Jump to content
Hristo Vatev

1925_08_28 Наряд и упътвания / Проявлението на Любовта

Recommended Posts

Аудио - чете Иванка Петрова

 

Наряд и упътвания (петък) (Проявлението на Любовта) (Беседата за четене в нов правопис)

 

От книгата "Нарядъ и упътвания", дадени отъ Учителя на ученицитѣ отъ Всемирното Бѣло Братство,

при срѣщата имъ въ гр. Търново, прѣз лѣтото на 1925 г.,

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

От книгата "Настанало е Царството Божие". Недѣлни бесѣди. Сила и Животъ.

Седма серия (1924–1925).Наряди и упѫтвания, гр. Търново, лѣтото 1925 год. Том I.

Второ издание. ИК "Жануа'98", 2012.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

 

От книгата "Настанало е Царството Божие", издание от 1925 г.

Книгата за теглене на PDF

 

 

 

Нарядъ и упътвания (петъкъ)

 

 

Петъкъ

5 ч.с.

28 августъ.

 

Утринна молитва.

 

1. Въ начало бѣ Словото.

 

2. Отче нашъ.

 

3. 91 Псаломъ.

 

4. Благославяй, душе моя, Господа!

 

5. Добрата молитва.

 

Лозинка за деня: „И проводи ги да проповѣдватъ Царството Божие и да изцѣляватъ болни“.

 

Днесъ ще се стремите да реализирате двѣ думи: Съгласие и Правда.

 

Четиво за прѣзъ деня: 17 глава отъ Евангелието на Матея; 1 глава отъ Евангелието на Марка; 11 глава отъ Евангелието на Лука; 21 глава отъ Евангелието на Иоана; 56 Псаломъ. Да се прочете и 24 бесѣда: „Въ който градъ влѣзвате“.

 

Запишете си слѣдния стихъ: „Мѫдростьта, която е от горѣ, първо е чиста, послѣ мирна, привѣтлива, благопокорна, пълна съ милость и добри плодове, безпристрастна и нелицемѣрна“. Този стихъ може да се запише на три мѣста: на книга, въ ума и въ сърдцето. Сега всѣки отъ васъ да затвори тетрадката си и да повтори стиха. Да прѣведемъ този стихъ въ първа степень. Какъ ще го прѣведете къмъ себе си? Въ Божествения законъ, всѣко нѣщо, което не вземете присърдце, считате го общо и казвате: „Мѫдростьта, която е отгорѣ…“ мислите, че тази Мѫдрость нѣма нищо общо къмъ васъ, че тя е нѣщо далечно, че е само единъ написанъ стихъ и затова само го цитирате. Въ такъвъ случай вие се намирате въ слѣдното положение. Минавате покрай нѣкоя ваша сестра, съ която не сте запознати и не я поздравлявате, а само я погледнете, да видите, какъвъ е изразътъ ѝ, и си заминавате. Когато минете покрай нѣкоя ваша приятелка, която обичате, спирате се при нея, хванете се за рѫцѣ, разговаряте се, казвате: ела съ мене дома! Отъ дълго врѣме те очаквахъ! Така е и съ братята. Когато човѣкъ изказва този стихъ и го почувствува близъкъ въ душата си, той ще го покани у дома си. Този стихъ е живъ, ще ви дойде на гости.

 

Често запитвате, какъ можете да бѫдете чисти. Вие търсите единъ начинъ да бѫдете чисти. Значи, ще намѣришъ Мѫдростьта, която е отгорѣ, и Тя ще внесе чистота. Послѣ, искашъ да бѫдешъ миренъ човѣкъ. Мѫдростьта сѫщо ще внесе това качество въ тебъ, да бѫдешъ миренъ. Тя ще внесе мира. Послѣ, ти си непривѣтливъ. Нѣкоя сестра си дига рѫката насам-натамъ, не е привѣтлива. Като дойде Мѫдростьта, Тя ще внесе привѣтливость. Не си благопокоренъ. Мѫдростьта ще внесе тази благопокорность. Милосърдието ти е слабо. Мѫдростьта, като дойде, ще внесе милосърдие, добри плодове. На всички ви липсва безпристрастие. Всички сте съ страсти. Мѫдростьта ще внесе безпристрастие и нелицемѣрие. Защото въ любовьта, тъй както се изразява на физическия свѣтъ, сѫществува най-голѣмото лицемѣрие. Онѣзи, които се обичатъ, сѫ много лицемѣрни. Това е качество на любовьта въ първа степень. Любовьта на земята е пълна съ нечистота и лицемѣрие. Първото нещо: ти като обичашъ, започвашъ да си прѣдставлявашъ, че обичашъ повече отъ другитѣ. Като не те обича нѣкой, той ще излѣзе прѣдъ тебе неглиже, почти разпасанъ, гологлавъ, съ разчорлена глава, неомитъ. Щомъ те обикне, той ще се спретне, ще е добрѣ вчесанъ, омитъ. Нали е така? Това е едно хубаво качество. И така трѣбва да бѫде! Щомъ ви разлюбятъ, вие вече нито се чешете, нито се обличате, отчайвате се – ставате монаси. Защо? Право ли е това? Ами че, ако единъ човѣкъ ви е разлюбилъ, и Господь ли ви е разлюбилъ? Чудна работа! Ако въ една кѫща имате хиляда свѣщи и една отъ тѣхъ угасне, ще плачете ли за нея? Ако всичкитѣ изгаснатъ и остане само една, законътъ е слѣдниятъ: всичката енергия на хилядата свѣщи ще отиде въ една свѣщь. Щомъ остане една свѣщь, значи имаме хилядата свѣщи събрани въ една. Хиляда души, на които любовьта е равна на една свѣщь, прѣдставляватъ голѣма свѣщь. Нѣкой казва: азъ те обичамъ. Колко? Съ една хилядна отъ голѣмата свѣщь ли? Не, по-добрѣ всѣки единъ отъ васъ да има хиляда свѣщи отъ Любовьта.

 

Сега, ако нѣкой ви попита, какъ познавате кога обичате нѣкого, какво ще кажете? Коя е отличителната черта на любовьта? Можете ли да ми кажете една отличителна черта? (– Жертвата). Жертвата послѣ дохожда. Съ какво се отличава първото проявление на любовьта? Като обикнешъ нѣкого, по какво познавашъ че го обичашъ? (Внимателни сме, ставаме добри, любезни). Вие отивате изведнъжъ въ духовния свѣтъ. Какъ се проявява любовьта тукъ на земята? Всичко, което казвате, е вѣрно. И добри ставаме, и внимателни ставаме, но кое е първото проявление съ което ние съзнаваме, че въ ума ни се събужда нѣщо? Това, че този прѣдметъ привлича нашето внимание, и то е вѣрно. Така е, но кое е първото проявление на любовьта? То е толкова малко, всички го правите. Забѣлѣжете, когато едно дѣте мине край една градина, какво прави най-първо? Погледне плода, наведе си главата, послѣ пакъ погледне нагорѣ. Дѣтето обръща внимание на прѣдмета, изслѣдва го, гледа го, наведе глава надолу и послѣ пакъ гледа нагорѣ. Сѫщиятъ законъ е и когато обичашъ нѣкого. Ти го поглеждашъ, все го поглеждашъ.

 

Ще ви приведа единъ малъкъ примѣръ, да видите, какво нѣщо е любовьта, какъвъ образъ иматъ човѣшкитѣ чувства, човѣшкитѣ прояви. Вие не взимайте това обяснение въ отрицателенъ смисълъ, да мислите, че всичко онова, което човѣкъ проявява, е глупаво. Не, то е проявление на любовьта. Какъ се проявява човѣкъ въ любовьта? Единъ младъ момъкъ, млѣкарь, вика изъ улицитѣ: „Млѣко, млѣко!“ Върви той изъ пѫтя си. Обаче, единъ день вижда, че една млада мома излиза отъ една врата. Той я поглежда, наведе надолу глава, пакъ я поглежда, пакъ наведе глава – силно впечатление му прави. На другата сутринь, като донася млѣкото, минава прѣзъ сѫщата улица, спира се прѣдъ вратата на момата, застоява се тамъ и извиква: „Млѣко“! – Но гласътъ му става мекичъкъ, озърта се, дано се отвори вратата. Отваря се вратата, и тя излиза. Той е много внимателенъ и като налива млѣкото, прѣлѣе. На другитѣ оставя единъ пръстъ празно, а като налива на нея, прѣлива. Тя казва: „Много е, много“. – А, не е, не е много. Всѣка сутринь, като наближи вратата, вика: „Млѣко, млѣко“! Приятно му става. Като отива при тая врата, вдъхновява се. И като отмине, обръща се назадъ, усмихва се. Тъй млѣкото лесно върви. Че туй е хубавото въ живота! Да извадимъ сега закона. Сѫщото нѣщо е и когато обичашъ Бога. Като отивашъ при Господа, трѣбва да ти е радостно. Цѣлъ день ще викашъ. Отивашъ ли при Господа, млѣкото лесно се продава. Вие нѣкой пѫть осакатявате най-благороднитѣ си чувства. Дошла любовьта, но вие казвате: азъ съмъ човѣкъ на 40–45 години, и да се влюбвамъ! То е глупава работа! Ами кое е умното? Азъ имамъ да се занимавамъ съ философски работи. Съ тази работа не се занимавамъ. Любовьта, това е най-малката, но и най-великата работа, която ние можемъ да свършимъ; тя е едно чувство, което прониква дълбоко въ душата и се проявява навънъ. То струва милиони. Слѣдъ като заминешъ на другия свѣтъ, това чувство и тамъ ще те послѣдва. Тя сѫществува съ хиляди години. Другитѣ работи сѫ врѣменни, прѣходни. Единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, колкото и да го обичашъ, нѣма да дойде въ другия свѣтъ съ тебе. Паритѣ нѣма да дойдатъ съ тебе; дрехитѣ нѣма да дойдатъ съ тебе. Но едно хубаво, едно нѣжно чувство, като го повикашъ, ще дойде съ тебе. Въ това отношение, именно, вие трѣбва да бѫдете като дѣцата, да се не срамувате. Нѣкой пѫть се срамувате отъ вашитѣ чувства, криете се да не ви познаятъ хората, че Любовьта е почнала да се проявява у васъ. Щомъ Любовьта те напусне, ти вече мязашъ на единъ варосанъ гробъ, мъртавъ човѣкъ си. Такъвъ човѣкъ изглежда като дърво. Всички ще се стремите да имате за Любовьта най-възвишеното чувство. Когато дойде любовьта, въ насъ започватъ да се проявяватъ редъ чувства отъ положителенъ и отрицателенъ характеръ. Ние ставаме настойчиви, взискателни, но всичко това се дължи на неправилното проявление на чувствата въ насъ. Най-първо, чувствата трѣбва да ви радватъ. Щомъ проникне това Божествено чувство въ васъ, вие съ радость ще го подхранвате въ себе си.

 

И тъй, първото нѣщо, което дѣтето проявява при любовьта е, че като минава по пѫтя, дѣто е плодътъ, изпраща милъ погледъ къмъ него. Второто нѣщо, което дѣтето проявява въ любовьта си: то иска да работи – крои си единъ планъ, по кой начинъ да снеме този плодъ отгорѣ, какъ да го достигне. То може да го снеме по правиленъ, или неправиленъ начинъ. Прѣдставете си, че господарьтъ на това дърво всѣка сутринь седи тамъ и пази. Дѣтето погледне къмъ плода нагорѣ, погледне къмъ господаря и си заминава. Вториятъ день, пакъ сѫщото. Казва този господарь нѣма ли да се махне? Едно прѣпятствие е той. У дѣтето има едно желание: всички мѫчнотии, които му прѣпятствуватъ, да се махнатъ. То гледа, какъ да се махне този господарь. Този господарь трѣбва да бѫде много внимателенъ. Той, като види, че това дѣте гледа къмъ дървото, нека го повика, нека му се усмихне малко и да му даде плода. Тогава дѣтето нѣма да иска господарьтъ да се махне, но ще каже: и плодътъ е хубавъ, и господарьтъ е добъръ. Не се стремете да достигнете вашитѣ желания изведнъжъ. Когато едно желание е силно у васъ, дайте му мѣсто, понеже силнитѣ желания, неизпълненитѣ желания даватъ потикъ, енергия за работа. Щомъ се постигне едно желание, дѣятелностьта се спира. Гладенъ си, не бързай да се наядешъ изведнъжъ. Защо? Защото гладътъ продължава живота. Оставай всѣкога гладенъ! Каквито желания и да имашъ, не ги реализирай изведнъжъ, нека мине малко врѣме. Тъй че, не спирайте желанията си, но нека тия желания да се разширяватъ, разширяватъ, докато се развиятъ.

 

Да допуснемъ, че у васъ се развива гнѣвътъ. Гнѣвътъ не е лошо нѣщо, но не го оставяйте изведнъжъ да се прояви. И тукъ дѣйствува сѫщия законъ. Нека те разширява гнѣвътъ, нека те напрѣга, но ти го дръжъ день, два, три. Той не трѣбва да се махне изведнъжъ. Пъкъ вие, изведнъжъ искате да го изхвърлите навънъ и нему става жалко. Дръжте го день, два, три, петь, десеть да работи въ васъ. Не е разумно да го изхвърлите изведнъжъ навънъ. Изхвърлите ли го, той като замине, казва: много скоро ми дадоха пѫтя. И знаете ли, колко е отмъстителенъ гнѣвътъ? Ти се разгнѣвишъ, набиешъ нѣкого, изпратишъ го навънъ, но дойде дяволътъ, даде заявление противъ тебе и веднага те турятъ въ затвора. Защо? Защото си изпратилъ гнѣва прѣждеврѣменно. Казватъ: недѣй се гнѣви! Гнѣви се, но не изпращай гнѣва си навънъ. Какъ ви се вижда тази философия?

 

Послѣ, дойде съмнѣнието, съмнѣвашъ се въ нѣщо. Не изпращай съмнѣнието навънъ. Дръжъ го, нека те човърка. А ти ще почнешъ да мислишъ, какъ да се освободишъ отъ съмнѣнието. Нека седи съмнѣнието въ тебе мѣсецъ, два, три, накарай го да работи.

 

Това сѫ отрицателнитѣ страни на живота. Вие, като ученици, разумно трѣбва да разглеждате всички прояви на живота. Запримѣръ, нѣкой пѫть вие плачете. Какво трѣбва да правите тогава? Азъ бихъ желалъ всички да имате по едно малко шишенце и да събирате въ него сълзитѣ си. Вие казвате, че вашитѣ сълзи били много свещени, а ги оставяте да падатъ на земята, да се цапатъ. Колцина отъ васъ имате такива шишенца за сълзи? Ако тѣ сѫ най-свещенитѣ нѣща, какъ оставяте тия свещени нѣща да падатъ по земята? Имате ли поне малко памучецъ за тия сълзи? По-практично е да си служите съ памукъ, но той ще бѫде особенъ памукъ. Ще го напоишъ съ сълзитѣ си и ще го дигнешъ нѣкѫдѣ. Пъкъ когато заплаче нѣкой вашъ приятель, когото обичате, съберете сълзитѣ му въ едно шишенце! Вижте, колко е неделикатно човѣшкото сърдце! Вие говорите за любовь, но вашето сърдце не е тъй нѣжно. Вие не сте още нѣжни. Запримѣръ, азъ ви чувствувамъ, седите тукъ, но вие сте чужди единъ за другъ, не можете да видите нѣщо красиво помежду си. За да видите красивото въ човѣка, Богъ трѣбва да влѣзе въ него. Какъ ще видишъ красотата? Божията свѣтлина трѣбва да освѣти душата на този човѣкъ, та да видишъ, че и у него има хубави работи. Щомъ дойде Божественото въ него, тогава и ти ще видишъ доброто. Щомъ го обикнешъ, и Божествената свѣтлина дойде въ него, той ще стане уменъ. Не го ли обикнешъ, не е уменъ, нѣма красота въ този човѣкъ.

 

Сега, азъ ви давамъ единъ методъ, по който да работите тази година. Слѣдъ като сте се молили, не бързайте да отидете на работа, но седнете малко, както азъ сега седя, и размишлявайте върху практическото приложение на молитвата. Може да сте адвокатъ, търговецъ, докторъ, или какъвто и да е – помислете, какво може да направите този день. Ако бързашъ, може да спечелишъ 1,000 лева повече, но то не е толкова важно. Направишъ ли едно добро, това добро е повече отъ хиляда лева. Слѣдъ молитвата си ще се спрете да поразмишлявате малко, ще разгледате сърдцето си, ще разгледате ума си и ще видите, какво ви недостига. Много работи ви недостигатъ, но ще се обърнете къмъ Бога, къмъ Любовьта. Едно отъ качествата на Любовьта е слѣдното: когото погледне Любовьта, възкресява го. Любовьта, като погледне мъртвия, оживѣва го. И тъй, първото нѣщо: Любовь, която не възкресява, не е любовь. Възкресението е най-силното качество на Любовьта. Искате ли да знаете, какво нѣщо е Любовьта, слѣдете, дали тя възкресява. Мъртавъ си, но погледне ли те Любовьта, ти възкръсвашъ. Като дойде свѣтлината на Любовьта, всичко се осмисля.

 

Допуснете сега, че вие обиквате нѣкого. Ще ви прѣдставя, отъ мое гледище, каква е тази обичь. Прѣдставете си, че азъ живѣя въ единъ палатъ съ хиляда прозорци, прѣзъ които мога да виждамъ слънцето. Тия прозорци иматъ всевъзможни цвѣтове: бѣли, синички, червени, зелени, какви ли не цвѣтове. Нѣкой пѫть азъ поглеждамъ слънцето прѣзъ единъ отъ тия прозорци и му се радвамъ. Ако се затвори този прозорецъ, ще ми стане мѫчно, но имамъ още толкова много прозорци, прѣзъ които мога да гледамъ слънцето. Ако се затворятъ всичкитѣ прозорци, ще ми стане ли мѫчно? Това нѣщо ще бѫде ли нещастие заради мене? – Нещастие е. Ще ми стане малко мѫчно. Ами ако излѣза изъ палата навънъ, ще ми прѣчи ли нѣщо да гледамъ слънцето? Като излѣза вънъ, трѣбватъ ли ми прозорци? Докато сме на земята, ние имаме нужда отъ прозорци – ще гледаме Бога все прѣзъ хората. Но, като излѣземъ извънъ физическия свѣтъ, нѣмаме нужда отъ прозорци. Докато си въ този палатъ, ще пазишъ прозорцитѣ си, прахъ да не пада по тѣхъ, чисти да сѫ. Ако се набере много прахъ, нищо нѣма да виждашъ. Прѣдставете си сега другояче работата. Допуснете, че тия прозорци сѫ живи. По какво се познава, че сѫ живи? Като погледнешъ слънцето прѣзъ единъ отъ тези прозорци, ако обичашъ този прозорецъ, той става прозраченъ, ясенъ, и ти всичко можешъ да видишъ прѣзъ него. Пъкъ щомъ му се разгнѣвишъ, той става мраченъ, материята му се сгѫстява, затваря се той и нищо не можешъ да виждашъ. Затуй, като гледате слънцето, трѣбва да обичате прозореца, прѣзъ който гледате, за да позволява той на свѣтлината да влиза вѫтрѣ.

 

И тъй, качеството на Любовьта е, че тя възкресява.

 

6. Гимнастически упражнения.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Свещеният огън", Съборно Слово, 1925 –1926

Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

 

От книгата "Наряди и упътвания", дадени от Учителя на учениците от Всемирното Бяло Братство,

при срещата им в гр. Търново, през лятото на 1925 г.,

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

съборна беседа

Наряд и упътвания (петък)

(Проявлението на Любовта)

Петък

5 ч.с.

28 август.

 

Утринна молитва.

 

1. В начало бе Словото.

2.Отче наш.

3.91 Псалом.

4.Благославяй, душе моя, Господа!

5.Добрата молитва.

 

Лозинка за деня: „И проводи ги да проповядват Царството Божие и да изцеляват болни“.

 

Днес ще се стремите да реализирате две думи: Съгласие и Правда.

 

Четиво за през деня: 17 глава от Евангелието на Матея; 1 глава от Евангелието на Марка; 11 глава от Евангелието на Лука; 21 глава от Евангелието на Иоана; 56 Псалом. Да се прочете и 24 беседа: „В който град влезвате“.

 

Запишете си следния стих: „Мъдростта, която е от горе, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна“. Този стих може да се запише на три места: на книга, в ума и в сърдцето. Сега всеки от вас да затвори тетрадката си и да повтори стиха. Да преведем този стих в първа степен. Как ще го преведете към себе си? В Божествения закон, всеко нещо, което не вземете присърдце, считате го общо и казвате: „Мъдростта, която е отгоре…“ мислите, че тази Мъдрост нема нищо общо към вас, че тя е нещо далечно, че е само един написан стих и затова само го цитирате. В такъв случай вие се намирате в следното положение. Минавате покрай некоя ваша сестра, с която не сте запознати и не я поздравлявате, а само я погледнете, да видите, какъв е изразът ѝ, и си заминавате. Когато минете покрай некоя ваша приятелка, която обичате, спирате се при нея, хванете се за ръце, разговаряте се, казвате: ела с мене дома! От дълго време те очаквахъ! Така е и с братята. Когато човек изказва този стих и го почувствува близък в душата си, той ще го покани у дома си. Този стих е жив, ще ви дойде на гости.

 

Често запитвате, как можете да бъдете чисти. Вие търсите един начин да бъдете чисти. Значи, ще намериш Мъдростта, която е отгоре, и Тя ще внесе чистота. После, искаш да бъдеш мирен човек. Мъдростта също ще внесе това качество в теб, да бъдеш мирен. Тя ще внесе мира. После, ти си неприветлив. Некоя сестра си дига ръката насам-натам, не е приветлива. Като дойде Мъдростта, Тя ще внесе приветливост. Не си благопокорен. Мъдростта ще внесе тази благопокорност. Милосърдието ти е слабо. Мъдростта, като дойде, ще внесе милосърдие, добри плодове. На всички ви липсва безпристрастие. Всички сте с страсти. Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие. Защото в любовта, тъй както се изразява на физическия свет, съществува най-голямото лицемерие. Онези, които се обичат, съ много лицемерни. Това е качество на любовта в първа степен. Любовта на земята е пълна с нечистота и лицемерие. Първото нещо: ти като обичаш, започваш да си представляваш, че обичаш повече от другите. Като не те обича некой, той ще излезе пред тебе неглиже, почти разпасан, гологлав, с разчорлена глава, неомит. Щом те обикне, той ще се спретне, ще е добре вчесан, омит. Нали е така? Това е едно хубаво качество. И така трябва да бъде! Щом ви разлюбят, вие вече нито се чешете, нито се обличате, отчайвате се – ставате монаси. Защо? Право ли е това? Ами че, ако един човек ви е разлюбил, и Господ ли ви е разлюбил? Чудна работа! Ако в една къща имате хиляда свещи и една от тях угасне, ще плачете ли за нея? Ако всичките изгаснат и остане само една, законът е следният: всичката енергия на хилядата свещи ще отиде в една свещ. Щом остане една свещ, значи имаме хилядата свещи събрани в една. Хиляда души, на които любовта е равна на една свещ, представляват голяма свещ. Некой казва: аз те обичам. Колко? С една хилядна от голямата свещ ли? Не, по-добре всеки един от вас да има хиляда свещи от Любовта.

 

Сега, ако некой ви попита, как познавате кога обичате некого, какво ще кажете? Коя е отличителната черта на любовта? Можете ли да ми кажете една отличителна черта? (– Жертвата). Жертвата после дохожда. С какво се отличава първото проявление на любовта? Като обикнеш некого, по какво познаваш че го обичаш? (Внимателни сме, ставаме добри, любезни). Вие отивате изведнъж в духовния свет. Как се проявява любовта тук на земята? Всичко, което казвате, е вярно. И добри ставаме, и внимателни ставаме, но кое е първото проявление с което ние съзнаваме, че в ума ни се събужда нещо? Това, че този предмет привлича нашето внимание, и то е вярно. Така е, но кое е първото проявление на любовта? То е толкова малко, всички го правите. Забележете, когато едно дете мине край една градина, какво прави най-първо? Погледне плода, наведе си главата, после пак погледне нагоре. Детето обръща внимание на предмета, изследва го, гледа го, наведе глава надолу и после пак гледа нагоре. Същият закон е и когато обичаш некого. Ти го поглеждаш, все го поглеждаш.

 

Ще ви приведа един малък пример, да видите, какво нещо е любовта, какъв образ имат човешките чувства, човешките прояви. Вие не взимайте това обяснение в отрицателен смисъл, да мислите, че всичко онова, което човек проявява, е глупаво. Не, то е проявление на любовта. Как се проявява човек в любовта? Един млад момък, млекар, вика из улиците: „Мляко, мляко!“ Върви той из пътя си. Обаче, един ден вижда, че една млада мома излиза от една врата. Той я поглежда, наведе надолу глава, пак я поглежда, пак наведе глава – силно впечатление му прави. На другата сутрин, като донася млякото, минава през същата улица, спира се пред вратата на момата, застоява се там и извиква: „Мляко“! – Но гласът му става мекичък, озърта се, дано се отвори вратата. Отваря се вратата, и тя излиза. Той е много внимателен и като налива млякото, прелее. На другите оставя един пръст празно, а като налива на нея, прелива. Тя казва: „Много е, много“. – А, не е, не е много. Всека сутрин, като наближи вратата, вика: „Мляко, мляко“! Приятно му става. Като отива при тая врата, вдъхновява се. И като отмине, обръща се назад, усмихва се. Тъй млякото лесно върви. Че туй е хубавото в живота! Да извадим сега закона. Същото нещо е и когато обичаш Бога. Като отиваш при Господа, трябва да ти е радостно. Цел ден ще викаш. Отиваш ли при Господа, млякото лесно се продава. Вие некой път осакатявате най-благородните си чувства. Дошла любовта, но вие казвате: аз съм човек на 40–45 години, и да се влюбвам! То е глупава работа! Ами кое е умното? Аз имам да се занимавам с философски работи. С тази работа не се занимавам. Любовта, това е най-малката, но и най-великата работа, която ние можем да свършим; тя е едно чувство, което прониква дълбоко в душата и се проявява навън. То струва милиони. След като заминеш на другия свет, това чувство и там ще те последва. Тя съществува с хиляди години. Другите работи с временни, преходни. Един скъпоценен камък, колкото и да го обичаш, нема да дойде в другия свет с тебе. Парите нема да дойдат с тебе; дрехите нема да дойдат с тебе. Но едно хубаво, едно нежно чувство, като го повикаш, ще дойде с тебе. В това отношение, именно, вие трябва да бъдете като децата, да се не срамувате. Некой път се срамувате от вашите чувства, криете се да не ви познаят хората, че Любовта е почнала да се проявява у вас. Щом Любовта те напусне, ти вече мязаш на един варосан гроб, мъртъв човек си. Такъв човек изглежда като дърво. Всички ще се стремите да имате за Любовта най-възвишеното чувство. Когато дойде любовта, в нас започват да се проявяват ред чувства от положителен и отрицателен характер. Ние ставаме настойчиви, взискателни, но всичко това се дължи на неправилното проявление на чувствата в нас. Най-първо, чувствата трябва да ви радват. Щом проникне това Божествено чувство в вас, вие с радост ще го подхранвате в себе си.

 

И тъй, първото нещо, което детето проявява при любовта е, че като минава по пътя, дето е плодът, изпраща мил поглед към него. Второто нещо, което детето проявява в любовта си: то иска да работи – крои си един план, по кой начин да снеме този плод отгоре, как да го достигне. То може да го снеме по правилен, или неправилен начин. Представете си, че господарят на това дърво всека сутрин седи там и пази. Детето погледне към плода нагоре, погледне към господаря и си заминава. Вторият ден, пак същото. Казва този господар нема ли да се махне? Едно препятствие е той. У детето има едно желание: всички мъчнотии, които му препятствуват, да се махнат. То гледа, как да се махне този господар. Този господар трябва да бъде много внимателен. Той, като види, че това дете гледа към дървото, нека го повика, нека му се усмихне малко и да му даде плода. Тогава детето нема да иска господарят да се махне, но ще каже: и плодът е хубав, и господарят е добър. Не се стремете да достигнете вашите желания изведнъж. Когато едно желание е силно у вас, дайте му место, понеже силните желания, неизпълнените желания дават потик, енергия за работа. Щом се постигне едно желание, деятелността се спира. Гладен си, не бързай да се наядеш изведнъж. Защо? Защото гладът продължава живота. Оставай всякога гладен! Каквито желания и да имаш, не ги реализирай изведнъж, нека мине малко време. Тъй че, не спирайте желанията си, но нека тия желания да се разширяват, разширяват, докато се развият.

 

Да допуснем, че у вас се развива гневът. Гневът не е лошо нещо, но не го оставяйте изведнъж да се прояви. И тук действува същия закон. Нека те разширява гневът, нека те напрега, но ти го дръж ден, два, три. Той не трябва да се махне изведнъж. Пък вие, изведнъж искате да го изхвърлите навън и нему става жалко. Дръжте го ден, два, три, пет, десет да работи в вас. Не е разумно да го изхвърлите изведнъж навън. Изхвърлите ли го, той като замине, казва: много скоро ми дадоха пътя. И знаете ли, колко е отмъстителен гневът? Ти се разгневиш, набиеш некого, изпратиш го навън, но дойде дяволът, даде заявление против тебе и веднага те турят в затвора. Защо? Защото си изпратил гнева преждевременно. Казват: недей се гневи! Гневи се, но не изпращай гнева си навън. Как ви се вижда тази философия?

 

После, дойде съмнението, съмняваш се в нещо. Не изпращай съмнението навън. Дръж го, нека те човърка. А ти ще почнеш да мислиш, как да се освободиш от съмнението. Нека седи съмнението в тебе месец, два, три, накарай го да работи.

 

Това с отрицателните страни на живота. Вие, като ученици, разумно трябва да разглеждате всички прояви на живота. Запример, некой път вие плачете. Какво трябва да правите тогава? Аз бих желал всички да имате по едно малко шишенце и да събирате в него сълзите си. Вие казвате, че вашите сълзи били много свещени, а ги оставяте да падат на земята, да се цапат. Колцина от вас имате такива шишенца за сълзи? Ако те съ най-свещените неща, как оставяте тия свещени неща да падат по земята? Имате ли поне малко памучец за тия сълзи? По-практично е да си служите с памук, но той ще бъде особен памук. Ще го напоиш с сълзите си и ще го дигнеш некъде. Пък когато заплаче некой ваш приятел, когото обичате, съберете сълзите му в едно шишенце! Вижте, колко е неделикатно човешкото сърдце! Вие говорите за любов, но вашето сърдце не е тъй нежно. Вие не сте още нежни. Запример, аз ви чувствувам, седите тук, но вие сте чужди един за друг, не можете да видите нещо красиво помежду си. За да видите красивото в човека, Бог трябва да влезе в него. Как ще видиш красотата? Божията светлина трябва да освети душата на този човек, та да видиш, че и у него има хубави работи. Щом дойде Божественото в него, тогава и ти ще видиш доброто. Щом го обикнеш, и Божествената светлина дойде в него, той ще стане умен. Не го ли обикнеш, не е умен, нема красота в този човек.

 

Сега, аз ви давам един метод, по който да работите тази година. След като сте се молили, не бързайте да отидете на работа, но седнете малко, както аз сега седя, и размишлявайте върху практическото приложение на молитвата. Може да сте адвокат, търговец, доктор, или какъвто и да е – помислете, какво може да направите този ден. Ако бързаш, може да спечелиш 1,000 лева повече, но то не е толкова важно. Направиш ли едно добро, това добро е повече от хиляда лева. След молитвата си ще се спрете да поразмишлявате малко, ще разгледате сърдцето си, ще разгледате ума си и ще видите, какво ви недостига. Много работи ви недостигат, но ще се обърнете към Бога, към Любовта. Едно от качествата на Любовта е следното: когото погледне Любовта, възкресява го. Любовта, като погледне мъртвия, оживява го. И тъй, първото нещо: Любов, която не възкресява, не е любов. Възкресението е най-силното качество на Любовта. Искате ли да знаете, какво нещо е Любовта, следете, дали тя възкресява. Мъртъв си, но погледне ли те Любовта, ти възкръсваш. Като дойде светлината на Любовта, всичко се осмисля.

 

Допуснете сега, че вие обиквате некого. Ще ви представя, от мое гледище, каква е тази обич. Представете си, че аз живея в един палат с хиляда прозорци, през които мога да виждам слънцето. Тия прозорци имат всевъзможни цветове: бели, синички, червени, зелени, какви ли не цветове. Некой път аз поглеждам слънцето през един от тия прозорци и му се радвам. Ако се затвори този прозорец, ще ми стане мъчно, но имам още толкова много прозорци, през които мога да гледам слънцето. Ако се затворят всичките прозорци, ще ми стане ли мъчно? Това нещо ще бъде ли нещастие заради мене? – Нещастие е. Ще ми стане малко мъчно. Ами ако изляза из палата навън, ще ми пречи ли нещо да гледам слънцето? Като изляза вън, трябват ли ми прозорци? Докато сме на земята, ние имаме нужда от прозорци – ще гледаме Бога все през хората. Но, като излезем извън физическия свет, нямаме нужда от прозорци. Докато си в този палат, ще пазиш прозорците си, прах да не пада по тях, чисти да с. Ако се набере много прах, нищо нема да виждаш. Представете си сега другояче работата. Допуснете, че тия прозорци с живи. По какво се познава, че с живи? Като погледнеш слънцето през един от тези прозорци, ако обичаш този прозорец, той става прозрачен, ясен, и ти всичко можеш да видиш през него. Пък щом му се разгневиш, той става мрачен, материята му се сгъстява, затваря се той и нищо не можеш да виждаш. Затуй, като гледате слънцето, трябва да обичате прозореца, през който гледате, за да позволява той на светлината да влиза вътре.

 

И тъй, качеството на Любовта е, че тя възкресява.

 

6.Гимнастически упражнения.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Свещеният огън", Съборно Слово, 1925 –1926

Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

 

Проявлението на Любовта6

 

 

1. В начало бе Словото

 

2. Отче наш

 

3. Псалом 91

 

4. Благославяй, душе моя, Господа!

 

5. Добрата молитва

 

Лозинка за деня:

 

● И проводи ги да проповядват Царството Божие и да изцеляват болни.

 

Днес ще се стремите да реализирате две думи: Съгласие и Правда.

 

Четиво за през деня: 17-а глава от Евангелието на Матея, 1-ва глава от Евангелието на Марка, 11-а глава от Евангелието на Лука, 21-ва глава от Евангелието на Йоана, Псалом 56. Да се прочете и 24-та беседа: В който град влезете.

 

Запишете си следния стих:

 

● Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста,

 

после мирна, приветлива, благопокорна,

 

пълна с милост и добри плодове,

 

безпристрастна и нелицемерна.

 

Този стих може да се запише на три места: на книга, в ума и в сърцето. Сега всеки от вас да затвори тетрадката си и да повтори стиха. Да преведем този стих в първа степен. Как ще го преведете към себе си? В Божествения закон всяко нещо, което не вземете присърце, считате го за общо и казвате: „Мъдростта, която е отгоре ...“ – мислите, че тази Мъдрост няма нищо общо с вас, че тя е нещо далечно, че е само един написан стих, и затова само го цитирате. В такъв случай вие се намирате в следното положение. Минавате покрай някоя ваша сестра, с която не сте запознати, и не я поздравявате, а само я погледнете, за да видите какъв е изразът ѝ, и си заминавате. Когато минете покрай някоя ваша приятелка, която обичате, спирате се при нея, хванете се за ръце, разговаряте се, казвате: „Ела с мене у дома! От дълго време те очаквах!“ Така е и с братята. Когато човек изказва този стих и го почувства близък в душата си, той ще го покани у дома си. Този стих е жив, ще ви дойде на гости.

 

Често запитвате как можете да бъдете чисти. Вие търсите един начин да бъдете чисти. Значи ще намериш Мъдростта, която е отгоре, и Тя ще внесе чистота. После, искаш да бъдеш мирен човек. Мъдростта също ще внесе това качество в теб, да бъдеш мирен. Тя ще внесе мира. После, ти си неприветлив. Някоя сестра си вдига ръката насам-натам, не е приветлива. Като дойде Мъдростта, тя ще внесе приветливост. Не си благопокорен. Мъдростта ще внесе тази благопокорност. Милосърдието ти е слабо. Мъдростта, като дойде, ще внесе милосърдие, добри плодове. На всички ви липсва безпристрастие. Всички сте със страсти. Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие. Защото в Любовта, тъй както се изразява на физическия свят, съществува най-голямото лицемерие. Онези, които се обичат, са много лицемерни. Това е качество на любовта в първа степен. Любовта на Земята е пълна с нечистота и лицемерие. Първото нещо: ти, като обичаш, започваш да си представяш, че обичаш повече от другите. Като не те обича някой, той ще излезе пред тебе неглиже, почти разпасан, гологлав, с разчорлена глава, неумит. Щом те обикне, той ще се спретне, ще е добре вчесан, умит. Нали е така? Това е едно хубаво качество. И така трябва да бъде! Щом ви разлюбят, вие вече нито се вчесвате, нито се обличате, отчайвате се – ставате монаси. Защо? Право ли е това? Ами че ако един човек ви е разлюбил, и Господ ли ви е разлюбил? Чудна работа! Ако в една къща имате хиляда свещи и една от тях угасне, ще плачете ли за нея? Ако всичките изгаснат и остане само една, законът е следният: всичката енергия на хилядата свещи ще отиде в едната свещ. Щом остане една свещ, значи имаме хилядата свещи, събрани в една. Хиляда души, на които любовта е равна на една свещ, представляват голяма свещ. Някой казва: „Аз те обичам.“ – Колко? С една хилядна от голямата свещ ли? Не, по-добре всеки един от вас да има хиляда свещи от Любовта. Сега ако някой ви попита как познавате кога обичате някого, какво ще кажете? Коя е отличителната черта на Любовта? Можете ли да ми кажете една отличителна черта?

 

Отговор: Жертвата.

 

Жертвата после дохожда. С какво се отличава първото проявление на Любовта? Като обикнеш някого, по какво познаваш, че го обичаш?

 

Отговор: Внимателни сме, ставаме добри, любезни.

 

Вие отивате изведнъж в Духовния свят. Как се проявява Любовта тук, на Земята? Всичко, което казвате, е вярно. И добри ставаме, и внимателни ставаме, но кое е първото проявление, с което ние съзнаваме, че в ума ни се събужда нещо? Това, че този предмет привлича нашето внимание, и то е вярно. Така е, но кое е първото проявление на Любовта? То е толкова малко, всички го правите. Забележете, когато едно дете мине край една градина, какво прави най-първо? Погледне плода, наведе си главата, после пак погледне нагоре. Детето обръща внимание на предмета, изследва го, гледа го, наведе глава надолу и после пак гледа нагоре. Същият закон е и когато обичаш някого. Ти го поглеждаш, все го поглеждаш.

 

Ще ви приведа един малък пример, за да видите какво нещо е Любовта, какъв образ имат човешките чувства, човешките прояви. Вие не вземайте това обяснение в отрицателен смисъл – да мислите, че всичко онова, което човек проявява, е глупаво. Не, то е проявление на Любовта. Как се проявява човек в Любовта? Един млад момък, млекар, вика из улиците: „Мляко, мляко!“ Върви той из пътя си. Обаче един ден вижда, че една млада мома излиза от една врата. Той я поглежда, наведе надолу глава, пак я поглежда, пак наведе глава – силно впечатление му прави. На другата сутрин, като донася млякото, минава през същата улица, спира се пред вратата на момата, застоява се там и извиква: „Мляко!“, но гласът му става мекичък – озърта се, дано се отвори вратата. Отваря се вратата и момата излиза. Той е много внимателен и като налива млякото, то прелее. На другите оставя един пръст празно, а като налива на нея, прелива. Тя казва: „Много е, много.“ — „А, не е, не е много.“ Всяка сутрин, като наближи вратата, вика: „Мляко, мляко!“ Приятно му става. Като отива при тая врата, вдъхновява се. И като отмине, обръща се назад, усмихва се. Тъй млякото лесно върви. Че туй е хубавото в живота!

 

Да извадим сега закона. Същото нещо е и когато обичаш Бога. Като отиваш при Господа, трябва да ти е радостно. Цял ден ще викаш. Отиваш ли при Господа, млякото лесно се продава. Вие някой път осакатявате най-благородните си чувства. Дошла е Любовта, но вие казвате: „Аз съм човек на 40-45 години и да се влюбвам! Това е глупава работа!“ Ами кое е умното? – „Аз имам да се занимавам с философски работи. С тази работа не се занимавам.“ Любовта – това е най-малката, но и най-великата работа, която ние можем да свършим; тя е едно чувство, което прониква дълбоко в душата и се проявява навън. То струва милиони. След като заминеш за другия свят, това чувство и там ще те последва. Тя съществува с хиляди години. Другите работи са временни, преходни. Един скъпоценен камък, колкото и да го обичаш, няма да дойде в другия свят с тебе. Парите няма да дойдат с тебе, дрехите няма да дойдат с тебе. Но едно хубаво, едно нежно чувство, като го повикаш, ще дойде с тебе. В това отношение именно вие трябва да бъдете като децата, да не се срамувате. Някой път се срамувате от вашите чувства, криете се да не ви познаят хората, че Любовта е почнала да се проявява у вас. Щом Любовта те напусне, ти вече мязаш на един варосан гроб, мъртъв човек си. Такъв човек изглежда като дърво. Всички ще се стремите да имате за Любовта най-възвишеното чувство. Когато дойде Любовта, в нас започват да се проявяват ред чувства от положителен и отрицателен характер. Ние ставаме настойчиви, взискателни, но всичко това се дължи на неправилното проявление на чувствата в нас. Най-първо чувствата трябва да ви радват. Щом проникне това Божествено чувство във вас, вие с радост ще го подхранвате в себе си. И тъй, първото нещо, което детето проявява при Любовта, е, че като минава по пътя, дето е плодът, изпраща мил поглед към него. Второто нещо, което детето проявява в любовта си: то иска да работи – крои си един план по кой начин да снеме този плод отгоре, как да го достигне. То може да го снеме по правилен или по неправилен начин. Представете си, че господарят на това дърво всяка сутрин седи там и пази. Детето погледне към плода нагоре, погледне към господаря и си заминава. Втория ден пак същото. Казва: „Този господар няма ли да се махне?“ Едно препятствие е той. У детето има едно желание: всички мъчнотии, които му препятстват, да се махнат. То гледа как да се махне този господар. Този господар трябва да бъде много внимателен. Той, като види, че това дете гледа към дървото, нека го повика, нека му се усмихне малко и да му даде плода. Тогава детето няма да иска господарят да се махне, но ще каже: „И плодът е хубав, и господарят е добър.“

 

Не се стремете да достигнете вашите желания изведнъж. Когато едно желание е силно у вас, дайте му място, понеже силните желания, неизпълнените желания дават подтик, енергия за работа. Щом се постигне едно желание, деятелността се спира. Гладен си – не бързай да се наядеш изведнъж. Защо? Защото гладът продължава живота. Оставай всякога гладен! Каквито желания и да имаш, не ги реализирай изведнъж, нека мине малко време. Тъй че не спирайте желанията си, но нека тия желания да се разширяват, разширяват, докато се развият. Да допуснем, че у вас се развива гневът. Гневът не е лошо нещо, но не го оставяйте изведнъж да се прояви. И тук действа същият закон. Нека те разширява гневът, нека те напряга, но ти го дръж ден, два, три. Той не трябва да се махне изведнъж. Пък вие изведнъж искате да го изхвърлите някъде и нему става жалко. Дръжте го ден, два, три, пет, десет – да работи във вас. Не е разумно да го изхвърлите изведнъж навън. Изхвърлите ли го, той като замине, казва: „Много скоро ми дадоха пътя.“ И знаете ли колко е отмъстителен гневът? Ти се разгневиш, набиеш някого, изпратиш го навън, но дойде дяволът, даде заявление против тебе и веднага те турят в затвора. Защо? Защото си изпратил гнева преждевременно. Казват: „Недей се гневи!“ – Гневи се, но не изпращай гнева си навън. Как ви се вижда тази философия? После дойде съмнението, съмняваш се в нещо. Не изпращай съмнението навън. Дръж го, нека те човърка. А ти ще почнеш да мислиш как да се освободиш от съмнението. Нека седи съмнението в тебе месец, два, три – накарай го да работи.

 

Това са отрицателните страни на живота. Вие, като ученици, разумно трябва да разглеждате всички прояви на живота. Например някой път вие плачете. Какво трябва да правите тогава? Аз бих желал всички да имате по едно малко шишенце и да събирате в него сълзите си. Вие казвате, че вашите сълзи били много свещени, а ги оставяте да падат на земята, да се цапат. Колцина от вас имате такива шишенца за сълзи? Ако те са най-свещените неща, как оставяте тия свещени неща да падат по земята? Имате ли поне малко памучец за тия сълзи? По-практично е да си служите с памук, но той ще бъде особен памук. Ще го напоиш със сълзите си и ще го дигнеш някъде. Пък когато заплаче някой ваш приятел, когото обичате, съберете сълзите му в едно шишенце! Вижте колко е неделикатно човешкото сърце! Вие говорите за Любов, но вашето сърце не е тъй нежно. Вие не сте още нежни. Например аз ви чувствам: седите тук, но вие сте чужди един за друг, не можете да видите нещо красиво помежду си. За да видите красивото в човека, Бог трябва да влезе в него. Как ще видиш красотата? Божията светлина трябва да освети душата на този човек, та да видиш, че и у него има хубави работи. Щом дойде Божественото в него, тогава и ти ще видиш Доброто. Щом го обикнеш, и Божествената светлина ще дойде в него, той ще стане умен. Не го ли обикнеш, не е умен, няма красота в този човек.

 

Сега аз ви давам един метод, по който да работите тази година. След като сте се молили, не бързайте да отидете на работа, но седнете малко, както аз сега седя, размишлявайте върху практическото приложение на молитвата. Може да сте адвокат, търговец, доктор или какъвто и да е – помислете какво може да направите този ден. Ако бързаш, може да спечелиш 1000 лева повече, но това не е толкова важно. Направиш ли едно добро, това добро е повече от хиляда лева. След молитвата си ще се спрете да поразмишлявате малко, ще разгледате сърцето си, ще разгледате ума си и ще видите какво не ви достига. Много работи не ви достигат, но ще се обърнете към Бога, към Любовта. Едно от качествата на Любовта е следното: когото погледне Любовта, възкресява го. Любовта, като погледне мъртвия, оживява го. И тъй, първото нещо е това: Любов, която не възкресява, не е любов. Възкресението е най-силното качество на Любовта. Искате ли да знаете какво нещо е Любовта, следете дали тя възкресява. Мъртъв си, но погледне ли те Любовта, ти възкръсваш. Като дойде светлината на Любовта, всичко се осмисля.

 

Допуснете сега, че вие обиквате някого. Ще ви представя от мое гледище каква е тази обич. Представете си, че аз живея в един палат с хиляда прозорци, през които мога да виждам Слънцето. Тия прозорци имат всевъзможни цветове: бели, синички, червени, зелени, какви ли не цветове. Някой път аз поглеждам Слънцето през един от тия прозорци и му се радвам. Ако се затвори този прозорец, ще ми стане мъчно, но имам още толкова много прозорци, през които мога да гледам Слънцето. Ако се затворят всичките прозорци, ще ми стане ли мъчно? Това нещо ще бъде ли нещастие за мене? – Нещастие е. Ще ми стане малко мъчно. Ами ако изляза из палата навън, ще ми пречи ли нещо да гледам Слънцето? Като изляза вън, трябват ли ми прозорци? Докато сме на Земята, ние имаме нужда от прозорци – ще гледаме Бога все през хората. Но като излезем извън физическия свят, нямаме нужда от прозорци. Докато си в този палат, ще пазиш прозорците си – прах да не пада по тях, чисти да са. Ако се набере много прах, нищо няма да виждаш. Представете си сега другояче работата. Допуснете, че тия прозорци са живи. По какво се познава, че са живи? Като погледнеш Слънцето през един от тези прозорци, ако обичаш този прозорец, той става прозрачен, ясен и ти всичко можеш да видиш през него. Пък щом му се разгневиш, той става мрачен, материята му се сгъстява, затваря се той и нищо не можеш да виждаш. Затуй, като гледате Слънцето, трябва да обичате прозореца, през който гледате, за да позволява той на Светлината да влиза вътре.

 

И тъй, качество на Любовта е, че тя възкресява.

 

6. Гимнастически упражнения

 

28 август, петък, 5 ч.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×