Hristo Vatev

33. КАКВО НИ ОСТАВА ОЩЕ? (бр. 13, 14.ІV.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 13, 14.ІV.1924 г., София, стр. 1 ÷ 2) Господин редакторе, аз съм един работник. Криво или право, аз имах съставено едно убеждение за нещата, което според конституцията на г-да конституционалистите беше толкова неприкосновено, колкото и това на г-н професор Цанков. Но неговото и моето мнение за държавата и държавната власт се коренно различава. И чудно ли е това? Господин професорът е имал възможност да се учи - аз съм останал едва ли не самоук, защото бях беден и трябваше отрано да чукам клечките по подметките на хората. Към него светът е бил внимателен, а аз съм бил псуван, теглен за ушите, излъгван. След като бях служил дълги месеци превит по 16 часа на денонощие горе на тавана на обущарницата, бях изпъден от господаря си по една дребна случка и вместо пари, ми се плати с бой. Стражарят, на когото се оплаках, ми опъна ухото и напсува на майка. И досега остава оня чорбаджия да ми дава. А на професора обтягано ли е някога ухото му? Може би сега, откак стана министър - да, но по-рано - не, това твърдо вярвам. Ний бяхме бедни, немотията се ширеше в мръсната и бедна стаица, в която живеехме. Едно от сестричетата донесе от негде болест. С червено лице то бълнува няколко дена. Нямахме пари за лекар, а догдето го нагласим в болницата, от разкарване от врата на врата, то умря, преди да стигне до него лекарската помощ. Баща ми го убиха в Балканската война. Майка ми закрея от немотия и скърби и се стопи - угасна една вечер, както догоряла свещ гасне. Мен взеха войник и почти веднага откараха в голямата война. За това не искам да говоря, но когато се върнах, моята сестра беше вече улично момиче, което служеше за развлечение на тия, които имаха пари да купуват милувките й. Аз оттогава работя. Но за тая държава, за това общество имам свое мнение - мнение не само мое, а и на подобните мен работници. Ний мечтаем за друг ред и за друг строй, гдето хората ще бъдат человеци един за друг, а не зверове. И вий мечтаете, г-н професоре, за реда, изгоден вам, но нам забранихте това, разтурихте партията ни, разтурвате организациите ни. Но за голямо ваше неудоволствие, ний сме още живи и вий с нищо не можете ни накара да мислим като вас, както и ний разбираме, че вий не може да мислите като нас. А тогава? Тогава може би ще турите картечниците и с кръвта ще умиете тия горки възпоменания и тия мрачни спомени на миналото, за които ви говоря горе? Но помнете - само кръвта ще ги измие, нищо друго - тъй дълбоки са те! Това ли трябва да чакаме вече? И. С-в, работник обущар.

32. КОГА ЩЕ ДОЙДЕ МИР В БЪЛГАРИЯ? (бр. 13, 14.ІV.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 13, 14.ІV.1924 г., София, стр. 1) България днес преживява дни, подобни на ония през 1918 година. Разгърнете вестниците: „Независимост”, „Мир”, „Пряпорец”, „Народ” от месец август и септември 1918 г. - в тях ще намерите: „войниците са доволни; по фронта спокойно; войната може да продължи; духът е бодър”. Такива изявления правиха тогавашните министри - депутати, които ходиха уж на „фронта”.. Техният фронт бе щабът на дивизията, гдето им се даваха хубави обеди и вечери за сметка на войника в окопа и водиха да се срещат с благонадеждните войници, а неблагонадеждните събличаха голи и боси и криеха зад хълмове и храсталаци. Най-малката истина казана биваше тогава заглушавана с военно-полевите съдилища. В резултат всички си правеха илюзия тогава, че на фронта войниците бяха нахранени и облечени. Когато цялата преса и министри пееха тази песен, аз тогава се явих при тогавашния началник на Софийския гарнизон и му казах: „Не е вярно туй, което се пише. Момчетата са гладни, озлобени, голи. Не ще стоят повече на фронта. Вземете мерки да се задоволят войниците.” Побелелият генерал ме потупа бащински по гърба и ми каза: „Всичко е хубаво, вървете и си легнете в болницата! Не се измъчвайте с тези патерици.” Не се минаха и 25 дни, и възмутените войници, въпреки всичките твърдения, напуснаха фронта и дойдоха до Горна Баня. На пътя за Горна Баня, на 20 крачки от автомобила, наляво от пътя падна убит ротмистър Ценов. Завалящ от коня, придружен само от един гвардеец, той извика; „Лулчев, убиха ме! Дай си автомобила, да видя поне нашите!” - Ще Ви върна автомобила му - извиках - и продължих пътя си с Мико Петков, Слави Бояджиев и др. при възбунтувалите се войници. След малко върнах автомобила, на който го и откараха в София. Вечерта посетих генерала. Той бе силно развълнуван. - Тридесет години учих една армия, и да убие единствения ми син!... Благодаря Ви, Лулчев, за туй, което сторихте. Право казвахте, но защо не Ви слушахме... - Нищо, нищо, г-н Генерал. Късно е. Силно бе развълнуван генералът - баща, той загуби единственото си чедо... Моите твърдения се изпълниха. Днес същата песен се пее от министрите, депутати и вестниците: „Демократически сговор”, „Свободна реч”, „Пряпорец”, „Мир” и др. „България след 9 юний има ред и спокойствие. Законност и ред. Мир цари в България.”* Не е вярно, че мир и спокойствие има в родната земя. И не ще има мир в България, догдето съществува Закон за защита на държавата. Няма мир, догдето в занданите гният най-буйните някогашни бойни войници, а зад граница са хиляди братя българи, скитат немили-недраги далеч от своите близки. Не ще има мир, догдето се разтуря цяла една партия като комунистическата, получила повече от 200 000 гласа на изборите. Няма ред, щом се разтуря Партията на труда, която с нищо лошо не се е проявила, защото едва вчера е създадена. Няма ред, щом се посяга на Професионалния работнически синдикален съюз и готви удар да се нанесе и на най-голямата българска организация - Б. З. Съюз. [Българския земеделски съюз] За какво спокойствие се говори, щом 2/3 от българския народ се обявяват за нелегални? За какъв ред се говори, щом буйните македонци се затварят, журналисти - интернират и затварят, а в парламента заявяват: „Не знаем как ще осъмнем”? На комисията за събиране помощи за избитите от септемврийските събития не се позволява да работи свободно, да върши чиста своята християнска обязаност. Господа министри, депутати, господа журналисти от „Демократически сговор”, „Пряпорец”, „Мир”, „Свободна реч”, не повтаряйте дните през 1918 г. След тези факти, може ли да твърдите, че има мир и спокойствие? Защо искате да вървите по стари пътища?! Мир, ред, спокойствие, законност няма и няма да има, дордето не отворите широко занданите и границите, за да се завърнат нашите братя при своите близки, защото почти всички се доволно скитаха 5 години в Добруджа, Македония, Сърбия. Оставете на мира Комунистическата партия, Партията на труда, Общо-работническия синдикален съюз, македонската емиграция и другите партии. А доволно са всички други закони и махнете Закона за защита на държавата - България е съществувала толкова време без него, - недейте кара хората да мислят, че не ней, а Вам е нужен той. Дайте свобода на събранията и печата. Сносен живот - на работници, чиновници, селяни, пенсионери. Разрешете жилищната криза, ограничете спекулата. Забравете всичко и не отмъщавайте, ако сте силни. Ако не сте - за да станете силни. Като сторите това, мирът ще дойде сам по себе си, редът ще се чувства, свободата ще се живее и не ще се пише само. Иначе можете да пишете колкото щете за ред, законност и мир, но понеже ветрища сеете, бури ще жънете. Късно ще бъде, като се повтарят дните през 1918 г. Сега няма ни германци, ни инвалиди да слагат живота си отново на нови опасности за родината, а платените чиновници гледат винаги кожата си преди всичко. Мир само чрез братска обич и любов ще дойде. Иначе сами ще си сторим това, що даже сърби и турци не вършиха над нас. Опомняне трябва. Стига кърви, стига убийства, стига насилия. Родната земя е напоена от кървите на дедите ни и бащите ни достатъчно, за да няма нужда от още. Тия ми думи може да се видят неугодни и горчиви някому - но те са истинни и ний смятаме, че свята длъжност ни е да ги напомним днес, за да не бъде късно вече утре. Андро Лулчев** МОТО „Не е беден оня, който има малко, но оня, който желае да има повече.” _______________________________________________________________________________________________ * На 9 юни 1923 г. е фашисткият преврат, свален е Александър Стамболийски и е убит (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев). ** Андро Лулчев е рожден брат на Любомир Лулчев, инвалид от войната (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев.

31. ПАЯЖИНИ (г. I, бр. 12, 8.ІV.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. I, бр. 12, 8.ІV.1924 г., София, стр. 2) Законите в България са само за тия, които не са на власт. Тия, които имат власт в ръцете си, могат всичко да правят. И това не е било само сега, а от време още - защото ако бяха се свикнали на друг ред - сега не можеха търпя противоположния. Който има власт, всичко може - и беззаконията си, ако стане нужда, ще узакони - инструментът затова – „Народното събрание”, е фабрикувано точно да отговаря на изискванията. А когато дойдат противниците на тая власт, те ще отменят всички тия закони като неконституционни и ще ги заместят с друга... бетер от тях. И всеки вижда сламката на политическия си противник, но гредата в своята не чувства. Не харесваме нищо, направено от политическия си противник, търсим да видим най-лошото, дори тогава, когато помен от него няма. Подозрителността, мнителността, злобата растат постоянно. Те са като зъбците на едно чепкало, което ще отдели косъм по косъм нашия народ, за да може да изпреде новия плат с нови фигури и шарки, който новото време му носи. Когато слънцето напече - то носи живот, енергия на всички: тогава цветето по-силно благоухае, а отровата на змията става още по-отровна! И днес българският народ е подложен на това врение. Енергии идат. Той расте, И лошото става по-лошо, и доброто - по-добро. Грешките ще ни научат. И тия, които държат за същината, няма да плачат за разрушаваните форми, както някои не съжаляват за изцапаните дрехи на човека, който се е хвърлил да спаси давещия се. Нека бъдем умни и търпеливи. Ратничка

30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 12, 8.ІV.1924 г., София, стр. 1) Един Великден в претъпканата с хора църква владиката Б. четеше от престола речта на Иван Златоуст за възкресението... Беше топло. Хората се тъпчеха около него. Дебел достатъчно, той триеше обилно течаща пот от лицето си. Зад мен ставаше някакъв разговор. Без да ща, се вслушах... „Всичко е изгубило действителния си смисъл. Вътрешният блясък на чистота е заместен с външния - на златото. Светиите и апостолите са имали не златни ореоли, а вътрешна светлина. Погледни иконите! Виждаш ли тия сухи, изпити лица - това са създателите на нашата религия. Погледни и тоя, дебелия, който се поти от преяждане и себеугодничество - той и подобните му я разрушават със своите постъпки. Те са обезсолели и ще,..” - гласът се сниши. Полека се озърнах. Среден човек с интелигентно лице говореше на стоящата до него жена. Скоро го изгубих в тълпата, която се блъскаше да бъде по-близко до владиката. Но думите му още звучат в душата ми. И наистина, някога неучени рибари: занаятчии, майстори и бедни хора създадоха нашето християнство, като проповядваха с делата си и работеха за своето препитание. Те теглеха заедно с народа си, мъчеха ги, гладуваха заедно с него, работеха заедно с него и така положиха основата на това трайно здание - нашата църква. А сега всичко е наопаки. Владиците ни са накичени, поповете ни са охранени - но народът бедства. Той е в толкова лошо положение, като хич да нямаме църква. Нашите попове обвиняват други за това, И това може да е право. Но едно е несъмнено - народът ни жадува за светлина и духовно знание - фактът, че той тича по разни „секти”, е доказателство за това. Сложете му духовна трапеза, но не с огризки, които и кучетата не ядат - и той ще дойде и в православната църква. А сега всичко интелигентно или бяга, или се подиграва като със суеверие, или е съвсем индиферентно към нашата православна църква. Защото тя започна да мисли само за себе си, за Александър Невски, за семинариите си, за горите си повече, отколкото за народа, който се колеше помежду си. А не може така. Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка: Господа министри, отделете църквата ни от държавата. Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в първите редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи. Там е мястото на носителите на Христовата любов в света. Ако те не разбират това и не искат да напуснат топлите си места, вий, като държавници, в името на националното добруване, им посочете истинския път на Христови служители. Срамотно е, когато едно паство го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство! Грехота е, когато братя се бият и избиват, носителите на Христовата любов да се спотайват, да се правят, че нищо не виждат. Народ, несвързан истински, духовно със своята религия и духовни водачи, е осъден на загиване. А на нашите духовни пастири казваме; „тръгнете по стъпките на Христа и апостолите му”. Престанете да тлъстеете, защото яйца вече не носите. А всяко безплодно дърво се отсича и в огън се хвърля, казва Христос. Ако вий бягате от живота и народа - и животът и народът ще избягат утре от вас и вий ще увиснете във въздуха. Простете, ако нещо ви догорчивее от казаното, но аз мисля, че казвам истината. Ратничка * Ляпчев е заявил в Пловдив, че е необходима една силна власт.* Не, г-н Ляпчев, необходима е една справедлива власт - тогава тя ще бъде и силна. А само една власт, както я искате вий и сателитите ви, ще я имате. Той, Бог, или съдбата - както щете, - дава каквото поискате - но помнете: върху гърбовете ви ще се приложи тая силна власт, та да изпитате силата й. Тъй искаха някои земледелци „ядра” да образуват - днеска ги видяха срещу си, искаха с насилие да укротяват противниците си - сега тях укротяват така. „Аллах керим” - жив е Господ - ще ви даде и вам силна власт, но за да почувствате „силата й”, ще се приложи някога върху ви - инак няма да я разберете и да научите простата истина, че най-голямата сила е любовта, човещината и правдата. ___________________________________________________________ * Андрей Ляпчев е министър-председател на България от 1926 г. до 1932 г. (бел, на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев).

18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА Лиляна - Цветана Табакова е една изключителна личност. Тя е неповторима във всички направления, чрез които една личност може да се прояви. В нейния живот има всичко. Тя дочака дълбока старост със запазени умствени способности и което е най-важното, бе толкова трудоспособна, че онези, които отиваха при нея, не можеха да издържат на онази сила и мощ, които излизаха от нея, когато говореше за Учителя и за Школата Му. Тогава бързо търсеха повод да напуснат дома й. Имаше и други причини да не могат да издържат в нейното присъствие повече от 10, 15 минути. Много неща за нея са описани в „Изгревът", том първи, както и в том 2-ри. С Лиляна Табакова се познавам от 1972-а година, когато работих с Жечо Панайотов и записвах неговите опитности от времето на Школата на Учителя. Тя беше се преместила със своята къщурка, състояща се от една барака в двора на Жечо Панайотов и там престоя, докато не разрушиха квартала за новите строежи. В присъствието на Жечо Панайотов аз предложих да запишем на магнетофон изпълнението на нейните песни, да направя филм за нея с кинокамера и да направя съответни снимки, с които да илюстрирам нейния живот. Тя посрещна с интерес моето предложение, но ме запита: „Какво ще ги правите тези неща, които ще направите с мене?" Отговорих: „Ще ги сложа в специални кутии и ще ги прибера за следващите поколения като историческа документация, че на земята се е родила Цветана Табакова и има документация за нейното присъствие." Лиляна мисли дълго и след това каза: „Не съм съгласна да бъда поставена в кутия. Аз искам да бъда показана на филм, да ме видят всички. Аз искам да бъда показана по телевизията. Аз искам да изнеса един концерт от песните на Учителя в зала „България", които Той ми даде. Аз искам да бъда показана на света и светът да види, че ме е имало." Отговорих много точно: „Това, което искаш, няма да стане нито сега, нито в бъдеще по твое време. Единствено, което можеш да оставиш като документация, е да работиш с мен и да оставиш следи. Сега е времето да се запише твоя глас. След 10, 20 години този глас ще се промени и няма да го има, и тогава няма какво да покажем на идущите поколения - как Цветана Табакова е изпълнявала песните на Учителя." „Не съм съгласна. Моят глас ще се запази до дълбока старост и аз ще мога да изнеса концерт в зала „България". Огледах внимателно Цветана и видях, че тя говореше с поглед, отправен нагоре към небето. Разбрах, че онзи тщеславен дух, който я провали, бе влезнал в нея и я управляваше. „Не съм съгласна, Учителят ми каза, че аз ще изнасям концерти и цял свят ще ме слуша." „Вярвам в това, което е казал Учителят, но ти проигра нещата и още веднъж ще ги проиграеш, и всичко ще се загуби." Тя не се съгласи, а Жечо Панайотов беше свидетел на нашия разговор. По-късно тя се интересуваше как работим с Жечо Панайотов, понякога идваше и ни наблюдаваше как работим. Хареса й, но не си промени решението. Бях направил много хубави снимки на Жечо Панайотов и тя възкликна: „Ти си го направил да изглежда като директор на банка, много е официален и тържествен." „Ти би изглеждала 10 пъти по-добре на снимка, но нали отказа да работиш с мен?" Тя мълчеше и виждаше, че тук има нещо, което не може да разбере. Изминаха близо двадесет години и аз повече с нея не се разправях. През 1990-а година заедно с Марийка Марашлиева отидохме при нея и аз се представих кой съм, и за какво съм дошъл при нея. Беше изумително за мен, че тя помнеше всичко, което съм говорил с нея преди двадесет години. Знаеше дословно за моите предложения и за причината за нейния отказ. Зарадвах се на нейната изключителна памет и се убедих, че тази памет съществува и сега, и че е на върха на своите интелектуални възможности. А наближаваше 90 години. А каква сила се излъчваше от нея, когато говореше. Тази сила помиташе всичко пред себе си. Аз предложих план за работа с нея. Тя се съгласи. Направихме протокол и бе подписан от нея. Трябваше да започнем работа. Тя започна и продължи близо шест месеца, от декември 1990-а година до края на май 1991-а година. Работихме по 4, 5 часа дневно. От четири дни работихме три дни по 4, 5 часа. Всичко се записваше на магнетофон и ленти. Една седмица след започването на нашата работа научиха и дойдоха да ни видят нейните най-близки хора, с които тя контактуваше. Всички без изключение започнаха да й пречат, за да не може да работи с мен. Искаха да провалят тази работа. Започна се жестока битка на живот и смърт. Аз виждах, че се боря не с човеци, а с онези Сили, които бяха дошли да противодействуват чрез своите проводници. А всички нейни близки станаха такива. Много голяма част от тези словесни борби са записани. И те ще бъдат публикувани, за да се види какво значи борба за отстояване на историческа следа за Школата на Учителя в лицето на Цветана Табакова. При всяка една среща тя започваше да споделя с мен имената на онези, които са дошли предния ден при нея и са говорили срещу мен и са я разубеждавали. Мнозина от тези лица аз изобщо не познавах. Особено активен бе Любомир Стефов, който идваше почти ежедневно и й говореше срещу мен и донасяше кой какво говори срещу мен. А това лице аз не съм го срещал досега, не го познавам физически, нито той ме познава. Той не ме е срещал нито за секунда, нито е говорил с мен също за една секунда време. Той не знаеше нищо за мен, нито аз за него. Но аз зная какви Сили действуваха чрез него и защо го правеха. Обяснявах на Цветана, че тези хора не ги познавам и че това са лъжи. Тя ми показа няколко писма дошли от провинцията до нея, с които я убеждаваха да не работи с мен. Аз я убеждавах, че това са Сили, които искат да я провалят окончателно. Тя се съгласяваше с мен и така продължавахме да работим. Но това всичко се записваше и е документ за противодействията на тези лица. Има ги имената им и говора на Цветана Табакова. Следващите противодействия дойдоха от нейният заминал приятел Кръстю Христов, който вместо да й съдействува й пречеше. Онзи Кръстю Христов, който с Михаил Иванов бяха лика и прилика. Аз й казах мнението на Учителя за него, че е от Черната Ложа. А тя го боготвореше и не произнасяше името Кръстю, а името Христо, т. е. че от Кръстю се е преобразило на Христо. Че е преминал през кръста и разпятието, че е минал през възкресението и се е преобразил на Христо, т. е. че вече е станал Христов служител. Разговорите протичаха на изключително високо ниво и понякога имаше цели обвинения от мен срещу нея и срещу Кръстю за тяхната дейност след 1945-а година. Тя отговаряше, но накрая беше принудена да се съгласи с мен, защото фактите натрупали се от 45 години говореха друго. Няколко пъти сподели с мен: „Снощи идва брат Христо и ме душеше. Хвана ме с двете ръце и ме душеше. Много ме е страх от него. И през времето на Учителя ме беше страх от него и след като си замина Учителя ме беше страх от него и сега ме е страх от него, макар че отдавна е покойник. Ето, идва и ме души". „Ето, виждате ли Цветана, кои са тези, които ни пречат за нашата работа? Едни идват през деня и те разубеждават да не работиш с мен, други ти пишат писма, а пък трети идват през нощта и се опитват да те удушат. Това са едни и същи Сили, идващи от Черната Ложа, но са различни слугите им. Господарят е един и същ, но слугите са различни, но изключително изпълнителни." Цветана разбираше как са нещата и с нея продължихме да работим шест месеца. Свършихме работата си, опаковахме нещата и аз ги прибрах на скрити места. Беше написано нейното пълномощно собственоръчно за издаване на нейното творчество. Такива пълномощни бяха написани две. Едно преди почване на работата и друго след 6 месеца, когато завършихме. Уточнихме се, че нейните неща ще бъдат издадени от мен, когато намеря подходящо време и условия, както и да ми се предаде нейният архив, за което тя се съгласи. След един месец получавам писмо, в което ме уведомява, че трябва да й върна всички неща, които тя ми бе предала. Отидох при нея, за да се убедя в какво се състои работата. Оказа се, че бяха я отново разколебали в мен и че аз според тях ще стана голям богаташ след като публикувам нейните неща. Това беше цялата причина. Върнах й нещата, направихме протокол и с пълномощно, че магнетофонните записи остават в мен, и че аз имам право да публикувам всичко това. Аз не бях изненадан, не бях възмутен, но ми беше смешно, че накрая онези Сили, които действаха, все пак се явиха чрез своите слуги да я провалят окончателно. И те я провалиха по всички линии до този момент. Но те, слугите, не знаеха изобщо какво сме работили и какво представлява нейния материал. И досега не го знаят, макар че днес нейният архив е в притежание на други лица, които нямат нито една минута работа с нея. А защо? Защото тя не разрешаваше и не позволяваше на никого да се докосне до материалите. Дори на своите близки тя не разрешаваше да стоят и останат сами в нейната стая, където са нейните материали. Тя ги пазеше ревниво и дори ги заключваше. Носеше връзка с ключове с пълното съзнание, че ги заключва, за да не я ограбят. Но накрая тя направи груба грешка, че не ми предаде архива си и накрая я ограбиха. Материалите са днес в ръцете на лица, които изобщо не познават нейния материал, нито са работили с нея, нито пък тя им се довери за материалите, когато беше още способна да контролира всичко това, за което става дума. При една от нашите срещи, тя поиска от мен да заплатя за едно бъдещо издание, защото тя нямаше пари. Тя имаше социална пенсия и нямаше възможност да плаща за осветление, отопление, а за преживяване да не говорим. Тя се хранеше много оскъдно. Всички виждаха това и й носеха при посещенията си нещо за ядене. А тя можеше да има изключителна кариера, да има дом, голяма пенсия и да бъде материално добре обезпечена. Но нея я провали Кръстю Христов окончателно и тя навремето напусна операта и остана без препитание и без възможност да упражнява гласа си на оперната сцена. Тя не работеше десетки години и се прехранваха с Кръстю, като търсеха помощи от този и от онзи. А беше много сръчна, имаше умение за всичко и можеше в разстояние на 45 години да работи на всяко едно място, да получава заплата и да има пенсия. Ето поради кои причини тя търсеше в този момент пари, които за не пожелах да извадя, защото имах друг план. Освен това вече беше настроена срещу мен и не исках да ме обвинят, че съм я излъгал, измамил и съм забогатял с публикацията на нейния материал. Веднъж в малкото клубче, където се събират последователите на Учителя Дънов Благовест Жеков ме представи на Георги Кръстев от Варна, който изяви желание да отпечати разговорите на Цветана с Учителя. Обясних му, че съм работил с нея шест месеца, че това е един огромен материал и че трябват най-малко три години да се прехвърлят на машинописен текст магнетофонните й записи и да се обработи нейния материал. Той се изненада и ме попита, не могат ли да се издадат само нейните разговори. Отговорих, че ще се осакати и провали цялата работа. Обясних му, че на този етап аз не мога да издам нейните неща, защото имам друг план с нея. Той ме помоли да разреша да публикува нейните разговори с Учителя. Аз се съгласих и му разреших. А знаех как Цветана искаше да излезне напечатано нещо от нея, а й трябваха пари. Аз знаех за нейните затруднения и не желаех да преча. Освен това знаех цената и стойността на положения труд от мен с нея. Освен това знаех, че никой освен мен не познава нейния материал и няма да може да го опознае и да се справи с него. Младото поколение не знае също нищо, както и нейните съвременници, от които тя пазеше и криеше своите материали. По-късно научих, че Георги Кръстев й е обещал една сума като хонорар. През 1992-а година Георги Кръстев издаде чрез неговото издателство „Алфиола" нейните разговори с Учителя под заглавие „Съзвучия от бъдещето". Едно много хубаво издание, на хубава хартия, с хубав шрифт и със сполучливо излезнали снимки. Аз знам, че с едно такова издание не могат да се спечелят много пари, особено след като е заплатен хонорара на Цветана Табакова. Поднесеният материал е истинен и верен, но малцина биха се ползвали от него, защото на всеки един разговор на Цветана с Учителя, състоящ се от 2, 3 страници от излезналата книга има най-малко още десет страници към същия разговор коментар, обяснения и разяснения от Цветана. Аз обикновено предварително работех над всеки разговор, отбелязвах си по точки въпроси и й ги задавах. Отговорите бяха много точни и разясненията от нея бяха много обстойни. Без тези разяснения никой не може да разбере за какво става дума както и за много неща, защото Цветана в телеграфен стил бе предала всичко. Тя смяташе, че това, което е написано от нея е напълно ясно за онези, които ще го четат. Тя не предполагаше, че в нейното съзнание има запечатани още обяснения за този материал. И той в бъдеще трябва да излезе. Ето защо аз не бързах и в онзи етап аз не можех да издам тази книга. Не бях съгласен да се опорочи нейния труд и моя труд в едно бързо издание. Но изданието на Георги Кръстев е сполучливо и задоволи желанието на Цветана. Ще дам един пример: на корицата е отпечатана цветна Пентаграма с отбелязан нотен шрифт и с текст от песни на Учителя. Едва ли някой знае какво представлява всичко това. А Цветана най-малко един час бе говорила за тази Пентаграма, как е дадена от Учителя и какво означава всяка една страна на Пентаграмата. Тя ревниво я пазеше и никому не я даваше да я държи дори в ръцете си. Тази музикална Пентаграма представлява Светая Светих, която Цветана не позволяваше да разказва всекиму. Може ли някой от вас да каже какво представлява тя? Не може. Ето, това е пример да покаже, че хора, които не са запознати с такъв материал не трябва да бързат и да изместват ония, които са изпратени да свършат тази работа, защото се пречи на общата работа. А Георги Кръстев е свободен и може да издаде и други неща на Цветана Табакова. Аз не съм против това. Той и другите не знаят, че на всеки материал, който тя бе написала то за него бе разказвала и обяснявала подробно. На никого тя не е разказвала тези неща и има опасност ако се публикуват от някого да се провали онова, което е сътворила. Ще ви дам най-невероятния пример. Около нея мнозина музиканти са я спохождали. Но тя не можа да има нито един ученик на когото да предаде своят опит и да направи от този ученик един певец. Тя имаше Школа по пеене като труд и Школа на практически правила, чрез които да се сътвори един певец. Но тя не намери този ученик и не направи такъв певец. Онези, които пристъпваха при нея не можеха да издържат повече от три посещения като ученици и я напускаха. Причините са много, да не говорим за тях. Ще говорим за нещо друго. А това е, че тя на никого не позволяваше да се доближи до нейния нотен материал. Освен това тя имаше няколко песни от Учителя, които тя ги бе запазила като талисман още от 1945-а година и не бе ги дала на Мария Тодорова да се издадат в песнопойката като песни на Учителя. Накрая тя склони и ми каза кои са тези песни. И бе се съгласила да ми предаде да ги преснема на ксерокс. Но други дойдоха и й попречиха и тя се отказа. И тези, които попречиха не знаят кои са тези песни. Дори Цветана с възмущение говореше как през 1980-а година Борис Николов е подготвил едно издание на песни от Учителя, в което са включени песни на Учителя, които уж били дадени от нея. Тя ми показа изданието и посочи въпросните песни, че всички без изключение не са от Учителя, а са нейни песни и нейно творчество, Тя не можеше да си обясни от къде са взети. „Ако бяха ме питали, щях да им кажа, че това са мои песни, а не са песни от Учителя." Ето ви една печална история. След като си замина Цветана Табакова, аз предявих искане пред Благовест Жеков да поема нейният архив. Той лично няколко пъти ме е заварвал как работя с нея и дори на места е записан неговият глас. Освен това лично на Петър Ганев занесох и му показах пълномощното на Цветана Табакова, че аз работя с нея и той обеща да съдейства. Но двамата не позволиха аз да приема нейния архив и то, подстрекавани от жените си. А те също са музиканти. Забележете сега най-невероятното. В разстояние на 45 години никой не е работил с нея, освен мене. В разстояние на 45 години тя никого не допусна до своя архив, освен мене. В разстояние на 45 години тя на никого не каза кои са неиздадените песни на Учителя. Само аз ги зная и са записани от мен. Архива го прибраха други, които нямат нищо общо с нейното творчество и което е най-смешното и тъжното, те няма да могат да разберат от нейния музикален архив кои са песните на Учителя. Тя беше се постарала да замаскира така нещата, че който попадне случайно на нейния архив, да се заблуди. Ето така стоят нещата. Музикантите не работиха с нея, след това прибраха архива и дори не знаят, че за всяка една нейна творба има коментар. И сега го укриват. А като го укриват, укриват да се издадат неиздадените песни от Учителя. И така работят срещу Учителя. Ето, така работи Небето с онези, които работят за делото на Учителя и така работи другото небе, което пречи на делото Му. Но Бог е един и Той е огън всепояждающ. И ще го проверят всички. Аз съм убеден, че Цветана Табакова няма да се остави току -така, защото тя представляваше един мощен творчески дух. Но тя бе провалена от онези Сили, които работеха срещу Школата на Учителя, защото тези Сили имаха проекция в Школата на Учителя. Тук в тази Школа присъстваха и Лявата, и Дясната Ложа, и Черната и Бялата Ложи, но Мировият Учител управлява тези две ложи, а Всемировият Учител Беинса Дуно управлява Космическата Ложа и цялата Вселена. Името на Всемировия Учител е Беинса Дуно и Неговото Слово е Слово на Бога.

