alexamsterdam

1. Тайна молитва! Азъ бихъ желалъ да зная каква е идеята вѫтре въ вашия умъ. Вие искатѣ или да посѣетѣ или да ви се посѣе нѣщо. Туй, което ви се посѣе, може ли да го запазитѣ? Защото ние не обичаме да си хвърляме семето. Въ недѣлнитѣ събирания ние сме много щедри хвърляме и налѣво, и надѣсно, но въ специалнитѣ събрания искаме всѣко семе да падне на своето мѣсто. Вземетѣ думата" наука" тъй както се пише на български, на славянски и съответната ней дума на латински" scientia". Тия две думи криятъ две различни понятия. Тогава на славянски науката търси да примири противоречията въ живота, науката тамъ въ това е насочена, когато пъкъ въ англосаксонската раса тѣхниятъ умъ е насоченъ да изучаватъ отношенията на формитѣ и тия вѣчни промени, които ставатъ вѫтръ въ природата.

Първата буква" s" означава безконечность. Следователно, отъ окултно гледище, вие може да изучаватѣ науката, за да примиритѣ противоречията въ живота, или просто за да използуватѣ силитѣ на природата- единъ отъ двата метода. Онзи, който използува науката опасностьта тамъ е голѣма; тамъ се заражда свещениятъ егоизъмъ. Затуй именно въ тая раса има съзнание на гордость. У тѣхъ има една авторитетна гордость тѣ си придаватъ голѣма тежесть. Тѣ казватъ" Ние имаме сила тая сила можемъ да употрѣбимъ както намираме за добре." Следователно, азъ раздѣлямъ хората на две категории: едни отъ васъ ходитѣ като англичанитѣ, съ онова присъствие на духа, че всичко може да направитѣ, много може да излѣзе отъ васъ, а другитѣ, които търсятъ да примирятъ противоречията, или да изцелятъ болкитѣ на сърдцето си. И славянитѣ сѫ по- близо до истината. Разбира се, важно е на първо мѣсто ако искатѣ да се запознаетѣ съ окултната наука, да изучаватѣ себе си." Познай себе си!" Това сте чували, нали? Тогава, когато казвамъ да познаемъ себе си, кое трѣбва да познава: висшето- низшето ли или низшето- висшето? Значи да познаетѣ себе си ще рече: да познаетѣ висшето, божественото или съ други думи казано: Да познаемъ Бога! То значи да познаемъ условията, при които можемъ да растемъ. Условията, които служатъ за развиване и разстене, които даватъ направление на това разстене и равновесието, което трѣбва да имаме. Да допуснемъ сега, че вие разстетѣ, вашиятъ умъ се развива, мозъкѫтъ и мислитѣ ви- сѫщо обещаватѣ нѣщо отъ васъ се очаква много, но дойде единъ случай, вашата форма се разсипва и отъ васъ не остава нищо. Нѣкой ще каже: "Такава му е сѫдбата!" Когато нѣкой грънчарь не направи гърнето си хубаво, каква му е сѫдбата? Смачква го и направя друго гърне. Следователно висшето всѣкога смачква формитѣ на нисшето. И какво може да се направи друго, щомъ не сѫ направени хубаво?

2. Тайна молитва

Коя е главната идея, която занимава ученика при постъпването му в училището? Той иска да стане учен, да придобие знания, да възрасти това, което е вложено в неговата душа, в неговия ум и в неговото сърце. И след като придобие знания, след като разработи своите дарби и способности, той трябва да ги запази. За тази цел се изисква добра почва, за да може всяка мисъл, която падне върху нея, да даде плод.

Следователно и вие като ученици искате да се учите, да се занимавате с науката. Какво означава думата “наука”? Ако се спрем върху значението на буквите в тази дума, написана на латински и на някой от славянските езици, ще видим, че в нея се крият две различни понятия. От съчетанието на буквите в думата “наука” в славянските езици се вижда, че славяните търсят в науката метод, чрез който да примирят противоречията в Живота. Обаче англосаксонската раса, която си служи с латинската дума “scientia” за означаване понятието “знание”, “наука”, показва, че нейният ум е насочен към изучаване на отношенията между различните форми, както и вечните промени, които се извършват в Живата Природа. Първата буква “s” в думата “scientia” означава безконечност. Следователно, от окултно гледище, вие можете да изучавате науката или с цел да намерите метод, чрез който да примирите противоречията в Живота, или пък да намерите начин, чрез който да използвате силите на Природата. Който изучава науката с цел да използва природните сили, той се натъква на голяма опасност. Опасността седи в това, че в него се явява свещеният егоизъм. Той започва да се съзнава по-високо от другите, придобива по- голяма тежест в себе си и казва: “Аз разполагам със сили, които мога да употребя, както намирам за добре”. Значи има две категории хора: едните имат голямо съзнание за себе си, мислят, че всичко могат да направят, че много неща знаят и т.н. Другите обаче, като славяните, търсят в живота си метод, чрез който могат да примиряват противоречията, на които се натъкват, а едновременно с това да излекуват болките на своето сърце. В това отношение славяните са по-близо до Истината.

И тъй, ако искате да се занимавате с окултната наука, на първо място трябва да изучавате себе си. “Познай себе си!” – казва Сократ. Какво означават думите “познай себе си”? Какво трябва да познаете в себе си – Висшето или низшето? Да познаете себе си, ще рече да познаете Висшето, Божественото начало в себе си. С други думи казано, да познаете Бога в себе си. Познаете ли Бога в себе си, вие ще познаете условията, при които можете да растете и да се развивате правилно; да познаете условията, които от една страна дават направление на вашето растене и развиване, а от друга страна уравновесяват силите, които действат във вас.

Представете си, че някой човек расте правилно, умът и сърцето му се развиват добре и всички се надяват да излезе нещо от него, но случи се нещо неочаквано в живота му и неговата форма се разруши, нищо не остава от нея. Коя е причината за това нещастие? Причината за това нещастие е майсторът, който е направил тази форма. Мнозина ще кажат, че съдбата на този човек е била такава. Когато грънчарят направи някое гърне изкривено, недопечено, кой е виновен за това?- Самият грънчар. Какво прави той тогава? – Счупва гърнето на парчета, замесва го на каша и прави ново гърне, но вече по-хубаво, по-здраво, по-добре опечено. Следователно всякога Висшето смачква формите на низшето като го преработва, вае, докато изкара от него по-хубава, по- съвършена форма. Какво друго може да се направи с гърнета, които не са сполучливо изваяни, освен да се смачкат старите им форми, за да се преработят и превърнат в нови, по-устойчиви и съвършени?

3. Тайна молитва.

Коя е главната идея, която занимава ученика при постъпването му в училището? Той иска да стане учен, да придобие знания, да възрасти това, което е вложено в неговата душа, в неговия ум и в неговото сърце, и след като придобие знания, след като разработи своите дарби и способности, той трябва да ги запази. За тази цел се изисква добра почва, за да може всяка мисъл, която падне върху нея, да даде плод. Следователно и вие като ученици искате да учите, да се занимавате с наука. Какво означава думата наука? Ако се спрем върху значението на буквите в тази дума, написана на латински и на някой от славянските езици, ще видим, че в нея се крият две различни понятия: от съчетанието на буквите в думата наука в славянските езици се вижда, че славяните търсят в науката метод, чрез който да примирят противоречията в Живота; обаче англосаксонската раса, която си служи с латинската дума scientia за означаване понятието знание, наука, показва, че нейният ум е насочен към изучаване на отношенията между различните форми, както и вечните промени, които се извършват в Живата Природа. Първата букваS вдумата scientia означава безконечност.

Следователно от окултно гледище вие можете да изучавате науката или с цел да намерите метод, чрез който да примирите противоречията в Живота, или пък да намерите начин, чрез който да използвате силите на Природата. Който изучава науката с цел да използва природните сили, той се натъква на голяма опасност; опасността седи в това, че в него се явява свещеният егоизъм – той започва да се съзнава по- високо от другите, придобива по-голяма тежест в себе си и казва: „Аз разполагам със сили, които мога да употребя както намирам за добре“. Значи има две категории хора: едните имат голямо съзнание за себе си, мислят, че всичко могат да направят, че много неща знаят и т. н.; другите обаче, като славяните, търсят в живота си метод, чрез който могат да примиряват противоречията, на които сенатъкват, а едновременно с това да излекуват болките на своето сърце – в това отношение славяните са по-близо до Истината.

И тъй, ако искате да се занимавате с окултната наука, на първо място трябва да изучавате себе си. „Познай себе си!“ – казва Сократ; какво означават думите познай себе си? Какво трябва да познаете в себе си – висшето или нисшето? Да познаете себе си ще рече да познаете Висшето, Божественото начало в себе си, с други думи казано – да познаете Бога в себе си. Познаете ли Бога в себе си, вие ще познаете условията, при които можете да растете и да се развивате правилно; да познаете условията, които, от една страна, дават направление на вашето растене и развиване, а от друга страна, уравновесяват силите, които действат във вас.

Представете си, че някой човек расте правилно, умът и сърцето му се развиват добре и всички се надяват да излезе нещо от него, но случи се нещо неочаквано в живота му и неговата форма се разруши, нищо не остава от нея – коя е причината за това нещастие? Причината за това нещастие е майсторът, който е направил тази форма. Мнозина ще кажат, че съдбата на този човек е била такава. Когатo грънчарят направи някое гърне изкривено, недопечено, кой е виновен за това- самият грънчар; какво прави той тогава – счупва гърнето на парчета, замесва го на каша и прави ново гърне, но вече по-хубаво, по-здраво, по-добре опечено. Следователно всякога Висшето смачква формите на нисшето, като го преработва, вае, докато изкара от него по-хубава, по-съвършена форма. Какво друго може да се направи с гърнета, които не са сполучливо изваяни, освен да се смачкат старите им форми, за да се преработят и превърнат в нови, по- устойчиви и съвършени.

4. Тайна молитва. Аз бих желал да зная каква е идеята вътре във вашия ум. Вие искате или да посеете или да ви се посее, може ли да го запазите? То в даден случай ние не обичаме да си хвърляме семето. В неделните събрания ние сме много щедри, хвърляме и наляво и надясно, но в специалните събрания искаме всяко семе да падне на своето място.Вземете думата „наука“, тъй както се пише на български, на славянски с латинска азбука, има две различни понятия.Тогава на славянски търси науката да примири противоречията на живота, науката там в това е насочена. Когато пък в англосаксонската раса (scienta), техният ум е насочен в науката да изучават (науката да изучават) съотношенията на формите и тия вечни промени, които стават вътре в природата. Първата буква S означава безконечност. Следователно от окултно гледище вие може да изучавате наука да примирите противоречията в живота или просто да използвате силите в природата, един от двата метода. Онзи, който използва науката, опасността е тук голяма, там се заражда свещеният егоизъм. Затуй именно в тая раса туй съзнание на гордост. У тях има една отвратителна гордост, те си придават голяма тежест. Ние имаме сили, тази сила можем да употребим както намерим за добре. Следователно аз разделям хората на две категории: едни от вас ходите като англичаните, с онова присъствие на духа, че всичко може да направите, много може да излезне от вас; а другите, които търсят да примирят противоречията или да изцерят болките на сърцето си. И славяните са по-близо до истината. Разбира се и важното на първо място, ако искате да се запознаете с окултната (школа) наука, трябва да научите себе си: „Познай себе си“. Това сте чували, нали? Тогава като казвам да познаем себе си, кое трябва да познава? Висшето низшето, или нисшето висшето? (Олга: – „Нисшето да познае висшето.“) Значи да познаете себе си, да познаете висшето – Божественото или с други думи казано: да познаем Бога. То значи: да познаем условията, при които можем да растем. Условията, които служат за развиване и растене, които дават направление на това растене и равновесието, което трябва да имаме. Да допуснем сега, че вие растете, вашият ум се развива, мозъкът и мислите също обещавате нещо, от вас се очаква много, но дойде един случай вашата форма се разсипва и от вас не остава нищо. Някой ще каже: Такава му е съдбата; когато някой грънчар не направи гърнето си хубаво, каква му е съдбата? Смачква го и направя друго гърне. Следователно висшето всякога смачква формите на нисшето и наново ще ги направиш, щом не са направени хубаво.

Задача за ученика.doc

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г.

Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир"

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932

Издателство Бяло Братство, 2006

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Сега знаете ли какво нещо е предметно учение? Предметно учение аз наричам това: да изучавате всичко, което Бог е създал. А пък вие сега не изучавате Божиите работи, а някои предмети, които човек е направил, оръжия и др. Това не е предметно учение. Например черната дъска, това не е предметно учение. Под "предмет" аз разбирам живите предмети. Доколкото на тази дъска един разумен човек може да пише и може да послужи като едно огледало, дотолкова тя е потребна.

Какво е това? - Прозорец.

Вие сте като малките деца. То е хубаво. В света стари деца няма и стари хора също няма. Има малки —— деца. Човек докато не стане малко дете, не може да влезе в Царството Божие, т е. да изучава света. Каква е целта на прозореца? Колкото прозорецът е по-голям, и къщата става по- красива и светла. Такава къща е напълно хигиенична и човек няма да боледува в нея. Ако този прозорец става по-малък и тесен, то ще се намали светлината, предметите в стаята ще станат по-тъмни и по-неясни. Най- сетне ще стане тъмно и ще почнете да се удряте. В тъмната стая може ли да учи човек? Прозорецът само за влизане на светлината ли е? Втората му служба каква е? - Да влиза въздух. Какво се подразбира под прозорец? Щом има прозорец, има и врата. Всякога в къщата, в която има прозорец, има и врата; и в която къща има и врата, подразбира се, че има и прозорец. Вратата трябва да бъде всякога затворена, а пък през прозореца трябва да влиза не само светлина, но и въздух. И когато е задушно, вие отваряте прозореца, за да влезе повече въздух. Но същевременно човек е една къща. Това е най-хубавата къща, която е съградена. По-хубава къща от човека на земята няма. Той има два прозореца и една входна врата. После има два вентилатора, има две слушалки за съобщение с външния свят. После има един инспектор, който проверява нещата, и един език, който проверява, като влезе нещо в устата, дали е добро или не. Като не е добро, не го иска. В тази къща има и двама слуги - те са ръцете. Като дойде някой, ръцете казват: "Заповядайте." Значи у човека има пет живи сетива. Трябва да знаете дали са нормални сетивата ви. Дали е нормално за пример обонянието, зрението. Има едно външно виждане на света: тогава не познавате човека. Вътрешно и външно трябва да познавате човека. Човек може да си тури много красива маска и на тази маска да са написани всичките черти на един отличен добър човек. Как ще познаете дали някой човек има маска, или няма маска? Как ще познаете дали някой е добър или лош? - Лесна работа. Ти ще кажеш на човека, който е дошъл с маската у вас: "В нашия дом правило е, който дойде гост, трябва да се окъпе." Тази маска във водата ще се стопи и той с маска не може да се къпе.

Ако дойде някой, как ще го познаете? Ето едно предметно учение. Ще му кажете, че той трябва да се умие, да си махне маската. Той ще каже: "Много съм се изпотил, обичам да се потя, много съм се стоплил отвътре." Защо се потят хората? Кога се поти човек? - Когато е болен. Щом се изпоти, той става добре, а щом се окъпе, си сваля маската и вие ще го видите такъв, какъвто е без маска. Хубаво, когато вие вземете да играете една роля такава, каквато не отговаря на самия вас, това не е ли маска? За пример вие се представяте такъв, какъвто не сте. Тогава не сте свободен, тогава имате маска. Значи тази маска трябва да я снемете. Хората, които маски имат, се различават по две качества. Те са крайно меки хора, крайно добри хора. Онзи, който е крайно мек, той носи маска. Ти не можеш да разчиташ на него, той се огъва. Турците казват: "Със седем краля става барашък[*]." Дето влезе, всичките роли играе. Та крайно меките хора и крайно грубите хора носят най-големите маски. Понеже маската му е голяма, той като върви, много се е уморил и казва: "Нямам сили." Маската му тежи. И затова е мек. А пък онзи, който е груб, неговата маска е много лека, затова е силен. Да се освободите от онази мекота, която произтича от вашите маски, и от онази грубост, която произтича от вашите маски. Аз не говоря сега за вас. Във всичките хора животинското и растителното царство съществуват - това е като правило. Рядко ще срещнеш някой човек, когото, като видиш, да ти е приятно.

Това какво е? (- Чаша.)

Но толкова голяма чаша има ли? Прилича на чиния. В едно отношение човек трябва да бъде чаша, а в друго отношение трябва да бъде чиния. Това на какво прилича още? (На лоливалник, на лейка.) Чашата е един символ. Не се смущавайте. Аз не искам да ви оплета, че да не знаете, не, но искам да вй покажа, че символите могат да се превърнат. Един символ може да се превърне. Това какво става? - "а". Значи, ако туриш една линийка на корена на , става "а". Значи, като съединиш двете букви "Г" и "С" на едно място, се образува "а". Щом те се кръстосат, ти си научил първата буква. За да научиш втората буква, какво трябва да бъдеш? - "б".

Значи трябва да туриш някаква основа, темел[†], някъде да се хванеш. Първото показва, че имаш семе, а второто показва, че си посял семето, и то е поникнало в земята.

Ние се отклонихме от предметното учение. Значи чашата стана на чиния, стана и на лейка. Ако от чашата премахнем дръжката, става на гърне. Гърнето на какво ще стане? Това са длъжности, служби, които гърнето взема. Те са високи служби, разбира се. Каква е службата на чашата? Службата на чашата е да гребе и да взема. В чинията има прогрес. С чашата ще вземеш, ще напълниш чинията и ще изливаш. Чинията е само за човека, а лейката е за растенията. Значи чашата може да върши няколко служби: да черпи вода, да държи гореща вода в себе си. А като лейка има служба да раздава водата на растенията. Чашата е преобразувана от цветовете. Човек е направил чашата, той взема чашата и я пълни с вода. Човек винаги подражава на Бога. Где са тогава чиниите в природата?

Ще се върнем към прозорците. За да бъде къщата хигиенична, прозорците трябва да бъдат големи, вратата да бъде добра, да не скърца, в стаята да има достатъчно светлина, да има достатъчно количество въздух. Где е чашата на човека? Това е неговата ръка. Господ му е дал една чаша. И ако човек би пил само с ръката си, той никога не би се разболял. Човек, който отива на чешмата, не трябва да си тури на крана устата, а ръката. Всички хора, който не употребяват своята Божествена чаша, ако турят устата си направо на крана, може да влезе в човека червей, пиявица и с години да страда. Ако употребява ръката си, ще види дали е чиста водата и ще я пие. Онзи, който прави нещата, той е майстор. Трябва да имате най-хубавите стъкла на прозорците и най-хубавите врати. Очите на човека са неговите прозорци, чрез които той разбира нещата. Човек, който си прави къща, се учи от нея. Отваряте и затваряте прозорците цяла година, значи научили сте се. Прозорците са направени, за да учи човек и да му служат. Стъклата трябва да бъдат чисти. Ако не са чисти стъклата отвън и отвътре, ще влезе много малко светлина. Светлината вие викате ли я, или тя влиза без покана? Тя е дошла на гости без ваша покана. Въздухът, който влиза през прозореца, и той без покана влиза.

Сега от този предмет реално какво може да научиш? Защо светлината влиза без покана вкъщи? По някой път, когато ще ти направят хората нещо лошо, ще затворите прозорците; а като влезе някой лош човек, трябва да затворите всички прозорци. Сега аз ви говоря за вашите състояния. Всяко едно състояние, което затваря у вас способностите ви и чувствата ви, и постъпките ви, трябва да промените това състояние на добро. За пример казваш: "На мене не ми трябват много знания, много чувствувания." Човек страда от много знания, от много чувствувания, от много добро, от много любов. И ако някой път има страдания в името на любовта, то това нещо е фиктивно, което минава под името любов. Първо, какво трябва да разбирате вие под любов? Любовта е най-святата и най-великата сила, която доставя на човека това, от което душата има нужда в живота, това се нарича любов.

Животът, който се доставя чрез любовта, се нарича живот. Това е живот, а външните красиви прояви, ласките, това не е любов. Това са панделки, накити червени, сини, зелени, но това не е любов. И като ги няма тези панделки, любовта не се мени. Това са само етикети. Някой може да направи нещо за вас, без да ви обича, а пък някой може да ви говори ласкави думи, без да направи нещо за вас.

Тогава какво е лъжата?Лъжата показва отсъствието на любовта. Човек трябва да подражава на Бога. И той си има една печка - сърцето. В сърцето се развива известна енергия. Само че тази печка, за да тръгне по-хубаво, има си духалка. Дробовете са духалката. Тези дробове постоянно работят и печката гори, и топли, и кръвта се разнася по цялото тяло. Това сърце има клапи. Ако влезе някой човек повидимому у вас и внесе любовта, затвори всичките клапи и се запушат, какво става? Ако влезете в една къща, където се запушат тръбите и не може да гори печката, в къщата има дим. Щом има дим, значи клапите на сърцето са затворени. Първо ще отворите клапите, за да става вентилация.

Та първото нещо, когато ще хванете приятелство с кой да е човек, какъвто и да е, ще гледате той да не затвори клапите на сърцето ви. Защото в света живеят само двама души - това са мъжът и жената. Освен тях никой друг не съществува. Хилядите жени са отражение на едната жена. Някой път те си съдействуват и образуват голямата жена. После тази, голямата жена пък има свойство да отлъчва подобни на себе си и стават много в света. Не е ли от ваша страна смешно, когато искате да господарувате над вашата майка. Защото с раждането още дъщерята започва да заповядва на майка си. Тя казва:" Майка мие учена, но не е модерна, тя е от старите жени."

Да ви обясня мисълта. Защо вие сте дошли жени на земята? Първоначално, като поехте тази служба, каква декларация дадохте? Насила ли ви направиха жени? Жената се отличава на земята с едно качество: за нея вярата трябва да бъде закон. Ако ние вярваме само в това, което е станало, то не е вяра. Вярата е да вярваш във всичко това, което може да стане. Защото това, което за тебе не е станало, за друг е станало. Някой е богат, а друг- не. Но онзи, който е направил другия богат, и тебе ще направи. Не си учен, ти вярваш, че и ти може да станеш учен. Всеки човек може да стане учен. И жената трябва да вярва, че всичко може да стане. Някой ще каже, че това е лековерие. Във всичко ще вярваш. Именно онзи, който във всичко не вярва, той е лековерен. Той вярва в това, в което не може да се вярва. За пример вие, жените, мислите, че имате вяра, нали така? Мнозина от вас образуват дом, вярват, че с другаря си ще живеят щастлив живот. После казвате:" Не излезе така, както ние вярвахме." Вие не разсъждавате. Вие не се намирате на земята в един завършен свят, но в един свят, който е в процес, който се развива, сега се развива. Вие сте влезли с един другар в отношение вземане и даване, но този човек има капитал някъде, изискват се 10-15 години, за да събере той този капитал. Той макар и да е много богат, но не разполага с пари и ти почваш да се съмняваш. Ти казваш: "Мислех, че той е богат, но той не е." Ако най-малките спънки могат да разклатят вашата вяра, тогава къде е вашата вяра?

Искам да ви кажа откъде произтичат страданията на жените. Началото на всички страдания на жената е слабата й вяра. За пример майката, бащата казват на младата мома: "Ти с този човек не можеш да живееш.'' Атя казва: "Без него не мога да живея, ако не се оженя за него, ще умра." Така вярва тя. Като се ожени за него, след две години казва: "Умирам St него." Питам тогава: Тя го е взела с вяра или със знание? Не, тя се е заблудила от неговата маска: със завъртени мустаци, ръкавици, с лачени обуща, може да се кланя хубаво. Той й казва. "Вие сте много жестока към мене, но аз без вас не мога." Като кажат на жената, че тя е богиня, тя се отвори като охлюв. Като й кажат: "Ти си ангел, ти си богиня", тя се отвори. После, след брака, той казва. "Аз мислех, че си ангел. Но някои неща в твоя живот показват, че ти по ангелски не постъпваш. Забелязвам някои думи от твоя говор не са ангелски, не са от ангелския свят. Аз почнах малко да се съмнявам, че знаеш ангелски език."

Такива са отношенията, които се зараждат. Когато двама души се съединят в какво и да е отношение, те образуват два полюса:

Между двама приятели се образува една права линия. Докато умовете на тези две същества функционират правилно, правилно мислят, тази елипса е много правилна, върви и се движи, усъвършенствува се. Но щом влезе някаква дисхармония, тази елипса се обезформява и най-вече се образува толкова дим, и те, да се избавят от тези нещастия, решават да си направят комин. Казвате, че къща без комин не може. Влезе ли комин, ангелският живот не можела се проявява, имате вече обикновен човешки живот. Виждате, че жителите на тази къща боледуват. Как няма да боледуват, като има дим? Между неразбраните хора къща без дим не може, а пък разбраните хора от прозорци и врати се нуждаят, но не от комини. (Какво иска да каже Учителят?) - Нищо не искам да кажа, просто говоря за прозорци и за врати. Искам да зная дали има дим в къщата ви или не. Вие ще кажете: "Зачервени са очите ни от много пушек."

Казвам: Онова, което Бог е създал, ние трябва да го турим на първо място. Човек не трябва да смущава своите чувства, своите мисли, своите постъпки и своето физическо тяло. За пример казваш: "Аз не трябваше да турям толкова доверие в него." С вяра човек досега никога не е пострадвал, от доверието може, от вярването може, но от вярата - не. Вярата може да туриш в един човек: в това да вярваш, което Бог е дал. Вярвай, че той има душа. Твоята вяра не трябва да се разклаща. Този човек може да говори зло или добро, може да е добър или лош, това не трябва да ръководи твоята вяра. Защото, ако вие сте меродавни, ако вие мислите от ваше гледище, че някой човек ви е неприятен, ако действително това беше право, то Бог щеше да го премахне от света. Но щом Бог не го премахва, значи вие не мислите право. Лошият човек за едного, за друг е добър. Вие имате едно познание, в което показвате вашето невежество. Наместо да вярвате, казвате: "Този човек е лош. "Това не е вяра, а знание. На какво основавате вашето знание? Защо е лош?

Та първото нещо е като жена да имаш пълна абсолютна вяра. И като те лъжат, и като знаеш, че те лъжат, пак трябва да приличаш на извора, който на всички дава. Който и да дойде, и разбойник да дойде да пие, изворът дава, не се смущава, че е пил някой вълк, мечка, разбойник, някоя змия, паяк, вие ще кажете: "Няма нищо." Или че вашата вода отишла до някой трън, или при някоя нечистотия, вие да кажете: "Няма нищо." Вие не трябва да се смущавате, че това, което излиза от вас, се е изцапало. Ако водата мислеше като вас, ако се откажеше да дойде да помага на хората, тогава какво щеше да стане с хората.Тогава всички вие бихте измрели. Вие имате един стремеж, искате всички да станете щастливи. Но щастието е обосновано на един вътрешен душевен закон. Цялото общество щастливо не може да бъде. Не си правете илюзии. Всеки един като вярва, може да бъде щастлив. То е специфичен закон, който се обуславя от вярата на човека. Ако човек вярва абсолютно в Бога и мисли, че всичко, каквото става в света, е за добро, и че Бог, Който го е пратил в света, щом е допуснал известни страдания, те са за добро. Затова човек трябва да вярва в Бога и да не се разколебава никога вярата му. Вие искате да оправите работите си. Как ще оправиш работите си? Работите на слънцето не може да оправиш, работите на водата не може да оправиш. Работите на цял народ може ли да оправиш? Едва може да оправиш своите работи, а пък вие искате да оправите работите на всичките.

Един човек от село Николаевка в много горещо време носеше голям калпак. Той казваше: "Срам ме е да си сваля калпака. Дойде един да ми остриже косата на главата и много смешно ме направи. Чакам да израснат малко коси и тогава ще махна калпака." Вие искате да оправите хората, тогаз вие ги накълцвате така, че после трябва да носят калпак цяла година. Коя и да е сестра иска да научи другите сестри и казва: "Да бъдеш много щедра." Как ще й дадеш пример като професор? Трябва да й покажеш пример. Как ще покажеш на един човек да бъде щедър? После, щедрият човек и друго качество трябва да има. Този човек, който 20 години е давал, и никой още не знае, че е давал нещо, той е щедър. Вие може да бъдете щедри, но всички знаят, и то е хубаво. Не е грях това, не е престъпление. Но казвам: Как ще предадете урока на щедростта? Помнете всички следното, ти не може да предадеш едно учение, една добродетел комуто и да е, ако тази добродетел не е в тебе. Това е закон. Ти никога не може да запалиш огъня, макар и да имаш една кутия кибрит, ако той е овлажнен. Значи, ако имаш една добродетел, може да я предадеш. Не се изискват за това големи усилия. Как ще направя добро? Дойде някой просяк. Няма да му дам пари, аз ще го подложа на изпит. Той ще бъде следният: от 10 души свои приятели аз ще искам по един лев и аз ще дам един лев, после ще купя малко брашно, сол, ще се върна, ще го пресея, ще го меся, ще стъкмя огъня и ще опека хляба. Ще го гледам какво ще прави. После ще му кажа: Насечете малко дърва, да стане по-скоро. После ще купя малко боб, ще го сваря. Ще го уча да чака. Ще го видя дали е беден. Ако той се притеснява, той не е беден. Ако седи и взема участие, той се учи с мене и се радва с мене, че му меся хляб, че му варя боб и той взема участие и се радва. Той е беден човек, но ако се мъчи, не е беден човек. Аз зная тогава защо Господ го е направил беден човек. Като дойде някой беден човек, съберете 10 лева, купете брашно и го замесете, накарайте го да чака. Който проси оттук- оттам, той е търговец. Нека чака три часа у вас, да се опече питата, да сварите боба и ще видите дали втори път ще дойде у вас. А вие ще имате една реклама. Той на целия град ще разправя, че изгубил от времето си три часа. Вие ще го опитате. Вие ще опитате едновременно и себе си, и бедния, и работата ще бъде благоприятна за Господа. Ако сте в старото време, когато жените са ходили да носят ядене на светиите, жената сама ще замеси хляба, сама ще вземе гърнето, ще вземе топлия хляб и ще ги занесе. Светията седи и чака, казва: "Господ ще те благослови." Този просяк е светия. Всички светии са просяци из горите. Някоя жена да му опече хляба и ще го занесе, понеже той е бил занят с много работа, той се е молил. А пък невидимият свят ще внесе някоя мисъл в някоя душа да му занесе нещо. Просякът не трябва да е прост човек. Ако просякът е светия, приемат го вкъщи. Ако дойде някой дървеняк, дай му мотиката да копае на лозето. Аз считам за унижение да дам на един човек един лев. Че аз за този лев не съм работил. Като му дам един лев, не съм направил никакво добро. Никакво добро не е това, никаква услуга не е това. Дам му един лев, той погледне лева и казва: "Колко малко се е откъснало от сърцето му." Казва: "По-добре да беше казал, че няма пари." Аз ще омеся хляб.

Вие искате да ви дам начин как да работите за Господа. Вие искате да работите по стар начин. Старите начини вие ги знаете всички. Новото учение е несъвместимо със старите навици. Ако на един човек, който е дошъл в дома ви, вие не може да му направите добро като на своя син и на своята дъщеря, които любите, това добро не е прието от Бога. Ако ти не може да направиш добро, както на своя син и дъщеря, ти не си направил доброто. И ако майката не служи на своите деца от любов, тя не е майка и това добро пред Бога не е добро. Тя минава само за майка. Това, което прави майката, трябва да е приятно пред Бога. Нали Бог живее във всеки човек, както твърдите и както се мъчите да вярвате. Вие казвате, че във всеки човек живее Бог. И ако дойде някой човек при мене, в когото Бог живее, и ако аз искам да се отърва от него, тогава вярвам ли в един Господ, Който живее навсякъде? Значи аз не вярвам в Господ, Който живее навсякъде. После пак се моля на Господа: "Господи, покажи ми коя е Твоята воля." Дойде друг беден и на него даваш един лев. Тогава как ще се молиш на Бога?

Ако ние коренно изменим нашите възгледи, тогава ще дадем един нов тласък на света, ново разбиране. Ако ние съжаляваме бедните хора както сега, ние не можем да им помогнем. Ако ние съжаляваме нашите деца както сега, то повече не можем да направим. Няма да се постигне това, което вие желаете. Защото един дом е една Божествена единица. Вашият син и след като замине за другия свят, той трябва да е привързан за дома ви и да помага на дома ви. Той трябва да пише писма на баща си, на майка си. И бащата като замине, и той да пише писма на домашните. Преставаш ли да пишеш, нямаш дом. Ако е дом, и тук на земята да е, и на онзи свят да е, то е все едно, домът си е дом. Домът е основан на любовта.

Та казвам: Между вас искам да се образува едно голямо семейство. Вие сте все сестри от един по-голям род. От един баща и от една майка сте всички, но още не се познавате, че сте сестри. Значи вие сте от един баща, родът ви е започнал от преди две хиляди поколения и като турите на едно поколение 25 години, то най-малко преди 50 хиляди години е започнала да се образува една връзка между вас. Вие още не се познавате, че сте отедно семейство. Казвате, че сте сестри, но не сте готови една за друга да жертвувате нещо. Много сте добри, но до тази наука да се жертвувате една за друга, не сте дошли. Казваш: "За какво да се жертвувам за тази сестра? Ако е Божествена сестрата, но тя не е!" Да направя едно тълкувание. Разликата между момък и мома в какво седи? Мома, момък - в думата мома четири букви са, а в думата момък (момъкъ – стар правопис) шест букви. 4+6 = 10. На жената умът й винаги накрая дохожда. В момъка има мисъл. Момата след като й се свърши работата, тя научава. И той туря още две букви. Защо той й туря още два букви? Момата трябва да направи само две пожертвувания. Най- първо трябва да напусне бащиния си дом на земята в материалния свят и втората жертва е - трябва да умре. И момъкът трябва да напусне бащиния си дом и прави лодка К,с която те трябва да се преселят на небето.

Буквата К е лодка, Ъ е кормилото. Сега да преведа. Човешкия ум и човешкото сърце подразбирам, когато говоря за момъка и момата. Това е отношението на човешката душа и човешкия дух. А пък когато говорим за мъж и жена, това е най-долното пояснение.

Сърцето на човека е мома. Когато любовта ти е правилна, то сърцето работи правилно. Когато любовта не е правилна, то сърцето тупа ту бързо, ту бавно. Жената непременно трябва да има вяра. Ако ти нямаш вяра, ти не си жена. Ако си жена, то ти имаш най-голям чин, който Бог може да ти даде в света, то е да бъдеш жена. Ти не искаш да бъдеш жена. Тогава какво искаш да бъдеш - мъж? Станеш мъж, но и мъж не искаш да бъдеш. Какво трябва да станеш тогава? - Човек. Човек трябва да станеш. Това е третото положение. Да станеш човек, това значи да хармонираш тези два полюса ведно. И двата полюса трябва да бъдат еднакви, и мъжът, и жената.

От осем хиляди години всичките безобразия, които човек е гледал, все са турени на гърба на жената. Всичко това трябва да се чисти, додето намерим жената като скъпоценен камък. Много лошо са писали за жените. Всички автори са писали какво ли не за жената. Това са измислици. Според тях жената е най-лошата, а пък при все това без нея нищо не става на света. Без жена светът не може да върви. Какво трябва да се прави ? Някой ще каже: "По-грешен човек от жената няма." Ако това беше вярно, жената не трябваше да съществува в света. А пък тя съществува, Господ я турил на една работа, Господ я турил да поправя света. Мъчнотията ви седи в това, вие се намирате в едно противоречие, понеже трябва да поправите света, пък трябва да поправите и себе си, трябва да имате един основен закон. Не трябва да съжалявате, че сте жена. Бог, Който е мислил толкова, като ви направил жени, това е най-голямото щастие за вас. Ако човек нямаше сърце и ако човек нямаше душа, тогава на какво щеше да прилича? Нямаше да има никакъв израз - един човек без сърце, един човек без душа, той щеше да бъде един жесток човек. Следователно на вас Бог ви е дал служба да развивате сърцето си и да служите на душата. В този живот вие се повдигате и приготвяте не за земята. Вие искате да угодите на мъжа си, да отхраните и угодите на дъщеря си и сина си. Няма да угодите на мъжа си, на дъщеря си и сина си. За да угодите, този мъж иска от вас големи работи. Вие с милиони не разполагате. Утре мъжът ви осиромашее, пропие се, тръгне по неприличен път, какво ще направите? Ще кажете: "Да се разведа с него." Тогава где беше вашата вяра, защо се оженихте, като сега ще се развеждате? Разводът нищо не разрешава. Преди години при мене дойде един българин, беше недоволен от жена си и се занимаваше с окултни науки. Казва:" Не се живее с моята жена, мисля да я напусна вече." Казвам му: Може да я напуснеш, но после мислиш ли да вземеш някоя друга? - "Да." - Казах му: Тогаз по-добра от тази не може да намериш. Ако я напуснеш, ще се намериш в най-голямото нещастие. Ако изтърпиш, в следното прераждане ще се повдигнеш. Също и жената, ако изтърпи всичките неприятности на този си мъж, в следното прераждане Бог ще й даде едно високо положение. Ако направиш нещо, което Бог не иска, то значи да спънеш своята еволюция. Има един страх, какво трябва да направиш. Ще го запиташ. Ти се плашиш от мъжа си. Мъжът не е страхлив, но ти си страхлива. Ти ще кажеш: "Страхът е едно благословено чувство, което Бог е дал. Върху страха е създадена човешката съвест, човешката справедливост." Ако нямаше страх, ти нямаше да бъдеш справедлива. Корените на справедливостта са турени в страха. Когато ти се страхуваш, от какво се страхуваш? Оберат те и ти се страхуваш. Ще кажеш: "Няма нищо, няма нищо." Ще бъдеш щедра. Ти като даваш, страхът ще престане. Страхът не е нещастие, но като мислиш, че ще умреш, че могат да те убият, там се лъжеш. Тогава живееш без вяра. Страхът ти казва: "Върши волята Божия, че има закон, има опасност. Ако не вършиш волята Божия, много ще ти пати главата." Този страх трябва да се слуша. Ще си кажеш: "Ще изпълня волята Божия." Щом изпълниш волята Божия, няма да имаш страх. Вие се плашите в гората от една мечка, хуквате да бягате. Бог ви опитва дали сте упражнени в бягането. Ще каже: "Моето дете много знае да бяга." Един човек, който бяга от мечката, аз зная, той никога няма да вдигне скандал. А онзи, който не бяга от мечката, скандал може да вдигне. Онзи, който не бяга, там има друга опасност.

Определете какво нещо е старият човек. Ако една сестра е стара, че не може да ходи и трябва да я водят, тя не е стара. Тя е инвалид. Тя е саката. Ако не може да мисли, глупава е; ако не може да чува, глуха е; ако не може да вижда, сляпа е. Защо я наричате тогава стара? Една сестра щом може да ходи, щом ушите й са на място, очите й са на място, защо я наричате стара сестра? Аз искам сега да ви освободя от това схващане, че тя е стара. Да можех да ви намеря на млади години на хорото! А пък сега ще напуснеш хорото. Аз от голямо благоприличие не съм дошъл, да не ви разваля хорото. Като си играла на хорото, нали беше хубаво? Имаше тропане, скачане, хубаво сте били облечени. Всичко това е било хубаво, отлично е било. На хорото са ви казали така: "Ти не знаеш да играеш, не те искаме на хорото." Сега сте дошли при мене, за да знаете как да играете на хорото. Колелото на хорото е животът. На хорото човек скача, вдига краката си. Това значи да правиш добро. Това не е само добрата мисъл. Тръгнеш с десния крак, значи едно добро; после с левия крак, значи друго добро. После мърдаш ръцете си. Всяко движение в тебе трябва да бъде чиста мисъл. Защо трябва да ходиш? За да ти се покаже как трябва да прави ш добро. Защо Бог ви е дал краката?-За да правиш добро. Ще кажеш: "Да бъдат благословени краката ми, Бог ми ги е дал, за да правя добро." Бог обича умните хора. Толкова години ги е чакал Той. Той ви е гледал, като сте играли, като сте тропали, Той ви е гледал и чакал, а вие казвате: "Намерих си един другар." - "Много хубаво." - "Роди ни се дете." - "Много хубаво." Почвате да гладувате, Той казва:"Много добре." - "Гладни сме." Той казва: "Много хубаво." - "Жадни сме." Той казва: "Много хубаво." Бог никога не казва, че е лошо. И в глада, и в жаждата, всичко, което става в света, е все хубаво. Това са условията, които създават бъдещата култура, към която се стреми човек. Всички тези мисли и чувства, които измъчват човека, всичко това ще се превърне за ваше лично добро. Целият ваш бъдещ живот, вашите сили, вашето бъдеще зависи от това, което преживявате. Радвайте се, че преживявате тези страдания. Дърветата и животните не преживяват като вас, но утре изсъхват, умират. Колко дървета биха искали да бъдат на ваше място, но не им е позволено.

Ако ти не си доволен от живота, Господ ще те направи щастлив, като ти даде друга форма. Вие чувствувате, няма щастие. Ще те направи в друга форма, но ако искаш да растеш, ще те направи човек. Ще трябва да имате вяра в Бога. Няма нужда от доказване. Ако не вярвате това, което вие не знаете, други го знаят. Та по-широки прозорци да имате. Очистете сърцето си. Да имате вяра повече, да си помагате като сестри. Сестрата е вътре. Ти една сестра не може да я обичаш отвън, като не я обичаш отвътре. Всяка една сестра ти трябва да я намериш отвътре. Като я намериш отвътре, ще я познаеш отвън. Ако сестринството не се зароди в отношенията между душите, тогава ще умрете, без да научите нещо. Ще пише на гроба: "Една сестра живя и замина за онзи свят." И там не е готова. Непременно тази сестра пак трябва да се върне на земята. Та ще повторите първото отделение, докато се научите да произнасяте една буква и като я научите, ще бъдете силни. Живейте, но не трябва да правите абсолютно никаква погрешка! За каквато и да е погрешка ще се върнете на земята. Не се прави изключение никому. Ти казваш: "Но аз не зная." Не, всеки трябва да бъде съвършен. Казано е: "Бъдете съвършени, както е Отец ваш съвършен."

Трябва да имате мощна вяра. Една сестра от вас страда, не може да живее, не се погажда с мъжа си. Съберете се всички, пратете й хубави мисли на нея и на нейния другар. Кажете мислено на нейния другар: "Много сте добър, ние много ви обичаме." Всеки ден като изпращате по пет минути тези мисли, ще видите, че мъжът й ще почне да разбира, че и тя е един ангел. А пък ние казваме: "Действително, тя е много такава." Ще си изпращате една на друга хубави мисли, на една сестра, на две, на три, на четири, на колкото искате сестри ще изпращате такива мисли. Нали искате опит. Най-първо помолете се за един дом, дето няма съгласие, пратете добри мисли. Помолете се Бог да прати благословение в този дом.

Стиховете заучихте ли ги? Един стих казва: "Ако имате любов към Мене, ще опазите Моите заповеди." Първата заповед е да имате абсолютна вяра. Мъчните въпроси с вяра се разрешават.

Щом вдигнете камъка, тогава умрелият оживява. Човек, с когото не може да живеете добре, е умрял. Този, умрелият ще оживее, значи ще дойде любовта, ще дойде смисълът на живота. Сегашните хора живеят между умрели. Писанието казва: "Без вяра не може да се угоди на Бога." Не може да служите на Бога без вяра. Слугуването е слугуване само когато става с абсолютна пълна вяра. Казано е тогава:" Бог ще ви преведе." Щом ще ви преведе, значи е с вас. Ако сами отивате, вие нямате успех. Това е за четирите стиха. В петия стих се говори за Духа. Духът, това е Божествената светлина, силното. Духът е, Който поддържа живота на всички същества, не само онова, което говори на човека. "Духът е онова, което дава живот, плътта нищо не ползува." Казва стихът: "Думите, които Аз ви говоря, са думи на Дух и живот." Тези стихове, които ви дадох, ще приложим. Ще трябва да се правят ред малки опити, за да имате вяра. Някой ще каже: "Бедните хора не може да ги направим богати." Не е необходимо света да го направим богат. В света има много богатство. Тези богатства са на Бога, но богатството не е равномерно разпределено/Ако станат всички богати, то ще имат един лош живот. При сегашното разбиране не могат всички да бъдат богати. И тези, които са богати, не живеят съобразно с Бога. Сиромашията повече съдействува за живот с Бога. В нея има отлични черти. Има една благословена сиромашия и благословено богатство. Има неразумно богатство и неразумна сиромашия. Когато са доволни богатите и бедните, тогава има благословено богатство и благословена сиромашия, а когато мърморят, и богатството, и сиромашията не са благословени. Никой не може да бъде богат, който не е бил сиромах; и никой не може да бъде сиромах, който не е бил богат. Ще кажете: "Как така?" Никога едно същество не може да обича един мъж, който не е бил жена. Никога едно същество не може да обича една жена, която не е била мъж. Защото жена жена не може да обича. Щом е така, нека се съберат тогава всички жени да живеят един човешки живот на земята. Значи закон е: жената за да бъде обичана, трябва да бъде обичана от мъжа. Но никога едно същество не може да обича една жена, която не е била мъж. Следователно едно същество, което трябва да обича жената, трябва да е било мъж. И всяко същество, което трябва да обича един мъж, трябва да е било жена. Вие искате да ви обичат. Кой? - Някой мъж. Какво означава мъжът? - Разумното, Духът. Само Духът може да обича една жена. Само душата може да обича един мъж. Тогава това, което вие очаквате, трябва да бъде Духът. Вие не очаквайте вашето щастие да дойде оттам, от дето няма да дойде. Сегашният живот е един етап, който ви е даден с всички условия само за да се повдигнете една стъпка по-високо. Всяка една от вас при каквито условия и да е поставена, това е само един етап. Не съжалявайте, не казвайте: "Защо не съм като тази сестра." Не! Тази сестра трябва да е доволна и благодарна от това положение, в което се намира. На всеки един от вас са дадени тези условия, които са необходими за повдигането на вашата душа. И ако всеки мъж може да ви примами, вие не сте жена. Една жена само един мъж да я люби. Една жена не може да люби двама мъже. В природата не съществува такъв закон. Нито един мъж може да люби две жени. Това са илюзии. И от там се раждат всички грешни състояния. Или с други думи казано, само един Дух съществува в света, Който дава всички блага. Мъжът е образ на Божествения Дух. Ако този мъж, който иде, носи Божественото начало, за да ви помогне, това е мъжът, когото трябва да обичате. Дойде ли някой мъж, който иска да ви отдалечи от целта на живота, той е един ваш неприятел. Ако искате да имате един идеал, това е то. Към този идеал трябва да се стремите. Каквито и да са погрешките на мъжа, който имате, вие ще държите този идеал, додето той изправи всичките си погрешки. И мъжът има свои ред погрешки, не и по негова воля, но отнякъде са дошли тези недъзи. Също така и у жената.

Божественият Дух трябва да дойде, за да ви освободи от тези недъзи. Това са навиците, привичките. И когато човек се освободи от всички тези нечистотии и като се намери в един свят на любовта, тогава ще каже: "Сляп бях, но сега прогледнах."

Вие искате да знаете в какво седи новото учение. Как сте живели, това го оставете настрана. Вие не сте живели, вие сте се мъчили досега. Има живот там, където царят Любовта, Мъдростта, Истината. Когато животът се проявява в своята пълнота, когато светлината се проявява в своята пълнота и когато свободата се проявява в своята пълнота - това е живот. Имате една другарка, приятелка, да нямате никакво съмнение в нея. Като я погледнете, всякога да имате доверие в нея. Като я видите, да ви трепне сърцето и да се зарадвате, че имате една другарка. Това трябва да бъде идеалът ви. Казвате: "Сега не живеем по Бога." Това са празни работи. Не по Бога да живеем ние, но Бог в нас трябва да живее. Ние досега все без Бога в нас живеем. Извън Бога никой не живее, но Бог трябва да живее вътре в нас, за да придобием това разбиране. Тогава идеята за мъжа трябва да бъде идея не външна, а вътрешна. Мъжът трябва да бъде вътре в нас, да го носите в душата си и където и да е той, вие да се радвате. Жена, която подозира мъжа си в някое престъпление, това не е жена. Тя не трябва да го подозира в никакво престъпление, ако иска да бъде жена. Ако имате нещо горчиво в една чаша, която е направена от скъпоценни камъни, които струват милиони, то трябва ли тази чаша да я блъснете в земята, за да се освободите от горчивото. Излейте горчивото, измийте чашата веднъж- дваж, не е виновна чашата. В тази чаша ще турите нещо хубаво. Считайте, че един мъж е една скъпоценна чаша, турено нещо горчиво в нея. Изпразнете горчивото. Не да блъснете мъжа си. Не. Мъжът не е горчивото съдържание, но скъпоценната чаша. Той е душата. И тази чаша, като оживее, ще каже: "Много ти благодаря, че ме избави от тази отрова, която щеше да ми причини смърт."

-------------------------

[*] сговор, спогодба

[†] основа на сграда

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "По образ и подобие". Неделни беседи (1937–1938). Първо издание. София,

Издателство „АСК-93“, 1998

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

Отче наш.

Бог е Любов.

Сега ще кажа първите няколко стиха от първата глава на Евангелието от Йоана: „В началото бе Словото. И словото бе у Бога. И словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без него не стана.“

Духът Божи.

Ще прочета един малък цитат от беседите.

Стр......

 

Философията на живота седи в това, да се избягват еднообразията. В живота съществува едно еднообразие, което носи всички неприятности. Щом започва да ти става мъчно, ти си вече в еднообразието на живота. Даже ако пее човек, ако пее една и съща песен, и тя става еднообразна. Разнообразие е нужно в живота. Но трябва да знае в какво седи разнообразието. Ами не е ли еднообразие, ако всеки ден четем молитвата „Отче наш“ все по един и същ начин? Днес я четем, утре я четем, ред дни я четем, все по един и същ начин, докато най-после тя стане еднообразна. Всякога, когато четеш „Отче наш“, трябва да внасяш една нова мисъл. Всеки ден човек трябва да внася едно ново тълкувание в нея. Ако два пъти четеш „Отче наш“ с една и съща мисъл, ти си вече на крив път. И през целия си живот, и през цялата вечност все трябва да се притуря по нещо ново, както в молитвата „Отче наш“, така и във всичко, което правите. Щом тази молитва стане еднообразна, тя изгубва вече своя смисъл. Такова еднообразие има и в съвременната математика и геометрия. Те стават вече дедуктивни, сухи науки. Например, в геометрията имаме теоремата, че срещу равни страни лежат равни ъгли и срещу неравни страни лежат неравни ъгли. Защо е така, това геометриците го доказват. После има и друга една теорема, че сборът от вътрешните ъгли в един триъгълник е равен на два прави ъгла. И това геометриците го доказват. Има начини, по които го доказват. Трите ъгла в равностранния триъгълник са равни помежду си. И това се доказва, но защо са равни, не се обяснява. Друго едно твърдение: От равни окръжности излизат равни радиуси. Три точки, които са еднакво отдалечени от трета, са на еднакво разстояние една от друга. Правите линии, които свързват тия точки, са успоредни помежду си. Това обаче са математически и геометрически семенца. Такива твърдения съществуват и в окултната наука. Всяка математическа или геометрическа проблема трябва да се тури в почвата, да израсте и после да се разгледа, да живее и да се определи отношението, което съществува между нея и останалите проблеми. Под думата „точка“ ние разбираме само нещо разумно. Само разумните неща образуват точка. Точката е нещо подобно на зародиш, който съдържа всички възможности. Разумността е точка, която съдържа възможности. А правата линия е движение на тази разумност. Правата линия представлява най-малката възможност, която се прилага в даден случай. Човек трябва да се запознае с тези разумни центрове. Цялото човечество, всички хора страдат от това, че те търсят разумността там, дето не е. Възможността за придобиване на разумността е вложена в твоя мозък. Там са турени всички апарати. Следователно, ако човек не знае как да функционира с тези апарати, разумността не може да се прояви в него. Ако търсиш разумността вън от твоята глава, вън от твоя мозък, ти си на крив път. И любовта си има свои центрове, свои апарати. В сърцето, във връзка със симпатичната нервна система и с белите дробове, има известни апарати, и ако ти не знаеш, как да употребяваш тия апарати, любовта няма да се прояви. Ако търсиш любовта вън от себе си, ти никога няма да я намериш. Вън от човека любовта не може да се прояви. Идейно любовта може да съществува, но този въпрос трябва да се докаже. Като говорят за своята любов, мнозина казват, че любовта им е голяма. Как се измерва любовта? Много просто може да се измери, но това измерване не трябва да стане преди още човек да е обикнал някого. Тогава той се намира в нормално състояние. Представете си, че един човек има врат, широк 32 сантиметра в обикновено състояние. Измервате врата му след като е обикнал някого. Ако вратът му тогава е 31 сантиметър, това показва, че не само че няма голяма любов, но даже любовта му се намалила. Ако като обикнеш някого, вратът ти се разшири с един сантиметър, това показва, че любовта действа в тебе. Ако не със сантиметри, то поне с милиметри ще се увеличи окръжността и врата, и ръцете, и очите – навсякъде ще стане едно увеличение. Това показва, че животът в човека се е увеличил. Щом животът изчезне, всички части на тялото се намаляват по обем поне с милиметри. Тази мярка – милиметри е много голяма, но поне с десета, стотна, хилядна част от милиметъра може да правят измервания. Може да се правят измервания и още по-нататък, с десетохилядни и милионни части от милиметъра, но това са много тънки мерки. Ние си служим с мерки, които днес са достъпни за нас.

 

Като казвам, че трябва да имаме любов към Бога, питам: Защо трябва да имаме любов към Бога? И защо трябва да имаме любов към ближния си? Ние трябва да обосновем на научна база, защо трябва да обичаме Бога. Ако ти не обичаш Бога, от тебе нищо няма да излезе. Бог не се нуждае от тебе. Той от нищо не се нуждае. Тъй щото, ти със своята любов нищо няма да му придадеш. Ако Го обичаш, нещата ще минат от Него в тебе, и от тебе човек ще излезе. Но ако не Го обичате, с тебе ще стане същото, каквото с дядото и магарето. Ще кажете, че това е обидно. Че през целия си живот човек върши неща, които обиждат неговата мисъл. Когато човек мисли криво, това е едно робство. Когато чувствува криво, това е робство. И когато постъпва криво, това е робство. Това всичко не е нищо друго освен едно робство. Кривата мисъл руши, кривото чувство руши и кривата постъпка руши. Някой казва: „Аз не искам да вярвам в Бога.“ – Това е за тебе. Като вярваш в Бога, ти нищо няма да му придадеш. Но като вярваш в Бога, ти ще намериш пътя, ще имаш светлина да се движиш из този път. Докато човек не намери Божествения път, той нищо не може да постигне в живота си. И най-великите хора в света са опитали тази истина. Изобщо всички хора в света са велики. Аз ги деля на четири категории велики хора: обикновените хора са велики, талантливите са по-велики, гениалните са най-велики, а светиите са над гениите. Обикновените хора разсъждават много обикновено, но те трябва да влезнат в света на светиите, да видят какво значи истинска мисъл и разсъждение. Те се коренно различават от обикновените хора. Често се говори за гениални хора на земята. Но тези хора, които се явяват на екрана на света, те не са истински гении още, те са представители на гениите. Ако видите един гений в истинския смисъл на думата, ще се учудите от това, което той може да направи. Запример, ако влезе в един салон, той ще може да го вдигне с едната си ръка. Ако срещнете един светия, ще видите, че той разполага с такава сила, че може да премести земята от място на орбитата ѝ на друго. Но той никога няма да направи това.

 

Често някои мислят, че са талантливи хора. Нека се запитат какво могат да направят като талантливи хора. Други пък се мислят за гениални. Нека се запитат какво могат да направят като гениални. Те могат да направят това, което един обикновен човек не може да направи. Ето какво могат да направят обикновените хора. Обикновеният човек се сърди – това е гениално. Обикновеният човек може да се съмнява, това е гениално. Обикновеният човек може да те подозира – това е гениално. Обикновеният човек може да те излъже, това е гениално. Обикновеният човек може да се маскира и това е гениално. В това отношение обикновените хора са гениални. Едно време българските ученици, като изучавали гениалните писатели, като Шекспир, Гьоте, Гогол и др., те намирали техните недостатъци и казвали, че приличат на тях. Да бъдеш гениален по причина на някои свои недостатъци, това не е никаква гениалност. Талантливите и гениалните ученици мислят малко по-другояче. Това е цяла наука.

 

Сега, от научно гледище, трябва да се изучи защо вярата на обикновения човек е слаба. Изобщо, корените на ума се намират в сърцето. Следователно, всяко дърво, което няма корени, не може да има плодове. Вярата е плод на това дърво. Често религиозните, като говорят за сърцето, казват, че то е покварено, опорочено. Това показва, че те нямат ясна представа за първичния човек, когото Бог създаде със сърце, пълно с всички възможности за проява на вярата. Първичният човек, това е космическият, истинският гений, който носи в себе си сърце, богато с възможности за проява на вярата. Човек не може да има вяра, докато не обича. В дадения случай умът е екран, върху който вярата на човека ще се прояви. Умът е екранът, върху който ще се прояви вярата. Върху това платно на ума ще се прояви и знанието. Че наистина умът е платно, се вижда по това, че каквото човек знае, всичко пише на екрана. Обаче, махнат ли се картините от екрана, човек нищо не знае. Има известни центрове на човешкия мозък, дето като бутнат, той всичко забравя. Има болести, след които човек всичко забравя. Той забравя съществителните имена, прилагателните и местоименията. После забравя глаголите и остават в паметта му само съюзите. Като започне да оздравява, всичко това постепенно се възстановява. Най-последни се възстановяват съществителните имена, понеже са от най-нов произход. Съвременните философи и учени се занимават с въпроса за създаване на земята, за произхода на живота, за което са писали ред книги. Те не са били свидетели на това създаване на земята. Въпреки това, някои от тях описват нещата много ясно, но все пак се нуждаят от една справка, по-точно да опишат процесите, през които е минала земята в пътя на своето създаване. Как е създадена земята, това е филмоване – цял филм има по този въпрос. Представено е създаването на земята в най-малките подробности, от единия до другия край. В този филм са представяни последователно всички геологически периоди. Ние трябва да намерим този филм и да четем от него. В този филм ще се види нещо прекрасно, как се създал света, не по описанията на учените, но както е в действителност. Има нещо вярно в описанията на учените и на духовните хора по този въпрос, но не е пълно, обясненията не са точно дадени. Щом имаме филма, от там ще почерпим абсолютната истина. Филмовано е и създаването на първия човек. Според теорията на Дарвина, човек е произлязал от едно малко животно, което постепенно се е развивало. За произхода на човека има две теории: Едната теория поддържа, че човек е произлязъл от маймуна, а другата теория поддържа, че маймуната е произлязла от човека. Учените и до днес се занимават с този въпрос. Някои поддържат, че от човека са произлезли всички видове животни. Но това говори вече за израждане на човека. Няма какво да се спори по тези въпроси. И едната, и другата теория са прави. Вярно е, че човек е произлязъл от микроба, от протоплазмата. Това е според закона на еволюцията. Значи, човек е създаден по еволюционен път. Според друга теория, предполага се, че човешкият дух е слизал постепенно на земята и по инволюционен път е създаден човекът. Значи, човек постепенно си е създавал подходяща форма, с която е слизал на земята. Колкото по-надолу е слизал в гъстата материя, толкова в по-дебела обвивка се е обличал, докато е дошъл до формата на маймуната. Някои ще кажат, че това е противоречиво и на Библията, и на положението, в което човек се намира. Ще каже някой: „Нима аз съм произлязъл от маймуна? Нима моите прародители са маймуни?“ Нима водолазът, който слиза в морето, за да изпита неговото дъно, е истинският човек? Не, това е една форма, в която човек се облича, за да може да изпита дъното на морето, да направи своите научни изследвания. Като излезе от морето, човек хвърля своята обвивка и става пак същия човек. Маймуната показва, че човек е живял при неблагоприятни условия, заради което е трябвало да си тури маймунска маска ала и съвременните хора се маскират.

 

Срещат се двама маскирани на един бал маске. Единият казва на другия: „Можеш ли да дигнеш малко маската си?“ – „Не смея.“ Той иска от маската да дигне малко, защото по гласа се крие, че това е неговата жена. Но и тя разбира, че под тази маска се крие нейният мъж. Тя му казва: „Не, господине, не мога да сваля маската си. Но ще ми бъде много приятно, ако я свалите.“ – „Да, на тебе ще ти бъде приятно, но на мене никак няма да ми бъде приятно.“ Срещат се на бал маске други двама, единият от които дължи известна сума от десет години насам. Кредиторът казва на длъжника си: „Искам да свалиш маската си да те видя. Много ще ми бъде приятно.“ – „Не смея да сваля маската си.“ Това са неща из живота на обикновените хора. Не е лошо, че са се събрали на бал маске. Като наблюдавам живота на хората, като изучавам животните, виждам, че всички са маскирани, всички се намират на бал маске. Срещам една мечка на бал маске и казвам: Можеш ли да си дигнеш маската? Ще ми бъде много приятно да те видя. На тебе ще бъде приятно, но на мене ще бъде крайно неприятно. Срещам един заек, пак на бал маске. Следователно, не мислете, че ние се познаваме. Тук сме дошли на бал маске. Един ден, когато напуснем този бал маске, ще се познаем. Сега, докато сте на земята, ще играете на този бал маске. Докато сме на бал маске, поне сме свободни. Всеки има свобода на своите мисли и чувства. Ако познават някого и го видят на бал маске, веднага ще го осъдят. А така поне е свободен. Там отиват и свещеници, и философи, и никой не ги познава. Иначе, ако видят един проповедник или свещеник на бал маске и го познаят, веднага ще го питат: „Нали проповядваш на хората? Защо си дошъл тук?“ Тогава ще кажат: „Мислите ли, че проповедниците са така набожни, както се представят? Ни най-малко не са така набожни, както се представят.“ Аз съм срещал мъже и жени, които се подозират, съмняват се един в друг. Ако знаят, че са на бал маске, те няма да се смущават. Те трябва да знаят, че са на бал маске и да не се смущават. Когато жената види друг мъж и се разположи към него, тя започва да се страхува от мъжа си. Няма защо да се страхува. Тя трябва да каже на мъжа си, че тази втора маска е на онова лице, което преди десетина години я извади от водата, когато се давеше. Значи, той я спасил. Кой е той? Не го зная кой е, но знам, че ме спаси от водата.

 

Казвам: Помнете, че възгледите на съвременните хора за живота не са меродавни. Този живот е само встъпление към онзи велик живот, в който им предстои да влязат. Щом е встъпление, то е нещо подобно на първо отделение, гдето децата изучават азбуката и постепенно изучават съединяването на буквите в срички и после в цели думи. Вземете, запример, всеки народ си има своите добродетели. Англичаните – тяхното име започва с буквата А. Франция се пише с буквата Ф, Германия – с Г, България – с Б, Русия – с Р. Всяка буква си има свои характерни черти. Това, че Англия започва с гласна буква, показва, че англичаните са практични, опитни хора. Техният път е отворен навсякъде, защото започват с гласна буква А. Дойдете ли до Франция, Германия, до Русия, до България, всички започват със съгласни букви, което показва, че техният път е затворен. Дойдете ли до Япония, и те започват с гласна буква, както Англия. Японците и англичаните са еднакво амбициозни. Японците се считат за Богоизбран народ. Англичаните се отличават със своята честност, германците със своето трудолюбие, французите със своята външна деликатност и учтивост. Ако искаш да станеш честен, иди в Англия. Ако искаш да станеш трудолюбив, иди в Германия. Ако искаш да станеш с добра и деликатна външна обхода и да си учтив, иди във Франция. Та Бог е създал всички народи като огнище или като средища за възпитание на хората. Хората едни други се възпитават. Народите са възпитателни Божествени институти. Всеки народ в света носи в себе си една велика добродетел. И като дохождат народите в съприкосновение помежду си, те взаимно си влияят и възпитават. Казах вкратце по нещо за някои народи, а за останалите вие сами ще си мислите. Англичанинът е честен. Каквото изработят, те го поставят на изпит. За тази цел има комисия, която преглежда всички стоки, които се изработват в Англия, те го преглеждат. Което издържи на изпита, изнася се навън. Което не издържи, оставя се за Англия, там да се употребява. Те никога не пущат навън неизпитана стока, за да не се компрометира английската честност. Това е една традиция в тях. Не само народите, но и всеки човек индивидуално носи в себе си една велика добродетел. Той е изпратен на земята със специфична мисия. Каквато добродетел има един човек, никой друг не може да има като неговата, тя е специфична. Докато е на земята, човек трябва да работи специално за развитието на своята специфична добродетел. Ако Англия изгуби своята честност, всичко с нея е свършено. Ако Германия изгуби своето трудолюбие, всичко е свършено с нея. Ако Франция изгуби своята учтивост и деликатност в обходата, всичко е свършено с нея. Същото може да се каже и за другите народи.

 

Всеки българин доразвива в себе си освен своята специфична добродетел като човек, но и като българин. Казвате: „Каква добродетел има българинът?“ И той има една добродетел, но вие трябва да я намерите сами. Има един анекдот, който разправя какво е дадено на българина от Бога. Първоначално, когато Бог създавал света, Той извикал всички народи да им даде нещо от своите блага. Той раздавал благата. Всички народи дошли един след друг и взели по нещо. Най-после дошъл и българинът. Каквото поискал, всичко било дадено. Най-после той си казал: „Ама работа, а.“ Господ му казал: Ето, работата ще бъде за тебе. Но и след българина имало още закъснели. Това бил циганинът. „Това е маскарлък вече.“ Тогава ще остане за тебе маскарлъкът, казал Господ. Следователно, когато се раздават Божиите блага, идете навреме, а не оставайте на опашката. Ако отидеш пръв, ще вземеш най-доброто, но ако останеш последен, ще вземеш маскарлъка. Все таки, българинът не е останал на мястото на циганина, защото работата му е била дадена. Работата е едно благословение. Българинът е научил работата, той работи доста добре. Има още да учи как да работи, но все пак знае работата си. Той винаги започва добре, а като дойде до края, винаги ще изкриви нещо. Той обича малко да кръшка от работата си. Англичанинът е честен, германецът – трудолюбив, французинът е с отлична обхода. В българите се забелязва същата черта и в писането им. Българинът започва писмото си красиво, четливо, но към края ще го сбута, ще го изкриви. Най-малкото човек трябва да почва писмото си красиво и да го свършва красиво, дори към края трябва да бъде още по-красиво написано. Същата черта българинът проявява и в религиозно отношение. В първо време той е много работлив, моли се по четири–пет пъти на ден, но на края казва: „Може и без молитва“ и престава да се моли, или се моли само от време на време. В първо време се моли по 4–5 часа на ден, после по един час, по десетина минути, по една минута, докато най-после се моли по един път в седмицата. В това отношение той мяза на онзи, който, като отишъл на църква, свещеникът казал: „С миром идите.“ Той отговорил в себе си: „И ние идем.“ Значи, този човек е отивал само по един път в годината на църква. Какво разбираме под думата „църква“? Църквата подразбира целия живот на човека. Не само един път, но цял живот човек трябва да се моли. Ако човек си мисли, че с едно добро може да направи нещо, неговата работа е свършена. Църквата е в самия човек, и през целия живот той трябва да ѝ служи. Щом служиш на своята църква, ти можеш да принадлежиш към всички църкви. Не е въпрос към коя църква да принадлежим. Много църкви има, много листа и цветове има дървото, но едно е дървото. Всички хора имат различни идеи за Бога. Едни Го проповядват по един начин, други по друг начин. Бог е неизменен. Той изменя нещата, но сам е неизменен. Три неща определят Бога. Първият образ на Бога е Любовта. Щом любиш, ти си една трета от Бога. Щом разсъждаваш добре, ти познаваш две трети от Бога. Щом обичаш истината, ти познаваш три трети от Бога. Следователно, Бог е Любов, Мъдрост и Истина. От тях излизат други три: Бог е живот, Бог е светлина, Бог е свобода. От тях пък други три. Животът е движение, знанието е приложение, а свободата е изпълнение. Следователно, има девет категории всичко: любов, мъдрост, истина – едната категория. Живот, знание, свобода – втората категория.

Движение, приложение и изпълнение – третата категория. Ако от любовта не излиза живот и от живота не излиза движение, подтик в тебе, любовта ти не се е проявила. Ако от твоята мъдрост не излиза знание, и това знание не е приложимо, то остава безпредметно. Това показва, че мъдростта ти не се е проявила. И ако от истината, която си възприел, не произлиза никаква свобода, и от тази свобода няма никакво изпълнение, и свободата ти, и истината ти са безплодни. Мъчнотията в нашия живот седи в това, дето мислим, че много сме постигнали. Това е самозаблуждение. Все пак много сме постигнали, но ние сега събираме известни факти, които трябва да разработваме. Например, някой иска да стане министър. Но като стане министър, той трябва да си зададе въпрос, какво добро ще допринесе на хората. Или ако някой иска да стане професор, цар или какъвто и да е друг, той трябва да се запита, какво ще допринесе с това свое високо положение на себе си и на своите ближни. Запример, като кажа за себе си: „Аз“, какво разбирам? Аз съм човекът, който отварям вратата. Като кажа „ти“ на тебе, употребявам второ лице, имам пред вид: приятел, ти си, който я затваряш. Като кажа „той“, трето лице, имам пред вид: Приятел, ти си, който я отваряш и затваряш. Значи, „той“ – третото лице, заповядва да се отваря и затваря вратата. Следователно: „аз“, който отварям врата, „ти“, който я затваряш и „той“, който заповядва да се отваря и затваря, това съставя господарят, истинският човек. Ако ти не можеш да отваряш и затваряш вратата, ако ти не си господар да заповядваш да се отваря и затваря вратата, ти не си още пълният, истинският, пълният човек. Тъй щото, когато мислим за Бога, ние трябва да бъдем готови да изпълним всичко онова, което Той ни е поверил. Най-първо Бог ни поверява любовта си. Значи, аз трябва да съм готов да отворя врата и да дам живот. И тази любов трябва да излиза навън. След това Бог ни поверява мъдростта си. Това значи, че аз трябва да зная, как и кога да затварям вратата. Щом е зимно време и стаята е отоплена, трябва да се затваря вратата, да не изстине стаята. Щом е зимно време, разумният човек няма да отваря всички прозорци и врати, да изстива стаята, но ще ги затваря, да се задържи вътрешната топлина. И най-после Бог ни поверява и истината. Като дойде истината в човека, той ще заповядва да се отваря и затваря вратата, според нуждата. Ако стаята е много затоплена и е много горещо, той ще заповядва да се отвори вратата. Ако намери, че е много студено, той ще заповяда да се затвори вратата. Някога вие трябва да отворите вратата на вашето сърце, а някога да затворите. Понякога пък трябва и да отваряте, и да затваряте. В окултната наука има известен род правила, които непременно трябва да се изучават. Тези правила сега са предадени на хората по един много неестествен начин. Един англичанин е написал една книга, в която описва колко молитви е направил в продължение на 90-годишния си живот и за резултатите, които е имал от тези молитви. В тези години той е направил един милион и 500 хиляди молитви, с помощта на които той можал да издържа около 2–3 хиляди бедни деца. Всичко това са проверени факти. С това той иска да подчертае какво нещо е силната молитва. Всичките си молитви той е написал с датите, когато ги е правил и какво е получено в резултат на всяка молитва. Той пише в книгата си, какво е получил от първата, от втората, от третата си молитва и т.н. Един ден, като се молил, при него дошъл господин и му казал: „Вашият институт има ли нужда от пари?“ – „То е твоя работа.“ – „Искам да ги оставя“. – „Както намираш за добре“. И като го запитал трети път, най-после външният господин казал: „Оставам тези пари тук, правете с тях, каквото искате.“ Ако вие бяхте на мястото на този англичанин, не зная как бихте постъпили. Може би щяхте да постъпите като него. Както и да е, но само един е този англичанин, който е правил опита. Втори англичанин не е постъпвал така. Никой до сега не е повторил опита. Ако вземем този пример за меродавен, ние не можем да го направим. Той е уникум. Този опит е единствен, но ако всички хора постъпват по този начин и никой не работи, какво ще стане с нас? Запример, мнозина мислят, че адвокатството не е работа за нас. Добре, но ако нямаше нито един адвокат, какво щеше да стане? Мнозина мислят, че слугинската работа не струва. Но какво щеше да бъде положението на хората, ако нямаше слуги? Мнозина се оплакват от господаря и казват, че и без господари може в света. Не, не може и без господари. Хората не разсъждават правилно. Какво щеше да бъде положението на човека, ако той нямаше глава, като господар на цялото тяло? Трябва един господар в света. Една глава трябва да заповядва на тялото. Ако главата се махне, какво ще стане с тялото? Вие искате да живеете без господари. Това е невъзможно. В слънчевата система има един господар – Слънцето. И всички планети се въртят около него. То е разумен господар. Някой казва: „Аз не искам никакъв господар.“ Тъй щото, не е лошо да бъдеш господар, нито е лошо да имаш господар, но господарят трябва да бъде умен човек. Слънцето е милион пъти по-голямо от другите планети, от другите слънчеви планети.

 

Та сега целта ми е, каквито възможности се крият у вас, да се развият. Мнозина от вас, които сте дошли на около 45, 50, 60, 70 години, казвате: „Нашата работа е свършена вече.“ Вие се самоизлъгвате, че вашата работа е свършена. След като мислите така, вие имате желание да умрете, да отидете в другия свят. Добре е човек да умре, но първо той трябва да се осигури, като умре, ще възкръсне ли. Ако умре и няма да възкръсне, не бих го съветвал да умре. Но ако умре и възкръсне, тогава нека да не се страхува. Тогава работата ти ще върви. Но ако не възкръснеш, не отивай на онзи свят. Тогава при смъртта, в онзи свят положението ти ще бъде десет пъти по-лошо от сегашното. Следователно, малкото страдание е за предпочитане пред голямото. Аз не съм против смъртта, но като умре, човек трябва да съблече кожата си, както змията се съблича и да се яви в него разумното, да влезе в новия живот. В Писанието е казано: „Да минем от смърт в живот.“ Смъртта е едно преходно състояние. Когато някой от по-старите се оглежда и вижда, че лицето му е старо, малко набръчкано, не му става приятно. Защо се самозаблуждавате от временния живот, от маските на живота? Защо се заблуждавате от маските на младостта, на юношеството? Преди всичко, вие не сте си турили сами маските, други са ви ги турили. Като влезете в един затвор и ви наметнат един халат, вие ли сте си го турили? Други ви го турят. Или като влезете в една болница и ви облекат с болнична дреха, вие ли я обличате? Други ви обличат. Там ви предписват ред правила, които трябва да спазвате. Около вас обикалят сестри милосърдни и ви наглеждат какво правите. Аз считам живота на човека и като млад, и като стар, и като юноша, все маска. Някой казва: „Виж на какво съм замязал.“ На какво? На маска. Че се е сбръчкала вашата маска, не съм виновен аз. Други я сбръчкаха. И след това ще ме заблуждават, че съм остарял. Не е вярно това. Излъгали са те. И хиляди хора да ти кажат, че си остарял, не вярвай. Можеш да повярваш само при едно условие, ако си станал умен. Затова, като ти кажат, че си остарял, кажи: „Дали станах умен човек?“ Ако си станал умен, вярвай, че си остарял. Но ако не си станал умен, на никого не вярвай. Ако приемеш, че си остарял, това значи да приемеш, че си отслабнал. Според мене старостта подразбира влизане в областта на Божествената мъдрост и придобиване на знания. Старостта е една служба. Но след като цялото човечество завърши своята работа, от милиони, милиони години насам, едва ще изкара един старец. Сегашната раса като завърши своето развитие, ще изкара един старец, представител на цялото сегашно човечество. Засега на небето има само 24 старци, представители на различни епохи. Сега се създава 25-ия старец. Засега в камарата на човешката раса няма много представители от старците на светлината. Другите разумни същества имат повече депутати. От земята имат само 25 старци, но 25-ият още не присъствува на заседания. Вие си давате вид, че сте остарели. Не, вие още сте много млади. Не мислете, че сте много остарели. Радвайте се, че сте още млади.

 

Сега, това, което мога да ви кажа на всинца ви е, да хвърлите своите маски. Сега човек трябва да ви убеждава, че можете да живеете и без маски. Че всеки от вас може да се подмлади. Как подмладяват хората? Ще вземат някого от вас, ще го хипнотизират и той ще се подмлади. Сега аз бих ви казал как можете да се подмладите, но ако ви кажа, знаете ли какво ще стане с вас? Всички вие ще пощуреете. С вас ще стане същото, което е станало с няколко ханъмки, които са ходили при един български чорбаджия да пият българско вино. Като пили от него, то било доста силно, те започнали да играят. Като се върнали при турския бей, казали му, че ходили при един български чорбаджия и пили от неговото хардалия вино. Те му казали, че от това вино се разиграли. Отишъл и той при българския чорбаджия и пил една чаша, втора, трета, но по едно време казва: „Ефенди, иска ми се да пея.“ – „Пей.“ – „Иска ми се да играя.“ Казал му после: „Играй.“ Първият признак на подмладяването се придружава с това, че всички ще се разпеете и разиграете, че никой няма да слуша. Всички ще започнат да пеят и играят. Който ви слуша, ще каже: „Какво стана с тия хора? Пощуряха ли нещо?“ Не казвам, че ще бъдете смахнати, но всеки ще изкаже радостта си свободно, а другите няма да ви разберат и ще дадат криво тълкувание на вашата радост.

 

Та казвам: Като ви дойде до пеене, пейте. Дайте ход на пеенето. Ако ви се играе, дайте ход на играта. Ще кажете: „Как е възможно, стар човек да играе?“ Старият именно ще играе. Когато старият цигулар свири, той свири с изражение. Външните условия на живота постоянно изменят нашите вътрешни състояния. Те изменят състоянието на нашето храносмилане, на нашето дишане, както и на нашата мисъл. Тези смени, които стават, действуват много неблагоприятно в живота на човека. Вследствие на това, човек придобива едно песимистично разположение. Човек говори за Бога, за любов, за мъдрост, за истина, а при това е тъжен. Всякога са осъждали християните в едно, а именно, че са много тъжни. Християнството не е наука на тъгата. И новото верую не поддържа песимизма. Песимизмът си има свои причини. Той се дължи на едно неестествено разбиране на великия живот. Ние живеем при големите блага, които Бог е вложил в природата и въпреки това, ходим да гладуваме и жадуваме и сме нещастни. Сега мощното е в любовта. Вложете любовта в сърцето си за подмладяването си. Вложете мъдростта, знанието и светлината във вашия ум. И това е за подмладяването ви. Вложете най-после истината и свободата във вашата душа. Това е път към подмладяване. Мислете върху тия три неща и никога не взимайте пред вид противоречията, които съществуват в света. От хилядите противоречия, които се зараждат във вас, те не са ваши. Понякога известни противоречия, които се пораждат във вас, не са ваши. Те са противоречия на птиците или противоречия на вълците, на тигрите, на змиите, на крокодилите, на паяците и т.н. Някои противоречия са на някои низши същества извън вас, които не ги виждате. Някои противоречия се дължат на внушение. Аз имах един подобен пример, който се случи с мене. Преди повече от 30 години се разхождам край брега на Варна, на южната страна, дето брегът е най-висок. Намирам се на разстояние около половин километър от брега. Изведнъж ми дохожда една мисъл, каквато никога не ми е идвала. Чудя се, отде е дошла тази мисъл. Наоколо си не виждам никакви хора. По едно време се наклоних малко настрана и виждам двама млади хора, мома и момък се целуват като брат и сестра. Като ги видях, си казах: Божа работа е тази. Помислих, че е дяволска работа. Отде дойде в ума ми тази мисъл? Като ги видях, казах си: Нека се целуват. Какво лошо има в поведението им? Те се целуват по бял ден, когато Слънцето ги гледа. Бог ги гледа отгоре. Защо трябва да се смущавам? Те не го правят в тъмнината. Беше един хубав, ясен ден, когато цветята цъфтят, птичките пеят. Какво има да се възмущавам от това? Божия работа е тази. Който не разбира, ще каже: „Как не ги е срам?“ Та ние не разбираме Божиите работи. От целувки ние не можем да се освободим. Слънцето ни целува, вятърът ни целува, водата ни целува. Понякога водата ни целува и краката, но като отидем на баня, тя ни целува навсякъде. Пък и хлябът ни целува. Вие се възмущавате и казвате: „Не може ли без целувки?“ Не може. Целувките дават живот на хората. Аз говоря за онези целувки, които носят живот в себе си, а не за онези, които носят смърт. Храненето е целувка. Дишането, слушането, мисленето са все целувки. Това са все Божествени целувки. Като разберем смисъла на целувките, ние ще влезем в друга една реалност, да разберем, какво нещо е животът извън целувките. Ако вие не разберете този живот в целувките, как ще разберете живота извън целувките?

Сега пожелавам ви само целувки на този свят!

 

Благословен Господ Бог наш.

Добрата молитва.

 

2-ра неделна беседа от Учителя,

Държана на 3 октомври, 1937 г., 10 ч. преди обяд.

София – Изгрев.

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата, "Възможности в живота". Младежки окултен клас. XVII година (1937–1938).

Първо издание. София, Издателство „АСК-93“, 1998

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Отче наш.

 

Имате ли тема? – /Имаме/. – Четете. /Чете се темата „Възможности в живота“/. – Пишете върху „Разнообразие на възможностите“

 

Да допуснем сега една възможност за един обикновен ученик в отделенията: Възможно е да го приемат, възможно да не го приемат. Значи при сегашните условия, когато не го приемат от какво зависи, от какво зависи възможността да го приемат в първо отделение, трябва да бъде на колко години?. – /Седем./ Ако има седем години, може да го приемат, ако няма седем години, няма да го приемат. Тогава каква възможност има товa дете? Значи може да постъпи в забавачницата. В първо отделение не може да постъпи, но в забавачницата ще го приемат. Сега втората възможност: Това дете като го приемат може да се учи, пък може и да не се учи. Ако учи каква възможност има сега? Има възможност да влезе във второ отделение. Ако не учи? Ако не учи ще остане пак в първо отделение. Колко години може да бъде в едно отделение? Сега какви са условията за неговата възможност? Колко години може да остане в първо отделение? Има възможност да го изпъдят от училището. Може да се разболее детето. Болестта става причина да го изхвърлят из училището. Пък може да го изпъдят и за неспособност, понеже не може да учи. Запример, вземете сегашните възможности на ученика свършил гимназия, който иска да следва в университета по медицина. Каква възможност има да следва, от какво зависи възможността му? – От бележките му. При какъв успех може да го приемат по медицина? Ако има четири ще го приемат ли в медицинския факултет? – /Не./ Колко, ако има ще го приемат? – /Шест./ Ако има пет? – Значи не можеш да минеш, само шест, ако има.

 

В света има два порядъка: Единия, ако хората са добри. Ако си добър можеш да минеш в по-горен клас. Ако не си добър, оставаш в същия клас. Има и други класове. Ако си по-лош, пак минаваш в по-горен клас. И в лошото има класове.

 

Добре сега, на какво вие отдавате възможностите на красотата? Кои са възможностите на красотата? Кога човек става красив? Винаги красотата е свързана с доброто в света. Колкото човек става по-добър, става по-красив; колкото става по-лош, става по-грозен.

 

Ако ви зададат въпроса сега: „Защо човек учи? Каква нужда има да се учи?“ Сега, ако на вас ви зададат една тема. Във вас всички има желание да бъдете богати, кои са подбудителните причини, защо искате да бъдете богати? Или пък искате да бъдете учени, или пък искате да бъдете силни. Те спадат към положителните добродетели. Иска човек да бъде богат. Допуснете, че вие искате да бъдете здрави; идваме до по-същественото. Защо искаш да бъдеш здрав? Защото при здравето има по-малко страдания, по-приятно е. Искаш здраве. Щом не си здрав, ще имаш повече страдания. Сега да уподобим здравето, да направим една аналогия, ще уподобим нездравия човек на сиромашия. Здравето, ако уподобим с богатство, нездравето трябва да го сравним със сиромашия. Запример, вземете двама души, единия с добър характер, другия с лош характер. Човекът с лошия характер има повече възможности да изгуби здравето си. И лошият може да бъде здрав и добрият може да бъде здрав. Сега те се отличават, че добрият има повече възможности да остане здрав, а лошият има повече възможности да загуби здравето си.

 

Сега вземете това сравнително, вземете аналогичния метод. Запример, някой път имате силен огън и слаб огън. От какво зависи слабостта на огъня и силата на огъня? – От количеството на материалите, които имате. Допуснете, че вие сравнявате, че някой учи повече, а други учи по-малко. От какво зависи това? Да допуснем, че някой път се ражда във вас разположение, не искате да учите. Имате едно разположение да не учите, не искате да учите. Някой път се ражда едно разположение, при което вие имате желание да учите. Допуснете, че имате едно желание да не учите, как ще смените туй желание да не учите, с друго желание да учите? Как бихте го сменили?

 

Ако ви запитам сега: Вярата, възможност ли е? Вие говорите за окултния ученик. Кои са качествата на окултния ученик? Казвате: „Да бъде човек окултен ученик“. Ако един окултен ученик пренася камъни от едно място на друго, има три метри купчини камъни и ги пренася от едно място на друго да си създаде работа, мислите ли, че той е окултен ученик? Аз ще ви дам една разлика на окултния и обикновения ученик: Обикновеният ученик ще копира работите. Окултният ученик се учи да твори. Той още не е творец. Ако искаш да създадеш нещо ново, ти трябва да бъдеш окултен ученик, да измениш живота, да внесеш каквато и да е черта в живота си, да създадеш нещо ново. Ти седиш и живота ти е несносен, ти си обикновен ученик. За да измениш живота си, ти трябва да станеш окултен ученик. Та когато някой път вие сте недоволни от живота, вие сте обикновен ученик. Когато сте доволен от живота, вие сте в областта на окултната наука. Казвате: „Окултен ученик“. За окултния ученик има области, които трябва да знае, как да си добива силата, трябва да знае законите, по които може да добиеш сила, или пък знание. Областта е много голяма, да знаеш как да добиеш това знание. Четете, да кажем един съвременен роман, какво ви подбужда вътре да четете романа? Ако един млад човек чете един роман, и ако един стар човек чете един роман, какви ще бъдат подбудителните причини у младия и какви у стария? Да допуснем, че вие се интересувате от астрономия, интересувате се от звездите, някои от които са на хиляди години далеч от нас. Интересувате се от някоя звезда, Алдебаран да кажем, или вие се интересувате от Сириус. Какво ще ви придаде в дадения случай Сириус? Понякой път вие се интересувате от северния вятър или от южния, от източния или западния. Защо се интересувате? Като духне северният вятър лятно време, когато е топло, изпотил си се, става хладно. Тази прохлада е приятна. Някой път е студено, като духне южния вятър, тебе ти е приятно. Ти се интересуваш от северния, южния или западния, или източния вятър, се има нещо, за което се интересуваш.

 

Та казвам: Вие окултните ученици, понякой път се трябва да се позанимаете с аналогичния метод. Но той е много труден. Трябва да знаете как да съпоставяте нещата, защото един аналогичен метод не може да изяснява. Давате някой пример или сравнявате нещо. Трябва да знаете, как да ги сравните. Вие сравнявате един добър човек, с един лош човек. Те са контрасти. Кои са чертите на един лош човек и на един добър човек? Изобщо, лошият човек има едно силно тяло. Добрият човек има по-слабо тяло. Понякой път лошият човек е по-силен, има по-голяма сила, отколкото добрия човек. Някой път лошите хора имат по-силен ум. По-умни са. Христос на времето казва: „Синовете на този век са по-умни от синовете на виделината“. Кои синове? – Лошите синове са по умни. Един лош син днес по-добре обира баща си. Добрият не знае как да го обере. Лошият син обира баща си така, че всички признават, че е законно това обиране. Но сега ние правим сравнение на нещата. То е така, но между лошия и добрия човек всякога има разлика в постиженията. Всякога лошият в началото има преимущество над добрия. В началото всякога лошите хора имат преимущество над добрите. По закона на аналогиите, като разглеждаме този въпрос, в края лошите изгубват, добрите печелят. В началото добрите хора много зле започват, не върви работата. На лошите хора им върви. В края добрите хора печелят, лошите хора изгубват. Не можем ние да теглим един закон. Ако пресилим нашата аналогия животът не потвърдява. Казвате: „Виж как върви на лошите хора“. Да, в началото върви, но в края не върви, те винаги губят. Но и тук, ако пресилим аналогията, ще паднем в друго противоречие. Някой път и в началото върви на някой лош човек и в края върви. Тогава как ще го обясните? Трябва да има някакъв закон?

Запример, ако вие се качите на Мусала и видите вашия високомер ще видите, че някой път ще измерите на 300 метра по-високо, пък някой път на 300 метра по ниско. Някой път височината на Мусала, според вашия високомер се увеличава с 300 метра, друг път се е намалил с 300 метра. Как ще обясните противоречието, как се намалила височината на Мусала? Всъщност, вашият високомер е показал 300 метра по-голяма височина. Какво ще бъде налягането? Ако височината е по-голяма, какво ще бъде налягането? Ако височината е по-малка, какво налягане ще има? Тогава, според закона, когато височината на Мусала се намалява, времето се подобрява; когато височината на Мусала се увеличава времето се разваля. Тогава, ако някой се качи на Мусала и гледа височината по високомера, ще каже, че Мусала е с 300 метра по-нисък. Не, да знае, че времето се подобрява. Затова Мусала смирен станал. Значи в живота, да допуснем, че бащата е като Мусала, като обича някое дете, той се смалява. Детето се качи на гърба на баща си, значи бащата е добър. Но, ако бащата на детето седи прав, тогава детето не може да се качи на гърба на баща си. Тогава само не може да се качи на гърба на баща си, бащата трябва да покаже особена привилегия, той да го дигне. Аналогично трябва да разсъждавате.

 

Вие понякой път искате добър живот, добри условия, искате Мусала да се сниши, и вие да му се качите на гърба. Пък той не се снишава. Обикаляш по един начин, обикаляш по други начин, не върви. Сега обяснявам едно противоречие: Представете си, че един разбойник ви хване за ръцете, пък ви върже добре. Колко възможности имате да се освободите? Представете си, че вие сте един окултен ученик, че ви вързал един разбойник, колко начина има дае освободите от този разбойник? Трябва да сте силни като Самсона, че изведнъж въжето, с което сте свързани, като се напъне да го скъсате. Ти сега употребяваш този метод, не се скъсва въжето. Втората възможност каква е? Той ви свързал яко. Представете си, че вие сте човек, който тежи 120 килограма, свързани сте, не може да скъсате въжето. Сега, вторият метод за освобождение кой е? Първия метод е лесен за силния човек, той веднага ще скъса въжето. Има един друг метод, втори начин, който изисква време. Ти трябва да седиш три, четири дни гладен, да изгладнееш, да изпостелее тялото ти, че между тия връзки на въжето да се образуват празнини, междини, че да си изтеглиш ръцете и краката. Ти ще се освободиш, ще се измъкнеш, понеже си изгубил 20–30 кила от теглото си. Но трябва да постиш, и като си 120 кила да останеш 90–80 кила. В първия начин, ако се освободиш чрез скъсване на въжето, колко количество сила ще употребиш? Пак може да се освободиш, но колко количество сила си употребил? Там има харчене на сила. Във втория случай, ти си изхарчил не от енергията си, но от материала на тялото си. Има друг един метод. Този човек те е свързал, ти се мъчиш, той те оставил. На този, който те е свързал, ти започваш да обещаваш, казваш: „Ако ме пуснеш, ще ти дам 220–30–40 хиляди лева, готови пари“. И той ви освобождава. Пак скъсваш въжето. Но колко ви е коствало сега? – 40 хиляди лева, ви коствало туй скъсване? Вие сега, които се освободихте от 40 хиляди лева, силен човек ли сте? Не сте силен човек. Казвате: „40 хиляди лева ми коства да се освободя от тази беля.“ Значи, не си бил силен. По втория начин, не си могъл да постиш да гладуваш. Значи, не си бил герой, който може да изгуби 30 кила от тялото. Значи бил си малко умен. Благодарение, че имаш пари. Казваш: „Тия пари аз мога да ги спечеля.“ Сега, какви са били подбудителните причини, защо първият – употреби силата си, вторият – употреби постенето, постил е този човек. И вие по-някой път, когато искате да се освободите от дявола, постите. Защо постят хората? – Да се освободят от дявола. Вързал те дяволът, ще постиш. Трябва да постиш, защото ако не постиш, не можеш да се освободиш, не може да извадиш ръцете. Ами когато подкупвате дявола? Дяволът и той се подкупва, 40 хиляди лева вземе и ви пусне. Сега употребявам една аналогия. Мислите ли вие, че може да подкупите дявола? Има един анекдот, че дяволът пратил едно малко дяволче да разнесе неговите лъжи в света. Като се върнало, малкото дяволче, започнало да лъже и големия дявол. Големият дявол казва: „Ти моята стока на мен няма да продаваш. Тази стока направих за хората, моите лъжи на мен няма да продаваш. Мене, с моите лъжи няма да ме лъжеш. На мене, ще ми казваш истината, както е работата отвън, дали си могъл да продадеш лъжите на хората, мене няма да ме лъжеш ти. Ти нищо не си свършил щом искаш да ме лъжеш. Не искам да ме лъжеш.“ Ако ми кажете: „Аз излъгах дявола“ – Вярно ли е? Запример, как бихте излъгали дявола, но той да не разбере тази работа? Понякой път вие се опитвате да си представите, че не обичате някого, представяте си, че го мразите, че не искате да знаете заради него. Или пък някой път си представяте, че го обичате. Но, в единия случай вие лъжете като показвате, че не го обичате, не е вярно. В другия случай, като се показвате, че го обичате, пак не е вярно. Колко е вярно, че го обичате, толкова е вярно, че не го обичате. Към коя категория ще ги представите тези? Ако искате да представите, че обичате някого, искате да го уверите и се показвате, че не го обичате, искате да покажете обратното. Но и в единия, и в другия случай не говорите истината. Нито като мразите говорите истината, нито като обичате говорите истината. То е едно маскиране отвън. Представете си, един ученик е запомнил урока си, но не го е разбрал. Запомнил го буквално и го разправя на учителя си, както той го е запомнил. Тогава при съпоставяне на аналогиите трябва да внимавате. Идва един при турския султан и му се оплаква, че много осиромашал от много ядене и пиене, моли го да му помогне. В опитване на живота осиромашал. Тогава султанът искал да го разбере, живял ли е той както казва, знае ли кои яденета са най-хубави. Казва: „Ти като си ял толкоз, като си опитал всички неща, кое е най-сладко в кокошката?“ Онзи казва: „Трътката“. Този анекдот на турски хубаво излиза. Тогава, султанът казва: „Дайте му 250 лири.“ Действително, много е сладка трътката. Друг турчин, който чул за това, отива и казва на султана: „От ядене и пиене осиромашах.“ Казва: „Я ми кажи, кое е най-сладкото на бивола?“ Той казва: „Задницата.“ – Дарете му, казва, 25 тояги. Онзи чул, че на кокошката трътката е най-сладкото, казва „юола билир“ и на бивола ще е най-сладка задницата. То е по закона на аналогиите. Но не върви тази работа. Сега казват, че човек трябва да се моли, за да става по-добър. Но и това е по аналогия. Вярно е, че някой път човек като се моли става по-добър, но не всякога като се моли човек става добър. Друг казва: „Аз не се моля.“ Но и това не е вярно. Те са въпроси, които не са верни. Казва: „Аз никак не се моля.“ Идеш при гостилничаря и се молиш той да ти услужи. На всяка стъпка всички хора се молят. Няма същество, което да не се моли. Кога се моли човек и кога не се моли? Забележете, някой път вие имате един ваш приятел и той не ви пише.

 

Желанието ви да ви пише към коя категория спада? Искате той да ви пише. Силният човек може ли да се моли? Изобщо ние мислим, че слабият човек се моли. Но и силният човек може ли да се моли? – Може да се моли. Аз имам само един пример за един Спас, героят. Няма някой от вас Спас, нали? Той е един действителен пример. Спас героят решавал всичко със сила, не обичал никакво противоречие. Той всякога решавал въпросите със сила. Този Спас героят четял Евангелието. Тия методи, които той употребявал с насилие, намирал ги винаги, че не са в съгласие с неговите нови възгледи. Един път както по обикновеному жена му направила едно малко противоречие. Той ѝ ударил две плесници, как може тя да му говори така. Но след като ударил той плесниците, не може да иде на работа. Друг път впряга воловете отива на работа, на нивата. Него ден не върви, не може да впрегне воловете, не може да иде на работа. Обидата минава в него и той отива при жена си и казва: „Моля да ми простиш“. Кой го накара да се моли на жена си, да иска извинение от жена си? Той, същият герой вижда, че само със сила не може. Това са аналогични примери. Но след като ушил двете плесници по този начин, понеже той приел новото, ударът минал в жена му и тя станала по-силна. Тя го заставила да се моли. Имам друг един пример. Тук се бориха Дан Колов и Перейра. Перейра имал един начин на ритане, някак си с главата ритал, или с крака си, на едно място в стомаха, че като удари човек отслабва. Като го удари на това място и един голям герой може да изгуби борбата. Перейра имал един овнешки удар на това място, като го удари в корема и големият герой пада. Данчо пък, като хване човек за крака, така го извие, ти колкото и силен да си, като ти хванат крака и го извият, ставаш слаб. Какъвто и герой да си, като те хванат за крака и го извият, ще капитулираш. Най-после онзи с овнешкия удар, хващат го за крака и като го стегнат така, той се признава за победен, признава че другият е по-силен. Сега методите и начините на тия борци са различни. Дан Колов пада на земята, но пада по такъв начин, че да му хване крачето и се показва, че нищо не знае. Като падне и му хване крака, тогава показва силата си. Вие казвате сега, че това е пехливанлък, борба. Няма някой от вас, който да не дойде да се бори с дявола. Дяволът като дойде, ще те мушне, ще те блъсне в корема. Когато те блъсне в корема, ти капитулираш. Ще си пазиш корема. Защото, ако те блъсне ще те победи. Казваш: „Трябва да се яде“. – Това е блъскането в корема. Сега тия изяснения не са научни. Хвани го за крака. Може 10 пъти да го хванеш за крака, но ако не знаеш изкуството как да извиеш крака му, той може да си извади крака. В живота вие често хващате една мъчнотия, но за да я победите, трябва да я хванете за крака. Но, ако не знаете как да свиете този крак, вие не може да победите. Победата трябва да се яви като резултат във вашия ум, че сте сполучили нещо.

 

Казвате: „Защо са тия страдания в живота?“ – Страданията са един метод за каляване. Щом си много слаб, непременно страданията са необходими. Защото всяко страдание калява характера. Но щом си много силен, трябва разкаляване. Защото някъде трябва да се калиш, някъде трябва да се разкалиш. Слабите натури трябва да забогатеят, за да се оправи животът им. А силните натури, за да се оправи живота им, трябва им сиромашия. То е пак метод. Когато някой казва: „Той е забогатял“, казвам – Каляват този човек. Той е мек човек, осиромашял. Той е придобил повече от каляването, не му трябва, сега го размекчават, понеже, ако не се размегчи, друг един процес има в природата.

 

Та казвам сега: Вие имате един метод и не може да съпоставите нещата, имате противиречия в живота. Окултният ученик трябва да съпоставя противоречията в живота в дадения случай. Запример, вие имате барометри, които пишат и имате барометри, които не пишат. Каква е разликата между пишущите барометри и ония, които не пишат? Каква е разликата между човек, който постоянно учи и човек, който периодически учи? Този, който учи периодически, той показва времето само в даден случай. Живачният стълб в барометъра, показва само времето в даден случай. Пишущите барометри показват не само сегашното време, но тази линия показва, какво е било времето и в миналото, какво е било налягането.

 

Та казвам: Ако вие побеждавате една мъчнотия само в един момент, вие имате един барометър, който показва сегашното ви състояние. Ако носите в съзнанието си ред мъчнотии, които сте ги победили, вие имате пишущ барометър. Защото, ако в съзнанието ви седи само една сегашна победа, вие имате един обикновен барометър, ако разрешавате само една задача, то е само един барометър. Но, ако имате в ума си ред задачи, които разрешавате, ако имате много задачи, които сте разрешили, вие сте един пишущ барометър. То има едно състояние, което показва, какъв е човек. Казвате: „Той е добър“. Но, той е в даден случай добър. Някой човек само в даден случай е добър.

 

Например, ако кажа 1, или 2, или да кажем 3, какво отношение има сега между 1, 2 и 3. Какви аналогични отношения имат? Този човек на единицата, той е много прям. Той не е човек, който се влияе. Няма външни условия да му влияят. Щом дойде до 2-те, вече законът се изменя. При 1, вие сте неотстъпчив, а при 2, вие ставате отстъпчив. Сега, кое ви накара вие да станете отстъпчив? При единицата, кои са елементите, които са влияели в числото две.

Представете си, един човек с един крак и с една ръка, представете си един въображаем човек, с един крак и с една ръка. И представете си един човек с две ръце и с два крака. По какво се отличават те? Тогава в себе си не се старайте да унищожите злото, но направете злото да има един крак и една ръка. Дайте на доброто във вас две ръце и два крака. Злото, което е с един крак и с една ръка, ще може ли да победи доброто, което е с две ръце и с два крака? Злото с две ръце и с два крака е по-силно от доброто, но злото с един крак и с една ръка, е по-слабо от доброто с две ръце и с два крака. Но, то е аналогия, съпоставяне. Донякъде туй е вярно.

 

Къде се спряхме? – На 1, 2 и на 3. Едно и две, колко правят? – 12. Едно, само по себе си е 1. Значи, приложено към 2, става 12. Едното може да го поставите пред 2-те и може да го поставите на гърба на 2-те. Ако го поставите след 2-те, колко прави? – 21. Когато съпоставяте силния след слабия, силата на слабия се увеличава. Когато оставиш слабия да е тил, силата на силния се намалява. Турете 1 пред 2-те, какво става? Това е една аналогия. Когато турите 1 зад 2-те, едното е силно в дадения случай, двето е слабо. Ако искате силен да станете, кой трябва да ви е тил? – Силният. В хората всякога има едно желание да излезе отпред, да ръководи нещата. Мислите ли, че онзи, който върви напред е най-силният? Някъде е вярно, най-силният е. Генералът изтегли ножа, върви напред с коня си. Мислите ли, че първата капка вода, която тръгва е най-силна? Може да кажем, че първата капка е най-умна, но тя не е и най-силната. Тогава вие понякой път се намирате в трудно положение в живота и като изпитвате всички методи в живота, не върви. Има един турски анекдот за един, който като изпитал всичките методи и не му вървяло, дошла му една светла идея. Той турил на една восъчна свещ отгоре една гнила ябълка, скрил я на едно място и написал на входа така: „И който види ще съжалява, и който не види и той ще съжалява.“ Той седи там и събира данък. Питат го какво има вътре. – „Влез да го видиш.“ Хубаво, сега да извадим една аналогия, какво може да изведем. Аз малко подобрявам примера, на турски е малко нецензурен, подобрявам го като турям свещ и ябълка. Той не е така.

 

Вчера се разправят двама, от колко елемента се състои солта? Кажете вие, които знаете химия, от колко елемента се състои солта? – /От натрий и хлор./ – Благородни ли са? – /Не, отровни./ – Като се съединят стават безвредни, сол става и хората ги обичат, не правят пакост. Двама лоши хора като се съединят сол стават. Не е опасна. Всеки поотделно е опасен в природата, но съединени стават безвредни. Ако вие не можете от два отровни елемента да направите сол, какво знание имате. Как се образува солта? – /Може да се съедини направо натрий и хлор, като се нагрее малко натрий./ Кой ги съединява, те сами ли се съединяват? Добре, във физиката когато два предмета се движат в една и съща посока, се състезават нали, състезание имаме. Всеки един предмет в живота, който върви успоредно с друг, има междина между тях. И двама лоши хора когато вървят в една посока всякога има една междина и те не са близо един до друг. Следователно, ако ти вървиш в междината, която те образуват, няма да те блъскат, но като дойдеш в линията на тяхното движение, те всякога са опасни. Но, ако тия двама хора ги обърнеш в противоположни посоки, вървят един след друг, че и двамата се блъскат, при туй сблъскване ще се образува топлина. За какво можеш да използуваш тази топлина? В природата две противоположни желания може да се сблъскат в човека. Разгневил се, две противоположни желания са сблъскани, образува се топлина. Ако си умен човек ти може да използуваш топлината.

 

Та казвам: Когато ние говорим за окултни ученици, под „окултен ученик“ подразбираме, че той знае да примирява, той знае закона за примирението на противоположните елементи в природата, да знае законите да примирява противоположните сили, да знае да ги примирява в себе си. Вземете гнева. Гневът не е нещо лошо в човека. Че всичките ония хора с инициатива в света имат енергия. Гневът дава енергия. Но разгневяването, сръднята е излишна енергия. Значи развиваш повече енергия, отколкото ти трябва. Всякога щом се развие в центровете повече енергия отколкото ти трябва, ти се разгневяваш. Ако в тебе развиеш повече вяра отколкото ти трябва, ти ще станеш лековерен. Ще дойдеш до друго противоречие. Казва: „Вярвам във всички хора.“ Щом като вярваш във всички хора, много пъти ще бъдеш лъган. Да вярваш във всичките добри и умни хора е едно. Казва: „Аз вярвам във всичките хора.“ Трябва да определиш вярата: Да вярваш в добрите и в умните хора. Ония, които не са умни, които не са добри, каква вяра трябва да проявяваш към тях? Пак ще употребиш вяра, но каква? Ще вярваш в това, което те обещават, че няма да го изпълнят. И в другите ще вярваш, и в себе си ще вярваш. Ще кажеш: „Аз вярвам, че каквото кажат добрите и учените ще го направят, пък каквото кажат другите няма да го направят.“ В тебе тогава няма да има никакво противоречие. Ако кажеш: „Аз вярвам във всичките хора“, ще се намериш в противоречие. Ако кажеш, че не вярваш в хората, ти ще дойдеш в друга крайност. Щом като кажеш: „Аз не вярвам във всичките“, аз зная че ти не си от умните и от добрите. Ако кажеш: „Аз вярвам във всичките умни и добри хора, вярвам, че лошите, каквото кажат няма да го направят и добрите, каквото кажат за доброто ще го направят“. В този смисъл трябва да правите различие. Казва: „Вярвам във всички.“ Тогава ти не си от умните хора.

 

Мислите ли, че с еднo таковo чело, от три сантиметра, човек може да бъде първостепенен гений. Ако това чело има четири сантиметрова широчина, мислите ли че този човек ще има Бог знае какви широки въгледи? Ония хора, с широките възгледи и челата им са широки. Ония хора, гениалните, и челата им са големи. Има известно съотношение между челата на хората и техните способности. Ако едно въже има един сантиметър дебелина и друго има два сантиметра дебелина, каква ще бъде вътрешната им устойчивост? Което е по-дебело, е по-устойчиво. Ами че сега, ако някой ви каже, че сте голям невежа, вас да ви стане приятно. Ти да кажеш: „Имам много да уча.“ Каже ти: „Ти си голям невежа.“ Да ти стане приятно и ти да кажеш: „Имам много да уча.“ Пък ти изведнъж кипнеш. Как? Че си голям невежа, това е верно. Нo, че нищо не знаеш, то не е верно. Че ти си живял хиляди години, знаеш много. Но, че си и голям невежа и то е вярно. И двете са верни. Тогава ние съпоставяме нещата. Казва: „Ти си много лош човек.“ Верно е, че е лош, но е вярно, че е добър. Казва: „Ама ти не си държиш думата.“ Вярно е, че не си държи думата. Окултният ученик, какъвто и да бъде, той трябва да бъде виртуоз, да знае как да взема тоновете, не само някои тонове, но всички. Ако някой знае да свири в първа позиция на цигулката, а в горните позиции не е свирил, но който свири само на първа позоция, той не минава още за окултен ученик, той е обикновен ученик. То е предисловие. Като дойдем да свирим всички позиции, пък да разбираме всичките гами, да дадем израз. Ако ти своята мисъл не може да я тонираш, да я съпоставиш във всичките положения невредни.

На двама окултни ученици, учителят им дава по една ябълка да я разнесът и да я върнат пак. Единият, като гледал ябълката, искал да знае каква е, какво има в нея и я изял. Но преди да я изяде, снел и формата и направил същата ябълка, боядисал я, турил в торбата изкуствената ябълка и се върнал. Но си мълчи. И двамата ученици носят ябълките. Единият занесъл ябълката такава, каквато му я дали, другият занесъл изкуствената ябълка. Учителят им казва. Какво им казал учителя, на този, кажете ми сега.Той направил ябълката? Учителят казва: „Разрежете ябълката.“ Като разрязали ябълката, пита единият: „Какво има вътре?“ – Има четири семки. Другият казва: „Няма семки.“ Казва: „Къде отидоха семките?“ Значи, вие като пуснете вашите ученици с ябълките и като дойдат във вас, накарайте ги да разрежат ябълките. Там дето има семки е естествената, там дето няма семки е изкуствената. Понякой път казвате, как да проверите нещата. Всяко нещо в света, което като го проверяваш не може да ти услужи, няма семки. Показва, че то не е естествено. Туй показва, че в семките има творчество. Когато развиваш една сила, ти може да я употребиш, когато ти злоупотребиш, ти носиш изкуствена сила, която не можеш да приложиш в природата. В първия случай той задоволява своето желание и мисли, че учителят надълго и нашироко ще го пита. Но той нито дума няма да му каже, ще остави настрана всичко и ще каже: „Иди да проучиш откъде излезе този род ябълки“. Да му донесе сведения, да издири, защо тия ябълки са останали без семки. Праща го учителят да издири техния произход. Та и вие сега някой път сте дошли като ученици да проучите безплодните плодове и ония плодове, които нямат семки, защо са без семки. Всяко нещо, което няма семки е ваша творба. А всяко нещо, което има семки в себе си, то е Божествено. Божествените работи имат всякога семки, творчество. Човешките работи са всякога без семки, нямат творчество. Нищо няма в тях.

Пишете тогава върху „Плодните и неплодните ябълки“.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!

В Истината е скрит животът!

 

XVII година

2 лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя на 1. X. 1937 г., петък, 5.ч.с.

София – Изгрев

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "По образ и подобие". Неделни беседи (1937–1938). Първо издание. София,

Издателство „АСК-93“, 1998

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

Отче наш.

 

Фир-Фюр-Фен

 

Ще прочета първа глава от Битието. Който чете Библията по обикновен начин, той ще знае само първата глава и ще спори, как трябва да се разбира. Първата глава е един малък извод, едно малко, но велико откровение, как се е създал светът. В първата глава се вижда, колко принципи са разкрити в създаването на света. Светът се е създал в шест дни, а в седмия Бог си е починал. Какво представя денят на почивката, това е скрито за нас. Ние не сме били в това начало на създаване, но някои са били. Кои са били там? – Тези, които са диктували на Мойсея това откровение. Мойсей е писал книгата Битие по откровение. „В начало създаде Бог небето и земята. Земята беше неустроена и пуста. И рече Бог: Да бъде виделина. И стана виделина. И нарече Бог виделината ден, а тъмнината нощ. И стана вечер, и стана утро – ден първи.“ Този ден е забележителен с явяването на първия принцип в света. Бог е проявил своята мисъл, своята светлина.

„И рече Бог: Да бъде твърд сред водите. И разлъчи вода от вода.“ Този е вторият ден – ден на разделянето – отделя се една вода от друга вода. Този ден се отличава по това, че за него Бог не е казал, че е добро, но за втория ден е премълчал.

„И рече Бог: Да се събере водата, която е под небето, на едно място и да се яви сушата.“ Това е третият ден, третият принцип. Значи да се яви нещо добро в света, водата трябва да се отдели на една страна, за да дойде сушата.

„И рече Бог: Да бъдат светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта“ – ден четвърти, четвъртият принцип, който е влязъл в света. Така се създадоха и останалите принципи – ден пети и ден шести.

Аум.

 

Ако рече човек да прочете първата глава, той трябва да употреби години, за да придобие онова знание, което е вложено в тази глава.

Сега ще ви прочета няколко пасажа от една книжка, издадена от „Житно зърно“, превод от английски, под заглавие: „Лекуване чрез цветните лъчи“. Ще ви прочета главата, която е на стр. 60: „Символичният език на цветните лъчи“ /според Учителя/. В тази глава се говори за светлината, затова ще ви прочета, да видите какво влияние упражнява светлината. Светлината върши чудеса. Значи, за да познаваш червения цвят, трябва да познаваш любовта. За да познаваш любовта, трябва да познаваш живота. За да познаваш живота, трябва да познаваш всички блага, които се крият в него. Когато някой човек е груб, това показва, че има излишък от червения цвят в себе си, от неговата енергия, и той трябва да се освободи от нея. Безволието, малодушието е липса на син цвят. От това гледище, лошите хора всякога имат по-голяма топлина, а по-малка светлина. Добрите хора обратно: те имат повече светлина, а по-малко топлина. Червеният цвят поглъща всичко в себе си.

 

Казвам: Противоречията, които сега съществуват в човешкия живот се дължат на това, че човек е забравил това откровение. Ние не знаем какво носи всеки ден. Ние започваме с първия ден на седмицата, понеделник. Ако някой се интересува от астрологията, като наука на миналото, той ще изпадне в друго едно откровение. Астрологията е наука на откровенията, друга една Библия. Да знаеш влиянието на планетите, на 12-те зодии, това не е нещо обикновено. Какво носи първият ден? Този ден се намира под влиянието на месечината. Следователно, първият ден е ден на светлината, но първият ден е неделята. От еврейско гледище е така, но ние сме ги заместили. На мястото на еврейската събота ние сме турили неделята. На мястото на еврейския понеделник, ние сме турили неделята. От астрологическо гледище, който иска да се избави от болестите, той трябва да познава влиянието на първия ден. Който иска да се освободи от всички болезнени състояния, той трябва да разбира законите на светлината. Защото организмът ни всякога страда от две причини: някога от недоимък, някога от изобилие. Преди няколко години гледах как няколко баби по на 80 години, капацитети по лекуване, се събрали да лекуват един болен. Като наблюдавам лицата на тия баби, никак не приличат на баби. Челата им, носовете, устата, брадите им правилни. Всички се събрали и мислят, дават мнението си. Най-после решиха, че трябва да изпотят болния. Как ще го изпотите? И защо трябва да го изпотите? – „В него са се събрали много нечистотии, които непременно трябва да излязат навън.“ – Как ще го изпотите? – „Ще вземем в един голям съд вода, в която ще турим ечемик и ще го варим. После ще налеем ечемичената вода в едно корито. Болният ще поставим над коритото, ще го натрупаме със завивки, да стои над парата, докато се изпоти хубаво. Така ще стои най-малко половин час. И след това болният ще се съживи.“ След това бабите ми разправят, че докато излиза от болния топла пот, той още не е здрав. Щом започне от него да излиза студена пот, те ще прекратят изпотяването. Това е било според тяхната наука.

 

Сега аз правя своите заключения, научни заключения. Когато водата в човека застои, тя образува жабуняци. Следователно, тази вода чрез изпарения, чрез изпотяване, трябва да излезе навън. Щом излезе вътрешната вода от организма, на мястото ѝ трябва да се внесе нова. Защо? Защото, ако от организма извадите една вода и не внесете нещо ново, положението му ще се влоши. Ето защо, когато човек се изпотява, за да не се простуди, той трябва да гледа да запази своята вътрешна топлина. Та когато човек боледува, може да се лекува чрез изпотяване, чрез нагорещяване с цветни лампи. Някои от тях имат ефект, а други нямат. Ще ви дам метод как да се лекувате. Болното място ще нагрявате с тази лампа. Ако почне да се изпотява, ще избърсвате потта с чиста кърпа. След като се изпотявате дълго време, намажете болното място с дървено масло и после изпийте една, две чаши гореща вода, за да запазите вътрешната си топлина, т.е. да набавите онова количество вода, което чрез потта сте изгубили. Чрез потта човек губи известно количество топлина, която трябва да се набави. Здравословното състояние на организма зависи от чистата вода, която той има в себе си. Водата е носителка, добър проводник на здравето. Сегашните хора не се лекуват, както трябва. Ако имаш изобилие от нечиста вода, извади излишъка навън. Но ако нямаш изобилие вода, тогава внеси известно количество вода в организма си. Не само водата трябва да се набавя на организма, но има организми, които страдат от недоимък на въздух. Запример, вие не приемате достатъчно количество въздух в дробовете си. Дробовете на съвременните хора не са достатъчно развити, за да могат да поемат нужното количество въздух за организма. Здравословното състояние на един човек зависи от повърхността на неговите дробове. Колкото повърхността на неговите дробове е голяма, толкова човек е по-здрав. Колкото повърхността на дробовете му намалява, толкова и той изгубва здравето си. Колкото повече се увеличава повърхността на човешкия мозък, толкова по-умен става човек. Колкото повърхността на неговия мозък се намалява, толкова повече се намалява и неговият умствен живот. Този принцип се прилага в много области в живота. Колкото повърхността на един съд се увеличава, толкова водата в тоз съд се сварява. Може тогава за пет минути да се свари вода в съд с широка повърхност. Запример, ако повърхността на земята се намали 50 пъти и топлината ѝ ще се намали 50 пъти. Слънцето е по-топло от земята, понеже има една повърхност от един милион и 300 хиляди пъти по-голяма от повърхността на земята.

 

Сега онези, които не разбират законите, ще мислят, че всичко, което става на земята, е произволно. Човек, на когото повърхността на мозъка е малка, не може да бъде умен човек. Той е обикновен, но не умен. Гениалният човек трябва да има една обширна повърхност на своя мозък. Ако повърхността на мозъка не е голяма и чувствителността на човека не е голяма. На физическия свят хората страдат по две причини: едни от тях страдат от това, че повърхността на стомаха им се е разширила много. Други страдат по причина на това, че повърхността на стомаха им се е намалила. Въз основа на това някои религиозни казват, че Бог ще унищожи стомаха на човека, неговата охотливост да яде много. Човек се е поддал на един апетит, с помощта на който чрезмерно е разширил повърхността на своя стомах. Повърхността на стомаха не трябва да бъде по-широка от тази на белите дробове.

 

Сега някои от вас, които ме слушате, ще кажете: „Какво ни интересува въпроса, как можем да бъдем здрави?“ Този въпрос трябва да ви интересува. И аз ще ви кажа: За да бъдете здрави, вие трябва да имате здрав баща и здрава майка, нищо повече. Ако не сте роден от здрав баща и от здрава майка, никой не може да ви помогне в света. Това поддържат и всички религии. Те дават методи как може човек да се освободи от своето лошо наследство. И Писанието дава цяр, как може човек да бъде здрав. Ако болният може да се роди от Бога, той ще оздравее. Да се родиш от Бога, това значи да се родиш от вода и дух. Роденият от дух и от вода подразбира да се роди от здрава майка и от здрав баща. Колкото и да ви се говори, ако се родите от болна майка и от болен баща, вие съвсем ще закъсате. Че как можете да се родите от вода и от дух? Чудно нещо, вие сте духовни хора, не разбирате ли това? Когато децата ви питат как се раждат хората, вие как им отговаряте? Как им казвате истината? Вие още от начало внасяте в децата лъжата. Като не можете на научен език да им изнесете истината, вие им казвате, че бабата носи децата от реката. Фигуративно, мистично, това е така. Бабата носи децата от реката, но коя е тази река? Реката е майката. Майката е водата, в която детето живее и се ражда. Като не разбират частичната страна на въпроса, децата приемат, че наистина малките дечица идат от някаква външна река, подобна на тази, в която жабите живеят. И някои религиозни, като разглеждат някои въпроси от Библията, имат такива смътни понятия, каквито малките деца имат за раждането на малките деца. Казвате: „Как може да се роди човек от вода и дух?“ Писанието казва: „Роденият от Бога – роденият от вода и дух“. За да разберете тези неща, вие трябва да имате една основна идея. Вие постоянно ще питате, има ли Бог в света или няма. Ти не можеш да знаеш, има ли Господ или няма, докато не се родиш от Него. Щом се родиш от Него, ти ще знаеш, има ли Го или Го няма. Ако не се родиш от Него, тази идея ще бъде недостъпна за тебе. Тя ще бъде толкова достъпна за тебе, колкото ако отидете да проповядвате на някой вол, че има Господ, че има друг свят. За да разбере тази идея, този вол трябва да се роди като хората, да е направен от Бога. Той трябва да бъде направен от Господа. Сега вие сте направени от Господа, но не сте родени от Него. А в Новия завет, според учението на Христа се казва: „Роденият от Бога грях не прави“.

 

Сега аз искам да ви представя нещата както са, а не да правя различие между тях. Няма какво да ви говоря, кой е прав и кой крив. Кое учение е право? Според мене, има само едно основно учение, което всички хора трябва да го разбират. В света има един Господ, Когото хората са разделили: Индусите мислят по един начин, християните – по друг начин, мохамеданите – по трети начин. Кои от тях са прави? Идете при индусите и вижте, имат ли гробища. Ако имат, правото учение не е при тях. Християните имат ли гробища? Имат. Правото учение не е там. Дето отидете и не намерите гробища, там е правото учение. Ще ме питате: „Ами при вас има ли гробища?“ Вижте, ако намерите гробища, правото учение не е при нас. Ако няма гробища, там е правото учение. Аз ви говоря за едно учение, дето няма болести. Аз ви проповядвам едно учение, дето омраза няма. Аз ви проповядвам едно учение, дето тъмнина няма, алчност няма. „Ама как може да бъде това?“ – Нямам време да се спирам, да обяснявам как може това. Това е кратковременна работа. Няма да ме спирате да ме питате какъв е хлябът. Елате при мене, ще опитате. Аз не обичам да аргументирам научните работи. Този хляб добър ли е, заповядайте. Вие сте авторитет, яжте и ще видите, добър ли е. Каквото бъде вашето мнение, такова ще бъде и моето. Вие сте жадни. Няма да ви разправям каква е водата, но ще ви кажа: Пийте от моята вода. Ако тя утоли жаждата ви, добра е. След това мога да ви покажа и самия извор, но с условие, че тази вода няма да я продавате. Ако сте от онези, които мислите да продавате водата с бутилки, кракът ви няма да стъпи на това място. Аз мога да ви покажа и фурната, отдето взимам хляба. Но ако мислите да го продавате, кракът ви няма да стъпи там.

 

Мислите ли, че мелниците, в които сега мелим житото, са Божествени? Ако искате да ядете най-хубав хляб към края на пролетта и началото на лятото, тогава житото е най-хубаво, още докато не е напълно узряло. Това е най-хубавият хляб. Това е онази манна, онези семенца, които евреите са яли в пустинята. Тя падаше от небето, но най-после им дотегна, и те казваха: „Няма ли малко месце, малко рибица, кисели краставици, кисело зеле и т.н.“. Казвам: Дотогава, докато ние спорим, кое учение е по-право, ние не сме на прав път. За правото учение няма какво да се спори. Там, дето няма гробища, там е правото учение. Дето има любов, там е правото учение. Дето няма любов, няма право учение. Дето има светлина, там е правото учение. Дето няма никаква светлина, там не е правото учение.

 

Та казвам: Въпросът е, при сегашните условия, как да се поправим. Ние имаме хиляди проповедници. Моите почитания към тях. Имаме милиони лекари, които също работят в това направление. Те са допринесли много. Но ние се нуждаем от лекари, които не трябва да ни лекуват, когато се разболеем, но да ни лекуват преди да се разболеем. Когато Христос умря, държаха Го в гроба само три дни и на третия ден Той възкръсна. А за обикновените хора се казва, че след хиляди години ще оживеят. Казва се, че когато Христос дойде втори път на земята, тогава всички ще възкръснат. Че ако човек лежи хиляди години в земята и като дойде Христос и го съживи, тогава какво ще стане с него? Да си прекарал в гроба, както и да е, но да си прекарал хиляди години, от човека няма прах даже да остане. Като дойде Христос, с кое тяло ще ни възкреси? Ако някой е тежал 65, а друг сто килограма, с кое тяло ще ги възкреси Христос? Важно е, че в бъдеще хората ще възкръснат. Ще дойде възкресението на хората. Днес християните трябва да проповядват учението, че роденият от Бога ще възкръсне. Който не е роден от Бога, той не може да възкръсне. Когато Христос казва на Никодима, един от видните капацитети на науката по това време, че ако човек не се роди отново, не може да влезе в царството Божие, той запита Христа: „Как е възможно стар човек отново да влезе в утробата на майка си? Може ли човек втори път да влезе в утробата на майка си?“ Христос, като чу, каза: „Ти си учител израилев, не разбираш ли това?“ Сега това учение са го заместили с думите: „Когато ние умрем и отидем на другия свят, тогава ще ни научат на това, което днес не знаем.“ Че трябва да умрем, така е, но ние трябва да разберем, какво нещо е смъртта. Всеки от нас трябва да има съзнание. И най-малкото лошо желание, и най-малката лоша мисъл, и най-малкото лошо чувство у вас трябва да умрат. Всички отрицателни неща у вас трябва да умрат и да останат само добрите мисли, добрите чувства, добрите желания и добрите постъпки. Тъй щото, когато казвате, че трябва да умрете, трябва да разбирате какво трябва да умре у вас. У вас трябва да умре всичко онова, което причинява смърт. Всички онези неща, родени от безлюбието, всички чувства, родени от безлюбието, и всички постъпки, родени от безлюбието, трябва да умрат, нито едно от тях да не остане. Какво трябва да остане ? Трябва да останат само ония деца, които са родени от Божията Любов, от Божията Мъдрост и от Божията Истина. Така седи въпросът. Това е възможно вече. Това е учението, което Христос проповядва. Ако не приемете това учение сега, вие няма да възкръснете никога. „Които чуят гласа ми, ще оживеят“. Това значи, всички ония хора, на които сърцата са отворени, за да възприемат Христовата любов, всички ония умове, които са отворени, за да възприемат Христовата светлина, и всички ония души, които са отворени да възприемат Божията истина, като чуят гласа Му ще станат, ще оживеят и ще се нарекат синове Божии.

 

Сега не взимайте всички тези твърдения в крайна мисъл. Не мислете, че за да намерите истината, трябва да отидете някъде в гората или в някой манастир, или в Индия, или в небето. И в небето да отидете, там истината няма да я намерите. И в Ерусалим да идете, там истината няма да я намерите. И в планините да ходите, там истината няма да я намерите. И който проповедник да ви говори, истината няма да я чуете и от него. Истината ще прозвучи вътре във вашите души. Правото ще прозвучи вътре във вашите души. Истината ще прозвучи във вашите души само тогава, когато Любовта ви стане майка, Мъдростта ви стане баща, а Истината ви стане брат. Само тогава вие ще разберете смисъла на живота. Така поставям въпроса аз. Любовта трябва да ви стане майка. За нея ще се хванете и тя ще ви даде живот. Баща ти ще ти донесе нужната светлина, а брат ти – необходимата за тебе свобода. И тогава, като кажеш на Любовта „майка“, веднага ще почувствуваш Христа. Сега ходиш, не виждаш, че си объркан. Защо? Защото майка нямаш. Объркан си. Защо? Защото баща нямаш. Объркан си, защо? Защото брат нямаш. Казвате: „Къде е сестрата ?“ Сестрата сега я спасяваме. Сега всички вие сте объркани сестри, които сега трябва да се родят. В света трябва да се раждат все сестри, все жени. Братя не ни трябват. И от всички сестри, които се родят, една само ни трябва, но на свят да е. Една сестра ни трябва, която да е образ на истината, да свети. Всеки търси сестрата. Под думата „сестра“, аз разбирам свободата, която всеки търси. Свободата е сестрата. А онези, които търсят силата, те търсят брата. Сестрата носи свободата, а братът носи силата. Ако вие имате една сестра в себе си, а нямате един брат, вие ще бъдете слаби, ще бъдете роб на условията. Сега, ако ме питате какво да правите с вашето досегашно учение, с вашите бащи и майки, ще ви кажа да отидете тях да ги питате. При мене, преди години, дохожда едно младо момиче, което е свършило гимназия и ми задава следния въпрос: „Всички ми казват, че моята майка не ми била майка. Аз я обичам, но тя ми задава големи скърби. Майка ли ми е тя?“ Иди при нея и я питай, тя ще ти каже. Сега идете и вие при вашите майки и ги питайте, майки ли ви са те или мащехи. После идете при вашите бащи и ги питайте бащи ли ви са или пастроци. Чудни сте вие. Защо ще вярвате в една майка, която умира? Защо ще вярвате в един баща, който умира? Защо ще вярвате в един брат, който умира? Защо ще вярвате в една сестра, която умира? Вярата ни трябва да бъде поставена на една майка, която не умира, която е безсмъртна. Вярата ни трябва да бъде поставена на един безсмъртен баща. Вярата ни трябва да бъде поставена на един безсмъртен брат. Вярата ни трябва да бъде поставена на една безсмъртна сестра. Това са четири символа. Аз трябва да живея в един дом, в който бащата е безсмъртен, майката е безсмъртна, братът е безсмъртен и сестрата е безсмъртна. Това е животът на небето. Това е учението, което Христос е проповядвал. Той казва, че трябва да се отречем от всички лъжливи учения, които до сега са ни залъгвали. От тях трябва да се отречем. Аз виждам заблужденията на онази млада невеста, булка, с венец на глава, с копринена рокля, с гирлянди околовръст, с лачени обуща, с пръстени на ръцете и си казвам: О, невесто, колко ще опъваш каиша! Аз бих желал да видя една невеста, на която дрехите да не са шити тук, на земята, че после да плаче с тях, но да е родена с дрехите си. Казва се за Адама, че бил роден с дрехите на светлината. Сега това е правото учение. Но аз не искам да дойдете в стълкновение със себе си. На този въпрос аз искам да гледам практически. Представете си, че вие сте един болен, който лежи на леглото си и са ви гледали десет души доктори но в края на краищата ви казват: „Ти искаш ли да живееш?“ – „Искам, разбира се.“ – „Ти богат човек ли си?“ – „Богат съм, имам сто милиона лева на разположение.“ Питам го: Ти готов ли си да се откажеш от всичкото си богатство? – „Не може ли без да се отказвам?“ С други думи, ти искаш ли да се откажеш от болестта си, от кревата, на който лежиш, от милосърдните сестри, които те лекуват? – „Ами тогава кой ще ме гледа, кой ще ми слугува?“ Ако можеш да се откажеш от всичко това, то значи самоотричане. Щом искаш да се излекуваш, кажи в себе си: „Отказвам се от моята болест, не искам да я видя. Отказвам се от всички слуги, не искам да ги видя. Отказвам се от болницата, не искам да я видя. Отказвам се от стоте си милиона, не искам да си спомня за тях. Отказвам се от всички, започвам да работя с едно петаче, само да вляза в новия живот. Като оздравея, като изляза вън от болницата, ще почна да работя и да приемам всичко от Бога, ще приемам от онзи чист въздух, ще приемам от онази безсмъртна светлина. Ще приема всичко това в душата си и ще кажа: Господи, благодаря ти за тази светлина, която ми даваш, Благодаря за този живот, който ми даваш. Ти си Бог мой, Господ мой, сега очите ми виждат вече. Ще ходя в Твоята виделина и ще изпълнявам Твоята воля.“

Благословен Господ Бог наш!

 

Сега ще свършим с два стиха: „Да направим човек по образ и подобие свое.“ „И както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих.“

 

1-ва неделна беседа от Учителя,

Държана на 26 септември, 1937 г., 10 ч. преди обяд.

София – Изгрев.

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата, "Възможности в живота". Младежки окултен клас. XVII година (1937–1938).

Първо издание. София, Издателство „АСК-93“, 1998

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Отче наш.

 

Имате ли зададена тема? – /Да./ – Каква? – /„Външна и вътрешна зависимост на паметта“./ – За следния път пишете върху темата „Възможности в живота“.

Чете се темата „Външна и вътрешна зависимост на паметта“.

 

Какво трябва да разбираме под думата „зависимост“? Пишете от какво произтичат зависимостите. Гладният човек от какво е зависим? Или жадният от какво е зависим? Гладният човек е зависим от храната. Тя е едно условие за него. Ако има тази храна може да свърши каква и да е работа, пък ако няма храна, не може да работи. В дадения случай храната е един подтик.

 

Вземете сега в музиката, колко трептения има най-ниcкия тон? /16 трептения/. Как се образувало първото, второто, третото, шестнадесетото трептение? От какво зависи образуването на трептенията? Значи, ако имаме едно трептение не може ли да имаме един звук? После, защо са 16 трептения, а не са 17? Някои предлагат 16, други казват 32. Но тогава пак се задава въпроса: „Защо са 32, а не са 33?“ /16 дълги трептения, а 32 къси?/ Тогава, колко обертона има в един тон? /Много, но обикновено определят около 16–17/. Тогава може да допуснем, че всяко трептение дава по един обертон. Значи, за да се прояви един тон, 16 обертона трябва да има. Ако тия обертонове не се образуват, тонът не е пълен. Те са отвлечени работи, не са ясни. Тогава, ако вас ви зададат една тема, каква е музиката по същество, какво ще кажете? Какво представлява музиката по същество, как ще определите. Не само вие, но и най-видните музиканти не могат да кажат. Да кажем, музиката представлява неизброимите възможности на живота. Човек, който не е музикален, той е ограничен. Щом е музикален има много възможности. Възможностите се определят от възможността му. Сега има едно друго твърдение. Едно тяло, което се движи с по-голяма скорост ще иде по-далеч, отколкото едно тяло, което се движи с по-малка скорост.

 

Тогава определям: Страданията са предисловие на музиката, те са подготовка. Всяко едно страдание е подготовка за един музикален живот. Под музикален се разбира, че е разумен, има разумност. Във всеки живот, в който липсва разумността, страданието иде като едно последствие. Щом имаш страдание, показва, че разумността липсва. Да допуснем, че вие двама души пътувате по пътя, дойдете до един кръстопът и се спирате. Зародят се в двама ви две противоположни мнения. Единият казва: „По този път да тръгнем“. Другият казва: „По вторият път да тръгнем“. Колко възможности имате? Значи двама души сте, две възможности имате.

 

Запример, да извадя двама души от вас да изпеете тона „до“, ще го вземете ли правилно. Нито един от вас няма да го вземе, както е, все ще има едно различие, ще се образува един малък ъгъл. Щом в живота има нещо непостижимо, това показва, че не вземате вярно тона. Когато вземете верен тон, нещата стават възможни. Когато нещата стават, те са музикални; когато не стават – не са музикални. Имате, да допуснем числото 16 или числото 32. Ние ще образуваме друго число 12 и 32. Какво представлява в дадения случай числото 16? Не ви е познато. Какво представлява в дадения случай. Представете си, че едното представлява ябълка и в тази ябълка има 6 семки. Следователно, пишеш 16. Значи от тия семена колко ябълки ще излязат? 6 ябълки ще излязат. Какво показва 32? Тук, ако вземете този процес, шестте ще остане отзад. Шест, с колко е по-голямо от едно? – С пет. При три – значи с две е по-голямо. Какво тълкование бихте дали? Представете си, че тия тела се движат. Де има по-голямо движение в 16 или в 32? /В 32/ 16 е движение в планинските местности, а 32 е движение в долините. При 16 се качваш нагоре, а при 32 слизаш надолу. Къде движението ще бъде по-бързо? Сега каква е посоката? – Едното е слизане, другото е възлизане. Кога телата възлизат? Да допуснем, че едно тяло се движи по една повърхност. Ако представите на туй тяло съпротивление, на къде ще започне да се движи? Ако направите средата по-гъста, туй тяло ще започне да се изкачва; ако средата стане по-рядка, тогава движението ще се обърне надолу. И питам тогава: Движението на светлината как става от слънцето? По отношение на земята иде отгоре. А по отношение на слънцето, какво трябва да разбираме под думите „горе“ и „долу“? Значи светлината излиза от слънцето, отива към земята. Значи, земята е надолу. Следователно ще имаме една скорост по-голяма. Тогава какво трябва да се разбира? Значи в дадения случай слънцето изпраща повече енергия, която е необходима за земята. Сега с този въпрос е свързан друг.

 

Запример, по-малките тела са зависими от по-големите. На основание на физическия закон, от какво зависи зависимостта? Или може да видите същия закон. Да кажем трима хора са гладни; единият е гладен, другия е по-гладен, третият е най-гладен. Три степени имате. От трите степени по-нагоре има ли? – Има, разбира се. Някой е толкоз гладен, че от глад умира. Най-силната степен е, когато човек от глад умира. Тя е най-силната степен. Минава от едно състояние в друго.

 

Ако хвърлите едно тяло и среща на пътя си голямо съпротивление, какво ще стане? Ако скоростта (силата) на тялото не се намалява, а тази скорост постепенно се увеличава, какво ще стане с твърдото тяло? – Ще се образува триене, туй твърдо тяло ще се разтопи, ще се образува горение. Как обяснявате защо в човека се явяват страданията? Вие не искате страданията, а страданията идват. Как ще си го обясните научно, от какво идат страданията? Да допуснем едно просто обяснение. В съвременната култура вие обичате да имате хубави обуща, но да са модни, да имат парижки върхове. Кожата не е достатъчно мека, кожата не е направена според правилата на хигиената. Вие, с тези, тесните обуща излезете на една разходка. Сега, какви са ви побужденията, че искате тесни обуща? Ако искате тесни обуща значи, че тия тесни обуща не ги носите за вас, но за хората ги носите, да ви видят, че обущата са тесни, и че са модни. Вие вървите с обущата и гледате, дали другите обръщат внимание на обущата. Хората обръщат внимание на обущата ви, но те ви образуват мазоли. За да угодите на вкуса на хората, вие си образувате един мазол. Питам: Какъв е произхода на мазолите? От какво произтичат мазолите на краката ви? – Да угодите на хората. Какъв е церът, как се церат мазолите? Като престанеш да угаждаш на хората, ще изчезнат мазолите. Сега може да го вземете като правило. Питам: Колко неща произтичат от страха? – Страхът най-първо е накарал хората да бягат, страхът даже в някои животни е проточил техните крака. Други не ги накарал да бягат, но ги накарал да лъжат. Може ли страхливия да ти каже истината? Но то са психологически изводи. Много пъти вие срещате в живота известни противоречия. Казвате: „Труден е животът“, но нямате никакво обяснение.

 

Да кажем, музиката за някои хора е трудна. За кои хора е трудна? – Които имат слабо ухо, слаба музикална памет или нямат музикално разположение, за него много мъчна е музиката. Но за онзи, способния, лесна е музиката. Вие казвате: „Труден е животът.“ За кого е труден? За ленивия нали животът е труден, а за трудолюбивия животът ни най-малко не е труден. Труден е живота, какво подразбира? Под думата „труден е живота“ значи трябва да се трудиш. Даваме вече първостепенно значение на труда. Значи в живота си работим повече отколкото трябва. Тогава не можем ли ние да надвием? От какво произтича трудния живот? – От човешката лакомия. Искате много жито, сеете много ниви, трябва много да се жъне. Казвате: „Убихме се от труд“. – Сели сте много жито. Колко жито трябва на човека за една година? На човека е достатъчно по половин килограм на ден, за 365 дена – 365 половинки, колко килограма правят? – 187 и половина.

 

Сега да допуснем, че някой от вас е музикален и иска да хареса на другите, че пеете добре. Какъв резултат ще имате? Ако пеете за себе си, ще имате за резултат вашето здраве. Всички хора, които добре пеят на себе си, са винаги здрави. Всички хора, които пеят на хората, са болни. Знаете защо са болни? Ти като пееш казват: „Не ти струва пеенето, туй не можеш да го изпееш хубаво“. Изпееш на друго място, казват: „Последния пасаж не го изпя хубаво“. Ти вече започваш да се смущаваш. Ти като се смущаваш, от смущение не си здрав. Ти като пееш за хората, не си здрав; като пееш за себе си, си здрав. Сега един закон извaждаме ние – Живейте един добър живот не за хората, но заради вас. Защото, ако живеете за хората, ще ви намерят някоя погрешка. И тъй сега изваждам друго правило – Всички погрешки, които ги намирате в хората се са хорски. Ако вие имахте тетрадките от първо отделение докато свършите университета и ги прегледате, нали щяхте да забележите се поправките на вашите професори. Ще видите, че погрешките намаляват. Но поправките на тия погрешки, професорът ги е турил. Много от тия погрешки не са погрешки. Забележете в българското правописание. Ще видите колко грешки сте правили, които не са погрешки. Няма нещо установено в правописа. Да кажем, ако в правописа има Ѣ, когато пишете, постоянно ще има зачерквания, че не сте писали Ѣ. Но като изхвърлят Ѣ остане просто е, тогава де е погрешката?

 

Мислите ли, че ако вие вземете 15 трептения на един тон, тонът пак ще се чува? Не, ще има една малка неправилност, липса на едно трептение. Значи в природата, ако вървим по законите на природата, нещата са строго определени, ти не можеш да пристъпиш един закон. Можеш да го престъпиш, но ще имаш и последствията. Значи, всяко едно безпокойствие на човека се дължи на нещо. Някой път имате едно безпокойствие, не му знаете произхода. Казва някой: „Неразположен съм малко“. Има някакво нарушение. Ако нарушите закона на яденето, стомахът страда. Ако нарушите закона на дишането, дробовете страдат. Ако нарушите законa на мисълта, винаги вашият мозък страда. Боли ви глава, причината е в мисловия свят. Заболят ви дробовете, в чувствения свят е причината. Заболи ви стомахът, причината е на физическото поле. Тогава трябва да търсите причината. Щом е на физическото поле, ще измените хигиената на яденето си.

 

Сега как става, как ще моделираме, как ще изменим себе си? По колко начина може да се поправи една погрешка? Представете си сега, че имаме този фар, който е направен на французкото изложение, който дава една светлина от 500 милиона свещи, на който светлината може да се види от 200 километра. Ако да кажем, имаш ключ и по невнимание отвориш този фар изведнъж, десетина хиляди хора може да ослепеят. Значи, по едно бутване, по едно невнимание може за няколко секунди да ги ослепиш. Толкоз е силна светлината, че десет хиляди хора може да ги ослепите. Значи тези хора трябва да са на колко километра най-малко, за да се избегне слепотата?. Как се намалява светлината? – /Тя е обратно пропорционална на разстоянието/. Сега, да допуснем известни страдания, които произтичат от липса на светлина; пък има страдания, които стават от преизобилие на светлината. Следователно, вече в природата имаме два вида страдания. Едни, които произтичат от липса на светлина, не от съвършена липса, други произтичат от изобилие на светлина. Тогава, за да премахнем това страдание, което произтича от изобилие, трябва да се отдалечим, да дойдем до разстояние, където светлината ще бъде приятна. Слънцето е турено на 92 милиона мили, от което е нагодено съобразно с организмите на земята. Туй разстояние не е произволно, то е нагодено със съществата, които живеят. Ако ние се приближим два пъти по-близо до слънцето, може съвсем да се измени земния живот. Ако страданието произтича от изобилие, трябва да се нагодим, да се отдалечим; ако произтича от липса на светлината, тогава трябва да се приближим. Тогава някои страдания се премахват чрез отдалечаване, други /се/ премахват чрез приближаване. Трябва да се знае от какво произхожда страданието. Страданията произтичат от две възможности. Едни организми, на някои хора, страдат от преизобилна храна, те много ядат. Вземете раждането на болестта подагра се дължи на изобилна храна. Царска болест я наричат. Князе, царе боледуват. Сиромах никога не може да умре от подагра. Някои българи, които страдат от подагра, те много боб ядат. Бобът е много пищна храна. Ако някой беден българин страда от подагра, аз вече зная, че много боб е ял. Ако един човек много опусталява, сух е станал, той е сиромах. Изсъхването на човека произтича от сиромашия. Онези, които задебеляват са богати. Онези, които изсъхват са сиромаси. Тогава дайте ми движението: Дебелите хора приближават ли се, или се отдалечават?. Сухите хора отдалечават ли се, или се приближават? Или кажете ми, кои тела падат? Които са по-тежки ли? Запример, представете си, ако един човек би имал кокоша глава, а тяло на човек. Кокошата глава какво представлява, близо ли е до умствения свят или е далеч? – /Далеч/. Или представете си един човек, главата на когото е много голяма, но дробовете му са кокоши, стомахът му е човешки – едно такова противоречие. Този с кокошите дробове може ли да бъде духовен човек? Представете си, че този човек би имал стомах на една кокошка, какви ще бъдат отношенията му? – Ще има едно голямо противоречие. Значи, човек има известни отношения. Човек при сегашните условия е едно разумно съчетание от всички модели, които природата е направила. Защото всичките модели, които съществуват, те са само заради човека. Те са опити за човешкото подобрение. Сегашния модел на човека е най-добрия модел, който тя е измислила. Тя още не се е спряла на този модел. Той не е завършен. Още много тя има да прави, човек ще се моделира. Но в природата няма по-съвършен модел от този, в който той живее в сегашните условия. Да допуснем, че вие не сте доволни от сегашния модел. Защото някой път, нали сте недоволни от живота. Значи, вие сте недоволни от модела, който природата ви е дала. Питам сега, какво трябва да направите? Недоволни сте от нейния модел. Природата ви казва дайте си модел. Какъв модел сега искате за в бъдеще? Всеки от вас, който е недоволен от живота, какъв модел ще даде? Аз ви казвам, че има възнаграждение на всеки, който може да даде един по-добър модел от този.

 

Сега аз да ви кажа: Вие искате да подобрите живота си. В какво именно да се подобри? Да ядете повече ли? Да дишате повече ли, да мислите повече ли? Сега неестествеността на човешкия живот произтича, че няма правилна обич. Човек яде повече, диша по-малко и мисли по-малко. Следователно остава известна излишна храна у него, която не може да се трансформира, понеже физическия свят е резултат на духовния, духовния е резултат на умствения свят. Енергиите трябва да се трансформират. Всякога излишъкът, който остава в тази енергия, остава като в живота. Ако в тебе остане едно незадоволено желание, ти си незадоволен. Сега ще направя едно сравнение: Доволството на човека трябва да бъде като едно шише пълно с вода. Когато напълните едно шише с чиста вода, че да не остане никакъв въздух в шишето, тази вода ще остане за дълго. Ако оставите въздух в шишето, има една възможност да се развали водата. Значи едно задоволено шише подразбира, че не трябва да има никакъв въздух в шишето вътре.

 

Та казвам: Сега, при сегашния метод на възпитание, някой път казвате, че трябва да се възпитават хората. Който не разбира, ако вземе туй правило буквално, че му напълните стомаха хубаво, да не остане празно място, или ако напълните ума, че да не остане празно място? Не, в природата имате други методи вече. Имате онези мехове, с които се раздухва огъня. Ти напълниш меха хубаво, после този въздух трябва да го изкараш някъде и после пак поемаш наново, да има едно движение. Значи у тебе всичко трябва да бъде наполовина пълно. Твоят мех не трябва да бъде пълен, но да има оставено празно пространство, откъдето тази енергия трябва да я употребиш, трябва да има място да я туриш тази енергия. В природата съществуват, тия, двата метода. Положителната енергия е пълен мех, отрицателната енергия е празен мех. Следователно, пълния мех ще го изпратиш в празния мех. От пълния мех ще изпратиш течността в празния мех. Вие сега казвате: „Положителна енергия“, ако в природата нямаше една отрицателна енергия, да става една обмяна, да се образува движение. Обмяна трябва да става между положителната и отрицателната енергия. Но под думата „отрицателна енергия“, ние разбираме енергии, които в себе си имат положителна енергия, защото положителната енергия сама не може да се развие. Тази енергия след като мине в средата на отрицателната енергия, започва да се развива. Та отрицателните енергии са необходими. Човек трябва да има отрицателната страна на музиката за да развие положителната музика. Имате, запример, едно желание, нали така? Имате едно желание да ви дадат нещо. Туй желание да вземете нещо е отрицателно вътре във вас. Имате едно желание да давате. Туй желание е положително. Следователно, когато даваш е едно, пък когато вземаш е друго. Във вземането ти ще обработиш, това което си взел, в даването ще очакваш туй което си дал, други да го обработят. Тогава ще чакаш два различни резултата. Единият резултат, когато си възприел. Когато ти си възприел, от тебе зависи работата. Щом го възприемеш, може да го обработиш. Туй което си дал, то не зависи от тебе. То зависи от тези, на които си дал нещо, те трябва да го обработят. Следователно, хората се спъват по два начина: едни се спъват, понеже сами не обработват нещата; после се спъват като са дали нещо на другите и те не са го обработили. Ние може да се спънеме от външния свят, понеже сме дали нещо. Може да се спънеме и от себе си, онова, което сме възприели, ако не го обработим. Та сега човек трябва да бъде разумен по отношение къде влага своята енергия. Човек трябва да бъде внимателен по отношение положителните енергии, които възприема, как да ги обработва.

 

Казваме, че човек може да се възпита. Човек може да се възпита по два начина: По външен и по вътрешен начин. Ако го възпитават разумни хора, той ще стане разумен, ако го възпитават глупави хора, той ще стане глупав. Ако го възпитават музикални хора, той ще стане музикален, ако го възпитават немузикални хора, нищо няма да стане от него.

 

Та, когато ние говорим за Бога, ние подразбираме едно същество разумно, от което може да се възпитаме. Ние търсим Бога защото вън от Бога ние не може да се възпитаме. Единственото същество, което може да ни възпита, както никой друг е Бог. Тогава има смисъл, не както турят; Вяра в Бога е онова, което ние търсим в живота, може да го намерим само в Бога. И любовта към Бога, е че туй, което търсим може да го вземем само от Бога. Вярата в Бога ще ни покаже, къде може да го намерим. Ние трябва да обичаме Бога, понеже туй, което ние търсим може да го вземем само по закона на любовта. Ако ти нямаш любов към Бога, ти нищо не можеш да вземеш. Ако имаш любов, ще вземеш нещо. Ако нямаш любов, тъй ще си останеш. Казва някой: „Защо трябва да обичаме Бога?“ Ако ти не го обичаш ще умреш. Ако го обичаш ще живееш. Тогава има смисъл. Казваш: „Как да обичаме Бога?“ Ако го обичаш, живота ще дойде в тебе. Ако дойде животът, вече имаш една възможност.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!

В Истината е скрит животът!

 

XVII година

1 лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя на 24. IX. 1937 г., петък, 5 ч.с.

София – Изгрев

Аудио - чете Иванка Петрова

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

ВѢЧНО ПОДМЛАДЯВАНЕ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата, "Божественият импулс". Общ окултен клас. XVII година (1937–1938). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

лекция пред общия окултен клас

От книгата "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.

Книгата за теглене - PDF (стар правопис)

Съдържание на томчето

Добрата молитва.

Молитвата на Царството.

91 псалом.

Евангелие от Матея, гл.15, ст.6–18; Евангелие от Лука, гл. 8, ст. 9–19, Евангелие от Марка, гл. 12, ст. 1–10, Евангелие от Йоана, гл. 3, ст. 1–10.

„Духът Божи.“

 

Човек се намира между две положения, които определят движението му. От една страна той е под влиянието на слънцето, а от друга страна – той е под влиянието на земята. Вън от това има много други влияния, с които той трябва да се справи. Вън от тия влияния той търси в света Бога, но къде да го намери, и той не знае. Той счита Бога като една сила, която работи и че Той е направил всичко. Това е за онзи, разбира се, който се е пробудил, у когото умът работи. Оня, у когото сърцето работи, той чувствува. Някои хора, като чувствуват, мислят, че мислят, а пък други като мислят, мислят, че чувствуват. Едно погрешно схващане! В човека има две противоположни движения. Чувствата винаги събират, сгъстяват нещата. А пък умът разредява и разширява. Тъй че това, което разширява и разредява, върви в света на ума, а пък това, което сгъстява, върви в посоката на чувствуванията.

 

На 22 септември слънцето отива към южното полушарие. Южното полушарие представлява живота на сърцето, а пък северното полушарие представлява ума. Пролет е това, което лети. Лятото е това, което налива. Есен е това, което дава, а пък зима е това, което взема. Някой казва: „Пролет.“ – Хвъркаш. „Лято.“ – Наливат ти нещо. „Есен.“ – Дават ти. „Зима.“ – Вземат. Тъй че вие сте в първия ден на есента, дава ви се нещо. За три месеца ще ви се дава. И след това ще дойде зимата и ще взема вече. Сега това са теории.

 

Детето като се роди, не знае. Детето отначало мисли чрез ума на баща си и на майка си. И тогаз е идеално. Детето най-първо е господар, то въодушевява баща си и майка си. Детето е генерал, заповядва. Двама души като се обичат, детето е идеал за тях.

 

Вие казвате: „Какъв е смисълът на живота?“ Какъв може да бъде смисълът на живота? Смисълът на живота е истината. Тогаз се пита: „Какво нещо е истината?“ – Това нещо, което свързва всички неща в едно единство и ги осмисля, то е истината. Зад истината няма нищо друго. Зад истината съществува един неорганизиран свят, един свят, в който човешки крак не може да стъпи никога. В този свят никой не знае какво е. И ако речете вие да си дадете някое понятие, съвсем ще се обърка вашият ум.

 

Например, някой път вие мислите дали някой ви обича или не. Тогаз вие сте вече извън истината! Какво нещо е да не ви обичат или какво нещо е да ви обичат? Онзи, който ви обича, дава ли ти нещо? Ти мислиш, че ти дава. Но всъщност дали ти дава или не, то е въпрос. Върху думата „любов“ ние тъй се заблуждаваме! Например, аз виждам тая книга и мисля, че е нещо реално. Но тая книга е вън. Някое впечатление има в ума ти. Но всъщност каква е книгата? То е една съвсем друга реалност, различна от това, което аз схващам. Например, ти имаш един човек в своя ум, но то е сянка на реалността. Даже и понятието за самите вас, и то е една сянка. Защото ако имахте реалността, вие не щяхте да се изменяте. Някой път сте радостен, и след половин час сте тъжни, недоволни, скърбни или се съмнявате. Сега, кога сте в реалното: Като се радваш, като вярваш или като скърбиш и се съмняваш? Скърбта ти може би не почива на никаква основа. Някои често дават примери, които магат да ни тикнат в лоши разбирания. Представете си, че един ваш приятел взема 20,000 лева от вас и ги тури в банката на ваше име. А пък ви казват, че той ви задигнал парите. И вие се безпокоите. И след 10 години научавате, че той ги турил на ваше име. Кое тук е реалното? Вие сте скърбели, че той изял парите ви, а пък излиза, че той не ги изял.

 

Да допуснем сега, че скърбите. Защо? Или се радвате. Защо? Скръбта събира, а пък радостта дава. Ти не можеш да даваш, докато не скърбиш, докато не събираш. Ако не събираш, какво ще даваш? Нещата най-първо се събират и после се дават. Ние имаме за живота една такава представа, че ние искаме радостта да предшествува скърбта. Но Онзи, Който е създал скърбта, Бог като е допуснал страданията, кое е било онова, което Го е заставило да допусне страданията? Той като е създал света, е допуснал страданията. Кои са били подбудителните причини? Никой от вас не знае кои са били подбудителните причини. Вие искате да бъдете щастливи. Коя е мярката, кое е подбуждението ви, че искате да бъдете щастливи? Вие не искате да бъдете нещастни. Кое е онова, което ви подбужда? Защо не искате да бъдете нещастни? И въпреки че не искате да бъдете нещастни, ставате нещастни. И въпреки че някой път не искате да бъдете радостен, ставате радостен. Кое ви заставлява да бъдете нещастен или щастлив? Нито щастието, нито нещастието не зависи от вас. Ти обичаш някого и сте щастлив, но онзи, когото обичате, ви носи и нещастие. Майката обича детето и е щастлива; и като замине детето, тя е нещастна. Присъствието на детето при майката произвежда в нея щастие, а неговото отсъствие произвежда нещастие.

 

Ти казваш: „Аз съм господар.“ Какъв господар си? Ти казваш: „Аз мога да мисля за каквото искам.“ За какво можеш да мислиш?

 

Ние се отделяме от Бога и искаме щастие. Щастие извън Бога не можеш да имаш. Щом се отделиш от Бога, ще имаш вече тия външните промени. За скърбта има един закон. Излизането вън от Бога е скърб. Връщането при Бога, то е радост. Щом се върнеш при Бога, ти усещаш ограничение. И искаш да се освободиш. Излизаш навън, освобождаваш се, но скърбта идва. Отиваш при Бога. Скърбта идва, но и ограничението идва. Излизаш вън от Бога. Свободата идва, но и скърбта идва. Тъй седи в реалния живот. Всеки ден виждаме това. И после същият закон е и в следното: Ти се приближаваш при някого. Отиваш при някой господар или при някой учител. Като отидеш при този господар или учител, ти се радваш, че ще добиеш нещо, но като влезеш там, има ограничение. Отиваш в университета. Колкото и да си свободен, все се подчиняваш на известни програми. Не можеш да правиш каквото искаш. И не можеш да мислиш, каквото искаш. Можеш да мислиш, но има известен ред, на който трябва да се подчиняваш. И ако не искаш да се подчиняваш, казват ти, че трябва да напуснеш университета. Сега мнозина мислите, че като отидете при Бога, ще бъдете абсолютно свободни. За да бъдеш абсолютно свободен, трябва да се слееш с Бога. Ти за себе си не трябва да мислиш. Докато мислиш за себе си, ти не си свободен. Защото тогаз ти и Бог сте различни неща. Има две личности: Ти искаш и твоята воля да бъде. Питам тогаз: Ако две воли действуват едновременно, тогаз какво съгласие може да има? Най-първо, когато детето дойде в дома, то иска да подчини баща си и майка си, и почва да заповядва на баща си и майка си. Първоначално това дете се подчинява, но в ума му влиза, че може да заповядва на баща си и майка си. Първите две–три години те отстъпват, но към 3–4–5-та година бащата изважда закона и му казва: „Ти ли си, който ще заповядваш?“ И наложи го на общо основание. И детето почва да пее. След това дойде и майката. И тя излиза от търпение и казва: „Ти ли ще заповядваш тук?“ И тя наложи закона сега. Бият го. Баща му го бие, че не мисли. Казва му: „Ти не си научил да мислиш!“ А майка му го бие, че не чувствува добре. Тогаз детето запитва: „Защо дойдох аз при тая майка и при този баща?“ Какъв отговор то ще си даде?

 

Не, че ние ще оправим света. Светът ще си върви по същия път. Ако добре си обясним нещата, ако добре можем да ги схванем и да живеем според законите, които съществуват в природата, то има една възможност да добием оная относителната реалност, туй, което ние желаем.

 

Ти не можеш да постигнеш неограничено нещата. Защото най-първо, когато майката ражда едно дете, бащата и майката са вече предначертали какво искат от детето. Майката иска детето да бъде един голям философ или един голям герой, или художник, или музикант. Бащата също. И ако детето мисли, че то от само себе си ще стане нещо, то се лъже. Каквито са били бащата и майката, такова ще бъде и детето. Детето не може да има други качества, вън от качествата и способностите, които бащата и майката са притежавали. Ние някой път ставаме смешни: Ние искаме да станем по-умни от Бога! По-глупави може, но по-умни – никога. Единственото нещо, което можем да направим е, че по-глупави от Бога можем да станем, но по-умни от Него – никога. Ние някой път искаме да коригираме: „Защо светът е тъй направен?“ Мога да ви дам едно обяснение, защо светът е тъй направен, но то няма приложение. На едно малко дете мога да му скроя такива гащи, каквито има бати му, който е на 21 година; мога да му ги дам, но тия, големите гащи на бати му какво ще го ползуват? То ще ги влече. Ако се облече, те ще се влачат. Ако ви дам големи гащи, само ще ги влачите и ще ви спъват.

 

Сега, запример, вас ви спъва законът на любовта. Каква трябва да бъде любовта? Ти ще се намериш при нея в противоречие. Любовта има две противоречия: Като искаш да те обичат, ти трябва да бъдеш господар. Налагаш на хората, заставяш ги да те обичат. Поставяте се на мястото на господар. – Искаш да обичаш. Тогаз си на мястото на слуга. Ако хората не те обичат, значи не си господар. И ако ти обичаш, и ти не си слуга. Има едно противоречие. При първия случай, щом не те обичат хората, значи не си господар. Ти не си много умен човек. Няма защо да те обичат хората. Във втория случай ти казваш: „Няма защо да се обичат хората! Те не са толкоз умни.“ Има две противоречия. Как ще ги примириш? Защото в закона на любовта има едно: В любовта има едно голямо противоречие – Тя не иска нито да ѝ господаруват, нито да ѝ слугуват. Ти като отидеш при любовта като господар, тя ще те захвърли като парцал. И ако отидеш при нея, и искаш да ѝ станеш слуга, пак ще те захвърли. Тя казва: „В моето училище нито господари, нито слуги“. В областта на любовта кракът на господаря и кракът на слугата не може да стъпи, защото те и двамата са скандалджии. Светът страда от господари. И светът страда и от слуги. Светът страда и от бащи. Светът страда и от майки. И най-после, в човешкия свят има и друго: Светът страда и от синове, и от дъщери. В геометрията, в квадрата, единият ъгъл от 90 градуса е противоречието на бащата; другият ъгъл от 90 градуса е противоречието на майката; третият ъгъл – на сина, и четвъртият – на дъщерята. Какво разбирате вие под думата „противоречие“? Бащата иска да е глава на всичките работи. И майката иска да е глава на всичките работи. И синът иска да е глава. И дъщерята иска да е глава. В този четириъгълник има 4 глави. Как ще ги примирите тия 4 глави? И започва една вътрешна борба. Щом в човека има борба, той се намира в един квадрат. Бащата има неразбраната идея, че той иска да бъде господар.

 

Майката, и тя иска да бъде господар. Големият син, понеже е последният, и той иска същото. И малката, понеже е последната, и тя иска. Тогаз казваш: „Защо Господ е създал така света?“ Казвам: Как трябваше да го създаде? Тогаз аз давам следното разяснение на себе си и на вас. Любовта е онзи велик закон, който дава възможност на всеки един зародиш в Божествения свят да се прояви. И тя като намери едно семе, веднага го поставя в почвата, зарива го и го оставя там. Като го зарине, тя си заминава. Тя те напусне. След това бащата идва, Мъдростта идва отгоре. Като те зарови майка ти като семенце, баща ти идва отгоре. Той има съчувствие. И понеже семето отгоре е натрупано с пръст, то той праща към него светлина и топлина. Бащата не махва пръстта. Семенцето казва: „Майка ми ме забрави!“ Бащата казва: „Почни да ровиш.“ И след като е говорил дълго време бащата на сина и на дъщерята, той ги накара да се покажат от пръстта нагоре. Но и той не може да ги освободи напълно. Едната половина остава под земята, а другата над земята и цъфти. И сега почва той да разсъждава, кой е по-добър, баща му или майка му. Майка му го държи долу в корените, а пък баща му го тегли нагоре и казва: „При мен ще дойдеш.“ Половината му е в земята, при майката, в гъстата материя, а пък другата половина е при бащата. Питам: Какво ще бъде разрешението на този въпрос? Как ще го разрешиш? Това дърво кога ще бъде свободно? – Когато дойде Истината! Тя е, която примирява всичките противоречия. Истината е онзи велик закон, или оная същина, която освобождава човека от всичките противоречия. Тя изважда дървото из почвата и го прави свободно да се движи. Изважда го из гъстата материя. Та казвам: Докато ти си в земята, истината я няма в тебе. Ти имаш в себе си Любовта и половината ти е в по-рядката среда – живееш вЛюбовта и Мъдростта. Не си в Истината. Когато излезеш вън от гъстата среда, ставаш човек. Но и човек не е излязъл още напълно, но Истината го води към това освобождение. Сега това е фигуративно казано. Истината е великият онзи закон, който ни показва пътищата на Любовта.

 

Противоречието е в това, че ние не разбираме, че Любовта не търпи нито господари, нито слуги. А пък Мъдростта не търпи многознаещи. Някой отива при Бога да Му философствува. Че Бог има отвращение от това. Този, Който е направил света, ти ще Му философствуваш сега и ще Го учиш какви са били Неговите намерения. Че ти ставаш смешен пред Него! И почваш да учиш хората, че Бог така и така мислил и пр. Ще ходиш да разправяш на хората, как живеят ангелите! Ти никога не си бил при ангелите и ще разправяш как живеят те! Ти никога не си бил при светиите и ще разправяш как живеят те! Една млада мома седи сега и почва да си въобразява как ще живее като се ожени. Тя никога не се е женила и мисли като се ожени как ще нареди живота си, как ще нареди и столовете, и масите, и килимите, и пр.! И тя си създава един нов свят! И като влезе в този, новия свят и види, че не е тъй, както си го рисувала, тя казва: „Не си струва да се жени човек!“ Това са наши изобретения. Законът на женитбата не е нищо друго, освен туй, че в тебе има желание да се освободиш от това, което е създала в тебе Любовта, като те е заровила в пръстта. Ти трябва да се ожениш, защото трябва да излезеш вън от земята. Някой казва: „Да се ожениш, за да бъдеш щастлив.“ Ти тогаз не разбираш процеса на любовта! Тия, булските дрехи, тия венци на любовта, те са външната страна. Книгата може да е добре подвързана и добре напечатана, и добре написана, но трябва четене на тая книга и приложение трябва!

Тогаз какъв е смисълът на любовта? Тя, любовта, най-първо ще те научи да живееш и ако не живееш и ти не можеш да разбереш. Ако в любовта ти елементарните работи – страданията и радостите – не можеш да разбереш, ти не можеш да прогресираш. Те са двата пътища, по които любовта се проявява. Ако ти не знаеш смисъла на радостите и смисъла на страданията, как ще разбереш живота? И после идат в живота злото и доброто и ред други противоречия! И всичко това ти трябва да го примириш! Ние сега казваме: „Да има някой начин!“

 

Вчера имах един разговор. Трима души ме посетиха. Дошли от Америка – двама мъже и една жена. Аз бях занят. И те казаха, че много бързат. Но и аз съм занят! И другите, които бяха дошли при мен, те бързаха. Най-после ги приех. Идват и се запознават с мен. Те казаха: „Чували сме много работи за тебе и дойдохме да те видим. Няма да стоим повече от една минута.“ Те ми казаха: „Една минута“, но седяха 10 минути. Учат ме те сега! Те казаха: „Как ще се оправи светът? Трябва да обичаме Христа!“ Аз казах само: Как да Го обичаме? Те казаха: „Само вярата, вярата в Христа ще оправи света!“ Аз казах: Не зная дали вярата може да оправи. Аз се съмнявам, дали вярата може да оправи света, защото ако вярата можеше да оправи света, то той трябваше да бъде оправен! Всички вярват в Христа и досега светът не се е оправил! Те казаха: „Ти не вярваш ли в Христа?“ Казах: И аз като вярвам, и за мен работите не се оправят! Намирам, че вярата е съществено нещо, но не е нещо, което ще оправи света. Вие досега сте вярвали. То е външната страна на Христа. Обичали ли сте вие Христа? Обичали ли сте Го, че заради Него да бъдете готови да направите всичко? Те казаха по евангелски: „Когато дойде Христос, Той ще ни научи.“ – Кога може да дойде? Може да дойде днес, след 10 години, след 100 години, след 1000 години. И какво ще правите до тия хилядата години? После казах: Хайде да ви дам по една книжка. И им давам по една книжка за богомилите. Казах им: Четете тук. Те казаха: „Пак ще дойдем да ви видим.“ Рекох: Колкото пъти и да се виждаме, все това ще бъде.

 

Ние фотографираме някого и му носим портрета. Приличаме на ония, сегашните, временни възлюблени. Аз съм виждал млада мома, извади портретчето му, пак го тури. Мисли си тя! И ходи, и пак го извади и го погледне! То е едно верую сега. Идолопоклонство, идолопоклонство на любовта! Него го няма. Това е сянката. За тая сянка тя трепери, а пък като дойде реалността, тя казва: „Аман!“ Не може да го търпи. Когато е в портрет, тя казва: „Ангел е.“ – Не можела без него. А пък като дойде, не може да го търпи. Когато дойде някоя идея, човек я носи в себе си като идеал, но като дойде тя реално, той казва: „Беля си намерих на главата, много загазих.“

Та сега на нас ни трябва Истината, която да ни освободи…

 

В чувствения свят ние сме вплетени в една гъста материя и нямаме ясна представа за онова, което Бог е създал. Желанието на Любовта е да ни даде живот. Желанието на Мъдростта е да ни даде светлина и знание. Желанието на Истината е да ни даде свобода. А пък свободата е плодът. Тя е смисълът, който ще осмисли живота.

 

Най-първо, какъв е смисълът да ни се даде живот? Трябва да знаем, че и най-лошият живот е толкоз ценен, толкоз богатства има в него, колкото и в най-добрия живот. Ние имаме повърхностно разбиране за живота. Животът не може да се дели. Животът е неделим. Следователно, лошият и добрият живот са еднакво ценни. Това разбиране го нямаме. В любовта ти ще разбереш, че животът е еднакво ценен. И най-малкият живот, живот, който е пълен с най-големите страдания, има всички богатства, които има в рая и в Божествения свят. И ти като не разбираш, спъваш се. И всички вие искате един живот, всички други да страдат, а само вие да не страдате. Че то е едно криво разбиране на живота.

 

Когато напишем думата „любов“, ако между буквите се зароди едно стълкновение, коя да бъде първа, какъв смисъл ще има това? Колко букви има думата „любовь“? – Шест букви. Скарат се, да кажем, коя буква да бъде първа. Ако турите отпред „ь“, какво ще излезе? Нищо няма да излезе. Ако турите „в“ отпред, пак нищо няма да излезе. Най-първо ще турите „л“. Това е една необходимост. И след това иде втората буква, „ю“. Третата буква иде: „б“. После иде „о“, пета буква е „в“, а пък шеста е „ь“. Ер малък е последната буква, с топуз. Поставете всяка буква на нейното място. Тогаз ще дойде смисълът. Поставете страданието на неговото място. Поставете и радостта на нейното място. Поставете злото на неговото място. И поставете доброто на неговото място. Всяко нещо на своето място е полезно. Всяко нещо, което не е на своето място, не е полезно. Ние страдаме, понеже нещата са разместени. Сега, разбира се, това е един предмет, който не ви засяга всички ви еднакво. Някои от вас сте стари, а пък някои сте гладни. Някои сте жадни. Имате разни нужди. Например, тия, които ме слушате сега, мога да ви направя всички ви радостни. И магически мога да направя да ви засияе лицето. Ако на всекиго едного от вас дам по един чек от хиляда английски лири стерлинги, веднага ще имате обуща, дрехи. Те са доста голяма сума – хиляда английски лири стерлинги. Ще вземете един апартамент. Хубаво, един чек! Че нямате ли вие един чек? Животът, който имате, вложен във вас, не е ли един чек, вложен от Бога! И знанието, което Бог ви е турил във вашата глава, не е ли един чек? И свободата, която ви е дал Бог, не е ли един чек? Три чека имате, и то не по хиляда английски лири, но по много повече!

 

Някой път са ме питали: „Ти кой си?“ Аз ли кой съм? Аз съм този, който наблюдавам Любовта, която заравя семето. И аз съм онзи, който гледам, как Мъдростта изтегля половината от поникващото растение нагоре. И аз съм онзи, който гледам как Истината го освобождава. За тия три работи съм дошъл. Искам да стана учен човек. Давам си отчет, защо ги заравят, защо ги освобождават наполовина и защо после истината иска съвършено да ги освободи. А пък вие сега искате да знаете аз какво съм. Вие имате едно друго лъжливо чувство. Вие ме считате за един банкерин и питате дали имам пари, та да ви услужа.

 

Докато не се научите като мен да знаете какво правят Любовта, Мъдростта и Истината, нито пет пари не можете да получите от мен. Защото в Божествената банка, щом като отидеш да те кредитират, те ще те питат: „Ти наблюдавал ли си как любовта заравя семето?“ – „Не съм.“ – „Върви си!“ – „Ти наблюдавал ли си как Мъдростта ги изкарва поникващите растения да растат нагоре?“ – „Не!“ – „Върви си!“ – „Ти наблюдавал ли си истината как ги освобождава!“ – „Не!“ – „Никакъв кредит нямаш в нашата банка! Върви си!“

 

Ако не можете да носите страданията и радостите на любовта, ако не можете да издържате светлината и топлината на мъдростта и ако не можете да издържите ограниченията, които свободата дава, тогаз не можете да бъдете кредитирани. Свободата кара хората да се жертвуват. Жертвоприношението е вече закон на Истината. Ако ти не си готов да се самопожертвуваш, ти не си познал Истината. Христос се самопожертвува, понеже Той позна какво нещо е Истината. И като се самопожертвува, Той се освободи от всички ония ограничения в живота. Докато ние не се самопожертвуваме, не можем да се освободим. Докато ти се държиш за това тяло, което имаш, ти още не си разбрал живота. И при все това, кога да е, ще трябва да напуснеш тялото си. Ако не е след 10 години, след 15 години, след 120 години или след хиляда години ще трябва да напуснеш тялото си. И ако излезеш от това тяло, къде ще отидеш? Най-първо ще живееш в едно тяло, което Любовта ще ти създаде. Това ще бъде грубата материя. Ти ще бъдеш заровен. Това е тялото на Любовта. След туй ще бъдеш заровен в друго едно тяло, ще влезеш в една по-рядка среда – въздуха. И най-после, Истината ще те облече в едно тяло, в което ще се принесеш жертва за другите. И щом се принесеш в жертва за другите, то всички други ще се принесат в жертва заради тебе. Ако ти не се жертвуваш, и другите не могат да се жертвуват за тебе. Ако ти не можеш да обичаш, и другите не могат да те обичат. Ако ти не можеш да мислиш за другите, то и другите не могат да мислят за тебе. Ако ти не можеш да действуваш свободно за другите, то и другите не могат да действуват свободно за тебе. Сега тия работи, за които ви говоря, вие ги знаете по-добре от мен. Но у вас има известни съображения. Вие сте облечени много добре, с хубави дрехи. Седите вие при една река и искате да я минете. Но казвате: „Ще се наквасят дрехите ми.“ А пък не искате да съблечете дрехите си. И търсите мост. Но щом се намерите в трудно положение, и като видите, че животът ви виси на косъм, ще минете през реката и ще благодарите на Бога, че сте се спасили. Хората сега имат известни възгледи; те са нашите наследени убеждения за морал, наши понятия за света и пр. Бог ще ни тури в хиляди такива костюми, докато дойдем до един такъв костюм, който ще има всички предимства. В това тяло са написани тия закони, в туй тяло ние носим тия закони, но не можем да ги четем. Казано е: „Ще напиша закона си в сърцето им, и ще ме познават от малък до голям.“

 

Онзи, който е познал Истината, той вече е влязъл във вечната младост на живота. Това е един от признаците. Човек, който не е научил закона на вечната младост, човек, който не е влязъл в нея, той не е познал истината. Онзи, който е познал закона на Любовта, той е познал 1⁄3 от реалността. Онзи, който е познал и закона на Мъдростта, той е познал 2⁄3 от от реалността. Онзи, който е познал закона на вечната младост, той е познал Любовта, той е познал Мъдростта, той е познал и Истината.

 

Тая година искам да познаете Любовта, за да придобиете живота! Искам да познаете Мъдростта, за да добиете истинско понятие за светлината и топлината, какво нещо са те. И най-после, искам да познаете свободата, за да познаете закона на вечната младост. Тогаз човек е като един маг. Той ще си играе с всичките работи. Той само като махне с тая пръчка, всичко, каквото иска, може да стане. Това е към което се стремите. Вие искате да нямате никакви страдания. И право искате. Но това не може да постигнете сега. Някои сте в първата фаза на Любовта, някои сте във втората фаза на Мъдростта. И някои сега едвам сте отправили поглед към Истината, а пък смисъла на живота е в Истината. И казано е: „Истината ще ви направи свободни!“ И казано е още: „Там, дето е Духът, там е свободата.“

 

Сега, тая година ви пожелавам, като влезете в южното полушарие, да развивате вашата добродетел и идущата година, като се върнете в пролетта, да сте готови да разберете Божията справедливост. А пък като дойдете до слънцестоянието, до най-високата точка, да разберете в какво седи вечната младост. Докато човек не разбере вечната младост на живота, той още не е свободен. То е разумното, то е великото! Човек трябва да се ражда и преражда. Прераждането е закон за изучаване на вечната младост. На английски богословците го наричат „the eternal generation“,– вечното произвеждане, постоянното произвеждане, т.е. вечно подмладяване. Човек трябва да има в себе си вечното подмладяване. Законът на „the eternal generation“ го наричаме вечното подмладяване. Вечното подмладяване – в това е смисълът. И тогаз човек се освобождава от всички стари възгледи. От неразбирането идат всички страдания. Щом не разбираш Любовта, Мъдростта и Истината, идат страданията. Щом разбереш Любовта, животът ще дойде. Щом разбереш Мъдростта, ще дойде знанието. И щом разбереш Истината, свободата ще дойде! А пък на нас е потребно на земята живот; потребно ни е знание; потребна ни е свобода. Пътят на живота минава през Любовта, пътят на знанието минава през Мъдростта, а пътят на свободата минава през Истината.

 

Та казвам: Сега не се спирайте върху въпроса: „Толкоз години ние следваме този път, какво сме разбрали?“ Направете един малък опит. Да кажем, например, че един ден сте недоволен. Да кажем, че имате една малка неприятност. Коя е най-малката неприятност от твое гледище? Защо едни имат едно понятие, а други имат друго понятие? Най-малката неприятност е, че нямаш нито пет пари в джоба си. Или имаш пет пари в джоба си. Погледнеш – и само пет пари – и си недоволен. Казваш: „Какво мога да направя с тях? Да е един лев, 10 лева!“ Ако тези пет стотинки аз мога да ги превърна в злато, колко ще струват? И ако това злато го накарам да расте? Парите растат и те. Парите се раждат така, както плодовете. Един ден, като разберете закона на парите, те ще се раждат. Вие се чудите как ще се родят. Че ако вие знаете да кажете на един човек една дума, той ще ви даде пари, колкото искате. Представете си сега, че осъждат един милионер на смъртно наказание. И тогаз царят подписва една заповед, в която казва така: „Ако си готов да подариш всичкото си имане, което имаш, на бедните, ще отложим смъртното наказание.“ Той ще помисли и най-първо ще каже: „Не може ли половината, 3⁄4?“ – „Всичкото!“ Тогаз какво ще направи милионерът?

 

Та казвам: Всички ние сме осъдени на смърт. На всинца ви има по една смъртна присъда отгоре ви. И казва се: Ако дадете всичко, каквото имате, ще се освободите от смъртта, нищо повече. И Христос като дойде на земята, Той трябваше да умре, да пожертвува всичко и след това можеше да дойдат свободата и въздигането. В това седи скрит един принцип, който хората не подозират.

 

Та казвам сега: Не да ви заставят на това, но всеки един от вас свободно да разбере този принцип.

 

Сега вие не сте осъдени. Вие седите свободни. Ако ви кажат: „Дайте всичко за Господа“, ще дадете ли? Ще кажеш: „Чакай да питам жена си.“ Синът ще каже: „Чакай да питам сестра си.“ Възлюбленият ще каже: „Чакай да питам възлюблената си.“ На нас не ни трябват пари. Но парите са равноценни на човешките чувства. Човекът, който не е готов, не може да се прояви. Ти се опитваш доколко твоята щедрост, твоето сърце е готово. Вие не сте правили мобилизация. Пари да дадеш, това е мобилизация, доколко можеш да жертвуваш. Става една война. Трябва да стане мобилизация. Ако хората жертвуват всичко във време на войната, харчат пари, то е същият закон и когато работим за Бога. Ние искаме да работим за Бога без никакви жертви. Че и там е същият закон!

 

Та казвам: Христос е поставил законът така: „Както Отец ме е възлюбил, тъй и аз ви възлюбих.“ И на вас седи този въпрос. И вие можете да кажете: „Както Бог е възлюбил Христа, и както Христос е възлюбил нас, тъй и ние ще възлюбим другите.“ Христос като възлюби хората, какво Му дадоха? Знаем, какво Му дадоха. И вие, като възлюбите света, какво ще ви дадат? Същото ще бъде! Но не се плашете от противоречията на живота.

 

Във време на мъчнотии, човек се показва какъв характер има и какви са неговите убеждения. И ако вие за любовта не можете да пожертвувате всичко, и ако вие за Божията мъдрост не можете да пожертвувате всичко, и ако за Божията истина не можете да пожертвувате всичко, то въпросът е предрешен. Аз казвам: Ако аз не пожертвувам за Любовта, за Мъдростта и за Истината всичко, то въпросът с мене е предрешен. Положението на всекиго едного от вас зависи от жертвата, която можете да направите заради любовта, ако сте готови всичко да сторите за Божията любов. Тая работа не е лесна. Аз ви говоря за неща, които са много мъчни. Най-мъчните работи са приятни. Рядко се случват. Вземете едни билет. Да кажем, че всички билети са 100,000. Какво е отношението? Значи, едно към 100,000. Това колело, като се завърти 100,000 пъти, то непременно ще имаш един билет спечелил. Можеш да спечелиш още при първото завъртване на колелото, а можеш да бъдеш и последен. Та в живота ти ще имаш своето благо или в началото, или накрая, в края на един дълъг период. Ако останеш накрая, ще имаш много знания. Ако добиеш в началото, сърцето придобива нещо. Защото сърцето придобива в началото, а умът – в края. А пък разумното начало придобива всичко изведнъж.

 

Та на вас ви оставям да се занимавате със закона на жертвата, която Любовта изисква. Законът на жертвата, която знанието изисква и закона на жертвата, която свободата, Истината изискват.

 

Отче наш.

Мото:

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната любов.

(Три пъти.)

 

6 ч. 30 м.

XVII година.

1 лекция на Общия окултен клас, държана от Учителя на 22 септември 1937 г., сряда, 5 ч.с.

Небето прошарено, времето тихо и меко.

София – Изгрев.

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Най-голям в Царството небесно". Неделни беседи (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета 54-та глава от Исаия. Тази глава, когато е писана, човечеството е било повече от 2500 години, то е било далеч от реалността. Значи толкоз е било далече в пространството и сега сме толкоз години по-близо. Тъй щото, ние разбираме нещата по-добре, отколкото те са ги разбирали. Някои неща са били известни, а някои неща сега стават известни.

„Весели се, неплодна, която не раждаш.“ Значи да се радва една жена, която не ражда. Нещо непонятно за тогавашните времена. Според идеите на евреите жена, която не ражда, се счита нещастна.

Онзи, който знае хубаво да пее, е едно благо. Но да пее онзи, който не знае, той всякога ще излезе със скръб. Почти всичките хора мязате на певците и свирците, които излизат на сцената и се връщат наскърбени. Целият живот е една сцена, на която ние се явяваме, с големи аспирации, вдъхновени и след туй слизаме от сцената с наведена глава. Някои искат да знаят от какво произтичат противоречията. Има едно противоречие. Ако певецът не може да пее, причината е в него. Понеже той не е развил гласа си, който Бог му е дал. Ако свирецът не може да успява, не е свирил. Онзи, който говори, ако не успява, не е развил речта си. Причината е у него.

Ако някому не върви в света, помнете. Вие мислите, че човек в света може да бъде богат, че човек в света може да бъде силен, без да бъде добър и без да бъде справедлив. Абсолютно това е невярно. Величието на света и на всичките хора, следете историята не само тук, на цялата Земя, но проследете историята на цялата Вселена – законът е един и същ.

Сега още ние не знаем предназначението на доброто какво е. Писанието казва, че човекът отишъл да вкуси от плода на доброто и злото. Човек се захванал с една трудна задача. Господ му казал: „Тази задача ще оставиш за после“, но човекът имал амбицията и казва: „Тази задача може да я разреша.“ Че може да я разреши, вярно е. Но човек започнал да разрешава задачата не навреме. После Писанието казва: „И понеже Адам станал като един от нас, да познава доброто и злото и понеже няма туй знание, да не би да вземе повторно от дървото на живота и да стане безсмъртен и този глупак мъчно ще поправи тази погрешка“, та му забранил да яде от дървото на живота. Защо? Защото опасността ще стане двойно по-голяма, отколкото е сега. Сега ако умираме, е лошо, но ако не умираме, е два пъти по-лошо.

Аз не искам сега да се спирам върху отрицателните работи, защото и вие не може да си представите човек да говори за злото – то е опасна работа. Да говориш за дявола е опасна работа. За каквото и отрицателно да говориш, то е най-опасната работа. Това са взривни вещества. Мислите ли, че ако закачите дявола, не е погрешка? Колко помощници има? На колко главите са побелели, които са се занимавали с дявола. Някой път казвате: „Противи се на дявола.“ Трябва да подразбирате „Противи се на служителите на дявола“, а не на дявола. Христос казва: „Не противи се злому.“ Дяволът е един принцип извън живота. Няма живот. Един ден като стъпи с крака си някъде, ще те смачка и нищо не казва. В „Отче наш“ се казва „Не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго“. Бог да се застъпи да ни изведе от лукавия. А вярващите сега искат да се борят с дявола. Всеки, който се е борил с дявола, тъй се е оцапал, че му трябват два, три живота да се очисти от миризмата. Даже толкоз смели християни има, що се женят за някой лош мъж, женят се за дявола да го реформират. Казвам: Това е опасна задача. Вие казвате: „Какво трябва да се прави?“ Оставете тази работа. Онзи, Който допуснал злото в света, оставете Той да разрешава. Пък вие оставете този въпрос, абсолютно не се занимавайте.

Някои ме питат какъв е произходът на злото. Казвам: Какъвто е твоят произход, такъв е и произходът на злото. Защото ти си сам едно зло и питаш произходът на злото какъв е. Всички други същества кански плачат от човека. Казват: „Този господар е много лош.“ Всички се оплакват. Има толкоз заявления против човека, толкоз оплаквания. Ще дойде една съдба. Всички хора ще бъдат съдени. Кой от вас не е изял 100 кокошки? Кой от вас не е изял 100 агнета? Кой от вас не е изял 100 риби? Ще кажете: „И Христос ги пече.“ Аз другояче разбирам. Не печи риба, която не обичаш. Печи ония риби, които обичаш. Щом изядеш една опечена риба, която не обичаш, тя ще ти причини най-голямото зло, което не предполагаш.

Никога не яж туй, което не обичаш. Никога не мисли за това, което не обичаш. Мисли за това, което обичаш. Мислиш ли за онова, което не обичаш, ще ти дойде някое голямо нещастие. Има един свещен страх в света. Той трябва да съществува. Но този свещен страх слабо са проявили. Но един „свещен страх“, един „свещен трепет“ го наричам – то е на мястото. И най-високата култура, до която животните достигнаха, е страхът. У тях страхът беше свещено чувство. Едно животно, като го онеправдаеш, плюе на краката си, бяга. И като се качи на високото място, благодари на Бога, че краката му са дълги, че могло да избяга. Виждал съм някой път, децата от една махала, някой е смел юнак, седят, карат се децата и то казва: „Само ме удари, да видиш какъв юнак съм.“ Онзи като го удари, казва му: „Ти като дойдеш в нашата махала, аз ще ти кажа.“

Ти засягаш дявола и казваш: „Я ме удари!“ Той те плесне, казваш: „Още един плесник.“ Още един път го удари и той казва: „Като дойдеш в нашата махала, ще ти кажа.“ И във вашата махала ще бъде същото. Положението ще бъде такова, както на един турчин, бабаитин, на който син му биел все гяурите. Казва: „Баба (татко), знаеш ли, един гяур набих.“ Казва му: „Синко, не прави това нещо.“ Един ден той хванал един българин и казва: „Хванах един българин да водя по пътя, но не идва. Пусни го – не ме пуща.“ Като се върнал, малко накуцвал. Казва: „Намери ли си батко си?“ – Казвам: Ти не се закачай с гяурите, защото са лоши.

Сега вземаме стиха и казваме: „Всичко чрез Бога може.“ Хубаво. „Всичко чрез Бога“, се подразбира „всичко добро“. Бог е реалност, най-великото в света. Всичко добро се разбира, а не всичко зло. То не е от Бога.

Та казвам: Вземете вашата идея за любовта. Мнозина от вас имате едно понятие за любовта. Даже да вземем любовта като течност, любовта като едно въздухообразно тяло, и любовта като едно етерно тяло, и любовта като светлина да я вземем. За да добиеш една гама от любовта... (Знаеш ли какво значи „гама“? Вземаме един научен термин, „гама“. Гами има в музиката. Но в сегашната биология има един хормон, един грам от хормона е най-скъпото вещество, и в биологията струва 12 милиона лева един грам. Но в света няма още един грам. В света има само няколко гами. Една гама е една милионна част от грама.) Та казвам: Ако вие имате една гама от любовта, то трябва да работите 3000 години. Една милионна част от грама да имате, 3000 години трябва да работите като човек. Защото то е разпръснато из цялото пространство. После, най-скъпото вещество е любовта. Не се позволява нито една прашинка, и най-малката капчица, колкото и малка да е, не се позволява да падне. На най-чистото място някъде. Любовта трябва да иде на друго място. Вие мислите, че може да си играете с любовта. Щедро давате. Това са ваши заблуждения. Това са резултати. Един човек с песен може да се занимава, но то не е музика, самото [...] музика. Може да се занимаваш с резултатите на пеенето. Пението е като раздвижиш въздуха. Този въздух все ще трепти, но самата музика, която чувствуваме в дадения случай, много малко е.

Колко може да предадете от вашата музика? Ако вие можехте, понеже музиката е първата форма, единствената дреха, с която Любовта се облича. Музиката е една от най-красивите дрехи. Ако вие, само с крачето на тази дреха, с която е облечена Любовта, ако може да засегнете кой да е мъртъв човек, той ще оживее. В който и дом да влезе, ако достигне едно трептение до ушите на хората, всичките спорове на тия хора веднага ще престанат.

Казвате: „Как ще се оправи светът?“ Светът ще се оправи само с Любовта. Къде са ония хора, чрез които Любовта ще се прояви? Казвате: „Нашето сърце гори.“ Горенето не е любов. Любовта е изявление на Бога. Това е дрехата на Бога. Вие казвате: „Бог е Любов.“ Значи, достъпната дреха на туй абсолютното Същество, на туй безграничното Същество, Което може да бъде достъпно за нас, не само за нас, но за най-възвишените същества. Има 3 начина, по които Бог е достъпен. Бог е достъпен само чрез Любовта. „Бог е Любов“, казва Писанието.

Та казвам сега: Реалното, то трябва да е вече като една наука. Понеже ние искаме да влезем да проповядваме едно учение, да напуснем Земята. Няма какво да напущаме Земята. Тази Земя ще работим, да я преобразуваме. Затова сме дошли на Земята. Господ казва: „Ще преобразите света.“ Ще преобразим, понеже ние сме дошли да работим. – Тази работа как ще стане?

Някъде в Америка, в пристанището имало една подморска скала, на която много кораби се разбивали и американското правителство решило да се справи с тази канара, турили 3000 дупки, поставили взривове, съединили го с ток и само едно дете на 5 години като натиснало копчето, цялата канара била разрушена. Ние дупки пробиваме, динамит се слага, и един ден и най-слабият като побутне копчето, всичко туй ще изчезне.

Сега вие мислите Христос ще дойде с ангелите от небето, да тури ред и порядък и вие да останете да ядете и да пиете, облечени хубаво, с капели, с лачени обуща. Като дойде Христос, ще имате повече от лачени обувки. Ще се оплакват говедата от лачените обуща, ще се оплакват овцете от хубавите дрехи. Ще се оплакват, понеже, ние правим нещата не с любов. Ние гледаме животните от любов. Всичко в света ние вършим без любов и туй го наричате „егоизъм“. Едно безлюбие има. И право е, всичко ние вършим без любов. И вследствие на това страдаме. Дето умираме, умираме по същата причина.

Казвате: „Христос умря.“ Христос умря заради нас, заради нашето безлюбие. Уморихме Го ние и възкръсна за Своята любов, която имаше към Бога. Любовта му беше по-силна. Следователно Той знаеше, че трябва умре. Казва: „Тия хора ще ме уморят.“ Казва: „Така е решено.“ Има един, Той трябваше да опита колко е силна любовта Му, че след като Го умориха хората, чрез любовта възкръсна. Той казва: „Имам власт да положа душата Си, имам и власт да я взема. Хората може да Ме уморят, но Аз ще възкръсна.“

По същия начин и вас хората уморяват. Вашите деца ще ви уморят. Вашият възлюблен ще ви умори. Вашите ученици ще ви уморят. Каквото имате, ще ви уморят вас, туй да го знаете. Христос имаше един ученик, който Го предаде. Но Го предаде евтино. Но те му обещаха, казват му: „Ако Го предадеш в нашите ръце“; еврейските свещеници му казват: „Ти ще бъдеш цар на евреите, ще бъдеш знаменит, цар еврейски може да бъдеш.“ А щом го предаде, казват: „Ти си предал един изменник, който искаше да разруши еврейския народ.“ И той си казва: „Така ли Го продавам?“ Пред Него седи една грандиозна идея и като Го продаде, видя своята погрешка, че никаква цена няма. Юда имаше амбицията, но като предаде своя Учител, любовта се отне от сърцето му и той почувствува всичкото безсмислие в живота и той се обеси.

Мислите ли вие, че ако предадете вашия Учител, въжето ви ще бъде куршумът, въжето ще бъде смъртта? Аз говоря принципално. Ти дойдеш някой път до убеждението, готов си Господ, Който е в тебе, да Го предадеш. И мислиш, че като Го предадеш, ще се подигнеш и велик ще станеш. Той като си замине, ти ще видиш безсмислието на човешкия живот. Ако ние може да носим страданията в света, то се дължи на Онзи, Който живее в нас. Той казва така: „Аз, Който създадох света, ако ти ме слушаш, ако вървиш по пътя, ще ти дам. Аз ще изкарам всичко на победа.“ Следователно оставете тогава Господ във вас да се състезава. Вие губите победата в себе си и искате да я придобиете отвън. В себе си трябва да я придобиеш. И първото служение е да оставиш Господ в тебе да действува, абсолютно да се не разклати умът ти.

Три неща предложи на Христа: „Покажи – казва – силата си.“ Той казва: „Силата от Бога иде. Със Словото иде силата.“ После го кара от храма да се хвърли. Христос му казва: „Не изкушавай Господа Бога твоего. Понеже ти си Ме качил горе на храма, няма какво Аз да се хвърлям.“ И най-после Му казва, ако му се поклони, ще му даде всичките царства на Земята. – „Тия царства не са твои, те са на Господа, да си вървиш, откъдето си дошъл.“

Вие имате ли сте изпитания? За пример, някой път вие кипнете и се разгневите. Има два вида гняв: един гняв, който иде от любовта, и един гняв, който иде от безлюбието. Ако се гневиш от любов, на място е, любовта е спасителка, благословение е. За Бога казват, че се е разгневил. Вие не сте опитали гнева на Бога. Гневът на Бога дава живот. Ако Господ не се гневеше!... Гневът на Бога подразбира Неговата любов към всички тия глупави деца, които не разбират Божията любов. Седиш, гневиш се. Онзи, способният ученик не се научи. Възмущаваш се, имаш доброто желание човек да станеш. Всичко ще ти дадем, пари, дрехи, обуща, всички каквото искаш, ще ти дадем. Някой музикант, професор, като намери едно даровито дете, казва: „Учи се, всичко ще ти дадем.“

Та, първото нещо: Вие сте се обезверили; не сте се обезверили, но сте дошли да вярвате в себе си повече, отколкото в Бога. Най-първо вие мислите, че всичко може да направите. Като дойдете до големите изпитания, казвате: „Туй нещо не стана както мислех.“ Няма нито едно същество в света, на което работите да са станали тъй, както то е мислило. Нашите мисли стават дотолкоз, доколкото ние реализираме онзи първичен план на Бога. Нашата свобода седи, че Бог има един специален план – ти да се развиваш. Там седи твоята свобода. Ти имаш широк простор да употребиш каквото искаш, да реализираш своята воля в себе си. Ако реализираш, герой ще бъдеш, и талантлив, и светия, всичко ще станеш, какво ли не!

Вие всички искате да станете силни хора в света. Но едно време, когато Бог създаде света, създаде най-големите животни и после всичките животни се представиха пред Бога да им даде властта. На големите животни, Той им казва: „Много сте големи, не може да управлявате, ще изнудите света.“ Дойдоха най-малките. Казва им: „Много малко ядете, ще държите хората гладни.“ Намери човека по средата някъде и казва: „Единственото същество, което може да управлява, то е човекът.“ Той беше малко детенце, играеше си и нямаше съзнание. Господ взема най-слабото същество. И между всички животни човекът е по-слаб, понеже бяха по-стари от него. Всички животни бяха създадени преди човека. И Господ казва: „Туй, слабото същество ще турим за в бъдеще да има власт.“ И тогава всичките животни дигнаха една голяма врява: „Как тъй?“ Днес това е факт. Че туй, слабото същество, на което гледаха с презрение и всички сега се чудят, че туй, слабото същество, трябва да ги учи. Всички стари философи останаха на заден план.

Всички онези горделиви мисли вътре във вас, те мязат на силните животни. Онази велика мисъл на животните, туй е човекът. Туй, което мисли, е човекът. Имаш в себе си една мисъл, която не се мени – тя е Божествена. Туй, което не се мени във вас, върху него приложете вашето щастие, понеже искате да живеете на Земята. Ако вие не можете да развиете вашия ум, ако вие не можете да развивате вашата доброта тук, на Земята, ще проповядвате сега за другия свят. Другият свят е велик свят на разумни отношения, разбиране има. Не както тук между нас. Ние нямаме разбиране. За пример, ако един слуга отиде при един съвременен богат човек, той може ли да му даде ключовете на своята каса? Най-първо той няма доверие.

Някой път някои ми казват: „Говори ми за оня свят.“ Казвам: Аз за оня свят не обичам да говоря. За Божия свят обичам да говоря. Туй, което аз зная, е, че Божият свят е вътре в мене. И светът на ангелите е вътре в мене, и човешкият свят е вътре в мене. В човешкия свят е ангелският свят. В ангелския свят е Божественият свят. Тия трите свята са вътре, едновременно ги виждам; и хората виждам, и ангелите виждам, и божествения свят виждам. Как? То е моя работа. Аз казвам просто, че го виждам, а как го виждам, то е моя работа. Как го виждам, няма да ви разправям. Човека не го виждам като животно, защото животното ходи на четири крака. Едно различие има. Защото, рибите как ги виждате? Рибите ги виждате както плуват без крака. Птиците крила имат. Като дойдете до ангелите, и тях представят с крила. Ни най-малко нямат крила. Вие казвате: две крила имат.

Най-слабият ангел в небето има 25 милиона крила. Всяко крило подразбира една мощна сила, то е закон на ума, на движението. Следователно с 25 милиона крила един ангел може да преброди цялата наша Вселена и да му останат още в запас, гориво, да осветява. (Туй по човешки говоря.) Ако стъпи един ангел във вашия дом, какво ще стане? Ангелите не идат. Ако дойде един ангел във вашата къща, вашата къща ще изгори. И в църквата не стъпват, понеже и църквата ще изгори. Едно от качествата е: където стъпи, изгаря. И в училището не могат да стъпят, защото ще изгори. И те често от благоразумие, да не причинят вреда, понеже ще стане някакво нещастие и удар, за да не стане [така], идат по-рядко и то трябва да вземат предохранителни мерки, да не би да се запали светът от тях, защото ако се запали, ще изгори.

Казва Писанието, че Земята един ден ще изгори. Ще изгори по единствената причина, че няколко от тези ангели ще дойдат и ще запалят Земята. Казвате: „Когато се запали Земята, какви трябва да бъдем ние?“ Ние се плашим от огъня, който гори. Но огънят на ангелите е един процес на чистене, горението е светлина. Както водата за нас уталожва нашата жажда, така е в ангелския свят горението. Светлината е като водата. Както водата смекчава твърдите вещества, за тях светлината е като водата. В тази светлина те се къпят. Техните океани, техните езера са направени само от светлина. Как ще си го представите? Няма какво да ме разбирате. Казвам: Има едно подобие между водата и светлината по отношение на човека.

Сега нека дойдем до ония неща, които са близки. Ние поддържаме един Божествен живот, който може да преобрази Земята, разумно да я преобрази. Не да раздели хората, но да внесе една хармония в този Божествен живот. Трябва да се пресъздаде сегашното устройство на света. Божественият живот трябва да преустрои най-първо нашата мисъл, трябва да преустрои нашите чувства, трябва да преустрои нашите постъпки.

Тази сутрин ви рекох: Ти ако поставиш един човек в любовта си по-горе от тебе, ти ще го намразиш. Всеки човек, когото туряш по-горе от себе си, ще го намразиш. Всеки човек, когото туряш по-долу от себе си, той ще те намрази. Всеки човек, когото туряш по-горе от себе си, най-първо ще те възлюби, но ти ще го намразиш. Всеки човек, когото ти туряш по-долу от себе си, ти ще го възлюбиш, но ще го подцениш и той ще те намрази. За да [не] се яви омраза, ти ще го държиш наравно на себе си, и за да не те намрази, ще го държиш равно на себе си.

Следователно, за да няма омраза, един човек няма да го туряш нито по-долу, нито по-горе от себе си – за да не го намразиш и за да не те намрази и за да се разбирате. И тогава отношенията между вас [ще бъдат] по Закона на Любовта [и] ще се споразумявате. Онези хора, които се обичат, те са като човешките крака. Веднъж единият отива напред и върху другия пада тежестта, после се сменят. Да се обичат, то е законът на съвместния живот. Да обичаш някого значи в един момент да носиш тежестта, в следующия момент той да носи тежестта. Когато има правилна обмяна, [тогава] има любов. Когато го натовариш като кон, пък ти вървиш без нищо да носиш, никаква любов няма.

Сега казвате: „Както ни е възлюбил Христос.“ Че, ние имаме една идея, всички проповядват, аз съм слушал много евангелски проповедници, казват: „Изкупил ни е Христос, осиновил ни е“, както някои бедни деца осиновява. Осиновени, мислят да не работят. Да ги имат като дъщери, които да се обличат по три пъти на ден с дрехи, с ръкавици, само да се показват. Че, това не е никакъв Божествен живот! В новото учение, учените хора като ти готвят, ще станеш учен човек, а простият като ти готви, ще станеш прост. Защо ученият като ти готви, учен ставаш, а простият като ти готви, прост ставаш? Добрият като ти готви, добър ставаш и лошият като ти готви, лош ставаш. Бедният като ти готви, беден ставаш, сиромахът като ти готви, беден ставаш, богатият като ти готви, богат ставаш. Тъй седи истината. Другото не е вярно. Според онова, което ние сме изследвали, не е вярно.

Христос казва: „Син Человечески не дойде в света да Му послужат, но да послужи.“ Казва: „Ако мене Ми служат, Аз ще стана като тях.“ Но Той ще послужи, Той ще предаде тази любов, това знание, тази мъдрост, тази истина. Всичките неща, които носиш, само чрез служението ще ги придадеш.

Той казва: „Аз ви позволявам да Ме ядете.“ Той отиде и по-далеч. Днес ти ще изядеш, но утре ще дойде до тебе, но ако Го изядеш, какво значи? Буквално, то е неговото Слово. Ако бихме възприели Христовото учение и го приложим в живота, да започнем от семейството, от живота, от църквата, от училището, ако го приложим вътре в себе си, върху ближните, навсякъде ако се приложи, и учители, и свещеници, и работници, и господари, ако всички приложеха Христовото учение, светът щеше да има съвсем друг вид.

Идва тука един православен свещеник, иде рано, аз не обичам да приемам сутрин рано, но идва този свещеник рано и казвам му, какво му е притупало да го приемам? Много бързал. След като поговорихме, той казва: „Този свят вече си отива. Всичко си отива.“ И сега този свещеник ми разправя. Отива той за помощ [при един] виден владика [и той] му казва: „Ти от мене не искай никаква помощ, иди при него и виж какво той може да направи. Аз го мразя, не искам да го видя, ние никак не се обичаме.“ Аз го питам: Защо тия благообразни служители на Христа не се обичат? Какво има? Имането на баща си ли делят? Какво делят?

Често и на мене казват: „Вие взехте нашите овци.“ Казвам: Овците ваша собственост ли са? Тези души в света, в църквата, те са души на Бога. Че как мислите? Аз овца ли съм, аз ще бъда подобен на вас. Дето срещна овца, съвсем другояче постъпвам. Аз с овцете говоря. Аз, като ги срещна, не ги благославям като вас, но като я срещна, питам я: „Пиеш ли хубава вода? Пила ли си хубава вода?“ И като ми каже, че не е пила, пътувам 2–3 часа, [заведа я] при един извор да пие чиста вода. Казвам: „От тази вода, като си жадна, да пиеш.“ После питам я: „Хубава храна имаш ли?“ Заведа я при най-хубавото пасище и ѝ казвам: „Като огладнееш, тук да идваш.“ И като намерят, че се е преобразила овцата, казва: „Много хубав извор, много хубаво пасище.“

Това е новият начин за проповядване. Не казвам на овцата, че трябва да повярва в Господа. За Господа на овцата не говоря, защото, щом започна да говоря на овцете за Господа, ще вляза в спор. Ако кажа, че искам да стана овчар, тя казва: „Ние вече имаме понятие от тия старите овчари. Тия старите овчари ми взеха вълната, взеха ми млякото, взеха ми децата. Ти от тях ли си?“ Как ще им докажа аз, като отивам при овцете? Казвам: „Аз дойдох да се уча как [да] живея при овцете и да стана като вас една овца. Какво ще кажете? Как да бъда като овца?“

Че, защо Христос взема един пример и казва: „Аз съм лозата, а вие – пръчките, Отец Ми е земеделец, който обработва.“ Че какво има от това? Христос избира лозата. Тя не е така проста, както ние мислим. И овцата не е така проста. Овцата е едно същество, което никога не се поддава на греха, това е огънят. Огън е овцата, Божествен огън. В този смисъл, а не в тази форма, както разбираме. Онзи свещен огън, който носи в себе си Божествения живот, той е овцата, а те сега разбират тия овци. Ако те имаха тези живите овци, пастири щяха да бъдат, както Моисей беше в пустинята. Бог го прати да стане овчар и в онзи момент, когато видяха [къпината] да гори, Той казва (в къпината беше Христос, Който гореше, и Той казва): „Аз съм лозената пръчка, която гори. Не се приближавай до тази пръчка, изуй си обущата, понеже мястото е свещено.“

Щом ние се приближаваме при една душа, в която Бог се проявява (аз не говоря за външната страна), щом се приближаваш до коя и да е душа, която гори, трябва да изуеш обущата си и да имаш един свещен възглед, който и да е. Аз не говоря за човешките дела. Щом се приближаваш при една душа, в която Бог се проявява, тя гори, ние трябва да изуем обувките си, да имаме един свещен възглед, един свещен трепет, че има една душа, в която Бог присъствува. И тогава ще имаш съвсем друга представа и ще гледаш как се проявява, няма да гледаш външната страна. Ако разбираш така човека, ти си почувствувал Божията любов. Ти като схванеш, че в човека Бог се проявява, отваря се неговата душа. Аз съм го проверил. Само една дума като кажа, забелязвам една малка усмивка и той казва: „Човещина е“, някой път като кажа и в човека веднага се отваря неговото сърце и той казва: „Като е така, аз съм готов да го направя.“

Казвам: В новото учение имате туй разбиране в живота, разбирайте така; ако така не разбирате, това са старите разбирания, старите религии. Някои владици и патриарси, да ги поживи Господ, не да ги поживи, но да ги съблече Господ. Слугинята да се съблече е разумно от своята нечистота и да си облече нови дрехи. Всички трябва да се облечем с онези нови дрехи на любовта. И тогава, като се облечем, ще се познаем, ще си подадем ръка. Сега се ръкуваме, целуваме се. Тъй, както сега е, престъпление е. Ако целунеш един човек без любов, то е престъпление. Ако се ръкуваш с един човек без любов, то е престъпление. Ако говориш без любов, то е престъпление, и добро ако вършиш [без любов], и то е престъпление.

Какво трябва да правим? Най-хубавото нещо, което можете да направите, казва Писанието: нито едно оръжие. Сега се опитаха някои тук и се изпоплашили горе, на Витоша. На Черния връх на наблюдателницата паднал гръм и вестниците пишат, че трябва да вземат предохранителни мерки, може гръмотевица да ги избие, тия туристи. Тия туристи не трябва да отиват горе. Тия туристи, които ходят по Витоша, не се позволява. Те трябва да ходят със свещено чувство, не да ядат и да пият. Които ходят на Витоша, чиста вода и чист хляб ще ядат. Даже не се позволява жертвоприношение. В старо време ходеха жертви да принасят на Бога, но само на Моисея [на] високите места ходеха да принасят жертва на Бога. Никому не се позволява да заколи едно агне и да го яде на Витоша. В Божествения свят не се позволява. За три прегрешения не може да измият греховете. Долу, в полето може да ядат, но горе, на Витоша, не може, не се прощава. Те мислят, че като идат горе, че няма да ги сватосват горе със своите уреди. Месоядството е позволено с любов. Който има любов, да яде месо, който няма любов, никакво месо да не яде. Който няма любов, трева да пасе. Който има любов, няма да пасе трева. Един закон трябва да има.

Седна аз, дойде някой и ми казва: „Не влизаш в положението ми.“ Аз в своето положение искам да вляза. Казвам му: Ти ако си на моето място, какво ще направиш? Представи си, аз имам 200 милиона лева. Казваш: „Ще раздам.“ Хубаво, ще раздадеш на тия хора и те започват да ядат, да пият и да се разхождат и ще се развратиш. Мислите ли, че доброто с пари става? Не, не. Аз искам, като направя една услуга на тебе, да я направя от любов, да чувствувам, че Онзи, Който е в тебе, е доволен, и казвам: Ако Той не е доволен, не ти правя добро. Не искам да се самозаблуждаваш. Ти, ако дойдеш вкъщи, казваш: „Аз не обичам да ям боб. Ще ми заколиш кокошка.“ Казвам: Аз няма да ти заколя кокошка, понеже Господ не е в тебе. Щом ти искаш кокошка, Господ не е при тебе, щом ми даваш заповеди, щом дойдеш в дома ми и казваш: „Дай ми моето право.“

Щом се усъмняваш в мене, Господ не е в тебе и ако аз се усъмнявам в тебе, Господ не е в мене. Ако аз се съмнявам, Господ не е в мене. Ако ти се съмняваш, Господ не е в тебе. Тогава и в тебе Господ не е, и в мене не е. Какво ще направим? Тогава аз няма да се усъмнявам в тебе и ти няма да се усъмняваш в мене. Аз ще те обичам както аз разбирам, не по твоите правила, а по моите; и ти ще ме обичаш както ти разбираш – то е Божественото, то е новото. Една пълна свобода. Тогава да се зачитаме, да виждаме Господа навсякъде, където се проявява.

„Той е недостъпен, не съм виждал Господа.“ Може би след хиляди години няма да Го видиш. Като се качиш на небето, като ангел, едва ще го видиш, като едно слънце. Ти ще го видиш в един малък размер. И няма да имаш една ясна представа какъв е Той всъщност. Ако искате някой път да имате една идея за Господа, трябва да четете Сведенборг, той го е въплотил, по Сведенборгски. Питам тогава: Какво разбрахте?

Бог е едно колективно произведение на всичките разумни в света. В най-разумното Бог ще се прояви. Бог е колективно проявление. В сърцето, онова, което можете да почувствувате, то е пак Бог. В постъпките пак е едно колективно проявление. И в колективната мисъл, която се проявява, то е Бог, и в колективните чувства, то е пак Бог в тебе, ти и Той се проявявате. Колективните постъпки, в които ти се проявяваш, то е пак Бог, и там Бог се проявява. Ако ти в мислите не може да видиш Бога, никъде не може да Го видиш. Ако и в колективните чувства и постъпки не може да Го видиш, никъде не може да Го познаеш. Затова Сократ е казал: „Познай себе си, за да познаеш света!“

Никакво оръжие няма осигуровка. Каквото и оръжие да употребиш против мене, когато Бог се проявява, туй оръжие няма да успее, защото колективните мисли, колективните чувства и колективните постъпки, това е Божественото, там е великият закон, на който всички велики същества еднакво мислят, еднакво се подчиняват и всичко вършат от любов, не от насилие.

Казвам ви сега едно правило, което трябва да приложите: Никога не изливайте любовта. Не мислете, че любовта е като водата. Любовта е много ценно нещо. Вие мислите, че любовта може да я разливате навсякъде. Ако имате само една гама, която е една милионна част от грама, 3000 години ви са потребни, за да го съберете, а като имате тази гама, вие ще бъдете на Земята най-мощното същество и всичко може да вършите. Вие може да бъдете гений, светия, може да бъдете учител, какво ли не може да бъдете! Но трябва труд, трябва работа, трябва знание, трябва единство, разбиране на онзи велик закон, с който Бог управлява света разумно. Човек е във връзка с всички разумни същества, с мнозина ваши приятели, с които вие още не се познавате.

Аз някой път казвам, че хората на Земята, те са знайни в небето като галените деца, своенравните деца на Бога. Когато ангелите се усещат уморени от грандиозните работи, Господ ги праща на Земята за развлечение между хората и като дойдат тук, са в развлечение. При всичките своенравности на хората, те стават много весели, във всичко виждат много красиво, във всичко, което човек си представя, те виждат нещо грандиозно. Казват: „Тук има нещо много хубаво, имаме нещо ново в света“ и като се върнат при Бога, похваляват тия своенравни деца. Всяко дете е толкоз своенравно, че иска да бъде като Бога.

И тогава искам да ви освободя от онзи страх: да не би да осиромашеете. Ако сте сиромаси, любовта я няма. Повикайте любовта и богати ще станете. Ако се усещате невежи, не ви стига умът, повикайте любовта и учени ще станете. Ако сте безсилни, повикайте любовта и силни ще станете. В каквото и противоречие да сте, повикайте любовта, тя е необходима. Любовта е, която носи всички Божествени блага в света. В този смисъл, „Любовта“ е един израз. В древната окултна наука го наричат „Дух“, Който изнася и раздава всичките дарби на човеците, според Свое осмотрение. Бог в Своята любов раздава Своите блага на хората, на Земята. За да може Бог да раздаде ония блага, които преди векове, от цялата вечност е определил за вас, Неговото желание е да бъдете вие Негови добри деца, носители на онова Велико учение, за което сте дошли на Земята.

Вие още не сте работили и искате да отидете на небето. Христос е слязъл от небето, Христос е тук, на Земята, а вие искате да отидете на небето. Вие не може да намерите Христа там. Сега Христа в рая няма да Го намерите. В рая те нямат нужда от Христа. Той е тук, на Земята. Те отиват да покажат как са страдали, че да ги помилва Христос. Христос ще ги намери тук, на Земята. Ако тук ги намери, и горе ще ги намери; ако тук не ги намери, и горе няма да ги намери. Вие сте дошли тук, на Земята, за да се запознаете с Христа. Ако тук не се запознаете, Той казва: „Този човек се отрече от Мене на Земята и Аз ще се отрека от него горе.“ Ако вие се отречете от Него и Го потърсите горе, Той ще каже: „Аз не ви познавам.“ Така седи учението.

Тия думи, ако са верни – аз вземам думите, които Той казва: „Ако вие се отречете, и Аз ще се отрека.“ Ако вие ме познавате, ако носите моето учение, аз ще се застъпя заради вас и тогава, в сегашните времена, идете в света и проповядвайте любовта. Не да проповядвате, че имало любов – на мястото на Бога турете Любовта. Имало любов, имало мир, имало братство, имало доброта, имало щедрост – те са потребни – имало мъдрост, имало Господ, имало онзи свят, имало ангели. Оставете тия въпроси, те са научни въпроси. Любовта е важна. Любовта ще спаси света. В умовете на хората ще турите знанието, то ползува. Където и да влезе любовта в света, трябват ни честни хора навсякъде.

Сега тъй, както върви светът, много добре върви. Това са милиони учени хора в света, които работят. Радвайте се. Всички учени хора са запалени лампи, това е осветление. Радвайте се на всеки един човек.

Казвам: Всеки един човек от вас, който и да е, всеки един от вас, който работи, той е една запалена свещ. Радвайте се на тази запалена свещ. Защото светлината е колективна и в тази светлина Бог се проявява. Радвайте се на звездите – в тях Бог се проявява. Радвайте се на Слънцето, радвайте се на растенията. Един ден, ако вашите очи се отворят, вие ще видите, както Моисей видя, горящата къпина. Моисей трябваше 80 години да работи, за да види къпината, която гори, да види, че има нещо, което гори и не изгаря. То е същественото. Мнозина, като дойдат до космическото състояние, винаги виждат дърветата да горят. И един ден, ако видите дърветата да горят, ще знаете, че във вас се е пробудило космическото съзнание. Радвайте се! Едно ново съзнание, едно ново разбиране се е пробудило във вас. Че всичко в света е животворен огън, в който човешката душа се намира.

Сега ви пожелавам да идете на чистия извор. Пожелавам ви да идете на чистите пасища, да пиете от хубавата вода и като се върнете, да разправяте. Като идете при добрите пасища, като се напасете, да дойдете и да разправяте за хубавите пасища и да разправяте за всичките благословения, които сте видели. Това ви пожелавам.

„Благословен Господ Бог наш“

„Отче наш“

 

35-а неделна беседа,

държана от Учителя

на 19.IX.1937 г., 10 ч. сутринта,

София – Изгрев.

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата, "Запалена свещ". Общ окултен клас. XVI година (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Отче наш.

Чете се темата: „Отношения на правите и криви линии“.

Пишете тогава: „Ползата от чесъна и лука“.

Правите и кривите линии, това са резултат на нещо, но едва сега се зачеква. В геометрията имат съвсем друго значение. Природата си служи с прави и криви линии.

Казвам: Започнете да изучавате числата, които са образувани сега в аритметиката. Например имате 35. Ако туй число го обърнете, задното число турите отпред, а 3-те турите отзад, колко ще имате? – 53. Първо имате 35, а после 53. Да кажем имате 66. Тогава как може да обърнете? Като го обърнете туй число нито се увеличава, нито се намалява. Имате 11. Както и да го турите, все същото остава. Имате 22, 33, 77, 88, но 87 веднага законът работи. Сега какво заключение бихте извадили? – Имате 35, значи синът е отпред. 3-те означава синът, а петте е майката отзад. Но ако турите 5 отпред, а синът отзад, числото се увеличава. Тогава какво ще извадите? – Че когато синът е отпред, числото има една величина, но когато майките са отпред, числата се увеличават и то по отношение на 3 и 5. Да кажем в числото 12. Едно е бащата, две е майката, 3 е синът. Имате числото 32. Синът е отпред. Турите майката отпред, но числото се намалява. Какво показва? – Че синът е по-умен от майката. Всички числа, които увеличават са по-умни. А всички числа, които намаляват, не са така умни. Заключението какво е? – Те са съвсем произволни. Как ще докажете, че туй е така? Вие казвате, че някой човек е прав. Представете си, че имате два камъка с еднаква величина. Да допуснем, че имате два камъка, единият прост, а другият скъпоценен, и двата тежат по 100 грама. По какво се ценят тия камъни? – Не по своята тяжест, но друго едно качество, с което се ценят. Колко пъти сега онзи, скъпоценният камък от 100 грама е по-скъп от простият камък, който също е 100 грама? Но сега този скъпоценният камък може да изкуси човекът, а простият камък няма да го изкуси. Той няма да накара човека да го краде. Но скъпоценният камък ще те изкуси да го откраднеш. Питам сега: Защо е това така, отговорете ми? – Защо искаш да откраднеш скъпоценният камък? – Защо се изкушаваш да го откраднеш? Ако е прост, не искаш да направиш никакво прегрешение, минаваш си спокойно. Някой път вие обвинявате Ева, че яла от плода. Този плод, който Ева яде, беше много скъпоценен камък, че като го видя, очите ѝ се отвориха, че тя го открадна. Първата кражба, която направи е Ева. Този камък беше Божествен. Божествените работи не се крадат. Господ казва: „Няма да ги бутате, те са мои камъни“. Разбира се, вие жените, благодарение на кражбата на Ева, имате тия нанизи. Ако Ева не беше откраднала този камък, и досега без нанизи щяхте да бъдете. То са заключения. Дали всъщност е така, то е въпрос. Сега някои от вас може да кажете, че така е казано. Всичко, каквото другите казват, то е въпрос дали е тъй. Но казвам: Трябва да правите едно наблюдение върху себе си. Вие постоянно се изменяте, от детинство до сега. Били сте някакво дете, след туй сега сте станали възрастен и не знаете как е станало туй. Всеки ден се оглеждате, и един ден се огледате, погледнете туй лице беше гладко, красиво, след туй излизат косми, брадата става черна, мустаците черни, а един ден брадата и мустаците стават бели. Вие не можете да си дадете отчет защо тази промяна става в хората. Или да кажем остарявате. Да оставим тия неща, понеже те се отнасят до разните характери. Да кажем вие се изкушавате да откраднете. Аз имам два скъпоценни камъка, вие искате да ги вземете. Ако вземете скъпоценния камък, аз кипна. Но ако вземете простият, казвам: Нищо, че го взел, но ако вземе скъпоценния, правя въпрос. Питам себе си: Защо ми става тъжно като вземат скъпоценния камък, а никак не се смущавам, като вземат простият? – И обратното става. Ти като вземеш скъпоценният камък, зарадваш се. Ако вземеш този простият камък, никаква радост няма да дойде. Като вземеш скъпоценния камък, ти се радваш, а у мене се явява скръбта. Но то е по отношение на човека. Ако ти оставиш една кокошка наследница на себе си, на простият камък, на нея безразлично ще бъде дали ще ѝ вземат камъка, тя никак няма да се изкушава. На една кокошка, ако оставиш наследство един хляб, и ако другите кокошки вземат хляба, тя няма да направи въпрос. Обаче човек веднага ще пита: „Кой ми взе хляба?“ – Защото в кокошката няма този навик да търси хляба, в човека го има. Вие казвате: „Защото човек е умен“. Прави се едно различие у човека, но една кокошка. Да допуснем, че този скъпоценния камък може да го открадне, защото някой път, ако е малко скъпоценното камъче, кокошката може да го глътне. За храносмилане понякой път тя взема такива камъчета. Какво ще ѝ допринесе на тази кокошка, ако тя глътне скъпоценния камък? – То ще допринесе за нейното храносмилане. Ако ти откраднеш някой скъпоценен камък и го туриш на врата си или го направиш на пръстен и на теб ще ти допринесе нещо. Казваш: „Откраднаха ми камъка“. Ами тия, които отиват да събират от Африка всичките тия камъни, не са ли крадени? Всичките камъни са все крадени, никой не е искал позволение. И златото е крадено, и камъните са крадени. Всичките неща са крадени. А ако ни го откраднат, става ни мъчно. Вие още не сте мислили върху туй. Значи сега Господ е позволил, кому е дал документ? – Тук държавата някой път дава право някому да експлоатира нещо, (но) никой няма документ, че му са подарени камъните. Счита, че някой запазил някакъв периметър, взел го от държавата, но в края на краищата всичките скъпоценни камъни, които сега изваждат, тези, които ги крадат, те са слуги, господарят никога не краде. Тези, които крадат, бъдете уверени, камъните за тях няма да останат. Всичките камъни са приготвени за тези, които ще дойдат, които ще бъдат наследници на земята. Всичкото богатство е за тях. Защото всичките други хора само ще употребяват скъпоценните камъни, може да ги употребяват, но те ще ги оставят за наследство на онези, на които принадлежат. Писанието казва, че на онези, наследниците, на всеки са дали по едно камъче. И туй камъче някой казва, че трябва да се държи под езика. Докато държи човек камъчето под езика, всичко върви добре, щом изгуби своето камъче под езика си, работите не му вървят вече. Вие седите и мислите какво да правите. Ами че толкоз богатство Бог е турил в главата ви, богатство в сърцето ви. Вие не търсите вашето богатство в ума си. Вашето богатство е доброто, което имате. Другото богатство, което имате в сърцето си и него не търсите. Запример, често вие отивате да ви врачуват, когато имате един врачувалник вътре във вас. И той е отличен, първокласен врачувалник. Вие ще идете някъде да плащате да ви врачуват и после ще кажете: „Не можа да ми познае“. Сега отивате някой път, някой иска да знае дали той (ще бъде) богат човек. Щом има ум, богат ще стане. Щом няма ум, никакво богатство няма. Казва: „Добър човек може ли да бъда?“ Щом имаш сърце, добър можеш да станеш, щом нямаш сърце, добър не можеш да станеш. Щом имаш ум, умен можеш да станеш, щом нямаш ум, умен не можеш да станеш. Някой пита: „Добър човек ли съм?“ – Щом имаш сърце, добър човек можеш да станеш. Сега казвате: „Богат човек може ли да бъда?“ – Вие поддържате, че сте родени от Бога, че Господ е ваш Баща, същевременно знаете, че сте сиромаси. Аз се чудя как е възможно, синът на един богат да бъде сиромах. Ако той е сиромах, аз вадя заключение – той не слуша баща си, изпъдил го баща му, оставил го да работи. Казва: „Защо баща ми не иска да ми праща пари?“ – Щом баща му не иска да му праща пари, има нещо. Щом сте сиромаси, аз ви казвам на вас. Изправете отношенията към вашия баща. Дотогава, докато вие не изправите вашите отношения към баща си, ще сте болен. Казвам: Как ти си син Божи, как си болен? – Казвам: Оправи отношенията към Баща си и ще бъдеш здрав. Ама хората има лошо отношение към тебе. Изправи отношението към Баща си и хората ще имат друго отношение към тебе. Защото в един дом, когато синът не е умен, не почитат бащата. Всичките слуги не го почитат и всичките слугини не го почитат.

Казвам: Сега трябва да имате една нова мярка за нещата. Мерките, с които мерите нещата, са относителни. Вземете в нашата система за теглене. Ти туриш 100 грама, да кажем едно кило. От 1 грам, до 1000 грама, 1 кило е мярка. Значи най-после ще дойде едно кило. Но като имате 2 кила, едното кило не може да бъде мярка. Имате 1 грам, 2, 3, 4, много мерки имаме. Някъде имаме 2 кила, някъде 1⁄2 кг., някъде 10 грама. Та казвам сега: Каква е вашата мярка, с която мерите всичките работи? Запример, че един човек е добър, мярката е друга. Най-първо аз чувствувам този човек. Аз меря светлината чрез очите. Чрез очите познавам, че е светъл, а огъня познавам чрез чувствата, чрез ръката познавам колко е горещ огъня, или не. Значи с ръката може да позная топлината, но с ръката не мога да позная светлината, а с очите мога да позная светлината. После, какво е звукът. Него с окото не мога, но с ухото мога да позная и да направя различие какъв е звукът и какъв е неговият смисъл, има ли някакъв смисъл или няма.

Та казвам: Погрешката понякой път е, че искате всичко да разберете с очите си, всичко донякъде можете да познаете, но с очите си не можеш да познаеш един човек колко е добър. С очите си донякъде можеш да познаеш. Но с очите си ти не можеш да познаеш колко добър певец е. Там само с ушите си може да познаеш има известни принципи на възможност. Но всъщност, в реалността как трябва да пее, само ухото може да даде една правилна представа. Та понякой път вие хората туряте една и съща мярка. Всичките хора не са еднакво добри. Какво подразбирате? – Добротата в човека расте и се развива. Значи всичките хора не са еднакво добри, но то е на степени, не са еднакво добри. И всичките хора еднакво умни не са, степени има. Но всеки един човек има една възможност да бъде добър. Ние казваме, че не са еднакво добри. Двуяко значение има. Значи единият е по-добър. Но по отношение на силата е по-добър. Единият човек има сила да даде повече. Другият дава малко. Вие всякога считате, трябва да извади 5 стотинки, да ви даде толкоз, колкото има в джоба си. Ти казваш: „Как му се откъсна туй.“ Считаш, че не е добър човек, понеже малко дава. (Искаш) да е щедър, да извади една банкнота от хиляда лева. Добрият човек е щедър. Единият наричат щедър, другият го наричат скъперник. Може да е право, може да не е право. Ако аз съм свършил една работа за 5 лева, че ми дават 6 лева, съответствува на работата. Ако на някого плащат 1000 лева, той свършил работа за 1000 лева. Ти отиваш при някои хора да ти дават, трябва да си свършил някаква работа. И в света на умните хора, на добрите хора, винаги плащат повече. На глупавите всякога плащат по-малко. Та ако вие сте баща, ни най-малко няма да оставите вашето наследство на вашия глупав син, всякога бащата на най-умният син оставя. Като погледне сина и дъщерята, той на онези, които най-много обича оставя. Ако бащата в един дом обича повече сина, има причини. Каквато и да е, казваме ние. Ако обича някого, той не обича глупавия. Яков обичаше Йосифа повече. Йосиф беше най-умният от всички братя. Бащата казва: „Не е слабост“, но защо обичаше Яков Йосифа, де се крие причината? Защото онази, от която се роди, той я обичаше. Заради нея 7 години пасъл овцете. Обичаше той Йосифа, защото обичаше майката на Йосифа и заради тази майка обичаше Йосифа. Всички казват: „Кой е Йосиф?“ – Ако Яков не обичаше майка му, и него нямаше да обича, следователно правя заключение. Ако някои има 2–3 жени и има деца от тях, и чието дете обича повече, нея обича повече. Сега то са разсъждения, за да се освободим от някои противоречия. Вие казвате: „Не ме обичат хората“. Трябва да има защо да те обичат. По-хубаво питайте: „Обичат ли вашите майки?“ Ако майката обича синът си, законът е пак същият. Казвам: Тя обича баща му, слабост има. Обича бащата, затова обича и сина. Питам тогава, ако вас Господ ви обича, могат ли другите хора да не ви обичат? Сега вие се освободете от сегашното неразположение, да ходите и да се месите в чуждите работи. Казвате еди-кой си обича някого. Ако някой обича някого търсите причината защо го обича. Той обича, но зад него има друг. Вие много повърхностно гледате на работата, тази обич не е от сега. Сега намерете онзи закон, който ръководи работите. Тъй както сега вървим, тази Любов, която имате няма да мине няколко години ще се изгуби, понеже искаме да намерим една Любов, която не се губи. Любов, която трябва да расте и да се развива. Ние търсим онази Любов, онази Мъдрост, онази сила в света, която трябва да ни подмлади, да ни възкреси, да ни повърне живота, да ни направи умни, добри и силни, туй търсим ние. Аз като говоря за Любовта, казвате да се спасим. Не е въпрос за спасение. Всичко онова, което ние сме изгубили досега, само по три пътя можем да го намерим: то е пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и пътят на Истината. Това са пътищата, по които загубеното или всичко онова, което Бог е вложил в нас, само по тия пътища можем да развием нашите добродетели. Ако ти не обичаш, твоето сърце ще изсъхне. Като изсъхне, нищо няма в него. Ако ти не мислиш, твоят ум, твоят мозък ще изсъхне. Та казвам: Вие искате да имате красиво лице. Искате да имате красиви ръце, че ръцете са един признак на правдата. Правдата е образувала човешките ръце. Ти ако искаш да бъдеш справедлив, всякога трябва да проектираш правото навсякъде, където минеш. Като видиш някъде криво, трябва да го оправиш. Искаш да бъдеш добър, няма да ходиш ти да се кривиш, но ще стъпваш, то е хубавото. Ще стъпваш право и каквато работа вършиш ще гледаш да я свършиш добре. Като шиеш, някъде много ситно шиеш, някъде много едро. Някъде се навиват, искат по-скоро да свършат работата. Не, не, ще свършиш хубаво. Пишеш някому писмо, когото обичаш, на него много внимателно пишеш, когото не обичаш пишеш бързо. Накрая гледам някое писмо е започнато идеално и накрая дошъл, че го събрал едно до друго и после се извинява, че книга нямало. Не, като пишеш писмо тури два листа, три листа, но изпиши едно хубаво писмо и знай, че един ден всичките любовни писма, които сте писали, ще ги четете, на кино ще ги имате. Един ден всичко, каквото сте вършили, ще го видите на кино. Сега се срамувате да не го знаят другите. Един ден вашите приятели ще ви поканят на гости и ще ви турят на филма. Какво ще бъде вашето положение? – Писанието казва: „Онези, на които Господ прости греховете, тия лошите филми ще ги заличи. Известни лоши филми ще заличи, а каквото на филма е красиво ще остане“. Лошите работи ще се заличат, само хубавото ще остане, че като дойдете там, ще въздъхнете. Лошото във филма няма да го има. Но който не се е покаял, между хубавото и лошото ще излезе.

Вие сега ще кажете: „Не ни говори за тия работи, за тия слабости“. Човек, който греши, то не е слабост, той е силен човек. Който човек греши не е слаб. Който не греши е по-слаб. Но който греши е силен човек. Вие казвате: „Слабост“. Ни най-малко не е слабост. Сила има, от сила греши. Казвам сега: Искате да бъдете богати. (Учителят взе цигулката). Сега вашите инструменти да си нагласите. Да си нагласите цигулките. Цигулката започва със завършените плодове. Цигулката показва, че човек е завързал нещо. Цигуларят човек показва, че има нещо в него, което е зреене. Най-високата страна на цигулката показва, че мислим. Вземете тогава „сол“. Да изпеем думата „Истина“ (пеем думата „Истина“ – „ми“, „сол“, „до“ и после обратно) Каква ще бъде разликата? – Изпейте „Тъги, скърби“. Често в музиката усещате, че нямате енергия. Учителят пее „ре“. Искате да мислите – най-простата форма. (Учителят пее „ми“). Искате да събудите мисълта. Или да вземете „фа“, „фа“ е за сърцето. Вие искате някой път да хванете някоя работа. Научете се да вземате вярно „до“. Да кажем вземете „долно сол“. (Учителят пее „сол“, „си“, „до“). Всеки тон, който е правилен има сила и мекота. Тонове, които нямат мекота, липсва им нещо. Мекотата е качество на сърцето. Трябва да има чистота. Всеки тон, който не е чист, и няма мекота, не е правилен. Чистота и мекота на тона трябва. Ясен трябва да бъде тонът. (Учителят пее гамата). Ако вие „ми“ не можете да го вземете, при вас интервалът от времето може да е 1⁄16 или 1⁄32. Мисля, че не може да бъде по-бързо. (Учителят пее бързо: „до“, „ми“, „сол“). При обикновената музика можеш да пееш криво и ще изправяш. Когато сте най-неразположени, седнете и пейте, докато се измени вашето неразположение, да събудите във вас музиката, понеже ще събудите Божественото. Вие като събудите Божественото в себе си, човешката музика не е построена както другата. Тя е отражение на ангелската музика. Но не е приспособена, нагодена е според трептенията на нашето тяло. Някой път светската музика е нагодена според физическото тяло. Някои низши чувства имат. И песните са такива. Българинът винаги като вземе своите песни, намалява „ми“-то, а увеличава „фа“-то. (Учителят свири български мотив). „Фа“-то винаги го увеличава, а „ми“-то намалява. Много ум на човека не му трябва, но парици му трябват. Пък по-малко пари, повече ум трябва. (Учителят свири български мотив). Българинът и „си“-то намалява. Като се моли казва: „И с молитвата тази работа не става“. Като престане да се моли един човек, ще дойде страданието. Ще действува, и тогава започват миньорните гами. Сега какво искате? Кое ви трябва най-много? Здраве ви трябва най-много. На всинца ви здраве ви трябва най-много. Имате една песен „Сила, живот и здраве“. Може ли да я изпеете? – Тогава я пейте, понеже не сте здрави. Човек трябва да пее. (Учителят пее: „Какво ще стане от тебе, ти си малко дете, което сега расте, от тебе ще стане млад момък, който в света ще се зове. От мен болестта се страхува, понеже всякога, когато в мене тя идва, все гладува, все гладува, затова тя е страх от мене“.) Човек трябва да пее.

Мото:

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната Любов.

XVI година

40 лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 15 септември 1937 г., сряда, 5 ч.с.

София – Изгрев

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Най-голям в Царството небесно". Неделни беседи (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

„Отче наш“

 

„В начало бе Словото“

 

Ще прочета няколко стиха: от 8-а глава на Иоана 23-ти стих; 7-и стих от 9-ата глава на Иова; 17-и стих от 3-тата глава на Ефесяните.

 

„Аум“

 

В живота ние сме дошли до една епоха, която подразбира чисто веяно – в голямото всичко е овърхано – не е отвеяно. Сега трябва отвяване. На туй отвяване сламата отива на една страна, а житото – на друга страна. Мнозина, като разглеждат живота, не разбират този процес; така и очакват от земния живот туй, което никога няма да имат на Земята. Аз туй не ви го казвам, да кажете: „Аз бих желал да ми доведат тия, щастливите хора на Земята колко са, да ги видим.“ Един англичанин правил статистика и намерил, че в Лондон, от 8 милиона жители, има 250 щастливи семейства, 3000 средна хубост, а на другите Господ да им е на помощ.

 

Много пъти ние казваме, че науката доказала това. Науката е доказала, че страданията са необходими. Науката е доказала, че радостите са необходими. Науката е доказала, че светлината е необходима и тъмнината е необходима. Съвременната наука се стреми да подобри живота на хората, но се стреми по един път, по който щастието на човека не може да се постигне.

 

За пример, ако вие натрупате повече познания във вашия мозък, това не значи знание. Знанието като един капитал трябва да се пласира. То трябва да има доход. Най-първо казваме, че има наследствени черти. Как ще познаете дали вашият капитал е в обращение? Аз ще ви дам малко, микроскопическо познание. Главата на човека представя вложеният капитал – грамаден капитал е той. Лицето на човека представя капиталът в обращение, който донася някакъв приход. Ръката показва какъв приход има от този капитал. Че, туй е един факт. Онези, които правят наблюдение, трябва да знаят това. Ако ти на главата си имаш един признак, че си много умен човек – формата на главата ти показва, че си умен, – този признак го нямаш на лицето, нямаш го и на ръката, тогава имаш едно отношение 1:3. Значи имаш една вероятност към две изключения – 1/3 към 2/3. Ако на главата съществува този признак на разумност, имаш го и на лицето, тогава имаш 2/3 и едно изключение. Имаш 1/3. Ако съществува признак и на ръката, ти си от умните хора. Такъв един човек ние го наричаме близо до съвършенство, съвършен човек. И при това, когато тази форма съществува в главата, главата има не такава форма, не както сегашните хора имат.

 

Някои хора искат да бъдат щастливи. Като се гледат главите ви, при такава форма на главата щастливи не можете да бъдете. При такава форма на главата и при такова лице пак не можете да бъдете щастливи. От чисто научно гледище ви казвам, понеже формата не съответствува на онези енергии, които може да се проявят. Разумната енергия изисква една особена форма. За пример, за да направите вие едно колело на един аероплан, което може да се върти в една минута по 10–15 или 20 000 обращения, знаете ли туй колело колко гъвкаво трябва да бъде! Колко разумно трябва да е направено. Ако туй колело не е направено така, няма да може да се движи така бързо, а бързината на аероплана зависи от бързината на това колело. Следователно, ако колелото се върти бавно и движението ще бъде бавно; ако се движи бързо, и движението ще бъде бързо. Има съответствие между движението на колелото и движението на аероплана. Колелото е човешкият ум, върти се отгоре. Ако вие погледнете човека от невидимия свят, ще видите, че на човека има едно колело, което се върти и от туй колело зависи движението на човека.

 

Сега, онези, които са рационалисти, ще кажат: „Как ще го докажеш?“ Аз няма какво да доказвам, за мене е доказано. Ако не е за тебе доказано, че аз да ти го доказвам! Една истина, която я зная, аз ни най-малко не доказвам. Туй, което аз не зная, него мога да доказвам, и на себе си и на другите. Ако някой човек иска да му доказвам дали съм добър, казвам: Следи моя живот, няма какво да ти доказвам. Ти тръгни подир мене, и ще знаеш добър ли съм или не. Аз като ходя, като стъпвам, по краката ще разбереш. По думите ще събереш всички данни и факти и ще разбереш доколко аз съм умен.

 

Та казвам: При сегашните условия, при които ние живеем, ние изследваме природата по един патологичен начин. Ние, за пример, в икономическо положение се намираме още както малките птиченца, икономически я разбираме тъй, както малките птиченца я разбират. Как я разбират? Щом са в гнездото, те чувствуват, че крилцата им са слаби и краката са слаби и ако се покаже майката, те си отварят устата. Майката вложи нещо, те си затворят устата и се оттеглят. Туй е икономията [в] първата фаза. Аз го наричам „икономия на яденето“. Хората, когато се срещат, все си отварят устата и майката туря една хапка. Щом те хранят тебе, ти си още едно дете. Майка ти те храни, няма какво да се дигаш, да мислиш, че много знаеш. Ще знаеш, че твоите крилца не са израсли, че краката са слаби или ще знаеш, че твоята добродетел не е силна или че твоята справедливост не е силна и ще разчиташ на майка си. И тогава ще турят, че ти вярваш в Бога.

 

Но птицата има разумност. Майката и бащата, като идат, носят нещо, виждаш го. Ние ръката виждаме, но Господа не Го виждаме Ние туряме едно заблуждение и казваме: „Аз сам се храня.“ Това е първото заблуждение. Колкото малкото птиченце може само да се храни. Храни се само, но онази храна, която е в твоята ръка, баща ти и майка ти са я донесли отнякъде. Не казвам, че през целият живот ще носят. То трае най-малко един месец. Щом усвоят тази наука (за 30 деня учат този урок на яденето), като научат урока, майката казва: „Стига вече, научихте си урока.“ Малките птиченца след туй почват да упражняват крилцата си и да хвъркат – това е второ отделение. Майката показва, после седи на клончето и ги гледа и казва: „Я опитайте!“ И то опитва крилцата си и кацва при майка си. Тя му казва: „Браво.“ Второто възпитание е да хвърка от клонче на клонче и туй трае около 10–20–30 деня, цирикат наоколо. Най-после майката тръгне напред, като генерал, като офицер, и бащата тръгне, и децата, 5–6 отподире, вървят като войници. Искат да ги заведат там, дето има храна, и им казват: „Заповядайте, както ходи бащата, както ходим ние, ходете и вие по същия начин.“ Туй става с птиците, но става и с нас. Ние сме в първата фаза, отварянето на устата. Втората ще дойде, от клонче на клонче.

 

Сега може да ме попитате: „Как да го разбираме?“ Разбирайте го както искате, аз ви давам свобода. Според мене да се повтарят нещата не е наука. Наука е да се учи човек и да се прилагат нещата. Това е наука. Онзи художник, който рисува, поставя линиите и най-после нарисува една картина. Гениалният художник, той, като постави една линия, тя остава. Той никога не трие. Този, който никога не трие, той е гениален художник. Този, който трие, не е гениален. Докато вие триете погрешките, вие сте ученици. Когато един ден няма да имате гума и няма да триете, тогава ще бъдете гениални. Аз разглеждам обективно, реално. Така е в училището. Ако вие пишете едно писмо и триете с гума, тази хартия изгубва своята способност, разлива се мастилото, не е чиста и вие вземате друга, нова хартия. Тогава пак сбъркаш. Турците имат един обичай, който е добър. Един турчин като започне да се моли, ще започне да си мие ръцете ушите, очите и почва да се моли, но ако направи една погрешка, малка погрешка, няма да ви казвам, правят някаква погрешка, той вземе пак и наново се моли. Като направи втора погрешка, пак наново започва да се мие и почва молитвата си наново, дотогава, докато не прави погрешка. Вие казвате: „Не може да се мия втори път, нямам време.“ По-добре е да правиш без погрешка.

 

Често ние говорим за Христа. И някои казвате: „Ние разбираме Христа.“ Аз турям едно правило: Всеки човек, който обича Христа, може да обича и мене. Всеки човек, който не обича Христа, не може да обича и мене Всеки човек, който обича мене, обича и Христа. Законът е пак същият. Ако някой каже, че обича Христа и не обича мене, законът наполовина е верен. Някой ако каже, че мене обича, а Христа не обича, законът е наполовина верен, защото трябва да признаем онзи авторитет. Всякога ученият – в пълния смисъл онзи, който е учен, – е който носи знанието със себе си. Няма какво да оспорваме.

 

Христос донесе в Себе си тази абсолютна доброта. Не като човек. Донесе една абсолютна справедливост. Туй, което някои го наричат една слабост. Евреите искаха да ги освободи, да им донесе една физическа свобода. Христос казва: „Ако приемете Моето учение, ще станете първият народ, но ако не приемете Моето учение, хиляди години ще има да страдат вашите еврейски глави.“ – Тъй ли? Ти не си националист.

 

Един народ не е само в света, за да бъдат националисти. Че в какво седи национализмът? Човек трябва да бъде националист. Цялото човечество, всичките хора може да бъдат националисти, не само българите да бъдат националисти. Всичките народи трябва да бъдат националисти. Но нека видим какво ще ни донесе национализмът, тъй тясно, както го разбират. Националността трябва да я разбираме много широко. Онова, което Бог е турил, то е национално. Той турил нациалността като едно чувство във всеки един народ. То е едно Божествено чувство, трябва да се развие благородно, защото, ако не се развие, човек може да стане както е станал вълкът. Защо е станал вълк? Отишъл едно време вълкът при овцете и казва: „Господарят е страшно страшен изедник. Той турил кучетата да ви пазят. Млякото ви взема. Вълната ви взема, децата ви взема. Елате при нас, ние ще ви освободим от този изедник.“ Аз сега разсъждавам върху тази басня, че положението на овцете при човека не е цвете, право е донякъде, но ако овцата бъде при вълка, ще бъде ли в по-добро положение? Два пъти ще бъде по-лошо. Следователно по-хубаво е да бъде при човека, отколкото при вълка. Казвам: Сегашните неща в света, които се проявяват, и всичко онова, което се проявява, не е лошо. Националността не е лошо нещо, не е само една националност.

 

В човека френолозите са открили приблизително 40 центрове само за проявяване на чувствата. Има индивидуални чувства. Има семейни чувства, има обществени чувства. Има самосъхранителни чувства, има морални чувства. Всичките тия чувства съставят едно гражданство. Имат еднакви права в своето развитие.

 

Казват „патриотизъм“ или „патер“. То е любов към бащата. Питам: Кой е първият баща на човечеството? – Бог е първият баща. Следователно всички трябва да Го обичаме. Ние трябва да се стремим да очистим тази Земя от всички нечистотии, да я очистим от всички неправди, които съществуват. Това е бащиния и трябва да желаем и тази бащиния трябва да имаме предвид. Не само подобрението на един народ. Англичаните искат да бъдат първи в света. Французите искат да бъдат първи в света. Не е така. Народите са като синове при Бога. Един народ може да бъде по-голям народ, по-големи усилия ще прави. В един дом след най-големия син идват втори, трети, четвърти, пети, но всички трябва да спазват известни правила, известни отношения. Не мислете, че първородният, най-големият може да е най-умен. У евреите Яков имаше 12 сина, но кой беше най умният? Не беше най-големият син. Синовете му бяха родени от две майки. От едната, от възлюблената, която той обичаше, му се родиха два сина. Едната жена му бяха натрапили отвън. Неговият дядо беше толкоз умен, че на Якова натрапи по-старата и от нея Господ му даде повече синове. А на онази, възлюблената, на нея даде само двама сина и Иосиф, първият син от тази майка, беше много умен и възлюбен и като го пратиха в Египет, стана едно от египетските величия. Тогава в Египет се развиваше една отлична култура.

 

Като разглеждам сегашния живот, има щекотливи въпроси, с които не трябва да се занимаваме, понеже в природата работата е определена. Има милиони учени хора, които се занимават с всичките отрасли в науката, с всичко се занимават, всичко туй така се сумира и почваме ние да изучаваме. За пример, сега се изучават тайните науки, открития на човешкия характер, но сега тайните науки се употребяват в криминалната психология. Психология употребяват и в съдилищата. Тази психология не се прилага като един възпитателен метод.

 

За пример двама души завързват приятелство. От чисто психологическо гледище трябва да се разгледа имат ли съответствуващи способности. Други, които характеризират, ако ги нямат, да не завързват приятелство, понеже ще се развали. Двама души искат да встъпят в семеен живот. Трябва да видят имат ли тия чувства, които характеризират. Трябва да се види разумността, написана ли е на главата, на лицето или на ръката. Ако е написана, добре дошли сте. И на възлюбления ако [е] написана разумността на главата, на лицето и на ръката, и двамата като се съединят, Бог ще ги благослови. Ако разумността е написана само на главата на възлюбления и на жената е написано само на главата и на лицето, тогава ще имаме 3:3. И аз да ви предскажа, че ще имате един нещастен живот, и този закон птиците го спазват напълно. Птиците, в семейните [отношения] по-добре са разбрали този въпрос. Мъжът и жената еднакво мътят, и двамата носят храна. Някога се случи нещастие с бащата, тогава майката отглежда. Но изобщо, при отглеждането на птиците не се случват големи нещастия.

 

Та казвам: Свързани в едно или две. Казва се в стиха, че „турил под печат звездите“ (Иов, гл. 9, ст. 7) и неизследимите богатства Христови (вж. Послание к Ефесяном, гл. 3, края на ст. 8). Онова, което спъва съвременните хора, то е едно криво предаване на ония наследствени черти. Има дарби в човека, които са вложени от природата, от Бога направо са вложени. Има придобити някои качества, които са вложени и от нашите деди и прадеди. Да кажем, малко си сприхав – то е вторична способност. Или си малко недоверчив – то е вторична способност. Или разложен си – то е вторична способност. Ти обичаш недовършените работи. Започваш много добре и до края оставяш нещата недовършени, обещаваш и не си държиш обещанието – това са вторични способности. В Божественото, това са гениалните хора, онези, които са станали гении в света. Гении са, които са развили в себе си Божественото. Те са били верни на онези черти, които са дадени от Бога. Тях са развили. Гениалните хора не мислят толкоз за себе си, те искат да бъдат полезни в света. Не искат да бъдат полезни, за да се прославят. Те знаят, че като се подобрява светът, подобрява се и тяхното положение. Щом светът се подобрява, и нашето положение ще се подобри. Щом светът не се подобрява, и нашето положение не може да се подобри. Щом знанието расте – идете в кой и да е народ, – щом то се проявява, то е общо достояние на всичките, които знаят. Днес може да минава от една област в друга.

 

Казвам: Сега трябва да имаме една ясна представа за Христа. Не тъй, както Христос е бил преди 2000 години, защото, когато Христос се яви на Земята, евреите казваха: „Ние знаем, че Бог на Моисея е говорил, а на този човек – не знаем. Моисей беше на Синайската гора, с Бога се разговаряше, даде ни закона, подигна нашия народ, а този нищо не е направил заради нас.“ Казват: „Ние сме под римско робство, освободи ни от тях и ние ще повярваме.“ Христос казва: „Ако вие Ме последвате в Моето учение, Аз ще направя римляните ваши братя и добре ще живеете, не като роби, но като братя. И вие ще бъдете като братя на римляните.“

 

Ако дойде един англичанин в България, трябва да говори български. Английски, български, това са човешки езици. Има в природата един Божествен език, който ние тепърва има да учим. Англичаните, французите, българите, русите, които и да са, всички като се научат, той трябва да бъде есперанто. Сега някой в Полша направил есперанто, но този есперанто е взет от латински, от славянските езици. Не е лошо това, хубaво е, но не е Божествен език. В Божественият език има една дума – като кажеш „братко“ на вълка, веднага ще ти проговори вълкът. С този език като идеш при една круша, крушата ще ти проговори.

 

Сега може да ме попитате дали е вярно. Вярвайте само като го опитате. Сега само го слушайте. Турците казват: „Олабилѝр“ – може да е така, но няма защо да го отхвърляте. Нещата, които са верни, и да ги докажем, са верни, и да не ги докажем, са верни. Нещата, които не са верни, и да ги доказваме, пак не са верни. Верните неща, и да ги отхвърлите, и да ги приемете, те са все верни. Истината няма нужда от доказателство – и в самия живот се проверява това.

 

Веднъж ме срещна един евангелист и след като му говорих за Христа... Той страдаше от една болест и аз му казвам: „Ако аз те излекувам, какво ще мислиш заради мене?“ Той ходеше при този лекар, при онзи лекар. Казва ми: „Да не би да ме туриш в кривия път, че като ме излекуваш да ми кажеш да се откажа от Христа?“ Рекох тогава: „Защо ти са тия разбирания?“ Христос разбираше, лекуваше с онази Божествена сила. Ако аз лекувам по същия начин, вземам вода от същия извор. Всеки човек, който лекува по този Божествен начин... Човешкият начин се отличава с много подробности. Гледам сега аз от природното лекуване: сутрин ще направиш една седяща баня, на обяд – втора, вечерта – трета. Три–четири месеца ще правиш и ще имаш известни резултати; после ще правиш разтривки. Но това е един метод за богати хора, които не са работили. За тях този метод е много добър, но ти си чиновник, нямаш време, на обяд де ще ги направиш? Трябва да вземеш 3 месеца отпуск.

 

Според мене баните са на място, но по този метод аз другояче постъпвам. Аз бих препоръчал 3 бани на ден, но ето как ще препоръчам. Най-първо ще вземеш една баня за ума си; дето и да си, може да я вземаш. Каква баня? – Да бъдеш по-умен. Втория ден ще кажеш: „Да бъда по-умен, да бъда по-умен“. И после ще казваш: „Станах умен, станах умен, станах умен. Прилагам разумността и служа на Бога.“ Това са все бани. Три месеца ще ги правиш. После ще препоръчам разтривки – да обичаш хората. Аз седя там и ще се разтривам с ръце. Като седя, пак правя разтривки – да обичам хората. Какво ще ми забележат? Аз съм там, не могат да ми турят цензура да обичам хората. Каквото и да правиш, ти можеш за 10 секунди или за 10 минути [да мислиш]: „Да обичам хората, да обичам хората, да обичам хората“ и най-после да мислиш: „Да правя добро на хората, да правя добро на хората, да правя добро на хората.“ Това е третата баня. И ти ще оздравееш. Ще имаш толкоз подобрение, даже двойно подобрение, отколкото от седящите бани.

 

В 14-та година дойде един беден човек при мене, страда от една болест – страда от треска. Да вземе пелин му препоръчвам. Казва: „Пари нямам.“ Рекох му: „Тогава ти ще вземеш пелина без пари.“ – „Как?“ – „Ти ще седнеш и мислено ще идеш да вземеш пелин от аптеката. Ще влезеш в аптеката и ще вземеш пелин.“ Казвам му: „Слушай, ти ще седнеш на масата и ще си представиш, че влизаш в най-главната аптека в София и ще кажеш на аптекаря: „Дай ми 3 хинина.“ Той веднага ще ти даде и ти ще вземеш, ще излезеш от аптеката и ще дойдеш вкъщи. Всяко едно хапче ще го разделиш на 3 и ще вземаш по една трета. Ще капнеш няколко капки лимон в хинина и така ще го гълташ, и като изпиеш всичките, ще те остави треската, пък ако не те остави треската, аз ще ти дам пари да вземеш хинина.“ Той ходил, направил моя опит и казва: „Остави ме треската.“ Казвам: „Хубаво, и аз съм свободен да не ти давам пари.“ Но на един богат човек никога няма да му кажа да се лекува така. Този закон работи за бедните в света. Някой от вас не го е направил.

 

Всеки от вас може да се лекува. Хинин може да вземеш колкото искаш. Това е за да се усили вярата на човека. Ако всеки от вас би имал тази вяра – вяра без съмнение, – законът работи отлично. Ще ви кажа следния факт: Един американец издал една книга, огромна книга, показва хора, които се лекували с вяра. Една жена страдала от неизцерима болест, неврастения, лекували са я най-видни професори. Лекували са я, [чете] тази книга и веднага повярва това, което казват, и става от леглото, като че е оздравяла. Това е самохипноза.

 

Ще ви приведа един пример: Двама паралитици, турили ги в болницата в един град и ги забравили, там те лежали 12 години, в това градче близо до планината. Влиза една змия в града и като я гонят, змията влиза в болницата, дето били паралитиците, като влязла в стаята им и те като я видели, избягали. И така те се освободили. И те казват: „Господ здраве да дава на змията.“ В дадения случай те така се уплашили, виждат голямата опасност и забравили, че са болни, мислят, че ще ги изяде и като помислили, че са здрави, изскочили от болницата.

 

В Закона на Вярата дотогава, докато влиза нещо в ума ти, всичко става. Вярата включва всички възможности. Христос казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно и ако кажете на тази планина да се премести, ще се премести“. Щом имаш най-малкото съмнение, законът не работи. Казвам: Ти ще забравиш за своята болест, за твоите нещастия. Бедният може да се освободи от своята беднотия, но трябва да забрави беднотията. Дотогава, докато мислиш за твоята беднотия, ти ще я влачиш след себе си. Дотогава, докато се страхуваш, че може да загубиш богатството си, ти може да го загубиш. Ако в ума ти не влиза никакво съмнение, онова, което имаш, ще остане за тебе. Казвам: Първото нещо, съмнението влиза и ние нарушаваме Божествения закон. Казвам: Бог господарува навсякъде в природата. И като дойдем в един изключителен случай, казваме: „Не вярвам в Господа“ – и тогава идват нещастията.

 

Разправят, потъва един кораб и един казва: „Ще се дави човек, но тук само Бог може да ни избави“. След това се учудва, намира се при някои хора, които го отървават. Как са го извадили от водата?

 

Аз да ви кажа: Всеки на Земята е пратен да развива своето радио, да бъде в съобщение с другия свят. Търсят онзи, загубения руски авиатор и не може да разберат къде е кацнал. Ако той може да каже на кое място е кацнал, веднага ще идат да го избавят. Сега ходят, търсят и не може да го намерят. Казвам: Всеки един от вас трябва да има един апарат за предаване, трябва да съобшиш, че си в някое изключително условие и тогава ще дойдат да ти помогнат. Пък ти не искаш да дадеш никакво съобщение, и ти потънеш в морето. Ако имаш туй радио в себе си и дадеш съобщение, непременно ще дойдат да ти помогнат. Тогава ние обясняваме [защо] онези тримата младежи, които бяха хвърлени в пещта, не изгоряха. Казват: „Само нашият Бог може да ни избави. Ако не ни избави, ние не се кланяме [и] тогава на вашия Бог.“ Тогава направи Данаил и дойде тогава онзи ангел и им помогна. (Даниил, гл. 3) Казват: „Здрав ли си?“ – „Здрав съм. Този Господ, на Когото служа, прати Своя ангел и ме запази.“

 

Защо сте дошли на Земята? Да развиете вашето радио, да може да се съобщавате с невидимия свят, че всеки ден всеки от вас по апарата да имате съобщение. Ако не можете вие сам, съюзете се двама, трима, религиозните общества се съединяват, вярват в Бога. Едно религиозно общество може да се съобщава. Българският народ, и всеки народ, трябва да има радио. Българският народ, английският народ, величието на един народ седи в радиото, с което може да се съобщава. Еврейската история е пълна с такива примери. Когато те се обръщаха към Бога, Бог им пращаше помощ. Христос казва: „Когато се намерите в трудни времена, не мислете какво ще каже Отец ваш, дайте съобщението.“

 

Имаме този пример с апостол Петър, когато беше затворен. Всичките братя се молиха дълго време и след туй от невидимия свят дойде един ангел, който го извади из затвора. Сега вие се спирате и казвате: „Това са изключителни условия.“ Изключителни са само за ония, които имат радио. Едно общество, един човек, който има туй съобщение с невидимия свят, изключения за него няма. „Все, що попросите в Мое име, като вярвате, ще ви бъде.“

 

Та казвам: Същевременно подразбирам една вътрешна връзка и тогава цялата Земя [на] нас ще ни бъде на разположение. Хората около нас, и за тях ще имаме предвид други разсъждения. Всичките хора не могат да вярват тъй, както ние вярваме. Не е нашето вярване, което ще ни съедини.

 

Две неща има, които обединяват хората: тяхната доброта и тяхната справедливост. Или, нашето сърце и нашият ум са, които ни сближават. Навсякъде ние се сближаваме по този начин. Важна роля на всичките жени е да съединят човечеството по сърце. Всичките жени трябва да работят, да обединят човечеството по сърце. Това е жената. Задачата на мъжете е да обединят човечеството по ум. Тогава жените ще подхранват доброто, а пък мъжете – справедливостта. Тогава ще имаме цялото човечество обединено и като дойдат децата, новото поколение, тези майки и бащи, които са направили връзка с Божествената мъдрост и с Божествената любов, които са направили връзка с въплотената доброта в света и справедливост, те ще имат ново поколение, нови деца, които ще носят знанието на свободата. Тогава ще имаме един свят близо до Царството Божие на Земята.

 

Та казвам: Ако вие обичате Бога, може да обичате всички. Ако не обичате Бога, вие не можете да обичате и всички. И вашето бъдеще е предрешено. Всички ония, които не обичат Бога, бъдеще нямат и всичко е свършено за тях; за всички ония, които обичат Бога, бъдещето е за тях. Тъй седи Великият закон в света. Най-първо трябва да обичаме Бога, за да се реализира нашият идеал на Земята. Като се реализират нашите идеи, ще се реализират и Божиите идеи. В Божия план е да се реализират Божиите идеи в нас. Всеки човек, каквото направи за Бога, то ще бъде едно благо заради Него.

 

Не е въпрос само за вярване. Вярата е само една сила за постижение на нещата. Трябва една мисъл, в която да има справедливост, трябва едно благородно чувство, в което да има доброта. Трябва да има една права постъпка, в която да има свобода. Дотогава, докато ние не сме справедливи, дотогава, докато ние не сме добри, дотогава не сме свободни. Защото да си свободен, в даден случай да може да направиш всичко онова, за което сърцето ти копнее, това наричам свобода. Свобода е в даден случай да може да направиш всичко онова, за което умът ти копнее, да може да направиш всичко онова, за което сърцето ти копнее, та никой да не те ограничава. Щом те ограничава, ти не си свободен. Да знаеш, че онова, което правиш, е добро; да знаеш онова, което правиш, че е справедливо, не само за тебе, но и за окръжаващите. В тия постъпки ще бъдеш радостен и весел в себе си и всички окръжаващи ще бъдат и те доволни.

 

Казваме, че това е идеал. Христос иска всички да бъдат като Него. Не като Него. Няма да искате да бъдете като Христа. Трябва да пострадате. То е невъзможно. Но в постъпките, в мислите може да бъдете като Христа справедливи. В сърцето може да бъдете като Христа добри. Във волята може да бъдете и в постъпките може да бъдете свободни, както Той е бил. Той казва: „Имам власт да положа душата Си, имам власт и да я отнема.“ Той е свободен, понеже един човек, който не може да положи душата си и да вземе душата си, не е свободен. Той казва: „Имам власт да положа душата Си.“ Свободата седи в това. Ако твоята душа не е готова на най-големите изпитания, ако тази душа не може да излезе от тебе и да влезе в тебе, ти не си свободен. Щом душата излезе... Аз бих желал да излезе моята душа, но да има връзка между духа и душата, да има вътрешна връзка, защото душата трябва да бъде свободна, да излиза, да се освободи от къщата. Душата не е ли свободна да проходи? Ако човек е затворен вкъщи, свободен ли е? При страдания казвате: „Излезе ми душата.“ Той е свободен човек. Не само да излезе, но и да се върне. Сега душите не излизат и не се връщат и всичката опасност е там. На съвършените душите излизат и се връщат. Съвършеният човек отива при Бога и се връща при Бога. Отива, взема наставления, слиза на Земята и върши волята Му. И възприема всичките неща на радо сърце, тъй както може да се възприемат нещата.

 

Та казвам: За вас онова, което е потребно, е следното. Поне малките препятствия, които имате в живота, да ги премахнете. Някой път идват някои съмнения. Някой път във вас се заражда съмнението как ли ще свършите живота си на Земята. На Земята ще свършите тъй, както учениците свършват. Способните ученици накрая, след като държат изпит, като завършат, дават им техните дипломи, държат речи. Излизат със слава и чест при домашните си. Когато напущаме Земята, трябва да се върнете с дипломите, че сте завършили туй училище и се връщаме в невидимия свят да ни посрещнат. Свършили сме по всичките предмети.

 

Вие мислите дали ще ви приеме Христос. Като идете, Христос ще каже: „Дайте си дипломите. Той е като баща.“ Вие нямате никакъв диплом и няма и приемане. „Назад!“ Като носите онези ваши дипломи от Земята, и ангелите ще ви посрещнат, и светиите, и ще кажат: „Ето един достоен син на човечеството, който работи по всичките правила, които Бог е дал.“

 

Сега аз ви казвам: Работете! Някои от вас сте намислили да напуснете училището преждевременно. Не напущайте училището. Някой току дойде и казва: „Умира ми се, не ми се живее на Земята.“ Казвам: Защо ще умираш? – „Искам да ида в другият свят.“ Казвам: Никъде няма да идеш. Ти не си ходил в оня свят. Туй, което са ти разправяли, не вярвайте. Вие вярвате както младите моми и младите момци. Радвам се на такава вяра, но е много жалко, когато една млада мома се разочарова. Тя най-първо мисли, че като този млад момък няма друг. После казва: „Като него дявол не съм виждала.“ Тази мисъл, че е ангел, да остане. Влизат някои вярващи братя, тия братя като влязат в едно общество, казват: „Чудесни са тия братя.“ След 4–5 години казват: „Страшни дяволи са.“ Но тия братя са по-добри, само че ние, които влизаме между тях, ние трябва да бъдем добри, защото болният, който отива между здравите хора, ще го бутнат там, дето е болен. Той трябва да бъде здрав.

 

Казвам: Не изменяйте мислите си. Всичките хора са добри. Има нещо лошо в хората, но злото е нещо наследено, дошло е сега. За добро е и то. Злото е допуснато в света. Страданията са допуснати. Ще дойде една епоха, когато тия злини в света няма да ги има. Ще дойде една епоха, когато на Земята въглища няма да има. Как ще го видите? Засега има доста гробища. Тогава няма да има никакви гробища. Няма да казваме, че умираме, а ще казваме, че има отиване и връщане. Дойде някой и аз вече се готвя да получа писмо от нашите да се върнат. Те не са умрели, но са заминали при домашните в тяхното отечество. То не е на Земята, тук, а е в странство. Там ще учат и ще завършат своите науки. Някой път може да се ходи, да се връща. Туй не вярват някои. Като казваме, че някой ходи и се връща от оня свят, казвате, че той е от извеяните. Значи чистото, което е извеяно, пари струва, а нечистото не струва. В извеяните хора вярвам повече, отколкото в неизвеяните. Неизвеяните трябва, казвам, да ги пресеем, да наследим богатството Христово.

 

Сега сме в една епоха, дето има много да се учи, да се опознавате. Вие още не сте изучавали какво нещо е човешкият ум, какво богатство се крие в човешкото сърце, какво богатство се крие в човешката душа, какво велико богатство се крие в човешкия дух. И в най-простия човек, и в най-простото растение, богатства са скрити вътре, всичко онова, което Бог е открил. Растенията са разумни същества, които съдържат в себе си откровения, които на тях Господ открил. Животните съдържат откровения, които Бог в тях е скрил. И човек носи особени откровения, и светлината носи особени откровения. Топлината носи особени откровения, водата носи особени откровения. Твърдата почва, всичко в света носи велики богатства, които трябва да изучаваме.

 

Ние още не сме учили в света, ние виждаме много малка, микроскопическа страна, която ни най-малко не е човекът. Това, което виждаме, не е човекът още. За пример какво има да мислите за един човек? Като минавате покрай пътя, вашият крак се е счупил. Мине някой човек, побара ви крака и веднага кракът зараства. Какво ще кажете? Какво ще помислите? Ако вие сте потънали в проказа, този човек само махне с ръка и проказата изчезне, какво ще мислите за него? Този е човекът, който говори с новия език. Той само дигне ръката си и казва: „Вие не сте болен.“

 

В Америка има една религиозна госпожа, Еди се казва, която се занимава с християнската наука, казва: „Християнската наука [е], която лекува.“ Тя като дойде, казва: „Твоят крак не е счупен“ и като туриш тази мисъл в ума си, кракът ще заздравее. Каквато и да е болест по същия начин лекуват. Един американец, на който му се строшили двата крака, отива при един, от това учение, и той го излекувал. И най-после лекарят му казва: „Ти трябва да платиш за лекуването.“ Онзи казва: „Ще Ви платя, но ще си въoбразиш – както ти ме лекуваше, така и парите ще дойдат.“

 

Любовта е силата, която внася здравина на сърцето. Светлината е силата, която внася здравината на човешкия мозък, на човешката мисъл. Силата на истината седи в здравината на човешката воля. Някой иска да има силна воля. Ако твоята воля се подхранва от истината, ако твоето сърце се подхранва от любовта, ако твоят ум се подхранва от мъдростта, ти може да си един от тези хора, тогава всичко, каквото искаш, то ще ти бъде. Любов с вяра и надежда без никакво съмнение; мъдрост, в която да няма никаква тъмнина и истина, свободен да бъдеш, без никакво противоречие да няма в ума ти. Никъде да не се съмняваш, да не се чувствуваш, че си ограничен – нищо повече.

 

Онзи, големият човек и да е заблуден, заблуждението е у нас, понеже ние не разбираме онзи закон на увеличаването и смаляването. Някой път ние искаме някои работи в света, но те се постигат чрез закона на увеличаването, те се постигат чрез закона на смаляването. Казваме някой път: „Трябва да се увеличим.“ Човек сега се увеличил, за да постигне някои неща. Но трябва да се смали. Смирението е закон на смаляването. Има закон, който се разрешава чрез сила. Има закони, които се решават чрез смаляване. Казва се: „Царството Божие не е в думи, но със сила се взема.“

 

Много пъти ние казваме: „Слабите хора са силните хора.“ В какво седи силата на една микроба, която под микроскоп едвам може да я видите? Но в този микроб има такава грамадна сила на размножение, че в 24 часа милиони стават, и като се размножат, от нечистотиите може да уморят човека. Сила има един микроб. Разплодяването е толкоз силно, че може да умори когото и да е.

 

Злото вие може да го ограничите чрез светлината. В сърцето може да ограничите злото чрез топлината. Злото във вашата воля може да ограничите чрез вашата сила, чрез свободата. Свободният човек зло не прави. Всички ония хора, които правят зло, не са свободни. Една бомба, която се пръска и убива 10 души, свободна ли е? Нагласена е тя. Като дойде, пръска се и само веднъж се пръска. Лошият човек само веднъж може да направи едно зло. Щом го направи, той е слаб. В доброто законът е обратен. В доброто човек като го прави, всякога силата се увеличава, а в злото силата се намалява. Следователно човешкият ум чрез неправдата се атрофира. Чрез отсъствиетио на доброто сърцето се атрофира. А от отсъствието на истината човешката воля се атрофира. Свободата е закон за силата на човешката воля.

 

Всички трябва да се борим да бъдем вътрешно свободни. Каквото да ни се каже, само ако е право, само ако е добро, тогава може да се коригираме. Този човек е свободен, който прави неща, които са прави, които са добри. Онзи човек, който се води по закона на Любовта, по закона на Божията мъдрост, по закона на Божията истина, този човек в буквалния смисъл е свободен.

 

Сега и на вас ви пожелавам да бъдете здрави по сърце, да бъдете здрави по ум и да бъдете здрави във всичките ваши постъпки.

 

„Благословен Господ Бог наш“

 

Тайна молитва

 

34-та неделна беседа,

държана от Учителя

на 12.IX.1937 г., 10 ч. сутринта,

София – Изгрев.

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата, "Запалена свещ". Общ окултен клас. XVI година (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Добрата молитва.

 

„Духът Божий“.

 

Описва някой свойствата на правите и кривите линии. Правите са електрични, кривите са магнетични. Не са свойства. Правата линия е път за правдата, да бъдеш праведен, да разбираш нещо, то е правата линия. Да постъпваш във всичките си отношения право, никъде да се не изкривяваш. Свойствата на кривата линия е да бъдеш мек, да не мушкаш хората насам-натам, да не причиняваш вреда никому. То е кривата линия. Защо е кривата и правата линия? – Аз ги разглеждам като да имат един и същ център. Ако вземете един център и направите един кръг, движението, което радиуса направи около своя център, ще образува една крива линия. Кривата линия произтича от правата. Правата линия е мярка за кривата. Кривите линии се образуват само от права. Когато направите център, там са кривите линии. Казвате: „Той е крив човек“. – Че кой не се изкривява? Че кой човек е прав в света? Прав ли си или наведен, се прав ли си? Ако вземеш буквално. Праведен човек е онзи, който във всичките свои постъпки постъпва еднакво. Значи той има една Божествена мярка в себе си. Себе си мери със същата мярка и ближните си ги мери със същата мярка. Щом не мериш с тази мярка, ти си двуцентров. Двуцентровите хора и туй не е лошо, то е една елипса. Двуцентровите хора то е раздвояване, поляризиране на човека. Той станал мъж и жена. Двуцентровите хора са мъже и жени. Я ми определете, какво нещо е жената и какво нещо е мъжът? Казвате: „Жена“. Ами че трябва да определите какво нещо е жена. Жена е туй, което създало морето, океаните, реките. Жената създава дъжда. Дето има реки, ще знаеш, че жената е там. И ти с почитание ще седиш. Какво нещо е мъжът? – Мъжът създал планините, градовете. Като влезеш в един град, то е животът на мъжа, не е живота на жената. За да създаде човек някое здание, жената се е намесила и там, понеже мъжът е трябвало да вземе малко вода от жената, за да може да направи цимент, да спои тухлите на къщата. Всяко нещо е мъжка работа, но реките е женска работа. Казвате: „Туй е жена“. Хубаво, ако нямаше жени, нямаше да има вода, океани, нищо нямаше да има. Щяхте да имате планини. Но като дойде жената, тогава растенията се явиха. Съединиха се мъжът и жената и се образуваха горите. Мъжът дава твърдата почва, а жената водата. Тя образува дърветата. Та казвам: Онези меките елементи в тебе, мекият елемент наричаме Любов, той е мек елемент. Когато говорим за Мъдростта, ние подразбираме в обикновеният смисъл, че имаме тази твърдата почва. Има една твърдост в природата, която ти трябва, на която ти може да разчиташ. Във водата се изисква изкуство. Ти трябва да знаеш да плаваш. На твърдата почва ти без да имаш туй изкуство, можеш да седиш там. Следователно, на твърдата почва човек се учи да ходи, а в онази жидката материя, трябва да плаваш. Следователно, има известни условия в живота, при които трябва да плаваш. Какво ще употребиш в плаването? Следователно, ти правдата само при женският елемент ще излезеш на място. Във водата ще плаваш, в твърдата почва няма да плаваш, ще ходиш. А доброто няма да го учиш във водата. Доброто ще учиш на твърдата почва. Ти за да бъдеш добър, трябва да бъдеш мъж. А за да любиш, трябва да бъдеш жена. Или другояче казано: За да любиш, трябва да имаш майка, а за да бъдеш добър, трябва да имаш баща. Ако нямаш баща не можеш да бъдеш добър. Ако нямаш майка, не може да любиш. Сега въпросът е: Можеш ли да бъдеш без майка и баща? – Не може. Понеже вие искате да живеете на земята, интересен е животът, един женски принцип. Той е производен принцип.

 

Сега тук ще ви прочета някой цитат от Цветните лъчи и ще ви дам един стих: „Христос е сияние на Неговата Слава и образ на Неговото същество, и държи всичко със силата на Неговото Слово.“

 

ЧЕРВЕНИТЕ ЛЪЧИ.

 

„Аз дойдох виделина на света.

Да осияе седящите в тъмнина.

В Него бе животът и животът бе виделина на человеците.“

 

РОЗОВИТЕ ЛЪЧИ.

 

„Бог обаче, който е богат в милост, за голямата си Любов с която ни възлюби и като бяхме мъртви в престъпленията, оживи ни наедно с Христа“.

 

Значи този стих, розовите лъчи, превръщат живота. Ако ти не можеш да вложиш розовите лъчи в себе си, да обичаш Бога. Някой път имаш едно състояние, обезсърчен, обезсмислил се живота, сърцето ти е кораво, в нищо не намираш смисъл. Каквото и да ти кажат, ще намериш кривата страна. Каквото и да ти кажат, ще кажеш „лош човек“. Каквото и да ти кажат, ще намериш някакъв кусур. Аз тия хора наричам биволи, които са излязли из локвата, махат си опашките, да се бранят от мухите и като мине някой човек, оцапат го и после, ако каже, че е чист, казват: „Виж колко петна има, и той е като мене“. Той не знае, че той го оцапал. Та ще се отучите да си махате опашките. Махането на опашките, аз казвам: Умът е една опашка. Говедата като мислят, то е умът, не че умът е опашка, но щом ти мислиш как да се освободиш от мъчнотия, умът е една опашка, която те брани от тия препятствия които са около тебе. Следствие на това, като се браниш от тях, може да направиш някаква пакост.

 

ЖЪЛТИЯТ ЦВЯТ.

 

„Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.“

 

Като мислим върху тия думи.

 

ЗЕЛЕНИТЕ ЛЪЧИ.

 

„Просете и ще ви се даде. Търсете и ще намерите. Хлопайте и ще ви се отвори, защото всеки който проси приема и който търси намира, и който хлопа, ще му се отвори.“

 

Някой път не можете да бъдете богати. За богатството трябва да хлопаш.

 

СИНИТЕ ЛЪЧИ.

 

„Аз Съм Истината. Законът чрез Мойсея бе даден, а благодатта и Истината чрез Исуса Христа. А когато дойде Духът на Истината, Той ще ви настави на всяка Истина. Духът на Истината е, Който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за Мене. Вярата ви и надеждата ви да са в Бога.“

 

Ето и за ВИОЛЕТОВИТЕ ЛЪЧИ един стих.

 

„Ето давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии и над всяка сила вражия и нищо няма да ви повреди. Има някои от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докле не видят Царството Божие, дошло в сила“.

 

Значи ти не можеш да бъдеш силен, ако тебе ти липсват виолетовите лъчи.

 

Сега БЕЛИТЕ ЛЪЧИ.

 

„Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: Да прегледува сираците и вдовиците, и утеснението им, и да пази себе си неосквернен от света. Всинца ние от Неговата пълнота приехме и благодат за благодат. Да почнем от начално учение Христово и да се водим към съвършенство. Пристъпихме до гората Сион и до града на Бога Живаго, Небесният Иерусалим и до безчетните ангели при тържеството на църквата на първородните, които са написани на небесата и при Бога съдникът на всичките, и при духовете на праведните, които са стигнали до съвършенство.“

 

Казвам: Сега вие сте на земята в това училище да се учите и мислите понякой път – Може ли човек да бъде праведен? Ти праведен без Любов не можеш да бъдеш. Правдата има за подтик Любовта. Правдата започва от Любовта. Ако искаш да бъдеш праведен, само Любовта ще ти даде подтик. Добър, без Мъдрост ти не можеш да бъдеш. Някои искат Любов. То е неразбиране на въпроса. Любовта отстъпва на Мъдростта. За да бъдеш добър, Мъдростта трябва да дойде. Това са двете точки. Това е Божественото. Защото Писанието казва, Апостол Павел казва, че плодът на Духът е Любов. Той разглежда Любовта като плод на Духа. Казано е също, че Бог е Любов. От Бога е излязъл Духът, а от Духът е излязла Любовта. Любовта, която ние трябва да разбираме. Любовта, която трябва да внесе правда в света най-първо. Отношения трябва да има. Дотогава, докато човек мърмори, има някои мърморковци, ти седиш, но има едно същество, което постоянно мърмори в тебе и знаеш как мърмори. Лягаш – мърмори, ядеш – мърмори, ставаш – мърмори, навсякъде едно същество кряка, недоволно е, с нищо не може да го задоволиш. Аз го наричам един въплътен дявол. Апостол Павел се оплаква от него, с човека върви: „Имам един трън в плътта“. Откъдето и да влезеш, той ще те използува, все ще се покаже около. Без да искаш, пак ще се покаже.

 

Та казвам: Трябва да се изучава човек. Вие седите и мислите, че знаете, много работи знаете. Вие знаете онзи път, по който сте минали. Но не знаете пътя, по който отивате. Казвам: Зная пътя който съм изминал, но пътя, който има да изминавам него не зная, следователно, този, изминатият път може да ви помогне за онзи, който ви предстои, само да се приспособи. Ако се заблудите чрез този път, който знаете, ще го научите като минавате през него. Сега вие минавате един мъж, в мъжка форма, една жена, в женска форма. Дойдете до жената имате една представа – туй, което не е. Запример: Какво отношение има между една форма и нейната сянка или какво отношение има между една причина и едно последствие? Казвате: „Всяко последствие има своята причина“. Хубаво, така е, но по какво се отличава последствието от причината, защото ако една причина не може да произведе едно последствие, причината не може да се прояви. Или ако едно последствие се е проявило, зад него седи една причина. Какво отношение има между причината и последствието? Вземете, един човек вземе семе, посади го в земята. Причината е той. Тази семка израства, това е едно последствие. Сега тази ябълка израства за кого? – За себе си. В нейното естество е да расте. Но ако човек не беше я поставил в почвата, тя не можеше да се прояви. В дадения случай, човек става една причина за семката да се прояви. Тогава щом се прояви причината, най-първо тя ще се ползува от туй последствие. И следователно, какво ще стане тогава, ако се ползува причината. След като изям първата ябълка, изям ябълката и пак посея семките, следователно туй дърво ще започне да расте и да се размножава. Когато причината използува последствието, тогава семките растат. Ако някой използува и няма никакво растене? Най-първо трябва да правиш едно добро, то е причината, ти трябва да се ползуваш от доброто. Или ако ти сам не можеш да се ползуваш, тогава ще дадеш на Божественият Дух, Който те ръководи. Божественото казва: „Тъй както постъпваш не е право“. Да приемем, вие сте двама съдружници и двамата работите. Да допуснем на двама души музиканти, като са свирили на някой концерт дават им 400–500 лева. Единият ще каже: „Понеже той е професор, който свири по-хубаво, ще вземе повече, другият по-малко“. Не ще ги разделят наполовина.

 

Та казвам: В Любовта, в живота, всякога човек трябва да постъпва справедливо. Тъй постъпва Бог. Сега вие искате да ви изведем една мисъл. Вие искате да бъдете някой път добри, то е механическо разбиране. Ти не можеш да бъдеш добър, защото ако в тебе не дойде Божественото, ако Божественото не се застъпи като причина, ако Бог със Своята Мъдрост не се застъпи, ако Неговият Дух не дойде, как ще бъдеш добър? – Ако Бог в тебе не дойде, ако Неговият Дух не дойде, ако Любовта не дойде в тебе, тогава ти пак не можеш да бъдеш добър и ти не можеш да бъдеш справедлив. Без Любов в света, справедливост в света няма. Без Мъдрост доброта няма. Това са двете неща, от които трябва да започнете. Прав човек е онзи, който има Любов. Без Любов прави линии не съществуват. Мъдростта представя кривите линии. В една крива линия се изисква повече време да мислиш. Правите линии са Любовта. С нея трябва да започнем, понеже е елементарна. Всеки може да я разбере. Щом дойдеш до Мъдростта, тя вече е по-мъчна. Кривата линия е създадена от безброй прави линии, които имат еднакви отношения, то е законът на съотношението: Както горе, тъй и долу. Нещата, които са в Божественият свят, така трябва да бъдат и в човешкият свят. Както са в човешкият свят, така трябва да бъдат и в Божественият свят. Или да се обясни практически. Допуснете сега как може да бъде. Допуснете, че сте изгубили 10 хиляди лева. Ти се безпокоиш, че си ги изгубил, но нищо в света не се губи. Първият принцип, науката казва, че нищо не се създава и нищо не се губи. Ти казваш, че си изгубил 10 хиляди лева, те са пак в света. Ако ти беше ясновидец, имаше туй зрение, щеше да знаеш къде си ги оставил. Ако ти обичаш този човек, който ти взел парите, има съотношение. Този човек ги е скрил, за да намериш парите си. Сега научно – той ги взел тия пари, като ги взел той станал по-тежък. Следователно, всеки, който тежи повече, взел парите, той не е горе, той е долу. Ако знаеш 10 хиляди лева колко тежат и ако знаеш той каква тежест има, ще знаеш колко е потънал. Всичко в света има област. Нещата според тежестта така се настаняват. Този човек, за да го накараш да ти даде парите, ще го повдигнеш към себе си. Като го качиш нагоре, на един наклон, той ще ти върне парите. Казва: „Ще ми простиш, аз ти откраднах парите, аз ги взех“. Ако го поставиш по-долу от себе си, няма да ти върне парите. Вие искате да поправите една своя погрешка. Тази погрешка ще я извадите навън. Не да се критикувате, но ще видите от една погрешка, какво добро може да извадите. Вземете в човека има две чувства. Едно чувство на самоуважение, от което произтича гордостта и едно чувство на общителност, от което произтича тщеславието. Каква е разликата между горделивият и тщеславният? – Горделивият стои мълчалив, той никога не говори за себе си, но иска всичките хора да признаят, че той е нещо, а пък тщеславният, той е един тъпан, дето ходи бие тъпана. Петелът, който пее, той е тщеславен, не е горделив. Той се качи на плета, ще изкукурига, това е тщеславие. Тщеславие има и в пауна. Паунът като се види, обърне си задницата и извика „тър-тър-тър“. Като дойдете до единственото горделиво същество, гордост има в него. Например, в мечката има горда походка, горделивите хора са много тежки. Горделивият ходи важен, върви с патерица, поглежда горделиво. Често като се разгневите, дойде гордостта. Казваш: „Знаеш ли кой съм аз?“ – Мъж или жена.

 

(…) Един ученик трябва да търси учението на своя учител, който може да го оцени дали той е един от способните ученици. Защото ние достойнство имаме, когато сме справедливи. Правдата дава достойнство на човека, Любовта дава достойнство на човека. Щом любиш, трябва да имаш достойнство, щом имаш доброта, трябва да имаш знание. Човек, който иска да бъде мъдър, да добие знание, трябва да е добър. В окултната наука, ти не може да добиеш тайните на природата, ако не си добър. Природата доверява своите тайни, знанието, скритите работи само на онези, които са добри. А пък Любовта е врата, тя поверява благата на живота на онези, които са справедливи. Следователно, добрите хора в света, справедливите хора в света, те са производни точки, това са синовете и дъщерите. Тогава доброто какво е, син ли е или дъщеря? – Значи в себе си казвам, непременно трябва да имаш една дъщеря, и непременно трябва да имаш един син. Ако нямаш дъщеря, коя ще бъде дъщерята? – Доброто ще бъде синът ти, а дъщерята ще бъде справедливостта. Имаш дъщеря, доброто не може да го имаш на мястото на справедливостта и справедливостта не можеш да я имаш на мястото на доброто. Те са неща, които можеш да опиташ в живота си. Казвам: В съвременната психология ги смесват. Мислят, че един човек, ако е любещ, той може да бъде и справедлив, и всичко може да бъде. Какво място може да има Мъдростта? – И какво място може да има Истината? Казваме: Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Или казано другояче, Любовта, Мъдростта и Истината съставят трите основни неща в живота, чрез които Бог се проявява. Между Любовта, Мъдростта и Истината нищо друго не може да влезе. Ако ти имаш Любов, ако ти имаш Мъдрост и ако ти имаш Истина, то е единствената реалност, на която можеш да разчиташ. Нищо не може да се вмести, да ги разедини. Сега може да градиш навсякъде с тях. Дето и да идеш никога не губят своята цена, своята сила, своето добро. И никога не губят своята справедливост. Та казвам: Всякога трябва да съпоставяте. Ако сте справедливи, Любовта функционира във вас. Защото в даденият случай Любовта е майка на справедливостта.

 

Сега тия мисли са отвлечени работи и казвате: „Не ни интересуват. Трябва да се яде, тук дрехи трябват, къщи трябват“. Друг един закон има в света. Светът е създаден, трябва да се подобри. Бог създаде света да яде, но трябва да знаем как да ядем. Казваме: „Трябва да се живее“, но трябва да знаеш как да живееш, то не е така проста работа. Казва: „Трябва да се обличаме“. Трябва да знаеш как да се обличаш. Аз бих желал всеки човек да има по един нов костюм. Понеделник нов костюм, вторник нов костюм, сряда нов костюм, четвъртък, петък, събота, бих желал всеки месец да имате по един нов костюм. И бих желал в годината да имате пак по един нов костюм. Всеки ден като имате по един нов костюм, в годината да имате триста шестдесет и пет костюма. Ако сте бедни, тогава 7 костюма. Който е по-заможен, да има 12 костюма. А ако сте от големите богаташи в света да имате 7, 12 и още 365 костюма. Колко правят? – (384.)

 

Вземете (числата) тъй, както сега разбирате. Казвате единица, или двойка или тройка. Ако е по отношение на тежестта, единицата е по-малка от двойката. Всякога двойката е по-тежка. Но ако отделите, кое е по-дребно, единицата или двойката. Двойката е направена от две единици. Единицата в даденият случай по обем е по-малка. Две единици събрани на едно място образуват една двойка. Та казвам: Най-първо трябва да проучвате света на реалностите. В човека, в природата съществуват две реалности: едната реалност е инертна, другата е крайно подвижна. Съвременните учени хора казват, че среброто може да се превърне в злато, но в природата съществува едно злато. Златото си има баща и майка. Златото се ражда тъй както се раждат плодовете. Сега вие можете да произведете от среброто злато, възможно е. Вие може да съедините една кобила и едно магаре, и да образувате катър. Но то ще бъде нито магаре, нито кон. Та и природата за да ви покаже, че не сте вървели по правият път, направила тия производните неща безплодни. Катърът, катър остава. Туй, което остава, то не продължава, то е осъдено на смърт, то си остава същото. Няма бъдеще. Някой човек иска да бъде силен в света, той е един катър. Ти като силен човек, този биеш, онзи биеш и един ден тези хора ще се съединят и ще те унищожат. В дома най-първо бащата мисли, че е силен. Казва: „Ти не знаеш ли, че аз съм силен“. На тоз една плесница, на онзи една плесница. Той не бие музикално. Защото като удари една плесница, той казва: „Тук има пет тона“. Колко тона има? – Пет цели тона и един полутон. Бащата като удари една плесница, ще даде пет на сина си, а половината задържа за себе си. Той като удари, ще почувствува, ще го заболи синът. И той, като че половината не го е оставил. И той разбира, че не си струва да се бие. Понякой път като удари бащата, петте тона ги предаде и ако не знае как да предаде и половината тон, ще остане заради него. Половината тон е справедливостта. Ти искаш да удариш някого, но като капелмайстор трябва да разбираш, трябва да знаеш да предадеш правилно тона. Ако искаш ти да предадеш, трябва да видиш този тон, който влиза през ухото. Най-първо трябва да предаде една физическа енергия. Първата кост от рамото до лакътя. След това трябва да предадеш духовна енергия, втората кост от лакътя до китката и най-после трябва да предадеш умствената енергия – китката. Тази енергия се изразява в китката. Тази част, китката, представлява умствената енергия. Ръката от рамото до лакътя представлява материалната (част), от чисто физически характер, после имате духовната и най-после имате умствената. Тук рамото ще влезе в ръката. Някой художник иска да рисува. В изкуството, ако той не разбира, онзи великият художник, той иска да нарисува хубава картина, той трябва да предаде три качества. Материя трябва да има, с която трябва да състави боите; трябва да знае тия бои как да ги съпостави, после каква линия, какъв израз трябва да даде. Та казвам, ще вземе участие цялата му ръка. Аз като видя един художник, зная ще може ли да рисува или не. Такъв цигулар като видиш близо държи ръката до цигулката, той не може да свири, който държи близо ръката. Ръката трябва да бъде крайно свободна. Очите трябва да бъдат крайно свободни. Носът изгубил своята подвижност. Ушите изгубили своята подвижност. В животните туй ухо се върти. Сега само очите са останали подвижни. Но има едно бездействие, че и те не гледат, не се въртят очите, но главата въртят. Очите трябва да играят. Ще гледаш нагоре, надолу. Защо трябва да се молиш? Всеки човек който се моли, има здрави очи. Онзи, който престанал да се моли, ще му престанат и очите. Ти искаш да се молиш, затвориш очите си. Но веднага по един естествен път подигнеш очите си нагоре. Като дойдеш в естественият живот, гледаш към земята. Туй движение нагоре и надолу дава подтик. Казваш: „Няма да се моля!“ – Ще ти отслабнат очите. Всички вие, на които са отслабнали очите, не се молите. Седнеш ти, ще концентрираш ума си. Ще концентрираш сърцето си. Ще концентрираш волята си. Те са здравословни положения. Казвате: „Празна работа“. Не е ли празна работа човек да носи пари. Тогава кое е пълното в живота? – В края на краищата остава само Любовта ни към Бога, вярата ни към Бога и надеждата ни към Бога. Трите основни неща. Във вярата ние имаме вече мъжкият принцип, в Любовта имаме женският принцип, а в надеждата, това са децата. Надеждата е родена от Любовта и от вярата. Затуй ние туряме надеждата в света в Божественият свят. Истината е синът. Ако вие не обичате, казва: „Любете Сина“. Синът означава Истината в Божественият свят. Той е Истината, която спасява. А при сегашните условия на вас ви трябва сила. Сила трябва на човека, за да победи. Не само му трябва сила, нему му трябва и топлина. Каква е разликата между топлината и светлината. Светлината действува в човешкият ум, топлината разширява телата, а светлината разпространява. Туй, което разширява е топлината. Туй, което разпространява е светлината. Светлината отива по-далеч, отколкото топлината.

 

Та казвам: Ние като не разбираме този вътрешен закон, някой път в нас се образува по-голяма топлина. Някой път нас не ни е потребна толкоз светлина. Тогава се зараждат болезнени състояния. Щом се подигне температурата на 41 градус, тичаме да отнемем. Ако светлината не се разпространява, тя става много малка и ослепителна, и тогава ярката светлина ослепява. Очите на човека още не са приспособени. Да кажем в една окултна школа или в една мистична школа има един нов начин за живеене. Дойде някой човек, тебе ти е приятно да го видиш. Този човек добре живее. Всичките ония плодове, които се раждат на дървото стават приятни. Щом един плод го снемеш от дървото, на което е седяло една, две, три, четири, пет седмици изгуби тази свежест. Докато сме на дървото, не се откъсвайте от Божественото дърво. Дървото на живота, което раждало 12 плода, то съставлява една велика наука, 12 плода на туй дърво на живота. Всеки един плод си има свои качества. Не се откъсвайте преждевременно от дървото на живота. Как ще се откъснете? – Като казвате: „Животът ми няма смисъл“, ти си се откъснал. Щом си на дървото, не се бой, макар и зелен да си, каквито и мъчнотии да имаш, както и да те огъва света, Божественото ще се погрижи за тебе. Киселият и стипчив човек хубав ще излезе. Аз да ви подпиша 101 на стотех. Но щом ти капнеш преждевременно от живота, тогава никой не може да гарантира. Вятърът ще си играе, ти ще започнеш да гниеш и животът ти ще се обезсмисли. Затуй най-първо стойте привързани. Любовта е, която държи плода на дървото, а пък Мъдростта е, която изпраща всичките благоприятни условия за растеж и най-после иде Истината, иде господарят на това дърво и ще те откъсне. Ако Бог те откъсне, не бой се, твоят живот ще има смисъл. Казвам: Всички вие трябва да узреете на Божественото дърво. Понеже хората ядоха от дървото на познанието добро и зло, тогава хората окапаха преждевременно. И направиха всичките погрешки. Някой се стреми да стане учен човек. Като станеш учен човек какво ще стане? Представете си, че един кон пожелае да стане голям и силен. След като стане голям и силен, ще го хванат хората. Казват: „Силен кон, я го докарайте тука, стотина, сто и петдесет кила може да носи“. Силните хора ги впрягат. Силните ги товарят и носят тежки товари. Мислиш, че като станеш учен човек нещо ще придобиеш? – Не. Ще те впрегнат. Има други сили, които ще те впрегнат. И ти ще вършиш онова, което не искаш, и ти ще бъдеш онова, което не си. Затуй някой път е по-хубаво да бъдеш мушица, отколкото един слон. Като мушица ще кацаш на някоя цвете, но слонът никога не е свободен като мухата да кацне. Като тръгне, по определен път ще върви. Малката мушица може и по сламката отгоре да мине, но слонът не може да мине. Та казвам: Хубаво е да бъдеш слон, но по определен път ще се движиш. И когато искаш да придобиеш вътрешната свобода, трябва непременно да бъдеш малка мушица, една пеперуда, окичена със своите дрехи, да ходиш от цвят на цвят и да благодариш на Бога, че си мушица. Бог създаде тия цветя заради тебе. Ти си облечен хубаво. Слон лесно можеш да станеш, но от слона, пеперуда мъчно можеш да станеш. Малкият плод може да узрее. Но узрелият плод не може да се върне. В него трябва нов процес – да сееш тази семка, да изникне и постепенно да се превърне в първоначално състояние. Казва някой: „Аз съм много прост, искам да стана светия“. Не бързайте да станете светия. Няма по-тежка работа от светийството. Ти искаш праведен човек да станеш. Че всеки ден може да бъдеш праведен. Аз гледам понякой път как се безпокоят хората. Един свещеник върви, срещне един просяк, бръкне в джоба си да извади пари. Българинът го пита: „Как ти е името? Мен ми е много приятно, че си ме намерил. Откъде е баща ти, майка ти?“ Този бедният човек, защото бедните, просяците са много учени хора. Той гледа към земята, да вземе. После търси друг. Ти на него повече не му давай, но му кажи: „Заповядай у дома, мен ще ми бъде приятно да ми дойдеш на гости. Елате в сряда“. Той гладувал два деня, още няколко часа нека гладува. Той като погледне ще каже нецензурна дума. Аз съм ги слушал.

 

Не бързайте да задоволявате вашите желания и мисли като просяците. Задоволете ги, но всяко нещо на своето време. Ние сега всинца имаме един неестествен начин на живеене. Усещаме постоянно нещо, което казва: „Не е така“. Като се събудиш сутрин, като си легнеш на дясната страна, да не си се обръщал. Ти се обърнеш 10 пъти, ту на лявата, ту на дясната страна. Като легнеш на дясната страна, (да) се събудиш пак така, веднага стани. Ти легнеш, събудиш се, драснеш светлината и пак легнеш. Станеш сутринта, казваш: „Не съм разположен духом“.

 

Мислете, че Бог е промислил всичко заради вас. Няма нещо, което Бог да не е предвидил. Само едно нещо пазете в ума си. Бог ви е пратил и иска от вас да учите. Да обичате нещата както Бог турил тяхната цена, така и вие да оценявате тяхната цена. Стана аз сутринта, погледна, оценявам деня. Като изгрее слънцето, приятно ми е, зная какво е. Зная какво носи слънцето и за другите хора. Вие сутрин не сте наблюдавали. С кое око гледате на слънцето, с лявото или с дясното. Казвате: „Това ни е останало“. Някой се ококорил. Аз ако бих посрещнал слънцето, бих си замрежил очите, малко да са отворени, да влиза малко светлина, защото през целият ден ще го гледам изгревът на слънцето. Срещам един човек, искам изведнъж да го позная какъв е. Ти го безпокоиш с това. Аз като срещна един човек, той е богатство на Бог. Този човек, който аз срещам, той сам себе си не познава. Богатствата, които има, не ги познава. Срещам мнозина да казват: „Загазихме, нищо не струвам“. Казвам: Можеш ли да се размениш? Нали казваш нищо не струвам. Казвам: Продаваш ли се, понеже казваш, че нищо не струваш, колко искаш за себе си? Щом нищо не струваш, аз ще те купя. Да ти дам един милион, ще ми станеш ли роб? – Няма да имаш своя воля, но моето каквото ти кажа. Ще ядеш, ще пиеш, каквото искаш, но ще правиш каквото ти кажа. Имате голямо богатство. Непременно трябва да влезе в душата ви една благодарност. Ние сме същества, които не оценяваме великото добро, което Бог е вложил в нас. Някой казва: „Да бяхме по-млади“. Сега сте млади. Не сте много стари за мене. Казва: „Знаеш ли колко години съм? – На 60 години.“ Мене ми е смешно. То е самохвално дете. На 60 години, той е бебенце. Ако идеш на слънцето има 60 земни години, каква част съставляват от една слънчева година. Една слънчева година съдържа 20 хиляди земни години. 60 години какво са при една слънчева година? – Съзнанията на тия същества, които живеят там е друго. Друго понятие, друго схващане имат за живота. Казвам: Какво говориш за 60 години. И 10 хиляди години са нищо. Разбирам една слънчева година да имаш, 20 хиляди години, (тия) понятия, с които мерим нещата, този мащаб е много малък. Трябва да бъдете щастливи и здрави, и какво ви трябва още. На щастието и здравето какво му трябва? – Аз бих ви казал: Благообразие. Щастие, здраве, благообразие и красота. Щастливият живот, здравият живот, в себе си трябва да имат красота. Красотата е външна страна. Когато ние сме щастливи, когато ние сме здрави, трябва да бъдем красиви. Понеже красотата е възнаграждението. Като се погледнем в огледалото, да бъдем красиви. И ние да се радваме на доброто. Когато аз правя добро, аз се радвам на Божественото вътре в мене. Аз считам, че в мен се проявява Божественото. И вие по същият път вървите. Аз не казвам, че вие не вървите. Не трябва да заставим Господ да ни каже: „Аз съм недоволен от вас“. В Бога няма недоволство. Нашето недоволство се отразява върху лицето на Бога и виждаме, че е недоволен. Когато Господ ни покаже, че е много недоволен, става едно отражение на самите нас. Когато някой път виждаме, че сме много добри, туй е отражение на Бога. Бог се отразил в нас. Казваме: „Колко сме станали добри!“ Това е Господ. Когато виждаме лошите страни, то сме ние. Когато виждаме добрата страна, то е Бог в нас.

 

Желая огледалото да бъде хубаво полировано, да виждате Божият образ и да ви каже, че сте добри.

 

Отче наш.

 

XVI година

39 лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 8 септември 1937 г., сряда, 5 ч.с.

София – Изгрев

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Най-голям в Царството небесно". Неделни беседи (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

„Отче наш“

 

„Ще се развеселя“

 

Ще ви прочета само няколко стиха от 3-та глава от Евангелието на Марка, от 31-ви стих надолу.

 

„Аум“

 

Важното за един певец е да пее добре и да има добра основа. Да пее добре и да знае как да пее и какво да пее. Също така важно е и за онзи, който говори, да знае какво да говори и добре да говори. Добри неща са само онези, които носят живот, които носят светлина и които носят свобода. Това са 3 неща, които човек постоянно трябва да държи в ума си. Но щом изгуби мярката на свободата, той изгубва свободата си. Щом изгуби мярката на светлината, той изгубва знанието си. Щом изгуби живота си, той влиза в смъртта. И тогава казвам: Онова, което липсва в съвременния живот на хората, това е, че те са изгубили тези 3 мерки. Те мерят нещата по съвсем друг начин. Те искат да имат живот и да го придобият чрез храната, но как се [придобива живот] чрез храната? Храната поддържа живота, но самият живот не произтича от храната. Храната е само един проводник. Защото не е само храната, която поддържа живота, нито само светлината, която го поддържа, нито водата само го поддържа, нито въздухът, нито мисълта го поддържа. Това са неща, които само подкрепват живота. При това, съвременните учени хора имат особено определение за живота. Мъчно може да се определи какво нещо е животът. Ако определят живота така, както той се проявява на Земята, това е само външната страна на живота. Обаче, философски, животът не е произлязъл отникъде. Той отникъде не се е проявил. Ако е приемем, че е произлязъл от нещо, трябва да знаем от какво именно е произлязъл.

 

Сега, това са начини на разсъждение. В дадения случай вие не трябва да искате да знаете всичко. В дадения случай не е необходимо всичко да разберете. Соломон се оплаква, че многото знание носи тежест за човека. Някой иска да бъде голям математик, да знае всичко. Ако сте един математик, ще знаете много; ако сте един геометрик, пак ще знаете много. Един математик може да направи изчислениe, да знае дали един билет от лотарията ще спечели или няма да спечели. В математиката няма случайности. Като знае, че при дадена лотария има 100 000 билета, знае колко от тях печелят, той ще може да изчисли колко от тия билети ще печелят и кои номера именно ще печелят. Който е истински математик, той ще може да сметне кой билет ще спечели 1 милион, кой ще спечели 500 000 лева, кои билети ще печелят по 200, по 100 000 лева и т.н.

 

Сега ще представя въпроса малко по-другояче. Представете си, че аз владея цялата Земя и разполагам с всичкото нейно богатство. Ако при това богатство взема да се занимавам с някаква лотария, която се разиграва в Англия или в Америка, ще ме считат ли хората за умен човек? При такова богатство аз не мога да се занимавам с такива малки работи. Но ако нямам пет пари в джоба си, има смисъл тогава да приложа моите знания по математика, да правя изчисления, кой билет печели. Някои ме питат: „Знаеш ли кой билет ще спечели?“ Само онзи билет ще спечели, който съм опитал, но първо трябва да го опитам. Това, което мене не лъже, и вас не лъже. Но това, което мене лъже, и вас лъже. Следователно ония неща, които са ме лъгали, аз няма да ви ги препоръчвам, а ония неща, които мене никога не са лъгали, аз мога да ви ги препоръчам, защото и мене, и вас няма да компрометират. Ако съм голям математик, за мене ще бъде по-важно да сметна колко години ще живее даден човек, как ще свърши живота си, дали ще отиде в рая или в ада, отколкото да изчислявам дали ще спечели или не. За мен е важно да зная, даден човек с кого ще живее по-добре – с Бога или с дявола, с Бога ли ще живее добре или с хората. Тази задача е по-интересна от другата.

 

Та казвам: В съвременния живот има неща важни, които трябва да се изучават. Има едно положение, което хората заемат в света – неустойчиво положение. Защо изпада човек в това положение? – Защото е изгубил равновесието. При такова едно нарушаване на равновесието може да стане непредвидена катастрофа. Корабът, който пътува, може да се обърне някак си във водата и да потъне. Този кораб може да срещне някоя подводница или някоя мина. Има такива подводници, които могат да потопят цяла култура. Следователно пътят, по който хората пътуват, трябва предварително да бъде изчистен, да се вземат мерки за това.

 

Чудни са хората, когато някой път казват, че вярват в Бога, но не им върви напред. Някой е голям патриот, но не му върви. Друг е голям учен, но пак не му върви. Друг някой е велик изобретател, учен човек, но пак не му върви. Значи има нещо криво в този човек. Най-първо човек трябва да провери върви ли му в живота. На човека всичко трябва да му върви. Животът е съставен от ред неща, вследствие на което, за онези, които не го разбират, той е труден. Трудният живот е само за учените хора, за хора, на които съзнанието е подигнато. Тези хора трябва да разрешат трудните въпроси. Обикновените хора казват: „Аз вярвам в Бога.“ Така всеки може да каже. И аз мога да кажа, че съм учен човек и вярвам в науката. Науката не искa да ѝ вярваш, но трябва да я изучаваш. „Ама аз вярвам в математиката.“ Това е друг въпрос, ти трябва да я изучаваш. „Ама аз вярвам в музиката.“ И това не е достатъчно, ти трябва да я изучаваш. Такава вяра е вяра на сенките. Ти можеш да вярваш в сенките, но друго е да вярваш в дърветата.

 

Тогава имаме следния закон: Реалността никога не може да съществува в своята сянка. Реалността никога не може да произтича от сенките. Сенките произтичат от реалността, но реалността никога не произтича от сенките. Следователно всяко знание, с което ти не разполагаш в даден случай, то е сянка на живота. Всяко знание, с което ти можеш да разполагаш в даден случай, то е една реалност. Следователно ти трябва да знаеш дали нещата са реални или не. Важно е да знаеш дали някой те обича или не те обича. Важно е да знаеш, ако някой те обича, дали те обича заради самия тебе, или за знанието, или за парите ти, или за силата ти, или за друго нещо. Това са странични работи.

 

Аз съм привеждал и друг път този пример, който сега ще ви приведа, за мнима любов. Един млад българин, току що се върнал от странство, отдето си купил много хубав, скъп златен часовник. Като вадил часовника си, едно младо момиче го проследило и се хвърлило върху него. То започнало да го прегръща, да го целува и да му казва: „Вуйчо, колко се радвам, че те срещнах.“ В първо време българинът останал учуден от своята роднина, но после приел, че възможно е да е негова племенница и веднага ѝ предложил да я заведе в хотела, да ѝ услужи. Тя се повъртяла натука-натам, после казала: „Вуйчо, ще изляза малко из града, имам да свърша една работа.“ Тя излязла и повече не се върнала, но отнесла със себе си и златния часовник на своя вуйчо. Значи той бил вуйчо, когото обича само докато вземе часовника. Щом му отнела часовника, той престанал вече да ѝ е вуйчо. Тъй щото, когато някой ваш роднина дойде при вас и ви нарече „вуйчо“ или „братко“, вие трябва да проверите след него, дали часовникът ви е на място, или не е.

 

Аз вземам часовника като мяра на времето. Един човек, който нарушава порядъка на времето и ти не знаеш колко е часът, той не ти е нито брат, нито роднина. Всеки, който не те оставя свободно да мислиш, не те оставя свободно да решиш дадена работа, никакъв брат не ти е. Братът трябва да остави брата си за дълго време да бъде свободен. Всеки трябва да бъде свободен. Каквото направи, да го направи от свободна воля. Христос казва: „Всеки, който изпълнява волята Божия, той Ми е и брат, и сестра, и майка.“ Как ще проверим тази идея?

 

Идеята за Бога не е идея, която съществува вън от нас. Нашата реалност съществува в реалността на Бога, понеже Бог е нещо повече от реалността. Значи, има нещо повече от реалността. Има една дума, с която тази реалност може да се обозначи. Някои метафизици казват, че Бог е едно несубстанциално Същество. Той е Същество извън всякаква субстанция. Субстанцията подразбира нещо, от което светът е създаден и се създава. Частицата „суб-“ значи „под“ – това, от което се образуват нещата, което работи. Думата „есенция“ разбира сила, която произвежда нещата. Мнозина смесват думата „есенция“ със „субстанция“. Това са две различни, производни думи. Ние употребяваме думите „сила“ и „материя“. Качеството на материята и качеството на силата са две различни понятия.

 

Та казвам: Навсякъде съществуват такива противоречия. Всяка права линия, която иска да стане по-дълга, отколкото е, тя става крива. Такова правило съществува във висшата математика. Така и аз намирам, че всяка права линия, която иска да стане по-дълга, отколкото е, тя става крива линия. В една права линия не могат да се вложат 3 точки. Съществува положението, че между 2 точки може да се прекара само една права линия. Правото отношение, правото нещо съществува само между две души, а между много души, това е кривото отношение, кривото нещо, крива линия. Следователно право не може да съществува между много хора. Всички противоречия в живота се дължат на това, че човек разрешава една задача, която никой досега не е могъл да разреши. Хората искат да приложат правото между много хора. Това е невъзможно. Моите изчисления са такива, че това нещо математически е невъзможно. Ако искате да вложите правото, вие можете да го вложите само между двама души, но не и между повече от двама. Всички хора не могат да постъпват право. Между всички хора двама могат да постъпват право, но всички хора не могат да направят двама души да постъпват право. Ако многото хора могат да накарат двама души да постъпват право, значи те са криви хора. Ако аз съм прав, каква нужда има хората да ме карат да постъпвам право?

 

Ще кажете: „Какво практическо приложение има тази философия?“ Прави сте. И аз се запитвам. И вие трябва да се запитате. В какво се заключава работата на един певец, който е пял цели 30 години? В това време той е развивал своята ципица на ларинкса. През това време той е раздвижвал въздуха: приемал е въздух и го е изкарвал навън. Казват за него: „Добър певец е.“ Но след 30 години този певец умира. Какво е допринесъл на света? От сегашно гледище той нищо не е допринесъл, но от гледището на висшата математика, този певец, който е пял цели 30 години, в идеалния свят той е създал онези красиви форми, които ще останат за бъдещата култура. През тези 30 години той е създал нови форми, които ще послужат за новата култура. В това отношение всички певци са пионери на бъдещата култура. Благодарение на певците от миналото, сегашният живот е определен. Сегашните певци пък ще определят бъдещия живот.

 

Ще кажете: „Отде накъде певците да определят живота?“ Ние не разглеждаме музиката като едно чувствуване, но музиката е основа на човешката мисъл. Съвременните наблюдения показват, че има един особен център. Този център се намира на челото някъде. Който от вас се интересува, той ще намери точно мястото на този център. В човека има две течения, които вървят нагоре и образуват около очите една осморка. Този музикален център се образува от пресичането на тия два центъра. Ъгълът, който се образува при пресичането на тия две течения, тия две енергии, е музикалният център. Следователно музиката в човека е един възел, който съединява електричеството и магнетизма, за да носи човешките добродетели и постъпки. Следователно, ако твоята мисъл не се влияе от тези възли, ако тези проводници не са съединени, ти нищо не можеш да прокараш в света.

 

Казвам: Днес всички говорят за бъдещото възпитание на децата. Ако бях учител, щях да карам учениците си по три пъти на ден да пеят. Като пеят, те ще бъдат здрави. Като вляза в един дом, няма да проповядвам никакъв морал, но щях да накарам и мъжа, и жената, и децата да пеят по 3 пъти на ден. Ако вляза в едно съдилище, ще накарам и съдиите, и адвокатите да пеят по 3 пъти на ден. – „Ама ние не вярваме.“ – Не е въпрос за вярата. Приложете пението и ще видите неговите резултати. Не така да пеете, че от единия до другия край да ви чуят. Не е важно всички да ви чуват като пеете, но в тихото пение и в небето ще ви чуват. А като кряскате, и на един километър няма да ви чуват. Тихото пение, но от любов, се чува и на онзи свят. При тихото пение мисълта е силна. Не мислете, че човек трябва силно да пее. Важно е като пее, да мисли.

 

Когато светът се създавал, всички са пели. Този свят е създаден музикално. Първо ангелите пяха, а после създадоха света, и то по всички музикални правила, точно определено. Те наредиха музикално всички орбити, по които Слънцето се движи, както и звездите. Това е една велика идея. За да пееш, първо трябва да съзнаваш защо пееш, да има една свещена идея, един свещен трепет в душата ти. Когато споменеш името Бог, ти трябва да чувствуваш Бога и Той трябва да се проявява в тебе. Дето и да си, трябва да имаш този свещен трепет. И тогава ще видиш, че на такова състояние и камъните, и дърветата отговарят, и всичко в природата отговаря. Споменеш ли с този трепет свещеното име на Бога, всичко ще ти отговори. Достатъчно е да имате това благоговение към Бога в себе си.

 

Ще кажете: „Хората мене не ме почитат.“ Хората не те почитат, защото не обичаш Бога. – „Ама аз го обичам, аз работя заради Него.“ – Не, ти не работиш за Него, ти не изпълняваш Неговата воля. Неговата воля е твоя воля. Така трябва да бъде. – „Ама аз нямам ли воля?“ – Щом не работиш за Бога, ти не изпълняваш Неговата воля. – „Ама не съм ли свободен?“ – Чудни са съвременните хора като говорят за свобода. Баща ти, за пример, е пил вино и след това и ти вървиш по неговия път. Това не е свобода. Ако не пиеш вино, ти щеше да бъдеш свободен. А така, дядо ти пил, баща ти пил, и ти пиеш, вървиш по техния път. Къде е свободата ти?

 

Следователно, за да бъдем свободни, ние трябва да се освободим от влиянието на нашите деди и прадеди. Ние трябва да се освободим от влиянието на всички техни постъпки, които не са естествени. Какво е свойството на виното? – Като пиеш вино, първо ще изгубиш съзнанието си и силата си. След това в тебе ще се яви желание да повърнеш назад всичко онова, което си приел. Че, ако ти, след като си пил в някоя кръчма или ял нещо неестествено, и след това се яви желание да повърнеш всичко това назад, може ли да се каже, че ти си ял и пил по законите на музиката? Всяко нещо трябва да става музикално. Когато ме канят някъде на гости, аз си давам ухото, да чуя дали като са готвили, са пели или не са пели. Ако са пели, вкусът на яденето е съвсем друг от този, ако не са пели. Ако не са пели, яденето се отразява неприятно върху стомаха. Мнозина са ме питали как да готвят. Досега не съм казвал, но сега ще ви кажа: Като се готви, трябва да се пее. Като се копае лозето, пак трябва да се пее. Като се сее и жъне нивата, пак трябва да се пее. Като се шият дрехи и като кроят, и като учи човек, все трябва да се пее. Каквото прави човек, все трябва да пее. Според мене пението е една формула. То представя правата мисъл. Ако пееш, ти всякога ще имаш едно разположение на душата си.

 

Христос казва: „Всеки, който изпълнява волята на Отца Ми, той е и майка, и брат, и сестра Моя.“ Само по този начин могат да се примирят известни противоречия в света. Защото, ако противоречията, които сега имаме, не можем да ги примирим, как ще ги примирим в бъдеще? За пример често ме запитват къде е онзи свят и като отидем там, ще се познаем ли. Вие тук не се познавате, че на онзи свят ще се познавате. В онзи свят няма никакво познаване. Какво ще се познавате? И отиде бедният Лазар в лоното на Авраама, а богатият отиде в ада. Богатият позна Лазара, но какъв смисъл има в това познаване? Ако се познаем, но ти си в едно място, а аз – на друго, тогава какво ще каже богатият? Той ще каже: „Отче Аврааме, изпрати Лазара при мене да ми накваси гърлото.“ С това аз не искам да ви представя какво нещо е адът, но казвам, че в човека има един ад, той е неговите тънки и дебели черва. Стомахът е католическото чистилище, а сърцето на човека, това е раят. Като дойдеш до човешката глава, това е Бог, от Който човек е излязъл. Главата представя небето.

 

Казва Писанието: „В начало Бог създаде небето и земята.“ Това създаване не подразбира този свят, който ние виждаме сега. В начало Бог е създал първичния свят, от който е произлязъл материалният свят. Като не разбират законите, хората казват, че Бог е създал сегашната Земя. Сегашната Земя е отпосле създадена. Казва се още в Писанието: „И веселиха се в тази земя, и наслаждението им беше със Синовете Божии.“ Това подразбира онази Земя, за която хората се готвят.

 

[Сега] представете си, че слушате един певец, но неговото пение не е на място. Вие ще се обезкуражите от това пение. Преди години, в XIX век един цигулар слушал един европейски виртуоз да свири в Одеса. Той свирил толкова хубаво, че руският цигулар, който го слушал, толкова се обезсърчил, че като се върнал у дома си, счупил цигулката си и се самоубил. Той си казал: „От мене няма да стане никакъв цигулар.“

 

Сега аз не искам да представя така живота, че да отидете да се самоубиете и да строшите цигулката си. Всеки, който слуша този цигулар, може да стане като него. Въпросът е само на време. Този цигулар е придобил тази дарба чрез постоянство в упражненията.

 

Понякога вие разглеждате живота си и казвате: „Аз не живея добре.“ Не мислете, че не живеете добре. Понякога вие искате от живота повече, отколкото той може да ви даде. Това, което изисквате, този живот не може да ви го даде. И ако би ви го дал, то ще бъде за вас безполезно. Представете си, че вие искате да бъдете милионер в настоящия век и да живеете в Америка. Знаете ли какво нещастие ще ви създаде това богатство? Американските милионери и милиардери имат на разположение около десетина детектива, които ги пазят, пазят главно децата им, да не ги откраднат гангстерите. Сега във вестниците предадоха един случай. Един богат съдържател на едно американско кино имал едно младо момиче негърка, която я пазили 19 детектива, да не я откраднат. Но гангстерите успели да я задигнат от нейния съдържател. Но той упорито я защищавал. Започнала се една кървава борба между двата лагера. Сражението взело сериозен характер: намесили се картечници, оръжия, докато най-после и полицията се намесила. Така се свършила тази борба за една черна робиня.

 

И сегашните войни за какво стават? – За икономическото положение на народите. Всеки народ иска да подобри своето икономическо положение. Няма ли друг изход? – Има, но дотам са дошли днес хората. Всичко се върши за прехраната.

 

Сега да вземем другото положение. Всички тия народи минават за християнски. Ако всички тия народи съзнаваха, че има един Господ, Който е създал света и Той е създал Земята, като е определил мястото на всеки човек, на всеки народ, те трябваше да зачетат това, което Бог е определил на всеки народ. Въпреки това всеки човек, всеки народ иска да разшири своя живот повече, отколкото трябва, отколкото му е дадено.

 

Сега в какво седи истината? Ако аз съм хлебар, бих желал да бъда най-добрият хлебар в града. Ако съм хлебар в София, бих желал да изкарвам такъв хубав хляб, че всеки да каже: „Няма такъв хлебар в цяла София.“ Ако има други хлебари, всеки да мяза на мене. Ако някой е певец, да пее най-хубавите работи. Ако някой е лекар, да лекува най-добре. А ние разглеждаме нещата и казваме: „Това не е наша работа.“

 

Съвременните хора са по-силни в науката на разрушаването, отколкото в науката на съграждането. Срещате един вярващ, който има отлично състояние и разположение на духа, което струва милиони, но виждате след малко, че за една обидна дума, казана от някого, или за това, че някой го подял със стотина или с двеста лева, и той е готов да изгуби това състояние, да изгуби своя мир. Ето, англичаните, които са много умни, прилагат своето хладнокръвие. В Средиземно море има много подводници, но те се отнасят към тях хладнокръвно, защото, ако се отвори война, целият свят ще се блокира, всичко ще спре. Ако се отвори една такава война, въздухът ще се запали. Ако в Европа сега се отвори една война, ще има най-малко 20 000 хвърчила из въздуха. И при това всяко от тези хвърчила ще носи около 50 тона взривни вещества. Можете да си представите какво могат да създадат тия аероплани.

 

Всеки човек си има по един аероплан, с който да изпраща своите лоши мисли и чувства. Ако бомбите в такъв един аероплан избухнат, те ще създадат ред нещастия. Та, изисква се да правим едно различие в доброто и в злото, което едновременно функционира в нас. И доброто е полезно, и злото е полезно, но човек трябва да знае, в каква доза да ги употреби. Той трябва да знае как да постъпва с тях. Ще постъпвате така, както Бог постъпва.

 

Откъде изпъдиха човека: от рая или от Земята? Човек не е изпъден от рая, но от небето, и то за една малка погрешка. Хората казват, че Бог е направил рая, но този рай, за който те говорят, не отговаря на онзи, който е описан в Библията. В Библията се казва, че в рая имало 4 реки, а сега са останали само 2. Къде са другите две реки? Един брат дойде и разправяше за тези реки, че ги видял. Казвам: Къде са другите две реки? И тогава се посмях малко с него и научно му казах, че едната река е на Северния полюс, а другата – на Южния. Казах му: „Ти не разправяй това нещо на други хора.“ Според мене двете реки, това са артериалната и венозната системи в човека. И двете излизат от сърцето. Едната е мозъчната система, през която тече електричеството, и [другата], това е симпатичната система – на магнетизма. Значи, системите на чистата кръв и на венозната. Този брат ме погледна и ми казва: „Това, което аз съм писал, го разбирам, но това, което слушам сега, не зная как да го наглася.“ – Няма защо да го нагласяваш. Къде е раят, това не е важно за мене. Аз зная, че раят е някъде. За мене е важно, че има Господ и не искам да зная вън от мене ли е Той или вътре в мене. Аз зная, че Господ съществува, зная, че Той е създал всичко, но дали е вън или вътре в мене, това не зная и не ме интересува. Зная, че Той работи вътре в мене. Зная, че и аз живея в Него, но къде, не зная. – „Че как така? Ти си учен човек, как да не знаеш това?“ – Има неща, които аз сега ги уча. Той мисли, че аз мога да зная всичко.

 

Аз не искам да играя ролята на онзи турски ходжа, който казвал на султана, че знае всичко, какво Господ правил: кога ставал, кога почивал, кога се разправя с праведни, кога – с грешни. Султанът го слушал и нищо не му казвал; той бил един от големите ходжи. Един ден султанът поканил на гости гръцкия патриарх, да се запознае с ходжата. Като дошли при него, султанът им казал: „И двамата сте учени хора, много знаете, и затова аз искам да ви послушам, да чуя някои неща от вас, които не зная.“ Най-първо, султанът решил да ги нагости, затова той казал на слугите си да сварят 4 килограма мляко, да донесат пресен, хубав хляб и казал на гостите си: „Хайде сега, всеки сам да си надроби хляб в чинията.“ Султанът си надробил, а след него и гостите си надробили. След това султанът им казал: „Хайде сега всеки да яде от хапките, които той сам е дробил.“ – „Че как ще знаем кои хапки на кого са?“ – „Ако не знаете кои хапки е дробил всеки от вас, как можете да знаете какво прави Господ всеки момент?“

 

Та сега, и ние много неща знаем, много умни хора сме, но като надробим хапки хляб в млякото и като го объркаме, не знаем кой кои хапки е дробил. Иначе всичко знаем и всичко можем по магически начин да разрешим.

 

Та, потребно е всеки човек да си направи един вътрешен отчет. Но аз съм против вътрешната самокритика. Човек трябва да има ясна представа за себе си. Всеки, който иска да се научи добре да пее, той трябва да слуша такива певци, които добре пеят, да ги слуша отвън или отвътре. Както и да е, но трябва да ги слуша, да използува онова, което те знаят. Който иска да научи математика, или геометрия, или художество, той трябва да се среща с такива хора, да се ползува от техните знания. Художникът, за пример, има много вярно око. Той поставя всички линии на място. Има линии на добродетелта и ако я поставиш на място, ще представиш такъв образ, но ако малко кривнеш линията, ще представиш съвсем друг образ. Оптимистът и песимистът се много различават. Устата на песимиста е малко увиснала надолу. Когато мустаците на човека са увиснали надолу, той е песимист, а когато са завъртени нагоре, той е оптимист. Когато косата на момата е добре вчесана, с равен път в средата, тя е оптимистка. Когато косата ѝ е разчорлена, тя е песимистка. Който иска да бъде оптимист, трябва поне по 3 пъти на ден да си чеше космите на главата. Чеши косата си и не се бой.

 

Та, да дойдем сега до думите на Христа: „Всеки, който изпълнява волята Божия, той е и брат, и сестра Моя, и майка.“ Сега казвам: Всеки може да пее, но онзи, който е даровит, като него никой не може да пее. Важността на Христовите думи седи в това, че много са говорили преди и след Него, но това, което Той е казал, никой не може да го каже. Защо? Понеже нямат тази опитност, това знание. Не е въпрос само теоретически да знае човек нещата, но трябва да ги е опитал, да дадем един образец. Та, когато Му казаха, че братята Му седят вън, Той отговори: „Всеки, който изпълнява волята на Отца Ми, той Ми е и брат, и сестра, и майка.“ Значи, идваме до брата и сестрата.

 

Значи, ако във всеки даден случай човек не може да отдели в себе си онези мисли, чувства и постъпки, които му помагат, той не може да познае кой е неговият брат, сестра и майка. Във всеки човек има известни мисли, чувства и постъпки, които му помагат. И той трябва да ги познава, да ги различава от другите. Вие мислили ли сте някой път за себе си? Ще кажете че сте мислили, но знаете ли колко сложен процес е мисълта? Във всяка мисъл в човека се намесват безброй други същества, разумни и неразумни. Разумните същества се интересуват от вашата мисъл. И ако решите нещо криво, те казват, че не е така. Ти седиш, с дни мислиш върху нещо, бориш се, а те ти нашепват, че не е така, както мислиш. И след като се подчиниш на тази Божествена мисъл, която ти нашепва нещо, ти изпитваш в себе си мир и радост. И всякога, когато ние не послушваме тези разумни същества, всякога съжаляваме.

 

Та, спазвайте законите, които функционират в природата. Два закона има, които трябва да взимате предвид: някога правата мисъл идва първа, а някога – последна. Някога правото чувство идва първо, а някога – последно. Някой път правата постъпка идва първа, а някога – последна. Коя е диагнозата, по която да познаете кога правата мисъл е първа или последна? Когато не си раздвоен нито в мисълта си, нито в чувствата, нито в постъпките си, правата мисъл, правото чувство и правата постъпка са дошли първи. Щом си раздвоен в мислите, в чувствата и в постъпките си, ще знаеш, че първата мисъл, чувство или постъпка не е права. Тогава ще чакаш да дойде последната мисъл, последното чувство и последната постъпка.

 

Следователно човек трябва да знае, че във всяка мисъл, във всяко чувство и във всяка постъпка, които решава, той решава една задача. Ако не си раздвоен, задачата е право решена. Ако си раздвоен, задачата не е право решена. Ако искаш да знаеш дали си добър човек, виж има ли нещо в тебе, което куца, или няма. Ако има нещо, което куца, ти не си добър. Ако няма такова нещо, ти си добър. Човек може да бъде раздвоен само в даден момент, не всякога. В първо време само житното зърно се раздвоява, но като покара коренчета и листа, то се радва вече, защото съдържа всичко в себе си. Житното зърно не придобива нищо отпосле. То носи всичко със себе си. Като се посади в земята, то само се проявява.

 

Всеки момент, когато ние проявяваме известна постъпка, ние трябва да участвуваме с цялото си естество. И тогава ние сме или добри, или не. Ако в този момент ние изпълняваме волята Божия, ние сме добри. Ако в мисълта на човека седи първо да изпълни своята воля, какво той ще направи, а на последен план седи волята Божия, той е на крив път. Неговата мисъл е крива. Защото мисълта на човека не е в състояние да схване всички възможности. С такава мисъл човек може да схване само една възможност, но една негова права мисъл, едно негово добро чувство и една добра постъпка определят живота му за 25 000 години. Лошата постъпка може да определи живота на човека най-много за 100 години. Значи, ако човек направи едно зло, за 100 години все зло ще му върви. Ако пък направи едно добро, за 25 000 години все добро ще му върви. Та, ако искате да знаете защо човек трябва да прави добро, казвам ви: Правете добро, ако искате да ви върви 25 000 години все на добро. Който е направил едно добро дело, за 25 000 години на добро ще му върви. Който е направил една лоша постъпка, за 100 години все на зло ще му върви. Защо е така, не зная, но моите изчисления така показват.

 

Сега, друго нещо. Вие сте изучавали смятане. Знаете, че като делите някое число, най-после остава една единица, която не може да се раздели. Ако получите десетично число, пак остава една единица, която може да разделите на 10 части, но пак остава и от нея една единица. Можете да продължавате до безконечност, тогава нещата се намаляват. Но най-после ще дойдете до едно положение, че трябва да спрете делението. Ще дойдете до периодическите дроби, дето числата се повтарят периодически. Като дойдете до периодическите дроби, в които няма никакво разрешение, трябва да спрете. Като турите десетична точка, има разрешение. Като дойдете до периодическа дроб, никакво разрешение няма. Там трябва да спрете. Има една обстановка на нещата, която нищо не определя. Ако не искате да спорите с някой човек, дайте му тази единица, която не е делима. Например, делите 10 000 лева, но остават от тях 99 лева. Тези пари не ги делете, дайте ги на другия, за да не става спор. Ако някой банкер дели, той няма да се съгласи с мене. Той ще дели и остатъка. Той другояче мисли, не мисли като мене. За него всяка пара е ценна, защото хвърля лихви. А като се съберат тия лихви, те дават крупна сума. Тази математика вие я дръжте за себе си. Аз харесвам тези банкери, които разсъждават така. Те на стотинката турят лихви. Така става, когато правите погрешки. Като правите погрешки, за една стотинка се турят лихви, даже и за една десета от стотинката. Като делите според закона на доброто, не делете остатъка. Остатъкът при доброто не може да се дели. Делението е само в неразбрания живот. В разбрания живот обаче, в добрия живот, никакво деление няма. Когато на някое разумно същество му се поревне да знае какво нещо е делението, то слиза на Земята, на физическия свят. Като научи делението, качва се горе и там проповядва какво нещо е делението. Като го питат какво нещо е делението, то им казва: „Отлична наука е, там, имам на Земята приятели, които го прилагат. Ако искате да го научите, слезте при тях, те ще ви научат.“ Ако искате да научите изваждането, пак трябва да слезете на Земята. На небето няма изваждане.

 

Тия неща, които ви казвам, са мимоходом казани. Те са само за обяснение. Любовта е потребна за живота. За вас е важно да имате едно правилно разбиране за любовта, защото от него зависи вашият живот. Но и любовта иска пение. Без пение никаква любов не може да съществува. Като се влюби, човек веднага започва да свири и да пее. Аз съм виждал моми, които, като се влюбят, взимат метлата да метат, но в това тяхно метене има музика, ритъм има. Като вземе да маже, в мазането също има музика. Като маже с любов, чувате, че от ръката му излиза някаква песен. Някой като тропа с ръката си, във всяко хлопане има музика. Други пък, в тропането им няма никаква музика. Та, ще знаете: Единствената сила в света, която регулира живота на хората, това е любовта. Този живот се изразява във вътрешна музика и песен. Когато започне да мисли за Бога, всичко му се вижда красиво. Като мисли човек за Бога, колкото и да е тъжен, веднага душата му ще се развесели. Тогава човек и художник ще стане, и музикант ще стане, и поет ще стане – всичко може да излезе от него. Тогава светът пред него се разширява. Дето и да отиде, всички хора, всички живи същества ще го обичат.

 

Затова казвам: Обикнете Бога, за да се оправят работите ви. Обикнете Бога, за да станете здрави. Обикнете Бога, за да станете силни. Обикнете Бога, за да станете умни. Обикнете Бога, за да станете богати. Вършете Неговата воля в душата си. Аз искам всички да станете такива, да имате всичко, каквото пожелаете. И като имате всичко, да слезете при онзи, който нищо няма и да го научите на същите неща, каквито вие сте придобили.

 

„Добрата молитва“

 

33-та неделна беседа,

държана от Учителя

на 5.IX.1937 г., 10 ч. сутринта,

София – Изгрев.

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата, "Запалена свещ". Общ окултен клас. XVI година (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Добрата молитва.

 

Пишете върху темата: „Свойствата на правите и кривите линии“.

 

Когато някой философ или някой виден държавник го поставят да продава хляб, веднага пред обикновените хора той ще изгуби нещо. Даже един лош човек, ако му дадете цилиндър и една хубава дреха, веднага ще добие някакво свойство. Сега същественото седи в придобивката. Повидимому философът или държавникът може да е изгубил нещо, но изгубил ли е той всъщност. Или вземете, че вие от един учен човек му вземете книгите, разбира се едно пособие ще изгуби, но ако дадете книгите на един прост човек, той ще спечели ли нещо? – Ако спечели, има условия. Но онова, което (е) писано в книгите, той не е запознат с него.

 

Сега запример вие говорите за свободата. Човек в какво е свободен? Абсолютна свобода човек има само в три неща. Свободен е в Любовта, свободен е в Божията Мъдрост, свободен е в Божията Истина. Там е абсолютната свобода дадена. Никой не може да те застави да изкривиш и да кажеш нещо, което не е. Никой не може да те застави да мислиш туй, което не е или да обичаш туй, което не е. Сега ще кажете: „Съществува една Любов, която се мени, защото и ние самите се меним“. Запример ако пътувате по един път и този път е във възходяща степен, постепенно вашият хоризонт ще се отвори. Не че вашето зрение се усилва, но човек с по-висок хоризонт става. Вие мислите, че виждате надалече, но това са външни условия. Ако слизате в долината, веднага вашият хоризонт се намалява. Или вземете сега един модерен дрехар, направи една дреха без джобове, така му дошло на ум на човека. Или направи едно дълго палто и тури един джоб или два джоба. Пък важно е да тури джоб. Представете си такъв един костюм като фрака, ще вземете и ще направите един малък разрез отзад, защо? Онези, които са го отворили, какви са били техните съображения? – Или представете си онези, които са построили човешкото тяло и са турили една уста, две уши отстрани, един нос и две очи отгоре, те си имат своето значение. Устата е за да се храни, носът е за да намира храната накъде се намира. Очите са за да виждат, ушите за да слушат, слушалки значи са. Те са пособия. Природата турила така оста, дойдат да изучават носа на човека. Чрез носът знаят какви са неговите психологически възможности. Да допуснем, че една права линия е турена на носа, че носът представя една права линия. Какво представя сега от психологическо гледище правата линия? – Или може да имате един прав нос, с една малка вдлъбнатина – вие не сте се занимавали; или пък на носа може да се яви една малка гърбавина, носът е малко гърбав. То е мода вече, физиогномическа мода.

 

Дойдоха двама души – един българин, който води един французин, кореспондент. Като ги погледнах и като видях окото на българина, туй ми даде малко доверие и казвам: Сега съм зает, не мога да го приема. Ако иска утре. Пратих го на друго място за сведение. Сега кое ме заставя да му гледам ухото, окото на французина. Французинът се учудва, как тъй аз да не го приема. Той е бил свободен да дойде, то е негово право да дойде, но и аз имам право дали ще го приема, то е мое право. Аз не съм му казал да дойде или да не дойде. Той сега се учудва, защо да не го приема. Иска да ми заповяда. Това са потънкости сега. Казвам: Сега често вие се месите във вашата свобода. Постоянно разисквате въпроса кой кого обича. Работа, която не е нито в клин, нито в ръкав. Никога не се месете в една чужда работа, кой кого обича. Човек обича някого, то е негова работа, не е твоя работа. Някой казва: „Знаеш ли кой те обича?“ – Ще кажеш: „То е негова работа, че ме обича“. – „Ама ти не отговаряш ли на неговите чувства“. – „То е моя работа“. Сега искат да знаят той като те обича, ти обичаш ли го. Вие се месите в дадения случай в две свободи. Онзи дали оценява Любовта, то е негова свобода, ние не можем да се месим, не знаем дали оценява Любовта или не, не може да говорим. Защото след като запаля дърветата, дърветата оценяват моята запалка, понеже горят. Кои са качествата на горенето? Има едно горение, което образува само дим. Сега вие се спирате върху една Любов, която образува само дим. То е най-последното горение. Да кажем вие сте неразположени. Това е любовен кадеж. Или казвате: „Аз еди кого си не обичам“. Любовен кадеж е, дим е. В такова нещо вие не можете да седите, веднага ще има смъдене на очите. Или някой човек не можете да го гледате, кадеж има. Някого гледате, пълно е горението, приятна е светлината, понеже горението е пълно. Ако тази светлина е мъжделива, веднага ще причини известно смъдене на очите. Някой път ние се месим в Божиите работи. Искате да знаете защо Господ направил нещата така, а не другояче. Бог, Който е направил света, той го е опитал, хиляди модели е опитал. За всички неща има модели в света. Сега от вашето гледище, какви са подбудителните причини, че можете да обичате някого. Да кажем обичате ябълките или гроздето. Подбудителната причина е желанието в мене да ям гроздето. Колкото желанието в мене да ям гроздето е по-голямо, толкоз по-добре; колкото желанието ми е по-малко да ям грозде, може да е много хубаво гроздето, нямаш желание да ядеш и казва: „Ето аз гроздето не обичам“. Не че не го обича, в него няма разположение да употребява гроздето. Казвам: При сегашните условия, изисква се за себе си мисълта да бъде ясна, за да сте свободни. Запример, някои хора са много отворени, говорят много за Любовта. Запример, някой път има Любов, която образува въздишки. Седи някой, обича много въздишките. Въздишките излизат все от Любов. И всички страдаме се от Любов. Да кажем ял си ти храна, много сладко, но тази храна не се смила в стомаха и образуват се известни болки и тогава въздъхнеш. Казваш: „Сладко беше това, което ядох, но измени разположението ми“. Започваш ти да пъшкаш. Искаш да услужиш някому в материалния свят или на физическото поле да му дадеш пари и в тебе има едно неразположение, и веднага без да мислиш много, колкото ти иска даваш. След туй, след време, като не ти връща парите назад, започваш да въздишаш. Питам: Ако ти си дал парите с Любов, приеми сега, че и парите са взети с Любов. Защото парите като са дадени с Любов и приети с Любов, защо не се връщат навреме, някоя посторонна причина влязла. Този човек обещал да дойде навреме, но пътят се е развалил, имало голямо наводнение, или може да е зима и голям сняг да е паднал, и има извинителни причини. Но допуснете в тия близките разстояния, че едни живеят на екватора, а друг живее на северния полюс. Този, който живее на северния полюс, при много неблагоприятни условия е, а онзи, който е на екватора казва: „Хубаво е времето“. Онзи казва: „В такова време как ще ида“. А другият мисли: „Как в такова лошо време, как ще ида, как ще преодолея“.

 

Та казвам сега: Как ще представите вие на едно двуизмерно пространство, как ще представите един нос, да бъде релефен? Често в разбирането на човешкия характер, вие трябва да се учите. Аз забелязвам във всичките хора има повече желания. Едно животно като ме види, очаква повече отколкото аз може да му дам в дадения случай. Като си маха опашката кучето, то очаква да му дам голям комат. Аз извадя едно малко парче, то с учудване гледа. Казва: „Аз очаквах от тебе повече, дай още малко парче“. Все остава едно очудване в него. Ако на туй куче му дам колкото иска, то седне и ме гледа. Целият хляб като го вземе не остава при мене, взема си дърмите, щом му задоволя желанието както иска, замине си. Аз се чудя как тъй, толкоз хляб да му дам и да не остане. Обаче туй куче си отива, няма доверие, да не би аз да се изменя, да не би да поискам хляба си назад. Като вземе хляба, тръгне, обърне се и пак върви. Аз седя и мисля, ако му дам малко, седи при мене, маха си опашката, дам още по-малко и пак си маха опашката. Обаче щом вземе големият хляб, махане няма на опашката, взима едно особено положение на едно задоволство. Често съм опитвал, казва някой, след като дам целият хляб на кучето, аз гладувам. Сега каква връзка се образува между кучето и мене? – Кучето, след като му дам хляба, то си спомня заради мене. Аз мисля, до известна степен, че то мисли заради мене. Дотогава, докато някой не му даде по-голям хляб, все мисли, едно възпоменание има за големия хляб. Сега аз ви навеждам на тези въпроси, защо. Често се заражда във вас едно вътрешно недоволство. Туй недоволство се дължи на това, че вие не сте приели толкоз, колкото вие сте очаквали. Запример, какво очакваме от сегашния си живот? Да кажем, че минете в другият свят, каква ще бъде вашата форма? Или да кажем вие сте дете, очаквате на стари години каква ще бъде разликата в младини и старини? – В младини ще бъдете по-весели, в старини ще бъдете по-замислени. В младини вие слизате от планината, отгоре надолу, а в старини вие се качвате отдолу, нагоре. Старостта е възлизане. Затова старите хора не може да ходят. Младите припкат защото надолу тичат, инертно слизат надолу. Старият иска да направи нещо, но едва се клати. Казва: „Колко остарях“. Всеки човек, който се качва нагоре, колкото мястото става по-стръмно, той е по-стар, толкоз представя големи препятствия за възлизане. После, колкото се качвате във високите планински места, условията за преживяване стават по-трудни. Въздух има чист, колкото искаш, но храна няма изобилно. После, ако се качите на най-високото място, въздухът става рядък, не е човек приспособен.

 

Та сега да ви прочета тук какво са говорили пророците за Словото Божие. Тука някой взел и наредил кои думи какви цветове имат и какви качества. Духът на силата, виолетовите лъчи, той извадил различните сили на Духа Божи. „Господ поставил престола си на небето, Царството му владее над всичко.“ (Псал. 103:19). В какво седи силата на Царството Божие? – Царството Божие не е в Словото, не е и в силата, Царството Божие е във вас. Сега в силата трябва винаги да има благост. „Благостта ти ме възвеличи и търпението ти било съвършено.“ (2 Цар. 22:36). Благостта носи смирение. „Не презирай деня на малките работи“, „Не чрез сила, не чрез крепост, но чрез Духа ми говори Господ Саваот.“ (Зах. 4:6). Тук влиза разумното. Не чрез силата, защото сила в която няма Разумност не може да се прояви. „Идете и възвестете на братята ми да идат в Галилея и там ще ме видят“. „Чрез съвета си ще ме водиш и след това ще ме приемеш в слава“ (Псал. 73:24) Значи в силата влиза почитта. „Отдавайте на всички кому каквото сте длъжни. Комуто почит, почитта…великолепието на Твоето величество и чудните Твои дела.“ (Рим. 13:7). Славно и великолепно е Божието дело. „Свято и страшно е името Му, бойте се Богу, царя почитайте.“ (I Петр. 2:17) „Человек ще погледне към Създателя си и очите му ще се взрат към Святаго Израилева (…) великодушие и щедрост в Неговото могъщество.“ (Ефес. 6:10)

 

Казвам: В обикновените разбирания животът не може да се разкрие. Да ви разкривам отношението на правите и кривите линии. Има един език, който ако го разбирате, вие по законите на земния живот, ще започнете да търсите известни контрасти. В този Божествен език, контрасти такива както в човешкия няма. На земята казваш: „Има Любов, има и омраза“. В Небесния език за омраза не можете да говорите. Как ще представите вие омразата? Как да не можете да я представите. Как един човек ще си представи едно болезнено състояние. Вие не сте чувствували болка, не сте имали страдание. Ако някой ви говори сега, ако идете в невидимият свят и говорите за вашите нещастия на земята, няма да ви разберат по никой начин, не може да предадете вашето нещастие. В невидимият свят ни най-малко няма да ви разберат. Ако някой от вас иде, че разправя, че жена му не се обхожда добре, ще остане нещо неразбрано. Как жена му да се не обхожда? Или ако някоя жена се оплаква от мъжа си, не може да я разберат, ще бъде чудно. Те ще изпратят особена експедиция, изследвания научни и след туй ще кажат: „Неразбрана е тази работа“. Те няма да може да разберат в какво седи недоволството. Не може да намерят в какво хората са недоволни. Вие ще се намерите в положението на онази рускиня, която като (кърмила) своето дете, веднъж капнало мляко и тя близнала от млякото. Отива да се изповяда при един руски стар монах и казва: „Отче свети, направих един много голям грях“. Той я пита: „Какъв дъще, да не си крала нещо?“ – „Още по-лошо“. – „Да не си водила непорядъчен живот?“ – „Още по-страшно“. – „Да не си злословила?“ – „Още по-страшно“. – „Ами да не си била непослушна на майка си и на баща си?“ – „Още по-страшно“. – „Да не си убила някого?“ – „Още по-страшно“. – „Че какво е?“ – „Лизнах от млякото си“. Как ще разбереш при такова състояние, ти предполагаш по своему. Тя мисли, че е извършила голямо престъпление, че е близнала от своето мляко. Тази рускиня усетила, че нейното мляко е на нейното дете, не е заради нея. Тя няма право да близне от това мляко, понеже не е заради нея. Следователно, тя нарушила свободата на своето дете. Сега да извадим заключението, защото заключения могат да се извадят криви. Защото когато се разглежда човешкият характер, има една опасност, защото някой човек не обича да му притурят качества. Има неща, които ние не обичаме да ни ги казват. Запример дойде някой и казва: „Я ми кажи, ти обичаш ли еди-кого си?“ Защо ще ме пита? – „Ами ти говорил ли си на еди кого си?“ Дали съм говорил то е моя работа. Казвам: Ти какво питаш? Ти да ме питаш, то е твоя работа. Радвам се, че ти се интересуваш. Ти казваш: „Помагал ли си му?“ Аз отговарям така: За да узнаеш всъщност работата как седи, иди и помогни на този човек, за да знаеш помагал ли си или не. Аз това го зная дали съм му помагал. Ти (ако) искаш да знаеш, дали аз съм помагал, иди че ти да помогнеш.

 

Тогава вие искате да знаете дали Господ ви обича. Вие никога не можете да разберете дали Господ ви обича или не. На кое място ще зададете въпрос: „Господи, Ти обичаш ли ме, или не?“ Де ще Го видиш? Но ако искаш да знаеш дали Господ те обича, ти ще знаеш. Казваш: „Нали Господ е Любов?“ Ти ако искаш да знаеш дали Господ те обича, ако можеш ти да обичаш, Господ те обича. Ако не можеш да обичаш и Господ не те обича, защото Господ е в Любовта. Та вие казвате: „Защо трябва да обичаме?“ За да знаете, че Господ ви обича. За да знаеш дали Господ те обича, трябва да обичаш другите. Казвате: „Съвършена трябва да бъде Любовта“. Аз на хората за съвършенство в Любовта (не говоря). Аз като любя, дали Любовта ми е съвършена, то е по отношение на моето разбиране, но в дадения случай аз не мога да говоря за една съвършена и несъвършена Любов. Може да говорим за светлината. Ако горението е силно, светлината се проявява, но и светлината си има качества. Светлината има едно качество. Ако тя е слаба или силна, туй не зависи от нея, то е по отношение на нашето разбиране. Ако през едно малко прозорче се пусне по-малко светлина, тогава светлината ще се покаже слаба. Ако през един по-голям прозорец приемем по-голямо количество светлина, тя ще се покаже по-силна. Но и в малкото количество и в голямото количество, трептенията на светлината са едно и също. Ако ние имахме едно огледало, да можем да отразим силата на трептящите лъчи, ние от един лъч можем да изкараме много светлина, но понеже нямаме едно огледало, което да отразява тази светлина в нас, ние имаме един начин да я спрем, веднага ще се разлее.

 

Та казвам: Понякой път трябва да спирате Любовта, да я почерпите. Какво разбирате вие да почерпите Любовта. Ако Любовта на другите не се почерпва в нас, тя остава неизвестна. Ако вашата Любов не се почерпва в другите – тя остава неизвестна. Ако Любовта ви стане известна, какво ще придобиете? Земята, която спира лъчите на слънцето се показва чрез слънчевите лъчи, като се спират. Та става храна за всички плодни дървета, да растат и да дават плодове. Следователно земята прави едно благо, почерпва, спира слънчевите лъчи. Ако тя ги пропуща, никакъв растеж на земята нямаше да има. По същият начин задръжте топлината на Любовта и светлината на Любовта да задържите в себе си, да почерпвате. Тогава известни места в природата са любими за нас, които задържат светлината. На едно място има плодни дървета, това място ни е приятно. Ако на едно място има някой извор, това място ни е приятно. Та казвам: По същия закон, законът е верен. Ако в тебе съществува тази топлина на Любовта и нейната светлина, тогава тя ще се спре при тебе, но казвам: Трябва да се пазим от теории. В теорията ще кажем какво е Любовта, а практически казват: „Така разбирам“. Когато теоретизирате, теорията е само за светиите и за гениите, и донякъде за талантливите хора. Обикновените хора трябва да се занимават с фактите и да се опитват. На обикновените хора никаква теория не им трябва. На светията му трябва, понеже той минава по този дълъг път. Няма нужда да му разправяте как да обича. Той вече има един опит. Може да си състави едно мнение. Понякой път ви гледам взели сте методите на светиите, теоретическите, то не е заради вас. Някой иска да знае, че Любовта била голяма и била малка. Каква е мярката, с която може да се мери? – Питат едно дете: „Колко обичаш батю си?“ – То си отваря ръцете и казва: „Толкоз“. Отваря си, показва толкоз. – Ами майка си? – Отваря си повече ръцете. – Ами баща си? – То си отваря още повече ръцете. Детето мери. Като си отваря ръцете каква идея има, че обича толкоз майка си. Понякой път ние се спираме и сме недоволни. Имаме известни чувствувания и сме недоволни, че окръжаващата среда не ни разбира. Някой път ние сме недоволни от времето, излезем навън, прашно времето, влиза прах в очите. Очите ни сълзят, да ни освободят от праха, който влиза в очите. Или излизаме и има силен вятър – проветрение е това. Пък нас ни е неприятно, или пък както днес така вали отвънка. Като излезем все искаме да е сухо времето, да направим упражненията, а времето има съвсем друго разположение. От какво зависи времето да бъде хубаво или лошо? Влизаш в някоя гостилница, богат си, облечен си хубаво, като влезеш, (за) всички добре дошъл си, свалят ти дрехата, окачват я, защото джобът е пълен. Със злато почитание има. Влезеш със скъсана дреха, гледат дрехата ти скъсана, никой не те обикаля. Казва: „Какво искате господине?“ И ти нямаш самоувереност. А щом е онзи със самурената кожа, казват: „Заповядайте господине, на ваше разположение сме“. Та лицеприятието навсякъде е така. Здрав е някой човек, хората го приемат; болен е друг, малко хора се намират при един болен човек да се спрат. При богатия мнозина се спират, а при бедните малцина се спират. При знаещите мнозина се спират. При невежите малцина се спират. В училището на способният ученик учителят обръща внимание, на невежият учителя трябва да дава особено усилие.

 

Та казвам: Сега от всинца ви се изисква да развивате дарбите си. Вие мислите, че сте стари, минало времето да се развивате. Някои от вас сте на 40–50 години и казвам: Пейте. Вие казвате: „Те младите да пеят“. Казвам: Трябва да се молите. Казвате: „Молитвата не е за нас“. Младите (казват): „Ние да си поживеем, пък като остареем“. Анджак молитвата е за младите. Старият няма какво да се моли, старият вече е свършил с всичко. Той, старият чиновник няма какво да се моли да го назначат и министър не може да стане, и професор не може да стане. Да се жени, свършено е, деца да ражда, свършено е. Банкерски работи да върши, не може. Всичко почти е свършено, очаква човека последните си дни, за какво ще се моли. Младият има хиляди желания, той ще се моли, на хиляди врати ще ходи. Младият казва: „Аз трябва да живея!“

 

Помнете едно правило: Когато вие искате едно удоволствие да се задоволи, удоволствието нарушава свободата на човека. Който и да е човек, който служи на удоволствието, той нарушава своята собствена свобода. Той нарушава не само собствената си свобода, но нарушава свободата и на другите. Всяко нещо, което е за удоволствие, турете го настрана. Едно правило е това. Най-после като няма какво да правите, задоволете вашето удоволствие. Който иска да се удоволствува, като сте направили всичко, тогава идете при удоволствието, кажете: „Какво може да направя и за вас, но и за другите?“ Да се удоволствуваш, да бъде последното в живота ви. Ако най-първо вие искате да се удоволствувате, вие ще закъсате. Запример, искате хората да ви обичат, то е тяхна работа да ви обичат. Защо искате хората да ви обичат? – Вие предполагате, обичта не е само тяхна. Обичта не се отнася само до вас. Вие разсъждавате за Любовта. Една свещ в моята къща не е само заради мене. Слънцето, което е поставено горе на небето, еднакво свети на всичките хора без разлика и на буболечките, и на учените еднакво свети слънцето. В разните си положения, вие може да не приемате достатъчно енергия от слънцето. Но то има еднакво разположение към нас. И тогава турете идеята в ума си. Вървете по онзи път, по който слънцето върви, светете както слънцето свети. Изгрявайте и залязвайте, както слънцето залязва и изгрява. Каквото слънцето прави, правете го и вие отвън. След като сте хванали един кон и сте го впрегнали в каруцата, този кон показва колко е силен, че като влече себе си, влече и каруцата. Какви са разсъжденията на коня? Вие (го) впрегнете и мислите, че това е в реда на нещата. Казвате, че той трябва да ви слуша. Сега поддържат философите, че ние сме свободни. Ни най-малко. При сегашните условие ние не сме свободни. Свободни сме да обичаме, когото искаме, да казваме, каквото искаме, но за другите работи не сме свободни. Колко пъти нас ни впрегнат като коня и ние теглим какви ли не каруци отподире си. Питам: Кой е начинът да се освободим от тия каруци, в които са ни впрегнали. Старите философи казват, че важно е желанието на човека. Щом пожелаеш нещо, ти си вече обвързан. Щом отхвърлиш едно желание, ти си свободен. Има желания, от които човек лесно се отказва, да не ги желае; има желания, които трябва да се постигнат. Има известни желания, които не трябва да се постигат. Желанието да обичаш е един Божествен импулс. Кога и как, кому и колко да дадеш, то е вече твое разположение. Че трябва да обичаш всички, то е Божествено. Кога и как да обичаш? – Една майка обича своите деца, то е едно специфично чувство в нея. Всяка майка обича своите деца. Всяка майка счита, че нейните деца стоят по-високо. Децата на кокошката, на кравата и децата на човека, еднакви ли са? – Каква грамадна разлика има между тях. Разумността в тия деца не е една и съща навсякъде, а в даденият случай майката е привързана към своите деца повече, отколкото към чуждите. Кравата е привързана повече към своето дете, отколкото към едно човешко дете. И човек е привързан към своите повече. Ако кравата накараш да обича едно дете, ще се учуди. Ако накараш една майка да обича едно теле, тя ще се учуди на твоя ум.

 

Преди години в Америка всичките американки водеха такива малки кученца, вързани с една много хубава верижка, тя ще го къпе по два–три пъти на ден, ще го поведе. Върви до нея кученцето. На туй кученце тя дава два пъти повече внимание, отколкото на едно дете. Как ще обясните това? Тия работи ще ги обясните както приказките от 1001 нощ. Тия кученца са повърнати човешки души (…). Как ще докажете, че това са повърнати човешки души в животинска форма?

 

Сега аз ви говоря за един предмет, който няма практическо приложение. Но все таки ще се породи. Когато се спрете в една къща и отвън е студено, отоплете се. Казвате: „Какво ще придобием?“ – Ще придобиете малко топлина. Че в следующето място като идете да си запазите топлината. Сега онова, което ви разправям то (не) ще внесе нещо да ви измени съвършено, но все таки ще ви бъде една услуга да разберете що е свободата и как трябва да придобиете Любовта. Не се спъвайте в свободата си, не се бъркайте един на друг, не се бъркайте в своите работи. Обича някой да говори много, оставете го много да говори. Ако ти не искаш да го слушаш, той нека си говори. Ти не му казвай, че не искаш да го слушаш, не му казвай: „Ти ли остана да оправиш света“. Нека си говори. И ти си върви. Развалено е времето, какво ще те смущава, остави времето, пък ти си върви по пътя. Неразположен си духом. Кой е неразположен в дадения случай? – Може ли човек да бъде неразположен. Невъзможно е. Неразположението е нещо външно. Това е един трън, който влязъл в плътта, извади го и изхвърли го, не е нещо съществено. Или разколебал си се в своята вяра, то е нещо външно. Всичките посторонни работи, които изменят характера, те са все неща външни. Ако някой се удари по крака и не можете да ходите, какво трябва да правите? – Ще седите далече от ония тревоги, които идат до крака ви. Или някой те пита: „Кажи ни твоето мнение, какво мислиш заради мене?“ Всякога ние очакваме някой да каже много по-хубаво за нас, отколкото той е казал. Как ще го каже той?

 

Казвам: Сега пишете „Отношението на правите и кривите линии“.

 

После, дръжте друго едно правило: Никога не допущайте някой да се меси във вашата свобода. Не му говори, че не искаш да се меси. (Не допускай човек да се меси във вътрешната свобода, която имаш.) Да допуснем, че всички трябва да бъдете учтиви, особено религиозните хора. Той като започне да се моли на Бога, става в него едно изменение, започва да се мисли туй, което не е. Един царски син, често се заблуждава, той мисли, че е царски син и може да си позволи всичко, но на царските синове, техните качества и характери са определени. Царският син може да е царски син, но един, който не е царски син може да има по-добре развит ум. Един царски син може по музика да не разбира, а един обикновен човек може да разбира музика повече. Религиозните хора казват: „Това не ни трябва, но трябва само съзерцание“. Какво нещо е съзерцанието? – Да съзерцаваш, значи да виждаш хубави неща. Спреш се. Казваш: „Да имам такива хубави неща“. Кое е по-хубаво, да съзерцаваш нещо, или да вземеш цигулката, да се спреш и да свириш? Може да се спреш и да разглеждаш постройката. Можеш да се спреш като цигулар и да започнеш да свириш. В първия случай, ти като разглеждаш нещата, хората няма да се месят. Може да кажат: „Какво мисли този човек“, но като цигулар, ще започнат да оценяват. Ако свириш хубаво, ще кажат: „Хубаво свири“, а ако не свириш хубаво, някой ще каже: „Да млъкне, да не свири по пътя!“ Казвам: Кое е по-хубаво, да съзерцавате хубавите неща или да свирите някъде? – Че аз ще ви кажа, запитайте се някой път: „Защо съм родена жена?“ – Да ви отговоря: „За да научиш свободата, която се съдържа в Любовта“. Пита мъжът: „Защо съм роден мъж?“ – За да научиш светлината, която се съдържа в Мъдростта. – „Защо съм аз дете?“ – За да научиш свободата на Истината. Казвам: На такива е Царството Божие, на децата. Трябва да станем деца, за да научим свободата на Истината. Ние не сме свободни в Истината. Ако речеш да кажеш Истината, ще кажеш тъй грубо и ще кажеш туй, което не е. Ако се въздържаш, ще скриеш това, което не е. Ако си мъж, ще мислиш туй, което не е. Ако си жена, ще чувствуваш туй, което не е. Питам тогава, къде е свободата? Щом чувствуваш това, което не е, ти не си жена. Щом мислиш това, което не е, ти не си мъж. Щом не чувствуваш като дете Истината, не си и дете. Детето каквото направи, то трябва да каже на майка си и да няма никаква лъжа. Запример, детето бръкне в захарницата, отвори я и вземе една бучка. То да каже: „Отворих захарницата и взех една бучка захар. Как мислиш, направил ли съм една погрешка?“ – Майката ще каже: „Направи една погрешка, понеже не ме пита“. То казва: „Мамо, тебе те нямаше, пък мене много ми се ядеше. Сега прощавай“. Сега, кое е по-хубаво? – Детето да вземе захарта, когато майката е там, или когато я няма майка му. Сега говорим за децата. Кога е по-хубаво? – Детето да вземе захар, когато майка му е там, или когато баща му е там. Майката е там, детето да отвори и да вземе една бучка захар. Истинското дете е, когато детето е свободно. Тази свобода е, от която баща му и майка му са доволни, че само отворило захарницата. Най-първо майката отваря захарницата и дава. Когато детето само отвори, бащата се радва, че в негово присъствие и в присъствието на майка му взело.

 

Сега уподобявам: В тази захарница, в която Бог турил захар да може, когато Господ присъствува, да отворите захарницата и да изваждате захар по една бучка. Да изваждате хубавите работи, от хубавата захарница, когато баща ви и майка ви са там. Това е учението. Учението е място, дето Бог присъствува. Една школа е място, дето Господ присъствува. И когато Той присъствува, тогава всеки от вас ще отвори захарницата и ще вземе колкото бучки му трябват. Баща му и майка му ще бъдат доволни.

 

Сега ви пожелавам: В присъствието на баща си и майка си да изваждате колкото захар ви е потребно от неговата кутия.

 

Отче наш.

 

XVI година

38 лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 1 септември 1937 г., сряда, 5 ч.с.

