247. НАРЯДИ ЗА СЪБОРИТЕ

[RPX]

247. НАРЯДИ ЗА СЪБОРИТЕ

Още от първите събори Учителят положи един ред и порядък в организирането им, така че различни братя отговаряха за точно определени неща. И тези задължения се изпълняваха добре и съвестно. По онези години Учителят даваше наряди за съборите, които отначало се пишеха на ръка, а след това на пишеща машина и се изпращаха по братствата в провинцията. По това време беше много деен Петко Епитропов. Той беше от онова поколение възрастни братя, които аз заварих, беше висок, с брада, представителен и беше истински образ и подобие на евангелски пастор. Обичаше да проповядва.

 

Епитропов беше написал веднъж един наряд доста помпозен, беше напечатан и отдолу беше написано, че се издава от учениците-ръководители на Бялото Братство. И накрая беше сложил своето име. Методи Константинов взема наряда и го занася на Учителя да го огледа и прегледа. Той го прочита и когато стига до там гдето пише, че се издава от еди кого си, подава обратно наряда на Методи: „Те не са още кандидати за ученици, а са си окичили разни имена на ръководители". Методи го връща обратно на Епитропов и тържествено му съобщава думите на Учителя. Петко подскача като ужилен, а

 

Методи тържествува, защото цялата помпозност на Епитропов се стопява и изчезва.

 

За тези наряди имаше много спорове, защото всеки искаше нещо да направи та да се види, че еди коя си личност е взела участие и че без този наряд не може да почне даден събор или друго начинание. Спомням си веднъж дори се скараха, как да бъде написан и с коя молитва да се почне. Опитваха се да правят неща без да питат Учителя и по този начин ставаха проводници на сили, които противодействуваха на Школата. Ето след скарването те направиха криво-ляво един наряд, но сутринта в 5 часа Учителят влиза в салона, всички стават на крака, а онези, които са направили наряда са вече със зяпнали уста да почнат да го четат, но Учителят казва строго: „Без наряд и без молитва!" И започна беседата. Но тази беседа беше много строга и разглеждаше много повдигнати въпроси, които търсеха разрешение в главите на приятелите. Значи те се скарваха с коя молитва да се почне наряда и искаха този наряд да наложат на Учителя. Но Учителят не позволи и почна беседата си без техния наряд и без молитвата, заради която се скараха. Такива случаи не бяха малко.

 

Друг път за наряда Учителят каза: „За някои той е необходим, за да не отпадне стремежа им, защото ще се загубят". С годините наблюдавах как някои се хващаха за него, като че ли кой знае какво се съдържаше в него. Връзката на ученика с Бога е строго определена, тя е вътрешна и не зависи от ритуали и наряди. Но това не се разбираше. А какви борби бяха с тези наряди. Които по-малко са готови, най-много се натискат да работят гдето не могат. Ето това го запомнете от мене - това бе характерно за цялото наше поколение в Школата. Не винаги Учителят възпираше някои неразумни решения на приятелите. Оставяше ги да направят това, което са решили и да си видят погрешките. Веднъж каза: „За да растеш трябва да боравиш с най-малките величини и възможности в най-ограничените условия, В това се крие силата на ученика". Но в същото време човек не трябва да се пренасилва, а да работи толкова колкото му са възможностите. Трябва да има едно вътрешно равновесие у човека, а това зависи от вътрешните капитали, с които разполага.

 

Веднъж на един събор, когато преди това се правеше наряда и програмата Учителят каза, че трябва да се насрочи на 23. или 27. август. А по начало съборните дни ставаха на 19 август на Преображение Господне, Но изведнъж Савка каза: „На 19 август, Учителю". Около Учителя са няколко души приятели, онези, които движат цялата организация на събора, които посрещат и изпращат гостите, настаняват ги, грижат се за прехраната им и т.н. Ето пред тях Учителят се колебае дали датата на събора да бъде на 23.август или на 27 август. Това не е колебание за него, това е колебание за нас. Но той казва: 23. или 27. август. Той казва и изчаква. Изчаква не какво ще каже Савка или заобиколилите го приятели, а какво ще кажат онези представители на Всемирното Бяло Братство от Божествения свят, чийто представител е Учителят и е тук в плът и кръв на земята. Учителят подава за Духовния свят и за Божествения свят своето питане и чака отговор. Но той го прави сега гласно, за да го чуем всички. А Савка иска да се наложи и казва: ,,19.август". Учителят мълчи и накрая издума: „Рекох, 23 август". Той не отстъпи пред Савка, нито пред някоя друга личност. Сега беше Савка. Но утре можеше да бъде някой друг. Съборните дни на Бялото Братство не бяха съборни дни само за нас, братята и сестрите от Изгрева облечени в плът и кръв. Това бяха съборни дни на Всемирното Велико Бяло Братство на Вселената, Техни представители идваха от всички краища на земята, от планетите, от галактиките и от цялата Вселена, Тази Школа бе за пръв път открита от Всемировия Учител Беинса Дуно, както на земята, така и в Духовния свят, така и за Божествения свят. Затова на нашите събори присъствувахме както ние, така и представители на Духовния свят и представители от Божествения свят, но нашите очи бяха закрити, но затова пък усещахме тяхното присъствие като велико вдъхновение и необятност на нашите души.

 

Приятелите смятаха, че е необходима външна дисциплина в Школата, защото на пръв поглед всеки правеше каквото му се иска и не се съобразяваше с другите и се получаваше едно безразборно външно движение на хора и личности на Изгрева. Тези сблъсъци се смятаха, че се дължаха на това, че няма външна дисциплина. Та тези наряди трябваше да бъдат първата стъпка за такъв ред и порядък. А уроците, които Учителят ни даде с тези наряди бяха безброй и аз цитирах само няколко от тях. А целта на нарядите е съвсем друга.

 

Учителят не беше за толкова за външната дисциплина, а за вътрешната на ученика. И ако видеше някой ученик как върви и се прави на смирен и на много изправен в духовно отношение, то тогава Учителят само бутваше с невидимата си вълшебна пръчица там където трябва и този приятел тутакси се оказваше в един друг свят, непознат за него и той трябваше да се справя с вътрешната си природа, да я изучава и да я управлява там. Тогава каква нужда има той от наряд за тази негова задача за разрешение? Ако човек не си изработи сам вътрешен идеен мироглед може сам да се смъкне надолу по нанадолнището на падението. Затова ученикът започва да изучава Словото на Учителя и започва да изучава живота от самия себе си. А това е безкраен свят и му а напълно достатъчно да разрешава този въпрос в не един земен живот. А всичко друго погледнато от страни е само дресировка. Идва момент когато дресировката отпада и човек се проявява такъв какъвто си е.

 

След заминаването на Учителя тези наряди се правеха от Петко Епитропов, после от Тодор Стоименов, а след това от Боян Боев. След като си замина Боян Боев в 1962 г. нарядите и посланията започна да ги прави Борис Николов. А от 1970 г. се явиха нови кандидати за ръководители и започнаха да правят други наряди и да пишат свои послания. Едното е от Борис Николов, а другото е от противниците му. И в зависимост кой за кого е, чете съответния наряд. И после се чудят защо имало раздори и несъгласия. Ами ще има, как няма да има. Нарушава се един окултен закон на синархическата верига. Какво е разрешението? Аз ви дадох онзи пример, как Учителят разреши въпроса с наряда когато приятелите се бяха скарали за него. Учителят започна да дава беседата без наряд. Само Словото на Учителя може да обединява, защото той е Дух на Бога Живаго. Амин.