Hristo Vatev

https://petardanov.com/prichini%20za%20bolestite%20i%20metodi%20%20za%20tiahnoto%20lekuvane.pdf ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО * * * ПРИЧИНИ ЗА БОЛЕСТИТЕ И МЕТОДИ ЗА ТЯХНОТО ЛЕКУВАНЕ Съставители: Трендафила Балдевска Ангел Кермедчиев * Предпечатна подготовка: Веселина Маркова Наталия Ангелова * Корица: Артифекс4 ЕООД ИК ЕДИКТА ISBN 978-954-91068-8-6

VIII. ТЪРПЕНИЕТО „Велика наука е търпението! Корените на търпението са в Божествения свят. Търпение с Любов, търпение с Мир, търпение с Радост. Само любещият е търпелив. Само човекът с Мир е търпелив. Само радостният е търпелив. Само разумният е търпелив.“ (Учителят Петър Дънов) Търпението е Божествено качество! Един мъдрец беше казал: „Да можеш да чакаш, да знаеш да чакаш, да искаш да чакаш – това е Любов!“ Преведено на езика на настоящото изложение, това означава: „Да можеш да проявяваш търпение, да знаеш да проявяваш търпение, да искаш да проявяваш търпение – това е израз на Божествената Любов!“ Търпението е познание за волята на Бога. То те зарежда с упованието да устоиш на всички изпитания, да останеш верен на себе си и да изпълниш тази свята воля в цялата ў пълнота. Само търпеливият ще разтвори портите на Царството Небесно и триумфално ще навлезе в новия живот. Само търпеливият ще израсне до висотата на съзнанието на Шестата коренна раса. Само търпеливият ще бъде удостоен с лавровия венец на съвършенството. В своето Слово българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) обръща специално внимание на добродетелта, наречена търпение. Самият той демонстрира забележителни образци на поведение в тази насока. Търпението е задължителна характеристика на истинския духовен Учител. То следва да се превърне в мощно оръжие и в ръцете на окултния ученик. Оръжие не на разрушението, а на съзиданието в Духа. Пред каквито и изпитания да си изправен, посрещни ги със спокойствие, осмисляне и търпение: „Каквото и да ти се случи, да го издържиш, да търпиш“ (Учителят П. Дънов). Това означава, че си проумял, че всичко, с което се сблъскваш в живота, ти е изпратено от Бога за твое добро. Означава още и че си научил тъй важния урок на търпението... Който развие у себе си търпение, напуска завинаги владенията на страданието и скръбта и прекрачва победоносно в селенията на Любовта. Ако търпението не е съчетано с мир, радост, разум и Любов, то не е търпение, а имитация – отровен плод на лицемерието. Търпеливият е твърд и непоклатим като скала. Мълчанието му е по-красноречиво от всички думи. Той устоява с достойнство и на най-жестоките житейски бури. Ураганът на най-тежките изпитания не може да го пречупи. С ясен поглед, тиха усмивка и преизпълнено с разбиране и Любов сърце той излиза по-мъдър и по-силен от всички трудности и капани на земния си път. Търпението е път към великата Любов. Заради нея трябва да бъдем готови на всякакви жертви. Всичко, което даваме от себе си в нейно име, е достойно за най-искрено уважение. В този дух е и наставлението на Учителя П. Дънов: „Издържай всичко заради Любовта, докато я придобиеш. Дойде ли тя, ще получиш търпението.“ Да проявяваш търпение заради Любовта, означава да го правиш заради Бога. Любовта е Неговата най-глъбинна същност. От нея именно се раждат всички добродетели, между които търпението блести със собствена, искряща светлина: „Издържай всичко заради Господа, докато придобиеш Любовта. Дойде ли тя, ти ще получиш вече търпението“ (Учителят П. Дънов). Търпението е признак на разумност, на дълбоко осмисляне на живота и нашето място в него. Древната мъдрост гласи: „Бързай бавно!“ („Festina lente!“ – лат.). Мнозина от нас имат склонност да прибързват – и при взимането на решения, и в действията си. По този повод народът казва: „Бързата кучка слепи ги ражда!“ Не звучи особено изискано, но затова пък е съвсем вярно. Прибързването е антиподът на търпението. То никога не води към благоприятен резултат. Дори и за момента да постигнеш своето, в една по-късна точка от бъдещето ще платиш скъпа цена за това, че не си проявил търпение. Че не си вложил разум в отстояване на търпението, за който процес Учителят на Бялото братство (ББ) в нашата страна изтъква: „Търпението е едно от великите качества на разумния живот. Ще търпиш, докато видиш как ще се развият събитията. Няма да бързаш. Всички ще търпят – и ти ще търпиш. Търпението ще го имаш за идеал.“ Търпението, издигнато върху пиедестала на идеал в Словото на Учителя П. Дънов, заема полагащото му се място в палитрата от качества и добродетели на новото човечество. Търпението носи физическо и душевно здраве, богатство на материално и духовно равнище. Всички те са плодове на въплътената в делника Божествена Любов. Само любещият може да бъде търпелив: „Търпение без Любов няма. Търпеливият е здрав. Там, където е търпението, болести няма, немотия няма“ (Учителят П. Дънов). Болестите и мизерията бягат от търпеливия човек, тъй като той не им предлага благоприятна среда за проявлението им. Червената нишка в посланието на всички велики духовни Учители на човешкия род – Единството на живота – изисква от нас да проявяваме търпение към всичко съществуващо и на първо място – към разумните същества, нашите ближни. Тъй като всички ние сме едно Цяло в Духа, каквото причиним на брата си, причиняваме го и на самите себе си. Учителят П. Дънов ни учи, че когато някой от нас се повдига в духовно-нравствено отношение, заедно с него се повдигат и всички останали хора. За жалост обратното също е вярно – пропадаш ли в бездната на погрешките, на страстите, слабостите и пороците, повличаш и всички останали със себе си. Преливането и на светлината, и на мрака между всички нас става по закона за скачените съдове. Изключения от това правило няма. Затова нека се вслушаме внимателно в съвета на българския Учител на Любовта: „Някой казва: „Не мога да го търпя този човек!“ – Ще го търпиш, защото той е част от тебе. Ако го съсипеш, ще съсипеш и себе си. Всяка една погрешка, която виждате в другите хора, считайте, че там сте вие, че тя е и ваша.“ И действително – отговорността на извършителя на престъпление, например, не е само негова. Тя е на цялото общество, което е допуснало той да достигне до подобно падение. Затова и обществото заедно с него понася последствията от престъпните му деяния. Последствия, които притежават не само материално, но и кармично измерение. Според Учителя на ББ у нас окултният ученик притежава три сигурни опори, които му помагат да бъде търпелив: „Ученикът може да търпи, защото знае да чака. Ученикът може да търпи, защото разбира. Ученикът може да търпи, защото знае, че за всичко има време.“ Умението да чакаме е рожба на диамантената воля. Умението да разбираме е резултат от въплътената в битието ни Божествена Мъдрост. Умението да подбираме подходящия момент за своите действия означава, че сме слели своята мисъл с тази на Бога и Му предоставяме възможността да се прояви чрез нас. Търпението е задължителен пропуск и за вътрешната, окултна Школа, и за външната – далеч по-мащабната школа на ежедневния живот. Призивът на Учителя П. Дънов звучи актуално за всички окултни ученици от всички епохи и райони на планетата: „Търпение, ученико, ти, който се учиш при мен! Търпението е едно от великите качества на Бога. Търпение, ученико, търпение!“ В същност това е призив на Мировия Учител като институция, а не като личност, и този факт обуславя неговата универсалност и всеобхватна приложимост. Повторението на понятието „търпение“ на четири пъти в цитираните три кратки, емоционално наситени изречения недвусмислено ни насочва към извода, че култивирането на тази добродетел е от огромна важност за пътя на ученика към духовно-нравственото съвършенство. Търпението върви ръка за ръка с послушанието. Търпеливият следва обмислено и разумно съветите на своя Учител. За него те са изпратени от великия Първоизточник на Космоса и са предадени от Неговия Наместник на Земята за благото и на дадения търсещ по духовния Път, и за Общото благо. Те са правила на разумния живот. Никакви човешки съображения, колебания или интереси не бива да се намесват при следването на тези наставления. Който ги изпълнява търпеливо, с постоянство и разбиране, открива първо своя Учител в материално или духовно изражение извън себе си, а впоследствие – и Учителя, т.е. Божественото, у самия себе си. Истинският окултен ученик се стреми към образеца на Божественото търпение и послушание. Към него именно са отправени словата на Учителя на ББ в България: „Тия правила ще ги учите. Без тях не може да направите нито крачка напред. Ако не се отречете от всичко старо, от баща и майка, не може да влезете в Царството Божие. Това е великият закон, който ученикът трябва да научи, за да намери своя Учител.“ Старото е бремето, непосилният товар на веригите, с които сме приковани към земното. Твърде обемисти и тежки са те, за да ни позволят да политнем нагоре, към царството на светлината. Можем да ги разрушаваме брънка по брънка или пък само с един рязък и точен удар на меча на волята. Изборът, както винаги, е наш... По време на един от летните лагери на окултната Школа в района на Седемте Рилски езера Учителят П. Дънов разговаря със своите последователи за търпението. В обичайния си стил, той илюстрира с ярки, запомнящи се примери своите разсъждения: - Моята палатка има централен кол – казва той – и затова е устойчива на всички ветрове. Когато човек има централен кол – връзката с Бога, – и да падне някой страничен кол, палатката няма да падне. Учителят на ББ у нас сравнява връзката с Бога с централния кол на една палатка. Ако той липсва, не можем да издигнем палатката – тя става безполезна. Имаме ли в наличност такъв кол (т.е. здрава духовно-идейна опора на човека – неговите убеждения и начинът, по който ги следва), около него можем да разположим всичко останало. А страничните колове, за които споменава ораторът, са нашите малки човешки желания, стремежи, страсти и пориви. Твърде често те ни отклоняват от главния път в нашия живот и ни тласкат по странични, криви пътеки, някои от които водят към бездните на живота. Да се лишиш от такъв страничен кол, не е загуба, а привилегия. И по-точно – постижение по духовния Път. Централният кол в лексиката на българския духовен Учител представлява опора, изградена от специална сплав, в чийто състав влизат: Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, желязна воля, непоклатима вяра, упование в Божия план за света и за всеки човек, дух на святост, послушание и целомъдрие. Почетно място в този букет от добродетели и бляскави доспехи на душата заема и търпението. Без него вътрешната хармония на просветлената личност не би била пълна. Понякога общуваме със събеседници, чиято словоохотливост ни отегчава. Или пък присъстваме на обществено място, където някой, завладян от изкушението на микрофона, забравя колко ценно е времето за всички нас и се впуска в предълги и излишни откровения. Нерядко мъдри глави от телевизионния екран се опитват да ни убедят в своята висока интелигентност и образованост и препускат в размишленията си в хиляди посоки. Това са случаи, когато нашето търпение бива подложено на сериозно изпитание. За това, какво следва да бъде поведението на окултния ученик в подобна ситуация, са следните думи на Учителя П. Дънов, отправени към събраните около него лагерници: - Някой човек иска да ти говори. Ти казваш: „Не искам да го слушам. Какво може да ми каже той?“ Не, изслушай го. И ако този човек продължи дълго време да ти говори, пак го слушай. Той изпитва твоето търпение. Както и във всички останали случаи, когато търсим превъзходна степен за някое качество или добродетел, образец за съвършено търпение е Бог – нашият Създател. Изразът „Божествено търпение“ вече се е превърнал в нарицателен. Както вече бе посочено по-горе, търпението извира от непресъхващия извор на великата Божествена Любов. Ако любиш истински, ще бъдеш готов на всякакви жертви в името на тази Любов. Търпението е една от тях, при това не най-свидната. Със спокойния си, мелодичен тембър Учителят на Любовта разяснява на белите братя и сестри: - За Бога казват, че е дълготърпелив. Много мъчно се добива търпението. Може да се наклониш, да залитнеш, да паднеш и да станеш, но да стоиш на същото място, да не се отклониш. Като научи човек търпението, по-лесно ще ходи по пътя, трудностите ще се намалят. Човек е подложен на големи изпитания. Търпението е последното стъпало на скръбта, а Любовта е първото стъпало на новия живот (курсивът мой – К.З.). Да постоянстваш в нещо, значи да го постигнеш. Заради Любовта ще проявим търпение. Заради тази вечна, всеобхватна Любов трябва да бъдем готови на всичко! Търпението е желан и достоен принос пред нейния олтар. Има моменти, когато се обезверяваме. Не ни достигат сили и търпение да извършим нещо. Даваме си ясна сметка за важността му, а не успяваме да се мобилизираме. Точно тогава са ни най-нужни стимули, за да дадем най-доброто от себе си и да доведем започнатото до край. Живата Разумна Природа е един от най-добрите учители по търпение. Милиони или дори милиарди години е извайвала тя своите прекрасни форми: океаните, моретата, реките и езерата, планините и горите, равнините и долините, платата и каньоните. И всички те в най-разнообразни и красиви съчетания. И ако това не е подходящ пример за търпение, значи нищо не сме разбрали от духовното познание! Затова и Учителят на ББ в нашата страна използва като образец на търпение именно Живата Разумна Природа: - Ако някой е много тъжен, нека вземе камъни, да ги донесе до мястото, дето ще потрябват. После, като ги погледне, да им каже: „Как прекарвате на едно и също място без движение?“ Да се научи от камъните на търпение. Всичко около нас е предметно учение (курсивът мой – К.З.). Има какво да учите. Най-често проявяваме нетърпение, когато се стремим да постигнем желанията си, да удовлетворим някаква своя потребност. Не са редки случаите, когато – забързани подир някоя натрапчива мисъл, жадуваща материализация – губим мярката и след това плащаме скъпо за това. Затова и Учителят П. Дънов ни съветва да осъществяваме своите планове по метода на малките стъпки – последователно, спокойно, равномерно, търпеливо, без излишни скокове и пренапрягане. Такава е и идеята на следващата му реплика към учениците: - Не се стреми да постигнеш всички желания изведнъж. Днес едно желание като постигнеш, всички други желания ще можеш да постигнеш. Не е трудно да се досетим, че търпението е от особено значение и в най-деликатните взаимоотношения – между мъжа и жената. Влюбваш се и душата ти полита. Търсиш всички възможни начини да изразиш обичта си. Нетърпелив си да я споделиш с всички и, разбира се, на първо място – с нейния обект. Ако той остане безразличен, изгаряш в огъня на несподелените чувства. Светът се срутва върху главата ти. Животът загубва смисъл. Небето помръква и птиците престават да пеят. Звучи погребален марш за твоето смъртно ранено сърце. А какво в същност се е случило? – Бог те е предпазил от една неподходяща за теб връзка. Измъкнал те е от блатото, преди да затънеш безнадеждно в него. Все още не си срещнал човека, когото Той ти е определил за този земен живот. Имай търпение, почакай! Рано или късно, Божията воля винаги бива изпълнена. Неговият план за всекиго от нас и за света като цяло отчита всички възможни фактори и условия, винаги е за доброто на всички същества и затова няма алтернатива. Всеки път когато се опитваме да го заместваме със собствените си желания и прищевки, се отдалечаваме от Истината и неизбежно заплащаме със страдание. Учителят на ББ в България би искал да предпази аудиторията си от тези така често срещани спънки по житейската пътека. Той им казва с прости думи нещо вярно и изпитано в хилядолетния човешки опит: - Влюбва се момата в момъка и се разболява. С това Бог ў казва: „Той не е за тебе, защото ще те мъчи.“ Тя плаче и казва: „Защо Бог ме мъчи?“ По-добре Бог да те мъчи, отколкото момъкът, защото Бог като те мъчи, Той го прави от Любов. С това те спасява. Да, така е – без съмнение! Но за да се уверим в истинността на тези думи и да ги вземаме пред вид във всяка жизнена ситуация, е необходима пълна вяра в Божия Промисъл, в това, че Той знае по-добре от всекиго от нас какво точно ни е нужно. Подчертаното от Учителя П. Дънов означава още и че вътрешният глас в съзнанието ни следва да бъде толкова ясен и категоричен, толкова звънък и недвусмислен, че като камбана да прогласява във всеки миг на колебание волята на Всевишния, а не нашата. В това направление са и следващите негови разсъждения: - Силата на човека седи в следното: да възприеме Божественото; тогава ще бъде силен (курсивът мой – К.З.). Ако не го възприеме, остава без сила, т.е. ще има обикновени, човешки постижения. Когато вършиш обикновени, човешки работи, ти ще бъдеш една тиква. Ще се въодушевиш от листата си, че са големи. Обаче после твоя плод ще го вземат и ти ще останеш с чувството, че не си постигнал нищо. След това ще дойде сланата и ще те попари. Примерът с тиквата – освен че блести с ярко чувство за хумор и несравнима изобретателност в областта на словесната илюстрация – ни навява на мисълта да се вгледаме откровено и обективно: първо в самите себе си, а после – и около нас, за да открием кой именно се радва на големите си листа, под които се мъдри ... тиква. Вкусен плод и във варено, и в печено състояние, ала не е образец за висока интелектуалност, а още по-малко – за духовни постижения. Първата слана на земните изпитания го попарва и цялото му самочувствие се изпарява, понеже не може да пие повече от чашата на самомнението. Прошката е родна сестра на търпението, макар че роднинската им връзка не е очевидна за всички. Който не умее, не се е научил да прощава, той не е способен и на търпение. Както и обратното: ако не си търпелив, трудно би достигнал до опрощение на своя ближен. Само силният може да прости. Само най-силният може да поиска прошка. И за едното, и за другото е необходима духовна сила, съпоставима с тази на търпението. Прошката разтваря необятно поле за изява на Божественото у нас. В заключителната част от своята беседа, посветена на търпението, Учителят на ББ произнася проникновени слова за извънредно съществената роля на прощението по пътя на окултния ученик: - Дойдем ли до там, че сме разположени да простим на този, който ни е обидил, Бог вече работи в нас. Като прощаваме, Божието благословение ще остави в нас нещо ценно, понеже през нас ще мине, за да отиде в другия. Прости на този човек е той един ден ще ти направи добро. Така ще създадеш едно благо за себе си. Ти не гледай отвън как изглеждат привидно нещата. Той предупреждава всички, които са издигнали високия идеал като фар в океана на живота. И същевременно предлага действено средство за решаване на разглеждания морален и духовен проблем: - Ако не простите, спъвате себе си. Простете заради своя мир (курсивът мой – К.З.). Като не прощаваме, забиваме тръни в Божествения Дух, Който живее в нас. И какво ще ни ползва, ако Той ни напусне? Ще ви дам метод за помирение с онзи, когото не обичате (курсивът мой – К.З.): намерете трети човек, когото той обича. Нека този човек стане посредник между вас. Тези думи на Учителя П. Дънов ни връщат две хиляди години назад към един горестен риторичен въпрос на Спасителя Иисус Христос: „Защото каква полза за човека, ако придобие целия свят, а погуби душата си?“ (Марк 8:36). В конкретния случай перифразата би могла да звучи по следния начин: „Каква е ползата, ако не простим на врага си и останем верни на ината си и нараненото си честолюбие?“ Отговорът е, че само искрената прошка може да възстанови вътрешния мир в душата ни. А той струва несравнимо повече от усилието да надмогнем себе си и да простим. Последните думи от тази Рилска беседа на Великия Посветен звучат като финален акорд на симфония, рисуваща с най-фини духовно-музикални щрихи пътя на човешката душа към Бога. Посланието му е: „Пречисти и извиси вътрешното, за да изваеш в лъчезарна красота и външното!“ - Когато човек не проявява Любовта и другите добродетели, известни места на лицето погрозняват. Отсега нататък трябва да ставате красиви.

УВОДНИ ДУМИ На запад има вече обширна окултна литература. Тая окултна литература се състои от преиздадени стари окултни съчинения, от проучвания религиите и културата на древните източни народи, от изложения на опитни (особено психически) изследвания в наше време и пр. Трудолюбиви западни писатели събраха маса стари и нови данни и успяха да изложат много окултни въпроси на език, разбираем за съвременниците. Заслугите на западноевропейската окултна литература са безспорни, но те остават предимно теоретически. Западните окултисти изследваха подробно древния свят, описаха много области от невидимата част на вселената, но те не успяха да приложат окултните истини за подобрение на живота. Техните изследвания и съчинения, ценни сами по себе си, останаха достъпни само за тесен кръг хора. Това има дълбоки причини. Върху тях тук няма да се спираме. И в България от години насам се говори за окултизъм. И у нас думата окултизъм се свързва с редица предразсъдъци и суеверия. Това положение естествено, но и преходно. За него ще кажем общо тук следното. Окултизмът е знание за неща, необикновени за сегашното обикновено разбиране. И както известни факти и закони, установени от науката могат да се използват за зло или добро, така могат да се използват за зло или добро известни окултни сили. И понеже понякога се срещат хора, които злоупотребяват с общото невежество по окултните въпроси, мнозина, без да си дават достатъчно труд да ги проучат по-внимателно, правят прибързани отрицателни заключения за окултизма изобщо. Целта на нашето списание не е да доказва правдивостта на окултните твърдения на ония, които сами не проявяват интерес към тях. То няма да се спират и на възраженията на ония, които смятат, че тяхното разбиране на живота е пълно и са готови бързо и категорично да утвърдят или отрекат всяко друго разбиране. Най-сетне, то няма да изнася окултни въпроси, които могат да намерят другаде по-обстойно и по обширно обяснение. Неговата задача е малко по-друга. Окултизмът е цял мироглед. Той включва всички големи и малки въпроси, които са били и са предмет на наука, философия и религия. Ето защо, явявайки се за съвременниците като ново учение, окултизмът има допирни точки с всички нови научни, философски, религиозни и социални движения, които колкото и различни да ни се струват са само отделни предвестници на новото цялостно окултно разбиране на живота, което бавно, но сигурно по еволюционна необходимост настъпва. И всички признават, че днес човечеството преживява обща криза. Настава като че ли време за преоценка на ценностите. Нещо старо се руши. Някаква празнина се отваря в живота на хората... Но, заедно с това неусетно се заражда копнеж към нещо „друго", към нещо „ново". Хората търсят, чакат нещо. Те захващат да стават по-любопитни, по-любознателни. И то към въпроси, за които до неотдавна се мислеше, че са веднъж за винаги разрешени. Това според окултизма има дълбоки причини и е предзнаменование за нова епоха в живота на човечеството. Окултизмът, който поради своята многостранност мъчно може да се подведе под една логична система на нашия сегашен начин на мислене, може и иде да удовлетвори напълно ония, у които се е зародил копнежа и повика към новото. Защото окултизмът – това е животът, който сам задоволява собствените си нужди. И само така може да се разбере странния факт, че в окултизма намират смисълът и подтикът и с общото име окултисти се назовават често хора с най-различни темпераменти, интереси, образование, занятие и пр. Окултизмът има и своя езотерична и мистична страна. Тия две страни изпъкват особено ясно, когато човек премине от теоретичното изучаване на окултните истини към тяхното практично приложение в живота. Първото е по-лесно, второто – по-трудно. Заживяването с окултните истини днес не е още свойствено на всеки човек. Затова се изискват вътрешни предразположения добити от миналото. Пътят към окултното ученичество поема всеки сам доброволно. Това е вътрешен път, към вътрешно съвършенство. Път неутъпкан и трънлив. Път, в който всеки сам твори съдбата си. Път, в който у тръгналия по него възникват въпроси често непонятни и странни за околните, които може да разреши само с помощта на своя Учител, ако го е намерил. Вътрешният живот на окултния ученик, който определя външното му държане не може да се изрази с думи. В пътя на окултното ученичество има и други начини за взаимно разбиране. Мистичната страна на окултизма може би прилича на религия. Самият окултизъм обаче не е религия. Той е дълбока наука за човека и вселената. Окултизмът признава опростената до максимум религия, само като едно стъпало към по-висш духовен живот. Нашето списание ще се стреми да допринесе онова, което може за по-пълното изяснение на въпросите, от разрешението на които зависи обновата и духовното единение между хората. Без да бъде съперник никому, то присъединява своите усилия, към усилията на ония които работят в тази насока.

ХРИСТИЯНСТВО Ние не притежаваме друга книга като Библията. На мнозина тя може да изглежда разхвърляна, съставена без определена система и безсмислена, но там се съдържат велики истини, които като възприемем, ще се възстанови хармонията в света. Та казвам: ние не трябва да тълкуваме скриването на нещата от Бога в лош смисъл. Ако тази книга е отворена като един лист и достъпна за всички, знаете ли какво ще стане? Ще дойдат всички онези благообразни посетители, като золниците, големите мухи, ще оставят върху всеки лист на тази книга своите визитни картички и ще си заминат. Ще можем ли да четем след тях тази книга? Не, те тъй ще поставят визитните си картички, че трудно ще се чете. Следователно, за да се избавят от тези золници, мъдрите хора са намерили за добре да скрият всичко, да затворят тази свещена книга. Когато дойде онзи човек, който може да пази книгата със свещено чувство, със свещена чистота - нему е позволено за отвори книгата, да чете от нея и да разбере какво е писано във всичките нейни глави. Като я прочете, той пак ще я затвори. Но да се върнем към нашата тема. Какво значение има Библията за живота ни? Тя има непосредствено отношение към живота, защото е излязла от опитността на хората и може да бъде използвана като такава. А опитността на цялото човечество е опитност на индивида. И тази опитност ние не трябва да пренебрегваме. Не трябва да мислим, че ще намерим нови и по-добри правила за живота. Принципите не са претърпели никакво изменение, а само нашето отношение спрямо тях. Като четете Евангелието, вие се натъквате на някои неразбрани неща. За да ги разберете, трябва да работите с неизвестни числа. Защо? Защото много работи от Словото на Христа са пропуснати. За да ги намерите, вие трябва да познавате математическите закони и правила и с тях да откривате неизвестните. Както палеонтолозите по отделни кости на животни, съществували в предисторически времена, могат да възстановят цялото животно, така и вие, от известното, което ви е дадено от Словото на Христа, можете да дойдете до неизвестното. Когато изучава мистичната страна на духовния свят, човек работи с неизвестни числа. Като четете Евангелието, вие се спирате върху живота на Христа като главен обект. Защо? Защото животът на Христа представя сбор от живота на всички напреднали души, съществували преди него. Христос казва: „Гладен бях, не ме нахранихте, жаден бях, не ме напоихте; странник бях, не ме приехте; болен бях, не ме погледнахте; в тъмница бях, не ме посетихте". Ония от вас, които нахранихте Христос, добре сте направили; ония, които сте Го напоили, добре сте направили; ония, които Го посетихте в тъмницата, добре сте направили. Каквото сте направили в името на Христа, добре сте направили. Какво учение донесе Христос? Във времето, когато Христос се яви на Земята, светът имаше нужда от една трезва философия. Христос се яви в една епоха на насилие. Светът минаваше през една голяма криза и трябваше тази криза да се спре. Или другояче казано: в невидимия свят и страданията на Христа не са само Негови страдания, а една жертва, която цялото небе прави. Целият разумен свят, Бог, който е създал света, Той прави тази жертва. Тя е колективна жертва. Сега ние разбираме частично страданията на Христа. Има нещо велико в Неговото страдание. Ако всички християни имаха тази смелост, която Той имаше, ако всички можеха да страдат като Христа, на нас по-големи герои не ни трябват. Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Не ви наричам вече раби, вие сте минали по този път, но ви наричам приятели, защото всичко, което чух от Отца Си, явих ви го". Какво е чул? За мощното, за великото знание в света, което и те самите ще опитат. Христос запозна учениците Си със силите на природата, затова при един случай те Го запитаха: „Учителю, според както ни научи, да снемем ли огън от небето, както направи Илия, да изплашим тия там?" Христос им отговори: „Този огън не е за сега. Вие ще снемете огън за сърцата на хората, а не отвън. Вътре в сърцата им ще внесете огън. Ако снемете този огън отвън, вие ще изгубите пътя си като ученици. Аз не съм дошъл да погубвам, но да дам живот, и то преизобилно." Най-великият Дух на Земята, на Вселената е Христос. Не е имало случай, когато човек е в отчаяние, в безизходица, болен от тежка болест, да се е обърнал към този велик дух за помощ и да не му е помогнато. Едно трябва да се знае: има ангели, които слизат на Земята или да изправят някоя своя погрешка, или с някаква специална мисия, с някакво задължение. И Христос, Синът Божий, дойде на Земята да изплати едно свое задължение, т.е. да изправи една своя погрешка. В какво седи погрешката на Христа? Когато Бог създаде света, Христос помоли да се даде свобода на хората. В това отношение Той стана поръчител за свободата на хората, обаче те злоупотребиха с нея. Те не живяха както трябва, вследствие на което Христос трябваше да дойде на Земята да плати полицата, която беше подписал. И действително, той доказа това. Онези, които живяха преди 2000 години, и сега са тук. И ще бъде тъй, както Христос каза: „Аз се родих, за да свидетелствам за истината". Бъдещето е негово, светът е негов, правдата е негова. Той е носител на великата Истина. И аз казвам: всички трябва да бъдем носители на великата Божия истина. Схванем ли живота така, ние ще го разберем в неговата пълнота, ще добием радост и веселие - ще живеем според Божията Любов. Тогава всичко в света се освещава. Слънцето, звездите - всичко в света е създадено за онези, които са родени, за да свидетелстват за истината. От това гледище хубавите, красивите неща са онези, които любят Господа. Затова Христос казва: „Отче, където съм Аз, там искам да бъдат и онези, които си ми дал". Къде ще бъде той? В царството на Любовта. В Стария завет Господ казва: „Опитайте ме". Как? Първият опит, който можете да направите, е да вървите съобразно великия Закон. Когато Христос беше на кръста, каза: „Такава е волята Божия. Отче, на Тебе предавам духа си". Защо страда Христос? За да се изпълни волята Божия. Когато беше в Гетсиманската градина, Той каза: „Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша! Ако Твоята Воля не е такава, аз съм готов заради Любовта да пренеса всички страдания." Това се отнася до всички. Дойдат ли страданията, ще кажете: „Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша!" Ако не може, ще се молите и ще кажете: „Такава е волята Божия". Ако отгоре изменят, чашата ще ви отмине. Казвате: „Ами после?" Ще ви разпънат, като ви забият най-много четири гвоздея, повече не може. „Ами после какво ще стане?" Ще ви кажат да се отковете сами. И Христос се откова сам. „Как се откова?" Като излезе от тялото си и отиде при Никодим. „Кой поиска тялото на Христа?" Йосиф от Ариматея. Христос не искаше да остави тялото си на Земята. То беше живо. Той отиде да откове гвоздеите от тялото си и го възкреси. Мнозина от вас сте заровени в гроба и викате, пъшкате под него. Казвам: дигнете плочата на вашия гроб и излезте! Като поставиха Христа в гроба, отгоре Му туриха плоча и голям камък върху нея. Той можа ли сам да премахне камъка от своя гроб? Не можа. Христос получи осемдесет хиляди удара от римските войници и четири големи гвоздея на ръцете и краката си, вследствие на което беше слаб сам да отмахне камъка върху плочата на своя гроб. Ангел дойде от небето да премахне камъка от гроба на Христа и Христос възкръсна. Днес и вие сте така слаби, както някога бе Христос; всички вие сте разпнати на кръста, имате гвоздеи на ръцете и краката си. Обаче между Христос и вас има една съществена разлика: Христос умря и възкръсна, а вие сте разпнати на кръста, но още не сте умрели. Питам: защо невидимият свят позволи един от най-добрите, от най-силните хора в света да бъде бит, поруган и най-сетне разпънат на кръст? Защо трябваше този добър и силен човек тъй драматично и трагично да умре? Свещената книга казва, че така било писано - нищо повече. Не се знаят дълбоките причини защо и за какво става това. Някои казват, че то трябвало да стане, за да се спаси светът. Когато запитаха Исуса защо е дошъл, той не каза, че е дошъл да умре, а казва: „Аз се родих, за да свидетелствам за истината. И всеки, който служи на истината, ще бъде на моето място." Когато казваме, че трябва да страдаме, знайте, че това не е нашата задача, това са външните материални условия на света. Ти си беден, пропадаш в живота, имаш трудности, страдания, хората не те разбират - това е външната страна от живота на Исуса. Когато той беше в Гетсиманската градина, молеше се на Бога: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша". Но тази чаша не се отмени - така беше отредено от невидимия свят, но отгоре изпратиха един ангел да му помага. Защо разпънаха Исуса? Защото не му изпратиха на помощ Любовта. Тя не взе участие в неговия живот, а там, дето няма Любов, става винаги разпъване. Защо страдат хората? Защото между тях няма Любов. Защо съществуват противоречията в света? Защото там няма Любов. Защо е създаден адът? Защото Любовта не е там. Защо е създадено небето? Защото Любовта е там. Някой пита: „Защо съм нещастен?" Защото нямаш Любов. Това не показва, че ти не я искаш - просто ти нямаш Любов. Следователно, където Любовта не взима участие, там има най-големи драми и трагедии. Някои казват, че Любовта създава драмите и трагедиите в живота. Не, това не е вярно. Любовта не създава драми и трагедии - създава ги надпреварването, състезанието за нея. Любовта създава навсякъде живот, светлина, мир, радост и веселие. Всичко обикновено в живота, на което хората искат да поставят името „Любов", не е Любов. Това е колективното разбиране на съвременното човечество, което се е отклонило от правилния живот, от великия Божи закон, от Любовта. Защо е така? Защото Бог му даде възможността само да се разпорежда със своя живот. Хората си позволиха неща, което нито са писани в Божествената книга, нито се срещат някъде из аналите на природата. Днес всеки човек, всеки дом, всяко общество, всеки народ може да се похвали със свободата, която му е дадена от Бога. Същевременно обаче всички съвременни хора носят и отговорност за своите дела. Туй е, което те наричат съдба или карма. Има нещо, което мъчи всеки човек. „Каквото вържеш на Земята, ще бъде вързано и на небето." Кое е онова, което като вържем на Земята, ще бъде вързано и на небето? Днес всички се запитват по този въпрос. И сега хората очакват да дойде спасението отвън някъде. Всички очакват да дойде Христос от небето, всички очакват да дойдат ангелите и светиите от небето. Вярно е това, така е, право е, но то е външната страна на въпроса. Ако можеше светът така да се спаси, ето, Христос дойде преди две хиляди години. Ако това верую е право, защо Христос, като дойде преди две хиляди години, не спаси света? Ако разгледате резултатите на сегашното християнство, ще разберете, че има нещо криво в неговите методи. И наистина, стремежите на християните са прави, желанията им - също, но методите, които те прилагат, са криви. Вследствие на кривите методи християнството не постигна това, което можа да постигне. Християните възприеха методите на езичниците, с което внесоха големи заблуждения. Днес християните трябва да коригират своите метсщи за постижения. Задачата на християнството не седи в доказване съществуването на Бога. Още преди Христа гръцките философи се занимаваха с въпроса за съществуването на Бога. Задачата на християнството беше да се създаде връзка между всички души, да растат, да се развиват, да се освободят от ограниченията и от робството на греха. Друга главна задача на християнството беше повдигането на жената. Сега вие ще ми зададете въпроса, ще ме питате: „Кажете ни как да излезем от това лошо положение, в което се намираме. Криза е, пари нямаме, гладни сме, къща ни трябва, обуща, дрехи трябват, въглища..." Съгласен съм, но ако държите старото учение, няма ли пак да ви трябват въглища? Казвате: „Ако ние следваме новото учение, какво ще придобием?" Съгласен съм, нищо няма да придобиете, но ако не държите новото учение, пак нищо няма да придобиете. Тогава казвам: по-добре моя минус, отколкото стария минус. По-добре учението на Исуса, отколкото учението на Илия и Мойсей. Ако искате да сечете горите, Мойсей трябва да ви дойде на помощ, да ви каже как да направите вашите бъчви. Но ако искате да възпитате вашите деца, потребен ви е Исус. Ако искате жена ви да се подчинява, да ви готви хубаво, потребен ви е Илия и Мойсей. Там е законът, ще я накара. Но ако трябва да се роди син или дъщеря, потребно ви е учението на Исуса. Ако искате да станете генерал, да побеждавате света, трябва ви Илия и Мойсей, но ако искате да разберете защо е създаден светът, потребно е учението на Исуса. Аз не препоръчвам на хората религиозен живот. Под „религиозен живот" разбирам външната страна. Религиозният живот трябва да бъде отмерен. А като говорим за духовния живот, то е същината на човека. Всяко едно същество е духовно по същината си. А религиозният човек трябва да изпълнява. Но ако цялото внимание на човека е погълнато от външната, обредната страна, погубва се вътрешната същина. Вие, като ученици, трябва да се пазите. Щом съзнанието ви се интересува само от външни форми, образува се едно вътрешно бълникане - човек става недоволен от себе си. Вътре в човека има три подразделения. В православната църква има също три подразделения, които са измислени от хиляди, хиляди години. Това показва вървежа, развитието на човека. Първото отделение е за оглашените, после - за верующите, и третото - за свещеника, който свещенодейства, разбира начина, по който да се служи на Бога. Попът е учителят. Олтарът е мястото на учителя, който излиза оттам, турва огън и тамян в кадилницата, кади. Ако питате днешните попове защо правят това, защо кадят, те не знаят защо. Аз зная защо. Често и вие правите това, туряте тамян в кадилниците си и тръгнете да гоните дявола. Дяволът с тамян не се гони. Тамянът е само едно дезинфекционно средство. Когато гори тамянът, това показва, че вашето сърце трябва да бъде тъй горещо. Хубави мисли от сърцето ви трябва да излизат и да освежават атмосферата, в която живеете. Ако така кадите, вие добре разбирате символа на тамяна. Туй, което Христос е учил, не се проповядва. Ако Христос дойде в съвременната култура, той ще се чуди на „гениалността" на хората - че от това, което той не е говорил, те са построили много работи, а от това, което е говорил, не са построили нищо. Ако дойде Буда, и той ще се чуди на будистите. Ако дойде Мойсей, и той ще се чуди. Всички учители ако дойдат, ще се чудят на „гениалността" на човечеството, че от нищо е създало нещо, а от нещо нищо не е създало... Някои ще кажат, че това, което днес става, е проповядвал Христос. Че досега никой не се е спрял да обясни стиха, който казва Христос: „Ако думите ми пребъдват във вас и ако вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас и Аз ще ви се изявя". Ако е възможно да се изяви, какъв резултат ще има? Светлина ще имаме, топлина ще имаме, плодове ще имаме! Ако Слънцето грее, ако има съответствие на климата и растенията, ще има плодове! Но ако светлината не се явява, какви ще бъдат резултатите? Ще се яви оскъдност. Коя е причината за това ожесточение? Нима мислите, че днес християнските народи не са културни? Културни са, но те нямат по-добър закон, отколкото някога са имали. В приложение животът не се е изразил. Има нещо, което не е изпълнено, а трябва да се изпълни. Ние трябва да изучаваме Христовото учение като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която стяга и спира напредъка. Формите и нормите трябва да се изменят съобразно нашата възраст също тъй, както се сменят дрехите на малкото дете според растежа му. Това значи да искаме от Господа дух съобразно нашата възраст. Когато дрехите са тесни, те стягат и затова трябва да бъдат разширени. Същият закон важи и за природата. Христос е казал на своите ученици: „Не търсете слава от хората, а от Бога". А знаем, че Христос е дошъл, за да ни покаже истинския смисъл на живота. За да можем да изпълняваме волята Божия на Земята, трябва да разберем основния принцип. Предназначението на човека е да разбере кои именно мисли и желания са съществени и кои могат да се реализират. Защото аз познавам мнозина християни, които проповядват Христовото учение, но като влязат в живота, започват да твърдят, че то е неприложимо. Законът обаче е един и същ - той има милиони приложения и затова не можете да намерите двама с едно мнение и с едно и също разбиране. Основният принцип е прост, но приложението му е трудно. Например как можете да накарате двама души да бъдат в съгласие? Много мъчно. Защото омразата и безверието създават отрицателни мисли, а понеже съвременните хора работят с отрицателни мисли, затова и резултатите не са сполучливи. Христовото учение не е само стремеж към Бога, най-важното в него е приложението. Защо вдигаме ръцете си, като се молим? Вдигането на ръцете ни към Бога означава съединение - като се съединим с Бога, приемаме сила. Дясната ръка се отнася към Божествената Мъдрост, а лявата - към Божествената Любов. Значи при вдигането на ръцете си ние се съединяваме с Неговата Мъдрост и Неговата Любов. Христовото учение в света е учение за повдигане на човешката душа. Ние не трябва да разбираме Христа само като един реформатор. Като реформатор той е направил не само чисто външно преобразование, Христос е внесъл нов принцип в самата тъкан на света, едно ново съзнание. Христос е внесъл братството в света. В този смисъл, именно, Христос се отличава от всички. Християните се отличават с братство. Той казва: „Един е вашият отец, а всички вие сте братя". Християнството поддържа, че има само един баща, а всички други са братя - Бог е техният баща. Всички други неща ще дойдат от само себе си. А днес ние сме турили тия принципи на заден план, на заден план сме турили Бога, на заден план сме турили братството и искаме да получим крайните резултати. Кои са те? Да се поправи светът! Как ще се спаси светът? Светът се нуждае от една възвишена Любов, светът се нуждае от възвишени чувства, светът се нуждае от благородни постъпки! Аз мога да ви държа проповеди като другите проповедници и да ви кажа: „Живейте според Христовите правила!" Според мене, за да ви кажа, че не живеете както трябва, аз трябва да ви покажа как трябва да живеете, да ви покажа един образец. Непременно трябва да ви дам един образец. Всички Учители, които са идвали в света, се отличават единствено по това, че са дали образец на хората как трябва да живеят. Христос се отличава по това, че всичко, каквото имаше, Той го даде, Той даде един образец. Той даде все опитани неща. Той казваше: „Това, на което съм научен, това и на вас говоря". Ако светът би тръгнал по пътя на Христа, най-малко 95 на сто от всичките мъчнотии биха изчезнали. Кои са причините за нашето падение? Сега няма добър човек в света: и онзи, който плаче, и онзи, който се смее, и онзи, който говори добро, и онзи, който говори лошо - всички са под еднакъв знаменател. Като гледат един как е забогатял като търговец на кожи, всички го облажават, без да знаят, че неговото положение се гради върху кожите на хилядите овце, които е одрал. Търговецът казва: „Това е моя стока, спечелил съм си я". Възразявам: ти си квадратен лъжец и крадец, защото си придобил богатството на гърба на животните, като си одрал кожата им. Някой ще каже: „Това е моя къща, съградил съм я с труд, с пот на челото". Отговарям: направил си я на гърба на толкова хора, чиито кожи си одрал. Някой каже: „Това е мое тяло". Да ме простиш, не е твое тяло. Защото, за да се поддържа човешкото тяло, знаете ли колко същества страдат? Колко майки, бащи, братя, сестри са положили живота си за него! Затова вие нямате право да мислите, че това, което имате, е ваше. Според християнството, първото нещо, което трябва да имате предвид, е следното: да признаете, че всичко, което имате, не е ваше, а на Бога. Когато някои говорят против мен, казвам: слушайте, това, което казвам, не е мое, аз не защищавам своя собственост. Този Бог, Когото аз зная, е много добър, но едновременно много строг. Той е толкова добър, че няма по-добър от Него, когато вършиш волята Му, но няма и по-строг от Него, когато не изпълняваме волята Му и вършим зло. В момента, когато кажем, че това тяло е наше, върху нас, върху децата ни, върху всички идва проклятие. Трябва да кажеш: „Господи, благодарим Ти, че си ни турил в туй Твое тяло". Така трябва да мислят всички. Все някой ни пречи, ние се хокаме хамалски и казваме: махни се оттук! Няма какво да се махаме. Аз често казвам, че съм готов да отстъпя, ако съм причина за вашите страдания; но да ви дам тялото си, това няма да направя, то не е нито мое, нито ваше - него ще предам на Господаря му; моя ум, моето сърце ще предам Нему; вие господари на тях не можете да бъдете. Това трябва да знае всеки ученик на окултизма, на теософията, на спиритизма, на мистицизма, на християнството, защото всички тези наименования изразяват една цел, представят онзи Божествен живот, който се проявява. Състоянието на духа е едно, а състоянието на душата - друго; състоянието на ума и на волята е едно, а състоянието на сърцето - друго; то са пет състояния, които се различават помежду си. Воля, сърце, ум, душа, дух са неща нам непознати. Туй, което знаем, то е, че страдаме. Усещаме само известни промеждутъци: понякога мислите ни са ясни, а понякога - тъмни; понякога умът ни се мени, понякога умът ни е ясен, понякога - тъмен; понякога чувствата ни са ясни, а понякога - тъмни; понякога имаме сила, а понякога - нямаме. Казват: имаме душа. Но какво нещо е душата? Туй, което чувстваме, е само проявление на душата. Не само религията, но и науката може да ни спаси. Не мислете, че това е в противоречие с всичко, което съм ви говорил за науката. Ти може да имаш и храна, но с нея ти пак ще умреш. Казва се, че ако човек гладува, ще умре. Смъртта не идва от недояждане, а от преяждане. Всички хора умират, но никой не умира от глад - всички умират все от преяждане. Ето какво разбирам под „преяждане". След като си натоварил каруцата си повече от нейните възможности, като се счупи, тя вече не може да върви. Ти решаваш да не я товариш вече, но колата въобще не върви. Преставаш да ядеш, но след като колата ти вече е натоварена и счупена. Сегашното човечество - както индивидите, така и народите - все се осигуряват. Това е един обществен въпрос. Всички народи мислят, че ще дойде някаква опасност, и осигуряват своето бъдеще. По някой път имат известен разум, но обикновено постъпват безразборно. В известна степен и това е нужно. Но то в никакъв случай не е разрешението за един народ, който урежда своето бъдеще, нито за един човек, който урежда своето бъдеще. Господ не може да премахне страданията, които ние сами сме предизвикали. Той казва: „Нека се върнат към вас!" Туй, което ние сме създали, то се притегля към нас. Туй дете, което си родил, то няма да отиде да живее при другите, то ще дойде при тебе. Ако си го родил добро, то такова ще дойде. Тъй седи животът. Животът, който Бог ни е дал, е един отличен живот. Ако нашият живот не е такъв, то се дължи на ред причини или във физическия свят, или в духовния свят, или в Божествения свят, или пък на нашето неразбиране. Трябва една по-умна философия за съвременния живот, за да се избавим от тези несносни страдания, които идат. Ние сме в преддверието на още по-големи страдания, които вече идват. Вяра трябва! Зима иде и вие казвате: дърва трябват, въглища трябват, двойни прозорци трябват, юргани трябват. Сега, преди да е дошла още зимата, вие си набавете тия работи. Дебели дрехи ви трябват, обуща, въглища ви трябват, дебели чорапи. Но три месеца като минат, и зимата ще се свърши. Тя ще си отиде и тогава ще дойде пролетта. Вие ще излезете навън и ще благодарите на Бога за добрините, които идат. След големите страдания ще дойде царството Божие между хората и тогава всички ще бъдете радостни и весели. Кога ще бъде това? Когато стане. Хората имат два възгледа за света. Според едни, светът е една придобивка и те се стремят да завладеят света. И затова цитират стиха, че Бог е направил света и дал власт на човека да го завладее. Но те са изпуснали предвид по какъв начин може да се завладее земята. След като страда, Христос казва: „Дерзайте, аз победих света!" Там не се казва, че Христос е завладял света, а че е победил света; знаете каква история беше, докато победи света. За да се завладее света, трябва да стане една война още по-страшна от тази, която сега се готви. Не е лесна работа да се завладее светът. За да се победи светът, трябва да дойде един човек съвършен като Христа и без всякакви оръжия да го победи. Биха Го, плюха Го, туриха Го на кръст и най-после Той каза: „Победата е моя". Как можаха тогава да повярват, че този човек ще победи света? Кой би могъл преди две хиляди години да повярва, че Христос ще победи света? Обаче днес вярваме, че светът е почти победен. Светът не е завладян, но е победен. Под думата „завладян свят" разбираме такъв свят, в който да има ред и порядък, в който Любовта да управлява като закон. Едно от големите противоречия при създаването на света е, че се явяват две противоположни течения. Така поне говори окултната наука. Аз ви предупреждавам, че това е наполовина вярно, но го приемете, за да имате възможност да си съставите ваше мнение по въпроса. Някои хора поддържат, че според едното течение светът трябва да се управлява със строгост, със сила, а според другото, че светът трябва да се управлява с мекота. Първата епоха от създаването на света беше епохата на меко управление. Това бяха хората, които живееха в рая. Те управляваха за малко време и после казаха: „Така не може светът да се управлява". Тогава им дадоха един закон, но те не го изпълниха. След съгрешаването на Адам и Ева като видяха, че с мекота не може да се управлява, божествата от невидимия свят дадоха управлението в ръцете на онези, които казват, че с насилие, със строгост трябва да се управлява. И сега целият свят се управлява от хората от втората категория. И тяхното управление е вече към края си. Те направиха много повече и много по-големи погрешки от първите. Трябва да знаете, че в света всички блага и добрини са резултат само на добрите хора. Лошият човек богат не може да стане, той е богат временно, лошият човек учен не може да бъде, лошият човек философ не може да бъде, лошият човек поет не може да бъде - може само временно. Временно има учени, но малцина са ония, чието име надживява всички векове. Вземете името на египетския мъдрец Хермес. И досега изумява неговото учение. Този учен човек е казал такива свещени мисли, че сегашните учени хора едва сега засягат туй, което Хермес е разкрил преди четири хиляди години. Творчески ум е имал. Ние питаме, защо е трябвало да казва неща преди четири хиляди години, след като хората едва днес започват да ги разбират? Египтяните ни най-малко не разбраха тези неща. Учените хора, жреците, ги разбираха, но не бяха в състояние да ги проповядват - и мъдростта свършваше с невежество. Казваха, че боговете екзекутират хората с гърмове. Това е въпрос. Как сега ни поразяват „боговете"? Сега ти теглят един куршум, гръмнат те. Някъде падне бомба. Това не е гръм от Бога, това е гръм от хората - гръм на греха. При Божия гръм има живот; в човешкия гръм има смърт. Когато Бог умъртвява един човек, той го умъртвява, за да го съживи; когато един човек умъртвява друг човек, какво става тогава? Представете си, че някой е заградил един планински извор и е турил надпис, че този извор е негов. Представете си, че той взема по един лев за десет килограма. Като вземеш сто килограма, ще платиш десет лева. Питам: ако господарят го няма там, а аз отида да си наточа вода и си замина, без да оставя нищо, какво престъпление съм направил? Господарят не произвежда водата! Той е заграбил тази вода и няма право да тури никаква ограда - тази вода не може да остане там! Въздухът и водата не познават международни граници, те са общи за всички държави. Дунавът минава навсякъде - минава и през българската държава към Черно море по своя път. Той не признава никакви граници. Могат ли да кажат: „Дунав е наш"? Кой може да тури граница на въздуха и да каже: „Този въздух е наш" - английски ли е, или е френски въздухът? Кой може да тури граница на светлината и да каже: „Тази светлина е българска"? Има неща, които нямат патент. Никой няма право на тях. Международни са те на Земята. Ако земята е българска, то водата е международна, въздухът е международен, светлината е международна, човешката мисъл е международна. Ето, така трябва да се разбира Христовото учение! Съвременната философия седи в това, че всички оценяват само умрелите хора, затова тя е култура на мъртвите. Христа днес оценяват. Хиляди църкви има съградени в Негово име. Всички Му палят свещи и кандила, но каквито престъпления и да се вършат днес, все в Негово име се вършат! Той все мълчи... Затова Христос е добър, идеален, защото никога не протестира. Ако Христос живееше днес на Земята, щеше да влезе в противоречие с онези, които вярват в Него. А сега всички цитират: тъй казал Христос, иначе казал Христос. Да, понеже е умрял. Но какво е мислил този учен човек, какви са били Неговите дълбоки възгледи за живота, те не искат и да знаят. Всички разглеждат повърхностно нещата. Хората казват: „Защо Господ, като е всемогъщ, не оправи света?" Как да го оправи? „Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът; онзи, който краде, да му изсъхне ръката." Ами тогава ние щяхме да имаме един свят само от неми и сакати. Как мислите, щеше ли да ни бъде приятен такъв един свят само от недъгави хора? Господ обаче дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този процес и казва, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга. Тоя процес се състои в следното: силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в доброто обаче процесът е тъкмо обратен - Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват. Може да направите един малък опит във вашия дом, да излезе от вас мисълта вие да управлявате: турете си на ума да станете слуга, да станете слуга зарад Господа. И тогава ще слезете на мястото на Господа. Търсите Господа на небето, но Той не е там; когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас. И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи Господ. Той е най-добрият работник. И тъй, от начина на храненето и от живота, който човек води, може да се определи колко години неговата кола, т.е. неговото тяло ще му се подчинява. Това зависи и от разумността на човека. Който не живее разумно, той е осъден на преждевременно остаряване; когато човек остарее, краката му отслабват и се отказват да му служат. Такъв човек се намира вече в зависимост от другите хора и често става играчка в техните ръце. Според новото учение на човека е определено да живее 120 години и до това време да си служи сам, да не се нуждае от ничия помощ. Човекът на новото учение не трябва да боледува. И като дойде време да замине за онзи свят, той пак трябва да бъде здрав, да не е боледувал. Заминаването на човека за онзи свят трябва да бъде като заминаването му от един град в друг или от една държава в друга. Днес някой заминава за онзи свят, след като е боледувал дълго време, след като са изхарчени за него 20-30 хиляди лева и в края на краищата продължава да смущава близките си и от онзи свят. В такъв случай по-добре е било да не заминава, но да остане да живее още на Земята. Следователно на ония, които мислят да ни смущават от онзи свят, казваме: „По-добре останете на Земята да си поживеете още, че тогава ще ви изпратим на онзи свят. На Земята ще посещавате театри, концерти, балове - каквото пожелаете. Освен това, ще имате хубави къщи, хубави дрехи, от всичко ще бъдете задоволени." Бог е създал света тъкмо за тези хора. Този свят не е създаден за праведните хора, но за грешните, да не смущават праведните, да не пречат на работата им. И наистина, на грешните хора са дадени много блага, да ядат и да пият, да не правят престъпления. Въпреки това, на Земята пак стават престъпления. Това се дължи на недоволството на грешните хора. Праведните, добрите хора на Земята са малко. Ако погледнете с окото на ясновидеца, ще видите каква малка част от хората светят, т.е. изпускат светлина. По-голямата част от хората на Земята са грешници. За да ги задоволи, Бог им е дал безброй блага - ядене, пиене, къщи, ниви, богатство, само да не вършат престъпления. Наистина и това е култура, но култура на грешни хора, която е временна, а не вечна. Без тези блага, без тези удоволствия, животът на Земята щеше да бъде още по-лош, с повече нещастия. При това положение тия хора не могат да се обърнат към Бога. Те трябва да минат през големи страдания, да се пробуди съзнанието им и тогава доброволно да потърсят Бога. Нека всеки се определи към кои спада - към светлите или не. Най-важните книги сега се пишат. Следователно, когато аз ви говоря за познаването на истината, говоря за една книга ненаписана. Вие може да ми цитирате какво нещо е истината, но за истината никой досега не е дал определение. Хората са определили какво нещо е фактът, но фактът, това не е истина. Хората понякога определят вероятните работи като истина. Но вероятните работи са от съвсем друга категория, от съвсем друга област. Всичките хора се спират и казват: „Кажи ми истината". Но човек, който не познава своята храна, всякога ще боледува. Трябва да познаваш храната си, или онази храна, която е необходима за здравословното състояние на тялото ти. Ако ти не познаваш своите приятели, всякога ще се натъкваш на мъчнотии. Ако ти не познаваш майка си и баща си, всякога ще се натъкваш на мъчнотии. Ако познаваш баща си, ти ще бъдеш свободен. Съвременното общество е високо напреднало само в механично отношение, а в духовно то е твърде изостанало. Сегашната култура подготвя пътя на една нова култура. Затова не трябва да се мисли, че този свят е лош. Напротив, по отношение на Бога всичко е добро. Ние трябва да се стремим към усъвършенстване, без да правим компромис между доброто и злото - да бъдем или на страната на доброто, или на страната на злото. Тези два принципа могат да бъдат примирени само от Бога, но как ще стане това, не знаем. Това е велика тайна, за която никой нищо не знае. И тъй, главната мисъл, която трябва да остане в умовете ви, е всеки ден да откривате в себе си по една нова черта, която Бог първоначално още е вложил в душата ви. Не можете пи да откриете такава черта в себе си, вие се лишавате от благата на живота. Щом се докоснем до Библията, разбираме, че тя е една книга, излязла от опитността на вековете, и истините в нея са изкристализирали от тези опитности. Моят възглед е, че Бог съществува във вид на два принципа. Всички души съществуват в Него и притежават известно съзнание и тези души са, които заставят Бога да твори света. Нека дойдем до първоначалното състояние на света, на материята. Няма съмнение, че при това първоначално състояние материята е била съвършено прозрачна, а в такава прозрачна среда нищо не може да се обособи. Следователно Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. За това как е създаден светът, съществуват различни възгледи. Ето какво аз мисля по този въпрос: цялата Божествена енергия се движи по една права линия. Следователно от това движение не може да се получи един и същ резултат, но понеже Бог променя посоката с пречупване линиите на движението под един определен ъгъл, те започват да се кръстосват, възниква едно спираловидно движение на материята, като по този начин се образуват отначало великите светове, а след това по-малките слънца, които постепенно са изгубили своята светлина и са станали като нашата Земя, на която могат да живеят хора. Разбира се, за този процес са били нужни милиарди години, за да се подготви еволюцията на една бъдеща Вселена. Сега нека се върнем към отношенията в света. Всичко в света - огънят, цветята и водата са все предмети на туй училище, наречено свят. В него няма нищо без съдържание. Така, ако сте в състояние да възприемете вибрациите на цветето, вие ще можете да се вслушате в гласа му и ще чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, колкото и ние в нашия свят. Както ние гледаме на цветята, така и напредналите духове гледат на нас. Така е и с мислите, и желанията. Колко от вас са господари на своите мисли и желания? Мнозина ще кажат, че са господари, но щом ги поставят на изпит, сами ще се убедят в противното. Следователно на такъв човек, който не е господар на мислите и желанията си, не може да се даде свобода на действията, защото ще се увлече и ще направи големи пакости. За него ще настъпи това, което се нарича страшен съд. Това се отнася за тия, за които ще настъпи Божествената нощ от 12 милиарда години, докато настане Божественият ден. Това е, от което една душа трябва да се бои. Действията на Бога са разпределени с математическа точност и никога не се повтарят. Ако една душа изостане в развитието си и дочака Божествената нощ, условия за нейната еволюция ще й се дадат отново чак след като тази нощ премине. Духът Елохим, Който е Божий помазаник, е ръководител на българите. Той е ангелът, който е поставен от Господа да води българския народ и цялото славянство. Той е ангелът на Завета, Господ, Комуто българите дължат своето политическо освобождение. Да, българите дължат много на Елохима. И Той ще се яви между славяните, но те няма да Го разпънат както евреите. Ясно е казано, че Господ има много имена. В еврейския език например Той има 34-35 имена. И когато ние призоваваме Христа под името Исус, това означава, че трябва да се научим на търпение. А под сегашното си име, Христос е Син Божи. Други пък запитват кой е правилният начин на молене, къде трябва да се събираме за молитва или за решаване на някои въпроси. Казвам: вижте де се събират птиците! Те правят своите срещи и събрания във въздуха. Съберат се много птици, разменят си някои важни мисли и после се разпръсват. Вие не можете ли като птиците да правите вашите събрания във въздуха? Същият въпрос зададе една жена самарянка на Христа преди две хиляди години. Тя Му каза: „Господине, гледам, че Ти си пророк. Бащите ни в тази гора се поклониха, а вие казвате, че Ерусалим е мястото, дето трябва да се кланяме". Казва й Исус: „Иде часът, когато нито в тази гора, нито в Ерусалим ще се поклоните на Отца. Но иде време, и сега е, когато истинните поклонници ще се поклонят Отцу с Дух и Истина; защото Отец таквиз иска поклонниците си. Бог е Дух и които Му се кланят, с Дух и Истина трябва да Му се кланят." Истинското служене на Бога не е във външната форма, не е във физическото. По отношение служенето на Бога трябва да Му се поклонят с Дух и Истина! Отворете очите си към Бога. Няма същество по-умно, по-добро, по-чувствително, по-отзивчиво от Бога. Никакви ангели, серафими, херувими не могат да се сравняват с Бога. Някой казва: „Че този Господ с мене ли ще се занимава?" Като нямате вяра в Него, вие му причинявате страдания. Знайте, че Господ се занимава и с най-малките същества, и тях чува, та вас ли няма да чуе? А хората на XX век държат очите си затворени и се лишават от Божествената светлина. Ако ние живеем в една изба десетки години, ще има много болести. Аз взимам това не само на физическото поле, но и в духовния свят, където причините са едни и същи. Молиш се на Бога, но не излизаш от избата си. Първото нещо е да отвориш очите си към Бога. Ще кажеш: „Не зная какво е Бог". Това не е важно. Аз може да не зная какви са елементите на Слънцето, но излагам гърба си към него и се ползвам от лъчите му. Човек, колкото и да е лош, ако е тръгнал към Бога, и малко да мисли за Него, е спасен. Знайте, че в това учение, за което ви говоря, човек не погива. Ако изгубите ръцете, краката, очите, ушите си, и тогава няма погиване. Чудното е, че съвременните хора, не всички, но някои от тях, когато е дошло християнството, те са мислили и мислят, че то може да се усвои по един много лесен начин. Не. Принципите на християнството изискват цял един живот, за да се приложат. И не е достатъчно само да се приложи едно учение, но резултатите, които се добиват, трябва да се запазят. Всички говорят за хубавия глас на една певица, която е родена така, има отличен глас, но ако тя не пази своето гърло, ако обича да яде люто, да пие студена вода, да бъде немарлива към гърлото си, мислите ли, че задълго ще запази своя хубав глас? По същия начин и човешкото сърце трябва да се пази. Някои казват, че човешкото сърце било развалено и следователно няма какво да се пази. Когато един човек се обърне към Бога, неговото сърце се обновява. И ние говорим за тези сърца. Искате да вървите из пътя и да прилагате вече. Добре, сърцата ви са обновени. Питам: тия обновени сърца, ще ги изложите ли на тази външна промяна? Пазене трябва! То вече е наука. Само онзи може да служи на Бога, който има Любов към Него. Ще кажете, че се разкайвате, че се молите. Това не може да ви спаси. Години усилена работа се изискват от човека, за да дойде той до дълбоко, вътрешно разкаяние и да започне да работи за Бога. Иначе никакви молитви няма да помогнат. При това положение никой Учител в света не може да ви изкупи. Вие сами трябва да се изкупите, сами трябва да дойдете до разкаяние. Всичко това зависи от вас. Понякога сърцето на човека се смекчава и после отново се втвърдява. Тази мекота не може да подкупи небето. Мекота, която се крепи на материална основа, е временна. Друга мекота на сърцето се изисква от човека - мекота, основа на която е Любовта. Мнозина употребяват напразно името Божие. Две думи кажат и ще споменат това име. Не, Божието име с Свещено и само онзи може да го изговаря, който върши Неговата воля. Дръжте това име дълбоко в душата си, ако искате да се повдигнете. Дръжте името Божие свещено в душата си и всякога си спомняйте за благата, които Бог ви е дал. И в миналото, и в настоящето вие сте поставени при условия да познаете великата Любов към вас и да Му благодарите. Здраве, сила, богатство, щастие - Той всичко ви е дал. На вас остава само да благодарите, да учите и да славите Бога. И в богатство, и в сиромашия, и в здраве, и в болест, и в щастие, и в нещастие. Той всякога е бдял над вас и ви е утешавал с думите: „Идете да работите, Аз съм с вас!" Бог не желае да загине нито едно от Неговите чеда. Обаче който не изпълнява волята Му, той ще страда, не поради желанието на Бога, но понеже нарушава основния закон на живота - законът на Любовта. Който изпълнява волята Божия, той ще реализира благородните желания и копнежи на душата си и ще се повдигне. Той ще представлява желязо, нагорещено до хиляда градуса. В тази температура ще изгорят всички недоразумения, нещастия, болести. Само при това положение човек ще изпита дълбоко в душата си вътрешен мир и спокойствие. Той ще разбира страданията на хората, ще им помага, ще им посочва пътя, който води към необятния свят на великата Божия Любов. „Всичко, което поискате в Мое Име, Аз ще го направя." Може ли Земята или Слънцето да пропаднат, когато законът владее? Те ще съществуват дотогава, докогато Той държи юздите в ръцете си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато той държи нейните съдбини в ръцете си? Не! Както всеки свят се създава за целта си - да се насели и да даде място на живота да се развива, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда, за да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея. Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието съзнание. Както душите се въплътяват в световете, така и Бог се въплътява в душите и проявява Своя Дух. Няма причина, която би могла да ви застави да се плашите или боите от някого. Вие не сте длъжни никому, освен на Бога. Всичко, което сте придобили и което притежавате, е Негов дар. Следователно гледайте да го употребявате за добро както за себе си, така и за другите. А Бог, Който живее във вас, ще ви научи на всичко, което е най-добро и най-правилно. Той ще ви покаже Своя път и начина, по който да проумявате делата Му. Вътрешните смущения в душата ви са предвестник, че времето на обновлението ви е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си започне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, това вече е признак, че е дошло времето за неговото освобождение - още малко и ще се чуе радостният му глас вън, в широкия свят. Така и вашата душа вече не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Но за да се предаде реалност на живота ви, трябва да влезете в съюз с Бога и всецяло да му се отдадете. И тогава вечната Любов може да роди нещо ново за вас. Ето в това преддверие на Божия дом ви очаква това, което желаете. Бог ви чака на небето и ви призовава в Своето общение. Да, лицето на Господа е повече от всичко видимо. Слушайте този вътрешен глас. Господ има да стори нещо за вас. Ръката му се простира и Той ви извежда веднъж завинаги от това място и ви отвежда там, където Той желае. Дните на робството вече са преминали. Пред вас лежи обетованата земя, в която вие влизате. Сам Господ ви въвежда там и Той ще бъде винаги с вас и вие няма да бъдете никога лишавани от Неговото присъствие. Стойте сега и слушайте какво Бог ще ви говори. Стойте и четете това, което ще пише. В това, което ще чуете, и в това, което ще прочетете, е животът. Но блаженството ще придобиете в това, което ще видите. И така, първата стъпка е слизането, втората е, която сега минаваме, а третата стъпка е Любовта. Тези три стъпки в християнството съответстват на седем стъпки. Първата стъпка е пътят към обръщането, което значи да се измени посоката на движението. Втората стъпка е покаянието, или преглеждането на стари сметки, т.е. да си признае човек, че е поел известно задължение, което трябва да се изпълни. Третата стъпка е спасението, т.е. придобиване здраве на душата. Четвъртата стъпка е възраждането, петата стъпка е новораждането от Дух и вода. Всички, които са родени в Христа, вече не грешат, защото у този, който притежава новия зародиш, тъканите са се изменили. У вас може да се роди мисълта: „А ние от кои сме?" Но това да не ви плаши, защото щом у някого има стремеж, това показва, че той върви напред. Шестата стъпка е посвещението. В сферата на това състояние се намират така наречените Holiness people (хора кротки и смирени, разпръснати из американските църкви, за които може да се каже, че в духовно отношение те са тяхното украшение). Седмата стъпка, това вече е възкресението. Като премине човек тези седем стъпки, той вече е готов за Небето. Сега, тези седем стъпки се делят на 49 други стъпки, т.е. всяка от тях се разделя по на седем стъпки. Така че има седем пъти по седем, 49 стъпки, по които трябва да се възкачите, за да възлезете при Бога. Виждате, че числото 49 е съставено от числата 4 и 9; събрани заедно те дават числото 13, което показва цялото развитие на човечеството. Но за да се изминат тези 49 стъпки, нужни са милиарди години. В първите четири от тези седем стъпки на християнството човек еволюира, страда, а в другите три се възражда, т.е. в четирите човек страда, а в трите си почива. Има и други стъпки за четирите полета. И те са 28 стъпки - за всяко поле по 7. Те също извеждат до Бога, но изискват милиарди години, докато се стигне до Него. Има хора, които не знаят да ядат. Една свиня като си тури муцуната в коритото, не я вдига вече. Това е най-лошото ядене. Ти като глътнеш една хапка, ще благодариш на Бога; после втора хапка, пак ще сдъвчеш и ще благодариш и т.н. А пък сега като ядеш, ти плющят ушите. Това бързане предизвиква болест. Яденето е дадено като метод за възпитание. Понеже Бог е скрит в житото и ти като благодариш, Бог ще се отвори и ще ти даде благословение. Бог е в хляба. Ти постоянно молиш Христа да дойде да го видиш. А като дойде Христос в хляба, ти гледаш как по-бързо да се отървеш от него, остатъка изхвърляш. Там, където Христос идва, хората го отхвърлят, а там, където Христос го няма, хората го търсят. Христос никога няма да дойде там, където хората го търсят. Казано е: „Аз съм живият хляб и който го яде, ще има живот в себе си". Ще държите тази мисъл в ума си ден, два, три, месец и тогава тя ще израсне в тебе, този хляб ще се разраства в теб. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, няма да имате живот в себе си". Значи, това е живото дърво, от което като ядеш, ще оздравееш. Като приемеш от неговите мисли, ти се посвещаваш, като възприемаш от неговите чувства, ти се облагородяваш, ставаш силен, като знаеш как Той постъпва и като постъпваш като Него. Да придобиеш вяра, това е постижимо. Да усилиш вярата си, и това е постижимо. Искате да станете набожни. Това е най-опасната работа. Няма по-опасно желание за човека от това, да стане набожен - все едно е да отидеш на Слънцето, да опиташ температурата му и да се върнеш на Земята с нови придобивки. В сравнение със Слънцето, Земята е много користолюбива. Върнеш ли се отново на Земята, ще започнеш другояче да мислиш, преврат ще стане в тебе. Има три пътя, които можете да следвате - пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и пътят на Истината. Това е Тесният път на Живота. Христос казва: „Малцина са, които ходят в тесния път". Обаче всички могат да ходят в пътя на Любовта. Ако не можете да ходите в пътя на Мъдростта, влезте в пътя на Любовта. Ако не можете да влезете в този път, влезте в пътя на Истината. Значи, пътят на Любовта, Мъдростта и Истината, това са трите пътя, по които трябва да вървите. Не се сърдете, че някой не върви в пътя, по който вие вървите. Вървете напред. Резултатът и на трите пътя е един и същ; има разлика само в извивките, които всеки път прави. Това е учил Христос, когато е бил на Земята; това учи и сега. Ако не можете да разберете земните работи, как ще разберете небесните? Ако не разбирате лесното, как ще разберете мъчното? Съвременните хора се нуждаят от нови разбирания, които създават нови отношения, ново верую. Днес всички казват, че вярват в Бога. Каква вяра е тази, която не прави никакви жертви? Някой казва, че е готов да се хвърли от канара само да докаже, че вярата му в Бога е силна. Лесно се говори, но всичко, което се говори, не може да се изпълни. От човека се иска разумна, а не безразсъдна вяра. Когато Сатаната изкушаваше Христа, той Го накара да се хвърли от храма да види дали наистина ангели ще го поемат, да не счупи крака си в камък, според казаното в Писанието. Христос не се поддаде на изкушението и отговори: „Махни се оттук, не изкушавай Господа!" Ако е въпрос да опитваме Господа, нека пръв се хвърли онзи, който изкушава другите. Разумен трябва да бъде човек. Да се хвърли човек от канара за Господа, това е вътрешен процес. При известен случай човек може да падне от канара и да остане неповреден. Това се постига чрез изменение тежестта на тялото. То се дължи на физически закони, които хората още не познават. Следователно всяка постъпка трябва да бъде разумна. Ако е за придобиване на някаква опитност, има смисъл човек да се хвърли от канара. Но ако при това хвърляне се убие, той изкушава Господа. Такова хвърляне е неразумно, в него няма никакъв смисъл. Всички трябва да се научите да се самоконтролирате. Вие нямате самообладание. За един християнин самообладанието е едно необходимо качество, защото без него той нищо не може да направи. Човек, който не се владее, е разбита къща - разнебитен мозък, разстроен организъм. Самообладанието е качество на душата; то е признак на една висша интелигентност, с която сме свързани с твърда и непоколебима вяра. Когато сме в пълно съгласие с Бога, тогава сме и в пълно самообладание. Но когато се засягаме, значи, че сме честолюбиви. Честолюбието е отрицателна черта. Самообладанието е едно много важно качество, което трудно се придобива. Човек, който има самообладание, е тих и спокоен, не се сърди никому, от всяко страдание извлича поука и вече знае как да постъпи следващия път. Нашето самообладание се поставя на изпитание с мъчнотиите в света. Аз наблюдавам София, как в първите дни на всеки месец хората са бодри и весели, защото са си получили заплатите, но към средата на месеца те вече са унили, загрижени и улиците са празни. Новото учение изисква от всички да имате един център, на който да разчитате - висшето Божествено съзнание, което винаги е будно. Ако обичате Бога както трябва, то всички ония души, свързани с Него, ще ви се притичват на помощ в трудни моменти на живота ви и ще задоволяват нуждите ви. Християните казват, че преди две хиляди години Христос пролял кръвта си за човечеството. Наистина, проля се Христовата кръв и отиде в земята. Ако хората се бяха присадили с кръвта на Христа, светът щеше да бъде друг. Питате, ще дойде ли Христос втори път на Земята. Ще дойте, но чрез живото Слово. Вярно ли е това? Ако обичаш Христа, вярно е. Ако си свободен, вярно е. Ще кажете, че и вие имате опитности от духовния свят. Дръжте опитностите си, те ще ви ползват. Казвам: има изключителни опитности, които се случват само веднъж в живота на всеки човек. Само веднъж можеш да видиш Христа. Казано е в Писанието: „Които чуят гласа Ми, ще оживеят". Тоя глас е като слънчевия лъч - това е отличителното му качество. И растението като чуе тоя глас, изниква, нагоре расте. Когато човек чуе тоя глас, светла мисъл прониква в съзнанието му и благородно, Божествено чувство в сърцето му. Казвате: „Дано дойде Христос, да Го видим, да оправи света". Представи си, че Христос е дошъл, но ти си сляп, не Го виждаш; ти си глух, не Го чуваш; обонянието ти е притъпено, нищо не възприемаш от външния свят; езикът ти е болен, не можеш да ядеш; краката ти са слаби, не можеш да ходиш; ръцете ти са болни, не можеш да работиш. При това положение каква полза ще имаш, че Христос е дошъл? Христос е дошъл, но не можеш да учиш. Мнозина запитват: „Коя религия е права?" Това не ме интересува. В даден случай аз се интересувам от въздуха, който има отношение към мене, към който и аз имам отношение. Интересува ме светлината, която има отношение към мене, към която и аз имам отношение. И вие се интересувате от светлината, която се интересува от вас; от топлината, която се интересува от вас; от силата, която се интересува от вас. Не се интересувайте от далечни, отвлечени неща за вас. Коя религия е права - оставете тия работи! Религиите нека живеят за себе си. Отива един свещеник, с китка босилек в ръка, в един дом да ръси. Домакинът му казва: „Дядо попе, не искам мене да ръсиш; детето ми е болно, него поръси. Нали носиш здраве, поръси детето ми да оздравее. Колкото искаш, толкова ще ти платя." И на вас казвам: като тръгнете със своята босилекова китка да ръсите, търсете болни хора, на тях да помагате. Като оздравеят, те сами ще ви намерят. Няма човек в света, на когото да направите добро, да не се отплати. Всички хора имат благородни черти. Всички души се отплащат за доброто, което им е направено. Нека това ви насърчава. Да мислим добре за ония, за които Бог мисли добре. Бог, Който живее в нас, мисли добре за всички. Да поддържаме Неговата мисъл в нас. Да поддържаме Неговата светлина в нас. Да поддържаме Неговата топлина в нас. Да поддържаме Неговата сила в нас. Това е реалното, това е новото верую. „Каква ще бъде новата религия?" Любовта. Обич към Любовта, от която животът произтича; обич към Мъдростта, от която знанието иде; обич към Истината, от която свободата иде. Що е Истина? Истината е свят на безсмъртие. Любовта е свят на безсмъртие. Мъдростта е свят на безсмъртие. Това е блажен свят, в който няма смърт. Щом влезем в обикновения живот, там има възможност за проява на смъртта. Божественият живот не носи смърт, но човешкият живот, в който не са спазени великите закони, носи смърт. Смъртта винаги ограбва човека. Христос, Който беше много богат, всичко раздаде - обраха му и последното, което имаше. Казвате: „Да дойде Христос втори път на Земята". Христос не иска да дойде втори път между хората да Го оберат. Като оберат човека веднъж, няма смисъл втори път да го обират. За да слезе Христос на Земята, трябва да имаме Любов. Ако не сме готови да любим Христа, да Го виждаме във всеки брат, във всяка сестра, във всяко дете, как ще дойде Той? Христос пострада веднъж. Защо? Не Го обичаха хората. Кървава пот потече от Него. Всички хора страдаме, носим дял от страданията на Христа. Целият свят днес пролива своята кръв. Милиони хора умират. Милиони килограми кръв е пролята. Да не съжаляваме за това. То е неизбежно. Всичката пролята кръв е събрана, капка от нея не отива напразно. Тя ще се употреби. Казано е в Писанието: „Съблазните неизбежно ще дойдат, но горко на оногова, чрез когото дойдат". Кръвта е пролята, но горко на ония, които станаха причина да се пролее. Аз държа за оная кръв, която изтича преждевременно. Докато не се свърши работата, кръвта трябва да е на мястото си. Казвам: пазете вашата кръв да свърши работата си добре. Пазете вашите хубави мисли, да свършат работата си добре. Пазете вашите чувства и постъпки, да свършат оная благородна работа, за която сте дошли на Земята. Пред вас ще се отвори един велик свят, да влезете в него. Той е светът на децата. Всички имате тая възможност. Ако не станете като децата да минете през Божествената сила, вие нямате истинско разбиране. Ползвайте се от Божествената сила. Всички имате нужда от нея. „Да намерим Христос!" Какво представлява Христос? В най-широк смисъл Христос е онзи принцип в света, който отхранва нещата, който развива техния живот, развива тяхната интелигентност, пази равновесието. И когато ние правим престъпления, с това нарушаваме Божественото равновесие, защото се връщаме отново там, откъдето идем. Как да намерим Христос? Ами че какво представлява онзи тих шепот, който често долавяте? Това е Христос. Той често ви шепне, но вие не го слушате. Когато Христос ви заговори, вие ще усетите това във вашия нервен възел отдясно на сърцето. Шепотът му идва отвътре, от вашата душа. Но има и друга проява, която действа над вас. Ако чувствате, че налягането иде откъм слепите очи, това означава, че то иде от нисшата сфера, а не от духовната. Божественият глас идва у вас от горната част на главата, от центъра на носа и от нервния център при сърцето. Сега от всички се изисква вътрешно разбиране на нещата. Ако не разберете истината отвътре, всички ще фалирате. Истината е капитал, който трябва да се използва. Малцина са мислили по този въпрос. И до днес още виждаме, че хората очакват всички неща отвън. Като не дойдат тия неща, те се разочароват. След възкресението на Христа последователите му очакваха втори път да дойде Той на Земята, но те го очакваха отвън. И днес още очакват Христа да дойде отвън някъде. Религиозните се запитват помежду си за начина, по който го очакват. Ще кажете, че като се е родил веднъж, трябва да се роди и втори път. Щом се е родил на Земята, хората трябваше да го приемат. Понеже не го приеха навремето, в бъдеще Христос ще дойде само тогава, когато всички хора отворят сърцата си и го приемат отвътре, а не отвън. Отварянето сърцата на хората и приемането на Христа означава идването му на Земята. Не го ли приемат по този начин, ще дойдат бури, земетресения, циклони, сиромашия, глад, болести, кризи и т.н. Докога ще продължават тези неща? Докато хората напуснат стария живот - живот на външните вярвания. Исус е дошъл и работи; и когато Светлината идва, тя идва постепенно, тихо, без шум. Той няма да дойде като гръмотевица, както някои Го очакват. И това може да стане, но там не е Исус. Когато пророк Илия отишъл в пустинята и се предал на пост и молитва и когато дошла буря и огън, а Илия закрил очите си, Бог не е бил в бурята и огъня, а в тихия глас, който говорел. Господ не е във вашите страдания, във вашата сила, във вашите знания. Къде е? В Любовта. Ако любите, Той е във вас. Не любите ли, няма Го. И вие трябва да любите, туй е законът. Ние не любим, а чакаме хората да ни любят. То значи да седим пред печка и да чакаме да ни донесе друг дърва да се стоплим. Не, ние сами трябва да имаме туй гориво, което да използват и други. Ние, които следваме Исуса, Който ни е дал достатъчно сили, трябва най-сетне да Го пуснем да влезе в нас. Сега аз ви оставям този Човек. Ще Го приемете ли, или разпнете, ще Го пуснете ли, или ще кажете - „не Го искаме" - този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете - „пуснете Го, Той е наш Господ", вие сте разрешили въпроса и ще дойде благословението. И тогаз ще се изпълнят думите на Писанието: „Аз и Отец Мой ще дойдем и ще направим жилище във вас". Тогаз Светлината ще бъде в нас и ние всинца ще се примирим. Божественото учение седи в следното: да оставим Бога да работи в нашето съзнание и Бог да ни остави да работим в Него. Някой пита в какво седи новото учение? Бог да работи в мене и аз да работя в Него. Как ще разберете това? Само след като го опитате. Вие не можете да определите какво е Новото учение, докато не го опитате. Някой казва: „Аз съм направил опит". Колко опити, само един ли? В Божественото учение опитът е непреривен, без прекъсване. Божественото се проявява непреривно. Христовото учение е проявление на Бога, а всички добри хора, Учители и светци са клончетата на това голямо дърво. Всеки трябва да изпълни своята функция и да направи онова, което трябва. Ако останете верни на вашето призвание, ще дойде ден, вие ще се индивидуализирате духовно. Духът ще дойде у вас и ще се въплъти както в Христа. Можем да кажем, че ние фактически се храним от Христовата плът. Той даде живота си за нашето спасение, жертва се за нас, само да можем да се повдигнем. И като разберем живота, от придобитото да можем да помогнем с нашия живот на другите. И тъй, ще ви изтъкна разликата между Божественото и човешкото. Божественото се проявява и за вечно остава; човешкото се проявява и за ден остава. Това, което у нас е непреривно и вечно, то е Божествено; това, което е кратковременно, то е човешко. Щастие, радост, които скоро изчезват, са човешки; щастие, радост, които никога не изчезват, са Божествени. Доброта, която се проявява и изчезва, е човешка; доброта, която се проявява и не изчезва, е Божествена. Любов, която скоро се явява и изгаря, е човешка; Любов, която се проявява и не изчезва, е Божествена. Знание, което не може да разреши мъчнотиите на вашия живот, е човешко; знание, което във всички мъчни моменти на живота ви разрешава всички въпроси, е Божествено. Божественото живее вечно, в него няма прекъсване. То е великото, което работи в душите. Само чрез Божественото може да се постигнат всички ваши идеали и стремежи. Когато Соломон е казал тези думи, аз разбирам, че в сърцето му е нямало Любов. Това е един зов, едно мъчение, една тъга на душата. Той казва: „Всичко имам. Всичко, което пожелах на Земята, придобих. И цар бях, и богатства имах, и жени имах, и робини имах, ядох и пих, изучавах природата и нейните закони, и знания имах, но великото, което търсех, което исках да придобия за своята душа, не можах да намеря. Суета на суетите, всичко е суета!" При това забележете, Соломон беше посветен, беше адепт. Той принадлежеше към школата на есеите, отдето придоби своите знания, но за неговото падение му дадоха добър урок. Той беше учен, знаеше за идването на Христа. В Еклезиаста той казва: „Прави каквото щеш, но знай, че един ден ще даваш отговор за всичко". В осма глава на притчите Соломон казва: „Веселих се и наслаждението ми беше със синовете човешки". Той разбра Любовта. И като казва: „Суета на суетите, всичко е суета", той съзнава, че е изгубил нещо, което Бог му е дал. Той изгуби синовете Божии, след което се зае да изправя живота си. Соломон беше ученик, един от служителите на Христа. Когато Христос слезе на земята, и Соломон беше там. Той търсеше Любовта. Христос казва: „Аз и Отец ми сме едно. Отец е Великата Любов." Павел казва: „Бог е Любов". Следователно, когато казваме, че Христос е с нас, ние разбираме Божията Любов. Когато се оплакваме от живота, разбираме, че Божията Любов не е с нас. Любовта не е нещо физическо, което може да се изгуби. Когато казвате, че сте изгубили Любовта си, с това се подразбира, че връзката между вас и Любовта е прекъсната. Тази връзка отново може да се направи, да се възстанови, но само чрез правата мисъл. Ето защо, за да почне дейността на човека, той непременно трябва да се ограничи, да се стесни. Щом дойде дейността в живота, ще дойдат скърбите, страданията и противоречията. Скърбите и страданията в живота са резултат от човешкото неразбиране на нещата. Казвам: ние, съвременните хора, трябва да бъдем проводници на Божията мисъл! Ако само четем Библията и я тълкуваме физически, ще намерим хубави неща в нея, но ще бъдем обикновени хора. Дори ако имате всичкото знание на Соломон, ще бъдете обикновени хора и в края на краищата ще кажете като него: „Суета на суетите, всичко е суета!" Някои религиозни, духовни хора пък казват: „Ние можем да влезем в Божествения свят, без да минем пътя на Соломон". Не, за да влезете в Божествения свят, трябва непременно да минете пътя на Соломон, да придобиете знанията на света и тогава ще имате известно предимство. Към това вече придобито знание трябва да турите подквасата на новия живот. Тази подкваса ще бъде Божествената Любов, която ще извади от тези знания всичко съществено и необходимо за новия живот. И тогава то ще се употреби за благото на нашите ближни. Истинската дума, която определя понятието „Любов", днес е забравена. Всички хора търсят тази дума, искат да си я спомнят, да я намерят. Щом си я спомнят, щом я намерят, с това заедно те ще намерят ключа на живота. Всички кабалисти навремето още, както и днес, търсят този ключ. Защо? Защото само този ключ е в състояние да оправи обърканото кълбо. Животът на съвременните хора е това объркано кълбо. Достатъчно е един възел от него да се развърже, за да почне по-нататък да се оправят обърканите конци. Този ключ ще развърже първия възел, който хората от хиляди години насам се мъчат да развържат. Свещена е думата на Любовта! Тя не може да се произнася. Досега и аз не съм произнесъл тази дума. Даже Христос не си е позволил да я произнесе пред хората. Когато е трябвало да произнесе тази дума, Той винаги се е уединявал и заемал особено положение, особена поза. Един ден, когато дойдете до по-високо съзнание, и вие ще произнасяте тази дума. Засега достатъчно е да знаете, че съществува такава свещена дума, която някога сте знаели, но впоследствие сте я забравили. Работете върху себе си, за да си я спомните. Поставете си за задача да мислите върху тази дума като свещена, велика дума, която болни оздравява, невежи просвещава, мъртви възкресява. Магическа сила крие Любовта в себе си! Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Тя трансформира отрицателните сили в положителни; тя повдига човека от Земята към небето; тя може всичко да направи. За Любовта всичко е възможно. Казано е в Писанието: „В последния ден ще чуя гласа ти". Този глас е гласът на Божията Любов. Който чуе този глас, той ще оживее. Днес всички хора очакват този глас, тази свещена дума. Само тази дума е в състояние да подмлади човека, да го възкреси, т.е. да го въведе от смърт в живот. Кажете ми вие какво е философското разрешаване на сърцето? Е, казват, при обичта имало някакви вибрации на сърцето. Добре, тези вибрации ти опитал ли си ги, виждал пи си ги? Къде са инструментите, с които си ги опитал? Колко трептения прави сърцето ти при тази обич? Ама тази дума „обич" имала съдържание. Хубаво, къде е нейното съдържание? Аз не виждам никакво съдържание. Това са символи, с които ние си служим. В дадения случай, когато аз произнасям думата „обич", тя за мене има толкова съдържание, колкото е определено в моето съзнание. Тази дума се произнася безгласно. Гледам, някой беден човек зъзне пред мене. Аз веднага произнеса в себе си думата „обич" и му дам дрехи, обуща, шапка. Това значи обич. Някой пита: „Обичаш ли ме?" Аз няма да отговоря, но ще направя нещата. В духовния свят е престъпление да кажеш нещо, което не си направил. Ти ще направиш нещата и тогава ще говориш за тях. Съмнението е един червей, от който много учени и богослови са разядени, покосени, отслабнали духом и пропаднали. Трябва да се освободите от съмнението, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но ще способства да загубите и камъка в нея. Когато се освободите от съмнението, ще знаете, че сте се освободили от един от най-опасните си противници. Щом се премахне съмнението, най-напред вярата ви ще се усили. Без него вярата у хората постоянно расте и укрепва в душите им. А зародишът на вярата е у вас. Казвам: на всинца ви трябва абсолютна, положителна вяра! Колкото трудно да ви се вижда това учение, кажете: „Всички ние можем да разберем и приложим Божественото учение". „Ама слаба ни е вярата." Ни помен от това! Не е слаба вярата ви. „Трябва ли да напуснем света, за да служим на Бога?" Не, в света ще живеете. Кой дето е, там ще разреши задачата си. „С какви методи?" С методите на Божественото учение. Всички знаете какво са допринесли старите методи на миналото. Хората на миналото и в гори са живели, и в манастири са служили, и в църкви са се кланяли на Бога, но задачите им и до днес не са разрешени. Сега остава да се приложи служене по вътрешна свобода. Нека всеки се вслуша дълбоко в себе си, дето ще намери истинските начини на служене. По този начин човек сам ще се освободи. Пробуди ли се Божественото в човека, само то ще бъде в състояние да го освободи. Да бъдем Христови ученици, това е един вътрешен процес. Хлябът означава Христовото учение, а виното - неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с него. Житното зърно, това именно е Христос. И ако днес това житно зърно е толкова много в употреба - означава, че целият свят се храни с Христа. Житното зърно е Неговото тяло. Веществото на житното зърно - това са соковете, манната, с която ангелите са се хранили. Житното зърно е символът, емблемата на Христос. И във всички плодове, които имаме пред нас, се олицетворява Христос в своята чистота. Когато един ден вие разберете вярата, тя ще се превърне в истина, а истината ще се превърне в знание. Затова трябва да се държите за въжето. Вярата е едно въже, тя е една Божествена ръка. През тези времена, всред бурните вълни, дръжте се за вярата. Ние трябва да бъдем избавени. Сега всички вие сте призвани на тази велика трапеза на света. Този Господ на Любовта ви е призвал, каквото и да е вашето положение, каквото и да е вашето верую. Той днес ви вика да минете, да вземете една крачка нагоре; не като българи, не като евангелисти, не като православни, не като католици, не като мохамедани, но като разумни същества, като братя, които сте родени от един и същ Баща и в жилите ви тече една и съща кръв. Една и съща кръв тече в жилите на всички хора. Схванем ли ние този факт, това е Новото учение, така трябва да се реформира религията. Ако бъдещата религия не схване този велик закон, тя е осъдена в сто години отгоре да й пишат „Бог да я прости". Аз казвам една велика истина. Това трябва да знае духовенството и да тури на църквата си надписа „Бог е Любов и всички ние ще се жертваме за Любовта". И всички владици, свещеници, майки, учители, съдии трябва да напишат този закон. Това трябва да бъде общият принцип - Любовта. И като се срещнем всички, да се познаем, че сме братя. Тогава ще имаме други знания, друга наука и тези прегради, които са днес между нас, ще изчезнат. И ще започне един нов живот, който ще внесе мир и радост: мир - вътре в умовете, радост - вътре в сърцата, и сила - в човешката воля. Знаете ли колко векове са нужни да се изправят грешките на хората? Някога у вас се явява желание за отмъщение; вие си казвате: „Ще му смачкам главата, ще го туря под краката си. Да познае кой съм аз!" Не, вдълбочете се в себе си и си кажете: „Този дух, който е дошъл в мен, е демонски дух. Ще го хвана и ще му кажа да мълчи. Вън от моето светилище! Забранявам ти да петниш Божия образ!" Казваш на някого: „Не мога да мисля добре за теб". Съжалявам те. Щом не можеш да мислиш добре за ближния си, и за Бога не можеш да мислиш добре. Тогава как можеш да любиш Бога? Аз искам да бъдете абсолютно свободни. Подразбирам: свободни в своите възгледи, в своите вярвания, чувства, мисли и действия. Представете си, че вие сте живели във времето, когато Христос е бил на Земята, и хората около Него са ви убеждавали, че Той именно е Христос, очакваният месия. Други пък ви убеждават в противното. В душата ви се явява спор, вие търсите Христа, смущавате се. Казвам: вярвайте на своето вътрешно верую, на своето дълбоко убеждение. Не търсете Христа тук или там, Той е вътре във вас, във вашата душа. Само свободният човек може да намери Бога и да има едно мнение за Него. Аз, като ви видя, и вие, като ме видите, трябва да имаме само едно мнение един за друг. Защо? Защото Бог живее и в двамата. Разсъждавате ли така, ще кажете: „Този брат е отличен, защото Бог работи в него. Този Учител е отличен, защото Бог работи чрез него." Щом сме носители на Божественото, ще имаме сърце чисто, ум светъл, душа обширна и дух мощен. Това само Бог във вас може да направи. Аз мога да направя когото и да е от вас какъвто искам: син, зелен, червен - мога да му дам каквато краска искам. Ами когато някой стане или съдия, или правник, или учител, или професор, или какъв и да е, по какво се различават те? По нищо. Това е само една боя, един етикет, който като се смъкне, нищо не остава от него. Следователно, когато започнете да разрешавате истински въпросите, вие ще снемете всички етикети. Вие ще се поставите в онова първоначално състояние, в което се намира вашият дух, вашата душа и вашето сърце. Вие ще отстраните всички онези отношения, които съществуват между хората и вас. Те са лъжливи. Немислимо е хората да се възлюбят според законите на Земята. Любовта е качество на Бога. Тя съществува само в Божествения свят. Значи, хората могат да се възлюбят само като души. Когато обикнете някой човек като душа, вие няма да обръщате никакво внимание на неговите слабости и грешки, както майката не обръща внимание на грешките на своето дете. Ако успеете да постигнете това нещо, вие сте разрешили една от важните задачи в живота си. Вие сте дошли вече до положението да изпълните волята Божия. Ще кажете, че не сте се още наживели. Според мене, вие ще живеете истински само след като решите в себе си да изпълнявате волята Божия. Само при това положение в домовете ви ще настане радост и веселие; децата ще ви обичат, ангелите ще ви се радват. Само при това положение вие ще бъдете здрави, богати и щастливи и каквото намислите да направите, ще успеете. Да изпълнявате волята Божия - това е идеалът на всяка душа. Не изпълнявате ли волята Божия, вие ще дълбаете кладенец с игла. Знаете ли колко хиляди години се изискват, за да издълбаете един кладенец с игла? Обаче, който върши волята Божия, който люби Бога, достатъчно е да махне един път с ръка и да види пред себе си издълбан кладенец. Казвате: „Ние трябва да се обичаме!" Добре е това, но трябва да знаете, че Любовта не прави разлика между хората. Тя иска всички да бъдат изправни помежду си. Каква Любов е тази, която прави разлика между хората? Ще поканите гости в дома си и на най-важния от тях ще дадете първо място: ще поставите пред него хубава чиния, сребърни вилица, лъжица и нож; ще му сипете най-мазното, ще напълните чинията му догоре и т.н. Щом дойде ред до другите, ще сложите пред тях прости чинии, прости лъжици и вилици; след това ще им сипете от дъното на тенджерите, по-постно, по-малко и след всичко това ще говорите за Любов. Всички хора в едно общество трябва да бъдат еднакво задоволени. На Божествената трапеза е сложено в изобилие и за малки, и за големи. Бог никого не пренебрегва. Ако е въпрос за пренебрегване, това се дължи на хората. Само хората се пренебрегват помежду си. „Освети ги чрез Твоята истина." Първото нещо, което трябва да научите от проповедите на Христа, е смирението. То е майка на истинското, положителното знание. Гордостта е майка на временното, преходното знание. Може да имаш много знания, но ако си горделив, ще бъдеш в положението на един от заблудените братя на Черната ложа. Спазвате ли Божествените закони, и от най-малките да сте, вие ще се повдигнете. Ако искате небето да се заинтересува от вас и да ви благослови, вие трябва да бъдете смирени във висок смисъл на думата, а не в обикновения смисъл, както ви е проповядвано. Смирението е красив ангел, велик дух. Който го е видял, веднага го е възлюбил. В смирението се зараждат всички Божествени добродетели, за които копнеят човешкият дух и душа. Ангелът на смирението е жив. Той носи в себе си милосърдието - дете на Любовта, най-малката дъщеря на Бога. Любовта живее между девствените духове и обещава светли бъднини на цялото човечество, както и на ония, които я търсят. Ако искате Христос във вас да бъде безсмъртен и силен, за да ви помогне, трябва да дадете път на Любовта в душата си. Това значи да поставите Христа на най-високото място в душата си, да осветите Името Му в сърцето си. Някои мислят, че са близо до Христа. Близо до Христа може да бъде само малкият, т.е. онзи, който е научил изкуството да се смалява. Казвате, че искате да бъдете като Христа, но същевременно искате да заповядвате. За да бъдете като Христа и близо до Него, трябва да научите закона на безкористното служене, да мислите право. На омразата да отговаряте с Любов, на злото - с добро. И тогава не е важно на кого служиш - на Ивана или Драгана; ще служиш на Бога. Имената са важни дотолкова, доколкото отговарят на своето съдържание. Името Христос не е единично, но колективно. Той е като въздуха и светлината. Всеки има право да се ползва от тях. Разсъждавайте разумно, философски и не се заблуждавайте от външната форма на нещата, нито от външните думи. Търсете вътрешното съдържание на думите. Вие сте християни, вярвате в Христа; питам ви: колцина от вас имате преживявания, по които да познавате Христа не както е бил на Земята, но както е сега? А тази опитност е необходима и към нея вие трябва да се стремите. А за да я добиете, трябва в душата си да имате дълбоко смирение. Защо ви е необходимо смирението? Христос казва: „Елате при мене, защото аз съм кротък и смирен по сърце". Какво разбирате под думите „кротост" и „смирение"? Кротък и смирен човек не се подразбира, че трябва да стане мост на всички. Не. Кроткият и смиреният човек не е най-слабият, той е най-силният човек, който зло не прави, и най-умният, който никога не допуща лоши мисли. Много от вас съзнавате, че правите грешки, и ви става тъжно, но за да ги избегнете, две качества са необходими за сърцето ви - кротост и смирение. А те се придобиват при най-големите изпитания и мъчнотии в живота, а не при охолен живот. Те не се добиват в търговски дюкяни, нито в училища, нито в църкви. Ще ме запитате: тогава где се придобиват? Ще ви отговоря с едно сравнение. Ако желязото ви запита где може да добие светлина и топлина, как ще му отговорите? В огнището, за която цел е потребно духало и ковач. Сега направлявам мислите ви към този закон, да измените вашия поглед върху нещата. Де се намира това огнище в човека? В сърцето. Не говорете за желанията си и не страдайте за това, което не сте постигнали; използвайте знанието, което иде чрез очите ви, и мислете какво трябва да правите всеки ден. Кажете си: „Днес трябва да бъда кротък и смирен заради Онзи, Който ми е дал живот". Ако не сте готови да бъдете кротки и смирени заради Господа и Го безпокоите, вашият ангел ще ви напусне. Ако майката и бащата се безпокоят за нищо и никакво, близките им един след друг ще напуснат Земята. Страшно е да остане човек сам на Земята без близки и приятели, като сухо дърво, без листа, клончета и цветове. Колкото повече се безпокои, толкова по-долу слиза той и губи всичко, което му е дадено. За да не става това, приемете Христовото бреме, което води към кротост и смирение. Само така ще се повдигнете и облагородите. Да вземете игото на Христа, това значи да приемете знанието на своя Учител в себе си. Който не е кротък и смирен, не може да придобие Любовта. Най-мъчното изкуство е да любиш. Дето е Любовта, там е Духът. Учете се да любите не само хората, но и най-малките мушици, буболечици. И в тях се крият условия за бъдещото им развитие. Когато станат кротки и смирени, хората ще се отнасят добре с животните и растенията, няма да секат горите безразборно. В дървото виждам великолепен палат за съществата, които живеят в него. В кристала също виждам палат за съществото, което живее там. Следователно нямате право да вземате без позволение живота на дървото. За всичко трябва да се допитваме до господаря на къщата. Какво правят съвременните хора? Те разполагат с живота на низшите същества като със своя собственост, но в края на краищата скъпо плащат. Дали признават това, или не, не е важно. Ще възразите, че Господ е създал всичко за човека. Какво представя човекът? Част от целокупното човечество. Следователно като част той е длъжен да иска позволение за всичко, което му е нужно, от Онзи, Който е господар на цялото. Това изисква Христовото учение. Това изисква новата религия - религията на работата, на живота и на Любовта. Днес от всички хора се изисква молитва. Защо е нужна молитвата? Понеже те се намират на границата на един несигурен свят, където всеки момент стават промени в реда и порядъка. Идват дни на скърби и страдания, за които Писанието казва, че Слънцето, звездите и Луната ще потъмнеят. Това означава, че всички религиозни схващания, всички религиозни вярвания ще изгубят смисъла си; светската власт ще се помрачи, ще изгуби своята сила. Ето защо окултните ученици трябва да работят върху себе си, да се облекат в броня, в шлем, да издържат на тази вълна на страдания и изпитания, през която ще мине цялото човечество. Тази броня не е нищо друго, освен Любовта. Когато хората минат през тази вълна, те ще се оправят. Оправянето подразбира събличане старите дрехи на хората и обличането им в нови, в светли дрехи - дрехи на законност, на нов ред и порядък, на нов живот, на нова свобода. Това подразбира настъпване на нова епоха. Не се страхувайте от времената, които идват, но знайте, че само Любовта е в сила да победи злото. Всяко живо същество - трева, дърво, цвете, животно - е израз на някаква идея, скрита в него. И човек е израз на една Божествена идея. Като дойде на Земята, Бог ще потърси първо човека, да види доколко той е реализирал идеята, която е вложил в него. Той ще се почуди, като види колко се е изопачил човекът, колко е изопачил Божествената идея, вложена в душата му. Бог ще каже на човека: „Ти нямаш право да залагаш тялото си и душата си. Те не са твоя собственост. Тялото ти е храм Божи и ти нямаш право да го петниш." Колко мъже и жени са изхвърлени днес на боклука като остатъците на агънцата и прасенцата, а отгоре им турят кръст и пишат: „Бог да ги прости! Да ги помене в царството си!" Бог ще помене покойния, но ще помене и онзи, който е станал причина за разрушаване на къщата му - неговото тяло. Аз пък ще кажа: Господи, помени в царството си всички мъже и жени, старци и деца, свещеници и проповедници, учители и ученици, търговци и занаятчии и ги научи да живеят правилно, да не рушат къщите на своите ближни, да не отнемат живота на всичко живо по лицето на Земята. Това значи да вземете Христовото иго на себе си и да станете кротки и смирени. Християнството е една дълбоко мистична школа и ако вие бяхте чисти, както аз разбирам, биха ви се дали доказателствата, които търсите. Те са наистина тъй потребни за живота, както плодовете са потребни за дърветата. Съществуват обаче определени условия, при които тези знания се дават. Господ никога не е отговорил нито на една моя молитва, докато не изпълня всички условия, изисквани от мен. Бог е чисто и възвишено Същество и всяка наша нечиста мисъл го отдалечава от нас. Затова се казва: „Докога ще ви търпя?" Това са ниските и нечисти егоистични помисли, които карат човека да мисли само за себе си. И като излезете в света, вие виждате същото. Как ще докажете на света, че сте чисти? Светът няма да ви разбере и затова е необходимо той да влезе в съгласие, в хармония с духовния живот, с невидимите същества, които са винаги над нас. Ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите как те действат. Един ескимос знае как да се справя със студа. Но ако дойде в топлите места със своите дебели дрехи, как ще се справи? В него ще се зароди желание да се освободи от дрехите. Тогава онзи стих, който тълкуват в Писанието: „Да се отрече човек от себе си", значи, от своите мечи кожи в топлите страни. Щом си дошъл в топлите места, ще се отречеш от своите мечи кожи и ще облечеш дрехи от платно, леки. Дебелата дреха може да е била 15-20 кила, като идеш в топлите места, ще останеш само с 1-2 килограма. Какво ще стане? Мечата кожа ще иде при мечките. Вълната ще иде при овцете. Като се откажеш от себе си, всяко нещо, което си заробил, то ще иде при своите си, ще се радва. Като се отречеш от себе си, ще изпратиш всички слуги да идат при баща си и майка си, ще им дадеш отпуск, а ти ще служиш сам на себе си. Да дадеш свобода на своя ум. Вие го ангажирате само за вас да мисли. Умът и за себе си трябва да мисли. Какво значи умът да мисли за себе си? По този начин, по който сега мислите, въпросите не могат да се разрешат. Нищо няма да притежаваш напълно. При сегашните условия на живота ще бъдеш един наемател. Всички съвременни християни сте именно в тази последна стадия. Вие знаете, че Христос е благ, четирите заповеди на Мойсей сте изпълнили, но като дойде последната, че трябва да ликвидирате, спирате се и казвате: „Мога ли да раздам всичкото си имане, мога ли да бъда толкова серсемин, че да ми се смеят хората?" Затова от всички се изисква едно будно съзнание, едно правилно разбиране на тази вътрешна философия на живота. Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме със своите наследствени черти, мислим за баща си, за майка си, за дядо си, за баба си, какви въпроси са разрешили, но точно за себе си не мислим. Когато дойде да разрешаваме нещо за себе си, ние минаваме бегло, не се спираме върху своя дух, върху своята душа, върху своя ум и върху своето сърце. И като даже се спрем, ние се спираме върху това, което обществото изисква. Ние сме толкова повърхностни! Всички онези разисквания ние можем да оставим за после. Ние благодарим на философите за всички философски системи, с които са ни занимавали досега, но ние разрешаваме сега един важен въпрос. Кой въпрос? Въпросът на този, младия момък. На Земята момата лесно решава въпроса. Тя пита: „Ще ме вземеш ли?" Момъкът пита: „Ще дойдеш ли след мене?" Момата очаква, но момъкът казва, че не се решава - и си наведе главата. Господ сега ви запитва: „Ще дадеш ли всичко?" И чака за отговор. Ако си наведеш главата, нищо няма да дадеш. Ако разрешиш въпроса правилно, главата ще си държиш нагоре. Вярно е, че пълните класове все надолу гледат, но и счупените класове все надолу гледат. Има ли грях в това, ако празният клас, който е бил първо пълен, след като се изпразни, се вдигне нагоре? Той казва: „Аз бях богат, раздадох всичко на сиромасите, и сега мога да си вирна главата нагоре". Какво означава вирването на главата? Това значи: „Господи, аз давам всичко на Твое разположение и съм готов да изпълня Твоята воля". И тъй, от всинца ви се изисква онази вътрешна абсолютна готовност. Тази готовност да се следва или не Христа е по една вътрешна свобода. Никой не може да ви насили. Кажете ли: „Какво трябва да направя, за да наследя вечния живот?" - веднага в съзнанието ви ще изпъкне отговорът: „Иди продай всичкото си имане на бедните, ела и ме последвай!" Този въпрос у нас ние бихме го разрешили много лесно. Как? Ако имаш една жена, която много обичаш, и Господ ти каже тъй: „Иди продай всичкото си имане и парите дай на жена си, а след това ела и ме последвай", какво ще каже жена ти? Ако направиш така, тя ще те вземе за светия. Ако постъпиш с приятеля си така, и той ще те вземе също за много добър човек. Но ако Господ ти каже да продадеш имането си и парите да раздадеш на онези, с които връзките ти са съвсем други, как би разрешил въпроса? Господ ще ти каже тъй: „За да видиш колко те обичат жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, иди продай всичкото си имане и раздай парите на сиромасите!" Ако жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти одобрят твоята постъпка, знай, че всички те обичат, но ако въстанат против тебе, знай, че не те обичат и че с тебе не могат да разрешат никакъв въпрос. Например Христос никъде не казва, че трябва да сме бедни. А това, което говори за камилата и иглените уши, с това не иска да каже, че богат не може да влезе в царството Божие, а че богатият трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в царството Божие. Приемете Христа в себе си, приемете великия Брат на човечеството. Приемете Го като единствен добър човек, като единствен, Който има Любовта, Който има Мъдростта, Който има Истината в себе си. Приемете Го като единствено същество, от което произтича всичко добро. Това е Бог. Ние сме лъчи от Бога, Който се проявява в нас. Като знаете това, не се стремете да бъдете добри. Бог е добър, а вие дайте възможност на това добро да се прояви във вас. Щом си лъч от Бога, ти ще мислиш за Него, за царството Божие. Следователно можеш да бъдеш като Бога, но не по-горе от Него. Никой не може да надрасне Бога. Той е безграничен, безпределен, безконечен. Той е непостижим в своите пътища. Когато се казва, че трябва да мислим добре, това значи да се свържем с онзи възвишен, чист свят, където всички същества разбират и изпълняват волята Божия. Когато се казва, че трябва да правим добро, нямам предвид правене на добро, както всеки човек го разбира, но както Бог изисква. Всеки трябва да прави доброто според Божия закон. Не е добро онова, което се прави пред хората, те да кажат, че този човек е добър. То е все едно с чужда пита помен да правиш. Всеки трябва да изразява онова, което Бог е вложил в него и да знае, че това добро не е негово, но Божие. Тогава човек не прави доброто, но Бог в него. Който мисли другояче, той сам ще се натъкне на известно противоречие в себе си. Днес лекарят отива при някой болен, дава му някакви лекарства и казва: „Плати сега!" Като оздравее болният, лекарят казва: „Аз излекувах този болен". Казвам: който вярва, че сам лекува хората, той има право да взима пари. Обаче който знае, че Бог лекува чрез него, той няма право да взима пари. Ако бих имал време, бих ви изтълкувал защо Христос е говорил с притчи. Това представлява един определен метод, определен начин да предаде Своето учение на света. Понеже в Неговото време хората не бяха готови за Учението Му, Той даде на света тези образи, за да може то да се запази за нашето време. Ако Христос дойде сега, той няма да се занимава с тези образи. Той ще говори други неща. Онези, които преди две хиляди години не са го разбрали, трябва да го разберат. Тогавашното учение на Христа е основа на сегашното, което Той ще изнесе пред света, и затова именно тези форми, които са негово дело, ще претърпят известни промени: кръвоносните съдове, дихателната система, всички клетки ще претърпят изменение. Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията. Религията е наука за формата. Когато говорим за физическото поле, ние се намираме в областта на науката за формата на туй поле. Еволюцията в човека и в природата представлява едно видоизменение на тези форми. Следователно, когато истината се проявява на физическото поле, тя се проявява именно в изменение на формата. И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на истината, доколкото тя я въплътява, толкова тя е по-силна. Сега аз изнасям един принцип. Когато искате да се явите пред лицето на Бога, бъдете готови да извършите всичко заради Него. В това седи изпълнението на волята Божия. Ако днес още не сте готови да скъсате вашите изпълнителни листове заради Господа, Любовта ви е слаба. Ако сте готови да скъсате вашите записи, вашите изпълнителни листове, и аз съм готов да скъсам моите записи срещу вас. Ако вие не сте готови, и аз не съм готов. Щом вие не сте готови да скъсате записите на вашите стари идеи, да се освободите от страха за утрешния ден, и аз няма да скъсам моите полици. Щом скъсате старите си записи, животът ви ще се нареди добре. Че ако днес, когато сте пред Божието лице, не сте готови за подвизи, утре ли ще бъдете готови? Когато беше на кръста, Христос скъса всички полици, всички изпълнителни листове на своите длъжници и каза: „Господи, прости им! Те не съзнават какво правят." Ако не беше простил на своите длъжници, Христос не би могъл да се яви пред Господа, не би могъл да влезе в царството Божие. Величието на Христа седи в жеста на благородството, което той прояви на кръста още. Закован с гвоздеи на ръцете и на краката, той каза: „Господи, прости им!" Ще кажете, че проповедта ми днес е хубава. Не е въпрос за хубавата проповед. Важно е каквото се проповядва, да се прилага. Къде е силата и Любовта на християните, които се намират пред лицето на Бога и не могат да скъсат своите стари записи и да кажат: „Господи, прости им!" След всичко това те ще отидат при някой праведен човек и ще искат да се моли за тях. Не, не е позволено да се молите за човек, който не е готов да скъса своите стари записи. Свещено трябва да бъде името Божие за вас. Произнесете ли това име, бъдете готови на всички жертви. В двете прочетени глави - от Йеремия 9 гл., от Йоана 18 гл., виждате двама души, които са претърпели големи разочарования. Йеремия е човекът от Стария завет, голям патриот. Той плаче за народа си, като същевременно предава Словото Божие. Той казва какво ще дойде върху неговия народ, какво го очаква. Това, което пророкът е говорил навремето си, се отнася и до сегашната епоха. Исус е вторият човек, Който е претърпял големи разочарования. Йоан говори за него: „Той дойде в света, донесе истината на човечеството, но освен че не Го приеха, Той беше изложен на ударите на римските войници". Те му казаха: „Ние не се нуждаем от такъв човек". Значи каквото Йеремия предсказваше на израилския народ, сбъдна се. И каквото Исус проповядваше на евреите, изпълни се. Той им каза: „От нине няма да ме видите, докато не кажете: „Благословен Онзи, Който иде в името Господне!" Две хиляди години вече как евреите носят последствията на своята грешка. Ще кажете може би, че евреите са били големи грешници, понеже не познали Христа и са го разпнали. Кой човек и до днес още не разпъва Христа? Млади и стари, учени и прости и до днес разпъват Христа. Често хората постъпват като Петра: вадят нож и защитават истината. Истината с нож не се защитава. При това Петър не насочи ножа си срещу някой от главните, от военачалниците, а удари с ножа си един от войниците и отсече ухото му. Каква война е тази, в която хората отрязват ушите си, главите си, ръцете и краката си? Христос каза на Петра: „Тури ножа в ножницата си! Който нож вади, от нож умира." Действително, с един нож или с много ножове, война не става. Не е война това да осакатиш човека. При това, когато Петър скри ножа в ножницата си, три пъти се отрече от Христа. Днес всички хора знаят да воюват с оръжие, но с Любовта не могат да воюват. С новото оръжие - Любовта, никой още не може да воюва. С езика всички мушкате наляво-надясно и на този ухото ще отрежете, на онзи - носа, ръката, крака. Кажат ли ви да млъкнете, вие туряте ножа в ножницата си и удряте на бяг. И Христос казваше на евреите: „Вие трябва да напуснете баща си и майка си, да се отречете от своя живот и тогава да тръгнете след Мене". Това значи: вие трябва да напуснете стария живо г и тогава да тръгнете след Мене. Това значи: вие трябва да напуснете стария живот и да заживеете по нов, Божествен начин. За да дойдете до това положение, трябва да се измени старият път на разбиране, коренно трябва да се измени цялата философска мисъл на човечеството. Христос каза, че мъжът трябва да напусне жена си; жената да напусне мъжа си; синът да напусне майка си; дъщерята да напусне баща си; слугата да напусне господаря си; богатият да се откаже от имота си; съдията да напусне службата си, а професорът - своята кариера. Какво по-голямо противоречие от това да напуснеш всичко, да се откажеш от себе си и да тръгнеш след Христа? Представете си, че някои разберат тия истини в буквален смисъл. Какво ще направят те? Всеки ще вдигне на гърба си по един дървен кръст и ще тръгне за някъде. Накъде ще тръгне и той сам не знае. Много герои от войната носят по един или по два кръста за храброст. Много християни носят кръстове по вратовете си. Какво ще допринесат тия кръстове на съвременните хора? Ще надигнат кръстовете си и ще замязат на работници, които носят кръстове на гърба си, но не знаят в коя посока да тръгнат. Христос е казал: „Вдигни кръста си и ела ме последвай!" Обаче с тези думи Той разбирал съвсем друга истина. Под думата „кръст" Христос разбирал друго нещо. Кръстът е символ на търпение. Който съзнателно носи своя кръст, той гледа спокойно, с търпение на всичко това, което става в света. Христос не отказа да дойде и втори път на Земята. Той видя къде е погрешката, поради което не може да се живее на този свят, и затова каза на учениците си, че ще отиде да им приготви жилище на небето и ще дойде втори път тук на Земята, за да ги вземе. Но като дойде Христос втори път на Земята, цялата ще я запали. Защо? За да се изгладят, за да изчезнат всички възпоменания от разпъването му на дървения кръст. За този акт днес свидетелстват страданията на цялото човечество, а всички тези страдания трябва да изчезнат, да не остане никакъв спомен от тях. Цялата стара култура ще изгори и ще се създаде нова култура с нови образи. Като дойдат тези нови образи, няма да остане и помен нито от страданията на Христа, нито от тия на човечеството. Казано е: „Камък върху камък няма да остане". Това е вярно не само в буквален смисъл, но и в преносен. Всички схващания на хората за живота, за отношенията между бащи и синове, между майки и дъщери, между слуги и господари, между верующи и безверници - всичко, което историята е записала от памтивека досега, ще бъде пометено, ще бъде издухано от вятъра, както прахът се издухва от улиците. Аз наричам този живот живот на безлюбие. Хората се раждат без Любов и умират без Любов, страдат без Любов и се радват без Любов, развиват се без Любов, учат без Любов, живеят без Любов. Това е трагичното и драматичното в живота. Вие се измъчвате от това и казвате: „Защо Господ не е направил света другояче?" Казвам: има един свят, какъвто вие търсите. Той е създаден отдавна, Бог живее и царува в него. Този свят е светът на Любовта. И за него е казано: „Всеки, който дойде при мен, няма да бъде изпъден. Ще му отворя вратата, той ще влезе и ще намери храна." Казано е: „Отивам да ви приготвя място и когато се върна, ще ви взема". Значи Христос ни извежда от подсъзнанието в съзнанието, от обикновеното съзнание в истинското. На вас ви е нужно това, което беше нужно на учениците, а именно, да знаете къде е отишъл Христос - същото, което искаше Тома, който имаше положително отношение. Сега настъпва една епоха - най-важната в историята на човечеството - и ние не трябва да загубим един от най-добрите случаи, които ни се предоставят. И като си отидете, ще ви съдят, ще прегледат сметките ви и когато те се изравнят, тогава ще се види сметката на света - светът ще бъде съден и на този съд ще присъствате и вие. Когато дойдат трудностите, те ще разкрият какви сме ние. Само трудностите могат безпогрешно да посочат изпълнителя на волята Божия. При преодоляването на трудностите вие често усещате у вас тази сила, която ви крепи, а именно тя е Христос, това е Духът Христов, който ни обединява с всички наши братя. Ние често се връщаме назад като блудния син, в чест на когото заклаха теле. Знаете ли кое е това теле? Това е нашата душа, която чака завръщането ни. „Ще напусна нивата си." Не, нивата си не трябва да напускаш. Друг казва: „Аз ще оставя ралото и мотиката си". Питам: духовно рало и духовна мотика приготви ли си? „Ама аз искам да стана поет." Духовно перо приготви ли си? „Аз искам да стана проповедник." Ти знаеш ли духовния език, с който трябва да говориш на хората? От тази гледна точка вие трябва да разбирате думите, които Христос казваше на своите ученици: „Ако не се отречете от себе си, от майка си, от баща си и не вдигнете кръста си, и не тръгнете след мен, не можете да се наречете мои ученици". Как мислите, ако Христос не се отрече от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света, и не вдигна кръста си, може ли да бъде образец за нас? „Тури кръста на гърба си и ме последвай" - каза Христос. Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. То значи да туриш на гърба си и доброто, и злото, и да ги носиш. Кого да последваш? Христа, т.е. Любовта. Когато отидеш да слушаш Христа, ти ще бъдеш такъв юнак, че ще вдигнеш на гърба си и злото, и доброто, и ще можеш да ги носиш. Злото и доброто са в постоянна борба помежду си, понеже не могат да разрешат великата задача на живота. Ако ти чакаш да спре борбата, трябва да знаеш, че тази борба няма край. Ти ще им кажеш: „Понеже вие дълго ще се борите, аз ще ви вдигна и ще ви нося на гърба си". Там долу хората вдигат шум, състезават се. Ти ще си кажеш: „И вас няма да чакам да утихнете". Не може да отидете при Христа, ако не вдигнете своя кръст, защото и злото обича Бога. То представлява, както и доброто - разумни същества, само че съществата на доброто вървят в правия път, а тия на злото са се отклонили от него. И едните имат Любов към Бога, и другите имат Любов към Бога. Щом всички сили се стремят към Бога, в света не съществуват противоречия. Те съществуват само като творчески акт. Ако в живота ви има само едно желание, което не сте опитали - не съжалявайте. То е най-последно - като Адамовото дърво. Не пожелавайте плодовете му. Хранете се с плодовете от Дървото на живота и ще се изцерите. Това Дърво е Христос. Имайте неговото сърце, желайте неговия ум. Да бъде у вас Христовият Дух. И разбирайте онова, което Той има да ви каже, защото ще бъде написано във вашите сърца. Там, където Бог ще го напише с ръката си и където вие сами ще го четете. Защото Божият закон е да се пазят всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което той върши. Тя е книга, в която се вписват неговите дела заедно с неговите слова. Да не ви дотяга, когато Господ работи в душата ви. Ако той не се уморява да поправя сърцето ви, то поне имайте търпение да не го безпокоите и смущавате в работата му, която върши за вас. И му съдействайте за по-бързото й привършване. Ако ви кажа, че е време вече да се отворят очите ви - те са отворени. Изисква се да се махне само едно малко було, но на мнозина от вас това ще причини голям страх. Като влезете в духовния живот, в новия живот, както аз го наричам, неизбежно ще срещнете на пътя си едно огледало, в което ще видите и красивото, и грозното в себе си, и веднага ще се уплашите. Затова е нужно човек да бъде подготвен, иначе в него ще се яви скръб, че не е достоен за този път. В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготвителен път, където ще видите друго огледало, а после, след като ви приготвят, ще се натъкнете на страшното огледало. Светът никога не е чувствал такава нужда от Любов, каквато сега чувства. Такива страдания, такова падение, такъв мрак съществува днес в света! Сега се изискват силни души, силни ученици, които не само да говорят за Любовта, а и да я изявяват и прилагат в света, които да подкрепят тези души. Знаете ли колко хора пъшкат, плачат, страдат в своите домове, без да има кой да им каже поне една утешителна, една насърчителна дума? Господ ви казва: „Намерете тези души и им помогнете!" Те ходят в църкви, палят свещи, молят се и не могат да се утешат. Учат се - не могат да се утешат. Пари имат - не могат да се утешат. Те казват: „Господи, изпрати някого да ни даде светлина, да ни упъти в този свят!" Казвате: „Напи са учени хора!" Колко учени, колко видни хора има в Европа, които са писали научни книги, но обикалят из църквите, палят свещи, четат Библията, търсят с голямо усърдие Великата истина. И вие трябва да имате това усърдие да търсите великата Истина! Светът може да се вълнува, бурите на живота може да ви обезпокояват и да ви се струва като че ли корабът, на който пътувате, ще потъне. Помнете: този кораб не потъва. В света могат да станат много промени, много изменения, но Отец, който ръководи всичко това, остава всякога един и същ. Мир на вашите души! Аз ще ви дам този мир, който светът не може да ви даде. Когато завършите вашето поприще на Земята, Отец сам ще обърше всяка сълза от очите ви и ще ви даде всяка радост и веселие.

ХРАНИ Единственото същество, на което еволюцията не е спряна, това е човекът. Всички други живи същества са спрени в своята еволюция, в своя растеж. Всеки човек, който се спре в своята еволюция, остава в една незавършена форма и се върти като в един омагьосан кръг. За да не се въртите повече в този кръг, непременно трябва да промените начина на хранене, дори цяло едно общество ще трябва да направи опит да проучи с каква храна точно да се храни, за да прогресира. Писанието казва: ще дойде ден, когато страданието ще си замине от света, сълзите ще изчезнат, ще остане нещо положително на мястото на страданията. Но докато дойде този ден, ние трябва да се подготвим за новата епоха. Какви ще бъдат разбиранията на новото човечество? Днес казваме: който има пари - да ги държи в своята кесия. Според новото учение всеки човек сам ще си оре нивата, сам ще я сее - и което ти сам ще сееш - от него ще ядеш. Не само това. Питате: „Дали ще взимаме тогава от чуждия хляб?" Не, сам ще насееш нивата си, сам ще я ожънеш, сам ще я овършееш - и каквото изкараш, ако ти остане нещо, може да го дадеш. То ще бъде като един подарък от това, което ти си изработил. Сега ядем чужд хляб. Земеделецът казва: „Не може да я бъде тази работа, аз по 12 часа ора земята и да давам хляба почти даром на ония търтеи!" И ти, като ядеш този хляб, се ограничаваш. После ще го мелят други, брашно от боб, от това, от онова ще турят и ще го продават за хляб. Питам: при такова ядене какво може да очаквате? Само недоволство! Който го мели - недоволен е; който го пече - недоволен е; и онзи, който го продава - пак е недоволен. Хлябът, който ядем ние, от единия до другия край е опетнен. Казвам: има някои претенции, които са престъпни. В бъдеще хлебарите трябва да бъдат светии - нищо повече. Човекът, който меси хляба на Земята, трябва да бъде светия, да е живял двадесет години в пустинята, да е чист в мислите си - като меси и работи този хляб, да каже: „Господи, здраве да дадеш на този, който го яде". А днес хлебарите като го месят, гледат да изкарат от тебе колкото се може повече. Някой път, като ми донесат гевреци, аз дам на моята котка като на специалист и проверявам. Ако тя яде - и аз го ям; ако тя не го яде - и аз не го ям. Чудно нещо: много пъти й давам - гладна е, а не яде. Мнозина се питат какъв е смисълът на живота. Някои казват, че смисълът на живота се крие в яденето. Ако това е така, научил ли е човек какво съдържание и какъв смисъл има всяка храна? Някой изяде една ябълка, без да си отговори какви елементи съдържа тя, отде е дошла, под влиянието на коя планета се намира и т.н. Това трябва да се изучава всяка година, понеже миналогодишните ябълки не приличат на тазгодишните нито по състав, нито по влияние на планетите. Това днес не ви интересува, защото не можете да го използвате. Днес съзнанието ви се приготвя, за да можете в бъдеще да се ползвате от храната, която употребявате. Всеки плод крие в себе си лечебна сила, която трябва да се използва. Това, което считаме добро за възрастния, не е добро за новороденото дете. Например твърдата храна за новороденото дете е зло, а за възрастния - добро. Млякото е добро за малкото дете, а зло за възрастния. Ако възрастният се храни дълго време с мляко, ще осакати храносмилателната си система. Храната на човека определя степента на неговото съзнание. Каквато храна употребява, такова е неговото съзнание и неговия морал. Съвременните хора страдат от храна, която е престояла по шишета и консервени кутии. Консервираната и остаряла храна е бич за човечеството. Стари храни и брашна, стар фасул и прочее. Старите идеи, старите желания и чувства произвеждат същите резултати. Сегашното консервиране на храните представлява отлагане на утайки, които причиняват различни болести. Здравословна храна е онази, от която човек дълго време изпитва радост и разположение. Ако след ядене изпитва тяжест и неразположение, това показва, че храната не е хигиенична. Същото се отнася и до жилището. Само онова жилище е хигиенично, в което човек през целия ден изпитва радост. Ако човек не може да си подбере нужната храна, образува се натрупване, а красотата е мускулна тъкан, в която мускулите са хубаво съчетани, с голяма пластичност, с израз, с лице, по което може да се чете. Красиво лице е това, по което Бог пише, а грозно - по което човек пише и задрасква. Медът е потребен на едни хора, за други - не. Едни хора обичат круши, други - череши. Всеки има свой определен вкус за храните и нещата и приема такава храна, каквато организмът желае. Всеки човек води такъв живот, за какъвто органически и духовно е нагоден. Трептенията на една храна трябва да са нагласени, да са в хармония с трептенията на моя организъм, че като ям, да стане едно пълно удовлетворяване, да има радост и здраве и през целия си живот да обичам тази храна. Между храната и мен да има обич. В човека е книгата за храните, с които трябва да се храни. Всякога яж това, което най-много обичаш. Каква полза ще имаш от едно растение, което е торено с човешки извержения? Ако приемам чиста храна, ако приемам чист въздух, чисти желания и чисти мисли в себе си - веднага ще имам добър външен резултат. Така че трябва да бъдем много внимателни. Да кажем, ще купувате хляб. Даже ти, който си много вярващ, спри се пред една фурна и се попитай: „Да взема ли един хляб оттук, или не?" Ако ти каже нещо: „Не вземай" - не вземай! Спри се пред друга фурна и кажи: „Да взема един хляб или не?" Ще кажеш: „Нямам време". Като дойдеш до десетата фурна, нещо ти каже: „Вземи от този фурнаджия". Вземи хляба, тури го в торбата и тръгни за вкъщи. В света има една особена хигиена. Сега хората се учат да постят. Не е въпрос да пости човек, а трябва да се научи правилно да яде. Аз бих превел думите Христови: „За постенето трябва правилно да ядем.." Постене значи да се откажеш от онази храна, която носи отрова в себе си и да намериш храната, която носи живот. Понеже праната е различно складирана в разните видове храни, едни от тях се отразяват благоприятно, а други неблагоприятно върху човешкия организъм. Оттам идва разположението или неразположението на човека. Храните са светлина, складирана в различните органи по различен начин. За да е здрав човек, трябва да употребява такива храни, които да съответстват на неговия организъм. Всеки трябва да намери храната, която ще му действа най-добре. Овцата сама избира храната, която трябва да яде. Човек прелиства хиляди томове, за да намери указание каква храна му е подходяща. Природата е вложила в човека вътрешен инстинкт за разпознаване, коя храна ще е най-добра за него. Нетърпелив ли си - ще поемаш храна, която съдържа метали - в малко количество, разбира се. Ще вземеш малко храна, която съдържа киселини, ще ядеш и храни, които образуват основи, за да се образува едно съединение - сол, да станеш по-търпелив, ще правиш ред опити, докато стигнеш до тези храни, които ще са най-добри за тебе. Ученият знае кои храни са полезни за него. Някой яде само сладкиши и сладки работи, но това е крайност. Друг пък не яде сладко - това също е крайност. Сладките храни правят човека мек, основа има повече. Киселите храни правят човека активен, но трябва да се образува между сладките и киселите сол, равновесие да има. Лютивите храни правят човека буен, решителен, смел, енергичен, гневлив. Важно е да мине храната в твоята мисъл и чувство. Ако ти след като ядеш не усещаш, че енергиите на влязлата храна не са изменили твоята мисъл, не са изменили твоите чувства, ти още нямаш основа. Иска ли някой да бъде хладнокръвен, да яде риба. Ако искаш да затлъстееш, яж повече масло, да развиеш мускулите - яж месо, да имаш ясен поглед - яж повече тестени работи, да имаш хубав тен - яж грах. Първата храна на човека е плодната. Останалите храни - месо, риба, това са резултат на човешки тълкувания и човешкия морал. Едни хигиенисти препоръчват вегетарианската храна, други - месната, но понякога вегетарианската храна от известни масла се разваля толкова много, че е в състояние да разстрои дори повече от месната. За да се избягнат тия разстройства, човек трябва да се добере до онази храна, която природата е определила специално за него. Относно избора на храната природата е вложила в човека вътрешен инстинкт за разпознаване. И ако човек се върне към своето първично състояние на чистота, ще дойде до това да различава коя храна е добра и определена за него. Ако сте месоядни, яжте предните части на едно животно, а не задните. В задните части са поставени членовете на нечистотата. Първата причина за аномалиите в живота се дължи на онази неестествена храна, която туряте в стомаха си. Бог е направил човека да се храни с плодове, а вие ядете месо. Месната храна е внесла такива отрови във вашия организъм, че той днес представлява сбор от нечистотии. Ако бяхте имали обоняние непокварено, вие бихте бягали далеч един от друг - такъв смрад се носи от ония, които ядат месо. Ако някой боледува, то първото условие, за да се промени, е да промени храната си. Плодната храна, както и месната, съдържат в себе си различни елементи, които предизвикват две различни състояния, които в далечното бъдеще на нашия живот ще произведат два различни резултата. Месната храна е нечиста и с тази нечиста храна човек морално и интелектуално не може да се повдигне. Някой ще каже: „Виж вълка и лисицата колко са умни". А слонът? Нито тигърът, нито лисицата, нито вълкът могат да се сравнят с интелигентността на слона. Всички вълци да се съберат на едно място, не могат да имат ума на един слон. А слонът се храни с растителна храна, с ориз - най-хубавата храна. Според мене човек трябва да се храни с най-чиста храна. В месото има нечистотии, които остават в него. Ти, като ядеш бульон, той на какво ти прилича? Ти, като ядеш тази месна храна, децата ти ще бъдат ли умни? Не. Съвременната неврастения се дължи на днешната месна храна. Някои религиозни месоядци привеждат един много силен, според тях, аргумент: „Как да не ядем месо, когато Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, вие нямате живот в себе си". Че ние затова ядем кокошки - да добием плътта и кръвта!" Голям аргумент, нали? Вегетарианецът пък се аргументира с думите на Христос: „Аз съм лозата, вие сте пръчките". Значи, Христос там се хранел не с месо, но със съвсем други, растителни сокове. Мъчно е, казват, да ядете плътта му. Ние се храним по съвсем друг начин. Това са две коренно различни състояния. Явява се обаче един истински тълкувател и казва: „Плътта на Христа - това е доброто в света. Кръвта на Христа - това е истината в света". Следователно, който не яде доброто, не пие истината, там работата друг характер взема. Има здравословни и нездравословни храни. В какво седи здравословността? Например, ако ядеш свинско месо, ще страдаш. В какво седи страданието? То не е здравословно. Клетките на свинското месо са крайни индивидуалисти, много обичат живота, мързеливи са, не работят. Свинята с много малко усилия иска да постигне много. Тя като някой прошенописец или като адвокат напише 10-12 реда, казва: дай 500-600 лева. Един работник на ден за десет часа едва изкарва 30-40-50 лева. Адвокатът като напише няколко реда, иска 500 лева. Свинята има този характер. Като порови тук-там, иска много. Затова, когато човек яде свинско месо, много трудно е да накара тия клетки да работят. За да накараш една свинска клетка да работи, трябва да й туриш трима души слуги да я пазят, да не избяга. Следователно, разходът за пазенето ще струва повече, отколкото работата, която ще ти свърши. Ти ще имаш един голям дефицит вместо полза. Затова лекарите казват: нездравословна храна. Има растения, които са в хармония с човека. Като влязат клетките в човека, работят. Оная храна е здравословна, на която клетките са хармонични с твоя живот. Свинските клетки не хармонизират. При първия удобен случай заминават. Тогава започват болезнените състояния. Ще дойде ден, когато хората няма да ядат месо. Ще дойде ден, когато хората няма да се хранят и с растителна храна. Тогава те ще се хранят като ангелите, с чистия нектар на природата. Като се храни с месо, човек възприема качествата на животното, което е ял. За да разберем коя храна е по-здравословна, нека направим следния опит: ще подложим един човек на режим - три месеца ще го храним само със свинско месо и по три пъти на ден ще пие по половин литър вино. Друг ще подложим на плодов режим. В продължение на 2 месеца той ще се храни изключително с плодове и ще пие чиста гореща вода. През време на опита ще наблюдаваме и двамата, да видим какви ще бъдат отношенията им към техните близки и окръжаващи. Колкото по-чиста и по-здравословна храна употребява човек, толкова по-велико бъдеще си приготвя той. За да се очисти храната от отровите, които идат от земята, от една страна, и от самите животни - от друга страна, тя трябва да се пречисти. Никакъв химически начин или физически не е в състояние да пречисти храната от психическите отрови, освен мислите и чувствата на човека. Най-много психически отрови се съдържат в месната храна. Страхът и отвращението, което животните изпитват, когато ги колят, внасят в организма им тия отрови. Като употребяват месото, хората ги възприемат и се разстройват. Тази е една от причините за заболяването на хората от неврастения. Ще дойде ден, когато и растенията, в стремежа си да запазят живота си, ще започнат да отделят от себе си отрови, с които ще пакостят на хората. И днес има растения, които отделят вещества вредни за човешкия организъм: хининовото дърво, враниното око и т.н. Месната храна съдържа най-силната отрова за човешкия организъм. Тя символизира „дървото за познаване на доброто и злото". Ако се храни изключително с месо, човек огрубява. Месото може да се замести с боб. За да бъде лесно смилаем, изхвърлете люспите му. Добре е поне един път в седмицата да се яде боб. Насилието, което се упражнява над животните, определени за клане, ги смущава, внася различни отрови, страх в техния организъм, които минават и в човешкия организъм. Един ден химиците ще изследват тези отрови и ще се убедят в истинността на тия твърдения. Много култури и цивилизации са изчезнали благодарение на отровите, които се съдържат в месната храна - атлантската раса например. Съвременната култура е осъдена да загине по същата причина. Не само зъбите ще са развалени и косите ще опадат от много ядене на месо. Една от причините за болестите на съвременното човечество са именно тези страшни отрови. В бъдеще когато хората и животните се нагодят повече към хляба и растителната храна, месоядните животни ще намалеят. Под „вегетарианска храна" аз не разбирам непременно чисто растителна храна или плодоядна, но онази, чиито трептения напълно съответстват с трептенията на нашите мускули, т.е. на органическата материя. Значи, между клетките на храната и клетките на нашия организъм трябва да има пълно съответствие, или пълно изтичане на енергиите към Слънцето. Тази храна е именно вегетарианска. Има такива обаче, на които трептенията на клетките отиват към центъра на Земята. Такива храни носят отрова в себе си - могат да бъдат растителни и нерастителни. Най-големи отрови съдържа месото. Животните, които колим за храна, имат силно желание за живот, вследствие на което всичката им енергия е средоточена към центъра на Земята. Тази отрова разклаща нервите ни, която възприемаме от месото. Най-силните храни са сладките, но трябва да знаете как да преработите тази сладчина. Ако организмът не може да я обработи, идва диабет. След сладките храни идват киселите, те са причина за буйния и сприхав характер, те разяждат материята. Който употребява водни храни, лесно затлъстява. За да дойде в нормално състояние, човек трябва първо да яде кисели храни, после сладки и най-после в малко количество - водни. Сладките храни смекчават характера. Ябълките, крушите, черешите и другите плодове ще внесат в характера ви такива елементи, каквито съдържат. Например ако ядете картофи, ще бъдете доволен, особено ако ги ядете при неблагоприятни условия. Ябълката прави човека мек, снизходителен към хората, лицето придобива свежест. Ако искате да бъдете сладък - яжте грозде. Плодовете изразяват словото Божие или словото е създало плодовете. Когато ядете даден плод, трябва да знаете какво е вложил Бог в него. Бог е внесъл словото Си в тях. Не бива да се ядат само сладки храни. Горчивите работи лекуват болестите. Горчивите работи и горчивините предпазват човека от много злини. Ако човек се храни изключително със сладкия сок, който пчелите ядат, няма да се чувства добре. Някои мислят, че като се хранят само със сладка храна, ще бъдат по-добри, по-духовни. Как са образува отровата на пчелата, щом тя се храни само със сладък сок? Сладката храна придава мекота на характера, киселата придава активност, енергия. Киселата храна усилва волята на човека. Житото, плодовете, зеленчуците правят голяма жертва за човека. Затова, колкото по-съзнателно се отнася той към тази жертва, толкова по-голяма полза извлича. Бог изпрати разумни същества да ви направят разнообразни плодове, които станаха жертва за вас. Вие не знаете кой е скрит в една ябълка. Не знаете кой е скрит в една череша. Вие се храните с децата на ангелите. Умът си ще храниш със сгъстена светлина. Плодовете са сгъстена светлина. Крушите, ябълките, сливите, картофите, морковите, това са степени на сгъстена светлина. Не може само с картофи да се храниш, нито само с ябълки. И най-хубавата храна е вредна, щом само с нея се храниш. Като ядете от всички плодове, вие се запознавате с Бога. Чрез крушите, чрез ябълките, гроздето, хляба вие ще опитате Божията благост. Ако ядете както трябва, ако влезете в света на тази храна и разбирате езика й, ще бъдете здрави. Ако детето е малокръвно, давайте му повече круши; ако е грубичко по характер, хранете го с ябълки; ако му липсват благородни чувства, хранете го с череши, които едновременно стават регулатор на стомаха. Дините, дренките, тиквите също регулират стомаха. Плодовете изобщо развиват благородни чувства. Само че не трябва да се преяжда, да се претоварва стомахът. В някои плодове преобладават известни цветове повече, в други - по-малко. Например вземете черешата-в нея преобладава повече червеният цвят. И следователно, ако някой е малокръвен и ако разбира закона, при зденето на черешите, ако той има туй разположение, ако яде по новия начин, яде чрез разбиране, а не механически, непременно той ще възприеме всичко онова, което е необходимо за неговия организъм. Ябълката се е създала в астралния свят, а крушата и лимонът - в умствения. Като погледнете формата и цвета на домата, ще установите, че той е останал назад в развитието си. По-далеч от живота на стомаха той не е отишъл. Материалистите са подобни на доматите. Който иска да внесе светли мисли в ума си, той трябва да яде плодове, които са зрели на север; който иска да внесе благородство в сърцето си, той трябва да яде плодове, зрели на юг; който иска да внесе благородство в характера си, той трябва да яде плодове, зрели на изток; който иска да придобие разбиране за живота, той трябва да яде плодове, зрели на запад. Изобщо, продълговатите плодове представят интелигентност, а вал-честите, кръглите - живот и чувства. Плодовете не са нищо друго, освен съвкупност от енергии, които функционират в тия форми. Онзи, който иска да реформира, да организира своето тяло, най-първо трябва да се храни с жито, ориз, царевица, плодове. Ечемикът не е за препоръчване, понеже от него се затлъстява. Ръжта е хубава за ядене. В черешата се крият дълбоки чувства и законът за свободата. Ако имате запичане - яжте череши, те освобождават стомаха. Ако дробовете ви са слаби и умът ви не работи, яжте грозде, то лекува дробовете. Ако сте безхарактерни и отпуснати, като ядете дренки, ще придобиете устойчивост и издръжливост в характера. Те доставят желязо в кръвта. Който иска да бъде весел, жизнерадостен, нека яде череши, които зреят рано в началото на май. Който иска да бъде философ, мъдър, да яде грозде - късен плод. Когато има големи мъчнотии, да яде ряпа, тя помага против много болести, взима се като символ за преодоляване. Когато работите ви не вървят, яжте ряпа. В люспицата на гроздето се намират много витамини, които могат да се използват само при много дъвкане. Добре е семките на гроздето да не се гълтат. Човек трябва да гледа на храненето като на свещен акт. За сутринна-та закуска трябва да употребява половин час, за обяд около 40-50 минути и за вечеря пак 50 минути. Правилното хранене е музикален процес. Черешата е под влиянието на Венера. Ябълката също. Растенията и плодовете съдържат такъв род енергия в зависимост от планетите, с които са свързани. Планетите пък са свързани със звездите от зодиака. Искате ли да въздействате по някакъв начин върху характера си, трябва да употребите такава храна, която ви дава съответните енергии. В бъдеще човек ще употребява храна според планетите, които действат в този ден. В понеделник ще ядете храна, която е под влиянието на месечината; във вторник - която е под влиянието на Марс, и т.н. За подобряване на кръвообращението яжте череши. Черешите внасят радост и веселие в душата на човека. Различните плодове оказват различни въздействия върху хората, но не трябва да се употребява един и същ плод постоянно, а само когато човек иска съзнателно да се ползва от неговото добро въздействие. Пъпешът узрее ли, отдалеч може да мирише, да подканя да го отрежат. В това отношение той седи по-високо от динята, която е горделива, и да узрее, не съобщава, ако никой не я открие, остава на корена си. Динята е смела, може да направи плода си голям, но затова лежи на земята. Не виси като другите плодове на клоните. Лимонът се развивал в такава епоха, когато киселините са имали надмощие. Той образувал достатъчно киселина в себе си, след което е спрял развитието си - той представя в този смисъл незавършен процес в развитието си и е стигнал до умствения свят. Който е апатичен, всяка сутрин трябва да употребява по едно парче лимон, да се свърже със силите, които действат в него. Киселините в лимона придават активност на човека. Дървеното масло (зехтинът) съдържа доста слънчева енергия, кондензирана материя в себе си. Пет-шест ореха на ден - това ви стига за мазнина. Лешници, бадеми, орехи - ето ви мазнините. Оставете това рафинирано олио. По-добре орехи да сложите в яденето или слънчогледово семе. Като си смелите с една машинка малко орехи или 150 грама слънчогледово семе, това е достатъчно. Мнозина се оплакват от слънчогледовото масло. То се приготвя и пречиства по различни начини, но и аз ще ви дам един начин за пречистването му. Налейте два литра вода в една тенджера, в тази вода сипете 1 литър слънчогледово масло, турете тенджерата да ври на огъня 5-10 минути. След това прибавете 50 грама оцет, поставете тенджерата настрана, докато непотребните вещества - киселини и соли, се утаят на дъното на тенджерата. Най-после внимателно отлейте маслото и го турете настрана. Така ще получите чисто безвредно масло. Освен в този вид вие можете да си служите със слънчогледови семена или с орехи. Ще счукате орехи или 100-тина грама слънчогледови семена и ще ги турите в яденето. Така използвано, маслото е безвредно. Лещата е лекарство за очите, бобът е лекарство да бъбреците, грахът е за красота, за хубав тен и за нервите. Много здравословно е да се ядат черници, особено са хубави за тези, които имат слаб стомах. Картофите придават само едно качество на човека - правят го доволен, да се задоволява с малко. Ябълката придава следните качества на човешкия организъм: прави го мек, благ, снизходителен към хората. Лицето придобива свежест. Ако искаш да бъдеш сладък, благ - яж грозде. Изобщо храната оказва влияние върху характера на човека. Краставицата действа благотворно върху нервната система, но да се яде сутрин и на обяд. Яде ли се вечер, тя се отразява зле върху стомаха. Изобщо вечер човек трябва да се храни преди залез слънце. Не е ли ял по това време, по-добре да не яде. Нека пие една чаша гореща вода или чай и да си легне с празен стомах. Така ще спи леко и приятно. Лютите чушки помагат против треска, но за здрав човек те не се препоръчват. Също така не се препоръчват и много кисели и сладки храни. Яжте повече коприва и спанак, за да почерните косата си. Никога не кълцайте лука, когато го приготовлявате за ядене, никога не го режете на ситно. Разрежете го на две половини и така го сложете в яденето. Който иска да бъде здрав, ще яде непържен лук. Само болният от гръдна болест може да яде пържен лук, като лекарство. Който иска да бъде здрав, да яде готвено от човек, който го обича. Когато лукът се реже на ситно и пържи, губи от своята магнетична сила. Никога не пържете лука, дори и варен не ви го препоръчвам, а суров. По външна форма бобът прилича на бъбреците, следователно той се отнася към тази система, която чисти организма. Когато някой иска да се освободи от някоя нечистотия в себе си, трябва да яде боб, но ако го яде повече, отколкото трябва, не е добре. От често ядене на боб се образуват други болести. Опасна е твърдата обвивка на боба. Нея нито буболечиците я ядат, нито свинете. Надали има друго растение, което съдържа толкова много хранителни вещества, колкото бобът. Когато се вари боб, първата люспа се напуква и всичко хранително, както и голяма част от енергията, която се съдържа в нея, излиза навън, а от боба остава онова, което надува стомаха, без да го ползва много. Трябва да знаете, че бобът, както и всички зърнени храни и плодове, представят колективни същества, съзнателни и живи, подчинени на една централна клетка, която представлява индивидуалната душа на всяко растение. Бобът, ябълката, крушата, черешата имат своя душа. Старите българи са изхвърляли първата вода на боба като нездравословна, а с втората варят боба. Искате ли да се ползвате от хранителността на боба, гответе го без подправки. Варете го с чиста вода, 1-2 глави лук, без дървено масло. Турите ли дървено масло, вие ще го развалите. Бобът съдържа специално масло, което не се съгласува с други масла, нито с чушки. Сейте боб на чисти места, изложени на слънце. Никога не яжте боб, стоял повече от една година в избите. Ако ние знаехме как да употребяваме храната, нямаше да ни трябва абсолютно никаква друга храна освен житото. Като променяш своето състояние, ги ще привличаш всички ония елементи, които се съдържат в житото. Да допуснем, че искаш да извлечеш елементи за ума си. Какво ще направиш? Ще впрегнеш азотните вещества на работа, като мислиш постоянно за духовния свят, за Бога на Любовта. Само така ще извлечеш тия необходими за тебе елементи от житото, които Слънцето е вложило в него. Ако искаш да извлечеш енергия за чувствата си, за сърцето си, ще впрегнеш кислорода на работа. Вие можете да ядете житото тъй, както природата ви го дава, а може и да го опечете на хляб. Като вземете една круша, вие може да я опечете и така да я ядете, а може да я ядете в естествения й вид. И житото, и крушата, както и всички плодове, са печени веднъж от Слънцето. В природата съществува един вътрешен процес, в който се проявява животът. Когато житното зърно расте и зрее, то придобива живот в себе си. Обаче когато житното зърно се пече, то не придобива живот. От всички храни най-хубаво е житото и хлябът. Всички други храни идват да допълнят хляба. Чистият пшеничен хляб има повече хранителни вещества, отколкото другите храни. Хлябът и житото служат само като проводници, през които животът минава, а самият живот се поддържа от импулса на човека към ядене, т.е. от чувството му към хранене. Това чувство привлича известни сили от природата, които именно поддържат живота. Страшно нещо е грехът! Той е най-сипната отрова, най-лошата миризма, която хората познават. За да се неутрализира силата на греха, хората ядат чесън. Чесънът е добро лечебно средство. Когато иска да дезинфекцира устата си или да подобри състоянието на стомаха и гърдите си, човек трябва да яде чесън. На болния предписвам чесън и ряпа, но не и на здравия. Ако стомахът е разстроен, свари ряпа и пий сока й. Щом оздравееш, не я употребявай повече. Ако стомахът ти е слаб, пий по една малка чашка вино, щом оздравееш, никакво вино не се позволява. Забранява се ферментиралото вино, а не сладкото. Препеченият, сух хляб ни дава всички необходими елементи за здравето. Когато отидеш на лекар, той трябва да ти каже какво трябва да ядеш, а не какво не трябва. Аз бих препоръчал 4 дни глад на болния, после варено жито, житена вода, печен праз, печени ябълки или круши, варени череши с малко хляб, малко ядене. Киселото мляко и ягодите не бива да се ядат едновременно или едно след друго. Ако някой страда от туберкулоза или рак, да яде кисело мляко най-малко 3 години по 3 пъти на ден по 100 грама на всяко ядене, за да има микроскопическо подобрение. Като цяр киселото мляко е на място, но не и с ягоди. Ако ядеш мед умерено, ще бъдеш здрав, ядеш ли повече, ще се разболееш. Неврастенията у сегашните хора се дължи на чрезмерното употребление на месото. Единствената здравословна храна у сегашния човек е растителната. Тя смекчава грубото му естество. В бъдеще човек ще достигне до такова развитие, че ще може да извлича необходимите хранителни вещества направо от живата природа и тази храна ще бъде чиста, съвършена и напълно здравословна. В тази фаза на развитие няма да има животни на Земята. Ако вземете предвид как се галванизират предметите, лесно ще си обясните как посредством известно допиране от пространството може да се достави храна, с която да се изхрани цял свят. Човек може да изяде само едно хлебче, за да си набави елементите, които са му необходими за живота. Но от това, което поглъща, едва ли и една стотна се асимилира. Христос знаеше законите за превръщането на енергиите и с пет хляба можа да нахрани толкова народ.

ХРАНЕНЕ Човек, при сегашните условия, в храненето трябва да види онзи вътрешен смисъл, онази сила, която е скрита, живота, който е скрит. Само чрез яденето вие може да възприемете този живот, да влезете във връзка с него, да се обновите. Защото само чрез храната ние влизаме във връзка с оная жива, разумна природа, която поддържа нашия организъм. Ако човек не се поддържа от природата, той бързо се изтощава и трябва да напусне света, в който живее. Когато ти разбираш една идея, можеш да разполагаш с нея. Щом си я разбрал, можеш да се ползваш от нея. Човек може да познае само онова, с което може да работи. Всяка идея, която може да ти бъде в услуга, ги си я разбрал. По-хубава музика от храненето няма. Храната укротява всички живи същества. Храненето е наука за трансформиране на енергиите от едно състояние в друго, от груба в умствена енергия. В яденето е скрита една велика Божествена сила. Най-свещеният акт в света е яденето. Храненето не е само физически процес, а преди всичко е духовен процес. Яденето е свързано със симпатичната нервна система, с чувствата и не спада съм физическия свят, а към една по-висша култура. Ако човек не знае как да се храни, мисълта му не може да бъде ясна и свежа. Ако ядеш, без да разбираш смисъла на яденето, ти вършиш престъпление. Много неща зависят от яденето. Знае ли как да яде, човек е разрешил една от най-важните задачи на своя живот. В бъдеще жената като бременна още трябва да научи детето как да яде. Храната, която приема бременната, и начинът, по който я приема, оказва голямо влияние върху детето, което ще се роди. Храната създава човека, тя го повдига, но и понижава. Освен с физическа храна, човек се храни и с особена светлина, която едва сега хората почнаха да изучават. Първоначално яденето е било хармонично, а сега е дисхармонично. Няма човек, който след като е ял, да не е умрял. Във всичките процеси на мислене, чувстване и постъпки има нещо унаследено. Трябва да се освободим от унаследеното ядене, мислене, чувстване и постъпване, защото те оставят излишъци, които от своя страна носят отрови, от които хората умират. В първия човек това го е нямало, у него никакви излишъци не са оставали. Яденето е било чисто, без утайки. Днес всичко, което се яде, има утайки. И в мислите има утайки. Чувствителността на човека е в много голяма зависимост от състоянието на стомаха. Вие не можете да имате отлични чувства, ако стомахът ви не функционира добре. Не говорете за „търбуха". Под думата „търбух" се разбира неразумното ядене. Ако вие нямате разумно ядене, не можете да имате разумни чувства. Вие не сте научили добре и функцията на зъбите. Някои от вас ядат само на едната страна - много голяма погрешка правят, че не прекарват храната си от едната на другата страна. Някои ядат повече от лявата страна, други - повече от дясната страна. То е анормалност. Чрез зъбите се предава на стомашния мозък една хармония със слънчевия възел. С това се предават по-хубави чувства, които поддържат енергията на мозъка и вие можете да имате една по-висша мисъл. Зъбите трябва да ги турите на работа. Едно време аз харесвах момите, като дъвчеха сладка дъвка. Бих желал някои от вас да дъвчат сладка дъвка - ту на едната страна, ту на другата - тогава ще имате здрави зъби, тогава ще имате и здрави чувства. Вие ще кажете: „Дъвка сега ще дъвча!" По-добре дъвка, отколкото друго да дъвчеш. В дъвката има нещо приятно, при това заякват зъбите, отварят се задните 12 канала и тогава започват да функционират задните сили, които идат огвън чрез вашия гръбнак и се пренасят в мозъка. Щом храната не се смила добре и кръвта не може правилно да се пречиства, тогава около ставите се натрупва полуорганическа материя във вид на утайки. За да не изпаднете в лошо настроение и болезнени състояния, работете за подобрение на стомашната си система. Защо трябва да се пие гореща вода? При храненето по стените на стомаха и червата остават мазнини и утайки, които пречат на правилното храносмилане. Горещата вода ги разтваря и регулира процесите в стомаха. Как миете вие чиниите и тенджерите, с гореща или студена вода? Щом се подпуши храносмилателната система у човека, подпушва се и дихателната, дишането става бързо и неравномерно - ето защо тези две системи трябва да се пазят в изправност. Под хранене в широк смисъл се разбира процес на възприемане: възприемане на живите сили в природата. Тези живи сили се възприемат чрез храната, чрез въздуха, водата, светлината и топлината, а най-после и чрез живата мисъл. Разумният човек има начини, чрез които може да извлича живите сили от тези среди. Който познава въглерода, водорода, кислорода, азота, техните свойства и съединения, той всякога може да извлича живота от тях. Който иска да живее добре във физическия свят, трябва да има здрава и дисциплинирана стомашна и отделителна система. Между дейността на стомашната и отделителната система на човека и разкаянието има известно съотношение. Както стомашната, и отделителната система отделя чистото от нечистото, потребното от непотребното, така и чрез разкаянието човек се чисти. Отделя чистото от нечистото, положителното от отрицателното. Службата на стомашната система на физическия свят е да смила храната, а в духовния да прекарва страстите и низшите желания на човека през смилане. Хлябът съдържа в себе си всички хранителни материали. Човек може прекрасно да живее само с хляб, плодове и вода. Важното е да се дъвче много добре и да се яде с Любов, благодарност и разположение. Хората направо се осакатяват, като си угаждат в яденето и като набързо се нагълтат, без да дъвчат. Да ядат не знаят, да спят не знаят, да дишат не знаят, а искат да са здрави. Храната, която не се приема с обич, с вътрешно желание, е отрова за човека. За предпочитане е тогава да гладуваш. Щом дойде този импулс да усещаш силен глад, вземи малко хляб и сол или български пиперец - това ще внесе повече енергия и повече здраве, отколкото една печена кокошка. Яденето е метод, който показва как храната, приета чрез устата, трябва да се преработи. Ако тя предварително не се сдъвче, последствията са много лоши. Някои бързо ядат. Пообърне храната два-три пъти в устата и хайде в стомаха. Преди всичко, трябва да обичаш храната, която приемаш. Ако ядеш храната без Любов, тя ще ти причини едно болезнено състояние. Първоначално не се е позволявало човек да яде храна, която не обича. Писанието казва: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза из устата на Бога!" Ако ти не се храниш с Божествената Любов, ако дъщеря ти и синът ти не се хранят с нея, те няма да станат красиви. Обикновената храна, когато е придружена с Божественото слово, действа здравословно и затова първото нещо, когато се храниш, е да има в душата ти една голяма благодарност. Яжте със Любов и благодарност, за да използвате праната от храната. Праната е жизнена сила, която съществува във всеки човек, но в различно количество. Комуто раната заздравява лесно, той има голямо количество прана. Колкото и да е голяма една рана, ако си поставиш ръката върху нея и си изпълнен с прана, раната моментално ще оздравее. Щом седнете да се храните, първата ви работа е да кажете: „Господи, благодаря ти за хляба, който си ни дал, благодарим ти за живота, който внасяш чрез него в нас". Човек може всичко да яде, но с Любов и благодарност, съзнателно и да знае закона за превръщане на материята, за да пречиства своята храна, да превръща материята от по-ниско в по-високо състояние. Виждате, че един човек се храни, но в това време мисълта му е заета с други неща, не мисли за храната, която приема, не благодари за благото, което му се дава в момента. Яжте и мислете за това, което ядете, и благодарете. Разумният свят следи човека как се храни, ако яде бавно - дъвче добре, благодари, те му помагат във всичките работи. Ако човек не може да разбере смисъла на храненето, на дишането и на мисленето, животът сам по себе си ще остане неразбран. Както мисълта, чувстването и действието са неразривно свързани, така трябва да бъдат свързани мисленето, дишането и храненето. За да ядеш правилно, трябва да разговаряш с хляба, да го питаш откъде и как е дошъл и тогава да го възприемеш. Казваш: „Заповядай!" След като се запознаете, като се обикнете, ще го поканиш в своя дом, ще отвориш главния вход, където тридесет и двама професори, облечени в белите си дрехи, изправени като войници ще го посрещнат с „Добре дошъл". Той ще влезе, ще го приемат. Че това е един свещен акт. А вие казвате: „Ще се яде, няма какво да се прави". Това е един отрицателен процес. Ако човек види една чорба и си помисли: „ядене ли е това", то вече не е ядене. Супата, картофите, разбъркани, смачкани. В яденето трябва да те привлече нещо, да има с какво да се запознаеш. Храната, която не обичате, мъчно се асимилира, около нервите се натрупват утайки от полуорганична материя. Тези утайки намаляват умствената енергия. Постът служи като добър метод за пречистването на нервната система. Човек, който диша, без да мисли, ще заболее, и човек, който се храни, без да мисли - също ще заболее. При храненето мисълта и чувството са абсолютно необходими. Ако не обичате една храна, колкото и да е полезна, няма да ви ползва. Между човека и храната трябва да има една вътрешна връзка. Живата храна, която приемате, може да стане част от вас и в това се състои истинският живот. Здравето е прииждане на новия живот в човека. Ако употребиш храна, която не обичаш, ти не можеш да се ползваш от нея. Всяка храна крие в себе си живот, който може да се използва само ако обичаш тази храна. Тя не внася сила, а е проводник на живота, който дава сила на човека. Ако ядеш без Любов, ти приемаш само грубата материя, а фината, в която се крие животът, не можеш да я използваш. Човек в яденето трябва да види вътрешния смисъл, онази сила, която е скрита в храната, живота, който е скрит в храната. Доколкото вие можете да възприемете този живот, да влезете във връзка с него, да се обнови вашият живот - това е ядене. Защото с храната ние влизаме във връзка с разумната природа, за да поддържаме организма. Смляната храна ако не мине от физическия в духовния свят и от духовния в Божествения, тя не е завършила своя пълен кръг на движение. Важно е храната да проникне в различните светове и навсякъде да остави своето, за да бъде човек здрав. Сегашните лекари определят колко грама от всички вещества трябва да се вземат на ден, но те определят това по механичен начин. Вие може да вземете известно количество мазнини, но колко от тези мазнини ще бъдат асимилирани, то е важното. Вие може да изядете цяло агне, но колко ще ползвате от него, то е въпрос. Индусите йоги ядат на ден по 50 или 100 грама ориз, но те изваждат от него десет пъти повече хранителни вещества, отколкото би ползвал един човек, който не е йога и който яде по пет-шест пъти на ден. Европейците вечно бързат и като ядат, не дъвчат добре храната и не мислят за нея, мислят за странични работи. Когато ядете хляб, ще мислите само за хляба - той е свещен. Житото е свещено. Новият начин на хранене е да превърнеш всяка храна в най-чист вид, в специален продукт. Един адепт сто грама ориз ще го подложи на един процес на пречистване и тогава ще го изяде. 24 часа ще се моли върху ориза, ще слезе една особена енергия и тогава ще го свари с особена вода и като хапне, той вече яде една храна, която носи живот. Само сто грама ориз на ден, без нищо друго, без подправки. Вие сега мита-немита, крушата я ядете, и то съвсем машинално ядете. Онези от вас, които искат да умират рано, нека ядат както си знаят, и свинско могат да ядат, и говеждо, и пилешко, и пъдпъдъци, каквото намерят. На онези, което не искат да умират, казвам: пазете се от тази храна. Кой е истинският начин за приготвяне храната? Всички трябва да се ползваме от методите на природата. Аз не говоря за тази природа, в която ние сме оставили своите излишъци, не говоря за природата, която е създадена от мъртвите тела на милиарди и милиарди същества, но говоря за онази жива, Божествена природа. Сегашната природа е създадена от останките на миналите същества, върху тия мъртви тела растат сега крушите, ябълките и други плодове. Следователно ние се храним само от мъртви същества. При такова положение може пи да бъдем безсмъртни? Никога! След време, когато започнем да образуваме храната си от слънчевите лъчи, ще бъдем безсмъртни. Дотогава, докато изваждаме за храна сокове от земята, ще умираме, смърт ще има за нас. Един ден ние ще имаме растения, които ще възприемат енергия направо от Слънцето. Хлябът също ще приемаме направо от Слънцето. Само тогава ние ще имаме възможността да бъдем безсмъртни. И сега можем да бъдем безсмъртни, само че се изисква голямо усилие. Човек, след като е приел един обед, трябва да знае методите, чрез които да превърне в тялото си различните енергии, които е получил от храната. Храна, която е стискана и дъвкана със зъби, е здравословна. Зъбите са магнетични центрове, затуй добре сдъвканата храна е Божествена сила. Дъвченето е мислене. Продължителното дъвчене на храната няма за цел само асимилирането й, но и за да имат нервите на небцето, венците и езика достатъчно време да всмучат жизнената сила или праната от храната. Нужно е храната да стои известно време в устата. Това се отнася не само за твърдата храна, то и за течните. Водата, млякото и всички течности да се поемат на глътки, за да може праната, която се намира в тях, да се използва както трябва. Същото се отнася и за въздуха и светлината. Ако човек яде само на дясната си страна или само на лявата, лицето става асиметрично. Правилното дъвчене оказва влияние върху човешкия характер. Ако човек се отнася небрежно към дъвченето на храната, какво отношение ще има към другите си задължения? Важен процес е дъвченето - от него зависи бъдещето на човека. Здравето зависи от правилното хранене. Който има здрави зъби и дъвче добре храната си, не боледува. Ако дъвчеш само на лявата страна или само на дясната, не може да си здрав. Ако широко отваряш устата си при хранене, въздухът пречи на правилното храносмилане - не може да си здрав, ако при храненето мислиш лоши работи, критикуваш близките си или негодуваш против живота, не можеш да бъдеш здрав. Чорби не са за препоръчване. Като ядете гореща чорба, глечта на зъбите се пука и те скоро се развалят. Месната храна оставя повече отрови в организма, отколкото растителната. Ако остават частици от месо около зъбите, образува се гниене, което руши глечта на зъбите. Децата обичат да дъвчат сакъз и така несъзнателно чистят зъбите си от остатъците на храната, от друга страна при дъвченето приижда повече кръв във венците и така зъбите се хранят и засилват. Като дъвчете храната, животворната енергия минава през езика и повече енергии внасяте в нервната система. От устата храната отива в стомаха, дето се извършва друг процес. Колкото повече енергия иде от мозъка, толкова по-лесно се смила храната, дъвчете дълго време, за да може да се възприеме повече мозъчна енергия. Така ще може да се използва и онази енергия, потребна за мускулите и костите. Ти седнеш да ядеш и бързаш, понеже имаш работа. Баща ти казва: „В пет минути гледай да се нахраниш, че работа има, трябва да се оре, търговия те чака". Знаеш ли какво значи да се наядеш за пет минути? Аз съм слушал някои да казват: „Да ти пращят ушите, като ядеш!" Ни най-малко не трябва да пращят ушите! Ще седнеш спокойно, най-малко 25 минути трябва да отделиш за правилно хранене. Ако искаш да бъдеш здрав, трябва да имаш този темперамент. Ако за 20 минути се наядеш, и това е добре, но 25 минути е норма. Извади часовника си и гледай 25 минути. Ето какво трябва да разбираме под 25 минути: като станеш от масата, да не ти се стяга сърцето. Първото правило при яденето е, като седнеш, да бъдеш разположен. Няма да се интересуваш какво жена ти е сготвила - ако имаш жена. Ако отидеш в гостилница, няма да питаш какво е сготвено. Ще седнеш спокойно и дали е добре, или зле сготвено, няма да мислиш. Ще си избереш яденето, няма да туряш никаква лоша мисъл в храната. Аз говоря за нормалното хранене. Може да си вземете малко хляб, малко круши, ябълки, малко сирене или кашкавал, или печени или варени картофи, или пържени яйца, или баница. Като ядете, да се не безпокоите кой какво говори. Ако дойде един религиозен човек и те укори, че ядеш баница, ще му кажеш: „Братко, ще ме извиниш, аз още не съм стигнал до положението на твоето съвършенство. Един ден ще те достигна. А сега ще ти дам малко хляб и ще те моля да не ме смущаваш, искам да ям баница и да благодаря на Бога, че имам баница. Ако ме смущаваш, ти ще ми развалиш стомаха, ще ми развалиш яденето." Защото, ако има някой да ни се сърди за храненето, това е само природата. Който бързо яде, рано умира. Ще дъвчете добре от двете страни на зъбите - отдясно и отляво. Когато си неразположен и болен, не яж. Гневен ли си, не яж, почакай да утихне всичко в тебе. За да може да възприемете Божествения живот, не трябва да бързате за каквото и да било. Вземете някакъв плод, не бързайте да го ядете. Първо го поразгледайте, вижте формата му, вдъхнете от аромата му, помислете откъде идва, защо носи такъв цвят, каква енергия носи. Плодът е цяло съчинение. Всяка храна има особени сокове, затова трябва да се възприема, да се всмуква бавно, без бързане, с Любов и размисъл. Храната трябва да се задържа по-дълго време в устата, за да може част от енергията й да се всмукне от езика. Чрез езика енергията се предава в мозъка, а оттам в сърцето. Езикът възприема духовната енергия от храната, която по друг начин не може да се възприеме, затова при храненето човек не трябва да се безпокои, да се тревожи. Най-добре е да ядете три пъти в денонощието. Сутрин ще закусвате в седем часа, ще обядвате след пет часа в 12 часа, после след 5-6 часа приблизително ще вечеряте. Между вечерята и закуската има повече време, защо? Понеже през нощта трябва да ходите на далечна разходка. Голяма разходка правите, но по известни съображения тя влиза в програмата, нямате време да се върнете. Вечерта заминавате, сутринта се връщате. Това всъщност е сънят. Хората обикновено ядат по 3-4 пъти на ден, вследствие на което са обезсмислили процеса на яденето. Трябва да се знае, че Божественият живот се влива в човешкия чрез яденето. Бог е направил устата и езика за възприемане на този живот. Когато Христос е казал: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си", Той е вложил дълбок смисъл в него. Духовният свят става понятен само чрез физическия. Стомах, който изисква 4 часа, за да смели храната, не е нормален. Природата е точно определила времето, необходимо за смилане на храната. Едно е важно: храната да бъде абсолютно чиста. Сега всички бързо ядат, бързо приготвят храната си - не навреме ядат, много ядат и така развалят и стомаха си, и кръвта си. Според мене здравословната храна се смила за един час и двадесет минути. Всяка храна, която се смила за повече от това време, е вредна. Когато храната се задържа дълго време в стомаха, без да се смели, от нея се образуват отровни вещества, токсини, които се разнасят из целия организъм и отравят кръвта. Също така и в сърцето има непостигнати желания, които вследствие на това, че не могат да се асимилират, създават астрални токсини. По същия начин, когато човек задържа в себе си мисли, които не може да реализира, остават дълго време в мозъка - образуват ментални токсини. Хората страдат от натрупалите се в тях физически, астрални и ментални токсини. Тези токсини са първото условие за развитие на микробите, носители на различни болести. Главоболието идва от мъчносмилаема храна, която оставя излишъци в стомаха. Докато чувствате глада като подтик, той гради, но ако се обърне във формален глад, той разрушава. Като се нахрани, човек трябва поне 4 часа да не яде, да даде почивка на стомаха си. Една от причините за осакатяване на човека е пресищането. Този закон е валиден и за физическия, и за сърдечния, и за умствения свят. Само чистите и светли мисли хранят човека. Човек не бива да храни мозъка си с безразборни мисли, както и стомаха си с несъответна, нечиста храна. Сутрин ще ядете за ума си, на обяд за сърцето си и вечер за тялото си. Трябва да се разграничат тези неща и да се поставя всяка храна на своето място. Преди изгряването на Слънцето няма да ядеш. В момента, когато то изгрява, вземи си закуската. Обядът ще вземаш точно в момента, когато Слънцето минава меридиана. Вечерята ще вземаш винаги преди Слънцето да е залязло. Гладен си - яж. Не си гладен - не яж. Това е природният закон. Щом житото ипи царевицата са престояли няколко часа сварени, не ги яж. Топли, пресни ще ядеш всички житни зрънца. Ако искаш да водиш един духовен живот, трябва да имаш здрава философия за храненето. По-добре е сутрин да закусите солидно, а на обяд и вечер да ядете по-малко, дори ако не вечеряте, още по-добре. Ще ядеш само когато си гладен. Ако не си гладен, ще постиш. Ако хората се подчиняват на този вътрешен инстинкт, ще бъдат по-здрави. Кога е 12 часът в природата? Когато дойдеш до най-високата точка на глада. Тоя момент внася импулс в човека да възприеме храната. Тогава Слънцето е точно на зенита, тоя момент е най-добър за хранене, храносмилането най-правилно. Ако искате стомахът ви да бъде в изправност, употребявайте само едно ядене на ден и никога не преяждайте. За предпочитане е вегетарианската храна пред месната. Малкото се благославя, малко ще ядете. Пресищането е грях. Щом си създадете един навик, вие трябва да му слугувате. Да допуснем, обичате много да ядете. Да ядете е естествено, но многото ядене е излишно. Защо? Каква е мярката за яденето? Същият закон имате и с горенето. Когато горенето не е пълно, може да изгорите сто килограма въглища и пак няма да се стоплите, а може да изгорите десет килограма въглища, даже пет килограма и през целия ден ще ви бъде топло, защото горенето е пълно. Всяко едно ядете тук, в умствения свят е един плод. Вие ядете на Земята, а в причинния свят вече имат един богат обяд. Че вие не ядете тук. Вие мислите, че тук ядете. Яденето става в причинния свят. Ако ти ядеш и не разбираш смисъла на храненето, ти не си ял. За да не затлъстявате, яжте по-малко - няма защо да се стягате в корсет. Сега ядете три пъти на ден. Опитайте се един път да ядете и ще видите как ще развиете в себе си благородни черти. В живота има известни закони, които регулират яденето. Нямате ли охота за ядене, не яжте, чакайте, докато се събуди у вас желанието за ядене. Българинът страда от преяждане. Ако яде по-малко, всичко ще се оправи. Двадесет хапки са достатъчни. Прекаленият апетит е болезнено състояние, здравият яде умерено, с разположение, никога не преяжда и спира да яде в момента, когато му е най-сладко. Който иска да постигне нещо велико, трябва да яде малко. Докато живее, човек трябва да яде, но умерено; като приеме 15-20 хапки, той трябва да спре. Не спази ли този закон, човек дохожда до пресищане, което се отразява вредно върху организма. Природата е щедра, но разумна и взискателна. Добре е да не си дояждате. Нека всякога да остава в стомаха ви 1/2 празно място. Това е едно от важните хигиенични правила и трябва да се спазва. Една от причините за заболяването на хората се дължи на механическото хранене, затова яж, когато си гладен, без бързане, с благодарност, яж, докато дойдеш до най-сладката хапка и там ще спреш. Който яде много, не дава храна на мозъчната система, физическото му тяло се развива за сметка на мозъка. Ако човек много яде, голяма част от мозъчната енергия отива в стомаха, а с това се намалява дейността на мозъка. Мозъкът е акумулатор на електричество и магнетизъм - едва успее да събере тази енергия, храната отива в стомаха. Затова всеки трябва да знае колко, какво и кога да яде. Научете се да ядете малко, защото ще дойде време, когато ще бъдете поставени при условия да ядете един път или два пъти в седмицата, затова отсега се подготвяйте. Децата трябва да ядат по 21 хапки на едно ядене, а възрастният по 12 хапки. Ядене без мисъл и благодарност не допринася никаква полза. Многото ядене не се състои в количеството, многото всякога подразбира качество и живот в себе си, който трябва да се произведе. Идеята, че с малко храна не може да се поддържа организмът, не е права; малкото количество храна, добре асимилирана, дава повече енергия, отколкото много, недобре обработена. Ако някой човек е преял, ще го заставите по някой начин да повърне храната или да вземе очистително - иначе има опасност от отравяне на кръвта. Наблюдавайте как се хранят вегетарианците и как месоядците. И какво ще видите? Каква е разликата в храненето им? Как държи вилицата и ножа месоядецът? Както и вегетарианецът. Но има едно различие - месоядците в яденето са по-сръчни. Но едновременно с това всички, които се хранят с месо, са малко нетърпеливи, малко сприхави. Даже у вегетарианците е останал този навик. Вегетарианец, който е сприхав, скоро е започнал да яде вегетарианска храна. Който е роден вегетарианец, е малко по-спокоен, не бърза. Яжте със затворени уста да не влиза въздух, като поемате храната. Мястото на въздуха е в дробовете, а не в стомаха. Учените хора още не са направили анализ на стомашния сок и на кръвта на човека, когато той се храни при добро разположение на духа и когато се храни неразположен, гневен. Има разлика в състава на кръвта и на стомашния сок при първия и при втория случай. Неразположението на духа внася в храната отрова, която чрез кръвта се разнася по целия организъм. Затова гневен ли си, не яж, докато не трансформираш своето състояние. Това е за разумния човек, а за неразумния се препоръчва обратното: когато е духом неразположен, нека се нахрани добре, по този начин ще възстанови равновесието на енергиите, които ще получи от храната. Не яжте много гореща храна. Не яжте и много студена храна. Спазвайте тези правила, за да бъдете здрави, бодри и силни. Да знаеш как да ядеш - това е наука - това е музика. Избягвайте еднообразна храна. Някой се храни цял месец с картофи, друг с череши, трети с грозде и т.н. Това не е правилен начин на хранене. Разнообразявайте храната си, защото всеки вид храна съдържа специфични енергии, необходими за организма ви. У човека има едно особено чувство, което по всяко време му подсказва каква храна трябва да яде, защото за момента само тази храна ще му даде ония елементи, необходими за организма. След плодове никога не пий нито студена, нито топла вода. Преди ядене можеш да пиеш вода, но след ядене не се позволява. Умните хора сами трябва да си готвят, сами да си избират храната. След като си мислил, чувствал и ял, а нищо не си спечелил, какво ще дадеш на другите от себе си? Без сол ще приготовлявате яденето - оставете всеки да си соли яденето колкото иска. Днешното готварство ще остане в архивата на човешкия живот, като утайка. Не могат да се подмладят онези, които ядат месо, пушат и пият. При пърженето на лука, на месото, изобщо на храните, всички масла се изгубват, част от хранителните материали изчезват. Трябва да знаете какви елементи да употребите при готвенето и как да ги съчетавате. Чистата храна, като жито или ориз, няма нужда от захар, от мляко, от орехи. Ако човек яде проста и здрава храна, без подправки, ще има ли диабет? Животните по горите не страдат от диабет, но културните хора страдат не само от диабет, а от какви ли не болести, които представляват един обвинителен акт против нас. Болестите са греховете на миналото поколение и сегашните грехове. При сегашната нечиста кръв какво може да очакваме, какво щастие може да искаме? Представете си, че ви дам череши, сливи, круши, грозде, ябълки, мушмули - десет вида плодове. Всички заедно ли трябва да ядете? Най-хубаво е да се разпределят по видове и да има известна дистанция при яденето на различни плодове. Най-малко един час, а може два, три или четири часа. Тогава ще ви трябват 40 часа, за да опитате всички плодове. Ако сте умен човек, гениален, ще ви трябват 40 часа. Ако сте талантлив - 30. Ако сте обикновен - 20 часа, пък ако сте някой будала -1 час. В храненето си хората са много неразумни, те ядат супа, после месо, ястия най-различни, после десерт, така стомахът се поврежда. Няма по-глупаво ядене от супите и от смесването на различни храни. Супи могат да ядат болните, децата, най-малките и съвсем възрастните, старците, а възрастните да ядат храна, която се дъвче. Хубаво е да не размесвате различните продукти - едно ядене! Вие сега какво ли не туряте в стомаха си - че ориз, че боб, олио, че масло, каквото ви падне. Това е престъпление. Млечни с растителни храни няма да ядете. Сега ако ядете нещо с чесън, чак след три часа ще ядете плод или нещо сладко. Не смесвайте храните. Кисело мляко с ягоди не яжте. Не смесвайте млечна храна с плод. Не смесвайте мазнините. Плод и чесън не смесвайте. Който иска да бъде здрав, не трябва да смесва храните. Ще ядеш една храна и като се смели, тогава ще приемеш втора. Съвременната култура страда от излишък. Тя има консерви, има брашна, риби в тенекии. Всичко това е един излишък, за който днес бялата раса скъпо плаща и още по-скъпо ще плати. Консерви природата не търпи. Доматите няма да пържиш и вариш, може малко семената да извадиш. Нашите угощения често са спънка в еволюцията на други същества. Ето защо във всички религии, в окултната наука всякога се препоръчва въздържание. Под въздържание не се разбира абсолютен пост, но да няма никакъв излишък. Колкото и малко да ядеш, в душата си трябва да благодариш на Бога. Човек трябва да яде умерено и навреме; нито да гладува, нито да преяжда. При това да не смесва храните. Човек да яде само това, което обича. В храната има прана и яденето е разумен процес. Благото на човека идва чрез храната. Ще ядете само по едно ядене, няма да смесвате различни неща. По-лоша храна от чорбата няма. По-лоша храна от дълго стоялата в тенекиени кутии няма и от тази, в която са смесени плодови, зеленчукови и млечни продукти. Пости старият човек, защото няма зъби и не може да яде. Той трябва да има зъби, да има желание да яде и тогава да пости. Пост - ос. Ако постът не е ос, нищо не струва. Пост без ос нищо не е. Но ако постът подразбира добри условия, при които зреещият плод може да стане доброкачествен, това е на мястото си, има цена и смисъл. Той развива мощ в човека. Съвременните хора, като ядат месо, страдат. Само една микроскопична част от храната се асимилира, а другата е излишък. Този излишък трябва да се изхвърли навън. И всички болести днес се дължат на този излишък, а въпреки това всички проповядват, че трябва повече храна. Не, по-малко храна е нужна на човека и тя трябва да се приеме и асимилира така, че от нея да остане по възможност най-малък излишък. Месоядството е престъпване на Божия закон. Всеки, който престъпи закона на Любовта и мъдростта, е месоядец. А всеки, който изпълнява закона на Любовта, мъдростта и истината, е плодоядец. Ясно е. Всеки, който не изпълнява Божиите закони, е месоядец. Само в едно същество, което не изпълнява тези закони, има такава жестокост, да гледа страданията на другите същества. Вегетарианството е метод за лекуване. Докато се излекуват хората и народите, трябва да се хранят с растителна храна. След това ще дойдат до плодоядството. Истинската храна се заключава в светлите мисли, възвишени чувства и благородни постъпки. Това са плодовете на живота, с които ще се хранят хората в бъдеще. Не е позволено на окултния човек да пие вино, бира или други спиртни напитки. Вино може в краен случай, като лекарство за затопляне на стомаха. Сладко вино може да пиете. Преди да ядете плодове, измивайте ги хубаво в топла вода, особено гроздето. Всичко, което внасяте в устата си, да бъде абсолютно чисто. Окултният ученик трябва да работи за пречистване на тялото си. Някой казва: „За да се пречисти човек, той трябва да изтощи тялото си". Не, това е погрешна представа. Вие трябва да правите разлика между плътта и физическото тяло. Ако плътта ви отслабва, тялото ви не трябва да отслабва. Какво разбирам под отслабване на плътта? Да се намалят низшите желания на човека, т.е. желанията му да се възпитат. Низшите желания не се крият във физическото тяло, а в плътта. Ето защо, за да възпитате тези желания, вие не трябва да измъчвате стомаха си. Наистина, понякога стомахът приема повече храна, но причината за това е желанието за ядене, контролирано от един център, който се намира около слепите очи. Миризмата на някое вкусно ядене възбужда този център, у човека се поражда желание да яде повече и тогава стомахът приема тази храна и се претоварва. По такъв начин именно, чрез силно желание за ядене, човек разваля стомаха си. Наистина това е крайност, но ако стомахът приема по-малко храна, отколкото може, това е друга крайност. Когато окултният ученик се храни, той трябва да бъде доволен от храната, да забрави всичко наоколо си и да благодари на Бога. Да знаете как да се храните - това е наука, това е изкуство. И Писанието казва: „Ще се храните и ще благодарите за всичко, което Бог ви е дал". Второ условие при храненето - окултният ученик трябва да избягва еднообразната храна. Например някой се подлага на картофен режим, храни се цял месец само с картофи. Какво ще му допринесе тази храна? Друг се храни цял месец само с череши. Трети - с грозде. Това не е правилен режим за хранене. Когато Бог създаде първия човек, каза му: „Ще ядеш от всички плодове в тази градина, само от един плод няма да ядеш - от плода на Дървото за познаване на доброто и злото". Така и вие ще ядете от всички плодове - от забранения плод няма да ядете. Ако се храните с картофи, утре ще ядете череши. Като опитате всички видове картофи, ще пристъпите към друга храна. Ако се храните с грозде, ще опитате по същия начин всички видове грозде. Винаги трябва да разнообразявате храната си, защото всеки вид храна съдържа специфични енергии, необходими за вашия организъм. У човека има едно особено чувство, което по всяко време му подсказва каква храна трябва да яде. Защо? Защото в даден случай само в тази храна човек ще намери онези специфични елементи, които са необходими както за изграждането на организма, така и за създаването на някоя велика мисъл или някое благородно чувство. Вие ще кажете: „Откъде ще намерим тази подходяща храна?" Виждате онзи художник - колкото и беден да е, все намира бои и четки. Щом те са нужни за работата му - откъдето и да е, той ще ги намери.

ХИРОМАНТИЯ Природата е създала човешката ръка с един разумен план. То не е произволно. Казваме, човек се е развивал по закона на еволюцията, но има определени закони, по които се определя формата на пръстите: вретенообразни, плоскообразни или възлести. Онези хора, на които стомахът е добре развит, и пръстите в основата са добре развити. Когато благоутробието преобладава - и пръстите в основата са по-дебели. Когато стомахът е слаб, тогава и пръстите са слаби. Има съответствие. Не става дума само за стомаха - пръстите в основата си са дебели. За създаването на човешката ръка са работили такива възвишени същества, каквито даже не подозирате. Те са я построили, начертали са линиите и формите, сложили са знаци. Ако вие знаете как да я миете тази ръка, как да я движите, какви упражнения да правите с нея, бихте имали големи резултати. Лявата ръка е диплом за сърцето ви, дясната ръка е диплом за ума ви. Ръцете изобщо показват какво сте учили, какво сте постигнали, как сте постъпвали. Има такива хиромантически знакове по ръцете, които ние можем да изменим. Ако линията на живота на едната ръка на някого е скъсена, а на другата е цяла, значи, че на около 40-50-годишната си възраст той ще умре. Но ако реши да живее един добър, хармоничен живот и взема мерки за това, тогава ще може да измени тази скъсена линия на ръката си и ще може да продължи живота си до 60 години. Във всеки пръст текат особени енергии, колкото по-правилно са сформировани пръстите, толкова по-правилно ще протичат тези енергии. Ръцете привличат Божествени сили. Някой път като прокараш ръката по пръстите си, светлината ще се усили. Пръстите са направени от Бога и трябва да бъдеш в съобщение с благородното. Понякога ви заболи пръст. Ако е първият пръст, тази болка има психологическа причина, която произтича от задната част на главата - горе към темето. Заболи ви вторият пръст. Причината е големият страх, който човекът има или съдържа неговото съзнание. Съзнанието произтича от съвестта. От три точки може да ти дойде болка на средния пръст - не си служиш със съзнанието, със съвестта си както трябва и се страхуваш повече, отколкото трябва. Или те заболи безимения пръст. Той е пръст на изкуството. Той е свързан с предната част на главата, с челото. Причината на заболяването е тази, че не си употребявал правилно слънчевата енергия. Ако не мислиш, ще те заболи средният пръст. Ако започнеш да мислиш, ще дойде повече кръв, веднага болката ще изчезне. Ако ти не обичаш красивото, ако не си подбираш думите, не се стремиш изразително да говориш, употребяваш груби думи, направил си престъпление, което този пръст плаща. Причината е в умствената област. Болката, която ще изпиташ, е една глоба, която ще заплатиш с едно малко неразположение. Трябва да се научиш да мислиш правилно. Може да излезе и цирей на третия пръст. Кутрето също може да те заболи. Вие не знаете откъде иде болката. Малкият пръст ще ви заболи, понеже в реалния живот не разпределяте нещата правилно. Но има и друго: ти не харесваш ръката си. Защо? Ти не можеш да имаш хубави пръсти, ако нямаш хубави и благородни чувства. Ти не можеш да имаш хубав среден пръст, ако не си справедлив. Не може да бъде хубав безименият ти пръст, ако в тебе чувството за красиво и хубаво не е развито. Не може и малкият пръст да бъде красив, ако ти материалните си работи не знаеш как да уреждаш, не си тактичен в отношенията си с хората. Като постъпваш справедливо, това се хроникира в тялото. И най-после, ако ти не си проводник на Божественото, палецът ти няма да е добре оформен и ще имаш слаба воля. Силната воля се калява, когато съзнаваш, че онзи, който е създал света, онзи, който е създал тялото, живота, е Бог. Това е почва, върху която ще се сформира палецът. По палеца ще знаеш какъв е човек - религиозен ли е, оценява ли правилно всичките блага, които има. Палецът е свързан с Божествения свят, показалецът - с ангелския свят, средният пръст - с правдата, безименият - с науката, и малкият - с практичността в живота. Цялата ръка пък представлява мъдростта. Когато иска да направи нещо, човек свива ръката си, с което извиква на помощ всички сили, които се крият в нея. От първата фаланга на пръстите, щом е добре развита, излиза светлина. От втората фаланга, щом е добре развита, излиза топлина и от третата фаланга излиза сила. Ръката, пръстите, както и цялото тяло на човека са построени въз основа на ред математически съотношения. Според това как се движи човешката интелигентност, така са построени и пръстите на ръката. Онези хора, които са философски настроени или които имат критически ум, т.е. обичат да ровят навсякъде, имат възли на пръстите си. Когато волята започне да отслабва, човек свива ръката си на юмрук, т.е. скрива палеца си между другите пръсти. Когато някой започне да обезумява, той държи пръстите на ръцете си отворени. Който държи палеца си всякога отгоре, над юмрука, той е човек с воля. Юмрукът на човека прилича на чук, с който той може да работи. Ето защо всеки човек трябва да наблюдава да не крие палеца между другите си пръсти. Почне ли да крие палеца си, той се демагнетизирва. Следователно дръжте палеца си винаги над юмрука, над другите пръсти. Тогава именно в главата се събуждат центрове, които са във връзка с палеца. Палецът е най-важният пръст в човешката ръка. Той изпъква навсякъде. Без палеца и другите пръсти нямат смисъл. С палеца всички пръсти се осмислят. Вие трябва да работите върху формата на палеца си. Щом формата на палеца е красива, ще можете да въздействате добре и върху волята си. Когато изучавате патологическите прояви на човешката воля, ще забележите, че първата фаланга на палеца в престъпниците е малка и топчеста. Тези хора днес може да не са престъпници, но носят следите на своите престъпления от минали животи. Когато волята в човека се развива правилно, първата фаланга на палеца расте; когато умът се развива правилно, втората фаланга расте. В това отношение палецът на човека е барометърът по който може да се съди за развитието на неговата воля. Всеки човек, който не се отнася добре със своя ум, със своето сърце, със своето тяло, малкият му пръст (меркуриевият) започва да се деформира. Ако не постъпва справедливо, средният пръст (сатурновият) се деформира. Ако не мисли хубаво, ако няма вкус, ако не знае как да се облича, изобщо не цени хубавото и е немарлив, безименият (слънчевият) ще се деформира. Ако не оценява своето достойнство, това, което Бог му е дал, ако е много честолюбив, се деформира показалеца (юпитеровият пръст). А онзи, който не люби Бога, който не благодари и е без съвест и морал, деформира палеца. Ако ви липсва благородство, помилвайте показалеца си, за да се свържете с енергиите, които текат през него, енергиите на Юпитер. Ако ви липсва справедливост, свържете се с енергиите на Сатурновия пръст. Ако сте неразположени, помилвайте и се свържете с енергиите на безимения пръст. Достатъчно е да го потопите в чиста вода, за да приеме водата енергиите, които изтичат от него. Ако изпиете тази вода, ще се смени състоянието ви. Това се отнася до всички пръсти. Всички крият сили в себе си. Това са особен род лекарства, които се крият в човека. Ако пръстите в основата са дебели, трябва да възпитавате стомаха си, ако са възлести, ще възпитавате дихателната система, ако са заострени, ще възпитавате ума си. Такива хора послъгват доста, преувеличават и сами си вярват на лъжите. Когато твърдостта се развива в някой човек, ноктите му стават широки. Наблюдавайте хора с широки нокти и ще видите, че те са много издръжливи. Хора, които са страхливи, предпазливи, имат малки и завити нокти. От друга страна, доброто, правилно кръвообращение се отразява върху ноктите. За да познаете дали вашето кръвообращение е правилно, разгледайте имате ли бял полукръг в началото на ноктите си. Колкото този полукръг е по-голям, толкова и кръвообращението е по-добро. Изчезва ли този полукръг от ноктите, кръвообращението е слабо, трябва да дишате дълбоко. Разрушителните натури имат широки и къси нокти. Скъсяването на ноктите показва, че умствените способности в човека се спират, а се развиват физическите сили, като разрушителността. Хора с малки, къси и широки нокти са гневливи и избухливи. Значи всяко чувство упражнява известно влияние върху ноктите. Всичко, което става във вас, може да се хроникира върху ноктите ви и то само в продължение на 180 дни, защото в толкова дни ноктите се сменят. То показва какво е било състоянието ви през това време. Ноктите ви трябва да бъдат гладки и хубаво закръглени. Щом се яви някаква грапавина по тях, ще знаете, че във вас има нещо дисхармонично. По ноктите си ще изучавате характера си. Те са най-хубавото огледало, в което ако се поглеждате всеки ден, ще знаете какво ви липсва. Някой път нокътят ви се пука, ще следите коя е причината за това. Ще проверите, че наистина известни промени в ноктите ви са резултат на развитието на известни умствени способности, на известни морални сили във вас. Всичките си болезнени състояния може да ги намерите отбелязани по ноктите. Всички разстройства там са отбелязани като на книга. По ноктите ще познаете дали един човек е смел, или страхлив, пестелив или щедър, сприхав ли е, или спокоен, диша ли добре, или не. Всички заболявания на сърцето, стомаха, дробовете, очите, всичко на тях е отбелязано. Белите петна, които се явяват по ноктите, говорят за една напрегнатост на нервната система, едно разстройство на нервите. Трябва да се успокоите, да се премахнат белите петна. Има ли петна по ноктите - нервната система не е в изправност. Набраздени ли са ноктите - стомашната система не е в изправност. Когато ноктите са закривени надолу и изпъкнали, имаш навиците на граблива птица, користолюбив си, само гледаш да използваш другите. Когато ноктите са извити нагоре, това говори за опак човек. Белите петна на ноктите говорят за голямо напрежение на нервната система, което води към заболяване. Щом забележите едно бяло петно на ноктите си, веднага вземете мерки: внесете в ума си някаква велика, възвишена идея, която успокоява нервната система. Тези петна се явяват още и при големи душевни сътресения. Няма нищо страшно в появяването на белите петна. Те са предупредителни белези, които карат човека да вземе мерки срещу болезненото състояние, което предстои да дойде. Белите петна по ноктите показват анормалност в нервната система. Белите петна по ноктите са подобни на петната на Слънцето. Колкото повече петна има на Слънцето, толкова повече енергия, толкова по-голямо изобилие съществува в природата. Същото става и с човек, който има бели петна по ноктите. Той е крайно активен, отделя повече енергия от себе си, вследствие на което чрезмерно се изтощава. За да се освободи от тия петна, човек трябва да съсредоточи ума си към известна мисъл. В продължение на 2-3 месеца той може да махне петната от ноктите си. Пръстите на краката ако са много къси, показват, че човек е двояк, неправолинеен. Краката показват какъв е физическият човек, ръцете показват какъв е духовният човек. Как са построени пръстите на краката? Те не са устроени както пръстите на ръцете - отличават се. Човешките крака са построени на друга гама, различна от тая, по която са построени ръцете. Ако приятелят ви е сприхав, причината за това се крие в пръстите на краката. Вие дружите с някого, без да знаете какви са пръстите му. Ако палецът му е добре устроен, можеш да разчиташ на него. Ако е скъперник или щедър, ще го познаеш по малкия пръст. Безименият пръст показва отношението на човека към красотата. Средният пръст показва какъв е човек във взимането и даването, т.е. неговата съвест. Показалецът определя обходата на човека. Палецът показва възгледа на човека, дали във всичките си работи се ръководи от идеята за Бога, т.е. има ли някакъв висш закон, който го ръководи, или живее по свои закони. В бъдеще съдията, преди да издаде присъда за обвиняемия, ще прегледа пръстите на краката му. Той няма да търси свидетели, както сега. Пет пръста, пет души свидетели. Те ще определят съдбата на човека.

ХАРМОНИЯ Аз считам, че целият човешки живот е построен музикално. Всички човешки състояния, мисли, чувства и постъпки се изучават чрез музиката. Целият живот се изразява чрез музиката. Във всеки един организъм, който не може да се изяви музикално, се заражда болезнено състояние. Вие никога не можете да внесете здраве в организма си, ако не спазвате музикалните правила, които природата е заложила в него. Например човешкият организъм има тона „до". Но това „до" не звучи така, както при обикновеното пеене. Това „до" си има своите амплитуди. „До" в организма се движи спираловидно. За да се вземе един тон правилно, вибрациите му трябва да се разпространяват отдолу на горе, докато на физическото поле те се разпространяват наоколо. Тогава имаме обикновеното, механическо пеене. А има и едно вътрешно пеене: трябва да се научиш да пееш в мисълта си, трябва да се научиш да пееш в чувствата си. Едното пеене е в мозъка - горе, другото пеене е долу, в слънчевия възел, а пък третото, няма да ви го кажа къде е. Всеки тон трябва да е верен, както и всяка една добра мисъл трябва да е права. Правата мисъл, също като тоновете, има определен брой трептения. В гамата на живота тоновете се движат - те са живите тонове на живота. В тази жива музика ти понякога можеш да пееш механически, само да чувстваш нещата или само да ги мислиш. Когато почувстваш, че между ума и сърцето ти има отношение, това значи, че си получил вдъхновение. Трябва да разберете, че законите в природата няма да се нагодят към вашите разбирания. Природата няма да създаде специални закони за вас, за да ви извини после. Когато говорим за хармония, подразбираме съзнателния живот на човека, животът, в който душата се развива, човешкото Аз, съзнанието на човека - той е нещо отделно в света, той се е проявил. Човек съзнава, че е едно отделно същество. Сега представете си, че имате една нота в музиката, тя може да бъде 1/2 нота или 1/4 или 1/8, или 1/16. Тази нота сама по себе си е само един символ, един характер, без да има някакъв смисъл. Ако тази нота обаче се постави на петолинието, и в началото на петолинието се тури ключът, и се определи какъв ще бъде характерът й, тя вече има смисъл. И тогава всяка от нотите, наредени по ред на петолинието, не може да има вече свое мнение, да казва: „Аз така мисля, аз иначе мисля". Тя ще мисли тъй, както ключът е казал, и тонът на една нота в този ключ не може да се измени. Дойде съмнението, съмняваш се, че работите няма да станат, както ти мислиш. И прав си. Работите в света няма да станат нито както ти мислиш, нито както аз мисля, а така, както мислят онези разумни същества, които са създали света. Една машина върви по релсите така, както машинистът я води, а не както ние си мислим. Ако ние спазваме законите, по които инженерът я е създал, тя ще върви; ако не ги спазваме - ще се зароди дисхармония между нас и онзи, който е създал тази машина. Едно нещо е нужно за човешката хармония: всичко, с което човек разполага, да е пластично, огъваемо, живо, никога да не се чупи. Статичните неща се крехки и чупливи, а динамичните - живи, огъваеми, нечупливи. Стремете се към нечупливите неща и всякога разполагайте с тях. Всяко движение трябва да бъде израз на музикални вибрации. Бих желал и вие от главата до петите да бъдете музикални. Когато движенията на човека се диктуват от хармонични мисли и чувства, те всякога са красиви. Колкото по-голяма хармония съществува в човека, толкова по-красиви са неговите движения. Камъните пеят, дърветата пеят, вятърът пее, светлината, всичко пее, но ние не чуваме тази песен. Ние виждаме само външната форма на нещата и цветовете, но същността им не познаваме. Например още не познаваме, не можем да схванем музикалния тон, който излиза от този червен цвят. Това е една разумна музика, до която съвременните хора още не са дошли. Желанията имат форма. Мислите имат форма. Всички форми трябва да са съвършени. Още при създаването на света Бог е поставил силите на човешкия мозък в хармония. Следователно човек трябва да се пази от всичко, което нарушава тази хармония. Тщеславието, гордостта, страхът, гневът са сили, които нарушават хармонията на мозъка. Те са подобни на червеите, които изяждат плодовете на дърветата. Може да имате стремеж, но ако не изберете онова време, което изисква хармонията, ако не се съобразите със законите, които работят, всички ваши усилия ще бъдат безплодни. Сега вие се питате: „Защо аз не раста, защо нямам това схващане, защо мислите ми са малко разбъркани?" Хармония, хармония трябва. Хармонията трябва да я възстановите по всички начини, при каквито и да е жертви. Възстановите ли хармонията, каквито и жертви да дадете за нея, нищо не е изгубено. Необходимо е да се възстанови тя в душата ви. Първото изкуство, с което всеки човек трябва да започне, е музиката. Не трябва да има човек, който да не може да пее и да свири, да разбира нещо от музика. Ако вие разбирате законите в музиката, ще видите, че всяко нещастие в света се дължи на някаква дисхармония. Ако в живота си вземеш един фалшив тон, той ще въздейства върху твоето подсъзнание. Има едно съзнание, при което човек не си дава отчет какво става. Инак у човека съществуват четири съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Та ако ти вземеш един фалшив тон, непременно те очаква някакво нещастие. В съвременната музика понякога виждам как прониква фатална гама. Една фатална гама, която руши. Не искам да ви я изсвиря. Аз съм правил няколко пъти опит с една такава гама. Щом навлезеш в нея, веднага се изменя пулсът на сърцето, настава меланхолия, идва омраза, отчаяние, злоба. Трябва да мине цяла една седмица, да работиш, за да може да се възстанови онази, първичната гама. Често вие изпадате в тази фатална гама. Мнозина са идвали при мене отчаяни и казват: „Тебе ти е добре, но мене питаш ли?" Казвам им: „Я, вземи основния тон!" Какво ще вземе, не му се пее... Казвам: „Вземи основния тон!" Искам във вашето съзнание да се появи сила да удържите хармонията, да не мислите какъв е светът. Искаш да направиш нещо, помисли преди това, за да не обидиш своя Господ, защото обидиш ли го, спираш всичката си работа. Кажи си: „Чакай да завъртя колелото". То се завъртва само когато си на ключ „сол". Понеже езикът на Писанието е иносказателен, там един пророк е казал: „Привлякох ви със закона на Любовта", т. е. ключът „сол" ги е привлякъл. Щом хората почнат да се разбират, с хармония всичко може да се уреди. Сега вие казвате например, че православните, евангелистите, нямат тези познания, които вие имате. Не е въпрос да се различавате само по това, трябва да знаете как да пеете по ключа „сол", да имате едно съществено различие, да имате хармония помежду си. Ако хармонията преобладава, ако можете да оперирате с ключа „сол", тогава ще имате едно съществено различие, тогава може да кажете, че разбирате живота и се различавате от другите. Сега някои от вас сте като онези певци, които като ги викат в музикалното училище или в някой хор, пеят ден, два, после напуснат хора, казват: „Ние нямаме глас..." Защо нямате глас? Защото нямате хармония. Първо трябва да се въдвори хармонията и гласът ще дойде; като се въдвори хармонията, мисълта ще дойде; като се въдвори хармонията, правилните действия ще дойдат. Всичко това зависи от тази Божествена хармония. Щом тя се нагласи, то като с един магически жезъл всичко ще се нагласи. Като няма хармония, с години може да работиш, нищо няма да направиш. За всички неразположения, за всяка дисхармония, която се яви между вас, ще търсите де са погрешките и ще започнете от ключа „сол". Искам да видя дали вие, жените, поне ще бъдете в състояние да изправите живота си по ключ „сол". Аз не говоря сега за изправяне на вашия живот, но казвам, че нареждането на вашите мисли, на вашите чувства и на вашите волеви действия не са по този ключ, и трябва едно трансформиране на мисълта, всичко да се нареди по този ключ на Любовта. Или ще кажете: „Колко я познаваме тази любов!" Вие още на ключ „сол" не сте били нагласени. Знаете ли каква прекрасна хармония има у този, който се нагласи един път на ключ „сол"? Това е най-възвишеното, най-благородното у човека. Когато той се нагласи на ключ „сол" у него става един подем на мисълта, на чувствата, на съзнанието, той вече не страда от неврастения, не страда от никакви болести. Стремете се да бъдете в хармония със себе си, за да бъдете в хармония с окръжаващите, само така ще бъдете здрави. Само така главата, дробовете и коремът ви ще бъдат в изправност. Сърцето представлява тона „до", дихателната система - „ре", черният дроб - „ми", бъбреците - „фа", далакът - „сол", жлъчката - „ла", храносмилателната система - „си". Когато дихателната система на човека действа музикално във всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита. При най-малкото нарушение на тази система нейният тон се изменя, минава в друг тон, а това вече създава известна дисхармония в някой от нейните органи. Тази дисхармония наричаме заболяване. Как се изразява напрежението в музиката? Откъде започва то? Какво е движението? Напрежението се изразява с тона „до", а движението - с „ре". Фасонът, външността е „ми". Казваме, че някой се е пооперил. Пооперил се е - „фа". Разцъфтял е, разхубавил се е - „сол". Узрял - „ла". Седнал е да яде е „си". Ето смисълът. Седнеш да ядеш с благодарност, слезеш в „си". Във „фа" възлизаш, в „си" слизаш. „Фа" и „си" са две врати, през които се влиза и излиза. Когато пееш сам, не можеш да вземеш един фалшив тон. Фалшиви тонове има, ако един пее в една гама, а друг - в друга, дисхармонични са, не звучат хубаво. Но всеки сам пее хубаво. Има известни гами, в които тоновете са дисхармонични. Някой път вие се чувствате неразположени. Неразположението е вследствие на това, че вашите мисли не са в хармония с вашите чувства и вашите чувства не са в хармония с вашата воля. Не пеете тона вярно. Искате да направите нещо в умствения свят, не излиза както трябва. Същото е в духовния и във физическия свят. Ще поправите тона „фа". Българинът е майстор на „фа". Българинът много добре взема „фа". Колко време се изисква, за да се разбере, че една мисъл е добра или не? Как мислите вие, колко време се изисква? Има едно естествено време. Колко време е нужно да се изпее една цяла нота? Има естествено време. (Учителя тактува на 2/4 и после на 4/4.) Естествен пи е този такт? Естествено ли е туй движение? (Имитира движението на пияния.) В него има прекъсвания, дисхармонии. В другите движения има един ритъм, който е естествен. Българите имат един особен ритъм. Така не се разрешава въпросът, има прекъсване. Хубаво, но трябва да се свърши. Как ще го свършите вие? Как бихте го разрешили? Българите казват: да предадем народната музика такава, каквато е. То е едно статическо положение. От толкова хиляди години българите пеят по един и същ начин. Както детето пее, така пее и човек на 80 години. В музиката трябва да има замах. Когато пеете, някои тонове показват, че на физическото поле има дисхармония, други показват, че на ума нещо не достига. Трябва да имаш една хубава мисъл, едно хубаво чувство и една хубава постъпка, за да изпееш правилно тоновете. Ако ти вземеш правилно един тон, например тона „до", който е основата на живота, то ако си болен и веднага оздравееш, само тогава тонът е верен. Щом се наруши броят на трептенията на нашия организъм, ако спаднат под нормата, човек се разболява. Тонът, който внася здраве в тебе, е „до". Когато сте болен, ако се вслушвате дълго време в себе си и почувствате, че вътре нещо във вас пее, болките ще утихнат. Когато минавате през недоволство, скръб и доловите, че нещо пее във вас, веднага ще се смени състоянието ви и ще почувствате една малка радост. Щом чуете песен отвътре, това е вече здравето. Аз тълкувам Любовта в ключ „сол", в първа степен. Казвате: „Да се обичаме". За да обичаш, трябва да намериш ключ „сол", да се нагласиш според него. Тогава ще имаш хармония и ще започнеш с Любовта. Като казвам „Любов", подразбирам, че Любовта предшесгвува хармонията, а хармонията е резултат на тази велика Божествена сила, която като дойде, внася здраве, а здравето внася хармония. Външната хармония дава условия за Любов, Любовта - живот, животът - здраве, а здравето внася вътрешна хармония у нас. Тъй че хармонията отвън се формира вътрешно. Това знание, което днес ви давам, ще искам да го приложите. Често казвате: „Нямаме вдъхновение, нямаме разположение". Трябва да знаете, че Божествената Любов е хармония, тя не търпи дисхармония. Сега аз ви говоря за хармонията, понеже тя ще ви послужи, за да започнете съзнателно да се организирате. Знаете ли какво е организиране? Всички клетки се организират съзнателно в този Божествен организъм и всички работят правилно. В този живот ние сме Божествени клетки и всеки от нас трябва да разбира и изпълнява добре своята мисия, своето сегашно предназначение, и да не желае ни повече, ни по-малко от определената за него работа. Никой не трябва да се отдалечава от Божествения план. Другите могат да говорят за вас, но това, което вие дълбоко съзнавате в душата си, старайте се да го реализирате и няма да бъдете далеч от истината. Ако вървите по своя план, нищо няма да ви спъва. Нали сте виждали как вървят войниците, всички вървят в такт. Така и вие, като вървите сами, може да си вървите както искате, и по-полека, и по-бързо, но като тръгнете с някоя компания, която си има свой ход, ще вървите според нея. Не вървите ли в такт, ще останете назад. Когато хората влязат в Божествената хармония, всички трябва да изменят такта на своя ход, за да тръгнат хармонично, правилно. А знаете ли какво значи да ходите правилно? Да ви преведа това. То значи, че вашите добродетели трябва да се проявяват правилно. Краката на човешката душа, това са добродетелите; ръцете на човешката душа, това е вашата справедливост, ушите на човешката душа, това са светлите мисли на мъдростта, а устата на човешката душа е Любовта, външната страна на Любовта, чрез нея тя може да говори, чрез нея Божествената Любов ще излезе. Едната Любов, външната, ще дойде като услуга на вътрешната, тя ще дойде отвън, чрез нея. (Учителя пее „до".) За да изпееш „до", трябва живо да си представиш нещата. (Учителя пее „до".) Това е амплитудата на „до". (Учителя понижава и повишава малко „до".) В един кръг се движи. Цялата гама ще пеете така: „до" с малки понижения и повишения. (Така изпява Учителя и „ре", и „ми".) Изпейте това всички. (Всички пеят „до" с понижение и повишение.) Някой ще каже: „Какво ще придобия, като пея?" Ще подобрите дишането си, ще се научите правилно да дишате. Дишането си има свой тон. Ти не можеш да дишаш правилно, ако понижиш неговия тон. И яденето си има свой тон. Ти не можеш да ядеш правилно, ако понижиш тона на яденето. Също така и движението има свой тон. Като излезеш от дома си, ще се спреш, за да вземеш тона на движението. Трябва да има хармония във всички твои мускули и нерви. Ако ти така вървиш, ще придобиеш сила. Когато отиваш при някой човек, трябва да знаеш и неговия тон. Ако не си го улучил и искаш да му проповядваш, той няма да те слуша. Но като попаднеш в тон с него, ти ще хармонизираш неговия и своя тон и тогава ще знаеш как да му говориш. Щом не знаеш неговия тон, няма да се разберете. Като се запознаеш с един човек, трябва най-първо да си изясниш дали имате една обща основна идея за нещата. Аз като ви говоря тая сутрин, имам такава идея. Коя е идеята? Да ви приведа към един общ знаменател, към един общ закон, на който почива и моят, и вашият живот. Да приведа в хармония известни ноти, това значи да ги приведа в известно съотношение, да се допълват. И тогава ще се създаде една песен. Ако няма съотношение между нотите и не се допълват хармонично, няма музикално произведение. Да живеем добре, значи да познаваме закона, върху който се изгражда животът, който е като музиката. Каквато и нота да сте, вие ще заемете разни места в петолинието. Ако представлявате един тон, вие може да бъдете в първата октава, във втората, третата, шестата и пр. И после може да вземете мястото на цяла нота, на половин нота, на 1/4, 1/8, 1/16, 1/32, 1/64 нота. Всички положения, които заемате, зависят от първия тон. Да допуснем, че пеете „ми". „Ми" съставлява третата нота в тази гама, за която говорим. В до-мажорната гама няма полутонове. Дистанцията между всичките тонове е цял тон. И между „ми" и „фа" има цял тон; също така и между „си" и „до". Да оставим сега това. Другояче са наредени сега тоновете. Защото в сегашната гама „фа" е понижено. В сегашната гама вие „фа" не можете да го понижите, но можете да го повишите, а „си" не можете да повишите, а само да го понижите, защото щом го повишите, ще имате „до". А пък щом понижите „фа", ще имате „ми". В тази естествена гама, или в гамата на живота, всяка понижена нота изразява едно вътрешно състояние. Щом „ми" е понижено, понижението е във вашия ум. Щом понижението е в „ла", понижени са вашите чувства. Следователно, за да се уравновесите, за да излезете от това противоречие на живота, което е резултат на понижената мисъл или чувство, трябва да повишите „фа" с половин тон. И тогава, в новата гама ще имате „фа диез". А пък „фа" представлява материалния свят. Щом е понижен вашият ум, щом са понижени вашите чувства, непременно трябва да повишите резултатите. Казвате, че еди-кого си не обичате. Какво значи това? Щом не го обичате, това значи, че този човек не е в една и съща гама с вас, с него вие не сте в хармония. Трептенията на вашите чувства и на вашите мисли не си хармонират, вследствие на което не можете да се обичате. „Ла" е основен тон на движение в природата. В „сол" вие имате движение нагоре. А в „ла" движението е надолу. Следователно с тона „сол" вие сте свързани с материалния свят. Напрежението от центъра на Земята излиза нагоре. Енергията, която „сол" възприема, от Земята към Слънцето се предава. В „ла" движението е от Слънцето към Земята. „Сол" е движение към Слънцето, „ла" е движение към центъра на Земята. Ако вие спрете този ток, тогава ще стане катастрофа в живота ви. Всяко страдание произтича от някакво спиране, задържане. Ти си се спрял. Но ако се движиш по-бързо или по-бавно, отколкото трябва, пак ще пострадаш. Но ще има разлика. При бавното движение страданието ще бъде по-малко. Защото с една биволска кола катастрофа може ли да стане? Законът е абсолютен - дисхармония абсолютно не се търпи. Не казвай - „ако ме обичаш, потърпи малко", ако ти обичаш хората, не ги карай да търпят твоите глупости. В това отношение ще гледате да си помагате, ще гледате да се въдвори хармония между вас, тя ви е потребна. Ако не се въдвори, другояче не можете да си помогнете. Може цял ден да се молите, но излезете ли от събранието, виждам, че хармонията е нарушена. Трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е вечна хармония. Тази мисъл трябва да стане у вас плът и кръв, навсякъде да я чувате; тогава ще бъдете доста силни да се борите с външните изкушения на света. Ако тръгнете от Земята без песни, докато отидете до рая, ще кажат: „Не приемаме хора, които не знаят да пеят". Небето е място на песен и хармония; там няма плач, няма тъги и скърби, навсякъде се чуват песни - от всички видове, от най-тихите до най-бурните и всеки може да си избере, да слуша. Сега и ние на Земята ще започнем да вършим всичката си работа с песни, но ще приложим хармонията. Който не приложи хармонията, няма да му проповядвам нищо, няма нищо общо с моето училище. Когото хвана, че не е нагласен, ще го изпъдя навън по всички правила на Божествената наука. Като научи хармонията, пак ще го приема, но докато я научи, вън ще седи. Това ще го знаете, ще бъде без изключение за всички. С някои хора, за да се хармонизирате, трябва да прекарате мисълта си през още един, двама, трима души, които от своя страна са в хармония помежду си. А някой път трябва да прекарате 12 души в мисълта си, докато се хармонизирате с един човек. Музиката на Земята е единственото условие, което помага на човека да се развива, затова приложете музиката навсякъде в живота си. Неразположени сте, почнете да пеете каква и да е песен, да въдворите у вас хармония. Така ще помагате на вашите мисли, на вашите чувства, на вашите действия. Ако сами не можете да пеете, идете в градината, седнете под някое дърво и ако има вятър, в това огъване на листата ще има такова движение, че ще започнете полека-лека да утихвате, да се унасяте в това шумолене, което аз наричам музика. Истинското пеене е онова, което може да отвори сърцето на най-големия скъперник банкер. И тогава, ако аз отида да пея на банкера, няма да се явя с тази си брада. Защо? Защото банкерът може да се заинтересува само от две форми: едната форма трябва да представя млада, красива мома, подвижна, пъргава, с уста начервеничка, очи, които светят, ръце мекички, глас ангелски. Другата форма трябва да представя стар, мъдър човек, с ангелски глас. Като види и младата, и старата форма, банкерът трябва да остане доволен и от двете и да знае, че може да вземе и от младата, и от старата форма. Да се чуди как този стар човек е запазил гласа си, как нищо не е изгубил от хубавото, което е имал в себе си. За да го привлече, старият ще му изпее една песен, но така хубаво, че той ще поиска и още една. Така старият ще пее за младата мома, а младата мома ще пее за стария, за своя баща. И тогава банкерът ще разтвори сърцето си, ще даде колкото му искат и ще каже: „Елате и утре пак да ми попеете". Това са фигури на речта. Та в живота си ние трябва да знаем да пеем като младата мома и като стария, като мъдреца. Не се срамувайте да пеете. Ако си стар, пей на банкера за младата мома, да отвориш сърцето му. Ако си млада мома или млад момък, не пей за себе си, а за майка си и за баща си, които са те родили. Той ще каже: „Я ми попей още веднъж за майка си и за баща си!" Следователно мъдрецът трябва да пее за младата мома, а младата мома трябва да пее за баща си и за майка си. Това е хубавото пеене в света. Често вие се спирате и казвате: „Еди-кой си там не пее хубаво!" Да, но и ти не пееш хубаво. И аз не пея хубаво, но и той не пее. Трябва да се намери някой друг да каже: „Чакай, аз ще взема правилно тоновете и всички с едно усилие ще се нагласим". Не е философията там, че еди-кой си пее фалшиво, философията е да се нагласим всички правилно. И тъй, сега ви дадох едни ключ, един метод, много прост, но много естествен и вие ще го приложите. Вън от тази мисъл - за хармонията, няма да мислите какво е Бог. Ще схващате Бога като една велика, разумна хармония, която се разнася навсякъде из Вселената, из цялата природа и всичко живо. Всяка вечер ще съсредоточавате ума си, мисълта си към един тон от тази хармония. Ако схванеш един тон, това е много нещо. Всеки ден по един тон. Караш се с мъжа си, с дъщеря си, казваш: „Мъжът ми не взима правилно тоновете". Не, трябва да кажеш: „Аз ще взема правилен тон на ключа „сол", ще му покажа как се пее". А ти започваш: „Какво си се раздрънкал!" Той дрънка, ти дрънкаш и какво излиза, като се раздрънкат двама души? Две дрънканици. Ще се успокоиш и ще кажеш в себе си: „Любовта, това е ключът „сол", чакай да взема камертона". Взимаш камертона, нагласяваш се и казваш на мъжа си: „Любов и съгласие, Любов и съгласие". Ще пееш, ще пееш, ще повишаваш тона си, и току го погледнеш, той се засмял, започва да пее и той - „Любов и съгласие. Хайде да се помирим!" Туй е Божественото, ще слушаш какво казва Господ отгоре. Тъй като се живее, животът става разумен и лек. А сега ходите от къща на къща, цял ден разправяте какво сте преживели; ходиш цял ден, на 10 места си разправила огорченията си, и пак ти е тежко. Живееш ли в хармония, никому няма да разправяш нищо и пак ще ти бъде леко на душата. Вчера казах на мъжете: „Аз оставям сега жените да ви нагласят". Нищо друго не им казах. Сега да видим, можете ли да ги нагласите? Ама да не направите като някой си слуга Стоян, когото господарят му - поп - го изпратил на лозето да го прекопае, да изреже пръчките. Отишъл Стоян на лозето, взел ножиците, рязал, рязал дето завърнал, не разбирал от тази работа. Връща се в дома си, попът го пита: „Стояне, плаче ли лозето?" „И ти да го видиш, дядо попе, и те ще плачеш". Ще питате госпожа Дойнова, като реже лозето си, до кое място реже пръчките, тя разбира това. Така и вие трябва да знаете на кое място от петолинието трябва да стоите. Досега сте рязали пръчките до основата, но повече това няма да бъде. Ще режете само тези пръчки, които не трябва да родят. На всинца ни трябва хармония, само така ще можем да се разберем. Ако всички сме в хармония в Бога, тогава ще разберем Бога, ще разберете мене и аз вас. Без хармония животът е несъвместим. Това е и в обществото, и в науката, и в търговията, навсякъде. За да е успешна работата, навсякъде трябва да има хармония. Обличате ли се, готвите ли, спите ли, навсякъде и всичко с хармония трябва да се върши; не спите ли с хармония, махмурлии ще бъдете. Ако животът е с хармония, и в най-дребните си проявления той е велик, няма ли хармония, той е безсмислен. Във вашите умове се явява мисълта: „Как може да се оправи тази дисхармония?" Може. Ще насочите ума си към Бога, ще знаете, че Той е великата хармония и само за Него ще мислите. Няма да мислите за Бога като за някой стар, белобрад дядо, а ще мислите за Бога като за велика вечна хармония, в която всичко живо отдава почит към Него, затова всички се стремим към Него и всеки иска да Го схване. Мисли за Великата хармония на живота и веднага ще ти стане леко. Не се старай да схванеш какъв е Бог, каква е формата Му, а мисли за Него като за Велика хармония, и веднага ще ти стане леко. Защото, ако ти гледаш лицето, косата, брадата на певеца, веднага ще се отдалечиш от хармонията, но ако слухът ти е съсредоточен, ще разбереш какво е тя. Лицето е особена хармония за очите. Ако сте ясновидци, ще видите, че лицето не е спокойно, то е подвижно, в него стават много бързи движения. Но понеже тези движения са тъй трудно доловими от нас, на нас се струва, че е спокойно. В невидимия свят всичко е в движение. Най-първо ще обърнете ума, сърцето и душата си към Бога на хармонията, т.е. към Бога на ключа „сол", към която всичко живо е насочило ухото си, към нейните закони. Ще слушате и като възприемете, ще започнете да пеете заедно с този велик хор. Един ден срок ви давам, за да се настроите на ключа „сол". Човек е отговорен за всяка своя дума, понеже живее в хармоничен свят, в свят на пълен ред и порядък. Когато се намерите пред Божия съд, вие ще отговаряте защо създадохте огнестрелните думи, с които нарушавате хармонията на Божествения свят. Сам по себе си Божественият свят е хармоничен, но със своето неразбиране и невежество човек внася в този свят дисхармония и мисли, че светът изобщо е дисхармоничен. Човешкият свят е дисхармоничен, но не и Божественият. Понеже тия светове са преплетени, изглежда, че дисхармонията е в целия свят. Не, дисхармонията е частична и принадлежи на човешкия свят. За да се премахне тази дисхармония, човек трябва да мине през страдания, през съдба, да види своите погрешки. Писателят ще бъде съден за лошите книги, с които е внесъл съблазън и нечистота в живота. Художникът ще бъде съден за ония свои картини, с които е внесъл нещо порочно в умовете и сърцата на хората. Някои художници рисуват Любовта в човешки образ, в образа на Купидон - Бог на любовта, със стрела в ръка. Досега никой художник не е могъл да нарисува Любовта. В каквито образи да я представят, те са далеч от идеята за Любовта. Каква любов е тази, която си служи със стрела? Това представя любовта на човек, който всеки момент може да те мушне с ножа си. Щом не му се харесва нещо, той веднага вади нож. Аз ви откривам един практичен метод, как да се тонирате. У вас има един недостатък, че вие, без да опитвате това, което ви казвам, като излезете, започвате да разказвате: „Ето какво казва Учителя". Докато не направите опит, не казвайте никому нищо. Всяко нещо, което съм ви казал, не го разказвайте, докато не го проверите. Щом сте го проверили, разказвайте, тогава то има двойна сила: от една страна, аз каквото съм ви казал, и от друга, вие, което сте казали и проверили. Направете опит, и като излезе опитът верен, кажете на някой и той да го провери. Като направи и той опит и излезе сполучлив, резултатът ще бъде три пъти по-силен. Този трети, като разкаже на свой приятел и той направи опит, и има добър резултат, силата ще бъде четири пъти по-голяма. Четвъртият казва на пети, този последният на шести и т.н. Тъй като постъпвате, това се усилва и става като една голяма вълна. А сега как постъпвате? Една от вас чула от друга някоя нещо, но нито едната, нито другата проверили тази работа, и се питат: „Как беше това нещо, хайде да се върнем назад". Забравили го и двете, почват отново да сноват. Ние нямаме време за сноване. Нашето платно, петолинието е насновано, иска само да се тъче. Тъкането значи хармония, да се изтъче един плат от едно място на друго. Да пееш, да живееш, да тъчеш, това са синонимни думи. Казвате: „Какво да правя"? Пей! „Че животът песен ли е?" Ако не можеш да направиш това - тъчи. Това значи тъкане на петолинието. Петолинието е основа, а нотите, това са ключът, турен в началото на петолинието. Човек остарява и се прегърбва от дисонанси.

„X" Буквата „X" е двете съединени половини на кръга. "X" е първата неизвестна буква, „У" е втората неизвестна.

ФРЕНОЛОГИЯ „Град, поставен на планина, не може да се укрие." Градът, т.е. човешката глава, трябва да се постави на планина. Талантливият човек, добрият оратор, добрият поет обръщат внимание на хората, защото излизат от „града, който има 12 врати", френолозите изучават този град и намират в него 42 центъра, свързани с различни способности и чувства. Те го делят натри области: задна част на главата, наречена „двуличния човек", тя е обърната към физическия свят, към тъмнината; втората част е челото, то показва мислителната сила на човека; третата област е горната част на главата, в нея се намират религиозните и моралните чувства на човека: съвест, Любовта към Бога, милосърдие и др. При това важно е доколко човек е развил областите на своя град. Например, ако челото на човека е широко и ниско, той има широчина, но няма дълбочина в мислите си. Той прилича на широка, но плитка река. Челото трябва да бъде широко и високо, да има широчина и дълбочина - две важни мерки. Горната област на този град трябва да бъде повдигната във вид на кубе, а не сплесната. Ако е сплесната, човек не е религиозен. Колкото и да се представя за такъв, в него няма никаква религиозност. И задната област на този град не трябва да бъде плоска. Ако е плоска, казваме, че този човек няма обич, любов към семейството си. Когато хората не се разбират, това показва, че в едната, в двете или в трите главни области главите им са сплеснати или плоски. Мозъчните центрове и сетивата на човека трябва да бъдат развити. Някой казва, че вярва само в това, което вижда с очите си. Колко виждаш? Ти виждаш една стомилионна част от това, което те обикаля. Къде остава другото? Имаш ли право тогава да създаваш философия върху малкото, което виждаш? Имаш право, но тази философия ще бъде ограничена и относителна. За да се създаде велика философия на живота, изисква се велик, голям ум, като ума на големите математици, които само от една част на цялото имат ясна представа за него. Те вървят от единицата към множеството и от множеството към единицата. Ако измеря на един човек, че темето не е сплескано, че е широко - горната част на короната е добре развита, че носът е правилен, челото - добре развито; ако намеря устата за нормална, устните - за не много тънки и не много дебели; ако брадата има една малка издутина и ако пръстите са добре развити, то може да се направи научното заключение, че на този човек може да се разчита 99%, да му се има доверие. Може да му дадете пари без никаква разписка, а за друг ще кажете, че не може да му поверите пари. Може да не е лош човек, но той органически не е в състояние да извърши това, което обещава. Вие, които сте тук, не сте на едно ниво, не мислите еднакво. Някои мислят за прехраната си. Къде му е умът тогаз? (Учителя посочи долната част на челото.) Някой си казва: „При тази работа трябва да бъда по-твърд". Коя част на главата ще бъде активна? Тук, на темето. Друг се занимава със своето достойнство. И на него умът му е отзад. Трети мисли да направи някое добро. Този център е отпред отгоре. А пък някой е предпазлив, активният център е отстрани. Той се страхува даже като чете своята тема, грижливо подбира думите си, защото се бои от критика. Понякога в него се явява желание да покаже, че много знае, и тогава употребява бомбастични думи: „субстанция", „интеграл", „концепция". Онзи, в когото милосърдието е развито, ще пише за цветята и за благоуханието, което пръскат. Войнственият ще говори за водопади, за сипни течения, за вятъра, който духа, за високите непристъпни върхове. В човешката глава има около 40 способности, с по три деления. Значи около стотина способности има в човека според френолозите. И всяка една способност си има своята специфична област. И всяко чувство си има свой специфичен стремеж. Човек може научно да е предразположен само към една наука. Науката му обаче е само половин сантиметър над веждите. Тази наука, т.е. процесът на неговата мисъл, протича в тази област. Той наблюдава природата, телата, тяхната големина, тежестта им. Има ред и порядък в мисленето - тъй наречения конкретен ум. Човек мисли, че е постигнал нещо, че има големи постижения. Но този, конкретният ум, със своите научни впечатления идва до една област, където нещата трябва да се трансформират. Или конкретният ум, както аз го представям, се занимава специфично със стомаха. А онова, което трансформира енергиите, е нашият ум, където се складират всички придобивки на миналото. На този ум у нас отговаря дихателната система. Храната, с която стомахът се храни, и въздухът, с който дробовете оперират, са съвсем различни неща. Ако вкарате въздух в стомаха, ще стане цял преврат; ако вкарате вода в белите дробове, ще имате друг резултат. Най-после идват висшите способности, разсъдъкът. Това е вече мозъчната система. Тези способности са поставени горе, в най-горната част на човешкото тяло. Там ние разсъждаваме за далечните причини, за подбудите, с които природата работи. С челото си човек мисли, със задната част на главата си чувства. Човек мисли с тази част на главата, на която няма косми. Животните не мислят, тяхното лице е обрасло в косми. Когато изучавал френология, доктор Гал срещнал един стар човек, от славянско произхождение, който му казал: „Ще ти открия едно свое постижение, резултат на мои наблюдения". Той му казал как различава борците-петли от страхливите. На ония петли, които се отличават с голяма смелост, този център, който се намира зад ушите, е силно развит. Това откритие за петела дало възможност на доктор Гал да открие центъра на смелостта и разрушителността в човека. Представете си, че ви дадат следната задача: от една ябълка да познаете какво е било дървото на височина, на възраст, на вид и т.н. След това от една круша да познаете какво е било дървото. И най-после, от един човешки череп да узнаете какъв е бил човекът: неговото лице, неговите очи, уши, нос, уста, ръст. Това е една сложна задача с три неизвестни. От задната част на черепа можете да познаете дали очите на човека са били сини или черни. Ако са били черни, задната част на черепа в известна област е тънка; ако са били сини, същата част на черепа е по-дебела. Ако очите на човека са черни, косата и брадата му също са черни. Ако костта на предната част на черепа, специално на челото, е тънка, това показва, че този човек е бил умен, работил е умствено. Ако костта на челото е дебела, този човек не е работил умствено. Не само това, но чрез тънки наблюдения може да се определи в каква област на науката или изкуството е работил този човек като физик, химик, астроном, математик, философ, музикант и т.н. Ако би посветил десетина години за изучаване на човешкия череп, човек би се домогнал до изкуството да чете по черепа като по книга. От двете страни на главата се намира центърът на смелостта и затова, когато нещо закъса, българинът се хваща за главата с двете ръце, за да си вдъхне смелост. Ръцете са два полюса на живота - едната ръка е положителната енергия, а другата е отрицателната енергия. През тези ръце тече Божествена енергия, от лявата - отрицателна, от дясната - положителна. Енергиите, които текат през човешкото тяло, се предават на Земята, непотребната енергия минава в Земята. Сега да допуснем, че има някакво налягане отвън. Откъде може да дойде то? От безкрайното пространство ли? Какво налягане ще упражни на един квадратен сантиметър етерът от безкрайното пространство? Етерът е вещество, следователно има тегло. Някои обясняват, че привличането на телата не е нищо друго, освен налягане на етера. Значи, тежестта не е нищо друго, освен налягане на етера. Теглим един килограм, това е налягането на етера, който се стреми към някакъв силов център. Следователно тежестта се определя в силовото поле на материята в безкрайното пространство. Етерът е, който наляга отгоре и от това се определя теглото на даден предмет. Какво налягане има въздухът върху човешкото тяло? Проверете го. Това са данни. Може да не са абсолютно точни, но нас ни интересуват законите, по които става това налягане. В природата има налягане отвън и напрежение отвътре. Човешката глава е подложена на същото напрежение, както Земята. Когато религиозното напрежение е слабо, тогава главата отгоре е сплескана. Хора, на които главите отгоре са сплескани, не са религиозни, не са духовни. Те са много студени. Какъвто е северният полюс, такива са и те. На екватора е горещо, но там има много месоядни животни. Затова главите на религиозните хора имат развити полюси, а екваторът е сплеснат. На светските хора главите са сплеснати отгоре като Земята, а екваторът е издаден. Главите на месоядните животни, например на лъва, на тигъра, на котката са също такива. При тревопасните животни екваторът е сплеснат. Това са общи заключения. Правата линия от веждите трябва да минава над ушите. В развитието на моралните типове, ухото слиза. В животните ухото е вдигнато горе над линията на веждите. Вие като изучавате главата на животните, ще видите, че те са слезли много ниско. Височината на главата от ухото нагоре до темето е малка. Когато ухото започва да слиза, главата се вдига нагоре, човек се развива; когато ухото се качва нагоре, главата слиза, тогава човек деградира. Някои от силите на човека са крайно избухливи. Ако се разглежда човешката глава, ще се види, че валчестите и широките при ушите глави съдържат взривни вещества. Но знаете ли кога казваме, че главата е широка? Човек на 25-30 години има широчина на главата си 14,5 или 15 сантиметра. Това е нормалният размер. При 16-17 см широчина, това е вече много - и от такива хора трябва да се пазиш. Ако пък дължината на главата е от 18 до 21 см - имате активни хора. Значи, от дължината на главата зависи активност на човека, а от широчината - избухливостта му. Тия хора, на които главите са широки, лесно се гневят. Минава му само, ако на обидата с обида отвърне. Ако главата е продълговата и се развива главно задната част, такъв човек е силно чувствен. Широката глава говори за развита стомашна система. Ако някой много обича да яде, главата му в слепоочната част се разширява. Какви са линиите АВ и А2 и В2? Тия линии показват човешката глава. В първата линия умствените способности са развити, във втората личните чувства са развити. Такъв човек всякога ще мисли за своето честолюбие. Той вечно се намира в противоречие. С целия свят всякога ще бъде в стълкновение. Този го обидил, онзи го обидил. Този казал обидна дума, онзи казал обидна дума, навсякъде ще намери нещо, за да се обиди. Това е просто един квадрат - квадратът АВСД. Всеки може да изчисли неговата плоскост. Ако е нива, като изчисли колко е голяма, ще направи сметка колко може да даде. Да кажем, че вашата глава е построена на един квадрат. И да кажем, че вие не сте работили върху вашата глава. Може да имате линиите СМ1, СМ2, СМ3. Представете си, че това е главата. АС е задната част - тилът; а пък ДВ е предната част. Да кажем, че има една глава, построена по СМ3. С коя глава вие ще можете да живеете по-добре? С СМ1, с СМ2 или с СМ3? От тези глави коя глава бихте избрали? Сега вие можете да философства-те колкото искате, но нито един от вас не е изучавал френология. Всичките ваши недъзи, разнообразието на характерите ви се дължи на тия линии. Защото, ако теглите успоредна на СМ1, СМ2 или на СМ3, вие ще построите тогава съвсем различни квадрати. Съвсем други ще бъдат силовите линии и ще измените целия ред на нещата. Отличителните черти на човека са добродетели, обаче може някой да е привидно добродетелен. Глава с линията СМ3 не може да бъде на светия. Тук имате един първокласен простак, който е способен да извърши всичките престъпления в света. Нищо повече. Така е построена главата му. Той е като една заредена пушка. Както и да я бутнеш, тя ще гръмне и куршумът ще отиде много далеч. Ако е с халосни патрони, тогава ще вдига само шум; но ако туриш истински патрони, става опасно. Мозъкът е нивата на човека. Човешкият мозък и човешкото сърце са нивата. Ако знаете как да посаждате нещата във вашия мозък, вие ще прогресирате. Ако не знаете как да ги посаждате, винаги ще имате противоречия. В мозъка растат и бурени. Те се развиват бързо и в голямо количество. Да кажем, че искате да бъдете кротки. Кроткият човек по какво се отличава? Премерете главата на буйните хора около ушите. Ако на един 22-годишен момък главата при ушите има диаметър 14 см, той е миролюбив. Който има 16 сантиметра широчина, той е войнствен. Този човек лесно кипва, гневи се, винаги е готов да се бие. Не можеш да разчиташ на човек с неустойчив характер. Твърдост е мястото на устойчивост, но трябва да се оре и сее в мозъка. Щом говорим за музика, ще сееш на челото, там е центърът на музиката. Тя трябва да има основа. При сегашните условия, ако не знаеш къде да посееш всеки тон, не можеш да бъдеш музикант. От ухото, с което възприемаш музиката, до нивата на музиката е 10-12 сантиметра. От ухото до центъра на музиката трябва да посадиш нейните семена. Това са общи положения. Значи, вие имате мозък, който трябва да проучвате. Ако знаеш как да се отнесеш с мозъка, как да сееш в главата си, всичко ще ти тръгне наред. Ако не знаеш как да сееш в мозъка, всичко ще върви с главата надолу. Имаме да разрешаваме много трудни въпроси от миналото. В човешкия живот има много работи, които са присадени. Много присадки трябва да се счупят, за да се развият нещата по един естествен начин. Ако физическият живот беше съществен, тогава не трябваше да умираме. Онова, което природата е създала, то е вечно, безсмъртно. Ако четете Библията, ще видите, че е вечно, но това, което хората създават, е смъртно. Най-важна роля за физическия живот играе човешкият мозък, който е една съвкупност от динамически сили, един акумулатор, в който природата е събрала разновидни сили. Досега френолозите са открили в него около 40 центрове, способности. Те са разграничили в тия центрове разните видове енергия на човешката душа и на човешкия ум. Когато човек започне да мисли, главата изтънява. Има един начин на изследване на способностите. От мисълта черепът изтънява. Щом черепът на една глава е дебел, това показва, че този човек не е мислил. Той е живял много обикновен живот. Ако разгледате човешкия череп, ще видите, че тази част на черепа, където са центровете на мозъка, с които човекът е работил, е тънка. Защото всеки един център при работа образува електричество и на тези места черепът изтънява. Където мозъчните центрове не са работили, черепът е дебел. Като мислиха дълги години, вълците си изработиха муцуни със здрави челюсти. Цялото изкуство на тяхната цивилизация е в муцуната. Цялата култура на воловете е в рогата. Цялата култура на конете е в краката. Това са механически резултати. Днес главата на човека расте в слепоочната област. Може би, ако така върви, след 200,300,1000 години главата в слепоочната област ще бъде много по-широка, отколкото е сега. Следователно в човека тия култури са турени геометрически. Широчината на мозъка се образува у месоядните животни. У тях тя е по-голяма, отколкото на тревопасните. Дължината на човешкия мозък образуваха тревопасните животни. Да го представим графически. Широчината е хоризонтална, а дължината има друго направление. Хората с голяма широчина обичат да седят на едно място. Но хората с дългите глави са създали културата. В тях има стремеж да се преместват от едно място на друго. При всички учени хора, които са изнамерили нещо в света в полза на прогреса, дължината на главата е по-голяма. При другия тип хора главата е по-широка не само при ушите, но се развива и в слепоочната област. Мозъкът на великите и гениални хора е много добре организиран, не както на обикновените хора. Мозъчните клетки на добрите и праведните хора се различават от мозъчните клетки на лошите и престъпните хора, те са деформирани, от тях се разнася смрад надалече. Няма нищо скрито-покрито в света. Престъпленията отдалеч миришат. Праведните хора са живи, динамични, силни, проводници на Бога. Линията, която минава от основата на носа по средата на челото нагоре, през теменната част, тилната част и стига до врата, показва някои особености на човека. Ако главата горе е плоска както Земята, а отстрани - широка, тия хора са жестоки. Приличат на змиите. Главата на змията отгоре е сплесната, плоска е, но е широка. Змията е жестока, като хване жаба, тя я гълта жива. Жабата кряка, а тя е спокойна. Даже изпитва удоволствие от крякането на жабата. Ако главата отгоре е плоска и разстоянието до ухото е голямо, то е добър признак. Но колкото плоскостта е по-близо до ухото, толкова животът е по-низш. Главата на човека може да се раздели на три етажа. Някои животни имат само един етаж, вторият етаж още не е изработен. Някои имат втори етаж и едва у човека имаме едно здание на три етажа. Човешката глава е на три етажа, по това той се отличава от животните. Най-немилосърдното същество е змията. Главата на змията е сплесната с гръбначния стълб. Когато съществата започват да се развиват, главите им се отделят от гръбначния стълб. При човека това става от ляво на дясно. Шията на човека се е оформила от ляво на дясно. При жабата ъгълът между главата и гръбначния стълб е 45 градуса. В слона имаме 90 градуса, а в човека имаме 180 градуса. У човека лицето е успоредно на гръбначния стълб. Следователно нормален човек е този, който е изминал 180 градуса в своето развитие. Онзи, който е минал 180 градуса, е добър човек, а който не е -той е лош човек. Щом се измери главата ви, може да се измери дефектът. Може да липсва един градус, може да липсват и повече. Обаче ако е 180 градуса, тогава се образува права линия. Нормално е за своето развитие човек да измине 180 градуса. Но дотук не свършва неговото усъвършенстване. Трябва да вървиш още, за да дойдеш до идеята за спирала. Казваме, че центърът на интелигентността е в главата на всички същества. Тогава защо всички глави са различни? Всички човешки глави се различават. Ако вземете да изучавате човешките глави и теглите един перпендикуляр към основата на челото, ще видите, че главите на хората от разните раси различно са отклонени от този перпендикуляр. Най-близо до перпендикуляра в бялата раса, после жълтата, после другите раси и колкото този перпендикуляр се отдалечава от челото, ъгълът се стеснява. Защо се намалява този ъгъл? Казвате, че низшият живот е причината. Низшият живот е резултат, той не обяснява причините. Имате един ъгъл. Ако този ъгъл се движи с върха си напред и срещне съпротивление, едно тяло, в което влиза, тогава ъгълът ще се намали. Но ако този ъгъл се движи в противоположна посока и пак срещне едно тяло, което влиза в него, той ще се отвори, ще стане по-голям. Ребус е този свят за нас. Например вие се ожените за един мъж и искате да бъдете щастливи, но не можете да се споразумеете. У кого е грешката? У мъжа ви липсва нещо и у вас също. И двамата сте влезли със затворени очи. Ако главата му отзад е вирната или сплескана, ако очите му са много малки, устните много тънки, какво очаквате от такъв човек? Това показва, че не сте един за друг. Добре, какво остава тогава? Да направите вашата уста по-дебела, да развиете вашето сърце- Френолозите казват, че сегашните хора имат 42 врати, през които може да приемат хората. Опитвате през една врата - не може да влезете, опитвате друга, и най-после ще намерите някоя врата, през която ще може да влезете. Така по много начини вие може да влияете на хората. И децата знаят този закон и забележете как те искат нещо. Започват: „Мамо, дай това". „Не може." Започва тогава то да те милва, целува, и най-после ти се съгласяваш. То е отворило една от твоите врати, и е влязло вътре. Умно е това дете и то по този начин е употребило своята воля. Но ще кажеш: „Не искам да лицемеря". Няма какво, ще гладиш, ще милваш, ще лъснеш този човек. Неговата ръка е нечиста - ще я измиеш. Трябва да изучаваме човешката душа. Това не е лесно изкуство. Аз говоря за здрави хора, но ако и двамата са болни, тогава ще извикате някой ваш ближен отвън. Някой път се роди едно дете, то ще лекува баща си и майка си. Един човек може да спаси целия дом. В човека има две същества, едното е господар, другото - ученик, учи се. Казват, че човек е двояк, старият и новият човек. В човека има едно същество мърморко - постоянно мърмори, все лошото вижда, подозрителен е, каквото и да направят другите, все опакото ще види. Никой не може да го убеди, че не е прав. Започва да те учи: „Ти не разбираш, не знаеш какви са хората. Ти внимавай, когато имаш работа с тях." Ето какво трябва да направите: измерете главата си, проучете я добре и я оправете. Ако челото не е хубаво развито, изработете си едно хубаво чело. Ако религиозното чувство не е развито, повдигнете главата. Ако издигнете един перпендикуляр от ушите до горната част на главата, тази линия ще покаже какво е религиозното чувство. Колкото тази линия е по-висока, толкова религиозното чувство е по-развито. Къде трябва да се носят идеите? Къде трябва да се посаждат? Ако е милосърдие, ще го посееш в мозъка отпред, горе над челото, в средата. Ако е набожност, ще я посееш в горната част на главата, на темето, на най-високото място. Ако е справедливост, ще я посееш от двете страни на главата горе. Трябва да знаеш как да обработваш мозъка. Нещо, ако не го посееш, не може да расте. В света идва една нова епоха. Не е големината, формата, която дава цена на нещата. Защото има две идеи. Един човек казва: „Аз съм голяма глава!" Не е важна големината на главата, а съответствието в организирането на главата; нужно е не голямо лице, а лице организирано; не ви трябва много голямо тяло, а едно добре организирано тяло. В дадения случай тези неща са потребни на човешкия дух. Не големите тела, не големите глави, даже сегашният мозък, който човек има, е много голям, той не може да го използва.

ФИЛОСОФИЯ Защо материализмът се яви в света през XIX век? За да намести умовете на хората. Цялата онази паяжина в умовете им се очисти. Той дойде във време, когато схоластиката беше на върха на своето развитие и трябваше да се внесе една по-трезва мисъл. Сега пък трябва да дойде едно духовно движение, което да изтълкува фактите тъй, както са в живата природа. В живота на човека има много задачи, които днес са неразрешими. Например една от неразрешимите задачи е въпросът, кой е създал света и защо го е създал. Тази е далечна задача. По-близка задача за човека е как да използва създадения свят. Първата задача е тежък камък, който и досега не е дигнал. Той стои на пътя на човечеството, но не се е намерил човек, който може да го дигне. Много философи са го разрешавали, но камъкът и до днес стои непокътнат. И още много философи ще го разрешават, но едва ли ще им се даде щастието да го дигнат. Колкото е възможно да претеглите Земята на везни, толкова голяма е вероятността да се реши въпросът, кой е създал света. Колко тежи Земята, колко енергия е определена за нея, това са данни, изчислени с абсолютна точност, но не от хората, а от ония, които са я създали. В природата всяко нещо е строго определено. Казвате: „Това са философски работи", философски работи са, но са хубави, философите са умни хора. Те съзнателно скриват своята мисъл в научна форма, за да се разбере само от хора, които могат да се ползват от нея. Много въпроси са добре изяснени от философите. Те искат да покажат на хората, че трябва да се мисли. Без да мисли много, някой казва: „Човек е роден да страда". Не е така. Друг казва: „Човек е роден да бъде щастлив". И това не е така. Това са вметнати изречения в живота на човека. Според мене, човек се е родил, за да живее. Че някой бил щастлив в живота си, а друг - нещастен, това е друг въпрос. Има хиляди начини, по които задачите на живота могат да се разрешат. Щастието не е единственият начин, по който задачите на живота могат да се разрешат. И животните могат да имат блага в живота си; и те могат да бъдат щастливи, без обаче да разрешат задачите на своя живот. Времето и пространството са двама господари с различни характери: първият е стегнат, той държи сметка и на прашинката. Вторият има широко сърце, той дава, колкото искате. Който е недоволен от живота, това показва, че времето го управлява; който е доволен от живота, пространството го управлява. Това е най-простата, най-елементарната философия, която дава донякъде само едно определение за понятията „време" и „пространство". Казваш, че искаш да реализираш едно желание, но как? Гладен си, имаш желание да се наядеш, влизаш в един голям ресторант, какъвто имаше на Рила. Посрещате келнерът: „Заповядайте, господине!" Снемат хубавото ти палто и шапката и ги окачват. После ти поднасят яденето. Щом се наядеш, работата се изменя. Като си тръгнеш, пак ще ти дадат палтото, пак ще ти дадат шапката, ръкавиците ще ти извадят от джоба. Но да излезеш, не си свободен. Беше свободен да влезеш, но преди да платиш за онова, което си ял, не си свободен да излезеш. Казвате: „По братски трябва да живеем". Какво значи по братски? Що е братството в света? Туй е влизане, но не можеш да излезеш. Свободен си да влезеш, но не си свободен да излезеш по същата причина, по която си влязъл. „Как е възможно това?" В една къща човек всякога влиза през една врата и излиза през друга. Никога не можеш да излезеш през същата врата. Сега, като говоря за разбиранията на хората, не казвам, че разбиранията им нищо не струват, но те са временни, подлежат на промени. Например вие стрижете вълната на овцете и се радвате, че ще си направите една дреха. И овцата се радва на вълната си, но никой не я пита. Обаче дойде ли някой при вас да ви стриже, вие веднага се сърдите и казвате: „Кой смее да ме стриже? Това е цяла кражба!" Когато вас стрижат, това било кражба, а когато овцете стрижат, то било необходимо, за да им поникне нова вълна. Значи, когато вие стрижете овцете, за тях това било добро; когато вас стрижат, назад ви тръгвало. Чудна философия! Доколкото зная, философията на овцете не е съгласна с тази на хората. И те имат свои аристотеловци, платоновци, кантовци, които не са съгласни с философията на хората. Те казват: „И ние имаме свое мнение, но докато сме слаби, ще търпим. Един ден, когато станем силни, публично ще изкажем своите разбирания. Ще се приготвяме за това време." Засега хората са прави. Когато човек стриже овца, върви й. Когато вълк стриже овца, не й върви. На същото основание казвам: ако дойде един ангел да остриже човека, ще му тръгне напред. Овца не може да стриже овца. Човек може да стриже овца. Обаче човек да стриже човека, не е позволено. Често някой човек се заема да стриже хората и всички намират, че това е в реда на нещата. Ще ви обясня закона, защо не трябва да отмъщавате. Допуснете, че някой влиза в къщата ви и задига 1000 лева. Но в същия ден имате важна работа, от която ще спечелите 100 000 лева. Ако вземете да гоните крадеца, вие ще загубите 100 000 лева. Господ казва: „Остави хилядата лева, ще спечелиш 100 000 лева, свърши си работата". Обидил ви някой, но в същото време имате да вършите една добра работа за Бога; свършете си работата, защото ще загубите двойно повече, отколкото ако речете да си отмъщавате. Има ли философия в това? Има. Опитайте дали е вярна, или не. При пръв случай, който ви се представя, приложете това нещо. Аз често срещам хора по пътя да гонят хилядата лева. Къде отиваш? „Откраднаха ми пари, хиляда лева." Ще изгубиш 100 000 лева. И на вас казвам: срещал съм ви да гоните хиляда лева, внимавайте, че ще изгубите 100 000 лева. Евангелието препоръчва да не си отмъщавате, защото Господ казва: „Мое е отмъщението; не съдете, за да не бъдете съдени". Важна работа има всеки в света, а не да съди другите. Често в умовете на съвременните хора има нещо криво, не че те сами са криви, но има една крива философия за живота, предадена от векове насам. Хората мислят, че ако са наблизо, ще разбират нещата по-добре. Не, не се приближавайте наблизо, стойте на известно разстояние един от друг. Много далеч да сте е лошо, но и много близо да сте, пак е лошо. Ако един предмет е много далеч, не можеш да го видиш ясно, но и ако е много близо, пак не можеш ясно да го видиш. Та казвам: откъде трябва да започне човек? Откъде трябва да започне реката? От извора. Де е изворът на човека? Всеки от вас може да ми каже откъде да започне. Да, едно начало трябва. Къде е началото? От извора, там, високо при някой планински връх - и продължава хиляди километри. По някой път става течение във въздуха. Къде е изворът му? Някъде в пространството. Ние само констатираме, че известно течение идва отнякъде, без обаче да знаем откъде. Появява се една мисъл в нас, ние обаче не знаем извора й. Явява се едно чувство и ние не знаем извора му. Направим една постъпка и нейния извор не знаем. Направим едно добро и не сме сигурни дали е добро, или зло. При доброто нещата се увеличават, развиват се и се облагородяват. При злото нещата се смаляват, разрушават се и огрубяват. Защо е така? Факт е туй. Как трябва да бъде другояче? Само онзи пита защо е така, който е направил погрешка, защото има наказание. Защо е сгрешил? Той казва: „Не можеше ли като направя прегрешението, да няма наказание?" Но законът е: „Който прави добро, възнаграждава се". Законът е такъв. Ако ядеш - възнаграждаваш се; ако не ядеш - гладуваш. Защо трябва да гладуваш? За да ядеш. Защо трябва да страдаш? За да се радваш. Защо трябва да носиш сиромашията? За да станеш богат. Защо трябва да носиш невежеството? За да станеш учен. Защо трябва да бъдеш човек? За да станеш ангел, нищо повече. Това са контрасти. Трябва да излезете от обикновените вярвания. Защото ние имаме едно механично, предпотопно вярване за една риба, за едно предпотопно небе. Туй небе е било такова преди, сега небето се е изменило. Едно време, преди потопа, е имало много глупави хора и в небето, но и те сега се измениха, поумняха. Сега вие може да ми възразите: „Как е възможно в рая да има глупави хора?" В рая всички хора са яйца, не са измътени. И змийските, и кокошите, и животинските, и човешките яйца - докато са яйца, всички са праведни. Щом се измътят, те не могат да се спогодят едно с друго. Сега мене това не ме интересува. Когато се счупи колата на някого, това мене не ме интересува. Мен ме интересуват счупените умове, счупените сърца, счупената воля на хората. Когато един човек стане безволев, безчувствен, когато изгуби своята трезва мисъл, то е страшното. Че му се счупила колата, лесно може да се поправи. Че му се счупил кракът - и той лесно може да се поправи. Но мъчно се поправят изкълчените умове, изкълчените чувства и изкълчените воли на хората. Мнозина не могат да пеят, но държат да пеят пред другите. И след това питат: „Как пях? Искам да зная мнението на хората". Певец е този, който като пее, пее за душата си - не за пред хората. Не да казва: „Как мислите, пях ли хубаво?" Щом питаш, това е една обикновена идея. В мисълта си трябва да имаш едно обективно схващане, да ти е приятно, сам да се радваш на своята мисъл, сам да се радваш на своите постъпки, а не да се питаш какво мислят другите хора. Защото другите хора са като тебе. Има една философия, която обяснява какво е отношението на всичките хора в космоса. Светията от нищо не го е страх - нито от дявола, нито от мъчнотии и беднотия, от нищо. Само когато има отношение с някой човек, тогава му трепери сърцето, без да иска, трепери. При дявола той има едно определено отношение - знае как да постъпи. Дойде ли при него човек, не знае какво да говори и как да постъпи с него. Ще кажеш: трябва да го обича. Но можеш ли да обичаш някого повече от себе си? Това е престъпление. Можеш да го туриш по-горе от себе си - тогава ще направиш друго престъпление; а можеш и да му заповядваш, и това престъпление. Ти казваш: „Лесна работа е това, ще го обичам както себе си". Но как ще го обичаш както себе си? Казвате: човек трябва да бъде истинолюбив. Но когато искаш да кажеш истината, явява се едно раздвояване в съзнанието ти, явяват се ограничения. Искаш да кажеш нещо, но го казваш тъй, както на теб ти изнася. Допуснете, че едно дете отишло за вода и счупило стомната. Как ще каже на майка си? За да не се кара майка му, то измисля цяла история - както си вървяло по пътя, друго дете го бутнало и то изтървало стомната. Защо прави това? По този начин то иска да намали своята вина. По този начин майката ще прехвърли по-голямата част от вината на другото дете, лошото, невъзпитаното. Ако не беше измислило, че това дете го е блъснало, щяха да го бият. Когато адвокат защищава някого, той все ще намери едно такова дете, което е станало причина този човек, когото обвиняват, да извърши престъпление. Значи, той не е виновен, а условията. Както в онзи анекдот. Той не е верен, но ще ви го разкажа. Дали един циганин под съд, че откраднал един кон. Казва: „Господин съдия, бях на крушата горе, ядях круши. Счупи се клонът, паднах. Конят беше под крушата и аз паднах на гърба му. Той хукна да бяга. За да се не пребия, хванах се за гривата му и той ме закара вкъщи." Докато не целунеш човека, лесно се разбираш с него. Щом го целунеш, всякакво разбирателство изчезва. Мислете върху този въпрос и сами ще се убедите в истинността на думите ми. Има нещо неизбежно. Каквото и да правиш, трябва да ядеш. При каквито условия и да си, има нещо, което трябва да извършиш - трябва да ядеш. Представи си, че си окултист или евангелист, православен или комунист, или от каквато и да е партия или народност, българин или англичанин, но се намериш в гората сам и останеш там четири-пет дни, гладен, без никаква храна. Какво ще правиш при това положение? Ще тръгнеш да просиш оттук-оттам. Но никой не иска да даде. Какво ще правиш тогава? Соломон казва, че в смъртта нямало възпоменание. Той е бил много добре запознат със света на илюзиите. И всичко, което той описва в Еклезиаст, се отнася до астралния свят. „Суета на суетите, всичко е суета" - това е астралният свят. Той казва, че там едно и също нещо се случва с всички. Нали един филм и царят, и всички други хора го виждат по един и същи начин? Но съществува един свят, където учението на Соломон не е валидно. „Суета на суетите, всичко е суета." Питам, ако всичко е суета, защо Соломон е писал за суетата? Тогава и това, което е писал, и то е суета. Защо иска да ни убеди, че всичко е суета? Аз питам Соломон: защо иска да ме убеди, че всичко е суета? Аз го разбирам. Соломон казва: „Това, което аз представям, не е реалност. Всичко, което зная, е суета, но има нещо, което аз не зная и което не е суета. И затова потърси това, което не е суета." При самовъзпитанието трябва да изучавате своя ум. Вие често се безпокоите. От какво произтича безпокойството? Неразположен си. Коя е причината за неразположението? В дадения случай трябва да си дадете сметка какво безпокои съзнанието ви. Понякога причината може да бъде съвсем обикновена, външна - обул си нови обуща, които ти стягат краката. Седиш в класа, учителят говори върху някой въпрос, а ти мислиш за обущата. Но щом мислиш за обущата, ти влизаш във връзка с кожата, от която са направени. Тя е жива. Може да е от овца, от теле. Щом обущата те притесняват, и тя взима участие. Тогава кой е виновен, че обувката стяга-овцата, майсторът, който е направил обущата, или вие, които сте ги купили? Има хора, които казват, че няма светлина в света. От къде знаете това? Може ли да се отрича това, което не съществува? Ти можеш да се обезверя-ваш само в реалността. А в небитието никога не можеш да се обезверяваш. Можеш да се обезверяваш в туй, което е, но в туй, което не е, ти не можеш да се обезверяваш. Нищо повече. Те са две страни, две понятия. Как ще се обезверяваш например по отношение на парите, ако никога не си имал пари? Може ли една птица да мисли, че няма пари в джоба си? Птиците имат ли познанието за пари? Нямат и не знаят какво значи да имаш и да нямаш пари. Ако храна нямат в стомаха си, те това го знаят, имат опитност, но че джобът им е празен, че пари нямат, това те не разбират. Как бихте определили какво нещо е Земята? Ако ви дадат тема „Що е Земята", как ще я развиете? Не е мъчно. Ще кажете, че Земята е майка, която носи децата на гърба си. Тръгнала на разходка из широкия свят заедно с всички деца. А как ще определите водата? Ще кажете, че водата е готвачка, тя приготвя храната за децата си, за тия деца, които дигат толкоз голям шум на този голям параход, който пътува в Космоса. А въздухът как ще го определите? Въздухът разнася храната. Той е служител. А светлината? Тя пък определя местата им, показва кой къде да седне. Мъчно е човек за се научи да мисли конкретно. Природата има много езици, с които говори на хората. Който не разбира, казва: пише само точки. Друг казва: пише само прави линии и плоскости, а някъде - тела. Но природата ни говори и по други начини, които не можеш да ги определиш. Вън от тялото, какво прави природата? Тя пак прави нещо, но как научно ще го определите? Казваш: „Не разбирам този човек". Защо не го разбираш? Ти го разбираше, докато пишеше точки, разбираше го, докато чертаеше линии, плоскости, докато правеше тела, но започне ли да прави нещо повече от тела, ти казваш: неразбрани работи. В какво седи неразбраното? Всяко нещо, което е неразбрано, означава, че не знаеш посоката му. Онзи, който те мъчи, и онзи който те обича, е един и същ. Ако хубавия хляб го сдъвчеш добре, то е благословение за тебе, но ако гълташ от него цели парчета, този хляб ще ти причини болка. Хлябът е хубав, но ти не си свършил добре работата. Ако вие не сте герои да носите страданията, как ще носите радостите? Аз привеждам един пример: ако някой носи един кош хляб и каже: „Изпотих се!", кой му е крив тогава? Носи един хляб под мишницата! Казва: „С един хляб може да остана гладен". Тогава носи коша.....Ама дотегна ми." Тогава избери едно от двете. Ние имаме чрезмерни желания, искаме да се осигурим за сто години. Защо ви е да се осигурявате? Щом имаш ум и сърце, ти вече си осигурен. Защото само две неща са необходими: необходима е Земята, необходимо е и Слънцето. Щом имаш тия две условия и влагата, всички други работи ще дойдат. Ти на слънцето си можеш да сееш. Чувствата на човека представят неговата земя, а човешкият ум е неговото слънце. Защо е необходимо слънцето? Слънцето е необходимо да изпраща, да оплодотворява човешките желания. Желанията са растителното царство, което дава своите плодове. Човек не може да чувства без сърце. В сърцето ще израснат всички плодове, а от ума ще се оплодотворят. Ако умът го няма, всичко ще остане вътре в земята. Разсъждавайте, но не се критикувайте, а каквото и да ви кажат, когато вашето сърце е засегнато, старайте се винаги да запазите спокойствие. При най-големите несгоди да запазите спокойствие. Аз считам за идеално следното положение. Това е станало в древност в една от школите. Богат човек, украсен с ланец, със златен часовник, пръстени; най-модно облечен - с ризата му, с дрехите му, с обущата. Друг един, който е облечен с най-скъсани дрехи - чистичък, но окъсан, с разчорлена глава. Тръгват двамата, приказват братски, разхождат се, но не обръщат внимание на своето облекло. Да не каже богатият: „Искаш ли да ти подаря един костюм?" То е най-голя-мата обида. Богатият да каже: „Аз бих желал да имам костюм като твоя". И бедният да каже: „И аз бих желал да имам костюм като твоя". Тогава той ще съблече своята дреха и ще я облече богатият. И богатият ще съблече своята дреха и ще я облече бедният. Тогава пак излизат двамата да се разхождат. Това е разбиране за живота. Ако така не разбирате тази философия, в живота никога не може да има разрешение. Това е законът на Любовта. Онзи, който разбира нещата вътрешно, те не го спъват. Той вижда други неща, които обикновените хора не виждат. Желанието на небето е всичко да се развива естествено, нещата в света да вървят неизменно и правилно. Тъй както животните разглеждат своя живот, те са прави; тъй както растенията разглеждат своя живот, и те са прави. Те не могат да мислят като хората. И такъв живот им е достатъчен. Тъй както съвременните народи мислят, и те са прави за себе си. Туй им е достатъчно. Но човек не може да постигне всичко, което желае. Има неща, от които човек всякога остава недоволен. Ако ти обаче му дадеш всичко онова, което желае, той ще стане още по-недоволен. Хиляди неща има, които ще създадат едно недоволство във вас. Трябва да знаете откъде произтича вашето недоволство - от Божествения свят, от духовния или от физическия. А всъщност вашето неразположение е спъване на място. Туй неразположение може да го разрешите. Че сте недоволни, не е голяма беда. То е едно благо, една привилегия. Вие казвате: „Обосях, бос съм". Питам: кокошката обута ли е? Птиците имат ли обуща? Те нямат обуща като вашите. Ако трябваше като нас да носят обуща, какво щеше да бъде положението им? Конят има ли обуща? Котката има ли обуща? Ако вие турите на котката обуща, ще спасите птичките. Когато започне някой да ме хвали затова, което не съм, знам, че има нещо наум. Казва: „Ти си един отличен художник". Аз не съм никакъв художник, но той ме записва и туря златните пари в моя джоб. Не, не, това са чужди пари, аз не съм никакъв художник, не искам нищо. Той продължава да се подмазва. „Пък как свириш, а гласът ти - ангелски." Той те лъже, ти трябва ли да приемеш тези лъжи? Кажи му: „Искам да пея като ангел, но още не мога така, пея засега като жабите". Всъщност, жабите са много музикални, много правилно вземат тоновете. Като кряка, жабата прави движение на една страна, на друга - също като оперна певица. Сега аз желая да ми покажете едно обезсърчение, което да е „хас" - обезсърчение от най-висша степен. Аз и друг път съм ви разказвал за онзи турски султан, който искал да му кажат една лъжа, но да бъде същинска лъжа. На този, който успее майсторски да излъже, ще му даде голямо възнаграждение. Дошъл един и носи едно яйце и казва: „Майка ми едно такова яйце като го тури под квачката, излюпи се цяла камила". „Ола белир, казал султанът, може да стане." Иде друг, носи един косъм от брадата на баща си и казва: „Този косъм баща ми го тури на Дунава и стана мост". „Може да стане." Не признава султанът, че това е лъжа. Най-после иде един турчин и с него двама хамали, носят един голям кюп, който събирал 200-300 литра вода. Носят го на една върлина. Казва: „Баща ти по време на войната с московеца взе назаем от баща ми този кюп с пари". Султанът казва: „Не може да бъде това!" Ако каже, че може да бъде, трябва да върне парите. Когато не искаме да изпълним нещо, казваме, че е лъжа. Трябва да имате търпение. Срещате един сиромах, втори, трети, къса ви се сърцето, но не можете да помогнете. Казва Толстой какво изпитал, когато през 1897 година ходил из Русия по селата да раздава пари, храна, дрехи на бедните. Като обиколил много села, изпитал едно особено чувство, вследствие на което му се отщяло по-нататък да посещава бедните. Навсякъде виждал една голяма индиферентност. Навсякъде хората само искали. Срещал само гладни, умиращи от глад хора и се осъждал за това си нежелание да върши по-нататък тази работа. Между другото, той разправял една своя опитност, която други му предали. Едно бедно семейство, петчленно, от майка, баща и три деца, умирало от глад. Най-малкото от тях казало на родителите си: „Не се безпокойте, утре или в други ден най-късно ще ни дойде помощ". „Отде ще ни дойде тази помощ? Не виждаш ли, зимно време е, отвсякъде сме затворени, как може да се надяваме на някаква помощ?" - казвали родителите на това дете. Вън било виелица, сняг. На другата вечер, за тяхно учудване, на вратата похлопал някой. Какво се оказало? Един петербургски богаташ, като ходил от село на село като Толстой да раздава на бедните пари и храна, попаднал случайно в тази виелица, сам сред бурята и рискувал да загине. Като видял отдалеч малката светлинка на къщата, той се отправил към нея с надежда да се спаси. Влязъл вътре, видял цялото семейство изпосталяло, измършавяло от глад. Веднага им дал пари, храна и продължил живота им до идното лято. Цялото семейство се съвзело, но най-малкото дете, което предсказало, че ще бъдат спасени, след няколко дни си заминало за онзи свят. Аз не казвам, че умът ти трябва да обгръща всичко, че сърцето ти трябва да бъде горещо. Горещото сърце не е меродавно. Някога и при горещо сърце няма Любов и при студено сърце няма Любов. Това са две противоречиви неща. Не мислете, че в горещото сърце Любовта се проявява по-силно. При каква горещина узряват плодовете у нас? При 40-50-60 градуса. При каква горещина се сваряват яйцата? При 100 градуса. Значи, ако на плодовете им трябват най-много 50-60 градуса топлина, а на яйцата -100 градуса, не зная тогава коя топлина бихте предпочели, като казвате, че сърцето трябва да бъде горещо. Все едно ли е един узрял плод и едно сварено яйце? Грамадна разлика има. Каква горещина бихте желали? Горещина, при която плодовете зреят, или горещина, при която яйцата се сваряват? Горещина, при която плодовете зреят. Каква студенина бихте желали - при която телата се разхлаждат или при която телата замръзват? При която телата се разхлаждат. Тази студенина е по-приятна. А студенината, при която телата замръзват, както и горещината, при която яйцата се сваряват, вървят паралелно. Топлината, при която плодовете зреят, и хладината, при която телата се разхладяват, също така вървят паралелно. Тези неща трябва да седят в ума ви, за да имате правилно разсъждение. Слушате един певец, който има отличен глас, доволни сте от него. Той се сдружава с приятели, които му влияят зле - започва да пие. Не се минава много време, гласът му се разваля. Той казва, че се е простудил, но простудата иде от пиенето. Ракията отнема топлината и човек се простудява. Защо тоя певец пие? Кое го кара да прави това? Когато човек яде много сладки работи, в него се явява желание да яде кисели храни, да неутрализира сладкото. Крайната сладчина поражда в човека желание за кисело; дойде ли до крайния предел на киселото, в него се явява желание за сладко. Ако по характер си мек и постоянно отстъпваш на тоя и на оня, най-после в тебе се явява желание да набиеш някого, да се скараш, да покажеш, че не си толкова мек, че с отстъпки само не се живее. Защо е така, философите ще разрешат. Досега никой философ не е разрешил тоя въпрос. Човек е жертва на различни желания. Ако си добър, пожелаваш някога да станеш лош; ако си лош и дойдеш до крайния предел на лошавината, пожелаваш да станеш добър. Добро и зло е неестествена храна. Тя е храна за боговете, а не за хората. Малките деца трябва да се хранят с майчиното мляко. Човек е прибързал да се храни с твърда храна и е наследил всички неестествени неща, които съществуват. Господ, като постави Адам в рая, отиде някъде неизвестно за колко време. Надвечер Господ дойде. Чул Адам гласа на Бога в райската градина: „Къде си?" Няма да продължа повече. Мислете каквото искате, но дапи ще го разрешите? Аз толкоз години съм мислил по това! Бих желал да зная как са го разрешили другите. Дойдох до следното заключение: има някои неща, които не е възможно да се разрешат. Ето какво разбирам под думите: „идея, която не може да се разреши". Отиваш при един зелен плод. Ти не можеш да го откъснеш. Не е време за късане. Ще чакаш. Той си има определено време. Като узрее, можеш да го откъснеш, а като го откъснеш зелен, няма да се ползваш. Или отидеш при някой извор, който е замръзнал. Остави го да се размрази. Ще чакаш пролетта и лятото и тогава ще черпиш вода от него. Сега можеш да вземеш само къс лед. Ако видиш, че един човек изведнъж се хване за корема и се свие, коя е причината? Някой може да каже, че той дълго време е седял превит, а друг ще каже, че той прави гимнастика. Не е гимнастика. Той турил ръцете си на слънчевия възел. Един набожен човек и той се хваща и се навежда, но съвсем от други подбуди. Но как ще познаете, че навеждането е принудително? Човекът е ял несъответствена храна и вследствие на това го е заболял стомахът. Питам тогава, защо туря ръцете си на корема? Нищо, че го боли, не може ли да не се хваща за корема? Ще кажете, че причината е болката, а тя се дължи на храна, ще кажете, че храната не е добре сготвена, не е била хубава. Но може храната да е била много добра, но да кажем, вие ядете много бързо и без да я сдъвчете, я пращате в стомаха. Той не може да се справи с несдъвканата храна. Друг път добре сдъвчете храната, а коремоболието пак дойде. Може причината да е в това, че след ядене сте пили студена вода. Стомахът усеща едно неразположение. Иска да ви каже: толкоз вода след ядене не трябва да се пие, защото пречи на храносмилането. Но и с това не се свършва. Може храната да е била развалена. Това са все обяснения. Много пъти ние се озадачаваме от някои случки в живота и не знаем, как да си ги обясним. Защо този човек се хваща с двете ръце за стомаха? Ако аз бях на вашето място, бих поставил въпроса така: лесно е да се говори, но влез в нашето положение. Какво е вашето положение? Един от вас да излезе и да каже какво е вашето положение. Един от най-недоволните да каже какво е неговото положение. В дадения случай бихте ли заменили вашето състояние с друго някое състояние? Да кажем: бихте ли заменили вашето положение с положението на един цар, който управлява една голяма държава, заповядва на всички? Мислите ли, че състоянието на царя е по-добро от вашето? Този цар е изложен на хиляди лъжливи слухове, има неприятели, които искат да го убият. Ще подпише сто смъртни присъди, ще се екзекутират неприятели. Питам: какъв е този царски живот да подписва екзекуцията на сто души? Какво ще придобие той при това положение? Ако станеш цар и подариш живота на всички хора, ако те благоденстват, разбирам, но ако си цар, за да измъчваш толкова хора, какъв цар си тогава? Най-после, защо измъчваш и себе си, като подписваш тия присъди? Навсякъде има затвори, бесилки. Обесили някого, че бил предател, заговорник. Отде знаете, че една ваша мисъл е лоша? Кои са доказателствата? Откъде знаете, че едно ваше чувство е лошо? Или че една ваша постъпка е лоша? Ако аз разтривам един болен човек, той ще каже: измъчи ме с това разтриване. След един-два дни или след една седмица той ще се почувства добре. Но преди това той имаше една крива идея. Не му е било приятно, понеже неговият организъм се намира в едно статично положение, не може да се приспособи към новите трептения, които влизат в тялото му и чувства болка. Ако някой каже една дума, дали е лоша ще познаем по това, че след време тя ще произведе лоши резултати. Объркването на ума се дължи на неразбирането. За мене най-малкото може да стане безкрайно голямо и голямото може да стане безкрайно малко. Дълбоката философия седи в това, което природата е изработила. В едно цвете има много по-голямо съдържание, отколкото в научните трактати на Питагор или в чистия разум на Кант, или в правилата наХермес Трисмегист, писани на златна плоча. Всяка промяна в завършения процес е на място, всяка промяна в незавършения или в смесения процес не е на мястото си. Ако слугата ви влезе във вашия хамбар, извади оттам житото и го хвърли на нивата, ще го обвините ли за постъпката му? Няма да го обвините. Промяната, която става в житото, е на мястото си. Обаче ако той разрови едва-що посаденото жито на нивата и го остави на произвола на съдбата, вие ще го обвините за постъпката му. Тази промяна на житото не е на мястото си. Красивото в живота седи в неразрешените идеи. Непосятата нива има бъдеща деятелност, а посятата е изтощена вече. С разрешените въпроси е свършено вече, а това, с което има да се занимаваме, то е бъдещата основа, то е полето, върху което трябва да се работи. Не се смущавайте, когато известни въпроси останат неразрешени - ще им дойде времето. Нека разберем що е бъдеще и що е минало. Миналото съдържа законите на страданието - според мене, според моето схващане или според новите виждания. А пък бъдещето съдържа законите на радостта и щастието. Ние трябва да знаем това, понеже излизаме от страданието. Нашата цел е радостта и щастието. Следователно ние се стремим към бъдещето. Някой казва: „Ами настоящето?" Има един народ, който няма настояще време. Това са евреите. Те имат две времена: минало и бъдеще. Те казват, че всяко бъдещо проявление, щом е станало, то е минало вече. Значи, има само една преходна линия на бъдещето към миналото. Тази преходна линия наричат настояще. Следователно, ако ние живеем в бъдещето, казваме, че можем да бъдем щастливи, можем да бъдем радостни. А вие казвате, че бъдещето е една илюзия. Казвате: уважавам еди-кого си и почитам еди-кого си. Кое е по-силно, уважението или почитанието? Какво е различието между „обич" и „любов"? Имайте предвид че думите са много различни. Обичта е минус, любовта е плюс. Произходът е различен. Така са различни и „уважение" и „почитание". Почитта е като плод, който зрее на слънцето, има изработена форма. Уважението е по-широко. В почина има нещо специфично. Ти уважаваш някого, защото е от княжески род. Ти почиташ някого, понеже е написал някакво съчинение. Ти не само почиташ този, който е писал, но имаш уважение към неговия труд - нещо специфично. Това, което дава движение, има в себе си сила. Движи се само онзи, който има сила. Следователно една мисъл не може да се прояви без светлина. Но тя сама по себе си не може да бъде ценна, ако няма съдържание. А една мисъл, която няма съдържание, няма и форма. Формата пък дава силата. Всички ония неща, които придобиват форма, те имат сила. Следователно силата се проявява при формата. Съдържанието се проявява при смисъла. Само ония неща имат съдържание, които имат смисъл. А при какво се проявява смисълът? Ако формата зависи от съдържанието, съдържанието зависи от смисъла, от какво зависи пък смисълът на нещата? Това на вас ще оставя да мислите. Дошъл гладен човек при тебе, чудиш се какво да правиш - дай половината хляб. Защото онзи, който е дошъл, има право на половината. Макар и половина хляб да имаш, ще дадеш половината от него на другите. На ден можеш да изядеш един хляб, то е твое право. Но щом дойде друг, ти имаш право да изядеш само половин хляб, ако си сам, можеш да го изядеш цял. Ако дойде още един, ти и на него трябва да дадеш половината - значи, по четвърт хляб ще ви се падне. Ако не дадеш, и на тебе няма да дадат. Както ти постъпваш, така ще постъпят и с тебе. Аз ви казвам нещо, което не сте проверили, но можете да го проверите. Допуснете, че един вълк като изял хиляда овце, станал овца. Не е чудно - ял такъв материал и той станал овца. Като станал овца, вече не нападал овцете. Но вълците започнали него да ядат. Колко пъти ще го ядат? Колкото пъти той е ял овце - хиляда овце изял, хиляда пъти ще го изядат. По този начин ще придобие опитност. Ако направиш една погрешка, ще имаш опитност от една погрешка, ако направиш десет погрешки, ще имаш опитност на десет погрешки. Ако направиш едно добро, ще придобиеш цената на десет добрини. Така че всичко се връща - и добро, и зло, каквото направиш ще ти се върне, за да имаш цената. Човек трябва да опита цената на злото, трябва да опита и цената на доброто. Да допуснем, че имаш един кабриолет с един кон. Качиш се, има място за още един човек. Кого ще поканиш? Вие как бихте разрешили този въпрос? Представете си, че трябва да карате един умрял човек в каруцата. Ще се качите, вие - отпред, той - отзад, или ще слезете от каруцата и ще оставите умрелия сам. Кое е правото в дадения случай? Не, умрелия изобщо няма да го качите на каруцата. Умрелите не обичат да ги разтърсват и да ги развеждат с каруци. Умрелият трябва да го заровите там, където му е изтекла кръвта. Там му е животът. Той не обича да го носиш и да го заравяш другаде. Кои са умрелите за вас? Една умряла идея, защо ще я носиш в главата си? Едно умряло чувство защо ще го носиш в тялото си? Една умряла мисъл, остави я, зарови я някъде. Да направим едно сравнение. Една умряла идея е един развален орех. Какво ще носиш десетина развалени орехи? Черупките са здрави, но орехите са развалени. Вие мислите, че знаете много работи. Хипотетически ги знаете. Теорията обяснява малко по-обширно хипотезата. След теорията иде науката. Казвате за нещо, че е научно доказано. Чрез научното доказателство стигаме до едно положение, при което светлината се изменя. Какво се получава от това изменение? Може да се получи една чаша. Какво е предназначението на чашата? Трябва да налееш нещо в тази чаша, за да пиеш. Вие казвате, че знаете как се прави чашата. Тя си има свое приложение. Чашата символизира желанията. Искаш да пиеш вода, но трябва да имаш чаша. Чашата е устата, горната част. Желанията не са нищо друго освен съдържанието на твоята чаша. На остров Цейлон се явила една мишка, която правила големи пакости на хората. За да се избавят от тази мишка, те пренесли фараоновата мишка от Египет. Действително, тя ги избавила от тази мишка, но после налетели на друга чума. Това, с което в даден случай се освобождаваш, после става едно нещастие. Питам: като сте дошли в класа, каква е целта ви, какви са съображенията ви? При това Слънцето още не е изгряло, тъмно е навън. Другите хора спят, почиват си, а вие сте станали толкоз рано да учите. Но не сте само вие. На север, където има места с много къси дни - по 3-4 часа, хората започват работа още в тъмно. Как ще определите, ако ви дадат една тема, защо се скъсяват дните и защо се удължават? Ако сте в нашите места, в умерения пояс, на екватора, или на северния полюс все едно и също ли е? Ще кажете, че тук имаме 365 дни. Но като идете на северния полюс, има само един ден - събота. Значи, когато Мойсей каза, шест дни ще работиш, а седмият е на Господа Бога Твоего, подразбира, че като няма какво да работиш, ще идеш на северния полюс. Един ден на северния полюс, той е равен на 182 дни. Но представете си, че се движите от северния полюс до южния със скоростта на светлината. И щом Слънцето залезе на северния полюс, ще изгрее на южния, но ти също ще бъдеш там. Значи, 180 дни ще живееш на северния полюс, 180 дни - на южния. За глупавите и за онези, които мислят само за себе си, всичко е безсмислено. Лесният път е най-мъчният. Търсите ли лесния път, ще имате големи изпитания. Двама души, които нямат нужда един от друг, не могат да се сближат. Философията на живота се състои в това, да знаеш как, кога и колко да даваш, как, кога и колко да вземаш, как, кога и колко да говориш. Еднообразни са нещата, когато не ги разбираш, но щом ги разбираш - влизаш в закона на разнообразието. Онзи, който не разбира, се тревожи, а който разбира - благодари. Съжалявам всички хора, които имат паметници. Всяко постигнато желание е израз на смъртта. Истината изключва всички удоволствия, Мъдрост изключва всички глупости, а Любовта изключва всякакво насилие. Миналото е почва. Настоящето разработва нещата, а бъдещето е плод. Ставането е за тялото, оживяването е за сърцето, възкресението е за ума. Умът трябва да възкръсне, сърцето трябва да оживее, тялото да стане. Който става, е силен, който оживява, е топъл, който възкръсва, е умен. Всяка разумна власт е от Бога дадена. Слизане и качване, това са живот и смърт, смърт и живот. Във всеки живот има смърт - във всяка смърт има живот. Защо разумното Слово е избрало формата на плътта? Под думата „плът" ние разбираме живи същества, които постоянно растат и се развиват, защото има плът, която постоянно се разлага. Когато се говори, че Духът е в борба с плътта, се разбира онази плът, която се разлага. Сегашната плът се разлага и умира. Гневът или негодуванието в даден момент, тъй какго ние го схващаме, подразбира една вътрешна нужда, отсъствие на нещо, за което ние се борим да го добием. А кой се бори в света? Гладният. Кой се стреми да забогатее? Бедният. Кой търси знанието? Невежият. Кой иска силата? Безсилният. Кой жадува за славата? Безславният. Кой търси живота? Мъртвият. Ние употребяваме тия думи в широк смисъл; думата „мъртъв" употребяваме в смисъл на ограничително или потенциално състояние, което трябва да се промени в кинетическо; всяко същество иска да направи тая промяна. Смъртта представлява най-малката възможност за живот. Няколко хиляди години са живели хората и в съвсем друг вид са изказвали мислите си, които обаче имат значение и днес. „Надеждата ти няма да се отсече." Кога, при какви условия? Понякога ние се чудим какви са причините за нещастията, които ни сполетяват. Съвременните хора обясняват причините на болестите. Съвременните социолози обясняват причините за съвременните кризи, обясняват причините, произхода на войните, обясняват причините за земетресенията, обясняват органическото развитие - но нещата си остават необяснени. Това става по единствената причина, че онзи шивач, който се е научил да шие дрехи за малките деца, се намира в затруднение, когато трябва да крои дрехи за големи хора. А детето расте и нашите възгледи са само за малките деца - само на дребно кроим. А онези, които кроят на едро, не знаят как да кроят. Как ще се подобри светът? Не се е родил още човек, който да даде един разумен план за подобрението на света. Всички народи мислят, закони налагат и са образували цели институти, дано да направят нещо, но не са намерили досега метод, чрез който светът да се подобри. В това наше схващане за подобрението на света има нещо вярно, но има и нещо, което не е вярно. Болният човек всякога мисли, че всичко е зло; здравият мисли, че всичко е добро. Туй е вътрешно схващане. Или на научен език казано: здравият обективно схваща, че е здрав. Болният субективно схваща, че е болен. Следователно болният човек винаги е съсредоточен в себе си, а здравият е винаги експанзивен, той мисли за света. Някой път ние сме песимистично разположени. Даже християните са песимистично настроени, вярващите са песимистично настроени, понякога казват: „Ние не отиваме на добре! Моралът е паднал." Говорят хората и прави са да говорят. И все пак в света има един постоянен прогрес, неуспехът и упадъкът са нещо второстепенно. Сега някои мислят, че светът ще се свърши. Не, светът ще се преобрази, светът няма никога да се свърши. Има въпроси, които всякога ще останат неразрешени по отношение на Битието. Казваме, че нещата се разрешават по отношение на Битието и за Бога. Всички неща само Бог ги разрешава, но за нас всякога нещата ще останат неразрешени. Като живееш на Земята, каквото и да правиш, някои неща трябва да примириш с фактите тъй, както са. Ние разглеждаме съвременния живот от наше гледище. Ако човека вие разглеждате така, както е построен от Божие гледище, ще видите, че всичко, което става в света, е на мястото си. Даже най-лошата обстановка, даже сегашният обществен живот пак си имат дълбока причина, поради която нещата стават така, а не другояче. Лошите хора си служат с позлатяване, а добрите хора употребяват златото. Добрият човек никога не позлатява, той всичко прави от чисто злато. Позлатените предмети са фалшиви, а златните са истински. Всички промени във вас се дължат на позлатените идеи. Вие съжалявате, че златният пласт се е изтъркал. Дали са ви нещо за злато, а то било само позлатено. Болестите се дължат на неорганични вещества, които се натрупват в организма. Има и неорганични мисли, неорганични чувства, пък има и неорганични постъпки. Те като се натрупат у вас, губите светлината си. Позлатен живот не е за предпочитане. Често слабото в света е силно, а силното е слабо. Може ли да се нарече силен кон онзи, който се управлява от едно дете? При това този кон минава за силен. Често и хората приличат на такъв силен кон. Срещате един силен, учен човек, а виждате, че го управлява една малка мисъл. Тя слага гема си върху този човек и го върти накъдето иска и както иска. Къде остава силата на този човек? Щом малката мисъл го управлява, излиза, че тя е по-силна от него. Не само малката мисъл, но и малките чувства, малките, дребни желания управляват човека. Ако една малка, нищожна дума произвежда в човека такъв ефект, че цяла година след това той не може да дойде на себе си, тя не е ли по-силна от него? Казано е в Писанието: „Деца управляват моя народ". Казвам: и съвременните хора се управляват от деца. Ами кога ще се оправи светът? Когато тези деца израснат. Светът не може още да се оправи, понеже децата, които го управляват, още не са израсли. Докато децата в един дом са малки, майката и бащата по цял ден тичат подир тях, грижат се, работят, печелят все за тях. Някога бащата се изморява и казва: „Кога ще дойде ден и аз да си почина?" Когато децата израснат. Обаче и да израснат децата, мъчнотията още не се е разрешила. Защо? Защото синовете и дъщерите се женят, раждат им се малки деца, за които бащата, т.е. дядото сега, отново трябва да се грижи, да тича подир тях. Един ден той пак ще каже: „Кога ще си почина и аз?" Когато внучетата израснат. „Кога ще се оправи светът?" Когато внучетата пораснат. Този дядо не стои мирен, той иска да види внучетата наредени. Дойде ден и те се оженят, родят се малки дечица, а на дядото, вече прадядо, пак предстои задачата да тича подир правнучетата, да се грижи за тях. „Кога ще се оправи светът?" Когато прав-нучетата израснат. Не, докато хората имат такива разбирания за живота, те един на друг ще си създават страдания, мъчнотии и нещастия, а светът никога няма да се оправи. Народът има доста сполучливи думи. „Бръмбазък" се казва на момък, който се пери. Ако е много хубаво облечен, като върви, ще направи така, че всички да го видят. Но всеки ще каже, че този човек напразно си губи времето. Ние може да разсъждаваме философски, но трябва да знаете, че в природата времето не се губи, губим го ние с нашите схващания. Всяко нещо, което направим, каквото и да е, природата му намира мястото. За нея нашите погрешки са възможности да се прояви. Ако на един талантлив човек му хвърлите сто камъка, за да го обезпокоите, от тия камъни той ще направи една прекрасна мозайка. Един ваятел си е харесал камък, но от малките камъчета помен няма да остане, всичко това ще изхвръкне под неговото длето. Но все ще остане нещо. Какво ще остане, не се знае. Само когато цялата статуя се извае, тя остава помен, паметник остава. Та когато виждате промените, които стават в света, питате: „Докога ще продължава това?" Докато скулпторът свърши своята статуя. Тази аналогия може да преведете в живота. Противоречията, които съществуват навсякъде досега, редът и порядъкът в света, който идва - той е онзи скулптор, той със своя чук дълбае чертите, от този неразумен камък ще извае нещо хубаво и красиво. Не е ли още по-чудно, че от онази мъртва материя природата е направила човешкото тяло? Човек не е само тялото. То е едно жилище, една лаборатория, един свят, в който човек работи. Работи, ще кажат „функционира", функцията не означава работа. Работата е нещо разумно, а функцията е нещо необходимо. Ти трябва да ядеш. Трябва да се върти колелото, но като се върти колелото, то не е разумно, то от немай-кьде се върти. Изходило е колелото хиляди километри, но какво е научило? Нищо. Краката са извървели хиляди километри, какво са научили? Извървели каруцата, конете и онзи, който ги кара толкова път - но какво са придобили? Казвам: онзи, който не разбира значението и смисъла на живота той е като човекът, който минава край скулптора и казва: „Чука си той..." Един ден обаче каруцата се разваля. Каруцата трябва да се развали, конете трябва да си заминат и юзда един ден няма да има. Все пак каруцата е дяволско нещо. Какво ще стане с овцете, кокошките и другите птици и животни, като не се ядат? Загрижили се хората за равновесието в природата. Как за всичко си намират благовидни оправдания. Сегашната философия е да се занимаваме с микроскопическите неща, а не с големи, но с най-обикновени, с малки, посредствени работи. Тази е най-великата философия! С великите работи всеки може да се занимава, но за малките, за микроскопическите работи много малко кандидати има, а всъщност тия малки работи са важни. Понякога трябва да сипеш прашец в окото, за да се задоволи. Иначе всичко иска. Хубави са тия желания, но човек се товари с ненужно бреме. Цялата вечност е една възможност за постигане на човешките желания. В дадения случай на тебе ти трябва много малко. Като реализираш едно свое желание, всеки следващ момент е една възможност за друго постижение. Благодари за постижението в дадения момент и не мисли за следващия. Всичко, каквото става, е за добро. Мнозина гледат на противоречията като на нещо излишно. Няма излишни неща в природата. Тя е допуснала противоречията. Следователно всичко, което съществува в природата, и което тя е допуснала, е на мястото си. Тя никога не би допуснала неща, от които няма полза. Всяко нещо, колкото и да е лошо, е на мястото си. Всичко, което се случва в живота ви, е за добро. Щом е така, радвайте се на всичко. Вие се страхувате да не се повтарят страданията ви. Помнете: в природата няма повторение. Всяко нещо, добро ипи зло, се случва само веднъж в живота ви. Само веднъж можеш да ядеш с разположение и Любов. И втори път можеш да ядеш така, но по друг начин и при други условия. Затова казвам: всички сладки и всички горчиви неща нямат една и съща стойност. Не се забравяйте в радостите си и не се страхувайте от страданията. Те не се повтарят. Не мислете, че едно страдание, което сте преживели един път, ще ви посети втори път. Привидно нещата се повтарят, всъщност не е така. Това, което наричате повторение, се отнася до другите хора, а не до вас. Затова гледайте на всяко нещо като на такова, което се случва веднъж в живота ви. Философските книги за живота съдържат само общи положения. Какво нещо е светлината, защо е светлината, с какви трептения - туй не ме ползва. Доколкото аз мога да възприемам светлината и тя да ми служи в моя живот, дотолкова тя ме ползва. Трептенията на светлината са дотолкова важни, доколкото могат да влязат в моя ум и да произведат мисъл. Моята мисъл е това, което ме води към всички добродетели, към чисти чувства и към здраве. Изпейте сега „сол" от първа степен. (Пеем „сол".) На този тон му липсват няколко трептения. От кой тон започва „Давай, давай"? От „ла". Значи, кой може да дава? Плодът. „Давай" започва от „ла", понеже плодът дава. Дадеш откъснат цвят, правилно ли е това даване? Тогава, щом аз давам откъснат цвят, казвам: можеш ли да го възкресиш? Можеш ли да дадеш живот на този цвят? Имаш ли необходимите знания да го възкресиш? Щом ти дават цветя, можеш ли да ги възкресиш? На младите моми, които се женят, тази задача им се дава. Все с откъснати цветя ги окичват, венци им правят от тях. Казват: „Тия откъснати цветя можеш ли да ги възкресиш, да ги съживиш?" Тя казва: „Мога, мога!" Като започне да ги възкресява, страда, понеже всички цветя, които са на главата й, трябва да ги оживи. Всяка една мисъл, която не се прилага, е откъснат цвят. Сега всеки човек с дребни идеи ще каже: „Чудно нещо! Как се осмеляват хората да казват, че носят Земята и Слънчевата система на гърба си или че са господари на Вселената? Възможно ли е това?" Да кажем, че си господар на Вселената, това подразбира да си я пропътувал от единия край до другия. За разумния човек разстоянието от главата до краката му представлява цялата Вселена. Следователно, когато той казва, че е господар на цялата Вселена, това подразбира, че той познава своето тяло от главата до краката. Значи той носи Вселената в себе си. И колкото време му е нужно да простре ръцете си от главата до краката, също толкова време ще му е нужно да пропътува Вселената от единия край до другия. Достатъчно е само да мръдне ръката си и той моментално ще измине Вселената от единия край до другия. Нещата са далечни само тогава, когато са отделени от общия организъм. Щом всички са заедно в организма, те са близо. Под думата „близост" се разбира организиране на всички Разумни същества в едно цяло. Неорганизирането е отдалечаване. Когато казвате, че някой ви е обидил ипи ви е напакостил с нещо, тогава или това същество, което ви е обидило, е вън от общия организъм, а вие сте вътре в него, ипи и двамата сте вън от този организъм. Щом и двамата сте в общия организъм, между вас не може да съществува никакво противоречие. Може ли да има някакво противоречие между пръстите на ръцете? Какво от това, че едни пръсти са на лявата, а други - на дясната ръка? Дали едни пръсти са на лявата, а други - на дясната ръка, това е безразлично; те могат взаимно да си помагат. „Бог е Дух." Кажете ли така, задайте си въпроса, какво сте направили за този Дух. От вас се иска едно: да пазите Неговата мисъл чиста, свята, сипна и пълна с Любов, в нищо да не я петните. Нищо не може да ви спаси от отговорност към Божественото. Тази е причината за страданията на хората. И обикновените хора страдат, и светиите страдат. Както обикновеният човек страда за всяко извършено престъпление, например убийство, така светията страда за най-малката погрешка, извършена от него. Който може да убие муха, след време той може да убие човек. Законът е същият. Като не разбирате закона, казвате: „Муха е това; житно зърно е това, малко жъ-лъдче е това". По външен вид е вярно, че мухата е малка, че житното зърно и жълъдче са малки, но вижте след време какво може да излезе от тях. Мухата ще се развива; житното зърно, посадено в земята, ще даде голям клас. Жълъдчето, посадено в земята, ще се превърне в голям, стогодишен дъб. Ако този стогодишен дъб не може да се превърне в малък жълъд, той не е в права посока на развитие. Следователно, който не може едновременно да става голям като дъб и малък като жълъд, той е на крив път в живота си. С други думи казано: ако едновременно човек не може да използва благата, които му са дадени, но в същото време не може да се откаже от тях, той е на крив път. Значи, за да получи едно благо, човек трябва да е готов да се откаже от друго някакво благо. Без любов човек не може да стане поет. Обаче след като се разочарова в любовта, поетът става философ. Значи, човек първо се влюбва, а после се разочарова и става философ. Кога става човек добродетелен? Когато изгуби смисъла на философията, когато фалира в собствената си философия. Щом се разочарова в добродетелта, човек намира Бога. Това е закон. Като изгуби поезията си, човек намира философията. Като изгуби философията, той намира добродетелта. Като изгуби добродетелта, той намира Бога. Човек преживява тия загуби и печалби всеки ден: сутрин той е поет, към обед - философ, вечер - добродетелен, а през нощта намира Бога. Излизаш денем и казваш: „Обича ли ме Господ?" Този е най-глупавият въпрос. Щом те грее Слънцето, Той те обича. Господ казва: Аз направих туй Слънце да грее за тебе. И тъй, в живота си всякога трябва да намерите най-правата мисъл. Ако чуеш в себе си мисълта: „Вселената аз я създадох" - ще знаете, че това е гласът на Бога, гласът на Духа Божий, Който говори. Тогава ти ще кажеш: „За мене, Господи". То е изяснение. Бог за тебе е направил тази Вселена. Ти ще го потвърдиш. Сега ще дойдат философите, ще ти кажат: „Ами, за тебе Господ ще мисли, за теб, малкото човече!" Този философ, който разсъждава така, е от рода на бръмбарите. Той е бръмбарче. В него няма никаква философия, никакво разбиране. В дадения момент, щом кажеш, че тази Вселена е направена за тебе, ще почувстваш една радост в душата си. Няма да кажеш: „Аз направих Вселената". Тя не е твоя, но ще знаеш, че Бог говори, а твоят дух ти казва, че е направена за тебе. Господ казва: „Аз направих Слънцето". „То грее за мене." „Аз направих Земята." „За мене." Господ казва: „Аз създадох дърветата". „Плодовете им са за мене." „Аз направих водата." „За мене, аз да пия." Аз казвам тъй: сега ще се разговаряме по следния начин. „Земята е моя, защото аз живея на нея." Казват: „Видиш ли този богат човек каква хубава къща има!" „Тя е моя, аз му я дадох да живее под наем." Минавам покрай някоя богат търговец с 10 милиона лева. „Видиш ли колко е богат?" „Аз му дадох парите." Срещнеш някой виден професор. Кажи: „Аз го назначих. Той сега се занимава с наука, нека се порадва. Аз го похвалвам, отличен професор е". Тъй ще разсъждавате. Само на себе си ще разправяте тъй. Това е интимен разговор. Щом отидеш да разправяш това нещо на хората, ще минеш за ненормален. Това е правият разговор. Ще се радваш, че този, когото си назначил за професор, успява. За него всички ученици се радват. Откъдето минеш, кажи: „Хубаво е нареден светът!" Само така ще бъдеш щастлив. Сега, понеже не разсъждавате така, казвате: „Виж, Господ какво благо е дал на този, а на мен не е дал нищо; аз ли съм най-големият грешник?" Не, ти си от философите на бръмбарите. По-добре е да разсъждавате по първия начин и да се радвате на чуждото благо, отколкото по втория начин. Защо? Защото няма по-лошо от това, когато имаш дете, да му даваш да яде всичко безразборно. То хвърля това, хвърля онова, нищо не обича. Каквото трябва, ще му дадеш: не ще ли, вземаш пръчицата и ще го понашариш. Това става и в природата. Който не е доволен от големите благословения, пръчица иде за него. След като природата го понашари по този начин, той става отличен човек, доволен от всичко и казва: „Слава Богу, че се освободих от едно зло, много добре стана!" Не се противопоставяйте на злото, мислете за причините и последствията, защо и за какво е дошло. Тази мисъл няма да дойде току-тъй; дойде ли, тя ще ви причини някой път и страдания. Тези мисли ще дойдат тогава, когато имате най-хубаво настроение. В реда на нещата е да дойдат. Не се борете с лоши мисли. То е губене на време. С тях заедно ще дойдат и добрите. Пренесете тия мисли, това е най-добро. Онзи, който изтърпява злото, е по-силен от онзи, който му се противи. Мине ти лоша мисъл да откраднеш нещо. Кажи си: „Цялата земя е моя, къде ще сложа тази вещ?" Ако Бог живее в нас, Земята е наша; и Вселената е създадена за нас; и Слънцето грее за нас. Щом е така, отде ще се родят изкушенията и съблазните? Разсъждавате ли така, вие ще имате един правилен растеж. При такива разсъждения може да се зародят онези противоположни мисли: това е залъгване, това е губене на време. Не, философските изследвания тук, на Земята, те са губене време. Вън от това разбиране всичко друго е губене на време. Представете си, че един човек ви обича и вие го обичате, но никога не сте се виждали. Той е бил приятел на баща ви и казвате, че тяхното приятелство ви свързва с него. И без да го познавате, от това, което прави за вас, вие мислите, че ви обича. И ние мислим и се свързваме със същества от другия свят, без да сме ги виждали. Понякога те ни правят услуги. Ние ги наричаме светии, праведни, сродни души. Болният човек 38 години очаквал да дойде същество от невидимия свят, да размъти водата и да се изцери. Но винаги, когато водата се размътвала, друг го изпреварвал и той трябвало пак да чака до другата година. 38 години е чакал! Когато Христос дошъл в кьпалнята, той не е бил единственият. Много болни е имало. Защо Христос се спря само при него, а не при другите? Това е вечна философия. Имал си е свои съображения. Ако някой ме попита защо Господ е направил света такъв, мога да дам някои философски изяснения, но всъщност защо светът е така направен, само този, който го е направил, знае това. А всички други, които не са участвали, те само предполагат. И онзи, който предполага, обикновено е далеч от истината. Светът при сегашните условия е точно като тази кьпалня. И всички вие или почти всички имате нужда и очаквате да се раздвижи водата. И какво очаквате от размътването на водата? Вие очаквате някое щастие да ви дойде. Болен сте, сиромах сте, невежа сте. И очаквате да дойде ангел, да слезе и да размъти водата. И щом се окъпете, вашите работи да се уредят. И някои по 38 години сте чакали. Чакате, чакате и се утешавате, че втори път като дойде ангелът в кьпалнята, тогаз ще влезете - в някое друго прераждане. Наскоро са открили една малка планета и предполагат, че е направена от злато, казват, че е много близо и се приближава към Земята. Онези, банкерите ще кажат: „Дано някак си падне!" Учените казват, че имала 10-15 км диаметър и ако падне, ще се забие дълбоко - чак в огнената част на Земята. Ако може да остане на земната кора, биха се решили да дойде; ако ще пробие Земята, тогава по-добре да не пада - това злато няма да може да го използват... Та казвам, в нас има такива желания, които, като попаднат в нашата система, достигат до нашия огнен пояс. Златото им не можем да използваме. Това е обективната страна на щастието. Може да употребите закона: щастието на всеки човек е заложено в неговия ум, в неговото сърце и в неговата воля. Ще каже някой: „Ти в Бога не вярваш ли?" Чудна работа! Щом имаш ум, Бог се проявява в твоя ум; щом имаш сърце, Бог се проявява в твоето сърце; щом имаш воля, Бог се проявява в твоята воля. При дълбокото разбиране на живота, за което става дума, ние не трябва да правим погреш-ката, която едно време направил един човек в параход, който пътувал през Атлантическия океан. Този човек проследил един богаташ с голяма сума в една торба. Сполучил да вземе парите от богатия, като го приспал. Но тогава го среща капитанът и му казва: „Параходът потъва". Той оставя торбата. „След половин час потъваме, който може да се спаси, да се спасява." Потъва нашият параход. Ти си задигнал торбата с парите, но след половин час параходът ще потъне. Какво ще оставиш на човечеството? Ако ти можеш да предадеш на човечеството живот, ако можеш да оставиш една свещена идея, един свещен подтик, ако можеш да освободиш човечеството от всички болести, от глада - това е идея, това е спасение. Изкуство е човек и в злото да вижда доброто, в тъмнината да вижда светлината, в смъртта да вижда живота. Това изисква Новата култура от всички. Бог е върхът, целта, към която човек се стреми. Всичко, което човек придобива, иде отгоре. Ще ви дам едно отвлечено лекарство, с което може да лекувате всички болести: един грам Любов, два грама знание, десет грама свобода и двадесет грама справедливост. В една чаша вода едно момиче на 14-15 години да държи ръката си една минута. После ще кажа на едно момче на 14-15 години да държи ръката си в чашата две минути. От момичето ще взема един грам Любов, а от момчето - два грама. За да взема двадесетте грама справедливост, ще намеря един млад момък на 21 години, да си държи ръката десет минути в чашата, и най-после ще помоля един професор, който да си държи ръката 20 минути. Това лекарство ще го давам по три капки сутрин, три капки на обяд и три капки вечер - всичко девет капки. Според философията на живота, не живей с мисълта, че си роден да бъдеш министър-председател. Преди всичко, това е най-последната служба, която можете да заемете. Този въпрос аз бих ви го обяснил и всички бихте ме разбрали, но същевременно всички ще се обидите. За да не ви обидя, ще оставя истината необяснена. Ако ви я обясня, ще я разберете, но и ще се обидите. И тогава вашата обида ще се върне върху мене. А така, като не я обяснявам, ще си кажете: какво ли искаше да каже той? Засега оставете този въпрос! Аз ще повдигна малко само единия край на завесата. Сега, като излезете вън и ви питат какво ви говори Учителя, какво ще кажете? Някои ще кажат, че нищо не са разбрали, а други ще кажат, че съм говорил много велики неща.

ФИЗИОГНОМИЯ Мислите произтичат от човешки способности, които се отразяват на лицето му. Има мислеща, чувствена и волева страна на човека. Горната част на лицето показва това, което мисли; средната част - това, което чувства; долната част - това, което работи. По отношение на цялата глава някои казват: „У човека има чувства и способности". Свързват ги. Не правят никаква разлика между чувства и способности. А и самите чувства се различават. Има лични чувства, които се отнасят до неговия личен живот; има семейни чувства, морални чувства, самосъхранителни чувства. А способностите, когато се групират, образуват нещо по-сложно. Казват: „Той е силен човек". Но силите се дължат на способностите. Един човек е силен само тогава, когато неговите способности са групирани. Например, ако са групирани умствените и наблюдателните му способности, той е силен човек. Разбирането зависи също така от неговите способности. Това са много специфични дейности, които тепърва трябва да изучавате. У вас има само едно общо понятие за това. Челото е израз на мисълта, носът - на чувствата, брадата - на волята. Щом започнат да осиромашават чувствата, косите почват да намаляват. Чувствата на човека са свързани с неговите коси. Интелигентност е свързана с гладкостта на лицето. Колкото лицето е по-гладко, толкова този човек е по-умен. Грубо ли е лицето, груб е умът. Косите груби ли са, дебели и остри, и чувствата са такива - недодялани. Всяка линия, точка, размер, цвят на човешкото лице говорят за качества или недъзи, за вътрешния живот на човека. Някои пинии са неподвижни, понеже съответните способности и съответните чувства не са започнали да функционират. Има линии, които са много подвижни. Когато милосърдието е развито, мускулите на лицето имат особен строеж. Когато милосърдието не е развито, мускулите на лицето не са хармонични. На челото на човека има известни максими, които са особено важни, но тези максими представят съкровена тайна, не е позволено да се изнасят. Щом човек има тези максими на челото си, той непременно ще върви добре. Също така има известни максими на устата си, на очите, на ушите, на веждите, но не е позволено да се изнасят тези максими. Който знае тези максими, той може по тях да предскаже нещо точно. Тези максими не могат да се открият на хората. Те днес мерят челата и казват, че някое чело е високо пет, шест, седем или повече сантиметра, но ние виждаме, че и с високи, и с ниски чела хората пак вършат престъпления. Защо? Максимите ги няма на това лице. Тези максими ги има само тогава, когато между всички части на човешкото лице има едно математическо съотношение. Ако челото и носът, и очите, и ушите, и устата са максимално оформени, ще има едно пълно равновесие. Но ако има само едно изключение от това равенство, тази хармония се нарушава, равенството, което съществува, също се нарушава. И при това положение никакви предсказания няма да се сбъднат. Другояче казано: човек може да живее в един физически неорганизиран свят или в един организиран свят, или в един разумен свят и от това, в какъв свят живее, ще зависи и неговият успех и сполуката в живота. В неорганизирания свят сполуките ще бъдат много малко, в организирания свят - повече, а в разумния свят постиженията ще бъдат най-много, почти до максималните. Какво може да се постигне в един неорганизиран свят? Представете си, че вие сте един поет и пишете своите стихове на брега на морето. Но след половин час идват вълните и заличават всичко, което сте написали. Какво ще остане от вашата поезия? Всичко това ще бъде пометено. Даже и да поставят една статуя на брега, и тя ще бъде катурната. На брега нищо не може да остане. Това е един променлив свят. Всяка една част от лицето съставлява една трета от цялото лице. Може да има изключения. Понякога челото може да е по-малко, друг път - носът или брадата. Ако брадата е по-малка, за това има причини. В такъв случай лицето не е съразмерно. Коя е причината на едного лицето да е обло, на другиго - продълговато? Интензивността на неговата мисъл. Колкото по-интензивна е мисълта, толкова повече енергия приема този човек и я отправя към центъра на Земята - това прави лицето продълговато. Всички войнствени хора имат продълговати и мускулести лица. Хора, които живеят охолно, имат кръгли лица. Малките деца имат валчести лица. Опитайте се да не задоволите едно желание на детето, лицето му веднага ще се удължи. Голата част от лицето представлява разумния човек. По челото, по скулите, по лицето ти познаваш дали може да се разчита на човека, или не, дали той е прост. Ухото показва през какви условия е минала нашата Земя в своето развитие, то представлява цялото битие. Очите, носът, ушите, ръцете говорят по какъв начин е работила и се е развивала природата. Старите гърци са определяли, че дължината на лицето трябва да съставлява 1/10 от целия ръст на човека. Челото трябва да съставлява 1/3 от лицето. Ние може да запитаме защо именно лицето трябва да съставлява 1/10 част от целия ръст? Те още не са обосновали това нещо, но са намерили, че при туй съотношение именно тия хора са симетрични, идеални, в тях преобладават красивите форми. Например в жълтата раса челото долу е широко, а горе - тясно, има форма подобна на трапец. Докато у бялата раса горната част на челото е малко по-издадена навън в сравнение с тази у жълтата раса, и по-широка, почти правоъгълна. У индивидите на бялата раса камперовият ъгъл е 80°, а у жълтите е 75°. Туй показва, че долната част на челото им е по-издадена, а горната е права, легнала малко назад. Вие може да питате какво отношение може да имат тия мерки, че у едните камперовият ъгъл е 80°, а у другите 75°, или каква разлика може да има в интелигентност, ако челото горе е по-тясно, а долу по-широко, или горе по-широко, а долу по-тясно? Простият човек не може да намери нещо особено, което да свързва тия съотношения; той не може да намери и причините, защо горната част на челото да е по-широка, а долната по-тясна, но ученият човек проучва тия неща. Забелязано е, че когато човек се занимава с философия, неговото чело отгоре се разширява. И между вас ще забележите, че ония, у които горе челото не е широко, в тях разсъдителните способности са по-слабо развити. Тия, които разсъждават философски, тяхното чело отгоре е широко, те са работили в миналото, в тях има събудени известни центрове и способности, дето се проявяват душевните им сили. Какво означава тази линия (АВ)? Кой е умният? По тази линия всеки безпогрешно ще познае какъв сте - това е едно правило. По линията ще познаете колко сте напреднали. Може да искате да рисувате лице. В лицето има три допирни точки - а, б, в на линията СД. Челото ще допира до първата точка, до втората точка ще допира носът, а до третата - брадата. Как ще нарисувате челото? То се отклонява от перпендикуляра назад до известна степен (в чертежа Еф). Това отклонение ще започва от основата на носа. А тук, долу, в точката В ще има трето отклонение. Изкуството зависи от това, как ще приложите перпендикуляра АВ (Учителя показва третия чертеж.) Този човек има много развит обективен ум. Челото е отклонено от перпендикуляра. Невъзможно е да имате такова изправено чело. И носът не може да се слее напълно с перпендикуляра. Има едно малко пречупване. Това показва пътя, по който се развивате. Трябва да знаете допирните точки с перпендикуляра. Може да има и допирна точка за устата. Когато горната част на устата е прекомерно развита, това показва, че в човека има много излишна енергия, която прелива. Хората, у които е развита горната част на устата, са активни и без да искат, предават нещо. А пък един човек, при който долната част е по-силно развита, той всякога очаква да му дадеш нещо. Онзи, който се самовъзпитава, той трябва да знае своите естествени предразположения и трябва да ги нагласи в хармония с общия закон на развитието. Лицето е построено от вътрешната енергия на мозъка. Всяка добродетел има свое отражение в лицето на човека. Всеки интелектуален подтик, всяка интелектуална сила, също имат свои специфични признаци. Умът е в носа, разумност е горе в челото, а пък доброто е в устата. Доброто е сила, която е в устата. Ако вашите устни почнат да изтъняват, това показва, че вашето кръвообращение е слабо и в храносмилателната ви система има известна ненормалност. Ако цветът на вашите устни почне да потъмнява, става черен, това показва, че преобладава венозната кръв. Същевременно устата показва колко е добър човек, показва степента на неговата доброта. Като погледнеш устата - кривата линия - ще познаеш добро ли мисли този човек. Някой път човек иска да направи добро, но ако няма подходяща уста, добротата не може да се прояви. Ако вие нямате една добре изорана нива, нищо не можете да посеете. Ако нивата е добре изорана, ще я посеете. Какво ще посеете на камениста почва? Изучавайте лицето на човек, който наблюдава. На какво се дължи наблюдението? Човек наблюдава с очите си, непрестанно гледа нещо. Значи, ако дълго време този човек е наблюдавал живота край себе си, без да се е вглъбявал в себе си, долната част на челото, областта над веждите изпъква навън и челото става полегато. Когато наблюдателност е силно развита, перпендикулярът, спуснат отгоре, не се допира до челото, но само до област над веждите. Този ъгъл показва, че умствените способности са слабо развити. Когато са добре развити, линията на челото започва да се изправя, докато се слее с перпендикуляра. Те са основни линии, значи, когато умствените способности са добре развити, челото се приближава до перпендикуляра, а устните се отдалечават. Защото, ако устните са издадени напред, а челото е с наклон назад, това е една несъразмерност, която не отговаря на известни математически отношения, които са задължителни за художниците. Тези пропорции се изучават от тях. При това положение, ако спуснеш един перпендикуляр, ще има малък наклон. Значи, трябва да имате два центъра, а това е цял един свят. Зависи какво е отношението на това лице към тия два свята, какво е отношението на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля. Това е методът. Умът, това е горната част на лицето - челото. Средната е сърцето, областта на чувствата, и долната е волята на човека - брадата. От основата на носа до края на брадата е областта на вашата воля - физическото тяло. Следователно всяка деятелност се отразява на лицето, функциите на волята се отразяват от носа надолу. Сърцето оформя средната част на лицето. Умът изгражда горната част. Съществуват известни течения - когато перпендикулярът се отдалечава от устните, приближава се към челото, когато се приближава към устата, отдалечава се от челото. Такъв човек се интересува само от ядене и пиене. То е карикатура, развити са известни желания, които не са под контрола на волята, нито под контрола на ума, те са животински. Лицето на човека е мястото, където може да се прояви истината. Това е единственото място, където тя може да се прояви в човека. Там е истината. У животните лицето е покрито с козина, а у човека има зародиш на истината. Това е неговото лице. Следователно дотолкова, доколкото лицето на човека е правилно - трябва да се знае какви са пропорциите на лицето - дотолкова истината е проявена. Там няма абсолютно никаква измама. Казваме, че лицето не лъже. Има дегизирани лица. Ако има известни линии на човешкото лице, никаква лъжа не може да съществува. Аз говоря за живите линии, за подвижното лице, което не е маска. За онова лице, което постоянно се мени от сутрин до вечер. Няма да го видиш и две минути, през които да е едно и също-това е вечното разнообразие на човешкото лице. Туй вечно разнообразие аз наричам красота. Красотата зависи от вечното разнообразие, което е израз на великата природа. Нашето лице е дотолкова красиво, доколкото то е израз на онази жива, велика, разумна природа. От това гледище ние можем да съдим и физиогномически. Има степени на истината: умствената страна на истината, сърдечната страна на истината и волевата страна на истината. Умствената страна е в челото, сърдечната страна е в носа, а волевата страна е в устата. Най-хубавото и най-опасното е човешката уста. Ако погледнеш лицето от двете страни на скулите, ще разбереш какво е състоянието на стомаха. Ако лицето под скулите е хлътнало, стомахът е слаб. Когато черният дроб функционира правилно, лицето има приятен розов цвят. Помнете: зад очите е Истината, зад ушите е Мъдрост, зад устата е Любовта, зад носа е човешкият ум, зад устните е човешкото сърце. Зад ръцете е правдата, зад краката - добродетелта. Човешката зеница е онзи център, от който човек е излязъл. Ухото е посятото семе, което е разцъфтяло; носът е семето, което е поникнало, а устата - клоните, които са се огънали под тежестта на плодовете. Може да ядеш и пиеш. Следователно човек сега е дошъл до положението да яде и пие. Блажени, които ядат и пият, и горко на онези, които не ядат и не пият. Колкото е по-интензивна светлината, толкова по-дълги са нейните линии. Оттук правим заключението, че носът на човека се удължава под въздействието на светлината, която прониква в неговия ум. Ухото се удължава под въздействието на топлината. Големите уши показват добре развити чувства. Всяко ваше действие може да се отрази или на челото ви, или на носа ви, или на веждите. Веждите са граница. Носът и устата също са граница. Човек винаги наблюдава нещата, които са за ядене. Между очите и храната има известно правилно отношение - те хармонират. Човек всякога наблюдава с интерес това, от което той ще се ползва. Наблюдаваш известна храна, искаш да я вкусиш. Значи, тя е в хармония с твоя вкус. Очите по същия начин възприемат светлината. Има известно сходство между веждите и устата. И веждите, и устата имат хоризонтално положение. А защо именно носът е поставен между веждите и устата? И защо е отвесен? Имате два свята, които са съвсем различни. Светът на зрението е един свят, а светът на храненето е съвсем друг. Носът е, който съединява тия различни светове. Той е мост. Носът съединява физическия свят с Божествения. Той е единствената връзка между тях. Трябва да знаете в какво се състои красотата на носа. И после каква форма трябва да има. Носът трябва да бъде в изправно състояние. Сега хората много безразборно третират носа. Всеки ден по три пъти трябва да се молите за носа! Ще кажеш: „Господи, поправи носа ми". Господ да поправи дължината и широчината на носа. Ще кажеш: „Господи, да разшириш дупките на носа ми, защото са тесни". Широки дупки трябва да има носът - ако са стеснени, трябва да се разширят. После, този нос не трябва да бъде сраснат. По три пъти на ден трябва да се молиш за носа си, по три пъти на ден трябва да се молиш и за очите си, по три пъти трябва да се молиш за устата си, по три пъти трябва да се молиш за ушите си, по три пъти трябва да се молиш за ръцете си, по три пъти трябва да се молиш за краката си. Колкото носът е по-правилно оформен, толкова и разбирането ни е по-правилно. Носът е резултат на общото усилие на умствения свят да изгради един мост, който да е връзка между физическия свят и Божествения. Тогава, щом някой е недоволен от живота, какво показва това? Причината е в него. Затуй е хубаво, като си недоволен, като изгубиш равновесие, пипни си носа с показалеца, побутни го малко. Бутни си носа веднъж, два, три, четири, до десет пъти. После наблюдавай какво ще стане в тебе. Не само това, но природата по някой път по изкуствен начин ви заставя да бутате носа си. Събира се нещо в него и си принуден да извадиш кърпата, за да го изчистиш. Благодарете на това, понеже по този начин вие се уравновесявате. Като си неразположен, извади кърпата си, побутни си носа. В природата нищо не е безсмислено. То е голямо благо, ако човек пипа деликатно носа си. По този начин влиза в контакт с по-висш свят, само трябва да знае как да хваща носа. Понякога се пипа с двата пръста, друг път - с трите. Като ви говоря така, не искам да станете суеверни, но казвам: всички неща в природата имат своето значение. Долната част на носа е израз на чувствителността. Колкото по-развити са ноздрите, толкова и чувствителност е по-голяма. Когато носът е сплеснат, ноздрите имат отношение към дробовете. Колкото дробовете са по-добре развити, толкова по-широки, по-правилни са ноздрите. Мисълта има отношение към правилност на носа, към дължината му. Широчината зависи от доброто състояние на дробовете. Ако носът е стеснен, това показва, че дробовете не функционират правилно. Носът е най-благородният орган на човешкото лице, но вие така го чоплите, бъркате, че човек може само да ви съжалява. Аз не съм срещнал досега нито един българин, който да бърше носа си леко с бяла копринена кърпа. Много внимателно трябва да се пипа носът, да се милва с мека копринена кърпичка, понякога нарочно с чиста водица ще го измивате. Носът, това е човекът, това е характерът. На носа е написано и бъдещето на човека. Казват: „Колкото носът е по-дълъг, толкова човек е по-интелигентен; колкото носът му отдолу е по-широк, толкова той има по-добро сърце". Това е общо казано. Колко може да бъде дълъг човешкият нос? 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 сантиметра - повече от това може ли да бъде? 10 сантиметра дълъг нос едва ли ще намерите. Изобщо за носа това е прекомерно. Носът на слона е дълъг един метър - това е неговият хобот. Той е много проточен надолу. Слонът минава за най-интелигентното същество сред млекопитаещите. Под човека няма по-интелигентно същество от слона. Казвам: вие изучавате носа колко е дълъг, но това е само проекция. Вие не трябва да изучавате носа само в една аритметическа проекция. Аритметиката се занимава с мъртви величини. Носът може да се разглежда и от алгебрично гледище, или от алгебрично-органическо гледище. Широчината на носа, като проекция, се раздвоява в раменете, после се стеснява; като слезе в краката пак е по-голяма тази широчина, отколкото онази, която сегашният нос има. При сегашната широчина на човешкия нос ще дойде някой при мене и ще ми разправя, че бил много интелигентен или че е човек с широко сърце. Човек, който има такава широчина, не може да бъде особено интелигентен или с кой знае колко широко сърце. Човек, който има тесен нос, неговите чувства са толкова ограничени и любовта му е толкова слаба, че не може да издържи и половин ден в любовта си. У някои хора носът е по-широк, което означава, че гърдите са по-добре развити. Тия хора дишат по-дълбоко, повече въздух поемат. Това е наследено. Не само последните, но 15, 20, 50, 100, 200 поколения са дишали много добре. Вследствие на това носът е добре развит, плътен е. Но освен това, тези поколения са влагали и известна интензивност на чувствата. Туй развитие на чувствата се отразява и на носа. Тази малка заобленост на ноздрите е направена от симпатичната нервна система. Как трябва да изобразите носа? Можете да нарисувате един гръцки нос. Гръцкият нос е прав, без никаква гърбица. Римският нос се отличава с голяма гърбица, която означава енергичност и войнственост. Гръцкият нос е нос на изкуството, на естетиката, на чувствата го наричам, но не е чувствен. Защото чувственият нос има съвсем друга форма. При чувствените носове са развити страничните части, тези две запетаи. Човек има две запетаи отстрани на носа, в еврейския език ги наричат „йодове". Според еврейската наука всичко в света е създадено само от „йодове". Тези странични извивки на носа показват известни течения, които са свързани с един център, а той от своя страна е свързан с друг - по-далечен център, също като радио. Върхът на носа е едно радио, което е предназначено за особени възприятия, а пък страните на носа имат съвсем други възприятия. С върха на носа не може да се възприеме Любовта. Чрез него ще възприемеш само посоката на движението, така както някое куче разпознава. Но за да разбереш характера на съществото, което наблюдаваш, трябва да имаш други възприятия, които са в обсега на основата на носа - между веждите. Ако носът на човека е по-дълъг, отколкото е предвидила природата, той ще бъде амбициозен. Големият нос е свързан с амбицията. Този човек иска повече, отколкото му трябва. Един човек с дълъг нос непрекъснато мисли как след хиляда години ще живее на земята. А пък ако направиш носа на един човек къс и широк, той ще го удари нашироко - занимава се само с ядене и пиене. Ще кара така първата година, втората, третата, шестата и пр. Той мисли, че като яде много, ще се оправи. От какво се определя правилният нос? Носовете са условия. В някои има влага, други са сухи. Някои хора страдат от сухота, а други - от много влага. Има носове малко завъртени накрая. Такъв нос има повече влага. Когато носът е завъртян накрая, задържа влагата. Защо да не харесваш носа си? Ако имаш прав нос, ще бъдеш въздържан. Ако махнеш вдлъбнатините на един нос, той ще остане без влага. Носът ще се оправи, но и ти ще пострадаш. Ако недостатъците се отстранят, и ти нещо ще загубиш. Благодарете на тази вдлъбнатина. Тя продължава живота. Някои не си харесват носа. Не е хубаво носът да е широк, но не е хубаво и да е много тесен. То е като в термометъра. Ако живакът не се движи нагоре-надолу, тогава за какво ще ви служи? Какво ще разберете? Ако на лицето ви не стават никакви промени, какво ще бъде положението ви? Не се бойте от промените, които стават. Често някои от вас се страхуват, че когато не сте разположени духом, имате много дефекти. Благодарете за всички промени, които стават във вас. Считайте, че каквото става в ума, в сърцето, в челото е за ваше добро. Защо носът на някого се изкривява на една или на друга страна? Има причина за това. Защо носът на свинята е вирнат нагоре? Защото обича да рови. Всяка силно отрицателна черта се отбелязва върху носа, върху дължината и широчината му, върху формата му. Енергията, която се предава на носа с удължаването му, колкото малка да е, ще се влее в целият организъм, тя прониква в него, а не се разлива навън. Съмнението е недъг на ума, а завистта, злобата са недъзи на сърцето. Тези недъзи трябва да се изхвърлят вън от човека. Ако носът се е огънал, това показва, че има някаква неестествена тежест. Ако пък носът е станал гърбав, тежестта е отвътре. Когато носът е огънат навътре, има едни качества, а пък ако е огънат навън, той има други качества. Тази площ не трябва съвсем да се огъне, а да има едно малко огъване. И като се премахне тежестта, плоскостта трябва да не е изгубила своята еластичност. Човек трябва да има силен характер, да не се огъва. Временно може да има малко огъване, но изобщо човек не трябва да се огъва. Той трябва да държи закона на правата линия, да бъде прав. Временно може да завиеш, но пак непременно трябва да тръгнеш по правата линия. Само при правата линия има почивка, а пък при кривата линия има дейност, придобивки и постижения в живота. Ако ти не знаеш закона на равновесието на правата линия, ти няма да знаеш как да си почиваш. Трябва да обясня с ред картини какво разбирам под това. Да преведа тези геометрически прави линии, да ги оживотворя. Да кажем, че имате една права линия: тя трябва да е жива. Вие трябва да изучите характерните особености на тази жива права линия. Тя е вечно подвижна. Правата линия аз я наричам линия на почивката. Като си почиваш, ти вече разбираш правата линия. Аз наричам тази почивка така: да имаш мир и Любов в душата си, да си радостен, да си весел. Това е почивка. Оттук започват другите линии. Правите са условие за радост. Носът на нервните хора постепенно започва да се изостря, а това не трябва да бъде. Човек трябва да има остър, буден ум, но не и остър нос. Ако носът е широк, дишането е добро, чувствата са развити. Ако носът е сплескан, чувствата не са развити, този човек не може да дава, дихателната система е слаба. Трябва да имаш следните възприятия: с горната част на носа, между веждите (в основата на носа), после с върха на носа и със страничните части. Тогава ще имаш ясна представа за нещата. Ако си възприел само чрез върха на носа, тогаз ще имаш само една трета от възприятието. Някои хора не мислят правилно. С думите „не мислят правилно" искам да кажа: възприятията на техния нос не са правилни. Мисълта не е нещо отвлечено. Тя е нещо много реално. И ако ти не я съобразиш със закона на Любовта, тя не може да бъде правилна. Когато ние говорим за закона на Любовта, за закона на Мъдростта и за закона на Истината, те съответстват на три точки на носа. Или другояче казано, ако една мисъл не може да я възприемеш с основата на носа, да я почувстваш отпред и да я приемеш странично в главата си, то тази мисъл ще остане неразбрана. През очите на човека прозира неговият духовен живот. Промяната в цвета на очите е в зависимост от промяната на умственото състояние. Всъщност тази промяна се дължи на отслабване на вибрациите на човешкия мозък. Това отслабване на вибрациите пък се отразява върху блясъка на очите, вследствие на което те менят своя цвят. Цветът на очите служи като диагноза за определяне на умственото състояние на човека, както и състоянието на неговия мозък. Очите са огледало на вътрешния живот на човека. Очите на някои хора са дълбоки езера, в които ако не знаете да плувате, ще се удавите. Има очи изпъкнали, подобни на планински връх. Ако се подхлъзнете на такива очи, ще отидете дълбоко в долината. Сегашните хора не знаят предназначението на веждите. Някои казват, че служели попа да не пада в очите. Туй е на второ място. Веждите имат велика цел в мисловната форма на човека. И в нашите наблюдения всички, които имат надвиснали вежди като на Тарас Булба от Гогол, са хора на един крайно материален свят. Такъв човек сиромах не може да бъде. Веждите на такъв търговец не са тънки. Един човек с такива дебели вежди учител не може да бъде. Защото той оперира с дългите вълни на човешкия живот. Тънките вежди оперират с късите вълни на електричеството и магнетизма. Следователно една жена с тънки вежди, като види човека, ще каже на мъжа си: „Ти с този човек да нямаш работа!" На мъжа й му трябват десет години да разбере това. Това са проверени факти. Тъй става, няма време за дълги обяснения сега. Тънките вежди, то е вече школа. Но трябва да се знае кои са тънките вежди. Трябва да се вземат определени косми, да се знае кои са тънки. Човек с тънки вежди и дебели вежди, това са два различни характера. Човек с дебели косми на главата може да стане един обикновен човек, може да стане разсилен, може да стане орач, може да стане ковач, но учен не може да стане. За учения човек се изисква коса, тънка като коприна. Всеки косъм си има специфична служба в природата. Косата и да падне, трябва да остане коренът й. Когато и коренът на човешката коса падне, с този човек е свършено, трябва да си вземе билет за онзи свят. Някой път някой, като дойде при мене, пита има ли да живее още. Аз нищо не казвам, поглеждам главата. Казвам: ще живееш толкова, колкото Господ ти е дал. Виждам, че след 10 години ще си иде, останали десет години на главата му, всеки корен за една година. Човек има 300 хиляди косми, значи триста хиляди години има да живее. Значи има 300 хиляди години кредит. А сега колко живеете? Веждите означават интелигентност, те означават една вътрешна интелигентност. Тънките вежди означават обективен ум. Ако имаш тънки вежди, уповавай на обективния си ум. Ако имаш дебели вежди, уповавай на вътрешния си ум. Някои си търкат космите на веждите. Не си търкай веждите, но уповавай на тях. Някои ги бръснат. Други от тънките вежди искат да си направят дебели, а трети от дебелите искат да си направят тънки. Оставете ги точно такива, каквито са. Тънките вежди „гайтанлии" показват фино чувство, интуиция, вътрешно схващане, а пък дебелите вежди показват развито чувство към материален живот. Хубавата уста, която имате, може да е наследена от вашите деди и прадеди, но и вие сте работили върху нея. През целия си живот трябва да работите върху устата. Тази уста е отражение на една разумност извън физическия свят. Устата може да е много голяма или много малка. Доброто на човека се намира в горната и долната устна. Ако долната устна на човека е повече развита, тогаз той е пасивен, той очаква, доброто не е активно; а пък ако горната устна е развита, тогаз доброто в него е активно, то ще се прояви. Някой казва: „Аз пасивен ли съм?" Не е лошо човек да бъде пасивен, но той се смущава. Това зависи от устата. Нека отправи молба към Господа и тогаз един ангел ще дойде и с четката си ще направи поправка, където е нужно. И всеки ден ангелът трябва да идва със своята четка, фигуративно ви говоря. Устата е израз на доброто, защото е място на Любовта. Ако брадата е дълга и широка - енергията на този човек не само е възбудена, но и много активна. Където мине този човек, носи разрушение. Научете се да наблюдавате устата си. Аз бих ви препоръчал да си имате по едно огледало, да се гледате и да се ретуширате. Мога да ви покажа как. Неестествени са грубите докосвания. Има едно пипане, което е ретуширане. Този квадрат е една правилна форма, върху която трябва да се оформи човешката глава. Тези криви линии трябва да се закръглят добре, за да се образува една правилна глава. Трябва да знаете как да си образувате кривите линии. Искаш да си изработиш една правилна черта на лицето. Но трябва да знаеш какви мисли, чувства и постъпки са нужни за тая цел. Трябва да имаш хубава мисъл, чувство и постъпка, за да се създаде една добре закръглена крива линия около устата ти, която показва Любов. Всеки един звук, всяка една дума трябва да имат само едно значение. Първоначално всички думи имат само едно значение в нашето съзнание. Човек непрекъснато трябва да се учи. Всяка дума произнесена правилно оказва известно влияние върху мускулната система на лицето. Това влияние е микроскопично, но като се повтаря няколко пъти, тази дума ще остави известни изменения върху лицето на човека. Например, ако произнесеш думата „скръб", даже и да си радостен в този момент, лицето ти ще придобие друг израз. Същото е, ако произнесеш думата „радост", и тя ще остави своя отпечатък върху лицето ти. Ето как се моделира лицето на човека. Някой пита как да си помогне. Започни да си казваш: „Аз съм даровит, аз съм даровит". Мнозина от вас не харесват носа си. Кажете на природата: „Така, както ми е поставен носът, не ми харесва. Направи го както трябва". Ти не харесваш лицето си. Какво не харесваш в него? „Аз не съм красив." Кое нещо не е красиво в лицето ти? Ще кажеш на природата: „Тази страна да се вдлъбне малко!" Ако носът ти е прав, ще кажеш на природата: „Не ми харесва този нос. Ето, тук малко да се вдлъбне". (Учителя сочи мястото при основата на носа, под точката между веждите.) Как трябва да се направи това вдлъбване? Това е цяло изкуство! След това ще кажеш: „Отстрани малко да се поразшири, върхът да не е остър като на някой орел, но и там да е малко широк". Няма да се мине много време и ще кажеш: „Харесва ми този нос". Защото, щом стане носът на върха като човка, то вашата работа е опасна. Вие ще кажете: „Каквото Господ даде!" Господ обича да му се говори конкретно. Меката част на ухото е мястото на живота - там е благородният елемент на човека и жизненият капитал, отпуснат за него. Няма ли я тази част, съкращава се животът. Хора, които имат много къса тази част на ухото, ще имат къс живот. Такива хора ще са все недоволни, кисели. Когато тази част е дълга, добре оформена, месеста, такъв човек е много разположен, магнетичен - това е едно благо. Като хващате тази мека част на ухото, мислено си казвайте - „да се удължи". Но ще ми кажете: „Какво общо има между тия двама, които са живели преди две хиляди години?" В света живеят два вида хора - митари и фарисеи; от тях са произлезли много други, но те си остават основните. Вие може да спадате или към единия, или към другия вид - безразлично дали сте свещеник, или не, дали сте благородник, или не, дали сте учител, или не, дали сте философ, мъж или жена. Тия два характера се преплитат и изпъкват в живота на всички. Те ще останат завинаги отличителните типове в човешката история. Художеството на Христа се състои именно в това, че Той с много малко думи е съумял да ги изрази и представи така нагледно. Външният образ на фарисея наглед е приличен. Той е човек благовиден, снажен, строен, с висок ръст -175-180 сантиметра, по-горе от обикновения. Ръце и пръсти - въздълги; палец - дълъг, симетричен - признак на изработени възгледи, присъствие на воля и интелигентност; показалец - равен с безимения; показва, че щом се зароди в него някоя идея, той я прокарва до крайните й предели. Храносмилателната му система е изправна, в ядене и пиене той е трезвен, няма слабостите на чревоугодника и винопиеца, вкусът му е изтънчен. Кръст - възтънък. На възраст - преминал е четирите периода и е встъпил в петия, сиреч навършил е 45 години. Рамена-малко възкръгли; лице - малко продълговато и крушообразно, с развита нервна система. Долна челюст - правилно сформирована, с брада продълговата и заострена - признак на човек с ум подвижен и схватлив; уста - средни; устни - нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните ъгли стоят малко издигнати, с една усмивка на презрение: „хората, това са тълпа"; но вътрешното свое презрение никога не изказва. Очи - сивопепеляви; вежди дъгообразни, малко наведени като клоните на старо дърво - човек, който живее дълго време и който има опитност в живота. Чело - хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено - признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области - средно развити; уши - правилни и близо прилепени при главата - белег на материален порядък. Влакната на брадата - малко възредки и възчервени - белег на импулс и упорство. Глава - валчеста, общ размер околовръст ушите - 56-60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област - белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие. Религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките. Лице - възбледо, бяло, с нос от гръцко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум; с голяма надежда, но надежда само върху своята сила. Има религия, но в тази религия почита, обожава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет; и на мястото на Света Богородица, Йоан Кръстител и другите светци - наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви: „Славен, велик е нашият род". Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат добре с еврейската Кабала и с принципите на тогавашната цивилизация. И ако би живял в наше време, щеше да мине за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Сега да се обърна към другия тип - към митаря. Имате човек със среден ръст, въздебеличък; крака-възкъси, ръце-дебели, пръсти-също въздебели и заострени, лице-валчесто; стомашна система-прекрасно развита, обича да похапнува повечко и да попийнува. „Предстои ми дълъг път да извървя, аз трябва да имам храна" - така си философства той и затова става бирник; оттук ще изпроси, оттам ще вземе и пооткрадне - напълва си торбата. „Ти правиш като мене; ще извиниш, може да го сметнеш за кражба, но трябва ми. Не искаш ли да ми го дадеш, ще си го взема насила или открадна." Казах: митарят има лице възвалчесто, вежди - дебели, брада - отдолу широка - каквото предприеме, с успех го свърша. На възраст е между 40-45 години. Брада - с черни рошави влакна, мустаци - също - белег на голяма горещина; нос - развит, възкъс, дебел, широк в крилата си - признак на добра дихателна система. Човек на чувства, импулсивен като дете, всякога може да изкаже своята радост; като му дръпне половин кило винце, може да скача и се радва; като изтрезнее, почва да плаче, че жена му била болна. Слепоочни области - силно развити; уши - възголеми, почти като толстоевите, като на човек, който краде, взема, но и дава. „Бащата и майката крадяха; хайде аз да дам, да облагодетелствам, дано Господ да ни прости греховете." Очи има кафяви или винени - белег на естествена мекота и добродушие, които чакат само своето време да се проявят. Глава - правилно развита, като главата на Сократ. Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличен ум, лишен от софистика, силно развита съвест, която му показва грешките и той не се свени да ги изповяда и пред Бога, и пред човеците, и пред себе си. Няма превзети възгледи за своето благородство. Има религия, но в нея той е поставил образа на Добрия Бог, а не своя. Всякога вярва, че този Добър Господ ще го изведе на видело. Има повече вяра в Него, отколкото в себе си. Има правилна философия; не се сравнява с по-нискостоящите от него крадци и вагабонти, а казва: „Господи, като гледам Тебе, ангелите, светиите, какво съм аз? Трябва да се повдигна, трябва да бъда като Теб. Грешник съм; деди, прадеди и аз човеци не станахме; ям, пия, станал съм като свиня; прости ми, че не мога да използвам благата, които Си ми дал."

„Ф" Буквата „Ф" е опасна по вибрациите си.

УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ Какъв е произходът на фамилията, в която дойдох? фамилията ми е Дънов, но това е псевдоним. Бащата на моя дядо бил много як, здрав човек, като дъно. От тая дума произлиза прякорът Дънов. Дъно има и бъчвата, и реката, и морето - интересно е за кое дъно се отнася. Навсякъде има дъно! Горко на оня, който няма дъно! Когато ви наричат „дъновисти", ще знаете, че не сте мои последователи, а сте хора с дъно. Аз съм вселен. Вселяването е станало на 7 март 1897 година (стар стил). Това вселяване е станало на няколко етапа. Ако започна да ви разправям де съм учил, няма да ми повярвате. Тщеславие е от моя страна да ви разправям за себе си. Ако ви кажа, че съм обиколил всички светове, всички планети, ще повярвате ли? Гледам много фотографи вървят подир човека и току цъкат с апаратите си. Какво гонят? Сянката на човека. И след всичко това казват: „Снехме този, онзи, снехме Учителя". После ще увеличат, ще намалят образа и ще го продават. Да имат спомен от Учителя. Блажени са верующите! Всяко нещо, което носите в джоба си, е теория, не е факт. Учителя не е в джоба ви. Тежко на оня Учител, който може да влезе в джоба на ученика си. Колкото пъти тук са ме фотографирали, всякога виждам в своята физиономия един крайно груб човек. Не съм аз. Този образ е на окръжаващата среда, в която живея. Тя се отразява в мен. По този образ аз се мъча да се позная. Божественото не може да се фотографира. Трептенията не се поддават на грубата фототехника. Божественото не се лови, то има силни трептения. За себе си казвам: аз трябва да постъпвам тъй, както Бог постъпва, който е вътре в мен. И аз го зная. Когато върша всичко, което Той желае, усещам една радост и Го познавам. И всичко, каквото поискам от Него, всичко става. Няма нещо в живота, което аз съм пожелал, че да не е станало. На болни и на сиромаси съм помагал и помагам. Но щом се поколебая малко, веднага силата ми изчезва, а вярата трябва да бъде един непреривен процес. Не спадам към никоя църква, към никоя партия, организация, към никой народ, защото не съм от Земята. „А откъде си?" От Слънцето идвам и отивам към него. Под „слънце" разбирам онзи възвишен, разумен живот. В мен всяка мисъл, всяко желание е претеглено. За мене е най-големият позор да излъжа с нещо някого. Заради мен не желая никой да страда. Едно време бях господар, видях резултата на господаруването и се отказах от него. Опитал съм положението на баща, на майка, но се отказах от това положение, защото разбрах, че има нещо по-хубаво от преживяното и сега остава само едно: да служа на Бога. И като се върна при Него, отново да сляза на Земята. Тогава пак ще искам да стана и господар, и владика, и майка, и баща, но вече с ново разбиране и с нова светлина да изпълня задълженията си както трябва. Сега всичко, каквото имам, оставям на вас. И вие ще минете през същите положения, за да се откажете от всичко. Аз не искам да знаете кой съм. Искам да избегна това, защото познавам душата на българския народ и не желая да му създавам карма. Исус Христос се изяви на еврейския народ, но той не го прие и си навлече карма. Ако не се разкривам, това значи, че искам да оставя народа да се развива по естествен път. Не желая да ме правите център, нито желая да ставам проводник на вашите, ако щете дори и добри мисли. Не искам в умовете ви да изпъква някой си господин Дънов, а искам да познаете Господа, защото аз имам и взимам участие във всичките Му дела. И ако не вярвате в мене, вярвайте в Неговото Слово. Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христа и тогава той ще прави чудеса по-големи и от тези, които Христос е правил. Дошъл съм на Земята да услужа на ангелските йерархии и на вас. Ако сега не успея, пак ще дойда. Ще идвам, докато не си свърша работата до съвършенство. Затова аз дойдох, за да ви оживя, да ви просветя, да ви помогна, да ви дам знание и мъдрост, да ви утеша, като взема част от мъката ви и ви предам от радост да чуете Божието живо слово. Христос ми каза: „Иди да помогнеш на този народ, да разгледаш всичките недоразумения и крамоли и да разнебитиш всичките препятстващи духове". Аз и Христос сме едно. И с нищо друго не може да ни подмамите, освен с вашата Любов. Вашите мисли ме измъчват. Те са едно страдание за мен. Моето положение е като на малкото дете, което ходи по тръните. (1912 г.) Аз ви предавам едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата. Учение не на сектантство, а учение живо, учение на мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. (26 август 1917 г.) Стига да искам, мога да стана богат, има условия за това. Зная растения, които могат да лекуват всички болести. Зная известни растения, които съдържат в себе си жизнения еликсир, с помощта на който може да се продължи животът. Мога да продължа живота на всеки човек, но има един друг, много по-важен закон, а именно, че трябва първо да го науча да живее добре. Ако продължа живота му, а не съм го научил да живее добре, нищо не съм направил. А за да го науча да живее добре, време се изисква за това. Мога и насила да го заставя да живее добре, но това е механически начин. С недостатъци не се занимавам. За мен недостатъци в природата не съществуват, а съществува една неорганизирана материя, която трябва да се организира. Имам едно разбиране: и в лошия, и в добрия живот, Бог е там. Моето разбиране е, че има един център в света. Център на разумните същества, които съществуват и които всякога мислят благото на хората. Аз съм извор и върша работата си. Ако водата на моя извор ти харесва, пий. Ако не ти харесва, иди на друго място. Давам вода на всички. Вечер при мен се отбиват и животни, и хора. Пият, задоволяват жаждата си и си отиват. Сега някой казва: „Дънов иска да събори настоящия строй". Никакъв строй не искам да събарям. Този строй ще се събори сам по себе си. Някои искат да станат като мене. Защо? Защото разбират криво. Защо някои искат да станат министри? Не да оправят света, но да оправят работите си. Защо някой иска да стане Учител? Великите Учители на света носят най-големите тягости. Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител. Вие нямате представа за това! Между хората ще виждаш престъпления, беззакония и ще бъдеш сляп за всичко това. И какви ли не противоречия ще трябва да разрешиш, и какви ли не хули да понесеш! Ще си като впрегнат кон. Свободен си да отидеш на Витоша, дизгинът е хубав, кошумът е хубав, каруцата е хубава, но ще я теглиш. Ни най-малко не ти влизат в положението, камшикът играе. Всички велики Учители на човечеството минават най-тежки изпити. Като минат тези изпити, те ще минат едно състояние, за което хората не са слушали дори, но докато дойдат до него! Лесно се говори, но за дисциплината, през която Учителите минават, хората хабер нямат. Всички хора, които са влезли в съприкосновение с тебе, трябва да ги повдигнеш и трябва да изгладиш противоречията по един разумен начин. На всички, които са ти поверени, да не оставиш нито един да пропадне. Като изнасям известни истини, мнозина казват за нас, че не сме с всичкия си ум. Кога хората са приели истината за своето време? Не донесе ли Христос една велика истина? И какво направиха с Него? След Него дойдоха апостолите, но и те бяха гонени. Така постъпват с всекиго, който иска да внесе една нова идея - било в науката, било в религията, било в обществения живот. Какъвто и да е този човек, все ще го гонят. Великите Учители не се учат на Земята. Някои от тях ходят може би само за 5-6 години на Слънцето да се учат и после идват на Земята. Ако някои казват, че Великите Учители се учат на Земята, те са много прости хора. Сега вие можете да ме запитате по кой начин те отиват на Слънцето. Това нещо вие един ден ще проверите, няма какво да ви се казва. Туй е една истина. Както рибите станаха птици, както птиците станаха млекопитаещи, както млекопитаещите станаха хора, както хората станаха ангели, по същия закон ще стане всичко това. Великите хора работят, създават, откриват, но не за своите съвременници. Те се раждат по-рано, отколкото трябва. В това отношение те са предвестници, представители на бъдещата епоха. Някои се раждат сто, двеста години по-рано, а някои хиляда, даже две хиляди години. Те първи се качват на върха на планината, дето Слънцето ги огрява и разкрива красотата на живота. Учителя е проява на Божествената светлина. Колкото повече човек приема от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си, не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога. Онзи, който говори през вековете, е един и същ. Във всички времена Бог е, който се изявява на хората. Той е един. Образите, с които се изявява, са различни. Христос, Буда, Кришна, Мохамед, Мойсей, Питагор и аз сме фикция. Реалност е само Бог. Христос имаше един образ по-висш, отколкото тези, които са били преди него. Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря". И после казва: „Никой не може да дойде при Мен, ако Отец ми не го привлече". Мислите ли, че за мене не е добре да се вдигна с крилата си и да отида на онзи свят, между разумни, благородни същества, с които мога да се разбирам? Това за мен е хиляди пъти по-добре, да вляза в истинския живот. Но дошъл при тези условия, ще понасям всичко. Корените трябва да влязат в земята, да възприемат нейните сокове. Това е една тайна философия. Защо трябваше да слезе Христос на Земята, няма да кажа. Защо трябваше да страда? И това няма да кажа. Навремето Христос дойде преди 2000 години да научи човечеството да не лъже, аз ще ви науча да не ви лъжат. Един ден, като ме срещнете, ще благодарите, че ви извадих от кръстопътя, на който бяхте застанали, и ви показах правия път. Не мислете, че ще се освободите от мене. Един ден ние пак ще се срещнем и аз ще благодаря, че думите ми са паднали на добра почва и са дали плод. За нас не е важно кой какъв е, дали е българин, германец, англичанин или друг някой. За нас е важен човекът като душа. Често ме питат какво е учението, което проповядвам. Аз отговарям. Това е учение за живата природа, която включва в себе си всички живи същества, с които се занимава науката. То е наука за човека, наука за разумното в света. То е наука за Бога, за Любовта. Преди няколко дни дойде при мене един приятел и ми каза, че някои учени щели да говорят в събрание против мене, против моето учение. Е, тогава те се заблуждават, учение на г-н Дънов няма. Ако говорят против учението на Дънов, те са донкихотовци. Има едно Божествено учение, което ми е познато. Няма да се минат 100-200 години и ще видите, че това, което сега ви говоря, ще стане наука. Новото учение изисква крайно интелигентни хора с гениален, светъл ум. Аз давам методи, които са свързани с най-малки рискове за човешкия ум. Те са методите на живота, методите на разумната природа. Ако още от първата ми дума не се запали този, който слуша, той не е ученик. Аз да говоря Истината, а той да я разбира. Онзи, който слуша, и онзи, който говори, и двамата трябва да придобиват. Ако вие от една моя беседа нищо не придобиете и ако аз от една моя беседа нищо не мога да придобия, то всичко е напразно. Ако вие излезете оттук с една нова идея, с нови импулси, това учение е на място; ако във вашия ум не проникне по-голяма светлина, в сърцето по-голяма топлина, и ако не станете по-решителни, по-съобразителни, по-добри, считам, че това учение не е на място. Аз не искам да съдя хората. За да съдиш един човек, трябва да му дадеш методи как да оправи живота си и ще му дадеш условия да се изправи. По закона на Любовта може да се изправят най-евтино всички погрешки. Моето слово не е литература. Вие мислите, че аз не разбирам от граматика. Моето слово изтича от Първоизвора, то не може да се вмести в обикновения говор. Бих желал моите мисли да бъдат вписани в книги, да ги четат хората, отколкото да бъдат заровени в земята. Зад мен стои цялото небе. Словото, което ви говоря, не е мое, то е на съществата, които стоят зад мене, а те са милиони. Моите идеи са идеи на Бога, на великия Дух, които проникват цялото Битие. Всичко, което давам в беседите, не са само думите. В беседите и лекциите има скрити закони, които не могат да се предадат с думи. Много истини остават непреводими, затова като четете беседите, трябва да ги четете задълбочено, с разбиране и с прилагане. Беседите ми чистят раните на слушателите. Често ви питат: „Като умре Учителя ви, кой ще го замести?" Това е неразбиране на нещата. Никой не може да ме замести. И вас никой не може да замести. Сега гледаме през две очи. Като умреш, ще гледаш през очите на всички хора. Като умра, ще бъда като Бога, нищо повече. Мнозина казват: „Докато Учителя ви е жив, вашите работи ще бъдат добри. Какво ще правите, като умре един ден?" И да умра аз, учението ще живее. То е Божествено учение, а Божественото всякога живее. Питат ме: „От где събра тези хора около себе си? Те не те разбират." Нищо от това, понеже Бог ги търпи и обича, и аз съм длъжен да ги обичам и търпя. Бог ги е събрал от кол и от въже и ги е изпратил при мене, ще им предам знанието, което имам. Така постъпвайте и вие. Ако ви питат защо обичате даден човек, кажете: „Защото пръв Бог го обича". Някои ме питат защо като ви говоря, не ви доведа до края на въпросите, а ги оставям открити. Моята цел не е да ви дам разрешени въпроси, но да ви поставя в положение да мислите свободно и самостоятелно. Колкото и да искам, не мога изведнъж да ви кача на планинския връх. Първо ще минем през гори и тогава ще се качим на върха. „Заведи ни до края на гората." Няма да ви изведа до края, но ще ви заведа до най-голямата дълбочина на гората, вътре ще ви заведа. „Как ще излезем от тая дълбочина?" Който ви е довел, той ще ви изведе. Като ви наблюдавам, виждам, че някои идват при мен с единствената цел да им разкрия известни тайни. Хиляди години още ще стоят при мене, няма да им открия нищо. Защо? Защото още не са готови за това знание. После се оплакват, че не съм погледнал както трябва. Как ще ги погледна, както те искат, когато се опитват да ме лъжат. „Учителя не се отнася добре с мене." Как ще се отнася добре, когато тъпчеш Истината с краката си? Какво отношение мога да имам към онзи, който осквернява с ума си Божественото знание, а със сърцето опетнява Любовта на Бога? Това се отнася за всекиго от вас, никого не изключвам. Между вас няма нито един истински праведен човек. По няколко причини съм ви събрал в тази школа, от които ще спомена три: 1. Да се образува едно общество от хора, които да имат велика Любов един към друг, да се образува тук една среда на Любовта, да може оттук да се пратят мощни вълни на Любов към целия свят, да се разлее тази Любов по света, да достигне до душите на човечеството, да ги събуди. 2. Защо съм ви събрал тук в Школата? За да ви подготвя за проводници през бъдещите векове. Всички вие до един - и най-малкият - ще бъдете в бъдещите векове проводници. Ще ви се дадат знания, сила, дарби, магическа сила на Словото, мощно съдействие от невидимия свят, всички благоприятни условия, за да проповядвате. И какво ще проповядвате? Идеите на Новата култура, идеите на шестата раса. А къде ще намерите тези идеи? Те са изложени в беседите и лекциите. Беседите и лекциите съдържат идеите на шестата раса. Затова сега проучвайте внимателно беседите и лекциите, за да се подготвите за тази важна работа, която ви предстои. 3. Защо съм ви събрал? Вие сте от Бялото братство. Един член на Бялото братство разполага с велики знания и сили, той владее ключовете на природните сили и работи за повдигане на човечеството и на цялата природа. А вие сте ученици на Бялото братство. Аз ви подготвям, за да влезете в Бялото братство, да станете Бели братя. Това е великото, за което ви подготвям. Някои сега ни кръщават „дъновисти". Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име „дъновисти". „Дъновисти", това е псевдоним. Аз не съм „дъновист". Някому може да е много приятно да се нарича дъновист, но за мене думата „дъновист" или когато споменат думата „Дънов", то е забиване един гвоздей в ръката ми. Не е въпросът за това. Ние всички страдаме от „дъновисти", „павелисти" и т.н. От тази неразбранщина страда днешният свят. Не ви казвам кой е Дънов, искам да знаете това. Аз съм като вас. Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас. А защо съм един от вас? Защото зная, че той е Любов, не мога да правя разлика между Неговите същества. Тъй като ви гледам вън от Бога, нищо не сте, но от гледището на Любовта, в този организъм, в туй състояние, аз имам почитание и Любов към вас, като зная, че вие сте проявление на Бога. Съжалявам, че съм сътворил тази Школа. Да ви кажа една истина. Знаете ли защо? Когато дойда тук, изпитвам само болезнено чувство. Тия набрали се ваши желания ми причиняват най-големите страдания. И сега аз трябва да правя усилия върху себе си, за да ви говоря. И ако не спазим туй правило, тогава аз ще ви оставя да учите както знаете. Решил съм! Аз не искам за в бъдеще да измъчвам себе си. Нито пък ще позволя на моите ученици да ме измъчват. Две правила: нито аз искам да се измъчвам, нито вие да ме измъчвате. Аз съм завършил своята еволюция, няма какво да се измъчвам повече. Туй, което зная, може лесно да ви го предавам, но вашите мисли и вашите преживявания се предават върху мене. Пък аз не искам да преживея вашите мисли. Ако вие сте грешници, аз нямам нищо общо с вашите грехове. Добрините ви бих изнесъл по-добре, но да съдите в умовете си и да говорите, че туй било, онова било, аз не искам да слушам. В душата си съм сит на укори и на неблагодарности. Аз не искам сега по никой начин да огорча Оногова, който живее в мене. Туй не го позволявам! Онзи, Който ме е учил, Онзи, който живее в мен, върху Него аз не искам да прехвърлям никакви укори. Аз може да нося, но заради Него, щом дойде до Неговото име, аз съм готов да жертвам всичко. Между вас и мен трябва да се разчистят всички въпроси. Нищо повече! За в бъдеще онзи, който не постъпва тъй, аз ще ви кажа, ще му обърна гръб и няма да го погледна повече. Всичко, което тук ще научите, е велика истина, която трябва да приложите в живота си и да бъдете искрени със себе си при приложението. Искрени не спрямо мен, но спрямо вашия Господ, спрямо ума, сърцето, душата и духа си. Да не кажете утре: „Дънов иска да ни хипнотизира и да ни влияе". Нямам намерение да ви влияя, защото в момента, когато ще поискам да сторя това, ще бъда демон с главата надолу. Няма да позволя на нито един от вас да се самоубие. Може някои висши същества да идват и да ви помагат - те са длъжни, но аз не съм длъжен. Единственият закон, който сега ме свързва с вас, това е законът на Любовта, с другите съм ликвидирал. Аз не познавам хората, че вие ще ги познавате! За да познаваш хората, трябва да познаваш Бога. Като дойде някой човек при мене, аз се поставям в приемателно състояние. Небето вътре в мене става облачно, студено. Това не е моето състояние. Аз съм възприел неговото състояние. Аз взимам товара му и скръбта му минава. Най-първо ще вземеш от неговата скръб и ще му предадеш своята радост. И като вземеш неговата скръб, ще я трансформираш. Може пи човек да блесне повече от Слънцето? Може ли човек да сгрее целия свят? Кой гениален човек е успял да завладее и да сгрее целия свят? Даже и най-великите хора като Буда, Кришна и Христос не са могли да сгреят целия свят, както Слънцето го огрява. Защо не са могли? Защото, като са разбирали законите, те не са се стремели към завладяване на света. Те са проповядвали на хората Любов към Бога. Това е един от принципите, чрез които хората могат да се споразумеят. Отстъпвайте си взаимно и всеки геройски да носи страданията си. Съвременните хора ги е срам да кажат, че слушат моите беседи, а мнозина може да се съмняват. Колкото за това, че сте идвали да ме слушате, това може да го държите в тайна, това може да урони вашия престиж, вие сте прави, но да ви е срам от това, че се занимавате с Бога, това е едно престъпление. Хората са ме лъгали много, но досега нито един ангел не ме е излъгал. Като срещна добър човек, за мене той е въплътен ангел. По това се отличава добрият от лошия човек. Понякога идват някои при мене - воня излиза от тях, едвам ги понасям, иска ми се да избягам накрай света, но друг глас казва у мене: „Бог как ги търпи?" Казвам: изчистете се, измийте се, измийте си краката, идете на баня. Преоблечете се, турете си нови дрехи. Поне два пъти на баня в седмицата да ходите. Властта и духовенството говорят, че съм самозванец. Самозванецът никога не може да покаже пътя на хората към Бога. Аз ще имам две важни страници в моя живот: едната тъмна, черна, пълна с хули и лоши думи, защото съм се осмелил да кажа Истината в очите на хората. Втората страница ще бъде светла, защото съм научил хората да любят Бога с всичкия си ум и с цялото си сърце. „Вярваш ли в иконите, кръста, кандилата?" Обичам живите икони. Някои ме упрекват, че не ходя в църква. Казвам: едно от моите големи нещастия е това, че от църква не излизам. Църквата - това са живите хора, това са техните сърца. Тия църкви, направени от хората, са далечно подобие. А духовенството, то е човешкият дух. Всички сме свещеници на Бога. Казвате, че не съм зачитал църквата, че не зачитам и Бога. Но това е един незаслужен упрек, който не отговаря на истината. Знаят ли нашите свещеници какво ще стане с тях, ако си послужа със знанието, което имам? Знаят ли светите старци какво ще стане с тях, ако аз само един път се оплача на Господа? Аз още не съм отправил ни едно оплакване до невидимия свят. Ако напиша едно оплакване до съществата от невидимия свят, знаете ли какво ще стане? Нека знаят светите старци, че не хулят мене, но Господа, те хулят Божието име и ме наричат „лъжеучител". За тази дума аз няма да ги извиня никога! Всичко могат да ми припишат, всякакви престъпления, но лъжа и измама - никога! Днес Светият синод взима мерки против мене, ще ме гонят. Какви мерки ще вземат? Чудни са те, с мене да се борят! Ще имат работа с Господа, а не с мене. Какво съм аз? Един човек, дошъл на Земята, щял да обърка умовете на всички българи. С какви сили разполагам аз? С пари ли, с власт ли разполагам? От какво имат да се плашат? Щом се страхуват от мене, значи зад мене има нещо страшно. Кое е това страшно? Зад гърба ми стои Великата Божия Любов. Зад гърба ми стои Великата Божия Истина, Великата Божия Правда и Добродетел. Всичките живи добродетели са зад гърба ми. (24. XII.1922 г.) Духовенството се страхува от мене. Искат да ме махнат да не мътя водата им. Те не знаят, че това не зависи от тях, да бъда или не в България. Казвам им: слушайте, приятели, този свят не е ваш. Светът е грамадно лозе, на което има работа за всички, няма защо да делите чуканите. Лозето трябва да се прекопае. Пита ме един евангелист: „Ти как разбираш Евангелието?" Казах му: мъчех се да го разбера, не го разбрах и си рекох: чакай да го живея сега, и тогава почнах да разбирам. Не вярвам в Бога, както хората вярват. По убеждение аз съм пантеист. Аз говоря за Господа, който посещава хората не в църквите, но в техните наскърбени и отчаяни сърца. Преди няколко години дойде при мен един поп от варненските села да ме ръси и почна да пее. Аз му казах: ако е за пеене, аз по-добре от тебе мога да пея, а този кръст, който ми даваш да целувам, няма да го целуна, по-скоро теб ще целуна, живия кръст, отколкото този кръст, макар и златен. Искаш да ми покажеш, че си православен. Това не е учението на Христа, т.е. на Любовта. Това е лицемерие. Да носиш кръста отвън, това значи да петниш Христа. Носи кръста в себе си, а не отвън. Ти си живият кръст. Аз съм готов да целувам живите кръстове на православието, но не и златните. Стопете сребърните и златните кръстове на православието и парите раздайте на бедните. Коя религия е направила църквата да прогресира? При такъв въпрос ще кажете, че съм безверник. Да, аз съм един от големите безверници. Аз не вярвам в никаква лъжа. Не вярвам в никаква несправедливост, в никаква злоба, в никаква омраза, в никаква завист. И досега още не вярвам, че хората умират. Според мен, който умира, се преструва. Аз искам да събудя тази Божествена вяра в българите. Те религия имат, но вяра нямат, изгубили са я. Аз виждам българите в себе си. Едно време Христос каза на евреите: „Докога ще бъда с вас, да ви нося?" Някой път си казвам: „Кой е крив тебе, не те накараха, сам дойде и искаше да помагаш. Свърши работата, няма какво да обвиняваш този и онзи." Ами ако аз съм една нишка, която носи това Божествено учение, и ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашия идеал, както го изгубиха преди 2000 години и евреите, които отхвърлиха учението на Христа. Днес те изправят вече своята погрешка и няма да остане народ на Земята, който да не се преклони пред тази истина и да не я приложи. Сега и вие, българите, колкото по-рано възприемете това учение, толкова по-добре ще бъде за вас. Аз съм ваш приятел, искам да ви покажа начин как да живеете. Какво ме интересува друго? Нима мислите, че ще спечеля нещо? Откакто съм в България, няма друг човек, против когото да са се изсипали толкова скверни работи! И още много епитети може да ми кажете, но това ни най-малко не ме смущава, защото аз съм един голям извор, който постоянно се чисти.... Имам други сили, съзнателни сили, с които мога да работя и да се защищавам. С мене има други хора, които могат да ми помагат, не само в България, но и в целия свят. В целия свят има мрежа от такива разумни хора, които турят всичко в ред и порядък. Те са и в Англия, и в Русия, и в Австралия, те са обсебили света. И вие, българите, мислите сега, че като се опълчите, ще ги победите. Не, не, те ще ви пометат! Сега тия хора там, в Европа, ви налагат контрибуция. Чудите се как да изплащате данъците. Роби ще станете! Животът се влошава. Българският лев колко спада? Един американски долар струва 150-160 лв. Е, какво ви очаква сега? Аз нямам никакво задължение към българския народ. „Защо дойде тогава в България?" Дойдох да ви попея, да ви посвиря и да кажа, че Бог създаде света не както вие мислите. Вашите закони не са в съгласие с Божиите. Тъй както живеете, това не е българщина, това не е човещина. Някои хора имат към мене неприятни чувства, но аз ще им се отплатя с Любов. Не само на тях, но на всички българи ще се отплатя според Великия Божи закон, Закона на Любовта. Даром съм взел, даром ще дам. Знаете ли какво ме заставя да остана в България? То е Любовта. Аз никога не бих седял в България. Преди години градоначалникът на София ме вика и ми казва: „Научавам се, че обичаш да попипваш, да постискваш ръцете на младите и на младите жени"... Приятно ли е това? Че какво има, ако стисна ръката на едного? Ако ти влезеш в една чиста вода и си нечист, това ще те оскърби ли? Но ако влезеш в един нечист поток, ще се изцапаш. Аз съм чист, никакво престъпление не върша. Аз бих желал да дойде един, когото съм опечалил или опорочил. Аз съм готов 10 пъти да се разпъна заради него. Мъж или жена, ако някому съм направил най-малкото зло, ако съм опорочил ума или сърцето, или волята му, аз съм готов да пожертвам всичко. А във вестниците пишат туй било, онуй било, но мен вестниците не ме смущават. Цели 40 години аз предупреждавах българите какво ги очаква. Ако ме слушаха, нямаше да дойде това, което вече дойде. Никой не ме слушаше. Нито управниците, нито духовенството. Мнозина мислеха, че аз искам да стана министър, да заема висок пост. Аз дойдох в света за най-малката служба, която никой не искаше. Моята идея не се стреми към високи места. На всички големци се радвам, без да се стремя към тяхното положение. Ако царят и българският народ ме бяха послушали, работите нямаше да вземат такъв обрат. Ония, които съветваха царя, не го съветваха както трябва. Всеки си говореше както знае. Всички му даваха криви съвети. Аз и на царя казах: „Обичай Бога и на Него служи". И българският народ трябва да служи на Бога, както аз служа. Едно зная - докато служа на Бога, аз съм човек. Щом престана да Му служа, от мене нищо няма да стане. Искам да разбирате нещата, както аз ги разбирам, и да правите всичко, каквото Бог прави. Аз предупредих Фердинанд за 4 неща: 1. През време на Балканската война казах, че не трябва да воюва със съюзниците. Ако не бяха воювали, щяха да получат Дедеагач, Кавала и много други земи. 2. В 1914 г. казах: България да не се намесва, а да пази неутралитет, защото България така ще спечели, ще й дадат достатъчно земя за цената на неутралитета, а ако се намеси, ще загуби. Те не ме послушаха. 3. След като се намеси България в Първата световна война, казах в 1917 година, че България ще загуби и затова навреме да вземат мерки. Аз исках доброто на България. Те какво направиха? Интернираха ме във Варна. Не ме послушаха. После ме питаха след погрома, но казах: „Късно е вече!" 4. После казах на Фердинанд и на Бориса, че трябва да имат добри отношения с всички държави. Някои искат да ме изгонят от България, но казано ми е да говоря и аз ще говоря. Цялото човечество да се опълчи против мене с цел да ме изпъди, няма да бъде в сила да ме мръдне нито на милиметър от мястото ми. Нека всички знаят това. За туй младо поколение трябва да се загрижим, да се замислим. Ние трябва да очистим туй безчестие на България. Но ако не ми дадете възможност да сторя това, безчестието ще си остане. Ако ми дадете възможност, туй младо поколение ще го въздигна, ще му дам философия, знание и начин за работа - не калугери, монаси да ги направя, а художници, музиканти и поети, и работници, да служат на Бога, във всички области на науката ще бъдат посветени. Зает съм с нещо. Чука се на вратата. Все по-силно се чука. Излизам. „Само три минути, Учителю!" Пусна го вътре. Стои три часа, пет часа. Българинът никаква мярка няма за времето. Един ден българите ще разберат, че аз съм им бил голям приятел. Но когато си замина, не искам никакви паметници и ако ми направят такива, ще ги разруша. От години говоря на българите, но те не разбират и не слушат. Те не знаят, че щом сляза от това място, болшевиките ще дойдат. Аз говоря за мир и Любов, за Божествените принципи, които ще спасят човечеството. Нека ми дадат едно село от сто къщи, да приложа принципа на Любовта и да видим какъв ще бъде резултатът. Законите, с които ще управлявам, ще извадя от човешкото тяло. (1919 г.) Каквото казах, казах. Дойдат ли болшевиките, ще си взема партакешите и ще си замина. Някои мислят, че аз искам да използвам някого за себе си. В момента, когато аз поискам да използвам някого - една мушица или когото и да било - за себе си, за своето благо, с мене всичко е свършено. Разбирате ли това! Ще бъда разрушен, ще бъда като един пигмей долу на Земята. Ако бих позволил и най-малката грешна мисъл да влезе в ума ми, тя би ме смъкнала в ада долу. Някои искат да ми приписват някои неща. Не... Никога не съм допуснал една лоша мисъл, никога не съм отстъпвал от волята Божия, никога не съм отказал на Неговите свещени мисли, никога не работя за себе си, никога не съм помислял за себе си. И желая всички хора да са щастливи, доволни, искам да им помагам, да покажа правия път. С туй, което аз зная, бих ви използвал всички, бих ви направил всички да ми слугувате, но аз няма да бъда това, което съм сега. Аз не търся щастие от хората, защото аз познавам Бога. Аз Го познавам като абсолютна Любов, като абсолютна Мъдрост, като абсолютна Истина, като абсолютна Правда, като абсолютна Доброта и зная, че в момента, когато наруша една малка заповед, знаете ли какво ще бъда? Няма по-голямо страдание от това да се отчуждиш от Бога. Ако в мене се яви най-малката мисъл за възнаграждение, аз напущам работата си. Ще отида в една гора, както направи Мойсей, там да се подвизавам. Че са ме отлъчили от църквата, не е вярно това. Пръв аз сам се отлъчих от всички лъжи и неправди, от всякаква злоба и омраза. Един път пътувам с трамвая и един господин ми казва: „Много зле пишат вестниците за вас. Защо не ги дадете под съд?" „Нищо, аз се радвам." „Защо?" „Радвам се, че за да пишат вестниците зле срещу мене, това говори, че не съм ги подкупил." Ако пишеха добре, щяха да ме обвинят, че съм ги подкупил. След мене трябва да вървят хора добри и разумни, честни и справедливи, с пълни чували, да има какво да дават. Като искат да знаят кой съм, казвам: на Небето съм бил един от първостепенните светии. Изпратен съм на Земята да се изпита светийството ми. Понеже зная, че съм на изпит, внимавам да не направя някаква грешка. На Небето съм голям светия, затова на Земята съм на големи изпитания. Ако не беше така и не зная какво съм, нямаше да приема никого около себе си. Като зная какво се изисква от мен, приемам всички хули, съмнения, всички хора и не се питам защо този или онзи постъпва така или иначе. За мене е важно аз как постъпвам и в какво вярвам. Казват, че съм криел нещо. Вярно е, има скрити неща, но те са извън България, извън света. Те са много надалеч - на Небето. Вечер, когато искам да изучавам световете, излизам, ходя там, гдето човешки крак не стъпва и човешко око не прониква. След това пак се връщам. Казвате, че във В. Търново съм имал скришна стаичка. Каква скришна стаичка е тя, когато съм пущал да влизат в нея хиляди хора. Там имало скрита някаква тайнствена икона, особена. Това не е икона, а картина, която показва развитието на човешката душа. Ние нямаме икони, на които да се кръстим и да целуваме. Аз живея в този свят и в онзи свят едновременно. Царят трябва да се облече в най-скромна дреха, за да не бие на очи. Аз не съм всякога в тялото си. Някога дохождам в събранието и вие мислите, че съм при вас. Някога само тялото ми е при вас. Никой не може да ме безпокои. Щом дойде някой да ме безпокои, ставам невидим. И аз съм поставен пред дилемата: на Бога ли да угодя, или на хората. Ако угодя на хората, Бог ще ме отхвърли. А ако угодя на Бога, хората ще ме отхвърлят. Тогава казвам: предпочитам по-малкото зло - да ме отхвърлят хората, защото да ме отхвърли Бог е голямо зло. От невидимия свят, който обитавам, аз се справям с нашия видим свят. Мнозина ме запитват как живея аз. Ще ви кажа, ще бъда искрен. Гледам сериозно на живота, но никога не съм нито тъжен, нито радостен. Не нося отрицателни мисли в ума си. Някога се явяват сенки, но те не са реални. Виждам страдащи хора, но не плача за тях. Плачът не е състрадание. Питам ги за колко продават скръбта си и я купувам. За мен е важно да не плачете, да изтрия сълзите ви; ако сте бедни - да ви покажа начин да се освободите от бедността, ако сте болни - да ви излекувам. Аз възприемам страданията, мъките на хората. Вечер, преди да си легна, получавам телеграми от целия свят: някъде потъва параход - оправям пътя му. Някъде момък вдигнал револвер срещу възлюбената си, иска да я убие. Студент се оплаква, че професорът му иска да го скъса, той е добър ученик, ще подобри успеха си. На момъка казвам, че тя го обича, и той се отказва от намерението си. Като отговоря на всички телеграми, тогава заспивам. Като видя, че хората, на които съм помагал, не вършат Волята Божия, турям ги в едно гърне на огъня да ги стопя. Те викат, плачат, молят се да ги извадя. Питам ги: „Готови ли сте да вършите Волята Божия?" „Готови сме." Щом са готови, изваждам ги от гърнето, но вече очистени и обновени. Христос казва: „Няма да видиш изцеление, докато не дадеш последния кодранат". Не мислете, че някои от вас ще ме надхитрят, да мислят, че ще бъдат по-умни, по-хитри от мене. Не, аз съм и в двете ложи - и в бялата, и в черната. Мен никой не може да ме използва. Зная законите и правилата на едните и на другите, зная и последствията, зная го от опит. И горе съм бил, и долу съм бил. Няма грешка, която да не съм опитал. Какви ли не мисли, желания, чувства са минали през мене. Защо? Защото съм ви слушал. След това е трябвало да се чистя, да не остане по мен от човешката нечистотия. Всичко в света се е отразило в мене. И след това ще говорят, че съм голямо величие? Не е важно какъв съм по отношение на хората. Важно е какво съм по отношение на Бога. Преди години живях във Варна. Хазайката ми имаше дюкян в къщата си, който даде под наем на един кръчмар. Всяка вечер се събираха хора в кръчмата, които свиреха и пееха по цели нощи. Невъзможно беше да се спи. Мислех си какво да правя. Казах на хазайката да помоли кръчмаря да не вдигат толкова шум, но той не я послуша. Да изляза от квартирата си, и това не направих. Най-после реших да си послужа с музиката. Една вечер, при най-голямата врява и вик в кръчмата, взех цигулката си и започнах да свиря. По едно време слушам, в кръчмата настана тишина. Един след друг посетителите напуснаха кръчмата. Не се мина много време и кръчмарят напусна този дюкян, премести се някъде далеч от нас. Кръчмарят напусна къщата, но аз зная колко ми струваше това свирене. Реших в себе си: втори път няма да свиря това парче. Ако химикът със своите газове произвежда ефект на далечни разстояния, защо музиката със своите тонове да не произвежда известно влияние върху умовете и сърцата на хората? От 25 години аз свиря на цигулка всеки ден поне по 15-20 минути и съм разбрал какво може човек да направи и какво Бог прави. Преди години ме запитаха: „Ти годен ли си?" „Годен съм." „Де е годеницата ти?" „Аз я нося винаги със себе си." „Къде е тя?" Ето я, тя е моята цигулка. Аз обикалям с нея света. Досега тя не ми е казвала нито една обидна дума. Тя има отличен език. Никога не говори лоши думи. Аз не зная дали има човек на земята, който да е говорил толкова много като мен. Аз проглуших света с моето говорене. Аз даже се чудя на себе си защо говоря повече, отколкото трябва. Това не е нито по характера ми, нито е присъщо на моето естество, нито е в съгласие с разбиранията ми. В невидимия свят ме считат за най-мълчаливия човек, а на Земята съм най-разговорливият. Аз говоря много, защото ви считам за умни хора. Ако не бяхте умни, не бих ви говорил. От всичко, което съм говорил, аз съм се ползвал най-много. Дали вие сте разбрали нещо, или не, аз разбрах толкова много! Доволен съм от това, което съм говорил. Аз разбрах един от великите Божии закони. Някои искат да намерят Христа в мен. Не, Христа ще намерите в Неговото Учение. Ако искате да знаете кой съм, аз ще ви кажа. Аз съм братът на най-малките в Царството Божие. Аз, най-малкият, искам да изпълня Божията Воля, както Бог е заповядал. Да осветя Неговото Име, както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мен, че аз, братът на най-малките, искам да му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да последвате моя пример. В някои от вас може да се яви желание да бъдат по-големи от мен, да заемат първо място. Това е съблазън. Христос казва: „Достатъчно е на ученика да бъде като Учителя си". И аз не искам повече. Достатъчно ми е това малко място. Аз не бих го заменил с друго. „Кажи ни нещо велико." Това е най-великото, което може да ви каже братът на най-малките, братът на вашите ангели, които ви водят в Правия път. Казвате: „Ти си наш брат". Ако мислите, че съм ваш брат по плът, лъжете се. Ако мислите, че съм ваш брат по дух - прави сте. „Ти не ни обичаш." Ако говорите за земната обич, не ви обичам. Ако кажете, че не ви обичам, както ви обичат вашите ангели, лъжете се. Няма човек на Земята, който да обича душите ви, както аз ги обичам. Желая и вие да обичате така човешките души. Ясно ли ви е това? Аз зная, че днес вашите ангели много ви се радват. Аз съм дошъл на Земята да услужа на ангелите и на вас. Като си свърша работата, ще кажете, че съм заминал някъде. Къде ще замина? Не, никъде няма да замина. Ще отида при Онзи, Който ме е проводил, и ще питам: „Изпълних ли длъжността, която имах?" Ако има още нещо, което не съм довършил, пак ще дойда. Ако и втори път не завърша работата си, пак ще дойда, докато най-после ми се каже: „Добре свърши работата си". Такъв е законът за малкия брат на Небето - да направи това, което Бог иска от него. Ето Великото учение, което не сте слушали досега. Това, което сега учите, не сте го изпитвали никога. Защо не сте го чували? Защото това Учение е на малките ангели, които са слезли на Земята да повдигнат човечеството. Ако има някой, който да има най-големите противоречия и мъчнотии в света, това съм аз. Къща нямам, но имам сърце, в което бих прибрал всички. Докато аз съм във физическо тяло на Земята, безопасен съм за съвременното общество, но лиша ли се от тялото си и остана със своите духовни и Божествени мисли, всичко ще се разруши, нищо не ще остане на земята. Докато един отровен газ е затворен в някое шише, той е безопасен, но като излезе от шишето, всички ще опитат неговата сила. Такава е философията на живота. Не може да се унищожи един праведен човек. Евреите разпнаха Христа, но и до днес носят последствията на тази си постъпка. Японците преследваха посланика на Оомото - Онисабро Дегучи, когото Бог изпрати, но големи нещастия ги сполетяха. Цяла Япония се разтърси от страшни земетресения. Отгоре им казват: „Няма да вдигате шум против Божиите посланици". Всеки народ, който се е опитал да се противопостави на Божиите посланици, не е видял добро. И сега българите мислят, че могат да се повдигнат против мен. Това, което аз говоря, са Божии думи; това са Божии закони. Ако те се опитат да нарушат Божиите закони, Господ ще ги заличи от лицето на земята. Те казват: „Този човек е самозванец". Не, българите трябва да знаят, че каквото е отношението им към мен, такова ще бъде и отношението на външния свят спрямо тях. Ще кажете: „Как може това?" Ще ви кажа. Всеки, който се обявява против Божиите пратеници, обявява се срещу Бога, срещу Любовта. Любовта е вечен закон, тя няма минало, тя има вечно настояще и вечно бъдеще. И казва Христос: „Всички, които се обявяват против Мене, т.е. против Любовта, са крадци и разбойници". Българите мислят, че един човек може да създаде известно течение и да омотае хората. Това не може да бъде. Христос дойде, придоби около 500 милиона последователи. Заблуди ли ги той? Не. Христовото учение е Божествено. Значи Бог призовава хората. Щом е така, Христос, Който привлече толкова хора, е дошъл от Бога. Буда, Мохамед - също са дошли от Бога. Негови пратеници са те. Аз не трябва да се спирам върху това, какво мислят хората за мен. Не трябва да обръщам внимание на омразата в света. Зная, че в този народ има готови хора, готови сърца, които искат да служат на Бога. Аз зная, че между този народ на старозаветни, има новозаветни, има праведни, има и ученици - има от всички категории хора. Ако аз съм дошъл между този народ - дошъл съм за учениците, те ме интересуват. За праведните, както и за новозаветните и за старозаветните, има кой да се интересува. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяра, че Бог е на наша страна. Когато дойде до изпълнението на Волята Божия, ние ще работим, няма да отстъпим нито на косъм. Никога досега учениците не са отстъпвали от своя път. Те са били подлагани на мъчения, на страдания, подлагани са били на огън, но винаги са отивали с радост. Трябва да знаете, че всичко, което се повдига срещу Бога, срещу Любовта, се дължи на невежеството в света. Ако бях дошъл между спасените, другояче щях да бъда облечен, аз съм дошъл в ада, между вас. Тук не се носи фрак. Аз ви намирам в ада и казвам: мястото ви не е тук. Преди 2000 години Христос ви изведе из ада. Какво търсите още тук? Хайде навън, горе! Горе е Земята. „Ами къщичките ни?" Това са къщичките на ада. Всички да излезете от този ад. Който излезе оттам, той ще бъде спасен. Това, което чувате около вас, е скърцане със зъби, а вие мислите, че то е култура. Да пази Господ от такава култура: ад е Земята, излезте вън от този ад! Времето е напреднало вече, трябва да прекратя, защото ще плащам за електричество, ще ме глобят. Моята работа прилича на тая на един американски проповедник. Тоя даровит проповедник отишъл на един от курортите в Америка с желание да проповядва на хората. Църквата била затворена. Той взел ключа от църквата и започнал да проповядва. Американците останали доволни от него. Проповядвал цели два месеца. Като свършил проповедите си, той очаквал, че ще му изкажат благодарността си, но останал излъган. Каква била изненадата му, когато му поднесли една покана да плати за изразходваното електричество. Той си казал: „Даром говорих, но трябва да си платя за светлината!" Когато правиш добро, направи го по всички правила, наполовина не го оставяй. Аз съжалявам, че като ученици на окултната школа не ви заставих да посеете на Витоша плодни дървета. Досега щеше да има най-малко 20 000 плодни дървета. Отиваш на разходка, посей едно семенце, дето може да расте. Толкова семена оставихме на произвола. В бъдеще ще посадим всички непосадени семена. Аз мога да бъда в тялото си и извън тялото си. Аз съм в този салон, аз съм и извън този салон. Аз съм в Слънчевата система. Аз съм в Космоса, аз съм и извън Космоса. Разбирате ли какво значи това? Разбирате ли каква е тази философия? Ще я разберете. Извън Земята съм, извън Слънчевата система съм, извън Космоса съм. Къде е моето Царство? Не е от този свят. Странник съм в този свят. Никого не познавам освен Тебе. Ти, Господи, Боже мой, си създал всичко за мен. Аз отправям своята благодарност към Тебе, на Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе! (16 юни 1941.)

УЧЕНИЕ Думата „познание" също изисква обяснение. Буквата П е чашка, обърната надолу; тя е цвят, който чака да възприеме зародиш от Слънцето. За да можем да познаем Христа, ние трябва да се обърнем надолу, за да се оплодим, защото, ако гледаме само нагоре, това означава само да очакваме, без да възприемаме. Буквата 0 означава условията, при които може да стане оплождането. Буквата 3 показва надежда, показва и онова велико желание, онзи велик стремеж, който трябва да използваме. Важно е колко от нашите желания може да използваме, а не само да ги имаме. Буквата Н показва двете противоположни сили, които са в борба, а тази борба показва, че от противоречията в света ние трябва да направим една стълба, по която да се изкачим, за да можем да виждаме един по-далечен хоризонт. Буквата А показва какво именно можем да наблюдаваме, а буквата И разкрива начина, по който можем да се движим, за да намерим Бога. И ако намерите това движение, това колело, само тогава ще намерите Бога. Без него туй е невъзможно. Ако пък разрежете това колело, то ще се превърне в една змия за вас, защото знанието трябва да се огъне, за да може да бъде оползотворено. Благосъстоянието на което и да е листо, на цвете и на което и да е клонче зависи от благосъстоянието на цялото дърво - от това, какви са жизнените сокове. Може листото да няма никакво понятие за онези процеси, които стават, за дълбоките причини в природата, но все пак то по един или друг начин е зависимо от тях. Та казвам: тези неща са направени непонятни. Нищо, че са непонятни, че са неизвестни. Известното не е знание, неизвестното е, което стимулира човешкия дух. Ако е за известното, всички го знаем - няма защо да се говори за него. Интересно е онова, което човек не знае. В природата ние сме дошли да учим онова, което не знаем, а не това, което знаем. Цялото нещастие е, че повтаряме онова, което вече знаем. И тъй, знанието, което сега придобивате, трябва да го турите като основа на земната наука. Това са материали, необходими за създаване във вас на правилни разбирания за нещата. Като ви казвам това, аз ни най-малко не подразбирам да тръгнете из света и да разправяте навсякъде своите възгледи за нещата. Не, по тия въпроси вие ще говорите с най-учените хора, а с глупавите ще говорите за обикновени работи: за лук, за чесън и др. Ако спазвате туй правило, ще имате по-малко страдания, т.е. ще казвате, както Христос казваше: „Доста е на деня неговото зло". То значи: в света има толкова страдания, няма защо и ние да притуряме повече. Например някой път може да ви попитат: „Какво мислите за живота, има ли бъдещ живот?" И ти изведнъж се смущаваш и почваш да доказваш философски, че този философ тъй казал, онзи философ иначе казал. Този, като те слуша, казва: „Голям глупак си ти!" Ти веднага се сгушиш и казваш: „Не ме разбраха". Въпрос е кой кого не разбра: дали той не те разбра, или ти не го разбра. Аз мисля, че ти, който говориш, не си разбрал другия. Един разумен процес съществува в света. Всичко в света е определено. Извън възможностите, които природата ти дава, ти нищо не можеш да направиш. Вие даже половината, даже една десета от това, което имате в сегашния век, не можете да използвате. Да ви приведа един научен факт. Цялото съвременно знание може да се събере в 90 книги като Библията - става дума за знанието, което е меродавно. Туй знание като се отпечата в човешкия мозък, ще остане място за още 900 такива книги. Какъв простор съществува! За хиляди книги има място в мозъка. Хиляда години може да живееш, докато мозъкът ти се напълни със знание. У вас трябва да се зароди дълбоко желание да учите, за да не остарявате преждевременно и да осмисляте живота си. Всичко, което днес се проповядва, е старо учение. Хората са знаели тия неща отпреди хиляди години още. Знанията на съвременните хора са ограничени. Те се занимават с физическия, с материалния свят. Това обаче е стара наука, през която са минали и минералите, и растенията, и животните. Растенията знаят химия, математика по-добре от много учени. Стомахът ви разбира математиката по-добре от вас. Единственото ново нещо е това, което се говори в Откровението: „Господ твори ново небе и нова земя". Ново небе и нова земя - подразбирам новите възгледи в живота, с които ще се вдигне нова завеса и ще се открие нов свят. Какво означава думата „наука"? Ако се спрем върху значението на буквите в тази дума, написана на латински и на някой от славянските езици, ще видим, че в нея се крият две различни понятия. От съчетанието на буквите в думата „наука" в славянските езици се вижда, че славяните търсят в науката метод, чрез който да примирят противоречията в живота. Обаче англосаксонската раса, която си служи с латинската дума scientia за означаване понятието „знание", „наука", показва, че нейният ум е насочен към изучаване на отношенията между различните форми, както и вечните промени, които се извършват в Живата Природа. Първата буква „s" в думата scientia означава безконечност. Следователно от окултно гледище вие можете да изучавате науката или с цел да намерите метод, чрез който да примирите противоречията в живота, или пък да намерите начин, чрез който да използвате силите на природата. Който изучава науката с цел да използва природните сили, той се натъква на голяма опасност. Опасност седи в това, че в него се явява свещеният егоизъм. Той започва да се съзнава по-високо от другите, придобива по-голяма тежест в себе си и казва: „Аз разполагам със сили, които мога да употребя какго намирам за добре". Значи, има две категории хора: едните имат голямо съзнание за себе си, мислят, че всичко могат да направят, че много неща знаят и т.н. Другите обаче, като славяните, търсят в живота си метод, чрез който могат да примиряват противоречията, на които се натъкват, а едновременно с това да излекуват болките на своето сърце. В това отношение славяните са по-близо до истината. Когато аз ви говоря, мнозина от вас схващат отрицателната страна на беседата. Когато ние посочваме недъзите на известен клон от науката, например на медицината - наука за лекуването на човека - ни най-малко нямаме предвид да я критикуваме, но като разглеждаме състоянието на днешното й състояние, посочваме възможностите за нейното развитие в недалечното бъдеще. Повечето лекари започват да изучават медицината от болезненото състояние на организма. Това обаче не е правият път на изучаване. Най-първо трябва да се разглежда здравият организъм, да има една установена норма за здравословното състояние на организма, и от тази норма да се определи кога човек е в болезнено състояние, кога не, каква е болест, доколко е опасна тя и т.н. Съвременните учени говорят за живота, за устройството на растенията, на животните, на човека, но не познават ония тънки процеси, които се извършват в клетките на живите същества. Те не познават състоянието нито на клетките, нито на цялото същество. Те изучават растението, но не знаят какъв е неговият интимен живот. Дали растението се радва или скърби, това не им е известно. И растението има два различни живота, както и човек: животът на корените е адът на растението, а този в стъблото и клоните - неговият рай. Във всички живи същества адът и раят вървят паралелно. Има знание, от което човек заспива. Какво знание е това? Истинското знание подразбира познаване на законите и принципите на великия живот, а не знание на образи и на форми. Знае ли принципите на нещата, човек може да произведе техните образи. Задачата на човека е да се домогне до онази положителна наука, която има приложение във всички области на живота. Занимавайте се с науката, защото чрез нея можете да разкриете всички области и прояви на живота, а специално на човешкия живот. Хиромантията например запознава човека с волевата страна на неговия живот, физиогномията запознава човека с положителните и отрицателните страни на неговия характер, френологията показва качеството и количеството на положителните и отрицателните енергии, които функционират в човешкия организъм. Астрологията показва благоприятните и неблагоприятните съчетания, на които човек се натъква в живота си, като му дава възможност да предотврати някои опасности и нещастия в живота си. В какво седи учеността на един човек? Да кажем на един пчелар, в какво седи неговата ученост? Считат го специалист, казват: „Той много знае за пчелите". Много знае за пчелите, но същественото не знае. Знае как се размножават пчелите, как се отглежда царица, какви са работниците, търтеите, всичко това знае, но онова, което пчелите знаят, той не го знае. Пчелите знаят каква храна е нужна за царицата, за работниците, те знаят каква храна да дадат на търтеите. Пчеларят всичко знае, но как да направи една царица, не знае. Ако остане на него да отхрани една царица, той ще я умори. А пък славата му се носи, че е учен пчелар. Знанието, което съвременните хора придобиват, не ги ползва много. То е дреха, която скоро остарява. Един ден тя ще остарее и като парцал ще се захвърли. След това ще си направят нова дреха. Ако днес си виден биолог и заминеш за другия свят, каква биология ще преподаваш на хората? Тогава и децата ще знаят повече от тебе. Ако си астроном, какво ще остане след сто години от твоята астрономия? Хората ще се смеят на тази астрономия. Всички искат да бъдат учени, да имат знания. В природата съществува едно знание, което никога не се изменя. Един ден светиите се събрали заедно да покажат знанието си. Всеки се стремял да се представи по-учен от другите. Един от тях, който минавал за невежа, казал: „Аз нямам знания като вашите. Само две неща мога да направя." Взел един камък, стиснал го и отгоре излязъл огън, отдолу потекла вода. „Когато ви потрябват огън и вода, аз ще ви доставя - нищо друго не зная." Знанието се нуждае от прилагане. По-добре да имате знание, чрез което да си добиете огън и вода, отколкото да философствате. Камъкът представя твърдото, коравото естество на човека. Като хване това свое естество и го стисне, да излезе огън и да потече вода от него. Истинското знание подразбира, каквото кажеш, да стане. Прилагайте знанията, които придобивате в живота си, не ги трупайте, защото от неправилното знание се ражда гордостта в човека. Ако чрез знанието човек не може да придобие вътрешния си мир и спокойствие, все едно че нищо не знае. Научи се да си затваряш ушите. Като се дойде до разбиране, оставете мисълта, че един е по-умен, друг е по-глупав. Вие се лъжете. По-умни и по-глупави хора в света няма. В даден момент си умен, а в даден - глупав. Ще гледате как е в духовния свят; пред Бога нещата не могат да бъдат глупави. Ако нещо е глупаво за тебе, остави го. Този, който прави глупости, той трябва да научи нещо, да придобие опитности. Помагайте си един на друг, не ходете да се плашите, че това казал Учителя, онова казал Учителя. Аз на място съм казал всичко, но вие криво тълкувате нещата. Който се учи, всякога е на главата, а който не се учи - на опашката. Много човешки души са се повдигнали толкова, че са дошли до ангелите, а много ангели има, които да паднали. Имайте предвид, че вие имате всички възможности за учите, а ако не учите - грях е на душата ви. Не трябва да казвате, че сте остарели. Дяволът е само стар. Мислете, че сте млади за това Божествено знание, за да влагате вашата воля в тези знания. Човек, който не учи, не може да бъде добър. Казват: „Той е способен, но е малко лош". Способният лош не може да бъде. Ученикът, който се учи добре, лош не може да бъде. В дадения случай неговият ум е тъй ангажиран, че няма място за лошавина. Онзи, който не се учи, той може да стане лош. Който може да се учи, винаги става добър. И когато аз казвам по някой път: учете се, аз разбирам, проявявайте доброто. Учете се на закона на доволството, и то не отвън, а отвътре, от сърце да бъдете доволни. Като е тъй, каквото и да ти се случи, ще го понесеш с дълбоко съзнание. Може да попъшкаш, да пострадаш, но ще си го понесеш доброволно, съзнателно. Човек трябва с достойнство да понесе страданията си. Проявявайте Любовта си към всички - към слаби, към немощни, към деца. Щом станете тъжни, идете другаде, при хора, които са по-тъжни от вас, направете им добро и ще ви мине, или вземете, та прочетете биографията на някой автор, на някой велик човек, който е страдал. Човек дотолкова е просветен, доколкото светлината прониква във веществото на мозъка. Във всички хора светлината еднакво не прониква. Умът се учи от погрешките на хората, от своите опитности и от знанието и опитностите на великите хора. Някой казва: „Аз искам да зная всичко". Не, малко ще знаеш, но добре. Това е правило. Когато някой каже, че знае много, аз вече зная какво е неговото физическо състояние. Добрите хора знаят малко, но добре го знаят. Истинското знание се заключава само в това, което в даден момент човек може да направи, да приложи. С това не искам да намаля цената на знанието, но казвам, че всяко знание трябва да има приложение. Всяко знание е полезно и приложимо за нас само тогава, когато минава през три свята, а именно: през физическия, духовния и Божествения. Щом знанието мине през трите свята и във всеки от тях даде плод, то е истинско, съществено знание. Трябва да се осмисли животът ви. Онова, което ви е дадено, трябва да се приложи. Има много неща във вас, които трябва да ги вложите. В ума си трябва да вложите знанието. В сърцето си трябва да вложите чувството. Във волята си и в нея трябва да вложите работа. Тогава втората фаза ще дойде. Младият ще започне с външните условия и с вътрешните възможности, а старият ще започне с вътрешните възможности и с външните условия. Впрегнете ума си на работа. Някои ще започнете да разсъждавате за причините. Може разни да бъдат подбудителните причини, но каквито и да са те, вложете в мисълта си един подтик, който да застави умът ви да работи. Днешната работа никога не отлагай за утре. Щом ти дойде една идея, колкото и малка да ти се струва, постарай се да я осъществиш. Дойде ти наум, че трябва да следваш музика, ще намериш един музикант, ще вземеш поне един тон, но с това ще поставиш началото на музиката. Дойде ти идеята да си направиш къща, нямаш сега възможност, вземи едно камъче, тури го и кажи: „Полагам основата на моята къща". Казвате: „Духът ще ни открие истината". Има неща, които Духът е написал на човешкото лице и втори път Той не ги открива. Той говори само за неоткритите неща, а откритите трябва да се изучават. Ето защо хората трябва да изучават законите, които управляват живота. Според област, в която действат, тия закони биват три вида: физически, които се отнасят до материята, астрални, които се отнасят до сърцето, до света на желанията, и умствени, които се отнасят до ума. Тези три вида закони се различават по форма. Например, човекът на ума обича изящните, красивите неща; човекът на сърцето обича съдържанието на нещата; физическият човек пък разглежда нещата по обем, по външна форма, по големина. Следователно физическият човек трупа знания; сърдечният човек използва знанията, а умственият човек ги подбира по смисъл и вади заключения от тях за правилен и разумен живот. Казвам: като идвате на лекции, гледайте да се поставите в хармония както със себе си, така и с околната среда, за да можете да възприемете поне малко знание. Ако мислите, че тук ще придобиете някакви велики истини, вие се лъжете. Невъзможно е да ви се предадат великите истини. Защо? Защото на Земята няма такива условия. За пример, как ще обясните на хората, какво нещо са душата и духът или какво нещо са сърцето и умът? Каквото и да им се говори, всеки ще схване тия неща по особен начин. Това зависи както от устройството на мозъка на всеки човек, така и от състоянията на неговото сърце. За пример, радостният ще схваща нещата по един начин, скръбният - по друг начин. За едно и също нещо един ще се радва, а друг ще скърби. Това зависи от вътрешното разбиране на човека. Изобщо, на Земята няма доволен човек. Ако някой днес е доволен, утре ще бъде недоволен. Мравката се намира при същите благоприятни условия както човека - слънцето е същото, въздухът е същият и всичко това действа върху нея. Само че човек използва благата, които му са дадени, мравката не може да ги използва. Тя казва: кога ще дойде това време да се дават и на мене благоприятни условия? И вие сте като мравките. И вие имате всички благоприятни условия, а казвате, че нищо не можете да правите. Ако просветне умът на тази мравка, тя ще започне да работи. Някой казва: „Не мога да пиша, не мога да пея, не чувствам добре". Ти се намираш в един свят, в който ще чувстваш добре, ако дишаш добре. За да чувстваш добре, ти трябва да се храниш добре. „Как да се храня?" Светът е пълен с храна. Навсякъде, където отидеш, ако езикът ти е мек, сладък, всеки ще ти даде. Кажи една сладка дума, всеки ще те нахрани. „Ще се урони моето достойнство!" Ако не ядеш, два пъти ще се урони твоето достойнство. Ако не дишаш, три пъти ще се урони твоето достойнство. Ако не мислиш, четири пъти ще се урони твоето достойнство. За да не урониш достойнството си, мисли. За да не урониш достойнството си, чувствай. За да не урониш достойнството си, постъпвай. Впрегни волята си на работа. Всичко в света е наредено тъй добре. Светът е предметно учение. Ами че твоят пръст, това е предметно учение. Веждите, очите, космите, всичко е предметно учение. Трябва да изучаваш най-първо себе си. Ти не знаеш, че понякога твоето щастие зависи само от едно движение на пръста ти, стига да знаеш как да го направиш. Господарят като прави едно движение с ръката или като каже: „Иване!", всичко се изпълнява моментално. Човек трябва от всичко да се учи. И животните могат да ти послужат за пример. Воловете и биволите по какво се отличават? Биволът е признателен. Ако веднъж господарят му го нахрани с хляб или зобчица, още като му извика от стотина метра, той се обажда - четири-пет пъти може да го вика и той все се обажда. На вола му викай колкото искаш, хич не иска да чуе. Студен е. Ако вие имате състоянието на един вол, вие никога не можете да пеете. Ако имате състоянието на един бивол, вие можете да пеете добре. Аз като ви говоря, прави ви впечатление, че ви давам бивола за пример. Нали сте чели, че в Хималаите има едно племе - тоди. 700 души развъждат биволи. Като идеш там, биволът те познава какъв си. И те по биволите ще те приемат. Ако биволите те приемат, и те ще те приемат, ако биволите не те приемат и те не те приемат. Щом идеш там, ако си лош човек, биволите стават неспокойни. Всяка една мисъл, всяко едно чувство трябва да ги проучвате, както ученият изучава своя предмет. Нито мислите, нито чувствата са произволни. За да се реализира едно чувство и една мисъл, има особени пътища. Чувствата и мислите са като цветята. Може да ви се струва, че са произволни, но в природата всичко строго се регулира. Някъде има повече, някъде по-малко, обаче и това става въз основа на закон. Някой път в ума ти се е набрал прах, трябва да го изчистиш, да се освободиш от него. В чувствата има кал. Тая кал трябва да измиеш. Вследствие на постъпките тази груба материя се наслоила във вид на тежки камъни. Трябва да ги отхвърлиш, за да можеш да се движиш свободно. Да се проникнеш с онази, великата идея. Външният организиран свят ни показва онази Любов, която Провидението или Бог има към нас. Вие често се питате: „Какво е моето предназначение?" Да мислиш, значи да организираш нещата. Намери един човек, който мисли, и се учи от него. Иди при един добър човек, който носи в себе си един организиран свят. Учи се от него. Този, който не е добър, е неорганизиран. Иди при онези, които са организирани, и се учи от тях. Когато сте недоволни, анализирайте се, анализирайте вашето недоволство. Или имате едно неразположение, анализирайте го. Направили сте една крива постъпка, анализирайте я. Понеже всичко в природата служи, за да ни възпитава. Човек не може да остане в едно положение. Всичко онова, което ви се случва, е необходимост за вашето развитие. Мислите ли например, че ако отидете в планината и времето се развали, това е нещастие? Но случаите са различни. Ако зимно време ви вали дъжд, има едно значение, ако през май ви вали дъжд и сте с най-хубавите си дрехи, пак нищо няма да изгубите. Дрехите може да изгубят, но вие ще спечелите. Едно майско наквасване има голямо здравословно значение, а е и приятно. Вие не сте изучавали себе си, не сте изучавали вашия мозък, не сте изучавали вашето сърце, не сте изучавали вашето тяло. Вие не знаете закона на вашето сърце, не разбирате езика на вашето сърце, езика на вашия ум. Тепърва има да се учите да разбирате езика на вашето сърце. Сега едва знаете някоя и друга дума, като някой, който не знае чужд език и само повтаря една и съща фраза. Той само си въобразява, че знае нещо. Да знаеш едно изречение е хубаво, но то не значи, че знаеш езика. Казвате: „Имам добро разположение на сърцето си". Това не е език на сърцето. Езикът на сърцето, то е цяла култура. Вие как бихте отговорили, какво точно ви интересува най-много? Но не искам да ми покажете някоя карикатура. Хубави неща има на физическото поле. Например човек се движи. Първото нещо е да направиш една хубава стъпка. Като се научиш да стъпваш хубаво, то е една голяма магия. Възможност е това. Като вдигнеш крака си и стъпиш, това е една математическа формула. Защото математиката е наука, която си служи с голяма точност и отмереност. Тя е от Божествения свят. Затова се изисква много точно изчисление, за да проектираш своята мисъл, или да се движиш. Второто положение, което трябва да научиш на физическия свят, е да можеш да се лекуваш с ръката си. Първият предмет е да знаеш как да си движиш краката - предметно учение на физическото поле. Второто предметно учение е да знаеш как да употребиш ръката си. Следователно двете неща, с които хората започват на физическия свят, са: движението на краката и движението на ръцете. Има и други движения. Например движението на чувствата, движението в Божествения свят. Сега вие си помислете, размишлявайте върху тия работи. Туй са дадени неща, трябва само да ги възприемете. Но има един закон: всяко нещо, което е вярно на физическото поле, всяко нещо, което е вярно в духовния свят и всяко нещо, което е вярно в Божествения свят, всякога придава сила на човека. Всяко нещо, което не е вярно на физическото поле, не е вярно в духовния свят и не е вярно в Божествения свят, от тях имате загуба. Затова, щом губиш, нещата са неверни. Щом печелиш, те са верни и в трите свята. В движението ви трябва да има отмереност. Мисълта трябва да взема участие при ходенето. Като ходиш, ти изразходваш безразборно енергия. Като ходиш - да ти е приятно, че стъпваш. В ходенето умът ти да взема участие. Във всяко движение умът ти да присъства. Аз ви давам сега едно здравословно правило. Който иска да бъде здрав, като ходи, да мисли за ходенето, да му е приятно. Щом не мислиш за твоето ходене, лесно можеш да се разболееш. Тези неща можете да ги наблюдавате. Вие търсите здравето. Тръгне някой и почне да разглежда цветята, къщите, хората, а не мисли за своите движения. Върви, удари си някъде крака. Ако вие не внимавате, при всеки удар става сътресение на нервната система. Научете се да ходите така, че прах да не вдигате. Научете се така леко да стъпвате, че да не ви усети вашият приятел. Като дойдете до него, да се изненада. Как може умният да използва бялата и черната боя? Умният човек ще постъпи като Венера - ще ги тури в два кюпа и което не се учи, ще го боядисаш черно, да го знаеш. Туй в тебе, което се учи, бяло ще го боядисаш. По този начин ще бъдеш наясно - кое в тебе възприема, учи, и кое не възприема. Ще поставиш бялото отдясно, а черното - отляво. Казано е, че при второто пришествие едни ще бъдат поставени надясно, а други - наляво. Отляво в черния кюп черни ще бъдат. Онези, добрите хора, ще бъдат с бели дрехи. Казвам: черната боя поглъща. Щом дойде черното в тебе, щом не искаш да учиш, ти поглъщаш своите сили. Ставаш неспособен човек. Казват: „Не мога". М - това е материалният свят, всичко онова, което Бог е създал. Той е вложил в него всички възможности. Дал е всички възможности, всички пособия, няма нещо, което да ти липсва, но от тебе се изисква само да се учиш. Казваш: „Не мога". Не, за всичко онова, което ти е дадено, ще кажеш „мога". Защото като кажеш „не мога", ти влизаш в черния кюп. Преди всичко се научете да вземате основния тон. Кой е основният тон на живота? Я вземете основния тон на живота! Основният тон е при най-лошите условия да не изгубиш разположението си. Това е „до". Но се изискват опити, опити. Казваш: „Невъзможно е". Аз съм гледал тия, които ходят по въже. Привеждал съм на вас и друг път примера, пак ще ви го приведа. Турят едно въже през Ниагарския водопад и един акробат върви по въжето с една върлина. Какво самообладание се изисква! Най-малкото нарушение на равновесието и ще се намери в пропаст. Втори път този господин минава без върлина. Трети път туря на гърба си още един и двамата минават по въжето. Кой е по-сръчен, който носи или който седи на гърба му? Какво доверие трябва да има онзи, когото носят? Пък и другият, какво доверие трябва да има в себе си, колко отмерено трябва да стъпва, че да мине по въжето над водопада. Ако един акробат може да направи това, ние имаме ли право да кажем, че не можем да го направим? Още по-хубаво ще го направим, това е знание. Този човек се е учил да пази равновесие. Като го гледах, казах „браво". Всички вие сте акробати по въжето. Понеже не сте научили добре изкуството, често падате и сте се изпоплашили и не искате да се качвате. Аз ви съветвам - не туряйте въжето нависоко. Започнете с половин метър височина и така опитайте. Трябва да се научите най-първо на ниското, после малко по малко увеличавайте, докато стигнете до най-голяма височина. Не започвайте изведнъж на десет метра. То е опасна работа. Като почне от 25 сантиметра, човек лесно ще се научи да пази равновесие. Аз ще си послужа с един нагледен пример: ако рисувате една картина на бял фон и ако я рисувате на черен фон, как ще постъпите в двата случая? Като рисувате на бяла хартия, ще употребите тъмни бои, а върху черния фон ще рисувате с бяло. Питам сега: каква ще бъде разликата между две картини, от които едната е рисувана на чер фон, а другата - с черно на бял фон? (Учителя се обърна към една сестра.) Направете две малки скици, ако това не ви затруднява. Те ще ни послужат като нагледно средство, за да имате едно предметно учение. Някой казва: „Аз зная нещо от изкуството". Съгласен съм, но нека изнесем изкуството реално: ако рисуваме на чер фон, ще имаме една представа за изкуството; ако рисуваме на бял фон, ще имаме друга. Вие започвате да рисувате Любовта на бял фон и свършвате на черен фон. И се обезсърчите. На бял фон започвате много хубаво, но без да довършите своята картина, минавате на черния фон. И се чудите, чудите се сами на себе си! На белия фон сенките и израженията са отвън. А пък на черния фон изражението е отвътре. При белия фон човек има разширение отвън, хармония има в това. При черния фон има събиране на човека. Не казвам да не рисувате. Рисувайте на черен и на бял фон. Нямам нищо против това. Но искам да кажа, че като рисувате на бял фон, ще имате един резултат, а когато рисувате на чер фон, ще има друг резултат. Но не мислете, че като рисувате на черен фон, ще имате постижения! Най-първо човек трябва да се научи да рисува на бял фон. А пък на черен фон само боговете могат да рисуват, или най-гениалните, най-напредналите хора. Най-първо научете изкуството да рисувате на бял фон. За всички въпроси има решение. Но ще ги търсиш в отделенията, ще търсиш в прогимназията, ще търсиш в гимназията, в университета и най-после ще търсиш в живота. И на Слънцето ще идеш и там ще търсиш. Такъв мироглед ще имате, че туй, което желаете, да е постижимо. Но не мисли, че ще го намериш в първо отделение. Свършиш четирите отделения, казваш: „Няма това, което исках". Може да свършиш и прогимназия и там да го няма. Това не значи, че изобщо го няма. Всичко в живота може да се добие. Трябва да се върнеш към първообразния живот, от който човек се е отдалечил. Нужно е много време, докато човек се научи да мисли правилно. Най-важната задача на сегашния живот е човек да се научи на три неща: да мисли правилно, да чувства правилно и да постъпва правилно. За да мисли правилно, трябва да изучава законите на светлината. Той ако не разбира светлината, ако не разбира свойствата на цветовете, той не може да мисли правилно. Ако не може да координира в себе си топлината в даден случай, може да се изопачат чувствата му. Ако краката ти изстинат, съвсем други чувства ще имаш. Ако ръцете ти са студени, чувствата ти ще бъдат в друго състояние. Ако главата е топла, а ръцете и краката студени, ще имате съвсем друго разположение. Ако главата е студена, а пък ръцете и краката топли, човек тогава е добре. Зависи в какво отношение се намират органите, които са свързани с човешкия ум. Понеже умът борави с всички тия органи, те трябва да бъдат в изправно състояние. Ако стомахът е в неизправно състояние, ще се изменят вашите чувства. Щом стомахът не е изправен, хората са кисели, сприхави. Онези, на които дихателната система не е изправна, са много мнителни. Когато храносмилателната система не е в изправност, хората стават кисели, недоволни от всичко. Щом сте кисели, изчистете стомаха си. Щом си мнителен, подозрителен, оправи дробовете си. А пък ако правилно не мислиш, не можеш да ходиш правилно, да се движиш. Напуснете старите методи! Ви сте обичали да биете себе си. Ти се самоосъждаш, то е бой. Няма какво да се осъждате. Ще говорите разумно на вашия син, на вашата дъщеря, на вашите способности. Тази ваша способност тя сама ще разреши въпроса. Остави на твоята твърдост, сама по себе си тя ще разреши въпроса. Остави на твоето милосърдие, то само да разреши въпроса. Остави на твоята набожност, тя сама ще разреши въпроса. Остави на твоята смелост, тя да разреши въпроса. Няма какво да разрешаваш ти. Ако ние бихме оставили нещата да си вървят по един естествен път, много по-добре ще бъде, отколкото да искаш да бъдеш твърд. Ти остави твърдостта сама да се проявява. То значи свобода. Дайте свобода на вашата мисъл, на елементите, от които вашата мисъл е създадена. Мисълта сама по себе си е права. Оставете вашето сърце свободно, то само по себе си ще оправи нещата. Вярвайте, трябва да вярвате. Вие казвате, че ще му дадете свобода, а сами не вярвате в това. Вие трябва да вярвате. Бащата трябва да вярва на сина си, понеже той го е родил. Да бъде уверен, че синът му правилно ще разреши въпроса. Ако той мисли, че няма правилно да разреши въпроса, то тогава той не е негов син. Чудни са хората, когато мислят, че Господ жали, когато те страдат. Как е възможно Бог, Който е създал всичко и може да направи всичко, да жали за страданията на хората? Той гледа, че някой човек страда, увива се като змия. Какво от това? Страда, значи учи си урока. Виждате вие, че една змия, влязла в огъня, се увива от болки. Вие държите пръчка в ръката си и наблюдавате. Достатъчно е само да прострете ръката си към огъня и с помощта на пръчката да избавите змията от страдания. Обаче вие гледате как тя се увива, но не мърдате. Змията си казва: „Жесток човек! Не иска да вдигне ръка да ми помогне, но гледа и мълчи." Следователно мъчнотиите и страданията на сегашните хора са мъчнотии и страдания на човека-животно в тях, което се учи. Това същество в човека именно трябва да се учи. Божественото в човека пък се поучава от него. Ето защо невъзможно е Бог да жали, да скърби, че някой умрял. Човек трябва да страда! Без страдания той не е човек. Единственото нещо, което отличава човека от другите животни, е, че той страда морално. Животните страдат само физически, а хората - и физически, и морално. Страданията са необходими за човека като условия за пробуждане на тяхното съзнание. Тази е красивата страна на страданията. Достатъчно е да се прояви Божественото в човека, за да има той подтик, импулс да работи, да се развива. Той може да не следва никаква школа, но има вече този подтик в себе си. Всички имате тази опитност. Много пъти сте били подтиквани отвътре да учите, да работите, но не сте постоянствали. Започвали сте, но сте отлагали, като сте намирали, че времето за работа е минало. Не, времето за учение никога не минава. За онзи, който иска да учи, да работи, всякога има време; за онзи, който не иска да учи, няма време. По-хубаво и по-лошо време от сегашното няма. По-добри и по-лоши условия от сегашните няма. Вие живеете при най-доброто и при най-лошото време. За десетичната система. Кой е научил човека да си служи с тази система? Тя е останала завещание от неговите предци. Те са били първите учители на човечеството. Това, което днес хората учат, е написано от първите им учители. Всичко, което днешната наука познава, е предадено от първите учители на човечеството. Съвременните учени правят преводи от оригиналните произведения на своите предци. Някой съвременен учен работи върху даден въпрос цели 20 години и най-после открива нещо. Много естествено, че ще открие. Като мисли усилено върху даден въпрос, той нагажда мозъка си така, че го довежда до положение да възприема мисли чрез внушение от разумни същества, които се намират във висшите светове. Този учен е трябвало да напряга мозъка си 20 години наред, докато направи връзка със същества от разумния свят. Следователно чрез мисълта си човек се свързва с интелигентни центрове във вселената и по този начин приема тяхната мисъл. Ако цялото човечество може да направи съзнателна връзка с възвишения свят, това ще се ознаменува като нова епоха в културата. При това положение човек ще може да добива знанията си направо от този свят. Някои от посветените египтяни са придобивали знанията си именно по този начин. Те са били поставяни в магнетичен сън, излизали са от тялото и се издигали високо в пространството, откъдето наблюдавали Земята и разположението й около другите планети. Така те са проверявали неща, които по никакъв теоретичен начин не биха могли да научат. Пред сегашните хора се открива още по-велико бъдеще. За тях идва нещо по-велико, по-красиво. За да дойде до новата култура, човек трябва да се откаже от своя обикновен, дребнав живот. Дребнавият живот на човека не е нищо друго, освен живота на бръмбара, който ту излиза от дупката си, ту се скрива. Като падне някоя сламка в дупката, той започва да се качва и слиза от нея, да я изследва, да разсъждава как се е създала. Бръмбарът не може да си отговори кой е създал сламката и как е станало това, но човек може да му обясни всичко, защото той вижда нещата. Когато в ума на човека влезе някоя нова идея, и той се намира в същото положение в каквото бръмбарът - по отношение на сламката. Всяка нова идея за него е подобна на сламка, която пада в скривалището на бръмбара. Ако в ума на човек проникне съмнение, той веднага изскача от дупката си. Защо? Съмнението не е присъщо на неговата душа и внася смут в него. Той иска да се освободи от съмнението. Щом види желанието на човека за освобождаване, разумното начало в него му казва: „Време е вече да излезеш от дупката си". „Какво трябва да правя?" Птица трябва да станеш. В света има една естествена големина. В нея човек може да се прояви. Човешката интелигентност има сто хиляди степени. Тя е като зазоряването - в началото е слабо и после постепенно се усилва. Това зависи от обстоятелствата на Земята. Не е необходимо човек изведнъж да придобие най-висока интелигентност. Това няма да бъде здравословно за неговата нервна система. Някой път човек трябва да бъде невежа. Да бъдеш невежа, разбирам да си почиваш. Да бъдеш учен, означава усилена работа.

УСЛОВИЯ Всеки един човек е дошъл в света точно в условията, които са необходими за него. Ние наричаме яденето процес на освобождаване. Ти казваш: „Защо трябва да ядем?" Освобождаваме се. Яденето е метод за освобождаване. Ядеш, за да бъдеш свободен. Но вие философски не сте разрешили въпроса, защо трябва да ядете. Ти казваш: „Защо Господ така нареди, без ядене не може ли, без богати хора не може ли?" И богатите са потребни, и почвата е потребна, и водата, и въздухът, и светлината са потребни. И всичко, което произтича като резултат от тези условия - доброта, справедливост, разумност, е потребно. Ако човек има едно неправилно схващане, той трябва да го коригира. Не искам сега да ви обезсърчавам, да казвам, че нямате знание - ни най-малко моята цел не е тази. Идеята ми е следната: като сея една нива с жито или с ечемик, не че нивата не е богата, но аз гледам при дадените условия какво може да се сади. В това отношение човек е едно голямо поле за насаждане, но трябва да се види какво може да расте у всеки поотделно. Това не е като обикновеното садене на семената - у човека те съществуват изначално, не се създават сега. Като говоря за посаждане, това не значи, че тези семена - идеи, тепърва трябва да се посаждат. Идеята за Бога сега не се създава. Идеите съществуват. Вие често с отрицателните си мисли мижешката минавате по пътя. Едно щастие е определено за вас, а вие обремените съзнанието си и го отминавате. Ония благоприятни условия, онова благо, което провидението е турило на пътя, вие няма да го видите. После пак ще се оплаквате. Човек трябва да се учи, за да избегне големите мъчнотии. Хората се учат само от онова, което преживяват. Това нищо не ги ползва. Какво те ползва да помниш, че си паднал някъде и си счупил крака? Важно е да знаеш условията, при които кракът ти може да се счупи и как можеш да избегнеш това счупване. Като се качваш по една планина и се катериш по една хлъзгава скала, трябва да знаеш, че можеш да паднеш и да си счупиш главата или крака и да избегнеш това падане. Мнозина казват, че може и без учение. Но всички желаят да имат един богат баща, който да им остави голямо наследство, да бъдат рентиери. Че всички вие сте рентиери. Земята е място, на което сте изпратени и всичко е предвидено за вас, според условията. И ако страдате, то е защото не разбирате тези условия. И тъй, ако искате да се занимавате с окултната наука, на първо място трябва да изучавате себе си. „Познай себе си!" казва Сократ. Какво означават думите „познай себе си"? Какво трябва да познаете в себе си - висшето или низшето? Да познаете себе си, ще рече да познаете висшето, Божественото начало в себе си. С други думи казано, да познаете Бога в себе си. Познаете ли Бога в себе си, вие ще познаете условията, при които можете да растете и да се развивате правилно. Да познаете условията, които, от една страна, дават направление на вашето растене и развиване, а от друга страна, уравновесяват силите, които действат във вас. И тъй, животът на съвременните хора, с всички техни възгледи и теории, на пръв поглед е хубав, сладък, но щом се опита, той причинява разстройство на стомаха. Защо? Защото брашното, от което са направени тези теории, е старо, горчиво, останало отпреди хиляди години насам. Следователно каквото и да мислите за сегашния живот, теориите и възгледите за него са вече остарели, вгорчени. Тази е причината, поради която днес всички хора са недоволни от живота. Едно време бяхте недоволни от рогата си. Бог махна рогата ви, освободи ви от тях. Едно време бяхте недоволни от големите си зъби и нокти - и от тях Бог ви освободи. Едно време бяхте недоволни от големия хобот, намирахте го много непрактичен - и от него Бог ви освободи. И от сегашното си положение сте недоволни - и от него Бог ще ви освободи, ще ви даде нещо по-хубаво. И тогава ще има нещо, от което ще бъдете недоволни. Това показва, че недоволството е неизбежен спътник в човешката еволюция. Докато живее във време и пространство, невъзможно е човек да се задоволи. Обаче щом живее извън времето и пространството, той всякога ще бъде доволен. При тези условия той разбира вече реда и порядъка на нещата, а това разбиране внася в душата му мир и доволство. Значи, докато е на Земята, при ограничените условия на живота, човек ще бъде недоволен и винаги ще се стреми към по-високи постижения, към по-големи блага. В резултат на своите усилия, на своя стремеж, той все ще постигне някакво благо, но скъпо ще плати за него. Човек трябва да се приготви за всяко благо, за всеки венец, който му предстои да получи. Условията, при които днес живее човек, му налагат да мие ръцете си поне 5-6 пъти на ден. Човек трябва да си намира постоянна работа! Никой от вас да не бъде в бездействие. Щом човек почне да се отпуща, той е в бездействие. Вземете най-видния цигулар, който знае хубаво да свири, лишете го за един месец от цигулката му и той почва да се нервира. Дайте му цигулката, веднага ще стане весел. Вземете един учен човек и го лишете от труда му, и той ще почне да се нервира. Даже, която и да е къщовница, лишете я от потребното й вкъщи и тя ще почне да се нервира. Всички трябва да работите! Сега ще кажете: ние нямаме условия за работа. Не зная, може би вие нямате условията на един цар или условията на някой милиардер в Америка, или условията на някой шах в Персия, но казвам: вашите условия, при които сега живеете, са хиляди пъти по-добри от условията на щурците и условията на врабците. Та ние сме в такова положение, че каквото и да мислим, трябва да работим и при най-неблагодарните условия. А те не са лоши. Вашите условия са хиляди и хиляди пъти по-добри от условията на животните. Вашите сегашни условия са хиляди пъти по-добри, отколкото на ония хора, които са живели преди хиляди години. Тия условия, които имате, вие казвате, че са много неблагоприятни. Не е вярно! В този живот най-хубавото, което може да получите, природата ви го е дала. В бъдеще ще ви даде повече. Зависи от това, как ще свършите работата. Вашето бъдеще зависи от начина, по който вие сега мислите и живеете. По някой път се чудите. Когато се намирате в най-трудно положение, представете си, че не сте вие, а друг е на вашето място и вие му давате съвети. Какво трябва да му кажеш? Вярно е, обуща нямаш, стаята ти не е хигиенична, прозорецът й е тесен, одеялата - тънки, отвън - студено, дрехите не са както трябва, шапката - също. Какво трябва да правиш? Кажи си: „Това са най-хубавите обуща, които досега съм носил. Такива обуща досега не съм носил." Като погледнеш дрехите си, кажи: „Като тия дрехи и такава шапка не съм носил". Но вярвай в туй, което си казал. Като погледнеш стаята, кажи: „Тази е най-хубавата стая, в която съм живял". В какво седи хубост? Количеството вода не определя ценността на един извор. Само при лоши условия човек изявява заложените в него способности. Добродетелите в човека се проявяват при лошите условия. Когато дойдат големите изпитания, Бог ни заставя да развием в нас хубавото, скритите сили, на които дотогава не сме обръщали внимание. При всички условия на вас ви дават известни задачи, които трябва да разрешите. Едно обезсърчение е една такава задача. Да кажем, паметта ви е отслабнала, вследствие на това се обезсърчавате. Кажете ми сега, защо отслабва паметта в човека? Доста труден въпрос. Паметта отслабва, когато се раздвоява съзнанието, няма единство в него. Когато някой говори, а умът му е на две места, тогава паметта е слаба. Срещате един банкер и си казвате: „Да имам неговото богатство в ръцете си, много неща бих направил!" Много лесно искате да придобиете богатството. Богатството е сила. Какво ще направите, ако имате на разположение два милиона лева? Ще си създадете някакво нещастие - нищо повече. Ще започнете да се храните с печени агнета, кокошки, пуйки и ще развалите стомаха си в продължение на няколко години. Днес Бог ви е поставил в положението на сиромах, да се научите да ядете. Той ви казва: мазнини няма да ядете, защото те са причина на разни болести. Понеже в миналото си не сте знаели как да се справяте с организма си, не сте могли да го управлявате, днес сте дошли на Земята като беден човек, да живеете в лишения, да се изправите. Тъкмо сте тръгнали в правия път, намери се някой ваш дядо, който ви оставя два милиона лева наследство, но с това разваля Божия план. Вашият дядо не е постъпил добре. Той трябваше първо да се обърне към Бога, да попита какво е Неговото мнение по този въпрос, да ви остави ли наследство, или не. Мнозина идват при мене, искат да им кажа нещо, да знаят какво да правят. Това, което искат те, е равносилно на два милиона наследство. Тогава аз запитвам Бога, да отговоря ли на въпроса, или не. Бог ми казва: този човек е прекарал няколко непорядъчни живота, той трябва да се залови на работа, да не разчита нито на баба и дядо, нито на баща и майка, нито на приятели. Подобрението на съдбата му зависи изключително от него. Ако работи, ще има Божието благословение; ако не работи, главата му ще побелее. Казвате: „Тежки думи са тия". По-добре да знае истината и да се стегне да работи ден и нощ, отколкото да се заблуждава. Вие седите и мислите, че сте изоставени от всички. Ами били ли сте вие в положението на онзи, който е бил заровен в гроба? Вие не сте ходили при мъртвите, да видите какво е тяхното състояние. То с хиляди и милиони пъти е по-ужасно, отколкото вашата самотия вкъщи. Той лежи в земята и чака да се освободи, а всички духове се нахвърлят отгоре му. Той плаче, страда, докато се разнищи съвсем и остават само костите. И тогава се освобождава и казва: „Отидох вече!" Една последна нишка само остава и той се радва в душата си, че цялото тяло се е стопило, че се е освободил от него. Защото физическото тяло, в което е човекът, е един затвор. Ако една мисъл във вас е паразитна, какво трябва да направите с нея? Някой път хората не знаят какво трябва да правят с въшките. Източните народи имат много въшки. Във време на война въшките се размножават. Какво да правите? Съберете ги в едно шише, изсипете ги на едно песъчливо място да се научат да пасат. А вие като хванете въшката, натиснете я с ноктите, убиете я. Но с това ти покваряваш себе си. Като убиеш една бълха, една въшка макар и след няколко прераждания ще те накарат да им създадеш условия за развитие. Затова я остави на тревата да пасе, тури я дето за нея няма нищо за ядене, за да се научи да мисли. Някои от вас се намирате при много лоши условия. Тия лоши условия ви се дават, понеже у вас въшки са се наплодили. Тия въшки са вашите лоши мисли и желания. Лошите условия, от които съвременните хора се оплакват, са възможности за развитие на по-възвишените човешки способности. Та всяка мъчнотия на човека не е нищо друго, освен възможност да се развият в него възвишените му способности, да се събуди в него нещо повече от това, което обикновено проявява. Колкото мъчнотиите и страданията на човека са по-големи, толкова по-големи възможности се развиват в него, толкова по-големи възможности за развитие се събуждат в него. Ако не беше така, страданията и ограниченията щяха да бъдат безсмислени. Всяко страдание в човека се компенсира от развитието на една вътрешна способност, на едно чувство, от което зависи неговото благо. Всички можете да се освободите от страданията. Кога? Когато не носите тесни обуща, когато джобовете ви са пълни със злато. Всички можете да се освободите от страданието, но кога? Когато главите ви са пълни със знание, когато разбирате законите на природата, когато сте отлични, гениални художници и където отидете, всичко да можете да нарисувате. Всички можете да се освободите от страданието, когато сте отлични музиканти и знаете как да теглите лъка или да свирите на пиано и където и да отидете, да можете веднага да свирите. Сега ще дойде възражението и ще кажете: „Възможно ли е това?" Казвам: единственото нещо, в което сегашните хора вярват, са грамофонните плочи. Те са авторитети за тях. Във вестниците писаха, че някъде са отворили една школа за папагали, които се учили да пеят по грамофонни плочи и по този начин ще пеят най-видните класически произведения. Грамофонните плочи се въртят и по тях пеят папагалите. Публиката слуша как пеят папагалите. Един ден, когато папагалите се научат да пеят по грамофонни плочи, тогава ще започнат да ги учат да решават и математически задачи, да разискват по различни философски теми и т.н. Какво значи прилежание? По какво се отличава един прилежен ученик? Българинът тепърва ще трябва да се учи на прилежание. Той по своето естество не е прилежен. Всички лоши условия в живота не са нищо друго, освен едно принудително заставяне на човека прилежно да учи. А обикновено, при неблагоприятни условия вие роптаете. Излишно е. Ти получаваш известен материал, който трябва да проучиш. Ще си дадеш малко труд да го разбереш. Неразбраните неща са философски, а пък разбраните - научни. Това, което разбирате и прилагате, е наука, а пък това, което не разбирате, е философия. Когато кажете: „Трябва да бъдем добри", това е философия. Но като казваш: „Аз трябва да бъда добър", ти подразбираш, че има нещо строго определено. Когато казваш: „Аз трябва да бъда добър", значи трябва да бъдеш земя. Трябва да бъдеш почва, на която да расте всичко. Когато кажеш: „Сиромах съм", ти подразбираш, че си силен човек. И трябва да употребиш своята сила на работа. А всяка работа трябва да има някакъв резултат. Земята очаква водата да дойде, тогава всички нейни богатства ще се развият. Само при водата те могат да се развият. Ти казваш: „Аз съм беден човек". Че твоята беднотия е условие, за да се развие твоето добро, твоето богатство. Като се съединят вашето добро и вашата справедливост, ще се роди разумното във вас. И вие тогава ще бъдете господари и ще можете да управлявате себе си. Най-първо човек трябва да управлява себе си. Вие можете да ми зададете друг въпрос: „Какво ни интересува нас някакъв идеал, когато се намираме в такива лоши условия на живот?" Но аз пък ще ви попитам: можете ли да докажете действително, че условията на живота са лоши? То е само предположение. В живота има толкова лошавини, колкото и добрини, толкова падания, колкото и ставания, толкова загуби, колкото и печалби. Едните и другите условия в края на краищата се уравновесяват. Туй, което наричаме лоши условия в живота, то е наше субективно схващане - човешко умуване. Хората казват, че човечеството днес боледува, но аз възразявам. Болестите са анахронизъм, нещо преходно, което зависи от самия човек, защото той има толкова възможност да бъде здрав, колкото и болен. Болестите не са нищо друго, освен упътване за изправление, защото човек започва да се развива само тогава, когато се противодейства на неговата воля. Туй може да се провери винаги в живота. Всички велики хора са страдали и страданията именно са били стимул за тяхното повдигане. Ония обаче, които не са имали никакви спънки, а напротив - са имали удобства, са останали назад. Някои казват: „Сега животът е много тежък". Не, казвал съм и друг път, че сега се намирате в най-благоприятните условия на живота. Вие сте в положението на евреите, които излязоха из Египет. В пустинята може да нямате месо и други неща, но ще имате вода и чист въздух и фараон няма да ви заповядва. По-добре човек да е свободен в пустинята, отколкото да е роб и да яде месо, да има всички удоволствия и фараонът със своя камшик да ви потупва и да ви заповядва: „Кирпичи и тухли ще правите!" И ние казваме: „Няма какво, ще се правят". Не, няма да правим вече тухли и кирпичи. Нам ни предстои един дълъг път в пустинята на Божествения живот. Писанието казва: „Когото Бог обича, поставя при неблагоприятни условия, за да създаде благоприятни". Ако сега имате неблагоприятни условия, то е защото Бог ви обича. Бог ви поставя при неблагоприятни условия, защото за в бъдеще мисли да ви даде нещо по-хубаво. Ако мисли да ви лиши от туй благо, Той щеше да ви даде доброто още първоначално. Затуй всеки, като слиза от небето, питат го: „Какво искаш, доброто на Земята, или доброто на небето?" Ако каже, че иска доброто на Земята, дават му го още на Земята. Но едно трябва да знаете, че тук на Земята няма условия за добро, за щастие. Тук има само движение. Сега вие имате най-добрите условия да се учите, макар че по навик продължавате да казвате, че нямате условия. Условия може да нямаш, но имаш възможности. Чрез възможностите си създавай условията. Може възможности да нямаш, но имаш условия. Чрез условията създай възможности. По двата начина работи. Пък ако имаш и вътрешни възможности, и външни условия, тогава всичко е наред. Тогава приложение ти трябва. Не отлагай! Вътрешните възможности не зависят от външните условия. И бедният, и богатият имат своите положителни и отрицателни страни. Човек може да бъде силен, добър, умен и като богат, и като беден. Това показва, че тези качества са вътрешни, а не външни. Вътрешното богатство и сиромашията правят човека богат или сиромах, а не външното. Когато човек се намира в благоприятни условия, всички обичат да го заобикалят, но щом дойде кобрата - сиромашията, неволята, болестта, този човек отслабва и веднага всички казват: „Можете ли да ме извините?" Може. И той остава сам. Това е един превод. Все ще дойде кобрата в живота. И като дойде, веднага онези, които са ви обичали, ще си отидат и ще ви оставят сами. При сегашните условия, при които се намирате, животът не може да бъде тъй приятен. Сега човечеството се намира при най-трудни условия, минава през най-гъстата среда. Най-гъста е сега материята и няма благоприятни условия за работа. Представете си един земеделец, който има земя, но капка дъжд не е валяла. Той има всички плугове и приспособления, но земята е твърда като камък. Питам: как може да се оре при такава твърда почва? Следователно той трябва да чака да падне дъжд, да падне влага, а тази влага в духовния живот всеки един трябва да я предизвика. И аз ще ви дам един пример. Когато българите нямат огниво, те вземат две дървета и почват да ги трият и ще се мине час, два, три часа, докато се сгорещят дърветата и се образува огън. Та и вие някой път ще настоявате, ще търкате, може би час, два часа ще минат, докато произведете този огън. Пламне ли, вече може да сготвите хубаво ядене. Може да си опечете хляб, при това може да си възврите и водица. Сега ние ще приложим това в живота. Този закон е верен и по отношение на човешките чувства. Ако вниманието на човека изцяло е погълнато от света, цялата му енергия ще бъде изсмукана. Казвам: първото необходимо условие за придобиване Божествения живот е чистотата. За нея душите копнеят, за нея се молят, нея търсят. От единия до другия край на Библията се говори за чистота и святост. И тогава пред чистия човек се откриват много възможности. Не може ли човек да се освободи от своята нечистота, възможностите остават затворени пред него. Прогресът, светлината, знанието, силата и свободата във физическия свят зависят от чистотата, а в духовния свят - от святостта. Колкото по-свети са духовете, толкова по-силни са те. В Божествения свят всичко зависи от Любовта. Когато слизате от горе на долу, ще работите върху идеите: служене, почит и обич; качвате ли се от долу на горе, ще придобивате чистота, святост и Любов. Външните условия няма да изменят живота, но мисълта е, която иска да измени живота. Такъв е законът на равновесието. Когато някоя външна или вътрешна сила дойде върху човека, той излиза от своето равновесие, но за да не го изгуби, наклонява се ту надясно, ту наляво. Обаче целта не е да вървиш нито наляво, нито надясно, но да запазиш равновесието си и да вървиш нагоре. Следователно вътрешната борба в човека е важен психологически закон, необходим в живота на човека, за урегулиране на силите в него, за запазване на равновесието. Всеки човек има равновесие, но не го задържа за дълго време. Рече ли да предприеме нещо добро, веднага един глас ще му каже: „Отложи това нещо за друг път! Днес условията не са благоприятни, не му е времето сега." Аз пък казвам: не отлагайте нито за един час! Всякакво отлагане е губене на време, губене на сили. Решите ли да направите нещо, приложете го. И в съдилищата често отлагат делата. Какво се постига с отлагането? Разноските се увеличават, времето се губи, хората се разтакават нагоре-надолу и в края на краищата се изгубват благоприятните условия. Никакво отлагане! Когато човек отлага нещата, той мисли, че утрешният ден ще му донесе по-добри условия, но винаги остава излъган. Съществува едно учение в света, което придава на хората живот, което задоволява всички копнежи на човешката душа и дава възможност на човека да се изявят всички негови способности. Тогава и в най-ниското положение да се намира, той е доволен от себе си и счита, че е господар на положението си, че не е роб на условията. Ако ние сме роби на условията, тогава не сме свободни. Но ако условията зависят от нас, тогава ние не можем да се откажем от тях - ние самите създаваме условията. Докато не знае причината за своето физическо, умствено или сърдечно неразположение, човек винаги ще бъде играчка в ръцете на условията. При това положение всеки иска да му причини радост, но всеки може да му причини и скръб. За да не бъде уязвим към условията, човек трябва да развива своите вътрешни чувства и способности, чрез които да предвижда нещата. Сега, като наблюдавам вашия живот, виждам колко мъчно издържате изпитите си. Защо? Защото не се съобразявате с условията. Някой има да минава дълъг път и тръгнал с натоварена кола. Срещат го пътници, казват му да свали част от товара си. „Няма нищо, ще го изкарам, пътят ми е лек." Наистина, той слиза по наклон, надолу и колата лесно върви, но по-нататък пътят става по-труден. Той не предвижда това и си пее: „Горо ле зелена, во-до ле студена". По едно време пътят става равен и колата мъчно върви. Още по-нататък пътят се издига нагоре, колата спира вече, не върви. Какво да прави сега? Той трябва да снеме три четвърти от товара си. Къде да остави този товар? След тебе идват бедни хора, с празни коли, те ще го натоварят. Как да оставя товара си, за който толкова труд съм употребил, докато го спечеля? Ако не оставиш товара си, колата ще оставиш, а то е по-страшно. Снеми част от товара си и Бог ще те благослови. Такова нещо представляват бурите, мъчнотиите в живота на човека. Не се старайте да премахнете неблагоприятните условия, при които живеете. Работете под тях, докато си създадете един добър характер, докато създадете новото в себе си! Само тъй се създава човешкият характер! Трябва да знаете, че само ония хора са създали от себе си велики характери, които са издържали, превъзмогнали неблагоприятните условия на живота си. Това виждаме в цялата история на човечеството. От ония, които са живели в разкош, малко велики хора са излезли. Аз поне не зная нито един велик човек, който да е живял в разкош. Сега ще ви сведа своите заключения в следното: ни най-малко нямам за цел да ви налагам да вярвате, аз искам вие да опитате. Опити, опити трябват и нищо повече! Има един вътрешен опит. Както всяко растение трябва да намери своя почва, да намери всички подходящи условия за своето растене, така и всеки човек в света трябва да намери своите благоприятни условия, за да расте и се развива. Никога не мислете, че условията, при които живеете, са неблагоприятни. Това са само вътрешни, субективни схващания. При туй развитие на колективното съзнание всеки човек е точно на мястото си. Но ние се заблуждаваме и казваме: „Защо не съм като този господин!" Не гледайте този човек отвънка; той може да е богат, може да има много ястия, но той е нещастен, неговият вътрешен живот е развален, има порок на сърцето, стомахът му е развален. А онзи, бедният, няма такова изобилие, но е здрав, яде си сладко. Щастието на човека се обуславя от разположението на духа - да е доволен от това, което е приел в даден момент. Казвам: условията, при които живеете, изискват будно съзнание. Човек трябва да се тренира, да се самовъзпита. Той трябва да работи, да учи, да се домогне до законите на кабалата, до законите на висшата математика. Много хляб още трябва да ядете, за да дойдете до тези закони, а при това ще ядете хляб не като сегашния. Ще престанете да ядете сегашния хляб. Висшата математика изключва употребата на лука, чесъна, праза, на различните пържени масла и т.н. Който иска да се занимава с висшата математика и да стане математик, в пълния смисъл на думата, той трябва да се храни с плодове, току-що откъснати от дървото. Който яде развалени, гнили плодове, всякакъв математик може да стане, но не и математик на живата математика, която преобразява човека. Ще кажете: „Къде са тия условия?" Всеки може да си създаде тези условия. Наистина, в един ден той не може да ги създаде, но като работи съзнателно, в един живот той ще може да ги постигне. Ако работите съзнателно, интензивно, в десет години вие ще можете да придобиете това, което при обикновени усилия можете да добиете за 50 години. Това не е ли достатъчно? За тази цел необходимо е човек да живее съобразно законите на живата природа, да развива скритите сили и дарби в себе си. Неусетно той ще развие и своето вътрешно зрение, да вижда нещата ясно и да разбира дълбокия смисъл на живота. Сега у вас възниква едно противоречие, нали така? Понякога вие искате да умрете. Защо? Това е състоянието на господаря, който има свинете си у вас. Тази идея не е ваша. Вие нямате желание да умрете, но искате да се освободите по някакъв начин от несгодите на живота. Аз съм срещал мнозина, които са недоволни от живота, но не знаят как да се освободят. Ти можеш да се освободиш от несгодите на живота за една секунда, за една минута, за няколко часа, за един месец или най-много за една година. За една година най-много човек може да се освободи от трудните условия на своя живот. Не ти върви в училището, не ти върви в живота, не ти върви в музиката, не ти върви в изкуството, не ти върви и в семейството. Как ще се освободиш от тези несгоди? Ще отидеш при баща си и ще му кажеш: „Татко, съгреших пред небето и пред Тебе. Прости ме и ме вземи като последен слуга!" Щом кажеш така, и всичко ще ти тръгне напред. Баща ти веднага ще заповяда да ти донесат новата премяна, ще ти даде нова дреха, пръстен на ръката ще ти сложи, ще заповяда да заколят за тебе най-угоеното теле, ще те прегърне и ще те целуне. Това означават новите условия. Това е, което се влага в живота. Това е, което Христос е изказал с думите: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие". Изново, разбира, да се родите от вода и дух. С други думи казано: ако не си готов да напуснеш свинете, ако не си готов да се разкаеш за всички свои глупости, за това, че си изял всичко на баща си и си живял разпуснато, ти не можеш да влезеш в новите условия, ти не можеш да се родиш от вода и от дух. Ще кажете: „Защо е необходимо това?" Ако не се родите изново, ако не се разкаете, ще умрете заедно със свинете - нищо повече. И на яйцето най-напред не е вървяло. Но като го турят под кокошката 21 дни, пилето се излюпва. И у нас, както и в яйцето, трябва да се зароди желание да бъдете под крила. Както казва псалмопевецът в 91-и псалм: „Който живее под покрива на Всевишния..." Трябва да разбираш това. Ти си още едно яйце! Гледаш да се настаниш под крилата на кокошката. И като поседиш така 21 дни, няма да бъдеш вече яйце, ще бъдеш пиле! И тогава ще чуеш гласа на тези крила и ще изпълниш закона. Като влезеш под Божествените крила, ще станеш свободен! Затова трябва да седиш там! Така ще добиеш първата си форма. Казано е там: „Който живее под покрива на Всевишния, той ще пребивава под сянката на Всемогъщия". Истински човек е онзи, който е проводник на Божествените мисли. Този човек е изменил условията на живота си. Да измени човек условията на живота си, това значи да мине от червей в пашкул. Влезе ли в пашкула, той трябва да забрави всичко старо и да се заеме с приготовления за нов живот: да изработи своите крилца, своята нова премяна. Религиозните хора казват, че Бог ще оправи света. Бог създаде света и ако има някаква дисхармония, тя се дължи на изопачения човешки живот. Човек развали света, човек ще го оправи. И днес още Бог работи, създава нови светове, но за тях се изискват разумни хора, да не развалят новото, което се създава. Като казвам, че човек е развалил света, имам предвид човешкия свят. Никой не може да развали това, което Бог е създал. Това е невъзможно. Обаче с мисълта си човек може да развали света на своя ближен. Той ще му каже, че е невежа, че нищо не разбира, че е на крив път. Всеки човек може да се поддаде на отрицателното влияние на ближния си и да се изопачи. Каже ли ви някой, че сте безверник, не се смущавайте, но запитайте го какво е постигнал той със своята вяра. Ако твоето безверие ти донася храна, дрехи, квартира, ти си на прав път. И ако при своята вяра ходиш гладен, бос и окъсан, вярата ти не е истинска. Истинската вяра храни човека, прави го силен, здрав и богат. Истинският Бог изважда човека от заблужденията му и го поставя в правия път. Истинският Бог изважда човека от греховете и престъпленията и го поставя при условия, които да го повдигат. Всеки друг, който понижава човека, който го сваля от положението, в което са намира, не е никакъв Бог. Истинският Бог внася в човека условия за душевно, умствено и сърдечно здраве. Той очиства човека от всички отрови, които отнемат душевното му разположение и го правят недоволен. За да се постигне някакво желание, необходима е благоприятна за него среда. Човек сам може да бъде и среда, и условие за своите стремежи. Когато е среда за своите желания, човек непременно ще бъде тъпкан, както се тъпче земята, която е среда за растенията. И наистина, растенията са недоволни от земята; те черпят от нея, без да й благодарят. Обаче когато отгоре дойде влагата и пои растенията, те й благодарят. Влагата е условие за растенията. Те не искат да знаят за земята, но очакват дъжда с трепет, с притаено дихание и му благодарят. И хората постъпват по същия начин: към средата си те се отнасят невнимателно и с неблагодарност, а към условията са внимателни. Бащата и майката са среда за децата си, но колкото и да са добри, децата им са невнимателни към тях. Дойде ли въпрос до някое условие, до някой техен приятел или приятелка, те всякога ги приемат с трепет, очакват нещо от тях. Бащата харчи за сина си сто хиляди лева годишно да следва в странство, но синът не написва на баща си нито едно благодарствено писмо. Обаче някой негов приятел му е купил един билет от сто лева за театър и той веднага пише писмо, бърза да му благодари за приятната вечер, която прекарали заедно. Защо синът постъпва по два различни начина? Защото бащата е среда, а приятелят - условие. Ако приятелят ви започне да се грижи за вас като баща, т.е. от условие стане среда - вие ще престанете да му благодарите, да бъдете внимателни към него. Ето защо, пазете се да не правите нещата обикновени. Щом веднъж опитате едно желание, втори път не го опитвайте. Пазете се да не стане това желание среда за вас и да изгубите към него вниманието си. Щом желанията губят своя свещен трепет, те стават среда за човека, в която се раждат ред неприятности.

УПРАЖНЕНИЯ Ако доброволно не правите упражненията, които ви давам, Природата ще ви застави насила да ги правите. Онези от вас, които могат да направят упражнението, те ще се ползват. Всичко в света се постига чрез упражнения. Дето да се намирате, вие трябва да правите упражнения. Вие не можете да се развивате правилно на физическия свят, ако не правите упражнения. Всяка идея - физическа, духовна или Божествена, може да се реализира само на физическия свят. За реализирането й са нужни ред упражнения. Всяка мисъл може да се предаде чрез говор, писмено или чрез мисъл. Да предавате мислите си на хората, за това се иска голяма сила. Човек трябва да е правил ред упражненията, да се концентрира, докато усили своята мисъл. 1. Дясната ръка се изнася настрани и нагоре и на 45 градуса от равнището на раменете, а лявата ръка - надолу и се прикляква шест пъти, като през това време съсредоточим мисълта си в средната част на мозъка. Това упражнение е за регулиране на предната част на мозъка. 2. Същото упражнение като първото, само че вместо да се изнесе дясната ръка на 45 градуса нагоре, изнася се лявата, а дясната - надолу и се прикляква шест пъти, като умът, мисълта се съсредоточи към сърцето. Това упражнение е за регулиране на чувствата. Когато сте нервни, запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра, а през лявата поемайте въздуха, като броите мислено до седем, задържате въздуха и броите мислено до седем. После запушете лявата ноздра, а през дясната поемате въздух. Задържайте и изпускайте бавно, ритмично, като броите до девет. Това упражнение регулира нервната възбуда, усилва паметта. Ще правите упражнението 21 пъти на ден: сутрин, на обед и вечер по седем пъти. Когато човек изпадне в тежко състояние - чувствата му огрубяват, мисълта се помрачава, тогава нека направи следното упражнение: поставяне дланите една срещу друга, при което се допират върховете на пръстите. Лявата ръка се тегли по дланта на дясната леко без прекъсване на движението до края на китката. Изправя се в положение на прав ъгъл към дясната ръка. Дясната ръка се поставя върху лявата (при това положение и двете са хоризонтално). После дясната ръка се тегли по лявата, до края на средния пръст, двете се поставят с дланите една срещу друга, както при започване на упражнението. Същото упражнение се прави и с лявата ръка. Динамическа сила се крие в пръстите на ръцете. Всеки пръст е свързан с един свят. Пръстите са мощни сили, с които трябва да се свържете - да черпите енергия. Имаш лошо разположение: тури дясната си ръка на очите да се допре съвсем леко до носа. После бавно, леко да мине край устата и да се свали долу. Това ще направиш три пъти. След това прекарай втория пръст на дясната ръка над носа пак три пъти. Изнасяне лявата ръка нагоре и напред към изток, а дясната надолу и въртене на тялото около кръста с плуване на ръцете - шест пъти. През време на плуването ще съсредоточим мисълта си към стомаха. То е за регулиране на стомаха. Ще ви дам едно упражнение за четиридесет дни. То има резултат, ако не се прекъсва, а се постоянства. Или ще го правите, или не. В продължение на четиридесет дни сутрин преди закуска ще изпивате по една чаша студена вода на глътки. Ще пиете бавно, съсредоточено, спокойно, без да бързате. Ще знаете, че вършите велика работа за стомаха си. Ония, които имат стегнат стомах, ще почувстват облекчение - стомахът ще се регулира. Това упражнение има значение и за каляване на волята. Макар и отдалече да я носите, пийте чиста вода. Страдате от ревматизъм. Изтегляйте ставичките на пръстите, разтривайте ги да придойде в тях повече кръв. После може да си направите следните упражнения: да съединявате два по два пръстите си с върховете им (с изключение на палеца). Ако пръстите ви са по-къси от нормалните мерки, ще упражнявате волята си да ги продължите. Мислено ще работите с етеричната си ръка, на нея ще обръщате внимание, а тя ще влияе на физическата. Всяка част на ръцете, на лицето, на пръстите може да измените. Сегашните форми и размери се дължат на минали мисловни форми, а сегашните мисловни форми ще бъдат мисловни форми на бъдещето. Така може да си създадете хубави, високи, широки, открити чела. Изнасяне ръцете назад и гребане напред с шест прикляквания, като през време на упражнението съсредоточим мисълта си към гръбначния стълб. Това е за регулиране дейност на гръбначния стълб. Едно упражнение за очите: поставете дланите си на очите. Накъдето и да сте обърнати, ще бъдете свободни. На физическото поле изток е отпред, запад - отзад, север - отляво, юг - отдясно. Накъдето и да се обърне вашето лице, то е изток. Не се смущавайте, че така, както сте обърнати, на някои може да е изток вашият изток, а на други да е запад. Погледнете веднъж нагоре и няма да мигате и ще броите до пет - очите в хоризонтално положение - то е и основното положение. Пак очите нагоре, пак ще броите до пет. После очите надолу под хоризонта, няма да мигате, ще броите до пет. Всичко три пъти нагоре и три пъти надолу. После три пъти наляво ще броите до пет, три пъти надясно (същото се повтаря). Упражнението да става бавно. С това елементарно упражнение ще си служите, за да укрепите очните мускули. Мускулите трябва да се движат, за да не губят своята пластичност. Туряте ръцете на кръста и изнасяте десния крак и правите полукръг с него отдясно, отляво шест пъти, същото правите с левия крак, като правите полукръг от ляво на дясно, също шест пъти, като се закрепвате в първия случай на левия крак, а във втория на десния. През време на упражнението ще съсредоточим мисълта си върху нервната система. Изнасяте ръцете встрани на височината на раменете и после ги обтягате нагоре, докато се допрат пръстите, приклякване и прибиране на ръцете пред тялото. Това упражнение е магнетическо събличане - надолу, и магнетическо обличане - нагоре. Тези упражнения трябва да се правят много бавно и правилно с добре обтегнати ръце и крака, ако искаме да имаме резултати. Сутрин като станете от сън, измийте добре лицето си и в дясната ръка сипете малко вода, която ще изпиете на глътки, на седем глътки. Това ще правите седем сутрини наред, т.е. една седмица. Малък е този опит, но ценен. Така ще опитате силата на енергиите, които възприемате чрез ръката си. Който пие вода от ръката си, а не направо от извора или чешмата, не се простудява. Ако ви боли корем, може да направите следното: всяка сутрин да пиете по десет глътки гореща вода на всеки пет минути. Горещата вода, приета на глътки, чисти нервната система от наслоявания, които подпушват мислите и чувствата на човека. Тя го освобождава от напрежението, което нервната система произвежда върху него. Някой път сте кисели, нервни. Вземете някакво сладко и мъничко си намажете устните с него, прекарайте езика си по горната устна и долната - оближете ги бавно и лекичко. Или направете този опит: вземете една паничка с вода, топла 41 градуса. Увеличавайте температурата, потопете и извадете ръката два пъти, три пъти, докато тия усещания дойдат до крайния предел и не можете да издържите горещината на водата. Да се произведе едно диференциране на чувствания-та. Вие сте дошли до едно състояние на нивелиране - чувствата са станали еднакви, напрежението е достигнало до крайния предел. Нали при охлаждането се свива предметът, а при затоплянето - се разширява. И в чувствата става нещо подобно. Огъване на чувствата и потискане на чувствата. Искате да се проявите, пък не можете. Искате да кажете няколко думи, пък се стеснявате. Едно упражнение: прекарайте дланта на дясната ръка върху дланта на лявата ръка. От лявата ръка излиза един род енергия, а от дясната - друг род. После двете ръце се поставят пред гърдите с дланите към гърдите - дясната ръка върху лявата. Движение на ръцете настрани до протягането на ръцете в хоризонтално положение. По този начин ще регулирате трептенията на вашата симпатична нервна система. Като прекарате така ръцете си обратно, ще дойдете до едно бавно, много деликатно изтегляне на четирите пръста. Два пъти (сутрин и вечер) ще правите по шест упражнения по пет минути. Значи за всяко отделно упражнение по 25 секунди. Дясната ръка върху лявата - 6 упражнения, и лявата върху дясната - 6, всичко 12 упражнения. Това упражнение ще го правите, когато сте сами, никой да не ви вижда. Ако го правите съсредоточено, ще придобиете едно трезво състояние, умът ви ще се проясни, нова светлина ще нахлуе в ума ви. С това упражнение добивате една малка Божествена светлина, една малка Божествена топлина и една малка Божествена сила. Ще ви дам един прост начин за обновление: с дясната си ръка изтегляте последователно всички пръсти на лявата ръка, като започнете с палеца и свършите с малкия пръст. След това с лявата ръка изтеглете последователно всички пръсти на дясната ръка. Това може по няколко пъти на ден да го правите. Десният крак напред; спокойно навеждане на тялото към земята, като си представяте мислено, че издигате един килограм тежест. Правете това упражнение, като постепенно увеличавате тежестта, докато достигне до 50 кг. Като правите упражнението редовно, вие ще забележите, че мускулната ви сила се е увеличила. Щом може мислено да дигнете 50 кг тежест, вие можете и в действителност да я дигнете. Правете това упражнение, когато сте неразположени, да видите какви сили се крият във вас. Сега ще ви дам един метод за работа върху търпението. Всеки от вас да вземе хиляда житни зрънца. Ако при известен случай проявите нетърпение, започнете да броите житните зрънца. Първо ще преброите до десет. Ако нетърпението ви изчезне, ще спрете броенето на зрънцата. Десет зрънца ще турите настрана. Ако нетърпението ви продължава още, ще броите до сто зрънца. Ако и при това положение сте още нетърпеливи, ще продължавате да броите зрънцата, докато напълно се успокоите. Ще си отбележите при колко житни зрънца сте възстановили търпението си. Този опит ще правите в продължение на десет дни. Колкото пъти проявите нетърпение през тия десет дни, толкова пъти ще броите житните зрънца. Броенето на зрънцата ще бъде бавно, спокойно, с пълно съзнание за опита, който правите. По този начин вие ще възпитавате търпението си. Колкото повече зрънца сте преброили през тия десет дни, толкова повече сте работили върху себе си. Като броите зрънцата, проявявайте почит към всяко от тях. Те са живи същества, и всяко зрънце ще ви предаде нещо от себе си. Те ще ви заставят да мислите. Едно упражнение: лявата ръка движете от рамото до лакътя на дясната - така ще въздействате на волята. Ако лявата ръка движите от лакътя на дясната до китката, ще въздействате на сърцето. И ако лявата ръка движите на дясната от китката, ще въздействате на ума. Ако правите това движение върху показалеца, ще въздействате на личните си чувства. Същото движение ако правите върху средния пръст, ще въздействате на социалните чувства, логиката и справедливостта, а ако го правите на безимения пръст, ще въздействате върху чувството към красивите неща, изкуствата, музиката. Ако въздействате върху малкия пръст, ще възбудите у вас чувство към търговия, към ораторство. Българинът като забрави нещо, туря ръката на челото, прави сметка някаква, туря пръста на центъра на паметта, за да си припомни нещо. Като ви дойде някоя болест, тананикайте на себе си. Изпейте тона „до" 50 пъти. Ако сте анемичен, мързелив или ленив, изпейте тона „ре" 99 пъти. Ако не обичате да мислите, изпейте тона „ми" 80 пъти. Ако сте малко разсеян, разточителен, не обичате материалните работи, изпейте тона „фа" 75 пъти. Ако не обичате правото, изпейте тона „сол" 101 пъти. Ако не обичате изкуството и художеството, изпейте тона „ла" 110 пъти. Ако не сте религиозни, не сте набожни, а искате да станете такива, изпейте тона „си" 150 пъти. Това е теория, лесно се казва. Но има училище, в което човек се учи как да съчетава тия тонове. Има едно съчетание в тези тонове. Първо ще се пеят в тактове. Трябва да се знае какви ще бъдат интервалите между едните и другите тонове. После трябва да се знае цели тонове ли ще се пеят, или половинки, четвъртинки или осминки и т.н. Поставете ръцете си на пъпа и поемете въздух отдолу, пъпът да се издува, после средната част на гърдите се издува и най-после горната част на дробовете се издува, това е правилно. При това бавно ще се вдишва, ще се задържа, сдържано ще се издишва, също бавно, както сте поели бавно (издишването е от горе на долу). Ще сте обърнати на изток, понеже има три течения: едното от изток към запад, другото - от север към юг, и третото идва от Слънцето към Земята. Упражнение за дишане за една седмица. Първия ден дишайте и мислете за показалеца. Поставете десния показалец върху левия, движете го до основата на левия и вдишвайте, и обратно -движете показалеца, като издишвате. В основата на палеца ще придобиете повече чувства, а при първата фаланга (върха) - повече ум. Правилното дишане трябва да развива светлина в мозъка, топлина в сърцето и сила в тялото. Първата фаланга образува светлина, втората-топлина, третата - сила. С дишането се доставят енергии в мозъка, топлина в сърцето и сила в мускулната система. Когато енергията не е правилно разпределена в мозъка, в дихателната система и в мускулната система, имаме едно болезнено състояние, една дисхармония. По същия начин ще се продължи това упражнение с дишане и издишване с всеки пръст поотделно. И така цяла седмица с всеки пръст на двете ръце. Ще направите едно упражнение с вдишвания и издишвания, при което мислено ще възприемате белия цвят. Този цвят да слиза отгоре ви като душ. Вдишванията ще стават ритмично и с движение на ръката - с показалеца на дясната ръка. Ще броите до четири. Вдигате дясната си ръка нагоре и започвате упражнението. При първото броене вдишвате и сваляте ръката си от А надолу, до В. При второто броене издишвате и движите ръката си наляво, от В до С. При третото броене вдишвате и движите ръката си надясно, от С до Д. При четвъртото броене издишвате и движите ръката си нагоре, от Д до А. При тия движения се образува човешкият крак. При движението на краката си трябва да спазвате същите вдишвания и издишвания. Когато организмът е нормален, при стъпването напред се вдишва, а при свиването на крака и отдръпването му назад се издишва. Защо много хора са неврастеници? Те издишват, когато стъпват, и вдишват, когато свиват крака си, затова се изморяват. Не е тъй обаче. Законите на природата са строго определени. Едно упражнение за дишане според ритъма на сърцето: ще броите мислено до 6, според пулса на сърцето, и ще поемате въздух. Ще задържате въздуха и ще броите до три. После ще издишвате въздуха и пак ще броите до 6. 6 вдишки, 3 задържания, 6 издишки - всичко 15. Числото 15 е разклащане на дявола, не да изхвърлиш дявола, но да разклатиш основите му. Когато поемате въздух - лявата ръка излиза малко напред и малко нагоре под ъгъл 45 градуса, а дясната остава назад. Като задържате въздуха, ще свиете пръстите на ръцете, без да ги движите. Като броите до 6 и издишвате, изнасяйте ръцете отстрани на тялото с отпуснати пръсти. При второто поемане на въздух става смяна на ръцете - дясната излиза напред и леко нагоре, а лявата - назад. Тялото няма да се движи, само ръцете. Свиването на пръстите означава, че си взел нещо, задържаш го, за да го използваш; при издишване даваш това, което си взел. Упражнението се прави три пъти. Упражнението ще прогони от вас ревматизма, сърцебиенето и главоболието. Дихателно упражнение. Двете ръце се простират настрана, хоризонтално, с отворени длани, обърнати нагоре. 1. Вдишване - бавно се вдишва въздух и същевременно се свиват пръстите, при което палецът се поставя върху средния пръст и показалеца. През това време се мисли, че заедно с въздуха се възприема и Божията Любов. Тя прониква във въздуха и във всичко, понеже Бог прониква във всичко, а Бог е Любов. 2. Задържане на въздуха - колкото се може повече време, като мислим, че усвояваме Любовта, тя прониква в цялата ни природа. През време на задържането на въздуха бавно прибираме двете ръце, които са със свити пръсти, и ги поставяме на гърдите. 3. Издишване - постепенно протягаме ръцете си встрани хоризонтално и когато съвсем ги протегнем, бавно изправяме пръстите на ръцете. През това време издишваме въздуха и мислим, че изпращаме в света светлина, която излиза от нашата Любов. Дихателно упражнение, което има за цел да увеличи вашата способност да задържате въздуха. При това упражнение няма да си служите с никакви единици. Ще вдишвате по-бавно и по-дълбоко, след това ще задържате въздуха, колкото се може по-дълго и ще издишвате, колкото се може по-бавно. Времето за задържане да се увеличава постепенно: 1 мин, 11 /2 мин, 2 мин, 2 1/2 мин и т.н. Вдишване през лявата ноздра. През това време се изговарят мислено думите: „Да се прослави името Божие в мене". При задържане на въздуха се изговарят думите: „Да дойде царството Божие и Божията правда в мене". При издишването се изговаря: „Да бъде волята Божия". През лявата ноздра да се поема въздух 5 пъти. След това обратното - 5 пъти да се поема въздух през дясната ноздра и да се издиша през лявата. Живата енергия, която трябва да освежи организма ни, идва чрез гръбначния стълб. Мозъкът на гръбначния стълб има свойството да поглъща праната от въздуха и да я предава на целия организъм. Запишете си формулите, които може да произнасяте мислено при поемане, задържане и изпущане на въздуха: Поемане: „Благодаря Ти, Господи, за Божествения живот, който си вложил във въздуха и който приемам заедно с въздуха." Задържане: „Този Божествен живот, който приемам с въздуха, прониква във всичките ми клетки и навсякъде дава сила, живот и здраве." Издишване: „Този Божествен живот ме укрепва и аз го проявявам навън чрез своята деятелност." Под Божествен живот се разбира праната. Живо ще си представите праната как сълзи от клетка в клетка, от орган в орган и отива навсякъде. Вдишване: „Да се прослави името Божие в мене." Задържане: „Да се въдвори царството Божие и Неговата правда в мене." Издишване: „Да бъде волята Божия." Вдишване: „Господи, благодаря Ти, че идваш в мене." Задържане: „Господи, благодаря Ти, че си в мене." Издишване: „Господи, благодаря Ти, че си оставил своето благословение в мене." Има неща, които зависят само от вас, и като ги правите, ще дойдете до друга фаза на развитие. Това, което зависи от природата, тя го дава и е толкова щедра, че всякога ако сте във връзка с нея, ще имате нейното благоволение. Някои от вас са бедни и нямат пари за лекарство, аз за тях давам тези методи, които могат да се споделят с другите, след като са опитани и са дали резултат. Казвам ви, ще вдигнете ръцете си нагоре рано преди зазоряване, ще се концентрирате десетина минути към Слънцето и после ще препратите всичката слънчева енергия навсякъде из тялото си. Пет-шест пъти ще направите това. Вечерно време отдолу, от центъра на Земята ще почнете. Земната енергия ще дойде и тогава непотребното от ума ще го вземе Слънцето и ще стане обмяна, и ще започне енергията от центъра на Слънцето до центъра на Земята да функционира, а вие ще сте в средата, в екватора, тогава всичко ще тръгне добре. Всички разумни и възвишени същества живеят по този начин. Адептите правят това, светиите - също. Те ядат най-малко по четвърт час бавно, съсредоточено, спокойно. Сърбежът по тялото се дължи на набиране на енергия, която трябва да се пласира. Щом имате сърбежи по тялото или по краката само, седнете някъде, концентрирайте мисълта си и почнете мислено да отивате по високи места, да се качвате на Монблан, на Хималаите, на Слънцето и Луната. Правете такива разходки с мисълта си и ще се успокоите. Тази излишна енергия ще се трансформира. Когато времето се разваля, по хоботчетата на мухите се събира повече електричество и те започват да хапят. Като знаят, че човек е добър проводник на електричеството, те го хапят, за да се освободят от излишната енергия в себе си. Когато времето е добро, мухите не хапят. Езикът на човека представлява острието, хоботчето на мухата. Когато времето започва да се разваля, т.е. когато човек се мъчи, на езика му се натрупва повече електричество, от което той започва да се дразни и търси начин да се освободи. Ако някой го предизвика, той веднага се нахвърля с езика си върху него и по този начин се освобождава от набралото се излишно електричество. Щом забележите в себе си готовност да хапете с езика си, направете следното упражнение: дясната ръка нагоре, силно изопната, а лявата - надолу. Бавно клякане, с допиране на лявото коляно до земята. С голямо съсредоточаване на мисълта, изговорете думите, отправени към себе си: „Готов ли си още да говориш?" После лявата ръка нагоре, а дясната - надолу. Бавно клякане, с допиране на дясното коляно до земята и със същите думи. Като клекнете и станете няколко пъти, мъката и дразненето ви ще изчезнат. Чрез това упражнение, чрез клякане и ставане, чрез докосване на ръцете до земята, вие ще прекарате електричеството в земята и ще се освободите от него. През цялата седмица наблюдавайте Луната, като си записвате първата мисъл, която мине през ума ви. Ще наблюдавате Луната цялата седмица, а всеки ден от седмицата ще спирате вниманието си върху оная планета, която е свързана със съответния ден. Например във вторник ще наблюдавате Марс, в сряда - Меркурий, в четвъртък - Юпитер, в петък - Венера, в събота - Сатурн, в неделя-Слънцето, когато изгрява. Като наблюдавате тия планети, същевременно ще си записвате първата мисъл, която е минала през това време в ума ви. Ще отбелязвате и времето, дали е било ветровито, облачно, или ясно. Като правите тия наблюдения, ще увеличите знанията си. Около 5-10 минути няма да помръдвате, ще мислите само за себе си, ще бъдете силно съсредоточени. Ще дойде някой през това време, ще иска да ви изкара от това съсредоточаване, ще се опита да ви нервира, но вие ще си останете тих и спокоен, като че този човек не съществува. Ще кажете: „Възможно ли е това?" Възможно е, има хора, които не се поддават на слабости. Вие ще се повдигнете по-горе от причините, които искат да ви извадят от нормалното ви състояние. В продължение на една седмица работете върху евангелието на Йоана по следния начин. Всяка сутрин отваряйте Евангелието произволно и турете пръста си върху един от стиховете на страницата, на която сте попаднали. Прочетете този стих внимателно и пожелайте да го реализирате. През целия ден, при свободно време, мислете върху този стих. Като правите опити за изучаване влиянието на цветните лъчи, стремете се направо да възприемате слънчевите лъчи. След като сте гледали десет секунди право в слънцето, затворете очите си и вижте какво ще се яви пред вас. След известно време, в хоризонта на зрението ви ще се яви малка, светла точка, която представлява слънцето. Тази точка започва да се движи бързо, ту слиза надолу, ту се изкачва нагоре, като постепенно се отдалечава и става по-светла, докато приеме човешки образ. Образът става все по-светъл, но постоянно се отдалечава и намалява пак до малка, светла точка. В това време се спуска една завеса, която отделя физическия от духовния свят, и пред вас настава голяма тъмнина. На другия ден ще повторите опита. Ако опитът излезе сполучлив, пред вашето зрение ще се появи светлата точка, която ще се превърне в човешки образ, и после като светла точка отново ще се скрие. Понякога месеци наред можете да правите опита и всякога да излиза несполучлив. Светлият образ се явява само тогава, когато човек се намира при добро и повдигнато състояние на духа. Който може да види този светъл образ пред себе си само за един момент, той така се ободрява и развеселява, че с дни се намира под негово влияние. Той се намира в положението на Наполеон, когато виждал своята звезда. Когато виждал своята звезда, Наполеон лесно решавал задачите си. Щом изгубвал звездата си, той изпадал в мрак и съмнение. И тъй, когато около човека се явяват светли точки, които се движат с голяма бързина, това показва, че той преживява нещо приятно. Ако между светлите точки има и черни, това предсказва на човека някакво болезнено състояние. Щом светлите точки изчезнат, а останат само черните, човек се разболява вече. Черните точки се виждат и с отворени очи, а светлите - само при затворени очи. Светлите точки не са нищо друго, освен електрически светлинки, малки резервоари на енергия. Цялото пространство е пълно с електричество. Светлите точки, които виждаме в пространството, са резултат на обмяната, която става между материята и електрическата енергия. Светлите точици, които са много ярки, имат материален или полуматериален характер, ако са цветни, те се отнасят към област извън материалния свят. Те не съществуват в пространството, нито могат да се видят с просто око или с микроскоп. Обаче те съществуват в субективното схващане на човека. Сега ще ви дам още едно естествено упражнение - медитация върху дъгата. Ще медитирате върху дъгата дотогава, докато създадете в ума си красива картина за нея. Това упражнение може да отнеме на някои една, на други - две, на трети - три години, докато в ума им се създаде тази красива картина, но те трябва да работят в това направление. Някои пък могат да успеят в кратко време - това зависи от способността на ученика да се концентрира. Значи всеки ден ще медитирате върху дъгата, докато в ума ви се създаде жива, ясна картина. Ще си я представите такава, каквато сте я виждали в природата, с всичките й цветове. Това упражнение ще послужи като стимул за развиване на въображението във вас. За окултния ученик въображението е необходимо, понеже то е майка на идеите. Когато медитирате върху дъгата, ето какви картини можете да си представите: на запад - слънцето, на изток - черен, тъмен облак, а дъгата - от север към юг, след ситен, пролетен дъжд. Сега за упражнението. Ще станете точно в четири часа. Ще се стремите да забравите всичко и ще се отдадете на дълбоко размишление. След като разгледате вашия живот, като пожелаете какво добро трябва да имате, като помислите как да подобрите вашия живот, ще помислите за всички добри хора по целия свят. В Америка, в Австралия, навсякъде, навсякъде ще ги обиколите и ще се запознаете с най-добрите и с най-учените хора в света, а после ако ви остане време, ще се качите горе на небето при ангелите и там ще се постараете да се запознаете с тях. Тъй за един час ще си направите една хубава разходка, една отлична духовна разходка по цялата Земя и на небето. Но да не заспите! Като идете на небето, ще гледате да не останете там.

ТЯЛО Единствената къща, която имате, това е тялото. Няма по-съвършен орган от човешкото тяло. Малкото светлина, която приемате, така се превръща, че осветява цялото тяло. А светлината като излезе навън, осветява целия свят. Дрехата ви - физическото тяло - това е резултат на вашия живот. Вие сте скрити зад този резултат. За в бъдеще, каквото сега мислите и както сега живеете, това ще бъдете. Може още по-хубава дреха да имате. Всичко, което Бог е създал, съществува в миниатюр и в човека. Главата на човека е плод на културите, през които е минал като човек. Тялото му е плод на животинските култури - резултат на дейността на животните. Материята е резултат на дейността на растенията. Когато е бил във фазата на растение, човек е създал материалите за съграждане на своето тяло, когато е бил във фазата на животно, той е създал тялото си и когато е дошъл до фазата на човек, създал е главата и лицето си. Бог е вдъхнал в човека дихание и той станал жива душа. Според окултната наука материята, от която човек е направен, не е взета само от Земята. Тази материя, от която човек е направен първоначално - космическият човек - неговата материя е взета от цялата Вселена, от всички слънца и планети по една малка част и сглобено сегашното тяло. Каквато и колкото материя сме взели от планетите, такова и въздействие те оказват върху нас във физическо и психическо отношение. Ти не можеш за бъдеш красив, ако нямаш съдържание, а не можеш да имаш съдържание, ако нямаш едно хубаво разположение на духа, ако с ума си не вникваш в смисъла на нещата, ако не ги оценяваш. Само онзи, който знае да цени, може да бъде радостен. Кое е онова, което ви радва? Щом погледнеш в огледалото и видиш една добре оформена глава, едно правилно, красиво лице, ти се радваш. Като погледнеш ръцете си, цялото си тяло, радваш се. Хубаво е човек да се оглежда и да види, че във всички линии на лицето, на главата и на тялото има едно вътрешно съответствие. Бог е вложил във външната форма на тялото, в изражението на лицето подтик да се насърчаваме. Ние се намираме в едно тяло, което е толкова богато! Като погледна човека, казвам: какви богатства има, какъв замах е имал в миналото! Гледам, сега този човек е заспал и казва: „Колко съм нещастен!" Той си носи богатството в главата и не подозира, че има богатство. Той има едно отлично тяло, а при това казва: „Защо ми е това голо здраве?" Тялото е потребно дотолкова, доколкото е нужно да се изразят възвишените идеи, да се изпълни Божественото в света, физическото тяло затова е създадено, защото влиза в отношение с физическия свят. Без това тяло физическият свят щеше да е затворен за нас, щяхме да живеем в друг свят. Следователно с това тяло трябва да постигаме знания от физическия свят. Ние сме научили много малко истини за това тяло, което ни е дадено. Едва сега учените са започнали да изследват какво влияние оказва стомахът върху физиката, какво влияние упражняват дробовете върху духовния живот на човека и какво влияние има физическият мозък. Човек, за да бъде съвършено здрав, трябва да има здрав стомах, а не само търбух, който постоянно мисли за ядене. Стомахът трябва да му доставя необходимата храна за поправяне на организма. Едва сега съвременната наука започва да изучава туй вътрешно устройство, с което невидимият свят се занимава. От невидимия свят, когато искат да ни повлияят, правят това или чрез нашия стомах, или чрез нашите дробове, или чрез умствения свят, чрез мозъка. Това са три допирни точки. Една мисъл ти можеш да я предадеш по три начина, но и трите начина ще имат различно приложение. Всяка мисъл, която възприемеш чрез стомаха си, всяка мисъл, която възприемеш чрез дробовете си, и всяка мисъл, която възприемаш направо чрез мозъка си, ще има три различни резултата, три различни влияния върху тебе. При сегашния строеж на тялото ни главата ни е малка. Защо? Понеже този свят, към който чрез нея се стремим, е далечен. Тялото и главата съставят два противоположни полюса. Тялото е голямо, защото сме близо до този свят, към който то принадлежи. Умственият свят, към който се стремим, е далечен. Вие всички сте опашати комети. Главата е ядрото, тялото е опашката в пространството. Един ден няма да бъдете комети, но планети, ще бъдете валчести тела, няма да имате и крака. Сега нас ни интересува въпроса, кога са създадени пеперудите. Ако хората знаят как да изучават своето тяло, те ще открият, че вътре в човека са отбелязани всички процеси. В неговата библиотека е написано кога, при какви условия, как са създадени пеперудите. Как са създадени животните и това го има във вашата библиотека, в самите вас. Големи авторитети са писали. И учените хора понякога откриват нещо важно от далечното минало. Как? След като ученият човек 20 години се занимава с изследването на един въпрос, отвътре ще дойде светлина. Той насъбрал факти, оттук една кост, оттам - друга, или вкаменено растение, вкаменено животно и мисли, мисли 20 години и току един ден като се пренесе в миналото, му хрумне една идея. Защото миналото съществува, то не е изчезнало. Знаете ли на колко еволюции е послужило сегашното ни тяло? Знаете ли, че именно в тази материя са вложени всички недъзи и недостатъци на ония, които са заминали? Тя е тор и този тор ние трябва да го преработим тъй, както растенията преработват всички нечистотии. И вследствие на това ние усещаме в себе си постоянно един гнет. Ако тази материя беше девствено чиста, ние не бихме чувствали тия състояния. Там, където прониква Божественият Дух, той внася сила, здраве, мощ, крепкост, интелигентност. Ако човешкото тяло трябваше да движи кръвта и да я изпраща до всички части, човекът досега сто пъти да е умрял. Има друго нещо, което движи кръвта по цялото тяло. Не е човешкият мозък, който създава мисълта, не е и човешкият организъм, в който душата живее. Тялото е само една временна станция на душата. Добрият човек има особен строеж. Любящият има особен строеж, човекът на мъдростта, на истината имат особен строеж на тялото, на ръцете, на очите, на кожата. Кожата на добрия човек се отличава коренно от кожата на престъпника и на невежия. Кожата на добрия и на интелигентния човек има повече клетки и по структура те са по-сложни и разнообразни. Нервната система на добрия човек има повече разклонения и е от по-фина материя. Същото е и с артериалната и венозната система, същото е и с гънките на мозъка. В мозъка на добрия човек има повече клетки, отколкото у лошия. Носът му е поне с 25 грама по-лек, отколкото този на лошия човек. Ръката на лошия от лакътя надолу тежи два пъти повече, отколкото ръката на един добър човек. Материята на човешкото тяло може да се уподоби на материята, от която Земята е направена. Всяка частица от тялото има свойствата на материята на Земята. Значи човек трябва да се хармонизира с материята на Земята, за да бъде добър. Всеки носи свидетелството със себе си. Ако тялото на човека не е съградено от фина, чиста материя, той не може да бъде нито способен, нито добродетелен, ако мускулите и костите му не са съградени от най-чиста материя, не може да има и здраво, издръжливо тяло. Тялото е резултат, то съответства точно на стремежите на човешката душа, ум и сърце. Човек е минал през 400 000 форми, докато дойде до сегашното си развитие. От първоначалната форма са минали милиарди години, а този милиарден живот сега е съкратен на 9 месеца, може да се съкрати в още по-малко време - само за 1 минута. Цялото му развитие ще бъде с интензивност равна на 1 минута. Няма престъпление в света, което да не е оставило отпечатък върху тялото, и няма добродетел, която да не е оставила белег на тялото. И големите, и малките грешки и добродетели са се отпечатали върху него. Всички органи у човека са създадени съобразно неговия характер, съобразно неговата душа. Каквато е душата на човека, такова е и цялото му тяло; какъвто е умът, такива са и очите му; каквото е сърцето му, такава е и устата му; какъвто е носът, такава е и интелигентност; каквито са краката, такива са и добродетелите му; каквито са ръцете му, такава е и неговата правда. Множественият свят, това е главата на човека. Духовният свят, това са неговите дробове, неговото сърце, което пулсира и движи кръвта, а физическият, материалният свят е човешкият стомах. Следователно човек трябва да знае, че живее едновременно в трите свята. Човек се отличава от всички животни по своята глава. Тя представя първия свят. Вторият негов свят започва от шията, обхваща гръдния кош със сърцето, белите дробове и част от стомаха. Третият свят започва от стомаха надолу и обхваща червата, черния дроб и бъбреците. физическият свят е стомахът на човека, който е съставен от три области: ад - дебелите черва, чистилище - тънките черва, и рай - самият стомах. Духовният свят, това е белият дроб, съставен от две крила: дясно - през което доброто минава, и ляво - през което злото минава. Дясното крило на белия дроб представя рай, лявото - ад. Три посоки дръжте, за да бъдете силни, за да постигнете свободата. Човек е дошъл на Земята да постигне онова, което той желае, онова, което ближните желаят, и онова, което Бог желае. Работете за главата си, работете за гърдите си и работете най-после за стомаха си. Аз го наричам стомах. Какво разбират под „живот" русите? На руски „живот" значи стомах. Ние под думата „живот" разбираме едно, а русинът разбира друго. И те са прави, и ние сме прави. Животът, това е стомахът, физическата страна на живота. То е първата форма. Трябва да имате едно истинско верую. Туй, което ви говоря, можете да го опитате - тъй, както можете да опитате слънчевите лъчи. Преди години, когато ние говорихме за слънчевите лъчи, се смееха, казваха: „Заблуждение!" Сега умните хора във франция, Германия, Англия, говорят за силата, която излиза от Слънцето - една специфична сила, с която могат да се лекуват болните. Не само това, но от Слънцето излиза една енергия, която създава човешкия мозък, човешките дробове, човешкото тяло. Ако хората знаеха тези закони, ако знаеха времето, когато има прилив на тази енергия и се лекуваха, всички деца щяха да бъдат здрави. Всички дарове идват отгоре. Земята е създала само нашия стомах. Благодарим и за това. А дробовете, мозъка, не може да ги създава. Човешкото сърце е свързано със Слънцето. Човешкото сърце има ритъма на Слънцето. Както вибрира Слънцето, такъв ритъм, такъв пулс има и сърцето. На някой бие 50, на друг 60 пъти в минута. Но има едно друго Слънце, с което е свързана цялата наша Слънчева система. Това са грандиозни понятия! В човека живеят две същества свързани в едно. Пръстите на ръцете са дълги, а на краката пръстите са къси. Пръстите показват ума. Пръстите на ръката показват умственото развитие на човека. Дланта показва развитието на сърцето. Вътрешната страна на дланта показва вашата чувствителност. Пръстите показват силата на вашата мисъл. Щом мисли човек, той оформя пръстите си. Чрез сърцето образува дланта, чрез волята образува цялата ръка до рамото. Умът взима участие в създаването на пръстите, сърцето - в създаването на дланта, и волята - в създаването на ръката до рамото. Имате пръстите, това е работата, която умът е свършил. Дланта е работата, която сърцето е свършило, и останалата част от ръката е работата, която волята е свършила. Както и да разглеждате въпроса, всички ония същества с хиляди години са работили, за да създадат човека. Хиляди години са работили най-умните същества, за да създадат тялото на човека. Хиляди години са работили да се създаде сегашната форма на човешкото тяло. Учените хора едва сега се мъчат да разгадаят как се е градила къщата, как са се диференцирали клетките. Как от едни клетки са създадени краката, а от други - стомахът. Те казват, че белите дробове най-после са създадени. Казвам: вие не познавате себе си. Очи имате, не знаете как са създадени. Език имате, не знаете как е направен езикът. Уши имате, не знаете как са направени ушите. Това са апарати, които трябва да познавате основно. Но сте като малките деца, ако започнете да пипате, ще ги развалите! Човешките клетки са разумни същества, имат своего рода интелигентност и вие с тях може да разговаряте. Учените смятат, че сляпото черво не е потребно и може да се отреже. Ще дойде време, когато то ще почне да функционира. Него ще отрежете, но болест ще се яви на друго място. Колко жлези има в човешкия организъм, за които учените даже не подозират! Сляпото черво е жлеза, която в бъдеще ще играе важна роля, а сега лекарите я режат, без да знаят какъв дисонанс настава в организма, когато се премахне. Всички органи имат освен физическа, още и психическа функция, сърцето не пречиства само кръвта, но и чувствата. Дробовете не пречистват само кръвта, но те са олтар, на който се поставят мислите, чувствата и желанията да се пречистят. А какво ще кажем за останалите органи, жлези, части, тези, за които съвременните хора и представа нямат? Дръжте носа си в изправност. Пазете го и почитайте като свещен орган. Щом носът е добре, ще знаете, че и очите, и устата, и ушите ще са добре. Носът е красив планински връх, където се трансформират енергиите на човешкия организъм. Костите на човека съдържат мощна сила, такава, каквато съдържа житеното зърно. Цялата история на човека е написана на костите му. 60 милиарда клетки съставят човека. И колкото повече души съставят човека и вземат участие в неговия живот, толкова той е по-щастлив. Главата е северният полюс, краката - южният, стомахът е екваторът. Екваторът е най-топлото място и затова най-голяма деятелност има в стомаха. Ако цялото ни тяло имаше температурата на мозъка, щяхме да замръзнем. Много устойчиво вещество има мозъкът и е чудесно организиран. В област на стомаха е чрезмерно топло и всички опасни животни са в тази област. физическото сърце на човека е малко наляво, а духовното му сърце е под лъжичката. Това място се нарича още слънчев възел, или слънчево сплитане. То е най-нежната област, която човек внимателно трябва да пази. Слънчевият възел се намира под влиянието на черния дроб, затова човек трябва да го държи в пълна изправност. Как да го държи в изправност? Чрез слънчевия възел. Всички нечистотии от умствения, от сърдечния свят на човека отиват в черния дроб, а оттам - в центъра на Земята, дето се пречистват. В този смисъл слънчевият възел служи като канал за пречистване на нечистите мисли и чувства. Здравето на човека зависи от благосъстоянието на черния дроб. Всички болезнени състояния се отразяват в очите на хората. Там стават пресичания на кръговете, от които правилните течения в очите се прекъсват. Окото е жива Божествена форма, в която е написано как са устроени целият Космос, цялата Слънчева система, как е устроен най-после и животът. И в човешкото око понякога се явяват петна, както на Слънцето. Окото може да се раздели на 12 кръга, които представляват 12-те зодиака в движение. Както слънчевите петна са причина за катастрофи и страдания на Земята, така и петната в окото на човека са причина за ред болезнени състояния. В окото се явяват петна, мъглявости, които предизвикват някаква болест, която може да настъпи след 10 или 20 години. Пресилената умствена деятелност се отразява зле на окото. По окото се съди за състоянието на ума, сърцето и волята. Мозъкът се смята за седалище на всички душевни сили и способности, той е столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума. Умът пък би могъл да се уподоби на жизнено магнетична игла, чийто връх се движи и привлича с неописуема бързина всички точки от свръхчувствителната сфера на душата. По този начин вътрешните и външните въздействия се приемат и предават от един център на друг. Най-първо мозъкът на човека е бил под лъжичката. Мислите там са се зараждали. Понякога усещате болка там. Това е мисълта. Сега вече имате поляризиране, новият мозък е в главата. Според дебелината на сивото вещество е и производителността на човешкия мозък. Колкото по-големи набраздявания има в туй сиво вещество, толкова по-силна е мисълта. Мозъкът е подобен на Земята, която сама по себе си не ражда, а творческата сила идва от пространството - тя е Слънцето, което действа върху повърхност на Земята, и понеже има основа, Слънцето гради, произвежда, твори. Човешкият дух е човешкото сърце, което като грее върху мозъка, поражда тези мисли. И волът мисли, но по волски, и змията мисли, но по змийски, и гущерът, и мухата също мислят, но по своему. Сегашният ни организъм е плод на мисълта, която имаме, според тази мисъл и съграждаме. Вие може да направите вашите дробове много широки или главата си много по-голяма, но това не е важно, важното е дали той ще може да я обработва. Като знаем как да овладеем нашия мозък, ще намерим законите, чрез които ще овладеем и Земята. Част от човешкия мозък е полуорганизирана. Той е в процес на развитие и всички нещастия произтичат от неорганизирания мозък. На някой човек всичките нещастия произтичат от задната част на мозъка, защото той обича да яде и пие, да живее нашироко, обича удобствата и затова само дългове изплаща и никога с нищо не може да се задоволи. Някой вещ химик по състава на кръвта може да определи доколко е богат човек. Когато кръвта ти е бедна, и цял свят да ти дава пари, ти пак сиромах ще си останеш. Във физическия свят истинското богатство е в кръвта. Как да направим устните си червени? Чрез радост. Като се радва, човек усилва кръвообращението си, дава възможност на артериалната кръв да тече по-бързо, усилва се надеждата, устните добиват хубав червен цвят. Човешкото сърце съответства на външното слънце, но туй слънце е раздвоено. Второто слънце в човека го наричат слънчев възел, стомашен мозък. То има отношение към храносмилането на човека. И около него има такава лунна линия. Той има луни. Черният дроб е една луна около слънчевия възел. Някои казват: знаем, че черният дроб работи с храносмилането. Но черният дроб има работа с низшите чувства на човека. Когато черният дроб е разстроен, винаги човек е неразположен духом. Някои хора са в песимистично състояние по причина на черния дроб. Песимизмът произтича от зле оформен черен дроб. Ако ти не можеш да живееш с хората, причината е черният дроб. Ако ти не можеш да живееш с жена си, причината е черният дроб. Работите не вървят, причината е черният дроб. Черен дроб се нарича, понеже от него излиза черна светлина. Черна светлина това значи тъмнина - светлината на хората се е загубила. Иска някой човек да бъде богат или пък някой иска да бъде здрав, някой иска благоутробието му да бъде добро. На руски „кормить" значи да се храня. Сходно е с корем. Коремът показва само един процес, показва тази вътрешна функция, при която храната се усвоява. С черния дроб ти ще събереш известни енергии, които трябва да употребиш в живота. Начините за събирането на тези енергии са различни. Например вие постоянно имате желания. Но ако тия желания остават във вас, те се наслояват и ще ви причинят известни страдания. Не мислете, че сърцето е само един орган, който изпълнява определена своя функция. Сърцето е общество от най-разумни клетки, които извършват най-възвишената работа. Те извършват и работата на душата. Електричеството постоянно тече по повърхността на сърцето и благодарение на него то се свива и разпуща, като разнася кръвта по цялото тяло. Премахнат ли се тези електрически токове от сърцето, веднага неговото движение спира. Индусите знаят как да спират тези токове. Сърцата спират и после отново възстановяват движението си. Сърцето е съвършено независимо от човека - то има автономно управление. Понеже е представител на Божественото начало в човека, значи е една държава напълно независима и свободна. В сърцето са написани Божествените закони. Не правете опит да владеете нечие сърце, нито пък позволявайте вашето да владее някой. Понякога човек обременява сърцето си с песимистични състояния и тогава пулсът е неравномерен. В целия Космос има един ритъм, който движи пулса на всички живи същества - и на насекоми, и на растения, и на животни, и на човека. Този пулс е космичен и регулира всичко. В сърцето има един специален нерв, който определя колко пъти в минута трябва да бие сърцето. Сърцето е свързано с космическа енергия. При всеки негов удар идва нова енергия, вследствие на което целият организъм се обновява. Ударите са 72 - това число играе важна роля в живота на природата. Когато човек живее нормално според закона на Любовта, пулсът му е нормален, наруши ли се този закон, пулсът се изменя. Всички отрицателни състояния - гняв, завист, обезсърчение, съмнение, безлюбие, ревност и т.н., се отразяват зле на пулса, а с това се изменя ходът и на космическия пулс - носител на Божието благословение. От човека зависи да се отворят или затворят пътищата на това благословение. Когато Земята се е отклонила на 23° от своя път, тогава и сърцето се е отклонило също така под ъгъл от 23°. Тази е причината загдето сърцето днес е малко наляво, а не е съвсем в средата. Един ден, когато Земята се върне в своето първоначално положение, тогава и сърцето ще дойде точно в средата. Физичното сърце е наляво, а духовното е под лъжичката. Това място се нарича още „слънчев възел". То е най-нежната област, която човек внимателно трябва да пази. Слънчевият възел се намира под влияние на черния дроб, затова трябва да се държи в пълна изправност. Горе на главата е месечината, челото е отражение на студената светлина, а в лъжичката е отражението на слънчевата светлина. На слънчевия възел като туриш ръката си, трябва да усещаш топлина. Слънчевият възел е сърцето на човека. Има три сърца. Едното сърце е лъжичката, другото е между дробовете и третото е отзад на главата. Когато слънчевият възел функционира правилно, когато сърцето движи кръвта правилно, това е нормалното състояние. Сърцето е пулсът на целия Космос. Във висшата математика има изчисления, които ние не знаем. Има известни таблици, в които са направени изчисления за пулсирането на сърцето на всички хора. Няма двама души, на които сърцата да бият еднакво. У някои хора сърцето като направи 10 удара, явява се един малък промеждутък. У други - след 20 удара се явява един малък промеждутък; у трети - след 30 удара; у четвърти - след 100 удара и т.н. А знаете ли за какво са тези промеждутъци? Това е свързване с други светове. Следователно според съотношението на ритъма тази междина показва с какви светове си свързан - с Млечния път или с други съзвездия. В този момент тия светове внасят в душата ти различни добродетели. Що се отнася до биенето на сърцето, забелязано е, че в първите 12 часа от деня сърцето бие по-бързо и с няколко удара повече от нормалното биене. През тези 12 часа сърцето е във възходящо състояние. През вторите 12 часа от деня, т.е. през втората половина на деня, ударите на сърцето намаляват с няколко и сърцето се намира в низходящо състояние. Същото нещо се наблюдава и през месеците и годините. Първите 14 дни сърцето е във възходящо състояние; вторите 14 дни сърцето е в низходящо състояние. Първата половина от годината сърцето е във възходящо състояние, а през втората половина на годината - в низходящо. Важно е човек да знае кога сърцето му е във възходящо състояние и кога - в низходящо. Красиво е това лице, на което се забелязват всички промени в мислите, чувствата и действията на човека. При тази промяна обаче в чертите на лицето все пак остава една неизменна черта. Такова лице е израз на една благородна, възвишена душа. Красив човек е този, в лицето на когото можеш да четеш. Това лице изразява всичко онова, което се крие в душата. Днес хората се страхуват да четат по лицата им. Някои от тях казват: „Ще скрия лицето си, не искам да ме познаят". Защо? Какво лошо има в това, че някой ще прочете на твоето лице един лист от голямата книга на твоя живот? Какво по-хубаво от това, като видят лицето ти, да познаят, че твоята баба и твоят дядо са били добри хора? Нека хората четат красивите неща в живота! Аз наричам грозни лица само ония, по които хората като немарливи деца са писали гарги, драскали, зачерквали, отново писали, пак зачерквали онова хубаво писмо, което Бог някога е написал. Вие четете по тия лица, но нищо не можете да разберете. Грозно лице е това, по което човек пише и задрасква. Красиво лице е онова, по което Бог пише, а човек го пази чисто. Човек не трябва да държи устата си нито много отворена, нито много затворена. Естественото положение е да са леко докоснати устните, за да може теченията в организма да стават правилно. Вие питате какво е вложено в човешката ръка. Тя е инструмент на човешката воля. Във всяка една ръка вземат участие разумни същества. И ако ти разбираш закона на своите ръце, ако считаш, че те са едно благо от Бога и не спъваш теченията на своята мисъл, не спъваш своите чувства, то ръцете ти ще извършват всичко онова, което е постижимо. Соломон е казал: „Каквото ръката ти намери, направи го". Това се подразбира не само на физическото поле. Като хванеш ръката на човека, ти може да почувстваш дали той е интелигентен, или не. Като го хванеш за ръката, може да познаеш дали той има добро сърце, или не. Ако го хванеш за ръката, може да знаеш дали това, което говори, може да го изпълни, или не. И не само това. За самия себе си - като хванеш лявата си ръка с дясната - можеш да знаеш дали това, което чувстваш, ще го постигнеш, или не. Че тогава как ще си обясните онзи процес, при който щом човек се намери в едно притеснено състояние, той си хваща ръцете, стиска ги. Какво иска да каже с това? Той търси нещо. Който не знае метода, не само че така не разрешава въпроса, но още повече забатачва работите си. Космите на човека са едно голямо благо. Днес вие си правите прически. Често жените се мажат с помади, мъжете си бръснат главите. Знаете ли вие, съвременните хора, със своето бръснене и стригане каква пакост си правите? Сега засягам интересите на бръснарите. Но да си стриже човек косата и да оставя космите тук-там, не е много желателно, понеже всяка една част, която се отрязва от човешкото тяло, продължава да е свързана с него. Ако на твоята остригана коса стъпи лош човек, веднага ще се разболееш. Отидеш при един бръснар да ти остриже косата, а той е развален човек. Излез от неговата бръснарница - не ходи при такъв човек! Онзи, който те стриже, трябва да е светия. В бъдеще онзи, който стриже, трябва да е свършил четири факултета. Трябва да е бил пустинник, да е прекарал 20 години в гората, и като те пипне, като излезеш, да кажеш: „Много съм благодарен на този бръснар!" Трябва да разбирате благата, които имате. Глави, които имат гъсти коси, са за предпочитане пред главите с редки коси. Това зависи от нашата вяра. Ако вие се тревожите от нищо и никакво, косите ви ще оредеят. Ако засилите вярата си, косите ви малко ще се сгъстят. Млечната киселина изкоренява космите. Космите окапват и от тежки заболявания. В бъдеще космите по човешкото тяло ще бъдат съвсем малко. Цялото тяло ще бъде голо. Човек е отличен възприемател. Той възприема чрез тялото си много работи от невидимия разумен свят. Някои косми възприемат енергия от природата, някои предават отвътре. Има известни косми, които предават човешките енергии, има други, които възприемат. Има клетки за приемане, има клетки за предаване на енергии. Животът седи в първичния живот на клетките. Клетките в човешкия организъм не умират. Когато човек умре, клетките от неговото тяло започват да живеят своя първичен живот. Същото е и с нашите чувства, защото чувствата съставляват живота. Докато човек контролира всички клетки, той живее, но когато загуби този контрол, в него се започва обратен процес. В човешкия организъм има една безсмъртна клетка - първичната, която всеки трябва да намери. Тя е прадядото на всички клетки. Тази първична жива клетка се отличава от другите по това, че съдържа в себе си рогово вещество. Хранителните вещества в нея са повече, отколкото в другите клетки, а благодарение на роговото вещество тя се отличава с голяма устойчивост, издържа и при най-лошите условия. Човешкият организъм е съставен приблизително от 60 трилиона клетки, които се отличават с голяма интелигентност. Всички тия клетки включват в себе си качества и способности на същества от различна култура и интелигентност. Например някои от клетките на човешкия организъм носят в себе си културата на растенията. Някои от тях познават добре химия, физика, други са отлични агрономи, те избират условията, при които трябва да се развиват, знаят коя почва е добра за тях и коя не е добра. Има клетки, които знаят законите на кристализирането. Трети пък са минали през културата на рибите, на птиците, на млекопитаещите. Най-после има клетки, които са минали през културата на високо напреднали, разумни същества. Тези клетки днес образуват мозъка на човека. Трябва да изучавате силите на своя организъм, да можете разумно да си въздействате. Същевременно трябва да познавате езика на клетките, от които са съставени вашите органи, и да се разговаряте с тях. Колкото е по-интелигентен и високо развит човек, толкова и клетките на неговото тяло са по-интелигентни. Знайте, че човек не може произволно да мисли, да чувства и да постъпва. Всяка дисхармония в мислите, чувствата и постъпките му се отразява и върху клетките, а оттам и върху състоянието на целия организъм. Човек трябва да се съобразява с доброто на своя организъм. Не мисли ли добро на тялото си, и тялото не мисли неговото добро. Човек не трябва да преуморява организма си, нито да го оставя в пълно бездействие. Той трябва да работи умерено, да почива умерено и да яде умерено. Като се вглежда в работата на своите клетки, човек вижда, че между тях има химици, учени, професори, които правят свои опити, извършват ред сложни реакции, каквито човек в своите лаборатории не може да направи. Всички наши клетки, които ние считаме за невежи, знаят изкуство, което ние не познаваме - те тъкат плат от светлината. Хубавата част на нашето тяло, с която мислим, живеем и чувстваме, действаме, е изтъкана от тези лъчи на Слънцето. Онази, грубата част на нашето тяло, не е изтъкана от лъчи. Онези клетки, които живеят в мозъка, се различават от тези, които живеят в краката. И клетките на краката са разумни - те носят цялата тежест на човека, но техният свят не е така организиран, както света на клетките на мозъка. След милиони години клетките на краката ще се качат горе в главата, за да се организират, а клетките на мозъка ще слязат долу в краката - става нещо като обмяна и кръвообращение. В това кръвообращение се извършват процесите на инволюцията и еволюцията. Не само клетките, но и самият човек слиза и се качва, за да придобие опитност. В мозъка има специфични клетки, които възприемат светлината на Слънцето във всичките й гами, които са 52 на брой, но ние възприемаме само две. Други клетки пък възприемат енергиите на Земята. Има известни клетки в мозъка, които възприемат отношението към производството, други към науката, към изкуството и т.н. Всички тези клетки се отличават с голяма интелигентност. Има и клетки на интуицията. В човешкото тяло има специфични клетки, които изпълняват длъжността на най-добрите лекари. Ако ние заболеем и се оставим на тия клетки, те могат да ни излекуват, имат си лаборатория, където приготовляват своите медикаменти и с тях отлично заздравяват нашите рани. В тялото на човека има около 7 милиона пори - прозорци, главни отдушници на човешкия организъм. Когато всички пори са отворени, човек е напълно здрав. Отпушването на порите става чрез измиване и чрез изпотяване. Като правих моите изследвания, идва при мене един лекар и ме пита с каква цел правя тези изследвания, какви постижения имам. Казах му: изучавам геометрия. Според големината на ъгъла на носа, според разтвора на ноздрите, мога да определя доколко един човек е здрав. „Че как така?" Ето, ти имаш болни. Направи своята диагноза за един болен, после аз ще направя своята, да видим кой по-точно ще я определи. Ако моят пергел се отваря на три сантиметра, донякъде ти си здрав човек, но ако се отваря само на два сантиметра, ти си болен. Колкото носът ти е по-широк, толкова по-добре ще дишаш, ще приемаш повече въздух, дробовете ти ще бъдат по-добре развити, а същевременно и кръвообращението ще става по-правилно. И тогава казвам: ето какво е физиологическото състояние на твоите дробове. И не е само това. Аз му казвам само една втора от истината. С този мой инструмент, с този пергел аз изследвам едновременно и човешкото лице. С този пергел трябва да се измери ъгълът на брадата, на устата, на скулите, на челото и тогава може да се говори. При такова математическо изчисление на тия ъгли аз мога да определя доколко даден човек е здрав и колко години може да живее. Това са факти за мене, които няма да изнасям пред света. Това знание е само за мене, не е за света. Който иска, той може да се учи. Земята е едно училище на отношения. Отношения има във всички тия данни. Ако човек не разбира устройството на своя мозък, на своите дробове, на своя стомах, ако не разбира и функциите, които те изпълняват, защо му е тогава това тяло? Как трябва да се обличаме? Както сега се обличат хората, това не е обличане. Те нямат линия. Вие носите дрехи, които са много смешни. Както има три точки на лицето, по същия начин има три допирни точки за цялото тяло. Не зная дали времето позволява да говоря повече. При А са рамената. При Б е кръстът, а пък тук, долу, при В са краката. Да кажем, че искате да си ушиете дреха. Тя трябва да се опира в тялото в тези три точки. Като се движи човекът, дрехата да се допира до краката при третата точка В. А пък сега дрехите ви имат 4-5-6 допирни точки. И като върви човек, прилича на някоя гемия. При правилно развития човек стъпалата на краката трябва да съставляват една шеста от неговия ръст. Лицето - една десета от ръста, гърдите една четвърт, дължината на ръката от китката една десета, два пъти мярката около китката трябва да е мярката на врата, а два пъти мярката на врата дава кръста. Каквато ви е брадата, такова ще е разбирането ви за физическия свят. Каквито са скулите ви, такова ще е разбирането ви за духовния свят. Каквото е челото, такова ще е разбирането ви за Божествения свят. Ако измервате тялото на човека, ще видите, че той е създаден от числа. Всичко е число. Ако човек знае как да съчетава тези числа, ще е здрав и щастлив. Човек едновременно живее в трите свята. Главата е свързана с Божествения свят, със света на чистия разум. Сърцето на човека е свързано с духовния свят, със света на чувствата. Волята и мускулната система са свързани с физическия свят. Щом турите ръцете си на главата, става една обмяна между енергиите на ума и енергиите на сърцето ви. Ако тази обмяна не стане, не може да има равновесие в организма. Заболи ви корем. Направете опит-турете ръцете си на корема, концентрирайте се и ще мине всичко. През ръцете протичат две течения. Лявата страна е отрицателна, дясната е положителна, като поставите ръцете на болката, протича тази енергия. Човешкият мозък също е разделен: лявото полушарие е отрицателно, а дясното - положително. Лявата страна е на сърцето и е отрицателна, дясната е положителна - та става обмяна на енергиите. Има седем магнетични течения - положителни и отрицателни. Първото течение магнетическо е в краката. Второто магнетическо течение е във връзка с човешките сили. Третото е свързано с чувствата. Четвъртото е свързано с човешката мисъл. Петото е свързано със съзнанието на човека. Шестото - с течението на живота. Седмото е свързано с висшите проявления на човека - човешкият Дух. Тези течения могат да се сгъстяват и разширяват, според това сгъстяване и разширяване са и разните състояния. Всяко разширение е акт на творчество и всяко сгъстяване е акт на порядък. Излишъкът на нещата създава злото и щом се изчисти злото, остава само доброто. Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще отпадне и ще стане творческа основа на друг свят, ще се използва така, както ние използваме тора за нашите ниви и градини. Лявата страна на човека е женска, а дясната - мъжка. Лявата страна е по-нежна. Светлината, която излиза от дясното око, е по-груба, отколкото тази, която излиза от лявото. Долната устна е женска, а горната - мъжка. Дългият нос е мъжки, късият - женски. Има две противоположни течения на енергии, които произвеждат два различни резултата. Едната енергия стеснява формите, а другата ги разширява. Вашият мозък заема мястото на Слънцето, стомахът заема мястото на Земята, а дробовете са съединителната нишка между Земята и Слънцето. През дробовете минават двете течения: артериално и венозно. В природата има венозно течение, което отива нагоре, и артериално, което слиза надолу. Венозното има направление към мозъка, т.е. към Слънцето. Предварително венозната кръв трябва да мине през сърцето и дробовете, да се пречисти и тогава да отиде нагоре; както е у вас, така е и в Природата. Кръвта трябва да се озонира и да се повдигнат вибрациите й. Всички нечистотии, които се намират във венозната кръв, трябва да се премахнат и така да се повдигнат вибрациите в света. Имате ли стягане в главата - това значи да препратите нечистата ви кръв да се пречисти. Боли ли ви стомах, същото ще направите. От пъпа надолу е физическият човек - това са всички течения, които отиват към центъра на Земята. И когато тия течения вземат надмощие в човека, тогава в него се образува едно благоутробие. Всичката енергия започва да се пренася надолу. Тези, у които енергията се пренася към духовния свят, раменете им стават широки, а когато енергията отива към умствения свят, главата се разширява. Всичко зависи от това, какви са теченията. Човекът е свързан с положителните и отрицателните сили на Земята. Краката му представляват най-красивото нещо в земния му живот. Те са връзката му със Земята. Ако те се отрежат, какво ще представлява тогава човек? За да се балансират силите на човека, Бог е създал ръцете. Много от идеите не се реализират, защото Любовта на жените не е с такива трептения, с такава топлина, с каквато трябва да бъде, а Любовта на мъжете не е с такава хладина, каквато е необходима. Като говоря за мъжа и жената, аз имам предвид самия човек. Ако дясното полушарие на човека не е хладно и ако лявото полушарие не е топло, човек не е нормален. Този закон е валиден не само за полушарията, но и по отношение камерите на сърцето. Двете камери на сърцето му дават по-голяма топлина, а другите две - по-голяма хладина - те са хладилници. Но за тялото е обратно: дясната страна е по-топла, а лявата - по-студена. Лявата половина на човека е женска, а дясната - мъжка. Лявата половина на мозъка е женска, а дясната - мъжка. Енергията от дясната половина на мозъка минава в лявата, затова съвременният човек мисли само с лявата половина на своя мозък. Тази е причината за асиметрията на лицето. В бъдеще, когато енергиите на ума и сърцето се хармонизират в цялото тяло на човека, ще има пълна симетрия. Има едно лунно течение и едно слънчево течение. Слънчевото течение идва от дясната страна на мозъка, влиза вляво и излиза през задната част на опашката, долу. Това е най-низшият ум у човека. Другото течение минава от лявата страна и отива вдясно. През ноздрите при дишане имаме пак същото течение. Едното течение е на ума, а другото - на сърцето. Двете образуват една осморка. Слънчевият възел е орган, който събира слънчевата енергия. А умът е орган, който събира енергията на Луната и на всички други планети и звезди, събира светлината, складира я и от това прави фините материали, образите на мислите. Казахме по-рано, че Слънчевата система е аналогична с организма. В организма стават процеси, аналогични на процесите в Слънчевата система. Слънчевата енергия като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява като дойде на Слънцето от централното Слънце. Мъчно може да се обясни това, понеже хората имат механическо, а не разумно, психическо схващане. Отрицателният полюс е чувствителност, чувствата, а положителният - мисълта. В човешкия организъм мозъкът е положителен, а симпатичната нервна система е отрицателна. И в космоса е аналогично. В лявата страна на човешкото тяло енергията слиза надолу към левия крак и после по десния крак и по дясната страна се качва нагоре. Такова електромагнитно течение има и около всеки орган. Например по дясната вежда минава положителна енергия. Тя оттам се извива и се спуща под дясното око, където се превръща в отрицателна енергия. Оттам се качва над лявото око и там е вече отново положителна. След това се спуща под същото око като отрицателна енергия. По този начин в движението си тази енергия образува нещо като осморка. В точката между веждите или в корена на носа има един разумен център, който регулира тези течения около очите. Този център можем да наречем Мълчаливото, Разумното в природата, което регулира силите. Кръвообращението се дължи главно на електромагнитните течения. Ако те не подкрепяха движението на артериалната кръв, то сърцето не би имало тази възможност само. Но кръвта се движи в човешкия организъм благодарение на това, че има един космически импулс в света, който постоянно регулира кръвообращението на всички организми. На същото космическо електромагнитно течение се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на Слънцето, планетите и другите небесни тела. Енергията, която Земята взима от Слънцето, може да се сравни с артериална кръв, а тази, която изпраща към Слънцето, може да се сравни с венозна кръв. Нашето Слънце играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля централното Слънце. Както нечистата кръв от тъканите трябва да се върне към сърцето и оттам в дробовете, за да се пречисти, така също и енергиите на Земята се възвръщат към Слънцето, за да добият първоначалния ритъм. В средата на човешкия мозък се намира т.нар. летящо око на душата, или вътрешното слънце на човека. Ако това слънце не грее в човека, нищо не става от него. То играе роля на трансформатор в човешкия организъм. Когато външната енергия прониква в мозъка на човека, този възел, или окото на душата, препраща тази енергия по целия организъм. То има и други свойства освен това да трансформира слънчевата енергия. В мозъка има и друг трансформатор, който препраща слънчевата енергия по цялото тяло. От правилното трансформиране на тия енергии зависи здравословното състояние както на организма, така и на чувствата. Значи, това око е трансформатор на Божествената енергия в човека и създава условия за неговото проявление. Формата на сегашните хора не е нищо друго освен прана в движение. Когато праната не е еднакво разпределена в човешкото тяло, раждат се болестите, а когато праната не е еднакво разположена в чувствата, ражда се недоволството; когато праната не е еднакво разпределена в мислите, ражда се безсмислието. Колкото едни линии са по-дълги, били те прави или кръгообразни, толкова и енергиите, които са работили върху тях, са по-интензивни и по-разумни. Колкото един организъм е по-сложен и по-добре устроен, говори за по-голяма разумност. Същото нещо ще забележите и по кожата на тялото, по фигурите върху нея, по космите, по тяхната дължина и т.н. Колкото един човек е по-разумен, толкова и материята с която работи, е по-префинена, по-деликатна. Докато човек не организира добре своето физическо тяло с всички негови органи и системи, той не може правилно да възприема соковете и енергиите, които идват от възвишения свят и да се ползва от тях. Докато не се оформи и организира външната обвивка, чрез която може да приеме енергиите на външния свят, човек не може да се занимава с втората по-твърда обвивка - костите. Първата обвивка са мускулите, а втората - костите. Първата обвивка подразбира науката за живота, а втората - науката за познаване на доброто и злото. Като придобие това знание, човек дохожда до третата обвивка, до ципата, която обвива всичко. Главата също е съставена от кожа, кости, мускули и ако се повдигне ципата на мозъка, казваме, че човекът психически се е разстроил. Целият човешки организъм е построен върху законите на доброто, справедливост, красотата и разумност. И ако се престъпи един от тези закони, това ще се отрази върху целия организъм. Ако престъпите доброто, започват да страдат мускулите и костите. Ако престъпите справедливост, стомахът почва да страда. Ако престъпите законите на красотата, дробовете ви страдат. Ако престъпите законите на разумността, главата ви започва да страда, нервната система се разстройва. Ако нервната ти система функционира правилно, това е морално. Щом стомахът ти не работи правилно, щом имаш главоболие, щом дробовете ти не функционират правилно, щом имаш ревматизъм, артрит - това е неморално. Всеки от вас има по два възгледа за живота. Първо вие сте се оженили за богатия, който сега е изпаднал. Същевременно имате един възлюбен - идеалният живот. И сега, като сте закъсали с вашия стар живот, искате да го напуснете. Казвам: дръжте се за стария живот, но обичайте новия, идеалния. Кой е старият живот? Старият живот е нашата плът, от която не можем да се освободим. Ако речете да се освободите от стария си живот, от вашата плът, ще спрете своята еволюция и ще заминете за другия свят. Старият живот е нашето тяло, нашата плът, която не можем да пренебрегнем. Казвате, че сте недоволни от стария си живот. Каквото и да е вашето тяло, какъвто и да е старият ви живот, дръжте си го, гледайте го като писано яйце, то има своите добри страни. При всички страдания, които може да ни причини нашето тяло, несъзнателно, разбира се, ние с оглед на новото учение, към което трябва да се стремим, трябва да държим връзка с нашата плът, с нашето тяло и да го подкрепяме. Та един ден, като се освободим от него, да не сме обвързани. Когато дойдем при новите условия, кога ще бъде това, не се знае, тогава ще постъпваме много по-добре. Има центрове в човешкия организъм, които не трябва да се докосват, камо ли безразборно да се пипат. За да не стават експлозии, движенията трябва да се контролират. Тялото трябва да знаете как да го обичате. Сърцето, умът да съзнават, че вие ги обичате. Ако обичате клетките си, те ще ви помогнат, когато сте в нужда, защото са специалисти. Когато човек е здрав, ходи изправен. Пазете се. Почнете ли да се навеждате, земята ви привлича, изгубвате равновесието си. Не се сгъвайте, дръжте гръбнака и ръцете си изправени. Когато тялото е перпендикулярно на Земята, светлината и топлината идват върху него правилно. Силата на човека се крие в симпатичната нервна система, затова не я оставяйте отворена, да влизат и излизат през нея кой как мине. Затваряйте я с 9 ключа, но прекарайте през нея 9 крана, да пият от тях всички жадни. Дръжте главата си винаги изправена, не я навеждайте на една или на друга страна. По възможност винаги да е перпендикулярна на оста, която съединява центъра на Земята с центъра на Слънцето. Да се държите за златния перпендикуляр на ума, на сърцето и на постъпките. Човек се развива до известна възраст, когато растенето спира. Растене и спиране има периодически. И застой има. И в този застой започва растенето на друго същество - вие събирате известна енергия за следната година. Тялото се преустройва всеки седем години. На всеки седем години костната, мускулната, нервната и мозъчната тъкан се обновяват. Човешкото тяло постоянно през всеки седем години се изменя, и от материята, която е била, нищо не става. Като направиш една погрешка, след седем години пак си чист. Това е естествен метод за чистене, понеже нечистотата е вложена в самата материя. Тялото представлява една Божествена дреха, която постоянно се подновява. На всеки седем години тялото се изменя. Благодарение на тази постоянна обмяна човек се чувства здрав и бодър. Три канала има в гръбначния стълб. Два канала са отворени, през които хората дишат и оттам вървят теченията. Горе, в големия мозък и в симпатичната нервна система са двата канала и третият канал е канал на истината, който в съвременните хора е затворен. Всичкото зло е там. Ако този канал, който е по средата, се отвори, въздухът свободно ще влиза в мозъка, оттам ще минават и другите две течения, ще минават в предната част на челото и в горната част на главата. Най-важният канал е запушен и човек, макар и велик, в много отношения е безпомощен. Единият канал в жените е повече развит, а другият канал в мъжете е повече развит. Третият канал децата трябва да развиват. Новото, което постоянно се ражда, това са нашите деца. Всички възвишени мисли, които идват в нас, са нашите деца. Те трябва да развият тия течения. Запушеният канал е каналът на истината. Когато се отвори този канал, ние ще бъдем свободни. Вие мислите, че е много лесна работа. Никак не е лесна. В главата е мястото на Божествения свят-там се намират всички апарати, с които той работи. Ръцете и гръдният кош представляват ангелския свят. Стомахът е човешкият свят. Всеки момент и едновременно човек работи и в трите свята, затова трябва да ги държи в изправност. Всеки от вас е една незавършена картина, незавършени бюстове. Има да се дяла върху вас още хиляди години. Казвате за някого, че е много красив. Каква ти красота? Аз не съм срещнал красиви хора. Не съм срещнал завършени бюстове. Гледаш, челото му много хубаво, но носът го няма никъде. Има още много да работи скулпторът. Устата, ушите, ръцете и те не са довършени. Всеки ден скулпторът идва да работи. Ще кажете, че всички вие участвате в плана на природата, че имате известен подтик. Да, но най-първо трябва да имате нещо, на което да разчитате. Вие не можете да вярвате в нещо, за което нямате понятие. Трябва да има нещо във вас, на което да вярвате. На кое да вярвате? Или на вашата глава - на нещо видимо трябва да разчитате, или на вашето сърце, или на вашия стомах - едно от трите. Казвате: „Аз трябва да вярвам". Представител на Бога е нашата глава, нашият мозък с всичките му центрове. Жилището на нашата душа е нашето сърце и нашият стомах. Следователно Бог живее в най-горното жилище. По главата ще познаеш какво е отношението на Бога към тебе. Ако твоята глава не е правилно оформена, Бог няма добро отношение към тебе. Ти какво мислиш! Да имаш чело като на папагал и да мислиш, че ще разрешиш някакъв философски въпрос? Ти трябва да измениш челото. Има известни безсмъртни форми. Виждали ли сте как изглежда едно правилно чело? Добрият човек има свои мерки. Аз не искам да дам своята мярка. Като измеря лицето на човека, зная каква трябва да бъде дължината, каква трябва да бъде широчината, какви трябва да бъдат отношенията на ушите спрямо лицето, какво трябва да бъде отношението на носа спрямо лицето, спрямо устата. За мене в дадения случай важно е челото, важни са ушите, важен е носът, важна е устата, важни са очите. Това са единствените неща, на които ти можеш да разчиташ. Туй е твоят капитал. Ако ти имаш един извратен нос, ако ти имаш едни извратени уши, ако ти имаш една извратена уста, от твоята работа нищо няма да стане. Ако ухото е извратено, но носът и очите са правилни, ти имаш вече възможност да поправиш една погрешка. Разумният живот се отличава с голяма интензивност. Тази интензивност се поддържа от човешкото тяло. Човек по никой начин не трябва да изтощава своето тяло, както са правили много пустинници. Постенето е разумен метод само за да се премахнат излишните вещества. Като си забогатял много, ще дадеш. Всеки човек има определена тежест в природата. По това те познават. Всякога, когато имаш повече или по-малко, ти си в едно анормално състояние - възходящо или низходящо. Когато имаш тази определена тежест, ти си нормален човек. Някой надебелее много и се радва. Някой пък изтънява. Това са две крайности. Не трябва да бъдеш нито много дебел, нито много тънък. Какъв трябва да бъдеш? Това е специфична работа. Ще оставим това настрана. Доста опити са правени. Нормалното състояние трябва да се поддържа умствено. Нашите мисли и желания са в състояние да изменят външната ни форма Божият дух от хиляди години е работил върху нас и ни е дал един организъм с крака, ръце, мозък, сърце и т.н. Ако ние при сегашния живот не можем да контролираме нашия организъм с неговите сили, този мозък, това сърце, тия нервни артерии и всички клетчици в него, какво очакваме тогава? Вие ставате сутрин и нищо не мислите за вашето тяло. Направете една молитва за него. Изпратете вашата мисъл към тялото си. Помислете за всички ваши клетки, които влизат в мозъка, в стомаха ви. Помислете за всички живи същества, които работят в него, и им изпратете, както прави един добър господар със слугите си, една мисъл, едно благоволение. Насърчете ги, дайте им сили и те ще се зарадват. Говорете им, те всичко разбират. Има един Божествен закон, който ги управлява. Насърчете ги, те са съзнателни същества. Бъдете разумни, внимателни към тях, говорете им като един добър господар. Успехът на човека във всяко отношение зависи от симпатичната нервна система. Радостта, разположението на духа, вдъхновението се дължат на нея. Това голямо значение се е знаело някога, но се е забравило и трябва отново да се изучава. Сега се работи за организирането на човешкото сърце, на човешкия мозък. Сега се организират всички органи, за да влязат в съгласие със симпатичната нервна система. Божествената енергия иде от симпатичната нервна система. Духовната сила на човека е в слънчевия възел, който аз наричам „животворен мозък на живота". Неорганизираният мозък и животворният мозък на живота трябва да се хармонизират. Това е необходимо, защото вие принадлежите освен на света, в който живеете, още и към един възвишен свят. Човешкото тяло, в което днес живеете, не е толкова устойчиво. Трябва да бъдете много внимателни. Нито човешкият мозък, нито човешките чувства са така устойчиви, както мислите. Ние се стремим към съвършенство, но това съвършенство подразбира едно тяло, един мозък, едно сърце съвършено преорганизирани, съвършено устойчиви, така че съвременните престъпления, които се вършат, един ден да бъдат невъзможни. Престъпленията ще бъдат така невъзможни, както пеперудата не може да извърши престъпленията на гъсеницата.

ТРАНСФОРМАЦИИ Като е дошъл на Земята, човек се натъква на ред изпитания и противоречия, които го изкарват от релсите на неговия живот. Той се гневи, обижда се, огорчава се, но трябва съзнателно да работи върху себе си, да трансформира тия състояния. В няколко минути той трябва да смени състоянието си, да се освободи от гнева, от обидата. Ще кажете, че човек не трябва да се влияе от външните условия на живота. Не, изкуство е и като се влияе, да може лесно да трансформира състоянията си. Каквото и да прави, човек не може да избегне влиянието. Той ще се влияе от атмосферните промени, от книгите, които чете, от хората, които го обикалят, и т.н. Влиянията са благоприятни условия за човека да расте, да се развива, да преодолява мъчнотиите, които среща на пътя си. Докато не дойде до тази мисъл, човек всякога ще се обезсърчава от изпитанията и ще каже, че не се интересува от нищо. Ще вярвате в едно нещо: в този живот, който сега живеете, който е дошъл във вас, който живее във вас. Често други души живеят във вас. До 7 години живее един, до 14 години живее друг, до 21 години живее грети, до 28 - четвърти. Като станете на 120 години - 120 души са живели, все хора от високо произхождение. Вие се чудите, че се променяте. Вие сте хотелиер, дошли са ви толкова души, някои са платили, някои не са. Какво сте виновни вие, че сте се изменили? „Аз не мога да позная своята промяна." Ако някой се променя отвътре, аз не мога да разреша този въпрос по един физически начин. Сега ви навеждам на мисълта за хигиената. Светът още съвсем не се е оправил. И във великия разумен свят има месоядни животни. Ще дойдат страданията да изгорят всичко излишно. Не че те искат да ти направят пакост. Но понеже ти си събрал повече материал, понеже си натрупал повече материал за продан, а нямаш купувачи, в твоя живот настъпва криза. Ти ядеш повече, отколкото трябва. Ще се разболееш и може би седмица, две, три, месец, година ще боледуваш, трябва да обеднееш малко, да осиромашееш, да изтънееш. Като видите някой надебелял, казвате: „Пооправил се е". Няма да се мине много време и това ще му го снемат. Аз досега не съм видял изключение. Няма нито една статистика да ми се похвали в обратното. Казват: „Колко хубаво се е оправил!" Казвам: „Ще го видите след една година!" Ще го хване нещо. Тази материя е непотребна. Всичко в човека трябва да бъде мускули и кости. Нищо излишно в човешкия организъм не трябва да има. Който иска да бъде здрав, нищо излишно не трябва да има! Парцали цял куфар имаш от дядо си и баба си. Носи нови дрехи! От туй, което е здраво и чисто, само по два чифта дръж и носи, другото всичко - на аутодафе. И природата така прави. Листата, които падат, изгниват, тя ги преработва. Голямата деятелност е в това, че природата постоянно преработва всички неща наоколо, постоянно ги преустройва. Зимно време на върховете има най-много сняг. Лятно време долините имат най-хубави условия. Следователно, зимно време лошите условия са високите върхове, добрите условия са долините. Вие казвате: „Защо са лошите условия?" Ако на Земята нямаше лоши условия, ако нямаше високи върхове, нямаше да има и долини. В лошите условия се зараждат добрите, а в добрите условия се зараждат лошите. Значи самото добро създава лошите условия, а те създават добрите. Един човек, който е страдал, оценява по-добре от онзи, който никак не е страдал. Онзи, който е страдал, след туй ще смени страданието. Онзи, който постоянно е бил щастлив, изгубва хубавото, притъпяват се неговите чувства. Затуй е необходимо да премине човек от страданието към радост. Ние считаме преминаването от неприятните неща към приятните за един правилен процес в природата, за да не се изгуби онази хубава пластичност, която се намира в човешката душа. Както песъчливите пластове служат за пречистване на мътната вода, така и чрез различните органи и системи човек се пречиства и освобождава от непотребните вещества. За физическото пречистване служат семействата, обществата, народите-те са условията, огънят, който чисти, или слънчевите лъчи, които също чистят. Под „огън" разбирам страданията. Колко години трябва да се храни човек със сладки храни? Колкото иска, не е точно определено. Обаче пожелае ли да стане силен и мъдър, веднага ще му предложат горчива храна. Не може ли да трансформира тази храна в себе си, той неизбежно се натъква на страдания. Следователно натъкне ли се човек на страдания, които не може да носи, ще знае, че преждевременно е влязъл в несъответни за него условия. Срещнете ли човек, който се оплаква от противоречията на своя живот, знайте, че поради своето тщеславие и гордост той преждевременно е пожелал да стане учен, мъдър човек, и започнал да яде горчива храна, която не могъл да асимилира. Положителните и отрицателните сили в природата, едните рушат, доставят материали, а другите съграждат материалите. Тъй е в природата. И когато един човек се намери в тия два полюса, понеже вибрациите са различни, то, ако в даден случай той минава от единия полюс към другия на тия действащи сили и ако той не знае как да мине, да кажем от положителния полюс към отрицателните вибрации, непременно ще мине през голямо мъчение; ще претърпи едно голямо страдание, докато намери закона, за да влезе в същите вибрации, в тяхното трептене. И обратното: един човек, който е в отрицателния полюс, ще мине в положителната страна. Всички ще минат, по необходимост ще минат от единия полюс в другия. Не мислете, че като сте в положителния полюс, винаги там ще бъдете. Не мислете, че една сила е само в единия полюс. Аз ще обясня мисълта си. Ще минете от положителния полюс в отрицателния полюс, от процеса на разрушение към процеса на съграждане, а процесът на градеж е процес на сгъстяване и ограничаване. Следователно, когато се минава от единия полюс в другия, ние трябва да знаем силите, които действат. Ние казваме „положителни и отрицателни сили" в природата, но те имат една стойност в природата. По качество са еднакви, те са полезни за самата природа. Понякога положителните сили действат в наша полза, а отрицателните в наша вреда, отрицателните сили са против нас; в друг случай отрицателните сили действат в наша полза, а положителните сили са в наша вреда. Но това е само тогава, когато ние се намираме в разрез с нашите вибрации. За да не живее с илюзии, ученикът трябва да слуша само онова, което Духът му говори, а не каквото духовете му нашепват. Бъдете разумни, за да разбирате кое иде от Бога и кое не иде от Него. Разумният различава нещата. Материалите, с които човек работи, са скрити в Божествения свят - оттам трябва да черпи той. При трансформиране на енергиите в човешкия организъм страданията са неизбежни. Когато минава от едно състояние в друго, човек неизбежно преживява вътрешни страдания. Докато страда, той има възможност да се развива, няма ли страдания, той остава на едно и също място. Благодарете на промените, които стават във вас, понеже те са път за движение и развитие. Стремете се да трансформирате излишната енергия в себе си, особено тази в задната част на мозъка. Тази енергия е причина почти за всички болести, за всички отрицателни състояния. Понякога тази енергия се натрупва задушите, както и около слепите очи на човека, и го прави нервен, раздразнителен, готов да се сърди, да се обижда за най-малкото нещо. Няма по-голямо благо за човека от това, да владее силите на своя мозък, да регулира своите състояния и да пренася енергиите на мозъка от един център на друг. Той трябва да познава закона за трансформиране на отрицателното и положителното. За да бъде човек в нормално положение, в едното полушарие на мозъка трябва да тече положителна енергия, а в другото - отрицателна. Поставите ли ръката си върху главата на някой неуравновесен човек, ще усетите само едно топло течение. Ако е неразположен или неуравновесен, човек може да си помогне с мисълта си. Силите на природата могат да въздействат само когато мисълта е концентрирана. Тогава опитите излизат сполучливи. Във всички хора въобще се заражда гневът, когато известна идея или мисъл не се постигне. Тогава човек или се разгневява, или скърби. Скръбта е само фаза на гнева. Някой път гневът лекува скръбта, някой път скръбта лекува гнева. Най-първо, като се разгневиш, ще превърнеш гнева на скръб, а после, математически ще намериш между две скърби една малка радост. Между една малка скръб А и друга В има скрито едно течение С. Ще намерите туй вътрешно течение на радост и ще превърнете гнева на скръб, а скръбта в радост. Има хора, които като те срещнат, ако си радостен, ще се помрачи състоянието ти. Има други, които от мрачен ще те направят радостен. Следователно зимно време носете дебели дрехи, а лятно време - тънки. Като срещнете един добър човек, отворете ума си, за да влезе светлината му във вашия ум. Като срещнете един лош човек, ще се затворите, не ви трябва неговата топлина. Често лошите хора имат повече светлина, а по-малко топлина. Затуй добрите и лошите хора трябва да живеят заедно, за да се обменят. Лошият човек понеже няма достатъчно топлина, ще иде при добрия човек, който има повече, и ще каже: ти ще ми дадеш от твоята, а аз ще ти дам от моята топлина. Една обмяна трябва да стане между хората. Този закон приложете и в себе си. Когато сърцето ти има по-голяма топлина, обмени я със светлина. Пък когато твоята мисъл има малко топлина, тогава ще направиш обмяна със своите чувства. Постоянно трябва да правим такава обмяна. Сърцето трябва да прави обмяна с ума, с мислите. Мислите в дадения случай трябва да правят обмяна с топлината на сърцето. Умът и сърцето трябва да правят обмяна с постъпките, с човешката воля. Значи, най-първо трябва да правите обмяна между ума и сърцето, а след това умът и сърцето трябва да правят обмяна с волята. Така се проявява човек, който е възпитан, има хубави мисли, хубави желания и хубави постъпки. Всяка една постъпка е хубава, когато има достатъчно сила да се прояви. Мнозина мъже са се изповядвали: „Господ да ме пази, да не ме туря при красиви жени. На всичко мога да издържа: да не крада, да не правя престъпления, но ако ме поставят при красиви жени, там не мога да издържам." Не мислете, че всички мъже имат слабост към жените. Но френологически се знае кой център е слаб у тях, знае се къде е слабостта им. Слабостта е отзад, в малкия мозък. Там има два центъра, като ги бутнеш, можеш да познаеш този човек има ли слабост към жените, или няма. Този въпрос е разрешен за френолозите. Та казвам тогава: за да не се развиват тези центрове, човек не трябва да оставя да минава много кръв през тях, а да я прекарва в предната част на мозъка си, да мисли повече. Повече мисъл е нужна. Значи, не оставяйте много кръв да тече в задната част на мозъка. Ако задната част на мозъка се храни с много кръв, тогава изкушението непременно ще дойде: човек или ще заболее, или ще направи някакво престъпление. В света всичко е в движение. Това е нормално положение. И наистина, няма частица в света, която да е в покой; всичко е в постоянно движение. Всяко спиране на това движение произвежда едно анормално състояние. Всяко отклонение или изменение от пътя, в който едно тяло се движи, веднага ще произведе друго съответстващо отклонение. Когато говорим за Любовта, мъдростта и истината, ние подразбираме живот извън личните чувства на човека. Обаче, за да добиете това, трябва да станете господари на вашата глава. Вие не можете да имате един морален живот, ако не сте господари на енергиите, които са във вашия мозък, във вашата глава. И ако вие не знаете откъде иде гневът, не можете да се владеете. Някой път много ваши нещастия произтичат от областта при ушите. И ако знаехте в дадения случай, можехте да предотвратите голямото набиране на енергии там, защото, ако се наберат много енергии в тия две области, ще стане експлозия. Когато се набере много енергия, наблюдавайте се в огледалото. Тогава нека някой ви разказва какво са говорили за вас някои хора. Тогава мускулите около устата ще започнат да се движат, ще се развикате и ще започнете безогледно да обиждате. Добре е в такива случаи човек да бъде безгласен като риба, понеже тази енергия непременно трябва да излезе от него. Разбира се, по-добре е тя да бъде трансформирана по друг начин - да се впрегне на работа. Умният или духовният човек може да я прекара в горните области на мозъка и да създаде нещо гениално, а ако я прекара отпред на челото, ще я превърне в музика. Ако не направи това, ще развива постоянно речта си, ще стане критичен и за всекиго ще се произнася, за всичко ще си дава мнението, но трябва да знаете, че от това нищо не се придобива. Понякога изтощаваме своя мозък. Например ти не трябва постоянно да живееш само в предната част на мозъка. Само с мисъл всичко не се свършва. Не трябва да живееш само с религиозните си чувства. Само в стомаха си не трябва да живееш. И в гърдите си само не трябва да живееш. Навсякъде трябва да живееш. Почивка се изисква, едно равновесие в тялото. Смяна трябва да стане. Човек трябва да разбира, трябва да има една програма. Ако не знае да трансформира правилно енергиите на своите низши желания, човек може да заболее. Това заболяване ще се отрази върху чувствата му и върху неговия духовен живот. Ето защо едновременно с анатомията и физиологията на физическото тяло човек трябва да изучава анатомията и физиологията и на астралното тяло. Болестите на съвременните хора се дължат на неразбиране закона за превръщане на енергиите. Човек трябва да знае по какъв начин да трансформира излишните енергии в своя организъм. Понякога магнетизмът в човешкия организъм е повече, отколкото трябва, вследствие на което той изпитва болезнени състояния. Много от последните се дължат на атмосферните влияния. Вие трябва да изучавате законите как да трансформирате енергията от един орган в друг. Всички заболявания на организма се дължат на нееднакво разпределение на енергиите в него, вследствие на което и кръвообращението не става правилно. Човек трябва да прави съзнателни движения и да ги прилага в своя физически живот като метод за трансформиране на енергиите си. Чрез разумни и съзнателни движения вие може да подобрите разположението си. Ако чрез несъзнателните си движения човек променя разположението си от лошо в добро, колко повече той би могъл да направи това със съзнателните движения. Индусите имат цяла наука за движенията, макар че някъде те отиват до крайност. Обаче много от движенията им са в съгласие с разумната природа. Тези движения са необходими и на място. Всички движения, които са в съгласие със законите на природата, са на място. Те могат да лекуват човека. Ако оставите болния сам на себе си, той ще се излекува по-бързо, отколкото в ръцете на милосърдни сестри и лекари. Той ще се движи на леглото си, ще се обръща на една и на друга страна, ще свива ту единия, ту другия си крак, докато най-после слезе от леглото си и започне да пристъпва из стаята. Следователно отидете пи при някой болен, оставете го свободно да се движи. Чрез движенията той се лекува. Ако човек легне, заеме хоризонтално положение успоредно с плоскостта, в която се движи Земята, какви ще бъдат резултатите? Когато човек се обезсърчи в живота, какво положение заема, хоризонтално или перпендикулярно? Човек, който се движи, никога не може да се обезсърчи. Щом паднеш и не можеш да станеш, обезсърчиш се. При всяко обезсърчение ти си в хоризонтално положение, в плоскостта на Земята. И за да се насърчиш, трябва да се изправиш, да заемеш перпендикулярно положение. В статично положение нещата изглеждат по един начин, а когато се прилагат, те се изменят. Да вземем този триъгълник. Във втората фаза той ще бъде в обратно положение. В третата фаза пак ще се обърне нагоре. Вие се боите от промените, които стават в природата. Природата прилича на колело, с което вадят вода - тя слиза в гъстата материя, загребе вода, излее я и пак се качва горе. Вас ви смущава този процес. Не искате да слизате в гъстата материя. Но процесът е временен, трябва да се върти колелото, докато се полее градината. След това известно време водата ще си бъде в кладенеца. Понякога трябва да слезете в по-долните пластове да вземете нещо. Не е лошо, че човек се сърди. Като се разсърдиш, все едно че изливаш водата и я използваш за работа. Сръднята впрегни на работа. Тя е един добър слуга. Щом се разсърдиш, свърши една работа. Я виж чукът не се ли сърди, когато удря? А ако не чука, може ли да стане нещо? Ако брадвата не се сърди, може ли да се насекат дървата? Човек трябва да знае как да простре ръката си, как да простре крака си. В земята има сипи, които ще можеш да отнемеш с простирането на крака си и по този начин да трансформираш състоянието си. Тъжен си, отчаян си, но ако знаеш как да простреш лявата ръка и левия крак, земята ще привлече всичката тежест от краката ти и ще почувстваш едно облекчение. После ще простреш дясната ръка и десния крак. Щом изпаднете в лошо настроение, променете положението на ръцете си и си кажете: „Аз съм човек, който мисли, щом мисля, стоя по-високо от своите настроения и лесно се справям с тях". Повторете тази мисъл няколко пъти, докато настроението ви се повдигне. Само органическият свят пее, а пък неорганическият издава шум. Слаби са неговите трептения. Едно недоволство всякога е неорганизирано. Радостта е организирана. Вярата е организирана, безверието е неорганизирано. Любовта е нещо организирано, безлюбието е неорганизирано. Следователно постиженията се различават. Знанието е организирано, невежеството е неорганизирано. Като говорите за невежеството, вие събуждате в себе си неорганизирана материя. Като говорите за невежество, вие без да искате, вдигате във вас прах, неорганизиран прах. За да изправите едно свое състояние, трябва да знаете на какво се дължи то. Едно състояние на човека се дължи или на неговата организирана материя, или на неговата неорганизирана материя. Има организирана сила, и неорганизирана сила. Има организирани мисли, има и неорганизирани мисли. Има организирани постъпки, има и неорганизирани постъпки. Постарайте се да спазвате законите, по които стават процесите в човека. Неразположен си. Тази материя е неорганизирана. Ще ви дам едно отношение: Х:У както 17:9. 17 е положителна черта на лошия човек. 9 е положителна черта на добрия човек. В Библията се казва, че лошият човек има 17 качества, а само 9 са качествата на добрия човек. Лошият разполага със 17 качества, добрият разполага с по-малко качества. Отношение има. Тогава ако кажем Х:9 както У:17, право ли е? Как ще ги примирите? Между добрите и лошите хора става обмяна. В природата има един начин за трансформиране, но трябва голяма наука. Не е лесна работа човек да смени в себе си едно състояние. Не е лесна работа да бъдеш добър човек. Цяла наука е. Казваш: „Аз искам да бъда добър". То е алхимия; алхимията е нещо голямо, знание се иска. Да смениш едно свое лошо състояние, наука се изисква. Да смениш едно свое лошо разположение е много мъчно. Какво разбирате под думите „лошо ми е"? Всякога, когато кажеш „лошо ми е", разбираме, че има нещо в стомаха. Казваш: „Неразположен съм". Какво значи „неразположен съм" и „лошо ми е"? Неразположението всякога произтича от сухота в нервната система. А пък „лошо ми е" произтича от голяма влага в стомаха. Казва: „Малко неразположен съм, нервен съм". Сухота има в нервната система. Сух сте. Малко вода трябва, една-две капки вода. Един човек припада, вие го напръсквате с малко вода и той се свестява. Малко влага му трябва, за да дойде в съзнание. Или пътуваш за някъде и мислиш, че имаш пари в джоба си, но бръкнеш - няма пари. Изведнъж се стреснеш, иде ти да припаднеш. Значи от нямането на средства ти можеш да изгубиш съзнанието си. Какво е това състояние, сухо ли е, или влажно? Нямането на пари сухота ли е, или влага? Сухота. Как ще докажете, че е сухо? Защото някой път времето може да бъде сухо и да има изобилие, а може да е влажно и пак да има изобилие. Пък може и във влажното, и в сухото време да няма изобилие. Тогава какво трябва да направиш? Като си неразположен, как се лекува неразположението? Неразположение, „не"-то ще туриш в скоби. Ще станеш разположен. Ще изхвърлим „не"-то. Туй показва неразумност. Защо си неразположен? Хляб ли нямаш, или вода нямаш? Неразположение имаш. Нечисто всякога може да се замести с нещо чисто. Обременено съзнание подразбира, че има известни нечисти мисли и чувства, които трябва да се заменят с чисти. Казвам: в нечистото съзнание на човека има нечисти желания и нечисти постъпки. Те трябва да се заменят с чисти. Нечистите мисли имат степени. Дайте ми една най-малко оцапана мисъл или желание. Например „краде ми се". Или не толкова лоша - „взема ми се". Никога не говорете нечисти думи, защото омърсявате съзнанието си. Когато говориш лошо за хората, пак себе си цапаш. Онзи, който мисли за лошите хора, трябва да бъде като лекар, който прави аутопсия на умрели. Той трябва да е много внимателен, защото при най-малкото порязване може да се зарази от болест на мъртвия. Много пъти хората като опетняват съзнанието си, изгубват живота си. Казвате, че времето е лошо. Това нечиста мисъл ли е? Не е чиста. Може ли времето да бъде лошо? То е само по отношение на нас. Или друг каже: „Изгори ме". Колко вида изгаряне има? Младата мома казва: „Изгори ме". Съвсем погрешно мислите. Как може Любовта, най-хубавото в света, да изгори човека? Как е възможно? Бог е Любов. Значи, Бог да те изгори! Това е алегорично казано. Сух човек си, започни да мислиш. По този начин променяш своята сухота. Всички имате сухота. Ти се недоволен, това е сухота. Неразположен си, това е сухота. Или казваш, че не си даровит, пак е сухота. „Не съм здрав, нямам достатъчно сила", това е сухота. В дадения случай ти трябва да схващаш онова естественото, което природата е вложила в тебе. Всеки човек трябва да знае своята цена. Той не трябва да подценява онова, което природата е вложила в него. Никога не подценявай главата си. Никога не подценявай сърцето си. Никога не подценявай душата си, нито тялото си. Щом не си здрав, ще подобриш формата на тялото си. Щом не си разположен, ще подобриш съдържанието, ще подобриш топлината, добротата - съдържанието на живота си ще подобриш. Носът на човека е опашката, минала напред, но видоизменена. Когато сте недоволни, току мърдате носа си. Дотогава, докато си движите носа, сте здрав. Той не трябва да бъде в спящо състояние, той трябва да бъде в движение, да се контролира. Когато не можете да разрешите нещо, концентрирайте мисълта си във вашия нос. Или по някой път сте нервен, не може да заспите нощем, вместо да се обръщате насам-натам, концентрирайте мисълта си върху върха на носа и ще заспите. Концентрирайте мисълта си, прекарайте я по целия си нос от горе надолу и обратно, от върха на носа към челото, нагоре-надолу, хубаво го огледайте отвсякъде и тогава ще заспите. Някои имат приведена стойка. Защо се навеждат? Значи условията са лоши, свиват се. Други са изправени - всичко им е широко, имат една светла, хубава мисъл в ума си. Щом дойде голямата скръб, вие се наведете. Понеже у вас има една тежка мисъл и едно тежко чувство, вие търсите начин да се освободите. Навеждането е много естествено. Едно дърво преди да е родило, клоните му са наведени, но щом роди, изправят се. И то мисли как да се освободи от тежест. Да кажем, вие имате една мисъл, тя е плод. Или едно чувство. И то е плод. Концентрирайте ума си към центъра на Земята, тя да ви помогне, да снеме тия плодове, тази тежест. Човек трябва да знае как да се пречиства. Когато имате тежки мисли и тежки чувства, когато през вас минават течения от Слънцето и от центъра на Земята, трябва да знаете как да ги трансформирате, за да се освободите от тях. Когато искате да се повдигнете нагоре, трябва да знаете, че има течения от Земята към Слънцето. Вие може да сте в една стая, но трябва да знаете къде са теченията на Слънцето и къде са теченията на Земята. В този салон знаете ли къде са теченията на Слънцето и къде са теченията на Земята? Не ги знаете. И много мъчно е да се определи. Ако дойдеш до теченията на Слънцето, веднага ще се освободиш от една тежест. Някои имат молитвени стаи. Наричат ги горница. Там са теченията на Слънцето. Обаче понякога в молитвената стая теченията идат от центъра на Земята към Слънцето. Това са елементарни работи, които трябва да се знаят. Но много мъчно могат да се научат. Когато човек е неразположен, безпокои се, музиката може да смени това състояние. Да кажем, гневен си. Седнеш на пианото, започнеш да удряш по клавишите. Ти удряш сърдито клавишите, а те издават хубави хармонични тонове и неусетно лошото настроение се сменя с добро. Хубаво е по някой път да си имате мълчаливо пиано, направено от дъска. Разгневиш се, посвири си. Ще кажете, че е глупава работа. Значи, глупаво е да си местиш ръцете по клавишите, без да издават звук, а е по-умно да изговориш десет-двайсет, сто думи, които нямат смисъл: говедо, лисица, магаре, глупак, нали все такива думи казвате, когато се гневите. При това ти ще изхабиш много енергия. Природата винаги икономисва. Всичко се хроникира. Казал си „магаре". Веднага се записва каква енергия си употребил. Кажеш друга дума, също. Развратът се дължи на формите. Покажете на най-целомъдрения мъж хубава жена, той ще се съблазни. Златото, крушата, ябълката, това са все форми, които по един или по друг начин съблазняват. Тези форми съществуват и в астралния свят. Не може да се борите със злото, докато не измените формата. Мислите и желанията създават формите. Всяка форма може да се измени или унищожи механически чрез сипна воля или чрез сипна Любов. Имате на физическото поле един неприятел, вие го убивате, освобождавате се от него, но в астралното поле не сте се освободили от него, той оттам ви преследва. Престъпниците, като влязат в астралния свят, създават по-големи нещастия на останалите на физическото поле. Дадена форма може да измените и със силна Любов, така както металът се изменя под въздействието на силен огън. Понеже формата е съчетание на известна материя с известно сцепление, за да може да се стопи, вие трябва да проявите силни вибрации. Противодействайте на лошите форми с красиви или ги сложете под заслон да не се виждат. Всяка красива форма има голяма сила да привлича. Иска да ви прелъсти, например една красива жена, но вие си представете веднага още по-красива жена, по-добродетелна, по-устойчива по характер, по-сериозна и ще се уверите, че няма да се изкушавате от първата. Ако това не ви спаси, и бягството не може да ви спаси. Ние сме се отдалечили от природата. За мене косите са един резултат. Онези, които си подстригаха косите, не са учени хора. Ние чрез космите сме свързани с невидимия свят. Забележете, онези хора, които имат хубава коса, винаги са разположени. Онези хора, които имат хубав цвят на лицето, са винаги разположени, Онези, на които веждите са хубаво изписани, и те са разположени. Щом веждите се объркат, и чувствата се объркват. Щом косата почне да се обърква - и умът се обърква. Понякога вие питате: „Какво трябва да правим?" Щом си неразположен, намираш се в трудно положение, мога да ви дам една формула. Онези, които са религиозни, и онези, които не са религиозни, какво трябва да кажат? Онзи, който не е религиозен, да си каже на косата: „Аз искам да бъда честен човек, аз искам да бъда справедлив човек, аз искам да бъда умен човек, аз искам да бъда благороден човек". Три пъти на ден да произнася формулата, да си поглажда косата - и неразположението му ще изчезне. Един ден ще знаете как да станете млад или стар, мъж или жена, ще преобразявате природата си както искате. Едно заболяло око може да се извади и да се присади, ръка може да се присади, крак - също, така както плодните дръвчета ги присаждате, обаче не всичко може да се присажда. Едни плодове имат семки, други костилки. Семка със семка се присажда, костилка с костилка. Костилковите дървета не могат да се присаждат на тези със семка. С топлината на своето сърце добрият човек е в сила да трансформира не само желязото, но и да превърне всички неблагородни метали, които се намират в кръвта му, в благородни. Да превърне неблагородните метали в своята кръв в благородни, това е специална задача на човека. За да бъде човек здрав, главата му трябва да бъде хладка, а краката - топли. Стане ли обратното, той трябва да намери метод, чрез който да смени състоянието си. Има начин, по който се познава кога се ражда или умира човек. Това познавам по количеството на водата в едно от езерата на друг един свят, вън от физическия. Някога водата на езерото се увеличава, а някога - намалява. Увеличаването на водата показва, че същества от Земята са дошли в тоя свят, дето е езерото. За тия същества казваме, че са умрели. Когато водата на езерото намалява, същества от другия свят слизат на Земята - родили са се. Аз виждам умрелите като малки снежни топки, които се топят и увеличават водата. Кое е по-добре: да се увеличава водата или да намалява? Ако работите ти вървят добре, смаляваш се; ако работите ти не вървят добре, увеличаваш се. От теб зависи да вървят работите ти добре или да не вървят. Тоя закон не се влияе от външните условия. Каквото и да ти говорят отвън - хвалят ли те, или корят, работите ти не се уреждат, ако ти не се смаляваш. Кой живот да живеем? В дадения момент ти трябва да знаеш кой живот да живееш. Всичко, което съществува в света, човек трябва да го преживее. Старите философи са поддържали, че човек се преражда. Египтяните са поддържали философията за странстването на човешката душа, преминаването й от една форма в друга. Индусите са преработили туй учение в закон за прераждането. Христос казва: „В новораждането всички са прави". Човек, след като се роди, докато си замине от този свят, ще премине през всички форми. Няма да остане ни най-малката буболечица, в която ти да не влезеш да живееш. Ама ще кажеш: „Как е възможно?" Че как, ти се усещаш някой ден тъй малък, тъй дребнав и тъй нещастен като някоя малка буболечица. Животът ти се обезсмисля, ти даже като буболечица не си. Някой път станеш толкова слаб, че даже не си и червей. Червеят е толкова силен, че може да пробие земята. Понякога и големият юнак легне на леглото, стане толкова слаб, че трябва да го обръщат, а червеят пробива земята, за да излезе на белия свят. За какво се бият хората? Да станат големи, велики, мощни. Това е криво разбиране. Външно голямото не е всъщност голямо. В действителност големите работи са малки, а малките - големи. Като наблюдавате Слънцето, което е един милион и 500 хиляди пъти по-голямо от Земята, то изглежда малко. Като наблюдавате една микроба под микроскоп, тя изглежда голяма. Разместване е станало. Турете микробата на мястото на Слънцето и Слънцето - на мястото на микробата, за да имате ясна представа за тях. Докато мисли за себе си, че е голям, всъщност човек е малък. Щом започне да мисли, че е малък, той се приближава към голямото. Истински мощното в света е малкото, а не голямото. Голямото се смалява, за да може да се схване и разбере. Малкото се увеличава, за да бъде видимо и разбрано. Стар човек е онзи, който мисли, че е голям, велик, и от такъв човек именно трябва да се пазите. Това е проповядвал Христос, когато е казал: „Да станете като малки деца". Като изследвате природата, ще видите, че най-скъпоценните работи не са големи. Например едно време брилянтът е бил въздухообразно вещество, което е заемало голямо пространство. Трябвало е да мине дълго време, докато се сгъсти. Господ го е сгъстил, превърнал го е в твърдо тяло, но същевременно е намалил обема му. Той е станал малък по обем, но скъп по цена. Знаете ли колко енергия, колко материя е пресирана в един атом? По същия закон и ние трябва да се смалим, да станем малки като деца, защото велик е само Бог; за да бъдем като Него, ние трябва да научим изкуството на преходните неща в битието, стадиите на преходния живот, да знаем защо малките неща минават в големи. Едно узряло зрънце, колкото малко да е, щом падне на благоприятната почва за своето развитие, то израства, превръща се в голямо дърво. Обаче листът или гнилият плод, колкото да са големи, паднат ли на почвата, изсъхват. Понякога е необходимо да бъдеш богат, понякога - сиромах. В някои отношения необходимо е да бъдеш учен, в други - да бъдеш невежа. В едно отношение е необходимо да бъдеш силен, в друго - да бъдеш слаб. В природата съществува като закон отношението между Великото голямо и Великото малко в света. Аз го наричам степени, по които вървят Божествените мисли и уравновесяват всички неща. И тъй, като ученици на тази школа, само така ще може да се ориентирате в новия живот, само така ще се ориентирате в един добър живот. Умрял някой, то е потребно да умре, за да се роди друг. Движение е това. Единият отива нагоре, другият слиза надолу. Защо той умира? Не питайте защо умират хората. Смъртта, това е най-малкото проявление, начало на живота, защото, който умира, той тогава започва да живее. И казва апостолът: „Минаваме от смърт в живот". И сега, за да влезем от този живот в духовния живот, непременно ние трябва да умрем - да влезем в най-малките вибрации на живота, за да може този живот да ни поеме в своите условия. Някои хора са вегетарианци, а след десет години се върнат към месоядството. Казват: „Организмът не е така приспособен, не е възможно". Туй е второстепенен въпрос. Какво ядат хората, дали месо, или растителна храна, е второстепенен въпрос. Важно е каква основа има човек. Има един елемент в човека вътре - на каква истина полага основата си. Само туй е същественото. Само туй е най-важното сега. Истината е основа, върху която човек гради. Защото не е знание онова, с което се добива един живот, а после се изгубва. Тогава нещата, които правим, стават безрезултатни. В природата няма безрезултатни работи. В природата има трансформиране на енергиите. Никога не можеш да предадеш една истина, ако ти се съмняваш в нея. Не можеш да предадеш никаква истина без Любов. Ако не обичаш някого, ти нищо не можеш да предадеш. Ако ти обичаш някого и той те обича, и той ти предаде една лъжа, може да направи голяма пакост. И другото е вярно: ако той те обича и ти го обичаш и той ти предаде една истина, той непременно ще придаде едно качество, едно знание, което по друг начин не би могъл да получиш. Туй не е нещо, което можеш да научиш от книгите. Книгите ще ти помогнат, но има неща, които се предават непосредствено чрез слънчевите лъчи. Направи следния опит. Сутрин като станеш си кажи: „Аз обичам истината". И като произнесеш думата, внимавай какво впечатление ще ти направи. Като кажеш, че обичаш истината, да почувстваш една приятност, а не да се дразниш, като че една тенекия ти дрънка. Докато ти, като кажеш тази дума, не почувстваш една вътрешна приятност, ти не си произнесъл добре думата. Или като произнесеш „милосърдие", ти сам трябва да почувстваш приятност, че си я произнесъл добре. Да ти е приятно, че си произнесъл тази дума. Говорете на себе си и хубаво да слушате, да не чуете биене на тенекия. Вярата е средство за урегулиране на подпушените енергии в човека, които пък са причина за ред болезнени състояния. За да трансформира състоянията си, човек трябва да се вглъбява в себе си, във всичко да намира красивата страна. Като съзерцава и се вглъбява в себе си, той вижда красотата и хармонията, които съществуват в целокупния живот. Само така човек дохожда до съзнание, че всичко, каквото се случва в живота му, е за добро. Когато гледа на нещата от високо, човек вижда всичко красиво; слезе ли на стъпалото на обикновения живот, той вижда нещата както са, като добри и лоши, като положителни и отрицателни, но знае, че в края на краищата всичко ще се превърне на добро. Сега, като ви попитам коя е основната мисъл, какво ще кажете: всяко нещо е на своето място. Щом имаш едно недоволство на физическото поле, туй недоволство можеш да го разрешиш само със своето сърце и със своя ум. Недоволството в умствения свят можеш да разрешиш във физическия и в духовния свят. Само да знаеш откъде е дошло и къде да го разрешиш. Ако не можете да смените едно ваше състояние, къде ви е силата? Освободете се от старите идеи - нека умрат. Кое наричам аз „младост"? Когато старите идеи се заменят с нови, човек се подмладява. Ако старата идея не се обнови или не се замени с нова, това показва, че не разбирате процесите в природата. Вие всички сте недоволни. Най-същественото ви липсва. Вашето съзнание още не е разширено и Христос още не е влязъл във вас. Ако Христос не проникне в съзнанието ви и ако след него не проникне Божествената Любов, вашите усилия ще бъдат безполезни. Няма да се постигнат очакваните резултати. Не мислете, че туй трансформиране на един живот в друг е лесна работа. Да се трансформира едно растение във форма на едно животно, какво изкуство и знание е потребно. Мислите, че то става много лесно - не, така лесно не става. Духът Божи, Който работи във вас, ще свърши всичко, а не само като говоря аз. Трябва Христос да проникне и тогава ще дойде възкресението, а то подразбира новия живот, излян в нови форми. Ще излезете от гробовете, но ако бъдете каквито сте сега, ако ядете и пиете както сега - не мислете, че все така ще бъде, не, от това сегашното, от тази форма помен няма да остане. Ще останат известни принципи, които ще напомнят за сегашното, но всички коренно ще се изменим. Възкресението е закон за превръщане на енергиите. И когато една по-низша енергия се превръща в по-висша, човек се спасява. Колкото и да се осигурява човек, в края на краищата ще останат само сухи кости от него. Като казва, че не само с хляб може да се живее, но и с всяко Олово Божие, Христос има предвид последствията от двата вида храна. Той знае, че който се храни със Словото Божие, вечно живее. Сегашните хора търсят само физическия хляб, за него се бият и наскърбяват, а не знаят, че не само с хляб може да се живее. Който се храни със Словото Божие, може да превърне камъка в хляб. Правете опити да видите силата на Словото. В четвърт хляб има толкова енергия, колкото и в седем хляба, от човека зависи как ще използва енергията. Като яде хляб и пие вода, човек прави това не само за себе си, но за всички живи същества. Така той обработва храната и я изпраща на мозъка, откъдето се разнася като енергия и мисъл по целия свят. Хората са нещо като фабрики, които обработват грубия суров материал и така обработен го изпращат през пространството в други светове. Съзнателно или несъзнателно, човек работи на Земята за съграждане на по-висок свят от физическия. Като се яви един учител в първо отделение, преподава едно учение; като се съберат студенти - преподава се друго учение. Няма противоречие. Христос имаше по-високо разбиране. Мойсей учеше децата, а Христос - възрастните. Тук няма спор. Рационализмът седи в следното: всички хора ние приемаме като души, които са дошли в света да се развиват. Приемаме, че всички души имат еднакви права. По законите на природата имат еднакви права, но всички души не могат еднакво да се проявят, невъзможно е. Да ви приведа един закон, който съществува. Човек е направен от клетки, едни от които поддържат неговите крака, други поддържат неговата глава, трети поддържат стомаха му. Питам: тия клетки, които поддържат краката, имат ли свободата на клетките на човешкия мозък? Ще ме попитате защо е така? Но един ден клетките на мозъка ще слязат в краката и клетките на краката ще се качат в мозъка. Следователно има една обмяна. Постепенно клетките на мозъка ще слязат в краката и когато научат този закон, клетките на краката ще се качат в мозъка. Няма никакво противоречие. Бедният човек има условия да стане по-умен. Той ще добие нещо в своята беднотия. Ще стане богат, не само да бъде светски богат, но богат и по ум, и по добродетели. Доколкото може да помогне на цялото човечество, само дотолкова той е добър. Неговата добрина се оценява според заслугата, която е принесъл на цялото, защото всички души, които съществуват на Земята, съставят едно цяло. Има една тясна връзка, която съществува между всички хора. Това те не съзнават сега. Засега ние съзнаваме, че всеки човек живее отделно, че се радва и страда. Но това е половината път. Тогава каква е връзката между един човек и друг? Когато се явил Мойсей на Илия, какъв е бил разговорът? Разговорът е бил как може да се приложи Любовта като разумна сила, да се повдигне човечеството и да може да се избегнат по един разумен начин противоречията за в бъдеще. И не само в една епоха. Защото християнството вече две хиляди години как се прилага. Има нещо, което зависи от човешката свобода. И онези, които са го прилагали, не са го прилагали както трябва. Затова в християнството има дефект. Едно учение, каквото и да е, зависи от онези, които го проповядват и които го прилагат. Ако се приложи добре, ще има резултати, ако не, ще претърпи видоизменение. Къде се намират подсъзнателният и свръхсъзнателният живот? Те са двата полюса на Божествения живот. Подсъзнателният живот е този на ангелите, а свръхсъзнателният е животът на Божествения свят. Съзнателният и самосъзнателният живот представляват двата полюса на човешкия живот. Съзнателният живот е този на светците, на напредналите духове, които са минали преди нас; самосъзнателният живот е нашият индивидуален живот. При съзнателния и подсъзнателния живот вие трябва да изучавате една област от живата природа, която има връзка със сегашния ви живот. В подсъзнанието например са натрупани всички възможности за реализиране на нещата. Питам: как ще постигнете това? Само ако знаете законите. Например искате да постигнете нещо добро. Вложете тази мисъл в подсъзнанието си с пълната вяра, че тя ще се реализира. Внесете тази мисъл без страх, без съмнение и висшите същества, които живеят там, ще ви помогнат. Вие само напишете заявлението си до тях, но конкретно, определено и го оставете. Те не обичат общо говорене. Искате да станете утре сутринта точно в 3 1/2 часа. Какво ще направите? Аз съм ви казвал и друг път: ще вложите в подсъзнанието си мисълта, че искате да станете в 3 1/2 часа. Ще кажете тази мисъл само веднъж, без да я повтаряте. При повторението законът не работи. Кажете ли мисълта веднъж - забравете я. Ще видите, че ще станете сутринта в 3 1/2 часа. Някои от вас имат материални затруднения. Направете същия опит. Кажете си например: идната година на същия ден ще имам на разположение 1000 лева. Вложете тази мисъл в подсъзнанието си и ще видите, че идната година на този ден ще имате 1000 лева. Усъмните ли се, законът не действа. Този закон действа само при пълна вяра. Да кажем, че някой от вас има слаба памет. Ако иска да усили паметта си, той може да се ползва от същия закон. Всяка вечер преди лягане да влага в подсъзнанието си мисълта: „От утре моята памет ще бъде по-силна". Като внася тази положителна мисъл в подсъзнанието си, паметта му постепенно ще се усилва. Всеки човек, който иска да изкорени своите недъзи, да изправи своя живот, трябва да има положителна, права мисъл. Каквото му е нужно за живота, той трябва да вложи в подсъзнанието си и висшите същества ще се притекат на помощ. Но законът на внушението изисква специфично време и специфично състояние у човека. Какво значи това? По всяко време не можете да си внушавате. Например, ако си внушавате, когато сте разстроени или раздразнени, не можете да имате добри резултати. Всеки, който иска да вложи в подсъзнанието си една велика мисъл, за да се реализира тя, той трябва да избере за това най-хубавото разположение на духа си. Колкото човек е по-неразположен, по-неспокоен, толкова по-бавно и несигурно работи законът на внушението; колкото човек е по-разположен, толкова по-добре работи този закон. Ето защо, за да може ученикът да се развива правилно, за да води нормален живот, трябва да се намира в хармонична среда. Всеки от вас може да си създаде хармонична среда. Даже и при най-неблагоприятни условия да попадне, той може да си създаде от тях една хармонична среда, но за това се изисква голяма устойчивост и постоянство.

ТЕМПЕРАМЕНТ За да се разбират хората, трябва да се допълват в темпераментите си. Например сангвиникьт (въздухообразен темперамент) се допълва добре с флегматика (воден). Някои делят нервните системи на три групи, други на седем: мозъчна, мускулна, двигателна, дихателна, кръвоносна, храносмилателна, отделителна система, система за чувстване. Тези системи представляват седемте здравословни темперамента у човека. Тези темпераменти в своя състав са създадени със сегашната материя. Какво влияние упражнява желязото в човешката кръв, когато е в съединение и когато е в свободно състояние? Изучавали ли сте какво влияние оказва оловото, какво среброто и другите метали в човешката кръв? Нервната система, която управлява умствения и нервен темперамент, прониква из цялото тяло, пренася кръвта по тялото. Нейните органи съставляват пътните съобщения за човека. Второто нещо, това са дробовете на човека, които имат връзка с динамическите сили, с електричеството и магнетизма. Те се занимават с въздуха, с праната, която се възприема от дробовете и се предава на кръвта, която се пречиства чрез праната и се пренася по цялото тяло до най-отдалечените хранителни центрове. Така се е образувал сангвиничният (въздухообразен) темперамент. За да бъде човек здрав, дробовете му трябва да бъдат добре развити. Ако умът е по-добре развит от сърцето, раменете са широки и прави. Ако чувствата са по-силно развити, раменете са закръглени. Ония, които имат кафяви очи, се нуждаят от топлина; те трябва всяка вечер да мият краката си с топла вода. Ония, които имат сини очи, се нуждаят от влага; щом ръцете и краката започват да изстиват, те трябва да пият по 3-4 чаши гореща вода. Това са външни методи, чрез които човек трябва да си помага. За хора с кафяви очи се препоръчват топли бани, с температура от 35-41 градуса най-много. За хора със сини и сиви очи се препоръчва вътрешен мир и спокойствие. Умът им трябва всякога да е зает не с велики, неразрешими въпроси, а с въпроси, които са предпоставка за тяхното развитие. Като е боядисвала очите на хората с различни краски - кафяви, сини, черни, - природата е имала предвид да покаже на човека какво му липсва. Човек с кафяви очи е любвеобилен, лесно се увлича. Който има сини очи, той минава за идеалист. Той обича да мисли за високи работи, да хвърчи в облаците. Ония, които имат кафяви очи, ако са месоядни, трябва да се хранят главно с агнешко месо. Тия със сините очи трябва да се хранят повече с риба. Лицата на бъдещите хора ще са продълговати, а не като месечината. Познаваме пет типа хора: единият тип е на Луната. Те са сангвиници, с лице валчесто, със сини очи, тънки вежди, пълнички, весели, жизнени, обичат да си хапват. Вторият тип са с продълговати лица, мускулести, енергични, със сключени вежди, косите им са черни, остри, ръцете - мускулести. Те стъпват твърдо като военни. Третият тип имат крушообразно лице, хубаво чело, кестенява коса, тънък косъм. Те са нежни, деликатни, поетични, те живеят във висок свят. За тях се казва, че не са на Земята. Четвъртият тип са флегматични, пълни, с дебели устни, широк нос. Ходят с отпуснати ръце. За тях се казва: светът да изгори, те не искат да знаят. Петият тип са идеални хора, с жив миловиден поглед. Те са живи, подвижни, вдъхват доверие в човека. Като те срещне такъв човек, той внася спокойствие и мир в душата. Те са готови да услужат на всеки страдащ. Това са хора на Любовта, мъдростта, истината и добротата. Стремете се към този нов тип. Човек е дърво, съставено от други две дървета. Тия две дървета съставляват двете главни системи в човека: мозъчната и симпатичната нервна система. Клоните на мозъчната система се разпространяват надолу, чак до крайниците на тялото, а корените му са горе в мозъка. В това отношение човек представлява дърво, насадено в една саксия. Другото дърво представлява стомашния мозък, или тъй наречената симпатична нервна система, която се състои от ред възли, ганглии, разположени най-много в област на стомаха. Корените на симпатичната нервна система са насадени в ганглиите, т.е. в стомашния мозък, а клоните им отиват нагоре. Значи клоните на тия две дървета се преплитат. По какво се отличават тия две системи? По своите резултати. Мозъчната система е носителка на електричество, затова ако тя се развие повече от другата, човек почва да съхне. Щом човек почне да съхне, това показва, че преобладаващо влияние в организма му има мозъчната система. Електричеството отнема всичката влага от организма и затова такъв човек е сух, без влага, безводен е той. Симпатичната нервна система се отличава с обратни резултати на мозъчната. Тя е носителка на магнетизма в човека. Когато тя е развита в някой човек, той надебелява, явява се натрупване на излишна материя, която се обръща после в тлъстини. Следователно тия две системи могат да се коригират една друга. Когато човек затлъстее много, какво трябва да прави? Да упражнява ума си. Всички хора, които не мислят, затлъстяват. Такъв човек става един чувствен обект, той само чувства, но не мисли. Задебелееш ли, мисълта ти не е сериозна, не е дълбока. Силната мисъл е едно сигурно средство против затлъстяването. Силна и благородна мисъл е тази, която дава подтик на човека. Благородната мисъл никога не внася отчаяние, никога не внася отрицателни, песимистични мисли в човека. Човек с развита мозъчна система е горделив, само това му е грехът, иначе той е твърд, самонадеян, решителен и някой път може да жертва живота си за нищожни работи. Човек, у когото е развита симпатичната нервна система, има повече грехове. Той може да се научи да краде, да лъже, да лицемери - той е човек без характер, на всичко е способен. Кръстосване между темпераментите трябва, тъй ще вървят те хармонично. Сангвиничният темперамент спомага на дихателната система, разширяват се гърдите, кръвообращението става правилно, дишането е добро, такъв човек от малокръвие не страда. Затова ще извикаш този темперамент. Когато искаш да изправиш мускулите, лигаментите си, ще извикаш холеричния темперамент. Когато искаш да развиеш мозъка си, ще извикаш флегматичния или нервния темперамент. Като се турят на тези четири струни вашите чувства, мисли и действия, започва музиката на живота. И тъй, от това гледище на хармонията, ако сте много активни, ще повикате флегматичния темперамент да даде малко повече жизнена сила на стомаха, да стане уравновесяване. Ако имате много огън, ще повикате сангвиничния темперамент, да подуха малко, да разнесе огъня. Нали знаете какъв е законът? Когато в стаята е много топло, веднага отваряте прозорците и въздухът, дето мине, проветрява. Като стане студено, повикайте холеричния темперамент, той пак ще стопли стаята. Четирите струни, на които трябва да свирите, са вашите четири темперамента, които трябва да се нагласят. Тези четири темперамента са: сангвиничен темперамент, тъй наречен жив, въздухообразен. Хора с такъв темперамент имат валчести лица, коси руси, очи сини. Те са като пеперуди, кацат от цвят на цвят, обещават всичко, а едва 1/100 от това, което са обещали, могат да изпълнят. Много щедри са, дават всичко, но като дойде да изпълнят, казват: „Нямам нищо". Другата жица е тъй нареченият холеричен темперамент. В такива хора е добре развит черният дроб, мускулите, нервната система. Такива хора са енергични, огън палят навсякъде. Те са хора с черни коси, продълговати лица, дебели, навъсени вежди, широки носове, ръце мускулести и като не им се покоряват, винаги се аргументират с юмрук. Третата жица е флегматичният темперамент. Това са хората на благоутробието, тяхното лице е валчесто, мяза на месечина, само очите им се виждат. Ръцете им са късички, а като ходят, едва кретат. Тези хора имат английски темперамент, те като седнат, мъчно стават, и докато седнат, мъчно сядат. Те никога не се тревожат. Четвъртият темперамент е меланхоличният или нервният темперамент. В него преобладава мозъкът и нервната система. Хора с такъв темперамент имат деликатно телосложение, лице някой път крушообразно, вежди - възтьнки, очи - някой път кестеняви. Те са хора на мисълта, в тях има бързи възприятия, впечатленията са бързи, нервни, мислят хубаво. Те са, които носят философията в живота. У човека съществуват две царства. Едното е царството на чувствата. Аз го наричам „царство на Любовта". Другото царство е на мозъка, царство на знанията. Царството на Любовта се намира в тъй наречения „плексус соларис", в стомашния мозък, където има ред ганглии, в които жизненият темперамент взема участие. А другият, на знанията, е умственият темперамент в мозъчната система. Той е проводник на електричеството и магнетизма. Следователно, когато тези темпераменти са добри проводници, тогава всички сили на природата живеят, силите на ума, на човешката интелигентност правилно текат. Ако развитието на човека върви добре, от този човек всичко може да стане, той всичко може да направи от себе си. Кой е сангвиничният темперамент? На дихателната система. Ти не можеш да имаш една отлична дихателна система, ако у тебе сангвиничният темперамент, или темпераментът на кръвообращението, не е добър проводник. Тогава всякога ще имаш хилави дробове. Следователно, така трябва да разбирате темперамента. Казвате „сангвиничен", „въздухообразен". Не е въздухообразен, той е проводник на сили, които регулират дихателната система. Следователно, докато твоят темперамент е здрав, развит у тебе, те си весел. По това се отличават хората. Човекът на виталния темперамент е разположен, доволен е от всичко. Сангвиникьт е весел, той е подвижен, смее се, подскача, ходи. Казвате: „Какво подскача!" Здрав е човекът! Той има добре развити гърди. Вие искате да се самовъзпитавате, казвате, че не сте търпеливи. Това зависи от вашия жизнен сангвиничен темперамент; меланхолични сте - зависи от вашия сангвиничен темперамент. Не можете да мислите правилно - вашият умствен темперамент не е добър проводник. Не че не си способен - главата ти е достатъчно обширна, голяма, имаш достатъчно мозък, но темпераментът ти е такъв, че тези сили не могат да работят. Умът е разсеян, мислите - охлабени. Този мозък не мисли. Задната част на човешката глава е свързана със стомаха, горната част е свързана с неговото сърце, с дихателната система, предната част е свързана със самия мозък. Ти не можеш да бъдеш човек с възвишен идеал, ако горната част на мозъка е слаба, ако сангвиничният ти темперамент не е развит. На три части се дели мозъкът. Горната част на мозъка има отношение към сангвиничния темперамент; задната - към стомаха, а предната част на мозъка - към нервния темперамент. Ако тези неща не са добре развити, тогава и в тялото ти настъпва един дисонанс. Ако в горната част на главата има хармония, ще има хармония и в тялото. Как така? Ще разберете от стиха в Писанието, в който се казва, че сте храм на Бога. Ако тази горна част е развита добре, ако нашето тяло е храм на Бога в този висок смисъл, всички разумни същества ще се интересуват от нас. Най-после иде умственият темперамент, темпераментът на човешкия мозък. Той служи като проводник на магнетизма и електричеството, за да бъде мозъкът в нормално състояние. Следователно, ако у тебе умственият темперамент не е както трябва развит, всякога ще имаш главоболие. У флегматичните хора вземат надмощие жлезите, затова тези хора напълняват, а бързите, сухи хора са активни, подвижни, леки. Когато имат надмощие белите дробове, имаме сангвиничен темперамент, ако има надмощие черният дроб, имаме холеричен темперамент, а ако нервите имат надмощие, имаме умствен темперамент. Симпатичната нервна система е приготвила пътя на мозъчната система. Мозъчната система е от по-висок свят. Симпатичната нервна система е създала тялото, после мозъкът е създал главата, а мозъчната система е, която ще измени човека, но за да се дойде до по-съвършен образ, трябват усилия, напрежения, страдания.

ТЕЛА Надеждата се е развила на Земята, когато душата се е облякла във физическо тяло - образ на първото тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато е била на Небето и когато е била една одухотворена материя, която никога не умира. Жизненото тяло е съставено от органическа материя и е сходно с растителното царство. А тялото на плътта е тяло на животните. Борбата е между тези две тела. В трите тела - физическото, жизненото и тялото на плътта - се е развила надеждата, която очаква нещата днес или утре. С тия тела ние развиваме онзи принцип, без който не можем да съществуваме. И най-сетне душата ще се върне с тялото на Любовта. 18 милиона години хората живеят на Земята и още работата им не е довършена, не се е построило човешкото тяло както трябва. В своето развитие те са едва на 10 години. Човешкото тяло е величествена сграда, в строежа на която са взели участие множество разумни същества. Човек може да се съобщава с невидимия свят чрез физическото си тяло. В него са вложени възможностите на всички минали култури, както и тия на настоящата и бъдещата култура. Затова трябва да го държите в изправност, в ред и порядък. Умът има обвивка, както и тялото. Умът има тяло и то доста сложно и организирано. Човек има 12 тела, но засега функционират само четири: физическото, на сърцето (чувствата), третото - на ума, и четвъртото - на разумния, на причинния свят. Другите осем тела са в зачатъчно състояние. За в бъдеще те ще се проявят. Като влезете в духовния свят, ще се проявят още четири, а като влезете в Божествения свят, ще се развият и останалите четири. След всеки период от седем години в човека започва една нова фаза - развитие на ново тяло. Такива тела има седем. В духовно развитите има още три, а в най-напредналите - още две. Значи, в човека може да се развият дванадесет тела. Човешките седем тела прогресират епохално, в тях има известни творчески вълни, които подтикват тъй, както силите в природата подтикват пролетта да се прояви. Има вълни на физическото тяло, на астралното, на умственото, на причинното тяло. Всяко от тези тела има нужда от специфична храна. Има едно тяло в човека, което никога не се разрушава. Това тяло е Божествено. Върху това тяло вечността пише онова, което човек прави и е направил досега. физическото ни тяло е сформирано в продължение на милиони години, а сега се формира астралното тяло. Външните неща не са наши. Всичко, което съществува вън от нас, то е само условие за нас. Важно е онова, което имаме вътре у нас, в нашето тяло. Човек, който има злато в кръвта си, е богат и здрав, и умен. Има ли само външно злато, това не е от значение. Ако доброто е вътре в тебе, в кръвта ти, ти си добър. Ако имаш достатъчно фосфор в мозъка си, значи, че имаш светлина, че може да си учен. Умственото тяло, духовното и физическото си приличат, но материята, от която са направени, се различава. Най-тънка и фина е материята на умственото тяло. Човек е една сложна елипса. Той е съставен от няколко преплетени елипси: физическото тяло, астралното, менталното и причинното. Тези тела са с различни измерения, физическото тяло е триизмерно, астралното с четириизмерно, умственото - петизмерно, и причинното - шестизмерно. Материалите на тези тела са от съвсем различен състав. Във физическото тяло, в астралното тяло, в менталното и причинното тяло функционира сегашното съзнание на човека. Има и други тела в човека, но те са в застой. Има някои органи във физическото тяло, които съответстват на тези от другите тела. Например мозъкът съответства на умственото тяло. Симпатичната нервна система, или стомашният мозък, съответства на духовното тяло. Черният дроб, далакът и стомахът съответстват на нисшите полета на астралното тяло. Ако е разстроен черният дроб, чувствата няма да функционират правилно, ще сте мрачни, неразположени. Черният дроб спомага за храносмилането и ако образувалите се отрови не преминат в стомаха, ще влязат в кръвта и ще предизвикат разстройство в астралното тяло. Тогава силите на астралното тяло няма да минават правилно във физическото тяло. Разстрои ли се черният дроб, и паметта отслабва. После ще дойде и неврастенията, понеже косвено този орган влияе на симпатичната нервна система. Щом се спъне някоя функция на някой орган от една система, той повлиява и на другите. Ако вие не контролирате вашите чувства, те ще разстроят черния дроб, а черният дроб ще разстрои целия ви организъм. Чрез чувствата си човек е свързан с астралния свят, т.е. със своето астрално тяло, наречено още духовно тяло. Астралният свят се състои от две области: низша и висша - според чувствата, които също биват низши и висши. Астралният свят е течен, подобен на водата. Там съществата живеят както рибите във водата. На Земята човек живее и с умственото, и с причинното си тяло; те са свързани с по-високи светове от физическия и астралния. Значи човек живее с четири тела: физическо, астрално, умствено и причинно. Всяко тяло извършва специална служба. Всяко тяло е съставено от специфична материя. А всеки орган на физическото тяло е свързан с един от четирите свята. Черният дроб например е свързан с астралния, т.е. с духовния свят, или със света на чувствата. Той регулира низшите чувства на човека. Той поглъща отровите на организма и ги трансформира. Ако се разстрои, отровите се разнасят по целия организъм и човек умира. Както физическото тяло има своя физиология и анатомия, така и астралното, менталното и причинното тяло имат своя физиология и анатомия. Физиологията и анатомията на по-високите тела са подобни на тези на физическото тяло. Според окултизма, всяко от телата на човека представлява известна величина. физическото тяло е една величина, астралното - втора, менталното - трета, и причинното - четвърта. Всяко от тия тела има свои специфични енергии. Вие трябва да разбирате тези енергии, да можете да ги трансформирате, да ги превръщате от един свят в друг. Умственото тяло, духовното и физическото си приличат, но материята, от която са направени, се различава. Най-тънка и фина е материята на умственото тяло. За физическото тяло засега нормалната топлина е 36 градуса. За астралното тяло топлината е друга. За умственото, за причинното тяло съвсем друга е топлината. Причинното тяло на човека може да издържа на 273 градуса, няма нищо да усети, но от човешкото тяло при толкова градуса няма нищо да остане. Като умре, човек оставя тялото си, т.е. външната обвивка на Земята. Върху това тяло сега се гради друго едно тяло, което всеки може да го види. Условията, при които живеете сега, са трудни, и за да издържите на тях, трябва да имате броня, да се пазите. Вашето тяло трябва да вибрира в съгласие с вашите висши мисли. Това е една естествена броня. Телата влизат едно в друго. Най-шуплесто е физическото тяло. Духовното тяло влиза в шуплите. Божественото тяло влиза в умственото и така всички тела съставляват едно цяло. Вечерно време с кое тяло се разхождате? Приказвате, бягате, движите се насам-натам - това е вашето духовно тяло, а физическото е на леглото, почива си. Умственото тяло е безсмъртно. Духовното тяло сега се строи, то не е завършено - челото, носът, устата, костите, черепът, умът, ръцете не са завършени. Астралната ръка сега се изработва, астралният свят се сгъстява, приготовлява се за по-висш живот, по-пречистен. Сега той е в нещо като водно състояние. Докато е на Земята, човек работи главно с физическото си тяло - най-подходящ инструмент за Земята. Обаче той мисли, чувства, търси причините и последствията на нещата. С какво мисли човек? С умственото си тяло. С какво чувства? С астралното си тяло. С какво издирва причините и последствията на нещата? С причинното си тяло. Както физическото тяло не е еднакво развито във всички хора, така и останалите тела в човека не са еднакво развити. Това показва, че на човека предстои голяма и велика работа - да развие всички свои съставки до съвършенство. Физическото тяло се състои от три обвивки: етерна, която излиза вън от физическото тяло на 1-2 сантиметра, през нея минават електричеството и магнетизмът. Както обличате тялото си с дебели и тънки дрехи, за да го предпазите от студа или горещината, така и етерната обвивка е здравна дреха на физическото тяло, която го предпазва от външни влияния. Етерната обвивка е свързана с астралната, която управлява страстите. Тя предпазва човека от грях и отмъщение. Астралната обвивка е свързана с подсъзнателния астрален свят, а той - с широкия Божествен свят, откъдето черпи материали за съграждане на вътрешния или душевния живот на човека. При яденето едно голямо количество от храната трябва да се изхвърли навън. Този закон важи и при строежа на умственото тяло. И там остава материал. Много мисли не влизат в употреба при изграждането на умственото тяло. Много от желанията, които имате, остават, не влизат в градежа на духовното тяло. Сърцето на човека е духовното или астралното тяло. Когато астралното тяло не е добре организирано, човек боледува. Когато умственото тяло е добре организирано, човек не боледува, мисълта е хубава. Тези две тела постоянно помагат за правилното изграждане на физическото тяло. Всички тела взаимно си помагат. При медиумите физическото тяло е слабо свързано с жизненото тяло и затова в него влизат и се материализират духове от астрала. Те черпят енергия от медиума и затова медиумът след сеанс се чувства много изтощен. Ще дойде ден, когато жизненото тяло ще може свободно да се измъква от физическото, от лявата страна, от далака. Мозъкът отскоро е създаден, и то изключително за физическия свят- най-крайният предел и най-висшето в природата, но центърът на човешкия живот не е в главата. Ако вземете човека с изпънати ръце и крака, ще намерите центъра - там е най-важното място на човека - близо до сърцето. Когато чувстваш, че ще ти се случи нещо, когато ти е тъжно или радостно, всичко става в този физически център. Тук, в сърцето, се намира духовното тяло, с което човек живее. Това физическо тяло, колкото и да го крепиш, все някой ден ще се простиш с него. В този си стремеж да го закрепиш това тяло, ти не обръщаш внимание на духовното тяло. Между черния дроб и жлъчката съществува тясна връзка. Ако тази връзка се наруши, животът е в опасност. Понеже черният дроб е свързан със същества от низшия астрален свят, те започват да влияят на човека и му нашепват мисли на отчаяние, за самоубийство и т.н. - тези същества са пролетарии, които търсят лек начин на живот. Не са силни тези същества, но организирани, те гледат на богатите като на изедници и се настройват срещу тях. Няма по-опасни хора от неорганизираните. Попаднете ли в едно мъчително състояние на духа, ще знаете, че сте в областта на неорганизираната материя. В това отношение англичаните могат да се похвалят с добре организиран черен дроб и добре организирани чувства. Когато действа духовното тяло на човека, лицето веднага светва. Нещо приятно лъха от целия човек. Щом дойде физическият човек, веднага нещо като сянка мине през лицето, човек се свива. Във физическото тяло на човека работите не могат да станат лесно, но с духовното тяло лесно стават, понякога моментално стават. Защо се подкосяват краката ви, като видите своята възлюбена (възлюбен)? Топлината е толкова голяма, че краката се подкосяват, не държат. При голямата топлина астралното тяло се разширява. И след като се разшири, излиза навън. Докато астралното тяло е излязло един пръст навън, още не сте толкова чувствителни, но като излезе четири-пет пръста, ставате чрезмерно чувствителни и казвате: „Не се допирай до мен". Тялото е в ненормално състояние. Човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. Във физическия свят той трябва да знае как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината. Той трябва да има добре организирано физическо тяло. Влезе ли в духовния свят, трябва да има добре организирано астрално тяло. За умствения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло. Който е развил и трите си тела, той може да се нарече разумен човек. Колкото е важно физическото тяло на човека, толкова са важни астралното и умственото му тяло. Двойникът на човека е поле на космически сили. Двойникът на човека включва космически сили. Всеки човек е точно на мястото си - той играе известна роля в природата. Без него Вселената не може. Без теб, като човек, без твоята душа, без твоя ум, без твоето сърце Вселената не може да се прояви в своята хармония. Във физическия човек има едно друго тяло - двойник, което служи като проводник между същинския и физическия човек. Когато човек е в радостно състояние, този двойник излиза навън, извън физическото тяло и в това състояние човек не трябва да се стряска, защото двойникът е свързан с много нишки. Когато човек излиза и влиза в тялото си, трябва да се внимава да не стане някакво силно сътресение, за да може двойникът да се намести правилно. Ако не може бързо да влезе на мястото си, може да стане преплитане с нишките от двойника на някой друг човек. Необходимо е да изучавате отношението, което съществува между етерния двойник на човека и физическото му тяло. Етерният двойник свързва ума със сърцето. Като пипнете ръката на човека, трябва да усетите мека, приятна топлина. Около ръката има друга светла, подвижна ръка, която е двойникът й. Докато двойникът действа правилно, и физическата ръка е нормална. Осакати ли се нещо двойникът, и физическата ръка се осакатява. Вие трябва да разбирате закона, как да се прибирате в себе си. Като научите закона, няма да пущате двойника си да излиза навън. Там, дето влиянията са хармонични, ще се разширявате колкото си искате, но щом дойдете при неблагоприятни условия на живота, ще се прибирате. Щом двойникът излезе от човека, последният живее почти животински: яде, пие и за нищо не мисли. Като знаете това, ще бъдете внимателни, ще се пазите да не се стряскате едни други, особено когато спите. Когато човек спи, двойникът му излиза от него и отива в пространството. През това време двойникът е свързан за тялото само чрез една нишка. Ако събуждате човека и го стреснете изведнъж, двойникът му не успява да се върне в тялото, вследствие но което се преплита с други двойници в пространството. Ако не знае как да разплете двойника си, човек полудява. Чрез движенията си човек регулира енергиите на своя организъм. Движенията разтърсват въздуха, чиито трептения се предават на физическото тяло на човека чрез двойника. Двойникът на човека е антена, чрез която той възприема впечатления от външния свят. Тази е причината, поради която двойникът обвива човешкото тяло и го предпазва от нещастия. Колкото по-добре регулира двойника си, толкова по-правилно ще приема впечатленията от външния свят. Като знаете това, често трябва да регулирате антената си. Припадне ли някой, ще знаете, че се е изгубило за момент отношението на двойника с тялото, връзката е прекъсната. Вечерно време човек по-лесно отделя двойника си и пътува извън физическото си тяло къде ли не, отворена е границата. Но денем ако рече да направи този опит, границата не е отворена, може да го арестуват. Много хора така са се повреждали. Излизат от тялото си и не могат да се върнат, други са се наместили в телата им. За тях се казва, че са полудели. Човек, който забравя, който не помни, има изместен двойник. Сутрин вашият двойник, като се върне от нощната разходка отново в тялото, не се намества всякога идеално, както трябва в тялото, и вследствие на това разместване се зараждат болестите в пръстите, краката. Ще накарате двойника да излезе навън и отново да влезе, да се намести добре, както са направили по-разумните същества. Двойникът е толкова чувствителен, че ако излезе три пръста извън тялото и някой само махне с ръка, ще почувствате, че ви е причинил голяма болка. Всички хора, които се развиват духовно, стават чрезмерно чувствителни, двойниците им излизат навън, те не са господари на двойниците си и затова много страдат и това ще продължава, докато се издигнат, докато станат светии. Затова поне като си лягате, помолете се този двойник да излезе и благополучно да влезе в тялото ви. Ако двойникът излезе и влезе както трябва, вие няма да страдате. Но ако не влезе както трябва, ще имате страдания и нещастия, не само физически. По-добре е цяла нощ да останете буден, да останете в тялото, отколкото да се върне двойникът ви и да не се намести. Животът, който Бог ти го е дал, диханието, което е вдъхнал и ти си станал жива душа, този живот аз наричам двойник. Този живот трябва да влиза и да излиза на място. Молитвата, формулите, разсъждението са методи, с които двойникът на човека или неговата мисъл може да работи. Организмът има свой матрикс, своя аура. Тази аура излиза в успоредни линии от целия организъм - от краката, от главата, от ръцете. Такъв човек всичко може да постигне, защото има аура или матрикс, която като ципа го обвива. Тя е здрава и го пази. Микробите не могат да я разрушат. Но със своя нередовен живот човек може да направи така, че матриксът да се напука и да се образуват язви. Те показват неправилност в човешката мисъл. Мисълта е всичко в живота. Чрез мисълта може да влияете на материята. Аурата - това е кожата на духовното тяло. Човек трябва да има здравословна аура. Без здравословна аура човек не може нищо да направи. Аурата на човека е много по-различна от тази на всички други същества. Човешката аура се тъче. За нея човешката мисъл, чувства и постъпки са храна, от която тази кожа или аурата се образува. Това е физическото в духовния живот на човека. Мислите трябва да дадат известна храна, за да се образува тази правилна аура. И когато вие имате тази аура, се чувствате смели и решителни, но щом тя се разрани, духът отпада. Аурата на човека представлява кръг, различно оцветен, с различна големина и дебелина. Аурата на човека определя неговия манталитет. Видима ли е аурата? За едни е видима, за други - невидима. В средата на аурата има един център, отдето изтичат енергиите: горните енергии са свързани с умствените способности на човека, а долните - с енергиите на неговите чувства. Горните енергии са господарите, а долните - слугите. Аурата на човека е естествена преграда. Щом е така, никой няма право да влиза без позволение в аурата на кого и да е. Дойде ли някой човек, той трябва да седи на 50-70 см от вас. Наруши ли това разстояние, приближи ли се много до вас, той създава дисхармония в отношенията. Тази дисхармония се дължи на неправилна обмяна между енергиите на двамата. Който е чувствителен, той възприема тази неправилност в обмяната и започва да страда. Когато учителят говори на учениците си, те се натрупват около него, приближават главите си един до друг, но тук не става неправилна обмяна. Защо? Защото мисълта на всички е съсредоточена към един общ предмет. Обаче ако двама души с две противоречиви мисли се приближават един до друг на разстояние по-малко от 50 см, те се стълкновяват. Аурите им се преплитат и между тях става неправилна обмяна. Щом почувстват такава дисхармония, те веднага се отдалечават. Не престъпвайте онази свещена преграда, която природата е поставила. Колкото човек е по-здрав, по-духовен, по-издигнат, толкова аурата, която излиза от него, е по-бяла и блестяща, по-приятна. Заболее ли човек, аурата потъмнява. Потъмняването може да стане частично или изцяло. Всяка заболяла част е тъмна. От човека се иска да възстанови светлината на главата или стомаха, или на заболелия орган. Това ще стане и като усили мисълта си, като повиши вибрациите си. Когато сядате, между вас трябва да има поне един метър разстояние, да не влизате един друг в аурата си. Достатъчно е да излезе духовното ви тяло вън от вас 2-3 мм, за да не можете да се търпите. То е чувствително и усеща противоположните вибрации. Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни. Тази лъчиста енергия се нарича „флуиди". Тази енергия ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме ръцете и краката си. Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тази енергия, чувстваме се отпаднали, слаби. Тази лъчиста материя образува около главата ни тъй наречения „ореол" или аура. Ореолът на човека бива такъв, какъвто е характерът му. Злъчният човек има зелен ореол, кръвожадният - тъмночервен, мъдрият - светложълт и пр. Ореолът на светията е лъчезарно светложълт. В ума и сърцето има по два центъра: положителен и отрицателен. Между ума и сърцето винаги трябва да има хармония. физическото тяло на човека е ключ, с който могат да се разрешават всички трудни въпроси. Изучаването на човешкото тяло е началото на всички науки, които представляват основа на бъдещето. Съзнателният, разумният човек знае, че тялото е облекло на душата. Следователно каквато е душата на човека, такова ще бъде и тялото му. Душата на човека си има особено тяло, с което може да се възнесе. Това тяло е толкова пластично и така добре направено, че може да става и малко, и голямо. Това тяло именно строи и физическото, и всички останали тела на човека. Телата са триизмерни, но душата не може да е триизмерна. Чувственият свят е четириизмерен, умственият свят е петоизмерен, причинният свят е шестоизмерен. Душата е от седмоизмерния свят. Онзи свят, който идва след този свят, е точно такъв, какъвто е нашият свят за животните. Духът е от десето измерение. Ако един крайник се ампутира, това не може да не се отрази на другите тела. Един орган боледува, боледува същият орган и в другите тела. Когато има дисхармония между вашето физическо тяло и двойника ви, или между силите на тялото и астралното тяло, винаги ще се получи едно болезнено състояние. Ако човек заболее физически, болестта се отразява и на духовното му тяло, и обратно. Иска ли да се лекува човек, трябва да влезе във връзка с духовното си тяло. Лекува ли се само по физически начин, то няма нищо да постигне. Вечер, когато спи, човек напуща физическото си тяло, през което време става пълно пречистване и обновяване на клетките му. Щом се пречисти, отново влиза в него и се събужда. Ако е спал добре, тялото се пречиства добре и човек се събужда разположен и обновен. Адептите знаят изкуството да излизат от тялото си, когато пожелаят, отиват на различни места из пространството, а тялото си оставят някой брат да го пази. Главната причина за болестите се дължи на дисхармонията между двойника и физическото тяло. В предната част на мозъка се намират особен род бели мозъчни влакна, чрез които се проявява деятелността на човешкото съзнание, което е свързано с двойника. Двойникът е апарат, чрез който се проявяват силите на природата, физическото тяло живее благодарение на своя двойник и ако отношенията между тялото и двойника не са правилни и хармонични, зараждат се ред болезнени състояния. На едно от телата не може да се въздейства, ако не се въздейства върху всичките седем тела едновременно. Боледува ръката - боледува ръката и в астралното, и в менталното, и в другите полета, не само на физическото поле. Коремоболието може да се яви от чисто органически причини, от храна, от простуда, а някой път може да се яви от натрупване на излишни енергии в стомаха. По същия начин, като се занимавате с духовни работи и в този случай става натрупване на излишни енергии и се явяват опасни състояния. Запример: духовният човек става прекалено чувствителен, от всичко може да се засегне - неговият етерен двойник се удължава повече навън, астралното му тяло се разширява и той вече не може да понася никого. Трябва да научите закона как да се прибирате в себе си и да не допущате двойникът да излиза навън. Христос възкръсна с духовното, с организираното си тяло, с което се явяваше и изчезваше, физическото тяло е под контрола на човешката воля. Когато искаме, с него може да ставаме видими или невидими, толкова малки, че никой да не ни вижда, и толкова големи, колкото Земята. Човек трябва да вярва, че може да живее вън от тялото си, иначе ще смятаме, че не може да живее вън от къщата, която си е построил. Мъчно ли е човек да излезе от тялото си? Каква мъчнотия има човек да излезе от автомобила си? Освен ако е залостена вратата на автомобила и не може да я отворите. Хората днес постоянно изпитват глад и жажда, защото събират материал за съграждане на своето тяло, което ще е безсмъртно. От грубата материя може да се извадят фини елементи за съграждане на светли мисли и благородни чувства. Кръвта трябва да тече, мисълта трябва да се движи, а чувствата да се разширяват. Но в човека трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото тяло. Ако влезете в същинското си тяло и разберете неговите закони, преспокойно може да се движите, да идете до Слънцето, до Луната, да минавате през пространството спокойно, безпрепятствено. Пречистването на човека става главно чрез сърцето, т.е. астралното тяло, което идва след физическото. Като умре, човек отива в друг свят с астралното си тяло, както орехът се посажда в земята с коравата си обвивка, а не със зелената. Ще дойде време, когато духът ще създаде безсмъртно тяло на човека. В този смисъл задачата на човека е да се освободи от временното, от смъртното тяло, да го превърне в безсмъртно. Има хора, които са свободни и може да излизат от тялото си навън, когато пожелаят, могат да преобразяват тялото си без никаква мъчнотия. И сега, и в миналото е имало такива хора, които са правели тези неща. Сега започнаха да присаждат маймунски жлези на хората, правят опити да подмладяват човека, но в човека има толкова много жлези, че не е необходимо да се присажда. У човека има известни жлези на активния живот, на човешката воля. Хиляди жлези има, не са 4-5. Всяка жлеза може да се събуди чрез една специфична храна. Понеже това са тайни на природата, няма и не мога да ви кажа точно как става подмладяването. Един ден, когато тръгнете за небето, няма да вземете тялото си, ще тръгнете с душата си, тялото ще оставите на Земята, защото то оттук е взето. То е каруца, направена временно от елементи на Земята и докато сте в царството на тия елементи, ще бъдете в тази каруца.

СЪСТОЯНИЯ Често пъти състоянието на човека се определя от силите, които действат в него. Ако умът вземе надмощие, ръцете и краката изстиват. Ако сърцето вземе надмощие, главата ще го боли. Щом гори главата, сърцето е огън, то е взело надмощие. Щом водата вземе надмощие, мускулите ще бъдат силни, ще хвърляте, ще ритате. Музикантът, ако не е напрегнат, не може да вземе правилно „до". След напрежението, ако ти нямаш известно състояние на движение в себе си, ти не можеш да вземеш правилно „ре". Казвам: всички тия състояния, които имате, са на място. Защо се сменят вашите състояния? Защото е необходимо. Състоянията са гами, през които трябва да минете. Вие се чудите някой път защо сте тъжни, а друг път радостни. Това е състояние. Ако вие нямате туй състояние, вие не можете да разберете живота. Някой път така сте напрегнати, че не позволявате никой да се допре до вас. Двойникът ви е излязъл 1-2 педи навън и този двойник е толкова чувствителен, че произвежда болезнено състояние и не можете никого да понасяте, и сте готов с всички да се скарате. Трябва да се прибере двойникът, да остане най-много 1 пръст навън. В човека има едно предразположение да остане в покой, да не мисли, да не се движи, да е спокоен. С това инертно състояние човек трябва да се пребори. Той трябва да си почива, но да не мързелува, да се движи, да работи. Никога не оставяйте главата си в застой - да има едно колебание в движението, но не да си въртите главата насам-натам. Също да не се изкривява главата нито наляво, нито надясно. Има музикални движения, има движения, които правят скандали. Който отива да краде, има едно движение особено, който иска да услужи някому с нещо, се движи по друг начин. Думата „сухота" най-често я употребяваме за психическия живот. Казваме: той е сух човек, в смисъл на слаб, с малка жизненост. Но сухотата представя и едно скръжаво състояние на човека. Скръжавият човек не иска нищо да даде от себе си. Той казва: „Ако дам, макар и малко, нищо няма да остане за мене". Една хапчица не иска да даде, мисли, че с тази хапка всичко ще се свърши. Понякога мислиш, че нищо не знаеш. То е сухота. Ти си сух човек. Торбата ти е малка, трепериш да не би малката коричка, която носиш, да изчезне. В теб има един вътрешен страх, че си неспособен. Това е сухота. Казваш: „Лош човек съм". То е сухота. Малко работи някой, ленив човек е. То е сухота. Защо човек е ленив? Страх го е да не би като направи нещо, да се повреди. Не смее да протегне, да мръдне даже ръката си, да не би да се повреди. Седи като едно деликатно същество, страх го е да се мръдне, да не би да се скъса в него нещо. Някои пък се страхуват да не им се смеят хората. СУХ- имате три неизвестни. Сухотата е една задача с три неизвестни. Аз бих ви развил цяла една сказка върху сухотата. Сухотата подразбира, че формите на физическия свят не са на място. Съдържанието не е на място и смисълът не е на място. Нещата нямат красива форма, нямат съдържание и смисъл нямат. Казвам: ние, хората, търкаляме една топка. Каква е тази топка? То е щастието, което търсим и като помислим, че сме го намерили, гледаме да го скрием на сигурно място. Имаш някоя къщица, то е топката. Ти седиш и се страхуваш да не стане нещо с нея. Тази къща нито за миг не напуща твоя ум. Това е сухота. Ти седиш и мислиш, че нищо нямаш. Господ ти е дал глава, която струва милиарди, а ти казваш: „Не зная какво да правя с главата си". Научи я да мисли. Отвори сърцето си, за да влезеш във връзка с природата. Казваш, че си нещастен. Не си само ти нещастен. Всички безделници като тебе страдат. Щом страдаш, не можеш да учиш. „Остарях." Сух си. „Изгубих парите си." Сух си. „Тази работа е непостижима, животът няма смисъл. Идеал няма в света." Сух си. Така не се разсъждава. На кои хора животът е сух? На безформените. На тези, които нямат форма. Много сестри се оплакват от голямата самотия, в която живеят и търсят другар. Търсете този, който може да ви помогне. И след като ви помогне, Той ще ви изпрати хората, които ви са потребни. Само Бог знае кои са потребни за вас. И щом намерите, работите ви ще вървят добре. Щом човек е нервен, това показва че има застояла вода някъде в организма си. Важно е в случая да вкара в организма си прясна вода, която дава възможност в него да проработи магнетизмът. Магнетизмът е необходим, защото той гради, а електричеството движи нещата, движи биенето на сърцето. Това е космическо електричество. Понякога си нервен, нищо не можеш да търпиш. Туй нетърпение е събраното електричество в хобота на хапливата муха. И в тебе като се събере такава енергия, ще хапеш. Този, когото ухапеш, ще се засегне. Научната страна: понякога кажеш нещо несъзнателно, а после се разкайваш: „Не трябваше да казвам тази дума". Казвам: колко е необходимо човек да има съзнание да контролира силите, които са в неговия ум, в неговото сърце и в неговата воля. Здравословно е това. Защото, ако човек не контролира силите на ума си, той ще обеднее. Ако не контролира силите на сърцето си, ще обеднее. В умствено отношение бедността е лошо нещо. И в сърдечно отношение бедността е лоша. Вие това състояние наричате сухота, празнота. То е бедност на сърцето. Бедност на волята значи слаба воля: решаваш едно, не изпълняваш. Ставате сутрин неразположени. Вие нямате изток, затова сте неразположени. Що е чернотата? Конкретно как ще определите що е чернотата? Туй, което поглъща, е черно. Всяко нещо, което само поглъща, взема, е чернота. Що е белота? Обратното: това, което дава, е белота. Туй, което постоянно дава от себе си, изтича, то е белота. Следователно бял човек е онзи, който постоянно дава. Черен човек е онзи, който постоянно взема. Какво е отношението на неразположения човек към черното? Неразположеният човек е дете на чернотата. А на обезверения, коя е майка му? Чернотата. Следователно, щом един човек служи на черното, в него ще се зародят много отрицателни, негативни черги. В чернотата има нещо ненаситно, човек никога не е доволен от живота, все нещо не му достига. Туй, което е ставало някога в живота, става и сега. Вие казвате: „Какво е било далечното минало на човечеството?" Всеки един от вас по настоящето може да разгледа и проучи какви са били тези далечни епохи. Да кажем, че един ден вие имате разположение на светия, готов сте със сърцето си да обгърнете целия свят, да помагате на всички, да правите благодеяния, да се жертвате за народа си, проектирате планове за повдигане на бедните и т.н. Но изведнъж, в един момент всичката поезия се пресича, настава тъмна нощ, във вас се заражда бурно състояние. Започвате да гледате на хората като на дяволи, започвате да се съмнявате в Бога, в себе си; искате, ако ви е възможно, да отсечете главите на всичките хора, да унищожите целия свят. Питам: от где идва това нещо? Коя е причината, че се сменят тия състояния? Всички вие горе-долу сте изживели по някой път такива състояния. Това са атавистични архетипове. Най-важното е да се научите да използвате всеки един случай, да оценявате благата, които имате. Да кажем, че сте неразположени. Неразположението в случая е най-малкото препятствие, което може да ти се случи в живота. Пък и то е потребно. Неразположение човек може да има всякога, когато се намира на границата на някаква опасност. Неразположението е границата, зад която е тази голяма опасност. И неговата роля се заключава в това, да те спре. По този начин то те спасява от едно голямо зло. А ти си недоволен от него, искаш да бъдеш все в добро разположение. Ако ти беше разположен, щеше да ти се случи най-голямо нещастие. Щом си неразположен, ще се спреш и ще мислиш, ще се върнеш назад. Как ще разберете това „назад"? То значи да отидеш там, откъдето си тръгнал, защото посоката, по която се движиш, не е правилна. Нали когато имате една задача и не можете да я разрешите, почвате отначало, по друг начин. Обезсърчен ли сте, това означава, че сте се доближили до човек или предмет, който не съответства на вашето естество. Кои са причините за обезсърчението? Аз бих желал да ми кажете какво нещо е обезсърчението. Човек се обезсърчава, когато няма пари. Търговецът се обезсърчава, когато касата е празна. Касата не се обезсърчава, но той се обезсърчава. Когато един ученик е скъсан на изпит от една комисия, тя не се обезсърчава, а той се обезсърчава. На вас тия неща ви се виждат лесни. Но тези лесни работи трябва да се обяснят, за да станат ясни. Трябва ли да се обезсърчава човек, или не трябва да се обезсърчава? Щом се обезсърчава, трябва да се насърчи, щом се насърчава, трябва да се обезсърчи. И двете състояния са необходими. Щом става едно нещо, то е необходимо. Щом човек се обезсърчава, трябва да има някаква причина, щом се насърчава, пак трябва да има причина. В какво седи обезсърчението? То не трябва да трае повече, отколкото е необходимо и насърчението не трябва да продължава повече, отколкото е нужно. И на двете състояния времето трябва да бъде строго определено. Обезсърчението намалява пулса на сърцето с десет удара. Щом си обезсърчен, обхваща те страх, че ще изгубиш нещо. Този страх става причина да се ускори пулса ти. При обезсърчението пулсът на човека се забавя, а когато се страхува, се ускорява. Често, когато ти вземат част от товара, който носиш на гърба си, ти се обезсърчаваш; ако те натоварят - страхуваш се. Та вие, когато се товарите с ненужни мисли повече, отколкото трябва, се уплашвате, когато ви вземат от добрите мисли повече, отколкото трябва, се обезсърчавате. Следователно дръжте пулса си в нормално състояние. Или другояче казано: хранете добре сърцето. Добрият живот, това е храна за сърцето. „Защо трябва да живеем добре?" Трябва да живееш добре, защото сърцето ти трябва правилно да функционира. Ако функционира правилно, имаш живот. Щом имаш живот, ще имаш постижения. Щом изгубиш импулса за живот, никакви постижения няма да имаш. Характерната черта на умния човек коя е? Умният човек никога не спи. Второто качество на умния човек е, че той никога не се обезсърчава. Такъв човек признавам за умен. Щом се обезсърчаваш, не си умен човек. Щом обичаш да спиш, не си умен. Умният всичко може да направи. Няма нещо невъзможно за умния. Само като погледне, може да каже как ще стане. Вземете онзи майстор, който знае да крои. Вземе плата, скрои го, не можеш да намериш нито една погрешка. Умният майстор ще направи една отлична дреха. Ако не е добър майстор, много грешки ще направи. В ума на майстора съществуват всички начини да скрои дрехата. А ти гледаш, нищо не разбираш. Когато човек не разбира работата, той се обезсърчава; когато я разбира, се насърчава. Ако вие се обезсърчавате, липсва ви нещо. Щом се обезсърчиш, ще си кажеш: аз съм от умните. Значи, ще повишиш пулса на сърцето си, ще го нормализираш. Ако наблюдавате хората как вървят, ще видите, че някои са изправени, а други - приведени. Защо единият си е навел главата, а другият върви изправен? Единият върви, пък другият се е спрял и наблюдава. Защо? Този, който си е навел главата, минава в чувствения свят. Той е в най-гъстата материя. Индусите го наричат „пракрити". Най-гъстата материя е на Земята, но тя се движи в по-рядка среда, наречена „прана", слънчева енергия. По този начин става обмяна. Човек трябва да изучава себе си. Той има голямо разнообразие в своята деятелност. Еднообразието в света е, което донася всичките нещастия. Всякога, когато ви дойде едно неприятно състояние, сменете го, като разсъждавате правилно. Дойде ви едно тягостно състояние, заменете го с противоположното, разгледайте въпроса от друга страна. Не е лошо човек да бъде сиромах, понеже ще научи състоянието на сиромасите. Не е лошо човек да бъде богат, понеже ще научи психиката на богатите. Не е лошо човек да бъде религиозен, учен, защото ще изучи особеностите им. Всички тия фази човек трябва да ги примири. Казваш: „Аз съм религиозен". Има различни степени на религиозност. Всички хора имат религия. Няма човек в света, който да няма религия. Но тя има степени. Всеки човек е учен. Зависи от степента на учението. Всеки човек има сила, той знае какво нещо е силен човек. Но някой път трябва да опиташ състоянието на слабост. Вие се страхувате, когато някой път усещате, че сте слаби. Слабост е едно преходно състояние. След всяко отслабване, което човек изживее, идва нов приток на сила. Когато мускулите на болните отслабват, те мислят, че вече са загубили своята сила. Това състояние е временно, то е почивка. След всяка почивка в него става едно опресняване на силите. Понякога си мислите, че умът ви е отслабнал. Не, вие си почивате. След това ще почувствате ума си освежен. Нищо не сте изгубили, само трябва да си почивате. Ако разбирате закона правилно, ще видите, че след тази почивка у вас ще проникне една нова светлина, вие ставате по-деятелен. Вие искате нещата да стават механически. Да се посее семката и да израсте. И аз бих желал да има такъв свят, дето си го мислите. Впрочем той съществува, но вие ходили ли сте в света на тия възможности? Например един ден вие имате прекрасно настроение, въодушевен сте, пеете и мислите, че сте щастлив. Като че всичко наоколо пее. Дойде една малка неприятност и целият ваш свят се срути, това хубаво съдържание изчезне, отиде си, вие се отчаете, не искате да живеете. Питам сега: къде отиде вашият чуден свят? Има такива тягостни състояния, които трябва да заличите от съзнанието си и да не ги повтаряте. Запитват: „Защо някой път се чувствам изоставена?" Изоставят те, за да се развиваш. Понякога чувстваш, че умът ти е отслабнал, което може да трае малко време, дни, но после се освежаваш. Това са илюзии, не са реални неща, това са временни състояния, които трябва да ги изпитате. Когато някой се усеща изоставен, в един случай той се ожесточава, озлобява, става по-лош, а в друг отива към Бога. Последното е добро, затова трябва да оставаме по-често сами. Когато човек има живота в себе си, много лесно се изчиства от тези си състояния. Оцапа си ръката, лесно се измива, а когато няма вода, носи нечистотата с километри. Щом дойде Божественият живот, човек лесно се измива, но няма ли тази водица, с дни ще носи това оцапване на трите пръста. Имате едно несносно положение, измъчвате се. Това положение някой път произтича от храната, яли сте някоя мъчно смилаема храна и у вас са се набрали известни утайки. Някой път от вашите противоположни чувства се явяват бодежи. Например обичате и мразите едновременно, тогава в сърдечната област се чувстват шишове. Казвате: „Имам бодежи". Как не! Ще имаш. Премахни противоположните чувства и бодежите ще изчезнат. Друг път някой може да се нахвърли с мислите си отгоре ви и може да произведе известни бодежи. Затова трябва да се научите да се укрепвате, да водите такъв живот, че всички жизнени стрели да отскачат от бронята на вашето тяло. Какво е отчаянието? Отчаяният човек няма с какво да се занимава. Като няма с какво да се занимава, той се е отчаял. И с безпаричието е така. Щом бръкнеш в джоба си, има с какво да се занимаваш, силен си. Бръкнеш няма нищо, няма с какво да се занимаваш, обезсърчиш се. Тури едно лев-че в джоба си, като го пипнеш, да има с какво да се занимават пръстите и веднага ще се насърчиш. Еднообразието в природата произвежда противоречие. Направете наблюдения. Когато човек изпадне в меланхолия, всичко му се вижда мрачно, черно. Щом надделее доброто, тогава другите цветове са победили черния. Следователно, за да имате едно здравословно състояние, всякога гледайте да имате повече светлина в ума си. Нищо повече! Повече светлина в ума си, повече топлина в сърцето си. Топлината носи магнетическите качества, мекотата. Електричеството носи светлината в ума, носи качествата на светлината. Какво качество е красотата? Вие обичате един силен човек. Силата е едно право течение. В тази енергия някои имат привлекателност, а някои - не. Трябва да знаете: мрачните ви състояния - мрачните мисли, мрачните чувства и мрачните постъпки са отражение на мислите, чувствата и постъпките на всички хора, които живеят на Земята. Вие имате мрачни мисли, които не са ваши. То е все едно, че сте пуснали вашето радио и слушате музика. Някъде далеч свирят, а вие слушате. Като не ви хареса, завъртете ключа на друга станция. Вашият мозък е едно радио. На 4-5-6 хиляди километра някой е недоволен, вие сте на същата вълна, приемате състоянието му и ставате също недоволни. Тогава завъртете ключа и намерете станция, която е щастлива. Природата е пълна с нещастни и щастливи станции. И не че Господ ви е създал с мрачни мисли, но понеже сте учени хора, оперирате с апаратите си, хващате по някой път станции с мрачни мисли. Вие изпадате в мрачни състояния и се чудите защо Господ е създал така света. Ако вие подхранвате в себе си недоволство, то ще образува около вас една непроницаема преграда и Божествената светлина няма да достига до вас. Щом се държите за доброто, все едно, че живеете в стъклена стая при най-хубави условия. Стаята ви да бъде чиста, умът да бъде чист, сърцето и постъпките - чисти, за да може Божествената светлина да влезе във вас и да ви просвети. Не се изисква голяма сила, това се постига чрез вярата, с вяра всичко може. Достатъчно е да не препятствате на Божествения закон, който работи във вас. Онова дете, което расте, какви усилия прави? Но ако то започне да мисли за своето растене, растенето спира. Ако ние оставим Божественият процес свободно да работи в нас, по-лесно ще се постигне всичко, отколкото когато се безпокоим. Правите известни движения, но всички движения, които правите с ръцете си, не са хармонични. Ако направите едно малко движение с ръката, може да смените едно ваше състояние. Ако не знаете как, вие ще се подпушите, ще изкривите ръката си и ще трябва да направите 20-30 движения, докато намерите онова движение, което да смени състоянието ви. Нервен си, готов си да дигнеш цял скандал. Това неразположение можеш да го дадеш някому. Също като хапливите мухи. На върха на хобота й се събира електричество, грамадна енергия се събира и тя не може да търпи. Затова търси някъде да подари това благо, което има. И току забие хобота си в крака ти. Така се освобождава от електричеството. 20 мухи ако те ухапят, кракът ти ще се подуе. Смирението е най-хубавото състояние, което може да има човек. Какво казва Христос? „Елате при мене всички трудещи и обременени, защото Аз съм смирен по сърце. Елате при мене всички, които сте изгубили смисъла на живота. Елате при мене, защото съм смирен." Той не казва за себе си: „Аз съм учен, Аз съм Любов", но казва: „Аз съм смирен". Имате ли смирение, Божията Любов може да дойде във вас. В духовния свят смирението дава пластичност на човешката душа да възприеме благата, които Божественият Дух носи в себе си. Към това именно се стреми човешката душа. Само при това състояние ние можем да възприемаме. Болезнените състояния облагородяват човека. Болният е внимателен, деликатен, ако човек не боледува, ще е груб. Всякога трябва да поддържате едно състояние, което е меко. Никакво противоречие не дръжте във вашето сърце. Вървя си и гледам на пътя се събрали десет кучета. Как най-правилно да постъпя? От мое гледище, щом са насред пътя, не трябва да минавам оттам. Мога да ги изгоня, но ще разваля настроението им. Аз ще се отклоня малко - или наляво, или надясно. Обаче кучетата имат предпочитания и ако ти не знаеш на коя страна да се отклониш, те ще те лаят. Ако си се отклонил, както на тях им е угодно, те няма да те лаят. Остави ги на пътя. Не разваляй настроението им. Ако няма къде да се отклониш, пътят е тесен - тогава какво ще правиш? Носиш един хляб, ще го начупиш и ще хвърлиш на това куче, на онова куче по малко хляб. Разхвърлете самуна, тогава ще минете спокойно. Това е начинът, по който ще се справите с вашите лоши състояния. Лошите състояния, това са кучетата във вас, които стоят на вашия път. Всички ваши неразположения са кучета, които седят на вашия път и ви спъват. Ще им дадеш по малко хляб и ще знаеш, че така трябва да се отнасяш с тях. Не са лоши кучетата, и те си имат свое разположение. Те седят на пътя и казват: „Имаме право да седим". Не им хвърляйте камъни, не разваляйте доброто, което Бог е вложил във вас. Не помрачавайте светлите мисли, които Бог е вложил във вас. Това трябва да пазите. Има едно състояние, което вие не съзнавате, а именно, че само вземате. Искате само доброто, а нищо не давате. При това положение злото се явява като процес да отнеме онова, което вие вземате. Ще даваш, за да се чистиш. Ще даваш, за да се подмладиш. Ще даваш, за да растеш. Ще даваш, за да си здрав. Който обича, дава. Бог постоянно дава. Божественият закон подразбира непрестанно даване. С правата мисъл моментално всичко се разрешава. Когато моментално нещо се разрешава, наричаме този процес интуитивен. ИН значи вътре, следователно вътрешното, Божественото е, което разрешава веднага нещата. То е право, то е правата мярка. Интуитивно нещата се схващат мигновено и веднага се ориентираш да го направиш или не. Туй, за което се спираш дълго време да мислиш, да разсъждаваш дали е право или не, то не е Божествената мярка. Когато ние не употребяваме правилната мярка, всякога правим погрешки. Щом не си раздвоен в мисълта, в чувствата и в постъпките си, ти си прав. Раздвоиш ли се, всякога ще сгрешиш. То е едно земно състояние. Има едно състояние, което е великолепно, хубаво. Когато туй състояние дойде, умът се прояснява, паметта се прояснява, всички онези чувства в човека се проясняват, в него се заражда чувство на прозрение. Той може да намери много лесно пътя в живота, знае какво да прави. Когато туй чувство се зароди, веднага се създава една външна връзка между хората. Ако в тебе туй чувство се събуди, всички хора, които са така създадени, ще ти дойдат на помощ. Като види например професор по музика някое бедно дете, казва: „Има нещо". Вижда нещо в лицето, в очите и казва: „Има дарби". Веднага в него се зароди едно съчувствие. Той иска да създаде всички възможности на това дете. Питам: кой го е заставил? В това дете се е събудило онова свещено чувство. И в професора се заражда същото чувство.

СЪН Сънят е излизане на съзнанието вън от нас, за да се очистят и укрепят клетките за нова деятелност през утрешния ден. Причината за спящото състояние на хората се дължи на гъстата материя, в която са вплетени. Тази гъста материя им пречи да мислят правилно. Съвършените хора никога не спят. Когато помрачнее съзнанието, когато нещо ви мъчи, нямате мир, легнете да спите. След като се наспите добре, ще видите, че сънят ви е тонирал. Сънят е хубаво, прекрасно състояние. Всичко, каквото припечелиш, в съня ще го обработваш, ще го складираш. Другият ден пак си готов за работа. Сънят ще реши много от въпросите на вашия живот. За сега седем часа сън са необходими за вас. И пет часа сън могат да ви задоволят, но при условие да спите непробудно, без да се обръщате на една или друга страна. Най-здравословно е човек да си ляга в 10 ч., но това не може да се вземе като правило. Ако някой има особено важна работа, той може да си легне и в 11 или 12 ч., но трябва да заспи в продължение на 5-10 минути. Когато някой остане да работи след 10 ч., сънят се изгубва. Сънят ще се яви отново едва след 12 ч. И тогава човек трябва веднага да си легне, да не се разсъни. Колкото по-рано ляга човек, толкова по-добре за него. Защо? Които рано лягат, те поглъщат всичката събрана прана, т.е. жизнената енергия в атмосферата. Които късно лягат, мъчно заспиват, защото за тях няма вече нужното количество прана за организма им. Те трябва да почакат известно време, да се събудят ония, които са легнали вече, и тогава ще им дойде сън. Затова, именно, богатите заспиват едва към 4 ч. сутринта, когато бедните отиват на работа. Към 4 ч. сутринта в атмосферата се образува ново количество прана, от което богатите ще се ползват. Следователно, ако можете да си създадете навик да лягате рано, вие ще можете да доставите на организма си нужното количество прана. По-късно от 12 ч. не лягайте. Ако се усетите изморени, вечеряйте рано и в 8 ч. най-късно си легнете, да набавите повече енергия, от която организмът ви се нуждае. Ако имате енергия в запас, можете да си легнете и по-късно. Изобщо часовете, определени за лягане са 8, 10 или 12. За да бъде човек в хармония с космичните течения, главата трябва да бъде при спане на север или на изток. Правилно спане е, когато си легнеш на дясната или на лявата страна, до сутринта да не се обръщаш, да няма никакво хъркане, мърдане, дишането да е плавно и тихо. Най-хубаво е да спиш на дясната страна. Средна хубост е да спиш на лявата страна, на гърба не е хубаво, а по корем - още по-лошо. Спането е необходимо за тониране на енергията. Обновяване и пречистване на тялото става чрез сън. Ако вие не знаете как да спите, никога не може да се учите духовно. Да спите, това значи да поставите тялото си в такова положение, че като излезе вашият двойник, да намерите вашия учител, който ще ви преподава, защото знанието се преподава в духовния свят, а не на Земята. Като си легнете, в 5-10 минути да сте заспали. Правилното спане ще подобри вашето сърце. Като легне да спи, детето отпуща мускулите си, широко разтваря ръцете си и веднага заспива. Старият трябва да вземе пример от детето. Събудите ли се посред нощ и не ви се спи, станете веднага. В сънно състояние въпросите не се разрешават. Сънят е почивка, минаване от едно състояние в друго. Няма да спите със сгънати колене, нито с огънати ръце. Право да е тялото, краката и ръцете, вратът също да е прав, не изкривен. Както легнете, така да станете. Никакво обръщане ту на една, ту на друга страна. Когато си лягате да спите, опънете хубаво тялото си, ръцете успоредно на тялото, краката и ръцете да не са сгънати. Може да ви е трудно това положение, но ще правите опити, да не спите със сгънати крайници, да не спите по корем, по гръб и на лявата страна, да не слагате ръцете си на корема, нито на гърдите. Целият гръбначен стълб е перпендикуляр, който свързва човека със слънчевата енергия и със земната енергия. Вечерно време, когато спиш, ако не знаеш как да поставиш тялото си спрямо Земята, няма много да се ползваш от съня. У нас има насъбрани много непотребни сили, които трябва да отидат в центъра на Земята. Непотребното да отиде в Земята, а ние да възприемем новото. Ще поставим главата си на север, тялото право и изтегнато, ръцете до тялото опънати. Сънят е физиоастрален живот на Земята. Яденето е чисто физически живот на Земята. Работата е умственият живот на Земята. Само по време на сън човек добива своите енергии. Яденето е процес, при който енергиите се турят в действие, а работата е използване на придобитите вече енергии. Прозявката показва, че в известни сили и енергии на човека има застой. Прозявката като природен процес има предвид да възстанови известен ред и порядък на нещата. При всяко прозяване в човека се влива нова енергия. Ако не си лягаш навреме, не може да се ползваш от съня. В спането става едно пречистване. Ти трябва да спиш тихо, спокойно, да не се въртиш непрекъснато, за да могат Божествените слуги да пречистят тялото ти. Ти излизаш по време на сън навън и тогава слугите пречистват тялото ти. Ти като се върнеш отново в тялото си и като го намериш почистено, ти е приятно. Когато спите, вашият ум и вашето сърце работят, но работата им остава неизвестна за вас, защото съзнанието ви не е пробудено. Спането е един процес, при който съзнанието трябва да излезе из организма, за да се обнови. Ако съзнанието не излезе от организма, човек не се обновява и казва, че не си е отспал, не си е отпочинал. Ако съзнанието не се отдели от организма, човек не може да си почине. Като излезе съзнанието, идват работници да почистят тялото му и като се върне съзнанието, намира тялото организирано, готово за работа. Човек влиза в тялото и излиза навън и и други работят за него, той дори не подозира колко същества работят за него. Когато спите, вие отивате в астралния свят на училище. Това, което вечер учите, денем го прилагате. Ето защо, като си лягате вечер, кажете си: „Сега отивам в училището на астралния свят и желая да свърша добра работа, която ще ми се даде там". Хора, които се упражняват в окултната наука, се обновяват и развиват духовното си тяло, като вечер оставят физическото си тяло на Земята, а с духовното излизат извън земната зона на планинска разходка. Там се обновяват и после се връщат отново в тялото си. Този случай представлява един метод за почивка. Хората отиват на курорт, на разходка, но ако биха знаели този начин на обновяване, биха го използвали. Този метод може и през деня да се използва: отиваш под някое дърво, ще се облегнеш на него, ще излезеш извън тялото си и след като направиш разходката си, ще се върнеш пак назад, но вече обновен, с пресни сили и здраве. Ако спите денем на слънце, непременно вашият организъм ще привлече негативни лъчи - вълни от Слънцето, така наречената черна светлина и като станете, ще сте неразположени. Затова денем не бива да спите. Светлината стимулира човека към деятелност, знание и мъдрост. Тъмнината го ограничава и същевременно му дава една възможност да си почине, да навакса изгубените сили. Човек вечерно време може да си почине. Дневното спане и вечерното се отличават. Денем като спиш, онова брожение е толкова голямо, струва ти се, като че ли се намираш в една кола, в която постоянно те тръскат, и като се събудиш, виждаш, че тази почивка не е като почивката през вечерно време. Като си легнеш в тъмнина, ти може да си починеш, и като станеш, ти усещаш, че всички сили са наваксани. Следователно тъмнината е толкова потребна за наваксване на тези сили, колкото и светлината е потребна за подобрение на живота. Ако се наложи да спите малко, не се безпокойте, човек не се нуждае от много сън. 4-5 часа са достатъчни. За светията и един час е достатъчен. Не си могъл да спиш, защото дюшекът ти е много мек, защото си вечерял късно, защото си ял много, защото си се разгневил. Когато хората започват да спят много, това показва едно състояние на пасивна дисхармония. За онзи, който знае кога да спи, колко време да спи и как да спи, сънят е благословение. Не може ли да спазва известни правила при съня си, човек спи, без да се ползва от съня. Докато пирамидалните клетки не са уморени и докато техните крачка са в движение, активни, човек мисли, работи, щом те се уморят, крачката им се свиват, човек се чувства уморен, неспособен за работа. Ако той обаче знае как да влезе в съзнателна връзка с тези клетки, ще може да ги управлява и ще бъде буден колкото си иска. Съвременните хора са загубили способност си да бъдат господари на своя мозък, затова страдат, боледуват. От правилния сън зависи дълголетният живот на човека. Ако не можете да спите добре, тогава животът ви ще бъде краткотраен. Разберете на какво се дължат мрачните настроения. Те се предават от един човек на друг. Това влияние е особено силно на сън. Ето защо не се препоръчва в една стая да спят хора, които са дисхармонични помежду си, т.е. когато между мислите и чувствата им съществува известна дисхармония. Когато човек спи, астралното му тяло излиза вън от него и за да не се поддава на чужди влияния, той трябва да се моли, да го пазят от невидимия свят. Не се ли моли, не може ли сам да се пази, той непременно ще възприеме дисхармоничните мисли и чувства на хората, в чиято среда е поставен и дълго време трябва да се бори в себе си, докато се освободи от чуждото влияние. Често слушате някой да казва, че състоянието му е особено, като че му липсва нещо съществено, или като че му е натрапено нещо чуждо. В такива случаи или се отнема нещо от човека, или му се предава нещо. И едното, и другото състояния са мъчителни. Човек трябва дълго време да работи върху себе си, да се освободи. Ще дойде ден, когато човек ще може и без сън. Сънят е почивка само за онези, върху които разумните същества работят. По този начин тяхното съзнание ще се повдигне. За да дойде до по-високо съзнание, човек трябва да придобие равновесие между ума и сърцето си. Щом дойде до това равновесие, процесите в неговия организъм ще стават правилно. Сънят се е наложил на хората поради нарушаване на Божествените закони. Сънят и смъртта не са били предвидени. Леглото не е място за мечтание. Като легнеш никакво мечтаене. Там сметките трябва да са на чисто, да са привършени. Щом не можеш да спиш, работите ти не са свършени. Това показва, че природата ти тропа на вратата да станеш, да отидеш и си свършиш работата за деня и тогава да си легнеш. Щом свършиш работите си, ще имаш Божието благословение, това значи да спиш сладко. 0 никого не трябва да си в конфликт нито със себе си, нито с ближните си, нито с приятелите си. Защо? Защото тази вечер Господ може да те повика, какво ще Му кажеш тогава?

СЪЛЗИ Щом заплачете, турете едно шишенце пред очите и съберете сълзите си в него или пък ги оставете да капят върху рана - тази водица е лечебна. Вие казвате, че плачете, за да олекне на душата ви. Природата не обича да изразходвате напразно своите енергии. Свещената вода, която изтича от вашите извори, не трябва да пада на земята. Сълзите поддържат влагата в очите. Ако влагата не е достатъчна, зрението отслабва. По-добре е да плаче човек, отколкото да вика, да крещи, да се гневи. По-добре е да плачеш за онзи, когото обичаш, отколкото да му се сърдиш. Добре е от време на време да си поплачеш, да почистиш прозорците си, но не и постоянно да ревеш. Ангелите, когато видят, че някой плаче, вземат едно шишенце с неговите сълзи, и отиват на небето да изследват тази водица, изтекла от очите на хората. Те знаят причините защо е потекъл този извор. Човек плаче и при нещастие, при болка, но плаче и при радост, от затрогване - също. Няма по-хубаво нещо от плача, но да не е рев. Плачът е нещо възвишено, благородно, ревът е крясък, грубост. Ако ти си израз на великото, ще плачеш. Целият прогрес на тази забавачница - живота, се дължи на сълзите, а не на рева. Престанат ли хората да плачат, стават жестоки. Култура има там, където има влага, топлина, светлина. Сълзите лекуват - те пречистват съзнанието. Ако плачът не е музикален, сълзите изгарят. Сълзите с музика се благославят. Плачът е смяна на енергия. Той улеснява смяната на енергията в човешкото тяло. Когато човек е тъжен, а не плаче, мъчно се сменя енергията. Тайно да плачете, няма защо да ви гледат хората, в затворена стая ще плачете и сълзите ви да не падат на земята. Ще си ги събирате в чиста кърпа или в шишенце, сълзите са нещо свещено. Очите се повреждат, когато сълзите падат по земята, особено когато падат на нечисто място. Между сълзите и човека има вътрешна връзка. Между думите и човека има също вътрешна връзка. Не говоря за сълзите, които изгарят човека, а за сълзите, които оплодяват живота. Ако плаче човек, това трябва да е за оплодяване на мисълта, сърцето и тялото. Сълзите са едно благословение. Сълзите имат топлина, светлина и сила. Плачът чисти очите да виждат ясно, чисти съзнанието да възприема светлината. Има един плач, който чисти калта, тъгите, скърбите. Плачът всякога е един метод за чистене. Когато човек сгреши, той трябва да поплаче, за да се очисти. Дойдеш на Земята, плачеш, тъжиш за прегрешенията си горе в невидимия свят. Не мислете другояче! Всички души са дошли тук на Земята, за да изкупят тези си прегрешения. Като ви дойде наум за някоя грешка, трябва да си поплачете, за да се освободите от нея. Тези погрешки може да са твои, може да са и на други, но това е един общ принцип. Сълзите показват едно смекчение на сърцето, повдигане на съзнанието. Такъв човек е в пътя на обновлението. Когато няма радост - плачи, колкото искаш. Туй е на място. Скръбта, плачът на хората са едно благословение, то е дъжд в астралния свят. Че без плач Земята би се превърнала в пустиня. Аз бих могъл да ви докажа математически, че плодородието иде от плача на хората. Когато навреме се плаче, много плод ще има, когато не се плаче навреме - ще цъфне, но няма да върже. Ще повярвате ли? Това е въпрос на вяра. Мислите на хората имат отношение към външната природа. Мислите на хората могат да образуват слана. Защото колективната мисъл на хората създава външното време. Вземете ситния прах, който се вдига при вятър. В природата има често такива явления, които учените хора се стремят да обяснят. Може да се обясни донякъде. Този прах вятърът вдига в пространството, влиза в очите ти. Започва да произвежда сълзи, мият се очите. Гледаш, времето се заоблачи, завали дъжд. На този дъжд дърветата се радват, а ти плачеш. Когато има прах из въздуха, той дразни очите и те сълзят, но като се издига нагоре, около него се образуват дъждовните капки, падат по тревите, тревите се радват, а ти казваш, че е лошо. Защо тревите мислят по този начин, а вие - по друг? Човек се възмущава от праха, понеже той го кара да плаче, дразни очите му. Закон има в природата - трябва да дадеш нещо, макар и само 3-4 капки вода от очите си. Аз наричам плачещите хора - щедри хора. Щедри са, защото дават вода. Онези, които не плачат, са скръжави. Плачът в природата има друго значение. Да плачеш, когато трябва, и да не плачеш, когато не трябва. Ако цялата Земя плачеше, какво щеше да бъде? Когато едната част плаче, а другата не плаче, на място е. Когато всички плачат, е лошо. Когато никой не плаче, пак е лошо. Когато всички плачат, какво се образува? Кал. Когато никой не плаче, какво се образува? Прах. Някой път ми казват за някоя сестра: вижте, тая сестра плаче. Трябва да плаче. Без плач работа не може да се върши. Вие сте чудни, когато се учудвате, че някой плаче. Много добре. Това е една баня. Без мокрене не става. Ти казваш: „Ама много се е наквасил". Много хубаво, че се е наквасил. По-хубаво нещо от това няма. Плачът е едно благословение. Измиваш прозорците. Сълзите са Божествената вода, която измива очите, за да възприемат Божествената красота. Можеш да ги измиваш десет пъти на ден. Не е лошо. Но не туряй повече вода, отколкото трябва. Да не става локва долу пред прозорците, когато ги измиваш. Ще измиеш хубаво прозорците и като поплачеш, поблагодари на Бога, че си могъл да плачеш. И виж колко сълзи са излезли от очите ти, след като си поплакал. Някой път и аз плача! Много плача и аз. Но като плача, гледам дали умът ми се е прояснил, дали разбирам по-добре, дали съм по-добре разположен спрямо хората. И след като разбера, че умът, сърцето и волята ми са вече на място, казвам: няма да плача повече. Умът, чувствата и волята са в хармония. И казвам: плачът постигна това, което трябваше. За мене плачът е една хубава баня. Излизам от банята и се обличам. Аз плача, докато се напълни ваната. Моята вана не е много голяма. Тази вана, в която си правя банята, е два и половина милиметра дълга, два милиметра широка и половин милиметър висока. В тази вана се къпя. Ако си купя вана като вашата, тогава трябва да плача цяла година, за да я напълня. Това би било губене на време.

СЪЗНАНИЕ Под „съзнание" разбирам Божиите закони, които функционират в живота. Не е въпросът да отричаме нещата или да ги твърдим. Ако отричаш реалност, ти си първокласен глупец. И ако твърдиш небитието, това, което не съществува, ти си още по-голям глупец. Не отричай реалност и не твърди това, което не съществува. От свободата на съзнанието зависи характерът на човека. От свободата на съзнанието зависи мисълта на човека, зависят чувствата, здравето. Съзнанието трябва да не е обременено, да няма в него нищо непотребно. Трябва да се освободите. Вие всички сте заети с неща, които ви са непотребни в дадения случай. Няма нито един от вас, който да е свободен. Има нещо, което те безпокои, което ти е неприятно. Някой път безпокойството иде от дрехите ти, друг път от обущата - вехти, скъсани са. Не си свободен. Бръкнеш в джоба си, няма нищо. Огледаш се в огледалото, много си пожълтял. Изменя се времето, стават промени и във вас. Промените и състоянията в природата се отразяват и на вас. Обременява се съзнанието ви. А човек трябва да има ясно съзнание. Свободата на съзнанието е динамически, а не статически процес. Щом човек изпадне в статично положение, съзнанието му се обременява. Щом човек престане да мисли както трябва, престане да чувства както трябва и престане да постъпва както трябва, съзнанието му постепенно изгубва своята свобода. Представете си, че един човек е заровен в земята и той съзнава това. Какво ще прави? Всеки човек, който се е научил да освобождава съзнанието си, на когото съзнанието е свободно, той е свободен и от смъртта. Затова всеки трябва да знае как да освобождава съзнанието си. В съзнанието си да не допуща непотребни мисли. Нито една непотребна мисъл, нито едно непотребно желание, нито една непотребна постъпка да не допуща в съзнанието си. То е свещено място, което трябва да бъде свободно. Някой казва: „Аз съм болен". Щом си болен, твоето съзнание е обременено с непотребни работи. „За мене животът няма смисъл." Обременено е твоето съзнание. „Не мога да уча." Обременено е твоето съзнание. „Не мога да пея." Обременено е твоето съзнание. „Не мога да рисувам." Обременено е твоето съзнание с непотребни неща. „Не мога да ходя." Обременено е твоето съзнание с непотребни неща. „Не мога да ям." С непотребни грижи си обременен. „Не мога да спя." С непотребни работи си обременен. Като не можеш да спиш, ще махнеш онази мисъл, която не ти дава спокойствие. Всяка болест е една дисхармония. Явява се тежест в съзнанието, то вече не е свободно. Ако можеш да освободиш съзнанието си от тази тежест, болката ще изчезне. Първото нещо - ще се стремите да освободите съзнанието си. Много важно е да се научите да освобождавате съзнанието си от отрицателните мисли. Щом дойде една отрицателна мисъл, заменете я с положителна. Или се разсърдиш. Какво трябва да направиш? Сръднята не е лошо нещо. Българите имат кремъци и огниво. Ако искаш да си запалиш огън, вземи огнивото, то е гневът, удряй по кремъка, праханта ще се запали и ще имаш огън. Гневът не трае дълго, но без гняв не може. Но колко пъти на ден човек трябва да се разгневява? Колко пъти на ден ти се гневиш? Три пъти. Веднъж за ума си, веднъж за сърцето си и веднъж за себе си. Щом се разгневиш повече от три пъти, то е анормално. Три пъти да се разгневиш, веднъж за ума, понеже не си мислил както трябва. Веднъж за сърцето, че не си чувствал както трябва. То е на място. Казваш: „Не трябва тъй да се мисли, не трябва тъй да се чувства, не трябва тъй да се постъпва". Всичко, което правиш, събужда аналогичен процес и в съзнанието. Когато чистиш извори, реки, поливаш цветя и дървета, ти даваш възможност на изворите и цветята в глъбините на твоето естество да се радват. Когато нареждаш нещата, това внася ред в мислите и чувствата. Няколко правила за чистота на съзнанието: не пожелавай това, което не ти е потребно. Никога не мисли за утрешния ден. Не вземай миналото за идеал на твоя живот. Не мисли, че бъдещето включва всичко в себе си. Искаш да работиш върху себе си, тогава винаги трябва да имаш предвид закона за чистене на съзнанието и като намериш непотребни желания, изхвърли ги навън. Нито обиждай, нито се обиждай. Умният не се обижда. Човек трябва да си изработи такъв навик, че като го обиждат, да може да отнесе съзнанието си някъде другаде, за да не чува обидите. Никога не се интересувайте какво са казали другите за вас. Проверявайте всяка мисъл, която идва във вашия ум. И всяко чувство, което влиза във вашето съзнание, проверявайте го. Проверете каква полза може да ви принесе тази мисъл или това чувство. Питам: ако вие имате изкуствени зъби и ви дадат твърда храна, трябва ли да ядете? Ако зъбите ви са развалени, твърди храни не яжте, яжте само меки храни. Храната изисква дъвкане. Дъвкането подразбира мислене, разсъждаване. И който не може да мисли, зъбите му не са здрави. Трябва да изхождате от причините и да отивате към последствията. Ако ти не разсъждаваш по този начин, ще имаш много несгоди в живота си. Някой път може да възприемете една мисъл в съзнанието си, която не е сдъвкана. Една неестествена мисъл не може да я приемете, както несдъвканата храна. Ако в съзнанието ви проникне мисъл, която не сте разбрали, ще създадете болезнено състояние, ще искате да я изхвърлите. Не само мисълта трябва да се проверява, но и чувството. Дойде ли, първо ще го проверите и после ще го приемете, така и мисълта, така и храната. В стомаха не трябва да се праща каквато и да е храна, още повече несмляна. Най-важният въпрос в даден момент е онзи, който човек може да разбере, на който неговото съзнание може да се спре - или онова, което може да има реално отражение в съзнанието му. Днес всички хора имат отвлечени понятия за съзнанието, виждат отраженията в огледалото. Огледалото показва само отражението. Онова, което се отразява в огледалото, има почти същия характер. Разумният човек си има особен начин за разбиране. Хората се различават по разбирането на обекта, който възприемат. Те може да съзнават големината на Земята, може да съзнават изобилието на водата, може да съзнават изобилието на дъжда, който пада, може да мислят за богатствата, които са скрити, може да съзнават живота на ангелите, може да мислят за Бога. Но в даден случай само онова, което може да възприемеш, е най-важното за тебе. Малкото, което можеш да възприемеш - една-единствена капка вода, която можеш да възприемеш - струва повече от милионите, които може да съзнаваш, че съществуват. Съзнанието може да се занимава с цялата вселена, може да си я представя безпределна, може да си я представи и в най-дребните частици. Когато човек е малък, не може да мисли. Трябва да стане голям, за да мисли. Всяко прекъсване на съзнанието създава в човека известна аномалия. Той се намира под чуждо влияние на безброй същества около него. Мускулите на ръцете и краката му треперят, нервната система е разклатена, ръката е разслабена, мека, отпусната. Често развалените хора имат такива ръце. Развален човек е този, който не върви в Божия път, той не може да задържи в себе си и най-малкото количество Божествена енергия, понеже има дупки, през които тя изтича. Настава демагнетизиране, което е причина за много болести. Като се знае това, човек трябва да регулира силите на своя организъм, което значи да бъде в неприривна връзка с Първата причина, с космичното съзнание. Само по този начин човек може правилно да се лекува. За да оздравееш, трябва да повдигнеш мислите си, съзнанието си. Здравето зависи от един момент: ако повдигнеш мисълта си към Великата мисъл, която прониква в целия живот, в съзнанието на хората, във всички растения и животни, в съзнанието на камъните, на светлината, ще оздравееш. Светлината има съзнание. Човек днес страда от своето самосъзнание, с него той образува около себе си една неприятна атмосфера и гледа мрачно и недоверчиво на всичко. Има нещо ужасно при глада, човек става като звяр. Това са каиновци. И в сегашния строй казваме, че обществото трябва да се уреди. Според мен обществото може да се уреди само когато съзнанието на хората се повдигне, защото едно съзнание прониква в друго. По-малките съзнания образуват по-големи и живеят в тях. Бог е едно съзнание, в което всички други съзнания живеят. Той се стреми да регулира всички тия съзнания в себе си. Бог иска да ни каже: „Когато се нуждаете от храна, обърнете се към Мене, Аз ще ви задоволя, не я търсете един от друг". Обаче, щом се нуждаете от храна, вместо да я търсите от Бога и да се обърнете към Него, вие я търсите в кур-ника. Кокошката кречи, кречи, но ти не искаш да знаеш и казваш: „Писано е там, че кокошката е създадена за човека". Ако Бог живее в една кокошка, ти имаш право да я ядеш. Но има кокошки, в които Господ не живее. Следователно такива кокошки нямаш право да ядеш. В някое животно Господ живее, в друго не живее. Засега Господ живее повече в плодовете. Външната страна на плода е турена като облекло, нея имаш право да изядеш. Плодът казва: „Като ме изядеш, семката посей някъде, за да може да се възстанови първото равновесие". Има два възгледа за Битието: едни хора наистина вярват, че има Господ. Тази вяра се дължи на тяхното съзнание и самосъзнание. Всеки, който няма тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, се счита за безверник. Обаче има и други хора, чиято вяра не е в съзнанието и самосъзнанието, а в тяхното подсъзнание и свръхсъзнание - но те не мислят за нея ни най-малко. Тогава разликата между тези две вярвания е тази: първият вид хора всеки ден мислят за своята красота, по 20 пъти на ден се оглеждат и се радват; вторият вид хора не се оглеждат и все неглиже ходят - и им е чудно защо трябва да се оглеждат. А те даже и не подозират, че са красиви. Ония пък само питат хората: „Мислите ли, че наистина съм красив?" Тази красота обаче изчезва. Аз наричам тази красота относителна. Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, но са относителни добродетели: относителна вяра, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство - все относителни състояния на съзнанието и самосъзнанието. Именно там, в съзнанието и самосъзнанието, се намират всички погрешки на сегашния живот. Било е време, когато човек със своята Божествена интуиция е предвиждал нещата отдалеч, хиляди години отнапред той е знаел какво ще се случи. Когато обаче човек е потопил ума си в съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал онзи велик принцип - решил е, че може да мине и без него, започнал да живее по своя ум, по своето разбиране - и тогава загазил. И целият днешен строй, всички наши сегашни вярвания, всички наши обичаи, всички спорове - всичко това се дължи на самосъзнанието и съзнанието. А онова Божественото, Великото, което носи цялото щастие, сме го изгубили. В бъдеще учените хора ще доказват има ли Господ, или не. Но въпросът за самосъзнанието и съзнанието никога няма да достигне до хората. Самосъзнанието и съзнанието са като думи, написани на морския бряг. Дойде вълната и ги заличи. Следователно всичко онова, което е написано в самосъзнанието и съзнанието, се заличава. Остава туй, което се пренася в подсъзнанието и свръхсъзнанието. След като заминете в другия свят, след като се освободите от тялото, ще се познаете. Вие ни най-малко няма да мислите, че сте мъж или жена. Вие ще почувствате нещо друго. Ще забравите, че сте били мъж или жена, че сте били женени. Сега аз говоря за човека като такъв, който съществува извън съзнанието и самосъзнанието. Другото е един преходен живот. Съзнанието и самосъзнанието засега са потребни за нашето развитие. Но ние там няма да се спрем. Защото, ако съзнанието и самосъзнанието можеха да спасят хората, досега светът би се спасил. Но с тях не може да се спаси светът. Значи, трябва да идем до един свят, където формите са вече установени. Всички вие искате да си помогнете, а не можете. Защо? Защото работите с вашето съзнание и самосъзнание. И колкото и да настоявате, че сте прави, ще ви опровергае един пример - всеки може да го наблюдава. Вървите вие по пътя, срещнете ваш познат и си казвате: „Ще го поздравя, ще поговоря с него". Но щом проектирате вашата мисъл, той си обръща гърба, взема съвсем друга посока. Вие се чудите какво е станало. Или пък ще мине покрай вас и без да ви обърне внимание, ще си замине. Как ще си обясните това? Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни фактори. Всякога, когато една мома почувства, че някой момък я обича, тя го избягва. Всички сте опитали това. Този закон го знаете. Всяка мома или момък, щом срещнат любовта на съзнанието и на самосъзнанието, избягват тази любов. Всеки знае, че другият е един търговец, който ще го засегне много дълбоко. Момата знае, че онзи момък, който й казва: „Ти си божество, ти си това - онова", говори празни приказки. Това божество един ден ще се превърне на готвачка в кухнята. Той я нарича „ангел", но този ангел ще остане без крила. Че какъв ангел е това, я прочетете писмата! Аз съм чел такива любовни писма: „О, възлюблена моя! Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът ми потъмня! Само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси. Без теб аз вече не мога да живея." Туй е съзнанието, вашето самосъзнание. Вие не говорите истината. Туй, което казвате, не можете да изпълните. Аз ни най-малко не се смея, много сериозно гледам на тези неща. Ако този момък, тъй както пише - както е казал тия думи - ако през целия си живот ги поддържа, раят е на Земята. Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както я е казал, Господ е там. Но щом се прояви съзнанието и мине малко време, той си поклаща главата, не пише вече писма, но философски гледа на жена си, тъй, под око я гледа. Като излезе тя вънка, пита я къде е ходила, с кого се е срещала, защо се е облякла. Рече да свири на пиано - „За кого свириш?" Пише ли писмо, пита: „На кого пишеш?" Той вече ревизира. В съзнанието ни има един процес, който измъчва човека. Много хора казват: „Какъв е този дявол, който ме измъчва? Виждам: жена ми е много добра, но откъде дойдоха тези дяволски мисли? Да намеря този дявол, ще му дам да разбере! Някъде позакъсняла, това нещо изведнъж дойде в мене да ме измъчва и казва: еди къде си е, с този, и ти изневерява. Направя проверка - тя е била при някой беден, болен, при майка си, при брат си. Туй, което ми се внушава, нито веднъж не е излязло вярно." Трябва да послушате жабите, за да се уверите, че пеят добре. Една жаба като в опера се разговаря с друга: „Съседке, времето е хубаво, какво ще правим?" (Учителя пее.) Другата отговаря: „Право ли казваш, право ли казваш?" (Учителя пее.) „Съседке, на нашата близка съседка една муха кацнала на носа, тя я хвана и я глътна." „Сладка ли е мухата?" Така се разговарят, а изпълняват и дует. Пеят жабите три-четири месеца, после напущат блатото и заспиват. Казват: другата година ще продължим. Принципно това е вярно. Съзнанието на жабите иде от един по-висш свят, където действат други същества. Съмнявате ли се? Ако вие с вашето перо пишете на своя приятел едно хубаво писмо, де е съзнанието, в перото ли? То ли пише: „Любезни приятелю!" Аз сега имам предвид онзи жабешки дух, който е над тях и чрез тях се изявява. Жабите са колективно същество, в което духът работи. Те нямат туй будно съзнание. Съзнанието на жабите е много бедно. Само когато приближи до жабата една муха, тя действа самостоятелно. Съзнанието й е будно дотолкова, доколкото да се предпази от неприятели. Щом съзнанието на човека, до когото изпращате мисълта, е будно, той веднага ще отреагира на вашата мисъл. Място и пространство за пробудените души няма. Съобщението става моментално. Винаги трябва да спазвате едно правило: за нищо на света не късайте връзката, с която сте слезли на Земята и с която ще се качите горе! Докато се държите за нея, може да се завъртите 10 пъти около нея, нищо няма да ви стане. Скъса ли се тази връзка, вие сте една перушинка вече, и можете да станете играчка в ръцете на съдбата. Кога може да се скъса тази връзка? Когато съзнанието ви не е будно. Когато искате да поправите една своя погрешка, вие се страхувате, че ще се накърни вашето реноме, вашето достойнство, не искате да се разбере грешката ви. Хубаво нещо е това, отлично. Но когато човек поправя своите погрешки, той не трябва да мисли за своето лично добро, а да мисли за Божествения свят. Погрешката трябва веднага да се поправи, понеже тя е в съзнанието на всички същества, които те подкрепят, понеже това съзнание, което има всеки един от вас, се дължи на съзнанието на разумните същества, които ви обичат, и ако те престанат да ви обичат, вие ще се лишите от всички благоприятни условия. Ако едно цвете лишите от топлина и светлина, то ще се промени. Още не разбирате как съзнанието ви може да се храни от съзнанието на светлите, разумни същества. Ако вие се затворите за условията, които те ви изпращат, веднага ще се помрачи мисълта ви. Павел казва на едно място: „Надпреварвайте се да си отдавате почит един на друг". Как? За да се надпреварвате, трябва да стане една промяна в съзнанието ви. Трябва да има един образец, от когото да се научите. Ако майката не ни научи, от къде ще дойде това знание? И този закон е верен. Съзнанието се разширява от съзнание. Ако вашето съзнание не дойде в контакт с друго по-високо съзнание, не може да се разшири. Ако един ум не дойде в съотношение с Божествения ум, не може да се разшири. За да се измени вашата глава, трябва да промените вашето съзнание. Ако сте в подсъзнанието, ще имате дървени глави. Ако сте в съзнанието, ще имате животински глави. Ако сте в самосъзнанието, ще имате човешки глави, ако сте в свръхсъзнанието, ще имате глави на светии или глави, каквито ангелите имат. В зависимост от степените на съзнанието човек ще измени и външната форма на тялото. Ако не разбирате този закон, във вас еволюция не може да има. Под думата „еволюция" разбирам онези красиви форми, които трябва да се заменят една с друга. Да минем от растителното царство в животинското, от животинското в човешкото и след това в ангелското. През тия четири царства трябва да преминем. Те едновременно трябва да функционират във вашето съзнание. Учените казват, че един ден Земята ще остарее и всички хора, които живеят на нея, ще измрат. Ако е така, питам тогава: всички ежби, които стават между хората, какъв смисъл имат? Та животът не е там. Земята е едно училище. И хората на Земята няма да умрат, но ще се пренесат на други места, ще продължат своето учение. Следователно докато си на Земята, трябва да се научиш на всички правила на добрия живот, защото там, където отиваш, ще те поставят на подобаващо място. Знанието, което си придобил от хиляди години, ще определи следващата форма, която ще ти се даде. Всички същества, които сега живеят на Земята, са все разумни. И според развитието си всяко ще вземе съответстваща форма. Волът не може да не бъде вол; конят не може да не бъде кон; комарът не може да не бъде комар; човекът не може да не бъде човек. Всеки ще вземе такава форма, до която е дошъл. Следователно формата на всяко живо същество трябва да се измени. Тя ще се измени според степента на съзнанието. В подсъзнанието си човек трябва да има предвид влиянието на Земята, на Слънцето и на Луната и да е свързан с центъра на Слънцето. Според мене центърът на Слънцето това е интелигентността на Слънцето. Слънцето е разумно. Земята и Луната са разумни. Между тези разумности има отношение. Видимата земя е тялото на Земята. И Земята има душа, и Слънцето има душа. За да разбере теченията на живота, за да ги използва разумно, всяка вечер и сутрин човек трябва да влага в себе си нещо положително, положителни мисли и чувства. Иска ли да постигне нещо, вечер и сутрин човек трябва да влага в подсъзнанието си желание да постигне това нещо, като си каже: „Желая да постигна еди-какво си". Вложи ли това желание в подсъзнанието си, той трябва да престане да мисли вече за него. Всяко отправяне на известна мисъл или известно желание в област на подсъзнанието, не е нищо друго, освен посаждане на семе в почвата. Посадите ли едно семе в земята, оставете го свободно да изникне. Няма да се мине много време, семето ще изникне и ще даде своя плод. В подсъзнанието си човек складира нещата, а в съзнанието си той живее, страда и се радва, пада и става. Казва Соломон: „Обърнах се и видях всички нещастия и насилия под Слънцето". Той обаче не е могъл да даде рецепти против тези нещастия „така е направил Господ". Другите пророци след Соломон казаха: „Не е така". Те коригираха Соломона: „Бог не съизволява в смъртта на грешника". Когато дойде Христос, Той се обърна към онези, които имат вяра, които имат доверие в Бога и които той е изпратил на Земята: „Отец ваш знае от какво имате нужда, затова разумно търсете, хлопайте и просете. От това, което имате нужда, ще бъдете послушани." За нас е привилегия, че сме изпратени на Земята, че ни е възложена работа да се учим. Бог е предвидил всичко за нас не само за сегашния ни живот, но и за бъдещия, който ние не знаем. Сега аз говоря общо. Но има някои, които са напреднали, те виждат това нещо, те го знаят. Който е излязъл от сегашното състояние, той знае тия неща. Ако някой човек живее в състоянието на рибите, как би могъл да разбере сегашния живот? Или ако някой живее в състоянието на птиците, как ще разбере сегашния живот? Или ако се намира в положението на животно, как би разбрал сегашния живот? Та казвам: има същества, има хора, които са излезли от ограничителните форми и това, което за вас се вижда далечно, за тях е ясно. Те виждат тези блага и ги използват. Но това е въпрос на съзнанието. Състояние, при което човек може да излиза от тялото си, ние наричаме пробуждане на космическото съзнание. Всеки човек, за да развие в себе си свръхсъзнание, трябва да мине през страданията на Христа. Христос мина през свръхсъзнанието и след разпъването в него в пълен размер функционираше космическото съзнание. Той се явяваше където иска и когато иска, беше свободен никой не можеше нищо да Му направи. Идеята, която прониква в цялата бяла раса, това е Любовта Христова. Христос е Учител на цялата бяла раса, за да се развие в нея свръхсъзнанието. Човек с развито космическо съзнание може навсякъде да влиза и да излиза, за него няма никакви препятствия, за него няма невъзможни неща. В един грешен свят страхът е на място, а пък в един свят на Любовта съзнанието е на място. Вие ще кажете, че може да ви смущават вашите бъдещи отношения. Аз задавам въпроса: какви са били вашите отношения в началото? Защото вие имате две отношения. Знаете ли откога датира вашето познанство? Вие се жените за някого или сте слуга. За мене е маловажно дали сте професор или слуга, или учител навсякъде, каквото и положение да заемате, питам ви: откъде датира вашето познанство? Казвате: „Ние вчера се запознахме". Лъжеш се. Това е самозалъгване на вашето самосъзнание. Затвориш книгата и казваш: „Аз я прочетох, запознах се с нея". Тази книга съществува хиляди години, тази книга не се създава сега. Тези мисли в Библията са съществували още преди пророците. Всичко това се върти от един друг свят. Много пъти примерите, за които говоря, не се вземат от тук, от Земята, а от друга епоха преди да са се явили съзнанието и самосъзнанието, когато хората са живели в своето подсъзнание, когато грехът не е имал място в човешкия живот. Казвам: „Път без прах". Път без прах има само в далечния живот. В този живот не може да има път без прах. Следователно става дума за един живот идеен, Божествен. Някой може да попита какво искам да кажа. Искам да кажа: „Път без прах". Ако в кръвообращението няма достатъчно желязо, животът не може да функционира правилно. Ако в кръвта няма достатъчно злато, човек не може да прояви характера си. Ако в кръвта няма достатъчно количество сребро, човек не може да прояви своята чистота. Може да ви изредя качествата на елементите. Всеки елемент се представя с известна сила. Под „елементи" ние разбираме центровете, в които могат да се проявят силите. Значи съществува един свят по-широк, отколкото нашия. Защото нашият свят се дължи на нашето съзнание. А зад единичното съзнание има едно велико природно съзнание, което обгръща целия материален свят. Материалният свят е само един резултат на туй съзнание. Зад това съзнание пък има друго съзнание, което обхваща в един кръг цялото природно съзнание и действията в него. Следователно от онова съзнание, което ние наричаме духовно, произтичат всички явления. Има съзнания, които цели епохи променят. Създаването на вселената представя една същество с грамадно съзнание, което има тази велика опитност. Някои от вас питат как ще влезе човек в Царството Божие. На мнозина съм привеждал този пример. Когато изгубиш всичките си пари, които имаш, когато жена ти те напусне, когато всичките ти приятели те напуснат, а извикаш свирци да ти свирят - тогава ще влезеш в Царството Божие. Смешна е моята идея, така ли? А ето, точно туй е свръхсъзнанието. Защо да не мога аз при страданието да се веселя? Защо ще скърбя за моето богатство? Докато съм богат, мога да съблазня мнозина, мога да съблазня и себе си. Сиромашията няма да ме съблазни, тя може само да внесе в душата ми страх. Някой път сиромашията е за предпочитане в едно отношение. Тя поне подтиква хората да работят. Сиромашията в света иде; критическите въпроси в народите идат, за да се събуди свръхсъзнанието. Страданията, кризата, която светът изживява и която раздрусва всички европейски народи, не е нещастие. Небето има за цел да събуди в тях свръхсъзнанието.