Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1930_08_19 Виждане и съзнаване19 август Съборни беседи, Рилски беседи, Рила, Второто рилско езеро

Съборни Беседи Рилски Беседи Рила Второто рилско езеро

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 12 януари 2011 - 05:49

От книгата "Пътят на ученика", Съборно Слово,  1927 –1930
Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.
Книгата за теглене PDF
Съдържание


От книгата ""Благословена между жените", Рилски беседи 1930 г.
Първо издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Благословена между жените". Съборни и рилски беседи 1930 г.  
Фототипно издание. София, 1993, ИК "Всемир"
Книгата за теглене на PDF

Съдържание


Виждане и съзнаване


Мнозина запитват: „Що е реалност?“ – Това, което едновременно виждаме и съзнаваме, е реалност. Това, което само виждаме, а не съзнаваме, не е реално; или това, което съзнаваме само, без да го виждаме, не е реално. Следователно, когато човек се съмнява в нещо, туй подразбира, че той вижда нещата отвън само, без да ги съзнава отвътре. Всяко нещо, което в даден момент виждате само, без да го съзнавате, не е реално. Това, в което никак не се съмнявате, вие едновременно го виждате и съзнавате. Щом е така, то е реално.

Например днес вие виждате хубавия ден, виждате ясното небе, слънчевата светлина, а същевременно съзнавате, че всичко това е израз на напреднали, възвишени същества. Щом виждате и съзнавате това, този ден е реален за вас, затова и вие се радвате. Другояче казано: за всички възвишени същества днес е тържествен ден – и ние участваме заедно с тях в това тържество. Следователно този хубав ден не е нищо друго, освен израз на техните добри мисли и желания. Добрите мисли и желания създават възвишени енергии, които ние днес чувстваме. Мъглите, които се разстилаха пред нас, изчезнаха; бурята престана. Ако тези възвишени същества не участват между нас със своите светли мисли и благородни желания, небето и досега можеше да бъде забулено, а ние щяхме да бъдем като в затвор. Който не разбира този закон, ще каже: това е случайност. Случайността е закон, който има отношение до единиците – тя е закон за единичното съзнание. Например един човек може случайно някъде да се спъне и да си счупи крак или ръка, но да се спънат всички същества едновременно – това е невъзможно. Един човек може да сгреши, да направи някаква погрешка, но да поддържате, че в този момент всички хора могат да сгрешат, това е неразбиране на законите в живота. С един човек може да се случи нещо, но с цялата Вселена не може да се случи същото. Целокупността не може да се изложи на това, на което отделният човек се излага. Значи човек в своята битност, тъй, както е произлязъл от Бога като душа и дух, не може да се спъне, не може да греши.

Казвам: когато говорим за реалността на човека, ние разбираме това, което едновременно виждаме и съзнаваме. Ние виждаме например своето тяло като резултат на нашия минал живот. Едновременно с това ние съзнаваме, че можем да мислим, да чувстваме и да действаме. Тъй щото всеки човек едновременно представлява съзнание и външна форма, видима за обикновените очи. И тогава, според степента на неговото съзнание, всичко, което той мисли и чувства, се отразява върху лицето му. Който е наблюдателен, той ще забележи, че всяка мисъл или всяко чувство, които минават през съзнанието на човека, се отразяват върху лицето му като в огледало. По същия начин и нашият външен и вътрешен живот се отразяват върху съзнанието на по-напредналите от нас същества. Всяка наша мисъл, всяко наше чувство или всяка наша постъпка се отразяват върху съзнанието на ангелите в различни форми. Например някоя мисъл, някое чувство или някое действие може да се отразят върху съзнанието на някой ангел във формата на карамфил, роза или друго някое цвете, каквито ние отглеждаме в градините си, радваме им се, без да знаем техния произход. Цветята са деца на ангелите. Когато някой ангел помисли нещо хубаво, като резултат на неговата мисъл изниква някакъв хубав цвят: роза, карамфил, кокиче, минзухар или друг някакъв цвят. Каквото е времето – пролет, лято, есен или зима – такъв ще бъде и цветът. При това колкото по-възвишени са мислите и чувствата на ангелите, толкова по-благоуханни са и цветята, които ги изразяват. Затова именно цветята се наричат деца на ангелите.

И тъй, когато казваме, че трябва да бъдем внимателни с цветята, подразбираме да бъдем внимателни с мислите на ангелите. Настъпите ли едно цвете, вие настъпвате някоя мисъл или някое чувство на едно възвишено същество. Някога вашето невнимание може да мине безнаказано, но някога това възвишено същество ще ви хване за ухото и ще ви възпита по свой начин: веднъж завинаги да помните – чужди мисли и чувства да не тъпчете. Свещен закон е: не настъпвайте мислите и чувствата на ангелите! Ако вие настъпвате мислите и чувствата на ангелите, как бихте постъпвали тогава с мислите и чувствата на хората? Навярно тях бихте направили на каша. Като срещнете едно малко дете, какво отношение трябва да имате към него? Това дете носи в себе си едновременно мислите и желанията на своите родители. Отнесете ли се с него небрежно, грубо, с това вие нарушавате свещения закон. На същото основание трябва да бъдете внимателни и със своите мисли и чувства. Някой казва: „Аз съм лош човек, от мене нищо не може да стане.“ – Така може да говори човек за известни свои постъпки в даден момент, но да мисли, че по естество е лош, с това той огорчава Бога, Който го е създал: той тъпче Неговите мисли и чувства. Щом Бог е помислил за тебе, Той е пожелал и да те създаде, да направи нещо от тебе, за което те е изпратил на Земята. Обаче кажеш ли, че нищо няма да излезе от тебе, с това ти цапаш Божията мисъл и грешиш. Искаш ли да изправиш погрешката си, кажи: „Това, което Бог е помислил за мене, ще се реализира. Щом Бог ме е изпратил на Земята, Той е вложил в мене нещо Свое: Своята мисъл, Своето чувство и Своето желание. Идеалът към възвишеното, към великото е Божествен. И сто пъти на ден да греша, Бог пак ще ме измие. Той не може да бъде неверен на Себе Си.“ В Бога противоречия няма. В Неговите мисли, чувства и желания няма обратни решения. Дръжте тази мисъл в ума си, ако искате да се самовъзпитате правилно. Дръжте в съзнанието си образа на всички хора, животни и растения, като на Божии създания. Постъпвате ли така, всички работи в живота ви ще се наредят добре.

Като наблюдавате времето днес, вие считате, че е в реда на нещата този ден да бъде ясен, хубав, какъвто е в действителност. Този ден е едно изключение от другите дни. Като този ден подобен не е имало: атмосферата е особено пречистена, със специфични вибрации; съзнанието на ангелите, които вземат участие заедно с нас, е също така специфично. Никога ангелите не са мислили така, както днес. Техните умове и сърца са широко отворени днес, те изпращат своето благословение към нас. Питам тогава: ако вашите напреднали братя се радват, трябва ли вие да плачете? И за какво ще плачете и тъжите? Пощата носи вече техните писма и подаръци, чрез които се предава Божието благословение. От вас зависи да ги приемете ли навреме, или не. Ако изпълнявате Волята Божия, всичките благословения ще дойдат навреме; не изпълнявате ли Волята Божия, и благословенията ще закъснеят. Закъсняването на благословенията показва, че вие сте се отделили от мястото или от специфичните условия, при които е трябвало да ги получите. Ако седите на същото място, в същата къща, до която е адресирано писмото, ще го получите навреме. Обаче местите ли се от къща в къща или от град в град като прелетна птичка, и писмото ще закъснее. Кой е виновен за това?

Днес ние правим нашата Божествена среща със светиите и ангелите, които също така се срещат. Някой казва: „Ние искаме да ги видим.“ Вие искате да видите съществата, които се срещат, но виждането е вътрешно отношение, вътрешен процес: то е въпрос, който се отнася до съзнанието на човека. От неговото съзнание зависи и далечината на предметите. Когато един предмет е близо до вас, вие виждате ясно всичките негови подробности. Ако не виждате предмета ясно, това показва, че той е далече от вас. Сега вие виждате нещата, защото са близо до вас. Радвайте се, че ги виждате! Ако не виждате всички неща, виждате поне Слънцето, Месечината, а те съставляват вече половината реалност.

И тъй, аз искам да разберете реалността, да разберете онзи вътрешен закон – че човек трябва да дойде до положение, когато едновременно ще вижда и ще съзнава нещата. Това е привилегия, която мъчно се постига, но е възможна. Усилия, съзнателна работа се изискват от човека. Когато вибрациите на вашето зрение – външно и вътрешно, и вибрациите на вашето съзнание се срещнат в Божествения фокус, вие ще се доберете до реалността на нещата. Дойдете ли до реалност¬та, вие ще забравите външния свят така, както някой човек, като прочете една книга и я запомни, втори път не я чете; той затваря книгата и се отдава на размишление върху прочетеното. Човек, който е видял нещата в тяхната реалност, той затваря вече Книгата на живота и започва да помага на страдащите, на бедните, които обича и разбира, както разбира и себе си. Онези, които не разбират този закон, като наблюдават хората, които живеят в реалния свят, казват: „Тези хора се пренесоха вече.“ Да се пренесеш от едно място на друго, това е ходене, движение, в което не седи реалност¬та на живота. Ходенето, движението е половин реалност. Истинското пренасяне подразбира едновременно виждане на живота отвън и съзнаване на живота отвътре. Тези два процеса съставляват реалността.

Следователно съществата действат върху нас едновременно по два различни начина: едни от тях действат със своята мисъл, като образуват външния свят; други от тях действат със своите чувства, с Любовта си, като образуват вътрешния свят. Тъй щото ние се намираме под две различни влияния. Някога се случва и обратното: едни същества действат с чувствата си върху нас и образуват външния, физическия свят; други пък действат с мислите си и образуват вътрешния свят. В такъв случай човек трябва да разбира дали обективният, външният свят, в който живее, е произлязъл от мислите или от чувствата на някои напреднали същества. Той трябва да разбира още дали светлината на неговото съзнание в даден случай се дължи на мислите или на чувствата на някои от напредналите същества. Човек сам по себе си е колективно същество. Щом е така, той сам не създава нито мислите си, нито своите чувства. Ако той е сам творец на своите мисли и желания, те всякога трябва да бъдат с него. Всъщност така ли е? Понеже човешките мисли и желания се изгубват, напущат човека, това показва, че те идват отнякъде, спират се в човешкия ум и в човешкото сърце временно, и после пак си заминават. Едновременно десет души могат да имат една и съща мисъл или едно и също чувство. Мислите и чувствата търсят условия да се проявят – и дето намерят благоприятни условия, там спират.

Някой ще запита: „Колко време седят у човека тези мисли и чувства?“ Когато човек възприеме една Божествена мисъл и я приложи навреме и правилно, тя ще остане при него за по-дълго време и ще го ползва повече. Не я ли приложи навреме, използва ли я неправилно, тя го напуща. Щом Божествената мисъл се използва правилно, тя оставя копие върху съзнанието на човека, както образът, изложен на светлината, оставя копие върху светлочувствителната плоча на фотографията. Божествената мисъл е по-реална от човека, когото виждаме само външно да се движи, да говори или да върши нещо. Обаче всяка Божествена мисъл става реална за нас, когато тя се приложи. В това отношение силата на Божествените мисли е в приложението им, а не само в усилието, което правим, за да ги приложим. Приложението не е механически закон – то седи във вътрешното знание на човека. Да приложиш една мисъл в живота си, това подразбира да съзнаваш, че тя е вярна, че е време да се приложи, и да нямаш никакво съмнение в нея. Само при това положение ти можеш да приложиш тази мисъл с радост в душата си. Някой казва: „Дали е навременна тази мисъл?“ – Божествените мисли идат всякога навреме – следователно и приложението им е навреме. Дойде ли една Божествена мисъл в ума ви, каквато работа и да имате, напуснете я, за да приложите тази мисъл. Приложите ли я, ще видите, че нищо не сте изгубили. А вие какво правите? Щом дойде Божествената мисъл при вас, казвате: „Нека да свърша първо своята работа, че тогава ще се занимавам с тази мисъл.“ Обаче, докато свършите работата си, Божествената мисъл си е отишла. Вашата работа вие всякога можете да я свършите, защото конецът й всякога можете да го прекъсвате и завързвате, но Божествената работа не трябва да се отлага.

В сегашната среща вашите напреднали братя имат за цел да ви предадат своето завещание в следния смисъл: ако искате да имате успех във всяко добро начинание на живота си, не изпущайте случай да приложите всяка Божествена мисъл, която е дошла до вас; не изпущайте случай да реализирате всяко Божествено желание, което е дошло до вас! Бъдете като нас! Ние всякога сме прилагали Божествените мисли и сме реализирали Божествените желания. Не се плашете, ние сме с вас. Оставете страха настрана. Не се занимавайте с него! Занимавайте се с Любовта! Този е поздравът, който напредналите братя отправят към вас. Някой казва: „Какво да правим със страха?“ Вашите напреднали братя казват: „Ако се занимавате с Любовта, страхът ще излезе навън.“ – „Какво да правим с лъжата?“ – „Занимавайте се с Истината!“ – „Какво да правим с глупостта?“ – „Занимавайте се с Мъдростта!“ Напредналите братя ви поздравяват с думите: „Ако искате да бъдете свободни, занимавайте се с Любовта, с Мъдростта и с Истината!“

Сега вие можете да предадете тази мисъл и на вашите братя и сестри, но без прибавки, без преувеличения, без качулки. Качулките са човешки измислици. Някой казва: „Видях един ангел.“ – „Имаше ли крила?“ – „Да.“ – „Колко?“ – „Много крила имаше, може би милиони.“ – „Само един ангел ли видя?“ – „Много ангели видях.“ – Всъщност ангелът сам никога не ходи. Те ходят по много заедно, групово, но един от тях се явява като представител. Нам се вижда, като че само един ангел е слязъл при нас, защото те ходят много бързо. Ако ви кажа, че ангелите са между нас, вие ще питате: „Где са те?“ – ще искате да ги видите. Понеже ангелите са същества на Светлината, тази светлина, която имаме днес – това са ангелите. Чрез своята светлина външно те искат да въздействат върху нашето съзнание. Ако ангелите се оттеглят, веднага около вас и във вас ще настане голям мрак.

За изяснение на мисълта си ще ви дам един прост пример. Представете си, че вие сте изпаднали всред пътя в голям мрак, нищо наоколо си не виждате. В този момент един ангел се яви срещу вас със свещ в ръка. Ангелът ви обича, затова иска да осветли пътя ви. Вие веднага виждате светлината на свещта, но ангела още не виждате. В дадения случай в духовния свят свещта и ангелът са едно и също нещо. Във физическия свят обаче ангелът и свещта не са едно и също нещо. Защо? – Във физическия свят свещта изгаря, а в духовния свят свещта никога не изгаря, а само свети. Тъй щото днешната светлина е израз на ангелите, които присъстват между нас и носят радост, която вие чувствате. Когато виждате светлината, вие не се радвате толкова на свещта, от която излиза светлината, но се интересувате да знаете кой се крие зад свещта, кой я носи. Значи изгубени ли сте някъде в тъмнината, вие се интересувате от този, който ви носи свещта, а не от самата свещ. Вие се радвате повече на носителя на светлината. Тъй щото виждате ли светлина в мрака, в първия момент се интересувате от този, който носи светлината; във втория момент вие се радвате вече на този, който я носи. Щом влезете у дома си, вие можете да загасите свещта, защото там ще намерите друга запалена свещ.

Днешният ден е определен за работа – работа за Любовта, за Мъдростта, за Истината, която работа наричаме с общо име свещена. Ще работите за Любовта, от която произтича Животът. В живота се крие всичката радост и веселие. Ще работите за Мъдростта, от която изтича Светлината – като наслада в живота. Ще работите за Истината, от която изтича Свободата – в свободата се съдържат всички възможности за реализиране на нещата. И тъй, реално е това, което едновременно виждаш и съзнаваш. Не се ровете в реалността, нито се съмнявайте в нея. Съмнявате ли се, вие ще си създадете ред нещастия и спънки в живота.

Казвам: напредналите, възвишените същества, които днес присъстват тук, уреждат вашия живот. Например някой ученик има слаба памет: учи, мъчи се, но не постига целта си. Като го види един от тези братя, бутне центъра на паметта му – и от този момент нещо просветва в ума на ученика и той започва да помни, да учи лесно уроците си. От слаб ученик той става силен, способен. Това е едно щастливо съвпадение, т.е. преминаване през реалността на живота. Ангелите, възвишените същества, имат желание да помагат на хората, но ако те се съмняват, не могат да получат тяхната помощ. Ангелите завързват конците, а хората ги късат. Не късайте конците, които ангелите връзват! Късате ли тези конци, вие ги лишавате от условията на реалността. Хората имат желание да им се помага при всички условия: колкото и лоши да са, както и да се проявяват, те мислят, че трябва да им се помага. Не е така! Като хора, като разумни същества, и те имат задължения в света, с които трябва да се съобразяват.

Например кой би налял нещо в някое шише, ако е уверен, че нищо няма да вземе от съдържанието на това шише? Всеки, който туря нещо в шишето, има мисълта, че когато му дотрябва, ще може да вземе част от това, което е турил в него. Всеки, който туря пари в касата, мисли, че ще може да вземе нещо от нея. Ако знае, че като тури пари в касата, тя ще се затвори и нищо няма да извади от нея, той нищо не би внесъл. Срещнеш един човек, обикнеш го: ти вече влагаш известен капитал в него. Когато кажеш някому, че го обичаш, това подразбира, че ти влагаш нещо в касата му и го питаш: „Мога ли, когато пожелая, да взема част от капитала, който съм вложил в тебе, или ти ще го задигнеш? Касата ти ще бъде ли отворена, когато пожелая, или ще я затвориш?“ Всеки човек, в касата на когото сме вложили нещо, и той затвори касата си и нищо не връща, той не постъпва според Божия закон. Касата, в която е вложено нещо, трябва да бъде всякога отворена: да може от нея и в нея свободно да се излива и влива като в извор. В извора има постоянно движение на вливане и изливане. Каже ли ви някой, че ви обича, той влага нещо у вас. Кажете ли някому, че го обичате, вие влагате нещо в него. Мисли ли някой добро за вас, той влага нещо в касата ви; мислите ли добро за някого, вие влагате нещо в неговата каса.

Днес ангелите влагат нещо във вашите каси. За вас е важно да знаете дали това, което те влагат, ще израсте. Ще израсте, разбира се. И вие трябва да вложите нещо в техните каси. Какво трябва да вложите? – Вашата благодарност към тях. Няма по-велика поезия в живота на човека от тази – да може той да благодари. Ние като хора сме слаби, затова ангелите са дошли на Земята – да ни помагат. Това, което вие не можете да направите, те ще го направят. Вие не можете да поправите времето, но те ще го поправят; вие сами не можете да подобрите здравето си, но те могат. Те могат да направят много неща, но имат ред правила, които никога не престъпват. И ангелът може някога да направи погрешка, но той никога не се изненадва. Щом забележи погрешката си, в момента той я изправя. От това, че е сгрешил, той не се съмнява в успеха на своята работа: веднага коригира погрешката си и резултатът на работата му е сигурен.

Като знаете това нещо, вие не трябва да се самоунижавате, но трябва да се смирявате. Да се самоунижи човек е едно нещо, а да се смири е друго нещо. Смирението подразбира съзнаване, разбиране, виждане на нещата тъй, както са в действителност. Смиреният човек знае какво представлява в себе си за всеки даден момент: той не се мисли нито за повече, нито за по-малко от това, което е. Ако е дете на пет години – това е нито повече, нито по-малко от петгодишно дете. Да си въобразява, че като дете на пет години е много силно, че много неща може да извърши, не е право; да си въобразява, че като дете на пет години е много слабо, това е друго заблуждение.

Много хора искат да придобият новото по магически начин: да завъртят ключа и да влязат в Царството Божие. Те искат магическата тояжка. Адам, прародителят на човечеството, имаше магическа тояжка, но не можа да я използва, както трябва. Той направи една погрешка: когато Ева отиваше към забраненото дърво, Адам беше зает с друга някаква работа и я остави сама да отиде. Той трябваше да остави всичката си работа, да вземе магическата тояжка и да придружи Ева. Като дойдоха около забраненото дърво, той трябваше да направи един магически кръг с тояжката си около Ева и погрешката щеше да се избегне. Обаче Адам не приложи магическата тояжка в този случай, вследствие на което я взеха от ръцете му и двамата с Ева бяха изпъдени от рая.

Казвам: умът, който ви е даден, е магическата тояжка, която трябва да употребявате на място. Не я ли употребите на място, ще сгрешите. Дойдете ли пред някакво съмнение, направете един магически кръг около себе си. Как се прави този кръг? – Помислете за Бога – нищо повече! Някой казва: „Как да направя кръга правилен?“ – Помислиш ли за Бога, кръгът ще стане правилен. Например вие вземате малки камъчета, които имат различна форма – едни са правилни топчета, като сферички, други са неправилни сфери, трети са плоски, и ги хвърляте във водата. Обаче щом ги хвърлите във водата, всички образуват около себе си правилни концентрични кръгове, които постепенно се разширяват, докато се изгубят във водата. Питам: тези кръгове по форма съответстват ли на формата на самите камъчета? – Не съответстват. Камъчето може да има кръгла или елипсовидна, или плоска форма, но хвърлено във водата, то произвежда един и същ резултат – концентрични кръгове.

Сега аз искам да схванете правилно този закон. Някой ще каже: „Аз не съм съвършен човек, не мога да мисля за Бога – това е невъзможно за мене.“ Питам: ако едно малко, безформено камъче, което още не е завършило своето развитие, хвърлено във водата, образува концентрични кръгове, ти по-слаб ли си от това камъче? Стремиш ли се към Божествения свят, каквато форма и да имаш, при каквито условия и да попаднеш в този свят, други, по-напреднали от тебе същества ще дойдат да ти помогнат. В света съществува закон на коопериране, на сдружаване между съществата, с цел да си помагат едни други. Съвършените същества виждат, че някой слаб, несъвършен човек, има в себе си всички добри желания да направи нещо хубаво, но не може: оплел се е някъде. И тогава те бързат да му помогнат да се разплете, да се освободи от ограниченията.

Днес, на този светъл ден, всички възвишени същества се събират не само около вас, но и около ония, които имат мисли, желания, стремежи към възвишеното в света. Те работят върху всички тия души, помагат им, за да могат да постигнат онова, което и те са постигнали. И сега аз ви поздравявам с този хубав ден! Аз ви поздравявам с реалността, т.е. със способността едновременно да виждате и съзнавате нещата: това, което виждате отвън, да го съзнавате и отвътре. Мислете върху реалността!

Сега мнозина се спират върху отделни думи и казват: „Какво ли искат да ни кажат с тези думи? Как да го разберем?“ Казвам: ако вие разберете този ден, тъй както е изявен пред вас, той ще се свърже с всички останали дни и ще изясни нещата. Оставете изяснението на нещата да дойде така, както концентричните кръгове постепенно се разширяват и след като хвърленото във водата камъче е престанало вече да се движи. Ако и след това се запитвате какво иска да ви каже този ден, казвам: денят ви обръща внимание на това, че вие още не сте работили за Любовта, за Мъдростта и за Истината. Да работите за Любовта, за Мъдростта и за Истината – това подразбира във всеки даден случай да прилагате и най-малкото, което едновременно виждате и съзнавате. Човек не е единично същество. С него заедно работят много същества, които са завършили вече своето развитие. Тъй щото трудът на човека е колективен. Като знаете това, от всички се изисква смирение. И които малко знаят, и които много знаят, трябва да бъдат смирени. Някой казва: „Аз искам да бъда като еди-кой си човек.“ Не туряйте никого пред себе си като идеал. И когато си поставите даже някого като идеал, пак няма да го достигнете. Защо? – Защото той е тръгнал по-рано от тебе, и когато ти го виждаш на известен връх и пожелаеш да го стигнеш, той вече ще бъде на друг връх. Не пожелавайте да бъдете като този или като онзи, нито пък казвайте, че не искате да бъдете като този или онзи. И желанието ви да бъдете като някого, и нежеланието ви да бъдете като него, са погрешни. И при двата случая вие се оплитате в тези хора. Когато харесвате постъпките на някого, имате право да желаете и вие да постъпвате тъй добре като него, но да бъдете точно такъв, какъвто е той, не трябва да желаете. Дръжте в ума си мисълта: „Аз искам да бъда точно такъв, какъвто Бог желае да бъда.“

Това, което днес ви говоря, не е за обезсърчение, защото вие сте постигнали много неща, но не сте ги реализирали. Например вие сте дошли вече до извора – това е постижение, но трябва да опитате водата на извора. Първо, вие трябва да опитате силата на водата, която извира, т.е. живота, който изворът носи. После, трябва да опитате съзнанието на този извор, т.е. благословението, което той носи със своята вода. В реализирането на нещата седи изпълнението на Божия план. Някой казва: „Кога ще се реализира този план?“ Това подразбира: кога ще се реализира пиенето на водата? Това зависи от вас. Щом поседите малко около извора, за да си починете, след това вече можете да пиете вода, колкото искате. През целия ден, докато сте при извора, можете да пиете вода, колкото пъти пожелаете. И вечер можете да пиете от водата на този извор.

Сега основната мисъл, която трябва да задържите в себе си, е да се стремите към постигане на съществени знания. Например някой човек е много наблюдателен, но само по отношение на външната страна на нещата. Той срещне някого и веднага започва да ви разправя с какви дрехи е бил облечен, каква шапка е имал на главата си, какви са били обущата му; но какъв е самият човек – нищо не може да ви каже. Той казва: „Видях, че този човек беше модно облечен, но какво беше лицето му, какви бяха очите му, не видях – това не ме интересуваше.“ Обаче на физическия свят същественото за човека е неговото лице. И затова, срещнете ли човек, гледайте на неговото лице, а не на неговите дрехи. В духовния свят пък същественото за човека е неговото съзнание, а не знанието му. Съзнанието на човека е неговото лице. Каквото е съзнанието му, такова е и неговото лице.

Ще прочета 5-а глава от Евангелието на Матея.

А като видя многото народ, възлезе на гората;

и щом седна, пристъпиха до Него учениците Му. (1. ст.)

Какво показва многото народ? – Многото народ показва какви са били всички събрани там същества от видимия и невидимия свят. Разумните хора всякога са много, а глупавите – малко.

И отвори устата Си, та ги поучаваше и говореше. (2. ст.)

Ако народът не беше дошъл, ако Христос не беше се качил на високо място и ако учениците Му не бяха пристъпили до Него, Христос не би отворил устата Си да ги поучава. Значи тия три неща бяха необходими, за да отвори Христос устата Си и да говори.

Блажени нищите духом,

защото те ще наследят Царството Небесно. (3. ст.)

Това значи: блажени са тези, които познават нещата тъй, както са.

Блажени нажалените,

защото те ще се утешат. (4. ст.)

Нажалени са тези, които имат будно съзнание и сърцето им е всякога изпълнено от благородни стремежи и желания за правене на добро на ближните си.

Блажени кротките,

защото те ще наследят земята. (5. ст.)

Кроткият човек е винаги снизходителен към слабите и немощните, макар да вижда, че нещата не стават, както трябва.

Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата;

блажени миротворците…

блажени гонените заради Правдата…

блажени сте, когато ви похулят и ви изгонят

и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради Мене. (6-11. ст.)

Нека всички тия блаженства бъдат и върху вас.

Така да просветне вашата виделина пред человеците,

за да видят добрите ваши дела

и да прославят Отца вашего, Който е на небеса. (16. ст.)

Това означава, че във висшето съзнание на всички хора трябва да има единство. Има ли единство, тогава и виделината на това съзнание ще просветне пред человеците. Няма ли това единство в съзнанието на хората, те ще изпаднат в съмнения, подозрения, противоречия, недоволства и неразположения в живота си.

Казвам: всички недоволства, неразположения, завист и други подобни чувства и състояния, се дължат на някои паднали ангели, адепти или божества, които ви влияят. Те са недоволни от Бога, защото носят последствията от това, че някога не са изпълнили Волята Божия, а вие днес ставате тяхна жертва. Отхвърлете мислите и състоянията на тези паднали, изостанали в своето развитие същества! Нека те сами носят товара си! Не помагайте на силните.

Защото, казвам ви, че ако вашата правда

не надмине правдата на книжниците и фарисеите,

няма да влезете в Царството Небесно. (20. ст.)

Значи светът и неговите действия не могат да бъдат мерило за морала. Оставете морала на света, не се занимавайте с него!

И тъй, ако принесеш дара си на олтаря,

и там се усетиш, че брат ти има нещо на тебе,

остави дара си там пред олтаря

и иди първом се примири с брата си,

и тогаз ела, та принеси дара си. (23. и 24. ст.)

Човек трябва да се примирява не само със своите братя на Земята, но и с тия от невидимия свят. Представете си, че някой човек е скръбен, обременен от нещо, и дойде един ангел да му помогне, но той го обиди нещо и с това го отблъсне. Може ли след това този човек да се моли? Ако рече да се моли, той ще изпитва някаква тежест в душата си. Какво трябва да направи? – Първо ще отиде да намери адреса на този ангел и след това ще се обърне към Бога с молба да му прости за неговото невежество, за неговата лоша постъпка. Бог веднага ще му прости. Прости ли му веднъж, след това той може да принесе своята молитва пред олтара. Само такава молитва може да бъде приета. Този е вътрешният, мистичен смисъл на стиха. Тъй щото, когато хората едновременно виждат и съзнават нещата, тогава вече има вътрешна връзка между тях и ангелите.

Чули сте, че е речено на старовременните:

Не прелюбодействай! (27. ст.)

Когато човек обича света във всички негови форми повече от Бога, той прелюбодейства вече. Христос е разбирал прелюбодейството в широк смисъл. Човек трябва да освободи душата си от всички утайки и нечистотии и да знае, че реалното е горе, а не на Земята. Всеки, който вярва в света и иска да го придобие, той ще обезсмисли живота си.

Ако ли дясното твое око те съблазнява,

извади го и хвърли го от себе си. (30. ст.)

Значи ако външното ти разбиране те съблазнява, ако това, което виждаш, те съблазнява, отхвърли го от себе си и влез в съзнанието си, провери го и направи корекция. По-добре е да погине едно твое лъжливо мнение или една твоя лъжлива теория, отколкото да бъдеш изложен на безкрайни вътрешни страдания. Какво струва на човека да се откаже от своята лъжлива теория? Някой човек създаде една теория, защитава я, но дойде време, когато трябва да я отрече и да се откаже от нея. Наистина, не е лесно изведнъж да се откаже от нея. Работил е върху нея, живял е с нея, и току изведнъж да я отхвърли. Все ще изпита известна скръб, че се е лъгал, че е изпаднал в някаква грешка. Той казва: „Как така да призная, че съм се лъгал?“

Има нещо в човека, което се лъже. Казвам: за да се избави човек от вътрешните страдания, по-добре е да извади окото си и да отсече ръката си, щом те са причина за тези страдания.

Но Аз ви казвам: Никак да се не кълнете…

Но да бъде речта ви: ей, ей, не, не;

а от това повечето – от лукаваго е. (34. и 37. ст.)

Питам: може ли човек, който не вярва в думите ми, да вярва в моята клетва? Казваш някому: „Ще ти кажа истината.“ – „Не, закълни се!“ – Това вече е от лукавия. Отиваш при някой банкер, искаш 1000 лв. назаем. Той иска трима души гаранти. Значи той не вярва на твоите думи, а вярва на подписа на трима души. Това е примка, с която иска да те улови. Един светия отива при един банкер да му иска пари назаем. Банкерът му иска трима души гаранти. Светията отговаря: „Първият гарант е Бог, вторият – ангелите, а третият – светиите.“ – „Махни се с твоите поръчители! Ни Господа познавам, ни ангелите познавам, ни светиите познавам. Аз искам трима души поръчители от Земята.“ Светията махнал с ръката си и всичкото богатство на банкера изчезнало, при което той останал сам, без пет пари в джоба си. Казвам: дойде ли някой и ви представи Бога за гарант, дайте му, колкото пари иска. Не дадете ли в Името Божие, всичкото ви богатство ще изхвръкне.

Някой казва: „Защо хората на Земята осиромашават?“ – Защото когато светията дойде при тях като при богати да им иска пари назаем в Божие име, те му казват: „Ни Бога познаваме, ни ангелите познаваме, ни светиите познаваме.“ Кажат ли така, Бог оттегля от тях Своята Светлина и те изгубват всичко, каквото имат. Така пропадат на Земята богатите хора, така пропадат учените, така пропадат и религиозните. Свещено е Името Божие! Свещено е името на ангелите! Свещено е името и на светиите! Споменат ли се тия имена пред вас, кажете: „Да бъде Волята Божия!“

Чули сте, че е речено:

Око за око, зъб за зъб. (38. ст.)

А пък Аз ви казвам: Да се не противите злому;

но който те плесне по дясната страна,

обърни му и другата. (39. ст.)

Христос съпоставя два закона, две култури, съвършено противоположни по външен вид една на друга.

Който проси от тебе, дай му;

и който иска да земе от тебе,

недей се отвръща от него. (42. ст.)

Това е относителна, а не абсолютна реалност. Ако една градина иска назаем вода, трябва ли да й се откаже? Човек трябва да е извор, който всякога да дава. Не разбирате ли Писанието в широк смисъл, вие ще се намерите в големи противоречия. Дойде ли някой при тебе и ти каже: „Дай, за Бога!“ – нищо не мисли и дай. – „Ако дам на този, на онзи, какво ще остане за мене?“ – Дай и не мисли. Щом Бог изпраща някого при тебе да ти иска нещо в Негово име, Той знае, че можеш да му дадеш. Целта на Бога не е да осиромашаваме. Ние имаме повече, отколкото трябва. В много извори има повече вода, отколкото курната събира. Засега само една малка част от Божиите блага минава през хората. За в бъдеще ще минава повече. Ако вие сте касиер в английска банка и дойде при вас някой с документите си да ви иска пари, няма ли да му дадете? Ще го върнете ли назад? – Не, ще му дадете, каквото иска. Ще изпълните длъжността си, както трябва.

И тъй, като казвам, че трябва да изпълним Волята Божия, разбирам, че сме поставени като касиери в някои банки, за да услужваме на хората: на този ще дадем, на онзи ще дадем. Целия ден ще казваме: заповядайте! Ще услужвате всекиму, който има писмо и документи, че е внесъл пари в банката. Щом сте турени на служба като касиери, ще услужвате на хората.

Сега аз ви поздравявам с първия ден на работата, с новата служба, на която Бог ви е поставил. Всеки от вас трябва да изпълни службата си, както той разбира. Онзи, който ви е дал службата, той ще ви научи как трябва да я изпълните. Щом се обърнете към един от напредналите братя, той веднага ще се отзове, ще ви каже как да работите. Значи днес всички ще бъдете на работа, външна и вътрешна. Довечера ще видим как сте свършили работата си.

19 август, 6 ч., над лагера при Второто рилско езеро

Facebook коментари





Теми съдържащи: Съборни Беседи, Рилски Беседи, Рила, Второто рилско езеро

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни