Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_08_28 Видяхме славата28 август 1932г., Съборни беседи, София

София Съборни Беседи

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 Albena

Albena

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1120 Мнения:

Публикувано 28 декември 2011 - 18:40

От книгата "Видяхме славата". Съборни беседи 1932 г.
Първо издание. София, 1999 г. ИК "Всемир"
Книгата за теглене на PDF

Съдържание


ВИДЯХМЕ СЛАВАТА





Добрата молитва
Отче наш
Пътят на живота
Молитвата на Царството
Първа глава от Евангелието на Йоана.
"Духът Божи"

Ще ви дам само едно изречение и ще отидем вън на упражнения.


Онова име, което не може да се изрече, което човек търси в света, онова, което осмисля живота, не е само което го осмисля за един момент, но което напълно осмисля живота, то може да се намери само когато човек е озарен от първите лъчи на Любовта, когато е озарен от първите лъчи на Мъдростта и от първите лъчи на Истината. Без тия лъчи човек може да познава много работи, но няма да донесат в душата му онзи мир, който всеки търси. Сега ще оставим настрана всяка една философия. Казва някой: "Как ще намерим Бога?" Казано е: "Да повярваш." Но хората винаги задават въпроса: "Как?" По същия начин, както децата правят. Когато детето търси майка си да му даде храна, то гледа и тя, без да му говори, туря му в устата. Казва: "Яж, няма да говориш, мълчи. Докато кряскаш, докато плачеш, ще останеш гладно." Има хора, които постоянно плачат. - "Да млъкнат." - "Не да млъкнат." Има едно мълчание на живота. Когато мъртвите млъкнат, е едно, когато живите млъкнат, е друго. Желая като живи да мълчите, не като умрели. Ако като умрели мълчите, то е по закон. Когато мълчите по любов, то е друго нещо, то е смисълът на живота. Някой казва: "Аз не може да мълча." Тогава казвам: Ти не си намерил онова, от което се нуждаеш. Щом не може да мълчиш, това значи... Като млъкнеш, ти си намерил туй, което подига човека. Човек след като го намери, в този път той ще започне да расте. Има едно растене, което, като намери човек, листата му не вехнат, цветовете не отлитат, плодовете не ги ядат червеи. То е едно състояние. Пък има и друго растене: расте човек, растат растенията и после остаряват, листата окапват, после плодовете окапват. В света съществува едно ново истинско възрастване. Често се запитвате вие: "Не раста ли аз?" Вземете тази емблема на онова дете, което е родено, и заплаче. Плачът е първата дума. То като чува гласа на майка си и баща си, заплаче. Детето първия път като заплаче, не може да произнесе ..., тя е смешна дума, тя е една от красивите думи. Първата дума на живота, това е плачът. Като заплаче, то казва първата дума. Вие всякога разбирате, че онзи, който плаче, страда. Плачът е един зов на живота. Това е, когато едно дете на земята заплаче, ангелите на небето пеят, понеже това е разцъфтяване. Първата дрешка, която приема детето, приема живота. То заплаче, ти запяваш. Детето, като научи това изкуство, пее. То малко невярно взима тоновете, следствие на това кряска. Но майката, която трансформира, си има две тъпанчета. Но другите виждат само плача. Майката, като заплаче детето, като че слуша някоя класическа симфония.

Сега да излезем на упражнения.








След гимнастиките:




"Духът Божи"

14 стих от Първата глава от Евангелието на Йоана: "Словото стана плът и всели се между нас."

Понеже не сте всички от една и съща възраст - едни сте по-млади, други сте по-стари, според вашата възраст се различават вашите интереси, различават се и вашите разбирания. Защото младият желае едно, възрастният -друго, а старият - трето. Туй е едно състояние на света. Три състояния има, които са следните: състоянието на Духа, състоянието на материята и състоянието на живота. Аз разпределям нещата така: Духът, материята и животът. Кратко и ясно. Духът е туй, което създава нещата, материята е това, което оформява, а животът е това, което поддържа нещата. Това са функции, не само за обяснение. И по-голяма философия може да се даде. Много пъти в обясненията Духът е това, което създава. То е цяла философия, която може да се получи. Материята е това, което оформява. Животът е това, което поддържа. Духът от далечното пространство, от вечността носи идеи, материята този материал го оформява, пък животът го поддържа. Това са три блага, за които човек трябва да има връзка, връзка с Духа, туй, което е създало всичко; връзка с туй, което оформява; и връзка с това, което поддържа отвън един живот.

Христос е турил тази мисъл така: път, истина, живот. По отношение на истината то е най-високото положение, то е Духът. Истината е това, което освобождава. Пътят -това е материята; животът е туй, което поддържа, в средата е той. Понеже, като живеете в този свят, имате интереси само на сегашния живот, искате да примирите противоречията, които съществуват в сегашното състояние. Искате тука животът ви на земята да бъде блажен, да имате всичките блага. То е невъзможно, понеже този свят спада към прогресивните светове, светове, които трябва да се освободят от известни ограничения. Вие носите една материя, която прогресира. Вие носите един Дух, Който твори. Вие носите живот, който постоянно поддържа онези неща във вас, които работят, на които вие не сте господари, на които трябва да слугувате. Противоречията произтичат от това, че вие искате Духът да ви служи на вас, пък и материята, целият материален свят да ви служи, вие искате да бъдете господари. Като не се случва това, което вие искате, вие се намирате в чудо, как може да не става, както вие мислите. Нещата може да станат тъй, ако вие бяхте онзи Дух, Който създава нещата. Нещата може да станат, ако вие сте онази материя, която оформява, ако вие сте онзи живот, който поддържа. Пък вие нищо не сте. Вие сте онзи наемател, който взема къщата за една-две-три години. След туй дойде господарят, изпъди ви навън. Вие се чудите как си позволил. Той казва: "Излез из къщата. Има хиляди къщи, не е само моята. Намери си друга къща, на друга улица." Вие не може да се примирите с положението. Направете си и вие къща. Сега задавате въпроса "как". Затова сте дошли именно - да разрешите думата "как". - "Само за една дума?" - Всяко противоречие, което се създава в душата - защо и как човек умира, защо се е родил - то е въпрос да го разрешите; защо страда - да го разрешите; защо се ражда - да го разрешите! Онези, които създават света, няма какво да ни дават отчет за своите постъпки. Няма професор, който дава отчет на студенти, защо държал лекцията по този начин, а не по друг начин. Не са студентите, които трябва да диктуват на професора си как да преподава. Професорът преподава по начин, който той намери за добре. Тия студенти ще свършат и един ден и те ще преподават.

Следователно всеки един човек за да критикува, трябва да разбира предмета много добре, за да изкаже мнението си. Онези, които не разбират много добре, си дават мнението, те минават за първокласни невежи. За пример всеки може да ви говори за онзи свят, може да ви говори за ангелите, за Бога, но попитайте го всъщност каква връзка има с Бога, каква връзка има с ангелите, да направи нещо. Нищо не може да направи, но говори. Най-първо хората нямат понятие какво нещо е ангел. Имат понятие, че е крилато същество, но какво нещо са крилете! Те са нещо символическо. Ангелът е същество, което е минало в друга еволюция. По пътя на хората има такава една грамадна опитност, такова грамадно знание. Милиони години седят, преживяват не един спящ живот, но един съзнателен живот. Когато сегашните хора спят, и най-великите мисли на хората са детински играчки. Те мислят за три яденета, мислят за един кат дрехи, мислят за един чифт обуща, мислят за шапки, мислят за връзки, мислят за една жена, за няколко деца, мислят за една къща с няколко прозорци, за дюкян, за овце, за говеда, за крави, за ниви, всичко туй е натрупано в неговия ум. Ако той мисли за Бога, той мисли по отношение доколкото този Бог може да има отношение към неговото благосъстояние. Като започнат да мрат кравите, казва: "Кравите отидоха." Разболее се жена му, казва: "Господи, жена ми се разболя, къщата се развали." - "Господи, шапка нямам." - "Господи, обуща нямам." Значи търси Бога само по отношение на външните пособия. Туй е веруюто. Не е лошо това. Но това още не подразбира онзи, великия живот, идеала, към който той се стреми. То е външната страна, то е материята. То е само формата на нещата. Той не е дошъл до онази сила, която твори, и до онова, което поддържа, и разумното, което живее в тази къща. Той казва: "По някой път зная нещо, по някой път заспивам." В заспиването има забравяне. Човек забравя онова, което е научил. Забравянето произтича от простия факт, че има наслояване на една гъста материя, на кал, която се наслоява върху писаното в съзнанието, и човек не може да прочете, забравя. Аз съм чел някои книги по мнемоника1, но не съм намерил нищо, правила дават как да помнят. Ти ще очистиш съзнанието си от всички противоречия. Паметта може да възстановиш за един час, може да я възстановиш за един ден, за една седмица, за десет седмици, а може и за хиляда години. Човек в себе си може да разшири своята памет. Някой път човек казва: "Уясни се някой предмет." Онази, гъстата материя, онази кал, която ние натрупваме с недоволството. Хора, които много се тревожат, тяхната памет отслабва. Тия, които много се грижат, паметта им отслабва. Ония хора, които прекратяват с тревогите, паметта започва да се засилва. Най-после ние искаме да служим на един Бог, Който никога не се тревожи. Бог не знае какво нещо е тревога. Той я вижда в хората и се чуди на Своите деца. Единственото нещо, което са създали хората на земята, е тревогата. Казват: "Знаеш, че ние сме създали нещо." То е тревогата. Туй е творчество. Господ като види, че се тревожат, че плачат, Той се усмихне, казва: "Създадоха Моите деца нещо велико." Че какво може да създаде детето? Забравите си шапката някъде, тревожите се. Забравите си обущата, тревожите се. Или някой ваш приятел обещал да дойде на гости, не иде на определеното време, тревожите се. Или не сте изорали добре нивата си, не дала добър плод - тревожите се. Или не сте яли добра храна, тревожите се; стомахът ви заболи, бързо сте яли, тревожите се.

Казвам: Най-първо трябва да се освободите от външната страна, от онова, което наричаме илюзия в живота, формата не е същността в живота, формата трябва да се измени. Никой не може да задържи една форма за дълго време. Самата форма ще се разруши, защото претърпява вътрешна еволюция. Следователно хората сега умират по единствената причина, да сменят формата. Трябва да умреш. Умирането е събличане от старите дрехи, които са нехигиенични за живота. Следователно някой път от невидимия свят дойдат насила и казват: "Хвърли дрехата!" Туй наричаме умиране. След като го съблекли, хората ще тръгнат по туй, което е съблечено, ще го оплакват и ще направят цяла оратория. Къде е отишъл умрелият? - При Баща си отишъл. "Той - казвате - беше наш много добър брат." Че Господ хубавото иска при Себе Си, не му трябва дрипавото. Казва: "Това дете съблечете го, да се не мъчи на земята." Той пъшка, пъшка. Като види най-после, че иначе нищо не може да направи, казва: "Съблечете му дрехата." След като се върне, какво прави? Прати му Господ в другия свят най-добрите учители, да го учат какво трябва да прави на земята. Учат го, учат, като дойде на земята, пак забрави. Пак го пратят горе, учат, учат го, пратят го пак, забрави. Туй забравяне край няма. Той като дойде тук, нагласи си свой ред, програма, мисли, че си е уредил живота. След туй мяза на онзи индуски бог - няма да му кажа името - един от свещените богове, като гледал живота на земята, поревнало му се да дойде. Като гледат от невидимия свят живота на хората, се вижда много красив. И на тях им трепва сърцето да го видят отблизо. Мислят, че е много красив. Някой ангел иска да вземе формата на някой човек, да поживее. Той ни най-малко не вижда противоречията, греха. Той не знае какво е грях, той не знае какво е караница, той не знае какво е омраза. За него всичките противоречия, които съществуват на земята, той ги вижда само в хубавата форма. Туй се нарича вливане, инфлукс. Той няма туй разбиране в съзнанието. Този бог като гледал хората, поревнало му се да дойде на земята. Като дошъл на земята, взема всичките форми на животните. За пример в ума на един бог свинята не е свиня. Той вижда свинята, но я вижда много хубава, красива. Като избира форма между хората, този от боговете намира свинята със скромната дреха. Някой човек, като избира дрехи, избира най-скромнички. Казва: "В тази къщурка ще вляза да живея." Дошъл, влязъл в къщата, запознал се. Не зная как да го кръстя. Българите казват прасе, турците казват домус. Англичаните казват ... Французите казват пархасо.Така се е казвала свинята. Намира той пархасо. Като влязъл, научил всичките обичаи на пархасо. Задомил се, народили му се пархасо деца. Много добре живял, децата го слушали. Пархасо, пархасовица, всички го слушали и ходили в гората. Минават 10 години, 20-30-40-100 години, не иска да се върне. Казват му: "Хайде." - "Не - казва - имам много работа, мене ми е приятно тук на земята." Започват тогава да се чудят какво да правят. Започнали да мислят, да намерят начин да го освободят от туй вътрешно заблуждение. Взимат едното му дете пархасо, вземат второто пархасо, третото, четвъртото, най-после вземат и пархасовица. Взели му жената и той поплакал си, но не мисли да напуща земята, мисли да намери някоя друга.

Идат един ден, поразяват го. Той излязъл от онази форма, усмихнал се малко и казва: "Спал съм някъде дълбок сън." Ще остане в душата ни нещо. Туй е само за изяснение, то е едно състояние, в което ние преминаваме. Нещастията, които ни сполетяват в живота, са едно предупреждение, че ние не вървим по правия път. Предназначението, което имаме, не се постига. Следователно туй е предупреждение. Имаш и второ. Умира едно твое чувство, страдаш. Умира една твоя мисъл, страдаш, умира втора, трета, четвърта, докато най-после не се свестиш, този поразяват, онзи поразяват, докато най-после ти заминеш. Разбира се, тази е една опитност, която може да проверите. Между физическия свят и духовния има един правилен път, по който може да се влезе, има една правилна връзка. Но човек трябва да бъде абсолютно чист, за да може да влезе в света на ангелите, дето мислите са толкова чисти. Една човешка мисъл за вас е невидима. За Божествения свят даже най-възвишените наши мисли са направени от много гъста материя. Аз бих ви казал, че в човешката мисъл, ако имаха орала, щяха да орат, да сеят и жънат, щяха круши и ябълки да стават. Казвате: "Какво е станало, като съм помислил." Една лоша мисъл, то е корав камък в Божествения свят. Следователно, като намерят този камък, ще го изхвърлят навън. Ти може да проектираш една лоша мисъл, но тя по своята тежест ще се върне и ще ти причини вреда. Окултистите говорят за връщането на мислите. Мислите имат свои грамадни тежести. Сегашните хора не могат да разберат и казват: "Какво бива от една мисъл, от едно желание?" Едно желание може да ти причини смърт. Ако ти не разбираш законите, може да ти причини смърт. Ако разбираш законите, една мисъл може да произведе едно благословение. Едно желание, една постъпка, ако разбираш законите, също може да ти причини благословение. Затуй човешкият живот зависи напълно от мислите, от чувствата, от постъпките.

Мисълта, тя спада в областта на Духа. Желанията спадат в областта на живота. Постъпките се оформяват, те спадат в областта на материята. Следователно в дадения случай вие трябва да владате2 вашата мисъл. Ще се учите да владате мислите. Не да стане човек силен да разрушава. Защото онзи, който разрушава, той не е силен човек. Който разрушава себе си, той може да разруши и другите; който съгражда другите, може да съгради себе си. Следователно по този закон мисли само за това, което съгражда. Т.е. бъди едно с Бога, Който твори, създава света и постоянно твори. Ако нас по някой път ни се струва, че светът се разрушава, то е само една смяна на нещата. Една сцена се сменя, за да дойде друга сцена. Понеже неприятностите в живота, които стават, то е сценировка. Ти страдаш. Ако разбираш, трябва да се радваш за страданието. Ти се радваш, но трябва да знаеш, че твоята радост е подготовка за страдание и страданието е подготовка за радост. Който разбира, след всяка радост ще дойде страдание. След всяка тъжна сцена ще дойде радостна и след всяка радостна сцена ще дойде тъжна сцена. Бог, разумните същества в света изпращат разни състояния. Те използуват човешките мисли, използуват човешките чувства, използуват човешките постъпки. Целият ангелски свят е създаден от нашите мисли, желания и постъпки. Когато ангелите искат да направят някоя по-проста форма, взимат прости мисли, прости чувства и постъпки. От лошите мисли, като ги пречистят, си правят някои форми; от най-хубавите мисли, от най-хубавите желания и от най-хубавите постъпки си правят изящни. Следователно за един ангел е безразлично каква е твоята мисъл, тя е материал, с който той изгражда. Казва: "Много хубав е този материал", и го туря в работа. Когато човек мисли, влиза в строежа на природата. Когато твоята мисъл влиза в строежа на природата, съграждат едно хубаво здание, тебе ти плащат за този материал, ти се възнаграждаваш. Пък ако материалът е много прост, много малка цена има. Природата има една точна сметка. Не всякога се плаща за работата.

Аз сега да ви обясня защо трябва да мислите. За да живееш, ти трябва да мислиш. Защо трябва да чувствуваш? Трябва да чувствуваме, за да живеем. Защо трябва да постъпваме? Ти за да живееш, трябва да постъпваш. Без тия неща тебе те чака нещастие. Сега туй не трябва да бъде в противоречие със сегашните ваши разбирания. Човек не трябва да влезе в противоречие със своите детински разбирания. Всяко разбиране на времето си е добро. Детинските твои разбирания за детството са били добри. Когато станеш възрастен и се занимаваш с твоите детински разбирания, туй е вече едно противоречие по самата обстановка на нещата. Никога не казвай: "Аз като дете бях много глупав." На децата някой път постъпките са много по-умни, отколкото на възрастните. Казвате: "Едно време бях дете." Детето не знае да лъже. Ти сега лъжеш. В детето няма лицемерие. Ти сега си се научил да лицемериш. Детето с всичко се примирява, то забравя, а ти не може да забравиш. Кое състояние е по-хубаво? Казвате: "Това дете е глупаво." Ако децата бяха глупави, никога не биха ги дали като пример. "Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие."

Сега аз не искам да ви морализирам, да ви натрапвам нещо, което не е естествено. Аз искам да ви говоря за неща, които са в самата жива природа. Аз съм като един добър гостилничар, не искам да ви сготвя буламач, че като го изядете, да повръщате, но като излезете от моята гостилница, да кажете: "Отлично ядене, усещам се разположен, чувствувам се добре. Друг път пак ще ида. Много хубаво готви този гостилничар." Тъй трябва да бъде. Аз съм като един банкер, на когото, като вземете чека, да кажете: "И втори път ще отида." Аз съм като един дрехар, от когото, като вземете дреха, ще кажете: "И втори път ще отида." Тебе ти е приятно, значи всичко онова, което предлага, е първокачествено.

Сега ние, съвременните хора, искаме Господ да ни обича, да има уважение и почитание към нас; като се обърнем към Него, да ни послуша. Отде накъде? Ако ти не обичаш Бога, отде се пръкна тази мисъл, тебе Господ да те слуша, ти да бъдеш господар, Той да бъде слуга. Ние искаме Господ да ни бъде слуга. По някой път Господ прави опити. Защото Христос се опита да служи на хората. Той казва: "Син Човечески не дойде да Му послужат, но да послужи, да види какво Бог иска." Христос, като дойде. Той изучаваше икономика, да види от какво се нуждаят хората. Като отиде в небето, Той даде един рапорт от какво се нуждаят хората, че се нуждаят от много слуги, и ги предупреди; като разбра, най-после каза: "Не искайте да ви слугуват, но вие слугувайте." Той разбра, че целият свят страда по единствената причина, че всички искат да им слугуват. От туй произтичат страданията. Господарят иска да му слугуват. Тази лакомия за богатство, за пари - не само искаме да бъдем щастливи.Това е закон, който внася дисхармония, Нека хората се откажат от това да им служат другите. Нека всеки сам си слугува, не да поробва другите, но сам да служи на другите. Като служи на себе си и на другите да служи, ако хората решат да служат едни на други - ето една максима, ако в сърцата на всички хора се зародеше желание те да обичат, не тях да обичат. Законът да ме обичат е закон на насилие. Щом искам другите хора да ме обичат, то е насилие. Щом аз обичам без закон и не търся другите да ме обичат, но аз обичам, то е Божественото.

Сега вие казвате: "Нас не ни обичат." Вие говорите за насилие. Дали хората ме обичат или не, въпрос не трябва да правя. Но нима аз като минавам покрай някой вол, искам да ме обича, Аз може да накарам един вол да ме обича в една седмица. След като го храня, ходя да му слугувам, той ще ме познава. Пък може да накарам и една мечка, и един вълк, и едно лошо животно да ме обича. То е закон. За тях аз може да се подигна, но тия животни никога няма да се подигнат. Животните сега ги учат насила да слугуват на другите. Животното има много голямо мнение за себе си. То е един стар аристократ, голям аристократ. Сега го впрягат и казват: "Ти трябва да слугуваш на другите."

Та по някой път и ангелите постъпват по същия начин. И те хванат някой човек, впрегнат го и целия ден оре на тяхната нива. Туй, което вие наричате нещастие в света, то е оране. Целия ден като орете, казвате:" Измъчи се душата ми." Когато вие се радвате, ангелите са ви разпрегнали, дават ви угощение и вие се разговаряте с ангелите. Това е радостта. Като страдате, орете на ангелските ниви. Тогава как ще си обясните? Едно млекопитаещо казва: "На този човек никакво зло не съм направил, защо ме измъчва да му изора нивата?" Даже хората, които са толкоз неприветливи, когато един вол е много внимателен, господарят има високо мнение, казва: "Много добри са моите помощници." Който е добър, той ги гледа много добре.

Сега вие ще кажете: "Нас не ни интересува положението на животните." Но вие сте в положението на животните. По-високи същества като ви хванат, никакъв морал няма. Както вие постъпвате с животните, така и те постъпват с вас. Идеята да се бият хората, не е идея на хората. Идеята за войната не е идея на хората, но на ангелите, които се разделиха на два лагера. Едните поддържат, че всичко трябва да се избива по пътя. Хората за тях са като добичета. Ти един кон водиш на бойното поле. Волът отива на бойното поле. Овцете отиват да стават жертва за ядене, пиене на хората. Когато хората воюват, те отиват жертва. Сто - двеста хиляди агнета да поддържат живота, докато се свърши войната. Някой път се свършва, някой път на бяг ударят. Туй, което хората наричат победа, духовете воюват. Сега хората не са господари, войните не са тема, която хората ще разрешат. То е въпрос на Божествения свят.

Ако бялата ложа победи, ако ангелите победят, войните ще изчезнат, ако не, колкото и конференции да се правят, нищо няма да стане. Когато ангелите на светлината победят, войните ще изчезнат. Онези, които поддържат, че не трябва да има войни, са на страната на ангелите на светлината. Те воюват, поразяват свой противник, без да го убиват. Ангелите на тъмнината всякога поразяват.

Та казвам: Смъртта на земята не се появява от светлите духове, но от тъмните. Има ли някой поразен от някой светъл ангел? Дошъл си в стълкновение от тях, той извади ножа си, блъсне те в главата, в сърцето, в дробовете, в корема. Казвате: "Умрял." Лекарите ще констатират -станало разрив. Ако воювате с тези ангели на тъмнината, те носят големи ножове. Ти вървиш и дойдеш в стълкновение с него. Той казва: "Махни се." Ти не искаш да се махнеш. Имате примера на Варлаам, който отиде да порази. Ангел дойде насреща му, ослицата му видя ангела, тя стана ясновидка, казва: "Няма да те помажа, ако не ме послушаш, ако не изпълниш, каквото ти кажа, тогава ще те оставя жив. Ако не искаш, ще те оставя като един лъжлив пророк."

Казвам: Понеже всички вие се интересувате, аз не искам да ви представя живота. Имайте едно нещо предвид. Няма по-красиво нещо от живота, няма по-красиво нещо от Духа и няма по-красиво нещо от материята. Материята не е такава, каквато ние мислим. Няма по-красиво нещо от Духа, няма по-красиво нещо от живота, няма по-красиво нещо от материята. Те са три неща, на които човек свещено трябва да гледа. Не външните свойства. Има една форма в света, която не престава. Искам да ви представя живота. Съществува една философия, казват: "Да се откажем от живота." Това е най-кривият превод на източната философия. Не да се откажем от живота, но да разберем живота в неговия вътрешен смисъл. Онези от Изтока казват: "Да се откажем от живота, или да се отречем от живота." После казват: "Да се откажем от материалния свят." - Да разберем материалния живот. Апостол Павел, след като вижда как хората в този свят намират противоречия, казва: "Ако трябва да скъсате всичките връзки, трябва да излезете из света навънка, няма да бъдете полезни."

Сега аз не ви уча да се отказвате, но да разбирате смисъла на живота.

Искаш някой да те обича, трябва да разбираш неговия живот. Искаш някой да мисли добре за тебе, трябва да разбираш неговия ум. Ти искаш да бъдеш здрав, трябва да разбираш условията, на които почива здравето. Защото здравето е резултат на хармонична мисъл. Не може да има здраве там, дето няма хармонична мисъл. Ако някой от вас има хармонични мисли, чувства и постъпки, то е заради самия него. Но ако неговите мисли не са хармонични, той ще страда, може и окръжаващите около него да страдат.

Казвам; Някои от вас имате стари разбирания, вие искате Господ да слезе на земята и да уреди всичкия ваш живот. Света отдавна Господ го е уредил. Вие постоянно го забърквате. Сега на вас предстои това, което сте разбъркали, да го оправите и трябва да го оправите. Нима като станеш един грешник, друг трябва да дойде да се разкайва? Ти ще мислиш, ти ще се разкайваш, ти ще плачеш, аз няма да плача заради тебе. Аз не искам някой да плаче заради мене, но аз искам да се разкайвам за себе си. Казвате:"Как ще се оправи животът?" Животът в един ден може да се оправи. Сега вие, които сте млади, имате неразбиране. Младите се занимават повече с постъпки, на средна възраст се занимават с желания. Един момък като стане на 21 година, той подир момите тича, желания има в него. На малкото дете дайте плодове, дайте му ябълки, круши, орехи. Децата обичат формите. Старите хора обичат да четат книги. Вдълбочи се старият - цял философ. Нито философът разрешава въпроса, нито на средна възраст, нито малкото дете разрешава въпроса. Значи трябва да ги събереш заедно детето, възрастния и стария. Старец значи да мислиш добре, възрастен - да имаш свежи чувства и дете - да разбираш материята, материалния свят. Казвам: "Ако не станете като малките деца..."

Казва Писанието: "Словото стана плът и всели се между нас." Значи трябва да имаме един образец. Бог се вселява и ни показва по кой начин да мислим, по кой начин да чувствуваме и по кой начин да постъпваме. Аз съм срещал хора философи, учени, поети. Разглеждал съм как разбират живота и няма нещо, което да не съм видял, и съм дошъл до едно заключение: музикантите не знаят да свирят. Той свири, но мисъл няма в музиката; той свири, но чувство няма в музиката; той свири, но образ няма в музиката.

Три неща трябват на един музикант: чист тон, изразителен тон, правилност във всички форми. Тогава ще има съзнание. Поетът пише, но и нему липсва нещо. Някои търсят идеята от римата, като намери римата, търси идеята. От римата ще търси идеята. Такива поети не са поети. Той гледа на римата, но без рима може. После трябва да има еднакви слогове. Това е много изкалъпено. Вие в това отношение проучете химията, ще видите, че някои атоми се съединяват с втори, трети, четвърти, с пети от друг елемент, но си има правила. Човек трябва да разбира отношенията на нещата. Най-първо трябва да имаш идея, после римата ще дойде. Ти може да туриш слогове колкото искаш. Не претрупвай идеята си. Идеята трябва да бъде облечена с най-хубавата форма, която може да туриш. Не натрупвай форма, но красива форма. Дрехата да няма никаква тежест. Самата идея, която обличаш във форма, да е доволна от формата. Туй значи поет. Аз наричам поет този, който може да облече Божествените идеи в най-хубава форма. Той е поет. Аз наричам математик този, който може да облече Божествените мисли в най-хубави дрехи. Наричам музикант, който може да накара хората, да ги разчувствува, да внесе най-хубавите чувства, философ е онзи, който може да научи хората как да работят правилно, разумно. Правилна философия е тази, която може да научи хората да работят правилно в света.

Следователно, аз разглеждам, в света има три науки: наука на човешката мисъл, наука на човешките чувства и наука на човешките постъпки. И вие не може да разберете вселената, цялата природа, ако не може да разберете вашите мисли, ако не разберете вашите чувства и ако не разберете вашите постъпки. Природата може да е затворена книга за вас, както сега е затворена книга. За пример във вас се заражда идея, която не е ваша. Да кажем, вие искате да се ожените. Това не е ваша идея. Може да е желание. Когато вие посеете една нива, нейно ли е желание това? С ечемик може да я посадите, с ръж, царевица, тикви, но нивата може ли да е доволна еднакво от растението, което садите? Не, някои ниви се наторяват от това, което сеете, някои се изтощават. Някои ниви са недоволни от това, което сеете. Някой път вие се ожените за нивата. Като се посее, народят се деца. Значи човек може да се ожени за една нива, може да се ожени за една къща. Като изгори къщата, може да плаче заради нея, тъй както, като умре една жена. Вас ви се виждат странни тия неща. Всякога туй, при което ти може да се привържеш и не може да се развържеш, то се намира в една обстановка неестествена. Писанието казва: "Не се свързвайте с връзки, от които не можете да се развържете."

Сега другото положение, вие някой път съжалявате, че някой заминал за другия свят. Хората се питат защо някой заминал за другия свят. Отде накъде вие искате един човек, изпратен от невидимия свят на земята на училище да се учи - вие на земята сте ученици - извикат го от класа да се върне дома си, вие защо ще плачете. Зарадвайте се, че отива при Баща си. "Ама много добър беше, много добър баща." Това е привидно чиновничество на земята. Един ден и вас ще повикат, вие ще се върнете при Баща си, когато свършите работата си, не преждевременно, преди да сте свършили работата си. При това вие всички трябва да развиете едно чувство. Аз някой път говоря за оня свят. Аз съм срещал ясновидци, разговарял съм се с тях за оня свят, но не го описват такъв, какъвто е всъщност. Чел съм много философски книги и туй, което описват философите, е много малко. То е частично това, което описват. То е много малко. После тия ясновидци не са проникнали в ония дълбоки изводи за духовния свят. Понеже той е разделен според степента на напредналите души. Ти може да влезеш в оня свят и да не виждаш нищо, ти ще гледаш онзи свят като пустиня. Зависи от състоянието на човека. Но онзи, на който умът е приготвен, той разбира. Апостол Павел казва: "Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за ония, които Го любят." Следователно той е свят на любовта. Ако имате закона на любовта, ако тя царува, щом влезете в оня свят, ще видите колко той е красив. Сега оня свят нас не ни интересува, защо? Една гъсеница не я интересуват цветята, понеже няма хобот, но пеперудата се интересува от цветята. Ако гъсеница влезе преждевременно в този свят на цветята, страшно ще бъде. Затуй сега човек не трябва да умира. Ти като гъсеница ще живееш години. Колко години се изискват, за да станеш пеперуда? То е една метаморфоза. Ти ще преминеш от един свят в друг, за да си починеш. Сегашният живот е минаване от смърт. Ти минаваш през всички скърби, тревоги, за да починеш. Ти ще влезеш в един свят, дето всичко е наредено, всичко ще имаш. Тогава не си ли струва да идем в оня свят? Всичко ще имаш, каквото поискаш. Казвате, че в оня свят не ядат, както ние ядем. Пеперудата не яде като гъсеницата, но и тя яде. Ония хора там си имат език, граматика. Апостол Павел казва, че този език на ангелите, той е толкоз красив, че се слуша като кимвали. Те имат отличен нежен език, една дума като каже ангелът, ще ти трепне сърцето. Един ангел ако ти каже, че те обича, ще ти трепне сърцето. На земята и десет пъти да ти кажат, сърцето ти няма да трепне. Там и фамилии има, но в оня свят ревност няма. В онзи свят може да обичаш когото искаш, никой няма право да те пита. В онзи свят блуд няма. В онзи свят разврат няма, в онзи свят лъжа няма, в онзи свят кражба няма, в оня свят убийство няма. Всичко друго има. Целувки колкото искаш, прегръдки колкото искаш, ядене колкото искаш, спане колкото искаш, богатство колкото искаш. Но крадене няма. После и господари няма. Всеки си служи. Който иска да стане господар, пращат го тук на земята. Тогава от вас, който е кандидат за отличен слуга, той е кандидат за небето; който мисли господар да стане, той тук ще живее. Ако искате дълго време да живеете на земята, бъдете господари.

Аз искам да разберете вътрешния смисъл, смисъла на живота. Трябва да бъдем щастливи, силни по мисъл, устойчиви по чувство и неизменни по постъпки. Защото животът не е една мисъл. Ние сме дошли да приложим Божественото, не да създадем един нов ред. Ние не създаваме един нов ред на нещата. Ние искаме да приложим една Божествена програма, която не е приложена. Една програма има от хиляди години - да приложим Божественото в живота. Туй, Божественото включва всичките хора; не само хората, но и цялото растително царство; не само растенията, но и цялото животинско царство включва в себе си. Следователно, като приложим туй верую, светът ще се оправи. Писанието казва: "За да се оправи светът, трябва да обичаме Този, Който създал света. Бог, Който е сила, трябва да Го обичаме," за да може да разберем онзи свят, който подкрепя вътре. Духът е вътре, Който подкрепя. Ние Него трябва да обичаме. И за да могат нашите работи отвън да се уредят, да станете богати, тогава трябва да разберем една категория същества по-нисши, които се занимават с материалния свят, трябва да обичаме и тях. Трябва да обичаме съществата, които регулират материалния свят, които регулират живота. И най-после трябва да обичаме Бога, за да може в нас да се всели Божествената сила, която регулира нашите мисли. То е практическо разбиране. Може да четете много философски книги. Аз бих желал да прочетете цялата история от памтивека. Колко хубави книги има написани. Може да четете, но всяка една книга..., след като прочетете цялото Евангелие, цялата Библия, две идеи има. Старият завет е завет на земята: според този закон, ако ти не изпълняваш волята Божия, веднага ще те осъдят на смърт. Евангелието е закон на свободата. Казва: "По свобода ще изпълниш Божия закон, но ако не изпълниш, и тогава ще те сполети същото." Ако ти живееш по любов, сам себе си ще съдиш. Ако живееш по закон, други ще те съдят. Ако не живееш по закон, ти сам ще се съдиш. Ако живееш по Бога, ще оставиш Бог да уреди твоите работи. Ти ще добиеш най-високото състояние: ти ще мислиш, ще чувствуваш, ще постъпваш, ще оставиш Бог да уреди твоите работи. Ако не мислиш правилно, ако не чувствуваш правилно, ако не постъпваш правилно, ти не може да очакваш Бог да дойде и да уреди твоите работи. Други ще ги уреждат.

Казвам, онова, което вие трябва да приложите на земята: най-първо вие не се отказвайте от живота. Младият трябва да бъде млад. Възрастният трябва да бъде възрастен. Старият трябва да бъде стар. Обичаш една жена, ще я обичаш на свят. Една-две-три-десет-сто-хиляда, най-после ще обичаш всички жени по света. То е Божествена философия. Когато аз говоря, че трябва да обичаме всички жени по света, аз разбирам Божественото. Как няма да обичаш онова, което Господ е създал. Нали Бог създаде жената? Тъй щото трябва да обичаме мъжа, понеже и той е направен от Бога. Следователно всичко онова, което Бог е създал, ти ще обичаш. На мене не искам да ми дават правила как трябва да обичам. То е моя работа как трябва да обичам. Никой не трябва да се меси в любовта на другите. Дойде ли до любовта, прояви се, остави той да си носи последствията. Друг ще го съди. Може от твое гледище да постъпва криво, остави го. Защото за любовта само едно Същество може да се произнася. То е само Бог. Следователно не се произнасяйте върху работите на Бога. Моят съвет на3 вас е: Никога не се месете в работите на Бога; кой кого обича и как го обича, не се месете.

Майката или бащата обичат повече, то е тяхна работа. Но ние се занимаваме с работи, които не принадлежат на нас! Оставили сме нашите работи. Че трябва да имаме здраво красиво тяло, сме оставили, че трябва да имаме силен ум, това сме оставили настрана. Че трябва да имаме сърце младо, това сме оставили настрана. После трябва да имаме постъпки трайни и това сме оставили настрана. Занимавате се с други работи, каква е последната парижка мода. Казвам; Хубаво мислят тези хора, като се стремят към много хубаво обличане. То е крачка напред. Защото на всяко едно усилие за подобрение на една красива форма трябва да отговаря красиво желание и трябва да отговаря красива постъпка. Ако не отговарят две неща, тази красива форма не е на мястото си. Вие знаете, че едно време парижката мода беше вредителна. Имаше мода, когато си стягаха кръста, жените се стягаха в кръста. Казвам на жените: Малко ще ядете, не да си стягате стомаха. Казва се: "Ще дойдат дни, когато хората ще гладуват и не трябва съвсем тънък да е, защото тогава ще се развали стомашната система." Има отношения между кръста. Кръстът е граница между физическия и духовния свят. Вратът, тази част, дето е адамовата ябълка, е границата между духовния и Божествения свят. Защото главата държи чисто Божествения свят, до пъпа е духовният свят и от пъпа надолу е физическият свят. Следователно физическият свят ви води, разхожда, трябва да се грижиш за него. Ще трябва да отдадеш всичката почит на краката, ще ги измиеш. Ще кажеш: "Много ви благодаря, че ми служите." Ти легнеш и казваш: "Тия крака защо ми са?" После ръцете, това са духовният свят. Ако не знаеш как да манипулираш, ти не може да бъдеш приятел на ангелите. Най-после, ако не можеш да мислиш, ти не може да бъдеш приятел на Бога. Приятел на Бога ще бъдеш, ще мислиш. Приятел на ангелите ще бъдеш, ще чувствуваш правилно. За да можеш да бъдеш приятел с тези, които управляват земята, трябва да оправиш постъпките си. Сега някой може да ви каже друга философия. Аз съм чел философия и мога да ви изнеса теории, занимавал съм се. Аз намирам, че всяка теория има нещо вярно, но има теории за децата, има теории за възрастните, има теории за старите. Аз говоря за трите теории, дето смърт царува. [111.к] има теория за безсмъртните и теория за вечното, Божественото начало. Вие се занимавате само с неща, които са преходни. За този свят всички трябва да имате [шапие]. За пример някой замине за другия свят, вие посърнете, вече вашият мъж е отишъл. Христос казва на учениците Си: "Аз отивам да ви приготвя място, като ви приготвя място, ще дойда да ви взема и да бъдете с Мене." Мъжът ти заминал, той отива да ти приготви място. Като ти приготви място, ще дойде да те вземе. Баща ти, дядо ти, баба ти ти приготвят място.

Сега туй, което ви говоря, е много смътно за вашите умове, вие се чудите дали е тъй или не. Има едно нещо, което е вярно, да оставим другото настрана. Онези, които са в другия свят, мислят за нас повече, отколкото ние мислим за тях. То е една абсолютна истина. Те мислят и обичат, и се стремят да поправят повече, отколкото хората на земята. Те страдат, като ги забравите. Христос казва: "Когато се обръща един грешник, измени своите мисли, чувства и постъпки, става голяма радост между ангелите на небето." Голяма радост е това. Ако един ваш близък замине, баща ви, син ви, брат ви замине за другия свят, защо ще плачете. Радвайте се, той всеки ден ви праща писма. Вие отворите едно писмо и казвате: "Какво ли прави той там?" Мисли за вас, изпраща ви писма, казва:" Много добре съм тук, не скърбете. Градим къща за вас, като съградим, и вие ще дойдете тука." Казвате: "Горкият човек, млад беше, преждевременно си отиде." То са човешки понятия. "Преждевременно в света" е свят неразбран. Псалмопевецът казва: "Да ме не вземеш в половината на дните ми." Или аз тълкувам: "Господи, да ме не вземеш в дните на моето неразбиране на нещата. Нека разбера, че тогава." Българинът, който е практичен, е дошъл да се моли да пострада, три-четири месеца да боледува, че да не отиде така неподготвен. Като страдате в света, то е пробуждане на вашето съзнание, да влезете в един свят, дето ще има отглас на вашето желание. Вие искате тук да ви обича някой. Не може да намерите. Вие казвате: "Очите отворени ще ми останат, че няма кой да ме обича." Аз се радвам, че влизате с отворени очи в другия свят, да намериш тези, които те обичат. Не мислете, че само като умре човек, отива в другия свят. Всеки човек, в когото съзнанието се пробуди, започва да мисли за Бога, за другия свят, започва да мисли общо за природата, той е вече в оня свят. Тази идея не е идея на земята. Всеки човек, който не мисли само за своя дом, но и за другите домове, всеки човек, който мисли не само за своите работи, но и за другите, всеки, който не мисли само за своя си народ, но и за другите народи... Едно слънце има, което осветява всички. Има един въздух, който влиза в дробовете на всички. Една вода има за всички. Има неща, които са еднакви за всички. После има една земя, върху която всички ние тъпчем. Следователно, ако ти не обичаш Бога тъй, както трябва, и земята не може да те търпи. На тази земя имаме извратени понятия. Трябва да се запита младото поколение. Ние сме на земята като мърморци4 в кожата на земята.

В земята живее една велика душа, душа толкоз мощна и благородна, че търпи всичките грехове и престъпления. Постоянно чисти и казва: "Ще бъде, ще бъде", притичва се на страдащите, дава храна на бедните. Това е Божествената майка, която живее на земята, посреща и изпраща своите деца. Някое дете е хилаво, прати го при Баща му. Казва: "Синко, ще вървиш там." Извади душата и казва: "На мене ще оставиш дрехата." Казва: "Ще ги изпера и ще ти ушия нови дрехи. Втория път, като дойдеш, нови дрехи ще имаш, ще ти дам чисти." Майката изпира дрехите. Благородна е тази майка. Последната дреха опере. В оня свят като идете, ще проверите и ще кажете като онази царска дъщеря, която, като срещна Соломона, каза: "Половината от това, което съм чула, не е това, не съм чула, сега съм доволна." Христос казва: "Тук между вас седи един, който е от Соломона по-велик." Соломон беше от еврейските царе, но имаше нещо, което му не достигаше. Но Соломон много пъти се преражда, той не е цар само на евреите.

Та сега онова, което трябва да остане у вас: Имайте една определена идея за Бога. Знайте, че вашият живот зависи от нея. Мисълта ви да бъде крепка. Не какво мислят хората за Бога, то е тяхна работа. Това да не ви интересува. Не се лъжете. Вие какво мислите за Бога. Колко вярващи има, оставете този въпрос настрана, това е посторонен въпрос. Вярата и безверието, аз считам от моето гледище, вярващите и безверниците - не правя разлика. Не само това, което аз проповядвам. Един, който вярва само във формата на нещата, той е материалист. Един, който вярва в чувствата, той е духовен, един, който вярва в мисълта, той е Божествен. Ти трябва да мислиш, ти трябва да чувствуваш, ти трябва да постъпваш. Всяко нещо трябва да има форма, трябва да има чувства и трябва да има мисъл. Казвате: "Той е материалист, занимава се с формата на нещата." Един ден този човек ще се измени, ще приеме съдържание, ще стане духовен. Един ден ще приеме мисъл, ще стане Божествен. Така се обръщат хората. Някои християни след като седят до някой извор, молят се, молят се и шишето им се напълни - повярва. Някой път се изсипе съдържанието и той стане маловерен. Всеки човек, на когото съдържанието може да се напълва и изсипва, става вярващ и невярващ. Казваш: "Туй, което вярвам, право ли е? Може да съм крив." Вярно е, че ако ти на земята не дишаш, не може да имаш живот. Ако нямаш условия, в другия живот пак не може да влезеш. Ако не си подготвен, след като умреш, в оня свят не може да влезеш. И в този свят, и в онзи свят трябва да имаш условия. И в Божествения свят трябва да имаш условия. Ако те лишат тук от живота, ще дойдеш до смъртта. Следователно смъртта не е нищо друго освен прекъсване на тези три връзки, които съществуват между трите свята. Ако се прекъсне материалната връзка, ти ще умреш. Ако се прекъсне духовната връзка, ти ще умреш, ако се прекъсне Божествената връзка, ти ще умреш. Ще страдаш. Казваш: "Имам някакво преживяване на сърцето, пука ми се сърцето."

Аз ви говоря за неща, които може да проверите. Не късайте естествените връзки на вашето тяло, не късайте естествените връзки на вашето сърце, не късайте естествените връзки на вашата мисъл. Тук на земята не ги късайте. На земята може да живееш 10-15-20-30 години, без да късате и да ви е приятно, че сте в едно тяло, че сте в едно сърце, че носите този ум. Вие съжалявате, че имате такова хилаво тяло. Защо искате по-хубаво тяло? Аз имам прости правила. Всеки може да си създаде едно тяло. За в бъдеще майката ще създаде. Новото учение седи в това да се дадат правила как да си създадете хубаво тяло. Сега, като живеете, може да ви кажа по кой начин може да пресъздадете тялото. Но понеже вие сте от бързите хора, вие сте от тия, които искате всичко да разберете, като някой банкер казвате: "Аз не се нуждая от другите хора", ако река да ви дам едно знание и туй знание вие не може да приложите, туй знание ще се върне при мене. Вие никога не може да ме оберете. Моите пари, като им поговоря, всички ще се върнат при мене. Като им дам заповед: Идете там - ще ме послушат, но като кажа: Върнете се - ще се върнат. Разбиране трябва. Сега казвате: "Искам да бъда свободен." Знаете ли какво нещо е свобода? Казвате: "Аз не искам да слугувам." Та точно туй, че още не сте намерили. Аз досега не съм намерил човек, който да ми слугува. Идвали са мнозина да ми слугуват, не знаят за какво слугуват. Много пъти вървя по пътя, на някое дете паднало орехчето във водата, занят съм, наведа се, извадя орехчето, почистя го, дам му го, казвам: Няма нищо. Или някой взел орехчето, бръкна в джоба, извадя, дам му. Туй наричам слугуване. Или някой път се спра, някоя мравя се дави, извадя я с пръст, казвам: Не влизай във водата, много силно е течението. Минавам покрай пътя, някое растение стъпчено, казвам: Не бой се, ще се оправи тази работа. Минавам покрай някоя река, поочистя я.

Та казвам: Благородството на човека се познава в малките работи. Една пеперуда, мушица някъде страда, да се появи у тебе благородно чувство. То е религия: в света да виждаме Бога, Който работи, и да защищаваме Неговото дело. Да видим едно свещено дело, да се не опетнява. Та сега хората са роби един на друг, даже тук в обществото. Тук има хора, които са свършили висше образование. Един смешен анекдот. Учени хора в София, явил се някой, който нищо не знае, и казва: "Аз нося еликсира на живота." Тия хора отидоха, дрямаха, дрямаха и казвам: Хиляда години да дремят, нищо няма, никакъв еликсир няма. Казва: "Той, онзи Учител там, нищо не ви е научил, аз ще ви науча." Може би. На вас ще дойдат да ви дадат еликсира. Ще изгубите и туй, което имате.

Помнете: Един човек, който има слабост към жените, не може да носи живот в себе си. Една жена, която има слабост към мъжете, не може да носи живот в себе си. Един свещеник, който носи същото, не може да има живот в себе си. Или другояче казано: Един мъж, който не почита една жена, той не може да носи еликсира на живота. Една жена, която не почита един мъж, не може да носи еликсира на живота. Един проповедник, който не почита своето паство, не може да носи еликсира на живота. Един учител, който не обича учениците си, не може да носи еликсира на живота. Не само това, но един ангел, който не носи любов, не носи еликсира на живота. Тъй седи истината. Не може да лъжем Бога. Бог живее във всички хора. Трябва да бъдем подобни Нему. Ако Бог ни обича, ако Бог обича всички, радва се на Своите дела и ние трябва да се радваме в Неговите дела, да бъдем съработници. Не е въпрос какво Той ще мисли заради мене. То е друг въпрос. Ти си длъжен да мислиш, каквото искаш, но аз съм длъжен да правя, каквото аз искам. Аз съм свободен.

Искам за през цялата година за бъдеще вашите възгледи да бъдат правилни. Не се месете в работите на хората! Всеки човек да ви бъде обект за знание. Ползувайте се от неговата опитност, ползувайте се от неговото състояние, не да ви бъде една спънка.

Тук са отворени всичките прозорци, но ако се затворят всичките прозорци и аз държа беседа два часа, всички ще заспите. Защо? - Обмяна трябва да има. Ако Божественото не се влива, ако се затворите херметически, никакво догматическо влияние не трябва да съществува, защото догмата е смърт. Онова, Божественото е, което повдига човека. Божественото е, което повдига дома. Божественото е, което повдига цялото човечество. Божественото е, което повдига цялото битие, ангелите, всичко това. Само Божествената Любов е, която повдига всичко от начало до край. Божественото да тече.

Вие казвате: "Защо светът е такъв?" Но то е вашият свят. Вие себе си виждате навсякъде. Аз имам една нова наука да познавам хората какво мислят. Много лесна работа е. Като ида някъде, някой ме накове. Той долапи прави. Аз го зная, че той лъже. Аз веднага го познавам. Той си криви очите, като ме гледа. Аз държа очите си спокойни. Казва: "Научих се да живея. В мене има всичко, не е скрито. Аз съм толкова широк, колкото вселената." Казвам: Ти не може да ме теглиш. Аз съм толкова тежък, че не си в състояние да ме претеглиш. Пък някой път съм толкова лек, че никаква мярка не може да ме хване. Ако ме мериш със своята мярка, аз съм тежък, но ако не ме обичаш, аз съм толкова лек, че никаква мярка не може да ме хване. Аз имам две мерки: някого меря с тежката мярка, някого меря с най-леката. Тя е най-мъчната. Сега на този човек не му казвам нищо. Влизам в неговото положение. Вие прави сте, човек трябва да мисли.

Онзи човек, който ще ви каже истината, той ви обича като себе си. Така е законът. Пък онзи човек, който ще ви направи добро, той ви обича като Бога. Защото себето в нас това е Бог, Когото ние познаваме. Да обичаш ближния, както обичаш Бога в себе си. Другояче няма никакъв смисъл. Както обичаме Бога, Който те е създал, Който те е търпял през всичките години, насърчавал те е, хиляди пъти те е възкресявал, след като си умирал хиляди пъти, така ще обичаш и ближния си, понеже в този ближен живея и аз. Пък ще обичаш у него мене. Пък най-после казвам, трябва да обичаме цялото човечество, трябва да обичаме Бога навсякъде. То е съвършено. Ти като видиш една мушица, да ти трепне сърцето, да знаеш, че и там се проявява Бог. Но това е вече съзнанието на един светия, на един гений, за да може така да схваща.

Сега да се върнем на въпроса. Вие сте наемни слуги при един лош господар. Аз мога да ви приказвам за оня свят, за Бога, но вие казвате: "Господарката ми, колко е лоша, колко е груба, колко бой съм изяла. Какво страдание ми е причинила, не ми дава да спя. Какво трябва да правя?" На такава слугиня казвам. Ти един ден, след като те набие господарката, ще вземеш, ще я целунеш по устата и ще кажеш: "Много ти благодаря, някой път повече да ме набиеш." Знаете ли какво ще стане? Тази господарка втори път няма да си позволи, тя няма да дигне ръка вече. Тя ще си каже: "Много жестока съм."Сега ходим да разправяме, че тя е лоша. Целуни, прегърни я, кажи: "Много добра е моята господарка. Колкото си ме била, то е благословение. Никога няма да забравя това наказание. Много сте била добра." Тя вече ще помни. После ще й напишеш най-хубавите писма. Но това е лесно да се каже, но е мъчно да се направи. Аз съм опитвал, на много хора искам да помогна, да покажа един начин. Той все си държи своето. Защото не разбират закона. Представете си, че аз съм поставен на същото течение, че едва мога да устоя. Но човекът, на когото трябва да помогна, той може да бъде на 4-5 километра от мене, че там да се изпрати помощ. В това положение освен че нищо няма да спечелиш, но каквото си спечелил, ще изгубиш. - "Ама той иска да бъда точен." - Не може, изисква се гениална сила. Сега, приложението на закона. Прилагам закона, за да облекча другите. Работи на онзи пункт, в онзи център, в онази орбита, дето Бог те е поставил. Когато изучиш всичките условия на този път, в който ти се движиш, ще се подигнеш, Бог ще ти даде помощ. Но ако искаш сам в себе си да създадеш нов свят, ти този кръг не може да го създадеш. Ние сме като онази затворена муха в аристократическа къща, в която целия ден се блъска. Щом най-после мине в стаята, ти се моли да отвори прозореца, да се проветри стаята и ти тогава навън. Цялата сегашна наука аз я считам лъжлива. Има лъжливи разбирания. Науката е един резултат на Божествения Дух. Всичко онова, което ние знаем досега, е предадено от невидимия свят. Според моето гледище, всички учени хора са пратени от невидимия свят и изпълняват волята Божия. Тук има ученици, които не са разбрали това. Има едно криво разбиране, ще се поправи. Науката е Божествена светлина, религията е Божествена светлина, общественият живот е Божествена светлина. Домът, раждането деца, слуги, господари, това са все слезли от невидимия свят. Онези, които не разбират защо са господари; онези, които не разбират защо са слуги; онези, които не разбират защо са учени, те искат да предадат знанието си. Те са пратени, не им трябват пари.

Казвам; Придобийте онова знание, което ще ви подигне. Най-първо трябва да разбереш смисъла на слънцето, дето се крие животът. Защото, ако вие изучавате астрология, съвсем друг смисъл има. Ако изучавате слънцето, ще изучавате живота; качеството на знанието ще изучавате. Ако изучавате другите планети, пак ще изучавате елементите, свойствата - за пример онези астролози, които са внесли желязото от Марс, но въпросът е друг, какво може да произведе това желязо в тебе. Без желязо ти не може да имаш твърдост в себе си. Но желязото ще произведе, и ръждясване, окисляване. Най-големите промени са в желязото. Ако ви дам тази наука, вие ще изменяте възгледите си. Тя ще отнесе всичко. Вие ще помислите, че слънцето е всичко, че без слънцето не можете. Слънцето дотолкоз може да бъде полезно, доколкото обичате Бога. Марс дотолкова може да бъде полезен, доколкото обичате Бога. Сатурн дотолкова може да бъде полезен, доколкото обичате Бога. Венера дотолкова може да бъде полезна, доколкото обичате Бога. И всички звезди могат да ви бъдат полезни дотолкоз, доколкото вие обичате Бога. Ако вие нямате тази обич, вие не може да разберете вътрешния смисъл, да видите силата на звездите. Всяка една звезда е способност у човека. Всяка една планета показва слънцето, дето живее. Другите планети често представят материалния свят, формалния свят. За да разберете света на формите, трябва да разберете астрологията, както се развива. Това е физиологията на духовния свят и процесите, които стават. Сега някои от вас, сегашните астролози, се занимавате с гадание. Да се гадае астрологически, в еди-кой си период какво щастие или нещастие може да се случи, ще се жени или няма да се жени, ще сполучи или няма да сполучи, то това са най-обикновени работи. Много астрологически аспекти аз ги изменям, но има неща, които стават. Един добър аспект, едно добро съчетание - съвременните астролози не знаят - всяко нещо си има свое време, откога ще започне. Казват: "То към средна възраст ще стане." То е: "В тази долина я има вода, я няма." Така не се говори. В 35-ата година, в първия месец, в първия ден на седмицата, след като изгрее слънцето, еди-колко си минути това и това ще ти се случи.

Аз съм предсказал само веднъж във Варненско. Той ми казва: "Кажи ми нещо." - Еди-коя си година, еди-кой си месец, еди-кой си ден сутринта тебе ще ти се счупи кракът. Него ден да не излизаш, за да се спасиш. - "Че отде накъде знаеш, че след толкова години ще си счупя крака." Казвам: Запомни това. След време той ми писа: "Точно тогава ми се счупи кракът." Само веднъж съм казал и повече не искам да казвам на хората кога ще им се счупи кракът. Това не е наука. Аз го предупреждавам него ден да не излиза навън. Цяла наука в Божественото седи.

Сега казвам на вас: Тази година да я използувате. Доброто, което се крие за вас тази година, не го очаквайте за идната. Тази, новата година, която иде, ако ме слушате, е година на щастие, пък ако не разберете, е година на нещастие.

Ако имате светли мисли, добри чувства и добри постъпки, цялата година ще бъде година на благословение от единия край до другия, ако не разберете, тъй ще се оплетат работите ви! Вземете онзи червей, който става на пеперуда. Пеперудата е изложена на по-големи опасности, ако тя не разбере закона. Ще имате една вяра непоколебима. Да се възстанови първата ви вяра, която сте имали в Бога, не сегашната ви вяра, вярата ви, която сте имали, когато сте били в рая, когато сте били при Бога. Да имате тия чувства и тия постъпки, които сте имали тогава. Писанието казва: "Понеже сте напуснали първата любов, затова ще ви избълвам навън." Избълването подразбира, че ще дойдат най-големите нещастия, ще съжалявате, че сте се родили, ще прокълнеш деня, когато си се родил. Пък ако разбереш смисъла на въплотеното Слово в тебе, има един начин, знанието само по себе си ще дойде, както казваме. Но само един начин има в невидимия свят. Когато невидимият свят концентрира своята мисъл към тебе, ти вече имаш тяхното знание и ти ставаш учен човек. Един гений е съвкупност на сто – двеста - няколко милиона хора. Геният е израз, той сам не е гений. Той е гений, понеже той е фокус на цялото небе. Щом имаш разположението на невидимия свят, ти ще бъдеш силен. Туй, което постоянно се мени - ту си силен, ту слаб, то е неразбиране на духовния свят. Физическият свят се мени. Страдаш, радвай се, че страдаш. Не ти вървят работите, радвай се, че не ти вървят работите. Спре се каруцата, радвай се, пред тебе има пропаст, радвай се, че не си паднал в пропастта. Тръгнал си на път, радвай се, че има място. Децата ти не са на свят. Радвай се, че децата ти не са на свят. Те поумнеят, радвай се, че са поумнели. Жена ти не е на свят, радвай се, че не е на свят. Поумняла, радвай се, че е поумняла. То е цяла наука. Аз като скърбя, трябва да бъда радостен, това е философията на живота. Значи, за да не скърбя, трябва да се радвам.

За идната година приложете новите методи. Туй, което сте придобили, превърнете го в звонкови монети. Аз ви казвам, колкото се може превърнете всичките банкноти в злато, защото след няколко години всичко туй ще се обезсмисли, нищо няма да струва. Превърнете вашите мисли, вашите желания, вашите възгледи в звонкови, да има на какво да разчитате. Когато аз ви говоря, може да проверите. Вие може да мислите дали туй е вярно или не. Аз ако съм на ваше място, и аз ще мисля така. Сега аз зная дали ви говоря истината или не, но вие не знаете, вие предполагате. Аз положително зная. Пък и вие може да знаете. Има неща, които аз отричам, не са чисто формални неща, материални неща, има неща духовни, има и Божествени. Аз мога да ви кажа коя мисъл е Божествена, коя духовна и коя материална. Някой казва: "Туй не е Божествено." Всичко Божествено не може да бъде и всичко човешко не може да бъде. Човешко - това е материята; духовно - това са чувствата, а Божествено - това са мислите. Ако аз имам същите слабости, ще направя туй, което вие правите, ще направя същата погрешка. Пък ако вие имате същото просветление, ще направите същото нещо. Най-първо детето отива при един учител, нищо не знае детето, но постепенно започва да действува умът на учителя. Учителят и то са доволни.

Словото стана плът, а всели се между нас, и видяхме славата Негова, Славата Негова седи в това, че придобиваме връзката на любовта, придобиваме връзката на знанието, придобиваме връзката на свободата. Или придобиваме връзката на живота, връзката на знанието, връзката на свободата. През тази година гледайте да добиете тази връзка на живота, да сте доволни от живота. Да придобиете връзката на знанието, не всичко да знаете, туй, което изучите, да знаете. И свободата, която придобиете, да сте доволни.

Сега, като заключение на туй, което се говори, аз желая Словото да се въплъти във вас и да видите Неговата слава. Във всеки едного от вас да стане въплъщение и всички да замязате на извора, че да се образува една голяма река.

Желая всинца да бъдете извори, да извирате, но всеки да върви по своя път, но като върви по своя път, да се срещнете в Божественото. Да бъдете носители или да знаете, че в света Бог е, Който воюва, Бог е, Който пресъздава света. Вие да бъдете съучастници на Неговото Слово. Той каквото направи, да се учите от Него.

Имате ли всички формулата?

"Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, вечния Бог на живота."

Първа съборна беседа, държана от Учителя на 28 август 1932 г., неделя, 5 ч. София, Изгрев



1 мнемоника, мнемотехника – наука за паметта, запаметяването
2 владате - владеете
3 към
4 мьрморец, маморец - Gammarus fluviatilis

Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Усърден работник
  • 10319 Мнения:

Публикувано 16 февруари 2014 - 18:55

От книгата "Видяхме славата", Съборни беседи. 1932 г.
Издание на ALPHA-DAR, 1999 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание



ВИДЯХМЕ СЛАВАТА



„Добрата молитва "


„Отче наш"


„Пътят на живота"


„Молитвата на Царството"


„Първа глава от Евангелието на Йоана"


„Духът Божий "


Ще ви дам само едно изречение и ще отидем вън на упражнения.


Онова име, което не може да се изрече, което човек търси в света, онова, което осмисля живота, не е само което го осмисля за един момент, но което напълно осмисля живота. То може да се намери, само когато човек е озарен от първите лъчи на любовта, когато е озарен от първите лъчи на мъдростта и от първите лъчи на истината. Без тия лъчи човек може да познава много работи, но няма да донесат в душата му онзи мир, който всеки търси. Сега ще оставим настрана всяка една философия. Казва някой: „Как ще намерим Бога?" Казано е: „Да повярваш". Но хората винаги задават въпроса: „Как?" По същия начин, както децата правят. Когато детето търси майка си да му даде храна, то гледа и тя, без да му говори, туря в устата му. Казва: „Яж, няма да говориш, мълчи. Докато кряскаш, докато плачеш, ще останеш гладно." Има хора, които постоянно плачат. „Да млъкнат." Не да млъкнат. Има едно мълчание на живота, когато мъртвите млъкнат, е едно, а когато живите млъкнат, е друго. Желая като живи да мълчите, не като умрели. Ако умрели мълчите, то е по закон. Когато мълчите по любов, то е друго нещо, то е смисълът на живота. Някой казва: „Аз не мога да мълча". Тогава казвам: Ти си намерил онова, от което се нуждаеш. Щом не можеш да мълчиш, това значи, като млъкнеш, ти си намерил туй, което повдига човека. Човек, след като го намери в този път, той ще започне да расте. Има едно растене, което, като намери човек, листата му не вехнат, цветовете не окапват, плодовете не ги ядат червеи. То е едно състояние, пък има и друго растене. Расте човек, растат растенията и после остаряват, листата окапват, после плодовете окапват. В света съществува едно ново истинско възрастване. Често се запитвате вие: „Не раста ли аз?" Детето, щом се роди, започва да плаче. Плачът е първата дума. То, като чува гласа на майка си и баща си, заплаче. Детето, първият път като заплаче, не може да се произнесе и звукът, който издава, е смешен. Но може да се каже, че това е една от красивите думи. Първата дума на живота, това е плачът. Като заплаче, то казва първата дума. Вие всякога разбирате, че онзи, който плаче, страда. Плачът е един зов на живота. Това е, когато едно дете на земята заплаче, ангелите на небето пеят, понеже това е разцъфтяване. Първата дрешка, която приема детето, приема живота. То заплаче, ти запяваш. Детето, като изучи това изкуство, пее. То малко невярно взема тоновете, вследствие на това кряска. Но майката, която е трансформатора, си има две тъпанчета. Но другите виждат само плача. Майката, като заплаче детето, като че слуша някоя класическа симфония. Сега да излезем на упражнения


(след гимнастиката)


„Духът Божий."


Сега ние съвременните хора искаме Господ да ни обича, да има уважение и почитание към нас, като се обърнем към Бога, да ни послуша. Откъде накъде? Ако ти не обичаш Бога, отде се пръкна тази мисъл тебе Господ да те слуша, ти да бъдеш господар, Той да бъде слуга. По някой път Господ прави опити. Защото Христос се опита да служи на хората. Той казва: „Син человечески не дойде да му послужат, а да послужи." Да види какво Бог иска. Христос като дойде, Той изучаваше икономика, да види от какво се нуждаят хората, че се нуждаят от много слуги. И ги предупреди: „Не искайте да ви слугуват, но вие слугувайте." Той разбра, че целият свят страда по единствената причина, че всички искат да им слугуват. От туй произтичат страданията. Господарят иска да му слугуват. Този лакомия за богатство, за пари, за вещи, за щастие, всичко това внася дисхармония в целия живот. Ако хората се откажат от това желание да им служат другите, ако всеки сам си слугува, не да поробва другите, но сам да служи на другите, както служи на себе си, светът ще се оправи. Хората да служат едни на други ето една максима. Ако в сърцата на всички хора се зароди желание да обичат, не тях да обичат, ще видите как всичко ще приеме вече друг вид. Щом искам другите хора да ме обичат, то е насилие. Щом аз обичам без закон и не търся другите да ме обичат, но аз обичам, то е Божественото.


„Духът Божий."


14 стих от първата глава на Евангелието на Йоана: „ Словото стана плът и всели се между нас."


Понеже не сте всички на една и съща възраст, едни сте по-млади, други сте по-стари, според вашата възраст се различават вашите интереси, различават се и вашите разбирания. Защото младият желае едно, възрастният друго, а старият трето. Туй е едно състояние на света. Три състояния има, които са следните: състоянието на духа, състоянието на материята и състоянието на живота. Аз разпределям нещата така: духа, материята и живота. Кратко и ясно. Дух е туй, което създава нещата, материята е това, което оформява, а животът е това, което поддържа нещата. Това са функции не само за обяснение. И по-голяма философия може да се даде. Духът е това, което създава. То е цяла философия, която може да се получи. Материята е това, което оформява, пък животът го поддържа. Това са три блага, с които човек трябва да има връзка. Връзка с Духа туй, което е създало всичко; връзка с туй, което оформява и връзка с това, което поддържа отвън един живот.


Христос е турил тази мисъл така: път, истина, живот. По отношение на Истината, то е най-високото положение, то е Духът. Истината е това, което освобождава. Пътят, това е материята, животът е туй, което поддържа, в средата е той. Понеже, като живеете в този свят, имате интереси само на сегашния живот, искате да примирите противоречията, които съществуват в сегашното състояние. Искате тука животът ви на земята да бъде блажен, да имате всички блага. То е невъзможно. Понеже този свят спада към прогресивните светове, светове, които трябва да се освободят от известни ограничения. Вие носите една материя, която прогресира. Вие носите един дух, който твори. Вие носите живот, който постоянно поддържа онези неща във вас, които работят, на които вие не сте господари, на които трябва да слугувате. Противоречията произтичат от това, че вие искате духът да ви служи на вас, пък и материята, целият материален свят да ви служат, искате да бъдете господари. Като не се случва това, което искате, вие се намирате в чудо, как може да не става както вие мислите. Нещата може да стават, ако вие сте онази материя, която оформява, ако вие сте онзи живот, който поддържа. Пък вие нищо не сте. Вие сте онзи наемател, който взема къщата за 1, 2, 3 години, след туй дойде господарят, изпъди ви навън. Вие се чудите как си е позволил. Той казва: „Излез от къщата, има хиляди къщи, не е само моята, намери си друга къща, на друга улица." Вие не може да се примирите с положението. Направете си вие къща. Сега задавате въпроса: „Как?" Всички сте дошли именно да разрешите думата „как". Само за една дума и за всяко противоречие, което се създава в душата. Защо и как умира човек? Защо се е родил? Тези въпроси да ги разрешите. Защо трябва да ги разрешите? Онези, които създават света, няма какво да ни дават отчет за своите постъпки. Няма професор, който да дава отчет на своите студенти, защо държал лекцията по този начин, а не по друг начин. Не са студентите, които трябва да диктуват на професора си как да преподава. Професорът преподава по начин, който той намери за добре. Тия студенти ще свършат и един ден и те ще преподават.


Следователно всеки един човек, за да критикува, трябва да разбира предмета много добре, за да изкаже мнението си. Онзи, който не разбира много добре, си дава мнението, но минава за първокласен невежа. За пример всеки може да ви говори за онзи свят, може да ви говори за ангелите, за Бога, но попитайте го всъщност каква връзка има с Бога, каква връзка има с ангелите, да направи нещо, че да се разбере, че има тази връзка. Нищо не може да направи, но говори. Най-първо хората нямат понятие какво нещо е ангел. Имат понятие, че е крилато същество, но какво нещо са крилете? Те са нещо символично. Ангелът е същество, което е минало в друга еволюция. Преди това е минало по пътя на хората, от което има една грамадна опитност, толкова грамадно знание. Милиони години седи, преживява не един спящ живот, но един съзнателен живот. Сегашните хора спят. И за онези ангели най-великите мисли на хората са детинска играчка. Хората мислят за три яденета, мислят за един кат дрехи, мислят за един чифт обуща, мислят за шапки, мислят за връзки, за една жена, за няколко деца, мислят за една къща с няколко прозореца, за дюкян, за овце, за крави, за нива, всичко туй е натрупано в техните умове. Ако човек мисли за Бога, то мисли дотолкова, доколкото този Бог може да има отношение към неговото благосъстояние. Ако започнат да мрат кравите, казва: „Кравите отидоха." Разболее се жена му, казва: „Господи, жена ми се разболя, къщата се развали. Господи, шапка нямам, Господи, обуща нямам." Значи търси Бог само по отношение на външните пособия. Туй е веруюто. Не е лошо това. Но това още не подразбира онзи, великия живот, идеалът, към който той се стреми. То е външната страна, то е материалното. То е само формата на нещата. Той не е дошъл до онази сила, която твори, и до онова, което поддържа, и до разумното, което живее в тази къща. По някой път знае нещо, по някой път заспива. В заспиването има забравяне. Човек забравя онова, което е научил. Забравянето произтича от простия факт, че има наслояване на една гъста материя, на кал, която се наслоява върху писаното в съзнанието и затова човек не може да го прочете. Ти ще очистиш съзнанието си от всички противоречия. Паметта може да възстановиш за един час, може да я възстановиш за един ден, за една седмица, за десет седмици, а може и за хиляда години. Човек в себе си може да разшири своята памет. Някой път много добре се изяснява паметта, но някой път онази, гъстата материя, онази кал, която човек натрупва с недоволството, с тревогите, замъглява паметта. Хора, които много се грижат и тревожат, тяхната памет отслабва. Онези хора, които прекратяват с тревогите, паметта започва да се засилва. Най-после ние искаме да служим на един Бог, Който никога не се тревожи. Бог не знае, какво нещо е тревога. Той я вижда в хората и се чуди на своите деца. Единственото нещо, което са създали хората на земята, е тревогата. Казват: „Знаеш, че ние сме създали нещо". И то е тревогата. Туй е творчество. Господ като види, че се тревожат, че плачат, Той се усмихне. Казва: „Моите деца създадоха нещо велико". Че какво може да създаде детето? Забравите си шапката някъде, тревожите се. Или не сте яли добра храна, тревожите се; стомахът ви заболи, бързо сте яли, тревожите се.


Казвам: Най-първо трябва да се освободите от външната страна, от онова, което наричаме илюзия в живота. формата не е същността на живота, формата трябва да се измени. Никой не може да задържи една форма за дълго време. Самата форма ще се разруши, защото претърпява вътрешна еволюция. Следователно, хората сега умират, за да сменят формата. Трябва да умреш. Умирането е събличане на старите дрехи, които са нехигиенични за живота. Следователно някой път от невидимия свят дойдат насила и казват: „Изхвърли дрехата". Туй наричаме умиране. След като се съблечеш, хората ще тръгнат по туй, което е съблечено, ще го оплакват и ще направа цяла оратория. Къде е отишъл умрелият? При баща си е отишъл. Той, казвате, беше наш много добър брат. Че Господ хубавото иска при себе си, не му трябва дрипавото. Казва: „Това дете, съблечете го, да не се мъчи на земята". Той пъшка, пъшка. Като види най-после, че нищо не може да направи, казва: „Съблечете ми дрехата". След като се върне, какво прави? Прати му Господ в другия свят най-добрите учители да го учат какво трябва да прави на земята. Учат го, учат го, кат0 дойде на земята пак забрави всичко. Пак го пратят горе, учат го, учат го, пратят го пак, забрави. Туй забравяне край няма, той като дойде тука, нагласи си свой ред, програма, мисли, че си е уредил живота. След туй мяза на онзи индуски бог, няма да му кажа името, един от свещените богове, като гледал живота на земята, поревнало му се да дойде. Като гледат от невидимия свят, животът на хората се вижда много красив. И на тях им трепва сърцето да го видят отблизо. Мислят, че е много красиво. Някой ангел иска да вземе формата на някой човек, да слезе на земята и да поживее. Той ни най-малко не вижда противоречията, греха. Той не знае какво е грях, той не знае какво е караница, той не знае, какво е омраза. Всички противоречия, които съществуват на земята, той вижда само в хубавата форма. Туй се нарича вливане, инфлукс influx. Той няма туй разбиране в съзнанието. Този бог, като гледал хората, поревнало му се да дойде на земята. Като дошъл на земята, взема всичките форми на животното. За пример в ума на един бог свинята не е свиня. Той вижда свинята, но я вижда много хубава, красива. Като избира форма между хората, този от боговете избира свинята, харесала му скромната й дреха. Някой човек, като избира дрехи, избира най-скромнички. Та и този индуски бог казва: „В тази къщурка ще вляза да живея". Дошъл, влязъл в къщата на прасето. Запознал се. Българите казват прасе, турците казват домус, англичаните казват pig, французите казват cochon. А свиня е рогс. Като влязъл, научил всичките обичаи на свинята. Задомил се, народили му се прасенца. Много добре живял, докато го слушали. Свинята, прасетата всички го слушали и ходили в гората. Минават 10 години, 20, 30, 40, 100 години, не иска да се върне. Казват му: „Хайде"! „Не, казва, имам много работа, мен ми е приятно тук, на земята. Започват да се чудят какво да правят. Започнали да мислят, да намерят начин да го освободят от туй вътрешно заблуждение. Вземат едното му дете, вземат второто прасе, третото, четвъртото, най-после вземат и свинята. Взели му жената и той си поплакал, но не мисли да напуща земята, мисли да намери някоя друга. Но идват един ден и му турят ножа. Той излязъл от онази форма, усмихнал се малко и рекъл: „Спал съм някъде дълбок сън". Туй е само за изяснение. То е едно състояние, в което ние преминаваме.


Нещастията, които ни сполетяват в живота, са едно предупреждение, че ние не вървим в правия път. Предназначението, което имаме, не се постига. Следователно туй е предупреждение. Умира едно твое чувство, страдаш. Умира една твоя мисъл, страдаш, умира втора, трета, четвърта, докато най-после не се свестиш. Този поразяват, онзи поразяват, докато най-после и ти заминеш. Разбира се, това е една опитност, която може да проверите. Между физическия свят и духовния свят има един правилен път, по който може да се влезе, има една правилна връзка. Но човек трябва да бъде абсолютно чист, за да може да влезе в света на ангелите, дето мислите са чисти. За вас и човешките мисли са невидими. За Божествения свят, даже най-възвишените наши мисли са направени от много гъста материя. Аз бих ви казал, че в човешката мисъл, ако имаше такива орала, щяха да орат, да сеят и жънат, щяха круши и ябълки да стават в тази материя. Една лоша мисъл, то е корав камък в Божествения свят. Следователно, ако намериш този камък, ще го изхвърлиш навън. Ти може да проектираш една лоша мисъл, но тя по своята тежест ще се върне и ще ти причини вреда. Окултистите говорят за връщането на мислите. Мислите имат свои грамадни тежести. Сегашните хора не могат да разберат и казват: Какво може да стане от една мисъл, от едно желание? Едно желание може да ти причини смърт. Ако ти не разбираш законите, може да ти причини смърт. Ако разбираш законите, една мисъл може да произведе едно благословение. Едно желание, една постъпка, ако разбираш законите, също може да ти причини благословение. Затуй човешкият живот зависи напълно от мислите, от чувствата, от постъпките.


Мисълта спада към областта на духа. Желанията спадат към областта на живота. Постъпките се оформяват, те спадат към областта на материята. Следователно в дадения случай вие трябва да владеете вашата мисъл. Ще се учите да владеете мислите, не да стане човек силен да разрушава. Защото онзи, който разрушава, той не е силен човек. Който разрушава себе си, той може да разруши и другите; който съгражда другите, може да съгради себе си. Следователно по този закон мисли само това, което съгражда. Т. е. бъди едно с Бога, Който твори, създава света и постоянно твори. Ако по някой път ни се струва, че светът се разрушава, то е само защото става една смяна на нещата. Една сцена се сменя, за да дойде друга сцена. Понеже неприятностите в живота, които стават, то е сценировка. Ти страдаш; ако разбираш, трябва да се радваш на страданието. Ти се радваш, но трябва да знаеш, че твоята радост е подготовка за страдание и страданието е подготовка за радост. След всяка радост ще дойде страдание. След всяка тъжна сцена ще дойде радостна и след всяка радостна сцена ще дойде тъжна сцена. Бог и разумните същества в света изпращат разни състояния. Те използуват човешките мисли, използуват човешките чувства, използуват човешките постъпки. Целият ангелски свят е създаден от нашите мисли, желания и постъпки. Когато ангелите искат да направят някоя по-проста форма, вземат прости мисли, прости чувства и постъпки. От лошите мисли, като ги пречистят, си правят някои форми. От най-хубавите мисли, от най-хубавите желания и от най-хубавите ни постъпки те правят изящни неща. Следователно за един ангел е безразлично каква е твоята мисъл, тя е материал, с който той твори, съгражда. Казва: „Много хубав е този материал." И го туря в работа. Когато човек мисли, влиза в строежа на природата. Съществата съграждат едно хубаво здание, а на тебе ти плащат за този материал, възнаграждават те. Пък ако материалът е много прост, много малка цена има. Природата прави една точна сметка. Не всякога обаче се плаща за работата.


Аз сега да ви обясня защо трябва да мислите добре. За да живеете, вие трябва да мислите. Защо трябва да чувствувате добре? Трябва да чувствувате, за да живеете. Защо трябва да постъпвате добре? За да живеете, трябва да постъпвате добре. Без тия неща ви очакват страдания. Сега туй не трябва да бъде в противоречие със сегашните ви разбирания. Човек не трябва да влиза в противоречие със своите детински разбирания. Всяко разбиране за времето си е добро. Детинските ви разбирания за детинството са били добри. Когато станете възрастни и се занимавате с детински разбирания, туй вече е едно противоречие. Никога не казвайте, че като дете сте бил много глупав. На децата някой път постъпките са много по-умни, отколкото на възрастните. Казвате: „Едно време бях дете". Детето не знае да лъже. Вие сега лъжете. В детето няма лицемерие. Вие сега сте се научили да лицемерите. Детето с всичко се примирява. То забравя, а вие не можете да забравите една обидна дума. Кое състояние е по-хубаво? Казвате: „Това дете е глупаво". Ако децата бяха глупави, никога не биха ги дали като пример. „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие."


Сега аз не искам да ви морализирам, да ви натрапвам нещо, което не е естествено. Аз искам да ви говоря за неща, които са в самата жива природа. Аз съм като един добър гостилничар, не искам да ви сготвя буламач, че, като излезете, да повръщате, но като излезете от моята гостилница, да кажете: „Отлично ядене, усещам се разположен, чувствувам се добре. Друг път пак ще ида. Много хубаво готви този гостилничар." Тъй трябва да бъде. Аз съм като един банкер, на когото, като вземете чека, да кажете: „И втори път ще отида." Приятно ви е значи всичко онова, което се предлага първокачествено.


Сега ние съвременните хора искаме Господ да ни обича, да има уважение и почитание към нас, като се обърнем към Бога, да ни послуша. Откъде накъде? Ако ти не обичаш Бога, отде се пръкна тази мисъл тебе Господ да те слуша, ти да бъдеш господар, Той да бъде слуга. По някой път Господ прави опити. Защото Христос се опита да служи на хората. Той казва: „Син человечески не дойде да му послужат, а да послужи." Да види какво Бог иска. Христос като дойде, Той изучаваше икономика, да види от какво се нуждаят хората, че се нуждаят от много слуги. И ги предупреди: „Не искайте да ви слугуват, но вие слугувайте." Той разбра, че целият свят страда по единствената причина, че всички искат да им слугуват. От туй произтичат страданията. Господарят иска да му слугуват. Този лакомия за богатство, за пари, за вещи, за щастие, всичко това внася дисхармония в целия живот. Ако хората се откажат от това желание да им служат другите, ако всеки сам си слугува, не да поробва другите, но сам да служи на другите, както служи на себе си, светът ще се оправи. Хората да служат едни на други ето една максима. Ако в сърцата на всички хора се зароди желание да обичат, не тях да обичат, ще видите как всичко ще приеме вече друг вид. Щом искам другите хора да ме обичат, то е насилие. Щом аз обичам без закон и не търся другите да ме обичат, но аз обичам, то е Божественото.


Сега вие казвате: „Нас не ни обичат." Вие говорите за насилие. Дали хората ме обичат или не, въпрос не трябва да правя. Но няма аз, като минавам покрай някой вол, да искам да ме обича. Аз мога да накарам един вол да ме обича, след като го храня и му слугувам цяла седмица. Тогава той ще ме познава. Пък може да накарам и една мечка, и един вълк, и едно лошо животно да ме обича. То е закон. За тях аз може да се повдигна, но тия животни никога няма да се повдигнат. Животните сега ги учат насила да слугуват на другите. Животните имат много голямо мнение за себе си. В някое животно се е вселил един стар аристократ, голям аристократ. Сега го впрягат и казват: „Ти трябва да слугуваш на другите".


Та по някой път и ангелите, по същия начин и те хванат някой човек, впрегнат го и целия ден оре на тяхната нива. Туй, което вие наричате нещастие в света, то е оране. Целият ден като орете, казвате: „Измъчи се душата ми". Когато вие се радвате, ангелите са ви разпрегнали, дават ви угощение и вие се разговаряте с ангелите. Това е радостта. Като страдате, орете на ангелските ниви. Тогава как ще си обясните, че едно млекопитаещо казва: „На този човек никакво зло не съм направил, защо ме измъчва така да му изора нивата?" Даже хората, които са толкоз неприветливи, когато един вол е много внимателен, господарят има много високо мнение за него и казва: „Много добри са моите помощници." И ги гледа много добре.


Сега вие ще кажете: „Нас не ни интересува положението на животните." Но вие сте в положението на животните. По-високи същества като ги хванат, никакъв морал няма, както вие постъпвате с животните, така и те постъпват с вас. Идеята да се бият хората, не е идея на хората. Идеята за войните не е идея на хората, но на ангелите, които се разделиха на два лагера. Едните поддържат, че всичко трябва да се избива по пътя. Хората за тях са като добичета. Ти един кон водиш на бойното поле. Волът отива на бойното поле. Овцете отиват да стават жертва за ядене на хората. Когато хората воюват, те отиват жертва 100, 200 хиляди агнета да подържат живота, докато се свърши войната. Някой път се свършва, някой път на бяг удрят. Туй, което хората наричат победа, то са духовете, които воюват. Сега хората не са господари, войните не са тема, която хората ще разрешават. То е въпрос на Божествения свят. Ако бялата ложа победи, ако ангелите победят, войните ще изчезнат.


Колкото и конференции да се правят, нищо няма да стане, те не са тези, които уреждат положението. Когато ангелите на светлината победят, войните ще изчезнат. Онези, които поддържат, че не трябва да има войни, са на страната на ангелите на светлината. Те воюват, поразяват своя противник, без да го убиват. Ангелите на тъмнината всякога поразяват.


За смъртта на земята не са причина светлите духове, но тъмните. Има ли някой поразен от светъл ангел. Дошъл си в стълкновение с един от тях, той извади ножа си, блъсне те в главата, в сърцето, в дробовете, в корема. Казвате: „Умрял." Лекарите ще констатират: „Станал разрив." Ако воюваш с тези ангели на тъмнината, те носят големи ножове. Ти вървиш и дойдеш в стълкновение с някой от тях. Той казва: „Махни се!" Ти не искаш да се махнеш. Имате примера на Варлаам, който отиде да порази. Ангел дойде насреща му, ослицата му видя ангела, тя стана ясновидка, казва: „Няма да те помажа, ако не ме послушаш, ако не изпълниш каквото ти кажа, тогава ще те оставя жив. Ако не искаш, ще те оставя като един лъжлив пророк."


Имайте едно предвид: няма по-красиво нещо от живота, няма по-красиво нещо от духа и няма по-красиво нещо от материята. Материята не е такава, каквато вие мислите. Някой казва: „Да се откажа от живота". Това е най-кривият превод на източната философия. Не да се откажеш от живота, но да разбереш живота в неговия вътрешен смисъл. Онези от Изтока казват: „Да се откажем от живота или да се отречем от живота." После казват: „Да се откажем от материалния свят". Да разберем материалния свят. Апостол Павел, след като вижда, че хората в този свят намират противоречия, казва: „Ако трябва да скъсате всичките връзки, трябва да излезете из света навънка. Но, кому ще бъдете полезни тогаз?"


Сега аз не ви уча да се отказвате, но да разбирате смисъла на живота. Искаш някой да те обича, трябва да разбираш неговия живот. Искаш някой да мисли добре за тебе, трябва да разбираш неговия ум. Ти искаш да бъдеш здрав, трябва да разбираш условията, на които почива здравето. Защото здравето е резултат на хармонична мисъл. Не може да има здраве там, дето няма хармонична мисъл. Ако някой от вас има хармонични мисли, чувства и постъпки, то е за самия него. Но ако неговите мисли не са хармонични, той ще страда. Може и окръжаващите около него да страдат.


Някои от вас имате стари разбирания. Вие искате Господ да слезе на земята и да уреди целия ви живот. Отдавна Господ го е уредил. Вие постоянно се забърквате. Сега на вас предстои това, което сте забъркали, да го оправите и трябва да го оправите. А вие сте станали грешник, друг трябва да дойде да се разкайва. Ще мислите, ще се разкайвате, ще плачете, аз няма да плача за вас. Не искам никой да плаче за мене, искам да се разкайвам сам за себе си. Казвате: „Как ще се оправи животът?" Животът в един ден не може да се оправи. Сега младите се занимават повече с постъпки, на средна възраст се занимават с желания. Един момък, като стане на 21 година, той подир момите тича, желание има в него. На малкото дете дайте плодове, дайте му ябълки, круши, орехи. Децата обичат формите. Нито философът разрешава въпроса, нито на средна възраст, нито малкото дете ще разреши въпросите на живота, нито младият, нито детето. Ако ги съберете заедно детето, възрастния и стария, тогава може да стане нещо. Старец значи да мислиш добре, възрастен да имаш свежи чувства, и дете да разбираш материята, материалния свят.


„Словото стана плът и всели се между нас." Значи трябва да имаме един образец. Бог се вселява и ни показва по кой начин да мислим, по кой начин да чувствуваме и по кой начин да постъпваме. Аз съм срещал хора философи, учени, поети, разглеждал съм как разбират живота и няма нещо, което да не съм видял и съм дошъл до едно заключение: музикантите не знаят да свирят. Някой от тях свири, но мисъл няма в музиката, той свири, но чувство няма в музиката, той свири, но образ няма в музиката. Три неща трябват на един музикант: чист тон, изразителен тон, правилност на всички форми. Тогава ще има съзнание. Поетът пише, но и нему липсва нещо. Някои търсят идеята от римата. Като намери римата, търси идеята. От римата ще търси идеята. Такива поети не са поети. Той гледа римата, но без рима може. После трябва да има еднакви слогове. Това е много изкалъпено. Вие в това отношение проучете живота, ще видите, че някои атоми се съединяват с втори, трети, четвърти, с пети от друг елемент, но си има прилика. Човек трябва да разбира отношенията на нещата. Първо трябва да имаш идея, после разказът ще дойде. Ти може да туриш слогове колкото искаш. Не претрупвай идеята си. Идеята трябва да бъде облечена в най-хубавата форма, която може да туриш. Не натрупвай формата, но дай проста, красива форма. Дрехата да няма никаква тежест. Самата идея, която обличаш във формата, да е доволна от формата. Туй значи поет. Аз наричам поет този, който може да облече Божествените идеи в най-хубава форма. Той е поет. Аз наричам математик този, който може да облече Божествените мисли в най-хубави дрехи. Наричам музикант, който може да облагороди хората, да ги разчувствува, да внесе най-хубавите чувства в тях, като свири, философ е онзи, който може да научи хората как да работят правилно, разумно. Правилна философия е тази, която може да научи хората да работят правилно в света.


Има три науки: наука на човешката мисъл, наука на човешките чувства и наука на човешките постъпки. И вие не може да разберете вселената, цялата природа, ако не може да разберете вашите мисли, ако не разберете вашите чувства и ако не разберете вашите постъпки. Природата може да е затворена книга за вас, както сега е затворена книга. За пример, във вас се заражда идея, която не е ваша. Да кажем, вие искате да се ожените. Това не е ваша идея. Може да е желание. Когато вие посеете една нива, нейно ли е това желание? С ечемик може да я посеете, с ръж, с царевица, с тикви, но нивата може ли да е доволна еднакво от растенията, които садите? Някои ниви се наторяват от това, което сеете, някои се изтощават. Някои ниви са недоволни от това, което сеете. Някой път вие се ожените за нивата. Като се посее, народят се деца. Значи човек може да се ожени за една нива, може да се ожени за една къща. Като изгори къщата, може да плаче за нея, тъй както, ако умре една жена. На вас ви се виждат странни тия неща. Всякога това, към което ти може да се привържеш и не може да се развържеш, то е едно неестествено положение. Писанието казва: „Не се връзвайте с връзки, от които не можете да се развържете."


