Hristo Vatev

„Младият Петър Дънов“ е първата по рода си подробна биография, над която е работено повече от четири години. Тя обхваща един твърде кратък период от живота на Петър Дънов – от неговото раждане до завръщането му от Америка през пролетта на 1895 г.

Започнато е работа по хронологията тук Обща хронология от раждането на Учителя 1864г. до 1944г. Хронологията включва: 1. Писма от Учителя и до Учителя 2. Беседи, изнасяни през годините - хронологично подредени 3. Всички събития и случи от живота на братството, които са описани в Изгревите. 4. Всички открити други документи от Учителя 5. Снимки, които са правени през съответната година. 6. Могат да се включат и събития от България и света през съответната година, за да могат да се съпоставят събитията. Целта е да се подреди хронологично най-много запазена информация от живота на Учителя и братството, за да може желаещите да се ориентират във времето и събитията. Вл.: Могат да се сложат и астрологични данни за някои от по-важните събития.

Неделни Беседи Неделните беседи са изнасяни от Учителя в продължение на тридесет години – от 14 март 1914 г. до 17 декември 1944 г. От приблизително 1050 беседи половината са подготвени и издадени до 1949 г. в 13 серии сборници, наречени Сила и живот. Част от неделните беседи са публикувани и в други издания. Проектът Сила и живот на Издателство Бяло Братство предвижда цялото неделно слово да се издаде в хронологична последователност, като обемът на поредицата ще включва приблизително 30 тома. Сила и живот 1 - Съдържание Сила и живот 2 - Съдържание Сила и живот 3 - Съдържание Сила и живот 4 - Съдържание Сила и живот 5 - Съдържание Сила и живот 6 - Съдържание Сила и живот 7 - Съдържание Сила и живот 8 - Съдържание Сила и живот 9 - Съдържание Сила и живот 10 - Съдържание Други издания на Издателство "Бяло Братство": "В начало бе!", Подбрани 15 неделни беседи от периода 1914 г. - 1916 г.; ИК ББ 2003 Съдържание "Трите основи на живота" Три беседи, 1920, 1921 г., ИК ББ 1996 Съдържание

15. Писмо от Ангелина Радойнова до Любомир Лулчев от 29 септември 1915 г. (На плика) За Г-н Капитан Любомир Лулчев в 16 пех. полк 3та дружина 12 рота 1ва дивизия Военна поща, по следа Изпраща: А. Лулчева Търново (Печат: Цензурна комисия - В. Търново) гр. Търново 29.ІХ.1915 г. Мили Любо, И днес нямам писмо. Не зная как да си обясня мълчанието ти. Хиляди мисли ми минават през ума, и то една от друга по-лоши. Утешавам се с нередовните пощи, но това не може да ме успокои. Дано да няма причина, за която се безпокоя, а всичко да излезе само напразно. Дано да си здрав, това само искам. Получи ли поне едно от многото писма, които ти пратих? Знай, че всеки ден ти пиша. Много ми е мъчно за тебе. Дали ще можем скоро да се видим? Толкова ми е мъчно, че даже и не мога много да пиша. Днес имам писмо от Тате (от Русе). Пита за тебе. Ти не си ли им писал? Също имам писмо и от Андрей. Той заминава за Враца. От баща имаме писмо вчера и той е добре. Адресът му е: к-р [командир] 2-ра бригада, 5-а Дунавска дивизия. Днес отговорих на Тате, Сега дойде раздавачът да ме пита коя е Райна Ат. Стоянова, защото има изпратен запис, а не я знаят коя е. Парите изпратихме от Орхание в София, оттам са отишли в Горна Оряховица, оттам - в Орхание, а от Орхание го пращат тука. Сега им казах да ги пратят в Рахово. Райна сигурно се е разсърдила, че не е получила парите. Всичко върви сега наопаки. Ами ти как си? Мислиш ли за мене? Ний и двете сме здрави. Ще гледам да мога да ти изпратя голям колет. Хиляди поздрави ти пращам. Целувам те. Гела Писмо от Ангелина Радойкова до Любомир Лулчев от 29 септември 1915 г, плик Писмо от Ангелина Радойкова до Любомир Лулчев от 29 септември 1915 г, стр. 1. Писмо от Ангелина Радойкова до Любомир Лулчев от 29 септември 1915 г, стр. 2 Писмо от Ангелина Радойкова до Любомир Лулчев от 29 септември 1915 г, стр. 3.

