Jump to content
Hristo Vatev

1924_08_31 Правила на разумния живот

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924

Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

От книгата ""Разумния живот", Съборно Слово, 1924

Първо издание: Печатница „Малджиев“, Русе, 1924

Книгата за теглене PDF

Съдържание

съборна беседа

31 август 1924 г.

Правила на разумния живот

Тайна молитва

Ще ви прочета от 18-а глава на Матея, от 18-и стих надолу.

Истина ви казвам – каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето.

Връзване и развързване може да прави само разумният човек. Само вещият лекар може да лекува.

Пак ви казвам, че двама от вас, ако се съгласят на земята, за всяко нещо, което би да попросят, ще им бъде от Отца Моего, Който е на небеса; защото дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.

Значи, за да се даде прошение и да се отговори на това прошение, трябва да има най-малко двама души. Събирания между хората може да стават само чрез закона на Любовта. По друг начин събирания между хората не могат да стават. Думата събиране в българския език не е толкова изразителна, но понеже няма друга по-добра дума, и с тази минава.

Тогаз пристъпи Петър при Него и рече: Господи, до колко пъти, ако ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли? Казва му Иисус: Не ти казвам до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем.

И прощаването става пак по закона на Любовта. Не можеш да простиш някому, докато не го обичаш и докато не те обича. Ако някой мисли, че може да прощава без Любов, лъже се. И онзи, който иска да го простят, трябва да иска да го простят по закона на Любовта. Вън от закона на Любовта прощение не може да има. Това категорично трябва да го знаете! По кармическия закон, кой каквото върши, ще го намери, а Божественият път е законът на Любовта, чрез който кармата се смекчава. Значи за хората на греха има само един начин – той е мелницата; а за хората на Божията благодат – това е растенето. Това са два процеса. Ако си грешен, в мелницата ще те турят, това е в реда на нещата. Ако си праведен, в земята ще те хвърлят.

Затова Царството небесно е уподобено на человек цар, който поиска да прегледа сметката със слугите си. И когато начна да пресмята, докараха му един длъжник от десет хиляди таланта.

Числото 10 в този смисъл, както Христос говори, не показва само колко е голям дългът, но то показва и един завършен цикъл. Един човек не може да продължава своите грехове зад 10. Повече от десет пъти не можеш да грешиш. Като направиш едно престъпление десет пъти, след десетия път вече ще те хванат.

И понеже нямаше да ги плати, повели господарят му да продадат него и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и дългът да се плати. Падна, прочее, слугата, кланяше му се и думаше: Господи, имай търпение към мене и ще ти платя всичко. И смили се господарят на тогози слуга, пусна го и прости му заема.

Това е отношението на Бога към хората. Оттук се вижда как Бог прощава. Какви са отношенията на хората помежду им, ще видите от това какво прави този слуга, на когото господарят прости дълга.

Но щом излезе този слуга, намери едного от съслужителите си, който му беше длъжен сто пенязи, улови го, та го давеше и казваше: Плати ми това, що ми си длъжен! Падна, прочее, съслужителят му на нозете му, молеше му се и казваше: Имай търпение към мене и всичко ще ти платя. Но той не щеше, но отиде, затвори го в тъмница, докле да плати дълга.

Често вие си задавате въпроса: „Защо между нас стават такива работи, защо Господ не ни благослови?“ Как ще ни благослови? Ако вътре в сърцето ти има една дисхармония, ако вътре в ума ти има една дисхармония, ако вътре във волята ти има една дисхармония, благословението не може да дойде. Ти може сто пъти да посаждаш на пътя плодни дървета, но те няма да изникнат.

И като видяха съслужителите му това, що стана, твърде се наскърбиха; и дойдоха, та казаха на господаря си всичко, що стана. Тогаз го повика господарят му и каза му: Рабе лукави, всичкия онзи дълг ти простих, понеже ми се примоли. Не трябваше ли и ти да помилваш съслужителя си, както помилвах и аз тебе? И разгневи се господарят му, и предаде го на мъчителите, докле да заплати всичко, що му бе длъжен. Така и Отец Мой небесни ще стори с вас, ако не простите от сърце на брата си прегрешенията му.

В този стих всички се спират само върху физическата страна на онези постъпки, които стават в живота. Физическите престъпления не са толкова важни. Когато се говори за престъпления, подразбират се такива престъпления, които човек извършва едновременно и в трите свята.

Аз следя от ред години какви са вярванията на някои от учениците. Техните вярвания не почиват на една здрава основа. Здрава основа наричам, когато един човек при всичките условия на живота не изменя вярванията си, не изменя поведението си. Може да дойдат мъчнотии, може да дойдат изкушения в живота и клончетата на едно дърво може да се превиват, може да опират чак до земята, но ако това дърво, т. е. този човек не се пречупи, той има почва, има основа.

Сега аз ще ви попитам: мислите ли вие, че сте най-важните личности в света, на които цялото Небе и Господ трябва да обръщат внимание? Някой път вие си давате такава важност, че като се молите Богу и не ви се отговори, казвате: „Как тъй!“ – Не, молитвата е само подтик на Любовта, а ти чрез насилие изискваш да ти се даде нещо. Това не е Любов. Сега в съвременните християни има два вида молитви. Едните са молитви на голяма смелост. Воля трябва да има човек, да изисква, да настоява – тъй казва Писанието. А другите молитви са молитви на страх. Ние се молим за другите, а те се молят за нас. Като че Господ няма да слуша всеки едного от нас, като се помоли, ами ще трябва другите да се молят за него. Това са извратени понятия, които вярващите имат.

Аз говоря само за ученика. Той трябва да се подчинява само на закона на разумната Любов. В тази разумна Любов влиза едно от следните качества: ученикът жертва всичко за Бога. Щом жертва всичко за Бога, това не значи, че се отрича от живота. Той се отрича от своя живот, а приема Божествения живот. Сега някой ще каже: „Как да се отрека от своя живот?“ Нима мислите, че ако един вълк се откаже от своя живот и възприеме живота на човека, той изгубва своя живот? Ами че ако този вълк всеки ден хойка по горите и го преследват с пушка, та може ли да се сравни животът му с живота на един човек? Вие не искате да се откажете от вашия живот, но кажете ми в какво седи хубостта на вашия живот? Хубавото в живота си ние ще го намерим в някоя наша добра постъпка или в някое наше добро дело, което е произлязло от Любовта. Там като дойдем, това е един оазис в живота ни. Вие може да дадете някому 10 000 или 20 000 лв., може да му направите една къща, но това още не е добро. Тези пари, които давате, те са останали от баща ви, вие още не сте работили за тях.

За учениците има едно правило: когато дойде някой да ти иска пари назаем, ти трябва да му дадеш тия пари, които си изработил сам. Някой ти иска 150 лв. Ти трябва да работиш най-малко десет дни за тях, за да му ги дадеш. Аз мога да бръкна в касата и да му дам и 100 000 лв., но ще си създам карма. Следователно добро е само това, което е излязло от нашите ръце. Затова, докато не се научите да работите и от труда си да давате, всичко друго, което е направено, не е добро.

Днес се проповядва едно учение на леност. Майката проповядва едно учение на дъщеря си, казва ѝ: „Ти гледай да се ожениш за някой богат човек.“ Защо? – За да стане ленива. Бащата проповядва на сина си едно учение, казва му: „Ти гледай да се ожениш за някоя богата мома.“ Защо? – За да стане ленив. Те ще се оженят и ще научат децата си на същото. Това е учение на паразитството. То е произлязло от паразитите. Ще каже някой: „Аз съм завършил своето развитие.“ Щом си завършил своето развитие, ти трябва да бъдеш на Небето, а не на Земята. Щом си на Земята, ще работиш, а щом не искаш да работиш, ще отидеш на Небето. Работа наричам това, когато човек е свободен, няма букаи, работи с ума си, работи със сърцето си, работи и с волята си. Волята, това е най-разумното нещо в човка. Ако вие спазвате тия положения, ще може да работите разумно.

Сега вие по някой път се съединявате, за да вършите търговия. Някой ще дойде да те убеждава да се съюзите: „Хайде да се сдружим, ние ще имаме голяма печалба.“ Вие се съгласите, но видите, не мине много време, и изгубите 100-200 000 лв. Кой е виновен? – Лакомията. И онзи, който лъже, е виновен, както и онзи, който вярва. И единият, и другият са лакоми. Единият казва: „Слушай, аз зная, ще спечелим толкова хиляди.“ Другият му повярва. Като сбъркат, казват: „Ти ме вкара в тази работа.“ –„Не, ти ме вкара в тази каша!“ Едно нещо искам от вас: няма да работите за пари. Ще работите честно! Когато дойде някой и ви каже: „Вземете тази работа, тя ще ви даде печалба сто на сто“, не я приемайте! Дойде ли някой и ви предложи някоя работа, като ви каже, че тя ще ви даде десет на сто печалба, приемете я! Търсиш ли много, ще изгубиш. Аз следя и в търговията. Всички лакоми търговци все са изгубили. Достатъчно е да имаш десет на сто печалба. Искаш ли повече, във всичките си работи ще се забатачиш. Ако си музикант, но искаш много да ти платят, ти ще се забатачиш, музикант не можеш да станеш. Ако си проповедник, но искаш да ти се плати, ти ще се забатачиш, проповедник не можеш да станеш. Има никои жени, които искат много от мъжете си. Такава жена не може да стане жена. Някой мъж също иска много от жена си. Не, малко ще искаш от жена си. Ако всяка сутрин тя взема легена и ти полива да се измиеш, ти благодари на Бога, че и това е направила. Считай това нещо за привилегия и повече от нея през деня не искай. Ако тя има готовността това да стори, ти ѝ благодари: повече тя не може да направи. Защото някои жени могат да кажат на мъжете си: „Я слушай, вземи си легена там и се измий!“ Сега някоя сестра казва: „Е, аз нищо не искам от мъжа си, аз съм свободна, независима, нищо не му дължа.“ – Не, аз считам, че най-хубавото, което тя може да направи, е да вземе легена и да полее на мъжа си. Красиво е това! Ще кажеш: „Затова ли се ожених, да му поливам?“ Е, хубаво, той затова ли се ожени, да те облича? Не си говедо, но си вол. Само тях така гледат. Турят им юлар и хайде на нивата! Върнат се от нивата, свалят им юлара, вкарат ги в дама и там ги нахранват. Само говедата се гледат, а жена или мъж не се гледа. Ще изхвърлите тези купешки форми от главата си – жена да гледа мъжа си или мъж да гледа жена си. Една жена, като дойде в дома на мъжа си, да му каже: „Аз мога само да ти полея да измиеш ръцете и лицето си, нищо повече!“ Това е десет на сто, което тя може да направи. Тъй трябва да се препоръча тя. Когато дойде някой момък да иска дъщеря ви, майката трябва да каже: „Моята дъщеря не може много нещо да направи, тя може само да ти полее. Ако си съгласен на това, вземи я, ако не си съгласен, остави я, тя си е за нас.“ А сега, като дойде младият зет, майката казва: „Нашата дъщеря знае много нещо, тя знае къща да върти, знае туй-онуй.“ –„Е, празна Мара тъпан била!’’ Младите моми все къщи уреждат, но досега не съм видял нито една жена, която да знае къща да урежда.

И тъй, в Братството ще приложите този закон. Аз искам от вас да вземете легена, малко водица и да полеете на мъжете си. За един ученик туй е най-малкото, което трябва да направи.

Откъде произтичат у нас всичките погрешки? – От многото изисквания. Ние изискваме много. Например ние изискваме всичките хора да бъдат много добри. Но какво нещо е човек да бъде много добър? Ние изискваме всичките хора да бъдат много любезни. Но какво нещо е човекът да бъде много любезен? Аз мога да накарам всеки едного от вас да бъде много любезен. Я вижте онзи, бедният човек, колко е любезен пред богатия банкер! Любезен е той, но тази любезност е актьорство: иска да вземе пари от него. Я вижте онзи, когото бият, как се моли, вика: „Баща да ми си, майка да ми си, пусни ме. Аз няма да забравя това!“ Да, но това не е убеждение. И с вас е така. Като поставят някого натясно, казва: „Аз ще посветя живота си в служене на Бога“, но като минат мъчнотиите, казва: „Е, то са глупави работи!“ И след туй вие ще си кажете, че някои неща сте ги надрасли, че те не са за вас. Не, аз ви казвам, че поливането на ръцете никога няма да отживее времето си, никога няма да го надраснете. И яденето на този свят никога няма да го надраснете. Ако някой дойде и проповядва, че в този свят може без ядене и без пиене, това не е право. Докато хората са живи, ще ядат и ще пият. Какво ще ядат? – Хляб. Какво ще пият? – Вода. Ще питат някои: „Какво трябва да ядем?“ – Само хляб ще ядете, понеже само хлябът се жертва. Единственото растение, което напълно, съзнателно се жертва, това е само житото. Също така се жертват ечемикът, царевицата. Крушите, ябълките и другите плодни дървета само наполовина се жертват. Те казват: „Ще изядеш само външното, а другото ще посадиш.“ Следователно ученикът трябва да яде само онези растения, които от любов са пожертвали своя живот. Може да проследите това и да видите резултатите. Ако ядете месо, ще видите резултатите от него. То не е пожертвало своя живот. Ако ядете сирене и други някои храни, те също ще окажат известно влияние. И те не са пожертвали своя живот. Може да ядете тези храни, но те не могат да създадат у вас едно чисто тяло, не могат да създадат у вас един благороден ум.

Сега, разбира се, като се повдига въпросът за вегетарианството, повдига се и въпросът каква храна трябва да ядете. Аз съм ви казал, че в Школата основният закон на яденето е Любовта. Според туй правило никой ученик няма право да седне да яде без Любов. Ако нямаш Любов в сърцето си, не яж! Нямаш ли Любов в душата си, гневен ли си малко, не яж! Стой и не яж дотогава, докато туй лошо разположение изчезне и придобиеш разположение и благодарност към Бога. Ако турите туй правило в приложение, ще видите как законът работи и ще видите дали ще има болести. Ние имаме право да ядем само в закона на Любовта. Дойде ли Любовта, цялото Небе отваря сърцето си, и докато то се радва, ти можеш да ядеш. Както една майка се радва, когато види, че детето ѝ яде, така и всички ангели, всички други същества на Небето се радват. Но когато седнем да ядем без Любов, Небето затваря всичките си врати и ние сме в положение на престъпници.

Същия закон ще приложите и по отношение на Доброто. Искаш да направиш Добро – не го прави без Любов! За учениците давам следното правило: дойде някой да ти иска нещо. Не бързай да му дадеш изведнъж! Не изхвърляйте още вашите стари правила, дръжте си ги, но приложете новите, за да видите какво ще ви дадат. Докато не дойде у вас онзи вътрешен любовен подтик да дадеш, не давай! Ама той може да ти каже: „Аз искам, не мога да чакам!“ Който дойде с насилие, той не е нито брат, нито ученик. Когато дойдем до положение да дадем, всякога вътре в себе си трябва да изпитваме радост, че сме изпълнили Волята Божия, защото ние не сме господари на нищо в света. Ти си овчар. Дойде някой, каже ти: „Дай ми една овца!“ Ще си кажеш: „Чакай, аз ще се помоля, докато дойде Божественото в мене, и като дойде то, тогава ще разбера да дам или да не дам.“ Защо? – Защото този живот на овцата не е мой. Ако дам тази овца с Любов, тя ще отиде на мястото си. И този, комуто я дам, няма да я заколи.

От какво произтича тази вътрешна натегнатост у вас? Аз я наричам преструвка. Забелязвам, че у всинца ви има една преструвка. Някой се мъчи да се покаже за това, което не е. Ученикът трябва да бъде крайно естествен! Никаква преструвка. Преструвката иде много естествено. Даже и най-малките буболечки се преструват. В тях има и преструвки, и лицемерие. Положението на един ученик обаче трябва да бъде много естествено, да няма никакви преструвки. Например запитват някого: „Как си?“ Казва: „Аз съм много добре днес.“ – Не си много добре. Най-първо, ти като син излезе тази сутрин от дома си и не даде целувка на баща си, на майка си, и казваш след това, че си много добре. Да, защото надигна толкова пари. Жената излезе, напусне мъжа си, казва: „Много добре съм.“ Мъжът излезе, напусне жена си, казва: „Много добре съм.“ Това са празни думи. Христос казва:”3а всяка празна дума ще се даде ответ.“ На ученика не се позволява да говори празни думи! Като кажеш, че си много добре, то значи, че си по-долу от добре. Как си? Ще кажеш: „Добре съм.“ Като кажеш, че си добре, туй трябва да го почувстваш вътре в себе си. Ако аз съм добре, ще ти предам от моето добро, ще ти предам този Божествен импулс. Ако вие, след като дойдете в едно събрание, сте добре, ще придадете туй Добро като една струя на всинца. Тази сутрин например вие не сте много добре. Питам сега: какво можете да извършите, като не сте добре? Ама ще кажат някои: „Ние имаме желанието.“ Добре, разберете закона! Ако имате една верига, направена от такива малки звена, малки халчици, и да кажем, че три четвърти от халките са много здрави, а една четвърт не са здрави, питам тогава: здравината на здравите халки може ли да се тури в действие? Ако има даже една халка, която не е здрава, силата на другите не може да се тури в действие. И когато дойдем в едно общество, същият закон работи и в него. Дисхармонията на едно същество може да наруши хармонията на всички други и да спре работата. И сега целият невидим свят е зает да ремонтира всички тези халки, които не влизат в работа. И на Земята тогава ще останат само тези хора, които може да образуват една здрава верига и да бъдат изпълнители на Волята Божия. А сега например някои от вас се съберат с един православен и не могат да се разберат. Но аз виждам, че и много братя от туй Братство нямат допирни точки.

Сега мислите ли, че Бог е човек? Вие казвате: „Каквото Учителя каже.“ Добре. Учителят казва: „Я стани ти, Иване, и си кажи урока!“ Стане Иван, не го знае.„Я ти стани, Драганчо!“ Става той, не го знае. Е, дигне този-онзи, никой не си знае урока. Казват: „Втория път ще го научим“ – повтарят го. Да допуснем, че втория път три четвърти от учениците го знаят, а една четвърт не го знаят. Мислите ли, че вие, които не знаете урока си, може да го вземете от другите? Има нещо, което не може да се вземе назаем. То е знанието. Знанието сам трябва да го придобиеш. То е такова нещо. И Любовта също назаем не се взема, назаем не се дава. Някой казва: „Аз искам да ме любиш.“ – Да те любя ли? На какво основание? Любовта не признава никакъв закон. Онзи, който иска да го любят, е лош човек – нищо повече. И всичките престъпления произтичат оттам. Любовта съществува като един фактор, като една среда, в която ние живеем. Тя се проявява целокупно. И ние казваме, че Бог е Любов. За Божията Любов няма никакви граници, но както на светлината можем да турим граници, така и на Любовта можем да турим граници, да не се проявява. Следователно, няма да изискваш да те обичат, но ще премахнеш всички препятствия, за да се прояви Божията Любов в тебе. И когато ти проявиш своята любов към другите, тогава и тяхната любов ще се прояви към теб. Бог очаква нашата любов. Защо? – Защото Той първо ни е възлюбил. Бог е изпратил Своята Любов към нас и всеки може да я прояви. Любовта Любов ражда! Често вие казвате: „Учителя не ме обича.“ Вие говорите една лъжа. Така казват много сестри, много братя, много от учениците. Това е една квадратна лъжа. Аз съм я слушал много пъти и казвам: от такива ученици нищо не може да стане. Чудно! – не ви обича Учителя. Някой учител казва: „Учениците ми не ме обичат.“ Това е другата лъжа. Учител, който очаква да го обичат учениците му, не е на прав път. Той трябва да изпълни закона на Любовта, т. е. да изпълни Волята Божия. За мене най-важно е Волята Божия. Волята Божия – това е най-красивото! Няма по-красиво нещо от красивия свят. Няма по-красиво нещо от Божествената Любов!

Сега вие мислите все дребнави работи, все сте неразположени духом. Аз зная, че всяко неразположение крие едно престъпление в сърцето. Всички неразположения на хората днес произтичат от престъпления, които са извършили спрямо душите си. Някой казва: „Ужасно съм неразположен.“ Защо си неразположен? – Престъпление си извършил. Мъчиш се. – Престъпление си извършил. Туй престъпление може да е съзнателно, може да е и несъзнателно, но то е престъпление. Зад всяко едно престъпление седи едно мъчение. Тъй седят истинските факти в света. Когато дойде страданието в умния ученик, той знае защо идва и ще се стреми да отмахне причините на това страдание. Защо страдаме? – Защото туряме препятствия на Божествения Дух, Който живее в нас, ограничаваме Бога в себе си. И Той, за да ни накара да бъдем последователни в живота си, ни причинява страдания – иска да ни застави да вървим в правия път. Ето защо страданията идват отвътре.

Сега някои говорят за Любовта. Любов, която може да произведе омраза, любов ли е? Храна, която може да произведе болест, храна ли е? Вода, която, като пиеш, увеличава жаждата ти, вода ли е? – Не е. Пари, които се дават и не могат да ти услужат, пари ли са? – Не са. Аз бих желал между вас да има образци на искреност, чистосърдечие. Знаеш ли какво значи една такава душа! Искрена, чистосърдечна душа! Гледам, някой от вас ме погледне, но погледът му не устоява, веднага сваля очите си. Погледне ме някой, скрие се. Ако аз съм една хубава, красива картина, ще оставя да ме гледат хората, турен съм на показ. Ако аз съм един престъпник и хората ме гледат, казвам: та