Вие някой път съжалявате, че някой заминал за другия свят. Хората се питат, защо някой заминал за другия свят. Отде накъде, вие ще плачите за един човек, изпратен от невидимия свят на земята на, училище, да се учи вие на земята сте ученици повикат го от класа да се върне в дома си. Вие защо ще плачете? Зарадвайте се, че отива при баща си. Ама много добър човек беше. Много добър баща беше. Това е привидно чиновничество на земята. Един ден и вас ще повикат, вие ще се върнете при баща си, когато свършите работата си. Преждевременно, преди да сте свършили работата си, не бива да си отивате. При това вие всички трябва да развиете едно чувство. Аз някой път говоря за оня свят. Срещал съм ясновидци, разговарял съм с тях за оня свят, но те не го виждат такъв, какъвто е всъщност. Чел съм много философски книги и тъй, както го описват философите, много малко е застъпена истината. То е частично това, което описват и е много малко. После, тия ясновидци не са проникнали в ония дълбоки изводи за духовния свят. Оня свят е разделен според степента на напредналите души. Ти може да влезеш в онзи свят и да не виждаш нищо. Ти ще гледаш онзи свят като пустиня. Зависи от състоянието на човека. Но онзи, на когото умът е приготвен, той разбира. Апостол Павел казва: „Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за ония, които Го любят." Следователно той е свят на любовта. Ако любовта царува във вашите сърца и души, щом влезете в оня свят, ще видите колко е красив той. Сега оня свят не ни интересува. Защо? Една гъсеница не се интересува от цветята. Ако гъсеницата влезе преждевременно в този свят на цветята, страшно ще бъде. Затуй сега човек не трябва да умира. Ти като гъсеница ще живееш години. Колко години се изискват, за да станеш пеперуда? То е една метаморфоза. Ти ще преминеш от един свят в друг, за да си починеш. Сегашният живот е подготовка за смърт, ти минаваш през всички скърби, тревоги, за да починеш. Ти ще влезеш в един свят, дето всичко е наредено, всичко ще имаш. Тогава не си ли струва да идеш на оня свят? Всичко ще имаш, каквото поискаш. Казват, че в оня свят не ядат, както ние ядем. Пеперудата не яде като гъсеницата, но и тя яде. Ония хора там си имат език, граматика. Апостол Павел казва, че този език на ангелите е толкова красив, че се слуша сякаш свирят кимвали. Те имат отличен нежен език, една дума като каже ангелът, ще ти трепне сърцето. Един ангел, ако ти каже, че те обича, ще ти трепне сърцето, а на земята и десет пъти да ти кажат, сърцето ти няма да трепне. Там и фамилии има, но в оня свят ревност няма. В онзи свят може да обичаш когото искаш, никой няма право да те пита защо, как смееш. В онзи свят блуд няма, в онзи свят разврат няма, в онзи свят лъжа няма, в онзи свят кражба няма, в онзи свят убийство няма. Всичко друго има. Целувки колкото искаш, прегръдки колкото искаш, ядене колкото искаш, спане колкото искаш, богатство колкото искаш. Но крадене няма. После и господари няма, всеки си служи. Който иска да стане господар, пращат го тук, на земята. Тогава от вас, който е кандидат за отличен слуга, той е кандидат за небето; който мисли господар да стане, той тук ще живее. Ако искате дълго време да живеете на земята, бъдете господари.


Аз искам да разберете вътрешния смисъл, смисъла на живота. Трябва да бъдем щастливи, силни по мисъл, устойчиви по чувства и неизменни по постъпи. Защото животът не е една мисъл. Ние сме дошли да приложим Божественото, не да създадем един нов ред. Ние не създаваме един нов ред на земята. Ние искаме да приложим една Божествена програма, която не е приложена. Една програма има от хиляди години, да приложим Божественото в живота. Туй, Божественото, включва всички хора, не само хората, но и цялото растително царство, не само растенията, но и цялото животинско царство включва в себе си. Следователно, като приложим туй верую, светът ще се оправи. Писанието казва: „За да се оправи светът, трябва да обичате Този, Който е създал света." Бог, Който е сила, трябва да Го обичаме, за да може да разберем онзи свят, който ни подкрепя. Духът вътре, е който подкрепя. Него трябва да обичате. И за да могат вашите работи отвън да се уреждат, да станете богати, тогава трябва да разбирате една категория по-нисши същества, които се занимават с материалния свят, които регулират живота. И най-после трябва да обичате Бога, за да може у вас да се всели Божествената сила, която регулира вашите мисли. То е практическо разбиране. Може да четете много философски книги. Аз бих желал да прочетете цялата история от памтивека досега, колко хубави книги има написани. Може да четете, но от всяка една книга, след като я прочетете, да извадите съответната поука. Старият завет е завет на земята. Според тогавашните закони, ако ти не изпълниш волята Божия, всякога ще те осъдят на смърт. Евангелието е закон на свободата. По свобода ще изпълниш Божия закон, но ако не изпълниш и тогава ще те сполети същото. Ако ти не живееш по любов, сам себе си ще съдиш. Ако живееш по закон, други ще те съдят. Ако не живееш по закон, ти сам ще се съдиш. Ако живееш по Бога, ще оставиш Бог да уреди твоите работи. Ще мислиш добре, ще чувствуваш добре. Ще постъпваш добре и ще оставиш Бог да уреди твоите работи. Ако не мислиш правилно, ако не чувствуваш правилно, ако не постъпваш правилно, ти не може да очакваш Бог да дойде и да уреди твоите работи.


Онова, което вие трябва да приложите на земята: най-първо не се отказвайте от живота. Младият трябва да бъде млад. Възрастният трябва да бъде възрастен. Старият да бъде стар. Обичате една жена, не я обичате както трябва. После ще обичате три, десет, сто, хиляда. После ще обичате всички жени на света. То е Божествена философия. Когато ви говоря, че трябва да обичате всички жени на света, аз разбирам Божественото. Как няма да обичате онова, което Господ е създал. Бог създаде жената. Тъй щото трябва да обичате и мъжа, понеже той е направен от Бога. Следователно вие ще обичате всичко онова, което Бог е създал. То е моя работа как трябва да обичам. Никой не трябва да се меси в работите на другите. Дойде ли до любовта, проявете се естествено. Не налагайте вашето разбиране как да се обича. Останалото всеки да си обича както може. Друг ще го съди. Може от ваше гледище да постъпва криво, оставете го. Защото за любовта само едно същество може да се произнася. То е само Бог. Следователно не се произнасяйте върху работите на Бога, кой кого обича и как го обича, не се месете. Майката или бащата обичат повече някое от децата, то е тяхна работа. Вие се занимавате с работи, които не принадлежат на вас. Оставили сте си вашите работи, а се занимавате с чуждите. Че трябва да имате здраво, красиво тяло сте оставили, че трябва да имате силен и светъл ум, това сте оставили настрана, че трябва да имате сърце младо, това сте оставили настрана. После трябва да имате постъпки трайни, и това сте оставили настрана. Занимавате се с други работи, които не са ваша работа. За пример каква е последната парижка мода? Казвам: Хубаво мислят тези хора, които се стремят към много хубаво обличане. То е крачка напред. Защото всяко едно усилие, за подобряване на една красива форма, е нещо много хубаво. Но на една красива форма трябва да отговаря красиво желание и трябва да отговаря красива постъпка. Ако не отговарят две неща, тази красива форма не е на мястото си. Вие знаете, че едно време парижката мода беше вредителна, имаше мода, когато жените си стягаха така кръста, че не можеха да дишат. Казвам на жените: Малко ще ядете, не да си стягате стомаха. Казва се: ще дойдат дни, когато хората ще гладуват трябва по-малко да се яде, да сте готови за тези дни. Кръстът не трябва съвсем тънък да е, защото тогава ще се развали стомашната система. Има отношение между кръста, врата и китката. Кръстът е граница между физическия и духовния свят. Вратът, тази част дето е адамовата ябълка, е границата между духовния и Божествения свят. Защото главата държи чист Божествения свят, до пъпа е духовния свят, а от пъпа надолу е физическия свят. Следователно, физическия свят ви води, ходи, разхожда, трябва да се грижите за него. Ще трябва да отдадете всичката почит на краката, ще ги измиете. Ще кажете: „Много ви благодаря, че ми служите". После ръцете, това са духовният свят. Ако не знаете как да манипулирате с тях, ако ги преуморявате, не може да .бъдете приятел на ангелите. Приятел на Бога ще бъдете,(приятел на ангелите ще бъдете. За да можете да бъдете (приятел и с тези, които управляват Земята, трябва да (оправите постъпките си. Сега някой може да ви каже друга философия. Аз съм чел разни философии и теории и намирам, че във всяка теория има нещо вярно. Но им)а теории за децата, има теории за възрастните, има теории за старите. Аз говоря за трите теории, дето смърт царува. Пък има теории за безсмъртните и теории за вечното и Божественото начало. Вие се занимавате само с неща, които са преходни. За този свят всички трябва да имате знание. За пример, някой замине за другия свят, вие посърнете, вече вашият мъж е отишъл. Христос казва на учениците си: „Аз отивам да ви приготвя място, като ви приготвя място, ще дойда да ви взема и да бъдете с мене." Мъжът ви заминал, той отива да ви приготви място. Като ви приготви място, ще дойде да ви вземе. Баща ви, баба ви, дядо ви, приготовляват място горе.


Сега туй, което ви говоря, е много смътно за вашите удове, вие се чудите, дали е тъй или не. Едно нещо е вярно, да оставим другото настрана. Онези, които са на другия свят, мислят за нас повече, отколкото ние мислим за тях. То е една абсолютна истина. Те мислят и обичат и се стремят да поправят повече нещата, отколкото хората на земята. Те страдат, като ги забравите. Христос казва: „Когато се обръща към Бога един грешник и измени своите мисли, чувства и постъпки, настава голяма радост между ангелите на небето." Голяма радост е това, ако един ваш близък замине, баща ви, син ви, брат ви замине за другия свят* защо ще плачете? Радвайте се, той всеки ден ще праща писма. Вие отворите едно писмо и казвате: „Какво ли прави той там?" Мисли за вас, изпраща ви писма и казва: „Много добре съм тук, не скърбете. Градим къща за вас, като я съградим и вие ще дойдете тука." Казвате: „Горкият човек, млад беше, преждевременно си отиде." То са човешки понятия. Преждевременно в света: е свят неразбран. Псалмопевецът казва: „Да ме не вземеш в половината на дните ми." Или аз тълкувам: „Господи, да ме не вземат в дните на моето неразбиране на нещата. Нека разбера смисъла на нещата, че лигава". Българинът, който е практичен, е дошъл до извода, че трябва да се моли, да пострада 3-4 месеца, да боледува, да се подготви, че да не си отиде така неподготвен в другия свят. Като страдате, вашето съзнание се пробужда, вие влизате в един свят, дето ще има отглас на вашето желание. Вие искате тук да ви обича някой и понеже не може да намерите, казвате: „Очите отворени ще ми останат, че няма кой да ме обича." Аз се радвам, че влизате с отворени очи в другия свят, да намерите там тези, които ви обичат. Не мислете, че само като умре човек, отива в другия свят. Всеки човек, у когото съзнанието се пробуди, започва да мисли за Бога, за другия свят, започва да мисли общо за природата, той вече е в оня свят. Тази идея не е идея на земята. Всеки човек, който не мисли само за своя дом, но и за другите домове, всеки човек, който мисли не само за своите работа, но и за другите, всеки човек, който не мисли само за своя си народ, но и за другите народи, той е с друго съзнание и в друг свят. Едно слънце има, което осветлява всички. Има един въздух, който влиза в дробовете на всички. Една вода има за всички. Има неща, които са еднакви за всички. После има една земя, върху която всички ние тъпчем. Следователно, ако вие не обичате Бога тъй както трябва и земята не ще ви търпи. На тази земя имаме извратени понятия. Трябва да се запита младото поколение, какво мисли за благородните принципи. Ние сме само като едни мърморковци в кожата на Земята. В Земята живее една велика душа, душа толкова мощна и благородна, че търпи всичките грехове и престъпления на този материален свят. Постоянно чисти земята и казва: „Ще бъде по-добре." Притичва се на помощ на страдащите, дава храна на бедните. Това е Божествената майка, която живее на земята, посреща и изпраща своите деца. Някое дете е хилаво, прати го при баща му. Казва: „Синко, ще вървиш там". Извади му душата и казва: „На мене ще оставиш дрехата". Казва: „Ще ги изпера и ще ти ушия нови дрехи. Втори път като дойдеш, нови дрехи ще имаш, ще ти дам чисти". Майката изпира дрехите. Благородна е тази майка. В онзи свят като идете, ще проверите тези неща и ще кажете като онази царска дъщеря, която като срещна Соломона каза. „Половината от това, което съм чула, не е това, което видях, сега съм доволна." Христос казва: „Тук между вас седи един, който е от Соломона по-велик." Соломон беше от еврейските царе, но имаше нещо, което не му достигаше. Но Соломон много пъти се е прераждал. Той не е цар само на евреите.


Та сега онова, което трябва да остане у вас, е да имате една определена идея за Бога. Знайте, че вашият живот зависи от нея. Мисълта ви да бъде крепка. Но какво мислят хората за Бога, то е тяхна работа. Това да не ви интересува. Не се лъжете. Вие както мислите за


Бога, то е важно. Колко вярващи има, оставете и този въпрос настрана. Това е посторонен въпрос. От мое гледище между вярващите и безверниците няма голяма разлика. Един, който вярва само във формата на нещата, той е материалист. Един, който вярва в чувствата, той е духовен, един, който вярва в мисълта, той е Божествен. Ти трябва да мислиш, ти трябва да чувствуваш, ти трябва да постъпваш. Всяко нещо трябва да има форма, трябва да има чувства и трябва да има мисъл. Казвате: „Той е материалист, занимава се с формата на нещата". Един ден този човек ще се измени, ще приеме съдържание, ще стане духовен. Един ден ще приеме мисъл, ще стане Божествен. Така се обръщат хората. Някои християни, след като дойдат до някой извор, молят се, молят се и желанието им се изпълни повярват. Някой път се изсипе съдържанието и те станат маловерни. Всеки човек, на когото съдържанието може да се изпълва и изсипва, става вярващ и невярващ. Казваш: „Туй, което вярвам право ли е? Може да съм крив." Вярно е, че ако ти на земята не дишаш, не можеш да имаш живот. Ако не си подготвен, след като умреш, в оня свят не можеш да влезеш. И в този свят и в онзи свят трябва да имаш условия. И за Божествения свят трябва да имаш съответните условия. Ако те лишат тук от живота, ще опиташ смъртта. Следователно смъртта не е нищо друго, освен прекъсване на тези три връзки, които съществуват между трите свята. Ако се прекъсне материалната връзка, ти ще умреш. Ако се прекъсне духовната връзка, ти ще умреш. Ако се прекъсне Божествената връзка, ти ще умреш. Казваш: „Имам някакво преживяване на сърцето, пука ми се сърцето."

Аз ви говоря за неща, които може да проверите. Не късайте естествените връзки на вашето тяло, не късайте естествените връзки на вашето сърце, не късайте естествените връзки на вашата мисъл. Тук, на земята, не ги късайте. На земята може да живеете 10, 15, 20, 30 години без да късате и да ви е приятно, че сте в едно тяло, че сте в едно сърце, че носите този ум. Вие съжалявате, че имате такова хилаво тяло. Защо искате по-хубаво тяло? Аз имам прости правила. Всеки може да си създаде едно тяло. В бъдеще майката ще създава каквото тяло иска на детето си, но тя ще има знания. Новото учение седи в това да се дават правила как да се създаде хубаво тяло. Сега, като живеете, мога да ви кажа по кой начин можете да пресъздадете тялото. Но понеже вие сте от бързите хора, вие сте от тия, които искат всичко да разберат веднага, изведнъж, по-добре е да си останете с тези тела. Като някой банкер казвате: „Аз не се нуждая от другите хора". Ако река да ви дам едно знание и туй знание вие не можете да приложите, туй знание ще се върне при мене. Вие никога не може да ме оберете. Моите пари, като им поговоря, всички ще се върнат при мене. Като им дам заповед: „Идете там", ще ме послушат. Но като им кажа: „Върнете се", ще се върнат. Разбиране за всичко трябва. Сега казвате: „Искам да бъда свободен." Знаете ли какво нещо е свободата? Казвате: „Аз не искам да слугувам." Та точно туй, че още не сте намерили начин как да слугувате и кому да слугувате. Аз досега не съм намерил човек, който да ми слугува. Идвали са мнозина да ми слугуват, без да знаят за какво слугуват. Много пъти вървя по пътя, на някое дете паднало орехчето във водата, зает съм, наведа се, извадя орехчето, почистя го, дам му го, казвам: Няма нищо. Или някой взел орехчето, бръкна в джоба, извадя, дам му. Туй наричам слугуване. Или някой път се спра, някоя мравка се дави, извадя я с пръст, казвам: Не влизай във водата, много силно е течението. Минавам покрай пътя, някое растение стъпкано, казвам: Не бой се, ще се оправи тази работа. Минавам покрай някоя река, почистя я.


Та казвам: Благородството на човека се познава в малките работи. Една пеперуда, мушица някъде страда, да се появи у вас благородното чувство да им помогнете. Това е религия: в света да виждаме Бога, Който работи и да защитаваме Неговото дело. Да не допускаме едно свещено дело да се опетнява. Та сега хората са роби един на друг, даже тук в нашето общество. Тук има хора, които са свършили висше образование. Между неколцина учени хора в София се явил един прост човек, не знае нищо, но казал: „Аз имам еликсира на живота. Вие какво правите, дремете, този, вашият Учител горе нищо не ви е научил, аз ще ви науча." Може би. На вас ще дойдат да ви дадат елексира. Ще изгубите и туй, което имате.


Помнете: Един човек, който има слабост към жените, не може да носи живот в себе си. Една жена, която има слабост към мъжете, не може да носи живот в себе си. Един свещеник, който носи същото, не може да носи живот в себе си. Или другояче казано, един мъж, който не почита една жена, той не може да носи елексира на живота. Една жена, която не почита един мъж, не може да носи елексира на живота. Един проповедник, който не почита своето паство, не може да носи елексира на живота. Един учител, който не обича учениците си, не може да носи елексира на живота. Не само това, но един ангел, който няма любов, не носи елексира на живота. Тъй седи истината. Не може да лъжем Бога. Бог живее във всички хора. Трябва да бъдеш подобен Нему. Ако Бог ви обича, ако Бог обича всички, радва се на своите дела и вие трябва да се радвате на Неговите дела, да Му бъдете съработници. Не е въпрос какво Той ще мисли за мене. То е друг въпрос. Ти си длъжен да мислиш, каквото мислиш, но аз съм длъжен да правя, каквото аз искам. Аз съм свободен.


Искам за през цялата година за бъдеще вашите възгледи да бъдат правилни. Не се месете в работите на хората. Всеки човек да ви бъде обект за знание. Ползвайте се от неговата опитност, ползувайте се от неговото състояние, не да ви бъде една спънка.


Тук са отворени всичките прозорци, но ако се затворят всичките прозорци и аз държа беседа два часа, всички ще заспите. Защо? Обмяна трябва да има. Ако Божественото не се влива, ако се затворите херметически, какво ще придобиете? Никакво догматическо влияние не трябва да съществува, защото догмата е смърт. Онова, Божественото е, което повдига човека, Божественото е, което повдига дома, Божественото е, което повдига цялото човечество, Божественото е, което повдига цялото битие и всички йерархии. Само Божествената любов е, която повдига всичко от начало до край. Оставете Божественото да тече.


Вие казвате: „Този свят е такъв". Но то е вашият свят. Вие себе си виждате навсякъде. Аз имам една нова наука да познавам хората какво мислят. Много лесна работа е. Като отида някъде, някой ме накове. Той долапи прави. Аз го зная, че той лъже. Веднага го познавам. Той си криви очите, като ме гледа. Аз държа очите си спокойни. Казва: „Научих се да живея". В мене има всичко, не е скрито. Аз съм толкова широк, колкото вселената.


Казвам: Ти не може да ме теглиш. Аз съм толкова тежък, че не си в състояние да ме претеглиш. Пък някой път съм толкова лек, че никаква мярка не може да ме хване. Ако ме мериш със своята мярка, аз съм тежък, но ако не ме обичаш, аз съм толкова лек, че никаква мярка не може да ме хване. Аз имам две мерки: някого меря с тежката мярка, някого меря с по-леката. Тя е най-мъчната. Сега на този човек не му казвам нищо. Влизам в неговото положение. Вие сте прави, човек трябва да мисли.


Онзи човек, който ви каже истината, той ви обича като себе си. Такъв е законът. Пък онзи човек, който ще ви направи добри, той ви обича като Бога. Защото, себето в нас, това е Бог, Когото ние познаваме. Да обичате ближния, както обичате Бога в себе си. Другояче няма никакъв смисъл. Както обичате Бога, Който ви е създал, Който ви е търсил през всичките години, насърчавал ви е, хиляда пъти ви е възкресявал след като сте умирали, така ще обичате ближния си, понеже в този ближен живее и Той. Така ще обичате и мене. Най-после казвам, трябва да обичате и цялото човечество, трябва да обичате Бога навсякъде. То е съвършено. Като видите една мушица, да ви трепне сърцето, че и там се проявява Бог. Но това е вече съзнанието на един светия, на един гений. Те по друг начин схващат нещата.


Да кажем, че сте наемни слуги при един лош господар. Аз мога да ви приказвам за оня свят, за Бога, но вие казвате: „Колко е лоша господарката ми , колко е груба, колко бой съм изяла. Колко страдание ми е причинила. Не ми дава да спя, какво трябва да правя?" На такава слугиня казвам: Ти един ден, след като те набие господарката, ще вземеш, ще я целунеш по устата и ще кажеш: „Много ти благодаря, някой път повече да ме набиеш." Знаете ли какво ще стане? Тази господарка, втори път няма да си позволи. Тя няма да вдигне ръка вече. Тя ще си каже: „Много жестока съм". Сега ходим да разправяме, че тя е лоша. Целуни я, прегърни я, кажи: „Много добра е моята господарка. Колкото ме е била, то е благословение. Никога няма да забравя това наказание. Много сте била добра." Тя вече ще помни. После ще й напишеш най-хубавото писмо. Това е лесно да се каже, но е мъчно да се направи. Аз съм опитал, на много хора искам да помогна, да покажа един хубав начин за изглаждане на отношения, но те си държат на своето. Защото не разбират закона. Представете си, че аз съм поставен на същото течение, че едва мога да устоя. Но човекът, на когото трябва да помогна, той може да бъде на 4 5 километра от мене, че там да се изпрати помощ. Той иска да бъда точен и там. В това положение освен че нищо няма да спечелиш, но каквото си спечелил, ще загубиш. Не може, изисква се гениална сила. Сега приложението е закона. Прилагам закона, за да облекча другите. Работи на онзи пункт, на онзи център, в онази орбита, дето Бог те е поставил. Когато изучиш всичките условия на този път, в който си се движил, ще се повдигнеш, Бог ще ти даде помощ. Но ако искаш сам в себе си да създадеш нов свят, ти този кръг не може да го създадеш. Ние сме като онази затворена муха, която по цял ден се блъска в някоя аристократическа къща.


В цялата сегашна наука има много лъжливи разбирания. Науката е един резултат на Божествения Дух. Всичко онова, което ние знаем досега е предадено от Възвишения свят. Според моето гледище, всички учени хора са пратени от възвишения свят да изпълнят волята Божия. Тук има ученици, които не са разбрали това.


Има едно криво разбиране, ще се поправи. Науката е Божествена светлина, религията е Божествена светлина, общественият живот е Божествена светлина. Домът, раждането на деца, слуги, господари, това са модели, все слезли от възвишения свят в нашия. Онези, които не разбират, питат защо да се молим на Господа; онези, които не разбират, питат защо са слуги; онези, които разбират, те са учени, те искат да предадат знанието си, съзнават че са пратеници и работят без пари.


Придобийте онова знание, което ще ви повдигне. Най-първо трябва да разберете смисъла, значението и влиянието на Слънцето, дето се крие животът. Защото, ако вие изучавате астрология, съвсем друг смисъл и значение има. Ако изучавате Слънцето, ще изучавате живота, качеството на знанието ще изучавате. Ако изучавате другите планети, пак ще изучавате елемените, свойствата. За пример, онези астролози, които казват, че желязото е от Марс или под Марсово влияние, не казват какво може да произведе това желязо у вас. Без желязо вие не можете да имате твърдост в себе си. Но желязото ще произведе и ръждясване, окисляване. Големи промени стават с желязото. Ако ви дам тази наука така, както е всъщност и вие ще измените възгледите си. Тя ще отнесе всичко старо. Вие мислите, че без Слънцето не можете. Слънцето дотолкова може да бъде полезно, доколкото обичате Бога. Марс дотолкова може да бъде полезен, доколкото обичате Бога. Сатурн дотолкова може да бъде полезен, доколкото обичате Бога. И всички планети и звезди могат да бъдат полезни дотолкова, доколкото вие обичате Бога. Ако нямате тази обич, вие не може да разберете вътрешния смисъл и силата на звездите. Всяка една звезда е способност у човека. Всяка една планета носи нещо, предава на човека. Те често представят материалния свят, формалния свят. За да разберете света на формите, трябва да разберете астрологията както се развива, физиологията на духовния свят и процесите, които стават. Сегашните астролози се занимават с гадаене. Да се гадае астрологически, че в еди-кой си период какво щастие или нещастие може да се случи, ще се жени или няма да се жени човек, ще сполучи или няма да сполучи. Това са най-обикновени работи. Много астрологически аспекти аз ги изменям, но има неща, които стават и ако се разглеждат по чисто астрологичен път, един добър аспект, едно добро съчетание между планетите винаги ще даде нещо хубаво. Съвременните астролози знаят, че всяко нещо, за да се случи, си има своето време, откога ще започне. Казват: „То към средна възраст ще стане." То е: В тази долина я има вода, я няма. Така не се говори. В 35-та година, в първия месец, в първия ден на седмицата, след като изгрее Слънцето, в еди колко си часа и толкова минути това и това ще ти се случи.


Аз съм предсказал само веднъж във Варненско и повече не желая да се занимавам. Един човек ми каза: „Кажи ми нещо". Еди коя си година, еди кой си месец, еди кой си ден сутринта на тебе ще ти се счупи крака. Него ден да не излизаш, за да се спасиш. „Че отде накъде знаеш, че след толкова години ще си счупя крака." Казвам: Запомни това. След време той ми писа. „Точно тогава ми се счупи кракът". Сега веднъж съм казал и повече не искам да казвам на хората кога ще си счупят крака. Голяма наука, в която Божественото седи, това е астрологията.


На вас казвам: Тази година да я използувате. Доброто, което се крие за вас през тази година, не го очаквайте за идната. Тази, новата година, която иде, ако ме слушате, е година на щастие, пък ако не я разберете, е година на нещастие. Ако имате светли мисли, добри чувства и добри постъпки, цялата година ще бъде година на благословение от единия край до другия, ако не разберете, тъй ще се оплетат работите ви. Вземете онзи червей, който става на пеперуда. Той не мисли, че пеперудата е изложена на по-големи опасности. Ако разберете закона, ще имате една вяра непоколебима. Да се възстанови първата ви вяра, която сте имали в Бога, не сегашната ви вяра, а вярата ви, която сте имали, когато сте били в рая, когато сте били при Бога. Да имате тия чувства и тия постъпки, които сте имали тогава. Писанието казва: „Понеже сте напуснали първата любов, затова ще ви избълвам навън." Избълването подразбира, че ще дойдат най-големите нещастия, ще съжалявате, че сте се родили, ще прокълнете деня, в който сте се родили. Пък ако разберете смисъла на въплътеното слово, у вас ще имате друг живот, други резултати. Но само един начин има в невидимия свят. Когато невидимият свят концентрира своята мисъл към тебе, ти вече имаш тяхното знание и ти ставаш учен човек. Един гений е съвкупност от 100, 200 милиона и повече души. Геният е израз на един колектив, той сам не е гений. Той е гений, понеже е фокус на цялото небе. Щом имаш разположението на Божествения свят, ти ще бъдеш силен. Туй, което постоянно се мени, ту силен, ту слаб, то е неразбиране на духовния свят. физическият свят се мени. Страдаш, радвай се, че страдаш. Не ти вървят работите, радвай се, че не ти вървят работите. Спре се каруцата, радвай се, пред тебе има пропаст, радвай се, че не си паднал в пропастта. Тръгнал си на път, радвай се, че и за теб има място в този свят. Децата ти не са, каквито трябва да бъдат. Радвай се, че децата ти не са такива, каквито ти искаш. Те поумняват, радвай се, че са поумнели. Жена ти не е на свят, радвай се, че не е на свят. Поумняла, радвай се, че е поумняла. То е цяла наука. Аз, като скърбя, трябва да бъда радостен, това е философията на живота. Значи, за да не скърбя, трябва да се радвам.


За идната година приложете новите методи. Туй, което сте придобили, превърнете го в звонкови монети. Аз ви казвам, колкото се може, превърнете всичките банкноти в злато, защото след няколко години, всичко туй ще се обезсмисли, ще се обезцени, нищо няма да струва. Превърнете вашите мисли, вашите желания, вашите възгледи в звонкови, за да има на какво да разчитате. Ако аз съм на ваше място и аз ще си мисля така. Аз зная, дали ви говоря истината или не, но вие не знаете, вие предполагате. Аз положително зная пък и вие може да знаете. Има неща, които аз отричам, не са чисто формални неща, материални неща. Има неща духовни, има и Божествени. Аз мога да ви кажа коя мисъл е Божествена, коя духовна и коя материална. Някой казва: „Туй не е Божествено". Всичко Божествено не може да бъде и всичко човешко не може да бъде. Човешко това е материята, духовно, това са чувствата, а Божествено това са мислите. Ако аз имам същите слабости, ще направя туй, което вие правите, ще направя същата погрешка. Пък ако вие имате същото просветление, ще направите същото нещо. Най-първо детето отива при един учител. Нищо не знае детето, но постепенно започва да действува ума на учителя. Учителят и то са доволни.


„И Словото стана плът, и всели се между нас и видяхме славата Негова." Славата Негова седи в това, че придобиваме връзката на любовта, придобиваме връзката на знанието, придобиваме връзката на свободата. Или придобиваме връзката на живота, връзката на знанието, връзката на свободата. През тази година гледайте да добиете тази връзка на живота, да сте доволни от живота, да придобиете връзката на знанието, не всичко да знаете, туй, което научите, да го знаете както трябва. И свободата, която придобиете, да сте доволни.


Желая Словото да се въплъти във вас и да видите Неговата слава. Във всеки едного от вас да стане въплъщение и всички да замязате на извора, че да се образува една голяма река.


Желая всинца ви да бъдете извори, да извирате и всеки да върви по своя път, но като вървите по своя път, да се срещнете с Божественото. Да бъдете носители на Божественото или да знаете, че в света Бог е, Който помни, Бог е, Който пресъздава света. Вие ще бъдете съучастници на Неговото Слово. Той каквото направи, да се учите от Него.


Имате ли всички формулата?


„Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на единия, вечния Бог на живота."

1. Съборна беседа от Учителя, държана на 28 август 1932 г., София, Изгрев.







Теми съдържащи: София, Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни