alexamsterdam

Аудио - чете Иванка Петрова

РАЗБИРАНЕ И СЪЗНАНИЕ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата, "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г.

Издание от 1937 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от първото издание - София 1937г., в

книгата "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.

Книгата за теглене - PDF (стар правопис)

Съдържание на томчето

От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово, 1937 –1938

Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

рилска беседа - 1 август 1937 г.

Съвременните хора живеят в реалния свят, вследствие на което засега те не могат да го изучават идейно. Всички погрешки на хората стават по причина на несъответствието, което същестува между идейния и реалния свят. Като знаете това, не се сърдете на сърцето си,''' !!!''' на реалния свят, който ви заставя да се храните. Мнозина казват, че животът щял да бъде по-добър, ако яденето не същестувало. – Ако яденето не съществуваше, с какво бихте го заместили? Наистина, от яденето произтичат ред несъответствия в живота, но с какво може да го заместите? Засега яденето е най-голямото добро на земята, а за невидимия свят – най-голямото зло. Без ядене животът на земята щеше да бъде по-лош, отколкото е сега. Чрез яденето ние се възпитаваме, пресъздаваме. Без ядене физическият живот на хората щеше да се прекрати, а с това заедно щеше да спре и неговата духовна еволюция.

Значи, човек трябва да яде, но той трябва да знае, как да яде и защо да яде. Той трябва да яде, за да обича хората. Ако яде добре, той ще ги обича правилно; ако не яде добре, той не може да ги обича правилно. Ако храносмилателната система на човека не е в пълен порядък, той няма да се храни добре. Щом не се храни добре, той всякога ще бъде неразположен кьм хората, към всичко, което го обикаля. Той няма да се интересува от наука, от изкуство, от музика – всичко ще му се вижда наопаки. И като не се интересува от нищо, той ще философства само, защо свeтът е създаден така, а не по друг начин. По въпроса, защо свeтът е създаден по този начин, само философите могат да разискват, но досега никой философ не си е отговорил на този въпрос. Каквито теории да изнасят философите за обяснение на този въпрос, те не могат да задоволят всички умове. Като четат техните теории, мнозина казват: Това са идеи на неколцина философи, но не на всички. И децата рисуват гарги, гълъби и казват на майка си, че са нарисували една гарга, или един гълъб. Майката не може да се съгласи с тях. Достатъчно е да погледне рисунката, за да види, че нито гаргата прилича на гарга, нито гълъбът – на гълъб. Следователно, искате ли да нарисувате нещо, не взимайте пример от рисунките на децата, но ползвайте се от работите на великите художници. Понякога и техните работи не могат да минат за съвършени. И детето рисува гарга, и великият художник рисува гарга, но грамадна е разликата между едната и другата. Като разглеждате двете рисунки, вие ще дойдете до положение да схващате добрата, красивата страна на нещата. От вас се иска, именно, това – винаги да гледате на добрата страна на нещата. Срещате един човек и казвате, че е грозен, че не можете да го търпите. Ако грозният не дойде, красивият никога не може да се яви. Грозният е сянка на красивия. Ако грозният не съществува, красивият никога не би се проявил. Следователно, за да се прояви доброто в живота, първо трябва да се явят сенките на нещата.

Сега, ние говорим за злото в човека, за неговото недоволство. Човек е недоволен от живота си. – Защо? – Недоволен е, че не е добър. Не се смущавайте. Бъдете доволни от себе си за даден момент и се стремете следния момент да се изправите. Проявявайте се такива, каквито сте. Някой е разгневен, започва да вика, да се сърди. Нека се гневи, нека изразходва излишната енергия в себе си. На всеки човек е определено, колко време може да се гневи. Някой може да се гневи една, две, десет секунди, или десет минути, най-много – половин час. Той е като фотограф. Фотографът отваря апарата си и цъка секунда, две или повече. Определено е колко секунди трябва да трае цъкането, според осветлението, при което става фотографирането. Недоволството на човека се заключава, именно, в това, защо е цъкал дълго време, или защо е цъкал толкова кратко време. Колкото време и да е цъкал, за случая е достатъчно. Едно нещо трябва да знаете: в нещастието или в скръбта на един човек се крие щастието или радостта на друг. Значи, благодарение на нашата скръб и нещастие други същества се радват и веселят. Когато един боледува, друг оздравява. Навсякъде в природата става обмяна. Не мислете, че болестите са нещо излишно в живота на хората. Чрез болестите човек добива ценни качества в себе си. Толстой разправя, че след всяко боледуване съзнанието му се е разширявало. Той придобивал нещо ново. Всяко боледуване било свързано с красиви преживявания. Ако не беше минал през болезнени състояния, Толстой не би дошъл до това просветление на съзнанието си.

Та, когато видите, че някой човек се гневи, сърди, знайте, че той не се сърди, но се учи да разсъждава. Той не се сърди на никого, но се приспособява към лошите условия. Оставете го свободен, да учи. Ако видите, как каменарят троши с чук камъни, трябва ли да се чудите, защо ги троши. Трябва ли да мислите, че не е човешко, дето чука и троши камъните? Оставете го свободен. Той има работа, знае защо трябва да троши камъни. Тези камъни са нужни за градене на къщи. Те са необходими за физическия живот.

Мнозина искат да живеят на земята като ангели. Това е невъзможно. За да живее като ангел, човек трябва да има ангелски условия. И най-добрият певец на земята не би могъл да пее като ангел. Преди всичко, той няма такъв ларинкс, какъвто ангелите имат; той няма среда като тяхната. Хората са недоволни, неблагодарни на това, което им е дадено, те искат повече. Ако не са разработили малките таланти, малките дарби, които Бог им е дал, как ще се справят с голямото богатство, към което се стремят? Много неща има, които човек не знае, които не е придобил, а се стреми към нови, големи постижения. Запример, вие сте забелязвали, че когато ще ви се случи някаква неприятност, носът ви сърби. – Защо? – Не знаете. Колко обикновени неща още не знаете, а търсите нови, големи знания. Всички се стремят към здраве, но не знаят, как да го придобият. Особено младите моми искат да имат червени устни, червени страни, да изглеждат здрави. Естествено е това желание, защото червеният цвят на лицето показва добро храносмилане и правилно дишане. За да придобият този цвят, светските дами си мажат устните и страните с червена боя. По този начин те сами се лъжат, че имат червен цвят, че са здрави.

В това отношение аз поддържам вътрешната, а не външната козметика. За да придобие червен цвят на лицето си, човек трябва да си представя този цвят във въображението си, да се свърже с всички тонове на червената краска. Като се упражнява така, той няма да забележи, как ще се яви червена краска на лицето му. Щом придобие тази краска, той ще се почувства по-здрав, по-любвеобилен. Неговата призма ще започне правилно да пречупва светлината, и той ще придобие истинско понятие за любовта. Докато не придобие червения цвят, човек все ще бъде изложен на ред болезнени състояния. Ако не възприема правилно портокаловия цвят, човек ще изгуби своето индивидуално състояние. Ако не възприема правилно зеления цвят, той ще спре своето растене. Ако не възприема правилно жълтия цвят, той ще спре своето умствено развитие. Ако не възприема правилно синия цвят, той ще започне да се изражда в религиозно отношение. Ако не възприема правилно виолетовия цвят, човек постепенно ще почне да губи силата на своята воля.

И тъй, когато светлината се пречупва, явяват се седем цвята, т. е. седем велики добродетели. Когато видите небесната дъга, вие си спомняте за Стария Завет, дето е казано, че Бог е поставил дъгата за знак на човечеството, че втори път потоп няма да става. Това значи, че когато човек живее съобразно седемте велики добродетели на дъгата, в неговия живот потоп няма да стане, и мъчнотиите му лесно ще се разрешат. Щом види дъгата в своя мистически живот, всичките му работи ще се оправят. Засега пред нас са разкрити главно три цвята: червен, жълт и син. Любовта поддържа червения цвят, мъдростта – жълтия, а истината – синия. Когато тези три основни цвsта се съединят в едно, образува се четвcрти, производен цвят.

Следователно, достатъчно е човек да схване правилно основните тонове на цветовете, за да може правилно да прогресира в своето физическо и духовно развитие. Тъй както сега се развиват религиозните хора, вместо да прогресират, те се спъват в развитието си. Когато пости, човек трябва да добие хубави черти на лицето си. Всъщност, не става така. Вместо да придобие нещо красиво, лицето му се обезобразява. Това показва, че човек не знае как да пости. Когато устните на човека са дебели, това е лошо, но ако и много изтънеят, пак е лошо. Някои стискат устните си, но с това те реагират неправилно на своите чувства. Устата на човека не трябва да бъде нито много затворена, нито много отворена. Устните трябва слабо да прилепват. Устата трябва да бъде толкова слабо отворена, че от външния й вид да се вижда, каква е любовта на човека. Устата на мнозина не показва никаква любов. Някои моми умират от любов, но това е театър само, никаква любов не е. В това отношение те приличат на младите булки, които, като излизат от бащиния си дом, навеждат главата си, уж плачат за майка си и за баща си. Като вижда това, деверът казва на брата си: Братко, булката плаче много, да я върнем назад! Но тя казва: И да плача, водете ме напред!

Има една аналогия между положението на младата булка и вашето. Когато ви изваждаме от света, за да ви въведем в Царството Божие, вие плачете, давате вид, че искате да се върнете назад. Речем ли да ви върнем назад, вие искате да вървите напред. Обичайте света, но не ходете по неговите пътища. И Бог обича света. Казано е в Писанието: „Бог толкова възлюби света, че даде своя Единороден Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него". Светът е училище. Щом свършим това училище, ние трябва да се радваме, че го напущаме и влизаме в Царството Божие. Светът черпи силата си от Царството Божие, от Божествения свят. Казва се в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята". Това значи: В начало още Бог създаде физическия и Божествения свят.

Мнозина могат да кажат, че са ходили на онзи свят, при Господа. Никой от вас не може да откаже, че е ходил на онзи свят. Ние всички благодарим на разумните братя, че са работили безкористно върху нас. Но какво правят съвременните хора? Като ги хванат от невидимия свят, те не могат вече да се върнат назад. Дали сте ходили на онзи свят, или не сте ходили, няма защо да спорим върху това. Да спорите по този въпрос, то е все едно да спорите по въпроса, добър ли е човек или лош. Няма защо да спорите, няма защо и да се критикувате, понеже устройството на сегашния човек не се дължи на самия него. Хиляди поколения преди него са работили по един неестествен път. Работата на човека днес се заключава в доброволното ремонтиране и преустройване на неговия организъм. Човек носи ред наследствени черти, които не са негови, но трябва да се освободи от тях. Те му са дадени за работа. Като работи върху тях, да ги преобрази, той ще преустрои своя организъм. Бог не съди човека за неговите лоши наследствени черти, но ако не работи да ги изправи, тогава Той ще го съди. Някой брат иска да говори. Изслушайте го спокойно, не му възразявайте. Като отидете при някой водопад, трябва ли да му кажете да млъкне? Ще го послушате малко и ще се отдалечите. Тъй щото, говори ли някой, изслушайте го, не го спирайте. – Ама не говори умно – Оставете го да се изкаже. Не бързайте да давате мнението си. Вие трябва да проявите търпението си, да дадете свобода на всички. Недоразуменията в живота на хората се дължат единствено на тяхното нетърпение. Доколко една реч е разумна, зависи от резултата, който тя произвежда върху слушателите. Някой може да е насадил стотина-двеста декара земя, без да има големи резултати. Значи ползата, която нещата принасят, определя тяхното значение, тяхната цена.

Съвременните хора бързат в заключенията си. Като ни им вървят работите добре, те казват за себе си, че са лоши хора. Щом работите им тръгнат напред, казват, че са добри хора. Кое е по-добре да казват, че са лоши хора или да казват, че са добри? Кажете: Ние сме добри хора, но сме се нацапали малко. Ще отидем на извора да се измием и като се върнем, ще бъдем чисти и красиви. Не държите ли тази положителна мисъл в ума си, вие се обявявате против Господа. По този начин вие хвърляте петно върху Него.

И тъй, помагайте си едни на други. Някой иска да прояви любовта си – съдействайте му. Друг иска да прояви знанието си – съдействайте му. Помагайте си, поощрявайте се във всички направления. Кой каквото иска да направи, не се бъркайте в работата му. Оставете го свободен. Ако изкара нещо криво, той сам ще го изправи. Като развалите едно нещо, друго ще направите. На земята нищо не остава постоянно. Това не значи, че на земята няма нищо. Животът на земята е реален, но от реалния живот ние ще минем към ценностите на идеалния живот. Изобщо, най-хубавите неща от реалния живот ще ги пренесем в идейния, на небето. Не мислете, че на небето ще бъдете по-добре, отколкото на земята. Разликата седи само в това, че условията и обстановката на небето са по-добри от тези на земята, вследствие на което там нещата изглеждат по-добри. Бог е еднакъв и на небето, и на земята. Ако ние не Го познаваме и не можем да Го проявим, Той не е причината за това. Причина сме ние, че не можем да Го възприемем правилно.

Когато казвате, че сте лоши хора, вие се намирате в положението на онзи светия, който казвал, че дяволът бил много лош. Дяволът има една добра черта – постоянство. Ти го пъдиш от вратата, а той намира най-малките дупчици и оттам влиза. Като влезе някъде, настани се и започва да работи – от нищо не се стеснява. Той е трудолюбив, никога не се обезсърчава. Той никога не казва за себе си, че върши зло. Като влезе в някой мъж, той заема положението на професор, а жена му – негова ученичка и започва да й преподава. Понеже не е научила урока си, мъжът я набива добре. Боят служи като предметно учение за млади и за стари, за прости и за учени.

Какво разбираме под думата „млад"? Според мене, млад е онзи, който има възприятия за любовта, за мъдростта и за истината. Той всичко възприема и лесно се ориентира. Той не съжалява, че има зло в света и казва: Да проявим доброто! Като види, че някой се окалял, той взима вода, измива го, а след това му дава чиста риза да се преоблече. Тъй щото, добри хора са онези, които са готови да помагат на бедни, на страдащи, на паднали. Те не се занимават с критика. И критиците имат своето място, но те сами оставят дрехите си неопрани. – Защо? – За да бъдат свободни да критикуват. Те си оставят надзиратели, на които поръчват да изперат дрехите им добре, никаква нечистотия да не остане по тях. Като се върнат от работа, отиват да видят, добре ли са изпрани дрехите им и тогава си турят подписа. Светът се нуждае от критици. Кой ще пази нечистите дрехи? Кой ще дава отчет за всичко останало? Аз не съм против критиката, но не бързайте да давате мнението си. Не правете прибързани заключения. Критиката е потребна, лошите мисли и чувства са потребни, гневът, сприхавостта са потребни. Обаче, всичко това трябва да дойде на своето време и място. И болестите са потребни, защото чрез тях болният усилва вярата си. Първоначално той е суеверен. Каквото му се каже, всичко изпълнява. От суеверие отива към вяра. Докато е здрав, каквото му се каже, не го възприема, все на особено мнение остава. Щом се разболее, няма вече особено мнение – готов е всичко да изпълни.

Сега, от всичко казано днес, най-важното за вас е да поправите устните, носа, очите, веждите, брадата си. Брадата не трябва да бъде като кочан, но да има малка вдлъбнатина. Добре е често да се оглеждате в огледало, да видите, при какви състояния, какви промени стават с носа, очите, устата ви. Очите и устата на човека винаги се нагласяват според неговите мисли. Когато човек намисли да прави добро, ще забележи, че около устата и очите му се явяват известни гънки. Когато намисли да върши зло, около устата и очите му се явяват друг род гънки. Забелязано е, че в твърдия човек устата придобива права линия. В бъдеще от това положение на устата ще се родят известни несъобразности. Човек трябва да държи устата си спокойна, без никакво мърдане.

Ако има някакво мърдане, то трябва да бъде напълно хармонично. Когато линията на устата увисва надолу, това е признак на песимистично състояние. Когато се повдига нагоре, това е признак на оптимистично състояние в човека. В това отношение младите момци са големи оптимисти. Срещате млад момък, който върви и сучи мустаците си, завива ги нагоре, във вид на котва. С това той иска да каже: Който се качи на моя параход, той трябва да бъде напълно спокоен, че никога няма да потъне. Момъкът държи кормилото отзад, а момата – греблата, и лодката върви напред.

Сега аз говоря за човека. Човешкото съзнание държи котвата, а човешкият ум – лопатите, и лодката върви напред. За човека е важно, лодката му да върви напред. Учени, философи, писатели препоръчват на човека много работи, но повечето от тях не му са нужни. Кое е по-важно за болния – нови дрехи, или да го лeкуват? Здравият се нуждае от нови дрехи, а болният – от лекарства. Всеки здрав човек трябва да бъде добре облечен. Да бъде човек добре облечен, това не значи да следва модата. Модерните дрехи на мъжете и на жените нямат линия. Днес в Париж хиляди хора работят върху модата, но те не могат да дадат ония линии, които да отговарят на човешкото тяло. Ние се нуждаем от мода и на мисълта – правата мисъл. Следователно, всеки човек, какъвто и да е той, щом изнася прави мисли, трябва да го слушате. Всяка мисъл, всеки извор, колкото малки и да са, те излизат от Бога. Малкото изворче в безводно място принася голяма полза. Малките изворчета се губят пред големите извори, но все пак и те помагат за образуване на големи реки.

Като ученици, вие трябва да си поставите задачата, да благодарите на Бога за сърцето и за ума, които ви е дал. Благодарете за дарбите, способностите и добродетелите, с които ви е надарил. Пред вас стои една велика задача. Цялата вселена, със своите слънца и планети, е една велика школа, през която трябва да минете. Вие трябва да изучавате всички предмети на тази школа и да се възпитавате от тях. Докато сте на земята, стремете се да учите добре. Който говори малко, да се научи да говори повече. Даже и жабата, която е много мълчалива, в два случая започва силно да кряка: през лятото, когато се влюби, и когато я хване змия за крачето. Ако човек я хване за крачето, тя мълчи, не кряка. Хване ли я змия, тя започва силно да кряка.

Тъй щото, когато в живота на човека дойдат ред неприятности и страдания, и той, като жаба, започва да кряска, да вика. Щом чуете, че някой кряска като жаба, притечете му се на помощ. – Защо? – Змия го е хванала за крачето. Богатството, което обсебва човешката душа, не е ли такава змия? Голямото тщеславие, което обсебва човека, не е ли една змия? Гордостта, която завладява човека, не е ли една змия? Като чуя, че някоя жаба кряка силно, зная вече, че змия е хванала крачето й. Взимам тогава бастона си, отивам при змията и й заповядвам да пусне жабата. Питам я, кой й е дал право да хваща жабата за крачето.

И тъй, когато едно ваше красиво чувство страда, притечете му се на помощ. Когато една ваша мисъл страда, притечете й се на помощ. Човешкият дух казва на човека, че трябва да бъде смел и решителен и на всички да помага. Страда ли някое ваше чувство, помагайте му да се повдигне. Този е пътят, по който трябва да работите. Срещате една сестра, но не ви е приятна, защото много говори. Какво разбирам под думата „много говори"? Да говори човек много, това значи да яде много. Той отива на две-три места на гости и навсякъде го канят да си хапне. На първото място се наяжда добре. Отива на второто място, и там не отказва да си хапне – иска да угоди на всички. Как трябва да постъпва човек, за да не преяжда? Като знае, че ще отива на две-три места на гости, той трябва да вземе със себе си двама свои приятели. Като отиде на първото място и го поканят да яде, той ще се нахрани добре, а за приятелите си ще каже, че са в пост. Като отиде на второто място и го поканят да яде, ще каже, че той с един от приятелите му са в пост, третият от тях само може да яде. На третото място пък ще се храни онзи, който не е ял, а другите двама ще постят. При това разрешение на въпроса всички ще бъдат доволни.

Следователно, където и да ходите, водете със себе си своите приятели. Всеки човек има на разположение трима приятели. Единият му приятел е любовта, вторият – мъдростта, а третият – истината. Като отидете на първото място, ще вземете любовта със себе си. Като отидете на второто място, ще вземете мъдростта със себе си. Отидете ли на третото място, ще вземете истината със себе си. Ако навсякъде водите със себе си своите приятели, всичките ви работи ще се наредят. Съветвам ви, да не се отделяте от тримата си приятели. Те са много изправни. Те са в състояние да оправят всички объркани работи на хората. Като видя, че някой объркал работите си, казвам на един от тримата му приятели да оправи работите на този човек. Той веднага му се притича на помощ. После му казвам: Благодари на приятелите си, че оправиха работите ти. Ако не бях ги довел, работите нямаше да ти се оправят. На себе си отдавам дотолкова значение, доколкото ставам причина да доведа вашите приятели, да оправят обърканите ви работи. Без тях нищо не можеше да стане. По отношение на тях нашата заслуга седи в това, че ние им даваме възможност да дойдат на земята да работят. Аз съм напълно убеден, че вие всички имате добро желание, Божията Любов, Мъдрост и Истина да работят във вашите сърца.

Сега ще приведа един от стиховете на Писанието: „Призовете ме в деня на вашите изпитания, и Аз ще ви помогна. И ще ме прославите".

Ще ви дам следните мисли: Огънят е за металите и за скъпоценните камъни; водата – за рибите; въздухът – за птиците; земята – за животните, а мисълта – за човека. Значи, господари на водата са рибите, на въздуха – птиците, на земята – живот-ните, а на мисълта – човекът. Огънят пък е господар на металите и на скъпоценните камъни. Кои са духовете на водата? – Ундите. – На въздуха? – Силфите. – На земята? – Гномите. – На огъня? – Саламандрите. – На човека, който мисли? – Словото. Казал е Бог: „Да направим човека по образ и подобие свое". И каквото е казал, това е станало. „По образ и подобие" – разбирам по ум и по сърце. Наистина, по ум и по сърце човек е направен точно като Бога. Бог се възмущава от всяка неправда. Лошото в света седи в това, че хората се възмущават от доброто. Да се възмущава човек, това е право, но не от доброто. От злото трябва да се възмущава той. Нашите мисли и чувства се проявяват точно по образ и подобие Божие. Ако не се проявяват, както трябва, ние никога не можем да познаем Божественото. Човек познава Божественото начало в себе си само чрез образа на своите мисли и чувства.

Какво се иска от съвременния човек? – Право разбиране за нещата и високо съзнание. Без тези два елемента, той нищо не може да постигне. Без тези два елемента, природата и животът остават за него затворени.

1 август, 10 ч. с

Книги:

Разбиране и съзнание

Лъчи на живота (Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, 2004)

24 беседи от 18 юли 1937 г. до 22 септември 1937 г.

Начало: 10:00

Аудио - чете Иванка Петрова

ЧЕРВЕНЪ И СВѢТЪЛЪ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата, "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г.

Издание от 1937 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от първото издание - София 1937г., в

книгата "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.

Книгата за теглене - PDF (стар правопис)

Съдържание на томчето

От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово, 1937 –1938

Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

рилска беседа - 1 август 1937 г.

Противоречията на хора на се крият главно във физическия живот. Защо? – Защото съвременните хора търсят удобства. Няма ли удобства в живота им лишени ли са от някои свои нужди, те се натъкват вече на големи противоречия. Изобщо, всички млекопитаещи, между които е и човекът, са същества на удобства. Животното, запример, мисли само за ядене. Щом се наяде, то веднага се обтяга на сянка, под някое дърво или под някой храст и заспива. Така живеят и хората, особено богатите. Като се наядат добре, те ще си хапнат някакъв десерт, нещо сладко, ще си пийнат и ще легнат да почиват. Невидимият свят, като вижда, че хората и животните са будни, само когато се отнася до техните физически нужди, изпраща им ред страдания, с цел да пробуди съзнанието им за живот по-висок от физическия.

Сега, злото не се заключава в начина, по който човек живее, но в това, че той не познава себе си, не знае, с какви сили работи. Запример, някой човек гладува, и гладът го заставя да търси храна, но отде произтича гладът, той не знае. Какъв е произходът на глада? Науката е намерила, че глада в човека се дължи на чувството на охотливост в него. Центърът на това чувство се намира около слепоочната област на мозъка. Колкото по-силно е развит този център в човека, толкова по-голямо е желанието му да яде. Следователно, колкото по-малко храна възприема той, толкова по-голям глад ще изпитва. Ако по някакъв начин тази част от мозъка на човека се извади, той няма да се стреми към ядене, няма да изпитва глад. Събуди ли се този център, човек усеща глад. За да уталожи глада си, той започва усилено да мисли, как да си достави храна. За да задоволят глада си, хората са създали цяла наука – готварството. Дали ще ядат месна или вегетарианска храна, те са измислили ред ястия, с които да събудят апетита си, повече да ядат. Ако отидете в Европа или в Америка, ще видите много начини за приготвяне на месни яденета: някога месото е добре опечено, пържено или варено, а някога го оставят доста сурово, с повече кръв. Същевременно се създават различни теории за предимство на единия начин на готвене пред другия, или за предимство на растителната храна пред месната и обратно – на месната пред растителната.

В пътя на своето развитие, човек се отличава от животните по своя интелект, по своя ум. Когато трябва да се произнесе по някакъв въпрос, човек мисли и дава

мнението си. В това отношение животните си служат повече с инстинкт. У тях инстинктът е силно развит. Когато вълкът се намери всред някое стадо, той започва да души овцете с носа си. Така той познава, коя овца е слаба, мършава и коя тлъста. Като бутне овцата няколко пъти с носа си по корема, той разбира вече, има ли смисъл да се занимава с нея или не. Ако е тлъста, той я хваща за врата, занася я далеч от стадото и я изяжда. Ако е слаба, оставя я настрана, не се интересува от нея. И тревопасните животни си служат с носа си. Като искат да знаят, коя трева е добра за ядене, те я миришат с носа си и веднага се произнасят. В млекопитаещите животни носът е играл и продължава да играе важна роля. Той замества интелекта в хората. Понякога и човек си служи с носа, да познае, коя храна е добра, и коя не. От благоуханието, което се разнася от храната, той може да каже, дали дадена храна е добра. Обаче, не всякога от благоуханието на храната може да се съди за нейното качество. Ако в някое ястие се турят ароматни приправки, те могат да маскират преснотата и доброкачествеността на материалите и да го представят за добро. В същност такова ядене може да разстрои стомаха на човека. В това отношение човек лесно може да се заблуди.

Хората се натъкват на заблуждения, не само във физическия, но и в духовния, и в умствения свят. Запример, ако слушате една цветиста реч, в която се изнася някакъв велик идеал, вие можете да я приемете като абсолютно искрена, но след време ще се разочаровате и от проповедника, и от неговата реч. Тази реч не е била изпитана. Всяко нещо се познава само тогава, когато се постави на опит. Лесно е да се говорят нещата, но те трябва да са опитани. Лесно се говори за любовта, но постави ли се на опит, тя изчезва. Преди всичко хората не знаят, къде е мястото на любовта. Според някои мястото на любовта е в душата. – Любовта иде от духа, влиза в душата отдето през ума слиза в сърцето. Оттук тя обхваща цялото тяло. Други пък казват, че любовта е движение. – Любовта произвежда движение, но не е движение. Любовта произвежда не само движение, но и разширяване, растене и т. н. Трети пък казват, че любовта е чувстване. Любовта произвежда чувстване, но чувстването не е любов. Деятелността на човешкия дух и на човешката душа се дължи на любовта. Казват още, че любовта е първият потик в живота. – Любовта е първият потик наистина, но не и последният. Последното нещо в света, това е истината.

По отношение на любовта, съвременните хора правят ред погрешки. Те започват с любовта и се стремят да свършат с любовта. Коя майка е започнала с любов и свършила с любов? Който започва с любовта, той непременно трябва да свърши с истината. Ако не започне с любовта и не свърши с истината, върху главата му ще се изсипят такива страдания, каквито не е очаквал. Човек може да оцени любовта само тогава, когато започва с нея и свършва с истината. Истината трябва да бъде тил в човешкия живот. Когато любовта действа в човека, на лицето му се явява червения цвят. Той е признак на любовта. Когато истината действа в човека лицето му става светло, защото истинна е синтез на всички лъчи на светлината. Следователно, ако лицето на човека не е червено и светло, той не е познал нито любовта нито истината. Казваме за някого че се е опекъл, изгорял. – Защо? – Почервенял е човекът. Значи, в червения цвят хората се пекат. Червеният цвят е начало на чувстванията. Без този цвят хората не могат да чувстват. Докато не започне да чувства, човек не може да има представа за любовта. Любовта започва с малък потик, с най-малкото чувство. Истината пък е синтез на нещата. Ако в пътя на своето развитие, човек не познае себе си, не разбере, с какви дарби и способности разполага, той не може да придобие истината. Сега, като казваме, че любовта е начало, а истината – край, разбираме, че любовта е начало на живота, а истината – край на недоразуменията в живота. Докато хората не се обичат, животът им няма нито начало, нито край. Щом се обикнат, животът започва и върви към своя край – реализиране на самия живот. Днес всички хора се стремят към края на живота, към неговото реализиране, към освобождаване от страданията. Когато човек придобие истината, страданията му ще престанат. Любовта носи страдания, а истината ги прекратява. Кога го човек се влюби, страданията тръгват след него като войници. Те кацат върху него като мухи. Къде има мухи? – Дето има ядене. Дето няма ядене, и мухи няма. В това отношение любовта представя богата трапеза, върху която са сложени различни ястия. Дето има сложена трапеза с ястия, там и мухи ще има.

Страданията в живота на хората не са нищо друго, освен хапливи мухи, които ги хапят и насилствено, като с остен, ги заставят да работят, да мислят. Достатъчно е човек да направи една погрешка, за да дойде една хаплива муха да го ухапе. Всяка погрешка се придружава с ухапване, т. е. със страдание. Колкото вида мухи съществуват, толкова вида страдания има по света. Запример, завистта, злобата в човека произвежда един вид страдание, омразата – друг вид. Мястото на злобата в човека е над ушите. Когато този център е силно развит, човек е много завистлив. Този център е силно развит във вълка, вследствие на кое го той е много жесток, свиреп. В овцата този център е слабо развит, и затова минава за миролюбива. Завистта е във връзка с личните чувства на човека. Ако се измери областта на центъра на злобата, ще се види, че тя заема пространство от 1 - 20 сантиметра най-много. Повече от 20 см не може да заеме. Това е крайният й предел.

Като говоря за злобата, вие не трябва да се смущавате. И в най-слаба степен да се яви, тя все ще покаже на човека своето съществуване. Щом любовта посети човека, и злобата, като верен неин съпътник, ще проговори. И гълъбът, или кроткото същество, при известни случаи проявява злоба. Когато има две-три малки гълъбчета, а същевременно мъти нови яйца, гълъбицата се озлобява срещу малките и едно по едно ги изхвърля вън от гнездото. Те крякат, пискат вън, докато дойде бащата да ги утешава. Той им казва: Ще извините майка си, тя е неразположена, има много работа, но пак ще ви приеме. Като ги успокои, той ги качва в гнездото. На другия ден майката пак ги хвърля навън. Същото става и с хората. Срещате един човек разположен, готов на услуги, на жертви. – Защо? – Той е проникнат от някакво благородно чувство. В този момент в него се промъква едно чуждо чувство на користолюбие, на недоволство. Какво става с него? Веднага любовта пристига и изхвърля навън чуждото яйце – користолюбието. Любовта не търпи никакво користолюбие, съмнение, своенравие, нетърпение. Дойде ли нещо подобно в човека, тя го хваща врата и го изхвърля вън от гнездото. Който не разбира отрицателните прояви на своя характер, той казва: Нямам ли право да се проявя? Не съм ли човек и аз като всички? – Човек има право да се проявява, но не в отрицателното. Истински човек с онзи, който проявява положителното и себе си, а отрицателното – възпитава и облагородява.

Човек трябва да помни, че не е той сам виновен за отрицателните черти в себе си. Той не е снесъл яйцата на користолюбието, на упоритостта, на злобата и т. н. Това са яйца, с които други някои са го насадили, той да ги мъти. Така правят и българите. Те обичат да турят под някоя квачка различни яйца кокоши, пачи и други. Без да знае, с какви яйца е насадена, кокошката ги мъти. Като се излюпят всички яйца, тя вижда, че след нея тръгва цял народ пиленца, патенца, юрдечета. Някои от тях приличат на нея, а други – съвсем не приличат. Чуди се кокошката, тя ли ги е измътила всички, или не. Както и да е, тя тръгва пред тях да им търси храна. Като дойде до някоя река, патенцата и юрдечетата влизат във водата, а пиленцата обикалят около нея. Като вижда това несъответствие между едните и другите малки, тя се чуди, как е станала тази работа, но стои на брега, чака да излязат патенцата и юрдечетата от водата.

Страшно е положението на човека, когато се види като кокошката, обиколен с подозрение, съмнение, злоба, омраза и т. н. Той седи и се чуди, отде са дошли тия лоши чувства в него. Знае, че по естество е добър човек, но отде дойде подозрението в него? Знае, че е добър човек, но отде дойде омразата в него? Стои той и мисли какво да прави с тия отрицателни чувства, в себе си, как да се освободи от тях. – Няма защо да се смущавате от отрицателното в себе си, но пазете се от него да не ви завлече във водата и да се удавите. Не считайте, че всички отрицателни мисли и чувства са все ваши. Не взимайте стоката на дявола за ваша. Не продавайте стоката му. И в новия живот, да влезете, изпитанията пак ще ви следват. Като влезете в новия живот ще видите, че и там има области, в които можете да се спънете. Млади, и стари могат да се спънат. Учени и прости могат да се спънат. Философът може да се спъне в своята философия; моралистът – в правилата на своя морал. Затова ние казваме, че някои неща си морални, а други – не са морални.

Кои неща са морални и кои – неморални? Всеки потик, колкото малък и да е, който произтича от любов, мъдрост и истина, е морален. Не произтича ли от любовта, мъдростта и истината, той не е морален. Щом потиците на човека са морални, и животът му ще бъде морален. Когато човек греши, причината на това се крие в неотзивчивостта му към своите морални потици. Бог влага тия потици в човешката душа, в човешкия дух, в човешкия ум и в човешкото сърце. Щом вложи един потик в човека, Той веднага се оттегля и гледа, как ще постъпи. Хората се стремят към любовта, а въпреки това се карат, бият. Майката обича детето си, но от време на време го бие. Момък и мома се обичат, наричат се божества, а като се оженят, започват да се бият. Братче и сестриче седят мирно и си играят. После се галят, милват, целуват. Щом седнат да ядат, братчето удари сестричето, или го хване за косата. После сестричето хваща братчето за главата и го разтърсва. Защо става това?

Една жена разправяше накратко своя живот. Оженила се млада за едного, когото обичала. Цели десет години живяла с него, но той постоянно я биел. Тя търпяла, нищо не казвала. Един ден той й ударил една плесница, и в нея се събудил такъв гняв, че тя моментално се хвърлила върху него и му ударила две силни плесници. От този момент той не посмял да дигне ръка върху нея. Поправил ли се с това? Не, след две–три години той умрял. Мъж, който бие жена си, умира преди нея. Жена, която бие мъжа си, умира преди него. Това показва, че въпросите не се разрешават с насилие. Силата на човека седи във въздържанието, в самообладанието. Въздържанието не подразбира мълчание. Външното мълчание не е и вътрешно. Когато иска да говори, човек трябва да пита Бога в себе си, да говори или не. На кого трябва човек да говори? Човек първо трябва да говори на себе си, после на ангелите, да се научи да разсъждава, и най-после – на Господа, да се научи да се моли и да върши само онова, което Бог му е казал. Щом знае да говори на себе си, на ангелите и на Бога, той ще може да говори на ближните си и ще им бъде полезен .

Каква е вашата опитност в това отношение? По колко пъти на ден се обръщате към Бога с молба да ви каже, какво да правите? Не зная, колцина от вас се обръщат към Бога за съвет. Щом намислите да правите нещо, вие веднага пристъпвате към действие - никого не питате. В невидимия свят има разумни същества, които всеки момент са готови да услужват на хората. За онзи, който се обръща за съвет към тях, всяка дума е благословение. Всяка тяхна дума може да се използва за градеж.

Съвременните хора избягват съвети даже и на разумни същества, понеже са минали през школи на различни учители, които са ги учили на неща, от които и днес още не могат да се освободят. Някои от тия учители са ги учили, че трябва да бъдат горди, да пазят достойнството си; други са ги учили, че трябва да бъдат силни, да се борят с всичко в живота; трети са ги учили, че трябва да бъдат богати и да се осигуряват. Вие сте опитали всичко това и сте дошли до убеждението, че и горди да бъдете, и богати, и силни, все пак сте нещастни. Вследствие на това вие сте изгубили вярата си и днес не вярвате на никого. Мойсей е учил: „Око за око, зъб за зъб". След него иде Христос и казва: „Ако те ударят на едната страна, обърни и другата". Опитвали сте Мойсей, и повече не искате да го следвате. Христа още не сте опитали, но не се решавате да Го следвате – не вярвате в Него.

Какво разбирате от стиха, който Христос е казал, че ако те ударят на едната страна, да обърнеш и другата? Ако го разберете буквално, вие ще изпаднете в противоречие. Ще кажете: Защо човек трябва да бъде толкова мекушав, да се оставя да го бият? За да разберете дълбокия смисъл на този стих, трябва да знаете, че само разумният, добрият човек има право да бие. Само приятелят има право да бие. – Защо? – Защото той бие с любов. Ако приятелят те удари от едната страна с любовта, дай и другата си страна, да те удари с мъдростта. Какво по-голямо благословение можете да очаквате от това? Казано е в Писанието: «Когото Бог обича, наказва го". – С какво? – С любовта, мъдростта и истината. Какво по-голямо благословение от това? Радвайте се, когато съвършеният ви наказва. Бог е съвършен. В Него няма противоположни чувства, както в хората. Всичките Му постъпки са пълни с любов. Дръжте в ума си мисълта: Каквато плесница ударите на брата си, такава и вие ще получите. Ако го ударите с любов, и вас ще ударят с любов; ако го ударите с мъдрост, и вас ще ударят с мъдрост. Ако ударите ближния си без любов и без мъдрост, и вас ще ударят по същия начин. Всяка плесница, нанесена на човека без любов и без мъдрост, кости чупи, мускули разкисва. С една дума, плесница без любов и мъдрост може да умъртви човека. Всяка плесница, нанесена върху човека с любов и мъдрост, внася в него живот, знание и светлина.

Сега, желая на всички да получавате плесници на любовта. Ако тези плесници идеха от ръката на човека, те щяха да бъдат физически. Те идат от добрия ум, от доброто сърце, от добрата воля на човека. Те идат от неговия дух и от неговата душа. Следователно, всяка такава плесница носи за човека голямо благословение. Такива плесници Бог постоянно ни дава. Поетите възпяват лъхането на въздуха, лъхането на светлината. В този смисъл, лъхането на светлината не е ли една плесница, т.е. милване, галене с ръката? Светлината слиза с такава голяма бързина, че удря право в лицето на човека. В тази плесница има любов и знание. Като се докосне до лицето на човека, тя започва да го милва. Ако светлината не носи любов и знание в себе си, с бързината си тя би махнала човека от своя път. Ако нямаше любов и знание в себе си, светлината би умъртвила човека, но понеже иде с любов и знание, тя го прави енергичен. Аз бих желал и вие да бъдете енергични, но като се приготвите отдалеч да ударите на някого плесница, щом дойдете до това място, веднага да спрете. Тогава енергията ви ще се превърне в любов и знание. Това значи да има човек самообладание. Мъчно е човек да се владее, но той трябва да придобие самообладание. Както се е засилил да удари плесница, веднага да спре. Не е лесно да мисли човек правилно. Не е лесно да обича човек хората правилно. Не е лесно да говори човек истината. Не е лесно всичко това, но не е и много мъчно. Понеже е мъчно сами да го постигнете, затова сте дошли в Школата да учите.

Сега, като наблюдавахте изгрева на слънцето, вие видяхте, че имаше червен цвят. – Защо? – Защо го започва с любовта. После слънцето стана светло. – Защо? – Защото свършва с истината. С тези два цвята слънцето казва: Започни с любовта и свърши с истината. Като видите, че слънцето е червено, кажете си: Желая сърцето ми да бъде пълно с любов. Като го видите светло кажете си: Желая ума ми да бъде пълен с истина. Желаете ли тия две неща за себе си, вие ще имате Божието благословение. Всеки ден, при изгрева на слънцето, пожелавайте да имате любов в сърцето си и истина в ума си. Да посрещате всеки ден изгрева на слънцето с тази мисъл, това значи да бъдете през целия ден радостни и весели. Не можете ли да придобиете нищо от слънцето, вие не сте разбрали, какво значи изгрев на слънцето.

И тъй, понеже живеем в свят на противоречия, ние трябва да се свържем с Божествената любов, с Божествената истина и с Божия Дух. Казано с в Писанието: „Не огорчавайте Божия Дух, с Който сте запечатани". Бог е дълготърпелив и милостив, но всякога бъдете будни, да не огорчавате Божия Дух в себе си. Кажете ли една дума не на място, веднага се коригирайте. Направите ли една погрешка, веднага я изправете. Ако в сърцето ви проникне едно лошо чувство, трансформирайте го веднага. Каквото изкушение и да ни сполети, стремете се да устоите срещу него. За да се справите с противоречията и изкушенията в света, сърцето, умът, душата и духът ви трябва да бъдат будни. Само по този начин вие можете да се самовъзпитавате. Освен вие сами, никой друг не може да ви възпитава. Рече ли друг някой да ви възпитава, това значи да ви дресира. Обаче, дресират се само коне, кучета, но не и хора. Аз мога да ви поставя ред ограничения, но това не е възпитание, това е робство. Да възпитам един човек, това значи да го отхраня, да стане като ангел. Ако аз нямам любов, и вие нямате любов, нито аз мога да ви възпитавам, нито вие можете да се възпитавате. За да ви възпитавам, аз трябва да имам любов към вас, и вие трябва да имате любов към мене. За да ви възпитавам, аз трябва да приложа истината към вас, както и вие – към мене. Като ви възпитавам с любов и истина, мога да ви оставя да живеете при ангелите. Иначе, не бихте могли да живеете при тях. Едно трябва да знаете: докато сте при хората, първо вие трябва да ги обичате, а после те да ви обичат. Ако сте при ангелите, първо те трябва да ви обичат, а после вие. Ако сте при лошите хора, първо вие трябва да ги обичате, а после те. Обичат ли ви първо лошите хора, те ще ви причиняват големи пакости. Ако добрите хора първо ви обичат, те ще ви правят добро.

И тъй, като ставате сутрин, започвайте с червения цвят и си кажете: Господи, днес ще покажа Твоята Любов към всичко – към камъните, към растенията, към животните. Като дойдете до човека, там ще покажете любовта си в най-голям размер. Като дойдете до човека, там ще проявите двата цвята – червения и светлия. Това е новото, което трябва да приложите в живота си. Вие имате много знания, много опитности, но приложете и новото, което сега ви се дава. Някои казват, че са прости, а в същност не са. Като видят някой учен, те турят своите чувствителни везни и започват да го теглят. Те виждат и най-малката му погрешка. Това показва, че са умни хора. В това отношение и мене са ме теглили. Само ме следят, какво ще кажа и как ще постъпя.

Преди години дойде при мене един български светия. Той си турил кръст на челото и току се кръсти. От време на време ме поглежда. Аз седя, гледам го, но не се кръстя. – Защо не се кръстиш? – Аз имам една слабост, кръстя се, само когато имам мъчнотии. Когато съм радостен, забравям да се кръстя. Щом дойде мъчнотията, веднага започвам да се кръстя и да се уча. Да се кръстиш, това значи да те бият. Щом видя, че бият някого, питам го: Ти носиш ли кръст? Като погледна към него, виждам, че носи кръст на челото си. Когато бият някого, а той търпи, това показва, че се е нагърбил с кръста на търпението. Не се опълчвайте против кръста, защото бой ще има. И Христос опита кръста. Какво направи като Го заковаха? Той се моли, вика да Го отковат, но най-после се убеди, че това е волята Божия и се остави да Го заковат.

Какво представя кръстът? – Кръстът представя две сили, които действат в противоположни посоки. Едната сила е пасивна – хоризонталната линия в кръста. Другата е активна – вертикалната линия. Тя представя човешката мисъл. Тази сила показва, че човек трябва да расте нагоре, а не да се удоволства. Както семенцата излизат от земята, така и човек трябва да расте нагоре. Всичко, което расте, е Божествено, а което не расте, не е Божествено. Следователно, ако растете и побеждавате почвата, това показва, че противодействията, които срещате на пътя си, са по-малки от силите, които са вложени във вас. Ако не растете, противоречията са по-големи от силите ви. С други думи казано: Когато лесно се справяте с препятствията, които срещате на пътя си, вие имате в себе си любов, която ви помага. Тогава и вие се радвате, и Бог се радва на вашия успех. Когато вие побеждавате, Бог се наслаждава. Намирате на пътя си торба с пари. Вие сте беден човек, нямате стотинка в джоба си, но отвътре нещо ви казва: Бягай, не се изкушавай! Вие поглеждате торбата с пари, усмихвате се и заминавате. Ако някой види, че бягате от парите, ще мисли, че сте глупав човек. Невидимият свят, обаче, ще ви похвали. По-добре е да спечелите сърцето на един човек, отколкото неговите нари. По-добре е да спечелите доброто мнение на своя приятел, отколкото да използвате неговата сила. За предпочитане е човек да има на страната си Божията Любов, Мъдрост и Истина отколкото всички блага, всички удоволствия на света. Лишени ли сте от любовта, от мъдростта и от знанието, каквито други богатства и блага да имате, вие сте изгубени.

Сега, желая ви да придобиете новото, което е потребно за съграждане на бъдещия ви живот. Сегашният ви живот трябва коренно да се преустрои. Дълго време трябва да работите, за да преустроите живота си. Погрешката на съвременните хора се състои в това, че те искат едновременно да свършат много работи. Всеки човек трябва да започне една работа, да я свърши добре и тогава да пристъпи към втора. Великият художник започва само една работа. Като я свърши, както трябва, тогава започва втора. Видният поет ще напише само един–два стиха за любовта и върху тях ще работи дълго време. Като четете поезията на някой поет вие трябва да правите превод, да й дадете друг смисъл. Запример, какъв превод ще направите на думите, изказани от П.Славейков, за парите? Той е казал: „Парице, парице, всесилна царице! С тебе в рая, без тебе в ада". Вие можете да преведете тази поезия в следния смисъл: Парице, парице, всесилна царице, все за тебе питах и по света скитах. Но като скитах по света, най-после оглупях. Като се видях в това положение, реших вече за тебе да не питам. Като се научите да правите верни преводи, вие ще станете истински поети. Като съзнае заблуждението си, човек може вече да пише. Той няма да възпява парата като всесилна царица, без която не може да живее, но ще пише: Парице, парице, дълго време по тебе скитах и всякога лъган оставах. Ти ми казваше, че само мене обичаш, но видях, че на всички едно и също казваш, с всички работиш. Питам: Какъв характер може да има човек, който, като парата, навсякъде се движи на всички обещава? Парата не предпочита никого: тя еднакво услужва и на праведния и на грешния.

Съвременните хора се нуждаят от чиста храна, чиста вода, чист въздух и чиста светлина. Те се нуждаят още от чисти мисли и чувства. Това представя Божественото начало в човека. Бог не търпи и най-малкото несъвършенство. Това, което мъчи човека, е неговото несъвършенство. Дойде ли въпрос до любовта, там човек трябва да бъде абсолютно чист. Някой се оплаква, че като отишъл на гости при приятеля си, той легнал на мекото си легло, а него оставил да спи на пода. Любов ли е това? Не е любов, но и обратното да стане, гостът да спи на леглото, а домакинът на пода, и това не е любов. Тогава, какво трябва да направи домакинът? Или двамата да спят на пода, или домакинът да купи още едно легло с чисти, нови завивки. Справедливостта изисква да давам на ближния си такава храна, каквато и аз употребявам; да му давам такава вода, каквато и аз пия; да му купувам такива дрехи, обуща, каквито и аз нося. Така постъпва и Бог с нас. Той ни е дал своята Любов, своята Мъдрост и своята Истина. Повече от това какво можем да желаем? И ние трябва да бъдем подобни на Него. За да постигнете това, проучвайте любовта в нейната чистота! Проучвайте знанието в неговата светлина! Проучвайте свободата в нейната пълнота! Пожелайте, както за себе си, така и за ближния си, онази свобода, която освобождава душите от вътрешното им ограничаване.Приложете любовта и истината като граници на живота, и Божието благословение ще бъде винаги с вас.

1. август, 5. ч. с.

Книги:

Червен и светъл

Лъчи на живота (Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, 2004)

24 беседи от 18 юли 1937 г. до 22 септември 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Иванка Петрова

Архивна единица

ПЛАНИНИ И ДОЛИНИ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата, "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г.

Издание от 1937 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово, 1937 –1938

Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

рилска беседа - 30 юли 1937 г.

Представете си, че пред вас стои един виден цигулар, с цигулка Страдивариус в ръка и с ноти на един от забележителните автори музиканти. Всичко това ще ви задоволи ли? За да останете доволни, цигуларят трябва да свири, цигулката да издава тонове, а нотите да предават онова, което музикантът е вложил в тях. Цигулката представя човешкото тяло, нотите – храненето, дишането, а цигуларят – човешката мисъл. Следователно, ако между цигулката, нотите и цигуларя, т. е. ако между мисълта на човека, неговото тяло, храненето и дишането му няма известно отношение, сами по себе си те нямат никакъв смисъл. При това положение музиката, както и животът на човека остават неразбрани.

Целокупният живот не е нищо друго, освен музика, песен. И най-ограниченият живот е музика. Наистина, където и да отидете, ще чуете, че всеки народ има своя любима песен, свой химн. Англичаните имат свой химн, германците имат свой химн, французите имат свой химн, русите имат свой химн, българите имат свой химн и т. н. Не само отделните народи, но и всеки човек има свой химн. – Кой е химнът на майката? – Детето. – Кой е химнът на човека? – Главата. – Кой е химнът на любовта? – Сърцето. – Кой е химнът на добрия човек? – Краката. – Кой е химнът на справедливия човек? – Ръцете. – Кой е химнът на разумния човек? – Разумността. Химнът е мярка, която определя нещата.

Всички хора говорят за любовта, но трябва да знаят, че докато Божественото дихание не проникне в тях, те не могат да придобият любовта. Погрешката на съвременните хора се заключава в това, че те искат да бъдат щастливи, да се обичат, без да е вдъхнал Бог в тях. Каква любов е тази, ако някой ви нахрани с лед или с някакъв разтопен метал? Какво ще научите от любовта на вашия приятел, който ще ви впрегне като вол да орете цял ден нивата му, или ще ви натовари със стотици килограми товар на гърба ви? Хората са изгубили истинска представа за любовта, вследствие на което наричат любов това, което не е. Те не знаят, че сърцето пее песента на любовта. Като върши своята работа, то изпраща кръвта по цялото тяло. Кръвта е велико благо, което сърцето изпраща по цялото тяло, за да храни всички негови удове. Сърцето мисли за всички клетки на тялото, навреме да им изпрати храна, да не страдат. Докато сърцето мисли само за службата, която му е дадена, целият организъм е доволен и щастлив. Понякога, обаче, и сърцето се отклонява от задачата си. И то започна да мисли за други неща, които го разсейват. Щом изпадне в такова състояние, организмът започва да страда, в него настава известна дисхармония. Тогава сърцето се намира в положението на слугиня, която прегаря яденето на господарката си.

Една слугиня имала обичай всеки ден да гледа от прозореца, кога ще мине нейният възлюбен. Той минавал по едно и също време. Щом го види, слугинята продължавала работата си, и цял ден била доволна. Обаче, един ден нейният възлюбен за-къснял, не минал на определеното време. Слугинята го чакала да мине и не забелязала, как прегорила яденето.

Вашият възлюбен е Бог, Когото вие чакате да мине пред вашите прозорци, пред вашите очи. Когато редовно минава пред прозорците ви, вие Го посрещате и след това започвате работата си. През целия ден вие сте доволни, и работите ви вървят добре. Случи ли се нещо особено, че или Бог не мине навреме, или вие Го изпуснете, целият ден сте недоволни, и работите ви остават назад, а яденето ви всякога прегаря. – Може ли Бог да минава пред нашите прозорци? – Може, разбира се. Като слънцето, Той всеки ден минава пред нашите очи: понякога проговаря, понякога минава покрай нас, без да каже дума. Като види своя възлюбен, момата някога го спира, каже му две-три думи и си заминава, а някога му хвърли цвете или писъмце от прозореца и гледа, какво ще направи. Той се навежда, взима цветето, закичва се с него, а писъмцето туря в джоба си и радостно продължава своя път.

Като не разбират любовта, мнозина считат тия работи за неестествени и се срамуват да говорят за любов. Какъв срам има в това, майката да люби детето си? Какъв срам има в това, човек да гледа на слънцето, или да стъпва по земята? Радвайте се, когато можете да гледате слънцето. Радвайте се, когато свободно ходите по земята. Радвайте се, когато любите. Това трябва да ви подтиква към мисъл, към правилно разбиране на живота. За да разберете физическия живот, вие трябва да имате здрав стомах, да можете правилно да се храните. За да разберете духовния свят, вие трябва да имате добре развити дробове, да дишате и да чувствате правилно. За да разберете Божествения свят, вие трябва да имате добре оформена глава, добре раз-вит мозък, да мислите правилно.

На какво могат да се уподобят главата, дробовете и стомахът на човека? Главата представя вложения капитал, с който човек работи в живота си. Ако главата е добре оформена и мозъкът правилно развит, вие имате достатъчно капитал за работа. Дробовете представят капитал, който се намира в постоянно обръщение. Който има здрави гърди, всичките му работи вървят добре. Стомахът представя приходи от вложения капитал. Който има здрав стомах, и приходите му ще бъдат добри. Правилното хранене дава добри приходи, а неправилното – изразходва вложения капитал.

Един обеднял руски княз, добър поет, се оженил за една красива мома. Поласкана от неговата титла, тя мислила, че той е богат човек и се надявала, че ще живее с него добре. Като се оженили, той й давал на ден по сто целувки. Три деня наред се целували, но най-после тя огладняла и поискала да яде. – Ну, поцелуемся! – казал той. – Поцелуемся, но кушат надо! Наистина, добро нещо е целувката, но ако човек не яде, целувката нищо не дава. Най-хубавата целувка в живота на човека е мисълта. Сегашните хора се срамуват от целувките, защото те не се дават правилно. Само онзи човек има право да целува, който се храни добре, който мисли и чувства правилно, който диша правилно. Ако стомахът, дробовете и мозъкът на човека не функционират правилно, той не трябва да целува. Да целуваш някого, това значи да внесеш в него живот, светли мисли и възвишени чувства. Такава целувка не може да се забрави нито в този, нито в онзи живот. Ето, и Юда целуна Христа, но тази целувка Го предаде. Христос го запита: „С целувка ли предаваш Сина Человечески?" Като се заговори за Юда, хората започват да го обвиняват, че той предал Христа. Питам: Ако човек се отрича от истината в себе си и я продава, не е ли той Юда, един от учениците, които не са разбрали смисъла на живота?

Следователно, дойдете ли до истината, до мъдростта и до любовта, бъдете крепки, устойчиви. Никакво колебание по отношение на любовта, мъдростта и истината! Какво правят хората днес? Ако ближните им не ги обичат, те се сърдят на Господа. Ако ближните им не мислят добре за тях, те пак на Господа се сърдят. Хората трябва да знаят, че не са пратени на земята да ги обичат, но те трябва да обичат. Милиони години Бог е носил човека в утробата си, докато един ден го застави да излезе оттам и го прати в света, да покаже на всички страдащи Божията Любов и Неговите добродетели. Всеки човек трябва да разбере тази истина и да не очаква повече да го галят. Земята е място за работа, а небето – за възнаграждение. Там ще отдадат всекиму заслуженото. Само болният човек се нуждае от галене, от утеха, от служене. Само болният се нуждае от сестри и братя милосърдни. Той е аристократ, очаква слуги да му помагат. Здравият, обаче, е демократ; той е готов на труд, на работа. Следователно, човек е дошъл на земята да работи и да учи.

Единственото нещо, върху което човек трябва да спре вниманието си, това е неговото лице. Той трябва да изучава чертите на своето лице, както и тия на другите хора и да чете по тях. Казват за някого, че е двуличен. Какво се разбира под думата „двуличен"? – Човек с две лица. За Бога пък казват, че е троеличен – с три лица. – Кои са трите лица на Бога? – Трите лица на Бога са трите добродетели – любов, мъдрост и истина. Значи, едното лице на Бога е Любовта, чрез която изпраща живот в света. Второто лице е Мъдростта, чрез която изпраща светлина. Третото лице е Истината, чрез която изпраща свобода. В този смисъл и човек е троеличен, а не двуличен. Първото лице на човека е неговото чело – разумното, Божественото начало. Второто лице, това са Неговите очи и неговият нос, чрез които е свързан с ангелския свят. Третото лице на човека е неговата брада и уста. Мъжете крият третото си лице. У тях то е обрасло с косми. В това отношение жените са по-искрени от мъжете. У тях и трите лица са открити, а у мъжете – двете. Жената казва: Каквото направих, няма да крия. Нека всички видят, какво съм направила. И Адам сгреши заедно с Ева, но за свое оправдание, той казва: Ако Ева не беше с мене, аз нямаше да сгреша, нямаше да изляза от рая. Но същевременно той показа любовта си към Ева. Адам предпочете да напусне рая, но да не остави Ева сама да скита по света. Обаче, като се намери в трудни условия, той казва: Ако не беше Ева, и досега щях да бъда в рая.

Първоначално Адам мислеше, че Ева не може да направи никаква погрешка, защото е излязла от него. Адам казваше за Ева: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми". Обаче, като сгрешиха и двамата, Адам отдаде всичката вина на Ева. Наистина, докато беше в Адама, Ева не можеше да греши, но щом излезе вън от него, тя имаше възможност вече да греши. – Защо? – Защото той не й предаде законите, които Бог му беше дал. Той се държеше към Ева като нейн баща и мислеше, че тя не трябва да знае това, което той знае. Адам мислеше, че дъщеря му е толкова целомъдрена, че никога няма да си позволи да яде от забраненото дърво за познаване на доброто и на злото. – Кое е забраненото дърво? – Когато господарят забрани на слугата си да пипа неговата каса, а въпреки това той пипа, слугата е ял от плодовете на забраненото дърво. Когато яде без позволение от яденето, приготвено за високи гости, детето е яло от плодовете на забраненото дърво. Следователно, всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, които произвеждат страдание в човека, представят забраненото дърво. За да не страда, той не трябва да яде от плодовете на тия мисли, чувства и постъпки.

Сега вие не сте дошли на планината за удоволствие, но да научите нещо. Тук вие сте на училище. Ще изучавате растенията, както ботаникът ги изучава. Ще ги изучавате, както лекарят, за да научите, какви лечебни свойства се крият в тях. От друга страна, вие трябва да изучавате минералите, както минералогът ги изучава. Ако не можете да изучавате външния свят, как ще изучавате вътрешния? Как ще изучавате свойствата на своите мисли и чувства? Как ще изучавате качествата на говора? Ученикът трябва да изучава тия неща, да има ясна представа за себе си.

Като окултни ученици, вие трябва да учите с любов. Без любов, окултизмът остава неразбран. Без любов, никакво знание не можете да придобиете. Грешката, която Адам направи, седи в това, че той пристъпи към знанието, без да беше придобил любовта. Най-красив е езикът на любовта. Тя разполага с най-избрани думи. Няма по-красив език от този на любовта. Който иска да възкръсне, той трябва да прилага любовта. Ако работите ви не се нареждат добре, приложете любовта. Ако сте болни, приложете любовта. Ако страдате, приложете любовта. Любовта всичко нарежда, всичко оправя.

Пазете следните правила: Не влизайте в училището, докато не придобиете любовта. Не влизайте в живота, докато любовта не ви озари. Не започвайте никаква работа без любов. Любовта ражда всички неща. Роденото от любовта носи живот в себе си. Казано е в Писанието: "Любовта е безпристрастна". Когато проявяват любовта си, хората грешат, именно, в това отношение. Те са пристрастни в любовта си: едного обичат повече, другиго – по-малко. Или, един обича някого, но той не му обръща внимание. – Защо? – Той обича друг някой. Последният пък обича трети. Той, от своя страна, обича четвърти и т. н. Като погледнете към тях, виждате, че всички се мъчат, всички страдат. Мъченията, страданията на хората се дължат на неразбраната любов. Един ден, когато хората разберат любовта, страданията им ще се смъкнат от тях, както змията съблича кожата си.

Следователно, искате ли да не страдате, да не се мъчите, приложете любовта в живота си. Да приложите любовта, това значи да служите на Бога. Не служите ли на Бога, вие всякога ще грешите. Ще срещнете един човек и ще кажете: Дебела глава е този човек! – Защо е дебела главата му? – От много работа. Ръцете на работника задебеляват. Сърцето на алчния човек задебелява. Умът на алчния човек също задебелява. Ако човек не иска нито главата, нито сърцето, нито умът му да задебеляват, той трябва да бъде смирен, да се стреми към живота, към любовта, към знанието, без да иска да ги завладява, да ги прави своя собственост. Единственото нещо, върху което човек има право на собственост, това са неговият дух, неговата душа, неговият ум и неговото сърце. Вън от тия неща човек не може да притежава нищо друго. Съзнае ли човек това нещо, между неговия дух и духа на всички хора става правилна обмяна. Не само това, но и между душите, умовете и сърцата на всички хора трябва да става правилна обмяна. Стане ли тази пълна обмяна между хората, любовта ще ги посети. Любовта свързва всички хора, всички души.

И тъй, обичайте и тези, които досега не сте обичали. Засега, на някои хора вие сте отпуснали по-голям кредит, отколкото на други. Изправете погрешката си! Намалете малко кредита на онези, на които сте дали много, и от този кредит дайте още малко на ония, към които сте се показали скъперници. С други думи казано: вземете малко от кредита на онези, които обичате, и дайте от него на онези, които не обичате.

Сега, колкото и да ви говоря за любовта, все пак страданията няма да ви оставят. Вие страдате по единствената причина, че не сте свършили ония работи, които ви са дадени още в миналото. Цялата човешка карма не е нищо друго, освен сбор от недовършени работи. В този живот човек трябва да ликвидира със своята карма. Дали съзнава това, или не съзнава, всеки човек се стреми да развива дарбите и способностите си, да се прояви като даровит музикант, художник, поет. И ако не може да постигне това, той страда. Като сте дошли на планината, възпявайте високите върхове, възпявайте долините! Упражнявайте се във всички направления. Когато младият момък се упражнява в поезия, той започва да възпява планините и долините: „Планини високи! Долини дълбоки!" Той мисли, че като напише два-три реда, станал е поет. За да стане поет, работа се иска от него.

Какво представя планината и какво – долината? – Всяко високо място, от което човек може да падне, е планина. Всяко дълбоко място, в което човек може да се удави, е долина. Тъй щото, когато хората падат, това показва, че те са на планински места. Когато се давят, това показва, че те са в долини. Планините са места, дето човешкият ум се възпитава. Долините са места, дето човешкото сърце се възпитава. Като знаете това, впрегнете три-четири чифта волове и идете да орете в долината на вашето сърце. Посейте там най-хубавите плодни дървета, най-хубавата пшеница. След това прекарайте удобни пътища и съобщения, че който пътник мине покрай вас, посрещайте го и кажете му една – две сладки думи. Като се уморите от живота в долината, качете се на планината, да фантазирате и песни да пеете. Планинските песни се отразяват в долините. Красив е животът на сърцето, но когато умът мисли. Умът е вашият възлюбен, а сърцето – вашата възлюбена. Каквото лошо и да ви говорят за вашия възлюбен и за вашата възлюбена, не вярвайте. Ако вярвате, вие ще ги спънете в тяхния път. Вярвайте, че вашият възлюбен е на планината, а вашата възлюбена – в долината. Тя отдолу ще казва: Планини високи! Той отгоре ще отговаря: Долини дълбоки! Това е израз на истинска любов.

Желая ви да чуете гласа на вашия възлюбен от планината и гласа на вашата възлюбена от долината!

30 юни, 5 ч. с.

Аудио - чете Иванка Петрова

Архивна единица

ПРАВИЛНА ОБХОДА (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата, "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г.

Издание от 1937 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово, 1937 –1938

Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

рилска беседа - 25 юли 1937 г.

Днес ще говоря върху обходата. За да придобие правилна обхода, човек трябва да слезе на земята да се учи. В това отношение, земята е училище, в което всички души, които слизат от невидимия свят, идат на земята да научат правилно да се обхождат. Да се обхождаш правилно, това не значи, че трябва да мълчиш. Ако мълчанието подразбира добра обхода, трqбва да се извади заключение, че немият има по-добра обхода от този, който говори. Може ли да се счита, че немият е добър и свят човек, понеже всякога мълчи и на никого лоша дума не казва? По-скоро може да се предполага, че устата на немия е свързана по причина на това, че той е лош човек, или в миналото си е направил някакво голямо престъпление. Ако слепият не вижда грозните работи, това не показва, че очите му са затворени, за да не вижда лошото и грозното в света и да се запази в известна чистота. Ако очите му са затворени за злото, едновременно те са затворени и за доброто. Може би този сляп човек е слаб, и чрез слепотата му невидимият свят иска да го запази от изкушения. Като вижда красивите неща в света, в него ще се родят много желания, които ще го съблазнят. Благодарете, че не сте неми и глухи. Благодарете, че невидимият свят разчита на вас, че като говорите, ще въздържате езика си, и, като гледате с очите си, съзнателно ще се пазите от съблазните в света.

Следователно, като хора, които искат да учат, пазете следните правила: Не подражавайте на водата! Не подражавайте на въздуха! Не подражавайте на растенията! Не подражавайте на животните! Защо да не подражавате на водата? – Защото тя не познава никакъв морал. Тя е кротка, само когато е в твърдо състояние, във вид на сняг и лед. В това състояние, дето и да я турите, тя седи мирно. Обаче, щом се влюби, тя се разтопява, и дето мине, всичко руши и събаря. Някой човек си направил чист път за минаване, но щом водата дойде, всичко превръща в кал. Друг пък, тъкмо измазал къщата си с вар и се радва на белината й, не се минава много, завали дъжд, и водата разкаля улиците. От калта стените на къщите се изцапват, изгубват чистотата си. Като облечеш нова дреха, дъждът разваля краските й.

Защо да не подражавате на въздуха? – Защото, като се раздвижи той, образува се вътър. Всеки е изпитал силата на вятъра. Като излезе силен вятър, нищо не иска да знае той: дигне прах навсякъде и, който върви по улиците, току се спира да търка очите си – пълнят се с прах. После сграбчва шапката на човека, хвърля я далеч някъде, и той тръгва да я гони. Палтото му развява на една, на друга страна – пред нищо не се спира. Дали си цар, или обикновен човек, вятърът не се интересува. Той си вее, бучи, дървета изкъртва, камъни събаря.

Защо да не подражавате на растенията? – Защото, като са по много на едно място, образуват големи сенки и така лишават по-слабите същества от светлина. С това те искат да кажат: Който смее да се подслони под нашия покрив, той трябва да плаща. Ако не иска да плаща, нека се качи на върха. Само онзи има право да живее, който се качва по върховете. Остане ли да живее под нашата сянка, той трябва да умре.

Човек не трябва да подражава и на животните, защото, дето и да ги пусне, те всичко наоколо изцапват. Те не познават никаква хигиена. Те нямат никаква представа за чистота. Какво може да очаквате от почтения професор волов – професор-вол? Или какво можете да очаквате от почтената професорка кравова и от почтената професорка овцова? Какво можете да очаквате от почтения професор петльов, или от почтената проповедничка кокошкова?

Сега, колкото и отрицателни черти да изнасям на водата, на въздуха, на растенията и на животните, въпреки това, те имат и свои добри черти, с които се гордеят. Като съзнава това, водата има високо мнение за себе си. Едва ли ще срещнете друго същество с по-високо мнение за себе си от водата. Водата казва: Аз съм носителка на живота. Ако не съм аз, живот нямаше да има. Дето мина, всичко оросявам, всичко поя и разхлаждам. От моите капки, от моите струи всичко расте и се развива. И вятърът е голям честолюбец. Той казва: Ако аз не идвам от време на време да разнасям облаците, да разклащам дърветата и по този начин да препращам соковете им от корените към клоните, не зная, какво би станало с хората на земята. Растенията, дърветата казват: Какво щеше да стане с човека, ако ние бихме изчезнали? Без нас животът е немислим. Най-после и животните се провикват: Какво да кажем ние, когато на всяка стъпка хората се нуждаят от нас? Орат ли, вършеят ли, все ние сме им нужни. Хранят ли се, все нашата кожа отива. Имат ли някаква работа, все ние опъваме каиша – всичко се иска от нас. Наистина, в живота си човек няма по-добри помощници от животните.

Съвременните хора говорят за минералите, за растенията, за животните, за човека, без да разбират, какво всъщност те представят. Най-после дохождат и до въпроса за Бога, без да знаят, какво е Той всъщност. Единственият, Който има предвид крайното благо на всички живи същества, това е Бог. Крайната Негова цел е да задоволи всички същества, на всички да е добре. За да се постигне това, Той се грижи за тяхното възпитание, учи ги да се обхождат правилно. Когато сгрешите, вслушвайте се в тихия глас на Бога,, Който ви нашепва: Обхождайте се с всички души така, както аз се обхождам с вас. Не се обхождайте като водата, която образува кал, порои и влаче всичко, каквото срещне на пътя си. Не се обхождайте нито като вятъра, нито като растенията, нито като животните. Те са безотговорни. На тях всичко е позволено, но не и на вас. Те са колективитет, една голяма армия. Когато една армия претърпи поражение, отговорността се пада на нейния генерал, или на нейния водител, бил той полковник, майор или капитан, а не на цялата армия. Войниците са безотговорни за поражението, но водителят им не може да избегне отговорността. Всички хора са все генерали, и то на големи армии, но трябва да бъдат внимателни, да не претърпят някакво поражение. Претърпят ли поражение, отговорността им е неизбежна. Помнете: Докато е на земята, човек не може да се освободи от отговорности. Майката носи един род отговорност, бащата – друг род. Учителят носи един род отговорност, ученикът – друг род. Духовният носи едни отговорности, светският други.

Представете си, че двама вярващи в Бога, в Христа, срещат една млада, красива мома и се влюбват в нея. Единият иска да се ожени за нея, и другият иска същото. Преди да бяха я срещнали, те бяха готови да следват Христа, да прилагат любовта. Щом я срещат, и двамата се борят за нея – никой от тях не отстъпва. Къде остава любовта, готовността им за жертва? Защо поне единият от тях не е готов да отстъпи? В същото положение могат да изпаднат и две сестри – последователки на Христа. Щом срещнат някой красив момък, и двете се влюбват в него, и започват да спорят помежду си, коя има по-голямо право над него. Това е изпит и за братята, и за сестрите, да видят докъде е стигнала тяхната любов, докъде са готови на отстъпки, на жертви. Донякъде циганите са разрешили този въпрос. Когато някой циганин се влюби в две циганки, той дава и на едната, и на другата по една торба и по една тояга и ги праща да просят. Тъй щото, когато един млад момък се влюби в две млади моми, те започват да прилагат циганската философия. В края на краищата, и двете ще ги пратят да просят.

Сега, като говоря за правилна обхода, мнозина ще се натъкнат на противоречия. Момите не са доволни от обходата на момците. Момците пък не са доволни от обходата на момите. И едните и другите трябва да знаят, че най-красивите моми и момци не са слезли още на земята. Засега на земята живеят ония моми и момци, които имат още да работят върху себе си. Те са много неодялани. Дълго време още чукът на великия скулптор трябва да работи върху тях, докато ги одяла. Като погледнете една съвременна мома или един съвременен момък, виждате, че те се представят такива, каквито не са. Те искат да изразят своя идеал, но не могат. Не само обикновените хора искат да се представят такива, каквито не са, но даже и светията има същите желания. Външно той изглежда смирен, свят човек, но всъщност не е толкова смирен. И той иска да бъде в положението на цар, да заповядва, да управлява, да бъде обичан и уважаван от всички, но не може да постигне това. На хората не се угажда лесно. Каквото и да прави, все не може да мине за божество. В лицето на някои хора той е добър, свят човек, но за други не е добър. Не е лесно при всички условия на живота си човек да е добър. И най-смиреният човек, като падне върху някого, ще го удари. Не е виновен човекът, други са го блъснали. Пострадалият веднага ще започне да говори лошо за него. Обаче, няма да се мине много време, и за последния ще започнат да говорят лоши работи. – Защо? – И него ще блъснат. И той, като падне върху друг някой, все ще го удари някъде. Така ще се говори лошо за всички хора. Обаче, никой не е виновен, че е ударил някого. Като се блъскат едни други, хората сами си причиняват пакости. Тъй щото, когато някой човек казва за себе си, че не е добър, това подразбира, че той не е толкова добър да даде един от своите удове на заем, други да си служат с него. В това отношение, аз никога не бих заложил нито носа, нито очите, нито ушите, нито сърцето, нито ума си.

Често религиозните хора говорят за самоотричането. Те казват, че човек трябва да се отрече от всичко. Самоотричането се отнася до ония неща, които не са вложени в човека, а са дошли отвън. Човек може да се отрече от онова, което не му е дадено от Бога, а да притежава и владее това, което Бог му е дал. С други думи казано: Разполагай с духа си, с душата си, със сърцето си, с волята си, с тялото си, защото Бог ти ги е дал. Те представят Божественото начало в тебе. Следователно, от човешкото можеш да се отречеш, но от Божественото – никога. Който се осмели да се отрече от някой свой уд, той е осъден на вечни страдания. Как ще се отречете от окото си? Отречете ли се от окото си и го заместите с изкуствено, цял живот ще носите последствията на това отричане. Каквото и да правите, не можете да скриете изкуственото си око.

Един млад, красив момък, с хубави сини очи, се влюбил в една млада, черноока мома и се оженил за нея. Момъкът имал само един недостатък: дясното му око било изкуствено. И момата имала същия недостатък, само че у нея лявото око било изкуствено. Обаче, като се оженили, и двамата скрили недостатъка си и грижливо се пазели, да не се издадат. Така живели цели десет години. Една вечер те отишли на театър и се върнали в дома си късно. Понеже били уморени, искали по-скоро да си легнат, те даже не запалили лампа. Мъжът извадил изкуственото си око и го турил на масата. И жената направила същото: извадила изкуственото си око и го турила на масата, близо до окото на мъжа си. Като станали сутринта, в бързината, те объркали очите си: тя взела синьото око на мъжа си, а той – черното око на жена си. Като се погледнали в очите, той запитал жена си: Защо едното ти око е синьо? - Ами защо твоето е черно?

Изкуственото око е наследственост, която хората са придобили от деди и прадеди. Наследствените чърти не са Божествени. Някой човек е придобил навик да говори безсмислени работи, да краде, да лъже, да бие. Това са изкуствени неща, които човек е придобил в пътя на своето отклоняване. Те не са присъщи на неговото естество. Силният, благородният човек, обаче, не бие. Когато иска да даде един добър урок на някого, той го хваща, обръща го с главата надолу и му казва: Ако продължаваш да се занимаваш с мене, още сега ще те пусна в някой кладенец, или ще те занеса на един планински връх и оттам ще те хвърля надолу. Моля ти се, не ме мъчи! Щом започне да се моли, това показва, че той е разбрал, с какъв човек има работа. Едно трябва да имате предвид: каквото лошо и да кажете за някого, той знае това преди вас. Ще кажете, че някой имал изкуствено око. Този човек знае това преди вас, още когато са извадили окото му.

Следователно, не се занимавайте с погрешките на хората. Всеки знае погрешките си и добродетелите си по-добре от всички други. Вие знаете своите погрешки и добродетели по-добре от мене. Всеки знае, колко е добър и колко е лош. Добротата и лошотата на хората са относителни. И за Христа казваха, че е благ, но после се усъмниха в Неговата благост. Когато се обърнаха към Него с думите „Учителю благи", Той им каза: „Никой не е благ, освен Господ". С това Той искаше да им каже, че е човек, облечен в плът. Когато влезе в храма и видя търговците да продават гълъби и други стоки, Христос взе камшик и ги изгони навън. Като видяха това, мнозина от евреите се усъмниха. Те си казаха: Как е възможно този човек да бие, да си служи с камшик? Какво мислехме ние, а какво излезе? След това Христос каза: „Ревността на Твоя дом ме погуби".

От отношението на евреите към Христа преди и след тази Негова постъпка, мога да направя аналогия с отношенията на влюбените преди и след женитбата им. Като се влюби в някой момък, момата се обръща към него с думите: Учителю благи, готова съм да направя за тебе всичко, каквото пожелаеш. Обаче, щом се ожени за него и забележи, че той гледа други жени, тя веднага оплита първия камшик на ревността и започва да си служи с него: Как смееш да гледаш чуждите жени? Аз те мислех за съвсем друг човек, но изглежда, че съм се лъгала. Той започва да се оправдава, че им проповядва учението на Христа, че иска да ги въведе в новия живот. Както и да се оправдава, тя има правото на своя страна – камшик държи в ръката си.

Това са неща, които стават с всеки човек. Колкото и да се пази човек, подозрението, съмнението, ревността все ще проникнат в него. Ревността, подозрението не са нищо друго, освен мътна вода, която човек, в пътя на своето развитие, все ще опита. В началото, или на края, той ще пие мътна вода, но желателно е да не пие от нея, след като е бил при чистия извор. Дойде ли до чистия извор и пие само от неговата вода, човек е на прав път. Обаче, след като е пил чиста вода и отиде да пие мътна, нечиста, той ще си причини голяма вреда. Ако не яде, както трябва, човек ще повреди стомаха си; ако не диша правилно, човек ще повреди дробовете си; ако не слуша, както трябва, човек ще повреди ушити си; ако не говори, както трябва, човек ще повреди устата си; ако не мисли правилно, човек ще повреди мозъка си; ако не чувства правилно, човек ще повреди сърцето си.

Мнозина казват, че могат да мислят и да чувстват, както искат. – Не, всяка мисъл, която не допринася никакво благо нито за самия човек, нито за неговите ближни, тя е чуждица в неговия мисловен свят. Тя е царица, която произвежда само търтеи. Такава царица не е за кошера. Истинска, добра царица е онази, която произвежда работници. Добрата царица представя доброто в човека. Следователно, царица е човешката душа, но когато произвежда работници – добри мисли, чувства и постъпки. Почне ли душата, във формата, в която живее, да произвежда търтеи, тя е изгубила своето предназначение. И тогава, няма да мине много време, тази царица ще се замъсти с нова. Новата царица представя Бога в човека. Човек е подобен на кошер, в който Бог ще влезе да види, колко мед е събрал. Ако види, че даден кошер е пълен с търтеи, Той веднага ще излезе вън. Такъв кошер е осъден на израждане, на запустяване. Обаче, ако види, че кошерът е пълен с мед, и хиляди работници бръмчат в него, Той ще го благослови, стократно повече мед да даде. Това е доброто в човека, което Христос изразява със стиха: „Аз съм лозата, а вие – пръчките". Използвайте доброто, което е вложено отначало във вас. Използвайте доброто и на вашите ближни. Учете се от себе си, учете се от окръжаващите. Приемайте доброто от всички и посаждайте го в душата си, като благотворно семе на живота.

Векът, в който сегашните хора живеят, трябва да бъде вък на любовта. И тогава, ако любовта ви надделява на вашата ревност, вие сте силен човек; ако любовта ви надделява на вашия страх, вие сте силен човек; ако любовта ви надделява на вашата алчност, вие сте силен човек; ако любовта ви надделява на вашата гордост, на вашия егоизъм, на всичко отрицателно във вас, вие сте силен човек. Отрицателните качества на човека са присъщи на неговата личност и то, само на една страна на личността, но по никой начин на душата. Съществуват две личности: едната е създадена изключително от слабости, а другата – от добродетели. Дайте място в себе си на онази личност, която е създадена от добродетели.

Какво трябва да прави човек, за да даде възможност на личността на добродетелите да се прояви в него? – Той трябва да постави за основа на живота си трите главни стълбове – стълбът на любовта, стълбът на мъдростта и стълбът на истината. Върху тези три стълба той ще съгради личността на добродетелите – великото благо на неговия живот. Щом съгради тази личност в себе си, веднага той трябва да се заеме с разрушаване на старата – личността на отрицателното в човека. Колкото по-скоро ликвидира с нея, толкова по-добре за него. Не се страхувайте да ликвидирате със старото. – Ама да не останем голи! – Христос донесе в света любовта, за да облече всички хора с нея, като с нова, здрава дреха на живота. – Каква любов донесе Христос? – Христос донесе на земята онази любов, която всичко вижда, всичко слуша, всичко обонява, всичко пипа, всичко вкусва, всичко обновява, всичко пресъздава. Облечете се в любовта на Христа. В Писанието е казано: „Не следвайте пътя на плътта, но облечете се в Христа". В този смисъл обличането представя вътрешен, а не външен процес. Значи, човек трябва вътрешно да се облече в любовта. Така облечен, той ще излезе от мъчнотиите и несгодите на живота. Без тази дреха, човек вевкога ще бъде изложен на мъчнотии, на страдания, на големи разочарования.

На какво се дължат разочарованията на съвременните хора? – Една от причините на разочарованията на хората се дължи на неиздържане на обещанията. Един обещава, друг обещава, но в края на краищата малцина изпълняват обещанията си. Въпреки това, хората пак вярват на обещания. Това показва, доколко те са суеверни. Днес всички хора по лицето на земята са повече или по-малко суеверни.

Ще ви дам един пример за суеверието на съвременните хора. Един турчин отишъл при един богат турски ходжа, да му иска пари на заем. – Колко искаш? – Двеста лири. Ако ми услужиш, ще ти дам 100% лихва. Ходжата повярвал и веднага дал двеста лири на просителя. Последният плащал редовно лихвите няколко месеца наред. Като платил сума, равна на стоте лири, той запитал ходжата: Доволен ли си от мене? – Доволен съм, но какво ще стане с майката на парите? – Майката остави настрана. Лесна работа всичко ще се нареди. – Лесна работа, но ходжата не получил останалите сто лири.

Тъй щото, срещнете ли човеек, който дава обещания 100%, знайте, че първо той ще вземе нещо от вас; после, половината ще ви върне, а другата половина ще задържи за себе си. Това значи да изпаднете в положението на онзи българин, Стоян, който тръгнал един ден с магарето си за града, да се срещне с владиката, да си поприказва с него. Той натоварил магарето си с подаръци за владиката. Денят бил горещ, слънцето силно греело, вследствие на което Стоян се спрял под сянката на едно дърво да си почине и там заспал. Наблизо имало деца, които си играели, но като видели магарето на Стояна, натоварено с подаръци, отвързали го и го завели в града, да го продават. Като се събудил, Стоян видял, че магарето му го няма, а едно дете, близо до него, държи на главата си юлара на магарето. – Къде е магарето ми? – Аз съм твоето магаре. Едно време бях непослушно дете, но баща ми ме прокле, и аз се превърнах на магаре. Срокът на наказанието ми изтече, и днес съм пак човек. Детето ударило Стояна с юлара и избягало. Стоян отишъл на пазара, видял магарето си, но си казал: Не те искам вече, да ми правиш пакости. Не искам такова магаре, което се превръща ту в човек, ту в магаре.

Много примери още могат да се наведат, от които да се види, че ако няма правилна обхода, човек може да изгуби своите скъпоценни камъни. Има опасност за човека да изгуби своите скъпоценни мисли, чувства и постъпки. Изгуби ли ги, той ще се почувства като в пустиня. Човек трябва да пази това, което природата му е дала. Христос казва: „Всичко, което Отец ми даде, упазих". Той изгуби само един от учениците си – Юда. Юда беше лъжлив ученик. За да се изпълни закона, Христос не можа да му помогне, не можа да го упази.

Следователно, всеки човек има в себе си по един лъжлив ученик като Юда, когото неизбежно ще изгуби. В човека, Юда представя всяко негово лъжливо чувство, лъжлива мисъл и лъжлива постъпка. Обаче, любовта изисква от хората да бъдат съвършени във всяко отношение.

Обходата, за която ви говоря, не е само външна. Има хора, които отвън имат правилна обхода, а отвътре нямат. Външно са добри, а вътрешно са обикновени хора. Човек трябва да бъде добър и външно, и вътрешно.

И тъй, човек всякога трябва да бъде добър. Дали съм разположен или не, когато дойде някой човек при мене и ми се оплаква, ще го изслушам, ще му дам някакъв съвет и ще го изпратя доволен. Ако дойде някой при мене и се оплаква от жена си, ще му препоръчам да й дава всеки ден по няколко грама чиста, планинска вода и всякога да й говори с мек, любовен език. Постъпва ли така с нея, и двамата ще бъдат доволни един от друг. След това дохожда при мене един търговец, който се оплаква, че работите му не вървят добре. И на него давам едно шишенце с вода и му казвам, да взима по три пъти на ден по няколко капки от тази вода и да казва в себе си: Работите ми ще се оправят. Като прави това десетина деня наред, ще забележи, че работите му започват по малко да се оправят. Най-после, дохожда при мене една млада мома, влюбена в един момък, но не е щастлива. Не знае, какво да прави, за да бъде щастлива. И на нея давам едно малко шишенце с чиста вода и казвам да взима от него по три пъти на ден, сутрин, на обед и вечер, по няколко капки, и да казва: Аз ще се оженя за онзи, който ми е определен от Бога. – Как ще позная, кой ще бъде този момък? – Ще го познаеш по това, че колкото момци и да дохождат при тебе, всички ще си отидат, а той единствен ще ти остане верен. – Ама аз искам да ми кажеш нещо по астрология, под какви планетни съчетания се намирам. – Това не е важно за тебе, а за мене е изгубено време. Затова, приложи този метод, който ти давам, и не мисли повече.

Сега и на вас ще дам един метод за оправяне на работите ви, който можете да приложите още сега, докато сте на планината. Вземете си по едно шишенце от сто грама и го напълнете с вода. Всеки ден пийте по един грам от тази вода, сутрин, на обед и вечер, като си казвате: Всичките ми работи ще се оправят. Няма да мине много време, ще видите, че работите ви започват да се оправят. Който вярва, само той да се наеме с опита. – Буквално ли да изпълним този опит, или по дух? – Буквално – по мисъл, по чувство и по постъпка. Онзи от вас, които нямат грамове и не могат да теглят водата, нека броят капките – девет капки сутрин, девет на обяд и девет вечер. Ако мислите, че ще губите много време, можете да взимате по три или по шест капки. Ще сипвате най-много до девет капки: три, шест, или девет. Повече от девет капки не може. – Дали ще ни помогне този опит? – Ако го изпълните, ще ви помогне. Ако не го изпълните, пак ще се наредят работите ви, но след сто години. Който мисли правилно, работите му ще се наредят още на младини. Който не мисли правилно, и неговите работи ще се наредят, но на старини и с големи пертурбации.

Опитът, който ви давам с водата, има отношение към чувствата ви. Значи, ще вземете една капка вода за чувствата, втора – за мислите, а трета – за вашите постъпки. Ако направите опита с шест капки, тогава ще употребите по две капки за мислите, за чувствата и за постъпките си, Ако пък го правите с девет капки, за всяка област от мисли, чувства и постъпки ще употребявате по три капки. Всеки да направи опита така, както той го е разбрал, без да очаква обяснения от други. Ако опитът ви излезе несполучлив, аз съм готов да ви помогна. Ще видим, къде е погрешката, в мене или във вас. Ако погрешката е в мене, аз веднага ще я изправя. Ако е във вас, и вие тртябва да имате готовността да я изправите. Обаче, най-малкото разколебаване от ваша страна е в състояние да ви попречи. Всяко съмнение, всяко колебание, всяко отлагане спира реализирането на нещата. Духовният свят не търпи никакво колебание, никакво отлагане. Имайте вярата на малкото дете. Проникнете се от онази пълна любов, при която нещата стават моментално.

Едно малко дете тръгнало с майка си на молебен, да се молят за дъжд. Детето взело със себе си чадър, а майката не взела. Като видела, че детето носи чадър, майката го запитала: Защо носиш чадър? – Нали ще вали дъжд, ще ни потрябва. Значи, вярата на детето била по-голяма от вярата на майката.

Казано е в Писанието: „Без вяра не може да се угоди на Бога". С други думи казано: Без вяра нищо не може да се реализира. Вярата е стълб, който крепи човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля. Вярата е помощник на любовта за реализиране на ония желания, които са вложени в неговата душа. Всички хора трябва да се проникнат от любов и вяра, за да се подмладят, да дойдат щастливи дни в техния живот. Старите трябва да се подмладяват, а младите – да поумняват. Лошите трябва да станат добри, а добрите - да запазят това, което са постигнали и да дадат нов подтик на своя живот. Който не може да даде на себе си подтик, той никога не може да даде подтик на другите.

Сега, искам да стане някой от вас, да изпее една песен, с която да задоволи всички. Ако това не стане днес, може да стане друг път, защото днешният ден е дълъг, той има начало, няма край. Ще кажете, че не сте добри певци. Ако човек дълго време мисли за пеенето, той най-после ще стане отличен певец. Ако някой е осъден на смърт и му кажат, че животът му ще бъде подарен, при условие да се научи добре да пее, мислите ли, че този човек няма да стане отличен певец?

В древността имало един много способен, даровит човек. По невнимание той извършил едно престъпление, за което бил осъден на смърт. В деня, когато трябвало да се чете смъртната присъда, съдията му казал, че по царска милост жизотът му ще бъде подарен, ако той се наеме да обиколи града с гърне на главата си, догоре пълно с мляко, без да изсипе капка от млякото. При това, през всичкото време той трябва да мълчи и да мисли. След това ще се яви при царя да му изпее една песен. Ако изпълни всичко това, както трябва, той ще бъде свободен. Този човек се наел да изпълни желанието на царя. Турил на главата си гърне, догоре пълно с мляко, и така обиколил града, че капка мляко не разлял на земята. През всичкото време той бил толкова съсредоточен, че за нищо друго не мислил, освен за млякото и за пеенето. След това се явил при царя и му изпял една много хубава песен. Така, той се освободил от смъртта и заживял нов, смислен живот.

Сега, и на вас желая да се научите да пеете хубаво, както този даровит човек. Между вас има хора, надарени с хубав глас, но трябва да работите, да развивате гласа си. Ако бихте развили гласа си, всеки ще ви слуша. Така са слушали и Паганини. Един ден Паганини вървял из града и на един ъгъл на улиците видял старец, с цигулка в трепереща ръка, свири и събира милостиня. Всички минавали и заминавали покрай него, но малцина се спирали да хвърлят нещо в чинийката му. Като видял това, Паганини се спрял пред стареца, взел цигулката му и започнал да свири. Като чули да се свири толкова хубаво, всички минувачи започнали да се спират пред стареца, и в скоро време чинийката му се напълнила с пари. С просълзени очи старецът се обърнал към Паганини и му казал: Синко, защо не дойде по-рано?

Какво представят великият цигулар и великият певец за човека? – Те са голямо поощрение за него. Те могат да му дадат подтик да пее, да свири, да учи. Любовта може да послужи за велик подтик в живота на човека, но без музика, без пеене, тя всякога остава неразбрана. С музика любовта събужда красивото и възвишеното в човека. Обичайте музиката и пеенето, за да придобиете и разберете Божията Любов. Като разберете тази любов, вие ще можете правилно да предадете всичко онова, което сте видяли и чули в онзи свят.

Бог е Любов, която Христос е приел.

Христос е Любов, която ние сме приели.

Ние сме любов, която сега проявяваме.

25 юли, 10 ч. с.

Аудио - чете Иванка Петрова

Архивна единица

ОСНОВНИТѢ ТОНОВЕ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата, "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г.

Издание от 1937 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово, 1937 –1938

Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

рилска беседа - 25 юли 1937 г.

Размишление.

„Аз съм лозата, вие – пръчките.“ В този стих Христос взима лозата като символ на нещо. Човек дълго време трябва да изучава живота на лозата, за да разбере дълбокия символ, който Христос е вложил в нея. Човек дълго трябва да изучава хляба, за да разбере, какви енергии се крият в него. Без вътрешен опит на нещата, човек никога не би разбрал техния смисъл, нито би могъл да си състави истинско понятие за тях. Христос казва още: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето". Тази идея е напълно разбрана за човека, защото той сам си прави хляб и знае, каква е цената му. Той знае, че без хляб няма живот.

Съвременните хора казват, че разбират живота, че разбират нещата. – Как ги разбират? Едни ще кажат , че те мислят за живота, за явленията в природата по един, или по друг начин. Други пък ще кажат. че чувствуват нещата. Трети ще кажат, че разбират нещата, само когато ги приложат. Според мене, обаче, не е вярно това, което човек само мисли, само чувствува или само върши. Ако човек мисли нещо и счита, че така и Бог мисли, той не е прав. Ако човек чувствува нещо и счита, че и Бог чувствува по същия начин, той не е прав. Ако човек върши нещо и мисли, че и Бог върши същото, той не е прав. Абсолютно верни и истинни неща са ония, които и по мисъл, и по чувство, и по действие са съгласни с мислите. чувствата и постъпките на Първата Причина, на Великия принцип на живота. Не е вярно, запример, когато бащата казва на сина си, че го е хранил. Ако бащата, наистина е хранил сина си, тогава, кой е хранил бащата? Ако учителят казва, че учил учениците си, тогава, кой е учил самия учител? Един е Този, Който храни хората и Който ги учи. Като разсъждавам по този начин, това не значи, че трябва да отхвърлите вашите разбирания. Докато не дойдете до същината на нещата, до новите разбирания, дръжте старите си разбирания.

Всяка дума, всяко изречение, което човек изговаря, трябва да бъде напълно разбрано. Разбрано е онова нещо, което изразява не само формата, но и съдържанието, и смисъла си. Запример, ако кажете на един болен човек да стане, а той не става, разбрал ли е тази дума? – Не я е разбрал. Ако кажете на друг болен да стане, и той веднага става, това показва, че е разбрал смисъла и силата на тази дума. Кажете ли на човека да стане, той непременно трябва да стане. Кажете ли на човека да мисли, да люби, той непременно трябва да мисли, да люби. Това значи разбиране смисъла на думите и използуване на тяхната сила.

Когато се натъкват на неуспехи в живота си, хората започват да се оправдават с това, че са грешни, че имат големи дългове и т. н. – Ние не се занимаваме с дълговете на хората. Неприятно е да се занимаваш с дълговете на човека. Неприятно е да кажеш на човека, че той ти дължи и трябва да плати дълга си. Обаче, няма по-голяма радост в живота на човека от тази, когато дойде при него един от приятелите му в момента, когато той се вижда объркан, на всички задлъжнял, и му каже: Приятелю, днес получих голямо наследство. Искам да споделя радостта си с тебе. Давам ти една голяма сума, с която да изплатиш всички свои дългове. Каква по-голяма радост можете да очаквате? И двамата се радват: единият се радва, че взима, а другият се радва, че дава.

Следователно, две правила трябва да има човек пред вид. Те са следните: Взимай, когато Бог ти дава. Давай, когато Бог ти казва да дадеш. – Ама аз не съм достоен. – Щом ти се дава нещо, взимай, складирай го и мълчи. Ти искаш да бъдеш опашка, а Господ иска да те направи глава. Опашката е стражар. Тя пъди мухите да не безпокоят великия Господар – главата. В големите горещини модерните дами си служат с ветрила, във вид на опашка. И природата си служи с ветрило – вятърът. Това ветрило, обаче, носи благословение за хората, за животните и за растенията. Всичко сухо, всичко старо събаря, а растенията разклаща, препраща соковете им от корените към клоните и ги заставя да работят. Вятърът подтиква човека към мисъл, кара го да ???мрели за благословението, което всеки ден получава. Кара го да мисли, да търси начин, как по-разумно да употреби благословението, което е получил. На човека е дадена светлина, за да се научи да мисли. На човека е даден живот, за да се научи да цени чистотата. Човек не може правилно да расте и да се развива, докато не разбере и проучи пътищата на светлината. Светлината разкрива цялото Битие, както и всичко онова, което се крие в човека, и което му предстои да учи не само в бъдеще, но още днес. Миналото, настоящето и бъдещето са все настояще – начало на нещата. От човешко гледище, миналото може да се разглежда като начало на нещата, настоящето – като зенит, а бъдещето – като край.

Изучавайте светлината със седемте и краски. Седемте краски на светлината представят седем пътища, през които човешкият ум е вървял в развитието си. Тия седем цвята са седем правила, които умът трябва да прилага за своите постижения. Червеният цвят е врата, през която животът влиза. Същевременно червеният цвят е основен тон в музиката. Когато слухът на човека се развие силно, той може да чуе тона на червения цвят. Най-много червеният цвят се вижда по лицето на младите. Когато младата мома съзнае, че е красива, веднага червеният цвят се явява на лицето й. Червеният цвят е израз на съзнателния живот на човека. Когато се разболее, човек постепенно губи червения цвят на лицето си, което показва отсъствие на здраве. На главите на младите булки турят венец от бели и червени цветя. Белите цветя символизират чистота, а червените – здраве и живот.

Сега, като говоря за червения цвят, като символ на живота, аз имам пред вид целокупния живот , а не този, който хората разбират. Хората имат представа за частичния, а не за целокупния живот, вследствие на което те нямат реално понятие за живота. Може ли да се нарече реалност онова, което се представя на сцената? Всичко, което се представя на сцената, е предметно учение, но не е реалност. На сцената се разрешават разни случаи из живота на хората. Там ще видите любовни сцени, семейни недоразумения, разрешения на научни и социални въпроси и т. н. Някой актьор играе роля на крадец, но като слезе от сцената, всички го поздравяват, че изиграл ролята си добре. Докато е на сцената, актьорът минава с чуждо име, дадено му от автора на пиесата. Щом слезе от сцената, той е известен на всички със собственото си име.

Днес аз ви говоря като на актьори, защото и без това всички хора на земята са актьори. Във великата световна драма на всеки човек предстои да изиграе някаква роля. В тази драма няма място за апаши, за крадци, за разбойници. Когато се разгневи на някого, невидимият свят се справя лесно с него - разкъсва старите му дрехи, съблича ги и го облича в нови, като му казва: Хайде, иди сега на работа! Ако недоволството на Невидимия свят е отправено към някой сиромах, ще заповядат да му хвърлят старата кесия и да му дадат нова, пълна със злато. Като видят, че сиромахът е радостен, ще му кажат: Хайде, иди сега да работиш и да не грешиш! На друг и пък Невидимият свят дава угощение. Тъй щото, радвайте се, когато гневът на Невидимия свят е върху вас, защото ще имате нова дреха, нова кесия, угощение и т. н. Ако гневът на Невидимия свят не е върху вас, нищо няма да получите: нито пари, нито дрехи, нито угощения. Правете и вие същото с онези, които ви обиждат, които ви хулят и огорчават. Обиди ли ви някой, поканете го в дома си, да се запознаете с него. После го нахранете, облечете го с нова дреха, дайте му пари и кажете: Благодаря, че ме обиди, за да се запознаем, да разбера, че си добър човек. Иди сега и бъди благословен!

Сега, като ме слушате, мнозина се запитват, вярно ли е всичко това. Може ли човек да постъпва така с онзи, който го е обидил? За да разберете, защо на мнозина това се вижда невъзможно, ще ви дам следния пример. Представете си, че един здрав човек влиза в болница, между болни хора, на които са счупени крак, ръка, или страдат от гърди, от стомах, от глава. Той започва да им разказва за живота на здравите хора. Те го гледат учудено и не му вярват. Един след друг му задават въпроси: С патерици ли ходят тия хора? – Не, те не ходят с патерици, като вас. Те ходят свободно, без никаква чужда помощ. – Ами ръцете си движат ли свободно? – Да, свободно ги движат – Кой ги храни? Дават ли им храна с лъжичка в уста, както на нас? – Не, те сами се хранят. – Сестри милосърдни помагат ли им да се обличат и събличат? – Никой не им помага. Те сами се обличат и събличат. Болните слушат всичко това и не могат да повярват, че съществуват здрави хора в света. Обаче, щом оздравеят, те ще разберат нещата, както здравите ги разбират. Те ще могат сами всичко да си правят, както здравите.

И тъй, болният трябва да оздравее напълно, да излезе от болницата и да влезе между здрави хора, за да разбере техния живот. Щом разбере живота на здравите, той ще разбере и Божествения живот. Докато е в болницата, човек вижда, че околните му помагат, но това не го задоволява. Той намира, че не го обичат и се чуди, защо е така. Като оздравее, вижда, че хората го обичат, и пак се запитва: Защо хората ме обичат? – Защо човек обича крушата, която има плодове? – Защото има какво да вземе от нея. Той ще си откъсне от нея една-две зрели, сладки круши и ще бъде доволен. Ако крушата не е родила, той няма да отиде при нея – не я обича. Ще знаете тогава, че ако хората не те обичат, причината на това е, че нищо не си родил. Щом те обичат, това показва, че нещо си родил. Когато човек роди една светла мисъл, едно светло чувство и една светла постъпка, хората непременно ще го обичат.

Сега, като говоря по този въпрос, желая да не влезете в противоречие с вашата любов, нито с вашите разбирания. Колкото и да държите за вашата любов, трябва да знаете, че тя още не е стигнала до най-високата си степен. Докато дойдете до най-високата степен на любовта, вие трябва да минете през личната любов, през приятелската, през семейната, през майчината, през любовта към обществото, към цялото човечество, докато стигнете до любовта към Бога. Значи, първо човек започва с най-малката любов – любов към себе си и най-после дохожда до най-великата – любов към Бога. Който иска да се качва успешно по стълбата на любовта, той трябва да бъде ученик на новото. За да бъде ученик, и за да го приемат в света на новите идеи, той трябва да пее и да свири. Музиката е необходима за ученика. Без нея той не може да пристъпи прага на Царството Божие.

И тъй, който не може да пее и не иска да пее, той не може да влезе в новото учение. Който не може да оценява краските, цветовете на светлината, той не може да влезе в новото учение. Който не може правилно да възприема основния тон на червения цвят, той не може да разбере любовта. Който не може да възприема портокаления цвят, той не може правилно да развива своя индивидуален живот. Ако не взима правилно тона на зеления цвят, човек не може да бъде здрав, не може да бъде и богат. Някой иска да бъде умен, учен, да стане художник, музикант и т. н. Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той никога не може да бъде учен, философ, музикант, художник, или поет. Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята, както всички живи същества. Докато не може да възприема правилно основния тон на синия цвят, човек не може да бъде религиозен. Който не може правилно да възприема основния тон на тъмносиния цвят, той никога няма да разбере дълбокия смисъл на живота. Който не може правилно да възприема основния тон на виолетовия цвят, той никога няма да бъде господар на себе си.

Това са ред изречения, които трябва да се превърнат в положителни сили. За да стане това, нужно им е само една запетая. Вместо да се казва „не може", ще турим запетая след отрицателната частица „не" и ще излезе „не, може". Човек може да постигне всичко. Запетаята представя буквата „йот" в еврейски език. Тя е буква, с която нещата се създават. Най-малкото нещо, което човек може да напише, е точката. После, ще кривне натук–натам, ще излезе запетая. Значи, той започва да създава.

Съвременните хора са недоволни от живота по единствената причина, че искат другите хора да направят заради тях това, което те сами трябва да направят. Един виртуоз може да ви покаже, как се свири, но вие сами трябва да свирите, да се упражнявате. И най-хубавата цигулка да ви дадат, ако не се упражнявате, нищо няма да излезе от тази цигулка. Човек не е нищо друго, освен цигулка с четири струни: струната sol представя духа в човека, re – сърцето, la – ума, а mi – душата. Следователно, който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната sol. Който иска да работи върху сърцето си, той ще се упражнява на струната re. Ако човек иска да работи върху ума си, ще се упражнява на струната la. И най-после, ако иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната mi. Човешкият дух може да се уподоби на зрял плод. – Защо? – Защото всеки зрял плод е плод на духа. Приятността, която човек изпитва при вкусване на всеки сладък, зрял плод, това е основният тон на духа – тонът sol. Тонът ие е тон на сърцето.

И тъй, да взима човек правилно тона re, това значи да върви из пътя си, без да се спъва, без да удря краката си, без да се наранява. Всяко най-малко отклоняване от правия път, всяко спъване, всяко охлузване на кожата някъде подразбира неправилно взимане на тона re. Да взима човек правилно тона la – основният тон на ума, това значи да е придобил такова самообладание, че дето и да седне, да се чувствува разположен. Дали е седнал при някой извор, или на някой висок връх, той изпитва приятност и разположение. Че имал дългове, че не е свършил работите си, както трябва, това не го смущава. Той знае, че има достатъчно време на разположение и може всичко да изправи. За дадения момент той се чувствува така спокоен и разположен, като че всичко е разрешил. Да взима човек правилно тона mi – тонът на своята душа, това значи да съзнава, че разполага с едно вътрешно богатство, което никой не може да му отнеме. Душата е обширна, голяма като вселената. Кой може да я вземе? Къде може да се скрие? Ако душата на човека може да се открадне, това показва, че тя е малка. Щом душата на някого е толкова малка, че може да се краде, това не е душа. Душата е велико, мощно нещо, което нито се краде, нито може да се скрие някъде. Кой може да открадне една планина и да я скрие у дома си?

Сега, щом сте дошли на земята, свирете на своята четириструнна цигулка, състояща се от тоновете на духа, на душата, на сърцето и на ума. Вземете своя естествен камертон, образуван от двата пръста на ръката – показалецът и средният, дайте тон, нагласете цигулката си и започнете да свирите. Нищо друго не се иска от вас, освен да учите. Вашето положение е подобно на положението на някое бедно дете, сираче, осиновено от някой милионер. Милионерът обиква детето и му казва: Ако ме слушаш и учиш добре, всичко, каквото имам, ще бъде твое. Аз ще ти дам възможност да следваш в училище, да учиш музика, пение, само да ме слушаш и да изпълняваш волята ми. Един ден моето богатство ще бъде твое. Каква мъчнотия има в това? Ако е въпрос за мъчнотия, тя може да се яви, само ако това дете не учи. Ако не учи, ако не слуша баща си, никакво богатство не може да получи. Същото може да се каже и за вас. Ако учите, каквото пожелаете, ще ви се даде. Не учите ли, нищо не можете да получите. И вие, като чада Божии, трябва да учите. Като чада Божии, именно, от вас се изисква работа.

Съвременните хора очакват Христа, но когато дойде на земята, Той ще ги пита: Какво работихте досега? Ето, Христос дойде на земята при най-неблагоприятни условия. Той работи при тези условия и доказа, че който иска да върши волята Божия, той може да работи при всякакви условия. Христос не дойде на земята да благува, но да изпълни волята Божия. Докато беше на небето, Христос се ползуваше с големи почести, но въпреки това Той слезе на земята да изпълни волята Божия. Тук Той беше подиграван, хулен, докато най-после Го разпнаха. Той се моли на Бога, да се отмени горчивата чаша, но молитвата Му не се чу. Какво по-голямо противоречие за Него от това – Син Божий да бъде поруган и разпнат на кръст? Но Христос понесе всичко от любов към Бога. Той знаеше, защо е дошъл на земята. Христос дойде на земята да научи четири неща: да взима правилно тона sol, тона re, тона la и тона mi. Като научи тези неща, Той стана спасител на човечеството. С други думи казано: Христос научи законите на духа, на душата, на сърцето и на ума. Това, което Христос научи на земята, и вие трябва да го научите. Като научи тия закони, човек ще придобие нужното смирение. Смиреният човек е деятелен, трудолюбив. Той лесно се справя с мъчнотиите на своя живот. За да придобие смирение, човек трябва да мине през големи изпитания и страдания. Обикновеният човек не може да си представи изпитанията, през които светията минава. „Аз съм лозата, вие – пръчките." С това Христос иска да каже, че онова, което Той е учил, и вие ще го учите. Онова, с което Той се е хранил, и вие ще се храните. Любовта, която Христос е приел от Отца си, и вие ще я приемете. За вас това са незавършени процеси, през които трябва да минете. Радвайте се, че се намирате пред незавършени процеси, защото има какво да работите. Някои хора се считат нещастни, защото мислят, че няма какво да работят. Като говорят за любов, те мислят, че са я придобили. Те не разбират живота, не знаят, че нито любовта са придобили, нито са свършили работата си на земята. Само онзи човек е придобил любовта, който може да влезе в положението на всички страдащи хора на земята и да им се притече на помощ. Когато детето е научило само буквата „а", това не значи, че е научило цялата азбука. Много време има още да учи то, докато научи цялата азбука, докато започне красиво и правилно да пише.

Съвременните хора, като децата, се намират едва в началото на азбуката на любовта. Много време има още да учат, докато научат цялата азбука. Някой говори за любов, а от очите му излиза тъмночервен цвят, какъвто често съм виждал да излиза от очите на куче, което носи в устата си кост и мисли, че който се приближи към него, има намерение да му я вземе. – Не, човек не може да се бори с кучето за неговата кост. Следователно, който има любов в себе си, той не може да се сърди на хората, нито да се плаши от тях. От очите на такъв човек излиза приятна, бяла светлина. Трябва ли красивата мома да се плаши от такъв човек? Тя трябва да знае, че човекът на любовта никога не си позволява да пипа красивите картини. Красивата мома, красивият момък или всеки красив човек, изобщо, е Божествена картина, която носи радост и веселие на всеки дух, на всяка душа, на всеки ум и на всяко сърце.

Сега и на вас желая да бъдете красиви Божествени картини, на които всички да се радват и от които всички хора да се учат. – Да бъдем богати! – Не, това не ви пожелавам. Да бъдете богати, това значи, да бъдете картини, намазани с мед. Тогава пчелите и мухите ще кацат върху вас и ще ви цапат, но и хората ще се изкушават, ще искат да близнат малко от вашия мед. Ето защо, когато ви съветвам да носите сиромашията с радост, аз имам пред вид вашата чистота, да се запазите чисти. Сиромашията е картина, върху която няма никакъв мед.

Всички хора се стремят към новото. Новото се заключава в това, че Бог е призвал всички хора на работа, за което е вложил велик живот в техните духове, в техните души, в техните умове и в техните сърца. Той е приготвил за тях такива богатства, каквито те никога не са очаквали.

Радвайте се на онова, което Бог е приготвил за вас от началото на Битието!

Радвайте се, че Христос е лозата, а вие – пръчките на тази лоза!

Христос е казал още: „Пребъдвайте в моята любов, както аз пребъдвам в любовта на Отца си!"

Бог е Любов, която Христос е приел.

Христос е Любов, която ние сме приели.

Ние сме любов, която сега проявяваме.

Да бъде благословен Господ!

25 юли, 5 ч. с.

----

*) Йоана 15:5

Аудио - чете Иванка Петрова

Архивна единица

СТАНИ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата, "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г.

Издание от 1937 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово, 1937 –1938

Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

рилска беседа - 23 юли 1937 г.

„Мъдростта съгради дома си: Издяла седемте свои стълбове".

„Мъдростта съгради дома си: Издяла седемтe свои стълбове". Този стих не е преведен точно според оригинала, а всяко изречение, и всяка дума губи или придобива нещо от себе си, в зависимост от точността на превода, от една страна, и от произношението – от друга.

„Мъдростта съгради дома си". Съграждането на дома подразбира раждане на човека – начало на неговия живот. Поставянето на седемте стълбове представя учението на човека. Това е едно от обясненията на дадения стих. Обаче, има още много форми, образи, начини, чрез които този стих може да се обясни. Той се разглежда като формула, която крие в себе си известно съдържание. Следователно, да съградиш своя дом, това значи да съградиш тялото си със своите седем стълба: два крака и две ръце – четири стълба; очи, уши и уста – три стълба. На тези седем стълба се крепи великото здание – човешкото тяло.

Мнозина се спират върху устата на човека като важен уд, който изпълнява две главни функции: чрез устата човек се храни и чрез устата – говори. Според нас, това, което се отваря и затваря, за да приеме храната и да я сдъвче, още не може да се нарече уста, но врата. Устата е онзи уд в човека, който предава разумното слово. В този смисъл, за човека е важно разумното слово, което излиза от него, а не самата врата. На същото основание, за човека не са важни толкова неговите очи, които чрез клепачите се отварят и затварят и възприемат впечатления от външния свят, но разумното виждане на нещата, разумното съзнание, което възприема само красивото и възвишеното в света. Под думата „уши" човек не трябва да разбира само тяхната външна форма, но красивите и чисти възприятия, които те долавят от външния и вътрешния свят.

„Мъдростта съгради дома си: Издяла седемте свои стълбове". Без да разбира дълбокия смисъл на този стих, българинът си съградил кола с четири колела, в коята впрегнал два вола. На края на колата турил опашка. Всичко това представя неговите седем стълба. Опашката на колата служи за равновесие. Тя може да се скъсява и продължава: когато колата е много натоварена, опашката се скъсява; когато товарът е малък, опашката се продължава. Следователно, късата опашка на заека показва, че товарът му е голям. Колкото и да е голям товарът на заека, жабата е много по-натоварена от него. Когато упо-добяват някого на жаба, подразбират човек, натоварен с непостижими мисли и желания. Заекът и жабата са големи търговци, понеже носят голям товар.

Един ден лисицата срещнала заека и му казала: Ти си голям търговец, но не успяваш в търговията по единствената причина, че задните ти крака са дълги. Това нещастие се дължи на вашите прадеди, които обичаха да се състезават с конете. Конете имаха опитността да хвърлят камъни със задните си крака, да се защитават. В желанието си да се състезават с тях, и зайците правеха същото. Обаче, резултатите не бяха еднакви: конят порастна, стана голям, а заекът се смали – само задните му крака се продължиха. По-нататък лисицата продължила: Ако искаш да скъсиш краката си, аз ще ти дам един добър съвет. Пращай децата си в нашите училища. Ние ще ги научим, какво трябва да направят, за да скъсят краката си. Ето, едно време и орелът имаше дълги крака. Ние му дадохме съвет, какво да прави, за да скъси краката си. Той изпълни нашия съвет, и краката му се скъсиха. Вместо тях му израснаха криле. Тази е причината, дето и до днес орелът лети във въздуха.

Как мислите, какви резултати се получиха от съвета на лисицата? Придобиха ли зайците нещо от учението си в школата на лисицата? Скъсиха ли се краката им? Заекът и до днес носи своя голям товар. И до днес продължава да упражнява своите дълги крака. Товарът на заека е неговият голям страх. Докато носи страха в себе си, той никога няма да престане да упражнява своите дълги крака. Най-слабото шумолене на храстите го заставя да бяга, да се крие между тях.

Следователно, и човек ако се плаши от нищо и никакво, не е ли подобен на заека? Какво представят краката изобщо? – Те представят добродетелите, т. е. капиталът, който трябва да се пусне в обръщение. Наистина, това, с което човек трябва да започне живота, са неговите добродетели. Ръцете и краката са капиталът, с който човек разполага в своя живот. Като погледне ръцете си, човек казва: Трябва да се работи! Като погледне краката си, той казва: Трябва да се ходи! Да ходи човек правилно, това значи да прилага своите добродетели в живота си. Като погледна ръцете на човека, аз виждам, че той носи щастието в себе си. Който разбира значението на ръцете си, той ще придобие щастието. Който не разбира значението на ръцете си, никакво щастие той не може да придобие.

За онзи, който прилага ръцете си в работа, щастието ще дойде по магически начин. – Възможно ли е това? – Възможно е. Представете си, че един ваш благодетел ви подарява един хубав роял и ви праща при най-добрия учител в света да учите. Ако вие сте способен, мислите ли, че положението ви няма да се подобри? Човек може да свири не само на външен роял, но и на своя вътрешен роял. Всеки човек има един роял в себе си, с 25 хиляди клавиши. Ако знае да свири на вътрешния си роял, работите му се нареждат магически. Ако не знае да свири, той ще копае, ще оре, и всякога сиромах ще си остане; той ще плаче, ще страда, ще боледува, ще пада, ще става, и все недоволен ще бъде. Ако искате да не страдате, научете се да свирите на вашия роял. – Как и къде ще го намерим? Вземете пример от младите моми и момци. Кой учи младата мома, как и къде да търси младия момък? Кой учи младия момък, как и къде да търси младата мома? Както по благоуханието на цветята, пчелата знае, каде да кацне, така и младите сами се намират. По същия начин и вие сами можете да се домогнете до вътрешния роял, който Бог ви е дал, и да започнете усърдно да свирите на него. Младата мома е подобна на цвете, което благоухае. Младият момък пък представя пчела, която ходи от цвят на цвят да събира сладък сок. Опасна е тази пчела. Докоснеш ли се до нея, тя изважда жилото си и те ужилва. Сладък е медът на пчелата, но жилото й е отровно.

Всички хора говорят за млади и за стари, но никой не знае, с какво се характеризира младият и с какво – старият. Младият се характеризира със сила, а старият – със знание. Ако сте били млади, без да сте имали сила, вие нищо не сте разбрали от младостта. И ако сте били стари, без да сте придобили знание, вие нищо не сте разбрали от старостта. – Е, като отидем на онзи свят, тогава ще научим всичко, което не сме разбрали на земята. Докато разсъждавате така, вие се намирате в положението на вола, който пожелал да поживее между хората. Той се оплаквал от подобните си, че постоянно го мушкали с рогата си. Той казвал: Достатъчно е да се доближа до някой от моите братя, за да ме мушне с рогата си. Ще отида при хората, да науча нещо. Като отишъл между хората, човекът го впрегнал на работа. Закарал го на нивата, да я разоре. После го впрегнал в кола да пренесе житото. Всеки ден човек впрягал вола на работа, докато един ден пак го завел на нивата, да пренесе новото жито в хамбара. Човекът му казал: Както занесе житото на нивата, така ще го отнесеш в хамбара. Наистина, като дошъл между хората, волът научил, що е остен, що е рало, що е вършитба. Той разбрал, че в живота на хората има ред практически пособия, без които не може.

Животът на хората може да се уподоби на оране. Човек оре, посява своята нива и каквото придобие от нея, нарича го карма. Значи, кармата не е нищо друго, освен жетва на човешката нива. Когато човек овършее житото си, учениците му го пренасят в неговите хамбари. Който не разбира живота като оране, като сеене и вършитба на посятото, той мисли, че е свободен, са-мостоятелен човек. Живот без любов не може да съществува. Знание и светлина без мъдрост не могат да се проявят. Свобода без истина не може да има. – Аз трябва да живея! – Как ще живееш, ако нямаш живот? За да живееш, все трябва някой да те кредитира. Първата банка, която може да кредитира човека, да му даде живот, това е Божествената любов. Втората банка, която може да даде знание и светлина на човека, това е Божествената мъдрост. Третата банка, която може да кредитира свободата на човека, това е Божествената истина. Любовта, мъдростта и истината, т. е. устата, ушите и очите са трите стълба в живота на човека. Това, което човек яде, е любов. Това, което чува, е мъдрост. Това, което вижда, е истина. Ако с устата си човек не може да намери любовта, устата му не е на място.

Ако с ушите си не може да намери мъдростта, те не са на място. Ако с очите си не може да намери истината, и те не са на място. Когато някой казва, че няма любов, причината за това е, че устата му не е на място. – Глупав човек съм. – Ушите ти не са на място. – Какво нещо е истината? – Ти не познаваш истината, понеже очите ти не са на място. – Кажи ми нещо за любовта! – Какво да ти кажа за любовта, когато устата ти не е на място. – Кажи ми нещо за мъдростта! – Какво да ти кажа за мъдростта, когато ушите ти не са на място. – Кажи ми нещо за истината! – Какво да ти кажа за истината, когато очите ти не са на място. Преди да ти говоря за тия неща, първо трябва да те заведа при Бога, да постави устата, ушите и очите ти на място. Щом ги намести, тогава мога да ти говоря върху всички въпроси, които те интересуват.

Сега и на вас желая, Господ да постави устата, ушите и очите ви на местата им. Радвайте се на всяко благо, което влиза в устата ви – то е любов. Радвайте се на всичко, което чувате – то е мъдрост. Радвайте се на всичко, което виждате – то е истина. Не се смущавайте, че виждате лоши образи, или чувате лоши думи. Лошото е неразбраното в живота, а доброто – разбраното. Когато лошото влезе в човека, и той го проучи, то ще се превърне в добро. Писанието казва, че всичко ще се превърне в добро за онези, които любят Господа. Къде е силата на човека, ако той не може да превърне една лоша мисъл в добра? Лошата мисъл може да се уподоби на златна монета, която с години е била посипана с нечистотии. Ако някой ви даде тази златна монета, какво трябва да направите с нея? Ще вземете монетата, ще я турите в чиста вода и ще я измиете няколко пъти. Като я извадите от водата, тя ще бъде чиста, светла, каквато първоначално е била. Кой не би взел тази монета, щом така лесно може да я изчисти от нечистотиите, полепени по нея? – Защо се е оцапала тази монета? – Защото иде отвън, от света, дето е била в обръщение. Всяко нещо, което иде от света, непременно ще се оцапа. Обаче, както се е оцапало, така може и да се изчисти. Някои неща могат да не се цапат – зависи от мястото, през което са минали. Има извори, които се ца-пат, но има извори, които никога не се цапат. Щом видите някой нечист извор, изчистете го, без да се сърдите на външните условия, без да търсите виновника за неговата нечистота.

Приложение се изисква от съвременните хора. Те не обръщат внимание на ближните си, не влизат в положението им, но се произнасят, че този човек е добър, а онзи – лош. Не се занимавайте с доброто и със злото в човека. Ако се занимавате с доброто и злото на хората, вие ще изпаднете в ред грешки и заблуждения, без да придобиете нещо съществено.

Да се занимава човек само с доброто и злото на хората, това значи, постоянно да ближе, като децата, един бонбон, и да се радва на неговата сладчина. Какво ще придобие от тази сладчина? – Нищо няма да придобие. Това е все едно момата да гледа един красив момък и да му се радва. Това значи само да ближе сладкия бонбон и да се радва на сладчината му. Човек не може да се храни само със сладки неща. Те забавляват човека, но не могат да го нахранят. Момата трябва да се разговаря с младия момък, да влезе в духовна връзка с него, да разбере, какви са неговите умствени и духовни стремежи.

Следователно, докато разглеждате и опитвате живота повърхностно, както детето опитва сладкия бонбон, и младата мома – красивия момък, вие всякога ще се произнасяте, че светът не е добре създаден, че животът няма смисъл. Да гледате така на нещата, това значи да изкривите очите си. Това показва, че очите ви не са на място. Защо Господ изпраща страдания на хората? – Той им е дал най-голямото благо – животът, който те сами са оцапали. Щом са го оцапали, те сами трябва да го изчистят. Животът е златна монета, която хората са оцапали. От тях се изисква едно: да се заемат да изчистят живота и да го видят в неговия естествен блясък и чистота, както Бог го е дал. Като го изчистят, те сами ще се ползват от него. Всяко нещо, което човек сам е изчистил, остава за него, той да се ползва. Във всяка опитност, колкото горчива и да е, се крие нещо ценно. Като минете през тази опитност и се освободите от горчивината й, вие ще задържите скъпоценното за себе си, като скъпоценен камък.

Като ученици, на вас предстои задачата да изучавате твърдите тела, минералите и скъпоценните камъни, като малки живи съ-щества, за да придобиете нещо от тях. Изучавайте растенията, цветята, като живи същества, с по-високо съзнание. Изучавайте животните и най-после човека. Щом изучите твърдите тела правилно, ще можете правилно да изучавате растенията и животните и ще дойдете до човека. Човек се отличава от животните по своите живи скъпоценни камъни – по своите добродетели. Искате ли да познаете, какъв е даден човек, погледнете дрехите, с които е облечен. Каквито са неговите външни и вътрешни дрехи, такъв е и самият човек. Някои се обличат небрежно, ходят със скъсани дрехи, разхвърлено, за да покажат на хората, че са светии. Човек се познава по начина на своето хранене, по начина на своето обличане. Когато видите, че някой човек се храни добре, ще знаете, че той изучава добре растенията, особено плодните дървета. Като изучава правилно животните, човек поставя своята мисъл на логична основа. Ако той не поставя мисълта си в своя полза и в полза на другите, той не е проучил човека правилно.

Сега, като се изучавате, не се спирайте върху погрешките и глупостите, които сте правили в миналото си. В това отношение бъдете като децата. Когато три пъти наред направи една погрешка, детето я съзнава и повече не я върши Като види запалена свещ, детето проточва ръцете си напред, иска да я хване. Майка му казва: гъш! – предпазва го да не се изгори. Детето, обаче, не разбира значението на тази дума. То иска да хване пламъка на свещта. Колкото и да го предпазва майката, детето успява да се докосне до пламъка, но бързо оттегля ръцете си настрана и заплаква. Рече ли втори път да посегне към свещта и чуе думата „гъш", то разбира вече значението й. Детето знае, че всяко докосване до пламъка на свещта причинява болка. Кой от вас не разбира значението на думата „гъш"? Няма човек в света, който да не се е парил. За да научи един велик урок в живота, човек все трябва да се опари, да се поизгори малко. Като не разбира работата, която огънят върши, детето иска да се докосне до пламъка, да го обсеби. Но пламъкът, огънят не позволява да го бутат. Той не обича целувките. Който се осмели да целуне пламъка, той ще опита любовта му. Дълго време устата му ще носи следи от неговата целувка. Някога човек може да употреби въглена като средство за лекуване, но само след като го залее с вода. Топлина е нужна за човека, а не огън. Чувство без топлина, мисъл без светлина и постъпка без мекота, не са на мястото си.

„Мъдростта съгради дома си. Издяла седемте свои стълбове". Какво означават тия седем стълба? От какво са издялани? Ще кажете, че са издялани от мрамор, или от друг някакъв камък, но това обяснение не е достатъчно. За човека е важно, не само да обяснява, кой автор, каква музика е създал, но той сам трябва да свири. Като седне пред своя вътрешен роял, човек трябва да изсвири първото класическо парче на любовта, първото класическо парче на мъдростта и първото класическо парче на истината.

Срещам един добър музикант, но виждам, че е в голямо противоречие със себе си. – Защо? – Защото не е в приятелски отношения с трите тона на гамата: със sol, с la и със si. В това се заключава неговото нещастие. Щом подобри отношенията си с тия три тона, всичките му работи ще се уредят. От всички тонове той обича най-много fa. Това показва, че е българин. Действително, погрешките на българина, изобщо, се дължат на това, че той обича повече материалното от духовното и Божественото. Когато говоря за музикалните тонове, аз имам предвид естествените тонове в музиката, а не техните отражения. Ако вземете правилно един от основните тонове на природата, вие ще бъдете радостни и весели. Можете ли да вземете правилно всички седем естествени тонове в природата, вие ще изпитате в себе си необикновена вътрешна радост и дълбок вътрешен мир. Който е успял да вземе правилно първия основен тон на любовта, той владее вече не само физическата, но и духовната музика. Който е успял да вземе правилно първия основен тон на мъдростта, той е разбрал, какво нещо е истинското знание и светлина. Който е успял да вземе правилно първия основен тон на истината, той е разбрал, какво нещо са великите добродетели на живота. Той е придобил истинската свобода.

Съвременните хора говорят за музика, за изкуство, но не разбират естествената, природна музика, която болни лекува, обез-сърчени насърчава, отчаяни повдига. Като кажеш на болния с твърд, сигурен, но музикален език, че ще оздравее, той се обижда, че му се говори грубо. Обаче, след това грубо говорене той оздравява и се връща да благодари, че тия думи му помогнали. Кажеш ли на болния с мек, привидно нежен, но с немузикален тон, да си отиде дома си, да не се страхува, ще оздравее, болният се връща дома си, но не става от леглото си. Силата на думите не се заключава във външното, меко или грубо, изговаряне, но в тяхната музикалност. Всяка дума, изговорена музикално, произвежда велики резултати: тя лекува, насърчава – живот носи в себе си. Мекушавият говор, мекушавите тонове представят мочурлаци, в които затънеш ли веднъж, не можеш повече да излезеш. Твърдият, сигурен говор е твърда почва, на която свободно можеш да стъпваш. На такава почва човек се чувства устойчив и може да пази равновесие. Човек трябва да спира вниманието си върху същината на нещата, а не върху тяхната външна форма. Когато искат да накарат човека да работи, да излезе от своята инертност, от невидимия свят му казват грубо, стегнато: Хайде, иди на работа! Започнат ли да му говорят меко, деликатно, от него нищо няма да излезе. Това е залъгване. Само децата се залъгват. Като искате да накарате някое дете на работа, вие ще му дадете бонбонче, шоколадче и т. н Тия неща развалят човека. Искате ли да направите нещо, ще си кажете грубо, строго: Стани, облечи се, обуй обущата си и се помоли! После ще продължите: Хайде, иди сега за вода, наклади огъня и започни да учиш! Като научиш урока си, ще можеш да ядеш сладко и с любов. Тъй щото, към себе си трябва да бъдете строги, повелителни, но не жестоки. Като видят ближните ви, как постъпвате, и те ще приложат същата педагогия към себе си.

Приложете този метод първо към себе си и, докато нямате резултати, на другите нищо не говорете. Щом се събудиш, кажи си: Стани! – Ама още не се е зазорило; не зная, колко е часът; не зная, какво е времето вън. – Не, събудиш ли се, стани! Стани, облечи се и излез вън! Събудиш ли се, никакво философстване, никакво колебание. Стани! – нищо повече. В това отношение ученикът трябва да бъде като войник. Щом отвори очите си и се събуди, да махне юргана си настрана и да стъпи на краката си. Стани! – това е положителна дума. Господ казва на пророк Йона: „Стани, иди в Ниневия да проповядваш! Кажи на жителите на този град, че ако не изпълнят волята ми, ще ги погубя". Йон чу тази заповед, но не я изпълни. Той си взе билет за Испания и не послуша Господа.

Новата заповед, която всеки трябва да даде на себе си, е: Стани!

Стани, и в истината крепък бъди!

Стани, и в любовта топъл бъди!

Стани, и в мъдростта светъл бъди!

„В начало бе Словото. И Словото бе у Бога".

23 юли, 5 ч. с.

----

* Притчи 9:1

Аудио - чете Иванка Петрова

Архивна единица

БОЖИЕТО СЛОВО Е ОПИТАНО (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата, "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г.

Издание от 1937 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово, 1937 –1938

Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

рилска беседа - 19 юли 1937 г.

„Всяко Божие Слово е опитано." [Притчи 30.5.]

„Всяко Божие Слово е опитано". Само онзи човек може да напише този стих, който действително е опитал това слово. Значи, разумното слово е опитано хиляди години преди вас. Веднъж опитано Словото Божие, и вие ще го опитате. Опитано е още, че Бог е щит за тези, които уповават на Него. Някои мислят, че когато разумното слово влезе в човека, няма да произведе никакво действие. Точно обратно, когато влезе в човека, разумното слово ще произведе коренна промяна в него: всичко старо, нечисто, безценно ще постави на съответно за него място, и то само ще заеме своето определено място. Това е неизбежен процес. Ценните неща сами по себе си заемат видно място. Къде поставя човек своя скъпоценен пръстен? – На видно място, на един от пръстите си. Като се движи, от време на време той хвърля поглед към пръстена си, доволен го поглежда. – Защо? – Ценен е този пръстен.

„Божието Слово е опитано". Опитано е, че когато влезе в човека, разумното слово извършва такива промени в него, каквито той никога не е очаквал. Словото Божие внася в човека топлина и мекота. Топлината стопява твърдите тела, прави ги меки. Обаче, топлината същевременно разединява. Поставите ли едно сложно тяло на действието на топлината, то веднага ще се разложи на съставните си части. Следователно, и любовта, като носителка на топлина, от една страна смекчава твърдите тела, а от друга - ги разлага, т.е. разединява, ако те са сложни по състав. Любовта пренася нещата от едно място на друго. Под влияние на любовта, детето излиза от утробата на майка си и възприема живота. Когато любовта посети младата мома, тя напуща дома на майка си и тръгва след нея. Когато любовта посети младия момък, той напуща дома на баща си и тръгва след нея. Когато любовта посети човека, тя изкарва навън всички негови мисли и чувства. И тъй, любовта изкарва навън всичко скрито в човека. Който не разбира законите, с които любовта работи, той се смущава. Няма защо да се смущава. Любовта поставя всяко нещо на своето място. Тя поставя сина, дъщерята, майката, бащата на техните места. Щом види, че нещо не е на мястото си, тя го изкарва оттам и го поставя на мястото му. Къде е мястото на малкото дете? – При майка му. Детето е предметно учение за майката. Майката е ученичка, на която е даден един предмет за обучение. Като плаче, детето иска да каже на майка си, че е гладно, че е нечие то и не може само да си помогне. Щом разбере езика на детето си, майката веднага стопля вода, сипва я в корито и започва да го къпе: обръща го на една, на друга страна, докато го изчисти. В това време детето плаче, пее своята минорна песен, с която изказва недоволството си. Майката е умна, тя знае, как да разположи детето си, да не плаче. Тя размесва горещата вода със студена, докато водата стане приятно топла, близка до телесната топлина. Тази топлина на водата разполага детето, и то престава да плаче. Първата баня за новороденото дете е необикновено явление в неговия живот. То се учудва на порядките на новия за него живот, но постепенно привиква към тях. Щом майката постъпва съобразно законите на природата, детето е доволно. Природата не търпи студени душове, студени бани. Топлите бани са за предпочитане пред студените. Като къпе детето си, същевременно майката го магнетизира: тя му разтрива тялото, обръща го на една, на друга страна, докато напълно се успокои. Чрез тези разтривки, между майката и детето става правилна обмяна. Майката внася в детето си част от своя магнетизъм, който го успокоява.

Следователно, както магнетизмът на майката успокоява детето, така и топлината внася нещо ново в човека. Докато топлината не влезе в човека, той се намира в противоречие със себе си и с окръжаващите, както детето – при първата баня. Топлината стопява, смекчава твърдите тела, а някои от тях разединява, като същевременно ги поставя на местата им. Два порядъка съществуват в света: човешки и Божествен. Човешкият порядък събира нещата на едно място, или ги поставя там, дето не им е мястото, вследствие на което те се втвърдяват. Когато много хора се събират на едно място, те се лишават от необходимото за тях пространство, вследствие на което стават инертни. Инертността е състояние, присъщо на човека. Инертният човек е мързелив. За да се освободи от това състояние, разумният свят го подлага на действието на топлината, и по този начин го въвежда в Божествения порядък на нещата. Когато изгуби смисъла на живота, човек излиза от Божествения порядък и влиза в преходния, в човешкия. По този начин той се излага на студ, на втвърдяване.

Когато нещата се втвърдяват, те изгубват своята свобода, своята пластичност. При студа хората стават стабилни, но изгубват същественото – свободата на своите-мисли и чувства. Да изгубиш свободата на своите мисли и чувства, това значи да изгубиш красотата на своя живот. Какво се ползва войникът от своите упражнения с пушката? Този войник е свършил два факултета, правил е ред упражнения с пушката и след това се връща дома си. Какво приложение имат неговите упражнения с пушката между братята и сестрите му, между майка му и баща му? – Никакво. Какво приложение има сабята му в неговия дом? – Никакво. Или какво приложение ще има ораторството на бащата между неговите четири-пет малки деца? – Никакво приложение. Външно погледнато, придобивките на човека в различните школи като че нямат особено приложение, но като вътрешна работа, като условия за растене, за повдигане, те допринасят нещо.

И тъй, смисълът на нещата не седи в тяхната външна страна, но в онова, което той вътрешно придобива. Виждате, че някой човек се качва на един висок планински връх. – Защо се качва? Като гледате усилията, които този човек прави, намирате, че това изкачване на върха е безпредметно. – Не, всяко изкачване по планините има свой вътрешен смисъл, своя добра страна. Когато някой се качва по планинските върхове, в това той вижда нещо добро, към което се стреми. Тъй щото, когато човек се качва по планинските върхове, той живее добре, стреми се към доброто – той е добър човек. Добрите хора са планинци, те се катерят по планинските върхове. Лошите хора ходят по отъпкани, по огладени пътища. Огладените, отъпкани пътища се отличават с много прах, а планинските – с простор. Когато се качват по планински върхове, хората вървят на разстояние един от друг, а в низините – се събират на едно място. Животът в низините е живот на човешки порядък.

Когато не разбират нещата, когато не съпоставят фактите, хората изпадат в заблуждения, изгубват мярка и място на нещата и задават въпроси, които нямат никакъв смисъл. Запример, някой пита, има ли Господ в света, или няма. Да се задава такъв въпрос, това е все едно да питате някого, има ли майка и баща. Този въпрос не е на място. Това показва, че този човек, вследствие на някаква катастрофа в живота си, е забравил същественото. Изобщо могат да се отричат само ония неща, които не съществуват, могат да се твърдят ония неща, които съществуват. Обаче, да се отрича това, което съществува, и да се доказва онова, което не съществува, в това няма никакъв смисъл. Тъй щото, безпредметно е да се доказва или отрича съществуването на Бога. Ако се доказва или отрича съществуването му като форма, това е друг въпрос но и това доказване или отричане няма да доведе човека до някакъв край.

Един американски професор заболял от някаква сериозна болест и временно изгубил паметта си. Един ден отишъл на пощата да получи препоръчано писмо от свой познат. Чиновникът на пощата го попитал за името му, но той не могъл да отговори – забравил името си. Професорът веднага излязъл от пощата и тръгнал за дома си, да попита своята жена, как се казва. По пътя срещнал един свой приятел, който се обърнал към него с думите: О, мистър Смит. Професорът бързо се ръкувал с него и се върнал обратно в пощата, да получи писмото си. Да забрави човек името си, това значи да забрави нещо съществено в своя живот. Да забрави човек съществуването на Бога и да пита, има ли Господ в света, или няма, това значи да забрави всичко в своя живот. При това положение, човек се намира в състоянието на професора, който отивал да пита своята жена за името си. Следователно, когато човек отива да пита любовта, има ли Бог в света, или няма, той все ще срещне на пътя си някой приятел, който ще му докаже, че щом любовта съществува, и Господ съществува. „Бог е Любов" – е казано в Писанието.

Сега помнете следното нещо любов, която не дава свобода на човека и не го поощрява да се качва по високи места, не е любов. Докато човек ходи само по низки места и дига прах наоколо си, той не е влязъл още в любовта. Който се страхува от високите места, той е извън любовта. Любовта е пробният камък за добрия живот, за добродетелите на човека. Всички добродетели се изпитват чрез любовта. Тя служи като велик потик на човешката душа. Човек се качва по високите върхове, за да усили любовта си. Когато се качвате на камъните, с цел да ги изучавате, вие ще изучите човешкия егоизъм, човешката алчност. Камъните символизират егоизма, алчността в човека. Като слушат, какво се говори тук, камъните изказват желанието си да станат подобни на вас, свободно да се местят. Обаче, те не могат да се качат по-горе от мястото, до което днес са стигнали. На тях предстои слизане в долината, да научат великия закон на смирението, на жертвата. Всяко изкачване по върховете е малък опит за постигане на любовта. Щом се качите на някой връх, вземете си едно малко камъче и напишете върху него деня, часа и мястото, отдето сте го взели. Същевременно, запишете си и мисълта, която е минала през ума ви, когато сте взели камъчето. Както естественикът изучава състава на камъните, местонахождението и образуването им, така и вие, като естествоизпитатели, спирайте вниманието си върху всеки човек, като върху душа, която носи в себе си нещо велико и красиво.

Следователно, като срещнете един човек, вижте, до каква степен са развити в него съвестта, разумността, смирението, търпението и др. Щом изучавате добродетелите на хората и ги държите в съзнанието си, вие принасяте полза и на тях, и на себе си. Всека добродетел, с която дохождате в съприкосновение, ви придава част от своето благо. Някой казва, че хората не го интересуват. Този човек е на крив път. Вие трябва да се интересувате от хората, защото, като души, те са излезли от Бога. Щом са излезли от Бога, те носят своето благо за всички живи същества. Цялата природа – светлината, въздухът, водата, слънцето, звездите, камъните, растенията и животните – носят в себе си частици от Божествения свят. И най-малкото цвете носи нещо хубаво в себе си. То търпи, радва се на малкото благо, което природата му е дала.

Съвременните хора лесно се обезсърчават. Щом се натъкнат на известна мъчнотия, те се обезсърчават. И вие лесно се обезсърчавате. Щом се намерите пред някой висок планински връх, вие веднага се обезсърчавате и се страхувате да не паднете от тази височина и да се осакатите. Не се страхувайте. Колкото и каквито страшни и неприятни неща да преживеете, в края на краищата все ще придобиете някакво благо. Когато домакинята чисти къщата си, тя първо изнася всички вещи навън, измазва, изчиства я и после влиза в чиста, наредена къща и се радва на благото, което чистотата носи със себе си. Безпорядъкът се превръща в порядък. Същото прави и природата. Като хване никого, тя изнася навън всичко старо, всичко нечисто и започва да работи със своята четка. Като изчисти и измие всичко, като обнови старите неща, тя поставя нов ред и порядък, нови условия за живот. Който не разбира законите, с които природата си служи, той се смущава, че къщата му е разхвърляна, че паднали частици от вар и изцапали дъските и мебелите. Не се смущавайте! Природата всичко ще изчисти, ще внесе във вас нов ред и порядък – нов живот. Днес всички хора са изложени на такова пречистване. Ангелите слизат от небето да извършат това пречистване. Страданията, които хората преживяват, не са нищо друго, освен пречистване на техните домове, след което ще бъдат поставени при нови, по-добри условия.

Сега, като се движите по върховете, вие правите снимки на красивите изгледи. И без това вие сте фотографи, но още не сте се научили да правите добри снимки. Добър фотограф е този, който може да дава добро и правилно положение на своите мисли и чувства. Ако мислите и чувствата на човека са прави, и отраженията, които ще се отпечатат на фотографията, ще бъдат прави. Щом отраженията във фотографията са прави, човек може да се учи от тях, да придобива знания. Силата на човешката памет се определя от неговите прави мисли, чувства и постъпки. Правата мисъл довежда ума в такова положение, при което предметите могат да се отпечатат в техния естествен вид. Следователно, искате ли да имате добри снимки, всякога дръжте в ума си прави мисли. Правата мисъл не подразбра неподвижност. – Не, правата мисъл е подвижна, пластична. Тя всеки момент се мени, за да могат впечатленията, които идат от Божествения свят, да се възприемат правилно. Правата мисъл е екран, върху който Божествените мисли се отпечатват в своята последователност и чистота. Затова е казано в Писанието: „Божието Слово е опитано".

Днес е понеделник – ден на луната. Затова, мислете върху среброто. Колкото и да мислите за предназначението на среброто, за мястото му в природата и в живота, няма да го разрешите, но опитайте се поне да фотографирате среброто в себе си, за да запазите едно впечатление за него. Среброто се намира в човешката кръв и в човешката мисъл. Същевременно среброто се намира и във водата, във въздуха, в слънцето, в луната, в звездите – почти навсякъде, но в различни количества. Като добри проводници на топлината и електричеството, златото и среброто могат да се използват като лечебни средства. Дайте един грам чисто злато на някой неразположен човек и ще видите, че след известно време неразположението му ще изчезне. По същия начин действа и среброто. Среброто и златото осмислят живота на човека. Те оправят обърканите му работи. Среброто чисти, както луната, а златото се счита като емблема на живота. Чрез него животът дохожда. В този смисъл, златото и среброто идат като помощници в живота на хората, а не като идоли, като кумири, на които да се уповава. Благодарете на златото и на среброто за онова, което носят в себе си и което възприемате от тях. Среброто вади нечистотиите, а златото носи живот на обезсърчения, на падналия духом.

„Бог е Дух, и които Му се кланят, да Му се кланят в Дух и Истина".

19 юли, 5 ч. с.

Аудио - чете Иванка Петрова

Архивна единица

ПЪРВИЯТЪ ЛѢЧЪ НА ТОПЛИНАТА (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата, "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г.

Издание от 1937 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово, 1937 –1938

Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

рилска беседа - 18 юли 1937 г.

Великото в живота, това е пробуждането на човешката душа. Като символ, пробуждането на човешката душа представя разпукване пъпките на цветята, разцъфтяване пъпките на растенията. От Божествено гледище, душата може да се уподоби на пъпка, която очаква момента на своето разпукване. Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога. Само пробудената душа познава качествата на Божията Любов. Туй е изразил Христос със стиха: „Това е живот Вeчен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога". От този стих стават ясни думите Христови: „Иди, продай всичко и ела да ме последваш.".

Пробуждането на човешката душа е велико явление в Битието. То не е произволен процес. Както раждането на детето е велико събитие в дома, така и пробуждането на човешката душа е велико събитие в Божествения свят. Всички ангели, всички възвишени, разумни същества се радват на това събитие. Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения, в които е бил потопен през вечността. Пробуждането на човешката душа, на нейното разцъфтяване подразбира събличане на човека от старото, от кривото, от неговите вековни заблуждения. В пробуждането на човешката душа се вижда величието на Божията Любов. Пробуждането на човешката душа се придружава с възприемане на първия Божествен лъч на топлината на любовта. Този лъч представя потик на душата към нов живот. Потикът на душата към нов живот се изразява в нейното разцъфтяване. На този потик, именно, ангелите се радват. В него те виждат проява на Битието, проява на Божия Дух. Този момент в живота на човека е начало на истинска радост, начало на пълна свобода.

Когато душите се пробуждат, ангелите на небето пеят и възхваляват Господа. Когато цветята цъфтят, пчелите пеят, весело бръмчат. Те пеят за цъфналите цветя, за проявения живот. Пчелите пеят, радостно хвърчат от цвят на цвят и събират сладък сок за своя мед. Каквото са цветята за пчелите, такова нещо представят пробудените човешки души за ангелите. От тия души ангелите събират мед за своите кошери и се радват и на малките придобивки. Който се осмели да разруши живота на една от тия души, той разваля работата на ангелите, които са в небесата. Всякога дръжте тази мисъл в ума си, за да осмислите своя земен живот. Разцъфтяването на човешката душа осмисля живота на човека. Докато човек очаква този момент, земният му живот има смисъл. Престане ли да го очаква, изгуби ли надежда в него, земният му живот абсолютно се обезсмисля. Когато настъпи момента на разцъфтяването на някоя душа, цялото небе се радва на това велико събитие и отправя погледа си към тази душа. Щом небето се радва на пробудената душа, радвайте се и вие.

Радвайте се на своята пробудена душа. Радвайте се на всички пробудени души, както цветята се радват, когато цъфтят. Не се запитвайте, кой как е цъфнал и как е облечен. Безбройни са краските и цветовете, с които човешките души се обличат. Никъде няма да срещнете две души, облечени по един и същ начин – в еднаква форма и с еднакъв цвят. Цветът, формата на дрехата представя външна страна на живота. Външната страна на живота не е още същественото. Който се занимава само с външната страна на живота, в края на краищата той ще изгуби същественото, той ще изгуби смисъла и съдържанието на живота. Какво се ползва конят от златото на своя господар? И стотици килограми злато да пренесе, конят си остава кон, нищо не се ползва. Трева, вода и въздух са нужни за коня, а не злато. При днешното развитие на човека, златото му е потребно само за физическия живот, но не за неговия умствен живот. При това, златото е потребно за физическия живот на човека дотолкова, доколкото може да го превърне в дреха на своята душа. Не може ли човек да превърне физическото злато в дреха на своята душа, т.е. във велики добродетели, с които да се облече, това злато е безпредметно. Облече ли човек душата си в златна дреха от велики добродетели, златото е изиграло своята роля на земята. И тогава, бъдещата разменна монета ще се изразява чрез проявите на Божията Любов.

Радвайте се на пробуждането на своята душа! Радвайте се на пробуждането на всички души! Радвайте се, че можете да вкусите от хляба, който държите в ръката си! Първата хапка хляб в устата ви представя пробуждане на човешката душа. Първият дъх на живота, това е пробуждане на човешката душа. От първата хапка хляб, от първия дъх на живота зависи храненето и дишането на душата. От първия лъч на топлината, като първа хапка, като пръв дъх на любовта, душата започва да расте и да се развива, да богатее – злато да събира. В този смисъл, златото представя придобиване на светлина и знание придобиване на красота и доброта. Светлина и знание, красота и доброта са необходими елементи за развиване на човешката душа.

Христос казва: „Не презирайте нито едно от тези малките. Това значи: Не презирайте малките Божествени мисли, които проникват във вашия ум. Не презирайте малките Божествени чувства, които проникват във вашето сърце. Който презира малките Божествени мисли и чувства, той нарушава Божествената хармония в себе си. Наруши ли вътрешната хармония в себе си, той ще наруши и външната. Мислите и чувствата излизат от Божествения извор и минават през всички човешки умове и сърца. Без тях човешките души не могат да цъфтят, не могат да се пробуждат.

Поздравявам ви с приятната сутрин, с чистото небе и с красивия изгрев. Хубавото време днес показва, че през тази година големите страдания могат да се избегнат. Слънцето носи своето благословение.

Пожелавам ви да придобиете първия лъч на топлината, който иде от Божията Любов.

Пожелавам ви да придобиете първия лъч на светлината, който иде от Божията Мъдрост.

Пожелавам ви да придобиете първия крепки Божи лъч на Истината, който носи свобода за вашия дух.

Пожелавам ви да бъдете топли, светли и крепки през цялата година.

18 юли, 5 ч.с.

Книги:

Първият лъч на топлината

Лъчи на живота (Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. )

24 беседи от 18 юли 1937 г. до 22 септември 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

ЗЛОТО И ЛЮБОВЬТА БОЖЕСТВЕНИЯТЪ ПѪТЬ. СМЕКЧАВАНЕ НА ЗЛОТО (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Старото отмина", Утринни Слова, година VI, т.2 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина" , утринни слова, шеста година, (1937 г.).

Второ издание, 1999 г., ИББ

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

4 юли 1937 г.

Ще прочета 21 гл. от Евангелието на Йоана, от 15 ст. нататък.

Една българска поговорка казва: „Повторението е майка на знанието." Христос запита три пъти Петра: „Обичаш ли ме?" И Петър се отрече три пъти – съвпадение. На първото запитване от Христа, Петър се отрече. Значи, на три запитвания отговарят три отричания. След третото отричане, Петър си спомни думите на Христа: „Докле петелът пропее, ти три пъти ще се отречеш от мене." Разкая се Петър и горко плака. Както Петър не издържа изпита си, така всички хора ще минат през същия изпит и няма да го издържат. Как чисти домакинята петната на дрехите? – С чиста вода. Чистата вода е любовта. Значи, любовта изправя всички грешки и престъпления.

Днес религиозните хора се отказват от убежденията си, като Петър. Някои казват: Защо съм тръгнал в тоя път? Защо не си поживях, както всички хора? С отричане нищо не се постига. Ако тръгнеш в пътя на удоволствията, не само че нищо няма да придобиеш, но ще се провалиш. Ако вървиш по правия път и нищо не постигаш, по кривия път още по-малко ще постигнеш. Не можеш да си откъснеш плод от дървото, на което има ябълки, ами ще отидеш при сухото дърво! Там и листа няма да намериш. В живота няма щастие. Хората страдат не от това, че вървят в Христовия път, но защото не вървят в тоя път. Щастието иде само за тия, които следват тоя път. Тия хора принасят полза на света, както плодните дървета на човечеството Като знаете това, стремете се към добри, праведни хора, които имат отношение към любовта, т. е. към живота на щастието.

Христос задава и на вас въпроса: „Обичате ли ме?" Какво ще Му отговорите? Ако Му кажете, че Го обичате, как ще докажете това? Готови ли сте на това, което кажете? Колко пъти на ден човек се мени! Един познат ми разправяше, че животът бил борба, че трябвало човек да търпи. – Защо се оплакваш от живота? – Остави се, дойде един приятел да ми иска пари. Дадох му, колкото имах. Той преброи парите и ми каза: Това ли се откъсна от сърцето ти? Не можа ли да дадеш повече? Като гледах, че е неблагодарен, идеше ми да взема парите назад и да ги туря в джоба си, но едва се стърпях да не кажа нещо. Погледнах го и спокойно отговорих: В такъв час си дошъл. Ела друг път, повече ще ти дам. Той се обърна грубо към мене, измърмори нещо и си отиде.

Така и хората се сърдят на Господа, без да знаят защо. Кой човек не се е сърдил на Господа? Имаш едно препятствие и казваш: Защо Бог не махне това препятствие от пътя ми? Имаш една малка дарба, но искаш по-гсляма. Повечето хора са мърморковци, недоволни, от живота. Имаш много – недоволен си; имаш малко, недоволен си; никак нямаш, пак си недоволен. Казано е в Писанието: „Всичко съдействува за добро на ония, които любят Господа." Значи, и от вашето мърморене, в края на краищата, Бог ще изкара нещо хубаво. Докато мърморенето се трансформира, ти ще страдаш. С мърморене раните зарастват мъчно; без мърморене зарастват лесно. Казваш: От мене човек няма да стане. Днес кажеш така, утре кажеш, докато се обезсърчиш и отчаеш. Не си прав. Ако мислиш право, човек си ; ако не мислиш право, не си човек. Защо не мислиш право? Това зависи от тебе. Да мислиш право, това е в реда на нещата. Така ще си създадеш добър навик.

И тъй, поддържайте добрите навици; освобождавайте се от лошите. Един наш приятел разказваше, колко мъчно се освободил от един лош навик. Той имал една лоша, аристократична черта в характера си, с която мъчно се справял. Обичал, като стане сутрин от сън, да се поизлежава малко, докато дойде жена му или, слугинята да му обуят обувките и да му вържат връзките. Докато чакал, нещо отвътре му казвало: Какво ще правиш, ако жена ти умре по-рано от тебе или ако нямаш слуга? В същото време нещо му казвало: Не се смущавай, нека дойдат да те обуят, нищо няма да им стане. Нека знаят, кой си ти. Казвам му: Трябва да знаеш, че с тоя навик няма да отидеш далеч. Някои хора няма да те посрещнат добре. Не мисли, че всички ще служат на твоя аристократизъм. Много хора имат по един лош навик, но трябва да се възпитават, да се освободят от него. Отде иде тоя навик, и те не знаят. Всеки лош навик е сила, която може да се използува за добро. Ако знаеш, как да го използуваш, ще придобиеш нещо; ако не знаеш, ще си причиниш голяма пакост.

Христос се обърна към Петра с думите: „Който вади нож, от нож умира." Той искаше да му каже, че единствената сила, която изправя човека, е любовта. Казано е: „Бог е Любов." Значи, само Бог в човека е в състояние да оправи работите. Никакъв нож не може да оправи света. Дето е Бог, там е доволството; дето не е Бог, там е недоволството. Дето е светлината, там е радостта; дето светлината не прониква, там има мрак и тъмнина. – Отде иде тъмнината? – От земята. Тя хвърля сянка, тя носи тъмнина. Ние живеем под сянката на земята и се мъчим. Тая сянка не е нищо друго, освен лошият живот. В бъдеще земята ще стане прозрачна, няма да хвърля сянка. Тогава слънчевите и Божествените лъчи ще минават през нея, и животът ще стане лек и светъл.

Какво да се прави с противоречията? Оставете противоречията настрана; не е ваша работа да ги разрешавате. Питаш: Защо две по две е четири? – Защото две и две е четири. Изял си за два деня четири хляба. Значи, по два хляба на ден. После казваш, че пет по пет е 25. – Защо? Какво означава това? Това показва, че си работил някъде пет деня и са ти платили 25 лв. – на ден по пет лева. Ти си недоволен от това и започваш да роптаеш. Колкото и да си недоволен, колкото и да философствуваш върху числата, нищо няма да разбереш. Вие искате да създадете една философия там, дето не е мястото й.

Питате: Защо съществува злото? Заедно с тоя въпрос трябва да се запитате: Защо съществува любовта? Досега никой не е отговорил на тия въпроси Да се запитваш, защо съществува любовта, това значи, да си намерил нещо криво в нея. Да питаш някого, защо те обича, това значи, че си направил една малка грешка. И когато питаш, защо те мрази, пак си сгрешил. Ако някой не те обича, не може и да те намрази. Не можеш да мразиш някого, ако не си го обичал; не можеш и да го обичаш, ако никога не си го мразил. Ако не си роден, кого ще мразиш? Ако не си роден, не можеш да бъдеш недоволен. – От кого си недоволен? – От майка си Недоволен си, че те е родила. Щом страдаш, питаш майка си и баща си, защо те родили, защо не ти създали по-добри условия. Такова недоволство съществува и в мислите, и в желанията на хората. Яви се едно желание в тебе, но си недоволен от него. Питаш мисълта, защо допусна това желание в сърцето ти Не можа ли да ти създаде по-добри условия в живота? Това е неразбиране. То показва, че не познаваш характера на оня, който те обича. Така хората се стълкновяват и си създават неприятности. Изобщо, ако някой те обича, а ти не го обичаш, никога не можеш да го разбереш. Ако и двамата се обичате, между вас има разбирателство. Правило е: когато критикуваш някого, той те обича, а ти не го обичаш; когато той те критикува, ти го обичаш, а той не те обича. Като знаете това, не критикувайте. Ако нямаш любов, ще критикуваш; ако имаш любов, критиката ти ще почива на истината и на свободата.

И тъй, не е достатъчно само да носиш името „виден художник", но трябва да владееш четката, да туряш боите на място, да рисуваш добре. Не е достатъчно да си свършил по музика и да носиш името музикант – трябва да знаеш да пееш и да свириш хубаво. Не е учен оня, който само говори за знанието и за любовта – той трябва да люби. Да любиш, това е велика наука. Няма защо да се говори за любовта – тя трябва да се проявява. Срещаш едного и му казваш: Ти си лош човек! Едва изминеш десетина крачки, спъваш се, падаш и си счупваш крака. Веднага тоя, когото наричаш лош, се затичва, намества крака ти, превързва го и те завежда у дома си. След тая голяма услуга, ти изправяш грешката си и казваш: Извини ме, братко, сгреших. Не те познавах. Сега разбрах, какво нещо е любовта.

Казвам: Животът носи условия за опознаване на хората. – Защо страдаме? – За да се опознаете. Страданието е условие за опознаване. Щом е така, благодарете за страданията. Да благодарим на Бога, когато ни се изявява чрез страданията. Казваме, че Бог е Любов. Значи, любовта се изявява чрез страданията. Същевременно, тя се изявява и чрез радостите. Следователно, ако търсиш Бога, търси Го в радостите и в страданията. Външно никой не е видял Бога, и не може да Го види. Затова малцина са Го познали. Ето, две хиляди години изминаха след Христа, но хората още не Го познават. Въпреки това, Христос със своето войнство – възвишени и напреднали души, и до днес продължава да помага на човечеството. Той е в постоянна борба с противоположната ложа, която иска да унищожи света. Като срещнат някого, тъмните същества веднага насочват отровните си стрели срещу него, да го умъртвят. Едно от напредналите същества застава на пътя им, и стрелата се забива в гърдите му. След това, той изважда стрелата, измива раната, и тя заздравява. Така човек се спасява от отровните сгрели на лошите духове. Така се смекчава злото. Значи, любовта е единствената сила, която смекчава злото.

Желая на всички, да бъдете между напредналите братя, в чиито гърди се забиват отровните стрели. Тогава и вие ще кажете: Заслужава човек да живее за любовта. Сега разбрахме, какво значи да носиш страданията на хората. И до днес още Христос носи на гърдите си стрелите на злото. Само любовта е в сила да смекчи злото. С други думи казано: Само Бог смекчава злото. – Защо трябва да обичаме? – За да смекчите злото.

– В Божията Любов е благото на човека.

31. Утринно Слово от Учителя, държано на 4 юли, 1937 г. София. – Изгрев

Книги:

Злото и Любовта. Божественият път. Смекчаване на злото

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Смекчаване на злото

Старото отмина (Утринни Слова. Година VI (1936–1937). Том II. София, 1947)

20 беседи от 21 март 1937 г. до 19 септември 1937 г.

Начало: 05:00

Край: 06:20

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

ВѪТРЕШЕНЪ И ВЪНШЕНЪ ЖИВОТЪ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Старото отмина", Утринни Слова, година VI, т.2 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина" , утринни слова, шеста година, (1937 г.).

Второ издание, 1999 г., ИББ

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

27 юни 1937 г.

Размишление.

Ще прочета 21-а гл. от Евангелието на Йоан, от 1-ви до 16-и стих.

Животът има външна и вътрешна страна, която сега се изучава. Днес всички живеят във външната страна, която се отличава с неудобства. Следователно, кажеш ли, че животът ти е пълен с неудобства, ти си във външната му страна. Всеки човек се стреми да се освободи от неудобствата, т.е. да мине от външната във вътрешната страна на живота. Тя може да се познае само по вътрешен път, т.е. по пътя на любовта. Вие изучавате тоя път сега. Преди вас са го изучавали светиите. Обикновеният човек иска да живее като светия, но не може. Той често си въобразява, че е талантлив, гениален, но си остава с въображението. Някой от напредналите същества иска да живее като обикновен човек. Не е лошо това, но той ще разбере само външната страна на живота, а не и вътрешната.

Какво представя външният живот? Той е подобен на светска мома, която мисли само за дрехи, за обувки, за украшения. Тя се облича модерно; всеки ден променя дрехите и обувките си. На главата си туря различни украшения. Дето мине, всички се обръщат да я гледат и говорят за нея. Тя е млада, красива, задоволена от живота, но външно. Дохожда ден, когато дрехите й овехтяват, обувките се скъсват, и тя се чувства нещастна. Здравето постепенно я напуска. Тя казва: Всичко опитах, но едно нещо не познах — любовта. Тя е получила много неща от живота, но не и любов. Значи, външният живот е светският, временният, преходният, а вътрешният — духовният, вечният — животът на любовта.

Ще кажете, че това са елементарни неща. — На пръв поглед са прости, но влезете ли по-дълбоко, те са чужди, неразбрани. Лесно е да кажеш, че имаш вяра, но приложил ли си вярата? — Аз прилагам вярата си. — Как я прилагаш? — Вярвам в хората. — Вярваш, например, че даден човек е добър. — Какво придобива тоя човек от твоята вяра? Ти придобиваш нещо — започваш да го изучаваш. После започваш да живееш като него. Важно е между тебе и него да се образува вътрешна връзка, да се опознаете. Обаче, двамата не можете да вървите успоредно. — Защо? — Защото главата не може да се постави на мястото на краката, и краката не могат да се поставят на мястото на главата. Той е глава, ти си крака.

Човек трябва да има само една основна идея. Ако има две или три основни идеи, той има три глави едновременно, а това е невъзможно. Казваш: Аз вървя по пътя на любовта, на мъдростта и на истината. — Това е невъзможно. Ще вървиш или по пътя на любовта, или по пътя на мъдростта, или по пътя на истината. Любовта крепи живота, мъдростта крепи светлината и знанието, а истината крепи свободата. Основният елемент в живота е любовта, а светлината, знанието и свободата са условия за проява на любовта. Те представят външната страна на живота. — Искам да вървя в пътя на мъдростта. — Тоя път изисква големи знания. Най-лесният път е на любовта. Ако в тоя път нищо не постигнеш, в пътя на мъдростта вероятността е още по-малка. Искаш ли да влезеш в пътя на истината, там вероятността за постижения е още по-малка. — Обичам истината. — Как я обичаш: както детето обича плода, или по друг начин?

Представи си, че в тебе живее желанието да забогатееш. Ти си човек с ограничени средства и си купуваш един лотариен билет с мисълта, да спечелиш поне един милион лева. Работиш, движиш се, все за милиона мислиш. Аз дохождам при тебе и ти говоря за небето, за възвишените същества. Ще слушаш ли, какво ти говоря? Ти искаш да знаеш, дали ще спечели твоят билет. Другите неща не те интересуват. Питам: Всички хора с лотарийни билети ли живеят? Твоят билет отдавна е спечелил. Ти живееш на земята, всичко имаш даром: хляб, вода, въздух и светлина. След това голямо богатство, за което нищо не плащаш, купил си един малък лотариен билет, искаш да спечелиш само един милион лева. Какво представя тоя милион в сравнение с голямото богатство, което ти е дадено? Можеш ли с един милион да отидеш на разходка до слънцето? За да отидеш на слънцето, нужни ти са най-малко 35 милиона долари. Колко души имат тая възможност?

Христос каза на учениците си: "Идете и проповядвайте Словото Божие, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Апостолите работиха. — Защо трябваше да работят? — За да спечелят пари да си купят билет за отиване на слънцето. И вие трябва да работите, да спечелите пари за билет и, като дойде Христос, да отидете с Него заедно на слънцето. Някои не работят и разчитат на особена привилегия. В живота няма никакви привилегии. Който има любов, само той се ползва с привилегии. — Как познаваме, колко сме спечелили? — Външно това не се познава. Всяка печалба се вижда в бъдещето. Светиите, които са живели преди вас. минавали за анормални, за глупави хора. Ако те не бяха дошли на земята, не бяха проповядвали и служили на Бога, животът на хората щеше да бъде пустиня. На тях се дължат всички блага и придобивки. Красотата на живота се дължи на тях.

Казвам; Ако Христос не беше дошъл на земята и не беше проповядвал в Галилея, нямаше да имаме културата, за която днес се говори. Ако слънцето не огряваше земята, щяхме ли да имаме сегашната култура? Било е време, когато слънцето не е гряло, както сега. Тогавашните жители на земята не са имали тия условия за живот, каквито днес имаме. Сегашните условия са много по-добри от предишните. В бъдеще ще има много по-благоприятни условия от сегашните. Обаче, условията, удобствата не идат отвън, но отвътре. Те се крият във вътрешния живот на човека.

Как се познават придобивките на живота? — По пет начина: едни ги възприемат само с пипане, с усещане, други чрез вкуса, трети чрез обонянието, четвърти чрез слуха и пети чрез зрението. Тия пет категории хора имат пет различни впечатления. Петте сетива представят пет различни сили, дадени на човека за работа. Ако си служи с петте сетива, човек се развива всестранно. Работа се иска от човека. Ако не работи, нищо няма да придобие. Някой работи малко, а очаква големи постижения. Какво получи Христос за своята работа? Платиха ли Му? Направиха ли Му къща? Остави ли някакво материално богатство на учениците си?

Съвременният човек се стреми към големи неща. Той иска да се ожени, да има деца, да бъде баща, да стане като Бога. Ще се ожениш и после ще кажеш на сина си, че ти си го родил. — Това не е истина. Ще му кажеш, че ти го храниш. — И това не е истина. Бог дава на човека хляб, вода, въздух и светлина. Имаш ли право да заемаш мястото на Бога? Той създава, а ти казваш на сина си, че си го родил, че ти си му дал живот. Ако е вярно, че бащата и майката раждат децата, кой беше бащата и коя майката на Адама? Ева я роди баща й Адам, но кой роди Адама? В света съществуват външни и вътрешни закони, които трябва да се изучават.

Сега, като казвам, че не трябва да разчитате на лотарийните билети, имам предвид онова знание, което можете да приложите. Има смисъл да купувате лотарийни билети, но ако знаете, кой билет печели и при кое теглене ще получите най-голямата печалба. Щом не знаете тия закони, ще купувате билети и, при всяко теглене, вероятността да спечелите ще бъде едва едно на сто хиляди. Колко години трябва да взимате участие в теглене на билетите, за да спечелите един милион? Трябва да чакате най-малко 200 години, докато спечелите един милион. А на 120 години вие ще бъдете стар, побелял, няма да ви интересува нищо: нито моми, нито момци, нито лотарийни билети. Ще кажете: Нашата работа се свърши вече.

Има нещо съществено в живота, към което всеки се стреми. Тъй както днес се изявява животът, има нещо неестествено. Животът на сегашните хора не е такъв, какъвто трябва да бъде. Кога човек прави това, което трябва? Има ли човек на земята, който да е постъпвал така. че да не е обидил никого? Аз не говоря за светските хора, но за ония, които търсят вътрешния живот. Светските хора се стремят към външния живот, дето слабият слугува на силния, а глупавият на умния. Във вътрешния живот законът е точно обратен: силният слугува на слабия, умният на глупавия, любящият

— на оня, който няма любов. Във външния живот, ако те обичат, и ти ще обичаш; във вътрешния живот, и да не те обичат, ти ще обичаш.

Христос каза на Петра: "Върху тоя камък ще изградя църквата си, и вратата на ада няма да я преодолее." Католиците се ползват от тоя стих и приемат апостол Петър за основа на католическата църква. Това е криво разбиране. Истинска основа на църквата е любовта. На нея се основава целият свят. Ако и вашият живот не се основава на любовта, вие сте на крив път.

Казвате, че имате основа на живота. Не отричам това, но казвам: Вие работите с два вида методи — с методите на външния живот, както и с методите на вътрешния живот. Първо започвате с методите на външния живот, оставяте тях и работите с методите на вътрешния живот. После пак започвате отново. Като променяте ту едните, ту другите методи, не дохождате до никакви постижения. — Трябва ли да се прераждаме? — Ако искате да се развивате, ще се прераждате. То е условие за развитие.

— Колко пъти трябва да се прераждаме? — Това зависи от условията. Колко пъти ще драснеш кибритената клечка, за да я запалиш? Това зависи от кутията и от самия кибрит. Ако главичката на кибритената клечица е добре направена, достатъчно е един път да драснеш, за да се запали. Ако съставът на кибритената главичка не е добър, ще драскаш много пъти, докато я запалиш. Някога употребяваш много клечици, докато си запалиш огъня.

Като се ражда и преражда, човек се свързва с хората, за да си помагат взаимно. Те влизат в общества с цел на взаимопомощ. И в единия, и в другия случай хората мислят повече за себе си, отколкото за другите. И ангелите не мислят за хората. Всеки има свое задължение, своя определена работа, която трябва да свърши. Хората не искат да знаят това, и постоянно безпокоят Господа със своите объркани работи. Жената казва: Господи, не виждаш ли, че страдам? Децата ми не са наредени, мъжът ми не ме обича. И мъжът се оплаква от своите сбъркани работи. Свещеникът се оплаква от своите пасоми, че не ходят на черква. Българите се питат: Защо България не спечели в Балканската война. Това са обикновени работи, които не се поправят с оплакване. Защо бащата не работи върху децата си, за да ги наведе на идеята да живеят помежду си като братя и сестри, а оставят силните да господаруват на по-слабите?

Сега вие ще кажете, че говорите на децата си за добри, братски отношения. — Не е достатъчно само да говорите; вие трябва да носите идеята за братството в себе си. Можеш да говориш върху теорията на музиката, колкото искаш. Това не е достатъчно. Важно е, да знаеш да пееш и да свириш. Като вземеш един тон, аз зная вече, какъв певец си ти. Може да ми разправяш за благородството на твоя дядо и прадядо — това не ме интересува. Аз искам да зная, какво носиш, от тях, какво наследство си получил. Една твоя постъпка е достатъчна, за да определи, какви са били твоите деди и прадеди. Ако ме приемеш добре в дома си, ти сам се препоръчваш, няма защо да ми говориш много. Една добра постъпка струва повече от твоето знание. Ти си богат човек, разполагаш с пари и знание — това не ме интересува. Аз съм пътник, нямам парче хляб в торбата си. Ако ти се спреш, на пътя си и ми дадеш парче хляб и чаша вода, това за мене струва повече от всичкото богатство и знание на света. Така ще се създаде връзка между мене и тебе. След това вече мога да се интересувам и от богатството, и от знанието ти. Любовта разрешава всички въпроси. Ако тя не проникне в живота, всички неща се обезсмислят.

Днес Христос се обръща към вас, както към Петра, и ви пита: "Обичате ли ме?" — Ти знаеш. Господи, че Те обичаме. — Тогава, пасете моите агънца. От това, как ще ги пасете, познаваме, каква е била вашата любов. — Кои са вашите агънца? — Това са вашите добри мисли, чувства и постъпки. Те са резултат на любовта, която живее в душите ви. Бог е вложил любовта във вас. Спирайте вниманието си и върху добрите постъпки на вашите близки, за да се отпечатат в съзнанието ви като добри случаи във вашия живот.

Мнозина очакват на Господа, да ги спаси, да им помогне. В какво се крие спасението на човека? За гладния спасението е в хляба, за жадния — във водата, за заблудения пътник — във спасителния дом. Спасението на света е във ония Божествени мисли, които проникват в човешкия дух; в Божествените чувства, които се изразяват чрез волята на човека. За да подържа живота си, човек не трябва да яде само един път през деня. В който свят и да живееш, постоянно ще се храниш. Любовта трябва постоянно да се втича в човешката душа. Тя е храната на живота. Като знаете това, всяка дума, всяко чувство и всяка постъпка трябва да са проникнати от любов. Помнете, че зад всяка ваша дума или мисъл стои Бог и ви наблюдава.

Христос казва на Петра: "Скрий ножа в ножницата си!" И на вас казвам: Турете ножа в ножницата си. Не мислете, че може да избегнете чашата, която Бог ви дава. Ще изпиете тая чаша. Ножът не разрешава въпросите. Петър отряза ухото на слугата, а Христос го постави на мястото му и го залепи. Той казва: Ако вадите ножове, и срещу вас ще вадят; ако режете уши, и вашите ще режат. Една обидна дума предизвиква друга обидна дума; една лоша мисъл предизвиква друга лоша мисъл; едно лошо чувство предизвиква друго лошо чувство. Ако Петър, вътре в тебе, отреже ухото на слугата, Бог ще ти каже: "Скрий ножа в ножницата си!" Как трябва да воюваш: С нож, или с любов? Няма по-силно оръжие от любовта. Бог, Който е всесилен, също воюва с любовта. С един замах. Той може да унищожи хората за престъпленията им. Но Бог им казва: Не правете престъпления! Ако не слушате, ще страдате. Вие обещавате, че няма да правите престъпления, но забравяте обещанието си.

Казвам: Живейте със съзнанието, че Бог присъства във вас. В това се крие силата на новото учение. Като ви проповядвам новото учение, искам да събудя у вас Божественото, да станете проводници на Божията Любов. Който е проводник, да помага на другите. — Как се познава, кой човек е проводник, и кой не е? — По отношенията му към хората. В дома ти дойде един просяк. Вземеш парче хляб и му го подхвърлиш — ти не си проводник. Обаче, към своето дете си крайно внимателен: вземеш парче хляб, намажеш го с масло, отгоре с мед и му го даваш. То яде, а ти го милваш, радваш му се. Дойде ли в дома ти богат човек, веднага се отваряш, чудиш се, как по-добре да го посрещнеш. Към бедния си невнимателен, груб, искаш по-скоро да си отиде. Оня, който е проводник на любовта, постъпва еднакво и с просяка, и със своето дете, и с богатия, и с бедния гост.

Стремете се да угаждате на оня Бог, Който живее във вас и всякога подкрепва ума, сърцето, духа и душата ви. Стремете се да бъдете изправни към Него. Ако направите някаква грешка, знайте, че към Него я правите. Признайте грешката си и я изправете. Казваш: Съжалявам, че сгреших. — Това не помага. Че плачеш и съжаляваш, не е достатъчно. Ще изправиш грешката си. Ако кажеш една обидна дума, втори път не я казвай. — Не мога изведнъж да се откажа от нея. — Щом не можеш изведнъж, втория път ще я кажеш по-меко, третия път още по-меко, докато отвикнеш да я употребяваш. Аз не искам изведнъж да станете светии. Светията е ученик, който се учил през вечността с голямо постоянство и любов. Той падал, ставал, но за любовта всичко преодолявал. Светията е бил гонен, преследван, бит, но всичко понасял с търпение и радост. Той вярвал, че светът ще се оправи, че животът е вечен.

Христос пита Петра: "Обичаш ли ме, или себе си обичаш?"

Един познат от Сливен искаше да се представи за светия. Един ден срещнал владиката, който му подал ръката си да я целуне. Светията се ръкувал, но целунал своята ръка. Според мене, който целува своята ръка, живее само за себе си. Такъв светия бил той! Който целува ръката на другите, той живее за тях. Вие ми целувате ръка. — Защо? — Обещавате, че ще живеете за другите. Не е лесно да ти целуват ръка. Когато ми целуват ръка, аз се уча на търпение. При това, зная, че трябва да дам нещо на всеки, който ми целува ръка. Ако не мога нищо да дам, не позволявам да ми целуват ръка. Ще дойде ден, когато и на вас ще целуват ръка. Тогава ще разберете, какво нещо е да ви целуват ръка.

Сега, аз говоря за вътрешната страна на живота, която изисква чистота. Ако мислиш само за себе си, кой си и какъв си, ти се намираш във външната страна на живота. Всеки е дошъл на земята да изпълни Божията воля, а не своята. Христос казва: "Прославих Те, Господи. Прослави ме и Ти за самия себе си." Следователно, който иска да се повдигне и прослави, първо трябва да изпълни Божията воля. Бог знае, какво да направи за него. Като прославяте Бога, и вие се повдигате. Като човек, ти си длъжен да изпълниш Божията воля, а останалото е работа на Бога. Не мисли за себе си. Друг ще мисли за тебе. Речеш ли сам да се повдигаш, нищо няма да излезе. То е все едно, да градиш нещо в ледовете на северния полюс. Щом се стопят ледовете, и съграденото ще отиде. Това, което човек съгражда, е преходно; това, което Бог съгражда, е вечно и неизменно.

Уповавайте на онова, което Бог е съградил и гради във вас. Вслушвайте се в любовта, която Бог е вложил във вас. Това е раят на земята. В него се крие вашето бъдеще. Там са постиженията. И днес Бог ви пита: Обичате ли ме? Готови ли сте да изпълните Божията воля? Ще кажете, че още сега обещавате да изпълните волята на Бога. Не е важно, какво говорите; важно е, какво вършите.

Нека остане в ума ви мисълта, че Бог живее във вас. Той ви дава благата, с които се ползвате. Така ще се създаде връзка между Него и вас. Горко на оня, който не е свързан с Бога! Щом ти не мислиш за Него, и Той не мисли за тебе. — Как да мисля? — Ще мислиш, както мислиш за буквите, които изучаваш. Ако не мислиш, как да съчетаваш буквите, ти не можеш да четеш. — Кой ще ни научи, как да изпълняваме волята на Бога? — Любовта ще ви научи. Без любов нищо не се постига. Без любов животът е мъчение. Любовта осмисля живота. Тя дава знание, свобода и простор на човешката душа. Щом имаш знание и свобода, ти живееш в областта на истината.

Христос запита Петра: "Обичаш ли ме?" Отговори Петър: "Ей, Господи, Ти знаеш." Христос го запита три пъти, и Петър се огорчи. Той мислеше, че Христос изказва недоверие към него. Но Петър се отрече три пъти от Христа. И каза на Петра: "Скрий ножа в ножницата си!" — Защо? —Защото всеки овчар, който носи нож, сам коли и яде овцете си.

Казвам: Ходете без нож между овцете си, да не би вие сами да снемете кожите им. Докато сте във външния живот, може да носите наточени ножове. Щом влезете във вътрешния живот, скрийте ножа в ножницата си. Какво ви е нужно за тоя живот? Сърце топло и чисто, ум светъл и възвишен. Така ще работите за Божията слава на земята и на небето.

Т. м.

— В Божията Любов е благото на човека.

30. Утринно слово от Учителя, държано на 27-и юни, 1937 г. София — Изгрев.

Книги:

Вътрешен и външен живот

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Външен и вътрешен живот

Старото отмина (Утринни Слова. Година VI (1936–1937). Том II. София, 1947)

20 беседи от 21 март 1937 г. до 19 септември 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

ОСОБЕНАТА ЧЕРТА НА ЧОВѢКА (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Старото отмина", Утринни Слова, година VI, т.2 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина" , утринни слова, шеста година, (1937 г.).

Второ издание, 1999 г., ИББ

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

20 юни 1937 г.

Ще прочета 20 гл, от Евангелието на Йоана, от 17 ст. нататък

Христос имаше дванадесет ученика. Един от тях беше голям реалист. Каквото и да му говореха, той не вярваше, докато сам не видя и не провери нещата. Той се казваше Тома, Когато учениците казаха, че видели Христа, той отговори: Докато не пипна мястото, дето са били гвоздеите, не вярвам. Де се е чуло, умрял човек да възкръсне! Не мога да се водя по чужди умове.

Като се казва, че Христос имал дванадесет ученика, това подразбира дванадесет извора, дванадесет качества, дванадесет сили, дванадесет ума, дванадесет сърца, дванадесет очи, дванадесет ръце, дванадесет крака – всичко по дванадесет. Ще кажете, че разполагате само с.две ръце. На физическото тяло имате две ръце, на духовното две, на умственото две, на причинното две, на будическото две, и най-после на тялото, с което човек се слива с Бога, още две, всичко дванадесет ръце. Ще кажете, че това е невероятно. Кога нещата са вероятни? Ти вярваш, че лъжата е лъжа, истината е истина, но тия две вярвания коренно се различават. Вярваш в празната си кесия, която е пълна със въздух – това е лъжа. Вярваш в кесията си, пълна със злато – това е истина. В първия случай вярваш във въздуха, който нищо не допринася. Във втория случай вярваш в нещо реално.

Сега, ако искате да разберете живота и неговия дълбок смисъл, трябва да направите известно усилие, да се мръднете няколко стъпки напред. Например, водата, която тече през вашата чешма, е хубава, приятна за пиене, но има още по-хубава от нея. – Де е тя? – На планината. Значи, трябва да направите едно малко усилие, да се качите няколко километра нагоре, да отидете при чистия, планински извор. Казваш: Ако аз не мога да отида на планината, друг ще ми донесе оттам вода. Представи си, че ти сам трябва да отидеш на планината. Какво ще правиш тогава? Има опитности, които човек сам, непосредствено трябва да добие. Какво трябва да прави? – Да се откаже от навика си да получава всичко наготово. Какво прави славеят? Кой професор го учил да пее? Славеят сам се учил да пее. И днес, като добър певец, той пак се вслушва в пеенето на другите птички, продължава да се учи. Важно е да има в него подбудителна причина, която да го застави да учи. И човешката мисъл може да се превърне в песен – подбудителна причина е нужна за това. Като такава може да послужи всяко същество, което стои по-високо от обикновения човек. Ако поставят мекушавия човек под голямо налягане, той постепенно се сгъстява, докато се втвърди. – Защо му е тая твърдост? – Така постъпват някои моми със своите сукмани. Те ги диплят толкова много, че образуват бърченици, над които поставят известна тежест, да ги държи прави. Значи, за да се поддържат в изправност, нещата се нуждаят от известно налягане.

Същият закон се отнася и до ума, и до сърцето, и до волята. Искаш да мислиш право – умът ти трябва да бъде в изправност. Искаш да чувствуваш правилно – сърцето ти трябва да бъде в изправност. Искаш да пееш – гърлото ти трябва да бъде в изправност, да взимаш основните тонове правилно. Тогава ще се справите лесно с повишението и с понижението на тия тонове. Вие по-лесно взимате повишенията. Като дойдете до пониженията, изпитвате известно затруднение. Такива повишения и понижения съществуват и в човешките мисли и чувства. Повишения и понижения съществуват и в щастието, и в нещастието.

И тъй, ако сте щастливи, пониженията не са приятни; ако сте нещастни, пониженията са приятни. От ваше гледище, страданието трябва да се понижава, а радостта – да се повишава. Като слушате здрав човек да говори, в тембъра на гласа му долавяте нещо особено, което определя, че е здрав. Тембърът му е неговата диагноза. Значи, по говора може да определите, добър ли е даден човек, или не; истинолюбив ли е, или не обича истината; меко ли е сърцето му, благороден ли е, или невъзпитан и груб. Достатъчно е да чуете една дума от човека, за да определите неговия характер. Когато пазарите слуга в дома си, чуйте, как говори Първата дума, която излезе от устата му, може да определи, ще работи ли добре той, или няма да работи. Същото се отнася и за вас. Още като станете от сън, вслушайте се в първата дума, която ще изговорите. Тя ще определи работата ви през деня – ще я свършите ли добре, или няма да я свършите.

Наблюдавайте себе си, наблюдавайте и своите близки, да видите, колко лесно стават пониженията. Виждате, че един човек върви в правия път. Един - два дена той е добре. На третия ден вече казва: Какво ще стане с мене, ако се подхлъзна и отклоня от правия път? Във вярата му става понижение. Той не е взел вярно основния тон. Защо идат пониженията и повишенията, не знаем; или защо нещата стават нормално, и това не знаем. Ти страдаш, но не знаеш, защо страдаш – неприятно ти е, че страдаш. Радваш се, не знаеш, защо се радваш – приятно ти е, че се радваш. Ако си дадеш отчет, защо страдаш и защо се радваш, нищо не можеш да кажеш.

Днес всеки човек си има по една идея, която иска да реализира, и мисли, че неговата идея е най-съществена. Малкото дете, което постъпва в първо отделение, иска да свърши курса на първоначалното училище; ученикът от прогимназията иска да свърши трети клас, да постъпи в гимназията. Гимназиалният ученик иска да свърши гимназия, да постъпи в университет. Студентът иска да свърши университет и после да се специализира. Оня, който учи музика, иска да стане гениален музикант. Докато учиш и напредваш, ти мислиш, че си свободен, имаш условия да се развиваш. За религиозния, обаче, казват, че е вързан, като кон на ясли. Той може да се движи напред или назад, наляво или надясно, доколкото въжето позволява. По-далеч от въжето не може да отиде. Най-после религиозният казва: Такава е съдбата! – Такава е съдбата на вързания кон, но не и на свободния. Каква е съдбата на свободния кон? – Да се движи свободно в гората. Там ще срещне друга мъчнотия – там има вълци. Те могат да му одерат кожата. Каква полза има от тая свобода?

Хората се намират в един свят на постоянна борба. Искат, или не искат, те трябва да минат през бойното поле. Ако някой може да мине през това поле, без да го засегнат снарядите, добре ще бъде за него. На мнозина дрехите ще бъдат надупчени ог куршумите. Някои ще бъдат ударени право в сърцето. Няма човек, който да не е бил ранен, или да не бъде ранен. Защо е така? – Бойно поле е това! Хората се бият и казват: Свобода, или смърт! – Няма ли друг път за минаване? – Няма Ще минете през бойното поле. Каквото и да правите, ще минете през големите сражения на живота. Вие трябва да владеете изкуството на добрия войник, да знаете, как да вдигнете крака си, как да го сложите, отде да минете и т. н. Слухът ви трябва да бъде толкова остър, че отдалеч още да чувате снарядите и да различавате посоката, отдето идат. Тая мисъл е малко отвлечена, но постепенно ще я разберете. Някой дойде при мене, иска да му определя диагнозата, от какво страда. Той казва: Здрав бях, добре се чувствувах, но какво ми стана от едно време, сам не зная. Усещам болки в раменете, в коленете, не ми се яде, не съм разположен за работа. Казвам му: Ти не се храниш правилно, много бързо ядеш. – Какво да правя? – Имам бърза работа, която трябва да свърша. – Ти си свършил работата си, но си объркал здравето си Най-важната работа на земята е храненето, да знаеш, как да се храниш. Здравето зависи от правилното хранене. Който има здрави зъби и добре дъвче храната си, той не боледува. Ако дъвчеш храната си само на лявата, или само на дясната страна, не можеш да бъдеш здрав. Ако при храненето отваряш широко устата си, пак не можеш да бъдеш здрав. Ти поемаш много въздух, който отива в стомаха и произвежда гърчения. Въздухът пречи на правилното храносмилане. Ако се храниш и в това време критикуваш близките си, или негодуваш против живота, не можеш да бъдеш здрав.

Като ученици, вие трябва да минете през една вътрешна дисциплина. И тогава, като работите или учите, ще имате резултат. Някой изучава един език две - три години и мисли, че го знае добре. Не се учи лесно език. Срещал съм много американци, англичани, но малцина знаят английски, както трябва. И българите не говорят правилно български език. Малко българи съм срещал, които говорят български, както трябва. Малко религиозни хора съм срещал, които мислят правилно. Като ги сполети някакво нещастие, те казват: Защо Бог допуска това нещастие? – Бог не се занимава с нещастията на хората. Бог никога не е мислил да чупи краката и ръцете им. Някой паднал от колата и счупил крака си. После казва: Как допусна Бог да счупя крака си? Бог никога не е мислил да счупи крака ти. Твоето невнимание е причина за това.

Един баща впрегнал каруцата си и тръгнал с момчето си за града По едно време той пожелал да изпуши една цигара. Дал юздите в ръцете на момчето си, докато изпуши цигарата. Момчето, което никога не карало каруца, ударило конете с камшика и силно дръпнало юздите. Конете хукнали да бягат толкова силно, че бащата не могъл да ги спре. Скочил от каруцата, но изкълчил крака си. Най-после спрял конете и обърнал каруцата назад. Като се връщал в селото, той се питал: Преди да тръгна на път, се помолих на Бога, но как се молих, не зная. Защо ми се случи това нещастие по пътя?

Всички хора се питат, коя е причината за нещастията, които ги сполетяват. – Техните неестествени желания. Нужно ли беше тоя човек да пуши в каруцата си? Трябваше да има търпение: като слезе от каруцата, тогава да си запуши една цигара. На каруца цигара не се пуши Ония, които работят с взривни вещества, са крайно внимателни. Тия вещества експлодират при най-слаби сътресения. Човек носи в себе си експлозивни вещества, бомби, които избухват при най-слабото сътресение. Достатъчно е да се докоснете до една експлозивна мисъл в човека, за да причини голямо нещастие. Това не трябва да ви плаши, но бъдете внимателни и към себе си, и към окръжаващите, да не си причинявате взаимно пакости и нещастия. Като стане от сън, човек трябва да се моли, да го ръководи Бог през деня, да бъде страж на устата му, да не предизвиква запалване на бомби. И тъй, поставете Бога страж на устата, на сърцето и на ума си, че каквото говорите, мислите или чувствувате, да бъде на мястото си. Ако не поставяте всяко нещо на място, всички ваши действия ще имат обратна реакция и ще носите техните обратни последствия. Като знаете това, гледайте да избягвате нещастията. Има неща, обаче, които не могат да се избегнат. Например, Христос беше разпнат. Това не можеше да се избегне. Защо трябваше да страда Той? – За да освободи човечеството от греха. Христос пое доброволно своя кръст, за да спаси света. Който страда за другите, в края на краищата, ще придобие някакво благо. Може да мине много време, докато получи това благо, но жертвата ще даде своя плод. Сега и вие страдате, но не знаете, за себе си ли страдате, или за другите.

Казвам: Човек може да страда за себе си,, за своя ближен и за Бога. Най-великото страдание е да страдаш за Бога. Под „страдание", в истинския смисъл на думата, разбирам страдание за Бога. Също така ти можеш да пееш за себе си, за ближния си и за Бога. Приятно е да пееш за себе си Като пееш за своите ближни, те могат да ти плащат, а могат и да не ти плащат. Най-приятно е да пееш за Бога. – Трябва ли човек да продава музиката си? Питам: Трябва ли религиозният да продава убеждението и чувствата си? Той отива между хората да проповядва, а те му плащат. Това не е ли продажба? Има една опасна страна при проповядването: човек говори за неща, върху които няма нужната светлина. Така не се проповядва. Ако говориш на хората, ще говориш: само това, което абсолютно знаеш. Често описвам духовния свят, и някои ме питат: Духовният свят прилича ли на физичния? – Колкото вашият стар баща прилича на оня млад човек, когото вие не сте познавали, толкова и тия два свята си приличат. Какво ще кажете за баща си, когато е бил млад момък? Тогава нямал брада, косата му е била черна, а сега е побелял, с дълга, бяла брада. – Защо му е израсла брада? – От големи мъчнотии Първоначално и животните не са били покрити с козина. Колкото по-трудни ставали условията на техния живот, толкова повече се покривало тялото им с косми. Същото се отнася и до човека. Обаче, колкото повече се подобряват условията на човешкия живот, толкова повече се подобряват и неговите косми: те стават по-меки Колкото по-малко е обрасло лицето на човека, толкова повече може да се чете по него. Казва се в Писанието, че Яков бил гладък, а Исав космат. Косматите хора се занимават повече с материални работи, а гладките – повече с духовни Това показва, че горите в тях са изсечени и се откриват повече места за обработване. Нивите, лозята, градините са места за обработване. По дланта на човека се познава неговата култури Същото се казва и за лицето. Ако лицето на човека е обрасло с косми, нищо не можеш да четеш по него. Какво ще четеш по лицето на коня или на кучето? Опитното око все ще прочете нещо, но твърде малко. Например, хапливият кон има една особена линия на устата, едно особено изкривяване. Ако видиш тая линия на устата му, трябва да бъдеш много внимателен, да стоиш далеч от него, защото ще те ухапе. Човек трябва да бъде добър физиономист, да разбира и най-тънките черти на човешкото лице.

Като изучавам човешкото лице, виждам, как някои хора погрозняват по причина на една лоша черта в характера им. Някой човек не уважава хората и, като му говорят, той изкривява устата или мръдва носа си особено, с което изказва презрението си към тях. Днес изкривиш устата си, утре сбръчкаш носа си, докато придобиеш навик, и лицето се изкривява. Някой върти ръцете си на една и на друга страна, не знае, де да ги постави. Той ги кръстосва, пред гърдите си или ги туря под мишците си. Ръцете имат отношение към правото. Не можеш да живееш правилно, докато не се научиш да държиш ръцете си, както трябва. Краката имат отношение към доброто в човека. Следователно, не можеш да бъдеш добър, докато не знаеш, как да управляваш краката си Може ли да се нарече цигулар оня, който не знае да управлява лъка си? За държането на лъка има ред правила. Лъкът трябва да се държи успоредно на магаренцето. При това, не е едно и също, дали ще минава близо до магаренцето или до шийката на цигулката. В двата случая се получават различни тонове.

Изобщо, за да пееш или свириш на един или на друг инструмент, трябва да спазваш известни правила. Сам човек представя цигулка с четири струни, които отговарят на четирите темперамента. Неговата воля е лъкът, който се движи по струните. Струната „сол" е басът в човека, „ре" е алтьт, „ла" – тенорът, а „ми" – сопранът. Дойдем ли до семейството, там отношенията са други: басът е бащата – струната „сол"; „ми" – това е майката; „ре" – синът, а „ла" – дъщерята. Който разглежда отношенията музикално, лесно се справя с живота. Другояче казано: Нервният темперамент е бащата, сангвиничният – майката. Първо жената е започнала да мисли Значи, пръв мисли оня, който обича. Дойде ли любовта в човека, той започва да мисли.

Питате: Защо страда човек? – Защото няма отношение към темперамента си. – Как ще се освободим от страданията? – Чрез мисълта. Като мисли, човек постепенно се освобождава от страданията си. Обаче, само правата мисъл спасява човека. Ако се тревожиш, това не е мисъл. Някой се безпокои и казва: Толкова години се подвизавам в духовния път, нищо ли не съм постигнал? – Ти си в правия път, имаш известни постижения, но това е резултат на работата, която си свършил в миналото. Важно е, какво си постигнал днес. – Бог ще уреди работите. – Той ще ги уреди, но каква полза ще имаш от това уреждане? За да се ползуваш от благата на живота, и ти трябва да си работил за тяхното придобиване.

Казвам: Да мислиш право, това значи, да се съобразяваш със законите на музиката. Значи, мисълта върви по пътя на музиката. И чувствата се движат по законите на музиката. Значи, мислите и чувствата имат трайност на цяла, половина, четвъртина, шестнадесетина нота и т. н. Казвате: Това е отвлечена работа. Няма ли по-просто нещо? – Има и по-прости работи.

Един млад американец отишъл в Германия да следва по философия. Той попитал един от професорите по философия: Господин професоре, курсът по философия е четири години. Аз съм бърз по темперамент. Няма ли по-кратък курс? – Има един курс от пет-шест месеца. След това професорът продължил: Когато Бог създал дъба, казал му: За да станеш здрав и траен дъб, да устояваш и на най-големите бури в живота, определям ти дълъг срок – сто години. Като създал тиквата, казал: За да се развиеш и дадеш плод, давам ти срок шест месеца, след което ще ликвидираш с живота си. Ако искаш още да живееш, ще те посадя следната година отново. Ето защо, щом искаш кратък курс, ще заемеш мястото на тиквата.

Помнете: Ако човек е недоволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него; ако е недоволен от ближния си, и хората няма да бъдат доволни от него; ако е недоволен от Бога, всички живи същества няма да бъдат доволни от него. Такъв е законът. Следователно, не можеш да бъдеш щастлив, ако си недоволен от себе си. Значи, първо трябва да се справиш със себе си Намери поне една добра черта в себе си и бъди доволен, че се отличаваш по нещо от другите. Тая черта да бъде отличителна – никой друг да я няма.

Често се спирам върху двете главни заповеди: Да възлюбиш Господа, да възлюбиш и ближния си Изкуство е да любиш, както трябва. Как ще любиш ближния си? Дайте ми един пример за любов към ближния. Зная, че хората се обичат, но как, това е мъчно да се определи. На земята любовта е ограничена, затова мъчно може да се разбере, как се проявява любовта. Докато се прояви, на другия ден изчезва. Вземи от приятеля си сто лева на заем и ги задръж в себе си две – три години, да видиш, как той ще развали отношенията си с тебе. Или, кажи му една обидна дума, да видиш, какво значи приятелство. Той ще ти отговори с десет обидни думи. Не мисли, че можеш да постъпваш, както искаш, или да говориш, каквото ти попадне на езика. Най-голяма е отговорността на проповедниците, свещениците, учените, обществениците. Те са длъжни да говорят истината. Те трябва да говорят само това, което знаят абсолютно точно и могат да го изпълняват.

И тъй, намерете една основна черта в себе си и се дръжте за нея. Основна чърта е тая, която при всички условия остава неизменна. Казваш, че твоята отличителна черта е доброто. Наблюдавай се, оставаш ли добър при всички условия на живота. Ако се мениш, не си добър. Друг казва, че има самообладание. Имаш ли самообладанието на Епиктет? Той бил роб при един римски патриций. Господарят често биел робите си, в това число и Епиктет. Последният нищо не възразявал на господаря си, като че не се отнасяло до него. Това дразнело господаря му, и той продължавал да се отнася грубо с Епиктет. Един ден той натиснал силно крака му. Тогава Епиктет проговорил: Господарю, свободен си да постъпиш, както искаш, но ще счупиш крака ми, и няма да ти бъда вече полезен. Така станало: кракът му се счупил. Господарят преценил качествата на своя добър роб и го освободил, като му дал голяма сума да живее спокойно. Епиктет отишъл в Гърция, дето се проявил като философ, написал ценни философски съчинения.

Желая на всички да придобиете самообладанието на Епиктет. Какво правят хората? Като им се случи някаква неприятност, ходят от къща на къща да разправят, какво им се случило. Епиктет не се оплаквал никога. Когато господарят му счупил крака, той не казал нито дума по това на другите роби. Той само гхредупредил господаря си, че ако му счупи крака, няма да му бъде полезен. Със своята доброта, той спечелил сърцето на господаря си и придобил своята свобода. Ако имате една основна черта, вие можете да измените характера на окръжаващите. Не можете ли да подобрите характера им, вие сте слаби, нямате още основна черта, на която да разчитате.

Христос каза на Петър: „Чашата, която Отец ми даде, да я не пия ли? За тоя час дойдох." Колкото и да се гавреха с Христа, Той остана тих и спокоен Той знаеше, че благото на човечеството се крие в Неговите страдания. – Да бъдем и ние като Христа! – Искате да бъдете като Христа, но се стремите към богатство, имот и др. – Това е невъзможно. Не може да носиш корона, жезъл и да бъдеш като Христа. И Христа облякоха в царска мантия, когато Го мъчеха. Те казваха: „Радвай се, царю!"

Христос каза на Тома: „Дай си тука пръста и виж ръцете ми; и дай ръката си и тури я в ребрата ми; и не бъди неверен, но верен". Днес всички хора са Томовци. Всички искат да опитат любовта. Тя се прилага без опит. И с опит може да се приеме, но тона е І/12 от любовта. Тома беше един от дванадесетте ученика на Христа. Има неща, които трябва да се опитват; има неща, които се приемат и без опит.

Сега, намерете своята основна черта, която Бог е вложил във вас. Тя ви отличава от всички живи същества. Тая черта ще ви заведе и на оня свят. Тя е записана в Божията книга. Като отворите тая книга, сами ще видите, какво Бог е написал за вас. Това не е достатъчно. Като сте живели и работили на земята, трябва да сте развили тая черта. Ако сте я развили, ще бъдете добре дошли. Ще останете на небето цял ден, да се порадвате на небесния живот. Ако не сте развили тая черта, веднага ще ви върнат назад – една минута няма да ви задържат.

Желая на всички да прекарате поне един ден на небето.

– ''В Божията Любов е благото на човека.''

29. Утринно Слово от Учителя, държано на 20 юни 1937 г. София. - Изгрев.

Книги:

Особената черта на човека

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Особеностите на човека

Старото отмина (Утринни Слова. Година VI (1936–1937). Том II. София, 1947)

20 беседи от 21 март 1937 г. до 19 септември 1937 г.

Начало: 05:00

Край: 07:10

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

ПРОВОДНИЦИ НА НЕГОВАТА ЛЮБОВЬ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Старото отмина", Утринни Слова, година VI, т.2 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина" , утринни слова, шеста година, (1937 г.).

Второ издание, 1999 г., ИББ

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

13 юни 1937 г.

Ще прочета 20 гл. от Евангелието на Йоан, от 1 – 17 стих.

Някои от учениците на Христа дойдоха при гроба и, като видяха, че е празен, казаха: „Дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го положили." Това внесло смущение между учениците. Дойде и Симон Петър и видя плащаниците сложени, и кърпата, която беше на главата Му, сложена, свита на едно място. И още двама дойдоха: оглеждат се, проверяват, но нищо не виждат, никакви ангели. Защо Мария видяла двама ангели с бели дрехи? Те я запитали: Кого търсите? Тя отговорила: „Взели тялото на Господа моего, и не зная, де са Го турили." Като се обръща, тя вижда Исуса, но не Го познала. Тя помислила, че е градинарят, и го запитала: Господине, ако ти си Го взел, кажи ми, де си Го положил, и аз ще Го взема." Казва й Исус: Марио! Тогава тя Го позна Той й рече: „Не се докосвай до мене, защото още не съм възлязъл при Отца си."

В прочетената глава се говори за възкресението, но и до днес християните спорят, възкръснал ли е Христос, или не. Още много въпроси възникват между християните, но онова, което може да ги обедини, е единството в техните възгледи. И сегашните християни се смущават, както учениците на Христа. Като се смутят, те се обезсърчават, приличат на увехнали листа, на изсъхнали клони. Защо трябва да се обезсърчават? Христос казал, че е наближило идването на Царството Божие на земята. Трябва ли тогава да се смущавате? Близо е идването на Царството Божие на земята, но не, както са мислили учениците на Христа, нито както мислят сегашните християни Много от съвременните народи мислят, че Царството Божие ще дойде чрез силата. Така мислят англичани, французи, германци, руснаци, българи. Друго нещо се иска за идването на Царството Божие, а не сила.

Да мислиш, че силата ще въдвори Царството Божие на земята, това значи, да се облечеш с нова дреха и да считаш, че си придобил новото. Това е мислене по външен начин. Това е китката, с която момата се кичи, за да отиде на хорото. Хубаво нещо е китката, но момата трябва да бъде облечена и външно, и вътрешно. Китката и външната премяна са нужни, докато момата се ожени. След това друго нещо се иска от нея. Тя трябва да знае да готви, да чисти къщата, да меси хляб, да гледа децата. Докато не бяха женени, и двамата играеха на хорото, добре облечени и засмяни. Като се ожениха, животът се измени – работа ги чака. Това е най-лесното нещо, но малцина могат да свършат работата, която им е дадена.

Кога ще се въдвори Царството Божие на земята? – Когато хората станат проводници на Божията Любов. Ако не можеш да вършиш друга работа, стани поне проводник на Божията Любов, на Божията мисъл и светлина, на Божието чувство и топлина. Ако можеш да направиш това, много си постигнал. – Не зная, как е възкръснал Христос. – Остави тоя въпрос настрана. Много томове са писани по тоя въпрос, много проповеди са държани. Всъщност, това само Христос знае; Той е минал през възкресението и знае, как е възкръснал. Който не е минал по пътя на Христа, може само да предполага. Дали предположението му е вярно, или не, това е друг въпрос. Който знае истината, само той може да каже нещо вярно; който не знае истината, може само да предполага, да прави загадки и тълкувания. Той не може да говори даже и за любовта.

Много свещеници и проповедници говорят за възкресението, като ту отварят прозорците на своите слушатели, ту ги затварят – не могат да кажат истината, не я познават. И философи, и учени говорят за възкресението, но и те не са дошли до истината. Когато възкръснете, тогава ще разберете, какво представя възкресението. Сега, каквото и да ви се говори, няма да го разберете. Да говориш за възкресението на оня, който не е възкръснал, това значи, да говориш на гладния за яденето. Каквото и да му говориш, няма да те разбере. Ще му обясняваш, как трябва да дъвче храната. Това не е ядене. Ще му разказваш, как се смила храната, по какъв път върви. И това не е ядене. Яденето, или храненето е процес, при който човек придобива животи сила. То внася в организма ония елементи, които в даден момент му липсват. Дай на човека да яде и го остави да се нахрани свободно. Що се отнася до процесите при храненето, това са второстепенни неща. Първото и най-важно нещо за него е да се нахрани, да задоволи своя глад.

Някои казват, че имат ясна представа за възкресението на Христа. Какво се ползувате от това? Не е важно да вярваш във възкресението ; важно е ти сам да възкръснеш. Ако внеса пари в банката, и тя ги изтегли вместо мене, това ще ме обезсърчи. Щом съм вложил пари в банката, пръв аз трябва да ги изтегля. Следователно, щом Христос е възкръснал, и аз трябва да възкръсна. Ако Христос не е възкръснал, и аз не мога да възкръсна. Възкресението е оня капитал, който поддържа живота. Без възкресението човек е изложен на изпитания, на мъчнотии, на страдания и недоразумения. Царстввто Божие е дошло само за възкръсналия. Под „Царство Божие" разбирам истинския живот. Влезе ли тоя живот в човека, той е вече възкръснал. Ако мислиш, че ще възкръснеш, когато дойде Христос на земята, ти си на крив път. Христос възкръсна и се яви само на ония, които Го обичаха, за да усили вярата им. Той не се яви на ония, които нямаха никакво отношение към Него.

И тъй, възкресението е разумен акт. Само разумният може да възкръсне. Неразумният, който има желание да възкръсне, живее със страх, не знае, какво да прави, от какво да се откаже и, като види, че не е възкръснал, казва: Съжалявам, че живях толкова строг живот. Да бях се поне наживял. А така, нито възкръснах, нито използувах живота. Той съжалява, че не е могъл да опита любовта. Това е криво разбиране. Истинската любов има отношение към възкресението. Само възкръсналият разбира любовта и може да я прилага. Само свободният разбира любовта. Де е свободата: в хамбара или на нивата?

Представете си, че хамбарът ви е пълен с жито. Какво е положението на житните зърна там? Те са притиснати, ограничени. Всяко зърно натиска другото, иска да го махне, да не му пречи. Така прекарват те цели месеци, а някога и години. Те не виждат светлината, не я разбират. Нямат свобода, но я търсят. Те не познават и любовта. Един ден разумният селянин влиза в хамбара, изважда житото навън и крина след крина го пръска на нивата. Така заровено в пръстта, то се радва на свободата си, на слънчевата светлина и топлина и започва да расте. И човек, докато е в хамбара, притиснат от всички страни, не може да расте и да се развива.

Сега и вас трябва да ви извадя от хамбара и да ви посея на нивата. Който иска да възкръсне, трябва да се посее на нивата. – Големи страдания имам. – Посят си вече в земята. – Дотегна ми да живея. – Ти още не си живял. Истинският живот никога не дотяга. Това, което дотяга на човека, е неговото неразбиране. И житното зърно, докато покълне, минава през големи мъчнотии. Щом израсте и даде плод, то се радва на новия живот. Следователно, не мисли, че ти ще минеш през друг път. Докато покълнеш и дадеш плод, ще страдаш. Кое е онова, което мъчи човека? – Несигурността му. Например, слугата се мъчи от мисълта, дали господарят му е готов да му плати, след като е работил цяла година добросъвестно. След това се мъчи от мисълта, ще го наеме ли господарят му и следната година. Така се мъчи всеки човек. Той се безпокои, дали Бог ще прецени работата му, дали ще му плати, както трябва. Човек е дошъл на земята да служи. Така той изучава господарите. Има господари, които са студени, сурови към слугите си и не обичат да плащат. Към края омекват. Други господари в началото са меки, любезни, а накрая стават строги. И едните, и другите имат пред вид своите интереси. Едно се иска от човека: докато е на земята, да изучава характера на своите господари Ако не познава земните господари, никога няма да познае и оцени небесните. В това отношение, земята е училище, в което се учат ценни уроци.

Как трябва да постъпваш към своя подчинен, ако той е твой брат? Ти си полковник, а той – прост войник. Срещате се на улицата, той се отправя към тебе, без да ти козирува. Ти го запитваш: Защо не ми козируваш? – Брат съм ти. Обаче, полковникът не гледа на брата си като на близко лице, но като войник, който не изпълнява задължението си. Той веднага взима картата му и го арестува. Има ли някакво престъпление от страна на войника? Той не е направил престъпление, но не е изпълнил военния закон. Вината му е към порядъка на военната дисциплина, но не и към Божествения порядък. Като живее на земята, човек трябва да бъде изпълнителен към порядъка на света, в който е влязъл. Следователно, влезе ли в умствения свят, той трябва да поставя всяка мисъл на своето място, да не нарушава порядъка на тоя свят. За да поставяш мислите, чувствата и постъпките си на тяхното място, ти трябва да учиш. Първата задача на човека е да учи, да знае елементарните аритметични действия. Как ще отделиш една мисъл от друга, ако не си се научил да делиш числата, да отделяш житото от царевицата? Малцина могат да се похвалят с права мисъл и с право разбиране на нещата. Някой дава пари на приятеля си и ги брои няколко пъти, да не сбърка нещо, да даде повече, и приятелят му да се възползува от неговата грешка. Де остава доверието му? Де остава неговото приятелство? Можеш да нямаш доверие в някой човек, но не и в приятеля си. Човек трябва да мисли право! Щом мисълта е права, и постъпките ще бъдат прави.

Две деца стоят около мене. В това време ми донасят една кошница с череши. Едно от децата се приближава към кошницата, взима една череша и я изяжда, като дава вид, че нищо не е взело. Другото дете стои далеч от кошницата и не помисля да бръкне в нея. То е добре възпитано и знае, че няма право да вземе нещо без позволение. Първото дете си казва: Нищо лошо не направих. Взех си само една череша. Не е лошо, че си взел черешата; лошо е, че криеш това, което си направил. Какво ще кажеш, ако черешите са броени? Тогава вината ще падне върху оня, който ги донесъл. Кое е престъпление, и кое не е, това после ще научиш Важно е, че за всичко се плаща. Как става плащането?

Двама длъжници – стар човек и млада мома, се явяват при банкера, на когото дължат. Старият изважда парите си и ги дава на банкера. Последният взима парите и скъсва полицата пред длъжника си, с което се ликвидира дългът. И момата изважда парите и ги дава на банкера. Той веднага й връща парите, изважда полицата и я скъсва. Значи, старецът ликвидира с дълга си по външен, материален начин, а младата мома – по вътрешен, духовен начин Ще кажете, че банкерът е пристрастен към момата. Понеже е млада и красива, той иска да я спечели на своя страна, затова прощава дълга и. Както и да мислите, банкерът разсъждава по друг начин. Той казва: Старият човек е живял повече на земята, правил е дългове и трябва да плаща. Младият не е живял много, не е правил дългове и няма защо да плаща. Той изплаща чужди дългове. Следователно, тия дългове му се прощават.

И Бог казва: „Ще залича греховете ви и няма да ги споменавам." – На кого се заличават греховете? – На младия, който е готов да служи и да се жертвува. Обаче, старият, който е живял само за себе си и трупал дългове, трябва да плаща. Неговите грехове няма да се заличат. Под „грях" аз разбирам непослушанието на човека. Такъв човек поставя своята воля по-високо от Божията, своите желания – по-горе от Божествените заповеди.

Представете си, че ви заповядвам да не ядете повече от 21 хапки, ще ме послушате ли? При това, аз ви обяснявам, защо не трябва да ядете повече от 21 хапки. Някои са готови да ме послушат и са доволни, че се въздържат в яденето. Други не искат да слушат и казват: Ние сме свободни хора. Ще ядем, колкото искаме, няма защо да се въздържаме. Обаче, в края на краищата, и те дохождат до истината и казват: Съжаляваме, че не послушахме. Ето, възкръсналият Христос ви казва: Престанете да мислите само за себе си! И това е добре, но мислете повече, как да изпълните Божията воля, да служите на Господа и да бъдете проводници на Божията любов. – Какво ще стане с нас? – Оставете тоя въпрос настрана. Това е мисъл пак за вас. – Какво ще мислят хората за нас? – И това не трябва да ви интересува. Това е тяхна работа. Ваша работа е, като се храните, да спазвате закона за правилното хранене. Ще ядете само ло 21 хапки. Който ме слуша, няма да страда; който не ме слуша, ще опита последствията на своето непослушание. Числото 21 е приложената любов. – Кой може да приложи любовта? – Възкръсналият.

Като ученици, пазете се от надценяването. Мнозина от вас повдигат себе си над другите. Сега направете точно обратно: дръжте високо в мисълта си своите братя, защото в тях живее възкръсналият Христос. Като въздигате Христа, вие въздигате и себе си Христос даде пример на човечеството. Той въздигна образа на своя Баща. Той каза: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца, Който ме е проводил." Той имаше пред вид само служенето. Христос дойде на земята да служи на Бога, да прояви Неговата Любов. Да служиш на Бога, това значи, да изпълниш Неговата воля. Щом Бог живее във вас, в душите ви настава мир и веселие. Дето е радостта и веселието, там е Бог. Ако живеете така, ангели ще слязат от небето да ви служат, както служеха и на Христа. – Кога ще ни служат? – Когато вие служите на Бога. Докато детето е малко, безпомощно, майката се грижи за него. Като порасне, тя следи, слуша ли я, или върши своята воля. Ако не я слуша, тя казва: Каквото можах, направих за тебе. Отсега нататък ти ще се грижиш за себе си. Така постъпват и християните. Някой християнин е крайно ревностен, слуша Господа и изпълнява Неговите заповеди. Колкото повече време минава, той започва да урежда своя живот, да се осигурява. Когато вижда, как тоя човек се урежда и мисли само за себе си, Бог казва: Аз те оставям свободен; прави, каквото знаеш: Ти можеш вече да се грижиш за себе си, нямаш нужда от мене. Не е лошо да уреждате живота си, но уреждайте го, както Бог изисква. Какво изисква Бог от човека?

Един ден в хотел Македония, около една маса, седат трима - четирима души и разискват върху социализма, който ще донесе братство и равенство между хората. Те удрят на масата разгорещено, всеки дава мнението си и отвреме - навреме пият по малко винце. В тоя момент на пътя, пред прозореца, стои един селянин, мъчи се да вдигне товара си, но не може. Пъшка, охка той, докато най-после успява до го тури на гърба си. Те гледат от прозореца, как селянинът се мъчи, но продължават да говорят за братство и равенство. Де е грешката на тия хора? – Те живеят на небето, а мислят за земята. Правилно е да мислите за небето, а да живеете на земята. Само така ще се оправят работите ви. Вие мислите, че като отидете на небето, там ще проявите любовта. Не, любовта може да се прояви още на земята. Мислете за небето, за възкръсналия Христос, за да бъдете проводници на Божията Любов. Щом мислите за Христа, и Той ще мисли за вас. Отношението между Него и вас ще бъде същото, каквото е между слънцето и вас. Ако обичате слънцето, ще имате изобилно светлина, топлина и влага. Слънцето има еднакво отношение към всички живи същества – от най-малките до най-големите.

Единственото нещо, което Бог изисква от човека, е да бъде проводник на Неговата Любов. Да бъдеш проводник на Божията Любов, това значи, да вършиш Неговата воля, не както ти искаш, но както Бог изисква. Бъди благоугоден на Бога. Тогава Той ще се весели, а ти ще се радваш. Да изпълняваш волята на Бога, както ти разбираш, това е временна работа. Да изпълняваш волята на Бога, както Той иска, това е вечното, към което се стреми всяка душа. Минете от временното към вечното, от сегашното към бъдещето.

Желая на всички да бъдете проводници на Божията Любов.

– В Божията Любов е благото на човека.

28. Утринно Слово от Учителя, държано на 13 юни, 1937 г. София. – Изгрев.

Книги:

Проводници на неговата Любов

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Проводници на Любовта

Старото отмина (Утринни Слова. Година VI (1936–1937). Том II. София, 1947)

20 беседи от 21 март 1937 г. до 19 септември 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

САМОРАЖДАНЕ РАЖДАНЕ НА ИСТИНАТА (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Старото отмина", Утринни Слова, година VI, т.2 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина" , утринни слова, шеста година, (1937 г.).

Второ издание, 1999 г., ИББ

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

6 юни 1937 г.

Ще прочета 19 гл. от Евангелието на Йоана, от 21 ст. нататък.

Има неща, които засягат всички хора, всички култури. Това, което стана с Христа, засегна всички хора на земята. – Какво беше то? – Разпятието на Христа. Той мина през такива страдания, които и доднес занимават умовете на хората Когато умре обикновен човек, лекарите дават обяснения, от каква болест е умрял. Те знаят причината за болестта и смъртта на тоя човек. Щом дойдат до Христа, там никакви тълкувания не помагат. Всеки се пита, защо трябваше Христос да пострада и да бъде разпнат. Не можа ли по друг начин да стане с Него? В Писанието е казано, какво ще стане с Христа. Той трябваше да умре, за да остави богатството си на човечеството. Не става ли същото и с обикновените хора? Когато бащата умре, синът наследява къщата и парите на баща си. Когато дойде време за роене на кошера, старите пчели се роят, а младите остават в кошера. Старите и младите пчели не се разбират. Две царици на едно място не могат да живеят. Старата царица напуща кошера, а младата остава да живее в него.

Един брат разказваше, че дължал хиляда лева на една сестра, но той бил недоволен от нея, че тя постоянно го безпокояла, да й върне парите. Той й казал, че няма пари, не може да й ги върне. – Щом дължиш на сестрата от шест години, ти трябваше да си отделяш всяка година по триста лева. В пет години щеше да събереш 1500 лв. и да се изплатиш. И на вас казвам: Ако дължите известна сума и не можете да я платите наведнъж, събирайте по малко пари, постепенно да се изплащате. Не мислете, че можете наведнъж да си платите задължението.

Казвате: Кой е тоя брат? – Не се знае името му. Все ще се намери един актьор да изиграе дадена роля. Докато е на сцената, той може да играе ролята на Иванко убиеца, но щом слезе от сцената, веднага ще се преоблече и ще бъде обикновен човек. Иванко е живял някога, извършил едно убийство, но и до днес изнасят престъплението му на сцената. Защо го представят на сцената? – За поука. Добре е някога да се изнасят лошите черти на човека, да се поучават хората.

Помнете: Няма престъпление, което човек да е направил, малко или голямо, и да не се изнесе на сцената. Казано е в Писанието: „За всяка празна дума ще отговаряш." Строга е съдбата, на никого не прощава. – Защо трябва да съдят човека? – За да се изправи. Когато дойде денят Господен, всеки ще бъде изправен пред съдбата, да отговаря за делата си.

Някога човек греши несъзнателно, не по своя вина. Въпреки това, той не може да се освободи от последствията на своите грешки. Без да искаш, ти даваш прием на някоя опасна микроба – на холерата, на чумата, на маларичната треска и носиш последствията на твоето гостоприемство. Тя започва да кани своите съседи и да ги угощава. Те се разположат удобно в къщата ти, започват да се размножават и отравят кръвта ти. Чудиш се, отде ти дойде тая болест. Нисши същества са влезли в кръвта ти и разстройват кръвообращението. Веднага викаш лекар, плащаш му добре, за да изгони микробите от тялото ти. Така става голямо сражение. Ако преди болестта си тежал стотина килограма, като боледуваш, ще олекнеш, ще тежиш наполовина. – Защо става така? – Защото си пуснал неканени гости в себе си, дал им си добър прием. Като чужденци – недоброжелатели те злоупотребяват с твоето доверие. Като пострадаш, казваш: Втори път не пущам чужденец в себе си! Някога те нападне не само една болест, но няколко заедно.

В природата съществуват различни болести: едни болести са от физичен характер, други – от астрален характер, а трети – от умствен. Ако си неразположен психически, това се дължи на астрални същества, които влизат в твоята симпатична нервна система и причиняват известно дразнене. Тия същества обират човека, и черният му дроб страда. Следователно, когато черният дроб на човека е разстроен, чувствата му са накърнени. Когато нервната система е разстроена, човек страда умствено. Изобщо, за да не страда, човек трябва да се освободи от своите нисши мисли и желания.

Защо трябваше Христос да пострада? – За да роди нещо. Той първо роди, а после напусна земята. Това, което роди, Той остави на земята. Значи, Христос остави детето си на земята. – Кое е Неговото дете? – Божието Слово. Той го остави на земята в полза на цялото човечество. Христос роди на кръста и там умря. Питам: Какво ще родите вие? Какво ще излезе от вашия, ум? Физическото раждане, както жената ражда, коренно се различава от умственото. За да се освободи от плода, който носи в утробата си, жената трябва да изгуби много кръв. Ако плодът остане в утробата на жената по-дълго, отколкото трябва, детето е осъдено на смърт. За да излезе плодът вън от утробата, страданията на майката трябва да започнат. – Не може ли без страдания? – Не може. Щом раждаш, ще страдаш. Освен физичното раждане, има още едно, наречено самораждане. – Защо идат големите страдания? – За изправяне на грешките. Една жена помятала десет пъти, не по нейно желание. Въпреки това, при помятанията има големи страдания. Много хора помятат. Започнат една работа, донякъде вървят добре и изведнъж пометнат – развали се работата.

И тъй, докато човек не се самороди, всякога ще страда и умира. Трябва да се самородиш! Страданието е признак, че е дошло време за майката да роди. Ако раждането не стане на време, майката помята. Ако страдаш и нищо не родиш, страданията нямат смисъл. Те ще следват човека, докато роди. Христос роди и внесе в човечеството нещо ново. Той зачена грешното човечество в себе си и, като го роди, предаде му нещо ново. Затова се казва, че Христос понесе страданията и греховете на хората, за да ги очисти от тях. Христос доброволно пое кръста на страданието и роди детето на новото човечество. Ако не искаше да страда, щеше да пометне. За предпочитане е да страдаш и да родиш, отколкото да пометнеш.

Помни: Докато Божият Дух не се роди в тебе, ти не можеш да се повдигнеш. Не мисли, че си се самородил. Да се самородиш, това значи, да поемеш правия път на живота. Тогава ще имаш само външни страдания, но не и вътрешни. Да се самородиш, това значи, да осмислиш живота си, да придобиеш любовта и да влезеш в областта на великата хармония. При това положение, страданието има смисъл. Христа разпнаха, но Той роди Божественото дете. За това дете се говори в Откровението. Змеят гони детето на раждащата жена, но ангел Господен го взе и отнесе в Царството Божие.

Мнозина ме питат, защо светът е създаден така. Защо има толкова много страдания? – Виновен ли съм за това? – Не виждаш ли, че хората страдат? – Виждам и ги съжалявам, но и да искам, не мога да им помогна. – Защо умират хората? – Който се е родил, ще ум; е, но трябва да е готов да роди нещо, да остави, нещо на човечеството. Ако страдаш и нищо не родиш, страданията ти не са на място. Трябва да дойде някой да ти помогне да родиш. Ето, Христос дойде, за да помогне на човечеството.. Сегашният свят е по-добре, отколкото беше във времето на Христа. Понеже още не сте родили, светът не е напълно оправен. В края на тая епоха ще се роди новото дете, и светът ще се оправи Ще се мъчите, ще страдате, но ще родите. Някои от вас ще заминат за другия свят, а други ще останат още на земята, да свършат работата, която им е дадена. – Кога ще възкръснем? – Когато минете през големи страдания. Христос възкръсна, защото мина през най-големия изпит и го издържа. Възкресението е процес на новораждане.

Казвате: Толкова години работим и учим, нищо ли не постигнахме? – Изпитът ще покаже, какво сте научили и изработили Ако сте учили десет години архитектура и не можете да направите план на една къща, какво сте научили? Ако десет години сте изучавали музика и не-можете да изсвирите едно музикално парче, както трябва, какво сте учили? Ако много си страдал и не можещ да родиш едно дете, нищо не си разбрал. Ще страдаш и ще родиш един път. Втори път няма защо да раждаш. Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое." Сегашните хора са направени, още не са родени. Ако човекът, когото Бог направи, беше завършен, защо е казано в Писанието, че той трябва да се новороди? Създаването е външен процес, а раждането – вътрешен. Това, което говоря днес, се отнася за ония, които са просветени, които разбират духа на нещата. Не говоря на обикновените хора, които очакват да умрат, да отидат на оня свят, и тогава да научат тайната на живота. Това е криво разбиране. Не мислете, че жената, която е помятала няколко пъти, без да роди, ще влезе в Царството Божие. Тя може да стигне до вратата на това Царство, но веднага ще я върнат назад. Ако родиш, ще влезеш в Царството Божие. Иначе, ще те върнат назад. Ти трябва да родиш. Детето ти ще носи истината в себе си. То ще върви напред, а ти след него. Вратата на Царството Божие ще бъде широко отворена за тебе, защото ти роди дете на истината. Песни и музика те очакват. Венци и хваления ще има. Ангели ще те носят на ръце, защото пред тебе върви детето на истината. – Ще се преродя ли? – Ако не родиш детето на истината, ще се раждаш и прераждаш, колкото пъти искаш. Родиш ли детето на истината, ще имаш свобода: ако искаш, можеш да се преродиш; ако не искаш, ще останеш на небето Прераждането е условие за развитие, но не е смисъл на живота.

Желая на всички да родите детето на истината, което ще върви пред вас и ще ви въведе в Царството Божие. Помнете: Само истината отваря царската врата на рая. Тази истина трябва да се роди от вашата душа.

– В Божията Любов е благото на човека.

27. Утринно Слово от Учителя, държано, на 6 юни, 1937 г. София. – Изгрев.

Книги:

Самораждане. Раждане на Истината

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Детето на Истината

Старото отмина (Утринни Слова. Година VI (1936–1937). Том II. София, 1947)

20 беседи от 21 март 1937 г. до 19 септември 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

УПОВАЙ НА БОЖЕСТВЕНОТО (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Старото отмина", Утринни Слова, година VI, т.2 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина" , утринни слова, шеста година, (1937 г.).

Второ издание, 1999 г., ИББ

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

30 май 1937 г.

Ще прочета 19 гл. от Евангелието на Йоана, от 1 – 20 стих.

Размишление.

Христос казва: „Едно ти недостига." Наистина, има нещо, което недостига на човека, но, въпреки това, всеки ден или се прилага по нещо към него, или се отнима. Как ще отговорите, ако ви запитат, какво нещо е светлината и какво – тъмнината? Как ще ги представите в геометрична форма, на научен език? Ще кажете, че светлината се предава чрез трептения. И водата се пренася чрез тръби, но нито трептенията са светлина, нито тръбите – вода. Те са само проводници Това не значи, че водата се предава само чрез тръби – и без тръби може да се предава. Първоначално са знаели, че електричеството се предава чрез жици. Днес се знае, че електричеството се предава и без жици

Често се говори за любовта, мъдростта и истината. Някои мислят, че знаят много по тия въпроси. Не е важно, какво знаете; важно е, кой от вас е приложил тия добродетели. При това, те трябва да се приложат вътрешно, а не външно.

Две млади сестри стоят при мене и се разговаряме. Казвам им: Знаете ли, за какво е определена съботата? Тя е ден на Бога. В събота човек не трябва да мисли за себе си: нито за болките си, ако е болен; нито за дрехи и обувки В събота човек ще мисли само за красиви и велики неща, които не се отнасят до него. Казвам на сестрите: Знаете ли, че всички нещастия произлизат все от добри желания? Те ме гледат учудено, как е възможно, от доброто да излиза лошото. Представете си следния случай: Един беден човек работи по цели дни и едва изкарва по 40 – 50 лв. дневно. Ражда му се момиченце. То расте, развива се добре, стане на 15 – 16 години Един ден младото момиче се вижда в огледало и изпитва приятно чувство – радва се на своята красота. Среща я млад момък, който се заглежда в нея. Сърцето й трепва за момъка, и тя мечтае за хубави дрехи и обувки Щом се върне бащата от работа, тя започва да го моли, иска от него пари, да се облече хубаво. Бащата се вижда в чудо, как да задоволи желанията й – няма пари Тя се сърди, недоволна е от него, иска да се облече, да се хареса на момъка, когото видяла на улицата. Не е лошо, че обикнала момъка, но защо мъчи баща си? Длъжен ли е той да й купува хубави дрехи, обувки и шапка? За да задоволи желанията си, трябваше да има тя богат баща, който да задоволи нуждите й. Нейният баща е беден. Какво трябва да прави тогава? Ако момата мисли, че с хубавите си дрехи може да спечели сърцето на момъка, тя е на крив път. Мислите ли, че тоя момък ще остане завинаги на нейна страна? Ако с дрехите може да спечелите едно сърце, много моми са по-хубаво облечени от вас. Тогава? – Сърцето на момъка ще мине от момата с по-лошите дрехи към оная с по-хубавите. Младата мома, въпреки очакването си, ще бъде нещастна. Според мене, като се влюби, човек първо отива на баня, съблича дрехите си и се окъпва добре. Облечен ли влиза човек в банята? – Съблича дрехите си и гол влиза. Като се окъпе, излиза от банята и облича чисти, хубави дрехи. В това отношение, всички, които отиват на баня, са влюбени.

И тъй, когато хората се обличат хубаво и мислят само за дрехи, това показва, че са влюбени Според мене, когато момата се влюби, трябва да се облича скромно. Това показва, че тя е работлива. Ако момъкът минава често край дома й, трябва да види, че тя работи ту в градината, ту вкъщи. Момците харесват работливите моми. Мома, която мисли само за дрехи и нови премени, не е работлива. Тя не се харесва на момците. Такава мома носи нещастие и за себе си, и за своя възлюбен. Това е мое предсказание. Видиш ли, че слаб човек язди лош кон, ще знаеш, че той скоро ще се намери на земята. Слаба греда мост не става. Не е лесно да предскажеш бъдещето на човека. Много време трябва да го изучаваш, за да предвидиш неговото бъдеще. Казва се, че Бог изпитва човека. – Защо го изпитва? – За да се познае сам, и Бог да го познае. И до днес още Бог изучава хората. – Не ги ли познава? – Понеже човек е изложен на промени, нужно е постоянно да се изучава.

Казваш: Аз искам да бъда задоволен – Знаеш ли, че нещастията в живота се дължат на задоволяването? Отиваш в кръчмата и казваш: Дай четвърт кило вино! Пиеш, но не си доволен. – Дай още четвърт! Пиеш чаша след чаша, докато се задоволиш Щом се задоволиш, ставаш нещастен. Друг пуши цигара след цигара, докато изпразни кесията си. Желанието му да пуши е задоволено, но нещастието го следва. Някога легне в сламата с цигара в уста и заспи. Не се минава много време, сламата се запали, и отиде целият хамбар – и житото, и сламата изгарят. Доволството е вътрешен процес. Остане ли да се задоволяваш по външен начин, нещастието тръгва след тебе.

Какво е нужно на човека? – Знание. Влизаш в един голям град. Виждаш, че той е сив, потънал в дим. От комините постоянно излиза пушек, който прави атмосферата мрачна, тъмна. – Какво е нужно на тоя град? – Вятър. Той ще отнесе дима и ще пречисти въздуха. И в човека става вътрешно горение – някога пълно, а някога непълно. При това горение се образуват сажди, дим, които помрачават атмосферата на човека. Недоволството, неразположението внасят дим в човека, поради което лицето му потъмнява. – Как ще си помогне? – Само знанието може да го спася. То е вятър, течение, което отнася дима далеч в пространството. Без знание човек всеки ден ще се натъква на мъчнотии.

Например, една сестра решила да предприеме пост. За да издържи поста, тя се нахранила добре. Прекарала пет - шест деня в пост, но започнала да усеща виене на свят, особено главоболие. Аз разбрах причината за главоболието и я питам: Преди да запостиш, яде ли? – Нахраних се много добре. Иначе, как ще издържа няколко деня пост? – Там е грешката ти. Преди да започнеше поста, ти трябваше да вземеш очистително, да освободиш стомаха си от всякаква храна. – Не знаех това. – Ето какво причинява незнанието. Добро е желанието на човека да пости, но знание е нужно за това. Казах на сестрата да изпие една-две чаши гореща вода. Тя направи това, и стомахът й се регулира. Има смисъл да пости човек, но ако може да пречисти мислите и чувствата си. Не постигне ли това, постът няма смисъл. Целта на поста е да се филтрират мислите и чувствата на човека. От друга страна, постът е нужен за почивка на организма – външна и вътрешна. Да постиш, това значи, да се вглъбиш в себе си, да се отстраниш от всякакви смущения, нищо да не те безпокои. Постът се препоръчва и като средство за лекуване. Във време на пост горението в организма е по-силно, благодарение на което става изгаряне на всички вещества, които са причина за различни болести, неразположения и недоволства.

Следователно, поддържайте чистота на организма си, за да не се развиват във вас ония микроби, които причиняват болестите. Пазете се от лоши мисли, чувства и желания, които понижават духа на човека и го водят към нисш живот. Той е причината за големите злини в живота. Казвате: Толкова години служим на Бога! Отде ще дойде злото? – Важно е, как служите. Да служиш на Бога, както трябва, това се отнася до напредналите същества. От вас се иска учене. Преди да служи на Бога, обикновеният човек трябва да учи, да придобива знание, без да се стреми да стане учен В процеса на ученето той ще се натъква на различни промени: ще придобива светлина, но ще изпада и в тъмнина. Вие знаете теорията за квантите. Според нея, процесите не текат непреривно като водата, но в тях се забелязва един ритъм. Ако днес си здрав, на другия ден ще настъпи една малка промяна в здравето ти. Ако днес си буден, утре ще настъпи едно малко разсейване. Ако днес си силен, утре ще отслабнеш.

Процесите в природата текат вълнообразно, с едно малко повдигане и понижаване. Доброто, например, е една кванта, злото – друга кванта. Всякога не можеш да бъдеш добър. Всякога не можеш да правиш добро. За това се искат известни условия. Например, можеш ли на всяко време да посадиш една семка? За да посадиш семката, първо земята трябва да е разработена, да има влага и слънце. Можеш ли всякога да учиш? За да учиш, трябва да имаш любов към знанието и желание да учиш. За да бъдеш силен, трябва да имаш здрав гръбнак. Някой се мисли за силен, но като започне една тежка работа, скоро се изчерпва.

Един млад брат се оплакваше от слабост; казваше, че изпитвал особено чувство като че го напущат силите и ще се пръсне. Иска да му помогна. И аз имам желание да му помогна, но виждам, че той не вярва в мене, т. е. в методите, които му препоръчвам. – Защо? – Той няма връзка, няма никакъв контакт с мене. За да повярва в моите методи, нужно е знание. Той ме гледа критично и ме пита мислено, отде ида, кой съм. – Аз съм посланик. Трябва да му покажа акредитивните си писма, за да ми повярва. Според мене, не е голямо изкуство да познаеш, кой отде иде. Отивам в едно богато семейство. Излиза мъжът и любезно ми казва: Извинете, жена ми и децата ми са на курорт, не мога да ви приема. Тоя човек не говори истината. Аз познавам вече, от кой свят иде той. Отивам в едно бедно семейство: излизат и мъжът, и жената, канят ме да вляза. Те ме приемат добре, с разположение и любов. Аз зная вече, отде идат тия хора. Те са дошли от Божествения свят.

Какъв извод трябва да направя от казаното досега? Всички трябва да работите за прилагане на нещата. Липсва ви нещо в метода на прилагането. Методът ви е крив. Прилагането на любовта, на знанието, на свободата изисква прав метод. Иначе, ще ги прилагате, но ще получавате обратни резултати. Казваш: Искам да обичам всички хора, но някои ме дразнят, не мога да ги търпя. – Това не показва, че тия хора са лоши. Някога се дразниш от лоши хора, но някога и от добри. Дойде при тебе един добър човек, поглежда те със своя чист, спокоен поглед, а ти се дразниш. – Защо? – Страхуваш се да не проникне в тебе, да открие нещо, което не искаш другите да знаят. Изкуство е да търпиш всички хора. Ако аз бях като вас, колко хора щях да изпъдя! И на мене всички хора не са еднакво приятни. Казвате: „Бог е Любов." – Любов е Той, но има хора, които не заслужават Неговата любов, в смисъл, че не са готови още за нея. Те страдат, пъшкат, но Бог е далеч от тях, не ги чука. Как трябва да постъпва майката със своето непослушно, своенравно дете? Тя го измие, облече, нахрани, но то продължава да плаче, недоволно е, иска нещо друго. То плаче и денем, и нощем. Майката го оставя и си гледа работата, не му обръща внимание.

Питам: Как трябва да се постъпва с вас, ако, след като всичките ви нужди са задоволени, вие продължавате да пъшкате и да ахкате. Вие ще пъшкате, но вашата майка ще си работи – никакво внимание няма да ви обръща. – Ние обичаме майка си. – Тя не се нуждае от вашата любов. Следователно, и Бог не се нуждае от любовта на грешни хора, които само се оплакват. Какво ще ви допринесе тая любов? Нито вие ще придобиете нещо от тях, нито те ще придобият нещо от вас.

Аз се чудя на младите моми и момци. Те се срещат, обикват се, и момата очаква момъка да я направи щастлива, а той очаква на момата. Това никога няма да бъде. Щастието иде изключително от Бога. Човек може да бъде щастлив, когато държи в ума си мисълта за Господа, Който е създал всичко. Да мисли, че щастието му може да дойде от друг човек, подобен на него, това е невъзможно. Закон е: Не уповавай на човешкото в себе си, нито на човешкото в своя ближен. Не уповавай на животинското в себе си, нито на животинското в своя ближен. Уповавай само на Божественото в себе си, както и на Божественото в своя ближен. Като не разбират силата на Божественото, хората постъпват като Пилата. Те измиват ръцете си, за да се освободят от всякаква отговорност. Пилат каза за Христа: „Не намирам никаква вина в тоя човек". Когато евреите се възбунтуваха и казаха, че искат смъртта на Христа, защото се нарича цар, Пилат отстъпи. Той беше безхарактерен, страхлив и тщеславен човек. Евреите искаха смъртта на Христа под предлог, че се нарича Син Божи. Интимната страна на тяхното желание се крие другаде: те се страхуваха от Христа, да не засегне интересите им. И до днес още човек постъпва като евреите. Дойде в ума му една светла идея, и той се колебае, да я приеме, или не; да я разпне ли по закона, който съществува? Той мисли, че ако я приеме, интересите му ще пострадат. Помни: Докато вървиш в човешкия път, ти от ден на ден ще пропадаш. Влезеш ли в Божествения път, работите ще ти се нареждат добре. Как ще познаете, дали сте в човешкия, или в Божествения път? Ако лицето ви почернява, вие сте в човешкия път; ако лицето ви се озарява от светлината на живота, вие сте в Божествения път.

Казвате: Учителят може да направи всичко. – Не уповавайте на сламки, които сами си създавате. Аз не се качвам на сламки, не искам и вие да уповавате на тях. Аз ходя по греди, които никога не се чупят; искам и вие да стъпвате по такива греди. Ако вярвате в мене, вярата ви да е вътрешна, а не външна. Някой има отлично мнение за мене. – Докога? – Докато не засегна неговите възгледи и интереси. Засегна ли ги, той няма вече никакво отношение към мене. Това не е вяра, нито убеждение. Ако и моите отношения към вас са такива, това са човешки отношения. Трябва ли да мисля добре за вас, докато ми носите подаръци? Това не е отношение, това е само подвързия на книгата. Тя е ценна само тогава, когато съдържанието й е ценно. Ако книгата не е ценна, то е все едно, да цитирате стихове от Евангелието, без да разбирате техния дълбок смисъл. Цитираш стиха, дето Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът." Пътят, това е знанието, необятната Божия мъдрост, която трябва да изучавате. Пътят подразбира Божествения език, който води към Божественото знание. Истината има отношение към свободата. Животът произтича от любовта. Той е крайният резултат, до който трябва да достигнем. Значи, като вървим по Христовия път, със силата на Божествената светлина и истина, ние ще дойдем до живота. Само така ще се свържем с живота, защото е казано, че любовта ражда живота. Чрез живота ще познаем величието на Бога. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си." Казвам: Само оня може да яде тоя хляб, който има живот в себе си.

Какво е нужно на човека, за да придобива знания? – Да учи и да придобива светлина. – Какво трябва да прави старият? – Да се подмладява. – Младият? – Да не остарява. – Глупавият? – Да поумнява. – Слабият? – Силен да стане.

Като четете 19 гл. от Йоана, виждате, през какви страдания е минал Христос. Някои съжаляват Христа, че е минал през толкова големи страдания. Няма защо да съжаляват. Аз си казвам: Бих съжалявал, ако не изпълнявам учението на Христа. Пилат каза на Христа: „Не знаеш ли, че власт имам да те разпна, и власт имам да те пусна?" Исус отговори: „Не би имал никаква власт над мене, ако не бе ти дадена отгоре." Пилат изми ръцете си, с което искаше да се освободи от всякаква отговорност. Понеже не намираше никаква вина в Христа, той Го остави в ръцете на евреите, те да Го разпнат, Питам: Като кого искате да постъпвате – като Пилата, да си измиете ръцете, или като евреите? Както и да е постъпил Пилат, и до днес говорят и четат за него, като за страхлив човек. И за Христа говорят, но като за човек, Който изпълни Божията воля.

Казвам! Не се страхувайте, като Пилата, да изповядвате своята идея. Мислете за Бога, Мислете и за Христа, като образец на търпение. От своето величие Той слезе на земята, облече се в рабски образ и се смири. Той знаеше, каква работа Му предстоеше на земята. Бъдете и вие като Христа, да понасяте страданията с търпение. Ще кажете, че било определено, Христос да мине през тия страдания. И за вас е същото. Щом е определено, и вие ще си носите страданията. Някой ви заплашва и казва: Имам власт. Ще отговориш: Имаш власт, но тя е дадена отгоре. Мнозина се страхуват от злото, което наричат дявол. Не се страхувайте от него. Дяволът е резултат на човешката мисъл. Той няма власт над човека. Следователно, човек греши, защото е свободен. Той иска да греши, вината е в самия него. Не съжалявай, че си сгрешил, но кажи: Господи, благодаря за свободата, която Си ми дал. Както съм свободен да греша, така съм свободен и да изправя грешката си. Това значи характер! Не се оправдавай с дявола. Уповавай на Господа! За да уповаваш на Господа и да Му угодиш, нужно е вяра. Тя е въже, за което се хващаш и в тоя, и в оня свят. И в рая да отидеш, ще се натъкнеш на неизвестни неща, за които е нужно вяра. Тя има Божествен произход, а вярването – човешки. Без вяра нищо не се постига. Вярвайте, че сте свободни, силни и може да изправите погрешките си. Не казвайте, че хората ви изкушават. Признайте грешката си и я изправете. И учен да си, признай грешката си. Така ще научиш нещо ново.

Един мой познат – лекар, се разболя и ме повика да му помогна. – Защо не извикаш някой твой колега да те лекува? – Там е чудното. Аз лекувам хората, а сам не вярвам в лекарите. – Твоята болест не е сериозна, лесно ще ти се помогне. Само с вяра можеш да се излекуваш. Няма болест, която да не се подчинява на вярата. Като се излекуваш, не бързай да разказваш на хората, как си се излекувал. Щом мине известно време, можеш да приложиш същия метод и към другите. Ако разказваш на хората, как се лекуваш, преди да видиш резултат, болестта ти ще се върне отново.

Проверявайте нещата и после говорете за тях. Не искам да се хващате като слепци за тояга. – Има ли бъдещ живот, или няма? – Ще опитате, и сами ще се убедите в това. Някой казва: Ако има бъдещ живот и живея добре, нищо не губя; ако няма бъдещ живот, нищо не печеля – Има бъдещ живот! Като живеем, всеки ден го проверяваме. Някои мислят, че като умрат, тогава ще разберат, има ли бъдещ живот. Аз и сега зная, че има бъдещ живот. За мене това е абсолютна истина.

Един евангелски проповедник ме попита: Вярваш ли в бъдещия живот? Вярваш ли, че има друг свят? – Как да не вярвам, когато всяка вечер отивам там и сутрин се връщам? Аз се чудя, как проповядваш на хората за оня свят, щом не вярваш! Ти чакаш да умреш, да отидеш на оня свят и тогава да повярваш. Като дойдеш отново на земята, ти пак ще забравиш, че има друг свят, и ще питаш, има ли бъдещ живот, или няма. Когато обичаш хората, ти си в бъдещия живот; когато вярваш в абсолютната истина, ти си в бъдещия живот. Радостта, която изпитваш от знанието, показва, че живееш в бъдещето, т. е. живееш в оня свят.. Голяма е радостта на човека, когато знае, как е създаден светът, кой го е създал и т. н. Изгубиш ли знанието и вярата в бъдещето, радостта ти изчезва И, докато си бил в светла стая, веднага настава тъмнина. Можеш ли да виждаш в тъмнина? Нищо не виждаш: нито тоя, нито оня свят. Щом завъртиш ключа, светлината иде, и ти виждаш вече. Светлината открива всички светове пред очите ни, а тъмнината ги закрива.

Като говоря за абсолютната вяра, някой се съблазнил и казал, че не иска да ме слуша, защото съм провалил вярата му. Аз не искам: да провалям вярата ви, но не искам да минавате по мост от сламки. Ако видите, че аз минавам по такъв мост, не искам и вие да правите същия опит. Аз зная законите и мога да правя и най-големите рискове. Аз съм лек, отвсякъде мога да мина, но ако вие, с вашето тежко тяло, се опитате да минете по тоя мост, ще паднете в пропастта. Дето минавам аз, вие не можете да минете. За да вървите по пътя, по който аз вървя, трябва да измените тежестта на вашите мисли, чувства и постъпки. Трябва да олекнете.

Аз забелязвам, че на Изгрева има много кореспонденти, които пишат в различни вестници. Добре е да бъдеш кореспондент, но на проверени факти. Ако разнасяте непроверени факти, аз ви съжалявам. При това, никой не ви плаща. Обаче, един ден ще ви държат отговорни за хартията и мастилото, което сте изразходвали. И тогава, вместо на вас да плащат, вие ще плащате. Бъди кореспондент и разнасяй истината в света. Да бъдеш кореспондент на тъмната ложа не те съветвам. Ако съм на ваше място и някой ме обиди, ето как ще постъпя. На оня, който ме е обидил, ще напиша едно любовно писмо със следното съдържание: Братко, благодаря ти за горчивия хап, който ми даде. Ще се опитам да го взема като лекарство и ще изправя грешката си. И той ще ти отговори с любовно писмо. Правете опити да се споразумявате и да изправяте грешките си.

Сега аз говоря върху критикуването и одумването, защото Бог е създал света за учене, за придобиване на знание. Одумването изкривява посоката, по която умът трябва да върви. Защо ще се занимавате с грешките на хората. Закон е: Който се занимава с чуждите грешки, трябва да ги изправя. Ако някой дойде при мене и пожелае да му стана теляк, аз ще постъпя по всички правила на това изкуство: така ще го изтъркам, че няма да оставя място, което да не съм изчистил. Той ще излезе абсолютно чист от банята и ще ми благодари. Аз съм за абсолютната чистота. Ако чистиш човека, ще го изчистиш, както трябва. Има грешки, които могат да се търпят. Обаче, има грешки, които са спънка за човешкото развитие. Те по никой начин не се търпят. Откажете се от грешките, които спъват развитието на вашия ум, сърце и воля. Ако още се занимавате с такива грешки, преждевременно ще остареете. След това ще заминете на оня свят и ще отидете да хленчете пред вратата на Бога. Тая врата е заключена за хора, които се занимават с чуждите грешки. Ще ви върнат назад, да изправите грешките си и да се очистите. Ще кажете, че вярвате в Христа. Само с вяра тая работа не се урежда.

Христос казва: „Аз живея в Отца, и Отец ми живее в мене." Питам: Христос живее ли във вас, и вие живеете ли в Христа?

Желая на всички, Христос да живее във вас, и вие да живеете в Христа. Носете истината в себе си. Само така ще се свържете с оня свят и ще станете граждани на Царството Божие

– В Божията Любов е благото на човека

26 Утринно Слово от Учителя, държано на 30 май, 1937 г София – Изгрев

Книги:

Уповай на Божественото

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Упование на Божественото

Старото отмина (Утринни Слова. Година VI (1936–1937). Том II. София, 1947)

20 беседи от 21 март 1937 г. до 19 септември 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

НОВОТО ВЪ НЕБЕТО-СТРАДАНИЕТО (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Старото отмина", Утринни Слова, година VI, т.2 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина" , утринни слова, шеста година, (1937 г.).

Второ издание, 1999 г., ИББ

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

23 май 1937 г.

Размишление.

Ще прочета 18 гл, от Евангелието на Йоана, от 20 ст. нататък.

Казано е в Евангелието, че Христос дойде да свидетелствува за истината. Когато грешникът страда, има причина за това. Казано е, че който греши, трябва да страда. Какво ще кажете, когато праведният страда? Според индусите, съществува закон за кармата, който гласи: „Каквото сееш, това ще жънеш." Когато детето боледува, майката страда. Когато правиш благодеяние на някого, без да искаш, ти се свързваш с него и носиш част от тежестта му. Ако правиш благодеяние на някого, ще спазваш известни условия. Можеш ли да закачиш една торба със злато на давещия се? Ще кажеш, че му правиш благодеяние. Това благодеяние ще го отнесе на дъното на морето. Помогни му да се спаси, да излезе на брега и тогава му дай торбата със златото. Изкуство е да знаеш, кога и как да помагаш на хората.

Днес и религиозните, и светските хора имат желание да избегнат страданията. Всеки се стреми да живее добре, за да не страда. Повечето религиозни и духовни хора живеят добре с единствената цел, да се уреди някак живота им. Христос показа на хората пътя към добър живот. Той поучаваше хората, лекуваше ги, без да иска нещо от тях. В края на краищата, Той получи за това такава заплата, каквато не очакваше. Еврейският народ беше предупреден чрез своите пророци, че ще дойде техният Месия, да бъдат готови да Го посрещнат. Въпреки това, те Му дадоха друг прием. Мнозина се чудят, как е възможно да очакваш някого и да го приемеш като неприятел! Някои религиозни хора и днес дават такъв прием на Христа, какъвто Му дадоха евреите. Това беше изпит за тях. Това е изпит и за сегашните християни. Едни издържаха изпита си добре, други не можаха да го издържат. Петър даже се отрече от Христа. Запитаха го: „Да не си и ти от Неговите ученици?" – Не съм.

Едно трябва да научите: Някога добрите и праведни хора трябва да страдат за грешните. Как ще разберете това? Казвате: Грешният трябва да страда за греховете си, но защо трябва да страда праведният? Вярно е, че грешният трябва да страда за греховете си, но праведният трябва да страда, за да се спаси. Праведният, добрият човек е хляб, който грешният яде, за да оздравее и да живее. Грешният трябва да яде пресен хляб, а не мухлясал. Яде ли мухлясал хляб, той ще умре.

И тъй, като дойде страданието, не бягайте от него, но си кажете: Ако съм грешен, страдам за греховете си; ако съм праведен, страдам за спасението си. Не се страхувайте от страданията, но разумно се справяйте с тях. Не се страхувайте и от смъртта. Защо се страхува човек от смъртта? – Защото не я разбира. Всяко нещо, което не разбираме, ни причинява страх. Всяка душа, която иде на земята да се въплъти, също изпитва страх. Тя представя въоръжен войник, който слиза на земята да се бие за отечеството си. От желание да му помогне, тя се хвърля в първата бойна линия. Като пострада, тя съжалява, че е влязла в първата бойна линия и казва: Трябваше да бъда внимателна, да се предпазя от страданието.

Сега, не е въпрос за страданията и радостите. Важно е, как може да ги използува човек, за да се повдигне. Ако човек е сам, без никакви задължения в света, и желае да се подвизава, щеше ли да има страдания? Щом се е родил и живее на земята, страданието непременно ще дойде. И обратно: Като умре, човек се освобождава от страданието. Който се ражда, осъден е на страдания; който умира, той се освобождава от страданията. Следователно, човек страда, защото се е родил; той умира, за да се освободи от страданията.

Защо сме дошли на земята? – Това е първата задача, която трябва да решите. Вие не сте дошли на земята да живеете охолно; не сте дошли на земята да вършите търговия; не сте дошли на земята да ставате учени хора, философи, певци или музиканти. Вие сте пратени на земята като слуги, да изпълнявате волята на Бога. Това е най-лесната задача, която трябва да решите и след това да се върнете назад. Ако е въпрос за музика, на небето вашата музика ще бъде кряскане; ако е за философия, на небето вашата философия е, както някои я наричат, „дървена философия"; ако е за поезия, на небето вашата поезия е детска играчка.

Единственото нещо, с което можете да се похвалите на оня свят, това са вашите страдания. Като говорите за вашите страдания, жителите на оня свят ще кажат: Ето нещо ново, което ние не познаваме. Трябва да слезем на земята, да опитаме това, за което хората обикновено говорят. И на вас казвам: Единственото нещо, което можете да научите на земята, това са страданията. За тях сте дошли тук. Някога сте били на небето, говорили са ви за страданията и, като сте слушали за тях, казвали сте: Да слезем на земята да опитаме това ново нещо, да видим, какво представят страданията.

Сега, като познаваш отчасти страданията, казваш: Не искам повече да дохождам на земята! – От тебе зависи. Страданието не се налага насила. То е свободен избор. Привилегия е за човека да страда. Напредналите души слизат доброволно на земята да опитат страданията. И за тях страданието е привилегия. Днес аз говоря за вътрешния смисъл на страданието. Има нещо дълбоко скрито в страданието, което по никой начин не може да се обясни. Никаква философия не може да обясни, какво нещо е страданието и какво се крие в него. Всеки сам трябва да го опита. И Христос дойде на земята да опита страданието, че, като се върне на небето, да разказва за него, като за нещо ново, непознато на небесните жители. В Христовите страдания се крие спасението на човечеството. Който живее на земята и бяга от страданията, той не може да се спаси. Каква ценност ще занесеш в другия свят? С какво ще се похвалиш там? Ако носиш човешката, музика, философия, поезия, те нищо не представят в оня свят. Ако носиш една торба със страдания, веднага ще те приемат. Вратата на Царството Божие ще се отвори пред тебе и ще ти кажат: Добре дошъл! Тръгнеш ли за оня свят с торби, пълни със знание, философия, музика, пеене, поезия, веднага ще те спрат и, ще ти кажат: Назад! Ние имаме от тия неща повече, отколкото трябва. Нека остане това на земята. Друг е въпросът, ако носиш торба със страдания. Апостол Павел казва: „Ще се похваля със страданията си."

Това, което сега ви говорих, е достатъчно... Малко, но сладко.

Христос казва: „Блажени страдащите, защото е тяхно Царството Божие."

– В Божията Любов е благото на човека.

25. Утринно Слово от Учителя, държано на 23 май, 1937 г. София. – Изгрев.

Книги:

Новото в небето. Страданието

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Новото

Старото отмина (Утринни Слова. Година VI (1936–1937). Том II. София, 1947)

20 беседи от 21 март 1937 г. до 19 септември 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

ПЪРВОТО МЯСТО (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Старото отмина", Утринни Слова, година VI, т.2 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина" , утринни слова, шеста година, (1937 г.).

Второ издание, 1999 г., ИББ

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

16 май 1937 г.

Размишление.

Има една трудност в живота, с която човек трябва да се справи. Човек е влюбчиво същество, лесно се влюбва: в себе си, в къщата си, в нивата си, в земята, дето се е родил и живял. И дървото се влюбва като човека. То заема голямо пространство, разширява се и казва: Кой каквото да ми говори, не се мърдам оттук. Един милиметър няма да се поместя. И на хората се говори за култура, за пробуждане на духовното начало в тях, но те не се мърдат от мястото си. Защо ще говориш на дървото за култура? Това е все едно, да му кажеш да се премести. То отговаря: Невъзможно ми е да се мръдна от мястото си.

Това са образи от природата. Аз си служа с тях, за да ви помогна да изучите външния живот. Той ще ви помогне да изучите вътрешния живот. Често говорите за мъчение, труд и работа. Вие трябва да съпоставите тия неща, да ги различавате. Мъчението иде отдолу, от краката. Трудът иде отвън, а работата – отвътре. Съществата, които живеят в долния свят, се мъчат. Те имат особено разбиране за живота. Който има взимане-даване с тях, все трябва да им даде нещо – доброволно, или насилствено. Ако не дадеш доброволно, те сами ще откъснат парченце месо от тебе, но ще вземат нещо. Ако се освободиш от тях, ще излезеш най-малко със стотина рани. В Америка има блатисти места, дето се въдят много комари. Ако попаднеш на такова място, в един - два часа тялото ти ще бъде надупчено. Там всички хора спят с мрежи на леглата си. Който не е опитал жилото на тия комари, мисли, че може и без мрежа. Прекара ли първата нощ без мрежа, втората нощ не се решава да остане без мрежа. И в областта на духовния свят съществуват блатисти места с хапливи комари. Попаднеш ли в такава област, веднага те посещават гостите и казват: Добре дошъл, дай ни ръката си да те поздравим.

Казвате: Какви са тия блатисти места с толкова комари? Де се намират те? – Във вас. Като не разбираш това, ти се излагаш на жилото на тия комари и казваш: Мъчи ме нещо. – Продай ми това, което те мъчи. – Беден съм. – Продай ми беднотията си. – Главата ми побеля от мъка. – Продай мъката си на мене. Аз търся такава мъка. Ще ти дам 45 английски лири за твоята мъка. – Не мога да я продам, тя е вътре някъде, не излиза вън. – Значи, тя е в долния свят. Това са неканени, странствуващи мисли, от които човек трябва да се освободи. Тъкмо започнеш да се молиш, и в ума ти влиза мисълта, че в долапа някъде има гърне с мляко, което може да падне. Спираш молитвата и наместваш гърнето. Продължаваш молитвата, но забелязваш, че долапът е отворен, и трябва да го затвориш. Пак се молиш, но си спомняш, че някой ти дължи хиляда лева, на които днес е падежът. Ще ти дойде на ума някаква любовна мисъл и пак спираш молитвата си. Ти си недоволен от себе си и най-после казваш: Ще отложа молитвата си. Утре, като стана от сън, ще се помоля по-добре. Ставаш сутринта, но не си разположен за молитва. Така минават дните, седмиците и месеците, докато видиш, че не си изминал никакъв път. Времето изтекло, а никаква работа не виждаш пред себе си. Някога религиозният човек прилича на вързан кон. Цял ден се върти, около кола и нищо не може да направи. Не зная как се освобождавате от света на странствуващите мисли. Според мене, мрежи ви трябват. Щом се мръкне, влезте в леглото си и турете мрежите, да не ви хапят комари. Не е лесно да се бориш с маларичните комари. Спасението от комарите е в пресушаването на блатистите места. Велико изкуство е да водиш духовен живот. Той има две страни: външна и вътрешна. И музиката има две страни: външна и вътрешна. Външната страна се отнася до инструмента и свиренето с него. Вътрешната страна има отношение до смисъла на музиката. Ако свириш на цигулка, трябва да знаеш мястото на всеки; тон на грифа. После трябва да управляваш добре лъка. Щом научиш това, ще свириш цели, половини, четвъртини ноти, акорди. Важно е да проникнеш във вътрешната страна на музиката, да разбереш законите на всеки тон. Например, тонът „си" е мощен. Той представя най-високото стъпало, до което човек може да стисна в известна област. Той е врата за преминаване от една гама на живота в друга. За да се изяви силата на този тон, трябва да го вземете чисто. Като изучавате смисъла на тоновете и тяхното съчетание, дохождате до различните добродетели, като музикални пиеси, написани от видни музиканти през вечността. Да бъдеш добър, това значи, да произведеш правилно една музикална пиеса, написана от някой виден музикант с участието на видни философи и художници. Реално нещо е доброто. То е една от великите картини на живота, наречена в Писанието „дървото на живота." Говори се в Писанието и за дървото за познаване на доброто и злото. Доброто има отношение към сърцето.

Според учените, сърцето е орган на кръвообращението. Като се свива и разпуща, то движи кръвта по цялото тяло. Всъщност, движението на кръвта не се дължи на свиването и разпущането на сърцето, но на особен род космично течение, наречено електричество. То е причина за свиването и разпущането на сърцето. Когато това течение спре, човек моментално умира. Сърцето спира движението си. – Коя е причината за прекъсване космичното течение, което движи сърцето? – Прекъсване връзката на човека със закона на доброто. Щом престане да служи на доброто, човек умира – сърцето спира своята деятелност. Достатъчно е да възстановиш връзката си с доброто, за да започне сърцето ти отново да работи.

И тъй, доброто е връзка между Бога и човешката душа. Същевременно доброто има отношение и към злото. Не можеш да проявиш, доброто, без да засегнеш и злото в себе си. Обаче, ти трябва да разбираш Божиите закони, за да не попаднеш под силите на злото. Външно, злото има величествен вид, особено отдалеч. Гледано на разстояние, то представя красива планинска местност. Приближиш ли се до него, виждаш една оголена, камениста, усойна местност, която с нищо не привлича погледа на човека. Който се е опитвал да влезе във вътрешността на тая местност, здрав не е излязъл. Някои наричат злото „дявол". Какво всъщност е дяволът, и те не знаят. Смущават се от злото, без да знаят, че причина за това са те сами. Злото не може да има отношение към тебе, ако то не те обича, и ако ти не го обичаш. Никой момък не задиря момата, ако тя не го предизвиква. Днес тя хвърли око на едного, утре на другиго, докато запали сърцето на някой момък, и той тръгне подир нея. Няма човек в света, на когото сърцето да не е горяло. И да се пазиш и да не се пазиш, все ще се запали сърцето ти. Има нечисти места в живота, през които човек неизбежно минава – няма друг път. Ще кажете, че можете да избегнете нечистите места с аероплан. И във въздуха има опасни места. Колко авиатори са платили с живота си! Опасни места има и в мисълта, и в чувствата на човека. Който не знае законите на мисълта и на чувствата, лесно може да плати с живота си. Попадне ли в тия опасни места, мъчно може да излезе невредим. Който има любов в себе си, лесно се справя с опасностите и изпитанията в живота си.

Много ви е говорено за любовта, много говорите и вие за любовта, но какво знаете за нея? Ще кажете, че сте чели романи от различни автори, които третират въпроса за любовта. Това е още предисловие на любовта. Нито един автор не е писал за любовта като същина, като сила. Досега аз не съм чел нито една глава за любовта. За предисловието на любовта е писано много, но за любовта нищо не е писано. Достатъчно е да прочетеш само една глава от книгата на любовта, за да се осмисли живота ти и да се освободиш от всички противоречия. Голяма е светлината на любовта. Да носиш любовта в себе си, това значи, да бъдеш господар на положението. Мъчнотиите ще отстъпват пред тебе, както слугите пред господаря си. Ако нямаш любов, казваш: Изкуси ме дяволът. – Отде влезе той? Кой го пусна да влезе в тебе: ти, или твоите слуги? – Сърцето ми е пуснало дявола. – Това е възможно. Щом допуснеш любовни работи в сърцето си, то всичко може да направи. То всякога обърква работите. Сърцето даже не подозира, че е станало причина за някакво недоразумение. То пита: Какво лошо има в това, че съм откъснал една ябълка от дървото?

Един беден човек отишъл при един евангелист да иска някаква помощ, понеже много изпаднал. Евангелистът му дал известна сума да се подкрепи. След това бедният човек отишъл в една голяма дрехарница, дето се препоръчал за евангелски проповедник и пожелал да му дадат един хубав костюм. Облякъл костюма още в дрехарницата, а своите дрехи оставил там, под предлог, че слугата му ще дойде да ги вземе и да плати. Така той си купил нови обувки, нова шапка, без да даде стотинка за тях. Когато дрехарят, обущарят и шапкарят отишли в дома му да искат парите си, той им отговорил: Не ме изнудвайте, аз ви платих. Те разбрали, че не могат да се справят с него и се отказали да го търсят повече. Такива грешки прави и човешкото сърце, без да подозира, че носи отговорност.

Един апаш отишъл в един от големите хотели в Русе, дето прекарал два месеца. При влизането си в хотела, той носел два големи, тежки куфари, които го представили за голям богаташ. Ял, пил в хотела, но нищо не плащал. Един ден той напуснал хотела и не се върнал повече. Хотелиерът влязъл в стаята и, като видял куфарите, казал: Все-таки оставил нещо – два пълни куфара. Като ги отворил, останал изненадан – те били пълни с камъни.

Като работя между хората, и аз се натъквам на особени случаи. Дойде при мене някой, иска веднага да го приема. Казвам му, че съм зает, друг път да дойде. – Отдалеч ида, втори път не ми е възможно да дойда. Приемете ме само за две минути, имам голяма мъчнотия. – Щом е за две минути, ще отделя толкова време. Той влезе в стаята ми и не мисли за двете минути. Седи половин час, един час, два часа. Аз го слушам и си казвам: Не издържа на думата си. Той иска да се жени, показва ми портрета на своята възлюбена. Виждам, че и двамата са добри, но не са един за друг.

Един ден дойде една мома, иска да се жени. Казвам й, че тоя, когото избрала, не е узрял още. – Нищо, ще го чакам да узрее. Важно е, ще живеем ли добре. – Ще живеете. – Докога? – Докато се роди детето. – После? – После ще имате големи мъчнотии, които ще развалят живота ви. Като се роди второто дете, мъчнотиите ви ще бъдат още по-големи То ще бъде момиче, като скъпоценен камък; ще се явят много разбойници да го крадат. – Ти ми говориш алегория, но не те разбирам. Говори ми без алегории, ясно. – Добре, ще ти говоря направо. Ти си млада, не познаваш себе си. Твоят възлюбен е много добър, но ти ще го развалиш. – Как ще го разваля? Аз го обичам. – Обичаш го, но ще го заставиш да служи на друг господ. Така ще объркаш и своя, и неговия път.

Питате: Лошо нещо ли е любовта между хората? – Любовта е най-красивото нещо в живота. Всички хора се влюбват – и светски, и религиозни. Без любов не можеш да влезеш в духовния и в Божествения свят. Любовта ще те въведе в тия светове. Тя ще те въведе и в света на знанието. Тя е сладък сок, с който се справят само мъдреците и светиите. Попадне ли в устата на обикновения човек, тя първо е сладка, а после го опива. Тоя сок ферментира и действува опивателно. Мъдрецът трансформира силите на любовта и работи с нея безопасно. Обикновеният човек, обаче, не може да се справя със силите на любовта.

Една майка казала на сина си, ученик: Синко, както вървиш, никога няма да въртиш къща. – Защо, мамо? Нали уча? Един ден той се събрал с другари да се повеселят. Купили вино и започнали да пият. Пили за здравето на тоя, на оня, докато се напили. Той се върнал у дома си пиян, едва се държал на краката си. – Мамо, виждаш ли, че цялата къща се върти? Целият свят се върти, с него заедно и аз се въртя.

И религиозните не могат да се справят с живота. Те се запитват, защо Бог допусна злото в света; защо съществува смъртта да коси хората; как ще бъдат приети на оня свят? – Това са ненужни въпроси. Това е тежка раница, от която постепенно трябва да се освобождавате. Казваш: Ще хвърля раницата от гърба си! Искам да бъда свободен. – Опитвал ли си да се освободиш от една непотребна мисъл? Знаеш ли, как става освобождаването? Христос казва: „Чашата, която Отец ми даде, да я не пия ли?" Чашата представя страданието. Ако Христос прие страданието и го понесе с радост, колко повече обикновеният човек трябва да го приеме. Петър мислеше, че с нож може да се бори със страданието. Той извади ножа си и отряза ухото на слугата. Христос взе ухото и го залепи. С това Той показа на Петра, че има друг начин за справяне със страданието. Явява се въпросът: Защо Петър отряза дясното ухо на слугата, а не лявото? Защо му отряза ухото, а не ръката? Това са философски въпроси, върху които трябва да се разсъждава. Обаче, Христос каза на Петра: „Скрий ножа в ножницата, защото, който вади нож, от нож умира."

Сега, ние не се интересуваме от това, което е станало във времето на Христа. За нас е важно това, което днес става. Казвате, че Христос дойде да спаси света, но същевременно Го отричате, нямате нужда Той да ви спасява. Като се намерите в трудно положение, започвате да търсите Христа. Млада, красива мома обича един момък, който иска да се ожени за нея. Той я нарича ангел, божество, и тя вярва на думите му. И за нея той е всичко в живота. Тя гледа на него като на свой спасител. Като се оженят, отваря се нов лист. Тя престава да бъде ангел, и той я нарича говедо, простак, животно. Тя става обикновена слугиня. Той не държи сметка за нейното положение. Като чува думи, които тровят, тя трябва да се чисти от тях с дни и седмици. Не е лесно да се очистиш от отровата на лошите думи, отрицателните мисли и състояния. Като идат при мене хора, всеки оставя по малко от своите лоши състояния. За да помогна на някого, аз се свързвам с него и поемам част от отровата, която го мъчи. След това трябва да се чистя, да се освободя от отровата, която съм поел.

Като говоря за женитбата, аз я сравнявам със сраженията на бойното поле. Войникът влиза в сражение насила. Ако остане на него, той сам да пожелае да се сражава, едва ли ще направи това. В повечето случаи майките и бащите женят синовете и дъщерите си. Войникът влиза в сражение два - три пъти и излиза с пробит шинел оттам. И младоженците влизат в сражение, а окръжаващите гледат, кой от двамата ще победи. Те постоянно се сражават. Някъде жената побеждава. В едно Варненско село мъжът обичал да пие с другарите си. Жената била здрава, юначна българка. Като знаела, че мъжът й пие по кръчмите, тя пращала детето си да го вика, да се върне вкъщи. Той казвал на детето: Кажи на майка си да си гледа работата! Аз съм свободен да пия, колкото си искам. Една вечер той пак върнал детето с думите, че никой няма право да се меси в работата му. Като чула това, жена му се ядосала, сграбчила една цепеница, влязла в кръчмата и ударила мъжа си по ръката. Той веднага станал от стола и тръгнал с жена си, но със счупена ръка. За да се лекува, той отишъл в друго село; срам го било от съселяните, да не разберат, че жена му го била. Като го питали, как си счупил ръката, той отговарял: Паднах от коня си.

Много хора се влюбват, женят се, сражават се, без да са виновни за това. Виновен ли е войникът, че се сражава? Други го пращат, и той е длъжен да се сражава. Ако го питат, желае ли да се сражава, той ще каже, че желанието му е да бъде свободен. Човек трябва да не се опива. Виното е направено от гроздов сок. Като ферментира, гроздената захар се разлага на спирт и въгледвуокис. Спиртът опива, всичката вина е в него. Като извадите спирта от виното, получавате сладко, безалкохолно вино, което не опива.

Казвам: Има мисли и чувства, които са толкова опасни, колкото спиртът и вредните киселини. Вие трябва да знаете свойствата на тия вещества, да разбирате реакциите, които те произвеждат върху организма, за да се предпазвате от тях. Един млад, даровит свещеник разправяше една своя опитност. В черквата, дето служил той, имало един дякон, който му помагал в службата. Един ден дяконът направил една малка грешка, за която свещеникът не могъл да му прости. Той му ударил една плесница, да го научи да не греши. Дяконът бил крайно честолюбив и тайно носел обидата в себе си. След няколко години дяконът станал владика. Сега свещеникът попаднал под неговото ведомство и често си казвал: Ударих една плесница, но сега ще плащам за нея. Едва след 25 – 30 години владиката простия на свещеника за обицата, която преди години му нанесъл.

Казано е в Писанието: „За всяка дума, за всяка крива постъпка ще отговаряш." Казваш, че си търпелив, а като ти дойде едно изпитание, питаш: Защо Бог допусна това изпитание? Защо ми даде тая лоша жена? – Ти не подозираш, че по тоя начин роптаеш против Господа. – Защо Бог ми даде това лошо дете? – Ти обиждаш Господа. Знай, че Бог не бива поругаем. И Йов задаваше такива въпроси, но мина през големи изпитания. Той изпи горчивата чаша на страданието до дъно и, като научи урока си; каза: Господи, прости ме. Разбрах, че съм правил неща, които не трябваше да правя.

И тъй, докато влезе в духовния свят, човек ще мине през големи мъчнотии. Труден е пътят на любовта. Сам никой не може да влезе в тоя път. Трябва да се намери някой да ви води. Привидно Христос остана сам на кръста, но не беше сам. Има Един, Който придружава човека и в най-трудните моменти на живота му. Той сочи пътя на всичките хора към Царството Божие, към Царството на любовта. Това, дето хората се влюбват, се дължи на факта, че търсят някого да ги ръководи. Жената търси мъж да я води в пътя на любовта; мъжът търси жена да го води в същия път. Децата търсят учители да ги водят и поучават. Всеки търси някой да му покаже пътя към Царството Божие.

На какво се дължат страданията на хората? – На неразбирането им. Като не разбират много неща, те ги обезценяват. И петелът обезценява диаманта, който изровил на бунището. Много естествено, той не разбира цената му. Ако можеше да оцени диаманта, петелът щеше да се осигури за цял живот. Не само себе си, но още много петли щеше да осигури.

Оценявайте любовта! Ако я цените, тя ще ви възкреси; ако я обезцените, ще ви умъртви. Ако я цените, тя ще ви направи учени; ако я обезцените, ще ви направи невежи. Ако я цените, ще бъдете силен човек; ако я обезцените, ще станете слаб. И тогава, каквото и да ви се случи, за всичко трябва да благодарите. Не отправяйте нито една лоша дума, нито едно роптание против Бога. Казвайте: Всичко, каквото Бог е направил и прави, е добро. Вълните на лошите мисли могат да бушуват, колкото искат, но ти няма да ги допуснеш да влязат вътре. Влязат ли вътре, те ще те разрушат като живеницата.

Една е вратата на любовта. Който влиза през тая врата, той е добрият пастир; който минава през оградата, той е крадец и разбойник. Той остава вън от любовта. Всяка мисъл и всяко желание, които минават през оградата на кошарата, са крадци и разбойници, нищо не допринасят.

„Чашата, която Отец ми даде, да я не пия ли?" Тая горчива чаша е на любовта. Докато не я изпие, човек не може да разбере смисъла на живота, който носи радости и страдания. Който не може да разбере смисъла на страданието, никога не може да разбере смисъла на радостта. Казваше ми една сестра, че иска вече да живее за Господа. – Това е най-лесната работа. Казвам й: Досега ти не си могла да живееш за Господа, защото от сутрин до вечер мислиш само за себе си. Ти си Господ сама за себе си. Значи, твоят Господ е на земята. Ти обичаш себе си и света. Начинът, по който обичаш света, няма да те въведе в Царството Божие. – Какво да правя? – На своето място ще туриш Господа. На мястото на света ще туриш ближния си; себе си ще туриш на трето място, а света ще туриш на последно място. Ти вървиш по обратен път: себе си туряш на първо място, ближния си на второ място, а Бога – на последно място. Сега не ви остава нищо друго, освен да смените реда на нещата: На първо място в своята душа да поставите Бога, на второ място – своя ближен, на трето място – себе си, а на четвърто – света.

Христос казва: „Отец ми е по-голям от мене. Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Оня, Който ме е проводил." Христос постави Бога на първо място в себе си, ближния си на второ място. Той казваше, че Син Человечески няма де да подслони глава, но знаеше какво трябва да прави. Когато Петър Го предупреждаваше да бъде по-предпазлив, да не излага живота си, Христос му отговори: „Това е дяволска мисъл. Не дойдох да живея за себе си. Махни се оттук! Чашата, която ми даде Отец, трябва да изпия."

Казвам: Не туряй себе си на първо място в живота. Това е нещастие. Не туряй и света на първо място. – Това е друго нещастие. Тури Бога на първо място в душата си! Тури ближния си на второ място! Кой е твоят ближен? В притчата за Самарянина Христос показа, кой е твоят ближен. Тури себе си на трето място, а света – на четвърто място. Постъпиш ли така, ти си в правия път, който води в Царството Божие.

– В Божията Любов е благото на човека.

24. Утринно Слово от Учителя, държано на 16 май, 1937 г. София. – Изгрев.

Книги:

Първото място

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Първото място

Старото отмина (Утринни Слова. Година VI (1936–1937). Том II. София, 1947)

20 беседи от 21 март 1937 г. до 19 септември 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

ЕДИНИЯТЪ И МНОГОТО (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Старото отмина", Утринни Слова, година VI, т.2 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина" , утринни слова, шеста година, (1937 г.).

Второ издание, 1999 г., ИББ

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

9 май 1937 г.

Ще прочета 17 гл. от Евангелието на Йоана от 19 ст. нататък.

Има неща в живота, които са интересни само тогава, когато са разбрани. Подарявате по една цигулка Страдивариус на двама цигулари: единият е гениален, а другият – обикновен цигулар. Първият ще вземе цигулката и ще изсвири нещо хубаво. Всички ще го слушат с удоволствие. Вторият ще изсвири нещо обикновено, както децата дрънкат на пиано или на цигулка. Който го слуша, запушва ушите си и бяга далеч. Преди да са показали изкуството си, и двамата се хвалят с цигулките си. Всеки от тях казва: Каква цигулка имам! – Изсвири нещо! Гениалният цигулар взима цигулката и свири. Всички са доволни от него. Обикновеният цигулар свива рамене, казва: Не мога да свиря. Той може само да каже, че цигулката е хубава, направена от Страдивариус. – Вярвам., че цигулката е хубава, но посвири нещо. Може да се каже нещо за цигулката, но това не е достатъчно. Тя е направена за свирене. При това, трябва да знаеш, от кой автор ще свириш: от Шопен, Моцарт или Бетовен. Който е малко груб, твърд по характер, да свири Шопен. Той ще му предаде мекота. Който е изгубил смисъла на живота, да свири Бах. Който не иска да чете и не обича да мисли, да свири Бетовен. Който не обича поезията, да свири Моцарт. Всеки музикант представя едно хубаво ядене. Ще ядеш от едно или друго ядене, според разположението си. Всяко ядене е на мястото си. Всеки плод или зеленчук също е на мястото си. Не е безразлично, дали ще ядеш ябълки, круши, череши, грозде или друг плод. Черешите произвеждат един резултат, ябълките – друг, гроздето трети резултат. – Малокръвен съм. – Яж краставици.

Сега, аз не искам да вярвате в това, което ви говоря. Вярата е резултат. Тя е сила, която се превръща в знание. Това, в което днес вярваш, утре става знание. Значи, вярата има много имена, много лица, много страни. Някога срещам вярата като 15 – 16 годишно момиче; дето мине, всички се обръщат да я гледат. Някога я срещам като стара, слаба, мършава жена, без живот и сила. Тогава казват: Не заслужава човек да вярва. Не се живее с вяра. – С вяра не се живее, но и без вяра не се живее. И едното, и другото е вярно. С вяра мъчно се живее, без вяра още по-мъчно се живее. Някой казва: Аз нямам вяра. – Какво имаш? – Безверие. – Безверието е по-голяма вяра, защото вярваш в това, което не съществува. В това се изисква по-голяма вяра и сила. Някой вярва, че, като умре. ще оживее. Това значи, истинска вяра.. Да вярваш, след като оживееш, разбирам. Но да вярваш, че ще живееш, преди да си оживял, това значи силна вяра. Кой е дошъл от оня свят да докаже, че след като е умрял, е жив.

Новото учение твърди, че ще живеем в бъдеще. Може ли да докажете това? – Можем. – Как? – Представете си, че при мене дойде някой и започне да ми говори за оня свят, че има живот там. Говори за тия неща, но не вярва. Както се разговаряме, постепенно аз започвам да се губя, докато съвсем изчезна пред очите му. Той се чуди, какво става с мене. След това постепенно се явявам, докато ме види в първоначалната ми форма. Пита ме: Де беше? Какво стана с тебе? – Отидох на оня свят и се върнах. – Де е оня свят? – Близо до нас. Понеже ние не го виждаме, казваме, че той не съществува. За да разберете положението, в което се намирате, представете си, че на книгата, която четете, турите една мравка. Тя няма да види това, което вие виждате. Следователно, каквото представя човешкият свят за мравката, това представя оня свят за човека.

Като ви говоря за оня свят, аз не искам да ви убеждавам в съществуването му. Сега не виждате, че около вас има много невидими същества, които седят на столовете. – Как седят? – И те седят, но не като вас. Те не държат ръцете си като вас; нямат книги в ръцете си като вас; не носят пари като вас. – Каква е разликата между тях и нас? – Представете си, че намерите един плод в калта. Взимате го и го туряте на един стол. Друг откъсне един хубав, зрял плод от дървото и го туря на друг стол. Калният плод сте вие, а чистият плод – съществата от оня свят. Каквато е разликата между двата плода, такава е между физичния и духовния човек. Казваш: Не мога да мисля, не мога да чувствувам. – Не говориш истината. – Как не можеш да чувствуваш? Преди 15 години един приятел ти казал обидна дума, и ти не можеш да я забравиш. Щом стане дума за твоя приятел, ти казваш: Огорчи ме тоя човек! Една обидна дума ми каза и не мога да я забравя. Не мага да забравя чувството, което преживях. – Каква беше тая дума, която събуди толкова горчиво чувство в тебе? Какво е казал приятелят ти? Не е лошо, че си се обидил, но питам: Ако ти можа да носиш в сърцето си едно горчиво чувство цели 15 години, защо да не държиш в ума си една светла мисъл за бъдещето, което те очаква?

Сега, аз не обичам критиката, нито самокритиката, но казвам, че съществува един свят, дето всичко, което става там, е на мястото си. Ако нещо не е на мястото си, може да се трансформира. Казваш на някого: Не те обичам. – Измени някои букви, и състоянието ти ще се подобри. Опасността е само в буквите „н" и „е". Тури тия букви напред; след тях постави запетая и чети: Не, аз те обичам. Тоя, когото мислиш, че не обичаш, всъщност, обичаш повече от другите. Например, казваш, че не обичаш злото. Всъщност, ти го обичаш повече от доброто. – Защо? – Защото всеки ден го правиш. Не можеш да правиш това, което не обичаш. – Не обичам злото! – Защо го правиш тогава? Човек върши само онова, което обича. Не мога да ям горчиво, защото не го обичам. Ям само това, към което имам разположение. Мнозина казват, че не обичат месото, а си похапват месце. Други казват, че не обичат риба, а си похапват. Някои казват, че не обират вино, а отвреме - навреме пият по малко винце. Значи, те говорят неверни неща.

Казваш: Тоя човек не ме обича. – Пази се от хора, които не те обичат, но пази се и от тия, коите те обичат. Който обича, е по-опасен от оня, който не обича. Оня, който обича, ти говори мекичко, тихичко. Един ден те хване за ръката, стисне я, но толкова силно, че ти причинява болка. Той казва: Да помниш, че те обичам! – Защо стиска ръката ти? – Защото не иска да се отдели от тебе. Ти стискаш в ръката си всичко онова, от което не искаш да се отделиш. Детето вземе една ябълка, стиска я здраво в ръката си, не я дава на никого. Майката натиска палеца му, детето вика, плаче, не дава ябълката. Най после майката отваря ръката му и взима ябълката. Следователно, и ние стискаме всички неща, които обичаме. Това е неестествена любов. Който носи тая любов в себе си, не може да постъпва другояче, освен да стиска.

Има една любов в света – любов без насилие, любов на абсолютна свобода. Това е Божията Любов. Ти обичаш човека, без да го подозираш. Ако го подозираш, това е насилие; ако не вярваш в него, това е насилие. Повечето хора живеят в любовта на насилието. Аз имам много примери от тая любов. Малко са примерите на любов без насилие. Казваш: Не знае ли човек, какви са последствията на насилието? – Знае, но и като знае, и като не знае, може да направи една и съща грешка. – Това е противоречие. – И за мен е противоречие. – Аз съм силен, учен човек. – В даден случай, и силният, и ученият могат да сгрешат по същия начин, както слабият и невежият. Грешката не се дължи всякога на невежеството. Например, като обича нещо за ядене, невежият яде повече. Той мисли, че чрез ядене ще придобие много нещо. Големите придобивки не носят щастие. Значи, щастието не зависи от многото, но и нещастието не зависи от малкото.

Мнозина търсят щастието отвън. Кое наричаме щастие? – Всяко съприкосновение с реалността на нещата наричам щастие. Всяко съприкосновение с илюзиите на живота наричам нещастие. Обаче, човек не може да бъде всеки момент в съприкосновение с реалността. Достатъчно е само един момент да бъдеш в съприкосновение с реалността, за да се пробуди в тебе нещо ново. След тоя момент ти слизаш, в обикновеното си съзнание. Не е лесно да разбереш, как става преминаването от реалността в обикновения живот. Това първо се опитва, а после се разбира. И като го преживееш, пак не можеш да го запомниш и напълно разбереш. Колко пъти сте слушали някое хубаво музикално парче! Докато го слушате, приятно ви е, познато ви е. Речете ли да го възпроизведете, не можете.

Докато ви свирят, приятно ви е да слушате хармоничното съчетание на тоновете. Щом престане свиренето, вие още се намирате под влиянието на тия тонове, докато съвършено се изличат. Не е лесно да възпроизведеш реалността. Някои хора повтарят миналите моменти на щастието. Не е лошо това. В човешкия живот трябва да се втича по малко от щастието. Ако не всеки момент, поне един момент през деня, през седмицата, месеца или годината. Трябва да се докоснеш до реалността! От невидимия свят трябва да се влее нещо в човешката душа. Не е достатъчно да живееш само с минали спомени от щастието. Колкото и да са сипни тия спомени, те са минали, те са преповтаряне. Вие изучавате живота на пророците и на апостолите. Те дадоха нещо на света и отминаха. Какво дадохте вие? Какво ще оставите вие на света? Като живеете на земята, трябва да оставите нещо на бъдещото поколение. Казвате: Пророците и апостолите са били велики хора. Апостол Павел е бил даровит човек Така не се говори Наистина, Павел свърши една добра работа, която му беше дадена. И вие трябва да свършите работата, която ви е дадена. И вашата работа не е по-малка от тая на апостол Павла. Който свърши работата си добре, ще заеме едно почетно място. Човек се цени по това, което в даден момент върши. Настоящето определя неговия живот, а не миналото.

Често се запитвате: Защо трябва да живеем? Какво трябва да правим? Чудно нещо! Като бяхте млади, не знаехте, какво трябваше да правите. Станахте възрастни, пак не знаете, какво да правите. Някои са стари, но и те не знаят, какво да правят. Щом сте дошли на земята, трябва да знаете, какво да правите и на младини, и в средна възраст, и на старини. Какво прави старият? Ако е селянин, още със ставането си от сън, той си спомня детските и юношески години: как пасъл овце, как ходел на училище и гледал хорото; като пораснал малко, той си спомня, как започнал да играе на хорото, да се хваща до момите, докато намерил своята възлюбена. Ако старият е гражданин, и той си спомня своя детски и младежки живот. И това е добре, то е огърлица от скъпоценни камъни. Каква полза имаш от тая огърлица? Тя е история на миналото. Какво ще придобиеш, ако всеки ден си спомняш за своята възлюбена, която заминала за оня свят? – Къде отиде, де е сега? – Колкото и да се питаш, няма да си отговориш. Старият седи и си спомня, как повярвал в Бога, как усърдно се молел, кои били неговите сподвижници. Той си казва: Огън и пламък бях! – Защо днес не продължаваш да се молиш? Защо не следваш същия път? Който е бил военен, повтаря своите младини: как следвал военна школа, как го произвели първи офицерски чин, кои са били неговите съвипускници. Вие помните, кой випуск сте излезли от училището, с кои хора сте били, а не помните, кой випуск сте излезли от невидимия свят и с кои хора. Това, което сте прекарали на земята, помните. Защо не помните излизането си от невидимия свят, дето, всъщност, сте живели?

Сега, не ви обвинявам, че не помните, но помъчете се да си спомните нещо от другия свят, дето сте живели. Американският проповедник Муди казваше: Първите години проповядвах за оня свят, без да имам опитност от него. Проповядвах за Господа, без да съм Го виждал. Говорех за Христа, без да Го познавам. Като умря майка ми, която обичах, започнах да мисля за оня свят и да прозирам малко в него. Умря баща ми, оня свят ми стана по-мил. Умряха братята и сестрите ми, приятелите ми, и оня свят ми стана още по-мил, по-близък и разбран. За Бога и за Христа придобих по-ясна представа. По-рано не виждах нищо, но сега виждам, какво става в оня свят. Значи, оня свят става познат на всички, които имат там някой близък, когото обичат.

Млад, княжески син се разхождал в една красива гора. Спрял се пред една малка колибка, погледнал към нея и отминал. Това било колибката на дърваря, когото той не познавал. Така се разхождал той всеки ден, докато един ден срещнал младо, красиво момиче – дъщеря на дърваря. Той спрял погледа си на нея и толкова я харесал, че пожелал да се запознаят. Той я обикнал и започнал да говори с нея. Пожелал да види майка й и баща й, които му станали близки. Колибката, която по-рано не му правела впечатление, сега му станала интересна и приятна. Животът на дърваря и неговото семейство му станал близък. Всичко около дъщерята на дърваря му станало интересно и мило. И кучето им станало близко. Кое прави обикновените неща необикновени? – Любовта. Докато не обичаш поне един човек, целият свят ще бъде чужд за тебе Щом обикнеш някого, и тоя, и оня свят ти стават близки. Оня свят е колибката на дърваря или овчаря, в нея живее възлюбената на княжеския син Без любовта оня свят не е красив. Щом любовта те посети, оня свят изпъква пред очите ти и започва да ти става мил. Ти виждаш вече възможностите, които се крият в него.

Казвам: Свържете се съзнателно с оня свят, да можете да се качвате там и слизате, когато пожелаете. Докато не се научите свободно да излизате от тялото си и да се връщате, всякога ще бъдете инвалиди. В това отношение всички хора са инвалиди. Лежи някой на леглото си и не може да се мръдне. Около него се движат милосърдни сестри, които го учат, как да се движи, как да спуща краката си, как да пристъпва. Направи няколко крачки напред и веднага бърза да легне. Не, ще направиш десетина крачки, после още десет и така ще увеличаваш, докато излезеш вън от стаята си. После ще излезеш вън от къщата си, ще отидеш на разходка няколко километра далеч от града. Ще се стремите да извървите 92 милиона мили, докато стигнете до слънцето. След това ще се върнете отново на земята.

Като говоря за оня свят, някои ще си помислят: Ти ходил ли си на оня свят? Познаваш ли го? – За себе си зная истината, но за вас нищо не мога да кажа. Какво мислите за мене, това е ваша работа. Ако мислите, че не съм ходил на оня свят, прави сте; ако мислите, че съм ходил, пак сте прави. Аз не се обиждам от това, което мислите за мене. Оня, който мисли, че не съм ходил, има пред вид себе си. Той не е ходил, затова говори за мене. Който вярва, че съм ходил, той сам го е опитал, затова вярва и на другите. Ако аз се усъмня в думите си, това показва, че говоря за неща, които никога не съм опитвал. Ако съм ходил само един път на оня свят, имам право да се съмнявам. Ако съм ходил много пъти, никакво съмнение не допущам в себе си. Тогава, всичко, което говоря, е вярно 100%. Да отиваш на оня свят и да се връщаш назад, това значи, да минаваш от едно състояние в друго, да се качваш в съзнанието си и отново да слизаш. Докато си на земята, ще носиш една дреха, т. е. една форма. Щом отидеш на оня свят, ще съблечеш земната си дреха и ще облечеш нова. Там няма да срещнеш ония, между които си живял. Там не се допуща нито една отрицателна мисъл. Колкото и да е скрита тая мисъл, веднага ще я открият. – Как? – Там всичко се тегли на везни. Ще те турят на везните и ще познаят, колко тежиш. Ако имаш само една отрицателна мисъл, кракът ти не може да стъпи в оня свят. Там приемат съвършени същества, без никакъв недостатък. Най-малкият недостатък увеличава теглото на човека и го връща назад. За да влезеш в другия свят, трябва да се освободиш от своите отрицателни мисли и желания. Когато слиза на земята, човек е подобен на цепелин. За да се задържи известно време между хората, той се свързва с тях като с въжета. Не е ли свързан, той ще литне нагоре. Дойде ли време да напущате земята, ще прережете връзките си и свободно ще литнете нагоре.

Първото желание, което свързва човека с земята, е яденето. Щом слезеш на земята, ще заплачеш и ще искаш да ядеш и да пиеш. Второто желание е да се облечеш, да се запазиш от външната температура. Третото желание е да излезеш на разходка, да срещнеш някои приятели, с които да влизаш във връзка. Така създаваш, една след друга, връзки и, като дойде деня на заминаването, виждаш, че си свързан с хиляди въжета, видими и невидими Всеки талантлив и гениален човек, за когото мислиш, е връзка с оня свят. Талантливите и гениални хора не са от тоя свят. Те временно идат тук, да свършат известна работа. Праведните и светиите също са от оня свят. Те се крият, никой да не ги познае. Затова минават незабелязано между хората. И добрите хора са от оня свят. Лошите, обикновените хора са от тоя свят.

И тъй, когато се говори за познаване на доброто и на злото, разбираме двата свята: злото е тоя свят, а доброто – оня свят. Адам и Ева живееха в оня свят, но пожелаха да научат и тоя свят, затова ядоха от дървото за познаване на доброто и злото. Като напуснаха рая, първите човеци запазиха спомен за оня свят и често дохождаха до райската врата и се връщаха назад. Най-после те изгубиха всякакъв спомен за рая, престанаха да се стремят към оня свят и казаха: Ще живеем на тоя свят, него ще изучаваме. Сегашните хора имат смътни спомени за оня свят, не помнят, отде са дошли и де ще отидат. Като им кажат, че ще умрат, те се ужасяват. Страхът от смъртта се крие в буквата „у". Ако тая буква се махне, всякакъв страх изчезва. Друго е, ако кажеш „мра за отечеството си" Това значи, че си готов да се жертвуваш. Да умираш, това е едно нещо; да мреш, това значи, да си господар на положението.

За да имате ясна картина за оня свят, представете си, че сте круша, увиснала на дървото. Стопанинът на градината полива, разкопава дървото, отвреме- навреме го наторява. Вие растете под грижите на господаря си, под топлите и светли лъчи на слънцето и под лъха на чистия, свеж въздух. Любовта, светлината, топлината и ефирът на въздуха са елементите на духовния свят, при които съществата растат и се развиват. Благодарение на тия елементи, човек расте и се развива на земята. Ние сме плодове, които зреят на Божественото дърво. Като узреем, ще дойдат същества от невидимия свят, ще ни откъснат и занесат на оня свят – в света на мира. Там искат да си хапнат нещо от нас, да видят, какво носим от тоя свят. Така става опознаването между съществата от оня свят и хората на земята. Първо ще свалят зелената, корица на ореха, после ще счупят твърдата му черупка и най-после ще го изядат. Христос казва: „Ако не ме ядете, нямате живот в себе си." Който не разбира тоя закон, не иска да умре, да не го изядат. Това е криво разбиране. Няма по-хубаво нещо от това, да те ядат съществата от оня свят. Вие нямате ясна представа за яденето. Като те изядат на оня свят, ти ставаш добър гражданин на земята и започваш да разбираш земния живот. Казваш: Изядоха ме! – Кой те изяде? Не бих желал да те яде мечка, но ако те яде светия, това има смисъл. Пази се да не те изяде змия. Ако те изяде едно съвършено същество, това ядене е на място. Няма по-добър прием за човека от тоя, да го глътне едно възвишено същество. Той ще мине през всички негови светове: през мозъка – Божественият свят, през дробовете – раят или духовният свят, през стомаха – неговият ад. Три пътя водят към оня свят: единият път води за долния свят, по-долу от земята; вторият път води към дробовете – духовният свят, раят; третият път води към Божествения свят.

И тъй, човек трябва всеки ден да отива в рая, т. е. в Божествения свят – да приема оттам хубавите мисли и чувства и след това да се връща на земята да ги обработва. Красив и съвършен е Божественият свят. В човешкия свят има нещо страшно. То се крие в думата „изяждам", и то не в цялата дума, но в сричката „дам". Ние не искаме да ни ядат хората, защото те приемат добре, а изпращат зле. Ние искаме да отидем в Божествения свят, дето приемат добре и изпращат добре. По приемането и изпращането ще знаете в кой свят сте влезли В чувствения свят приемат зле и изпращат зле. В човешкия свят приемат добре, и изпращат зле. В ангелския свят приемат зле, изпращат добре. В Божествения свят приемат добре и изпращат добре. Който е недоволен от човешкия свят, отива в ангелския. Ако и в ангелския свят е недоволен, отива в Божествения свят, дето любовта е вечна и неизменна.

Какво се иска от вас? – Да очистите думите „обич" и „любов." Любовта носи живот, светлина и свобода. Не е любов това, което носи живот без светлина и свобода. Ако си болен и произнесеш думата „любов", трябва да почувствуваш живот и здраве в себе си. Ако не разбираш нещо и произнесеш думата „любов", трябва да дойде светлина в ума ти, за да го разбереш. Ако си в заблуждение и ограничение, като произнесеш думата „любов", трябва да се почувствуваш свободен. Който няма топлина, не е свободен; който няма светлина, той е лишен от знание; който няма живот в себе си, той е мъртъв. Не можеш да бъдеш свободен, ако ръцете и краката ти изстиват, Как ще свириш, ако ръцете ти са студени? Тогава салонът трябва да бъде отоплен. Следователно, ако не можете да приемете светлината и топлината от слънцето, стаята ви трябва да бъде отоплена.

И тъй, за да получите светлина, свържете се с Бога. За да получите топлина, свържете се с Христа. Той дойде да спаси човечеството. Значи, спасението на хората иде от топлината. Казано е в Писанието: „Духът на истината, т. е. на светлината, ще ви освободи. Той ще ви научи, какво да правите." Две неща са нужни на човека: светлина, която ще го свърже с Бога, и топлина, която ще го свърже с Христа. Свободен човек е оня, който е свързан с Бога и с Христа, т. е. има светлина и топлина в себе си. Христос казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете и проповядвайте моето учение, и аз ще бъда с вас до окончанието на века." Какво повече искате? Трябва ли да чакате Христос да ви посети като човек, да ви донесе подаръци, да ви даде дарби? Христос казва: „Ще пратя Духа си да пребъде във вас." Значи, Духът, Който беше в Христа, ще бъде и във вас.

Една от най-хубавите глави от Евангелието на Йоана е 17 глава. Тя показва вътрешната интимна връзка в живота. Тя осмисля и земния, и небесния живот. Колкото по-добре познавате Христа, толкова повече ще се осмисли вашият живот. Не е въпрос да се запознаете само с Христа, но с всички същества, свързани с Него. Още 144 хиляди души са свързани с Христа. Те са завършили своето развитие на земята. В тоя смисъл, Христос е колективно същество. И вие трябва да вземете участие в тоя хор на възвишени същества. Знаете ли, какво значи, да се свържете със 144 хиляди същества, които имат един ум, едно сърце и една воля? Като не разбирате това благо, казвате: Да ни освободи Бог от това мнозинство. Многото умове правят един ум; многото сърца правят едно сърце; многото души правят една душа и многото духове нравят един Дух. С други думи казано: Всичките умове са един ум; всичките сърца са едно сърце; всичките души са една душа, и всичките духове са един Дух. Интересите на всички се превръщат в един интерес. Всички души се обичат еднакво и трептят в хармония. Един свещен трепет ги обединява. Единият ум е Божият ум. Едното сърце е Божието сърце. Едната душа е душата на Бога. Единият Дух е Духът Божи. Ето защо, като обичам единия ум, обичам Божия ум. Като обичам едното сърце, обичам Божието сърце. В едното обичам и Божия Дух. Така и вие трябва да обичате. Когато слиза между хората, Бог обича всички. Ние трябва да обичаме само едного – Бога. Ние не можем да обичаме всички. – Как ще ме обича Бог? – Когато бъдеш между всички – и праведни, и грешни. Казваш: Умът ми не може да побере това нещо. – И камъкът не побира светлината, но тя си съществува. Че твоят ум не побира някои неща, това не показва, че те не са верни Това, което умът ми проверява, е вярно; и това, което умът ми не може да провери, пак е вярно.

Казвам: Докато живеят само за себе си, отделно, хората изглеждат лоши. Щом се обединят в един ум, в едно сърце, в една душа и в един дух, те стават добри, талантливи, гениални. Сам един пръст на ръката е слаб. Всички заедно стават силни. Но и слаб да е човек, пак върши работа. Не се смущавай, че си слаб. Грешен съм. – И това да не те смущава. – Жесток съм. – И това нищо не значи. Какво означава думата „жесток"? Жесток – „жест" – искаш да се покажеш пред хората. Имаш цяла кошница ябълки – искаш да покажеш, че даваш нещо. – Няма защо да се показваш – дай от изобилието, което имаш. Дай на човека една ябълка, една хапка хляб, една капка вода. Давай от изобилието, в което живееш.

Първата голяма заповед е следната: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила." Втората заповед: „Да възлюбиш Христа, своя ближен, своя брат като себе си Да възлюбиш врага си" Врагът, това си ти Значи, любовта към врага е любов към себе си Тя е най-малката любов. Най-големият враг за човека е самият той. Значи, първо ще възлюбиш себе си, после своя ближен – Христа и оттам ще отидеш към Бога. Тогава всички хора – врагът на Христа, ще станат едно цяло. Така ще познаете неизмеримата Божия Любов, която води всички хора към познаване на великия живот.

– В Божията Любов е благото на човека,

23. Утринно Слово от Учителя, държано на 9 май, 1937 г. София. – Изгрев.

Книги:

Единият и многото

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Единият и многото

Старото отмина (Утринни Слова. Година VI (1936–1937). Том II. София, 1947)

20 беседи от 21 март 1937 г. до 19 септември 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

Както Богъ мисли и прави (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Старото отмина", Утринни Слова, година VI, т.2 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина" , утринни слова, шеста година, (1937 г.).

Второ издание, 1999 г., ИББ

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

2 май 1937 г.

Ще прочета 17 гл. от Евангелието на Йоана, от 1 – 19 ст.

Нова страница се открива в живота на човека. Това е науката за душата. Най-мъчните въпроси – лични и обществени, вътрешни и външни, могат да се разрешат, само когато човек започне да разбира естеството на своята душа. Това, което човек днес знае, не е нещо съществено. Ако беше съществено, то нямаше да се променя. Каквато е разликата между звонковите и книжните пари, такава е разликата между същественото и несъщественото знание. Не е едно и също, дали имаш един милион книжни пари, или един милион златни пари. Сегашните хора оперират повече с книжни пари. Един ден те ще се обезценят толкова, че с един милиард лева едва ще се нахранят. Така стана с германските марки. Разправят за изненадата на един българин, който, през Общоевропейската война спечелил 600 хиляди марки. Доволен, че се осигурил за цял живот, той вложил парите си в една германска банка. Когато германската марка спаднала, той получил писмо от банката, в което му пишели да изтегли парите си, защото банката не може да поддържа отделна партида за тях. Толкова нищожна била вече вложената от него сума. За да се води отделна партида, трябвало парите да отговарят поне на стойността на 30 стотинки в миналото. Неговите пари, по стойност, се равнявали само на 10 стотинки.

Питам: Какво ще правите, ако сте вложили в Божествената банка само 30 стотинки? Днес се задават въпросите: Защо светът е създаден така? Защо животът ни е толкова труден? Защо хората не се разбират? Според мене, тия въпроси са книжни пари. – Защо жена ми е такава? – Защото е направена от книга. – Защо мъжът ми е такъв? – Защото е направен от книга. – Защо децата ми са такива? – Защото са направени от книга. Каквито въпроси да си задавате, отговорът е един и същ: Всичко човешко е направено от книга. – Защо синът ми не ме разбира? – И той е направен от книга. Разберете: книжните пари нямат цена – нищо повече!

В живота и в природата се крият по-дълбоки неща от тия, които хората знаят. Ако повечето хора се занимават с правене на кукли от мъжки и женски род, и ако тия кукли могат да говорят, какво са постигнали? Кое е същественото в тях? С тия кукли играят децата, докато станат на 5-10 години. Като станат на 20 години, те казват: Няма нищо съществено в куклите! – и ги захвърлят. Детето има отношение към куклата си, но куклата няма никакво отношение към него. Куклата не се интересува, дали ще има майка, коя е майка й, ще я къпе ли, или няма да я къпе. Това не се отнася до нея. Следователно, ако вашата идея е подобна на куклата, какво ще ви допринесе тя? – Нищо. Казвате, че разбирате нещата. Аз не искам нито да ви убеждавам в това, нито да ви разубеждавам. Оставям настрана вашето разбиране. Ако се спирате върху него, ще изпаднете в противоречие.

Казвам: Не е въпрос до разбирането; важно е знанието, което имате. Ето, аз изучавах английски език няколко години, но не го зная, както трябва. Не срещнах нито един англичанин, който да знае езика си, както трябва. Същото мога да кажа и за български език. Учиш български език, и пак не можеш да го научиш. – Защо? – Защото нито правописът му е установен, нито произношението. Трябва да дойде един гениален българин, който да създаде един език по всички правила на езика. Такива хора трябва да се родят между всички народи, за да създадат нов език, според изискванията на Божествените закони. Езикът на сегашните хора е език на болните. Всяка дума, която се изменя, не е съществена. Може да се разчита само на ония думи, които остават неизменни през вековете. Те не се изменят нито по произношение, нито по същина, нито по съдържание и смисъл. Това не трябва да ви обезсърчава. Това е факт, не е истина. Тоя факт може да ви се вижда странен, но факт е, няма какво да се прави. И на оня българин се видяло странно, че, след като бил осигурен с една сума от 600 хиляди марки, трябвало да се откаже от мисълта за осигуряване. И вие мислите, че с една идея на миналото може да се осигурите за цял живот. Но от банката ви пишат: Господине, изтеглете си сумата от 600 хиляди марки, вложени в нашата банка. Днес парите са толкова обезценени, че тая сума е равна едва на 10 стотинки. Не можем да поддържаме отделна партида за десет стотинки.

Аз поддържам същественото в живота. – Кое е същественото? – Самият живот. Ще живееш и ще влагаш капитала си в Божествената банка. След това ще те заставят да си изтеглиш капитала оттам. Това значи смърт, т. е. минаване от тоя в оня свят – в Божествения свят. – Защо ми трябва тоя капитал? – Все ще ти потрябва за нещо: за автомобил, за дрехи, за ядене, за хотел. Като напуснеш земята, ще отидеш в Божествения свят, да изтеглиш капитала си от Божествената банка. Като умираш, ти изтегляш парите си, за да имаш черно на бяло. Можеш ли да отидеш на другия свят без пари? И там са нужни средства за живеене. Казвате, че Бог е ваш Баща, хората са ваши братя, следователно, като отидете на другия свят, ще имате познати. Ако сте убедени, че е така, радвам се; ако намерите познати на оня свят, радвам се, но какво ще правите, ако не намерите нито един познат? При това, капиталът, който сте вложили там, ще бъде едва 30 стотинки. Какво ще правите с 30 стотинки? Ще ви върнат на земята, както американците връщат всички чужденци, които отиват в Америка без пари. За да останеш в Америка, трябва да имаш една почтена сума на разположение. Нямаш ли такава сума, връщат те още със същия параход. Следователно, ако имаш пари в джоба си, можеш да живееш в Америка. Ако нямаш пари, ще те върнат назад.

И тъй, каквито са законите на физичния свят, такива са и в духовния. Ако отидеш в духовния свят без пари, ще те върнат на земята. Параходът е пълен с пътници от оня за тоя свят. Че слизали пътници от духовния за физичния свят, това не ви интересува. Това още не ви засяга. Понеже се готвите за другия свят, аз ви предупреждавам, да проверите, може ли да живеете с капитала, който сте вложили там. Трябва да сте уверени 100%, че като отидете там, няма да ви върнат назад. Според окултистите, ония, които заминават за другия свят, могат да останат там, най-много 45 години, след което трябва отново да слязат на земята. Значи, капиталът, който са вложили в Божествената банка, им стига за 45 години. След това ще ги натоварят обратно на парахода, който пътува от оня до тоя свят. Това окултистите наричат „прераждане."

Не е страшно, че ще отидеш на другия свят и ще се върнеш на земята. Жалко е, че след като придобиеш известни опитности в духовния свят, ще ги забравиш. Слизаш на земята и нищо не помниш: де си бил, какво си правил. Хората нямат една положителна опитност, която да им служи като ръководно начало в живота. Като изучавам човека, опитвам неговите състояния, материята, от която е направен, неговата същина и казвам: Същината на човека се крие в душата му. Тя създава около себе си нов свят, толкова по-красив, колкото е по-пробудена. Едно дърво може да живее на земята толкова повече, колкото е по-самостоятелно, т. е. колкото по-добре може да се ползва от окръжаващата природа. Ако не може да се ползва от окръжаващата природа, то умира. Същото се отнася и до човека, който живее и на земята, и в духовния свят. Ако не можеш да използваш условията на физичния свят, ще умреш, т. е. ще отидеш на оня свят. Ако и там не можеш да се ползваш от новите форми и условия, ти ще умреш, т. е. ще се върнеш отново на земята. Докато си на земята, можеш да се качваш в по-високи полета, но можеш и да слизаш; същото става и в духовния свят: и там можеш да се качваш и слизаш. Тоя закон важи и за растителното царство. Когато дървото се развива правилно, част от елементите на корените отиват в клоните; ако не се развиват правилно, част от клоните изгниват или изсъхват, и съставните им елементи отиват в корените. Плодните дървета са ценни, защото дават плодове. Това показва, че те са се развивали правилно. Ние им помагаме, с което се създава връзка между тях и нас.

Питате: Защо идат мъчнотиите и противоречията в нашия живот? – Защото разбиранията ви са различни. Човек се движи в две противоположни посоки – в посоката на доброто и на злото, поради което страда и се радва. Докато човек живее с доброто, Божественият живот прониква в него, и той се развива правилно. Щом даде ход на злото в себе си, той слиза в нисшия свят, и развитието му спира. Слезеш ли в нисшия живот, мъчно можеш да излезеш – сам не можеш да си помогнеш. Колко пъти човек е слизал от областта на любовта в омразата! И омразата е любов, но в най-низката й степен. Когато дави овцата, вълкът изпитва голяма приятност. Той с удоволствие яде топлото, прясно месо на овцата, но това не е любов. Казват, обаче: Вълкът обича овцата. Ако това е любов, то е най-низката форма на любовта. Питайте овцата, какви страдания преживява, докато вълкът я удуши! Защо вълкът изяжда овцата, сами ще си отговорите.

И тъй, когато минава от доброто в злото, човек е подобен на вълк, който изяжда овцата. Страданието, което в тоя случай тя изпитва, е страданието на душата. Значи, човек само изпитва страданието, а всъщност душата страда. Като яде овцата, вълкът се удоволствува. Понякога и човек иска да се удоволствува и казва: Ето как хората се удоволствуват! Кои хора се удоволствуват? – Вълците. Те изяждат добрите, духовните хора, т. е. овцете. Под „вълк" не разбирам оная статична форма, животното вълк, но състоянието на вълка. То може да се измени, както се изменя състоянието на желязото: от студено в топло и от твърдо в течно. Оня, който знае законите на живота, може да измени веществото на злото, от грубо да го превърне в мека материя, от която да изтъче фин, хубав плат. Това значи: Впрегни злото на работа, за да използваш неговата енергия. Учените си служат със злото. Например, при ваксинирането, те внасят заразителни микроби в кръвта, за да предпазят човека от заболяване. Така те работят с микроби срещу микроби.

Съвременните лекари намерили средство за лекуване на туберкулозата. Те научили това от китайците, които практикували тоя метод от преди хиляди години. Това лекарство се извлича от поповото прасе, от което нашите градинари се оплакват. Който иска да направи опит, ще вземе четири-пет попови прасета, ще ги изсуши и счука на прах, който ще забърка добре в сто грама мед. В поповото прасе се съдържат такива вещества, които действат разрушително върху бацилите на туберкулозата. Вместо да рони цветята, поповото прасе ще унищожава вредните бацили. Изсушаването на поповото прасе става на слънце. Човек все пак се нуждае от едно попово прасе, да унищожава вредните влияния, които действат върху него.

Казвам: Поставете сегашните си възгледи на промяна. Ако не всички изведнъж, поне някои от тях. Не казвам, че трябва да ремонтирате цялата си къща, но поне една стая, да има къде да се подслоните във време на изпитания. Представете си, че вали проливен дъжд. Това е изпитание. Какво ще правите, ако цялата къща тече? Ето защо, ремонтирайте една от стаите и пренесете ценните си неща там, да ги запазите от влагата и дъжда. Днес много хора се оплакват от вода в избите си. Една сестра казваше, че всеки ден изхвърляла по 40-50 кофи вода от избата, но не насмогвала да я изгребе напълно. Разумният човек, като си прави къща, поставя я на сухо място. Ако въпреки това излезе вода, той ще си направи дренаж, за да се запази от влагата. Следователно, ако влагата във вашия организъм е повече, отколкото трябва, направете си дренаж. Ако къщата ви тече отгоре, ще направите ремонт. Мъчно се ремонтират къщите.

Казвате: Търпение е нужно. – Знаете ли, какво нещо е търпението? Опитвали ли сте го? Много проповедници говорят за търпението, но те сами не са търпеливи. Много хора говорят за вярата, но те сами нямат вяра.

Преди години отидох в дома на един евангелист, добър човек. Чел цялата Библия и Новия завет, знае много стихове наизуст. Жена му, децата му също живеят добре помежду си. Той се оплака, че го боли зъб, не може да спи от болки. Гледам, страната му се надула, зачервила от възпаление. Казвам му: Нали вярваш в Христа? Помоли се да отнеме болката ти. – Защо ще се моля? – Да си помогнеш. Казано е, че ако извикаш няколко презвитери, да намажат болното място с масло и турят ръцете си отгоре, болката ще мине. Защо не направиш някакъв опит да си помогнеш? Помоли се на Бога и кажи на болката да се махне. Ако аз те излекувам без цяр, ще повярваш ли? – В какво да вярвам? Аз имам вяра в Бога. В какво още да вярвам? – Ще вярваш в новото, което иде в света. Няма да вярваш в Христа, за Когото е писано, но ще вярваш в живия Христос, Който се изявява в живота. – Как можеш да ме лекуваш без цяр? – Ще кажа няколко думи на болката ти, и тя ще мине. Ще вярваш в новото! Ако се държиш за старото, ще боледуваш още. – Ти се шегуваш с мене. – Не се шегувам. – Направи опита, да видя, как ще ме излекуваш. Турих ръката си на болното място, казах няколко думи, и болката престана. След това му казах: Сега ще бъдеш внимателен, да не допуснеш съмнението в себе си. Ако се усъмниш, болката отново ще дойде, в двоен размер. Той ме гледа и си мисли: Дали тоя човек не иска да ме хипнотизира, да ме обърка някак, че да изгубя вярата си в Христа? Казвам: Христос живее във всички хора. Важно е да се свържеш с Неговата мисъл, с Неговото съзнание. Той ще ти помогне или направо, или чрез друг човек. Не допущай нито една отрицателна мисъл в ума си! – Еди-кой си казва за себе си, че е Христос. – Ако тоя човек изпълнява волята Божия, като Христа, той е Христос. Друг казва, че е светлина. – Ако носи светлина на хората, той е светлина. – Аз съм живот. – Ако носиш живот на хората, ти си живот. Има ли някакво противоречие в това? Друг е въпросът, ако кажеш, че си светлина, а носиш тъмнина на хората; или кажеш, че си живот, а носиш смърт. При това положение, противоречието е налице.

Сега аз ви говоря за вътрешния живот, за вътрешните прояви, а не за външните прояви на нещата. Това, което виждате отвън, може само да ви заблуди. Външният живот е резултат на вътрешния, на духовния. За да се разбере съдържанието на вътрешния живот, външните прояви трябва да се превеждат правилно. Всяка мисъл, която внася светлина в ума, и всяко чувство, което внася топлина в сърцето, са Божествени. Щом мислите и чувствата ти са Божествени, достатъчно е да произнесеш името на Христа, за да се освободиш от всякаква болка и противоречие. Болката е резултат на нисшия живот, в който човек може да попадне. Тя е прашинка в неговото око. Докато прашинката е в окото ти, все ще имаш противоречия. – Как да си помогна? – Хвани клепача си, обърни го, и болката, т. е, противоречието ще изчезне. Пазете се от нисшите мисли и желания, които проникват в човешката душа като паразити. Ако ви нападнат, приложете закона за превръщането, както алхимията се стреми да превърне неблагородния метал в благороден. Можеш ли да превърнеш среброто в злато? Направиш ли това, ти си постигнал много нещо. Колко пъти златото е по-скъпо от среброто? Какво ще стане с вас, ако превърнете среброто в радий? Вие ще забогатеете толкова много, че ще се осигурите за цял живот.

Вяра е нужна на човека! Вярата е вътрешен подтик. Казвате: Вярваме, че Христос ще ни спаси. Обаче, вярата има отношение към знанието.

Христос казва: „В последния ден ще ви възкреся." Той знае, че всички, които са изгубили богатството, знанието, живота си, ще възкръснат. – Кога? – Когато чуят гласа Му. Христос работи със знание. Значи, знанието ще спаси човешките души. Без знание не може да се проповядва. Гладния ще нахраниш, жадния ще напоиш, на невежия ще дадеш светлина. Знание е нужно за това. Ако само залъгваш гладния, жадния и невежия, както залъгваш детето с бонбончета, нищо не допринасяш.

Казвам: Толкова години слушате за любовта, но никой не се е наел да я разгледа научно, като сила, която носи живот. Вие говорите за любовта, но в минало време. Казвате: Как се обичахме едно време! Колко ревностни бяхме едно време! Все за „едно време" говорите. Какъв бях едно време! – Какъв си сега? – Сега се установих, т. е. утвърдих се. Опасно е да се установиш.

Едно 12 годишно момче отишло на едно от съживителните евангелски събрания, дето се работи за обръщането на хората към Бога. Там всички се молели, пеели и говорели за любовта. Детето запитало баща си: Татко, тук всички пеят. Ти защо не пееш? – Е, синко, те са млади, нека пеят. Аз се установих вече, няма защо да пея. Детето се съгласило с думите на баща си, помислило, че е право само младите да пеят. Тая идея залегнала в главата на детето, като права, вярна идея. Един ден то се качило с баща си на техния кабриолет и тръгнали за града. По едно време конят се спрял и не искал да върви напред. Бащата се мъчел да го застави да върви, но той не мърдал от мястото си. Детето казало: Татко, конят се установи. Значи, когато се установи, човек придобива лош навик, не иска да върви напред. Като изучавам хората, виждам, че много от тях са установени, не искат да вървят напред.

Сега, изучавайте любовта като сила и като закон. Бог изисква това. Бог вдъхнал в ноздрите на човека дихание на живот, и той станал жива душа. Христос е външно условие за душата, която трябва да се развива. Така тя се ползва от въздуха, светлината, знанието и свободата. Душата трябва да се заеме да учи. Това изисква Божественото от нея.

Като говоря за работа върху себе си, не отричам вашето знание и опитности, но казвам, че ако не вървите напред, нищо няма да придобиете. Трябва да пуснете сонда в корените на своето знание, да извлечете соковете, които се съдържат в него. Само те могат да ви ползват. Ще кажете, че познавате любовта отчасти. Това не е достатъчно. Непълното знание обезсмисля живота. Срещал съм моми и момци с красиви, светли лица. Щом се оженят, лицата им потъмняват, животът им се обезсмисля. Те изгубват идеала си, който ги е вдъхновявал. Жената се е втвърдила вече. Тя мисли, че като намерила мъж да я гледа, осигурена е вече. Не е така. Мъжът мисли, че с парите на жена си ще си пробие път, и не работи, както по-рано. И той е на крив път. И той се е втвърдил. Това значи, да живееш във временния порядък на нещата.

Не мислете, че е лесно да се ожениш. Според мене, няма по-голямо изпитание в живота от женитбата. Докато беше сам в рая, Адам беше щастлив. Щом пожела да има другарка, нещастието започна да върви след него. Когато и двамата станаха нещастни, изпъдиха ги от рая. – Какво да правим ние, женените? – Там е вашето нещастие, че сте женени. За да се освободите от нещастието си, вложете в ума си мисълта, че не сте женени. Светотатство е да мислиш, че си женен. Който търси Бога и мисли, че е женен, сам си създава нещастия. Срещаш някой женен, не казвай, че е женен. Обаче, мисли, че той има другарка в живота, съработничка в едно и също дело. Така трябва да мисли всеки женен, мъж или жена. Мъжът трябва да гледа на жена си като на свободна душа, като на своя спътница. И жената трябва да гледа на мъжа си като на свободна душа, неин спътник. Не считайте, че мъжът и жената са собственици един на друг. Питате: Ние, женените, ще се познаваме ли в другия свят? Вие искате да пренесете нещастието си и в другия свят.

Преди да влезете в другия свят, ще ви поставят на карантина, да ви освободят от мисълта, че сте женени. Докато не се освободите от тая мисъл, вие ще живеете в света на илюзиите и разочарованията. Под „женен човек" разбирам слуга, който трябва да свърши една работа за господаря си. Като я свърши, ще каже: Господи, свърших работата, която ми даде. Дай ми друга работа. Който не гледа на женитбата така, иска да знае, ще среща ли през вечността своята възлюбена. През вечността ти ще срещаш само Оня, Който те е създал и те обича. Вън от Бога, всички форми, които сте познавали на земята, ще се изменят. Следователно, в оня свят ще се познавате като души, а не като мъже и жени.

Помнете: Първата работа, която ви предстои, е да се освободите от хипнозата, в която сте изпаднали. От векове са ви хипнотизирвали. Мисълта, че сте наследили известни черти от баща си и майка си, от дядо си и баба си и не може да се освободите от тях, е хипнотично състояние. Можеш да се освободиш от лошото наследство на своите родители. Колко пъти хората вършат престъпления под чужда воля! Някой ти внуши мисълта, след няколко месеца да извършиш едно престъпление, или да отидеш в кръчмата да пиеш. Ти, като сомнамбул, се поддаваш на внушението и правиш това, което ти се казва. Откажи се от чуждото внушение. Кажи си: Никога не съм вършил престъпления, и сега няма да върша. Никога не съм пил вино, и сега няма да пия. Ще отида на планината, при някой чист планински извор, и там ще пия вода, а не вино.

Казваш: Не ме интересува оня свят. – Щом не те интересува оня свят, ще те интересува тоя свят. Ако Бог не те интересува, дяволът ще се интересува от тебе. Той ще дойде при тебе, ще ти тури юлара и ще те води там, дето иска. После ще се чудиш, отде идат нещастията. – Не съм ли свободен? – Не си свободен. Ако си свободен, де е твоето търпение? Де е твоята устойчивост? Често се свързвам с хората и виждам тяхното голямо нетърпение и колебание. Да си свободен, това не значи да правиш, каквото искаш. Това не е свобода. Сега вие се смущавате, като ви говоря така. Но аз съм силен, не съм играчка. Помнете: Като говоря това, аз мога да се боря не само с вас, но и с целия ад. Разбирате ли, какво значи това? Няма сила, която може да ми противодейства. – Защо? – Защото зная, че Бог е Господар на света. Аз не искам вие да бъдете роби. Не искам да подчиня вашето съзнание на моето. Не искам да вървите в пътя, в който аз вървя. Вървете в пътя, който Бог ви е предначертал. В тоя път е вашето щастие. Тоя път не е създаден от мене. Бог го е създал, и Той ви е поставил да вървите по него. Вие ще влезете в Божия дом, дето ще намерите своя Баща, своите братя и сестри. Не е въпрос да се жените, сами да си създавате дом. За да се ожените, невидимият свят трябва да се заинтересува от вас. Казвате: Ние сме се оженили вече. – Когато се женихте, Бог интересувал ли се е от вашата възлюбена и от вашия възлюбен? Небето взе ли участие във вашата женитба?

Казано е в Писанието: „Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва." Бог е съчетал душите. Това съчетание става по закона на любовта. Така съчетани, душите никога не се разделят. Те са свързани с любовта. Дето е любовта, там е свободата. Да обичаш някого, значи, да го освободиш. Като любиш, ти освобождаваш и себе си, и окръжаващите. Ако любиш някого, а не го освобождаваш, ти не си в правия път. Това не е любовта на Бога. Вие живеете по човешки, а искате да подобрите живота си. Не само, че няма да го подобрите, но ще ви дойдат такива изпитания, каквито не сте мислили: ще остареете, краката ви ще отслабнат, няма да ви държат, очите ви ще отслабнат. Нещастията ще ви следват непреривно. Как ще си помогнете? Единственото нещо, което може да ви помогне, е любовта. – Коя любов? – Една любов съществува в света – Божията.

Четете и изучавайте 17 глава от Евангелието на Йоана, да видите, каква трябва да бъде връзката между Бога и човешката душа. Христос казва: „Отче, аз Те прославих; свърших работата, която ми даде да върша. Изявих името Ти на тия человеци, които ми даде от света. Аз за тях се моля, не се моля за света, но за тия, които ми даде Ти, защото са Твои. И аз ида при Тебе. Отче светии, опази ги в името Си, тия, които ми даде, за да бъдат едно, както ние." Четете тая глава и се поучавайте.

Сега аз се питам: Да проповядвам ли на хората, или не? Да мълча, или да говоря? Аз зная, че и без да им говоря, те ще влязат в правия път, но ще минат през големи страдания. Много години ще минат, ще блъскат главите си, ще падат и стават, ще страдат и ще се мъчат, докато влязат в пътя, който им е определен. Не е ли по-добре да влязат в тоя път без страдания и мъчения? Водата на извора ще се блъска, ще криволичи, ще се окаля и най-после ще влезе в морето. Има един начин, по който тя може да влезе направо в морето, без да се окаля. Ще се изпари и във вид на дъжд ще се излее в морето. Не е ли по-добре за вас да се изпарите, парите да се охладят и като дъжд да се излеете в морето или в океана? Иначе, хиляди години ще се лутате от едно място на друго, ще се блъскате и в края на краищата, пак ще влезете в общия океан.

Ние ли сме най-лошите хора? – Не е въпрос за лошавината на хората. Важно е да знаете, какво ще остане за вас от капитала, с който работите. Голям е вашият капитал, достига до милиони лева, но какво ще остане от тая фирма, като ликвидирате с нея? Всеки сам трябва да си направи баланс, да види, какво ще му остане. Каква полза ще имате, ако ликвидирате с един дефицит от 20 милиона? Работили сте с 50 милиона, а ликвидирате с един дефицит от 20 милиона. Каквото правите, трябва да ликвидирате поне с десет милиона печалба, да помагате с тях на хората. – Трябва ли да бъда богат? – Трябва да бъдеш богат, за да помагаш на бедните; трябва да бъдеш добър, за да помагаш на лошите; трябва да бъдеш учен, за да помагаш на невежите. Богатството, знанието и доброто представят капитал, с който трябва да се работи. И вие трябва да вложите тоя капитал в работа. Не желая нито един от вас да фалира. Да фалираш, това значи, да изгубиш всички условия за развитие.

Като говоря за женитбата, имам предвид вашето неразбиране. Тая идея не е още разбрана. Според сегашното разбиране на хората, женитбата е човешки институт, а не Божествен. Като не я разбирате, както трябва, вие сами си причинявате зло. Храната, която приемате, трябва да бъде добра не само на вкус, но и вътрешно да се почувствате добре. Каква храна е тая, която след няколко часа ще повърнеш? Яж такава храна, от която ще се почувстваш добре. Какво приятелство е това, от което ще се разкайваш? Добре е да имаш такъв приятел, на когото всякога да разчиташ. Какъв приятел е тоя, който в най-мъчните моменти на живота, те изоставя? Каква другарка е тая, която, след смъртта ти, ще си намери друг мъж? Смъртта показва, доколко хората се обичат. Жената плаче за мъжа си, но след една година намира друг мъж. Истинската женитба трябва да бъде еднобрачна. Многобрачието е изопачаване на живота.

Често се говори за сродни души. Под „сродна душа" разбирам оная, която е готова да се жертва за тебе, както за себе си. Тя не търси щастието само за себе си. Когато търси своето щастие, тя търси щастието и на другите хора. Ако работя за себе си добре, същевременно работя добре и за другите. Ще кажете, че тоя живот обезличава човека. Не е така. Като повдигаш себе си, ти повдигаш и своя ближен.

Като ученици, правете разлика между вашите възгледи и чуждите. Понеже не правите разлика, вашите възгледи са обезценени, струват едва 10 стотинки. За да се поддържа партида в Божествената книга, трябват още 20 стотинки. Какво можете да направите с 30 стотинки? Вие вярвате в живота на кацата. Щом се развалят обръчите на кацата, частите й се разпадат, нямат нищо общо помежду си. Горко ни, ако само нуждата ни привлича! Божествената Любов трябва да ни привлича. Тя трябва да ни свързва в едно цяло, да работим за една велика идея – за Бога. Ако това не става, вината е в разбирането на хората. Първоначално всички неща са имали Божествен произход, но поради различното разбиране на хората, те постепенно са изгубили своята Божественост. Така Божествените неща се заместили с човешки. Днес повече се ценят човешките неща. Обаче, човешкото си е всякога човешко, и Божественото всякога Божествено.

Как познавате, кои неща са Божествени и кои не са? Представете си, че аз съм женен човек, жена ми отсътства от дома за известно време. Случва се, че една мома, като се връщала от планината, объркала пътя си и попада в моя дом. Какво трябва да направя: да я приема, или да кажа, че съм сам, да отиде в друга къща. От Божествено гледище, аз трябва да я приема. Според тоя морал, няма да й отстъпя своето легло, но ще я поканя в стаята за гости, дето има легло, на което никой не спи. Ще й дам вода да се измие, ще й сложа храна, ако е гладна, и най-после ще й дам ключ, да се заключи и да си почине. – Ако няма стая за гости? – Оня, който живее според Божествения морал, е предвидил нуждите и на своя ближен. Щом е помислил за себе си, той се е погрижил и за близките си. Сутринта, вместо да й донеса плодове в чиния, ще я поканя в градината, сама да си откъсне, колкото плодове иска и от които пожелае. За предпочитане е сам да си откъснеш плод от дървото, отколкото да ти донесат един откъснат плод. И това не е лошо, но друго е да си откъснеш плода направо от дървото.

Сега, каквото и да говоря, аз искам да ви покажа пътя, по който трябва да вървите. Искам да ви покажа начин, по който да мислите. Не мислете като мене. Мислете като Бога. Ако днес разглеждам един въпрос, разбирането ми ще бъде едно. Утре ще имам друго разбиране. Оставям вие сами да си изработите свое разбиране, своя мисъл. Затова казвам: Ето пътят, който води в Божествената градина. Идете там и си откъснете, какъвто плод ви се харесва.

Питате се: Какво трябва да мислим за Учителя? И аз се питам: Какво трябва да мисля за вас? Отговарям си: Аз ще мисля за вас това, което Бог мисли. – Какво трябва да направя за вас? – Това, което Бог иска да направи. И вие ще си отговорите по същия начин: Ще мислите за Учителя това, което Бог мисли за Него. – Какво да направим за Учителя? – Това, което Бог иска да направи за мене. Това е правилното отношение на нещата. – Какво трябва да мислим? – Каквото Бог мисли. Всичко друго, което вие мислите за мене, е користолюбие или съблазън.

Казвате: Ние вярваме в Учителя. – Защо вярвате? – Защото ви давам нещо. Това е користолюбие. – Вярвам в лекаря, защото той ме излекува. – И това е користолюбие. Човек трябва да определи отношенията си към своите близки естествено, без никакво користолюбие. Казваш, че си излекувал някого. Излекувал си го, но временно, той пак ще се разболее. Аз не искам да лекувам хората по тоя начин. Като ги лекувам, не казвам, че аз съм ги излекувал. Аз съм им направил само една услуга. Това влиза в Божествения порядък. Ако не им услужа, аз пакостя на себе си. Като услужвам на другите, аз правя услуга и на себе си. И обратно: Като правя услуга на себе си, аз услужвам и на другите. Такъв е законът. Ако не обичаш себе си, и мене не обичаш. Ако не обичам Бога, нито себе си обичам, нито ближния си. Трябва да обичам Бога, защото съм излязъл от Него! Щом обичам Бога, ще обичам и себе си, и вас. Това е закон, в който няма никакво изключение. Казваш: Аз обичам ближния си. – Не можеш да обичаш ближния си, ако първо не обичаш Бога. Любовта към ближния е отражение на любовта към Бога. Тая любов трябва да бъде изходна точка във вашия живот.

Мнозина се оплакват от мъчнотиите си. Всяка мъчнотия в живота ви е изпит, сами да видите, какво знание и каква любов имате. Ако не можете да разрешите мъчнотиите си, де е любовта ви към Бога? Няма мъчнотия, която да не се разрешава с Божията Любов. Щом имам любов, аз мога да се справя с всеки банкер. Не ме интересуват банкерите, но ги взимам като пример на твърди хора. И в банкера, и в лошия човек се крие нещо хубаво. Ти можеш да се справиш и с най-големия егоист, ако знаеш, как да постъпваш. Трябва да носиш нещо ценно в себе си. Кой банкер би устоял при вида на един голям диамант? Очите му ще светнат, и той веднага ще си предложи услугите. Важно е да имате тоя диамант в себе си. Тоя диамант е любовта. Дето и да го покажете, той има цена. Носете диаманта в себе си, и от нищо не се страхувайте! Ако не го носите, всеки ще ви каже: Не мога да ви услужа, условия няма, кредит няма. Не се обезсърчавайте. Всеки от вас има поне по един диамант, но малък, като просено зрънце. Като отидеш при банкера, той ще погледне диаманта и ще каже: Занеси го другаде. Ще отидеш на второ място, той ще те изпрати при друг банкер. Малките диамантчета не влизат в работа. Любовта на просените зрънца не върши работа. Какво ще направиш с диамант, голям като просено зрънце? Ще го посаждаш три години наред, докато порасне като гълъбово яйце. Щом диамантът стане като гълъбово яйце, положението ти ще се подобри.

И тъй, бъдете силни в любовта. През каквито изпитания и мъчнотии да минавате, любовта ви да не се изменя. Казваш: Едно време бях глупав, но сега поумнях. – Как поумня? Не се говори така! Ако е за разумност, за знание, аз зная всички окултни науки, зная слабостите на хората. Ако искам да ги използвам, мога, но това е дяволска работа. Аз не вървя по неговия път. Моята програма на работа е друга. Аз имам всичко, което ми е нужно; нищо не искам за себе си. Това, което имам, никой не може да ми го вземе. Водата на целия океан е моя. Кой може да я изпие? Желая и вие да вървите по същия път: нищо да не искате, и всичко да имате. Може ли при това положение да се страхувате?

Дойде при мене някой човек и започне да се оплаква, че хората били коравосърдечни, че не му влизали в положението, че не се разбирал с тях. Аз го наблюдавам, изучавам неговото естество и си казвам: Той говори за себе си. Днес се оплаква пред мене, но ако и аз не му дам нещо, ще бъда като другите хора. Аз го слушам и си мисля, колко да му дам, че да го задоволя. Като му дам, колкото трябва, очите му ще светнат и ще каже: Има добри хора в света! На друг, който също се оплаква, казвам: Не се сърди на тия хора. Те са мои служители, мои касиери. Аз съм им казал, да не дават на никого без мое позволение. Те са чиновници на банката и като такива, са много изправни. Друг път, преди да отидете при тях, ще дойдете при мене, да ви дам писмо. Ще дадете писмото на главния директор на банката. Той разпорежда с моите капитали.

Сега и на вас казвам: Идете при главния директор на банката – при Христа. Намерете Го и Го познайте, както трябва. – Аз намерих Христа. – Ако лицето ти потъмнява, не си Го намерил. Мома, която се ожени, и лицето й потъмнее, носи нещастие на своя мъж. Който казва, че е намерил Христа, а лицето му потъмнява, носи нещастието си на Христа. Той носи нещастие и за целия свят. Като намериш Христа, лицето ти трябва да светне. Тогава, дали си мъж, или жена, ще гледаш на своя другар или другарка като на светия. Това значи, да гледате на човека като на душа. Като дохождате при мене, казвате: Като Учителя няма друг. Щом излезете от стаята ми, казвате: Учителят ни замотава, обърква главите ни. Не е вярно. Аз не омотавам, но раздвижвам умовете ви. На глупавия раздвижвам ума, да стане умен. Умния посрещам добре, угощавам го и на работа го пращам. Като дойдат Божиите посланници при мене, приемам ги най-добре. Разговарям се с тях и казвам: Кажете на Господа, че съм готов да направя, каквото ми заповяда. Думата Му на две няма да пречупя. Искам и вие да постъпвате така. Друг изходен път в живота няма.

Не се лъжете с величието си, със знанието и богатството си. Ще дойде ден да видите, че от това нищо няма да остане.

Помнете: Великото, красивото, силното, непостижимото, безграничното – това е Божественото. В него се крие щастието на човешката душа.

Величието на човешката душа е в изпълняване на Божията воля. Бог изисква от нас да просветнат лицата ни. В последните дни човешките лица трябва да просветнат, а човешките души – да възкръснат.

Желая на всички да бъдете свободни в проява на Божията Любов.

Желая на всички да се освободите от противоречията на ума и на сърцето.

Поздравявам ви с празника и желая на всички да проявявате това, което Бог е вложил в душата ви.

– В Божията Любов е благото на човека.

22. Утринно Слово от Учителя, държано на 2 май, Великден, 1937 г., София – Изгрев

Книги:

Както Бог мисли и прави

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Както Бог мисли и прави

Старото отмина (Утринни Слова. Година VI (1936–1937). Том II. София, 1947)

20 беседи от 21 март 1937 г. до 19 септември 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

ПЪРВАТА ДУМА (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Старото отмина", Утринни Слова, година VI, т.2 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина" , утринни слова, шеста година, (1937 г.).

Второ издание, 1999 г., ИББ

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

25 април 1937 г.

Ще прочета 16-та гл. от Евангелието на Йоан, от 16-та стр. нататък.

Размишление.

Много проповедници са тълкували и тълкуват това, което Христос е казал. Много томове са писани върху казаното от Христа. Мнозина мислят, че тълкуванията им са верни. Не е лесно да изнесеш фактите, както са. Още по-мъчно е да предадеш истината. Казваш: Аз говоря истината. — Ако говориш истината, всички, които те слушат, трябва да бъдат свободни. С други думи казано: Не можеш да угощаваш хора, които не са гладни. Не можеш да напоиш хора, които не са жадни. Не можеш да даваш концерт на глухи. Не можеш да палиш свещи на слепи.

Христос казва: "Ето, настава час, и дошъл е вече, да се раз[от]идете всеки на мястото си, а мене самичък да оставите." (— 32 стр.) Може ли да опитате това състояние на Христа? Всеки е опитал самотата. Няма човек в света, който да не познава самотата, макар и в микроскопична форма. Най-малката скръб, най-малкото разочарование се причиняват от самотата. Всички отрицателни чувства се раждат в самотата. — Как се справя човек със самотата? — Като уповава на Бога. Затова Христос казва: "Не съм сам, Отец ми е с мене." Той вярваше, че Бог няма да го остави. Ще дойде ден, когато човек ще бъде изоставен от всички. Тогава той ще изпадне в пълно разочарование. Страшно е да останеш съвършено сам. Всички, които са били около тебе, ще те изоставят. Това е последният изпит на човека. Ако може да уповава на Бога, той ще издържи изпита си.

Един от видните ученици на древността трябвало да се яви на последния си изпит. За тая цел учителят му дал следните правила, които трябвало да изпълни: Вода няма да газиш; по трева няма да ходиш; като стъпваш прах да не вдигаш; месен хляб да не ядеш вода от чаша да не пиеш; под сянка на дърво да не седиш; пари със себе си да не носиш; с тояга да не се браниш; право в слънцето да не гледаш; през светъл ден да не ходиш; в тъмна нощ да не се скиташ; въздух да не дишаш; никога да не се петниш; край воденица да не минаваш; красива жена да не гледаш: на силен мъж гръб ще обръщаш; от учен човек ще бягаш; с невежия няма да се занимаваш. Като изслушал тия правила, ученикът казал: Учителю, не мога да изпълня нищо. — Щом не можеш да изпълниш правилата, които ти давам, това показва, че има още много да учиш.

Сега и на вас казвам: Още много има да учите. Като научите всичко, ще може ли да приложите тия правила? Например, как трябва да ходиш, че да не вдигаш прах, нито да смущаваш праха. Питам: Кой кого смущава — прахът ли вас, или вие него? Това е все едно да питате: Парите ли смущават човека, или човек смущава парите? Кой не е удрял монетите една в друга? Кой не е докосвал банкнотите, кой не ги е доближавал една до друга? Въпреки това, правилото казва да не носиш пари със себе си. Като носиш парите, без да искаш, ти ги подхвърляш от едно място на друго; някои ги връзват на пакетчета. Казвате, че вие сте създали парите, следователно, имате право да се отнасяте с тях, както искате. Значи, парите, които в известно отношение те правят свободен, сами нямат свобода. Бихте ли желали да имате свободата на парите? Бихте ли желали да вършите това, което краката ви вършат? Никой не е съгласен да изпълнява службата на краката. Като знаете трудната работа, която краката вършат, постъпвайте добре с тях.

Това са философски разсъждения, които имат отношение към човека. Мухата, например, не може да се ползва от човешката философия. Какви мисли вълнуват човешката глава, това не се отнася до мухата. Тя спокойно кацва по главата на човека, оставя изверженията си и си заминава. Днес тя не съзнава, какви грешки прави, но ще отговаря в бъдеще за тях. Няма същество, което да е свободно от отговорност за своите грешки. Ако днес не е отговорно, ще отговаря в бъдеще.

Често хората се натъкват на отрицателни мисли, които наричаме умствени мухи. Те трябва да се освободят от тия странстващи мисли. Наричаме ги странстващи, защото кацват и хвръкват, не се задържат дълго време. Те оставят изверженията си в човешката глава и си заминават. Тия мисли се натрапват на човека, като неканени гости, и той започва да се обезверява, губи своето верую. Днес имаш едно верую, след време се отказваш от него. Така постъпват някои дъщери и синове. Докато са нежни и привързани към родителите си, един ден гледаш, че се отричат от тях, не искат да ги знаят. Как ще си обясните тия противоречия? Въпреки това, хората се стремят към чист и свят живот. Тъй, както днес живеят, с обикновени мисли и чувства, те не могат да отидат далеч. Ще спрат там, додето са дошли. Не можеш да вдигнеш един предмет от мястото му, ако не усилиш движението си. Всеки трябва да усили движението на своята мисъл. Ако не го усили, неговият аероплан не би могъл да се издига нагоре, нито корабът му ще може да пори водите. С обикновената човешка мисъл нищо не се постига. Мислиш за къщичката, за нивичката си. Тая мисъл нищо не допринася. С тая мисъл ще останеш на мястото, дето е твоята къщичка. — Да имам малко хлебец, нищо друго не искам! И с тоя хлебец няма да отидеш далеч.

Христос казва: "Да се не смущава сърцето ви." — Кое е онова, което днес ви смущава? Кое е онова, което ви прави недоволни? Недоволен си от самотата и търсиш близки хора. Ти не знаеш, че понякога самотата не е толкова страшна, колкото близостта с хората. Какво би било, ако слънцето дойде близо до вас? Някои учени казват, че топлината на слънцето е 6,000°, други казват, че е 10,000°, а трети — 40,000°. Да оставим настрана високите температури, които не разбираме. Ако приемем, че слънцето има 2000° топлина и простре ръцете си към нас, какво ще стане тогава? Какво ще стане с човека, ако слънцето, нагрято до 2000° помилва човека? Нищо няма да остане от него. Ако слънцето слезе на земята и обгърне България? И от нея няма да остане нищо. Ето защо, пазете се от близост, която гори и изгаря. За предпочитане е тогава самотата пред близостта.

Казано е в Писанието: "Бог е огън всепояждащ." Вие искате, Бог да ви срещне и помилва. Ако тоя огън ви помилва, какво ще стане с вас? Бог казва на Мойсея: "Никой не може да види лицето ми и да остане жив". Следователно, бъди доволен, ако отдалеч зърнеш крайчеца на Божията дреха. Някои си представят Бога като човек, искат да Го видят, да Му разкажат всичките си мъчнотии и страдания. Това било идея за Бога! Мислите ли, че Бог ще се занимава с вашите мъчнотии и страдания? Има ли човек на Земята, който да не е смачкал десет стръка трева? Има ли човек, който да не е подплашил няколко щурци? Има ли човек, който да не е развалил гнездата на няколко птички, или да не е убил десетина мухи? Имате ли право след това да се оплаквате от вашите нещастия? Може да се оплаквате, но и от вас ще се оплакват.

Една вечер седя в стаята си и гледам през прозореца навън. По едно време дойдоха два гълъба близо до прозореца и кацнаха: единият беше сив, по-едър — мъжки; другият беше пъстър, по-дребен — женски. Сивият гълъб започна да надува гушката си и да издава звук, като че се разговаря с женската. След това започна да се върти около нея: ту подскочи, хвръкне настрана, ту кацне отново. Тя стои надясно от него, а той обикаля, говори й нещо. Какво й казва, не зная — гугуца нещо. Тя гледа на изток, спокойна, с достойнство, като че не го вижда. Тя гледа пред себе си, не му обръща внимание, но й е приятно. Като обиколи няколко пъти, той искаше да си каже тя думата ще издържи ли изпита си. Той искаше да знае, как ще се произнесе комисията. Тя го поглежда и казва, че движенията му са хубави; още малко му трябва да учи, за да издържи изпита си добре. После и двата гълъба хвръкнаха, отидоха на друго място. Това беше първото действие. Той се въртеше отдясно — наляво. После ще изиграят второто действие — той ще се върти отляво—надясно. Така си гугуцаха те, така гугуцат и хората.

Някой иска да обича — това е движение отдясно-наляво. Няма по-опасно нещо от движението в посока отдясно - наляво. Така се движи само умният човек. Когато слонът върви, да му мислят ония, които попаднат под краката му. Ако стъпи върху някоя жаба, нищо няма да остане от нея. Той върви и не гледа, де стъпва. Жабата трябва да се отмести, да не стои на пътя му. Искаш да имаш силна мисъл. — Добре е това, но силната мисъл причинява големи пакости. Силната любов също причинява големи пакости. Казваш: Искам да бъда искрен, да говоря истината. Бъди искрен със султана, или с някой виден турчин, да разбереш, какво значи искреност! Влюбил си се в жена му и отиваш при него да му кажеш истината. Знаеш ли, какво ще стане? Следователно, има случаи в живота, когато човек не може да бъде искрен, не може да изкаже чувствата си. Можеш ли на всяко време и пред всички хора да изкажеш своето верую? Веруюто на човека има отношение към самия него. Аз вярвам в краката си. — Това верую важи само за мене. Когато извървя пътя, който ми е определен, мога да кажа, че вярвам в краката си. Опитал съм ги и вярвам, че могат да издържат дълъг път.

Христос казва: "Каквото попросите в мое име, ще ви се даде." Следователно, ако нищо не сте получили, не сте просили в мое име. Днес 500 милиона хора вярват в Христа. Ако всеки от тях отправи своята просба, Христос ще получава по 500 милиона заявления на ден. Колко време е нужно за тяхното разглеждане? Ако за отговора на всяка просба е нужно по една секунда, в 24 часа ще се отговори на 86,400 просби. За колко време ще се отговори на 500 милиона просби? Обаче, всеки подава заявлението си и очаква веднага отговор. Щом си подал просбата си, ще чакаш. Не е позволено да безпокоиш секретаря. Той ще преглежда една след друга просбите и ще отговаря последователно.

Един свещеник пътувал с влак от Гюргево за Букурещ. Във време на движението, той подавал главата си от прозореца, да гледа гарите и пътя, по който минавал влакът. Явил се силен вятър, който отнел шапката му — нова, хубава шапка. Без да мисли много, свещеникът дръпнал дръжката за тревога, и влакът спрял. Кондукторът веднага влязъл в купето, откъдето идела тревогата, и запитал: Какво има? Свещеникът веднага се обърнал към него с думите: Вятърът ми отнесе новата шапка. Кондукторът не казал нищо, но веднага взел лист и написал глобата, която трябвало да плати. Свещеникът платил такава глоба, с която можел да си купи още десет нови шапки, по-хубави от тая, която вятърът му задигнал. Не е позволено да спираш движението на Божествения влак за една попска шапка. Всяко човешко верую е една попска шапка. Ти туряш своето обикновено верую на главата си, но излезе силен вятър и го задигне. Ти мислиш, че твоето верую е много важно и надаваш вик, тревога, че си го изгубил. Това верую е важно за даден случай. Вън от тоя случай, то ще ти причини голяма пакост, ще платиш за него голяма глоба.

Хората на миналото, както и сегашните, нямат нещо определено и постоянно, на което всякога да разчитат. Казвате: Да се обичаме! — Добре е да се обичате, но покажете един начин за това. Дайте пример от своята опитност. Как прилагате вашата обич? Може ли да обичате един човек така, че той всякога да е доволен от вашата обич? Представи си, че имаш един беден приятел, който постоянно иска пари от тебе. Ти си богат, имаш възможност да задоволиш нуждите му. При това, казваш, че го обичаш. Колко пъти ще му дадеш пари? Той иде почти всеки ден да те безпокои. Според закона на обичта, ти си длъжен да му даваш, без да го питаш, кога ще върне парите. Ти си касиер, а той иде с чек в ръка. Ти подписваш чека и даваш пари. Ако се отегчиш и изгубиш търпение, ти не постъпваш според закона на обичта. Така постъпва и майката, когато детето я безпокои. То ходи подир нея и постоянно казва: Мамо, дай ми сладко. Майката му даде два-три пъти, и най-после изгубва търпение и казва: Иди да спиш! Няма вече сладко. Тя постъпва добре, защото знае, че сладкото ще разстрои стомаха на детето. Така трябва да постъпва и касиерът, когато вижда, че парите, които приятелят му иска, ще му причинят вреда.

Питам сегашните вярващи: Колцина от вас сте доволни от това, което Бог ви дава? Колко пъти на ден се молите за нещо и, ако не получите отговор, веднага се обезверявате! Някой иска да се ожени за своята възлюбена, моли се на Бога да му помогне, но като се ожени за нея, не е доволен.

Преди години дойде при мене една млада сестра, от Сливен, помоли ме да й дам съвет, да се ожени ли за един от братята, в когото се влюбила. Казах й: Братът е много добър, има хубава философия за живота, обича да се занимава, но не си подхождате. Той има една черта, с която не можеш да се справиш. — Нищо, ще се справя. Обичам го и само три деня да съм с него, но искам да го взема. — Аз те съветвам да не се жениш за него, но свободна си да постъпиш, както искаш. Ожениха се, и след три деня тя ми каза: Съжалявам, че не послушах, не мога да живея с него.

Казвам: Не е лесно да живееш в близост с хората. Някога човек не може да търпи и себе си. Питаш се, кое е онова, което ти пречи да бъдеш доволен от себе си? Има нещо в човека, от което и той е недоволен. Казваш: Не постъпих добре. Кой в тебе не постъпва добре? От какво си недоволен? Един ден, като бях в Търново, дойде при мене един познат, от религиозните, и започна да ми говори за любовта, за вярата в Господа и в Христа, за своето верую. Като тръгна да си отива, поиска една малка сума. Аз му дадох, каквото искаше. На другия ден пак дойде и започна да говори за любовта, за отношенията между хората. На отиване пак поиска пари. Така продължаваше няколко дена наред. Понеже ми отнемаше времето, аз се обърнах към него малко строго и му казах: Вместо да дохождаш всеки ден да искаш пари, по-добре кажи, колко ти трябват, да ти дам наведнъж, да не ме безпокоиш постоянно. Той се замисли, нищо не каза. На другия ден дойде пак и ми каза, че му трябват 2,600 лв. Извадих 2,500 лв. от джоба си и му дадох. Наблюдавах го. какво ще прави след това. Взе парите и тръгна бавно, но недоволен от себе си. Казва си: Колко съм бил глупав! Защо не поисках наведнъж 20,000 лв., но се задоволих само с 2,500 лв.? Той не знае, че и толкова можех да не му дам. Щом влезе в стаята ми, ще стана невидим. Ще дохожда няколко пъти и, като не ме намери, ще престане да ме посещава. Аз владея изкуството да ставам невидим, но ще изразходвам повече енергия, отколкото парите, които искаше от мене. В такъв случай, предпочитам да съм видим, отколкото невидим. Добре е, когато пожелаеш, да станеш невидим; когато пожелаеш, да станеш видим.

Сега, като работя между хората, виждам, че на никого не съм угодил. Както и да постъпвам, все ще обидя някого и ще ми се разсърди. Без да искам, досега съм обидил хиляди хора. Дойде някой, оплаква се, че жена му се разболяла, иска да му помогна. Помогна му, тя оздравее наполовина, а той се сърди. Друг иска много пари от мене. Дам му половината от това, което иска, но не е доволен. Трети е недоволен, че не съм го посрещнал любезно, не съм се засмял. Казва: Студен човек е, няма добра обхода. — Щом аз не мога да угодя на хората, и вие не можете да угодите. Това трябва да го знаете. Изкуство е да угодиш на хората! Аз съм дошъл до следното заключение: За да живеят добре, хората трябва да бъдат на голямо разстояние помежду си. Разстоянието между двама души трябва да бъде поне, колкото е разстоянието между Луната и Земята, Венера и Земята, Меркурий и Земята, Слънцето и Земята. Колкото по-голямо е разстоянието между хората, толкова по-добре. Не мислете, че ако сте далеч от един човек, или от една планета, можете да се освободите от тяхното влияние. Колкото и да искате, вие не можете да се освободите от влиянието на Слънцето.

Велика наука е да живееш според законите на духовния свят, който определя отношенията между хората. Като дойдете до любовта, вие трябва да знаете, как да се отнасяте с хората. Казано е: "Да възлюбиш ближния си като себе си." За да задоволиш някого, трябва да се отнасяш към него, както към себе си. И той трябва да се отнася към тебе, както към себе си. Ако и двамата не се обичат и нямат правилни отношения помежду си, те не могат да се разбират. Казваш: Той не ме обича. — Той не те обича като себе си, но и ти не го обичаш като себе си.

Сега и аз мога да ви кажа, както е казал един учител в древността на своя ученик: За да бъдеш истински ученик, трябва да изпълниш известни правила. Много от тия правила не могат да се изпълнят, но някои лесно се изпълняват. Например, силният трябва да помага на слабия, но той трябва да знае, кой е слаб. Слаб ли е оня, когото обичат хиляда души? Всеки му пише любовно писмо, изказва чувствата си. И ти го обичаш, пишеш му любовно писмо и очакваш отговор. Той е професор по любовта. Вместо да отговори на чувствата ти, той обръща вниманието ти на грешките, които си направил. Не си турил препинателните знаци на място; не си поставил думите, както трябва и, в края на краищата, той започва да те учи. Това значи, да обичаш някого като себе си, и той да те обича като себе си. Той ти дава правила, които трябва да прилагаш в живота си. Щом ги прилагаш, ти развиваш известни добродетели. — По колко пъти на ден трябва да посещавате своя учител? — Един път в десет години. — Какво ще постигнем тогава? — Да посещаваш своя учител на живота един път в десет години, това е все едно, че го посещаваш всяка минута. Десет години, това са десет минути. Ще се явиш при учителя си, когато изработиш говора си, и можеш да говориш и пишеш добре. Една добра реч представя градина, пълна със зрели, вкусни ябълки и круши. Ще набереш от своите плодове и ще ги занесеш на учителя си или на своя приятел. Той ще ги приеме и ще се произнесе, че са хубави по форма, по цвят и вкус.

И тъй, всяка дума е узрял плод. Ще туриш тоя плод в кошницата на своя учител и ще му го занесеш. Това значи, да говориш и пишеш с любов. Само здравият говори добре. Само здравата круша ражда хубави плодове. Щом загние, крушата не може да ражда. Тя започва да боледува и, докато не се излекува, нищо не може да даде. Както за дърветата, които боледуват, така и за лошите хора, се казва, че не са родени на време. Добрите и праведните хора, обаче, са родени на време. Те дават добри и здрави плодове. Следователно, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които не са родени на време, не са приятели на Бога. Щом не са приятели на Бога, не са приятели и на човека. Някои казват, че като мислят, чувстват и действат, вършат Божията воля. — Вършат Божията воля, но по свой начин и разбиране, а не, както съвършените хора. Ще кажете, че това е критика. Аз не критикувам никого. Ако си позволя да критикувам хората, това значи, да критикувам Божиите постъпки, да критикувам и себе си. Да критикуваш, това значи, да създадеш по-хубаво нещо от това, което критикуваш. Ако не можеш да направиш това, по-добре мълчи. — Нямам ли право да критикувам? — Имаш право, ако можеш да направиш нещо по-хубаво.

Един наш познат разказва за едно свое изобретение — направил един малък стан за тъкане. Според него, тоя стан ще освободи човечеството от робство. Всеки може да има такъв стан и да го носи под палтото си. Дето седне, може да го извади и да тъче. Като обяснява на нашите братя и сестри принципа на своето изобретение, те бързат, искат да го разберат и приложат за няколко минути. Той се сърди и казва: Десетки години съм мислел върху това изобретение, а вие искате да го разберете в пет минути. Имайте търпение, ще ви разкажа всичко, което трябва да знаете. Сега на вас казвам: Любовта, мъдростта и истината имат такива станове. Когато всеки човек носи стана на любовта, на мъдростта и на истината под палтото си, светът ще се оправи и освободи от робство. Във времето на Мойсея такъв стан не съществуваше. И във времето на Христа не съществуваше. Христос говореше за него, поучаваше хората, даваше им методи за неговото откриване. Християнството, като учение за любовта, е новият стан за тъкане. Учете се да тъчете на новия стан, по нов начин. Вместо вътък и основа, вие ще си служите с вашите мисли, чувства и постъпки, да тъчете новото платно на живота. Някои го критикуват, казват, че той не обяснява, откъде ще вземе прежда. — Той говори първо за тъкането. После ще каже нещо и за преждата. Каквато е преждата, такова ще бъде и платното. Аз превеждам: Каквато е храната, такова ще бъде и тъкането, което става в човека. В тоя смисъл, тъкането не е нищо друго, освен процеса на храненето в човека. Новият стан опростява тъкането. Ако тъчеш със стария стан, ще употребиш много време и енергия, а с малкия стан се икономисва и време, и енергия.

Казвам: Ако тоя човек е мислил 30 години, докато изработи новия стан, колко години трябва да работите върху себе си, за да създадете права мисъл, да мислите правилно? Велико изкуство е да мислиш право! Това значи, да тъчеш на Божествения стан. Когато хората започнат да мислят право, светът ще се освободи от робството. Всички противоречия, които съществуват, ще изчезнат. Няма да остане нито един роб в света! — Възможно ли е това? — Възможно е. Желая на всички, да си направите по един модерен стан и да го носите под палтото си. Казвам на нашия познат, който измислил новия стан, да се пази от заинтересуваните, да не го пребият някъде. Ако новият стан се приложи, ще конкурира старите станове. Той каза, че се явил един фабрикант при него с предложение да купи неговия модел за голяма сума. — Какво ще правиш с него? — Ще го изгоря. — Не давам изобретението си за никакви пари.

Питам: Мислите ли, че хората са готови днес да приемат новото учение? Те могат да го купят, но за да го унищожат, да се освободят от него. Те не искат да се откажат от стария ред на нещата. Това е страшното. Никой не е готов да се откаже от себе си, т.е. от стария порядък. — В какво се заключава старият порядък? — в стария начин на мислене, на чувстване и на постъпване.

Какво е положението на сегашния човек? — Той мисли като гениален, по форма е талантлив, а има постижения на обикновен човек. Защо ти е гениална мисъл, талантлива постъпка, а обикновено постижение? И мисълта, и постъпката, и постижението трябва да бъдат гениални. Всички трябва да имате това съзнание. — Защо постиженията на хората са обикновени? — Защото тъкат по стар начин. Аз бих желал всички домове да тъкат по нов начин, с новия стан. Майката, бащата и децата трябва да научат новото изкуство, да тъкат по нов начин. Иде при мене един светски човек, иска да му услужа нещо. Гледа ме от главата до краката и ми казва: Както виждам, ти не си разположен към мене. Ако бях ваш човек, щеше да ме приемеш по-добре. Не съм чел твоето учение, не го познавам. — Какво да му отговоря? Казвам: Аз поддържам твоето учение. — Какво мнение имаш за мене? — Каквото ти имаш за мене. Аз си служа с твоята мярка. Ти си учител, аз съм ученик. Както ме учиш, така постъпвам. Ако искаш да следваш моето учение, аз ще ти дам моята мярка, да знаеш, как да постъпваш. Той ме гледа, мисли, какво да ми каже. Той мисли, че е добър човек. Всъщност, той се показва пред хората добър, без да е всякога добър. Това е користолюбие, заинтересуваност. Доброто е нещо непринудено, то се проявява естествено, свободно. И любовта е непринудена. Искаш да те обичат хората. — Защо? — Да вземеш нещо от тях. Когато много те обичат хората, много ти дават. Ако малко те обичат, малко ти дават.

Сегашните хора говорят за любовта, но малко са мислили за нея. Аз съм за оная любов, която никога не се губи, нито се изменя; аз съм за оная любов, която постоянно расте; аз съм за оная любов, която се справя с всички противоречия. Истинска любов е тая, която решава всички противоречия. Истинска добродетел е тая, която решава всички противоречия. Истинска справедливост е тая, която решава всички противоречия. Истинско знание е това, което решава всички противоречия.

Христос казва: "Всичко, каквото попросите от Отца в мое име, ще ви се даде. Просете и ще получите, за да бъде радостта ви пълна." (23-и и 24-и ст.) — Просете в мое име! — Това е първата, най-силната, свещена дума на любовта, която е изгубена вече. Тая дума трябва да се търси и да се намери. Днес няма език, в който може да се намери съответна дума на любовта. Когато дойдете до първата дума на любовта, противоречията ви веднага изчезват. Животът ви става по-светъл и по-красив. Велико нещо е да внесеш първата дума на любовта в себе си.

И тъй, пазете правата посока на своето движение. Само така ще се свържете със свещената дума на любовта, с която Бог създаде света. Той каза: "Да бъде светлина!" И стана светлина. Първата дума на любовта е творческа. В никоя свещена книга не е казано, коя е първата дума на любовта. Дадена е само посоката на движение, т.е. посоката, в която може да се търси първата дума. Тя ще се намери в бъдеще и ще се произнесе, както трябва.

— В Божията Любов е благото на човека.

21. Утринно Слово от Учителя, държано на 25-ти април, 1937 г. София — Изгрев.

Книги:

Първата дума

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Първата дума

Старото отмина (Утринни Слова. Година VI (1936–1937). Том II. София, 1947)

20 беседи от 21 март 1937 г. до 19 септември 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

БЛАГОСТЬ И ИСТИНА! (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Старото отмина", Утринни Слова, година VI, т.2 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина" , утринни слова, шеста година, (1937 г.).

Второ издание, 1999 г., ИББ

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

18 април 1937 г.

Ще прочета 16 гл. от Евангелието на Йоана, от 1 – 16 стих.

Често се говори за човешкия ум и за човешкото сърце. Умът трябва да има две качества, свързани в едно: благост и истинолюбие. Ако умът не съдържа истината и благостта, не може да бъде продуктивен. Когато се казва, че чрез ума се постига всичко, разбираме оня ум, в който се крие истината и благостта. Тия качества представят същината на Бога. Човешкият ум е ясен и прозорлив, но ако не се домогне до същината на Бога, т. е. до истината и благостта, нищо не може да постигне.

Като четем Библията на английски, думата благост е преведена с думата „добро", която не е толкова изразителна. Думите, с които си служим днес, трябва да претърпят известно видоизменение. Има думи, които човек не може да произнесе, както трябва – ларинксът не е дошъл още до пълното си развитие. За да се произнесе една дума правилно, трябва да се спазят известен брой трептения. На всеки език има думи с няколко значения. Например, думата „хайдук" на български има две значения. Тя е добра дума по съдържание, а лоша по значение. Сричката „хай" означава високо положение, а „дук – дуче" означава заповедник. Всъщност, думата „хайдук" не крие нищо лошо в себе си. Не само думите, но и буквите в езика имат различно влияние върху човека. Например, буквата „р" е груба, волева буква. Тя трябва да се употребява от човек с мек характер. Грубият човек не трябва да си служи с нея. Преди стотици години думата „ргеvеnt" на английски означавала: Господи, застави ме да направя нещо. Днес има точно обратно значение: Застави ме да не направя това нещо.

И тъй, за да произведе ефект, всяка дума трябва да се произнесе на място, да се предаде нейното съдържание. Иначе, тя губи съдържанието си. Има динамични думи, както експлозивите. Туриш ли един експлозив някъде, той непременно ще произведе известен ефект. Който си служи с експлозиви, той знае точно тяхната експлозивна сила. На същото основание, той трябва да знае силата на думите, с които си служи. Има експлозиви, които, употребени в малко количество, са безопасни, но в голямо количество причиняват нещастия. Същото се отнася и до думите. Всяка дума, употребена на място, е безвредна; ако не се употреби на място, причинява нещастие. Думите се отразяват не само върху физичния, но и върху психичния живот на човека. Ето защо, човек трябва да пази както тялото си, така и своята психика.

Днес малко хора обръщат внимание на своето тяло. Както в миналото, така и сега, човек греши, а тялото страда. Едно време, за кражба, за разни престъпления, са рязали ръцете и краката на човека. Днес, за престъпления бесят и убиват човека. Всъщност, тялото не е виновно за грешките и престъпленията на човека. Някой краде и му отрязват ръцете. Вината не е в ръката, но в желанието на човека да краде. Вината е във волята на човека, която символизира женския принцип – жената. Някой иска да стане волев човек. – Ако търсиш воля, в жената я търси. По-волево същество от жената няма. Ако търсиш ум, разбиране, ще го намериш в мъжа. Постави жената в празна къща и виж, какво ще направи тя. След няколко години къщата ще се напълни толкова много, че ще стане тясна. Влизал съм в къщи, в които няма де да се завъртиш – пълни стаи със столове, маси, канапета, различни мебели. Защо им са толкова много мебели? „Да им се пълнят очите" – така казва народът. Жената има десетина рокли и не знае, коя да облече. На друга страна складирала обувки, шапки, различни моди. Не само това, но човек има и различни вярвания. На млади години има едно верую, на средна възраст – друго верую, на старини – трето. Всъщност, на кое верую разчита? Кое верую да задържи? Понеже човек не може да се определи, желанията му се колебаят.

Какво се иска от човека? – Разумност. – Волята произлиза от един свят, а разумността – от друг. Тия два свята се съединяват в едно. Значи, волята – светът на жената, и разумността – светът на мъжа, се съединяват в едно и образуват човешкия свят. Жената, в истинския смисъл на думата, представя благостта, а мъжът – истината. Ето защо, благостта и истината трябва да се съединят в едно, да проявят висшия ум в човека. Не е позволено на мъжа да си служи с лъжата. Ако не говори истината, мъжът не може да бъде разумен. Ако не проявява благостта, жената не може да има нужната мекота и воля. Само мекият човек е истински волев.

Казваме: Да бъде волята на Бога! Това значи: Да се прояви благостта на Бога! Три неща са нужни за човека: Да бъде волята на Бога! Да се освети името Божие! Да дойде Царството Божие на земята! За да се изпълни волята на Бога, нужно е благост. Не можеш да служиш на Бога без любов. Благостта произтича от любовта. Казваш: С любов или без любов, трябва да се живее. Да живееш без любов, това значи, да бъдеш всякога недоволен. Какъв живот е тоя? Ако истината и любовта не са съединени в едно, животът не може да се прояви.

Питаш: Не съм ли добър човек? – Добър си. – Аз говоря истината. – Коя истина? Между една и друга истина има голяма разлика. Истина и факт са две различни неща. Казваш, че си видял много неща, знаеш истината. – Ти знаеш известни факти, но това не е истина. Истината не се занимава с взимания и давания, с речено-казано, с дребни неща. Това са факти в живота. Истината освобождава човека и внася живот в него. Да изгубиш истината, това значи, животът ти да потъмнее. Ако живееш в истината, ще имаш един резултат; ако живееш вън от истината, ще имаш друг резултат.

И тъй, истината има отношение към светлината. Да живееш в света на истината, това значи, да различаваш нещата по форма, съдържание и смисъл. Имаш, например, десет шишета с различни форми, от различен метал и с различно съдържание. Те се намират в една тъмна стая. Влизаш в стаята, напипваш шишетата, но не познаваш, кое от какъв метал е и с какво съдържание. Ако имаш възможност да ги отвориш и опиташ, ще знаеш, какво е съдържанието им – по вкуса ще ги различиш. В тоя случай, ще опиташ съдържанието, но няма да знаеш, от какъв метал са направени и каква форма имат. Знанието, придобито в тъмнина, не е истинско.

Мнозина питат: Защо идат страданията? – Защото живеете в тъмнина. Животът на тъмнината дава възможност да опитате само съдържанието на шишетата, но не и тяхната форма и материал, от който са направени. В тъмнината на живота ще опитваш съдържанието на шишетата, но ще попаднеш на нещо горчиво, т. е. на страданието. Друго нещо е, ако си в светлина. Всяко шише има надпис, който показва неговото съдържание. Ако си на светло, ще прочетеш надписа и ще знаеш, какво е съдържанието. Животът на истината носи пълното, абсолютно знание. То освобождава човека от горчевините. Докато си в противоречия и опитваш горчевините на живота, ти си в тъмнина. Какво знание е това, при което се усъмняваш по няколко пъти на ден? Казваш: Вярвам в Бога, вярвам в Христа. Вярваш, но ако работите не ти се нареждат, както очакваш, веднага започваш да се съмняваш и в Бога, и в Христа. Казваш, че Бог не мисли за тебе. Каква вяра е тая, която допуща съмнението? – Имам търпение. – Имаш търпение, но лесно избухваш.

Един свещеник разправяше, че се намирал под влиянието на един дявол, който го изкарвал от равновесието му. Той беше недоволен от себе си, че проявяваше своята сприхавост даже в олтаря. Като чувал, как жените се разговаряли в църква, той излизал от търпение и започвал да им се кара. Той казваше: Сприхав човек съм, не мога да се владея. Виждах, че не постъпвам добре, но не можех да ги търпя. Казвах си: Защо не си гледаш спокойно работата? Чети си Евангелието, а жените нека си говорят. Те сами ще млъкнат.

Много хора обичат да обръщат внимание на окръжаващите, да се говори за тях. Най-лесно е да накараш хората да се занимават с тебе. Ако можеш да дадеш на близките си по десетина английски лири, те веднага ще се заинтересуват от тебе. Ако нищо не даваш, никой не се интересува от тебе. Някой ще разказва своите духовни опитности, да обърне внимание на хората. Какво ще им говори? И апостол Павел разправял своите опитности, но същевременно се оплаквал, че има трън в плътта си, който постоянно го безпокои. Трънът представял един дух, който често го смущавал. Тай се молел, да го освободят от тоя дух, но разбрал, че няма да го отнемат. Той му е даден за възпитание, да не се възгордее. Понеже му били дадени големи знания и благодат, трънът трябвало да остане в плътта му. За тръна, който апостол Павел носел в плътта си, имало различни тълкувания: едни казвали, че той имал слаби очи; други, че имал слаб стомах; трети, че като неженен, проявявал слабост към жената. Все имал някаква слабост, но каква, не се знае. Някой брат съжалява, че не може да намери сестра, с която да дружи. Друг съжалява, че дружи със сестра и не може да се освободи от нея. Някоя сестра съжалява, че не може да намери добър брат, с когото да дружи. Друга съжалява, че дружи с брат, с когото не се разбират. Всеки човек е раздвоен, нещо го смущава. Днес е весел, но нещо го измъчва вътре.

Има нещо в човека, което го заблуждава и му нашепва неща, които не са в негова полза. Например, говориш пред публика. Отвътре ти нашепват: Говори високо, натъртено, да знаят, кой си. Ако слугата говори така на господаря си, какво ще стане? Господарят му веднага ще го запита: Ти знаеш ли, на кого говориш? Кой седи пред тебе? Слугата веднага се свива в черупката си. Един наш брат, чиновник в едно учреждение, разправяше една своя опитност. Един ден дошъл при него един господин, на когото обещал да услужи нещо, но не могъл да изпълни обещанието си. Недоволен от него, господинът казал: Ти знаеш ли, какъв съм аз? – Какъв си? – Запасен полковник. Братът го запитал: Ами ти знаеш ли, какъв съм аз? – Не зная. – Запасен ефрейтор. Полковникът се засмял, подал ръката си и му казал: Ако бях на действителна служба, щях да те накажа за тоя отговор. Понеже сега нямам власт, подавам ти ръка за приятелство. Казвам: Човек може да е от високо произхождение, но няма власт да го приложи. Той може да е полковник, но в запас, никой не му се подчинява. Каква е разликата между полковника и ефрейтора? – Полковникът заповядва на повече хора, а ефрейторът – на по-малко. Обаче, и двамата имат едно и също желание – да заповядват. Желанието на полковника има възможност да се разширява, а на ефрейтора е по-ограничено. Когато ефрейторът стане полковник, и неговото желание ще се разшири. Това желание е външно, преходно.

Човек трябва да се освобождава от своите временни, преходни желания. Те спъват неговото развитие. Силата на човека се крие в истината. Той трябва да възлюби истината. Чрез ума си той възприема истината. Силата на човека се крие в благостта, която той възприема чрез сърцето си. Не говоря за физическото сърце, но за разумното сърце, което мисли и разбира същината на живота. Следователно, ако не възприемеш истината чрез ума си и благостта чрез сърцето си, нищо не можеш да постигнеш. Ти можеш да се домогнеш до Божественото, до великото и красивото, само чрез благостта и доброто, само чрез истината и свободата в себе си. Само истината и благостта внасят в човека вътрешна сила, вътрешен мир и спокойствие. Те продължават човешкия живот. Да мисли човек, че по механичен начин може да се подмлади и да продължи живота си, това е заблуждение. – Бог е благ, всичко ще нареди. – Вярно е, Бог е благ и всякога е бил такъв, но благостта има отношение към любовта, която изисква разумност. А разумността има отношение към истината и мъдростта. Любовта, мъдростта и истината са три еднакви величини, тясно свързани помежду си.

Казано е в Писанието: „Бог възлюби истината в човека." Значи, Бог възлюби в човека разумното, великото, което той може да прояви. Докато говориш истината, ти всякога ще изпитваш дълбока, вътрешна радост в себе си. Истината носи радостта. Дето е истината, там е радостта; дето е радостта, там е щастието. Дето е истината, там е и благостта. Те вървят заедно. Те се свързват по вътрешен път, като образуват нещо цяло, неделимо. Ти не можеш да влезеш в Царството Божие, ако не носиш

истината и благостта в себе си. Това се отнася и до млади, и до стари.

Какво искат младите? – Да се оженят, да се наредят добре. Казвам: Ожени първо истината и благостта в себе си, и тогава мисли за външно женене. Ако благостта и истината в тебе не се оженят, и да се ожениш, пак неженен оставаш. В небето не приемат неженени хора. – Какви хора приемат там? – Само женени. Който носи истината и благостта в себе си, той е женен; той има дом, жена, деца, братя и сестри. Който не носи благостта и истината в себе си, не е женен. Жененият се ползва с доверието на хората. – Защо? – Той има дъщеря и син. Това са богатства, които изкушават. Достатъчно е да влезе момъкът в дом, дето има красива мома, за да се изкуси. И момата, като влезе в дом, дето има красив и умен момък, също се изкушава. Момата и момъкът са каси, пълни със злато, което изкушава човека. Момъкът се влюбва в златото, иска да се ожени за него. И момата се влюбва в златото. Защо се жени човек? Какво търси в женитбата? Питаш: Да се оженя, или неженен да остана? – Ти си женен вече. Колко пъти ще се жениш? Щом си дошъл на земята, душата ти е свързана с тялото. Слизането на душата е женитба. Тя се е оженила за тялото. Душата е мъжът, а тялото – жената. Техните желания са деца на душата и тялото. Тая женитба е истинска; наричат я мистична женитба, или мистичен брак.

Казано е: „Онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва". – Кое е съчетал Бог? – Истината и благостта. Това е истинската женитба, на която хората не обръщат никакво внимание. Ако истината и благостта в тебе не са съчетани, ти си разведен мъж, или разведена жена. Не се развеждайте, т. е. не разлъчвайте онова, което Бог е съчетал във вас. Той е съчетал истината и благостта в човешкия ум. От това съчетание зависи щастието на човека. Каквито други съчетания да очаква, той може да ги постигне само чрез истината и благостта. Силен ум е само оня, в който истината и благостта са съчетани. Само тоя ум може да ви въведе в Царството Божие, във вечността. Дето и да отидете, тоя ум навсякъде ще ви придружава. Така ще бъде на небето, така ще бъде и на земята.

Питате: Как трябва да се живее? – По свобода и със свобода. Ти ще бъдеш свободен, и на другите ще носиш свобода. Виждаш един вързан човек. Ще извадиш ножчето си, ще прережеш нишките, които го държат вързан, и ще му кажеш: Бъди свободен! Виждаш един впрегнат вол, мъчи се, не може да се освободи. Ще махнеш хомота и ще го пуснеш в гората, на свобода. Виждаш една подпушена река. Махни бента й и я пусни свободно да тече. Виждаш едно изкривено дърво. Спри се и го изправи. Дето минаваш, спирай се, да видиш, какво можеш да направиш. За да предаваш някакъв език, трябва да го знаеш добре, да имаш правилно произношение. За да предадеш една добродетел на хората, първо ти трябва да я имаш. Прилагането на една добродетел е подобно на прилагането на езика. Приятно е да слушаш някой да говори добре.

Един българин отишъл в Америка, без да знае една английска дума. Тоя му говори, оня му говори, нищо не разбира. Вслушвал се в думите, дано може поне да ги отдели една от друга, но и това не могъл. Казвал си: Ще науча ли някога английски? След шест месеца изведнъж почувствувал нещо особено – една вътрешна светлина го озарила. Той започнал да разбира езика, станал му вътрешно близък. От ден на ден му ставал все по-близък и разбран. Спиритистът ще каже, че някой дух е влязъл в него, да го учи. И това е възможно. Аз казвам, че англичанинът в него се е събудил. В българина е събудено българското, затова знае български език. В англичанина е обратно – българинът спи. В бъдеще, когато висшето съзнание в човека се пробуди, той ще знае всички езици; той ще бъде и българин, и французин, и англичанин. – Искам да уча френски. – Събуди французина в себе си. Докато той спи, нищо няма да научиш.

Аз често се спирам върху езиците и намирам голяма разлика между старите и новите езици. Новите езици ни са по-близки. Там всяка дума има живот в себе си. Чрез тях, именно, работи Духът. Това се отнася повече за думи, които отговарят на реалността. Друг е въпросът за отвлечените думи. Търсиш значението им в речника, слушаш обяснения за тях и въпреки това, пак остават неразбрани. Какво означават думите „субстанция", „есенция"? Как ще определите думата „добро" на български и „good" на английски? Тая дума не може да се определи точно, но се разбира вътрешно. Буквата „g", началната буква на „good" показва, че англичанинът е реалист. Той посял семето, да пусне коренчета, и казва: Първо корените, а после клоните. Двете букви „о" показват условията, при които семето се развива, за да поеме посоката нагоре – "d". В думата „добро" българинът започва с клоните. Той казва: Корените ще дойдат после. Той си служи със закона на пресаждането. Вземе едно калемче, резне кората на дръвчето, прилепи към него калемчето, засмоли го, превърже го добре и го оставя да се развива. Значи, в българина доброто е присадено, а в англичанина е посадено. Затова се казва, че англичанинът има дълбоки корени. Ако трябва да обещае нещо, той не бърза. Ще те гледа, ще мисли, ще съобразява и след това, или ще ти обещае, или няма да обещае. Обаче, даде ли някакво обещание, непременно ще го изпълни. Ти трябва да разчиташ на неговата дума.

Питам: Кое е онова у вас, на което може да се разчита? Ще кажете, че сте християни, или че сте от новото учение. Коя е отличителната черта на християнина? Коя е отличителната черта на човека от новото учение? Друг ще каже, че е православен, евангелист, или католик. Коя е отличителната черта на православния, на евангелиста, или на католика? Много черти ще изнесете, но коя от тях е съществена, сами не знаете. Католикът вярва в непогрешимостта на папата. Това не е същественото. Докато имам пари, всички вярват в мене. Щом изгубя парите си, и вярата на хората в мене изчезва. Истинска вяра има оня, който, и като получава пари от мене, и като не получава, пак вярва. Ако вярва, само когато му давам пари, той не вярва в мене, но в парите. Ако вярваш в учения, само когато може да ти отговори на всички въпроси, това не е истинска вяра. Какво ще стане с твоята вяра, ако той изгуби светлината си? Вярата ти ще изчезне, защото той не може да ти отговори на някой въпрос.

Казвате, че вярвате на жените, а не вярвате на мъжете. Какво, всъщност, е мъжът и какво – жената? Според мене, който носи истината в себе си, той е мъж. Който носи благостта в себе си, той е жена. Значи, мъжът е образ на истината, а жената – образ на благостта. Такъв мъж и такава жена, съединени в едно, създават условия за идването на Бога между тях. Това наричаме истинска женитба. Мъж без истина и жена без благост не могат да се съединят в едно. Дето е истината и благостта, там е Бог, там е мястото на радостта и веселието, там е раят. Дето няма истина и благост, там Бог не живее, там е мъчението, там е адът. Някога вие се мъчите, но не знаете, защо се мъчите. Молите се, но молитвата ви не се приема. Много просто, нямате истината, нямате и благостта.

Какво представя човек? – Съчетание на истината и благостта. Човек не е нито само мъж, нито само жена. Ако на физичния свят си мъж, в духовния си жена; ако на физичния свят си жена, в духовния си мъж. С други думи казано: ако на физичния свят носиш истината, в духовния ще носиш благостта; ако на физичния свят носиш благостта, в духовния ще носиш истината. Ако се съединят истината отгоре и благостта отдолу, ще стане истинското съчетание между мъжа и жената. Тогава, като жена, ти няма да обичаш мъжа, но истината в мъжа. И мъжът няма да обича жената, но ще обича благостта в жената. Истината и благостта, това е Бог в човека. Не можеш да обичаш жената, ако благостта не е в нея; не можеш да обичаш мъжа, ако истината не е в него. Тогава и Бог не може да обича човека, ако истината и благостта не са в него. Какво обича Бог в човека? – Само това, което е Негово. Бог направи човека по образ и подобие свое. Образът и подобието, това е истината и благостта, които Той е вложил в човека. Ако нямаш истината и благостта в себе си, ти не си направен по образ и подобие на Бога.

Да имаме образа и подобието на Бога в себе си! Да носим истината в себе си, която е образ и подобие на Бога! Да носим благостта в себе си, която е образ и подобие на Бога! Това е новото, което иде в света! Който разбира новото така, и го прилага, ще се радва на успех. Вие се колебаете, вярно ли е това, или не. Де е вярата ви? Можеш да вярваш, че носиш истината в себе си, а може и да не вярваш. Важно е, че ще имаш два различни резултата. Можеш да вярваш, че носиш благостта в себе си; може и да не вярваш. За предпочитане е да вярваш, че истината и благостта са в тебе. Вярвай в това, което Бог е вложил в тебе.

Сега аз ви показвам начина, по който хората могат да се обичат. Хората не могат да се обичат нито на земята, нито на небето, ако нямат истината и благостта в себе си. За да те обичат хората, истината трябва да живее в тебе. Това е най-великото благо за човека. За да те обичат хората, благостта трябва да живее в тебе. Това е най-великото благо за човека. По-велико нещо от истината и от благостта няма. – Де е любовта тогава? – Любовта включва всичко в себе си. В нея е знанието, силата, богатството, разумността, благостта. Като знаеш това, не търси тия неща вън от себе си. Всичко е в човека. Професорът носи знанието в себе си. За ученика, обаче, той е само повод, да събуди неговите дарби и способности да учи. Колкото си по-способен, толкова по-лесно ще научиш един език. Ония, на които очите са изпъкнали, по-лесно изучават езиците от тия, на които очите не са изпъкнали. Като изучавате очите на гениалните хора, които знаели по няколко езика, ще забележите, че долната част на окото им е особено построена. Тя показва способност към изучаване на езици.

Казано е: „Възлюбил е Бог истината в човека." Значи, истината е вложена в човека. – Какво е нужно тогава? – Условие за нейното проявяване. Не се страхувайте от истината. Не казвайте, че не можете да говорите истината. Фактите не могат да се казват, но истината – всякога. В момента, в който се откажеш от истината, ти ставаш недоволен, нещастен; животът ти става мрачен и безсмислен. Най-малката грешка се отпечатва на окото ти – не можеш свободно да гледаш. Това, което дава сила на човека, е истината в него. Това, което дава сила на човека, е благостта в него. Истината и благостта са качества на Божественото в човека. Съединени заедно, те дават условия за проява на любовта. Тя е плод на истината и благостта. Щом дойде любовта, с нея заедно иде и животът. Любовта ражда живота, осмисля го и го прави щастлив.

И тъй, бъдете благи и проявявайте благостта! Бъдете истинолюбиви и проявявайте истината! Това значи, да бъдеш чист, искрен, любещ. Христос казва: „Отивам при Отца си." Какво се иска от вас, за да отидете и вие при Отца си? – Да бъдете благи и да носите истината в себе си. – Какво носеше Христос, като дойде на земята? – Той носеше благостта и каза: „Господи, прости им! Те не знаят, какво правят." Той носеше истината, затова никога не се уплаши и не се разколеба във вярата си. Като дойде страданието, Христос не потърси начин да се освободи от него, но потърси пътя, през който трябваше да мине, за да изпълни Божията воля.

Сега и на вас казвам: Като сте дошли на земята, трябва да изпълнявате Божията воля. Жената трябва да се отнася с мъжа си, както Бог изисква. И мъжът трябва да се отнася с жената, както Бог изисква. Ето, и вие сте братя и сестри. Как се отнасяте помежду си? Проявявате ли благостта и истината един към друг? Без истината и благостта никакви отношения не съществуват. Без истината и благостта никакъв дом, никакво общество не съществува. – Какво се иска от нас? – Богатите да помагат на бедните. Ще даваш на другите, както искаш да дават на тебе. Ще казваш истината на другите, както искаш да я казват на тебе. Ще приемаш човека така, както искаш тебе да приемат. При мен често дохожда един циганин, носи яйца, коприва, здравец. Качва се горе и хлопа на стаята ми. Аз седя вътре и съм готов да го приема, но искам така да го задоволя, че и аз да остана доволен. Той се нуждае от пари, затова носи яйца. Като зная това, дам му една сума, и той си отива доволен. Стар човек е, около 90 години, но умен е. Гледа ме, наблюдава, как ще го приема. Той има красив стремеж, търси нещо хубаво в живота. Казва за себе си, че е ученик на новото учение. Какъвто и да е, аз трябва да го приема с благост и истина. Някога носи здравец и го насажда в градината.

Казвам: Всичко, което искаме да направим заради Господа, трябва да го посадим. Истината трябва да посадим в човешкия ум, а благостта в човешкото сърце. Да кажеш една добра дума на човека, това значи, да я посадиш. Казвал съм на някой отчаян човек една насърчителна дума, и той я помни години наред. Той се отчаял от живота, иска да се самоубие. Казвам му: Не се отчайвай, твоята работа ще се оправи. Както казвам, така става. Кажи на обезсърчения: Ще се оправи твоята работа! Кажи на отчаяния: Ще се оправи твоята работа! И на вас казвам: И вашите работи ще се оправят.

Отворете широко ума си за истината, а сърцето за благостта, и всичко ще тръгне по мед и масло.

Т. м.

– В Божията Любов е благото на човека.

20. Утринно Слово от Учителя, държано на 18 април, 1937 г. София – Изгрев

Книги:

Благост и Истина

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Истина и благост

Старото отмина (Утринни Слова. Година VI (1936–1937). Том II. София, 1947)

20 беседи от 21 март 1937 г. до 19 септември 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

ДВАМАТА СИНА Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Старото отмина", Утринни Слова, година VI, т.2 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина" , утринни слова, шеста година, (1937 г.).

Второ издание, 1999 г., ИББ

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

11 април 1937 г.

Ще прочета 15 гл. от Евангелието на Йоана, от 15 ст. нататък.

Размишление.

Ще започна с един анекдот из живота на Нютона. Една сутрин слугинята влязла в кабинета му, дето той размишлявал върху закона за земното притегляне, търсел начин за неговото математично разрешаване. Тя носела тенджерка с вода и едно яйце, да го свари на огъня – това била редовната закуска на Нютона. Понеже не искал никой да го смущава, Нютон казал на слугинята да остави яйцето и тенджерката, той сам ще го свари. Тя оставила яйцето на масата, близо до часовника, а тенджерката с водата турила на огъня и излязла от стаята. След два часа тя отново влязла в кабинета на учения, да вземе тенджерката, но, каква била изненадата й, като видяла учения Нютон пред огъня, в тенджерката ври часовникът, а в ръката си държи яйцето.

Мнозина изпадат в положението на Нютона: в ръката си държат яйцето, а на огъня, в тенджера, ври часовника. Това показва, до каква степен съзнанието на Нютона било заето с научни въпроси, че не могъл да различи часовника от яйцето. От гледището на слугинята, това е захласване. Ако една домакиня вари копринената си рокля, някои ще я осъдят. Какво ще получи от нея? Чорба не може да направи; да извлече някакво богатство от нея, пак не може. Обаче, има случаи, когато коприната трябва да се вари вместо яйцето.

Сега, като говоря, казвате: Учителят ще ни каже нещо. – Учителят говори на учениците си и казва: Голямата вода изтича от големите и от малките извори. Тя иде от големите и малки реки и се събира в езерата, в моретата и в океаните. Водата тече, но никога не изтича. Думата „изтича" има две значения: едното подразбира, че нещо тече, без да изтича. Другото подразбира, че, колкото и да тече, водата никога няма да се свърши.

Учителят продължава да говори на учениците си: Свети са думите на Свещената книга, понеже съдържат великата истина, която носи живот. Някои искат да станат велики. – Как? – Чрез външно знание, външно растене и външно богатство. Всъщност, величието на човека се заключава в неговия живот. Величието иде от големия Извор, от Първоизточника на живота. Той изпълва цялото Битие. Всички хора – учени и прости, знаят тоя Източник и Го приемат като подбудителна причина, като велик подтик в живота. Той носи различни имена. Някои го наричат любов, без да знаят, какво нещо е любовта. Тя ще остане неразбрана за вечни времена. В неразбирането й се крие красотата на живота. Който се опитвал да разбере любовта, да я обясни по някакъв начин, или да я определи, той е потъвал в нейните дълбоки води. Да разбереш любовта, това значи да мислиш, че можеш да носиш земята на гърба си. Колкото е възможно да носи човек земята на гърба си, толкова може да разбере любовта. Някои казват, че знаят какво представят любовта, мъдростта и истината. Тяхното знание е подобно на малки хапчета, които всеки ден опитват.

Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат някакво понятие за любовта, но то коренно се различава от истинското. С думи любовта не се описва. Отчасти тя се чувствува, отчасти се възприема чрез мисълта. Първият признак, по който човек познава, че е навлязъл в областта на любовта, е неговият дълбок вътрешен мир. Същевременно той изпитва подем към Великото и Безграничното в света. Обаче, ако само за момент си помисли, че веднъж влязъл в предверието на любовта, нищо друго не му трябва, той сам спира развитието си. Следователно, ако си попаднал в първите лъчи на слънцето, т. е. в зазоряването, не мисли, че всичко си постигнал. Радвай се на първия лъч и очаквай изгряването на слънцето. Ти ще видиш не само светлината на слънцето, но и чудесата, които то върши. Много неща са скрити за човешките очи. Много неща са скрити и за ангелските очи, и за очите на големите богове. Много неща са скрити и за напредналите и съвършени същества. Всички трябва да се радват за това, което е скрито за тях. Това, което се крие от всички същества, е любовта.

Казвам: Мислете за любовта, мислете за щастието в света. Някои мислят, че щастието е в многото имане. Не е така. Щастието обхваща и големите, и малките величини. Човек може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил ; той може да бъде нещастен и при най-големите придобивки. Често срещате хора, които живеят в голямо изобилие, а страдат. За да бъдеш щастлив, не е нужно да носиш голям товар на гърба си. Ти ще охкаш, ще страдаш, ще се безпокоиш за големия товар и в края на краищата, нищо няма да постигнеш. Казват за някого, че не мисли право. – Защо не мисли право? – Умът му е обременен, голям товар носи на гърба си. Когато страда, човек е обременен с нещо. Страданието е път към любовта. Дойде ли до най-голямото страдание, той се приближава до любовта, към която душата му се стреми. Мине ли границата на любовта, душата започва да живее в дълбок вътрешен мир, във вечния живот. Докато е вън от любовта, човек живее във временното, в преходното. – Защо са нужни голямата скръб и голямото страдание? – Чрез тях душата влиза в областта на великото, незнайното, във вечния живот – в живота на любовта. Така разбрани, скръбта и страданието осмислят живота. Само така човек може да използува богатството, скрито в недрата на неговия живот.

И тъй, за да се домогне до любовта, човек трябва да има вътрешна светлина, т. е. светлина на съзнанието. Само при тая светлина той може да види онова богатство, ония дарби и способности, вложени и човешката душа от вековете. И като разбере това, ще работи съзнателно върху тяхното развитие. Днес повечето хора стават, лягат, движат се, простират ръце към майка си, искат подкрепа. Те мислят, че като простират ръце към майка си, силата е в нея. Майката се радва на простряните ръчички към нея, но до едно време. Ако това става цял живот, тя ще се отегчи и отчае. Колкото повече расте детето, ръчичките започват да правят пакости. Това не може да радва майката. Така всички хора простират ръце към Господа, искат да вземат нещо от Него. Обаче, нито детето може да простира цял живот ръце към майка си, нито големият човек може да простира цял живот ръце към Господа. Друго нещо иска майката от детето си – да се пробуди неговият ум, сърце, душа и дух. Друго нещо иска Бог от човека – да се пробуди неговото Божествено съзнание. Когато детето се пробуди, изразът на очите му е друг, движенията му са игриви, съзнателни. Това радва майката, радва и окръжаващите.

Учителят пита учениците си: Защо сте дошли на земята? – Дошли сте да зарадвате Бога, че сте събудени деца, готови да служите, да изпълнявате Неговата воля. Щом е така, трябва ли да викате и плачете по цели дни за своите нужди? Трябва ли да се оплаквате от неудобствата на своя живот? Искате да служите на Бога и да Го познаете. Как ще Го познаете? Казвате: „Бог е Любов." Как ще познаете любовта? Никой не може да познае любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота. Те са граница за минаване от обикновения живот към Божествения, от обикновената любов към Божията. Който иска да влезе в света на любовта, трябва да мине през тая граница. Който издържи на най-големите противоречия и страдания, той ще познае любовта и ще вкуси от нея.

Какво прави човекът, който не е дошъл още до границата на любовта? Като дойде до някое страдание, до една несрета, той започва да се оплаква и казва: Господи, все до мене ли идат тия страдания? Той не подозира, че страданията са накити, с които младата мома се кичи, за да влезе в живота. Женитбата не е нищо друго, освен влизане на момата в живота. Венецът, новите дрехи на младоженците представят външния, преходния, променливия живот на човека. Не е лесно да поставиш в тоя живот всяко нещо на своето място. Поставиш ли ги веднъж, ти влизаш вече във вътрешния, неизменен живот.

Следователно, човешкият живот има две страни: външна, или материална, и вътрешна, или духовна. Те постоянно се сменят, а с тях заедно се менят и състоянията на човека – ту скръбни, ту радостни. Скърбите и радостите представят външната страна на живота, т. е. неговата външна дреха. Какво прави младата мома, когато се готви за живота? Тя се мие, чисти и след това облича бяла, нова, булска премяна. После се накичва със златни накити, със златна огърлица и застава пред олтаря на живота. Златните накити са нейните добродетели, без които не може да влезе в живота.

Питам: Защо се е накичила тая мома? За да се хареса на момъка ли? – Да се хареса на живота. Ако животът я хареса, и момъкът ще я хареса. Кой момък харесва болна, окъсана мома? Лекарят може да хареса болната мома, но той има друг интерес от нея: или да вземе пари от нея, или да й помогне. Ако услужваш на някого, услужвай безкористно. Ако майката очаква детето й да порасне, за да я гледа на старини, тая любов не е безкористна. Когато учителят учи учениците си и очаква да му платят, и неговата любов не е безкористна. Когато свещеникът служи и очаква да му се плати, а когато някой проповядва за пари, и двамата служат користно. Така се спъват всички, които вървят в пътя. Правият път изисква безкористно служене, т. е. служене от любов. Който отива при Бога, трябва да се накичи с всичките си добродетели, да се облече с всичките си дарби и способности и така да се яви пред лицето Му.

В една от притчите на Христа се говори за двамата синове: блудният и добрият син. По-малкият син отишъл в странство да се учи, но изял и изпил всичко с другарите си. Като останал без стотинка в джоба си и без работа, изоставен от всички, той се върнал при баща си, готов да работи при него като последен слуга. Баща му го запитал, какво научил в странство, какъв диплом носи. Синът отговорил: След като минах през големи несрети и противоречия, реших да се върна при тебе със смирение и готовност за всякаква работа. Не мога да се нарека твой син, ще работя като слуга при тебе. Бащата се зарадвал, че синът научил добри уроци от живота и го целунал. После заповядал на слугите си да заколят угоено теле за него, да го окъпят и облекат с нови дрехи. Турил пръстен на ръката му и започнали да се веселят. В това време по-големият син се връщал от нивата, уморен и гладен. Отдалеч още той чул музика, веселба и запитал слугите, коя е причината за това. – Брат ти си дойде от път, отговорили те. Големият брат се наскърбил и не се явил при баща си. Последният го потърсил и, като го намерил, запитал го: Синко, защо си недоволен? Синът отговорил: Едно научих от живота, че няма признателност и благодарност. Цял живот ти работя, но ти никога не си заклал за мене едно теле. Бащата казал: Не се безпокой, синко, всичко, каквото имам, е твое. Ти разполагаш с него. Бащата разбрал, че големият син не е научил най-важния урок от живота – доволството и смирението. За да се задоволи, трябва да му даде нещо. Какво се иска от човека? – Да знае, какво да прави във всеки даден момент. Иначе, той всякога ще се натъква на противоречия. Да не знаеш какво да правиш, това значи да влезеш в тъмна, неосветена стая. Колкото внимателно да стъпваш, все ще се блъснеш в някой предмет. Светлина е нужна на човека. Само при светлината се създават правилни отношения между хората. Първо се създали отношенията между баща и син, майка и дъщеря, братя и сестри, учители и ученици, свещеници и богомолци. Каквито и да са отношенията между хората, още не са правилни. Те не почиват на закона на любовта. Влизате в една гостилница. Вън има надпис: Днес с пари, утре без пари. Гостилничарят ви посреща любезно, с думата: Заповядайте! Вие сядате, нахранвате се добре, доволен сте. След това иде мъчнотията – трябва да плащате. Вие сте мислели, че може да се нахраните и да платите на другия ден. Гостилничарят не мисли като вас. Той казва: В гостилницата ми можеш да влезеш без пари, но като дойде време за излизане, ще платиш: Значи, ти си бил заблуден. Мислиш си: Не може ли да мина даром, без пари? – Без пари може само в любовта.

Какъвто е законът в гостилницата, такъв е и в живота: влизаш без пари, излизаш с пари. Какво представят страданията? – Плащане. – На кого ще плащам? – На гостилничаря. – Защо съм дошъл на земята? – Да платиш дълговете си. Дошъл си без пари, но като напущаш земята, ще плащаш. – Защо Бог създаде света? – Да се учиш. Питам: Кой син си ти – малкият, или големият? Малкият син се връща при баща си без пари. Големият син е недоволен от баща си, иска да го напусне. Често и вие сте недоволни от Господа. Той казва: Щом си недоволен, излез вън! Но като напуснеш къщата, ще платиш. Двамата синове се разминават: малкият се връща при баща си, а големият го напуща. Малкият влиза без пари, а големият излиза с пари, недоволен от живота.

И тъй, недоволният е големият син, а доволният – малкият син. Първият не е разбрал още живота, а вторият го е разбрал. Двамата синове са в човека вътре. В един момент човек е доволен, в друг момент – недоволен. В един момент съзнанието му е будно, той е кротък, смирен, въздържан. В друг момент мисли, че е онеправдан и неоценен. В един момент се чувствува малък, слаб и уповава на Бога. В друг момент се чувствува силен и мисли, че каквото желае, може да направи. В края на краищата, не излиза така.

Един баща, голям педагог, ми разправяше една своя опитност. Той казваше: Много ученици възпитах, много от тях станаха човеци, но на моя син не можах да въздействувам, нищо не му дадох. Каквото му кажа, не ме слуша, нищо не изпълнява. Някога съзнанието му се пробужда, но пак не ме слуша. Най-после реших да потърся други учители за него, те да го възпитават. Като му кажа нещо, той се обръща към мене с думите: Ти няма да ме учиш и възпитаваш. Аз сам зная, какво да правя.

Често хората се натъкват на страдания и не знаят, как да се справят с тях, изпадат в противоречия. Ще ви приведа един пример, да разберете какво представят страданията и противоречията. Един селянин имал много неразбрана жена. Често му устройвала такива изненади, че той се виждал в чудо, не знаел, как да се справя с нея. Мъжът бил кротък и добър човек. Съседът му, като виждал техния живот, казвал: Да е на мене тая жена, така ще я бия, че с години ще ме помни. Тя чула заканата му и си казала: И на тебе ще дам един урок, да знаеш, какво значи жена. Един ден съседът се връщал от града с колата си. Неразбраната жена го настигнала и бързо се качила на колата. Той се обърнал назад и като я видял, останал изненадан, но сърдито казал: Слез долу! – Няма да слеза. Аз имам пълно право да се возя, твоя жена съм. – Слез долу! – Не можещ да ме заставиш насила. Ще ме водиш в селото. Той се чудел, какво да прави, как ще я води в селото, да види жена му, че чужда жена се качила на колата. Колкото и да се канел по-рано да я бие, сега не му идело на ум, какво да прави с нея, как да я накара да слезе от колата. – Карай, не мисли, че лесно ще те освободя, твоя жена съм. Той се объркал, нищо не могъл да направи. Карал колата и си казвал: Страшна работа е тая жена!

Казвам: Каквото е неразбраната жена за мъжа, такова нещо е страданието за човека. То се качва на колата и ви заставя да го возите. Като знаете това, не питайте защо страда човек. Не казвай, че лесно можеш да се справиш със страданието си. Какво ще правиш? Страданието се е качило на колата ти и, искаш или не искаш, ще го возиш донякъде. Как се справил селянинът със съседката си? Като видял, че от лошо не разбира, той обърнал с добро, започнал да се моли: Слушай, не ме поставяй в трудно положение. Готов съм, каквото съм спечелил днес, всичко да ти дам. Аз имам добро мнение за тебе. Досега не съм срещал толкова умна жена. Най-после тя слязла от колата му. Той свободно си въздъхнал и казал: Да те пази Господ от неразбрана жена!

Човек трябва да бъде умен. Само така той може да се справи с неразбраната жена, т. е. със страданието. Един саксонски маршал искал да покаже пред хората, колко е умен и силен. Той яхнал коня си и отишъл при един налбантин да подкове коня му. Налбантинът извадил едни подкови и ги подал на маршала. Последният взел подковите, стиснал ги с ръцете си и ги счупил. – Дай по-здрави! Налбантинът избрал по-здрави, но маршалът и тях счупил. – Дай други! Най-после налбантинът намерил здрави подкови, с които подковал коня. Маршалът дал пет франка на налбантина, който му отговорил по същия начин: огънал монетата с пръстите си и я счупил. – Дай нещо по-здраво, което не се чупи! – казал той. Маршалът извадил от кесията си една златна монета и го запитал: Върви ли тя? – Да, здрава е тая монета, върви. Маршалът се качил на коня и си казал: Аз съм умен и силен, но и тоя не пада по-долу от мене.

И тъй, когато проявявате силата и разумността си, трябва да намерите величини, равносилни на тях. Ако имаш сила да чупиш подкови, ще платиш за тях със съответната монета. Някой е недоволен от живота си, от това, което Бог е създал, и го чупи, огъва. Бог е по-силен и по-разумен от човека. На това, което чупите и огъвате, Той казва: Дайте нещо по-здраво от онова, което се осмелявате да огъвате. Лесно се критикува света, създаден от Бога. Лесно е да изискваш всичко от Него. Казваш: Не можа ли Бог да създаде разумни хора, да не постъпват неправилно? Той ще те накара да се ожениш, да ти се родят четири-пет деца и след това ще каже: Ето, ти създаде тоя малък свят, възпитай го както разбираш. Внеси Царството Божие в своя свят! Ти си родил тия деца, но въпреки това, всяко си върви по свой път, не иска да те знае. Опитай се да туриш ред и порядък в своя дом, да дадеш пример на другите. Бог те наблюдава, иска да научи нещо от тебе.

Мнозина питат: Защо Учителят не тури ред в това общество? Питам: Защо вие не турите ред и порядък в себе си? Колкото пъти съм бил на угощение, всякога е ставал малък или голям скандал. – Защо? Коя е причината за това? – Грешките на хората. Който не е турил ред и порядък в себе си, т. е. не се е организирал, всякога греши. Ако твоята кола се претовари, непременно ще се счупи и ще произлезе някакъв скандал. Ако не туриш пълната стомна на място, ще мине някой и ще я бутне. Щом се счупи, разправията иде. Ако някои бутне инструмента ни и го счупи, разправията пак иде. Казвате, че счупените и развалени неща ще се заместят с нови. Това не разрешава въпроса. Важно е да се запазят нещата, ме от страх, но от съзнание.

Какво представлява страхът? Страхът е животинско чувство, остен. Някога страхът е бил необходим, но той няма място между разумните хора. Страхът е отживял времето си. По него съдим, как са живели хората в миналото. На времето си и насилието е било потребно, но днес, в разумния свят, то няма място. При забиване на гвоздеите, при коване на желязото, при чукане на камъните, насилието е потребно. Обаче, днес, когато влизаме в един разумен свят, каква нужда имаме от чукове, да удряме с тях камъни? Оръжието е потребно на бойното поле, но каква нужда имаме от него в църквата? Виждал съм стражари, войници, които влизат в църква с оръжието си. В църква не се влиза с оръжие. Много ученици влизат в училище с оръжие на пояса. С оръжие в училище не се влиза. Защо ви е оръжието? Ще кажете, че когато имате нужда, само тогава носите оръжие. Аз не съм срещал невъоръжени хора. Дето отида, все въоръжени хора виждам. – Защо се въоръжавате? – Голяма опасност иде. – Дайте оръжията си на мене. – Ако ги употребиш срещу нас? – Не се страхувайте, аз искам да ви освободя от оръжията, от мисълта, че съществуват опасности в света. Някой се разкае, даде оръжието си, а после съжалява, че го дал.

В древността, един ученик подарил на учителя си един златен часовник. Един ден той излязъл с учителя си на разходка, да се порадват на природата. Ученикът бръкнал незабелязано в джоба на учителя си, взел часовника, който сам му подарил, и спокойно го турил в своя джоб. Защо го подарил ма учителя си? Защо го взел обратно? Така постъпват много хора с Господа: дадат Му нещо и после си го вземат. Това, което веднъж си дал на Бога, никога не взимай назад. Постъпвай, както Бог постъпва с нас. Каквото Бог ни е дал и дава, никога не взима назад. Такъв е Неговият закон. Животът, който Бог ни е дал, остава завинаги в нас. Дали живеем добре, или не, Бог не отнема живота ни. Ако при всяка грешка, която хората правят, Бог отнемаше това, което им е дал, те не биха съществували.

Питате: Как ще се справим с противоречията? – Много лесно. Срещам двама души, които се карат. Спирам се пред тях и казвам: Ще ми позволите ли да си поговорим? Виждам, че и двамата сте добри хора, искам да се запозная с вас. Започвам да се разговарям с тях. Питам ги: Какво говорите? Коя е темата на вашия разговор? – Човешка работа! Аз му дадох пари на заем, да си свърши една работа. Той си услужи, но не мисли да ми върне парите. Колко ти дължи? Ето, аз ще ти дам тая сума, имам пари на разположение. Един ден, когато се улесниш, ще ми върнеш парите. Няма да бързаш, давам ти срок десет години. Ако можеш да ги върнеш по-рано, толкова по-добре и за двамата.

Как постъпва Бог с нещата, които дава на хората? Има неща, които Бог дава и никога не ги взема обратно. Това виждаме в притчата за талантите. Господарят дал на един от слугите си пет таланта, на другия дал два таланта, а на третия – един. Тоя, който получил пет таланта, придобил още пет и ги задържал за себе си – Бог не му ги поискал назад. Тоя, който получил два таланта, придобил още два и ги задържал за себе си. Третият получил само един талант и го заровил в земята. Тоя талант Бог взел назад и го дал на оня, който имал най-много. Оня, който получил един талант и нищо не придобил, се намерил в затвора. Значи, в единия талант се крие някаква опасност. Пазете се от единия талант, за да не влезете в затвора. Дето отивате, каквото правите, никога не носете в ръката си само един талант. Носете със себе си най-малко два таланта. Щом имате два таланта, ще придобиете още два. Даже и Бог да ви дава един талант, не го взимайте. Кажете: Господи, ако ми даваш нещо, дай ми поне два таланта. По-малко от два таланта не вземам. Вземете ли един талант и очаквате да дойде наготово още един, ще сгрешите като Настрадин Ходжа.

Един ден той вървял по улиците и си казвал: Ако намеря 99 лири на пътя си, няма да ги взема. Или сто да бъдат, или никак. Чул го един богат турчин и си казал: Ще те опитам, да видя, как ще постъпиш. На другия ден Настрадин Ходжа минавал по същия път. Турчинът турил 99 лири пред краката му и гледал, какво ще прави. Ходжата се навел, взел лирите, преброил ги и казал: Който е турил 99 лири, ще тури още една. Опасността се крие в последната лира, в единицата. Тя ще заведе човека в затвора. Бъди доволен на 99 лири. Очакваш ли още една, ще дойде нещастието. Пресищането се крие в едното, което не ти достига.

Казвам: Не се стремете към последната лира, към последната единица, към едното. Даже и 99 лири не ви са нужни. Започнете с двата таланта, най-много с петте, това ви е достатъчно. Щастливи числа на земята са двойката и петорката. Човек има две очи, две уши, две вежди, две ноздри, две отвърстия на устата – едното за белите дробове, другото – за стомаха. Той има две ръце, два крака. Той има още една глава, но с две полушария; един дроб с две крила. На земята двойката работи най-много. Аз не съм за единицата. Какво щеше да бъде, ако имахте едно око, едно ухо, една ръка и един крак? Засега човек има една уста. С нея той говори и с нея яде. Ето защо, преди да говорите, измийте устата си много добре, да не остане нищо от храната. Това е алхимия. Никога не говорете с немита уста!

Какво представя алхимията в живота? – Превръщане на нечистото в чисто, слабото в силно. Когато имат нужда от здраво желязо, каляват го. – Как? – Турят го в огъня, после го потопяват в студена вода. Пак го турят в огъня, пак в студена вода, докато напълно го калят. Това става със стоманата, превръщат я в калена. Ако искаш да калиш нещо, туряш го от горещо в студено; ако искаш да го смекчиш, туряш го от студено в горещо. Казваш: Корав човек съм. – Ще те турят от студено в горещо. – Мек съм. – Ще влезеш от горещо в студено. Бъдете едновременно силни и слаби, меки и корави, умни и глупави, бедни и богати. Когато влизате между разбойници, бъдете бедни и умни. Когато отивате при някой цар, бъдете богати и здрави. Царят иска здрави, силни хора да се бият за отечеството. Болните са за болницата, а здравите, силните и богатите – за живота.

– В Божията Любов е благото на човека.

19. Утринно Слово от Учителя, държано на 11 април, 1937 г. София – Изгрев.

Книги:

Двамата сина

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Двамата синове

Старото отмина (Утринни Слова. Година VI (1936–1937). Том II. София, 1947)

20 беседи от 21 март 1937 г. до 19 септември 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

СТЕПЕНИТѢ НА ЛЮБОВЬТА (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Старото отмина", Утринни Слова, година VI, т.2 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина" , утринни слова, шеста година, (1937 г.).

Второ издание, 1999 г., ИББ

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

4 април 1937 г.

Размишление.

Ще прочета 15 глава от Евангелието на Йоана, от 1 – 15 ст.

Има неща в живота, които трябва да се помнят добре. Някога хората забравят много неща. – Защо? – Разсеяни са. Разсеяният няма определена цел, няма определен път на движение. Като ходи, той се лута натук-натам. Той прилича на човек, който изгубил нещо и го търси.

Един шивач - абаджия бил повикан в дома на един богат турчин да му ушие една аба. Шивачът взел и слугата си да му помага. Като дошло време за ядене, шивачът казал на чорбаджията : Моят слуга не обича печена кокошка, дайте му да си хапне боб. Така той искал да се осигури, да остане кокошката за него. Понеже господарят нямал добри отношения със слугата си, последният си казал: И аз ще ти дам един добър урок, да ме помниш. Сега ще разбереш, не яде ли Стоян печена кокошка!.

Като се нахранили, слугата отишъл при чорбаджията и казал: Моя господар отвреме-навреме го прехваща нещо, започва да се лута, като че търси нещо. Само един лек има за него: Да се хване и върже с въже, докато се свести След това той скрил напръстника на господаря си. Започнали да работят. Шивачът скроил абата и потърсил напръстника да я тропоса. Тук го търсил, там го търсил и останал очуден, че не го намерил. Чорбаджията следял, какво прави шивачът, и като видял, че се лута, спомнил ся думите на слугата. Веднага взел едно въже, хванал шивача и го завързал здраво, докато дойде на себе си. Слугата се приближил до господаря си и казал: Ще ядеш ли още един път печена кокошка сам? Ще казваш ли друг път, че Стоян не яде печена кокошка. Само боб ли яде Стоян?

Сега, аз не съм против печената кокошка. Ако в печената кокошка или в печеното месо се крие някакъв велик закон, яжте от него. Ако печеното месо представя нечиста храна, не ви съветвам да го ядете. Това, за което ви говоря, е написано навсякъде: на листата на растенията, на клоните на дърветата, на минералите и кристалите, на звездите, на слънцето. Казано е в Писанието, че Бог написал закона си на човешкото сърце. Не говоря за сегашното каменно сърце на човека, за което е казано: „Ще отнема каменното му сърце и ще му дам ново." Божият закон е написан на новото сърце.

Сега аз искам да ви предпазя от една грешка, която често правите. Тя е следната: вие имате обичай, за по-евтино, да си купувате стъкла за прозорци на старо. Никога не купувайте стъкла за прозорците си на старо! Казвате, че като ги купувате по-евтино, вместо едно стъкло, ще си купите две. Аз съм за нови стъкла на прозорците. – Скъпо струват новите стъкла. – Колкото и да струват, не ви съветвам да си служите със стари стъкла. Старите неща създават спорове. Такива стъкла не пропущат добре светлината. Желая ви, светлината да прониква навсякъде в къщата ви; тя да е така отворена и светла, както небето. Казвате: Бог да ни даде повече светлина! Това показва, че живеете в къщи с по един прозорец. Добре е, че искате повече светлина, но първо махнете капаците на прозорците си Щом светлината е слаба, това показва, че прозорците ви са малки. В Божествения свят външната и вътрешната светлина идат едновременно, а не както на земята. Тук законът е друг: когато отвън иде светлина, вътре няма; когато вътре има светлина, отвън няма.

Помнете: Като съм дошъл на земята, аз не искам да играя роля на прозорец, нито на два или повече прозорци Аз не искам да играя роля и на покрив на къщата. Аз искам да играя, ролята на светлината, на въздуха, на водата и на земята. С краката си ще ходите по земята, с устата си ще вкусвате водата, чрез носа си ще поемате въздуха и чрез очите си ще възприемате светлината. Желая ви, в бъдеще, когато завършите развитието си, и вие да играете същата роля. Не казвам, че трябва да имате прозорци и да очаквате да ви осветяват отвън. Бъдете сами носители на Божията светлина! Ако не разбирате законите на светлината,, на въздуха, на водата и на земята, върху която живеете, Словото Божие ще остане неразбрано за вас. Вие имате много знания, но повече теоретични. Всъщност, имате ли знание, което да ви ползува в практическия живот? Ако човек яде и се дави, не знае, как да гълта храната, какво знание е това. Ако се задавиш, веднага бръкни с пръст в гърлото си и махни препятствието. Ако не можеш да направиш това, ти губиш силата си

Питам сега: Какво знание е вашето, ако със силата на волята си не може да го употребите за изваждане на мисълта, която задръства вашия мозък? Бръкни с това знание в мозъка си и извади оная мисъл, която помрачава съзнанието ти. Какво знание е това, с което не можеш да бръкнеш в сърцето си и да извадиш онова чувство, което подпушва неговата деятелност? Има мисли и чувства, които не ви подхождат. Не мислете, че всички са полезни за вас. Някои чувства са отровни. За някого може да са полезни, но не и за вас. За всеки човек има специфични мисли и чувства, с които трябва да се храни За всеки човек има определена храна. Ако едно лошо чувство случайно е попаднало в сърцето ви, отговорността не е ваша. Не можете ли веднага да го извадите, ще претърпите известно страдание, ще се :примирите и ще кажете: Да бъде волята Божия!

Какво трябва да правя, ако един паразит се качи на главата ми и започне да се разговаря с мене? Първо ще разбера, защо е дошъл. Той ще започне да ми цитира стихове от Евангелието, дето е казано, че трябва да се обичаме и да си помагаме. И аз зная това, но казвам на паразита, че с него случаят е друг. Той е дошъл без позволение, неканен; той не влиза през вратата, както всички хора, но се качва на главата, да пречи на мисълта ми Той иска да.ме учи, но аз го уча. Казвам: Обичам такива гости, като тебе. Ела по-близо до мене да те видя. Пращам слугите си, десетте пръста, да го хванат. Те го свалят долу, и аз започвам да го наблюдавам под лупа. Започвам да го разпитвам, отде иде, в кой свят живее, кои са родителите му. Той отговаря: Мъчно се живее в нашия свят. Отвреме-навреме отивам между хората: едни ме приемат добре, други не ме приемат, както трябва, но търпя. Дойдох и тебе да изпитам. Чувах, че си добър, свят човек. – Добър съм, но който дойде при мене, иска да го уча. Аз не приемам мързеливи хора. Ако си гладен, ето, яж! – Не мога да ям такава храна. – Ще се научиш.

Сега и вие ще ми възразите, че не сте научени да работите. – Ще се научите. – Ние не мислим като тебе. – Ще се научите. Вашата мисъл е еднообразна. Трябва да знаете, че еднообразието убива човека. Повечето хора искат да бъдат зачитани и уважавани, да ги обичат. Това е еднообразие. Добре е да те почитат и уважават, но... съюзът „но" на английски означава „бът." Един знаменит английски проповедник държал една отлична проповед, в която употребявал съюза „бът" като заключителна, недоизказана фраза. Той казал: Децата трябва да се възпитават в нов дух, бът... Майката и бащата в семейството, като главни фактори, не трябва да грешат, бът... Така завършил той своята проповед, с „бът". На тая проповед присътствувало едно лице от високите чинове на църквата, главен ръководител. Като се сбогувал с проповедника, той казал: Много съм доволен от вашата проповед, „бът"ще видим. Турил шапката на главата си и си отишъл.

Днес и вие държите една проповед на „бът." Казвате: Всичко разбрахме, но (бът) как може да се живее при тия условия? Лесно се говори за търпението, но (бът) как можеш да бъдеш търпелив с неразбрани хора? Как ще говориш на невежия, който не разбира нещата нито по буква, нито по дух? Как ще проявиш любовта си към тия хора? – Там е въпросът. Ще проявиш любовта си, както Бог я проявява. От Божествено гледище, светът е пълен с невежи същества, но Бог намира средства и начини да се прояви. Той се приспособява и на всички дава необходимото. Като се занимава с важни и велики работи, Бог намира време и начин да се изяви на малките и глупави същества, да им покаже своята любов. Той се отнася еднакво с всички същества, в смисъл, на всички дава съответен урок: на ангела и на светията дава по един начин, а на малките същества – по друг начин. Всички са доволни от Него. На способния и трудолюбив ученик дава един урок, а на мързеливия – друг. Вътрешно отношенията Му са еднакви към всички същества, а външно са различни. Той дава свобода на всички същества, да се проявяват според разбирането си. Казвате, че свобода не съществува. Не е така. В света съществува вътрешна свобода, а не външна. Дойдем ли до външната свобода, ние се натъкваме на ред ограничения.

Един ден седнах на една пейка в градината да си почина. По едно време вниманието ми се спря на един мравуняк, в който имаше различни мравки: черни, червеникави, големи и малки. Като гледах, как се движат натук-натам, забелязах, че между мравките произлезе някакъв спор. Две от тях започнаха да се борят. В това време една малка, черна мравка се спусна към червената, хвана я за крака и започна да я тегли. Червената се дърпаше, сви се на клъбце; и черната се сви, стана като точка. Червената се разпусна, и черната отново започна да я тегли за крака. Най-после откъсна крака й и го занесе в мравуняка. Казвам: Когато двама души спорят за нещо, черната мравка ще дойде отвън и ще откъсне крака на един от спорещите. – Не сме ли свободни да спорим и да се караме? – Не сте свободни. Няма свобода в света. Свободата е в самия човек, а не вън от него. Двете мравки, които спореха, бяха големи юнаци. Черната мравка, която дойде отвън, беше по-малка и по-слаба от червената, но я хвана и откъсна крака й. Малката мравка даде добър урок на голямата. Тя й каза: Не е позволено да се борите помежду си.

Казвам: Нещастията, които идат в света, се дължат на борбите между хората. Иде малката мравка, т. е. малкото страдание, във вид на болести, мъчнотии и изпитания. Болестите, тревогите са човешки изобретения. Те не съществуват в Царството Божие. Там и помен няма от тях. Реши ли да изпълнява Божията воля, човек се освобождава от всички болести, от лошите условия на живота. Ние сме дошли на земята да решаваме тия задачи. Който има знание, лесно се справя с тях; който няма знание, ще страда. Според знанието на човека, иде и страданието. Щом разбере причината на страданието, той ще намери начин да се справи с него. – Беден съм. На какво се дължи беднотията? – На неспазване закона на икономията. В природата съществува закон за икономия. Ако не икономисваш, природата ще ти даде добър урок, да се научиш, какво значи закон Ти трябва да икономисваш благата, които тя ти е дала; трябва да икономисваш любовта, знанието, с които разполагаш. Право ли е, като държиш сказка, да изкажеш всичко, което знаеш? Това е разточителност. Какво ще придобиете, ако ви разказвам с часове, как живеят ангелите, как се хранят и обличат?

Какво придобивате, ако ви говоря за живота на един цар? Вие се ползувате само от онова, което ви интересува. За вас е важно само онова, с което всеки момент може да бъдете в съприкосновение. В слънчевата система най-важно за нас е слънцето, понеже от него възприемаме всичка блага. Що се отнася до другите звезди, в далечното пространство, и те са важни за нас, но не толкова, колкото слънчевата светлина и топлина. Те са повече украшения за нас. Като изучаваме слънцето, ще изучаваме и звездите, както и пътя, по който те се движат. В бъдеще, когато стигнем до висшето знание на душите, които са във вечния живот, тогава ще разберем онова, което днес не разбираме. Тогава ще дойдем до абсолютната свобода. Над тоя свят има още по-висок. Съществата на тоя свят се отправят към нас с писма и ръководство, да ни покажат пътя, по който трябва да вървим. Великият и вечният живот съществува за душите, а временният е за всички хора, които още не разбират Божиите закони. Те боравят с обикновеното знание, което няма приложение в истинския живот.

Мнозина идат при мене да ги лекувам: тоя заболял от една болест, оня от друга. Питат ме, защо идат болестите. – От нашето невежество. На едного стомахът не работи правилно – не знае, как да яде. На друг червата се затегнали – не постъпва добре с тях, претоварва ги. На трети дробовете са запушени – не знае, как да диша. Четвърти страда от главоболие – не мисли право. – Какво да правя, за да се излекувам? – За да бъде главата ти здрава, ще се научиш да мислиш; за да бъдат дробовете здрави, ще се научиш да дишаш, – Кой не диша? – Всеки диша, но неправилно. За да бъде стомахът ти здрав, ще се научиш да ядеш и да не преяждаш. Едно от главните правила при храненето е, никога да не си дояждаш, да останеш малко гладен. Това да бъде идеал за вас. Ако станеш от трапезата напълно нахранен, ти си престъпил Божия закон. Нека всякога да остава в стомаха ти поне една трета празно място. Добре е да не си дояждате. Това е едно от хигиеничните правила. Който спазва това правило, той е всякога здрав. Казваш : Ядох добре, с апетит, но малко ми е тежко. – Преял си. – Какво да правя? – Спазвай правилото : Никога не си дояждай! Никога не казвай, че няма, какво да ядеш. – Имам само сух хляб. – Той е много хранителен. Важно е да е хубав, чист. – Друго нещо е, ако има месо, печена кокошка, масло, сирене. – Чистият пшеничен хляб има повече хранителни вещества, отколкото другите храни.

Помнете: Храненето се основава на закона на любовта. Ако употребяваш храна, която не обичаш, ти не можеш да се ползуваш от нея. Всяка храна крие в себе си живот, който може да се използува, само ако обичаш тая храна. Не мисли, че храната внася силата. Тя е само проводник на живота, който дава сила на човека. Ако обичаш живота, който е скрит в храната, всички клетки ще се отворят за него и ще го приемат. Ако не обичаш известна храна, ти не обичаш и живота в нея. Храната ще влезе и излезе от клетките ти, без да приемат те живота, който се съдържа в нея. Това значи да ядеш, без да се ползуваш от храната, която приемаш.

Същият закон се отнася и до въздуха. Човек се страхува да диша студен въздух, за да не се простуди. Ако въздухът се приема чрез устата, имаш право да се страхуваш. Обаче, природата е предвидила и това. Тя е направила носа, да служи за филтър, да прецежда и стопля въздуха. Слизестата ципа и течността в носа регулират въздуха и го правят поносим за човешките дробове. При това, като излизате вън. на студено, не бързайте да поемете много въздух изведнъж. Ще поемате малко по малко въздух, докато се нагодите на външната температура. Някой иска да се покаже, че може да поеме изведнъж много въздух и не държи сметка за температурата на въздуха. Той надува дробовете си и бавно изпуша въздуха. Това е лакомия. Той прилича на надута гайда. Така не се диша. Който диша по тоя начин, той разстройва здравето си. Ще дишаш полека, ще поемаш малко въздух и постепенно ще увеличаваш количеството на въздуха. В правилното дишане има известен ритъм, който трябва да се спазва. Като спазваш тоя ритъм, въздухът влиза бавно и постепенно се стопля. Понеже въздухът е наситен със светлина и прана, като диша, човек приема тия два елемента, необходими за кръвта.

Казвам: Какъвто е законът за храненето и дишането, такъв е и за четенето. Някой чете интересна книга и бърза по-скоро да я свърши, да види, какъв е краят, каква е идеята на писателя. Мнозина четат Библията и Евангелието по същия начин, бързат по-скоро да я свършат. Един ученик изучавал Свещената книга и в скоро време я свършил. Той отишъл при един виден тълкувател да му изтълкува някои стихове. Той казал: Аз зная цялата Библия и Новия завет. Зная, как Бог е създал света, и дойдох до Откровението. Четох и него, но моля те, да ми изтълкуваш някои стихове, смисъла на които не разбирам. Тълкувателят погледнал ученика и спокойно отговорил: Аз съм още в началото на Библията, далеч съм от Откровението.

Често хората казват: Искаме да разберем смисъла на живота. Това е Откровението, още не сме дошли дотам. Важно е да се научим да живеем. Така, както живеете, това е неестествен живот. – Всичко е предопределено. – Отде знаете това? – Ако мислите, че всичко е предопределено, това е ваша идея. Де е писала природата, кои неща са определени, и кои не са? Определено ли е да изядеш една ябълка? Определено ли е да заколиш една свиня, една кокошка или едно агне и да го изядеш? Ти сам си определил това. Взимаш една ябълка, разрязваш я и виждаш вътре червей. Той е влязъл, преди ти да посегнеш към ябълката. Следователно, тя е негова собственост, а не твоя. Ще туриш ябълката настрана и ще се откажеш от нея. Щом разрежеш ябълка, която е здрава и ненаядена от червей, имаш право на нея. Тя е твоя собственост, можеш да разполагаш с нея. Ако отидеш в един дом и видиш, че питата е начупена, ще знаеш, че тя не е за тебе. Ще чакаш да ти предложат друга пита, която още не е начупена. Отиваш в една гостилница, виждаш, че всички чинии са пълни. Какво трябва да правиш? Ще отидеш в друга гостилница, дето чиниите не са пълни. Казвам: Не яж от тенджера, от която е сипвано вече. Ще кажете,, че много хора ядат от една тенджера. – Затова, именно, страдате.

Сега аз ви упътвам да вървите от физичното към духовното. Като се научите да живеете правилно на физичния свят, ще живеете правилно и в духовния свят. Тогава всяка мисъл ще поставяте в отделна тенджера и ще я вадите от отделна тенджера. Днес в една тенджера турят много мисли, затова всички бъркат в нея, както постъпват в гостилниците. И в домовете става същото: готвят в една. тенджера, и на всеки се сипва. Добре е да има единство в яденето, т. е. на всички да се сипва хубаво ядене. При това, не е добре да се дава предимство на едного за сметка на другиго. Всеки иска да му сипеш пръв, да вземе повече от мазнината. Когато се готви за много хора, без мисъл за първенство на тоя или на оня, това показва, че в мисълта на тия хора има единство. Тогава, дали си пръв, или последен, еднакво ще се ползуваш от благата на живота. Ако аз готвя на хората, ще преброя, колко души ще се хранят и, макар да готвя в общ казан, на всеки ще предвидя съответна част. Общият казан може да бъде разделен на толкова части, колкото души се хранят. Като се хранят така, всички ще бъдат здрави и доволни Сега сипват на всички от общ казан или от обща тенджера, поради което се явяват различни болести и страдания между хората. Следователно, всяка мисъл, която човек възприема, не трябва да е минала през много умове. За да запази чистотата си, мисълта трябва да минава направо от Божествения свят в човешкия ум. Какво особено ще донесе мисълта за любовта, ако е минала през главата на един скъперник? Каква ще бъде любовта, която е минала през главата на един крадец? Любовта на скъперника е любов; любовта на крадеца е пак любов, но нито първата, нито втората любов може да ползува човека. Тая любов коренно се различава от Божествената. Следователно, докато човек се храни с чуждо ядене, докато възприема чужди мисли и чувства, той всякога ще се намира в противоречия. Казваш: Защо Бог създаде света така, а не по друг начин? – Бог е създал света, както трябва, но твоето разбиране е особено. Откажи се от своите атавистични мисли и желания и започни да се храниш с Божествените мисли и чувства, с Божествената любов. В Божествения свят е приготвена специална храна за всеки човек. Който обича Бога, и на физичния свят да е, ще се ползува от специфична храна : от хляба, от водата, от въздуха и от светлината. Това значи, да живееш в любовта, в закона на хармонията. Който не живее в любовта, дето и да е, ще яде от общия казан.

Днес всички се оплакват от мъчнотиите си. – Коя е причината за мъчнотиите? – Нежеланието на човека да опитва нещата. Той има особено чувство, чрез което може да ги опитва. Дават ти нещо за ядене – опитай го, да видиш, какъв е вкусът му. Всички опитват, опитай и ти. – Заблудих се нещо. – Вкусът ти те заблуди. Ако запазите естествения си вкус, той всякога ще ви помага да определите, дали известна храна е здравословна, или не. Аз съм правил много опити с храната. Вместо аз да опитвам вкуса й, давал съм част от нея на едно котенце, което често иде при мене. Ако котенцето яде от тая храна, и аз мога да ям. За мене то е мярка. То никога не яде недоброкачествена храна. Разбиране има това котенце. Ще кажете, че котката е невежа. Не е така. Даже аз се уча от нея. – Как? – Давам й малко храна да я опита, като казвам: Анализирай тази храна. Котката не се хвърля изведнъж върху храната, но първо я опитва, а после яде. Според мен, котката е лаборатория, в която за един момент може да се анализира храната. Като й дам хубава храна, тя се приближи до нея, вкуси я, погледне натук-натам, отдалечи се малко и казва: Хубава е тая храна. Ако й дам само хляб, тя ме погледне, помирише хляба, пак ме погледне и казва: Това не е за мене. – Защо? – Не е важно. Тя казва: Ако искаш, ти яж, но аз се отказвам. – За-що? – Тя се подчинява на едно вътрешно чувство, което никога не я лъже. То се среща у всички животни. Това е техният непокварен вкус. Благодарение на това чувство, те разбират, коя храна е здравословна, и коя – не е. Всички процеси, които стават в човешкия живот - хранене, дишане, пиене на вода, мислене и чувствуване представят непрекъсната верига. Те се подчиняват на едни и същи закони и взаимно си съдействуват. Когато тия процеси стават правилно, и животът ни се развива правилно, според законите на Божествения свят. При това положение, и мъчнотиите се разрешават лесно. Иде при мене някой и ми казва: Не зная, защо не ми върви, нещо ме преследва, някаква зла съдба. – На какво отдаваш това? – Така ме е родила майка ми. – Причината за това се крие в твоя език – не знаеш да говориш В говора на човека се крие благото, което Бог му е дал. Който търси щастието, трябва да знае, че то се крие в неговия говор. Като говори, човек създава или щастието си, или нещастието си. Ако не е така, стихът, че „за всяка празна реч ще отговаряш в съдния ден", не би имал смисъл.

Като изучавам хората, виждам причината за нещастието им. Дойде.при мене някой беден човек и започва да се оплаква от беднотията си. Казва: Нещастен съм, много страдам, не се разбирам с жена си. – Защо не се разбирате? – Лоша, неразбрана жена е, не ме уважава, лет пари не дава за мене. – А ти, колко пари даваш за нея? Щом не давате нищо един за друг, защо се оженихте? Като говори така, аз виждам, де греши тоя човек Той не говори истината, преувеличава фактите и си служи с лъжа. Причината за нещастието му се крие в неговия говор.

Сега, като питам някого, защо се оженил, щом е нещастен, мнозина вадят заключение, че съм против женитбата. В моето съзнание, въпросът за женитбата е поставен другояче. Казвам: Никога не се жени без любов. Никога не раждай деца без любов. Ако нямаш любов, не се жени Женитбата е Божествен институт, Божествена служба. Ако се ожениш без любов, ще дойде Божествената комисия да те изпита ще каже: Понеже не си женен по любов, трябва да се разведеш. – Не трябва ли да се женим? – Ако любиш, ожени се. – Колко пъти мога да се женя? – Само един път. Не се позволява на човека да се жени по няколко пъти..

Помнете: Любовта позволява на човека само един път да се жени Жени ли се няколко пъти, това е човешка работа, вън от любовта. Да се свържеш с човека, това значи, да се свържеш с душа, излязла от Бога. Във всяко тяло живее една Божествена душа. Как се отнасяш, с тялото, това е твоя работа, но с Божествената душа трябва да постъпваш добре. Казваш . Не мога да обичам тая душа. – Щом не обичаш, и тебе няма да обичат. Това е закон. И Бог ще постъпи с тебе така, както ти постъпваш с другите. Каквото и да правите, вие не можете да измените Божия закон. Ще обичаш, ближния си, както себе си. Бог изисква най-малкото от човека. Той казва: „Ще обичаш: врага си" – първата степен на любовта. „Ще обичаш ближния си като себе си" – втората степен на любовта. „Ще обичаш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа с всичката си сила" – третата степен на любовта. Започнете с обикновената любов – към врага си. После вървете към по-голямата любов – към ближния си. И най-после – към най-голямата любов – към Бога. Всички напреднали същества, наречени Синове Божии, изявяват любовта си към Бога. Когато и вие станете Синове Божии, ще проявите любовта си към Бога. Тогава ще обичате Бога със сърцето са с ума си, с душата си и с всичката си сила, а ближния, като себе си.

Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моя закон." На друго място казва: „Вярвайте в мене, и в Бога вярвайте." Как и в какво вярва човек? Някой вярва в доброто на човека, а друг – в злото му. Или, веднъж вярва в знанието на човека, а друг път в невежеството му. Казваш: Вярвам, че тоя човек е добър, а оня – лош; вярвам, че тоя е учен, а оня – невежа. Не е достатъчно да вярваш в това; важно е да знаеш, как да постъпваш с човека. С добрия ще постъпваш по един начин, с лошия – по друг начин; с учения ще постъпваш по един начин, а с невежия – по друг начин Към Бога ще се отнасяте с всичката си искреност. Само така ще разберете, какво означават думите „Бог е близо и далеч." Ако молитвата ти е чистосърдечна, и вибрациите й силни, тя ще излезе вън от атмосферата на земята и ще сящз на мястото си Това значи, „близо до Бога". Ако молитвата ти не е чистосърдечна, ще бъдеш далеч от Бога. Който люби, той е близо до Бога; който не люби, той е далеч. Някой се оплаква, че жена му е далеч. – Как е възможно това? Нали сте в една къща? – Не ме обича тя. Наистина, душите на тия хора са толкова далеч една от друга, че мъките и страданията на мъжа й не стигат до нея. Тя не може да разбере, че той страда. И страданията на жената не стигат до мъжа. Те са далеч един от друг. Ако и вашите страдания не стигат до Божието сърце, те не са истински, не са съществени. Това са фиктивни страдания.

Сега, аз не искам да товаря съзнанието ви с излишни неща. Казвам: Това, което сте придобили досега, е важно, но не е съществено. Един евангелски проповедник казва в проповедите си, че трябва да бъдем благодарни на Христа, дето ни е спасил. – Това е важно, но не е най-важното. – Защо? – Защото, преди да е дошъл Христос на земята, като историческа личност, Бог е работил върху човека и до днес работи. Той му е дал ум, сърце, душа и дух. Той му е дал живот. Той го е спасявал и продължава да го спасява. Следователно, първо ще благодарите на Бога за всичко, което ви е дал. Някоя жена се влюбила толкова много в мъжа си, че нищо друго не вижда. Тя казва: Като моя мъж друг няма. Така казват някои евангелисти : Като Христа друг няма. – Вярно е, че като Христа друг няма, но вие приличате ли на Христа?

Жената казва, че като нейния мъж друг няма, но, в същност, следи стъпките му: къде ходи, какво прави, с кого говори. Ако погледне някоя жена, веднага следи, как я гледа.. – И нея гледа, както тебе, но в това няма нищо лошо. Ако в погледа, отправен към тебе, има 99 трептения, а в погледа към нея има 98 трептения, де е престъплението? Значи, той обича жена си повече от другите жени. Нека всяка жена прави изчисления, колко трептения има в погледа на мъжа й, отправен към нея, и колко – към другите жени. Следователно, обичайте Христа, но не забравяйте Оня, Който се е проявил чрез Христа. Ако ти свириш хубаво, и дойде друг, който свири по-добре от тебе, нямам ли право да го слушам и да се възхищавам от него? Той свири добре, и аз съм доволен от неговото свирене.

Помнете: Животът, който ни е даден, определя качествата на нашата душа. Съществата от невидимия свят ни наблюдават и мерят нашата мисъл, нашето чувство и нашата постъпка. Чрез мислите, чувствата и постъпките си ние свирим. Следователно, ако чрез нашето свирене можем да вдигнем болния от леглото му, ние минаваме за добри музиканти – виртуози Ако свириш, и положението на болния се влошава, ти не си виртуоз. Ако готвиш, и болните оздравяват, ти си добър готвач, минаваш за виртуоз;ако готвиш, и здравите се разболяват, ти не си добър готвач. Човек се, цени по делата. Има неща, които сам човек не знае за себе си, затова иска да разбере, какво мислят хората за него. В невидимия свят дават правилна преценка за човека. Мярка на тая преценка са нашите мисли, чувства и постъпки. Мислите, които минават през нашия ум, отиват на небето, дето се прецеждат: чистото задържат, а нечистото оставят настрана. Един ден, като влезете в невидимия свят, ще видите остатъците от вашите мисли, разхвърляни, като непотребни вещи. Същото става и с нашите чувства и желания. Само така ще разберете, че не всичко, което имате на земята, се приема и на небето. Колкото по-горе се качвате в невидимия свят, толкова по-малко ваши цветя ще намерите там. Много от тях ще намерите в долните полета на невидимия свят.

Казвам: Дали вярвате в това, или не вярвате, не е важно. Като отидете на оня свят, ще видите постъпките си. Там ще видите, колко.думи сте казали не на място, колко чувства и мисли сте изявили не на място. Ще съжалявате за грешките си; малки са те, но са видими. На земята не сте ги виждали, но в невидимия свят те стават видими За обикновения човек те са дребни неща, но за светията са големи Той не си позволява даже най-малката грешка. В бъдеще и вие ще станете толкова чувствителни, че и най-малките грешки ще ви причиняват големи страдания. За да не страдате, изправяйте грешките си още отсега. Дръжте в ума си правилото: както искате да ви обичат, така и вие трябва да обичате. Както държите за доброто мнение на хората за вас, така и вие трябва да имате добро мнение за тях. Както вие постъпвате с близките си, така и те ще постъпват с вас. Следователно, обърнете нещата така, че вие да постъпвате добре с хората, за да постъпват и те добре с вас.

Бъдете внимателни към хората, не казвайте, че тоя или оня е грешник. Не се занимавайте с греховете на хората. Казвате, че сте Синове Божии Ако е така, Синът Божий не се занимава с чуждите грехове, но той определя отношенията си към Бога. Той трябва да живее според любовта и да си каже: Щом съм човек и чадо на Бога, трябва да зная, какво иска моят Баща от мене. Ако сте Синове Божии, знаете ли, какво мисли Христос за вас? Той мисли за вас това, което вие не мислите за себе си.

Двама американци – студенти, добри приятели, следвали заедно в един университет. Като свършили университета, първият станал прочут съдия в един град, а вторият се отдал на лош живот и се опропастил. По едно време той извършил голямо злоупотребление, откраднал известна сума. Хванали го и го дали под съд. Случило се да го съди неговият добър приятел. Другите съдии, като знаели, какво приятелство свързва обвиняемия и съдията, следели, как ще се разреши делото. Съдията постъпил справедливо. Наложил на приятеля си най-голямото наказание, което му се падало по закон, да плати крадените пари със съответната глоба, но той сам се нагърбил да му плати дълга.

Казвам и на вас: Когато съдите приятеля си, наложете му най-голямото наказание, но вие го платете вместо него. Това изисква Христовото учение. Не казвайте, че на приятеля си ще наложите най-малкото наказание. Не, наложете му най-голямото наказание, което законът изисква, но вие платете вместо него. Не го туряйте в затвор, но му платете дълга. Кредиторът иска парите си от длъжника; той не иска да го затвори и нищо да не получи.

И тъй, съдете строго, но плащайте дълговете си! Съдете сърцето си и плащайте дълговете му! Съдете ума си и плащайте дълговете му! Съдете постъпките си и плащайте дълговете им! Ако се оставите в ръцете на Бога, Той ще ви осъди, но същевременно ще плати дълговете ви. – Как ще плати? – Като ви прости. Ако сте чистосърдечни, и да сгрешите, Той ще плати за вас. Бог плаща само веднъж за човека, втори път не плаща. Обаче, оня, за когото Бог е платил веднъж, по същия начин вече не греши. Това трябва да ви насърчи. Казват за някого, че много греши. Това показва, че Бог още не го е съдил и не му е наложил най-голямото наказание. Осъди ли те веднъж и ти наложи най-голямото наказание, Той ще плати за тебе, но втори път ти вече няма да грешиш. Най-добрият и най-справедливият съдия е Бог. След тая съдба ти никога няма да грешиш.

Иде време, когато Бог ще ви съди, ще плати за вас, и БИС няма да грешите повече. Щом още грешите, Бог не ви е съдил, но ще бъдете съдени. Очаквайте това време!

Желая ви, да дойде времето, когато Бог ще ви съди. И като ви осъди, не повтаряйте грешките, които сега правите. Докато Бог не ви осъди, вие няма да се оправите.

Казано е в Писанието: „Бог беше в Христа, съдеше света и примиряваше света със себе си." „Себе си," т. е. любовта. Значи, Бог примиряваше света с любовта. Това е великият Божи Закон.

Т. м.

– В Божията Любов е благото на човека.

18. Утринно Слово от Учителя, държано на 4 април, 1937 г. София. – Изгрев.

Книги:

Степените на Любовта

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Степени на Любовта

Старото отмина (Утринни Слова. Година VI (1936–1937). Том II. София, 1947)

20 беседи от 21 март 1937 г. до 19 септември 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

МЕКАТА, ПРИМИРИТЕЛНА ПОСТѪПКА. КРАСОТАТА ЩЕ СПАСИ СВѢТА! (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Старото отмина", Утринни Слова, година VI, т.2 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина" , утринни слова, шеста година, (1937 г.).

Второ издание, 1999 г., ИББ

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

28 март 1937 г.

Размишление.

– Красотата ще спаси света.

Има неща в човешкия живот, които трябва да се спазват. Всеки има свобода, едни неща да пази, а други да не пази. Потребните неща всеки пази, а непотребните – малцина пазят. Например, някой пази старата дреха на дядо си или на баща си, защото ги обича. Тая дреха не го ползва, но той я пази за спомен. Имаш доста хляб, който не можеш да изядеш наведнъж, затова го пазиш да не се развали. В случая, хлябът е реално нещо, а старата дреха – нереално. Старата дреха представя миналото. Някога тя е била хубава. Може би, с нея се е венчал дядо ви или баща ви. Обаче, днес тая дреха е безпредметна. Човек трябва да бъде разумен, да знае, кои неща са разумни, и кои не са. Всяка дума, всяка мисъл трябва да се употребява на своето място. Не се ли турят на място, те създават несъответствие.

Един американски проповедник, след свършване на проповедта си, съобщил на събранието, че един от богатите членове на църквата умрял. След това казал: Да станем, братя, да изпеем песента „Слава на Господа." Това може да се изтълкува двояко: да благодарим на Господа, че се освободихме от тоя брат. Всъщност, проповедникът нямал намерение да каже това. От друга страна, може да се тълкуват думите му „да славим Господа." Някога човек говори сериозни работи и изведнъж започва да се смее. – Коя е причината за смеха? – Големият контраст. Например, не можеш да не се смееш, ако видиш, че някой облякъл палтото си наопаки и върви спокойно, без да подозира това. Понеже контрастът е силен, той произвежда смях. Ако се смееш постоянно, мислиш ли, че това е естествено? Ако животът е пълен с контрасти, които произвеждат смях, в какво се заключава развитието на човека? Срещаш човек, който бързо мига – ти се смееш; срещаш друг, който си криви устата – смееш се; трети си навива мустаците: ту десния, ту левия – смееш се; четвърти тегли брадата си надолу – пак се смееш. Обикновено, източните народи имат обичай да дърпат мустаците и брадата си. Като отидете в Англия или в Америка, няма да срещнете човек с брада или с мустаци. Там и младите, и старите се бръснат. Казват, че момците трябва да имат мустаци, а старите хора – брада. По това се познавало тяхното благородство. Това са обичаи. Ако е въпрос за благородството на мъжа, тогава по какво се познава благородството на жената? Ако и жената имаше мустаци и брада, нямаше да се различава от мъжа. Природата е създала това разнообразие. Закон е: Еднаквите неща в природата се отблъскват, а различните се привличат. Момченцата нямат брада и мустаци, приличат на момиченца. После им изникнат мустаци и брада. Като се раждат, децата нямат навици: те отпосле ги придобиват. С някои навици те се срастват толкова много, че мъчно се отказват от тях.

Когато се говори за духовния живот на човека, имаме пред виц една велика наука, която трябва да се изучава. Чрез тая наука той може да се справя с всичко, което му е дадено. Човек е пратен на земята да свърши три важни работи: една работа за Бога, една работа за себе си и една – за своя ближен. За тия три работи той носи отговорност. Ако работи добре за себе си, той ще има здраво тяло; ако работи добре за ближния си, ще има неговото добро мнение; ако работи добре за Бога, ще има Неговото разположение. Ако е работил добре за себе си и за ближния си, а не е работил за Бога, неговата работа не е завършена. Сегашният човек не знае, кои работи са негови, кои на ближния му и кои на Бога. Те още не са разпределени в неговото съзнание. Даже идеята за Бога в неговото съзнание е още смътна. В миналото се е говорило много за Бога, и днес много се говори, но тая идея още не е ясна на хората. В Свещената книга е казано: „Не споменавай името Божие напразно!". Неговото име се споменава, дето трябва и не трябва. Рядко трябва да се произнася това име. То трябва да се държи свято в ума и в сърцето на човека.

Какво представя Бог? – Същество, което от незапомнени времена седи и наблюдава всички живи същества, които дефилират пред Него, като войници. Той има представа за броя на хората, които минават пред Него, за техния ход, движения, обхода. Той има представа за техните лица, за изражението им. Всичко, което става, се отпечатва в Неговото съзнание. Човекът, който дефилира, е подобен на цвят, който съществува само няколко десетки години и в един ден изчезва. Неговото съзнание се пробужда само за 30–40 години и отново загасва. Виждате, колко е голяма разликата между Бога и човека. Първият вечно живее, а вторият от - време-навреме се пробужда за живот. Милиони и милиарди години Бог наблюдава всички слънца и планети, как дефилират пред Него, и изправя най-малките грешки в движението им. Той изправя и най-малките грешки на хората. Всяко тяхно действие, движение, мисъл и чувство са под Неговия контрол. Човек не подозира, че всеки момент дефилира пред Господа.

Сега, и вие, като седите в стаята си, каквато мисъл мине през ума ви, каквото чувство мине през сърцето ви, вие се проявявате външно или вътрешно. Казвате, че някои ваши прояви са добри, а други – лоши. Лошите работи вие наричате престъпления. Ще ви дам пример от едно престъпление и начин за неговото изправяне. В дома на един богат човек влиза апаш, с намерение да открадне нещо. Той вижда две големи торби: едната пълна с жито, а другата – с просо. Апашът иска да вземе и житото, и просото. За тая цел изсипва просото в торбата с житото, смесва ги и ги туря на гърба си. В този момент, богатият го хваща и предава на полицията. Питат го, защо смесил житото с просото. Той отговорил: Исках да нося само една торба. Ако носех две торби, щях да ги разсипя по пътя. Съдията разглежда престъплението и налага следното наказание на апаша: да отдели внимателно житото от просото и да ги върне на човека, от когото ги откраднал.

Какво представят човешките престъпления? – Смесване на житото с просото. Като разглежда престъпленията на хората, Бог издава следната присъда: отделете житото от просото, турете ги в отделни торби и ги върнете на богатия. И днес Бог стои и наблюдава, какво правят хората. Той вижда, как някой влиза в дома на богатия, смесва житото с просото и задига торбата, но нищо не казва, а дава следното наказание: Както си смесил житото с просото, така ще ги отделиш едно от друго и ще ги занесеш там, отдето си ги взел.

Житото представя доброто, а просото – злото. Не смесвайте доброто със злото. Богатият има две торби: едната е за житото, другата – за просото. Някой отива и ги смесва в една торба. Бог му казва: Ще отидеш да ги отделиш. Просото е дребно, мъчно ще го отделиш от житото, но ще изпълниш наказанието. Знаете ли, колко зрънца има в един килограм просо? Аз съм броил, колко зърна има в един килограм жито и съм намерил, че съдържа 16 хиляди зърна. Сега оставям на вас, да преброите, колко зърна съдържа един килограм просо. За да не губите много време, ще ви дам следния метод: Вземете един грам просо и пребройте, колко зърна се съдържат в него. Полученото число умножете на хиляда и ще получите броя на зрънцата в един килограм просо.

Казвам: Вие трябва да имате ясна представа за всичко, което правите. Не мислете, че никой не вижда, какво правите. Ако отвън никой не ви вижда, вие сами се виждате. Не мислете, че можете да правите, каквото искате. Ще правите само това, което е право, макар че някога вършите неща, които не са прави. Едно младо момиче, попска дъщеря, ми разправяше една своя опитност. Тя била любимка на майка си и на баща си. Един ден майката сварила петмез с парчета от тиква. Дъщерята много обичала тиква и често отваряла гърнето да си вземе по две-три парченца. Един ден бащата, казал на дъщеря си: Марийке, вземи една чиния да извадиш малко от петмеза. Марийка взела чинията, отишла в склада, отворила гърнето и, какво да види? Всичките тиквички били изядени, останало само петмез. Тя седнала при гърнето и не знаела, какво да каже на баща си. Той извикал жена си и я запитал: Защо се бави Марийка, че не донася петмеза? Майката отишла да види, защо се бави Марийка и я намерила пред гърнето - седи и мисли нещо. – Какво правиш, Марийке? – Гледам, че в гърнето няма тиквички. Майката казала на бащата, защо се бави Марийка. Понеже бил умен и разбран човек, бащата се сетил, че дъщерята изяла тиквичките, и казал: Няма нищо, ще нарежем още една тиква и ще я сварим с петмеза. Същото стана и с нас. Често тиквичките във вашия живот изчезнат, и вие се чудите, кой ги изял. Дойде ви гост, няма с какво да го нагостите. Работата е проста: ще вземете друга тиква и ще я нарежете на парченца в петмеза. Така ще се оправят обърканите ви работи.

Сега вие се връщате към Евангелието, искате да живеете като Христа и като светиите. Обаче, вие нямате ясна представа, как са живели светиите. Вие познавате отчасти техния живот. Какъв е бил техният интимен живот, през какви борби и страдания, през какви падания и ставания са минали, не знаете. Вътрешният живот на светиите не е такъв, какъвто го виждате отвън. Вие ги виждате в хубавите им, светли, празнични дрехи. Животът им има своя скрита, вътрешна страна. Четете Библията, да видите, как са живели пророците. Там е описано всичко, както е било в действителност. Вижте, как е описан животът и характерът на Давид – няма нищо скрито-покрито. Описано е и доброто, и лошото на Давид. Вижте, как е описан животът на Соломон. Така са го предали, че не са мислили, какво ще се каже за еврейския народ и неговите царе. Казва се за Соломон, че имал 300 жени и 900 наложници. Днес мъжът едва се справя с една жена, а Соломон имал 300 жени! Ако това би ставало днес, между тях щяха да се явят интриги, съревнование, борби! И светия да си, ще станеш голям грешник. Соломон, на когото се даде голяма мъдрост, не можа да издържи на тоя изпит – провали се. Сега такъв живот е невъзможен и от практична гледна точка. Представете си, че всяка жена и всяка наложница имат по две деца. Това е цяла казарма от деца. Как ще се хранят и обличат тия деца? В това отношение, природата е правила хиляди опити. И до днес тя прави опити да дойде до най-правилния живот. В сравнение с другите царе на същата епоха, Соломон минава за един от трезвите царе. Преди него са живели царе, които имали още повече жени. И той се е учудвал на техния живот. В негово време е съществувало многоженството. След Соломон, обаче, многоженството постепенно е взимало други форми, докато дошло до сегашната форма – едноженството.

Учените, като изучават размножаването на животните, спират вниманието си върху рибите, които имат силен стремеж към размножаване. Въпреки това, от техните яйца, наречени хайвер, се развиват незначително число риби. За един вид риба, наречена треска, се казва, че тя изхвърля около девет милиона яйца, от които малка част дохожда до своето пълно развитие. Каква грамадна енергия се изразходва, за да се осигури живота на тия същества! И тук природата търси начин да пести енергията. Обаче, тая риба хвърля яйцата си и не иска да знае, колко от тях ще се развият, и кой ще ги отхрани

Трябва ли ние да приличаме на рибите, безразборно да раждаме мисли, чувства и постъпки и да ги изпращаме в пространството, без никаква отговорност за тях? Малко от мислите и желанията, които раждаме, се развиват напълно. Следователно, не можем да наречем наши мисли и желания тия, които само са родени. Те трябва да се отхранят! Не е мъчно раждането на децата, мъчно е тяхното отглеждане. Ако ги раждате само, без да носите отговорност за тях, вие си създавате големи нещастия. Какъв смисъл има да родиш едно дете на омразата? Отглеждаш го 20 години, за да те измъчва. Мразиш някого – мъж, или жена. Ти вече си родил дете на омразата. Защо мъжът е намразил жената, или жената е намразила своя мъж? Причината за омразата се крие в материалния живот на хората. Жената не обича мъжа си. – Защо? – Не е доволна от него, не задоволява желанията й. Той носи хляб, месо, дрехи, но тя иска повече от това, което носи. Тя готви с недоволство, затова яденето, хлябът не са приготвени, както трябва. При това положение, и мъжът започва да става недоволен; той търси друга жена, да готви добре. За да се справят с омразата, мъжът и жената трябва да се повдигнат над материалния живот, да влязат в духовния, а оттам в умствения или Божествения живот.

Често слушам, какво си говорят хората. Някои искат да отидат направо в Божествения свят, при Господа. – Те и сега са при Господа. Как живеят с Него? Той стои и отдалеч наблюдава, какво мислят и как постъпват. Ще кажете, че имам пред вид вашия живот. Аз не се занимавам с живота на хората и с техните грешки. Те сами знаят грешките си. За мене е по-важно, човек да предотврати една грешка, а не да мисли, защо я направил. Някой счупил стомната. Питат го, защо я счупил. Според мене, това не е важно. Стомната е счупена вече. Важно е да се намери някой, да те предпази от счупване на стомната. – Ще купя нова стомна. – Това не изправя грешката. Ще купиш нова стомна, може би, по-лоша от първата. Същата стомна не можеш да намериш. Трябваше да дойде някой да те предупреди, да не счупиш стомната.

И тъй, по-добре е да предотвратявате грешките, отколкото да ги правите и после изправяте. Една стара пословица казва: „Една предотвратена грешка струва повече от сто изправени." Значи, сто изправени грешки не струват колкото една предотвратена грешка. Някой казва: Можем да грешим, но важно е да изправяме грешките си. – Не трябва да грешим! – Гладен е човекът. – Сготви му нещо, да задоволи глада си. Не мисли, как ще задоволиш вкуса му. Мисли, как да задоволиш глада му. Човек има интуиция, която му подсказва, дали храната, която яде, е добра, или не. Следователно, обърни се към интуицията си. Аз никога не съм се лъгал в своята интуиция. Отдалеч още познавам, прясна ли е храната, или не е. Ще кажете, че обонянието ми помага. Не е външното обоняние, което помага на човека да различава храните. Помощта не се крие и във външния език, който опитва вкуса на храните. Интуицията е друго нещо. Тя определя качеството на мислите и чувствата. Чрез нея човек опитва, коя мисъл е права и коя – крива. Правата мисъл е светла, а кривата мисъл – тъмна. Чистото желание е топло, а нечистото – студено. Добрата постъпка е мека, а лошата – твърда, остра. Следователно, ако една мисъл е светла, тя е добра; ако е тъмна, тя е лоша, крива. Ако едно желание е топло, то е чисто; ако е студено, то е нечисто. Ако една постъпка е мека, тя е добра; ако е остра, тя е лоша.

Сега, като говоря за права и крива мисъл, сама по себе си, мисълта не е права, нито крива. Важно е, какво си вложил в нея и как си я пипнал. Например, мисълта за кражбата не е нечиста, желанието да крадеш е нечисто. Искаш да крадеш злато. Обаче, златото е чисто, отвън нищо не може да го изцапа. Грешката е в желанието да крадеш. Ти си пипнал вече златото с нечисти ръце. То казва: Ще те дам под съд, дето оцапа връхната ми дреха. Съдията веднага издава присъда: Ще вземеш златото, ще го занесеш при най-чистия извор да го измиеш и ще го върнеш, отдето си го взел. Кажеш на някого една обидна дума. Не трябваше да я казваш. Сама по себе си, думата не е лоша, съдържанието й е лошо. Ще те съдят за съдържанието, което си вложил в нея. – Как? — Като те накарат да отидеш при най-чистия извор, там да я измиеш. Всяка дума крие в себе си известна идея, която трябва да се пази в чистота. Казваш на някого: Не те обичам. Ти нарушаваш чистотата на тая идея. Ще отидеш на извора да я измиеш, да вложиш в нея любов. – Искам да ме обичаш. Това значи: искам да ме измиеш с вода, с елексира на любовта. – Нямам вода, стомната ми е празна. – Защо? – Преди тебе дойде друг човек, на когото полях да се измие, и водата се свърши. Изворът е далеч, не мога веднага да отида. —Трябваше да бъдеш готов, на всяко време да имаш вода. – Сега ще отида. – Бързам, нямам време за чакане. – И аз бързам. Бързането не разрешава въпросите. Бързането е стар метод на миналото.

Сегашният живот носи нови условия. Следователно, невъзможно е да живеем днес, както в миналото. Въпреки това, и досега срещате, хора да питат, какви са били в миналото. Според мене, важно е, какъв съм днес, а не какъв съм бил в миналото. Ако в миналото си живял нечисто, следва ли, че и днес ще живееш така? В миналото си бил мътен порой, спущал си се от планината. През течение на вековете ти си слизал долу, в земните пластове, дето си се филтрирал. Днес излизаш на повърхността на земята, като чиста, хубава вода. Благодарете на миналите животи, които са ви послужили като филтри, да се очистите. В миналото имало доста кал, но и сега още има. За да се филтрира, мисълта също трябва да мине през нови филтри. Колко пъти човек носи тежки мисли и желания в себе си! Колко пъти се намира той под тягостното впечатление на своите постъпки! От всичко това трябва той да се освободи. Седиш някъде и, като дойде човек при тебе, казваш: Махни се оттук! Той се обижда. – Защо? – Не си му казал меко. Защо го пъдиш? Той ти закрива слънцето, не можеш да се грееш на него. Какво трябва да направиш? Отстрани се малко наляво, или надясно. Така ще бъде по-добре и за тебе, и за него. Обидата подразбира смесване на житото с просото и поставянето им в една торба. Не казвай на човека да се махне, но кажи: Моля ти се, отстрани се малко надясно, или наляво, да не ми засенчваш слънцето. Можеш да кажеш още по-меко: Моля ти се, бъди тъй добър, да отвориш малко място, да виждам слънцето и да се погрея.

И тъй, като човек, ти можеш да кажеш на ближния си да се махне. Ангелът, обаче, не може да изговори тия думи. Само оня, който е на ниско стъпало на развитие, може да каже на ближния си да се махне. Когато затуляш слънцето на ангела, той няма да ти каже да се махнеш, но веднага ще се повдигне по-високо от тебе и ще махне пречката на пътя си. Обикновеният човек, обаче, не може да се повдигне. Тази е причината, дето обикновените хора си служат с обидни думи. Казваш, че не можеш повече да живееш с даден човек – Много просто, не си свободен. Ако беше свободен, щеше да отидеш, дето искаш. Ангелът е свободно същество, свободен дух. Той може да отиде, дето пожелае.

Осъждат един човек и го затварят. Ако той знае закона на смаляването, могат ли да го задържат в затвора? Той ще се превърне на малко бръмбарче и ще излезе вън от затвора. С тая форма той може да излезе и през най-малкия отвор. На другия ден отново го затварят, но той пак излиза от затвора. Може ли такъв човек да бъде затворен? Казвате: Учителят ни учи, как да ставаме малки бръмбарчета, да се смаляваме. Под „бръмбар" разбирам математична и окултна формула, в която се крие начин за освобождаване от гъстата материя. За да живее правилно, човек се нуждае от нови методи. Ти искаш, хората да бъдат учтиви към тебе. И те искат от тебе същото. Значи, от човека се иска нещо повече от учтивост. За да бъдеш учтив, да живееш добре, нужни са съответни условия. При сегашните условия се живее мъчно, особено, като окултен ученик. Ето, салонът, в който седите, трябва да бъде няколко пъти по-голям от сегашния. Като сядате, между вас трябва да има поне един метър разстояние, да не влизате един друг в аурата си. Сега сте толкова близо един до друг, че всеки усеща някакво теглене, като че излиза нещо от него. Достатъчно е да излезе духовното ви тяло два-три милиметра вън от вас, за да не можете да се търпите. То е чувствително и усеща противоположните вибрации на своя съсед.

Права мисъл е нужна на човека! Тогава, като седнеш до някого, и на тебе, и на него да е приятно. Трябва ли да го безпокоиш със своите мисли, чувства и постъпки? И той не трябва да те безпокои. Ако безпокоиш ближния си, колко повече безпокоиш Господа, Великия в света. Той е крайно чувствителен. Със своите груби действия, вие постоянно Го наранявате. Той чувства всяко страдание, което причинявате на другите. Хващаш грубо едно цвете и го изтръгваш от земята. Болката, която цветето усеща, се предава и на Бога. Обиждаш някого, и Бога обиждаш. Той е навсякъде, всичко чува. Казваш на едного: Мразя те. Бог е при него и те пита: Знаеш ли, че аз направих тоя човек? Щом мразиш него, и мене мразиш. – Какво да се прави тогава? – Да мислиш, какво говориш. Не е достатъчно само да разклатиш въздуха със своите думи, но така да го разклатиш, че да задоволиш всички. Помни, че Бог слуша, какво говориш. – Как да изправя злото в себе си? – Лесно ще го изправиш. Например, искаш да кажеш на някого, че го мразиш. Завърти езика си в обратна посока и кажи: Обичам те. Не мислете, че е мъчно да се примирите с хората. Направи едно завъртване на езика в обратна посока, и сам ще чуеш думите „обичам те." Какво ти коства да кажеш на човека, че го обичаш, че си готов на всякаква жертва за него? Това не е нищо друго, освен раздвижване на въздуха по обратен път. Нов, чист въздух трябва да излезе от твоите дробове. Щом направиш това, ще светне пред очите ти.

Сега ние очаквате да дойде Христос на земята, да ви примири. Не, вие сами ще се примирите. – Как ще стане това? – Като раздвижите въздуха по нов начин. Не ровете толкова дълбоко, защо тоя или оня ви осъжда. Криво си казал, криво те разбрали. Криво те разбрали, криво те осъдили. Ти си съдия. Накарай обвиняемия да отдели житото от просото и кажи: Не те обичам – това е просото. Обичам те – това е житото. Тури житото в едната торба, просото в другата, върни ги на богатия и му кажи: Моля ти се, дай ми няколко зрънца да ги посея на своята нива. Като ги посееш, след четири-пет години ще имащ пълен хамбар с жито. – На оня, когото мразя, не мога да кажа, че го обичам. – Щом не можеш, ще чуеш присъдата си. – Мъчно се превръща омразата в любов. – Това е най-лесната работа. Ти си направил лесните работи мъчни, а мъчните – лесни. Мъчно е да мразиш някого. Лесно е да го обичаш.

Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моя закон." Като знаете това, започнете с лесните работи – с обичта и любовта. Кое е по-добре: да кряскаш, или да пееш? – Да пееш. Ако бяхте певци, щяхте да разбирате, кое е добро и кое – зло. Ако имахте любов в себе си, каквото и да кажете на човека, няма да го обидите. Мома и момък се разговарят. Момата казва на момъка, че не го обича. Той не се обижда и казва: Колкото пъти да повтаряш тия думи, аз зная, че ме обичаш. Той чува, какво му казва тя, и му става приятно. – Защо? – Тя казва, че не го обича, но погледът, усмивката й говорят друго нещо. Когато се усмихва, момата не мрази. Момъкът е научил това и не се страхува. Друг е въпросът, ако момата е строга, сериозна и каже на момъка, че го обича. Той ще се замисли и ще разбере, че в думите й се крие нещо друго – не го обича момата.

Следователно, който проявява любовта, трябва да има чист, ясен поглед, засмяно лице и красиви движения. Не давай на лицето си сърдит и недоволен израз. Така ти ще остарееш преждевременно. – Как да се отнасяме? – С любов. Любовта ражда любов, доброто ражда добро, а злото – зло. Обръщай внимание на малките неща. Виждаш, че яката на твоя приятел е изкривена. Не го отминавай, оправи яката му. – Това не е важно. – Макар и дребно нещо, то е важно.

Носи в ума си една малка, но светла, красива мисъл. Носи в сърцето си едно малко, но възвишено и красиво чувство. Носи във волята си една малка, но красива постъпка. Облечи се в красивата мисъл, в красивото чувство, в красивата постъпка. Само така хората ще те обичат. Казвате, че красотата ще спаси света. Отговарям: Красивите мисли, красивите чувства и красивите постъпки ще спасят човечеството. – В Божията Любов е благото на човека.

17. Утринно Слово от Учителя, държано на 28 март, 1937 г. София. – Изгрев.

Книги:

Мекота, примирителната постъпка. Красотата ще спаси света!

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Примирителната постъпка

Старото отмина (Утринни Слова. Година VI (1936–1937). Том II. София, 1947)

20 беседи от 21 март 1937 г. до 19 септември 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Нели Недялкова

От книгата "Да живеем за Господа", единична извънредна беседа,

изнесена от Учителя на 23 март 1937г.,

Издание - 1937, София

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Беседа от Учителя, държана на 23 март,1937 г. София.—Изгрев

Тъй както сте събрани днес, вие очаквате да ви се каже нещо ново. Много пъти новите неща не донасят такава полза, каквато хората очакват. В ежедневния практически и реален живот са важни две неща: първо, как да живеете за себе си; второ, как да живеете за ближните си. Тези две идеи включват в себе си идеята, как трябва да живее човек за Бога. Не поставяйте тези две идеи в противоречие със самия себе, да мислите, че като живеете добре за себе си, вие живеете добре и за Бога. Това отчасти само е вярно. Същевременно вие мислите, че като живеете добре за ближните си, живеете добре и за Бога. И това отчасти само е вярно. Обаче, като живее за Бога, човек живее добре и за себе си, и за своите ближни. Това е абсолютно вярно. Да живее човек за Бога, това значи да Му служи във всички светове — и във физическия, и в духовния, и в Божествения. Забелязано е, че когато синът е в съгласие с баща си и майка си, той всякога успява. Не е ли в съгласие с баща си и майка си, той никога не е успявал и не може да успява. Благословението на майката и на бащата отваря път на децата в живота.

Следователно, докато човек не е в съгласие с Бога, с Неговия Дух, той нищо не може да направи. Да бъдеш в съгласие с Божия Дух, това значи за всичко да си благодарен, за нищо да не роптаеш. Малко или много ти се даде, всякога да благодариш. Че не си получил очакваното — никога да не роптаеш. Веднъж дошъл на земята, човек ще бъде в положението на баща или майка, на син или дъщеря. Като баща, той никога не трябва да внася противоречие в ума на сина си. И като син, той никога не трябва да мисли, че баща му е несправедлив.

Сега искате да ви се каже нещо. Едно трябва да имате пред вид: Не предприемайте работи, които не можете да свършите. Предварително си дайте отчет, какво можете да направите и какво не можете, да не се намерите в положението на онзи наш брат, който взе 90,000 лв. от една сестра, с условие да й направи апартамент. Той изяде парите, и нищо не направи. В резултат, той стана причина сестрата да се разочарова и да излезе от братството. Същият брат задигна големи суми на братството и в края на краищата остави един брат да плаща вместо него. Сега той е в онзи свят. Пазете се да не попаднете и вие в същото положение. Щом е дошъл на земята, човек все ще замине за онзи свят, но да замине неподготвен, без да е вършил волята Божия, това е едно нещо. Да замине за онзи свят, след като е вършил волята Божия, това е благословение.

И тъй, като имате пред вид това нещо, заемайте се с малки работи, а не с големи. Малката работа, свършена както трябва, е равна на голямата. Важността на нещата не се заключава в големината, но в начина на изпълнението им Една чаша вода, дадена на ожаднелия пътник, струва милиони. Следователно, всяка малка работа, направена на време и на место, струва повече от десет големи работи, свършени без любов и не на време. Стремете се да дадете на човека поне една чаша вода. Мнозина мислят, че, ако работят нещо за братството, вършат волята Божия. — Не, животът не се заключава в трупане на богатства. Силата на човека, както и на братствата, на обществата не седи в парите, но в тяхната вътрешна мощ . Силният кон може да носи на гърба си големи товари, но слабият, и злато да му турите, щом тежи, той не може да го пренесе и до най- близкото разстояние. Разумният свят не иска да товари никого. Той дава на всеки човек толкова товар, колкото може да носи. Тъй щото, когато някой се оплаква от непосилен товар, той трябва да знае, че сам се е натоварил Запример, някой се сили по външен път да обича всички хора. — Това е невъзможно. Какво трябва да направи, за да обича хората? За да отговоря на този въпрос, ще ви запитам: Как трябва да се отнасяте с изворите? Когато отивате при някой чист планински извор, турете устата си на главата му, отдето извира водата, и утолете жаждата си. Искате ли, обаче, да измиете краката си, ще отидете на долната част на извора, дето водата изтича.

Следователно, когато отивате при някой извор, не мийте краката си на мястото, дето извира. Спазите ли това правило, по този начин вие проявявате любовта си. Този закон се отнася и до човека. Искате ли да обичате хората, не ги цапайте. Пийте вода само от главата на извора, а краката си мийте там, дето изворът изтича. Бог е, Който обича хората, а не човек. Човек може да бъде само проводник на Божията Любов. Той не е нищо друго, освен касиер на Божествената банка. Той е длъжен да дава на всеки човек от парите на тая банка по толкова, колкото е определено. И за себе си да задържи само тази сума, която му е определена. Рече ли да намали от сумата на другите, за да увеличи своята, директорът на банката ще го уволни. Директорът на тази банка не съди човека отвън, но отвътре. Той представя закона на справедливостта, който е безпощаден

И тъй, искате ли работите ви, както и тия на вашите ближни, да вървят добре, вършете волята Божия. — Как? — Както я разбирате отвътре, а не отвън. Никой не може да изпълнява волята Божия по закон, по външно налагане. Новият живот изисква вие да бъдете щедри, а не другите. Ако всеки си каже, че трябва от него да мине, въпросът е разрешен. Носете в себе си мисъл та, никого да не подяждате. Не мислете, че можете да излъжете някого. Човек не може да лъже нито себе си, нито другите. Никой никого не може да излъже. Докато не очаква на другите, човек всякога ще бъде свободен. Че някой му обещал това или онова, той не се лъже. Човек трябва да бъде справедлив, да не се измъчва. Щом направи някаква погрешка, той веднага трябва да я изправи. — Ама защо сгреших? — Не съжалявай, че си сгрешил, но изправяй погрешките си. Купувате едно въже, което ви препоръчват за много здраво. Без да го опитате, вие закачвате на него голям товар и го спущате в кладенец. Въжето се скъсва, и товарът пада в кладенеца. За да не повторите същата погрешка, купите ли втори път въже, предварително го изпитайте и после си служете с него. Значи, искате ли да не грешите, изпитвайте нещата и после ги прилагайте.

Помнете следното нещо: Човек никога не може да предаде на другите това, което сам не носи в себе си. Ти никога не можеш да предадеш на хората любов, милосърдие, справедливост, ако не носиш в себе си тия качества. Как ще преподавате на хората красноречие, ако не сте красноречиви? Ще кажете, че красноречието е дарба, която на малцина се дава. — Всеки човек може да бъде красноречив. Той има глас, трябва само да се упражнява. Това е въпрос на вяра в себе си и на упражнения. Лесно е да се говори, че Христос това направил, това казал. Знаете ли, как е постигнал Христос всичко това? Той се е молил по цели нощи. Какво правите вие? Като се помолите веднъж за нещо, повече не се молите. Постоянство се иска от човека. Христос казва: „Жетвата е много, а работниците — малко. Молете се на господаря на жътвата да прати работници!” Питам: Молили ли сте се да ви изпратят работници, които да ви помагат? Всеки сам трябва да се моли, да не очаква други да се молят за него. Казано е в Писанието: „Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз”. Това значи: един ще донесе вълната, друг ще я изпреде. После, първият ще тъче преждата, а вторият ще шие плата. Хората не успяват в много работи, защото не вярват в това, което проповядват — Защо не вярват?—Защото не прилагат правилно методите. Те взимат кутия кибрит, турят я в джоба си и я забравят. Днес ги вали дъжд, утре ги вали, и кутията с кибрита се намокри. Като им потрябва огън, драснат една, втора, трета клечка, но те не се запалват. Много просто! Кибритът е мокър, а трябва да бъде сух, да стои на сухо място. Искате ли да имате постижения, прилагайте новите методи.

Един добър и богат наш брат често казваше: Човек може и по пет стотинки да дава, не е в многото. Той казваше това, защото беше голям скъперник. Според мене, този човек е прав в едно отношение: той може да започне с пет стотинки, но ако днес даде пет стотинки, утре да даде 10 ст., после — 15, 20, 25, 30 стотинки и т. н. — постепенно да увеличава. Обаче, той спря при петте стотинки, и в края на краищата всичко изгуби. Той беше добър, справедлив човек, но скържав Каквото беше спечелил, другите го изядоха. Питам: Трябва ли човек да скъпи своето материално, духовно и умствено богатство? Ако го скъпи, други ще го ядат и пилеят вместо него. Кривата мисъл води към криви последствия. Бъдете внимателни, изправяйте мисъл та си, да не се намерите като мухата пред затворения прозорец и да се чудите, как да излезете вън. Колкото и да се блъска мухата в прозореца, тя не може да го пробие. Трябва да дойде някой отвън, да й помогне. Ако няма кой да й помогне, тя ще се убие от блъскане.

Казвам: Не пресилвайте нещата, за да не пострадате. Всяка работа трябва да се започне на своето време, и постепенно да й се усилва темпа. Речете ли изведнъж да се засилите, ще страдате и нищо няма да постигнете. Някой човек в младините си ял, пил, гулял, за работа не мислил, а за Бога — още повече, но на края на живота си решил да работи за Бога, да се изправи. Късно е вече. Рече ли на старини да бърза, той ще се осакати. Всяко нещо трябва да се върши на своето време. — Ама искам да служа на Бога! — Ако си роден за това, ти ще го направиш, и то не на старини, но от най-ранната си възраст. — Ама искам да обърна еди-кого си към Бога! — Няма какво ти да го обръщаш. Твоята задача е само да похлопаш на вратата му и да кажеш: Братко, часът е четири. Стани! Щом се събуди, той знае вече, какво му предстои да работи и как трябва да свърши работата си. И моята работа по отношение на вас е същата: ще похлопам на вратата ви, ще ви кажа, че часът е четири. — Какво да правя? — Ще отидеш да посееш нивата си, както знаеш. Ще насадиш дървета в градината си, както знаеш Ще възпитаваш децата, както знаеш. Ти си учил, свършил си земеделие, богословие, естествени науки, философия и т. н. Трябва ли аз да те уча, как да работиш? Ако си бакалин, ще бъдеш мек, любезен, внимателен. Нямаш ли тези качества, никаква клиентела няма да имаш Взимайте пример от светските хора. Когато имат интерес от някого, те са внимателни, любезни, меки. Затова Христос казва: „Синовете на тъмнината са по-умни от синовете на виделината”.

Човек трябва да бъде справедлив Това се иска и от вас. Често съм слушал да казвате: Детето, докато не се бие, човек не става. — Това отчасти е вярно. Кой се топли на огъня: измръзналият или стопленият? Кой яде и пие вода: гладният, ситият или който е задоволил жаждата си? На кого трябва да проповядвате: на праведния, или на грешния? Измръзналият се нуждае от огън, от топлина. На измръзналия няма да говорите нищо. Ще го турите край огъня и ще изкарате студа вън от него. Той ще ви благодари, че сте го освободили от студа. И в човека има студени мисли, чувства и постъпки, които трябва да се изкарат навън. Останат ли в него, те го правят студен. Той е студен, но не е мъртъв. Жив е този човек, но се нуждае от топлина. Внесете топлина в него, и той ще се обнови. Топлината, това е новото, което сгрява измръзналия човек. Това се иска сега от вас. Вие имате на разположение и дърва, и въглища, и печка. Турете дървата, турете запалката и драснете кибрита. Щом огънят ви гори, все ще намерите някой замръзнал човек, когото трябва да стоплите. Не щадете дървата и въглищата си! Не щадете времето си! — Не е ли достатъчно само да влезе вътре? — Не, ще запалите печката си и ще го турите близо до нея. Щедрост се иска от вас! — Ами да му помогнем материално! — Не, този човек не се нуждае от пари. Той има нужда от топлина. Стоплете го, сгрейте го, и той ще остане за винаги благодарен. Топлината, която ще внесете в него, върши чудеса. Помнете: малките неща в живота понякога са по-важни от големите.

Задайте си въпроса, какво ви липсва сега. — Любов ви липсва. Вие сте влюбени, но любов нямате. Върнете се в своето детинско състояние. Първоначално детето люби, а после се влюбва. То люби майка си, а се влюбва в ябълката, която вижда отвън. Дето мисълта работи, там любовта действува. Щом мисълта престане да действува в човека, тогава иде влюбването. Влюбването се придружава с кражба. Докато мисли, детето всякога е готово да постъпи с любов. То вижда ябълките в двора на съседа, отива при градинаря и го моли да му откъсне една-две ябълки. Щом не мисли, то е влюбено в ябълките и започва да търси начин, как да открадне няколко. Ще кажете, че няма нищо лошо във влюбването. — Дали има нещо лошо във влюбването, или не, важно е, че като се влюби, човек започва да краде. Момъкът се влюбва в мома и я открадва от родителите й. Влюбването ограничава човека. И вие сте влюбени в някоя идея и се чудите, защо сте толкова ограничени и измъчени. Вашите идеи ви ограничават. Искате ли да бъдете свободни, трябва да приложите любовта. Влюбването се придружава с ревност , със съмнение, с подозрение. Любовта, обаче, подразбира правилни отношения между хората.

Сега от всички се изисква да изпълните волята Божия, както трябва. Някой казва: Досега не съм изпълнил волята Божия, че отсега нататък ще я изпълня! Помнете: Ако цял живот не сте изпълнявали волята Божия, и последния ден я изпълните, този ден ще ви спаси. „Краят увенчава делото” — казва поговорката. Ако цял живот сте изпълнявали волята Божия, а последния ден не я изпълните, работата ви е пропаднала. Последното добро дело служи за основа на бъдещия живот. Един господар има сто слуги. На 99 от тях редовно плаща. Щом дойде до стотния слуга, той му казва: Махни се оттук! Дотегна ми да се разправям с вас! Щом каже така, този господар е развалил цялата си работа. И друг господар има сто слуги. Като дойдат при него да им плаща, той ги прогони от себе си, не иска да им плаща. Като дойде стотният слуга при него, той се размисли върху постъпката си, вижда, че е постъпил лошо и веднага плаща на слугата си, като му казва: Иди скоро да извикаш другарите си, да платя на всички. Следователно, ако последното дело на деня е добро, то е в сила да изправи 99-те лоши дела. Ако последното дело на деня е лошо, то е в сила да развали 99-те добри дела.

И тъй, страданията на хората се дължат на неизпълнение на волята Божия. Благуването, радостите им се дължат на изпълнение на волята Божия. Във всяка работа, малка или голяма, човек трябва да работи съзнателно, да изпълнява волята Божия. Работата не повдига човека, но човек повдига работата. Не е важно, каква работа върши човек Важно е, как я изпълнява. Няма занаят, професия, през която човек да не мине. Първоначално работите му се налагат, а после сам си прави избор. Първо човек живее по закона на необходимостта, а после — по закона на свободата. Докато не е научил уроците на живота, той изпитва закона на необходимостта. Щом научи уроците си, тогава живее по свобода, по благодат . Докато е в закона на необходимостта, човек неизбежно ще прави грешки. Грехът, престъпленията се дължат на безлюбие. Като прилага любовта, човек знае, къде как да постъпва. Като види меден съд, той казва, че трябва да го калайдиса. Види ли златен предмет, той го туря настрана. Затова и на вас казвам: Медните предмети можете да калайдисвате, но златните — никога.

Започнете да работите върху себе си съзнателно, да приложите онова, което е дадено в беседите. Четете и прилагайте! Има неща, които можете да приложите още днес Има неща, за приложението на които се иска много време. Когато искате да приложите даден метод, или да направите нещо, гледайте да бъде в кръга на вашите възможности, че каквото започнете, да го свършите. Като работите по този начин, вие ще си създадете характер, постоянство и издръжливост —каквато работа започвате, да я свършвате с успех. Мнозина се заемат с обръщането на хората към Бога. — Това е най-мъчната работа, с която човек може да се наеме. Докато той сам не се обърне към Бога, никого не може да обърне. За вас е важно да намерите правилен метод да работите върху себе си. Като четете беседите, спирайте се върху ония мисли, които са ви направили впечатление и които харесвате. Повтаряйте ги по няколко пъти, докато оживеят във вас и можете да ги приложите. Четете за себе си, а не за другите.

Във всички положения човек трябва да бъде естествен. Като говори пред хора, той трябва да забравя, че е пред публика, да мисли, че е сам. Докато вижда хората пред себе си и мисли за тях, той всякога ще губи своята естественост . Това значи да бъде човек с юлари. Новото не търпи никакви юлари. Когато говорите на хората, движенията ви трябва да бждат естетествени. Естествено движение е това, чрез което човек дава нещо от себе си. Добрите оратори имат естествени движения, вследствие на което влияят на публиката.

За да успявате в живота си, пазете следното правило: Никога не изнасяйте погрешките на хората. Ако трябва да кажете нещо, кажете най-доброто. За лошото в човека не мислете. Всеки сам трябва да види погрешките си. Щом ги види, той лесно ще ги изправи. Речете ли да изнасяте погрешките на човека, той веднага ще се опълчи срещу вас. Мислете добре за човека, ако искате да му помогнете. Съзнателният човек вижда погрешките си и търси начин за изправянето им. Искате ли да му помогнете, не го корете, но дайте му цяр, да се справи със своя недъг. Внесете в ума на човека положителната мисъл, че той ще се изправи. Няма да мине много време, и той наистина ще се освободи от погрешката си. Дръжте в ума си положителни мисли и и за себе си, и за своите ближни, и ще ликвидирате с погрешките си.

„Само Божията Любов носи пълния животъ”.

Беседа от Учителя, държана на 23 март, 1937 г. София.—Изгрев

Аудио - чете Николина Банева

От книгата "Разумните същества", Младежки окултен клас - година шестнадесета, т. I (1936-37),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2003 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

26 март 1937 г.

„Отче наш“

Какъв беше предметът на миналата лекция? По какво се отличава здравият човек? Има ли здрав човек? Как съвременната култура определя здравето? – Най-често лекарите гледат езика и пипат пулса. На български език как се пише думата „болест“ и думата „здраве“? Колко букви имат и как са подредени те? При болезненото състояние не се изисква много знание – болката лесно може да се създаде и думата лесно се пише: „бо-лен“. Когато дойдеш до здравето, думата „здраве“ трудно се изговаря. Болестта лесно се придобива, а здравето – трудно. Ако сте болен и знаете как да произнасяте думите, вие бихте се излекували, ако се помъчите да произнесете „здраве“. Как трябва да я произнесе човек, за да бъде здрав? Представете си, че искате работите да станат лесно – вземате една, втора хапка и без да ги дъвчете, ги преглъщате. Но представете си, че храната е твърда; какво ще бъде вашето положение, след като влезе тя в стомаха? За да бъде човек здрав, той трябва да се спре и да мисли. Когато вземеш храна, ще седиш и ще мислиш да я глътнеш ли или да не я глътнеш и как трябва да я глътнеш? Здравословната храна е взискателна – тя изисква да се раздроби повече, да й дадеш прием, да я попиташ откъде е, как е и след това я приемаш в стомаха. А щом приемаш бързо храната, бъди уверен, че здравето ти скоро ще си замине.

Фигура 1.

Сега, в думата „здраве“ буквата „з“ правилно ли е написана? Ако я напишем по друг начин, какво ще показва? Буквата „з“ значи „иска да яде“. Горната част на буквата „д“ е устата. Не може да бъдете здрави, ако не сдъвчете добре храната, инак основата на буквата „д“ ще се запре на гърлото.

Сега аз произнасям пред вас думата „здрав“. В нея има три съгласни, което е едно голямо препятствие. Когато произнасяте „з“, къде се опира човешкият език? Когато искаш да кажеш „здраве“, ти първо допираш зъбите си и казваш: „Мълчание – много малко трябва да говориш!“ Следователно, първо трябва да въоръжиш зъбите си. За да произнесеш звука „д“, трябва да допреш език до предната част на небцето. „Д“ е придихателен знак и показва, че трябва да бъдеш човек, който говори с горното гърло. Горното гърло пък показва, че трябва да мислиш, когато говориш, т. е. чрез нервната система езикът винаги трябва да допира там до небцето, за да се събуди в теб мисъл. Звукът „р“ как се произнася? Трябва да анализирате произношението на звуковете. А звукът „б“, с който започва думата „болест“, как се произнася? – Той показва, че трябва обмяна, защото болестта е нещо външно, следователно „б“ е отношение на човешките мисли и чувства. Звукът „в“ показва, че умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие. Трябва да има добра обмяна между положителните и отрицателните енергии в човека. Вземете израза „Болен съм“; всичката причина на болестта е, че няма добра обмяна, че е престанало отношението между положителното и отрицателното. Такъв човек постоянно говори все с долно гърло, което е гърло на животните. Всяка болест се дължи на едно животинско състояние.

Сега, у животните яденето е крайно безразборно – например, рибата нагълтва друга риба с нечистотиите, котката яде мишката с козината и червата и т. н. Много малко от животните обръщат внимание на храненето. Ако искаш да събудиш интереса на котката, донеси риба, закачи я някъде нависоко и тя ще приседне, ще гледа към рибата и ще мечи. Ако е друга храна, няма да прави така, но щом помирише риба, започва да мечи. И хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните. Например, понякога на човек му се дояжда някоя храна и той започва като котката: „Яде ми се баница, яде ми се баница!“ А след нея ще каже: „Пие ми се една чашка винце“. Баницата не е най-здравословна храна за човека. Това два точно противоположни процеса: първо, топла баница, направена от брашно, сирене и масло, а след туй – студеното вино. И при всичко това някой учен човек, който не разбира законите, съществуващи в Природата, ще пише какви хранителни елементи съдържа сиренето, брашното и маслото, какъв стимул на стомаха дава виното и т. н. Щом остане стомахът с вино да се събужда, той вече е в едно болезнено състояние. Забелязал съм, че някои коняри, колкото и да бият коня с камшик или тояга, той върви толкоз, колкото може. Казвам: не камшик, трябва храна на този кон. Когато конят е здрав, само докато дигнат камшика, той тръгват. Така че, ако трябва с някое вещество да се стимулира във вас храносмилането, това е нездравословно състояние.

Тогава какъв е най-добрият цяр, за да бъде човек умен и здрав? С какво се лекувате, когато сте болни? Изобщо, всички лекари казват на болния да не яде. Някои пък започват да се оплакват, че загубили апетит. Ами че всичките болести произтичат от анормален апетит. Например, при нормално състояние, ако изпиете една чаша вода, втора не ви се пие, но ако изядете бучка захар, имате вече един стимул и можете да изпиете две и три чаши. Прибягването до стимул е неестествено положение. Какъв процес ще стане, ако допуснем, че изпиете три чаши студена вода? Тя ще погълне голяма част от топлината на вашия стомах, капилярните му съдове ще се свият и ще престане нормалното кръвообращение. Следствие на това се явяват много болезнени състояния. Много пъти известни мисли в живота произвеждат точно това, което студената вода произвежда в стомаха. Има определени думи, от които, след като ви ги кажат, чувствате, че топлина лази по вас, а има други думи, от които като че студ пълзи. Нали често казвате: „Смрази ме този човек!“ Има ли ли сте някога тази опитност? Кажете ми една дума, която смразява. Ако сега не можете, после намерете някоя дума, която смразява, която намалява температурата. Направете малко научни изследвания – някой път се абстрахирайте от окръжаващата среда, вземете речника и изучавайте езика. За да разберете съдържанието на една дума, турете ръка на сърцето, произнесете я и ще видите, че при някои думи сърцето бие с няколко удара по-бързо, а при някои – по-бавно. Така думите ще произведат промяна в пулса на сърцето. Често ораторите изучават своята реч, понеже така нареждат думите, че започват да забавят пулса на слушателите, и погледнеш – един напуснал залата неразположен, втори напуснал. Сегашните оратори се питат защо при едни хората седят и слушат, а при други излизат навън.

Един виден американски проповедник, разправял на едно събрание, че неговата баба била голяма грешница и отишла в ада. Докато говорел, гледа, че един работник насред проповедта става да си ходи. Докато го слушал да разправя за мъките на бабата, този работник си казал: „Какво ще слушам за мъките на тази баба, и аз тук се мъча! Да ми каже нещо утешително“. Като го видял, че си отива, проповедникът му казал: „Знаеш ли, че и ти отиваш в ада?“ Тогава работникът отговорил: „Ти няма ли да пратиш много здраве на баба си?“ Без да разбира законите, този работник, искал да реагира на неговата мисъл, т. е. искал да му каже: „За такива болезнени състояния не ми говори, говори ми нещо за здравето! А ти ми разправяш за болни работи – че баба ти умряла, че била грешница...“

Ние знаем, че щом била болна бабата и е влязла в ада, това е един затвор. Нито болестта е добро, нито затворът е добро. Някой казва: „Трябва да се затвори този човек!“ Затворът е само един стимул, но не поправя хората. Че и човек има затвор: имаш благородни чувства – затвориш ги, имаш една благородна мисъл – затвориш я. Сега хората искат отвън да се освободят и казват: „Кога ще се махнат тия затвори!“ В целия човешки живот има затвори, болници, стражари, но по-напред трябва да се освободим от своите вътрешни болници, от стражарите и от затворите, които имаме в себе си. Че как се ражда страхът у човека? Кой е първият повод на страха? Когато се раждат, децата имат един наследствен страх.

Съществуват различни подбудителни причини за страха: има хора, които ги е страх от змии; има хора, които ги е страх от вълци; някои ги е страх от биволи, други – от коне. Това е страх, който произтича от животните – животински страх. Понякога ви е страх от времето. Разбирам, когато има буря или когато някакво зло дойде, да се плашите, но вас ви е страх, че нямате пари. Когато имате пари, насърчавате се; когато нямате пари, обезсърчавате се. Кое е онова, което ви дава повод за този страх? Парите нямат дори органически живот. Явно, трябва да има по-дълбока причина за това, че всеки човек, който вярва в парите, щом си тури ръката в джоба, като че нещо изтича от тия златни пари, дават му нещо. А щом тури ръка в джоба и не намери никакви пари, обезсърчава се – вижда, че е сам и няма кой да го подкрепи. В дадения случай ти си кандидат, а парите са като гласоподаватели: ти се насърчаваш, че ще те изберат, а когато нямаш пари, избирането ти пропада. Следователно, всякога, когато бръкнеш в джоба, теб те избират за кандидат. Когато имаш пари, те гласоподават и преди всичко ще ти дадат един обед. Но питам: страхът, който се ражда от безпаричието, и страхът, който се ражда от мечка, едно и също влияние ли имат върху човека? Сиромашията е едно неестествено състояние, но и богатството е неестествено състояние. Гладът и ситостта са други две състояния у човека, които произтичат едно от друго: гладният е гладен, защото не е сит; ситият е сит, защото не е гладен. Кой е по-положителен? Ситостта е положителна, но и гладът е положителен в дадения случай. В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и да ходят. Щом се наядат добре, те цял ден спят. Щом има хубави условия, едно животно цял ден ще седи под някоя сянка като аристократ и само сегиз-тогиз ще си помръдне опашката. Но щом огладнее, ходи на едно, на второ място, на трето, четвърто, пето, шесто. Гладът е, който винаги заставя животните да мислят как да придобият своята прехрана.

Та казвам: при сегашното състояние, ако силата на глада не действа в човека, веднага ще се яви едно инертно състояние. А някой път многото ядене внася друга анормалност. Например, ако ядете по десет пъти на ден, вие ще нарушите закона на хигиената – таман сте се нахранили, вземете едно шоколадче, едно бонбонче, после – хайде една кифла, намазана малко с масълце, с чай или с кафе, или паста, или баница, или бюрек. По десет-петнадесет пъти на ден приемате храна, което въобще не е в съгласие с хигиената. Един здрав човек трябва ли да яде много често? Вие, изобщо, колко пъти ядете? – Три пъти. Не, повече пъти ядете. За всички същества в Природата има определено време за ядене – има едно течение, което щом дойде, всички трябва да ядат. Има едно течение на гладните хора и когато то дойде, всички трябва да ядат. После, има едно течение на ситите хора. В Природата има също определено течение и време за работа, за учение, за ходене в църква. Навсякъде има такива течения и ако човек води един естествен живот, той ще върви по тях. Щом започне да ходи по онова, което той сам нарежда, тогава се явяват неестествените положения. Да допуснем, че сте българин, ходите нагости, посетите десет души ваши приятели и навсякъде ви черпят. Някъде по стар обичай ще ви дадат кафе, при друг ще ви дадат сладко с чаша вода. На десет места десет сладка и десет чаши вода трябва да вкусите. Българите са много икономични – турят една лъжичка сладко в малка паничка. В Америка ще ти турят да ядеш в голяма паница. Има анекдот за един мисионер, който идва за първи път в България и отива нагости. Черпят го от една купа със сладко, а той взел купата и изял всичкото сладко, мислейки, че е за него. Когато после му разправяли, че българският обичай е да се взима само една лъжичка, той казал: „Че аз съм бил голям безобразник!“...

Не само българите, но и най-културните народи живеят нехигиенично. Ако отидете в Америка, ще видите, че американците, които минават за най-културни, след като се нахранят на угощение, изпиват едно кафе от двеста и петдесет грама, а накрая ви дават по сто и петдесет грама сладолед. Когато този сладолед влезе след кафето в стомаха, какво ще произведе? Та затова сега в Америка се явяват хора, които говорят за неправилното хранене и имат желание да се изправят. Но хората трудно могат да се научат на един естествен живот.

Та казвам сега: вие, младото поколение, трябва да започнете с една хигиена на речта. Вие нямате статистика с какви думи да си служите. Не сте правили опит със себе си. Например, когато станеш сутрин, каква дума трябва да кажеш? Може ли да ми кажете с каква дума започвате сутрин? Трябва да имате едно разположение и щом станете сутрин, попитайте се: „Какво ще се прави днес?“ Когато ученикът отвори книгата си, каква е първата дума, с която той трябва да започне предмета? Вие с какви думи посрещате лекцията? Когато погледне урока, някой казва: „Труден е този урок“. Та казвам: ще мине дълго време, докато се освободим от навиците, които сме придобили.

Сега, говорим за хигиена. Има хигиена на мислите, има хигиена на чувствата, хигиена на постъпките и чак тогава идва хигиената на храненето. За да бъде човек здрав, трябва да подържа четири раздели на хигиена. Има нещо, което отличава здравословното състояние, както се отличават хубавите дрехи. Здравият човек носи една прекрасна дреха, която Природата му е дала. Някои кръщават това състояние с израза „живот имат в себе си“, кръщават го „магнетично състояние“. Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение, а когато я съблечеш, омърлушваш се и в походката ти няма самоувереност. Уподобявам я на униформата на един полковник – щом я видят, всички войници му отдават чест. Ако полковникът не си тури тази дреха, войниците ще му отдадат ли чест? Следователно, когато човек няма от Природата тази дреха на здравето, ще го посещават разни болести. С други думи, щом си полковник, никой няма да те спира, а щом нямаш униформата му, на първия пост още ще те спрат и ще те върнат назад.

Сега, за да признаят вашия чин, колко нашивки трябва да имате на пагона си? Върху вашите здравословни дрехи колко нашивки имате? Там има турени три нашивки: мисли, чувствай и постъпвай!

Фигура 2.

Мисли, чувствай и постъпвай – това трябва да бъде естествено за вас! Когато станеш и си обличаш дрехата с пагоните, най-първо ще прочетеш: „Мисли, чувствай и постъпвай!“ Там ще бъде написано със съкращение „МЧП“, тъй както сега пишат за Русия „СССР“. И когато излезеш, кой как мине ще ти отдава почест. А ти се обърни и виж пагоните си. Когато срещнеш някой свой приятел, прочети има ли писано на пагоните му „МЧП“. Щом няма, ще кажеш, че не е здрав.

Фигура 3.

Хубаво е да изучавате себе си. В човека има две състояния, които са две граници – едно здравословно и едно нездравословно състояние, между които са наредени всичките други състояния. Например, станеш сутрин и се чувстваш много добре, а някой път станеш с някаква мисъл, не си разположен и казваш, че си сънувал някакъв сън или че не си отспал. Каквото и да е, но ти трябва да си дадеш отчет за твоето състояние. Да кажем, че си имал състояние на безразличие, а после се явява едно радостно разположение или скръбно състояние, но нямаш повод. Някой път скръбта иде без някакъв външен повод. Например, приятно е да се седи до тази соба, когато е тъй нажежена; ако топлината става чрезмерна, ако не можете да издържате, туй показва, че сте много близо до нея, а ако започнете да не усещате топлината й, значи, че сте се отдалечили. Допуснете, че сте в зависимост от собата. Хората на физическия свят избират едно естествено положение, дето могат равномерно да възприемат топлината. В човека също има една линия на естествените чувства и мисли и той всякога трябва да се намира на тази граница, която разделя нормалния и анормалния свят.

Та сега вие се намирате в положението на оня беден студент, който отишъл на лекар и оня започнал да му разправя, че е отслабнал, че трябва да се храни с печени пържоли, с пюре, кокошчица, ябълки, круши, сливи. Студентът казал: „Господин докторе, аз едва имам пари за хляб“. По същия начин и ние понякога говорим за хигиена и препоръчваме храни, които ги няма. Като лекарят препоръча нещо на един богат човек, той ще го намери, но бедният къде ще го намери? На бедния каква диета ще му дадеш? Сега, когато говорим за човешкия свят, туй възражение е право, но когато говорим за Природата, тя е турила хората при богати условия, следователно е турила и правила, по които да се хранят. Тук вече подразбираме един живот, където имаш всичко за ядене, а всичко онова, което не трябва да ядеш, не е предоставено. Всъщност, какво трябва да се яде? За първия човек в Рая имаше надпис: „Това дърво не е за ядене, плодовете му не се ядат!“ На всички дървета в Рая беше написано какво трябва да се яде. От всички плодове човек можеше да яде, само от познанието на доброто и злото не можеше. Това е чисто хигиенно правило: има неща, за които човек не трябва да мисли; има неща, за които човек не трябва да чувства. Но понеже едновременно чувствал и мислел за него, човек искал да направи опит.

На физическото поле имаме нужда от хигиена на храненето. Какво може да се зароди от неспазването на хигиенните правила? Целият сегашен живот, цялото сегашно човечество върви по един нехигиеничен път – нито мисли правилно, нито чувства правилно, нито постъпва правилно. Много малко хора ще срещнете, които мислят правилно. И учени хора, и религиозни хора не постъпват по хигиенните правила. Много малко постъпват естествено – както Природата ни е писала. Тепърва трябва да се възстанови този естествен ред на нещата. Например, един болен човек не може да го храниш с каквото искаш. На малките новородени деца трябва да се дава мляко, защото стомахът им е приспособен за храната, която иде от майката. Магнетичните свойства на тази храна и силите в самото дете са в хармония – детето разбира майка си чрез храната, млякото е стимул за него.

Щом дойдем до птиците, които имат много добри условия за живеене, ще забележим, че хигиената у тях е много лоша – много лошо се хранят. Майката, например, ще донесе някое щурче или червейче и малкото птиче го глътва цяло. Птиците не живеят дълго, защото много нечисто се хранят. В едно отношение те са пример, но в друго отношение не са. Понякога у хората се явява желание като птиците да не обръщат внимание на храната. Но птиците нямат мляко. Колкото и да избират подходяща храна, в насекомото, което ще глътнат, все има нещо нечисто.

Та казвам: живеем в свят, където има хиляди нарушения на законите, които Природата е поставила. Тогава се питаме защо хората страдат. Как няма да има страдания, след като мисълта не е мисъл, както трябва, чувствата не са чувства, както трябва, постъпките не са постъпки, както трябва, храненето не е хранене, както трябва. Даже при най-хубавите условия хората не постъпват както трябва. Писателите, например, са писали много хубави неща, но виждаш, че някой е написал и много негативни неща и с този буламач е развалил всичко хубаво. Вземете един проповедник: говори много хубаво за братство, за равенство и току изведнъж започне да говори за ада и казва: „Ако съгрешиш, тъй ще бъде!“ Ако живея един неестествен живот, аз ще съгреша – щом не ям както трябва, ще се разстрои стомахът ми и болезненото състояние ще дойде. Щом живея естествено, това болезнено състояние не може да дойде.

Ако ви се даде за опит цяла седмица да живеете естествено, какво ще направите? Аз бих желал да опитате за една седмица да живеете естествено – да мислите както трябва, да чувствате както трябва, да постъпвате както трябва и да се храните както трябва. По някой път искаш светът да се оправи. Постарай се за една седмица да направиш този опит и да видиш доколко ще излезе сполучлив: да си легнеш навреме, да станеш навреме, да ядеш навреме и да не бъдеш нито гладен, нито сит. Щом се усетиш сит, е неестествено; щом се усетиш гладен, пак е неестествено, а да се усещаш нито гладен, нито сит е естественото положение.

Сега, да допуснем, че срещате някой, когото не обичате, и си казвате: „Много ми е неприятен този човек, нямам симпатия към него“. Ти констатираш факта, че нямаш симпатия към него, но това е друг въпрос. В Природата, обаче, има един закон: не минавай наблизо край ония неща, които не са ти симпатични, за да не ги виждаш, защото щом ги видиш, ще имаш лошо разположение. Например, ако дойдете близо до един водопад, във вас ще се зароди страх да не би да паднете. Ако искате да не се страхувате, стойте на един километър разстояние – може да слушате отдалеч шума или с бинокъл да гледате.

Защо Господ направи света? Господ направи света много добър, но светът е много опасен. Ако искаш да видиш Слънцето сто хиляди пъти по-голямо, отколкото е сега, и би погледнал с един съвременен телескоп без предпазители на очите, ти можеш да ослепееш от светлината, която иде. Природата е турила всяко нещо на своето място. Минавай наблизо покрай ония предмети, с които си в хармония; край ония предмети, с които не си в хармония, минавай отдалеч. Туряй настрана отрицателните мисли, с които не си в хармония, не ги разглеждай, защото за разглеждането на един въпрос трябва да бъдеш подготвен. Например, разглеждате въпроса за омразата; знаете ли каква грозна отрова съдържа тя? От какво е съставена омразата? Има ли елемент меркурий? Звукът „р“ какъв елемент съдържа? Ако имате уран, меркурий и азот, може ли да направите съединение? – Не може, само сол може да се образува. Благодарете, че омразата образува само соли. Ако дойдете до съединението на отвращението, ще видите, че то е доста силна киселина. Една дума, ако я разбирате, всякога образува известни органични и психични съединения. В бъдеще химиците ще знаят всяка една дума какви съединения образува в човека. Всяка дума произвежда състояния, които видоизменят не само психиката, но и кръвта на човека.

Това са въпроси, които имате да проучвате в бъдеще. Не че ще оправите вие света, но тия неща ги привеждам като полезни лично за вас. Светът ще си върви по същия път, по който сега върви. А ние като хора можем да изменим вътрешния свят, в който сега живеем. Него можем да го изменим и философията е в това.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.

17-та лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас

26 март 1937 г., петък, 5 ч. с., София, Изгрев

Книги:

Четирите хигиенични правила

Разумните същества (Младежки окултен клас. XVI година (1936–1937). София, 2002)

17 беседи от 25 септември 1936 г. до 26 март 1937 г.

Начало: 05:00