Jump to content

221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА


Recommended Posts

221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

Тя бе рождена сестра на Георги (Жорж) Радев. Семейството бе от град Пловдив. Имаше още две рождени сестри. На 18 години те двамата се запознават с Петър Дънов през 1920 г. където той е държал сказки в Военния клуб в град Пловдив. Те се запознават с Учението посредством техният учител Теню Стефанов, който е бил учител на Жорж още от първо отделение. Теню е бил епитроп в църквата „Света Марина", станал после окултист, теософ и е давал теософска литература на двамата да четат. След първата им среща с Учителя той им е гледал на ръка понеже в онези години той е четял сказки по хиромантия, френология и други окултни науки. Те са си записали в една бележка предсказанието на Учителя, което впоследствие според Жорж всичко се е изпълнило точ в точ. По онова време в Пловдив е семейството на Петко Епитропов. Там се образувал спиритически кръжок и се занимавали със сеанси като Мария и Жорж са присъствали на тези кръжоци. По онова време Учителят е дал няколко наряда на Мария Радева в смисъл да изкара тридневни пости понеже психически е била уязвима на различни влияния. И след спиритическите сеанси провеждани в Епитропови Мария е била уязвима на различни влияния. Тя е била нещо като отворен прозорец, в чиито съзнание нахълтват различни духове и я обсебват. Това не остава скрито за рождените й сестри, които свързват промяната в нейното здравословно състояние единствено с запознанството й с Петър Дънов и неговото обкръжение. Но спиритизма и спиритическите сеанси не се провеждат по препоръка на Учителя, а дори напротив - той ги е забранявал. По-късно Георги Радев отива в София да следва, а сестра му отива в село Бойково и става учителка. След това Мария идва в София и се записва да следва математика в Университета.

 

През 1921 г. тя прекарва няколко психически кризи. Присъства на събора същата година в Търново. През 1921 г. идва в София и постъпва чиновничка в Дирекцията на пощите като след това се записва да следва математика. Отидох при Учителя и го питах за нея. Той каза: „Мария Радева, тя може да се учи, но в рода си имат нещо кармическо, което я спъва. В нея трябва да се пробуди съзнание на смирение. Тя от време навреме помислюва и започва да мисли. Когато мисли за теб ти възприемаш мислите й тогава и ти мислиш за нея. Молитвата е хубаво нещо и това дето сте решили да направите можете да го направите". След това ние отидохме няколко човека у тях. Застанахме пред леглото й и казахме няколко молитви и бяхме непрекъснато в молитвено състояние на духа. После аз седнах пред тяхното пиано и изсвирих няколко песни от Учителя. Тя се леко възстанови и реши да отиде на събора в Търново през 1922 г. Закараха я там, с нея беше брат й Жорж. Постепенно състоянието се възстанови, но понякога духове различни влизаха в нея и правеше пакости на Братството и на Учителя и на връх събора. Тя постепенно бе ту в психически кризи, ту пък следваха светли периоди в нейното съзнание. Когато беше смислена тя бе включена в т.нар. „Клас на добродетелите". В този клас влизаха пет ученички: Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова, Сотирка Бабаджова и Мария Радева. Този клас се ръководеше лично от Учителя и за него ще говорим подробно по-късно. След като кризите се учестиха тя по решение на Учителя бе освободена и на нейно място дойде Елена Хаджигригорова, която бе учителка в софийските села. Отначало Мария Радева на всеослушание говореше, че Учителят Дънов е бил Христос. После като влезнаха в нея и я обсебиха нисшите духове започна да говори точно обратното, че Учението му е фалшиво, че той е лъжец, че е мошеник и че е Учител на Черното Братство. Започна да упреква Учителя във всички възможни грехове на земята. По това време около нея са другите две рождени сестри, които поначало са били противници на Учението, а сега при такъв един обрат надават вой до небесата, че Дънов е не знам какво си и че той и неговото учение действат пагубно на хората и че той, Дънов ще падне и ще бъде победен. Така вкупом трите сестри по това време говореха срещу Учителя и Братството.

 

По едно време я бяха довели на палатка на Изгрева, за да подиша чист въздух и да може при онази духовна атмосфера на Изгрева да се възстанови. Тя ту се възстановяваше, ту отново минаваше в кризи. Веднъж решиха да я заведат на лагер на Седемте езера. Понеже тя страдаше от тази неизлечима душевна болест и често имаше припадъци - ставаше ту буйна, непокорна и беше бреме за ония, които се грижеха за нея. Ние бяхме пристигнали на хижа Вада, багажа бе свален от камионите и около нас сновяха конярите и завързваха пакетите и денковете с багажа, за да бъде изкачен на езерата. А Мария по това време отново започва да буйства. Тогава Учителят отиде при нея, спря се, загледа я втренчено в очите една-две минути, тя се умири и така бе качена на един от конете, който успя да я закара до второто езеро където бе лагера. Опънаха й палатка, сложиха й легло, но след няколко дни тя започна да прави каквото си иска, да буйства, да пречи и да тормози околните.

 

Когато бяхме на Рила аз намерих четири скъпоценни камъка при една от екскурзиите, които правехме в околностите. Но като минах покрай нейната палатка аз реших да й помогна и да дам от онова, което аз намерих, за да получи тя благословение от Свише. След това казах на Учителя, а той ме смъмри: „Защо не си ги задържа? Те имат символично значение, тяхното намиране. Като им даде камъните ти се свърза с тях и винаги вече Черните сили ще те търсят от сега нататък до края на живота ти, за да черпят от тебе". Аз бях покрусена и изненадана, не очаквах, че едни такива дребни неща ще имат такива фатални последици за мен. И така се развиха точно нещата както каза Учителя в моят живот от следващите петдесет години.

 

А преди това в София бях намерила на улицата едно синджирче, а на него едно златно ключе. Това бяха тогава женски украшения и се нанизваха на вратовете и трябваше символично да покажат, че ключът на синджирчето е златно, и че той е ключ за сърцето на този, който го носи и сърцето на младата дама може да се отключи именно с едно такова златно ключе. Но това ключе не се купува с пари на някоя сергия, защото госпожицата си го е купила вече с пари и си го е сложила на врата и това е вече символ и че нейното може да се отключи с обич и любов проявена взаимно от двамата бъдещи възлюбени. Ето такъв беше смисъла на онези златни ключета надянати на златни верижки, които се носеха около вратовете на младите госпожици. Именно едно такова ключе аз намерих със синджирче, взех че го подарих на

 

Мария Радева, за да го носи временно и смятах, че това е късмет, който трябва да отиде при нея понеже страда от душевна болест пък има и нужда това ключе да отключи болестта й и тя да излезе през нея и да се изгуби. Така смятах, че ключето ще й донесе благословение и здраве. Горе на Рила казах на Учителя за ключето, което й подарих. Той ме изслуша и ми се скара: „Защо го даде?" „Ами, Учителю, да го поноси малко, но тя го загуби." Учителят бе много строг. Аз мълчах. Тук имаше нещо, което не разбирах. „Учителю, какви са последствието на моето неблагоразумие и незнание по този въпрос?" „Да, тя, Мария Радева наистина загуби ключето и след това полудя окончателно," Аз бях сломена физически и духом. Едвам се държах на крака. Учителят протегна десницата си, за да я целуна. Изведнъж усетих, че Учителят взе целият този товар, който се бе стоварил върху мене. Отидох си успокоена и ободрена.

 

А Мария Радева правеше много бели горе на езерата. Приятелите повече в следващите години не я качиха. Нейното състояние постепенно се влошаваше. Отидох при Учителя за помощ и съвет. „Това е тяхна родова карма и някой трябва да я изплаща. Ако не може тя да я изплати трябва още един да се включи и той да изплаща тази полица на рода. Тази полица е от минали грехове." Така че по-късно нейният рожден брат Георги Радев също трябваше да изплаща част от полицата на рода си. А как това стана аз вече описах. Историята има и друга развръзка. Нейните две рождени сестри ходеха при Синода, в църквата да говорят срещу Учителя. По-късно онези, които пишеха по вестниците срещу Учителя ги събраха, взеха един стенограф и направиха една изповед на двете рождени сестри - изповед на жертвите от дъновизма. Това бе публикувано в списание „Духовна култура", кн. 18-19, декември 1923 г. на стр. 319-337. Статията бе озаглавена „Пагубното въздействие на дъновизма върху обществото". Статията бе написана от Н. Православов, а това бе псевдоним на Любозар Чолаков. Всичките инициали на личните имена са точни и верни в тази статия, която трябва да бъде изповед на двете рождени сестри на Мария Радева и там името на Георги Радев също е обозначено с инициали. Всички лица в тази статия са верни и те съществуваха, но истината беше друга и аз трябваше да я разкажа в кратце.

 

Бертоли беше италианец, който по младите си години беше се запознал чрез окултната литература и дошъл до вътрешно убеждение, че Христос трябва да се е родил на земята и че е време да тръгне да го търси и да го намери. Но понеже е бил убеден, че Христос се е родил на изток затова той тръгва от Италия по море към източните земи. Пристига в Цариград, престоява известно време там, но парите му свършили и той, за да намери пари трябвало да поработи със своят занаят. А неговият занаят е престижен за онова време и той прави мозайки. Отива в Одрин където го поканва един негов бъдещ съдружник и там той се запознава с италианско семейство, влюбва се в дъщеря им, оженва се и така остава в Одрин. По-късно той идва в Пловдив по работа във връзка с някакъв строеж, който на който трябва да направи мозайките и така се запознава с протестанти, с окултисти и накрая среща съмишленици на Учителя. Така се среща с Учителя и остава да живее в България, работейки по своята специалност, правейки мозайки и по онова време строежите в България бяха много и за него винаги имаше работа.

 

Бертоли успя да привлече младите братя, които по онова време бяха студенти и гладуваха от безпаричието, прикотка ги при себе си, даде им работа и получаваха онова, което бяха изработили всяка седмица. По онова време трудно се намираше работа, защото само занаятчиите можеха да намерят препитание чрез занаята си.

 

Сега ще ви разкажа един невероятен случай. Сега ще ви е интересно, но тогава бе много драматично и с много последствия за всички. Беше построен един театър, една голяма сграда където сега се помещава киното „Димитър Благоев", но тогава беше едновременно и кино, и театър. Беше профсъюзен дом. Трябваше да се направят мозайките за входа, стълбите и други помещения. Този обект го взеха тримата - Борис Николов, Бертоли и Пампури. Тогава Бертоли беше пазарил обекта и понеже се чувствуваше като учител на Борис в занаята той по цял ден се разхождаше с официален костюм и връзка и изобщо не се е хванал да работи на този обект. Друг път при други случаи и той се събличаше и работеше наравно с другите, но понеже е майстор той нарежда кой какво да прави, защото беше вещ в своят занаят. Но какво му бе хрумнало тогава в акъла на Бертоли не зная, но по цял ден се разхожда около обекта като предприемач и господар с официален костюм. А Борис по цял ден работи на обекта може би около два месеца и когато се дойде време, че работата се приключи, то какво се оказа. Печалбата от обекта я взеха двамата - Бертоли и другият италианец Пампури, разделиха си печалбата, а на Борис платиха само надницата както и на другите работници. Идва Борис опечален, изморен, изтощен, показва ми парите и разказва целият случай. Парите са малко, а те не стигат за нищо. А бяхме си правили сметки без кръчмар, че с тези пари трябва да отидем на Рила на почивка заедно с Учителя и след като се върнем да купим зимнина за зимата и да се закупи някоя и друга дрешка. Планове и сметки без кръчмар. Та дойде кръчмаря и отряза сметката - солено и пресолено. Аз цялата съм възмутена. За мен това не бе честна постъпка на човек, та дори това не го правеха и най-алчните предприемачи, те винаги се съобразяваха и даваха освен надницата при такива случаи, но и нещо отгоре, част от печалбата. А това беше безбожна експлоатация и пладнешки обир. Като разбрах, че това е обир посред пладне в мен узря една мисъл, че на един окултен ученик не му е позволено да постъпва така и да ограбва труда на другите. А Бертоли минаваше за окултен ученик. Не спах цяла нощ от възбуда и от възмущение и от това, че целят ни план за лятото и есента рухна изведнъж. С тези пари, които Борис бе получил от Бертоли не бяхме на никъде. Сутринта отивам на Изгрева при Учителя, той ме приема и аз разказвам целия случай от край до край. Той ме изслуша и каза: „Това ще му се върне на Бертоли в троен размер". Аз се връщам у дома успокоена, че съм споделила с Учителя и че е изречена пред мен Божията правда. След няколко дни дъщерята на Бертоли, която имаше отношение към Братството, казваше се Анина, споделя пред нейна близка, че тази година баща й спечелил много пари и с тях тя щяла да ходи в Италия и Франция. Разказаха ми това, значи с нашите пари ще ходи по чужбина, а ние с нашите пари не можем да се качим на Рила за почивка.

