Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_08_29 Три пътя29 август 1932г., Съборни беседи, София

София Съборни Беседи

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 Albena

Albena

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1120 Мнения:

Публикувано 28 декември 2011 - 19:38

От книгата "Видяхме славата". Съборни беседи 1932 г.
Първо издание. София, 1999 г. ИК "Всемир"
Книгата за теглене на PDF

Съдържание


ТРИ ПЪТЯ


Добрата молитва
91 Псалом
Пътят на живота
Отче наш
Молитвата на Царството


Ще чета Втора глава от Евангелието на Матея.

"Духът Божи"

Има три пътя, по които човек може да се добере до онова, което търси. Докато намери тия, трите пътя, има един подготвителен период. В миналото той е бил дълъг, не е така лесно човек да намери истината. Както не е лесно човек да забогатее, както не е лесно човек да стане учен, както не е лесно човек да бъде силен. Лесно се говори, но истинските придобивки само дългото време ще внесе в човешката душа. Може би някои, които не сте възпитани, имате понятията на ония царски синове, които чакат да вземат трона да управляват. Или както богатите синове чакат баща си да замине за другия свят и да вземат богатството. По някой път и религиозните хора очакват. Вярно е, но то не е един естествен път. Аз го наричам този път, както се е проявил досега, не е път на истината, патологически път е. Да чакаш ти да умре баща ти и да вземеш парите, това е патология. Трябва да дойдем до положението, синът не трябва да чака баща му да умре и да вземе парите, ами трябва да се стегне и да работи. Сега думата работа е свещена. Без работа никой не може да се подигне. Работата е свещеното, което Бог е дал на душата и човек трябва да се научи да работи, и всичката мъчнотия седи в това, че хората не искат да работят. Първоначално всички същества, които са дошли на земята, са били крайно инертни. Живите организми, млекопитающите са били крайно инертни или туй, което ние наричаме мързел. После трябва да се подготви човешкият ум, трябва да се подготви човешкото сърце, трябва да се подготви и самият живот или човешката воля. Под думата воля, както се разбира, като че тя разваля сърцето. Волята иска да постигне това, което желаеш и мислиш. Воля е туй, което желаеш и мислиш, да го постигнеш, то е воля. Когато ти мислиш, когато ти желаеш и чувствуваш нещо и искаш да го постигнеш, ти имаш воля. Щом чувствуваш право и щом мислиш право, няма какво да питаш имаш ли време, нямаш ли време? - Щом мислиш, щом имаш условия да мислиш, щом чувствуваш, щом имаш условия да чувствуваш, имаш вече условия да постигнеш. Туй постижение няма да бъде като да махнеш с ръка. Ти нямаш защо да махаш ръка като Мойсея. Той като махна с тоягата си, отвори се Червеното море. Цялата нощ духа вятър и започнаха да минават, но все таки и евреите трябваше да работят. С махането Мойсей не можеше да пренесе евреите от единия край на другия. Можеше Мойсей с тоягата да отвори морето, но еврейският народ трябваше да мине по дъното на морето. Сега някой път някои са прави. Казват: "Защо Господ не направи така, че не само да се отвори морето, но от единия край до другия да отидат евреите." Но все таки, с каквото и да е превозно средство, с трен или с друго нещо, все трябваше да минат, те не можеха да минат изведнъж, але пасе няма. Както е на френски този знак але, ал, първата буква "а", може да означава началото на движението. Ти може да вземеш първата крачка, но трябва да се движиш напред. Първата гласна буква, тя е разумното в движението, "а"-то е разумното в света. Ти първата буква можеш да произнесеш, когато започваш да се движиш правилно. Ти започваш с първата буква. Тази буква в еврейския език е съгласна. Алеф в еврейски е съгласна, а в модерните езици е гласна. Алефът едно време не е знаел да говори. Сега е проговорил, учен е станал. Алефът едно време слуга е бил, мълчал, сега като се е научил, в западните народи започнал да говори лекции държи.

Та казвам: Големите спънки, всичките спънки са в чувствата на хората. Там всичките са се възпитавали. Именно трябва да разбирате дълбочината на вашето сърце. Чрез туй правилното разбиране има възможност всякога човек да се спре в пътя. В миналото много ученици са се спъвали. При Христа 72 ученици са се спънали. Само едно число от 12 души са останали и са вървели по пътя. Сега, този път в едно отношение е един от най-лесните пътища, в друго отношение е най-мъчен. Ако го познаваш, е най-лесен, ако не го познаваш, е най-труден, в който някога можеш да влезеш, защото аз бих ви го представил тъй. Той е обрасъл от двете страни с драки, най-малкото помръдване, ако не си внимателен, някоя драка ще те закачи. Като вървиш непреривно по пътя, дрехи няма да останат. Ще трябва да се връщаш, дрехи на тебе няма да останат, най-после ще оголееш, ще кажеш: "В този живот няма да го бъде, хайде в друг живот, когато се преродим." Хубаво е, тази утеха е много добра, че в другия живот като идем. То е сегашното разбиране. Казвам, трябва да си създадете условия, понеже, да кажем, вие седите и ако вие сте гладни, ако вие сте скръбни, искате да свършите, нямате пари, имате хиляди вътрешни желания, които занимават ума ви. Някой проповядва истината, ти си жаден.

Водата седи в ума ти. Проповядват за истината, за Бога, но в ума ти седи хлябът. Хлябът има за цел да нахрани човека.

Някой път, щом се наядеш, преядеш, казваш: "Чакай малко да се смели храната, да съм разположен, да разбирам истината." Когато е гладен - лошо, когато е преситен - пак лошо. Има едно положение, трябва до някъде да е сит човек, но има един глад, трябва да дойде гладът за знанието. Три глада съществуват в света, които трябва да дойдат във вас: глад за любов, глад за знание, глад за свобода; глад, че като те напече този глад, да не може да си намериш място. Както някой път, когато те боли кракът, упражняваш се. Ти казваш: "Кой ще ходи за гимнастики, вече съм възрастен човек, децата да ги правят", но като те хване болест, въртиш се на леглото, лягаш, ставаш, дигаш си ръцете нагоре-надолу, хващаш се за корема и така нататък, това е гимнастика, клякане на една страна, на друга страна. Легне на гърба, на корема, обърне се на лявата страна, на дясната страна. Цялата нощ прави гимнастически упражнения, и то от най-хубавите. Казваш: "Не можах тази вечер да спя." Защо? - От гимнастика. Та помнете едно нещо:

ПРИРОДАТА Е ТОЛКОЗ УМНА. ТЯ НЯМА ДА ТЕ ОСТАВИ СВОБОДЕН НИКОГА ДА НЕ ИЗПЪЛНИШ ЕДИН НЕИН ПРОЕКТ. ТЯ МОЖЕ КАТО МАЙКА ДА ОТСТЪПИ НЯКЪДЕ, ВИЕ МОЖЕ ДА МИСЛИТЕ, че сте я надхитрили, но тя ще ви застави с лихвите да платите четирикратно. И втори път ще знаете, че с нея вземане-даване как да е не може, аржан конте1.

Ще изплатиш, за да бъдеш един почтен платец. Вие може да мислите, че може и другояче. "Бог е Любов", казвате. Той е любов за разумните, Той е всемъдър, пак за разумните, Той дава свобода на разумните. Онези, които не са разумни, тогава Господ има друго едно лице за тях. Които не следват тия, трите пътя, Бог показва другото лице. Мисля, че другото лице на Господа всички го познавате. Няма някой от вас, който да не познава туй, което наричат съдба, болести и страдания, това е другото лице на Бога. Господ като изпрати пророка, казва: "Ще идеш да изпълниш волята Ми, тъй както съм казал. Да не се поколебаеш с ума си, да не правиш зло, ще те смутя и ще Ме видиш такъв, какъвто не съм, нищо не можеш да свършиш."

После, вие трябва да имате една ясна вътрешна представа за Бога. То е едно правило, тъй както трябва да имате ясно понятие за слънцето, отдето животът произтича. Или трябва да имате ясна представа за земята, на която живеете. Или трябва да имате ясна представа за въздуха, който дишате. Човек трябва да има една вътрешна ясна представа в съзнанието си, не да определяш какво нещо е Бог. Всяко определение е физическо на формата на Бога. Бог се проявява във форма. Той се проявява и в съдържанието на нещата. Съпоставянето, образуването на формата, то е вече интелигентност, съдържанието е смисълът, но Бог е повече от това. Сега това са въпроси, които сте проучвали. Това са въпроси, за които цели томове са написани, няма какво да се говори - форма, съдържание и смисъл. Върху тях няма какво да се спирам. Красивата мома, хубостта, това е красивата мома. Вие знаете какво влияние упражнява красивата мома. Няма някой от вас, който от младини досега, като види красиво, да не се влияе от него, всеки иска да бъде красив. Има нещо привлекателно в онази красива мома, има нещо много красиво в оня, красивия момък. След туй е съдържанието, силата, която е в този момък. Онази, силната, красивата мома, която всичко прави, най-после умната мома, интелигентната във всичките постъпки така постъпва, че тебе ти е приятно. Има нещо в говора, в постъпките, в начина, в маниерите, приятно ти е. Има някоя мома, като дойде вкъщи, ти желаеш все така да идва. Така да весели всичките хора. Тя даже може да ги накара всички да бъдат весели. Казвам сега три неща. Предстои пред вас да бъдете господари на формата - върху материята да бъдете господари, да можете да си служите с нея. Да бъдете господари върху силата, която притежавате, върху себе си, да бъдете господари на вашите мисли. Трябва да бъдете господари, да имате туй, Божественото.

Тепърва трябва да влезете в Божествената школа; тъй както сте учили досега, то е само приготовление. Вие от хиляди години сте били в подготвителната школа, предисловие е това, а сега трябва да учите. Във вас има понятие, че много работи знаете. Знаете много работи. Вие в сравнение с животните сте божества, но в сравнение с ония, по-горните същества, по отношение на тях вие сте в положението на животните, както животните са спрямо вас. Ние казваме, че някой човек е силен. В какво седи силата? - Може да дигне 100 килограма, 200 килограма. Що са 200 килограма? - Една машина може да дигне 10-100 тона. Не зная дали с една машина можете да дигнете 100 тона, но мисля, че може. Даже в умствено отношение тия, напредналите същества имат сила, че на ръката си едно такова същество може да хване земята, да я дигне като топка, да я хвърли в пространството. Аз може да ви кажа, че нашата земя се върти по единствената причина, че тия напреднали същества си играят с нея. Всяко същество я вземе, хвърли я, тя върви. Хване я друго, хвърли я, всички същества си играят в пространството и тя върви.

Аз така обяснявам, баш не е така. Но да ви говоря нагледно, колко е тя играчка. Те я хвърлят като една игра, както децата чертаят кръг и хвърлят топката, така те са се наредили и играят с нас. Техните игри ние наричаме разумен свят. Ако вземете в буквален смисъл, вие ще се спънете, то не е вярно. Когато казвам, че човек всичко може, то е в даден случай, в даден кръг, в дадени условия той знае всичко. Той знае всичко по математика, има известни задачи, които математиците не знаят. За пример вие имате една дроб. Нали сте учили в аритметиката дроби. 1/2 - дроб е това, но то е много общо казано -1/2. Да допуснем, една много хубава ябълка, която тежи един килограм, хайде да не е килограм, поне да е половин килограм. Разрязвате ябълката на две части, имате 2/2, но тия две части не са еднакви. Тази страна, която е печена на слънце, е по-сочна и по-сладка, отколкото онази, която не е печена. Ако аз ви дам печената част, вие мислите ли, че разбирате дробите? - Вие като погледнете, че другата част е по-добра, значи двете половинки не са равни. Или имате 1/4, 1/5 и т. н. Нали можете да разделяте единицата. Или когато единицата от известна способност или известно чувство функционира, в даден случай в малко количество те се различават. Зависи с каква способност те функционират. Ако ти се самонаблюдаваш или някого наблюдаваш, казваш спрямо кого не постъпваш право, това не е наука по следната причина: яйцето може да бъде всякога прясно, питам, това наука ли е? Прясно трябва да бъде яйцето. Трябва да бъде прясно, ако го ядеш, но ако туриш яйцето под квачката, то ще се измъти. Яйцето трябва да се развали. Съвършено да се развали. Ако не се развали, не може да се измъти. По някой път вие питате. Много ваши работи трябва да се измътят. Ако искате вашите работи да останат пресни, то ще имате яйца за ядене. Сега вие не можете да разберете защо трябва да се размъти едно яйце, защо трябва да се развали. Вие размътени яйца яли ли сте? - Смешни работи има. Много пъти децата в село обичат захар. Иде някое дете, бръкне под квачката, извади размътеното яйце, станало пиле, даде го на бакалина и той му даде 2 - 3 бучки захар. Той евтино взел яйцето. Бакалинът като счупи яйцето, види, че пиле взел. Често нас в света ни продават размътени яйца. И ние мислим, че са пресни. Колко наши идеи са недоносчета. Не бутай яйцето под квачката, остави го да се измъти, не го давай на бакалина. Ти като дадеш веднъж размътеното яйце, втори път бакалинът няма да го вземе яйцето. Като го занесеш втори път, той го тури на слънцето и казва: "От квачката си взел това яйце."

Това са сравнения, аналогии, които са потребни. Трябва да ги преведем. За да разберем вътрешния наш живот, трябва едно вътрешно разбиране. За пример вие искате да станете богати. Имате идеята, че сте богати или може да имате идеята, че имате знания. Какво от това, че знаете дотолкоз, доколкото богатството можете да го употребите в живота отвън; дотолкоз, доколкото можете да употребите знанието отвън; и любовта, която можете да употребите - любовта трябва да се употреби като сила. Ако вие не можете да турите любовта в работа, защото, като дойде любовта, вие трябва да и станете слуга, не станете ли слуги на любовта, тя господари не иска и си заминава. Дойде ли знанието, ти трябва да станеш слуга, ще учиш, ще вземеш книгата, ще учиш, ще бъдеш слуга на знанието! Дойде ли свободата, и там ще ходиш. Ти като не си свободен, букаи има в затвора. Сменят ти букаите - горе по планините ще ходиш на свобода. Казвам: Трябва всички свободни да бъдете във вашите чувства, трябва да бъдете всички свободни във вашите мисли и трябва всички да бъдете свободни във вашите постъпки. Това са елементи, на които трябва да разчитате през целия ваш живот. Аз имам ред наблюдения. Идва при мене едно бедно момиче, 10-12-годишно, иска помощ от мене. Аз нямам нищо в джоба си, зная начина, по който мога да помогна. То е възпитано по съвсем друг начин. От благородно семейство е, но осиромашели. Казвам на това малко момиче: Ще идеш, ще целунеш онзи господин, ще го прегърнеш и твоите работи ще се уредят. То се стъписа. Казва: "Майка ми ме е възпитавала, как не те е срам да поискаш от мен това." Казвам: Ти просиш, ще идеш, ще целунеш еди-кого си, ще се уреди работата. Тя не иска да го целуне, не иска да го прегърне. Казвам: Тогава работите ти няма да се уредят. Ако тя иде и целуне, и прегърне този човек, работите й ще се уредят. Аз и говоря истината. Може да го целуне, може да го прегърне. Той може да й удари и две плесници, но този човек е дошъл до едно положение, той е нещастен, той е един богат човек и няма кой да го обича. Започнало да копнее сърцето му. Гледа в дома си, все теглят пари, слугите теглят, копнее някой да го обича. Казвам: Иди занеси този лъч в неговата душа. Този човек ще се отвори и Бог чрез него ще ти даде всичко, затова Бог го е приготвил. Мнозина от вас казвате: "Как Господ ще ни помогне?" Намерете някой нещастен богат човек, целунете го, прегърнете го, кажете му една блага дума и той ще ви помогне. Но вие философствувате и казвате: "Време ли е? Дали е волята Божия? Дали е това, дали е онова?"

Ние [пде] закъснеем. Да идем сега на упражненията, после може - пак на работа. Да изговорим тази формула: "Пътят на живота, пътят на знанието и пътят на свободата са пътищата на Божията слава."

(След като направихме гимнастическите упражнения, Учителят продължи в салона.)

Сега изискват се няколко елементарни работи, които никак не трябва да ги изпущате от ума си. Когато един ученик смята, не трябва да изпуша от предвид елементарните работи на аритметиката и математиката. Ако той не тури знак "-"(минус) или "+" (плюс), тогава няма да знаеш какво трябва да правиш. Трябва да туриш всичките знаци. Много пъти набожните хора пропущат знаците. Ще туриш знака "-", "+", " =" (равенство), после има и методи в смятането. Сега ще преведем. Най-първо във вашия ум, във вас седи идеята. Кога най-после трябваше да бъдете добри. На колко милиона години трябва да ви дойде тази идея в главата. Вие искате да станете учени хора. То е процес непреривен. Знанието не е нещо, което може да се вложи в един ден. То е непреривен процес. Следователно тебе трябва да ти е приятно за туй, малкото, което придобиваш - живот, знание, свобода, се придобиват по капчица. Виждам в природата този закон, човек малък, после придобива, расте, физически расте. След като спре човек физическия ръст, започва чувствено да расте. Дойде до едно място, спре, започне ума ни да расте. Знаем три етапа на растене. Някой път спре и мисълта. На някои хора спре мисълта и не знаят какво да правят. Върнеш се назад. Старият човек не може да разбира. Той наместо да разбира, се смалява.Старият човек като се върне обратно, в тялото започва да се смалява, смалява и като се смали, заминава на разходка, качи се на автомобила и заминава за невидимия свят. В това заминаване той се развива. Онези, които остават, плачат подир него, за неговите домашни това показва, че той живее в духовния свят. В духовния свят има изобилно вода. Той за да покаже, че е там, живите плачат за него. По малко сълзи пращат подарък. От сълзите на този свят, ако той останеше да живее с тия сълзи, неговата работа е свършена. Той не може да напредва само с тях. Светът е богат с вода. Това са символи. Понеже вие искате да съградите, представете си, че у вас има желание да съградите хубава къща. Вие трябва да изучавате основните правила на градежа, да изберете материала, грубия материал, дървения материал, мобилировката - всичко туй трябва да го имате, ако искате да живеете добре. После план ще имате за прозорците, за вратите, всичко туй ще се нареди. Някои може да кажете: "Нямам къща къде да живея." Само простият човек може така да мисли. Човек, който се занимава с любовта, той трябва да бъде много учен човек. Като дойдеш до любовта, с всичкото учение, което имате, ще считаш, че нищо не знаеш. Любовта като дойде, носи най-голямото знание със себе си. Тя като те погледне, мислиш, че много знаеш. Тя ще ти даде трудна задача, ще види, че не можеш да я разрешиш. За пример учен си, свършил си два факултета, даде ти простата задача: имаш дете - не те слуша, не се подчинява. Учен човек си, а не можеш да я разрешиш. Много работи знаеш, една проста задача - с едно дете не можеш да се справиш. Една задача е това дете. Вземете един от вас - едно парче по музика гледате, гледате, не [можете] да се справите с него. Музикантът като види, лесна работа е. И без много упражнения свири човекът. Казвам: Животът е едно класическо парче, което трябва да свирите. Трябва да знаете основния закон. Сега казвате: Оставете, то ще се промисли." Под думата "промисъл" ние разбираме дадените условия, при които човешкият ум или човешкото сърце, или човешката воля може да се развива. Това са условия, това е Божественият Промисъл. В дадения случай съзнанието на Бога е будно. Дали ти вършиш Неговата воля или не, Той не се разправя. Тогава, като види, че се учиш - трябват ти условия, ако не се учиш, Той те оставя да носиш последствията на твоето неучене. Ти ще страдаш - докога? Докато се научиш да използуваш условията.

Сега за пример търпението не е лесна работа. За пример тебе са ти казали една лоша дума и ти мислиш, че с туй са накърнили твоето достойнство, то е външно, донякъде отвън може да е така. Но ако ти сам изгубиш равновесие, вътре се смутиш, тогава в невидимия свят знаят, че ти си един слаб човек. Ти казваш, че имаш вяра в Бога, казваш, че Го обичаш, но заради една малка работа ти се смутиш, разсърдиш се, станеш каприциозен, сърдиш се целия ден. Щом Господ те види, казва: "Едно невежо дете и нищо не разбира." Сега не вземайте лично. Вие ще се абстрахирате от вашата личност. Вашата личност е за вас. Личността на човека остава една собственост на човека. В даден случай, ако ти чувствуваш радост, ти съзнаваш своята радост. Радостта е за тебе. И друг може да се радва. Скърбиш, то е една личност, но ти като скърбиш, и ближните около тебе, и те скърбят. - "Защо аз ще скърбя!" - То е друг въпрос. Защо скърбиш? - Защото не се радваш. Защо се радваш? -Защото не скърбиш. "Минус" - това е скръб, "плюс" - това е радост. Минус, това е скръб, един незавършен процес, плюс, това е радост, един завършен процес. Минусът, това е един капитал, който е складиран. При радостта имате завършен процес. Изваден е сокът. Един плод, то е вече плюс. Един цвят, то е минус. В света вие се ползувате от обонянието, като пчелиците, които изваждат сладчината от цветята, те усещат аромата. Туй, което за човека не е полезно, за пчелите е полезно. Те изваждат нещо от цветята. Съществуват в природата известни признаци. Щом ти се безпокоиш - имаш минус. Какво трябва да правиш? Ще туриш своята воля, тази линия, то е едно движение към Бога. Туй движение е човешко, минусът е човешко движение. Ти имаш стремеж да имаш богатство, да имаш... То е един минус, понеже всички знаят, мнозина го знаят, следователно, ти като забогатееш, друг ще дойде и ще ти вземе богатството, ти ще бъдеш минус, той ще бъде плюс. За да не осиромашееш, ти трябва да разбираш това движение. Този плюс, втората линия, която отива към общия център на Битието, ти ще държиш връзка с Бога. Не да мислиш Бога като личност, но в Него да * (в ръкописа думата не се чете) живееш. Не може да познаеш Бога без любов, трябва да Го обичаш, за Бога трябва да ти трепти сърцето. Не както трепти сърцето на момъка към момата, защото там има нещо извратено, даже аз любовта на майката не мога да [взема], за да изясня любовта към Бога. Да имаш любов към Бога, е хиляди пъти по-благородно от любовта на майката към детето. Нито любовта на момата, нито на майката към детето, нито на любовта на детето към бащата. Ти обичаш баща си, но ти бъркаш в джоба. Ние бъркаме в джоба, ние обичаме Бога заради крушките, ябълките, за дрешките. Ние не сме дошли до онова велико разбиране. Има едно друго отношение към Бога. Защото Бог е направил света заради нас и всичко, каквото е направено за ядене, за пиене, всичко е вложено за нас. Ние като не разбираме Божия закон, правим скандали вътре в дома. Учените хора правят скандали, културните хора правят скандали, религиозните хора правят скандали, няма човек, който да не прави скандали, и ангелите правят скандали, даже и боговете направиха голям скандал. Една трета се наместиха на земята и по някой път шарят ги на общо основание. Някой път са много умни. Ние сме дошли и тяхното царство на изобилие и ни налагат. Казват: "Между ангели живеете." Вие казвате: "Между ангелите искам да живея." И сега живеете между ангели. Сега да оставим, да дойдем до същественото. Аз не искам да се занимаваме за онова, което е за бъдещето. Малкото дете не обръща внимание на малкото момиче. То е на 5 години и ако вие му внушавате, че то трябва да се жени, вие ще го осакатите. То нищо не трябва да знае за женитбата. Ти внушиш ли на туй момиче, че то трябва да се жени, от сега го поощряваш. Някой поощряват и казват: "Ти трябва да станеш свят човек." Не поощрявайте това. Светостта е за светиите. Светостта не е за децата. За децата е чистотата.

Ти на детето ще разправяш за любов. Аз като говоря някой път за любовта, вие разбирате все такива работи. Аз бих ви обяснил, но не искам, ще бъда крайно прозаичен, по някой път мене ми е неприятно, когато лансирам една идея, когато имам едно разбиране, а вие разбирате друго. Тъй както хората живеят на земята, те се намират в крайно заблуждение, което дошло от грехопадането насам. Връзките между хората са неестествени. Целият съвременен строй е обоснован на неестествени връзки, вследствие на това ние виждаме резултатите какви са. Трябва най-първо да се възстановят естествените връзки, не трябва да си правим илюзии, най-първо трябва да се образуват ония, естествените връзки. Когато говорим за истината, имам предвид да направим една връзка, да почувствуваме какво нещо е свободата. Да обичате свободата, че за нищо в света да не я размените. Когато говоря за любовта, връзка трябва да се направи. Като дойдеш до любовта, ще знаеш едно нещо: трябва слуга да станеш, не господар. Ако ти не можеш да станеш слуга, ти любовта никога не можеш да намериш. Кракът ти пред вратата й не може да стъпи. С милиони години може да минат. Ти може много сълзи да пролееш, но ако си господар, отдалеч ще дойде любовта. Туй трябва да го знаете, пък ако не вярвате, ще се уверите. Аз съм се уверил в това. Аз го проверих 101 на 100. Пак ако не вярвате, радвам се. Хора, които не вярват, ще имат един ден да опитат знанието, което имат. Ще опитат и ще видите, че и вие ще станете слуга. Ако станете слуга, добре. Вие искате да станете слуга, искате да намерите някой да ви обича, да заповядвате на любовта. В любовта господарството абсолютно е изключено. Единствената сила, която господствува, е любовта. Тя господствува. Но тя като те види, че си голям господар, тя ще те натовари, ще ти даде, колкото искаш.

Сега да остане идеята - служи не с пари. Служи не със залъгалки, но да служиш на онзи, когото обичаш! Този, на когото слугуваш, Той ще те направи безсмъртен, това значи да слугуваш. Онзи, на когото слугуваш, ти при Него ще станеш учен човек, безсмъртен, богат. Ако слугуваш, ще придобиеш всичко. Ако не Му слугуваш, ще бъдеш най-бедният човек в света и най-нещастният човек в света.

Няма изключение. Аз не говоря за слугуването, както вие служите. Има два вида слугуване: едно по закон - искаш - не искаш, ще слугуваш. Аз говоря за доброволното слугуване. Тази идея трябва да остане основна, за да може да добиете знанието. Вие искате да бъдете щастливи. Има три неща, които ви трябват. Ние може да ви направим още днес щастливи. Много проста наука е. Тя е тъй проста, както лекарят дойде, треска имаш, даде ти 30 грама хинин, 30 грама рициново. Направи две-три изпотявания. Реално е, който знае, а който не знае, тресе го. Като мине треската, наяде се хубаво, пак го тресе. Някой път отива 5-6 месеца, някой път има 3 години такива трески. Не храни треската. Треската я е страх от глада. Гладуването е ефикасен начин за лекуване. Хубаво е за много силните хора. Слабите хора не трябва много да ядат. Не ставайте лакоми. И в знанието не туряйте в ума си повече знание, отколкото можеш да носиш. Не туряй в сърцето си повече любов, отколкото можеш да носиш. Вие носили ли сте любовта на гърба си. Всички сте хора, които страдате все от любов. Някой от любов страда, някой за любов страда. Аз съм гледал стари баби, набръчкано лицето, като се погледне, поклати глава и казва: "Каква бях едно време", въздъхне си. Казвам: Бабо, какво каза? - "Синко, помислих си за баща си, за майка си." Залъгва ме. Не иска да каже. Аз я попитах: Не искаш ли, бабо, да станеш млада мома? Тя се поусмихна: "Чул те Господ." - Като станеш млада, какво ще правиш? Кипри се тя. Ние не трябва да остаряваме. Ние трябва да се освободим от остаряването, от [дряхлостта]. Това са анормален живот. Който иска, да се освободи чрез закона на внушението. Ти започваш да казваш: "Ще остарея, ще остарея"и като кажеш 10 пъти или 100 пъти, остаряваш. Всеки един от вас може да се подмлади. Най-първо да е будно съзнанието ти и всяка сутрин до 10 часа да казваш 10 пъти: "Ще се подмладя." От 10 -12 пъти да казваш: "Аз ще се подмладя." Ти си кажеш: "Я се подмладя, я не." Не, аз ще се подмладя, нищо повече. Може да кажеш: "Дано стане." Че нека да не стане. Че не станало, какво от това? - Някой път трябва да се радвате, че нещата не стават. Ти дадеш дума на някой момък и не става, не се ожениш. Мислиш, че това е нещастие. То може да е едно благо. Че в какво вие разбирате женитбата. Казваш: "Да бях се оженила заради него." Женитбата не е физически акт, но духовен. Ти щом кажеш, че "Аз ще се женя за някого", ти си се оженила вече. Ти като идеш в духовния свят, женен си. Като идеш в духовния свят, ще те посрещне твоята възлюбена, на която си дал дума в този свят да се ожениш, и не си се оженил. Тази, първата, на която ти си обещал да се ожениш, ако ти заминеш по-рано, ти ще я посрещаш. Ако тя замине по-рано, тя ще те посреща. Казвам, една връзка - дума дадена, помнете, никога не се разваля. Думите са велика сила. Казана дума, тя не се разваля. Казано е: "За всяка празна реч ответ ще давате." Когато кажеш: "Аз те обичам", отиде вече, ти си вързан. В този свят и в другия свят и 100 чифта цървули да съдереш, не можеш да се отървеш. В този свят свободен, но в другия свят туй, което си казал, ще става. Сега туй го знайте в този свят. Мислиш, че си свободен. Но като влезеш в другия свят, виждаш, че не си се освободил. Трябва да се радваме, че е така. За всяко нещо, което си казал, то ще бъде. Там е хубавото. Казвате: "Страшно." Не е страшно, трябва да благодарим на Бога, че е така. Всяка добра дума, която ти си казал, може да не я използуваш, но тя ще дойде като благо. Една добра мисъл, проектирана в твоя ум, едно добро желание, проектирано в твоето сърце, или една постъпка направена, никога не остава без последствие, туй трябва да го знаете. То е един закон, върху който вие градите вашите блага. Онзи, който е казал, че те обича, и ти, който си казал, че го обичаш, свършена работа е вече туй, което двамата сте казали, щом двама души казват, че се обичат, и Бог е там, хората на земята може да го развалят, но то остава неразвалено. Щом единият е казал: "Аз те обичам" и другият е казал: "Аз те обичам", и Господ е там, Той е направил тази връзка. Щом двамата кажат, че се обичат. Сега как ще градите вие живота си? - Сега баща ти и майка ти казват, че този момък тебе те обича. Такава философия няма! Туй, което човек само каже, то важи. Туй, което другите хора казват, то важи за тях. Следователно, каквото другите хора говорят за мене, то важи за тях. Но каквото аз говоря за себе си, то е важно. Когато се съберат двама, и двамата са добри, единият каже: "Ти си добър човек" и другият каже: "Ти си добър човек", Бог е там. Съберат се двамата. Подайте си ръката. Какво значи ръка? - Човешката ръка съдържа всичките ония сили, чрез които в даден случай разполагате. Вие имате всичкото богатство, но не знаете как функционира. Някой път вие сте тъжен и скръбен. По някой път на моето сърце, като помахам с малкото пръстче, става радостно. И вие можете. Нали на една млада мома, като турите златен пръстен, веднага ще се зарадва. Защо? -Тя разбира смисъла на пръстена. Ръката е първата книга. Как трябва да поставиш ръката си? Вие правили ли сте опит с вашата ръка? - Аз не искам да разкривам тайната, но вие правили ли сте упражнение, да турите ръката на коляното, да я турите на хълбока, да я турите на рамото, да я турите отстрани на главата, да я турите отгоре на главата или отпреде. Тази ръка в дадения случай, тя произвежда известно влияние върху вас. Ако вие може да вярвате в тия скрити сили на човешката ръка, веднага разумният, невидимият свят ще бъде на ваша страна, но вие не вярвате във вашата ръка. По някой път не се харесвате. Вие мислите за пръстите, искате хората да ви обичат. Пръстите са заради вас. Вие трябва да обичате тия пръсти. Ако тия пръсти са чрезмерно развити в основата ви, вие сте човек, който обичате да ядете и да пиете, и за себе си да мислите. Ако пръстите ви са заострени накрая, изхлузвате се като шаран и както обещаете, като риба се изхлузвате. Обещавате много, но на 100 обещания едва изпълните някое. Ако всичките пръсти на ръката са заострени, то не е добър знак. Слънчевият ти пръст не трябва да бъде заострен. Този, първият пръст, показалецът, може да е заострен. То е на висок връх и има право да е заострен, но този, средният няма право да бъде заострен, той трябва да бъде тъпичък. Този, първият може да е заострен, той може да стане шило, той шие, но задницата на шилото няма право да е заострена. Първият пръст е шило, а средният пръст е задница. Той трябва да бъде тъп, за да може първият да върви, право да шие. Защото, ако и двата са остри, тази работа не върви. Сега това са научни данни. И в природата е така. Всеки един пръст е един проводник на една сила в природата, която функционира чрез твоя ум: ако ти знаеш да избереш времето, ти може да проектираш своята мисъл. Нали сте видели, простият човек седи така, не знае, върти се с първия пръст, после с лявата ръка, тури ръцете на кръст, мръдне с едната ръка, каже "хм". Вземете пример от тях. Ти казваш: "Дали Господ ще ме послуша." Щом ти обичаш Бога, щом обичаш знанието, което Той ви дава, щом обичаш свободата, която Той ти дава, Той всякога е на твоята страна, ще те слуша. Щом ти искаш да бъдеш господар на любовта Му, щом ти искаш да бъдеш господар на знанието Му, щом ти искаш да бъдеш господар на свободата Му, Той такива господари ги праща надолу Господ най-малко се интересува за господарите. Ако има нещо, за което Господ да не се интересува, то е за господарите. Той в 350 милиона години едва Му минала една мисъл за господаря. За бедните, за страдащите всеки ден мисли и те нямат нужда.

Сега аз ви говоря за идеята. Тя, идеята, е хубава. За да бъдеш господар, то значи да знаеш ония закони, по които любовта ще бъде на твоята страна. Тя като дойде, ти да бъдеш господар. Ти слуга като си, ще бъдеш господар. Ако ти влезеш в един дом с любов, ако ти влезеш в един дом със знанието, ако ти влезеш със свободата на истината, ти в този дом ще бъдеш слуга, те ще бъдат господари. Всички ще се допитват до тебе. Разболял се някой, казват: "Стояне", ако Стоян ти е името. И Стоян знае. Започват да градят къща, дойдат донякъде, ще се питат. Дойде време за любов, навсякъде все ще питат, всичко Стоян разбира. И каквото каже, всички го обичат - и господарката, и господарят, и господарчетата. Всички наоколо Стояна са. Жената е от високо произхождение. И в сърцето на Стояна царува любовта. В ума на Стояна царува знанието и в неговата воля царува свободата.

Ще си създадем една идея за Бога, нова идея. Тук по някой път казвате: "Каква нова идея?" Тъй както младата мома, като минава някой момък - най-първо не се интересува, носи шапка, обуща, не я интересува. Един ден, виждаш, тя погледне, друго мнение има заради него. По едно време го следи, нещо ново вижда, нещо хубаво. Тя казва: "Едно време беше простак, невежа, от ниско произхождение", сега вижда, че бил даровит, че бил талантлив, поет и такъв става. Тя като започне да мисли, тия мисли на младата мома правят хората гениални, талантливи. Никой не е станал музикант, без да го е обичала някоя мома. Поетът е поет, някоя млада мома го е направила поет. Ако някой човек има да ви обича, той ще стане гениален. И майката е станала майка, защото детето я направило майка, ако детето не е, майка не става. Чудни са хората. Едно дете ще те направи майка, то казва: "Ако аз не съм, ти майка не можеш да станеш." Когато едно дете те обича, ти може да станеш майка, щом детето не те обича, ти никаква майка не си. Ти поет за да станеш, трябва да те обича момата. Този поет за нея пише. Най-хубавите работи поетът пише за тази мома, която го обича. Цяла нощ бленува, цялата нощ, всичките стихове все като нишка проникват в неговия ум. Той ще каже - за народа, за Бога. Той на другите може да говори така, но не и на мене. Аз наричам: Това са сродни души. Има една душа в света, без която ти не можеш да прогресираш, то е сродната ти душа, туй трябва да го знаете. Ти като си излязъл от небето, си излязъл с тази двойна душа, която те подкрепя и е тил в твоя живот, тя е Божествен тил. Ти прогресираш, понеже тя върви и в училището, и в страданията, и в тъмница, и в беднотия, навсякъде върви с тебе, никъде не те оставя. Където и да си, и до смърт като дойдеш, тя казва: "Не бой се, ще те освободя." Тя е в сила да те освободи от всичките страдания, това е истината, която вие не знаете. За тази душа хората говорят. Тази душа може някой път да се въплоти на земята. Такива души се въплотяват само 12 пъти в цялото свое развитие на земния живот. Тази душа, която те подкрепя винаги, ти само 12 пъти ще бъдеш с нея и ще живееш на земята. И то ще бъде един живот, за който на човек на ум не е идвало. Дали тук на земята, или горе, като дойде тази душа, тя е един маг, тя всичко ще измени. Целият ред, порядък ще измени, тя е всесилна, те са всесилните души, мощните души, които работят. Всеки народ си има такива души. Всеки дом си има такива души. Всяко общество - и религиозните общества, и научните общества, си имат такива души. Прогресът в света се дължи на тия, силните, мощните души. По някой път наричаме тия души Божествени души, които създават нещата. Казвам, понеже вие живеете в света, намирате се пред голямо противоречие, радвайте се, има кой да работи заради вас. Вярвайте в Бога, вярвайте в този, който в даден случай може да ви помогне. Този, който ви помага, който мисли заради вас, чрез него Бог ви помага. Може да ви помогне чрез някой, който никога не е мислил заради вас. Търсете онзи, който в дадения случай може да мисли заради вас.

Най-първо, ще се освободите от противоречията, които съществуват сега. Трябва да се яви едно разположение, вие се дразните, може да направим един опит. Хванете така пръстите си. С първите три пръста на дясната ръка хванете показалеца на лявата ръка. Средният пръст на лявата ръка се допира до палеца на лявата ръка. Като хванете така пръстите, ще кажете: "Чрез Божията Любов всичко се постига." (Три пъти.) "Чрез Божията Любов, която се проявява в човешките сърца, всичко се постига." (Три пъти.)

Вие се намирате в противоречие в живота. Аз не искам да правите нещо невъзможно. Помнете, тия работи са възможни. Трябва да имате една чиста мисъл. Ние не искаме невъзможните неща. Чиста мисъл, чисти желания и чисти постъпки искаме. Имайте предвид, че всичко онова, което ние правим, ние сме развалили живота. Всичко това, което иде, то е право. Младият момък, каквото прави, то е право и младата мома, каквото прави, то е право, ние разваляме нещата. Вие сега вземате един свят отрицателен. Представете си, вие сте баща, дойде един млад момък и целуне дъщеря ви. Вие казвате: "Какво право има той да целува дъщеря ми!" Бащата трябва да намери този момък, да го потупа по гърба и да каже: "Аз много се радвам, благодаря , че ти си целунал дъщеря ми, моите почитания", ами че Бог чрез неговото сърце се е проявил, втори път ще я срещне някой момък, ще я набие, бащата пак се разгневи, казва: "Какво право има той да бие дъщеря ми!" Прати Господ да я целуват - лошо, прати да я набият - пак лошо. Единственото нещо в дадения случай, което бащата иска, е, да кажем, че младият момък изпраща дъщеря му в странство да се учи, даде 200-300 хиляди лева, тогава той ще го срещне, ще благодари. Но когато той дал парите, то е най-малката любов, която вложил в парите. Първия път, като я срещна, я целуна - то е най-голямата любов, втория път, като я наби, то е антитеза на любовта. Той първо я целуна. Казва: "Аз мислех, че ти ще опазиш моята целувка. Ти я опетни." Той й пука главата. Защо й пука главата? - "Защо ти опетни моята целувка? Мислех, ще се подигнеш." Той й пука главата, бащата пак е недоволен. Неразбиране на онзи велик закон в света.

Ти се възмущаваш, че някой те обича. После, когато някой ви обича, изследвай обича ли те той, или ви залъгва. Че ще дойде някой да каже: "Аз много ви обичам." Казвам: Хубаво, аз ще приложа любовта. Аз имам книжки, с които опитвам любовта. Онези, които много ме обичат - тук не съм правил опит, но онези, които са ме обичали в миналото, ще ви кажа какъв опит съм правил. Взема един котел с вода от две кила. Казвам: Плюни в котела. Аз имам книжка, като я туря в котела, ако книжката стане алена, най-хубавия цвят, има любов. Ако книжката остане бяла, няма никаква любов. Някой път освен че не почервенее, но почернее. Казва: "Защо трябва да плюя в котела?" Но по някой път втори опит правя: като плюе в котела, отивам и лекувам хората (с тая вода). Ако оздравеят, обича ме, ако не оздравеят, не ме обича. Това съм правил в миналото. Пък сега, ако дойда със същия котел, вие вече го знаете. Това е алегория. Никой няма право да търгува с любовта. Някой ми казва: "Че ти кого обичаш?" Аз се радвам. Казвате: "Ти еди-кого обичаш." Пък аз виждам, че толкоз не го обичам. За него е вярно, за мене не е вярно. Бих желал да е тъй, както този човек казва, но не е така. Тогава аз се старая да приложа тази любов. Бог е Бог на истината. Ако аз не мога, да дам на душата само да се прояви Бог, защото любовта е проявление на Бога, да Му дам Той да се прояви. Някой път аз може да пострадам за Бога! Светиите не са ли страдали? Всички велики хора са пострадали - то е все от любов към Бога. Ти ще пострадаш много. Ти с любов ще докажеш. Отиваш да воюваш, освобождаваш ги. Пак са неблагодарни. Нищо от това. Онези хора, които освобождават хората, които дават знание, които ги обичат, все остават неразбрани. Че не разбират един свят, си имат основание.

Аз не искам да ви занимавам с туй, защото то не е знание. Тия работи вие даже ги знаете. Но казвам: Ти седиш някой ден, ръцете ти празни, скука те хваща, искаш да те обича някой. Ти ядеш, но защото искаш някой да те обича. Ти печелиш пари, защото искаш някой да те обича. Ти свириш на цигулка, защото искаш някой да те обича. Ти се обличаш хубаво, защото искаш някой да те обича или от този свят, от където и да е, да те обича някой. Ти за себе си не се обличаш. Ако човек изгуби туй общо положение, той става индиферентен. Преди години аз тук, в България, преди доста време срещнах една мома, облечена хубаво, красива. Казвам: Много умна българка, откъде е дошла? Един ден виждам тази мома с дряхъл2 поглед, небрежно облечена, минава година-две, нито калугерка стана, нищо не се интересува. Питам: Какво е станало с тази мома, защо се изменил нейният поглед, защо тя вече така не се облича. Как ще обясните? Така не се тълкува. Може да е изгубила нещо. Има една причина.

Сега аз фиксирам един закон, който работи в природата. Не фиксирам онова, което вие знаете. Туй, което хората знаят, за мене не е съществено. Туй, което хората знаят, това са сенки. Сянката е хубава, но тази сянка се изменя. Между реалността и сенките има едно различие. Сянката може да задоволява твоя ум и да ти прави илюзии, но не може да даде нещо съществено, не може да придаде на твоя ръст. Под нея може да починеш, приятно да ти стане, но тя не може да нахрани. Дървото с плодовете си може да нахрани, но сянката никога самия човек не може да го нахрани. Той казва:" Аз за тебе това ще направя, онова ще направя." Обещанията нищо не дават на човека. Всяко обещание, всяка дума, тя е празна сянка. Но думата, която излиза от тебе като сянка, тя няма реалност. Но има думи, като кажеш, тя се свързва с тебе, тя е като клонче, което израства. Седи свързано с тебе. Тя ще расте, свързана е с тебе. Излиза от тебе и е свързана с тебе. Туй, което е свързано, то е реално; туй, което отлита, то е преходно в света. Има преходни думи. Турците казват: "Бошлаф." У турците според стария обичай, ако е набожен, ако жена му даде празна стомна без вода, веднага ще го разведат. Една жена празна стомна да даде на мъжа си, тя казва: "Аз съм празна за тебе." И затова ги развеждали. Вие ще кажете, че законът бил малко жесток. Не става ли така и в живота? Една мома си представя, че обича един момък. Като се ожени, вижда, че е празна стомната и след една година те се развеждат. Защо се развеждат? Следователно дом не може да се съгради без любов. Дом не може да се съгради без мъдрост и знание. Дом не може да се съгради без истина и свобода. Ако ти не си свободен, ако ти нямаш знание, ако ти нямаш живот, никакъв дом не можеш да съградиш. Ти не може да създадеш в себе си нито здраве, нито обществено положение, нито може да постигнеш някакъв идеал. Тия неща във вас трябва да са свързани. Да ви обясня. Ако туря тия отличителни знаци - когато вие разбирате любовта без противоречия, любов без омраза, знание без заблуждение и свобода без робство, ти да си свободен, нищо в света не е в състояние тебе да те съблазни. Виждаш един човек краде. Да не те съблазнява. Потупай го по рамото - намериш го при касата. Кажи му: "Радвам се, ти имаш нужда." Ти му дай още една торба. Кажи: "Заповядай, торбата има доста." Ако искате, вие може да правите тази маневра. Представете си, че вие сте милиардер, имате на разположение хиляда милиона. Той взел сто хиляди долара. Какво от това, бълха ли ще ви ухапе? Представете си, че взел един милион. Ти кажи: "Ха от мене още десет хиляди." Оберат те 99 милиона, за тебе останат десет милиона. Сиромах ли си? Казваш: "Защо аз ще се залъгвам с такива залъгалки."

Първия път, когато пътувах из Рила, правех екскурзия до Мусала, на връщане през Маричината долина с мене върви един евангелски проповедник. Той с висше образование. Върви и друг един евангелист, който си навехна крака, върви и накуцва. Аз нося хляба, нося и един чадър. Връщаме се по долината на Марица, проповедникът върви след мене, гледам, отгоре слиза една мечка, наближава до нас. Тя се замислила, вече ни наближава, не ни вижда, ние вървим и когато дойдохме, колкото до края на салона от нея, наближаваме, разговаряме се с проповедника. Аз го спрях, казвам: Мечка. Тя мисли нещо, слиза към Марица надолу. Аз тръгнах да й отворя път да мине напред, за да може да мине. Като се отбих, обърнах се, проповедникът помислил, че аз вече бягам, той дето минава, едно дърво се пречупи, той падна на гърба и дигнал краката нагоре. Мечката като го видя, веднага се върна по пътя, по който дойде. Питам проповедника: Ти защо падна? - "Ти - казва - като се обърна, помислих, че ти бягаш, че мечката ме напада и паднах." Казвам една малка шега: Мечка проповедник яде ли? Учени хора не яде. Но и мечката се уплаши и бяга нагоре. Аз се спрях, мене са ми разправяли, че мечка не се връща по пътя, по който е дошла. Аз се спрях и гледах мечката. Като падна проповедникът, гледам, светнаха й очите. Казвам: Слушай , да не плашиш този проповедник, ще му се пукне сърцето. Тя като погледна, се върна назад. "Виж - казва - как бяга мечката нагоре."

Имате една мъчнотия в света. Една мечка е. Може в живота тебе да те посрещне едно голямо изпитание като мечка. Туй изпитание е нещо разумно, то не е случайно. Невидимият свят ти създава една задача. Аз зная, тази мечка за мене разреши един въпрос. Този проповедник не падна пред мечката, той падна на гърба си. Пък другият ми разправя и казва: "Ами ако ни беше нападнала мечката?" Той сега коментира какво щеше да стане. Няма с какво да се борим. Казвам: Щяхме да нахраним тази мечка. Най-после нека изяде един проповедник. Оттам насетне, докато слизахме до село, все виждахме мечка по пътя. Сега това е противоречие. Мечката е много разумно нещо. Човек трябва да бъде с мечката много внимателен.

Тя е много признателна, ако й направиш едно добро, но ако я обидиш, тя е много отмъстителна, никога не забравя. Ако се отнесеш с мечката добре, тя чувствува и мисли. Аз имам много опитности с чувствата и мислите на хората. Ти като минаваш някъде, тя никога няма да излезе да те сплаши.

Но въпросът сега е за успеха в живота. Целият обществен строй и вие се намирате в постоянни пертурбации, някой път ставате неразположени духом. Това са течения които съществуват в едно общество. Някой път вие ставате много възприемчиви: вие започвате да чувствувате неволите на хората. Някой изпаднал германец скърби и ти скърбиш. Някой спечелил и ти се радваш. Че по-голямата част от скърбите и радостите се дължат на хората, които страдат и се радват. Трябва да благодарим на Бога. Много малко ние се радваме за своите. Ти някога се радваш за един успех, който е проблематичен, може да бъде, може и да не бъде. На първото правило: всичко в света в даден случай може да бъде. Ти вземи огледалото и искай лицето ти да бъде красиво, да имаш определени черти на честност, черта на разумност в човека. На горната бърна има една черта, която мнозина имат, мнозина я нямат, която показва устойчивост в любовта. Аз няма да ви кажа коя е. Като погледна на някой човек горната бърна, той е активен - каквото каже, може да го направи. Някой и да обещае, няма този капитал. Казвам: Онова, което природата е вложила във вас - развивайте го, развивайте тези черти. Вземете огледалото. Погледнете ръката. Най-първо тази ръка не трябва да бъде изкривена, навсякъде да бъде правилна, да се превърне в онзи първоначален тип, който сме имали. Ръката трябва да бъде хубава, кожата не трябва да бъде груба, мека трябва да бъде и възприемчива, не трябва да губиш чувствителността. Вие може да пипнете ръката на кой да е човек, ако пипнете някоя ръка, и от ръката излиза нещо - някой път като пипнеш ръката, чувствуваш едно бреме на нашия живот. Не мислете: "Никой не живее за себе си." Туй, което строи, е вътре в нас. Няма скрито-покрито. Някой мижи, затваря си очите. Той иска да скрие нещо. Единственото нещо, което не може да се скрие, което не лъже, това са очите. Като погледнете очите, всякога издават истинското състояние. Погледни се, да харесваш очите, да ти е приятно, като погледнеш. Само очите са израз на истината. Имат мекота, имат любов, знание. Ти сега искаш да бъдеш богат като еди-кой си. Ти искаш да бъдеш силен като еди-кой си. Но това са завършени резултати. Този, богатият човек изживял 20 години най-малко, за да стане богат. Този човек е силен. Аз зная един американец изгубил десет години да се упражнява да добие сила да дига два коня с едно конче. Той се е упражнявал, понеже като студент се докоснал до един, който му ударил плесница и го повалил на земята. Той се докачил. Той се докачил, но ако рече да се сърди, втора плесница ще дойде. Десет години се учил и след десет години добил сила да дига два коня и едно конче. Отива при онзи атлет и му казва: "Ти познаваш ли ме? Преди десет години ми удари една плесница, но сега преди да ми удариш, аз ще ти покажа." Хваща го за крака и го дига във въздуха. Но казва: "Смееш ли сега да ми удариш плесница? Аз съм онзи, на който преди десет години ми удари плесница." Човек само мисли и чувствува, което може да придобие. Ако един светски човек може да постигне каквото иска, колко повече ние, които говорим за окултна наука, за Божия Любов, за Божия Сила, а при това сме хора дребнави. Ние чакаме, чакаме, докато похлопа смъртта. Човек на земята трябва да постигне всичко, което е определено.

Казвам: Първото нещо, създайте чистота в своята мисъл. Тази мисъл, която вие искате да реализирате, ваша ли е, или чужда? Чуждите всякога остават чужди. Ако имате една ваша мисъл, вложена от Провидението, върху тази мисъл работете за нейното постигане. Може някой от вас да изучава език, може да изучава математика, наука, изкуство, музика, много работи. Завземете се да проучите или да преобразите себе си. Да кажем, главата ви е побеляла. Завземете се за пет години да почерните косите си. Ако ги почерните, придобили сте знание. Всеки ден ще кажеш: "Ще почерня косите си." Един брат ми разправяше, че той една година ял коприва сушена и почернил косите си. Но то е изкуствено. Косата може да почернее чрез мисъл. Но не е за косата, защото всеки косъм е правило. То е растителното царство на човека, на неговата глава и показва силата. От своите коси той придобива своята сила. Онези хора, които са много нервни, или някои от вас сте неразположени, то е, защото някои от вашите деди и прадеди са работили в едно направление, прекарали са един беден живот. Отвън сте спокойни, но отвътре сте сприхави. Като останеш сам, не си спокоен. Каквото искаш, може да го направиш. Може да боксираш. Сега минаваш за един светия, а не си. Ние знаем такива светии колко може да постигнат нещо. А всеки един от вас не се преплитайте с мислите на другите хора. Считайте, че всеки един човек има един идеал, поощрявайте го да работи, пък същевременно вие се заемете да постигнете онова, което мислите. Което мислите, да го постигнете. Да не правите състезание, да се блъскате. Да си дадете място, всеки да има свобода да ходи за постигането. Ако някой има известни таланти, поощрявайте го. Ако не е постигнал, той ще постигне. Той и на 40, и на 50 години да е, да свири. Сега казвате, че младите трябва да свирят. Нека и старата баба, и старият дядо да свирят. И старият може да се учи.

Сега аз ви говоря за млади и стари. Това са термини, които се употребяват. Старите и младите, това са процеси.

Ако ти си стар, ти си в един процес. Щом като се свърши този процес, ти си извън него. Човек като остарее и умре, излиза из този процес.Той се ражда като дете. Човек никога не остарява. За пример ти си стара, на сцената си. Докато си на сцената, играеш една роля на един цар. На сцената си цар. Изиграеш тази роля, излезеш от сцената, снемеш тази мантия, пак си обикновен човек. В живота всички вие сте актьори. Тази роля е реална, докато играеш. Докато ти мислиш, тя е реална. Щом престанеш да мислиш, ти си извън процеса. Ако държиш на процеса и казваш: "Остарях, остарях", непременно ще остарееш. Най-после, не приемайте да играете ролите на стари хора. Защото в небето, в цялото развитие на небесния свят само 24 души има кандидати за старци. Тук на земята кандидатите за стари хора са много. Там няма кандидати за стари хора. 24 души има, сега се готви още едно място за още един стар човек. Рядко, много рядко се явява един стар човек. Те го гледат като писано яйце. Тук ни е дотегнало от стари хора, тук млади хора няма. Тогава вие не остарявайте, имайте стремеж да постигнете всичко, но не се стремете да го обсебите за себе си. Животът нека бъде във вас, както водата, която минава през чучура. Радвайте се, че водата е минала през вас. Един взема, втори, трети, четвърти, радвайте се. Както нещата излизат от Бога, така и през нас да минат. Това е истинският път на постижението. Ако ние това не разберем, ние ще останем такива дребнави хора, както досега. В дадения случай жените са минус, мъжете са плюс. Сегашните жени са почнали да стават плюс, а мъжете - минус. На някои жени са израснали мустаци. Една жена като гледа мъжа, казва: "Аз съм като мъжа, не искам да му слугувам." Тя счита слугуването като нещастие, а то е привилегия. Мъжът като работи, работи, казва: "Защо не съм като жената, само вкъщи да готвя." И той стане по-мекичък, в някое друго съществувание паднат мустаците, стане жена. Не че се изменя. В природата жената винаги си остава жена и мъжът винаги си остава мъж. Половете не може да се изменят. Женският полюс може да вземе формата на мъжа и мъжкият полюс може да вземе формата на жената, но мъжкият полюс си остава винаги мъж и женският винаги женски, формата на мъжкия принцип може да се измени, съдържанието може да се измени, но смисълът на мъжкия принцип никога не може да се измени. То е Божественото. Любовта винаги остава Любов, Мъдростта винаги остава Мъдрост и Истината винаги остава Истина. То е битието. Трябва да се радваме, че е така. Истината е винаги Истина. Туй, което освобождава всички същества в света, то е Истина. Туй, което дава светлина на всички същества без разлика, то е Мъдростта. Туй, което дава живот на всички същества даром, то е Любовта. Те съставят едно цяло битие.

Сега имате 365 деня в годината. Сегашната година показва, че този принцип е Божествен. 6-те е принцип на илюзиите, 5-те е принцип на противоречията. Колко е общият сбор от цифрите на годината? 1932 - общият сбор е 14.14 е число на самопожертване. Ти не може да разбереш дните, ако не си готов да жертвуваш от себе си. Всеки ден от годината си има специфично постижение. Ти не може кой да е ден от годината да употребиш за търговия или за музика.Всеки ден си има свое предназначение. В природата всеки ден има различна енергия. Всичките дни са разпределени. Във всеки ден различни разумни същества функционират. За пример в един месец функционират едни същества, в друг - други. Следователно дните се различават. Онези, които искат да постигнат нещо, трябва да имат приятели в невидимия свят. Като имаш приятели между професорите, като се съберат, тоя ще каже една добра дума за тебе, той е на твоя страна. Щом нямаш никого, професорите ще те гледат подозрително. В невидимия свят ако имаш само един, който е разположен към тебе, той ще каже една блага дума за тебе. Но за да каже, те трябва да разчитат на вашия ум.

Преди всичко ние желаем всички хора да мислят право. Да мисля право, аз искам онова, което зная в Божественото, да изнеса Божественото знание да ви ползува, да ви дам подтик. Ако дам този подтик, то е за мое благо. - "Защо Учителят говори така?" - Аз ви говоря, за да не спъна себе си. Най-първо, за да не спъна Божието дело, второ, да не спъна себе си, и трето, да не спъна вас. Три неща имам предвид. Първо, да не спъна Божественото, второ, да не спъна себе си, и трето, да не спъна вас. И във вас същото трябва да бъде: Божественото не трябва да спъвате. На Божественото дайте ход. Жертва навсякъде се изисква. И в тази жертва ще добиете стократно. Няма нито един от вас, казал е Христос, който да даде жертва, и да не получи стократно и в този, и в бъдещия живот.

Та казвам: Годината има 12 месеца. За какво ще посветите всеки месец? Първия месец за какво ще посветите? Ако ви дам като задача, за какво ще посветите всеки месец? Най-първо ще посветите четири месеца за Бога, четири месеца за себе си и четири за вашите ближни. 3x4 прави 12. 4+4+4=12. За Бога да посветите нещо, то включва твоите интереси. Най-първо ще служиш на Бога, твоите интереси ще бъдат тил, а Божиите на първо място. Казвам едно нещо: Ти Божиите интереси в живота си никога не ги туряй на опашката. Винаги ги туряй в центъра, на централното място. Да кажем, първите четири месеца туриш за себе си, вторите - за Божественото и третите - за ближните си. Или може да туриш ближните отпред, после Божественото и най-после себе си. Но никога не туряй Божественото накрая. Казва Господ: "Аз съм алфа и омега." Алфа подразбира "Онзи, Който създавам". Аз съм алфа, а омега са ближните. Бог е Онзи, Който твори. Всичко туй трябва да бъде в центъра. Като казвам аз, разбирам Бог, Който живее в мене. Като казвам ближните, пак разбирам Бога, Който живее в ближните. Аз съм начало, Бог, Който живее в моите ближни, Той е тил. Тази идея непременно трябва да държите във вашите умове, за да бъде. Казваш: "Аз искам всичко да направя." То е неопределена идея. Кажи: "Бог може всичко да направи." Той всичко е направил, няма какво да направи, Бог е направил. В дадения случай аз искам да работя, чрез Бога аз да създам рай. Хората нищо не трябва да знаят какво Бог е направил, нито да ги убеждавам какво Бог може да направи. Но пред хората аз трябва да покажа какво Господ чрез мене може да направи. Казвам: Ти вярваш ли в Бога какво може да направи? Какво Бог е направил, не зная, аз ще ти покажа какво аз мога да направя, какво Господ чрез мене може да направи. Дрехите му са съдрани. Купувам му нови дрехи. Виждам, че няма хляб, угощавам го. - "Ти вярваш ли в Бога?" - В себе си вярвам. То е механическо разбиране. Аз вярвам само в себе си, вярвам в Бога, Който в мене живее. Бог, Който живее вън от мене, не съм Го намерил. Ако някой може да покаже този Господ отвън, разбирам, но аз не съм Го намерил още. Някой казва: "Господ е в природата." Но то е отражение. Ти чувствуваш твоя Господ проектиран навън в природата. Ти още не знаеш този Господ, Който живее в природата. Аз проектирам Бога. Туй, което аз чувствувам, проектирам. Ние знаем засега само това, което ние преживяваме. Ние трябва да започнем от нашите вътрешни преживявания, не от мимолетните.

Ще се освободите после и от закона на греха. Грехът е завършен процес. Има същества, които още не са го разбрали. Вие няма да казвате, че съществува грях. Вие изхвърлете греха. Съществува един завършен процес, грехът не съществува в цялото битие. Ти изхвърли греха. После казваш: "Може да не стане." Може да не стане, ако не знаеш; ако знаеш, ще стане. Нещата не стават, понеже не ги знаем. Аз съм привеждал този пример. Отива една комисия при един богаташ, говорят му за Бога, той изважда сто долара и им дава. Казват: "Много скържав." Отиват други, по 50-60 долара им дава. Отива една комисия от високопоставени дами, облечени хубаво, с пръстени, на тях им дава хиляда долара. Отива една красива мома, хваща го за ръката, той изважда и дава сто хиляди долара. Питам сега: Де работи Господ? Тя казва: "Ти на моя Господ ще дадеш." Погледне го в очите и той казва: "Заповядайте, на ваше разположение съм."Сега, по някой път вие мязате на тези, на които дал сто долара, мязате на високопоставена комисия почтени дами и най-после трябва да мязате на онази млада мома, която, като го хванала, го раздрусала и на която дал сто хиляди долара. Съществува закон. Да вярваш, то е закон. Ако не съществува законът, няма какво да ви разправям. Аз не искам да ви го натрапвам, защото то ще бъде по закон.

Един американец от Ню Йорк, който изучавал закона на опуленс3, неговият учител го учил на този закон как работи. Най-после той турил една грамадна сума, която не му е дадена. Като не дошла сумата точно навреме, той напуща Ню Йорк, обезсърчил се, отива в Калифорния в едно малко градче, което един циклон разрушава и една греда му счупва крака. Като пада, вижда един чек от сто хиляди долара. Бог всякога ще ти даде онова, което искаш, но ще ти счупи крака. Няма какво да се сърдиш, няма какво да се определя известно време. Никога не определяйте времето, понеже не знаете кога е щастливият момент. Ако вземете 1,2, 3, 4, 5,6,7, 8,9,10 - кои са щастливите числа? Човек е направен в шестия ден, значи е направен в деня на илюзиите. И от тогава до сега е все така. Кои са направени в петия ден, кои са направени в четвъртия ден, в третия, във втория? В първия ден какво е направено? Казвам: Има специфични числа. Ако ти се съсредоточиш, трябва да знаеш числата към коя категория спадат, с коя категория същества е свързано едно число, за да може да оживее в тебе. 6 - това е човекът. [шестолъчна звезда] - това е соломоновият знак. То е човекът, то е разумът. 7 е свещено число. В седмия ден Бог си почина. Тогава трябва да знае човек силата на седмия ден, силата на почивката. Почивката винаги разбира едно изобилие. Почивката подразбира ден на любовта. Това е седмият ден. Всякога разумното в света е почиване. Разумният живот дошъл в човека, в шестия ден дойде разумният живот, формата на човека. Съзнанието на човека да стане жива душа дойде в шестия ден. Който разбира шестия ден, той има поляризиране. В шестия ден се създадоха мъжът и жената.

Сега да чуем края на нещата. Аз ви говорих какво вие може да направите от вас. Да кажем, някой от вас, който е богат, колко пари може да събере в годината? Вие искате да ви се даде. Колко пари? Досега от това, което сте спечелили, нито един от вас не е дал една десета от спечеленото. Вие спечелите един милион. Колко ще дадете? - Сто хиляди. Десет души искат пълен милион. Колко ще дадете от милиона? Ако цяла година вие се заемете, може ли да спечелите един милион? То е една възможност. Ние говорим само за възможности, дали може да се реализира. Възможно е, има скрити богатства в земята. Ако вие сте чувствителен субект, може да намерите заровеното, доста злато има. Човек не е достатъчно съзнателен, не може да намери тези богатства. Всякога помнете едно нещо: Не може да успяваш, ако не работиш. Никога не може да успяваш прогресивно, ако не жертвуваш една десета от онова, което печелиш, за Бога. Ще претърпиш една криза. Каквото печелиш, една десета трябва да го дадеш за Бога. Туй трябва да го имате като закон. Ако искаш да бъдеш съвършен, всичко трябва да жертвуваш. Всичко ще дадеш, всичко ще получиш. Ще започнеш със закона една десета от това, което печелиш, ще го туриш в движение. Тази мисъл ще я туриш като подкваса в твоя живот. Тя ще ти бъде тил. Тя е, която ще те подкваси. Ако ти си професор, предаваш лекциите си с пари, като дойде десетият ден, даром ще даваш. Първия ден с пари, втория с пари, дойде десетият - даром. Концерти даваш. Девет концерта за тебе, един за Господа. Пишеш книги, девет книги за тебе, една за Господа. Вие искате да печелите. Всички ония хора, които са забогатели, са спазвали този закон съзнателно или несъзнателно. После да се сърдиш. Давайте, за да ви се даде.

Първото нещо, туй да се научите по закона на любовта, по закона на постъпките всякога трябва да бъдем щедри. То е благородство. Като срещнеш някого, ти да имаш жест. Всеки един от вас казва: "Аз нямам това." Аз съм срещал, искат нещо от мене. Това не се отнася само за пари. Но по някой път аз не искам да дам, имам известни съображения, понеже този човек започва да вярва в мене повече, отколкото в Бога. Ще се спъне в своето развитие. Той вярва в мене повече, отколкото в Бога. Хубаво, докато съм тук, ами като замина, какво ще прави? Аз всякога не мога да давам. Той трябва да се научи в онзи велик закон в света. Всички трябва да вярвате в този велик закон. Всичките хора са носители, проявление на Бога.

Но да се върнем: Първото нещо, направете лицата си красиви, дробовете си здрави, стомахът добре да смила храната. После имайте една зорка мисъл, положителна, изключвайте всичките противоречия. Гледайте да ги примирите. След туй във вашите чувства трябва да внесете любовта. Не спирайте вашата канализация. Дайте ход на любовта да се прояви. Бъдете верни на себе си. Бъдете такива, каквито Господ ви е създал. Не бъдете такива, каквито Господ не ви е създал, но каквито сте направени. Аз не искам сега да имате хиляда лева и да направите едно угощение, да се поставите в изкушение. Когато имате изобилно, давайте изобилно; когато нямате изобилно, пак изобилно давайте мислено. Някой казва така: "Ако ми даде Господ, ще дам." Много хора казват: "Ако ми даде Господ, ще дам." Ще пазите три правила: Бъдете изправни в Любовта. Каквото обещаете в Любовта, направете го. Каквото обещаете в Мъдростта, направете го. Каквото обещаете в Истината, направете го. Никога не изменяйте. Дойде ли една красива мисъл, изпълнете я, не разправяйте, но направете един опит, каквито и да бъдат последствията. Може да има лоши резултати, направете го.

Отива един индуски ученик при един велик учител в Индия и казва: "Какво трябва да правя?" Той казва: "Ще идеш при един военен и ще му удариш една плесница. Ще идеш при един философ и на него ще удариш плесница и най-после ще идеш при един светия и на него ще удариш една плесница. Отива ученикът при военния и му удря една плесница." Военният му удря две и го поваля на земята и казва: "Кажи на учителя си." Отива при философа, който се занимавал, удря му една плесница, той дигнал ръката, да му удари, но помислил, че има задача да разрешава и свалил ръката си, без да го удари. Като ударил плесница на светията, той даже не почувствувал. Казвам, първото е по закон: който те удари, удари му и ти. Учителят тогава му обяснил, че военният е мойсеевият закон: "Око за око, зъб за зъб". Вторият е, който иска да работи със закона на любовта, а третият е, който служи на Бога. Праща ученика да попита светията ударил ли го някой. Той казал: "Не съм усетил."

Казвам сега: Трябва да бъдете смели. Да бъдете готови да ударите една плесница на военния, макар той да ви удари две. Пък и на философа да ударите, и на светията да ударите. Да направите един опит. Някой път нещо заради тебе ще научиш. Ще бъдеш като светията, нищо да не те интересува. Някой път ти защищаваш своите права. Ако си военен, защищавай правата си. Ако си философ, подигни си ръката да удариш и пак я свали, гледай си работата, пък ако си светия, никак не обръщай внимание. Ето една философия. По ум трябва да бъдете като светията, по сърце трябва да бъдете като философа, по постъпки трябва да бъдете като военния. Тия трите качества. Трябва да бъдете смели. То е послушание. Като ти каже Господ да направиш нещо, ще го направиш, макар да е военно. Военният казва: "Така не се бие. Ти ако дойде при мене за една плесница, две давам." философът казва: "Аз не си губя времето, за днешния ден много работа имам." Какъв е днешният ден? - Понеделник. Той е ден на месечината.В понеделник какво правите? Опирате си дрехите. Щом дойде понеделник, правете същото нещо в сърцето си, ума си, чистете. Вторник като дойде, какво правите? На работа.

Казвам: Цялата глава нали прочетохте. Вие имате грамадна сила, която Бог вложил в ума ви. Разумна сила, която човек трябва да употреби за добро за своя ум. За сърцето е дадена друга сила. Цял един свят, и тя може да се употреби за добро. Най-после твоята воля за бъдеще. Ще ви говоря какво съчетание може да има между ума и сърцето. Какво трябва да направите с туй съчетание. Не месете туй, с което вие знаете. Някои работи може да ви говоря, не искам да повтарям, да се повтарят нещата. Казвате: "Да бъдем добри." За мене думата "да бъдем добри" е неразбрана.- "Да се обичаме" - и това е неразбрано. Аз разбирам да обичаш - да го правиш. Значи, което не правиш, то е неразбиране. Светът е велик. То е друго неразбиране. Казва: "Безброй са звездите." Може да има няколко хиляди звезди. Може да се прочетат. - Ама имало невидими звезди. Казват астролозите друг принцип: "Туй, което мога да схвана със съзнанието си, то оживява в мене." Сърцето трябва да оживее в мене, да го чувствуваме като живо. Вие познавате един човек, ако се образува една връзка между вас. Наричам хармонична връзка тази, като те срещне един човек, да му е приятно, че те е срещнал и тебе да ти е приятно. Твоето сърце малко се свие и неговото сърце се свие. Като се срещнете, вашият ум трябва да бъде отворен, вашето сърце трябва да бъде отворено и вашата воля трябва да бъде отворена. Трябва да има Божествена връзка. Връзка трябва да има. Няма ли тази връзка, хората остават винаги чужди едни на други. Казвате: "Не ме обича този човек." Думата "не ме обича" не я разбира. Не я казвайте. Някой човек не ме обича, друг иде в къщата, понеже има хубава дъщеря. Или идва, защото жена му е красива; той е богат и няма доверие. "Той не ме обича, казва, може да задигне нещо." Или отивам като човек, който проси. Той не иска да го безпокоя. Всякога, когато хората очакват да занесеш нещо, ти си добре дошъл. Следователно бъдете хора със запалени свещи. Свещта ви да гори. Не отивайте в един дом, когато сте болен. Не отивайте при ваш приятел, когато сте разтревожен. Не отивайте при ваш приятел, когато сте озлобен. Ако искате едно свещено правило: стой в гората, ходи, оплаквай се, ходи между камъните. Когато умът ти е спокоен, сърцето ти свободно, иди при приятеля, хвани го за ръката и ти ще бъдеш добре дошъл. Сега искам всички да влезем при Бога, ще отидем с любов, със знание, със свобода. Бог такива обича. Умът да е готов да възприеме Божието знание. Да идем при Бога с отворени сърца, да възприемем Неговата Любов. Да отидем при Бога с отворени умове, да възприемем Неговата Мъдрост. Да ида при Бога с моята воля, готов да изпълня това, което Той иска, да извършим волята Му. Казвам: Тогава ще бъдем свободни. Не се ограничавайте. Защото някой път констатирам, че има големи ограничения. Естествено между нас трябва да съществуват ограничения, много естествени ограничения, наслоени от хиляди поколения. Гледайте да се освободите от ограниченията. Поддържайте Божественото. Защото, ако Бог е на ваша страна, всички врати ще се отворят. Ако ви обичат, добре е; ако не ви обичат, пак е добре. Ако ви почитат, добре; ако не ви почитат, пак е добре. Не мислете, че аз казвам, че не може, но същевременно, като ти е неприятно, разсъждаваш, отдели неприятността като нещо обективно, разглеждай я отделно от тебе, не се солидаризирай, отдели я, разглеждай я спокойно.

Та казвам: В новия живот трябва да се създадат нови условия. Светът само по този начин може да се подобри. Ако всички бяхте готови, сега щеше да дойде спасението, освобождението на целия свят, но хората не са готови. Ако днес се даде богатство на хората, ако днес се даде свобода на хората, те не са готови да служат на Бога. Всеки иска да ги вземе за себе си, както той иска. Нали Бог ги е създал и Бог ги е оставил на Провидението, да носят своите последствия. Как ще се поправи светът? Този път, по който вървим, само така може да се поправи светът. Имаме правила за един щастлив дом; как да се раждат деца, имаме правила. Каква религия трябва да има в света? Тя трябва да бъде религия на любовта, на знание без заблуждение, религия на свободата. Да не правим никакво различие, всички народи, всички хора да ги считаме творение на Бога, в които Бог работи. Един народ е подигнат, но всички народи с времето ще се подигнат. Един човек може да е прост, но всяка душа има заложби да вижда Божественото във вас. Големи заложби има за бъдеще ангели да станете. Някои от вас сте кандидати за ангели, някои от вас сте кандидати за светии, някои от вас сте кандидати за гениални, някои от вас сте кандидати за талантливи, някои сте кандидати за обикновени. Жажда трябва да има у вас, жажда, както у гладния, жажда за познание на любовта, за познание на Божията Мъдрост и Божията Истина. Жажда трябва да има в човешката душа. Така може да се постигнат нещата. Защото пътят на истината за добрите хора е път на всички постижения. Но пътят на истината за онези, който не разбират закона, е път за всичките нещастия в света. Следователно, ако вървим с познаване пътя на истината, ще бъде път на освобождение. Ако вървим с незнание, ще бъде път на заробване. Защото в човека грехът се ражда от неестествените желания да употребим знанието само за себе си. Хората искаха да станат като Бога, То е външната страна. В Бога има друга страна, за която хората нищо не знаят. Тази страна сега хората изучават. Хората не бяха се научили да жертвуват всичко за Бога. Сега се учат на това.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на единния, вечния Бог на живота.

Втора съборна беседа, държана от Учителя на 29 август 1932 г., понеделник, 5 ч. София, Изгрев



1 аржан конте - "налични пари, в брой"
2 дряхнал - (книж. остар.) отпаднал, немощен, слаб, грохнал
3 opulence - книж. изобилие, богатство, разкош

* Забележка от издателя: Думи за поправка - неясни са. Някои, които се подразбират от израза и ги нямаше са заградени и потъмнени.

Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Усърден работник
  • 10274 Мнения:

Публикувано 16 февруари 2014 - 19:04

От книгата "Видяхме славата", Съборни беседи. 1932 г.
Издание на ALPHA-DAR, 1999 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ТРИ ПЪТЯ


„Добрата молитва"

„ 91 псалом "

„Пътят на живота"

„Отче наш"

„Молитвата на Царството"

Ще чета втора глава от Евангелието на Матея.

„Духът Божий."

Има три пътя, по които човек може да се добере до онова, което търси. Докато намери тия трите пътя, има един подготвителен период. В миналото той е бил дълъг, не е така лесно човек да намери истината. Както не е лесно човек да забогатее, както не е лесно човек да стане учен, както не е лесно човек да бъде силен. Лесно се говори, но само дългото време ще внесе в човешката душа истинските придобивки. Може би някой царски син не чака така, за да си осъществи желанията, но все пак и царските синове чакат да вземат трона, да управляват. Или както богатите синове чакат баща си да замине за другия свят и да вземат богатството. По някой път и религиозните хора очакват. Вярно е, но това не е естествен път. Аз наричам този път изкуствен, патологически път. Да чакаш да умре баща ти и да вземеш парите, това е патология. Синът не трябва да чака баща му да умре и да вземе парите, ами трябва да се стегне и да работи. Сега думата „работа" е свещена. Без работа никой не може да се повдигне. Работата е свещеното, което Бог е дал на душата, и човек трябва да се научи да работи. Всичката мъчнотия седи в това, че хората не искат да работят. Първоначално всички същества, които са дошли на земята, са били крайно инертни. Живите организми, млекопитаещите са били крайно инертни, или туй, което ние наричаме мързел. После трябва да се подготви човешкият ум, трябва да се подготви човешкото сърце трябва да се подготви и самият живот или човешката воля. Под думата воля и вие мислите, както сега се разбира, че тя разваля сърцето. Волята иска да постигнете това, което желаете и мислите. Воля е туй, което желаете да го постигнете, то е воля. Когато ти мислиш, когато ти желаеш и чувствуваш нещо и искаш да го постигнеш, ти имаш воля. Щом чувствуваш право и щом мислиш право, няма какво да питаш, имаш ли време, нямаш ли време. Щом мислиш, щом имаш условия да мислиш, щом чувствуваш, щом имаш условия да чувствуваш, имаш условия да постигнеш. Туй постижение няма да бъде като махане с ръка. Ти няма защо да махаш ръка като Мойсей. Той като махна с тоягата си, отвори се Червеното море. Цялата нощ духа вятър и започнаха да минават, но все таки и евреите трябваше да работят. С махане Мойсей не можеше да пренесе евреите от единия край на другия. Мойсей можеше да отвори морето, но еврейският народ трябваше да мине по дъното на морето. Сега някой път някои са прави, като казват защо Господ не направи така, че не само да се отвори морето, но от единия край до другия край да отидат евреите. Но все таки, с каквото и да е превозно средство, по какъвто и да е начин, все трябваше да минат, те не можеха да минат изведнъж „але пасе". Усилия трябваше да положат. Както е на френски този знак „але", „ал", първата буква „а" може да означава началото на движението. Ти може да вземеш първата крачка, но трябва да се движиш напред. Първата гласна буква означава разумното в движението, „а" е разумното в света. Ти можеш да произнесеш първата буква, когато започнеш да се движиш правилно. Ти започваш с първата буква. Тази буква в еврейския език е съгласна. Алеф в еврейския е съгласна, а в модерните езици е гласна. Алефът едно време не е знаел да говори, сега е проговорил, учен е станал. Алефът едно време слуга е бил, сега като се е научил, в западните народи започнал да говори, лекции държи.

Та казвам, големите стъпки, всичките стъпки дори, са в чувствата на хората. Там всичките са се възпитавали, затова трябва да разбираме дълбочината на нашето сърце. Без туй, правилното разбиране, има възможност човек всякога да се спре на пътя. В миналото много ученици са се спъвали. При Христа 72 ученика са се спънали. Само 12 души са останали и са вървели по пътя. Сега този път в едно отношение е един от най-лесните пътища, в друго отношение е най-мъчен. Ако го познавате, е най-лесен, ако не го познавате, е най-трудия, в който някога можете да влезете, защото аз бих ви го представил тъй. Той е обрасъл от двете страни с тръни, при най-малкото помръдване, ако не сте внимателни, някоя драка ще ви закачи. Като вървите непреривно по пътя, възможно е от дрехите да не остане нищо. Ще трябва да се връщате, дрехи нямате, най-после съвсем ще оголеете, ще кажете, че в този живот няма да го бъде, хайде в друг живот, когато се преродите. Хубаво е, тази утеха е много добра, че в другия живот, като дойдете отново, ще знаете по кой път да вървите. То е сегашното разбиране. Казвам, трябва да си създадете условия. Да кажем, вие седите и ако сте гладни, ако сте скръбни, искате да свършите, нямате пари, а имате хиляди вътрешни желания, които занимават ума. Някой проповядва Истината, а вие сте жадни. Водата седи в ума ви. Проповядвате за Истината, за Бога, но в ума ви седи хлябът. Хлябът има за цел да направи човека. Щом някой път се наядете или преядете, казвате: „Чакай малко да се смели храната, да съм разположен, да разбирам истината." Когато е гладен лошо, когато е преситен пак лошо. Има едно положение, човек трябва донякъде да е сит, но има един друг глад, за който говорим гладът за знанието. Съществуват в света глад за любов, глад за знание, глад за свобода, глад за хляб. Като те напече този глад, не може да си намериш място. Както някой път, когато те боли крак, упражняваш се. Ти казваш: „Кой ще ходи на гимнастика, вече съм възрастен човек, децата да го правят." Но като те хване болестта, въртиш се на леглото, лягаш, ставаш, вдигаш си ръцете нагоре, надолу, хващаш се за корема и т. н. Това е гимнастика клякане на една страна, на друга страна. Легнеш на гърба, на корема, обърнеш се на лявата страна, на дясната страна. Цялата нощ правиш гимнастически упражнения и то от най-хубавите. После казваш: „Не можах цяла вечер да спя". Защо? От гимнастика. Та помнете едно нещо:

Природата е толкова умна, тя няма да ви остави свободни, никога да не изпълните един неин проект. Тя може като майка да отстъпи някъде, вие може да мислите, че сте я надхитрили, но тя ще ви застави с в лихвите да платите четирикратно. И втори път ще знаете, че с нея вземане-даване, как да е не може аржан конте. Ще платите, за да бъдете един почтен платец.

Вие може да мислите, че може и другояче. „Бог е Любов" казвате. Той е любов за разумните, Той е всемъдър, пак за разумните, той дава свобода на разумните. За онези, които не са разумни, Господ има друго лице. Като не следват тия три пътя, Господ показва другото лице. Мислите, че другото лице на Господа всички го познават. Няма някой от вас, който да не познава туй, което наричат съдба, болести и страдания. Това е другото лице на Бога. Господ, като изпра-ща пророка, казва: „Ще идеш да изпълниш волята Ми, тъй както съм казал. Да не се колебаеш с ума си, да не правиш зло, ще те смутя и ще ме видиш такъв, какъвто не съм, ако нищо не можеш да свършиш."

После вие трябва да имате една ясна вътрешна представа за Бога. То е едно правило, тъй както трябва да имате ясно понятие за слънцето, отдето животът произтича. Или трябва да имате ясна представа за земята, на която живеете. Или трябва да имате ясна представа за въздуха, който дишате. Човек трябва да има една вътрешна, ясна представа в съзнанието си за Него, не да определяте какво нещо е Бог. Бог се проявява във формата и в съдържанието на нещата. Съпоставянето, образуването на формата, то е вече интелигентност, съдържанието е смисълът, но Бог е повече от това. Сега това са въпроси, които сте проучвали. Това са въпроси, за които цели томове са написани, няма какво да се говори форма, съдържание и смисъл. Върху тях няма какво да се спирам. Красивото, хубостта, това е красивата мома. Няма никой от вас, който от младини досега, като види красиво, да не се влияе от него, всеки иска да бъде красив. Има нещо привлекателно в онази красива мома, има нещо много красиво, приятно в красивия момък. Много хубаво нещо е и съдържанието, силата, която е в този момък. Онази, силната, красивата мома, която всичко прави, най-после умната мома, интелигентната мома, във всичко така умно постъпва, че ви е приятно. Има нещо в говора, в постъпките, в начина на живот, в маниерите, нещо много приятно. Има моми, които, като идват у вас, вие желаете все така да идват. Така да веселят всичките хора. Такава мома, хубава и весела, на всички въздействува благоприятно. Предстои ви да бъдете господари на формата, да бъдете господари на материята, да можете да си служите с нея. Да бъдете господари на силата, която притежавате, да бъдете господари на вашите мисли.

Тепърва трябва да влезете в Божествената школа. Тъй както сте учили досега, то е само приготовление. Вие от хиляди години сте били в подготвителната школа като предисловие, а сега трябва да учите. Вие мислите, че много работи знаете. Знаете много работи. В сравнение с животните вие сте божества, но в сравнение с ония, по-горните същества, в сравнение с тях, вие сте в положението на животните, както животните са спрямо вас. Ние казваме, че някой човек е силен. В какво седи силата? Можел да вдигне 100 килограма, 200 килограма. Що са 200 килограма? Една машина може да вдигне 10 000 тона. Не зная дали една машина може да вдигне 100 тона, но мисля, че може. Даже в умствено отношение тия, напредналите същества имат сила, че на ръката си едно такова същество да хване земята, да я вдигне като топка, да я хвърли в пространството. Аз мога да ви кажа, че нашата земя се върти по единствената причина, че тия напреднали същества си играят с нея. Всяко същество я вземе, хвърли я, тя върви. Хване я друго, хвърли я. Всички същества си играят в пространството и тя върви.

Аз така го обяснявам на вас, но не е баш така. Но да ви говоря нагледно Земята е като играчка за такива напреднали същества. Те я хвърлят като една игра, както децата чертаят кръг и хвърлят топката така те са се наредили и играят с нас. Тяхната игра ние наричаме Разумен свят. Ако вземете всичко това в буквалния смисъл, вие ще се спънете, то не е вярно. Когато казвам, че човек всичко може, то е в даден случай, в даден кръг; в дадени условия той знае и може всичко. Той знае всичко по математика, има известни задачи, които и математиците не знаят. За пример вие имате една дроб. Нали сте учили в аритметиката за дроби. Това е 1/2 дроб, една втора, но то е много общо казано. Да допуснем, че една много хубава ябълка, тежи един килограм, хайде да не е килограм, поне да е близо до килограм. Разрязвате ябълката на две части, имате 2/2, но тези две части не са еднакви. Тази страна, която е печена от слънцето, е по-сочна и по-сладка, отколкото онази, която не е печена. Ако аз ви дам печената част, вие мислите ли, че разбирате дробите? Вие, като погледнете другата част, разбирате, че е по-добра, значи двете половини не са реални. Или когато в даден случай единицата от известна способност или известно чувство функционира, в малко количество те се различават. Зависи с каква способност те функционират. Ако ти се самонаблюдаваш, или наблюдаваш някого и казваш, че спрямо еди кого си не постъпваш право, това не е наука по следната причина: яйцето може да бъде всякога прясно, ако го ядеш. Но ако ще туриш яйцето под квачката да се мъти, то ще се из мъти, ако не е прясно. Яйцето трябва да се развали, съвършено да се развали. Ако не се развали, не може да се измъти. По някой път вие питате. Много ваши работи трябва да се измътят. Ако вие искате вашите работи да станат пресни, то ще имате яйца за ядене. Сега не можете да разберете защо трябва да се размъти едно яйце, защо трябва да се развали, за да се измъти. Вие размътени яйца яли ли сте? Смешни работи има. Децата в село обичат захар. Ако някое дете бръкне под квачката, извади размътеното яйце, станало почти пиле, даде го на бакалина и той му даде 2 -3 бучки захар. Той евтино взел яйцето. Бакалинът, като счупи яйцето вижда, че пиле е взел. Често и на вас в света ви продават размътени яйца. И ние мислим, че са пресни. Колко наши идеи са недоносчета. Не бутайте яйцето под квачката, оставете го да се измъти, не го давайте на бакалина. Вие като дадете веднъж размътеното яйце, втори път бакалинът няма да го вземе на доверие. Като го занесете втори път, той го тури на високо, срещу слънцето и казва: „От квачката си взел това яйце".

Това са сравнения, аналогии, които са потребни. Трябва да ги преведем. За да разберем нашия вътрешен живот, трябва едно разбиране. За пример вие искате да станете богати. Имате идеята, че сте богати или може да имате идеята, че имате знания. Какво от това, че знаете? Дотолкоз, доколкото можете да употребите богатството в живота отвън, дотолкоз, доколкото можете да употребите знанието отвън, и любовта, която можете да употребите любовта може да се употреби като сила дотолкова ще имате постижения. Как можете да турите любовта в работа? Като дойде любовта, вие трябва да станете слуги; не станете ли, тя господари не иска и си заминава. Дойде ли знанието, вие трябва да станете слуги; ще учите, ще вземете книгата; ще учите, ще бъдете слуги на знанието. Дойде ли свободата и там ще ходите. Вие като не сте свободни, букаи са ви сложили в затвора. Снемат ли ви букаите, горе по планините ще ходите на свобода. Казвам: Трябва всички да бъдете свободни във вашите чувства, трябва всички да бъдете свободни във вашите мисли, и трябва всички да бъдете свободни във вашите постъпки. Това са елементи, на които трябва да разчитате през целия ваш живот. Аз имам ред наблюдения. Идва при мене едно бедно момиче, 10 12 годишно, иска помощ от мене. Аз нямам нищо в джоба си, но зная начина, по който мога да помогна. То е възпитано по съвсем друг начин. От благородно семейство е, но осиромашали. Казвам на това малко момиче: Ще идеш да целунеш онзи господин, ще го прегърнеш и твоите работи ще се оправят. То се стъписа. Казва: „Майка ми така не ме е възпитавала. Как не те е срам да поискаш от мене това!" Казвам: Ти просиш, ще отидеш, ще целунеш еди кого си, ще се уреди работата. Тя не иска да го целуне, не иска да го прегърне. Казвам: Тогава работите ти няма да се уредят. Ако тя иде и прегърне, и целуне този човек, работите й ще се уредят. Аз й говоря истината. Може да го целуне, може да го прегърне. Този човек може и да й удари две плесници, но той е дошъл до едно тъжно положение. Той е нещастен богат е, а няма кой да го обича. Започнало да копнее за ласка сърцето му. Гледа в дома си, все теглят пари, слугите теглят, но той копнее някой да го обича. Казвам: Иди, занеси този лъч в неговата душа. Този човек ще се отвори и Бог чрез него ще ти даде всичко, затова Бог го е приготвил. Мнозина от вас казвате: „Как Господ ще ни помогне?" Намерете някой нещастен богат човек, целунете го, прегърнете го, кажете му една блага дума и той ще ви помогне. Но вие философствувате и казвате: „Време ли е, дали е волята Божия, дали е това, дали е онова."

Ние ще закъснеем. Да идем сега на упражненията, после пак да се върнем на работа тук. Да изговорим тази формула: „Пътят на живота, пътят на знанието и пътят на свободата са пътищата на Божията слава."

(След като направихме гимнастическите упражнения, Учителят продължи в салона.)

Сега се изискват няколко елементарни работи, кои-то никак не трябва да изпущате от ума си. Когато един ученик смята, трябва да взема предвид елементарните работи на аритметиката и математиката. Ако той не туря знак (-) или (+), тогава няма да знае какво да прави. Трябва да турите всички знаци. Много пъти наблюдавам хора да пропущат знаците. Ще турите знака минус, плюс, равенство, после има и разни методи в смятането. Сега ще преведем. Първо във вашия ум, във вас седи идеята, че най-после ще трябва да бъдете добри. На колко милиона години трябва да ви дойде тази идея в главата? Вие искате да станете учени хора. То е процес непреривен. Знанието не е нещо, което може да се вложи в един ден. То е непреривен процес. Следователно на вас трябва да ви е приятно, че учите. Затуй малкото, което сега придобиете, е от голямо значение за бъдещето. Живот, знание, свобода се придобиват по капчица. Виждам в природата този закон човек е малък, после придобива, расте, физически расте. След като спре физическия ръст, човек започва чувствено да расте. Значи има три етапа на растене. Някой път спре и мисълта. На някои хора спре мисълта и не знаят какво да правят. Върнете се назад, заживеете с миналото. Старият човек не може да разбира нещата както трябва. Той наместо да разбира, се смалява. Старият човек, като се върне обратно в тялото, започне да се смалява, смалява, и като се смали, заминава на разходка, качи се на автомобила и заминава за невидимия свят. В туй заминаване той разбира онези, които остават близките му; подире близките му плачат за него. Това показва, че той живее в духовния свят. В духовния свят има изобилно вода. Той за да покаже, че е там, живите плачат за него. По малко сълзи пращат подарък. От сълзите на този свят там се образуват пороища. Ако той останеше да живее с тия сълзи, неговата работа е свършена. Той не може да напредва само с тях. Светът е богат с вода. Това са символи. Представете си, че у вас има желание да съградите хубава къща. Вие трябва да изучавате основните правила на градежа, да изберете материала, грубия материал, мобилировката всичко туй трябва да го имате, ако искате да живеете добре. После план ще имате за прозорзците, за вратите, всичко туй ще се нареди. Някой може да каже: „Нямам къща, къде да живея?" Само простият човек може така да мисли. Човек, който се занимава с Любовта, той трябва да бъде много учен човек. Като дойдете до Любовта, с всичкото знание, което имате, ще считате, че нищо не знаете. Любовта, като дойде, носи най-голямото знание със себе си. Тя, като ви погледне, мисли, че много знаете и ще ви даде трудна задача и ще види, че не можете да я разрешите. За пример учен сте, свършили сте два факултета, даде ви простата задача: имате дете, но то не ви слуша, не се подчинява. Учен човек сте, а не можете да разрешите тази задача с детето. Много работи знаете, но с една проста задача, с едно дете не можете да се справите. Една задача е това дете. Вземе някой от вас едно парче по музика, гледа, гледа, не знае как да се справи с него. Истинският музикант не се чуди, за него е лесна работа. И без много упражнения свири човекът. Животът е едно класическо парче, което трябва да свирите, да знаете основния закон. Сега казвате: „Оставете, то ще се промисли". Под думата „промисъл" ние разбираме дадените условия при които човешкия ум или човешкото сърце или човешката воля може да се развиват. Това са условия, това е Божественият промисъл. В дадения случай съзнанието на Бога е будно. Дали ти вършиш Неговата воля или не, Той не се разправя. Тогава Бог като види, че се учиш, дава ти условия. Ако не се учиш, Той те оставя да носиш последствията на твоето неучене. Ти ще страдаш, докато се научиш да използуваш условията.

Търпението също не е лесна работа. За пример казали са ти една лоша дума и ти мислиш, че с туй са накърнили твоето достойнство, то е външно, донякъде отвън може да е така. Но, ако ти си изгубил равновесие, вътре се смутиш, тогава в невидимия свят знаят, че ти си един слаб човек. Ти казваш, че имаш вяра в Бога, казваш, че Го обичаш, но заради една малка работа ти се смутиш, разсърдиш се, станеш капризен, сърдиш се целия ден. Щом Господ те види, казва: „Едно невежо дете, което нищо не разбира." Сега не вземайте лично това. Вие ще се абстрахирате от вашата личност. Вашата личност е за вас. Личността на човека остава негова собственост. В даден случай ако вие чувствувате радост, вие едновременно я и съзнавате. Радостта е за вас. И друг може да се радва заедно с вас този, който ви обича. Скърбите, и ближните около вас и те скърбят. „Защо аз ще скърбя?" То е друг въпрос. Защо скърбите? Защото не се радвате. Защо се радвате? Защото не скърбите. Минус (-), това е скръб. Плюс (+), това е радост. Минус, това е скръб, един незавършен процес. Плюс, това е радост, един завършен процес. Изваден е сокът. Един плод, то е вече плюс. Един цвят, то е минус.

В света вие се ползувате от обонянието, както пчелиците, които изваждат сладчината от цветята. Те усещат аромата. Туй, което за човека не е полезно, за пчелите е полезно. Те изваждат нещо от цветята. Съществуват в природата известни признаци. Щом ти се безпокоиш, имаш минус, какво трябва да правиш? Ще туриш своята воля, тази линия | , то е едно движение към Бога. Туй движение е човешко, минусът (-) е човешко движение. Ти имаш стремеж да имаш богатство, ниви. То е един минус, понеже всички знаят, че ти като забогатееш, друг ще дойде да ти вземе богаството, ти ще бъдеш минус, той ще бъде плюс. За да не осиромашееш, ти трябва да разбираш това движение, този плюс, втората линия | , която отива към общия център на Битието. Ти ще държиш връзка с Бога. Не да мислиш Бога като личност, но в Него да живееш. Не може да познаеш Бога без любов, трябва да Го обичаш, за Бога трябва да ти трепти сърцето. Не както трепти сърцето на момъка към момата, защото там има нещо извратено; аз любовта на майката не мога да взема за образец, за да изясня любовта към Бога. Да имаш любов към Бога е хиляди пъти поблагородно, отколкото любовта на майката към детето. Нито любовта на момата, нито любовта на майката към детето, нито любовта на детето към бащата! Ти обичаш баща си, но ти му бъркаш в джоба. Бъркаш в джоба, обичаш Бога заради крушките, ябълките, заради дрешките. Не си дошъл до онова велико разбиране на Любовта. Има едно друго отношение към Бога. Защото Бог е направил света заради нас и всичко, което е направено за ядене, за пиене, всичко е вложено за нас. Ние, като не разбираме Божия закон, правим скандали вътре в дома. Учените хора правят скандали, културните хора правят скандали, религиозните хора правят скандали, няма човек, който да не прави скандали. И ангелите правят скандали, даже и боговете направиха един голям скандал. Една трета се наместиха на земята и по някой път ги шарят на общо основание. Някой път са много умни. Ние сме дошли в тяхното царство на изобилие и ни налагат. И сега живеете между ангели.

Сега да оставим това, да дойдем до същественото. Аз не искам да се занимавам с онова, което е за бъдещето. Малкото дете не обръща внимание на малкото момиче, то е на 5 години и ако вие му внушавате, че то трябва да се жени, ще го осакатите. То нищо не трябва да знае за женитбата. Внушите ли на туй момиче, че то трябва да се жени, отсега го покварявате. Някои поощряват и казват: „Ти трябва да станеш свят човек". Не поощрявайте това. Светостта е за светиите. Светостта не е за децата. За децата е чистотата. На детето ще разправяте за любов. Аз като говоря някой път за любовта, вие разбирате все такива работи, каквито вие познавате. Аз бях ви обяснил, но не искам, ще бъда крайно прозаичен, пък това и на мен е неприятно. Тъй както хората живеят на земята, те се намират в крайно заблуждение, което е дошло от грехопадението насам. Връзките между хората са неестествени. Целият съвременен строй е основан на неестествени връзки, вследствие на това ние виждаме резултатите какви са. Трябва най-напред да се възстановят естествените връзки, не трябва да си правим илюзии. Когато говорим за Истината, имам предвид да направим една връзка, да почувствуваме какво нещо е свободата. Да обичате свободата, че за нищо на света да не я размените. Когато говоря за Любовта, връзка трябва да се направи. Като дойдете до Любовта, ще знаете едно нещо: трябва слуга да станете, не господар. Ако не можете да станете слуга, вие Любовта никога не можете да намерите. И милиони години може да минат. Вие може много сълзи да пролеете, но ако сте господар, отдалеч ще мине и замине Любовта. Туй трябва да го знаете, пък ако не вярвате, ще се уверите. Аз съм се уверил в това. Аз го проверих, сто и едно на сто е така. Пък ако не вярвате, радвам се. Хора, които не вярват, ще имат случай един ден да опитат знанието, което имат. Ще опитат и ще видят. Ако станете слуга, добре. Вие искате да станете слуга, искате да намерите някой да ви обича, да заповядвате на Любовта. В Любовта господарството е абсолютно изключено. Единствената сила, която господствува, е Любовта. Тя господствува. Но тя, като те види, че си голям господар, тя ще те натовари, ще ти даде, колкото искаш.

Сега да остане идеята служи без пари. Служи не със залъгалки, но да служиш на онзи, когото обичаш. Този на когото слугуваш, той ще те направи безсмъртен, това значи да слугуваш. Онзи, на когото слугуваш, ти при него ще станеш учен човек, безсмъртен, богат. Ако слугуваш, ще придобиваш всичко. Ако не му слугуваш, ще бъдеш най-бедният човек в света и най-нещастният човек в света. От това правило няма изключение. Аз не говоря за слугуването, както вие служите. Има два вида слугуване: едно по закон искаш, не искаш, ще слугуваш. Аз говоря за доброволното слугуване. Тази идея трябва да остане основна, за да може да добиете знанието. Вие искате да бъдете щастливи. Има три неща, които ви трябват. Ние може да ви направим още днес щастливи. Много проста наука е. Тя е тъй проста, както когато лекарят дойде, треска имаш, даде ти 30 грама хинин, 30 грама рициново. Каже ти да направиш две-три изпотявания. Реално е, който знае, а който не знае, тресе го. Като мине треската, наяде се хубаво, пак го тресе. Някой път минават 5-6 месеца, докато отмине треската. Някой път и три години може да стои треската. Не храни треската. Треската я е страх от глада. Гладуването е ефикасен начин за лекуване. Хубаво е много силните хора да ядат. Слабите хора не трябва много да ядат. Не ставайте лакоми. И за знанието се отнася същото не туряйте в ума си повече знание, отколкото можете да носите. Не туряйте в сърцето си повече любов, отколкото можете да носите. Вие носили ли сте любовта на гърба си? Всички сте хора, които страдате от любов. Някой от любов страда, някой за любов страда. Аз съм гледал стари баби, набръчкано лицето, като се погледне, поклати глава и казва: „Каква бях едно време!" Въздъхне си. Казвам: Бабо, какво мислиш? „Синко, помислих си за баща си, за майка си." Залъгва ме. Не иска да каже. Аз я попитах: Не мислиш ли, бабо, да станеш млада мома. Тя се поусмихна: „Чул те Господ." Като станеш млада, какво ще правиш? Кипри се.

Ние не трябва да остаряваме. Ние трябва да се освободим от остаряването, от дряхлостта. Това е анормален живот. Който иска да се освободи от старостта, чрез закона на внушението може да го направи. Ти започваш да казваш: „Ще остарея, ще остарея." И като кажеш десет пъти или сто пъти, остаряваш. Всеки един от вас може да се подмлади. Най-първо да е будно съзнанието ти и всяка сутрин до 10 часа да казваш десет пъти „Ще се подмладя". От десет до дванайсет пъти да казваш „Аз ще се подмладя". Ти си кажеш: „Я се подмладя, я не." Не, „Аз ще се подмладя", нищо повече. Може да кажеш: „Дано стане." Че няма да стане, че не станало, какво от това? Някой път трябва да се радвате, че нещата не стават. Ти даваш дума на някой момък и не става, не се ожениш. Мислиш, че това е нещастие. То може да е едно благо. Че в какво е женитбата? Казваш: „Да бях се оженила него." Женитбата не е физически акт, но духовен. Ти щом кажеш „Аз ще се женя за някого", ти си се оженил вече. Ти като идеш в духовния свят, женен си. Като идеш в духовния свят, ще те посрещне твоята възлюблена, на която си дал дума в този свят да се ожениш и не си се оженил. Тази, първата, на която ти си обещал да се ожениш, ако ти заминеш по-рано, ти ще я посрещнеш. Ако тя замине по-рано, тя ще те посрещне. Казвам: Една връзка, дадена дума, помнете, никога не се разваля. Думите са велика сила. Казана дума, тя не се разваля. Казано е: „За всяка празна реч, ответ ще давате." Когато кажеш „Аз те обичам", отиде вече, ти си вързан. В този свят и в другия свят и сто чифта цървули да съдереш, не можеш да се отървеш. В този свят ако си свободен, то в другия свят, туй което си казал, ще стане. Сега туй го знайте в този свят. Мислите, че сте свободен. Но като влезете в другия свят, виждате, че не сте свободен. Трябва да се радвате, че е така. За всяко нещо, което сте казали, то ще бъде. Там е хубавото. Казвате: „Страшно!" Не е страшно, трябва да благодарим на Бога, че е така. Всяка дума, която сте казали, може да не я използувате, но тя ще дойде като благо. Една добра мисъл, проектирана във вашия ум, едно добро желание, проектирано във вашето сърце, или една направена постъпка никога не остава без последствия, туй трябва да го знаете. То е един закон, върху който градите вашите блага. Онзи, който е казал, че ви обича, и вие, които сте казали, че го обичате свършена работа е вече; туй, което двамата сте си казали, че се обичате, и Бог е там, между вас двамата. Хората на земята може да го развалят, но то остава неразвалено. Щом единият е казал „Аз те обичам" и другият е казал „Аз те обичам", и Господ е там. Той е направил тази връзка. Сега как ще градите вие живота си? Баща ви и майка ви казват, че този момък ви обича. Такава философия няма. Туй, което човек само каже, то важи. Туй, което другите хора казват, то важи за тях. Следователно каквото другите хора кажат за мене, то важи за тях. Каквото аз говоря за себе си, то е важно. Съберат се двама и двамата са добри, единият каже: „Ти си добър човек" и другият каже: „Ти си добър човек". Бог е там, между тях. Подават си ръцете. Какво означава ръкуването? Човешката ръка означава всичките ония сили, с които в даден случай разполагате. Всичкото богатство на човека е в ръцете.

Някой път вие сте тъжен и скръбен. Понякой път на моето сърце, като му помахам само с малкото пръстче, става му радостно. М вие можете да правите това. Нали на една млада мома, като турите златен пръстен, веднага ще се зарадва. Защо? Тя разбира смисъла на пръстена. Ръката е първата книга. Как трябва да поставите ръката си? Вие правили ли сте опит с вашата ръка? Аз не искам да разкривам тайната, но вие правили ли сте упражнение, да турите ръката си на коляното, да я турите на хълбока, да я турите на рамото, да я турите отстрани на главата, да я турите отгоре на главата или отпред, и да видите в различните случаи, как би ви подействувало това. Тази ръка в дадения случай произвежда известно влияние върху вас. Ако вие можете да вярвате в тия скрити сили на човешката ръка, веднага разумният, невидимият свят ще бъде на ваша страна. Но вие не вярвате във възможностите на вашата ръка. Понякой път не се харесвате. Вие мислите за пръстите, искате хората да ви обичат. Пръстите са за вас. Вие трябва да обичате тия пръсти. Ако тия пръсти са чрезмерно развити в основата си, вие сте човек, който обича да яде и да пие и за себе си да мисли. Ако пръстите ви са заострени накрая, изхлузвате се като шаран, и каквото обещаете, като риба се изхлузвате, не го изпълнявате. Обещавате много, но на сто обещания едва изпълнявате някое. Ако всичките пръсти на ръката са заострени, то не е добър знак. Слънчевият ви пръст не бива да бъде заострен. Този, първият пръст, показалецът, може да бъде заострен. Той е висок връх и има право да бъде заострен, но този средният няма право да бъде заострен, той трябва да бъде тъп. Този първият може да бъде заострен, той може да стане шило, той шие, но задната част на шилото не бива да е заострена. Първият пръст е шило, затова е заострен, а средният пръст трябва да бъде тъп, за да може първият да върви. Защото ако и двата са остри, работата няма да върви. Сега това са научни данни. И в природата е така. Всеки един пръст е един проводник на една сила в природата, която функционира чрез твоя ум: ако ти знаеш да избереш времето, ти можеш да проектираш своята мисъл. Нали сте виждали, простият човек седи така, не знае, върти се с първия пръст, после с лявата ръка, туря ръцете на кръст, мръдне с едната ръка, каже: „Хм". Вземете пример от него. Ти казваш: „Дали Господ ще ме послуша?" Щом ти обичаш Бога, щом обичаш знанието, което Той ти дава, щом обичаш свободата, която Той ти дава, Той всякога е на твоята страна, ще те слуша. Щом ти искаш да бъдеш господар на любовта Му, щом ти искаш да бъдеш господар на знанието Му, щом ти искаш да бъдеш господар на свободата Му, Той такива господари ги праща надолу. Господ най-малко се интересува от господарите. Ако има нещо, за което да не се интересува, това е господарството. В 350 милиона години едва му е минала една мисъл за господари. За бедните, за страдащите всеки ден мисли, но те имат нужда.

Идеята е хубава. За да бъдеш господар, то значи да знаеш ония закони, по които любовта ще бъде на твоята страна. Тя като дойде, ти ще бъдеш господар. Тогава ти слуга като си, ако ти влезеш в един дом с любов, ако ти влезеш в един дом със знание, ако ти влезеш свободен, няма да бъдеш слуга, ти ще бъдеш господар. Всички ще се допитват до тебе. Разболял се някой, казват „Стояне", ако Стоян ти е името. Стоян знае и съветва. Започват да градят къща, дойдат донякъде, пак ще се допитат до Стоян. Всички се съветват със Стоян и той от всичко разбира, всички го обичат и господарят, и господарката, и господарчетата. Всички търсят Стоян. Жената е от високо произхождение, но в сърцето на слугата Стоян царува любовта, в ума на Стояна царува знанието и в неговата воля царува свободата.

Ще си създадете една идея за Бога, нова идея. Тука понякой път питате: „Каква нова идея?" Тъй както младата мома, като минава покрай някой момък, най-първо не се интересува от него. Един ден виждаш, тя има друго мнение за него. Почне да се интересува, да го следи, нещо ново вижда, нещо хубаво. Тя казва: „Едно време беше простак, невежа, от ниско произхождение. Сега виждам, че бил даровит, че бил талантлив, поет." И такъв става. Тя като започва да мисли, тия мисли на младите моми правят хората гениални, талантливи. Никой не е станал музикант, без да го е обичала някоя мома. Поетът е поет, защото някоя млада мома го е направила поет. Ако някой човек е изпълнен с обич, той ще стане гениален. И майката е станала майка, защото детето я е направило майка; ако не е детето, майка не става. Чудни са хората! Едно дете ще те направи майка. То казва: „Ако аз не съм, ти майка не можеш да станеш". Когато едно дете те обича, ти може да станеш майка. Щом детето не те обича, ти никаква майка не си. За да станеш ти поет, момата трябва да те обича. Този поет за нея пише. Най-хубавите работи поетът пише за тази мома, която го обича. Цялата нощ бленува, цялата нощ, всичките стихове все като нишка проникват в неговия ум, защото тя е пред очите му. Той ще пише и за народа, и за Бога, и за други неща, но главното е тя. Това са сродни души. Има една душа в света, без която ти не можеш да прогресираш, туй трябва да го знаете. Ти, като си излязъл от небето, си излязъл с тая двойна душа, която те подкрепя и е била тил в твоя живот. Ти прогресираш, понеже тя върви с тебе и в училището, и в страданията ти, и в тъмница, ако си, и в беднотия, навсякъде върви с тебе, навсякъде не те оставя. Където и да си, и до смърт като дойдеш, ти казва: „Не бой се, ще те освободя". Тя е дошла да те освободи от всички страдания. Това е истината, която вие не знаете. За тази душа хората говорят. Тази душа може някой път да се въплъти на земята. Такива души се въплътяват само 12 пъти в цялото развитие на своя живот, за който на човек не му е и през ум минавало. Дали тук, на земята, или горе, като дойде тази душа, тя е като маг, тя всичко ще измени. Целият ред, порядък ще измени, тя е всесилна. Това са всесилните души, мощните души, които работят. Всеки народ си има такива души. Всяко общество, и религиозните общества и научните общества, си имат такива души. Прогресът в света се дължи на тия, сродните, мощните души. Понякой път наричаме тия души Божествени души, които създават нещата. Казвам: Понеже живеете в света, намирате се пред голямо противоречие; радвайте се, има кой да работи за вас. Вярвайте в Бога, вярвайте в Този, Който в даден случай може да ви помогне. Този, който ви помага, който мисли за вас, чрез него Бог ви помага. Може да ви помогне и чрез някой, който никога не е мислил за вас. Търсете онзи, който в дадения случай може да мисли за вас. Той трябва да се яви в едно разположение.

Най-първо ще се освободите от противоречията, които съществуват. Вие се дразните и от най-дребни неща. При някакво противоречие може да направите следния опит. Хванете така пръстите си. С първите три пръста на дясната ръка, хванете показалеца на лявата ръка и кажете: „Чрез Божията Любов всичко се постига" (три пъти). „Чрез Божията Любов, която се проявява в човешкото сърце, всичко се постига." (три пъти). Ще го правите често, толкова често, колкото пъти се намерите в противоречие с живота. Аз не искам да правите нещо невъзможно. Трябва да имате една чиста мисъл. Чиста мисъл, чисти желания и чисти постъпки да имате, и това е нещо възможно. Имайте предвид, че чрез всичко онова, което ние правим, ние сме развалили живота. Всичко това, което иде, то е право. Младият момък, каквото прави, то е право. И младата мома, каквото прави, то е право. Ние разваляме нещата. Вие сега вземате един отрицателен свят. Представете си, че сте баща, дойде един млад момък и целуне дъщеря ви. Бащата трябва да намери този момък, да го потупа по гърба и да каже: „Аз много се радвам, благодаря, че ти си целунал дъщеря ми, моите почитания". Ами че Бог чрез неговото сърце се е проявил. Втори път ще я срещне някой момък, ще я набие, бащата пак се разгневил, казва: „Какво право има той да бие дъщеря ми!" Прати Господ да я целунат, лошо, прати да я набият, пак лошо. Единственото нещо в дадения случай, което бащата иска, е да кажем, че младият момък изпрати дъщеря му в странство да се учи, даде 200 300 хиляди лева. Тогава той ще го срещне, ще благодари. Но когато той дава парите, то е най-малката любов, която е вложил в това. Първият подтик като я срещнал я целунал то е найголямата любов, вторият път, като я набил, то е антитеза на любовта. Той първо я целува. Казва: „Аз мислех, че ти ще опазиш моята целувка. Ти я опетни." Той й пуква главата. Защо й пуква главата? „Защо ти опетни моята целувка Мислех, ще се повдигнеш." Това е неразбиране на онзи велик закон в света.

Вие понякога се възмущавате, че някой ви обича. После, когато някой ви обича, изследвайте първо обича ли ви той или ви залъгва. Че ще дойде някой да каже: „Аз много ви обичам". Казвам: Хубаво, аз ще приложа любовта. Аз имам книжки, с които опитвам любовта. Онези, които много ме обичат тук не съм правил опит, но онези, които са ме обичали в миналото, ще ви кажа какъв опит съм правил. Взема един котел с вода от две кила. Казвам: Плюни в котела. Аз имам книжка, като я турна в котела, ако книжката стане алена, най-хубавия цвят, има любов. Ако книжката остане бяла, няма никаква любов. Някой път освен че не почервенява, но почернее. „Защо трябва да плюя в котела?" И друго правя: като плюе, в котела отивам и лекувам хората с тая вода. Ако оздравеят, обича ме, ако не оздравеят, не ме обича. Този опит съм правил в миналото. Пък сега, ако дойда със същия котел, вие вече го знаете. Това е алегория. Никой няма право да търгува с любовта. Някой ми казва: „Че ти кого обичаш?" Аз се радвам. Или казва: „Ти еди-кого обичаш." Пък аз виждам, че толкоз не го обичам. За него е вярно, за мене е по-вярно. Бих желал да е тъй, както този човек казва, но не е така. Тогава аз се старая да приложа тази любов. Бог е Бог на Истината. Любовта е проявление на Бога, ето защо аз ще дам възможност на Бога да се прояви в душата ми. Някой път аз може да пострадам за Бога. Светиите не са ли страдали? Всички велики хора са страдали то е все от любов към Бога. Ти с любов ще докажеш любовта си. Отиваш да воюваш, да освобождаваш народа си. Пак са неблагодарни хората. Нищо от това. Онези, смелите, героите, светиите, учителите, които освобождават хората, които дават знание, които обичат, все остават неразбрани. Че не разбират един свят си, имат основание.

Аз не искам да ви занимавам с туй, защото то не е знание, тия работи вие даже ги знаете. Но казвам: Ти седиш някой ден, ръцете ти празни, скука те хваща, искаш да те обича някой. Ти ядеш, защото искаш някой да те обича. Ти печелиш пари, защото искаш някой да те обича. Ти свириш на цигулка, защото искаш някой да те обича. Ти се обличаш хубаво, защото искаш някой от този свят, или някой откъдето и да е, да те обича. Ти за себе си не обичаш. Ако човек изгуби това общо положение, той става индиферентен. Преди години тук, в България, преди доста време аз срещнах една мома, облечена хубаво, красива. Казвам: Много умна българка, откъде е дошла. Един ден виждам тази мома с дряхъл поглед, небрежно облечена. Минава година, две, като калугерка станала, от нищо не се интересува. Питам: Какво е станало с тази мома? Защо се е изменил нейният поглед, защо тя вече не се облича така? Как ще обясните? (Някои се обадиха нещо.) Така ще се тълкува. Може да е изгубила нещо. Има една причина.

Сега аз фиксирам един закон, който работи в природата. Не фиксирам онова, което знаете. Туй, което хората знаят, за мене не е съществено. Туй, което хората знаят, това са сенки. Сянката е хубава, но тази сянка се изменя. Между реалността и сенките има едно различие. Сянката може да задоволява твоя ум и да ти прави илюзии, но не може да даде нещо съществено, не може да придаде на твоя ръст нищо. Под нея може да почиваш, приятно да ти стане, но тя не може да нахрани. Той казва: „Аз за тебе това ще направя, онова ще направя." Обещанията нищо не дават на човека. Всяко обещание, всяка дума, тя е празна сянка. Но думата, която излиза от тебе като сянка, тя няма реалност. Но има думи, които, като кажете, се свързват с вас, те са като клонче, което израства. Седи свързано с вас. Тя ще расте, защото е свързана с вас. Излиза от вас и е свързана с вас. Туй, което е свързано, то е реално, туй, което отлита, то е преходно в света. Има преходни думи. Турците казват: „Бош лаф". Според стария обичай, ако турчинът е набожен и ако жена му му подаде празна стомна без вода, веднага ще го разведат. Една жена празна стомна да даде на мъжа си все едно, че казва: „Аз съм празна за тебе". И затова ги развеждали. Вие ще кажете, че законът бил малко жесток. Ще става ли така и в живота? Една мома си представя, че обича един момък. Като се ожени, вижда, че е празна стомната и след една година те се развеждат. Защо се развеждат? Следователно един дом не може да се съгради без любов. Домът не може да се съгради и без мъдрост и знание. Дом не може да се съгради без истина и свобода. Ако ти не си свободен, ако ти нямаш знание, ако ти нямаш живот, никакъв дом не може да съградиш. Ти не може да създадеш в себе си нито здраве, нито обществено положение, нито може да постигнеш някакъв идеал. Тия неща във вас трябва да са свързани. Да ви обясня. Ето тия отличителни знаци. Когато вие разбирате любов без противоречия, любов без омраза, знание без заблуждение и свобода без робство, вие да сте свободни, нищо в света не е в състояние да ви съблазни. Виждате, че един човек краде. Да не ви съблазнява това. Потупайте го по рамото, ако го намерите при касата. Кажете му: „Радвам се, ти имаш нужда". Ти му дай още една торба. Кажи: „Заповядай, в торбата има доста." Ако искате, вие може да правите тази маневра. Представете си, че вие сте милиардер, имате на разположение хиляди милиони. Той взел сто хиляди долара. Какво от това, бълха ли ще ви ухапе? Представете си, че взел един милион, ще кажете: „Ето и от мене още десет хиляди." Оберат ви деветдесет милиона, за вас остават десет милиона. Сиромах ли сте? Казвате: „Защо ще се залъгвам с такива залъгалки?"

Първият път, когато пътувах из Рила, правих екскурзия до Мусала. На връщане през Маричината долина с мене вървеше един евангелистки проповедник с висше образование. Върви и друг един евангелист, който си навехнал крака, върви и накуцва. Аз нося хляба, нося и един чадър. Връщаме се по долината на Марица, проповедникът върви след мене. Гледам, отгоре слиза една мечка, наближава до нас. Тя се замислила, вече ни наближава, не ни вижда. Ние вървим наближаваме, разговаряхме се с проповедника. И когато дойде, колкото до края на салона от нас, аз се спрях и му казвам: „Мечка". Тя мисли нещо, слиза към Марица надолу. Аз се дръпнах, да й отворя път да мине напред. Като се отбих, обърнах се, проповедникът помисли, че аз вече бягам и той хукна. Мина покрай едно дърво, то се пречупи, а той падна на гърба си и вдигна краката нагоре. Мечката като го видя, веднага се върна по пътя, по който дойде. Питам проповедника: Ти защо падна? „Ти казва, като се обърна, помислих, че бягаш, че мечката ме напада и паднах." Казвам една малка шега: „Мечка проповедник яде ли? Учени хора не яде." Но и мечката се уплаши и избяга нагоре. Аз се спрях, мене са ми разправяли, че мечка не се връща по пътя, по който е дошла. Аз се спрях и гледах мечката. Като падна проповедникът, гледам, светнаха й очите. Казвам: „Слушай, да не плашиш този проповедник, ще му се пукне сърцето." Тя като погледна, се върна назад. „Виж казва как бяга мечката нагоре."

Имате една мъчнотия в света. Една мечка е. Може в живота да ви посрещне едно голямо изпитание като мечка. Туй изпитание е нещо разумно, то не е случайно. Невидимият свят ти създаде една задача. Аз зная, тази мечка за мене разреши един въпрос. Този проповедник не падна пред мечката, той падна на гърба си. Пък другият ми разправя и казва: „Ами ако ни беше нападнала мечката?" Той сега коментира какво щяло да стане. „Няма с какво да се борим." Казвам: Щяхме да нараним тази мечка. Най-после нека изяде един проповедник. Оттам насетне, докато слязохме до селото, не видяхме мечка по пътя. Сега това е противоречие. Мечката е много разумно нещо. Човек трябва да бъде много внимателен с мечката. Тя е много признателна, ако й направиш добро, но ако я обидиш, е много отмъстителна, никога не забравя. Ако се отнесеш с мечката добре, тя чувствува и мисли. Аз имам много опитности с чувствата и мислите на хората. Ти като минаваш някъде, тя никога няма да излезе така, че да те уплаши.

Но въпросът сега е за успеха в живота. Целият обществен строй и вие се намирате в постоянни пертурбации, някой път ставаме неразположени духом. Това са течения, които съществуват в едно общество. Някой път вие ставате много възприемчиви: вие започвате да чувствувате неволите на хората. Някой изпаднал германец скърби и ти скърбиш. Някой спечелил и ти се радваш. Че по-голямата част от скърбите и радостите се дължат на хората, които страдат и се радват. Трябва да благодарим на Бога. Ние много малко се радваме за своите. Ти някога се радваш за един успех, който е проблематичен може да бъде, може и да не бъде. Но първото правило е, че всичко в света може да бъде. Ти вземи огледалото и искай лицето ти да бъде красиво, да имаш определени черти на честност, черти на разумност в човека. На горната бърна има една черта, която мнозина имат, мнозина я нямат. Тя показва устойчивост в любовта. Аз няма да ви кажа коя е. Като погледна на някой човек горната бърна, виждам, че той е активен, каквото каже, може да го направи. Някой и да обещае, няма този капитал и не може да го направи. Казвам: Онова, което природата е вложила във вас, развийте го, развивайте тези черти. Вземете огледалото. Погледнете ръката. Най-първо тази ръка не трябва да бъде изкривена, навсякъде да бъде правилна, да се превърне в онзи първоначален тип, който сме имали. Ръката трябва да бъде хубава, кожата не трябва да бъде груба, мека трябва да бъде и възприемчива, не трябва да губи своята чувствителност. Вие може да пипате ръката на кой да е човек, ще усетите, че от ръката излиза нещо. Някой път, като пипнете някому ръката, чувствувате едно бреме, нещо неразвито. Значи, в характера на този човек има нещо неприятно, или пък, че този човек строи още нещо вътре в себе си. Има скрито-покрито. Някой мижи, затваря си очите. Той иска да скрие нещо. Единственото нещо, което не може да се скрие, което не лъже, това са очите. Очите всякога издават истинското състояние. Погледнеш се, да харесваш очите си, да ти е приятно като погледнеш. Само очите са израз на истината. Имат мекота, имат любов, знание. Ти сега искаш да бъдеш богат като еди кой си. Ти искаш да бъдеш силен като еди-кой си. Но това са завършени резултати. Този богатият човек е изживял най-малко двайсет години, за да стане богат. Този човек е силен. Аз зная един американец изгубил десет години да се упражнява, да добие сила, да дига два коня и едно конче. Той се упражнявал, понеже като студент се докоснал до един, който му ударил плесница и го повалил на земята. Той се докачил. Докачил се, но ако рече да се сърди, втора плесница ще дойде. Десет години се учил и след десет години добил сила да дига два коня и едно конче. Отива при онзи атлет и му казва: „Ти познаваш ли ме? Преди десет години ми удари една плесница, но сега, преди да ме удариш, аз ще ти покажа какво съм постигнал." Хваща го за крака и го вдига във въздуха. „Смееш ли сега да ми удариш плесница? Аз съм онзи, на когото преди десет години удари плесница." Човек само мисли и чувствува, което може да придобие. Ако един светски човек може да постигне, каквото иска, колко повече можем ние, които говорим за окултна наука, за Божия Любов, за Божия сила. А при това сме хора дребнави и слаби. Ние чакаме, чакаме, докато похлопа смъртта. Човек на земята може да постигне всичко, което е определено.

Първото нещо: създайте чистота в своята мисъл. Тази мисъл, която вие искате да реализирате, вижте ваша ли е или чужда. Чуждите всякога остават чужди. Ако имате една ваша мисъл, вложена от Провидението, върху тази мисъл работете за нейното постигане. Може някой от вас да изучава език, може да изучава математика, наука, изкуство, музика, много работи. Заемете се да проучите или да преобразите себе си. Да кажем, главата ви е побеляла. Заемете се за пет години да почерните косите си. Ако ги почерните, придобили сте знание. Всеки ден ще казвате: „Ще почерня косите си". Един брат ми разправяше, че една година ял сушена коприва и почернил косите си. Но то е изкуствено. Косата може да почернее чрез мисъл. Добре е за косата, защото всеки косъм е правило. То е растителното царство на човека, на неговата глава и показва силата. От своите коси той придобива своята сила. Онези хора, които са много нервни, или някои от вас сте неразположени, то е, защото някои от вашите деди и прадеди са работили в едно направление, прекарали са един беден живот. Отвън сте спокойни, но отвътре сте сприхави. Като останете сами, не сте спокойни. Каквото искате, може да го направите. Може да боксирате. Сега минавате за един светия, а не сте. Ние знаем такива светии колко и какво могат да постигнат. А вие не се преплитайте с мислите на другите хора. Считайте, че всеки един човек има един идеал, поощрявайте го да работи, пък същевременно вие се заемете да постигнете онова, което мислите да постигнете. Да не правите състезание да се блъскате. Да си дадете място всеки свободно да работи за постигането. Ако някой има известни таланти, поощрявайте го. Ако не е постигнал, той ще постигне. Той и на 40, и на 50 години да е, да свири. Сега казвате младите хора да свирят. Нека и старата баба, и старият дядо да свирят. М старият може да се учи.

Млади и стари това са термини, които се употребяват. Старите и младите това са процеси. Ако ти си стар, ти си в един процес. Щом като се свърши този процес, ти си извън него. Човек като старее и умре, излиза из този процес. Той се ражда като дете. Човек никога не остарява. За пример ти си стар, на сцената си. Докато си на сцената, играеш ролята на един цар. На сцената си цар. Изиграеш тази роля, излезеш от сцената, снемат тази мантия, пак си обикновен човек. В живота всички вие сте актьори. Тази роля е реална, докато играеш. Докато ти мислиш, тя е реална. Щом престанеш да мислиш, ти си извън процеса. Ако държиш процеса и казваш: „Остарях, остарях", непременно ще остарееш. Най-после не приемайте да играете ролите на стари хора. Защото в любовта, в цялото развитие на небесния свят има само двадесет и четири души старци. Тук, на земята кандидатите за стари хора са много. Там няма кандидати за стари хора. Двадесет и четири души има, сега се готви още едно място за още един стар човек. Рядко, много рядко се изявява един стар човек. Те го гледат като писано яйце. Тук ни е дотегнало от стари хора, тук млади хора няма. Тогава вие не остарявайте, имайте стремеж да постигнете всичко, но не се стремете да го обсебите за себе си. Животът нека бъде във вас както водата, която минава през чучура. Радвайте се, че водата е минала през вас. Един взема, втори, трети, четвърти, радвайте се. Както нещата излизат от Бога, така и през вас да минават. Това е истинският път на постижението. Ако ние това не разберем, ние ще останем такива дребнави хора както досега. В дадения случай жените са минус, мъжете плюс. Сегашните жени са почнали да стават плюс, а мъжете минус. На някои жени са им израснали мустаци. Една жена, като гледа мъжа, казва: „Аз съм като мъжа, не искам да му слугувам". Тя счита слугуването като нещастие, а то е привилегия. Мъжът като работи, работи, казва: „Защо не съм като жената, само вкъщи да готвя." Той стане по-мекичък, в някое друго съществуване паднат мустаците, стане жена. Не че се изменя. В природата жената винаги си остава жена и мъжът винаги си остава мъж. Половете не може да се изменят. Женският полюс може да вземе формата на мъжа и мъжкият полюс може да вземе формата на жената, но мъжкият полюс си остава винаги мъж и женският винаги женски, формата на мъжкия принцип може да се измени, съдържанието може да се измени, но смисълът на мъжкия принцип никога не може да се измени. То е Божественото. Любовта винаги остава

Любов, Мъдростта винаги остава Мъдрост и Истината винаги остава Истина. Това е Битието. Трябва да се радваме, че това е така. Истината е винаги Истина. Туй, което освобождава всички същества в света, то е Истина. Туй, което дава светлина на всички същества в света, то е Истина. Туй, което дава светлина на всички същества в света без разлика, то е Мъдростта. Туй, което дава живот на всички същества даром, то е Любовта. Те съставляват едно цяло Битие.

Сега имаме 365 дни в годината. Сегашната година показва, че този принцип е Божествен. Шестте е принцип на илюзиите, петте е принцип на противоречията. Колко е общият сбор от цифрите на годината 1932? петнадесет. А общият сбор от петнадесет е шест. Четиринадесет е число на самопожертвуване. Ти не си готов да разбереш дните, ако не си готов да жертвуваш себе си. Всеки ден от годината си има специфично постижение. Ти не може кой и да е ден от годината да употребиш за търговия или за музика. Всеки ден си има свое предназначение. В природата всеки ден има различна енергия. Всичките дни са разпределени. Във всеки ден различни разумни същества функционират. За пример, в един месец функционират едни същества, в друг други. Следователно дните се различават. Онези, които искат да постигнат нещо, трябва да имат приятели в невидимия свят. Като имаш приятели между професорите, като се съберат, тоя ще каже една добра дума за тебе, той е на твоя страна. Щом нямаш никого, професорите ще те гледат подозрително. В невидимия свят, ако имаш само един, който е разположен към тебе, той ще каже една блага дума за тебе. Но, за да каже, той трябва да разчита на твоя ум.

Преди всичко вие желаете всички хора да мислят право. Да мислят право като вас. Моето право е да изнеса пред вас Божественото знание, което да ви ползува, за да дам подтик. Ако дам този подтик, то е за вас благо. Аз ви говоря, за да не спъна себе си. Най-първо, за да не спъна Божието дело, второ, да не спъна себе си и трето, да не спъна вас. Три неща имам предвид. И във вас същото трябва да бъде: Божественото не трябва да спъвате. На Божественото дайте ход. Жертва навсякъде се изисква. И в тази жертва ще добиете стократно. „Няма нито един от вас" е казал Христос „който да даде жертва и да не получи стократно и в този, и в бъдещия живот."

Имате дванадесет месеца в годината. За какво ще посветите всеки месец? Първият месец за какво ще посветите? Ето една задача. Най-първо ще посветите четири месеца за Бога, четири месеца за себе си и четири месеца за вашите ближни. Три по четири прави дванадесет. За Бога ще посветите нещо, то включва вашите интереси. Най-първо ще служите на Бога. Вашите интереси ще бъдат тил, а Божиите на първо място. Казвам едно нещо: Божиите интереси никога в живота си не туряйте на опашката. Винаги ги туряйте в центъра, на централното място. Да кажем, първите четири месеца турите за себе си, вторите за Божественото, и третите за ближните си. Но никога не туряйте Божественото накрая. Господ казва: „Аз съм алфа и омега". Алфа подразбира онзи, който създава. Аз съм алфа, а омега са ближните. Бог е онзи, Който твори. Всичко туй трябва да бъде в центъра. Като казвам „аз", разбирам Бог, който живее в мене. Като казвам „ближните", пак разбирам Бога, който живее в ближните. Аз съм начало Бог, а Бог, Който живее в моите ближни, Той е тил. Тази идея непременно трябва да държите във вашите умове, за да бъде. Казваш: „Аз искам всичко да направя".То е неопределена идея. Казваш: „Бог може всичко да направи". Той всичко е направил. В дадения случай аз искам да работя чрез Бога, да създам рай. Хората не трябва да знаят, нито какво Бог е направил, нито да ги убеждаваме, какво Бог може да направи. Но пред хората аз трябва да покажа, какво Господ чрез мене може да направи. Казва: „Ти вярваш ли в Бога и какво Той е направил?" Какво Бог е направил, не зная, аз ще ти покажа какво аз мога да направя, какво Господ чрез мене може да направи. Дрехите на някого са съдрани купувам му нови дрехи. Виждам, че няма хляб угощавам го. Ти вярваш ли в Бога? „В себе си вярвам". То е механическо разбиране. Аз вярвам само в себе си, вярвам в Бога, Който в мене живее. Бог, Който живее вън от мене, не съм Го намерил. Ако някой може да покаже този Господ отвън, разбирам, но аз не съм го намерил още. Някой казва: „Господ е в природата". То е отражение. Ти чувствуваш твоя Господ, проектиран навън, в природата. Ти още не знаеш този Господ, Който живее в природата. Аз проектирам Бога. Туй, което аз чувствувам, проектирам. Ние знаем засега само това, което ние преживяваме. Ние трябва да започнем сега от нашите вътрешни преживявания, не от мимолетните.

Ще се освободите после и от закона на греха. Грехът е завършен процес. Има същества, които още не са го разбрали. Вие няма да казвате, че съществува грях. Изхвърлете греха. Съществува един завършен процес, грехът не съществува в цялото Битие. Ти изхвърли греха. После казваш: „Може да не стане". Може да не стане, ако не знаеш; ако знаеш, ще стане. Нещата не стават, понеже не ги знаеш. Аз съм привеждал този пример. Отива една комисия при един богаташ, говорят му за Бога, той изважда сто долара и им дава. Казват: „Много скържав." Отиват други, по петдесет-шестдесет долара им дава. Отива една комисия от високопоставени дами, облечени хубаво, с пръстени, на тях им дава хиляда долара. Отива една красива мома, ръкува се с него най-любезно, усмихва му се, той изважда и дава сто хиляди долара. Питам сега: Де работи Господ? Тя казва: „Ти на моя Господ ще дадеш". Погледне го в очите и той казва: „Заповядайте, на ваше разположение съм." Сега по някой път вие мязате на тези, на които дал 100 долара, мязате на високопоставена комисия почтени дами и най-после трябва да мязате на онази млада мома, която му се усмихнала мило, ръкувала се с него и на която дал сто хиляди долара. Съществува закон. Да вярваш, то е закон. Ако не съществува закона, няма какво да ви разправям. Аз не искам да ви го натрапвам, защото то ще бъде по закон.

Един американец от Ню Йорк изучавал закона на Опуленс. Неговият учител го учил как този закон работи. Той си помислил за една парична сума, която не дошла в искания срок. Като не дошла сумата точно навреме, той напуща Ню Йорк, обезсърчил се, отива в Калифорния, в едно малко градче, в което един циклон разрушава цяла къща и една греда му счупва крака. Като пада гредата, той вижда един чек от сто хиляди долара. Бог всякога ще ти даде онова, което искаш, но ще ти счупи крака. Той ще ти даде, но и ти трябва да дадеш. Няма какво да се сърдиш, няма какво да се определя времето с точност до минута.

Никога не определяйте времето, понеже не знаете кога е щастливият момент. Кои числа от следните: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 са щастливи? Човек е направен в шестия ден, значи е направен в деня на илюзиите. И от тогава досега е все така. Кои са направени в петия ден, кои са направени в четвъртия, в третия, във втория? В първия ден какво е направено? Изучавайте значението на числата и се ползувайте от тяхното специфично влияние. От всяко едно ще научите някои неща. Трябва да знаете кое число към коя категория спада, с коя категория същества е свързано едно число, за да може да оживее у вас. Шест това е човекът.


Публикувано изображение

Това е Соломоновият знак (фиг. 1). То е човекът, то е разумът. Седем е свещено число. В седмия ден Бог си почива. Тогава човек трябва да знае силата на седмия ден, силата на почивката. Почивката винаги разбира едно изобилие. Почивката подразбира ден на любовта. Това е , ^ седмият ден. Всякога разумното в света е ' почиване. Разумният живот е дошъл в човека в шестия ден; и формата на човека. Съзнанието на човека да стане жива душа, дойде в шестия ден. Който разбира шестия ден, той знае какво е поляризирането. В шестия ден се създадоха мъжът и жената.

Сега, някои от вас правили ли сте сметка колко пари може да съберете в годината? Вие искате само да ви се дава. Нито един от вас не е дал досега една десета от това, което сте спечелили. Вие сте спечелили, да кажем, един милион. Колко бихте дали, колко лева бихте отпуснали за някаква обща работа? Сто хиляди. Колко ще дадете от милиона. Ако цялата година вие се заемете усилено да работите, може ли да спечелите един милион? То е една възможност. Вие говорите само за възможности, а може и да се реализира нещо. Възможно е, има скрити богатства в земята. Ако вие сте чувствителен субект, може да намерите заровеното, доста злато има. Човек не е достатъчно съзнателен, затова не може да намери тези богатства. Всякога помнете едно нещо. Не може да успявате, ако не работите. Никога не може да успявате прогресивно, ако не жертвувате поне една десета за Бога от онова, което печелите. Ще претърпите една криза. Каквото печелите, една десета трябва да дадете за Бога. Туй трябва да го имате като закон. Ако искате пък да бъдете съвършени, всичко трябва да жертвувате. Всичко ще дадете, всичко ще получите. Ще започнете със закона, една десета от това, което печелите, ще го турите в движение. Тази мисъл ще я турите като подкваса във вашия живот. Тя ще бъде тил. Тя е, която ще ви подкрепи. Ако сте професор, ще преподавате лекциите си с пари, като дойде десетият ден, даром ще работите. Първия ден с пари, втория ден с пари, дойде десетият даром. Концерти давате. Девет концерта за вас, един за Господа. Пишете книги, девет книги за вас, една за Господа. Вие искате да печелите. Всички ония хора, които са забогатели, са знаели този закон съзнателно или несъзнателно. Давайте, за да ви се даде.

Първото: нещо туй да се научи по закона на Любовта, по закона на постъпките; всякога трябва да бъдем щедри. То е благородство. Като срещнете някого, да имате жест. Всеки един от вас казва: „Аз нямам". Често срещам хора, които искат нещо от мене. Това не се отнася само за пари. Но по някой път аз не искам да дам, имам известни съображения, понеже човек започва да вярва повече в мене, отколкото в Бога. Ще се спъне в своето развитие. Той вярва в мене повече, отколкото в Бога. Хубаво, докато съм тук. Ами като замина, какво ще прави? После всякога не мога да давам. Той трябва да вярва в онзи велик закон в света. Всичките хора са носители на Божественото проявление на Бога.

Първото нещо: направете лицата си красиви, дробовете си здрави, стомахът добре да смила храната. После имайте една зорка мисъл, положителна, изключвайте всичките противоречия или гледайте да ги примирите. След туй във вашите чувства трябва да внесе-те любовта. Не спирайте една канализация. Дайте ход на Любовта да се прояви. Бъдете верни на себе си. Бъдете такива, каквито Господ ви е създал. Не бъдете такива, каквито Господ не ви е създал, но каквито сте направени. Аз не искам сега да имате 1000 лева и да направите едно угощение, да се поставите в изкушение. Когато имате изобилно, давайте изобилно; когато нямате изобилно, пак изобилно давайте мислено. Някой казва така: „Ако ми даде Господ, ще дам". Много хора казват „Ако ми даде Господ, ще дам". Ще пазите три правила. Бъдете изправни в Любовта. Каквото обещаете в Любовта, направете го. Каквото обещаете в Мъдростта, направете го. Каквото обещаете в Истината, направете го. Никога не изменяйте. Дойде ли една красива мисъл, изпълнете я, не разправяйте, но направете един опит, каквито и да бъдат последствията; може да има и лоши резултати, направете го.

Отива един индуски ученик при един велик учител в Индия и казва: „Какво трябва да правя?" Той казва: „Ще отидеш при един военен и ще му удариш плесница. Ще отидеш при един философ и на него ще удариш плесница и най-после ще отидеш при един светия и на него ще удариш една плесница." Отива ученикът при военния и му удря една плесница. Военният му удря две, поваля го на земята и казва: „Кажи на учителя си." Отива при философа, който се занимавал, удря му една плесница, той вдига ръка да го удари, но помислил, че има задача да разрешава и свалил ръката си, без да го удари. Като ударил плесница на светията, той даже не почувствувал. Казвам, първото е по закона: който те удари, удари го и ти. Учителят тогава му обяснил, че военният работи по Мойсеевия закон „око за око, зъб за зъб". Вторият е, който иска да работи със закона на любовта, а третият е, който служи на Бога. Праща ученикът да попита светията, ударил ли го е някой. Той казал: „Не съм усетил".

Трябва да бъдете смели. Да бъдете готови да ударите една плесница на военния, макар той да ви удари две. Пък и на философа да ударите, и на светията да ударите. Да направите един опит. Ще бъдете като светията, нищо да не ви интересува. Някой път вие защитавате своите права. Ако сте военен, защитавайте правата си. Ако сте философ, повдигнете ръката си да ударите и пак я свалете, гледайте си работата; пък ако сте светия, никак не обръщайте внимание. Ето една философия. По ум трябва да бъдете като светията, по сърце трябва да бъдете като философа, по постъпки трябва да бъдете като военния. Трябва да бъдете смели. То е послушание. Като ти каже да направиш нещо, ще го направиш, макар да е военен. Военният казва: „Така не се бие. Който дойде при мене за една плесница, две давам." философът казва: „Аз не си губя времето, за днешния ден много работа имам." Какъв е днешният ден? Понеделник. Той е ден на месечината. В понеделник какво правите? Опирате си дрехите. Щом дойде понеделник, почиствате къщата си, опирате си. Същото нещо се отнася до сърцето и ума ви, ще ги поправите, ще ги чистите. Вторник като дойде, какво правите? На работа.

Вие имате грамадна сила, която Бог е вложил в ума ви. Разумна сила, която човек може да употреби за добро. За сърцето е дадена друга сила цял един свят. И тя може да се употреби за добро. Когато между сърцето и ума има правилно съчетание, тогава добивате сила, много можете да направите. Не се месете в туй, което не знаете. Някои работи може да ви говоря, но не искам да се повтарят нещата. Казвате: „Да бъдем добри." За мене този израз „да бъдем добри" е неразбран. „Да се обичаме", и това е неразбрано. Аз разбирам да обичаш, да го правиш. Значи, което не правиш, то е неразбиране. Светът е велик. То е друго неразбиране. Казва се, че безброй са звездите. Може да има няколко хиляди звезди. Може да се преброят. Ама имало подвижни звезди. Астролозите имат друг принцип: туй, което мога да схвана със съзнанието си, то оживява в мене. Сърцето трябва да живее в мене, да го чувствувам като живо. Вие познавате един човек, едва когато се образува връзка между вас. Хармонична връзка наричам тази, като те срещне един човек, да му е приятно, че те е срещнал, и тебе да ти е приятно. Твоето сърце малко се свие и неговото сърце трябва да бъде отворено, и вашата воля трябва да бъде отворена. Трябва да има Божествена връзка. Няма ли тази връзка, хората остават винаги чужди един на друг. Казвате: „Не ме обича този човек." Думите „не ме обича" не ги разбирате. Не ги казвайте. Някой човек не ме обича, понеже има хубава дъщеря и го е страх да не му я задигна или защото жена му е красива и няма доверие в никого. Той не ме обича, защото е богат, може да задигна нещо, ако го посещавам. Или отивам като човек, който проси. Той не иска да го безпокоя. Всякога, когато хората очакват да занесеш нещо, ти си добре дошъл. Следователно бъдете хора със запалени свещи. Свещта ви да гори. Не отивайте в един дом, когато сте болен. Не отивайте при ваш приятел, когато сте озлобен. Стойте в гората, ходете и на нея се оплаквайте, ходете между камъните. Когато умът ви е спокоен, сърцето свободно, идете при приятеля си, хванете го за ръката, отдайте му почит и обич и ще бъдете добре дошъл. Сега искам всички да влезем при Бога, да отидем с любов, със знание, със свобода. Бог такива обича. Умът да е готов да възприеме Божието знание. Да идем при Бога с отворени сърца, да възприемем Неговата Любов. Да отидем при Бога с отворени умове, да възприемем Неговата Мъдрост. Да отидем при Бога с добра воля, готови да изпълним това, което Той иска, да извършим волята Му. Тогава ще бъдем свободни. Не се ограничавайте. Защото някой път констатирам, че има големи ограничения. Естествено между нас трябва да съществуват ограничения, много естествени ограничения, наслоени от хиляди поколения. Гледайте да се освободите от ограниченията. Поддържайте Божественото. Защото ако Бог е на ваша страна, всички врати ще се отворят. Ако ви обичат, добре е. Ако не ви обичат, пак е добре. Същевременно, като ви е неприятно, отделете неприятността като нещо обективно, разгледайте я отделно от вас, не се солидаризирайте с нея, отделете я, разглеждайте я спокойно.

В новия живот трябва да се създадат нови условия. Светът само по този начин може да се подобри. Ако всички бяхте готови, сега щеше да дойде спасението, освобождението на целия свят, но хората не са готови. Ако днес се даде богатство на хората, ако днес се даде свобода на хората, ще се уверите, че те не са готови да служат на Бога. Всеки иска да ги вземе за себе си, както той иска. Така не се служи и с богатството и със свободата. Нали Бог ви е дал и Бог е оставил за провиненията да си носите своите последици. Как ще се оправи светът? Този път, по който вървим, само така може да се оправи светът. Имаме правила за един щастлив дом, имаме правила как да се раждат деца. Каква религия трябва да има в света? Тя трябва да бъде религия на любовта, на знание без заблуждение, религия на свободата. Да не правим никакво различие, всички народи, всички хора да се считаме за творения на Бога, в които Бог работи. Един народ засега може да не е повдигнат, но всички народи с времето ще се повдигнат. Един човек може да е прост, но всяка душа има заложби да вижда Божественото във вас. Голяма заложба има у вас. За в бъдеще ангели да станете. Някои от вас сте кандидати за ангели, някои от вас сте кандидати за светии, някои от вас сте кандидати за гениални, някои от вас сте кандидати за талантливи, някои сте кандидати за обикновени. Жажда трябва да има у вас, жажда както у жадния, жажда за познаване на Любовта, за познавате на Божията Мъдрост и Божията Истина. Жажда трябва да има в човешката душа. Така може да се постигнат нещата. Защото пътят на Истината за добрите хора е път на всички постижения. Но пътят на Истината за онези, които не разбират закона е път на всички нещастия в света. Следователно, ако вървим с познаване, пътят на Истината ще бъде път на освобождение. Ако вървим с незнание, ще е път на заробване. Защото в човека грехът се ражда от неестествените желания да употребим знанието само за себе си. Хората искаха да станат като Бога. То е външната страна. В Бога има друга страна, за която те нищо не знаят. Тази страна сега я изучават. Хората не знаят да жертвуват всичко за Бога. Сега се учат на това.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот.

2. Съборна беседа от Учителя, държана на 29 август 1932 г., София, Изгрев.






Теми съдържащи: София, Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни