Класация

Трябва да бъда такъв, какъвто Бог ме иска Аз трябва да бъда здрав, както Бог иска. Аз трябва да бъда добър, както Бог иска. Аз трябва да бъда силен, както Бог иска. Аз трябва да бъда такъв, какъвто Бог ме иска. Амин.

8. Бершид Ба музика: Учителя текст: Учителя Бе някога, бе някога, когато бе всичко тъмнина, и в нея се появи светлина. И светлината очерта красотата на Божествения живот, който се всели и повдигна моята душа. (на Божествения живот, който се всели и повдигна моята душа.) Дадена на 04.12.1932 г. http://simeonsimeonov-tenor.org/Imashe_Chelovek/03_Bershid_Ba.mp3

29. МОЛИТВА НА СИЛИТЕ (за разпръскване на вразите сили) 1. Господи на Силите, разпръсни всички лоши помисли на враговете ни на всичкото съдружие, което е с тях и на всички други тъмни сили, които искат да спрат Твоето Свято Дело на земята. 2. Разбий козните им! 3. Да бъде Господи както си казал: „Мое е отмъщението и мъздовъзданието". 4. Да се прослави името Ти Господи на земята и да Те познаем всички, че Ти си Единният, Истинният Бог - Спасител на Мира - Христос. 5. Благослови всички, които Те познават и Ти служат с Дух и Истина. 6. Твоята Бащинска десница на охрана и покровителство да бъдат върху ония, които се подвизават в Твоето Име. 7. Да се изпълни Господи Волята Ти на земята и да се въдвори Царството Ти на земята, сега и през всичките векове. Амин.

https://petardanov.com/prichini%20za%20bolestite%20i%20metodi%20%20za%20tiahnoto%20lekuvane.pdf ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО * * * ПРИЧИНИ ЗА БОЛЕСТИТЕ И МЕТОДИ ЗА ТЯХНОТО ЛЕКУВАНЕ Съставители: Трендафила Балдевска Ангел Кермедчиев * Предпечатна подготовка: Веселина Маркова Наталия Ангелова * Корица: Артифекс4 ЕООД ИК ЕДИКТА ISBN 978-954-91068-8-6

45. КАК И КОМУ СЕ ПИШЕ ПОЕЗИЯ 1 .XII. Днес минах край Учителя, видя ме и ме извика. "Това стихотворение не бива да го изпращате! То е лично стихотворение. Не бива да се пише тъй поезия. Когато искаш да кажеш нещо, ще го пишеш, че до други се отнася. Аз ще ти кажа, как ще пишеш. Ще пишеш за едно цвете. В миналото ти си била един мъж. Мъчила си толкова хора, сега тези същите са станали мъже и те те мъчат. В миналото Асен е бил жена. "Тя" те е обичала, сега ти обичаш. Тогава ти си мъчила. Днес той те мъчи. Ако той разбира, той ще се отнася по-друго и ще се освободи от кармата, която има между двама ви." Приближи Савка. Разговорът прекъсна. През цялото време Учителят се смееше, а аз се усмихвах, но няколко сълзи паднаха от очите ми. "Да, зная, казвах аз. Зная, зная." Зная, какво зная аз? Учителят продължава: "Това е черната мантия на любовта, личното чувство. След обед вие ще дойдете и аз ще ви кажа как трябва да пишете стихотворението." Отидох. Приказвахме пак навън. Той проговори: "Едно цвете расте край един извор. Един пътник минава. Пътникът се радва на цветето. И двамата: и пътникът, и цветето се радват, че пият от един и същи извор". "О, това е много хубаво, Учителю!" Той се усмихва, много доволен и много радостен. "Тъй ще го напишеш. Не, скръбта трябва да се изразява по друг начин. Не личната скръб. И често това, което преживява човек, не е негово. То е също, както един вагон когато се удари, а другите усещат сътресението. Всичко е в любовта. Безлюбието е ад. Където има любов, няма мъка... Към любовта на Бога трябва да се обърнете." "Ами ако напиша такова стихотворение, да му го изпратя ли?" "Може". Учителят се усмихва.

12. ПОЕЗИЯТА Беше Великден. Изгревът е изпъстрен с белота и усмихнати лица на братя и сестри. Паневритмията е приключила и около Учителя са се събрали братя и сестри да Му целуват ръка. Аз съм също там на полянката, чакам реда си, но съм малко назад. Поглеждам към небето. Виждам облак във вид на особена фигура. Необикновена фигура. Същество ли беше? Отдалечих се, взех молива и започнах да пиша. "Като капчица роса". Стиховете слизаха отгоре, от небето, чрез облака, преминаваха през мен и аз написах цяло стихотворение. Когато приключих Учителят се беше прибрал в приемната. Запътвам се натам. Братя и сестри влизат, излизат, поздравяват Го. Приближих се и аз. "Учителю, аз нямам какво да ви поднеса. Но имам това. Написах го сега." И го прочитам в антренцето на приемната. Той го изслуша със спуснати клепачи. Лицето Му придоби чуден израз и накрая каза: "Пазете тези работи, които Ви се дават, те са скъпоценности!" Така аз започнах да събирам онези листове, чрез които се изливаше поезията ми идваща от Невидимия свят.