Първи издания НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ Сила и живот, НБ I серия (1914), София 1915, 19242, 19933, Съдържание Сила и живот (Духът и плътта), НБ II серия (1914-17), София 1915, 19272, Пловдив 19333, София 19904, Съдържание Сила и живот, НБ III серия (1915-19), София 1920, Русе 19292, София 19963 , Съдържание Виделината, НБ (01.04.1917), София 1924 Да възлюбиш Господа, НБ (1916-20), София 1946, Съдържание Все що е писано, НБ (1917), София 1942, Съдържание Дали може, НБ (1917-18), София 1942, Съдържание Петимата братя, НБ (1917-38), София 1949 Великите условия на живота, НБ(1919), София 1944, Съдържание Трите основи на живота, НБ (1920-21), София 1921, 19472, 19963, Съдържание Ще управлява всички народи, НБ (1920-22), София 1948, Съдържание Път на мисълта, 6 неделни и извънредни беседи (1920-22), София 1949, Съдържание Новият човек, НБ (1921), София 1947, Съдържание Сила и живот, НБ IV серия (1921-22), София 1922, Съдържание Сила и живот, НБ V серия (1922), София 1922, Съдържание Живият Господ НБ (1922), София 1948, Съдържание Живият Господ, НБ (30.04.1922), София 1922 Поучаваш ги, НБ (1923), София 1949, Съдържание Двата природни метода, НБ VI серия (1923-24), София 1924, Съдържание Който дойде при мене, НБ (1924-25), София 1950, Съдържание Настанало е царството Божие, НБ VII серия т.1 (1924-25), София 1925, Съдържание Последното място, НБ VII серия т.2 (1924-25), София 1925, Съдържание Миротворци, НБ (21.12.1924), Русе 1925, Пловдив 19262 Великият закон, беседа (Русе 11.10.1925), София 1925 Заведоха Исуса, НБ VIII серия том 1(1925-26), Русе 1926-27, Съдържание За Слава Божия НБ VIII серия том 2 (1925-26) Съдържание До скончанието на века, НБ (03.01.1926), Русе 1926, Пловдив 19302, За слава Божия. НБ (11.07.1926), Русс 1926, София 19282, Затова се родих. НБ IX/1 (1926-27), София 1929, 19962, Съдържание Влизане, НБ IX/2 (1926-27), София 1930, 19962, Съдържание Праведният, НБ IX/3 (1926-27), София 1931, 19962, Съдържание Вехтото премина, НБ IX/4 (1926-27), София 1931, 19962, Съдържание Мнозина казваха, НБ Х/1 (1927), София 1933, Съдържание Ни мъж, ни жена, НБ Х/2 (1927-28), София 1933, Съдържание Синове на възкресението, НБ Х/З (1928), София 1934, Съдържание За съдба дойдох, НБ XI (1928), София 1928-29, Съдържание Учителю Благи, НБ ХII/1 (1929), София 1934, Съдържание Който има невестата, НБ ХII/2 (1929), София 1935, Съдържание Голямото благо, НБ XII/3 (1929), София 1936, Съдържание Крадецът и пастирят, НБ XIII/1 (1929), София 1937, Съдържание Да ви даде, НБ XIII/2 (1929-30), София 1938, Съдържание Делата Божии, НБ XIII/3 (1930), София 1940, Съдържание Условия за растене, НБ XIV (1930), София 1949, Съдържание Учителю , да прогледам! НБ (21.07.1931), София 1931, Съдържание Новата Ева. Издигнете жената, 3 неделни беседи, София 1931, Съдържание Жал ми е за народа, неделна беседа (06.12.1931), София 1932 Истината, НБ (01.11.1942), София 1948 Вечно подмладяване, НБ XX (1943), София 1944, Съдържание Отец ме люби, две беседи (УС и НБ), изнесени от Учителя на 22 март 1936 г.. Издадена 1936г. Съдържание Списъкът е направен според каталога на Елена Андреева 1996г. Горният индекс към годините е поредния номер на изданието. УТРИННИ СЛОВА Първа година (1930-1932), Съдържание 1. Абсолютна истина, том 1,1-16 беседа - София 1949, 19942 Втора година (1932-1933), Съдържание 2. Ново разбиране, том1, 1-12 беседа - София 1949 3. Сеятелят, том 2, 13-27 беседа - София 1950, 19962, 19963 4. Дреха на живота, том 3, 28-40 беседа - София 1950, 19962 Трета година (1933-1934), Съдържание 5. Ново разбиране за времето, том 1, 1-20 беседа - 1996 (Първо издание, няма издания до 1950 г.) 6. Младият, възрастният и старият, том 2, 21-48 беседа - 1996 (Първо издание, няма издания до 1950 г.) Четвърта година (1934-1935), Съдържание 7. Учение и работа, том 1,1-14 беседа - София 1939 8. Ценната дума, том 2, 15-41 беседа - София 1941 9. Възходящият път, единична беседа (26.05.1935), София 1935 Пета година (1935-1936), Съдържание 10. Трите родословия, том 1, 1-17 беседа - 1943 11. Устойчиви величини, том 2, 18-34 беседа - 1943 Шеста година (1936-1937), Съдържание 12. Той създава, том 1, 1-15 беседа - София 1947 13. Старото отмина, том 2, 16-35 беседа - София 1947 Седма година (1937-1938), Съдържание 14. Ликвидация на века, том 1, 1-18 беседа - София 1948, 19982 15. Красотата на душата, том 2,19-39 беседа - София 1948, 19942 Тринадесета година (1943-1944), Съдържание 16. Новото начало 13 беседи - София 1944 Списъкът е направен според каталога на Елена Андреева 1996г. Горният индекс към годините е поредния номер на изданието. Добавена е само датата на второто издание - "Ликвидация на века" - 1998 г. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС Беседи от Учителя, държани в Окултната школа на Всемирното Бяло Братство (1920), София 1920 Окултни лекции , дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство. I школна година, София 1922 Трите живота, ООК I (1922) (нова редакция на Окултни лекции I школна година), София 1942, 19932 , Съдържание Окултни лекции, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство . II година (1922-23), Русе 1922-23, Съдържание Окултни лекции на Общия окултен клас. III години (1923-24), Русе 1923 24, Съдържание Високият идеал, беседа (11.09.1923), Свищов 1923, София 19262, 19273, 19484 , Съдържание Окултни лекции на Общия окултен клас. IV година (1924-25), Русе 1924-25, Съдържание Козативни сили, ООК V/1 (1925-26), София 1930, 19962 , Съдържание Светлина на мисълта, ООК V/2 (1925-26), София 1930, 19962 , Съдържание Условия за разумния човек, ООК V/3 (1925-26), София 1930, Съдържание Простите истини , OOK VI/1 (1926-27), София 1933,19932, Съдържание Човешкият дух, беседа ООК (03.11.1926), София 1948 Неразрешеното, OOK VI/2 (1926-27), София 1933, Съдържание Възможни постижения , ООК VI/3 (1926-27), София 1934,19952, Съдържание Четирите кръга, ООК VI/4 (1926-27), София 1934, Съдържание Великото и красивото, ООК VII/1 (1927-28), София 1935, Съдържание Малки и големи придобивки , ООК VII/2 (1927-28), София 1936, Съдържание Добри и лоши условия, ООК VII/3 (1927-28), София 1937,19952, Съдържание Сфинксът. Начало и край на нещата, ООК VII, 22 беседа (21.03.1928,София 1928,19282[1] Ключът на живота, ООК VIII/1 (1928-29), София 1937, 19932, 19943, Съдържание Смени в природата, ООК VIII/2 (1928-29), София 1938, Съдържание Форми в природата, ООК VIII/3 (1928-29), София 1938, Съдържание Определени движения, ООК VIII/4 (1928-29), София 1939, Съдържание Естествен ред на нещата, OOK IX/1 (1929-30), София 1939, Съдържание Степени на съзнанието, OOKIX/2 (1929-30), София 1939, 19942, Съдържание Доброто оръжие, ООК IX/3 (1929-30), София 1939, 19942 , Съдържание Божият Глас, ООК Х/1 (1930-31), София 1940, 19932 , Съдържание Просветено съзнание, ООК Х/2 (1930-31), София 1940, Съдържание Реалности и сенки, ООК Х/З (1930-31), София 1941, 19942, Съдържание Събуждане, ООК XI/1 (1931-32), София 1944, 19942 , Съдържание Законът и Любовта, ООК XI/2 (1931-32), София 1936, Съдържание Начало на мъдростта, ООК XI/3 (1931-32), София 1947, 19932, Съдържание Новата мисъл , ООК ХII/1 (1932-33), София 1947, 19932, Съдържание Работа на природата. ООК XII/2 (1932-33), София 1948, Съдържание Трите шкоки, ООК XII/3 (1932-33), София 1948, Съдържание Новият ден (Налягане, напрежение, разумност), беседа (17.01.1940 ООК) София. 1940,19942 Новият светилник, ООК XXIII (1943-44), София 1946, 19962, Съдържание Списъкът е направен според каталога на Елена Андреева 1996г. Горният индекс към годините е поредния номер на изданието. МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС Двата пътя, МОК 1/1, София 1934,19932, 19933 , Съдържание Противоречия в живота, МОК 1/2, София 1934, 19932, 19933, Съдържание Допирни точки в природата, МОК II/1 (1922-23), София 1935, 19942 , Съдържание Добри навици, МОК II/2 (1922-23), София 1936, 19942 , Съдържание Лекции на МОК, III/1 (1923-24), София [1927], Съдържание Лекции на МОК III/2 (1923-24), София [1927], Съдържание Лекции на МОК III/3 (1923-24), София [1927], Съдържание Лекции на МОК III/4 (1923-24), София 1927, Съдържание Лекции на МОК III/5 (1923-24), София 1927, Съдържание Лекции на МОК IV/1 (1924-25), София 1927, Съдържание Лекции на МОК IV/2 (1924-25), София 1927, Съдържание Лекции на МОК IV/3 (1924-25), София 1928, Съдържание Лекции на МОК IV/4 (1924-25), София 1928, Съдържание Успоредните пътища - Проявленията на ума, 2 беседи МОК, София 1928 Лекции на МОК IV/5 (1924-25), София 1928, Съдържание Лекции на МОК V/1 (1925-26), София 1929,19962[1] , Съдържание Влияние на светлината и тъмнината, МОК V/2 (1925-26), София 1937,19962 , Съдържание Жива реч, МОК V/3 (1925-26), София 1937, София 19962 , Съдържание Посока на растене, МОК VI/1 (1926-27), София 1939, 19962, Съдържание Светото място, МОК VI/2 (1926-27), София 1939, 19962, Съдържание Божествената Мисъл, МОК VII (1927-28), София 1942, 19932 , Съдържание Божествените Условия, МОК VIII/1 (1928-29), София 1942, 19922, Съдържание Положителни и отрицателни чърти на човека, 2 беседи, София 1928 Съдържание Отворени форми , МОК VIII/2 (1928-29), София 1943, Съдържание Служене, почит и обич, МОК IX/1 (1929-30), София 1940, Съдържание Закони на доброто, МОК IX/2 (1929-30), София 1940, 19932, Съдържание Път към живота, МОК Х/1 (1930-31), София 1941, 19932 , Съдържание Методи за самовъзпитание, МОК Х/2 (1930-31), София 1941, 19942 , Съдържание Живот и отношения, MOKXI/1 (1931-32), София 1947, Съдържание Фактори в природата, МОК XI/2 (1931-32), София 1947, Съдържание Великата разумност, МОК XII/1 (1932-33), София 1949, 19942 , Съдържание Съразмерност в природата, MOK XII/2 (1932-33), София 1949, Съдържание Силите на природата, МОК XXIII/1 (1943-44), София 1947, Съдържание Списъкът е направен според каталога на Елена Андреева 1996г. Горният индекс към годините е поредния номер на изданието. ------------------------------------------------------------------ [1] Второто издание е със заглавие "Време и сила" СЪБОРНО СЛОВО Беседи, обяснения и упътвания от Учителя (19..-26.08.1919 Търново), София 1919, 19962 , Съдържание Мировата Любов - Козмичната Обич, 2 съборни беседи (1919), София 1919, 19472, Берлин 19893 , Съдържание Беседи и напътвания, държани от Учителя (19.-24.08.1920 Търново),София 1920, 19962*, Съдържание Новото Човечество, съборна беседа (19.08.1920 Търново), София 1921,19472 , Съдържание Беседи, обяснения и упътвания от Учителя (19.-25.08.1921 Търново), София 1921, 19962 , Съдържание Пробуждане на колективното съзнание, съборна беседа, (19.08.1921 Търново), София 1921, Съдържание Беседи, обяснения и упътвания от Учителя (19.-25.08.1922 Търново), София 1922, 19962, Съдържание Новият живот, съборна беседа (19.08.1922 Търново), Търново 1922, София 19472 Разумният живот, СБ (24.08-07.09.1924 София), Русе 1924, Съдържание Съзнателният живот като забава, съборна беседа (01.09.1924 София), Русе 1924 Наряд и упътвания (23.-29.08.1925 Търново), София 1925, Съдържание Две свещени положения, СБ (23.08.-06.09.1925 Търново), София 1925, Съдържание Свещеният огън, СБ (22.-29.08.1926 София), София 1926, 19962, Съдържание Пътят на ученика, СБ (19.-24.08.1927 София), София 1927, 19961, Съдържание Любов към знанието, съборна беседа (21.08.1927 София), София 1927 Обич към знанието, съборна беседа (21.08.1927 София), София 1927 Ключът нa живота, съборна беседа (22.08.1928), София 1928 По Бога направени, СБ (21.08.-22.09.1929 Рила и София), София 1929, Съдържание Абсолютна чистота, съборна беседа (21.08.1929), София 1929,Пловдив 1929, Видин 19962 Линиите на природата. Светлина върху живота, съборна беседа (27.08.1929), София 1929 Благословена между жените, СБ (17.-21.08.1930 Рила), София 1930, Съдържание Любов към Бога, СБ (12.-22.07.1931 Рила), София 1932, Съдържание Нашето място, СБ (30.07.-10.08.1931 Рила), София 1932, Съдържание Отиване и връщане, СБ (19.-21.08.1931 София), София 1932, Съдържание Ценното из книгата на великия живот, СБ (19.07.-24.08.1932 Рила), София 1932, Съдържание Бъдещето верую на човечеството, СБ (01.-03.09.1933 София),София 1934, 19952 , Съдържание Великото в живота, СБ (05.-15.08.1934 Витоша), София 1934 Часът на любовта, СБ (19.-21.08.1934 София), София 1934, Съдържание Царският път на душата, СБ (06.08.-04.09.1935 Рила и София),София 1935, 19932 , Съдържание Да им дам живот, СБ (19.08.-22.09.1936), София 1936, Съдържание Лъчи на живота, СБ (18.07.-24.08.1937 Рила), София 1937, 19932, Съдържание Двигатели в живота, СБ (12.07.-28.08.1938 Рила), София 1938, Съдържание Езикът на Любовта, СБ (12.07.-22.09.1939 Рила и София), София 1939, Съдържание Божествен и човешки свят, СБ (23.07.-22.09.1940 Рила и София), София 1940, 19952, Съдържание Възможности за щастие, СБ (24.08.-22.09.1941 София), София 1941, 19952 , Съдържание Опорни точки на живота, СБ (21.06.-20.09.1942 Рила и София), София 1942, 19932, 19963, Съдържание Вечното благо (всички беседи от 15.08. до 03.10.1943), София 1944, Съдържание (този цикъл от беседи е сложен в "Последно слово" в каталога) Списъкът е направен според каталога на Елена Андреева 1996г. Горният индекс към годините е поредния номер на изданието. -------------------------------------------------------- * Второто издание е със заглавие "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя" Младежки събори I Младежки събор (1923), Русе 1923, Съдържание Да възлюбиш, II Младежки събор (1924),София 1940, Варна 19942, Съдържание III Младежки събор (1925), София 1925, Съдържание IV Младежки събор (1926), София 1926, Съдържание V Младежки събор (1927), София 1927, Съдържание Закон за единство и общност, VI Младежки събор (1928), София 1928, Съдържание Първите стъпки, VII Младежки събор (1929), София 1929, Съдържание Право си отсъдил, VIII Младежки събор (1930), София 1930, Съдържание Списъкът е направен според каталога на Елена Андреева 1996г. Горният индекс към годините е поредния номер на изданието. Рилски беседи СБ-РБ 1930 Благословена между жените 1930 5 беседи Съдържание СБ-РБ 1931 г., "Любов към Бога" Том I, 1931 10 беседи Съдържание СБ-РБ 1931 г., "Нашето място" Том II, 1932 София 12 беседи Съдържание СБ-РБ 1932 г., "Ценното из книгата на великия живот" 1932 32 беседи Съдържание СБ 1934 г, Великото в живота 1932-1934 г. Държани на Витоша Съдържание СБ-РБ 1935 г., "Царския път на душата" 1935 17 беседи Съдържание СБ-РБ 1937 г., "Лъчи на живота" 1937 - 23 беседи Съдържание СБ-РБ 1938 г., "Двигатели в живота" 1938 26 беседи Съдържание СБ -РБ 1939 г., "Езикът на любовта" 1939 - 32 беседи Съдържание СБ-РБ 1940 г., "Божественият и човешкият свят" 1940 30 беседи Съдържание СБ-РБ 1942 г., "Опорни точки на живота" 1942 25 беседи Съдържание Извънредни беседи 1. Път на мисълта, 6 неделни и извънредни беседи (1920-22), София 1949, Съдържание 2. Чист и светъл, извънредна беседа (05.04.1926), Пловдив 1926, София 19362, Съдържание 3. Отличителни черти на човека, извънредна беседа (22.03.1927), София 1928, Съдържание 4. Отворените очи, извънредна беседа (01.01.1928), София 1928, Съдържание 5. Изгревите на слънцето, извънредна беседа (22.03.1928), София 1928, Съдържание 6. Тихият глас, извънредна беседа (01.01.1929), София 1929, Съдържание 7. Духовното у човека, извънредна беседа (22.09.1929), София 1929, Съдържание 8. Пътят на добрите постижения, извънредна беседа (28.08.1930) циклостил, Съдържание 9. Общение с Бога, извънредна беседа, (23.11.1930), София 1943, Съдържание 10. Майката на времето. Единният живот, 2 извънредни беседи (1932), София 1932, Съдържание 11. Разумно разбиране, извънредна беседа (22.03.1934), София 1934, Съдържание 12. Да мисли, извънредна беседа (22.03.1935), София 1948, 19962, Съдържание 13. Отец ме люби, 2 извънредни беседи (22.03.1936), София 1936, Съдържание 14. Да живеем за Господа, извънредна беседа (23.03.1937), София 1937, Съдържание 15. Баща и син, 2 извънредни беседи (1937), София 1937, Съдържание 16. Дигни одъра си, извънредна беседа (22.03.1938), София 1938, Съдържание 17. Големият брат, 2 извънредни беседи (01.01.1939), София 1939, Съдържание Списъкът е направен според каталога на Елена Андреева 1996г. Горният индекс към годините е поредния номер на изданието. ПОСЛЕДНИ СЛОВА Вечното благо (всички беседи от 15.08. до 03.10.1943), София 1944, Съдържание Вечно подмладяване, НБ XX (1943), София 1944, Съдържание Новият светилник, ООК XXIII (1943-44), София 1946, Съдържание Силите на природата, MOK XXIII/1 (1943-44), София 1947, Съдържание Заветът на Любовта I, София 1944, 19952, Съдържание Заветът на Любовта II, София 1944,19962, Съдържание Заветът на Любовта III, София 1944,19962, Съдържание Списъкът е направен според каталога на Елена Андреева 1996 г. Горният индекс към годините е поредния номер на изданието.

Аудио беседи Всички Аудио беседи може да изтеглите от Тук https://petardanov.com/blogs/entry/129-3900-аудио-беседи-65-гб-в-мп3-формат/

https://petardanov.com/files/file/1451-%7B?%7D/ Радка Левордашка

Опит за кратко тълкуване и разяснение Евангелието от Иоан Георги Томалевски ______________________________ ОПИТ ЗА КРАТКО ТЪЛКУВАНЕ И РАЗЯСНЕНИЕ ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН Георги Христов Томалевски (1897 - 1988) _______________________________________ Издателство Бяло Братство София 2007 * * * Мнозина четат Евангелието на Йоан съвсем набързо и формално. Повечето от тях проумяват Словото откъм външната му страна, без да са успели да надникнат в свещените му дълбини. Настоящата книга представя един опит да се направи едно малко по-задълбочено, макар и не съвършено тълкуване на текстовете на Йоановото Благовестие и да се дойде малко по-близо до скритите истини, изказани в тях. Издателство Бяло Братство

5. НОВИЯТ ЖИВОТ (бр. 2, 11.І.1930 г.) (В. "Ратник на свободата”, бр. 2, 11.І.1930 г., София, стр. 1) „Новият живот носи в себе си Любов, Светлина, Мир и Радост за душите.” В света съществува едно разумно Начало, което дава живот и се грижи за нас - хората, па и за всичко останало. Как ще го наречем, какво име ще му дадем - Бог, Природа или друго - не е важно, дали ще признаем съществуването Му или не - също. То работи своята работа и ние - нашата. И когато нашата работа върви успоредно с Неговите планове - ний имаме сполуки, ред, знание, успех, здраве, радост, доволство. Когато изпълняваме нашите си щения - дохождаме в конфликт с природата и нейните закони, имаме скърби, нещастия, болести, смърт. Някои учени мислят, че знаят много и отричат или не признават никакво подобно Разумно Начало. Те признават света, а Твореца му отричат; служат си с часовника, а часовникаря не признават - казват: часовникът от само себе си се е направил. Но ако те смятат това за голяма философия, то такива философи са и всички животни - и те не признават Бога... Но и да признаваш само, и то не е голямо достойнство. Ако един болен е извикал най-добрия лекар на света и той му е дал лекарства, а болният ги наредил на масата си, гледа ги само и хвали великия лекар, без обаче да употреби лекарствата, мислите ли, че е много умен и че ще оздравее? Ний, християните, днес сме като тоя болен. Хвалим Христа, свещи Му палим, превъзнасяме Го, че бил много добър, Господ Го зовем, а каквото ни е заповядал и казал - него не го изпълняваме. Всички човешки закони пазим, а Божиите престъпяме на всяка крачка. Затова и страдаме. Но когато не изпълним доброволно това, което е нужно, Природата има методи да ни накара да го изпълним „зорлан”. Днес всички народи, в това число и нашият, се намират в едно затворено помещение, в което погрешките им са изпълнили въздуха с отрова, живота им - с нещастия и скърби. Ако не се отворят вратите, да излязат всички вън, те ще се задушат в миазмите на своето минало и престъпления. Животът вън, новият свободен живот ще им донесе обилна светлина и те ще видят, че всички те са братя - няма като сега в духовна тъмнота да се избиват един друг; чистият въздух ще им даде повече сили да работят по-добре - и трудното ще стане лесно; Обичта ще обедини усилията им и тогава „сговорната дружина планина повдига” - ще премахнат мъчнотиите и всички ще могат да се радват на своята свобода и нов живот.

3. ПОЗИВ (бр. 1, 1.І.1930 г.) Българки, българи, (В. „Ратник на свободата”, бр. 1, 1.І.1930 г., София, стр. 1) Днес цял свят е изправен пред нови пътища, тежки политически финансови кризи, а картата му се коренно отличава от тази, що беше преди войната. Два метода се борят от хиляди години: Доброто и злото. Мъничка България не прави изключение. Днес ний преживяваме тежки кризи, народът бедствува, вижда тежкия и гибелен път и с прискърбие пита: Накъде? Докога? Защо дойдохме до тези дни и безчетни кризи, убийства, самоубийства, кражби и пр.? Защото 50 години ний бяхме управлявани* от хора, които заради личните си интереси жертвуваха общите. Наместо да служат на народа - те си служат с народа. Наместо да му облекчат положението, те му го влошиха. 50 години през време на избори се увиваше, кога по-малко, кога повече, стражарският камшик около врата на българина; с арести, убийства се вземаха изборите. Сяха ветрища, пожънаха бури. Увиваха камшици - куршуми ги покосяваха. В продължение на 50 години нашите управници направиха толкова закони и закончета, че и най-видният адвокат, професор не ги знае, но всеки силен на деня съзнателно ги нарушаваше пръв. С малки изключения, всеки властник се обявяваше за „спасител народен”, а опозиционерите таксуваха - предатели. Но не след малко ролите се сменяха, а заедно с това - арестите, осъжданията на довчерашните „спасители народни”, които често от министерските кабинети, Камарата, окръжното, околийско управление отиваха на почивка в Централния затвор. Изглежда единствен ценз в нас, за да стане някой управник. Чували сте как викат управниците „спасителите народни” на тези, които не мислят, не живеят като тях, на християните, справедливите, добрите? - завеяни, глупави, балами. Умните ви управляват, а глупавите, баламите изпълняват. Не викаха ли същото тези „умни” през време на войната: „Баламите са на фронта, а умните са в тила.” Тези умници не докараха ли Добро-поле? Българки и българи, Ще останете ли индиферентни към собствената си съдба? Ще оставите ли злото да се шири? Ще оставите ли повече да ви насилят, мачкат, убиват? Ще останете ли повече глухи към болките и воплите на родната ни земя? Ще оставите ли едно малцинство, което е по-нахално, по-смело, по-активно, да взема властта и разполага със съдбата ваша и на цял народ? Ще оставите ли и този път „умниците” да докарат ново Добро-поле за България? Не, не, хиляди пъти не. Не бива да повтаряме стари грешки и ставаме престъпници спрямо народа си и Родината си. Всички вестници пишат, че пътят, по който сме тръгнали, е гибелен - катастрофален. Цял народ вижда и съзнава, шепне същото. Ще продължим ли ний стария път, път на насилието, грабежа, лъжата, измамата, убийствата? Ще останем ли ний, които не убиваме, не лъжем, да ни убиват, лъжат? Не, не, стига толкова! Нов път трябва, по нов път да тръгнем, с нови методи, реформи и трайни закони. Ето, ний, „Ратниците на свободата”, седем години близо работим и сочим новия път - на доброто, на братството, на обичта, на неравенството, и истината над всичко. Грижи за бедните, прокудените от родните им огнища, права за жените. Българки, българи. Ний, синовете и дъщерите на родната ни земя, които ни зоват „балами”, „идеалисти”, „непрактични завеяни”, които не сме партизани, „спасители народни”, не сме малко, само че не сме организирани. Ний, християните, справедливите, гладните, жадуващите за доброто, свободата, правдата, истината, обичта, хора - не вълци, не сме малко, но сме оставили да ни водят, управляват сега политиците, които едно мислят, друго говорят, трето вършат. Политици по занаят, фразьори, далавераджии. Които не мислят, не живеят, не страдат, както 90 на сто от народа. Но стига, стига гавра, стига по стария гибелен път. Ний, християните на нашата страна, които сме 90 на сто от народа; ний, които не лъжем, не убиваме, не крадем, трябва да се организираме, тъй както са организирани в повечето европейски държави. 90 на сто сме кръстени, венчавани и ще ни погребат по християнски - защо да не се организираме ний тогава? Ний 90 на сто бяхме по бойните полета и бранихме родната земя и народ от външни врагове - защо сега не се организираме и браним народа ни и Родината ни от вътрешните врагове, лъжата, кражбите, рушвета, убийствата, утрешното робство? Защо стоим със скръстени ръце и затворени уста? Християнска България трябва да се управлява от християни. Властта трябва да мине в ръцете на християните, които са 90 на сто в страната ни, които да я поведат из новия път. Крайно време е „умниците”, след като се изредиха до един със своите програми и принципи да ни оправят, и не можаха да ни помогнат, да отстъпят властта и кормилото на управлението на нас, „завеяните”, „баламите”, които не убиваме, не крадем, не лъжем и сме еднакво справедливи към всички - понеже за нас всички са братя, вярваме в Бога, пазим Неговите заповеди, пазим законите на страната, помним, че сме деца на една голяма майка - България, един е баща наш - Бог. Християни, на мобилизация ви зовем! Християни от вси села, градове, мобилизирайте се! Християни, напред в политико-обществения живот! Стига бездействие! Християни, с Бога, истината, обичта, братството, неравенството, христовите принципи, напред в нашия политико-обществен живот, да създадем политическия центрум, тъй както е в повечето държави в Европа. Напред, смело се организирайте, и успехът е наш. Защото историята, еволюцията и животът ни извика да поемем в собствените ръце съдбата и поведем народа ни по нов път - пътя на доброто. Християнска България трябва да се управлява от християни - единствен останал още път за спасение на народа ни и страната ни. Християни от всички села, градове, организирайте се! Християни, да си изберем свои народни представители, свои управници, свои министри, които да ни разбират болките, страданията, езика, и ний да им разбираме техния език и знаем делата. От Централния комитет _____________________________________________________ * Безспорно е имало честни водачи и чиновници, служители народни, но те са малцина, народът ги знае, цени и разправя за това легенди от поколение на поколение (бел. а.).

2. ВРЕМЕ Е! (бр. 1, 1.І.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 1, 1.І.1930 г., София, стр. 1) Време е да се тури ръката на раните и да се говори истината - и само Истината, колкото и да е горчива тя: Живот липсва, липсва вяра в тоя живот. Човещина нямаме. Любов, обич няма помежду - и обърнахме се на зверове, които са готови да се разкъсат. А без обич, без уважение, без Истина, без Вяра - нищо не може да се съгради, никакъв живот е невъзможен - такъв градеж не може и да устои - граденото с години пада за една нощ! Когато е студено, запалят огън - и се греят. Когато са гладни, търсят хората хляб - и ядат. Когато са жадни - донасят вода и пият. Братя - с отрова сме поени, с омраза сме хранени, затова сега се не обичаме, гоним, избиваме. Тия, които знаят да палят огньове - да живеят с Истината и да помагат безкористно, да се грижат за немощните и бедните, без сами да са богати - нека излязат напред, за да палнем още повече сърца с любов и себеотрицание, себепожертвувание, та да светне в душата на народа ни - да разбере, да се не самоизяжда. Крайно време е! Обич и самопожертвуване! Ний викаме не само богатите, които имат, а и бедните да дойдат, защото дава не тоя, който дава излишъците, а който в името на своята идея дава себе си. Такива хора винаги ги е имало, има ги и сега - заради тях съществува и се крепи светът. Тях викаме към работа; защото време е дошло да се палят сърцата. И онова сърце, което го не запали Любовта - омразата ще го запали - и то ще изгори. А което сърце запали Любовта - то ще гори и няма да изгаря - ще има мир в себе си, ще носи Радост - ще донесе щастие на народа ни.

Любомир Лулчев ІІІ Вестник „Ратник на свободата” Б. Година ІІ - 1930 г. 1. ВЕЛИКИТЕ МИСЛИ (бр. 1, 1.І.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 1, 1.І.1930 г., София, стр. 1) Великите мисли са дотолкова велики, доколкото дават разрешение на належащи въпроси. Отпреди хиляди години още българските царе, велможи, военачалници и боляри са се стремили да направят България велика. Те водили много войни, създавали закони, трудили се неуморно - но резултатите им били много краткотрайни - те не успявали даже си отпочинат от едни нещастия, когато други ги настигали... Всички те, не че са нямали добри желания и големи стремежи, но очевидно методите, които бяха употребили, не можеха да ги приближат до поставената цел. Те имаха твърде кратковременни постижения - ясно е, че нещо не им е достигнало. След освобождението ни, вече петдесет години, българските царе, държавници, началници и общественици правят съществени усилия да постигнат по-добри дни за страната, да дадат радост, щастие и успех на синовете на тая земя, да я възвеличат, за да може всички да се радват на спокойствие и мир. И тям не са липсвали никога стремеж и желания, но изглежда употребените методи не са били такива, каквито трябва да бъдат, пътищата им не са били вярно избрани, защото не са завели до поставената цел; средствата им не са били правилно използувани, защото не са дали очакваните резултати. Какво е положението днес - всички го знаем. Но ако старите могат да седят до огнището, болните - да охкат в леглата си, недъгавите - да проклинат съдбата си - здравите трябва ли да чакат със скръстени ръце? Ако една кола се е обърнала или затънала някъде, трябва ли само да се окайваме и оплакваме? Тези, които могат, трябва да се заловят да я оправят или извлекат, а след това да търсят причини и отговорности - ако има нужда. Ако параходът потъва - безумие е да търсиш в тоя момент погрешките в тия, които са видимите виновници на това нещастие. По-важно е да се разбере, че новият мост, който ще направим над реката вместо съборилия се, не трябва да има гнили греди, отколкото с часове и дни да спорим защо се е съборил и с това изгубим ценното за творчество време. Днес българите и държавниците ни си служат със същите прийоми, стари похвати и методи, с каквито са си служили и в миналото - и резултатите са налице: те са същите, както и в миналото. Много естествено е, че ако ний искаме да получим други резултати, трябва да употребим и нови методи, които да са в съгласие с разумната природа, която ни заобикаля, та да внесем нещо ново в сегашното, както на един болен дават по-силна храна или лекарство, за да му помогнат. Израз на това ново ще се помъчим да бъдем. Доста дълго мълчахме в печата, без да престанем да работим, защото нашият принцип е, че делата са, които говорят, а думите само потвърждават или отричат. И затова ний знаем, че будните ще ни чуят, гладните и жадните ще ни разберат, а свободните и силните души ще присъединят своите безкористни усилия в благородната работа да се донесе истинска светлина, вярно братство и щастлив живот на нашия избран народ.

70. КАБИНЕТ Д'АФЕР*. ДА СИ ОТИДАТ ЛИ? (София, 1925 г.) (Един ратник на свободата. Кабинет Дафер. Да си отидат ли? София, 1925 г. Изд.: Редакция „Ратник на свободата”, бул. „Македония” № 54) ВМЕСТО ПРЕДГОВОР Скъпата ни Родина е разпъната на кръст. Достойни нейни синове, които с телата си бяха образували оная жива стена, в която се разбиваха вълни на съседи и задморски народи цели години, днес тия братя са забравили, че в техните жили тече една и съща кръв, че те заедно делиха несгодите по окопите и се радваха и скърбяха тъй дълго един до друг в променливите и бурни дни на живота... Днес те са застанали едни срещу други, наскърбени, озлобени, претендиращи. Едните сочат юмруци, други приготвят, картечници и бомби; едните убиват, другите избиват... Всеки ден по улиците на София, па и цяла България, се лее кръв - скъпа българска кръв на родни братя... Докога това? Нямали някой начин да се предотврати неминуемото сблъскване още по-жестоко на утрешния ден? Това ожесточение го имаше и преди 9 юни, но след тая дата то се усили, вместо да отслабне, както очаквахме. Не е ли естествено да се помисли, че употребените методи са дали тия отрицателни резултати? Има ли някой начин - последен може би - да се изглади конфликтът между родни братя не по пътя на самоубийството и саморазправата, па била тя лична или носяща фирмата на една „държавна необходимост”? Нашето скромно мнение по тоя повод излагаме в следващите страници. То е може би непълно и достатъчно мотивирано, може би е и недостатъчно обективно по отношение на управляющите; но ний ги молим да ни повярват, че не сме никакви партизани, не гоним никакви лични цели, и че едничкият мотив, който ни подтиквала напишем тия редове, е оная искрена обич, която храним към всички наши братя, па били те „заблудени” комунисти или „просветени” професори, защото за нас съществува само един авторитет в света - Христос - а Той каза: „Един е вашият Отец - а вий всички братя сте!” 11.11.1925 г, София КАБИНЕТ Д'АФЕР ДА СИ ОТИДАТ ЛИ? „Един временен безпартиен кабинет е все пак едно решение...” („Демократически сговор” от 10 февруарий 1925 г.) За всеки българин, който не прави от политиката занаят, статията на вестник „Демократически Сговор” „Да си вървим ли?” не може да не остави едно отрадно впечатление. Взаимните обвинения, тъй присъщи на българската политическа действителност, не са давали възможност да изпъкнат добрите качества на народните водачи през всички времена, които никога не са липсвали. Почти винаги се забравя, че политическите мъже не са случайни личности, израсли в една нощ като баснословната тиква на пророк Йона, а са само върховете на ония обществени течения, които фактически се намират зад тях. Големи или малки, патриотични или не - тези обществени групировки са именно, които дават смисъл, цел и сила на всичките политически мъже, заставали на чело на управлението. Опитът да се разрешават въпросите чрез обвинения наличности, като се хвърля само върху тях резултатът от тяхната политика, според нас е несправедлив и нелогичен. Личността в обществения живот действа само дотолкова, доколкото се явява като изразителка на едно множество - равнодействующата на вътрешния импулс и външното съпротивление - това е границата на влиянието й. Самият факт, че личностите - водачи се съдят почти след падането на всеки политически кабинет, а престъпленията, досущ еднакви, се повтарят от техните заместници, иде да посочи, че причините са малко по-дълбоки, че мечът на Темида сече клонките, но корените остават. В политическата действителност на България - а и в доста други страни, се явиха идеи от по- друг порядък. От сблъскванието на двата реално и едновременно съществуващи в душите на съвременния културен божем човек морали: „Правото е закон” - прилагано вътре в държавата - и „силата е право” - прилагано и практикувано от народите седем години в голямата европейска война, настана оня неминуем вътрешен конфликт, който затъмни съзнанието и у маси, и във водачи, при което се яви съблазънта в по-силните личности да разрешават въпросите по късия път на силата и в политическия живот. Що значеше правото, когато една сполучлива атака със задушливи газове решаваше съдбата на хиляди войници и милиони мирни граждани, които изкуствената гранична линия щеше да отдели от майката отечество? И тая съблазън, тоя метод на късо решавани е въпросите, тия идеи от революционен порядък се явиха на политическата сцена и изместиха политическите обичаи: в Русия, Гърция, Испания, Италия, Югославия, Естония - а в по-мека форма - и във всички останали държави се съзира същото това стремление да се разрешават въпросите не по приетия досега път на чисто политическите похвати. България е в същото положение, Стамболийски и Цанков & Сие са само две халки на един и същи синджир, два носителя на един и същи идеал: късия път за разрешаване въпросите, само че първият, като говореше за България, разбираше тия, които приличаха на него самия, а вторият влагаше в това понятие оня „народ”, който имаше изгодите от неговото управление. Като Стамболийски бяха и мислеха повече от селяните; като Цанков мислят тия, които смятат, че „истинската демокрация” се състои не в количеството, а в качеството, и че следователно „елитът” може да си позволи това, което „цървуланко”, макар и равноправен гражданин според законите - не може и да мечтае. Самият начин, по който Цанков дойде на власт, подчерта само фалита на политическия метод в дадения момент и прогресивното развитие на идеята за насилие, която бе залегнала вече в душите на озлобения от несполуките по бойните полета народ и усилена от вътрешните неуредици - естествена последица от онова страшно сътресение, което причинява съвременната война в държавния организъм. И много прави са сега властвующите, като се запитват: „Кой ще ни наследи?” Това е един въпрос, който е свързан преди всичко с техния собствен живот и безопасност и след туй и с ония мероприятия и закони, които те са нагодили за защита на собствените си интереси. Наистина те претендират, че тия интереси са народните. Но не е ли чудно, че тоя народ има нужда от толкова много детективи, стражари, наказателни команди и преследвания, за да разбере, че му се прави добро? Очевидно тук има някакво недоразумение, когато до вчера България съществуваше, без да има нужда от закон 3.3, а днеска, когато той се явява като една необходимост, да мислим, че тя е в по-добро положение. Усилията, които се употребяват за поддържане на един порядък, са обратно пропорционални с неговата справедливост - те само сочат за количеството на ония онеправдани, които трябва да се сдържат с нагайка и куршуми в неизгодно за тях положение, когато уж са равни пред законите. Това е ненормално изхабяване жизнените сили на едно общество или държава и в никой случай не може да свърши с добро. Въпросът се слага днес от самия живот: по пътя на революционните ли идеи – „десни” - военна диктатура или „леви” - работническо-селска - а всъщност по пътя на насилието ли ще се разреши бъдещето на България, или с разбирателство? Едно такова разрешение е според думите и на самия официоз: КАБИНЕТ Д'АФЕР. Всички възражения срещу него са несъществени и несериозни Той е едничкият останал възможен път засега, да се разреши бъдещето на България с бюлетини, вместо с картечници и бомби. За да се получи правилното разрешение на въпросите, трябва да има правилен изказ на реалните съотношения на силите в даден момент - ако въпросът е политически - на политическите, ако въпросът е революционен - на революционните. Когато срещу политическите мъже на една страна се излиза с революционни похвати - несъмнено е, че политиците ще бъдат победени, но когато две революционни гледища се сблъскат в една държава, което и от тях да победи - то всъщност ще празнува само разрушението на собствения си дом. И ако за тия, които и без това нямат нищо и са несретници в живота, такава загуба да е без особено значение; ония, които имат, трябва добре да помислят, още повече, че те винаги са малцинство и следователно ще бъдат, когато и да е, победени, защото те могат само да си купят недостигащите защитници, а купеният защитник ще гледа преди всичко себе си и след това другите. Тъй че интересите на всичко здравомислящо диктуват в тоя важен момент на държавния ни живот, пълен с пертурбации, едно установяване истинските съотношения между реално съществующите сили в страната. А то може да стане само при едни избори съвършено свободни, произведени от кабинет д'афер, не от чиновници-играчки, а от честни общественици, почитани и кредитирани не от партии само, а и от народа, короната, армията и дипломатическото тяло, които са днес истинските явни и неявни фактори в нашата държава.** Ако България няма такива десет лица, тя действително не заслужава да живее. Но тя ги има - и то не само десет - животът скоро ще покаже това. Проверка общественото мнение чрез избори се налага. Това е тъй очевидно, че са излишни всякакви доводи за не заслепения гражданин, а за прононсирания партизанин - всички доводи са без всяко реално значение, щом се касае да напусне властта, на която той гледа само като средство за лично добруване. Опитът коя да е партия, или партийна групировка да произведе такива избори, само ще изхаби силите й - и, от друга страна, ще я постави пред онова голямо изкушение, на което никоя политическа партия не е устояла: да влияе с властта върху изборните резултати, за да получи нужното й болшинство - а това пак ще даде едни нереални отношения на сили, сиреч крива основа, крива и постройка, което в най-щастливия случай ще повтори събитията, но няма да даде разрешение на въпросите. При един кабинет д'афер, напротив, всичките партии, дошли при равни условия, ще могат по-лесно да се разберат, независимо от количеството им, отколкото когато се делят на правителствени и опозиция, които смятат, че по дълг трябва да се псуват и враждуват помежду си. Изказват се обаче страхове, че „левите” щели да вземат надмощие. Но това е несериозно възражение. Най-напред всички знаем, че Демократическият Сговор е най-силната организация в България - поне те сами твърдят това и ний нямаме причини да им не вярваме - но веднъж по-силни от тях няма, приказките за взимане някакво надмощие от някои са най-малко нелогични. Ако ли пък те са разбирали заедно с партията си армията, стражарите и детективите (както някога Черна гора викаше: „Аз и Русия имаме 152 милиона”) - то това трябва да признае открито, понеже армията и полицията, доколкото знаем, според конституцията, нямат още партийна принадлежност - и си вземат съответното място между политическите групировки на страната, като потърси и тяхното съдействие, да се противопостави на всички тия „разрушителни” политически течения от еднофронтовци. Ако и в такъв случай силата им е недостатъчна, тогава нека ни позволят да ги запитаме: в името на що искате да управлявате нашата демократическа божем държава, където болшинството само е властно да решава нейната съдба? Но ще речете, че вий сте „елитът”, най- умното в нашата страна, та за нейно добро, въпреки конституция и закони, вий трябва да я управлявате. Да се съгласим за минута. Но вий ли сте най-умните в света? Защо тогава да си не пазарим управители американци или англичани, които несъмнено са по-умни и от вас, и от нас? Ами ще речете, че те са чужденци и не милеят за народа ни. Мислите ли, че е проявление на милост, когато българинът коли българин, „както и турчин не го е клал”? Не, време е вече - и ний се радваме, че управляющите партии разбират това, че те трябва да си вървят, като отстъпят, за тяхно собствено и за това на държавата добро, управлението в ръцете на един кабинет д’афер от общественици. Ако Демократическият Сговор е действителен изразител на народното доверие - срещу което ний не искаме нищо да възразим в момента, министрите му ще имат само една двумесечна ваканция, да си отпочинат и с нови сили да заработят за преуспеването на Отечеството си, при което от само себе си се разбира, че те, щом са една реална сила, няма да престанат да бъдат такива и във ваканцията, както, да речем, г-н професор Цанков си е професор и през ваканцията, понеже е реален професор. Но ако само властта е, която им дава тяхната „реалност”, тогава те именно не са никаква реална сила - и всички трябва да си дадат правилен отчет за тоя факт. Ако ли пък тяхната „реалност” се потвърди и при едни избори, произведени от неутрално правителство, те ще имат всичката възможност да дойдат отново на власт като правителство, лишено от оня опасен нюанс на едното нощно пронуциаменто, за справедливостта или не на което не спорим, но което несъмнено хвърли недобра сянка във всичките вътрешни и външни отношения на Цанковото правителство и с това създаде мъчнотии на България. За непредубедения наблюдател фактите се рисуват много ясно. България вече цялата прилича на зарядена бомба. И трагедията е там, че фитиля й палят тъкмо тия, които може би искрено мислят това, че гасят и усмиряват. Демократическият сговор бе и е една сила в нашия обществен живот. Той се проявява и ще се проявява като един полюс от схващанията на част от българския народ. Правото си на съществуване той сам зарегистрира, като си зае и съответното място. И ако той наистина е една реална сила в страната, той най-добре именно ще докаже това с оттеглянието си от власт, защото реалностите не изменят своите абсолютни стойности от това дали Цанков ще седи на министерското или професорското кресло. Нека вярваме, че неговият ум ще бъде и в двата случая еднакво добър и неговите реални партизани еднакво ще го ценят. Ако ли пък Демократическият Сговор не е това, за което претендира - тогава той, по силата на нещата, ще рухне и нищо не е в състояние да го задържи, като затрупа, може би, в такъв случай под развалините си ония не малко идеалисти, които несъмнено съществуват в него и са турили себе си в неговите основи. И ако ний пишем тия редове, то е само да помолим, като добри българи, управляющите, па и всички останали български граждани, да се огледат в действителността около тях и видят нещата такива, каквито са, с всичките техни страшни последици, защото нам трябва да е скъпа всяка българска глава, всяка българска капка кръв, независимо от това дали тя тече в жилите на един „заблуден” комунист, който преди няколко години си е бил, може би, много мирен гражданин - и може утре пак да стане такъв, - или на някой генерал или професор, които са също така хора - и следователно на които греховете са също така присъщи. При това, ако „заблуденият” за „лоши” идеи дава живота си - за красивите, истинските и хубави идеи още с по-голяма охота ще го жертва. Любовта се изпитва с жертвата, която може да се направи в нейното име. Насилието ражда насилие. Грубостта в политическия живот подхранва революциите. Идете си, г-н Цанков - заедно с вашата и другите партии, също така реални сили в живота на нашия народ, вий всякога ще бъдете в състояние да поставите всекиго на мястото му, щом с едно доброволно отстъпване вий покажете, че туряте край на революционните похвати в нашия политически живот. Не сторите ли това - надигащата се вълна, която вашите язове само спират, но не унищожават - действителността досега показа това - ще ви погълне неминуемо. И тогава разумното ще говори още по-малко в главите на „победителите” и скръбта ще почерни още много и много български братски къщи... Борба като тая, която сега царува в нас, не може да завърши освен с разнебитването на политическия и обществен живот на един народ. И ако в умовете на другите това е само една неопределена възможност, за познавачите на обществените борби и условия, каквито са и професорите - това трябва да се схваща като една неминуемост. Непримиримостта винаги е раждала катастрофи, а насилията винаги са свършвали с печалния край на насилниците. Разумното отстъпление, което е спасило хиляди, е всякога по-голяма победа, отколкото много кърваво завладени полета и обгорели селища на собствена страна... Славата на усмирителя е печална слава! Неговата победа е съпроводена винаги с хиляди проклятия и сълзи на собствени сънародници. Да се сдържиш, да разбереш причините и разумно постъпиш - е най-мъчното, но и най-светлото дело в живота на един човек, на една партия, на едно общество. Мир да дадеш на брата си - ето най-възвишеното дело на една личност, за което Христос обеща някога царството Божие на миротворците! Ако днес най-големите теоретици в Русия правят отстъпки на народа, който не мисли като тях, колко повече това се налага в демократична България! Българи, бъдете миротворци, а не насилници един спрямо друг! И нека най-силните, най- разумните, най-мъдрите първи протегнат ръка и направят първата отстъпка – с това те именно ще покажат само своята мъдрост и сила! Не сме ли в правото си да очакваме от Елита на България да се покаже достоен за името си? Един „Ратник на свободата”. __________________________________________________ * Cabinet d’affaires (фр.) - служебен кабинет, (бел. М. И.). ** Без обаче сами те да се кандидатират и избират (бел. а.).

69. ХРОНИКА (г. I, бр. 24, 18.VІІІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. I, бр. 24, 18.VІІІ.1924 г., София, стр. 2, в рубрика „Хроника”) Кой казва, че България е съветска държава? Никой, нали? А все пак след съветите и съветчетата, които пълнят учрежденията с безполезни шумове и месечните ведомости със скъпо платени подписи, се добихме напоследък и с комисари и комисарчета. - Имаме вече комисари по прехранвани ето, против скъпотията, спекулата и пр., и пр. Без да сме пророци, отсега още може да предскажем последиците от подобни комисари и комисарчета: 1. Всичко ще заскъпнее още повече. 2. Държавата ще трябва да плаща и скъпите разноски на тези нови опити. 3. Възможно е да се явят в София след някое време някоя и друга хубави къщи, правени от „спечелени” пари. Блажена България! За болшевици се говори, но отдавна ги надминахме. Право си казваше покойният Стамболийски: „Чужденците трябва да дойдат, да вземат юрнек от нас!” Военните власти са издали разпореждания за българския народ. Те са странни, Ний сме били в завоювани страни, но комендантските разпореждания там бяха по-меки спрямо завоюваното население, отколкото публикуваните във вестниците сега. Дали сърбите имат подобни разпореждания спрямо омразните им македонци? Съмняваме се. Странно е, че в България българската войска ще употребява оръжие срещу собствения си народ, дори без предупреждение, само затова, защото той не мисли като взелите с държавен преврат властта сегашни управници. Това е самозабрава. Нещо повече - национално престъпление. Подготвя се избиване на народа, който вече няма право на събрания, на глас, на участие в управлението, на кооперация, на собственост. И ще искаме тези хора след това да се чувстват, че са в свое Отечество! Ами че султановите аги и агаларчета бяха по-внимателни с раята си някога Че някога имаше българи чиновници и ратаи на турската държава и на турските ханчета и чифлици - днес стотици интелигентни българи са изхвърлени на улицата без хляб от учрежденията и дори частни предприятия, защото се различават по убежденията от „конституционалистите” професори и генерали, които днес управляват България. Смешно и срамно. Къде се върнахте, господа - из кои векове? Ако комунистите и земледелците са грешни в своите разбирания, не е безогледното преследвание, което ще ги убеди в техните грешки и вашата правота. А разгърнете и историята и прочетете - поне грамотни сте, не сте „простаци” като миналия режим - християните ги пекоха и късаха - и тъкмо за това завладяха така скоро цяла империя. Нито една идея досега не е надената на щика - и вий няма да направите това чудо, а напротив, всички тирани, като започнем от Николай II и свършим със Стамболийски, вашият предшественик по дела, а навярно и по съдба - са все едни и същи. Добре е да се работи, но още по-добре е и да се мисли, като се работи. Самозабрава е това, господа управници - а греши повече винаги по-силният. По-слабият се само защищава - а при защита, която е до самоотбрана, не се дори смята, че престъплението е престъпление. Вий тикате значителна част от народа към такава самоотбрана, за да можете да го унищожите с приготвените и заложени картечници, но мислите ли след това за последствията за цялата ни нация? Както искат да мислят, тези хора са част от народа, а частите на живо тяло не могат да се късат безнаказано от когото и да е. Има Бог, който не спи. Неговата ръка е вдигната и тежко и горко, върху когото се сложи.

68. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД (г. I, бр. 24, 18.VІІІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. I, бр. 24, 18.VІІІ.1924 г., София, стр. 2, в рубрика „Политически преглед”) България се намира в стадия на политически кошмари. Държавниците й изгубиха чувство на действителност. Още не бяха стихнали думите им, с които се хвалеха, че са добре с всички околни държави - и Турция изгони българите от Тракия, гърците ги навързаха по десетки и ги изтрепаха с картечници, румънците предложили на добруджанците в един месец да се декларират за техни поданици или да напуснат земите си, а сърбите се сетиха, че имат още да вземат стотици милиони... Шашардисани от подобно „отлично” положение, нашите държавници започнаха да подготовляват народа за вътрешно избиване и започнаха да викат в съюз цяла Европа - същата Европа, която вече е в нормални търговски отношения с болшевиките - срещу Русия. Малкото пале иска да добие, ако не друга слава, поне тази, че е лаяло на слона, който даже го и не е чул... А вътрешното положение може да се характеризира с две думи: натрупан барут, който чака искра да избухне. Изглежда, че правителството по свои съображения предизвика това положение и прави всичко да се изострят отношенията между тях и народа.

67. КРИЗАТА (бр. 24, 18.VІІІ,1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 24, 18.VІІІ,1924 г., София, стр. 1) Нашите големи капацитети по политическа икономия и големите ни политически въжеиграчи не можаха да разберат от освобождението досега, че България по този път, по който е вървяла и върви, няма да се оправи. Те се мъчат чрез разни печатани програми да донесат „благо на народа”, но всъщност кризата от година на година се чувства все по-силно и по-силно. Ний всички треперим пред утрешния ден и не знаем що може да ни донесе. Несъмнено този страх от неизвестност се чувства най-много от най-горните пластове, защото те знаят, че винаги гръмотевиците падат на най-високите дървета, а над България се е надвесил черен облак, и колкото дните вървят, толкова повече облакът става по-тъмен и по-голям. Ето защо са тези всички мерки, закони и закончета за защита на държавата и пр. и пр., но въпреки всичко кризата се чувства и се живее. Криза има в чиновнишките среди. Криза има в работнишките маси. Такава чувства селянинът, наематели, собственици, дребни търговци. Криза чувствуват пенсионери, криза политическа и икономическа. Всички викат за помощ, но има шепа охолници, които не признават ни държава, ни отечество, които викат зрелища, пари, пари. Немотия вилнее в голямата част от народа, но никой не обръща внимание. Не мислят ли отговорните фактори в тази страна, че далеч не се отива по този път? България е един човешки организъм. Щом краката или ръцете боледуват, то се нарушава цялата хармония и не може да има правилен живот. Днес управляват генерали, професори, т. е. умът, както те се наричат често - главата, краката, стомахът са отслабнали. Бюджетът - стомахът няма нищо, освен шарени книжки, той едва се поддържа. Закони за защита на държавата и маса други напоследък закони спъват за правилното развитие на нацията ни. От бездействие се парализирват органите на човешкото тяло. Краката и ръцете са парализирани, при такива обстоятелства ще може ли да имаме здраво тяло? Ще ли може да носят краката главата, която всичко прибира за тяхна сметка за себе си? Не ще ли един ден кризата да се усили и както в човека, така и в България, се свърши с крах? Защото тези кризи, които ги преживяваме, и егоизмът на интелигентните ще доведат народа ни до изтощение и ще свърши с гибела на Отечеството ни. Както в човешкото тяло умът не задържа всичко за себе си, нито сърцето задържа всичката кръв за себе си, а я праща по всичките части на тялото равно, според нуждите, и задържа само толкова, колкото му е необходимо да поддържа живота си, така и нашите управници и икономици трябва да разберат и се вгледат добре в своето тяло и да вземат поуки и не създадат закони и закончета за защита на шепа хора и облагодетелствуват свои партизани, а да създадат закони за цял народ, без разлика на наши и ваши, и тогава кризата ще изчезне тъй, както изчезва такава в здраво човешко тяло, когато между отделните части има пълна хармония. Андро

66. СТРАШНИЯТ КРЪСТОПЪТ (бр. 24, 18.VIII.1924 г.) Любомир Лулчев (В. „Ратник на свободата”, бр. 24, 18.VIII.1924 г., София, стр. 1) Днес българският народ преживява едно по едно действията на оная трагедия, която започна преди четиринадесет века със слизането на хунските българи към равнините на Мизия, в която седемтях славянски племена си живееха всред изобилие и племенна свобода, с каквато в това време едва ли са се ползвали други народи. Научени на грабеж, на завоевания, на груби отношения, в които споровете се започваха с ножа и свършваха със секирата или копието, тия северни скакалци се пръснаха из плодородните полета, харесаха им многобройните гойни стада на славяните - и те употребиха всичко, за да ги завладеят. Повече от два века продължава ожесточената борба. Заплашената свобода на орачите и овчари славяни им даде сили да се противопоставят с неочаквана енергия. Редицата стълкновения, ехото на които тътне през вековете, най-после се свършва с едно привидно амалгамиране, с помощта на новоприетото християнство, на тия два противоположни по характер и разбирания народи. Но внимателният поглед може да открие в продължение на векове, та дори до днешния ден, кипението на тия привидно смесени носители на различни национални качества и енергии - и тъй проучена, под светлината на тия фактически съществующи в душата на народа ни течения. Българската история става ясна и бъдещето - донякъде очертано. Днес тия два народа са отново изправени един срещу други. Идеите, които те сега са възприели, са само ехото, външният вид на ония истински душевни качества, които са останали отразени през вековете в нашите души. Славяните и сега мечтаят за своята свобода, за своето самоуправление „народовластничество”, за своите руйни стада и покрити с тежък плод ниви и поля. Тях войната не ги интересува, макар да са добри като войници, и им е омразна всяка натрапена власт. Остатъците на българските ханове и ханчета (князе и войводи) на някогашните грабители и чужденци - сега са взели силата в своята ръка и продължават да мечтаят за унищожението на тоя вироглав народ от простаци, който винаги им е давал отпор, и които хора не могат, даже да искат, да мислят тъй, както мислят потомците на някогашните скитници из Руските степи. Славянството и някогашната българщина - хунщина са отново едно срещу друго. Те са модернизирани. Имената им са променени, но действителността си е останала. Това са същите хора, същите характери, същите проявления. Това, за което националната душа е била гладна - това е и търсила. Българите - хората на насилието и оръжието - власт, картечници, сгазвание на собствения си уж народ, властта на всяка цена! Славяните - хората на стадата и земята - са възприели ученията за народовластие, за висша правда, за свобода на всички народи, за братството между всички хора, чийто труд храни света. Тия две групи, рязко очертани в своите върхове, се сливат в подножията си - четиринадесеттях столетия, които са легнали помежду им от първите сблъсквания досега, са поомекотили и разнебитили по-нежните души и от двата лагера. Но все пак кръвта на вода не става никога - и след толкова векове потомците и на едните, и другите стоят изправени едни срещу други, като да не са минали толкова години; като да не са живели и страдали заедно в толкова нещастия; като да се срещат пръв път - и то като врагове! За тия, които виждат нещата през призмата на случайностите - това е тоже случайност; но за тия, които разбират, народът ни днес е на един съдбоносен кръстопът; преживяват се борби, причините на които се крият в една расова омраза, по-силна от ограничения разум на нашите национални водачи в дадения момент. Що трябва да се прави? Ако бяхме християни не по име само, а истински тачехме думите на Спасителя - бих спомнил заповедта Му: „Любете враговете си!” Днес обаче Христос е далеч от сърцата на повечето от съвременните хора - те са глухи за Неговите заповеди, забравили са Неговите слова - нещо повече даже - те дори не си спомнят, че са человеци, че имат елементарен дълг, дълг един към друг, да обуздаят инстинктите си; да търпят чуждите мнения, да почитат хорския живот, защото всяка проляна кръв вика за отмъщение пред Бога. Днес водачите на Българския народ - били те на власт или в опозиция - имат тежка задача: да спомнят на вървящите след тях, че живеят четиринадесет столетия след своите прадеди; че тия години не са минали даром и незабелязано; че самото християнство съществува и трябва да съществува и в душите ни като ръководни норми и закони; че най-после ний живеем вече вън от горите, където някога насилието е било едничкият закон; а кривакът - най-същественият аргумент при решаването на споровете.

65. НОВА МАНЕВРА (бр. 23, 21.VII.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 23, 21.VII.1924 г., София, стр. 2) Насилието винаги ражда насилие. Днешното правителство дойде на власт чрез преврат и насилие, то не можеше да не върви крачещо напред из плъзгавия път, по който вървя и си счупи главата и Стамболов, Петков, Радославов, Стамболийски. Насилието, с което си служиха тези наши бивши държавници, за да тъпчат народа и да му парализират действията, се върнаха върху собствените им глави. Нека размислим историята на тези наши братя и да разберем горчивата новина, че който нож вади, от нож умира. Така беше в далечно минало, така е и сега, и ще бъде така. Днешното правителство не ще избяга съдбата на своите предшественици. То е тръгнало по техния пъти не ще може да иде по-далече от тях. В онази ограда, гдето се коват законите и съдбините народни, стават работа, които напомнят режимите на реакционерни правителства. В парламента днес на народни избраници не се позволява да се изкажат свободно по важни държавни въпроси. Днес в нашия парламент се изнасилва волята, парализира устата, стягат юмруци, с една дума - пълна тирания. Какво показва това? Това показва, че на властниците им липсва морал, липсва им в тях истинска свобода; и друго - че те кроят нещо страшно за тоя народ, който все от негово и за негово благо говорят. Днес в парламента явно се говори да се разтури и тази камара. Защо? За да се докара послушна опозиция. Защо е тази послушна опозиция? Да се гласуват закони и да се прокара това, що е нужно на известни единици. Какво може да бъде то? Безспорно не за народа, ако беше за „народа”, то нямаше нужда от разтуряне камарата. По всичко личи, че днешното правителство тръгва из път, опасен не само за него, но и за целия народ. Българският гражданин трябва да бъде на поста си. Без разлика на партийни разбирания, трябва да се обединим и противопоставим на всяко насилие и нови авантюри, от която страна ще и да идат. Народът трябва да стане сам господар на собствените си съдбини и да спъне всяко насилие. Ратничка

64. ЧЕРНА НЕБЛАГОДАРНОСТ (бр. 23, 21.VІІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 23, 21.VІІ.1924 г., София, стр. 2) Един след други гаснат онези наши братя, които нявга презряха богатства, охолен живот и грабнаха пушка и от връх на връх росяха с кърви и кости родна земя. Един след други си заминават опълченците от Шипка-Шейново, от хвърковатите чети на Филип Тотю, П. Хитов, Бенковски. Гонени нявга от турци, предавани от български чорбаджии, те живяха с мисълта, че един ден българският народ ще им създаде сносен живот и ще настъпи истинска свобода, за каквато те се бореха и с турци, и с български чорбаджии. От тези първи ратници на свободата днес са останали малцина. Държавата в лицето на своите управници им отплаща с черна неблагодарност. Нявга един министър ги нарече държавни просяци. И оттогава неведнъж им се нанася обида. Неведнъж техният сух хляб е бил намокрен от горчиви сълзи, които често капят от гаснеющите им очи. Героите, титаните плачат от мъка неведнъж, като гледат и слушат туй, що става с тези около тях. Един отличен българин е Димитър Пенев - Митко Шопчето. Този добър брат, който е известен между своите другари под името Митко Шопчето, е на 61 - годишна възраст. Неговите теглила, неговите дела и подвизи са известни на мнозина. Едва още юноша, той се запознава с Ботева, Левски, а преди тях - с Л. Каравелов, Тотю и П. Хитов - войводи. Буйна и неспокойна натура, той постъпва в чета след чета и се бие не само за нашата свобода, но и за босняшката, сръбската, па дори и в Африка. Неведнъж е бил затворен из занданите и неведнъж животът му е бил на конец. Той е същото това Митко Шопчето, което сполучи да изведе от Цариградските зандани по канала другарите си и от явна смърт да ги избави. След като даде и кърви, и младост, и неведнъж турските куршуми му дупчеха кожата, този буен българин, след като видя свободна България, се установил в София да живее на ул. Раковски, 46. Тук той взема една нива от 5100 метра и с голям труд почва да работи върху нея. „Омръзна ми да ходя, та рекох да направя градина, да създам нещо” - казва често симпатичният старец. Тук той посява 70 кюстендилски сливи, 20 круши, 40 ябълки, 8 мушмули, 10 зарзали, 15 дюли, 50 облагородени дръвчета, 300 вишни и 1500 храсти –израстъци. Освободени по чл. 58 от Закона за лозарството, той е работил неимоверно върху своята градина. Трябва човек само да надникне и види какъв труд и колко пот е изтекло от набърченото чело на Димитър Пенев. Обикнал своята градина като собствено чедо, той работи неуморно от ранно утро до късна здрач в нея. Но каква изненада, един ден благодарното Отечество, в знак на благодарност, му изпраща 5 ÷ 6 души от пожарната команда, да му разрушат оградата. Каква черна неблагодарност! Искат да му разтурят оградата и му вземат 2700 м от градината за улици и площад. „Искат да ми убият целия труд, собственото ми чедо” - вика побелелият старец, - „По-хубаво да я вземат за парк, градина цяла, но не да я разрушат. Аз още 1912 г, 13.ІV с вх. № 24 750 съм ги молил да не я развалят, а да я вземат цяла за цялата София, но не да убиват моя труд.” Побелелият старец, който с такъв труд създаде една хубава градина, дойдоха хора, които в знак на благодарност му отплащат по такъв начин. Ний мислим, че е много жестоко да се постъпва тъй с нашите заслужили синове. Няма нужда да се разваля такава градина, която е коствала толкова труд и мъки. Трябва министър Стоенчев да не допуща да се вършат такива неправди с нашите заслужили братя и да не допуска да се наскърбяват в последните години на своя живот нашите герои от Шипка и Шейново. На Димитър Пенев - Шопчето трябва да се уважи молбата му и ако сме българи и тачим неговите дела и подвизи, да него наскърбяваме по този начин, инак примерът и черната неблагодарност ни карат да вярваме, че Отечеството ще постъпва по този начини с други велики свои заслужили синове. Тежко и горко на народ, който не почита култа на героите и култа на правдата, такъв народ ще загине. Андро Лулчев.

63. АМНИСТИЯТА (бр. 23, 21.VII.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 23, 21.VII.1924 г., София, стр. 1) Нявга землевладелците, за да можат да се задържат на власт, дадоха амнистия на всички свои партизани, които заради партийни интереси бяха жертвали интересите на Отечеството. Тази тяхна постъпка се протълкува от всички честни хора чисто котерийна. Голям шум се вдигна навремето по този въпрос. Днес Демократическият сговор набързо вотира амнистия на бившите радослависти. Хора, които по една или друга причина бяха осъдени от един съд и признати за виновни според тяхната конституция, за която тъй много плачат. Въпреки присъдата, въпреки настроението сред народа, Демократическият сговор гласува амнистия. С тази си постъпка те показаха за лишен път в България, че гарга на гарга око не вади. Виновни министри няма, депутати няма, чиновници големи няма: а има виновни работници, селяни, бедни граждани, които за луди прищевки на голей фирми биваха избивани като псета. Не са виновни министрите от Радославовия режим, виновни са войниците, защото отидоха да се бият, а не се справиха преди всичко с тези, които ги пратиха да се бият. Виновни са и запасното войнство, че не дезертира от фронта, за да дойде в София и се справи с тези, за които отечеството бе само пари и разгулен живот. Демократическият сговор за лични котерийни цели даде амнистия на хора, за които през 1918 ÷ 19 година тъй много ги атакуваха, дори и искаха избиването им. Демократическият сговор даде амнистия на провинени хора не затуй, че благото на нацията ни го изисква, а че партийните им интереси го диктува. Но с гласуването на амнистията на Радославовия кабинет, Демократическият сговор гласува и собствената си провала, и гроба на България. Демократическият сговор изгори моста, който разделяше честно изпълнения отечествен дълг и съвестно изпълнения граждански дълг от хората на кражбите, дезертирали от гражданския дълг и мародерствуваха, признати официално. Мислите ли, господа управници, че след този ваш жест ще се намерят вече хора, които биха ви повярвали в случай на нужда? Мислите ли, че вие убихте много хора, които все ви вярваха, че има още в България правосъдие? Не мислите ли, че вие по този начин дадохте поощрение на всички да манкират от своя дълг пред мисълта, че всичко е позволено и че, и да ги осъдят, ще бъдат помилвани? Не мислите ли, че вие сравнявате честния военен и граждански дълг с безчестния? Всичко това вие сторихте само за едно - за да можете да имате подкрепата на радославистите, защото изгубихте я сред честните граждани, та я търсите от катилите. Народната мъдрост казва: с какъвто се събереш, такъв и ставаш. Не сте далеч по дела едни от други. Утре може да стане нужда те да ви гласуват амнистия, защото сит на гладен вяра не хваща. А и вашите дела досега са доста, за които ще трябва да отговаряте, след като напуснете властта. Дали ще властват и дочакате амнистия, сал Бог знае. Бележка. Горното мнение е частно и не ангажира редакцията.

62. ЛОШИ ПЪТИЩА (бр. 23, 21.VII.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 23, 21.VII.1924 г., София, стр. 1) Разправяха бащите ни и дедите ни, че турско било лошо. Днес виждаме, че има по-лоши врагове и от самите турци. Днес виждаме, че най-лошите врагове на нас, българите, са пак българи. Днес с правото се питаме кой предаде Левски, онзи велик учител на истинската свобода, онзи човек с неимоверната воля, вяра и далновидност, и с прискърбие отговаряме - българин. Смъртта на Ботев е загадка. Легенди много с противоречиви слухове и писания се носят, но ако не бяха му изменили българи, друго щеше да бъде с него. Кой изпразни револвера и с това го накара да тури край на живота на Ангел Кънчев - българин. Кой предаваше на турците комитите - нехранимайковци - пак българи. Кой уби Стамболова - българин. Кой уби Д. Петков - българин. Кой уби Белчева - българин. Кой уби Алеко Константинов - българин. Кой уби Сарафов, Гарванов - българи. Кой уби Такев - българин. Кой уби Странджата - българин. Кой уби Грекова - българин. Кой уби Ал. Димитров, Стамболийски, Р. Даскалов - българи. Кой уби П. Д. Петков - българин. Кой уби през юни и септември хиляди българи - пак българи. Хиляди има още избити по незнайни пътища и друмища, предадени от българи или избити от българи. Това са наши братя, родни съграждани. Някои от тях може би са имали и своите грешки на времето си, но кой е безгрешен? Кой е този, който е работил и не е правил грешки? Нима за това трябва да ги избиваме?? За отглеждането на най-обикновения човек се изисква маса труд, сълзи и дълги години, камо ли за един апостол, водач народен, министър, депутат. Това са редици имена, имена, станали жертва на личен егоизъм или страстни партизани. Това са имена, които в други нации биха били герои народни и биха ги тачили за техните дела, извършени в положителната страна, а грешките биха им послужили за поука, но никой път не биха ги убили тъй зверски, както това сторихме ний, българите. Резултат на партизанска развала се очертаха тези пътища. Но тези пътища са лоши и опасни. Те водят към самоизтребление и самоунищожение на нацията. Ний сме си най-заклети врагове сами на себе си. Защото туй, което вършим ний днес, вчера и завчера на наши противници по идеи и разбирания, то ще ни се връща рано или късно. Опасни са тези пътища, защото истините, казани преди две хиляди години, си остават все истини. Който сее ветрища, бури ще жъне. Който нож вади, от нож умира. Стига по тия опасни пътища. Стига сме се избивали! Нека вземем поука от миналото и подготвим бъдещето си. Нека сеем братска обич и взаимни отстъпки, ако сме християни и братя българи, и ако искаме да жънем братска любов. Защото пътят, по който вървим, е страшен и тежко и горко на онези, на които ръцете им са оцапани в братска невинна кръв. Тежко и горко ще бъде тям, на семействата им и на огнищата им, защото кръв кръв вика. Но тежко и горко на България. Тогава ний ще сторим туй, що най-големият враг не е извършил досега. Но опомняне трябва. Стига партизанщини! Стига кърви невинни. Силните на деня трябва да прощават, ако са силни, ако не са - да станат такива. Иначе, по тия лоши пътища водят народа към робство. Опомняне трябва. Националист

61. ПО ПЪТЯ НА СТАМБОЛИЙСКИ, КРАЯТ - СЪЩИ! (бр. 22, 9.VІІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 22, 9.VІІ.1924 г., София, стр. 2) Интерпелацията по повод убийството на Такева, бившият министър Ал. Стамболийски излезе в парламента и като изреди в другите страни колко убийства има, мъчеше да доказва, че в България имало най-малко, и действително неговото послушно болшинство викаше тогава: „вярно” и ръкопляскаше, а опозицията тогава - днешни властници, правиха протест и доказваха противното. Днес ролите са сменени: министър Цанков от същото място, гдето по-рано покойният Стамболийски „доказваше”, че в България има най-малко убийства; днес г-н Цанков правеше същото. Неговият отговор по убийството на Петков и тоя на покойния Стамболийски по нищо не се отличават, па и двамата са Александровци, и двамата употребяват много това „аз”, „аз”, и двамата хвърляха отговорността на другите, а послушното болшинство и на двамата викаше „вярно”, „браво”. Покойният Стамболийски хвърляше вината върху опозицията и днес г-н Цанков прави същото. Покойният Александър се заканваше на опозицията и я погребваше и новият Александър също днес върши. Покойният Александър топеше ледовете и говореше все за по-добри дни, и живият Александър говори за по-добри дни. Покойният Александър през цялата война бе на топло и след нея приказваше и даваше примери все от войската, и живият Александър през цялата война бе на топло и днес и той все за атаки и пр. пр. разправя. И двама Александровци вървят по един и същи път. Тогава по какво се различаваше покойният Александър от живия? Само по едно - че покойният беше селски даскал - простак неук, а живият Александър - учен професор и пр. пр. Но мисли ли новият Александър, щом върви по стъпките на покойния Александър, че ще избегне неговата участ? А. Лулчев

60. ПОЛИТИЧЕСКИ ИЛЮЗИИ (бр. 22, 9.VII.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 22, 9.VII.1924 г., София, стр. 1) Хората днес живеят с илюзии. Това не е лошо във всеки случай, но в някои спъва доста. Тези илюзии биват различни видове и не е наша работа да говорим за всички, но понеже най-голямата днес е политическата илюзия - за нея ще кажем няколко думи. Тя е общо разпространена в света, и не е само България, която прави изключение. В какво се състои тя? На едно място в държавата, наречено „Народно събрание”, „Парламент”, се събират 200 ÷ 300 человека, избрани божем [не] с народна воля, а по път, който всеки един от нас добре знае. След това те се ограждат със стражари, детективи и започват да законодателствуват, сиреч започват да коват закони уж божем за ред, а този ред е тъкмо такъв, какъвто изнася тям, а понеже те не са бедни хора, то много естествено е, че в този „ред” бедният има право само да плаща данъци. Там тези „избраници” се карат, често даже бият, помежду си ред не могат да турят, а България ще нареждат! Тези, които сега са на власт, наричат своите предшественици: вагабонти, крадци, разсипници; гонят ги, затварят ги, а понякога ги и убиват. И това се повтаря от четиридесет години вече. Всеки разумен човек, който е видял да се повтаря тази комедия, ще си каже: „Какъвто е бил по-първият, такъв си и ти - един дол дренки!” Но други е въпросът. Оправи ли се по този начин нещо досега? Ако човек вземе една река или градина, за 5 ÷ 10 години я оправя и подрежда - би се оправила. България я управляваха четиридесет и седем години все „учени” глави - и къде стигна? Нека си видим сметката. Имаме учени хора - но учени как да те излъжат по-добре. Имаме много черкови и владици, но народът не стана по-християнски от някога, напротив - той сега като че ли е по-материалист, отколкото някога бе, когато го учеха „прости” даскали вроде на Левски и „полуграмотни попове”, но с народни души... Убиваме и сега, колим се както и под турците. Имаме ли политическа свобода? Имаме и 3 ÷ 4 милиарда дълг - не сме ли икономически роби вече за едно столетие, ний и потомците ни? Днес пресата хвали едни и напада най-лошо други - утре, когато паднат от власт едните и дойдат другите, ролите ще се разменят - това ли е разумното начинание на печатното слово? И вчерашните „гениални” български държавници днес се наричат изверги, разбойници, хайдути - утре същите епитети ще се разменят, фабрикуват се закони и закончета от „избраници”, които утре ще лежат по тюрмите или изобличим като най-долни хора... Ако те са такива, могат ли им бъдат свестни законите? Ако не са такива - с подобни методи на взаимно ругание и непочитание, може ли да не стигнем освен до катастрофи? Време е всеки да помисли, и то малко по-дълбоко и по-зряло, че струва ни се, нови бедствия идат в света и както винаги, май и сега сиромахът ще плаща счупените чинии по банкетите на богаташите. Т. Пазарджик Националист

58. ПО СТАРИ ПЪТИЩА. ПАК КЪРВИ! (бр. 21, 24.VI.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 21, 24.VI.1924 г., София, стр. 1) ПО СТАРИ ПЪТИЩА По стари пътища кървави сенки се метат. Заклета сякаш, родна страна от години гази кръвта на своите синове. Жестока участ! На юг, на север, на запад - места кървави стърчат; с кости граници чертаем; с кръвта пишем своите дни в книгата на живота... Кътче не остана вече... ни хълм, ни остра чука, ни равнина и брегове на река, необлети със скъпа кръв; неотбелязани със сълзи на сираци и вдовици! Хиляди, стотици хиляди верни синове на тази земя падаха, водени от хора, които едно само говореха - едно само лъжеха: „За скъпата родина е нужна вашата смърт...” Но не стигна това. От години и вътре в нашата земя люде падат. Падат по селските пътища, падат посред столицата, пред собствените си врати, пред очите на очакващото ги семейство. Падат, пробити с братски куршум, намушени от братска ръка, умират сечени... умират. Днес - един, утре - други... Верни синове на своята земя, ценни чада нейни... И тези, които повдигат ръка на брат срещу брата, които пращат куршума, камата или бомбата, които насочват оръдието срещу родните стрехи, едно само говорят - едно само лъжат: „За скъпата земя наша е нужна тяхната смърт!” Лъжа - лъжа - лъжа! За родната земя са нужни техните мишци, които ще хванат в здрава шепа ралото и набраздят девствената й гръд, за да изкарат тежка пшеница - нужен залък за всинца. За родната земя са потребни техните умове, техните мишци и песни, техните мечти и живот! За родната земя са нужни техните дни, техните радости, техните надежди и труд - а не тяхната смърт! Това е лъжа, лъжа - лъжа - лъжа!... ........................ Кървави сенки се мятат над стари пътища. Отново Родината през кърви гази. Не кръв, а труд е потребен ней - и любов на нейните деца. Една е тя, нашата майка, и ний люде сме, а не вълци! Б. Р. ПАК КЪРВИ! Още не е засъхнала кръвта на Генадиев, и нова българска кръв се проля на софийските улици всред столицата. Този път падна млад человек, надежда на една партия, борец за потъпкани правдини. Куршумът затвори смелата му уста завинаги, но думите му, ако са необходими, други ще ги кажат. Ако един знаменосец падне убит - друг ще вдигне знамето, ако то заслужава да бъде носено и да се жертва животът за него! Нови убийства!... Някога невежи хора управляваха - сега учени. Но къде е разликата? По-малко топла ли е тази българска кръв, която се лее сега? Българи сме - а българи убиваме. Християни сме, а Христа разпъваме всеки ден, защото не чуваме думите Му и не изпълняваме заветите Му! Но земята може да премине, а не и думите Му. А Той каза: „Който меч вади, от меч умира.” Който има уши да слуша, нека слуша! Зрител