Jump to content

266. ТУРИСТИЧЕСКИЯТ НОЖ НА ЦЕКО


Recommended Posts

266. ТУРИСТИЧЕСКИЯТ НОЖ НА ЦЕКО

Трябваше да ви разкажа за апартамента на Цеко, който Учителят му бе подготвил, за онова духовно жилище, което го очакваше след заминаването му. Вероятно брат Цеко беше си заслужил да му се приготви духовно жилище, заслужил си го е с примерна служба на Изгрева, в служението и в услуга на братята и сестрите. И може би това бе външната страна на нещата така както ги възприемахме по човешки, може би той имаше и други заслуги и беше си ги заслужил с вътрешна работа и постоянство и затова му бе отредено това небесно жилище. Така го възприемахме всички останали. А колко просто го каза Учителят: „Цеко, приготвен ти е апартамент". А Цеко възкликна: „Учителю, не думай, какъв апартамент, когато аз имам барака?" След един месец Братството беше в Мърчаево и се получи вест, че Цеко е починал. Тогава ние живеехме на Изгрева в дървени бараки като през зимата през тях навлизаше студ, вятър, дъжд, че и сняг и се сблъсквахме с всички несгоди и за нас думата апартамент означаваше материално благополучие. Сега хората много бързо се сдобиват с покрив и с дом. Но тогава в онези години трябваше сам да си го направиш и ако ти го направят другите трябва да си го заплатиш, майсторлъка тогава струваше не малко пари. Построяването на дом означаваше материалния завършек на един човешки стремеж на земята. А да имаш апартамент означаваше, че си постигнал нещо повече и то в градска среда когато всички дошли селяни от провинцията трудно пробиваха и преживяваха в градската среда. А тогава малко бяха онези големи сгради където се помещаваха апартаментите. Те бяха за най-заможните и състоятелни хора. Та ето това означаваше апартамента на Цеко - беше си го заслужил, беше си го платил и трябваше да влезне в него. И той се засели в своят небесен апартамент. След погребението му бяха останали някои вещи и не знам по каква линия, но една част от скромните му вещи преминаха в негови познати и приятели. Тогава беше голяма беднотия и обикновено да се сдобиеш с посуда, с креват, със завивки и други неща на Изгрева се смяташе за привилегия. Онези, които си заминаваха отвъд оставяха вещите си на своите близки и роднини. Но някои нямаха роднини, те бяха в селата или пък бяха скъсали връзките си с тях и те оставяха вещите си на онези, които бяха около тях и които им подпомагаха и обслужваха в последните им дни. Даваха ги като знак на признателност и на благодарност. А онези, които ги взимаха ги поемаха като знак за добър спомен и уважение към неговата памет. Изобщо съществуваха всички възможни положения. От Учителя знаехме, че вещите на покойника трябва да се изгорят, защото от една страна онзи, който ги е носил част от неговия двойник е още в дрехите му и ако някой друг ги облече, то онзи заминалият отвъд го дърпа отгоре с невидимите конци и по този начин живия се свързва с мъртвия. Така че онези, които носеха такива дрехи и вещи се свързваха с влиянията на починалия и носеха състоянията му, които имаше преди да си замине. А това бяха потискащи трагични състояния, защото рядко човек може да си замине усмихнат и доволен от този свят. Затова по това време в Мърчаево Учителят каза: „Не носете дрехите на умрелите". Дали се отнасяше за Цеко или някой от присъствуващите там се беше облякъл с дрехите на някой починал аз не мога да кажа, но бедноти-ята и немотията през време на войната бе голяма. Ето защо някои надяваха дрехите на умрелите си роднини и по този начин носеха влиянията на заминалите, създаваха се други течения и друг характер в духовната атмосфера около Учителя. Той имаше някакви съображения, за да каже това, казваше го за наше добро и за наше знание и затова да не му се пречи поради нашето невежество и непослушание. Савка Керемидчиева бе получила един туристически нож след заминаването на Цеко като някой от близките или приятелите му й го бяха подарили. Тогава един туристически нож за нас, които излизахме всяка седмица в планината бе една нужна вещ и която бе скъпа в ония години. Бяхме на екскурзия на връх „Острица" и това бяха последните излизания с Учителя на екскурзия от Мърчаево. И там както бяхме се събрали всички и седнали да починем и бяхме си извадили да хапнем кой каквото носи в онези бедни години на войната, то тогава Савка взе туристическият нож на Цеко, приближава се до Учителя с един свойствен на нея маниер, за да я видят всички и за да подчертае своята привързаност към него и изрича на висок глас: „Учителю, подарявам ви този туристически нож". Учителят я погледна, намръщи вежди и строго рече: „Аз наследствие не взимам и не приемам" и отказа да вземе ножа. Ние тогава не знаехме още чий е този нож. Савка бе съкрушена, сви се, прибра ножа в раницата си и се отдалечи в страни. Онези, които знаеха за апартамента на Цеко сега узнаха и нещо друго, че Учителят наследствие от починали не приема. Спомняме си често една мисъл на Учителя, че само онова, което е спечелено и придобито с труд и дадено с любов, то се благославя. Това бе закона, но кой да се сети по-рано. А сега имахме пример, а за такъв пример трябва да се плати. А плати в този случай Савка. Това бе Школа и всеки тук се подлагаше на обучение и на изпити.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...