 

Дойде време да отидем на Рила, а едно отиване бе свързано с много разноски и харчлък. Борис взе пари на заем и така отидохме на Рила. Но през време на пребиваването си там непрекъснато мислех как ще изкараме есента и зимата. Бях много обременена с тези мои мисли. Върнахме се от планината, Борис трябваше да търси работа и случаят му отвори една работа и за нея той получи толкова пари колкото беше заел на заем за Рила. Невидимия свят не ни отпусна повече кредит, трябваше само да си изплатим заема. Но бяхме доволни, че се издължихме. Есента идваше, а ние нямахме пари за зимнина и да посрещнем зимата. Обикновено Борис работеше пролетта, лятото и есента и с тези пари изкарвахме зимата. Ами сега какво да се прави? Точно по това време научаваме, че Бертоли е обявил банкрут, банкрутирал е и всички спечелени средства в банката, в недвижими имоти, които бяха ипотекирани те бяха иззети и той остана на улицата беден, от победен. Трябваше да напусне и собствената си къща, която също бе ипотекирана. След това Бертоли замина за Румъния, Букурещ и там престоя няколко години като извика семейството си да живее при него. Като се върна от там след няколко години с парите, които той бе спечелил успя отново да си откупи старата къща и да съгражда отново дом. Та му се върна всичко в троен размер: единият път банкрутира и му взеха парите, вторият път му взеха всички имоти, трето напусна България и Учителя и няколко години стоя в Румъния. А да се отдели по тези години от България когато тук бе Учителят бе голямо наказание особено за един ученик. Та ученика Бертоли трябваше да плаща в троен размер. Дали си научи урока? Минаха много години, той беше по-внимателен с такъв род неща, но беше изпитван и по други начини и това бе свързано с друга история, която трябва да разкажа.

 

Та беше вече минала есента, наближаваше зимата и се чудехме как ще я караме и изкараме тази зима без пари и без зимнина. Един хубав есенен ден пристигна стопанина на една жилищна постройка и настояваше по спешен начин да се направи мозайката на къщата. Борис се захвана на работа. Случи се, че есента бе благоприятна, оказа се дълга и топла есен. Работата по мозайката бе завършена, обекта бе предаден и след двадесет дни започна една тежка и продължителна зима. Тези двадесет дни бяха достатъчни да изсъхне мозайката, за да не замръзне, а ние с получените пари успяхме да се заредим със зимнина за цялата зима и прекарахме живо-здраво. Ето как завърши цялата тази история с Бертоли. Има един израз „Подвизавайте се в Господа", т.е. разрешавайте задачите си в Божественото. Та тази година изучавахме този закон как да се подвизаваме в Господа. Урокът бе поучителен за всички, за нас и за Бертоли, а сега го предавам и на вас, за да видите как действува окултният закон, закона за тройния размер.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...