Jump to content

259. МЯСТОТО, КОЕТО ВСЕКИ СИ ЗАСЛУЖАВАШЕ


Recommended Posts

259. МЯСТОТО, КОЕТО ВСЕКИ СИ ЗАСЛУЖАВАШЕ

Всеки от нас беше поставен от Учителя на своето си място, онова което му подхождаше и на което можеше да издържи и беше най-подходящо за неговото духовно развитие и израстване. Но тия неща тогава не ги схващахме така както 30 години след това. Около нас вреше, кипеше отвътре и отвън, една след друга се нижеха външни и вътрешни задачи за разрешаване. Това се отнасяше за всички без изключение. И за това мястото, което аз заемах беше място определено за мен от Учителя, макар че ми се струваше ще бъде по-добре ако отида и заема мястото на Савка и тя да дойде и заеме моето място. Така смятах тогава. Имаше и ревност помежду ни, ние бяхме жени, а това усложняваше отношенията ни, защото ревността избиваше в съвсем друга посока. Тя ревнуваше Учителя като ревнива жена, а мен ме схващаше като съперница и враг номер 1 и затова със Савка имахме непрекъснато търкания. Изобщо всички,които бяхме около Учителя имахме да разрешаваме задачи с много неизвестни, толкова колкото бяхме на брой на Изгрева. Ако бяхме 200 човека, значи задача с 200 неизвестни. Хайде разрешавай ги ако можеш.

 

Веднъж бях направила някаква грешка и то груба грешка и ругаех себе си, как съм могла да я допусна. Дълго време не можах да си намеря място къде да се дяна. Накрая реших да се съсредоточа в себе си, за да видя какво да правя по-нататък. Почувствувах, че вътре в мен Учителят ми казва: „Недей да се кориш, а се поправи. Ученикът трябва да работи и да се учи, а не да се кае". Станах и започнах да поправям грешката си, което трая доста дълго време. Така вървяхме, падахме, ставахме и отново отивахме да се учим в Школата.

 

Бях разказала как един път Учителят наруга и се скара на Савка за една нейна погрешка. Наистина грешката беше груба, непростима, но и караницата не беше малка от Учителя. Аз бях свидетелка и слушах и виждах всичко. На мен ми домъчня, стана ми жал за нея и аз не я осъдих. Дожаля ми, вдигнах очи към Учителя и казах: „Учителю, аз не зная дали ако бях на нейното място не бих сторила същото". Той се усмихна. Беше доволен от отговора ми. А Савка ме поглежда с поглед така отдолу, защото беше свела очи и плачеше. Тя не очакваше, че аз мога да изрека такава мисъл, която я освобождаваше от моят упрек. Защото тя би дала всичко само и само Учителят да й се кара насаме и никой да не чуе, а сега всичко стана и се разви пред моите очи. А едновременно това беше задача и за мен, която трябваше да разреша и аз я разреших. Тя не търпеше упрек от мен, а освен това тя също беше свидетел на моето отношение към нейната грешка и за поведението на Учителя към двете ни. Беше двоен урок за Савка и поука за мене.

 

Савка беше непрекъснато около Учителя и до него. Имаше години когато много я ревнувах за това място, което беше заела. Понякога ми се искаше и аз да бъда до тази близост до Учителя, до която бе допусната Савка. Вероятно моето желание е било наистина много голямо, че той, Учителят няколко пъти ми предлагаше. „Искаш ли да те туря на нейното място?" Аз все отвръщах: „Учителю, постъпете така както мислите, че е най-добре за мен". „Хубаво", беше отговора му. И аз оставах на мястото си, което ми беше определено. И всеки път когато Учителят ме запитваше имаше някакъв случай, имаше повод и задача за разрешаване от мен. Затова сега като разказвам задачите си, изнасям този въпрос и за мен не е повторение, защото бяха различни задачи и се явяваше винаги един и същ въпрос от Учителя. Вероятно този въпрос не ме е задоволявал, затова Учителят предложи друга тактика спрямо мен. Дойдоха години когато Учителят ми даваше различни неща да правя, като ми отделяше повече внимание от другите. През този период на повишено внимание към мен започна да ми става неловко, неудобно, стеснявах се пред себе си и от другите, които ме наблюдаваха зорко. Значи се оказа вярна онази поговорка „Хем му се иска, хем не му стиска". Та това първо място, към което се стремях беше място, където човек ако седне „хем сърби, хем боли". Беше много интересно, че започнах да усещам в себе си и около себе си голямо напрежение и ставах фокус на сили, които се пресичат в мене и на които аз не можех да издържа. Тогава Учителят ме изтъкваше пред другите и ме поставяше на първо място. Като видя на какъв огън се пържа и че не мога да издържа, Учителят каза: „Когато един ученик се смущава от едно място, което му се дава, това означава, че това място не е за него" и лекичко ме погледна. Това изявление беше за мен и за мястото, което бях получила временно и за неблагоприятните страни, които носеше това място за мене. А това беше завистта на другите, одумванията, приказките и всичко това се насочваше към мен. Тогава разбрах, че трябва да си подвия опашката и да отида и си заема моето място. Така и сторих. Тогава Савка си остана на мястото, което й бе определено от Учителя до последните му дни на земята. Между мен и Савка ако имаше недоразумения не бяха вече за мястото й, а за съвсем други неща и те се отнасяха за някои отклонения, които тя правеше. А тогава тя смяташе, че може да си прокарва някои нейни хрумвания и да действува без да е питала Учителя. Другите смятаха, че щом го е казала Савка, значи Учителят го е казал да се направи. Но аз знаех как са нещата, че това е Савкина измислица, отивах при Учителя и го питах дали това е наредил той. Учителят вдигаше рамене, понякога учудено поглеждаше, а понякога беше много строг към Савкините инициативи. Тогава Учителят ги отменяше, викаше Савка и й правеше строга забележка и тя смяташе, че аз съм виновна да се провалят нейните инициативи. Аз не я провалях, а аз я спасявах да не направи по-голяма лична грешка с опасни последици за Школата. А аз се стараех по вътрешен път да се доближавам до Словото на Учителя. Доколко съм успявала това е вече друга работа.

 

Учителят редовно в първите години на Школата извикваше Савка, обикновено сутрин рано в зори и й диктуваше негови мисли предназначени за ученика. Това беше работа за онзи ученик, който заемаше първото място до Учителя. Тя ги събра, написа ги в едно тефтерче и на Рила в присъствие на приятелите тя демонстративно ги поднася на Учителя като с това подчертаваше, че Учителят само на нея ги е дал. Трябваше всички да видят как тя ги поднася и как Учителят ги приема, за да може един път за винаги да се затворят устата на онези, които говорят по неин адрес и да се отворят очите на онези, които не искат да видят, че тя е най-приближената на Учителя. Но тук Учителят приложи най-неочакван метод. Учителят не прие тефтерчето. „Не може да ми се подарява онова, което аз съм дал за учениците". Савка изобщо не очакваше такава реакция от Учителя. Тя видя, че се изложи пред всички, наскърби се и се отдалечи и се прибра в палатката. След това пред сестри Аламанчеви споделила, че ще отиде да се удави в езерото. Учителят реагира много остро като научи за това. Изпрати след нея Милка Аламанчева да я проследи до 3-то езеро. Така и така тя не се удави, но това беше един урок за нея. Това аз разказвам не, за да коря Савка, а говоря за онова определено място, което всеки ученик заемаше в Школата. Всяко място имаше своя определена работа и всеки, който го заемаше трябваше да си свърши работата както трябва. Не че не можеха, не че не знаеха как да си я свършат. Нали бяха поставени всякой на мястото си. Не свършиха поради непослушание. Учителят им каже какво да направят. Каже им просто и ясно с едно изречение на български език и вместо след като чуят думите на Учителя краката да си изпотрошат от тичане и ръцете да си изкършат от бързане как да свършат по-скоро задачата си поставена от Учителя, то те спрат, па седнат и умуват. А умуването идваше от тази пуста личност, защото тя изискваше да бъде зачетена, да не бъде пренебрегната, че да има някаква полза, че да й се окаже нужното внимание и след това всички да видят, че тя личността е направила всичко. А това бе клопка на духовете, противници на Учението и те попаднаха в нея и не си свършиха работата учениците от Школата. Това се отнася абсолютно за всички включително и за мен. Понеже тук става дума за тефтерчета на Савка с мисли на Учителя, които той не прие и това бе една задача за разрешаване от нея, която тя не разреши. Тя не си свърши работата и сега трябва други да се мъчат и да се чудят как да й разчетат стенограмите. И съм напълно убедена, че нейната работа няма да бъде завършена така както трябва ако тя бе си ги завършила. Защото тя заемаше точно това място до Учителя и със строго определена задача. А тя зае мястото, държа го толкова години и не си свърши работата. Това не е упрек към Савка, а поука за учениците от Школата. Ако заемаш едно място трябва да вършиш работата на това място, което е определено в Школата на Учителя от неговото Слово. Не си ли свършиш работата ти пропадаш като ученик и спъваш работата на другите в Школата. Затова провалът на един е провал за всички. Успехът на един е успех на всички.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...