София – Изгрев

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Най-голям в Царството небесно". Неделни беседи (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

„Отче наш“

 

„Ще се развеселя“

 

Ще ви прочета 2-ри стих от 66-а глава от Исаия: „Защото ръката Ми е направила всичко това и е станало всичко това, говори Господ, но Аз ще погледна на тогоз, на сиромаха и на съкрушения духом, и на оногоз, който трепери от словото Ми.“

 

За да може да разбере природата, чувствата на човека трябва да са отворени. Поне така, както сега човек се намира, в това положение, очите му трябва да са нормални, ушите му трябва да са нормални, неговият нос трябва да е нормален, устата му трябва да е нормална, и пипането с ръцете му, и то трябва да бъде нормално. Нормалният човек е мярка, с която ние мерим нещата. Казваме, че нещата могат да бъдат нормални, в нормата, и анормални, извън нормата. За пример, често ние питаме защо съвременното човечество страда. Хората още не знаят причината за [своите] страдания. Че страдат, това е факт. Хиляди страдания има в света. Ако вземете някое медицинско списание, ще видите хиляди фотографирани болести в него. Хиляди язви има, от които човечеството страда. При това, съвременната наука констатира, че тия язви се дължат на един по-низш живот в човека. Това са микроскопически животинки, които никак не се виждат, но са в състояние да изядат човека. Вземете, за пример, туберкулозата се дължи на такива микроскопически бацили, които нападат човека, изяждат дробовете му, вследствие на което той умира.

 

Сега, именно, ние отправяме въпроса към съвременния човек: какво разбира той под думата „човек“. В старо време, според закона на еволюцията, под думата „човек“ се е разбирало „същество, което мисли“. Това е една четвърт от истината, това още не е цялата истина. Човек не е само същество, което мисли, той е същество и което чувствува. След това туй същество има и други претенции, търси някаква си свобода. Първо, борбата в света, която е започнала и между най-малките същества, до човека, се дължи все на въпроса за яденето. Всяко същество първо се стреми да се нахрани, да се наяде. И после, когато говорим за условията на живота, разбираме ония условия, при които всяко същество може да се развива правилно и да расте. Представете си, че едно растение е посято на място, покрай което минават хиляди животни, много добитък. Какво ще бъде положението на това дърво? Като минават покрай него, всички ще се търкат в самото дърво. И представете си друго дърво, което е посадено в една градина. Как мислите, кое от двете дървета ще се намира при по-благоприятни условия? Следователно, ако покрай твоя ум и покрай твоето сърце минават много тревопасни и всички се потриват, каква култура ще имаш? Ще охлузгат кората ти. Колкото и да търпи това дърво, нормалното положение е да се огради то, да му се дадат добри условия.

 

Аз правя сега тези аналогии, да видите в какво положение се намирате. После, хората са крайно немарливи. Те искат да осигурят живота [си] на Земята. За колко години човек може да се осигури? Най-много за 120 години. Едно време хората са живели и до 999 години. Така е, ако вземем Библията за авторитет. Но Библията е един малък превод от истинската Библия. Мнозина мислят, че това е цялата Библия. Други пък взимат само Евангелието за авторитет. Не мислете, че Евангелието е всичкото, което Христос е говорил. Сам Иоан казва, че Христос е говорил по 3–4 часа. И ако всичко, което е говорил, беше напечатано, щеше да се събере в хиляди книги, големи като Библията. Ако имахме това знание, то щеше да бъде за нас полезно. Защо това знание не е дошло до нас, това е друг въпрос, обаче то се пази. Нищо в природата не се губи. Всичко онова, което Христос е говорил, то се пази. Тези книги един ден ще се намерят и вие ще ги четете тогава. Мислите ли, че когато един човек дойде в света, той от само себе си идва? Мислите ли, че един пророк от само себе си говори?

 

По какво се познава дали един човек има авторитет или няма? Всеки ден вие можете да видите какъв е вашият авторитет и на какво се равнява. Вашият авторитет се равнява на 30, 40, 50, 60 най-много до 100 килограма – според това колко килограма най-много можете да дигнете. Наскоро ми разправяха, че един германец могъл да дигне до 2000 килограма тежест. Всички актьори на сцената могат да докажат доколко е вярно това. Ако наистина човек може да дигне до 2000 килограма тежест, това е огромна сила за един физически човек. Но със своя ум човек е направил машини, с които дига десетки и стотици хиляди килограма тежест. Представете си тогава, как Слънцето, което е около милион и 300 000 килограма по-тежко от Земята, как може да се държи в пространството. При това, то се движи в една много рядка среда. Не само това, но Слънцето пътува с грамадна бързина в пространството.

 

Сега вие ще кажете, че тези въпроси не ви интересуват. Съгласен съм с вас. Онзи, който не е музикален, той не се занимава с музика, но все-таки няма същество в света, което да не се занимава с някого. Вземете, за пример, онзи учен естественик, естествоизпитател, който не се интересува нито от музика, нито от поезия, но като седне пред трапезата да яде, започва като един обикновен човек, като дете да криви устата си на една и на друга страна, да дъвче храната си. Този учен човек, като дъвче една хапка след друга, мисли, че много нещо е спечелил. И след това казва: „Наядох се много добре.“ Така сме свикнали ние да говорим, но няма какво да се прави. Питам: кое заставя съвременните хора да ядат? Преди всичко ние още не сме се научили да ядем от любов. Защото да яде човек без любов, това е насилие. Значи, нещо заставя човека да яде.

 

Сега, като ме слушате да говоря, аз не искам да ви кажа, че нищо не знаете, че трябва да учите, но казвам, че вие трябва да разбирате света. Онова, което сте научили в първо, второ, трето и четвърто отделение, колкото повече се качвате нагоре, в прогимназията и в гимназията, ще ви послужи като тил за новото, което трябва да учите. Младият като дойде в света, иска да стане стар. Старият, като остарее, иска да стане умен. Това са желания. Питам: в дадения случай какво придобива старият и какво придобива младият?

 

Сега аз не ви говоря тези работи за обезсърчение. Напротив, аз разглеждам тия работи малко по-другояче. Какво ще стане, ако аз посадя една нива, и всичко, каквото тя ражда, не го събирам? Всичкия ми труд ще отиде напразно. Не, сламата аз трябва да турям на една страна, а житото – на друга. Следователно знанието ни е потребно като насъщна храна в нашия живот. Така аз разбирам знанието. Ако то не беше храна за нас, то щеше да бъде безпредметно. Знанието е потребно като храна за ума. От знанието, значи, се храни нашият ум.

 

Аз наричам ума първия, големия син на човечеството. Бог изпраща този свой голям син в света да се възпитава, като в училище, в което да се учи и да възраства. Най-първо светът е започнал със сърцето. Сърцето е голямата дъщеря на Бога. Като е дошло в света, сърцето се е увлякло малко, вследствие на което е сгрешило. То се е обленило и повече не иска да учи. Сърцето казва: „Защо ми е нужно знание и наука? Може да се живее и по друг начин.“ Така, именно, сърцето е хванало пътя на живота, който е пълен не само с радости, както то е очаквало, но и със страдания. В този път, каквото се придобива, същевременно се и изгубва.

 

При сегашните условия на живота всички хора се намират в затруднително положение. Като не могат да се справят с положението си, най-после хората се утешават с мисълта, че като умрат, те ще отидат на онзи свят. Питам: кои са онези, които, като са отишли на онзи свят, са се върнали да ни разправят, как се живее на онзи свят? Не е въпросът там, че никой не се е върнал от онзи свят. Може би някои да са ходили. Може и между вас, които ме слушате, да има някои, които са ходили на онзи свят, но важното е, че между този и онзи свят хората поставят рязка граница и по този начин си представят онзи свят такъв, какъвто всъщност не е.

 

Отношението между този и онзи свят е такова, каквото е отношението между младостта и старостта. Младият и старият е един и същи човек. Каквото е бил като дете, такъв, същ е и като стар. Все един и същ човек е той. В какво седи разликата между младия и стария? Мнозина не приемат, че човек се преражда. Разни теории има за прераждането, но важното е, че човек е излязъл от Бога. Всяка душа е излязла от Бога и е дохождала много пъти на Земята, превъплътявала се е. Тя е идвала тука да се учи. Както годината не се състои само от един ден, така и животът на душата не се състои само от един живот. Без тази теория за прераждането ние не можем да си обясним наследствените черти на човека. Човек носи в себе си много придобити черти. Ако вземем един престъпник, без прераждането ние не можем да си обясним отде и как в един живот той е могъл да развие в себе си толкова порочни черти и да извърши толкова порочни деяния. Окултистите поддържат, че вълците са закъснели хора в своята еволюция. Като нямали какво да правят, те станали разбойници. Други пък вярват, че Бог е създал света. Но Бог е създал всичко. И под думата „създаване“ се разбира някаква вътрешна идея. Всичко, което Бог е създал, служи като форми за развитието на самия живот. Сега, ако вземем идеята, че всичко, което живее, има душа, тогава можем да кажем, че във всичко има живот.

 

Значи, със сърцето започва животът. После иде друга една форма на живота – явява се умът. После иде човешкият дух и човешката душа. Сега се явява спор, дали човек има дух и явява ли се духът. Духът живее ли? Също така се явява въпросът човек има ли душа или няма.

 

Сега, да оставим тия философски въпроси настрана, защото така, както са те поставени, не могат да се доказват, т.е. нямат нужда от доказателства. А пък това, което не е, няма нужда и от опровергаване. Няма какво да ви доказвам онова, което е, и няма какво да отричам онова, което не е. Аз го оставям така, защото да се занимавам с него, то е губене на време. Веднъж един ме пита: „Ти можеш да знаеш дали човек има душа.“ Аз го питам: „Пък ти можеш да знаеш дали живееш?“ Той казва: „Аз усещам, че живея.“ – „Тогава, по същия начин и аз усещам, че човек има душа.“ – „Че как го усещаш ти? Как усещаш душата?“ – Казвам му тогава: Как ще си обясниш онова противоречие, което съществува в живота? Срещаш, за пример, един човек, когото даже не познаваш, и знаеш, че след 10 години ще му се случи това и това нещо. И наистина, човек следи и вижда, че така, както му е предсказано, така се и случва. Отде може да знаеш какво ще се случи след 10 години на даден човек? Има хора, които виждат надалеч, има хора, които виждат наблизо. Има хора, които с погледа си обгръщат цялата Земя. Те могат да я виждат отвсякъде. С погледа си те я обхващат, както детето хваща една топка в ръката си. За тях Земята е като една малка топка. Къде са тия хора? Не искам да ви кажа, сами трябва да ги намерите. Като се върти Земята, те я виждат, как е населена. Те виждат всичко и чуват всичко. Земята се върти пред тях, и те насочват погледа си навсякъде, вследствие на което всичко виждат и чуват, знаят всички езици.

 

Важни са думите, които пророкът казва: „Аз ще погледна към сиромаха и към съкрушения духом и към онзи, който трепери от словото Ми.“ „Онзи, който трепери от словото Ми“ подразбира „онзи, който обича словото Ми“. Под думата „треперене“ в този смисъл аз разбирам едно синовно отношение. В любовта има един страх, но аз го наричам „свещен страх“. В любовта страхът е едно благословение.

 

Та, при сегашните условия, при които живеете, всичко в света съдействува за добро. Това нещо трябва да се обясни научно. За пример, в живота на някой човек се случва една изключителна опитност и той мисли, че в дадения случай тази изключителна опитност не му е потребна. Не, тя му е потребна, като лист на дървото. Листът на дървото е потребен, за да диша чрез него. Може и без един лист, но все таки, когато листата на дървото окапват, ние мислим и считаме това нещо за анормално състояние на дървото. Тъй щото, когато ни сполетяват големи изпитания, ние считаме, че това са някакви противоречия в живота. Когато един син е в несъгласие с майка си и с баща си, той се намира в едно противоречие. И когато ние сме в противоречие с природата, ние се намираме в изключително състояние.

 

Сега аз не разглеждам въпросите частично, но тъй, както са поставени в целокупната природа. Това, което целокупното човечество един ден ще придобие, то ще бъде достояние и на най-малките същества в света. Но понеже светът още не е достигнал до това положение, затова идат тези изпитания и страдания. Умовете на хората трябва да се просвещават. Ние трябва да имаме такива методи, чрез които истината да влезе в света. В едно здание, колкото повече светлина има, толкова е по-добре за самото здание и за хората, които живеят в него. Колкото по-малко светлина влиза в едно здание, толкова то е по-нехигиенично. На същото основание, колкото повече знание има човек, което може да подкрепва човешкия ум, толкова по-добре за него. За човека е потребно знание, което може да го научи как да мисли.

 

Сегашните хора са дошли със своята мисъл до това разбиране. Като наблюдавате какво правят воюващите страни, ще видите как са станали силни. Те хвърлят една граната, тежка около 250 килограма, на 50–60 километра разстояние. Има такива гранати, които отиват много по-далеч. Като избухне една такава граната, тя изравя земята на дълбочина 400–500 метра. В съвременната война ще видите как небесните птици снасят яйцата си отгоре. Сега вече имаме аеропланите, наречени умствени птици, които снасят яйцата си отгоре. Като се снесе едно от тия яйца, то веднага се излюпва, пилето веднага излиза от него и започва да рови на грамадни разстояния.

 

Сега да разгледаме живота малко по-другояче, в друга форма. Идете в една фабрика, която прави хартия, да видите как се произвежда. Там ще видите цели купове от борови парчета нарязани, от които се образува една каша. От тази каша, като се прекара през особени валяци, се образува най-после хартията. От тази хартия впоследствие се печатат най-хубави книги. Ще кажете: защо са страданията на дърветата? Тези дървета трябва да им се даде друга форма. За да придобият друг вид, те трябва малко да пострадат. Като пострадат, ще се превърнат в книги. Съвременните хора не искат да страдат. Има страдания в света, които са разумни. Ако вашите страдания са разумни, вие сте блажени, но ако страданията ви не са разумни, тогава те са безполезни, безпредметни. Ако страдате като дърветата, за да стане от вас хартия, върху която да се печатат хубави работи, тези страдания са на мястото си, имат смисъл. Когато се пожертвувате за подигане на човечеството, това страдание има смисъл. Но когато сте една гора, която животните изяждат, това страдание няма смисъл, не е на мястото си.

 

Мислите ли, че Бог не страда? Единственото същество, което страда най-много, това е Бог. В това отношение има два възгледа. Пророкът казва: „Аз бях в Израил като натоварена камила. Дотегна Ми да нося вашите грехове.“ Това значи: „Дотегна Ми да нося вашите мисли, чувства и постъпки, с които да нося вашите страдания и за които да съм отговорен.“ Тези думи пророкът туря в устата на Бога. Други пък казват, че Бог е всесилен, всемъдър. Той не се нуждае от нашата помощ. Той иска само да ни убеди в това, което върши, за да не го разваляме ние. Той ще оправи всичко. Няма нещо в света, което Той не може да преобрази. Злото, страданията, смъртта, неверието, войните – всичко това един ден Той ще примири. Нищо няма да остане от тях. Писанието казва, че ще влезем в един напълно уреден живот.

 

Кога ще бъде това? Ако го приемете, то може да бъде още днес. Това зависи от вашия ум. Ако вие можете да се подигнете с ума си, вие още днес можете да влезете в този уреден свят. Но за да влезете в този свят, трябва да притежавате 4 неща: душата ви трябва да бъде свободна; духът ви трябва да бъде силен; умът ви трябва да бъде светъл, а сърцето ви трябва да бъде пълно с добрина.

 

Днес всички проповядват, че Христос ще спаси света. Онези от вас, които са християни, като отидат при вратата на Христа, Той ще излезне и ще ви каже: „Извадете доброто от вашето сърце, което ви се дава.“ Ако вашето сърце е пълно само с мухлясали добрини и ако умът ви е пълен само със свещи, които не горят, че само цъкате и никаква светлина не получавате, и ако силата ви се заключава само в пълни бомби с взривни вещества, как ще ви приемат в другия свят? Въпреки това вие искате да влезете в другия свят да бъдете свободни. Свободата иде по друг начин. Съвременните хора не познават тоя начини. За да възприемем свободата, ние трябва да приемем Бога в душата си и да Му дадем свобода. Когато дадем свобода на Бога в себе си и Го оставим свободно да работи в нас, когато го оставим свободно да работи в душите ни и най-после, когато приемем Бога в духа си, ще станем всесилни, защото Бог е всесилен. Когато приемем Бог в ума си, ние ще имаме знание. Когото Го приемем в сърцето си, ние ще имаме всички добродетели. Ако всички животни растат благодарение на слънчевата енергия, която влиза в тях, същото ще стане и с растенията, и с минералите, и с рибите, и с птиците, и с млекопитаещите. Дотолкова, доколкото слънчевата светлина влиза в живите същества и се разработва разумно, дотолкова тя е полезна.

 

Първоначално религиите имаха за задача да научат хората на езика на невидимия, на Божествения свят. Те бяха един вид училища за хората. Не е достатъчно само да вярва човек в Бога, но той трябва да се научи да люби Бога. Такава беше задачата на първоначалните религии. Щом Го люби, той ще почне да изучава и Неговия език. Ти можеш да изучаваш езика само на онзи, когото обичаш. И ако ние още не обичаме Божествения език, това показва, че още не обичаме Бога. Ние още не сме се заинтересували от езика на Бога и затова не го изучаваме. За пример българинът обича само български език, англичанинът – само английски език, французинът – само френски език, германецът – само немски език. И след всичко това мнозина запитват какви ще бъдат в онзи свят.

 

Някои поддържат, че в онзи свят хората пак се делят на българи, на англичани, на френци, на германци и т.н. Един българин прави изчисления, че щом българите на Земята са 6 милиона, в онзи свят ще бъдат 60 милиона. Тогава, ако китайците на Земята са 500 милиона, колко трябва да бъдат на онзи свят. Вземете отношението 6:60 и вижте какво ще бъде отношението на 500 милиона. Значи 500 милиона ще се обърне на 5 милиарда. Вие ще се намерите в едно затруднително положение. Представете си, че една голяма войска минава и след нея или пред нея се [сипе] голям картечен огън. От цялата войска, голяма като римската, остава само един полк. Можете ли да си представите какво ще бъде положението на този полк, като се огледа около себе си и навсякъде вижда своите мъртви приятели, т.е. вижда приятелите си мъртви, нападали на Земята? Представете си, че цялото човечество един ден измре, а останете жив само един Вие. Какво ще бъде Вашето положение?

 

Това, което ви казвам, е само за изяснение. Това става в нашия свят, между хората, които сме изложени на постоянни промени. Промени стават и в злото, и в доброто. Измененията стават в злото, а промените – в доброто. Така разглеждам аз въпроса. Следователно, когато човек греши, той се е изменил, а когато прави добро, той се е променил. Промяната е възходяща, а измененията са низходящи. Затова, именно, се казва, че Бог всичко изменя в света. Той изменя грешника, значи, понижава го надолу, а променя доброто, добрия човек – въздига го нагоре. Следователно ония, които грешат, се изменят, за да грешат по-малко. Той ги намалява. Ще дойде ден, когато грешникът няма да греши. Според тази аналогия и доброто ще дойде до едно място и там ще спре, т.е. няма повече да се променя, т.е. няма да правят добро. Какво състояние ще бъде в света, когато доброто престане и злото престане, т.е. грешните престанат да грешат и добрите престанат добро да правят?

 

Сега да разгледаме отношенията между господаря и слугата. Като работи слугата, господарят му плаща. След това се ражда едно различие. Ако господарят подяжда слугата си, той прави зло. Ако слугата подяжда господаря си, и той прави зло. Ако един ден господарят осинови слугата си, направи го свой наследник, какви ще бъдат отношенията им? Слугата няма да има желание да подяжда господаря си и господарят няма да има желание да подяжда слугата си – ще се примирят.

 

Та, когато ние влизаме в областта на Божествената любов, отношенията между хората няма да бъдат никакви други освен отношения между души. Най-хубавото състояние в света е това, което изпитва човек, когато някой го обича. Каквото друго и да казвате, това е най-хубавото състояние – да ви обичат и да мислят добро за вас. Да те обича някой, да мисли добре за тебе, да те чувствува в сърцето си и да ти даде пълна свобода – няма по-хубаво състояние от това. Единственото идеално същество, което иска да ни даде своята свобода, това е Бог. Той иска да ни даде на разположение свободата, която Той има. Той иска да ни даде на разположение Своята светлина, Своята доброта, Своята благост, Своята сила и т.н. Въпреки това у нас се заражда въпрос: трябва ли да служим на Бога?

 

Как ще си обясните това противоречие в човека? Сега няма да ви обяснявам това противоречие, но казвам: Противоречията в света произтичат от безлюбие. Там, дето има безлюбие, винаги съществува противоречие. Там, дето любовта отсъствува, винаги се явява алчност в човека. И човекът търси живота там, дето го няма. Някои съвременни писатели, като разглеждат живота на Христа, не го разглеждат така, както е писано в Свещеното Писание. Те казват, че като слезнал на Земята, Христос бил много богат, но всичкото Си богатство раздал на сиромасите, а живота Си – за цялото човечество. Питам: Като даде всичкото Си богатство и живота Си за човечеството, с това Христос изгуби ли нещо? Нищо не е изгубил, напротив, Той спечели много нещо. Ако вие се намирахте във времето на Христа, когато страдаше, когато минаваше през този голям изпит, можете ли да си представите каква перспектива е имало пред Него? Той не е виждал никакъв успех. След 2000 години обаче ние виждаме перспективи за нещо велико. Няма да се мине много време, и тия перспективи ще се увеличат.

 

Та казвам: Колкото лошо да е вашето положение, то не е по-лошо от това на Христа. Мнозина от вас сте сиромаси, но все пак положението ви не е по-лошо от това на Христа. Може би някой не се е домогнал до положението на някой висш чиновник или до положението на министър, но все пак то не е толкова лошо. Колкото долно положение и да заемате, вие пак не сте в положението на Христа, все пак положението ви е по-завидно. Тъй щото, от нищо няма да се оплаквате. Аз харесвам стремежа на съвременните хора да бъдат свободни. Права е тази идея. Аз насърчавам тази идея, но свободата трябва еднакво да засяга всички живи същества. Свободата не подразбира всички да имаме еднакви дрехи, като войници. Не, на малките деца – малки дрехи, на възрастните – за възрастни, на старите – за старите дрехи. Вие имате особена представа за старите хора. Старите хора, които аз съм виждал, са много красиви. В Писанието се казва, че на небето има 24 старци, между които сега се готви да влезе още един, да станат 25. Те представят цели епохи. Когато човечеството довърши докрая своята еволюция, ще мине през 7 епохи, с което ще образува един старец. Той ще бъде като началник. Той ще разполага с всичкото знание, с всичката свобода, с всичката сила, с всичката доброта на човечеството. Тогава всички хора ще дойдат при Него и Той щедро ще раздава. Така разглеждаме ние стария човек.

 

Казвате: „Той е стар човек.“ Както и да е, но всеки от вас ще отиде при този стар човек. Той казва: „Синко, ела при мене. Ела да ти кажа как да живееш. Едно време и аз живях [така], то що е патила главата ми, докато дойда до това място. През какви места съм минал, докато дойда до това положение.“ Казвате: „Там има стари хора, все неженени мъже.“ Там старият брат и старата сестра живеят в едно тяло. Там вече не съществуват отношения на мъже и на жени, други отношения съществуват. В невидимия свят има преливане на душите. Там душите се преливат. Там може и двама, и трима, и 10, и 100, и 1000 души да се прелеят, в едно тяло да се съберат и после излизат. Те са свободни, кой каквото иска може да прави. В другия свят човек може да бъде свободен.

 

Сега, каквото и да се говори за онзи свят, е много добре, но въпросът е тук какво трябва да се прави. Сега говорим за този свят. Важно е тук какво трябва да се прави. И казва Бог: „Аз ще погледна на тебе“. Наистина, ако Бог не погледне на тебе, от тебе нищо няма да стане. Ти разсъждаваш съществува ли Бог или не. Ако кажеш, че не съществува, ти Го отричаш. Щом почнеш да разсъждаваш има ли Господ или няма, Той те е погледнал вече, Той те е родил. Щом негодуваш, Той пак те е погледнал и те е заставил да мислиш.

 

Разправяше ми един материалист как се е борил със себе си. Той казва: „От 20 години вече живея един отличен живот. Преди това си казвах: „Няма Господ в света.“ Но нещо вътре в мене ми казваше: „Ами ако има?“ – „Не, няма Господ.“ – „Ами ако има?“ – „Това са суеверия.“ – „Ами ако не е суеверие?“ Каквото кажа, все противното ще ми се нашепва отвътре. Седя в едно раздвояване, но нещо отвътре ми проповядва.“

 

Питам: Къде седи истината, в отричането или в твърдението? Щом човек съпостави две идеи в себе си, той непременно ще дойде до една трета. Човек може да умре преждевременно. Щом човек умре, сърцето му престава да тупа и този човек, който е говорил сладко, който имал свой идеал, престава да говори и слепи очи. Около него седят приятелите му и плачат.

 

На мене са ми разправяли разни теории по въпроса за смъртта, но аз съм го изследвал от различни гледища, но не съм го засягал. Някои са ми разправяли, че са виждали умрелите, че вървят подир ковчега си. Други пък са ги виждали отгоре на гробовете им. Моите изследвания са малко по-други. Аз съм наблюдавал момента, когато умрелият умира. Пред мене са умирали мнозина. Тогава пред мене се представя едно голямо, чисто море, на което водата започва да се увеличава в границите си с един милиметър. Значи, когато някой умира, т.е. заминава за другия свят, границите на това море се увеличават с един милиметър.

 

Понякога аз правя опити да се съобщавам с умрелите, да се разговарям с тях. Като ми се обади някой умрял, аз му казвам: „Покажи се.“ Той не иска да се покаже. Пред мене умрелите се срамуват да се покажат. Щом ми каже, че не смее да се покаже, аз не го изнасилвам. Питам умрелия: „Как си?“ – „Съжалявам, че съм живял така.“ – „Как трябва да се живее?“ – „Е, да се върна сега на Земята, другояче бих живял.“

 

Но както и да ви говори умрелият, като дойде до едно място, каквото и да го питаш, не говори повече. Защо? Защото има една граница на нещата. Там нещата са обратни. Онова, което става в онзи свят, те не могат по никой начин да го обяснят на жителите на Земята, не могат да кажат как става. Защо? Представете си, че имате четирите направления или посоки: вие познавате движението в дължина, широчина, и дълбочина. Но освен това движение има едно четвърто, което е насочено към всички посоки, и към центъра на Земята. Като напира отгоре, едновременно се връща и към центъра. Значи, това изтичане не става към периферията, но става към центъра.

 

Това са неща, които човек непременно трябва да си представи, да си ги въобрази. Онези, които са ясновидци, виждат, че небето се отваря. Всеки от вас може да има такава една опитност. Гледаш, пред тебе се отваря една картина: виждаш планински върхове, полета, обрасли със зеленина, чисти пътища. Това нещо го няма никъде на Земята, а ти го виждаш. Ще кажете, че това е някаква илюзия. Да, но илюзията, миражът, е отражение на някаква реалност. Тъй щото, това, което вие наричате мираж, не е нищо друго, освен една отдалечена реалност. Щом виждаш тия неща, това показва, че има някаква реалност. Без реалност ти не можеш да виждаш нищо. Без реалност никакво отражение не може да съществува.

 

Сега аз не засягам външната страна. Аз съм засягал и другия въпрос. При известни случаи, за пример, ти трябва да влезеш във връзка с някои същества извън Земята, които седят на по-висока степен на развитие, отколкото хората на Земята. Който отиде при тези същества, които разбират Божиите закони, те веднага ще му предпишат какво трябва да направи. Който ги послуша, той благословен ще бъде. Такава опитност имаше апостол Петър, който беше затворен. Онези негови приятели, 120 души, които постоянно се молеха за него, с молитвата си извикаха един ангел от небето, който влезе в затвора при Петра, който седеше с веригите си и му каза: Стани, опаши се! Ангелът бутна оковите, и те паднаха от нозете му. Той бутна вратата, и тя се отвори. – „Върви сега след мене.“ – И Петър тръгна. – „Върви си сега по пътя, тук да те няма. И като те потърсят утре, да не те намерят. Да не се покажеш много честен. Тази честност тука не минава.“

 

Сега, като говоря за любовта, любовта е един свещен акт. И ние не трябва да обичаме така, за да покажем любовта си пред света, но тя трябва да бъде един таен акт. Свещено нещо е любовта. Обичаш някого – остави го свободен. Ангелът, който освободи Петра, имаше любов в себе си. Само по този начин човек разбра какво нещо е любовта. Когато този ангел дойде при човека, в сърцето му ще пламне особен пламък. Така стана и с Петра, но оттам насетне Петър беше готов да понесе всички страдания. Ако при тебе не дойде един ангел да бутне оковите на краката ти и не ти каже да станеш и не ти даде сила да излезеш навън, ти ще останеш завинаги в затвора. Този ангел трябва да дойде да ти покаже звездите, светлината и да те прати да разправяш на приятелите си, че той те е извел. Това е доброто, което влиза в твоето сърце.

 

Сега и аз ще направя в дадения случай същото: ще бутна оковите ви и ще кажа: „Станете!“ Оковите ви ще паднат, вие ще станете и ще излезете вън. След това ще ви кажа: „Идете сега при братята си и им кажете какво ви е казал Господ.“ Възможно ли е това? Възможно е, няма какво да се съмнявате. Съмнява се само онзи, който няма нищо, който нищо не е придобил. Но онзи, който има свобода, има сила, има светлина, има и добрина, той няма в какво да се съмнява. Човек няма в какво да се съмнява. Но слугата може да се съмнява в господаря си, докато е слуга. Овцата може да се съмнява във вълка, че може да я изяде. Когато вълкът стане овца, овцата не може да се съмнява във вълка.

 

Едно време, когато русите дошли да освобождават българите, един турски паша запитал един от руските генерали: „Ние толкова време управлявахме българите, но нищо не можа да излезе от тях. Вие какво мислите да правите с тях? Мислите ли да им турите казашки шапки?“ – Освен, че не мислим да им турим казашки шапки, но ние мислим да си турим български калпаци, да станем като тях. Турчинът се учудил и казал: „О, Аллах! Само Бог може да ви накара да си турите калпаци, защото нашите глави са много страдали от тия калпаци.“ Казвам: И ти, като руския генерал, ще отидеш при някого да го освободиш, и като го освободиш, турският паша ще те пита: „Ти искаш да му туриш своята шапка ли?“ – „Не, аз ще туря неговата шапка на главата си, неговия калпак.“

 

Следователно, ако в дадения случай вие не можете да станете като този, когото освобождавате, вие не го обичате. И Бог, за да ни покаже, че ни обича, Той слиза на Земята между нас, туря нашия калпак, взима нашите немощи. Той става едно с нас.

 

Сега могат да ви говорят много богословски работи, да ви проповядват кое е правото учение. Според мене правото учение седи в свободата, в силата, в светлината, в добротата. Там, дето има свобода, има право. Дето има сила, има и право. Дето има светлина, има и право. Дето има доброта, има и право. Това са 4 необходими неща. И когато вие разрешавате известен въпрос, ще кажете в себе си: „Да имам свободата на Бога! Ще вложа Божията свобода в душата си, Божията сила в духа си, Божията светлина в ума си и Божията доброта в сърцето си.“ По този начин само между хората ще се образуват истинските връзки и всички ще бъдете радостни и доволни. Защото въпросът не е да бъдем слепи. Въпросът не е в това да разискваме върху нещата, но в това, да станем ли Синове Божии или не, да се проявяваме ли като Синове Божи или не. Мъжът трябва да се прояви като брат, като Син на Бога. Жената трябва да се прояви като Дъщеря на Бога. Щом се проявят така, те ще могат да си подадат взаимно ръка и да започнат да работят в това поле.

 

Тъй, както е сегашният живот, той е отличен. Какво липсва на живота? Единственото нещо, което смущава човека, това е въпросът за смъртта. За човека смъртта е един червей, който постоянно го гложди и постепенно го изяжда. Тези дни, като се разхождам из нашата градина, виждам една круша съвършено изсъхнала. Клонете ѝ нависнали. Приближавам се, виждам един червей влязъл в нея и я осакатил. Казах на градинаря да вземе един тел и да извади червея навън. Ако е въпрос да храним червея, лесна работа, ние ще го пенсионираме. Но той не трябва да остане в крушата, да я осакати. Доста го търсих, докато го намеря. Намерих го най-после, но той успял да изсуши централните клонища. Ако и в човека влезе един такъв червей, който изяжда, и човек ще се изсуши.

 

Казвам: Сега Господ е дошъл и поглежда в нас. Той намира, че и в нас има такъв един червей, който суши: Ще питате: „Не е ли достатъчно само вярата, която имаме?“ – Не е достатъчно. – „Ами надеждата?“ – И тя не е достатъчна. – „Ами любовта, която имаме?“ – И тя не е. Ето какво разбирам аз под думата „любов“. Щом се запознаете с Божията любов, за която ви се говори, всичките ви страдания, всичките ви противоречия, всичките ви грехове, които имате, ще изчезнат – помен няма да остане от тях. И дето минавате в света, нито едно куче няма да ви залае, нито една змия няма да ви ухапе, нито едно животно ще те нападне. И вятърът ще млъкне, и Слънцето ще гледа към вас като любяща майка, с жив трепет. Ако носите тази любов в себе си, дето минавате, и дърветата ще ви се покланят и ще ви предлагат от своите плодове. Кога ще дойде тази любов? Още днес можете да я имате. Аз ви говоря за една опитност, която познавам. Не считайте, че тия неща са непостижими. Аз ви говоря за неща, които са постижими, които лесно можете да постигнете. Има неща, които днес не можете да постигнете. За пример, в дадения момент не можете да станете ангели. Но тази любов още днес можете да я придобиете. Светлината, която аз възприемам от Слънцето, могат да я приемат и камъните, и растенията, и животните, но важно е, че аз зная как да я възприемам и да храня с нейните лъчи клетките на своя мозък, а малките буболечици това не могат да направят. Те казват, че това не е заради тях. За да възприемат светлината, както аз я възприемам, те трябва да изменят своята форма.

 

Та, сега, всички вие трябва да започнете да работите. Като ви гледам главите, намирам, че много от вас нямате такива глави, каквито трябва да бъдат, не отговарят на истинските мерки. Аз имам точни мерки какъв трябва да бъде човешкият череп, какви трябва да бъдат веждите, носът, устата на човека. Човек трябва да се измени, да изправи носа, ушите, устата, брадата, веждите си. Не със сантиметри, но поне с една десета част от милиметъра. Той трябва да измени челото си, ръцете си, очите си. Като пипна ръцете на някои хора, усещам голяма коравина, твърдост, като една твърда почва, която няма никаква мекота в себе си, никаква влага. Някои се стремят да имат хубава уста. Да, устата на човека трябва да бъде хубава, да диша живот от нея, да има красив трепет. От очите на човека трябва да излиза светлина. Като се приближите към такъв човек, вие веднага ще изпитате същото въодушевление, каквото и той има. Ще изпитате същите стремежи като неговите. Като минете покрай такъв човек, веднага ще изпитате в себе си едно желание да направите някому добро. И изобщо, добрите хора подтикват към добри дела, към добри мисли и чувства, към добри постъпки, към свобода.

 

„Аз ще погледна на сиромаха и на съкрушения духом и на този, който трепери за словото Ми и който люби словото Ми.“ Така говори Господ. Сега има два начина. Ако ви кажа по един начин, вие можете да мислите едно, ако ви кажа по друг начин, вие ще мислите друго. Като се върнете дома си, каквото Господ ви пошепне, направете го. Като се върнете дома си, каквото Господ ви каже на душата, на духа ви, на ума и на сърцето ви, направете го. Като се върнете дома си, Господ може да ви каже: „Измийте краката си.“ Той сам може да вземе леген, и както Христос каза на Петра да си измие краката, и на вас ще ги измие. Петър каза: „Господи, не искам да ми миеш Ти краката.“ – „Ако не оставиш да ти измия краката, нямаш дял с Мене.“ – „Тогава не само краката, но и главата ми можеш да измиеш.“ – „Не, достатъчно е само краката ти да измия.“

 

Сега, ако ви кажа друго нещо, криво ще ме разберете. Второто нещо, което трябва да измиете, е да измиете езика си. Ако аз бих взел леген да ви измия, нямаше да измия само краката ви, но ще измия езика ви. И ще кажа на всеки от вас, че ако езика ви не измия, вие нямате дял с мене. Понеже вие няма да чакате аз да дойда да ви измия краката, затова казвам: Измийте краката си, измийте и езика си, за да не се съблазнявате. Знаете ли как да направите това измиване? Представете си, че сте господар, но слугата ви е направил едно престъпление и вие мислите как да го наложите по-добре, да почувствува това, което е направил. Тъкмо се готвите да наложите слугата си, но Господ ви среща и ви казва: „Измий добре езика си.“ Ти измиваш езика си и казваш: „Добре че слугата ми се провини пред мене, че стана случай да срещна Господа, Който ме накара да измия езика си. Ако не бях Го срещнал, съвсем щях да оцапам езика си.“

 

Това значи: Простете вашите прегрешения и прегрешенията на вашите ближни, за да имате общение с Бога. Ние трябва да простим и на себе си, и на всички, за да бъдем подобни на Бога. Понеже Той прощава, и ние ще простим. Аз няма да направя нищо от себе си.

 

„И ще погледне на сиромасите и на наскърбените.“ Понеже Господ погледна, ще каже: „Сега желая да измиете краката и езиците си.“ Като измиете краката и езиците си, вие ще разберете всичко, което досега ви се е говорило. Новото учение седи в това, поне веднъж в живота си човек да измие краката си и езика си, както трябва. Щом измие езика си, в него ще дойде Божият мир.

 

Пожелавам ви сега да дойде Божият мир, Божията радост и Божието веселие във вас. Като измием краката си, Божият мир, Божията радост, Божието веселие и Божията любов да дойдат у нас.

 

Тайна молитва

 

Днес имате най-чистата вода, с която можете да измиете краката си и езика си.

 

32-ра неделна беседа,

държана от Учителя

на 29.VIII.1937 г., 10 ч. сутринта,

София – Изгрев*.

* Беседите от 18 и 25.VII., 1, 8, 15 и 22.VIII.1937 г. са отпечатани в томчето съборни беседи „Лъчи на живота“ (Бел. на координатора Вергилий Кръстев).

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата, "Запалена свещ". Общ окултен клас. XVI година (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Отче наш.

 

(Учителят прочете от „Завета на цветните лъчи“ края) „Обичай съвършения път на Истината и живота. Постави доброто за основа на домът си, правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя“.

 

Има една повърхностна страна в живота. Да кажем, че проучавате живота на един поет и неговите творения. Или някой музикант, или някой писател или философ, или някой социолог, или геолог, или астроном. Това са частности в живота. Ти ако си един астроном ще знаеш нещо за звездите. Но какво може да постигне човек с астрономията? Например, ако беше казано, че ако не си астроном не можеш да влезеш в Царството Божие, тогаз колко души от вас биха влезли в Царството Божие? Или ако беше казано, че ако не си геолог не можеш да влезеш в Царството Божие, то колко души от вас биха влезли, колцина от вас са геолози? Или ако беше казано, че ако не си някой виден финансист или държавник, не можеш да влезеш в Царството Божие! И благодарете, че тия неща не са турени като основни работи. Защото, ако бяха турени тия неща като основни работи или ако трябваше да бъдеш езиковедец или лингвист, който да разбира 12 езика, то колцина от вас биха влезли? Тук няма нито един от вас, който да говори 12 езика. 2–3 езика има, но на 12 – не. Сега, като сравнявате нещата, не мислете, че чрез сравнения Истината може да се изясни. Сравненията са едно спомагало. Но има един начин за опитване Истината.

 

Човек трябва да бъде силен. Всеки един от нас трябва да бъде силен. Не физически само силен, с мускули, и не само чувствено и умствено силен.

 

Засега трябват четири неща. Силен човек има четири качества. Сила, която не отпада. Когато човек не отпада духом, това подразбира неговата сила. Щом отпаднеш или се обезсърчиш, не си силен. Гледам как хората отпадат духом. Един доста виден евангелски проповедник проповядвал, че хората, когато умрат техните близки не трябва да се тревожат, не трябва да плачат. Той казвал: „В реда на нещата е това. Като е умрял, умрял е вече!“ Държи една проповед, че не трябва да тъжат за умрелите, но да се помолят за тях Господ да им даде виделина и мир на душата. Но когато се свършила беседата, идва една телеграма, че балдъзата му – сестрата на жена му умряла. И жена му почнала да плаче, и той се разплакал. И веднага се опровергал. Този, който казва, че не трябва да се плаче, той сам плаче значи за своята балдъза! Аз често съм забелязвал, всякога когато говоря една хубава беседа, не е имало изключение, двама души да не се скарат. Кога държа най-хубава беседа, познавам по това, че двама души ще се скарат. Ще има разисквания, кой как е разбрал и веднага ще дойде скарването! И даже на свят ще се скарат. Веднъж говорих една много хубава беседа за търпението, излизат две сестри и се скарали, какво нещо е търпението. Едната казва: „Това търпение ли е? На какво мяза това?“ Другата я убеждава: „Ами я виж в света хората каква обхода имат! Това не е търпение, това е лицемерие“. Дигат врява. Това не е научно.

 

Търпението е една сила в човека. Тя е потребна. И ангел да си, и човек да си, и животно да си, търпението е необходимост. В Бога влиза едно от най-великите Му качества. Казано е, че Бог е дълготърпелив. Ако така често си губеше Той своето равновесие, както ние си губим, тогаз! Той като гледа всички неща, които стават в света е спокоен. Когато види, че човек се малко заблуждава, Господ се малко поусмихва! Често съм превеждал разни примери. Ще ви приведа един пример. Някой се оженил. Анекдот е това. Аз ви считам сега, че вие не сте женени, понеже вие не знаете още, какво нещо е женитбата. Вие само играете женитбата в театъра. Нито един от вас не е оженен от мое гледище. Вие само играете в театъра като женени. Разправят следното тук. Има един учител. Жена му играла в театър. Той казва, когато тя играе някоя любовна роля, той никога не стъпва в театъра. Тя взима някоя видна любовна роля и той никога не ходи да гледа, понеже ще види, че жена му ще се жени там. Мислите ли, че женитбата е нещо много сериозно? Ни най-малко. Тя е едно учреждение човешко. Казват: „Да го оженим!“ Значи, той се е родил неженен, а пък сега хората ще го женят и той ще прокопса! За да го избави Господ от женитбата, той ще умре. Защото в света щом се ожениш по този начин, ти така си се свързал, че едвам смъртта може да те освободи. Значи, щом се ожениш, непременно ще умреш. И само тогаз можеш да се освободиш от жена си. Ако мъжът умре, той ще се освободи от жена си. И жената, ако умре тя може да се освободи от мъжа си. Ако не умреш, не можеш да се освободиш. Някой казва: „Да се оженя ли или да не се оженя?“ Казвам: Искаш ли да умреш? – „Искам да живея.“ Тогаз не ти трябва да се жениш! Ето какво аз подразбирам под това: За да живеете един Божествен живот, не е необходимо да се жените, да туряте един човешки порядък на нещата. Женитбата е един човешки порядък на нещата. Когато вече говоря за Любовта, там се уреждат въпросите. Всички социални въпроси не могат да се уредят по друг начин, освен по закона на Божествената Любов. Само тя е в състояние да уреди нещата.

 

В Божествения свят, ония, които искат да живеят по-добре, трябва да знаят как да се преливат. Там, ако искаш да живееш, трябва да бъдеш като водата. Можеш да вземеш 2 шишета вода и в едно по-голямо шише да ги прелееш, и после като искаш, пак можеш да пълниш и да ги туриш едно до друго да си гугуцат. После пак ги прелей в едно шише, после пак налей съдържанието в две шишета. Трябва да се прелива човек! И понеже на земята не може да се прелива, вследствие на това излиза едно голямо противоречие. Но понеже ние не сме пратени на земята да разрешаваме човешките въпроси, те сами ще се разрешат, но за Божественото е важно СЕГА! Ако вземем, че човек много пъти се е прераждал, колко пъти се е женил той и колко пъти е умирал задето се е женил, и още не се е научил, че не трябва да се жени по този начин. Че ти, ако се ожениш без Любов, ти правиш престъпление. От Божествено гледище е тъй! Че ти тогаз не си съобразен със себе си, не си съобразен и с Бога! И себе си, и Бога лъжеш! И ако ти ще народиш деца и не ги обичаш, тогаз ти и себе си, и Бога лъжеш.

 

И тогаз Христос казва: „И ще напуснеш баща си и майка си и ще се прилепиш при жена си и ще бъдат в едно тяло, не две тела.“

 

Които сте женени, пъшкате и въздишате, и искате да се освободите от женитбата. Жената казва: „Втасах я! Налетях на едно зло“. Жената казва, че е налетяла на едно зло. И мъжът казва, че е налетял на едно зло. Ония, които са се оженили, въздишат, че са се оженили, а онези, които не са се оженили въздишат, че не са се оженили. Питам тогаз: Кой е на правата страна?

 

Аз правя едно сравнение: Ти си дошъл в живота. Женен си вече. Щом живееш, женен си вече. Ти въздишаш и казваш: „Що ми трябваше да дойда на този свят, при тия лоши условия!“ Ти, който си на земята въздишаш. И апостол Павел казва, че въздиша, като бил в плътта. А пък ония, които не са влезли в живота, не са женени. Душите там не са женени. И те въздишат да дойдат тук. Една душа ще обикаля двама души ще им гугуца, ще им казва: „Отворете ми път! Колко бих желала да дойда да видя този свят! Може ли да бъдете толкоз добри!“ Всички ония, които сте се оженили, сте се оженили по причина на неженените. А пък всички вие, които искате да се освободите от женитбата, искате да отидете при неженените.

 

Сега да изясним въпроса. Всякога, когато дойда до семейния живот, изпъкват някои въпроси, които не са съществени. Аз ще ви дам едно правило на ония, които сега ще се женят. Тия, които са се оженили, те са нарушили правилото, но които сега ще се женят, за тях е това правило: Никога да не кажеш на твоя обичен нито една обидна дума, нито словесно, нито писмено, нито мислено, нито чувствено. Ще мислиш, че всичко каквото той прави, е право, че по-право не може да бъде! Че вие трябва да имате един идеал! Младите момци сега са се хванали „алабраце“. Как се хваща алабраце? Възлюблената с коя ръка хваща възлюбления? И възлюбленият с коя ръка хваща? Някой път гледам, че възлюблената се закрепила с ръка за него и той ѝ разправя нещо сериозно.

 

Казвам: Има едно учреждение, което Бог е положил в живота на хората. Говоря за живота, а не за формата на живота. Не за онова, което става, но за онова същественото. Да кажем, че вие сте недоволни от живота, вашият ум е недоволен от живота. Животът е вашата възлюблена. Вашият ум е недоволен от живота. Понякой път вашият възлюблен вътре във вас ви казва: „Да си вървиш ти от този свят! Да си заминеш! Не, ти трябва да живееш повече!“ Той още не живял и иска да се освободи, да умре. Мнозина искат да се освободят, да умрат. Като умреш, къде ще отидеш и какъв въпрос ще разрешиш? Да допуснем, че имаш една трудна задача и ако не можеш да я разрешиш ще те изпратят вън от училището. Казваш: „Що ми трябваше да влизам в училището“. Хубаво, щом си извън училището, как ще разрешиш въпроса? Казваш: „Трябва да се живее“. Така не се говори. Живеенето започва с обичта. Трябва да имаш Любов към нещо! Животът на земята започва с яденето. След това идва дишането и най-после идва мисленето. Ти ще започнеш с яденето. Ще почнеш да си мърдаш устата, ще ядеш. Ще създаваш работа на своя стомах, а пък стомахът ще създаде работа за твоите дробове, а пък дробовете за твоя мозък. Или другояче казано: Чрез яденето ние сме създали своето жизнено тяло. Това тяло, което наричат анимизъм, онова животинско състояние, от което още не можем да се освободим. Какъв ли не спор не става за яденето! Колко слугини не са бити, че кърпичката не е чиста, че паничката не е хубаво измита, че яденето не е хубаво сготвено. Какви скандали не стават! Ако са прости хора как да е, но учени хора, свършили и два–три факултета, да излизат да говорят така! Един американец идва в България. Сготвили едно шопско ядене, което било много люто. А той никак не бил ял люто. Той ял от него и после бърза към аптеката, пухти. Същият анекдот и в Америка. Американците имат люти пиперки, но имат и малки люти краставички. Правят ги на туршия. Един проповедник от западните щати пътува и си носел в едно шишенце краставички. Той в трена си отрязал от краставичките за аперитив. Видял го един господин и казал: „Ще можете ли да ми услужите малко с вашия аперитив?“ – „Да, на драго сърце!“ Той взел от краставичката и му се запалват устата и пита го: „Вие проповедник ли сте?“ – „Да, проповедник съм!“ – Аз съм слушал мнозина проповедници да говорят за огнени камъни, но вие сте първият, който виждам, че ги носи.

 

Тия краставички какво са? Че вие си имате едно шишенце, шишенце от избрани думи, пълно шишенце. И като дойде някой ваш приятел, дадете му 2–3 краставички. Често някои братя и сестри се оплакват: „Обиди ме тая сестра! Това е безобразие! Каза ми една дума!“ Дала му е краставичка. Та казвам: Често ние си правим спънки. Ти седиш и казваш на себе си: „От мен човек няма да стане!“ Отде се произнасяш, че от тебе няма да стане човек? Ти не си в Божествения план. Бог е начертал план и те е създал, а ти казваш така! Ти искаш да кажеш: „С това мое разбиране право е, че няма да мога да живея този живот!“ Колкото и да се проповядва, животът изисква един вътрешен опит. Ако искате да се саморазвивате, да се самовъзпитавате, гледайте хубавите качества във всеки един човек. Трябва да четете и хубави книги. Ако искате да станете музикант, трябва да слушате някои певци. И колкото по-добри певци слушате, толкоз по-добре ще се възпитавате. Ако искате да станете учен човек, трябва да сте между учени хора.

 

Сега вие казвате: „Дали някой човек има вяра или няма вяра.“ Вярата е свързана с човешкия ум. Ако ти не разбираш своя ум, имаш слаба вяра. Най-първо аз оценявам вярата по ум. Колкото умът ти е по-развит, толкова вярата ти е по-силна. И колкото умът е по-неразвит, толкова вярата ти е по-слаба. Някой има малко разположение и мисли, че има вяра. Той има 100–200 хиляди в банката и мисли, че има вяра. Това е самочувствие. Вярата е един капитал, който никой не може да го обере. Човекът на вярата аз го уподобявам на един грамаден извор, че и хиляди хора да вземат вода с каци от него, той не може да се изчерпи. Ще развиваш вярата си. Не само да знаеш как е говорил Христос, но и как е живял Христос. Христос оплаквал ли се е? На вас ви е дотегнало да живеете. Христа сега Го почитат, но тогаз никой не Го почиташе. Тогаз го преследваха. Мнозина еврейски равини казваха, че това не е Мойсеевото учение, а е едно опако учение. Те казаха: „Мойсей учеше: Око за око, ако те ударят веднъж плесница, ти удари две, а пък Този казва: ако ти вземат горната риза, дай и долната.“ Един български свещеник държи беседа, в която казва: „Който има две ризи, да даде едната“. Жена му слуша проповедта и дава едната риза на беден. Той пита: „Какво стана с ризата?“ – „Дадох я на бедния, както проповядваш!“ Той казал: „Жено, аз го проповядвам за другите, а не за нас“. Ще ви приведа един анекдот: Една много красива, хубава мома, добра певица, разхожда се и гледа, че иде един млад момък и предчувствува, че има намерение той да се нахвърли на нея. И тя се спира и почва да пее. Тя пее и тръгва. Той се унася и тръгва подире ѝ. Тя пее и върви и той върви подире ѝ и слуша. Вижда я баща ѝ и казва: „На онзи халосник какво му пееш?“ Тя пее, за да се освободи. Баща ѝ казва: „Какво пееш? Не те е срам!“ Питам: Не разсъждава ли и днес светът по същият начин? От мое гледище, да кажем, че аз виждам една мъчнотия във вас и ви казвам: Изправете вашата мъчнотия. – Не! Трябва да ви покажа начинът, по който да се изправи мъчнотията. Знаете ли колко е мъчно да се изправят погрешките? У човека има едно естество. Човекът е кибритлия. Не може да изтърпи. И казвам: Всички трябва да се научите да търпите. Ти не можеш да търпиш.

Тогаз ще ви кажа как да се изправиш. Това е законът на търпението: (Фиг. 1) Ти си нетърпелив. Вземи си една книга и начертай една крива линия. Ти си нетърпелив и искаш да кажеш нещо. Представи си сега, че си на високо място, преследват те и искат да те хванат. Имаш една свещ. Трябва ли да запалиш свещта, за да те видят хората? Искаш да направиш опит дали кибритът ти ще хване, та да запалиш свещта. Че ти като запалиш свещта, ти се излагаш на опасност от която бягаш. Някой казва: „Прояви Любовта си!“ Аз говоря за една Любов, която не трябва да се проявява. Аз разбирам истинската Любов да се прояви, но да не се знае. Например, ако дойда и ти направя една услуга, и ти дам 100 лева, 200 лева, хиляда лева, и след това ти казвам: „Знаеш ли, че аз ти направих услуга, че като няма друг? Тогаз?“ Някой казва: „Аз го обърнах!“ В Америка има християни, които ги наричат смахнати християни. Той влиза в църква и казва: „Когато Господ ме обърне, обърне (не) само мен, но и кесията ми обърне. И кесията ми тури на работа, а не само мен.“ Че един християнин, който върви по новия път трябва да бъде щедър! Трябва да бъдете щедри. Да давате на другите! Ти казваш: „Ти дай!“ Не, аз казвам на себе си: „Ти трябва да дадеш!“ Аз вземам въздух сега. Понякой път и аз нарушавам това правило. Някой казва: „Как да дишам Учителю?“ Аз как дишам? Аз се спра и мисля как да издишам. За да издишам, трябва да кажа някоя хубава дума, която да струва пари, че като излезе навън тя да стане динамична. Като взимам въздух кажи: „Господи, възприемам Твоята Любов в мен!“ И като издишам въздух навън казвам: „Господи, тая светлина, която Си ми дал, изпращам я на другите хора, за да се прославиш“. Туй е дишане! А тъй, както вдишваш и издишваш, това не е дишане! При дишането има една свещена мисъл.

 

Някой път си се скарал, недоволен си от себе си. Човек е едно особено същество. Някой път се сърдиш на хората, а някой път се сърдиш на себе си. Двама души, които се сърдят, за да ги примиря, ще ги повикам, няма да им кажа друго, но ще им кажа: „Хайде да започнем да дишаме“. Ще кажем: „Божията Любов ще я приемем в дробовете си и ще благодарим на Бога“. И после ще кажем, че светлината, която излиза от тая Любов я изпращаме на другите хора. И ако аз съм богат, аз ще почна тъй да упражнявам дишането: вдишам, приемам въздух. Най-първата вдишка оценявам 100 лева. Турям ги на масата 100 лева. След като съм държал известно време въздуха, изкарвам го. Втори път пак приемам въздух и пак сто лева и т.н. Значи за една минута отгоре 15–20 вдишки. 20 по 20 правят 400 лева, за една минута отгоре 400 лева плащам за въздух приет за една минута. За 60 минути ще бъдат на 60 места по 400 лева – 24 000 лева. За 24 часа колко? Тия са сега новите начини на разсъждаване. Ние казваме: „Бог толкоз възлюби света, че даде своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен“. Или казваме: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен“. Това е една формула. Как ще повярваш? За да повярвате в Христа, трябва да Го възприемете! И Христос казва: „Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми не може да има живот в себе си“. Щом вярваш в Христа, ще почнеш да живееш, както Той е живял. Защо трябва да възприемеш Христа? Ако не го приемеш, не може да те учи! Никога един учител не може да ти предава знания, ако Той не те обича! По никой начин! И никога един ученик не може да възприеме и той учението, и Любовта, ако и той не обича Учителя си. Следователно, Любовта на ученика и Любовта на Учителя ще се съединят, и тогаз ще се предаде знанието, което е потребно. Онова знание, което искам да ви предам, това знание без Любов не може да дойде. И онова знание, което Бог иска да ми даде, пак е основано на същия закон. Ако аз Го обичам, мога да го получа. Той ме обича, но ако аз Го обичам, мога да получа знанието. Въпросът не е за Бога, Той не спира знанието, но бих го спрял аз, ако нямам Любов към Бога. Тогаз бих спрял Божието знание да се влее в мен. Ако няма Любов, не може да се предаде Божественото знание, тогаз животът няма смисъл. Инак животът има смисъл и ще добием това, което търсим.

 

Сега аз оценявам нещата: Ако аз съм смутен в себе си, казвам: Моята Любов е несъвършена. Ако аз обичам Бога, но не философски Го търся, но в себе си, то щом Го обичам, всичките противоречия в мен трябва да изчезнат и тогаз в мен настава онзи естествен живот.

 

Христос казва: „Любете враговете си“. И ние цитираме: „Ти обичаш ли враговете си?“ Ти си обичал баща си, братята си, сестрите си. Идеалът да обичаш враговете си е много тежък идеал. Някои казват, че могат да обичат враговете си. Ти опитай! Аз веднъж бях на едно евангелско събрание на проповедниците в България. За една мисъл се скарали двама от тях. Различават се в своите възгледи. И двамата се събраха, молеха се. Молеха се и не искаха да се примирят. Единият иска другият да си признае грешката. И другият казва, че онзи е на кривата страна. И пак се молиха всички. Единият беше българин, другият – американец. И като се помолиха три пъти, подадоха си ръка. Та някой път и тук между вас е по евангелски.

 

Казвам сега: Като минете във висшия живот, този личния ваш живот ще влезе като един елемент. Но ако влезете в другия живот с един такъв лош навик? Всичко онова, което знаете и всичко онова, които имате, то ще отиде с вас. Питам: Какъв капитал ще носите със себе си? Един американски професор е казал така: „Някои хора не искам да ги (видя) за 10 000 години. Но понеже Писанието казва, че всички ще се изменим, ще искам да ги срещна“. Това е право. Ни най-малко аз не искам да срещна себе си такъв, какъвто съм бил в миналото. Но все таки един ден пак ще се видя, какъв съм бил. Когато някой стане виден професор, знаменита личност и му покажат една малка картинка от неговото детинство, как е пъплел, той ще погледне. Какво показва това детинство. Това показва невежество, в което е бил. Този професор се е научил, но като е влязъл в света, той е учил елементарните неща – как да ходи, пълзял е. И като не е могъл как да каже на майка си, се разплаквал. Като не знае езика, разплаква се, кряска. И тогаз майката разбира детето.

 

В новото учение, това, което сте придобили, този капитал или този живот трябва да се превърне. Трябва да стане едно филтриране на нашата мисъл и на нашите чувства. Човек трябва да филтрира. Човек много пъти ще отива за другия свят и ще се връща, докато се пречисти.

 

На едно място се казва, че човек трябва да се стреми към съвършенство. Целта на живота е съвършенството. Кой ще бъде моделът? Кой модел можем да турим:

 

ЛЮБОВ, КОЯТО ДА БЪДЕ НЕИЗВЕСТНА В СВЕТА!

 

Каквото добро направиш, никой да го не знае. И Христос е казал: „Каквото прави дясната ти ръка, лявата ти да не знае“. Това е едно от правилата. Това е едно от временните правила. Щом посадиш едно семе, то трябва да бъде скрито и трябва да бъде неизвестно, докато израстне. И като порастне даде плод, то ще се види. Това, което ти направиш, един ден ще даде своя плод. Преди да даде своя плод, нищо не казвай за онова, което си посял. Като даде плодовете, ти имаш вече един реален дял в живота.

 

Разглеждайте се сега. Аз сега ви гледам. На някои братя и сестри веждите са тънки, а на други дебели. На мъжете веждите са по-дебели. Дебелите вежди показват по-реален живот. Тия хора са по-реалисти. Онзи тип, който описва Гогол в „Тарас Булба“ има надвиснали вежди. Надвисналите вежди на Толстой показват една реалистичност. На Толстоя му трябвало дълго време, докато стане един мистик. Разправяш на някой човек за онзи свят. Той казва: „Не ми разправяй за онзи свят“. Понеже той има реалистично чувство, той се интересува повече от този свят. Но този свят е половината на онзи свят. И двата свята представляват целият свят.

 

Но не е важно само каква е дебелината на веждите, но и по каква линия вървят. Ако веждите падат надолу от едната страна, това показва нещо. У някои хора веждите вървят и после настрани се наклоняват веднага.

У някои хора, които разсъждават добре, веждите имат хубава кривина. (Фиг. 2) Те мислят повече. Сега можете да попитате: Защо? Това е само от наблюдение. Научно не може да се обясни. Първоначално веждите са били тънки и съвсем друга е била тяхната роля. Втората роля на веждите е, че те означават някои качества на човешкия характер: дали човек мисли или не, дали има трезвен ум или не. Когато искате да знаете дали мисълта у човека е чиста или не, очите показват това. А пък когато искате да знаете дали има мекота и хубост в неговата мисъл, то неговият нос показва това. Веждите показват едно, очите друго, носът трето, а пък устата показват, как се изразява човек. Като погледнеш устата на някой човек, ще познаеш каква е неговата реч. Ония хора, които обичат да бръщолевят, да плещят наляво, надясно, устата им е особена. А тия, които говорят добре, устата им е добре устроена. Ако вашият нос е сбутан, това показва, че умът ви е сбутан, но това показва, че методите, с които борави вашият ум, имат нужда от ред подобрения.

 

Трябва да се подобрят веждите. Трябва да се подобрят очите. Очите трябва да имат не само яснота и мекота, но и привлекателност. И носът не трябва да бъде заострен или сплескан на края. Тия хора, у които носът на края е по-заострен, са по-нетърпеливи, а тия хора, у които носът е по-широк, са по търпеливи. Някои от вас, които нямат търпение, ще ви кажа един малък метод за да бъдете търпеливи. Когато искаш да проявиш нетърпение, пипни с пръстите върха на носа. Колкото носът е по-заострен на върха, толкоз човек е по-кибритлия. Само електричество се събира там. Вие като се приближите при някой човек, ако носът му е остър, не го бутай, ще се привлече електричество и ще се образува искра. Казвам: Аз съм виждал някоя майка да бие детето си. Някой път казвам ѝ: Не го бий. Като му бутна носа, то се поухили. Тъй ще му предадеш нещо. Често хората си пипат веждите. Имаш някое неразположение. Барни с показалеца си устата си. И аз харесвам как някои дават въздушни целувки. Че това е хубаво. Отлично е това. И аз му отговарям и казвам: Харесвам твоето правило. Той като прави въздушни целувки, казва: „Във вас да има благородство (показалецът), справедливост (средният пръст), красота (безименния пръст), положение в живота (малкия пръст) и всичко да бъде по божественому (палецът)“. Някои пращат въздушни целувки с едната ръка само, а някои гледам и с двете ръце праща. Казвам: Съгласен съм, и мъжът е съгласен (дясната ръка) и жената е съгласна (лявата ръка), всички са съгласни. Вие ще кажете: „Тия хора си пращат въздушни целувки“.

 

Ти като станеш сутринта, барни устните си и кажи: „Миличък, аз много ти благодаря, че Господ те е пратил при мен. Днес да проявиш най-хубавото, което имаш. Да чуя сладкия ти глас. И като чуя сладките думи, които говориш и на мен да падне мед на устата.“ Тъй ще говориш.

 

Аз като говоря на очите си казвам: Искам днес да видите най-красивото и благородното. Аз много ви благодаря, че Господ ви е пратил при мен! Но покажете ми най-хубавите работи. И зад очите седят всички ония разумни същества, които са създали очите. И като изпратим ние нашето желание и те веднага ще дойдат, и ще насочат погледа ни, и ума ни към най-хубавото, и ще го видим. Преди да дойдат те, ще виждаш опакито в живота. А пък като дойдат те, ще виждаш, че очите ти са създадени не да гледат грозните работи.

 

Една погрешка имам аз, микроскопична погрешка. Някой път съм толкоз голям философ, че нямам кърпа и съм готов да плюя на земята. Съзнавам, че не е хубаво. Една сестра се обидила, когато аз съм я приел на гости, при нейното тръгване аз съм плюл на земята. Дойде това до ушите ми. Казах си: Слушай, дръж си кърпата, когато приемаш хора, не плюй на земята, но извади кърпата си и плюй. Казвам си още: Дойде някой, не си набръчквай веждите. Някой е казал нещо, потърпи го, изслушай го. На един руснак авиатор радиото се повредило, когато прелитал към северния полюс и сега не може да даде сигнал, и не се знае на кой меридиан е, къде е за да му се помогне. И сега търсят как да му дадат знаци, за да могат да го намерят. Той се казва Леваневски. Като Леваневски вие загазвате със своя аероплан някъде и не можете да дадете сигнал, за да ви намерят. Апаратът на носа, устата, очите, веждите, ушите, всичко това трябва да бъде в хармония. Петте сетива са апарати, чрез които ние свързваме се с невидимият свят. Ако твоите сетива не функционират правилно, както трябва, от онзи свят не могат да ти дадат помощ.

 

Вие искате без да говорите красиво, да имате добър резултат. Христос каза: „За всяка дума ще дадете отчет“. Защото с всяка дума ще влезе една мисъл, едно чувство и една постъпка в нас.

 

Някой път аз срещам някого и искам да го поздравя. Знаеш ли, колко е мъчно да поздравиш един човек, да му дадеш една усмивка? Ти може да си поставиш окото така, че да му дадеш една илюзорна мисъл. Тъй да го поздравиш и тъй да го погледнеш, че да влезе в него само една мисъл, да не се раздвои той, да не каже: „Какво искаше да каже той?“ Един проповедник в Америка имал навик, когато говори да намигва. Едни съседи имал. Проповедникът гледа жена му и намигва. Мъжът казва: „Ти как си позволяваш това, да намигваш на жена ми?“ – „Ще ме извиниш братко! Един недъг е това. Това око ми създаде много големи неприятности.“ Та някой път вашето око намигва, без да искате. Това око ще го направите да не намигва.

 

Сега има някои практически работи: На вас ви трябва щедрост. У българина щедростта е слабо развита. На вас ви трябва справедливост, едно благородно чувство към Бога. Това е най-слабото чувство. Единствено силно развито чувство у българина е неговият личен елемент. У българинът личните чувства са много силно развити. Когато му стане мъчно в живота, това са неговите лични чувства. Те са на мястото си. Но при нашите лични чувства трябва да имаме (предвид) личните чувства на всички хора. Едновременно трябва да знаем, че всички хора искат, щото другите да бъдат справедливи към тях. Когато аз искам другите хора да бъдат справедливи към мен, то и аз трябва да бъда благороден в постъпките си спрямо всички хора. Има черти наследствени: например плюенето. Българинът обича много да се хвали. Някой си Драгни от Варненско отива той в къщи, туря в пазвата два топа плат, това което жена му изтъкала и казва: „Жена е това! Тъче! Какво мислите!“ Сега другите като седят, казват: „Хайде за здравето на Драгне, дай две кила вино, за единият топ и за другия топ платно“. Връща се той в къщи. Тя го пита: „Къде си ходил?“ – „Ходих да те похваля в кръчмата, но две кила изпих!“ Това е смешно, но аз го превеждам. И в нашият живот ние носим под скута си два топа плат.

 

От друго се пазете: Никога не казвай всичко, което знаете. Друга една опасност има. Това, което имате, всичко не изказвайте и всичко, което имате за продан, не го продавайте всичкото. Оставете нещо и за себе си. Най-първо като сготвиш за ядене нещо, най-първо наяж се ти и после давай и на другите да ядат. Като посадиш ябълка, първи ти я вкуси. Или както било в старо време, от начатъкът на плодовете са носили жертвоприношение на Господа.

 

Онова, което ние сме посадили, да опитаме. От благото, доброто в нас, да опитаме ние плода най-първо. Намериш се в едно общество, дето всички хора говорят лошо, обезсърчително. Дойде един и казва: „Ще се оправи тая работа! До една година ще се оправи!“ Всички тия хора, като излезе той, усещат една приятност и казват: „Верно е, че ще се оправи тая работа.“

 

Казвайте: „Ще се оправят работите!“ Защо ще се оправят? Защото Господ е направил света. Щом се учите, работите непременно ще се оправят. Досега вие сте изправили много ваши погрешки. А сегашните ви погрешки ще бъдат материал за изправяне за в бъдеще.

 

Аз често като виждам погрешките, не се спирам. Казвам си на себе си: Ти някой път тая погрешка не я ли правиш? В българският език се правят погрешки в писането на Ъ, Ь и казвам си: Научи се да пишеш! Не знаеш къде да пишеш Ъ, Ь. Има и известни правила, къде да туриш „Ѣ“. Вместо „Ѣ“ аз въобще турям „Е“. Като изучим английски език, там пък друга мъчнотия. Ще пишеш няколко букви и само една буква ще произнесеш.

 

В живота ще се научите да сричате правилно. Когато някой път времето е облачно, аз почна да говоря на времето сладко и разижда се дъждът.

 

Сега като идвахме от Рила, рекох да дам един урок на тия, които идваха с мене. Най-лошият ден по отношение на времето беше вторник. Аз можех да избера понеделник или сряда, аз избрах вторник. Някои казаха: „Как да не пътувам с Учителя?“ Казах: Днес ще се научите как се пътува с Учителя. Като дойде дъждът, като дойде градът, те казаха: „Учителю, кажи да спре“. До известно време седим на Вадата на връщане. Изясни се, стана топло. Те мислеха, че дъждът спря. Казах си: Чакайте! Като слизахме надолу пак заваля. За мен дъждът не е едно нещастие. То е най-голямото благо. И най-после ни пратиха и конфети и топовни гърмежи. С чест и слава! Аз на тръгване казах: Изберете ми вехтите панталони. Сестрата казва: „Не може Учителю! Турете си белите панталони!“ Аз турих белите панталони. Рекох после: Ако бяхте ми дали вехтите панталони, щях да спася белите. Тя каза: „Аз не знаех, че ще вали дъжд“.

 

Да дойдем до същественото: Придайте към знанието си! Наблюдавайте всичко, не критически! Всеки един да подражава на една хубава черта в другиго. Защото във всинца ви има хубави черти. – „Как ги търпиш тия!“ Аз се поусмихвам и казвам:„Те не разбират, как ги търпиш?“ Че няма какво да ги търпя тия хора. Ако Господ търпи хората, какво има аз да ги търпя? Той ги е създал. Бог намира удоволствие в хората. Има разни чешити. Това не са чешити, но това са съкровища. Всеки един от вас е едно Божествено съкровище скрито. Простият човек, онзи, който не разбира, като гледа разните цветя, нищо не вижда, но ученият човек вижда съкровищата. Всеки един човек е едно Божествено съкровище. Тъй аз мисля. И за себе си аз мисля, че съм Божествено съкровище. И желая да пазя това, което Бог е вложил в мен. И желая и вие да пазите това, което Бог е вложил във вас. Като се върнете, но не само като се върнете, но и днес като излезете от тук Господ ви казва: „Вчера ви казах да не ме гледате кръвнишки. И аз да не ви гледам кръвнишки“.

 

Аз съм толкоз буден, че всякога и най-малката мисъл в мен, всяко едно движение ми прави впечатление. Има някои движения, които не ги харесвам. Не искам да ви говоря за движенията. Изправност трябва да има.

 

Също внимателност трябва и относно думите. Някой път седя и искам да избера една дума. Думите имат и съвсем друго значение.

 

Най-първо да станем съвършени. Искам, най-първо като музиканти всички да пеете хубаво, да свирите хубаво и който говори, да говори хубаво. И като мислите, да мислите хубаво, и като чувствате, да чувствате хубаво. Това е смисълът на живота. Това е, което Бог иска от нас. Това е една велика задача, там трябват вече методи. За в бъдеще ще дойдат методите. Има какво да се учи и да се приложи. (Учителят се обръща към един стар брат): „Ти си един стар брат“. Този брат е закъсал и не знае как да се подмлади. И ония младите, и те ще дойдат до неговото положение и ще закъсат. Какво ще правят тогаз?

 

Три неща ви казвам: Да поставите Любовта в сърцето си! Да поставите Мъдростта в ума си! И да поставите Истината във вашата воля и в тялото си. И в тялото ви да живее Истината. Тялото ви, всичко във вас да се свърже с Истината, да изразява красотата. Като върви някой, да чувствуваш неговата мисъл и неговите движения, да познаваш, че има идея в него. На някои са паднали чорапите. Падналите чорапи не ги препоръчват. Едно време мъжете са носели накривени шапки. Мъжете отгоре спитяват шапките. И каквото спитяват, дойде им на главата. Сега жените носят накривени шапки. Ту на едната, ту на другата страна. Не е хубаво. Шапката трябва да бъде на правата страна, а не накривена. Щом е наляво, държиш с жена си. Щом е надясно, държиш с мъжа си. Щом е на правата страна, държиш и с мъжа си, и с жена си, и с децата си. Да снемеш шапката си до веждите не е хубаво. Шапката трябва да бъде до косите. Аз харесвам сега, че мъжете ходят без шапки.

 

Дайте свобода на вашия ум!

 

Дайте свобода на вашето сърце!

 

Дайте свобода на вашата воля!

 

И направете онова, което Бог е вложил във вас. Направете го и не се спъвайте един други. Като направиш една погрешка, благодари на Бога, че не си направил по-голяма. И като направиш едно добро, пожелай от Бога да направиш по-голямо добро. Като направиш едно добро, зарадвай се и пожелай то да се увеличи. А пък като направиш погрешка, пожелай друг път погрешката да ти бъде двойно по-малка. Изведнъж не може да бъде намалена, но постепенно. А пък доброто постепенно да се увеличава. Това да пожелаете сега!

 

Мото:

 

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната Любов.

(Три пъти.)

 

6 ч. 28 м.

 

XVI година

37 лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 25 август 1937 г., сряда, 5 ч.с.

Небето прошарено. Времето тихо и топло.

София – Изгрев

Бележка /от координатора Вергилий Кръстев/:

На 24 август 1937 г. след обед Учителят е на Изгрева.

Аудио - чете Иванка Петрова

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

ПѪТЬТЪ И ВЪЗМОЖНОСТИТѢ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата, "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г.

Издание от 1937 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово, 1937 –1938

Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

Човек си задава въпроса: „Защо съм роден?“ При един тържествен момент в живота си, Христос е отговорил на този въпрос, без да Го е запитал някой. Той казва: „Аз затова се родих – да свидетелствам за Истината“. Той е знаел за коя Истина е дошъл да свидетелства.

 

Обикновените хора, обаче, разискват върху въпросите защо са се родили, какво нещо е Истината, без да имат ясна представа за тях. Ако попитате вълка защо се е родил, той ще ви каже, че се е родил, за да яде овце. Овцата пък ще ви отговори, че се е родила, за да пасе трева. Ако попитате водата защо е дошла на земята, ще ви каже, че е дошла, за да се плъзга по земята, да я полива и пои. – Защо е дошъл вятърът? – Да духа, да издуха ония работи, които по друг начин не могат да се премахнат. Ако зададете същия въпрос на човека, той ще отговори: „Дошъл съм на земята да ям и да пия“. – Такава е философията и на вълка. След като човек е живял 60 години на земята и през всичкото време е ял и пил, какво особено е спечелил? – Каквото е придобил вълкът. След 25-годишен живот на земята, убиват вълка, взимат кожата му и направят от нея хубава яка, с която някой благородник се гордее. Който погледне кожата на палтото на благородника, той веднага казва: „Това е остатък от кожата на един герой, който някога е ял и пил, но сега се учи да не яде и да не пие“. Кожата на вълка има едно ценно качество, че паразити в нея не се въдят. Понеже вълкът обича да се ползва от живота на другите, както паразитите, затова самите паразити не го обичат и бягат от него.

 

Всеки човек трябва да каже като Христа: „Дошъл съм на земята, да свидетелствам за Истината“. Само онзи може да свидетелства за Истината, който се е освободил от недоволството, от съмнението, от омразата – от всичко отрицателно. Някой е недоволен, че хората не го разбират. Как ще го разбират другите, когато той сам себе си не разбира? Да се разбира, да се познава човек, това значи да е преодолял всички мъчнотии в живота си. Докато не се познава, човек мисли, че много знае. Това значи, че той се намира още в първи клас на училището. Той лесно решава задачите на първи клас. Щом влезе във втори клас, той среща известни мъчнотии. Като усвои материала за втори клас, той лесно решава задачите си. Влезе ли в трети клас, в първо време пак среща известни мъчнотии. Следователно при всяко ново положение хората се намират в трудности, но не са в безизходен път. Щом се усвоят с това положение, работите им вървят добре. Като минават от един клас на гимназията или на живота в друг, най-после те дохождат до опитността, че това, което днес не знаят, е възможност още утре да придобият това знание.

 

И тъй, незнанието е възможност за придобиване на знание, а знанието – възможност за изпълнение. Значи, когато не знае, човек има възможност да придобие знание, а когато знае, той има възможност да направи нещо. Докато не мине от невежество към знание, човек никога не може да стигне до изпълнение. Цигуларят трябва да знае как да държи инструмента си, за да свири на него. Певецът трябва да взима вярно тоновете, за да пее добре. Не взима ли тоновете правилно, той не може да се нарече певец. Ако с такова пеене излезе на сцената, публиката ще го освирка и ще го изпъди вън. Вземе ли човек няколко трептения по-малко, отколкото даден тон има, той не е взел тона правилно.

 

Музиката е велик закон, според който се определя посоката на човешките мисли, чувства и постъпки. Музиката определя възможността за постигане на красивите и възвишени желания на човека. Ако не е музикален, човек може да има само постиженията на вълка, на овцата, на водата, на въздуха, но не и постиженията на човека. Музикален ли е, човек може да постигне всичко, каквото душата му желае.

 

Сега, като ученици на Велика Школа, вие сте дошли само до първи клас. За този клас вие сте много способни, имате отлични бележки, но не сте готови още за втори клас. Вторият клас е най-мъчният клас в живота на човека. По-мъчен клас от него няма. Не е лесно човек да ходи на два крака. Когато левият и десният крак на човека се съгласуват, обичат и помагат взаимно, тогава лесно се ходи. Но ако единият или и двата крака на човека остават на особено мнение, и всеки от тях иска да се движи където пожелае, тогава човек не може да ходи. Той е принуден да вземе участие в спора на двата крака и да ги убеждава кое е право и накъде трябва да вървят. Не само физическият човек има два крака, но и мисълта му има два крака. Когато краката на мисълта не са в съгласие, човек не може да мисли правилно. Щом не мисли правилно, и работите му не вървят добре. Това е фигуративен израз, а не буквален. На какво се дължи спора на човешките крака? – Те спорят за първенство, кой от тях да бъде пръв. Някога левият крак е пръв. Човек стъпва първо с десния крак, а после с левия. Като се умори десният крак, левият го замества. Като се умори левият, десният го замества. Така се сменят ту десният, ту левият крак, и човек ходи, върви напред. В бъдеще пак левият крак ще има първенство над десния. Ако краката не спазват закона за движението, те ще станат причина за заболяване на техния господар. Когато се почувства сам в живота си, човек е с един крак. Мома и момък, които искат да се женят, са ученици в първи клас на училището. Те имат само по един крак и искат да се оженят, т.е. да влязат във втори клас. Във втори клас не приемат ученици с един крак. Който иска да влезе във втори клас, той непременно трябва да има два крака. Тази е причината, дето момата и момъкът се търсят. Момата за момъка, и момъкът за момата, представят храна, вода, въздух и светлина, без които те не могат да съществуват. Храната, водата, въздухът и светлината внасят нещо ново в човека. Мислите и чувствата също внасят нещо ново. Най-после, и животът внася нещо ново в човека. За да внесат новото в човека, мислите и чувствата му трябва да имат по два крака, т.е. да бъдат положителни – здрави мисли и здрави чувства. Когато ученикът има два крака, той е влязъл вече във втори клас и се готви да мине в трети. За трети клас той трябва да има два крака и една ръка. И тук той не спира. Какво може да направи с една ръка? Той трябва да влезе в четвърти клас, да си създаде още една ръка. Значи в първи и втори клас ученикът създаде двата си крака, а в трети и четвърти – двете си ръце. Следователно, каквото е отношението между първи и втори клас, такова е отношението между трети и четвърти. Двата крака на човека представят две велики добродетели, с които той трябва да функционира. Двете ръце представят други две велики добродетели. Младата мома е ученичка в първи клас, тя е с един крак. Младият момък също е ученик в първи клас. И той има един крак. Понеже с един крак човек не може да ходи, момата и момъкът съединяват своите капитали, стават съдружници и започват заедно да търгуват. Дървото, колът, камъкът, гредата имат само по един крак, но с един крак, т.е. с една добродетел човек по никой начин не може да остане. Два капитала, два крака, две добродетели трябва да се съединят в едно, за да подемат движението напред. Най-малко две добродетели са нужни на човека, за да бъде силен.

 

Човек не се нуждае само от майка или само от баща, но едновременно трябва да има и майка, и баща, и да ги познава. Съвременните хора не познават майка си и баща си, които са ги родили. Те не познават Бога, от Когото първоначално са излезли. Мнозина искат да имат конкретна представа за Бога. Чудно нещо! Те живеят в Него, и Той в тях, и въпреки това търсят някаква конкретност. Да търси човек слънцето, при неговата ярка светлина, това значи да е сляп. Каква по-голяма конкретност искате за слънцето от неговата светлина и топлина? Това значи да има човек очи и да не вижда. Причината за слепотата на съвременните хора се дължи на факта, че те се раждат с някакво лепливо вещество на очите си, което бабите-акушерки, поради невежеството си, не го измиват. Докато детето е в утробата на майка си, това лепливо вещество е на място, но излезе ли вън от майчината си утроба, акушерката трябва да го измие, да не остане за цял живот сляпо. Когато видя слепия, Христос плю на земята, направи кашица, намаза с нея очите му и той прогледа. В слюнката на Христа имаше такова вещество, което можеше да отваря очите на слепи. В слюнката и в езика на хората има такова вещество, което освен че не отваря очите на слепите, но още повече ги затваря.

 

Сега аз говоря на ония от вас, които искат да изпълняват волята Божия. Волята Божия се изпълнява по Божествен начин, а не по човешки. Искате ли да живеете по човешки и да се осигурявате, вие ще имате само разочарования, мъчнотии и страдания: раждания, умирания, прераждания и т.н. Искате ли да излезете от човешкия живот, вие трябва да учите. В какво вярват хората, за вас това не е важно. В какво вие вярвате, това трябва да ви интересува. Вие трябва да вярвате, че имате два крака, с които можете да ходите; вие трябва да вярвате, че имате две ръце, с които можете да работите и да си изкарвате прехраната; вие трябва да вярвате, че имате един език, натоварен с три служби: да опитва храните и да се произнася, коя може да влезе в стомаха и коя не може; да премята сдъвканата храна, да слиза по пищепровода; да говори, да изпълнява ролята на оратор. Като излезе на сцената, с помощта на езика си, човек изразява разумни слова. Щом свърши работата си, езикът се прибира и казва: „Няма уд в човешкото тяло, подобен на мене!“ Прав е езикът. Никой уд от човешкото тяло не може да свърши работата на езика. Носът може само да помирисва нещата, очите – да виждат, ушите – да чуват. Езикът е посланик, изпратен на земята между своя народ – тялото на човека, да изпълни една велика мисия. Ако думите, които излизат от него, са разумни и на място, те носят щастие и благоденствие за целия народ. Не са ли разумни, те могат да предизвикат някаква дипломатическа погрешка и да изложат целия народ на страдания. Сега, като говоря за класовете, през които човек минава, вие искате да знаете в кой клас следвате. На това сами можете да си отговорите. Всеки от вас има по два крака, с които ходи. Значи, свършили сте втори клас. Имате и по две ръце – свършили сте и четвърти клас. Тъй щото, всички сте свършили прогимназия и сте влезли в гимназията. Понеже сте свършили четвърти клас, сега сте в пети клас, дето се изучават методите за сформиране на човешкото сърце, за възпитание на неговите чувства. Щом свършите този клас, вие ще влезете в шести клас – изучаване законите на мисълта. При изучаване на тия закони, ученикът ще се домогне до двете страни на мисълта: светлата и тъмната. При светлата страна на мисълта човек вижда нещата ясно и определено. При тъмната страна на мисълта човек вижда предметите в сянка, в тъмнина. Дето се докосне, той неизбежно ще се спъне. За да не се спъва, той трябва да носи със себе си по една, две или три лампички, да осветява пътя си. Правата мисъл има за цел да въведе човека в светлата, в Божествената страна на мисълта. Каква е задачата на шестия клас? – Като изучи законите на мисълта, човек трябва да почива. Значи след свършване на шести клас се предвижда почивка. Щом почива, ученикът има право да се забавлява. Човек е създаден в шестия ден – денят на мисълта. След това иде седмият ден – ден на почивка, на развлечение. Когато съществата от невидимия свят завършат своята работа – създаване на слънца и на планети, те слизат на земята за почивка, за развлечение. Като се докоснат до някой човек, те го бутнат тук-там и се чудят как е възможно толкова малко същество да има такива грандиозни планове и амбиции. В един от разказите си Волтер описва, в духовита форма, какво представя сегашния човек в сравнение с възвишените същества от другите слънца и планети. Едно възвишено същество, жител на Сириус, решил да слезе на земята, да види какво представя тя, с какви същества е населена. Като направил няколко крачки, той се намерил на слънцето. Оттам, той слязъл в един от океаните на земята. Водата на океана едва стигала до глезените му – толкова висок бил той. Като продължил пътуването си по земята, той се намерил в Европа. Там видял един параход, в който една французка експедиция пътувала за северния полюс. Приближил се до парахода и с двата си пръста само го дигнал във въздуха. После, той видял, че един от французите правил някакви изчисления. Той го хванал с щипците си, и французинът започнал да говори. Като чул това малко същество да говори, жителят на Сириус се учудил. Нищо не го учудило толкова много, колкото това малко същество – човекът и способността му разумно да говори.

 

Това се отнася до външната страна на нещата. Човешката интелигентност не зависи от външността на човека, от неговата големина. Външният свят е резултат на друг разумен свят; земята е резултат на друг свят, по-възвишен от нея. Разумността може да измени резултата, но тя не зависи от резултатите на нещата. Резултатът зависи от разумното, а разумното отчасти само зависи от резултата. Човешкото тяло е резултат на неговата разумност. След като живее 60–70 години на земята, човек може да провери докъде е достигнал в своите разбирания. За пример, някой говори за музиката, без да я разбира. – Защо? – Защото не е построен музикално. Човешката мисъл е построена според законите на музиката. Докато не познава законите на музиката, човекът не може да мисли правилно. Любовта е най-великата музикална симфония. В живота по-велика симфония от Любовта не съществува. В Мъдростта по-велика симфония от знанието не съществува. И в Истината по-велика симфония от свободата не съществува. Музиката разрешава мъчнотиите в живота. Тя превръща студ в топлина, скръбта в радост, сиромашията в богатство. За всяка мъчнотия има специален тон. Ако знае този тон и го вземе правилно, човек моментално ще смени състоянието си. В музиката съществува следния закон: Докато не се научи да обича, човек не може да бъде щастлив. Той винаги ще живее в закона на необходимостта, в закона на зависимостта. Който иска да бъде щастлив, той трябва да живее в Любовта. Любовта е път за придобиване на щастие. Това е един музикален закон, който всеки трябва да познава. Любовта изключва всякаква философия. Дойдете ли до нея, няма защо да питате какво нещо е Любовта. Трябва ли да питате какво нещо е плодът? Щом получите един плод, вкусете го, без да философствате върху неговия произход, върху начина на образуването му. Създаването на плодовете е свързано с много проблеми. Човек не е изпратен на земята да прониква в тайната, която е скрита в плода. Тази тайна не е достъпна още за човека. Първият човек иска да проникне в тайната на доброто и злото, но вместо да я реши, той изгуби и това, което знаеше.

 

И тъй, не питайте за тайната, която плодът крие в себе си, но опитайте живота, който плодът носи. Не питайте какво нещо е музиката, но опитайте живота, който музиката носи. Достатъчно е да изпеете на умрелия един тон от тия, които носят живот в себе си, за да стане той и да оживее. Възлюбеният на една млада мома умрял. Тя отишла в дома му и започнала да плаче и нарежда: „Защо, миличък, умря? Защо ме оставяш сама? Къде останаха твоите обещания? Нали казваше, че щастлива ще ме направиш? Какво да правя с твоите любовни писма, които останаха нереализирани? Докажи сега, че ме обичаш!“ Като чул последните ѝ думи, момъкът направил усилие, отворил очите си и я погледнал. Като почувствал Любовта в себе си, той станал от гроба – Любовта го възкръсила. Следователно ще знаете, че хората умират от безлюбие, а възкръсват от Любов. Днес вече сте свободни от мъглата. Тя ви арестува цели 6 дена. Аз намирам, че любовта на водните капки в мъглата беше много егоистична. Такава любов уморява хората. От тази любов те умират. Водните капчици закриха слънцето от вашия поглед, лишиха ви от Божествената светлина. Човек може да се разговаря с водата, защото тя има, освен външна, още и вътрешна, съзнателна страна. Външно водата е съставена от два атома водород и един атом кислород. Водородът има два крака, а кислородът един. Ще дойде ден, когато и кислородът ще придобие още един крак. Където мине кислородът, все пакости върши. Когато виждаме, че двама души се карат и започват да се възпламеняват, трябва да знаем, че причина за възпламеняването между тях е кислородът. Вътрешно, водата крие в себе си два живи елемента: една дева и един момък. Девата е облечена в дрехата на водорода, а момъкът – в дрехата на кислорода. И тъй, когато сте недоволни, вие сте човек с един крак; щом сте доволни, вие сте човек с два крака. Ако недоволството ви още продължава, вие сте човек с два крака и с една ръка. Станете ли напълно доволен, вие сте човек с два крака и с две ръце. Да имате два крака и две ръце, това значи да работите с 4 добродетели: 2 добродетели, които на физическия свят представят краката, и 2 добродетели, които представят ръцете. Следователно на земята човек живее активно – живот на движение и живот на работа. Земният живот на човека се изразява в движение, труд и работа. В геометрическо отношение четирите добродетели представят великия квадрат, върху който земята е построена. Като ученици, вие искате да знаете какво ще правите, като минавате от един клас в друг. Много просто! Ако сте ученик в първи клас, ще минете във втори. Ако сте във втори клас, ще минете в трети. Ако сте в трети клас, ще минете в четвърти. Ако сте в четвърти клас, ще минете в пети. От пети клас ще минете в шести, в седми, в осми клас и ще повторите всичко, което сте минали в седемте класа на гимназията. Като свършите последния клас на гимназията, ще напуснете земята. – „Къде ще отидем след това?“ – По този въпрос няма какво да ви се отговаря.

 

Какво ще стане с вас след свършване на университета, не трябва да ви интересува. – „Като умре човек, къде отива?“ – В другия свят. – „Къде е другият свят?“ – Дето е светлината, там е другият свят. – „Защо не я виждам?“ – Защото очите ти са замазани. Измий добре очите си и ще видиш светлината. Щом видиш светлината, ще видиш и другия свят. Светлината се проявява на земята, но тя не иде от земята. Светлината, която виждаме, е отражение на слънцето. Слънчевата светлина пък е отражение на друго едно слънце. Между нашето слънце и истинското слънце има едно тъмно слънце, което поглъща всичката светлина. Нашето слънце черпи силата си от тъмното слънце, а тъмното слънце черпи сила от истинското слънце. Значи, докато дойде на земята, светлината претърпява няколко превръщания: светлината на истинското слънце се поглъща от тъмното; светлината на тъмното слънце се поглъща от нашето и от нашето се предава на земята. Сега, щом сте дошли на земята, считайте, че се намирате в училище, дето се учите. Интересувайте се от живота конкретно, както ученикът изучава всеки предмет поотделно. Ученикът по музика се интересува от музиката. Когато учителят му предаде първия тон „до“, ученикът започва да го повтаря много пъти, докато тонът звучи вече в ухото му. Дето чуе тона „до“, той го познава и различава от всички останали тонове. Да разбира човек музиката, това значи да превежда всички думи в езика си в музикални тонове. Когато някой ви каже, че е скърбен, че пари му трябват, че е болен, че е пропаднал на изпит, вие трябва да превеждате тия оплаквания в музикални гами. Който може да превежда състоянието на хората в музикални гами, той познава слабата им страна. Щом познава слабата им страна, той лесно може да им помага. Човек трябва да познава музиката. Без музика той нищо не може да постигне. Ще кажете, че днес парите управляват света. Понеже хората се стремят към парите, нека кажат кой музикален тон отговаря на среброто и кой – на златото. Те даже не знаят, че среброто е в сила да трансформира известни разстройства в човешкия организъм, а златото – да дава направление на човешкия живот. Те обичат среброто и златото, без да познават техните свойства.

 

Като говоря за свойствата на златото, аз имам предвид първичното злато, което е излязло заедно с първия лъч на светлината и минало през истинското слънце, после – през тъмното, след това – през нашето, и с него заедно е дошло на земята. Това злато съдържа 4 ценни свойства в себе си, които носи от слънцата, през които е минало. За това злато може да се каже, че е носител на живота. Ако някой се домогне до златото, когато минава през тъмното слънце, той е в състояние да убие човека. После може да дойде разкаяние в него, но първо ще извърши престъплението. Когато някой иска да живее добър, свят живот, това показва, че той се е домогнал до злато, което е минало през 4 превръщания. Този човек разбира свойствата на златото и ги използва за своите велики стремежи и постижения. Когато придобива такова злато, човек трябва да разбере доброто, което се крие в него, да го възприеме и внесе в организма си. Като знаете свойствата на златото, вие можете да се лекувате с него по хомеопатически начин. Вземете един грам чисто, самородно злато, турете го в 10 грама вода и я оставете да стои няколко дена на слънце. Щом сте неразположени или затруднени, вземете 10 капки от тази вода, и неразположението ви ще мине. Ако сте скарани с някого, вземете 10 капки от същата вода, и примиряването ще стане. Болен сте, вземете 10 капки от тази вода. Изобщо, каквото и да преживявате, лекувайте се с водата, в която сте поставили един грам злато. – „Магия ли е това?“ – Магия е, разбира се. Какво нещо е магията? Магията е знание, разбиране на елементите в техния първичен вид, а не в сегашното им състояние, както съвременните химици ги познават. В света, в целия космос съществува един единствен елемент – Любовта. Любовта е първичният елемент, от който са произлезли всички останали, на брой повече от милиард, а не както съвременните химици познават днес само около 90 елементи. Следователно първият елемент в света е Любовта. От нея произлиза животът. Вторият елемент е Мъдростта, от която произлиза знанието. Третият елемент е Истината, от която произлиза свободата. От живота, от знанието и от свободата произлизат още 3 сили. Тъй щото, имаме 3 групи елементи, всяка от които е съставена от други 3: Любов, мъдрост, истина. Живот, знание, свобода. На вас оставям да намерите третата тройка (триада) от елементи. И тук делението не спира. То продължава по-нататък, до безконечност. Това деление представя проява на елементи, които функционират в различните области на Божествения живот. В живота на съвременните хора взимат участие само ония елементи, които отговарят на тяхното развитие. Колкото повече се развиват хората, толкова по-голям брой и по-разнообразни елементи ще влязат в живота им. В духовно отношение всеки дух, всяка душа, всеки ум и всяко сърце представят отделни елементи. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка на човека също представят отделни елементи. Една ваша постъпка може да не е важна за вас, но за друго някое същество тя представя някаква възможност.

 

Сега запомнете следното: Пътят за придобиване на щастие е Добродетелта. Възможността за Добродетелта е Божията Любов. Значи Добродетелта е път за постигане на щастието, а Любовта дава възможност за постигане на това щастие. – По какъв път? – По пътя на Добродетелта. Нямате ли възможност, няма да имате път, понеже Добродетелта е произлязла от Любовта. Като ученици, всеки от вас трябва да знае, върви ли по пътя на Добродетелта. И като върви по този път, дали възможността му се определя от Любовта. Отговорите ли положително на тези въпроси, вие можете да придобиете щастието. Да бъдете щастлив, това значи да придобиете ония блага, към които душата ви се стреми. И тогава, ако искате да станете музикант, художник, или поет, ще станете. Ако искате да станете красив, богат или силен, и това ще постигнете. Човек може да постигне всичко, каквото желае, но само по пътя на Добродетелта и чрез възможностите на Любовта. Мнозина ще се обезсърчат, ще мислят, че са изпаднали в тъмна зона, в област на неразбиране на нещата. Не се смущавайте от тъмнината. Светлината, която излиза от първото слънце, минава през тъмнина и там се поглъща; после тя минава през нашето слънце; след това се отразява на земята и се явява отново като светлина. Нещата не могат да се разберат, да станат ясни, докато не потъмнеят. Невежеството дава възможност за придобиване на знание. Знанието дава възможност за приложение. Щом дойде приложението, ние имаме възможност да влезем в пътя на Добродетелта и на Любовта, чрез които щастието се постига. Крайният идеал на земния живот е придобиване на щастието. Докато дойдете до щастието, вие ще бъдете и невежи, и болни, и бедни, и нещастни. Нещастният е кандидат за щастие, бедният – кандидат за богатство, невежият – кандидат за знание, влюбеният – кандидат за любовта. Изобщо, във всички противоречия на живота, вие трябва да виждате възможностите, които Бог е вложил в душите ви за придобиване на вашето щастие.

 

Христос казва: „Каквото попросите в Мое име, ще ви се даде“. В кое име на Христа трябва да проси човек? – В името на Любовта, в името на доброто. Сега и на вас казвам: Просете в името на Любовта и в името на доброто!

 

Сега, желая ви да вървите в пътя на Добродетелта. Щом вървите в този път, всичко ще постигнете: и учени, и богати, и добри ще станете.

 

Едно се иска от вас: приложение.

 

15-та беседа, 11 август 1937 г., 5 ч.с.

Аудио - чете Иванка Петрова

Аудио - чете Цвета Коцева

Аудио беседа (видео)

Архивна единица

НАШЕТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата, "Запалена свещ". Общ окултен клас. XVI година (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.

Книгата за теглене - PDF (стар правопис)

Съдържание на томчето

Размишление.

 

„В начало бе Словото.“

 

Отче наш.

 

Ще прочета нещо от „Царския път на душата“. /Учителят прочете 185 страница./ Сега този пасаж, взет така сам по себе си, няма никакъв смисъл, защото човешкият живот не седи в царския сан. Животът не седи нито в майката, нито в бащата, нито в детето. Това са служебни отношения. Животът не седи нито в момата, нито в момъка. Необходимо е да имате отношение. Ето какво наричам аз „отношение“: Представете си, че вие сте здрав и сте свършили 4 факултета, учен човек сте. Но в къщата, в която живеете, нямате въздух. Питам: Какво ви ползува вашето учение? Вие почвате да се задушавате. Обратното: Представете си, че в тая къща имате въздух, но 5–6 дена хляб нямате и не сте яли. Питам: Какво ви ползува вашето учение? Сега тия работи трябва да ги пренесете. Земният живот сам по себе си няма смисъл. Животът на земята е най-голямото разочарование, което човешката душа ще срещне. По-голямо разочарование надали ще срещнете. На земята най-първо ще бъдете приет царски и после ще ви изпъдят така, като тия, които са били в кръчмата и не си отиват навреме, и кръчмарят ще ги изрита навън. Най-първо като дойдете на земята, баща ви и майка ви ще ви направят едно угощение, ще ви дигат на ръцете си и най-после като ви изпращат, ще ви турят на носило от няколко дъски и ще ви турят в земята. Това не е едно разрешение на живота. Щом идваш, ти ще дойдеш по един начин, а пък щом си отиваш, ще те изпращат по един такъв начин, с тарга. – Това показва, че нищо не си научил. Че младият, който идва, душата, която идва от невидимия свят, има знания. Тя една млада мома и един млад момък като ги срещне, ще им отиде на гости, ще им даде подаръци и ще ги разположи. Тия двама души, които никак не са се познавали, тя ще ги сбижи, и тя като дойде между тях, ще произведе единият в чин баща, другата – в чин майка, ще им даде най-високи титли. А пък понеже човек като заминава за другия свят, нищо не оставя, то го изпращат по друг начин. Някои малко ще поплачат заради него. Сега при тия разсъждения вие ще запитате: „Какъв смисъл има животът?“ – Велик смисъл има животът, но трябва да го разбирате. Животът не може да се разбере в кръчмата. В кръчмата ти ще научиш един лош навик. Животът не може да се научи в богатството; там ти ще придобиеш един от лошите навици: твоята гордост и тщеславие. Ще мислиш, че като си богат, всичко знаеш. Животът не може да се изрази и в силата, понеже тогаз ще станеш насилник, като нямаш разбиране. Тогаз ти можеш да разбереш живота като онзи тъй нареченият Стойко чорбаджи. Слязъл той в пазара и срещнал един беден човек и му купил един бял джигер с черва, и му ги дал, и оставил бедния да върви отзад. Чорбаджията върви отпред и когото срещне, казва му: „Купих един джигер на този за децата му, да се пооблажат малко.“ Ти вървиш и чорбаджията с тебе, и разправя той, че купил джигера. Кой прави добро в дадения случай: чорбаджията ли или агнето, което е дало своите дробове? Може би парите, с които помагате на някой човек, за тия пари някой друг е дал живота си, станал е жертва. Или пък някой път вие искате да проповядвате; някой път искате някои хора да ги учите да любят Бога и ги учите не на Любов, а на тщеславие. Вие още не сте показали Божията Любов и отивате да учите хората на Божията Любов. Как ще покажете Божията Любов? Ти отиваш да изучаваш слабостите на хората. „Той е малко сприхав“, казваш. Казваш: „Той не е човек, на когото да разчиташ, той не е благороден и щедър“ и т.н. Щом не е добър, направи го добър! Вие занасяте болния часовник при часовникаря и веднага като излезе от часовникаря, този часовник върви. При тебе не върви, а като излезе от него, върви и показва точно времето. Ти искаш една грешна душа да върви към Бога. И ако не знаеш работите както часовникаря, тогаз не я бутай! Какво ще я буташ?

 

Та казвам: На всинца вас много глоби ще ви наложат за недоброто поправяне на часовниците, понеже мнозина от вас ще се оплакват, че сте им развалили часовниците. Разправяше един проповедник: Един негов познат обърнал един човек към Бога и го завел у дома му и казал: „Намерих една душа обърната.“ И проповедникът го приел. Сутринта като станал, обърнатият го няма, но и кесията с парите изчезнала. Много хора аз забелязвам, като дойдат тук, казват: „Можем да влезем във вашето общество.“ Защо искат да влязат? Те искат да си прекарат живота между добри хора. Аз считам, че всички хора са добри. Аз считам, че всички шишета са добри, докато не са счупени. Щом едно шише се счупи, то става опасно. Всякога, когато в едно общество няма съгласие, подразбирайте, че шишетата са счупени и има разногласие. Умният трябва да стопи едно шише като се счупи и да направи едно по-хубаво шише. Например, допуснете, че в едно общество като това, както се събирате, че някой казал някоя нецензурна дума. Дайте му един кръст за храброст. Дайте му възнаграждение 500–600 лева, хиляда лева и кажете му: „Такива думи не съм чул. За пръв път чувам такава хубава дума като твоята.“ Но ще кажете: „Това не е морално.“ Вие сте чудни хора. Вземате едно въже, обесите човека, който е виноват. И казвате: „Това въже е престъпно.“ Едно въже, на което бесят човека, става ли престъпно? На човека, когото бесят, казват: „Ти още не си доузрял.“ Покачват го на въжето, за да доузрее. Защо окачват крушите? – За да доузреят.

 

Защо разпнаха Христа? – За да Го научат на търпение. Да има пълна вяра! Величието на Христа като беше разпнат, това е търпението Му. Когато разпнаха Хроста, Той мислеше защо го разпнаха. Вас само да ви бутнат, една дума да ви кажат, и вие цяла нощ не можете да спите. Казват ви, че сте невежа. Какво лошо има в думата „невежа“? Турете след „не“ една запетая и става „вежа“. Де е лошото в думата „невежа“? Ето какво е „невежа“: Буквата „н“ показва, че трябва да изучавате закона на противоречията. „Е“ показва, че трябва да изучавате закона на размножението. „В“ показва, че трябва да изучавате закона на посаждането. Трябва да разбирате противоречията, които съществуват. Идват някой път при мене и ми казват: „Учителю, научи ни.“ Че какво да ви уча? Вие някои работи знаете по-добре от мене! Вие казвате: „Как да обичаме?“ Как така? Че аз от тебе трябва да уча как да обичам. Аз имам твоите любовни писма. Какви любовни писми си писал на твоите! Аз имам твоите любовни писма, от които аз се уча. Какво излияние на сърцето! Ако си забравил, да ти прочета твоите писма. Изваждам едно писмо и почвам да му чета: „О, мила възлюблена, когато те срещнах, слънцето изгря в моята душа. От този ден нещо тържествено се събуди в мен. И моят живот се промени. И всички неща придобиха своята цена. И моето сърце трепери като сърцето на един ангел. И само да те зърна някъде, това е за мен достатъчно.“

 

Казвам: Де е погрешката сега в неразбирането на Любовта? Какво трябва да се учи този човек? Богатия всеки може да го обича, но сиромаха – не всички. Учения всеки може да го обича, но невежия – не всички. Добрия всеки може да го обича, но лошия – не всички. Любещия всеки може да го обича, но онзи, на когото душата тъй не е запалена, не може да го обича всеки. Наскоро се разправяхме с една млада сестра, която има много опитности в живота си. Тя казва: „Не мога да разбера Любовта.“ Любовта сама по себе си е разбрана. Когато се грееш на огъня, това е Любовта. Това е естественото положение: Като те лъха това, което иде от огъня. Но като се опиташ да целунеш огъня, той ще ти изгори устата. И в Любовта хората целуват въглените на огъня. Те ще ти изгорят устата. Грей се на огъня, но не целувай въглените на огъня. Това са символи, които ще разбирате. Въгленът всякога изгаря. Законът е: Бог е поставил слънцето надалеч. Слънцето е един въглен и ако човек би целунал този въглен, той би му изгорил устата. И слънцето седи на 92 милиона мили далеч от земята и оттам праща своите целувки. Слънцето даже и от тая далечина изгаря кожата. Слънцето има и черни лъчи. И Бог е турил предпазителна енергия на тая разрушителна енергия. Вие някой път се изгаряте със земната Любов. И в нея има черни лъчи. И в Любовта има една енергия, която разрушава. Вие си играете със земната Любов. В нея има и черни лъчи. От черните лъчи човек може да умре. Човек, който изучава земната Любов, трябва да си тури броня.

 

Вие не можете да разберете Любовта, докато нямате един конкретен образ: Докато у вас идеята за Бога не стане ясна, вие Любовта не можете да я разберете. Как ще познаете дали сте я разбрали? Дойде ви, да кажем, една неприятна мисъл или едно неприятно чувство, или нещо ти се случи в живота, което веднага наруши мира ви. Ако с това чувство в дадения случай вие ще изгубите равновесие, вие нямате понятие за Любовта. Онзи, който има понятие за Любовта, нищо в света не може да го смути. Докато вие се смущавате в живота, вие нямате истинско понятие за Любовта. Имате Любов, но това не е Божествена Любов. Вие ще имате Любов, която ще ви донася всякога всичките неприязнени чувства или недоволства в живота. Тя е Любов, която донася недоволството. Аз да ви приведа примери: Има автори, които са писали върху Любовта. Има две приятелки, ученички, свършили гимназия и си живеят приятелски. Запознаят се е един млад момък и двете се скарат. Защо? Питам: Тая любов, която скарва хората, от Бога ли е? И това любов ли е? Не, това са търговски сделки. Или една майка, и в нея се ражда противоречието. И в Йакова имаше противоречие. Вземете сегашните понятия за еднобрачие. Едно време патриарсите имаха по няколко жени. Яков, който излъга брата си, че му взе първородството, избяга и отиде в странство при Лавана. Лаван имаше две дъщери: Едната беше видна, красива, а пък на другата очите ѝ бяха малко недобре оформени. И сега бащата продава дъщерите си. Седем години Яков трябваше да слугува за едната. Лаван му беше казал: Седем години като служиш за едната, ще ти я дам. Яков, след като служи 7 години, Лаван му даде старата. Каза му: „У нас не е обичай да женим по-рано младата сестра.“ И де е погрешката сега? Лаван му каза: „Ти се ожени за старата. Младата ще дойде подир нея.“ И Яков трябваше да слугува 7 години и за младата. Питам: Колко жени трябва да има човек? Най-малко две. Питате: „Една жена колко мъже трябва да има?“ – Най-малко двама. Това сега е неразбрано. В дадения случай трябва да има двама. Ти като намериш двете, ще намериш жена си. И като намериш двете, ще намериш мъжа си. Докато не си намерил съдържанието на 2-те, ти никога не можеш да намериш нито приятеля, нито другаря. С 2-те се твори светът. Той е творческият принцип, който твори. Две жени трябва да имаме. Едната жена никога не се жени. Тя не се нуждае от женитба. На нея мъж не ѝ трябва. И на единия мъж жена не му трябва. Той никога не се жени. Те двамата са едно. Едното никога не се жени. А пък 2-те се жени и то се жени като мъж, жени се и като жена.

 

Та казвам: Ще намериш двама мъже. Ще намериш първия мъж, който никога не се жени и той ще ти покаже за кого да се ожениш. Жената ще намери първия мъж, който никога не се жени и той ще ѝ даде най-добрия съвет за кой мъж да се ожени. И мъжът ще намери първата жена, която никога не се жени, за да му покаже за коя жена да се ожени. Това е идеята за Бога. Бог, който е създал света, при Него ще отидем да се научим. Каквато и работа да започваш, Той ще ти даде съвет, ще ти покаже път. Отидеш ли да искаш от другите съвет, ти всякога ще направиш погрешка.

 

Та казвам: Една седмица бих желал да живеете, без да виждате погрешките на хората. Да станете слепи за погрешките на хората. Като дойдат някои тук, гледам, развиват философски тези. Те са хубави работи. Няма нищо. За мен една лоша дума какво е? Аз лесно мога да я поправя, понеже това са само колебания на въздуха. Аз имам известни машинки, с които хващам една дума и я филтрирам. Променям трептенията на тая дума. В света няма лоша дума, но човек се мъчи да ѝ тури лошо значение. Бог е Словото, разумното Слово. Как ще направиш ти една дума лоша? Когато кажеш: „Ти ми си омразен“, какво подразбирате под „омразен“? Понеже ти си искал да спиш повече, а пък този, когото мразиш, те е събудил преждевременно, и ти го мразиш. Това е омразата. Всеки, който те е събудил ненавреме, ти не го обичаш вече, понеже не си се успал. И кого мразите вие? Или който ти е дал това, което не искате, или ти е взел това, което искате. РА – това е изгряващото слънце. Да мразиш не е лоша работа. Слънцето в тебе почва да действува. Чрез омразата ти ще научиш какво нещо е Любовта. Омразата е най-хубавата дреха, с която Любовта може да се облече. Като дойде Любовта, облечена в омразата, хората започват да ходят по модата. Нали като излезе от Париж една мода, всички се обличат по нея. Модата е на място.

 

Та казвам: Когато някой ме мрази, казвам: Любовта е облечена със своята хубава дреха. И думата „омраза“ ми стане приятна.

 

Вземете думата „лъжа“. Тя излиза от думата „лижа“, значи опитвам нещо дали е сладко или горчиво. Изблизваш това или онова и което намериш сладко, вземаш го за себе си. Вие казвате, че някой ви нарекъл „лъжец“. Че кой от вас не е близвал? Противоречието в живота седи на друго място: Докато не се научите да цените нещата, не можете да имате правилно отношение към тях. Едно нещо е важно: Като срещнете един човек, трябва да познаете оная цена, която Бог е вложил в него. Цената, благата, които Бог е вложил във всяка човешка душа, това трябва да познаете. И ако и той познае благата, които Бог е вложил във вас, отношения може да се образуват между двамата. Трябва всеки един да оцени вложеното в хората. Това става вече една основа. И ако срещнете някого и не можете да оцените каквото Бог е вложил в него, то не може да се образува отношение между вас. И какво е съвестта? Всякога, когато направим погрешка в живота, то нещо ни говори: „Ти не си оценил това, което Бог е вложил в неговата душа.“ Дойде някой човек при тебе. Той не е пратен при тебе да го направиш богат или учен, но да му направиш една много малка услуга. Например, дойде някой при тебе и има трън на крака си, вземи и извади този трън. Или има прашинка в окото си. Да извадиш тая прашинка. Ти казваш: „Но защо да се убоде този човек?“ Няма нищо, че се убол. Като се е убол, това е едно благословение заради тебе. Преди години отиваме на курорт в Юндола, към Батак. И бяхме се натъкнали на един стар българин, който ни беше дал стая в своята бичкиджийница. И той беше голям аристократ и ни гледаше отвисоко, като че нищо не иска да знае. Седи и ни гледа като на разбойници, като на завеяни религиозни хора. Чудят се ония какво да правят. Бащата е такъв. Но синът е противно на бащата си. Един ден този, старият като работел в бичкиджийницата, отхвръкнало едно парченце и влязло в окото му. Синът казва: „Ще ослепее бащата. Да го пратим в София.“ Казах: Нека дойде при мен. Казвам му: Какво има? Той казва: „Влязло е нещо в окото ми.“ Плаши се. Хващам клепача и дигам горния клепач и виждам едно парченце от дърво. Казвам: Ще внимаваш, ще ме слушаш. Ако ме слушаш, с малко ще се отървеш. Ако не, отиде окото и те ще отидеш. Той седи и ме гледа. Изваждам си бялата кърпа, обръщам окото му. Казвам: Дайте малко дървено масло. Намазвам го. Казвам: Не бойте се. Спасено е окото. Превързвам му окото с моята кърпа. На другия ден той се усеща друг. Оттам насетне той е любезен, добър. Колата си туря на наше разположение. Казва на сина си: „Тия хора са Божи хора.“ Всичко туря на наше разположение. Да допуснем, че срещнете такъв един човек. Той е едно препятствие в живота. Сега аз не казвам, че съм разрешил този въпрос. Но разсъждавам: Направи една малка услуга. Мен нищо не ми коствува. Бих могъл да кажа в случая: Да си носи той последствията. Да прави каквото иска. Но Провидението, Бог му туря една малка клечка. Тая клечка ни свързва и се обикнахме. Стопли се неговото сърце, той възлюби всички. Когато ни срещнеше, все ни поздравляваше. Казваше: „Харни хора са те!“

 

Питам сега: Ние сме дошли тук, на Рила. Каквито шушки има, да ги извадим навън. И като се върнем, нито един от вас да няма нито една шушка. Да се освободите от тях. И като се върнете, всички да се подмладите. Да няма някой, който да каже: „Изгубих си времето. Нищо не можах да постигна.“

 

Планината е място за Любов. Планината е опасна за онзи, който не разбира, но за онзи, който разбира, планината има всички блага.

 

Казвам: Ще започнете да изучавате законите на Любовта. Онзи, когото Бог е пратил при вас, покажете Любовта си към него. И кой е първият признак на Любовта? Като дойде някой при вас, как трябва да покажете Любовта? Ще се облечете с червена рокля, ще си турите червен калпак, червени обуща, червени чорапи. Всичко ще бъде червено. И на този, когото обичате, и нему ще дадете червени дрехи. Всичко червено. Ще му снемете старите дрехи и ще му турите червени дрехи. Как ще ме разберете? Ще кажете: „Ще замяза на палячо.“ Ако буквално ме разберете, на палячо ще заприлича, но ако ме разберете мистически, този човек като излезе, ще прослави Бога! Ще каже: „Благословен е часът, в който срещнах този човек. Той ме облече с нещо.“ Има дрехи, тъй наречени магнетически дрехи в света. Онзи, когото обичаш, ще му дадеш една магнетическа червена дреха и тя ще му бъде като една защита от неприятностите вътре в живота. И ако вие не вярвате в това, направете си едно палто. Не го закопчавайте зимно време. И можем да му турим една магнетическа закръпка, и през цялата зима ще ви бъде топло, като че е закопчана. Не е закопчана, отворена е, а пък при това топло държи. Значи не е в тая материя, която виждате. Не е само тая ръка, с която хващате човека. Има една друга ръка, с която като хванете човека, ще му дадете едно благо. Има едно друго око, с което като погледнете човека, той ще почувствува Божествената светлина, която излиза от вас. Освен тия две очи, трябва да намерите третото око, което ще ви показва как трябва да гледате. Тия две очи са много на място, но ако зад тях няма третото око, от което излиза Божествена светлина, вие няма да дадете нищо на онзи.

 

Ние сме дошли тук, на планината, да научим онзи, великия, Божествен закон. Има много неща, които хората са научили, а пък има много неща, които сега хората трябва да научат. Ние през хилядите години сме дишали въздух, но днешният въздух ще внесе нещо ново. Всяка една вдишка ще внесе нещо ново от Бога. Вие още не знаете какво нещо е дишането. Днешните вдишки трябва да внесат онова Божественото. Миналите вдишки са внесли вече своето. А пък днешните вдишки ще внесат това, което Бог ни праща сега. Ако днешните вдишки са криви, то и утрешните вдишки ще бъдат криви. Днешната мисъл трябва да внесе нещо ново в нас.

 

Аз мога да ви чета от тая книга /„Царският път на душата“/ казани работи или мога да ви чета от друга книга някои неща. Те са все казани работи. А пък трябва да дойде новото. И което днес разберете, и което днес приложите, то е Божественото. Другите неща са само спомагателни работи. Аз мога да ви кажа преди колко милиона години е създадена земята. Кажете ми колко милиона години има, откак вие сте създадени? Според Библията колко години има, откак е създаден човек? Нали 8000 години? Според окултната теория преди 18 милиона години. И това е вярно. Това са цифри. 8000 години или 18 милиона години, те означават едно и също нещо.

 

В сегашната епоха имаме пробуждане на човешкото съзнание. Когато човек е излязъл от Бога като дихание, той се е пробудил и започнал самостоятелно да живее и да се развива неговото съзнание. По-рано той е живял в Бога. Но за това съществуване, което човек е имал в Бога, ние нищо не знаем. Ние знаем за него от тогаз, откато той е излязъл от Бога и влязъл в този свят на промените, защото в живота вие няма да имате този гладкия път, който вие очаквате. И вие трябва да се радвате на всички противоречия в живота, защото противоречията в живота показват Божественото. Мислите ли, че този камък няма противоречия? Има, но не ги чувствува. Но седи ли по-горе от вас? – Не. Но ние, които чувствуваме противоречията, седим по-горе от камъка. Един ден камъкът като почне да чувствува противоречията, ще се издигне. Та колкото повече противоречия има във вашата душа, толкоз по-добре за вашата душа. Защото противоречията, това са възможности. Около тия противоречия има хиляди разумни същества, чиито сърца треперят да ви направят едно благо. Ще обясня този въпрос за противоречията с един пример. Преди години двама млади американци като яли и пили на хотела близо до Ниагарския водопад, качили се на една лодка да се поразходят на тая река, която образува Ниагарския водопад. Но понеже мисълта им не е била трезва, подема ги водата към водопада. Всред водопада има една канара. Лодката се удря о канарата. Единият слиза на канарата, а другият с лодката водата го повлича надолу. И всички американци, които били наоколо се събрали около водопада и мислели как да спасят този, която бил на канарата. Той кацнал там като някоя гарга. И хиляди хора търсят какво да измислят за да спасят този човек от туй положение. И американците измислили: Хвърлили едно телено въже, един снаряд, който пада на канарата отгоре и по това въже изтеглили този човек. Та казвам: Ако вие се намерите в едно затруднително положение, хиляди разумни души треперят, за да ви избавят от това нещастие, в което сте попаднали. Вие сте попаднали в известно нещастно положение, не сте били трезвен. Всички мъчнотии показват, че не сте били трезвен. Ние не съзнаваме грешките, които правим в живота. Но при всяка една грешка при тебе идват разумни същества, които искат да ти помогнат. И в тях не блика отвращение, но велика Любов. Те искат да ви предадат великото благо и да ви научат как да живеете. И при всичките противоречия, които срещате в живота си, обръщайте се към Бога, но с Любов. Вие не можете да се обърнете към Бога с Любов. За Този, Който всичко ви е дал и за вас се грижи, вие казвате: „Ние не Го познаваме.“ А пък този, който нищо не ви е дал, за него се залепвате като лепка. Децата турят на плета лепливи пръчки. Птичките кацнат на тях, залепват се и увисват. Вие се хващате на любовните пръчки. Аз съм виждал тия птички. Като ги хванат децата, откъсват им главите, оскубват ги и ги опичат. Това не е Любов.

 

Любовта прави човешката душа свободна. Любовта облича душата със светла дреха. Любовта облича човешката душа с живот. Когато дойде Любовта, тя ще ви облече с живот, ще ви даде светлина и ще ви даде свобода. Там, дето има живот, светлина, знание, свобода, там е Любовта. Казвам сега: Не търсете Любовта отвън. Докато сте недоволни, вие сте заобиколени от общество на разумни същества, /които искат да ви помогнат/. А пък щом вие сте радостни, вие сте вече на банкет. Щом се радвате, вие сте на банкет. И щом дойде едно неприязнено чувство, те всички мислят заради вас как да ви помогнат. И като ви помогнат. И ви помагат, като ви извадят от това опасно място, без да изгубите нито един косъм. А пък сте на угощение, те се радват, че са могли да ви помогнат.

 

Следователно, постъпвайте като тях. Дойде някой до опасно място. Помогнете му! И като излезе от опасното място, дайте му банкет и се радвайте. Това е сега нашето предназначение. Ако някой се е качил на някое опасно място, не го хукай защо се е качил там. Това нищо не разрешава. Качил се е там.

 

Та казвам: При сегашните условия такъв е животът. Времето отвън /Небето е облачно/ показва какво е сегашното наше разбиране. Ние не можем да видим Божествената красота в противоречията, които съществуват в света. Но когато духнат Божествените ветрове и изчезнат облаците, и стане ясно, и слънцето изгрее наоколо, тогаз ще видим Божията Любов, с която Бог ни е заобиколил.

 

Та казвам сега: Ще ви препоръчам едно нещо: Старите да се оженят за Любовта, младите да се оженят за Мъдростта. Това ви пожелавам сега. Ако е стара сестра, да се ожени за Любовта. Ако е стар брат, да се ожени за Любовта. Ако е млад брат, да се ожени за Мъдростта, знанието. Ако е млада сестра, да се ожени за Мъдростта, за знанието. Всички трябва да бъдете оженени, нищо повече. А пък вашите деца, които ще се родят от това, тях пък ще ги оженим за свободата, за Истината. И тогаз ще имаме едно семейство, в което хората няма да умират и ще станат безсмъртни. Докато по този начин се жените /сегашния/, ще се раждате, ще се жените и ще умирате, а пък щом старите се оженят за Любовта и младите – за Мъдростта, и децата – за Истината, тогаз ще имате едно семейство, за което Бог казва: „Ще се заселя между тях и ще живея между тях, и ще им бъде Баща и ще ми бъдат синове и дъщери.“

 

Да приложим сега Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина и по този път да изпълним Волята Божия.

 

В Божията Любов и в Божията Мъдрост е скрит животът.

/Три пъти./

 

6 ч. 18 м.

 

XVI година.

35 лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 4 август 1937 г., сряда, 5 ч. с.

Небето е облачно. Времето е хладно и тихо.

Молитвения връх при Рилските езера.

Бележка /от координатора Вергилий Кръстев/:

Настоящата лекция се публикува по нередактирано копие на дешифрираната стенограма, запазено в Държавен исторически архив. Доказателство за автентичността на лекцията е почеркът на стенографката Паша Теодорова върху всяка една лекция – „готова за печат“. Същата е отпечатана в томчето „Лъчи на живота“: Беседи от Учителя, държани при Седемте рилски езера през лятото на 1937 г. (София, 1937) – стр. 177–196 под заглавие „Предназначението на човека“.

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата, "Запалена свещ". Общ окултен клас. XVI година (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

(същата беседа е публикувана в "Лъчи на живота", Съборно Слово, издания на ИББ и на ИК "Жануа'98" в друга тема)

Отче наш.

 

Ще говоря върху това, което наричат реално и идеално в света. Ще ви прочета от „Царския път на душата“ само няколко пасажа. /Учителят прочете 156 страница./

 

Реално е това, което човек опитва в дадения случай. А идеално е това, към което се стреми. Ние говорим от гледището на сегашния живот. Някой път известни познания внасят смут в човешкото съзнание. Смущението у човека е един вътрешен дисонанс в съзнанието му. Например, представете си един певец, който пее и вижда, че публиката не е доволна от него. Той се чуди защо публиката не е доволна. – Защото не пее хубаво. Това не се отнася до неговото произхождение, не се отнася до неговото учение, не се отнася до неговата красота или до неговото здраве. Единственото нещо, от което публиката не е доволна в дадения случай е, че не пее хубаво. И следователно, не го слуша. И ако в нас има едно смущение, трябва да знаем как да го премахнем. Певецът трябва да знае, че за да премахне това смущение, той трябва да се научи да пее. Той може да се запита: „Възможно ли е аз да пея?“ Че щом си си позволил да излезеш на сцената, защо питаш: „Възможно ли е аз да бъда певец?“ Ти си направил първата крачка! Как тъй, ти, без да си певец, си излязъл на сцената и искаш да ти отдадат известно почитание и уважение.

 

И мнозина от вас сте такива певци. Вие сте дошли на сцената на живота и питате дали от вас ще излезе нещо. Че вие сте вече на сцената на живота. Ако пеете, ще излезе нещо. Ако не пеете, няма да излезе. Руският певец Шаляпин разправя своята история. В първата роля, която имал, той играл ролята на един стражарин и не знаел как да я играе и го изхвърлили извън театъра и му дали един ритник. Тъй, както той разправя на вестниците, е било така. Аз от устата му не съм чул. Виждам, че вестникарите 50% говорят истината и 50% не я говорят. Той за самия себе си казва, че много му подражавали. Той казва: „Аз не бих желал да ме подражават.“ Всеки един артист трябва да преживява онова, което ще представи на сцената. Ако той не го преживява, той не е артист. Няма какво да подражава. Подражаването не е преживяване. Някой човек е умрял преди години, но страдал, бил мъченик, а пък ти искаш да играеш ролята и искаш да станеш мъченик.

 

Кое е реалното в света? Реалното е земята, това, върху което ходим сега, е реалното. Това, което в дадения случай чувствуваш, е реалното, а пък това, което мислиш, то е идеалното. Идеалното е за в бъдещето. А пък реалното е за сега. Следователно, когато ние говорим за човешкото сърце, ние подразбираме нещо както земята, върху която ходим. От сърцето ние черпим всичките сокове. И според както човек чувствува, така той мисли. Реалното е отражение. Реалното дава възможност на идеалното да има отражение. Ние изучаваме идеалното по закона на отражението.

 

Сега се запитват: „Какво е предназначението на ученика?“ Единствената възможност има само ученикът. Само един, който е ученик, само той може да расте и да се развива по пътя. Само ученикът може да изучава реалното и идеалното. Реалното е самият той, който се чувствува, а пък идеалното е Бог, към който той се стреми. Ученикът е той самият, а пък неговият учител е нещо външно, което го учи. Но и учителят, и ученикът имат предвид природата, която те изучават. Ако природата не съществува, какво има да предаде един учител на своя ученик?

 

Да кажем, че ние сме тук. Имаме цяла сцена от природата. Вие виждате нещо разхвърляно. То е от положението на вашето съзнание. В природата има един начин: Ако гледате през калейдоскоп, вие ще гледате нещата съвсем другояче. Ако гледате нещата от вашето съзнание или самосъзнание, или подсъзнание, или свръхсъзнание, вие ще имате 4 образи, различни един от друг. Вземете в една фотография: Вие имате най-първо един негатив, имате това, което не е. После този негатив се обръща и образът се представя такъв, какъвто е. Например, вие чувствувате, че имате нужда от храна. Но храната в дадения случай е едно условие за вашето развитие. На какво мога аз да уподобя храната? Представете си, че една машина, за да се движи, на нея ѝ трябва вода, трябва ѝ огън, както съвременната машина, която трябва да пътува. Трябва ѝ един огняр, който трябва да нахрани своята машина. Как ще я нахрани? Ще ѝ даде малко водица, малко въглища. Въглищата са храна. После ще пусне парата и целият локомотив е в движение. Сега като ви говоря за машината, тя сама по себе си чувствува ли храната? Огнярът е, който чувствува дали неговата машина има достатъчно храна, въглища и дали има достатъчно вода, която да образува парата. В дадения случай материалите на сърцето, това са въглищата. А пък човешката мисъл в дадения случай представлява водата, която трябва да се превърне в пара, за да кара машината, а пък разумното, това е самият огняр. Сега във вас може да се зароди едно желание. Вие искате някой път бързо да изучавате, да прогресирате, да научите всичко. В бързото движение, в бързото пътуване с железница има една възможност, една опасност. С каква бързина може да пътува железницата, това не е произволно. Релсите са направени, за да издържат напрежението на известна бързина. Ако увеличат тая бързина, релсите могат да се развалят и ако тя се увеличи още повече, и самият локомотив може да изскочи из релсите навън. Следователно, трябва да имате една бързина, с която да се движите правилно. Както машините дерайлират, тъй и много хора дерайлират. Аз наричам неврастенията дерайлиране от релсите. Виждаш, че някой човек е болен. Иска да постигне нещо. И повечето заболявания на хората се дължат на този вътрешен стремеж. Хората искат да постигнат всичко изведнъж. И като постигнат, какво ще постигнат? – Ще се увеличи техният товар. Ще си послужа с един пример. Например, у вас се зароди известно желание да бъдете богат. Аз уподобявам богатия човек на една красива мома. Момата е богата. Тя е банкер, разполага с милиони. Но богатият човек си има свои неприятели. Това богатство го желаят мнозина. И около него ще се зародят може би десетки или стотици апаши, които постоянно ще мислят как да го оберат. Питам: В такъв случай какво ще правите? Трябва да имате доста пазители, за да ви пазят! Американските милионери сега имат по десетина детективи, за да пазят децата им. Защото във всеки един момент някое от децата им може да изчезне. И като сравнявате това с някои неща от живота ви, може да се каже, че вие всички имате подобни опитности. Някой път много от вашите най-хубави мисли и чувствувания са изчезнали. Апашите са го задигнали. И трябва да ги откупите. Казвате: „Изгубих си това хубаво настроение.“ Една хубава мисъл и едно хубаво чувство човек може да ги изгуби. Аз вземам нещата в тяхната обикновена смисъл. Ти имаш едно хубаво чувство. Веднага това чувство се изгуби. Вие казвате: „Сменило се е.“ Ти си минал от едно реално положение в друго реално положение, от едно реално положение във възходяща степен в друго реално положение в низходяща степен. Има и низходящи положения в идеалното, и възходящи положения в идеалното. Питам: Ако се е сменило вашето добро настроение в друго, което не е тъй добро, то другото, доброто ваше чувство или вашето настроение къде е отишло? – Задигнато е!

 

Нека да извадим предметно учение сега: Вземам банкерин, който има вече съзнание, че има пари. Осигурен е. Но дойде неговият секретар и казва: „Касата е празна. Обрали са те тая вечер.“ Веднага се смени настроението на банкерина. Чувството се смени. Този, който беше изправен, сега се сгуши. За какво мисли той? Какво изчезна от него? Изчезнаха парите, в които той вярваше. Къде отидоха? На някъде. Те са в низходяще положение, пътуват някъде. Крият ги някъде. И той трябва да тръгне с детективи, за да намери тия крадци и да си възвърне богатството назад. Интересно е по какъв начин вие задържате вашите добри мисли и вашите добри чувства. Каква е вашата опитност? Когато си изгубил една своя мисъл или чувство, по какъв начин си ги възвръщаш? Да допуснем, че вие имате един приятел, който ви обича и вие сте го обичали и един ден по някои причини, по някакъв донос веднага се усъмните и с вашето съмнение веднага изгубвате онова приятното, което имате. Или това идва, което наричаме обезверяване. Казвате: „Може ли да се обезвери човек?“ – Може. Хората са се обезверили в Бога. Ти, който си вярвал в Бога, казваш: „Няма Господ.“ И веднага се измени твоето вътрешно чувство. Убедиш се и веднага тръгнеш да проповядваш, че няма Господ. Досега си вярвал, че има Господ. И това обезверяване става често. Хората, когато тръгнат работите им назад на земята, веднага се усъмнят дали има Господ. Питам тогаз. По същия закон: Когато ти не живееш добре, тогаз и Бог почва да се обезверява в теб. Докато ти вършиш Неговата воля, Той вярва в тебе, но като престанеш да изпълняваш Неговата воля, Той какво ще мисли за тебе? Ще мисли ли, че ти си светия? Ще мисли, че ти си един човек, който престъпваш Неговите закони. Сега в нас има една идея. Ние мислим, че при всичките ни грехове и престъпления Господ не трябва да си измени своето мнение за нас и да мисли, че ние сме много добри хора. То е вярно, че Господ в съзнанието си държи, че сме излязли от Него и че Той ни е създал, но в дадения случай, когато аз не постъпвам добре, Той мисли точно тъй, както ние мислим.

 

Та казвам сега: Приложението. Може ли един ученик да се учи при един учител, в когото не вярва? Преподава му учител, но той казва: „Я е така, я не е така!“ Съмнява се. Ако се съмняваш, трябва да провериш. Защото в реалното всякога има един опит, приложение. Ти имаш право да се съмняваш в реалното, в това, което си опитал. В него вече можеш да се съмняваш. В идеалното ти съмнение можеш да имаш, но идеалното трябва да стане реално и реалното трябва да се опита и тогаз да се съмняваш в идеалното. Реалното като го опиташ и ако опитът не излезе сполучлив, тогаз ти можеш да се съмняваш. В кабалата и в окултната наука има такива работи, които досега окултните учители не могат да си ги обяснят. Те ги обясняват, но нещата са недообяснени. Не че не могат да се обяснят. Могат. Но трябва много голямо знание. Те казват, че единицата е мъжки творчески принцип, който е създал всичко и че двете е женски принцип. Или казват, че единицата е бащата, а пък двойката е майката, а тройката е детето. Като дойде да се работи с числа имаме: … Значи две жени събрани на едно място, правят един мъж. Дават едно мъжко число. Как е станало това? То е все така когато вярваме, че и без очи човек може да гледа. Желанието да гледаш е съществувало по-рано. Зрението е съществувало преди очите. Очите са само едно пособие вече. У човека има две очи. А у някои насекоми има по много очи, има повече очи, отколкото има човек. Ние сега се отдалечаваме от ония, реалните предмети.

 

Вие седите и разглеждате нещата такива, каквито не са. Например разглеждате вашата дреха, дали ви прилича или не. Например, туриш си една шапка пред огледалото и гледаш дали шапката ти прилича. Питам: След като си турите новата шапка, какво ще ви придаде тя? Не че без шапка трябва да ходите. Аз правя сравнение с шапката. След като ви дадат две слушалки, вашите уши, какво ще добиете? Много неща, сцени, един свят ще се открие заради вас! И като ви направят един вход, както са вашите уста, през които да влизате в апартаментите на душата, вие ще опитате всички блага, които съществуват на земята. Представете си, че нямате уста. Тогаз какво щяхте да знаете за всички блага, които съществуват на земята? Някой път питате: „Защо ни е това сърце? Защо ни е тая уста?“ – Без уста какво щяхте да бъдете? Камъните са без уста. Желанието на тия камъни е да им се създадат уста. И те затова чакат тук с търпение, за да им се дадат уста, за да опитат реалното. И най-първо вие започвате с опитването на храните, които ви се дават. Но устата имат няколко функции: Възприемането на храната, която е необходима за човека, вкусването на тая храна, за да си състави човек едно понятие за нея. После устата има една друга функция: С въздуха, който излиза, да изкаже една блага дума и той трябва да оцени думите, които говори. Като каже една дума, той трябва да я чуе и да види нейните последствия. Ти минаваш покрай някой човек и му казваш: „Ела у дома, аз ще те угостя.“ Този човек тръгва подир тебе. И казваш другиму: „Ела да те натупам с дърво, да ти тегля едно дърво, че да ме помниш!“ И този човек бяга от тебе. Защо бяга от тебе? Защото впечатленията, които е приел от тебе, са противоположни на неговите желания. А пък яденето, дадено на първия, е точно това, което той желае. Аналогията, която можете да извадите: Противоречията, които могат да се срещат в живота ви, са едно средство за повдигане. Все се зараждат известни противоречия. И щом ученикът разреши някое противоречие, той се повдига в по-висока степен. И щом не може да го разреши, той не се е повдигнал. Някой път слушам да казват: „Толкоз години следвам. Какво съм научил?“ Човек, който учи, все ще научи нещо. Не че не сте научили. При един обед ти си научил нещо. Ти имаш съзнанието, че си придобил реалното и нуждата, която имаш, е задоволена. Но само с един обед не се свършва. Храненето е един непреривен процес. В храненето е опознаването с реалното. Ако не се храниш, ти не можеш да се опознаеш с него. Ти като се храниш, чрез храната ще се опознаеш с реалното. Т.е. чрез тая храна ти ще се опознаеш с живота. Ти ще добиеш от всяка храна дотолкоз, доколкото си възприел живот, доколкото чрез нея е внесен живот в теб или онова благо, което Бог ти е дал в дадения случай. Тъй че при всяка една храна ние влизаме в съприкосновение и с идеалното, и с реалното.

 

Сега, реалното в света, това е Любовта. Реалното в света е Добродетелта. Идеалното е Мъдростта, идеалното е знанието, което ти придобиваш. Те са неща идеални. Следователно, със сърцето си ние се запознаваме с реалното, а пък с ума си ние се запознаваме с идеалното. Умът се запознава с идеалните работи. Някой път ние искаме познанието на ума да ни даде реалното. Реалното приемаме чрез сърцето, а това, което ние чувствуваме – радостта, страданията ни идат чрез сърцето. А пък какъв е невидимият свят пред нас, какво е предназначението на нещата в природата, какви са законите в света, ония закони, които работят, нашето сърце не може да ни каже нищо по това. Нашият ум ни казва какво е предназначението на нещата в природата. То е идеалното, Великото в света. Когато ви говоря за реалното, трябва да ме слушате със сърцето си и когато ви говоря за идеалното, трябва да ме слушате с ума си. И когато има разногласие между учителя и ученика, то учителят говори едно, а пък ученикът разбира друго. Когато учителят му говори за реалното, за земята, ученикът (е в) идеалното. Той казва: „Не ми разправя за това, което аз искам.“ Някой път учителят е в идеалното, а пък ученикът е в реалното. И казва последният: „Не ми разправя за това, което аз искам.“ Когато учителят разправя за реалното, и ученикът трябва да е там. Когато учителят (разправя) за идеалното, и ученикът трябва да е там. Това са две положения, които трябва да поддържате в ума си.

 

Седи един богат човек, милионер, който има голямо достойнство и кара всички хора да му отстъпват място. Отдето мине да му отворят път. И по една случайност спира се на железния път. И пазачът му казва: „Отстрани се от пътя.“ Богатият казва: „Защо? Аз мога да седя тук. Аз съм свободен. Никой не може да ми заповяда.“ Ти можеш да седиш навсякъде, но не и върху релсите, по които пътува тренът. Ти нямаш право да запречваш пътя на треновете. Излез извън релсите, защото всеки трен може да те прегази. Вие в пътя на движението не можете да бъдете свободни. Там свобода има само за тия предмети, които се движат в този път. И в окултната наука много ученици си създават големи нещастия, че се поставят на пътя, дето тренове се движат. Ти казваш: „Ще опитам работите. Аз съм свободен.“ – Ще опиташ работите! Аз уподобявам това на един гебедженски бивол. Когато във Варненско англичаните направили първия железен път и машината тръгнала, един гебедженски бивол дошъл всред релсите и като видял машината, ококорил се. И надигнал си рогата. Машинистът свирил, свирил, а биволът казвал: „Тук не можете да минавате. Аз тук не позволявам!“ И като минала машината, целият този бивол станал на каша вътре. Този бивол е мислил: „По какви съображения, отде е взела право тая машина да минава оттук?“ – Тя има гражданско право, държавата е дала позволение да се съгради този път. Често ние правим такива малки опити, които ни излизат много скъпо. Някой човек си е намислил да направи нещо. Ти намислиш да му препятствуваш. Остави го да си върви по своя си път! Някой път вие си задавате въпрос: „Защо той обича този човек? Той нищо не струва!“ Казвам: То е негова работа! То е все таки да питате защо този човек обработва тая нива. Негова работа е! Той това място намерил да обработва. Може да има друго място, но това място намерил да обработва. Обработва го човекът!

 

Когато вие обичате някой човек, каква е вашата цел? – Да се запознаете с реалното и идеалното, които са в този човек. Когато ти обичаш някого, ти имаш две цели: да се запознаеш с неговото сърце и да се запознаеш с неговия ум. Какъв е първият ваш метод, когато вие обичате по сърце някого? Някой път може да го обичате и с ума си. Какви са методите в опитите на сърцето?

 

Първият опит на сърцето е: Ако аз опитвам една ябълка, която имам, непременно ще я туря в устата си, ще я изям, ще ѝ дам едно угощение. Ще я запитам, ще ѝ кажа, че тя в мен не може да живее по същия начин, както живее отвън в света и съвсем трябва да си измени формата, за да ѝ бъде благоприятно вътре. И тя ще се съгласи. Това е реалното. И аз ще си съставя понятие за ябълката.

 

А ако искам да изуча идеалното, аз ще взема семката и ще я посадя. И в този случай ще имам съвсем друга опитност. Тогаз от идеалното как се ражда реалното? Това идеално ще расте, ще стане дърво, ще цъфне, ще завърже и ще даде плод и от идеалното ще дойде реалното, което ние ще опитаме. Тъй че вие трябва да започнете с идеалното и после ще дойдете да се запознаете с реалното. Или можете да започнете първо с реалното и да дойдем до идеалното. Ако почнем от идеалното, след това ще имаме една реална опитност и след това семката, която остава, пак ще посеем.

 

И тъй, не туряйте ума си на мястото на сърцето, да се занимава с работите на сърцето. Не туряйте сърцето си на мястото на ума си, да се занимава с работите на ума. Сърцето да се занимава със своите работи и умът – със своите работи. Когато сърцето изучава реалните работи и умът – идеалните, тогаз ще имате най-малко противоречия в живота си. Пак ще имате противоречия, но по-лесно ще се разрешават. Да допуснем, че във вас влезе чувство на съмнение. Как ще лекувате съмнението? Съмнението е един вид най-малкото обезверяване. За да отмахнеш едно съмнение, трябва да имаш вяра. Тая вяра трябва да почива на законите на реалното и на идеалното, на законите на сърцето и на ума. В тия два свята ти едновременно трябва да търсиш разрешението. И не трябва да разрешаваш съмнението извън твоето сърце и извън твоя ум. Съмнението може да дойде. Ти отиваш в една банка. Онзи касиер, който ви е дал, може някой път умишлено или някой път по погрешка да ти е дал повече или някой път по-малко. Ако ти е дал повече, няма да се усъмниш в него, но ако ти е дал по-малко, ти веднага ще се усъмниш. А пък съмнението ти може да е вярно или невярно. Ти трябва да провериш. Защо като ти даде повече няма да се усъмниш, а пък като ти даде по-малко, ще се усъмниш? Това е повидимому един много прост въпрос и мислим, че е много лесен. Но питам аз себе си в дадения случай: Защо аз допуснах той в дадения случай да ми даде по-малко. Погрешката е в мен, а не в него, погрешката в този случай би била в мене поради следното: Когато отиде един скъперник /скържав/ при един касиер, то у последния има всякога желание да вземе нещо от скъперника, понеже скъперникът предава от себе си на другите това желание, това чувство, което храни, тъй че и у другите се заражда желание да откъснат нещо от него. А пък когато един човек е много щедър, дава от себе си, той като отиде при касиера, то и у другият иска да му дава; щедрият му предава своята мисъл. Че законът е все същият в света. Този закон го има и в идейния свят. Ако мразиш някого, то и той ще те мрази. Значи каквото му дадеш, и той ще ти даде същото. Ако обичаш някого, и той ще те обича! Обичта е щедрост. Тогаз и онзи става щедър. Възприема! Омразата е скъперничество. Между омразата и скъперничеството има сходство. Искаш да вземеш нещо. Ти мразиш някой човек. Защо? Защото не ти дава! Щом ти дава, ти няма да го мразиш. Всяка омраза произтича от факта, че някой те е онеправдал, взел ти е нещо, направил ти е някаква вреда. Лишил те е от нещо. А пък в Любовта е обратното: Всички хора, които са ни дали нещо, ние сме склонни да ги обичаме. Ти казваш: „Как да обичаме?“ Тогаз давай! Като обичаш някого, ти трябва да му дадеш. Ти не можеш да дадеш някому, ако не го обичаш! И ако не дадеш някому, и той не може да те обича. Ти казваш: „Защо ще го обичам? И защо той ще ме обича?“ Когато аз обичам, аз съм посял нивата. Това е Любовта. Той ще ме обича – това подразбира, че тая нива е родила жито. Ще има обмяна между мен и нивата. Най-първо нивата се радва, че съм я посял. И понеже създавам работа на слънцето и на водата, след това те ме възнаграждават заради онова, което съм дал. Ти като обичаш някого, то тая мисъл и чувство ще роди плод у него и ти ще пожънеш жетва, и ще има тогаз обратна Любов. Вие сега искате без да сте обичали да ви обичат. Това никак не може да бъде. Помнете това: Бог сега изисква това, което е посял в нас и по същия закон очаква от нас добрия живот, добрите мисли, желания, стремежи, съвършенството. Ние живеем не за себе си, но за Бога, за Онзи, Който ни е възлюбил, Който е създал всичко заради нас, за да бъдем ние подобни Нему. И всичкото величие на човека седи в това, да бъдем подобни на Бог! Каквото Бог върши, и човек да го върши в един малък размер.

 

Та казвам: Ако сте обичали, очаквайте да ви обичат. Ако не сте обичали, обичайте! Ако са ви обичали, обичайте, за да има отплащане, за да се отплатите. Отплащане, обмяна трябва да има в природата. Щом спрете тая обмяна, щом няма обмяна, идат нещастията. Всички нещастия, страдания, които идват, показват, че обмяната между реалното и идеалното не е правилна. Защото каквато Любов показвам аз към някого, такава и той ще покаже към мене. И каквато Любов Бог е дал нам, ние същата Любов трябва да покажем към него. Нали е казано: „Христос дойде на земята, за да покаже Любовта, която Бог Му е дал.“ Ние трябва да покажем оная Любов, която Христос ни е дал. И ония пък, които възприемат нашата Любов по-долу, и те трябва да я дадат още по-долу. Така трябва да се направи цял един кръг. Движение има вътре в Любовта. Ако ти не можеш да проявиш Христовата Любов, как ще проявиш Божията Любов? За да покаже Божията Любов, Христос трябваше да понесе греховете на хората, да понесе страданията такива, каквито малко хора могат да понесат. Не мислете, че Любовта няма страдания. Сега има у хората само едно самочувствие. Има големи задължения в Любовта! Любовта всичко дава и всичко взема. Много дава и много взема. Когато малко дава, и малко взема, това трябва да имате предвид. Вие искате с пет пари да боядисате 100 килограма прежда. Не може! Многото прежда изисква много боя. Голямото богатство изисква голяма работа. Многото учение изисква голям труд. Вие искате сега да бъдете окултни ученици. Не, аз бих желал да бъдете ученици на Любовта, да изучавате реалното и идеалното. Да изучавате нещата вярно със сърцето си и да изучавате идеалното вярно с ума си. И тогаз няма преплитане между ума и сърцето, идеалното няма да се преплете с реалното. И от това едновременно изучаване на реалното и идеалното започва живота. Ако вие не можете едновременно да изучавате реалното и идеалното, не може да дойде новият живот във вас. Писанието казва: „И това и живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил.“ Христос е реалното, а пък Бог е идеалното. По мое разбиране е това. Реалното е Христос. Със сърцето си трябва го опитате. И ако ти не си опитал Христа със сърцето си, как ще опиташ с ума си Бога? Тогаз вие можете да кажете: „Толкоз прости ли са хората, че да ни пълнят главите?“ Аз не искам да ви пълня главите. Не сте някоя пушка да ви пълня главата. Не сте някое шише да налея вода вътре. Не! Казвам: Да изучаваме света така, като Бог го е създал. И досега вие не знаете защо е вашето сърце. Само сърцето е, което изучава реалното. Защо ви е умът? Само умът е, който изучава идеалното. А пък при изучаването на реалното и на идеалното влиза животът. То е смисълът, целта, към която се стремим. След като изучаваме реалното и идеалното, ние добиваме свободата, а пък в свободата човек може да намери Истината. Свободният човек може да намери Истината. А пък като намериш Истината, тогаз се реализира животът – това, което всички търсите.

 

Преди няколко деня дойде един ученик при мене и каза, че дълго време като се е учил, учил, едно противоречие имал и не смее да ми каже. Аз виждам какво му е. Зная каква му е болката. Той каза: „Недоволен съм от себе си. Опаки човек съм. Бамбашка човек съм.“ И не може да излезе от опакито. Той съзнава, де е опакито, но не знае как да излезе от това. Той е дошъл в стълкновение с реалното, с чувствата. И аз отговарям на този ученик, брат. Ученик е сега тук той. Той се е забъкал в реалното и идеалното.

 

Ние искаме да постигнем идеалния живот, да бъдем като светиите. Ти, за да постигнеш идеалното, трябва да слезеш в реалното, да имаш големи страдания като Христа, да се смириш и след това Бог да те въздигне от смъртта, и след това да влезеш в идеалния живот. Това е далечното бъдеще, което те очаква. Докато не минеш през тия тежки страдания, не можеш да постигнеш това. И сега всички вие искате да избегнете страданията. Всъщност няма страдания. Страданията са едно средство само, за да изпитат доколко си убеден в реалното. Няма никакви страдания в света. Не че отричам. Не че няма страдания. Страданията не Господ е създал в света. Аз всяка минута мога да си създам страдания на себе си. Ако страдам, че ритам камъните по пътя, мога да кажа: „Кой те е турил тука?“ И като се ударя о камъните, после ще почна да се мажа с малко дървено масло. Няма какво да ритам камъка. Един камък не го ритай, но вземи, че го повдигни и го отхвърли някъде надолу. Не го ритай и му кажи: „Много си благороден.“ После има друга една опасност: Ако е тежък камъкът, ще почувствуваш болка, ще се орезиш в гръбнака си.

 

Вие в живота искате да бъдете богати, знаете ли, че богатството е голям камък? Ако го дигнете, ще се орезите. Знаете ли, че ако сте много учен човек, пак ще се орезите. Че мъчните задачи в живота са големи камъни, които искате да дигнете.

 

Вчера двама ученика искаха да дигнат долу, близо до огнището, един голям камък, който тежи 6–7 хиляди килограми. Искаха да го дигнат и да го хвърлят в езерото. Аз като отидох, седнах там и мислех дълго време, 4 часа като работеха, едвам го търкулнаха на 3 метра. И се събраха повече от 20 души хора. И турихме всички пейки все като лостове а пък те двама искаха да го търкулнат до езерото! Като отидох, видях, че няма нужда да се премества оттам този камък, но понеже са започнали работата, не исках да ги обезсърчавам и казах: Хайде да го търкулнем. Питам сега: Защо ще търкаляме този камък от неговото място? Той е на почетно място. Те казват: „Ние искаме да го търкулнем в езерото.“ Питам: Какво ще придобием, ако го търкулнем в езерото? Но щял да отвори място за гимнастика, че „квадратът“ не ставал както трябва. И колко място отвори той? – За 4 часа едвам един метър място. И без него можеше. Та казвам сега: Аз сядам и виждам какви нещастия могат да станат чрез големи камъни с братя и сестри. Ако се търкулне, може да затисне някого. Могат да станат големи нещастия. Защо у всички има желание да се премести този камък? Та в обществения живот често ние търкаляме такива големи камъни. Двама души не се занимавайте да дигнете камъни, тежащи 4–5 хиляди килограми. Дигайте малки камъни, по 5–10 килограма.

 

Та в ума ви да остане съществената мисъл: Сърцето ви да се занимава с изучаването на реалното; това е Любовта. Умът ви да се занимава с изучаването на идеалното. А пък двата процеса, съединени във вас: Реално или Любовта и Мъдростта – вие по този начин ще изучавате истината и нейното приложение в живота. Когато приложим тия три метода, ние ще бъдем съвършени, а пък то е далечното бъдеще, към което сега се стремите. Днес започнете тъй да разбирате. Не че не сте вървели, но тая идея сте нямали в умовете си. Това е ново за вас. Вие реалното го чоплите с ума си, а пък идеалното го чоплите със сърцето си. И имали ли сте някакъв резултат? Когато изучаваш реалното, сърцето ти да участвува, а когато изучаваш идеалното, умът ти да участвува. Ако речеш да постигнеш идеалното със сърцето си, то е непостижимо. И ако искаш да постигнеш реалното с ума си, то пак е немислимо. Защо Бог е създал тъй нещата? Ако ти не страдаш, ти не можеш да любиш. Който не е страдал, той не може да люби. И който обича, той трябва да страда. Защото Любовта се проявява само в страданията. А пък страданието трябва да дойде в света, понеже то е почва. Само върху страданията може да излезе радостта. Радостта е плод на страданието. Колкото повече си страдал, толкоз по-сладки плодове ще имаш. Ако не страдаш, не можеш да имаш плодове. Казваш: „Другояче не може ли?“ Това, което съм намерил аз, това е! А пък ако вие намерите друго, елате да ми кажете и аз ще ви благодаря. Колкото повече страдаш, толкоз повече плодове ще имаш. И големите страдания на Христа донесоха тая култура. В страданията на Христа израстнаха тия плодове на идеалното и реалното. И се казва там, че кръв е излизала от порите Му. Христос е разрешавал трудни въпроси. Христос е бил закован на кръста. Когато не обичаме някого, ние го приковаваме на кръст. Когато не мислим добре за някого, ние също го приковаваме на кръст. Когато не обичаме някого, ние го приковаваме реално на кръста, а пък когато не мислим добре за някого, ние го заковаваме идеално на кръста. За мене има две разпъвания: Когато не ме обичат, мен ме заковават реално на кръста. А когато зле мислят за мен, идеално ме разпъват.

 

Сега аз ви пожелавам да слезете от идеалния си и от реалния си кръст. Сами не можете да слезете. Все трябва да дойде един Никодим и да ви снеме от кръста, и да ви обвие с плащеница. И все таки после трябва да дойдат двама ангели от небето и да ви извадят от мястото на вашата пещера на вашия живот.

 

Сега да ви дам добрата страна: Страданията са едно велико Божие благословение за всичките ученици, които искат да се запознаят с идеалното и реалното в живота. И те са временни. Те няма да бъдат во веки веков. Траят по една секунда, по 1⁄10 от секундата, най-много една минута. Но едно страдание даже един час не може да отиде. Повече от един час не може да отиде. Един час е много. Една секунда пак е много. Гневът на Бога продължава до 100 години, а пък благословението Му продължава до хиляди години. Любовта Му, най-хубавите Божии мисли продължават благото ви за 25000 години, а пък едно Божие недоволство за някого – само за 100 години. Та Бог е недоволен от вас за една секунда, а пък за 25000 секунди е била Неговата обич или Любов към вас. Не струва ли една секунда да е недоволен от вас и 25000 секунди да е доволен от вас? Та затова, ако изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде недоволен от вас само една секунда и доволен 25000 секунди. А пък, ако не изучавате правилно реалното и идеалното, то Бог ще бъде доволен от вас една секунда и 25000 секунди недоволен. Гневът на Бога е мимолетен, т.е. Неговото неразположение. Вие само някой път сте опитвали пламъците на ада. Малко сте ги опитвали пламъците на ада. Сега мисълта, която може да ви даде подтик, е: Да оставим ада. Адът е нещо идеално. Адът е идеален и раят е идеален, а пък земният ни, нашият живот, тук е реалното. В тия страдания вие опитвате малко какво нещо е адът, а пък в радостта ще опитвате какво нещо е небето, раят.

 

СЪРЦЕТО ВИ ДА Е ЗАНЯТО С ЛЮБОВТА ПОСТОЯННО! А пък умът ви всякога да е занят с Мъдростта, а пък вие като ученици да сте всякога заняти с Истината!

 

Божията Любов носи пълния живот.

/Три пъти./

 

6 ч. 25 м.

 

XVI година.

34 лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 28 юли 1937 г., сряда, 5 ч. с.

Небето прошарено. Слаб вятър. Хладно. Слънцето изгря в 5 ч. и 10 м.

Молитвения връх при Рилските езера.

Бележка /от координатора Вергилий Кръстев/:

Настоящата лекция се публикува по нередактирано копие на дешифрираната стенограма, запазено в Държавен исторически архив. Доказателство за автентичността на лекцията е почеркът на стенографката Паша Теодорова върху всяка една лекция – „готова за печат“. Същата е отпечатана в томчето „Лъчи на живота“: Беседи от Учителя, държани при Седемте рилски езера през лятото на 1937 г. (София, 1937) – стр. 97–122.

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Най-голям в Царството небесно". Неделни беседи (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

„Отче наш“

 

Ще прочета няколко стиха от 8-ата глава от Евангелието на Матея, от 5-и стих до 8-и стих.

 

Ще взема само няколко думи: „Аз ще дойда.“ Животът не представя едно забавление. Забавление не е. Животът не е и страдание. Животът не е и радост, нито животът е скръб. Животът не е богатство. Нито е сиромашия. Животът не е слабост, нито е сила. Животът е нещо, което сега хората опитват. Туй, което сега имаме, не е животът. В този живот има много противоречия. Там, дето съществуват противоречия, реалност няма – една картина, едно забавление. Какво може да се ползуваш от една картина? Картината може да представя нещо, но представлението не е за човека. Музиката може да представя, но да не е за човека. Защото музиката е за свободния, за ухото. Изкуството е за окото. Уханието е за носа. Храната е за езика. Земята е забавление за краката на човека.

 

Забавлението е потребно нещо, не отричам. Реалността е обвита в много обвивки. Вие трябва да снемете всичките обвивки, докато дойдете до реалното, от което може да се ползувате. Едно дете не обича да взема лекарство. Намира един лекар, който туря горчивото лекарство в сладка обвивка. И детето като близне, казва: „Мамо, в началото беше сладко, но после стана горчиво.“ Детето не може да разбере как сладкото стана горчиво. То отвън е сладко, а отвътре – горчиво. Ние по някой път като малките деца се чудим как тъй отвън е било сладко, а после е станало горчиво. Туй, което е сладко, не е животът и туй, което е горчиво, и то не е животът. То е забавление. Сладчината в живота е потребна само за да придаде мекота в характера на човека. Защо трябва мекота? Горчивината е потребна, за да даде стабилност. Щом дойде повече, не трябва. Ако калите един нож във водата и дълго го държите във водата, той ще се кали.

 

Сега онова, което ви казвам, вие не го сравнявайте със сегашния ваш живот. Всичко онова, което имате сега, е хубаво, отлично, вие го имате. То е ваше притежание. Но ако останете на това, което сега имате, вие след време ще го изгубите, понеже, колкото и да е голямо едно езеро, ако няма притоци да се вливат в него, колкото и да е голяма водата, ще се изпари. В природата няма такъв застой. Младият не трябва да се заблуждава, че туй, което има, ще го задържи. Ако не знае, ще остарее. Старият човек да се не заблуждава, че има знание. Старият в своите знания оглупява. Старият изгубва знанието. Младият изгубва силата. И тогава старият го замества. Старият като изгуби знанието си, къде е старият? Силният не трябва да се залъгва със своята сила – и той може да изгуби силата си.

 

Три неща има в света, които не губят своята ценност. Това е Божествената любов, Божествената мъдрост и Божествената истина, които никога не губят своята цена. Това е абсолютната реалност. А всички други последствия, които идват, все се видоизменят. Следователно животът е един начин да се запознаем с Божията любов и с Божия живот. За да се запознаем с живота, непременно трябва да има две противоположни посоки. Едната посока е сладка, а другата – горчива. Едната посока е мека, а другата е твърда; едната е гореща, а другата е студена. На един музикант може да му дадете някое голямо творение, но малко музиканти има, които свирят хубавите творения. Не само да го изсвири, но да може да го изсвири правилно. Според както е определено, според времето. Малко музиканти има, които могат да дадат това съдържание.

 

Вие сте учили в химията нещо за водорода. Учили сте нещо за водорода, за кислорода и за азота. Знаете ги, че това са елементи. Обаче се оказва, че тия елементи са привидни. Някои от тия елементи са разложени. Но да ги вземем тъй, както са. Въглеродът дава твърдост, устойчивост, водородът дава мекота, а кислородът дава активност, деятелност, горение. А азотът, той е елемент, който уравновесява нещата.

 

Да направя друго едно сравнение. Вие имате човешкия дух, човешката душа, човешкото сърце и човешкия ум. Каква линия вие може да прекарате между тия елементи? Един мъж има стремеж към жената. Високите планини имат стремеж към долината, водните пари от долината, които се изпаряват, отиват по планината. Твърдите тела от планината вървят надолу. От планината идат към долината. Има едно течение.

 

Сега думата „мъж“ съвсем е изопачена дума, която изгубила своя смисъл. Под думата „мъж“ ние разбираме много работи, но работи, които не са красиви. Мъжът обича да пие, да бие, да сече дърва, да троши камъни, да бие жена си, да бие синове, дъщери, съдия става, войник става. Всичко става. И казваме: „Това е мъж.“ Жената обича да мете, дига прах из къщи. Тя обича да чисти, да тупа, по причина на мъжа си. Някой мъж като я бие, дотегнал ѝ животът, тя тури някой килим, вземе тоягата и казва: „Знаеш как ме би?“ и тя бие. Сега аз туй малко го подсолявам. Тя, като бие килима, казва: „Да знаеш, че аз съм господарка вкъщи, дето ви туря, там ще седите.“ Килимът, дето го турят хората, казва: „Както кажеш, господарке.“ И след туй вие вървите отгоре му. Както вие кажете, тъй ще направи. Вижте килимът как слуша думите ви. По някой път килимът се понабръчква, но дума не казва.

 

Казвам сега: Ако ние сравним човека в туй отношение, човек като килима ще изпълни ли волята Божия? От аналогията трябва да се извади едно сравнение. Често в математиката имате тия сравнения: Х, У, Z. Какво означава Х? Х винаги означава един неизвестен мъж. Уозначава неизвестна жена, а Z означава неизвестно дете. Следователно, от Х като намериш мъжа, ще намериш У, ще намериш жената. Като намериш жената, ще направиш едно равенство и тогава ще намериш на какво е равно Z. Казвате: 3 неизвестни. Всички изобщо, вие се занимавате с 3 неизвестни в света: Х, У и Z. Вие не знаете величината. Един мъж не знаете на какво е равен. Може да е равен на нула. Може да е равен на единица. Може да е равен на две единици, на 10, на 1000, на милион. Пък може да е равен на една хилядна част от нулата. Може да е равен на една хилядна част от единицата. Пък и жената не знаеш на какво е равна. Някой казва: „Аз търся У.“ Какво е количеството и качеството на този игрек?

 

Мнозина [на] мене се оплакват от своите жени. Сега ни най-малко не хвърлям упрек. Аз ви считам, че не сте женени. Нямате тази опитност. Като считам, че първи път идете на Земята, като ангели сте и нямате тази опитност. Разправям една опитност, за да разберете. Ако смалите вашата опитност, вие ще се заблудите. Казвате: „Вижда ми се, едно време беше добра, сега се е изопачила.“ Казвам: Не. Ти си я бутнал там, дето не трябва. Ти и добрия кон като бутнеш по задницата, ще те ритне; не го бутай. Ти ще погладиш малко. Ти на миролюбивия кибрит като теглиш, той се запалва. И може да си създадеш нещастие. Жена ти е творение на Господа. Виж какво Бог е написал на нея. Господ казва: Като вземеш жената, ще четеш какво Господ е писал на челото, какво Господ е писал на носа, на дължината на носа, на широчината на носа. Ще прочетеш какво е писал на горната устна, на долната устна. Ще прочетеш какво е писал на ушите. Ще прочетеш какво е писал на веждите. Те са главни неща, ще ги прочетеш. Ако не ги прочетеш, няма да знаеш.

 

Сега под думата „жена“ какво разбирате? Желаеш нещо да постигнеш – то е един женски елемент. Искаш нещо, искаш слава, величия, сила, да те уважават, да те почитат хората, искаш да бъдеш богат – те са все женски придобивки. Искаш мъдрост, знание, сила – те са все женски придобивки. Искаш да станеш музикант, да пееш – това са женски работи. Искаш да имаш красота – това е женска работа. Искаш хубаво да се обличаш, искаш Слънцето да те грее – това е женска работа. Онова, мъжкото Слънце, образа не ми показва. Женското Слънце, всяка сутрин като излезе, тщеславие има в него, показва се. И като залезе, казва: „Вие не ме оценявате, нека да си отида, че да видите вие, без мене нищо няма да направите.“ Засега в природата само женският принцип е. Аз го наричам „девата“. Девствеността, майката, всички най-възвишени неща се откриват посредством женския елемент в света. Разбиране много широко на тия, обикновените работи в света.

 

Тъй ако може да разбирате, живота си ще може да го преобразите. Защото от чисто окултно гледище, един мъж, който сега е мъж, в следующото прераждане ще бъде жена, в третото прераждане ще бъде дете, ще умре преждевременно, после пак ще дойде жена, пак мъж, пак дете. Сега да не спъвам с тези работи. Вие ще кажете дали тия неща са верни или не. Сега, ако бихте повярвали в лъжата, лъжата щеше да стане реалност за вас. В древността един ученик, който не разбирал учението на учителя си, отива при него и казва: „Носи туй злато.“ Посмял се и казва: „Моят учител не разбира.“ Учителят казал: „Ела да видиш.“ Казва му: „Твоята воля може да преобрази желязото в злато“, и като отворили, този къс желязо се превърнал на злато.

 

Следователно всяка една лъжа в живота, всяко едно заблуждение в живота, ако вие вярвате, както този мъдрец, както този учител, всичките ви страдания ще се превърнат на злато, от добрите и хубавите работи в света.

 

Всичкото зло в съвременния свят произтича от доброто. Всичкото зло в света произтича от любовта. Какво ще кажете вие? Аз съм виждал, като се роди едно дете, майка му го обича, мир и радост има вкъщи. След туй роди се второ дете и аз съм виждал, понеже майката гали второто дете, първото дете отива да бие второто, защото майката го обича. Казва: „Ти стана причина да изгубя онова благо на майка си.“ То бие за първото място.

 

И казва, че падането на ангелите, на светлите духове, причината станала, когато се родили хората. Те се разгневили на Господа. Защо Той обърнал внимание на човека? Та, и досега духовете ви мъчат. Казват: „Вие станахте причина да напуснем небето. Вие като се родихте в света, дойдоха всичките нещастия на нашата глава.“ Вие казвате: „Какво съм направил на дявола? Вие взехте от любовта ми.“

 

Затова Христос казва: „Любете враговете си.“ Любете враговете си и против техния път не вървете. Учете се да не постъпвате така, то е едно заблуждение. Никой не може да отнеме вашата любов, която вие имате. То е едно криво разбиране. Тъй, както вие разбирате, не може да се даде никакво разрешение на въпроса. Този социален строй, както сега съществува, той трябва да мине. Сегашният живот по никой начин не може да се изправи. Каквото и възпитание да се даде на хората, хората ще останат такива, каквито са сега, нищо повече. Ти, вълкът, колкото и да го възпитаваш, ще си остане вълк. Овцата, както и да я възпитаваш, тя ще си остане овца. Може да се измени една форма на съществото, но трябва да се измени и нейният вътрешен смисъл. Само, тази овца ще мине в по-висока форма и вълкът ще мине в по-висока форма. Писанието предвижда тези неща и казва, че вълкът и овцата ще живеят заедно на Земята, няма да си правят никакво зло, но всичко трябва да се измени.

 

Та казвам: Сега ви трябва знание, но има едно знание, което е опасно. Понеже, ние искаме едно знание, което ще внесе онова великото Божествено благо. Не искаме да търсим погрешките на хората. Да търсиш погрешките на хората, това не е знание. Знание е да намериш доброто, онова, което Бог е вложил в човека. Това е знание. Добродетелите, които Бог е вложил в човешката [душа], там е скрито знанието. Грешките, които ние правим, те са наше изобретение. Те са спънки, те не са нещо важно. За пример, никой не може да говори истината. Защо не може да говори истината? Има да дава някому, пък сумата е крупна. Казва: „Няма да му давам.“ Защото, ако каже, че има да му дава, трябва да му плати. Ако плати, той ще се лиши от известно благо. Казвам: Това са частични неща, които спъват живота ни.

 

Сега онова, което желаем, как ще го постигнем? Вземете съвременните астрономи, които разглеждат небето – каква мярка имат? Ние имаме метър. И астрономите имат метър. Знаете ли какъв е астрономическият метър? На първо място, астрономите вземат разстоянието от Земята до Слънцето, което е близо 150 милиона километра. Туй го вземат за метър. Сто и петдесет милиона километра, то е един астрономически метър. И казват, от Слънцето до най-далечната планета има 30 метра. От Слънцето до Нептун има 30 метра. Изчисляват го 400–500 милиона километра разстояние. Това са 30 астрономически метра. Даже, [на] астрономите тази мярка им се вижда малка. Имат друга една мярка за измерване – една светлинна година. Тя е пътят, който изхожда светлината за 1 година. Туй разстояние го взимат за 1 метър и тогава казват, че от нашето Слънце до най-близката звезда има 3 години. Значи оттука до най-близката звезда, 3 години ще вземе на светлината да измине този път. Три години, колко хиляди има това? Това [е] пътят, изминат не в един ден, но в една година. Така учените хора го изчисляват. Нас какво ни ползуват всичките тия далечни слънца? Обаче ще дойде един ден и ще видим, че всичко във Вселената има отражение в нас. И големите тела, и малките тела, всеки елемент, колкото и да е нищожен, в природата оказва влияние. Някои хора страдат от нямане на желязо. Някои хора страдат от изобилие на злато. Някои хора страдат от изобилие на живак.

 

Казвам: Природата изисква ние, като вървим в Божествения път, да дойдем до онова положение, дето нещата трябва да се създадат по онзи път, по онзи начин, който Бог е определил за човека. Та, човек трябва да внесе от елемента първо на любовта. Той трябва да внесе елемента на живота. След туй трябва да внесе елемента на знанието и трябва да внесе елемента на свободата, истината, да започне той с тях да работи в себе си. Ако една майка има 10 деца (само за изяснение ще ви дам това), умре едно дете – ще я засегне. Казват ѝ: „Имаш още 9.“ Умре второ – пак я засегне. Казва: „Осем имам още, наспорил ги Господ.“ Умре 9-ото, 8-ото, 7-ото, остане само едно. Ако туй, последното, умре, че няма нито едно дете, тогава скръбта е голяма. Ако има още едно, скръбта не е толкоз голяма.

 

Казвам: Законът е колко деца човек трябва да има в света? Колко истини човек трябва да има в себе си? Две истини, три ли? – Една. Колко мъдрости трябва да има в себе си? – Една. Колко любови трябва да има? – Една. Сега вас ви е приятно. Аз се чудя на хората. Една задача, която е трудна за разрешение. Защо човек, когато го обичат, му е приятно? Пък той като види, че другите [не] го обичат, не му е приятно. Защо тъй? Не може да ме обича някой, когото и аз не съм обичал. Ако ти го обичаш, ти му се отплащаш за любовта, с която той те е обичал някога. Туй е в реда на нещата. Казваш: „Ама той не ме обича.“ И ти не си го обичал. Следователно, започни да го обичаш и за в бъдеще, след 1, 2, 3, 4, 5 деня и той ще се обикне. Този закон е много верен. Минава някой момък, не обръща внимание на някоя мома. Казва: „Нищо не струва.“ Той не я обича – тя да започне да го обича. Като знае този окултен закон, тръгне подир нея и казва: „Колко е красива! Какви са хубави очите ѝ!“ Казва: „Ама знаете ли какви очи има? Знаете ли колко красива уста има? Като я стисне тъй!“ За устата говори. Той си мръдне малко носа, казва: „Колко хубав нос има. Пък ходът ѝ какъв е!“ И след туй започва да хвърля око на нея. Започва да разправя за нейната любов. Има автори, които искат да покажат, че хората не са свободни.

 

Единственото нещо, от което човек не може да се избави, то е любовта. Нито един не е устоял, който може да каже, че е честен. Като дойде там, ще капитулира. Светлата мисъл като дойде там, отиде. Казвате: „Защо е така?“ Не зная. Аз като изследвам, не съм намерил нито един, който да е устоял против любовта. Затуй казвам: Онези, които изучават любовта, трябва да имат чисти сърца. Да знаят, че има само едно понятие – то е да обичаш всички същества, както Бог ги е създал. Ако ти не ги обичаш, ти хвърляш петно на Божието лице. Някой обича някого и казва: „Много хубаво прави. Но защо да е така? Ама, защо да е така?“ Който не обича, е виноват. Който не обича, е два пъти виноват, а който обича, е веднъж виноват. Ако обичаш, веднъж ще бъдеш виноват, ако не обичаш – два пъти. Тогава, едно от двете. Афоризъм е това, едно противоречие. Защо трябва да го обичаш? Ако обичаш един човек, ще му направиш две добрини. Ако не го обичаш, ще му направиш само една добрина. А в истинския живот никой не ви обича да му направиш една добрина. Всеки обича две добрини. Щом е едно добро, казва: „Носи си го, не ми трябва.“ Щом са две добрини, с двете ръце ги взема.

 

Казвам: Новото учение в света иде, за да даде една светлина. Тъй, както хората живеят, те ще си живеят този живот. Тъй както е. Не може да го изправим. И няма защо да го изправяме. Не сме ние отговорни. Хиляди поколения са били на Земята, те са идвали и са оставили своите последствия. Какво ще ходим да оправяме техните работи? Нека дойдат те да си оправят работите. Ще кажете: Христос дойде да вземе греховете на човечеството. Какво означава Христос да дойде да вземе греховете? Христос дойде на Земята и взе греховете на човечеството и като ги намери всичките тия, които правеха грехове, казва: „Я елате вие, Аз за вас търпях, хайде сега вие да изправите всичко.“ Той ги намери всичките и тогава взе ключа на ада, понеже хората се скрили в ада. Казва: „Да се оправи тази работа, не може по този начин да се живее.“ Като дойде Христос в домовете, ще вземе ключовете на ада и ще ви попита: „От какво сте недоволни?“ Ще кажете: „Господи, никой не ни обича на Земята.“ Той ще ви каже: „И вие никого не сте обичали. Никой заради Мене не мисли.“ И вие заради никого не сте мислили. „И Господ ме е забравил.“ Ти и за Него не си мислил. Започни да мислиш за Господа, и Той ще започне да мисли за тебе.

 

Чудни сте! Господ е мислил, мислил заради нас, но ние трябва да знаем: ако Той не беше мислил, ако Той не ни е обичал досега, ако Той не ни е давал тия условия, туй което имаме, на кого го дължим? На тази скрита, велика любов. И Той никога нищо не е казал нищо за своята велика любов. Христос, Който излезе от пазвата на Отца, и Той мисли заради вас. Вие не мислите заради Него. Толкоз сте заети на Земята, че само за светски работи мислите. Под думата „светски“ работи разбирам „мои работи“. За пример често правим такава малка погрешка: някой път, като пишем някоя буква, не дописваме докрая. В български език, някой път наместо „ер малък“ (ь) турим „ер голям“ (ъ), или наместо „ъ“, пишем „ы“. Погрешка е туй според законите. Казвам: Грешка ли е? Като съм учил английски език, там пък има друго противоречие: 4–5 букви ще напишеш, пък само една буква произнасяш. Другите букви са като абдиканти. Не само там е мъчнотията, в произношението. Ако някъде не произнесеш меко накрая, ако произнесеш малко по-твърдо, друго значение ще добие думата.

 

Мнозина идват при мене и казват: „Кажи ми, по кой път да тръгнем?“ Тръгнете в Божествения път, обичайте Господа. „Но как да Го обичаме?“ След като се наядеш, обичай Господа. Кажи: „Много Ти благодаря за хляба, който ми даде.“ След като пиеш вода, кажи: „Много Ти благодаря за водата, която ми даде.“ След като изгрее Слънцето, кажи: „Много Ти благодаря за Слънцето, което изгря.“ Прочетеш някоя книга – кажи: „Господи, благодаря Ти, че си пратил този човек да напише тази хубава книга.“ Слушаш някой музикант, чуваш някой певец, някой художник, или видиш красив човек – кажи: „Господи, благодаря за този човек.“ Благодари на Бога за всичко. Като срещнеш лоша жена, кажи: „Господи, благодаря Ти за тази лошата жена.“

 

Един ден вие ще благодарите много за лошите хора. Когато дойде онзи изпитателен човешки дух, Сатана, в съвета Господен, Господ му обърна внимание и казва: „Ти обърнал ли си внимание на Моя раб Иов? Като него няма друг.“ Казва: „Не си го изпитал. Дай ми аз да го изпитам.“ Разговора ще ви кажа, който не е писан в Библията. – „Зная, ти си много строг. Ще го осакатиш нещо, като ти го дам да го изпиташ.“ – „Не – казва. – Бъди уверен. Аз като го изпитам, той ще те люби два пъти повече, отколкото сега те люби. Аз като го поставя натясно, той ще разбере Твоето слово и ще каже: „Господи, каквото Ти казваш, е право.“ Казва: „Хубаво.“ И тогава го туря Бог на изпит. Има един закон, който ограничава духовете. Казва: „Всичко можеш да туриш на изпитание – имота му, богатството му, – но не и живота, Божественото в него няма да буташ, защото ако буташ, последствията ще се върнат на тебе.“ И виждаме, че туй, което е казал, става. После Иов казва: „Слушал съм много пъти за тебе, но сега виждам, че моите разбирания не са такива, каквито бяха едно време.“ Хубаво е да имате един приятел, когото да обичате.

 

Ще обясня. Един от видните проповедници – Муди, американски проповедник, реши да отиде в Англия да проповядва. Имал един богат приятел в Ню Йорк, казва му: „Като дойдеш, ще спреш тук.“ Тръгват Муди и Сенке – отличен певец, със своя орган. Той бил първокласен певец. Муди и Сенке ги знаят, единия – като знаменит проповедник, а другия – като отличен певец. Но като отиват в Ливърпул, неговият приятел умира. Не се спира работата на Муди. Муди започва своята работа и пак успява.

 

Сега и вие, като Муди, обичате някого. Ама той умре утре. Казвате: „Защо Господ ми го взе?“ Само един ли приятел трябва да имате на Земята? Често хората говорят за множество. В раздвояването на любовта съществува множество. Там, дето има любов, дето има единство в любовта, множество няма. В едно прераждане имаш една жена. Досега човек се е прераждал 200 пъти. Де ви е едноженството? Сега да се разсъждава от чисто окултно гледище. В единството на любовта, когато хората се обичат, формата не се изменя. Когато любовта не е така чиста, тогава онази душа, която ти обичаш, ти като дойдеш на Земята, няма да дойде. Понеже усеща нечистота. Праща друга форма. Ти казваш: „Не е това.“ Ти се самоизлъжеш. Това показва, че ти не си имал такава силна любов, да дойде на Земята. Защо Господ не слиза на Земята? Защото знае, че Го лъжем. Ще ни прати такива богове, каквито ние искаме.

 

Сега моето желание не е да ви забавлявам, нито да ви утешавам. Но ви казвам една истина, с която трябва да се лекувате. Моето желание е, ако някой има една рана, да си тури цяра, да се лекува. Аз не искам да съдя никого, за мене е важно да се лекуват хората. За мене е важно да се пробуди тяхното съзнание, да се пробужда тяхната любов, да се събужда стремеж за знание, за свобода, за всички добродетели. За всички техни погрешки не обръщам внимание. Бог казва: „Ще залича греховете ви. Ще ги хвърля зад гърба Си и няма да ги помена вече.“ Ако Господ не ги заличава, ако не ги хвърля зад гърба Си, какво щеше да стане? Той казва: „Започнете да обичате, да вървите по Моята воля и всичко ще залича.“ Ако ние вървим по нашите пътища, именно нашите дела ще изскочат пред нашите очи и тогава ние сами ще се измъчваме в света. И казва Христос на този стотник: „Аз ще дойда.“ Казва той: „Господи, аз не съм достоен.“ И всичко това ще бъде.

 

Та казвам сега: Не правете погрешката, която направи един гръцки зидар. Един майстор, като градял една къща, паднал и си строшил двата крака. Като останал на леглото, започнал да роптае. И казва: „Зевсе, аз мислих, че ти си умен. Направил си един закон да си чупят хората краката. Не можеш ли да направиш другояче света? Ти ме осакати. Сега съм неполезен.“ Пита го Зевс какво иска. Той казва: „Искам да суспендираш този закон, да бъдат краката ми здрави.“ Казва, точно така ще бъде законът. Краката му оздравяват. На втория ден, той взема чуковете и качил се да гради къщата. Иска да забие един гвоздей, но гвоздеят не се забива. Чукът няма тежест. Догневяло го и хвърлил чука във въздуха. И чукът останал така, във въздуха виснал. Ядосал се още повече и сам скочил, но и той останал във въздуха. Седял така два, три деня, останал гладен и започнал пак да роптае. „Зевсе – казва, – аз мислех, че ти ще направиш нещо по-хубаво, а пък то сега стана по-лошо. Този ред е по-лош, първият беше по-добър. Но дай ми повече разбиране, повече живот, повече свобода, повече любов, за да изпълня твоята воля.“

 

Сега и на вас казвам: Нека се върне първият порядък, Божественият, да ви даде Господ повече любов, повече знание, повече свобода, да вършим волята Божия.

 

„Благословен Господ Бог наш“

 

Тайна молитва

 

31-ва неделна беседа,

държана от Учителя

на 11.VII.1937 г., 10 ч. сутринта,

София – Изгрев.

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата, "Запалена свещ". Общ окултен клас. XVI година (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Добрата молитва.

 

(Чете се темата: „Дишане и храносмилане“.)

 

Ще прочета няколко стиха. В какво седи животът? – Животът е изявление на Любовта. „Бог е Любов“, „Аз съм Бог твой“, „Аз съм цвете Сароново“, „Да възвисим сърцата си и ръцете си към Бога“. „Обичай прочее Господа, Бога Твоего, защото Любовта е крепка“. „Възлюбете се усърдно един друг от чисто сърце“. (Учителят чете 13-та глава от Първо Послание към Коринтяните.) „Обичайте се един друг с братска Любов“.

 

Има неща, които трябва да станат ясни. Три неща човек трябва да има в ума си: Да мисли добре, да чувствува добре, да постъпва добре. Мисълта е основанието, в което Бог се проявява. Тя е първият образ на Бога в света. Чувствуванието, това е вторият образ на Бога. Мисълта трябва да се прояви в чувствата, а постъпката е третото проявление на чувствуването. Едно чувствувание не може да има своя образ, ако ти не постъпваш добре. В постъпките, то е вече човекът. Единственото същество, което постъпва. Ти не може да постъпваш, ако не си мислил. Ти не може да постъпваш, ако не си чувствувал. Следователно, когато казваме една добра постъпка, разбираме една Божествена мисъл, която в нас е влязла и подразбираме едно Божествено чувство, което се е вляло в нас. И така, че чрез нашата постъпка ние се изявяваме. Философията на живота седи така: Вие питате какво нещо е Бог в света. Англичаните имат едно изречение и те казват: „Туй е абсолютно“. Пък за да се определи туй, туй не се дели. „All“ (оол) – значи всичко в света. Едното, всичкото, то е неделимо, то е Бог. Другото всичко се дели. То е безбройното в пространството. И на него се туря всичко. Всичко във всичкото и всичкото във всичко. Сега вие понякой път усещате, че в живота ви има някое противоречие. От какво произтичат противоречията? – Представете си, че вие имате изобилно вода. Направите един вход много тесен. Направите силно налягане на туй течение. Ако искате тази вода да я изкарате из този малкият канал, тогава вие ще направите голяма струя, да изхвърли надалече. Но ако турите на тази, голямата вода голямо отверстие, няма да църка надалече, наблизо ще излиза. Ако идете в Америка и видите големият водопад на Ниагара с милиони тонове вода се излива, прави само една крива линия.

 

Сега, най-първо трябва да схващате, че Бог е във всичко в света. Той е във всичко. Вие казвате, че Бог е в мене, отчасти е във вас и вие отчасти сте в Бога. Защото ако Бог е всичко във вас, няма какво да се проявява. Ако всичко сте в Бога, няма какво да се прояви, но Бог е отчасти във вас. И следователно всичкото усилие на човека е да прояви Бога в себе си. То е усилие. Пък, понеже Бог е Великото, Вечното Начало, ние правим усилие, за да се прояви. Всеки ден в нас трябва да се проявява Божественото и тогава на другата страна, може да кажем пак на човешки език, че в Бога има усилие и Той да се прояви в нас. Ние искаме да се проявим в Него, да станем големи, велики, славни, силни. В Бога има желание да стане малък, да се сниши, да стане достъпен за нас. Следователно Бог има един стремеж, ние имаме друг стремеж, и едновременно Той коригира нашите стремежи, нашето поведение, понеже ние като ставаме големи, не разбираме онзи велик закон, с който управлява света. Когато придобиваме сила, изопачаваме своя характер. Дайте на човека малко пари, малко власт, ще видите какво може да направи. Какво ще направи? – Ще си направи една голяма къща, ще си купи автомобил, ще си вземе слуги, ще им плаща, ще им заповядва. Ще намира погрешки, че те не са му очистили, паниците не са му очистили, обущата и казвате: „Защо е светът такъв?“ – Този свят ние сме го създали такъв. Защото, когато турите глупавите на мястото на (умните), не сте разбрали великите закони, по които Битието се нарежда.

 

Сега взимам цигулката да ви свиря, но ще ви дам друго обяснение. Предметно учение. Какво представлява цигулката? (Учителят изважда цигулката). Туй представя едно дърво. Значи онзи човек, гениалният, който я направил, взел едно дърво, което има това свойство, че неговите фибри може да предават човешкият глас, звукът може да предават. Най-първо имате дървото, след туй имате струните. (Когато турите глупавият на мястото на умният), той става горделив. Когато турите умният на мястото на глупавият, той става смирен. Бог, като влезе в нашето положение, Той вижда всичките неща и ги изправя.

 

Та казвам: Сега трябва да имате едно правилно понятие за живота. Разни философии има. Не всичките философии в живота, според мене, философия, която не може да даде стабилност на човешкия ум, философия, която не може да даде стабилност на човешкото сърце, философия, която не може да даде стабилност на човешките постъпки – тази философия е несъвместима с живота. Казвам: Ние можем да обясним как произтичат всичките противоречие в света. Там, дето виждате голямото противоречие в живота, то е нисшият живот, начало на живота е това. Там, има едно Божествено брожение. Туй първоначално Битие, като има много хора, които искат да се проявят, има едно брожение. Вие гледате от вашето гледище, всяко нещо да бъде полезно само на вас. Не считате, че благата в света трябва да бъдат еднакво полезни на всички. Тогава как ще примирите вие. Аз да кажем извадя един лимон от джоба си, но ако посеете този лимон, какво ще излезе, дърво ще излезе. Ако посеете едно яйце, какво ще излезе – яйце. Ако го посеете, значи да го подържите под квачката, на пиле ще стане яйцето. Следователно, ако не го турите под квачката нищо няма да излезе, но това яйце трябва да го турите под квачката и пиле ще излезе. Ако турите лимона в земята, дърво ще излезе. Следователно, погрешката седи там, че вие туряте яйцето в земята, а лимона под квачката. Турете яйцето под квачката, а лимона в земята, за да имате едно правилно разбиране за живота. Това е противоречие в живота. Противоречие има, понеже ти си турил яйцето в земята, а лимона под квачката и очакваш да излезе нещо. Нищо няма да излезе. Казваш: „Този свят е опак“. Не е опак, ти не си разбрал великият закон, по който Битието се нарежда. Сега вземам цигулката не да ви свиря, но да ви дам друго обяснение, едно предметно обяснение, учение. Какво представлява цигулката? – Тя представлява едно дърво. Значи онзи гениалният човек, който е направил, избрал едно дърво, което има туй свойство, че неговите фибри може да предават човешкият глас и звука може да предават. Най-първо имате дървото, след това струните отгоре. Първоначално струните са били от черва на животни. Разгледана цигулката представя човека. Туй е един човек в миниатюр. Долната част на цигулката е храносмилателната система, горната част е дихателната система, шийката на цигулката е умствената система. Следователно, когато цигулката вземе да се храни и да диша, образуват се звукове. Тук има две противоречия: имате хипербола, тук имате знаковете на вечността. От тия двете отвърстия излиза звукът и се движи в две направления. Тук имате една математическа линия, в която всичките отражения на звука се събират и излизат навън и се разпространяват. Да кажем сега, че един цигулар свири, има ли някаква музика. (Учителят дърпа струните). Има музика. Този, който е създал цигулката, той е създал на кварти. Имате струната „сол“, „ре“, „ла“, „ми“. На български „сол“ значи туй, което соли. „Сол“ в музиката има друго значение. После имате „ре“, имате „ла“, имате „ми“. Много цигулари свирят, но не знаят защо това е „сол“. „Сол“, това е първият плод на музиката. „Сол“ е музикален плод. „Ре“ е музикална обхода, „ла“ е музикална почивка, „ми“ е музикална мисъл. Следователно, един музикант, който иска да свири добре, той трябва да разбира струните си. Тогава чрез ръката, ръката трябва да предава музиката. Ония, добрите музиканти, които най-добре свирят, те разбират тия работи. Ония, които не разбират, не могат да свирят, те нищо не са разбрали. И вие сте един цигулар, на когото аз може да посвиря малко. Казвам: И човекът е така направен. Хората, които вземат този инструмент, който човек има, неговата глава горе не е ли ръчката на цигулката. От пъпа нагоре човекът, това е горната част на цигулката, но виждаш този цигулар, не е поставил така струните, но е направил някакво изкривяване. Трябва да знаете, че всичко в света се движи по крива линия. Ние разбираме само криволинейното движение. Земята се върти около себе си, върти се и около слънцето. Но и слънцето се върти. Съвременните учени хора казват, че молекулите се движат и атомите се движат. Частите на един атом се движат около един център. Та всичко в света се движи в криви линии, в кръгове. Туй е правилното движение. Тия кръгове не са така идеални. Те зависят от разбиранията на хората. Ако вие, например, някой път страдате, тогава ще видите, че има нарушения във вашата орбита. Щом човек не мисли добре, има нарушения в орбитата на неговия ум. Щом човек не чувствува добре, става нарушения в орбитата на неговите чувства. Щом човек не постъпва добре, има нарушения в орбитата на неговите постъпки. Постъпките представят физическия свят. Чувствата представят духовният свят. Мислите представят Божественият свят. Тия са трите свята, които нас ни са достъпни. Ако ние ги разбираме правилно, може да се образува едно правилно отношение.

 

Вие казвате: „Трябва да се обичаме!“ Но как ще обичаш някого. Ти най-първо трябва да храниш в ума си една светла мисъл, да му изпращаш светлина. При това трябва да храниш едно благородно чувство, чрез чувството да му изпращаш Божествената топлина, след туй спрямо него трябва да постъпваш най-добре, за да можеш да му дадеш онова благо, което Бог дал на тебе. Така ще те познае. Ако ти не мислиш добре за него, ако ти не чувствуваш и ако ти не даваш от благата, които Бог ти дал на тебе, ти не можеш да бъдеш запознат с неговата душа. Тъй щото вие ще кажете: „Да живеем добре“. И с Бога ние не можем да се запознаем, ако не мислим добре. Ако не чувствуваме добре, ние и с Любовта му не можем да се запознаем. И ако не постъпваме добре, не можем да приемем благата. Следователно, в живота, от християнско гледище, ще турите Любовта на мястото на мислите, ще турите вярата на мястото на чувствуванието и ще турите надеждата на мястото на постъпките и ще имате един свят съобразен. Те не съставляват три различни свята, но съставят един свят. Всеки един свят се прелива в другия. В надеждата човек се облича във физическо тяло. Във вярата той се облича в чувствувания, със сила се облича, а със своята мисъл, той става разумен и мощен във всички свои постъпки. Казваме: В света всичко е възможно само когато Любовта действува. В света всичко е възможно само когато вярата действува. В света всичко е възможно, когато надеждата действува. Или казано другояче: В света всичко е възможно, когато правилно мислим, както Бог създаде света. В света всичко е възможно, когато ние чувствуваме, както Бог е създал света. В света всичко е възможно, когато ние постъпваме така, както Бог е създал света. Всичко е възможно.

 

Тук преди два деня дойде една сестра, която страда от рак. Всички лекари казват: „Не може да оздравее, осъдена е на смърт. Не може да се помогне на рака, няма никакъв цяр“, но в нея се заражда едно желание. Явява се баща ѝ, който ѝ казва: „Ти ако ме слушаш, ще те оздравя“. Казва ѝ той как може да се излекува. Иде един друг брат и ѝ казва какво трябва да прави. Започна тя да се лекува. И най-после тя се излекува от рака. Излекува се, но с вяра. Ако човек започне да се лекува и няма вяра, нищо не става. За мене тя казва, въпросът беше свързан за Бога. Всичко е възможно. Аз почти мислех само с Бога и сега съм толкоз деликатна и толкоз чувствителна, че трябваше да възстановя първоначалното физическо състояние. Казвам: Сега мнозина от вас, които заболяват, искате да ви лекуват другите хора. Всеки може да ви лекува дотолкоз, доколкото имате вяра. Слънцето дотолкоз може да ви помогне, доколкото възприемате неговата светлина. Храната може да ви помогне дотолкоз, доколкото вие я приемате в себе си. Ако я възприемете с Любов, тя ще ви помогне. Ако не я възприемете с Любов, не можете да имате тази полза. Казваме, обикновена вяра, обикновен живот. Трябва да се пазим от обикновени работи. Ако ти много често буташ ръката си в едно и също направление, изгубва се тази чувствителност. Ако вземеш и образуваш навик да милваш само с единият пръст, ти ще го осакатиш. Често ние в света, религиозните хора, ние се осакатяваме защото като обикнем някого, ние постоянно го милваме, пипаме го, докато го осакатим и най-после той каже: „Оставете ме на спокойствие“. Всички, които са влюбени, че като хванат нещо, хванат го като октопод и не искат да го пуснат. Това не е Любов. Любовта изисква абсолютна свобода в душата. Ти онзи, когото обичаш с милване не става, по този физически начин. Ако вие се обичате, тогава трябва да имате абсолютно доверие един в друг. Щом вие се съмнявате, един в друг, това не е Любов, това не е мисъл. Аз не може да се съмнявам в Бога, защо? – Защото Той не се съмнява в мене. Колкото и аз да правя погрешки, Той ме извинява, извинява ме, но ми дава да пострадам малко. Той ме извинява, но казва: „Ти ще понесеш своите последствия, дето си направил погрешка“. И веднага ще почувствуваш едно неразположение. Някой път кажеш една малка лъжа, бяла лъжа пред хората, нищо не е. Но ти си неразположен. Почувствуваш нещо. Казва ти: „Нещо не е хубаво, не направи добре“. Той не те съди, но казва: „Изправи поведението си“. Дойде ти радостта. Значи, направил си нещо хубаво, той те възнагради. Туй е Неговата мисъл. Той като види, че прави добро, каже ти Господ да направиш туй добро, ти чувствуваш радост. Когато Господ ти каже да го не правиш и тебе ти стане мъчно. Отде идват твоите скърби? – Господ ти е казал: „Не прави това“. То е скръб. Отде идат твоите радости? Господ ти е казал: „Това направи“. Ние сега обясняваме на какво се дължи скръбта. Скръбта се дължи на това, че ние нямаме правилно отношение. Щом изгубиш отношението към някого, което Бог е положил или преувеличиш неговата цена, или я намалиш, ти ще почувствуваш скръб. Когато на този човек отдадеш онова, което Бог му е дал, тогава ти чувствуваш в себе си Божието благоволение, че ти постъпваш тъй, както Бог постъпва. Тогава казвам: Аз искам вие така да постъпвате. Понякой път вие не постъпвате право спрямо себе си. Понякой път се укорявате и казвате: „Аз не съм даровит, аз съм лош човек“, не се оценявате. Пък можете да кажете, че съм добър. Едното може да е вярно, но едното не е вярно. Вие не сте от най-добрите, пък не сте и от най-лошите. Какво трябва да бъде вашето положение? – Ние сме хора, които сме дошли на земята да се учим. Първо на Божията мисъл, на Божията Любов. Това е елементарно правило. Тогава трябва да знаете: Не се приближавайте един към друг и не се отдалечавайте много един от друг. Вие казвате понякой път: „Да развалим тия граници, които Бог турил. Да си наредим някои други граници“. Да кажем двама търговци се съберат на едно място, вложат капитала си, станат приятели. Дотогава, докато търговията върви добре, всичко е добре. Но щом дойде един ден някаква загуба, веднага ще се роди между тях едно несъгласие. Вземете семейният живот. Там двама влизат по Любов, след туй след време се ражда пак едно противоречие. Вземете една майка, която роди едно дете. Отношението пак е същото. Или между майката и дъщерята. Или между бащата и синът, пак може да се роди. Понеже, най-първо кой е отговорен? – Бащата. Една поговорка казва: „Баща, който не може да възпита сина си, не е баща. Син, който не може да превъзпита баща си, той не е син“. Бащата трябва да превъзпита сина и синът трябва да превъзпита бащата. Как ще го превъзпита. Синът трябва да стане по-добър от баща си. Бащата за да превъзпита сина, той трябва да бъде по-добър от сина си. Всеки баща, който не е по-добър от сина си, не е баща. Всеки син, който не е по-добър от баща си, и той не е син. Това е максима. Христос е турил така мисълта, че един ден и ние трябва да постъпваме, както той постъпва. Той казва: „Ще правите и по-големи чудеса.“ За в бъдеще вие ще имате условия. Вие казвате: „Че ние като Христа не можем да постъпваме“. Защо не можем да постъпваме като Христа? – Христа вземате в тази човешка форма. Той правеше тия неща, понеже абсолютно вярваше в Бога. Чрез вярата, чрез силата на своята вяра, понеже казва: „Аз дойдох да изпълня не своята воля, но волята на Онзи, Който ме е пратил.“ И казва: „За в бъдеще, вие като дойдете, да изпълните волята на Отца, понеже той е по-старият брат, и вие като изпълните волята на Отца, за в бъдеще ще правите по-големи чудеса. Понеже, аз и с вас ще бъда. В тази работа и аз ще участвувам. Тия работи, които правите вие, в моето име, ще вляза във вас и ще мине във вашата сметка, че вие сте го направили.“ Ние понякой път се чудим как можем да правим по-големи чудеса. Ще правим по-големи чудеса, понеже Отец ще действува чрез Христа, а Христос ще действува чрез нас и ние ще действуваме чрез Христа, чрез Бога, тогава всичко е възможно. Тъй се казва: „Аз вярвам в Христа“. С такава вяра, нищо не се постига. Ще поставите друго правило. Онзи, който има вяра; онзи, който има Любов, той никога не поставя своя приятел на изпитание. Един разбойник може да ви обере, но един приятел никога не може да ви обере, защо? – Защото ви обича. Защо ви обира разбойникът? – Защото мисли за себе си. Той казва: „Ти си умен човек, аз съм от глупавите, понеже съм от глупавите, дай ми парите! Аз, глупавият, да нося твоето богатство, да стане нещо от мене“. Само за изяснение го давам това.

 

Казвам: Най-първо вярвайте в света, че всичко в света има един вечен ум, който работи в човешката душа. Бог е, Който работи в нас, и силата на човека седи в слушането, в приложението. Ако човек не слуша този вътрешен глас, ако той не прилага онова, което му се казва, той не може да има никакво постижение отвън. Ако ние оставим нас да ни съдят отвън, постоянно да ни правят забележки. Със забележки човек никога не може да се оправи. Човек се поправя, когато слуша единствено Божественото, което му говори в него. И туй Божественото той го прилага. От това зависи развитието на всеки един човек в света. Дали е той Христос или не, е безразлично. Дали е майка или син, или слуга, който и да е, който слуша това Божественото в себе си, което говори в него, може да стане подигане. Така трябва да вярвате. Че вие имате приятели не само тук на земята, но имате три вида приятели. Имате приятели на земята, имате приятели в духовният свят, имате приятели и в Божественият свят. Името на вашият приятел в духовният свят не го знаете. Казвате, че това е някой ваш ръководител. Всеки, който има един добър ръководител, всякога ще чувствува една светлина отнякъде, която го озарява. Когато няма такъв силен ръководител, той ще усеща в себе си известна тъмнина и често ще губи своето разположение на Духа. Човек, който има ръководител, контролира езика си. Човек, който има такъв ръководител, контролира ухото си. Човек, който има такъв ръководител, контролира окото си. Човек, който има такъв ръководител, контролира ръката си. Всякога той е бърз, никога не остава да направи погрешка, той я изправя. Онзи, който няма, с години минава, докато я изправи. Някой път той дойде до кармическия закон, на кармата да се прероди в бъдеще, да се постави в лоши условия, както сега някой апаш, хванат го в участъка. Най-първо нищо не казва. Като започнат да го налагат, той казва истината. Защо той чака да го наложат? Защо да не каже изведнъж? – Каквото взел, да каже: „Взех това нещо“. Ако е направил погрешка, да каже. Ако е направил добро, пак да каже.

 

Та сега ние имаме два вида хора, които се крият. Едни, които правят зло, които се крият и едни, които правят добро и те се крият. Казвам: Как мислите, онзи, който е направил една лоша постъпка, трябва ли да се крие. Ами онзи, който е направил една добра постъпка, трябва ли да се крие? – Ако аз съм злато, което го правят на пръстени, дойде някой и казва: „Ти ли си онова злато, дето ви правят на пръстени?“ Казвате: „Аз не съм“. Други да го кажат, искате да сте скромен. Не, не, ще кажеш: „Аз съм“. Ти ще кажеш: „Ти ще видиш по работата. Работата, която ще направя, тя ще ме препоръча. Ти не знаеш още доколко аз съм изкусен в тази работа“.

 

Казвам: Друга една погрешка трябва да изправите. Аз съм слушал много сестри и братя да казват: „Аз като се помолих за еди кого си оздравя“. Казвам: „Братко, хайде да се помолим за някого“. Молим се, не оздравява. Казва: „Едно време, като се помолих, оздравя“. Че какъв е тоя занаят, едно време да става, а сега да не става? Като дойде някой при мене, казвам: Тебе може да те излекувам. На друг казвам: Тебе не може да те излекувам, понеже ще идеш в другият свят. Отивам при една майка и казвам: Ще оздравее дъщеря ти. И тя оздравява. А на друга казвам: Ще иде в другият свят и наново ще се върне при тебе. Започват да текат сълзи. Казвам: Да оздравее вашата дъщеря, туй значи да я туря в затвора. Аз виждам, ако я оставя на земята, тя ще се оцапа. Ред пороци ще дойдат. Не искам да вземам тази отговорност. Искат да я приберат в другият свят, да замине. По-добре е и за тебе, понеже и ти ще се подигнеш, ще започнеш да гледаш и да живееш по-добре. Казвам: По-добре е да стане туй нещо. Добре е да остане, но като замине е по-добре. Сега ви казвам: Не искайте вашият Дух да замине. Туй е по отношение на физическият свят. Но това правило аз не ви го препоръчвам. Никога не искайте вашият Дух да замине от вас. Затуй дръжте си духа вътре. Този Дух да бъде с вас. Писанието казва: „Човек, който иска в света да успява, в каквото и да е направление, той трябва да има Божественото ръководство“. Сега аз не искам да вярвате слепешката. Всичките неща, които са казани, аз искам да ги проверявате. Има неща, които вие не можете да проверите, но пак трябва да вярвате. Че как ще си представите Христос казва: „Любете враговете“. Как ще го обичаш? Ще го обичаш, понеже ти го направи враг на себе си. Според закона на кармата, този човек някога ти е бил отличен слуга. В миналото той ти служил в две, три съществувания, той е бил като роб, но ти (си) се отнасял спрямо него много зле. Господ сега те турил в едно положение. Той взел високо положение и той като те вижда, има едно отвращение към тебе. Ти ще поправиш миналото, ще го обичаш и ще кажеш на себе си: „За неговото падение аз съм причината“. Ще ви приведа тогава онзи пример. Един американски виден проповедник влюбва се в едно бедно момиче, но след това баща му и майка му не са съгласни и той напуща това момиче. То се развращава и умира в един лош път. После той се учи, свършва богословие, оженва се за една знатна американка, на един много богат дъщерята и минава за виден проповедник – чист и свят живот има. Ражда му се едно дете и туй дете било толкова лошо, всичките лоши качества има. И всички се чудят откъде е дошло това лошо дете, при тази добра майка и при този добър баща. Това е неговата възлюблена, която умряла и сега му чука сол на главата.

 

Сега аз искам да обърна вашето внимание върху онзи елемент, с който трябва да работите. Вие дойдете в едно положение. Понякой път, когато вие се съберете с един човек, който е много упорит, ако го обичате, и вие ще станете като него. Чувствувате в себе си неговият характер. Ако се съберете с един човек, който е много добър, щедър, добър, милостив, ако го обичате и вие ще вземете неговия характер. Всичките хора защо се влюбват? Ако обичаме лошите хора, ние ставаме като тях. Ако лошите хора ни обичат, те стават като нас. Зависи Любовта в какво направление е. Ако обичаш един човек, който седи по-горе от теб и ти ще станеш като него. Ако обичаш един човек, който седи по-ниско от тебе и ти ще станеш като него. Любовта винаги прави хората подобни. Онзи, когото обичаш, ще замязаш на него. Казвате, че обичате Христа. Ако Го обичаме, трябва да мязаме на Христа. Христос не беше един мързелив човек да седи, Той ходеше, проповядваше, лекуваше, много работа правеше, мъртви възкресяваше. Проповядваше Царството Божие. Благодарение на тази Негова проповед, на тази Негова деятелност имаме такъв успех сега в света. Сегашните резултати, колкото и лоши да са, се дължат на онази проповед на Христа. Христос не само тогава е проповядвал, но Той проповядва дето намери хора, постоянно проповядва, и до днес още проповядва на всичките хора и казва: „Идете, и аз ще бъда с вас до скончанието на века“.

 

Искам сега да ви остане най-хубавата мисъл. Мислете, че Бог е благ. Каквото и да ви дойде, така мислете. Макар и да скърбите, приемете лошото с радост, защото Господ и Той страда. Като казват, че Бог е дълготърпелив, че толкоз милиони същества има, които не живеят добре, те мислят, че Той е индиферентен. Той страда. Онова несъгласие, ония страдания ги чувствува, но търси един подходящ път, по който може да ги поправи. Мислите ли, че онзи, който обича някого, че той не взема участие в тази Любов, той мисли да вложи един начин, по който да увеличи Любовта между хората, защото като се увеличава Любовта, увеличава се мисълта, увеличава се светлината и животът се подобрява. Но животът не може да се прояви без Любов. Животът не може да се прояви без една мисъл, животът не може да се прояви без добра постъпка. Тогава казваме: „Бог е във всичко, но той не е такъв“. Аз може да прекарам в цигулката си един тон. Един цигулар, за да свири добре, той трябва да извади своя двойник и да го прекара в ръчката на цигулката. Този цигулар може да свири. Ако той не може да извади своя двойник и да го тури в цигулката, той не може да бъде цигулар, ще бъде един обикновен цигулар. Затуй след като свири цигуларят, той не дава своята цигулка на никой. Той ще извади двойникът от цигулката и ще го тури в себе си пак.

 

Та казвам: Когато отивате да проповядвате някъде, трябва да влагате себе си в хората. След като излезете, изтеглете се и не оставяйте двойника си. Вие понякой път оставяте двойника си и тогава мязате на онзи цигулар, който оставил своята цигулка на един майстор да я поправи, един знаменит майстор на цигулки, който взема цигулката, взема ножа и отваря цигулката, но в това време цигуларят припаднал на стола. Той припаднал, защото почувствувал, че него режат.

 

Та казва Христос: „Не обичай много цигулката си, и като обичаш, не оставяй Божественото вътре. И след като свириш, вземи го из цигулката“. Затуй често голямо зло иде в хората от несъвместимата Любов. Несъвместимата Любов е физическата Любов. Физическата Любов, трябва да бъде предговор на духовната Любов. Духовната Любов трябва да бъде предговор на умствената, на Божествената. Трябва да става цяло едно кръвообръщение. Тогава трябва да има светлина в ума, топлина в сърцето, сила в ръцете и в краката ни, във всичките ни мускули. Всеки един уд трябва да функционира правилно, тогава животът ни е благоприятен на Бога.

 

Пожелавам на всички, пожелавам на сестрите, които са дошли: Мислете добре, чувствувайте добре и постъпвайте добре.

 

Божията Любов носи пълния живот!

 

XVI година.

32 лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 7 юли 1937 г., сряда, 5 ч.с.

София – Изгрев.

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Най-голям в Царството небесно". Неделни беседи (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

„Отче наш“

 

„Фир-Фюр-Фен“

 

Ще прочета само няколко стиха от първата глава от Евангелието на Иоана, от 1-ви до 6-и стих.

 

„Аум“

 

„В Него бе животът и животът бе виделина на человеците.“

 

Ще разгледам въпроса малко от друго становище. Хиляди томове има писани за Бога, каква е Неговата същина. Колкото и да четете тия философски трактати, вие ще имате смътни понятия, ще изгубите онова понятие, което имате за Бога. Колкото повече чете човек, толкоз повече се обезверява. Въпросът не е обоснован. Ако в тези думи ние мислим: „В Него бе животът и животът бе виделина“, Бог е Виделина. Бог е Светлина. Ако човек мисли, че Бог е като виделината, като светлината, той ще придобие много по-ясно понятие, отколкото философските трактати като му дадат. Можем да кажем, че Земята е създадена от светлина, от топлина. Топлината е създала всичките блага на Земята, които идат, но те се пренасят чрез трептенията на светлината.

 

Казвате, че ние живеем в Бога. Ние живеем в светлината, тя ни обгръща отвсякъде. Тогава, когато ние се намерим в едно тежко състояние, значи намалила се нашата светлина. Щом се намалява нашата светлина, нас ни става тежко. Ако светлината пребъдва по-малко в нас, тогава иде едно приятно състояние. Писанието казва, че тъмнината не я обзе. Бог е виделина, човек е тъмнина. Следователно човек не може да обземе светлината. Той иска да обхване светлината и да я подчини. Досега човек се стреми, иска да заповядва на Бога. Той мисли, моли се на Господа и казва: „Аз каквото се помолих, каквото си помислих, Господ го направи.“ Ти боледуваш – защо? Защото искаш твоята воля, не Божията воля. Ти осиромашаваш – защо? Защото искаш да стане твоята воля, не Божията воля. Ти си невежа – защо? Защото искаш да стане твоята воля, не Божията. Ти си безсилен, защото искаш да стане твоята воля, не Божията воля.

 

Сега ще кажете, че учението, което Христос проповядва, е неприложимо. Няма да го разберат. Тъй, както прилагаме туй учение, няма да му излезе краят. Че как няма да му излезе краят? Ако един търговец има мек език, няма да те изпъди навън. Ако искаш да купуваш, ако не – излез. Ако намериш погрешка, ще каже: „Извинете, господине, попаднала е такава стока. Извинете, втори път ще Ви доставим.“ Този човек, макар и недоволен, ще каже: „Благородно се отнесоха.“

 

Та казвам: Не зная на какво основание отгоре хората мислят: „Ако ние вървим по Закона на Любовта, светът няма да се оправи.“ Или: „Ако вървим по Закона на Правдата, светът няма да се оправи.“ Досега ние проявяваме един свят на безлюбие. Осем хиляди години ние живеем без любов. Осем хиляди години ние живеем без правда. Осем хиляди години ние живеем без милосърдие. Милосърдието тук-там се проявява. Майката, някой път като носи детето, плаче и тя казва: „Дотегна ми.“ Майката, и тя изгубва търпение. Майката минава за много милостива, но по някой път съвременните майки оставят слугините да гледат техните деца, а те ходят по концерти, забавления, по журфикси и т.н.

 

Сега аз не искам да хвърлям никакъв упрек. Според мен вашите наследени черти зависят от едно неразбиране. Не може да бъде човек щастлив вън от светлината. Било е време, когато хората са се видели в едно ужасно положение на Земята. Било е цял ад. Сегашните хора са били потиснати, много по-лошо са били потиснати, отколкото рибите са били потиснати. Те не са дишали с дробове. Атмосферата е била толкоз гъста, че един с един хората не са [се] виждали. Този свят, както сега го виждате, отсега се проявява. Когато хората са излезли из тия тежките условия, от тази гъстата материя, когато умът дошъл в хората и започнал да действува, оттогава се е появила виделината. Откак всичката вода се е събрала в големите океани и морета, тогава горната атмосфера се пречиства. И виделината и светлината на Бога слезли. Тогава човек се е проявил и за него е започнала една нова епоха.

 

Казвам: В светлината седи една от великите тайни в живота. Светлината и топлината е това, което вие трябва да проучвате. Теоретически хората спорят. Ако разбирате много добре висшата математика, и речта ви ще бъде много добра. В няколко изречения ще може да изразите едно положение. Но понеже не сте математици [...]. Математиката мяза на житено зърно или на ябълчно зрънце. Колкото и да ви разправям, трябва да се посее, да изникне, да израсте, да се развие, да го видите и тогава да имате ясна представа какво нещо е ябълката. Или, когато ние говорим за светлината, тази светлина трябва да влезе и да започне да работи във вас.

 

В животните умът не действува. Понеже в тях цялото чело е обрасло с козина. Едва образуването на човешкото чело, то е скорошна епоха, това е място, дето светлината влиза. Това е място на лицето, което светлината е обработила. Един човек, който няма гладко лице, един, който е космат, той не може да има правилен ум. Един човек, ако видиш, че постоянно се чеши*, една мома, която постоянно си чеши косата, не е лошо човек да си чеши косата, ако тя се занимава със своята коса, тя ни най-малко няма понятие какво нещо е косата. Тя чеши косата, но косата, това са антени, чрез които се възприема светлината. Светлината има един език. Космите, това са струни, чрез които светлината свири. Езикът на светлината, това е косата. Ако твоята коса е добре вчесана, ако ти разбираш това изкуство, това е езикът на светлината. Ти от косата ще започнеш да чувствуваш какво ти говори светлината.

 

Сега се чешиш, искаш да се харесаш на другите хора. Ами че как ще се харесаш? Една ябълка, за да ни се хареса, трябва да е сладка, да има вкус. Един цвят, за да ни е благоприятен, трябва да има ухание. Една вода, за да ни е приятна, хубава, трябва да бъде чиста и вкусна. Че как мислим ние да бъдем обични един на друг, ако нямаме съответни качества? И следователно ние можем да бъдем полезни един на друг дотолкоз, доколкото можем да отразим Божествената виделина и Божествената светлина в другите хора. И другите хора може да ни бъдат дотолкоз обични, доколкото те могат да отразяват Божествената светлина и топлина в нас. Казвате: „Той е тъмен човек.“ Светлият човек е светия. Светията носи светлина. Те са израз на Бога. Бог е светлина. Днес виждам тази светлина, това е езикът на Господа, това е Неговото проявление. Тази светлина като влезе във вас, трябва да имате известно разположение в себе си. Казвате: „Животът е, който носи виделината.“ Има един прогресивен начин. Христос казва: „Аз съм виделината на света и който Ме следва, ще има виделина в живота.“

 

Ние искаме едно подобрение. Сега аз ще ви говоря за неща, с които вие може да си послужите. Вие искате да знаете де е мястото на Господа. Мястото на Господа е вътре във вас. Мястото на Господа е вашата глава. Има едно място, една станция в главата, дето Господ живее. Има една станция във вашата глава, дето Господ всеки ден ви препраща светлина. Христос казва: „И ти влез в скришната стаица“, а сега човек ще направи една къща, ще направиш скришна стая. Не е тази стая. Ти и 10 пъти да влезеш, не е тя. Ти ще влезеш в тази скришна стаица, която Господ от памтивека е направил заради [Себе си]. И там като се помолиш, за да приемеш Неговата светлина и виделина, тогава Той ще ти въздаде наяве. И външните условия ще се подобрят.

 

Сега някои искат да разберат любовта. Бог е Любов, но любовта е нещо неразбрано. Бог е нещо велико, нещо мощно. Тя е плод на Духа. Любовта, за да се разбере, от Любовта трябва да излезе животът. Но и животът, за да се разбира, и той е непонятен за нас, и той е несносен. Виделината, която излиза из живота, вече става достъпна. Светлината е нещо, което произлиза от самия живот. И когато животът започва да изпуска тази светлина навън, тогава нашият живот става щастлив, или другояче казано: в нас трябва да се пробуди съзнанието.

 

Аз често гледам между живота и между хората. Хората не може да влязат в своето положение. Наскоро дойде една рускиня при мене, нещастна е, много загрижена, изменя се съдбата, изгубила е своето богатство. Имала имане в Русия, но от 15–16 години е в България. Трябва да се върне, някои документи трябват, пари няма. Казва, че се намира в едно трудно положение. Казва, че по естество е духовен човек, религиозна, но се обезверила. Този Господ, който проповядва, не вярва в Него, в църквата е ходила, в православната, в католишката, но в нищо казва че не вярва. Чуди се какъв е този Господ. „Пет–шест котки – казва – имам. Страдат.“ И като я слушам, ѝ казвам: Сестра, котките не са светии. Знаете ли колко пиленца стават нещастни от тях? Те ядат пиленца.

 

Вие ще кажете, че растенията, покрай които минаваме, не грешат. Но и растенията имат прегрешения. Ще оставим нещата. Под думата „прегрешение“ аз разбирам, че растенията още не се хранят. Растенията са дошли в помощ на хората. Понеже, при онази въглената киселина, която съществуваше на Земята, ако растенията не бяха дошли да я погълнат, да изядат тази отрова, те станаха месоядни. Растенията погълнаха, изядоха я. И тогава Земята стана достъпна, за да може човек да живее в нея. Казвам: Вие не може да разберете. Вие мислите, че тия растения са само отвън. Ако вие изучавате тия организми, цели гори има вътре в човека. Много хора са станали слаби по единствената причина или че много блага имат в себе си, или че са започнали да изтребват своите гори. Нервните хора са изтребили своите гори. Най-първо ти ще възстановиш своето растително царство. Когато съградиш къща, няма да оставиш дървета около къщата, понеже не са здравословни, привличат влагата. Човек няма нужда отвън за влага, но сухота. Сега на Северния полюс се оплакват от влага. Съжаляват тия учените хора, че не може да се изсушат. Водата нахлува в техните палатки.

 

Питам: Ако ние се измокрим и няма къде да се подслоним, защо ни е знанието? В света има 4 неща, които трябва да ги знаем. Той трябва да знае отношението на твърдата почва, той трябва да знае какво отношение има водата, той трябва да знае какво отношение има въздухът и какво отношение има светлината. Твърдата почва, водата, въздухът напълно се регулират от светлината. Когато един човек не мисли и не чувствува правилно, храносмилането му не става правилно. Следователно се образува венозна кръв, която е носителка на всички болести. Второто положение: Когато човек не мисли добре и не чувствува добре, той не диша добре. Когато човек не мисли добре и не чувствува добре, неговата нервна система, мозъчната му система и симпатичната нервна система не функционират правилно и тогава се ражда неврастения. Значи мисълта ти е права само тогава, когато твоята мисъл и твоите чувства са прави и само тогава, когато подобрят храносмилането ти. Твоята мисъл и твоите чувства са прави само тогава, когато подобрят твоята дихателна система. Твоите мисли и твоите чувства са прави само тогава, когато подобрят твоята мозъчна система и симпатична нервна система. Щом има едно разногласие в тия 3 области, мислите ти и чувствата ти не са правилни.

 

Коя е причината? Малко светлина приемаш. Един от учените физици разправя следното, за да обясни в какво отношение светлината е полезна: Вземете един, два, 3, 4, 5, 6 хиляди волта електричество и ако го пуснете в човека, този ток поразява. (Той е един славянин, който обяснява своите теории.) Вълните на този ток от 4–5 000 волта, които минават, са толкова едри, че като минат през тъканите на човека, разкъсват ги. И вследствие на това го убиват. Но ако турят 50–100–200 000 [волта] ток, тогава тия частици, които минават, са толкова дребни, че минават през порите и никаква пакост не правят. Ако турите на човека 20–30 000 [волта] ток и ако мине този ток през него, всичките бръчки ще се махнат. Един ден хората ще се подмладяват чрез електричество.

 

Магнетизмът е носител на топлината, а електричеството – на светлината. Електричеството е външната форма на светлината, топлината е външната форма на магнетизма. Сегашните науки изучават начин, по който може да се приложи магнетизмът. Те прилагат електричеството. Имате осветление, но още светлината ние не може да я употребим като един възпитателен метод за самия човек. Ти си неразположен, да кажем, чудите се какво да направите. (Сега говоря на вас, които сте просветени. Не че сте светии. Просветени сте в тази област. Да кажем, в едно музикално училище сте, трябва да знаете нещо от музика; или в художествената академия сте, трябва да знаете нещо от изкуството. Понеже вие сте в тази академия, в окултната наука, вече разбирате дълбоките тайни на окултизма. Хиляди години ще учите, все повече знаете от хората.) Ако ти си неразположен духом, мъчно ти е, нападат те най лоши мисли, седни, остави всичко настрана и кажи: „Бог е виделина, Бог е светлина“ и мисли върху това. Не мисли какво е писал Сократ, какво е писал Платон, какво е казал апостол Павел. Ето, Иоан казва: „В начало бе Словото и Словото бе Бог.“ Мислете, че Бог е светлина. След туй, като разбереш какво нещо е светлината, какво нещо е топлината, ще дойдеш до тялото и ще дойдеш да разбереш Бога като любов.

 

Любовта по какво вече се отличава? Любовта е една сила, която разрешава всичките противоречия. Светлината носи със себе си всичките блага, а пък Любовта е, която разпределя, тя дава всичко от себе си. Зад Любовта е Божественият Дух. Онова, Което урежда всичките неща в света, то е Божественият Дух. От Него произтича светлината. Светлината е, която е достъпна заради вас.

 

Да допуснем, че вие сте малокръвен – мислете за светлината, мислете повече за червения цвят, за най-хубавия червен цвят. Във вас ще потече този истински живот. Не ви върви, сиромашия имате, бедно се храните – мислете за светлината, мислете за червения цвят, мислете за портокаления цвят, мислете за зеления цвят. Щом мислите за зеления цвят, сиромашията веднага ще се оправи. Зеленият цвят изправя сиромашията. Мислете за жълтия цвят. Жълтият цвят помага за развитието на ума. Специфична светлина, която е храна на обективния човешки ум. Като мислите, вие ставате по-умни. Казвате някой път, не сте религиозни, в Бога не вярвате – мислете за червения цвят, мислете за портокаления цвят, мислете за зеления цвят, мислете за жълтия цвят, мислете и за синия цвят. Синият цвят подхранва вярата. Подхранвайте туй чувство към Бога. Най-после, усетите, че сте слаб, нямате кураж, сила няма – мислете за виолетовия цвят.

 

Ето, в светлината се съдържат тия 7-те краски. Тогава имате една погрешка, как да се справите с всичките мъчнотии. При всичките погрешки хората се оплакват и все плачат. Един плаче, че работа няма. Друг плаче, че сиромашия го е налегнала. Мислѝ за светлината. Какво ти коства да мислиш за светлината?

 

Човек трябва да има търпение в света. В какво седи търпението? Има един пример в Талмуда, за Хилел – един еврейски мъдрец, който се отличавал с голямо търпение. Някой се хванал на бас, че може да го изкара из търпение. Хилел правел по една баня в месеца, за да освещава съботата. Един ден, в събота, когато правел банята, онзи отива при него, Хилел излиза от банята и казва: „Синко, с какво мога да ти бъда полезен?“ Онзи грубо му казва: „Я ми кажи, защо очите на морските животни са валчести?“ – „Защото живеят в пясъците.“ Той излиза и след малко пак се връща и пита още по-грубо: „Защо крилата на [патиците] са големи?“ – „Защото живеят в блатисти места.“ Той излиза навън и се връща трети път и още по-грубо казва: „Още един въпрос ще те питам. Я ми кажи, защо главите на [змиите] са сплеснати?“ – Защото нямат [морал]. Най-после се връща и го пита още един глупав въпрос. Казва: „Ти си онзи голям мъдрец, за когото говорят, че си чист и свят и втори в еврейския народ у нас не се е раждал.“ – „Защо, синко?“ – „Заради тебе аз изгубих един бас.“ – „По-добре, синко, да изгубиш ти баса, отколкото аз да се опороча. Върви си с опитността, която си придобил, и не съжалявай. Ще се оправи тази работа.“

 

Казвам: Ние в живота си [не] всякога посрещаме като Хилела. Ще дойде някой, таман си правиш банята и ти току кипнеш. Не кипвай. Не знае ли, че баня правиш, че размишление имаш? Тук, преди години, в кафене Македония седят двама души и разискват върху новите идеи на социализма. За тогавашния социализъм, за братство, за равенство. Един селянин се е пънкал да си бутне колата, а те двамата спорят кой е прав. Те го гледат и казват: „Да се дигне товарът.“ Един ги слушал и помага на селянина. Казва: „Ако чакаш на тези, които се разправят, да помагат...“ Ние може да разглеждаме теоретически, но като отидем в оня свят, какво ще бъде? Като идем в оня свят, много добре, но докато идем в оня свят? Сега ни препоръчат как да идем в оня свят. Как ще идем в Америка? В оня свят по-мъчно се отива. Някой българин няма нито пет пари, как ще иде? Няма пари, с плаване не става, с лодка не става, трябва да има пари, за да премине. Казва: „Ти като умреш.“ Ти като умреш, ще идеш във Франция, по суша, до морето ще чакаш. Цялата Земя е пълна само с тези, които нямат билет за онзи свят и чакат някой да дойде, да им заеме.

 

Ние умираме по единствената причина, че имаме малко светлина. Казва: „Да имате виделината на живота, и които чуят гласа Ми, ще оживеят.“ Следователно всеки, който чуе гласа на светлината, той ще бъде жив. [За] да бъдем ние с Бога, трябва да имаме светлина. Сега не считайте, че някой умрял и оставил черупката. Мислите, че бубата, която излязла из своя пашкул, умряла? Мислите, че една змия, която съблякла своята кожа, умряла? – Не.

 

Та, ние имаме едно повърхностно понятие за сегашното положение. Ние сме в преходно състояние. Туй тяло, тази форма, която имаме сега, трябва да се измени. Тя не е толкоз хубаво направена. Има много неща, които трябва да се внесат вътре, неразработени са. Ако погледнеш челата на хората, ако погледнеш очите им, ако погледнеш веждите им, носа, устата, има толкоз дефекти, изопачени са, виждаме Божественият План какъв е. Колко трябва да работим? Ако моето ухо е Божествено, щом го пипна туй ухо, моята работа трябва да се оправи. Щом пипна туй ухо и работите ми не са оправени, ухото ми не е по Бога направено. Ами че, аз трябва ли да се заблуждавам? Когато един царски син не върви по кръвта на царя, той не е царски син. Ако ти си овчарски син и си мислиш, че си царски син, възможно е твоята кръв да има тая сила, която има кръвта и на царския син. Казваме, че сме от Бога родени. Тогава, ако сме от Бога родени, ако в нас се пробуди Неговият Дух, тогава „всичко онова, което попросите в Мое име, ще ви бъде.“ Какво има да се съмняваме? Ще дойде онзи период в света, когато хората ще се обичат. Когато хората се разбират, те трябва да светят. Ако лицата им може да светнат като Слънцето, те се обичат. Ако може да се сгорещят като червения огън, те се обичат. Все да има една малка промяна. Колкото повече светлина има, толкоз за човека е по-добре.

 

Казвам: В светлината ние трябва да видим проявлението на Бога. Всеки ден Той ни говори. Бог казва: „В светлината, която Аз ви пращам, се крие вашето щастие.“ Тогава, имаш една болка – веднага прати тази Божествена светлина, една мощна светлина, на болката, моли се. Моли се, докато твоята молитва се реализира. Ако си беден, моли се. Ще каже някой: „Аз работя.“ Ти като се молиш, ще знаеш да работиш по-разумно. Знаете ли в какво седи хубавата работа? Аз може да обработя 1 декар земя, а друг може да обработи 10, 20, 100 декара. Аз може да обработя 1 декар, който да ми даде приход [като] на 100-те декара. Аз може да направя от този декар да извадя жито 10 пъти, 20 или 100 пъти по-хранително отколкото онова, което е родено на 100-те декара. Мислите вие, че много трябва да се обработва. Мислиш ли, че като хукаш онова, придобитото, ще има благословение? Ако онзи земеделец може да оре земята без да псува, ако отидеш без да пъшкаш, с радост, и ако впрягаш воловете само по два часа и те с радост орат... Казвате: „Как ще храня децата?“ Питам: Като работим толкоз, ставаме ли по-щастливи? Много работим, но малко може да имаме.

 

Дойде някой при мене и ми казва: „Кажи ми, ти как вярваш в Бога?“ Казвам: Аз не вярвам в Бога, аз Го виждам. В мене е и навсякъде Го виждам. Ти вярваш, а аз Го виждам, аз ходя в Него. И навсякъде Той ме ръководи. Той ме пита: „В какво вярваш?“ Аз Го виждам, Той ме ръководи. Казвате: „Защо Го търси?“ Той Го търси там, дето Го няма. Казвам: Де Го търсиш? – „Ходил съм във всички църкви.“ Той е навсякъде, и в църквата е. Но едно място има на твоята глава. Казва: „Господ е толкоз голям, как ще Го намеря в моята глава?“ Това е една философия. Големите неща в света не са силни. Силни са малките неща. Големите неща са за проявление в света, за да се виждат, понеже на далечни пространства са, ще бъдат отдалечени, за да се виждат. Онова, което знаеш, което е достъпно за твоя ум, то е онова малкото, дребното, непонятното. То ще дойде до тебе. Малките неща идват до тебе, затова Бог се проявява в малкото в света. Големите работи ти за в бъдеще ще изучаваш. Великите работи за в бъдеще ще изучавате.

 

Вие не знаете колко трептения има в един червен цвят. Един червен цвят има 400 билиона трептения. Тия работи как ги разбирате? Събрани толкоз много вълни, един милион по един милион. Вие ще имате колко трептения се събират в един лъч, за да ни стане той достъпен. Всяко трептение в себе си, в него е Божественият Дух. В тия малките трептения, Божественият Дух е, Който регулира трептенията на светлината и я прави достъпна за човешкия ум.

 

Та казвам: Сега нас ни трябва едно съзнание, както Христовите ученици се обърнаха към Христа и Го питаха: „Кажи ни, как да се усили нашата вяра?“ Той им каза: „Ако имате вяра колкото синаповото зърно...“ Вярата е като синаповото зърно. Оставете го върху действието на светлината и вярвайте в светлината. Ти казваш: „Аз не вярвам в Бога.“ Бог е светлина. Ако ти не вярваш в Бога, ти имаш особено, извратено понятие за Бога. Бог не е това, което хората мислят за Него, нито е онова, което ония определения дават. Онова, което дава радост, онова, което дава здраве, онова, което дава светлина, онова, което дава топлина, онова което дава изобилие и всичките блага, във всичко туй е Бог, Който всеки ден се проявява. Хлябът, който ядете, той е събрана светлина в едно място. Плодовете, които ядете, то е светлина, събрана в едно място. Водата, която пиете, то е светлина, събрана на едно място. Въздухът, който дишате, то е светлина, а самата светлина носи за себе си живота. Той е в светлината.

 

Щом възприемете светлината, вие ще възприемете живота. А щом животът във вас влезе, тогава ще влезе любовта. Казва там Писанието: „Това е живот Вечен, да познаете Бога, Единия, Истинския Бог.“ Щом познаем любовта, тази светлина ще започне да действува в нас. Ако любовта влезе, въпросът във вас е разрешен. Най-първо трябва да дойде светлината. Щом дойде любовта, всички хора щом вие обикнете, всеки, който ви обича, ще иска да ви направи услуга. Ще бъдете ли вие тогава товар? Причината, че страдаме е, че не ни обичат хората. Не ни обичат, понеже нямаме светлина. Ако ние можем да дадем светлина на хората, ще се даде подтик на хората, за да ни обикнат.

 

Казвам: Всички ние имаме един интерес: Да подобрим нашето положение. Но, ако вие учехте заради Господа, ако вие правехте добро заради Господа, ако всичко на Земята изпълнявате. Казва се в Писанието: „Търсете първом Царството Божие и неговата правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Ако приложим тази светлина, тогаз животът ще се подобри. Няма противоречие. Мнозина от вас може да имате тази опитност, но опитността трябва да стане непреривна в нас. Човек не трябва да се спира само с едно добро на деня. Той всеки ден трябва да използува всичките условия да прави по някое добро незабелязано. Вие можете да минете покрай някое дете и да му кажете сладка дума, вие може да минете покрай някое дете и да му дадете студена вода. Каквото малко добро и да направиш в света, то е, което помага за подигането на света.

 

Онзи грандиозен въпрос, който имаме, че трябва да се оправи физическият свят, по-добре да е нареден... След хиляди години нашата Земя ще навлезе в нова област, ще дойде една нова светлина и Земята ще се промени. Но въпросът е сега каквито сте. Ако стане едно изменение на Земята, такова, каквото вече в миналото е станало едно изменение... Хората с хриле дишаха. Когато Бог направи човека, измениха се хората и останаха само с дробове да дишат. Сега ще дойде такова време и хора, които нямат нови органи, ще измрат. Вие живеете и този Божествен живот ще създаде нови органи. Като се измени Земята, ще започнете да дишате. Това е за едно обяснение. Като излязоха рибите из водата, започнаха да функционират дробовете. Онези риби, които не можаха да си създадат дробове, измряха. Сега апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ Някои ще измрат. Ако отсега вие не приготвите тия нови дихателни органи, с които да възприемете по-ефирните трептения, ако вие не сте готови да възприемете новата светлина, която ще дойде, вие ще ослепеете. Следователно нашето око трябва да се приспособи на светлината постепенно. Един болен човек винаги се приспособява. Онзи слепият човек, на когото Христос отвори очите, казва му: „Как виждаш?“ – „Виждам ги като дървета.“ След туй започна да вижда, че се движат и най-после дойде до онова нормалното състояние да вижда хората.

 

Дотогава, докато вие хората ги виждате като дървета, вие гледате хората, но не можете да ги обичате. Казвате: „Какво ще обичам?“ Дотогава, докато не можеш да видиш в другия човек нещо за обич, малко светлина имаш. Докато онзи, който те гледа, не може да види, и той малко светлина има. Щом дойде светлината, ще видя, че в този човек има нещо, което може да обичам. Не може [ли] да обичате един музикант, който свири хубаво? Не може ли да обичате един певец, който пее хубаво? Не може ли да обичате един художник, който рисува хубаво? Не може ли да обичате един зидар, който гради къща хубаво? Не може ли да обичате един шивач, който шие много хубави дрехи? Не може ли да обичате един хлебар, който прави хубави хлябове? Невъзможно е да не го обичате. Може ли да не обичате майка си, която ви е дала всичко? Да кажем, една майка, която трепери над тебе, всичко, каквото има, ти е дала, може ли да не я обичаш? Не може.

 

Казвам: Повече светлина. Някой път хората казват: „Повече любов, не повече светлина.“ По някой път мислете за светлината като разумна проява на живота. Мислете за светлината, в която Божият живот се проявява. Мислете за светлината, в която Божият Дух се проявява. Мислете не за тази обикновена светлина, за онова, което тук ви е събрало. Къде ще идете от тази светлина? Всичко, каквото имате, вие го дължите на светлината. Всичко за в бъдеще, което ще дойде, и него го дължите на светлината. Деца, ако имате, здрави са, това здраве зависи от светлината и от нея ще дойде. С жена си живеете добре – от светлината зависи. Нивите ви без светлина не може да родят. Плодните дървета без светлина не може да родят. В света виждам, че без светлина нищо в света не може да расте. Затворете някое цвете, някъде в някоя стая, дето мъчно възприема светлина – ще видите как съхне и ще видите как отслабва. Отнесете го на светлина, и то се освежава. При всичкото това знание, което имаме, ние търсим Бога и пак Го търсим. Писанието казва: Онези са намерили Бога, които са разбрали какво нещо е страданието. Онези хора, които не разбраха какво нещо са страданията, те [не] разбраха, че страданията се лекуват със светлина. Че теб ти е тъмен умът, ти подозираш жена си в лоши постъпки – ти светлина нямаш. Какво ще видиш? Ти си представяш това, което го няма в нейния ум.

 

Преди години при мене дойде един гадател, един доктор, доста виден. Турили му един бръмбар в главата: „Жена ти е много скромна, но се е влюбила в еди-кого си.“ Сега, като че ли има един любовник той започнал да подозира. Идва при мене да провери вярно ли е това или не. Казвам: Не подозирай жена си. Който ти е казал това, той не е разбрал. Този гадател не е разбрал.

 

Не подозирай хората в това, което ти сам вършиш. Не приписвай на хората [това], което ти сам вършиш. Онова, което ти вършиш, има два начина: доброто, което ти вършиш, приписвай го на хората, но лошото, което ти вършиш, не го преписвай. То е спасителният път. Никога не приписвай лошото на хората. Ти нямаш светлина. В злото, което си направил, нямаш светлина. И тогава, не си давай светлината. Доброто, което си направил, в светлина си го направил. Казва: „Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Бога.“

 

Та казвам: Носете навсякъде запалена вашата свещ. Аз ще ви помоля вас да очистите вашата станция, която е запрашасала. Туй свещеното място, там, дето Господ иде, в скришната стаица, там е щастието, и всичките блага на човека на Земята. Ако искате на Земята да живеете един отличен живот, непременно стаицата трябва да бъде очистена. Ако искате да имате дом, добри деца, ако искате да имате добродетели, трябва да почистите вашата стаица. Не може животът ви да се подобри, ако вашата стаица, вътре във вашият мозък, не е почистена, ако прозорците не са всякога отворени. Тя е стаица, в която човешкото око не може да проникне. Само вие имате право да влезете. Когато Божествената светлина влезе в тази стаица, тогава ще се отвори пред вас целият невидим свят и тогава ще кажете: „Сляп бях едно време, а сега виждам.“ Сега, ако аз бих ви отворил очите да видите – не че може да го направя, но да предположим, че мога да ви отворя очите да видите, – тогава ще излезете и ще разправяте на хората. Какво ще кажат те: „Мръднало му е.“ Кой ще повярва в това?

 

Казвам: Реалността седи в това. Аз не искам да се заблуждавате. Всяко учение, което носи светлина, всяко учение, което носи топлина, всяко учение, което носи здраве, което носи мир, съгласие, милосърдие, кротост, въздържание, всички тия учения идват от светлината. Казвам: Спирайте се върху тази светлина. Когато сте в най-мъчните състояния на духа си, мислете за светлината. Бог е виделина. Мислете за тази виделина, докато тя ви озари и вие се качите във вашата стаица. Потърсете Господа, дето не сте Го търсили. Не Го търсете при храмовете. Писанието казва: Било е едно време. Сега Господ е изменил мястото. Едно време беше долу, в сърцето, сега е горе. Тук ние много Го безпокоим. Слуша голям шум. Горе като се качи, е по-хубаво.

 

Човек трябва да разсъждава. Бог е Виделина. Бъдете и вие във виделината. Ходете във виделината. Животът ви ще се оправи и ще ви дойде една нова радост, едно ново веселие, една нова сила, един нов стремеж, който досега не сте имали.

 

„Благословен Господ Бог наш“

 

Тайна молитва

 

30-а неделна беседа,

държана от Учителя

на 4.VII.1937 г., 10 ч. сутринта,

София – Изгрев.

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата, "Запалена свещ". Общ окултен клас. XVI година (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Добрата молитва.

 

Имате ли някаква тема зададена? – (Нямаме.)

 

Пишете тогава на темата: „Разлика между дишане и храносмилане“.

 

Всичките седите вие и мислите за едно много важно нещо: Искате вашите работи да се оправят. Всеки един от вас, неговите работи, най-напред неговите работи да се оправят. Като станете сутрин мислите да се оправят вашите работи. То е неразбиране. Всичките вие нареждате нещата, по вашему искате да се уреди света. То е временно. Ще седи един човек, пък ще се занимава. После, когато нещо не стане тъй както сте мислили, има нещо криво в света. Ами че без криви работи може ли? – Вие благодарете на кривото. Защото всякога, когато искат да ви ударят, ще се изкривите, ще направите едно движение, да се отстраните от удара. Или пък да кажем, ще се изкривите когато имате да давате някому, дойдат, търсят ви, казвате, че сте малко болен, неразположен. Вие ще се наведете. Онзи, който не разбира закона ще каже: „Защо не кажете, че сте здрав“. Като има да взема, той е здрав, като има да дава, той е болен. Красивият човек винаги изпъква навсякъде да го видят, а грозният навсякъде се крие. Защо? – Какво е онова чувство, как съзнава той, че е красив и следователно има нещо да привлича хората. Но казвам сега: Вие мислите само за себе си, то е частично разбиране. Вие мислите вашите работи като се уредят, всичко в света ще се уреди. Не, вън от това трябва да знаете, че светът е уреден, няма какво да се урежда. В дадения случай само вашите работи не са уредени. И вие приписвате тази неуреденост на света. Като е криво на вас, мислите, че на всичките хора е криво. В даден случай, когато на вас е криво, на другите хора е съвсем право. Ражда се друга философия, защо е така. Там е философията. Защо е така? – Мислите, че ако вас ви е криво, ако вие сте скърбен, че това е лошо. Защо хората считат, че скръбта е нещо лошо? Защото не разбират. Когато една жена е бременна, тя е скръбна, защо? – Носи нещо в себе си и не знае дали ще може да го изнесе или не. Като роди детето, в нея вече престава вътрешното смущение. Всеки човек, който е бременен с нещо и той се смущава. Вие казвате: „Хубаво, то е по отношение на жените, когато са бременни“. Мъжете ще кажат: „Нас това не ни интересува“. Няма човек, който да не е бременен в умственият свят. Жените са бременни и раждат, а в астралният свят и мъжете раждат. Щом имаш едно чувство, ти си бременен. Зароди се желание и искаш да го постигнеш. Ти си бременна жена. Ако е за бременността, никой не е свободен. Сега това са обяснения. Когато дойдем да мислим, че една жена е бременна, ще си съставим това, което не е. Там е всичката погрешка, даже някои от вас може да питат защо е станала жена, или защо е станал мъж? – Никой не може да обясни защо е станала жена, не може да обясни. И защо е мъж, пак не може да обясни. Жена си, защото чувствуваш. Всеки, който чувствува е жена. Мъж си, защото мислиш. Всеки, който мисли е мъж. Щом имаш мисъл, мъж си. Щом имаш чувство, жена си. Под думата „жена“, какво разбираш? – Разбираш това, което не е.

 

Та казвам: Най-първо трябва да знаете. Вие гледате на сегашния свят и казвате: „Защо светът така е създаден?“ – Сега само Бог знае защо е създаден светът. Той се е проявил, ние трябва да изучаваме Неговото проявление. Ти най-първо, трябва да внесеш единство в Битието, да знаеш, че всяко нещо има своето начало. Колкото и да си малък, между малкото и голямото има отношение. В създаването на нещата всеки един човек, който съществува, той си има своето място. Някой път ти кажеш: „Аз не съм даровит“. Ами че ти си един добър готвач, знаеш да готвиш на физическото поле. Цял майсторлък е да знаеш да готвиш. Известни елементи тъй да ги съчетаеш, да действуват приятно на вкуса. Ако този простият човек е станал отличен готвач, че той привлича хората със своето готвене, ти не можеш да станеш такъв готвач? Или в своята мисъл, или в своите чувства може да ги сготвиш, приятно да им е на хората. Искаш да те разбират хората. Ако не знаеш да сготвиш, да съпоставиш приятни чувства, никой няма да те обича. Готвачът обичат не заради неговата красота, но заради онова, което може да направи. Всичко това са условия, най-разнообразни елементи, които е взел и съчетал. За този вътрешен похват, всички обичат готвача. Та казвам: Вие, които сте събрани, да знаете какво да сготвите от вашите чувства, да знаете какво да сготвите от вашите мисли. Ако този готвач мисли дали ще има той мющерии, той сготви добре и казва: „Аз ще имам мющерии, ще има хора, които ще дойдат да се хранят“. Казвам сега: Трябва едно разбиране, защото ще дойдете до едно положение. Ако не се учите добре, ако човек не е доволен от живота си, ще дойде недоволството. Ти не може да седиш в безразличие, тебе ти е неприятно, не си доволен от живота. За да те излекуват от туй състояние, ще ти дадат недоволство. Ако не си доволен от малкото богатство, което имаш, непременно ще дойде сиромашията. Сиромашията е противно на богатството. Ако станеш доволен от сиромашията, богатството ще дойде. Законът е там, че ако ти си недоволен от сиромашията, тя се увеличава. Ако си недоволен от богатството, то се намалява. Противоположни са. Ако си недоволен от сиромашията, тя се увеличава. Ставаш по-богат, и в богатството, ако не си доволен то се намалява. Богатството чрез доволство се увеличава. Ако си доволен от малкото богатство, другото ще се прибавя, другото ще се прибавя, както един плод. Един малък плод, понеже е дребен, когато се е появил, идат частица по частица, увеличава се и става зреене. Ако този плод не е доволен от своето битие, той се разкапва, разваля и пада.

 

Когато ние говорим за Любовта подразбираме всички да вземем участие в онова, което Бог е създал, да ни радват и най-малките работи, които Бог е създал. Минаваш, виждаш една мравка, казваш: „Това нищожество, защо ли е дошло в света?“ – Ти с това обиждаш Онзи, Който го е създал. Какво е предназначението на мравята? – Мнозина от вас не знаете. Какво е предназначението на пчелите? – Или какво е предназначението на цветята? – На водата, на въздуха, на светлината? – Всичко това са предназначения за някого. Те са проявления. Бог се проявява чрез всичките, ако вие разбирате Божиите проявления.Трябва да стане едно отношение, да се образува между вас и Бога. Вие можете да мислите, че сте едно същество нищожно, нищо не значи това. Може да сте едно дребно същество, но ако Бог ви е създал вас, Той е имал някаква мисъл заради вас. Следователно, вие гледайте да проникнете в Божията мисъл, защо ви е създал. Една жена може да мисли защо е жена. Една мома може да мисли защо е мома, защо е създадена. Един момък може да мисли защо е момък, защо е създаден. Един богат човек може да мисли, защо Бог го е създал. Не, че Бог го създава богат, на богатият човек богатството му се обуславя на нещо. Ако всеки от вас иска да знае да пее и да свири, но ако той няма от туй богатство на музиката, той не може да се прояви. Ако вие попитате къде е складирана музиката, ще кажеш: „Тук“. Но цигулката е условие за музиката, или може да кажете в ръката. Но ръцете са условие за музика. С очите може да четеш нотите, но музиката е някъде складирана. Нещата може да бъдат музикални, а може да бъдат и немузикални. Музикалните неща са приятни, а немузикалните, са неприятни. Следователно, всяко нещо, което ти е приятно, вътре в него има музика; и всяко нещо, което ти е неприятно, е немузикално. Немузикалните работи са неприятни, само музикалните работи са приятни. Тогава ще запитате: „Защо е така?“ – За да знаеш да работиш. Немузикалните неща може да станат музикални, следователно стреми се да направиш немузикалните работи, музикални. Като се стремиш да ги направиш, ти ще влезеш в съприкосновение, във връзка с Бога. Един закон има, ще започне той да те създава. Под думата „създаване“, дал ти вече условия да мислиш, да чувстваш, че ти някъде съществуваш. Колкото и да си дребен, нищо не означава. Едно дете, което се ражда, постепенно в него се заражда желание да се движи, да яде. В яденето се развива неговото сърце, от движението се развива неговият ум.

 

Та казвам сега: Вие като ученици на една Божествена школа, вие мислите само за обикновените работи, туй, което не може да донесе щастие. Вие сте доволни от даден момент, само от едно състояние. Искате да бъдете красиви, искате да бъдете богати. Но туй го желае всеки. Вашата красота, която имате, я желаят и другите. Щом двама души са красиви, между тях ще се роди състезание, кой е по-красив. Тогава щом единият или другият е по-красив, ще се разделят на две. Единият или другият е по-красив, и тогава от хубавото, от красотата ще излезе един хубав раздор. Като се движиш има опасност да се блъснеш. Ако не си умен, като се движиш в пътя, може да се блъснеш и в движението да създадеш за себе си една малка неприятност. И следователно, вие искате да кажете една дума, имате една дума, искате да я кажете, но вие не седите да обмислите, че вашата дума може да се блъсне някъде и може да причини вреда на тебе. Понеже всяка дума, която ти си казал, тя ще иде в пространството и ще се върне при тебе. И всяка една твоя мисъл ще излезе из пространството и пак ще се върне. И всяко едно чувство, което в тебе се е развило, ще иде в пространството и ще се върне при тебе. Резултатите на туй, което ти си направил ще се върнат. И тогава, ако резултатите са по-добри, ти ще бъдеш радостен, пък ако резултатите са лоши, ти ще бъдеш нещастен. И ще мислиш, запример, кога са се създали. Да обясня, че то е законът на прераждането. Че някъде в миналото ти си бил цар, осъждал си хората на общо основание, по хиляди си ги пращал на ешафода, и си ги карал тия хора да ти се подчиняват. Някъде ти си станал слуга. Господарят те е хукал и другите слуги са те хукали. Обясняваш философията, че един ти си бил цар, че си заповядвал, та всичките хора, които те заобикалят са страдащите и те казват: „Знаем те какъв си, за тебе ние пострадахме“ и започват да те измъчват. Не го знаеш сега, ти казваш: „Ни най-малко не помня“. Не помниш, че си бил цар, но помниш резултата, тия хора не те обичат. Всяко нещо, което става има своя причина. Ако един човек те обича има причина. Ако не те обича, пак си има причина. Казвал съм ви и друг път, че в Бога има две воли. Ако вървиш по закона на доброто, ти ще опиташ добрата Божия воля; ако вървиш по закона на злото, ти ще опиташ злата воля на Бога. И вие сега искате като вървите по единия или по другия път да имате едни и същи резултати. Не можете да имате едни и същи резултати. Ако един човек с вас се обхожда добре, вие имате едно отношение. Ако с вас се обхождат зле, вие имате друго отношение. Ти не можеш да обичаш един човек, който ти прави зло. Когато ние казваме, че трябва да обичаме Бога, ние подразбираме заради Неговата Любов. Аз трябва да обичам другите хора не заради тях, но заради Онзи, Който ги е създал, защото ако на една майка детето е лошо, ще кажа: Обърнете внимание на вашето дете. Няма да ида аз да го възпитавам. Лошият човек вие оставете друг да го възпита. Вие не се занимавайте с него. Вие понякой път се занимавате с дявола, даже искате да изправите дявола, и му четете нотации, че не трябва да прави туй, което е в света. То не е ваша работа. Оставете дявола на спокойствие, дяволът мяза на един борсук. Борсукът е едно млекопитающо. Турска дума е тя, язовец значи. Когато го гонят, той има една течност и пръска тая течност по всичките. Казвам: Създадете сега в себе си едно желание. Не поддържайте онова, което вече сте поддържали. Не се радвайте на миналият ден, радвайте се на днешния ден. Онова, което можете да го имате като историческо, оставете го. Какво има да се радваш на миналия ден? – Едно време какъв бях млад! Остави това. Днес какъв си. Остарях. Каква е разликата между младостта и старостта? – Вие нямате истинско понятие. Тъй както разбирате, не е правилно разбиране. Младият е първокласен невежа, старият е първокласен учен човек, но е пък слаб човек. Младият е невежа, но е силен, расте. Старият е учен, но се смалява, но това е едно криво разбиране. Старият изгубил своята сила, понеже е помислил, че е остарял. В света само един стар човек има, то е Господ. Ти да кажеш, че си стар, значи, че си Господ. Ти като кажеш: „Аз съм Господ“, Господ казва: „Покажи си силата“. Ти като речеш да покажеш силата, ти хлътнеш. Не казвай, че си стар, а че си млад, трябва да вървиш. Като си млад, винаги трябва да мислиш, че си дребничък, че всеки ден по малко трябва да растеш. Младият трябва да мисли, че е невежа, той трябва да мисли, да има вътрешен импулс. Вие казвате: „Ние остаряхме, опитахме всичко в света. Няма какво да учим, нищо не ни интересува“. Какво ви интересува, да идете в оня свят. Какъв е оня свят, не знаете. Тогава ще ви кажа онази басня, за вълка и лисицата. Вълкът се оплакал на лисицата, че му дотегнали тия хора, гдето мине все го хукат, лоши хора не разбират от човещина. Навсякъде го хукат, иска да намери други хора да живее между тях. Лисицата го пита: „Ами зъбите си ще вземеш ли?“ – И там хората ще имат същите отношения към тебе. Ако ти не възпиташ твоя език, ако ти не знаеш как да говориш, ако не знаеш как да пееш, ако не знаеш как да туриш думите, да ги поставяш като музикант, ако не направиш една песен за свирене, ако не пееш нещо хубаво. Всеки от вас е пратен да стане музикант. Срещна ме и ми каза хубава дума, услужи ми. От какво зависи вашето приятелство? – Някой ваш приятел ви е казал сладка дума. От какво зависи цената на възлюбления и възлюблената? На сладките думи. Той казва: „Вие сте божество, като вас не съм срещал. Вие сте величие, вие сте такава красота, такова благоухание излиза от вас, че моя живот се осмисли. Ако не бях ви срещал, от мене нищо нямаше да стане, благодарение на вас, аз станах това“. Хубави думи са тия. Един ден казва: „Слушай, ти ни най-малко не си такова величие, каквото мислих, ти си едно малко бръмбарче“. Аз не мисля, че твоят възлюблен ти казва това, ами в твоят възлюблен има две плочи. Първият път, когато ти говори, то е едната плоча. Когато той спря, туря другата плоча, която ти казва, че си бръмбар. Тогава из устата на този високоговорител, из устата на този възлюблен излиза други един. Като го питаш, той казва: „Аз никога не съм говорил“. Ти казваш: „Аз те чух през устата си го каза“. Той те слуша, не те разбира. Твоят възлюблен никога не може да ти каже това. Първото нещо, което ти е казано, не е вярно. И второто не е вярно, те са две плочи. Твоят възлюблен като иска да те занимае, започва да те хвали. Плочата не е направена от него, филм е. В природата има такива филмови плочи. Всичките възлюблени имате такива плочи. Във всеки се намират стотина такива екземпляра. Някой път ви дотегне да ги туряте да се въртят. В най-първата аз давам един пример. Един англичанин като се оженил, в първата година дал 3500 целувки на възлюблената, втората дал 2000, на третата 1000, на четвъртата – 500, на десетата годишнина – само една целувка. А от десетте нататък – без целувка. То е външната страна. Ще погледнем на живота – няма смисъл. В целувката има цяла една философия. Целувката е един свещен момент. Човек не трябва така да гледа. Можеш да целуваш само при особен случай. Майката като роди едно дете, туй, което тя е родила, тя го обича; туй, което ти си родил хубавото, красивото, възвишеното, туй, което е пълно с Любов, може да го целуваш. Истинската целувка се образува само от Любовта. Можеш да целунеш само туй, което има светлина в себе си, може да целунеш само туй, което има свобода в себе си. Или за да направиш една целувка, трябва да присъствува Любовта, трябва да присъствува Истината, те да са свидетели. Тази целувка е на място. Щом не присъствуват те, ти ще създадеш своето нещастие.

 

Писанието казва: Който яде хляба недостойно, в Деня на Господа си навлича нещастие. Значи с достойнство. Едно свещено достойнство има. Та казвам: Вие сте недоволни от себе си, имате състезание да станете като другите. Не се стремете да станете като другите. Бъдете такива, каквито Господ ви е направил. Всеки да съдържа своите особени качества, туй което има както е, да бъде едно цвете, както Господ го е създал. Всеки да мяза на себе си, но да е в хармония с другите цветя. Щом си в хармония, ти си на място. И никога не мисли, че си нещо по-горе от другите хора, защото по-горе от всичките е само Бог. Всичките други хора, от най-малките до най-големите, те имат еднакви отношения. Малкият пръст и големият пръст имат еднакви отношения. Големият пръст и малкият пръст са еднакви, те имат еднакви отношения. Но в света трябва да има големи страни. Палецът, той е важен, но този малкият пръст е търговец.

 

Сега аз ви превеждам тия неща, вие като млади сте същите и като стари сте същите. Каква е разликата, че едно време сте били млад. Аз не искам сега вие да разрешавате въпроса. В мене идеята е – Любовта ви към Бога, в живота да се увеличава. Работата е, че вие в ранната възраст имате по-голяма Любов към Бога, отколкото в старост. Едно време ви интересуваха някои неща повече, отколкото сега. Едно време Любовта ви интересуваше повече, отколкото сега ви интересува, слизате надолу. Сега гледам между хората, онзи, който няма нещо, развива Любовта; а пък онзи, който разлюбил, търси да намери нещо. Или може да се е влюбил в общественото мнение на хората. Хубаво, ако общественото мнение на хората и ако хората са израз на Божията мисъл, туй обществено мнение на място е. Но ако един човек частично гледа на тебе, той те гледа така и ти казва: „Какво ли може да стане от това дете?“ Ако ти обичаш Бога, ще видиш скритите заложби в детето, тъй както в една книга. Ако знаеш да четеш, тази книга не е добре подвързана, но ако отвориш книгата, ще видиш какво е съдържанието. Всеки един човек има нещо вложено. Вие трябва да проучавате себе си, да проучавате и него, трябва да възприемете Любовта в новата форма, да почнете да обичате всички. Като слушате един извор, който тече, да ви причини една радост, че сте видяли, че тече. Или като видите един цвят разцъфтял, да имате една радост, да знаете, че има един закон. Ти си се обезсърчил в живота, заболял си, мислиш, че можеш да умреш. Ако видиш някой цвят, който е цъфнал, ако разбираш закона, защо този цвят е цъфнал, ти ще оздравееш. Господ ти казва: „Както направих този цвят да се разцъфти, така ще направя и твоята болка да се премахне“. Ако повярваш, моментално ще стане. Ако минаваш и малко проветрение има, пратил вятър, вас ви е страх от вятъра. Ти си излязъл, много деликатен си, търсиш тихо, спокойно време. Но смени се времето, стане бурно, вятърът тъй духа, че се уплашиш, казваш: „Ще се простудя“. Ако разбереш защо се движи вятърът, моментално ще оздравееш. Ами туй раздвижване на въздуха Господ го е пратил заради тебе, да дойде малко чист въздух. Понеже въздухът е нечист, приижда чист въздух. Ако разбираш и възприемеш този въздух в съзнанието, в мисълта, веднага ще се обновиш. Дошъл някой човек, откраднал ти парите, трябва да разбираш защо ги е откраднал. Този човек ти е откраднал парите, понеже не си искал да се запознаеш. Той откраднал парите, хващат го един ден. И ако ти разбираш защо ги е откраднал, ще кажеш: „Аз много съжалявам, едно време ги бях приготвил да ти ги дам. От колко години те чакам да ти ги дам“. А ти като не разбираш, ще го хванеш и по законите ще го туриш в затвора, казваш: „Да се научиш, да не крадеш!“ То са старите ваши разбирания. Писанието казва, че Бог, Който ни вижда всичките погрешки, Той се радва. Някой път Господ се радва на нашите погрешки: „Потърси ме, казва, в ден скръбен на твоите погрешки, и Аз ще ти помогна, и ти ще Ме прославиш“. Сега ако ви приведа тази Истина, вие всички ще се усъмните. Ще се усъмните тъй както, ако дойде един красив момък при вашата дъщеря, ако вашата дъщеря е на умиране и лекарят каже: „Ако този момък целуне дъщеря ви, тя ще оздравее, понеже в този момък има тази магнетическа сила, ще ѝ я предаде“. Ти туй го схващаш. Туй няма да ви съблазни в нищо, но ако дъщеря ви е здрава и няма никаква болест, и ако някой я целуне, тогава виж. Защо сега в единия случай нещата са добре приети, а в другия не са? – Когато двама души са здрави, никога не може да се целуват. Един здрав човек може да целуне един болен, но двама (здрави) души, не могат да се целуват. Двама здрави хора, ако се целунат, те целуват трети помежду им. Единият го целуне от едната страна и другият от другата. Те ако бяха ясновидци, ще видят, че има трети помежду им, а те мислят, че двамата се целуват. Двама здрави не може да се целунат. Един болен и един здрав може да се целунат. Аз не искам вие да вярвате в тия работи. Ще дам пояснения, един ден ще разберете.

 

Казвам: Бог иска да ни извади от едно състояние на нашата мисъл. Има такива състояния неподвижни. А в Бога всякога има желание, Той иска да ни накара да мисли. Ако Той не може да те накара да мислиш, ще те накара да чувствуваш. Ако не искаш да чувствуваш, ще дойде някоя неприятност. По всеки начин Бог иска да те накара да работиш, иска да те изкара от едно положение, в което си влязъл. Най-първо ще мислите: Всичко, което е създадено в света, е създадено за добро. А всичко, което е зло в света, е създадено за да може злото в света да създаде условие, за да се реализира доброто. Тъй седи принципът. Защо е злото? Злото е създадено за да се реализира доброто. Понеже без злото, доброто не се реализира. За да се прояви доброто, за да се прояви Любовта, трябва да дойде омразата. Ако омразата не се прояви, Любовта не може да се реализира, те са противоположности. В душата някой път се зароди омраза. Омразата у вас нека седи като мисъл. Защо е дошла омразата? – За да се реализира Любовта. Ако омразата не се яви, Любовта не може да се реализира. Ако лъжата не се яви, Истината не може да се прояви. Това са контрасти. Защо е така? Така е. Сега определям.

 

Да кажем от 32 трептения можете да образувате един звук, но и 31 трептения пак образува звук. Едно трептение пак образува звук. Какво е отношението на 32 трептения, как са го изчислили физиците? – Има начини, те не са ги броили. Но има методи. Та казвам: Трябва да разбирате. Всяка една мисъл се определя. Един музикант има камертон, който определя тона. Казвам: Кой е основният тон на вашите чувства? – Кой е основният тон на вашата мисъл, или кой е основният тон на вашите постъпки? В съвременната музика имате „до“, „ми“, „сол“, „до“. Имате три основни тона, от които образувате и другите тонове. „До“ се взема като основен тон. В миналото са вземали друг основен тон. Основният тон не излиза отвсякъде. Сега няма да се спирам повече върху това.

 

Та казвам: Отдето започват да се оправят работите, той е основният тон. В своя живот ще знаете, че имате думи, от които започва вашето щастие. Има други думи, от които започва вашето нещастие. И гами има. Ти като кажеш една дума, от тази дума ще започне или твоето щастие, или твоето нещастие, или твоето добро, или твоето зло. Следователно, когато ти започнеш да говориш, ще се спреш, ще се обърнеш към Бога, ще се помолиш, ще кажеш: „Господи, дай ми основният тон“. Основният тон, който внася щастието на душите. Една дума ми кажи, която дума така да кажеш. Отивате при един ваш кредитор и човекът ви намразил, понеже не му изплащате дълга. Има лошо мнение заради вас, какво трябва да му кажете сега? – Ще идете тихо, да се извините и ще кажете: „Ще ме извините, аз не постъпих разумно, но имах предвид да ви покажа, че колкото ви дължа ще изплатя дълга си, ще изплатя и лихвите. Имам едно правилно отношение към вас, ще ме извините“. Не само празна дума да кажете, но веднага ще платите дълга. Две, три думи като кажете, той ще се измени. Не отивайте да му доказвате, че жена ви е болна, че децата ви са болни, пък нито жена ви е болна, нито децата ви са болни и умрели. Често хората в лъжите са изобретателни. Среща един българин един свой приятел, който обичал да хвърля дубари. Десет години не са се виждали. – „Я, ти не можеш ли да ми кажеш една лъжа?“ – „Остави се, голямо нещастие ми се случи. Аз лъжите вече ги забравих, но едно голямо нещастие ми се случи, баща ми е умрял и нямам пари да ида при него“. (Другият) изважда и му дава 500 лева. Той му казва: „Тази е последната лъжа“. Питам сега: Защо първият иска да му каже една лъжа, защо и (вторият) се е представил, като че той напуснал лъжата? Питам ви: Защо единият иска да му каже една лъжа? – И защо другият иска да се покаже, като че престанал с този занаят? Така и в живота, срещнеш някой, той се показва, че не обича някого, не му обръща внимание, не се интересува, но каквото се каже, дава ухо. А се представя, че не се интересува, че друго нещо го интересува. То не са ли все такива лъжи. Ако не те интересува нещо, като говорят двама, срещнеш хора, които се обичат, те себе си не обичат, но Бог е между тях. Щом се обичат Господ е дошъл, Господ им говори. Те двамата като ученици слушат като им говори. Когато на двама души Господ говори, казвате: „Обичат се“. И се стягате тогава да развалите работата. След туй се яви Господ със своя камшик и ви наложи много хубаво. Тия двамата като ги разедините, Господ се оттегля, те ще се намразят. Разваляте Любовта на някого, да видите какво има там. Когато двама души се обичат, работете с благоговение. Слушайте онова, което Господ говори, понеже то ще бъде едно предметно учение заради вас. Когато дойдете до Любовта, не си давайте никакво мнение. Туй, което прави Бог е добро. В дадения случай бих желал всички да се обичате, подразбирам на всички Господ да ви говори и вие да Го слушате с най-голямо благоговение, и тогава ще кажете: „Така ще живеем както Ти кажеш“.

 

Отче наш.

 

XVI година.

31 лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 30 юни 1937 г., сряда, 5 ч.с.

София – Изгрев.

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Най-голям в Царството небесно". Неделни беседи (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

„Добрата молитва“

 

„Ще се развеселя“

 

Ще ви прочета само два стиха от 31-ви псалом: 23-ти и 24-ти стих: „Възлюбете Господа, всички преподобни Негови. Господ съхранява верните и въздава изобилно на онези, които се обхождат горделиво. Имайте дръзновение и да се укрепи сърцето ви, всички, които се надеeте на Господа.“

 

„Духът Божи“

 

Ще се спра върху онази хубавата мисъл, която е казал псалмопевецът: „Възлюбете Господа.“ Думата „възлюбете“ Господа е един скъпоценен камък, който, ако се обработи, придобива своята цена. Любовта е закон на освобождаване. Без любов свобода в света не може да има. Най-неразбраната любов стяга връзките. По някой път онези, които те обичат, ще те свържат по-добре, да не би да паднеш. Майката, която обича детето си, по някой път му причинява болка, страдание, не от зло желание, но от неразбиране. Във всичките хора има един страх от Бога. Малко хора има, които обичат Господа, повечето се страхуват от Него. По някой път се съмнявате дали е навсякъде или не. Някои се съмняват дали е всесилен или не. Понеже, като се намерите в голямо нещастие, казвате: „Ако беше всесилен, не би допуснал тия работи, които се случват с мене.“ Питам: Когато Господ допуща някоя ябълка да бъде обрана от децата или от птичките, нещастие ли е? От материално разбиране, за крушата или черешата е голямо нещастие, че я обират. Но с туй се подразбира, с обирането се разпространява нейният род.

 

На едно място Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме.“ Тъй, както е сложен нашия живот, ние виждаме навсякъде едно противоречие. Противоречието произтича от факта понеже ние търсим своето лично благо в света. Светът не е създаден заради нас. Светът не е създаден за мравите. Светът не е създаден за гущерите. Светът не е създаден за змиите. Светът не е създаден за животните. Не е създаден и за човека. Че човек живее в света, то е друг въпрос. Че мравите живеят, то е друг въпрос. Сега, онова чувство, което ние имаме: как така човек да страда!

 

Понеже човек е направен по образ и подобие Божие, светът е създаден за Бога. Човек е създаден по образ и подобие, значи Бог създаде света за Себе си. Тогава, когато вие обичате, за кого обичате – за хората или за вас? Вашата любов, която вие създавате, за кого я създавате – за хората или за вас? За вас са я създали. И при това искате да покажете, че вие обичате другите хора. То е второстепенно. Всеки един човек е само един пробен камък за вашата любов, за да се познае колко тя е силна. Любовта ви, след като се прояви, тя остава пак за вас. Ако вашата любов не може да ползува самите вас, тя никога не може да ползува и другите. Ако вашата любов може да ползува вас, тя може да ползува и другите. Ако вашата истина, която имате вие, не може да ползува самите вас, да ви ръководи, то тя не може да ползува и другите. Ако вашето знание не може да ползува самите вас, не може да ползува и другите. То е един закон, който трябва да го имате предвид.

 

Трябва да знаете, че днешното знание няма да ви бъде полезно за утре. За утрешния ден има друго. Днешната храна няма да ви бъде потребна. Вие се нуждаете от много храна. Животът изисква всеки ден нещо ново. Една от грешките, които правят вярващите, учените хора в света е, че те искат да бъде светът с вас тъй, че каквото имате днес, да се осигурите за целия живот. Такава осигуровка няма. Всеки един човек е осигурен за един ден. Понеже в Бога има само за един ден. Шестте дни ние сме ги направили. Ако идете на Северния полюс, там има само един ден. Като изгрее Слънцето, 6 месеца грее, а 6 месеца е нощ. В умерените пояси, на екватора, там имаме ден и нощ. Има религиозни хора, които се питат кой ден трябва да празнуваме – събота или неделя. Казвам: Един ден има в света. – „Че как? Шест дни.“ Казвам: За тебе 6 дни, а за мене има само един ден. Онзи ден, когато ти постъпиш право, ти си в съботата; когато не ги обичаш, ти твориш, създаваш – и животни, и змии, и гущери, какви ли неща не създаваш. При всичките дни ти ще създадеш всичките животни. В Божия ден ще си починеш, ще обичаш всичко онова, което ти си създал.

 

Сега казвате: „Защо те обичам?“ Ако вие обичате Бога, след туй не трябва ли да обичате всичко онова, което Той е създал, към което Той има известна благосклонност, известно внимание? Какво понятие Бог ще има за вас, като ви вижда? Като своенравно дете, където минавате, рушите. Тук идете, там счупите нещо, кажете обидна дума, извадите нож, мушнете, убиете някого. Той върви подир вас и вижда всичко онова, което вие виждате. Затова се спрат хората и казват: „Така е нареден животът.“ Така сме го наредили ние. Питам: Съвременните болници Господ ли ги нареди? Съвременните хирургически ножове Господ ли ги направи? Съвременните пушки, съвременните ножове, съвременните параходи, Господ ли ги създаде? Съвременните фабрики Господ ли ги създаде? Може някой да каже, че Господ е дал материалите. На Господа не Му трябват фабрики. По-хубава фабрика от човека надали има. Ако искате образец на фабрика, стомахът е отлична фабрика, която светът не е виждал. Даже във всяко едно отношение стомахът, който минава за едно отлично прозвище, е отлично уреден. В стомаха има 10 милиона куверти за ядене. Десет милиона гости се гощават, за едно угощение 10 милиона насядат на куверти по 3 пъти на ден. По 10 милиона, по 30 милиона се хранят вътре. Тези 30 милиона извършват такава работа, че от останалото, което не може да изядат, пращат в дробовете. Туй, което не могат да изядат, там има куверти (няма да кажа колко са) и пращат в мозъка. Там са повече милиони.

 

И казвам: Бъдещето седи в онова проникване, което трябва да направим, да влезем в света, който вече е уреден за нас. Ние сме дошли на Земята, ние сме пътници тук, на Земята. Някои може да минат като пътници, но ние сме дошли да се учим. Следователно ти като постъпиш в училището, трябва да знаеш какво да учиш. Аз разглеждам въпроса, че от едно мъчение може да се освободите само като дадете половината от туй мъчение на другите. От едно страдание може да се освободиш само като дадеш половината. Една работа може добре да я ползуваш, като дадеш половината. Само по половина ще даваш. Онзи, който не разбира закона, ще каже: „Мъчно е да дам всичкото.“ Ако ти дадеш всичкото, мъчно е? Ако ти дадеш всичкото, ще фалираш, мъчно е. Да дадеш един голям капитал, чрез който ти трябва да функционираш. И трудът е капитал, и работата е капитал. Мъчението е на физическия свят, трудът е в духовния свят, работата е в умствения свят. На Земята щом си, половината от мъчението ще дадеш на своите ближни. Да допуснем, че ти имаш един хляб от 10 килограма. Колко може да изядеш? Може да имаш семейство, ти, жена ти, децата ти – по едно кило, 5 кила. А 5-те кила, какво ще ги правиш? Петте кила трябва да ги дадеш на своите ближни, които него ден нямат хляб. Ако ти не използуваш този закон, туй мъчение на твоите ближни ще се върне върху тебе. Всичките наши страдания и неразбирания се дължат на ония далечни, в миналото изпуснати моменти, когато не сме извършили волята Божия, не сме я направили. И сега не вършим волята Божия както трябва. В коя и да е църква, в кое да е общество, все има правила. Хубави са тия правила, но тези правила са далечни, да засягат този велик закон, с който ние трябва да функционираме в света.

 

За пример Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината, и Животът.“ Защо не е казал Христос: „Аз съм животът, Аз съм истината, Аз съм пътят?“ Така можеше Той да каже. Или пък можеше да каже: „Аз съм истината, Аз съм пътят, Аз съм животът.“ Защо ги тури така? Какво представя пътят? Пътят представя знанието. Без знание път няма. Там, дето трябва да дойде светлината, да се използува, то е истината. Животът, това е крайната точка. Всичките придобивки на пътя е животът. Условията, с които ти можеш да се ползуваш, това е пътят да придобиеш живота. Туй е истината. Следователно трябва да имаш път, знание, трябва да имаш истина. Трябва да имаш живот. Вечният живот, това е смисълът. Ако в този живот, който живеете на Земята, не може да постигнете, да придобиете вечния живот, вие сте изгубени. Ти може да си търговец, но в края, като направиш баланс, нямаш придобивка, имаш борчове. Ти си турил един капитал от 100 милиона – какво ще се ползуваш от тази придобивка?

 

Сега искам да дадете внимание. Туй, което ви говоря, то е заради вас, не е заради мене. Туй, което сега вие може да придобиете, може да излезете, понеже всички вие сте тръгнали в живота. Даже онези, които минават за много прозорливи, ако ви попитат, не зная колко души от вас ще има [...], какви са последните новини в другият свят, какво пишат вестниците, какви са последните научни изследвания в духовния свят. Мнозина ще кажете: „В Българя, аз съм слушал, че видели Господа, облечен в шопски дрехи, с бяла аба.“ Те са верни, ни най-малко не осъждам това. Някой път някое дете може да направи едно колелце, да му тури линии, да каже: „Това е Слънцето.“ Хората може да си представят Слънцето. Слънцето ни най-малко не мяза на този малък кръг с тия линии. Това е само едно понятие във вас.

 

Бог е неразбрано Същество. Най-неразбраното. Сега, думите „неразбраното“, „непонятното“, „недостъпното“ за схващането на човека, това е Бог. Преди всичко, ти когато се родиш, във всичките твои мъчнотии, когато се намериш в мъчение, Той е първият, Който е при тебе, и ти показва пътя, по който може да излезеш. Понеже ти като не Го разбираш, започваш да си съставяш една философия. Бутнал те някой отзад, паднал си на пътя. Виждали ли сте тия картини, с които играят децата? Сгънат ги и като войници ги нареждат, като бутнат единия, еднакво и всичките падат, налягат всичките. Да допуснем, че някой човек вас ви бутне, вие трябва да знаете, обръщате се и казвате: „Господине, неделикатен сте, това е безобразие от Вас.“ Онзи е малко по-сприхав и се захваща един спор между вас. Питам сега: какво се постига? Нищо не се постига в дадения случай. Всяка мъчнотия в света, тя си има свое предназначение. Всеки един предмет, той си има свое предназначение. В съвременната наука са още далеч учените хора да знаят защо най-първо се родиха металите, защо после дойдоха растенията, после дойдоха рибите, птиците, вървят по един начин и най-после се роди човекът. Това е един път, който човешкият дух е минал. Даже вие говорите за вашия дух. Като четете някоя окултна литература, там има такива неразбрани думи – „полярната епоха“, „лемурийската епоха“ и т.н. Аз казвам тогава да ви туря и „епохата на човешкия дух“, „епохата на човешката душа“, „епохата на човешкото сърце“, „епохата на човешкия ум“.

 

Сега, според туй тълкувание като казват, че в четвъртия ден Бог създаде Слънцето, понеже умът в човека е дошъл най-после. Когато дошъл умът в човека, тогава е изгряло Слънцето. Преди да е дошъл умът, човек не е могъл да разбира какво е бил духът. Всичко е било както когато падне някоя голяма мъгла и не може да видиш. Трябва да идете в Лондон, да знаете какво е мъгла. Англичаните постоянно [в нея] живеят. Ще бъде преувеличено да кажем така, но повече от времето в Лондон е в мъгла. По някой път е толкоз гъста, че трябва да пущат електричество да осветляват зданията. Първоначално на Земята човек се е намирал в такава мъгла, той едва себе си виждал.

 

Та казвам: Тази епоха, когато някой път човек повярва, че става религиозен. Много религиозни хора имат мъгла в ума си. Казват: „Защо да вярвам?“ Има ли Господ или няма? Има ли онзи свят или няма? Има ли ум или няма? Нали този свят има. Казват: „Като има, къде ще ида?“ Ами като се раждаше, знаеше ли откъде дойде? Понеже си се родил без да знаеш откъде си дошъл, ще умреш, ще идеш без да знаеш къде. Защо ще умреш? Сега искате да знаете къде ще идете. Ще идете там, отдето сте дошли. Че как да не знаете? Защо да не знаете откъде сте дошли? Онзи, младият син, който напусна баща си и отиде в света да яде и да пие, не знаеше ли откъде иде? Той докато имаше пари, баща си го забрави. Като го туриха и стана свинепасец, не му даваха и рожкови да яде, тогава се сети за баща си и казва: „Ще ида при баща си и ще му кажа: „Отсега нататък не искам да бъда господар, но искам да бъда като един от твоите слуги.“

 

Всичкото нещастие на всичките религиозни и светски хора е, че всеки иска да стане господар. Всеки иска най-малко 5–10–15 000 лева. Ако е в България, му са достатъчно, ако е в Америка – 1000, 2000, 10000 долара на година. На един богат американец не му достигат – американците са доста разточителни. Един американец прави екскурзии и за 6 месеца похарчи 1 [милион] долара в Европа и се връща. Питам: Какво е придобил? Един милион долара по 83, това са 83 милиона лева. Половината, 42 милиона, колко стават? 120 милиона долара. Вие ще кажете, че тези американци са доста разточителни. Всеки един съвременен човек е така разточителен в своите мисли, желания и постъпки, в онова, хубавото, красивото, Божественото. Ти имаш едно разположение, което с пари не може да се купува. Ти имаш една мисъл, която с пари не може да се купи. За пет пари я продадеш. 15 милиона изчезнат и ти се намериш като пътник. След туй ни най-малко не си даваме отчет, търсим условията отвън. Нещастията в живота идват, понеже ние не обичаме Господа. Казва: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви възмерят.“

 

Сега, тази сутрин аз засегнах един въпрос. Кой от вас, като се е женил, е питал Господа да се жени или да не се жени? Кой от вас, като се е оженил, [е питал] Господа да роди или да не роди? Тук един професор ще иде в гимназията да преподава – от само себе си ли ще иде? Трябва да го назначат. Професора трябва да го назначат, трябва да му дадат лекции да преподава по някои предмети. Сега хората, без да ги назначават, отиват и за Господа говорят. Разправят както онзи американски проповедник. Той казвал: „Едно време Господ намерил хубава пръст, направил човека, че го поставил на плета и 3 деня седял на този плет и като се изсушил, вдъхнал и човекът оживял.“ Един го е попитал: „Отде намери плета?“ Той казва: „Не е ваша работа.“

 

Казвам: Сега ще оставим американския негър; негърство във всичките хора има. В човешката мисъл ние само обясняваме нещата за другите. Ние само ги обясняваме, тъй както онзи гръцки свещеник проповядвал за щедростта от християнско гледище: „И казва Христос: който има две ризи, едната да даде на ближния си.“ Попадията го слушала, харесала проповедта, че който има две ризи, да даде на ближния си, отива вкъщи, попът имал две ризи, дошъл един бедняк и тя му дала едната риза. Идва попът, търси си ризата и казва: „Къде е ризата?“ Попадията казва: „Дадох я, както казваше.“ – „Това е – казва – за другите, не е за нас.“

 

Сега всички проповядвате, че трябва да се обичаме. За себе си аз трябва да си туря правилото: Да се обичат хората. Досега Господ казвал ли е, че трябва да се обичат? Кой досега е чул, че трябва да се обичат? Много са говорили, пророците са говорили, но Господ никъде не е казал, че трябва да се обичат хората. Нещастието на хората иде [от туй], че има безлюбие. Понеже казва Господ: „Каквото Ми пращате, това и Аз ще ви пратя. Каквото влагате, това и Аз ще вложа във вас.“ Единственото нещо, което ние знаем – Бог е вложил в нас живота. Бог е вложил в нас ония хубави, прекрасни думи. Бог е вложил в нас Своята сила, свободно да разполагаме. След туй Бог е вложил тази светла мисъл, която имаме, която в нас работи. Всичките ни постижения може да ги постигнем само по този път. Той казва: На този път щом сте, Господ е там. Щом имаш ти истината, Господ е в истината. Щом имаш живота, Бог е в живота. Ти казваш: „Къде е Господ?“ Господ е в пътя. Щом съм на Земята, Господ е на Земята. Неговият Дух живее. Неговият Дух вътре в Земята живее. Ние мислим, че Господ е извън. На Земята живее. Всичките тия растения, които изваждат тия сладките сокове, те ги изваждат из Божествения Дух, Който ги е складирал. Къде е Господ? Господ е в Земята. Къде е Господ? Господ е в Слънцето. Тази светлина Господ я праща. Господ е навсякъде, по цялото небе, във всичките звезди. Това, което виждаме, е проявление на Бога. Питате: „Къде е Господ?“ Искате да Го представим като обикновен стар човек с брада. Това са наши детински схващания. Казвам: Господа на кого ще ми уподобите?

 

Казвам сега: Възлюбете Господа! И новият начин – когато обичаш някого, ще кажеш... Ти имаш право да обичаш само по следния начин: искаш да се запознаеш с някого, пак имаш право да го обичаш, ако кажеш: „Да обичам този брат и тази сестра, ще мога ли да обичам чрез нея всичките други братя и всичките други сестри?“ Ако можеш чрез този брат да обичаш всичките братя, Бог е там. Ако можеш чрез тази сестра да обичаш всичките сестри, Бог е там. Ако искаш да обичаш само този брат и да го задържиш за себе си, Господ не е там.

 

Казвам: Какви са мерките, с които може да се мерят нещата? Този брат, когото ти си обикнал, ще бъде начало, а всичките други ще бъдат край. В туй ще се прояви Божията любов. Ако така хората биха разбрали... Това е новата епоха, която иде, това е Царството Божие. Христос казва: „Ако имате любов към Мене, опазете Моята заповед.“ Когато Христос е казал да се отрече човек от братя, сестри, от всички лъжливи учения, от майка, братя, сестри, от всичко туй трябва да се откажеш, да дойдат новите братя и новите сестри. Те трябва да се поставят. Той казва: „Всеки, който изпълнява волята на Отца Ми, е Моя майка, баща и брат.“ Значи всички, които изпълняват волята Божия, са наши братя. Онези, които не изпълняват, не са. Онези, които не изпълняват волята Божия, ние не може да ги обичаме и към тях, и да искаме, не можем да проявим нашата любов. Има някои хора, които не можеш да ги обичаш. Не мислете, че ти може да обичаш един камък. И да го обичаш, този камък не е в състояние да почувствува твоята любов. Един камък, след хиляди години, като се освободи, той може да бъде достъпен за любовта.

 

Сега говоря само за онези, които вече изпълняват волята Божия. Туй съзнание вече се е пробудило във всички, пробудило се е във вас. Ако вие не разбирате така мистично, ако не разбирате закона, ще се родят ред страдания, ще се родят болести. Страхът се ражда от безлюбие и непослушание. Всеки един от вас може да направи опит. Цяла статистика има. В един дом, дето жената и мъжът не са на един ум, нещастията започват да идват. Ако децата са в разрез, разногласие, този дом се разсипва. Има статистика, дето съществува взаимна любов между мъжа и жената – вземам в най-хубавата форма, аз не вземам според мене. Според мене, аз мисля само така: В света има само една жена, има само един мъж. В света има само един брат, само една сестра, целият свят е един дом от един брат и една сестра, а другите са частици на това цяло. Може би туй да не ви е приятно. Казвате: „С нас какво ще стане?“ Че, ти като влезеш в туй цяло, в този брат, ти ще по-чувствуваш какво нещо е брат. Като са много братя, ти ще се чудиш кого да обичаш, а като е само един, ти ще го обичаш. Следователно, когато ние обичаме само едного, ние имаме същата идея, понеже ти не може да обичаш всичките. Това са части. Туй, което вие виждате на Земята, това не е нищо друго, освен човек, разложен на своите части. Растенията, водата, моретата, всичките тия животни, които съществуват, това представя човекът, разложен на своите части. И човек носи онази представа, за този големия човек, грамадния човек. Но само поетически. И казва: „Ще бъдем едно стадо и един пастир.“ Така казва Писанието.

 

Казвам: Тази идея трябва да застане, за да може да използувате вашите сили. Сега аз не искам да ви кажа както онзи. Вие да прилагате нещата. Но всеки, направете един опит, направете един сполучлив опит. Всеки един да опита, то е благо за всичките хора. Доброто, което аз мога да направя, то е благо за всичките. Злото, което аз мога да направя, то е зло за всичките. Затова, за в бъдеще, всички трябва да престанем да правим злото, понеже ние едни други си пакостим и на себе си пакостим. Всички трябва да започнем да правим доброто с любовта, с милосърдието, с въздържанието, с кротостта, с тази добра обхода, която може да дадем. Всички така трябва да започнем да живеем. Бог така постъпва с нас. Един човек, който живее един грешен живот, като влезе в онзи свят, то започват да го изправят и този човек постепенно го изправят и като му отворят целия живот, каквото е правил, поставят го като на филм. Във виждането на филма, човек ще види всичките тайни работи. Това е филм с всички подробности и като започне да вижда филма на своя живот, започва да плаче. И като започва да плаче, тогава се явяват хубавите неща. И между 20–30 злини се явяват светли точки, хубаво направени неща и стане му много приятно. Така и вие ще се намерите в това положение.

 

Един анекдот има из американския живот. Един богат американец, много богат бил, но скъперник, нищо никому не давал и само веднъж, минал един работник, че му дал един морков, откъснало му се от сърцето. Отива в небето, изпъждат го оттам и казват: „Не можеш да дойдеш тука, понеже никаква добрина не си направил.“ Той дал заявления на Господа. Казва: „Не знаех, аз мислех, много добрини съм направил.“ Господ казва: „Разгледайте книгата на живота му.“ И като разгледали, намерили, че дал един морков. Казват: „Дайте му моркова, да се хване за него и като се хване, да го издърпате нагоре.“ Като се хванал той за моркова, за него се нахванали още много други и като се обърнал, казва им: „Морковът е мой. Какво правите на този морков?“ И като казал това, паднал долу.

 

Сега по някой път и вие се спирате да кажете: „Едно време аз това направих.“ Това е вашият морков. Един морков го носите, но щом кажете, че е ваш морковът, той ще се скъса. Казвате: „Аз съм дошъл да живея.“ Дошъл си да живееш, но не за себе си. – „Дошъл съм да обичам.“ Вярно е, но не за себе си. Трябва всички да обичаш. Че, толкоз хиляди години вие сте живели. Толкоз хиляди години живяхте едно време като растение, живяхте като риба, живяхте като птица, живяхте като млекопитающо, като големите животни, мамонтите, и сега сте дошли като хора. Как искате да живеете? Сега хората се делят – един е българин, друг е англичанин, друг е французин, американец. Англичанинът кой е? По-културен е. Действително някои народи са по-културни, но в този смисъл културните народи тепърва трябва да дойдат в света. Един език да имат. Не да говорят английски. Нa един език да говорят, с който да се разбират. Такъв език вече съществува в природата. Той е езикът на любовта. Някои от вас искате да изучавате един език. Онези, които имате обич към езиците, лесно ги учите, а онези, които нямате обич към езиците, мъчно ги учите. Всеки предмет, който вие обичате, лесно може да заучите. Всеки предмет, който не обичате, мъчно може да се схване.

 

Та казвам: Новите схващания за живота са следните. Вие седите някой път, разглеждате се в огледалото, казвате: „Остаряхме, побеляха ни главите.“ Това нищо не означава, че побеляла главата. То е знак, че сняг е наваляло. Ти казваш: „Прегърбих се.“ Нищо не значи. Това показва, че много си се натоварил; за да не се прегърбиш, ще дадеш товара си. Като станеш свободен, без товар, ще се изправиш. Като пекне Слънцето, главата ти ще бъде пак черна. Често главата побелява от много знания. Но и от много тревоги побелява главата. Има два вида побеляване в света: едните глави побеляват от глупост, а другите глави побеляват от голяма разумност. По два начина на човека може да му побелее косата. Но ако косата може в 24 часа да побелее, има ред факти такива, от големи тревоги стават и от голям страх може да побелее. Но по същия закон, може в 24 часа да почернее косата.

 

Сега да се върнем към онзи въпрос: „Възлюбете Господа.“ Любовта е една велика сила, с която човек трябва да работи. Било е време, когато човек се е хранил с материални работи. Сега се изисква храна, която съдържа сила. Сега със сила трябва да се храни човек. Не е чувствувание. Чувствуванието е само усет. Хората казват: силна храна. Значи храна, която съдържа сила. Любовта е този велик закон. Ако ти ядеш без любов, не може да се ползуваш. Ако ти вършиш една работа без любов, нищо не може да се ползуваш. Всичките работи, които вършиш в живота без любов, ти няма да можеш да се ползуваш от тях.

 

В нашето съзнание трябва да се установи великият закон, че любовта трябва да бъде мярка за работата, която трябва да извършим. При мене, често познавам хората, като дойде някой, аз съм разположен да му помогна, защото обичам Господа. Някой път не съм разположен и трябва да правя усилия над себе си и наблюдавам тия хора, към които не съм разположен да услужа. Онзи, към когото съм разположен да му дам нещо, каквото и да му дам, той е доволен, а онзи, към когото не съм разположен, като му дам нещо, ще го остави и казва: „Малко ми даваш.“ Той е много претенциозен. В Закона на Любовта нещата се увеличават. Аз често съм казвал: Ако ти имаш една златна монета, която получиш с любов, с нея ти може да пропътуваш целия свят, да си купиш всичко и тя пак ще бъде в джоба ти. Където и да я дадеш, тя ще се върне в джоба ти. На хиляди места може да я размениш, но в джоба ти се връща. Тя е като подкваса.

 

Толстой привежда един пример. Мисля, че това е било в големия глад, който беше в Русия в миналото столетие, в едно затънтено място, дето хората измирали от глад. Едно дете казало на баща си – то било зимно време, в една бурна нощ, – казва: „Ходи някой петербургски гражданин, да помага. Заблудил се е. Аз виждам свещ, търси спасение, да може да се избави от бурята.“ Отворили и вижда, че туй семейство е на издъхване. Онова дете което го казало, се сбъдва и оттам си урежда прехраната на туй семейство за цялата година. Но детето, като хапнало хляба, казало: „Аз трябва да си замина.“

 

Та казвам: Някой път искате да живеете, но вие ще си заминете. Ако, да кажем, някой от вас го викат, готов ли е да замине за другия свят? Ако някой сега отива на изложението в Париж, трябва да има 1500 французки франка в джоба си. Как ще прекарате във Франция? Трябват ви най-малко 80 лева за хотел. За хотел, за ядене 10 и по 100 лева – трябват ви най-малко 1000 лева. Вие заминете за другия свят,. Какво ще правите там? Ако обичате Господа, ще ви посрещнат. Ако идете във Франция, ако имате приятели, може да отидете при тях, но ако нямате приятели, трябва джобът ви да е пълен. Хотелиерите ще ви приемат.

 

Не считайте, че само верующите отиват в другия свят. Които не са в църквата, и те отиват. Има хора в света, които живеят добродетелно. По друг път влизат в Царството Божие. Вие казвате, че който вярва само в Господа Исуса Христа, той ще бъде спасен. Отде знаем, че другите хора няма да бъдат спасени? То не е закон. Аз не зная какво нещо е едно вярване. Един турчин много добре разрешил. У турците има един обичай, че всеки турчин, който те обича, той ще ти каже да станеш мюсюлманин, да приемаш правата вяра. Във Варненско, един свещеник харесал го кадията, много добър бил. Казва му: „Ти не трябва да бъдеш православен свещеник, но ти мюсюлманин ще станеш.“ Намерил се в чудо свещеникът. Три пъти го канил да стане мюсюлманин. Съдията, който бил много умен човек, този човек му казва така: „Не се знае кой е мюсюлманин.“ И в турците има едно вярване, че след като умирали, имало 70 000 камили, които пренасяли и невярващите турци в християнските гробища, и вярващите християни – в турските.

 

Сега не се знае кои камили ще ви пренасят. След като умреш и дойдат ангелите при тебе, ще идеш в небето, но ако не дойдат ангелите? Сега ни най-малко не ви считам за невярващи, но разглеждам въпроса, понеже животът е прогресивен, вие трябва да се учите, да свършите училището. Да кажем, в миналото вие сте се учили хубаво, но днешния ден, утрешния ден, живота, който става – има много работи да се видят. Тази любов, с която досега сме разполагали, тя не е онази любов, която Бог изисква. Още не сме дошли до онази всеобемаща любов. Тия изпитания, които имаме, ние не сме готови да ги претърпим. Аз говоря за вярващите, за онези, които съзнават. За всички трябва да се проповядва да възлюбят Господа. Всичките народи в света ще се разберат, понеже Бог ще бъде пастир, а другите ще бъдат едно стадо.

 

Любовта трябва да се възприеме като сила, с която трябва да се работи. В ума трябва да бъде тази сила, и в сърцето ми, и в духа ми. По отношение на духа, аз разбирам, че то е първичното. Тази любов трябва да дойде в нашето сърце, в нашето тяло – тогава тялото ще бъде здраво. Ако любовта дойде в сърцето, чувствата са силни. Ако любовта дойде в мисълта, мисълта е силна, и тя е здрава. Когато любовта не функционира в ума, когато любовта не функционира в сърцето и в тялото, тогава се зараждат всички неразположения и болезнени състояния и често хората се самоубиват, обезсмисля се животът и казват: „Няма защо да живеем.“ Животът има смисъл, когато има път, има обект, когото да обичаш. Кой е онзи обект? Ти имаш една жена, която обичаш. Утре умре – де ще я намериш? Господа всякога може да Го намериш, и навсякъде. Той е във въздуха, трябва да Го търсиш. Той е в светлината, в дърветата, в животните. Навсякъде е. Ако ти си онзи, който Го обичаш, ти ще Го видиш, че Той се проявява навсякъде и всичко е творение на Неговия Дух. И като разбираш Неговия език, Бог ще ти помага.

 

Сега мнозина казват: „Ние сме от новото учение.“ Кой е от новото учение? Ако Господ е с нас, ние сме от новото учение. Ако Господ не е с нас, ние сме от старото учение. Аз разбирам: ако всичките хора изпълним волята Божия, ние сме от новото учение; ако не я изпълним, ние сме от старото учение.

 

На какво се учим сега? Туй благо е както Слънцето грее за всички – така и Божията любов е за всички. Ние не знаем какви са крайните преднамерения на Бога. Бог от нас не изисква нещо невъзможно. Всеки един човек, когото вие срещате, всеки един човек, с когото вие се запознавате, добър или лош, той е една възможност заради вас, за някакво постижение. И при най-лошите условия, хората, които и да са те, ще покажат за вашето добро. Ако вие разбирате Божия закон, ако работите с любов, ще видите каква е великата Божия мъдрост. Казвате сега да няма лоши хора. Ами, ако няма камъни, с какво ще градим къщите си? Ако няма дървета, с какво ще градим къщите си? Ако няма вода, какво ще правим? Ако нямаше въздух, какво ще дишаме? Всички тия неща са дадени. Човешкият дух е нещо по-тънко, по-възвишено. Всичко туй служи на човека. Човешкият дух, човешката душа, човешкото сърце и човешкият ум, това е същината, която Бог отглежда. Всичко друго отвън служи за нашето вътрешно постижение. Да имаме една вяра, като минаваш, да не те е страх. Да виждаш Божието присъствие навсякъде.

 

Ако всичките хора биха живели с тази идея, икономическите въпроси ще се разрешат. Сегашният порядък, какъвто и да е, ако всеки стражар, ако всеки съдия, всеки адвокат, или майка, или баща, имаха туй съзнание, отдето и да минаваш, вече ще има един ред и порядък, такъв, какъвто не сме виждали. Съзнание трябва да има в хората.

 

Казвате: „Като дойде Христос.“ Ами то е много външно. Христос трябва да дойде вътре в съзнанието на хората. Следователно тази работа трябва да се предаде. Допуснете, че аз ви уча по музика. Как ще ме разберете? Трябва сам да пея или да свиря на нещо. Както аз пея, вие не можете да пеете. По-добре от мене ще пеете. Както аз пея, по-добре не може. Законът в музиката е: ти никога не може да предадеш туй, което не знаеш. Никога не може един човек да предаде да пее, ако не обича пее. Щом има едно малко съмнение и казваш: „Аз не съм роден за певец.“ Ти не си роден за певец, но ти трябва да пееш, защото ще се намериш в противоречие.

 

В едно царство на миналото, всичко ставало все с музика. Като влезе някой пътник, имало ключ, като бутне, ще се отвори. Ако знае да бутне, ще изсвири една мелодия и хората ще знаят, че си пътник. Ако си гладен и знаеш да пееш, ще имаш хляб. Ако не бутнеш на място нещата, ще се намериш в противоречие. И при Бога като идеш, ще бутнеш. Имаш нужда от хляб – ще бутнеш това копче, веднага ще имаш този хляб. Има издадена една книга скоро на английски. Един разправя преди 20–30 години своята опитност в Индия. Един американец отива при един индуски адепт, казва: „Хляб няма.“ Казва: „Хлябът сега ще дойде.“ Пита го: „Колко хляба ти трябват?“ – „Пет хляба.“ И дойдат 5 топли хляба, така хубаво изпечени, както от фурната излезли. Трябват им репички. Каквото им трябва, веднага ще се намери. Как ще кажете, че това е илюзия? Не е илюзия. Казва, че Христос 5000 души нахрани с 5 хляба и няколко риби.

 

Има едно богатство, което се дава само на ония, които имат Закона на Любовта. Ако Божият закон не работи, причината е в нас, любовта е слаба. Има една статистика. Онези българи били щедри. Едно време, които са били щедри и много добри, като посеят нивите си, [на] неговата нива класовете са два пъти по-големи от онези на скържавите българи. На скържавите българи и класовете са скържави, а които са щедри, и класовете са щедри. Ако вие сте скържави, и класовете ви са скържави. Ако сте щедри, но щедростта да бъде един вътрешен закон, да изразява Божията любов и мене да ме радва, че изразявам Божията любов. В тази любов не се осиромашава, защото аз ще раздам онова, което Бог ми е дал. Както казва Писанието: „Даром сте взели, даром давайте.“

 

Сега казвате: „Какво ще правим ние? Можем да измрем гладни.“ Ако обичате Господа, топлина ще имате. Ако не Го обичате, студът ще се увеличи. Ако обичате Господа, ще се подобри животът ви, едно подобрение вътрешно. Знаете ли какво е хубаво вътрешното подобрение? Когато човек има туй разположение на духа, че всичко е светло, ясно, има една самоувереност, дето и да минеш, няма да знаеш само един език, [а] всичките езици. Дето минеш, на всичките езици ще говориш. Ако дойде Божията любов във вас, няма да знаете по няколко езика. Както бяха в Америка – имаше хора, които не знаеха американски. Българи има, които не знаят български, германци, които не знаят германски език. Не е въпрос за онова филологическо съчетание. Всяка дума има ценност. Като произнесеш една дума, трябва да има валидност. Защото всичките езици са излезли от един общ език. Следователно една дума, за да бъде силна, ти ще се молиш. Кога ще бъде послушана молитвата? Ако може да превърнеш думите, с които се молиш, на небесен език, веднага ще имаш отговор.

 

Та казвам сега: Приближавате се към една опитна наука. Вътрешно в християнството. Казва Христос: „Като имате вяра, всичко ще ви бъде. Ако кажете на тази планина да се премести, и тя ще се премести.“ Но не в този буквален смисъл се разбира. Христос не иска да преместим планините – най-мъчната работа в света, но имаш горчиво чувство – с любов да го разтопиш, да го преместиш. Имаш едно блато – да го преместиш от едно място на друго. Всичките спънки в живота, които идат, отдето минеш, да можеш да примириш хората. Че как мислите? Има един такъв пример. Двама души се бият, спира се при тях един певец, изпява им една песен и те престават да се бият. Този певец като им изпява песента, те се примиряват. Явява се съзнание, че не трябва да се бият. За да пееш, в душата си трябва да имаш любов. Не може да пееш, ако нямаш любов.

 

Казвам: Възлюбете Господа. Започнете всички да пеете. Псалмопевецът казва: „Пейте и възпявайте Господа в сърцата си.“ Тогава сиромашия, несгоди, всички тия неща ще бъдат далече. Веселието и радостта ще ви бъдат сподвижници в живота.

 

Казвам: Животът, който иде, е живот на любовта. Който не е готов за тази любов, ще изгори, а който е готов, ще се стопи. Желая ви да се стопите, а не да изгорите.

 

„Благословен Господ Бог наш“

 

Тайна молитва

 

29-а неделна беседа,

държана от Учителя

на 27.VI.1937 г., 10 ч. сутринта,

София – Изгрев.

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата, "Запалена свещ". Общ окултен клас. XVI година (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Отче наш.

 

(Чете се темата: „Защо аз живея“.)

 

Ще прочета 30-та глава на Иеремия от 18-и стих нататък. Един пророк, който се е занимавал с това, което интересува хората. (Учителят прочете.) Ако вземете туй в буквален смисъл, сбъднало ли се е? Преди Христа се е казало. Ако тълкувате буквално сбъднало ли се е, но ако го вземете в духовно отношение, то е един процес. Когато се говори за непреривните неща, тогаз се говори (истината), а когато се говори за статическите неща (не). Да кажем вие искате вашият живот да бъде щастлив. Но щастието е един процес, който не зависи от временния живот. Щом внесете щастието във временния живот, вие ставате нещастни. Щом внесете Любовта във временния живот, вие ставате нещастни, щом внесете Истината във временния живот, вие ставате нещастни. Там е въпросът защо е така? Вие искате да знаете, аз да ви кажа: Човек трябва да знае. Вие ще кажете: „Духът така ми говори“. Какво ти говори Духът? Пише някой какво Духът му е казал да пише. Духът няма много формули. Той ги гледа нещата, не ги знае, казва: „Чертай“. Като отвориш някой голям задачник на някой математик, има формули, задачи има, много работи. Вие седите и питате: „Защо нашият живот е бил такъв?“ То е задача. – „Защо съм се родил мъж?“ То е задача. Защо мъжът е мъж, защо жената е жена и защо детето е дете? Защо волът е вол, защо птиченцето е птиче? Защо е славейчето? Задачи са това. Който разбира от тая задача, ще намери разрешението. Но друг пък, който не разбира. Ти си един щастлив човек, туй показва, че има едно място, а ти го бутнеш, ще дойде всичкото твое нещастие. Има едно малко копче, ако ти го бутнеш, всичкото нещастие ще дойде на тебе. Провидението е турило едно копче, друго, което като го бутнеш, ще дойде щастието. Природата така е наредила. Има едно копче, ако го бутнеш, изведнъж ще дойде нещастието. Имаш един приятел, казваш: „Какъв голям невежа си“. Че ти си бутнал това копче, не трябваше да кажеш тъй: „Голям невежа си“. Ами че ти съединяваш една отрицателна черта с един тон („си“). Аз ви говоря за музиката, но музиката върви по две страни. Една музика има, която върви по закона на вярата, тя е музика на ума. Има една музика, която върви по линията на силата, то е външната страна. Тази музика целият свят употребява и развива, наричам я (волева) музика. Вземете в музиката всичките увеселителни места. Там хората се удоволствуват. При музиката има право всеки на това. Понякой път вие схващате тази музика, вие сте се отказали да пеете. При едната музика не искате да пеете, а при друга искате. Идва вчера при мене една сестра и аз ѝ казвам: Твоето нещастие се дължи на това, че ти не пееш. – „Че как така?“ – Ти ми се оплакваш, че те боли гърлото. То е защото не пееш. Болят те сливиците, защото не пееш. Главата ти е отъпяла, защото не пееш. Ти ако пееш, ще започнеш да мислиш. Музиката най-първо в тебе предизвиква ред разсъждения, музиката не е чувствувание, но в нея има мисъл. Де се ражда престъплението в Любовта? В Любовта де се ражда престъплението? – И тогава на тази сестра обяснявам. Вземам я като предметно учение, вие искате да знаете коя е тази сестра. Която и да е от вас. Всички в света сме едно предметно учение. Някой в един смисъл, друг в друг. Казвам: На някоя майка ѝ се е дощяло да бъде щастлива. Тя схваща, че за да бъде щастлива, трябва да роди едно дете. Някой път ѝ се дощяло да има едно момченце. Туй момченце иска ѝ се да бъде много умно, да бъде красиво, да бъде снажно. Казвам: Отлично желание, Божествено желание, най-хубавото желание. Роди го, всички се радват на това дете, че е много интелигентно, от всичко разбира. Майката го носи, роди го, израства това дете, стане вече на 21 година, погледнеш около 10 моми има да тичат подир него, подир туй дете. Казвам на майката: Иде нещастието. Всички тия моми искат да вземат сина ѝ. Те казват: „Стига ти на тебе, че ти като малко го носиш, целуваш колкото искаш, сега е израснал, остави го на нас и ние малко да му се порадваме“. Майката го държи, иска да е чист. Сега ще я намразят, ще се зароди едно желание у тях, те казват: „Няма да умре, да се махне, че да остане сина свободен“. Те ще започнат да желаят тя да умре, защо? – Не че искат да умре, но възлюбленият е причината. Казвам: Какво трябва да направи майката? – Тя трябва да се откаже и да каже: „Синко, ето оставям те, с тия твои сестри, прави каквото искаш, която искаш избери си“. Всички ще обичат майката тогава. Която и да дойде в къщи, веднага ще я обичат. И сега на вас, като се роди един син, до известно време ще бъде с вас, после трябва да се откажете от него. Казва: „Трябва да се откажеш от баща си“. Вие не разбирате вътрешния закон. Ти ще се откажеш от този, който любиш. Ти ще се откажеш и ще дадеш правото другите да го обичат. Имаш една книга, от която се ползуваш. Дойде някой друг, дай му я, да се ползува. Какво има, ако дадеш тази книга, че този човек я чете, ще научи нещо. Ние сега мислим, че един човек може да се развали. Не се разваля човек. Тогава аз не зная каква е вашата вяра. Ако вие мислите, че човек може да се развали, че някой може да го развали, тогава нямате никаква вяра. Нямате никакво познание. Как е създаден света. Човекът никой не може да го развали, освен той сам може да се развали. Никой друг не може да го развали. Някой казва: „Изгубих си вярата“. Никой не може да ти отнеме вярата. Вярата не е нещо, което може да ти вземат, изгубване на вярата няма. Ама ти като изгубиш вярата, ти си вече с две жени. Многоженство е. Ти най-първо си се оженил за една жена, че тя няма да умре. Живееш един живот. Женен си за живота, че ти няма да умреш. Туй е жената. Туй е вярата, че няма да умреш, след туй дойде ти един бръмбар, мислиш, че ще умреш, тя е втората жена. И тогава, че ще живееш и че ще умреш, от двете идеи в тебе се роди безпокойство, туй е ревността. Питам сега: Може ли да обичаш втората жена на смъртта, тъй както обичаш първата на живота? Вие искате да знаете защо хората най-напред не ви обичат. Защо не ви обичат? – Щом носите живота на хората, всякога ще ви обичат; щом не носите живот на хората, не може да ви обичат. Казвате: „Аз правя добро, не ме обичат“. Правиш добро, седнал си на реката с една въдица, турил си храна на въдицата и казваш на рибите: „Вземете, аз съм добър човек“. Знаете ли на колко места ходих, докато намеря тия червейчета, вземете си, хубава закуска са. Някоя риба повярва, дойде, хване се на въдицата и ти я извадиш навън, опечеш я. Казваш: „Понеже не знаеш как да ядеш, аз ще те изям“. Вторият път идете пак с въдицата, минавате за рибар, вие сте такъв рибар, изваждате нещо и гълтате го. Казвате: „Много са будали, като не се хващат“. Така че, между рибите има много умни. Те дълго време са вярвали. Заинтересувах се как ловят рибите. В една бистра река виждат се рибките как плават. Гледам един, питам го на турски, казвам: Какво правиш, разговаряш се с рибите? – „Остави, виждаш ли тази, казва, да имам един пищов да ѝ тегля един куршум.“ Гледам сега този какво прави. Той поставил въдицата, дойде някоя риба, гледа, друга иска да се хване, тя не дава. Обхожда я, не я клати, че не дава и на другите риби. Тя се е уловила, че се е освободила. Тя ходи и пази другите. Сега някои от вас които са се хващали на въдицата на дявола, казвате: „Въдица“ и плавате наоколо. Щом сте неразположени, във вас дявола плава, че той не може да ви хване на въдицата. Сега да ви обясня нашата картина. Представете си, че вие сте щастлив. Тук имате поле, градина, бутнеш туй копче и цялото течение навлезе, тази равнина се изпълни с вода. Трябва да бягате, наводнение става, да напуснете дома и нивите. Трябва да бягате, ако не, ще се удавите. Дойде един умен човек, туй течение има едно отвърстие, бутнеш копчето и всичката вода изтече. Някой от вас имате повече вода, отколкото трябва и тя ви носи нещастие. Нещастието на човека седи от многото вода, от многото огън произтича всичкото нещастие. От многото огън се е образувала всичката жажда. Следователно, малкото вода, която ти ще употребиш, да загасиш жаждата. При големият студ трябва да знаеш, огънят има свое място. Огънят се справя със студа, а пък водата се справя с големия огън. Ако имаш голям огън, употребяваш водата, за да гасиш. Имаш голям студ, за да не те вцепени, ще употребиш огъня. Имате вода и огън. Казва Христос: „Ако не се родите от вода и Дух“ подразбира, ако не се родите от вода и огън, „нямате живот вечен“. Ако ти не знаеш как да употребиш водата, ако ти не знаеш как да употребиш огъня, ти живот не можеш да добиеш. Ти не може да имаш един щастлив живот. Та казвам сега: В какво седи конкретната мисъл?

 

На тази сестра казвам: Ти ще се научиш да пееш. Ти ще пееш. На мисълта, която ти е неприятна, ще пееш. Не обичаш някого, ще пееш колко не го обичаш. Попей му малко, че не го обичаш. Тогава тури така: „Не, обичам“.

 

Та казвам: В съвременния живот, временните неща вас ви отвличат. Запример, мислите, че като имате една къща, ще бъдете щастлив. Казваше ми една майка, доста умна майка ми разправя. Единият ѝ син мяза малко на бащата. Бащата е толкоз немарлив, че никак не си гледа работа, дето започне, всичко тъй зарязва. Синът и той мяза на баща си. Тя казва: „Иде ми да ги напусна, че да се блъскат, ама ме е страх за младия“. В рода им има една лоша черта. Той не работи и ѝ казва: „Аз не искам твоята философия. Аз да си уредя работите. Ти ще ме слушаш“. И синът дава ум на майка си как трябва да живее. Сега тя иска да се отдели. – „Не е да ги напуснеш.“ Сега някой казва: „Ще ви напусна“. Къде ще идеш? – Някой казва: „Искам да те напусна“. Че напускането не е нещо физическо. Ти ще се откажеш от едно свое желание и ще го замениш с друго желание. Защото и самата омраза в човека, и тя си има свой произход. Вземете чувството на самосъхранение, чувството на удоволствие, семейните чувства, личните чувства и моралните чувства. Това са области, от които може да се родят и много хубави работи и много лоши. От чувството на самосъхранение се раждат всички престъпления на убийство и кражби. От чувството на удоволствие се ражда всичкият разврат в хората. Потребни са удоволствията, но трябва да знаеш какво удоволствие да вземеш. Ами че ако ти си един хлебар, постоянно печеш хляба и изгаряш хляба, никой не го купува. Какво ще те сполети? – Ти ще изгубиш своите клиенти и хората ще изгубят вяра в тебе, че не може да печеш хляб. Ние казваме: „Защо Господ турил тия чувства?“ – Ти си роден не да живееш във водата, но в дадения случай да употребиш водата, да утолиш своята жажда. Не ти е определено да живееш само в огъня, но огънят ще го употребиш при известни условия. Сега тъй като говоря за чувствата, в някой от вас господствуват личните чувства. Един човек мисли, че като него друг няма. Право е, като него няма. Ако мисли, че много знае, че е много добър, той е на лъжливата почва на личните чувства. Казва: „Заради мене може да говорят“. Има 10 души Стояновци. За кой от тях ще говорят. Казва: „Заради мен говорят“. Какво значи да говорят за някого? – Щом аз говоря за една картина, не говоря за картината, но говоря за художника. Ако взема, че разглеждам някой от вас и казвам: Колко лош човек е, тогава аз си навявам беля на главата. Онзи, Който те е създал ще каже: „Я ти направи нещо по-хубаво“. Ти казваш: „Този човек е лош“. Господ казва: „Я направи нещо по-хубаво“. Казвате: „Престъпен е този човек“. Престъпен е, защото е свободен. Престъпен е, защото мисли, понеже Господ го търпи, а ти го критикуваш. Ти трябва да питаш Господа, защо Той греши. Че вземете кой да е човек, идете при извора. Ти казваш: „Няма да пиеш вода!“ Ще кажеш: „Моля, бъдете така добър“.

 

Разправяше ми един мой познат. Една котка му изяла печената кокошка. Той взема бастуна и тя започнала да мечи, той я ударил веднъж. По едно време като се втренчила, тя казва: „Ти искаш да ме убиеш?“ И тя се готви да се хвърли на лицето му. – „Аз ще умра, но ще ти покажа, как се бие котка!“ Той казва: „Турих си юргана на лицето и отворих вратата да излезе навън“. Не поставяйте хората, не поставяйте и себе си в едно безизходно положение. Сега питате: „Защо аз живея?“ Аз може да ви кажа: Аз живея, за да живее Господ. Аз живея, за да ме учи Господ. Аз живея, за да се радват всичките хора чрез мен. Аз живея, за да бъда полезен. Например казваш: „Аз пея“, но като кажеш, не си започнал пеенето, или казваш: „Аз имам вяра“. Но ти не си приложил вярата си. Че вярваш или че някой вярва, че съм добър човек, тази вяра не ме интересува. Ако вярва и върви в пътя, по който аз вървя, вече може да се образува връзка. Седи един и ме слуша как пея. Ако той подражава, започне да пее, взема втората част на онова, което аз пея, разбирам, че той разбира от пеенето. И между нас се образува връзка. Аз може да пея и той пее. Дотолкоз, доколкото взема участие с другите хора, дотолкоз, доколкото вземам участие в творението на Бога. Да живееш по Бога, ще идеш да работиш с Бога. Трябва работа. Няма да даваш ум на Господа. Ти сега ще вземеш да се научиш да пееш. Той пее хубаво. Той ще те коригира много добре. Той ще те потупа и ще каже: „Ти си много даровит. Имаш доста големи дарби, всичките дарби имаш, само не си се упражнявал, въпросът е за упражнения“. Дойде някой при мене и ми казва: „Аз не може да пея“. Аз го виждам защо не може да пее. Хората, които са даровити да пеят, имат особен строеж, устата им са другояче построени. Които са пратени да пеят имат особен строеж. Но не може той да пее по единствената причина, че личните му чувства са развити. Казва: „Аз ще започна да пея, но какво ще кажат хората“. Свие се гърлото му. Ти няма да пееш заради хората. Най-първо вие се заблуждавате. Видите някой човек отвън и мислите, че вие сте видяли някого. Никого не сте видяли още. Виждането е, когато нещата пред вас се изменят в даден случай. Да видиш и да познаеш нещо. Писанието казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“. Да познаваш ближния, трябва да имаш връзка. За да познаваш някого, или да познаваш себе си, трябва да познаваш Бога, защото Бог е Виделина, чрез която познаваме хората. Ако ти нямаш Виделина в себе си, няма да познаваш. Като дойде Виделината, ти ще познаеш себе си, ще познаеш и другите хора.

 

Мисля, че в миналата лекция ви говорих да намерите една черта в себе си, която не се мени. Аз като казвам, има нещо във вас, което постоянно се променя. Ние се намираме в един свят на видоизменение. Нашето нещастие произтича от следното: Щастието на земята, ражда нещастието. Щастието на земята, образува нашето нещастие в духовния свят. Нещастието на земята е образувало рая в духовния свят. Тогава ще ви приведа аргументи. Богатият, който имаше щастието да му свирят и да му пеят, беше здрав. Като умря, отиде в небето, в мястото на нещастието. Лазар, който беше нещастен, като умря отиде в рая на блажените, при всичките удобства. Тъй както е представено с всичките удобства. Питам: Защо този човек от щастието на земята отиде в нещастието на духовният свят и защо Лазар от нещастието на земята, отиде в духовният свят? Вие, които не разбирате законите сте в едно противоречие. Има същества, които слизат надолу, движението на астралния свят е в противоразрез на нашето. Едно време вървяхме успоредно, сега те слизат, ние възлизаме. И тогава нашето минало е тяхно бъдеще. Нашето минало, за астралците, които слизат на земята е идеал. Отиваме по обратна посока. И аз зная, астралецът, ако отива на моето място, ще бъде ли той щастлив или не. Ако аз избягам от туй място на нещастието и той ще бъде нещастен. Ако аз съм излязъл от туй място на щастието и той ще бъде щастлив. Казвам: Всичките духове, които слизат се интересуват, те казват: „Ние слизаме, я ни разправете от вашата опитност“. Някой път като слизат, разправям им тази опитност. Като се повърнат назад както в турско време, казват на някой българин, цял ден да ходи. Да (…). Хванат те астралните същества, развеждат те, развеждат те и като те пуснат, ти си като опърпана кокошка. Измокрен като се върнеш дома, ще кажат да им покажеш: „Я ни покажи как се употребява яденето, пиенето. Как се пие туй вино?“ Ти ще им покажеш. После второ, трето, четвърто нещо. И като се върнеш, ти си пил една чаша, две, двайсет, върнеш се, главата ти се върти. Защо главата се върти? На тебе главата ти се върти, а те се смеят. То е изпитание. Някой лекар говори научно, иска да покаже, че много знае. Седне с ножа, показва на студентите, разреже стомаха на някой човек. Той показва своята ученост, а онзи, горкият човек, огъва се. След като разправи своята опитност, зашие го. Казват: „Много учен човек“. Да, учен е, но онзи, чрез когото показват, да му мисли. Една две седмици докато тия зашивки заздравеят. Вие като влезете в астралният свят, като направят операция, казвате: „Защо е така?“ – Не ходи на никоя професорска маса, да (показва) професора своето знание.

 

Но да дойдем до онова същественото. В дадения случай има една съществена мисъл, която е потребна за тебе. Казвал съм ви и пак ви казвам: Никога не критикувайте Бога в себе си. Тогава, ако Го критикуваш, помоли Му се да ти разправи защо така. Може да кажеш: „Господи, махни тия работи от мене“. Ти искаш Господ да махне някого отпред тебе. Някой пък иска ти да се махнеш. Питам тогава: На кого да угоди Господ? Дойде някой при мене да пее, аз лесно може да се нагодя в пеенето. Той не може (да вземе) тона, който аз вземам, нагодя се, пея малко по-ниско. Аз снема с половин тон, музикално го снемам. Но пак е музикално. Може двата тона да снема, може 4–5, все е музикално. Но в дадения случай човек трябва да има един основен тон, с който да започва, една мярка да има. Тия неща сега искат обяснения. Да допуснем, музиката служи като едно лечебно средство. Има една музика на водата, на движението. Такава е музиката на Бах, водна музика. Ако дойдете до музиката на Вагнер, той е на огъня, на вятъра, на бурята. Ритъм има музиката на вятъра. Като дойде до Бах, то е музика на движенията. В тия движения има едно, което съществува вътре в природата. Всичко туй, което го описва, прости работи са. Но тия простите работи някой път много мъчно може да се изпълняват.

 

Та казвам: Имате едно болезнено състояние, нали. Някой каже тъй: „Ще седна да пея“. Кажи си: „Колко съм щастлив.“ – Не пей колко си щастлив. Може да пееш, че си щастлив, но щом дойдеш до музиката колко си щастлив, не пей. Как ще изпеете „Колко съм аз щастлив?“ – За вас, не че не трябва да пеете, но на нещастния човек не му казвай колко си щастлив. Казва: „Колко съм щастлив“. Не му пей колко си щастлив, нито пък пей колко си нещастен. Туй не му казвай. Защото в дадения случай не можеш да му кажеш повече, той сам човекът казва: „Аз съм нещастен“. Това нещастие той си знае. Аз ще му кажа тъй: Може ли да вляза в твоята опитност. Колко си нещастен не зная, твоята опитност не съм минал. За да видя трябва да сляза в твоето положение долу. Казвам: Да се обменим. Аз съм по-щастлив от тебе в дадения случай. Сега наполовина ти ще дойдеш до мене, и аз наполовина ще ти дам от моето щастие. Тази половина от моето щастие ще се обмени с тебе. Ще се образува връзка. Дойде някой човек нещастен, ти се радвай, че има стока за продан. И аз имам стока за продан. Той има плат, аз имам пари, ще направим една обмяна, то е търговска работа. И в духовния свят има търговия, търговска обмяна става. Казва някой: „Аз много те обичам“. Аз няма да му кажа: Аз пък не те обичам. Той казва: „Понеже не ме обичаш, половината от твоята необич ще ми продадеш, и половината от моята обич ще обменим“. Аз го обичам, той не ме обича. Аз ето как разрешавам въпроса. Аз срещам една кокошка и ѝ казвам: Много те обичам. Тя ми казва, аз никак не те обичам. Че аз щом я обичам, ще я изям. Тя казва: „Не желая тъй да ме обичаш“. Сега вие ще кажете, че от Бога е дадено да изям кокошката. Не зная. Там е казано да се завладеят животните. Но колко може да изядеш кокошката, не зная. Само един човек е казал, че трябва да го изядат, но той е Христос. И той е най-разумният. Той казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми“. Коя кокошка е казала: „Ако не ме ядете, нямате живот в себе си“.

 

Казвам: В дадения случай човек, който казва, че не ни обича, той е в положението на кокошката. Тя казва: „Аз зная тая Любов. Аз не те обичам, ти може да ме обичаш“. Зная сега, че в мене има нещо користолюбиво. Но същевременно разбирам, че тази кокошка е права, но де е погрешката? – Аз намирам, че тази кокошка не може да се жертвува заради мене. Тогава може ли да обичам нещо, което не може да се жертвува? Ние обичаме Бога по единствената причина, понеже Той е първото същество в света, което пожертвува нещо от себе си. Бог е дал всичко от себе си. Той ни е дал всичко. Ти казваш: „Дотегна ми да живея. Няма живота смисъл“. Хубавите неща в живота са само от Бога. Твоите нещастия те не идат от Бога, но идат от окръжаващата среда. Хората, които не разбират Божиите пътища, ще ти направят пакост, а ти мислиш, че Той е причината. На ум на Господа това не е идвало. Като се оплачеш, че ти направили пакост, че са ти взели 10 хиляди лева, Господ казва: „Дайте му 20 хиляди“. – „Той ми взе къщата“. – „Дайте му две къщи“. Тогава дойде майката оплаква се и казва: „Взеха ми сина“. – „Дайте ѝ двама синове“. – „Взеха ми детето“, Той казва: „Дайте ѝ още 2, 3, 4, 5“. Господ така урежда работите. Че младата мома взела сина на една майка, и майката казва: „Господи, моите синове ги вземат“. Че и Той има синове. Сега много от Неговите синове са Го напуснали, станали са самостоятелни, не искат да Го слушат. И Той употребява силата си. Господ не е от ония Бащи, които са слаби. Някой път Той се крие, и ние мислим, че е слаб. Някой път тропне с крака Си, че като те хване, като те раздруса, дойде болест, даде ти болест и от една седмица започне да те върти коляното. Казва: „Ще се подчиняваш ли, ще слушаш ли? Ти разбираш ли този свят?“ – Нещо направил си, ако ме слушаш, после пак ще те хване и ще те остави свободен. И ти като погледнеш, погледнеш, слушаш. Някой дойде казва: „Аз съм много набожен“. Аз го гледам през дупката как е набожен. Той като влезе вътре, оглежда се дали го гледат, щом го гледат стои мирно, щом не го гледат, започне да мърда. Значи, този човек го е страх от хората. Като не го виждат, (мърда). Уж е религиозен. Някой път вие казвате: „Много съм духовен“. Гледам тук като си отворите устата наляво и надясно режете, с бръснач режете. Господ слуша. Дойде някой при мене и казва: „Не съм ли прав?“ По човешки си прав, но по Божественому не си прав. Какво трябва да правим? Ще обичаме Бога. Като обичаме Бога ще научим нещо ново. Единственото нещо, което можете сега да научите в този временен живот е да обичате Бога.

 

Сега българите казват: „Цигулар къща не гледа“. Цигулар къща не гледа, но къща храни. Българите казват още: „Цървули няма, а гайда иска. Гайда няма, а цървули иска“. Трябва да турим: Защо гайда купува, а цървули не купува? Онзи, който направил тази поговорка какво искал да каже? – Научи се да пееш. Научете се да пеете, ама не онова пеене да се покажете пред хората. Има едно Божествено пеене. Ако пееш, много нещастия ще минат, ще дойде сиромашия, пей и на сиромашията. Дойде глада, пей на глада. Като дойде, пей на глада. Гладът ще се превърне на благословение. Защото в гладните години, продължава се животът на хората, а в изобилните години се съкратява животът на хората. В богатството животът на хората се съкратява, а в сиромашията, животът на хората се удължава. В изобилието на физическия живот, се ражда нещастието на духовният свят. В немотията на физическия живот, се ражда щастието на духовния живот. Когато някой път страдате на физическия свят, радвайте се, понеже в духовния свят се подигате. Сегашните ви страдания ще трябва да се уредят. Какво искате? Вие искате някоя българска песен. Класическите песни са много хубави. В музикално отношение ще станете по-добри проводници. (Учителят свири на цигулката). Ако вие свирите и пеете, трябва да бъде хубаво. (Учителят изсвири и изпя гамата от „до“, до горно „до“). Или пък пеете „Тъги и скърби“, това не е ритъм, както пеете. Или пеете „Мога да кажа“ и нея не я пеете добре. (Учителят пее като нас). Не може така да се пее. (Учителят свири тихо и нежно). Туй е весело. Като дойде тъжното (Учителят свири тъжно). Питам сега: Защо ще вземете един тон, който понижава? (Учителят пее: А, ха, ха, ха) Нали имате „ох“. Нещастието не произтича от „ох“, „х“-то какво показва? – Трябва да вземе нова насока в живота. Следователно, трябва да знаете как да турите съгласните букви, понеже те са препятствие. (Учителят написа „Стоим, тръгваме, качваме се, почвам да мисля, градината плодове ни ражда, почиваме си, на Бога благодарим“. Пише: Стоим, тръгваме, мислим, пари ще си имаме, градината ни плодове дава, обядваме, пак на Бога благодарим). Много класическа песен е за мен. Най-големи постижения в света имат цигуларите. Колко технически постижения имат? – Сега те развиват сила. Виж там цял оркестър свири. Туй е сила, динамическа сила. На тази сила трябва да се даде направление. Винаги трябва да се свърши с мекия елемент, да има разрешение. Във всяко пеене, във всяка музика трябва да има една надежда турена, да има разрешение. Всички ще пеете. Музикално всичко се разрешава. Музикалният свят е, който разрешава всичките противоречия. Само по музикален начин те може да се разрешат. Музиката е на Духа. То е разумното. Ти не може да бъдеш музикален, ако не си разумен. За да започнеш да пееш, трябва да дойде ума. Хората са нещастни, понеже ума не работи. Умът е, който ще спаси хората. В умът работи Божественият Дух, не силата. Силата е условие, не е богатство, то е метод, начин. Музикалният метод е един от най-добрите начини, по който човек може да урежда работите. Ако сте музикален, където и да идете, работите ви се уреждат. Влезеш при един болен, ако му изпееш една песен, влез, изпей му една песен, без да очакваш нещо. Сега аз не искам да станете певци, но да разбирате магическата сила на музиката. Пеете да кажем: (Учителят пее „Колко ме боли кракът, колко ме боли кракът“, „Ох, колко ме боли, боли, олеле, олеле, колко ме боли този крак. Е, братко ти не знаеш, че трябва да ми помогнеш, аз имам работа. Двамата на работа да идем. Я престани да ми се гневиш. Колко те обичам. Ще те погладя, ще ти дам един хубав обед, за тебе ще имам особено мнение“.) После престане да ме боли кракът. Кракът казва: „Обиждам се понякой път, че ти не ме зачиташ, право е“. Отсега нататък много те обичам, много си благороден. Тази работа е сериозна. Някой път се представи в една форма, защото ако не разбираме най-лесните работи, ако не оценяваме една болка, как ще оценим една радост? Всяка болка е дреха на болестта. Радостта като се облече, самата скръб се връща. Има причини за скръбта в света, но всякога една скръб е условие, Бог да се прояви във вашия живот. Скръбта е условие да се развива вашия ум. Аз говоря за ония скърби, които са разумни. За разумната скръб говоря.

 

Само Божията Любов носи пълния живот!

 

XVI година.

30 лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 23 юни 1937 г., сряда, 5 ч.с.

София – Изгрев.

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Най-голям в Царството небесно". Неделни беседи (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

„Отче наш“

 

„Ще се развеселя“

 

Ще прочета само няколко стиха от 12-ата глава на [Евангелието от] Матея, от 17-и стих надолу.

 

„Духът Божи“

 

Има две неща в живота, които човек не може да си представи ясно. Те са великото голямо и великото малко. Както и да си представяме Слънцето, ако вземем Слънцето като израз на великото голямо, как бихте могли да си го представите? Както и да си го представяте, вие не можете да си го представите такова, каквото е всъщност. Колкото и голямо да си го представяте, колкото и пъти да го увеличавате, вие не може да си [го] представите такова голямо, колкото [е] в действителност. И колкото пъти да увеличавате великото малко, вие пак няма да имате ясна представа колко малко е то. Защото колкото и да увеличаваме малкото, ние изгубваме представа за дребното, за малкото и след като намаляваме малкото, ние изгубваме мярка за големината му. Но това не е спънка, понеже това са крайните полюси на битието. Полюсите на нещата, това са местата, дето растат красивите неща. Там са материалите, които се събират за работа. Там са енергиите, които се разклоняват. А топлите, умерените пояси, това са местата, дето човешкият живот се развива.

 

И тъй, когато говорим за злото и за доброто, от философско гледище, ние трябва да оставим настрана всички религиозни гледища за нещата, понеже всички религии са организирани от хората, от понятия, според степента на тяхното развитие в дадения случай. Значи религиите биват според степента на човешкото развитие. Който се интересува от въпроса за религиите, който ги изучава, ще види, че те не са били такива, каквито са днес. Пък и бъдещите религии няма да бъдат като днешните. И те ще се изменят. Както всичко друго, и религиите се изменят. Няма нещо в света, което да не се изменя. Единственото нещо, което не се изменя, това е Бог. Вън от Бога всичко се изменя и променя и ще благодарите, че е така, защото ако не беше така, това щеше да бъде най-голямото нещастие за хората.

 

Вие казвате, че сте нещастни. Турете една запетая след частицата „не“, и ще станете щастливи. Частицата „не“ препятствува на щастието. Дайте на един обикновен човек богатство, и той ще стане щастлив. Отнемете му богатството, и вие ще го направите нещастен. В какво седи нещастието? Ако му дадете, той ще се зарадва. А като сте му дали богатството, ни най-малко не е придобил нещо, не е станал по-тежък, но е придобил една идея и казва: „Всичко мога да направя.“ Като му го вземете, казва: „Нищо не мога да направя.“ Тази мисъл, която влезе, че нищо не може да направи, тя го спъва, не самото богатство.

 

Сега богатството е едно идолопоклонство. Силата е едно идолопоклонство. Учението е едно идолопоклонство. Добротата е едно идолопоклонство. Това са все идолопоклонства в разни форми. Казвате: „Да бъдем богати, защото богатството ще ни направи щастливи.“ Или: „Да бъдем учени, защото учението ще ни направи щастливи.“ Това са само условия за живот. Животът е повече от богатство. Животът е повече от знание. Животът е повече от доброто и злото, понеже злото ако не е, тогаз нямаше защо да говорим. Защото в живота се раждат доброто и злото и трябва да функционират. И доброто, и злото се поддържат от самия живот. И доброто, и злото, както ние познаваме, за нас е добро. Злото, обаче, за живота има съвсем друго отношение. Мислите ли, че дявола, който ни мъчи толкоз, че Господ се тревожи? Той ходи по някой път при Господа на аудиенция. Защото един княз на аудиенция се явява да изкаже своите уважения и почитания. Когато той се яви при Господа, казва: „Аз управлявам света много добре. Държа в ред и порядък, наказвам, който не се подчинява.“ Може да кажем, че е законник. Според всичките закони живее. Най-изправно по закона живее дяволът. Досега никой не може да го отрече. Да е направил някое престъпление, хората се хващат, неговите служители, но никой досега не го е изобличил. Затова властта му не пада. За да падне властта му, той трябва да се уличи, да е направил престъпление. Ако вие сте недоволни от дявола, дайте заявление, защото трябва факти да кажете. А не само, че той е лош. Всеки може да каже, но трябват факти, да се докажат.

 

Казвам: Ние трябва да изменим понятието за добро и зло. Имаме извратени понятия, които ни препятствуват. Ние мислим за злото това, което не е. Ние мислим зло. Ние мислим за добро това, което не е добро. Има неща, които нито са добри, нито са лоши. Такова нещо е човекът. Човекът по естество нито е добър, нито е лош. Никой не го знае. Щом дойде доброто и злото, тогава е добър и лош. Тогава го познаваме в едно отношение като лош, а в друго отношение – като добър.

 

Сега аз не искам да ви занимавам, понеже това са понятия извън човешкото схващане, извън живота, извън сегашния наш живот. Защо съществува злото в света, то е един въпрос неразрешен. Когато попитали един адепт от древността, един от най-учените, древни адепти в Египет неговите ученици за злото, той само си стиснал устните и нищо не отговорил. Казва: „Не може да се говори за зло.“

 

Сега да се върнем към прочетената глава. В един от стиховете се казва: „В Негово име народите ще се обединят.“ Следователно всеки човек трябва да има неща, на които да разчита. Кое е същественото, на което може да се разчита? Някои считат за съществено знанието, други – силата, трети – доброто, четвърти – богатството и т.н. Всички тия неща са полезни, но те още не представят онази основа, върху която животът е положен. Защо? Защото и онези, които имат знания, страдат, и онези, които нямат знания, пак страдат. И онези, които имат богатства, страдат, и онези, които нямат богатства, пак страдат. И силните страдат, и слабите страдат.

 

Питам: Какво тогава ще ни допринесе знанието? Все ни допринася нещо. Със знанието ние можем по-лесно да се освободим от страданията. И силата ни допринася нещо. Все таки чрез силата си човек може по някакъв начин да скъса въжето или може да пречупи своите вериги и да избяга някъде. Но за слабия тази възможност е изключена. Тогава, кое е онова, на което човек може да уповава? Кое е онова, на което човек може да гради живота си?

 

Човек не дошъл на Земята за ден или за два, нито само за година или две, но той е дошъл за дълги години на Земята. Мнозина казват, че като умре човек, с него всичко се свършва. Да, за днешния ден всичко се свършва, но за утрешния ден всичко започва отново. Ето защо ние трябва да бъдем готови за всеки ден, който носи възможностите в себе си. Съвременните хора градят своето щастие върху една основа, която не издържа. Понятията, които хората имат в живота, при големите изпитания, които им дохождат, не издържат. Един християнин се оплакваше от положението си, като казваше: „Чудно нещо, докато бях светски човек и не четях Библията, работите ми вървяха напред. Откак станах християнин и започнах да чета Библията и Евангелието, работите ми тръгнаха назад.“ Защо работите му не вървели добре? Защото той станал християнин, [за] да тръгнат работите му още по-добре. Аз не зная при такива мисли работите му да вървят добре.

 

Може да върви напред на човека, но само когато той познава нещата. Той трябва да познава доброто и злото, да знае, че те се явяват периодически в света. Под думата „зло“ ние подразбираме неблагоприятните условия, които понякога идват в света. Благоприятните и неблагоприятните условия в живота се редуват периодически. Ако се спрете върху нашата Слънчева система, мога предварително да ви кажа, че след всеки 9 месеца пролетта иде; след всеки 9 месеца лятото иде; след всеки 9 месеца есента иде и след всеки 9 месеца зимата иде. Вземете числата на аритметиката. Като започнете от 1, до 10 числата непрекъснато се увеличават, но от 10 нагоре, иде едно периодическо повтаряне на числата: 10, 20, 30 и т.н. Всяка система от числа означава нещо. Учените още не са обяснили какво разбират по думата „добро“. Под думата „добро“ ние разбираме всички добри, всички благоприятни условия, които са сумирани в едно. Но трябва да знаете, че добрите условия винаги са свързани с неблагоприятните условия. Ако вие изпуснете онази нишка или онази връзка, с която са свързани добрите условия, вие ще влезете в една област на неблагоприятните условия на живота. Значи, в доброто или в разумното в света има нещо, на което трябва да се надяваме. Кое е това нещо? Онова, на което ние можем във всички случаи да се надяваме, това е Любовта. Но любовта още не разрешава всички въпроси. Любовта е нещо, което трябва да се възприеме. Всякога животът излиза от любовта. Значи, когато животът излиза от любовта, тогава любовта е достъпна за изучаване. Вън от живота любовта е непознаваема. Ние казваме, че Бог е Любов, но разбираме онази любов, която има отношение към живота, който Бог ни е дал, както и при условията, [с] които ние сме заобиколени. Само тогава ние познаваме любовта.

 

Любовта излиза от друга една същина, която ние наричаме „Дух“. Като стане въпрос за Духа, ние имаме смътно понятие за Него. Писанието казва: „Дето е Духът, там е свободата.“ Следователно онова, на което ние можем да разчитаме, това е любовта, понеже от любовта излиза животът. Щом се яви животът, знанието е вече възможно. Щом има знание, и свободата е възможна. Без живот знанието е невъзможно. Без знание свободата е невъзможна. И без свобода животът е невъзможен. Животът сам по себе си подразбира свобода. Да живее човек, това представя най-голямата свобода, която са му дали. Защо? Защото само чрез живота се дават на човека всички възможности.

 

Тогава вие питате: „Защо стават престъпленията на света?“ Защото животът носи всички възможности в себе си – и добри, и зли. Следователно, щом човек влезе в живота, той може да извърши всичко, каквото иска. Но и ще понесе последствията на всичко, каквото иска. От всичко онова, което е искал и направил, той ще понесе последствията.

 

Ще кажете: „Какво ще ни донесат всички тия познания, които имаме?“ От това, което сега знаете, вие ще се намерите в една задънена улица. След това ти ще чуеш един ден, че те носят в една погребална колесница, след тебе вървят близките ти и плачат, свещеници или проповедниците те опяват и ти държат надгробна реч. След това ще те заровят в земята и ще кажат, че си отишъл на небето. А ти сам ще чувствуваш, че си заровен в гроба. Едни ще кажат за тебе, че си в рая, други – че си на небето, трети – на Земята, а ти ще знаеш най-право, че си заровен в гроба.

 

Сега аз не опровергавам с това, че човек не може да отиде на небето, но с тези разбирания, които днес имате, вие не можете да отидете на небето. Вие още не сте хора за небето. Че тогава, питам ви: може ли мравката да има право на гражданство в човешкото царство? Може, донякъде само ѝ се позволява. Понякога мравката влиза в стаята ми и аз я хвана и я изхвърлям навън. Колкото и отвисоко да я хвърля, тя не умира, понеже е много лека. Подскочи на Земята и нищо не ѝ става. Вярвам, че и вие постъпвате с мравките по същия начин. Може ли една мравка или една мишка да има гражданство във вашата стая?

 

Чудно е, че вие сегашните хора, мислите, че с тия разбирания, които имате, можете да отидете на небето и да бъдете признати като тамошни граждани! С този характер и с тези разбирания невъзможно е да влезете в небето, в Царството Божие. Можете да влезете, но трябва да бъдете запознати с техните закони и правила. Възможно ли е да назначат за професор човек, който не познава никаква наука? Щом никъде не е учил и нищо не е свършил, той по никой начин не може да стане професор. Той трябва да е свършил някаква дисциплина. Вие не можете да хванете един адвокат, който не знае нищо за международното право. На такъв адвокат вие не можете да имате никакво доверие. На един човек, който не е изучавал химия, вие не можете да имате никакво доверие. На един физик, който не е изучавал физика, вие не можете да имате никакво доверие.

 

Така и религиозните лесно казват за всяко нещо: „Бог знае всичко.“ Но ти какво знаеш? Това е важно. Господ е направил този свят заради тебе, но ти какво си научил? Ти не знаеш, че Господ го е направил заради тебе и като отидеш на небето, нищо няма да знаеш. – „Ами аз вярвам в Христа.“ – Че, и аз вярвам в Христа. Всички хора вярват в Христа. Кой не вярва в баща си, и в майка си, и в брата си, и в сестра си, както и в народа си, но не е въпросът само да вярвате. Той може да бъде твой баща или майката ти да бъде твоя майка, но ти трябва да имаш реални отношения към тях. В смисъл, знанието, което майка ти има, да бъде и твое знание и знанието, което баща ти има, да бъде и твое знание. Майка ти желае да бъдеш точно като нея в обходата си. И баща ти желае същото.

 

Сега аз говоря за умните хора в този случай. С това не хвърлям никакъв упрек върху когото и да е. Същинският баща никога не може да бъде лош. Ако той е лош, това показва, че е пастрок. И ако майката не е добра, тя не е същинска майка, тя е мащеха. И ако един брат е лош, той не може да бъде същински брат. И ако сестрата не е добра, тя не е същинска сестра. И ако слугата ти не е добър, той не е истински слуга. Същинският слуга не може да бъде лош. Аз в тия неща вярвам напълно. Аз ви казвам какви са моите вярвания. Доколкото съм ги опитал, аз не съм намерил в тях нито едно изключение. Онези качества, които бащата съдържа, той винаги ще ги предаде на сина си. И онези качества, които майката съдържа, тя винаги ще ги предаде на дъщеря си.

 

Ето, от толкова хиляди години Исаия е говорил на евреите, но неговото учение остана неразбрано за тях. Евреите имаха една идея, че те са първият народ и всички останали народи ще трябва да им служат. Като четете Стария Завет, виждате, че на евреите са дадени от Бога 33 000 обещания, но те и досега не се изпълниха. Те са дадени в друг смисъл. Преди всичко, под думата „евреин“ не се разбира „израилтянин“. Друго нещо се разбира. Под думата „евреин“ се разбират избраните от цялото човечество, от хиляди години насам. Тези обещания ще се дадат и ще се изпълнят по отношение на този избран, разумен народ, който ще бъде пълен с любов, със знание, със свобода. От своята свобода те ще дадат и на другите народи. Само на този народ ще бъде дадена цялата Земя. И тези хора, този народ ще бъдат от кротките хора, за които се казва, че кротките ще наследят Земята.

 

Та, при сегашните си разбирания вие искате вашият живот да се подобри, но знаете ли, че с подобряването на живота, влошават се условията на живота? За пример, ако вие бихте желали Земята да стане толкова голяма и тежка, колкото Слънцето и ви се задоволяват желанията, знаете ли какво зло щеше да ви се стовари отгоре ви? Всеки от вас би станал тежък най-малко 16 000 тона. Как щяхте да се движите с тези 16 000 тона? Мислите ли, че при едно такова голямо и тежко тяло от 16 000 тона вие щяхте да бъдете щастливи? Понякога вие искате да бъдете богати, да имате 100 милиона лева на разположение. Щом имате 100 милиона лева на разположение, тогава и теглото ви ще се увеличи. Всички хора ще съсредоточат умовете си към вас. Вие ще знаете повече от сега и ще бъдете по-нещастни, отколкото сте сега. Тогава ще почнете да подозирате и своите си към вас.

 

Та казвам: Ние трябва да взимаме нещата в тази форма, в каквато Бог ги е създал. Бог, Който е размишлявал през цялата вечност, Той е предвидил в продължение на 120-годишен живот на Земята какви способности, какви дарби трябва да имате, каква нервна система, какви органи трябва да имате, за да съответствуват на сегашното ви развитие. Обаче за всичко това ви трябва метод, начин, по който да можете да използувате Божествените блага, които ви са дадени. Във всички религии досега все са били давани начини. Някои религии са препоръчвали като метод вярата, други са препоръчвали обичта, любовта, но при всички тия методи и начини хората все са дохождали до някакви противоречия.

 

Първите хора, които Бог е създал, според описанието на Библията, са поставени в рая, при най-добрите условия на живота. Един ден Бог отишъл при Адама и му казал, че в рая има едно дърво, от плодовете на което по никой начин не трябва да ядат. Който яде от плодовете му, той непременно ще умре. „Ако ти и твоята другарка ядете от плодовете на това дърво, каквото имате, ще го изгубите и ще умрете. Всичко добро, което имате в себе си, ще го изгубите.“

 

Можете да попитате защо Господ не е изхвърлил това дърво от [рая], но го е оставил за изкушение. Наистина, Той е можел да го изхвърли вън от рая, но кажете вие, защо пък трябвало да го изхвърли? Това дърво беше турено в рая изключително за великите гости, които идвали един път през хилядите години. Тези велики същества се събират един път през хилядите години на конгрес. Тогава именно те си хапват от плодовете на това дърво. Само те имат право да ядат от тези плодове. Та, като се казва на първите хора да не бутат от плодовете на това дърво, то беше именно затова, че това дърво даваше плод само един път в хилядата години. Погрешката на Адама се заключаваше в това, че той си позволи да яде от плодовете на едно дърво, които бяха определени за гости, които идват един път в хилядата години. За Адама пък бяха определени дърветата на целия рай.

 

Кое тогава накара Адама да яде от тия плодове и да не слуша заповедта на Бога? Той не послуша, защото искаше Земята да се увеличи, да стане голяма като Слънцето, а щом се увеличи Земята, и неговата земя ще се увеличи. Със Земята заедно ще се увеличи и неговата тежина. Адам стана 16 000 тона тежък, а щом стана толкова тежък, той не можа вече да влезе в рая. Затова трябваше да го изпъдят вън от рая. Сега вие казвате: „Тежък е животът.“ – Да животът сега е 15 000 пъти по-тежък, отколкото е бил във времето на Адама. Понеже Адам е пожелал неговият живот да бъде по-добър, като живота на Слънцето, затова е трябвало да напусне рая и да излезе вън.

 

Сега аз не искам да вярвате в това, което ви говоря, но ви навеждам на тия неща като на вярвания, които можете да проверите. Ако сте недоволни от сегашният си живот, вие нищо не можете да постигнете. Бъдете доволни от живота си и използувайте богатствата, които имате в себе си.

 

Преди години един български учител дойде при мене и ме попита: „Как мислите, от мене може ли да излезе музикант?“ Той искаше да следва музика, но аз му казах: „Според познанията, които имам, Вие не сте за музикант. Ти не си роден за музикант, затова можеш да се научиш да свириш като обикновен музикант, но никога не можеш да станеш композитор. Затова не си губи времето. Учител можеш да станеш, търговец можеш да станеш, архитект можеш да станеш, но да станеш музикант в този живот, не ти е позволено. Ако не вярваш това, като отидеш да учиш музика, ще провериш думите ми!“

 

Мислите ли, че всеки от вас може да стане певец или музикант? Вижте само какви уши, какво чело имат музикантите. Певците пък имат особено устроено гърло, ларинкс. Ципицата на гърлото им не е като [на] обикновените хора. Тяхната ципица произвежда особени трептения. И днес правят цигулки, но това, което Страдивариус е направил, никой досега не може да го достигне. Има един особен начин – това, което Страдивариус е направил, е направил. Те са изучавали всички подробности в цигулката му: от какво дърво [я] е направил, как е правил лъка, но все още не са могли да го достигнат. Той е поставял особен лък, какъвто и до днес още не могат да изнамерят. При това, той така е изрязвал дърветата, че нишките на дървото да падат успоредно със звука, с трептенията на звука. Те не трябва да вървят непрекъснати, но да бъдат успоредни. Той е разбирал много добре тази работа. В това отношение той е бил голям капацитет. Той е познавал много добре законите на отражението на звука. В цигулката на Страдивариуса има много кривини. В нея почти всички ъгли се събират в една линия. По този начин се получава една особена интензивност. А лъкът на цигулката му, който е поставен повече от два века, седи и до днес като брилянт. Неговата цигулка се цени особено по лъка [ѝ]. Един е бил Страдивариус, а не двама. Втори Страдивариус в света няма, не се е родил още. Също така един е бил Паганини в света. Втори Паганини не се е родил. На колко години се раждат великите хора в света?

 

Сега аз не ви говоря това нещо за обезсърчение. Всеки човек е създаден да стане в края на краищата един гений. За всеки човек е точно определено времето кога може да стане гений. Той трябва да дочака времето за проява на своята гениалност. Като дойде времето, той ще стане гений, нито една минута по-рано или по-късно. Могат да минат десетки и стотици хиляди години, но все ще дойде времето им. Чакайте с търпение времето си. Всеки може да стане велик в света. Вие не можете да станете изведнъж велики хора. Всеки по реда си може да стане велик.

 

Сегашните учени са правили ред опити да измерват теглото на Земята. Те са претеглили Земята, претеглили са и Луната. За да имате представа за теглото на Земята, вземете числото 6 и след него 21 нули. За да имате представа за теглото на Луната, вземете числото 74 и след него 18 нули. Как са измерили теглото на Земята и на Луната, това не се знае, но факт е, че учените разполагат с тия данни. Много смятания се изискват, за да се добере човек до истинското положение на нещата. Много учени хора мъчно могат да решат тази задача. Не е лесен въпросът да се определи теглото на Земята и на Луната. Както и да се е изчислило това тегло, все трябва да е приблизително. Аз ви давам тия данни така, както учените са ги предали на света. Ако имаме везни, на които можем да поставим Земята, тогава само можем да се произнесем дали това число е вярно или не е вярно. Представете си, че бихте желали да претеглите всички планети в Слънчевата система – какви везни би трябвало да имате? Като знаете теглото на Земята, трябва да турите на едното блюдо на везните Земята, а на другото блюдо – Слънцето и така ще ги уравновесявате. За учения човек това не е много тежка работа. Преди години един учен човек беше изчислил колко материал има във Вселената. Теглото на Вселената е изчислено 9 и накрая 90 нули. Който не вярва, нека провери сам. Този, който е изчислявал това нещо, той се е намерил в трудно положение. Мъчна работа е тази, но въпреки това човек понякога се занимава с велики работи.

 

„В Негово име ще се обновят народите.“ Следователно онова, на което ние ще се надеем, това е Великото в света. Какво е Великото, ние още нямаме ясна представа. Мнозина Го наричат „Бог“, но това понятие е абсолютно неопределено заради нас. Ние всякога чувствуваме този живот, който излиза от Бога. От Него всичко изтича в изобилие.

 

Много пъти страданията на хората произтичат от това, че им е дадено повече, отколкото трябва. Никога хората не страдат от нямане. Те всякога си страдат от много имане. Някоя майка има дете, което след време умира и тя започва да страда. Защо страда? От имане. Ако нямаше дете, нямаше да страда. Някой човек има знание, Господ му е дал един ум, но материалните работи не вървят. Защо? Защото той е умен. За материалните работи той иска да стане господар и на материалното в света. Мъчно се подчинява материята. Ние сме се хванали с една работа. Някой иска да уреди материалния си живот. Единственото нещо, което не може да се уреди в света, туй е материалният живот. Който се е заел да уреди материалното, всякога загазва. Та, този материалният живот, духовният и Божественият, мощното, силното, Духът, той не може да се справя с материята. Материята като хване този Дух, иска да го подчини. А той иска да се освободи от нейната прегръдка. Създава разни форми, за да я залъгва. [Та,] всичките тия светове Духът е създал, за да залъгва материята, която иска да обхване Божествения Дух и да го подчини на себе си. Туй, което ни отличава и обхваща, то е материалният живот. Искаш да станеш богат човек. Твоето желание е правилно. И на туй желание милиони години не може да се реализира. Един ден твоите синове, като седят, ще намислят нещо. Казват: „Хайде!“, ще идат да вземат богатството. Всеки човек иска онова благо, което ти искаш. Следователно щастието не може да бъде един материален обект в света.

 

Сега аз ви представям тази материя, както учените хора я разглеждат от разни становища. Материята се гради, материята се завладява, но никога не се подчинява. Досега никой не е успял да я подчини. Затуй в Индия философите казват: „Щом вярваш в материята, ще [се] намериш в един илюзорен свят.“ Ти всякога можеш да бъдеш изненадан. Ти си млад, остаряваш. Ние се изненадваме в материята. Как ти е побеляла главата, не знаеш. Как си се изменил, не знаеш. Как си остарял, не знаеш. Толкоз незабелязано, че не можеш да видиш. Мислиш, че си млад, започваш да старееш. Току започват да ти вържат краката, ревматизъм имаш, станеш неврастеник. Материята постоянно те връзва. Станеш набожен – ще те сплаши, че има ад, че има огън, ще гориш. Вкиснеш се. Влезеш в рая – тя казва: „Като седиш хиляди години в рая, ще ти дотегне.“ Какъв ще бъде краят? Даже ако ти внесеш материалния живот в рая, материята е в сила да развали твоето щастие.

 

Затуй Христос е казал на Своите ученици: „Ако не се отречете от всичко материално в света, вие не можете да бъдете Мои ученици, не можете да бъдете Мои последователи.“ Ако ти не се отречеш от всичко материално в ума си, в душата си, ти не може да разбереш законите. Не може да градиш новия живот. Не да напуснеш стария живот и да бягаш – това не е отричане. Хората бягат от живота. Тогава светите хора, които не искат да се опетнят, да навлязат парите в джоба му, че е грешно. Че, това, което имаш, не е ли грешно? Твоята майка, която те е родила, не е ли грешно? Че, баща ти, целият свят... Как ще се освободиш?

 

Това е една неразбрана идея. Желанието ти да бъдеш силен, да владееш над хората – ето една неестествена връзка, която ти имаш. Защото туй желание, Бог, Който създал света, Той ще го владее, ти няма да го владееш. Единствен, Който създал света, Той е господар. Мислите, че една въшка, която се качи на главата, започва да прави своите изследвания, мислите, че аз ще я търпя дълго време? Все ще взема един гребен, ще я намеря, където и да е, и след като я намеря, ще ѝ прочета смъртна присъда. Може да я хвърля в огъня, може да я хвърля някъде; тя се е научила на месоядство. Където и да я туриш, я очаква смърт.

 

Та казвам сега: Най-добрите хора трябва да имат едно схващане. Тяхната религия, трябва да носи 3 качества. Учение, религия, обществен живот – каквото и да е в света, трябва да носят 3 качества в себе си. Ако е религия, да носи живот, да носи светлина и знание, да носи и свобода. Ако е наука, да носи живот, да носи знание, да носи и свобода. В каквото и да е отношение, ако човек е силен, силата трябва да носи. Истинска сила, която произтича от същината на живота, от същината на нещата. Тя носи живот, тя носи светлина, носи знание, носи и свобода.

 

Щом имаш тия трите качества, ти вече имаш правилно отношение към хората и те имат правилно отношение един към друг. Защото ние живеем в един организъм. Ние сме необходими един за друг. Всеки човек, колкото и да е малък, е необходим. За пример вземете ръката – първият пръст, вторият, третият, четвъртият, палецът са еднакво важни за човека. Ако се отсече един пръст, виждаме какво липсва. Всички имат еднакви граждански права в тялото. После вземете очите, ушите, носът, всичките други органи, който и да е орган, ако той не функционира тъй, както трябва, всички други органи влизат в положението на онзи орган, който страда. Ако е здрав, всички му съдействуват и са радостни с него. Казвам: Тази е новата култура, която иде в света, за която хората се борят.

 

Казва: „В Моето име.“ Той няма да учи хората да се карат, да се бият. Дотогава, докогато хората се карат и се бият, те не се разбират, не са на правия път. Те иждивяват енергията за нищо и никакво в света. Вземете испанската война. Има вече, една година наближава, как се бият – какво се ползуват? За бъдеще имат някаква опитност, но нищо не допринася една война. Вземете българската история – толкоз време българите са воювали, какво са допринесли те? Вземете войните на Симеона, на Иван-Асена, вземете сегашните войни. Колко войни са водили българите? Какво са допринесли те? Казват, че трябва да се воюва. Може да се воюва, но човек, който воюва, трябва да има живот, трябва да има знание, трябва да има свобода. Да знае какво място му е дадено. На всеки народ му е дадена земя. Определена е. Едно време, когато Господ изведе евреите из Египет, даде им Палестина. Не им даде някоя голяма земя. На този, избрания народ, даде една малка земя.

 

Ако вие не можете да уредите малкото, как ще уредите голямото? Вие всички сте кандидати, след като умрете, да идете в другия свят. Ако сте в английска[та] държава, трябва да научите най-първо английския език, да изучите онзи английски народен дух, който има. Туй го казвам за изяснение, без туй вие в Англия не можете да живеете. Ако не разбирате езика, англичанинът нищо няма да ви даде. И ако нямате туй знание, вие не можете да бъдете полезен и няма да ви дадат място. Ако сте един човек честолюбив, с един отличен ум – англичанинът се отличава по това. Английският народ има свои постижения, към които се стреми. Те имат нещо постигнато. Туй, което англичаните постигнат, туй, което българите постигнат, то ще бъде общо достояние на цялото човечество за в бъдеще.

 

Аз ви навеждам: Когато вие изучавате природата, изучавайте какво е вашето отношение в света. Кому може да разчитате сега, кажете ми. Аз виждам малките деца, като ги гонят. Най-първо, като гонят едно дете, то казва: „Олеле мамо, олеле мамице!“, после: „Олеле татенце!“, „Олеле батенце!“, „Олеле сестрице!“, и най-после казва: „Олеле Божичко!“ Вие ще уповавате на този, на онзи, и един ден ще дойдете на едно място, дето няма кому вече да уповавате.

 

Сега аз ви казвам: Аз вярвам, че вие вярвате в Бога, аз вярвам, че вие имате доброто желание да Му служите, но едно нещо не зная: имате ли някой от вас, който да не е упрекнал Господа в нещо, който никак да не е упрекнал Господа в нещо? Има ли някой от вас (ако го търся и ако може да намеря, ще ми бъде приятно), който никак досега никога в нищо не е упрекнал Господа? Значи, на нашето служене на Бога ни липсва [нещо] – това е любов към Бога. Хората едва сега започват. Ние казваме да обичаме Бога, но колко е велика тази идея. Казват: „Да обичаме Господа.“ Ние сме достигнали като обичаме някого, започваме да го тормозим. Вижте онзи възлюблен, който казва: „Ти си божество, ти си моя спасителка, ти ще бъдеш моят живот, без тебе не мога да живея.“ След като се задомят, престава да е божество. Защо е така? Неразбраната любов е в света. Хората като се оженят, щом се оженят, ядат от дървото на познаване доброто и злото и тогава се примесват добрите и лошите условия.

 

На вас, женените, аз бих ви препоръчал какво трябва да правите, за да се избавите. Онези от вас, които не са женени, ще ви препоръчам един урок, а онези, които са женени, да намерят добрата черта, която е изгубена. Мъжът изгубил добрата черта. А онзи, нежененият, да не изгубва добрата черта, която е намерил в своята възлюблена. Туй, което си придобил, не го губи. Онова, което си изгубил, гледай да го намериш. Изгубена е любовта в света. Любовта трябва да се намери за женените. Младите са намерили любовта и съветвам ги да не изгубят любовта. Щом изгубят любовта, всичко моментално се свършва. И така е казал един реформатор в Англия, Джон Веслей. Като проповядвал, дошло му на ум да се ожени. Оженил се човекът и мисли, че може да проповядва, но щом се оженил, жена му казва: „Няма да ходиш да скиташ, да проповядваш на тази, на онази. Тази любов аз я зная.“ И след три деня, след като се оженил, среща един свой приятел и му казва: „Не си струва човек да се жени.“ Разбира се – с такава неразбрана жена.

 

В семейния живот ревността какво е? Понеже англичаните нямат бради, няма де да го хване за брадата, те си режат космите, тя го хваща за косата. Някой ще каже: „Как, да го бие жена му?“ Жената, когато е силна, бие. Във Варненско една жена праща дъщеря си и казва: „Иди кажи на баща си да дойде.“ Той се запил с другари в кръчмата и дъщерята отива и казва: „Татко, майка те вика.“ Той казва: „Кажи ѝ да почака.“ По едно време иде майката с едно дърво и като го удря, счупила му ръката, завела го вкъщи. Отишъл човекът на друго село, за да си прави ръката. Пита го човекът: „Как си счупи ръката?“ Казва: „Яздех на коня, че паднах.“ Срам го е българина да каже, че жена му го е била. Понеже се запил в кръчмата, има право да го бие.

 

„В Неговото Име ще се надеят народите.“ В Неговото име трябва всички да се надеете. За Бога ние трябва да приемем новата любов, която ще възкреси хората и ще внесе побратимяване на народите. Няма друга сила в света, която може да побратими народите. Няма друга сила в света, която може да внесе ред и порядък, освен любовта. Имаме друг един малък пример. Не беше ли възможно в България, преди да се роди сегашният престолонаследник, да се опрости дълга – 1 милиард и 100 милиона? Не беше ли възможно на всичките затворници да се намали с 3 години затворът? Ето, с раждането на едно дете става.

 

Та казвам: Когато любовта се роди в сърцата на всичките хора, не само с 3 години, но всичко изведнъж ще се оправи и хората ще живеят братски.

 

„Благословен Господ Бог наш“

 

Тайна молитва

 

28-а неделна беседа,

държана от Учителя

на 20.VI.1937 г., 10 ч. сутринта,

София – Изгрев.