Класация

17. СКРИЖАЛИТЕ НА МИНЧО СОТИРОВ напътствия от Учителя Бележки на Вергилий Кръстев 1. На малки картончета 5 х 9 см, Минчо Сотиров пише своите скрижали - напътствията, които му дава Учителя. 2. На 12.XII.1913 г. Минчо Сотиров е в гр. Созопол като военен офицер с войниците си. Той получава писмо с нареждане от Учителя Дънов с дата 3.XII.1913 г., В. Търново - всеки да препише 91 Псалом и да го зашие в куртката си. Този 91 Псалом съхранява всички участници от Веригата по време на войната 1913-1918 г. И така на едно картонче е записан целия 91 Псалом. Отзад са написани: I послание към Коринтяни 13: 4-8, както и Исай 11: 1-3. 3. Има и извадени цитати: от Второзаконие, гл. 20, ст. 1-3, ст. 8; от Второзаконие, гл. 31, ст. 1-8, ст. 14-18. 4. На друго картонче е написано за поста следното: 24 часа пост - закон за прогреса, който иска да прогресира. 36 часа пост - за ликвидиране на сметките, дългове, грехове. 40 часа пост - за очистване, пречистване на душата. 5. На трето картонче - Псалом 133. За смекчаване числото 13 през 1914 г. Учителят му заръчва да препише и чете Псалом 133. Минчо Сотиров е написал на картончето целия Псалом. 6. За Великден от 10-23 април 1916 г. Минчо получава подарък от Учителя червено яйце. На него е написано с подпис - Псалом 33. Минчо изписва на картонче целия псалом. 7. На червеното яйце от Учителя за Великден, 15 април 1917 г. , по жребий му се пада написано Псалом 61. Минчо Сотиров на картончето изписва целия 61 Псалом. 8. На 14 май 1917 г. Учителят му подарява листче, на което е написано да чете Псалом 23. Това е станало 12 часа по обед. 9. Учителят препоръчва да се четат Псалмите 91 и 61. Тези псалми Минчо Сотиров написва на картончета. 10. Минчо Сотиров споделял, че лично за него Учителят е дал песента "Тъги скърби са богатство", публикувана в Песнарката на Мария Тодорова на с. 72. В коментара отзад е написано, че е дадена на 16 април 1924 г. в Общ Окултен клас, год. III в 26 лекция. Тази песен има история, която ще публикуваме при история на песните на Учителя.

25. ДВЕ ПЕСНИ ОТ УЧИТЕЛЯ И 91 ПСАЛОМ В този ден нямаше други посетители при Учителя и можахме да си разговаряме за различни неща. Интересуваше се. Разказвах му новини за брат Пеню Киров и сестра Величка Стойчева, които пътьом посетих в Бургас. За съжаление в това време и двамата бяха тежко болни. Учителят изслуша молбата ми да им помогне някак си. За съжаление съдбата им бе друго определила. Те и двамата починаха след няколко месеца, а бяха добри работници за делото на Учителя. Той ги ценеше. В тяхна чест той ни предаде впоследствие двете песни „Благославяй душе моя Господа" за Пеню Киров и „Ще се развеселя" за Величка Стойчева. И тогава ме задължи да се върна в Бургас и да им кажа нещо утешително в тежките дни, които преживяваха. Тези песни той ги даде след като се върна в София. Но каза, че ги дава в тяхна чест. Каза изрично! Някои претендират, че тези песни ги знаят от по-рано. Може Учителя да им ги е свирел на цигулката или да им е пял. Обаче, когато почина дядо Благо, той каза така: „Не ми казаха, не ми съобщиха, че положението му е толкова тежко. Аз мислех, че ще му мине така. Но днес, аз запалих за него две свещи". А това бяха двете беседи, в неделните беседи, които държа той. Едната сутринта в 5 часа, а другата в 10 часа преди обед. Той почина на коледните празници на 1937-1938 год. На другият ден се сбогувах с Учителя и той ме запита: „Имаш ли 91 Псалом, но написан собственоръчно?" За щастие имах го и потвърдих пред него. Значението на този интерес от страна на Учителя, разбрах след няколко часа, когато пътувах с влака. Нека обясня, че нещо преди година Учителят ни бе дал в новогодишния наряд да се чете 91 Псалом, като всеки от нас собственоръчно да си го препише и да го носи постоянно със себе си. Мнозина от нас в тези тежки дни изпитаха помощта на окултните сили криещи се в този Псалом. При пътуването ми назад, настанен във влака, спокойно си стоях на мястото. Навън бе нощ. Гарите отминаваха една след друга. По едно време може би наближавахме град Шумен и усетихме, че влака започна да се движи много ускорено. Локомотивът започна да издава тревожни сигнали и така продължи няколко минути. Разбрахме, че минаваме някакъв наклон, контролът над влака бе изпуснат и едва с големи усилия се възстанови нормалната бързина, да се спасим от дерайлиране. Тогава разбрах, че ме спаси 91 Псалом. Ето защо Учителят настоя да го имам написан със себе си.