Jump to content

Hristo Vatev

Усърден работник
  • Мнения

    8,311
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    192

Blog Entries публикувано от Hristo Vatev

  1. Hristo Vatev
    Скъпи приятели, Традицията да се изучава Антропософията в Бялото Братство датира още от 20-те години на двадесети век, от времето на Учителя. Едни от най-отдадените му и светли ученици като брат Боян Боев, брат Влад Пашов, брат Методи Константинов и др. са изследвали мъдростта на Духовната наука, наречена от Рудолф Щайнер "Антропософия", и са я популяризирали в обществото на Бялото Братство. Тази традиция продължава и до днес, и това бе мотивът ни да създадем тематично пространство в нашата интернет-библиотека, озаглавено Антропософска мисъл в Бялото Братство. https://petardanov.com/…/1063-%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%80%D0…/ Тук можете да откриете авторски работи на съвременни последователи на Учителя, които работят паралелно и с Антропософията. Всички братя и сестри, които правят сравнително проучване, работейки и пишейки в тази област, са добре дошли да публикуват своите статии и духовно-научни изследвания в Антропософска мисъл в Бялото Братство. Заповядайте! Поздрави на всички!
  2. Hristo Vatev
    Значението на отстраненитѣ букви отъ правописа прѣди правописната реформа
    по материалъ на братъ Свѣтозаръ Нѣголовъ, прѣработено
    Въ сегашната епоха на развитие на човѣчеството и въ частность на славянството на българитѣ е отредена важна роля. Учительтъ казва, че българскиятъ народъ отъ 5400 години е подготвянъ и духовно просвѣщаванъ, за да може да изпълни задачата си. Въ книгата „Призвание къмъ народа ми, български синове на сѣмейството славянско“ нашиятъ върховенъ покровитель ангелъ Елохилъ казва чрѣзъ Учителя: „Затова благоволихъ да извикамъ отдалечъ, открай Небесата, двамата братя, свѣтила на славянский родъ, и да имъ врѫча Словото на Живота, да ви го донесатъ и ви научатъ Пѫтя Ми, по който да възлѣзете въ Вѣчната Видѣлина, въ която обитавамъ.“
    Буквитѣ въ глаголицата и въ кирилицата сѫ носители на духовни сили и иматъ скритъ, таенъ смисълъ.
    Учительтъ казва: „Най-важната буква, или знаменосецътъ на славянската азбука, е буквата ѣ , която е съставена отъ числата 1 и 7. Това е Сатурновъ знакъ. Когато има съвпадъ на Слънцето съ Сатурнъ, образува се „ѣ“. /“Ново разбиране“, Младежки окултенъ класъ, 1944г./
    „Буквитѣ не сѫ произлезли произволно. Има си особенъ пѫть, по който езикътъ е дошълъ въ свѣта. Езицитѣ не сѫ създадени на Земята. Тѣ сѫ копие на нѣщата отъ Невидимия свѣтъ. И езикътъ на всѣки народъ е нареденъ споредъ неговото развитие. "Е" двойно (ятъ - ѣ) е Небесниятъ знакъ на Кирилицата и е печатъ на ангелъ Елохиль. Тази буква е Небесниятъ знакъ на славянското войнство и на славянството. Ако българитѣ изхвърлятъ този знакъ, всичко ще забатачатъ.“ /„Пророчества за България, Спомени на ученици“/
    „Ако напишешъ ѣ, ще си създадешъ много материални спѫнки: приятельтъ ти ще те обиди, господарьтъ нѣма да ти плати. Ако си студентъ, ще пропаднешъ на изпита си. Ето защо, докато си студентъ, не пиши ѣ . Щомъ свършишъ университета, може да пишешъ ѣ, колкото искашъ./“Ново разбиране“, Младежки окултенъ класъ, 1944г./.
    „Въ българския езикъ има е, ъ и ѣ. Е е гласна буква, която показва разширение и повишение. Разширяватъ се нѣщата и се повишаватъ. ѣ  разширение има, но има една права линия, една мѣрка, съ която се мѣри, стойность има. ѣ го пишатъ съ една черта. ѣ не можешъ да пишешъ, ако не можешъ да носишъ страдание. Само човѣкъ, който се е научилъ да носи страдание, той може да пише ѣ. Който не се е научилъ да носи страдание, той може да тури само тази линия.“ /бесѣдата „Милиятъ погледъ“, Извънредни бесѣди, Послѣдно Слово, 22. Октомври, 1944г., недѣля, 10ч., София/
    „Буквата ѣ е хубава. Ако се изхвърли отъ употрѣбление, българитѣ ще закѫсатъ. /“Ново разбиране“, Младежки окултенъ класъ, 1944г./
    „В буквата ѣ сѫ свързани заедно Божествениятъ и човѣшкиятъ принципъ. Въ думата славянинъ сричката „ава“ означава Богъ, Баща. Значи Богъ живѣе въ славянитѣ, въ ония, които Го славятъ. Бѫдещето е на славянитѣ. Бѫдещето е на българитѣ. Тѣ ще оправятъ всички народи, понеже въ тѣхния езикъ е буквата ѣ: двата принципа, свързани въ едно. Никой не може да оправи свѣта освенъ славянитѣ и българитѣ. Това се дължи на буквата ѣ: кръста, търпѣнието. Тази буква означава още събиране и примиряване на Доброто и злото. Българинътъ казва: Азъ знамъ да събера Доброто и злото, да ги примиря. Нѣкои пишатъ тази буква по два начина: ѣ и iь. Както и да се пише, означава едно и сѫщо нѣщо. Значи ѣ е на Сърдцето, а iь на Ума. /“Ново разбиране“, Младежки окултенъ класъ, 1944г./

                                       На Сърдцето          На Ума
    „Едно писмо си писалъ, не си турилъ нѣкѫдѣ „малъкъ ерь“ /ь/. Дойде ти на умъ, стани, тури. Казвашъ: И без „ер малък“ ще мине. Не, нѣма да мине. Малкиятъ ерь ще ти причини голѣма врѣда. Пишешъ, не си турилъ нѣкѫдѣ е двойно /ѣ/. Стани и го тури. Казвашъ: И без „е двойно“ може. Не може. Двѣ е-та иматъ българитѣ. Едното „е“ е да се разширявашъ, „е двойно“ /ѣ/ е да побѣждавашъ. Ако пишешъ „е двойно“ - „Ѣ“, побѣждавашъ. Ако не пишешъ „е двойно“, не побеждаваш. Ако пишеш „е“, просто само ще се разширявашъ. Българинътъ е много уменъ, казва: Освенъ че трѣбва да се разширявашъ, но трѣбва и да побѣждавашъ.“ /бесѣдата „Настана деньтъ“, Недѣлни бесѣди, 1942г.
    Затова руснацитѣ въ миналото на всичкитѣ си бойни знамена въ лѣвия горенъ ѫгълъ изтъкавали този свещенъ знакъ ѣ : символъ и носитель на побѣдата въ сраженията.
    Учительтъ пояснява: „ Буквитѣ ь и ъ не се произнасятъ накрая. Въ такъвъ случай те не сѫ на почеть. Ако не напишешъ ь на мѣстото му, ще ти причини голѣма врѣда. Буквата ь, това е плодътъ, сѣмето, което е посѣто, израства и минава прѣзъ два свѣта. „Ь“ въ българския езикъ означава кракътъ: лѣвиятъ“ /“Умътъ и Сърдцето“, Младежки окултенъ класъ, 1943г./
    „Ъ означава равновѣсие на човѣшкия Умъ, който иска да даде на Хората да разбератъ основнитѣ закони. Послѣдната буква /накрая/ означава законъ на Божествената хармония.“ /бесѣдата „Явлението на Духътъ“, Недѣлни бесѣди, 1914г./
    „Ъ означава сѫщо и бременность.“ /бесѣдата „Явлението на Духътъ“, Недѣлни бесѣди, 1914г./
    „Ъ значи добриятъ пазитель. Той е добриятъ стражарь, който пази кѫщата и съкровището да не се изгуби. „ /бесѣдата „Умътъ и Сърдцето“, Младежки окултенъ класъ, 1943г.
    „Ъ е човѣшката рѫка, свита на юмрукъ.“ „Ъ е човѣшкиятъ кракъ: дѣсниятъ.“ /бесѣдата „Умътъ и Сърдцето“, Младежки окултенъ класъ, 1943г./
    „Буквата ѫ казва, че прѣди да говори, човѣкъ трѣбва да мисли. Буквата ѫ сѫществува само въ българския езикъ. Тя внася свѣтлина въ Ума. Богатъ е българскиятъ езикъ, но българитѣ не могатъ да си служатъ съ него.“ /бесѣдата “Ново разбиране“, Младежки окултенъ класъ, 1944г./.
    Врѣме е да се възстанови пѫлната азбука, заедно съ небеснитѣ знаци ѣ  и ѫ за единение на славянството и за благото на човѣчеството.
     
     
    Нѣкои правила за писане по новия правописъ
    Като пръвъ документъ въ историята на новобългарския правописъ трѣбва да се смѣта една творба на Ан. Кипиловски отъ 1825г. Своя приносъ  въ изграждане на новия книжовенъ езикъ иматъ „Рибниятъ букварь“ на Петъръ Беронъ, Георги Сава Раковски, Любенъ Каравеловъ, Йоакимъ Груевъ, Никола Първановъ, Маринъ Дриновъ и много други. Процесътъ на избистряне на становищата и създаването на новобългарския правописъ е дѫлъгъ и мѫчителенъ, съпроводенъ съ спорове, отхвърлѣния и борби.  Годинитѣ 1878-1899 сѫ особено важни за установяване на новитѣ правописни правила. Въ полемиката съ свои становища много живо се включватъ А. Т. Баланъ, Пенчо Славейковъ, Иванъ Вазовъ.
     Особено важно е името на министъръ Тодоръ Иванчевъ. Той смѣня на поста „министър на Просвѣщението“ Иванъ Вазовъ и въвежда новитѣ правила, основани на Дриновския правописъ, подобрени въ нѣкои отношения отъ езика, на който пише всѣкидневниятъ печатъ. Дриновско-Иванчевскиятъ правописъ се въвежда като задължителенъ не само за училищата, но и се възприема отъ останалитѣ учреждения и отъ книжнината. Това е най-дѫлго сѫществувалиятъ официаленъ правописъ: отъ февруари 1899г. до февруари 1945г., съ едно прѣкѫсване отъ 1921г. до 1923г., когато по врѣме на правителството на Александъръ Стамболийски е въ сила т. н. Омарчевски правописъ.
    Слѣдъ възстановяването на Дриновско-Иванчевския правописъ на 11 августъ 1923г. се прѣдприема едно ограничаване на писане на ятовата гласна „ѣ“, като тя се замѣства съ „е“ въ думитѣ,  кѫдѣто никога не се чува като ІяІ, независимо, че по произходъ /етимология/ тя трѣбва да се пише тамъ. Затова въ редица издания /“Библия“, рѣчници и др./  има разминаване въ писането на нѣкои думи. Тукъ ще споменемъ само нѣколко думи: бѣлѣгъ >  белегъ, вѣстникъ > вестникъ, чрѣзъ > чрезъ, прѣзъ >презъ , прѣдъ > предъ, слѣдъ > следъ,  врѣме- време, дѣте- дете, прѣдставката „прѣ –пре“ и др.
    Основниятъ недостатъкъ на Т. Иванчевото упѫтване за правописъ се вижда въ наредбитѣ за писане на буквата“ ѣ“. Въ упѫтването се казва, че ще бѫдѣ даденъ особенъ речникъ за думитѣ съ „ѣ“, но такъвъ не е подготвенъ и издаденъ. Освенъ това въ него липсватъ цѣли групи думи, въ които споредъ етимологията трѣбва да се пише „ѣ“.Отъ друга страна въ този списъкъ сѫ помѣстени думи, въ които отъ етимологично гледище няма „ѣ“.
    Слѣдъ 9. септември 1944г. се създава комисия за правописа. Има много защитници на „стария“ правописъ, като срѣдъ най-горещитѣ е Елинъ Пелинъ, който държи особено да се запази буквата „ѫ“, но наддѣлява другото становище. На 25 октомври 1945г. е приетъ т. н. „новъ“ правописъ.
    Може би на читателя ще му се стори много трудно да усвои правилата, които да му помогнатъ да се върне към истинския правописъ. Всѫщность не е толкова сложно. Достатъчно е човѣкъ да започне съ най-важнитѣ думи, които често се срѣщатъ и въ бесѣдитѣ на Учителя: Вѣра, трѣбва, нѣма, човѣкъ, Любовь, мѫжъ, Мѫдрость, пѫть, кѫща, не сѫдя, и др. и да слага „ъ“ в края на думитѣ слѣдъ съгласна. Споредъ насъ, достатъчно е като начало човѣкъ да напише на страница дори единъ пѫть „ѣ“ или „ѫ“, за да има полза. Още повече, ако вѣрва и съзнава, че съ това си действие спомага за подобряване  сѫдбата на България, на славянитѣ и на човѣчеството. Буквитѣ „ѣ“ и „ѫ“, както и другитѣ отъ старобългарската азбука сѫ сѫществували, защото сѫ съотвѣтствали на звуци, които за съжаление сѫ отпаднали от езика. Ятовата гласна „ѣ“ се е произнасяла като носовка „енъ“, а големиятъ юсъ „ѫ“ като носовка онъ“. Изключително важно е ясното произношение, ясното говорене, което допринася за развитие на Волята. Народи, които говорятъ ясно и енергично сѫ по-цѣлеустремени и рѣшителни.
    Пишейки буквите „ѣ“ и „ѫ“, които сочатъ произхода отъ древнитѣ врѣмена на българскитѣ думи,  човѣкъ започва да се добира до дълбокия смисълъ на словата. Започва да открива самъ тези окултни истини, четейки този свещенъ езикъ. Примѣри: сѣме – сѣмейство, пролѣть -лѣто.
    Учительтъ е казалъ:“Българскиятъ езикъ е най-точниятъ езикъ, на който могатъ да се прѣдадатъ окултнитѣ закони и Словото на Бога, защото българскиятъ народъ е най-древниятъ народъ на Земята.“  /„Българската Душа“, стр. 169/
    Основни положения при Дриновско-Иванчевия правописъ
    1.      Буквата „ѣ“ се пише споредъ етимологията /т. е. първоначалния произходъ на думата/: а/ въ корена на думитѣ, : Вѣра-вѣренъ, пѣя-пѣсень, млѣко -млѣченъ и др.;  б/ въ глаголи, завършващи на –ѣя: сѣя, пѣя, милѣя, сѫщо сѣеше, сѣ/мин. несв. и мин. св./ и др.;  в/ въ формитѣ за минало свършено и минало несвършено врѣме и въ произведенитѣ отъ тѣхъ причастия: видѣхъ-видѣ, ядѣхъ-ядѣше, видѣлъ,  и др.;  г/ въ края на наречията, завършващи на –е: горѣ, дѣ, послѣ, сетнѣ, подирѣ, нѣкѫдѣ и др., съ изключение на: „още“, „въобще“, „поне“, „пък“ и на частицата „не“;  д/ въ члена за мн. число за сѫществителни и прилагателни имена, но не и за глаголи:  пѣснитѣ, хубавитѣ, другитѣ, но не и „работите, ходите“ и пр.;  е/ въ формитѣ на мѣстоименията: тѣ, тѣхъ, тѣзи, онѣзи;  ж/ въ завършека на формитѣ отъ старото двойствено число: крилѣ, рѫцѣ, нозѣ. з/при числителното име: двѣ  и/ при повѣлително наклонение/заповѣдна форма/ за 2. л. мн. ч./: Отидѣте! Направѣте! Работѣте!
     
    2.      Буквата „ѣ“ не  се пише слѣдъ: ж, ч, ш, слѣдъ гласната „и“ и въ началото на думитѣ.   Примѣри: жега, чедо, пия, шега.
    3.      Буквата „ь“ се пише въ: а/ сѫществителни отъ ж. р., завършващи на съгласна: напр. „пѣсень“, Любовь, Мѫдрость. Членуването става съ запазване на „ь“- „пѣсеньта, Любовьта, Мѫдростьта;  б/ при дѣятелни сѫществителни отъ м. р., завършващи на „-арь“ и „тель“: господарь, овчарь, говедарь, учитель, водитель, вкл. и въ чужди дѣятелни сѫществителни отъ м. р.: секретарь, клисарь;  в/ въ края на нѣкои сѫществителни отъ м. р.: день, пѫть, огънь, царь, лакъть, нокъть, зеть, конь, Господь. Членува се –деньтъ, царьтъ, огъньтъ.  Най-лесниятъ начинъ да се провѣри, дали същ. отъ м. р. се пише съ „ь“ или съ „ъ“ накрая  е като се членува – ако се членува „-ятъ“ се пише с „ь“, ако се членува „ътъ“ се пише с „ъ“. Примѣръ: конь – конятъ, значи се пише съ „ь“. При членуването „ь“ се запазва: коньтъ, Учительтъ .;  г/  при прилагателното „синь“;  д/ въ края на числителнитѣ отъ ``петь до десеть``, включително и когато числото е втора съставна часть: шесть, седемь, осемь, деветь, десеть, петдесеть;  е/ при членуване на сѫществителнитѣ отъ мѫжки родъ, завършващи на „ь“ не се пише „я“, а остава „ь“, примѣръ: огъньтъ, пѫтьтъ, Учительтъ и др.
    4.      Въвъ всички останали случай, когато думата завършва на съгласна, било то прѣдлогъ, глаголъ, сѫществително и др. се пише. „ъ“ Примѣри: отъ, съмъ, вънъ, кракъ, ходихъ, въвъ,  и др.
    5.      Буквата „ѫ“ се пише вѫтрѣ въ думитѣ споредъ етимологията. Въпрѣки че днесъ се произнася като ІъІ, въ миналото се е произнасяла носово „он“.
    Примѣри: всѫдѣ, мѫжъ, кѫща, пѫть, вѫгленъ, вѫдица, вѫже, кѫдѣ и др. Този юсъ е запазенъ само въ глаголната форма „сѫ“.
    Справки могатъ да се правятъ в онлайнъ речникъ за стария правописъ bulold, въ срѣдновѣковенъ речникъ на Софийския университетъ, въ Библия, издадена прѣди 1945г., въ бесѣдитѣ на Учителя, въ „Завѣта на цвѣтнитѣ лѫчи на свѣтлината“ и др.
                                                                                                                                     
    За историята на новобългарския старъ правописъ  и за правилата е ползувана книгата  „История на българския правописъ“ на Русинъ Русиновъ.
    Значение на отстраненитѣ букви 4.bmp
    Подготвила Елеонора Горанова
  3. Hristo Vatev
    Здравейте, приятели. Искам да ви покажа един колаж, който направих - около 560 архивни снимки от Учителя. Може да го видите от този линк: http://petardanov.com/Foto/1234.jpg Поръчах го да го отпечатат на платно с широчина 80 см. и скоро ще стане готов. В снимките съм сложил и няколко цветни. Ще видим как ще се получи и ще ви пиша пак. Поздрави.
  4. Hristo Vatev
    Песните на Паневритмията
    1. Първият ден на пролетта
    2. Примирение
    3. Даване
    4. Възлизане
    5. Дигане
    6. Отваряне
    7. Освобождение
    8. Пляскане
    9. Чистене
    10. Летене
    11. Евера
    12. Скачане
    13. Тъкане
    14. Мисли
    15. Аум
    16. Изгрява Слънцето
    17. Квадрат
    18. Красота
    19. Подвижност
    20. Побеждаване
    21. Радостта на Земята
    22. Запознаване
    23. Хубав ден
    24. Колко сме доволни
    25. Стъпка по стъпка
    26. На ранина
    27. Дишане
    Слънчеви лъчи
    Пентаграм
     
    Песни на Марин Камбуров
    Аз възлюбих
    Аз отивам в планината
    Аз пея
    Без слънце, без светлина
    Без страх и тъмнина
    Безкраен път
    Блага вест
    Благата в живота
    Благодаря Ти
    Благодатен дъжд
    Благословено страдание
    Благослови, о, Боже
    Бог работи във живота
    Боже, дай ми здраве, сила
    Божията Любов носи пълния живот
    Братко мой
    Будни бъдете
    В живата природа
    В живота смел бъди
    В моята градинка
    В моята държава
    Велик си Ти
    Велика разумност
    Верен бъди
    Всичко е във нас
    Във мрак не решавай
    Где слънце грее
    Гордостта
    Господи, Боже, Ти си във всичко
    Господи, изпрати ми лъч
    Грешил съм много
    Да бъде благословен
    Да бъде волята на Бога
    Да бъде мир
    Да бъде славата на Бога
    Да изгрей, о, Боже
    Да литна днес
    Да ме води Твоята ръка
    Да се изправя
    Да се прослави Бог
    Дай ми Мъдрост, светлина
    Дай ми повече светлина
    Даровете на Любовта
    Две сили
    Де, къде ходиш
    Делата Твои
    Ден след ден минават
    Добре е да се учиш
    Докато дишам - живея
    Жетва
    Живот велик
    Животът е борба
    Жито, житце
    За всичко благодари
    За новия ред
    Завет велик
    Защо човек живей
    Защо, защо ме безпокоиш?
    Звяра да приспим
    Златна зора
    Златни зрънца
    Зная аз, Бог защо ни е създал
    Извира живота
    Изгрява в света
    Изгрява слънцето
    Има Любов
    Как да стана човек
    Каквото мога
    Кат’ поток мътен
    Като Него и едно със Него
    Кога в сърцето скръбта прелива
    Кога доброто сея
    Кога те мъчи болест
    Когато в мрак е душата
    Когато идеш в планината
    Когато скръбта те мъчи
    Колко скрит е човек
    Красота без доброта
    Крепост на Любовта
    Крила искам да имам
    Любов и дълг
    Любовта идва отдалеч
    Любовта иска жертва
    Малка пъпка
    Малката свещ
    Мир да завладей земята
    Мира си не губи
    Мойта песен
    Молитва за дъжд
    Морето, небето, сърцето
    Мото
    На ранина
    На Учителя
    Над Божията нива
    Над житейските вълни
    Научи се да търпиш
    Не губи мира си
    Не е важно
    Не жаля аз
    Не забравяй призванието си
    Не задрямвай, не заспивай
    Не критикувай, не хвали
    Не се скривай, слънце
    Недей говори
    Ний ще сполучим
    Нови хора
    Ново слънце
    Няма сила като силата на Духа
    О, велика разумност
    О, дни на младост!
    О, душа немирна
    О, Мъдрост велика
    О, път свещен
    О, слънце на живота ми
    Обещание
    Обич за обич, любов за любов
    Обичай, люби
    Обичам планината
    Окото на Бога
    Оловно-сиво е небето
    От труда не се плаши
    Очисти ме, Господи
    Пей и люби, скърби топи
    Пейте, да пеем
    По пътеки чисти, святи
    Повдигни ме
    Под крилото на Бога
    Под слънчевата светлина
    Помогни ми, мили Боже
    Потърси в себе си
    Правда
    Пред злото запей
    Преди всичко човек бъди
    Привикни рано да ставаш
    Приеми ме, Рила
    Пример бъди
    Пробуждам се
    Пролет
    Пролетта на мира
    Прощавай Рила
    Псалом 23
    Първата стъпка
    Пътя на истината
    Работнически марш
    Радвам се, че живея
    Решил съм
    Ръцете на Твореца
    С Бога навсякъде е светло
    С Любов и блага реч
    С празни мисли
    С тез крила
    С търпение и Любов
    Само проявената Божия Любов
    Светлина, светлина
    Светлината ми, о, Боже, засили
    Свободни са душите
    Серенада на душата
    Сила една в света цари
    Скръбта, тъгата пробуждат душата
    Слуги на Любовта
    Слънце живо
    Слънчев лъч
    Солта на земята
    Спънеш ли се, подскочи!
    Старий змей
    Съдбата
    Със злото не се бори
    Със мир и светлина
    Тайна пази!
    Твоето слово
    Твоят глас
    Твоята свята Любов
    Тела безсмъртни
    Ти, Велики
    Три принципа
    Тъга, тъга
    Тъй както пролетта
    Търси доброто
    Учителя на Любовта
    Химн на Любовта
    Хубави пролетни дни
    Човекът е плодно дръвче
    Човекът съвършен
    Ще пазя аз
    Ще ходя аз
    Що е Бог
    Що е същността
    Я слушайте гласа на Мъдростта
     ------------------------------------------------------------------------------
     
     
    А бре, синко
    Аз мога да дишам
    Аз смея да кажа
    Аз съм бялото кокиче
    Аин фаси
    Ангел вопияше
    Аум
    Бащина песен – Угледна мома
    Берхан-Ази
    Бершид Ба
    Блага дума
    Благославяй
    Благословен Господ
    Благост
    Бог е Любов
    Бог е Любов II
    Божията Любов ме озари
    Братство, единство
    Буря
    Българска идилия
    Българска рапсодия
    В зорите на Живота
    В начало бе Словото
    В пустинята на живота
    Вдъхновение
    Венир Бенир
    Весел ти бъди
    Вехади
    Вечер, сутрин
    Време е да вървим
    Всичко в живота е постижимо
    Вътрешният глас на Бога
    Вяра светла
    Вяра светла II
    Вяра светла III
    Гласът на живия Господ
    Господи, колко Те обичам!
    Грее, грее
    Да бих Те слушал
    Да имаш вяра
    Давай, давай
    Денят иде
    Десет теми
       Тема първа
       Тема втора
       Тема трета
       Тема четвърта
       Тема пета
       Тема шеста
       Тема седма
       Тема осма
       Тема девета
       Тема десета
    Дишай дълбоко
    Добър ден
    До ще ден
    Духай, ветре
    Духай, ветре II
    Духът Божи
    Духът ми шепне това
    Дързост в Христа
    Една вечна Истина
    Езикът на Живата Природа
    Житно зърно
    За Небесния цар
    Запали се огънят
    Зов на планината
    Зора на Новия живот
    Зората на Новия живот
    Играта на поточето
    Идват дни на радост
    Изворче
    Изгрей ти, мое Слънце
    Изгрява ден тържествен
    Изгрява Слънцето
    Излязъл е сеяч
    Имаше человек
    Кажи ми Ти Истината І
    Кажи ми Ти Истината ІІ
    Кажи ми Ти Истината ІІІ
    Кажи ми, светли Божи лъч
    Кажи ми, светли Божи лъч II
    Киамет Зену
    Красив е животът
    Красив живот, безкраен път
    Към „Фир-Фюр-Фен“
    Към Рила
    Към Сион
    Любовта е извор
    Малката буболечица
    Малкият извор (Светъл лъч)
    Малкият планински извор
    Марш на Светлите силиs
    Махар Бену Аба
    Мелодия 1 – Красив Живот
    Мелодия 2 – В радостта на деня
    Мелодия 3 – Когато се денят пробужда
    Мелодия 4 – Озарение
    Ме-хейн
    Милост, благост
    Милосърдието
    Мирът иде
    Мирът иде II
    Мисли, право мисли
    Мога да кажа
    Мога да любя
    Моето Слънце днес ще изгрее
    Молитва (Господи, Ти си)
    Молитва (Чуй, Господи)
    Мусала
    На белия цвят
    На Учителя
    На Христа запейте
    Напред да ходим
    Напред, чада, напред
    Не ли думах
    Небето се отваря
    Нева санзу
    Нови дрехи
    Новото Битие
       Първи Божествен ден
       Втори Божествен ден
       Трети Божествен ден
       Четвърти Божествен ден
       Пети Божествен ден
       Шести Божествен ден
       Седми Божествен ден
    О, Учителю благати
    Обетована земя
    Отче наш
    Песен за двете сестри
    Песен на гласните букви
    Песен на детето
    Песен на зората
    Песен на светлия път
    Песента на ангелите
    Писмото
    Подмладяване
    Поздрав на Учителя
    Правда
    При всичките условия
    При източника
    Пролет
    Пролетна песен (Ето пристига)
    Пролетна песен (Мили Боже)
    Псалом 91
    Пчелна мушичка
    Радост
    Радост и скръб
    Радост за душата
    Ранен час
    Росна капка
    Светъл ден
    Свобода е потребна за душата
    Сила жива
    Сила, живот, здраве
    Сила, здраве е богатство
    Сине мой, пази живота
    Скитах се по гори и планини
    Скръбта си ти кажи
    Слава Божия
    Славейчета горски
    Сладко, медено
    Слушам
    Слънцето на Любовта
    Слънчева песен
    Ставай, дъще
    Стани, стани
    Страдна душо
    Странник съм в този свят
    Студът всичко дава
    Събуди се, братко
    Сърдечен зов
    Тайната вечеря
    Там далече
    Тебе поем
    Ти Си проявената Любов
    Ти ще сполучиш в Живота
    Той иде
    Тъги, скърби
    Тъги, скърби са богатство
    Фир-Фюр-Фен
    Химн на Великата душа
    Химни на Слънцето
    Ходи, ходи
    Цветята цъфтяха
    Шуми
    Ще се развеселя
  5. Hristo Vatev
    Здравейте, мили приятели. С голяма радост искам да ви покажа новата платформа за преводи на Словото.   Добре дошли в сайта www.Beinsa.eu.
      Този сайт е предназначен за колективни преводи на Словото на Учителя Петър Дънов на различни езици.   Как работи сайта? • За да започнете да превеждате в сайта, първо трябва да се регистрирате. • Текст за превод, можете да си изберете от началната страница на сайта, като кликнете върху бутончето ”преведи”. • Беседите ще ги превеждаме на Английски, Руски, Френски, Немски, Испански, Италиански и други езици. • Всеки преводач в сайта има профил и пълна хронология за направените преводи. • В сайта има функции за колективна работа, коментари по преводите и др. • Текстът се разбива на множество малки фрагменти (изречения, абзаци). • Словото на Учителя се състои от около 4000 беседи и лекции. • Всички преводи се правят доброволно за ползване от всички и публикуване в интернет. Тук сме записали един кратък клип с обяснение на функциите - https://www.youtube.com/watch?v=3e6xCzTkvEE   Нашата мисия като народ е да предадем Словото и на другите народи.
  6. Hristo Vatev
    Здравейте, мили приятели.
    С радост ви изпращам аудио записите на 1 до 8 том на поредицата от Влад Пашов - Историческият път на бялото братство през вековете.
    Можете да изтеглите или да слушате от линковете по-долу. 
     
    Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 1
    Слушане
    Сваляне
    Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 2
    Слушане
    Сваляне
    Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 3
    Слушане
    Сваляне
    Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 4
    Слушане
    Сваляне
    Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 5
    Слушане
    Сваляне
    Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 6
    Слушане
    Сваляне
     
    Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 7
    Слушане
    Сваляне
    Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 8
    Слушане
    Сваляне
     

  7. Hristo Vatev
    КЪЩАТА НА ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА, БРАТСКИЯ ЖИВОТ И ДЕЙНОСТТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ В АРБАНАСИ
    1. АРБАНАСИ - ЛЕГЕНДИ, ЦАРЕ И ДОКУМЕНТИ
    1.1. Духовни предшественици.
    1.2. Второ българско царство.
    1.3. Османски период.
    1.4. Кърджалийски нападения.
    1.5. Царете на 20 век.
    1.6. Къщата на Завета - предистория и стопанисване.
    2. АРБАНАСИ Е МЯСТО С НЕОБИКНОВЕН СТАТУТ
    2.1. Архитектурно-музеен резерват.
    2.2. Сред 100-те национални туристически обекта.
    2.3. Вакъф и дервентджийско село.
    2.4. Църковен археологически музей.
    2.5. Кандидат за културно-историческото наследство на ЮНЕСКО.
    2.6. Къщата на Завета - паметник на културата.
    3. АРБАНАСИ Е СЕЛИЩЕ С НЕОБИЧАЙНО ДУХОВНО ПРИСЪСТВИЕ
    3.1. Два манастира и пет църкви.
    3.2. Историческите храмове.
    3.3. Бяло и черно духовенство - монаси и свещеници.
    3.4. Чудотворната икона "Света Богородица Троеручица" \
    3.5. Свети Софроний Врачански.
    3.6. Къщата на Завета - духовно присъствие.
    4. АРБАНАСИ ИМА ЛЕЧЕБНА СИЛА
    4.1. Енергиен център Търново.
    4.2. Камъните през септември.
    4.3. Беломорско въздушно течение.
    4.4. Изворни води.
    4.5. Курортно селище.
    4.6. Къщата на Завета - лечебница.
    5. АРБАНАСИ - НАЦИОНАЛЕН И МЕЖДУНАРОДЕН ЦЕНТЪР
    5.1. Международна търговия.
    5.2. Смесено население.
    5.3. Езици.
    5.4. Гръцко училище.
    5.5. Международни посетители и гости от цяла България.
    5.6. Къщата на Завета - гости и посетители.
    6. УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ В АРБАНАСИ
    6.1. Работа върху Завета на цветните лъчи на светлината.
    6.2. Среща с Христос.
    6.3. Братски посещения.
    6.4. Първоначален план за къщата на Завета.
    6.5. Учителя и Арбанашката комуна.
    6.6. Братски имоти в Арбанаси.
    1.АРБАНАСИ - ЛЕГЕНДИ, ЦАРЕ И ДОКУМЕНТИ
    1.1. Духовни предшественици.
    Първи обитатели на района са траките, видно от разкопките на Царевец и Трапезица, тракийското светилище в църквата „Св. Димитър" в Търново, и тракийските некрополи в Лясковец и във Френкхисар под Царевец.
    По стъпките на богомилите върви Пеню Киров, човек с духовни опитности и прозрения и първи ученик на Учителя Петър Дънов. Той посещава Търново, Арбанаси и други места, за които има знанието, че са били богомилски центрове.1 За богомилите в Търново говори Учителя Петър Дънов: „Колибата в Търново и нивите около нея са били станция на Богомилите."2; и Боян Боев: „Преди 1000 години Търново е бил важен богомилски център. И даже се знае, че около вилите е имало богомилско селище."3
    1.2.В торо българско царство.
    Според легендите Арбанаси е прохладна лятна резиденция на търновските боляри. То е в близост, на около 1,5 - 2 км. от Царевец, но на по-голяма надморска височина, от другата страна на долината на р. Янтра. Предполага се, че къщите, изградени изцяло от камък и с талпена конструкция, сглобена „на венец", са средновековното им наследство.
    Според предание, записано през 1903 г. от стар жител на селото, над манастира „Св. Никола" е имало 40-вратна сграда, в която българските царе са секли монетите си.4 Някои изследователи датират манастирите към този период - разрушени и строени отново след Османското нашествие. За съжаление иманярството в района е разпространено и унищожава артефакти.
    1.3.О смански период.
    Първите документи за Арбанаси датират придобиването му от Рюстем паша от предишните му собственици в средата на 16 век. Предполага се, че Султан Сюлейман I Великолепни, дарява селището на Рюстем паша, негов зет и велик везир, и на дъщеря си Михримах, и му дава статут на вакъф и дервентджийско село.
    Главата на българската църква в Османския период избира за своя резиденция Арбанаси - в съществувал манастирски комплекс към църквата „Рождество Христово".
    1.4.К ърджалийски нападения.
    През 1798 г. Арбанаси е нападнато, разграбено и частично опожарено от кърджалиите. Това е причина за разорението и преселението на по-заможната част от населението му. В житието си Софроний Врачански описва събитието така: „Хюсеин паша на път за Видин изгори Габрово и Арбанаси кърджалиите, които бяха с него, разграбиха. И в нашия дом всичко разграбиха и не остана ни лъжица, ни паница. И моите дрехи и книжа, що имах, всичко взеха и всичкия дом разораха. И децата побягнаха към Котел."5
    Според Христо Константинов селото е нападано от кърджалиите неколкократно, последно през 1810 г.6 Според Георги Кърджиев обезлюдените къщи се продават от турската власт по 60-80 гроша на преселници1, най-вече от Еленския и Тревненския Балкан.
    1.5.Царете на 20 век.
    В Арбанаси пребивават цар Фердинанд и цар Борис III в Хаджиилиевата къща, поради което тя е известна още като „царската". Те отсядат и в манастира „Св. Никола", където стаите им са запазени като музей. С царски указ дават на Арбанаси статут на курортно селище.
    При управлението на Тодор Живков се изграждат 21 правителствени резиденции, включително в Арбанаси през 1975 г. - сега х-л „Арбанаси Палас".2 3 В този период селото 9 става музеен резерват.
    1.6.Къщата на Завета - предистория и стопанисване.
    В Османския период предполагаме, че къщата на Завета на цветните лъчи на светлината е изградена или преизградена върху каменни основи след 1798 г. Основание за това дава състоянието на пода на горния етаж, разгледан от мазата. Наблюдаваме разнороден дървен материал - талпи и греди. Някои от тях имат зарязвания, показващи, че са били част от друга конструкция. Някои имат видими нагорели части като изгарянията са преди поставянето им - използвани са от старата или от друга конструкция поради липса на средства за нов дървен материал. Нападението през 1798 г. е преживяно както описва Софроний, който е от същата махала на Арбанаси.
    През пролетта на 1922 г. Колю Каишев (сам или с помощници) построява щерната и обновява стъпалата на южния вход на къщата на Завета с циментови тухли. Учителя Петър Дънов пише до Константин Иларионов4 на 9.10.1921 г.: „Градежът на щерната в Арбанаси да остане за напролет. Сега може да се компрометира градежът, понеже не остава достатъчно време за съхнене. От Н. Каишев имате ли отговор за тухлите? Пишете ми." Колю Каишев е пребивавал с Петър Камбуров във вилата на съборите в Търново от есента на 1921 г.5 и по спомени на Марин Камбуров е планирал и ръководил построяването на щерната на вилата на съборите в Търново6. Кольо Каишев живее в къщата на Завета или съседната с леля си Мария Каишева. Двамата са от спомагателните членове на комуната в Арбанаси.
    Според проучвания на Павлина Даскалова от 1926 г., а според дъщеря на обитателите от 1928 г., в къщата на Завета се настаняват външни за Братството хора -съпрузите Параскева Николова Иванова, родена в Арбанаси и Пею Пенчев Иванов от Жълтеш, Габровско, предполагаемо за да се грижат за имота. В архивните данни за къщата като паметник на културата е указано, че Пею Иванов я е купил през 1932 г., но няма нотариален акт. На семейство Иванови се раждат в къщата пет дъщери като едната почива рано. Според една от дъщерите родителите им се нанасят да живеят в къщата през 1928 г. Параскева помни и пее братски песни, които е научила в братската комуна в Арбанаси, до последните години на живота си. След смъртта й нейните четири дъщери обявяват къщата за продан. Къщата е закупена от Общество Бяло Братство заедно с 985 кв. м. дворно място през 2004 г. за 60 000 лева. Според Павлина Даскалова през 1911 г. дворното място е било значително по-голямо, но за това няма документи.
    След повторното закупуването на къщата през 2004 г. са изградени северния дувар и голямата порта към пътя, западния дувар и салона-трапезария в двора, септична яма, тоалетни и бани на двора, открит навес, зид и дървена ограда от южната страна. Дуварът към изток е изграден от съседите, след като са закупили част от парцела на къщата на Завета от предишните й собственици.
    2 .АРБАНАСИ Е МЯСТО С НЕОБИКНОВЕН СТАТУТ
    2.1. Архитектурно-музеен резерват.
    В България има 55 природни резервата, 32 археологически резервата, 6 селища архитектурно-исторически резервати и само едно - архитектурно-музеен резерват -Арбанаси. Селото става „музеен резерват" с Постановление на Министерски Съвет № 506/27.12.1955 г. Селото е определено като „историческо селище Арбанаси" -„недвижима културна ценност" от „национално значение" от Националния съвет за опазване на паметниците на културата с Протокол № 4/08.05.2000 г., одобрен от Министерството на културата съгласно Закона за културното наследство. Пак там то е определено като недвижима културна ценност със статут „на урбанизма и културния пейзаж", която е „групова" според пространствената си структура и териториалния си обхват.
    В Арбанаси има 143 отделни недвижими паметника на културата с национално и местно значение. Най-старите са определени като „народна старина" в Държавен вестник бр. 69 от 1927г. Недвижимите паметници на културата с национално значение имат архитектурно строителен, художествен или исторически статут. Арбанашките къщи-паметници имат приземен етаж от камък и три типа градеж на горния етаж -1. закрит от камък, 2. закрит от дърво и 3. от дърво с открито пространство чардак. Къщите се строят като крепости, оградени с големи каменни дувари с големи порти. Външните врати на къщата са обковани с метални гвоздеи за усилване на якостта, прозорците са с метални решетки. Дървените конструкции са с плътно прилепнали големи дъбови талпи. Покривът е с дълга стряха с подкоси. Обичайно имат по две стълбища към горния етаж, вградени скривалища, вътрешни бани, камини и джамали, които отопляват по две стаи.
    2.2. Сред 100-те национални туристически обекта.
    Арбанаси дели 11-то място в 100-те национални туристически обекта: 11.1. Архитектурно-исторически резерват „Царевец"; 11.2. Регионален исторически музей -Велико Търново; 11.3. Архитектурно-музеен резерват Арбанаси.7 Печатът за Арбанаси се намира в църквата „Рождество Христово".
    Област Велико Търново има само още един обект сред 100-те: Къща-музей „Алеко Константинов" в Свищов.
    2.3. Вакъф и дервентджийско село.
    Тези два статута на Арбанаси са дарени от султана в средата на 16 век. Те освобождават населението от данъци и същевременно гарантират живота и имуществото му, което прави селото привлекателно за обитаване, особено от богати търговци.
    Като дервентджийско село Арбанаси варди проход (дервент) към Стара планината, който минава до Трапезица. Дервентджиите са били като пътни полицаи, а обитаващите вакъф са благотворителите. Вакъфа Арбанаси дарява средства за религиозни и благотворителни цели, за строеж на джамии и обществени проекти като мостове, чак до Мека и Медина.
    2.4. Църковен археологически музей.
    Симеон Арнаудов казва, че Арбанаси е обявен за църковен-археологически музей от акад. проф. протойерей д-р Иван Гошев - археолог, епиграф, основател и директор на Църковния историко-археологически музей в София, ръководител катедра и декан на Богословския факултет на Софийския университет.
    По тази причина бащата на Симеон Арнаудов, свещеник, е бил поканен да завежда този музей и му дават манастир и църква в Арбанаси.8 Когато през 1922 г. съборът на толстоистите в Търново предшества събора на Бялото братство 30 участника в двата се приютяват за две нощувки в манастира, поканени от поп Арнаудов -вегетарианец и толстоист.
    2.5. Кандидат за културно-историческото наследство на ЮНЕСКО.
    След посещение на генералния секретар на ООН Ирина Бокова през 2016 г., Велико Търново е включено в Индикативния списък на ЮНЕСКО за градове и обекти, които представляват световно културно наследство.
    Кандидатурата включва стария град Търново, средновековните църкви в квартал „Асенов" и село Арбанаси9 и е предварителна стъпка в процедурата по утвърждаване.
    2.6. Къщата на Завета - паметник на културата.
    Къщата на Завета е единична недвижима културна ценност от категория „местно значение", включена под №125 от Обобщения списък на НИПК /НИНКН/, обявена в Държавен вестник бр.61/1978 и Протокол №7 на Националния съвет за опазване на паметниците на културата /НСОПК/. Къщата се намира на територията на „историческо селище Арбанаси", утвърдено с Протокол №4/ 08.05.2000 г. на НСОПК за недвижима културна ценност с категория „национално значение". В сайта на селото тя е наречена „Къщата на Дънов" наред с къщите-музеи Констанцалиева, Хаджиилиева и на Иларион Драгостинов.
    Къщата първоначално е била от третия архитектурен тип - с приземен етаж от камък и горен етаж от дърво с открит чардак. По-късно чардакът е закрит, като стените на така оформената северозападна стая са изградени от плет. Градежът на останалите стаи е с талпи, сглобени „на венец". Според Констативния протокол за къщата от 20.11.2019 г., одобрен със заповед на кмета на Велико Търново №РД 22-2060/06.12.2019 г., по сглобката „се съди, че къщата е една от най-старите в Арбанаси".
    Трите външни врати - на южния вход и към чардака са обковани с големи гвоздеи. Вратите към чардака стават вътрешни след затварянето му.
    Оригиналните прозорци с железни решетки са запазени в североизточната стая. Останалите прозорци са били подменени с по-големи, някои с решетки. На източната стена на югоизточната стая първоначално е имало втори прозорец, който по-късно е затворен с талпи.
    Стряхата първоначално е била по-голяма, поддържана с подкоси. Впоследствие е подрязана и подкосите са премахнати. Показателно за първоначално наличие на подкоси са зарязванията на колоните заковани външно на талпите, също и на високата колона поддържаща североизточната част на покрива и на северозападната колона на горния етаж.
    Стените на стаите са измазани отвътре и отвън по еднакъв начин с глинена мазилка върху диагонално наковани летви, заковани с по съвременен тип пирони. Глинената мазилка е измазвана многократно с вар.
    Има два входа със стълбища. Северното стълбище първоначално е било дървено. Впоследствие върху каменната основа на първите три стъпала и върху греди от акация са направени бетонни стъпала.
    На тавана на мазата се вижда вход за вътрешно скривалище.
    В североизточната стая и южната малка кухня има огнища с комини. От южното огнище се е отоплявала югоизточната стая, в която е работил Учителя Петър Дънов, чрез зидана печка (джамал) в стаята, премахната от предишните собственици. Северозападната стая се е ползвала като кухня с печка на дърва, с комин от цилиндрични коминни тела.
    Според член на семейството, последно обитавало къщата, само прозорците са подменени от тях като останалите промени са направени преди тяхното нанасяне и няма сведения кога са извършени. Измазването на стените е станало по-късно, когато започват да се използват такъв тип пирони.
    3 .АРБАНАСИ Е СЕЛИЩЕ С НЕОБИЧАЙНО ДУХОВНО ПРИСЪСТВИЕ
    ЗД.Два манастира и пет църкви.
    Християнските села в региона имат по една църква, големите села може да имат две църкви, а в духовните селища има църква и манастир. В Арбанаси има пет църкви и два манастира, а територията му не надхвърля тази на обикновено село.
    Манастирите са част от селото и всеки има по една църква. Към пет от изброените църкви има параклиси. Тук не включваме два малки храма от последните десетилетия, а църквите от 16-17 век, превърнати в музеи, някои на по-стари основи.
    През 19 век се формира и малка мюсюлманска общност и е построена джамия (впоследствие разрушена) в близост до чешмата Каменец.
    3 .2.Историческите храмове.
    Храмовете на Арбанаси са: църквата „Успение Богородично" с параклис „Св.Троица" в женския манастир „Света Богородица", църквата „Рождество Христово" с параклис „Св.Илия" в девическия манастир „Свети Никола", църквата „Рождество Христово" с параклис „Св. Йоан Предтеча", църквата „Свети Михаил и Гавраил" с параклис „Св.Параскева", църквата „Св.Димитър" с параклис, църквата „Св.Георги" и църквата „Св.Атанас".
    Манастирските църкви са действащи, а останалите са музеи и се извършват служби само на патронните им празници. С много снимки някои от църквите-музеи могат да се разгледат през сайта на Регионалния исторически музей - Велико Търново.10
    3 .3.Бяло и черно духовенство - монаси и свещеници.
    Прилепените към селските църкви параклиси са особеност на манастирска архитектура. В Арбанаси е имало метох на Атонските монаси. Църквата „Рождество Христово" е била резиденция на главата на българската църква до 17 век11. В църквата в манастира „Свети Никола" също е служил висш клир.
    Историците пишат за Османския период за „присъствие на многобройни представители на бялото и черно духовенство в селището, както и за честата поява на представители на висшия църковен клир".12 Бяло духовенство са свещениците, а черно духовенство са монасите.
    3 .4.Чудотворната икона "Света Богородица Троеручица"
    Иконата е известна и се намира в манастира „Рождество Богородично". Заради нея патронния празник на този манастир е голям събор за селото. На 15 август вярващи от цялата страна правят поклонение на Арбанаси. Дори във времето на комунизма е било така. Легендата е, че иконата е донесена през XIII в. от Атон. Поклонническия туризъм в Арбанаси е свързан с тази икона и чудесата в манастира.
    З .Б.Свети Софроний Врачански.
    Софроний е канонизиран за светец през 1964 г. с патронен празник на 11 март. Той се замонашва в Арбанаси през 1792 г.13 Преди това, ок. 1780 г. неговият син, международен търговец на добитък е закупил къща в Арбанаси и се е преселил от Котел със семейството и баща си поп Стойко Владиславов - светското име на Софроний. Софроний става епископ на Враца и остава в историята като Софроний Врачански,14 въпреки че се връща многократно в Арбанаси. „Житие и страдания грешнаго Софрония" е писано и в Арбанаси.
    3 .6.Къщата на Завета-духовно присъствие.
    Къщата е районирана в махалата около църквата „Свети Михаил и Гавраил" и е съвсем близо до нея. Този храм е втори по значимост в Арбанаси и на него са посветени две книги на доц. Хитко Вачев15. Той е музей и сцена за музикалния фестивал на селото.
    В близост до „Свети Михаил и Гавраил" живее Софроний и затова дългата улица, която преминава покрай храма се нарича ул. „Софроний Врачански". В стария план на селото къщата на Завета се намира на пресечка към тази улица със същото име, но после става ул. „Независимост", а ул. „Софроний Врачански" остава от юг през един имот. Всички братски къщи са от тази духовна махала и улица - къщата на комуната и къщата, закупена през 1919 г.
    Значимостта на къщата на Завета се дължи на духовната работата, която извършва Учителя Петър Дънов в нея по написване на Завета на цветните лъчи на светлината, както и на мистичната му среща с Христос, за която говори в протоколите.
    4.АР БАНАСИ ИМА ЛЕЧЕБНА СИЛА
    4.1. Енергиен център Търново.
    Сведенията за енергетиката на Търново се отнасят и до Арбанаси, тъй като то отстои на 1,5-2 км. Боян Боев я описва в писмо от 10.11.1950 г. така: „Учителя казва, че има едно магнетично течение, което иде от Хималаите и минава през областта на
    Търново. От Търново се спущат няколко клона магнетични течения в разни посоки: един отива към Сините камъни при Сливен, оттам продължава към айтоските върхове и по-нататък. Друг клон от Търново отива към Света гора и т.н. Ето защо Търново е мистичен център и ненапразно Учителят избра Търново за съборите."16 От същият разговор са бележките на Димитрина Антонова и в тях вече се споменава Арбанаси17: „Къде Мойсей направи връзка с Бога? Христос отиваше често на планината да се моли. Пирамидите заместиха планината. Арбанаси има връзка към Сините камъни, Света гора. Връзка между Рила и Хималаите. Център - Хималаите - Агарта." Географски Арбанашкото плато-най-високата точка на Търновската планина18.
    През 1922 г. Учителя Петър Дънов казва: „Ние идем в Търново, за да създадем на търновци една благоприятна атмосфера. Защо съм избрал Търново? Аз съм го избрал като един център, дето земните влияния на България се срещат и може да се подобри здравословното състояние на българите. Целта ми не е да се увеличат моите съмишленици, а да могат мозъците на българите да станат нормални, да се образува една мека атмосфера и при това да се подобри положението на техните ниви, за да раждат повече жито."19
    4.2. Камъните през септември.
    Камъните на Арбанаси са посочени като подходящи за лечение: „Когато се опирате на дърветата с цел да се лекувате, добре е да стоите от 5 до 30 минути облегнати с гърба си, а главата ви да бъде малко наклонена. Когато стоите на камък, трябва да стоите около 1-2 часа. Хубави места за лекуване са каменистите, защото като стоите върху камъните, намагнетизирвате се. Такива камъни има например в Арбанаси. Те трябва да са ръбести, защото през ръбовете им ще изтичат магнитните сили. Камъните са особено лековити през септември."20
    4.3. Беломорско въздушно течение.
    До Арбанаси достига беломорско въздушно течение. Някога тук са се лекували белодробни болести. По пряка линия селото се намира на ок. 240 километра от Бяло море. Арбанаси е разположено на Търновските височини21 (или Търновска планина) - 40 километрови хълмисто-ридови възвишения в Среден Предбалкан, със средна надморска височина 360- 400 м. Максимална височина 439,8 м има Арбанашкото плато, дълго 7 - 8 км и широко около 5 км. То е на нивото на проход през Стара планина, поради което има условия беломорски течения да достигат до него.
    4.4. Изворни води.
    Водата е главното условие за възникване на селище в древността и определя местоположението му. В Арбанаси и в близост има 6 големи извора-чешми.
    Пазарската чешма в центъра и Коконската чешма срещу Констанцалиевата къща са построени през 1829 г. от Мехмед ага, еничарски офицер22, но изворите им днес са почти пресъхнали. Надписът на Коконската се разчита: „Колко хубаво! Чешмата с неизразимата милост! Съзерцаването й донася светлина. Да направят всички молитва. Знатният Мехмед Ага по природа склонен към високи помисли. Да благослови Бог създаването на тази красива чешма. 1829 г."23 Тези чешми, както и чешмата Каменец на 500 метра западно от селото на пътя за Търново са паметници на културата с национално значение.
    В северната част на Арбанаси има голям извор с новоизградена чешма. В южния край под селото са изворите-чешми Малко Лако (на 500 м от центъра) и Голямо Лако (Римската чешма).
    Изворите са място за следната случка: „Един брат от Арбанашката комуна отишъл за вода до изворите. Докато точел вода, един човек почнал да говори против Бялото братство и нарочно говорел високо. Скоро и този човек дошъл да си напълни една бъчва с вода, но случило се така, че бъчвата се подхлъзнала и паднала от колата. Той се опитал да качи бъчвата, но не можал. Този наш брат бил доста як физически и с едно леко усилие качил бъчвата на колата. Човекът останал изненадан и оттогава престанал да говори против Братството."24
    4.5. Курортно селище.
    С царски указ от 1921 г. Арбанаси е обявено за курортно селище. Въздухът благоприятства лечението на белодробни заболявания, затова в него се изгражда санаториум. От 1906 г. търновското благотворително дружество „Здравец" организира летни ученически колонии на Арбанаси, като през 1912 г. закупува къща в Арбанаси поради здравословния му климат за разходки, гимнастика и слънчеви бани25.
    4.6. Къщата на Завета - лечебница.
    Климатът с беломорско влияние е благоприятствал да заварим в къщата през 2004 г. две големи бадемови дървета и ранна смокиня.
    Съборите в Арбанаси се провеждат през септември месец, когато камъните на Арбанаси са най-лечебни. Паневритмия играем на каменистото плато до селото, палатки могат да се опънат в близки терени.
    Изворна вода къщите от южния край на Арбанаси носят от Лакото. По спомени на Райна Калпакчиева оттам се носи и вода за нуждите на комуната.
    Къщата се използва и като санаториум. Борис Николов със съгласието на Учителя Петър Дънов води в двете братски къщи болните от туберкулоза Георги Радев, Константин Константинов и Христо Дързев: „Тези трима братя бяха болни и нямаше кой да се грижи за тях. Всички се страхуваха да не би да се заразят. Отидох и казах: „Учителю, ще ги заведа в Арбанаси!" Отговори ми: „Заведи ги!" Поотделно аз ги заведох. Там аз им готвих сам, перях ги, хранех се с тях, триех им потта от челото. Живяхме няколко месеца." 26 За присъствието им говори и Райна Калпакчиева.27 28 Съпругата на Минчо Сотиров също пребивава на Арбанаси с цел лечение от туберкулоза за дълъг 34 период .
    В къщата на Завета е живял Петко Гумнеров, който завършва земния си път в Арбанаси през 1922 г.29 По спомени на Борис Николов той е изпратен там от Учителя след голямо обезсърчение.30
    5 .АРБАНАСИ - НАЦИОНАЛЕН И МЕЖДУНАРОДЕН ЦЕНТЪР
    5.1. Международна търговия.
    През Османския период жителите на Арбанаси търгуват в границите на Османската империя и на запад с Италия, Унгария, Полша, Русия и далече на изток до Индия и Персия. При археологически разкопки на некрополите при арбанашките църкви са намерени монети от всички видове на пазара на Османската империя, и освен тях от Рагуза, Полша, Молдова, Кримското ханство, Германия, и жетони, сечени във Виена.31
    5.2. Смесено население.
    В Османските регистрите за Арбанаси се намират български, гръцки, албански и влашки имена. Предполага се, че през 16 век в селото се заселват албанци или българи от албанските земи, поради което селото е наречено Арбанаси, Алвитохори или Арнауткьой в различни източници, а преди това е било Загорие. Има предание за заселване на гръцки фамилии. Има данни за владения на 17 влашки боляри през 18 век. Според едно описание от края на 18 век жителите на Арбанаси са от различни народности, благородни, любочестни, гостоприемни и всички учени.32
    5.3. Езици.
    Каменните надписи на Коконската и Пазарска чешми са на официалния османски турски език с арабски букви. Но в Османския период в Арбанаси се издига гръцкият език. Освен за целите на международната търговия той се използва и в църковните служби след загубата на независимостта на българската църква през 1626 г. Много документи от личните архиви са на гръцки език, например това писмо на фамилията Русович: „Арбанаси добре да го гледате. Три пъти на ден нежно да целувате изваяните му дувари и по един камък да вдигате и казвайте: „Бог да прости" този, който построи селото и да благодарите на Бога, че сте на това място.”33
    5.4. Гръцко училище.
    Икономическото развитие през 19 век изисква образование, което да подпомага увеличените външнотърговски контакти -с повече знания по география, история, чужди езици, наука. Килийните училища не отговорят на тези потребности.34 Преди Освобождението в Арбанаси функционира модерно гръцко училище. Петко Р. Славейков се учи в него, като описва в автобиографията си: „Тука аз, при поп Марина от Арбанаси, започнах правилно да уча по гръцки: четене, писане, смятане, което в българските училища не виждах. В българските училища на четмо се учехме ние по книга и изуст до омръзване, писмо самоуко си пописвахме сегиз-тогиз, а пък аритметика, тая вяра, не виждах в училището и аз не знаех освен значението на църковните цифри."
    5.5. Международни посетители и гости от цяла България.
    Туристическия поток в Арбанаси се движи между 50,000 и 170,000 годишно по различни източници, сред които множество чуждестранни туристи. Развива се културно-историческия туризъм, но и конферентния и туризмът за лични поводи като сватби и кръщенета с посетители са от цялата страна.
    Съборът на 15 август на Богородица събира поклонници от цялата страна.
    Селото е ежегоден домакин на националния фолклорен фестивал "Насред мегдана в Арбанаси" и националния събор на овцевъдите в България.
    Конната база в Арбанаси отглежда около 100 коня за спорт и е домакин на национални и международни турнири по конен спорт.
    В Арбанаси се провежда ежегоден международен Фестивал за класическа камерна музика Arbanassi Summer Music.
    5.6. Къщата на Завета - гости и посетители.
    Къщата има чуждестранни посетители от най-различни държави. Освен единични гости, тя приема и посещения на големи групи, както през 2019 г. над 100 братя и сестри от международния хор „Виделина" на Всемирно Бяло Братство.
    Къщата е средище на национални срещи за обучение на преподаватели по Паневритмия и други мероприятия.
    Къщата е център на ежегодния от 2013 г. национален братски събор, който се провежда в продължение на 2-3 дни около 22 септември - национален празник и празник на Търново. Там се изнасят лекции по време на съборите.
    Провеждат се регионални срещи за Великден, когато се играе Паневритмия на Арбанашкото плато, и срещи по други поводи.
    6 .УЧИТЕЛЯ ПЕТ ЪР ДЪНОВ В АРБАНАСИ
    6.1. Работа върху Завета на цветните лъчи на светлината.
    С телеграма от 6 юни 1912 г. Учителя Петър Дънов уведомява семейство Иларионови за предстоящото си пристигане35: „Моят поздрав. Аз ще тръгна скоро от София." Елена Иларионова пише36: „С пристигането си Учителя се настани в братската къща на с. Арбанаси, където започна да пише материала за книгата „Завета на светлите лъчи". Боян Боев за същото37: „През 1912 г. Учителя прекарва в Арбанаси два месеца, уединен в духовна работа, и изработва „Завета на цветните лъчи на светлината". По мистичен път Той изважда стихове от Библията, чете ги през лятото на събора в Търново и после ги дава за отпечатване".
    За трудностите, с които се среща в Арбанаси, Учителя Петър Дънов споменава още в първия ден на събора, в Протоколи от 15 август 1912 г.: „Какви ли не мъчнотии ми се създаваха преди събора, особено когато се даваха стиховете от Господната книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички. Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми - само една сестра, която е между нас сега, знае всички тия перипетии. Но Господ е, който всичко преодоля."38 В спомените си брат Борис Николов допълва: „През 1912 г. Учителят се бе оттеглил в Арбанаси в пост и молитва. Тогава Той е работил върху „Завета на Цветните лъчи на светлината". Бил е много болен и много отслабнал според Елена Иларионова, защото тя го е наглеждала."39
    6.2. Среща с Христос.
    В Протоколите от 15 август 1912 г. Учителя Петър Дънов казва: „Бъдете радостни и весели, защото Христос присъства.. Той никога не е присъствал така, както тази година присъства... Христос тази година е с нас... Христос ви дава много прост метод и вие непременно ще трябва да го приложите (бел. „Завета на цветните лъчи")". На 16 август 1912 г.: „Сега, ей сега на, Христос е между вас и за мен това е факт. По скоро бих се усъмнил в моето физическо съществуване, отколкото че Той ей сега присъства тук... Аз и Христос едно сме... Да, Христос ме срещна в Арбанаси и ми говори върху всички тия спънки. Христос е сега в България - присъства и в този час тук".40
    За тази среща на Учителя Петър Дънов в Арбанаси Борис Николов, дългогодишен ръководител на Братството, разказва: „Една сутрин когато излиза на една височина и бил в молитвено състояние Му се явява Христос и Му казва: „Петре, предоставяш ли тялото си, умът си и сърцето си за Мое обиталище?" Учителят отговаря: „Слушам Господи!" И Христовият Дух се вселява в Него. 41 Боян Боев също пази информация: „Учителя ми е разказвал, че когато бил в пост и молитва и се е изкачил на един връх край с. Арбанаси, Търновско, тогава Му се явил Христос и Му казал: "Предай Ми тялото си, ума си, сърцето си и работи за Мене." Учителя рекъл: „Господи да бъде Волята Твоя, готов съм!"42
    6.3. Братски посещения.
    „По време на някои събори съборяните правеха обща разходка до село Арбанаси, за да посетят братските места. Там имаше няколко здания и земя, купени за Братството." пише Боян Боев в писмо от 1950 г.43
    На срещата на Веригата през 1912, в Протоколите44 Учителя казва: „Днес мислим да направим една малка разходка...", което предполага неговото участие. Последва обяснение от записващия протокола: „В единадесет и половина часа всички in согроге, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим местността, гдето се тъкмят колониите и приютите за в бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място. На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 часа вечерта, всички се разотидохме."
    На събора 1922 г. по спомени на Борис Николов група млади братя и сестри посещават Арбанаси45: „Някои братя взеха инициативата да се отиде до село Арбанаси да се разгледат старите постройки и старата обстановка на селото., тръгнаха на няколко групи. Ние няколко човека понеже нямахме познати около тях, останахме накрая и решихме да се обадим на Учителя... Учителят прие и изслуша желанието на групата около 20 човека да посетят Арбанаси... Посетихме село Арбанаси, разгледахме старите къщи, уличките криви, калдъръмени. Тука преди стотици години е текъл живота. Широки дворове, градини, тесни криви улици, стари чешми пресъхнали вече. Някога са текли води, звънели са менци, чували са се смехове, разговори и песни. Весел народ е живял тук. Ние преживяхме това минало като свое."
    По спомени на брат Борис Николов група млади братя и сестри посещават братските къщи, където по това време живее брат Колю Каишев. Той ги гощава за обяд със сърми с ориз, увити в лозови листа, набрани от лози отглеждани в дворното място46.
    6.4. Първоначален план за къщата на Завета.
    Учителя Петър Дънов казва, че в Арбанаси ще се направят нещо като колонии и приюти. Идеята е изразена с две думи, и двете в множествено число. Посланието достига до нас в три записа в Протоколите, Изгрева и извънредни беседи: В Арбанаси ще направим нещо от рода на колонии и приюти.47 /нещо в нов ред, колонии и приюти.48/ нещо вроде колонии и приюти.49 За тези цели трябват повече от една къща и такава се закупува през 1919 г. През 1920 г. Учителя казва, че тези две къщи са достатъчни за опит за братска комуна.50
    Колонии в онези години наричат летните ученически лагери на търновското дружество „Здравец".51 Колония е детската лагер-школа на Братството в Мъглиж през 1946 и 1947 г.52 Пампоров в статия за посещение на 50 чужденци в София, нарича Изгрева „колонията на Всемирното Братство".53
    6.5. Учителя и Арбанашката комуна.
    През 1920 г. в София Учителя казва на Петър Камбуров54: „Ще отидеш в Търново на братската колиба, дето стават съборите. Там ще пазиш, ще обработваш братските имоти, а след това с тебе ще направим един сериозен опит за осъществяване на братска комуна в Арбанаси. Там имаме две наши къщи, които на първо време са достатъчни". Същевременно казва на майка му: „Имота в Стара Загора няма да продавате! В Арбанаси ще се направи само един опит и ако опитът излезе сполучлив, пари ще се намерят". Въпреки всичко през 1922 г. Петър Камбуров пише на баща си да продадат имотите си в Стара Загора и с тях закупуват през пролетта на 1923 г. къща и ниви за комуната.
    Комуната в Арбанаси започва през 1923 г. с единадесет членове55: „Пристигна от Варна брат Стамат Тодоров, на когото предадох ръководството на братските имоти и ключовете от колибата, и през месец септември 1923 г. се пренесохме с Марин в Арбанаси. Дойдоха и другите приятели. Бяха вече пристигнали и моите родители с брат ми Костадин и сестра ми Танка. Обявихме основаването на братската комуна при следния състав: Основно ядро: 1. Никола Гръблев от Габрово - военен капитан. 2. Христо Христов от Търново - подпоручик, който си подаде оставката и като цивилен пристигна в Арбанаси. 3. Марин Камбуров. 4. Аз, Петър Камбуров. Спомагателни (допълнителни) членове: Руси Събев от София, Димитър Александров от Търново, Мария Каишева от Арбанаси (Кольо и Мика Каишеви бяха временно в комуната; по-късно заминаха за София) и моите родители с двете деца, които не се считаха за членове като малолетни. Бяхме всичко 11 души."
    След установяването на комуната Учителя Петър Дънов я посещава, откъдето е следния разказ56. Група анархисти пристигнали, за да спорят с него. Ораторът говорил дълго за правотата на анархистическите идеи и цитирал разни автори, с които искал да подсили речта си. Искал да чуе и думата на Учителя. Тогава последният погледнал към масата, на която имало панерче с дюли. Посочил една едра дюля и попитал оратора: „Тази дюля колко тежи?" - „Около 500 грама." - „650 грама", казал Учителят. Претеглили я и излязла точно 650 грама. „Тази, втората, колко тежи?" - попитал Учителят. - „Около 400 грама."- „520 грама", казал Учителя. Претеглили я. Излязла 520 грама. После и трета дюля и тя излязла точно колкото казал. След този опит ораторът загубил всяка охота да спори с Учителя и си отишъл. Тази случка е разказана на братската градина - Айтос, по Петровден, 1962 година от Петър Камбуров.
    През 1926 г. Учителя Петър Дънов за последно посещава Търново и Арбанаси. Поводът е прехвърлянето на инвентара от Търновските събори за предстоящия събор в София57: „Един преди обед двамата с Марин бяхме с Учителя в беседката пред Колибата на разговор. Учителят се интересуваше от живота в комуната и с голямо внимание и интерес питаше за всичко. След като му разказахме всички по-интересни събития из живота ни, Учителят каза: Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят. Хората са я доловили с ума си, но не са в състояние да я приложат. Да си представим, че на един от вас е счупена ръката, а на другия е счупен крака. В това положение ви сложат да спите на едно тясно легло. Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно? Всяко помръдване на единия, ще причини болка на другия. Това са хората днес. Счупените ръка и крак са слабостите на хората, които не им позволяват да се доближат по-близо и да работят задружно. Истинската комуна ще се осъществи на Земята след 300 години, когато първата група от шестата раса слезе на земята". Запитахме го: „Ами дотогава как ще живеем?" Учителят каза: „Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще живеят сред природата на групи по няколко семейства - на по-големи или по-малки групи. Ще зависи от хармонията, която имат помежду си". Върнахме се в Арбанаси... В това време дойде Учителят. Сложихме голяма трапеза. Имаше и други гости. Тогава сестра Мария Каишева каза: „Учителю, на Катеринка й е много мъчно, че напуща комуната". „Нищо, каза Учителят - те ще постоят малко в Казанлък и пак ще се върнат. Така ще бъде по-добре за тях. А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат и поработят с конете и каруцата в София."... Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се разотишли по домовете. Комуната се развали. Учителят сам я развали." Комуната се разтурва през 1926, въпреки че Камбурови и други приятели продължават да живеят там до 1935 г.
    6.6. Братски имоти на Арбанаси
    През 1911 г. Братството закупува къщата на Завета, през 1919 г. - втора къща и нива, през 1922 г. - нива, а през 1923 г. сем. Камбурови с лични средства, но за общо ползване купуват къща, ниви и лозе. Така в Арбанаси за известен период се стопанисват 3 къщи, 38 декара ниви и 3 декара лозе.
    Къщата на Завета е закупена в присъствието на Учителя Петър Дънов след пристигането му на Т1 октомври 1911 г. в Търново. Историческите сведения черпим от негово писмо от 24.10.191158 до Константин Иларионов: „Получих Вашето писмо. В четвъртък на 27-того аз ще тръгна оттук за Търново. Мястото ще се вземе върху името на Г-н Попов и твоето. Двама ще фигурирате в актовете. За сега така се решава отгоре. Аз като дойда, ще ви улесня в работата. Моят поздрав на теб и Драгана, на Елена и Здравка." Дворното място е на името на Драган Попов, което се вижда от нотариалния акт за съседната братска къща от юг, а къщата е на името на Иларионов.
    Къща и нива 2 дек. Къщата е на ул. „Софроний Врачански" № 27 и граничи от юг с Къщата на Завета. Нивата е в местността Шамака - след излизане от селото, вляво по пътя от Велико Търново към Горна Оряховица. И двата имота са закупени на 1 ноември 1919 г. на името на Константин Иларионов, запасен майор, който тогава е касиер на Братството. Към всеки нотариален акт има Декларация: „Имота, означен в настоящия нотариален акт, е купен за сметка на мен, Драган Попов, Анастас Бойнов, Иван М. Дивитаков и Петър Чорбаджиев, без да има някой от нас право да го владее за своя лична сметка, а остава за сметка на Бялото Братство. 1 ноември 1919 г., гр. В. Търново". Учителя Петър Дънов в беседа на събора от 22.08.1922 г. дава подобен пример за изпит на ученика: „Първо ще видя дали сте честни. Ще дам на някой ученик една вечер една голяма торба със злато... Другиму ще дадем някоя къща, ще я припишем на негово име, и ако след 5 години той я направи свое имущество и я остави на децата си да преживяват, ние ще знаем какъв е този ученик." Имаме копия на двата нотариални акта за продажба на недвижимите имоти: №357, дело №338, регистър №440 за къща в Арбанаси, махала „Св. Архангел", с дворно място ок. 600 кв. м., при съседи Драган Попов, Добри Стоянов, баба Маруца и улица; и №358, дело №336, регистър №441 за нива, състояща се от 2 декара, находяща се в Арбанашкото землище, местността „Шамака", при съседи Таско Вълчев, Иван Рибулов, Марина Футкова и Димитър Василев. Къщата е закупена за 3000, а нивата - за 100 лева. Сделката е извършена от Иван Н. Марков, Лясковски мирови съдия, а продавач и на двата имота е Елена Лазарова. На 08.11.1931 г. те са продадени59 от пряката наследница на Константин Иларионов - Елена Иларионова и сумата от 101 000 лева е предадена в касата на Бялото Братство.
    Нива 12 декара. За закупуването й Учителя Петър Дънов пише на 20.12.1921 г. до Константин Иларионов:60 „Колю съобщава, че в Арбанаси се продавала една нива 12 декара за 4000лв. Може да влезете в споразумение и да я купите." Два месеца по-късно пише пак в писмо61 от 10.02.1922 г.: „Нивата в Арбанаси нека я засее Марин Камбуров с картофи, царевица и др." Няма запазен нотариален акт или информация кога е купена и продадена.
    Къща и ниви за общо ползване за Арбанашката комуна, закупени с лични средства на семейство Камбурови през 1923 г., които за целта продават имотите си в Стара Загора. Къщата е в близост до къщата на Завета, на ул. Софроний Врачански №13. Закупуват още62 12 декара ниви и 3 декара лозе от Мола хаджи Димитрова, която се изселва от Арбанаси, и нива 12 декара от Пейо от Горна Оряховица. Освен тях наемат 15 декара нива от Ламбрин Данов.
    Даниела Пандулчева, д-р Данчо Пандулчев, д-р 12 март 2021 г., Велико Търново
    14
    1 Пеню Киров (1868-1918)// сп. "Сила и живот", 1995, брой 1-2.
    2 Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. 6, съст. В. Кръстев, София: Житен клас, 1996, с. 335.
    3 Беинса Дуно. Свещеният огън, Книга първа, София: Алфа Дар, 2000, с. 18.
    4 Попгеоргиев, Й 1903 В: Горанчев// В: Арбанаси през Османската епоха (XV-XIX сс.)// сп. Епохи, т. XXV (2017), кн.1
    5 https://chitanka.info/text/7466-zhitie-i-stradanija-greshnago-sofronija
    6 Атанасова, С., Арбанаси. Търговия и търговски връзки през XVII-XIX век, В. Търново: Фабер, 2016, с. 62.
    7 Пак там, с. 63.
     
    8. https://bg.wikipedia.org/wiki/Партийно-правителствени_резиденции_в_България_1944_-_1989
    9. Костов, Д. 1959, с. 107.
    10 . Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 2, В. Търново: Алфиола, 1996. с. 179.
    11 . Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. 6, съст. В. Кръстев, София: Житен клас, 1996, с. 197.
    12 . Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 2, В.Търново: Алфиола, 1996, с. 148.
    13 . https://www.tourism-bg.net/obekti/11.3_arbanasi.html
     
    14. Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. 6, съст. В. Кръстев, София: Житен клас, 1996, с. 400.
    15. www.veliko-tarnovo.bg/bg/akcenti/2734-veliko-trnovo-stava-chast-ot-indikativniya-spisk-na-yunesko-za-svetovno-kulturno-nasledstvo
    16. https://museumvt.com/bg/
    17. https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100235942/dobre-doshli-v-arbanasi
    18. Вачев, X., Арбанаси. В.Търново: Абагар, 2008., с.153.
    19. https://www.slovo.bg/showbio.php3?lD=167
     
    20 . http://www.pravoslavieto.com/life/03.ll sv Sofronij Vrachanski.htm
    15. Книгите „Арбанаси - Храмът Свети Архангели Михаил и Гавраил" и „Арбанаси. Некрополите при църквите „Рождество Христово" и „Св.
    Архангели Михаил и Гавраил".
    16
    Беинса Дуно, Свещеният огън, Книга първа, София: ИК Алфа Дар, 2000, с. 18.
    17
    Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. 8, съставител В. Кръстев, София: Житен клас, 1998, с. 391.
    18
    https://bg.wikipedia.org/wiki/ТърновскИ-Височини
    19
    Дънов, Петър. Съборно Слово (1922-1924), Изд. "Бяло Братство", София, 2009, с. 33-34.
    20
    Дънов, Петър. Мировата Любов, Съборно Слово (1919-1921), Изд. Бяло Братство, София, 2008, с. 98.
    21
    https://bg.wikipedia.org/wiki/TbpHOBCKH_Bnco4HHH
    22
    Венедикова, К. Няколко надписа от Османско време от Велико Търново и Великотърновско. // В: В: Известия. РИМ, т. XXX, 2015, с.110.
    23
    Венедикова, К. Няколко надписа от Османско време от Велико Търново и Великотърновско. // В: Известия. РИМ, т. XXX, 2015.
    24
    Беинса Дуно. Свещеният огън, Книга първа, София: ИК Алфа Дар, 2000, с. 21.
    25
    Григорова, Лора. Щрихи към живота и дейността на д-р Невена Събева Попова. - Годишник на Историческия факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий". Година 11 (XXXIV), 2018. В.Търново: VVI „Св. Св. Кирил и Методий", 2018, с. 729-746.
    26
    Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т.З, съст. В. Кръстев, София: Житен клас,1995, с. 83.
    27
    Биографии на бележити тьрновци, последователи и ученици на Учителя Беинса Дуно - Петър Константинов Дънов, съст. Павлина Даскалова, неиздаден.
    28
    Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. 25, съст. В. Кръстев, София: Житен клас, 2011, с.432.
    29
    Веригата на Божествената Любов 1903 -1915, Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2007, с. 474.
    30
    Николов, Борис. Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. Ill, съст. В. Кръстев, София: Житен клас, 1995, с. 23.
    31
    Вачев, X., Арбанаси. Некрополите при църквите „Рождество Христово" и „Св. Архангели Михаил и Гавраил", В.Търнбво: Абагар, 2008, стр.145.
    32
    Горанчев, В., Арбанаси през Османската епоха (XV - XIX в.) (история, стопанско развитие, просветно дело) // Сп. Епохи. Издание на Историческия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий", т. XXV, кн.1, 2017 г., с. 17.
    33
    Горанчев, В., Арбанаси през Османската епоха (XV - XIX в.) (история, стопанско развитие, просветно дело) // Сп. Епохи. Издание на Историческия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий", т. XXV, кн.1, 2017 г., с. 11-63.
    34
    Златанов, И., П. Легурска. Външна история на българския език // Годишник На Софийския Университет „Св. Климент Охридски". Факултет по Класически и Нови Филологии. Т. 112, Ред. К. Пеева, 2019, с. 261.
    35
    Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т.1, В.Търново: „Алфиола", 1995, с. 210.
    36
    Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 1, В.Търново: „Алфиола", 1995, с. 210.
    37
    Беинса Дуно, Акордиране на човешката душа, т. 3, архив на Боян Боев, София: Бяло Братство, 2001, с.13.
    38
    Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 1, В.Търново: Алфиола, 1995, с. 216-218.
    39
    Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. 2, съставител В. Кръстев, София: Житен клас, 1995, с. 266
    40
    Веригата на Божествената Любов 1903—1915, София: Захарий Стоянов, Бяло Братство, 2007, с. 282.
    41
    Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. 2, съст. В. Кръстев, С., 1995, с.266
    42
    Беинса Дуно. Акордиране на човешката душа. Архив на Боян Боев, т. 1. София: Бяло Братство, 1999, стр. 339.
    43
    Беинса Дуно. Свещеният огън, Книга първа, София: ИК Алфа Дар, 2000, стр. 20.
    44
    Петър Дънов. Веригата на Божествената Любов (1903 -1915), София: ''Захарий Стоянов”, ''Бяло Братство", 2007, с. 322-323.
    45
    Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. 2, съст. В. Кръстев, София: Житен клас, 1995, с. 236.
    46
    Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. 3, съст. В. Кръстев, София: Житен клас, 1995, с. 66.
    47
    Веригата на Божествената Любов 1903 -1915, София: Захарий Стоянов, Бяло Братство, 2007, с. 283.
    48
    Ходете във виделината. Извънредни беседи (1898-1913), София: ИК "Всемир", 1994, с. 59.
    49
    Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, съст. В. Кръстев, т. 11, София: Житен клас, 1999, с. 751.
    50
    Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. 6, съст. В. Кръстев, София: Житен клас, 1996, с. 194.
    51
    Григорова, Лора. Щрихи към живота и дейността на д-р Невена Събева Попова. - Годишник на Историческия факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий". Година II (XXXIV), 2018. В.Търново: УИ „Св. Св. Кирил и Методий", 2018, с. 729 - 746.
    52
    Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 2, с. 337.
    53
    Пампоров, П., Пътят на Светлината. Документален Очерк за Петър Георгиев Пампоров. Смолян: Принта-Ком ООД, 2004, с.163
    54
    Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. 6, съст. В. Кръстев, София: Житен клас, 1996, с. 194.
    55
    Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 2, В. Търново: Алфиола, 1996, с. 298-299.
    56
    Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. 10, съст. В. Кръстев, С., София: Житен клас, 1999, с. 136.
    57
    Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. 6, съст. В. Кръстев, София: Житен клас, 1996, с. 208.
    58
    Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 1, В.Търново: Алфиола, 1995, с. 164.
    59
    5 Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 2, В.Търново: Алфиола, 1996, с. 123.
    60
    Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 2, В.Търново: Алфиола, 1996, с. 180-181.
    61
    Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 2, В.Търново: Алфиола, 1996, с. 209.
    62
    Спомени на брат Петър Камбуров// В: Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. 6, съст. В. Кръстев, София: Житен клас, 1996, с.
  8. Hristo Vatev
    Здравейте, мили приятели. Имам празничен подарък за вас. Това е аудио запис на три тома от поредицата на Влад Пашов "Историческият път на Бялото Братство през вековете." Аудио записите са около 50 часа общо и са 111 части по съдържанието на книгите. Продължаваме със записите на останалите 5 тома. Чете Кирил Кирилов. Аудиозаписите на трите тома можете да изтеглите от тук - https://mega.nz/file/DPxyDQTI#kCpw4gyUDN_DaAvLqeJYNKeL7x9UG3uXtM4JQK6UpsM   Можете да слушате от тук:   1. Том 1 - https://soundcloud.com/hristo-vatev/sets/istoricheskiyat-pt-na-byaloto-bratstvo-prez-vekovete-tom-1 2. Том 2 - https://soundcloud.com/hristo-vatev/sets/v2-3 3. Том 3 - https://soundcloud.com/hristo-vatev/sets/istoricheskiyat-pt-na-byaloto-bratstvo-prez-vekovete-tom-3   Самите пдф-и на книгите може да видите тук: https://petardanov.com/forum/105-влад-пашов-1902-1974/ Ако желаете да подкрепите тези аудиозаписи, можете да ми пишете. Поздрави.
  9. Hristo Vatev
    Здравейте, мили приятели.
    С радост искам да ви съобщя, че в онлайн радиото, което съм пуснал, вече са качени всичките 3500 аудио беседи, записани до сега.
    Взел съм повече място на радио сървъра, за да могат да се поберат беседите. В момента пространнството вече е 80 гб.
    Беседите се въртят на случаен принцип.
    Радиото може да се слуша от този линк:
    http://79.98.108.170:8152/stream
    http://79.98.108.170:8152/index.html
    https://radiocp.novahost.bg:2199/start/hrivatev
    --------------------------------
    * Winamp, iTunes https://radiocp.novahost.bg:2199/tunein/hrivatev.pls
    * Windows Media Player https://radiocp.novahost.bg:2199/tunein/hrivatev.asx
    * Real Player https://radiocp.novahost.bg:2199/tunein/hrivatev.ram
    * QuickTime https://radiocp.novahost.bg:2199/tunein/hrivatev.qtl
    --------------------------------
    Както и от сайта http://petardanov.com/ в дясно.
    Радиото няколко години го излъчвах от вкъщи като трябваше пост.
    Онлайн радиото може да се слуша в целия свят по интернет от горните линкове.
    Радиото също може да се слуша и от мобилни телефони от първия линк.
    Също има и много удобен начин за слушане на радиото не от интернет експлорер, а от аудио плейър на компютъра. Това става като изтеглите някой от файловете Winamp или другите предложения и след това този файл се отваря с аудио програма.
    Така Словото е по-достъпно и ще можем все по-лесно да го изучаваме и да черпим от мъдростта му.
  10. Hristo Vatev
    НАРОДН И БУДИТЕЛ И (N. Б.) (Основни статути)
    1. Народни Будители (N. Б.) е братство от человеци, без оглед на пол и народност, които, като признават Върховната Правда, чрез безкористен живот прилагат Истината, която е достъпна като най-висш идеал, за да помогнат на своя народ да добие повече светлина в ума, мир в душата, изгодни условия за труд и живот в страната си.
    2. Където и да бъде, в каквото и да е общество, предприятие, партия, учреждение, в каквото и дело да участвува Народният Будител, той винаги помни своето предназначение: да помогне за реализиране Върховната Правда между хората - и се старае да бъде неин, макар и най-малък, служител.
    3. Народен Будител (N. Б.) може да бъде всеки, който разбира горната цел; намира в себе си достатъчно сили, за да я прояви, макар и в най-малка форма, и има безкористно желание да помогне на своя народ с всички сред- ства, които му дават условията и законите на страната и неговата собствена, любов към Братята человеци.
    4. Приемането на всеки нов член-брат става под моралната гаранция и препоръка на двама по-стари членове и след даване пред всички братя след- ното обещание:
    «Обещавам се пред себе си, моите Братя и висшата Правда, в крайното тържество на която вярвам, от днес нататък да вложа всички свои сили в без- користна работа за моя народ, като го будя за всичко добро и му помагам както и с каквото мога.»
    5. Вътрешният ред и методи на работа се определят в духа на горните статути от групите и техните ръководители.
    Общото направление се ръководи от Събора на Народните Будители (С. N. Б.) и от старшите братя (С. Б. N. Б.)
    Времето на добрите хора иде - будни бъдете!
    Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост!
    За повече сведения се отнесете до Централата Народни Будители (Ц. N. Б.), булевард «Тотлебен» № 22, София, или до ръководителите на Народ- ните Будители (Р. N. Б.) във вашето село или град.
    Ръководители в

  11. Hristo Vatev
    Важни моменти от живота на Рудолф Щайнер.
    Хронология
    Превод от различни антропософски източници: Преслав Павлов
    Увод
    Уважаеми читатели,
    В предстоящите страници ще се запознаете в хронологичен ред с най-значимите дати от биографията на д-р Рудолф Щайнер, който е един забележителен човешки дух, роден през 1861 г. и живял по времето на Учителя Петър Дънов (1864–1944), до началото на 1925 г. Д-р Щайнер е може би единственият духовен ръководител, за когото Учителя заявява, че върши много ценна работа за Бялата Ложа и за идващата епоха на Водолея – за бъдещата (шеста) славянска културна епоха.
    Целта на тази кратка биографична хронология е да предизвика интерес в българските читатели относно антропософията и личността на Рудолф Щайнер, чиято работа, наред със заветите на Учителя Петър Дънов, представлява не само незаменимо средство за ориентиране и истинско развитие на човешкото съзнание в условията на съвременния живот, но и бележи един съвършено нов етап по отношение постепенното възходящо развитие на човешкия морал, светоглед и свръхсетивни способности, вследствие на индивидуално и колективно приложените антропософски знания, които изграждат новите човешки духовно-възприемателни органи, позволяващи на ученика постепенно да преодолее ограниченията на материално-сетивното и да придобие осъзнато Свободата.
    Роден като австриец и притежаващ немско самосъзнание, като дете Рудолф Щайнер отраства сред хърватско-словенските общности на някогашната Австро-Унгария, а по-късно се жени за рускинята с немски етнически корени Мари фон Сиверс (1867–1948). Докато изнася езотеричните си беседи, д-р Щайнер е винаги заобиколен от много млади руснаци интересуващи се от духовната наука, която Щайнер нарича антропософия. Този близък контакт със славянството съпътства Рудолф Щайнер през целия му земен живот, но това е само физическото измерение на връзката му със славянството, защото бъдещата духовна култура на (шестата) славянска култура, благодарение на която човечеството ще продължи своята духовна еволюция, ще се развива именно в славянските народи, а българите, както ни разкрива Учителя Петър Дънов, ще имат ролята на мая в нейния разцвет и прогрес.
    Учителя Дънов окуражава много от своите ученици да изучават антропософската духовна наука, предадена на човечеството като скъп дар от духовния свят именно чрез д-р Рудолф Щайнер. В България един от първите хора изучаващи сериозно антропософията е Боян Боев (1883–1963), но примерът му бива последван и от много други ученици на Учителя. Някои от тях са: Методи Константинов, Стефан Касабов, Георги Радев и Влад Пашов, които четат д-р Щайнер в оригинал, превеждат негови книги и лекции и пишат статии върху тях.
    Друг интересен факт е, че през 1942 г. Димо Даскалов (1907–1989), патронът на Антропософското общество в България, се среща с Учителя Петър Дънов. Среща ги не друг, а Боян Боев, който е приятел с Димо Даскалов. На тази среща, която се състои на Седемте рилски езера, Димо Даскалов получава духовната повеля от Учителя да преведе колкото се може повече от работите на Рудолф Щайнер на български език и така да направи достъпно за българите неговото учение. (Бел. – В биографията на Димо Даскалов годината на тази среща е посочена като 1944 г., но през тази година Учителя Петър Дънов не отива на Рилските езера. Заради бомбардировките в София Учителя пребивава по това време в близкото до София с. Мърчаево, а през месец август се изкачва, заедно със свои ученици, на Витоша в района на връх Острец и не посещава циркуса на Седемте рилски езера).
    Факт е обаче, че Димо Даскалов успява да преведе през остатъка от живота си голямо количество антропософска литература. Започвайки от 1945 г., чак до края на земния си път през 1989 г., той превежда около 70 тома от събраните съчинения на д-р Щайнер, които се явяват фундаментът за оформянето и изграждането на българската антропософска общност. Благодарение на неговия самоотвержен преводачески труд, съпътстван с огромни лишения и жертви, ние, можем да изучаваме и прилагаме антропософията в дълбочина на роден език. През всичките тези години на усилена преводаческа дейност Димо Даскалов държи портретите на Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов на работното си писалище и се среща периодично с Боян Боев, с когото другарува до края на неговия живот през 1963 г.
    Боян Боев, ученикът най-близо до Учителя, се среща с Учителя Петър Дънов именно благодарение на заръка получена директно от Рудолф Щайнер, която е, че Учителят на Боян Боев е в България. Това знаем не само от писмените спомени за личната среща между Боян Боев и Рудолф Щайнер в Нюрнберг през юни 1908 г., по време на лекциите за Апокалипсиса на Йоан, когато Боян Боев е бил все още студент, но също така и от личните писма на Боян Боев, писани през 1909–1918 г. и запазени в архива на д-р Рудолф Щайнер. Тези писма съдържат въпроси на Боян Боев относно духовните Учители и вероятно са били свързани с този разговор за духовния Учител от България. В тези писма до Щайнер Боян Боев прави и косвени догадки за това кой е Учителя Петър Дънов (1916 г.). За съжаление досега не са открити писмените отговори на Рудолф Щайнер, както и целият архив на Боян Боев. Така или иначе е видно, че през годините, в които Боян Боев вече е бил част от обкръжението на Учителя Петър Дънов, е имало кореспонденция между него и Рудолф Щайнер, или с Мари Щайнер от негово име. Боян Боев също така поддържа кореспонденция и с други членове на Антропософското общество.
    Малко известен факт е, че през 20-те години на миналия век има две покани изпратени от България за евритмични представления в София, за лекции на Рудолф Щайнер и за основаване на клон на Антропософското общество в България. Те биват отклонени от Рудолф Щайнер, а по- късно и от Мари Щайнер, под претекста, че в България работи Петър Дънов. Това е известно от спомените на Йорген Смит (1916–1991г.), член на борда на Антропософското общество в Дорнах от края на 30-те години на 20-ти век, които бяха потвърдени от него през 1989 г. (бел. непубликувани спомени на Йорген Смит).
    В заключение може да се обобщи, че най-вече благодарение на Боян Боев словото и делото на Учителя Петър Дънов стават известни на Рудолф Щайнер и на Мари Щайнер, но този факт никога не е бил обект на публичност от страна на Антропософското общество. Двете духовни течения в лицето на Антропософското общество и българското Бяло Братство се развиват паралелно във времето – едното в Централна и Западна Европа (в т.нар. от Щайнер Западен стар свят), а другото в Източна Европа (Източен стар свят). Заслужава да се отбележи, че по времето на Учителя, както и след това, в общество Бяло Братство духовната наука антропософия е била обект на изучаване от учениците, който са се стремили към по-научно задълбочен подход в изследването на духовното, на езотеричното, на Доброто, на Божественото.
    Надявам се читателите да намерят за интересни изложените в следващите страници факти от живота на Рудолф Щайнер, чрез които да успеят да се приближат до неговата личност. Прераждането на неговата индивидуалност, по собствените му думи от 1922 г., би трябвало да се е осъществило в Америка през 2002 г. и най-вероятно той ще трябва да се противопостави на съвременното Антропософско общество.
     
    Каква е ролята на българите,
    развиващи съзнанието си благодарение на антропософията?
     
    Преди да приключа с този увод ще се спра на един интересен и специфичен въпрос. Каква е ролята на българите, работещи чрез антропософията? Защо е необходим този въпрос? Заради специфичната позиция, в която ние, българите, можем да се окажем. От една страна сме фундаментално позиционирани като душевен генотип, и като език и култура, да усетим и възприемем съвременните духовни процеси, а от друга – чрез изучаването и опознаването на инструментариума на духовната наука антропософия да ги разберем и осъзнаем.
    Знаем от Рудолф Щайнер (том 237 от събраните му съчинения), че има две категории човешки души – стари и млади души. Старите души са първите, които започват да се прераждат на Земята още в края на Лемурийския период, т.е. след отделянето на Луната от Земята. Младите души се завръщат на Земята едва през по-късния Атлантски период. Старите души имат повече прераждания на Земята и за тях е характерно, че приемат Христос по-скоро не интелектуално, а с душата си, с чувство, с интуиция и усет. Те имат едно по-вродено усещане за Христовото същество, защото са Го преживявали на Земята по-дълго време, благодарение на повечето си прераждания. Младите души нямат това изградено усещане и достигат до Христос анализирайки отговорите на екзистенциалните въпроси, които си поставят. Те имат едно по- материално усещане за живота, защото на душевно ниво Христос им е по-далечен, по- абстрактен и по-непонятен, затова и те основно използват интелекта си, за да Го разберат.
    Въпреки различията, към началото на 19-ти век, докато са пребивавали още в отвъдното, преди да се преродят на Земята, една обща част от тези две групи души, изживява едни много силни имагинативни образи на Христос и неговата жертва на Голгота. Това поражда много силен стремеж в душите им да разберат тайната на Христовото същество. Точно с тази кармична обремененост идват истинските антропософи на Земята. Те търсят новото разбиране за Христос, което на практика им бива предоставено благодарение на Антропософия (духовното същество стоящо зад науката антропософия). Така появата на антропософията се оказва кармически предопределена в началото на 20-ти век, когато е трябвало да се преродят всички тези души, преживели имагинативните образи на Христос в свръхсетивния свят. Рудолф Щайнер от своя страна се превръща в инструмента, чрез който се дава форма на тази езотерична мъдрост.
    Българите са една категория стари души, които изостават с навлизането на Аза в астралните им тела. Това се получава като своеобразно последствие от факта, че те започват да се прераждат като едни от първите физически хора на Земята точно след отделянето на Луната от Земята през Лемурийския период (може би и затова Учителя Петър Дънов заявява, че българин е категория човек, и че българите са най-древните хора на Земята). При българите се наблюдава едно специфично астрално тяло, което е малко по-отделено от физическото и етерното тяло от една страна и Аза от друга. Това е особено силно изразено по време на сън, когато Азът и астралното тяло са отделени. Азовете при българите не са напълно обхванати от астралните им тела. Поради тази свръхсетивна конфигурация на фините им тела, при българите се наблюдава една особеност в тяхното възприемане на духовния свят. Те чувстват и преживяват Бог-Отец в Природата, т.е. висшите духовни йерархии, които се стремят да издигат и развиват заобикалящата ни среда. Това е Доброто в природата, в минералния, растителния и животинския свят. От друга страна чувстват Злото – нисшите йерархии, които внасят изоставането, падението и греха. Така
    Българите са една особена категория хора, които чувстват и преживяват напрежението и борбата между Доброто и Злото в заобикалящата ги среда в живота.
    Естествено възниква въпросът каква е ролята на засега малкото българи, работещи задълбочено с антропософията? На база вече споменатото можем да твърдим, че тази категория българи са хора, които са изключително облагодетелствани през 20-ти и 21-ви век да бъдат в състояние от една страна да имат разбирането за Христовото същество, благодарение на антропософията, а от друга – да усещат Христос като духовно присъствие в заобикалящата ги природа. Така тези българи се оказват една категория хора, която има нужните условия, за да преодолее материалните изкушения и заблуждения, които целенасочено биват внасяни в човешкото съзнание чрез системните атаки на ариманични духове. Тези българи имат вродената душевно- интелектуална способност за разпознаването и разбирането на Христовото същество и затова точно те биха възприели и разбрали по-адекватно за съвремието ни както Христовото същество, така и Неговото вече разгръщащо се етерно пришествие.
    Благодарим Ви за вниманието и приятно четене!
     
    Преслав Павлов април 2020 г.
    София
     
    Бележка – „думите в италик с кавички“ са цитати на Рудолф Щайнер.
     
    Важни моменти от живота на Рудолф Щайнер. Хронология
    23 юни 1829 – В Герас, провинция Долна Австрия е роден бащата на Рудолф Щайнер – Йоханес Щайнер.
    8 май 1834 – В Хорн, Долна Австрия, е родена Франциска Блий – майката на Рудолф Щайнер.
    „Моята майка и моят баща бяха деца на великолепна Долна Австрия – гориста провинция на север от р. Дунав.“
    16 май 1860 – Йоханес Щайнер и Франциска Блий встъпват в граждански брак.
    27 февруари 1861 – В Долни Кралевец, Хърватия – близо до границата с Унгария, където бащата Йохан Щайнер работи като телеграфист за Южните Австрийски Железници, се ражда Рудолф Йозеф Лоренц Щайнер. Рудолф Щайнер е покръстен два дни по-късно. Продължават да съществуват спорове за рождената му дата – 25-ти или 27-ми като за час на раждане се сочи 23:15 ч. местно време. Съществува мнение, че въпреки, че е кръстен по-късно в кръщелното свидетелство e вписана коректната дата на раждане, т.е. 27 февруари. Английския астролог Алан Лео запитва лично Рудолф Щайнер, за да му построи хороскоп и получава датата 27 февруари Съществуват специални биографични изследвания по темата.
    Лятото на 1862 – Семейството се мести в Мьодлинг, Долна Австрия, заради новата месторабота на бащата Йоханес Щайнер.
    1863 – Семейството се мести в Потчах, Долна Австрия, близо до границата със Стирия, където Йоханес Щайнер става началник на гара Земеринг. „Гледка простираща се до планините… величествени върхове в далечината и прекрасен чар на природата в непосредствена близост.“
    15 ноември 1864 – Ражда се Леополдин – сестрата на Рудолф Щайнер. Тя работи като шивачка и прекарва целия си живот при своите родители.
    28 юли 1866 – Ражда се Густав – глухонемият брат на Рудолф Щайнер.
    1867 – Рудолф Щайнер започва да учи в селското училище. Последва неразбирателство между баща му и училищния директор, чиято съпруга несправедливо обвинява момчето, че причинява безредие. В резултат на това Рудолф Щайнер е спрян от училище и започва да учи от дома си.
    1868 – Ключова опитност. Неизвестно за семейството, една леля умира в отдалечен град. Седейки в чакалнята на гарата, Рудолф Щайнер вижда нейната „форма“, която разговаря с него и го моли за помощ. „С настъпването на тази опитност започна един нов душевен живот за момчето, живот, в който не само външните дървета и планини му говореха, но и също световете съществуващи отвъд тях. От този момент нататък момчето започна да живее с духовете на природата…“
    1869 – Семейството се мести в спокойното и провинциално селце Нойдьорфл, близо до Винер Нойщат в днешна Унгария. Там Рудолф Щайнер посещава местното селско училище. Поради „неправилността“ на неговото писане и произношение, той трябва да посещава допълнителни уроци.
    1870 – Благодарение на книга, дадена му от неговия учител Хайнрих Гангл, Рудолф Щайнер открива геометрията: „Да обхвана нещо чисто в духа си ми носеше вътрешно щастие. Чрез геометрията аз опознах за пръв път щастието.“ Същият учител му позволява да рисува, докато другите ученици продължават да се упражняват в четене и писане. „Един артистичен елемент“ навлиза в неговото образование.
    1871 – Въпреки, че родителите му не са религиозни, Рудолф Щайнер се превръща в „дете на църквата“ и любимец на свещеника Франц Марац, който, според думите на Щайнер, е „един невероятен образ“. Щайнер също така свидетелства: „Когато достигнах 10-11 годишна възраст, сред всички, които тогава познавах, той [Франц Марац] беше значително най- отличаващият се.“ Освен многото други факти, Марац запознава Рудолф Щайнер и с хелиоцентричната космология на Коперник. Като момче, в близост до олтара, Рудолф Щайнер служи на меси, погребения и шествия. В края на годината след един инцидент, в който той се отървава от побой, баща му забранява църковните посещения.
    1872 – Рудолф Щайнер се премества в намиращото се на седем километра от дома му гимназиално училище във Винер Нойщат. Това разстояние той изминава пеш всеки ден независимо от естеството на метеорологичните условия. Във Винер Нoйщат Рудолф Щайнер се запознава с немската литература благодарение на лекаря Карл Хикел. Също така той се запознава и с теорията на електричеството и телеграфа. Четенето му се отдава, но това не важи за правописа. През първите две години изпитва трудности, но след това се превръща в „добър ученик“.
    1873-75 – С помощта на своите учители, или пък самостоятелно, Рудолф Щайнер придобива много на брой чудесни опитности свързани с различните науки и математиката. Извън училище той се занимава самостоятелно с аналитична геометрия, тригонометрия, диференциални уравнения и изчисления.
    1876 – Рудолф Щайнер започва да преподава на други ученици, за да им помага и също така изучава от своя баща изкуството на книговезването. Отделно от това самостоятелно изучава и стенография.
    1877 – Рудолф Щайнер се запознава с труда на Имануел Кант Критика на чистия разум, който многократно чете и започва собственото си изследване на този трактат. Щайнер открива и прочита Всеобща световна история на Карл фон Ротек.
    1878 – Разширено изучава тогавашната съвременна психология и философия.
    1879 – Завършва гимназията с отличие. Неговият баща е преместен на работа в Инцерсдорф, близо до Виена. Рудолф Щайнер използва своето първо посещение във Виена, за да „закупи значително количество философска литература“ – Кант (1724–1804), Фихте (1762–1814), Шелинг (1775–1854) и Хегел (1770–1831), както и няколко истории на философията. Неговата цел е да открие пътя от Аза към природата.
    Октомври 1878–1883 – Рудолф Щайнер започва обучението си във Висшето Техническо Училище във Виена, за да изучава математика*, химия*, физика*, биология* (* - основните предмети, които записва, за да започне следването си), минералогия, ботаника, зоология, геология и механика и става студент благодарение на университетската си стипендия. Също така посещава и лекции по история и литература, докато едновременно с това продължава жадно да чете различни философските трудове. Неговите двама любими преподаватели в колежа са преподавателят по немски език и литература Карл Юлиус Шрьоер (1825–1900) и лекторът по физика Едмунд Райтлингер (1830–1882). Щайнер посещава лекции по естетика на Роберт фон Цимерман (1824–1898) и по философия на Франц Брентано (1838–1917). През тази година започва своето приятелство с Мориц Цитер (1861–1921), който финансово подпомага Щайнер, докато той живее в Берлин. Щайнер се запознава с изследвания на Гьоте и прочита за пръв път Фауст.
     
    1880 – Рудолф Щайнер посещава лекциите на Карл Юлиус Шрьоер, които са посветени на Шилер (1759–1805) и Гьоте (1749–1832), като Шрьоер се превръща в негов ментор. „Вследствие на забележителното стечение на обстоятелствата“ Рудолф Щайнер се запознава с Феликс Когуцки (1833–1909), „билкар“ и лечител, който може „да вижда дълбоко в тайните на природата“. Рудолф Щайнер се среща и учи от този „пратеник на Учителя“ през цялото време, докато живее във Виена и го посещава неколкократно в родния му град Трумау.
    Януари 1881 – „Не спах и за момент. Бях зает с философски проблеми до около 00:30 сутринта. След това най-накрая се отпуснах в леглото. Всички мои усилия през последната година бяха насочени спрямо истинността на твърдението на Шелинг: „У всеки човек се таи една тайна, чудесната способност да се отдръпне от потока на времето – да се отдели от самоопределящото се от всичко идващо към него отвън – да се вглъби в най-дълбоката си същност, в неизменната форма на Вечността и да погледна така към себе си“. „Вярвам и все още съм твърдо убеден в това, че аз открих тази способност у себе си. От дълго време се бях свързал с това. Сега цялата идеалистична философия стоеше пред мен променена. Какво е една безсънна нощ в сравнение с това?“ Рудолф Щайнер започва да комуникира с водещите мислители за съвремието си и те му изпращат книги, които той жадно чете. Юли месец: „Аз не съм един от онези, които се гмурват в деня като животно в човешка форма. Аз се стремя към една специфична цел, към една идеалистична цел – познанието за истината! Това не може да бъде постигнато между другото. Изисква се най-големият стремеж в света, освободен от всякакъв егоизъм и същевременно от всякакво примирение.“ Август: Щайнер записва за пръв път размишления, които по-късно ще станат част от книгата му Философия на свободата. „Стремежът към абсолютното: този човешки копнеж е свобода.“ Той също така се стреми да дефинира и „философията на селянина“, описвайки мироглед му като на човек, който живее близо до земята по стария традиционен начин.
    1881–1882 – Билкарят Феликс Когуцки се разкрива пред Щайнер като пратеник на друга, по- висша в посвещението личност, която инструктира Рудолф Щайнер да проникне по-дълбоко във философията на Фихте и да усъвършенства съвременното научно мислене. По този начин Рудолф Щайнер успява по правилен начин да се подготви и да навлезе в сферата на Духа. Този Учител (за когото се смята, че е Християн Розенкройц) осведомява Щайнер и за двойствената природа на времето (еволюционна и инволюционна). Това продължава до 1882 година.
    1882 – С помощта на Карл Юлиус Шрьоер Рудолф Щайнер е помолен от Йозеф Кюршнер (1853– 1902) да редактира научните работи на Гьоте за списанието Германска национална литература, което бива издавано от самият Кюршнер. Щайнер пише Една възможна критика на теориите за атомизма и я изпраща на Фридрих Теодор Фишер (1807–1887), чиито трудове е изучавал по-рано.
    1883 – Природата и творчеството на Гьоте са му представени от Шрьоер с блестящ ентусиазъм, но самият свят на идеите, който за Шрьоер е действителната движеща сила на мировите дела, му изглежда само като сянка на истинския духовен свят и така Щайнер преминава от идеята за субективния идеализъм на Шрьоер към идеята за „обективния идеализъм". Предприема обширни, и то най-вече в областта на оптиката, естествено-научни изследвания в лабораторията на преподавателя си Райтлингер. Тези изследвания му дават увереността, че светлината сама по себе си, в смисъла на Гьоте, представлява свръхсетивна реалност, а цветовете са сетивни явления „вътре в светлината". Напуска Висшето Техническо Училище във Виена без да полага държавен изпит, продължава да работи по публикуването на научните творби на Гьоте и започва работа като частен учител.
    1884 – Първият том на Гьотевите съчинения върху естествените науки (GA 1) е готов през март. Рудолф Щайнер изнася лекции върху научния подход на Гьоте и Лесинг. През юли той започва работа в дома на вносителя на памук Ладислаус Шпехт и съпругата му Паулине като наставник на четирите им момчета. Той ще живее в дома им до 1890 г. Успява да доведе проблемното 11-годишно момче на семейство Шпехт – Ото Шпехт, което се счита за неспособно да бъде обучавано, до успешното му завършване на гимназията, което е последвано и от придобиване на медицинско образование. Щайнер завършва едно фундаментално педагогическо и терапевтично изследване, и разработва своите педагогически възгледи и методи благодарение на наблюденията си върху ученика си Ото Шпехт. Занимава се с философията на Едуард фон Хартман и особено с неговия труд Феноменология на моралното съзнание. По това време той се запознава със семейния лекар на семейство Шпехт – Йозеф Бройер (1842–1925), който е съавтор със Зигмунд Фройд (1856–1939) при публикуването на книгата Изследвания върху хистерията.
    1885 – Докато продължава да редактира работите на Гьоте, Рудолф Щайнер чете задълбочено съвременни философи като Едуард фон Хартман (1842–1906), Йоханес Фолкелт (1848–1930), Рихард Вале (1857–1935) и др.
    1886 – Посещава често къщата на семейство Фер и възниква близко приятелство между него и Радегунде Фер (1868–1903) – най-малката дъщеря на доктора на философските и юридическите науки Йозеф Едуард Фер. Месец май: Рудолф Щайнер изпраща на Кюршнер ръкописа на Основни линии на една теория на познанието в светогледа на Гьоте – с особено позоваване на Шилер (GA 2), която бива публикувана през октомври и намира широко разпространение. Щайнер се запознава с поетесата Мари Ойгени дел Граци (1864–1931) и в нейна чест пише Природата и нашите идеали. Рудолф Щайнер посещава нейния салон, където се запознава с много свещеници, теолози и философи, които стават негови приятели. Междувременно директорът на архива на Гьоте във Ваймар моли за неговото сътрудничество при публикуването на Гьотевите трудове в изданието Софи, най-вече относно проучванията на цветовете.
    1887 – В началото на годината Рудолф Щайнер е много болен. През годината неговото здраве постепенно се подобрява и той се превръща в човек предимно на „писмената кореспонденция“, като пише есета и участва в австрийския културен живот. През август-септември излиза от печат вторият му том на Гьотевите съчинения върху естествените науки (GA 1).
    1888 – Януари-юли: Рудолф Щайнер става редактор на журнала Германски седмичник. Той стартира по-интензивни лекционни цикли и изнася лекцията Гьоте като бащата на новата естетика (виж. GA 30). Щайнер се запознава и става много близък приятел с Фридрих Екщайн (1861–1939) – австрийски енциклопедист, меценат, теософ, писател, философ на символизма, алхимик, музикант и вегетарианец. Фридрих Екщайн го въвежда в различни духовни движения (включително и в теософското), като двамата заедно медитират и тълкуват различни езотерични и алхимични текстове.
    1889 – За първи път чете Фридрих Ницше (1844–1900) и неговия труд Отвъд доброто и злото. Той отново се сблъсква с теософията и в теософските кръгове около Мари Ланг (1858–1934) научава за Елена Блаватска (1831–1891). Също тук се запознава и с добре известни личности от австрийския обществен живот, както и с езотерици като Франц Хартман (1838–1912) и Карл Лайниген-Билигхайм (преводач на Трансценденталната вселена от К.Г. Харисън). През този
    период за пръв път чете книгите Езотеричният будизъм на А.П. Синет (1840–1921) и Светлина по пътя на Мейбъл Колинс (1851–1927). Започва и да пътува повече, посещавайки Будапеща, Ваймар и Берлин, където се запознава с философа Едуард фон Хартман. Коледния период на 1889 г. Рудолф Щайнер прекарва с приятели в Херманщат, Зибенбург (съвременен Сибиу, Румъния). Там, в Карпатските планини, се е установил голям немски етнос още през 12-ти век. По думите на Щайнер тук за първи път му се разкрива духовната структура на Приказка за зелената змия и красивата лилия на Гьоте. В този период Рудолф Щайнер има много съкровени преживявания, които обаче споделя много оскъдно в автобиографията си. Смята се, че тук той преминава следващо ниво на посвещение. Този път от Учителя Исус.
    1888-89 – „Това беше изпитателен период за душата ми, докато се взирах в християнството… Аз успях да прогресирам върху еволюцията на християнството единствено чрез съзерцанието в смисъла на духовното възприятие… Съзнателното разбиране на истинското християнство започна да изгрява в мен към края на века. Това семе продължи да се развива. Изпитанието на моята душа се случи скоро преди началото на 20- ти век. Това беше решително за развитието на душата ми, така че аз стоях духовно изправен пред Мистерията на Голгота в дълбоко и тържествуващо празнуване на познанието.“
    1890 – Рудолф Щайнер завършва третия том на GA 1. Започва своята докторска дисертация, която по-късно ще се превърне в Истина и наука (GA 3). Запознава се с поетесата феминистка Роза Майредер (1858–1938), с която ще обменя своите най-съкровени разсъждения. През септември Щайнер се мести във Ваймар, за да продължи работата си в архива на Гьоте.
    1891 – Излиза от печат редактирания от Кюршнер том трети от поредицата за Гьоте. По това време Рудолф Щайнер редактира изследванията на Гьоте върху минералите, както и научните изследвания в издание Софи. Рудолф Щайнер се запознава с Лудвиг Леснер (1845–1896) от издателство Кота, който го моли за книга свързана с основните въпроси на метафизиката. Благодарение на тази среща по-късно се появява книгата Философия на свободата (GA 4), която обаче няма да бъде издадена от Кота, а от Емил Фелбер (1866–1932). През октомври Рудолф Щайнер взема устната защита на своя докторат по философия, математика и механика в университета в Росток, Германия. По-късно му е присъдена научната степен доктор по философия от Хайнрих фон Щайн, а темата на дисертацията му е „Основният въпрос на епистемологията, със специално внимание към наукоучението на Фихте“. През ноември във Виена той изнася за първи път лекция, свързана с Гьотевата приказка.
    1892 – Рудолф Щайнер продължава работата си в архива на Гьоте и Шилер, а също и върху Философия на свободата (GA 4). Неговата дисертация е публикувана под заглавието Истина и наука (GA 3). Щайнер се заема да пише въведения към книги на събраните съчинения на Артур Шопенхауер (1788–1860) и Жан Пол (1763–1825) за издателство Кота. В края на годината той започва да живее съвместно с Анна Ойнике (1853–1911) – вдовица с четири дъщери и един син. Щайнер се сприятелява с Ото Ерик Хартлебен (1864–1905), с когото споделя общи литературни интереси.
    1893 – Рудолф Щайнер започва да пише много прегледи, рецензии, ревюта и статии за най- различни издания. През март изнася лекция на тема Хипнотизма във връзка със спиритуализма. През септември е завършен четвърти том от изданията на Кюршнер. През ноември излиза Философия на свободата (GA 4). Също така тази година той се запознава и с анархиста Джон Хенри Макей (1864–1933) и с Макс Щирнер (1806–1856) – немски философ, ляв хегелианец и теоретик на анархизма, който оказва силно влияние върху възгледите на Ницше.
     
    1894 – Рудолф Щайнер се запознава със сестрата на Ницше (1844–1900), Елизабет Фьорстер Нищше, и започва да чете все още непубликувания Антихрист. Запознава се и с Ернст Хекел (1834–1919). През есента започва да пише книгата Ницше, борец срещу своето време (GA 5).
    1895 – Май: Излиза книгата Ницше, борец срещу своето време.
    1896: 22-ри януари – Рудолф Щайнер вижда Фридрих Ницше за пръв и последен път. Работи в архивите на Ницше, Гьоте и Шилер, и приключва работата си в тях към края на годината. Влиза в конфликт с Елизабет Ницше и така връзката му с архива на Ницше бива прекъсната.
    1897 – Рудолф Щайнер приключва ръкописа Светогледът на Гьоте (GA 6). Премества се в Берлин с Анна Ойнике и започва редакторска дейност за Литературно списание. От сега нататък Щайнер ще пише многобройни прегледи, рецензии, ревюта, литературни и философски статии и др. Започва и лекционна дейност към Свободното литературно общество. През септември той посещава конгреса на ционистите в Базел. През 1894–1906 г. се ангажира в наказателния процес във Франция по делото Драйфус и защитава висшия офицер от френската армия с елзаско- еврейски произход Алфред Драйфус, който несправедливо е заподозрян в шпионаж в полза на Германия и изпратен на заточение на Дяволския остров (Карибите) във Френска Гвиана. Вярва в невинността на Драйфус и си навлича гнева на антисемитите, пишейки за него в Литературно списание. Изнася пет доклада по делото Драйфус до 1898 г. Решително отхвърля ционизма – желанието на определени кръгове за създаване на еврейска държава в Палестина. В този период, около 36-тата му година, се случва дълбок обрат в душевния му живот – от една страна значително се изостря вниманието му към разумността на външен свят, а от друга страна медитацията все повече и повече се превръща в жизнена необходимост на душата му.
    1898 – Чрез работата си като редактор Рудолф Щайнер активно участва в берлинския политически, артистичен и театрален живот. Сприятелява се с Джон Хенри Макей (1864–1933) и с поета Лудвиг Якобовски (1868–1900). Присъединява се към кръга от писатели, артисти и учени на Якобовски, който е наречен Идващите и там изнася лекции до 1903 г. Щайнер също така изнася лекции и пред Сдружението за училищна педагогика. Той пише статия по случай 150 години от рождението на Гьоте. Лекцията е озаглавена Тайното откровение на Гьоте и анализира Гьотевата Приказка за зелената змия и красивата лилия.
    1899 – Рудолф Щайнер започва да работи като преподавател в Общообразователното училище за работещи, което е основано от Вилхелм Либкнехт (1826–1900) и до 1904 г. изнася както отделни лекции, така и цели лекционни цикли. Завършва трудовете Литература и духовен живот през деветнадесети век, Индивидуализъм и философия, Хекел и неговите опоненти, Поезия в съвремието и започва да работи над това, което петнадесет години по-късно ще се превърне в Загадките на философията (GA 18). Щайнер се среща с много артисти и писатели, сред които Кате Колвиц (1867–1945), Стефан Цвайг (1881–1942) и Райнер Мария Рилке (1875– 1926). На 31-ви октомври сключва брак с Анна Ойнике.
    1900 – „Аз мислех, че смяната на века ще донесе нова светлина на човечеството. Изглежда, че отделянето на човешката мисъл и воля от духа се е увеличило. Промяна или завръщане в посоката на развитие на човешката еволюция ми изглежда необходимост.“ С посвещение на Ернст Хекел, през март е публикувана втората част на Поглед на света и живота през деветнадесети век, която по-късно ще се обособи като Загадките на философията. Продължава да изнася лекции пред Сдружението по училищна педагогика и го оглавява след смъртта на Якобовски. Изнася лекция пред около 7000 печатари по повод юбилей на Гутенберг – бащата на съвременното книгопечатане. През септември Рудолф Щайнер е поканен от граф и графиня Брокдорф да изнесе лекция в кръга Теософска библиотека, помещаващ се в техния дом.
    Неговата първа лекция е за Ницше, а втората му лекция е озаглавена Тайното откровение на Гьоте. На 6-ти октомври започва лекционен цикъл свързан с мистицизма, който по-късно ще се превърне в Мистицизмът и връзката му с Модернизма (GA 7). Ноември: Изнася своята първа лекция във федерацията „Джордано Бруно“, която е основана от Вилхелм Бьолше, а вторият съосновател е философът Бруно Виле. Щайнер остро критикува Бьолше заради „еснафщина“, но пък адмирира Бруно Виле. Лекциите му във федерацията продължават до май 1905 г. Той говори за Джордано Бруно и тогавашния Рим, фокусирайки се върху важността на монизма и философията на Тома Аквински. Ноември-декември: „Мари фон Сиверс (1867–1948) се появява в публиката“.
    1901 – Рудолф Щайнер има продължителни финансови затруднения и неговите ранни приятели Мориц Цитер и Роза Майредер го подпомагат. През октомври в Теософска библиотека той започва лекционния цикъл Християнството като мистичен факт (по-късно издаден в 8-ми том на събрания съчинения – GA 8). През ноември в Хамбург по покана на Вилхелм Хубе- Шлайден (1846–1916) той изнася своята първа теософска лекция върху приказката на Гьоте. Посещава чаената сбирка в дома на граф и графиня Брокдорф по време, на която се чества основаването на Теософското общество. Щайнер изнася лекционен цикъл От Буда към Христос пред кръга Идващите. На 17-ти ноември Мари фон Сиверс пита Рудолф Щайнер дали Теософията не се нуждае от западно-християнско духовно течение, за да допълни източните акценти. „Въпросът беше поставен. Сега следвайки духовните закони аз можех да започна да отговарям“. През декември Рудолф Щайнер пише за първи път своя статия за едно теософско издание. В края на годината семейство Брокдорф и вероятно Вилхелм Хубе-Шлайден молят Рудолф Щайнер да се присъедини към Теософското общество и да поеме ръководството на Германската секция. Рудолф Щайнер приема с условието, че Мари фон Сиверс, която е в Италия по това време, ще работи с него.
    1902 – В началото на януари, заедно с Роза Люксембург (1870–1919), Рудолф Щайнер участва в откриването на Училището за работници в Шпандау. На 17-ти януари Рудолф Щайнер се присъединява към Теософското общество. През април е поканен да стане Главен секретар на германската секция на Теософското общество, като междувременно той е работел за нейното изграждане. През юли посещава теософския конгрес в Лондон. Запознава се с Бертрам Кийтли (1860–1949) и с Дж.Р.С. Мийд (1863–1933), А.П. Синет, Ани Безант (1847–1933) и други. През септември бива издаден цикълът Християнството като мистичен факт (GA 8). През октомври, пред около 300 души в Сградата на Джордано Бруно (общество посветено на Дж. Бруно), Рудолф Щайнер дава своята първа публична лекция по Теософия на тема Монизъм и Теософия. Между 19-ти и 21-ви октомври немската теософска секция провежда своята първа сбирка; Рудолф Щайнер е неин Генерален секретар, а Ани Безант също участва. Лекциите на Щайнер са свързани с практичното изследване на кармата. На 23-ти октомври Ани Безант представя Рудолф Щайнер пред Езотеричното училище на Теософското общество. На 25-ви октомври Щайнер започва серия седмични лекции под названието Полето на Теософията. През тази година Рудолф Щайнер среща за първи път Ита Вегман (1876–1943), която по-късно, в края на живота му, ще стане негов близък сътрудник.
    1903 – Рудолф Щайнер започва поредица от около 300 лекции и семинари. През май излиза първия брой на списание Луцифер. През юни посещава Лондон за първата среща на Федерацията на европейските секции на Теософското общество, където се запознава с полковник Хенри Олкът (1832–1907). Рудолф Щайнер започва да пише Теософия (GA 9). Анна (Ойнике) Щайнер напуска Рудолф Щайнер и макар да нямат официален развод те не поддържат семейни отношения след това.
    1904 – Рудолф Щайнер продължава да изнася, общо около 90, лекции в Колежа на работниците и на други места, а в цяла Германия изнася около 140 лекции пред теософската аудитория през тази година. През февруари се среща с Карл Унгер (1878–1929), който по-късно ще стане член на Управителния съвет на Антропософското общество (1913). През март се запознава с Михаел Бауер (1871–1929), християнски мистик, който в бъдеще също ще членува в Управителния съвет. През май излиза от печат Теософия (GA 9) с посвещение: На духа на Джордано Бруно. Рудолф Щайнер и Мари фон Сиверс посещават Лондон за срещи с Ани Безант. През юни Рудолф Щайнер и Мари фон Сиверс посещават срещата на Федерацията на европейските секции на Теософското общество в Амстердам. През юли Щайнер започва поредица статии в списанието Луцифер-Гнозис, които по-късно ще се превърнат в Как се постигат познания за висшите светове (GA 10) и в Космична памет (GA 11). През септември Ани Безант посещава Германия. През декември Щайнер изнася лекции за Свободните масони. Той споменава високите нива на масонството идващи от Джон Яркър (1833–1913) и представени от Теодор Ройс (1855–1923) и Карл Келнер (1851–1905) като едно празно пространство „в което може да бъде поставен един добър образ“.
    1905 – През тази година Щайнер ще прекрати своята не-теософска лекционна практика. Подкрепян от Мари фон Сиверс дейността на Щайнер за теософски лекции ще се увеличи значително – както по отношение на публичните лекции, така и в затворения кръг на Теософското общество. „Германското Теософско движение е от изключително значение“. Щайнер препоръчва да се четат Фихте, Якоб Бьоме (1575–1624), Ангелус Силезиус (1624–1677). Той започва да внася християнски теми в Теософията. Също започва да работи с лекари (Феликс Пайперс и Лудвиг Ньол). През юли той е в Лондон за Федерацията на европейските секции, където посещава лекция на Ани Безант: „Рядко съм виждал г-жа Безант да говори толкова проникновено и сърдечно, …чрез г-жа Безант аз намерих пътя до Блаватска“. Септември- октомври Рудолф Щайнер изнася курс от 31 лекции пред малък езотеричен клас. През октомври се провежда годишната среща на Германската секция на Теософското общество, която секция продължава да бъде малка на брой. Рудолф Щайнер отчита, че все пак членовете са нараснали от 121 на 377. През ноември, търсейки да изградят едно духовно „продължение“, Рудолф Щайнер и Мари фон Сиверс участват в Мемфис-Мизраим, масонска церемония. Те плащат по 45 марки за индивидуалното си членство. „Вчера ти видя колко малко е останало от миналите езоретични институции. Ние се срещаме само с „рамка“, …понастоящем зад нея няма нищо. Духовните сили са се оттеглили напълно.“, пише Щайнер на Мари фон Сиверс.
    1906 – Разрастване на теософската дейност. Рудолф Щайнер изнася 245 лекции и едва 44 от тях са в Берлин. Лекционните цикли биват изнасяни в Париж, Лайпциг, Щутгарт, Мюнхен. Духовната работа също се усилва. Рудолф Щайнер започва писането на Въведение в Тайната наука (GA 13). През януари той получава разрешение и патент да ръководи клон на духовно общество наречено Мистика Атерна от Ордена на древните свободни масони Мемфис-Мизраим. Това ще се превърне в Когнитивна култова секция (Мизраим служба) на Езотеричното училище (справка GA 265). През това време Щайнер се запознава с Алберт Швайцер (1875–1965). През май е в Париж и се запознава с Едуард Шуре (1841–1929). Много руснаци посещават неговите лекции, сред тях са: Константин Балмонт (1867–1942), Дмитрий Мережковски (1865–1941), Зинаида Хипиус (1869–1945) и Маргарита Волошина (1882–1973). Рудолф Щайнер посещава Федерацията на европейските секции на Теософското общество, на която за последен път присъства полковник Олкът. Щайнер прекарва края на годината във Венеция и Рим, където помага за превода на Ключ към теософията на Блаватска.
    1907 – Разраства се Теософско общество, следващо розенкройцерската директива за представяне на духа в света – в образованието, социалните въпроси, науката и изкуството. През февруари Олкът умира в Адяр. Преди смъртта си той указва, че Учителите желаят Ани Безант да го наследи – следват множество интриги. Рудолф Щайнер подкрепя кандидатурата на Безант. Април-май, подготовка за конгреса на Федерацията на европейските секции на Теософското общество – това е голямото събрание на Мюнхенския конгрес, на който Ани Безант присъства. Щайнер решава да раздели Източното от Западното езотерично училище. Той отделя своето езотерично училище от Теософското общество (Щайнер и Безант са в хармония по този въпрос). Щайнер прави своите първи лекционни турове в Австрия и Унгария. Това лято той е в Италия. През септември Щайнер посещава Едуард Шуре в Бар, Франция, който ще напише въведение към френското издание на Християнството като мистичен факт. Рудолф Щайнер пише автобиографично изложение, известно като Документа от Бар. В списанието Луцифер- Гнозис се появява статията Възпитанието на детето.
    1908 – Движението се разраства и вече има 1150 члена. Лекционната дейност се разраства. Щайнер прави своя първи голям лекционен тур в Холандия и Скандинавия, като също така посещава Неапол и Сицилия. Темите са: Евангелието на Йоан, Откровението на Йоан, Египет, наука, философия и логика. Луцифер-Гнозис спира да бъде издавано. В Берлин Мари фон Сиверс, заедно с Йохана Мюке (1864–1949), основава издателство Философско-Теософско (след 1915 Философско-Антропософско), което е предназначено да издава работите на Рудолф Щайнер. Щайнер изнася лекционните цикли Евангелие на Йоан (GA 103) и Откровението на Йоан (GA 104).
    1909 – Излиза от печат Въведение в Тайната наука (GA 13). Пътуване и лекционна дейност. Духовните изследвания на Рудолф Щайнер се разширяват и включват: полярността Луцифер- Ариман, работата на великите исторически личности, Майтрея Буда и Бодисатвите, Духовна икономия (GA 109), Работата на духовните йерархии (GA 110). Щайнер задълбочава изследванията си в областта на евангелията, изнасяйки цикъла Евангелието на Лука (GA 114), където за първи път говори за двете деца Исус. Запознава се и става приятел с Кристиян Моргенщерн (1871–1914). През април поставя основополагащия камък на модела Малш, който по-късно ще се превърне в Първия Гьотеанум. През май конгресът на Федерацията на европейските секции на Теософското общество се провежда в Будапеща. Рудолф Щайнер получава теософския медал за литературен принос Subba Row за книгата си Как се постигат познания за висшите светове (GA 10). През това време Чарлз Ледбитер (1854–1934) открива Джуди Кришнамурти (1895–1986) и го обявява за бъдещия Миров Учител, носителя на Майтрея Буда и „отново проявяващ се Христос“. През октомври Рудолф Щайнер изнася плодотворни лекции за Антропософията, които неуспешно опитва да преработи през следващите години в незавършената си книга Антропософия (GA 45).
    1910 – Нови лекционни цикли: Проявяването на Христос в етера (GA 118), Мисията на душите на народите (GA 121), Окултна история (GA 126), еволюционното развитие на етерните познавателни способности. Щайнер продължава своите евангелски изследвания с Евангелието на Матей (GA 123). На 22-ри януари умира баща му. През април прави едномесечно пътуване в Италия, включвайки Рим, Монте Касино и Сицилия в списъка на местата за посещение. Щайнер отново посещава Скандинавия. Юли-август пише своята първа мистерийна драма Вратата на посвещението (GA 14). През ноември изнася цикъла лекции Психософия (GA 115). През декември той заявява участие в за Международния конгрес по философия в Болоня с тема: Психологични основи и епистологична рамка на Теософията.
    1911 – Кризата в Теософското общество се задълбочава. През януари Ордена на изгряващото Слънце, който по-късно ще се преименува на Ордена на звездата на Изтока, е основан за нарочения за Миров Учител – Кришнамурти. По същото време Мари фон Сиверс се разболява тежко. Малко на брой лекции са изнесени през това време, но са поставени важни нови основи. През март в Прага Щайнер се запознава с Франц Кафка (1883–1924) и Хуго Бергман (1883–1975). През април Щайнер представя своята работа на Международния конгрес по философия в Болоня. Той пише втората мистерийна драма Изпитанието на душата (GA 14). Докато Мари фон Сиверс се възстановява, Щайнер започва работа върху Календар 1912/1913, който ще съдържа медитациите Календар на душата. На 19-ти март Анна (Ойнике) Щайнер се самоубива. Рудолф Щайнер официално става вдовец. През септември Щайнер посещава Айнзиделн – родното място на Парацелз. През декември Фридрих Рителмайер (1872–1938), бъдещият основател на Християнската общност, се запознава с Рудолф Щайнер. Основава се и Строителният комитет, който ще ръководи построяването на Първия Гьотеанум първоначално планиран за Мюнхен. Също се основава независимо движение Независима асоциация, която на следващата година ще прерасне в Антропософско общество. Лекционните цикли включват: Окултна психология (GA 128), Чудесата на света (GA 129), От Исус към Христос (GA 131). Други теми са: езотеричното християнство, Християн Розенкройц, Духовното ръководство на човечеството [GA 15], сетивния свят и духовния свят.
    1912 – Въпреки продължаващата и задълбочаваща се криза в Теософското общество, Щайнер е изключително плодотворен: Календар 1912/1913 е издаден; създадена е Евритмията; написани са третата мистерийна драма Пазачът на прага (GA 14) и Път към себепознание (GA 16). Обновените теми включват: живот между смъртта и новото раждане, карма и прераждане. Други лекционни цикли включват: Духовните същества в небесните тела и царството на природата (GA 136), Човешкото същество в светлината на окултизма, теософията и философията (GA 137), Евангелие от Марк (GA 139), Бхагавадгита и писмата на Павел (GA 142). На 8 май Рудолф Щайнер отпразнува Деня на Белия лотос, деня на кончината на Блаватска, който той е отбелязвал през последните десет години. Този е и последният път. През август Рудолф Щайнер предлага Независимата асоциация да се нарече Антропософско общество. През септември се състои първият курс по евритмия. През октомври Рудолф Щайнер отклонява припознаването на ложата на Теософското общество, посветена на Звездата на Изтока, и решава да изключи всички членове на Теософското общество, които принадлежат на този орден. Заедно с Мари фон Сиверс той посещава за първи път Дорнах, близо до Базел, Швейцария, и те стоят на хълма, където ще бъде издигнат Гьотеанума. През ноември ложата на Теософското общество е открита директно с мандат от Адяр (Ани Безант). През декември се състои събрание на Германската секция, на която се решава, че членовете на Ордена на Звездата на Изтока не могат да принадлежат на Теософското общество. На 28-ми декември се състои неофициалното основаване на Антропософското общество в Берлин.
    1913 – Изключване на Германската секция от Теософското общество. 2-3 февруари – събрание за официалното основаване на Антропософското общество. Членове на Управителния съвет са: Мари фон Сиверс (1867–1948), Михаел Бауер (1871–1929), Карл Унгер (1878–1929). На 20-ти септември се поставя основополагащия камък на Първия Гьотеанум в Дорнах. Строенето на сградата започва веднага след това. Третата мистерийна драма Събуждането на душата (GA
    14) е завършена. Също така са изнесени лекционните цикли: Прагът на духовния свят (GA 147), Езотеричното значение на Бхагавадгита (GA 146) (който бива посетен от руския философ Николай Бердяев (1874–1948)), Мистерии на Изтока и Християнството (GA 144), Резултати от езотеричното развитие (GA 145), Петото евангелие (GA 148). През май Рудолф Щайнер е в Лондон и Париж, където антропософската му работа продължава.
    1914 – Строителството на Гьотеанума продължава. В него участват строители от седемнадесет националности. Състои се общо събрание на Антропософското общество. През май Рудолф Щайнер посещава Париж и катедралата в Шартър. На 1 август е обявена войната, която ще се превърне в Първата световна война. „Сега катастрофата се случи.“ Рудолф Щайнер се завръща в Германия от Дорнах – впоследствие ще има многократни пътувания и в двете посоки. Написва последната глава на Загадките на философията (GA 18). Изнася лекционните цикли: Човешка и космична мисъл (GA 151), Вътрешната същност на човека между смърт и едно ново раждане (GA 153), Окултно четене и окултно чуване (GA 156). На 24-ти декември Рудолф Щайнер и Мари фон Сиверс сключват брак.
    1915 – Строителството на Гьотеанума продължава. Темата живот след смъртта се превръща в основна. Написва Мисли по време на война (GA 24). Лекционни цикли: Тайната на смъртта (GA 159), Обединението на човечеството чрез Христовия импулс (GA 165).
    1916 – Рудолф Щайнер започва съвместна работа с Едит Марион (1872–1924) върху скулптурата Представителят на човечеството. Той също работи с алхимика Александър фон Бернус (1880–1965). Пише Загадки на човечеството (GA 20). Лекционни цикли: Необходимост и свобода в световната история и човешките действия (GA 166), Минало и настояще в човешкия дух (GA 167), Карма на човешкото призвание (GA 172), Карма на неистината (GA 173).
    1917 – Революция в Русия. Съединените Щати влизат в световната война. Строителството на Гьотеанума продължава. Рудолф Щайнер очертава идеите за троичната същност на човешкото същество в публична лекция на 15-ти март и говори за троичната същност на социалния организъм (май-юни, с помощта на Ото фон Лерхенфелд и Лудвиг Полцер-Ходиц, в два документа наречени Меморандум, които са разпространени по високите етажи на обществото). Август-септември: Рудолф Щайнер пише Загадките на душата (GA 20) и коментари по Химичната сватба на Християн Розенкройц за Александър фон Бернус. Лекционни цикли: Карма на материализма (GA 176), Духовни предпоставки на външния свят
    – падането на духовете в мрака (GA 177).
    1918 – На 18-ти март се подписва военното примирие. „Сега всичко наистина ще навлезе в хаос! Това, което е необходимо е културно обновление“. Юни: Рудолф Щайнер посещава замъка Карлщайн близо до Прага (замъка на Граала). Лекционни цикли: От симптом до реалност в модерната история (GA 185). В средата на ноември Емил Молт (1876–1936), собственик на цигарената компания Валдорф-Астория има идеята да основе училище за своите деца и децата на своите работници.
    1919 – Фокус върху троичния социален организъм: изморителни пътувания, многобройни лекции, срещи и публикации. По същото време се оформя нова обществена сцена за представяне на Антропософията, благодарение на развиващото се културно обновление след войната. Следващите години ще бъдат плодотворни за развитието на педагогиката, медицината, фармакологията и земеделието. На 27-ми януари на събрание относно троичния социален организъм, Щайнер заявява: „Ние първо трябва с парите, които имаме да основем свободни училища, които да дадат на хората това, от което се нуждаят.“ През февруари в Цюрих е първото публично евритмично представление. На 6-ти март като вестникарска статия излиза Обръщение към Германския народ (GA 24). През април излиза Относно социалната реформа (GA 23). Рудолф Щайнер е помолен да поеме ръководството на училището основано в цигарената фабрика Валдорф-Астория. Рудолф Щайнер започва да говори за обновление на образованието. На 30-ти май е избрана и закупена сграда за бъдещото Валдорфско училище.
    Август-септември: Рудолф Щайнер изнася лекционен курс пред валдорфските учители Основите на човешкия опит (или Изучаване на човека) (GA 293). На 7-ми септември се открива първото Валдорфско училище. Около края на декември започва първият научен цикъл наречен Курсът за светлината (GA 320).
    1920 – Процъфтява развитието на Валдофското училище. Нови инициативи свързани с троичния социален организъм. Основават се компании с ограничена отговорност с цел вливане на духовни ценности в икономическия живот. Рудолф Щайнер се фокусира и върху науките. Следват лекциите: Въведение в Антропософската медицина (GA 312), Топлината на границите на положителната и негативна материалност (GA 321), Граници на познание на природата (GA 322), Изкуплението на мисленето (GA 74). През февруари Йоханес Вернер Клайн (1898–1984) – по-късно съучредител на Християнската общност – моли Рудолф Щайнер за възможността за религиозно обновление под името Йоанова църква. През март Рудолф Щайнер изнася първия курс за лекари и студенти по медицина. През април студент богослов отново моли Щайнер за религиозно обновление. 27.септември – 16.октомври: изнася Антропософски университетски курс. През декември е изнесен цикълът Търсенето на новата Изида – Божествената София (GA 202).
    1921 – Рудолф Щайнер продължава своята интензивна работа свързана с културното обновление, включително и трудната борба за популяризиране на троичния социален организъм. Университетски изкуства, научни, теологични и медицински курсове следват един след друг: Курс по астрономия (GA 323), Наблюдение, математика и научен експеримент (GA 324), Втори медицински курс (GA 313). През юни и септември-октомври Рудолф Щайнер изнася първите два цикъла за свещеници (GA 342 и GA 343). Младежкото движение се разраства и набира сила. Започват да излизат периодични издания: Трите (през януари) и под редакторството на Алберт Щефен (1884–1963), седмичникът Гьотеанум (през август). През февруари-март Рудолф Щайнер прави първото си пътуване извън Германия след края на войната, за да посети Холандия. На 7-ми април Щайнер получава писмо относно религиозното обновление и на 22-23 май се съгласява да изрази едно по-практично отношение по тази тема. През юни е открит клинико-терапевтичния институт в Арлесхайм, който е под ръководството на д-р Ита Вегман. През август се открива химико-фармацефтичната лаборатория в Арлесхайм ръководена от Оскар Шмидел (1887–1959) и д-р Ита Вегман. Клинико-терапевтичният институт е открит и в Щутгарт се ръководи от д-р Лудвиг Ньол (1872–1930). Също така е открита и изследователска лаборатория в Дорнах с ръководители Еренфрид Пфайфер (1899–1961) и Гюнтер Ваксмут (1893–1963). В периода ноември-декември Рудолф Щайнер посещава Норвегия.
    1922 – Първото полугодие е изключително наситено с публични лекции, които са посетени от хиляди хора. През втората половина на годината Рудолф Щайнер намалява значително обществените си беседи и се съсредоточава върху антропософското общество, заявявайки:
    „Обществото е заспало“. Обществото е прекалено „слабо“ за това, което се очаква от него. Създадените през 1920 г. фирми с идеална цел се провалят и са закрити. През януари, с помощта на агент-посредник, Рудолф Щайнер предприема тур в около 12 германски града, като беседите му са придружени от евритмични представления. За две седмици той говори пред повече от 2000 души. През април изнася Университетски курс в Хага. Посещава и Англия. През юни е във Виена за Източно-Западния конгрес. През август-септември Щайнер е отново в Оксфорд, Англия, на конференция свързана с образованието. Завръщайки се в Дорнах, той издава лекциите Философия, Космология и Религия (GA 215) и изнася Третия пасторски курс (GA 344). На 16-ти септември е основана Християнската общност. През октомври-ноември е в Холандия и Англия. Обръща се и към младежта чрез Младежкия курс (GA 217). През декември изнася
    лекционните цикли: Основи на природната наука (GA 326) и Човечеството и света на звездите: Духовното общуване на човечеството (GA 219). На 31-ви декември пожар унищожава Гьотеанума.
    1923 – Въпреки пожара Рудолф Щайнер продължава да работи неуморно. Много тежка година изпълнена с раздори, апатия и разединение. Има конфликти между старите и младите възгледи в обществото. Необходим е призив за събуждане и Рудолф Щайнер отговаря с обновена лекционна жизненост. Негов фокус са: духовното съдържание на човешкия живот, науката за посвещението, годишния цикъл и изграждане на общността. За основа на артистичното училище той създава серия пастелни скици. Лекционни цикли са: Антропософското движение и науката за посвещението (GA 227), Четирите сезона и архангелите (GA 229), Хармония на креативното слово (GA 230), Свръхсетивния човек (GA 231)
    – последният цикъл е изнесен в Холандия по повод основаването на местното Антропософско общество. На 10 ноември в отговор на неуспешния мюнхенски опит за атентат, организиран му от Хитлер и Лудендорф, Рудолф Щайнер окончателно напуска Германия и Берлин като премества Философско-антропософското издателство в Дорнах. На 9-ти декември, в списанието Гьотеанум, Щайнер започва работа по своята автобиография Пътят на моя живот (GA 28), като сериите от статии ще продължат да излизат ежеседмично до самата му смърт. В края на декември и началото на януари Рудолф Щайнер основава наново Антропософското общество, което наброява 12 000 членове по света и поема неговото ръководство. Новите членове в Управителния съвет са: Мари Щайнер, Ита Вегман, Алберт Щефен, Елизабет Фреде (1879–1943) и Гюнтер Вахсмут (за справка GA 260). Следват лекциите: Мистерийно познание и мистерийни центрове (GA 232), Световна история в светлината на Антропософията (GA 233). На 25-ти декември е положен Основополагащия камък в сърцата на членовете под формата на медитация – Медитация на Основополагащия камък.
    1924 – На 1-ви януари Рудолф Щайнер поема задачата да реформира вече основаното и оглавено от него ново антропософско общество. В следобедните часове на същия ден е направен опит да бъде отровен чрез сладки по време на чаено парти. Процесът по реформация започва със седмичното издание Какво се случва в Антропософското общество, в което Рудолф Щайнер пише своите Писма до членовете (GA 39) и Антропософски водещи мисли (GA 26). Следващата стъпка е създаването на новия езотеричен клас Първи клас на Университета по духовна наука, който е трябвало, ако Рудолф Щайнер бе живял по-дълго, да се развие в още два класа за по-напреднали. Тогава идва и новият език на Антропософията – практичен, феноменологичен и директен. Рудолф Щайнер създава модела за Втория Гьотеанум. Той започва серията от лекции Кармични връзки (GA 235-240). Също така, отговаряйки на нуждите на обществото, той създава Биодинамичното земеделие и Лечебната педагогика. След средата на годината се появяват слухове относно неговото здравословно състояние. Лекциите през януари- февруари са: Антропософия (GA 234), Евритмията като визуално пеене (GA 278); през юни се реализира Аграрният курс (GA 327); юни-юли: Евритмията като визуален език (GA 279), Лечебна педагогика (GA 317); през август в Англия е Второто международно лятно училище – Правилни и неправилни пътища в духовното изследване (GA 243); през септември Пастори и лекари (GA 318). На 26-ти септември Рудолф Щайнер за първи път отлага лекция. На 28-ти септември Рудолф Щайнер изнася своята последна лекция. На 29-ти септември той се оттегля в своето студио в дърводелската работилница; сега той е вече много болен. Обгрижван от Ита Вегман, той продължава да работи, пишейки своите седмични издания на Автобиографията, Писмата до членовете и Антропософските ръководни мисли.
    1925 – Рудолф Щайнер продължава да работи, но здравето му продължава да се влошава. Той приключва Практична медицина (GA 27) заедно с Ита Вегман. На 30-ти март, около 10 часа сутринта, Рудолф Щайнер напуска този свят.
  12. Hristo Vatev
    Здравейте, приятели. Пускам за теглене култовото списание космос. Списанията са 308 бр. като започват от 1962г. до 1994г. Файловете са във формат .pdf . Архивирал съм ги в .rar и са големи 14 гб. Невъзможно е да се изтеглят на телефон само на настолен компютър. Списанията не съм ги сканирал аз. Само ги обърнахме от формата .djv в .pdf https://drive.google.com/uc?id=1Mg3swjUm2pb_ekhAC84ZZA7GwVVcFn4c&export=download
  13. Hristo Vatev
    1. Красиво видео, със снимки от рилските езера 2. За равноденствието 3. Прекрасен портрет на Учителя акварел   4. Аудио записът на книгата “Разговори при седемте рилски езера” 5 . Общност във Вайбър   6. Три тома на Петър Димков  - Наръчник по природно лекуване и живеене 7 . Науката и възпитанието - Аудио запис 8  Молитвата Отче наш 9  Честита пролет - Прекрасен видео клип с природа и птици 10 . Сайт на Лили Димкова 11. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ - 195 години от рождението му 12 . Интервю с Йордан Камджалов
  14. Hristo Vatev
    Приятели, става шеста година, откакто съм направил този платен профил в платформата "Саундклауд". Всяка година плащам по около 100 евро. Но по-важното е, че тази платформа е прекрасна и ни позволява много възможности. В сайта Саундклауд са качени общо 7767 аудио записа - това са аудио беседи около 4000 , песни, както и аудио книги от Учителя. Тук е качено цялото слово в аудио вариант и почти всички песни, записани от братството. - Аудио беседи- https://soundcloud.com/hristo-vatev/sets - Музика- https://soundcloud.com/hristo-vatev/albums - Аудио книги - http://beinsamusic.com/audio_knigi/ Направен е и специален сайт с плейлисти с музика от саундклауда за по-удобно. http://beinsamusic.com/ В сайта, в меню Паневритмия има 24 различни изпълнения на музиката на паневритмията. http://beinsamusic.com/panevritmia/ Също така 7 диска на хор Вера: http://beinsamusic.com/%d1%85%d0%be%d1%80-%d0%b2%d0%b5%d1%80%d0%b0/ Също има и допълнителна секция с още 16 братски диска с музика: http://beinsamusic.com/drugi/   Това е основният линк на профила - https://soundcloud.com/hristo-vatev   Всеки ден около 1000 аудио записи се слушат от качените. Това се вижда от статистиките в дясно. За седмица се слушат около 5000 записа. До сега всички прослушвания са 1.03 милиона. Сайтът Саундклауд също има и приложение, което може да се инсталира на телефон. https://apps.apple.com/us/app/soundcloud/id336353151 И профила може да се намери като се напише - petar danov. Искам да благодаря на всички приятели, с които работим и подпомагат разпространението на Словото. Благодаря.
  15. Hristo Vatev
    Здравейте, приятели. Помолиха ме да пусна това съобщение.   Скъпи приятели, днес е ден на равноденствието, в който енергията е много силна. За да тръгне енергията и да се подобрят нещата за България и света, моля направете следния ритуал: изслушайте песните Излязъл е сеяч, - https://soundcloud.com/hristo-vatev/11-izlyazl-e-seyach Стани,стани, - https://soundcloud.com/hristo-vatev/9-27 Давай,давай, - http://simeonsimeonovtenor.paneurhythmy-circle-london.co.uk/Moiata_Molitva/16_Davai_davai.mp3 Сила здраве е богатство. http://www.bratstvoto.net/music/pesni/Sila_zdrave_e_bogatstvo.mp3 И прочетете Добрата молитва. https://www.youtube.com/watch?v=u7VDM5dqsvA
  16. Hristo Vatev
    Здравейте, мили приятели. На този първи ден от годината 1.01.2020г. сме ви приготвили голям подарък и изненада. Пускаме нов сайт, който е с около 3000 сканирани стари книги на български. Книгите започват от 1490 година. Сайтът е много важен за историята и културното наследство на България. Той може да се види на следния линк - https://stariknigi.bg/
    Сайтът е с уникална функция, благодарение на която книгите могат лесно да се зареждат и четат от всички телефони чрез бутончето, което се намира в книгите: “Чети онлайн.” Работихме много, за да стане възможно това. По принцип, за да чете е нужно да се зареди целият пдф-файл, което изразходва интернет, място в телефона и време. А сега книгите могат да се разглеждат без да се теглят файловете, благодарение на специална функция. Всички книги могат да се отварят и в ПДФ-формат и могат да бъдат свалени. Книгите са подредени хронологично по години, като започват от най-старите. За сега всички книги се зареждат на една страница, но ще ги разделим и на категории. Също има и информация колко страници са книгите. В сайта има 503 971 сканирани страници с обем 525 гигабайта сканирани книги. Има още да се въвеждат по книгите заглавия, автори и други. Който иска да помогне за вкарването на информация за книгите, ще се радвам да ми пише. Сайта постоянно ще го развиваме и допълваме. Ще сложим и търсачка, която ще търси в заглавията, авторите и описанията. Ще се радваме и на съдействие от хора, които искат да се включат и със сканиране на други книги, които ги нямаме в сайта. Много се радвам и се вълнувам за пускането на такъв сайт.
  17. Hristo Vatev
    Здравейте, приятели. С радост искам да ви покажа статистиката на посещения на основния сайт www.petardanov.com Искам да ви я покажа, за да разберете от колко много хора се ползва сайта и колко е полезен. На картинката е статистиката от началото на тази година. От ляво са написани месеците, а от дясно има 5 колонки. В първата колонка са отбелязани уникалните посещения за всеки месец. Това значи, че всеки компютър има уникален ИП номер и това са уникалните посещения от различни компютри. Тоест, ако аз влизам 100 пъти в сайта, ще отброи само 1, защото влизам от един компютър. Средно на месец сайта се посещава от 20 000 различни хора, което си е доста. За годината от 250 хиляди различни човека. Във втората колонка са отбелязани всички посещения-това са, когато сумира всички влизания на сайта. И те са за годината 500 000. Третата колонка е отворени уникални страници. Това означава колко различни страници са разгледали хората, които са посетили сайта. И това е огромното число от 2,641,206. За годината. Тоес има толкова различни урл линка в сайта. Това означава, че в сайтът има голям обем от информация. В четвъртата колонка са отбелязани презарежданията на уникалните страници. Тоест тези два милиона страници колко пъти са посетени . И това е още по-огромно число, почти 13 милона за година са посещенията на всички страници в сайта. Това означава, че сайтът е изключително интересен и материалите в него са много четени. И в последната колко е трафика, които се прави на сайта. Това е, когато се теглят книги или просто, когато се зареждат страниците. И трафикът е почти 7 тера байта за годината, което е огромен трафик като размер. Чрез сайта Словото на Учителя достига по цял свят. Благодаря на всички приятели, които ми помагат за разходите по сайта и за развитието му. Подобен брояч има и на втория сайт https://beinsa.bg/ Там данните са два пъти по-малко, но все повече и той се ползва. Всички тези посещения растат от година на година.
  18. Hristo Vatev
    Днес 27.01.2020г. си е заминал от този свят един от най-добрите ни приятели-чужденци,който работеше неуморно за разпространението на идеите на брат Михаил Иванов и на Учителя Петър Дънов по света -Антонио от Испания / Дон Антонио/. Създател и админ на сайта http://omraam.es/
    Мир и светлина на душата му!
  19. Hristo Vatev
    Здравейте, мили приятели. Днес, на 30.12.2019г. сайтът има рожден ден. http://petardanov.com/ Навършват се точно 9 години, откакто е пуснат. Днес и детенцето ми Андрей има рожден ден и става на 8 годинки. През тези 9 години прекарахме много часове пред сайта и съм благодарен, че е полезен на хиляди хора, които го посещават. Предназначението му е да представи Словото на Учителя. Изказвам и огромната си благодарност на всички приятели, които ми изпращат средства за сайта и съпътстващите проекти. Всичко, което се прави е за общото и за делото, за да се ползва от всички. Също благодаря ви много, приятели, и за позитивната енергия и любов, които ми изпращате - това много ме мотивира и подкрепя в работата. За работата по сайта и проектите има много да се каже, за това по-надолу ще добавя някои полезни линкове.
    През идната 2020 година ни предстои още много усилена ежедневна работа за делото. Поздрави и една много светла 2020г. Тук ще направя кратък конспект на нещата, по които сме работили през 2019г. Новите сайтове и възможности: 1. Основният сайт, който продължаваме да развиваме https://petardanov.com/ 2. Сайта, който сме направили, за да може да се търси в Словото и всички други книги е https://beinsa.bg/ 3. Продължаваме да публикуваме беседите в стар правопис, така както са издадени в първите издания, в сайта - http://beinsadouno.bg/ 4. Сайта, в който сме подредили всички известни ни събития в братството в хронологичен ред, като се започва от 1830г. до 2000 година - http://beinsaduno.bg/ 5. В този сайт публикуваме беседи, преведени на чужди езици - http://www.beinsaduno.net/ 6. Този сайт съм го направил, за да могат да се подредят полезни линкове за изтегляне на по-големи пакети с книги и други - http://beinsaduno.org/ 7. Този сайт е посветен на музиката на Учителя и е като голям плейлист с много братска музика за слушане - http://beinsamusic.com/ 8. Варненският братки сайт - http://bratstvo-varna.com/ 9. Немската версия на основния сайт - http://de-petardanov.com/ 10. Английската версия на основния сайт - http://en-petardanov.com/ 11. Руската версия - http://ru-petardanov.com/ 12. Италианската версия - https://it.beinsaduno.net/ 13. Испанската версия - https://es.beinsaduno.net/ 14. Френската версия – https://fr.beinsaduno.net/ 15. Сайт, посветен на Завета на цветните лъчи на светлината - https://zaveta.info/ 16. Голяма хронология на братството - http://beinsadouno.bg/chronologia.html 17. Списък с всички аудио беседи - http://xn--80abkcp4acixw.com/index.php?/topic/2-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA/ 18. Сайт, от който можете да си поръчате фототипни книги с беседи - http://fototipni.com 19. Нов сайт на Лили Димкова, който направихме - http://lilidimkova.com/ 20. Сайт за хора с увреждания – Национална мрежжа за хора с увреждания- https://network-hv.com/ 21. Сайт, който служи като полезни линкове към сайтовете като портфолио- http://petardanov.info/ 22. Сайт, посветен на „Призвание към народа ми български“ http://prizvanie.bg/ 23. Сайт с извадки от беседите, посветен на окултните методи в школата- http://xn--b1abgge4c.com/ 24. Сайт, посветен на четирите основни проекта, по които се работи - http://www.uchitelia.com/ 25. Радио с аудио беседите на Учителя - https://radiobeinsa.com/ 26. Сайт, посветен на Рудолф Щайнер. В сайта са публикувани около 2017 лекции, в които може да се търси по ключови думи - http://rudolfsteinerbg.com/ 27. Сайт с много стари книги, който правим сега. В сайта има около 3000 стари книги. https://stariknigi.bg//top-free-books 28. Сайт, посветен на Сведенборг – http://svedenborg.com/ 29. Сайт, на който се качват всички аудио беседи, както и музика – - Музика- https://soundcloud.com/hristo-vatev/albums - Аудио беседи- https://soundcloud.com/hristo-vatev/sets 30. 31. Сайт, който е като социална мрежа за братството - https://verigata.com/ 32. Форма, от която всеки може да се абонира за получаване на ежедневен имейл с беседите, четени за деня, както и други събития от братството - https://beinsa.bg/subscribe.php 33. Аудио беседите, качени в сайта Архив.орг, откъдето могат да се слушат. 34. Сайт, от който могат да се изтеглят файловете, събрани до сега https://vatevs.com/ 35. Един голям албум с много снимки на Учителя и братския живот. 36. Библия 1914г. 37. Аудио беседите се правят също и на клипове и се качват в Ютуб. Също така се записват и други духовни лекции, които се изнасят в братството. 38. Публикувахме брояча на сайта с посещенията му и други данни за изминалата година. 39. Групата вече е 35,000 участника. 40. Последните сканирани книги за изминалата година – 2019г 41. Направили сме страница на която са сравнени всички беседи които са в два варианта. https://beinsa.bg/list_twice_side.php
  20. Hristo Vatev
    16.02.2019г. пуснахме нова ъпдейтвана версия на основния сайт https://petardanov.com/. 73 томчета с беседи в ePub формат. Слово - Петър Дънов - ePub - Mobi – Pdf Огледалното копие на сайта http://petardanov.com/ - направено на 16.03.2019. С радост пускам последите обновени пакети с файлове на беседи, както и други. Зад всеки пакет е написан размерът на архивирания файл. С радост искам да ви покажа новите функции в сайта https://petardanov.com/ Представям ви официалния сайт на Лили Димкова. http://lilidimkova.com/ С радост искам да ви покажа аудио беседите, качени в сайта Архив.орг, откъдето могат да се слушат. С радост отново споделям един голям албум с много снимки на Учителя и братския тивот. На днешния ден, 11.05.2019г. с голяма радост искам да ви покажа новия сайт, който направихме. В сайта има 130 книги на Рудолф Щайнер. Сайтът е предназначен и за търсене във всичките текстове по ключови думи. Можете да го видите на следния домейн – Здравейте, приятели. Днес, 11.05.2019г. се навършват 2 години от пускането на сайта https://beinsa.bg/ Седем разговора с Духа Господен Здравейте, мили приятели. На днешния светъл празник, 12.07.2019г. сме подготвили специална изненада и подарък за вас. Пускаме специален сайт за работа със Завета на цветните лъчи на светлината. Здравейте приятели.В сайта https://zaveta.info добавихме следната опция. Да подчертава във фототипните страници от библията точното място, откъдето е взето изречението. Музика
    Пускам един запис на паневритмията, но не ми е известно кой го е правил. МУЗИКА ЗА ВЪТРЕШНО СЪБУЖДАНЕ - РЕЙКИ-МУЗИКА Music from Beinsa Douno Един диск на Огнян Николов - OGHNYAN NICOLOV "Уча се да пея." - От Симеон Симеонов Beinsa Duno - Concert the new music Аранжимент - Петър Ганев. Песни от Учителя - Диск 1 Молитва за България. Беинса Дуно     Сканирани книги   Библията на Учителя 1885г. - Цариградската Библия Тефтерчето на Елена Андреева книга на есперанто издадена 1933г. още една книжка преведена на Есперанто и издадена 1933г. Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд - 1952г. Това е превод на книгата "Учителя говори" на Полски. Учителя говори - на английски език, издадена 1970 г. Сканирах още две книги на Есперанто и издадени по времето на Учителя. Светът на Великите души 1933г. Днес сканирах една книга от 1830 година. Мисля, че трудно се разчита, но все пак така запазваме българската история. Сега сканирах наново книгата “Силите в живата природа“ издадена през 1924г. Сега сканирах една книжка с една беседа която до сега я нямаше сканирана. Извънредна беседа - Чист и светъл! - 05.04.1926г. Приятели, сега сканирах една интересна книга издадена 1928 г. с заглавие “Народни мъдрости“ В нея има събрани хубави народни мъдрости и поговорки. Сега сканирах книгата Окултен съновник издадена 1910г. Каталог “Добро четиво“ София 1931г. В тази книга се показва как народа лекува с билки (треви) 185 вида билки. Приятели сега сканирах една интересна книга , свързана с Миркович, Учителя и Пеню Киров. Казва се “Вечните истини от духа на виктор Хюго Диктувани и приети буквално от Казмир Моте“ - 1899г. Попаднах на едни напечатани страници относно 100 годишнината на първия ученик на Учителя - Пеню Киров Списание Здравословие 1896 г. Година 3 “История на Бялото Братство“ от Николай Дойнов Сега сканирах една беседа издадена 1939г. “Абсолютната чrстота“ 21.08.1929 – Рилска Великия закон - Неделна беседа- 11.10.1925г. Сега сканирах беседата - Миротворци - неделна беседа - 21.12.1924г. "Божественото учение или философия на живото на Учителя Петър Дънов" - съставител Илиян СтратевКнигата е издадена 1998г. Приятели, пускам за теглене оригиналния ръкопис на портокола от годишната среща на веригата от 1915г. – Търново Практически съвети за правилно лекуване по метода на Луи Куне - Петър Димков - 1931г. 1913г- Прераждането една велика отдавна забравена истина Вечният завет на Духа - послание към учениците Чакри, Кундалини и Прана - Ледбитър - 1913г. 1919г- Свръхчеловеците - Анни Безант Перу преди 14000 години- Ледбитер - 1919г. Сега сканирах една доста интересна книга. Тя е напечатана по случай 20 годишнината от заминаването на Учителя. 1964г. Здравейте, мили приятели. Както знаете публикувахме Библията от 1914г. Именно с тази Библия е работил Учителя след 1914г.   С радост искам да ви покажа новите картички, които отпечатахме за подаряване на Рила тази година. Двете са в тираж по 5000 бр.   Здравейте, мили приятели. С голяма радост ви съобщавам, че завършихме проекта „Записване на Словото на Учителя в аудио вариант“. Всички аудио записи на беседите са 3950 и можете да ги изтеглите от следния линк: http://www.audiobesedi.com https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220378092827131&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Здравейте приятели. С радост искам да ви покажа и третата картичка която отпечатахме. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220379920792829&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Паневритмия 19.08.2019г. Рила https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220491776189144&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Здравейте, мили приятели.
    Направихме анализ на най-често използваните думи в заглавията на беседите и лекциите на Учителя. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220497749618476&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Както знаете Учителя е давал много домашни (теми) за писане в Общия и Младежкия клас. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220497879781730&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 1939г. Княз и чума - Николай Райнов https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220524882736787&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 1929 Великият цар - Симеон Велики и неговото дело. Николай Райнов https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220524914257575&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Симеон Симеонов - Петър Дънов- Музика за трансформиране на енергиите и всестранно тониране на Човека https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220529302127269&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Приятели сега сканирах една стара книжка. Христос нашият спасител - Е.Г Вайт https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220544279101684&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сканирах една брошурка, която отдавна търсех. Казва се “Не съдете“ издадена 1917г. от Иван Радославов. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220544890156960&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сега сканирах една малка книжка на която липсва корицата. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220545367168885&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сега сканирах един интересен документ подписан от П. Епитропов и Б. Боев) https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220546148028406&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Здравейте, мили приятели. С радост искам да ви покажа новия линк, откъдето можете да слушате онлайн радиото с аудио беседи на Учителя. https://radiobeinsa.com/ Сканирах една рядка книга на Михаил Стоицев. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220632972038952&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сега сканирах една от книгите на Николай Райнов издадена 1939г. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220634112067452&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сега сканирах още три книги с приказки от Николай Райнов. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220648471466428&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Групата вече е 35,000 участника. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220689221325149&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Молитви и песни на Бялото Братство - Светлозар Няголов https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220712484066703&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Учителят Петър Дънов за самоубийството https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220712549868348&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 История, значение и сила на Цариградската Библия от 1871г. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220712710232357&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 С радост ви показвам сканираното издание на една от първите издадени книги на Учителя - издадена 1912г. в Стара Загора https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220737575973985&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 1924 Душа и Тяло - А. Шевич. Превод от В. Правдолюбов https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220742209249814&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Богомили история и учение - Христо Досев https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220742275891480&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 1942 - Гитанджали - Рабиндранат Тагор https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220742342613148&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 1926г. - Поеми на Кабир - Рабиндранат Тагор https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220742399774577&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 1935г. Ли - поема за доброто и злото - К. Габаров https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220742501697125&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 1959 - Потъналият материк Атлантида - Кирил Кръстев https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220742544178187&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Днес сканирах една книга на Георги Томалевски, която отдавна търсих. Издадена е 1947г. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220742644700700&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Съзвездия - Георги Томалевски. Есета върху мисли изказани от Учителя Беинса Дуно https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220742686781752&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Защо вярвам в безсмъртието на човека - Сър Оливър Лодж https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220742729182812&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Утрото на едно пробуждане - Добрин Будинов https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220742773223913&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Богомилското учение - Антон Глогов https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220747119812575&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 1929 - Саду Сундар Синг https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220747937713022&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 1961г. Гора - роман - Рабиндранат Тагор https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220749648435789&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Как бихме могли да бъдем щастливи- Георги Райков https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220767806889739&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Запис от Паневритмията от 18.08.2019г Рила https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220782551378342&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сканирах няколко от любимите ми книги на Джон Бънян . Едната книга е била в библиотеката на Учителя. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220804104317152&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сега сканирах една от любимите ми книги. Панчататра https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220821213664875&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 1987г. - Начална школа за пиано https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220839101552061&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Юнак над юнаците - Николай Райнов https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220868141318037&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Оригинални текстове на розенкройцерите https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220905944743099&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Панайот Хитов - Как станах хайдутин 1982г. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220981307387118&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Каталог на Българските печатни книги. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220983004349541&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Рудолф Щайнер и Крайъгълните мистерии на нашето време. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220993985144054&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Здравейте, приятели. С радост ви показвам последните книги от Николай Райнов които сканирах. Това са 12 тома от поредицата “История на изкуството“. Издадени 1931 - 1939г. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221019195334293&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Хим на Аполон делфииски - Андрей Андреев - 1942г https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221021891721701&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Душеспасителни размишления за възкресението на господа нашего Исуса Христа – 1903 https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221027809149633&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 ДО-ИН https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221038815944796&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 С тази форма може да се абонирате да получавате ежедневно кои са изнасяните беседи от Учителя за съответния ден, както и за различни събития, свързани с живота на Бялото братство. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221086078606333&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Философия на здравето - По Учителя - съставител Илиян Стратев https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221094084806483&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Здравейте, приятели. С радост ви показвам последните книги от Николай Райнов които сканирах. Това са 12 тома от поредицата “История на изкуството“. Издадени 1931 - 1939г. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221098116307268&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сканирах една поредица написана от Крум Крумов и отпечатана 1998г. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221117366908521&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Една книга която е била в библиотеката на Учителя. Книгата е на руски. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221117918082300&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 С голяма радост искам да ви съобщя, че пускаме нова функция за търсене в сайта www.beinsa.bg https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221172567168493&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сканирах втората поредица от три тома на Крум Крумов. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221186496036706&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Качвам аудио записа на Паневритмията която ми прати Антоанета Янкова. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221199290996572&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Здравейте, приятели. С радост качвам още една по голяма поредица която сканипах от Николай Райнов. Казва се "Вечното в нашето изкуство" и се състои и 9 книги издадени в периода 1940г. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221225772018581&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Живота на пчелите - Морис Метерлинк https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221441181603686&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сканирах още една книга на Морис Метерлинк. Животът на термитите https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221453493391473&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сканирах четвърта книга от Морис Метерлинк издадена - 1926г. Мъдрост и съдба https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221459283576224&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Още една книга сканирах на - Морис Метерлинк Аглавена и Селизета - Драма https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221515472220905&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сканирах още една книга на Морис Метерлинк- Мария Магдалена - Пиеса в три действия. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221515713626940&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сканирах една книга на Анни Безант. Родословието на човека - 1920 https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221519248955321&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сканирах следната книга. История на живописта - Рихард Мутер - 1906 https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221524807694286&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Д.И. Писарев - живота и литературната му деятелност. 1898г https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221525656355502&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сканирах една стара книга с преснимани машинописни страници на които са напечатани протоколите от годишните срещи на веригата. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221527026709760&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 1930г. Религиозно философския мироглед на Петър Дънов - Ангел Томов https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221530357273022&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сега сканирах още една книга на -Анни Безант. Бхагавад гита или господнята песен - 1918 https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221531052250396&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Българските революционери - Раковски, Каравелов, Левски, Ботев - за балканска федерация. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221534183448674&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 1898г. - Защо се хората упояват и Праздникът на просвещението в Русия.- Толстой. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221534445375222&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 1947 - Песни на труда и красотата- Димитрина Антонова https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221534970188342&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Здравейте, приятели. С радост искам да ви покажа статистиката на посещения на основния сайт www.petardanov.com https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221536411024362&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сканирах поредната книга на Морис Метерлинк. Монна Ванна https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221537973463422&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Продължавам сканирането на книги от Морис Метерлинк. Пелеас и Мелизанда -1909г. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221547140612595&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Плодовете като храна 1925г. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221547521782124&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 С радост споделям тази книга която сега сканирах. Подражание на Христа издадена 1930г. Автор е Томас Хемеркен (1380–1471) https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221571830909837&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Смърта на Тентажиля - Морис Метерлинк. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221572147037740&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сега сканирах една интересна книга. Астрономия за дами - Камил Фламарион – 1904 https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221574004764182&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Приятели качвам една ценна книга издадена 1869г.- Поп Богомил от Найден Геров https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221574601539101&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Синята птица - Морис Метерлинк https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221580519007034&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Автобиография на Ганди- Превод от френски - Георги Радев https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221581006539222&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Каталог нови мисли - 1929г. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221581239105036&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Смъртта на Иван Илич 1898г. – Толстой https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221589909761797&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Мъдроста на Рабиндранат Тагор – 1926 https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221590168568267&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Душата съществува - 1926г. - Анри Пюли https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221593321727094&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Пускаме аудио запис на първата книга от Учителя - Науката и възпитанието. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221622194568897&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1   Видео Записи
    Събор във Варна 6 -9.2019 https://www.youtube.com/playlist?list=PLrVaS03qvYUEzehBbjKDTII-Um_ZYUtJ9 Пета национална научна конференция Петър Дънов, Учителя, в културното пространство на България - 2019 - Варна https://www.youtube.com/playlist?list=PLrVaS03qvYUH76bvzDX6WO0uV5twqNLMc Събор Арбанаси 22.09.2019г. https://www.youtube.com/playlist?list=PLrVaS03qvYUFSc6KhvzUwnz2zybDQ-Uyu ОТКЪДЕ ИДВАМЕ? ЗАЩО СМЕ НА ТОЗИ СВЯТ? НАКЪДЕ ОТИВАМЕ? - Добрич https://www.youtube.com/playlist?list=PLrVaS03qvYUHmiGpUItecU9XsD3Nr9hYH Фестивалът - Здравей Здраве - Варна - 29.09.2019г. https://www.youtube.com/playlist?list=PLrVaS03qvYUFQLsmbUDG0KNN1Qg9rVAHE Сродните души - 3.11.2019 – Варна https://www.youtube.com/playlist?list=PLrVaS03qvYUGlwUxxSbZX4md5WpHPLRiD Фестивал "Здравей, Здраве" Стара Загора 2019г. https://www.youtube.com/playlist?list=PLrVaS03qvYUEIj1tojJHDYGacMjxZ7j9Y Рила 2019 https://www.youtube.com/playlist?list=PLrVaS03qvYUHm1r8HYOGx0ixuIlyPkjLd Кабала с Христо и Галя Маджарови – Варна https://www.youtube.com/playlist?list=PLrVaS03qvYUHVqh-07LKUQFNHlf7yrdYk
  21. Hristo Vatev
    Здравейте, мили приятели. С голяма радост искам да ви съобщя, че пускаме нова функция за търсене в сайта www.beinsa.bg Вече с едно натискане на бутона “Търси” ще можете да търсите във всички 8 категории едновременно в сайта, а не да избирате да търсите във всяка категория по отделно. Когато натиснете бутона „търси“ се показват резултатите от всичките категории. Категориите на сайта са следните. 1. Беседи от Учителя: 4000 бр. 2. Изгревът на Бялото Братство:от 1 до 33 том 3. Писма от Учителя: 693 писма 4. Текстове и документи от Учителя: 5. Последователи на Учителя 6. Списания и вестници: 7. Събития в хронологична подредба: 8. Рудолф Щайнер: 2017 лекции Тази функция много улеснява търсенето и дава по-богат изглед на всички намерени резултати в категориите. До сега също много хора не знаеха, че може да се търси в тези отделни категории. Поздрави и приятна работа със сайта.
  22. Hristo Vatev
    Здравейте приятели.
    Качвам аудио записа на Паневритмията която ми прати Антоанета Янкова.
    Записът е осъществен на 12 юли 2002 г. в гр. Габрово. Тонрежисьор - Красимир Чанов.

    https://soundcloud.com/hristo-vatev/sets/10-12-2002a
    От тук може да изгеглите записа в няколко варианта.
    https://petardanov.com/files/file/2033-записът-е-осъществен-на-12-юли-2002-г-в-гр-габрово-тонрежисьор-красимир-чанов/

    Източник - http://panevritmiyabg.org/music.php
  23. Hristo Vatev
    Здравейте, приятели. С радост качвам още една по голяма поредица която сканипах от Николай Райнов. Казва се "Вечното в нашето изкуство" и се състои и 9 книги издадени в периода 1940г.   Добри Чинтулов, Петко Славейков, Любен Каравелов, Васил Друмев, Христо Ботев Иван Вазов Захарий Стоянов, Михалаки Георгиев Константин Величков, Стоян Михайловски, Алеко Константинов Пенчо Славейков, Т. Г. Влайков Кирил Христов, Антон Страшимиров Пейо Яворов, Теодор Траянов Елин Пелин, П. Ю. Тодоров Йордан Йовков, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов
  24. Hristo Vatev
    Приятели, пускам голям пакет с братска музика за теглене. Големина 19 гб. https://petardanov.com/files/file/2039-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F/ Алтернативен линк за сваляне - https://archive.org/download/muzikaotUchitelia/Muzika_ot_Uchitelia.rar
  25. Hristo Vatev
    Здравейте, мили приятели. С радост наново пускам всички аудио беседи за теглене. ОБЩО ДО СЕГА ЗАПИСИТЕ СА НА 3900 БЕСЕДИ.
    Аудио записи на Словото - пакет 1 Аудио записи на Словото - пакет 2 Аудио записи на Словото - пакет 3 Записите са направени на три пакета по 20 гб. всеки, общо около 60гб. Добавили сме около 25 нови записа, както също има и поправени около 90 записа, които файлове бяха повредени при обработките. За това, ако сте ги теглили преди, можете да ги заместите. Файловете са архивирани и са големи, както за сваляне, така и за разархивиране. Приятели, ако искате да запишем още книги от Учителя на аудио, можете да дадете предложение за кои книги в коментарите. Поздрави.
×