1. Езикът на природата Житно зърно, Г. I, 6р. 1 (IІ. 1924), с. 7 ÷ 11 рубрика Астрология Фактите - това са стъпки на Истината Природата е проникната от дълбока разумност. И за да схванем тази разумност, няма защо да се катерим по голите канари на метафизиката - доволно е да спрем поглед на онези малките, дребните неща: цветята, насекомите, семенцата. И преди човек да перне и унищожи с нехайна ръка пъстрата мушица, която е кацнала на неговата книга - някой бележит трактат по философия или някоя „система на етиката” - нека отдели няколко мига поне, да разгледа крилцата на тази мушица, прозирани от светлината, нейните дивно устроени очи и пъргави крачки. И ще види, че всичко в нея е така разумно, така на място поставено: нищо лишно, нищо случайно. И бих казал, че тази неканена мушица ни е дошла на гости негли да ни припомни, че природата е върховно разумна. Няма защо да дирим доказ за това в книги и писания. Няма и защо да чакаме откровение или чудо: откровения ни дава живота всеки ден. И защо ще чака човек чудо? Мигар е малко чудо нашето око, тънкото му и дълбоко устройство? Ето, на дрехата ти кацва едно крилато семенце. Ти го вземаш в ръка и се занимаваш: кой е научил това растение да поставя крилца на своите семена? Знае ли то за динамичните свойства на вятъра, та е поверило нему грижата за увековечаване на поколението? И ако се вмисли човек в дребните факти, които всеки ден му се изпречват пред очите, ако започне да наблюдава и проучва формите, в които се разраства живота, ще види, че живата природа пипа с веща и разумна ръка. Фактите - това са стъпки на Истината. И тия стъпки са налице. Те са живият език на природата, който ние тепърва ще учим да разчитаме. Тя записва, и то с трайни знаци, всичко, което става. По тези знаци, по тия белези, стига да знаем да четем, ние ще разбираме какво ни говори тя. Безпристрастно и строго отбелязва тя всичко, което става, всичко, за което се е похарчило макар и грам от нейната енергия. Бележи и добро и зло, и строеж и разстройство. Тя изписва и по човека — точно и подробно — образа на онова, което той мисли, чувствува и върши. И както когато четем някоя книга, ние не виждаме самата мисъл, не чуваме и звучно изказана реч, а разчитаме само ония символи, с които думите са изразени, и все пак разбираме, така и когато четем живата книга на човешкото лице. Стига да можем да разчитаме писмената на природата, ние ще знаем какво крие този човек в себе си. А това ще ни избави от опасността да съдим на презумица за хора и неща, ще ни избави и от склонността едно да надценяваме, а друго да подценяваме. Па и няма нищо чудно в разчитане на белезите - нали когато видим нейде изровено корито знаем, че вода е текла? Или кога видим корените на някое дърво изпокривени и гърчави, ние знаем, че сума пречки е трябвало да превъзмогнат те в коравата и гъста почва. Па и не ни трябва да отиваме много надалеч, за да видим, че природата пише нашия живот по нас. Достатъчно е да наблюдаваме как тя бразди бръчка подир бръчка по човешкото лице от млада възраст до старини. Или вижте жилестата едра ръка на ковача, който всеки ден върти чук. Защо е наедряла? Защото към нея постоянно прелива повече кръв и я храни. Ония органи в човека, които най-деятелно работят, най се развиват и укрепват. Това са най-явните белези, които всеки знае. А има и други по-тънки и по-скрити знаци и писмена на природата, за чието разгадаване се иска богат вътрешен опит и тънко, спазливо око. Целият свят на форми, достъпен за нашето физично възприемане ни явствено говори, че природата пише. Всяка енергия, каквато и да е тя, на което и стъпало на проява да действува, има способността да твори форми. Спомнете си трептящите плочки. Посипем ли ги с прашец и докараме ли ги в трепет, те зазвучават в определен тон, прашецът заиграва и се занарежда по посока на известни линии, и ние добиваме някакъв образ. Знайно е, че този образ зависи от сума физични условия — строеж на плочката, форма, точките, в които е опряна и т. н. Явно е, че по този образ ние можем да отгадаем дори и условията, при които музикалната енергия се проявява. И когато казват: „очите са огледало на душата” - това не е само поетичен образ. Защото ириса на окото, ако внимателно се наблюдава, търпи непрекъснати промени, макар тънки и едва уловими. То е като онези чувствителни плочки, в които трептят образите, що образува светлината. Като в тия плаки, и в ириса се отразяват трептенията на светлината на нашето съзнание. И ако човек може интуитивно да схване тия живи образи, те по симпатия ще възбудят в него същите трептения и той ще долови техният език. Днес за днес съществува особена наука за окото. По цвета и белезите на ириса — резчици, петна — се прослеждат болезнените състояния на организма, органите, които са засегнати и т. н. Ще рече окото се явява един от най-верните диагностични апарати. И това не са голословни твърдения, а факти, които могат да се наблюдават и да се проверяват. Но в окото се отразяват не само физиологичните промени на организма. Окултната наука твърди, че в него се отразява мъничката вселена на човека с всички промени, които стават в нея - от мига на раждането до последното издихание. И не само окото на човека говори живият език на природата, а и целият му организъм. Френологията, физиогномията, Хиромантията, Графологията и сродните тям науки, изучават този език в свръзка с характера на човека. Те всички имат своята дълбока, вътрешна страна, която едничка може да ни разкрие невидимите връзки, които свързват организма на човека с целокупния организъм на живата природа. И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв поглед странни и безосновни, то е, защото ние виждаме така да се рече, само мънички отсечки от цялостните процеси, в които се развива живота на природата. За пример на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на сетивата, изпървом ще се стори нелепица учението на Астрологията за планетните влияния. Та мигар онези светли точки, които виждаме в пространството, на милиони километри далеч от нас, могат да упражнят какво годе влияние върху нас! Пък и нали Астрономията ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот? Така е, наивният реализъм на нашите сетива, така ни казва. Ала онези, които виждат по-широко и по- дълбоко от нас ни казват, че туй което изглежда разкъсано и далечно, в същност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот. Планетите си влияят една на друга така, както органите на нашето тяло си влияят един на друг, както сърцето влияе на мозъка, и мозъка на сърцето. Нашите сетива ни представят и растенията пръснати отделно, без видимо влияние едно над друго. Но виждащите и ведящите казват, че растителното царство е един едничък жив организъм, че отделните, растения са свързани помежду си с органични връзки, че те са само отделни форми, които възникват в едно огромно море от жива, разумна енергия, което непрестанно се мени под ритъма на живота. Но нашите сетива виждат само разкъсани едно от друго мънички сечения от единното... Странни или не, твърденията на поменатите окултни науки намират своето фактично оправдание. Данните, които те ни дават, подлежат на непрекъсната проверка. И макар че нам са недостъпни засега на това стъпало на развой, дълбоките основи на тия науки, за достигането, на които са необходими висши способности, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка. Ключ на тези науки е законът на съответствията. Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност. И както проницателното око на математиката схваща вътрешният динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света, от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония за числата, ни дава едно по-пълно и по-дълбоко откровение за вселената. В неговата светлина всичко оживява и започва да говори - и отвесните бръчки между очите на онова чело, и сключените, електрически настръхнали вежди на оня човек, и опърничавата коса на другия, и мекият, пластичен поглед на този. Лицето, с всичките си линии и ъгли, се превръща в жива геометрия и числата ни разкриват съотношения, които сами за себе си говорят... Тези науки тепърва започват да растат. Те са били някога едри клонести дървета, които сега са изчезнали, ала семената им са се опазили и днес никнат тук-таме в разработената почва на нечии мозъци. Те излизат из приказните одежди на мита и иносказанието и встъпват в нова фаза на развой. Наистина езика им звучи още странно за непривикналото ухо, мъчен е за проумяване, и само хора с тънък ум, дълбока интуиция и богат вътрешен опит могат вещо да го разбират. Г. Р.

АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО част I София – Изгрев 1922 г. ÷ 1944 г. * * * ГЕОРГИ РАДЕВ (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.) АСТРОЛОГИЯ ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ Публикации в списание „Житно зърно” и други печатни издания (1924 г. ÷ 1941 г.) Публикации в списание „Житно зърно” и други печатни издания 1. Езикът на природата Житно зърно, Г. I, 6р. 1 (IІ. 1924), с. 7 ÷ 11 рубрика Астрология .................................................. 13 2. Планетни влияния Житно зърно, Г, I, кн. 2 (Ш. 1924), с. 17 ÷ 24 рубрика Астрология ............................................... 15 3. Бележки по повод статията „Астрология и Медицина” Житно зърно, Г. І, бр. 7 (X. 1924), с. 17 ÷ 18 .................................................................................... 19 4. Астрология и Медицина Рецензия в сп. „Voile d'isis” от д-р Верн Житно зърно, Г. I, бр. 7 (X. 1924), с. 19 ÷ 21 .................................................................................... 19 5. Езикът на звездните небеса (Из книгата „Небесна динамика” на Н. P. Burgoyne) Житно зърно, Г. I, кн. 8 (XI 1924), с. 22 ÷ 25 .................................................................................... 21 6. Научна астрология – I Житно зърно, Г. ІІ, бр. 1 (I. 1925), с. 13 ÷ 19 .................................................................................... 23 7. Научна астрология – II Житно зърно, Г. ІІ, кн. 2 ÷ 3 (ІІ ÷ ІІІ. 1925), с. 73 ÷ 77..................................................................... 27 8. Строежът на човека Житно зърно, Г. V, кн. 7 ÷ 8 (III ÷ IV. 1930), с. 217 ÷ 219................................................................ 32 9. Енергията на атома Житно зърно, Г. ХІІ (1938), кн. 6, с. 137 ÷ 139 ................................................................................. 34 10. Астрологията и възпитанието Житно зърна, Г. V, кн. 6 (X. 1929), с. 176 ÷ 177 ............................................................................... 36 11. За родителите..................................................................................................................................... 37 12. Астрология Предислов Сефариал, Астрология. Прев. от англ., [предислов] Г. Радев. София, Библ. Водолей, 1929, с. 3 ÷ 20................................ 39 13. Покана за записване абонати за библиотека „Водолей” Житно зърно, Г. IV, кн. 6 ÷ 7 (IX ÷ X. 1928), с. 225 ÷ 226 ................................................................ 50 14. Новогодишна молитва Календар „Братство” за 1936 година. Севлиево, книгоизд. Братство, 1935, с. 2 ......................................................................................... 51 15. Воля за добро Календар „Братство” за 1936 година. Севлиево, книгоизд. Братство, 1935, с. 3 ÷ 4 ................................................................................... 52 16. Годината Житно зърно, Г. V, кн. 7 ÷ 8 (III ÷ IV.1930), с. 196 ÷ 197................................................................. 53 17. Представите ни за небето Житно зърно, Г. ХІІ (1938), кн. 7 ÷ 8, с. 164 ÷ 168 ........................................................................... 54 18. Езикът на Зодиака Календар „Братство” за 1936 година. Севлиево, книгоизд. Братство, 1935, с. 17 ÷ 42 ............................................................................... 57 19. Най-високата истина във Вселената Календар „Братство” за 1936 година. Севлиево, Братство, 1935, с. 45 ÷ 46 ................................................................................................ 68 20. Сферата на Марс Житно зърно, Г. X (1936), кн. 2 ÷ 3, с. 44 ÷ 47.................................................................................. 69 21. Сфера на Сатурна Житно зърно, Г. X (1936), кн. 4 ÷ 5, с. 88 ÷ 94.................................................................................. 71 22. Сфера на Юпитера Житно зърно, Г. XI (1937), кн. 7 ÷ 8, с. 194 ÷ 197 ............................................................................ 76 23. Сфера на Меркурия Житно зърно, Г. ХІІ (1938), кн. 7 ÷ 8, с. 186 ÷ 190 ........................................................................... 79 24. Сфера на Венера Житно зърно, Г. XII (1938), кн. 9 ÷ 10, с. 230 ÷ 235 ......................................................................... 83 25. Сфера на Луната Житно зърно, Г. ХІІ (1939), кн. 1, с. 11 ÷ 17 ..................................................................................... 87 26. Луната в земеделието и градинарството Житно зърно, Г. XII (1938), кн. 6, с. 145 ÷ 147 ................................................................................. 92 27. Сфера на Слънцето Житно зърно, Г. XIII (1939), кн, 2 ÷ 3, с. 46 ÷ 53.............................................................................. 93 28. Сфера на Урана Житно зърно, Г. ХІІІ (1939), кн. 4 ÷ 5, с. 89 ÷ 95.............................................................................. 99 29. Сфера на Урана Из „Пътя на звездата” Братство (Севлиево), Г. XI, 6р. 248 (20.X. 1939), с. 1, 3................................................................ 103 30. Сфера на Нептун Житно зърно, Г. ХІІІ (1939), кн. 9 ÷ 10, с. 222 ÷ 228...................................................................... 106 31. Нещо за планетата Плутон Житно зърно, Г. XV (1941), с. 140 ................................................................................................... 111 32. За близнаците Житно зърно, Г. XIV (1940), кн, 2 ÷ 3, с. 51 ÷ 54 ............................................................................ 112 33. Денонощният ритъм на ражданията и умиранията Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 1, с. 20 ÷ 22 .................................................................................. 114 34. Магелан - покорителят на моретата Житно зърно, Г. ХІІІ (1939), кн. 7 ÷ 8, с. 168 ÷ 174........................................................................ 117 35. Из житието на апостола Павла Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 1, с. 3 ÷ 8 ...................................................................................... 122 36. Животът на старозаветните – I Житно зърно, Г. XIV (1940), бр. 4 ÷ 5, с. 84 ÷ 91............................................................................ 126 37. Животът на старозаветните – ІІ Житно зърно, Г, XIV (1940), бр. 6, с. 133 ÷ 136 .............................................................................. 131

ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ Сборник ТОМ 18 Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека „Житен клас” София 2003 ПОСВЕЩЕНИЕ 1. Астрономията и астрологията са науки на обективния ум. Тия науки разширяват ума и сърцето и отварят път към идейния свят. Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични. Тези живи, разумни същества дават цена на целия Космос. 2. Слънцето и планетите са населени с възвишени същества. Те живеят в по-възвишен и по- организиран свят от тоя на земята. Земните жители не са готови за възвишените светове, понеже центровете на мозъка не са им развити и не могат чрез тях да възприемат възвишените светове. Нямат сетива за тях. 3. Астрономията е анатомия на небесните тела. Астрологията е физиологията на небесните тела. Зодиакът с 12-те зодиакални знаци е кръгът на живота на Космическия човек. Хелиоцентричната Астрология засяга психичния живот на човека. Геоцентричната астрология засяга физиологическия му живот. Човек трябва да хармонизира и двете системи в себе си, заедно. Слънцето, както и всички останали планети имат своя специфичен зодиак. За да има верни и правилни разбирания върху Астрологията, човек трябва да носи в ума си зодиаците на всички планети. 4. Всяка една планета си указва своето влияние у човека. Тя си създава особен тип. Човек минава през влиянието на планетите и трябва да борави с тях, за да си създаде новото звездно и Космическо тяло. Ние го наричаме и Духовно тяло. Чрез него можеш да пътуваш в Космоса, да посещаваш планетите и да се съобщава с възвишените същества от тези планети. 5. Планетите са един ключ. Чрез тях човек си отваря вратите за Космическия свят вътре в него и вън от него. Тогава той борави със символи, които носят влияние на планетите и звездите от Космоса. Едни указват влияние върху субективния или вътрешен живот на човека. Други указват влияние върху външния или обективния живот на човека. 6. Развитието на отделния индивид, на семейството, на обществото, на държавата, както и на цялото човечество, са в зависимост от влиянието на планетите върху Земята. Когато говорим за влияние на планетите върху човека, ние имаме предвид известно количество енергия, която действува съзнателно върху човека. От правилното съчетание на тези енергии, зависи посоката, която взима човека в живота си - нагоре или надолу. 7. Задачата на науката се свежда именно до това, да изучава влиянието на различните енергии върху човека, за да може правилно да ги използува. На влиянието на планетите върху човека се дължи неговия стремеж към придобиване на здраве, богатство и знание. От гледна точка на Астрологията човек може предварително да определи всяка част от деня и нощта на какви мисли ще се натъкне. Колелото на живота се върти. Мислите и чувствата се въртят заедно с него. Който движи колелото, Той знае защо нещата стават по един, а не по друг начин. 8. Ученикът на Божествената наука изучава влиянието на планетите върху човека, за да може да се справи с тях. Едни от влиянията на планетите са благоприятни за човека, а други са неблагоприятни. За да преодолява мъчнотиите човек трябва да бъде разумен. Без астрологията вие не можете да си обясните отношенията между хората. Астрологията знае, защо едни хора си хармонизират, а други не си хармонизират. Който разбира причините, които създават лошите отношения между хората, той може да ги отбегне. На научен език, лошите отклонения между хората се нарича карма, лош съвпад на планетите и човека. 9. Ние трябва да разглеждаме Вселената като жив организъм, във всеки уд, на който са концентрирани различни динамични сили. Както всеки орган в човешкото тяло, изпълнява точно определена форма и роля, така и различните планети указват различно влияние върху него. Всеки човек има своя орбита на движение, от която никой не може да го измести. 10. Над Астрологията стои Бог. Бог е основател на Астрологията, Космоса и човека. ИЗ СЛОВОТО на ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ - БЕИНСА ДУНО Амин. Съставил: Вергилий Кръстев 8.30 - 9.30 часа, 26 юли 2003 г. София ISBN 954-9915-09-3, том XVІІІ © Всички права запазени Не се разрешава препечатването на отделни части от книгата в периодичния печат - вестници и списания, без разрешение на съставителя на сборника. Не се позволява преразказването на отпечатания летописен материал от нелегални и явни разказвачи с цел - издаването на пиратски издания.

https://petardanov.info/Knigi/Letopis_na_izgreva_Tom2_Teofana_Slavova.pdf

https://petardanov.info/Knigi/Letopis_na_izgreva_Tom1_Teofana_Slavova.pdf

Учителя за себе си (pdf) Беинса Дуно Учителя за себе * Книгата е съставена от тематично избрани и подредени логично извадки, правени преди 50 години от автора Светозар Няголов от 2 тетрадки със стенограми от Словото на Учителя Петър Дънов - Бениса Дуно (1864-1944 г.), живял и работил духовно в България. Останалите над 100 тетрадки със стенограми оставям на бъдещото поколение да ги преведе и издаде. * БеинсаДуно Учителя за себе си Формат: 16/60x84 Предпечат: АС И Принт Печат: АСИ Принт ISBN-10: 954-9336-19-0 ISBN-13: 978-954-9336-19-1

Изгревът - Том 17

9.IV.1929 год., вторник, с. Крепча. Събудих се в пет без нещо. Хубав спомен от нещо. Разположение приятно. Светлина има в ума ми, сърцето чисто, с добри пожелания, душата ми се ширеше и свързваше с всички светли ратници за възраждането на човечеството. Измих се и сладко си засвирих. „В начало бе Словото", „Изгрей, ти, мое слънце", „Махар Бену" и „Ще се развеселя". Снощи четох на лягане нещо за музиканта, че когато двойникът на музиканта преминава в цигулката, той е добър музикантин, то инструментът оживява, тоновете меки, приятни. А музикант, чийто двойник не преминава в инструмента, той е един от празните, обикновените музиканти. Тази заран четох нещо „Разделено царство". Всяко царство, разделено против себе си, няма да успее; и дом, разделен против себе си, не ще успее. Значи и човек, разделен против себе си, няма да успее. Четох също за двата принципа: Първо - материалния и второ - духовния, Божествения. Животът на земята е затова създаден, да завладее вторият принцип, Божественият, всичко и тогава да се заживее във вечна хармония във вечния живот. Артериосклерозата иде от преобладающето влияние на първия, материалния принцип. Вследствие на него човек се обезобразява. Преди часовете, понеже децата ме предизвикаха и бих Алкай, то демагнетизирах се и имах тежко състояние до вечерта. Храних се къде 4 ч. Ще си лягам къде 11 ч. Искаше ми се да продължа писането - дописването, на Еленкиното писмо. Нощес сънувах у Стоянови Събеви Бузаджиеви, че имат нова къща, но дуваровете - подхлъзнати, на събаряне, а челиците са прави и ненаведени. 10.IV.1929 год., сряда, с. Крепча. Станах от сън къде 5 1/2 ч. Измих се, посвирих а после - молитва. След това се заготвих да допиша писмото на Еленка, което в събота писах, а не можах да предам в Попово, също в понеделник пощата не мина да вземе писмата, защото аз му обещах, че няма да пращам писма, за да не си трепе коня до Крепча 2 пъти да дохожда. Изкарах часа във II отделение и пратих Бейтулата заедно с III и IV да отидат за пясък, за да се доизмаже училището. Направих договор на жителя Мъстън Абигугов за купуването на една нива от Етар Османов. И започнах да чета 2 гл. от „Посланията към Римляните". 11 .IV.1929., четвъртък. След учебните часове потеглих за Цар-Асен, в 6 ч. бях вече тамо. Вечерта спах у Неделчо Николов, Дошел бе Пантелей Пенев от Хайдар, запознах се с Хумбаджиева от гр. Попово, учителка засега в Цар-Асен. Стела Атанасова са сърдити с всичките колеги, така, освен с Цона, с която и дружи. Стояхме докъде 11 ч и си легнахме. През нощта спах хубаво. „О". Събудих се късно и заради многото спане на чорбаджиите, то и ази лежах, без да стана. След това станах, облякох се, четох нещо из Евангелието и тогава се обадих. След утринната закуска - пържени порязаници, - отидохме на училище. Зданието старо, неудобно, но в проект имат да си строят ново училище, Фотографирах Недялковото отделение, на Стефана Димитрова Станкова и на Хумбаджиева. На обед - пак у Недялкови. Следобед ходих при г-ца Стела, Говори ми, че била много близка с попа, че бил интелигентен и пр. и пр. Оплаква се от Недялко и госпожата му и от всичките. Свири ми серенадата от Тузели. Присъствувах в час по пеене, Фотографирах отделението на Цона като и Стела е вътре. Присъствувах в час при Цона по пеене. След като разпуснахме децата, Цона донесе хляб и яйца и се нахранихме. В 6 ч и 10 потеглих. Попът ме кани с визитна картичка да се срещнем, но не отидох. 13.IV.1929, събота. Тежко ми бе от умората. Мерих скотовъдни ниви и дойдоха Петър Иванов и секретар-бирникът на Синан. Правихме снимки и аз ги учих да ги промиват и проявявах снимки и пр. Легнахме в 2 ч. среднощ. 14.IV.1929 год., неделя. След като снощи не спах, тежко ми бе, че си не доспах. Сутринта отидохме по скалите - на монастиря. Ферад Мурадов, Петър Иванов и Осман - каруцарят им. Те останаха много доволни от разходката си. Аз фотографирах надписа над монастиря. Изтулихме на мазата прозорците и през деня работихме картички и проявявахме стъклата, Фотографирах Дилкините сестрини момичета - моми от Костанденец. Вечерта след икиндия, след като изпратих Петра и другите, ходих комисия за едно убито теле. Вечерта, следствие влиянията, се появи у мен неудържима енергия низша - похотна, като се зле отрази върху ми. Спах недобре, „о". 15.IV.1929., понеделник. Деня прекарах тежко и лоши мисли и груби чувства. 16.IV.1929., вторник. Лоши състояния, крахове, тежки минути, в лоша атмосфера от вълчи мисли и странни чувства „о" „о" „о" през деня и вечерта „о" „о". 17.IV.1929., [сряда]. Тая заран дъжд валеше, но се преобърна на големи парцали от сняг. И цял ден е много студено. Хората се оплакват, че ще изморят овцете и козите, особено малките се много намалиха. Студ много голям, голям. Аз от тая сутрин мажа канцеларията. Пролет иде, а още нищо не мърда, само пролетните цветя са изникнали - минзухар, кокиче, теменуга, синчец, зюмбюл, лисича опашка и др. някои. Копривата едва направихме по 1-2 чорби и сега я изгори големият студ. Четох за „Светило на тялото ти е окото" и „Двама свидетели". „И във вашия закон е писано, че свидетелството на двама е вярно" - това са двамата свидетели а човека: умът и сърцето, двамата философа, които учат човека всякога; и той трябва винаги поука от тях да вземе, но не само от единия. Те са двете Богини-сестри, слезли от небето, обичащи се горе много, неразделни, а слизайки да помагат на човечеството, се опорочили, обезобразили, забравили се една друга и създали два култа в човечеството: култа на науката и култа на сърцето - на религията, и се борят всеки с доводи и доказателства, че единият е по-прав от другия. Науката оборва религията и религията - науката и така, вечен спор на двете близки и неразделни някога сестри. Също и четох за Царския син, в когото се влюбват две красиви царски дъщери. Едната изразявала своята любов към Него, като постоянно му носела портрета и все го целувала, накарала хората да му построят параклиси, свещи да му палят и кандила да му светят. А другата от признание и любов към царския син взела „Книгата на живота", написана от него, и почнала да я чете, проучава и принципите й в живота да прилага. Първата създала сегашната религия, а втората - това са ония редки будни души, които проучават природата - великите закони, и съобразно с тях живеят в хармония с цялото битие. 18.IV.[1929 год.], четвъртък. Станах от стаята, в която спах, в 51/2 ч. Съмнало се бе. Земята торена от сняг. Вънка замръзнало -студено е. Небето бяло със зимни облаци, само на изток е прошарено с малки разяснения. Слънцето отпечатва първите си лъчи на изтока. Спомен от [сън се е] запазил в паметта ми. Сънувах, че сме братството на една планина. Там беше и Учителят, но аз като, че не Го бях видял. Сестра Спиридонова и Еленка X. Григорова ми бяха събеседниците. Малко, 6 - 7-годишно момченце, красиво - левент, е около нази - играе си. Аз направих един предговор на разговор по въпроса за женитба, че трябва вече да се ожени човек, че да си има едно дете. А Еленка ме задочно погледна, като в погледа й прочетох това, което тя из уста или говори - че не е хубаво като нази хора да се женят. А Спиридонова отговори, че минало времето да се съединяват нашите братя, защото въплощаващите духове - светлите, напредналите, са вече на земята родени, та сега, ако се съединим, то въплотеното ще бъде някой обикновен негодяй, а не светъл напреднал дух, който ще даде нещо на човечеството. Ще се обвържеш да служиш на нисш дух. След това трябваше да излезем от тамо. Еленка и Спиридонова решиха да отидат за вода и то през една голяма стръмнина, много голяма надолу. Пътеката е лъкатушна, за да се отиде на буйна бистра вода. Аз останах горе и започнах да скитам по едни стръмни скали. Качих се нейде на дърво голямо, обаче то било проядено, чурдисало в дънеря - клещица бе то - габрово. Тъкмо стъпих на него и ето то припращя и се залюля да пада и аз се хвърлих от него и можах да скоча на един голям блок камък. След като се върнаха Еленка и Спиридонова, разказах им случката си, но като че това бе пред Учителя, Който ми каза, че на такива места трябва да се внимава много. Отидох в канцеларията, запалих печката и се измих хубаво и свърших наряда си. Вчера получих от Георги Събев писмо, в което ме предупреждава, че се продава 150 кв. метра място на Изгрева, та да го купим, и сега си мисля, че много хубаво ще сторим това място да го вземем. 24.IV.1929 год., Сряда. До обед учих. След това отидох в Опака и поисках от Янко Сиврев 2000 лева, за да потегля за София и Годеч и с. Равна, където е сестрата Еленка учителка. Янко ми даде 2000 лева. Върнах се късно и си легнах. Първото посягане и пътуване, т. е. първият проект за отиване започна с благоприятно. 25.IV.1929., четвъртък. До обед не учих, а приключвах някои канцеларски работи. Потеглих си за село. Стигнах късно, къде 8 ч. Ходих у Рали Арнаудов. Отидох си, нахраних се и си легнах. 26.IV.[1929 год., петък]. Станах, приготвих се и потеглих за пощаджийската каруца, но той ме измамил, оставил ме. До Попово пеш отидох. На Бобчев, обущаря, турих едни токове гумени и със Сандю се видяхме, той ми даде още 3 абоната за „Водолей" и в 1 ч. с бързия потеглих за София. Вечерта в 11 ч. бяхме в София. Спах в учителския дом за 32 лв. Сутринта отидох у Георги Събев - у Савови, занесох им шише масло и нещо друго. Отидох след това на Изгрева, Говорих с Учителя, Когото намерих на чешмичката, подпираха бреговете, да не би водата да подкопае зидовете. Казах Му, че преднамерявам да отида при Еленка, Той одобри и, взимайки сбогом, каза ми да поздравя Еленка и потеглих към 12 ч. Отидох на Василовския хан, но билетите се бяха изпродали, та заедно с други търговци отидохме с такси чак към 5 ч. за Годеч; за 2 часа стигнахме в Годеч. Хубави гледки се отварят на юг, запад и север от бързо пътуващия автомобил. Селата към Годеч са разпръснати и обземат широки площи, къщите са пръснати по хълмове и равнини, а носят все едно име на селото. В Годеч стигнах в 7 ч. Потеглих веднага за Туден, за дома на Анастас поп Христов, главен учител на селото. По пътя ме настигна една бабичка на име баба Тана. - „Ех, сине, къде тъй бързо пътуеш, за къде отиваш?" - „Отивам за Туден." Оказа се, че и тя е от това село. Докато стигнем, се стъмни, но тя ме хубаво напъти, така че не сбърках пътя, защото и това село обема много широка площ по околните бърда и склонове в предпланините на Западния Балкан; бабичката отиде съвсем по други хълмове от посоката, в която аз трябваше да отида. Очаквали ме с нетърпение. Надеящият ме човек щом почука на вратника и ето, изскокна госпожата. И когато съселянинът им каза, че непознат човек им дири къщата, те извикаха, че очакват такъв и дотърча пъргавата госпожа и ме посрещна. Влязохме и ето и Еленка. Каква веселост, радост, че така стана, че се срещнахме. Дойде си и поп Христов. Понеже бях изморен, то в 11 ч. и нещо поисках да си лягаме. Сутринта поп Христов и госпожата му отпътуваха за гара Драгоман, на учителска околийска дружествена конференция и те като съюзисти, понеже делегати ще се избират за лятната конференция, затова отидоха, а ние с Еленка след закуска потеглихме за Равна. 27.IV.1929год., събота. Описах го в по-първото описание. 28.IV.1929 год., неделя. Станахме от сън (заедно спах с Анастас поп Христов в Туден - Годечко). Еленка, госпожата и двете им деца спаха в друго едно легло - креват, но обратна посока. Поп Христов с госпожата отпътува, а ние с Еленка потеглихме за Равна, като се разговаряхме по важни въпроси из опитността си в живота. Все повече и повече се изкачвахме нагоре - бавно и се разговаряхме. Ето ни в селото. Разположено на източен склон, на високо бърдо, предпланина на Западния Балкан и недалеч е от него Петроханският проход. От селото се открива чудна гледка: на югоизток - Витоша, Рила, на запад - цял низ от планини на Западна България. Къщиците на селото са хубавички. Училището, където отседнахме, е същевременно и квартира на Еленка. Канцелария с източен прозорец - от него се вижда далеч на изток и югоизточните балкани от това място. Еленка тури да вари картофена супа. Приказвахме, хубави въпроси ни интересуваха. Стаята-канцелария и квартира на сестрата - е идеално почистена, легло с чисто, идеално бяла покривка, измазана хубаво с киреч. Покъщнината - провизии в училищния шкаф и всичко хубаво. Следобед отидохме над селото на така наречената височина „Добро-глед", откъдето се и откриват още по-чудни гледки на тоя западен български кът, „Добро-глед" - оправдава това си име. Сръбската граница е на час от тука. Води ме и в хубава, макар и частна дъбова гора, Кюдечер, където тя си ходела често. Там изядохме един хубав портокал, който аз носех от София. С особен усет в сърцето и душата бяхме през целия ден, но мен ми бе тежко малко, защото бях изморен. Към 5 ч се завърнахме в с. Туден, за да сготвим нещо, та кога си дойдат Поп Христови, да има вечеря. Вечерта им свирих с цигулката и пяхме „Кацнал бръмбар на трънка" и „Бялото кокиче". Легнахме пак къде 11 ч . 29.IV.1929., понеделник. Станахме. Ето, дъжд валяло през нощта, вали и сега. Обаче прекалено ще е да стоя, аз трябва да си ходя, защото съм на чужда къща. Еленка се приготви. Излязох да я изпратя донейде. Изпратих я до половината път. Кога се завърнах, заварих ги като закусват. Госпожата ме много задочно изгледа, като каза: „Защо се забавихте толкова?" Закусих и Поп Христов ми дадоха чадър, вземах и цигулката на Еленка и куфарчето си, и потеглих. Дъждът си ръмеше. Потеглих за гара Драгоман. Поп Христов ме изведе чак до шосето за Драгоман, откъдето аз вече не ще сбъркам пътя. Много услужлив човек. Ази си пътувах по шосето, минавах през селата Каменица и още едно и след 3 - 4-часово пътуване навлязох в село Драгоман. Стигнах на гарата, влакът бе на гарата, но на ума ми даже не дойде да си взема билет или да бързам. Кога потегли влакът, мен ми дойде на ума да питам за София кога има влак. Чаках тамо цели 7 часа, мокър малко, цигулката, кутията - също. Краката, обущата, крачолите - само кал. Влязох в бюфета, пих два чая и стоях навън, като четох беседата „Как ти се отвориха очите" от 9 серия, 7 книжка. И що ли не мисли ми минаха през главата и радостно ми стана, задето останах на гарата да чакам толкова време. В 5 ч. се качих на влака, обаче забравих чадъра на Поп Христов в бюфета. Вечерта спах у Савов на свободно легло. 30.IV.1929 год., вторник. Отидох след наряда - който направихме заедно в Стойнината стая с брат Савов. Чуден изгрев имаше. Чухме пожарникарския сигнал в момента на изгрева, а то горяло Народното събрание. Та след наряда отидох на Изгрева. До вечерта не можах да се срещна с Учителя, Той питал дали си е дошла Еленка. Спах на брат Стоицев в стаята - Пловдивските стаи. Станахме рано. Има школа тая сутрин. Заучва се песента „Нева санзу". След школата аз потеглих за Василовския хан, за да посрещна Еленка. В 16 ч тя слезе. Отнесохме багажа й в Петковата бакалница и цял ден бяхме в града. Вечерта си отидохме на Изгрев, Учителят веднага дойде да види Еленка. Тя му изяви, че ще й увеличат персонала и че трябва да бъдем предвидливи и да се вземат мерки да отида аз в нейното село, за да се подвизаваме и да няма неприятности с чужди хора. Учителят каза, че работата остава Пеню да реши и да напусне Крепча. II: „да реши да дойде в Равна, и III: да се действува да стане преместването, но каза, че „от Пеню зависи". Стояхме с Еленка до късно, докъде 11 - 12 ч. 2.V.1929 год., четвъртък. Младите братя заедно с Учителя потеглиха за Витоша на екскурзия. Но понеже бях обещал на Еленка, че ще я съпроводя в града, за да си уреди сметките с една жена, от която има да дири известни суми, та не отидох на Витоша. Учителят през деня е питал няколко пъти за Еленка, защо не е дошла. Еленка намери на Савов слугиня - дъщерята на въпросната жена, която заведохме у Савов. Дойде с нази и Петър Арабаджиев, директорът на Осман-пазарската реалка. Еленка от Савови си ходи до Янкова и след дълго чакане, където беше и Никола Иванов, у Георгиеви, си потеглихме за Изгрева, след закупуване на продукти. 3.V.1929., петък, Изгрев. Станах от сън. Снощи стояхме с брат Петър Арабаджиев и Боян Боев заедно със сестрата Еленка в нейната барака. Брат Боев още с влизането си започна: „Поздравявам ви от бивака. Днес Учителят малко говори, но съдържателно, което отсега има практическо значение. Ученикът трябва да не обвинява условията никога, защото, ако каже, че условията са виновни, то значи, че той е роб на условията, а условията са господари. Ако ли пък обвини хората, че те са виновни за неговото прегрешение или отклонение, то значи той е слуга на хората, а той от тях не трябва да зависи. Когато изпаднете в униние, във вътрешна борба, трябва да не казваме, че „аз ще се боря", но остави Бога да се бори вътре в тебе. Призови Него и работата ще се уреди. Победа та тогава е сигур[но] на твоя страна, а ако ли тебе си туряш, то ще бъдеш победен. III. Понеже чешмичката на бивака е зациментирана и водата не се огрява от слънцето, то Учителят искал да пие вода от горе, от другия извор, който се огрява от слънцето. На тръгване, още следобед, Учителят предупредил, че точно в 5 ч с експрес ще отпътуваме за София. И действително, точно в 5 ч следобед, така, ама точно в 5 ч, завалява дъжд, който ги съпровожда, докато пристигнат на Изгрева. IV. В разговор, при самия факт [на] някоя грешка, не обвинявай себе си и не се оправдавай с нищо, но кажи само така: „Аз дадох повод." Тази сутрин имаха братята тема за: „До бай Шишко гостилничаря". Учителят дойде. Поздравиха със: „Само светлият път на Мъдростта води към Истината, в Истината е скрит животът." Размишление върху добрите придобивки. 4.V.1929 год., събота, Изгрев. Направихме наряда на Изгрева и с Петър ходихме в града за билет, но не продавали. Купихме козунаци и храна за 2 ^ 3 дни. Тая сутрин вземах стомните и отидох на чешмичката за вода. Тамо дойде и Учителят. На мене каза да нахвърлям големи и малки камъчета и за подир брега покрай купела - изворчето горното. И аз започнах да събирам и и хвърлям камъни. След това Учителят взема една кирка и отиде горе, на големия извор и почна да копае с кирката, да накопава чакъл за брега. И така копае с все сила, замахва като някой вещ работник по копачеството. Изпърво аз си помислих: защо Учителят ме накара да нареждам и подпирам брега, обаче като почнах да събирам камъните от водата и да ги хвърлям, дойде ми една мисъл - защото Учителят каза в петък сутринта: „Научете се да правите преводи на нещата и явленията." И сега, при влачащите се камъни от водата, аз ги вземам и турям в ред и порядък - брегът стана красив. От разхвърляните безразборно изоставени каменаци от водата, стана нещо красиво. Това ме наведе на мисълта, че така са и хората разхвърляни от водата на живота, но трябва мощните светли духове да им покажат пътя, да ги подредят, и тогава те ще образуват нещо красиво. Учителят с примера Си ме наведе на една мисъл, то е: Той всяка година поправя чешмичката, а хората все я развалят. Той се не отчайва, а все я поправя и още по-хубаво я направя. „Не е важно ще трае или не, но важното е ти да го направиш. Идеята се гледа и вътрешният подтик за нещо." 5.V.1929 год., неделя, Изгрев. Станахме на наряд. В 10 ч. - беседа. Чете се Добрата молитва. „Духът Божий". Учителят прочете 9 гл. от Матея и се спря на 9 стих: „И рече му: „Дойди след Мене", и той стана и отиде след Него." Няма по-силно изречение от „Дойди след мене." „Онзи, който е тръгнал по пътя на Истината, той всякога е щастлив." „Светията вижда кой човек е в нужда и нему помага." „Всички болести имат духовни причини." „Божиите пътища са неузнаваеми." „Човек трябва да и ма доверие в тези Божествени сили, които Бог е вложил в него." „Христос възкресе, Истината донесе" - така трябва да се казва, а не „Христос възкресе - истина възкресе". Сега Христос за едни е възкръснал, за други - не. И много други хубави слова изговори Учителят на тоя ден първи на Великден. Следобед ходихме в Народния театър аз, Еленка, Петър Арабаджиев и още двама наши. Вечерта -на опера: „Севилският бръснар" - комедия. 6.V.1929., понеделник, Изгрев. Станахме в 4 ч. Еленка дойде и ме раздигна тревожно, като ми каза, че Учителят заминали и братята, но аз й казах, че ето след няколко минути и аз съм готов. Потеглихме заедно след нея и си вървяхме бавно и разговаряхме. Чак при Симеоново стигнахме Дядо Благо. След това изминахме. Настигнахме Учителя и братята на бивака. Учителят си закусваше, също и пристигащите братя и сестри. Мила, хубава картина. От разни страни се сбира народ. Любезните братя се разтичали, насъбрали дърва. Други кладат огньове и възваряват вода за братята и сестрите, за всекиго да има доволно, колкото иска. Отседнах при брата Боев. Сестра Витанова отрязала козунак носи. Георгьовците черпят с бонбони. Всеки гледа да ти даде нещичко. На обед се наредихме по нареждане от Учителя на голям кръг. След това Учителят даде гимнастически упражнения 4 -5 вида, които каза да се употребяват при новото възпитание - за учителите важно. След това Учителят покани: „Кой иска да направи една жертва?" Аз изявих желание. Накара ме да легна на земята, да се облегна, ръцете си турях под главата. Извика след това шестима братя, по трима от от едната страна, с по два пръста да ме дигнат във въздуха. Кога ме издигнаха и сложиха на земята, Учителят каза: „Ако имате силна мисъл, то ще го дигнете и ще го оставите във въздуха, без да го подпирате, и той ще стои, но се изисква хармонична мисъл - единомислие между всички, които го вдигат, и силни мисли," Този опит след това го правиха и сестри. Гимнастически упражнения, дадени от Учителя: 1. I. Ръцете в рамената прегънати с пръстите и после се обтягат напред, като се произнася: „Слушам." II. Произнася се: „Ставам." Ш. Произнася се: „Здрав съм." IV. Произнася се: „Силен съм." Движат се живо в кръг, а после, по възможност - все по-силно. 2. Двете ръце горе. После встрани - долу и т. н. в кръг. 3. Слушането: С дясната ръка първо се повдига отпред до ухото на височина, после се обтяга встрани с дланта нагоре и после се туря, като че слушаш. Това се прави и с лявата. Това упражнение се повтаря много пъти. 4. Седнали с прострени крака. Ръцете се простират напред, да достигнат пръстите на краката. Повдигат се встрани на височина с рамото, сгъват се надолу, като птичка крилата си, като че нещо се взима с ръце под мишца и покрай раменете отпред, с пръстите нагоре, се издигат нагоре над главата с дланите напред и пак същото отначало. „Скръбта е несвършена работа." „Мъчението - почване на една работа." Всеки човек - една идея на Бога. Не скърбете за неосъществимите идеи. „Вам е нужно да разберете живота, а не да реализирате идеите си." Душите, които се обичат и мразят, всякога се движат в един кръг. За обяснение Учителят нареди 3 братя и 3 сестри, като си опряха гърбовете и след това под команда тръгваме напред и се завъртаме в кръг, и се срещаме всеки с другаря си. Пак се обръщаме и опираме гърбовете и наново потегляме, и пак се срещаме. След това ни накара да се хванем и да се поразтърсим - това показва скарването в живота, след това се хващаме с десните ръце като за „здрасти" и се разминаваме и пак се срещаме. „Бога никой нигде не Го е видял, но когато душите се обичат, Бог е между тях." „Бог е съвършен в Своите прояви." Когато двама души се мразят, то небето ги поставя в такова положение, щото единият непременно да има нужда от другия, за да се примирят. Друго упражнение: Наредени в кръг. Ръцете се поставят отпред с пръстите един срещу друг, с дланите надолу. Започва се крачка с десния крак, после левия: 2 ^ 3. Като ръцете при качването се отстраняват настрани обратно пак до 3. След това се почва пак да се брои до 4 и пак назад. После пак до 5 и обратно назад се повръщат. Крачките - и така до 10. Като все по едно се прибавя. Други [упражнения]: Ръцете встрани като крила, трептение като с криле и почва ситно тропане - движение напред няколко метра и после все с тропане ситно бързо пак назад - обратно значи и все ръцете трептят - това много пъти. 7.V.1929 год., вторник Преди обед дадох пари на Петра да ни вземе билети за операта „Травиата", а за вечерта - за „Майстор Солней" от Ибсена. Следобед Еленка се среща с Учителя, Който разбрал, че тя ще ходи в града и я поощрил, като й казал: „Върви!" Понеже преглеждах цигулката й, за да открия причината на бръмченето, но не успях. Дойде Кръстю, също не успя. Закъсняхме за града. Потеглихме, но Еленка през всичкото време бягаше след мене, дотолкова, че вир вода бе станала, а че и ми се кара, защо съм закъснял, а аз рекох да се поизбръсна. Но успяхме и влязохме. С по 50 лева билети. А „Травиата" заслужава да се види, защото е хубава по съдържание и смисъл, красива по стил и с превъзходна музика. Трагедията е покъртителна, а особно хубаво играеше актрисата Виолета Валери, играна от Елена Йовович. Вечерта гледахме „Майстор Солней" от Ибсена, но я играха руска трупа, та нищо не разбрахме и в третото действие си отидохме - безцелно стоене. Като [се] завърнахме, приказвахме си с Еленка много, дойде и брат Боев. Сега видяхме колко е важно човек езици да знае и разбира. Станах рано. Ходих на чешмичката за вода. След това - школа. Първо Добрата молитва. Размишление. Чете 5 гл. от Матея, 21. стих. Нито запалят свещ и я турят под шиника. Съзнанието на съвременното човечество е дошло до една преходна точка. „ Чувствата - това са едно състоянише на млекопитающите." Мисълта - това е птица. „В истинския живот трябва едно дълбоко преобразувание, ще знаеш, че живееш в разумен свят." 9.V.1929 г., четвъртък. Станах и набързо наметнат, дотичах да събудя Еленка. Учителят и някои от братята вече бяха до телта на пътеката, готови за път. Приготвихме се и потеглихме. Вървяхме си бавно и при Симеоново настигнахме Учителя. Оттамо нагоре Учителят говореше и наименуваше всяко място за почивки с име специално. Каза: Крива лъка, Зеленка, Тиганче [?], Крив път, Безименна спирка, Почикягово и най-после бивака с името „Ел Шадай" - Място на Бога. Учителят каза, че ще има време да си направим по една баня с топла вода по един чайник. Братът Боев бе дошел нанапред и затоплил вода, така че Учителят взема дрехи и чайника и отиде да се облее и преоблече. Това стори и братът Боев. Бяхме тамо братът Ковачев -Стара Загора, Иванов - Варна, Добрев - Сливен, Дойнов, Дойнова, Янкова, Еленка, Мика Тодорова, брат Атанас и още някои. На обед, след като се чете молитва, събрахме се около Учителя. Пяхме „Благата песен". След туй - „Нева санзу" и „Давай, давай". Имаше размишление и после прочетохме всеки по един стих от Евангелието. Мен се падна да прочета 3 гл, от Лука, 26 стих: „А Нагей Маатов, а Маат Мататиев, а Мататия Семеиев, а Семей Йосифов, а Йосиф Юдин." А най-важното: на Учителя се падна 10 гл. от Йоана, 10 стих: „Крадецът дохожда само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно." След това правихме гимнастически упражнения и си потеглихме за града. Потеглиха си, а аз останах да мия чайника на Еленка. Тъкмо го измих, и ето Еленка иде, като мъмри чевръсто: „Абе, защо стоиш, абе, все терсене ходиш" и ред други. Учителят накарал всичките да разчистват пътя от малки и големи камъни, та като се разчистват камъните, така ще се разчистват мъчнотиите и пречките в живота ни. Та и ние с Еленка що камъни изпочистихме в бързината си. Кога стигнахме долу при Симеоново, ето, оказа се, че Учителят си забравил барометъра закачен на една трънка на бивака. Ази си дадох раницата на братята и се завтекох нагоре. За 28 минути отидох и се върнах, когато при обикновен ход бяха нужни 2 часа път. Кога се върнах, бях само вода - пот. Преоблякох се и ми наляха от Учителевия термос вода гореща, която изпих, защото започнах да кашлям от простиване на гърлото от силния бяг и дишането през устата. Еленка ми даде кърпата си и си огънах врата и Боев, Еленка и аз си потеглихме бавно за града, като се разговаряхме на разни теми. 10.V.1929., петък. Ходихме с Еленка у Янков, после във финансово управление и най-после за гардероба на Учителя, който се взема от Еленка. Изпоразсърдихме се с продавачите за лакомията им. Еленка се много разтревожи, понеже я оскърбих: едно - че не подбрала добър гардероб, друго - че той пукнат и че е много скъп и понеже тя е пазила в тайна, кога го избирала, то аз я оставих да се по-натъкне на хора, да разбере, че са вълци. Та тя се съвсем събори от кахър, но й умина. Вечерта Учителят и тя дойдоха в нейната барака. Говорихме с Учителя по ред въпроси за моето преместване там - в Равна. Но Учителят не отсече, а каза: „Утре ще видим." Стояхме до късно. 11.V.1929 год., събота. Станахме и след наряда Учителят говори на едни ученички, че трябва рано да се става през май, защото въздействува много благотворно. Отидохме с Еленка и натоварихме гардероба и аз с файтона го докарах и предадох Учителю. Взема си сбогом и отидох да я изпратя за Годеч. На обед се нахранихме в Елени поляни. В 5 ч тя си потегли. Аз отидох у Гената Стоянова да видя Донка Радева. Поутеших я. Това са спирките за почивка от с. Симеоново по пътеката по долината в посока „Ел Шадай" - Бивака. Всяка спирка има характерна обстановка и Учителят й дава съответно име. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Вечерта Учителят ми каза, че въпросът за изместването е личен, трябва да наблюдавам себе си, да нямам никакви противоречия в себе си, само така да се реша да ида. Първом трябва да се попитам за Славата Божия ли е, после - за благото на моята душа ли е и за благото на цялото човечество ли е. А не да е за моето лично благо. В 10 и 20 вечерта потеглих от София с бързия. Понеже бях изморен, то цяла нощ дрямах. В Попово бях в 8 ч. сутринта. 12.V.1929 г., неделя. Със Станю Цонев си отидох във Водица. Рали Петров даде 80 лева за „Житно зърно" и ги изпратих до Колю Нанков до „Оборище" № 24. Ходих при Ради на Иткоолу - болно бе тежко. 13.V.1929 г., понеделник. Станах в 4 ч. Препича. Приятна утрина вън бе небето. Слънцето изгря на Сопот. Приятно бе пътуването от прохладната утрина и хилядите песни на птичките. А тук, в Кеччънджията, от двете страни люлякът се синнал и аромат, благоухае. Децата отдалеч се завтекоха да ме поздравяват. Разпуснахме ги до събота по случай 1000-годишнината от Симеон и 50-годишнината от Освобождението на България от турците. 14.V.1929 г., вторник. Станах рано и потеглих за моя изгрев. Облачно бе, поваляваше. Но изгрев пак имаше. След това заваля дъжд и приятно ми бе. След наряда прочетох „Кога ражда'', 8 книжка от 11 серия. Но през деня ми бе тежко, като, че бях много изморен. 15.V.1929 г., сряда. Излязох още рано и след молитва, без да правя упражнения, започнах да пиша писмо на Еленка. До 8 ч го написах и слязох да го предам на общината. Писах нещо по отношение мъката ми по тоя край, че реших да се разделя вече с него. И интересния си сън от преди, и ред други хубави работи. През деня работих картичките на Цар Асеновските колеги и ученици. Вечерта занесох у Ангелови брашно за хляб. Свирих докъде 10 1/2 ч. и си легнах. 16.V.1929 год., четвъртък. Станах рано. (Спомен „о",) Излязох горе. На молитва и упражненията бях добре. Трансформира се състоянието ми. Нещо на дълбока кашлица отвътре ме избива, като че ли коремът отвътре ме сърби. Но след упражненията се изхрачих с дебели храчки като че ли един голям товар се махна от мене. След това четох I-та книжка от „Житно зърно": I. „Първата буква в Божествената азбука"; II. Практически окултизъм. „Сегашната раса и новата"; Ш. „Слънцето на живота от из книгата „Рабби бен Аор" и Свещеното „Сега"; IV. „Из моите спомени в Комлиен" от Сидер; V. „Чада Божии" от Мара Белчева. След като се нахраних за сутрин и обед в 11 1/2, защото сега слязох от гората, то Енчо и Неджибаа се разговаряха за нещо си, а ето, на сестрата Станка майка й и още две Ковачевки дойдоха в училище. Дошли да търсят листа за буби. След като ги нагостих, те си отпътуваха, а аз започнах да се готвя за Цар-Асен. Потеглих от Крепча в 5 и 25. Вървях много бавно и четох беседата „Умовете им" от 9-а серия 9. книжка. Цялата природа, приятната зеленина, буйната и приятна сега млада зеленина и чудните песни на птичките - всичко това ме радваше и задълбочаваше в прочетеното от Учителя: „Животът има временни и крайни цели. Това, което сега преживяваме, е временно." „Истинските празнични дни са идейни дни, в които човек се научава как да живее." „Да познаваш и прилагаш Великия закон, който Бог е написал в твоята душа, това е идеалът, към който всеки съвременен човек трябва да се стреми." „Докато човек дава ход на отрицателните сили вътре в себе си, дотогава и злото ще съществува извън и вътре в него. Давали ход само на положителните сили вътре в себе си, той ще вижда само проявата на доброто. Възприемем ли Божията Любов, ще възприемем и доброто." Стигнах в Цар-Асен къде 7 ч. Намерих Цона и Стела заедно. Цона след малко си отиде, а ние останахме на разговор докъде 9 ч и повече. Отидох да спя у бр. Ив. Петров и тамо спах. 17.[V.1929 год.], петък. Станах от сън у брата Иван Петров Иваницов - Цар-Асен (спомен от „о"). Направихме наряда. Дойде и дядо Недю, поплака си още с влизането, защото баба Недюйца си вече заминала. Говорихме по много въпроси. След това нахранихме се и вземах си апарата, портретите и тръгнах да ги разнеса по училището. Обядвах у Недялко Николов. Потеглих за Водица къде 1 ч. В 3 бях в прогимназията, фотографирах прогимназиалните ученици. Ходих у Петко Арабаджиев да фотографирам децата му и си отидох. Дъжд валя много добър и зарадва всичките хора, защото всички вече плачеха и се чудеха, че ще мрат гладни от суша. 18.V.[1929 год.], събота. Станах в 4 1/2 и потеглих за Крепча. Калта по Сопот ме много измъчваше. Но в гората приятно бе пътуването. Прохлада, птичи песни и благоухание от младата растителност и в Крепчанската алия* аромат от разцъфтялата се люляка. До обед учих 3 часа и следобед - още един във II отделение, за да ги позасиля, защото от 26 април не съм влизал в часове, понеже бях къде София. До вечерта четох това, що пощата ми донесе. „Училищен преглед", „Училищна управа" и новоизпратеното ми списание „Бразди". Проявих стъклата. Петковото и Дядо Недювото не станали. Прах се до 11 ч. и легнах, като се чувствувах много изморен. Спомних си, че срещу събота съм сънувал сън, че сме с Тодорчо Стоименов негде си в планина ли, в София ли, в една коптора, изградена от пръти и измазана. Та аз си мечтаех да имам при братята на Изгрева една стаичка, а Тодорчо ми каза, че подофицерите, които са членове на „Родна защита", ще дойдат през юний и ще ни изгонят целия тамо лагер. Разпуснахме децата за Коч-байрам до 25 включително - до идущата събота. 19.IV.1929год. Станах къде 4 1/2. Нещо ми тежи, не ми се мърда, криво мие, спи ми се... Направих наряда и гимнастиките, от които се посмени състоянието ми. Свирих след това „Отец Паисий", като цяла сутрин душата ми пее и седнах да напиша това. Лотарийните билети № 107139, 107140 са вземати от Попово на съюзния празник. А от Петя Стефанова от Ковачевец вземах лотарийния билет 142923. 20.V.1929 год. Станах от сън и се изкачих на височината горе на изгрева си. Колко приятно бе всичко! Небето ясно. Птичките пееха омайно с хиляди чудновати гласове, на които и най-хубавият човешки концерт не може да даде имитация. От всичко лъхаше живот, младост, освежително благоухание. Човек се чувствува в дома си, в дома на Отца си, където всичко е в ред и порядък, и от микроба до човека, във всичко кипи буен живот. Май, велик е Май и омайва със своя изблик. Молих се, правих ред гимнастически упражнения и след това четох 2 брой на „Житно зърно" до 11 ч. и слязох. Турците имаха байрам. Гледах гьореш. Не ми харесва това състезание. Вечерта ходих да си отскубя чесън от Ангелови и тамо вечерях. *алия -тучна местност, с много растителност. (Бел, на съставителя Вергилий Кръстев) 21.V.1929 год., вторник Станах и започнах да се готвя за Попово. Измих, избръснах се и приготвих това-онова и хайде. Но прочетох от III серия това, което Небето ми даде: стр. 29 из беседата „Раждането". „Трябва да се застъпвате за Господа и да кажете: „Ще живея с Господа; живее ли Той, и аз ще живея; умре ли, и аз ще умра." И както след тия страдания Христос възкръсна, и вие ще възкръснете - ще научите закона на безсмъртието. Има хора, които са близо при възкресението; апостолите са възкръснали и работят на земята. Ще кажете: „Защо не ги виждаме?" Възкръсналият възкръсналия може да види, както музикантът музиканта може да разбере и т. н. Трябва да имате тази способност да разбирате, и затова именно стоите на земята. И тъй, Христос се яви сега, Той живее, Той е между вас, Той работи, работи във всинца ви. И туй, което хората наричат „възкресение", то е раждане: тъй наричат в християнството възкресението - ще излезе из гроба. Вие всинца за мен сте гробове - някои по-големи, някои по-малки. Питате: „Кога ще възкръснем?" Днес можете да възкръснете, но надгробните ви камъни са много тежки. Трябва да слезе някой ангел да ги отмахне. Под думата „възкресение" разбирам борбата и победата на едно дете върху смъртта. И затова се ражда човек - да се бори и победи смъртта. Когато победите смъртта, ще дойде денят на възкресението. Христос е дошъл да покаже, че трябва да се борим със смъртта, да я победим и да възкръснем. Това означава рождението." Потеглих след това за Попово. Из пътя се движих бавно и четох резюмето „Каквото вържете", а такива хубави мисли има, чедо Попово препрочитах и се радвах на всичко. Вечерта със Сандю отидох в Паламарци, където се срещнахме с Тончо Тужаров, Васил Острев, Раднев, Сапунджиев, Мисирджиев и някои учителки само видях. Вечерта пристигнах у Сандюви. Разговаряхме се по важни въпроси из Учителевите беседи. 22.V.1929 год., с. Паламарци. Станахме от сън. Измих се и след това четох из III серия нещо, слуша и Сандю из беседата „Солта". За храната, въздуха, водата и т. н. и после „Справяне с мъчнотиите"- резюме на специалния клас. Нахранихме се със Сандю и той потегли за Попово, а аз - за прогимназията. Тамо присъствувах на урок по пеене при Поп-Маринова. На обед обядвахме у Васил Острев заедно с Раднев. Потеглих си за Крепча през Опака, Четох из Опаченските участъци резюмето „Свещената връзка" и 8 глава от Посланието към Римляните - и то е отлично по форма, съдържание и смисъл. Вечерта се отбих у Недю Христов; за първи път Недю ми откри, че той желае да говори по въпроси из хубавото в живота, върху окултизма, и разменихме хубави мисли за Учителя и същността на Учението Му и хорската мълва по него вследствие попските клюки. Видях се тамо с Янко и Стефанка, без да се отбивам, и потеглих за Крепча. Кирушка решила днес вече да се сгоди за Стою Атанасов. Като пристигнах в 10 ч, запалих примуса, за да стопля вода, и проявих 3 стъкла и в 11 и половина, след като се изкъпах и преоблякох, си легнах. 23.V.1929 год., Крепча. Събудих се, като слънцето вече тъкмо на изгрев. Тежко ми бе, че не станах навреме и не си бях доспал. Донесоха ми пощата, дойде окръжно, с което се съобщава, че на 6 юний свършваме учебните занятия, а на 9 - утра. Ходих за лапад и си сварих манджа за обед. Свирих и след това започнах да чета резюмето „Добрата почва" от 3.III.1929 год., неделна беседа, Изгрева. Прочетох го уж бавно, за да отпечатам всяка жива мисъл в паметта си, но тежко ми бе, мен ми се приспиваше и пак [се] пробуждах и дочетох, но нищо не запомних. Нахраних се и след това легнах да си отспя. Спал съм с промеждутъци 3 - 4 часа, като ставах да промивам копиращите се картичка на Санду и паламарските учители. Към 4 ч наново започнах да чета горното резюме, вече с ясна памет и отпочиналост. Водих си и бележки. Четох след това вестник „Живот". 24.V.1929 год., Свети Кирил и Методий. Станах от сън. Ето, хубаво се разсъмнало. Вземах вестниците „Живот", евангелието, тефтеря и III серия, балтоня, цигулката и потеглих за гората - изгрева си. Излязох и ето, слънцето изгря. Всичко бе тъй тихо, тъй тихо. Нито лист да трепне, тук-таме се чуваше птича песен, не е като други сутрини - в хорови птичи песни и ветренен полъх. Мен не съвсем ми бе весело. И аз чувствувах нещо тъжничко. След молитва и гимнастическите упражнения - свирих и почнах да чета от Евангелието II послание към Коринтяните, 7 глава, 149, стих, от Ш серия. След това намерих в гората хубаво място за слънчева баня и се преместих. Небето бе ясно, времето тихо. Съблякох се съвсем гол. Много приятно ми бе, като ме печеше хубавото слънце. Чувствувах особно състояние като че ли бях в баня, потънал съвсем във водните вълни, от които се чувствуваше особна приятност. Докъде 12 ч на обед стоях все гол. Затряска и загърмя далеч на изток за дъжд. Веднага се организираха облаци и заваля на изток и облакът се напъти към Крепча. След малко заваля силен дъжд и град и то само в горнята махала. В долната махала няма дъжд, облакът се понесе към Горско-Абланово. Вечерта бях отишъл при Сандю. Тамо ни завариха хора, мъже и 2 жени, които закъснели в Крепчанската мера и ги завалява дъжд, се отбиват да пренощуват у Сандюви или другаде. Човекът е Петър Събков заедно с жена и дъщеря си - жена около 30-годишна, разоставена с мъжа си, понеже отишъл 7 години в Румъния, оженил се тамо и не се обръща и досега към нея. Имала момиченце, 6-годишно вече. Стояла вече 4 години слугиня из Русе и сега си дошла с цел може би да се омъжи и да си отпочине, както си и каза. Жена много приказлива и общителна. По снага висока, пълна повечко, отколкото трябва, човек, в който животното зове, очите мамят. Бащата и майката заспаха, а тя, легнала, продължаваше още цели часове да разправя ред истории за живота си и изобщо за себе си. Целият гръб пламна в огън, след като слязох днес от гората и се изкъпах. Слънцето ме изгорило. Вечерта не можах да спя, едно - от болящия ме гръб, а друго - от разговарящата се жена. 25.V.1929., събота. Станахме, като завика ходжата на минарето. Измиха се гостите и потеглиха за Горско-Абланово, а аз останах да си свърша утринния наряд. По обед, след като се нахраних, и то даже не ядох, защото сутрешната попара ми държи ситост, потеглих къде 1 ч. за Опака. Чак къде Опаченската пътека срещнах Добря пощаджията и ми предаде препоръчано писмо от сестрата Еленка, в което ми пише, че се наскърбила много от това, задето съм й писал, че не ми се отделя от Крепча, и ред още много важни неща. Стигнах при Стефанкини, у която ме чакаше Янко. Влязох за няколко минута и потеглихме с Янко за Сптахлар, Минахме през Зариево. Хубаво село с добър театрален салон, училища подредени. А селото е много добро по местоположение. Запознах се с някой си Ангел, учител редовен от Аятлар, и госпожица Душка от Шумен; там бе и Деспа Георгиева и Моню Петров. Направих им 2 снимки, в едната съм и аз. След това отидохме в с. Кечелер у Йорданка Бонева и Стефанка Дончева само на пътя срещнахме и по тъмно се разделихме. В 10 ч, късно, стигнахме в Спахлар у Янкови. Бяха заспали домашните му, но станаха и опържиха яйца и вечеряхме, та си легнахме. Сънувал съм, че се качвам по една църква, където щях да падна уж и жив нямаше да остана. 26.V.1929., неделя. Станах и започнах да чета нещо, после дойде Янко и аз бях принуден да не чета резюмето, което бях започнал да чета. Излязохме да обиколим селото, но ето, намерихме се с г-н Савов и го отведохме до Филбегер. После с Янко се върнахме в Спахлар. Вземахме си багажа и потеглихме за Ярдъм. Тамо ходихме у Люба. Пенева и още един колега. Направихме и в Ярдъм 2 снимки. Вечерта преспахме у Социна, като аз спах у Мишо Михайлов. 27.V.1929 год., понеделник. Станахме и си дойдохме. Изпратих на Еленка едно надве-натри писано писмо, нямаше време. По обед получихме писмо от Еленка, което закъсняло около 11 дни. 28.V.1929 год., вторник. Станах и ходих на изгрева; ръмеше дъждец, но не опасен. Четох тамо и си дойдох после. Бях започнал да пиша писмо на Сестрата Еленка с молив, обаче заръмя дъжд и подмокри хартията, та даже се поизцапа, и се принудих да сляза в училището и тамо да продължа, но много хора ме безпокоят с искането на децата си да им помагам в работата, та не можах да пиша и писмо. През деня работих картички за Ярдъм и Водишката прогимназия и други някои. Към обед ми се искаше да продължа писмото си, но не успях. Вечерта Атимина дойде при мен да се изповяда, какво, че в качеството си на свидетел по злоупотребени пари от Мустафа Хасанджик с фалшиви документи, то Мустафа Хасанджик го съветва да се съгласи, че той вземал пари и че те са купили дирек за някакъв си трон [?] и ред други. Аз го посъветвах да говори истината. Легнах след 10 ч. Този ден, в бързането си за изгрева, сутринта не си бях умил лицето. 29.V.1929 г., сряда. Станах рано и хайде в гората заедно с мастило, перо и хартия. След молитва, без да правя упражненията, започнах да пиша на Еленка. Бях радостен в душата си. Отново почна да ръми дъждец, обаче аз си бях вземал платнището и го метнах на колибата отгоре и започнах под него да пиша надълго и широко за ред състояния, като за изходна точка бях вземал нещо из Ш серия върху „Раждането" на страница 21, в смисъл, тъй както жена кога ражда, е в мъка и за да се роди една Божествена идея, то човек претърпява известни страдания. Писах надълго и широко. Радвах се, че пиша това писмо, но се двоумях дали ще я завари, понеже тя по-рано ще свърши учебната година и веднага ще отпътува за София. Писах й, че аз непременно ще отида тамо и да не се безпокои. Слязох след завършването му и бързах да не пропусна пощата. Запечатах го с червен восък и изпратих на общината. Изпратих до Депа Георгиева 15 картички по 8 лева, до Васил Острев в Паламарци - 7 и до Сандю в Попово - 5. Тоя ден съм в почивка 48 часа. Започнах днес пак да приготвям картички за поръчки, копирането ставаше бавно, понеже небето бе шарено облачно. Следобед, тъкмо изкарвах часовете, ето, Янко Сиврев иде. Съобщи ми, че Стефанка Пенева, Димитър - Опаченския турски колега, и Марийка Иванова чакали горе при монастирчето за нази, да излезем. Приготвих се и потеглихме с Янко, като занесох едно кило мляко, една консерва пържени патладжани и малко вече захванал да мухлясва хляб, защото нямах други. Аз въпреки че бях в почивка - трябваше да наруша, защото да не ям, пред компанията ще обърна внимание, което си няма смисъл и недобри последствия. После направихме 4 снимки. Децата донесли една дълга стълба и се качихме в монастирчето, като и Стефанка, и Марийка се качиха в южната стая, а в източната Марийка не се качи. След това им свирих с цигулката песничката „Ратайче" и те пяха, за да я заучат. Дойдохме в училището, направихме по един чай, свирихме, пяхме и те към 10 ч. си отидоха, а аз започнах да проявявам стъклата. Четох и писах нещо в тефтеря от III серия и си легнах чак в 12 ч. 30 май 1929 год., четвъртък. Станах от сън. Донесох една стомна вода, измих се и в канцеларията направих наряда. След това четох нещо из трета серия. Ходих на общината и от тамо ходих на оглед комисия по определяне щети. Писах протоколите. Получих писмо, с което Любленската колегия ме кани да отида на разходка в Басаново, те ме чакат с децата си. Обещах, но понеже миналата нощ Опаченските ме забавиха много със стоянето си, а след излизането проявявах снимките до 12 ч. и не си бях доспал, та ми тежеше. Следобед, понеже бях в почивка, легнах и спах до 4 ч. Станах и с цигулката потеглих за Басаново, но тамо срещнах турчин, който ми съобщи, че учителите заминали вече за Люблен. Дадох цигулката си на непознатия турчин, за да я предаде на общината в Крепча, и потеглих за Опака. У Стефанкини заварих господин Савов заедно с още някои. Говорихме нещо по Кирушкина годеж за Стою, и тя беше тамо. След това господин Савов и Ефтим отидоха в училището да си гледат работата, а аз, Митю, Недю и Янко отпътувахме за Цветини, защото тя е знаела песента „Ратайче", за да ми я изпее, понеже господин Савов схваща, че има една грешка в пеенето, но той не може да ми я каже коя е. А Раднев така ми я е предал. Ходихме у Георги Цонев, защото Цвета тамо я заварихме. Като се върнахме, отбихме се у Стефанкини. След това аз тръгнах да си ходя, но от пътя ме върнаха Янко, Митю и Стефанка. Останах на вечеря. Присъствуваха Коцето, госпожата му, Марийка Ив., Митю, Янко, Стефанка. Говорихме, пяхме и в 12 ч. си потеглих за Крепча, като ги поразсърдих, защото не останах да спя у Янкови или Митюви. Дойдох си в 1 ч. и легнах къде 2 ч., защото топлих вода, за да се измия. 31.май 1929 год., петък. Станах. Слънцето тъкмо изгряло вече. На утринната бях в стаята си. Заприготвях се за господин Славов. Готвих лападена чорба, сютляш, след това дойде и господин Славов към 11 1/2 ч. Той пожела и сварих ошав, но за обед не се успя, а остана за вечеря. Господин Славов щеше да отпътува към вечеря за Юрендик, но остави за сутринта. Говорихме за Кирушка и годежа й за Стою, че тя не е съгласна и съгласна и сама е неопределена, но хей-така, жени се да е оженена. Даже казвала, че да би имало как, би развърнала, но не можела вече да се отърве, защото ще я заплашват после и ред неприятности. А вчера как миловидно отправяше поглед към мен и ме пита защо не съм отишъл на годежа й и ред др. А за Стефанка и Янко говорихме, че Янко си е груб материалист - грубиянин, който знае само шеги, а нещо друго - нищо. Стефанка казала, че Янко вече й предлагал, но тя се чудела още. Но тя не разбира, че Янко само я използува за дружина и общене, а всъщност той не ще я вземе. Добро момиче, но до крайност наивно, което диагноза на болестта си не може да определи. След това се разсъблече господин Савов, изми се хубаво и легна да си поспи. Чете вестници и „Свободно възпитание" и остана да спи в Крепча. Говорихме по много въпроси. Той си разправи историята на баща си, на дядо си, на сина си. За жените изобщо, че са жени слабохарактерни и податливи и ред др. 1 юни 1929 год. Станах къде къде 6 ч от сън. Измих се хубаво и закусихме. След това изпратих господин Славов до Бош-пунар [бунар] към Юренджик и се върнах. Не влязох на занятия, а попълвах таблиците. На обед получих от Стиляна Русева картичка и писмо от Никола Мисирджиев. Николовият адрес е: Nikola Stoianoff, Missirdjieff, Calle "Inglotera" 251, Villa del Serro Montediolle, R. del Uruguay. Искаше ми се да си отида, но пък канцеларската работа ме спираше. Д. Лазаровски ме изнасилва да си ходим. Най-после съгласих се и потеглихме. Времето бе облачно и се готвеше да вали. Вчера също валя. От някъде нагоре започна да вали издребно. Пътувахме за Дядови Ганчови. Разговорихме се из пътя за господин Дънова и учението изобщо. При края на селото се разделихме. Аз отидох у Дядови Ганчови. Заварих Цветанка разперена, тъкмо ще си мие главата. Марийка, баба Ганчовица. Отбих се да си взема бродираната рубашка, която Цветанка ми уши. Говорихме вечерта повече от час със сестрата Гена -майката на Цветанка, която е много в тежко положение по отношение децата си, които са тръгнали по пътя на света и си чупят главите. Тя каза, че всички да я оставят, то тя не ще се откаже. Нещо по отношение, че тя не чете, аз я успокоих, че тя чете практически в живота, а ние - теоретически от книгите. Тя опитва, а ние учим сега теорията. Легнах и спах много дълбоко. 2.VI.1929 год., с. Ковачевец. Станах на присъмване. Изчистих си обущата с четката, която ми даде Марийка. Измих се и след молитва [се] приготвих за път. Дойде Цветанка и донесе рубашката. Броих й за нея и за долните гащи 140 лева за работата и през сестра си отидох във Водица. У дома бе кака, батю, Иван. Нахранихме се и аз излязох към общината. Тамо избрахме комисия по определяне данък сградите, за Попово и двама души за разделяне селото на критерий по нивята и на 25 души по един за класиране на самите ниви. Ходих у Рали Петров. Там бе и Колю Иванов Стоянов. Говорихме дълго. Излязох и се срещнах при общината със свяка Събя. Той ми каза, че Георги да прави, да струва, да забогатее, да се жени за богаташка, да не очаква от дома си, защото той (Георги) писал да му изпратят 10 000 лева, за да си купи място за къща. След това отидох у тях. Батю Пеню ми се изплака, че го поставят на деликатно положение, защото братята му са с образование, а той - без. Работи, а един ден братята братски ще делят, каквото закрепи до смъртта на баща си. Значи, братята му да му определят ще ли му оставят нещо. Храних се за обед у тях. Отидох си и с апарата отидох у Рали Петров и фотографирах дядото на Гроздана. Говорихме, че Слав, инспекторът, когато аз съм отишъл в София, в Попово той се присмял, че аз съм отишъл при белите сестри и др, подобни. От сутринта времето бе облачно, а следобед - ясно и хубаво. Вечерта след заспиване станах и за малко „о". 3.VI.1929 год., понеделник Станах и се приготвих за Крепча. Добри Бобев ме срещна на вратничката и ми се оплака, че кончето му било болно. Прегледах го и той замина за доктора. Аз пътувах бавно. Небето на изток бе примреженос тъмни облаци, затова изгрев не видях. Тези дни, тази седмица изпитвам известна мъка. Скука ми е нещо. Не съм спокоен. Изпитвам известна празнота. Не мога да се възрадвам ей тъй, както аз искам. Раздвоение в мен и то защо? - защото си мисля на какъв край ще я докарам, като се сбера с Еленка. Дали бих устоял Иосифски на поста си - брат истински, любящ я да бъда вечно, или нещо друго се крие в събирането ни. Дали с това изместване върша волятга Божия. Дали с изместването ми няма като Йона да бягам оттамо, където Бог ме е поставил. Учителят предостави аз, каквото реша, всичко „да бъде за славата Божия". Без вътрешно раздвоение. Аз се чудя това мое раздвоение на какво се дължи. Дали е глас Божий, който вика: „Иди!" - и защо се задава този въпрос? Така си мисля, и все си мисля - и моля Бога да ми освети пътя за най-правилното разрешение на тая задача. Да я разреша по Божествено, а не по човешки. Защото, досега всичкият ми минал живот е бил ръководен от Бога - с Божий пръст ми е показвано какво да правя, а не аз каквото съм мислил. И аз ще работя за най-правилното разрешение на тая задача. Аз виждам, че близки и познати ще ме упрекнат много, задето не искам да си отида във Водица или да остана в Крепча, но нека стане така, както Най-Великият ни ръководител - Бог, нареди. Аз искам да изпълня Неговата свята воля. Влизам в час. Часът е 12 1/2. На втория час, къде 10 1/2, усетих силно напрежение „о" и след това въпреки това в мен се усети един изблик на радост и веселост. Нахраних се в 12 ч и сега, вече 12 1/2, свирих някои песни из песнарката. Като че имаше нещо много хубаво да получа. Като че очаквам нещо много ценно. Като че далеч от мен става, гласи се нещо хубаво и аз долавям вълните на това добро. Мисълта ми е за изгрева, и като че сестрата Еленка е вече днес тамо и се готви и стана нещо за мен самия. Очаквам. Часът е 1 без 20. Донесоха ми пощата. Нищо особено. 4.VI. 1929 год., вторник. Наряда свърших в стаята. След това четох из III серия 163 страница. Учителите отидоха на разходка с децата, а аз останах да работя канцеларска работа. Започнах да копирам за Опаченската колегия картички. По обед, след храна, и след като ходих в Яндол да тъкмя Маджир Асана и Ангела за нивите, тъкмо мислях да си поспя и ето, дойдоха Иван Бонев, Стефан Друмев и Христо Бачоваров от Люблен. Дойдоха и деца, пратеници на Гарчиновската колегия, да ме видят тука ли съм, че да дойдат с децата си. Но отпосле отказаха да сторят това и ми се поразсърдили, задето аз отказах да отида при тях. Ходихме след това по монастирчето, само че след като бе пристигнал Асен Кръстев и Иван Сиврев от Горско-Абланово. Качихме се при монастирчето. Направихме една снимка обща и после Иван Сиврев фотографирах, Христо Бачоваров и меня си - поотделно. Вечерта ги проявих. Хранихме се всички колеги заедно, свирих им. Пяхме и Асен и Сиврев си отидоха, а Любленските останаха да пренощуват при мен. Легнахме в 12 ч. Станахме, след като слънцето бе изгряло. Измихме се и ази, без да затопля млякото, изпратих хората си без закуска, за което имах вътрешно противоречие. Нагости си гостите тогава ги отпрати. Вземах апарата и отидох да правя снимка на Ангела и Салян Юсеина, но не стана, понеже не бяха готови. Иска ми се да отпътувам за Церовец, за да си взема сумите, които Пеню - учителят, ми дължи. Потеглих къде 10 и в 11 без 20 бях в Гърчиново. Направих снимки на учениците заедно, на всяка учителка по 2 отделения. Потеглих след това за Церовец. В 12 и 20 в Церовец бях у Пенюви. Приготвиха ми нещо за обед. Говорихме по разни въпроси. Понеже бяха скарани Пеню и госпожата му с Ружа Енчева, то отидох у Ружа Енчева да занеса и ней снимките, които миналата година правихме тук, в Крепча, Пеню не досъбрал парите, които му предоставих да събере. Така че 80 лева остава да събира. След като говорихме по ред въпроси, вземах си сбогом и потеглих за Гърчиново. Чакаха ме Надежда и Павлина, откъдето отидохме в Горско-Абланово. Отидохме у Калинкини. Тамо бяха Васил, районният турски учител, госпожата на Асен, сестрата на Калинка от Шумен, с детето си дошла. Вечерта дойдоха зъболекарят К. Мянков заедно с жена си. Вечерята бе с много и много прибавки и добавки със сладките му и десертите му. Калинка е човек само на благоутробието, затова и пищна храна е приготвила. Вечерта не бях разположен, защото хора все от това село, дойдоха и комисията по оземляването на бедните и то двама души с грамофона си. Свириха до 1 ч. Мен много ми се спеше. Особено, един изказа някакво си вътрешно презрение към вегетарианците, та и не може човек да се справи с подобни хора, но моя вина. Защо аз обещах на Собаджиева да ги заведа в Горско-Абланово. Трябваше да не се съглася на поканата им. А аз -мекушав, те поканиха, аз отказах, но при настойчивото искане се съгласих да ги придружа. По вечерта нещо особено не се говори. Освен скрити вълчи погледи, особено по външно красивата Меркурианка - сестрата на Калинка, която, въпреки че възрастничка, изглеждаше жива като дете и младолика като 20-годишно момиче, даже нещо по-млада. И тя майсторски се подмазва и флиртува, като си познава и признава, че я задирят. Гледаха по карти. Най-после, след 1 ч. отидохме с Васил да пренощуваме у тях. 6.VI.1929 год., четвъртък. Станахме къде 5 1/2 ч. Измихме се и отпътувахме у Калинкини. Те спяха. Разбудихме ги и станаха. Измиха се и закусихме със сирене, мляко, хляб, бисквити. След това им гледах на ръката. Направих им снимка и потеглихме за Гърчиново. Из пътя пяхме „Ний сме славейчета горски". Разделихме се при „Кавак-дермен". В училището колегите бяха влезли в час и изпитваха за изпити. Децата наизлязоха, щом ме видяха, че пристигам. Аз уреждах нещо из ведомостите на заплатите на учителите. Раздадоха се свидетелствата на учениците. Строиха се по отделения, вънка пяха „Амин" и след това изпяха няколко турски песни и после български и всички вземаха сбогом „здрасти" с мен и си разотидоха по домовете. Аз след това се пообядвах и легнах да спя. Спал съм къде 4 часа. Дойде от Гърчиново ученик с писмо от учителките, които ми съобщават колко картички да им изработя. Проявих след това в мазата снимките и стоплих вода, та се изкъпах. Започна ситен дъждец да вали следобед. Освежи се въздухът. Духом чувствувам нещо тежко, защото се тревожех за Еленка как е и защо не ми е писала нищо. Пощата вчера нищо ми не донесъл. Чудя се как да постъпя със заминаването си за София. Но все очаквам Еленка да каже как да направя. Ето, днес не съм чел нищо от III серия, ни от Евангелието. А трябва да се учи и прилага това, което ни дава Учителят, защото без духовна храна, без Бога пуст е животът и празнота усеща човек в душата си. Свирих нещо с цигулката. Павлина ми повърна нотите. Сега е вече 3 ч. Дъжд не вали, но е облачно. Умът и сърцето ми се въздигат към Бога и искам да попълня празнотата, която душата ми гнети. И все, да остана тук, у дома това лято, на домашни и познати ще е добре, но на мен не ще е добре. Аз трябва да замина за София и тамо да бъда при братята, при Учителя всеки ден по нещо ново да получавам, защото каква полза да ходя тук ей-тъй, както вчера и днес из света да те отрупват с ред мисли и недобри пожелания. Там, където има думи на живот, тамо е нашето жилище, там е нашият дом. Които слушат Словото Божие и го изпълняват, те са ми братя, сестри и майка тука в живота, и таило при тях да бъда аз и тамо да дружа и работя. Работих картички на Гърчиновци и Горско-Аблановци. Следобед за пръв път вземах колелото на Димитър Лазароаски и отидох до Опака и обратно. Само вода бях станал от пот и цялото ми тяло трепереше. Дойдоха Асен и Ив. Сиврев от Горско[-Абланово] за заплата в Опака и заедно се върнахме. Вечерня закуска направихме заедно и те си отидоха. Дойде и Боню Кънев, който бе ходил в Попово. 8.VI.1929 год., събота, с. Крепча. Работих годишния рапорт. От 11 ч. до 1 ч. спах. Ходих за пощата, няма писмо от Еленка, за каквото с нетърпение очаквах. Вечерта работих до късно отчетите и сведенията. 9.VI.1929 год., неделя. Станах, но много ми е изморено от това, дето яздих колелото до Опака. След наряда се готвих за писане таблиците и рапортите и сведенията. До обед ги довърших съвсем. Каня се да пътувам за Цар-Асен, Водица и после Попово и обратно тук. Турил бях раницата, излязох да заключа, но се повърнах с жажда да прочета новодошлата беседа, „Глас в пустинята". „Любовта е път към вечно тържество, но за да не злоупотреби човек с нея, преди всичко той трябва да мине по пътя на скърбите и страданията." Часът е два, потеглям за Цар-Асен. Вървях бързо, особено до Юренджик, понеже изпитвах особена лекота, пъргавост и простор на духа. Времето бе извънредно топло. Ризата се измокри, даже раницата се измокри на гърба ми и се понакваси хлябът. При Цар-Асеновската чешма седнах да се нахраня и хвърлих мократа риза да съхне. Ядох чесън и хляб, мокрен с вода. В Цар-Асен не намерих Цона и Стела Атанасова. Отишли за заплата в Ковачевец. Ходих у Недялкови. И отбих се у сеутрата Неда и след като й дадох 9 серия до 10 книжка - 6, 7, 8, 9 и 10, отидох си за Водица по яйкънския път и през курията. Срещнах Стела, Цона, попа Цар-Асеновския, попадията и Хаджията и Хаджийката ги изпращат накрай селото. Като се заприказвахме, попът ми извести с известна насмешка един вид, че най-големият организатор на Дъновистите из Търновска околия се самообесил в Боровата гора в София и сега Варненска поща щяла да почне да му издава, печата, писмата. Говори след това, че се бил срещал с Господин Дънова, че той бил ловък, не искал да спори никак и хитро се откачал и отклонавал от спорове и ред други подобни. Говори с такава надутост и гордост като че оборил Дъновото учение, и Дъновизмът е нищо за него, освен хора блудници и развалени типове. И каза, че започва да печати статии против Дънова, като вече се снабдил с 8 серии от Неговите беседи и с факти и цитати из беседите щял да излезе. И този поп, млад горд, говори надуто, иска да изпъкне, като млад интелигент, изпъкващ дърдорко, обича да говори, но не толкова насаме, отколкото на всеослушание, пред хора иска да говори, за да оценят хората, и като говори пред тях, не оставя от да ги запита: „Ама не е ли тъй, както говоря?" Разделихме се, като аз му казах, че все ще се срещнем и ще говорим, а той си и каза, че трябва да има и слушатели. Но мъка изпитвах, че го не срязах още при първите му думи, какво, че започва с критика, с думите, какво че Господин Дънов бил развален елемент. Даже аз долових, че той си служи с лъжа. Каза, какво, че лятос Русева била при Учителя, когато той бил ходил при него, а всъщност Русева Стиляна лятос никога не е ходила при Учителя, защото тя самата не е и в братството засега, камо ли е била при Него. Каза, че с Ковачевския поп били си приказвали и той по-рано пред мен го обвинил, но сега си дръпва думата назад, защото Ковачевският му казал, че когато той отишел у Дядови Ганчо Цокев, то аз и Русева сме излезли из една плевня, „дето сме се били скрили двамата" и това го изрече с особен тон с присмех и изгледа присъствуващите, с цел да потвърди, че той има факти, че Дъновистите са развратници; и след това, аз съм бил спорил с него поп много неверни работи и т. н. Трябваше още от тия му подчертани думи да го отрежа и му подчертая, че той лъже и говори, без да познава и да е проверил това, което Ковачевският поп му казал и т. н. Разделихме се. Мъка изпълни душата ми за тия тесногръди попове. Те, водителите на духовно гладния и жаден народ български, нямат храна и пития да задоволят народа, отиват и му говорят какво нещо била сектата на Дънова, четат му беседите, не виждат хубавите и прехубавите мисли на Учителя, и четат, но очилата им изглежда са многоцветни, та всичко боядисват на попско и лошо. Що бисери и скъпоценности прескачат, за да се домогнат и намерят някое изречение, пък да го отделят от предшествуващите обяснения и следващите го примери и след като го украсят с техни епитети и мръсотии, говорят на народа: „Ето, това е Дъновото учение и морал." Слепци, водители на слепи, както навремето си Христос ги нарече. Покривалото още стои на лицето им и не виждат истинското, великото, мощното, не виждат слънцето на живота, под чиито лъчи възраства всичко здраво и чисто и дава плод, а лошото се разлага и деформира. Вечерта, докато си отида, се срещнах със Ст. Ненов, Колго Рапев, Никола Цонев и докато си поприказвам, нашите легнали, та аз не исках да ги разбудя и легнах гладен. 10.VI.1929 год., понеделник. Ходих до нашия папур в Мандрълъка. Дойде и кака заедно с Георгя и булката му. Копаха ни по за 30 лева, задето аз съм им плащал техните ниви 9 год. на бирника и общината. Вечерта докопахме на стъмняване нивата. Кака си дойде у дома, а Георги и булката си отидоха в Ковачевец, Вечерта много изморен си легнах след храна да спя. Спал съм дълбоко. 11 .VL1929 год., вторник. Станах и като излязох, ето Найчо потегля за Попово и заедно с него стигнах в Попово. Отбих се на Бончо. Вземах на мама 1/2 кило дървено масло, за да пие сутрин и вечер по една лъжица за засилване и оздравяване на стомаха, това Учителят го каза. Продадох на Санду беседите 6, 7, 8, 9 и 10 за него и за Васил Острев. Броих на И. Качев за сметалото и читалото 1450 лева поръчах на секретар-бирника един печат и за училищното настоятелство и един за препоръчани писма. Рали Арнаудов бе тамо, Петър Иванов, Иван Старев си идеше от София. Ходих при Славов за сверка на таблиците 46-тях. Пита ме какво Цона и Стефанка и Янко и ме помоли да се науча и му съобщя. Потеглих си с раницата, като платих и на кума 300 лв. за материал и го фотографирах. Стигнах в Чатал-дере. Изпрах си потника, партенките, кърпите и поспах и ето, захвана да се опитва да вали, а през деня бе нетърпима топлина. Заваля. Отбих се на кантона. Ето, Павлов, Милиева и Поп-Маринова идели за заплатите, но Петър Ниделчов им казва, че няма пари. Павлов след първия дъжд си потегли, а ние останахме на разговор и валеше. Мина автомобил и се качихме вътре; те слязоха, а аз слязох в Опака и после се научих, че Стефанка си отишла в Ковачевец. И си дойдох в Крепча. 12.VI.1929 год., сряда. Четох, спах и по разходки излязох. Само дообгербвах някои книжа, книжки и ведомости. Вечерта дойде Янко Сиврев на гости в Крепча. Дошел да ме кани да отида в Опака за днес, та да идем у Стефанкини на гости, за да видим дали вече се е сгодила за Цокеолу, Той си каза, че тя му обещала и че той й обещал, но сега Цокев я извикал по телефона да си потегля за Ковачевец и тя скришом си потеглила, но все пак се видели и разделили. Вечерта се хранихме заедно Димитър, Енчо, Янко и аз с две консерви и макарони. В 11 ч. си легнахме. 13,VI.[1929 год.], четвъртък, Възкресение. Станахме. Говорихме с Янко. Аз свирих, после аз му отказах да го придружа за Ковачевец. Той, след като пи едно кафе, си замина. Аз направих една попара и се запътихме за Церовец на сбор. На Осман Кьор Амедов с каруцата потеглихме. В Гърчиново срещнахме Павлина и Надежда, които отиваха на разходки на ядене, компания, да се хранят из Кавак-Дерменя. В Церовец ни направиха хубав прием. Времето бе много топло. Дойдоха в Лубен Енчев и от Сваленик 7 колеги заедно с Веса Конова. Вечерта на стъмняване си дойдохме. Мъка изпитвах, задето Еленка ми се не обажда. Все ми е криво нещо. Тук ми се не стои, в София да отида - нямам място къде да се установя. Трябваше да си бях вземал едно място досега, та да не се моля на братя и сестри, да се срамя, кога ме канят тъй любезно и братски: „Заповядай, брат, не се стеснявай, бъди като у дома си" и т. н. Но нали трябва да бъдем предвидливи, та да [не] притискаме нашите си хора, защото всеки от тях има нещо сериозно да учи, има нещо, което го занимава, да чете, да размишлява за ред важни въпроси из хубавите беседи на Учителя, а като сме събрани по много наедно, то се смущаваме и не може да има постоянство и прилежност в работата. Аз искам да отида сега в София и понеже има кой да ми показва, то ще свиря на цигулка, да вървя по-напред къде 4-та-5-а позиция. Трябва да се учат чужди езици, щото ще са необходими. Стенографията сега ми е много необходима, но ето, още отлагам, защото тук време ми не остава и у дома пък съвсем няма да бъда свободен, вътрешно, да гледам старата си майка да работи и братята си, а аз да уча. Просто техните мисли не мога издържа, също и на околни, от такова стоене и занимаване. Затова аз трябва да отпътувам за София. Там имам условията да уча, само барака нямам, где глава да подслоня, но ще я наредя все по някой начин. Времето тече, а аз все отлагам. Трябва да се работи усилено, защото, бавно и неусетно, времето лети с невъобразима бързина. Годините се нижат, а в духовния прогрес бавно се движа. Учителят тъй хубави съвети и правила, такава широта на познанията ни отваря и от нас не трябва друго, освен да усвоим методите на работа и с постоянство и прилежност да се отдадем на ползотворна творческа работа. Работа над нас си и работа над обкръжающите ни. Разтление и разкапалост ни обкръжават и ние, съзнателно или не, изпадаме под тия низши влияния на обкръжающата ни среда, а за да се въздействува, трябва у нас много будно съзнание и непрестанна работа. Празнотата на живота създава злото в света и у нас; и затова - „работа", в широкия смисъл на думата, в ума, сърцето, душата и духа, работа и физическа. И успех ще имаме само тогава, когато Бог изпълни цялото ни същество. Божията любов е, която ще ни освети пътя и тя е, която ще даде добри плодове, от които като се храним, ще придобием вечния живот - живота, в който ще има мир и радост, далеч от световната суета и пустота. Нека Бог да ни помага да турим ред и порядък в нас вътре, в душата и духа, да запазим абсолютната духовна, душевна и физическа чистота и, въоръжени с тая сила, да вървим нашия път към все по-хубаво и по-величествено! Има скрита светлина в света - да я дирим и вървим по нея. Има чисти води, нека идем при извора и пием колкото искаме, той е щедър! Лесен е животът между свои хора, братя и сестри, къде ни свързва един дух, една идея ни въодушевлява - идеята на побратимяването на всички хора, сближаването между индивидите чрез взаимно опознаване, съзнаване общото у нас си - Бога, единен в множеството, и с взаимно подпомагане да изчистим всичко низшо и долно и да засадим най-хубавите мисли, чувствай идеи в нас и така взаимно да се движим. Върховната вечна хармония, където душата, намерила своето истинско жилище, ще си отпочине от хилядите скитания и превъплъщавания в омагьосания кръг. Живият и подвижен темперамент на сестрата Еленка X. Григорова, жаждата й към все повече и повече знание и чистота ме привързаха към нея и понеже тя съумя да ме отнеме от много мои погрешни схващания и заплетни с разните други задирящи ме госпожици, то аз съм й много благодарен и всякога образът й свещен ще стои в паметта ми. Тя искрено обича. Не физическо съединение иска тя от мен, а духовно общуване и усилна работа над нас си, в четене, цигулка и упражнения, които Учителят ни задава за превъзмогване на ред пречки и развиване известни спящи сили в нас си. Тя всякога зове духа на работа. Низшото пред нея замира, а възкръсват висшите добродетели и стремежи на чистата душа. Силната й вяра, непрестанната й жива мисъл всякога се рови в по-дълбокото и по-смисленото. Човек, който можал да тури в себе си ред и порядък. Човекът в нея надделял животното и то служи на човешкото у човека. Тя ми е помогнала толкова много, щото аз се чувствувам сега тъй привързан към светлата й душа и съм й признателен и задължен много и много. Човек слънце трябва да бъде, да дава, а лично за себе си да не иска никога - това иска тя и свещено го следва и запечатва с живота и дейността си. И аз съм й създал толкова неприятности с моите оплаквания, толкова тревоги, че й е дохождало до плач за моята грубост. Така душа да обича и безкористно да върши всичко това за Бога и Великите идеи на Окултните ученици, за светлите цели на Бялото Братство, тя устоя ред години и ме не остави, без чиято помощ аз досега щях да бъда свиня, в гьола търкаляща се заедно с малките си свинчета. И последното, което тая сестра отправи към мен, е: „За последен път те предупреждавам, или с мен по стъпките на Бога и Учителя, или вече те напущаме!" А тия мои заплетни, сега става вече от месец и повече, аз съм като в ада, мъча се, и то защо - защото вътрешно не мога да се освободя от ред мои вътрешни противоречия, съмнения и борби. Но всичко, аз вярвам, ще излезе на добър край защото друг е, Който разполага с нас. Саваот е името Му. Станах рано. Измих се и започнах утринната [молитва]. След това свирих „Изгрей, ти, мое слънце", „Сила жива", „Изгрява слънцето". Но много ми бе мъчно за нещо. Невидима ръка сякаш ме притискаше. Искаше ми се да пея, мъка да разтуша. Но като че от тоновете излизаше нещо, което действуваше на нервите ми и ги успокояваше и изтънчаваше, та те долавяха нещо дълбоко и още по-дълбоко. Пях след това „Тъги, скърби, вдигай, слагай" и състоянието се хармонизира. Четох резюмето „Накла ли огъня" от неделната беседа на 21.IV.1929 год. И що хубави мисли и идеи хвърли великият ни Учител в духовната ми нива, семенца, които трябва да поникнат и завържат, узреят и станат годен плод за гладните духом хора, също и аз. Учителят казва: „Всеки един от нас трябва да победи вътрешния си страх, за да стане герой." „Хората от новото учение могат да излязат от затвора." „Ние трябва да имаме определено верую ще кажете: „Има защо да се живее." „Цялата земя е пълна с богатства, злато и пр. Онзи, който има знания и любов към Бога, може да разполага с всички богатства, които всички добри хора имат в света, и с всичките богатства на земята. „Най-първо трябва да образуваме вътрешна връзка. Ще се уединиш, ще се молиш, ще размишляваш." „Докато не срещнеш Христа, ти човек не можеш да станеш; и когато човек срещне Христа, у него ще стане вътрешна промяна. Той ще стане мощен и силен." Вечерта отидох в Опака. Стефанка вече заминала по Цокеолу. Янко се тревожи, че я пропуснал. Вечерта разправяше ред приключения Янко за нея и любовта си, т. е. разврата си с нея. Че тя му се отдавала всецяло. Спели заедно, и ред други приключения с учителки... Не спах добре, защото не мога да спя с човек. 15.VI.[1929 год.], събота. След като лежах по неволя докато слънцето изгрее, станахме, изчистихме се измихме. Закусихме с маслини и хляб и отидохме в прогимназията. Дойде и Мянкова от Горско-Абланово при Марийка Иванова. Говорихме много. Митю дойде и ми плати портретите. Марийка обеща да стори това и тя. Поръчах на шофьора да ми донесе [от] Иван Калчев от Попово една „G" корда за цигулката ми. Щях да фотографирам Недьовото семейство, но баджанакът му си отишъл за Шумен и детето му се поболяло. Като раздадоха тефтерчетата на децата, си тръгнахме с Янко надолу към пощата. Ходихме у Недюви да разпишем раздавателната книга. Отидохме на пощата и после отидохме у Марийкини. За пръв път влязох в къщата й. Похапнах си сирене. Черпи и с локуми. Говорихме докъде 11 ч. Отидохме на пощата. Дойде и пощата. Получих 3 броя „Житно зърно", фотографирах двамата пощаджии, Добри и Камбура, пред Ангеловата къща - пощата, и си потеглих. Заваля дъжд. Аз си хвърлих палтото и рубашката. Покрих с рубашката едина дисаг, на Добря писмата да не се мокрят, и свих палтото под мишца и реших да ме мокри и къпе дъждът и действително, много приятно бе. Отдавна не бе валял такъв хубав дъжд. Следобед валя пак дъжд и от трескавицата убило вола на Мюмюн Кьосе Османова. На Ефраим синът се малко повредил и една жена Гърчиновкая убила светкавицата. Вечерта ходих късно у Ангелови да се храня, понеже нарочно бяха сварили за мене бакла с мляко. Легнах си къде 11 ч. 16.VI.1929 год., неделя. Станах, кога ходжата завика. Изкъпах се и преоблякох. Нарядът ми бе приятен и продължи повече, по настроение. Четох от Евангелието „Към Ефесяните", 5-а глава - много важна и поучителна, и от III серия, и след това закусих с мляко - попара. Сварих си ошав. Спах на 2 пъти до обед и писах, каквото имам да пиша по канцеларската работа. Деня прекарах следобед добре. Вечерта свирих, но не с хубаво приятно настроение. Луната наполовина вече пълна. Светеше; след свирнята съм задрямал на прозореца. Станах измих се и „о" и започнах да пиша това. Не съм добре разположен, даже съвсем не. Станах, като се съмнало. Даже не съм чул ходжата, кога е викал. Измих се и след това - наряда, В паметта ми все тия неуредени книжа по сметководството. Веднага след упражненията започнах да приготовлявам отчетните книжа. Това продължи къде 10 ч. Изпрах си рубашката и един чифт долни дрехи. Избръснах се, „о" и след това се изкъпах и ми се приспа. Тази сутрин като че чувствам, какво Еленка се тревожи нещо особено къде 8 ч и ме упреква, задето не отпътувах досега. Но работата ме придържа още. Неуредици с касиера и затова не мога да напусна, защото главният отчет трябва да се приготви. Четох сега „Към Ефесяните", 6-а глава: „И слугувайте с добра воля, като на Господа, а не като човеци." 12 стих: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места." Следобед, като вземах пощата, си поспах след храна. До вечерта четох III серия и си водих хубави бележки. Постоянно мисълта ми бе за Учителя и хубавите мисли, за сестрата Еленка, за Георги Събев днеска много мислих и за др. Лягам си, след като си посвирих, в ... ч. 18.VI.1929 год., с. Крепча. Станах тъкмо като завика ходжата. Измих се хубаво и започнах наряда. Известни мисли тия дни, особни, обземат ума ми и размътват чистите състояния на душата ми. Мисли на съмнения, борби, противоречия се гнездят, кацат като оси в съзнанието ми и трябва с тях да се справям. Нямам весело настроение на духа и това се дължи на това, че аз не устоявам на решенията си. Аз си обещавам, че ще започна да уча нещо сериозно - ето, например руски език да почна да го заучавам изначало, та постепенно да мога да се движа напред, но не почвам. Ето, стенография трябва да започна да изучавам, защото тя е много необходима, но и нея не почвам. Ами есперанто, френски... Много има да се учи, а отлаганито и непочването е като червей, който всичко разяда и още не изкарало, го препася. Трябва да почна не всичките, а с един език, и да устоявам, докато усвоя основните положения, та тогава с други. Човек трябва да работи. В работата е смисълът на живота. У дома не мога да работя над себе си, защото ме смущават домашните. После, аз не мога да стоя спокойно, да чета нещо или да мисля, когато домашните отиват на работа или нещо редят, или си говорят вънка. А в София нямам где да се установя на Изгрева при братството, защото място нямам, но все тамо трябва да ида за през лятото. Тамо с добрите братя ще мога да обменям мисли, да говорим постоянно за положителни неща в живота, ще обмисляме все по-нови и по-ефикасни средства за работа над нази си и над измъчените хора, които ни обкръжават ежедневно и ходят и се лутат в неведение и суета. Светлина и повече светлина, мир и повече мир е нужен, и Любов Свещена Божествена е нужна, която ще сгрее сърцата и ще ги стопли и размрази студения лед, който ги е сковал от хиляди години. Новото, което иде сега в света, това е новата религия - религия на любовта, чиито членове са хората с обширните души и закрилниците на абсолютната свобода без ограничения, хората на справедливостта, девизът на които е: Истината в цялата й пълнота. Средствата им са следните: с Любов, Мъдрост, стремеж към Истината, Правдата. Добродетелите им са капиталът, който ги кредитира, доброто е храната, която подкрепя силите им. Нова религия иде, това е религията на любов, нови хора идат, това са хората на Светлината; да бъдем с тях и се слеем с общата песен, песента на новия живот, живота на всемирното братство на земята. Слънцето изгря тъкмо в 5 ч. Небето е ясно. Само над източния хоризонт високо има едно облаче продълговато. Чисто бе съвсем на изток и изгревът хубав, приятен, тържествен, величествен. Така човекът на новото трябва, където се появи, да носи само утринни лъчи, които да опресняват, оживяват и възобновяват изгубените сили на всички хора, на всички животни. Не насилие, а с помощничество е нужно на земята. Чисто е небето, величествен е изгревът. Чисти са светлите души, велики са подвизите им из неспирния възход. Птичките сега пеят. Пеят и светлите души по лицето на земята, пеят новата песен -песента на мира и братството, песента на Любовта. Нека бъдем членове на този голям Божествен хор, на когото диригент е сам Бог. Станах ранко и след наряда дойде имамът Амиш, тъкмо като бях прочел 2 глава от Евангелието и четях 157-а страница от III серия и пишех някоя хубава мисъл. Преподписа отчетните книжа. Следобед ходих на Опака. Валя ме дъжд из пътя за Опака. Ходих при бирника за сведения, за данък занятието, за да се разхвърлят таксите за събиране за училището. Когато бях в Опака, къде 4- 5 ч. къде Крепча се святкаше и тресеше от дъжд. На връщане на долния край на селото видях плевоток** завлечени ниви и локосени*** посеви . Турци с по една върва нанизани риби, в които имаше много големи. Димитър Лазаровски ми замята ръка от Ангела Бобажанов. Отидох и вкъщи видях риба и то цял гювеч кюп. Имаше около 5 кила. Домашните му бяха дошли да копаят мисир. Той бе мокър много. Вечерта ходих на съвместна вечеря. Ядох кисело мляко и чесън, а те - пържена прясна риба. 20.VI.1929., четвъртък, Крепча Станах, но се бях събудил още много рано, но не ставах, докато не завика ходжата, „о". Измих се и след наряда свирих, макар че „G"- „сол" корда е надена и бръмчи, понеже конецът отдолу е над столчето. Четох 3 гл. от Евангелието и 56, [страница] от III серия за „Неразделяй". Много хубави мисли от много съществен характер за сегашното тревожно разделено състояние. Тези хубави мисли, с едно препрочитане на подчертаните мисли из цялата беседа, ме трансформираха и настроиха, скачиха с главната станция - Бога, откъдето иде главният ток - на живота. Времето облачно, хладно, приятно. 21.VI.1929 год., петък, с. Крепча. Станах от сън. Набързо се измих, облякох, приготвих за Попово. При общината намерих Атипина, тъкмо заминава за Попово, и влязох в каруцата. Мъгла бе покрила цялата долина по Черния Лом. Слънцето вече бе изгряло и сетне таглан **** се подаваше през мъглата. Къде Опака - Гонево вече се разясни. В Попово ходих да взема разметателни списъци и др. неща и да питам за някои работи по счетоводството. Къде 3 ч потеглихме пак обратно. Над Паламарския кантон по равнината за Гогово ни валя силен дъжд. Но от Опака вече към Крепча нямало ни капка. Като си дойдох тук, разпечатах една кутия пържени пиперки и след като се нахраних, след време 1/2 час, ме заболя глава. Налягане не четох нищо от това, което трябваше да прочета за днес, освен връз „Малкия закон" и „о" легнах. 22.VI.1929 год., събота, Крепча. Станах, измих се и след молитва, тъкмо отварям прозореца към пътя, и ето, слънцето след няколко секунди се подаде зад източния хоризонт. Небето е ясно по целия свод. Само малка мрежица има пред слънцето. Днес, 22 юний, денят в слънчевия път до най-крайната точка на слънчевото пътуване по еклиптиката в северното полушарие. Днес денят е най-голям, а нощта бе най-малка. От утре вече слънцето се повръща с по 3 минути и нещо, вече дните ще почнат да намаляват. Изгревът бе хубав, приятен. Така величествен, непреривен изгрев бих желал да имам. Работих списъците за разхвърляне таксите върху турците. Следобед дойде Селвестриев заедно с адвоката от гр. Попово. Взема някои сведения за състоянието на общината, за фондовете, за училището, даже дойде да види училището. След това ходихме до над селото, где е близо монастирчето. Обеща да ни даде тръби за през дола за чешмата и ред други мнения даде по тоя въпрос. След това се качи Енчо,Боляраите и заминаха за Горско-Абланово, като за вечерта ще отидат в Ковачевец. Мен, след като извадих списъка за бегликя и нивите, съвсем започна да ми се не работи. Искаше ми се да си поотида, но не потеглих, а останах да преспя. *имам - духовно лице при мюсюлманите, което завежда джамията, ръководи обществените дела е селото. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) **плевоток - израснали много плевели на едно място. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) ***погасени - полегнали на земята от дъжда. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) **** таглан - едва. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 24.VI.1929 г. Къде обед се силно тресеше към север и голям дъжд се изля тамо. Също и към изток, но в Крепча само поваля малко. От пощата - нищо. Четох много хубавото резюме, което ми бе изпратено заедно с още 5 - 6 от последните от „Постоянно подмладяване" и колко хубави мисли, които опресняват душата и освежават всичко вътре в духовната природа. Тая заран изпратих едно писъмце на сестрата Еленка до София чрез Оборище гарата, защото препоръчано няма да може да го получи. 23.VI.1929 год., неделя, с. Крепча. Станах ранко. Измих се и направих утринната си молитва. Но изпърво разсеяното се бе втълпило в мен, но след упражненията състоянието се хармонизира в приятно. Четох „Първо послание към Колосяном", където Павел казва, че Христос в Себе си съчетал света и Бога. „И чрез Него да примири всичко със Себе си, и земните, и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговият кръст." „Като благодарите на Отца, Който ни удостои да участвуваме в наследството на светиите в светлината." „Който ни избави от властта на тъмнината, и ни пресели в царството на Своя възлюблен Син" и др. * Четох и 48 страница нещо из „Разделено царство"* , в което научих, че не трябва да разделяме, а да обединяваме, не разделяй никого от хубавото, от добрите навици и от възвишения живот; не се разделяй и ти от хубавото и великото, което всякога говори в дъното на душата. Слушай великото в себе си, а не нисшото, което бушува. След това вземах цигулката, та 1 -2 часа свирене, та кахъра** от десетина дни който ме обкръжаваше, му посвирих много приятно и с настроение, и той, доволен от този му банкет, който му устроих, си замина, веч кахър да не се върне. Човек не трябва да се тревожи и безпокои, защото с това той руши хубавото в себе си. През целия ден не правих нищо друго, освен разрязах 9 книжки от списание „Училищен бюджет и администрация" IV година и прочетох по-важните статии, и извадих бележки из счетоводните решения на сметната палата и върховния касационен съд. Също четох из коментара за Б. О. и предприятията и правилник за учителското настоятелства. Тези правилници би трябвало да съм ги чел още за първата година, кога постъпих като главен учител, а не сега, след ред грешки и нередовности. Ако изначало бях ги проучил, то сега нямаше да претърпя такива морални терзания за някои неспазени формалности и изисквания в счетоводството. Ангел на мръкване се отби в училището, дохождайки си от с. Ковачевец, където ходи у Димитрови и да си поръча прозорците и врати за къщата. Повика ме да отидем на храна у тях. Ходих, гледах му лозенцето, бостаня. Кравата му се отелила. Ядохме бакляна чорба с коластра и мед, който донесе от Димитрови от Ковачевец. Вечерта говорихме със Савата Балабанов до късно и дойдох в училището. * „Разделено царство" - беседа от Учителя, държана на 8.ХП.1918 г.; в III серия „Сила и живот" (Неделни беседи), изд. 1920 г. ** кахър (от тур.) - грижа. (Бележки на съставителя Вергилий Кръстев) 24.VI.1929 год., понеделник, празник „Светии Дух", с. Крепча. Станах рано. След молитвата и през [време] на нея душата ми се радваше на всичко, което ми се даваше от небето за уякчаване вътрешния човек до съвършената пълнота на възмъжал мъж. Беше ми драго и изпитвах една невидима връзка с Учителя, Който със светлите Си слова като животворните слънчеви лъчи ме укрепва и са пътеводители на външния и вътрешния ми път. Те са гласът на Великото вътре, само че нужно е било отвънка да ни се дават, защото грижите на този свят закоравяват сърцата, замрежат очите и ние бихме се слели с общия световен водовъртеж, на общото световно лудо хоро и така щяхме да обикаляме все на едно място в един кръг. Раждай се, живей като свиня с всичките й удобства и прищевки, умирай и пак се раждай - вечен сън. Но Бог ни призва по милост, но не и по заслуги, от това сънно състояние, от тоя дълбок гроб, и с премахването надочните и сърдечните ни плочи, показа ни, че има друг свят, где светлината грее, друг живот, където Истината цари и други отношения между мъже и жени, между хората, където братската чиста Божествена Любов ги свързва за задружна обща хармонична работа. И как да се не радва човек в такива моменти и да благодари на Твореца за милостта Му, за Благостта Му, за добрините Му! През деня писах главни отчети на трите годишни отчета. Вечерта на мръкване се избръснах, изкъпах и се изпрах хубаво. На вечеря и на обед бях в общината по нямане на хляб. Легнах си, без да бях чел за обед и за вечерта от III серия, понеже беше ми много изморително. 25.VI.1929 год., вторник, с. Крепча. Станах като се бе разсъмнало. Измих се и в самото миене такава радост изпитвах, че ми се искаше да пея, свиря, да се движа. Във време на молитвата - превъзходно състояние на пълнота, бодрост, свежест и широта. Духът ми летеше във Висшите сфери. Пеех и [се] молех с общата братска молитва на всички светли души и Светлите Духове, които ни съпровождат в живота ни. Като че дойдоха да махнат пердетата на душевната ми стая, за да ми изкажат вън в Божия свят каква светлина и Слънце на живот съществуват, а ази се щурам в тъмнина и питам дали има по-голямо светило от тая на лоената свещ. Ден с небивало ясно, чисто и светло небе. Слънчевите лъчи като че повтаряха песни и музика за дивния живот, който се струи. Величествена ария като че разлива лъчите на животворното слънце. Аз вземах цигулката и около час свирих, и то бе нещо превъзходно! Съвпадения няма в живота - падна ми се да чета третата глава на Павла към Колосяните и при тези братски слова, пълни със скъпоценните слова на този служител и жив огън, ми дойдоха още по-насърчителни и пълни с богатства, аз исках да живея с тях. Прочетох това: „А над всичко това облечете се с Любовта, която свързва всичко в съвършенство." -14 стих. „Христовото слово да се вселява във вас богато, с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си." „Слугувайте на Господа." „Мислете за горното, а не за земното." „И тъй, като Божии избрани, свети и възлюблени, облечете се в милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение." Четох и Неделното резюме от неделната беседа, държана от Учителя на 28.IV.1929 год., 10 ч сутринта, на Изгрева: „Кажи реч". „Речи само реч и ще оздравее момчето ми." (Мар. 8; 8). „В живота всякога е важна първата стъпка." „Докато съзнанието на човека не е пробудено, той няма права мисъл." Мисълта на пробуденото съзнание е първата мисъл. Първият подтик, който те подтиква да извършиш една работа, определя вече и самата работа; от него ще можеш да знаеш ще сполучиш ли или не." „Мъдрецът знае какво ще излезе от всяко нещо, глупецът - не." „Глупав е онзи човек, у когото съзнанието не е пробудено. Той се заблуждава само от външността на съвременния живот." „Всеки ден, когато човек стане, трябва да тури една основа. Не мислете, че човек само веднъж трябва да тури основа на живота си. Тая основа вечно ще се поставя." Под наука ние разбираме всякога идеите, които са излезли от Бога. А пък лъжата - това е кал, която е излязла от обущата на хората. „Ще дойде време, когато няма да остане нещо неразтърсено във вътрешния живот на хората." „Аз под богат човек разбирам разумен човек, под сиромах човек разбирам пак разумен човек"; сиромах - не може да каже една лъжа, няма в него неправда, глупости не говори - няма и не краде, зло в него няма - сиромах е. „На разумния човек, каквато и длъжност и да му се даде, тя е почтена [почетна?] за него, без разлика дали е цар или слуга." Всички хора, които са излезли от Бога, не са ли царски синове? Сегашното състояние на човечеството е болезнено. Всеки един човек, който е склонен към зло, е болен човек. Кажи реч, не само да оздравее синът ми физически, но да се пробуди съзнанието му, че да помага на човечеството. Трябва да се внесе благородно чувство в сърцето, благородна мисъл в ума, да се измени всичко в човека, да дойде покаянието. Трябва една здрава мисъл. Светията, и той може да съгреши, ако неговото съзнание не е будно." „Един ден твоята погрешна мисъл може да спъне еволюцията на твоята душа - върви веднага и поправи грешката." Бог никога не реагира върху нас. Поощрява ни за доброто, но никога не ни кара непременно да го направим. За злото казва да не го правим, но ни оставя свободни. Това е хубавото, красивото вътре в света. Оставя ни свободни и затова ние си носим отговорностите за всичко." „Често пъти у нас се сменяват разположението и неразположението. Аз ги наричам закон за обнова на физическото поле. Тези две противоположни състояния причиняват обнова, вътрешно опресняване. Опресняване трябва да има всеки ден. Понеже, ако не се подмладяваме, ще остареем преждевременно." Вечерта си отпътувах късно за Водица. С пристигането си се видях с Петко Арабаджиев, Хр. Станев и Рачо Узунов и ми съобщиха, че са готови за екскурзия. Отидох до Рали Петров и си отидох. Нашите бяха легнали. 26.VI.1929 год., сряда. Станах ранко и се приготвих и [отидох] при Колю Бояджиев да чакаме каруцата на Лазар Бобев, който ни и закара до Попово. В 8 и 20 дойде пътнишкият влак и с него слязохме в Преслав. Приятно бе пътуването, пролетните посеви тук бяха добри, както и при нашите места, Поповско. С автомобил отидохме до Преслав и след като се наобядвахме, потеглихме за Патлейна. Отбихме се в църквата и из нейната градина. Ходихме тамо на високата стена, останала до оградата на стария град. Зад нея отгоре шосето трудоваците работят при разкриването на Златната Църква на Симеона. Голямо здание било някога си. Сега са останали само зидовете в основата и високи мраморни стълбове и корнизи -украшения; интересна постройка с плана и стила, по който била направена. След това отидохме на Патлейна. Разгледахме тамошните съборени сгради. Стара църква, в която се предполага, че цар Борис е умрял в нея и в нея прекарал последните си години. Място уединено, далеч от тогавашния град в горските пущинаци всред хубава, чиста, девствена природа. Тамо направихме една снимка и към 3 ч потеглихме за гарата Преслав. В 6 ч се качихме на влака и пристигнахме в Шумен. Спахме вечерта у Мара Узунова всички заедно. 27.VI.1929., четвъртък. Станахме в 2 ч сутринта и в 3 бяхме на гарата. В 3 и 20 се качихме на влака и на Мадара слязохме. Влязохме в кафенето на бай Георги брадатия, човек любезен, услужлив. Дошел преди 4- 5 месеца из Видинския край. За забелязване е, че в селата са затворени кръчмите. Има хубаво училище по външност, с хубава овощна градина. А за вътрешността говорят, че било първо в Шуменско по уредба; в музея му не можахме да влезем, защото слугата, в когото били ключовете, отишъл на работа. След една закуска, рано направена, потеглихме нагоре, към височините на тъй наречената Омуртаговата резиденция. Изпод скалите с югозападно изложение и западно място, запазено от да ходи добитък тамо, да не срути старите зидове и останки от стари постройки. Място до самите високи скали, при голям извор студен, бистра вода изпод скалата, е било стара постройка, откъдето се открива широка гледка към Преслав и Шумен и на север до далечните в синевата височини. Тамо Омуртаг е курортувал и наблюдавал отвисоко голяма част от царството си. Има пещера, в която се предполага, че са туряли трупове на мъртвите големци, високи изкопи високо в скалите, които са правени като наблюдателници. По на север от рова - величествено място над стар храм и обширни постройки, които са били обществени, като казарми или подобно; над тях на скалата се намира Мадарският Конник, високо на скалата, от старите времена направен от Омуртага в чест на Цар Крума - баща си. Изкачвахме се също и по направени от инженерната рота стъпала на брой 360 над скалите, където се намира стара крепост - наблюдателница и охранителница на цялата Мадара на времето си, със запазени големи зидове и формата напълно оригинална на крепостта с наблюдателниците си. Поспахме си по малко и потеглихме за селото, където се наобядвахме и с една каруца за 100 лева ни откара в Абоба, старата Плиска. Вървяхме през нивя ечемени, в които 50 % няма със сърп да отидат, защото откак се снегът стопил, капка дъжд няма. Пролетните посеви също не станали по нямане на дъжд. Народът умислен. След разглеждане в Абоба старите останки от древния Плиска и царските дворци, съвещателната - един вид залата, дето са се вземали решенията между войводите, само тя е най-запазена. Строена е на времето си с големи блокове. Водачът тамо, Тодор Ботьов, ни разведе. След това със същата каруца отпътувахме до Каспичан, откъдето с влак ние с Рачо Узунов слязохме в Шумен, а Петко, Христо и Рали си отидоха до Попово. Аз отидох в брата Петко Христов у дома. Вечерта свирихме, говорихме и къде 10 ч си легнахме. Снимките, които правихме в Патлейна, Мадара и Плиска, както изглежда, сестра Куна ги освети - в момента, когато аз сменях стъклата, тя влезе в стаята, мислейки, че аз се глася да спя и за да подреди леглото, светна с електрическата лампа. През нея нощ валя град с незапомнена буря и трескавици. Аз на два пъти ставах да гледам какво става навън из прозорците. 28.VI.1929., петък Станахме и след измиване направихме гимнастиките след молитва. После свирихме, пяхме и закусихме. От тая - заръшния разговор сестрата Куна от която чух думи за Петър Пампоров, който петни братята и балдъзата си с поведението си и подобни. А трябва да бъдем хора на добро говорене, а не на лошо. Хора, които нещо ново в света трябва да градят. Светът е болен, разкапан, а ние трябва нещо ново да дадем, което да запълни празнотата и пустотата на света. Ново иска светът, а това новото ще дойде от чистите истински служители на Бога, какъвто е Учителят ни, на когото ние искаме да бъдем и сме ученици. Изкушенията в света са големи, съблазните - безкрайни, а ученикът не трябва да се заблуждава от временната световна привлекателност и ласка, ученикът не трябва да се съблазнява от нищо! След това направихме снимка на Стойчо, Иванка и Димитричка с цигулките, а сестра Куна при тях, в градинчето. Вземах сбогом и потеглихме за Училищната инспекция. Тамо ми казаха, че съм уволнен, не само аз, ами всички учители в Шуменски окръг, които сме назначени от Министерството, ни уволнявате една заповед. Питах за отчетите где да ги представим на преглед, също за излишъка, дали ще се утвърди протоколът от окръжния управител и за служебно свидетелство. Оттам - право на гарата. В 1 ч се качихме на бързия влак и в 1 и 15 - в Попово. Научаваме се, че вчера убило голяма градушка към Осиково, Цар-Асен, Водица, Ковачевец и Паламарци. А през нощта - в Попово. Из панаира хора няма. Нито един Осиковчанин или Цар-Асеновчанин, няколко Съдиганина и Ковачевченина. Народът отчаян от стихията, която опустошила всичко. Няма пазар. Аз останах да спя в Попово. Разхождахме се докъде 11 ч. Омръзна ми и се ядосвах, задето останах, но Сандю не си тръгва и аз аз заедно ходех с него. 29.VI.1929 год., събота. Станахме от леглото къде 6 1/2 ч., въпреки че аз се бях събудил къде 4 1/2. След разговор със Сандю, със стражар Гьоко и други, закусихме със Сандю и аз си вземах каквото ми бе нужно и потеглих за Крепча с автомобил до Опака. Градушка убила и из Попово, Паламарци, Гогово, Опака няма, в Крепча пак убила наполовин посевите. На обед се изкъпах, „о", преоблякох и заготвих хубава манджа от картофи и др. и Енчо къде 3 ч. дойде и заедно ядохме за обед. Енчо си отиде, Димитър още вчера, и аз сам останах в Крепча да пиша каквато работа имам. От Попово писах на Еленка с пощенска картичка, че съм уволнен от учителството. Днес: при проверка на депозитните суми, които са в пари, в мен възлизат на 2784 лева, които трябва да се повърнат на касиера. 30.VI.1929 год., неделя, с. Крепча. Станах, като се бе разсъмнало. Ходеше ми се в Попово на панаира - не за панаира, а за да се видя с тия, които имат да ми дължат, за да си взема парите, но не отидох. След молитва започнах да пиша, да доуреждам тия отчети, че вече много стана ги приготвям, но още не са готови. След като започнах да пиша, нещо ми бе тежко, доспа ми се, дремеше ми се, „о". Направих утринната закуска и след малко работа си поспах и започнах тогава да работя, след като Ангел ме разбуди. Към 11 1/2 ч. се промени настроението ми от четене резюмето от Учителя „Методи за работа", чувствувах се, че съм на беседа в София. Особено хубаво настроение имах следобед целия ден. Мислих добри мисли и чувства свети ме обземаха. Работих снимките на Еленка, които от 27 година дохожда, а аз още не съм й изпратил нищо. Работих също и тия, които правихме в Патлейна, Мадара, Абоба и ред други, също на П. Христовото семейство. В 11 и 15 лягам. 1.VII.1929 год., с. Крепча. Сърцето ми е пълно, душата - обширна, в ума - светлина, в сърцето - Божествена топлина. Велико преживяване изпитва душата, щом духът дойде до единение с Великото. За света фрази непонятни, за преживения опитност незабравена. „Вам е дадено", каза Христос, а на другите - не. Ще гледат и не ще виждат, ще слушат и не ще чуят. Няма да ви оставя, нито ще ви забравя." В Бога са скрити всички богатства физически и духовни. В Него са дарбите и изкуството да заживеем в Бога и Неговата пълнота ще изпълни празнотата, която съществува в нази. 2.VII.[1929 год.], вторник. Готвих отчетите си. З.VII.1929 год.], сряда. Станах рано и в 2 1/2 ч - в Попово и в 7 и 20 - на бързия за Шумен, за да си взема служебно свидетелство, за да отпътувам за София към Еленка, Но служебно не ми издадоха, докато не направих заявления. За подаване оставка доброволно. Така и сторих. Не успях в 11 да се кача на влака, та отидох у брат Петко Христов. Вечерта в 6 ч. потеглих за Попово. В едно купе отивахме и също се върнахме заедно с Люба Тенева. Вечерта в Попово спах у Коля Иванов Стояноолу. Станах рано и потеглих за Водица, към 9 ч съм у дома. Мама тежко болна, лежи и пъшка и й се плаче, че не сме я уж лекували и да я караме по баби, по лекари и ред др. След това потеглихме за Крепча и към 2 ч. бяхме из Яира. Да свършвам всичката писмена работа, па утре, 5.VII., отивам в София на конгрес (събор) младежки. Много ми се спи, а трябва още да се работи и приготви каквото е нужно. Писмо от Пеню Ганев до братята му Писмо, залепено в дневника на Пеню Ганев. Върху писмото има бележки: „Получено на 07 август". (Бел. М. И.) 8.VII.1929 год. София Драги братя, Пиша ви, защото скоро може би не ще си дойда. Но пиша заради мама. Тук ми казаха едно нещо и то нека го сторите и ще видите резултата. Мама ще става рано, преди да е изгряло слънцето и ще стои да посреща слънцето като изгрява и ще стои на утринното слънце, доколкото може да търпи. После ще туряте вода на слънцето да се стопля и ще се изкъпва с нея. 40 бани като направи, ще оздравее. Сторете го това. Сутрин донасяйте вода и тя сама ще си изпира и изкъпва. Сега повече няма да ви пиша. Аз заминавам сега за Рила. [...] Пеню.

1929 година 27.I.1929 год. Сън: Срещу 27, ден неделя, на присъмване къде 6 и половина ч. сънувам сън-видение. Намирам се в голяма зала, която има две врати. Източна и западна. При мен се намираше една сестра. (Като че беше Еленка.) Искам да отида при Учителя, който се намира в южната стая от тая, в която сме. Хванах бравата, но се установи, че тя е заключена. Казахме ще повикаме да ни се отвори. Сестрата направи нещо с електрически ток и [два пъти] направи съединение, с което разбрахме, че непременно Учителят чу. И ето, чу се тропот от приближаващи се бързи стъпки. Хвана се ключът и хоп, вратата се изведнъж отвори. Със самото отваряне, избягаха тичешком много момичета млади, които били в стаята, от гдето ние звъняхме и с приказки, крясък, смях и тропот избягаха навън, на запад от тия две стаи, в голям обширен салон, също като църква, и даже аз го зная, че беше църква. Видях още с отварянето на вратата Учителя. Разтревоженото му лице, загдето са ни заключили и нещо друго. С отварянето, щом нахлуха кряскавите момичета, той се отдръпна къде големия салон няколко крачки. Сестрата посегна да му целуне ръка, той не позволи и гледаше към мен, защото скоро не сме ходили в София. Но аз чувствувах, че виновното лице бях аз за разтревожването на Учителя. След като изчезна за минутка глъчката бягаща, Той дойде в тая стая, в която бяхме, и имаше там черна дъска, на която написа с тебешир един кръг, на който написа 4 числа, от които като че помня само най-горното, което бе 22. Обърна се след това към мен и ми каза: „Докато ти бъдеш тук, в София, в турското училище, ти трябва да бъдеш много точен и навременен, без отстъпване." Остави тебешира и си замина все тъй разтревожен, и то беше разтревожен заради мен! 1.II.1929 год. Днес на този ден - петък, от сутринта от 11 ч пр. обед докъде 9 ч. вечерта писах писмо на Сестрата Елена X. Григорова, учителка в с. Равна - Царибродско. Аз писах за много работи, за моите вътрешни борби и пречки, за моите падения и необузданости. Писах й, защото ней съм открил много работи из вътрешния си секрет.- От този ден, който бе облачен, [бурен], с извънредно голям студ, щото в Горско Абланово се съобщи, че момък, движел се от Кара Върбовка за Горско, припаднал на пътя и от другарите му съобщили на общината и го донесли на носило и животът му е още несигурен от студ. През 1926 през лятото мен ме назначиха в турското училище в Крепча. При дохождането ми имаше големи пречки, от страна на турците, които не ми позволяваха да живея в училището, но аз преодолях. Запознах се нея есен с Опаченската учителска колегия. Където и през нея зима ходих често у Стефанка Пенева, която живееше с Хриска Драгнева от гр. Ески-Джумая. Колегиалният ни и приятелски живот вървеше много добре. Към пролет Хриска ме много намрази и не искаше да ме вижда даже. Забраняваше на Стефанка да ме кани в квартирата си и да ходя у тях, но това - тайно, аз да не узная, и то аз сега ми откри Стефанка, че това тя е вършела, защото хората пуснали по нея дума, че аз съм ходел за нея, а фактически аз не съм и помислювал. Те живееха в Чоряка [?] Иван в с. Опака. 1927 и 1928 учебна година същите двете живееха у фелдшера ветеринарен; у Иван в Опака също ходех да споделям мисли и на разговори. През лятото 1928 год. къде 6 юлий потеглих за София на младежки окултен събор за пред Петровден и се завърнах на 10 септемврий и направо от Попово отидох в Крепча. През лятото на 11 юлий бяхме на Витоша цялото братство от София и гостите братя и сестри от провинцията и ходихме на Черни връх, откъдето има и снимки. Учителят остана на Големия резен, а повечето от братята и сестрите отидохме на самия Черни връх. На Петровден бяхме в София. И на 14й същия месец потеглихме за Мусала. Аз останах да чакам Рали Арнаудов и на другия ден Рали и Петко Арабаджиев пристигнаха и отпътувахме. Стигнахме братята при езерата Рилски. Рали и Петко се изкачиха и те на Мусала. Стояхме там до 18й същия месец. И се върнахме в София. В София започнахме потни бани, които Учителят даде, там на братята и сестрите от младежкия клас, най-първо на една група на Витоша, а след това и на всички. Тези потни бани се извършваха с носене на вода от братския извор до лагера, като се обличахме с фанели, зимни дрехи дебели и бастони, окопчани, с дигнати яки, изобщо по възможност най-облечени и загърнати. Така че потта да не изсъхва по тялото, а да отива в дрехите и след всяко 3 пъти отиване се пие по 2 - 3 чаши топла вода - вряла и се изтрива потта от тялото с намокрен парцал, а аз се изкъпвах и се преобличах и пак потегляхме за вода по същия начин и пак пиене вода, пак обтриване, изкъпване и наново преобличане и други чисти дрехи и наново за вода по същия начин и пак вода и изкъпване и преобличане и най-после изпирахме хвърлените дрехи и следобед вършехме друга работа. След 15 дена се дава 5 дни почивка и наново се почва всеки ден 3 бани 9 пъти за вода. На тия бани Учителят придава голямо значение. Те пречистват тялото, обновяват клетките, нервната система, оживяват с голяма сила изобщо целия организъм. И по този продължителен процес ще се стигне до едно положение на чистота и чувствителност на здравето, щото да общува с по-висши светове, да чуваме и чувстваме по-висши вибрации и живот, недоловим за грубите чувства и сетива. (Това изобщо от мен описание, а буквално Учителят е казал, че това потните бани са път към съвършенство, те имат не само физическо и физиологично значение, но и чисто духовно, защото чистите светли духове живеят в чисти и подходящи домове - тела.) Аз направих само 15 дена това и на 26 - 27 август потеглих заедно с Антоний Димитров и Марийка Гърнева за Пирин планина. На 28 бяхме с Андрей в Горна Джумая. На 29 - на гара Симитли, където ни посрещна Гърнева. Спахме у дома й. Сутринта намерихме автомобили за Неврокоп и потеглихме по шосето по Гръдевската река към Предела. За Махамия и Банско. Слязохме в Банско. Тук бе военно положение, та в Махамия ни искаха и в Банско лични карти. От Банско потеглихме веднага за Ел-тепе, за хижа Бъндърица, намираща се под Ел-тепе, на Бъндеришката река изпод езерата, между Тодорин връх и Ел-тепе. На 29 вечерта спахме из под хижата из гората. На 30 по обед - на Ел-тепе. На 31 потеглихме за Папаз-гьол. През Василашките езера, река Дамяница, Тевното езеро, Момин двор, Кралев двор срещу Каменца превалихме в Папаз-гьолския циркус. Обширен и чудноват по своята обширност и околна структура. Срещу 1-й спахме на един чарк Обидински на река Репидуса. И на 1-й спряхме в Банско, като минахме хубавото село Добринище, където у Петър Васев се наобядвахме. На 2й потеглихме през Махамия, с. Баня - Белица за Мусала. Вечерта спахме на 2й срещу 3й в горските склонове на Рила над Белица срещу Якоруда, но на запад от Якоруда, по царското шосе за Чам-Кория. На 3й вечерта спахме по неволя на върха Юрушки Чал посред зимен студ, мъгла, вятър и без огън, вода и храна затъмняхме тамо и от умора останахме да спим на самия връх, притискайки се един други от големия студ - и то без сън цяла нощ. На 4-й почти до обед скитахме изгубени в гъстата мъгла, но слязохме най-после на Марицините езера. И срещу 5-й спахме на хижа Мусала. Заварихме новата хижа, на която почти първият етаж почти изкаран, и работниците работеха. На 5-й вечерта - в София. Дълго говорих със сестра Елена по различни въпроси и най-после се разделихме на 9-й септемврий със скъпи спомени за светлия, чист и идеен живот и пълни с ентусиазъм за трезва борба, чиста вяра в Бога и Божественото, с пълна вяра в Неговата мощност и чистота и, жаден за творби и бъднини, си дойдох е тоя край, Крепча, да учителствувам. Първите дни къде 21 септемврий всичко беше добре. Пълната електрическа батерия си течеше и светеше, Октомврий, ноемврий, декемврий, аз наново се вплетох в паяджината на моите низости. Проблясваше светлина от лъч единствено от тая, която ме обича и ме крепи с горещия си дух и безкористна Любов. Тя ми пише, насърчава, съветва да вървя все напред и напред. Бога да слушам, Любовта Му да приемам и Божията Любов да живея. Съветва ме да не се захласвам в света с неговите съблазни и примамки. Съветваше ме и сега ме съветва, че тук е дилемата, тук се изпитват силните души, които да бъдат здравите устои на Божията Слава, затова да не се съблазнявам от жените и техните хитри уловки. Хората, светът ни обича, защото нечистото гледа да се прилепи към Божественото, чистото. Те несъзнателно или съзнателно се привличат, но ние трябва да бъдем внимателни. Най-после, от хилядите съвети, сега, след коледната ваканция, ми съобщи, че от съня, който й разказах, че хризантема ми подаде пред Учителя, а аз съжалявах за моята падналост и изоставеност, Учителят й казал, че аз не съм бил млад дух и че това тия борби ми са били дадени и предупрежденията от горе за последен път и че ако не удържа, ще бъда изоставен и изгонен от Великото Бяло Братство... Тя ми писа, че Окултните истини с едно прочитане не се схващат, а трябва да се четат по много пъти и да се мисли и разсъждава върху тях, за да проникнат дълбоко в съзнанието ни и да заживеем всякога в тях и с тях. Моите огнени изкушения ме докараха до отчаяние и последна пропаст на падение, но тая връзка и тая сестра, и Учителя, чрез ежедневното четене, размишление върху многоценните и всесъдържащи беседи, аз се пробудих и искам да се събудя, да изляза от омагьосания кръг и да отида в духовното пролетно поле, где птичките пеят, цветята благоухаят с приятната си миризма. Искам душа ми да се слее с Душата на Природата, да живея в Бога, да мисля като Бога, да любя като Бога и само Той да ми е Учителят в тоя и вечния живот и във Великия Му пратеник, Който е тук, между нас, и Който майчински ни съветва, учи и назидава в съвременния ни живот, и Който ни буди като добра майка от вековния хилядолетен сън - Великият ни Учител. У Него ще се придържам, словата Му ще уча и прилагам в живота, защото Той учи това, което Бог от предвечните времена е наредил и изисква от нас. Той ни пробуди и сега ръководи из стръмната пътека към „Познай себе и Бога". С Любовта Си пробуди у нас Любовта Си, с чистотата и порядъчния живот Той ни сочи, че най-голямата и непреодолима Сила е в Бога и Божията Любов, Която, за да се яви у нас, се изисква съвършена чистота физическа, сърдечна, умствена, душевна и духовна. Чистото чисто привлича. Великото в хармонията и порядъка се проявява. Живейте със светли мисли, благородни чувства и любящи сърца Божественото в света - Божественото, вечното, неизменното в света. И нека тая жива връзка с Учителя бъде като скачени съдове, та всякога да допълням от по-високото, та в лишностда се не чувствувам. Чети и мисли: това е, което ни съветва Учителят. 4.III.1929год.] Получих писмо от сестра Еленка. Пише ми, че не й отговарям на всички зададени въпроси ясно. В събота, на 2-й т. м. й изпратих много дълго писмо, най-дълго от досегашните - от 25 страници. Писах й за моите балтавеници за съня, който сънувах за последното предупреждение от Учителя, че или да бъда строг, точен и изпълнителен, или ще ме изоставят и други много работи и най-долното си състояние й изложих. Него ден, 1-й II, аз бях силно възбуден, духом чувствен ту висшо, ту нисшо, и блажен да зная, което и изисках от нея да ми съобщи тоя ден духовното си разположение. Изпратила или е днес и 2 резюмета от 2-ра януарска лекция от Учителя за „Втория ден, той е ден на послушание" и второто е от 9-й януари - Размишление върху Милосърдието. 5.II.1929 г. Понеже нощес легнах в 1 ч след полунощ, то и не можах да заспя до 1 1/2, че и повече, кой знай защо; затова тази сутрин спах до 7 и 15, станах и след утринната молитва и упражненията се заготвих за четене. Слънцето грее вече над селските скали, небето е ясно, има и облаци на запад. Вънка е студено. Земята замръзнала. Тънък сняг покрива земята. Снощи четох до 12 ч хубавата беседа „ Той дойде при Пилата", която сега излезе из печат и ми се изпрати от брата Влад Пашов. От нея научих много хубави и ценни за живота мисли, като например констатираните и описаните от Учителя мисли и факти в живота, които Той прави ясни и ги докарва ясно пред духовния ни взор. Напр.: „Съвременният живот е живот на реликвите. В съвременния свят умрелите се изпращат с по-голямо тържество, отколкото се посрещат живите, които идат на земята." И 105-ият Псалом е псалом за избраните. Всички тия знамения ще дойдат за в бъдеще на земята, а някои от тях вече идат. Щом Бог е обещал, че ще спаси Своите възлюбени, един ден Земята ще се превземе и Той ще я предаде на избраниците Си. Засега Земята е в чужди ръце. Под чие владичество е сега Земята, няма да обяснявам, но казвам: тази истина не може днес да се открие на човечеството, защото неговото съзнание не е такова, да може правилно да я разбере и възприеме." „Този свят представлява мъртва материя или материя на спящи същества, разхвърлени по цялата вселена." „Докато човек е пълен в себе си с нечестиви мисли и желания, той не може да намери Истината." „Няма по-страшно нещо от това, когато човешките мисли, чувства и желания се втвърдят, т. е. кристализират." „И тъй, всички вярвания, всички мисли и чувства, които служат за облагородяване на човешката душа, са естествени вярвания, естествени мисли и чувства." „Някой казва: „Да поправим живота си, да се наредим, че тогава ще мислим за идейни работи." Казвам: Оставете мъртвите хора да се занимават с мъртвите идеи, а вие се занимавайте с главите, с живите идеи, които идват сега в света." „Смели хора се изискват днес, не е важно какъв си бил някога, важното е какъв си днес и какво можеш да направиш." „Главната задача на съвременния човек е като тази на Никодима: да освободи Словото Божие, което е дълбоко заровено в него." „Когато човек започва да чисти, да облагородява своето съзнание, на всяко изчистено място изпъкват написаните от вековете още идеи и чувства." „Изчисти ли се съзнанието на човека, в него изпъква онова истинско и положително знание, написано върху него от памти-века. И ако днес човек учи, работи и прави ред усилия в своя живот, всичко това не е нищо друго, освен усилията на неговия дух да освободи от забрава своето първично знание, което той някога е имал. Към това се стремят и всичките науки, всички изкуства и занятия. Изчисти ли се съзнанието на човека, в една година той може да стане музикант, учен или какъв и да е знатен човек." „Ако съвременният човек е развил своето духовно радио, с какво трябва да занимава Христа? Ако той иска да се свърже, нека се свърже, нека съжителствува с някой Ангел. Ако той иска да живее идеен живот, нека се обърне към Бога, да иска Божият Дух да се всели в него." „Психическият изгрее е израз на импулса, който имат съществата, които живеят под него. Ако тия същества имаха активно съзнание, нашият изгрев никога не би залязъл." „Човек сам прави кръста си тежък." „Човек не може да добие своята свобода, ако не служи на Бога." „Да служиш на Бога, това подразбира да имаш силно, интензивно желание да добиеш свободата си. Човекът на свободата винаги има разположение на духа, светът пред него се разтваря широко и той е радостен и весел. Който го види, казва: „ Този човек е щастлив, защото е намерил своя Учител, своя Господар, на Когото няма подобен в света." „Аз говоря за разумните хора, които съзнателно вървят в пътя. В съзнанието на тия хора никога не трябва да става прекъсване. Те трябва да знаят, че всяко нещо, които става в света, е на своето място и време. В такъв случай, всеки човек е достоен за това, което му се дава, или за това, което му се случва в живота. Мъчните задачи са достояние на силните, на способните ученици, а не на слабите." „Съвременните хора искат да станат велики. Там е нещастието на хората." „Човек не може да бъде пророк, ако не е роден за такъв." „Родените от Бога са хора, които носят благословение за света, а всички други, които не са родени от Бога, те създават нещастия, както за себе си, така и за окръжающите." „Наистина необходимо е тялото Христово, но по-необходим е Христовият Дух." „Кога то се казва, че трябва да имаме Христовия Дух, това не подразбира, че ще го придобием изведнъж, но постепенно. Идването на Духа е процес на пробуждане на съзнанието. От хиляди години Христовият Дух работи в света, в душите на хората и в момента, когато човек съзнае това и образува вътрешна връзка с Духа, Той напълно прониква в него. Връзката между душата и Духа не се създава сега, но сега трябва само да се възстанови." „Всички богатства на Божествената благост и благодатни дарове имат кранове в тебе, затова, от каквото имате нужда, тоя кран в себе си отворете. Казвам, само по този начин новият живот може да дойде у вас. Гледайте радостно на живота и на света, и само по този начин Бог ще ви слуша и учи. И сега, понеже настава освобождението на земята, искат се силни и здрави хора, пълни с идеали и устои. Животът няма да бъде тъй тихи спокоен, както мнозина мислят. Защо? Понеже иде нова култура." И смъртта е едно благо за човека, но животът е още по-голямо благо. И скръбта е едно благо, но радостта е още по-голямо благо. Ако не дойде скръбта - по-малкото благо за човека, и радостта - по-голямото благо, няма да дойде. Ако не дойде смъртта, и животът не може да дойде. Да благодарим на малкото благо, за да дойде по-голямото благо!" Това са думи с магическо съдържание и смисъл, за пробудените души. Учителю, как освежително действуват Твоите Бисерни Живи Слова! Ти не преставаш от да ни будиш и като мила любяща майка все говориш, все учиш и вярата Ти безсмъртна в Живота Безкраен ни вдъхва все нови и по-нови струи на ентусиазъм и постоянство в пътя към Вечния Живот, към царството на Любовта. Ти окриляш слабите, насърчаваш обезверените в светлото бъдеще. Колко много са съдържателни Словата, излизащи из устата Ти, че ако всички будни души биха разбрали извора на живите слова, ако люспите биха паднали от духовните им очи, то те не биха Те на мира оставили, но всичко това за Славата на Бога, Който работа по незнайни пътища за избавлението и пробуждането на спящите души. Нека светлината на Вечния, от Която си лъч, непреривно осветява сърцата, умовете и душите на всички братя и сестри, та стремящи се към Вечния Източник на Светлините и светлите Духове да се съберат техните светлини и тогава в едно да осветят и озарят тъмната бездна, която е още в сън и неуредена! Днес прекарах повечето си време в общината. В 7 ч сутринта станах от сън и още немит, отидох да дам на Енчо Пеев, писаря-помощник на с. Крепча, 1300 лева, които отнесе в Попово, на Караганчев за бастоня ми и 300 лв. на Данаил Калев за скрина. Върнах се, уреждах подписите на председателя и на касиера на досегашната отчетна сметка каса. После закусвах със зеле и сирене. Ходихме с Боляр Мехмед, общинския кмет, и Димитър Лазаровски, секретар-бирника на селото, да мерим общинската мера за отдаването на селяните за фураж да си посеят детелина. На общината правих мангал-котлони за готвене на Лазаровски. И като пристигна хлябът от Попово, вземахме го и оставих моя и на Сандю занесохме. Вечеряхме с Лазаровски с 6 яйца и варено жито и пипер. Силен вятър задуха. Сутринта беше шарено ясно небето, светло. Слънцето до обед грееше. Силен вятър от запада и следобед се заоблачи, Занаизскачаха от север тъмни облаци и сега, като пиша тия редове, вънка вали сняг. Изобщо тая зима станаха много големи студове, такива, каквито старите хора не помнят. От пощата днес получих 5 броя беседи от беседата „За това се родих", 9-а серия. Изпратени ми от София. От Еленка X. Григорова, моята любима сестра, нямам днеска писмо, но ми е драго, че тия дни тя така въздействува на живота ми, така съдействува, че Бог да ми даде светлина духовна, с която можах да изляза отлабиринта на създадената от мен катакомба. Тя така любяща и предана чиста душа, със силна мисъл и подвижен темперамент, с ясни съсредоточени живи очи, в които се чете чистота и ясност, така действува, щото сразява всяко грубо чувство и изгаря всяка нисша страст и позовава човека в човека за нова работа, за нов живот, пълен с радост, с пълнота, със смисъл. Време, в което нищо да не отива в пустота, а всичко в творба и ценно[?]. Жадността към наука и знания, към прилежание и с постоянство, тези й качества вдъхват дружелюбство и другарство и, взаимно подпомагащи се, можем да вървим по пътя, по който Великият ни Учител ни води. Макар и далеко физически, духом не толкова, тя ми е помогнала много в избавянето от паяджината на света, в която аз без малко бях влязъл и нямаше да изляза здрав. Бог ми я прати като ангел вестител, че трябва да си припомня светлите идеи, а не да забравя всичко свято и да се върна в блатото смрадливо на земния заспал живот. И безкористната й любов, Божественият огън, който гори в нейното сърце, изпраща топлинни лъчи на моята студенина и скованост и ме прави подвижен. Тя ме зове всякога към жива връзка с Учителя. Зове ме към чистота на мислите, чувствата и желанията, къмто ред и порядък. Да не оставам свободен никога, защото свободното време е, което обезсмисля живота и човек се опорочава. Жива вяра в светлото бъдеще в Бога. Любов към Бога, то е най-важното и от Бога тогава любов към ближния - човечеството, обществото и най-после към себе. Нека Великият ни Баща и Водител я възнагради хилядократно за многоценния й труд и за скорошната й изпълнителност към дълга „за брата"! Тя ми припомни забравени слова на Добрия ни Учител: „Окултните истини с едно прочитане не се научават и изпълняват, те трябва да се четат, препрочитат и дълго да се съзерцават и мисли по тях, за да можем по вътрешен път да достигнем до същественото." Сега е 10 часът вечерта. При чисти мисли, с добро настроение, с добро разположение на духа, аз започвам да тегля [билетчета] за обед и вечер и да мисля по това, което ще ми се даде. 10.II.1929 г., неделя Станах в 6 1/2 ч. Времето бе облачно и дребен сняг валеше. Изобщо много голям студ. Нощес съм настинал и от лявата страна съм настинал и ме боли цял ден гърбът. Към обед се изясни и слънцето печеше, но дърво и камък от студ се пукаше. Четох вестници тая сутрин. „Съзнание" и политика и II серия 2 билетчета, по едно за сутрин и обед. Обядвахме с Лазаровски само с кисело зеле. Писах през деня в общината на топло допълнителните бюджети за увеличаване заплатите на учителите. Сега вънка турският рамзански даул бие за ядене. Часът е 1 1/2 след полунощ. Писах до инспекцията дали ще ме уволнят или не че да си туря пари в бюджета. Много е студено, така ми е нещо неприятно от студ и се чудя как ще легна да спя, та да не стана за смях сабахлента. 11.II.1929 г., понеделник, Крепча. Спах до 7 ч. Легнах в 1 1/2 след полунощ. Голям студ. Облечен с балтоня, стоя покрай печката. Отпреде топли, отдире вее. Настиналият гръб ме боли. Обръщам другата лява страна на печката. Прочетох тая вечер 3 вестника, даже 4 броя от „Съзнание", понеже отдавна ги бях изоставил, и научих много работи за борбите на Българския учителски съюз. Борбите и каузите, защищавани от него за доброто на учителството изобщо и за светлото бъдеще, в което той ще изведе изстрадалия ни български народ, като, държащ факела на правдата, обучението и възпитанието на подрастващото поколение, ще създаде утрешните бъдещи дейци и строители на бъдеща просветена България. Държавата се слави не с обширността и многолюдието си, а с културата си. Прозира се добрите идеи, които прокарва Интернационалният съюз на учителите от всички държави, че трябва да се започне бавно и всестранно, системно обучение и превъзпитание на младото поколение в духа на всесветовното побратимяване. Чувства се изпитват, какво че националните граници, пазени и отстоявани сега от въоръжени войници, са живи гробове, клетки на свободните, предани и любящи за работа и общителност широки души. Тая заран, със събуждането си, бях настроен много добре. Състояние на чисти мисли, под музикално пулсираща вълна, мен ми се пееше и свиреше. Чувствувах се близко до сестра Е. и брата Георги и др. Учителят като че ми шепнеше нещо хубаво. Умът ми бе светъл, душата летеше - рядко състояние. Приятно влияние на светлите Духове и велики души. Сега ми се доспа. От много четене ми натегна главата. Времето тая сутрин бе прозрачно, даже слънце бе огряло. Студ голям до неимоверност. На стъмяване пропаднаха тъмни облаци, които се избистриха и заваля сняг. Вятърът глухо вее сега вънка. 12.II.1929., вторник. Станах в 7 ч. сутринта. След утринната молитва четох 19 гл. от Апостолите и 216 стр, от Втора серия - „Блажените". Валеше сняг до следобед на големи парцали. Студ голям. През деня - добро състояние на ума и духа. Вечерта четох „Добро здраве и Свобода" и от беседите по нещо за размисъл. Легнах си в 1 ч след полунощ. 13.II.1929 год. Станах в 7 ч. Гърбът на плещите скован от студ. Правих ред гимнастики, за да се раздвижа. Небето облачно, не вали. Заприготвях след упражненията нещо за обед, без да закусвам, защото тия дни съм поизгладнял. На обед се надявах за писмо от Е., но няма. Вечерта отидох на разходка нагоре от селото. Снежната белина действуваше много добре върху очите, а чистият въздух - за гърдите и нервите. Отидох след това нагоре из долината и като заобиколих по поляната, спуснах се над селото из най-стръмната урва надолу, като турих изпод мен няколко вършини, клонки и като шейна бързо полетях надолу, весело и прекрасно. Вечерта, тъкмо кога четях и вадех нещо из беседите, дойдоха Демировите Енчо и Васил и ме заприказваха. Щях да чета новодошлата беседа, „Аз затова дойдох", но не успях, защото Енчо не си отиде скоро. Легнах си в 11 ч. 14.II.1929 г. Станах в 7. Времето шарено. Топъл вятър задуха от запад. Студът е счупен. Кога лежах, тежко ми бе някак си и не ми се ставаше, но като станах, се промени настроението ми, искаше ми се да пея, да скачам, играя. Измих се хубаво по правилата на миенето и след това започнах най-великото от живота -молитвата. Пречистих стаята хубаво и се заприготвях за дома, че щом привърша занятията си, ще потегля за Водица, за да си взема брашно и масло и липов цвят. Потеглих с Димитър Лазаровски. Почти през всичкото време ми се пееше. Аз се радвах на зимната снежна белина, чистият въздух ме освежаваше и нова жизнена енергия се струеше в тялото и духа. Вечерта останах да спя у сестрата Станка Чернева. Изобщо - стеснително положение, защото всичкият им интерес бе обърнат за оженването на Станка. Задаваха ми се въпроси, какво е станало със Стиляна Русева, с Мария, Магдалина, и че ако Станка и Недялка останели неженени, що ще стане, и че моето мнение по тоя въпрос. Ще се женя ли и т. н. Започнах след вечеря и дълъг разговор да им чета беседата „Той дойде при Пилата", обаче къде десета страница усетих, че всички дремят и прекратих четенето и започнах пак разговор. За мене - никакво настроение. В тях изпитателен дух, нещо делящо. Легнах с неприятни чувства още с лягането. 15.II.1929 г., петък, с. Ковачевец. Станах къде 6 и нещо, измих се, като ми полива Недялка. Стъкмих се за молитва и чаках да се приготвят Станка и Недялка. След това отидохме в стаята за целта и започнахме молитвата. Настроение тягостно. Песен неиздържана, трудна и докрай - не с дух. Изтегленото билетче за прочитане от II серия 11-о билетче, съдържащо важна мисъл: „Разгледайте как се развиват растенията и как се излюпват гъсениците, и ще разберете закона." „Вашата мисъл може да има форма на гъсеница или на пеперуда." „ Човек, за да успее в света, трябва да има само една идея." Това е вярно и невярно. Човек трябва да има много идеи, но те трябва да бъдат благородни. „На очите на конете турят отстрани капаци, да не виждат отстрани, а да гледат само напред, да се не плашат от странични влияния, и човек по-добре е да има такива капаци, устремен само към една само идея, благородна. Ако не можеш да имаш много идеи благородни, имай поне една; нея дръж като прицелна точка, която може да те издигне и да те избави." „За да влезете в духовния свят, трябва да съблечете тази кожа, в която сте обвити, както гъсеницата. Не съблечете ли я, в духовния свят ще заемете пространството само на един лист и ще разберете духовния свят, колкото го разбира гъсеницата." След това дадох някои обяснения и след закуска хубава си потеглих за село, само че във време на ядене им се съобщи, че братът Йордан Савов ги канил да се запишат за 9-а серия, а те отказали под предлог, че имат беседи още недоизчетени и борч за тях, и затова отказали да внесат нещо и се запишат за беседите и Савов им казал: „Дайте ми челиците да се обуя и да си вървя, защо аз стоя тук, вие не сте братя и сестри, щом не искате да се запишете за беседите на Учителя" и си отишъл. И аз си излязох, като им оставих беседата „ Той дойде при Пилата" и „Аз за това се родих". Отидох у сестрата Неда и към 1 ч следобед си потеглих за село. 16.II.1929 год., събота. Ставам къде 6 1/2 ч сутринта у Водица у дома. Сънувал съм, че мама извадила змии пепелянки из вехти парцали, уж сега е зима, а те, понеже били в парцали, останали живи, незамръзнали. После един вълк, който стана срещу мене, но главният инспектор Чучу Лаин го предотврати. * Отидох в основното училище. Разговарях се с учителите - нечистота и хаос в училището им. Рачо Узунов е главен, но не е чисто. Отидох в прогимназията. Разговарях се с прогимназиалните нови, с Рали Арнаудов. Следобед ходих на реферат с учениците, не успяли за „Иван Агемака", а след това - за „Видни дейци, за българските дейци за освобождаване". Държи се от дете, ученик на Григор Радославов. 17.III.1929], неделя Имахме общо годишно събрание на кооперацията. Ще се строи в селото амбулатория, детски колонии. Ще даваме на член по 4000 лева за Синдиката за загубите му. Чак до стъмняване отиде събранието му. Изпратих 300 лева до Влад Пашов в София, 100 лв. за сметките ми, а 200 лв. - за 9-а серия, дадох на Георгя Иванов библия, „Прераждането", „Ясновидство" и „Езотерическото християнство", да ги чете. Дадох му да прочете „И дойде при Пилата" и „Аз за това се родих" и да ги препрати до Иван Петров в Цар-Асен. 18.II.1929., понеделник Станах, като ме събуди мама в 4 и 15 сутринта. Измих се, нагласих се и четох нещо от Марк Аврелий и билетче от беседите и от „Деянията" 24. глава и точно в 6 ч. потеглих за Крепча. Сняг дребен вали. Със сняг е покрита цялата земя. Отдолу е много замръзнала и ледясала, та е хлъзгава. Тъмно беше отначало, но към Нерезий се развидели. Пътуването бе трудно, щото се потъваше из преспите. Ушите мръзнат, гърбът потен, [от] челото потта капе. [В] 7 и 20 се срещнахме с Лазаровски на Таванци и заприказвайки, си дойдохме в 9 и 40. Изморен бях. Следобед получих пощата в 3 ч. следобед. Само я прегледах откъде имам писма и не четох нищо, освен писмото на брата Петко Христов от с. Кочериново във фабриката на Балабанови. Препоръчано писмо голям плик от сестрата Еленка X. Григорова, вестници, списание „Възраждане" и др. от Шуменската инспекция. Отидох към общината да се разходя, че тогава, рекох, ще чета от сестрата писмото, тогава ще го разпечатам и чета, кога се завърна. И в 5 1/2 ч го разпечатах и започнах да чета. Четох това, което е писано в понеделник, на 11.II.1929 год., където най-обстойно излага сестрата, че ,Никое същество не ще те направи щастлив, а само Бог" и хубави мисли от Молиер - „Никой мъж не е станал по-щастлив, когато се е оженил." Сократ - „Ако се ожениш, ще съжаляваш, ако се не ожениш, пак ще съжаляваш." Бекон [Бейкьн] (Най-умният човек в Англия): - „Ако сте млад, не се женете още; ако се стар, не се женете никога." На 9 и 10 писала писмо, в което тя съжалява, че толкова години аз се подвизавам в това хубаво учение, чел съм тия хубави лекции от Учителя. Слушал съм толкова хубави слова, толкова много методи за възпитание и самовъзпитание, за определяне и самоопределение в живота, и досега ако не съм се определил, то всичкото ми време е изгубено. Иска свещеният час, ден, минута, година и месец да бъдат записани, когато в мен настане това определение и самоопределение. Това ще бъде Велик-ден за душата. Тя ме позовава за сериозно четене и много мислене, за жива връзка с Учителя. Да си уредя времето така, че никога свободно време да не ми остане. Да бъда в истинския смисъл на думата адепт и т. н. Към 8 ч вечерта се реших по влечение да отида в общината и заварих Д. Лазаровски да чете книжката „Аз за това дойдох", да я чете, а Енчо и бирникът Руси Георгев да слушат. След свършването на беседата ме питаха кой я е писал. Какъв е Дънов, колко годишен е, има ли общо между него и поповете. Що е разбиране на живота по форма и по дух. Що е материализъм и духовно разбиране на живота. И най-после, в 12 без 15 полунощ, завърших с вегетарианството от материалистична и етична гледна точка. Вземах си един куджак дърва оттам, защото в училищната ни канцелария бяха съвсем намалели и за утре съвсем няма. Вънка е студ, и то много голям. Месецът е в полулуние, свети на запад в полумъглата и нощта е светла, а откъм север вали дребен сняг. Вятър вее тайнствено в нощната тишина. Часът е 12 и 20, лягам. Легнах в 1 ч. и половина точно. 19.II.1929 год., вторник. Станах в 7 ч. Накладох печката и след измиването започнах наряда си. Мислих върху много въпроси из живота на земята и Великия живот, който се открива пред духовния взор на окултния ученик. Защото всичко най-съществено, което искаме, само Бог може да ни го даде. Новото ни дават тия велики светли същества-ангелите и светлите духове. Трябва да се съединим с тях и в съжителство с тях, те ще ни разведат из най-хубавите екскурзии и курорти, ще ни покажат новите Божествени училища с всичките им подразделения, учители, с методи на обучение и възпитание най-методично и целесъобразно. Ще ни покажат истинското изкуство и реалното в науката. В Бога се крие всичката пълнота и богатство, в Него е всичкото щастие и Любов, с Него да се свържем и другаруваме, с Него да се разговаряме и беседваме по различните въпроси, защото Всичката светлина е в Него и Той ще ни изпраща само тогава по един светъл лъч, който ще осветлява винаги непреривно ума ни и стоплюва сърцето и душата ни. Сестрата Еленка ми писала ред наставления и дала ми е една хубава рецепта: Да съзерцавам винаги Висшето и всякога с Него да се занимавам, и то ще въздействува върху ми. Понеже по-голямата част от учениците бяха заболели от подушка, на брой 65, то аз ги разпуснах до 25 февруари т. г. и съставих списък и го изпратих на фелдшера в Опака, за да даде нареждане, че тогава да съобщя на училищната инспекция. До следобед къде 2 - 3 ч. писах списъци. След като изпратих слугинята в Опака, по която изпратих на Донка нотния тефтер и за Стефанка няколко приветствени думи, започнах да си готвя за обед, но огладняването ми не дотърпя за манджа и купих си за 5 лева халва и с нея обядвах. Прочетох днес повторно писмата, писани ми от сестрата Еленка на 10 и 11 февруарий и искаше ми се да й пиша, но понеже тя поезия иска да й пиша с духовен сюжет, затова докъде 4 ч аз се не реших да пиша. Изобщо през деня съм неразположен, ей-така ми е тежко, неразположен, чете ми се, а иначе ми е тежко, така, не помня, каквото прочета. Прочетох... 20.II.1929 год., с. Крепча. Станах от сън къде 7 ч. Залових се с щателно почистване на стаята си. Ходих на общината и тогава чак се върнах и късно правих наряда си. В час влязох следобед на последния час във II отделение. После разпущането ходих на общината, получих от Георги Събев писмо с хубави резюмета от беседи неделни. Свирих, четох от II серия до 11 ч и легнах да спя. Студ голям е вънка и в стаята. 22.II.1929 г. Станах от сън в 7 ч. Със събуждането ми от сън в паметта ми се явиха три съня, които сънувах в три нощи подред. Първият е, че уж на главата ми, отгоре на върха, малко отзад, косата ми е оголена, малко закелявяла, едно петно малко, което ме грози и ме срами пред хората. Вторият сън, е: срещу четвъртък сънувах на призори, че си изгубих шапката, тая черната, новата, и останах гологлав. Третият сън е нощес на присъмване. Сънувам, че минавам по улица на някой град, където намерих братя и сестри и Учителя. Аз съм бързал да отида тамо. Като това беше пролетно време, имаше пътечки сухи, а на северните склонове имаше още сняг и изтръпчините. Сънувам, че намерих братята и Учителя и всички минават да му целуват ръка. Аз помислих да отида и аз да му целуна ръка и да се видим, обаче съгледах, че едина сандал на десния си крак съм го изгубил и ходя бос с него крак. Затърсих го, намерих един каревъл [калевър] голям, обух него, но той беше пълен с кал и ме изцапа; намерих, кога се върнах назад да го диря, още два сандала, но и те бяха кални, скъсани, едина го премерих, но го не харесах. От няколко дни съм с настроение недобро в духовно отношение. Днес преписах от изпратените от сестра Еленка резюме: „Права насока на живота", свирих с цигулката, след като разбутах нотите си, папките, и те ме настроиха да свиря. 24.III.1929 г., неделя. Станах [от] сън към 6 и 1/2 ч. До обед четох хубавата беседа „Раздай всичко" и тя ми направи такива реформи в духа, ума, сърцето и душата, че аз сторих за добре да си потегля за село, за да я занеса на сестрите в Ковачевец Станка и Недялка и на Рали Арнаудов и Георги Иванов, намислих и сторих и следобед в 2 1/2 ч потеглих, като из пътя препрочетох подчертаните важни мисли от беседата. Минах в Ковачевец и стоях при Недялка, стоях десетина минути и си потеглих за Водица. Оставих си бохчата у дома и тръгнах да диря Георгя и Раля. След като ходих в домовете им, найдох ги в основното училище. Предадох им ги и си отидох на сън. 25.II.1929., понеделник От село потеглих в 5 1/2 ч. Небето прошарено ясно, но почти ясно. Луната - пълнолуние свети ясно, така, че може да се чете на такава светлина. Пътувам, а в душата ми широта и духовна пълнота. Мислих все чисти възвишени мисли и изпитвах благородни чувства. Вятър нямаше, студът не бе голям. Пътуването по Сопот до Таванца бе много изморитепно. До самото училище аз все си пеех свирех с уста и мислех хубави неща. Като седнах, почувствувах, че съм се много изморил и че пътят ми много дошъл, да си отида и върна и то на бърз ход, а не както да престоя в село. Десният крак горе ме боли в ставата в дебелото месо Снощи ме каниха на Опака, на вечеринка, но предпочетох да си отида в село, отколкото да отида да си губя времето с вечеринки. 27.II.1929., Сряда Станах в 6 1 /2 ч. След молитва написах хубаво писмо на сестра Еленка. Имах много хубаво настроение. До обед учих, а следобед отидох на Гарчиново [?], за да услужа на колегите тамо в даването на една вечеринка - „Майстори", от името на читалището. Пренощувах у Боню Кънев. 1.III.1929 год. Пренощувах у Боню Кънев. Станахме в 6 ч. Закусихме, говорихме по въпроси за разумно схващане на живота. Природа - Бог и пр. Къде 10 ч отидохме в основното училище, където разговаряхме със Собаджиева и Павлина Цанева. Обед правихме в училището, като бяхме Боню, Цоню, Денчо, Павлина и Надежда. Аз поисках цигулката на Боню да я донесе, за да свирим дуети с Павлина. Обаче при донасянето той паднал, и я счупил, пукнал капака й и я разлепил малко. Следствие на това Боню се закахъри за нея и дори ми каза, че ще я счупи съвсем, обаче аз му казах, че аз съм причината за нещастието й и т. н. 2.III.1929 г. Станахме къде 6 1 /2, измихме се. Аз си прочетох нещо из втората серия: „Растете в благодатта". Потеглих след това за Крепчаи в 8 1 /2 бях в Крепча. На втория час имах уроци във II отделение. Скарах се с учителя Мехмед Арифов, задето съм бил в отделението му и съм задържал децата му повече, отколкото трябва. И то с тон на омраза ми го каза това и ме упрекна, че това аз сам от само себе си съм правел, че съм си нареждал часовете както искам, а не под заповед. Следобед отидох за заплатата си в Опака. Заварих господин Славов при пунктовия. Вечерта Каменови, Йордан Миланови и Надежда, Георги и Рали, Стефанка и Кирушка бяхме заедно до 12 ч. Пренощувах у Георги Цонев. Сутринта се отбих да честитя на Деспа учителствуването в прогимназията в Опака, тя дохожда на [мястото на] Йордан (Донката) Марков от гр. Попово, а Данката отива в Ковачевец на мястото на Даскал Хаджи, който е подлудял. Каниха ме да отидем на църква, аз не отидох, а си вземах сбогом. Но при Йордана в пощата се забавих до обед, та обядвах у тях. На отиване ме видяха Кирушка и Стефанка. Кирушка ме покани у тях, че после щяхме да отидем у Стефанкини. У дома й нямаше майка й, затова тя се поизкара, че иска да бъде оженена, че не си харесвала, по сърце не й прилягали и със змийските си очи изпърво успя да [ме] хипнотизира, но й доказах, че аз не ще я удовлетворя и си потеглих. Направо отидох у Гърчинови. Вечеринката бе посетена. Играеха недобре актьорите по неподготовка, но хората са доволни. 4.III.[1929год.] Спах снощи у Боню Кънев и в понеделник си дойдох да уча. Вечерта дойде г-н Славов, разговаряхме с него до 12 ч. 5.III.1929 год. След закуска ме ревизира по четене и писане в III и IV. Следобед го отведох до [Утр]енджик [?] и след като нарисувахме картата на Поповска околия, се завърнах да спя късно. Изкъпах се и легнах. 6.III.1929 г. Станах, ходих за две стомни вода, измих се със студена вода. Но изобщо съм недобре духом, защото си губя времето. Ето часът е 12 без 20 и ние се завърнахме от Ангел и Бобаджанов и съм изморен и не ми се чете, а ми се спи. 7.III.1929 г., четвъртък. Приготовлявах се за село, защото ще кумувам. И книжата за делото по уч[илищните] ниви. 8.III,1929 год. Станах, вятър вее - бучи. Сняг вали, студено и то много. Дойде каруцарят и ме пита ще ходим ли. Потвърдих, въпреки времето, че ще трябва да отидем. Потеглихме аз, Ариф Дикогоклу, защото делото против Ибрям Кьосе Мехмедов той ще го завежда и упълномощава адвокат. Савата Ризвонов и още един. Дело не заведохме, а оставихме чрез агрономството да се заведе и изследва нарушението. Професор Асен Златаров вечерта срещу събота ще говори на тема „От маймуната до човека". Останах да го слушам, но говоренето бе безсолно и мен познато. Вечерта дойде покана от Сандю, Васил Острев от с. Паламарци и говорихме на тема: беседите, Учителят и подобни. Свирих им с цигулката. 9.III.[1929 год.], събота. Изпратихме Сандю Острев до Паламарския кантон и се върнахме, а аз с каруцата на Илия Пенев, след като купих за кумеца си една [...] за блуза за 200 лева и един бакър за 275 лева, си потеглих за Водица. Отбих се у сестра си в Ковачевец, И тя сгодила Георгя и заради мене отложила сватбата си за 13.III. Отидох си пеш до Водица. 10.III.[1929 год.], неделя. Станах рано. Свърших си наряда и четох нещо от „Бог е Дух" почнахме да се гласим за Ковачевец. Ходихме у Георги Хаджиев за каруцата му със седалка. В 8 ч потеглихме за Ковачевец. Дариха ме бушчилък ризи, гащи, пешкир много хубав и други 2 малки пешкиря. Вечерта си отидохме във Водица. 11 .III.[1929 год.], понеделник. Отпочивах си и прочетох „Житно зърно", вечерта го занесох на Рали Арнаудов в прогимназията и му предадох още някоя беседа. А на Георги Иванов - Началника, казах за последен път да ми определи иска ли да чете беседите 9 и 10 серии, за да го абонирам, и да препрочете тия, които съм му дал, и обеща. 12.III.[1929 год.], сряда. Четох беседите и потеглих за Ковачевец за какини. Вечерта спах на неудобно: върху рогозка две черги постлани и отгоре юрган кирляв - мръсен, тънък, та макар че легнахме в 12 и нещо, но в 4 ч станах и то недоспал. 13.III.1929 год., сряда. Станах в 4 ч. Измих се и почнах да чета беседата „Бог е Дух" и си водих бележки. Сутринта отидохме в Огуча да каним сватите. Дариха ме дълъг пешкир - мрежалия. След завръщането оттам ходихме да каним и дигаме кръстника и отидохме за булката. След венчаването и дохождането им сложиха трапеза. Дариха ни с по едни ръкави и пешкир. Направихме снимка 2 Балжи Омуркьовчани и 3 госпожици Ковачевки и едно момче Ковачевче. Вечерта ходих, след вземането сбогом от какини, в Станкини Чернева, говорих им нещо по техните сметки и откази за изплащането беседите и си отидох, изморен, отпаднал много. 14.III.1929 год., четвъртък. Дочетох беседата „Бог е Дух" и ходих при Рали, Т. Иванов. 15.III.1929 год. Станах рано. Четох, приготовлявах се за Попово, отидох на пощата, но ме оставили и аз потеглих за Крепча през Шаванца. Времето бе ясно, а далечините замъглени. Изпитвах особено задоволство от доброто настроение, макар че тая нощ в съня си не бях добре спрямо „Себе си" следствие на долните влияния, които чистите души набират от хората - боклуци, долни чувства и що ли не още? Крепча е турско село, където Пеню Ганев е учител и учи турските деца на български. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) В гората бе много приятно пътуването. Мислих много за сестрата Еленка, разговарях се с нея по много въпроси. Чувствувах се гузен от една страна, задето се съгласих да бъда кръстник и задето участвувах на тия сватби, да си губя скъпото време и да се пълня с низости из тълпата сватбарска. Стигнах в 11 ч. Стоплих вода. Изкъпах се хубаво, като от 2.II. т. г. до 15.III. не си бях позволявал „о", но преоблякох се и след това свирих, четох и се изпрах хубаво всичките ризи. Легнах в 12 ч. 16.III.1929 год., събота Станах ранка. Изкъпах се наново и преоблякох. Извърших си наряда и заприготвях писма за инспекция, Попово и потеглих след закуска за Опака. Занесох пощата, защото понеже снегът се топи, наводнение има и пощата не дойде да вземе писмата. Занесох и колет с V и VIII серии и I серия за Острев и ги предадох на Камбура от Паламарц» да ги предаде чрез Сандю, на лицето. Попът ме изгледа, след като чу Камбура, че „И аз искам да ги чета тия книги от тоя характер." Влязох при Стефанка Попова - заварих Иван фелдшера и Георги Цонев. Те си излязоха. Останахме със Стефанка двама. Четохме вестник „Братство" и говорихме по много работи. Че Янко, откак съм му казал, че обичам Стефанка, ме намразил, че Янко й предлагал, а тя отказала, максус* му правила политики, за да го изпита - преструвки. Григор - синът на фелдшера Цоню, искал да се ожени за Стефанка, и даже на 15й. Цоню сам дошел да говори със Стефанка, но тя с думи и обноски не дала съгласието си. Янко пък я ревнува, защото и той не знае от коя и за коя му се ... Ходих при Евтима за справка на някои работи по счетоводството и в 6 ч си потеглих за Крепча. Вятър от север - силен с виялица, сняг на парцали. Стигнах късно у Ангелови, вечеряхме у тях и говорихме. Минка си дошла с детето. Дойдох си и без да клам** печката, легнах. 17.III.1929 год.], неделя Станах в 5 ч. Весело ми бе. Изкъпах се и после - молитва. Четох от Евангелието и беседите II серия 20 страници за „Прилив и отлив" и след това свирих. От 9 и 40 започнах да чета новодошлата беседа „Неговата заповед", 9. серия. Четох я бавно и водих бележки докъде 12 ч. Следобед с праз и хубави пиперки, се реших да започна да пиша на любимата си сестра Еленка, понеже цяла седмица ми се иска да й пиша, а не успях от сватби и скитане. Ето, в 3 ч почвам да й пиша. До 7 ч вечерта писах и писмото не дописах, станах да отида у Ангелови да заговявам, понеже ме бяха канили снощи. Купих 300 грама халва от Сандю и потеглих. Понеже Демирова Васил ги бе излъгал, че съм си отишъл, то бяха почнали и почти довършваха яденето. Надойдоха след заговезни Васил Енчо Демировите и още едно момче от Горско Абланово и започнаха да играят на карти. Аз след продължителен разговор с Минка-сестрата на Ангела, си дойдох към 10 ч. Легнах да спя, с прилив във физическите енергии. 18.III.1929 год., понеделник Станах в 5 ч. Започнах да клам огъня. Съм с весело разположение. Стоплих вода, изкъпах се и после започнах наряда. След него започнах да пиша най-съществената част на писмото си до сестрата Еленка X. Григорова, писах й да ме не забравя, а подкрепя със своите огнени мощни съвети и много др. Към 10 ч изпратих Димка - слугинята си, да занесе писмото на Опака, като изпратих и до Ив. Коюмджиев сумата 80 лева за програмите. И до Ст. Дивитанов 55 лева за портрета на Учителя. Не дойде пощаджията в селото, защото Ломът е придошъл и задигнал всички мостове, затова отнесохме пощата в Опака. Следобед ходих след часовете при Сандю, който ми се изплака много и много, поради това, че жена му изневерила, едно, дъщеря му - друго, и син му не върви по добри пътища, а скита из Попово, а майка им го ограбва и дава на децата си. Вечерта след тия наслоения легнах „о". * максус - диал. нарочно. (Бел. М. И.) ** клам - диал. клада. (Бел. М. И.) Станах не съвсем добре разположен. Нещо ми тежко беше. След наряда четох падащото се. Следобед Димитър ми съобщи, че опачените щели да дойдат, колегията. Янко ми съобщил. 20.III.1929 год., сряда Станах от сън в 5 ч. Наспал съм се хубаво. Изчистих най-първо кюнците на печката, изчистих стаята хубаво. След това хубаво измих и почнах наряда. След наряда започнах да готвя, да се приготовлявам за гости. Сварих манджа с картофи и ориз, сютляш, като Димка даде млякото, и следобед турих ошаф да ври. На втория час следобед във II отделение дойдоха от Опака госпожиците учителки Деспа Георгиева, Посабка, Стефанка Пенева и млад господин от Свищов, братов син на Каменов от Опака. Дойдоха в часовете ми. Изпитвах да четат и пишат учениците ми, след това изпяхме някоя и друга песничка - останаха много доволни от учениците ми. След това ги отведох в I-о отделение и тамо изпяха нещо турско и пак българска песен. Най-после ги отведох в III и IV отделение. Където изпитах да четат и изпяха канона „Славейче" на два гласа. След разпущането на учениците вземахме апарата и потеглихме четиримата за монастирчето. Весели бяхме всички. Гостите останаха доволни от това, че са дошли днес на първа пролетна разходка. Направихме снимки над тепавицата на Мустафата. И после, още една при манастирчето. Изкачихме се по опасното място на височината от запад от манастирчето и над Арифовата воденица потеглихме нагоре за кокичета. Аз нито едно не откъснах, но гостите не ги щадяха, а беряха букет. След това нагоре по поляните слязохме над селото къде училищните ниви и си дойдохме в училището. Часът бе 6. Нахранихме се хубаво, и към 9 ч, след като им лосвирих, си потеглиха за Опака. Димитър, Енчо и аз ги изпратихме до чешмата към Опака. След това, след като се отбихме в общината и лицемерно пред кмета - Боляра, си хапнаха. Юрдан, горският, Димитър и Енчо дойдохме в училището и те се нахраниха хубаво, та си отидоха да спят. През нощта сънувах, че съм при Стефанка. Тя беше гола съвсем... 21.III.1929., четвъртък Станах от сън рано в 5 ч. Главата като че ли ме боли от недоспане. Не съм си доспал поради неприятните и порочни сънища - силна възбуда на низшите чувства. Като че съм безсилен да се справя със себе си. „о" Отидох донесох една стомна вода. Стоплих я и се изкъпах хубаво, преоблякох и започнах утренния си наряд. Духом съм неразположен. Тази сутрин небето е облачно, а не както предните 3 - 4 сутрини, които сутрините бяха чисти, ясни. Времето пак студенко - прохладно. Главата ми тегне. Седнах да прочета което ми се падаше - 3 страници, които снощи не прочетох, но тежко ми беше. Ужасно положение е, кога човек се свързва и общува с хора от света, те го обират, вземат му всичко чисто от него и му оставят това, което те имат, чувства низки, желания груби, полови нагони и извратности и много подобни. Целия ден съм като обран търговец. Взема цигулката да свиря - не ми се свири, нищо не върви. Легнах в 11 ч. Пробудих се внезапно и часът удари 12 полунощ в паметта ми, разговарям със Стефанка, с лявата ръка съм я прегърнал. Заспивам и ето намерих се между нея, където говорихме на разни добри теми и приятни разговори. 22.III.1929., петък Станах в 4 1/2 ч. Измих се, приготвих, вземах нужните [пропусната дума] за тази-сутрешния ден, първият ден на пролетта от астрономичната година, и потеглих за височината. Небето бе ясно. Калта бе замръзнала. Горе, на извора, снегът бе съвсем лед, където и бастонят не се задържа, та аз паднах на ръцете си, краката се подхлъзнаха и аз се устремих надолу по сипея, по урвата. За да си не нараня ръцете, аз за миг се претърколих на гръб и се устремих чак долу. Бях се изплашил. Излязох горе и в 5 1/2 почнах наряда. Студено беше. След гимнастиките накладох огън. Огреях и затоплих се хубаво. Навлязох в гъсталака и насъбрах на една купчина много шума и тамо, заграден отстрани от вятъра и отдолу дебело постлано, четох, лежах, спах малко, пях, размишлявах за прочетените резюмета, които ми изпратили от София. На закуска и обед не си дойдох в училището, за да се нахраня. В 2 ч. без 20 минути съм заспал на хубавото слънце. Сънувах Стефанка пак при мене. Седнала на един стол и галено, свободно ми приказва, че пишман ще стана един ден за нея, ама когато се мине... След това препрочетох много от бележките си от тефтерчето си, пях, молих се за светлина и самоопределение в живота. В 3 ч. си потеглих. Опаченската прогимназия начело с Янко Сиврев и Деспа Георгиева дошли с децата на разходка. Като ме видяха отгоре, завикаха. Направих им две снимки. Ето, часът е 11. Трябва да си лягам. Тази вечер в 7 1/2 ч. според наряда трябваше да се нахраним, но във време на молитвите мен ми припадна, едва, едва, спресядане на стола дочетох определеното, но съвсем омаломощен. Изглежда, че едно дето бях вън на студено, изстинал съм, та и затова болката. Но след 1 - 2 - 3 часа се пооправих. Легнах си в 11 ч. 23.III.1929 год., с. Крепча. Събудих се къде 5 ч. Главата тегнеше, спомен от сън - никакъв. „o". Във време на молитвата ме завари Осман Кара Амедов, който дойде да вземе картичките, и ги отнесе до Стефанка Пенева, а тя ги раздаде на Деспа Георгиева и Свищовския господин... Писах кратко писъмце на Стефанка, да раздаде картичките, и й съобщих, че три пъти я сънувах от сряда, 20.III. т. г., три деня: три съня за нея, но й не съобщавам какви са сънищата ми. 24.III.1929 год., неделя, с. Крепча Станах в 5 ч. След молитва дойде в 6 и 10 Янко Сиврев, който отива да председателствува бюрото за избиране на училищни настоятели в с. Юрен-джика. Закусих и дойдоха кметът - Бояра, Янчо, Йордан Горския, и в 8 ч пристъпих към работа. Запечатах кутията и почна гласуването за избиране училищни настоятели. Много голяма скука ме хвана, особено до обед, не ми се стоеше, тъжно ми бе, като че бях болен. В тия часове, когато братствата из цяла България се молят или четат нещо хубаво, мен ми е тежко и не ми се стои. След привършването на избора избраха се Ибрям Ю. Дикулак, Ибрям К. Мехмедов и Салим Оджа. Дойде Янко в 9 и 15 вечерта, тъкмо се бях наканил да препиша лекцията, изпратена ми от сестра Еленка, държана на 18.1.1929 год. - „Значението на наблюдението и интуицията". Но гост ми дойде. Отложено. Заспахме в 12 ч сред нощ. 25.III.1929 год., понеделник Станахме с Янко в 6 и 10. Разговаряхме се с Янко по много въпроси. Закусихме и той потегли по-късно, за да може да учи някоя част от уроците си. Деня прекарах, като най-първо, след заминаването на Янко, допреписах резюмето и бързах да мога да ги пратя на сестра Еленка, но не ги изпратих, понеже не ми остана време да напиша писмо. Следобед ми беше хей-тъй, тежко, В очакване бях за писмо, но няма. Уведомиха ме, че ми изпращат лика на Учителя, от София Стефан Ди вити нов. Вечерта ми бе тежко. 26.III.1929 год., вторник. Вторник станах, изкъпах се и преоблякох. Четох, свирих, пях. Бях в почивка 36 часа от понеделник до сряда сутринта. 27.III.1929 год. сряда. Станах къде 6 ч от сън. Спал съм дълбоко. Бях между братя и сестри, спомен добър, но неясно. След наряда реших да пиша на сестра Еленка. Тежко ми бе и не ми се пишеше, но въпреки това аз писах и това ми писмо ще внесе отрова в добрата й душа, но не и нещо хубаво, защото аз се оплаквам, самоосъждам в него, което пък не е хубаво и не подобава мен! Към 10 ч го изпратих с двете резюмета, които допреписах: 1) „Значението на наблюдението и интуицията"; 2) „ Трансформиране на енергиите". Мъчно ми стана и ме налиташе след време да отида да стигна пощата чак за Опака и да взема да унищожа написаното. Аз не направих добре. Тя толкова чисти идеи ми нахвърля, а аз все нещо лошо, долньо, нещо из мъки и борби, които правя по невнимание. Времето е добро, ясно. Особено вчера, във вторник, бе много добро. Днес отначало - сутринта, бе облачно. Към обед - ясно, а на вечеря пак се заоблачи. Тази вечер след часовете ми се донесе пощата. Съобщават ми, че ще се изпращат беседите на Рали Арнаудов, Иван Петров, Васил Острев, Александър Коеджиков и до мен пак щели да пратят 5 броя от 9-а серия. Любомир Лулчев ми изпратил вестник „Живот" в 10 екземпляра по 3 лева за разпространяване. Получих портрета на Учителя и три резюмета: 1) „Замисъл на природата", от 15.II. 1929 г., 2) „Трансформиранена енергиите", от 1.III.1929 г., 3) „Добрата почва", от 3.III.1929 г. Днеска - тази вечер, четох „Добрата почва", хубави мисли има в това резюме: „Това, което е дадено, не съставлява човека. Най-първо, за да познае човек себе си, той трябва да отдели дадените неща и да остане сам с Онзи, Който дава нещата." „Като отделите от човека доброто, неговата интелигентност, всички тези качества, къде е самият човек? Вие докато не намерите себе си, докато не се проучите, докато не проучите вашето естество, не можете да прогресирате в света. Човек не е извор на доброто. Доброто е извън човека. И злото е извън човека. Доброто изтича из Бога." „Когато възприемем доброто от едно Божествено съзнание и го разберем и приложим в живота си и получим известни плодове, това добро е вече наше. Ние сме го взели от Бога. Доброто не е наше, но сме го придобили отнякъде. Храната сме взели отнякъде и което асимилираме от нея, то е наше. Това, което не можем да асимилираме, то е грях, зло. Добрата храна съставя условията за доброто, което ще вирее в тебе." „Добрата почва какво значи? Като преведем това на съвременен език, значи: Ще се постараеш да пречистиш кръвта си, да имаш кръв чиста. Когато кръвта съдържа най-малко нечисти вещества, тогаз тези възвишени, светли идеи ще имат почва да растат в тебе." „В какво се състои добрият живот? Да постъпваш така, както Бог постъпва." „Човек трябва да знае какво нещо е доброто и какво нещо е злото. Злото причинява страдание, а доброто причинява радост. Злото е тор за доброто." „Да кажем, че един българин не казва нито една лоша дума, защото всяка една лоша дума е отрова за житото. Цял ден като е орал, свещени песни е пял, това жито ще донесе благословение. И които яде, ще оздравее. Ако орачът е псувал, ти ще ядеш този хляб и човек ще станеш, тук има философия. Ние мислим, че добротата така ще дойде." „Ние трябва да пречистим своята кръв и да ядем малко." „Добрата почва, това е Бог; ако аз живея на тая почва, тогаз ще принеса плод стократен, тогаз ще има поезия, и музика, и проза, и наука - и всичко е там!" „Мисълта има смисъл само когато влезе в свръзка с живота и става мощен лост за доброто. Като станеш сутрин, трябва да бъдеш благодарен. Целият свят се прониква от едно разумно съзнание." „И всеки един човек ще бъде камък на това, което сега се гради. Когато се гради новата епоха, вие искате да бъдете зидари на новата епоха. Ако вие не можете да влезете в новата епоха, безполезно е да ви разправям. Като влезете в новото, ще влезете в ангелското състояние. Ще напуснете човешката интелигентност и ще влезете в ангелската интелигентност и ще разберете вътрешния смисъл на живота, и ще кажете: „Едно време бях сляп, сега виждам; едно време не знаех, сега знам; едно време ходех в безлюбие, а сега ходя в любовта; едно време ходех в тъмнината, а сега - в светлината." Легнах си в 12 1/2 ч. да спя - радостен. 28.III.1929 год., четвъртък. Станах от сън в 6 ч. Преди да стана, „о". Тежко ми беше, защото снощи стоях много до късно, до 12 1/2 ч. След наряда, аз се трансформирах. Стана ми добре. Заглавих се с доуреждане касовата книга и сметководството. В часове не влязох, а писах до обед, че и до къде 2 ч. След това, към 3 ч се изпрах хубаво. Избръснах и измих, изкъпах хубаво. След като турих да се вари чорба за вечеря и я сварих. Излязохме аз, Енчо и фамилията и излязохме нагоре до над Арифова Ясок, воденицата дето е, и разговаряхме по важни въпроси: за живота, за Учителя, за дарби, за скрити заложби вътре в човека. След вечеря ми донесе обущата обущарят Ангел Иванов и му написах писмо до жена му във Враца, т. е. във фабриката в Мездра, във фабриката „Бахава". Работничка, а детето дала на други да го гледат и отхранват, а много се тревожи, че не му дават възпитание както трябва. Утре се каня да отида в Попово. Времето тая заран бе облачно, обед - ясно, сега, в 10 ч - ясно и приятна нощ. Но изобщо днес бе студено. 29.III.1929 год., петък. Станах рано. Веднага се приготвих и още в марчина [мрачина] потеглихме с Ариф Диколак [?] за Попово. През деня говорих със Сандю. Брои ми 100 лева за беседите. 9. и 11. серии. Хванахме Борис Теровски да води процеса с уч. ниви. Вземах школата за читалището, стъклата донесох на ръка. Вечерта се отбих в Опака за заплатата си. След получаването се отбих у Стефанкини, като поканих Стою Атанасов, Григор Цонев и Димитър - турския учител на Опака, да влезем. Срещнах се на външната врата с Марийка Иванова - здрависахме се. Тя си отиде, без да влезе. Пеню Глухия бе у Стефанкини. Постояхме малко. Стефанка ме кани с нещо да си хапна, отказах, защото голяма бе навалицата, а само меня канят. Въпреки волята на Стефанка и Кирушка, аз си потеглих. Стефанка излезе да ме изпрати. Предупреди ме, че голямо писмо - пълно с нещо много писано, съм бил изпратил на Еленка, а че какво съм й писал толкова и то така изпратено. Отговорих, че и ней бих писал, но тя всякога се е държала резервирано спрямо мен, от идеята ми, и не иска нищо да прочете, и което съм й дал да чете, тя през пръсти го гледа и консервативно отнася спрямо него. Потеглих си, тя сърдито, отчаяно сбогом ми не даде и по салона се разхожда насам-натам безпокойно и най-после извика: „Хайде, отивай си, че ще закъснееш!" Потеглих си, обаче от една страна ми мъчно стана: защо така грубо я аз разсърдих, и надменно се държах. Така ли трябва да се отнасям спрямо нея? Безпокоен си отидох, поради мисълта, че може би вече никога тя не ще благоволи да ме поздрави, камо [ли] погледне, и че аз не трябваше да нагрубявам, а по един деликатен начин да я развържа от себе си, че да посея нещо хубаво, идейно, благородно в страдната й душа! 30.III.[1929 год.], събота. Станах в 4 ч. Искаше ми се да пиша на Стефанка, но не сторих. След наряда почнах четене. След обед с Димитра, след получаването на пощата, потеглихме за селата си. Вървяхме бавно. Балтоните бяхме оставили, но от Шаванци до село имаше голям студ. Отидох направо в пощата, постоях няколко минути. Отидох на кооперацията. Говорих с Никола Костадинов, че симпатизира на въздържанието и че преднамерява да стане въздържател. Говорих с Рали Арнаудов, спомена за венчавки и свободен брак. Попът ме пита дали познавам Любомир Лулчев. Отговорих, че го познавам. Вечерта стоях при Колю Ралев до 12 ч. Изплака ми се, че Ганю Иванов Бонев го много задиря поради клюката и клеветата, която Боби Иванов му донесъл, какво че уж Колю Ралев ходел при Марийка и ред случаи на скрита омраза. След това за жени, женитба. Коя да съм вземел, той ми предоставя да си кажа мнението за Марийка Иванова, че ако я харесам, ще се ожени за нея - тя му харесала. А мен насила и увещава цели часове за Стефанка. Отидох си след 12 ч. у дома и легнах гладен. 31.III.[1929 год.], неделя. Станах, като се разсъмна. След наряда четох. Седнахме да се храним, дойде и Кака и Рада, Дачо и още едно момче. След храна ходих у Ганю Белчев да гледам разсад на пипер и домати под джамлъци. Следобед си потеглих, като мислех да намеря Рали и началника поща - Георгя. Но никого. Излезе и Иван Старев и потегли за хорото, което бе на баира. Оттамо потеглиха до селото, при Георги Чобанов, Иван Симеонов, Николина Проданова, също Яна Николова и Павлина Ганева Узгун Ангелова, и Марийка Стойкова. Пътуването ми бе много приятно, особено песните на славеите и чуруликането на птиците из гората. Късно се завърнах. 31.III.[1929 год.] Нищо особено. Бях във Водица и вечерта късно си дойдох. 1.IV.[1929 год.], понеделник Станах от едно „о". До обед учих и приготвих парите за вноски на бирника данък занятието. Следобед имах във II отделение и потеглих за Опака. Отбих се в Св. Кирил и Методий. Децата си мереха и бяха теглили. Ходихме аз, Стефанка и Кирушка и Евтим да видим томбулните ми билети от читалището им дали печелят. Вечерта дойде и Янко, Георги Цонев. Ходихме в Кирушкини, беше там Марийка Иванова. Вечерта до 12 ч. у Стефанкини аз и Янко и Стефанка и Кирушка. Преспах у Янко. 2.IV.1929., вторник. Станахме и се измихме. Дойдох си и се отбих у Ангелови и си вземах хляб за ядене, понеже моят се бе свършил. 3.IV.1929., сряда. Станах от сън, спомен за сънища „о". Залових се след наряда да чета III серия. След това заприготвяхме да мажем училището. Изпратих Димка и Мехмед за пясък, аз написах заявление за отпуска до Окрръжния училищен инспектор. И следобед започнахме да мажем. След часовете дойдоха Надежда Собаджиева и Павлина Бъчоварова - госпожа на Цоню Пенев и сестра й, свършила Поповската гимназия, но без работа - гостенка на кака си. Завариха ме киречен изцапан. Черпих ги с по един чай. Сготвих и малко зеле. Отпътуваха си на мръкване - стъмяваше се. Дохожда Еню, Димитър. Ангел ми донесе хляба. Лягам си в 11 без 15. 4.IV.[1929 год.], четвъртък. При събуждането ми от сън гледам - съмнало се. Спомен през нощта - същата песен „o". Вънка е бяло - земята покрита със сняг и вали. Снощи дъжд почна да вали, а сега го обърнало на сняг и вали. Пролет, а все така още студено, студено, студено. Голяма зима с големи студове незапомнени. Измих се и започнах с наряда. След часовете започнахме да мажем учебните стаи с учителите. Аз само изкърпвах изкъртеното, а те белосваха с четките. Вечерта с лампата доизкърпих. Следобед снегът се преобърна в дъжд и цял ден вали, сега до 10 ч, и изглежда, че ще вали още, защото небето е покрито с черни облаци. Мрак цари вънка. Спомних си днес и по много въпроси се справях с Еленка. Тя вече дълго не ми е писала. Може би плесница ми удря, за недобрите ми писма. Тя всичко хубаво дава на мен от най-чистата си душа и скъпоценни бисери от богатата съкровищница, с която Бог я е надарил. Как искрено, как мило и с какъв жар ме тя буди към чистота и святост, в живот, пълен само с поезия, молитви и хваления към Всевишния, защото ни е събудил да станем и оживеем в новия живот с пробуденото съзнание. И с какво ли бих могъл, мила сестра, да ти отплатя за добрините, които ми стори, с твоите добри писма! Ти едно искаш от мен: „Чистота, святост, чистота в мислите, чувствата, и в изпълнението, с жива вяра в Бога и тия велики светли духове, които бдят и ни ръководят в нови сфери, в нови местности, населени с разумни същества." Колкото си по-далеко от мен, толкова душата ми е по-близо до твоята. Ти, светъл дух, светилник на спящите в тъмнина! Свети, и повече свети, работи и повече работи - Бог ти е Великата цел, Нему слава, хвала и величие, че ни е призвал на новата трапеза и ни храни ежеминутно с живия хляб и пои с живата вода, които са извор на вечен живот. Колко скъпи минути съм прекарвал с тебе. Ти ме подтикваше и подтикваш към нови хоризонти. Спящите сили се възобновяваха при сладкия ти искрен зов за нова творба, нова идея и нов живот, И защо съм седнал да те хваля. Нека Бог те хвали и знае що си, а за мен - кретащ се още в опиянение, си лечителка, и доста си допринесла за отрезвяването ми от това старо вино - стари мисли и чувства, с низшо плътско съдържание. Хайде, Бог да те благослови и дано все така се възвърне погледът ти към мен и ме навестяваш все така с хубави мисли, добри съвети и внимателно будиш, да не. би да спя и се успя. Лягам в 12 и 7 след полунощ. 5.IV.1929 год., петък. Събудих се от сън къде 6 1/2 ч, но лежах до 7. Станах и гледам навън - белина. Вечерният дъжд се превърнал на сняг и цялата земя е покрита с 5- 6 сантима сняг. Вятърът престанал. Времето тихо. Небето е покрито с бели снежни облаци, така че изглежда като ясно от чистата белина. Сънувал съм, че Стефанка я очаквам у дома, но къщата не е тая, както у дома. Болна е била, та каруца ще я докара. Сънувах, че я очакват двама души, от които единият бе адвокат, а другият - млад човек, който ме разпитваше за нея и на тръгване ми съобщиха да я поздравя. Аз говорих нещо хубаво за нея. Спал съм много хубаво, без никакви тревожения от нищо. Мислих тая заран за доброто, за стремежа към чистота и правилни мисли и чувства. Да се не съблазнявам от женските примамки - от света. Да бъда така разположен към примамките, щото да дойде в мен състояние, при което всичко да се трансформира в добро и благородно. Емоциите да са за Великото, Любовта ми да бъде майчинска - Божествена, а не плътска. Да мисля всякога за Учителя, за Неговите хубави слова. Да се свързвам с Великите идеи, със Светлите души и духове, да обичам душата, която ме обича, и чрез нея - всичко друго, защото тя е любов, тя е искрена и стремежът чист, възвишен. Тя скърби по мен, че аз се заблуждавам, съблазнявам от разни ... и разни, и това трябва да ми е гласът на Бога, Който ме е свързал с нея и чрез нея да ме навестява и води към светли бъднини, без някакви физически, материални връзки и интереси. Да люби човек така безкористно, то е велико състояние и само тогава ще има пълното съдействие на Небето. Защото Небето е свят от разумни същества, свят на светлините и Светлите души. И тяхната енергия ще се струи чрез нас само ако ние можем да бъдем чисти канали, да не я опетним, а свободно, без пречупване да мине през фокусите ни - ума, сърцето и волята. Колко хубаво е да мога се освободя от сянката на нещата, а това ще стане, когато аз не на думи, не с перо и книга пиша само, а искрено, живо, победоносно понеса светлото знаме на истината и вървя към светлите хоризонти, заедно с духовната армия, будителите, ръководителите на човечеството. Нищо не ме възпира да бъда и аз една светлинка, една крушка, електрически проводник на Голямата светлина, лъч слънчев на Великото слънце. Докога ще се ровя още в мисли за жена, женитба, докога още в жената ще гледам същество за удоволствие, и нима удоволствието е нещо съществено? Знае се, че светът от удоволствие, от тоя мним усет, че уж това е най-доброто благо, човек да се удоволствува по най-разнообразни начини, с храна пищна - по банкети, с питиета най-упоителни, в соарета, срещи и гощавки при скърби и радости. По гледки, да гледа човек зрелища Нероновски и да се наслаждава от това, от мъката на живите твари, от удоволствието - отмъщение спрямо неприятния нам човек или животно, от слушането цинизми и глупави слова или музика с чувствено еротично влияние, или най-после половите удоволствия, които са дошли до апогея си в култа на поклоненията световни! През деня приготвях бюджета, виках настоятелите на подпис. Димитър идва на вечеря. Дадох на него и на Енчо по един вестник „Живот" и по един каталог. Лягам си в 10 без 25. 6.IV.1929 год., събота. Станах от сън. Въпреки че рано легнах, спал съм до 6 ч и 1/2 и то много дълбок сън съм спал. При събуждането имах само едно едно недобро настроение вследствие огъня, който изгаря всичко хубаво и благородно. Измих се със студена вода. Запалих печката и турих вода да се топли за изкъпване. Направих наряда и след това избръснах се и изкъпах хубаво. Преоблякох се, а отвън вече Мехмед на вратата чака да влезе, но е заключено. След почистването отключих. Влязоха учителите, започнах да пиша бюджетите. След това закусих с пирница* , от остатъка, от снощния пипер. От известно време не мога да употребявам захарта, втръснала ми се е. След това четох първа страница от III серия - „Солта". „Вие сте солта на земята." Какво велико съдържание и смисъл е вложено в това изречение. Животът без сол не може да съществува. В това понятие „Вие" Учителят влива велико съдържание, че това не се отнася само до вярващите, а до всички хора по лицето на земята, в които е пробудено Божественото съзнание. Всички хора, в които е пробудено съзнанието, са солта на земята. Окултисти, мистици в думата „Сол" подразбират „равновесие" - онзи елемент на сила, който поддържа нещата в равновесие. За да тръгнете да вървите по улиците, трябва да имате равновесие. Когато построяват морските параходи, турят на дъното им товар, сол, да ги държи в равновесие, за да се не обърнат в морските вълни. Под думата „сол" разбират онази сила, която сгъстява материята, пази я от разлагане и дава условия, за да може по-висшите сили в света да работят. След това изкарах три часа уроци. Неспокоен, очаквам за писмо от Еленка, отидох към общината. Мина преди час автомобил за одаята на Мюмюн Кьосе Османов. Дошел е Димитър X. Чакъров, за да подканя турците, които искат да се изселят, да отведе хора от с. Крепча двама души в Турция на негови разноски, да видят местностите и селото за закупуване и чак тогава да се върнат и продават. Ходих при Сава Багобонов. Видях как се правят козеняви въжета от един дядо Алекси, дядо на Александър Кирицов. Слязох на общината. Чаках час и половина, близо два. Излязох да си ходя да обядвам. Ето, иде пощата. Получих от 9-а серия - „Няма пророк", 5 книжки и Лекции на младежкия окултен клас от Учителя от 1925-1926 год. - V година - 1, 2, 3 книжки, изпратени от брата Владо в 3 броя. Получих от окръжния училищен инспектор отпуск за 10 дни, които искам да ги използувам, това ме много зарадва, че ще мога да отида към София. Ето и многоочакваното писмо от сестра си, от тая, която ме обича; разписах се, вземах го. Скрита радост, да не усетят Димитър и Енчо. Платих на пощаджията за „Училищен бюджет и администрация" сумата 120 лева и другата поща съм оставил на масата и си отивам. Иска ми се още по пътя да го отворя да чета. Поиска ми се пред училището навън, но рекох вътре да вляза. Гладът замря. Иска ми се да чета, разпечатах и то с очакване. Страхувах се, че ще прочета нещо отплата на недобрите си писма, егоистичните си отрови, които изпращах с някои си мои писма, писани от дъното на ада на тая чиста, идейна, стремяща се душа към нещо велико и възвишено. И с тоя усет чета: „Н.Л.К.П.Б.Л.** Любезни брат Пеньо. Честита Пролет! По случай новата астрономическа година поздравлявам те и ти пожелавам най-ценно, най-красиво, към което се стреми човешката душа." И се заредяват хубавите мисли. Излага сестрата, че с моето последно писмо получила от съседно село от един господин първо любовно писмо, предложение. Съобщава ми, че ще има увеличение на персонала през идущата година, та по Великден да се видим и разговорим, да питаме Янков дали ще може да действува да ме назначат тамо. От 4 ч. започнах да пиша писмо на Еленка. В 11 и нещо полунощ прекратих. Лягам си в 12 ч с хубаво и добро разположение. 7.IV.1929 год., неделя, с. Крепча. Събудих се, като зачух лопаща каруца. Дойде ми на ума, че ще отивам на Попово. Набързо се умих, облякох и потеглихме. Студено беше много. Времето облачно. Каруцарят Ризванг Ризов караше бързо, така че в 6 потеглихме, а в 8 и 10 бяхме в Попово. Аз отидох у сватята Никула. Изчистих си дрехите и обущата, похапнах си у тях малко хляб и потеглих за събранието учителско. Отидох най-първо на пощата да предам писмото на Еленка, но не приемате празничен ден. Отидох в училището „Св. Кирил и Методий". Имаше около 15 - 20 души учители събрани, а редовни членове са 110 - това е българска точност. След изказване срещнах се с господин Славов, после тръгнах да диря боя за училището за первазите. Срещнах се с Раднев, каза ми, че Острев - Васил Острев, в с. Паламарци учителят, бил тука, в Попово. Зарадвах се и влязох у Каиша. Нахраних се и излязохме заедно, говорихме много. Брои ми 150 лева за беседите 9 и 10 серии. Изпратих ги с Тончо до над Попово, до шосето, и се върнах да си допазарувам и си потеглих за селото Ксича. Между Опака и Ксича започна да вали дъжд. И той много добре ще дойде за пролетната трева и растенията всички изобщо. Дойдох си в 6 без 10. Учителите, колегите ми замазали училището хубаво с киреч и пясък, макар че първото не станало както трябва. Закахърих се, че не можах да изпратя писмото на Еленка, а трябваше да се изпрати. След прочитане на 6 страници си лягам в 12 ч. * пирница - манджа, направена с пържени пиперки. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) ** Н.Л.К.П.Б.Л. - няма любов като проявената Божия Любов. (Бел. М. И.) 8.IV.1929 год., понеделник Станах къде 6 1/2. Вънка вятър вее и сняг вали. Снощи хубав дъждец ръмеше, а тая сутрин студ и сняг. Дълга зима и тя учудва много хората. Много овци измряха от глад, слабост, цяла зима на хранило. Агънцата и те мрат много поради слабостта на овцете. Четох след наряда си снощната [беседа], „Двама свидетели"; на стр. 196 - много важни мисли, които ме не допуснаха по-нататък да тегля тая заран друго билетче. Учителите дойдоха и се заловиха да мажат. Следобед аз започнах да пердаша изкърпеното и ударихме первазите със синя боя, смесена с черна. До тъмно мазах. А ето турих да си варя от зелена чорба и пиша бюджета на училищното настоятелство и на училището. Вънка е студено, облачно и пак нещо като дъжд вали слабо.

01. СВЕТЪЛ ЛЪЧ КЪМ ЧОВЕШКИТЕ ДУШИ / Светозар Няголов/ Предговор Всеки човек, жител на нашата планета, има свое верую, което го крепи, вдъхновява и стимулира да работи, да се бори с трудностите и да прогресира в живота. В съзнанието му стои един образ или един материален идол, на когото се кланя и го боготвори. Хората в зависимост от своето развитие, начин на мислене и живот, се делят главно на две категории - материалисти и идеалисти. Материалистическата философия приема, че съществува само материя, от която е произлязъл животът и нейните привърженици вярват главно в парите, къщите, имотите и всички физически ценности. Идеалистите и религиозните, обратно, приемат, че в природата съществува Велика Първична Същина, която със своите животворни сили влива енергия в целия Космос и ръководи, и направлява сложните процеси, които постоянно се извършват в необятната Вселена. Някои от религиозните и духовните хора търсят Бога високо в небето, където, според тяхното разбиране Той се намира, наблюдава всичко и оттам ръководи неизброимите форми на живот и човечеството. Това е едно старо, схоластично и примитивно разбиране. Бог със Своя Дух, присъства едновременно в цялата Вселена, във всяко свое създание, във всеки човек и лично ръководи и направлява живота. Това твърдение е защитено от доктрините на многобройните религии и окултни науки. Бог се проявява като мека бяла светлина, наречена Виделина, проникваща в нашето свърхсъзнание като вдъхновение - импулс, който впряга всичките ни разумни сили на работа и създава най-благоприятните вътрешни условия за правилна изява в живота: като интуиция, Божествена връзка, чрез която човек намира лесния и най-правилен път за постигане на идеите си. Накрая тя се докосва до центъра на съвестта, в човешката глава, който започва да отчита и посочва разумните и неразумните постъпки на даден индивид. Когато, макар и за малко, сме озарени от тази Виделина, и решим да слушаме вътрешното ни ръководство, като пожелаем да изправим живота си, ние даваме свобода на Бога да се прояви в нас. За да ни пречисти. Бог ни прекарва през съответни разумни страдания, за да могат да се отворят умовете ни да разберем Неговата Блага Воля, да се върнем в правия път на Доброто и Любовта, които Той още при създаването ни, е вложил в нашите души. Когато живеем по човешкото знание и разбиране, не се съобразяваме с природните закони, слизаме надолу до един разпуснат живот на удоволствия, алчност и егоизъм, който ни отдалечава от Бога. Тогава Той ни остава свободни, сами да се натъкнем на последствията от този неразумен живот и да си извадим съответните поуки. Накрая при свършването на краткия човешки живот, след идването на Ангела на смъртта, човек се среща с Бога, този благ Принцип на Любовта, и Му дава отчет за изминатия земен път. Това е своеобразен изпит, през който минава всяка душа, след напускане на физическото си тяло. Земята е училище, велика школа за придобиване на качества и добродетели и за разрешаване на трудните задачи на живота, които ние много пъти сме отлагали в миналите си прераждания. Бог не само при смъртта посещава човешката душа, но Той постоянно се изявява във всеки индивид, като говори тихо и меко на неговото съзнание. Малцина долавят Този глас и получават Неговото благословление. Повечето хора, заети със своите безкрайни и многообразни желания и грижи, не Го чуват и не Го разбират. Онзи велик Принцип на живота има всички начини и методи да промени бързо нашия неразумен живот, както това е ставало някога в предшестващите ни четири раси, които са изчезнали почти напълно, заедно с континентите, населявани от тях. Желанието на Бога е, всички промени да стават съобразно пробуждане съзнанието на човечеството, със свобода, съзнателно и с любов. Неговата неизменна грижа за жителите на Земята се забелязва, когато при завършването на една епоха от две хиляди години човешко развитие, започва нова. Тогава Бог изпраща специален Пратеник, за да дирижира и направлява процесите, възникнали при ликвидирането на общочовешката карма. Във връзка със свършването на старата мистична епоха на Рибите и идването на новата епоха на Любовта - Водолей, Бог изпрати на Земята един от светлите си посланици - Духа на Истината, «който да реши главната съдба на този покварен свят, в Новия век, който приближава." (1, с. 8) Той дойде и се въплъти във физическо тяло в нашата малка България, придружен от хиляди свои помощници, работници за делото Божие от вековете, които постепенно се въплътиха и образуваха неговата светеща аура на Земята, В книгата „Светъл лъч към човешките души" съм се постарал да изнеса накратко малка частица от видимия живот на Петър Константинов Дънов -Учителя. Мнозина го познаха и разбраха, а обществото и църквата непрекъснато му пречеха и го хулеха. Неговият чист морален живот беше велик пример за подражание за всички. Понеже Духа му беше кротък и смирен, Той не пожела да се изяви в своята пълна слава и величие, а остана известен на малцина от Школата, която откри за първи път на Земята в България. Привлечени от Него бяха хора със сърца, изпълнени с любов, познаха Го, влязоха в Школата, за да приемат и приложат новото знание, което носеше за цялото човечество. Той донесе великото учение на Любовта, в което са включени правилата и законите, адресирани към будните човешки души, необходими за живота и правилното развитие на новата шеста раса, която скоро ще дойде на нашата изстрадала Земя. Случките, изнесени в книгата, са ми разказвани и съм ги стенографирал в продължение на повече от 20 години и понеже не са плод на непосредствени наблюдения, може да се явят някои неточности или разлики, от това, което някои наши приятели са записали в своите лични спомени. Навсякъде съм търсил факта, истината, като съм сравнявал изнесени случки от няколко източника. Провел съм много разговори с Борис Николов, Мария Тодорова, Гавраил Величков, Влад Пашов, Стамат Михайлов, Петър Филипов, Ангел Гунев, Георги Куртев, Гради Колев, Темелко Стефанов, Петър Киров, Йорданка Жекова, Йотка Младенова, Мария Златева и много други братя и сестри, взели дейно участие в братския живот по време на физическото пребиваване на Учителя в България. В някои случаи, за да няма повторение, съм ползвал като справочник томовете на Вергилий Кръстев „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее" и му изказвам своята благодарност за голямата работа, която върши в Братството. Дълго време след заминаването на Учителя от този свят, учените на човечеството ще пишат и говорят за този Светъл Дух, посетил Земята, докато проучат идеите му и започнат да ги прилагат. Тогава те ще го намерят в Словото му и ще го познаят. В изложените в книгата случки будният ум на читателя може да намери много отговори на изникнали в съзнанието въпроси и да намери онова, за което душата му копнее и да приеме най-подходящото за своето развитие. Бог е отворил широко вратите за новия живот и очаква будните човешки души да дойдат, приемат, проучат и приложат Неговото велико Слово. То е живот, сила, знание и светлина, която ще изведе човечеството от тъмната нощ на егоизма, безлюбието и последните борби за надмощие към света на хармонията, Братството, Любовта и единомислието, залог на една велика духовна култура. Нека всяка душа приеме от тази светлина, това, което й е определено и се подготви да влезе като добър работник в новата Шеста раса на Любовта, която идва вече в света. Авторът.

ПОСВЕЩЕНИЕ За денят Господен, за Божественият огън и за Българския народ 1 . Всеки народ трябва да се съзнава като уд в Божественото тяло, за да знае где му е мястото и да функционира правилно в Божественото тяло , за да може да приложи Божествените идеи . А сега всеки народ мисли , че светът е създаден само заради него и всяко общество мисли, че светът е създаден само заради него, и всеки индивид мисли, че светът е създаден само заради него . Но Бог ни доказва , че светът е създаден само заради Него. Божественият Дух се стреми да създаде най-висшата форма, в която да се прояви Той! 2. Иде една нова вълна от Космическото пространство , вълна на Божествената Любов. Наричат я още „Огнена вълна". Тази вълна има мощни трептения , които организмът на всеки човек не може да издържи . Затова се казва , че Бог е огън всепояждащ . Тези, които са готови да издържат трептенията на тази вълна и я приемат ще просветнат, а онези, които не могат да издържат трептенията й, за тях тази вълна ще бъде огън , който ще ги изгори или ще стане причина да минат през най-големи страдания . И тези страдания ще ги приготвят да приемат Любовта, да се пробудят. Затова тази вълна на Любовта, която иде се нарича Божествен огън. В него ще изгори всичко старо, всичко нечисто. Когато хората минат през този Божествен огън , ще дойде Царството Божие на земята. Когато дойде Огънят на Любовта, Божественият огън, едни ще просветнат, а друг и ще изгорят , ще минат през разкаяние. 3. Земята трябва да се пречисти. Пречистването й ще стане с огън . Иде огънят в света. Ако хората не приемат Учението на Любовта, огънят ще дойде и ще помете всичко онова, което от хиляди години се е съграждало . Старата култура ще изчезне, помен няма да остане от нея. Греховете , престъпленията на хората ще изгорят. Които издържат на този огън, те ще светнат, както свети златото, което е минало през огъня на златаря. Които минат през този огън и издържат , те ще турят начало на Новата култура . 4. Сега вие трябва да знаете, че всички хора, добри и лоши, ще минат през този огън . Не се страхувайте, но будни трябва да бъдете, да минете през огъня и да оцелеете, и той ще ви очисти. Чистотата е нужна на хората. За мнозина този огън е започнал вече. Страданията, изпитанията не са нищо друго освен огънят , който иде за да пречисти света. Колкото по-голямо страдание минава човек , толкова по-силен става . Страданията каляват човека , правят го силен да носи . Някои страдания са действителни , а някои фиктивни . Каквито и да са страданията на човека, той трябва да издържи . 5 . Големи страдания идат в света . Кога ще дойде Царството Божие на земята? В денят Господен. Този ден е един от тъмните Божи дни. Тогава слънцето, звездите ще изгаснат и който може да запали своята свещ, той ще бъде на светло. Който не може да запали свещта си, той ще остане в тъмнина . Тъмен е Денят Господен . Сегашните дни са светли , хубави , но Денят Господен, който ще бъде тъмен, придружен с бури, ветрове. За да посрещнете с радост този ден, вие трябва да имате запалена свещ, на която при страшните бури и урагани , при всички несгоди да можете свободно да четете Словото Божие . 6. Вънка от нашата вселена идва една велика вълна и тя ще върви с една грамадна бързина. Тя ще залее целият свят и всички онези, които й се противопоставят , тя ще ги задигне и завлече със себе си. Къде ще ги завлече? В Божествената пещ на Божествения огън . Под свършване на света, или изгаряне на света се разбира ликвидация на всички криви мисли , всички измами и заблуждения . Ще изгори всичко нереално , а ще остане само истинското , реалното. Тогава всички ще разберат, че са братя, а Бог е техен баща ! Тогава всички ще разберат , че земята е създадена за благото на живите същества , а Вселената - за научни изследвания. Онези, в които Божественото е събудено, още днес могат да живеят по този начин. 7 . Велик момент настъпва . Изявлението на Великият Господ се очаква с интерес от всички добри и разумни същества. Тези , у които съзнанието е пробудено ще възприемат Божественото Начало и ще се изменят . Останалите - чието съзнание не е пробудено, те ще спят. Ако пропуснете тази Велика вълна на Любовта, която иде сега, ще чакате милиони години . За да ви се разкрие тя, трябва да преживеете закона на жертвата и самоотричането . 8. Бог прекарва славяните през огън . Няма други народи по света , които да са минали през толкова страдания както славяните. Бог казва: „От вас трябва да излезне нещо добро." Определено е Славяните, като едно голямо семейство да извършат Волята Божия . В това е величието на тяхната мисия. Славянството е представител на идеята за Бога . В съзнанието на Славянството има нещо възвишено: Любов към Бога! Българите са пионерите между славяните. 9. Господ иде чрез огън да очисти Земята , да съблече старите дрипи на хората, да им даде нови тела, да внесе любов в сърцата им, да подигне умовете им, да отстрани от тях всяка злоба, омраза. Това възвестява Божественото Учение в Новата Епоха. Бог ще прекара света през един голям огън за да пречисти. Ако някой мисли, че в бъдещият си живот ще може да живее така, както е живял в миналото той се лъже. Миналото е минало време . Сега иде нов Свят , нова Светлина , нова Любов, нова Свобода. И това се отнася не само за един народ, но за всички народи, за всички племена. 10. Духът на Бога слиза вече отгоре , както Светлината. Иде Той и велика Виделина носи със Себе си, огън и живот , който ще пречисти света. Съвременните хора ще опитат тия неща, ще бъдат свидетели на въдворяването на Царството Божие на Земята. Със слизането си Бог ще съди хората и злобата ще изчезне. Духът на Бога е в Словото на Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно , със светското си им е Петър Дънов преживял между българите и славянството от 1864 - 1944 год. Словото Божие е в Словото на Всемировият Учител - Беинса Дуно. Великият Учител говори : „Бъдещето е на Славяните - Бъдещето е на Българите " Амин. Из Словото на Учителят Дънов. Съставил Вергилий Кръстев. 17 -18.30 часа, 7 януари 2006 год. ISBN 954-9915-13-1, том XXІІ © Всички права запазени Не се разрешава препечатването на отделни части от книгата в периодичния печат - вестници и списания, без разрешение на съставителя на сборника. Не се позволява преразказването на отпечатания летописен материал от нелегални и явни разказвачи с цел - издаването на пиратски издания.

Светозар Няголов СВЕТЪЛ ЛЪЧ КЪМ ЧОВЕШКИТЕ ДУШИ Ново, допълнено и преработено издание на книга със същото заглавие от 1998 г. ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ Сборник ТОМ 22 Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО Събрал, подбрал,записал,съхранил и представил Вергили й Кръстев Библиотека "Житен клас" София 2005

СЪДЪРЖАНИЕ 01. СВЕТЪЛ ЛЪЧ КЪМ ЧОВЕШКИТЕ ДУШИ / Светозар Няголов Предговор I. Духовни условия в България преди идването на Учителя II. Жизнен път и работа на Учителя до създаването на Веригата през 1900 г. : Проникновение III. Духовна дейност на Учителя с Веригата от 1900 г.до създаването на Школата през 1922 г. IV. Създаване и развитие на Школата на бялото Братство в България от 1922 г. до 1944 г. 1. Трудности в Школата 2. Салоните, в които Учителят изнасяше своите беседи 3. Заселване на Изгрева 4. Връзката с Невидимия свят на ангелите 5. Вътрешния живот на Учителя 6. Младежки събори 7. Посещаване на Витоша с Учителя 8. Рилските екскурзии с Учителя 9. Отношението на властта към Учителя и неговото преследване 10. Развитие на теософското движение в света 11. Побоят нанесен на Учителя 12. Свещените думи на Учителя 13. Възприемане и създаване на Паневритмията 14. 1939 г. - най-благоприятните услови за българите 15. Мърчаевският период от живота на Учителя 16. Завръщане на Учителя в София V. Случки и събития в България, свързани с дейността на Учителя 1. Политически събития 2. Еврейският въпрос 3. Случки на Учителя с отделни личности 3.1. По разкази от членове на Веригата 3.2. По разкази от ученици от Школата 4. Лекуване на хора VI. Ученици, участвали в Школата и техните прояви в живота 1. Георги Миркович (1825-1905) 2. Мария Казакова (1852-1908) 3. Пеню Киров (1868-1918) 4. Тодор Стоименов (1872-1952) 5. Георги Куртев (1870-1961) 6. Боян Димитров Боев (1883- ?) 7. Борис Николов Дойнов (1900-1991) 8. Георги Радев (1900-1940) 9. Симеон Марков 10. Никола Ватев (1873-1967) 11. Нешка Анева 12. Дядо Благо / Стоян Русев 13. Никола Гръблев (1893-1968) 14. Любомир Лулчев (1896-1944) 15. Васил Бандерски 16. Методи Константинов (1902- ? ) 17. Д-р Иван Жеков Стойчев (1875-1970) 18. Йордана Жекова ( ? -1978) 19. Стойна Кодарева Христова (? -1967) 20. Стоянка Георгиева Христова (1926- ? ) 21. Христо Митев Белчев 22. Пано Славово (1892- ?) 23. Паню Балдъров 24. Ради Танчев 25. Стамат Тодоров Михайлов (1896-1964) 26. Иван Иванов Котаров (? -1985) 27. Диньо Господинов - железарят ( ? -1991) 28. Олга Славчева ( ? -1967) 29. Лиляна Шьфьндуь (? -1995) 30. Мария Христова - Захарната 31. Кина Тахчиева 32. Мария Милева 33. Милка Переклиева (1908-1976) 34. Димитър христов Грива (1914-1994) 35. Катя Христова Грива (1902-1974) 36. Теофана Савова (1894-1990) 37. Донка Кънева Георгиева (?-1993) 38. Донка Димитрова 39. Катя Кисельова 40. Геоги Петров Сотиров (04.11.1902-07.01.1992) 41. Гавраил Велев Величков - Галилей (21.11.1909-93.12.1985) 42. Мария Станчева Зларева (02.04.1905-04.02.1996?) 43. Мария Михайлова Тодорова (20.02.1898-1976) 44. Пенка Дякова Георгиева (27.10.1942 - ? ) 45. Крум Иванов Няголов (24.08.1903-22.01.1976) 46. Атанас Колев Минчев ( ? -29.05.1993) 47. Савка Керемедчиева (27.05.1901-03.05.1945) 48. Неделчо Попов (22.12.1927-22.04.1952) 49. Борис Дряновски 50. Ангел Керемедчиев (30.04.1916- ?) 51. Владимир Балючев (1912-14.04.1996) 52. Райна Райкова Калпакчиева (26.06.1907-19.06.1990) 53. Асен Арнаудов 54. Весела Тодорова Несторова ( ? -06.03.2002) 55. Петър Филипов Николов (25.06.1913-20.04.1984) 56. Димитрина Антонова (25.10.1898-24.09.1970) 57. Руси Събев (? -06.09.1940) 58. Илия Узунов (18.11.1905-10.07.1969) 59. Петър камбуров (01.12.1898-20.07.1969) 60. Панталей Карапетров (23.03.1902-19.03.1990) 61. Гради Колев Минчев (22.06.1912-12.08.1992) 62. Цеко Матов Етугов (05.06.1912- ?) 63. Цочо Диков Ракитин (1883-1968) 64. Веса Козарева (?-06.08.1968) 65. Лидия Аладжем (22.03.1911-22.09.1998) 66. Красимира Аркадиева Николова (08.12.1930-14.09.1990) 67. Ганка Бончева (1924- ? ), Ружа Чернева ( ? -08.02.1988),Лалка Кръстева (? -12.02.1998), Стоянка Драгнева ( ? -25.11.1999) 68. Васил Раджев Гарджев ( ? -11.11.1995) 69. Естирка Iванова (27.03.1932- ? ) 70. Николай Николов Дойнов (18.12.1904- ?) 71. Темелко Стефанов Гьорев (? -01.04.1991) 72. Велин Темелков 73. Петър Киров Николов ( ? -27.10.1986) 74. Петър Костадинов Христов (19.06.1930- ?) 75. Сава Симеонов Костов (30.11.1922- ?) 76. Иван Антонов (01.09.1899-29.10.1964) 77. Влад Пашов (11.09.1902-04.02.1974) VII. Учението на Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса : Из Словото 1. Краят - ликвидацията на века 2. Методи за оправяне на човечеството 3. Новата епоха и идването на Шестата раса 02. УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО ЗА РИЛА И ЕКСКУРЗИИТЕ ПО ПЛАНИНАТА / Светозар Няголов/ I. Планината - извор на сила II. Мусала 1. Законите на планината 2. Екскурзии в планината - новия начин на работа 3. Задачи и правила в планината 4. Условията в планината и отношенията между хората 5. Моите спомени за Учителя и Мусала III. Скакавците и Рупите IV. Седемте езера 1. Началото 2. Рилската школа на Бялото братство 3. Учителят за езерата и Рила 4. Построяване на лагера и пребиваване на Второто езеро 4.1. Мостът на будалите 4.2. Чешмата “Ръцете, които дават” 4.3. Кухнята 4.4. Спиралата 4.5. Времето и послушанието на учениците 4.6. Гости в лагера 4.7. Организирано качване до лагера 4.8. Пътеката за Езерото на Чистотата 4.9. Децата на Рила 5. Любовта на Учителя към учениците му 6. Моите спомени за Учителя и Рила V. Витоша 1. Ел Шадай (Вратата на Рая) 2. Присоите 3. Учителят на Витоша 4. Моите спомени за Учителя и Витоша 5. Последните стъпки на Учителя из планината 03. ПАНЕВРИТМИЯ ОТ БЕИНСА ДУНО И 6-ТЯХ УПРАЖНЕНИЯ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ / Светозар Няголов А. Паневритмия от Беинса Дуно I. Учителят за значението и изпълнението на Паневритмията II. Правила от Учителя за Паневритмията III. Упражнения 1. Упражнения - носители на енергиите от Божествения свят 2. Упражнения - носители на енергиите от духовния свят 3. Упражнения - носители на енергиите от физическия свят 4. Слънчеви лъчи 5. Пентаграм Б. Шестте гимнастически упражнения на Учителя. Малката програма на ученика за всеки ден. В. Упражнения с гамата и при изговаряне на някои формули Г. Промени в Паневритмията и песните на Учителя. Как се свири и играе Паневритмията. Бележки 04. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА 05. ХРАНЕНЕ, ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ / Светозар Няголов 06. АСТРОКОСМИЧНА СИНТЕЗА / Светозар Няголов I. Астрокосмична синтеза II. Аспекти от цикъла на тежките планети Плутон, Сатурн, Уран, Нептун 2. Плутон – Нептун 3. Сатурн – Уран 4. Сатурн – Нептун 5. Сатурн – Уран (1941 – 1988 – 2008 г.) III Епохата на Водолея 07. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ / Светозар Няголов 1. Епохата на Водолея 2. Хороскоп на Епохата на Водолея 08. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ И ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА БЕИНСА ДУНО : ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ / Състав. Вергилий Кръстев. 1. България – пълен неутралитет 1.1. България – пълен неутралитет 1.2. Пробуждане, разширение на съзнанието и спасението на България 1.3. Духът навлиза през 1914 г. В девствена материя – Епохата на Водолея 2. Съборите на Бялото братство и българите 2.1. Стремежът на човешката душа и превратът на 9 юни 1923 г. 2.2. Съборите на Бялото Братство на Слънцето и на Хималаите 2.3. Забрана на събора на Бялото Братство през 1923 г. 2.4. Бялото Братство и България 3. Предсказание за идващата епоха от 1945-1989 г. 3.1. Предсказание за 1945 г. 3.2. Пророчество от 1919 г. За епохата 1945-1989 г. 3.3. Предсказание за българите и Новото учение 4. Новата култура и Епохата на Водолея 4.1. Новата култура и българите 4.2. Българинът и Новата култура, която иде 4.3. Новата култура и Епохата на Водолея 4.4 Божественият Дух и Новата епоха 4.5. Великата разумност движи цивилизацията 4.6. Отклонението на земната ос от предишната катастрофа 4.7. Денят Господен е ден на нова епоха 4.8. Епохата на Водолея 4.9. Наклонение на земната ос с 23 градуса – символ на размирие 4.10. Иде Шестата раса 5. Учителят за жените, които ще спасят света 6. Защо се дадоха страданията на българите 6.1. Министър-председателят на българите 6.2. Защо се дадоха страданията на българите 6.3. Българите и Новото учение на Учителя Дънов 6.4. Прокламация от Небесния цар до българите от Учителя Дънов 6.5. Учителят за разрушителната сила на българина 6.6. Разрушителната сила на българина и как да се справи с нея 09. КОСМОГОНИЯ НА БОЖЕСТВЕНИЯ ДУХ, НА ХРИСТОВИЯ ДУХ И НА ГОСПОДНИЯ ДУХ / Светозар Няголов 1. Вселяването на Божествения Дух в Петър Дънов 2. Вселяването на Христовия Дух в Петър Дънов 3. Вселяването на Господния Дух в Петър Дънов 10. ДОМЪТ ГОСПОДЕН И СЪДБАТА НА СВЕТА / Вергилий Кръстев 1. Домът Господен и съдбата на света А. 40 години в пустинята с планетите Сатурн и Уран 1. Сатурн съвпад Уран 2. Сатурн тригон Уран 3. Сатурн квадрат Уран Б. 40 години в пустинята Моисей с израилтяните В. Учителят Дънов за Моисей, за израилтяните и за Иехова 1. Моисеевият закон е първото полукълбо на Земята, а Христовият закон е второто полукълбо. 2. Не могат да се примирят две идеи, които се сблъскват. 3. Легенда за Моисей 4. Христос и Моисей – служители Божий. 5. Моисей – духовната сила и Илия – физическата сила – трябва да преминат в Христа – силата на любовта 6. Моисей и законът 7. Моисей изгубва благоприятните условия от Иехова и останаха израилтяните 40 години в пустинята 8. Моисей за високите върхове на злото. “Не убивай, не кради, не лъжи”. Високите върхове на доброто 9. Между Моисей и Христа няма противоречие 10. Моисей, евреите и Египет 11. Допирната точка е Божественото съзнание 12. Когато Бог ни говори, човек избавител ще станe 13. Моисей е идея 14. Божественото учение е Духът на Любовта 15. Божественият огън е за олтара на въzишените същества 16. В човешката душа се намира раят 17. Между Моисей и Христа няма никакво противоречие в основния закон 18. Моисей и еврейските души в овцете му 19. Заветът на Бога с Моисей 20. Моисей и египетската мъдрост 21. Духът е проявление на Бога 22. Моисей и Бялата ложа в Египет 23. Моисей трябва да роди убитият от него египтянин 24. Моисей и бъдещият пророк 25. Съзнанието на човека определя съдбата му 26. Моисей и небесния огън 27. Моисей и огънят в къпината 2. Учителят Дънов за болшевизмът и комунизмът 2.1. За болшевизма 2.2. Учителят за болшевиките – бирници на Бога 2.3. Учителят за болшевиките – деца на монархистите 2.4. Учителят за болшевиките – незаконородените деца на аристократите 2.5. Учителят за болшевиките и за българите, които трябва да намерят своя учител 2.6. Леви и десни течения в обществото 2.7. Учителят за комунистите 2.8. Болшевизмът – камшикът на Бога в Христовата ръка 2.9. Комунизмът – учение за братство 2.10. Божествената метла 2.11. Комунистите, ако правят добро – имат Господ в душата си. 2.12. Новите идеи за братството и комунистите 2.13. Болшевизмът е идея на адептите 2.14. Анархисти и комунисти – по-идейни от съвременните християни 2.15. Социалисти и комунисти – по-големи идеалисти от духовните хора 2.16. Анархизмът и съвременната култура 2.17. Анархизмът и комунизмът 2.18. Как попаднаха народите под болшевизма 2.19. Комунизмът е една идея 2.20. Комунистическото влияние след 09.09.1944 г. 2.21. Отечественият фронт 2.22. Пред прага на Новата епоха 3. Учителят Дънов за частната собственост 3.1. Жената и частната собственост 11. АГАРТА И АТЛАНТИДА 12. НЕБЕСНИЯТ ЗНАК Ь И СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ 13. ХОРОСКОПИТЕ В ПОРЕДИЦАТА”ИЗГРЕВЪТ” 14. КАКВИ ПЕСНИ СА СЕ ПЯЛИ ПО СЪБОРИТЕ НА СИНАРХИЧЕСКАТА ВЕРИГА НА ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО 1907-1915 г., 1920-1922 г. / Вергилий Кръстев 15. Песните на един ученик на бялото братство / Светозар Няголов БЕЛЕЖКИ ПО ХОРОСКОПИТЕ 1. Някои бележки за хороскопите на астролозите на Изгрева и на Учителя, представени в том 19 от поредицата «Изгревът» / Светозар Няголов 2. Хороскопите на Светозар Няголов : Как се доказва и защитава един хороскоп / Вергилий Кръстев СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий Кръстев КОМПЮТЪРЕН НАБОР Полина Тодорова Петкова, от гр. Видин (с. 5 – 458, 498 – 544, 587 – 717) Буряна Ангелова Пенкова (с. 459 – 497, 545 – 586, 723 – 781) Ставри Петров Ангелов (с. 781 – 801) и нотиране Яна Попянева (с. 643 – 649, 802 – 811) ПОДРЕЖДАНЕ, ОФОРМЛЕНИЕ И КОРЕКТУРА Ефросина Ангелова-Пенкова ПРЕДПЕЧТНА ПОДГОТОВКА И КОМПЮТЪРНА ОБРАБОТКА НА СНИМКИ Вихър Ангелов Пенков София 2005 печатница: СД “Симолини-94”