ще стане е чужденците. Тази пъстроцветна тълпа облечена и обута по домашно му беше невъзможно да се търпи. А аз бях също от Изгрева. Тогава видях и разбрах, че ние не бяхме ни за пред хора, ни за пред нас самите. А минавахме за духовни хора. Тук видях едно разминаване и една заблуда и че ние сме далеч от онзи идеал, от високия Идеал на Словото на Учителя. А този идеал бе: Чистота във всичко.

 

Учителят прие двамата французи, разговора се започна на английски, после се прехвърли на френски. Те поставяха въпроси, а Учителят отговаряше. Беседата беше интересна за тях, аз слушах и отчасти разбирах нещо от френски. Останаха доволни от Учителя, после те си тръгнаха, а долу отново бяха заобиколени от пъстротата на тълпата. Не зная как всичко това се е отразило в съзнанието им. Вероятно те се смутиха от тълпата и затова Учителят извика мен, да има един човек при него, който смислено да стои, да бъде при него и да мълчи. А не като онези долу да правят разни жестикулации, гримаси и маймунджилъци. Като ги изпратих аз лично се засрамих от тази простотия на Изгрева. Чак тогава видях какво представляваме. Тогава разбрах, че всички граждани, които идваха от града, за да ни видят и като виждаха бараките, бодливата тел и като ни виждаха разни повлекани и какво ли не още - отиваха си разочаровани. Оставаха онези, които идваха по Дух. Наистина това беше една предпазна мярка, това беше една маска, която предпазваше Изгрева от любопитни. За останалите граждани ние бяхме несретници, заблудени и загубени хора. Но главно по наша вина и немарливост цялата тази обстановка донасяше на Учителя много неприятности. Учителят държеше много за външната ни обхода. Да сме чисти, да сме облечени спретнато, да сме изгладени и изпрани, да живеем в чисти и хигиенични жилища. Изискваше от нас да имаме по три завършени факултета, да си изкарваме хляба с професиите си, да знаем езици, за да може светът около нас да бъде отворен за нас и ние да бъдем отворени за света. Това не можахме да сторим. Това ще го направи едно друго поколение. Да бъдете отворени за света чрез езици и тогава светът ще бъде отворен за вас, за да може чрез вас Словото на Учителя да премине към тях. Тогава Словото ще стане плът и кръв и чрез Дух ще се предаде на човечеството.

 

В бъдеще чужденците трябва да се научат да говорят и четат на български език. Това го бе казал Учителят. Освен това даден език се променя и след 100-200 години българският език ще се промени, но езикът, чрез който е дадено Словото на Учителя ще остане. След 1000 години човечеството ще се връща на онзи български език, чрез който е дадено Словото на Учителя. Онзи, който иска да се доближи до Бога чрез Словото на Учителя трябва да знае този език, чрез който е дадено Словото на Учителя. В историята на човечеството той ще остане като класически български език посредством който е дадено Словото на Учителя.

 

Имаше един брат - Сава Калименов, в момент на поетическо вдъхновение беше написал поема и в нея бе казал: „Народи по земята, учете български за да познаете Словото!" Всички тогава се смееха и казваха: „Абе, брат Сава, ти отиде 2000 години напред в бъдещето!" Той се усмихваше и казваше: „Така ми се даде. Този път няма да могат да се изхитрят и щат не щат ще учат български и трябва да минат през България". Аз искрено се радвах на това прозрение на брат Сава Калименов. На времето Учителят бе казал за него така: „Колкото е дълъг и висок Савата, десет пъти е по-висок неговият идеал!" Неговият ръст беше към два метра и стърчеше с по една и две глави над нас. Аз виждах, че идваше нова епоха, епоха на Словото за останалото човечество.

 

Но ние учениците от Школата трябваше да извървим своят път. Следващите поколения ще изминат своят отрязък от пътя определен им от Словото на Учителя. Останалото човечество трябва да измине също своят отрязък от пътя, дори да продължи цели епохи. Накрая ние, които бяхме от Школата на Учителя ще се срещнем с тях в следващите епохи, когато Словото на Учителя ще бъде вече реализираният Идеал на Новото Човечество.

 

А до тогава има времена и години. За тях ние оставяме нашите опит-ности от времето на Школата и ви предаваме Словото на Учителя написано на български език.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...