Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1939_08_27 Запалката на свещения огън

София Съборни Беседи Рилски Беседи

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 Albena

Albena

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1120 Мнения:

Публикувано 16 януари 2011 - 14:16

Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015

ЗАПАЛКАТА НА СВЕЩЕНИЯ ОГЪНЬ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г.
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово,  1939 –1940
Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г.
Книгата за теглене PDF
Съдържание



Запалка на свещения огън


Размишление.

Лука, 12:1–10


В света съществува само едно начало – началото на любовта, само едно изявление – изявлението на мъдростта и само едно спасение, или освобождение, което произтича от истината. Начало, изявление и освобождение, това са думи, на които човек разбира смисъла, само след като е учил много време. Любовта, като начало на живота, може да се разбере, само след като човек се домогне до свещения огън. Какво представя свещеният огън? В древността съществували школи, в които се говорело за свещения огън. Външно свещеният огън е като обикновения, с единствената разлика, че се е поддържал да гори непрекъснато. Мнозина са търсели свещения огън в светилището на храма. Те са го разбирали външно. В същност свещеният огън се намира в човешкото сърце. Това е вътрешната, мистична страна на свещения огън. Онези, които не са изучавали закона на свещения огън, са минали през големи страдания. Онези, които са изучавали този закон, са минали през големи радости. Свещеният огън е оръжие против неприятеля за тези, които търсят Бога. Освен в човешкото сърце, той се среща и в пространството. Дето го потърсите, ще го намерите, навсякъде равномерно разпределен.

Много теории съществуват за свещения огън, но в края на краищата, теории ще си останат. Срещате някой музикант, който ви говори за музиката, за отношенията между тоновете, за хармоничното съчетание между тях, но накарайте го да изпее нещо, не може. Ако е въпрос за хипотези и теории, той може да ви изнесе много такива, но дойде ли до практика, до приложение, нищо не може да направи. Добро нещо са и хипотезите, и теориите, но най-добре е да знае човек правилно да пее. Възрастният обича да теоретизира върху нещата, обаче, детето не обича теория. Като види запалена свещ, или запален огън, то веднага се приближава към него, иска да пипне. Майката казва: Гъш! Тази едносрична дума е остатък от един стар език – ватански. Смисълът й е следният: Докато не изучиш нещата, не пипай. Обаче, детето не разбира смисъла на тази дума и мисли, че майка му казва: Дръж! То отива към огъня, туря си пръстчето близо до него и веднага отскача назад. Като направи този опита три пъти, то бяга вече от огъня. Сега освен практическо знание, детето има още и теоретическо. То знае, че огънят изгаря. Когато не трябва да пипа някъде, и на възрастния човек казват „Гъш!" Ако не послуша този глас, и той ще се намери пред опитността на детето, което е пъхнало пръстчето си в огъня или в запалената свещ.

Следователно, когато питат, какво нещо представят страданията, казвам: Страданията не са нищо друго, освен изгаряне на пръст или на друг някакъв уд от запалена свещ. Като гори, свещта говори на хората, но малцина разбират езика на пламъка, т. е. на светлината. Няма по-красив език от този на светлината. Пламъкът на свещта не е нищо друго, освен светлина, която прониква в човешките очи и му дава възможност да вижда. Светлината е свещеният огън на природата. Тя чертае границите на предметите и ги прави достъпни за човека.

И тъй, силата на човека седи в знанието, което той има за свещения огън. Човешките мисли, чувства и постъпки са форми, чрез които свещеният огън се изявява. В живота всичко се дължи на свещения огън. Чувства, лишени от свещения огън, са неустойчиви и студени. Тази е причината, поради която хората се оплакват, че някога са били обичани, но са изгубили любовта си. Любовта не се губи, но топлината на чувствата изчезва. Срещате вашия възлюбен или вашата възлюбена и казвате, че студенина лъха от тях. Чувства, лишени от топлина, са подобни на северния полюс, който всякога е покрит с лед и сняг. Бял е северният полюс, но студен. Защо? Свещеният огън в него е изгаснал.

Белият и черният цвят в природата означават две различни състояния. В свещения огън те са на мястото си. Черният цвят показва, че нещата трябва да се възприемат хармонично. Белият цвят показва, че трябва хармонично да даваш. Щом дадеш нещо от себе си, веднага ще отидеш да учиш. Днес малко хора обичат да учат; повечето учат насила. Децата отиват на училище и плачат, не им се учи; младата булка става сутрин рано, започва да работи, но плаче, не й се учи. Няма човек в света, който да не е плакал. Дойде ли страданието, той взима кърпа, трие очите си и плаче – не иска да учи. Когато отивал при свещения огън, свещеникът измивал лицето си със свещена вода. За да не падат капки от водата на земята, той изтривал лицето си с чиста кърпа. И вие се миете сутрин, но капки вода падат на земята. Защо? Не е свещена тази вода. Всички хора, които са служили около свещения огън, са били свещеници. Няма човек в света, който да не е наклаждал този огън. С други думи казано: Няма човек в света, който да не е любил и разлюбил. Докато е любил, огънят му е горял. Щом разлюби, огънят изгасва. Той е изгорил възлюбения си на своя огън. Младата мома казва: Изгори ме! Младият момък казва: Изгори ме! Майката и бащата казват за децата си: Изгориха ни! Синовете и дъщерите се оплакват от родителите си и казват: Изгориха ни! Всички хора – учители, ученици, господари, слуги, свещеници, управници се оплакват, че ги изгорели. Няма човек в света, който да не е горял.

Изгарянето на човека представя една от неговите минали опитности. Изгорелите спят в гробовете си, но трябва вече да възкръснат. Свещеният огън ще ги възкреси. Колкото повече е горял човек, толкова по-будно е съзнанието му. Докато не се пробуди съзнанието му, той не намира смисъл в живота. Щом съзнанието му се пробуди, той разбира вече живота като основа, върху която ще гради. Той разбира вече, че светът, с всички свои форми, представя възможност и условия, създадени от свещения огън за подигането на човека като дух, душа, ум и сърце. Чрез тези пособия той изгражда красиво тяло, с което влиза в контакт с Божествения свят.

И тъй, помнете: Свещеният огън осмисля всички неща – приятни и неприятни. Който не разбира смисъла на този огън, той се чуди, защо идат страдания до главата му. Така може да пита и кокошката, на врата на която е забит нож. От нейно гледище това е престъпление; от гледището на човека, който я коли. това е благо. Ако кокошката се е пожертвувала доброволно за подигането на човека, който я коли, смъртта й е на място. В миналото, някога, дохождали при Буда, като при Учител, различни хора – брамини, учени, философи, да търсят истината. Един ден той решил да се уедини, да се вглъби в себе си и казал на учениците си, че този ден няма да приема. Всички, които го посетили, били върнати назад – никого не приели. По едно време, като лежал под едно дърво, Буда забелязал отдалече още, че пристига един беден човек. Той веднага скочил на крака и се отправил към него. Като видели това, учениците му си помислили: Чудно нещо! Нашият Учител днес не прие никого. Знатни, учени, философи го посетиха, но той върна всички, а на този бедняк скочи на крака. Като разбрал мисълта на учениците си, Буда ги извикал настрана и им казал: Никога, преди стотици животи, аз 6ях брамин. Един ден, когато четях молитвата си, аз се почувствувах силно изтощен и паднах на земята – не можех да довърша молитвата си. В това време отнякъде подскочи заек, хвърли се в моя огън и се опече. Аз отрязах част от месото му, подкрепих силите, си и свърших молитвата си. Тия знатни хора, които ме посетиха днес, търсят истината за себе си. Никой от тях не е пожертвувал живота си, като този заек. Днешният беден човек, когото приех на разговор, е някогашният заек. Той се пожертва за мене, да се подигна, и аз направих нещо за неговото подигане.

Следователно, докато не може да се хвърли в свещения огън, да се опече, за да го изядат другите човек не може да се по-дигне. Заекът стана жертва за Буда, да подкрепи силите му. Ако в студен зимен ден сте на планината, с раници, пълни с дебели дрехи, с провизии за ядене и пиене, но огън нямате, вие сте загубени. И онзи, който може да ви донесе запалка за огъня, той ви е спасил от смърт.

Съвременните хора имат всичко, но едно им не достига – запалката на свещения огън. Като намерите тази запалка, носете я всякога със себе си. Огънят има свойството да изгаря и да топи нещата. Каквото туриш в него, той нищо не изхвърля навън. Като се говори на хората за огън, те започват да се страхуват. Те имат пред вид огъня на човешката любов, който изгаря сърцата им. Запалете свещения огън в човека с Божията Любов и не се страхувайте. Той ще се запали, ще свети, но без да изгаря. Запалете човешката душа със свещения огън на Божията Любов и вижте, какво ще стане с нея. Тя ще се облаче в бял цвят и ще започне да свети. Белият цвят е емблема на чистота. Божиите блага се събират в белия цвят. Като разложите този цвят, ще намерите тия блага, изразени в седем различни цвята. Съвременните учени не знаят, какво представя всеки цвят отделно и какво е неговото приложение. Те знаят, от колко билиона трептения е съставен всеки цвят, но каква е употребата на тия цветове, не знаят. Това знаят само посветените, гениалните. Същото можем да кажем и за свещения огън. Само посветените знаят, какво представя свещеният огън. Талантливите едва сега са започнали да го изучават, а обикновените хора не са чували нищо за него.

И тъй, когато кажете, че не разбирате нещата, вие сте обикновени хора; когато разбирате, вие сте талантливи; когато прилагате, вие сте гениални; когато опитите ви излизат сполучливи, вие сте светии; когато работите свободно със свещения огън, вие можете да бъдете Учител. Човек, който не е бил обикновен, не може да бъде талантлив; който не е бил талантлив, не може да бъде гениален; който не е бил гениален, не може да бъде светия; който не е бил светия, не може да бъде Учител. Не е въпрос само да учителствува човек. Нещо специфично се изисква от учителя. Изобщо, за да бъде майка, баща, брат, сестра, човек трябва да има някакво специфично качество в себе си. За да бъде баща или майка, човек трябва да носи образа на Бога в духа, в душата, в ума и в сърцето си. Не носи ли този образ в себе си и заеме почтената служба на майка или на баща, човек ще си създаде големи нещастия. Такава майка и такъв баща ще родят грешник син или грешница дъщеря.

Кой човек е грешен? Грешен е този, в когото свещеният огън не гори. Никога е горял този огън в него, но после е загаснал. В грешния човек гори обикновеният огън, в който всичко се топи и изгаря. Праведен човек е онзи, в когото свещеният огън гори, без да изгасва и без да изгаря нещата. Изгасне ли свещеният огън, човек преживява големи катаклизми. Стане ли въпрос за свещения огън, не казвам да го палите, но поддържайте го да не загасне. Всеки сам трябва да поддържа свещения огън, да не оставя слугите му да се грижат за него. Всеки сам е жрец, служител, ангел, серафим на своя свещен огън. Никой не може да изгаси свещения огън на човека, освен той сам. Като го изгаси, той започва да страда и се оплаква, че никой не го обича. Това не е вярно. Пръв Бог обича човека, заради което го е изпратил на земята да се учи. За да каже човек, че никой не го обича, това показва, че пръв той не обича. Той е живял само за себе си. Пожертвувал ли се е като заека, който се хвърли в огъня, за да може Буда да се нахрани с него и да довърши молитвата си?

Следователно, като живее и се жертвува за ближните си, човек дохожда до положение да съзнава, че добродетелите на хората са и негови добродетели; и престъпленията на хората са и негови престъпления. Също така, добрите и лошите дела на хората са и негови добри и лоши дела. Имате ли това съзнание, като видите, че някой греши и върши престъпления, ще си кажете: Моят брат греши, следователно, и аз греша. Затова ще се заема, да изправя погрешката си. Видите ли една ябълка, благодарете за нейното безкористие. Тя дава от своето благо на всички. Видите ли един извор, благодарете и за неговото безкористие. Който мине край него, задоволява жаждата си.

Желая сърцата на всички хора да бъдат чисти извори, които да бликат непрестанно.

Желая умовете на всички хора да бъдат градини със сладки, вкусни плодове.

Желая душите на всички хора да бъдат училища, в които да се преподава доброто.

Желая чрез духа на всички хора да се прилагат благата на живота към ближните към самите тях. И каквото правят, всичко да става за слава Божия.

Желая на всички хора по лицето на земята да поддържат своя свещен огън. Дето гори свещеният огън, там цари любовта. В любовта се крие запалката на свещения огън. Много запалки съществуват в любовта. Много кибритени клечки има в кутията, но първата е най-важна. От първата клечка може да се ползува целият свят. Следователно, искате ли да изработите нещо ценно в живота си, направете само едно добро дело, но вложете в него всичката си любов, всичкото си знание и всичката си свобода. Това добро представя първата клечка, първата запалка, с която сте запалили свещения огън на своята душа. Това добро ще ви придружава през цялата вечност – и на този, и на онзи свят.

И тъй, нека сърцето, умът, душата и духът ви присъствуват във всичко, което вършите. Нека във всички ваши дела присъствува окото на Бога, окото на ангела, на херувима и на серафима. Това значи подвиг. Това значи възкресение на човешката душа. Щом възкръсне, човек влиза в жилището на Отца си. Цялото небе знае, че той е внесъл живот, знание, светлина и свобода в света за славата на Бога, за славата на ближния си и за своя слава.

Стремете се да привлечете погледа на Бога в любовта си.
Стремете се да привлечете погледа на Бога в учението си.
Стремете се да привлечете погледа на Бога в приложение на истината.


2. Съборна беседа от Учителя, държана на 27 август, 5 ч. с. София. – Изгрев.

Прикачени файлове



Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 10844 Мнения:

Публикувано 27 октомври 2013 - 11:07

От книгата "Езикътъ на любовьта".
Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2003
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


Запалката на свещения огън


Времето тихо и меко. Небето прошарено с леки облаци тук-таме. 5.30 часа сутринта.

Добрата молитва
Молитвата на Царството
91 псалом
“Бог е Любов”


Ще ви прочета първите 10 стиха от 12 глава от Евангелието на Лука.

Размишление

Има едно начало в света. Това начало го наричат Любов. Има едно изявление в света. Това хората наричат Мъдрост. Има едно освобождение в света, спасение. Това наричат Истина. Това са думи. Човек трябва дълго време да е учил, за да разбере техния вътрешен смисъл. Любовта без свещения огън не може да се разбере. В древните времена е имало училище, дето се е учило за свещения огън. Огън, който постоянно е горял. То е външната страна. И всички хора са искали да знаят какво нещо е свещения огън. Те са го търсили в светилището на храма - отвън. А пък свещения огън всякога го има във вашето сърдце. И онези, които не са изучили закона на свещения огън, много страдания са преминали. А пък онези, които са изучили закона на свещения огън, на тях са дошли много радости. Ще ви прочета от книгата “Учителят говори” за свещения огън. (Прочете се от тая книга стр.138 от начало до новия ред: “И всички...”)

Този огън е бил от най-силните оръжия на тези, които идат от Бога. (Продължи се четенето до последния нов ред на същата страница.) Той изпълва цялото пространство. И то равномерно. Той е скрит. Не некъде да е по-силен, а некъде по-слаб. (Учителят продължи четенето до края на тая глава.) Човек може да знае всички теории, които днес съществуват в музиката. Може да знае, как са построени известни ноти, какви отношения има между тоновете. Това е само теория. Накарайте този, който говори тази теория да пее. Хубави са хипотезите, хубави са теориите, хубава е науката, хубаво е приложението, хубава е работата. Всички тези работи са хубави, но да знае човек да пее без погрешка, това е най-хубаво.

Сега мнозина сте отскачали от огъня, когато се приближите до него. Като се запали една свещ, детето най-първо иска да побутне този пламък. У българите майката ще му каже: “Гш!” Детето не разбира тази, първата дума - ”гш”. Тая дума е ватанска. Тя значи на ватански нещо, което не разбират. Това значи: Проучи нещата добре и тогаз ги пипай. Не ги пипай, за да се научиш. Защото ако ги пипнеш, ще се случи това, което никога не си усещал и не си чувал. Майката казва: “Гш”, а пък детето мисли, че му казват: “Дръж!” Три пъти като бутне детето, често “Гш”, то почва да разбира и не бута. И на вас на ватански език ви казват често “Гш”. И ако вие не послушате този глас на “Гш”, веднага ще имате опитността, която всички имате като деца. Всяко страдание не е нищо друго освен, че сте бутнали една запалена свещ. Една свещ като гори, тя говори. Но мнозина не разбират езика на пламъка. няма по-добър език от езика на светлината. Когато идва светлината, това е една горяща свещ, свещен пламък е това. Това, което се излъчва от пламъка, идва във вашите очи. Вие Някой път искате да хванете пламъка, Някой път искате да хванете някоя дума. Тук е турен един микрофон и всичко каквото правите се филмува. Всичко се записва и с музиката и с движенията и с всичките му украшения на този апарат. Вие казвате: “Какво ли нещо е животът?” Един ден ще отворят тази лента и колелото ще почне да се върти и ще видите, че всичко тайно, което е било във вас, ще се яви там. Някои неща ще се харесат на вас, а някои - не.

Та рекох, силата на човека седи в онова знание на онзи, свещения огън. Човешката мисъл е една форма, чрез която се познава свещения огън. Човешките чувства са друга форма, чрез която се познава свещения огън. Човешките постъпки, това е една форма, чрез която да знаеш как да употребиш свещения огън. Това, което вие наричате Любов, чувства в света, това се дължи на свещения огън. Ако вашите чувства нямат свещен огън, те са неустойчиви. Често казват: “Моят възлюблен няма сега ония чувства, които имаше към мене.” -“Нема я оная първоначална топлина, която чувствувах в сърдцето си.” Чувствуваш, че от твоята възлюблена, която те е стопляла, лъха нещо студено, подобно на северния полюс. И всичко там е замръзнало. Всичко там е бяло. Отвън е бяло, а пък отвътре е черно. В тебе огънят е започнал да изгасва, а пък отвън остава това, което е било едно време. Сега белият цвят и черният цвят, те са две състояния. При свещения огън те са на местото си. При свещения огън черният цвят означава, че трябва хармонично да възприемаш нещата в живота. И да благодариш за онова, което си приел. А пък белият цвят показва, че хармонично трябва да предаваш това, което си приел и после отиваш да учиш. Някой път ти роптаеш и казваш: “Защо да ходя да уча, да си губя времето, когато моите другарчета играят, а пък аз да се ограничавам с един буквар, с една книга!” И често децата, като излязат от дома за училище, отиват с два реда сълзи. И младата невеста си бърше очите Някой път. И няма нито един от вас, който да не си е бърсал очите. Какво означава бърсането? Свещеникът, който едно време е отивал при свещения огън, е намокрял лицето с вода. Той си е носил една кърпа, понеже водата, която е турял на лицето си, била свещена, да не капне нито една капка на земята. И вие всички сте свещеници, като се миете сутринта, вие се бършете с кърпа, но капки падат на земята. Значи водата не е свещена.

Вие всички сте били свещеници, жреци. няма нито един от вас, който да не е бил жрец. няма нито един от вас, който не е клал този свещения огън. Едно време сте туряли дървата, въглищата и те са изгаряли. Ти казваш: “Това е празна работа.” Това е външната страна на живота. Вие обичате някого и след това го разлюбите. Това какво показва? Той е изгорял. Вие сте го изгорили. И изгореният казва: “Изгори ме.” Младата мома, която е изгоряла, казва: “Изгори ме!” И младият момък и той казва: “Изгори ме!” И майката казва: “Изгори ме!” И синът казва така. И бащата казва: “Изгори ме!” Свещеникът, господарят, слугата, всички казват така. Всички се оплакват в света. няма нито един от вас, който да не е изгорял.

Сега аз говоря за вашата минала опитност. Изгореният човек в миналото трябва пак наново да влезе в огъня. Писанието казва: “Онези, които спят в гробовете.” Те са изгорелите, тези, които са паднали. Свещеният огън иска пак наново да ги възкреси. Човек като е страдал дълго време, то е хубаво, защото в него идва съзнание. Защото той най-първо мисли, че животът няма смисъл. Той не знае какво нещо е основата на живота. Целият свят, това са възможности, които са създадени от свещения огън, за да се повдигнат човешкият дух, душа, ум и сърдце и за да се изгради красотата на човешкото тяло, за да може човек да види хубостта на Божествения свят около него, който се изявява чрез ушите му, очите му, устата му, ръцете му, краката му, чрез всека клетка, която съществува, той се изявява.

Та рекох, та чрез свещения огън най-неприятните работи, които се случват във вашия свят, добиват дълбок смисъл. Някой път се чудите и казвате: “Защо ми дойде това на главата?” Същият въпрос може да го зададе и закланата кокошка. Тя може да каже: “Защо ли трябваше да ме колят?” Това е едно престъпление, от гледището [ѝ] е едно престъпление, а пък от гледището на онези, които я изяждат - една кокошка, за да живеят, това е едно благо. Следователно страданието, което изпитвате в живота си, то е същевремено едно благо за други същества, които се въздигат. И ако една кокошка е изядена, за да се повдигне един човек, тогава смъртта е на местото си.

Разправя Буда един пример от своя живот. Учениците му намерили, че той не постъпва справедливо. При него идвали князе, брамини, високостоящи и той не ги приемал. Той не обръщал внимание, макар и да били богати. Но дошъл един голям бедняк при него и той обърнал голямо внимание на него като на един възлюблен ученик. Учениците му казали: “Защо сте така пристрастен? И онези хора търсят истината.” Буда казал: “Те търсиха истината за себе си. Те никога добро не са правили. А пък този преди 400 прераждания ми направи едно добро. Преди толкоз прераждания аз бях един брамин и като си четях молитвите, бях изгладнял до такава степен, че не можах да си кажа молитвата. А пък този беден човек тогава беше един заяк, той се хвърли в огъня, опече се и аз го изядох. И си свърших молитвата, която трябваше да кажа пред Бога. И затова сега се отплащам за голямата услуга, която ми направи. Аз съм се повдигнал и той се повдигна.

И вие като този заяк, ако не можете да се хвърлите в този свещения огън, за да ви изядат другите, не можете да се повдигнете. Вие ще кажете: “Как да ме изяде?” Вниманието, с което Буда посрещна този човек, се дължало на това, че той се жертвал в огъня. Аз съм представил един малък пример, някои високопоставени личности - князе, графове, барони и прочее намислили да направят зимно време една екскурзия. Те били млади мъже и жени. Те носили всичко: и за ядене, и за пиене, и дрехи, били хубаво облечени. Дрехите им били дебели, но забравили да си вземат запалка, кибрит. Станало голяма буря в планината и те се прибрали в един спасителен дом. На всички измръзнали ръцете. И винце имали за пиене, и хляб има и всичко има, но огън няма. Идва един господин, който нищо не носи. Те го виждат, че е беден човек. Те го питат: “От къде идеш?” Той казва: “Идвам и аз в спасителния дом.” Онез му казали: “Ние всичко имаме, но едно ни липсва - запалка.” Той казал: “Аз нося запалка, кибритена кутия.” Те му казали: “Дайте ни от вашия огън, а пък ние ще дадем другото - и храна и дрехи и всичко друго.”

В света всичко има, но съвременния свят едно нема: запалките на Свещения огън. И на вас ви препоръчвам това, нищо друго не ви трябва, носете вие само запалките на Свещения огън. Сега някои от вас може да попитат: “Къде са тия запалки? Огънят не обича ли всички работи? ”Каквото и да туриш, той не го изхвърля. Едни неща ще стопи, а други ще изгори. Когато вие обичате някого, вие извършвате едно свещено дело. Не е ли хубаво да запалиш неговото сърдце, да го запалиш без да изгаря? Не е ли хубаво да запалиш Свещения огън в него и той да свети без да изгори? Не е ли хубаво да запалиш човешката душа, но не да я опетниш, да стане тя чиста облечена с онзи, белия цвят.

Белият цвят е емблема. Всички Божии блага се събират в белия цвят. Когато разложите вие белия цвят, ще намерите в него всички други цветове, целият спектър на слънчевата светлина. Учените хора още не знаят какво е приложението на червения цвят. То е външната страна. Те не знаят какво е приложението на портокаления цвят, на жълтия, зеления, синия, тъмно синия и виолетовия. Те знаят от колко билиона трептения е съставен този или онзи цвят, но какво е употреблението не знаят. Само посветените, само истинските учени, само гениите знаят донякъде как да употребят свещения огън, а пък талантливите едвам сега са почнали да го изследват. А обикновените хора едвам сега го сънуват. Когато вие казвате, че тези неща са непонятни, вие сте обикновени хора. А пък когато сте заинтересувани, вие сте талантливи. Когато почнете да правите първите опити, вие сте гениални. Когато направите първия опит, вие сте вече светия. А пък когато манипулирате със свещения огън, вие може да бъдете Учител.

Един човек, който не е бил обикновен, не може да бъде талантлив и един, който не е бил талантлив, не може да бъде гениален; и който не е бил гениален, не може да бъде светия. И който не е бил светия, не може да бъде Учител. Не е само да учителствува човек, това е външната страна. За да бъдеш брат, какво ти трябва? За да бъдеш сестра, какво ти трябва? За да бъдеш слуга, какво ти трябва? За да бъдеш баща, какво ти трябва? Всички сегашни хора имат голямо желание да бъдат бащи, то е една почетна длъжност да бъдеш баща или майка. Но, за да бъдеш баща, трябва да носиш образа на Бога и в Духа си, и в душата си, и в ума си, и в сърдцето си. И за да бъдеш майка трябва също да носиш образа на Бога. И ако ти не носиш образа на Бога в душата си, ти ще си създадеш голямо нещастие: ще родиш един грешник. Какво нещо е грешник? Грешен е човек, в когото свещеният огън е загасен, а пък има той обикновен огън, в който всичко гори и изгаря. А пък праведен е онзи, в когото гори свещения огън и всичко ти е приятно. Без Любовта всичко ти е противно в живота, всичко виждаш мрачно, тъмно, нечисто и когато изгасне свещеният огън, тогава настават всички катаклизми в света, в живота.

Та, свещеният огън не да го палите, но трябва да го поддържате. Вие Някой път оставяте вашите слуги да отиват да поддържат свещения огън. Това е погрешно. Никого не пращай при свещения огън. Ти си жрец, ти си свещеник, ти си ангел, ти си серафим, ако служиш при този Свещения огън. Но ако пък занемариш и се отдалечиш сам от него, ти си последен. Вие сте чудни Някой път. Казвате: “Не ме обичат хората.” Аз съзнавам, че е хубаво да те обичат. Ти казваш: “Никой не ме обича.” Не е вярно, че никой не те обича. Най-първо тебе, който мислиш, че никой не те обича, Бог те обича. Защото ако Той не те обича, ти не би се явил на света. И като казваш: “Никой не ме обича”, ти говориш първата лъжа. Та и ти си първият, който никого не обичаш, защото ако ти си обичал като този заяк и ако беше се хвърлил в огъня, както този заяк се хвърли, за да може Буда да си свърши молитвата, Бог щеше да ти даде почтено место. Ти си живял  и хората са живели през хиляди години само за себе си. Добродетелите на всички хора са наши добродетели. И престъпленията на всички хора са наши престъпления. И добрините на всички хора са и наши добрини. И техните лоши дела са наши. Та, като видите някого, че върши престъпление, кажете на себе си: “Трябваше да го завзема аз, да изправя тая моя погрешка. В погрешката на брата си трябва да видиш, че трябва да се поправиш. Като видиш една ябълка, да кажеш: “Колко е благородно това ябълково дърво, че е създало този плод и го дава без пари!” И някоя свиня да дойде и някоя гарга да дойде и някоя сврака или мечка, тя се радва на всички. Не прави никакво различие. Разбира се, ако един човек я изяде, ще бъде по-добре. Ти отиваш при един извор. Ако не извираше извора, ти щеше да умреш от жажда. Той ти казва: “Ела, братко, Господ ме създаде, понеже знае, че ти си жаден. Аз се много радвам, че си дошъл. Пийни от тази водица, която нося, и която съм взел отгоре, от невидимия свят.”

Та, сърдцата ви да бъдат места на добрите извори. Умовете ви да бъдат прекрасни градини с всички плодове. А пък душите ви да бъдат едно хубаво училище, дето всичко добре се учи. А пък духовете ви да бъдат места дето всичко се прилага за слава на Бога, за доброто на ближния и за благото на нас, които живеем.

Сега ви пожелавам на вас да поддържате вашия Свещен огън. Само по този начин може да поддържате Любовта. Трудна наука е това, аз съзнавам. Аз съм минал по този път. Докато не знаеш, е мъчна работа. Че я вижте онази младата мома най-първо. Аз намирам следующето противоречие в нейния живот. Тя, най-първо като вземе иглата, веднага вдява конеца през ухото ѝ. Като Някой стрелец удря точно на целта. Но като стане на 85 години старица, баба, приближава конеца при иглата, обаче конецът все настрани отива. Българската дума “баба” на стария свещен език значи “голям” - “ба”. Бабата казва: “Каква е тази игла. Дайте друга игла, с по-голямо ухо.” И с нея не може. Тя казва: “Дайте една губерка!” Пак не може. Аз да ви кажа коя е причината. Тази баба много се е занимавала с младите момци. И затова са отслабнали очите ѝ. И не може да вдене конеца в иглата. А ако е дядо, той се е занимавал с момите.

И ако вие не можете да направите едно добро, много сте се занимавали със света и този свят ви е отвлякъл вниманието. Не е лошо, да се занимава човек със света. Не е лошо човек да се занимава с младите моми. Те са професори. И толкоз чувствителни, че ако не направиш това, което професорът казва, веднага се обижда. Младата мома е толкоз чувствителна, че ако момъкът не знае да я погледне геометрически, по диагонал, тя казва: “Ти защо ме погледна?” И ако той не разбира математика, тя веднага ще му забележи. И ако той не знае да си тури връзките както трябва, тази младата мома ще види. Тя ще види, че не е свързан чорапът както трябва, че палтото му не е ушито както трябва, но грубо. И аз уважам тази млада мома.

Когато Някой възвишен дух дойде до вас, ще ви погледне от главата до петите и ще каже: “Обичайте хората!” Той ще ви говори деликатно. Той е най-деликатен. Щом Някой ми каже: “Обичайте хората”, това е вече един малък упрек. Значи хора [...]. Някой може да ви каже: “Вие постъпвате много добре, но некъде сте пропуснали. Това е един малък упрек пак. Някой може да ви каже: “Много добре сте облечени, но има нещо в дрехите ви.” Това е пак един упрек. Някой казва: “Много добре се наядохме.” Това е пак един упрек. Човек, който добре се е наял, трябва да направи едно угощение на бедните. Ученият да събере и той да даде едно угощение. Но угощавайте хора, които се нуждаят.

Някой път мнозина са ме питали: “Какво да правя?” Как да обръщат хората? Най-първо научи се да обръщаш кесията си. Ако искаш да обръщаш хората, научи се да обръщаш кесията си. Ако искаш да отвориш сърдцата на хората, научи се да отвориш сърдцето на кесията си. И като бръкнеш в кесията си, каквото хванеш, не го връщай, но го дай. А пък ти, като бръкнеш и извадиш, пак го туриш обратно. И в кесията ти има три отделения: За десетачета, за левчета и за петолевки. Някой път имаш и златни монети, но колцина биха бръкнали и дали от четвъртото подразделение на златните монети. Като дойде просяк, започват с първото подразделение на кесията, на левчетата или на половин левчетата. А пък златните монети ги изваждат при особени случаи. Когато отиват да купуват дрехи за себе си. Тогава отварят четвъртото подразделение на кесията. И другите имат за тях високо мнение. В Божествения свят започват с обратния път: Като срещнеш един грешник, ще бръкнеш в четвъртото подразделение на кесията си. А пък като срещнеш праведния, ще бръкнеш в първото. Като срещнеш праведния, малко ще му дадеш. Праведния, който иска много, той не е праведник.

Хубостта на живота седи само в онази, първата клечка. Всички клечки в една кибритена кутия не са за тебе. Едната клечка - от нея може да се ползува целият свят. И ако вие в целия си живот направите само едно добро, вложете всичката си Любов, вложете всичкото си знание и всичката си свобода. Само една клечка запалете. И тя ще ви придружава през цялата вечност. Та рекох, всичко каквото вършите, трябва да бъде ценно. В него трябва да присътствуват сърдцето ви, умът ви, душата ви и Духът ви. И когато правите едно добро дело и ангели, и серафими, и херувими да надникнат и да присътствуват. И Бог да види и да присътствува. Този подвиг аз го наричам възкресение на човека! И когато човек направи този подвиг, той възкръсва и Бог тогава Го приема в дома си. Като добре дошъл, че е направил едно добро дело в името на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Че е внесъл живот, светлина и знание и свобода в света за Славата на Бога, за славата на ближните си, за своя слава.

Отче наш

Когато обичате, да привлечете погледа на Бога. Когато учите, да привлечете погледа Му. И когато обичате Истината, да привлечете погледа Му!

6.32 часа сутринта
Втори съборен ден - 27 август 1939г.,
неделя 5.30 часа сутринта






Теми съдържащи: София, Съборни Беседи, Рилски Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни