Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_07_29 Добре дошъл / Превръщане на величините (Добре дошъл)29 юли 1932г., Съборни беседи, Рилски беседи

Съборни Беседи Рилски Беседи Седемте езера Рила

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 14 януари 2011 - 21:56

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата "Книгата на великият живот", Съборно Слово,  1932 –1934
Издателство: "Бяло Братство", София 2008 г.
Книгата за теглене PDF
Съдържание


От книгата " Ценното из книгата на великия живот ", Рилски беседи, 1932 г.
Първо издание, София, 1932 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

рилска беседа

Добре дошъл


Ще прочета 5-а глава от Евангелието на Матея, в която се говори за блаженствата. Много хора са чели блаженствата, но не са ги разбрали. Те мъчно се разбират, вследствие на което и до днес не са използвани, не са приложени. Питам: каква е ползата от едно благо или от едно богатство, щом то не може да се употреби? Ако имаш ключ, с който не можеш да отваряш, защо ти е? Следователно ще ви задам следните няколко въпроса, на които искам да отговорите положително.

Ключ, с който не можеш да отваряш, ключ ли е?

Перо, с което не можеш да пишеш, перо ли е?

Мастило, което не се лови на перото, мастило ли е?

Книга, която не се чете, книга ли е?

Крака, които не се мърдат, крака ли са?

Ръце, които не работят, ръце ли са?

Очи, които не гледат, очи ли са?

Уши, които не слушат, уши ли са?

Език, който не говори, език ли е?

Сърце, което не чувства, сърце ли е?

Ум, който не мисли, ум ли е?

Това са отрицателни величини, които трябва да превърнете в положителни. Тогава ще отговорите в следния смисъл:

Ключ, който отваря, ключ е.

Перо, което пише, перо е.

Мастило, което се лови на перото, мастило е.

Книга, която се чете, книга е.

Крака, които се мърдат, крака са.

Ръце, които работят, ръце са.

Очи, които гледат, очи са.

Уши, които слушат, уши са.

Език, който говори, език е.

Сърце, което чувства, сърце е.

Ум, който мисли, ум е.

Сега ще се спра малко върху блаженствата.

"Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно." Защо човек трябва да бъде нищ? - За да влезе в Царството небесно. Нищ духом е условие за влизане в Царството небесно.

"Блажени нажалените, защото те ще се утешат." Ако човек не се нажали, той никога не може да се утеши. Нажаляването е условие, път, по който всеки трябва да мине, за да дойде до утешението. Нажаляването е по-високо нещо от утешението. Утешението става чрез ума. Когато човек се нажали, сърцето се засяга. Щом се утеши, той разбира света другояче - с по-голяма светлина.

"Блажени кротките, защото те ще наследят Земята." Кротостта е условие, при което може да се наследи Земята, да стане човек наследник. Ако синът не носи в себе си оръжието на кротостта, той не може да бъде наследник на баща си. Значи кротостта е оръжие. Казвате: "Как е възможно кротостта да бъде оръжие!" Като духовно качество кротостта е оръжие, с което човек побеждава. Както войникът си служи на бойното поле с оръжие, така и духовният човек се нуждае от оръжие, за да победи своя враг. Може ли войникът да отиде на бойното поле без оръжие? - Не може. Той взема пушка, нож и така отива на бойното поле, за да воюва. Без пушка, без патрони той не може да победи. Да воюваш, това не подразбира да убиваш хората. Всеки трябва да воюва с мъчнотиите на живота. В този смисъл мъчнотиите са врагове. Те не трябва да се убиват, но трябва да се победят, да се заставят да плащат данък. Човек не трябва да жали мъчнотиите, но да ги застави всяка година редовно да плащат данъка си. Така разбрана, кротостта има смисъл. Съвременните хора говорят за кротостта, без да я разбират, без да знаят какво нещо е тя. Те говорят и за живота, без да знаят какво нещо е животът. Не, човек трябва да говори само върху неща, които разбира, които положително знае. И тогава положително ще каже: "Ако съм кротък, аз ще наследя Земята."

"Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят." Хората ще се наситят само тогава, когато гладуват и жадуват. Приятно нещо е насищането! Някой казва: "Гладен съм." - Яж тогава! - "Жаден съм." - Пий вода! Каква философия има в това? -" Как да се наям?" Когато някой пита как да се нахрани, аз разбирам, че той или очи няма, или уши няма, или езикът му не работи. Щом казва, че е гладен, нищо друго не остава, освен да се нахрани. Няма защо да пита как да се нахрани. Забележете, когато малките пиленца се излюпят, те още на първия ден тръгват след майка си и не питат как трябва да ядат, но правят това, което и тя прави. Майката клъвне и те след нея кълват. Те веднага научават думата как, никого не питат как се яде, как се пие вода. Трябва ли лодката да пита как се плува? Докато е на сухо, тя стои спокойно; сложиш ли я във водата, тя веднага тръгва. Не дръж лодката си на сухо. Сложи я във водата и тя сама ще тръгне. Не сложиш ли лодката си във водата, не вдигнеш ли пръта ѝ, не разпериш ли платното ѝ, тя винаги ще стои на едно и също място. Когато умният човек се качи на своята лодка, тя сама ще тръгне.

"Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат." Искаш ли да дойде разумното, Любовта да те помилва, ти трябва да бъдеш милостив. Не може Любовта да те помилва, ако ти не си милосърден. Не си ли милостив, милосърден, ти ще приличаш на сухо дърво, без листа и цветове. Любовта ще слиза и ще се качва, но при тебе няма да дойде. Помилват ли те, ти ще усетиш Любовта в себе си.

"Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога." Докато не си чистосърдечен, ти не можеш да видиш Бога. Чистосърдечен ли си, ще видиш Бога. Видиш ли Го, ще видиш и вечната красота, която внася радост и мир в човешката душа. Каква по-голяма придобивка може да има за човека от тази?

"Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат." Защо трябва да бъдеш миротворец? - За да се наречеш Син Божий. Тъй щото, да бъдеш миротворец, това не подразбира, че ще помогнеш на света, ще го изправиш. Не, спасението на света, неговото изправяне е странична идея. Аз разглеждам думата миротворец в друг смисъл. Да бъдеш миротворец, значи да станеш Син Божий. В този смисъл всеки трябва да се стреми да бъде миротворец, за да стане Син Божий.

"Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно Царството небесно." Защо трябва да те гонят? - За да наследиш Царството небесно. Когато житното зърно е в хамбара, нали трябва да го изгонят оттам, за да го посадят на нивата? Когато посадят житното зърно в земята, нали трябва да го изгонят оттам, за да подаде главицата си над земята, на светлина и на въздух, за да може да расте и да се развива? Когато работникът свърши работата си, нали господарят му трябва да го изгони от дома си, като му заплати нужното? Така всички хора трябва да бъдат гонени, за да получат своята заплата. Значи за да придобиеш някакво наследство от Бога, непременно трябва да те гонят. Не те ли гонят, никакво наследство не можеш да придобиеш. Гоненето е условие за някаква придобивка.

"Блажени сте, когато ви похулят и ви изгонят и върху вас рекат на лъжа всяка зла реч заради Мене." Защо трябва да те гонят и похулят? - За да получиш заплата.

"Радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас." Следователно, претърпите ли всички гонения, хули, преследвания, вие ще се зарадвате и развеселите, защото голяма ще бъде заплатата ви на небесата.Тези са най-кратките и прости обяснения върху блаженствата. Дават ли се дълги, подробни обяснения, те по-скоро ще объркат човека, отколкото да го оправят. Като се говори много на някой човек, той най-после казва: "Не разбирам тази работа."

Ще приведа един анекдот за разбирането. Някой си се разболял сериозно и за да оздравее, казали му, че известно време не трябва да яде нищо. Той не ял ден, два, три, четири, пет дена, но след това толкова огладнял, че не могъл повече да се въздържа и казал: "Гладен съм!" - "Щом си гладен, яж!" -"Казаха ми, че не трябва да ям." - "Какво от това, че са ти казали да не ядеш? Яж!" - "Как да ям?" - "Вземи хляба и само го близни." Той близнал хляба, но гладът не престанал. "Помилвай го тогава." Той помилвал хляба, но гладът не престанал. "Сложи хляба в торбата си и върви с него." Той сложил хляба в торбата си, тръгнал с него, но гладът все още не преставал. Най-после дохожда един разумен човек при него и му казва: "Вземи хляба и яж!" Той взел хляба, наял се хубаво и гладът престанал.

Казвам: по същия начин и съвременните хора са гледали хляба, близвали са го, носили са го в торбата си, но гладът у тях все не преставал. Какво трябва да направят с хляба? - Да го вземат в устата си и да го изядат. Какво представлява хлябът? Хлябът е Словото Божие. Докато хората гледат и слушат отдалече Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат. Докато хората носят в торбите си Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат. Словото Божие нито се гледа, нито се слуша, нито на гръб се носи, но се яде като насъщна, необходима за организма храна. Влизането на хляба в устата подразбира възприемане на Божественото учение от душата. Словото Божие трябва да влезе в душата на човека така, както хлябът и водата влизат в неговия организъм. Само по този начин гладът и жаждата в него ще престанат. Някой казва: "Как може да се приеме Божието знание в душата?" - Ти сам знаеш това. Сложи Словото Божие в душата си, както хлябът слагаш в устата си, и повече не питай. То само ще свърши своята работа.

Питам: орало, което не знае да оре, орало ли е? Мотика, която не знае да копае, мотика ли е? Орало, което знае да оре, орало е. Мотика, която знае да копае, мотика е. Ако оралото не оре, хляб няма да има. Ако мотиката не копае, грозде няма да има. Ако сърцето не чувства, красивото няма да дойде. Защо трябва да страдаш? --За да дойде радостта. Защо трябва да мислиш? - За да разбереш великото. Защо трябва да живееш? - За да дойде Любовта. Защо трябва да бъдеш красив? - За да те посети Любовта. Коя мома обичат момците? - Красивата. Грозната мома никой не я обича. Не можете да обичате човека, ако той не е красив. Казано е в Писанието: "Възлюбил е човека заради Истината в него." Следователно все трябва да има нещо в човека, за да го обичат. Днес ще ви дам за размишление следното изречение: Красива мисъл, благородно чувство и добра постъпка са верни, желани приятели. Всеки сам да работи върху тази мисъл. Щом ви дадат нива, не чакайте друг да я оре. Вземете мотиката, оралото и се впрегнете на работа. Колкото да е малко оралото ви, все ще свърши някаква работа.

И тъй, приятелят трябва да бъде красив, благороден и добър. Ако е красив, благороден и добър, той е добре дошъл. И тогава, кажат ли ти добре дошъл, ти трябва да носиш три качества в себе си: да бъдеш красив, благороден и добър. Това значи приятел, изпратен от Бога. Сега и аз желая на всинца ви да бъдете красиви, да бъдете благородни и да бъдете добри, ако искате да сте добре дошли.

29 юли, 5 ч.

Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Усърден работник
  • 10264 Мнения:

Публикувано 04 октомври 2013 - 18:14

От книгата "Възможности на щастието", Съборни беседи, 1941 г.,
Първо издание, ИК "Жануа '98", 2007 г., ISBN 978-954-376-007-7
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЕЛИЧИНИ

(ДОБРЕ ДОШЪЛ)


“Добре дошъл”

Първото послание на Йоана, 19. стих: “Знаем, че сме от Бога.”

Размишление върху този стих

Ще прочета 5. глава от Евангелието на Матея. Вие ще прочетете първите два стиха, другите аз ще прочета. Сега да имаме едно размишление върху прочетеното.

Ще ви дам само едно сравнение. Чели сте блаженствата и не са ги разбрали. Малцина разбират блаженствата.

Ако имаш ключ, с който не може да се отключи, защо ти е? Полезен ли ти е?

Перо, с което не можеш да пишеш, перо ли е?

Мастило, което не се лови на перото, мастило ли е?

Книга, която не се чете, книга ли е?

Крака, които не се мърдат, крака ли са?

Ръце, които не работят, ръце ли са?

Очи, които не гледат, очи ли са?

Уши, които не слушат, уши ли са?

Език, който не говори, език ли е?

И сърце, което не чувства, сърце ли е?

Ум, който не мисли, ум ли е?

Това са зададени въпроси. И казвам, превърнете тези величини, направете ги положителни. Каква беше първата?

Ключ, който отваря, ключ е. Перо, което пише, перо е. Мастило, което се лови на перото, мастило е. Книга, която се чете, книга е. Крака, които се мърдат, крака са. Ръце, които работят, ръце са. Очи, които гледат, очи са. Уши, които слушат, уши са. Език, който говори, език е. Сърце, което чувства, сърце е. Ум, който мисли, ум е. Това е превръщане на величините.

Сега върху блаженствата. Първото блаженство: “Блажени нищите духом, защото тяхно е Царството небесно.” Ти не може да влезеш в Царството небесно, ако не си нисш. Защо трябва да бъдеш нисш? За да влезеш в Царството небесно. Нисшият духом е условие, за да влезеш в Царството небесно. Ако не си нисш, не можеш да влезеш в Царството небесно.

Сега второто блаженство: “Блажени нажалените, защото те ще се утешат.” Ти не можеш да се утешиш никога, ако не станеш нажален. Това е условие, за да се утешиш. Нажалението е условие, път, по който трябва да минеш, за да дойдеш до утешението. Като се нажалиш, това е нещо по-високо от утешението. Утешението е качество на ума. Като се утешиш, ще разбереш света другояче.

“Блажени кротките, защото те ще наследят земята.” Защо трябва да бъдеш кротък? Това е условие, за да станеш наследник. Думите “блажени кротките, защото те ще наследят земята”, това е условие. Ти трябва да станеш кротък, за да наследиш земята. Ако нямаш това оръжие на кротостта, ти като войник не можеш да наследиш земята. Може да ви дам обяснения, но не трябва да мислите. Може ли военният да отиде на бойното поле без оръжие? Неговата пушка, неговият нож, това са условия да отиде на бойното поле и да победи. Без нож, без патрони той не може да победи. Да воюваш, това не значи да убиваш хората. Всеки трябва да воюва, да победи мъчнотиите. Мъчнотиите, това са враговете. Ти няма да ги убиваш, но ще ги победиш, да ти платят данък. Няма да ги жалиш.

Сега някои хора, преди да са разбрали нещата, говорят за неразбраните работи. Те говорят за любовта, без да знаят какво нещо е любовта. Те говорят за живота, без да знаят какво нещо е животът. В резултат виждаме, че те се намират в противоречие. Те говорят за любовта, без да я разбират. Ако си кротък, ти ще наследиш земята. Положителни трябва да бъдем.

“Блажени, които жадуват и гладуват за правдата, защото те ще се наситят.” Само когато хората гладуват и жадуват, те ще се наситят. Насищането е хубавото и красивото в живота. Някой казва: “Гладен съм.” Наяж се тогава. Каква философия има в това? Жаден съм. Напий се. Нищо повече. Ама как да се наям? Щом ме питаш как да се наядеш, аз разбирам, че или очи нямаш, или уши нямаш, или език нямаш, т.е. езикът ти не работи. Щом казваш, че си гладен, наяж се и повече не питай как да се наядеш. Вземете, даже и малките пиленца, като излязат от майка си, като се излюпят, и те даже не питат как трябва да се яде. Но тя клъвне, и те започнат след нея да кълват. Те трябва да научат думата “как”. Не дръж лодката си на сухо, тури я във водата, и тя сама ще си върви. Това значи думата “как”. И когато ти, умният, се качиш на своята лодка, тя сама ще тръгне. Не туриш ли лодката си във водата, не вдигнеш ли своя прът и не държиш ли платното и неговите краища, ти ще седиш на едно място.

“Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат.” Милостив трябва да бъдеш, за да бъдеш помилван, за да усетиш какво нещо е помилването, разумното да дойде в тебе, да те помилва. Любовта никога не може да дойде при тебе да те помилва, ако не дойде милосърдието. Ти ще мязаш на сухо дърво, ако не бъдеш милосърден. Любовта не дохожда при тебе и ще си замине. Защо трябва да дойде любовта? За да бъдеш милосърден. Защо трябва да дойде помилването? За да усетиш любовта в душата си.

“Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога.” Ти не можеш да видиш Бога, ако не си чистосърдечен. Ако си чистосърдечен, ще видиш Бога. Като видиш Бога, ще видиш онази вечната красота, която дава радост и мир. Затова трябва да бъдеш чист. Какво ще придобия? Ще видиш Бога. Това е придобивка.

“Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.” Защо трябва да бъдеш миротворец? За да се наречеш Син Божи. Да бъдеш миротворец, това не значи, че ще помогнеш на света. Това е посторонна идея. А за да станеш Син Божи. Аз взимам идеята миротворец в друг смисъл. Всеки трябва да бъде миротворец, за да стане Син Божи.

“Блажени гонените заради правдата, защото ще наследят Царството Божие.” Защо трябва да те гонят? За да ти дадат Царството Божие в наследство. Ако не те гонят, наследство не можеш да имаш. Значи, за да придобиеш каквото и да е наследство от Бога, непременно трябва да те гонят. Не те ли гонят, никакво наследство не можеш да придобиеш. Гоненето е условие.

“Блажени сте, когато ви похулят и върху вас рекат всяка зла реч.” Защо трябва да ви хулят? За да имате заплата. Сега, за да ви се даде заплата, непременно трябва върху вас да рекат всяка зла реч заради мене. Значи всички тези неща трябва да дойдат, за да се зарадвате и да се веселите. Защото голяма ще бъде вашата заплата на небесата. Това е най-простото изяснение, да мислите. Друго тълкувание не може да се даде. Всяко друго тълкувание ще те смути и най-после ще кажеш: “Не разбирам тази работа.” За разбирането има един анекдот.

Някой си се разболял и му казали, за да оздравее, не трябва да яде. До едно време човекът не ял, не бил гладен. По едно време огладнял, казва: “Казаха ми, не трябва да ям, но огладнях.” Казвам му, яж. “Как да ям?” Близни хляба. Той го близнал, но гладът не престанал. Казвам му, помилвай го. Помилвал го, но гладът пак не преставал. Седни върху него. Седнал върху него, но гладът пак не преставал. Тури го в торбата си и навсякъде ходи с него. Ходил с него, но гладът пак не преставал. Дохожда друг някой и му казва: “Изяж хляба!” Нищо повече. “Нахрани се сега.” Той се нахранил и гладът престанал.

Казвам, по същия начин и вие досега сте гледали хляба, близали сте го, милвали сте го, носили сте го на главата си, но гладът все не е преставал. Но хлябът трябва да се вземе в устата и да се нахрани човек. Възприемането на хляба подразбира възприемане на Божественото учение в душата си. Божественото знание трябва да се възприеме в душата на човека като хляб и вода, ако той иска да престане гладът и жаждата в него. Как ще се възприеме това знание? Ти сам ще се научиш. Като влезе хлябът в тебе, подир него ходи. Не ходи да човъркаш, той сам си върши работата.

Питам тогава, ралото, което не знае да оре, орало ли е? Мотика, която не знае да копае, мотика ли е? Рало, което знае да оре, рало е. Мотика, която знае да копае, мотика е. Умът, който не знае да мисли, ум ли е? Сърце, което не знае да чувства, сърце ли е?

Следователно ралото да оре, мотиката да копае, сърцето да чувства и умът да мисли. Защо трябва да мисли умът? Ти сам ще си дадеш отговор. Ако ралото не оре, хляб няма да има. Ако мотиката не копае лозето, грозде няма да има. Ако сърцето не чувства, хубавото няма да дойде. Защо трябва да страдаш? За да дойде радостта. Защо трябва да мислиш? За да дойде красотата. Защо трябва да живееш? За да дойде любовта. Живей, за да те посети любовта. Мисли, за да те посети красотата. Защо трябва да си красив? За да дойде любовта. Кога обичат момата? Когато е красива. Като я види момъкът, я обикне. Грозотията не може да се обича. Ти не можеш да обичаш някого, ако той няма красота. Казано е в Писанието: “Възлюбил си човека заради истината.” Трябва да има нещо у тебе, за да те възлюбят.

За днешния ден ще ви дам следното изречение. Мисъл, която е красива, чувство, което е благородно, и постъпка, която е добра, са приятели добри. Ще превърнете тази мисъл. Разработете това изречение и мислете върху него. От цялата беседа извадете само правилата и работете върху тях. Щом ви се даде нива, не чакайте друг да оре. Ще впрегнете мотиката си, оралото си и  на работа. Колкото и да е малко ралото ви, все ще свърши някаква работа. Колкото работа и да свършат ралото и плугът, добре е.

И тъй, приятелят трябва да бъде красив. Приятелят трябва да бъде благороден. Приятелят трябва да бъде добър. Ако приятелят е красив, благороден и добър, той е добре дошъл. Та като ти кажат: “Добре дошъл”  ти трябва да носиш три качества: да бъдеш красив, да бъдеш благороден и да бъдеш добър. Този е приятелят, изпратен от Бога. Значи той е дошъл от Бога.

Сега и аз ви желая и вие да бъдете красиви, да бъдете благородни, да бъдете добри, ако искате да сте добре дошли. Това е моето заключение. Хайде сега да слезем в долния свят. Облаците идват. И те се влюбиха, затова идат.

Беседа

29 юли 1932 г., петък, 5 часа

Рила, Молитвен връх





Теми съдържащи: Съборни Беседи, Рилски Беседи, Седемте езера, Рила

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни