Jump to content

264. МЯСТОТО НА УЧЕНИКА


Recommended Posts

264. МЯСТОТО НА УЧЕНИКА

В Школата на Учителя всеки имаше свое място. На пръв поглед не се забелязваше кое ти е мястото и къде се намира мястото на всеки един от нас. Беше много трудно да ти се определи мястото. То фактически се определяше от Учителя или поначало то се определяше от твоето отношение към Бога и Божественото и тогава вътре у теб наставаха условия да се вместиш у себе си и да започнеш да работиш за своето повдигане и за твоето определяне, че ти си човешка душа, която се стреми към Бога. Създаваха се условия вътре у тебе и тогава се проектираха и тутакси се отваряше една невидима врата, отваряше се път и изведнъж осъзнаваш, че имаш условия за работа вън от тебе. И тези условия за всеки един от нас бяха строго негови условия, строго специфични и те винаги отговаряха на онези възможности, които бяха у него. Нямаше ли ги у него те също ги нямаше и около нас. Идваха и си заминаваха - такива имаше много. Други оставаха и се определяха вътрешно и работеха. Някои отстояваха докрай, други се отклоняваха, трети не издържаха. Какви ли не случаи сме виждали - всички възможни случаи, които бяха съществували по света минаха през Школата. Това не бяха малко тези двадесет и две години. Та не всеки осъзнаваше своето вътрешно място в Школата, а да не говорим за онова външно място, което той заемаше и трябваше да отстоява. Но с какво? С учение, с труд, с постоянство и много работа ежедневна, работа над себе си във всички посоки. Та това място не се даваше даром, то се заемаше не по достойнство, не по заслуги. То се даваше по самоопределение. Определиш ли се, самоотречеш ли се от всичко, посветиш ли се изцяло, наложиш ли живота си в името на едно служение, то тогава ти се даваше място в Школата, ти го заемаше и работеше. Това място бе само твое и ничие друго. И никой не можеше да посегне на него. Единствено ти можеше да го освободиш или Учителя да те освободи от това място ако правиш прегрешения към Бога и към своя личен път като душа. Примери имаше най-различни и всякакви. Ама че образи имаше при Учителя, как не се сети някой да ги опише и нарисува тези образи. Тук там са запазени някои снимки от лицата на тези приятели. Толкова приятели имаше с поетична дарба, с писателски наклонности, но никой не се нае да ги опише. Може би това не им беше работата и затова трябваше да дойде човек, да си заеме мястото и да ги опише. Може да е идвал такъв човек, а може и да си е отишъл. Но сигурна съм, че никой не посмя да опише всичко това. Да, не посмя, защото това бе голяма отговорност. Можеше да го направи само онзи, който бе изпратен за това и който си бе седнал на своето строго определено място да свърши тази работа. Но такъв човек аз не срещнах.

 

Един от учениците със строго определено място бе Савка Керемидчиева. Учителят я допусна до себе си поради много причини и обстоятелства. По онова време тя бе сложена от Учителя до него да свърши една работа и тя зае това място заради самата работа. Така смятах аз пък някои от другите възприемаха също по този начин нещата. Савка отиваше всяка сутрин рано към пет часа при Учителя, той й отваряше вратата, поставяше я на масата, тя седнала на стола, а той понякога се движеше, диктуваше й, а тя стенографираше и записваше Словото на Учителя или по-точно свещените думи на Учителя. И това продължи дълго време. Ние останалите това знаехме, виждахме, но може би някой да ревнуваше Савка, че именно на нея се диктуват тези неща. Аз пък възприех тогава, че в този период Учителят дава на учениците си Свещените си Слова и това трябваше да направи онзи, който беше най-близко до него. Този материал беше много специфичен, това беше кристализацията на Словото и не можеше да го записва някой случаен човек. По-късно тя дешифрира своите стенограми, прехвърляше ги на свои тефтерчета, подреждаше материала и впоследствие излезе от печат една книжка „Свещени думи на Учителя". Тези скрижали на Учителя бяха дадени по този начин и по това време, и чрез Савка. Бяха дадени чрез онзи ученик, който бе заел своето място за работа близо до Учителя.

 

В този период и отначало тя беше работлива. Но по-късно с годините тя навлезе в своят личен живот и започна по друг начин да работи. И тогава всичко започна да се обърква. Тя отначало имаше стремеж и беше много ревностна към работата си. Но по-късно поради мястото, което заемаше в този период започна да става център на внимание и нежната ревност към Бога се прехвърли в съвсем друга посока и направление и се опитваше да запази това влияние, което имаше върху околните и на което много държеше. И от тук идваха големи търкания с приятелите, защото тя не остана само един служител на онова място, на което бе поставена, а се опита да заеме и други места, за чиито места бяха подготвени други хора и които бяха дошли именно за това. Тук стана сблъсък и с мене както и с други. Но Учителят тук се намесваше и това беше предметно учение и за нея. Отивам при Учителя и споделям за настъпилата вражда между нас двете. Каза ми: „Ти и Савка, станали сте и двете положителни затова сте се скарали. Изисква се смирение и да не обръща човек внимание на дребните неща. Когато имаш нужда и си се качила на сестра си на гърба й да те пренесе през реката тя може да те щипе докато те носи, но ти ще търпиш. Като имаш нужда ще приемеш всичко, но трябва да излезеш на другия бряг". „Учителю, аз това го спазвам, но тя ме щипе и с двете ръце." „Ето Савка искала да учи музика. Аз й казвам: „Имаш сестра, казва се Марийка, иди да се учиш при нея". Не, не иска. Как ще приеме да знае някой повече от нея. Така тя си взе чужда учителка. И то си е така в края на краищата: в къщи сестра от сестра си не приема да се учи. Пред чуждия човек по се смирява и по-добре обмена на енергиите може да стане."

 

„Понякога в ежедневието на ученика му се дава следното: от начало те вдигнат в по-висока сфера да видиш от горе и в перспектива нещата, в по-високо състояние на съзнанието, а после те спуснат долу и слизаш на земята да работиш. Законът е такъв: ученикът ще почне от там където по-рано е спрял." Савка в този период бе спряла именно там - да приема Свещените Слова на Учителя и да ги даде после на Школата като чисто словесно мляко на младенците каквито бяхме ние. Това беше нейното отредено място от Учителя за Школата. А дали тя се справи? Не можа да се справи.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...