Jump to content

alexamsterdam

Потребител
  • Posts

    763
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    96

Posts posted by alexamsterdam

  1. Аудио - чете Живка Герджикова

    Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание от 1948 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    „Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание от 1998 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    „Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание на ИК "Жануа'98", 2011 г.

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    С ключ и без ключ

    Т. м.

     

    Много пъти съм чел Евангелието без време; сега ще го чета навреме. Всяко нещо трябва да става навреме. Ще прочета 15 глава от Евангелието на Матея. Много пъти сте я чели без време. Сега ще я слушате навреме, дошло й вече времето.

     

    „Защо Твоите ученици престъпват преданията на старите и не си мият ръцете, когато ядат хляб?“ (2 ст.).

     

    Христос отговорил: Защо и вие, заради вашето предание, престъпвате Божията заповед? (3 ст.). И вие, като не държите преданието, нямате вода за миене; няма с какво да се миете. Ако един от вас е праведен, а друг грешен – праведният си затваря водата и грешният остава немит. Щом потече водата на праведния, грешният се измива. Светът е нечист, понеже праведните са затворили водите. – Защо се затварят водите? – Защото не е завършена още инсталацията. И да искат, праведните не могат да пуснат водата. Трябва да има кранове, тръби, по които да тече водата. След време водата ще дойде, но трябва да знаете как да отваряте и затваряте крановете.

     

    Вие искате да знаете защо стават грешки. Питам: Кога се спъвате? – Когато няма светлина. Значи, ако влезете в тъмна стая, непременно ще се спънете. Друг е въпросът, ако имате лампичка. Спъват ли се хората при електрическата светлина? Като видите, че някой се спъва, извадете лампичката от джоба си и му светнете. Щом имате светлина, осветявайте пътя на хората. – На какво можем да научим хората? – На всичко, което ги интересува. Ако срещнеш вълк, какво ще научиш от него? – Да ядеш месо. Но за тебе това не е ново. Друг е въпросът, ако той учи овцата да яде месо. Какво ще бъде положението на вълка, ако овцата започне да яде месо? Тогава, кой кого ще яде? Казвате, че, според новото учение, не трябва да се яде месо. – Какво ще правим без месо? – Тогава, именно, работите ви ще се оправят. Според мене, когато работите се оправят по човешки, светът се обърква; когато работите остават неоправени, светът се оправя. Досега хората все работите си оправяха. Престанете да оправяте работите си! Един французин, в Париж, си купил няколко дузини кибрити, с цел да си осветява пътя като минава през гората. Една нощ го нападнала глутница вълци. Той започнал да пали една след друга клечките. Вълците го следвали, но не смеели да го нападнат. Светлината ги плашела. Така той стигнал до селото. Изгорил всичките кибрити, но кожата си спасил. Човек трябва да даде нещо от себе си. Вие носите кибритени кутии, искате да ги продадете – да спечелите нещо от тях, обаче вълците ви следват. Драскайте една след друга клечките, осветявайте пътя си. Така ще се спасите от неприятностите. Този французин палил клечките не от щедрост, но от желание да спаси живота си. Ще кажете, че той бил умен човек. Да, той дал доста материал на вълците, но останал жив.

     

    Сега ще изнеса една своя опитност. Тези дни си направих секретна брава на стаята си: никой да не влиза в стаята ми, освен мене. Мислех, че с този ключ съм сигурен. Турих ключа в старите панталони и облякох новите. Затворих вратата и слязох долу. След малко трябваше да се кача в стаята си. Търся в джобовете, ключа го няма. Сетих, се, че е в старите панталони. Какво да правя? Видях един брат, помолих го да се качи на една стълба и през балкона да влезе в стаята ми. След няколко дена стана обратното: ключът останал в новите панталони, а аз облякох старите. Излязох от стаята и затворих след себе си вратата. Пак трябваше да се качват по стълбата и да отключат стаята ми. Ето едно противоречие. Вие се чудите, на какво се дължат противоречията и нещастията. Казвам: Един чифт панталони ми трябват. Като ги скъсам, ще си купя нови. Противоречията в живота се дължат на факта, че хората имат по два чифта панталони и ключът се мести ту в старите, ту в новите панталони. Вие не предпочитате новите панталони пред старите, но става нужда да ги сменяте. Старите панталони са за всеки ден, новите – за светли дни. Обаче, ключа трябва постоянно да носиш със себе си; да помниш, като сменяш панталоните си, да изваждаш ключа и да го носиш със себе си. Ключът сам не може да излезе от джоба, ти сам трябва да го извадиш. С тази опитност изяснявам отчасти причината за противоречията.

     

    – Как ще се оправи светът? – За кой свят питате, за вашия ли? – Много просто. Беден си, нямаш пет пари в джоба си. При бедността тури богатството – нищо повече. Слаб си, нямаш сила, чудиш се, какво да правиш. При слабостта тури силата. Дал си място на безлюбието; при безлюбието тури любовта. Изпълнен си с безверие; тури вярата при безверието. Отчаян си; при отчаянието тури надеждата. Затворил си стаята и ключът останал вътре. Извикай любовта и тя ще ти отвори. Като влезе в стаята ти, безлюбието казва: Не давам ключовете. Изпрати любовта да ти отключи. Само любовта може да се справи с безлюбието. Вярата може да се справи с безверието. Надеждата може да се справи с отчаянието. Ако вие бяхте в моето положение, как щяхте да си отворите стаята? Аз си мислех, че работата ми е уредена, че никой не може да влезе в стаята ми. Казвам си: Защо ми трябваше ключ? Трябваше да вярвам във всички хора. Щом съм без ключ и аз ще влизам свободно, и хората ще влизат свободно. Като пожелах само аз да влизам в стаята си и никой друг, противоречието веднага дойде. Важно е сега, как да се справяме с противоречията. Един страдащ, беден човек, гладувал три дена, върви след тебе. Ти го питаш: Защо вървиш след мене? – Гладен съм, искам хляб, а ти имаш в торбата си. – Остави ме свободен; търси си някаква работа. – Искам да те придружа донякъде. – Какво намерение имаш? Този човек те следва, иска доброволно да му дадеш нещо. Щом не искаш да му дадеш нещо по човешки, той започва да те изучава: измерва те от главата до краката, да види колко си силен. И тогава, с насилие ще си вземе малко хляб. Ако по добър начин не му даваш нещо, с насилие ще дадеш. Щом е силен, той сам може да си вземе от твоя хляб. Той казва: Спри! Отвори торбата си! – Какво ще правиш? Насилие е това! Ще отвориш торбата си, в която има два хляба и ще му дадеш единия хляб. Ще кажеш, че той няма право да те насилва. Що е правото в юридически смисъл? Има ли право водата, от върха на Витоша да тече надолу? – Има право, разбира се. – По кой път ще слезе? – Отдето намери път, оттам ще тече. – Има ли право водата от долината да се изкачва нагоре? – Няма право. И да иска, не може. Има неща, които вие никога не можете да направите. Има неща, които всякога можете да направите. – Отде да мина? – Отдето искаш. – Как да направя добро? – Както искаш.

     

    Всички спорове се дължат на факта, че всеки мисли, по кой път да мине. Няма какво да се мисли. Ще минеш оттам, отдето знаеш. Любовта е път, който води отгоре-надолу, а не отдолу-нагоре. Ако изучавате любовта по пътя, който води отдолу-нагоре, никога няма да я разберете. Ако я изучавате отгоре-надолу, лесно ще я разберете. Кой трябва да обича: слабият или силният? – Слабият не може да обича. Само силният обича. – Кой трябва да работи: слабият или силният? – Силният. – Кой трябва да прави благодеяние: богатият или бедният? – Богатият. – Кой трябва да се учи: невежата или ученият? – Невежата. Той трябва да намери учен, да го учи. Лошият е невежа, добрият е учен. Ако си невежа, т. е. лош, ще намериш един добър човек да те учи. Ако не знаеш да шиеш, ще намериш майстор-шивач да те научи да шиеш. – Как ще проповядвате на хората? – Ще им говорим за любовта. – Обаче, любовта носи живот. Значи, първата работа ще бъде да дадете живот на хората. Без любовта човек е мъртъв. Дето влезе, любовта събужда заспалите, нахрани гладните, дава подслон на бездомниците. – Да бъдем меки, да имаме добри отношения. – Това са второстепенни работи. Първо, любовта носи живот.

     

    Преди няколко дни дойде при мене един брат, който свири на контрабас. Показа ми инструмента, разглеждах го, но не можах да свиря на него. Ако беше цигулка, щях да свиря. Каква е разликата между баса и цигулката? На баса струната сол е горе, а на цигулката – долу. Взех лъка и започнах да свиря на празни струни. Казвам: Лесно се свири на празни струни, но дойде ли до промеждутъчните тонове, работата се усложнява. Да теглиш празни струни, това е все едно да обичаш себе си. Има ли нужда да те учи някой как да обичаш себе си? Дойдеш ли до любовта към другите, ти се натъкваш на мъчнотии. Щом пръстите се движат по струните, трябва да бъдеш майстор, да знаеш де да ги поставяш. Ако не знаеш, тоновете ще излизат неверни. Има ли нужда да те учи някой, как да ядеш? Всяко същество знае това. Достатъчно е да вземе лъка и да тегли па празните струни. Като дойде до промеждутъчните тонове, т. е. до другите хора, там той е невежа – трябва да се учи.

     

    И тъй, радвайте се, че обичате себе си. Ако никого не обичате, поне себе си обичате. Радвайте се, че е останала поне тази малка обич. Тя представя обич към малките неща. Сега ще изучавате обичта към Цялото. Това е закон, на който Бог ще ви учи. Не можеш да научиш този закон сам – друг ще те научи. – Кой? – Само ученият може да ти покаже как да обичаш Цялото. – Кой е този учен? – Бог. Ако Той не те научи, завинаги ще останеш невежа. Женените ще влязат в Божественото училище, там да учат. Ще седнат един до друг и ще слушат какво им се преподава. Няма да се гледат в очите, но ще учат. Те ще гледат само Бога и Него ще следват. Рече ли жената да гледа мъжа в очите, и мъжът – жената, работата им остава назад. Грешката на всеки човек се заключава в това, че когото срещне на пътя си, все в очите го гледа. Бъди сляп за хората, а с отворени очи за Господа. – Защо сме невежи? Защото се гледате едни-други: ти гледаш едного, той гледа друг и т. н. Ето, и аз научих един урок от старите и новите си панталони. Станах по-учен. Когато обличам старите си панталони, първо проверявам де е ключът. Ако е в новите, турям го в старите; ако е в старите, турям го в новите. Гледам да не остана вън, пред затворената врата. Засега старото и новото са на еднаква почит. Иде новата епоха, която е несъвместима със старата. Един художник рисува човек, на когото челото е изпъкнало, а очите – вдлъбнати. Челото ще рисува по един начин, а очите – по друг начин. Мъчно се рисуват очите. Следователно, старата епоха си служи с едни методи, а новата – с други.

     

    – От какво се нуждае болният? – От здраве. За да бъде здрав, човек трябва да има светлина, въздух, вода и храна, т. е. твърда почва. Четири елемента взимат участие в здравето, т. е. в човешкия живот – светлина, въздух, вода и почва. На химически език казано: Човек се нуждае от въглерод, водород, кислород и азот. Азотът е много устойчив елемент. Той не се изменя, не се влияе от външните условия. Казваме, че азотът е инертен газ. Кислородът поддържа живота; той носи топлина и мекота. Водородът носи влагата, а въглеродът – храната. За всеки организъм е определено в каква пропорция трябва да бъдат тези елементи. Някои страдат от липса на вода в организма, а други – от изобилие. Едни страдат от липса на светлина, а други – от изобилие. Едни страдат от липса на храна, а други – от изобилие. Недоимъкът и изобилието произвеждат два различни резултата. Изобилието прави човека лаком, а недоимъкът – скържав. Кое е по-добро: скържавостта или лакомията?

     

    Вие сте учили толкова години. Какво ще кажете, ако ви повикат на небето? Ще ви спрат пред райската врата и ще ви питат каква е паролата. Какво ще кажете? Ако сте англичанин, за да се обърнете към майка си, ще кажете на английски „мамо“. Ако сте българин, ще кажете на български „мамо“. Кажеш ли една дума, така трябва да я изговориш, че тя да оживее. Казваш: Обичам парите. Ако изговориш тези думи правилно, парите ще дойдат при тебе. Казваш: Обичам ябълките. Щом ги обичаш, те трябва да дойдат при тебе. За да опиташ силата си, изговори една дума, от която се нуждаеш. Ето, сега идат празници. Зима е. Имаш нужда от въглища, дрехи, обувки. Кажи: Имам нужда от пари. Ако парите дойдат при тебе, ти си изговорил думата правилно. Следователно, всяко нещо, което искаш и не получаваш, показва, че не си вложил сила в него, не си го одухотворил. Казваш, че обичаш Бога. Щом Го обичаш, Той трябва да дойде при тебе. Ако не дойде, не Го обичаш. Ако дойде Бог, цял свят се открива пред тебе. Какво по-голямо щастие от това? И тогава, ако болен дойде при тебе, той ще оздравее; глупавият поумнява, лошият става добър. Ти няма да го убеждаваш да стане добър, той сам ще стане такъв; безверникът става вярващ. Често цитирате стихове, какво казал Христос. За да разбереш, какво казал Христос, първо трябва да Го обичаш. Ако не Го обичаш, всичко за тебе е затворено. То е все едно да си загубил ключа от стаята си. Стоиш вън и не можеш да си отвориш.

     

    Повтарям: Обикнете Бога, но така, че да се преобразите. Щом дойде Бог във вас, животът ви ще се подобри: ако сте били болни, ще оздравеете; ако сте били в лишения, всичко ще ви се достави, ще живеете в изобилие. Като обичаш Бога и в огъня да влезеш, няма да изгориш. Какво стана с тримата младежи, които хвърлиха в огнената пещ, изгоряха ли те? Мойсей видя горящата къпина, но изгоря ли тя? По какво се отличава човекът, в когото любовта живее? Той гори, без да изгаря – такъв е огънят на любовта. Който гори и изгаря, не живее в любовта. Този огън се отличава от свещения огън на любовта. Всички противоречия в живота се дължат на огъня, който всичко изгаря. Добрият живот, който търсите, ще дойде от огъня на любовта. В него се крие истинският живот. В този огън хората се познават помежду си. Как ще познаеш човека на бал маске? Познаваш ли лицето му под маската?

     

    Казваш: Познавам еди-кого си. – Нищо не познаваш. Докато е млад, той е красив. Като стане на 60 – 70 години, той си туря маска на лицето. Като млад, имал една маска; като стар – друга. Коя от двете маски е истинска? – Нито едната, нито другата. На онзи, който живее в Божествения свят, лицето никога не се изменя. И в него стават промени, но не в основните черти. Светлината на лицето му никога не се изменя. На любящия човек краката никога не отслабват. Той никога не обеднява, никога не се озлобява. Той не се страхува от нищо. Дето има страх, там е безлюбието. – Как да се освободя от вътрешния страх? – Извади безверието, безнадеждието и безлюбието вън от себе си и внеси вярата, надеждата и любовта в себе си. Казваш, че не искаш да те учат хората. – Тогава остави да те учи само Един. Казано е в Писанието: „Бог ни е Учител.“ Като се учиш от Господа, ще се облечеш в красивата дреха на любовта и като срещнеш ближния си, ще го възлюбиш. Красиво е лицето на твоя ближен. В любовта човек се показва в истинската си красота. Казано е: „Сега виждаме мрачкаво, като през огледало, а тогава ще виждаме лице с лице.“

     

    Едно се иска от вас – да обичате Бога. В това се крие разрешаването на всички въпроси. Без любов към Бога всички врати са затворени. Любовта към Бога е закон на Цялото. Като обичаш Бога, ти ще се справиш с недоволството и недоразуменията в своя живот. Дето минеш, пътят ти ще бъде отворен. Ако си първокласен певец, ще те приемат навсякъде. Дето и да отидеш – във Франция, Англия, Америка, навсякъде ще бъдеш добре дошъл. Ако си обикновен певец, кой ще те слуша? Повечето хора са обикновени певци, едва една октава взимат. Добри певци се искат навсякъде. Да допуснем, че някой от вас крие особена сила в себе си: каквото пипне, оживява в ръката му. Слепи проглеждат, глухи прочуват, хроми оздравяват. Какво ще бъде положението на този човек? Всички ще го търсят – бедни и богати, учени и прости. Всеки ще иска да сложи той ръката си върху него, да го излекува. – Възможно ли е това? – Възможно е. – Кога? – Когато обичаме Бога. Тогава ключът ще бъде в ръцете ни. Ако не обичаме Бога, ключът е в старите ни панталони и ние ще стоим вън. Това се отнася и до мене, и до вас. – Поне ще бъдем с нови панталони. – Да, с нови панталони, но ще стоите вън.

     

    Казваш: Ти не ме обичаш. – Да, ключът ти е вътре в стаята, а ти си отвън. Ако и аз не те обичам и не те разбирам, и моят ключ е отвън. Значи, ключовете и на двамата са отвън. Отвън – значи и двамата живеем вън от Господа. Щом не разбирам хората, вън от Бога съм; щом ги разбирам, в Бога съм. Обичам даден човек – в Бога съм; не го обичам – вън от Бога съм. Имам вяра – в Бога Съм; нямам вяра – вън от Бога съм. – Как да те обикна? – Като влезеш в Господа. Щом си вън от Бога и да искаш, не можеш да ме обикнеш, забравил си ключа в стаята си. Бог е Любов, т. е. ключ, който отваря и затваря и дава свобода на човека, да влиза и излиза когато пожелае. Свободен, в абсолютен смисъл на думата, е само Бог. Свободата е само за Бога. Следователно, не можеш да бъдеш свободен вън от Бога. Вън от Бога не можеш да имаш никакъв живот – това е немислимо. Значи, свободата е в Бога. Който иска да бъде свободен, да обича Бога. Вратата на този човек ще бъде всякога отворена. – За кого? – За любовта.

     

    – Какво представя новото учение? – Учението на любовта, т. е. на онзи Божествен ключ, който отваря всички врати. – Кога? – Когато обичаш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Сърцето и умът са във физическия свят, а душата и духът – в Божествения свят. Ако не живеете в душата и в духа си, и на земята ще бъдете отвън. Който живее в душата и в духа, ще бъде вътре. Любовта е понятна само за онзи, който живее в душата и духа, т.е. който живее в Бога. За сърцето и за ума любовта е неразбрана. Това трябва да се знае! Отчаян си, не знаеш какво да правиш. Обикни Бога и отчаянието ти ще изчезне. Беден си – обикни Бога. Болен си – обикни Бога. Светът ще се оправи само с една дума: люби! Възлюбете се един друг. Като възлюбиш ближния си, ще го туриш на своя стол и ще започнеш да му служиш. После той ще те тури на своя стол и ще започне да ти служи. Той ще ти служи, и ти ще му служиш – взаимно ще си служите. Той ще ти дава предпочитание, и ти ще му отговаряш със същото. Надпреварвайте се в отдаване почит един на друг. Това прави любовта. Ние не искаме да ни отдават предпочитание; искаме да отдаваме почит на другите. Ако очакваш да ти отдават почит, ти вървиш по законите на света, отдето идат всички противоречия. Без любов нищо не става. Без любовта ти си вън от Бога. За да предпочиташ другия, ти трябва да живееш в Бога, да бъдеш богат човек. И тогава, каквото и да даваш, ще се благослови. Направете опит, да проверите истинността на моите думи.

     

    Апостол Павел казва: „Ако дам живота си на изгаряне, а любов нямам, нищо не съм.“ Всичко, което правиш без любов, нищо не струва. Учиш някого, но без любов. Каквото знание и да му предадеш, той ще го приеме, но след това ще почне да те коригира. Много ученици коригират учителите си. Първоначално ученикът е слаб, няма знания, но като приеме знанието и силата на учителя си, започва да се бори с него, да мери силата си. Дето и да отидете днес, навсякъде има борба. Един иска да пее, да покаже изкуството си. Веднага срещу него излиза друг и му обявява борба. Музиката има отношение към здравето, към хармонията. Следователно, щом двама души се карат, влезте между тях и започнете да пеете. Дето ходите, пейте. Един сляп цигулар седял на пътя и свирел с цигулката си. От време на време някой минувач хвърлял по пет стотинки в чинийката на стареца. Един ден Паганини минал край просяка, взел цигулката му и започнал да свири. Веднага улицата се напълнила с хора и всички се трупали около Паганини да чуят големия майстор. В половин час чинийката на стареца се напълнила с едри звонкови монети. Когато Паганини престанал да свири, старецът му казал: Синко, де беше по-рано и мене да беше научил така да свиря!

     

    Когато любовта дойде у вас и засвири, като Паганини, чинийката ви ще се напълни със злато. Докато вие свирите на вашите цигулки като стареца, чинийката ви всякога ще бъде празна. Желая Паганини да дойде у вас, да засвири на вашата цигулка и чинийката ви да се напълни. За да дойде Паганини у вас, вие непременно трябва да имате цигулка. Ако отправите любовта си нагоре и възлюбите Господа, Той ще засвири на цигулката ви и Неговите блага ще дойдат при вас. – Кога ще стане това? – Още днес може да стане – от вас зависи. Ако отлагате за утре и за други ден, нищо не можете да разрешите. Отлагането не разрешава въпросите. Нека всеки се запита: Мога ли да обичам Господа? – Как? – Доброволно, а не по закон. Според мене, ако има хора, които разбират новото, това сте вие; и ако има хора, които не разбират новото, това сте пак вие. Ако има хора, които могат да оправят света, това сте вие; и ако има хора, които не могат да оправят света, това сте пак вие. Хората, които Бог създаде, развалиха света; същите хора ще го оправят. Ако слушате Бога, светът ще се оправи; ако не Го слушате, още повече ще се развали. Превеждам думата слушане. Ако обичаме Бога, светът ще се оправи; ако не Го обичаме, ще се развали. Светът е развален, защото хората не обичат Бога. За сина, който не обича баща си, светът е развален. Той няма отношение към своя баща. Сърцето на бащата е отворено за онзи син, който го обича. Бащата е готов на всякакви жертви за този син. Следователно, от вас зависи да оправите своя свят. – Как ще го оправим? – Като възлюбите Господа.

     

    Като ви наблюдавам, аз се уверявам, че Бог ви е създал и то такива, каквито трябва да бъдете. Той ви е дал всичко – и това зная. И като виждам, че страдате, зная защо. Страдате, защото не слушате. Вие трябва да слушате, какво ви говори Бог, а Той слуша вашите въздишки. Някога въздишате, но никой не влиза в положението ви. Обаче, Божият Дух е толкова отзивчив, че дава ухо и на най-слабия зов. Една въздишка да чуе, Бог полага ръката си върху човека и му помага. Той слуша болките и страданията на всички хора. Това значи, че Бог ни слуша. Повечето хора са глухи за страданията на своите ближни. Вие трябва да се учите да слушате, т. е. да дадете на човека онова, от което той се нуждае. Това е една от най-трудните работи.

     

    Често се питате: Де отиде нашата любов? Какво стана с нея? – Не се страхувайте, нищо не е станало. Човешката любов е научила хората на хиляди добри работи. Същевременно тя е родила смъртта. Направиш си хубава къща, но изгубваш живота си. След тебе друг остава да живее в твоята къща. Ставаш търговец, спечелиш много пари, но като умреш, друг наследява твоето богатство. Ставаш художник, рисуваш хубави картини, но един ден заболяваш и не можеш повече да рисуваш. В човешката любов губиш всичко, което си имал. Божествената любов се отличава по това, че, каквото придобиеш в нея, никой не може да ти го отнеме. Божието благо е толкова голямо, че никой не може да го открадне. Кой може да открадне слънцето? Ако имането ти е голямо като слънцето, кой може да ти го вземе? Даже и като луната да е, кой може да ти го вземе? Как ще го пренесе? Де ще го тури? Малките работи всеки може да ги вземе и да докаже, че са негови. За големите, обаче, как ще докажеш, че са твои?

     

    „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Това, което може да поправи света в един момент, е любовта към Бога. Тя е ключът на светлината. Като го завъртиш, веднага светва. Като пуснеш в движение машината на парахода, той веднага тръгва. Като завъртиш колелото на локомотива, тренът потегля. Следователно, ако разполагаш със силата на любовта, всички работи стават моментално. Ако не притежаваш тази сила, нищо не става. Да дойде Божията Любов в света! Казваш: Нямам любов, никого не обичам. – Никого не обичаш, защото си турил себе си на мястото на Бога. В която къща влезеш, на първо място ще видиш портрета на домакина. Той е у дома си, а същевременно и портрета си турил. Той е оригинал, а портретът му – копие. Защо му е копието? Никъде не виждам образа на Господа. Всеки стои нащрек и казва: Внимавай, да не ме обидиш. – Ако те обичам, няма да те обидя; ако не те обичам, ще те обидя. В любовта всичко става по най-добър начин. Дето има обиди, там любовта не присъства. Някой казва: Не ми харесва този брат. – Онзи харесва ли ти? – И той не ми харесва. – Изобщо, никого не харесвам. – Значи, само себе си харесваш. Питате ме: Харесваш ли ни? – Какво да ви харесвам? Аз харесвам себе си повече от вас. – Вие харесвате ли ме? – Харесваме те. – Страх ме е, че ме харесвате. Желал бих да не ме харесвате. Да обичам някого, това значи, да не го подозирам в нищо, да съм готов на всички жертви за него. – Обичаш ли ме? – Първо обичам Бога с всичкото си сърце и, като изляза от тази любов, аз я отправям към всички живи същества. Да гледаме на всичко, както Бог гледа. Това значи, че съм излязъл от Бога. – Защо не трябва да подозираме и да се съмняваме? – Защото сам Бог не подозира и не се съмнява в това, което е направил. Ако има нещо у нас за харесване, то не е наше. Бог обича в нас своето си, т. е. това, което Той сам е направил. Човешкото е направено по човешки, а Божественото – по Божествен начин. Като наблюдавам човешкото, някога виждам, че е добре направено; някога виждам нещо лошо в него. Доброто в човека е Божественото, а лошото – човешкото.

     

    Една мома се влюбила в един момък, но скоро след това се разочаровала. Дойде при мене да се оплаква, че била нещастна. – Защо? – Нейният възлюбен обичал и други моми. – Това не е лошо. Според мене, ако този момък обича всички моми, и тебе ще обича. Ако бях мома и дойде при мене един момък да ми каже, че ме обича, ето какво бих направил. Първо ще го запитам: Обичаш ли майка си? Ако ми каже, че мене обича повече от майка си, ще му отговоря, че той не е за мене. Друг е въпросът, ако ми каже, че обича майка си. Тогава ще зная, че и мене може да обича. Който не обича Бога, никого не може да обича. Това е мярка. Дойде някой и ми казва, че Бога не обича, но мене обича. Този човек да си върви, отдето е дошъл. Момъкът пита момата: Обичаш ли баща си? – Не го обичам повече от тебе. – Тогава ти не си за мене. Ако любовта ви към Бога е правилна и към другите ще бъде правилна и устойчива. В правилната любов на човека се крие щастието на човешката душа. – Защо свекърва и снаха се карат? – От страх. Свекървата се страхува, да не би снахата да задържи сина й само за себе си. И снахата се страхува, да не би свекървата да отнеме любовта на сина си от нея. Снахата трябва да обича свекървата, защото тя е майка на онзи, когото снахата обича. По степен на любовта, майката стои по-високо от онзи, когото родила. Ако някой каже, че те обича, първо го попитай, обича ли той майка си и баща си. Ако ти, човекът, си толкова умен, колко по-умен ще е този, който те е родил. Така гледам аз на нещата; така трябва да гледате и вие. Трябва да обичаме Бога, защото Той стои над всичко. Каквото имаме, всичко Той ни е дал. След всичко това ще дойдат да ми доказват, съществува ли Бог или не. Щом Го обичам, аз вече Го познавам. Аз зная де е Той, какво прави – навсякъде Го виждам. Щом не Го обичам, светът пред мене потъмнява.

     

    Сега вие минавате за много учени. В това, именно, е вашата слабост. Вие мислите, че сте по-учени от мене. И аз съм на опасен път, ако мисля, че съм по-невежа от вас. Моето невежество се заключава в това, че не мога да разбера какви сте вие като хора; не мога да разбера и в какво се състои вашето учение. Някои мислят, че Учителят е много учен, а вие нищо не знаете. Аз пък мисля точно обратно: че вие сте много учени, а аз съм невежа. Ето едно противоречие. За да се примирите, аз ще ви дам малко от своето невежество, а вие – от своето знание. После аз ще ви дам от своето знание, а вие – от вашето невежество. В това е разрешението на въпросите. Така ще се опознаем. Вашето невежество и моето ще станат почва, а вашето знание и моето ще станат семки за посяване в тази почва. От тях ще излезе бъдещата култура. Така ще се изпълни Божията воля. С други думи казано: Вие ще ми дадете малко от вашата любов, а аз ще ви дам от моето безлюбие. После вие ще ми дадете от вашето безлюбие, а аз от своята любов. Така ще се разрешат всички въпроси. Разбирайте се като братя, защото всички сме излезли от Бога. Ние се различаваме само по съзнанието си. Който е излязъл по-рано от Бога, той е извървял по-дълъг път. Че някой извървял хиляда километра, а друг – по-малко, това нищо не значи. След време вие ще бъдете там, дето съм аз днес. Важно е да се извърви този път. Светът сега се изменя, и аз уча. Това, което науча, си остава за мене. Това, което вие научите, си остава за вас. Един ден, като се върнем при Бога, ще се съберем заедно и всеки ще донесе своята опитност. Тогава ще ни се дадат много блага. Аз не мога да имам вашата опитност, нито вие – моята. Всеки ще разбере любовта по специфичен начин. По който начин схванете любовта, тя трябва да бъде примирително звено – условие за работа.

     

    И тъй, обмяна е нужна на хората. Всички ще се обмените. Щом се съберете двама души на едно място, обменете си вашето невежество и вашето знание. Поставете невежеството за почва, а любовта – за семе. Така ще дойде примирението в света.

     

    Христос е човекът на изобилната сила.

     

    Христос е човекът на изобилната вяра.

     

    Христос е човекът на изобилната любов.

     

    12. Утринно Слово от Учителя, държано на 19 декември, 1937 г. София. – Изгрев.

  2. Аудио - чете Живка Герджикова

    Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание от 1948 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    „Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание от 1998 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    „Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание на ИК "Жануа'98", 2011 г.

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    Неизменни величини

    Размишление.

     

    Ще прочета 3 глава от I. послание на Иоана. Един от въпросите, които засягам, се отнася до повдигането на човешкото съзнание. Често се говори и за вярата, като движение на духа. Говори се и за светлината, която постоянно приижда. Ние живеем в епохата на зазоряването. Ще дойде изобилната светлина, ще станат нещата ясни. И животът не може да се разбере, докато нещата не са ясни. Плодовете зреят при светлина и топлина. Ако нямаше светлина и топлина на земята, нямаше да има никакъв живот. Същият закон се отнася и до човешкото съзнание. Човек трябва да роди, за да се проявят плодовете на духа. Добродетелите – това са плодовете на духа. В случая, любовта играе роля на топлина, мъдростта – на светлина, която възраства нещата. Истината заема средно положение между любовта и мъдростта.

     

    Мнозина гледат на процесите като на механически прояви както на часовника, който, веднъж навит, продължава да работи известно време. – Кои процеси са механически и кои – органически? – С време[то?], механическите процеси се изхабяват, а органическите – растат и се подобряват. Например, зреенето на плода е органически процес: първо плодът е зелен, а после узрява. И в живота има механически работи, които заблуждават, и органически, които възрастват. Механически неща са желанията на човека да се облича добре, да има хубаво жилище. Това не са съществени неща, те са временни, преходни. Пролет гората се облича в нова премяна за няколко дена. Обаче, за да си създаде човек характер, да възприеме и приложи една нова мисъл, нужно е време. Да се научиш да живееш добре и това е дълъг процес. Да свириш на цигулка и това е дълъг процес. Да взимаш чисти, верни тонове и това не е лесно. Освен вътрешните фактори, в самия човек има и външни фактори – влагата, крайната суша, които влияят върху цигулката. И нервната система в човека не е всякога еднакво издръжлива: някога нервите се съкращават, т. е. свиват, а някога се разпущат, т. е. удължават. Често свириш и си недоволен от свиренето. – Защо? – Нямаш достатъчно енергия в себе си. Музиката се проявява чрез душата. Значи, душата ти не те кредитира, не ти дава енергия. Ако свириш на орган, трябва да вкарваш вътре повече въздух. Няма ли достатъчно въздух, тоновете не излизат добре.

     

    Вяра е нужна на човека. За да вярва, той трябва вътрешно да се хармонизира. Учениците Христови се обърнаха към Христа с думите: „Учителю, придай ни вяра!“ – Вярата се придобива със светлина и топлина. В известни случаи, вярата е храна за човешкия ум. Ако не се подхранва с вяра, умът не може да расте и да се развива. – Защо трябва човек да вярва? – Много естествено, без вяра той не може. Както не може без въздух, вода, храна и светлина, така не може и без вяра. Ще дишаш въздух, ще пиеш вода, ще приемаш храна и ще възприемаш светлина, за да мислиш. На физическия свят е потребна храна, в духовния свят е потребно дишане, а в Божествения свят – мислене. Ако на физическия свят не ядеш, не можеш да живееш; ако в духовния свят не дишаш, не можеш да живееш; и ако в Божествения свят не мислиш, не можеш да живееш. В Божествения свят не съществуват ядене и дишане; там има вяра и надежда. Вярата отговаря на дишането, а надеждата – на яденето. Мисленето отговаря на любовта.

     

    С физическото си тяло човек е нагоден за физическия свят. Ако с това тяло влезе в духовния свят, той ще се намери в голяма мъчнотия. Такова е положението на рибата, която напуща водата и влиза в по-рядка среда – във въздуха. Тя ще се стреми да се върне назад. На земята човек по-лесно може да разбере духовния свят, отколкото като влезе в него. Влезе ли в духовния свят, той ще изгуби съзнанието си, както рибата във въздуха. За да живее, рибата трябва да се върне във водата. В това отношение, земята е училище, което подготвя човека за другия свят. Като се подготви на земята, човек ще знае вече, как да живее в духовния свят. Детето се подготвя за живота на възрастния, а възрастният – за живота на стария. Старият казва: Остарях. Той иска да каже, че е отслабнал, изнемощял. – Това не е старост. Светът се нуждае от стари, т. е. от умни хора, а не от слаби и немощни. Умните хора движат света напред, а възрастните прокарват бъдещите реформи.

     

    Днес всички очакват подобрение на света. И това ще дойде, но първо, човек трябва да внесе подобрение в себе си, да направи реформи в своя вътрешен живот. – Кога ще стане това? – Човек не трябва да изпуща нито един ден, да не внесе нещо ново в съзнанието си, колкото и да е малко то. – Защо се обезсмисля животът ни? – Защото сте престанали да внасяте новото в съзнанието си. Красотата и смисълът на живота се заключават в това, всеки ден да правите някаква реформа в своето съзнание. За да работи в света, човек трябва да разполага с известно количество светлина и топлина. Не можеш да работиш, ако нямаш вяра и надежда. Не можеш да работиш, ако нямаш и любов в себе си. Значи, надеждата, вярата и любовта осмислят живота. Лесно се говори за това, но опитности са нужни. Знаете ли, какво значи, да посветиш живота си на Бога, да прекараш в пустинята цели 20 – 30 години, и в края на живота си, да бъдеш поставен на тежък изпит? Ти мислиш, че всичко си изгубил, нямаш почва под краката си; изпитваш също пълно недоволство от себе си, поддаваш се на лоши мисли и чувства, не знаеш, какво да правиш. Чудиш се, отде дойде това изпитание и как да се справиш с него. То е порой, който носи калта на живота. Десетки години си обработвал своята нива и в един ден пороят завлича всичко.

     

    И човешкият живот се осакатява от калта на пороя, от топенето на снеговете, от голямото наводнение. Затова се казва: Не стой на брега на реката, която приижда. Качи се на върха, на високо място, да не те засегне. Като забогатее, човек се отпуща, повече пари пилее, яде повече. Да се пази, че пороят иде. Има един природен закон, според който, никой няма право да изразходва повече енергия, повече пари, отколкото е нужно. Друг закон: Никой няма право да икономисва и това, което му е нужно. Ако яде повече, отколкото трябва, ще затлъстее; ако яде по-малко, ще изсъхне. Хигиената на живота изисква от човека да бъде умерен и в яденето, и в чувстването, и в мисленето.

     

    – От какво се нуждае сегашният човек? – От вътрешна наука за развитие на душата. Всеки трябва да си даде отчет, с какво знание разполага и как може да го приложи. Освен това, той трябва да знае, каква е неговата вяра и доколко може да разчита на нея. Питам: Можете ли, като минавате през изпитания, да не се усъмните? Много хора ще ви кажат, че сте на крив път, че сте заблудени. На тях ли ще вярвате, или на себе си? Ако духът в човека е силен, той ще издържи на изпитанията; ако не е силен, ще тръгне по общото течение на живота. Чрез изпитанията и страданията човек може да определи степента на развитието си. Тогава той нито ще се надценява, нито ще се подценява. Обикновената трева не може да се сравни с едно цвете, с една ябълка или круша. Добре е понякога човек да се сравнява с другите. Как ще се сравниш с другите, ако стоиш по-високо от тях? На физическия свят една чешма се сравнява с друга, първо, по количеството на водата и по нейните качества. По същия начин, и човек може да се сравнява, а именно, по светлината, която излиза от него. В известни случаи, човек излъчва от себе си светлина и топлина. Ти си изпратен на земята да работиш, а не да живееш за себе си. Ръцете, краката, очите и останалите органи имат смисъл, когато пребъдват в самия организъм и изпълняват своите функции.

     

    Някога хората на земята са щастливи, а някога – нещастни. Ние сме дотолкова щастливи, доколкото изпълняваме волята Божия. Затова, всеки трябва да бъде готов да служи. Това не е нещо, което може да научиш отвън, то е вътрешно проявление, присъщо на всекиго. Едно е опасно, че животът постепенно се обезсмисля. Казваш: Трябва да живея. Всеки повтаря тази мисъл. Същото повтаряне се явява в музиката: Трябва да пеем! – Трябва да пеете, но не пеете. Кой ще ви научи, как трябва да пеете? Думата „трябва“ не учи човека. Казваш „трябва“, но с това си оставаш. Тази дума означава, че изтребваш нещо. Значи, немузикалното в човека да се изтреби, да се изхвърли навън.

     

    Казваш: Вярвам. Коя е подбудителната причина за твоята вяра? Вярваш в един човек, защото е богат, учен или силен. Ако не е богат, няма да вярваш в него. Ако не е учен или силен, пак няма да вярваш в него. Ако живее, ще вярваш, че е жив. Ако е умрял, ще вярваш, че е умрял. – Кое е същественото в човека, на което всякога може да се вярва? – Три съществени неща има в човека, на които всякога можеш да вярваш. Ти вярваш на неизменната любов в душата му; на неизменното знание и мъдрост в ума му и на неизменната истина и свобода в неговия дух. Неизменните величини в човека са любовта, мъдростта и истината. Те представят Божествения живот. За какво те обичат хората? – За любовта в тебе. За какво те почитат и уважават? – За мъдростта в тебе. За какво те ценят? – За истината и свободата в тебе.

     

    Казвам: Турете здрава основа на живота си. – Нямаме ли основа? – Имате, но основата ви не издържа на бурите и изпитанията в живота. Турете за основа на своя живот трите неизменни величини – любовта, мъдростта и истината. Казваш: Здрав съм, силен съм, богат съм – ето основата на моя живот. – Здравето на човека може да се отнеме; силата му може да се отнеме; богатството му също може да се отнеме. Де остава неговата основа? И животът на човека може да се отнеме. Животът е резултат на любовта. Който придобие любовта, той става безсмъртен. Значи, от човека зависи да живее, или да умре. Казвате: „Бог е Любов.“ – Това е живот вечен, да позная Бога като Любов. Познали ли сте любовта? Любовта се познава по едно качество: тя побеждава смъртта. Ако един човек те хване и те удуши, ти нямаш любов. Ще кажеш, че Бог изпратил този човек да те удуши. – Бог не благоволява в смъртта на човека. Значи, друго същество, което има някакъв интерес, му отнело живота. – Добре е да отиваме на онзи свят и да се връщаме, когато пожелаем, като у дома си. – Това е заминаване, не е смърт. Човек си заминава, когато е свършил известна работа на земята. Някога заминава и без да е свършил нещо.

     

    Казано е в Писанието: „Лукавият рикае, за да погълне някого.“ Това показва, че човек има много неприятели, с които трябва да се справи. Като не знае причината за своите мъчнотии, човек става недоволен и търси причината в баща си, в майка си, в брата си или сестра си. – Отвън никой не е причина за неговите мъчнотии. Утре и ти ще станеш баща или майка. Можеш ли да кажеш, че ти си причина за мъчнотиите на своя син? Причината за мъчнотиите и страданията на хората е в неизпълнението на Божията воля. Човек туря своите възгледи, своите мисли и желания, своите плодове на първо място. Щом дойде да изпълни волята на Бога, тя остава на последен план. Сегашните хора са установени в своите възгледи, затова мъчно разбират. Аз не искам да кажа, че те не живеят добре. Този въпрос не го разглеждам. – Защото, ако кажа, че хората не живеят добре, това не е от днес. От 8,000 години те не живеят добре. Ако живееха добре, нямаше да има затвори и бесилки, лоши мисли и чувства, лоши постъпки. В който дом влезеш днес, по лицата на всички виждаш сенки. Влезеш в черква и там има сенки – и проповедникът, и слушателите му имат сенки, була на лицата си. Казвате: Този е голям грешник, онзи е малък грешник. Големите грешници се родиха от малките грешници, а не от големите. Дебелото, голямото въже се прави от малки, тънки въженца. Като се съединят, тънките нишки образуват дебел конец. В малките грешки се крият възможности за големите грехове. Значи, и грехът расте.

     

    Обикновено, хората се оправдават за постъпките си и казват: Ние сме големи грешници. Не е въпрос, дали сте големи, или малки грешници. Важно е, зародишът на греха да не е във вас. Може да имаш само една въшка в главата, но в кратко време тя се размножава извънредно много. Аз ви навеждам на тази мисъл, за да разсъждавате. Като влезе в духовния живот, човек започва да мисли криво. Той гледа на себе си като на праведник, а на другите – като на грешници. Не се заблуждавайте. И светските, и духовните хора живеят на земята, само че условията на духовните са по-добри. Идете между светските хора, да видите, как живеят те. Не зная, дали има истински праведни между духовните. Влезеш с жена си в трамвая, едва намерите място да седнете. Трамваят е препълнен с хора. От едната и от другата ти страна седят чужди жени. Тясно е, бутате се, но какво да се прави! Жена ти е ревнива, недоволна е, че си между две чужди жени. Веднага в ума й се явяват лоши мисли. Праведна ли е тя? Праведен ли си ти? Тебе може да ги е приятно, но жена ти е недоволна. Има ли престъпление в тази приятност?

     

    Да дойдем до истината. Влизаш в една градина с много цветя. Приятна ти е миризмата им. Бог е създал обонянието да усещаме приятните и неприятни миризми. Има цветя, на които миризмата е много силна, които произвеждат обратно действие върху човека. Какво ще кажете в такъв случай? Ще благодариш и за приятната, и за неприятната миризма. Какво ще кажеш, ако от двете ти страни са седнали две жени? – Пак ще благодариш. Ако ти е приятно, ще благодариш, че си видял две хубави картини. Ако не ти е приятно, ще помолиш Господа да подобри тези картини. Това ще кажеш сам на себе си, а не гласно. В себе си ще бъдеш абсолютно искрен, без никаква бяла или черна лъжа. Тя може да мине край тебе, като муха, но ще я оставиш вън. Какъв ще бъде животът ви, ако бъдете искрени и истинолюбиви? При това положение, жената никога няма да подозира мъжа си, нито мъжът – жена си. Когато мъжът и жената са при едни условия, т. е. на еднакъв уровен на развитие, изкушението никога не може да дойде. Днес повечето хора се заблуждават от външността на нещата. Не се заблуждавайте от външността. В нея няма никаква реалност. Мислите ли, че ако носите торба със злато, вие сте забогатели? Ако слугата носи пари в банката, негови ли са те? И в религиозния живот има външно позлатяване. Не се заблуждавайте! Изпитанията са дадени за онези, които не мислят. Бог не обича лъжата. Има позлатени хора, има хора от злато. У Бога, обаче, всичко е истинско злато, всичко свети. Праведните хора в света са такива отвън, те са само позлатени. Като ги постави на изпит, Бог казва: Изтрийте ги, да видим, кой е истински праведен. Който не се изтрива, той е от чисто злато; който се изтрива, турят го настрана. Следователно, изпитанията в живота идат, за да се провери, кой е позлатен, и кой е от чисто злато. Тези, които са от чисто злато, остават на работа. Аз си служа в химията с термините: метахимия и панметахимия. В тях няма лъжа. В обикновената химия има верни и неверни неща, относителни и абсолютни. В метахимията може да има малко заблуждения, но в панметахимията всичко е абсолютно вярно. Химията е за децата, метахимията е за възрастните, а панметахимията – за старите.

     

    Като сравнявам проявите на човека, казвам: Има три вида християни – обикновени християни, метахристияни и панметахристияни. Метахристиянинът е добър човек, а панметахристиянинът е съвършен човек. Казваш: Аз съм християнин. – Трябва да придобиеш още две имена: мета и пан. Да бъдеш панметахристиянин, значи, да станеш господар на себе си, на своя ум и сърце, да не може никой да те изнуди. Мета значи да се мяташ над всичко, да си над условията. Кой плувец е добър? – Който е над водата. Остане ли под водата, неговият живот е свършен. Следователно, вместо християнин, метахристиянин и панметахристиянин може да турите други имена: човек на истината, човек на мъдростта – мета и човек на любовта – пан. Как ще съедините тези три неща в едно? Човек може да бъде още физик, метафизик и панметафизик; математик, метаматематик и панметаматематик.

     

    Като държа беседите си и после ги чета, виждам, че окръжаващата среда е оказала влияние върху тях. Всяка среда оказва влияние на човека. И коренът, като влиза в земята, се влияе от условията. Някога той взема различни посоки, за да избегне препятствията, които среща на пътя си. Не се чудете, защо коренът на някое растение е изкривен и набръчкан. Той е срещнал препятствие на пътя си. Човек не трябва да се заблуждава, да мисли, че може да работи при всички условия на живота. Как ще говориш вън, при 25° студ? Как ще свириш вън, при 25° студ? За да свири цигуларят добре, салонът трябва да е отоплен, да има добра акустика. Човек може да работи при добро разположение на ума, на сърцето, на цялото тяло.

     

    Всяко нещо се изявява при специални условия. Четете, например, посланията, без да знаете, при какви условия са писани. Това е от особено значение. Иоан е писал при едни условия, Петър – при други условия. Старият завет е писан при едни условия, а Новият завет – при съвършено други условия. Всеки ден си носи специфични условия и специфични блага. Всеки, според разбирането си, ще използва благата и условията на деня. Казвате, че всичко зависи от любовта. Да, но любовта трябва да се изяви. Ще обичаш себе си и ближния си, ако обичаш Бога. Можеш да обичаш хората, ако си изпълнил Божията воля. Любовта подразбира изпълнение на Божия закон. Без Божията Любов законът не може да се изпълни. Без Божията Мъдрост законът не може да се изпълни. И без Божията Истина законът не може да се изпълни. Изявяването на живота произлиза от Божията Любов, от Божията Мъдрост и от Божията Истина. Те трябва да бъдат в нас.

     

    Когато Иоан говори за вярата, надеждата и любовта, той има предвид Божията Любов, защото тя разрешава най-мъчните задачи. Истината иде да оформи нещата, да им предаде красив вид. Любовта работи отвътре. Нейните дела са невидими. Като дойде знанието, тогава човек вижда, какво е направила Любовта за него. Детето разбира ли, какво прави майка му за него? То вижда, че тя го къпе, облича, храни, носи на ръце, но защо прави това, то не знае. Един ден, като порасне и придобие знание, то ще разбере, защо майка му се е грижила за него, защо го е носила на ръце. Дете, което не е носено на ръце от майка си, губи нещо ценно. Ще кажете, че това не е важно. Не е така. Майката предава нещо на детето си. Ако в големите си мъчнотии не сме на ръцете на Бога, и Той не ни носи, много сме изгубили. Ако не минаваш през големи страдания, никога твоята майка няма да те носи. – Кое дете носи майката? – Слабото и болно дете. Докато страда, детето се нуждае от майка си. Докато страда, човек се нуждае от Бога. – Защо идат страданията и изпитанията в живота ни? – Кажете, какво трябва да ви се даде вместо тях? – Защо трябва да се храним с хляб? – С какво друго ще се храните? Заместете хляба с друго нещо, и вижте, какъв ще бъде животът ви. Вие сте в това положение, благодарение на хляба. Преди употребата на хляба, животът е бил много тежък. С употребата на хляба, животът се е подобрил. Някога месоядните животни са били повече, отколкото днес. В бъдеще, когато животните и хората се нагодят повече към хляба и растителната храна, месоядните животни ще се намалят. – С какво трябва да се храни човек? Когато сатаната каза на Христа „Като си Син Божи, превърни тези камъни на хляб“, Христос му отговори: „Казано е, че не само с хляб ще се храни човек, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.“

     

    Христос показа на човечеството, коя е истинската храна. Един ден душата ще се храни само със Словото. Който се храни със Словото Божие, всякога ще бъде здрав. Ако не се храни със Словото, ще боледува. Следователно, ако боледувате, ще знаете, че не се храните със Словото Божие. Ако ви е дадено недостатъчно количество, увеличете Го. Като се храниш със Словото, ще придобиеш любовта. И тогава, като ти се случи голямо нещастие или изпитание, не се разколебавай, но си кажи: Не зная, защо Бог ме изпитва, но зная, че това е за добро. Даже и Христос дойде на земята да разреши един важен въпрос. Защо трябваше да бъде Той разпнат? За всичко Той казваше: Така трябва да бъде! Впоследствие, Христос разбра, защо трябваше да мине през тези изпитания. Като мина през изпитанията, като пострада, Христос научи много неща. В първо време Му бяха неясни. Не мислете, че с ума си можете всичко да разрешите. Любовта се познава по това, че при всички противоречия и недоразумения между хората, никого не съди. Тя не казва, че този или онзи не е прав. Гледа на всички хора, като на удове от един общ организъм. Онези, които имат по-добро разбиране, по-малко грешат. Който има по-малко любов, повече греши; който има повече любов, той по-малко греши. Същото се отнася и до мъдростта, и до истината. Това е закон. Ако любовта намалява, и животът намалява; ако любовта се увеличава, и животът се увеличава. Любовта изключва всички противоречия. Тя е велика сила, която се справя с всичко.

     

    Баща си, имаш две деца, но едва свързваш двата края. Едното дете, по невнимание, счупва една стомна. Ти набиваш детето, като му казваш: Не знаеш ли, че съм беден, нямам пари. Как ще купя друга стомна? Ако беше богат, щеше да кажеш: Няма нищо! Ще купим друга, по-хубава стомна. Изобилието, богатството лесно разрешава противоречията, но не е така със сиромашията. Често наблюдавам, как някой ходи натук-натам, и все за счупената стомна говори. Казвам: Беден е този човек. Обаче, богатият нищо не говори за счупената стомна. И на вас казвам: Служете си със същата мярка, за да познаете, богати ли сте, или бедни. Ако говориш постоянно за счупената стомна, беден си; ако не правиш въпрос за стомната, богат си. Детето ти не е твой слуга, от тебе е излязло. Ако имаше любов, частите на счупената стомна щяха да се съберат по панметафизичен начин. Това е изкуство, това е наука. Ако се приложи, стомната ще стане по-хубава, отколкото е била. Това е за далечното бъдеще, когато завършите развитието си на земята. Сега можете да имате особено мнение по този въпрос, но в бъдеще сами ще проверите това.

     

    Помнете: Любовта разрешава всички противоречия. Без нея животът не може да се оправи.

     

    Мъдростта се справя с противоречията на ума.

     

    Истината се справя с мъчнотиите на човешката воля.

     

    Вложете надеждата за основа на земния живот.

     

    Вложете вярата за основа на духовния живот.

     

    Вложете любовта за основа на Божествения живот, и всичките работи ще се наредят.

     

    Христос е човекът на изобилната сила.

     

    Христос е човекът на изобилната вяра.

     

    Христос е човекът на изобилната любов.

     

    10. Утринно Слово от Учителя, държано на 5 декември, 1937 г. София. – Изгрев.

  3. Аудио - чете Живка Герджикова

    Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание от 1948 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    „Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание от 1998 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    „Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание на ИК "Жануа'98", 2011 г.

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    Служене на Бога

    Размишление.

     

    Често наблюдавам онези, които страдат. Някой казва: Не може ли без страдания? – Може. Щом не искаш да страдаш, ще си вземеш багажа и хайде, на онзи свят! Докато си на земята, ще страдаш. Ти искаш да живееш на земята без страдания. Това е невъзможно. Ако не страдаш, не можеш да се радваш; и ако не се радваш, не можеш да страдаш. (Учителят чете от книгата „Големи и малки придобивки“, II том, VII год. на общия окултен клас). „Всяко разбиране на нещо е пауза, почивка, мълчание.“ За да си почива, човек трябва да разбира радостите и страданията. И певецът се нуждае от паузи. Първо поема въздух и започва да пее; пак поема въздух и пее. Въздухът е необходимост за певеца. Ако въздухът постоянно влиза и излиза, певецът няма да има нужда от паузи. И цигуларят се нуждае от паузи. Като движи лъка си отгоре-надолу и отдолу-нагоре, пак си служи с паузи.

     

    Ще ви прочета откъслек от писмото на една французойка от Париж. „В моя живот, често на колене в скръб, аз чувствах откровенията на природата – нейните чудеса. Всичко това душата ми привличаше с разположение. Камъкът, тревата, животното се привличат към такава душа. Великото, безсмъртното сърце минава през всичко. Често, подпряна на едно дърво, чувствах силата му. И му говорех с всичката си искреност: Мой мили братко, дърво! И аз го обичах, както се обича едно човешко същество. Какво велико братство съществува между най-скромните до най-възвишените! Често, татко мой, изчезваше преградата между небето и земята. Душите ми помагаха. При разходки всред природата, бях принудена да положа ръцете си върху сърцето, за да не се пръсне. Такава голяма красота владее в природата!“

     

    Горният цитат показва, че има будни души, които разбират нещата. Те влизат в контакт с дърво, с растения и ги чувстват близки, като човека. В заключение, казвам: Докато не обикнем нисшите, малките същества, не можем да обичаме висшите. Виждаш муха или червейче. Не се отнасяй с пренебрежение към тях. Червейчето, например, учи търпението, но и вие ще се учите от него. Какво писмо бихте написали вие на познатите във Франция? Първо бихте се похвалили, че имате Учител. Лесно е да се хвалиш, но прилагаш ли учението му? Ако се хвалиш само, приличаш на цигулар, който само отваря и затваря кутията на цигулката, за да покаже, колко хубава цигулка има. После ще говори само на теория, как се свири. Обаче, на практика нищо не знае – не може да свири. Музиката не се изявява само чрез инструмента, но и чрез човешката душа. Значи, доколкото човек може да владее инструмента, дотолкова той е негов господар. Цигулката оживява в ръцете на големия майстор. Ако остане мъртва в твоите ръце, ти не си музикант. И цигулката, и лъкът трябва да оживеят в ръцете на цигуларя. Но и ръцете му трябва да бъдат живи. Не можеш да свириш, ако имаш една лоша мисъл и едно лошо чувство. Технически може да свириш, но не и с душата си. И аз сам съм изпитвал това. Когато говоря за музиката, не мислете, че е лесно да седнеш пред пианото, или да вземеш цигулката и да свириш. В човека има един вътрешен инструмент – пиано, орган, цигулка, китара. Всички инструменти са в човешкия ум. Ако се научите да свирите добре на своя вътрешен инструмент, и на външния ще свирите добре. Не е лесно да вземеш един инструмент от дърво, като цигулката и, при свирене, да накараш хората да заплачат.

     

    В една от лекциите си аз ви говорих за отворен и затворен ритмус. Казах, че ще свиря някога, да ви дам модел от тези ритмуси. Според мене, затвореният ритмус е мелодичен, а отвореният – хармоничен. Когато тоновете вървят един след друг по време, имаме мелодия; а когато няколко тонове звучат едновременно, имаме хармония. По произход, мелодията е по-нова от хармонията. Добрият певец или музикант се познава в обертоновете. Много цигулари съм слушал, но особено впечатление ми направи един ученик от Варненската гимназия. Приятно ми беше да го слушам. Той вземаше обертонове. Това беше хармония. Когато пеете или свирите мелодия, и хората не искат да ви слушат, причината за това е затвореният ритмус. Значи, отвореният ритмус е хармония, а затвореният – мелодия. Досега вие не знаехте нищо за двата ритмуса. При затворения ритмус се обикаля около едно и също нещо, поради което се отегчаваш и изпитваш неприятност. Обаче, трябва да имаш един отворен ритмус, отдето можеш да излезеш. Но и в това не се дохожда до смисъла на живота. Този ритъм е на веселието, ритъмът на победата или всепобеждаващият ритъм. Той има и спомагателни ритмуси, т. е. има отглас. Например, когато един човек ви обича, неговата любов трябва де има отглас във вас. Никой никого не може да обича, без отглас на неговата любов. Любовта е песен на живота.

     

    Следователно, когато казвате, че хората не ви обичат, подразбирам, че нямате обертонове, т. е. няма хармония във вас. Изкуство е хората да се обичат. Това е велика наука! Трябва да се учите. – От кого? – От Бога. – Защо? – Защото Бог е Любов. И ако се вслушвате в Божественото начало, вие можете да се учите. Тогава животът ви ще се превърне на песен. Когато ангелите възвестиха идването на Христа, те пееха. С това те искаха да кажат, че иде нов живот на земята. Те пяха навреме. Значи, музиката и пеенето имат свое време, кога да се изявят, и начин, как да се изявят. Например, искате да изговорите израза „мога да кажа“. Ако го изговорите бързо, ще имате едно въздействие; ако го изговорите тихо, бавно, ще имате друго въздействие. В първия случай думите ще прозвучат музикално. В бързото изказване на думите „мога да кажа“ няма обертонове, няма широчина. Направете опит да изговорите бързо изразите „аз съм добър човек, аз съм учен човек, аз съм справедлив човек“ и после бавно, да видите, де има по-голяма музикалност. Една от задачите на ученика е да говори музикално. Това се отнася до всички хора.

     

    Казвате: Не ме разбират хората. Защо не те разбират? Аз съм дошъл до заключението: когато ти не разбираш Господа, и хората не те разбират. Ако разбираш Господа, и хората ще те разбират. Това се отнася и до мене. Щом видя, че хората не ме разбират, аз се запитвам: Аз разбирам ли Господа? Дръжте правилото: когато хората не ви разбират, търсете причината в себе си – и вие не разбирате Бога. Хората се съмняват във вас. Значи, и вие се съмнявате в Господа, или в някой човек. Когато хората не са искрени към мене и правят някаква политика пред лицето ми, това показва, че и аз имам такова отношение към тях. Не е въпросът, като се явиш пред Господа да говориш и мислиш добре, а като се отдалечиш, другояче да мислиш. Помнете: Каквито са отношенията ви към Божественото начало, такива трябва да бъдат към всички. Колкото и малка да е моята погрешка, аз пръв я виждам. Малката погрешка причинява големи пакости в живота. Като знаете това, изправяйте първо малките си погрешки, защото те довеждат човека до големи страдания.

     

    Мнозина запитват, кога ще се оправи светът. – Оправете най-напред вашия свят. Нека всеки се запита: Оправен ли е моят свят? Какво е положението на моите поданици – моите мисли и желания? Служат ли ми те, както трябва? – Ако не ти служат, и ти имаш вина към тях. Колкото си отговорен ти за непослушанието им, толкова са отговорни и другите. Сега и вие, със своите мисли и желания, очаквате да влезете в Царството Божие. То е все едно, да напълните главата си с паразити и да мислите, че имате достъп до благородни хора. Още на вратата, те ще ви посрещнат и ще кажат: Идете най-напред на баня, очистете се добре и след това елате при нас. Знаете ли, че ако отидете нечисти на небето, ще бъдете добре приети? Там ще ви съдят и за най-малката погрешка. Човек трябва да бъде съвършен. Всеки вижда големите грехове; те не причиняват толкова пакости, както малките. В големия камък не можеш да се блъснеш, но малкият ще те спъне. Малките неща спъват развитието на човека. И най-малката отрицателна мисъл може да отклони човека от правия път.

     

    И тъй, на всички предстои да имате откровение. – Кога ще дойде то? – Когато бъдете готови. – Кога ще дойде Господ при нас? – Когато вашето сърце, вашият ум, вашата душа и вашият дух бъдат готови да Го посрещнат. Тогава ще дойде Бог в Своето царство и ще ви даде власт над всичко. Но ако умът, сърцето, душата и духът ви не са готови, Бог ще отложи Своето идване. Той ще ви остави да ви изядат зверовете в рова. И царете, които ви преследват, както Данаила, ще излязат срещу вас като лъвове, вълци, мечки. Вие ще пъшкате под ужаса и мъчението, под своята тежка карма. Ще кажете, че ще се изправите в друго прераждане. Това не може да ви спаси. Ако не използвате сегашния си живот, бъдещето прераждане не може да ви спаси. Който не използва сегашното си прераждане, ще остане назад. Ако не използвате условията на този живот, бъдещия живот ще се намерите в Сахара. Ако използвате сегашните условия разумно, очаква ви светло бъдеше. Всеки ще седи под смоковницата си, от нищо несмущаван. Извори ще текат около него, птички ще му пеят. Децата, жената му ще го обичат, приятелите и познатите му ще го почитат. Вашето добро зависи от сегашния ви живот. – Като умрем, всичко ще се оправи. – Аз не желая да умрете такива, каквито сте сега. Желая ви да живеете 100 – 120 години на земята, но разумно да използвате условията на живота. Само така ще разчитате на добрите условия в бъдещето.

     

    Не се обезсърчавайте. Не мислете, че в бъдеще ви чака нещо по-добро. Не ви обезсърчавам, но казвам, че ако изгубите сегашните условия, трябва да чакате хиляда години, за да се върне сегашното. Понасяйте всичко с търпение, за да придобиете нещо по-добро, което ще ви радва. Предупреждавам ви, да не изгубите условията. Колкото и да е малко едно добро, направете го, не отлагайте. Колкото и да е малко желанието ви, реализирайте го. Ако през ума ви мине една светла мисъл, колкото и да е малка, приемете я. Тя повдига човека. Тя облагородява неговото сърце, осветява ума му, разширява душата му и укрепва неговия дух. Повтарям: Не искам да ви обезсърчавам, но обръщам вниманието ви, да не сте нехайни към себе си. Вие гуляете с приятелите си, за нищо не мислите. Казвате: Да се почерпим! – Ще се почерпите, но ще изгубите добрите условия, ще изгубите времето. Когато влезете в новата епоха, извикайте Господа, извикайте приятелите си и направете голямо угощение. Ако гуляете, преди да сте влезли в новата епоха, вие сами се излагате на опасност.

     

    Ще приведа един пример от американския живот. Десет души американци се събрали в един хотел да гуляят. В това време хотелът започва да гори. Всички бягат, викат: Хотелът гори! Десетимата седят спокойно и се забавляват, не обръщат внимание на виковете. По едно време пламъкът нахлува в стаята им. Тогава те разбират, какво става и започват да викат: Помощ, помощ! Хотелът гори! Те се стреснали, на последният момент. Сега и на вас казвам: Хотелът гори! Откажете се от вашите гуляи! Излезте навън, там да гуляете. Докато сте в хотела, никакъв гуляй не се позволява.

     

    И днес хотелът гори. В горящия хотел не се позволява никакъв гуляй. Излезте навън, докато пожарът престане. Щом се изгаси, влезте пак вътре. Тогава отново ще започнете работата, която предстои да свършите. Когато хотелът гори, нямате право да гуляете. Щом престане да гори, гуляйте, колкото искате. Следователно, когато Бог ви дава някаква работа, откажете се от всички удоволствия. Щом свършите работата си, имате право да си почивате, имате право да се удоволствате. Няма по-велико нещо от това, да свърши човек една работа за Бога. Каквато работа и да ви се даде, нисша или висша, работете за Бога.

     

    Като наблюдавам хората, виждам в тях един аристократизъм. Те мислят, че са нещо особено. И вие някога си мислите, че сте станали много духовни, свети хора. Иде някой при мене, с някакво неразположение, иска да ми говори нещо. Погледна го и му казвам: Друг път ще те приема, зает съм сега. Той си отиде недоволен. После го настигам и го питам: Ако ти беше на моето място, как би постъпил? Щеше ли да отложиш работата си? Ето, аз отлагам работата си и ти давам съвет, как да се лекуваш. Забелязал съм, че когато не приема някого, по-скоро оздравява. В продължение на една седмица, той ще бъде здрав. Ако го приема веднага, по-мъчно оздравява. Трябва да мине една година, за да оздравее. Като не приемам някого, правя грешка, но поне съкращавам страданията му. Казвам: Хайде от мене да мине. Давам нещо от себе си, и той оздравява по-скоро. И вие, като направите една грешка, не съжалявайте, но изправете я. Изпратете една добра мисъл и едно добро желание на онзи, към когото сте сгрешили. Така и грешката си ще изправите, и на него ще помогнете. Помагайте на хората, както можете. Ако не можете по физически начин, поне мислено помагайте. Преди да си отиде някой вкъщи, твоята добра мисъл да го настигне още по пътя.

     

    Французойката, която ми писа писмото, казва, че ме виждала, как се разхождам в стаята си. – Има хора, които виждат отдалеч. Желая ви да виждате, какво прави Бог в света, както тя вижда мене. Кажи си: Както тя вижда, така и аз трябва да виждам Онзи, Който е създал земята. Докато си в безлюбието, не можеш да виждаш. Щом виждаш, ти си в любовта. Безлюбието е сляпо, а любовта – с отворени очи.

     

    Сега, аз ви говоря за любовта, за да прогледате, да не бъдете слепи. Говоря ви за мъдростта, за да чувате, да не бъдете глухи. Говоря ви за любовта, за да говорите сладко, да имате сладчина в устата си. Някога и аз говоря високо, повишавам тона си. Някога говоря тихо, спокойно. – От какво зависи да говориш високо или тихо? – И от вас, и от мене. Така трябва да се говори, че да не грешиш, т. е. да не се товариш. Някога грешката тежи повече от товара на хамалина. Като свали товара от гърба си, хамалинът веднага изпитва лекота. Обаче, дойдеш ли до погрешката, със седмици носиш тежестта й. Духовните тежести се носят по-мъчно от физическите. По-добре е да излизат сладки думи от устата ви, светли мисли от ума ви, благородни чувства от душата ви, отколкото да се храните с отрицателното. Бъдете носители на най-хубавите неща. Само това ще ви спаси. Отворете сърцето и ума си, душата и духа си за великото в света. С други думи казано: Работете върху сърцето и ума си, върху душата и духа си. Станете слуги на сърцето и ума си, на душата и на духа си. Няма по-велико нещо от това. Който се научи да служи на своето сърце и ум, на своята душа и дух, той се е научил да служи на Бога. Това е велика наука. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила.“ Това предстои на всички: Да слугуваме на сърцето, на ума, на душата и на духа си. И тогава, като дойде Господ, да ни даде власт и сила да подчиним на себе си всичко онова, което ни е спъвало.

     

    Сега ще ви кажа нещо, а вие само ще слушате: Буди! Изгрява слънцето на моя дух. Да бъде волята Божия!

     

    Будим! Изгрява слънцето на нашите ангели. Да се въдвори царството на Отца Нашего на светлините.

     

    Будите! Изгрява слънцето на великия Господ на мира в нашите души. Да обнови Господ нашите сърца със своята сила.

     

    Будят! Изгрява слънцето на всички слънца в нашите духове. Да ни даде Господ живот, здраве, свобода.

     

    Вярвам в Тебе, Господи, Който си ми говорил в миналото.

     

    Вярвам в Тебе, Господи, Който ми говориш сега.

     

    Вярвам в Тебе, Господи, Който ще ми говориш в бъдеще.

     

    Да се слави Името Ти, и в Твоята Слава да живеем ние!

     

    Да се въдвори Царството Ти, и ние да участвуваме в Твоята радост!

     

    Да бъде Волята Ти, както горе на небето, така и долу, на земята! И ние да работим с Тебе заедно.

     

    Амин! – тъй да бъде!

     

    Христос е човекът на изобилната сила.

     

    Христос е човекът на изобилната вяра.

     

    Христос е човекът на изобилната любов.

     

    9. Утринно Слово от Учителя, държано на 28 ноември, 1937 г. София. – Изгрев.

    • Like 1
  4. Аудио - чете Живка Герджикова

    Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание от 1948 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    „Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание от 1998 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    „Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание на ИК "Жануа'98", 2011 г.

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    Разрешение на въпросите

    Размишление.

     

    Ще прочета 5 гл. от Евангелието на Матея, която е четена много пъти. За да се избегне еднообразието, представете си, че тази глава е плодно дърво, което ражда всяка година. Обаче, плодовете на това дърво първата година били едни, втората година били други, третата година – различни от първите две години. И тази година ще я четем, да видим, какви са плодовете й, сладки или горчиви.

     

    Еднообразието е опасно във всяко отношение: и в религията, и в науката, и в живота. Еднообразието даже и в доброто, и в злото е също опасно. Всичко, в което има еднообразие, е опасно. Ако се храниш постоянно с череши, ще заприличаш на череша; ако се храниш постоянно със сливи, ще заприличаш на слива. Даже и с хляб да се храниш постоянно, на хляб ще заприличаш. Еднообразието в храната е също опасно. То прави човека еднообразен. – Да бъдем добри! – Стани добър, без да повтаряш едни и същи думи. Доброто е колективна идея. В него взимат участие много хора, както в азбуката – много букви. Когато казваш, че знаеш азбуката, това не значи да познаваш само една буква; ще познаваш всички букви, с техните специфични качества. Например, запознаваш се с буквата „Л“. Как трябва да се запознаеш с нея, за да я обикнеш? Ще я туриш на първо място в думите, както в думата „любов“. Тя казва: Без мене не може да се напише думата любов. Двете прави в буквата „Λ“ показват посоки на движение. – Само „любов“ ли започва с буквата „л“? – Много думи започват с тази буква. Например, лице, личен. Казва се, че не можеш да бъдеш личен без буквата „л“.

     

    Като се запознавате с буквата „в“, пак ще намерите думи, които започват с „в“. Например, висок, велик човек. Не можеш да бъдеш велик човек без буквата „в“. Така ще се запознаете и с останалите букви на азбуката, докато дойдете до последната буква. По този начин ще разберете, че буквите са нещо живо. Учените са дошли до същото заключение.

     

    Скоро четох в едно списание за изчисленията, които направил един виден учен, математик. Покрай големите си изчисления за бързината, с която се движат звездите и планетите, той се спрял върху една дребна работа, а именно: изчислил, за колко време ще се изпарят пет кубически метра вода, ако приеме, че за една година се изпарява само една капка вода. Той изчислил, че всичката вода ще се изпари за 145 милиона години – число, което отговаря на бързината на светлината. Значи, за да дойде светлината от най-крайните предели на нашата вселена до земята, нужни й са около 140 – 145 милиона години. Така ние можем да си съставим понятие за пътя, който изминава светлината, докато дойде до нас. Този учен имал голямо търпение да изчислява първо, колко капки вода има в пет кубически метра, а после, за колко време се изпарява тази вода. Той продължил изчисленията си по-нататък. Взел не пет, а десет кубически метра вода, с дълбочина четири метра и намерил, че тази вода се изпарява за два милиарда години – число, което отговаря на възрастта на нашата земя от създаването й до днес.

     

    Питам: С какво се занимавате вие? Какви изчисления правите? Някога, на Изгрева се повдига спор за земя – кой взел повече, кой – по-малко. След това трябва да изчислите кога спорещите страни ще се примирят. Преди няколко дена се научих, че някои се скарали за 25 м. земя. Тази задача е лесна. Колкото по-скоро се реши, толкова по-добре. Тя може да се реши в един час, а може и за цял живот да остане нерешена. Ако се отложи за друг живот, ще се плащат големи лихви. Преди всичко, никой не може да вземе 25 м. земя. Де ще я тури? Това е неопределена идея. Въпросът не е за земята, но как така, да ти вземат част от земята. Мисълта смущава човека. Като заспи и мисълта няма да го смущава. Щом се събуди, мисълта пак започва да го безпокои. Много случаи има в живота, които безпокоят човека, както мисълта за тези 25 м. Ушили ти дрехи, но се оказали малко тесни. Ти се безпокоиш. Никой не вижда, че дрехите ти са малко тесни, но ти се смущаваш. Дето ходиш, все за дрехите си говориш. Иди на пазара, купи два сантиметра плат и разшири дрехите си. Всяко нещо, което смущава човека, може да се изправи. Направи го така, че да не те смущава.

     

    Един ден вървя по една улица и виждам, две кучета се карат. Спрях се да разбера коя е причината за спора. Те се карат за една голяма кост, бедро. Едното куче казва на другото: Ще оставиш костта за мене, иначе ще опиташ зъбите ми. И другото казва същото. Като видях, че нито едно от тях не е готово за отстъпка, казах им: Ако не се примирите, аз ще взема костта. – Защо ти е на тебе? – Наведох се и взех костта. Двете кучета се хвърлиха върху мене. В това време аз ударих костта в едно дърво и я счупих на две. Разбрах, че не беше моя работа да се меся в спора на кучетата, но направих вече грешката. За да я изправя, дадох по едно парче от костта на двете кучета и ги примирих. Така спорът се разреши и кучетата се разделиха.

     

    – Как да разрешаваме противоречията в нашия живот? – Разделете противоречието на две части: едната част хвърлете надясно от вас, другата – наляво и въпросът е разрешен. Не съжалявам, че се спрях пред кучетата. Доволен съм, че видях за какво спорят – за една оглозгана кост. Казвам: Хората спорят за 25 м. земя или че дрехата е тясна с два и половина сантиметра. Малки неща смущават хората. – Какво се иска от тях? – Да покрият оголената кост. Недостатъкът на човека е тази оголена, оглозгана кост. Тя трябва да се покрие! – Този човек е гол. – Да, оголена е костта му. – Какво да се прави? – Оголеното място трябва да се облече в месо. В месото пък трябва да живее духът. Само така нещата придобиват смисъл.

     

    Една вечер седя в стаята си и чета на свещ. Четох около 2 – 3 часа. Гледам, половината свещ изгоряла. Който вижда само свещта, ще каже, че тази свещ слизала бавно отгоре надолу, докато намаляла наполовина. Никой не подозира, че едно разумно същество се ползвало от светлината на свещта. Това показва, че за повечето хора явленията в живота и в природата са разпокъсани, отделени едно от друго. Те не подозират, че между всички явления има известна връзка, известно отношение. Те имат същото отношение и към нас. Не можеш да станеш красив, ако не гледаш красиви неща; не можеш да станеш учен, ако не се свързваш с учени хора; не можеш да станеш добър и любящ, ако не се свързваш с добри и любящи хора. С какъвто се свързваш, такъв ставаш. На каквото обръщаш внимание, такъв ставаш. Оставете човека да живее 3 – 4 м. в недоволство, да видите как ще се отпечата недоволството на лицето му.

     

    Философията на живота се заключава в това, да се махнат от пътя ви всички препятствия, които хвърлят сянка върху вашия живот. Не позволявай сянката на грозния човек да пада върху твоето лице. Застани на такова място, дето няма сянка. Не допущай сянката на болния да пада върху лицето ти. Ще кажеш, че това е суеверие. Ако искаш да помогнеш на болния, остави твоята сянка да падне върху лицето му, а не обратно. Така той ще се ползва. Следователно, ако си болен, застани под сянката на Господа, Той ще те излекува. Ако застанеш под сянката на дявола, ще бъдеш нещастен. Какво правите вие? – Беден си, но имаш богат чичо. Ти бързаш да се скриеш под неговата сянка. Наистина, ще се ползваш от богатството му, но с него заедно ще вземеш и греховете му. Не уповавай на онзи, който нищо не дава. Не уповавай на една идея, която е причинила нещастие на хиляди хора. Не влизай в къща, в която хиляди хора са загинали. Не се спирай пред хора, които всякога лъжат. Не се спирай пред своето минало, да видиш как си живял. Срещнеш ли нещо грозно в живота, не се обръщай да гледаш. Мини мимоходом край него и го забрави. – Беден съм. – Не мисли за бедността си. Нека тя мисли за себе си. Даже и за богатството си не мисли. Нека то мисли за себе си. – За какво да мисля тогава? – Мисли, че трябва да обичаш Господа, от Когото си излязъл. Мисли, че трябва да отидеш при Него. Мисли за своя ближен. – Кой е моят ближен? – Пак Господ. Мисли за себе си, като за слуга на Бога; мисли, че трябва да вършиш Божията воля.

     

    И тъй, мислете за Господа, за да мисли и Той за вас. Обичайте Го, за да ви обича и Той. Благодарете Му за благата, които ви е дал; за щедростта, която е показал към вас. Ако не сте благодарни на Господа, на човека никога няма да сте благодарни. Невъзможно е да благодариш на човека, а на Господа да не благодариш. Благородството изисква, първо да благодариш на Онзи, Който ти е дал живот; Който от векове и до днес се е грижил за тебе. Ако Бог ви обича, а вие отблъсквате любовта Му, ще се натъкнете на най-голямото зло в света. Не препятствай на Божията Любов да се прояви чрез тебе. Колкото и да е малка капката вода, ако я оставиш с векове да пада на едно и също място, тя ще пробие и най-здравия камък. – Защо трябва да обичам? – За да не допуснеш злото в себе си. Допуснеш ли го, дето мине, то ще причини голямо разрушение. То е като водната капка, която пада на едно и също място. Дето има любов, там е доброто; дето няма любов, злото се ражда. От нас зависи на кое ще дадем път – на доброто или на злото. Дето е доброто, там са и благата на живота. Дето е злото, там няма никакви блага.

     

    Иде новото в света! – Кое е новото? – Да любим, за да се роди доброто в нас. – Трябва ли да се молим? – Да, трябва да се молите. Молитвата е привилегия за човешката душа. Всяка молитва се отличава с два момента: момент на слизане и момент на възлизане. Като слизаш, ще свършиш една работа; като възлизаш, ще свършиш друга работа. Молитвата на повечето хора се ограничава с единия момент – на слизане. Няма смисъл постоянно да слизаш. Щом слизаш, трябва и да се качваш. Виждаш, един човек слиза. Казваш: Този човек пада. – Ако слиза несъзнателно, той пада. – Защо пада? – И в този въпрос има известна философия. Отговарям: Този човек пада, за да не паднеш ти. Ако той не беше паднал, ти щеше да паднеш. – Защо си прав? – За да седнеш ти. Следователно, един пада, за да не падне друг; един стои, за да седне друг. Това е правилното разрешаване на въпросите. Някои хора падат, за да станат други. Едни падат, за да не падат други. Грешният е паднал, за да не падне праведният. – Защо стоиш прав? – За да стане падналият. Следователно, праведният стои прав, за да стане грешният. Това е наука, която разрешава въпросите. Това е правата мисъл. Като мислиш така, душата ти ще се просвети. – Много хора паднаха. – Да, но мнозина се спасиха от падане. Падналият да се радва на онези, които стоят. Който стои прав, да се радва и благодари на онзи, който с падането си го е спасил. Който стои, лесно може да подаде ръката си на падналия и да го повдигне. Подай въже на падналия в кладенеца, за да го изтеглиш навън.

     

    „Блажени нищите духом.“ – Опитал ли си положението на нищия? Знаеш ли, какво нещо е нищ човек?

     

    „Блажени кротките.“

     

    „Блажени чистите по сърце.“ – Знаеш ли, какво значи кротък? Знаеш ли, какво нещо е чистият по сърце? Ако не си опитал това, ще четеш тези стихове, те ще минават като сянка пред тебе, без да постигнеш нещо. Кроткият е силен човек, а чистият е запазен от всякакво гниене и вкисване. Чистотата е хигиена на живота. Казано е: „Само чистите по сърце ще видят Бога.“ Да видиш лицето на Бога, това значи да изгрее слънцето на твоя живот. Дето грее слънцето, там има живот; дето слънцето не огрява, там има смърт, там е старостта. – Защо остаряваме? – Четете деветте блаженства и ще разберете защо остарявате. Който е минал през деветте блаженства и ги е приложил, той се е обновил духовно. И вие сте минали през някои от блаженствата, но не през всички; и вие сте се изменили, но само механически. Човек трябва да се измени, освен механически, още и органически. Ако туриш половин килограм желязо в огъня, то ще се стопи. Може да го изтеглиш на дълга пръчка, но теглото му няма да се измени. Това е механическа промяна. Друг е въпросът, ако посееш в земята една ябълчна семка. Малка е тя, но след време ще израсте, ще стане голямо дърво, което ще дава изобилно плод. Това показва, че с ябълчната семка е станала органическа промяна. Дето няма растене, там става механическа промяна; дето нещата растат и се увеличават, промяната е органическа.

     

    Не е достатъчно човек да става висок и широк, но той трябва да се изменя и вътрешно: да расте в знание, в доброта, в любов – във всички добродетели. – Ние остаряхме, не можем повече да растем. – Растенето е вечен процес, то никога не спира. Ако не растеш единично, ще растеш колективно. В природата всичко расте и се видоизменя. Във физическия свят стават видоизменения; в реалния, както и в света на чувствата, става растене, а в Божествения свят става обновяване. Значи, на физическия свят ще се видоизменяш; в духовния свят ще растеш, а в Божествения ще се обновиш.

     

    Казвам: Съединете обновяването, растенето и видоизменението, за да получите нещо цяло. Като процеси, те представят три реалности в света. Каквото и да правите, не можете да разделите тези процеси. Те са едно цяло. Любовта внася обнова, вярата причинява растене, а надеждата видоизменя нещата. Ако имаш надежда, ти си на физическия свят – в света на промените. Детето расте, става юноша, пълнолетен, възрастен и стар. Това са промени на физическия свят. С промяната заедно растат и чувствата в човека. Той живее вече и в реалния или духовния свят. Най-после мисълта му се обновява и той влиза в Божествения свят. При всяка промяна надеждата влиза в човека; при растенето вярата е в него; при обновяването любовта го посещава.

     

    Желая ви да се променяте, да растете, да се обновявате и Бог да ви благослови!

     

    Христос е човекът на изобилната сила.

     

    Христос е човекът на изобилната вяра.

     

    Христос е човекът на изобилната любов.

     

    Утринно Слово от Учителя, държано на 21 ноември, 1937 г. София. – Изгрев.

    • Like 1
  5. Аудио - чете Живка Герджикова

    Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание от 1948 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    „Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание от 1998 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    „Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание на ИК "Жануа'98", 2011 г.

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    14 ноември 1937 г.

    Първата песен

    Размишление.

    Ще прочета 7 глава от Евангелието на Матея.

    „Не съдете, за да не бъдете съдени.“ (1 ст.). За да съдиш, трябва да се ръководиш от някакъв закон. Значи, ако се основаваш на закона, можеш да съдиш. Как ще съдиш без закон? С други думи казано: Може да съди само онзи, който има строго определена мярка за нещата. Всеки съди според своята мярка, но тя не е меродавна. Например, ти съдиш злото, произнасяш се за него, питаш се, защо Бог го е допуснал, а всъщност, не знаеш, какво е доброто и какво е злото. Вие познавате само последствията на доброто и злото. Казвате: Доброто е основа на живота, върху която може да се гради. Задава се въпросът: От злото ли излезе доброто, или от доброто излезе злото? Животът ли е излязъл от смъртта, или смъртта е излязла от живота? Казваме, че прекратяването на живота е смърт, а прекратяването на смъртта – живот.

    Като ученици, не се занимавайте със злото. Например, казваш за някого, че е лош. Кажеш ли така, ти му причиняваш пакост. Лошите мисли на човека не са нищо друго, освен гниещо вещество, което разнася миризмата си надалеч. Като учен човек, ти казваш, че неприятната миризма се дължи на процеса на смъртта. Наистина, всички мъртви неща миришат неприятно. Всяко нещо, което започва да мирише лошо, е предвестник на смъртта. Всяко неразположение и обезсърчение са предвестници на смъртта. Сиромашията, невежеството са също предвестници на смъртта. – Логично ли е това? – Логично е. Това е според логиката на природата. Тази логика наричаме разумност. Думата логика произлиза от гръцката „логос“ – слово. Значи, разумното слово е логика. Казват за някого, че има желязна логика. Може ли логиката да бъде желязна? Логиката трябва да съдържа истината. Ако истината не е в нея, тя не е никаква логика. – Докажи това нещо. – Как, с думи ли? Как ще докажеш нещо, което не съществува, че съществува? И как ще докажеш, че това, което съществува, не съществува? Как ще докажеш, че стомната не е там, когато тя стои на мястото си? Или как ще докажеш, че е на мястото си, когато я няма?

    Сега искам да ви наведа на мисълта, че човек сам кове своето щастие и нещастие. Това зависи от неговите възгледи за живота. Има два възгледа за живота: Божествен и човешки. Първият възглед произтича от послушанието, от връзката на човека с Бога. На първия човек бе казано: „Ще ядеш от всички плодове в рая, само от едно дърво няма да ядеш – от дървото за познаване на доброто и злото. Ако не ядеш от това дърво, ще бъдеш щастлив. Вторият възглед произлиза от непослушанието, от връзката на човека с втория учител. Той дойде при Ева и я запита: „Защо не ядете от това дърво?“ – Забранено ни е. – Криво сте разбрали Господа. Ако ядете от неговите плодове ще станете като Бога. То съдържа всички възможности, каквито Бог има. Адам се раздвои, натъкна се на противоречие, кой от двата възгледа е прав. Той искаше да примири и двата възгледа и си каза: Първият възглед опитах и останах жив. Ще опитам и втория възглед. Наистина, Адам опита и втория възглед, но не можа да се върне към първия възглед. Едно ще знаеш: След като си обичал лош човек, не можеш да обичаш добър. – Защо? – Веднъж оцапаш ризата си, колкото и да я переш, не може да стане чиста както по-рано. Една грешка направена, тя е неизправима. После може да бъдеш внимателен, да не правиш други грешки, но първата е направена вече. Казваш: Искам да изправя мисълта си. – Това е невъзможно. Ти можеш после да разсъждаваш по друг начин, но кривата мисъл е крива, не се изправя. Нея можеш само да туриш настрана, да не ти пречи. Тя не е твое произведение. Тя е резултат на втория възглед. Тя е мисълта на втория учител, който казва: „В деня, в който ядеш от забраненото дърво, ще станеш като Бога.“ Но Бог казал на Адама, че ако яде от забраненото дърво, ще умре. Адам нямаше никаква опитност. Той не знаеше какво нещо е смърт и си каза: Ще ям от забраненото дърво, да видя, ще стана ли като Бога.

    Сегашният човек има вече опитностите на миналото. Какво му е нужно сега? Да работи като алхимик, да отделя чистото от нечистото. Искаш да обичаш някого. Това желание е добро, но трябва да знаеш, какво представя обичта. Не мисли, че като обикнеш някого, ще намериш любовта. Като обичаш, или ти внасяш любовта си в своя възлюбен, или той внася любовта си в тебе. В случая, ти или той представяте само една чаша, в която трябва да се налее съдържанието. Чашата е само временно условие, при което любовта се проявява като на екран. Какво печелиш от тази любов? Ако израсте в тебе, един ден ще спечелиш нещо, но ако не израсте, нищо не печелиш. Това е все едно, че си посял ябълчна семка в земята. Ако не я поливаш и разкопаваш, нищо няма да излезе. Ти посяваш тази семка с желание един ден тя да израсте, да стане голямо дърво и да се ползваш от неговите плодове. Казваш: Направих добро на човека, когото обичах. – Какво очакваш от това добро? Доброто прави ли се? Стомна се прави, но как се прави добро?

    Грънчарят взима кал, омесва я и от нея прави грънци. От каква кал ще направиш добро? Да кажеш, че си направил добро, това е материален израз. Днес хората мислят материално. Ще кажеш, че си направил добро на някого, но той не го разбира и цени. Казваш, че слънцето изгрява и залязва, а всъщност, нито изгрява, нито залязва. Като се върти земята около своята ос, създават се денят и нощта, поради което привидно слънцето изгрява и залязва. Това се дължи на шашармата на земята. Така казва турчинът. Буквата „ш“ показва, че дето има лъжа, тя всякога излиза на бял свят, не може да се скрие. Ако кажеш една дума, в която има буквата „ш“, каквото си казал, ще излезе пред света.

    В древността един ученик отишъл при един адепт да се учи. Първото нещо, което видял в стаята на адепта, било: едно голямо шило, маска и тъпан. Той запитал учителя си: Защо ти е това шило? – Да бода с него хората. Този бодна, онзи бодна, и те се скарват. Като не знаят, кой ги боде, те се нападат едни други и се карат и бият. – Ами маската? – Който направи някакво престъпление, веднага туря маската на лицето си, да се скрие от закона. – Ами тъпанът? – запитал ученикът. – Когато някой човек сгреши нещо и се скрие под маската, аз бия тъпана, да чуят всички хора, че е направил нещо лошо. Така ученикът разбрал значението на шилото, на маската и на тъпана в живота.

    И тъй, човек трябва да пречисти мислите и чувствата си, да придобие вътрешна чистота. Не можеш да бъдеш здрав и силен, нито да развиеш една добродетел в себе си, ако не си вътрешно чист. Чистотата е необходимост за всички. Без чистота не се постига никакво знание. Нечистият всякога ще си остане невежа. – Защо страдаме? – Дето е нечистотата, там е страданието. Не можеш да бъдеш нечист, и да не страдаш. Всички възвишени същества живеят в абсолютна чистота. – Как да се освободим от страданията? – Чрез чистотата. Затова е казано: „Само чистите по сърце ще видят Бога.“ Казано е още: „Бъдете чисти!“ – Защо? – Чрез чистотата ще придобиете нужната светлина, за да не се спъвате в живота си.

    Какъв е смисълът на сегашния ви живот? Ще кажете, че смисълът се крие в това, да видите и познаете Бога. Ако мислите, че можете да Го видите външно, това е неразбиране. Важно е да опитате любовта, която носи вечния живот. Значи, за да видиш Бога, трябва да придобиеш вечния живот, да излезеш от царството на смъртта и да влезеш в царството на живота. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Някога седя и размишлявам, защо хората не живеят добре. Ето, от две хиляди години се проповядва едно и също нещо. Практически, чрез правила, не може да живееш добре. Животът сам трябва да ни научи. – Отде произтича животът? – От Любовта. Единствената сила, която може да ни научи да живеем правилно, е Любовта. Божията Любов носи изобилие. Тя изключва всички противоречия; тя изключва всички обиди; тя изключва сиромашията, болестите, невежеството. Може ли да живееш в Божествената любов и да се обиждаш?

    Докато живееш в Божията Любов, ти ще ходиш при хората, а не те при тебе. Първо ти ще обичаш хората, а после те ще те обичат. Ако живееш в човешката любов, хората ще дохождат при тебе. Следователно, ако чакаш хората да те обичат, ти живееш в човешката любов; ако живееш в Божествената любов, ти обичаш хората. Казваш, че обичаш някого, а пък му туряш юлар на врата. Това е човешката любов. Отиваш при вола и на него туряш юлар. Защо му туряш юлар? – Искаш да впрегнеш вола да ти работи. Щом искаш да използваш някого, това показва, че ти липсва нещо. От какво се нуждае богатият? Той има всичко, но пак търси изобилието. Когато пожелае да даде на нуждаещия се, той чувства доволство от постъпката си.

    Сега аз говоря за онези, които искат да вървят в Божествения път. Които не са дошли дотам, те могат да следват човешкия ред. Досега са го следвали и пак ще го следват. И да ви се говори да следвате Божествения път, това не става само с казване. Или, да не живеете в човешката любов, а да следвате Божествената – и това не се постига чрез говорене. Човешката любов не изключва Божествената, и Божествената любов не изключва човешката. Защо създаде Бог човека, каква беше Неговата цел? – Бог създаде човека от изобилието, което имаше. Той искаше да бъде човек радостен и весел, както Бог се радва и весели. Обаче, човек не разбира тъй радостта и веселието, както Бог ги разбира. Защо не го разбира като Бога? – Защото му липсва нещо. Например, човек ходи на два крака, птицата хвърчи. Кое е по-хубаво: да ходиш с краката си, или да хвърчиш? Човек не може да хвърчи като птицата, защото му липсва нещо. Ако хвърка с ръцете си, птица ще стане. И птицата не може да ходи на два крака, като човека. В заключение, казвам: Макар и да липсва нещо на човека, за предпочитане е човек да бъдеш, а не птица. За предпочитане е ангел да бъдеш, а не човек.

    „Не съдете, за да не бъдете съдени.“ Някога седиш и се запитваш, обичат ли те хората, или не те обичат. Значи, по особен начин ги съдиш. Съдиш хората, че не проявяват такава любов, каквато трябва. И тебе съдят за същото. Вие съдите хората, че имат особени възгледи, особени вярвания, които не можете да приемете. И те ви съдят, че вие не приемате техните възгледи. Кой е на правата страна? – Аз имам право да мисля. – Че кой няма право да мисли? Важно е, че мисълта не е ваша. Вие не създавате вашите мисли. Мисълта е подобна на парите, с които си служите. Както изваждаш и туряш в джоба си пари, така и мислите идат отнякъде и си отиват. Вие ли създадохте парите? – Държавата ги създаде, а вие се ползвате от тях. Ако ти отпечаташ една банкнота, държавата ще те държи отговорен за това. Тя те пита: Ти ли отпечата тази банкнота? Ако не можеш да се оправдаеш, ще намериш затвора. Както държавата съди човека за делата му, така и невидимият свят го съди. Светът е пълен с фалшиви мисли, желания и постъпки. Те са фалшиви, защото нямат никакво съдържание. Има един закон в природата, който хваща фалшивите мисли. Той пита човека: Отде взе тази мисъл?

    Често хората си приписват грешки, които всъщност не заслужават внимание. Казваш: Сгреших. – Какво направи? – Откраднах пари. – Как ги открадна? – Взех ги от касата на един банкер. – Ти ги взе от една каса и ги тури в друга. Премести ги от касата на банкера в своята каса. Грехът ти се заключава в това, че без позволение си взел пари от касата на банкера и си ги вложил в своята каса. Така постъпват мнозина. Някой казва: Дотегна ми да живея като праведен, да се моля по три пъти на ден. Искам да бъда свободен, да си поживея, както ми е угодно. Ето, ти направи вече един грях. Тази мисъл не е твоя, тя е на черната ложа. Ти взе тази мисъл без позволение и я внесе в своята глава. Като влезе в главата ти, тази мисъл започва да работи, и ти я приемаш като своя. Тъмната, мрачна мисъл е подобна на бомба. Ти внасяш бомбата в къщата си и мислиш, че си в безопасност. Не, къщата ти, в един момент ще хвръкне във въздуха. Онези, които са направили бомбата, ще бутнат запалката и ще бягат. Всяка лоша мисъл и всяко лошо желание имат експлозивна сила. Всеки момент могат да избухнат и да ти причинят пакост. Като знаеш това, дръж всяка лоша мисъл, всяко лошо желание далеч от себе си, да не избухнат. Те са бомби, които кога и да е, ще избухнат.

    И тъй, като ученик, ти трябва да знаеш, какво да говориш. Минаваш за вярващ. Питат те: Вярващ ли в Господа Исуса Христа? Вярваш ли, че Той е Син Божи? Ако не знаеш, какво да кажеш, ще наречеш хората еретици, безверници, а с това ще ги настроиш против себе си. – Живееш ли като Христа? Кажи: Не мога да отговоря на този въпрос, но зная, че вярата е едно нещо, а животът – друго. Според едни да вярваш, значи да приемеш, че нещо е така, както ти се казва. Според други, вярата подразбира извор, т. е. нещо, което постоянно извира. Вярата е свързана с живота. Като живееш, ти постоянно опитваш нещата. Като живееш, ти опитваш и това, което виждаш, и онова, което не виждаш. Вяра, придобита от опит, е истинска. В това отношение между вярата и любовта има тясна връзка Любовта се опитва, както и вярата. Следователно, вярата минава в любов, и любовта – във вяра. Не можеш да вярваш на някого, ако не го обичаш. Не можеш да обичаш някого, ако не му вярваш. Казваш: Обичам този човек. – Първо трябва да му вярваш; да вярваш, че е добър, за което го обичаш. Не можеш да обичаш някого, ако не му вярваш; не можеш да му вярваш, ако не го обичаш. Следователно, като престанеш да вярваш на някого, и любовта ти към него престава. И обратно: като разлюбиш някого, и вярата ти към него престава. – Аз имам любов, но вяра нямам. – Не, ти не разбираш закона. Любовта, вярата и надеждата са три форми, които вървят всякога заедно. Като изгубиш едната форма, с нея заедно ще изгубиш и останалите две форми.

    Сега вие се нуждаете от пресяване. Вие трябва да пресеете своите мисли, желания и постъпки. За всеки даден случай, човек трябва да знае, право ли постъпва, или не. Човек има вътре в себе си един термометър, който определя духовната температура. Когато този термометър се повдига, ти мислиш и постъпваш добре; когато спада, ти не мислиш право. Когато живакът в термометъра е под нулата, ти си влязъл в кривия път. Същото се отнася и до светлината. Когато светлината ви се увеличава, вие сте на прав път; когато светлината ви се намалява, вие сте на крив път. Когато светлината се увеличава, ти се приближаваш към Бога; когато светлината се намалява, ти се отдалечаваш от Бога. Търси щастието си в Бога, а не вън от Него. Докато го търсиш вън от Бога, ти си на крив път. Казвам: Трябва да мислите право. Оплакваш се, че еди-кой си не те обича. – Прав си, той не може да те обича цели 24 часа. Времето, когато спи, той не мисли за тебе. Във време на сън той пътува, ходи на различни места, прави такива неща, каквито в будния си живот никога не може да направи. Виновен ли е за това? Ако в съня си проявява желания, каквито в будния си живот няма, той е на изкушение. Пазете се от изкушенията, които идат, както на сън, така и в будния ви живот.

    Един познат, светски човек, ми разправяше една своя опитност. Имал две приятелки: едната женена, а другата – неженена. Често ходел в дома на женената. Мъжът й бил благороден човек, добре го приемал. Неженената му казвала, че иска да влезе с него в съдружие, но той нищо не отговарял. Като ходел в дома на женената, тя му разказвала за мъчнотиите на семейния живот. Той слушал, какво му говори, и я утешавал. Една нощ неженената сънувала, че приятелят й бил в дома на женената, дето ял кюфтета от месо. Тя му казала: Нали си вегетарианец, защо ядеш месо? Като го срещнала, веднага му разказала съня си и пак го запитала: Защо яде месо, нали си вегетарианец? – Това е сън, не е действителност. – Сън е, но много неща стават и в действителност. И в будния си живот може да ядеш месо. Всъщност, сънят е символичен. Месото представя изкушение. Значи, в дома, в който ходел, той е изложен на изкушение. Казвам: Месото няма отношение към живота на вегетарианеца. Обаче, за месоядеца, то е на място. Какво ще придобие човек, като яде месо? – Ще стане по-силен. Но като яде растителна храна, ще стане по-чист. Значи, месоядецът е по-силен, а вегетарианецът – по-чист. Наистина, месоядните животни са по-силни, по-жестоки, по-хищни. Същото е и в човешкия живот. – Каква храна е за предпочитане? – Ако си вълк, ще ядеш месо. Ако си овца, ще ядеш трева.

    Сега се задава въпросът: Когато овцата отиде при вълка, ще измени ли храната си? Ако вълкът попадне при овцата, ще бъде ли доволен от нейната храна? – Нито вълкът ще бъде доволен от храната на овцата, нито овцата ще бъде доволна от храната на вълка. Храната на овцата не е храна за вълка, и храната на вълка не е храна за овцата. Желанията на вълка са желания на черната ложа, а желанията на овцата са желания на бялата ложа. Значи, съществуват бяла и черна ложа. Всички хора са в съдружие и с едната, и с другата ложа. С левия крак те са в съдружие с черната ложа, а с десния – с бялата. Когато черната ложа е на власт, левият крак излиза напред, а при бялата ложа – десният крак е напред. Същото се отнася и до ръцете: лявата ръка е свързана с черните, а дясната – с белите. Затова Христос казва: „Каквото прави дясната ръка, лявата да не знае.“ Това означава: каквото прави бялата ложа, черната да не знае. – Защо да не знае? – Защото ще развали работата на бялата ложа. Черните не трябва да знаят пътя, по който белите вървят. Казваш на някого: Не си прав. – Няма какво да ме учиш! Свободен съм да избирам своето верую, своето убеждение и да служа, на когото искам. Ако служа на белите, живот ще имам; ако служа на черните, смърт ме чака. Животът е в ръцете на белите, а смъртта – в ръцете на черните. Казано е: „По плодовете им ще ги познаете.“

    Казвам: По резултатите ще ги познаете. Ако умирате, ако осиромашавате, ако заболявате и боледувате, вие служите на дявола, т. е. на черните. Докато сте в бялата ложа, сиромаси не може да бъдете; невежи няма да станете; няма да боледувате, няма и да умирате. Там е животът. – Обезверих се. – Попаднал си в черната ложа. – Мразя хората. – В черната ложа си. Следователно, ако си служиш с насилие, с лъжа, ти си в черната ложа. – Как да се освободим от черната ложа? – Много лесно можете да се освободите. Ако пръстите на ръцете ви са събрани, свити, това е знак на черната ложа. Разтвори пръстите си. Ето освобождението! Разгневиш се и свиваш пръстите си. Отвори пръстите си и гневът ще мине. Питате: Защо идат изпитанията? – Много просто, за да правите избор между доброто и злото, между живота и смъртта. Една сестра от Изгрева ми каза, че изпитанията и страданията, които имате, са създадени от мене. – Тя не е права. Бог изпитва хората, на коя страна ще се определят: на страната на доброто, или на злото; на живота, или на смъртта. И двете си имат преимуществата. Зависи, какво ще изберете. Умрелия обличат с нови дрехи, покриват го с цветя, пеят му, държат речи и най-после се освобождават от него. Като се роди човек, посрещат го без никакви почести, без песни и тържества. Като се прояви в живота и развие дарбите си, тогава му се отдават почести.

    И тъй, ако търсиш щастието в началото, ти си в смъртта; ако търсиш сиромашията в началото, ти си в живота. И обратно: щастието в края води към живота; сиромашията в края води към смъртта. Следователно, ако искаш да бъдеш богат в началото, ти си в смъртта; ако си богат в края, ти си в живота. Ако си сиромах в началото, ти си в живота; ако си сиромах в края, ти си в смъртта. – Искам да живея. – Тури сиромашията в началото, а богатството в края. Който не разбира това, пита: Какво може да стане от мене? Артист мога ли да стана? – Че ти и сега си артист. Като гледам как предавате нещата, и най-малките работи предавате толкова артистично, че изпитвам приятност. Отлични артисти сте! Казват за някого: Голям артист е той. – Защо? – Артистично предава нещата. Изкуство е това. Той изнася нещата в красиви форми. Религиозните казват: Да представим нещата, както са; да ги кажем направо. – Какво значи да кажеш нещо на човека право в очите? – Ще му кажа, например, че е добре облечен. – Ти ще му кажеш това, а той ще ти отговори, че за да се облече добре, взел е пари назаем. Значи, дрехите не са още негови. В странство дават дрехи под наем само за 24 часа. Ако някой трябва да отиде на концерт, или на угощение, а няма дрехи, той отива в един магазин и взима един костюм под наем. Хората виждат, че е добре облечен, но не подозират, че дрехите не са негови. Някой казва: Трябва да се обичаме! – Това е чужда дреха, която временно си облякъл. – Да живеем според Божиите закони. – Това са чужди обувки, взети под наем. – Да прилагаме правдата. – Това е чужда шапка, взета само за 24 часа. Много добродетели има в света, но само онези са твои, на които винаги можеш да разчиташ.

    „Не съдете, за да не бъдете съдени! С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.“ Тези стихове трябва да се разбират право. Писанието трябва да се разбира. Иначе човек се натъква на страдания и нещастия, с които мъчно може да се справи. – Никой не ме обича. – Това не е твоя работа. Не очаквай хората да те обичат. Първата работа, с която трябва да се занимаваш, е ти да обичаш хората. Дали ще те обичат те, това е второстепенна работа. Човек е дошъл на земята с единствената цел, да прояви Божията Любов. Кой как постъпва, какъв е, това не е важно. Всеки сам решава задачите си. Нямам право да се меся в работата на другите хора.

    Занимавайте се със себе си, в смисъл, да знаете обичате ли, правите ли добро на хората, готови ли сте да услужвате. Някога ще ви изпея една нова песен: „Мене ме майка роди, човек да стана, отлична мисъл в ума си да храня, топло чувство в сърцето си да имам и добра постъпка към ближния си.“ Каквото човек може да изпее, може и да го приложи в живота си. Което не можеш да изпееш, то е неприложимо. Музиката не е нищо друго, освен прилагане на Божествените добродетели. Ако не можеш да изпееш една добродетел, не можеш и да я приложиш. Следователно, когато казвам, че трябва да бъдете музикални, имам предвид музиката като метод за прилагане на любовта Ако не сте музикални, не можете да мислите и чувствате добре. – Аз съм музикален, но не обичам хората. – Щом не обичаш, не си музикален.

    Помнете: Любовта е велико благо за всички. Първото нещо, което любовта дала на човека, е музиката. Ще говориш музикално, като че пееш. Всяка изговорена дума трябва да отговаря на известен тон. (Учителят пее в разни вариации думите „мога да обичам“.) Щом пееш нещо за любовта, ще пееш тихо, музикално.

    Какво нещо е любовта? – Наука за музиката. Сама по себе си, любовта е неуловима. Тя се чувства и възприема само чрез душата. Само музикалният може да разбере любовта. Дето влезе любовта, всичко преобразява: нечистото става чисто, а старото обновява. При това, тя никого не съди, а на всички дава: въздух, вода, светлина, храна. Ако някой се нуждае от книги, и книги дава. Тя дава всички условия за развиване на човека. Любовта не търпи никакви оплаквания. Не разказвай за патилата си, но се учи. От всички твои изпитания трябва да остане само думата „търпение“. Ако си бил нетърпелив, кажи: Научих се малко да търпя. Ако си бил жесток, кажи: Придобих малко милосърдие. Говори за положителните неща в живота, а не за отрицателните. Не казвай какъв си бил, но кажи какъв си сега. Забрави, че някога си обичал да пиеш вино. Кажи, че днес обичаш да пиеш вода. Бог не обича да роптаеш и да се оплакваш, но кажи: Господи, научи ме как да стана търпелив, как да придобия милосърдие, как да любя, как да пия чиста водица. И като придобиеш всичко това, кажи: Господи, благодаря Ти, че ме научи да търпя, да бъда милостив, честен, да се откажа от пиенето на вино. Благодари за всичко, което си придобил, и го цени.

    Сега, ако сте готови да прилагате това, което ви говоря, с вас ще стане коренна промяна: белите ви косми ще станат златисти, бръчките на лицата ви ще изчезнат; болестите, сиромашията ще ви напуснат. Това значи, да се обърне човек към Бога. В Америка има една християнска секта, наречена „крейко“. Според тях, като се обърне човек към Бога, и кесията му трябва да се обърне. Те казват: Не вярваме на „крейковци“, които се обръщат към Бога, без да се обърнат и кесиите им. Значи, като вярва човек в Бога, и кесията му трябва да вярва. Казвам: Не трябва само кесията на човека да се обърне, но и неговият ум, сърце, душа и дух. Ако човек не служи на Бога с всичкия си ум, всичкото си сърце, всичката си душа и с всичкия си дух, той не се е обърнал към Бога. Да отправиш ума, сърцето, душата и духа си към Бога, ето истинското служене. Вън от това служене, нищо не се постига.

    Желая ви днес да направите първия опит – да започнете с търпението; втори опит – с милосърдието; трети опит – с чистотата. На физическия свят чистотата се изразява с чистата, планинска вода. Ако се явите при Господа, какво ще занесете? С какво ще бъдете угодни на Бога? Като отида при един виден музикант, ще изпея или изсвиря една от неговите песни. Колкото по-добре я изпея, толкова по-доволен ще бъде от мене. Ако му изпея някоя своя песен, той едва ли ще ме чуе. Като отидеш при Господа, ще Му изпееш първата Негова песен. – Коя е първата Божия песен? Бог е Любов. Ако още първата песен не можеш да изпееш, ти няма да отидеш при Бога. Казвам: И аз съм любов. Всички хора около мене са любов. Всички живеем един за друг. Тогава да бъде волята Божия! Не човъркайте вашето минало! Приемете новото, което иде.

    Христос е човекът на изобилната сила.

    Христос е човекът на изобилната вяра.

    Христос е човекът на изобилната любов.

    7. Утринно Слово от Учителя, държано на 14 ноември, 1937 г. София. – Изгрев.

    Книги:

    Първата песен

    Ликвидация на века (Утринни Слова. Година VII (1937–1938). Том I. София, 1948)

    18 беседи от 26 септември 1937 г. до 30 януари 1938 г.

    Начало: 05:00

    • Thanks 1
  6. Аудио - чете Живка Герджикова

    Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание от 1948 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    „Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание от 1998 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    „Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание на ИК "Жануа'98", 2011 г.

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    7 ноември 1937 г.

    Трите свята

    Размишление.

    Ще прочета І. послание към Коринтяните. В човешкия живот има две реалности: външна, която предпазва нещата, и вътрешна, която крепи. В проповедите си някои поддържат само външната реалност. Те искат да бъдат предпазливи и не обръщат внимание на вътрешната реалност, която крепи и въздига, т. е. усъвършенства човека. Мнозина говорят за Бога, като външна реалност, която е създала външния свят. Ако не се говори за външната реалност, не бихте имали никакво понятие за Бога. Някой говори за Бога, а се кара с хората. Това е, защото той има само външна представа за Бога. Затова, някога той казва, че Бог съществува, а друг път – че не съществува. Той говори и за любовта, като външна проява. Затова, любовта не е дълбоко в сърцето му. Говори за вярата, но познава само външната вяра; говори за надеждата, но и нея не познава; говори за музиката, но и нея не разбира. Много неща могат да се кажат за музиката, но малко са ония, които я разбират.

    Музиката се изявява в три свята: в идеалния, реалния и материалния. Идеалната музика излиза от Божествения свят. В нея няма никакви дисонанси. В реалната музика има само един дисонанс, а в материалната музика има 50 дисонанса. Оттук вадя заключението: в идеалния живот няма никакви погрешки; в реалния живот има само една погрешка, а в материалния – 50 погрешки. И хората се делят на идеалисти, реалисти и материалисти. Ако в едно общество намеря 50 погрешки, казвам: Това са хора от материалния порядък. Ако намеря една погрешка, казвам, че това са хора от реалния порядък. Ако не намеря нито една погрешка, това са хора от идеалния порядък. – Не може ли без погрешки? – Това зависи от порядъка, в който живеете.

    Имате ли представа, какво значи свят без погрешки? Ако мислите, че не грешите, а в сърцето ви се явява желание да обсебите нещо от своя ближен, вие сте в материалния свят. Срещаш едно добро, умно дете и си казваш: Това дете да е мое! Ето една погрешка. – Нали сме от Бога родени, защо грешим? – От Бога сте родени, а сте Го забравили и служите на хората. – Как е възможно това? – Роден си от Бога, ако имаш високо съзнание за своето предназначение. Служиш на Бога от страх. Убеждение ли е това? Страхът произлиза от материалния порядък. Страхуваш се, че ще умреш от глад. Ако ти е определено да умреш, ще умреш. – Е, да умра, да се освободя поне от мъчнотиите. – Чудно нещо, ще се освободиш чрез смъртта! Смъртта по-скоро заробва, отколкото да освобождава. Тя е господар, който не дава никаква свобода на слугата си. В смъртта те очаква работа. Защо трябва да се родиш, ако станеш слуга на смъртта? Има смисъл да се родиш и да служиш на живота.

    Казано е: „От смърт в живот.“ Значи, като умреш, да напуснеш господаря на смъртта и да отидеш при господаря на живота. Който мисли зло, той е в смъртта. Безверникът е също в смъртта. Казваш за един брат, че правел много погрешки. Щом виждаш това, ти пръв трябва да го изправиш. – Еди-кой си направил много дългове. – Той е твой брат, изплати му дълговете! – Това не е моя работа. Значи, ти си в материалния свят, дето всеки се грижи за себе си. В реалния свят човек се грижи наполовина за себе си и наполовина за другите. А в идеалния свят той се грижи само за другите. Докато си в материалния свят, не можеш да придобиеш големи знания. В това отношение, ти си като охлюва, който ту изнася рогчетата си навън, ту ги прибира в черупката си. – Ние сме много напреднали. – Като охлюва: само влизаш и излизаш от черупката и си въобразяващ, че си нещо особено. Влизаш в черквата и скоро излизаш от нея. Това е черквата на охлюва. Ще кажете, че ви обиждам. Това не е обидно. Аз изнасям факти от материалния свят. Ако мислите, че от материалния порядък може да разберете реалния и идеалния, вие се заблуждавате. Казвате: Тогава, какво сме постигнали? – Ще благодарите и за най-малката придобивка. Имаш къща, ще благодариш за нея, защото може да останеш и без къща. Все е по-добре, да има охлювът къщичка, отколкото да няма. Добре е, от време на време, охлювът да си показва рогата, защото на тях са поставени неговите очи, и при най-слабото докосване, той свива рогчетата си. Какво може да направи охлювът? Може ли да свири на пиано или на цигулка? Може ли да чете и пише? Може ли да тъче? Реч може ли да държи? – Нищо не може да направи. Охлювът знае само едно нещо: да извади рогчетата си, да се нахрани и да се прибере в черупката си. Ще кажете, че Бог създал света. Той направил всичко. Казвам: Бог направи идеалния свят, природата направи реалния свят, а човек направи материалния свят. Значи, три фактора играят роля при създаването на света: Бог, природата и човекът.

    И тъй, човекът е ученик на земята. В процеса на развитието си, той същевременно създава. Той е направил един свят, който прилича на него. За да живееш добре в материалния свят, ти трябва да бъдеш много умен. Мъчно се живее в материалния свят. Хората са толкова сгъстени, толкова близо един до друг, че без да искат си създават мъчнотии. Те трябва да се разширят, да имат по-широк простор. Всеки иска от ближния си да бъде като него, да мисли, чувства и постъпва като него. Ако бъде така, той сам ще се натъкне на убийствено еднообразие. Ако влезеш между учени, те ще искат да бъдеш като тях, да ги разбираш; ако влезеш между военни, те ще искат да бъдеш като тях; ако влезеш между музиканти, и те ще искат да бъдеш като тях, да знаеш да свириш. Така е в материалния свят. Тази е причината за противоречията в този свят. Днес материалното е взело надмощие над духовното. – Как можем да се освободим от влиянието на материята? – Като работите върху себе си. – Страх ни е да не се отклоним от пътя си. – Ще работите, да се освободите от страха. Докато страхът е ваш господар, вие сте още в материалния свят. Щеш не щеш, ти ще правиш това, което страхът ти диктува.

    И тъй, материалният свят се управлява от стомаха; реалният свят се управлява от дробовете, а идеалният или Божественият свят се управлява от главата. Материалният и идеалният свят са граници. Между тях има известна връзка. Ето защо, материалният свят може да се оправи само чрез идеалния, а идеалният може да се познае само чрез материалния. Който не е живял в материалния свят, никога не може да познае идеалния. Значи, материалният свят е отражение на идеалния. И обратно: Който не е живял в идеалния свят, не може да разбере материалния. Щом разбираш идеалния свят, ти си бил в материалния. – Защо трябва да слиза човек в материалния свят? – За да разбере идеалния, т. е. Божествения свят. – Защо трябва да поддържаме идеалния свят? – За да разберете материалния свят.

    Следователно, невъзможно е да разберете материалния свят от самия него. За да го разберете, трябва да имате отношение към идеалния свят. С други думи казано: Трябва да имате връзка с Бога. Хората са дошли на земята с единствената цел, да разберат идеалния свят, да познаят Бога и себе си, да научат, защо е създаден човекът. Той е крайното творение на Бога, затова трябва да стане първо служител на своя Творец, а после, на своя ближен и на себе си. Ако човек не мине през школата на материалния свят, никога няма да знае, как да служи на Бога. Как трябва да служите на Бога? – Като станем идеалисти. – Съгласен съм, на думи лесно ставаш, какъвто искаш. Така е в идеалния свят, там всичко се постига изведнъж. Кажеш, че си гладен, и веднага се нахранваш; кажеш, че си жаден, веднага задоволяваш жаждата си; кажеш, че искаш да станеш учен, веднага ставаш учен. Обаче, в материалния свят нещата не стават лесно. – Защо? – Защото в този свят всичко се движи много бавно. Една буболечица, за да измине един километър път, нужни й са стотици години. В идеалния свят всичко се движи с шеметна бързина. Достатъчно е само да помислиш нещо, за да си го постигнал. Материалният свят работи с големи величини, с вечности. За да научиш, какво е човекът, какво е животът, нужни са вечности. Много ще живееш, много ще учиш и малко ще разбереш.

    Питате: Вярно ли е всичко това? – Ако не вярвате, може да го проверите. От материално гледище мъчно може да го проверите. Например, казвам, че човек лесно може да се подмлади. – Как? – Както се подмладява гайдата, така се подмладява и човек. Взимам една свита, сбръчкана гайда, вкарвам в нея въздух, и тя веднага се надува и започва да свири. Кожата й се опъва, и тя става млада, угледна. Ще кажете, че въздухът я направи млада. – Да, въздухът. Каквото е въздухът за гайдата, такова нещо е мисълта за човека. Мисли право, и ще се подмладиш. Материалният свят е място на вечни промени. Затова, именно, човек греши. Като живее в тези промени, той има условия да се подмладява, но трябва да знае законите на подмладяването. Материалният свят се характеризира с вечните промени, реалният свят – с постоянния растеж, а идеалният – с вечното подмладяване. Идеалния свят наричат още свят на вечно зазоряване, вечно възраждане. Аз го наричам вечно подмладяване, вечна обнова, новораждане. Това е изразил Христос в стиха: „Ако се не родите изново.“ Да се новородиш, това значи, да влезеш във вечния порядък на нещата. Да мислиш, че под „новораждане“ се разбира, да се родиш веднъж на земята, това е неразбиране. Новораждането подразбира раждане по дух. И в Стария завет е казано: „Които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови.“ Това подразбира вечното подмладяване. В Стария завет тази идея е изказана неясно, но Христос я е изнесъл ясно: „Ако се не роди човек изново, не може да влезе в Царството Божие.“

    Питам: Какво трябва да правите, като сте дошли на земята? – Според мене, трябва да се учите да намалявате дисонансите. Казваш, че хората не те обичат. Това е дисонанс в твоя живот. Защо трябва да те обичат? Първо ти трябва да си обичал, и тогава хората да те обичат. Не можеш да жънеш там, дето не си сял. – Защо трябва да обичаме? – За да имате кредит. Онези, които ви обичат в материалния свят, те ще ви кредитират в бъдеще. Докато сте на земята, ще работите, за да си подобрите условията в идеалния свят. Ако нямаш нито един кредитор от земята, в идеалния свят ще бъдеш сам. Като знаеш това, не се оплаквай, че никой не те обича, но, докато си още на земята, ти обичай хората. Първо, ще обикнеш един човек; после, втори, трети и т. н. Така ще разширяваш кръга на своето сърце, да включиш, колкото може повече хора. – Може ли да обичаш всички хора? – Това е велика идея. От материално гледище, това е непостижимо. Тази идея може да се реализира само в идеалния свят. Докато си в материалния свят, ти обичаш половината човечество, а другата половина не обичаш. Любовта се уравновесява с омразата и, всъщност, за тебе нищо не остава. Като влезеш в реалния свят, ти обичаш всички, с изключение на един. Щом влезеш в идеалния свят, всички обичаш. Там няма никакво изключение.

    Какво представя религията? – Връзка на човешката душа с Бога. Без тази връзка не можеш да разрешиш нито едно противоречие. Тя е необходима за разрешаване на всички противоречия. Ако не си свързан с Бога, ще се натъкваш на големи мъчнотии. Кой ще ти помогне, когато умираш? Ако не обичаш никого, ти ще се намериш сам, изоставен от всички. Засега, вие сте под покровителство, не се страхувайте, но един ден смъртта ще похлопа на вратата ви и ще каже: – Хайде! Тя е в положението на изследовател, който се вслушва тук-там, да открие онези, които не обичат Бога. Щом ги намери, тя знае вече, как да постъпи с тях. Като намери онзи, който не обича Бога, тя казва: Понеже никой не те обича, аз ще те обикна. Хваща го, както акулата – своята жертва. Като влезеш в стомаха на акулата, какво ще кажеш? – Ще роптаеш против Господа, против съдбата си. Какъв отговор ще получиш? – Като отговора на пророк Иона. Той се отказа да отиде да проповядва в Ниневия, понеже знаел, че Бог е милостив и ще отмени наказанието. Затова, той напусна Ниневия и замина с кораб за Испания. Обаче, Бог му даде добър урок. Като прекара три дена в утробата на смъртта, Ион разбра, че няма по-добро от това, да бъдеш при Бога. Ако при Бога е лошо, при смъртта е хиляди пъти по-лошо. Днес и вие сте в положението на Йона и се оплаквате от страданията си. Има нещо по-лошо от вашето положение. Сега вие носите заблужденията на хиляди векове; вие носите натрапените мисли на много философи, поети, проповедници. Какво ли не носите със себе си! Същевременно, вие носите свои мисли и желания от векове.

    Днес трябва да правите геологически изследвания върху себе си, за да видите, де сте и какво носите. Ето, виждате, някой човек греши и не знаете, как да му помогнете. Защо? – Защото и себе си не познавате. Един ден Настрадин ходжа се качил на къщата си да я покрива. По невнимание, той се подхлъзнал и паднал. Така силно навехнал крака си, че трябвало с тояга да се подпира. Срещнал го един познат и го попитал: – Защо куцаш, ходжа? – Качих се да покривам къщата и паднах. – Как така, толкова умен човек, не можа ли да се предпазиш? Срещнали го втори, трети, четвърти и все го питали, защо куца, как паднал и пр. Като разправял на всички подробно, най-после той запитал: – Не се ли намери поне един между вас, който да е падал?

    Питат някого: Защо сгреши? Защо си гладен? – С питане въпросите не се разрешават. Този човек е гладен; не питай, защо е гладен, а го нахрани. Друг не работи. Не питай, защо не работи, но му създай работа. Дай му две празни стомни в ръка, поне вода да донесе. В това отношение, аз мога да създам работа на кого и да е от вас. Ще ви дам две стомни и ще ви пратя на извора, да донесете чиста вода. За всяка стомна ще ви дам по 5 лева. – Ами после? – Ще ви препоръчам на един мой приятел, и на него да донесете вода. Той ще ви препоръча на трети. Като донесете на пет души по две стомни вода, ще получите 50 лева. – Ами на другия ден? – На другия ден ще ви намеря друга работа. Ще ви науча една хубава песен и ще ви пратя да я изпеете на десет души. Всеки ще ви даде по десет лева. Десет души по десет лева, ето сто лева. На третия ден пак ще дойдете при мене. Ще ви науча да рисувате. За всяка картина ще получите по 20 лева. За десет картини – 200 лева.

    И тъй, силата на човека се заключава във вярата му в Божествения порядък. Защо Бог се отдалечава от нас? – За да ни даде възможност да приложим Божествените закони. Докато е близо до нас, ние няма да направим нищо. Външно Той се отдалечава от нас, за да не ни смущава, а вътрешно влиза в нас и ни насърчава. Като знаете това, не се страхувайте, нито се обезсърчавайте. Бог не може да ви изостави. Докато е при майка си, детето не се учи. Цял ден то обикаля около нея, държи се за полата й, не мисли за нищо. Щом замине майката, детето започва да плаче и да се вайка, че не може без нея. Казвам на детето: Не плачи, но започни да учиш, да рисуваш и свириш. Един ден, като се върне майката, то трябва да я зарадва, да й каже, какво е научило. Колкото повече неща е научило, толкова по-добре е разбрало смисъла на живота.

    Време е вече да давате отчет на Господа за работата, която сте извършили. Някой ще каже на Господа, че е свирил на цигулка поне по един час на ден. Дали е свирил добре, или не, това не е важно, той сам не може да си каже. Бог ще пита другите, които са го слушали. Всеки трябва да каже истината, както е. Ако Бог не ви пита, вие ще кажете, че този човек не свири добре, не сте доволни от него. Обаче, запита ли ви Бог за същото, ще кажете, че свири много хубаво. Не сте готови да кажете истината. Защо не кажете и на Бога това, което сами говорите? Защо всички не се съберат заедно и да изнесат по една добра черта за всеки човек? Това изисква идеалният свят от вас. Това желая и аз. То е за добро. Следователно, като отивате при Господа, не се оплаквайте от живота си. Той се вслушва в оплакванията ви, но по-добре, не се оплаквайте от нищо.

    Някой се оплаква от брата си, че го измъчвал много. Има право да се оплаче, свободен е, но не е ли по-добре да каже: Господи, имам един добър брат, много неща научих от него. Да, наистина, научил си много неща. В Божествения порядък е предвидено, тъкмо този човек да ти е брат, да те научи на нещо. Той е пратен на земята да те учи. Никой няма право да се оплаква от Божествения порядък. Защо се оплакваш от брата си? Две причини има за това: или той е дошъл много близо до тебе, или ти си дошъл много близо до него. Така разсъждавам аз. Следователно, когато някой човек ми е неприятен, гледам да застана на такова разстояние от него, че нито той да е близо до мене, нито аз до него. Ако той се е приближил много до мене, казвам си: Чакай да се отдалеча малко, за да не ме смущава, нито аз да го смущавам. Ако с един и същ човек имаш всеки ден вземане-даване, ти непременно ще се отегчиш от него. Ти се приближаваш много до някой човек, а след това изискваш от него да бъде светия. Това е невъзможно. Ти светия ли си? – Не съм. – Тогава, как изискваш от него да бъде светия? Който е светия, той има право да изисква от другите светийство; който е далеч от светийството, няма право да изисква от другите да бъдат светии. Мнозина казват: Ако един от нас стане светия, за останалите е лесно. Ние ще се хванем за дрехата му, и той ще ни изтегли от ада.

    Сега, аз искам да обърна вниманието ви към материалния свят, да го изучавате. – Защо? – Като живеете разумно в материалния свят, ще разберете правилно Божествения свят. Материалният свят е опитна школа, да се види, до каква степен на развитие е дошъл човек. Когато искат да опитат една душа, доколко е разбрала Божествения свят, пращат я на земята, т. е. на физическия свят. Ако човек се справи с условията на материалния свят, това показва, че той е разбрал Божествения свят. – Какво да правим с противоречията? – Ще ги разрешавате. Няма противоречие на земята, което да е неразрешимо. Има противоречия, които с години не могат да се разрешат. – Защо? – Защото човек не е намерил начин, как да се справя с тях. Развитието на човека зависи, именно, от неговото разбиране за Божествения свят. От разбирането на Божествения свят зависи, доколко ще се използват условията на материалния свят. Ако в материалния свят не живееш добре, и в реалния няма да живееш добре; ако в реалния не живееш добре, и в Божествения не може да живееш добре. Значи, първо, ще се справиш с материалния свят; после, с реалния и след това с – идеалния.

    Помнете: Вие сте дошли на земята в опитна школа. Сега ви изпитват. Какво ще направите, ако в дома ви влезе човек и ви открадне хиляда лева? Ако умееш да готвиш, стани готвач. Крадецът обича да си хапва добре. Все ще дойде някога в твоята гостилница. Като знаеш това, ще приготвиш един ден ядене специално за него. Така ще сготвиш, че като се нахрани, да се разстрои стомахът му. Щом започне да се превива от болки, ти ще приложиш другото си изкуство, ще го лекуваш. Доволен от тебе, като лекар, той ще ти плати добре. Ето начинът, по който ще си вземеш хилядата лева. Като го излекуваш, ще го питаш: Познаваш ли, кой съм? – Не те познавам. – Аз съм онзи, когото ти обра. Взе ми хиляда лева. За да ти дам добър урок, аз станах готвач, дадох ти такова ядене, което разстрои стомаха ти. После те излекувах. Сега ти давам хиляда лева, да не обираш хората. Така природата възпитава хората. Аз няма да постъпя така, но казвам, по какъв начин човек се възпитава. Това е приказка. Знаете, че в приказките всичко става лесно. В действителност, не става лесно. Аз съм музикант, няма да постъпя така. – Защо? – Всякога мога да спечеля хиляда лева, и то много лесно. Искам да кажа, че грешките не се изправят лесно. Трябва да бъдете изправни в отношенията си. Аз ви показах, как можете да изправите отношенията си, че да станете приятели на хората. Вместо да ходиш тук-там, да разправяш за крадеца, че те обрал, че е лош човек, нахрани го и, като заболее, излекувай го. Така ще станете добри приятели.

    Какво значи да говориш лошо за човека? – Това е все едно, да готвиш ядене, което да разстрои стомаха му. Лошите думи, казани по адрес на човека, са лошото ядене, което му поднасяш. Можеш да говориш лошо за някого, но ако си готов да го лекуваш. Щом заболее, иди веднага да го лекуваш. Като оздравее, питай го, защо е заболял. Ако не знае причината, кажи му: Едно време ти обра един човек. Втори път не прави същата грешка.

    Велика наука е да знаеш, как да изправяш грешките на хората. Без любов тя не може да се приложи. Любовта е Божествен закон. Като я прилагаш, ще започваш от най-малкото. Срещаш едного, който казва, че не може да пее. Не казвай, че този човек не може да пее, но се запитай: Аз пея ли по-добре от него? Като се сравниш мислено с него, той се насърчава и започва да пее по-добре. Не бързай да си даваш мнението. Мнозина си дават мнението, без да са добри певци. Питам: Вие как ще изпеете тази песен? – Ще я изпеем. – Ще я изпеете, но не можете да я изпеете.

    Лесно се дават съвети, как да изправиш грешката си, но опитай се да я изправиш. Аз правя това музикално. Музиката има свои линии. Ако линиите не са правилни, и тоновете няма да бъдат правилни. Щом забележиш това, изправи линията. Тя може да бъде по-широка, по-голяма, по-плътна, по-изразителна. Ако искаш музикално да изразиш едно широко чувство, ще пееш по-бавно, по-плавно. Как ще представите музикално бурята или валежът на снега? Ще кажете, че грешките музикално лесно се изправят. – Колкото е лесно, толкова е и мъчно. Това зависи от човека. Който си служи с музиката, може в един момент да превърне неразположението си в разположение. Трябва да знае, с какъв тон да си послужи. Имаш нужда от 50 лв. Изпей три тона, както трябва, и парите ще дойдат. – Ти можеш ли да направиш това? – Щом го казвам, мога и да го направя. Това е като запалването на клечка кибрит. Щом я драснеш, тя се запалва. Само едно трябва да се пази – да не се намокри кутията. Ако кутията е суха, и децата могат да запалят клечка кибрит. Същият закон действа и в музиката. Драснеш клечката, тонът излиза. Някога драснеш една, втора, трета клечка, нищо не излиза. Казваш: Нямам вдъхновение, не мога да свиря. – Кутията ти е влажна. Ако е суха, достатъчно е само един път да драснеш, и огънят веднага ще се запали.

    И тъй, ако си неразположен, това показва, че кутията ти е влажна. Щом се изсуши, ти си вече разположен. Драснеш една клечка, и огънят се запалва. Ако клечките не се палят, вярата ти е слаба. Щом се палят, вярата ти е силна. Това се отнася и до музиката в идеалния свят. Там няма нито едно изключение. Ако в музиката има много изключения, тя е материална; ако има само едно изключение, тя е реална; ако няма нито едно изключение, тя е идеална или Божествена. На земята тази музика още не може да се приложи. Затова музикантите турят паузи. Те са изключения в музиката. Имаме цяла пауза, половина, четвъртина, осмина, шестнадесетина и др. Както в музиката се допускат дисонанси, така и в живота се допускат грешки. За умния те са в реда на нещата. Глупавият се спъва от тях. За учения грешките и дисонансите са привилегия. Той има с какво да се занимава. Значи, мъчнотиите не са нищо друго, освен изключения и дисонанси във вашия живот. В музикално отношение, те са паузи. Оплакваш се, че нямаш пари. – Радвай се, че нямаш пари, защото ще усилиш вярата в себе си. Докато имаше пари, ти вярваше в тях. Щом ги изгуби, започна да вярваш на себе си и на Бога. Като вярваш на Бога, ще вярваш и на себе си.

    Казвам: Вие сте дошли до положение да опитате себе си, да опитате и Божествения свят. Изкуство е, и когато се оправят вашите работи, и когато не се оправят, да не става никаква промяна във вас. Ще дойдат ограничения в света, но духовният свят знае, защо идат. Той си има своите съображения. Някога искате нещо, но то не ви се дава. – Защо? – И за това си има причини. Две моми се влюбват в един момък, и двете искат да се оженят за него, и двете са подали молба до Господа. На коя от двете да го даде Той? Значи, и двете моми имат едно и също желание. Бог отговаря на молбата им: Добре е, че и двете обичате този момък, но не е право да искате и двете да се ожените за него. Това е едно от непостижимите желания. Момъкът е мое дете. Аз искам да дойде той при мене. Какво става? Бог взима момъка при себе си, т. е. на онзи свят. Момите не могат без него и след време, и те отиват на онзи свят. Там се срещат и тримата, но вече като братя и сестри. Те разбират, че, като братя и сестри, могат всички да се обичат еднакво. На земята, обаче, не е така; не е позволено две моми да обичат един момък, и двете да искат да се оженят за него.

    Като четете Библията и Евангелието, казвате: Исаия казал така. – Да, но Исаия имал големи опитности. – Данаил казал така. – И Данаил минал през големи опитности. Били ли сте в рова между лъвовете, да знаете, какво е то? Така казал апостол Павел. – Опитвали ли сте тоягите върху гърба си? На Павла удариха три пъти по 39 тояги, след което той казал: „Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие.“ И вие ще минете през страдания. И какви ли не страдания! Как приеха Христа на земята? Цял полк римски войници Го биха, плюха, плескаха Му плесници, подиграваха се с Него, докато най-после Го разпнаха. Какво е било състоянието на Христа, Той си знае. Христос разбра, че не се живее лесно на земята. Днес хората Го викат втори път да дойде, но Той не дохожда. Религиозните викат към Христа, искат да дойде между тях, но Той им отговаря: Втори път не се излагам на такова поругание. Не е лесно да се гаврят хората с тебе! – Ще се претърпи. – Да, веднъж ще претърпиш, но дойдеш ли втори път до същото положение, ще кажеш: Не искам пак да влизам в този порядък. Днес Христос ни учи, как можем да се освободим от дисонансите на физическия свят. Той казва: Единствената сила, която може да ни освободи от дисонансите, е Любовта.

    Питате: Какво можем да направим ние? – Не е въпрос, какво можете и какво не можете да направите. Важно е, какво можете да направите във всеки даден момент. Първото, което можете да направите, е да поддържате добро мнение за всекиго. Не е въпрос да казвате, че този или онзи не живеят добре. Щом е така, кажете вие, как трябва да живеят. Всеки живее според разбирането си. Препоръчвам ви, като ставате сутрин от сън, да казвате: Господи, научи ни да мислим за нашите братя и сестри, както Ти мислиш за тях. Ако не мислите добре за ближните си, изключенията в живота ви ще бъдат много. Да мислиш добре за хората, това значи, да бъдеш силен. Сега Бог ни защищава отвън, а тогава ще ни защищава отвътре. Някой страда, а ти казваш: Нека страда, така трябва да бъде. – Не, ще дойде ден, когато и ти ще страдаш. Ти говориш така, защото не си страдал. Външните страдания не ползват човека, ако той не дойде до вътрешното разбиране на живота. Всяко страдание трябва да се осмисли. Стремете се към разбирането, което Бог има. Като ти дойде едно страдание, знай, че такава е Божията воля. Страдаш, за да намериш една своя погрешка.

    Преди няколко дни се връщахме от екскурзия. Две сестри посрещат брата си и му казват: Братко, влез оттук. По невнимание, те турили един стол на прага и забравили да отворят лампата. Като влиза братът, спъва се в стола и пада на площадката. Той си казал: Благодаря Ти, Господи, че не си ударих главата, щях да свърша. – Не канете никого в тъмна стая. Предварително запалете свещта или лампата, да видят, къде влизат. Ако нямате светлина, водете го за ръка.

    Няма по-велико нещо от това, да мислите правилно. Силата на човека е в мисленето. Когато говорят лошо за тебе, изслушай ги и благодари на Бога и за това. Кажи си: Господи, научи ме да мисля добре за хората; научи ме да чувствам добре; научи ме и да постъпвам добре. Не питай, защо хората говорят зле за тебе. Това е дисонанс, погрешка в живота.

    Апостол Павел казва: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка. Любовта дълготърпи, благосклонна е ...“ Идеалният свят трябва да бъде мярка за вас. От реалния свят да вземете образец, а материалният свят да бъде поле за работа. Докато сте на физическия свят, не желайте да умирате и да бягате от земята. Къде ще отидете? – Пак тук ще останете. Докато не разрешите противоречията в живота си, докато не станете господари на своите мисли, чувства и постъпки, не можете да влезете във възвишения свят. Ще кажете, че Христос е страдал. – Да, Той е страдал, но вие не искате да страдате. Не искате и да умирате, но ето и Христос умря, без да иска. След известна борба в себе си. Той каза: „В Твоите ръце, Господи, предавам духа си.“ Понеже постъпи правилно. Бог го възкреси. Дръжте и вие тази мисъл в себе си, та като умирате, да кажете: Господи, помогни ни да оживеем и да възкръснем. Турете в ума си мисълта, не да се продължи живота ви, но да влезете в новия живот. И моето желание е същото. Като умирате, не се молете да ви избавят от смъртта, но се молете да оживеете. Никога не казвай, че ще умреш, но кажи си, че ще живееш. Това означава стихът: „От смърт в живот.“ Това е новата религия.

    Да оживеем. Да оправим обърканите си работи и да се въдвори Царството Божие на земята. С нашата работа да шосираме пътищата, че като дойде Царството Божие на земята, всеки да свърши работата, която му е определена. Внимавайте, да не сте кандидати за смъртта. Никаква кандидатура не се приема. Дойде ли смъртта при вас, и без да си давате кандидатурата, тя ще си свърши работата и ще си замине. Дайте си кандидатурата за живот.

    От смърт в живот! От безлюбие в любов; от безверие във вяра; от зло към добро! Това е мисълта, която трябва да занимава умовете ви.

    Христос е човекът на изобилната сила.

    Христос е човекът на изобилната вяра.

    Христос е човекът на изобилната любов.

    6. Утринно Слово от Учителя, държано на 7 ноември, 1937 г. София. – Изгрев.

    Книги:

    Трите свята

    Ликвидация на века (Утринни Слова. Година VII (1937–1938). Том I. София, 1948)

    18 беседи от 26 септември 1937 г. до 30 януари 1938 г.

    Начало: 05:00

  7. Аудио - чете Живка Герджикова

    Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание от 1948 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    „Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание от 1998 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    „Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание на ИК "Жануа'98", 2011 г.

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    31 октомври 1937 г.

    Двете дървета

    Размишление.

    Ще прочета 8 гл. от Посланието към римляните, дето се обяснява защо човек страда и гладува.

    Съществуват два закона в света: човешки и Божествен. Законът на плътта е човешки; законът на Духа и на Любовта е Божествен. Човешкото причинява страдание на хората, а Божественото – радост. Защо страданията преодоляват в живота? – Защото човешкото взема надмощие над Божественото. Човешкият порядък никога не може да донесе радост на хората.

    Религиозните очакват да дойде Христос на Земята, да оправи света. Христос няма да дойде на Земята да оправи света по човешки начин. Това правят хората. Светът се оправя от години и още не е оправен. Хората се движат в двата порядъка – човешкият и Божественият, които трябва да изучават, за да различават техните прояви. Насилието, мъчението са прояви на човешкия свят. Който изпълнява човешката воля, живее в ада; който изпълнява Божията воля, живее в рая. – Де ще бъдем ние? – Ако изпълнявате своята воля, ще бъдете в ада; ако изпълнявате Божията воля, ще бъдете в рая.

    Сега, не е въпрос да се оправдавате, защо постъпвате по един или по друг начин. Ще кажете, че е важно, какво мисля за вас. Какво мога да мисля за един човек? Всеки човек си има специфични характерни черти. Ако попаднеш в общество на българи, събрани заедно на чаша вино, като дойде време за плащане, всеки иска пръв да плати. Един от тях отваря кесията си, но се оказва, че няма пари. Вторият отваря кесията си – също празна. Най-после третият, най-богатият, казва: Аз ще платя. Отваря кесията си и плаща за всички. Англичаните постъпват по друг начин. Всеки хвърля по една монета на пода и гледат, на кого монетата при падането си, се обърнала с лицето нагоре. Късметлия е онзи, на когото монетата е паднала с лицето нагоре. Той плаща за всички. У немците обичаят е друг. Там всеки плаща за себе си. От трите обичая, кой е най-добър? Според българите, българският обичай е най-добър; според англичаните, техният обичай е най-добър; според немците, немският е най-добър. За Божествените хора, Божественото е най-добро; за светските хора, светското е най-добро.

    Какво е нужно на сегашните хора? – Да се освободят от своите вътрешни противоречия. Например, търсиш любов в човешкия свят и, като не я намериш, разочароваш се. – Няма защо да се разочароваш. Ще знаеш, че в човешкия свят има насилие, мъчение, но не и любов. Ако търсиш нещо хубаво, ще го намериш в Божествения свят. Следователно, ако страдаш, ще знаеш, че си в човешкия порядък и ще гледаш да ликвидираш с него. Имаш господар, с когото си скаран и не можеш вече да живееш с него. Какво ще направиш? – Ще го напуснеш. Ти си уговорил с него да му служиш само една година. Втората година си свободен, никакъв закон не те задължава да му служиш. Друг е въпросът, ако господарят ти е добър, умен човек, а ти искаш да го напуснеш само затова, че не ти увеличил възнаграждението. Представи си, че слугуваш на баща си. С пари ли ще слугуваш? Ще кажеш, че баща ти може да ти остави наследство. Господарят пък ти плаща на части, всяка седмица, всеки месец или всяка година. Всяка работа, при която парите играят роля, не е Божествена. Там, дето парите не играят роля, работата е Божествена. Някой господар мисли, че постъпва по Божествено, а не плаща на слугата си. Той не разбира, какво значи да постъпваш с човека по Божествения закон.

    Един беден, но умен човек взел назаем хиляда лева от един банкер, с условие, да ги плати на определен срок. Като наближил срокът, банкерът го дал под съд, понеже, според неговата бележка, длъжникът трябвало да плати дълга си 12 дена по-рано. В бележката на длъжника срокът бил с 12 дена по-късно. В призовката от съда било означено да се плати в срок от 24 часа. Съдията разгледал делото и се произнесъл в смисъл, банкерът да се съгласи да получи парите си 12 дена по-късно. Кой от двамата има повече право? – Който страда. Когато страданието се налага като наказание, добре е да се отложи с 12 дена. Когато възнаграждават някого, добре е да се изпълни 12 дена по-рано. Значи, когато очаквам щастието, то трябва да дойде 12 дена по-рано; когато очакваш нещастието, нека дойде 12 дена по-късно. От юридическа гледна точка, несправедливо е да се изменя датата. Въпреки това, датата на полиците постоянно се изменя. Всички хора очакват радостта дванадесет дена по-рано, а скръбта – дванадесет дена по-късно. Обаче, в живота и радостта, и скръбта идат точно навреме. Ако длъжникът закъснява с 12 дена, а кредиторът избързва с 12 дена, съдията събира и двете числа и дели на две, за да намери средно аритметичното, което отговаря на истинската дата. Какво се иска от сегашните хора? – Да си правят отстъпки. Който има да взима, да отстъпва; който има да дава, и той да отстъпва. Така ще се намери онази точка, към която се стремим.

    Помни: Не можеш да имаш резултатите на любовта без самата любов. Не можеш да бъдеш справедлив без самата правда. Не можеш да бъдеш добър без доброто. Следователно, ако любовта не е в тебе, не можеш да любиш. Ако правдата не е в тебе, не можеш да бъдеш справедлив. Ако доброто не е в тебе, не можеш да бъдеш добър. Не можеш да имаш резултатите на духа, ако самият дух не е в тебе. Днес, повечето хора се намират под влиянието на човешкия порядък. Те се управляват от силата на плътта, от своите лични интереси. Това е общ закон в природата. Няма същество, колкото малко и да е, което да не мисли за себе си, за своята прехрана. Всеки иска да облекчи живота си, да мине без страдания. Някои страдания са естествени, а други – неестествени. Например, естествено е да се страхуваш от смъртта; неестествено е да се страхуваш от една малка буболечка. Един свещеник казваше: Много ме е страх от смъртта. Като помисля, че ще се мре, цял се разтрепервам. Чудя се как ще предам душа. Питам го: Нали си свещеник, защо те е страх? – Да, свещеник съм, стотици хора съм погребвал, но при всички случаи, сърцето ми трепери. Представям си как един ден и мене ще погребват. Не зная как да се освободя от този страх. Казвам: Има някаква причина за този страх. Като срещнеш мечка, страх те е, че ще те нападне. Като срещнеш възлюбения си, радваш се, приятно ти е. Надяваш се, че от него ще получиш нещо. Ако срещнеш човек, когото не обичаш, не ти е приятно, защото той ще ти вземе онова, което имаш.

    Казано е в Писанието: „Страхливият няма да влезе в Царството Божие.“ – Защо? – Защото не върши Божията воля. Наистина, докато се страхува, човек не може да изпълни Божията воля. Ето защо, първата задача на ученика е да се освободи от вътрешния страх. Някой мисли, че се освободил от страха. Достатъчно е смъртта да похлопа на вратата, за да види, че страхът още живее в него. До един американски колеж, в малка, схлупена къщичка живяла една стара негърка. Обременена от живота, тя всяка вечер се молела на Бога, да я вземе от този свят – толкова й дотегнал животът. Двама студенти чули молитвата й, решили да се пошегуват с нея. Една вечер те похлопали на вратата й. – Кой е там? – попитала негърката. – Двама ангели, пратени сме от Бога да вземем душата ти. – Кажете Му, че я няма тук.

    Мнозина казват, че искат да умрат, но като дойде смъртта, никой не е готов да й отвори вратата. Всеки казва: Кажете й, че я няма. Нека отложи малко решението си. Казвам: Има начини, по които хората могат да се освободят. Все се освобождават и пак остават неосвободени. Може да си свободен, без да се освободиш. Трябва да намерите начин за истинско освобождаване. Казват, че смъртта освобождава човека от всички желания и навици. Отчасти, това е вярно. Например, като умре някой, който е обичал да си угажда в яденето, с изчезването на физическото тяло, изчезва и възможността да яде и да пие. Обаче, желанието му остава. Пак му се иска да яде и пие. Ако се обличал хубаво, живял в охолство, и това желание остава в него. Той ходи, обикаля около онези, които ядат и пият, поощрява ги да ядат, но той пак остава гладен. Защо? – Няма вече физически органи. Следователно, когато изпитвате непреодолим глад, това се дължи на души от невидимия свят, които гладуват и се оплакват, че са гладни. Когато задоволиш глада си и се усещаш сит, ти си на земята. Ако ядеш и пак оставаш гладен, ти си под влиянието на гладните души от невидимия свят. Ако питаш, защо си сит, ще знаеш, че си на този свят. – Защо съм гладен? – Защото си на онзи свят, между гладните души.

    Почитайте и пазете Божественото в човека. Не можеш да почиташ човека, ако първо не почиташ Божественото в него. Във всеки човек има нещо Божествено. Следователно, ако обичаш някого, обичай го заради Божественото. Ако го обичаш заради очите, устата, носа или ушите, ти си на крив път; ако го обичаш заради облеклото, богатството или знанието му, пак си на крив път. Това са временни, променливи неща. Това са пособия, с които човек си служи временно. Обичай човека за неизменното, за вечното в него. Същото се отнася и до онова, което не обичаш в човека. Не го обичаш, защото от него излиза неприятна миризма. И това е временно. Утре тази миризма ще изчезне. Има нещо в човека, за което може да не го обичаш, но то не е физическо. Гледай на любовта като условие за чистене на човешкото тяло. Когато дойде любовта на земята, тя ще научи хората, как да живеят, как да се обличат, как да се чистят и т. н. Това прави съвършената любов. Тя свързва всички хора в едно цяло. Докато не възлюбиш Божественото в човека и докато той не оцени Божественото в тебе, никаква връзка не може да съществува между вас. – Не обичам този човек. – Не го обичаш, защото не обичаш Божественото в себе си. Има нещо в човека, което можеш да не обичаш.

    Четири неща трябва да обичаш в човека: неговото сърце, ум, душа и дух. – Защо? – Защото Божественото пребъдва в ума, в сърцето, в душата и в духа на човека. Това са четирите жилища на Божественото. Докато си в човешкия ум, сърце, душа и дух, ти познаваш Божествения свят и неговия порядък. Вън от тях ти си в човешкия порядък, в преходния свят. Дето няма ум, сърце, душа и дух, там е човешкото. Дето е умът, сърцето, душата и духът, там е Божественото. В това се крие и мистичното, и психичното, и физичното.

    Питате: От какво зависи развитието на човека? – От сърцето. Ето защо, сърцето трябва да се облагороди. Мястото на рая е в сърцето, дето са насадени двете дървета – „дървото за познаване на доброто и злото“ и „дървото на живота“. Когато ядеш от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, ти мразиш хората; когато ядеш от плодовете на дървото на живота, ти обичаш хората. Първото дърво води към вратата за излизане от рая; второто дърво води към вратата за влизане в рая. Като знаеш това, пази се да не вкусиш от плодовете на забраненото дърво. Ако искаш да влезеш в рая, яж от плодовете на дървото на живота.

    Какво представят любовта и омразата? – Любовта е врата, през която се отива при Бога. Омразата е врата, през която излизаш от Бога. От човека зависи коя врата ще избере. Невъзможно е да минеш през вратата на дървото за познаване на доброто и злото и да отидеш при Бога. Както на земята се говори за две врати – входна и изходна, така и в човешкото сърце има две врати: входна и изходна. От едната врата се влиза, от другата се излиза. И в човека има две врати: за влизане и за излизане. Кое е по-хубаво: да разполагаш с две врати, или само с една? Значи, съществуват и два пътя: път на любовта и път на омразата; път на доброто и път на злото.

    Казано е в Писанието: „Който не носи Христовия Дух в себе си, не е Негов.“ Значи, дето е Духът, там е Христос. Под „не е Негов“ разбираме, че няма мир и свобода, радост и веселие в себе си. Без Христовия Дух не можеш да имаш стремеж към възвишеното. Без Христовия Дух не можеш да имаш никакви блага. Някой мисли, че като повярва в Христа, ще придобие всичко. Не е така. Вярата ви трябва да бъде непреривна и всеки момент да се увеличава. Ако вярата не расте и не се размножава, не дава плод, не е истинска. Някои вярващи се отчайват и пожелават да заминат за другия свят. Ако с тази вяра отидат в другия свят, и там няма да бъдат добре. Вярата е необходима и за този, и за онзи свят.

    Една гарга се разговаряла с малките си, изказвала недоволството си от тях, че постоянно цапали гнездото. Те й казали: Мамо, премести ни в друго, чисто гнездо. – Ще вземете ли със себе си своите задничета? – Ще ги вземем. – Тогава няма смисъл да се местим, защото и новото гнездо ще изцапате. Казвам: Ако не можете да живеете добре на този свят, в другия съвсем не ще можете. Физическият свят е врата за Божествения. Ако в този свят не можеш да влезеш при Бога, в онзи свят съвсем не можеш да влезеш. Там има само една врата – за излизане. Щом си дошъл в този свят, ще използваш вратата за влизане при Бога. Някога чувстваш, че излизаш някъде. Това се дължи на греха, който си направил. Значи, ти носиш последствията на греха. Докато се мъчиш и страдаш, ти правиш усилия да влезеш през вратата, която води към Бога. Вратата е затворена, докато не си страдал; щом страдаш, вратата вече се отваря. Всеки сам трябва да отвори тази врата. Затова е казано, че вратата към Бога е тясна. Малцина могат да отворят тази врата и да влязат в тесния път. Повечето хора вървят по широкия път. Онези, които излизат от Божествения свят са повече, отколкото ония, които възлизат към него. Хиляди души слизат отгоре, а малко възлизат нагоре.

    Казано е: „Да се не смущава сърцето ви.“ Въпреки това, вие се смущавате. – Защо? – Защото не можете да възлезете нагоре. Мнозина идат от другия свят. Питате ги: Отде идете? – От онзи свят. Те идат на земята да ядат и пият. Някои казват: Не трябва да мислиш за Господа. – Това същество слиза отгоре да яде и пие. Това е в реда на нещата, такива са условията на физическия свят. Онзи, който се стреми към Бога, има друг идеал. Много естествено. Богатият не се безпокои за утрешния ден. Той има всичко на разположение. Той може да яде, каквото иска. Бедният се безпокои за утрешния ден. Следователно, ако се безпокоиш за живота си, ти си от сиромасите; ако не се безпокоиш, ти си от богатите. Който вярва в Бога и Го люби, той е богат; който не люби Бога, той е беден. Обаче, благословение е любовта да присъства и в бедния, и в богатия. Тя осмисля и бедността, и богатството. Пазете се от сиромашията на безлюбието и от богатството на безлюбието. Когато любовта посети бедния, той става богат. Аз вярвам, че всички сте търсили Христа и сте Го намерили. Ако някой не Го е намерил, причината е в неговите мисли и желания. Те го спъват. Много майки и бащи са казвали: Искаме да тръгнем в Божествения път, но какво да правим с тези деца? Трябва да ги отгледаме, да ги наредим. След като изпълним задълженията си към тях, ще поемем тесния път. Не е лесно да се служи на Бога с деца. Често и вие казвате: Мислите и чувствата ни спъват. Трябва да се справим с тях. Като остареем, тогава ще служим на Бога. Закон е: Ако на млади години не служиш, на стари години – никак.

    Наскоро дохожда при мене един господин с особено предложение. Той ми каза: Всичкия си имот ще завещая на Братството, с условие, да живея между вас. Аз го изпитвам: Какво имаш? – Една къща и триста декара земя. – Можем да те приемем, но имаш ли някакви дългове? – Да, четиристотин хиляди лева. Имотът му струва двеста хиляди лева, а той има да дава четиристотин хиляди. Казах му: Оставям те настойник на твоя имот. Задръж го за себе си; не го подарявай още на Бога. Много от сегашните християни са като този човек. Отиват да проповядват Христовото учение и казват: Господи, ние искаме да Ти служим. Готови сме да Ти подарим имота си. – Да, имотът им струва 200,000, а те дължат 400,000 лева. – Ние сме се посветили на Бога. Според мене, дългът ви трябва да бъде 200 хиляди лева, а имотът – 400 хиляди. В Божественото има изобилие.

    И тъй, да посветим на Бога онова, което имаме, а не онова, което нямаме. Бог не изисква от нас много. Той не иска душата ни. Той казва: „Сине мой, дай ми сърцето си.“ Единственото нещо, което Бог изисква от нас, е да посветим сърцето си в служене. Само така, той ще ни помогне. Всички противоречия произтичат от човешкото сърце. В него се крие злото. Следователно, сърцето може да се поправи само тогава, когато се посвети в служене на Бога. Без любов то никога не може да се поправи. Любовта е съществено нещо за сърцето. Много естествено. Как ще поливаш градината си без вода? Как ще се развиват растенията без вода? В човешкото сърце нищо не може да расте без любов. Както водата възраства растенията, така и Божията Любов облива човешкото сърце, за да може вложеното в него да израсте и да даде своите плодове. Желая ви да имате в сърцата си по един лъч от Божията любов, за да израснат всички хубави неща.

    Плътта заробва, а духът освобождава. Ако си поробен, ти си в плътта; ако си свободен, ти си в духа. Казано е: „Любовта е плод на Духа.“ Щастието на човека се крие във вътрешната връзка на човека с Бога. Тази връзка е Любовта. Който се свърже с Любовта, той ще намери паша. Апостол Павел казва: „И най-големите страдания не могат да се сравнят с благата, които приема онзи, който е влязъл в Божия път.“ Сега и на вас казвам: Не се колебайте, но работете върху себе си, за да влезете в този път. Някой влезе в пътя и започва да се колебае дали е време за това: млад е още, може да си поживее. Не се колебай, влязъл си точно навреме. Върви напред, не гледай на света. Всяко отклонение от пътя носи страдания, сътресения. Казва се в Писанието: „Който хваща ралото и се обръща назад, не е достоен за него.“ Ако влезеш в закона на Любовта и се обръщаш назад, ти губиш силата, която си придобил. Не мисли, че като влезеш в Божествения свят, ще се лишиш от благата на живота. Не само че нищо няма да изгубиш, но двойно ще придобиеш. Всичко ще ви се даде в двоен размер. Ако е въпрос за страдания, за глад и лишения, всичко това е достояние на човешкия порядък. Опитайте Божественото и вижте, какво носи то. Казано е в Писанието, че преди да поискате нещо от Бога, ще ви се даде. – Кога? – Когато влезете в закона на Любовта. Ако сте влезли в Любовта и нищо не сте придобили, има нещо във вас, което ви недостига. Не сте влезли през вратата на доброто. То води към Любовта, която носи всичкото изобилие – изобилие за сърцето, изобилие за ума, изобилие за душата.

    Казвам: Вървете в пътя на Любовта и не се обръщайте назад, както направи Лотовата жена. И тогава, ако искаш да проповядваш на човека, кажи му: Тръгни с мене, ако искаш да намериш щастието. Там, дето аз вървя, има всичко на разположение. – Докажи това! – Нищо не доказвам. Аз вървя, тръгни и ти с мене. – Друг път не съм дохождал. – Тръгни с мене и не се колебай. Проповядвайте и вие така: Елате с нас! – Ами ако се излъжем? – Вие сте отдавна излъгани. Кой от вас е доволен от живота си? Кой от вас е доволен от своята къща? Кой от вас е доволен от това, което има? Влезте в Божествения свят, дето всичко е направено от злато. Ако влезете в този свят, ще можете да платите дълговете на България.

    Помнете: Когато любовта влезе в човешкото сърце, светът придобива друг изглед. Всичко ви е приятно: Свободно дишате, сладко ядете, спокойно спите, с радост работите. Каквото изкуство имате, всичко прилагате с любов.

    Мнозина идват при мене да се оплакват, че този, онзи не постъпвали добре. Вие търсите правото там, дето не е. Правото е в любовта. Кажи на жена си: Ела с мене! Дето отивам аз, там ще бъдеш и ти. А сега, единият отива нагоре, а другият – надолу. Единият слиза на земята, другият възлиза нагоре. Какъв живот може да има между тези двама? Жената казва: Захласнал се е мъжът ми. По цели дни мисли за Господа, оставил децата си гладни. Мъжът казва: Много светска е моята жена. За Бога не мисли, само земни работи я занимават. И двамата се оплакват, но са добри хора. Объркали са пътя си. Жената да си върви в света, а мъжът да се държи за Бога. – Тогава да се разведем. – Вие и така сте разведени. Светският да се ожени за светска жена, а духовният да върви с духовните. И женитбата е добро, но ние се нуждаем от въже: мъжът към Бога, а жената към света. Ще опнем въжето и ще простираме на него дрехи.

    Кое е същественото сега? – Че противоречието произтича от човешкия порядък, от човешкото разбиране. Благото, богатството произтича от Божествения порядък, от Духа, Който носи новото в света. Дръжте се в Христовия Дух и не се обръщайте назад. – Какво да правим? – Елате с мене и вървете напред!

    Христос е човекът на изобилната сила.

    Христос е човекът на изобилната вяра.

    Христос е човекът на изобилната любов.

    5. Утринно Слово от Учителя, държано на 31 октомври, 1937 г. София. – Изгрев.

    Книги:

    Двете дървета

    Ликвидация на века (Утринни Слова. Година VII (1937–1938). Том I. София, 1948)

    18 беседи от 26 септември 1937 г. до 30 януари 1938 г.

    Начало: 05:00

  8. Аудио - чете Живка Герджикова

    Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание от 1948 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    „Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание от 1998 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    „Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание на ИК "Жануа'98", 2011 г.

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    17 октомври 1937 г.

    Сърцето и умът

    Размишление.

    Ще прочета 150 псалом.

    Какво се иска от човека? – Да бъде добър ученик. Значи, той трябва да се учи и добре да се учи. Същевременно, той трябва да цени учението, а за това му е нужно добро сърце. Без любов и мъдростта не може да се оцени. Но и любовта не може да се оцени без мъдрост.

    Казват за някого, че е религиозен. Какво нещо е религията? – Религията е богословие, философия и метафизика. Значи между философия, богословие и метафизика има нещо общо. Съществени ли са тези неща? Философията изнася нещата такива, каквито не са. Метафизиката е отвлечено учение. Метафизикът, без да е бил някъде, предполага, как са се развили фактите. Има гадатели метафизици. Между циганите често се срещат гадатели. Срещне те някоя циганка и ти каже: Ти си много късметлия, имаш девет ока [оки?] късмет. Как го измери? Щастието не се тегли, то няма тегло. То е крайната цел, към която човек се стреми. Религията е наука за сърцето, а философията – за ума.

    Днес повечето хора имат богословски разбирания. – Защо? – Няма да отговоря защо, но казвам, че всяко нещо си има своя причина. Например, гладният се стреми към хляба. Кой го заставя да яде? – Гладът. – Не, ни най-малко не е гладът. Засега вие още не знаете, какво нещо е гладът. Не искам да спирам вниманието ви върху това. Освен глада, има много неща, за които нищо не знаете. Обаче, може да мислите, какво представя гладът и страданието. Вие само ги чувствате, но не знаете, какво са те. Казваш: Много страдам. – Ти мислиш, че страдаш. Всъщност, има страдания, които не могат да се теглят. Например, ти тежиш 70 – 80 кг. Щом се натъкнеш на голямо страдание, изгубваш 20 – 30 кг. Казваш, че страданието те е стопило, олекнал си 30 кг. Значи, страданието отнема нещо от човека. Ако кажеш, че си страдал много, а нищо не си изгубил от теглото си, можеш ли да кажеш, че си страдал? Ти предполагаш, че си страдал. Твоето страдание е въображаемо. Друг е въпросът, ако си изгубил няколко килограма от теглото си. В радостта е обратно, тя придава нещо на човека, теглото му се увеличава. Радостта работи върху човека по един начин, а страданието – по друг начин.

    В турско време, когато казвали за някого, че е чорбаджия, подразбирали дебел, охранен човек. В началото, преди да стане чорбаджия, той бил слаб, сух като кука, с посърнало лице, с хлътнали очи. След година-две, като стане чорбаджия, започва да надебелява, теглото му се увеличава. Като се претегли, вижда, че спечелил десетина килограма от чорбаджилъка. Защо ви привеждам този пример? Казвате: Ние не се интересуваме от българските чорбаджии. – Не се интересувате, но кой от вас не иска да бъде угледен, добре облечен? Има една естествена дреха, с която човек е облечел. Следователно, пазете чиста тази дреха. Тя ви е дадена от Бога.

    Човешката дреха се цапа от мислите, чувствата и постъпките на човека. Както досега сте постъпвали, не можете да постъпвате и в бъдеще. Тепърва трябва да се учите да постъпвате. Може ли 21 годишният момък да постъпва като детето? Казваш: Така съм се учил. – Ако мислиш, че ще постъпваш като дете, лъжеш се. Ще напуснеш детинството си и ще влезеш в младенчеството, във възрастта на пълнолетието. Има нещо ценно в детинството – желанието на детето да учи. Има ли нещо ценно във възрастта на малкото дете? С плача си то събужда майка си по няколко пъти през нощта. Че тя е уморена, че е неразположена, то не иска да знае и казва: Трябва да ми служиш – нищо повече!

    Сегашните хора са религиозни деца които безпокоят себе си, безпокоят и окръжаващите. Не се обиждайте. Това се отнася до онези, които не разбират Божиите пътища. Не мислете, че като плачете, работата ви ще се оправи. Плачът е зов за помощ; той нищо не допринася. – Кога плаче човек? – Когато сам не може да направи нещо. Той плаче, вика, дано му дойде някой на помощ. Има ученици, които, щом не знаят урока си, плачат. Някога учителят е снизходителен към тях, а някога е строг, не обръща внимание на плача им. Въпреки всичко, учителят погледне ученика си, подскаже му малко, да се досети. Ако е схватлив, ученикът веднага се сеща, как да реши задачата си. Той престава да плаче, усмихва се и пристъпва към задачата. В това отношение, всеки човек има опитност, всеки е бил ученик, знае какво нещо е ученичеството.

    Казвам: Всеки сам трябва да решава задачите си. Ако остане другите хора да го учат, какво нещо е Бог, неговата работа е загубена. В човека има едно вътрешно чувство, което го учи. То му подсказва, какво трябва да прави. Чрез това чувство човек се домогва до вътрешната страна на живота. То не е еднакво развито във всички. Онзи, в когото това чувство не е проявено, остава чужд за любовта. Когато вътрешното чувство в човека се развива, с него заедно се развиват всички останали чувства, и то по естествен, правилен път. Когато любовта към Бога не е развита в някого, той няма правилно разбиране за живота. Да имаш любов към Бога, това не значи, ако си майка, да задържаш децата си цял живот около себе си. Ако майката постъпва така, това е криво възпитание. Как постъпва кокошката? Докато пиленцата са малки, тя ги топли под крилата си, кътка ги около себе си. Щом започват да израстват, едно по едно тя ги кълве, да ги отдалечи от себе си. Ако не ги напусне, те никога няма да станат самостоятелни. Как трябва да постъпва майката със своите деца?

    Много от съвременните хора имат повърхностно разбиране за живота. Ако разбиранията им не се разширят, тези хора са осъдени на изчезване. Те ще се намерят в положението на предпотопните животни, от които днес имаме само останки. Някои от тях са живели преди човека, били са дълги 30 – 40 м., но главата им била малка. Благодарение на това, те само яли и пили, за нищо друго не мислили. Тези животни се отличавали със слаба, почти никаква интелигентност, поради което не могли да се справят с условията на живота и изчезнали. От тях са останали на земята само големите им желания. Те са влезли в чувствения живот на човека. Природата спазва закона за икономията. Като видяла, че поддържането на такива големи тела е свързано с чрезмерно изразходване на енергия, тя ги унищожила. Не може малка глава да управлява голямо тяло. Днес повечето хора имат грандиозни желания: да бъдат богати, да разполагат с имоти, с фабрики, с големи къщи; да бъдат учени, да имат много знания. Слушате някой да казва: Да стана цар! – Какво ще придобиеш с това? – Ще заповядвам, ще управлявам цял народ. – Какво ще постигнеш, като станеш цар? Ще се товариш, ще се товариш, докато претовариш парахода си и, като пътуваш по морето, ще се яви буря, и ти ще се намериш на дъното на морето. Какво ще остане от твоя параход?

    Един български моряк разказваше, доколко може да се товари един кораб или параход. Всеки параход има една линия, наречена водна, която определя мястото, додето той може да се товари. Ако товарът мине линията, параходът е осъден на потъване. Ето защо, когато се яви буря, и морето се развълнува, веднага вадят част от товара му, да дойде по-долу от водната линия, да олекне малко. Казвате: Да вярваме ли на всичко, което ни се говори? – Това е ваша работа. Важно е, че вярата има отношение към ума. Значи, за да приемеш нещата чрез вяра, трябва да се отнесеш до своя ум.

    И тъй, за да се ползвате от знанието, което ви се преподава, вие трябва да приложите ума и сърцето си. Преди това, трябва да знаете, какво е предназначението на човешкия ум и сърце. Аз нямам предвид само материалното сърце и ум. Материята, материалното е реалност, но относителна. Единствената реалност в света е живият ум и живото сърце. Под „сърце“ разбирам живота, а под „ум“ – светлината. Следователно, не е сърце онова, в което животът не действа; не е ум онзи, в който светлината не действа. Като изхождаш от живота и светлината, ти искаш да бъдеш знатен, да те обичат и ценят хората. Това е Божествено желание. Обаче, за да те обичат и ценят, ти трябва да дадеш път на Божественото начало в себе си. Две начала има в човека: Божествено и човешко, т. е. вечно и преходно. Докато си в човешкото начало, ти мислиш, че много знаеш. Един ден сам ще видиш, че твоето знание не почива на здрава основа. Мислиш, че обичаш хората, но твоята любов не е в сила да подобри живота ти. Каква любов е тази? – Човешка. За да разбереш, какво е знанието ти и каква – любовта, ти трябва да минеш през изпитания. Сърцето се изпитва чрез страдания, а умът – чрез противоречия. Любовта се справя със страданията, а знанието и светлината с противоречията.

    Казваш: Господи, готов съм на всякакви жертви за Тебе. Щом е така, Бог те поставя на изпит, да опита любовта ти. Така постъпиха и с Йов. В един от съветите на Бога, дето присъствали мнозина учени от невидимия свят, Бог казал: Обърнали ли сте внимание на моя верен раб Йов? На земята няма подобен на него. Един от присъстващите казал: Аз съм на особено мнение. За да се убедя в тези думи, нужно ми е съществено доказателство. Ти си поставил този човек при благоприятни условия: дал си му ниви, говеда, камили, добри синове и дъщери. Той живее в голямо изобилие, естествено, че ще бъде верен и добър. Отнеми, всичкото му богатство, здравето, синовете и дъщерите му, тогава ще видиш, колко е верен. Остави го на мене, аз да го изпитам. Наистина, докато Божието благословение е върху нас, казваме, че Бог е с нас. Щом отнеме благословението си, казваме, че Бог не е с нас. Къде е тогава Той? Докато щастието е с нас, и Бог е с нас. Като ни напусне щастието, и Бог не е с нас. В първия случай, Бог е пред лицето ни, а във втория случай – зад гърба ни. Казваш: Аз сам ще наредя живота си; зная, какво трябва да направя. Щом кажеш така, Бог се оттегля и те наблюдава, какво можеш да направиш.

    Слушах един ден, как проповядваше една сестра. Тя казваше на другите: Бог иска това от вас, иска онова. Питам я: Ти говорила ли си с Господа, да знаеш, какво иска Той? – С тебе съм говорила. – Да, но аз говоря елементарни работи, които ти още не си приложила. Аз не съм казал още последната си дума. За да говориш за мене, ти трябва да ме опиташ. Това ще стане, само когато умреш. И ако аз дойда до гроба ти и кажа да станеш, и ти възкръснеш, тогава ще говориш за мене. Ти умирала ли си? Не си умирала. И аз не съм дохождал до твоя гроб, да ти кажа: Стани! Не е достатъчно само да вярваш, но трябва да ме опиташ, да знаеш, кой съм. Това, което говоря, може да е вярно, може и да не е вярно.

    Един ден иде една сестра при мене и ми казва: Учителю, детето ми е тежко болно, ти можеш да го спасиш. Аз й дадох известни наставления, но, въпреки това, детето умря. Тя се разочаровала и казвала: Чудно нещо, Учителят ни даде някакви съвети за лекуване на детето, но не можа да го спаси. Според мене, сестрата е на крив път. Преди всичко, детето й не е умряло. То напуща земното училище, заради неблагоприятните условия, и отива в друго училище. Аз виждам нейното дете влязло в друго дете. – Къде е то? – В къщичката на едно бедно дете. – Аз искам да видя своето дете, което съм родила. – Всъщност, ти само си създала къщичката на твоето дете, но не си го родила. Ако малкото момиченце счупи крака на своята кукла, станало ли е нещо особено? – Кракът й е счупен, нищо повече. Следователно, като умира, човек променя мястото си, без да е изчезнал.

    И тъй, докато човек мисли, че умира, че жена му, децата му, родителите и приятелите му умират, той живее в човешкия свят, дето нещата са временни, преходни, не могат да се разрешат. Щом влезете в Божествения свят, нещата веднага се изменят, взимат друг образ. Те стават сигурни. Там всички въпроси се решават лесно. Като не мислите много, вие казвате: Толкова усилия направихме, нищо ли не сме постигнали? – Какви усилия направихте? Че десет години сте правили усилия, много ли е това? Друг е въпросът, ако 10 хиляди години сте правили усилия. Какво представят пет-шест хиляди години търсене на Господа? Ако мислите, че за няколко хиляди години ще Го намерите, вие се заблуждавате. Още повече, ако мислите, че в 10 – 20 години можете да намерите и познаете Господа. Ангелите, толкова интелигентни и способни, още не познават Господа. Техните познания хиляди пъти надминават човешките, но, въпреки това, и днес още не са познали величието на Бога. Ето защо, на каквато степен на развитие да се намират хората и ангелите, всеки се запитва, що е Бог. Всички говорят за вяра, но и при най-голямата вяра човек изпада в област, с която не може да се справи. Може ли да се справиш с бедността? Можете ли да се справите с дома си? – Не можете. Вие се тревожите за най-малките работи. Например, детето ви умряло, вие скърбите. Кой не умира? Човек е умирал хиляди пъти. Казано е: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.“ 120 годишният човек има фотографии от ранна възраст до дълбока старост. Това са образи на един и същ човек, претърпял много промени. Защо се изменил той? Защо не запазил своята младост? – Защото е живял в човешкия порядък на нещата.

    Мнозина говорят за Бога, но още не живеят в Него. Следователно, докато остарявате, вие сте далеч от Бога. Обаче, има начин да се подмладите, да измените формата си. В 24 часа може да станете красиви. – Възможно ли е? – Това зависи от бързината, с която се движите. За една секунда светлината изминава 300,000 км. път. За колко секунди човек ще измине същия път, ако извървява на ден по 100 км.?

    Христос казва: „Събирайте си съкровища за небето.“ – Защо? – Защото, в която банка и да вложите съкровищата си, в края на краищата, ще ви ги вземат. Дето и да оставите парите си на земята, ще ги изгубите. Обаче, богатство, внесено в Божествената банка, остава за вечни времена. Христос дава начин как може да се пренесе богатството от земята на небето. Тези дни дойде при мене един млад човек да иска някакъв съвет. Аз му казах: Не се опитвай да палиш сурови дървета. Сухото дърво можеш да запалиш с една клечка, но за суровото се иска силен огън, жарава. Хората грешат, именно, в това, че искат да запалят сурови дървета на слаб огън. И вие грешите, като очаквате Царството Божие да дойде първо вън, в света, а после във вас. Законът е точно обратен. Царството Божие трябва да дойде първо в отделния човек и после – в света. И растението първо възприема светлината от слънцето, а после извлича соковете от земята. На приетото количество светлина отговаря количеството сокове, които растението извлича от земята.

    Първата работа на ученика е да изучава сърцето си. Желая в сърцата ви да стават промени. После ще изучавате своя ум. Ако в сърцето ви се яви едно горчиво чувство, а в ума ви една тъмна мисъл, трябва ли да се смущавате от това? Те са външни неща. – Условията на живота ни са тежки. – Един ден ще станат още по-тежки. Като умреш, ще те заровят в земята и ще си отидат. Ти ще викаш, ще плачеш отдолу, но никой няма да влезе в твоето положение – не те разбират. Хората ще ядат и пият около тебе, а ти ще страдаш. От хиляди години хората търсят щастието там, дето го няма. Обаче, казано е в Писанието: „Няма да оставя преподобния си да види изтлението си.“ Това се отнася до онзи, който искрено търси Бога. Който влезе в гроба и види своето изтление, той не е обичал Бога. Той е живял в света на безлюбието, което вкарва човека в гроба. Безлюбието носи всичките нещастия, всичките противоречия в живота. То е основа на човешкия порядък. Ще кажете, че дяволът носи нещастията и страданията. – Оставете дявола настрана. Ако го търсите, ще го намерите в себе си. Когато не изпълнява Божията воля, човек дава място на дявола в себе си. Кой е виновен за това?

    Какво представя дяволът? Той е светъл ангел, който е живял около престола на Бога. Един ден той пожелал да стане като Бога и престанал да Му се подчинява. Непослушанието му станало причина за неговото падане. Бог го изпратил на земята, между хората, там да работи. И до днес, дяволът нашепва на хората: Живейте само за себе си! Който го слуша, той се отдалечава от Господа. Като знаете това, казвам ви да не мислите за дявола. Знайте, че Бог царува навсякъде. Той живее в човешките умове и в човешките сърца. Следователно, ако търсиш светлината на живота, ще я намериш в Бога. Смешно е да запалиш една малка свещица и да мислиш, че това е слънцето. И свещицата свети, но не е слънце. Ти, малкият човек на земята, си въобразяваш, че си божество. Свещица си, но не си слънце. Не само ти, но и философите на земята са малки свещици. Цялото човечество представя сбор от малки свещици. Не си правете илюзии! Вие сте още малки деца, за които Бог създаде великия свят, да го изучавате. Божиите блага тепърва идат. Хубаво е това, което досега сте опитали, но то не е истинското ви предназначение. Докато си в морето, неизбежно ще се возиш на лодка; щом стигнеш на брега, на суша ще живееш. Лодката не ти е потребна вече. На сушата те чака кола, железница и други превозни средства. Можеш ли с тях да влезеш в морето? На същото основание, един ден ще влезете в нов свят, другояче устроен, не като сегашния. Казано е в Писанието: „Всички ще бъдат вдигнати на въздуха, дето ще посрещнат Господа.“ Мислите ли, че с тия тела ще се качите на облаците? Какво ще правите там с вашите глави, с вашите разбирания? Облаците, въздухът, за който се говори, представят умствения свят – там ще ви занесат. Ще ви вдигнат в света на великата Божия мъдрост. Само така ще разберете истинския живот. На земята, дето постоянно се раждате и умирате, дето страдате и се радвате, ще бъдете далеч от истинския живот. Човешкото тяло е подобно на гъсеницата. Както тя са завива в какавида и излиза, като пеперуда, за нов живот, така и човек трябва да излезе от своето тяло и да влезе в новия живот. И гъсеницата ще смени своите крачка с няколко крилца. Тя трябва да се превърне на пеперуда.

    Кое е същественото за вас: религията, философията или науката? Религията е наука за живота; философията е наука за ума. А коя наука е за сърцето? Сърцето е неорганизирана област, която сега се организира. Една от големите задачи на сегашния свят е да организира човешкото сърце. Тази е причината, поради която и до днес човешкото сърце не функционира правилно. Колко пъти в минутата трябва да пулсира сърцето? Природата е определила ритъма и ударите на сърцето. За всяко жива същество тя е определила специален ритъм и брой удари. Ритъмът на сърцето на котката, на вола, на човека се различават коренно. Не само това, но има разлика в сърцето на добрия и на лошия човек, на умния и на глупавия. Изучавайте сърцето на човека, да се уверите в това. Колко удари прави нормалното сърце? – 72 удара. Значи, 7 + 2 = 9 – резултат. В ударите, които прави сърцето на светията, има нещо музикално. В него се забелязва особено преливане в ударите. В ударите на сърцето на престъпника има едно забавяне, прекъсване. В него се отразява нисшият, земният живот.

    Аз съм правил опит с животните и съм намерил начин да ги укротявам. Среща ме лошо куче, погледне ме заканително, готви се да се хвърли върху мене. Аз го погледна в очите и следя движенията му. То клекне на известно разстояние и чака да тръгна, за да ме подгони. Аз го гледам в очите, мисля за него и постепенно се отдалечавам. То остава назад и престава да лае. Преди години бях в едно варненско село. Всяка сутрин излизах на разходка, на север от селото. По едно време, едно голямо, лошо куче се спусна след мене и ме гони цял километър. Аз си продължих пътя, не се обърнах и не се занимавах с него. На другата сутрин, гледам: чака ме и тръгва след мене от лявата ми страна и лае. Това продължи няколко сутрини. На петата сутрин виждам същото куче, гледа ме с широко отворени очи, в които се чете усмивка. То пак тръгна след мене, но вече не лае. Маха опашката си доволно, приятелски. След това кучето не се мярна вече. Защо ме лаеше това куче? – Аз зная причината, но няма да я кажа. То беше женско куче. Друг път ме лаеше мъжко куче. То вървеше от дясната ми страна и искаше да ме ухапе. Аз го погледнах в очите и му казах: Откажи се от това желание. Обаче, кучето ме дебнеше цели десет дена. Един ден аз го заставих да тръгне пред мене, а аз след него. То върви; обръща се, тегли се назад, страх го е да не го ударя. Въпреки това, аз го заставих да върви напред. Така то вървя половин километър и почна да скимти, не можа да издържи. Аз го оставих да се върне назад. И това куче не видях повече.

    Какво представя лошото куче? – Лош навик. Такива навици имат и хората. Не се докачайте от това. Аз предавам думите на кучетата, които ме лаеха. Те ми казваха: Един ден някои хора ще вярват в тебе, но други няма да вярват и ще те лаят, като нас. Какво ще правиш тогава? Те ще се вглеждат и в най-малката ти погрешка. Мъжкото куче ми казваше: Много мъже ще обикалят около тебе, и някои от тях ще искат да те хапят. Как ще се справиш с тях? – Това, което е вярно за мене, е вярно и за вас. Някой се влюби в тебе. Какво ще правиш с него? Дохождали са при мене хора и ми казват: Ти можеш да направиш всичко, каквото пожелаеш. Ние сме слушали, че ти помагаш на хората. – Това са материални работи. Какво ще им помагам? Аз зная, какво искат те. Искат да им кажа, къде има заровени пари. – Ако пък не искаш да ни кажеш, ти ги изкопай и на нас дай. – Сега нямам време. Като остана свободен, ще ги изкопая и ще изпратя и на вас. Те и досега ме чакат. С този пример искам да ви покажа, от какво се интересуват хората. Този, който иска пари, е нещастен. Не му вървят работите. Той иска, аз да поправя работите му, да подобря неговите условия. Няма какво да му оправям работите. Той не е работил според Божия закон. Той е способен човек, но не е развил своите дарби. И днес не иска да работи; живее с особени разбирания. Той очаква да дойде партията му на власт, че да го назначат на висока служба. Много ще чака! И в това има нещо хубаво. Ако през тези десет години не чакаше, а работеше, сам щеше да подобри условията на живота си.

    Преди години, при мене дойде един иманяр от Старозагорско. Той ми каза: Чувал съм за тебе, че имаш големи знания. Знаеш, къде има пари. – Някои неща зная, някои не зная. – Не, и това знаеш. Ето, цели 25 години се занимавам с иманярство. Досега съм изкопал един ров, два километра дълъг. – Какво намери там? – Почти нищо, не си струва труда. – Ако през тези 25 години беше посял толкова декара лозе, досега щеше да имаш най-малко 500,000 лева в банка. А ти цели 25 години гони Михаля. Ти търсиш щастието по пътя на мързела, а не по пътя на честния труд. И това не е лошо, но мързелът влиза в човешкия порядък. Той, обаче, пак си държи на своето и ми казва: Да бях на твоето място, щях да изкопая много злато. – Аз не пипам земната банка. Заровените пари са в специални шишета, които аз по никой начин не докосвам. Някога, в краен случай, когато нямам отникъде нищо, позволявам си да взема само една златна монета. Останалите отново заравям. И веднага пиша върху шишето, че съм взел една златна монета. Някои мислят, че са господари на земното богатство, но те се лъжат. Знаете ли, какво нещастие донесоха въглищата на човечеството? И добрият, и лошият живот на предпотопните животни, превърнали се вече във въглища, се внесе в човешкия живот. Лошите духове, които бяха във въглищата, чрез изгарянето им, се освободиха, и днес хората се намират в чудо – не знаят, как да се справят с тях. Спасението им е в растенията. Те трябва да се умножат, за да погълнат излишната въглена киселина от въздуха. Само така, животът ще се нормализира. В бъдеще хората трябва да заместят въглищата с електрическа енергия.

    И тъй, вземете поука от сегашния живот и работете за заместването на въглищата с електричество. Ако не успеете, завинаги ще останете в стария живот. Сега хората се оплакват, че животът им е изложен на големи опасности. И на фронта, и вън от фронта, с нищо не са сигурни. При едно нападение с аероплани се убиват хиляди мъже, жени и деца, все от мирното население. Страшно е това нападение, но поне е видимо. Каква човещина има в това разрушение и убийство на невинни хора? Днес всички хора са на фронта. Атакуват ги от видимия и невидимия свят. Много същества от невидимия свят, със своите аероплани, обстрелват хората. На техните стрели се дължат различните болести. Като не знаете причината на болестите, казвате: Това е Божия работа. Не е така. Да се бият хората, това не е от Бога; да боледуват хората, и това не е от Бога. – Нали сме създадени от Бога? – Така е, но грехът не е от Бога. Щом грешиш, ще си признаеш, че това се дължи на твоето неразбиране, на отричането на Божия закон. Грехът е резултат на човешките слабости. Те пък са резултат на леността. Като не иска да работи честно, човек прибягва към лесния път на живота – кражбата, измамата, лъжата. Откраднеш пари отнякъде и си казваш: Тези пари не са само за богатия, и аз имам право на тях. Не, ново разбиране е нужно на човека. Животът е ценност, дадена ни от Бога, и ние по никой начин нямаме право да злоупотребяваме с него. Други ценности, дадени от Бога, са умът и сърцето. Като знаеш това, никога не цапай живота си; никога не цапай своя ум; никога не цапай своето сърце. – Не мога да живея в такава чистота. – Можеш, можеш, от тебе зависи. – Ще се помоля, и греховете ми ще се простят. – Можеш да се помолиш, но знаеш ли, как се изкупуват греховете? Помни: Само Бог е в сила да заличи твоите грехове. Сам не можеш да ги заличиш. Сега, аз говоря за онова, което спъва човешкия живот; спъва човешкото развитие; спъва неговия ум и сърце.

    Моята цел не е да ви убеждавам, че вие сте грешни, а аз – праведен. Първоначално, Бог е създал човека чист и разумен. Впоследствие, той е оглупял и изгубил своята чистота. Така, той изопачил сърцето си, изкривил своя ум. Това означава неразбиране законите на ума и на сърцето. Следователно, не питай, защо грешиш, не се оправдавай, но си кажи: Трябва да изучавам законите на живота, да не греша. Влезеш в едно общество, искаш да си пробиеш път, да заемеш първо място. – Не се бутай, не мисли, че лесно ще се справиш с тълпата. Ако се бориш с тълпата, ще заприличаш на нея. Не ви съветвам да се борите с дявола. Той е месоядец, не можеш лесно да го задоволиш. Ти ще му предложиш вегетарианска храна – боб, леща, картофи, но той ще ти откаже. Обаче, дяволът не остава гладен. Днес-утре ще реже парченца от твоето сърце, докато те осакати. Колкото и да плачеш и страдаш, той не иска да знае. Щом те осакати и няма какво повече да взима от тебе, ще отиде при твоя брат, от него да взима. Никога не спори с дявола. Като го видиш, кажи му: И аз желая да бъда трудолюбив като тебе. Ти си свършил много неща, направил си много открития. Наистина, дяволът започва с доброто и свършва със злото. Той кара човека да стане религиозен, а после го обезверява. Той ще го издигне на високо място, ще го направи цар, владика и после ще му каже: Като си толкова набожен, толкова силен, хвърли се от тази височина. Какво придоби с твоята набожност? Какво спечели с твоята сила? Откажи се от Бога, от царуването си. Той ще те кара да се храниш хубаво, да затлъстееш, после ще ти изпрати някоя болест, да изгубиш силата си. И съвременната наука препоръчва на човека да се храни добре, да внесе в организма си известно количество калории, витамини, мазнини и, като се научи да преяжда, тя ще започне да го лекува. Това не е правилен начин на хранене.

    Сега, аз не говоря за външния дявол, но за онзи, който всеки си е родил. Аз често опитвам този дявол, познавам го във всичките му прояви. Някой тръгне след мене и бърбори: Ти си много добър човек, само ти можеш да ми помогнеш. Разбирам, че той иска нещо от мене. Мисля си, какво да направя с него, какво да му дам. Преди всичко, той не говори истината, не е убеден в това, което говори. Казвам му: Махни се оттук. Иди да работиш. Обаче, това не е разрешение на задачата. То е само отлагане на делото. Казвам: Сега нямам пет пари в джоба си. Един приятел обеща да ми даде 10,000 лева. Ако ги донесе, ще ти дам 1000 лева. Ако нищо не ми даде, не ме дръж отговорен. Той си отива. Но този ден не ми донесоха 10,000 лева. На втория ден той пак иде и казва: Дай обещаните пари! – Не донесоха и на мене нищо. – Друг няма ли да ти донесе 10,000 лева? – Не зная, и днес може да не получа. – Не ме обезсърчавай! Кажи, че някой ден ще ти донесат тази сума. Най-после, бръквам в джоба си и намирам 25 лева. – Вземи тези пари да си купиш един лотариен билет и ще спечелиш. Не ти казвам, колко ще спечелиш, но по-малко от 25 лева няма да спечелиш. Най-малко 50 лева ще спечелиш. – Да опитам. – Опитай, да видиш, че непременно ще спечелиш – поне парите за билета, които си дал. Веднъж той се връща от града и ми казва, че спечелил 200 лева. Пита ме: Като ми помогна да спечеля, защо не нареди да спечеля 15 – 20 хиляди лева? Не съм доволен от тази печалба.

    Аз привеждам фактите. Защо е недоволен човек? Щом не е доволен от малкото, той ще бъде недоволен и от многото. Който не е доволен от 150 – 200 лева, той трябва да усили вярата си. Ако втори път вземе билет по същия закон, и вярата му е по-силна, ще спечели 1000 лева. Колкото повече се усилва вярата му, толкова повече ще печели. Най-после може да спечели и милиона. Печалбата, придобивката са възможности, които се крият във вярата. В света няма случайности. Лотарията влиза в човешкия порядък. Ако знаеш законите, лесно можеш да спечелиш. Достатъчно е да пипнеш един билет, за да знаеш, дали ще спечели, или не. Но това е изкуство. Разказват за един англичанин, който спечелил 500,000 лева на рулетка в Монте Карло. Той имал само 150 лева, които вложил в играта. Като спечелил изведнъж 500,000 лева, той толкова се насърчил, че искал да продължи играта. Един негов приятел, като видял увлечението му, извел го от залата и му казал: Достатъчно ти е това, което спечели. Всяко нещо има своя краен предел.

    Питам: Какво сте направили за Господа? Той ви е дал отличен ум, отлично сърце. Той ви е дал добри условия, въвел ви е в безграничен свят, в безгранични условия и възможности. Какво искате повече? Защо роптаете и сте неблагодарни? – Искаме да учим. – От вас зависи. – Ама хората ни безпокоят. – Аз съм разрешил този въпрос. Никой не може да ме безпокои. Щом дойде някой да ме безпокои, веднага ставам невидим. Ако имаш да даваш на някого, и той иде ненавреме, стани невидим. Кой ще те безпокои тогава? Какво значи да станеш невидим? – Това значи, да отправиш мисълта си към Бога; да благодариш за всичко, което ти е дал, и да си кажеш: Няма да се безпокоя. Моят кредитор е човек с непробудено съзнание. Помогни му, Господи, да се пробуди съзнанието му. Сега той е подобен на сомнамбул, който нищо не вижда. Сомнамбулът ходи със затворени или отворени очи по покривите, но нищо не съзнава. Ако някой го стресне ненадейно, той може да падне и да се убие. Значи, има физически и духовни сомнамбули.

    Казваш: Искам да се повдигна, да стана виден човек. – Ти си духовен сомнамбул. Искаш да ходиш по покривите, всички да те видят. Или искаш да пееш хубаво, всички да говорят за твоето пеене. И това не е лошо, но целта на пеенето не се заключава в това. Пеенето е ритъм, движение, трептене. То регулира живота. Ако твоят ум и твоето сърце не трептят в хармония, ти нищо няма да постигнеш. Едно добро, хармонично сърце влиза в положението на всеки страдащ. Кажи на страдащия, защо се мъчи и скърби, и страданията му ще изчезнат. Срещам едного, хванал се за главата, плаче и се вайка. Защо? – Изгубил последните си 100 лева. Струва ли си за 100 лева да се плаче? Давам му 150 лева. Те не са изгубени. Аз ги влагам в неговата банка. Един ден, като забогатее, той ще ми ги върне. Не искам никакви лихви от него. Ако не забогатее, не искам нищо. С други думи казано: Докато си лош човек, можеш да правиш, каквото искаш; щом станеш добър, ще изплатиш всичките си дългове. Днес, понеже всички сте добри, призвани сте на земята, да изплатите всичките си дългове. Ще плащате по малко, по пет-десет лева на ден. Речено-казано в мисли, чувства и постъпки, всичко трябва да се изплати. След това можете да се върнете на небето, но вече чисти, освободени от всичко старо. Облечете се в чиста, нова дреха, та като ви видят в онзи свят, да останат доволни от вас. Не е въпрос, колко имате да давате. Важно е, че сте вече добре, че имате достатъчно приход и можете да се издължите. Някои от вас имат по 5,000 лева месечен приход, други имат 10,000 лева, трети – 20,000 лева месечен приход. Важно е, че всички сте вътрешно богати. Така виждам аз цялата работа. И тъй, вложете мисълта си във вашия добър ум, и чувствата си – във вашето добро сърце. Кажете си: Господи, благодаря Ти за доброто сърце и за добрия ум, които си ми дал. Отсега нататък, аз ще изпълнявам волята Ти, както е на Тебе угодно.

    Христос е човекът на изобилната сила.

    Христос е човекът на изобилната вяра.

    Христос е човекът на изобилната любов.

    4. Утринно Слово от Учителя, държано на 17 октомври, 1937 г. София. – Изгрев.

    Книги:

    Сърцето и умът

    Ликвидация на века (Утринни Слова. Година VII (1937–1938). Том I. София, 1948)

    18 беседи от 26 септември 1937 г. до 30 януари 1938 г.

    Начало: 05:00

  9. Аудио - чете Живка Герджикова

    Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание от 1948 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    „Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание от 1998 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    „Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание на ИК "Жануа'98", 2011 г.

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    10 октомври 1937 г.

    Да видят

    Размишление.

    Ще прочета 6 гл. от Исаия. Той е един от бележитите пророци на израилския народ. Той имал рядката опитност да види Господа. Които четат Писанието, мислят, че Исаия видял Господа в Соломоновия храм. Всъщност, той Го видял на друго място, далеч от храм и дом. Да се мисли така, това показва отсъствие на знание. Ще каже някой, че мнозина са виждали Бога и то много пъти. И това е неразбиране. Ето, от два и половина милиарда хора, колко са могли до днес да се качат на Еверест? – Нито един. Ако това досега не е станало, колко по-невъзможно е за човека да се качи на най-високия връх – при Бога. Да видиш Бога, това е изключително явление, което едва ли един път се случва в живота на човека. В умерения пояс пролетта иде веднъж в годината. Обаче, има случаи, когато в човешкия живот пролетта иде само веднъж през хиляда години, през десет хиляди или сто хиляди години. Има случаи, когато пролетта иде един път през един милион, десет или хиляда милиона години в човешкия живот. Това е само за обяснение, да дойдете до истинското положение на нещата.

    Мнозина мислят, че знаят всичко на земята и са готови да умрат, да отидат на онзи свят, да видят, какво има и там. Някой се отегчил от земния живот, иска да отиде на небето. – Тук не го искат, че там ще го искат! Искате да влезете във възвишения свят без никакво знание. Там не приемат невежи. Като влезете там, ще ви приемат с готовност, но веднага ще ви дадат една мъчна задача. Ако можете да я решите, ще ви приемат; ако не можете, ще ви върнат назад. Казвате: Достатъчно е 20 години да следваме пътя на новото учение, за да ни приемат там. – Не, и 100, и 200 години са малко. Едва след хиляда години може да ви приемат на небето, между възвишените същества. Какво представят хиляда години пред вечността? – Едва една секунда. Ако хиляда години са една секунда, каква част от секундата съставят 20 години? – Какво сте правили през тези 20 години? – Молили сте се по три пъти на ден: сутрин около 5 – 10 минути, на обяд 5 – 10 минути и вечер 5 – 10 минути. Значи, по три пъти на ден си мислил за Господа. Това е капка вода в големия океан.

    Казано е в Писанието: „Бог е огън всепояждащ.“ – В какъв смисъл се казва, че Бог е огън всепояждащ? – Като абсолютна чистота и светлина. Следователно, от две неща трябва да се пази човек, и две неща трябва да пази. Ще пазиш абсолютно чистото и ще се пазиш от абсолютно нечистото. Ако само с око зърнеш или само с ръка пипнеш абсолютно чистото, така ще се изгориш, че с години няма да зарасте раната ти. Ако само погледнеш или пипнеш абсолютно нечистото, така ще се изцапаш, че с години няма да се изчистиш. Това е мое твърдение, не искам да вярвате в него. Един ден, като го опитате, ще си спомните, че съм ви го казал. Вярата подразбира опит. Не мислете, че всичко, което виждате, е точно така, както се вижда. Виждаш, че слънцето изгрява и залязва. Всъщност, така ли е? Виждаш, че звездите трептят като малки светли точки на небето. Всъщност, вярно ли е това? Виждаш дърветата, които отдалеч изглеждат по един начин, а отблизо съвсем други. Всъщност, кое е вярно? Изобщо, човек има представа за всичко, което вижда, но не всякога тази представа е вярна. Вярно е само онова, което ти усещаш в себе си. Например, пиеш вода, когато си жаден – усещаш приятност; ядеш хляб, когато си гладен – усещаш приятност. За онова, което усещаш или преживяваш вътрешно, знаеш, че е вярно; за онова, което става вън от тебе, знанието ти е относително. Гледаш се в едно огледало, във второ, трето – в тези образи има нещо различно. Кой е истинският, реалният образ? – Това си ти сам.

    Двама души пеят една и съща песен. Слухът на единия е силно развит, на другия е по-слаб. Първият ще изпее песента по-добре от втория. Колкото по-чист е гласът, толкова изпятата песен отговаря на реалността. Реалността е в хармонията на нещата. Докато живееш, като индивид, своя личен живот, ти си в мелодията на живота. Колективният живот е хармонията в природата. За да се осмисли животът, човек трябва да мине през хармонията. Тя е съчетание на ред мелодии. Тези мелодии не вървят по закона на плоскостта. Светският живот върви по плоскостта, а духовният върви по перпендикуляра на живота. Двама религиозни се сравняват, кой от тях е по-духовен. Никой не може да отговори на този въпрос. Даже и за другите не може да се произнася. Под „духовен“ разбирам човек, свързан с духовния свят. Че си бил някое важно лице, това нищо не значи. Важно е да си свързан с духовния свят. Ако имаш тази връзка, молитвата ти се чува; ако нямаш връзка, не се чува молитвата ти. Тогава ще се обърнеш към някой, който е свързан с духовния свят. Онзи, на когото молитвата се приема, минава за светия. Има случаи, когато и неговата молитва не се приема.

    Като ученици, вие трябва да учите. Много неща има за учене. Обаче, повечето от вас се мъчат да помнят нещата, без да ги асимилират. В това отношение, те приличат на фотографи, които само отпечатват образите, без да ги усвояват. Такива фотографи вървят постоянно след мене, искат да ме фотографират. Те правят това от интерес. После ще продават образа ми, да спечелят нещо. Да фотографираш, това е изкуство, не е занаят. Какво струват всичките образи пред реалността? Портретът представя външния вид на човека, т. е. неговата форма, но не и неговото вътрешно съдържание. Външната форма на човешкото лице е маска, но не и самият човек. – Духовен човек съм. – Не се съмнявам, че си влязъл в пътя на духовните, но доколко си духовен, ти сам не знаеш това. Духовният решава мъчнотиите си с радост. Мнозина минават за духовни, а бягат от мъчнотии и страдания. Мъчнотиите са задачи, които трябва да се решават правилно. Някои задачи са по-леки, а други – по-трудни, но и едните, и другите трябва да се решат. Ако ги решите правилно, Учителят ще бъде доволен от вас. Който решава правилно задачите си, той може да бъде ученик. Един ден, като отидете в другия свят, ще видите, кой как е решил задачите си. Казваш: Аз реших задачите си. – Възможно е, но професорът още не ги е прегледал, също и неговите асистенти. И те трябва да дадат мнението си. Ако един от асистентите намери, че задачата не е решена, той ще извика и останалите девет. Най-после ще дойде и професорът. Ако в мнението на всички има съгласие, ти си решил задачата.

    Мнозина питат, какво нещо е животът, – Музика и песен. – Изпей ни тогава нещо. – Можете ли да платите за моето пеене? То струва скъпо. Ако пея пет минути, трябва да платите 10,000 лева звонкови. Ако не искате да платите, елате да ме слушате, когато пея за себе си. Някои религиозни искат, всички хора да бъдат като тях; да мислят и чувстват еднакво. То е все едно, като запее един „Цвете мило, цвете красно“, всички да запеят след него същата песен. Значи, като каже един: Бог е любов, всички да кажат същото. Обаче, все ще се намери един да каже: Не ми говорете за Божията любов. Това не е никаква любов. Мислили ли сте, какво е Божията любов, или изобщо за любовта? – Има ли нещо възвишено в любовта? – Това зависи от вашия поглед върху нещата. Отиваш на фурната, искаш хляб. Има ли някаква възвишена идея в това? – Не, гладен си. Искаш да задоволиш глада си. Дошли са ти гости, и те са гладни. Искаш да задоволиш и техния глад. Жаден си. Търсиш вода да задоволиш жаждата си. Такова нещо е любовта.

    Това са начини за размишление, които водят към правата мисъл. Четеш книгата на някой философ, учен или пророк, и казваш: И аз мога да напиша такова нещо. Мислиш, че много знаеш и започваш да критикуваш. Търсиш погрешките им. Те имат погрешки, но и ти имаш такива. Цитираш стиха, в който Христос казва: „Чашата, която Отец ми даде, да я не пия ли?“ След това започваш да философстваш върху тази чаша. – Тя не е обикновена чаша, с която се пие вода или вино. Тя е невидима. Нито учениците Христови я видяха, нито сам Христос. Това не е чашата, с която Го напоиха, когато беше на кръста. Никой не може да си представи, каква е била тази чаша. Това е чашата на страданието. Ако я зърнете само за момент, вие не бихте могли да се поберете в себе си. Тя ще остане паметна през целия ви живот. Някога дойде при вас един човек и ви каже една обидна дума. Вие веднага изгубвате разположението си и цял ден не можете да се освободите. Казваш: Страдам. – Какво страдание е това? Дни и нощи минават, ти не забравяш обидната дума и не можеш да дойдеш на себе си. Каква е тази дума? – Че си бил първокласен невежа. Според мене, да бъдеш невежа, това значи, да си кандидат за философ. Сегашните философи са били някога първокласни невежи. Нима всички поети и учени не са били някога невежи? Онзи, който те нарекъл невежа, не искал съзнателно да те обиди. И той разбира толкова живота, колкото и ти. Мислете право, за да не страдате от малки неща.

    И тъй, привилегия е да страдаш. Привилегия е за човека да пие от Христовата чаша. Лесно е да кажеш: Видях Господа. – Видял си Го, а си недоволен. Да видиш Господа, това значи, да се разкрие пред тебе картината на далечното ти минало; да видиш всички свои грешки и престъпления. Какво ще правиш тогава? – Ще бягаш, както Адам се скри в храстите, след като яде от забранения плод. Ева първа взе от този плод и даде на Адама. За кой Адам се говори в Битието? – За втория Адам, направен от пръст. Първият Адам беше направен по образ и подобие на Бога. Грамадна разлика има между първия и втория Адам. Вторият Адам напусна рая и слезе на земята да работи и да се размножава. – Не сме ли чеда Божии? Чудно нещо, чеда Божии! Бог е вечен и безсмъртен, а вие, чедата Божии – смъртни. Как е възможно, безсмъртният да роди смъртен? Да мислиш, че си чедо Божие, то е по отношение на твоя дух. Но този дух трябва да се събуди. Като изпъди Бог Адама от рая, даде му условия да се учи и развива. Бог създаде планетите за развиване на човешкото сърце; създаде слънцата за развиване на човешкия ум. И вдъхна в него дихание за живот, да се разширява неговата душа, да изучава целия космос, цялата вселена. И укрепи духа му да работи във вечността. Това е само за размишление.

    Като ученици, вие трябва да разбирате смисъла на страданията, за да не се вкисвате. Някой страда и, като не разбира, защо е дошло страданието, започва да роптае, да се сърди на Бога. Не, в страданието и изпитанието трябва да се смириш, да видиш Бога. Само така ще видиш Неговото величие. И тогава, ако си имал желание да умреш и да се освободиш от страданията, ще искаш да живееш, да свършиш някаква работа за Господа. Ти ще съзнаеш, че си пътник, дошъл на земята да учиш. Каквото срещнеш на пътя си, ще го използваш като пособие, като предметно учение. Сега, като срещнеш някого, ти не го изучаваш, но го туряш на везните си, да видиш, колко тежи. Можеш ли да измериш, колко тежи човешката интелигентност? Можеш ли да претеглиш една добродетел? Казваш за някого, че е добър. Как измери неговата доброта? На какви теглилки го тури? Добрият човек се познава по това, което той носи в себе си. Като влезе в твоя дом, работите ти се уреждат. Добрият човек носи щастие за окръжаващите. Щом си замине той, и щастието си отива с него.

    Един беден софийски чиновник често се оплаквал, че животът му е тежък, че работите му не вървят добре. Оженил се, но животът му пак не се подобрил. Няколко години след женитбата му се родило дете. Той се зарадвал на детето, но си мислел, отде ще вземат пари да го кръстят. Един ден, като отивал на работа, намерил една банкнота от 100 лева и си казал: Ето, това са пари за кръщението. Наскоро го повишили в службата му и от ден на ден се подобрявал материално. Детето живяло 10 години, след което заболяло и си заминало за онзи свят. Какво станало след това? Скоро го уволнили от служба и се намерил в същото положение, както бил преди раждането на детето. След смъртта на детето, и щастието ги напуснало.

    Помни: Когато видиш Господа, животът ти се подобрява; когато изгубиш Господа, всичко ти тръгва назад. Следователно, докато си добре, ти виждаш Господа; щом Го изгубиш, положението ти се влошава. Това е мярка. Това съм опитал и проверил, това ви казвам. Всеки добър човек, всяко добро същество е пратеник на Господа. Той може да бъде видим, може да бъде и невидим. Днес и свещеници, и светски хора говорят за правда, без да я познават. Срещне ме някой свещеник, измерва ме от главата до краката. Питам го мислено: Как си, стана ли патриарх? – Станах. И откак станах патриарх, поумнях. – Аз пък винаги съм бил патриарх и още много има да уча. Ето, и Авраама считат за свой праотец, но и той имаше да учи. Той влезе като ученик в една школа, дето го нарекоха Абраам. Значи, в името му се вмъкна още едно „а“, началната буква на азбуката. Първата буква, с която е направен човекът, е „с“; втората буква е „у“. Така се образува сричката „су“, която на турски означава вода. Водата символизира живота.

    Детето на един варненски свещеник казало на майка си: Маро! Тя се чудела, какво иска да каже то. Давала му това-онова, но не могла да му угоди. Най-после си спомнила, че на цигански „маро“ значи хляб. Дала му малко хляб, и то млъкнало. Тя се почудила, отде дошъл този цигански дух в техния род. Често и вие ставате играчка на духовете и се чудите, как можахте да направите нещо, от което сте недоволни. Значи, духовете ви разиграват, както мечкарят разиграва мечката. Веднъж дойде при мене един православен дух и ме пита: Знаеш ли да се молиш? – Сега се уча. – Тогава, слушай: Ще се молиш към изток, запад, север и юг – към четирите посоки. – Защо? – Към изток ще се молиш, защото оттам изгрява слънцето; към запад ще се молиш, защото там залязва слънцето; към север, защото оттам иде студът; към юг, защото оттам иде топлината. Аз превеждам неговите думи: Ще се обърнеш към изток, защото оттам иде животът; там е изгряващото слънце, което възраства всичко. Ще се обърнеш към запад, дето залязва слънцето, дето е покоят, почивката. Ще се обърнеш към север, към истината и светлината и към юг, отдето иде топлината в живота. Питаш: Отде знаеш това, от колко години? – Отдавна, от деди и прадеди. И тъй, когато видите Бога, всички грехове ще ви се простят. У вас ще се яви желание да работите за Бога.

    Дето и да сте, на небето или на земята, трябва да сте готови за работа. Ако си на небето и чуеш, че търсят човек за работа, ти пръв ще пожелаеш да слезеш и да поемеш работата. Следователно, когато любовта дойде в твоето сърце, тя ще събуди в тебе желание за работа. Ти ще възприемеш нейната чистота и святост, ще чуеш тихия глас на Бога. Само така, чрез любовта, ще разбереш смирението. Само смиреният може да бъде духовен. Той лесно разбира писаното или неписаното Слово. Казано е: Словото никога не умира. Любовта внася импулс, подтик в човека. Заради нея, той е готов да работи без пари. Лесно е да кажеш на човека: Работи без пари! – Ти работиш ли без пари? Поощри ли го с нещо? Някой може да работи само за 100 лева дневно, но ако можеш да го импулсираш с нещо. Ти искаш от него да работи без пари, а сам получаваш пари за своята работа. Това не е правилно. Казвам: На любовта се плаща с любов. На доброто се плаща с добро. На истината – с истина, на светлината – със светлина. Това са естествени положения в живота.

    Мнозина се оплакват, че са остарели. Аз имам предвид, че ще остареете; че ще изгубите силата си; че ще искате да заминете за онзи свят. Има методи за подмладяване. За да ви приемат на онзи свят, трябва да бъдете млади. За да ви приемат там, трябва да занесете нещо. Ще кажете, че ще отидете там с препоръчително писмо. Така е. Ако си певец, ще те приемат за пеенето; ако си музикант, ще те приемат за свиренето; ако си поет – за поезията; ако си художник – за рисуването. Ами ако не носиш нищо, за какво ще те приемат? Когато детето влиза в първо отделение, то носи в себе си желанието да учи. То обиква учителя си и вярва на всичко, каквото той каже. Затова и от вас се иска детска вяра. Детето вярва на всяка дума на учителя си, не го критикува и казва: Така ни говори учителят. Като учи десетина години и стане образован човек, той започва да критикува своя учител. В невидимия свят не се допуска критиката. Как ще критикуваш един учен човек, който изчислява, колко обръщения прави земята, какъв път изминава тя. Каквото каже ученият, така става. Как ще кажеш за учения, че нищо не знае?

    Като ученици, вие трябва да учите, а не само да посещавате школата. Използвайте това, което ви се дава. За света, за мъртвите хора не мислете. Тях никой не ги безпокои. Живите хора се безпокоят, а не мъртвите. Ако се безпокоите за нещо, знайте, че сте живи; ако за нищо не се безпокоите, мъртви сте. Докато страда, човек расте, живот има в него; щом престане да страда и да расте, той нищо не постига. Вие искате страданията ви да престанат. Това е невъзможно. Докато радостта не замести страданието, последното не може да престане. Всяка радост, която не може да погълне скръбта, не е истинска радост; всяка вяра, която не поглъща съмнението, не е истинска. Силна вяра е тази, която поглъща съмнението. Силна любов е тази, която поглъща омразата. На същото основание, истината трябва да поглъща лъжата, а светлината да поглъща тъмнината. Както огънят топи всичко, така и светлината стопява тъмнината; любовта стопява омразата, истината – лъжата. Ако доброто във вашето сърце не може да стопи злото, какво добро е то? Ако любовта ви не може да стопи омразата и злобата, каква любов е тя? Божественият огън топи и изгаря всичко.

    Прочетете сами 6 гл. от Исаия и размишлявайте върху нея. А това, което аз ви давам, използвайте като пособие. Ако мислите, че разбирате нещата по-добре от мене, лъжете се. Достатъчно е да ги разбирате като мене. Аз всякога се питам: Мога ли да приложа това, което разбирам? Всичко, което приемам, аз го прилагам на опит. Аз не искам моята стомна да се връща обратно при мене с недостатъци. Следователно, ако пееш, питай се, приятно ли е на окръжаващите да те слушат? Като пея, и аз правя същото. Ако проявиш доброто, следи, как се отразява то и на другите. Ако си учител, внимавай да не изопачиш учението, което преподаваш. Много учители са проповядвали Христовото учение, но със своите тълкувания, всеки е изопачил нещо от него. Благодарение на това, днес не знаеш, кое е любов, кое не е любов; кого да обичаш и кого да не обичаш. Светските хора поне турят граници на нещата. Духовните казват: Да махнем границите! Като махнеш границите, влизат прасетата и започват да ровят из целия двор. Какъв успех ще имаш тогава? Следователно, да критикуваш, да търсиш погрешките на хората, това е ровене. Защо ще търсиш грешките? Влез в дома на човека като приятел, и заедно с него търси скритото богатство в двора му.

    Стремете се да бъдете добри. Как ще познаеш, че си добър? Ако си разтревожен, помисли за доброто в себе си. Щом се успокоиш, това показва, че си добър. Доброто изпъжда навън всяко противоречие, всяко неразположение, всяка скръб. Доброто е Божественият огън. То иде от Бога. Справедливостта също иде от Бога; чистотата също иде от Бога.

    И тъй, всеки, който има сърце и не чувства; ум, който не мисли; душа, която не проявява милосърдие; дух, който не воюва за правдата, той нищо не постига. За такъв човек се казва: „С ушите си ще чуваш, но няма да разумяваш; с очите си ще виждаш, но няма да разбираш.“

    „Направи тлъсто сърцето на тези люде, и направи тежки ушите им, и затвори очите им, за да не гледат с очите си и да не слушат с ушите си и разумеят със сърцето си и се обърнат, та се изцелят.“ (10 ст.).

    Тогаз рекох: „Господи, докога?“ И отговори: „Доде запустеят градовете, та да няма жители; и къщите, та да няма человек, и земята да запустее съвсем.“ (11 ст.).

    „Доде отдалечи Господ человеците и стане голямо безлюбие всред земята.“ (12 ст.).

    „Но ще остане в нея още една десета част, и тя пак ще се изнури; както теревинтът и дъбът, на които пънът остава в тях, когато се отсекат, така светото семе ще бъде пънът й.“ (13 ст.).

    Когато ви каже Господ: Идете! Отговорете: Ето! Но не от себе си да идете, Той да ви изпрати. Ако отидете от себе си, ще се върнете назад; ако отидете от Неговото Слово, ще продължите. Вървете напред и не се обезсърчавайте! Помнете: Който дойде при мене, няма да го изпъдя.

    Христос е човекът на изобилната сила.

    Христос е човекът на изобилната вяра.

    Христос е човекът на изобилната любов.

    3. Утринно Слово от Учителя, държано на 10 октомври, 1937 г. София. – Изгрев.

    Книги:

    Да видят

    Ликвидация на века (Утринни Слова. Година VII (1937–1938). Том I. София, 1948)

    18 беседи от 26 септември 1937 г. до 30 януари 1938 г.

    Начало: 05:00

  10. Аудио - чете Живка Герджикова

    Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание от 1948 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    „Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание от 1998 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    „Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание на ИК "Жануа'98", 2011 г.

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    3 октомври 1937 г.

    Оценяване и прилагане

    Ще прочета 12 глава от Данаила.

    Тази сутрин сте събрани тук, но всички имате различни интереси – не сте на един ум. Всеки си има по една особена мисъл, по едно особено желание. Стремежите ви не са еднакви. Мислите и желанията ви не са еднакви, но и работите ви не са еднакви.

    Мнозина се питат: Кой проповедник да слушаме? Много проповедници има в света. Някой проповядва на хората с цел да ги обърне към Бога. Той счита това за негово право. Според мене, един проповедник е бакалин, друг е дрехар – всеки си има свой надпис. Така и светските хора се делят на търговци, лекари, адвокати и др. Като отидеш при един адвокат, първо, той ще те запита, какво дело имаш. Дали си направил някаква пакост, или си взел пари назаем и не можеш да ги върнеш. Адвокатът е добър човек, готов е да ти услужи, но веднага след това ти представя сметка за работата, която ти свършил. Пет горе, пет долу, ще се пазарите. Ако отидеш при дрехаря, той няма да те пита, с кого си се скарал, но ще те пита, каква дреха искаш. Като харесаш една дреха, ще се пазариш. Ако пазарлъкът става според нравите на източните народи, дълго време ще се пазариш. Тръгнеш да си отиваш, търговецът те връща, отстъпва малко от цената. Ти намираш, че е скъпо, излизаш от магазина. Търговецът те връща и пак отстъпва. Най-после се спазарите, и ти взимаш дрехата. Така постъпват в обикновения живот.

    Питам: Вие за какво сте дошли тук? Едни търсят адвокати, други – лекари, трети – зъболекари, търговци. Старите за какво са дошли? Те са дошли, защото не знаят, как да се справят с децата си – с младите. Младите пък са дошли да се научат, как да живеят. Ако отидеш при някой проповедник, и той ще те хване – иска да знае, как върви работата ти. Той ще каже, че твоята работа не върви, защото не вярваш в Бога, в Господа Исуса Христа. – Знаеш ли, че ще отидеш в ада и няма да се спасиш? – му казва проповедникът. – Аз съм човекът, който мога да те спася от голямото зло, да те направя човек. Ще се запишеш в нашата църква, дето ще ти дадем право, като умреш, да влезеш в рая. Щеш не щеш, ще се запишеш. Иначе, ще влезеш в затвора, дето те очаква по-голямо зло.

    И тъй, онова, което говори проповедникът, може да е вярно, а може и да не е вярно. Ето защо, когато ние говорим за любовта, представяме си я като сбор от възможности. Като обичаш някого, ти имаш вече една възможност. Не можеш да употребиш една и съща любов за всички. Ще кажете, че трябва да обичаме всички, както Бог ги обича. Любовта не е нещо, което се яде или пие. Казвате, че двама се хванали за ръка и се целували. Това не е любов, това са условия, прийоми. – Ама те си пишат писма. – И това не е любов. – Те си правят добро едни на други. – И това не е любов. Казвате, че двама се скарали, защото не се обичат. – И това не е любов. – Обикнали се те. – И това не е любов. Не мислете, че всеки, който привлича и прегръща, обича. И това не е любов. Мислите ли, че вълкът, като хване кравата за краката и я повлича, я обича? И това не е любов. Той има съвсем друго намерение. Мислите ли, че змията, като се увие около човека, го обича? От любов ли паякът хваща мухата? Той има разположение към нея, но това не е любов. Казвате: Муха е това, тя знае само да бръмчи. – Свързвали ли сте се със съзнанието на мухата, да знаете, защо бръмчи? Тя има страх от паяка, затова бръмчи. Някога се освобождава от паяжината, а някога съвсем се оплита. За вас това е забава. Казвате: Ние знаем тези работи. – Ако не ги знаехте, нямаше да дойдете тука. Вие сте дошли при мене от много знание. Ако бяхте невежи, щяхте още да спите. Понеже знаете, че тук има заровено имане, затова сте дошли. Аз ви наричам иманяри. Всеки дошъл с голяма торба и очаква голямо богатство. Отваря торбата си, туря дяла, който му се пада, и си отива. Ако ме разберете буквално, ще си кажете: Иманяри ли сме ние? Тук сме дошли за знание.

    Казвам: Знанието, което търсите, е подобно на онова, което туристите търсят по високите върхове. Често се качват на Мусала, както и аз се качвам. Според вашия високомер, каква височина има Мусала? Интересно е, че като го измерват, височината му ту се увеличава, ту се намалява. Какво означава това? Учени българи и европейци са измерили височината на връх Мусала, но никой не го е измерил точно. Според последното измерване, Мусала е висок 2,925 м., но и това изчисление не е абсолютно точно. Измерването на високите върхове трябва да става през сухо време, когато има по-голямо пречупване на светлината. Повечето измервания на Мусала са ставали във влажно време, затова не са абсолютно точни. Ето защо, в изчисленията има разлика от 65 м. Изобщо, за изчисляване височината на планинските върхове има различни научни начини. Когато се качихме на Мусала, барометърът показваше височина 2,800 м. Значи, имаше 300 м. спадане от височината на върха. Това зависи от времето. Когато времето се подобрява, височината на върха е по-малка. Когато времето се разваля, височината се увеличава. Следователно, при добро време връх Мусала е по-нисък, а при лошо време – по-висок.

    И тъй, във всички хора, които се въздигат, времето се разваля; а пък в онези, които се снишават, т. е. които се смиряват, времето се подобрява. Това е относително вярно. Кое е най-хубавото време в човешкия живот? Ще кажете, че най-хубаво време е, когато хората се обичат. Ако един ученик обича учителя си, носи му цветя и подаръци; ако не го обича, какво ще постигне? Не само че нищо няма да постигне, но ще бъде спънка и за себе си, и за своя учител. Това показва, че сърцето се проявява, без да има предвид, че и умът трябва да работи и да се проявява. Който не се учи, той е търговец на дребно; който се учи, той е търговец на едро. Ще кажете, че е унижение за вас да бъдете търговци. Казваш: Аз да съм търговец? – Какво лошо има в търговията? Аз, ти, той, това е все едно. Това са трите лични местоимения.

    Всички сте изучавали личните местоимения. Трите лични местоимения са „аз, ти, той“. Знаете ли, какъв е смисълът им? Какво разбирате под „аз, ти и той“? Аз имам известно тълкуване на тези лица, но то не е абсолютно истинно. Казваш: „Аз“. Това значи: Аз съм, който отварям вратата. Ти си, който я затваряш. Той е, който заповядва, кога да се отваря и затваря вратата. Като види, че вратата е отворена, той ще каже да се затвори; като види, че е затворена, ще каже да се отвори. Значи, „аз“ ще отворя вратата; „ти“ ще я затвориш, а „той“ ще заповяда да се отвори, ако е затворена, или да се затвори, ако е отворена. Като се молиш, казваш: Ти, Господи! Какво означава това? – Ти, Господи, Който затваряш вратата на злото, затвори я, за да не влязат разбойници и крадци да ме оберат. Само Бог е в сила да затвори вратата на злото. Ако условията на живота ти са лоши, пак казваш: Ти, Господи! Пак се молиш на Господа да затвори вратата на лошите условия. Кажеш ли „аз“, подразбирам Господ, Който ти говори. Той казва: Аз съм Онзи, Който мога да те избавя. Някога казваш: Аз съм „аз“. – Да, но нищо не можеш да направиш. – Защо? – Защото говориш от свое име. И ти можеш да подпишеш един указ, и царят може да подпише. Но това, което царят подписва, се изпълнява. На твоя подпис никой не обръща внимание.

    Днес от всички хора се иска учене. Ще кажете, че много неща знаете, много сте слушали. – Много неща сте слушали, но и много сте изопачили. Мнозина си служат с примерите, които съм дал, но толкова са изопачени, че и аз не мога да ги позная. Те влагат в тях такова разбиране, каквото не съм помислил. Един ден ще кажат: Така рекъл Учителят. Много неща съм говорил, но важно е, какъв смисъл съм вложил в тях. Казвам: Аз говоря. Утре и ти ще кажеш: Аз говоря. Но ако говориш като човек и не си свързан със законите на разумната природа, каква сила има твоето аз? Когато искам да отида някъде, не казвам, че тръгвам, па каквото Господ даде. Аз не се моля на Господа да оправи времето за мене, но следя, какво е времето и тогава тръгвам. Аз избирам добро време и тогава тръгвам. Освен това, гледам моите разбирания да се съвпадат с разбиранията и мислите на Бога. Не се моля да измени Бог времето заради мене, но аз се нагаждам на времето. Като не постъпвате по този начин, вие грешите и после страдате. Питате: Защо идат страданията? – Защото искате Бог да измени нещата заради вас. Казвате, че се молите на Бога и мислите, че Бог ще измени своя план. Добре е да се молите, но не да се изменят нещата заради вас, а да станат така, както Бог е наредил. Вие се молите за някой болен да оздравее. Не, ще се молите да стане така, както Бог е определил. Ето, наскоро ходих на Мусала ; два пъти се качих и слязох от върха и то при най-големи мъчнотии. Какви бяха мъчнотиите, не казвам, но без Бога и десет крачки не бих направил.

    Следователно, когато човек се изкачва по планините пеш, при големи мъчнотии, резултатът е един; когато се изкачва с превозно средство, с аероплан, например, резултатът е друг. Много неща придобива човек, като се изкачва пеш. В това време той се изпотява, а с това и кръвта му се пречиства. И животът е висок планински връх. Както искате да се качвате по върховете без мъчнотии, така искате да прекарате живота си гладко, спокойно, без мъчнотии и страдания. Няма човек на земята, който, като възлезе към живота, към върха на съвършенството, да не е минал през скарата на огъня. Когато стигне този връх, човек ще разбере вече живота. Не се стигат лесно високите върхове. Ето колко експедиции се опитаха да стигнат върха Еверест, но не можаха. Някои дойдоха до голяма височина и мислеха, че ще стъпят на земя, но под нозете им се оказа вода. Изобщо, както мъчно се качва човек на високи планински върхове, така е мъчно изкачването по високите места в духовния свят.

    Като се движи от умерения пояс към северния полюс, човек се натъква на различни явления. В умерения пояс дните и нощите се менят, според сезона. Лятно време денят е дълъг, около 16 часа, а нощта – 8 часа; зиме денят е 8 часа, а нощта – 16 часа. На северния полюс е съвсем различно: денят е цели 6 месеца, и нощта – 6 месеца. Там не може нито да се оре, нито да се жъне. Само богатият може да живее на северния полюс. Дето се обърнеш, навсякъде сняг – всичко е бяло. Обаче, белият цвят не храни. В умерения пояс хората често се обличат с бели дрехи, за да покажат, че са чисти. Религиозните хора се обличат с черни дрехи, да покажат, че се отричат от света. Светските хора пък се обличат с бели, със светли дрехи. И черните, и белите дрехи не спасяват човека. Според вас, светските хора не са духовни. Коя дума е по-силна: светски, или духовен? По-силна е думата светски. – Защо? – Защото тя произлиза от светлина, а духовен – от духане. Значи, светлината е по-силна от вятъра, който духа. Казано е в Писанието: „ Бог толкова възлюби света, че изпрати своя Еднороден син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него.“ Значи, Христос се пожертва за света, за светските хора, а не за духовните.

    Казваш: Аз не съм светски човек. – Прав си, ти си духовен, аз съм светски. – Защо? – Защото съм човек на светлината. Под „светски човек“ вие разбирате нещо особено, недостойно. Под „духовен човек“ разбирате нещо хубаво. Духовен си, т. е. човек на вятъра, който духа. Дух, спирит – на английски има едно значение, а спирт, алкохол има друго значение. Ако отидете в Англия, там има много духове. Думата „дух“ в различните езици има различно значение. Всъщност, кое е истинското значение на духа? Казваме Бог и Господ. И това са имена с две различни значения. Думата „Бог“ има отношение към органическия свят. Молиш се и казваш: Ти, Господи! Значи, Ти, който затваряш вратата. Какво е дълбокото значение на тази дума, вие сами ще намерите.

    Сега, като ви говоря, има опасност да помислите, че нищо не знаете, че сте невежи. Всъщност, не е така. Напротив, вие знаете много неща, не сте невежи. Ако ви кажа, че сте невежи, ще се обидите. Ако някой ми каже, че съм невежа, ще се радвам. – Защо? – Защото много работи не зная. Ето, аз не зная, колко милиарди звезди има на небето; не зная и какви същества живеят на звездите. Много естествено. Зная, че Бог е създал света, но как го е създал, не зная положително. Зная, че е създал слънцето, но как го е създал, и това не зная. Ще кажете, че съм ходил на слънцето. Възможно е. Други казват, че не съм ходил. И това е възможно. Аз зная, ходил ли съм, или не; как съм ходил, пак аз зная. Ходил съм на слънцето, но не с тялото си, както вие мислите. Ако убеждавате хората, че съм ходил с тялото си, вие ги заблуждавате. Ако ги убеждавате, че съм ходил с двойника си, знаете ли, как се ходи с двойника? Вие говорите неща, които не знаете. Ще кажете, че съм излязъл от тялото си и така съм отишъл на слънцето. Вие излизали ли сте от тялото си, да знаете, как се излиза? Апостол Павел казва за себе си, че бил пренесен някъде; на кое небе е бил, не знае, но бил вън от тялото си и чул и видял неща, които не може да изкаже. Значи, той има особена опитност, за която може да говори. Следователно, каже ли ти някой, че си невежа, радвай се. Като невежа, ти имаш възможност да учиш. Пред тебе се открива велико бъдеще. Невежеството подразбира, че пред тебе се открива нова област за изучаване. Невежеството и знанието са две различни гами в живота.

    Наскоро говорих с един музикант за гамите, а именно, за мажорните и миньорните гами. Питам го, коя е причината за съществуването на двата вида гами. Той казва, че това се дължи на различния им строеж. Според мене, всяка гама има две страни: човешка и Божествена. Човешката страна има отношение към господаруването, а Божествената – към слугуването. Ако вляза в едно общество, дето всички седят наготово, а само един прислужва, казвам: Това е човешка работа. Ако вляза в общество, дето всички работят, казвам: Това е Божествена работа. Видя ли, че хората спорят, кой е по-добър, по-учен, това е човешка работа. Ако всички работят за подобрение на живота си, това е Божествена работа. Кажеш за някого, че е грешник, това е човешка работа. Да си грешник или праведен, това са две различни състояния. Праведният е слуга, грешният – господар. Като не иска да работи, грешният казва: Не съм ли свободен да правя, каквото искам? – Можеш, но ще страдаш. – Защо? – Защото искаш да господаруваш. Значи, страданието е за господаря, а радостта – за слугата.

    И тъй, никой господар на земята не може да бъде радостен. Господар е само Бог. Той е създал света, Той е негов господар. – И аз искам да бъда господар. – Как ще бъдеш господар, щом не си създал нищо? Господарството, радостта и веселието са прерогативи на Господа. – Аз съм учител, работя, творя. – И като учител, ти си слуга. Ето и аз съм дошъл на земята да служа, а не да бъда господар. Дошъл съм на земята да правя добро. То има отношение към света на чувствата. Като видя някой страдащ или нуждаещ се, чувствата ми диктуват да го нахраня, облека, приютя в някоя къща и най-после, да му дам условия да учи. Като правя добро на човека, имам предвид и котката. Имам една котка, която постоянно върви след мене. Аз се качвам по стълбите, и тя се качва; аз слизам, и тя слиза. – Защо върви след мене? – Не й се учи. Тя ме пита: Имаш ли някаква баница или малко риба, месо? Казвам й, че съм вегетарианец, не ям нито риба, нито месо. Мога да й дам малко баница. Пущам я в стаята си и отрязвам парче баница. Ако тя яде баницата, и аз ям; ако тя не яде, и аз не ям. Котката е авторитет за мене. Тя веднага разбира, прясно ли е маслото, хубаво ли е сиренето. Ако не й хареса нещо, не хапва от баницата. Тогава и аз се въздържам, не ям.

    Казвате: Чудно нещо, Учителят ни занимава с котката си. Ние искаме да ни се каже нещо духовно, а Той ни говори обикновени работи. – Не е обикновено това. В тази котка е затворен един голям философ на миналото, който не е знаел, как да пише. С него се разговарям аз и го питам: Друг път ще пишеш ли, както писа в миналото? – Веднъж да изляза от тази форма и да дойда отново на земята, ще зная вече, как да живея и какво да пиша. – Може ли човек да влезе във формата на една котка? Питам: Може ли човек да влезе в един аероплан или автомобил? Може ли по формата на аероплана или автомобила да съдите за човека, който е вътре? Значи, както аеропланът и автомобилът са средства за пренасяне на човека от едно място на друго, така и котката е средство, чрез което човек може да се прояви. За разумното същество котката е автомобил. Всеки момент това същество може да излиза и влиза в котката, както и вие можете да влизате и да излизате от автомобила. Не мислете, че животните, които ви служат, са невежи. Чрез тях проглеждат разумни същества и се разговарят с онези, които ги разбират. Те казват: От много знания дойдохме до това положение. Сега искаме да се учим, да дойдем до истинското знание. Вие сте господари, ние сме слуги. Ако не се изправите, и вие ще дойдете на нашето място. И вие ще разберете истината. Който слугува на другите, той е в правия път. Който господарува, той е в кривия път. Вие вършите човешки работи, а ние – работата на Бога, за което благодарим.

    Това, което ви говоря за животните, е мое разбиране. Така аз мисля за тях. През всяко животно проглежда човешка душа, която на земята е била само господар. Тя може да е била философ, учен, княз, княгиня, министър – това не е важно. Следователно, животните са превозно средство за човешки души, изостанали в развитието си. Някой казва: Аз пътувам с биволска кола. Не е лошо, че пътуваш с такава кола. С биволска кола не стават катастрофи. – Аз пък пътувам с автомобил. – И това не е лошо, но трябва да внимаваш, да не стане някаква катастрофа. Животните, в сравнение с хората, пътуват с биволска кола. Хората пътуват с автомобили, а в последно време и с аероплани. Обаче, птиците отдавна си служат със собствени аероплани.

    В заключение на това, казвам: Бог изисква от нас да оценяваме всичко, което Той е създал. Да оценяваме нещата и да ги прилагаме в живота си! Неразположен си, но не знаеш защо. Причината за това е, че не оценяваш нещата. – Радостен съм, но не зная защо. – Защото знаеш да цениш и прилагаш. Някой казва, че те обича повече от себе си. Това не е вярно. Достатъчно е да те обича като себе си. – Ти си божество за мене! И това не е вярно. Никакво божество не съм за тебе. Аз гледам критически на нещата. Преди да ти повярвам, трябва да те изпитам. Има критическо гледане, което е на място, а друго не е на място. Например, една сестра казва, че братята не живеели, както трябва. Тази критика не е на място. Друг път ще каже, че братята живеели добре помежду си. В първия случай, тя не е била добре разположена, а във втория – била разположена. Че братята живеели добре, това е вярно; но че живеели много добре, това е още въпрос. Че някой бил лош, това е вярно; но че бил много лош, това не е вярно. Аз не мога да кажа, че хората са лоши, защото зная, че Бог ги е създал. Всяко нещо, създадено от Бога, е добро. Ако приема, че хората са лоши, подразбирам, че те не използват правилно благата, които Бог им е дал. Значи, лошият човек не използва правилно Божиите блага.

    Казвате: Ние се молим на Бога. Какво се разбира под молитва? Да се молиш, това значи да мислиш за Бога. Всяка мисъл за Бога, колкото слаба да е, свети като искрица в съзнанието на човека и му допринася нещо. Дали разбираш, какво нещо е Бог, не е важно; обаче, всякога можеш да мислиш за Него. Тази мисъл все ще ти донесе някакво благо, макар и микроскопическо. Да мислиш за Бога, това значи да мислиш право. Ако кажеш, че Бог те е забравил, че на едного дал къща, а на тебе нищо, твоята мисъл за Бога е крива. Къщата е човешка придобивка. – Моят съсед има добри деца, ходят на училище, учат се, а моите деца не учат добре, нямам възможност да ги издържам. Бог на мене нищо не е дал. – Ти мислиш криво за Бога. Ти не оценяваш това, което ти е дадено, и не го прилагаш. Бог ти е дал ум, сърце и воля, на които всякога можеш да разчиташ. Бог ти е дал душа и дух, на които също можеш да разчиташ. Колко неща още ти са дадени! В сърцето ти са дадени условия и възможности за един добър и честен живот. В ума ти са вложени условия и възможности за придобиване на светлина и знание. В душата ти се крият възможности за придобиване на Божията Любов. Какви възможности съдържа духът, на това сами можете да си отговорите.

    Мнозина ще възразят, че сърцето крие в себе си нещо лошо. – Не е така. Добро е сърцето на човека. Бог е вложил в него всички възможности за добър живот. Следователно, ако няма добро сърце, това зависи от самия него. Той не е бил в хармония с Божия закон. Като знае това, нека не се пита, защо страда и скърби. Всяко нарушаване на Божия закон води към страдания. Ти мислиш, че стоиш по-високо от хората. Как доказа това? На думи ли само? Щом стоиш по-високо от другите и си по-силен от тях, ти си длъжен да ги носиш на гърба си. Който носи другите на гърба си, той е в Божествения порядък. Когото носят, той е в човешкия порядък. – Не мога да нося страданията. – Тогава не можеш да носиш и радостите. Изкуство с да носиш и своите радости, и радостите на своя ближен. Като видиш, че някой се радва, ти си недоволен. Искаш тази радост да бъде твоя. Това показва, че не можеш да носиш и страданията на другите. Ако си силен, влез в положението на страдащия и му помогни. Той е в човешкия порядък; извади го оттам. Досега той е бил господар; отсега нататък ще бъде слуга. Кажи му: Едно време и аз бях такъв господар: ядох и пих, но дойдоха страданията, които ме научиха да слугувам.

    Преди години, един наш брат заболя от язва в стомаха. Дойде при мене да ме пита, какво да прави. Казах му: През лятото ще се печеш на слънце. Ще излагаш стомаха и корема си на слънцето. Така ще се лекуваш два-три месеца наред. Всеки ден ще пиеш по една чаша зехтин. Той изпълни моите съвети и оздравя. След това дойде да ми благодари. Казвам му: Ще благодариш на слънцето и на зехтина. Ако не беше се излагал на слънце и не беше пил зехтин, много щеше да страдаш. На мене може да благодариш само за това, дето ти дадох съвет за лекуване. Сега не ти остава нищо друго, освен да служиш. И на вас казвам: Влезте в Божествения порядък и станете примерни слуги. Че сте добри господари, въпрос не правя за това. Станете добри слуги!

    Казано е на Данаила: „Ти иди в последните дни на жребието.“ Значи, Данаил пак ще дойде на земята по закона на вселяването. Тогава той ще разбере това, което било затворено за него. Същото се отнася и за всеки едного от вас. И ти ще чакаш до последните времена, ще учиш и ще работиш. Ще се откажеш от господаруването. Господарят се противопоставя на всичко, защото има какво да дели. Всяка свада се дължи на господаруването. Всяко одумване, всяко насилие е пак резултат на господаруването. Всички неправди в света се дължат на господарите, които делят овцете – кой повече да вземе. От слугата се изисква да прави това-онова, и той всичко изпълнява. Има един господар в света – Бог. В края на краищата, светът ще стане такъв, какъвто Бог го е създал.

    Това, което ви говоря днес, има практическо приложение. Това е привидно така. Всъщност, светът, създаден от Бога, е добър. В този свят работят Божиите закони. Те работят и в човека, в неговото Божествено естество. Ако бях художник, щях да нарисувам образа на Божественото в човека. Същевременно, щях да нарисувам образа и на човешкото естество, което е много упорито, с крайно изопачен характер. Каквото и да направиш, човешкото всякога вижда опаката страна на нещата. То не е дявол, но е родено от дявола. Ако мислиш, че можеш да го обърнеш към Бога, лъжеш се. Достатъчно е само да го укротиш, да го смириш, да млъкне. Нисшето човешко естество е от дяволски произход. Истинският човек е в средата – между двете си естества. Ако бащата в един дом е пияница и постоянно бие децата си, той представя човешкото естество. Добрата майка прегръща и утешава децата си; тя представя Божественото естество. Бащата бие, майката утешава, децата се учат. Те представят истинския човек. Така, те ще имат ясна представа за проявите на дявола и тези на ангела. Молете се да не ви управлява човешкото естество, то да не ви стане господар. То е в сила да одере четири кожи от гърба ви. Обаче, има начин, по който можете да се справите и с това естество. Пазете се да не се скарат двете естества в човека.

    Ще направим едно сравнение, да видите, какво е отношението между двете естества. Мома и момък се влюбват един в друг. Срещат се, пишат си любовни писма. Докато се разбират, и двете естества са в хармония. Щом се скарат, и те изменят отношенията си. Момъкът и момата престават да се срещат, връщат писмата си – дипломатическите отношения между тях се прекъсват. Че отношенията между двамата млади се прекъснали, няма нищо лошо в това. Лошото е, ако момъкът и момата почнат да пишат на други моми и момци. В края на краищата, и с тях скъсват отношенията си. Това не е преувеличение. Питам момата: Де е твоят възлюбен? И момъка питам: Де е твоята възлюбена? Толкова любовни писма сте писали! Всеки от вас е писал любовни писма – хайде да не казвам колко. Де са вашите възлюбени? В един живот пишеш любовни писма, във втори, в трети. В някой живот може да се намери един идеален възлюбен. Такъв трябва да се намери. Който е намерил своя истински възлюбен, той се е освободил. Той е заел мястото на ония неканени гости, преди него. – Как ще позная този, идеалния? – Ще го познаеш. Едновременно, той е и господар, и слуга: господар на себе си, слуга на другите. Той ще ти каже: Ела при мене да те науча, как да станеш господар на себе си и слуга и на себе си, и на другите. Да бъдеш господар на себе си, това значи, разумно да използваш Божиите блага. Да бъдеш слуга, значи, да реализираш тези блага. Като господар, ще се учиш, а като слуга, ще прилагаш наученото.

    И тъй, вие сте писали на мнозина любовни писма, също и на вас мнозина са писали. Можете ли да си спомните първото любовно писмо, което сте писали? Аз помня първото писмо, което съм писал. Първото любовно писмо трябва да излезе от сърцето ви и то най-хубавото, което можете да дадете. Второто любовно писмо трябва да излезе от вашия ум; третото любовно писмо – от душата ви; четвъртото – от вашия дух. Значи, ще напишете на вашия възлюбен четири хубави писма. Само така, той ще дойде при вас. И вие ще получите от него четири хубави любовни писма. Тогава и двамата ще бъдете съвършени.

    Христос е човекът на изобилната сила.

    Христос е човекът на изобилната вяра.

    Христос е човекът на изобилната любов.

    2. Утринно Слово от Учителя, държано на 3 октомври, 1937 г. София. – Изгрев.

    Книги:

    Оценяване и прилагане

    Ликвидация на века (Утринни Слова. Година VII (1937–1938). Том I. София, 1948)

    18 беседи от 26 септември 1937 г. до 30 януари 1938 г.

    Начало: 05:00

  11. Аудио - чете Живка Герджикова

    „Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание от 1948 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    „Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание от 1998 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    „Ликвидация на века", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I,

    издание на ИК "Жануа'98", 2011 г.

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    26 септември 1937 г.

    Ликвидация на века

    Размишление.

    Ще прочета нещо върху любовта от книгата „Заветът на цветните лъчи“, стр. 8, 9 и 10.

    „И хоругвата му над мене бе любов...“

    Мнозина цитират стихове от Евангелието, но лесно ги забравят. Това се случва особено между религиозните. Някои религиозни цитират наизуст много стихове, казват на хората, как да живеят и какво да правят, но, като дойдат до себе си, всичко забравят. Ако адвокатът забрави някои цитати от закона, какъв авторитет ще има той между съдиите? Един брат казва на друг: Това, което Учителят говори, се отнася за децата. – Не, той е забравил, какво е слушал. Аз говоря за философи, а не за децата. Те направо влизат в Царството Божие. Аз говоря на женените, които имат деца, на богатите, на учените, на философите. Никъде не е казано, че женените, богатите или учените ще влязат в Царството Божие. Ако някой женен мисли, че той, жена му и децата му ще влязат в Царството Божие, той се лъже. То е все едно да мислите, че частите на счупеното шише ще влязат в Царството Божие.

    Като говоря така, мнозина се питат: Кого ли има предвид Учителя? За кого ли говори? – Аз имам предвид счупените парчета на шишето, а не самото шише. Каква личност представя частта от счупеното шише? Личност има само онзи човек, който обича Бога. Значи, който обича Бога, той е личен. Който не Го обича, не е личен; той не е никаква личност. Умният има личност; глупавият няма никаква личност. Който говори истината, има личност; който не говори истината, няма никаква личност.

    Казвате, че има личен и безличен живот. Някои философи говорят за безличния живот. Днес повечето хора водят безличен живот, а трябва да минат в личния живот, да станат лични. Под „личен живот“ разбираме онзи живот, който има за основа любовта, мъдростта и истината. Такъв човек е всякога здрав, личен между хората. Той обича да прави упражнения, да се движи. Накарайте онзи, който страда от кръст, да прави упражнения. Ако рече да се наведе, той пъшка, не може да стане. Питаш: Защо този човек стои настрана и не прави упражнения. – Кръстът го боли, не може да се навежда и изправя. Той не е разположен и да се моли.

    Сега ще ви говоря за много работи, но съм решил да не споменавам често името на любовта. – Защо? – Защото тя е единствената сила, която причинява пакости на хората. Тя прави пакости от добро. Как ще разберете тази мисъл? Например, двама души се обичат, готови са един за друг на всякакви жертви. Случи ли се да се намразят, те не искат да се видят сто години. Нищо не е в състояние да ги примири. Те се намразват от голяма любов. Ако не са се обичали и се намразят, лесно ще се помирят. Казва се, че ако човек направи някакво престъпление от любов, трябва да минат четири поколения, докато се забрави престъплението. Какво ще кажете за това? – Празна работа! – Не, празни чували носят само глупавите хора; умните носят всякога пълни чували. Каква е задачата на този, който носи празни чували, и на онзи, който носи пълни чували? Първият, като срещне човек с пълен чувал, казва: Моля, тури нещо от твоите чували в моите. Който носи пълни чували, като срещне човек с празни чували, казва: Моля, извади част от съдържанието на моите чували и го тури в твоите.

    Казват за някого, че бил много красноречив, т. е. обичал много да говори. – Той носи пълни чували, които трябва да изпразни. За друг някой се казва, че бил много мълчалив. – Много естествено, той носи празни чували, няма какво да раздава. Той само отваря чувалите си и казва: Моля, сипете ми нещо от вашите чували. – Какво заключение може да се извади от това? – Ако имаш много, давай. Ако имаш малко, взимай. Ще даваш и вземаш, докато настане равновесие в живота. Днес хората – и с пълни, и с празни чували, пак не живеят добре. – Защо? – Не знаят, какво да правят. Ето защо, казвам: Онези, които имат пълни чували, трябва да се съберат с тези, които имат празни чували, да живеят заедно. Това значи, братски живот. – Вярващи ли трябва да бъдат? – Вярващи, разбира се. Според мене, няма безверници в света. – Защо? – Защото в една минута всеки човек прочита 20 молитви, т. е. прави 20 вдишвания и 20 издишвания. Като дишаш и издишаш, на всяка минута казваш по 20 пъти: Господи, вярвам в Тебе, Който ми даваш всичко. Така диша обикновеният човек. Талантливият диша и издиша по десет пъти на минута. Значи, той казва десет пъти: Господи, вярвам в Тебе. Гениалният диша и издиша по четири пъти в минута и толкова пъти казва на Господа: Господи, вярвам в Тебе. Светията диша и издиша по един път на минута и само един път в минутата казва: Господи, вярвам в Тебе. Според индусите, Бог направил едно издишване и създал всички светове. След милиарди години Той ще направи едно вдишване и ще прибере всички светове в себе си, т. е. ще ги разруши. Значи, Бог с едно вдишване и едно издишване създава светове и разрушава светове. Как разбирате тази мисъл?

    Казано е в Писанието: „Вие сте божества.“ Значи, вие създавате и рушите. Някога си разположен и гледаш към слънцето, луната, звездите – светло ти е в душата. Дойде отнякъде едно лошо настроение, и ти изгубваш разположението си – в тебе настава тъмнина. Докато си разположен, светът се създава за тебе. Щом изгубиш разположението си, светът се разрушава. Всеки има възможност да създаде своя свят; всеки има възможност в един момент да разруши този свят в себе си. Следователно, когато хората живеят добре, Бог създава света; когато не живеят добре, Бог разрушава света.

    Сега, ние сме събрани тука много хора. Добре, че зданието не е много голямо. Ако беше като големите къщи в града, и ако прозорците бяха затворени, щяхте да се задушите. Големите къщи не са много хигиенични. Затова, дето се събират много хора, трябва да има отдушници, да се пречиства въздухът. Прозорците трябва да бъдат отворени. И човек трябва да бъде отворен. Под „отворен“ разбирам да става правилна обмяна между външния и вътрешния свят, т. е. между външния и вътрешния живот на човека. Ако твоите мисли, чувства и постъпки не са отворени, нищо не можеш да постигнеш.

    Задача: Като се върнете по домовете си, всеки от вас да вземе хартия и да нарисува един образ, в който да изпъква някоя добродетел. В този образ да се чете доброто, според вашето разбиране. Всички говорите за доброто – изразете го в подходящ образ. Може ли в пет минути да предадете на лицето си израз на доброто? Който ви погледне, да познае, че сте добър човек. Ако се усмихнете, не изразявате добродетелта ; ако си замислен, и това не е добродетелта; ако свиеш веждите си, показва, че си недоволен – и това не е добродетелта; ако широко отвориш очите си – учудваш се нещо, и това не е добродетелта; ако изкривиш устата си, недоволен си нещо, което също не изразява добродетелта; ако свиеш много раменете си, притеснен си. Мислете, как да изразите добродетелта върху лицето си. Някои турят ръката си пред гърдите. Искат да се представят смирени. Всъщност, не са смирени.

    Преди няколко дни наблюдавах отношението между две млади сестри, които минават за смирени. Едната мушка другата по гърба, а тя иде да ми се оплаква, че я мушкали. Онази, която мушка, играе ролята на крайно смирена. На онази, която се оплаква, казвам: Радвай се, че толкова смирена сестра те мушка. Ако те мушне един светия, лошо ли е? Светията ще ти помогне в нещо. Лошо е, ако глупав човек те мушка. Той нищо няма да ти предаде. Изкуство е в живота, от разбъркани и криви линии, да изработиш нещо хубаво. Преди известно време, присъствах на сеанс, дето един велик художник правеше интересни опити. Той извикваше няколко души от публиката и ги караше да напишат или да начертаят, каквото искат. От тези разбъркани линии – прави и криви, той състави един отличен, красив образ. Той майсторски поставяше всяка линия на своето място. Ако не можеш една обидна дума, като крива линия, да поставиш на мястото й, какво убеждение имаш? Ако не можеш от кривите линии в живота си да създадеш един красив образ, какво верую имаш? Ако най-малките неща в живота ти те спъват, какво е твоето разбиране?

    Всички хора някога са седели пред престола на Бога, пели са Му хвалебни песни, минавали са за светии. Днес Бог ги изпратил на земята да ги изпита в противоречията на живота – сами да видят, какви светии са. И вас, светиите на небето, днес ви изпитват. Вашето светийство се подлага на изпит. Някога сте били светии на небето, но на земята не сте. Защо? – Изгубили сте знанието, което сте имали там. Някога сте били видни, богати хора. Като богати, добре сте живели. Обаче, какво ще правите сега, без пет пари, при несгодите в живота?

    Някой ме пита, защо се допусна дяволът да ви изкушава. – Ами ти защо го допусна? Ти сам го допусна, а търсиш причината отвън. – Не ми вървят работите. – Защо се допусна това? – Ти сам знаеш. От тебе зависи да оправиш работите си. Трябва да имаш правилни разбирания.

    Някой казва: Не тръгвам по пътя на Учителя. Не зная, кой е той и отде иде. – Ако е въпрос за мене, свободен е, нека върви след когото иска. Важно е, че той отдавна е фалирал. Той се е продал вече на дявола. Той е изпразнил чувалите си и, дето отиде, ще иска да му дадат нещо. Аз не искам такива хора. След мене трябва да вървят добри и разумни хора, с пълни чували, да има, какво да дават. Като иска да знае, кой съм, казвам: На небето съм бил един от първостепенните светии. Изпратен съм на земята да се изпита светийството ми. Понеже зная, че съм на изпит, внимавам да не направя някаква грешка. На небето съм голям светия, затова на земята съм на големи изпитания. Ако не беше така и не знаех, какво съм, нямаше да приема никого около себе си. Казвам: Като зная, какво се изисква от мене, приемам всички хора и не се питам, кой как постъпва и в какво вярва. За мене е важно, как аз постъпвам, и в какво вярвам. И вие сте били светии, затова трябва да постъпвате като светии. – Като отидем горе, какви ще бъдем? – Това зависи от вас. За себе си казвам: Слязох от небето, като голям светия, и оставих мястото си празно. Който от вас иска, може да заеме моето място. Един ден, като напусна земята, моето място тук ще остане свободно. Който иска това място, може да го заеме. Дали съм на земята, или на небето, мене ми е еднакво приятно. На небето съм голям светия, заемам първо място. На земята заемам последно място. По-последен на земята от мене няма. Значи, заемам и първото, и последното място. Как ще разберете това – да заемаш едновременно и първо, и последно място. На небето, като светия, е приятно. На земята, като последен слуга, пак е приятно. Да заемеш такова място, че всеки да има право да те учи.

    Казано е, че Бог е всеблаг. Въпреки това, като създавал света, Той допуснал в него и доброто, и злото. Като се натъкват на тези сили, хората изпадат в противоречия и започват да страдат. Бог вижда техните противоречия и им се притича на помощ. Това показва Неговото величие. И Христос, като дойде на земята, пое греховете на хората. Така Той им показа, как работи Бог. Знаеш ли, какво нещо е да носиш греховете на хората и да плащаш за тях? В това отношение, всеки има поне една малка опитност. Всеки знае, какво значи, да носиш греховете на другите. Питате: Коя е причината за противоречията? Ако ти дадат да изпереш една нечиста риза без сапун и с малко вода, това не е ли противоречие? Друг е въпросът, ако переш нечистата риза със сапун и изобилно вода. С малко вода нищо не може да се направи. Противоречията се дължат на недоимък в живота.

    Като наблюдавам хората, виждам, че всички бързат: в яденето, в ходенето, в говоренето. Защо бързате толкова? Ако имате някаква неотложна работа, разбирам, но ако нямате такава работа, защо трябва да се бърза? Някога си бил чиновник, ял си бързо, за да не закъснееш. Сега си уволнен, няма защо да бързаш. Като чиновник, бързото ядене се оправдава, но в други случаи, бързото ядене не се оправдава. Някой лесно се сърди. Облякъл се в чисти дрехи, приятелят му го хванал с нечистата си ръка и направил петно на дрехата. В случая, той има право да се сърди. Обаче, има ли право да се сърди малачето, че някой го окалял? То и без това си е цяло изцапано. Няма защо да се сърди, че е опръскано с кал. Изкуство е, каквото ти се случи в живота, да бъдеш търпелив. Как ще покажеш търпението си? Освен търпелив, трябва да бъдеш и милосърден. Кой е милосърден? – Който влиза в положението на хората. Например, срещаш един човек и, без да ти казва нещо, ти разбираш, че има някаква мъка. Като влезеш в разговор с него, разбираш, че той е гладувал четири дена. Той се молел на Бога, да му помогне по някакъв начин. Ти веднага прилагаш милосърдието си: даваш му хляб, сирене, да се подкрепи. После, разбираш, че той няма дърва, въглища; няма с какво да се завие. Ти му даваш една черга и така го спасяваш, поне временно, от несгодите на живота. Така, ти проявяваш милосърдието и любовта си към него. В случая, любовта причинява радост, а някога тя причинява най-големи страдания. Например, още преди векове любовта е дала на всеки човек известни блага. Ако не ги използва разумно, тя си ги взима. Това причинява страдания на хората. Като не знаете, защо любовта взима благата си назад, вие се сърдите и казвате: Измъчи ни тази любов! – Не, любовта само взима старото, за да даде място на новото. Тя излива водата, налята някога в шишето, за да налее в него прясна вода. Тъй щото, вярно е, че любовта ни причинява най-големите страдания; обаче, вярно е, че любовта ни причинява и най-големи радости. Като дойдат най-големите страдания, знайте, че вие ще ликвидирате със старото.

    Казваш: Важно е да пазя достойнството си като човек. Всеки говори за своето достойнство. В какво се заключава достойнството на човека? Според мене, достойнството на човека зависи от това, доколко той пази достойнството на Бога в себе си. Ако не го пази, той няма никакво достойнство. Ако не пазиш достойнството на баща си, който те е родил, какво достойнство ще имаш? Следователно, ако ти не пазиш и не цениш това, което Бог е вложил първоначално в тебе, нищо не си. – Но Бог е несправедлив. – Ако, наистина, Бог е несправедлив, какво остава за човека? Тогава по-добре не търсете справедливост нито на земята, нито на небето. Дръжте в ума си мисълта, че Бог е мъдър и справедлив, за да бъдете и вие мъдри и справедливи. Каквато мисъл държите в ума си за Бога, такива може да бъдете и вие. Щом се усъмните в Бога, вие губите всички блага, всички дарби и способности, дадени ви от Него. Изправете грешките си, външно и вътрешно, за да се ползвате от това, което е вложено във вас. Дръжте в ума си една права идея за Бога. Знайте, че Бог е благ и в живота, и в смъртта; и в богатството, и в сиромашията, и в радостите, и в скърбите. И при най-големите ви изпитания Бог е неизменен. Влезе ли Бог в ада, и адът се изменя, става рай. Ако зърнете лицето на Бога само за момент, нещастията ви се стопяват като лед. – Аз вярвам в Бога, затова Той ме посещава. – Ако вярваш в Бога, и адът, в който живееш, се превръща на рай, наистина Бог, те е посетил. Ако не вярваш в Бога, и адът ти не се превръща на рай, Той не те е посетил. Това е велика истина, която всеки може да провери.

    Сега аз ще ви помоля да развалите договора, който някога сте направили. Скъсайте полицата, която някога сте подписали. – Трябва да платим известно обезщетение. – Платете обезщетението, но развалете договора, който сте подписали някога, в далечното минало. Ако изпълните този договор, съвсем сте загубени. Платете глобата, колкото и да е голяма, но откажете се от този договор. Използвайте момента! Сега е време да се откажете от него. Друг път няма да ви говоря за това. Който иска, нека се откаже от договора още днес. Голяма е глобата, но да се плати. Някой предприемач вземе едно голямо предприятие и сключи договор при известни условия. Обаче, той вижда, че ако изпълни всички условия, ще пропадне. В такъв случай, той решава да се откаже от предприятието и скъсва договора. Ще плати няколко хиляди лева глоба, но ще се спаси. Затова и на вас казвам: Скъсайте договора!

    Да отворим книгата „Заветът на цветните лъчи“, да видим, какво ни се казва. – Ев. от Йоана, 14:16: „Ще ви даде друг утешител да пребъде с вас вовеки.“ – Значи, като се откажете от договора, който сте подписали, ще ви се даде друг утешител във вярата. Понеже ще плащате голяма глоба, ще дойде друг, който ще ви утеши. Знайте, че всичко е за добро. И тази глоба е за добро.

    Да отворим още веднъж книгата „Заветът на цветните лъчи“, да видим, какво ще ни се падне – стр. 11. „И ще го водя и ще въздам пак утешение нему и на оскърбените му.“ (Исаия 57:18). „И ще обърше Бог всяка сълза от очите им.“ (Откровение 21:4). – Кога ще стане това? – Когато се откажете от стария договор. Тогава, именно, Бог ще обърше всяка сълза от очите ви. Това наричам ликвидация със старото, със старата карма. Всички хора са оплетени със старото, със своята карма. Старите дългове, старите обещания, старите мисли и желания, старите постъпки, които сте забравили, това е кармата. Сегашният човек е оголял от своите стари дългове. И до днес още той плаща дълговете си с лихвите заедно. Развалете стария договор! Дошло е време да изплащате старите си дългове. Дошло е време за ликвидация със старото. Сега е ликвидация на века.

    Днес, като слизах от стаята си, казаха ми: Нищо да не говориш на тези страхливци, да не ги изплашиш. Както виждате, нарушавам. Аз дойдох с намерение само да ви прочета нещо от тази книга и да си изляза. Запитах се: Кое е по-добре – да говоря, или да не говоря? Ако говоря, аз губя, вие печелите; ако не говоря, аз печеля, вие губите. Кое е по-добро за мене: загубата, или печалбата?

    Срещам една сестра, недоволна, сърдита. Минах край нея и тълкувам състоянието й. Тази сестра е на земята, излязла е вече от небето. Тя си казва: Няма светии тук, няма добри хора. Добре беше на небето. – Ако беше на небето, тя нямаше да се сърди. Всеки човек, който има хубава къща, добра заплата, здрава жена, здрави деца, той живее на небето. Случи ли се някой от дома му да заболее, приходите му да се съкратят, къщата му да вземат, той напуща небето и слиза на земята. Договорът му с небето е развален. Като ви наблюдавам, виждам, че някои от вас са на небето, а други – на земята. Който живее на земята, често иде при мене и ми казва: Много падах и ставах, дотегна ми този живот, искам да се върна на небето. Моля ти се, помогни ми, помоли се за мене. Значи, той иска да направя с него договор, да се подпиша заради него. Да допуснем, че се подпиша. Питам: Какво ще прави той на небето? Готов съм да се подпиша за всички, но искам да зная, какво ще правите на небето. Ще кажете, че искате да отидете на небето да видите Христа. Съгласен съм, готов съм да се подпиша, но какво ще стане, ако отидете на небето и не намерите Христа? Знаете ли, какъв разход ще направите за отиване и връщане от небето? Христос е на работа, не може да Го намерите на небето. Вие ще платите милиони за това дълго пътуване и, като се върнете на земята, ще ме държите отговорен, защо не съм ви предупредил, че Христос не е на небето. Дето и да е, Той работи, не е свободен.

    Докато е на небето, човек е сериозен, мълчалив. Щом му кажат, че трябва да слезе на земята, той се усмихва. Такова е положението на момата, която е решила да се жени. Говорят й за един момък, за втори, тя все мълчи – не е съгласна да се ожени нито за единия, нито за другия. Щом чуе името на момъка, когото обича, тя веднага се усмихва. С това тя иска да каже: С този човек ще живея добре. Някога не излиза така: в началото се усмихва, но накрая става сериозна и мълчалива. И вие, докато сте били на небето, все сте поглеждали към земята. Кажат ли ви да слезете долу, веднага се усмихвате. Слизате на земята, обличате се в плът, т. е. оженвате се за плътта. Това е вашата втора женитба. В нея се крие вашето нещастие. Преди да се свърже с Ева, Адам бил женен за духа. Щом се ожени втори път – за плътта, тя му донесе страданията и нещастията на земята.

    Първоначално, по естество, Адам е бил двуполов. Мъжът и жената са били в него. Когато искал да ражда, той сам се разплодявал. Той не се нуждаел нито от мъж, нито от жена. Един ден намислил да се раздели на два полюса и да се ожени. Така, той подписал нов договор и станал еднополов. Някой казва: Искам да се оженя. – Първо, ожени една своя мисъл с едно свое желание, да видиш, каква постъпка, т. е. какво дете ще родиш, и след това се жени. Ако не си доволен от детето си, направи същия опит десетина пъти. След като ожениш най-малко десет свои мисли с десет свои желания и родиш дете, от което си доволен, можеш да се ожениш. Женитбата е, колкото благословение, толкова и нещастие. Ако се ожениш за ангел, който може да те повдигне, женитбата е благословение. Ако се ожениш за една паднала душа, с цел да я повдигнеш, но се намериш в ада, тази женитба носи ред нещастия. Ако можеш да извадиш една душа от калта и да я повдигнеш, ожени се; ако не можеш да я повдигнеш, и тя те завлече в ада, по-добре не се жени. Искам да ме разберете право.

    – Какво представя женитбата? – Метод за повдигане на човечеството. В такъв случай, има смисъл да се ожениш: ще повдигнеш синовете и дъщерите, които си родил. Ако с женитбата не можете да повдигнете нито една душа, откажете се поне временно от това. Наблюдавам живота на Изгрева. Младите са пощурели да се женят. Някой няма хляб за себе си, а мисли за жена и деца. Как ще ги изхрани? Женитбата не е играчка. Те се свързали, развиват любовни работи. В любовта не се позволява никаква лъжа! Братът казва: Обичам те, да се оженим. Но той не казва, че няма хляб за нея. Защо не й каже истината? Той трябва да бъде искрен, да каже: Нямам достатъчно хляб. Хайде и двамата да се впрегнем на работа, да изкараме хляба. Ако тя се съгласи да работят заедно, нека се оженят. Обаче, сестрата иска да се ожени, за да се осигури, да има кой да я гледа. – Ако е за гледане в очите, той и сега я гледа, но с гледане работата не се нарежда.

    „И ще обърше Бог всяка сълза.“ – Кога? – Когато поумнеете. Умни трябва да бъдете. Социалните въпроси, какъвто е въпросът за женитбата, не се решава от глупави хора. Не бързайте да се жените ненавреме. Ако се ожениш, избери си такъв другар или такава другарка, че да бъдеш винаги доволен. Цял живот да не чуеш една лоша дума. Ако тя постоянно се оплаква от тебе, или ти от нея, защо се оженихте?

    Днес и жененият загазва в живота, и нежененият загазва. – Защо? – Защото не уповават на Бога. Те се считат самотни, и бързат да се оженят. Бог е предвидил отначало съдбата на човека. За всяка душа Той е определил другар или другарка, да живеят в радост и веселие. Чакай времето да срещнеш своята другарка. – Кога ще дойде тази душа? – Може да дойде днес, може да дойде и утре. Чакай тази душа и с нищо друго не се лъжи. Ако се ожениш за друга жена, ще нарушиш Божия план. Не бързай с разрешението на този въпрос. Като срещнеш определената за тебе душа, пред тебе ще се открие нов свят. Това означават думите: „Бог ще изпрати Духа си да ви утеши.“ Тогава ти ще минеш от тъмнина в светлина.

    „И ще обърша всяка сълза от очите им.“ Когато Бог обърше вашите сълзи, обършете и вие сълзите на ония, които плачат. Всеки човек в този свят трябва да избърше сълзите на някого.

    Това слово е за учениците, не е за външния свят. Ако ме разберете правилно, Божието благословение ще дойде върху вас.

    Скъсайте стария договор. Ликвидирайте със старата карма. Сега е ликвидация на века.

    Т. м.

    1. Утринно слово от Учителя, държано на 26 септември, 1937 г. София. – Изгрев.

    Книги:

    Ликвидация на века

    Ликвидация на века (Утринни Слова. Година VII (1937–1938). Том I. София, 1948)

    18 беседи от 26 септември 1937 г. до 30 януари 1938 г.

    Начало: 05:00

  12. Аудио - чете Цвета Коцева

    Архивна единица

    ПРИРАВНЯВАНЕ И ЛЮБОВЬ (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата "Старото отмина", Утринни Слова, година VI, т.2 (1936–1937).

    Първо издание от 1947 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    От книгата "Старото отмина" , утринни слова, шеста година, (1937 г.).

    Второ издание, 1999 г., ИББ

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

    Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    19 септември 1937 г.

    Любов и приравняване

    Ще прочета 25-а глава от Исайя.

    "Защото си бил сила на сиромаха, сила на нищия в утеснението му." (— 4 ст.)

    "От вина, очистени върху дрождията." (— 6 ст.)

    — Всички ще бъдат очистени. Няма да остане нечист, неорганизиран човек.

    Много неща е казал пророк Исайя. Това, което не се е сбъднало в негово време, ще се сбъдне сега. Същото се отнася и до човешкото съзнание. Това, което човек не може да възприеме в съзнанието си днес, ще го възприеме след време. Затова казвам, че много време трябва да се говори на човека, за да възприеме известна истина. Ако казваш на новороденото дете, че 2х2=4, то нищо няма да разбере; ако казваш същото на двегодишно дете, и то нищо няма да разбере. Обаче, ученикът отчасти разбира, какво значи 2х2 и 2+2. Днес и възрастният не разбира дълбокия смисъл на числата и на действията с тях. Като кажем, че 2х2=4, имаме един умствен резултат.

    Ако бедният човек има да дава 4,000 лв., той се ограничава, влиза в затвор. Ако двама приятели му дават по две хиляди лева, те го освобождават от затвора. Значи, 2х2 означава закон, който изважда човека от затвора. Двойката освобождава, а четворката ограничава. Какво значи ограничението? — Дълг. Когато има да дава, човек всякога се ограничава. — Кога заробват човека? — Когато искат нещо от него. — Кого заробват? — Богатия. Щом го заробят, лесно го обират. — Кого нападат? — И глупавия, и учения. — Кого цапат? — Светията. Грешният, сам по себе си, е оцапан, няма какво повече да го цапат. Следователно, това, от което светията се цапа, грешника никога не може да го оцапа. И обратно: това, с което светията се мие и чисти, грешният се цапа. Какво ще стане с черната дреха на грешния, ако върху нея туриш бяло петно? Ще се оцапа. Който го види, ще каже: Какво е това бяло петно на черната ти дреха? То не отговаря на черния цвят.

    Често питате, какво нещо е омразата и какво — любовта. — Омразата е слизане надолу, в гъстата материя. Любовта е качване нагоре, в рядката материя. Ако се стремиш към забогатяване, ти си под влиянието на омразата; като се откажеш от богатството, ти си под влиянието на любовта. Ако от богат искаш да станеш беден, ти ще имаш любов, колкото искаш; ако от беден пожелаеш да станеш богат, ти ще имаш омраза, колкото искаш. Как може да те обичат хората, ако на сто души свои работници задържаш всеки ден по един лев от надницата? Ти печелиш от техния труд, затова не могат да те обичат. Ония, които работят, и те са като тебе. Ти си техен баща, а те — твои деца. Какъвто е бащата, такива са и децата. Могат ли вълчетата да бъдат подобри от стария вълк? Могат ли агънцата да бъдат по-добри от овена?

    Казвате: Да се обичаме! Това значи да обичате всички. Ето един мъчен въпрос за разрешаване. Как ще обичате всички? Като речеш да обичаш всички, ще задържиш на всички по половин или по един лев от надницата. Първо ще ги извикаш да работят при тебе, ще им определиш надница сто лева, а после ще им задържиш по един лев. Де е злото сега? — В това, което им задържаш. Ти си наел хиляда души работници, плащаш им по сто лева, а на всички задържаш по един лев. Хиляда работника по един лев правят хиляда лева. Значи, работникът получава сто лева дневно, а господарят — хиляда. Може ли при това положение да се обичате? — Невъзможно е. Може ли един мъж да се ожени за две жени, и те да се обичат? Той непременно ще обича едната повече, а другата — по-малко. Ако той обича и двете еднакво, и те ще се обичат. Яков имаше 12 сина, но най-много обичаше Йосифа. Това породи омразата на останалите братя, заради което те го продадоха.

    Казвам: Омраза се явява не само между отделни лица, между господари и слуги, но и между различните религиозни секти. Една секта се счита по-близо до Бога, по-права, и с това предизвиква омразата на всички останали секти. — Какво трябва да се прави, за да се обикнат хората? — Да се приравнят. Щом даваш на работниците си по сто лева надница, и за себе си ще задържиш сто лева. Ако някой се издигне повече от другите, веднага ще го намразят. — Защо? — Защото му се плаща по-голяма надница. Светията получава по-голяма надница, затова някои хора не го обичат. Като казвам, че нещата трябва да се приравнят, нямам пред вид външното приравняване, но вътрешното. Изгладете, т.е. изравнете грапавините в сърцето си, за да обичате, както трябва — чисто и безкористно. В любовта и в обичта се крие известно користолюбие. Някой казва: Обичам те.

    — Зная, защо ме обичаш. Ти си болен, вярваш, че мога да те излекувам. — И аз те обичам. — Зная, защо ме обичаш. Ти имаш сто лева надница, аз имам хиляда лева — очакваш да ти дам нещо.

    Христос казва: "Ако не се отречете от всичко, което имате, не можете да влезете в Царството Божие." Това значи, да обичаш безкористно. Ако не се отречете от своите стари идеи, и в небето да влезете, пак ще се карате.

    — Какво трябва да се прави тогава? — Там е философията. Казваш: Аз мисля по-особено от другите хора. — Там е злото. — Постъпвам другояче, не като всички хора. — Там е злото. В желанието си да бъдеш особен, да постъпваш особено, в това се крие злото.

    Един ден иде един музикант при мене и ми казва: Аз мисля за музиката особено, не както другите музиканти. — И аз мисля особено. Не е там въпросът. Хайде, да направим един опит. Поставям пред нас една кибритена клечка. Изпей първо ти една песен, после и аз ще изпея една песен. Който от двамата може да запали кибритената клечка, той е истински певец. Сега и аз, като ви проповядвам, казвам: Всеки от вас е една кибритена клечка. Ако ви проповядвам и мога да ви запаля, проповедта ми почива на истината; ако не мога да ви запаля, истината е далеч от мене. Всяко нещо е истинно и вярно, когато има някакъв видим резултат — Обичам даден човек. — Приравни ли го със себе си? — Не съм го приравнил. Значи, не го обичаш. За да обичаш някого, ти трябва да го приравниш със себе си. Ако го туриш по-високо от себе си, ти го поставяш на опасен път; ако го туриш по-низко от себе си, ти го правиш свой слуга. Следователно, ако твоят ближен е долу, а ти — горе, господар си му; ако той е горе, а ти — долу, той ще ти заповядва, а ти ще му се подчиняваш. Ако той е над тебе, ти ще бъдеш недоволен от него; ако е под тебе, той ще бъде недоволен. Плюсът е над тебе, минусът е под тебе. Кой е стрелката, която уравновесява?

    Какво разбирате под думата „клечка”? Според мене, клечка е това, което може да се огъва, без да се чупи. Това, което не може да се огъва, не е клечка. Под клечка не разбирайте кибритената. Следователно, като казвам, че вие сте кибритени клечки, имам предвид възможността на кибритената клечка да се запалва, да свети и сама да пали огъня. Думите „кибритена клечка” започват с буквата „К”, която е съставена от една права линия и две наклонени към нея. Двете наклонени към правата представят удар, който причинява запалване на клечката. Всяка проява на живота е удар — по-малък, или по-голям. Например, любовта е удар, омразата също е удар. Любовта бие господарите, а омразата — слугите. Вие говорите за любовта, но не я разбирате. Говорите за Христовата Любов, а се обиждате от най-малкото нещо. Това не е любов. Някой казал, че си лаком, и ти се обиждаш. В коя буква на тая дума се крие обидата? Буквата "Л" е добра. В нея има възлизане нагоре, към Бога. Буквата "А" означава бременност; тя е натоварена буква. Всяко нещо, което е натоварено, трябва да се разтовари. Омразата е натоварване на човека, а любовта — разтоварване. Кое е натоварено в човека? — Неговото сърце, неговият ум, неговата душа и неговият дух.

    Следователно, всяко натоварено нещо трябва да си почине. Любовта носи почивката. Тя разтоварва човека. Значи, омразата товари, а любовта разтоварва. Да те мразят, това значи, да те натоварят с нещо, да го носиш. Като го поносиш малко и се умориш, ще дойде любовта да те разтовари. Докато беше на небето, Христос разполагаше с голямо богатство — натоварен беше. Щом слезе на земята. Той се разтовари и раздаде богатството си на хората. Христос беше богат с любов, а хората — с омраза. Казва се, че Христос понесе греховете на човечеството. Това значи: Той купи стоката на хората, т.е. техните грехове. — С какво ги купи? — С капитала, който носеше от небето. И апостол Павел казва, че обеднял, т.е. купил греховете на хората. Не мислете, че в греховете не се крие нещо ценно. Те са скъпа стока. Важно е да знаеш, как да извадиш съдържанието, което се крие в тях. Ако владееш това изкуство, ти ще бъдеш богат човек. Който не може да извади богатството, скрито в греха, ще се опетни. И, ако не разбира смисъла на тая идея, пак ще се опетни. — Как ще се опетни?

    Представете си, че един опитен лекар, но млад, красив човек, дойде да прегледа вашата жена, болна от проказа. Какво ще правите? Лекарят ще я пипне на няколко места, да види, какво е състоянието й и как да й помогне. Вие ще гледате спокойно и няма да помислите, че лекарят има някаква задна цел. Напротив, ще бъдете доволен, че той й помага. Друг е въпросът, ако жена ви е млада, красива, жизнерадостна, и лекарят си позволи да я пипне. Не само, че ще бъдете недоволен от него, но няма да му позволите втори път да стъпи във вашия дом. Защо в първия случай позволяват на лекаря да пипа болната жена, а във втория случай не позволяват?

    Един ден вървим с един бивш гимназиален учител из града и говорим върху различни философски теми. Минахме край една гостилница. Вътре, около масите, бяха насядали много хора, всички разположени, ядат. Отдалеч още миришеше на пържоли. Учителят каза: Едно време, когато бях на работа, и аз ядях от тия хубави неща, но сега, ще минавам само и ще помирисвам. Той въздъхна дълбоко и продължи: Така е, като нямаш пари, ще носиш неволята. Погледнах го и му казах: Ако искаш, аз мога да ти помогна да прекараш един ден в доволство: да ядеш и пиеш, колкото искаш. Но ще знаеш, че на другия ден няма да бъдеш между живите. Не ти е дадено да се удоволстваш. — Откъде знаеш това? — Не е важно, откъде зная. Казвам ти, че ако не беше уволнен от служба, нямаше да бъдеш между живите. Разумният свят те уволни, за да се продължи животът ти.

    Какво ще разберете от тоя пример? Поуката е следната: Не можеш да живееш едновременно по два начина — като богат и като беден, като добър и лош, като учен и прост, с омраза и с любов. Омразата и любовта са тясно свързани помежду си; те са женени една за друга. И тогава, ако жената ви направи добро, мъжът ще ви обере; ако мъжът ви направи добро, жената ще ви обере. Това наричат хората любов! Никаква любов не е. Ако първо ви дадат нещо, накрая ще ви оберат; ако първо ви оберат, накрая ще ви дадат нещо. В тая любов се крие едно вътрешно користолюбие, от което трябва да се освободите. Вие обичате Бога, за да ви даде нещо. — Това е користолюбие. Това е неразбиране на истинската любов. Бог постоянно дава. Хората взимат, а Бог дава. Щом е така, трябва ли да обичате Бога, само за да ви даде нещо? Като взима, човек постоянно се товари, докато товарът му стане непоносим, и той умира. Затова казвам, че Бог дава, но даването му причинява страдания. Мислите, чувствата и желанията на човека са товар, който той не може да носи и умира. Как няма да умреш, ако постоянно носиш в себе си мисълта и желанието да спечелиш няколко милиона? Някога ще ги спечелиш, но след това ще ги изгубиш. Загубата на милионите може да ти причини смърт. Друг някой желае да влезе в едно духовно общество, като член, но в скоро време му предлагат да напусне обществото, понеже се различава по възгледите и вярванията си от останалите членове. Той напуща обществото, но се разочарова от живота.

    И тъй, желанието на мнозина е да бъдат обичани, но така, че само да взимат, без да дават. Всеки иска да бъде обичан, но да не взимат нещо от него. Така постъпват някои момци. Един момък откъсне едно бяло карамфилче и го занесе на своята възлюбена, срещу което иска сърцето й. После ще отиде при втора, трета мома, да им занесе по едно карамфилче и да вземе сърцето им. Така той иска да им каже, че карамфилчето струва много, затова иска сърцето им. Това не е истина. Момата взима карамфилчето, дава срещу него сърцето си и след това започва да се оплаква. Младата мома е оня, който се влюбва в Господа и Му дава сърцето си за едно карамфилче. Който дава сърцето си на човека, всякога остава недоволен и казва: Откраднаха сърцето ми!

    Сега ще кажете, че говоря все за младите. Според мене, всички сте млади. Старите казват: Какво правят младите! — Каквото правят младите, това правят и старите. И младите, и старите са дошли за любов. Разберете ме. Аз не критикувам нещата, но ги разглеждам по същество. Казваш за някого: Обичам тоя човек. — Защо го обичаш? Какви са твоите вътрешни подбуди? Даваш му едно карамфилче, срещу което взимаш сърцето му. Ти храниш една кокошка по няколко пъти на ден, докато я угоиш, заколиш и изядеш. Това любов ли е? Ако изядеш кокошката и, като се ожениш, тя се роди като твое дете, изяждането й има смисъл. Ако я изядеш и не й дадеш живот, изяждането й не се оправдава. Между тебе и кокошката трябва да стане приравняване. Това изисква любовта. Двама души се обичат, когато единият може да слезе до уровена на другия, а другият може да се качи до уровена на първия. Ако това не може да стане, единият е господар, а другият слуга. Христос дойде на земята да постави всички хора на един уровен, да ги направи Синове Божии. Докато хората не се приравнят, не могат да бъдат братя. Това значи, всеки да зачита правата на другия, както зачита своите. Любовта подразбира вътрешно зачитане на всички свещени права на душата.

    Като слушате да говоря за любовта, казвате: Толкова години вече работим върху себе си, но нищо не постигнахме. — Как ще постигнете, докато мислите само за пари и удобства? Така и банкерът работи върху себе си, но той никога не може да стане светия. Не е достатъчно само да сееш. Сятото трябва да израсте, да даде плод, да се ожъне и прибере в хамбара. Колкото посееш, толкова трябва да събереш. Дойде някой при мене, иска да служи на Господа, но първо се интересува от оня свят. Казва: Искам да ме убедиш в съществуването на оня свят. Значи, с едно карамфилче искаш да убедиш младата мома, че Бог съществува, че има друг свят. Защо ще го убеждавам, че има друг свят? Ние сме двама братя, родени от един баща. Защо той ще ме заставя да обичам баща си? Аз виждам баща си, и той го вижда. На мене говори, и на него говори. Защо трябва да ме убеждава да го обичам? Да бъркам в кесията му? Бащата е дал вече нещо от себе си на своите синове, няма защо да им дава още, за да ги учи на любов. Сега синът трябва да прояви любовта си, без да казва на баща си, че го обича. Каже ли, че го обича, това е користолюбие.

    Сега и вие ще кажете, че ме обичате. Какво сте направили за мене? Само оня люби, който може да направи нещо необикновено. Кой от вас е направил слънцето? Кой е направил звездите, дърветата, цветята? — Ние говорим за любовта. — Това нищо не значи. Говориш, т.е. раздвижваш въздуха и после искаш дял в тая работа. Ти приличаш на оня безделник, който видял, как един турчин чука кафе пред кафенето си и пъшка, казва: хъ, хъ. Безделникът му казал: Хайде да станем ортаци: ти ще чукаш, аз ще казвам хъ, хъ. — Да станем ортаци. Турчинът продължавал работата си. Започнали да дохождат клиенти. Той правел кафета и събирал пари. Съдружникът му казал: Дай и на мене пари, нали работим заедно. Турчинът си мълчал. Съдружникът завел дело. Съдията изслушал и двете страни и казал: Туряйте парите в една тенекиена кутия. Като падат вътре, ще се чува един звук "тин". Парите ще вземе турчинът, а съдружникът ще вземе "тин". В случая, парите представят реалността, а "тин" е нереалното.

    Казано е в Писанието: "Ония, които чуят гласа Му, ще станат и ще оживеят". Не е достатъчно само да стане, човек трябва и да яде, да расте. Каква полза ще имам от семето, ако не го хвърля в земята да израсте, да се развие и да даде плод, който да опитам? Не е достатъчно да се говори за любовта; тя трябва да се опита. Изворът, който непрестанно блика, е истинската любов. Тоя извор трябва да се опита. Бог направи извора, плодните дървета, слънцето и каза: Ще бъдете като извора, като плодното дърво, като слънцето — постоянно ще давате. Който дава, той изпълнява Божията воля и е щастлив; който само взима, изпълнява своята воля и е нещастен. Направете си избор. Ако искате да живеете, давайте; ако искате да умрете, взимайте. Ако искате да живеете, обичайте; ако искате да умрете, мразете. Казваш: Щастието не е нито в любовта, нито в безлюбието. — Това е заблуждение. Казано е в Писанието: "Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога." Щастието е в Бога, във вечния живот. Трябва да обичаме Бога и да отидем при Него. Само така ще се оправи светът. Всички други начини са помощни средства. Когато всички обикнем Бога и вършим волята Му, светът ще се изправи. — Ние обичаме Бога. — Защо сте нещастни тогава? Вие обичате себе си, като божество; искате да бъдете център, всички да ви обичат. Затова сте нещастни. Щастието ще дойде по обратен път. Първо да обичате Бога, да вършите Неговата воля. После ще обичате себе си. От любовта към Бога ще научите, как да обичате ближния си и как — себе си. Така ще се научите, как да помагате и на кого да помагате. Здравият, силният, умният, праведният и светията нямат нужда от моята помощ. Обаче, болният, слабият, глупавият, грешният се нуждаят от помощ, но трябва да знаете, как да помагате.

    Сега, аз не искам да смущавам умовете ви. Вие се държите за старите си убеждения, като слепец за тояга. Не казвам, че трябва да ги хвърлите, но искам да ми ги продадете. Колкото искате за тях, ще ви заплатя. Нека има отношение между мене и вас. Ако не ги купя, между нас няма да има никакво отношение. Ето, Христос купи греховете на хората. Без любов към Бога щастие не съществува. Без познаване на Бога живот не съществува. Като знаете това, не питайте, защо остарявате и защо отслабвате. Говорите за оня свят. С какво ще се похвалите, като отидете на оня свят? — Искаме да видим Христа. — Как ще Го видите, като не приличате на Него? То е все едно, да дойде една кокошка при мене да ме види. Първо, тя не може да ме види такъв, какъвто съм. Какво ще ми каже? Че снесла много яйца, че кудкудякала. Това не ме интересува. Това се отнася до кокошките, а не до хората. Мнозина приличат на кокошките. Направят едно добро и крякат, всички да ги чуят. Дали на едно благотворително дружество известна сума и ще разказват на всички да знаят. Това е работа за кокошката, а не за човека.

    Казвате: Какво ли още има да ни каже Учителят? Вие не сте сънували даже, какво имам още да кажа. — Какво ли знае Учителят? — Ако ви кажа това, което зная, главите ви ще побелеят. — Страшно нещо! — Нищо не е страшно. Докато главите ви не побелеят, вие няма да поумнеете. — Защо побеля твоята глава? — Защото съм започнал да поумнявам. Белият цвят е символ на щедрост; той дава всичко. От научна гледна точка, всички цветове — бял, червен, жълт, син, зелен са отражение на нещо. Черният цвят е цвят на пресищане. Той съдържа всички цветове, но ги задържа само за себе си, нищо не дава. Затова, който ходи в светлина, той върши Божията воля. Който ходи в тъмнина, върши своята воля. Той всичко взима и го задържа само за себе си.

    Казано е: "Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Голямо е богатството на светлината, затова тя щедро дава. Така тя се освобождава от товара, който носи. Като видяла, колко е голямо богатството на светлината, тъмнината се отказала от това богатство. Тя искала да го завладее, но не могла, затова се казва, че тъмнината не могла да обхване светлината. Всеки, който завладява, носи нещастие за човека. Всеки, който освобождава, носи щастие. Щастието на човека е в свободата, а нещастието — в робството; щастието е в любовта, а нещастието — в омразата; щастието е в знанието и светлината, а нещастието — в невежеството и тъмнината.

    Казано е в Писанието: "Благословени са краката на оня, който проповядва." Само оня може да проповядва, който раздава Божиите блага, без да задържа нещо за себе си. Единственото благо за него е благоволението на Бога Той се радва, че изпълнява Божията воля, както трябва.

    Един българин си градил къща. Трябвало да подпре къщата на една здрава греда, която после да се замести с каменен стълб. Като пъхнал гредата под къщата, не могъл вече да мръдне от мястото си; всяко мръдване било опасно да не се събори къщата. Той се оглеждал, дано дойде някой да му помогне. Най-после видял един циганин, който го запитал: Какво правиш? Можеш ли сам да работиш? Българинът му казал: Ела за малко да подпреш къщата и [да] подържиш гредата, докато си свърша една работа. Циганинът го заместил, но се отегчил: чакал няколко часа, българинът не се връщал. Ако пусне гредата, къщата ще падне върху него. Като се върнал българинът, циганинът му казал: Много се забави!

    Днес всички хора държат по една греда на рамото си и, като не могат да я пуснат, очакват Бог да дойде да им помогне. Като Го видят, казват: Господи, защо се забави толкова много? — Бог се забавя, защото ви тежи нещо на рамото, на ума, на сърцето. — Какво трябва да се направи? — Да се тури един стълб, който да подпира къщата, да не тежи гредата на рамото ви. Само така човек може да бъде свободен.

    Желая на всички да бъдете свободни от грижите на света, за да изпълнявате доброволно Божията воля.

    Христос е човекът на изобилната сила.

    Христос е човекът на изобилната вяра.

    Христос е човекът на изобилната любов.

    — В Божията Любов е благото на човека.

    35. Утринно Слово от Учителя, държано на 19-ти септември, 1937 г. София — Изгрев.

    Книги:

    Приравняване и Любов

    Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

    35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

    Любов и приравняване

    Старото отмина (Утринни Слова. Година VI (1936–1937). Том II. София, 1947)

    20 беседи от 21 март 1937 г. до 19 септември 1937 г.

    Начало: 05:00

  13. Аудио - чете Цвета Коцева

    Архивна единица

    РЕЛИГИОЗНИ ХОРА (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата "Старото отмина", Утринни Слова, година VI, т.2 (1936–1937).

    Първо издание от 1947 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    От книгата "Старото отмина" , утринни слова, шеста година, (1937 г.).

    Второ издание, 1999 г., ИББ

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

    Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    12 септември 1937 г.

    Свят на промени

    Ще прочета 61 гл. от Исайя.

    Често се питате: Какво носи бъдещето? – То носи много нови неща. Ще дойде ден, когато на амвона, вместо проповедници, ще има грамофонни плочи. Ще завъртите плочата, и тя ще започне да проповядва. Каквато проповед искате, такава плоча ще турите. Плочите ще бъдат номерирани: № 1, 2, 3 и т. н. Ще слушате отлични проповеди. Никаква обида няма да чувате, защото вие ще изхвърлите всичко, което ви обижда. Всъщност, и днес има проповедници, които са грамофонни плочи – говорят неща, които не трябва да се говорят. Както ги навиват, така говорят. Има и вярващи, които са грамофонни плочи; и те говорят, без да мислят. Някой пее една класична ария, но думите не са подходящи. Друг пее същите думи на нов глас.

    Какво се разбира под думата „ария"? Ония, които следват музикалната академия, знаят, какво значи ария – песен от опера Тя е мъчно преводима дума. Според мене, под „ария" се разбира нещо въздушно, което се движи като въздуха. Понеже не е точно определена дума, могат да й се дават различни обяснения. Например, американецът казва „ком" – ела; англичанинът казва „към". Това е една дума, с едно и също съдържание, но се произнася различно. Когато иска да погали детето си, българинът казва: Моето пиленце, или моето гълъбче. Коя от двете думи е по-хубава?

    Като изучавам проявите на религиозните хора, намирам една опасна страна в техния живот – крайна чувствителност, крайна напрегнатост в чувствата, благодарение на което те изопачават фактите. Почти не съм срещнал религиозен човек, който да постъпва справедливо. Всички говорят за право, за справедливост, но те сами не са справедливи. Това се дължи на една обща черта в човека – да преувеличава нещата. Това чувство наричат сублимност, величественост. В българина центърът за времето е слабо развит. Той не може да определи точно, колко часа трябва да вървиш от едно село до друго. Той казва: Като минеш тоя баир, веднага ще отидеш на другото село. Струва ти се, че ще вървиш най-мнаго половин час, а то излиза два - три часа път.

    Като четете Свещената книга, срещате стиха: „Бог е огън всепояждащ." Според тоя стих, излиза, че който отиде при Бога, ще изгори. – От човека зависи: Може да изгори, а може само да се стопи. Ако отидете при един добър, благороден човек и го заварите в добро разположение на духа, ще почувствувате нещо особено: от всяка негова дума лъха живот, всяка негова дума е балсам. Ти седиш при него, топиш се от блаженство. Някога отидеш при същия човек, но го намираш в раздразнено състояние – гневен. Той изсипва недоволството и гнева си, които събрал от години в себе си. Ти седиш при него, но изгаряш – огън е това. Ти си мислел, че той е Божа кравичка и се разочароваш. Не е така. Той е добър, благороден, но справедлив. Гневи се, но това е Божествен, справедлив гняв. Ще кажеш, че той се гневи за малки неща. Някога малките работи носят големи последствия. Той знае, защо се гневи. Страшно е, когато човек се гневи, без да знае защо.

    Един познат ми разказваше една своя опитност. Той казваше: Чудя се на себе си, защо, като дойде някой човек при мене, едва започне да говори, аз изпитвам лошо разположение към него. Искам да му ударя една - две плесници и да го изпъдя вън. Дойде друг, приятно ми е да го слушам. Като го слушам да говори, имам желание да го прегърна и целуна. Защо е така, не зная. Сега аз ще те питам: Какво правиш, като видиш един умрял вол? Имаш ли желание да го прегърнеш, или запушваш носа си и бягаш далеч? Като ти дадат една голяма, хубава ябълка, готов си да я прегърнеш и целунеш. Следователно, когато при тебе дойде човек, който носи нещо добро в себе си, ти си готов да го прегърнеш; когато дойде някой, който нищо не носи, а иска да вземе нещо от тебе, ти бягаш далеч от него.

    Говори се за религия, за религиозен живот. Какво значи, да бъдеш религиозен? – Да имаш отдушник, т. е. предпазителна клапа. Без такава клапа котелът ти ще се пръсне. Религиозният казва: Аз обичам само Бога. Това значи, да обичаш като Бога. За да обичаш така, трябва да отидеш при Бога. Ако нямаш пример за любовта, не можеш да проявиш Божията Любов. Ако носиш Божията Любов в себе си и отидеш при мъртвия, той ще оживее; ако отидеш при гладния, ще го нахраниш; ако отидеш при жадния, ще го напоиш,; ако отидеш при бедния, богат ще го направиш; ако отидеш при невежия, учен ще го направиш; ако отидеш при грозния, красив ще го направиш; ако отидеш при слабия, силен ще го направиш. Щом носиш Божията Любов в себе си, ще преобразиш света. Ако не носиш любовта в себе си, колкото и да говориш на хората за нея, невежият ще си остане невежа, болният ще си остане болен, слабият ще си остане слаб, бедният – беден.

    Обикновеният човек не може да се справя със силата на Божията Любов. Само силният може да носи тая любов в себе си. Само безкористният може да се справя с Божията Любов. Той навсякъде е последен. Той прилича на готвач, който готви с часове и, когато стане време за ядене, първо дава на клиентите, а последен на себе си. Любещият, заема последното място, но, понеже хората го обичат, те му дават първото място. Колкото по-почитан е човек, толкова на по-преден план излиза. Ако на една конференция присъствуват делегации от всички страни, делегатите на големите държави заемат първите места, а делегатите на малките държави – последните места. При направата на корнизите големите камъни се турят на първо място. Ако десет души пеят заедно, на първо място ще бъде оня, който пее най-хубаво. Ако десет души тръгват на екскурзия, кой от тях ще бъде пръв? – Оня, който знае добре местността. Той ще избере най-добрия и кратък път; ако води такъв, който не знае пътя, ще задръсти някъде, отдето мъчно ще излезе.

    Един голям философ, наш познат, често казваше за религиозните: Това не са хора, но баби. – Какво иска да каже с това? Той ги счита за глупци, които не заслужават внимание. Не е така. Бабата не е красива, но умна. Младата мома е красива, но не е умна. Обаче, ако трябва да вървиш в пътя, младата мома ще те заведе в драките, дето и двамата ще се объркате. Бабата ще те изведе от драките и ще те постави на прав път. Религията е за стари хора, за баби и дядовци, а не за млади хора – за моми и момци. Религията не е най-високото нещо в живота. Много естествено. Да бъдеш религиозен, това значи, да се облечеш във вретище, да се разкаеш за греховете си. Тук си направил един грях, там – друг. Започваш да плачеш и да се разкайваш за греховете си. Как ще бъдеш красив? Тук кажеш една дума не на място, там – друга, и ти се смущаваш. Казват, че религията е връзка с Бога. Не е така. Като станеш религиозен, ти минаваш през ред мъчнотии и изпитания, падания и ставания и, след хиляди години, като се освободиш от религиозните вярвания, ти стъпваш свободно на краката си, като самостоятелен човек.

    Исайя казва: „Духът на Господа Иеова е връх мене, защото ме помаза да благовествувам на смирените; проводи ме да изцеля съкрушените в сърце, да проповядвам освобождение на пленниците." Това са религиозни работи Религиозният е затворен в догмите, в понятията, в схващанията. Ако някой се осмели да го обиди, той търси начин да се освободи. Съберат се религиозни хора и ще афоресат някого, ще го анатемосат, ще се наговорят да не го поздравяват. Това е опаката страна на религиозния човек.

    Думата „религия" е нова. Тя има отношение към сегашното състояние на човешкото съзнание. Религията е процес на чистене. Как се облича домакинята, когато чисти къщата си? – С вехти, всекидневни дрехи. Такова е състоянието на всеки религиозен. След това той влиза в истинския живот и се облича в чиста, нова премяна.

    Като ученици, трябва да се изучавате, за да различавате, кои състояния са ваши и кои – чужди. При религиозния живот, човек мени състоянията си според средата, в която попада. Ако е в среда на скръбни хора, и той става скърбен; ако е в среда на нервни, и той става нервен; ако е в среда на крадци, и той пожелава да открадне нещо. И обратно: като попадне между добри, благородни, хора, и той става добър, благороден. Значи, един и същ човек може да бъде и добър, и лош. С един и същ орган той възприема и доброто, и лошото. Ухото схваща и хармонията, и дисхармонията. Обаче, трептенията на хармонията са едни, а трептенията на дисхармонията – други.

    Много хора идат при мене, искат веднага да ги приема. Съботен ден не приемам. Те се чудят, как мога да откажа на такива величия като тях. Много просто – не приемам в събота. – Друг ден ще дойда. Ще ме приемеш ли тогава? – Ако отговарям по човешки, ще ти кажа да дойдеш к понеделник, във вторник или, друг ден през седмицата. Ако говоря, по Божествено, не мога да ти кажа, кога ще те приема – не съм господар на дните. Според Божествения език, ще ти кажа: Ела, когато искаш; ако никой не чака отвън, ще те приема.

    Като знаете това, не питайте, защо Бог някога не отговаря на вашите молитви. Много естествено, преди вас се молили стотина души – ще чакате ред. – Аз се моля вече пет - шест деня наред. – Тия хора се молили вече сто деня. Бог мълчи, нищо не казва, но трябва да чакате своя ред. Някой се моли и веднага очаква отговор, но не получава. На другия ден пак се моли, пак очаква отговор. Иде един човек при мене и ми казва: Ще се пръсна, не мога да търпя! – Защо ще се пръснеш? – Яде ме нещо отвътре, не мога да търпя. – Какво те яде? – Не зная. Помогни ми, моля ти се! – Как да ти помогна? Вярваш ли в Бога? – Вярвам, но Той не ме чува. – Ако Бог не те чува, аз ли ще те чуя? – Той ме погледна криво и сопнато ми отговори: Помогни ми по някакъв начин! – Слушай, ако се сопваш така, ще те изпъдя навън. Той започна да ме гледа мило, спокойно. – Кажи сега, как искаш да ти помогна, не те разбирам. – Как не ме разбираш? Пак се сопва. Виждам де е болката ти, но трябва да почакаш малко. Зная, че нещо те мъчи, изпитваш тежест под лъжичката. – Така е, яде ме нещо. Ходих при няколко лекари, всички гледат на мене като на смахнат човек. Не зная, какво да правя. – Ще те излекувам, но какво ще дадеш за това? – Каквото искаш, само ми помогни. – Затвори очите си да не гледаш. След това го пипнах на едно място. Той извика: Олекна ми! Какво стана? – Нека да не знаеш всичко. Ако знаеш как ти помогнах, ще разказващ на другите, и болката отново ще се върне. – Щом е така, не искам да зная, как стана. Нека си отиде болката и повече да не се връща. Според мене, той е изпаднал в чуждо състояние и като припрян, не може да търпи.

    Преди няколко деня дойде при мене една госпожа, интелигентна, от добро семейство. Като я видях, казах й, че не приемам, зает съм, да дойде друг ден. Погледнах я: на лицето й беше описано голямо отчаяние и скръб. Тя ми каза: Бог ме изпраща тук. Моля ви се, приемете ме. – Щом Бог ви изпраща, ще ви приема. С какво мога да ви бъда полезен? Тя започна да ми разправя: Бях млада, неопитна и рано се ожених. Роди ни се едно момиче. След това мъжът ми започна да гледа към чуждите жени, докато един ден се увлече в една мома. Много време търпях, най-после реших да го: напусна. Разведохме се. Това се отрази много зле на дъщеря ми. Тя обичаше баща си, беше тясно свързана с него. Външно много приличаше на него. Често се срещаха и се разговаряха. Обаче, той се ожени втори път. Втората му жена беше ревнива, не позволяваше на мъжа ми да се среща с дъщеря си. Като не можа да издържи това положение, дъщеря ми се самоуби. Изглежда, че невъзможността й да се среща с бащата още повече й се отрази. Какво ще ми кажете сега? Как да понеса голямата скръб? Казах й: Вие направихте две грешки. Първата грешка е, че се оженихте толкова млада. Втората грешка е, че се разведохте. Вие не можахте да понесете по-малкото зло, но дойде по-голямото. Сега не ви остава нищо друго, освен да се примирите. Има нещо утешително за вас, което не знаете. То е следното: Дъщеря ви стана жертва на вашите недоразумения, за да се повдигнете. Тя ще помага и на двамата. – Късно е вече. Сега и бащата съжалява. Аз ходя на гроба да плача, но срещам и него там. И той ходи на гроба, плаче, нищо не може да го утеши. Казвам: В отношенията на хората има тънки работи, които хвърлят отпечатък на живота им.

    Помнете: Животът на религиозните хора е пълен с противоречия, с малки и големи злини. Задачата на човека е да се научи първо да понася малките злини. Казано е в Писанието: "Целият свят лежи в лукавия." Ако е така, какво очаквате от тоя свят"? Справедливост ли очаквате? Несправедливостта е най-малкото зло на земята. Днес всички хора пъшкат, търсят Божията Правда. Когато дойде Правдата, гответе се за второто, пришествие. Друга правда не може да се даде. Защо разпнаха Христа? – Защото казваше за себе си, че е Син Божи. Той казваше: „Ако разрушите тоя храм, в три деня ще го съградя и въздигна." – Как е възможно това? Те Му възразиха: Ние съградихме тоя храм за 45 години, а ти за три деня ще го съградиш! Христос говореше за тялото си.

    Хората мислят, че светът е създаден само за тях. Трябва да знаете, че милиарди същества живеят във вселената – нисши и висши, от различна степен на развитие. Вселената е създадена за всички: В ней живеят, както светли, така и тъмни същества. Светът е създаден и за вълка, и за овцата. Защо е създаден така светът, не питайте. Той е създаден, както трябва. Ако програмата на земните училища е наредена според възрастта на децата, колко по-добре е наредена програмата на духовния и Божествения свят!

    Да се върнем към въпроса за религията. Тя е живот за чистене. От какво се чисти човек? – От утайките на миналото. – Те създават различни болести. Ако заболееш и отидеш при лекар, той ще прегледа гърдите, стомаха, корема, и най-после ще определи диагнозата. Според мене, три причини има за заболяване на човека: яденето, дишането и мисленето. Ако не знаеш как да ядеш и пиеш, ще се явят един род болести; ако не знаеш как да дишаш, ще се явят друг род болести; ако не можеш да мислиш право, ще се родят трети вид болести. Като не яде, не диша и не мисли правилно, клетките в човешкия организъм се индивидуализират, и човек заболява. И обратно, човек е здрав, когато яде, диша и мисли правилно.

    Коя е причината за злото в света? – Че мислим само за себе си Следователно, за да се освободим от злото, ние трябва да работим за Бога. Религиозният мисли повече за себе си, иска да се осигури, да заеме съответно място в живота. Щом си религиозен, няма да мислиш за себе си, но ще мислиш, как да изпълниш Божията воля. – Ще оценят ли моята работа? – Това не е важно. Ти ще работиш добросъвестно, а ония, които стоят по-високо от тебе, знаят, какво ти трябва. Те ще дадат нужната преценка. Когато ученикът се явява пред изпитна комисия, от него се иска едно – да пее. Комисията, която разбира повече от него, ще се произнесе, добре ли пее или лошо. Някой се сърди, че не го оценили правилно. Дойде при мене и казва: Учителю, кажи си мнението. Нали съм напреднал ученик? – Не мога да кажа мнението си. Ще те поставя между ученици, които пеят по-добре и по-лошо от тебе, и ти сам ще си определиш мястото. Като се сравниш и с едните, и с другите, ти сам ще си дадеш преценката. Твоето мнение ще бъде меродавно. Аз имам два метода за преценка на добрия певец. Според мене, като пееш в сухо време и завали дъжд, ти си добър певец. Ако пееш през време на проливен дъжд, и дъждът престане, ти си добър певец. Ако пееш, и сушата си остане, или дъждът не престане, ти не си добър певец. По същия начин се проверяват чувствата и мислите. Ако отидеш при хора, които се бият и карат, и те се примирят, чувствата ти са добри и възвишени. Ако, вместо примиряване, отношенията се влошат, чувствата ти са нечисти и неблагородни. Това показва, че ти трябва да работиш върху себе си, да се повдигнеш. Дето Бог е стъпил, дяволът няма сила. Дето не е стъпил Бог, дяволът има условия да се прояви. Който пръв е стъпил във вашия дом, той има надмощие: ако дяволът е стъпил пръв, надмощието е негово. И в тоя случай, обаче, Бог може да го измести. Ако Бог е стъпил пръв, надмощието е на Негова страна. И, ако човек се държи за Бога, дяволът никога не може да стъпи в дома му. Като знаеш това, бъди всякога буден, че като похлопа Бог, да Му отвориш. – Защо дяволът влезе в дома ми? – Защото ти си спал, когато Бог е хлопал.

    Сега, пазете се от религиозния живот, който създава най-големите недоразумения и нещастия между хората. Често религиозните хора са недоволни, сприхави, подозрителни. Задачата на ученика е да се справи с тия състояния, да влезе в областта, дето Христос живее, и да се проникне от стиха, в който се казва: „Отец ми никого не съди." Дето има съдба, съдене, там е светът на чистенето – човешкият свят. В Божествения свят няма никаква съдба. Казано е: „Бог ще изтрие сълзите ви." Обаче, докато дойдете до Божествения свят, ще минете през големи мъчнотии и изпитания. Не питайте, защо ви се случва това или онова, но решавайте задачите си правилно. Някой ти иска пет лева, – не питай, защо иска; щом имаш, дай му. Някой дойде при мене, иска 45 лв. на заем, не му достигат за път. Веднага изваждам 45 лв. и му давам. Не питам, защо не си е приготвил пари за път, но си казвам: Пътят до Пловдив струва 150 лева, той ми иска само 45 лв. – и на това благодаря. Същият човек дохожда втори, трети път, пак иска пари за път.

    Човек трябва да гледа широко на живота. Когато беше на земята, Христос мина през всички противоречия, но издържа. Характер имаше Христос! Когато беше на кръста, хората се гавреха с Него и Му казваха: „Нали си Син Божи, слез от кръста!" Той си казваше: „Господи, прости им, те не знаят, какво правят. Един ден, когато минат през големи страдания, тогава ще разберат всичко. Христос ги извиняваше, но Божият закон не ги извини. И до днес евреите носят последствията на своето престъпление. Страданията на всички хора са на място.

    Да благодарим, че Христос се е молел за човечеството. Да благодарим на любовта, която е снизходителна към нас. Да благодарим за малките страдания, които ни сполетяват. Ако не благодарим за тях, ще дойдат по-големи страдания. Ако благодарим за малките страдания, ще дойдат големите Божии благословения.

    Христос е човекът на изобилната вяра.

    Христос е човекът на изобилната сила.

    Христос е човекът на изобилната любов.

    – В Божията Любов е благото на човека.

    34. Утринно Слово от Учителя, държано на 12 сетември, 1937 г. София. – Изгрев.

    Книги:

    Религиозни хора

    Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

    35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

    Свят на промени

    Старото отмина (Утринни Слова. Година VI (1936–1937). Том II. София, 1947)

    20 беседи от 21 март 1937 г. до 19 септември 1937 г.

    Начало: 05:00

  14. Аудио - чете Цвета Коцева

    Аудио

    Архивна единица

    СИЛЕНЪ ВЪ СВѢТА (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата "Старото отмина", Утринни Слова, година VI, т.2 (1936–1937).

    Първо издание от 1947 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    От книгата "Старото отмина" , утринни слова, шеста година, (1937 г.).

    Второ издание, 1999 г., ИББ

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

    Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    5 септември 1937 г.

    Силният

    Ще прочета 65 гл. от Исайя. от 16 ст. нататък.

    Да задоволиш човека, да задоволиш себе си – ето една от големите мъчнотии в света. Да задоволиш човека, това е най-трудната задача в живота. Каквото и да направиш, недоволството ще върви с тебе. Има едно същество в човека, което всякога остава недоволно. Имаш нови дрехи – отчасти си доволен. Един ден ще видиш някакъв недостатък, ще бъдеш недоволен. Докато си малко дете, и майка ти те носи на ръце, доволен си от нея. Щом пораснеш, и тя те пусне на земята да ходиш сам, недоволен си от нея. Турят те в количка, не си доволен; извадят те оттам, пуснат те на земята да ходиш, отчасти си доволен. След това търсиш нещо ново да те задоволи.

    Някой държи сказка за човека и казва, че той е същество, което никой не може да задоволи. Щом е недоволен, той всякога е гладен. Не е въпрос да се говори за глада – важно е да се задоволи той. Един виден художник може да нарисува една картина, която да представя страдащ, измъчен човек. Всички се възхищават от картината. Вестниците пишат за художника, хвалят го. Всички намират, че той предал много сполучливо образа на страдащия, добре схванал отличителните му черти. Обаче, кой човек би желал да бъде истинският, живият образ на тоя страдалец?

    Каква идея е вложил художникът в тая картина? Защо трябваше да нарисува, именно, страдащия човек? С това той иска да посочи пътя към радостта. Който иска да се домогне до радостта, трябва да мине през скръбта. Идеалната скръб е път към идеалната радост. Тая картина представя единия полюс – страданието, което води към радостта. Това са две противоположности, както негативът и позитивът във фотографията. Негативът е сянка на живота. И сянката е нещо реално, но в тая реалност няма нищо съществено. Ти си жаден, виждаш на картината как изворът блика и водата тече. Тая картина не е реална; водата в нея не може да задоволи жаждата ти. Водата тече, но ти си жаден. Слънцето грее, но не топли. Хората се радват, но радостта не е там. Хората умират, но смъртта отсъства. Навсякъде виждаш богатство, но златото не е там. Казваш: И това е реален свят. – Реален свят без реалност. Жаден си, но вода няма там. – Дотегна ми да живея. – Дотегна ти, защото си попаднал в живите картини на художника, в които реалността отсъства.

    Питаш: Защо Бог създаде такъв свят? Защо дойдох на земята? Сега аз ще те питам: Ти защо си взе билет и дойде на това представление? Коя беше причината за това? Някой човек, който има жена и деца, и мисли за тяхното осигуряване, създаде театъра, за да печели пари. Той създаде представлението, да изкарва всяха вечер по 10 – 15 хиляди лева. И, ако успее да спечели тая сума, казва: Постигнах целта си. От една страна ще забавлявам хората, а от друга – ще се осигурявам.

    Една наша позната ходила в Евангелската черква, та предаваше впечатлението си. Там имали обичай да говорят за любовта на Христа към хората, докато ги убедят да повярват. Тя прави аналогия между настояването на тия проповедници и на българите, когато им дойде някой гост. Те имат обичай много да канят, докато най-после гостът се пресрами и започне свободно да се храни. Поканят го един път, два пъти, три пъти, докато той сам каже: Ще задоволя желанието ви. Започва да яде и, като се нахрани добре, казва: Благодаря, че ме храниха много. Ако не бяха толкова настоявали, щях да остана гладен. Турците постъпват точно обратно: Като седнат да ядат, първо се обръщат към госта. Казват му: Буюрум! След това ме повтарят поканата. Всеки трябва да заеме мястото си и да започне да яде. Ако чака втора покана, гладен ще остане.

    Природата си служи с двата обичая: някога си служи с българския обичай – по няколко пъти кани госта си да яде. Някога прилага турския обичай: Един път кани госта си, втори път не го кани. В първия случай, гостът не може да остане гладен. Във втория случай, ако е срамежлив, може да остане гладен. Вие сте българи, каните се по десет пъти едно след друго. Според мене, тоя обичай е по-добър. Българинът е практичен. Той знае, че ако го поканят няколко пъти и не чуе, поне на десетия път ще чуе. Това, което се отнася за него, се отнася и за другите. Като канят гостите си по няколко пъти наред, и него ще канят.

    Често се оплаквате от болести и страдания. Казвам: Пейте на болестите и на страданията си. Ако си болен и не можеш да движиш ръцете и краката си – пей. Дойде обяд – пей. Цяла година пей на болестта си, да видиш, какъв ще бъде резултатът. Болестта обича спокойствие. Като разбере, че при тебе няма спокойствие, тя хуква да бяга и те напуща. Щом нарушаваш мира й, тя казва: Тук не се живее. Като не знаеш, как да се лекуваш, викаш лекар. Сегашните лекари угаждат на болестта. Турят болния да легне – тъкмо това иска болестта. После пипат пулса на болния, преглеждат езика и очите му. Ако очите имат жълт цвят, това показва, че болният е користолюбив. Окото задържа шестте цвята за себе си, а седмият – жълтият цвят, изпраща навън. Окото трябва да бъде бяло – да дава щедро на всички.

    Отличителното качество на музиката е щедростта – тя дава на всички. Човек пее и нищо не очаква отвън. – Защо? – Защото богатството е в песента, в самото пеене. Ще пеем и ще благодариш за благото, което ти се дава. Певците, които пеят за пари, лесно губят гласа си. Така е било от памтивека, и така ще бъде. Някой певец, след като спечели много пари, казва: Не искам повече да пея. Каже ли така, гласът му го напуща. Същият закон се отнася и до музиканта, и до оратора. До известно време той говори красноречиво, задоволява публиката. Като забогатее, казва: Няма защо повече да ораторствувам. Щом каже така, красноречието му го напусне. Когато материалните блага господствуват над човека, той изгубва дарбите, които Бог му е дал. Езикът не ти е даден да печелиш пари с него. Парите трябва да вървят след тебе, като сянка на твоя живот, като средство, но не като цел. Те трябва да те търсят, а не ти тях. И да ги отблъскваш, те трябва да те следват неотклонно.

    Един ден видях на улицата, как една катеричка тичаше подир господаря си. Тя се качи на единия му крак и се скри под палтото му. Той я хвана и я хвърли на земята. Тя се покатери на другия му крак и пак се скри под палтото му. Той я хвърли на земята; тя се затича след него, покатери се и се скри пак под палтото му. По-рано тая катеричка се качваше по дърветата, а сега се катери по краката му. – Защо прави така? Какво представя катеричката? – В случая, тя представя човешките желания. Ти хванеш едно свое желание, хвърлиш го на земята, но то се затичва, покатерва се по тебе и се скрива някъде, да не го видиш. Пак го хвърлиш на земята, то пак се покатерва по тебе. Между оня, който носеше катеричката, и самата катеричка има някаква връзка. Между мене и него също има известна връзка. Като го наблюдавах, казвах си: По-добре е той да носи катеричката, а аз да разсъждавам, да си правя заключения, защо катеричката се качва по него.

    Като изучавате явленията в живота, казвате: Защо става това явление? – Ставането с даден човек, защото трябва да стане. Аз пък наблюдавам станалото, и разрешавам задачата. Между мене и него има някаква връзка. Ако катеричката не е свързана с господаря си, ще остане на земята, между непознати хора. Може да дойде отнякъде котка и да я изяде. Като се качва по гърба на господаря си, тя казва: Само при тебе мога да живея. Всички хора около мене са чужди, не ги познавам. – И вашите желания могат да живеят само при вас – дадено им е това право. Веднъж сте приели тая катеричка при себе си, ще я оставите да се качва по гърба ви. Ако сте оня, който наблюдава, как катеричката се катери по гърба на господаря си, идете настрана и разрешете въпроса, защо катеричката се качва по краката и гърба на господаря си, и защо той я хвърля на земята.

    Питам: Защо житното зърно се хвърля на нивата? – За да израсте. Нивата крие условия за неговото покълване и развитие. Ако се хвърли вън някъде, на камениста или песъчлива почва, нищо няма да излезе от него. Нова философия е нужна на човека. Ето, и в Писанието е казано: „Бог създава нова земя и ново небе.“ Старата земя и старото небе са места, дето живее скръбта. Новата земя и новото небе са места, дето живее радостта. – Кога ще се сменят старото небе и старата земя, та заедно с тях да си отиде и скръбта? – Когато дойде новата земя и новото небе, с тях заедно ще дойде и Божествената радост. – Защо Бог създаде новата земя и новото небе? – За да си отидат старата земя и старото небе. Щом те си отидат, и скръбта ще си отиде. Да се радваме, че Бог е предвидил това. Старото отнася скръбта, а новото носи радостта. Ако остарявате, вие носите със себе си скръбта; ако се подмладявате, носите радостта. Това е правилният процес в човешкото развитие. Следователно, като ставаш сутрин от сън, отнасяй скръбта и донасяй радостта. – Как ще стане това? – С песен и музика. И вие пеете, само сутрин, когато дохождате на клас, по три пъти на ден не пеете.

    Една млада сестра казва, че нямала вдъхновение да пее. – Аз мога да накарам всеки човек да пее. Ако му дам десет английски лири, няма ли да пее? Ще пее. И да не знае да пее, ще се научи. Златото дава настроение на човека. То е проводник на живота. Понеже животът на земята се изявява чрез златото, затова хората го обичат. Златото е проводник не само на човешкия живот, но и на живота в цялата природа. Според мене, среброто е филтър на живота, а златото – проводник на живота. – Вярно ли е това? – За мене е вярно, а за вас – сами ще си отговорите. Докато имам злато в джоба си, аз мога да пея. Щом извадя златото, гласът ми се загубва. Това опитвам всеки ден. Така дохождам до заключението, че между гласа ми и златото има известно отношение, известна връзка. Аз правя и други опити. Щом съм гладен, не мога да пея. Нахраня се, започвам да пея. От опита виждам, че между яденето и пеенето също има връзка. Значи, каквото е златото за материалния свят, такова са хлябът, водата, въздухът и светлината за духовния свят.

    Дванадесет души адепти се събрали на едно място и се разговаряли, кой какво постигнал в живота си. Първият казал: Аз дойдох до положението, като произнеса думата „вода", веднага да дойде водата при мене. Щом съм жаден, изговоря думата „вода", и жаждата ми се утолява. Вторият казал: Аз дойдох до положението, когато огладнея и изговоря думата „хляб", да дойде хлябът при мене. Така се изредили и останалите десет адепта: всеки разказал, какво постигнал в живота си Жаждата, гладът са вътрешни процеси за познаване на Бога.

    Сега, аз не искам да обяснявам думата „познаване" да не се съблазните. Христос каза на учениците си; „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Повече от 70 Негови ученици се съблазниха от тия думи и казаха: Тежки са тия думи. Тоя човек иска да ни направи человекоядци. Ако ядем плътта Му и пием кръвта Му, какво ще остане от Него? И вие, като не знаете силата на думите, казвате: Искаме да бъдем добри. Знаеш ли, какво значи да бъдеш добър? Като изговориш думата „добър", целият свят трябва да стане добър. Доброто трябва да дойде при тебе. Когато Бог произнесе думата „добър", целият свят ще стане добър. Понеже Той още не е произнесъл тая дума, светът не е станал добър. Когато Господ каже за себе си, че е добър, и ние трябва да станем добри. Той чака момента, и ние да съзнаем, че сме добри. Ти казваш, че Бог е благ, но сам не вярваш на думите си. Ако някой твой ближен умре, веднага казваш: Щом Бог е благ, защо допусна да умре тоя човек? Кое е доказателството, че тоя човек е умрял? Ако водата замръзне и не тече, умряла ли е тя? Като замръзва, водата поумнява. Тя спира движението си и казва: Само с движение работите не се нареждат. Тя се е вгълбила в себе си, иска да забогатее. Който казва, че се е смръзнал, това показва, че се е вглъбил, объркал поглед към себе си. Той иска да каже, че само с даване не се живее. Човек трябва да поживее и за себе си. Започне ли да живее за себе си, човек непременно ще замръзне. Ако не искаш да замръзнеш, ще живееш не само за себе си, но и за другите. Един познат ми казваше: Като наблюдавам хората на Изгрева, виждам, че са станали крайно положителни. Като говориш с тях, или трябва да приемеш всичко, каквото ти кажат, или трябва да бягаш. Те са крайно настойчиви. Но аз, казва той, дойдох до следното заключение : който е слаб, нека дойде на Изгрева, да види благото, което се крие в него. Който е силен, пак нека дойде на Изгрева, да опита силата си, да види, колко може да издържа. Сутринното слънце е приятно, всеки го търси. Обедното слънце е горещо; то е само за силни хора, да видят, колко могат да издържат на неговата топлина. Ако можеш от сутрин до обяд да издържаш на слънцето, ти си здрав човек Ако не можеш да издържаш дълго време на слънце, ти не си здрав човек.

    Казвам: Който дойде на Изгрева, веднага го поставят на изпит, да се види, колко е силна любовта му. Щом проповядваш за любовта и кесията ти се изпразва, любовта ти е слаба. Ако любовта ти е силна и дадеш на някого една монета, веднага трябва да получиш две монети. Кажеш някъде три сладки думи – вместо тях трябва да ти кажат шест сладки думи. Няма празни думи в живота. Не е въпрос да рисуваш картини само за забава. Ние се нуждаем от живот. – Художниците рисуват хубави картини. – Това не ме интересува. За мене е важно, какво аз мога да създам. Влизам в своята градина и виждам, че всички цветя са увехнали, главичките им увиснали надолу. Веднага произнасям думата „вода" и водата потича. Казвам: Иди да полееш всички жадни, скръбни, натъжени цветя. Жажда ги мъчи. Задоволи жаждата им. След това картината се сменя: от мъртва, става жива. Цветята се ободряват, живо издигат главичките си нагоре и запяват песента на живота. Това е новата философия. Следователно, като видите тъжен, скръбен човек, не питайте защо скърби, но кажете: Вода! Водата ще потече към него, ще задоволи жаждата му и ще го освежи.

    И тъй, ако не можете да носите скръбта на целия свят, вие не можете да носите и радостта на целия свят. Законът е такъв. Ако не обичате всички хора, никакво изкуство не можете да придобиете. Под „всички хора" разбирам да обичаме Бога. Трябва да обичаме всичко, което Бог е създал! В това се крие силата на човешката душа. Правете опити да обичате всички. Аз мога да ви накарам в един момент да се обикнете. Представете си, че двама души не се обичат. Давам им 25 английски лири и казвам: Разделете си ги братски. И двамата са бедни. Те се прегръщат, целуват се, всеки взима по дванадесет лири и половина и се примиряват. Така постъпва Бог. На грешните Той дава изобилно блага, за да се примирят със света. Те са богати, за да дават от изобилието си на бедните и на праведните. Бог оправя света чрез изобилието, чрез благата, а не чрез наказания и лишения. На лошите хора Бог дава и деца, да смекчи сърцата им.

    Казвам: Най-жестоките същества на земята са рибите, затова те имат чрезмерно много деца – техните яйца. Без да искат, те раздават хайвера си на други същества – риби, животни и хора, и така изучават закона на жертвата. Макар и жесток, паякът отстъпва по жестокост на рибите, които се гълтат едни-други. Като жертвуват хайвера си, те смекчават своята жестокост. Рибите са студенокръвни, безмилостни същества. Горко на оня, който попадне в устата на акулата! Като с хирургичен нож тя отсича ръцете и краката му и по-нататък не се интересува. Че трупът е останал без ръце и крака, това не е важно за нея. В това отношение, смъртта е акула. Тя действува само във водата. Там е нейната сила. Ако паднеш във водата, тя отсича ръцете и краката. Ако искаш да бъдеш здрав и цял, трябва да излезеш на суша.

    Коя е причината за нещастията на човека ? – Неговите желания. Многото желания са многото яйца на рибите. Желанията живеят във водата, както рибите. И в рибата има нещо хубаво – тяхната чистота. Няма по-чисто същество от рибата, но и по-жестоко от нея няма. И човек като рибата има два живота: живот на духа, т. е. на чистотата, на любовта; живот на плътта, т. е. на жестокостта. Йоан казва, че видял новото небе. В него нямало морета и реки Там е новият порядък – живот без вода, т. е. живот без желания. Във водата стават лоши, жестоки неща. Най-големите скърби са във водата.

    Един познат ми разправяше една своя опитност. Един ден, като плувал, заплел краката си в една трева и потънал във водата. В един миг той прекарал през ума си целия си живот – от детинството до сегашния момент, но изпитал страшен ужас. Какво станало след това, не помнел, но като дошъл на себе си, разбрал, че е вън от всякаква опасност и изпитал небивала радост. Никога в живота си не е преживявал подобна радост и благодарност, че се спасил.

    Помнете: Бог изисква от всички да бъдете весели, радостни деца. Като види, че не сте радостни, Той пита: Защо тия деца не се радват? Какво им липсва? В сегашния живот има страдания, но те са предвестници на бъдещата радост, която ви очаква. Който е страдал, има право да се радва; който не е страдал, няма право да се радва. Ако не искаш да страдаш, не можеш да се радваш. Щом приемеш страданието, ще бъдеш гражданин в царството на радостта. Това е новата философия на живота. Само така можем да примирим противоречията. Само така можем да примирим живота със смъртта. Животът е по-силен от смъртта; радостта е по-силна от скръбта. Силното е реално. Любовта е по-силна от омразата; светлината е по-силна от тъмнината.

    Казвам: Дръжте се за силното. Само Бог е силен. За Него се казва, че е всесилен. Следователно, когато искате да разрешите мъчнотиите си, потърсете Бога. Казано е в Писанието: „Потърсете ме в ден скърбен, и Аз ще ви се изявя." Скръбта е денят, в който може да познаете Божията благост. Когато никой не може да ви помогне, обърнете се към Бога. Тогава ще имате такава радост, каквато никой не може да ви даде.

    „Ще създам нова земя и ново небе." Всички, които са минали през скърби и страдания, ще влязат в новото небе и новата земя – в живота на радостта и веселието.

    Христос е човекът на изобилната сила.

    Христос е човекът на изобилната вяра.

    Христос е човекът на изобилната любов.

    – В Божията Любов е благото на човека.

    33. Утринно Слово от Учителя, държано на 5 септември, 1937 г. София – Изгрев.

    Книги:

    Силен в света

    Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

    35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

    Силният

    Старото отмина (Утринни Слова. Година VI (1936–1937). Том II. София, 1947)

    20 беседи от 21 март 1937 г. до 19 септември 1937 г.

    Начало: 05:00

    • Like 1
  15. Аудио - чете Цвета Коцева

    Архивна единица

    ВѪТРЕШНА ОБХОДА(Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата "Старото отмина", Утринни Слова, година VI, т.2 (1936–1937).

    Първо издание от 1947 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    От книгата "Старото отмина" , утринни слова, шеста година, (1937 г.).

    Второ издание, 1999 г., ИББ

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

    Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    утринно слово - 29 август 1937 г.

    Вътрешна обхода

    Ще прочета 15-та глава от Евангелието на Матей.

    Тогаз пристъпиха при Исуса Ерусалимските книжници и фарисеи и казваха: "Защо твоите ученици престъпват преданието на старите? Защо не си мият ръцете, когато ядат хляб?" Те имали обичай, когато седнат да ядат, да си мият ръцете. Сегашните хора не спазват тоя обичай. А Той им отговори: "Защото и вие, заради вашето предание, престъпвате Божията заповед." Те престъпват човешкото предание, а вие престъпвате Божия закон — едно равновесие. Днес никой не пита, защо Христовите ученици престъпват преданието на старите? Защо никой не мие ръцете си, когато яде хляб? Тоя въпрос сега не е кардинален, но във времето на Христа беше кардинален. Ако Христос дойде втори път на земята, няма да му задават такъв въпрос. Днес биха задали въпроса: Учителю, защо брат ми ме обижда? Защо не се отнася с мене, както трябва? Защо престъпва закона на приличието? Престъплението може да бъде лично, а може да не бъде лично. Може да говориш лошо за българите в присъствието на един българин и да го обидиш. Всъщност, не говориш за него, но той се обижда. Ако българин отиде в Англия и види паднали плодове под дърветата, веднага ще ги събере, ще ги издуха малко от праха и ще ги тури в бюфета да узреят. — Защо постъпва така? — Такъв обичай има. Самите англичани минават-заминават край дърветата, виждат нападалите плодове, но не ги събират — нямат такъв обичай. Те считат това за унижение. Питам: Имате ли право да събирате нападали плодове от земята? На тоя въпрос вие сами ще си отговорите. Някой обира падналите плодове и се оглежда на една или на друга страна, да не го видят.

    Казвам: Желанието на човека да не го видят и чуят, че направил някаква грешка, се отразява психически върху самия него. Например, дъщерята ходи без позволение някъде и казва: Дано не ме види майка ми. дано не чуе баща ми. И синът казва същото. Те не подозират, че тая мисъл работи в умовете им и създава обратна реакция. Ден след ден зрението им отслабва, слухът се претъпява, и те ослепяват и оглушават. Също така не казвай за някого: Не искам да видя тоя човек! Няма да се мине много време, и тая мисъл ще се върне към тебе. Ако повториш тия думи няколко пъти, те ще се върнат към тебе. Това са ред психологични състояния, които се отразяват зле върху човека. Защо трябва да каже дъщерята, дано никой не я види! Казано е в Писанието, че ония, които виждат, отиват към виделината. Синът и дъщерята трябва да се радват, че бащата е видял и чул това, което те са направили. Във всички хора има желание, като направят грешка, никой да не ги види, нито да ги чуе. Да остане на вас, вие бихте желали, никой да не ви види и да не ви чуе — даже и Господ да не ви види и чуе. Като сте влезли в новия път, вие сте забелязали, че там има множество малки, дребни неща. на които трябва да обръщате внимание. Те оставят своите последствия върху вашия живот. Дъщерята и синът ни най-малко нямат желание, бащата и майката да ослепеят и оглушеят.

    В религиозните общества има една опасност — от вътрешна близост. Когато хората се сближават, без да са достигнали до една естествена, вътрешна обхода, те си пакостят. Някой сгреши нещо и се мъчи да се скрие, да не го видят братята и сестрите му. Когато се сближават, хората трябва да бъдат крайно внимателни в своите мисли, желания и постъпки. Човек се натъква на три вида мисли, чувства и постъпки. За да не пакости първо на себе си, той трябва да се стреми към такива мисли, които дават възможност на главата да се развива едновременно в три посоки: на дължина, на широчина и на височина. Когато главата расте на дължина, човек става активен, като кавалерист; когато расте на широчина, той става издръжлив, лесно се справя с всички обсадни положения; когато расте на височина, той се развива в морално и духовно отношение. Изучавайте кои мисли удължават главата, кои я разширяват и кои помагат за растенето и на височина.

    Трите измерения — дължина, широчина и височина отговарят на телата. Само телата имат три измерения. Така се натъкваме на геометрията, която е предмет на сегашни изучавания. И в миналото, в кабалата са изучавали геометричните форми, а също и числата. Например, числото три, взето в сегашната математика, се разглежда като количество, сбор от три единици. Кабалистично, това число има друго значение. То не се дели на нищо, освен само на себе си. Ако към него прибавим още три единици, получаваме шест единици. Това число се дели на две, на три и само на себе си. Последните три единици се различават от първите три. Ако съберем три килограма вода и три килограма сол. няма да получим шест единици, но ще получим солен разтвор.

    Математиката и геометрията се прилагат навсякъде в живота, но като физични величини. Например, когато се строят къщи, архитектите си служат с геометрия и математика; когато изчисляват големината на орбитите, на планетите, пак си служат с математика. Обаче, сегашните учени не са дошли до прилагане на математиката в психичния живот на човека. Например, интересно е да се изчислят теченията, които стават в човешкия организъм. Болният се стреми към здравия. — Защо? — За да почерпи от него сила. Следователно, здравият дава нещо от себе си на болния, и болният предава нещо на здравия. Между тях става обмяна, която може да се изчисли. Най-слабите изтичания от човешкия организъм могат да се изчислят Колкото по-близък ви е болният, и колкото по-голяма е любовта ви към него, толкова повече черпи той от вас. Обмяна става и между здрави хора. В бъдеще, когато математиката се приложи и в психичния живот на хората, ще видите, какви сили изтичат от човека, и ще разберете причината на заболяванията. Тогава съзнателно ще се предпазвате от всичко онова, което разстройва организма ви. Днес малцина разбират, какво значи общение с хармонични хора. Ако дружите с хора, които подържат отрицателни мисли и чувства в себе си, вие се свързвате с тях и носите последствията на техните отрицателни сили. Като знаете това, ограждайте се със здрава аура, със здрави мисли и чувства, да не се поддавате на отрицателните влияния на хората. Пазете се от ръкувания, прегръдки и целувки с хора, които не познавате. Не казвам да се страхувате, но да бъдете внимателни. Всеки човек носи в себе си положителни и отрицателни сили, с които пръв той трябва да се справя. Ще кажете, че болестите се отразяват главно върху физиката на човека. Питайте младите студенти медици, какво ще кажат за това. Когато започнат да изучават признаците на болестите, много от тях заболяват от същата болест, която изследват. Това състояние е временно, но те го изпитват. Питайте младите лекари, какво изпитват, когато започнат да лекуват болни. Те минават почти през всички болести, които лекуват. Това е област, която всички не трябва да знаят. Както електричеството се предава чрез влияние, така и много болести се предават чрез влияние.

    "Защо учениците ти престъпват старите предания?" Ще кажете, че вие сте свободни от старите предания. Лъжете се, тоя въпрос засяга и вас. Това, което днес наричат унаследени черти, не е нищо друго, освен предания на старите, т.е. на вашите деди и прадеди. Днес малко хора говорят за Божественото, което е вложено в тях. Обаче, всички казват, че са наследили известни черти от своите деди и прадеди. Някой наследил слабостта да пие, друг — да се гневи, трети — страх и т.н. И заекът е страхлив. Достатъчно е шумка да мръдне в гората, за да удари той на бяг. Казваш: Страхлив съм, наследил съм тая черта. — Щом си я наследил, лесно ще се справиш с нея. Тя не е Божествена черта. Ако страхът беше Божествено чувство, защо едни хора са страхливи, а други — смели? Бог не е създал човека страхлив. Първоначално той не е бил страхлив. Когато сгреши, тогава разбра, какво нещо е страхът. Благодарение на страха, животните предчувстват опасността отдалеч. Овцата предчувства приближаването на вълка. Кокошката предчувства приближаването на орела. Тя не поглежда нагоре, но предчувства, че на един километър височина над нея се вие орел. Във всеки човек, колкото и да е безстрашен, дълбоко в него се крие затаен страх. Всеки се страхува от нещо. Във Варна имаше една акушерка, смела жена, мъжки характер. Тя плуваше в морето, като риба. Сама отиваше с плуване от Варна до Евксиноград и обратно. Обаче, видеше ли пиявица, даже в шише, тя изпитваше панически страх. Сама казваше: От нищо не ме е страх, но пиявица не мога да гледам, особен страх ме обхваща. Тя е чувствителна към пиявицата. Има хора, особено мъже, които могат да понасят всичко със спокойствие. Обаче, осмели ли се друг мъж да погледне жена им, те веднага скачат на крак, готови са да му обявят дуел. В тази област те са крайно чувствителни.

    Сега, аз разглеждам психологически въпроса за страха и за ревността. Има невидими същества, в чийто интерес е да възбуждат енергиите в човека, за да черпят от него. Като се гневи, те използват тази енергия в него и го обезсилват. Аз наблюдавам, как пристигат тия същества. Те идат групово, сядат около човека и започват да му внушават отрицателни мисли, докато го настроят. Щом постигнат целта си, те се отдалечават и наблюдават, какво ще прави той. Какви са тия същества? — Като хората, само че за тях не са нужни специални столове. Те могат да сядат и по десетина на един стол и пак им е широко. Какви са, каква външна форма имат, не е важно; важно е, как действат те върху човека. При всяко изпитание, лицето на човека потъмнява. Страшно е, когато той се отдава на отрицателни чувства: завист, отмъщение, злоба. Тогава лицето му потъмнява и погрознява. Когато Каин завидя на брата си, лицето му почерня и погрозня, и той реши да го убие. Пазете се от греха на Каина. Наблюдавайте се, да видите, какви промени стават с цвета на лицето ви. Когато изпитвате завист и търсите случай да отмъстите на човека, погледнете се в огледалото, да видите, какви промени стават с вас. Ако цветът на лицето ви е тъмен, вземете мерки да се справите с отрицателните си мисли и чувства.

    Казвате: Човек трябва да търпи. Търпението е за силния човек; за слабия е неволята. Само оня може да търпи, който разбира законите. Той знае, че може да го притиснат на няколко места: в областта на сърцето — да засегнат чувствата му, в областта на ума — да засегнат мислите му и в областта на неговата воля — да засегнат постъпките му и всякаква инициатива за действие. Той е буден и лесно се справя с условията. Той знае, че, дето и да го нападнат, всичко може да понесе с търпение. Не е достатъчно само да виждаш грешките и да желаеш да ги изправиш. Важно е да знаеш методи за тяхното изправяне. Търпението е метод за изправяне на погрешките. Ще търпиш хората, ще търпиш и себе си, докато се изправиш.

    Човек има слабости, които вижда, след като ги прояви. Има слабости, които се виждат отвън: те са явни и лесно се изправят. Види ли веднъж своите скрити слабости, човек трябва да прави усилие да ги предотврати. Казваш. Втори път няма да проявя такава слабост. — Вярно е, втори път ще проявиш друга слабост, която не си подозирал в себе си. Една слабост може да се прояви по много начини, и човек се изненадва, не знае, как да се справи. — На какво се дължи нетърпението? — На излизане на двойника. Често двойникът излиза един-два сантиметра навън, а някога — повече. Щом излезе повече, отколкото трябва, човек става крайно нетърпелив. За да не се гневи, той трябва да се бронира. Мекотата е броня на човека. Затова казвам: Колкото по-чувствителен става човек, толкова по-мек език трябва да има. Ако чувствителността ти се увеличава, а езикът огрубява, ти сам се натъкваш на мъчнотии и изпитания. Казано е в Писанието: "Не огорчавайте Духа, с който сте запечатани." Мислите ли, че Духът е доволен от вашите мисли, чувства и постъпки? Понеже Духът не може да говори на ваш език. Той ви нашепва отвътре: Не постъпи добре. Изправи грешката си! Вие започвате да Го убеждавате, че външните условия са лоши, че светът е лош. Духът казва. Бъди търпелив, аз ще уредя всички работи. — Не мога да търпя, ще му отмъстя. — Това е спор между човека и Духа. Той става вътре в човека. Ако не слушаш Духа, ти губиш вътрешния си мир. Без мир няма успех, няма развитие. Мирът е първото условие за идване на духовната култура.

    Днес от всички хора се изисква вътрешна обхода, а не външна. Да се обхождаш добре с Божественото начало в себе си, никога да не го огорчаваш, това е истинска вътрешна обхода, за която е нужно култура, знание. Да не огорчаваш Духа в себе си, това значи, да имаш добра обхода към Божественото в себе си. Щом изгубиш свободата си, ти огорчаваш своята душа; щом изгубиш силата си, ти огорчаваш своя дух; щом изгубиш знанието и светлината си, ти огорчаваш своя ум; щом изгубиш доброто си, ти огорчаваш своето сърце. — Какво трябва да се прави тогава? — Възстанови доброто на своето сърце, светлината и знанието на своя ум, силата на своя дух и свободата на своята душа. Следователно, свободен е оня, който знае, как да се обхожда с душата си; силен е оня, който знае, как да се обхожда със своя дух; умен е оня, който знае, как да се обхожда със своя ум; добър е оня, който знае, как да се обхожда със своето сърце.

    Питате: Какво да правим с наследствените черти? — Да оставим тоя въпрос настрана. — "В грях ме зачена майка ми." — И тоя въпрос не трябва да ви занимава. Ти може да си семка, посадена в калта — това нищо не значи. Тая семка може да пусне коренчета, да покълне, да образува листа и клончета и поне наполовина да се освободи от влиянието на земята. Работи върху себе си, да се освободиш. Не можеш да придобиеш свобода, ако не обичаш душата си; не можеш да придобиеш сила, ако, не обичаш духа си; не можеш да придобиеш светлина и знание, ако не обичаш ума си; не можеш да придобиеш доброта, ако не обичаш сърцето си. Така, както се проявявате днес, това е вашият минал живот. Трябва да се освободите от миналото и да заживеете по нов начин.

    Преди няколко дена бях с младите братя на планината. Седнахме да обядваме. Един от тях пожела да ни фотографира. Тъй както бяхме насядали на земята, със скромна трапеза, и да се фотографираме, нямаше да съблазним никого. Това не е в някой дом, при богата трапеза. Помислих си: ако кажа, че не искам да се фотографирам, ще излезе, че се страхувам; ако пошепна на ухото на брата, който седеше до мене, съображенията си, другите ще мислят, че му казвам нещо тайно, и те ще пожелаят същото; да кажа, че времето не благоприятства, това ще бъде много дипломатично. Най-после реших: като иска, нека да ни фотографира. Ще взема участие в сражението. По-добре да не се обижда братът. Наистина, ако откажа, ще употребя най-мек език, но и това може да го засегне.

    Един селянин изпратил сина си да учи в странство. Към края на годината синът писал на баща си да му изпрати четири хиляди лева, които му трябвали за изпитите. Като неграмотен, бащата занесъл писмото на касапина, да прочете, какво иска синът му. Касапинът чете с груб, повелителен тон: Татко, изпрати ми пари, трябват ми за изпит! Бащата казал: Виж го ти, хем пари иска, хем ще ми заповядва! Няма да му пратя нищо! После се размислил и отишъл при фурнаджията: Моля ти се, прочети, какво пише синът ми. Фурнаджията чете с мек, кротък глас: Мили татко, изпрати ми моля ти се, четири хиляди лева. Трябват ми за изпит. — Виж, като се моли, като ме нарича "мили татко", ще му изпратя, колкото иска. Ще излезе от него човек! — Де е грешката сега? — В касапина. Той чете с груб глас, а фурнаджията — с мек, кротък глас.

    Често и вие получавате писма от небето, които не можете сами да прочетете. Давате писмото на касапина, но не сте доволни. Дайте го на хлебаря. Като го прочете той, ще разберете съдържанието му и ще останете доволни. Животът на много семейства се разваля поради грубия език на мъжа или жената. Мъжът се върне от работа и казва на жена си с груб, недоволен тон: Много си пресолила яденето! Казвам: Има цяр за пресоленото ядене. Сипи една чаша гореща вода в яденето, тури го да ври още малко, и то ще стане, както трябва. Кой от двамата е по-виновен: мъжът, или жената? — И двамата. Мъжът е виновен, че говори грубо и обижда. Ако жената не премълчи и отговори по същия начин, и тя е виновна. Някога човек роптае, недоволен е от живота си. Той казва: Господи, защо на едни хора даде повече знания, богатство, красота, а мене лиши от тия блага? — Кой е виновен за това? — Ти сам. Някой те обижда, защото и ти си обиждал. Днес ти си господар, имаш няколко слуги на разположение, но се отнасяш с тях грубо, жестоко — постоянно ги обиждаш. Помни: В другия живот ще стане обратното. Ти ще станеш слуга, а един от слугите ти — твой господар. Това, което си правил със слугите си, той ще ти го върне с лихвите. Отношението му към тебе е отглас на твоето отношение в миналото. Като знаеш това, кажи си: Както и да постъпва господарят с мене, аз ще мълча, няма да му отговарям. Искам да ликвидирам със старите сметки.

    Казвам: Не престъпвайте Божия закон заради старите предания! Не престъпвайте Божия закон заради вашите наследствени черти!:

    — Много съм нетърпелив. — Това е наследствена черта, с която трябва да се справиш.

    — Чуждите работи ме интересуват. — И това е наследствена черта. И лисицата се интересува от чуждите кокошки. И детето се интересува от ябълките, крушите, орехите на съседа. — Това са тънки работи. Какво ще правим, ако не се интересуваме от проявите на живота? — Това са дребнавости във вашия живот. Знаете ли, какъв щеше да бъде вашият живот, ако можехте да се владеете, да не се занимавате с дребнавостите на живота? Дето минете, щяха да ви очакват като ангел. Ако можете да владеете мислите, чувствата и действията си, вие ще бъдете цвят, който разнася аромата си далеч; извор, който разхлажда ожаднелите пътници; чист въздух, който ободрява духа на уморения пътник; изгряващо слънце, което насърчава всички обременени. Няма по-велико нещо за човека от това, да обича своите мисли, чувства и постъпки и да ги владее. Щом той ги обича, и те ще го обичат. Няма по-велико нещо от това, да чуващ гласа на своите светли мисли, на своите добри чувства и на своите благородни постъпки. Чрез тях се изявява гласът на Бога, Който казва: Добре мислиш, добре чувстваш и добре постъпваш! Какво по велико от това да чуеш одобрението на Господа!

    Христос е човекът на изобилната сила.

    Христос е човекът на изобилната вяра.

    Христос е човекът на изобилната любов.

    Обхождайте се със себе си, с Божественото в себе си така, както Бог се обхожда с вас!

    — В Божията Любов е благото на човека.

    32. Утринно Слово от Учителя, държано на 29-и август, 1937 г. София — Изгрев.

    Книги:

    Вътрешна обхода

    Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

    35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

    Вътрешна обхода

    Старото отмина (Утринни Слова. Година VI (1936–1937). Том II. София, 1947)

    20 беседи от 21 март 1937 г. до 19 септември 1937 г.

    Вътрешна обхода

    Лъчи на живота (Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, 2004)

    24 беседи от 18 юли 1937 г. до 22 септември 1937 г.

    Начало: 05:00

  16. Аудио - чете Иванка Петрова

    Архивна единица

    ПѪТЬ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата, "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г.

    Издание от 1937 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово, 1937 –1938

    Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.

    Книгата за теглене PDF

    Съдържание

    24 август 1937 г.

    ПЪТ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ

    Съвременните музиканти говорят върху музиката, произнасят се за произведенията на велики гении в тази област, изнасят техните мнения. Каквито и да са мненията на тия музиканти за музиката, те са повече теоретически, не отговарят на същността на музиката. Какво всъщност представя сопранът, басът, алтът, тенорът, досега никой музикант не се е произнесъл. Според мене, сопранът представя жена, басът – мъж, тенорът – син, алтът – дъщеря. В това отношение, четирите главни гласа в пението представят семейство, състоящо се от майка, баща, син и дъщеря. Когато някой много говори за тенора, това показва, че е жена – обича мъжете. Когато някой много говори за алта, това показва, че е мъж – обича жените. Който обича баса, той мисли да се жени, интересува се от материалното положение на бащата. В съвременната музика тонът „до" се взима за основен тон. Според мене, тонът „sol", макар и да не е основен, има по-голяма тежест, понеже всякога се връща към мястото, отдето е излязъл. В природата тонът „sol" представя узрял плод, който отново се посажда в земята, израства и пак дава плод.

    Това се отнася до музиката. Ония, които се интересуват от музика, ще им бъде приятно да четат и да говорят по тия въпроси. Религиозният обича да говори върху духовни въпроси. Младият момък се интересува за красивата мома. Той иска да знае, къде ходи, какво учи, как се облича, с кого дружи. Старият, 120 годишен дядо, не се интересува за младите моми. Той казва: Пропаднах, изгубих всичката си стока по тия млади моми. Не искам вече да мисля за тях. Ако слушате младия и стария да говорят за младата мома, вие ще извадите две заключения за нея, но нито едното е право, нито другото. Младата мома не е това, което младият и старият говорят за нея.

    Какво всъщност представя младата мома? – Тя представя живота. Тъй щото, когато младият момък се интересува от младата мома, той се интересува от живота. Докато е жив, човек неизбежно трябва да търси момата, т. е. живота и да го изучава във всички негови прояви. Не го ли изучава, както трябва, главата му ще страда. Момата, момъкът, майката и бащата са външни форми на живота. Чрез тия външни форми, човек трябва да изучава вътрешната страна на живота. Всяка външна форма в природата представя частица от целокупния живот. Иска ли да изучи целокупния живот, човек трябва да се интересува от всички форми на живота, колкото малки и да са те.

    Като ученици, вие трябва да изучавате живота по нов начин. Хората са недоволни от живота, понеже го изучават по стар начин. Те казват: Нищо не получихме от живота. – Защо? – По стар начин са го изучавали. Щом са недоволни от живота, те са недоволни и от Онзи, Който е създал живота. Каквото и да говорите на този човек, той все ще го отрича. Ако му кажете нещо за любовта, за мъдростта или за истината, той ще ви каже: Не ми говори за тия неща. Ако те съществуваха, работите ми щяха да вървят добре. Този човек иска работите му да вървят гладко, без никаква сянка, без никаква грапавина. Идете при един фотограф и го запитайте, може ли да снеме някакъв образ без сенки. Той ще ви каже, че е невъзможно да се снимат образи на предмети без сенки. Сянката, именно, очертава образа. Без сенки вие щяхте да имате само светлина, която не би могла да даде никакъв образ. Както не може без сянка, така не може и без светлина. Ако искате да гледате образи без сянка, ще видите само светлина. Искате ли да гледате образи без светлина, ще видите само сенки, само тъмнина. При това положение на нещата ще имате два вида картини: едната ще бъде съвършено тъмна, а другата – съвършено бяла. Обаче, и в бялата, и в тъмната картина ще липсва същественото – реалността на нещата. Картина без сенки, това значи живот без страдания. Който търси такъв живот, той ще бъде лишен от предмети за изучаване. Няма ли какво да изучава, той няма да има никакви разбирания. Какъв живот е този, който е лишен от предмети за изучаване? Какво ще бъде положението ви, ако срещате човек, който ви говори, а вие не го виждате? Говори ви една мома, чувате гласа й, но не я виждате. – Защо? – В тъмнина е тя. Вие чувате гласа й отнякъде, но не можете да видите очите, челото, носа, устата й. При това положение вие нямате никаква връзка с нея и се чувствате нещастен.

    Следователно, дойде ли до живота, човек трябва да има правилни разбирания. Не е достатъчно само човек да каже, че е чел някоя книга. Той трябва да я е чел, разбрал и приложил. Като прочетете Библията, вие бързате да си кажете мнението за тия, които са писали в нея. Казвате: Отлично е писал Исая, или Мойсей. – Да, Исая се отличава с красивия си език. Мойсей пък е създал такива закони, които и до днес още не са изгубили цената си. Като четете за Аврама, вие се учудвате на неговата вяра и послушание. Бог каза на Аврама да напусне бащиния си дом, да отиде между езичниците. Той изпълнил волята Божия, но като влязъл между хората, възприел техния страх и в душата му се явило малко смущение. От страх да не го убият заради Сара, която била красива, Аврам скрил истината, представил я за своя сестра, а не за своя жена. Всъщност Аврам искал да изнесе идеята, че Сара не е негова жена, не е негова собственост, но негова другарка. Когато някой казва за другарката си „моята жена", той я счита за своя собственост. – Никаква собственост не е жената. Някой се оженил за дъщерята на някого и я нарича своя собственост. Жената пък счита мъжа си за своя собственост и го нарича „мой мъж". Колкото жената е собственост на мъжа, толкова и мъжът на жената. Казвате: Това са мои дървета. – И дърветата не могат да бъдат ваша собственост. – Моята идея. – Идеята не може да бъде собственост на човека. През колко глави е минала тази идея, докато дойде в твоята глава! – Моето разбиране. – И разбирането не може да бъде собственост на човека. През колко умове е минало това разбиране, докато стане твое!

    В желанието си да притежават нещата, хората се намират в положението на първия кон, който бил изпратен от професора си в житейския университет да се учи. Като влязъл в университета, първата задача, която му дали, била изучаване свойствата на елипсата. Щом видял елипсата, той пъхнал главата си в нея и забелязал, че тежестта му се увеличила. Същевременно след него почнало да се движи нещо – кола. Като се върнал при професора си, той казал: Страшно нещо е елипсата! Докато главата ми беше вън от елипсата, тежестта на тялото ми беше по-малка. Откак влязох в елипсата, тежестта ми се увеличи много. Професорът му отговорил: Такова е свойството на елипсата. – Елипсата представя желанията на хората. Когато се стреми към постигане на известно желание, човек пъха главата си в елипсата. Щом пъхне главата си в елипсата, той усеща вече, че тежестта на тялото му се увеличава много и започва да се оплаква от живота си.

    Следователно, когато се поддаде на едно неестествено желание, човек изпада в положение, от което мъчно може да излезе. Такова било положението на селяните от едно турско село, които били посетени от пашата. Като им дошъл на гости, макар и бедни, те го приели много сърдечно: нагостили го и напоили добре. Като тръгнал да си отива, пашата им казал: Понеже съм много доволен от вашия прием, ще ви подаря един слон. Селяните не знаели, какво нещо е слонът, и му благодарили за подаръка, който ще им направи. Щом пристигнал в града, дето живеел, пашата веднага им изпратил обещания слон, като им казал, че трябва да го хранят с ориз. Селяните получили подаръка си – слона, и размишлявали, дали ще могат да го впрегнат на работа. Указало се, че слонът не може да им помага. Решили най-после, че слонът ще им бъде за развлечение. Обаче, за това развлечение те трябвало да доставят всеки ден по 70 кг ориз. Като употребявали всеки ден по 70 кг ориз за слона, те започнали да протестират в себе си, но нямало какво да правят, трябвало да мълчат. Един ден пашата срещнал един от селяните на същото село и го запитал: Доволни ли сте от слона? – Доволни сме. – Тогава да ви изпратя още един слон. – Достатъчно ни е един слон. Питайте в съседните села, може би те да имат нужда от слон. Приятно било на пашата да прави подаръци на селяните, но за тях било нещастие да изразходват на ден по 70 кг ориз за един слон. Съвременните хора не се нуждаят от желания, които ядат много, като слоновете. Такива желания опропастяват човека, но не могат да го повдигнат. В духовно отношение човек се нуждае от такива знания, които да го ползват в живота му. За човека е важно да знае, на какви основи почива неговият живот, как трябва да живее, за да бъде здрав. Едно от условията, върху които животът почива, е свободата. Човек трябва да бъде свободен като дете. И в детската, и в юношеската, и в зрялата си възраст той трябва да бъде свободен. Не е ли свободен, той ще преживее големи горчивини. Какво се ползва той от живот, пълен с горчивини? Значи, човек трябва да дава ход на естествените желания в себе си, а не на ония, които никога не може да насити. Той трябва да се стреми към ония знания, които могат да го повдигнат.

    Щом сте дошли на земята, вие трябва да работите върху себе си, да развивате вложеното във вас, за да разберете, че всеки човек е ценност, която никой не може да замести. Не само човекът, но и най-малката буболечица и тревица, поставени на своето място, са незаменими. Водната капчица, слънчевият лъч също така са незаменими. Всяка буква от азбуката е незаменима. Коя буква би могла да замести буквите „а", „б", „в" и т. н.? Едно може само да се каже, а именно: и детето, и възрастният се нуждаят от едни и същи елементи, само че детето ще употреби едни форми за тия елементи, а възрастният – други. Пък и всеки човек отделно ще си послужи с такива форми, които отговарят на неговите изисквания. Като живее, човек трябва постоянно да подновява формите, с които си служи. Не ги ли подновява, той е осъден на преждевременно остаряване. Често вие се натъквате на светски и на религиозни хора, които се страхуват да се проявят, да не направят някакъв грях. Те считат за грях това, което не е грях. Запример, слушате някой да казва: Преядох днес, грях направих. Друг казва: Днес изхарчих много пари, грях направих. Някой влязъл в една градина, откъснал един плод, изял го и счита, че е направил някакъв грях. И Жан Вължан пострадал, защото откраднал един хляб. Хората считат за грях това, което в действителност не е грях, а истинският грях не виждат. Грехът произтича от отклоняването на човека от правия път. Това отклоняване е причина за неправилните му отношения към Първата Причина на нещата.

    Сегашните хора искат да излязат от кривия път, в който са изпаднали, и търсят спасението си в науката. Религиозните и духовните хора пък търсят спасението си в религията и в окултната наука. Много от тях изучават слънчевата система, но по стар начин. Те считат планетата Меркурий за секретар на другите планети и казват, че, за да бъде умен, човек трябва да се учи при Меркурий. Венера наричат богиня на любовта, която учи човека на красиви отношения. Тя го учи да пише любовни писма, да изказва чувствата си. Марс пък назначават за адютант на боговете, които разполагат със сила, с енергия. Той е готов за всякаква борба. За Луната се произнасят, че тя развива въображението на човека. Който иска да се занимава с велики, с невъзможни, нереализуеми работи, той трябва да се учи в нейната школа. Юпитер развива благородството, достойнството в човека. Който иска да стане цар, той трябва да се намира под влиянието на Юпитер, да има високо мнение за себе си, да се държи с достойнство.

    Мъж, който не се намира под влиянието на Юпитер, не може да задоволи жената. Тя казва: Мъж ли е това? Свил се като баба, на нищо не прилича. Когато жената не е доволна от мъжа си, тя трябва да го изпрати в училището на Юпитер. Като дойдат до Сатурна, учените го наричат философ. По характер той е строг, недоверчив. Всички планети представят университети, през които човек непременно трябва да мине, да се развие във всяко отношение. Според старите учени, съществуват седем такива университета, а според новите, засега са известни десет университета, но имат предвид още два, които днес не са добре изучени.

    В пътя на своето развитие, човек минава последователно през всички планети и, като свърши курса на учението си при дадена планета, дава му се диплом. Който разбира езика на тия дипломи, той може да чете написаното в тях. Запример, тънките или дебели устни на човека показват, през какъв университет е минал и как се е учил. Ако устните на човека са много тънки, това показва, че не е минал още през школата на Венера. Щом придобие много знания от нея, устните му стават по-дебели. Освен устните, Венера изработва и кривините на човешкия нос. Сплеснатият нос показва, че дихателната система на човека е слабо развита. Широкият нос показва добре развити дихателна система и кръвообръщение. Когато Луната даде на човека свидетелство за свършен курс, тя пише на челото му. Челото на този човек е широко, с красива линия. Този човек има развито въображение в себе си, вследствие на което има богати идеи. Той е поетична натура. Слънцето пък се счита носител на живота. Тъй щото, човек неизбежно се намира под силното или слабо влияние на различните планети, които се разглеждат като разумни същества. Тия разумни същества се управляват от още по-разумни, както капитанът управлява своя параход. Като знае това нещо, човек трябва да се интересува от всичко, което го обикаля, било от външния – видим свят, или от вътрешния – невидим.

    Следователно, говорите ли за Венера, вие веднага я свързвате с любовта, без да разбирате същината на любовта. Под думата „любов" ние разбираме първата сила в света, която е работила върху човека, да го направи свободен. Любовта е направила човека свободен. Преди да заработи любовта в човека, той се е намирал в потенциално състояние, не е познавал нито радостта, нито скръбта, не е правил нито добрини, нито злини и грешки. Щом се намерил под влиянието на любовта, той излязъл от Бога и отишъл в света да работи. Тук той се натъкнал на големи противоречия, от които придобил знания, но същевременно правил и големи погрешки. Какво по-голямо противоречие може да съществува за човека от това, когато, при най-лекото си докосване до някои същества, той произвежда експлозия? Тези същества имат свойството на барута. Доближите ли огън до тях, те веднага избухват и причиняват големи пакости. Това избухване ние наричаме „влюбване".

    Сега, за да не предизвиквате избухване в човека, дръжте огъня си далеч от барута. С други думи казано: Ако имате барут в себе си, не се приближавайте към същества, които имат висока температура. Ако непременно трябва да се приближите, предварително залейте барута им с вода и така пристъпвайте. Както виждате, човек има много да учи, да придобива истински познания, да знае правилно да живее. Според мене, експлозиите, които стават тук-там в живота, ни най-малко не създават противоречия. За ученика те представят уроци, предметно учение. Ако хората не се месеха едни – други в работите си, всички неща щяха да се нареждат добре, без никакви експлозии и катастрофи. Днес хората искат едни – други да се възпитават: родителите искат да възпитават децата си, учителите – учениците си; мъжете искат да възпитават жените си, жените – мъжете си и т. н. В края на краищата, вместо да подобрят живота си, те го влошават. Ако хората бяха оставени сами на себе си, т. е. на доброто, на Божественото начало в тях, те щяха да бъдат по-добри, отколкото са днес.

    И тъй, не съжалявайте за ония естествени желания, които се крият в душата ви. Дайте път на тия желания, да минат през сърцето ви и да се изявят навън. Има желания в човека, на които не трябва да се дава ход. Те са тъй наречените „неестествени желания", които, вместо да повдигат, спъват човека. Разумният човек прави потбор в желанията си и едни от тях допуща до сърцето си, а други – спира. Той е пощаджия на желанията си. На ден може да получи 500 писма, но той сяда на едно място и започва да чете адресите: своите писма задържа за себе си, тия на своите познати туря в чантата и тръгва да раздава, а чуждите оставя настрана, като непотребни.

    Бъдете внимателни към себе си, бъдете внимателни и към хората. Изучавайте се едни други, без да се спирате върху отрицателните си качества. Отрицателното, кривото в човека не представя нещо реално. Изучавайте реалното в човека, т.е. онова, което не се изменя. Като срещнете един човек, първо изучете реалното, Божественото в него, а после нереалното, променчивото. Само така човек може да познае себе си и да избегне правене на погрешки. Не познава ли себе си, той никога не може да познава хората. Не познава ли хората, той никога няма да познава и себе си. Всяка среща с човека е благо, придобиване на нещо ценно. Запример, да срещнете човек с добре развито въображение, това значи, да влезете в един широк свят – в света на идеите. Това, което човек с ума си не може да предвиди, с въображението си ще го види. Бъдещият живот се чертае от хора със силно развито въображение. Те предвиждат това, което другите не могат даже да си представят.

    Човек трябва да работи върху себе си, да развива всички свои дарби и способности. Човек трябва да се развива всестранно, а не само в едно отношение. За да постигне това, той трябва да работи без страх. Благото, което е вложено в човека, трябва да се тури в действие, макар и да стават някакви погрешки. И да греши, човек трябва да прави опити, да прилага своите сили. Колкото повече подпушва силите си, толкова повече той се разстройва. Неврастенията, от която страдат съвременните хора, се дължи, именно, на такова подпушване. По-добре е човек да сгреши някога, но да научи нещо, отколкото да минава за праведник и нищо да не научи. Докато не влезе в лабораторията си да прави опити, химикът нищо няма да научи. Влезе ли в лабораторията си, той прави опити, макар и да греши. Много химици са излизали от лабораторията си с изпогорели лица и ръце, но поне са научили нещо. След всеки несполучлив опит вниманието на химика се увеличава, знанието му се удвоява, и той знае вече свойствата на елементите и методите, чрез които може да работи с всеки от тях. Чрез несполучливите си опити, той придобива голямо внимание и будност на съзнанието си.

    За да стане учителят добър, той трябва да прави ред опити в метода на преподаването си, докато най-после избере такъв метод, при който учениците му да го разбират. Ако преподава, и учениците му не го разбират, той не е дошъл още до онзи метод, чрез който трябва да работи. За да може да въздейства на учениците си, учителят трябва да ги изучава, да ги познава, както във френологическо, така и във физиогномическо отношение. Той трябва да наблюдава челата им, да познава тяхната разумност. Като изучава носа и устата на учениците си, учителят навлиза в техния чувствен свят – в света на сърцето им. Щом дойде до брадата им, той изучава техния физически свят. Значи, челото се отнася до умствения свят на човека; носът – до сърдечния му свят, а брадата – до физическия. Учителят трябва да познава състоянието на ученика си в трите свята, за да го разбира добре и да му помага. Само при това положение може да се създаде истинска връзка между учител и ученик. Съществува ли тази връзка, ученикът винаги ще отправя към учителя си мил поглед, а не както някои ученици гледат на учителите си като на врагове. Отворете широко сърцата си за своя учител и не се страхувайте. Отправяйте към него мил поглед, за да може той да ви помага. Такива трябва да бъдат и отношенията на ученика в Божествената Школа. Щом приеме Божественото учение, което му се преподава, пътят на живота му се оправя, и той става радостен и весел.

    „И призова дванадесетте свои ученици, та им даде власт над нечистите духове, да ги изпъждат, и да изцеляват всяка болест и всяка немощ". Числото 12 показва, че 12 неща съществуват в света, които човек трябва да изучава. Дванадесетте апостоли представят 12 качества, които човек трябва да притежава. Запример, Йоан е ученик на любовта. Искате ли да изучавате любовта, четете Йоана. И апостол Павел е писал за любовта, но Йоан разглежда вътрешната страна на любовта. В това отношение той е голям мистик. Като четете Йоана, вие ще се доберете до вътрешната, до мистичната страна на любовта. Любовта е сила, която освобождава човека. Всяка друга сила, която не може да освободи човека, не е любов. Като освобождава човека от ограниченията му, любовта внася в него топлина. Колкото повече се увеличава топлината, толкова по-свободен става човек. Щом топлината му се намалява, той отново започва да се ограничава. Колкото повече се увеличава мекотата на човека, толкова по-свободен става. Намалява ли се мекотата му, той става по-ограничен. Значи, топлината и мекотата, които любовта внася в човека, го правят свободен. Отнемането на тази топлина и мекота ограничават човека. Това са две правила за живота, които трябва да знаете. Стремете се да придобивате любовта, защото само чрез нея ще познаете Бога като свой Баща. Той разкрива във вас ония богатства, които първоначално са били вложени в душите ви, и ви ги предлага като ценни подаръци. Той дава подаръци на тия, които Го обичат. За Неговата Любов към нас няма какво да се говори. Той пръв ни е обикнал. Сега на нас предстои да Го обичаме. С любовта си към нас, Бог е извоювал нашата свобода. Сега ние трябва да Го обичаме, да извоюваме Неговата свобода.

    Какво разбирате под думите: "извоюване на Божията свобода"? – Да извоюваме Божията свобода, това значи, да не ограничаваме Божия Дух в себе си. Вие не давате свобода на Бога в себе си. Вие не давате ход на Божествените мисли и чувства в себе си. Щом дойде някоя Божествена мисъл в ума ви, вие я спирате, не й давате възможност да се прояви. Ако Бог ви каже да отидете при някой прокажен, вие ще се уплашите и няма да извършите възложената ви работа. Христос излекува много прокажени, защото имаше любов в себе си. Той не се страхуваше от зараза. Ето, на Анания се каза да отиде при Савла, да отвори очите му. Ананий изпълни волята Божия. Той отиде при Савла, положи ръцете си върху главата му, и Савел прогледа. След отваряне на очите му, Савел отиде да проповядва. Ананий не се уплаши от това, че трябва да отиде при Савла, един от върлите гонители на Христа.

    Христос каза на 12-те си ученици, къде да ходят и какво да правят. Той им каза, че болни трябва да изцеляват, гладни да хранят, мъртви да възкресяват и навсякъде да разправят, че е наближило идването на Царството Божие на земята. Сега, ако ви се каже да направите нещо за Господа, готови ли сте? Бъдете готови всякога да изпълнявате волята Божия, защото ще слушате гласа Му не само сега, но и в бъдеще. На този или на онзи свят, вие всякога ще бъдете с Него. Никой не може да се освободи от погледа на Бога. Той следи живота на всеки човек и му отдава заслуженото. Не търсете разрешаването на въпросите само в сегашния си живот. Да търсите разрешаването на въпросите в сегашния си живот само, това значи, да търсите разрешаване на въпроса за ябълката само в нейната външна форма. – Не, искате ли да разрешите въпроса за ябълката, вие трябва да я посадите в земята, да чакате да израсте, да цъфне, да върже плод, и плодът й да узрее. Щом знаете всички процеси, през които ябълката е минала, като я вкусите, вие ще знаете вече, какъв е нейният характер, какво тя представя. Също така и характерът на човека се познава от неговите плодове.

    Сега, за да имате успех в живота си, пазете следните няколко правила: Искате ли хората да ви почитат, първо вие ги почитайте. Не разчитайте на справедливостта на хората, преди да бъдете вие справедливи. Разчитайте първо на вашата сила, а после на силата на другите хора. За да бъдете силни, какво ви е нужно? Учениците Христови казаха на Учителя си: „Придай ни вяра". И вие ли ще искате вяра? Вие не се нуждаете от вяра, защото вярвате даже и в това, в което не трябва да вярвате. Запример, някой вярва, че е слаб. Да вярва човек в слабостта си, това показва, че той иска да стане физически силен. За да станете силни, вие трябва да обичате истината. За да станете умни, да придобиете повече светлина и знание, вие трябва да обичате мъдростта. Ако искате да бъдете щастливи, вие трябва да обичате хората. Който люби, той става свободен. Любовта освобождава човека. Като ни люби, Бог ни освобождава. Ако любим ближните си, ние ги освобождаваме. Както Бог ни освобождава чрез любовта си, така и ние трябва да любим ближните си, за да ги освободим. Любовта е път за освобождаване. Тя дава възможност на човека да превърне леда във вода и водата в пара. Само при тези условия растенията могат да растат и да се развиват.

    Обаче, към когото и да е отправена любовта ви, тя трябва да бъде скрита от погледа на хората. Любовта е нежна фиданка, която бурите и ураганите могат да осакатят.

    Истинската любов произвежда върху човека следните неща: първо, тя усилва неговата температура; второ, тя увеличава неговата мекота и трето, тя укрепва неговата вяра. Човек трябва да вярва в това, което е, а не в това, което не е. И да вярвате в това, което не е, то няма да стане. Някой казва: Аз вярвам, че еди-коя си може да ме обича. – Щом вярваш, че тя може да те обича, твоята работа е свършена. Ти трябва да вярваш, че тя те обича. По същия начин мнозина казват: Ние вярваме, че Бог може да ни обича. – Бог всякога ви е обичал. Не е било време, когато Бог да не е обичал човека. Той го е обичал в миналото, обича го сега, ще го обича и в бъдеще. Културата, която сега имаме, се дължи, именно, на любовта. Като не знаят това, хората прилагат в живота си свободата, а не любовта си, вследствие на което правят много погрешки, чрез които огорчават Духа Божий в себе си. Затова е казано в Писанието: „Не огорчавайте Духа в себе си!"

    Съвременните хора не успяват в живота си, защото се ръководят от евангелия, писани от самите тях, а не от Божието Евангелие, от Словото на Духа. В който дом влезете, навсякъде ще видите отворени старите евангелия на мъжа и на жената. В евангелието си към жената мъжът пише: Ще седиш повече вкъщи. Ако излезеш вън от дома, няма да гледаш на чуждите мъже. И жената пише евангелие за мъжа си: Ще гледаш работата си добре. Пред чужди жени няма да се спираш. Казвам: Затворете старото евангелие и напишете ново, което да се отнася еднакво и за мъжа, и за жената, и за децата. Новото евангелие съдържа следното правило: Ходи там, дето Бог те праща.

    И тъй, правете това, за което сте изпратени на земята. Вие сте изпратени на земята да се укрепите във вярата си, да придобиете светлина и да се освободите. Щом придобиете това за себе си, ще работите и за ближните си, да укрепите вярата им, да им дадете светлина и да ги освободите. Това можете да постигнете по пътя на любовта, мъдростта и истината. Възлюбете тия сили, и вие ще бъдете свободни. Когато видите, че ближният ви греши, не го критикувайте. Почакайте малко, докато замине. Щом замине, спрете се на мястото, дето е сгрешил, извадете семката, която е причина за погрешката му и, вместо нея, посадете една от своите семки. Семка, която причинява грешки, е достояние на дявола. Заместете тази семка със семка от Божественото Слово и продължете пътя си.

    Съществената мисъл, която трябва да задържите в ума си, е следната: Имайте свещени мисли и чувства към Бога и благодарете за всичко, което ви сполетява. Простудите ли се, не се лекувайте по стар начин, със студени компреси. Туряйте горещи компреси на болното място. Потопете парче памук във вряла вода и бързо го поставете на болното място, да стои една-две минути. После пак го турете във вряла вода и оттам на болното място. Като направите този компрес десетина пъти, болката ще мине. Когато някой казва, че човек не трябва да прави добро, това означава предпочитане на студения компрес пред горещия. Компресите на доброто струват повече от компресите на злото. – Нали човек трябва да бъде хладнокръвен? – Не, човек трябва да има самообладание, но никога не трябва да бъде хладнокръвен или безчувствен. Една мравка се дави – помогнете й, турете във водата една сламка да се спаси.

    Като държите съзнанието си будно, да помагате на всички, които се нуждаят от вашата помощ, вие ще развиете в себе си благородни чувства. Като постъпвате по този начин, ще дойдете до убеждението, че всичко, което се случва в живота на отделния човек, както и в живота на народите, е за добро. Така ще проверите, че Бог е в състояние да превърне и най-големите противоречия и злини в добро за онези, които Го любят. Като се ражда човек и като умира, това е все за добро. Дали ще бъде здрав или болен, пак е за добро. Каквито разочарования да преживява човек, все е за добро. Девет момци са любили една мома, и всички са я напуснали – за нейно добро е това. За когото от тях да беше се оженила, все щеше да я напусне. Най-после ще дойде десетият, който й носи истинско очарование. Пред едно очарование лесно се забравят девет разочарования. Ако в живота ви дойдат първо деветте момци, които ще ви напуснат, имайте кураж да ги приемете, да ги изпратите, но с надежда, че ще дойде десетият, вашият възлюбен, който ще ви донесе истинското очарование. Ако в началото на живота ви дойде вашият възлюбен, приемете го и не го изпущайте, да чакате другите девет. Дойдат ли деветте след него, те ще ви напуснат, и вие завинаги ще останете с разочарованието си. Ако в началото сте разочаровани, на края ще се очаровате. Ако в началото сте очаровани, бъдете будни да не изгубите очарованието си и да свършите с разочарование. Винаги очаквайте вашия възлюбен, за да го приемете. Дали пръв ще дойде той или последен, това не е важно. За вас е важно да дойде възлюбеният ви и да го приемете.

    Ако в началото на живота ви Бог излее благостта си към вас, приемете Го. Ако пък в началото на живота си имате изпитания, чакайте търпеливо до края на живота си, да получите благостта, която ще ви освободи. Някои хора са приели Божията благост в началото, а други – в края. Тия, които са приели Божията благост в началото, нека дадат половината от нея на други, които още не са я получили. Ония пък, които ще я получат в края, нека дадат половината на първите, които са я приели в началото. Всички очаквайте Господа и бъдете готови да приемете Божието благо на всяко време. Ако гледате към Бога и към ближния си с мил поглед, а не като към свои врагове, съдбата ви ще се подобри.

    Помнете, че Бог работи във вас. Като знаете това, стремете се всичко да правите за слава Божия.

    Христос е човекът на изобилната сила.

    Христос е човекът на изобилната вяра.

    Христос е човекът на изобилната любов.

    24 август, 5 ч. е. София – Изгрев

  17. Аудио - чете Иванка Петрова

    Архивна единица

    ТРИТѢ УХАНИЯ (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата, "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г.

    Издание от 1937 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово, 1937 –1938

    Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.

    Книгата за теглене PDF

    Съдържание

    23 август 1937 г.

    '

    ТРИТЕ УХАНИЯ

    Има въпроси в живота, които от хиляди години насам са занимавали човешкия ум, но въпреки това и досега още не са разрешени. Всеки човек има поне по един неразрешен въпрос. Всеки човек се стреми към нещо. Всеки търси някакво благо, но не може да го придобие. Стремежът на човека към придобиване на известно благо е подобен на стремежа на болния, който търси чист въздух. Човек трябва да прави поне 15-20 вдишвания в минута. Когато някой човек заболява, дишането му се ускорява. Това се забелязва главно в слабогръдните. Като се затрудни дишането им, те съзнателно го ускоряват, като мислят, че по този начин ще си помогнат. Не само, че не си помагат, но положението им се влошава още повече. Това показва, че за да бъде дишането на човека нормално, трябва да отговаря на естествения ритъм в природата. Този ритъм е здравословен. Бързото, неправилно дишане на хората показва, че те бързат във всичко. Те бързат час по-скоро да станат добри, учени, богати и силни. Това е неразбиране на нещата. Бързането не разрешава въпросите.

    Казано е в Писанието: "Наближило е идването на Царството Божие". Само идването на Царството Божие на земята, както и във всеки човек поотделно, може да разреши всички въпроси в човешкия живот. Докато Царството Божие не дойде на земята, противоречията в живота неизбежно ще съществуват. — Нали се проповядва на хората, защо не могат да разрешат противоречията си? — С проповеди само въпросите не се разрешават. Колко пъти сте казвали на човека, който ви дължи, да изплати дълга си, но въпреки това, той не се издължава. — Защо? — С казване само работите не се нареждат. — Защо постъпва така? Другояче не може да постъпи. Да задавате такъв въпрос, то е все едно, да питате, защо човек трябва да яде. — Човек трябва да яде, защото така е създаден. — Защо съществува злото в света? — Другояче не може. Ако вие можете да създадете свят, в който да няма зло, дайте своя проект. Щом вашият проект се окаже по-добър, той непременно ще се приложи.

    — Защо еди-кой си човек постъпва толкова лошо? — Дайте образец на този човек, как трябва да постъпва. Ако бяхте искрени към себе си, щяхте да видите, че и вие не постъпвате, както трябва. Как трябва да постъпи човек. когато срещне мечка в гората? Този човек непременно ще трепне. Той не може да бъде спокоен пред вида на мечката. Теоретически той може да разсъждава, че Бог живее в мечката, но срещне ли я, всякаква теория пропада. Чрез тази мечка Бог ще му даде такъв урок, че ще го помни завинаги.

    Това са обяснения, които имат отношение към общия живот на човека. Често хората са недоволни, без да си дават отчет за своето недоволство. Те са недоволни едни от други и не търсят причината на това недоволство. Когато една игла се забие дълбоко в крака на човека, трябва ли да го питат, защо е недоволен от нея и защо не я обича? Иглата е превишила правата си. Тя е станала много интимна с този човек, и той иска на всяка цена да я изхвърли вън от крака си. Следователно, не играйте ролята на игла, нито за себе си, нито за своите ближни. — Може ли без игли в живота? — При сегашните условия на живота иглата е необходима. Например, иглата е нужна за шиене на дрехи, обуща и т.н. Обаче, не е позволено да се забива в човешкото тяло игла, от какъвто характер да е тя.

    Съвременните хора грешат, натъкват се на противоречия, защото не разрешават въпроси, които имат близко отношение към тях, но се занимават с въпроси, към които нямат пряко отношение. Например, ще дойде някой да ме пита, какво мисля за Господа, как вярвам в Него и т.н. Първо, той трябва да запита себе си, как вярва в Бога, а после другите. — Ами колко е голямо слънцето? — Нямам представа за големината на слънцето. Туй, което аз зная за големината на слънцето, и той може да го знае, но това още не е разрешение на въпроса. Ние взимаме земята като единица мярка и по отношение на тази мярка, казваме, че слънцето е един милион и петстотин хиляди пъти по-голямо от земята. Значи, ние взимаме земята като единица мярка, но и за големината на тази мярка нямаме ясна представа. Тъй щото, въпросът за големината на слънцето е въпрос, за който нямаме ясна представа в съзнанието си. Обаче, този и ред въпроси още са напълно изяснени в съзнанието на възвишените същества. Има същества, които обхващат в съзнанието си земята като малка топка и я разглеждат от всички страни. Както астрономите наблюдават с телескоп небето и изучават небесните тела, така и възвишените същества от невидимия свят наблюдават земята с телескоп и я виждат като малка топка.

    Друг въпрос, който интересува съвременните хора е, че те искат да знаят произхода на нещата. Ако слушат някой учен да говори по известен въпрос, те се питат, откъде черпи той тези знания. Ако слушат някой пророк, те веднага се запитват, от Бога ли е изпратен или не. Как проверявате, верни ли са думите на пророка, или не? Христос казва: "Аз дойдох да им дам живот". Значи, който иде от Бога, той дава живот. Който не иде от Бога, той взима живот. Отивате в дома на едно добро семейство: мъжът е добър домакин, отглежда кокошки, патици, свине. Жената е добра, грижлива домакиня, подържа реда и порядъка на къщата: чисти, мие, пере и от време на време туря в престилката си царевица и хвърля на кокошките. Те ходят подир нея, доволни са от храната и казват, че господарите им са щедри хора. Вечерта, обаче, когато всички кокошки се приберат, домакинът влиза в курника, избира една от най-угоените кокошки и я изнася вън. Туря я на прага на вратата, удря я с остър нож, и главата й отхвръква настрана. След това се явява добрата и благородна господарка, взима кокошката, попарва я с вряла вода и я оскубва. Като добра познавачка на хирургията, тя взима нож, разрязва кокошката, изчиства я и изхвърля непотребните и нечисти работи навън. Като я изчисти, туря я в тенджерата да се готви. На обед всички сядат пред трапезата, радостни и доволни, че кокошката е вкусно приготвена. При това положение и домакинът, и домакинята, и децата са добри — всички ядат сладко. От човешко гледище това е добро, но влезте в положението на кокошката и кажете, добро ли е това. При това разбиране на нещата, могат ли работите да стават по друг начин? — Не могат. Каквото е разбирането на хората, такива са и работите им.

    Сега, може да се отиде още по-нататък. Влизате в друг дом, дето също отглеждат кокошки, но като вегетарианци, те ядат само яйцата на кокошките, а не и самите кокошки. В това отношение те мязат на свраките. Когато някоя сврака види, че кокошка се е притаила някъде между храстите и се готви да снася, тя започва отдалеч да я дебне и веднага се спуща към яйцето: чукне го с клюна си и го изпие. Не прави ли същото и господарката с малкото господарче, детето си? Като чуе, че кокошката кудкудяка, господарката хваща детето си за ръка и отива към курника, да вземе яйцето от полога. Още топличко, прясно, тя го счупва и опържва в малко масло, за закуска на детето си.

    Може да се отиде още по-нататък. Влизате в дом, дето хората не ядат нито кокошки, нито яйцата им, но се хранят с плодове, те имат плодни дървета в градината си, които отглеждат заради вкусните им плодове. — Не могат ли да не ядат плодовете? — Не могат. Щом живеят на Земята, те все трябва да се хранят с нещо. След като Паганини дал един хубав концерт, публиката го попитала, може ли да свири на три струни. Той излязъл на сцената и свирил на три струни. — На две струни може ли да се свири? Той излязъл на сцената и свирил на две струни. — Ами на една струна? И на една струна свирил. — Без струни може ли да се свири? На този въпрос Паганини нищо не отговорил, но повече не се явил на сцената. Тъй щото, когато запитвате човека, може ли да живее без месо, без яйца, а най-после и без плодове, той няма да излезе на сцената. Той не може да бъде вече жител на Земята.

    Като говоря върху тия неща, вие можете да си обясните, защо се явяват противоречия в живота на хората. Вие не можете да заставите месоядеца да стане вегетарианец, нито вегетарианеца да се храни изключително с плодове. Насилите ли положението за единия или за другия, вие непременно ще се натъкнете на ред противоречия. Ето, четете по вестниците, какви съобщения се дават за войната на далечния Изток, между китайци и японци, те водят ожесточена война помежду си. Цели градове горят в пламъци. Милиони и милиарди левове се харчат, но войната продължава. Не може ли тази война да спре? — Не може. Пророкът казва: "Още веднъж ще събера народите си, ще излея гнева си върху тях и повече няма да се повтори". Днес ние се намираме пред тази епоха, именно, когато Бог слиза на земята да излее гнева си върху непокорното човечество, за да изправи всички народи, всички хора по лицето на земята. — Защо стават войните? Защо се развиват такива страшни събития на земята? — Тия събития трябва да се развиват, войните трябва да стават, но като вътрешни процеси. Събитията, които днес стават по света, показват, че Бог слиза на Земята да оправи човечеството. Освен Бога, никой друг не е в състояние да оправи света. Войната става не само вън от човека, но и вътре в него. Всеки човек воюва в себе си. Между две противоположни чувства и две противоположни мисли всякога се заражда война, която трябва да се разреши в полза на Божественото в човека.

    Какво ще кажете за Троянската война, която избухнала между гърци и троянци поради открадването на красивата Елена? Парис открадна красивата Елена. За да не ставаше [беше станала] тази кражба, Елена не трябваше да остава сама с Парис. Тази война има мистичен характер. Тя представя война, която се води в самия човек.

    В един анекдот се разправя за открадването на една патка. Един българин отишъл в дома на свои познати. Това било преди обед. Домакинята приготвяла обеда: в една тенджера имало голяма, добре изчистена патка, която трябвало да се тури на огъня да се вари. Като видяла неочаквания гост, домакинята захлупила тенджерата с капака и я занесла в другата стая. Гостът останал на обяд. Домакинята сложила на трапезата лук и хляб, като се извинила, че нямала друго нещо приготвено за ядене. Като се наобядвали и поразговорили, той останал да спи у тях, под предлог, че има да свърши някаква работа в града. Като легнал да спи, той видял тенджерата с патката в стаята, дето го поканили да нощува, и се усмихнал. Рано сутринта той станал, отворил тенджерата, извадил патката и я турил в торбата си. След това тихо сложил капака на тенджерата и влязъл при домакините да се сбогува — Защо бързаш? — Докато Патаран царуваше, работите вървяха добре. Откак Патаран слезе от трона, работите се усложняват. Те помислили, че гостът говори нещо за своите работи и не го задържали повече. Като минало доста време от неговото заминаване, домакинята влязла в стаята да вземе тенджерата и да сготви патката, но намерила тенджерата празна. Едва сега разбрали те, за какъв цар Патаран говори гостът, но късно било вече, не струвало да го гонят. За да се избегне една кражба, не трябва да оставяте патката сама в стаята па госта. За избягването на Троянската война, Елена трябваше да се остави в средата между Парис и домакина — едното положение. Второто положение — Парис да бъде в средата между Елена и домакина.

    Сега, като дойде някой гост в дома ви, ще бъдете внимателни. Първо ще изпразните джобовете си и после ще го поканите. Гостът трябва да носи нещо със себе си, а не да взима. Щом взима, без да дава, той не е добър човек. Погрешката на този гост се заключава в това, че той взел чуждо нещо. Характерът на госта, който ви посещава, се познава по това, как вие го приемате и изпращате. Гост, когото посрещате с радост, а изпращате със скръб, не е от добрите хора. Погрешката, която гостът е направил, говори за състояния, през които човешката душа минава. В живота на хората стават различни погрешки. Един човек по отношение на друг може да направи някаква погрешка; той пък може да сгреши по отношение на трети; най-после и двамата заедно могат да сгрешат към третия. В един дом първо майката може да прави погрешки; после бащата може да прави погрешки; след това децата могат да правят погрешки. При известен случай и майката, и бащата, и децата могат едновременно да грешат. Обаче, жената не може да прави погрешките на мъжа; мъжът не може да прави погрешките на жената; детето не може да прави погрешките нито на майка си, нито на баща си; майката и бащата заедно не могат да правят погрешките на детето. Значи, доброто или злото, което даден човек върши, е специфично негово.

    Най-малката погрешка, която човек може да направи, е в неточността на думите, с които той предава фактите. Върви някой срещу вас, и вие го питате, как е състоянието му. — Добре съм. Той не казва вярно. В същност той не е добре. Срещате друг, питате го: Студено ли ти е? — Не, топло ми е. И той не предава състоянието си вярно. Тези хора не искат да лъжат, но считат, че не е нужно да изнасят истинското положение, в което се намират. Ако пък искате да дадете мнението си за даден човек, вие трябва да го наблюдавате, когато е с друг някой. Ако искате да знаете нещо за една жена, вие трябва да видите, каква е тя, когато е насаме с някой мъж. По обходата помежду им, ще познаете и жената, и мъжа. Съдете за честността на човека, когато го видите сам, в някоя плодна градина, застанал под круша, увиснала от зрели, едри плодове. Тъй както е сам в градината, без никакъв външен стражар, без никакъв закон, ще познаете, честен ли е той, или не е. Ако при това положение не си позволи да откъсне нито един плод, това показва, че той носи стражара, т.е. закона вътре в себе си. Човек носи в себе си и доброто, и злото, вследствие на което е приятен или неприятен за хората. Дойде някой при вас, неприятен ви е. Защо и за какво, не се питате. Дойде друг, приятен ви е. Срещате едного, който е гладувал цели три дена, и във вас веднага се явява желание да го нахраните. Срещате друг, който също така не е ял три дена, но не изпитвате никакво разположение да го нахраните. Като вижда готовността ви да нахраните първия, той се обижда и веднага започва да протестира, защо на онзи давате хляб, а на него не давате. Вместо да протестира, той трябваше да бъде съобразителен, да донесе хляб за себе си и за вас, та по този начин да изглади неприязненото чувство, което събужда в хората. Не обвинявайте никого, защо постъпил така или иначе. Бог е дал свобода на всички хора и ги опитва, доколко те ще използват свободата си за свое добро и за доброто на своите ближни.

    Човек може правилно да използва свободата си само при изпълнение волята Божия. Без изпълнение на волята Божия, никаква свобода не съществува, никакъв прогрес не може да се очаква. Искате ли да изпълните волята Божия, не обвинявайте никого и не съдете никого. Ако имате право да съдите някого, това сте вие сами. Съдете себе си, но не и ближните си. Който съди другите, той е монархист. В старо време, когато се е разглеждало някакво престъпление, делото се е изнасяло от един съдия. Той го е разглеждал, той се е произнасял, и той прилагал присъдата. В днешно време, обаче, за да осъдят един човек, най-първо делото се изнася пред следователя, после се викат свидетели, защита от адвокати. След това се произнасят прокурорът, съдиите и най-после се издава присъда, резолюция на делото.

    Ние живеем в епоха, когато за разглеждане на едно дело е нужен пълен състав от свидетели, адвокати, съдии, прокурор, които съвместно да дадат гласа си за правилното разрешаване на въпроса. Ако влезете между болни, ще имате едно разрешение на въпроса; ако влезете между здрави, ще имате друго разрешение. Докато е болен, човек се нуждае от услугата на здрави. При това, колкото е по-болен, толкова по-големи услуги му се правят. Оздравее ли, той веднага излиза от болницата. Ако още продължават да му услужват, той се сърди, гневи, недоволен е от положението си. Здравият не се нуждае от услуги. Има религиозни хора, които постъпват със здравите като с болни — дават им различни рецепти, как да живеят, как да вярват и т.н. Здравият не се нуждае от такива рецепти. Той живее по-добре от онзи, който му дава рецептите. Вярата му е по-силна от неговата.

    Какви са признаците, по които се познава здравият човек? — Когато човек е здрав по тяло, по сърце и по ум, от него излизат три ухания. Здравото тяло издава особено приятно ухание. Възвишените чувства издават друг вид ухание. Светлите мисли издават трети вид ухание. Щом едно от трите ухания отсъства, човек е болен, в известно отношение. Когато тялото на човека заболее, той може да се лекува с истината. Докато не обича истината, човек никога не може да бъде физически здрав. Щом обикне истината, той възстановява здравето си, и тялото му придобива съответно ухание. Ако дълбоко в душата си човек реши да обича истината, и ако абсолютно изключи лъжата от себе си, от каквато болест и да страда, той може да се излекува. За здравето на сърцето се препоръчва любов. Ако сърцето на човека заболее, или чувствата му се разколебаят, за да възстанови изгубеното ухание, той трябва да обича хората. Любовта е единствената сила, която може да уравновеси състоянието на сърцето. Когато изгуби умственото си равновесие, човек изгубва съответното ухание. За да го възстанови, като метод, той трябва да приложи мъдростта.

    Следователно, когато тялото страда, човек трябва да приложи в живота си Божията Истина. Когато сърцето страда, той трябва да приложи в живота си Божията Любов. Когато умът страда, той трябва да приложи в живота си Божията Мъдрост. Възстанови ли равновесието на силите в своето тяло, в своето сърце и в своя ум, едновременно с това човек придобива трите ухания. Без тези ухания той не може да бъде благоугоден на Бога. Когато дойде пред олтара на моето тяло, Бог трябва да почувства уханието, което излиза от него, и да остане доволен. Когато дойде пред свещения олтар на моето сърце. Той трябва да почувства уханието, което излиза от него, и да остане доволен. Когато дойде пред великия олтар на моя ум, Той трябва да почувства уханието, което излиза от него, и да остане доволен. Бог може да бъде доволен от човека само тогава, когато истината е жрица в олтара на неговото тяло, любовта — жрица в олтара на неговото сърце и мъдростта — жрица в олтара на неговия ум. Казано е в Писанието: "Вие сте храм Божий". Това се отнася до тялото, но само тогава, когато служи на истината.

    Следователно, когато истината действа в човешкото тяло, любовта — в сърцето му и мъдростта — в неговия ум, само тогава човек има възможност да следва пътя на новото учение — на любовта. Когато срещна един човек, аз веднага познавам, живее ли истината в тялото му, любовта — в сърцето му и мъдростта — в ума му. Щом той е дал място на тия велики принципи в себе си, Господ живее в него. Позная ли това в човека, колкото лошо и да ми се говори за него, не вярвам в тия думи. Ако тези принципи живеят в една жена или в един мъж, те не са способни за лошото, за злото в света. — Ама еди-коя си жена целунала един мъж. — Ако Бог живее в тази жена, нейната целувка е свещена. Тя е в състояние да излекува и прокажения. Светлината, въздухът, водата и храната не ни ли целуват? И в Писанието е казано: "Целунете се със свето целувание". Каква по-чиста, по-красива целувка познавате от тази на слънцето? Всеки ден слънцето ни целува отдалеч, като ни изпраща своето велико благословение. Понякога ние почерняваме от неговите целувки, но благословени са тия целувки, те лекуват човека.

    "Целунете се със свето целувание." Аз пък казвам: Обичайте се едни други. Когато един обича някого, той пък трябва да обича друг. Последният трябва да обича трети и т.н. По този начин вие трябва да образувате верига на любовта, верига от скачени съдове, между които да няма никакво прекъсване. Не търсете любовта на този, когото обичате. В това няма никакво разрешаване. Не давайте подарък на онзи, който ви е дарил. Това не разрешава въпросите. Да се обичат двама по двама, без да предават любовта си по-нататък, това значи, да прекъснат веригата на любовта. Ще обичате всички хора, както обичате всички букви на азбуката. Ако човек обича само една буква и с нея само пише, той нищо няма да напише. Ако искате да напишете или да изговорите нещо, което да бъде разбрано от всички, вие трябва да пишете и да изговаряте всички букви, всяка на своето време и место. — Можем ли да обичаме всички хора? — Ако не обичате всички хора, вие нищо не можете да постигнете. Ако не обичате всички букви и не си служите с тях, като ги нареждате по законите и правилата на граматиката, вие писател не можете да станете. Щом е дошъл на земята, човек трябва да живее правилно, да поставя всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка на местата им. На човека е дадена свобода, да се проявява, както иска, но не знае ли законите и правилата на великия живот, от които трябва да се ръководи, той ще постъпи като Париса, ще отиде в Гърция, ще открадне красивата Елена и ще предизвика война против себе си. Бог мълчи, но ще ви постави в положение да преживеете това, което сте направили на другите. Момък влиза в един дом и открадва дъщерята. Бащата и майката страдат, но изпиват горчивата чаша и мълчат. Ще дойде ден, когато този момък ще преживее същото. Неговата дъщеря ще бъде открадната. Той ще страда, но ще мълчи. Ще види, че това, което някога е направил, не е добро.

    Тъй щото, търсите ли доброто, правете и вие добро. Доброто се връща при онзи, който го е направил. Ако доброто ви се върне при вас, но не сте доволни от него, това показва, че не сте го направили, както трябва. Щом не сте доволни, коригирайте се. Доволни ли сте от него, направили сте го, както трябва. Бъдете доволни и от недоволството си, но постоянно се коригирайте. Недоволството ви е научило и ви учи на такива неща, на които по никой друг начин не можете да се научите. То разкрива вашето вътрешно съдържание. Бъдете доволни от онова, което имате в даден момент. Не очаквайте да ви определят специално място и специални блага. Като не разбират смисъла на недоволството, хората постоянно се оплакват едни от други: учениците от учителите си, и учителите — от учениците си; мъжете от жените и жените от мъжете; майките от децата си и децата от майките си. Хората не подозират, че положението, в което се намират, именно, ги прави учени. Кое прави учителя учител? — Учениците му. — Кой създава майката? — Децата. — Кой създава мъжа? — Жената. — Кой създава жената? Мъжът. Ако нямаше ученици, нямаше да има и учители. Ако нямаше деца, майката никога не би разбрала майчинството. Ако нямаше жени, мъжът не би разбрал себе си. Ако нямаше мъже, жената не би се познала, не би разбрала, какво представя като жена. Щом е така, благодарете за всички положения, през които минавате, и разумно ги използвайте.

    Помнете следното правило и прилагайте го в живота си: Благодарете на Бога за живота, който ви е даден, с всички негови противоречия. След време ще разберете, че всичко, което става във вашето сърце, във вашия ум и във вашето тяло, е за добро. Няма да мине много време, и вие ще се убедите в това. То е 101 процента вярно. Бог е приготвил за всеки човек, за всяка душа такива блага, каквито те не подозират.

    Тази е новата философия, която трябва да приложите, за да влезете в Царството Божие. Царството Божие е там, където любовта царува. Царството Божие е там, където мъдростта царува. Царството Божие е там, където истината царува. Любовта царува в сърцето, мъдростта — в ума, а истината — в човешкото тяло, т.е. в човешкия живот. Да дойде Царството Божие на земята, това значи, да дойде Бог на земята с любовта, с мъдростта и с истината и чрез тях да примири всички противоречия. Това значи, да изтрие Бог сълзите от очите на хората и да ги направи радостни и щастливи.

    Желая и на вас, да дойде Царството Божие във вашите сърца, умове и души и да ви направи радостни и щастливи.

    Христос е човекът на изобилната сила.

    Христос е човекът на изобилната вяра.

    Христос е човекът на изобилната любов.

    23-и август, 5 ч.с., София — Изгрев.

    • Like 1
  18. Аудио - чете Иванка Петрова

    Архивна единица

    ЧЕТИРИТѢ ОТНОШЕНИЯ (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата, "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г.

    Издание от 1937 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово, 1937 –1938

    Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.

    Книгата за теглене PDF

    Съдържание

    22 август 1937 г.

    СЪЩЕСТВЕНИ ВРЪЗКИ

    Животът на съвременните хора се обуславя от четири вида отношения, математически определени. Те са отношения към сърцето, към ума, към душата и към духа. Досега хората са изучавали само отношенията към ума и към сърцето. Тази е причината, дето те признават само съществуването на ума и на сърцето. Що се отнася до отношенията към душата и към духа, хората едва сега започват да ги съзнават. Мнозина даже отричат съществуването на душата. Някои пък казват, че сърцето и душата са едно и също нещо. Те не правят разлика между душа и сърце.

    Под думата „душа" ние разбираме цялата вселена, с всички светове, които влизат в нея. Душата включва всичко в себе си. Под думата „дух" ние разбираме силата, която работи в безграничното пространство. Под думата „ум" ние разбираме светлината, която прониква цялото пространство. Под думата „сърце" ние разбираме доброто, което работи в света.

    Следователно, човек трябва да има ясна представа за душата, за духа, за ума и за сърцето. Умът може да се уподоби на твърдата материя, а сърцето – на течната материя, на водата. Щом е дошъл на земята, човек трябва да разбира законите на твърдата материя, върху която е основал живота си, и законите на течната материя, на сърцето. Който не разбира законите на твърдата материя, той не може да разбере и законите на ума. Който не разбира законите на течностите, на водата, той не разбира законите и на сърцето. В химията под понятието „твърда материя", в широк смисъл на думата, разбират елемента въглерод, понеже главна съставна част на органическия свят е въглеродът. А под думата „вода", в широк смисъл, разбират елемента водород – hidrogenium – ражда вода. Освен тези две състояния на материята, ние трябва да разбираме законите на въздухообразната материя, на въздуха, който е съставен от кислород и азот, както и тия на светлината. Светлината е свързана със знанието.

    Тъй щото, ако човек не знае законите, които управляват твърдата, течната, въздухообразната и светлинната материя, той никога няма да разбере мъдростта. Мъдростта примирява всички противоречия в живота. Запример, когато коли и яде кокошки, човек намира, че това е в реда на нещата. Обаче, ако някой посегне на неговия живот, той се намира в противоречие, и се чуди, как е възможно да посягат на живота му. Ако би живял в съгласие със законите на мъдростта, той ще разбере, че колкото е право да посяга върху живота на кокошката, толкова е право да посягат и върху неговия живот. И тогава, колкото му е приятно едното, толкова приятно ще му бъде и другото. Често мъжете се оплакват от жените си, а жените – от мъжете си. Някой мъж се оплаква от жена си и казва: Голяма изедница е моята жена! Изяде ме, нищо не остана от мене. – Напусни я тогава. – Не, не я напущам. Нека ме яде, но да си бъде при мене, обичам я, не мога да живея без нея. Значи, и като го яде, тя пак му дава нещо. Христос казва: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот в себе си." Значи, приятно е на човека да го ядат, но с любов. Обаче, няма по-голямо страдание за човека от това, да го ядат без любов. Какво разбирам под думите „да ви ядат с любов?" Когато човек вземе едно яйце, счупи го, опържи го и го изяде без любов, яйцето не е доволно. Вземе ли човек това яйце и го тури под квачката да се измъти, той го е изял с любов. Той е дал на яйцето условия за нов живот. Има хора в света, които изяждат човека без любов и нищо не му дават. Има хора, които го изяждат с любов и внасят нов живот в него.

    Знание е потребно на хората, правилно да разбират и да прилагат. Някои религиозни казват, че знанието възгордява. – Това е криво разбиране на нещата. Възгордява се само невежият, който, като прочете една-две книги, мисли, че всичко знае, че е учен човек. Обаче, който е придобил знанието си чрез труд, усилия и работа, той не може да се възгордява. Ето защо, твърдението на мнозина, че светът страда от учени хора, не е вярно. Светът страда от глупави, а не от учени хора. Домът се разваля от глупави жени, а не от умни. Като изхождам от това гледище на нещата, казвам: Всеки човек, който работи изключително за себе си, е лош. Той иска да придобие благата на живота само за себе си. Добър човек е онзи, който работи, както за себе си, така и за своя ближен.

    И тъй, мъдростта примирява всички противоречия. Какво представя мъдростта? Мъдростта е съвкупност от разумни същества, които включват в себе си знание и сила. Тия същества са създали цялата вселена. На тях се дължи всичко разумно, което става на земята. Те постъпват с хората така, както учителите постъпват с учениците си: понякога ги разместват от едно място на друго; понякога изключват някои ученици от училището, а други приемат; понякога приближават някои ученици към себе си, а други отдалечават. Изобщо, разумните същества постъпват с хората така, както учителите с учениците си, но винаги разумно и справедливо. Като не разбират методите на тяхната работа, хората често се натъкват на противоречия в живота си и се оплакват. Какво противоречие има в това, че някоя душа се е въплътила на земята във вид на красива мома, подир която вървят десетина момци? Тя е изпратена на земята като красива мома, да възпитава момците със своята красота. За да ги възпитава, да ги направи добри, тя трябва да бъде умна, справедлива. Тъй щото, противоречието не седи в красотата, но в отсъствието на разумността. Ако момата е красива и разумна, в това няма никакво противоречие. Но ако е красива и глупава, тя неизбежно ще се натъква на противоречия. При един богат американец от Ню Йорк, голям скъперник, отивали различни хора, мъже и жени, от различни възрасти и положения, да искат помощ за бедни, страдащи, но той отказвал на всички. Той бил около 50 – 60 годишен. Един ден в кантората му влязла една млада, красива мома. Тя се поклонила учтиво и се обърнала към него с думите: Господине, имам една молба към вас. Като погледнал към момата, сърцето му трепнало, той се усмихнал и казал: Какво обичате, госпожице? На ваше разположение съм. – Ще ви моля да ми услужите с 25,000 долари. Ще ви дам документ, с който се задължавам да изплатя дълга си в определен срок. – Не, никакъв документ не е нужен. Заповядайте, вземете парите и не се безпокойте. Минавайте по-често покрай мене, ще ми бъде приятно да се разговаряме. Когато имате някаква нужда, ще знаете, че всякога съм готов да ви услужвам.

    Защо този скъперник изведнъж разтвори сърцето си за тази мома? – Сладък език има тя. Като отвори устата си и му заговори, той коренно се промени; в него се яви желание да услужи на тази мома, да задоволи нуждите й. Той си казва: Богат човек съм, с милиони разполагам, но какво представят тия милиони без тази мома? Това, което тя внесе в душата ми, струва повече от 25,000 долари.

    Възможно ли е една мома да отвори сърцето на един скъперник? – Щом има сладък език и знае, как да говори и да се моли, всичко е възможно. Не се ли случва това всеки ден в живота на хората? Един се моли на Господа, но не получава отговор на молитвата си. Друг се моли, и получава отговор. – Защо първият не получава отговор на молитвата си? – Защото не знае, как да се моли. Той не знае, как да говори на Господа. Сладко трябва да се говори на Господа! Говорите ли на Господа грубо, вие ще се намерите вън. – Защо богатият осиромашава? – За да се научи сладко да говори. Сиромахът трябва да знае, че спасението му седи в неговия език. Спасението на всички хора, богати и бедни, учени и прости, седи не само в техния език, но и в техния ларинкс.

    Ще ви приведа един пример, който показва, че наистина спасението на човека се крие в неговия ларинкс. Един ден прочутата певица Аделина Пати трябвало сама да отиде на пощата, да си получи запис от 25,000 долари, изпратени на нейно име. Като се явила при началника на пощата да получи парите си, той й казал: Извинете, госпожо, не ви познавам. Трябва да намерите някой познат, който да засвидетелства вашата самоличност. Тя помислила малко и отишла в общото отделение на пощата. Изправила се на средата и започнала да пее. Като я чули да пее, веднага около нея се събрали всички чиновници на пощата и започнали да слушат. Началникът на пощата също дошъл да я слуша и разбрал, че това е самата Аделина Пати. – Дайте й парите! – казал той на касиера на пощата. Какво по-голямо доказателство може да се иска за личността на Аделина Пати от нейния глас?

    Следователно, всеки човек трябва да пее! Ако не знае да пее, той ще се принуди с торба в ръка да тръгне от къща на къща да проси. Кое от двете е за предпочитане: да пее човек или да проси? Който не пее, той ще проси. Който не иска да бъде богат, той не иска да мисли, не иска да вложи ума си в работа. Не е достатъчно само да бъде човек богат, но той трябва да бъде умен, да знае, как да употреби богатството си. Каже ли човек, че не може да пее, това подразбира, че той иска да пее толкова хубаво, да произведе ефект върху слушателите си. Най-добрата публика за певеца е самият той. Пее ли първо за себе си, а после за публиката, той е истински певец. Това пение е Божествено.

    И тъй, бъдете изразители на Божественото начало в себе си. Бог е вложил ред дарби в човека, които и до днес още стоят неразработени. И след всичко това, човек очаква да дойде някой отвън, да го спаси. Земеделец има на разположение 400-500 декара земя, която не обработва, но оставя да обрасне с плевели и тръне, а той купува лотарийни билети, по лесен начин да спечели пари и да забогатее. Един наш познат, сега живее в Патагония, от 20 години насам купува лотарийни билети, да спечели нещо, да се върне в България, но нищо още не е спечелил. Всеки човек не може да печели на лотария. И лотарията се подчинява на известни закони. Който знае тия закони, той всякога печели. Нищо в света не е произволно. Ако човек предприеме една работа и мисли, че сто на сто ще успее, всъщност няма да успее. Обаче, ако в него се яви едно малко колебание, в този случай вероятността да спечели е по-голяма, отколкото в първия случай, когато е бил напълно уверен в печалбата.

    И тъй, ако човек иска да разбере, дали работите му ще се наредят, той трябва да уповава на интуицията в себе си, която никога не лъже. Някога човек е мрачен, неразположен, работите му не вървят добре. Той не вижда никакъв изход в положението си, но въпреки това, интуицията му подсказва, че всичко ще тръгне напред. Както му се подсказва отвътре, така става. На какво отдавате силата на младата мома, която запалва сърцето на младия момък, или силата на младия момък, който запалва сърцето на младата мома? Знание имат те. Интуицията работи в тях. Казват, че младият момък се е влюбил в младата мома. – Не, не се е влюбил той, но младата мома е запалила сърцето му, и той гори. Тя му казва: Ти трябва да ме слушаш. Ако не ме слушаш и не учиш, ще те изгоря, пепел няма да остане от тебе. – Ще те слушам. – Ако учиш, човек ще станеш. Когато момата се влюби в момъка, и той й казва същото. Кое от двете положения предпочитате: да горите, или да не горите? Казвате, че горението е лошо нещо. Съгласен съм с вас. Лошо нещо е човек да гори, но ако не гори, и това е лошо. Представете си, че вън има студ 30 градуса. Какво ще правите при този студ, ако нямате огън? Значи, лятно време може без горение, без огън, но зимно време не може. Човек непременно трябва да гори.

    Съвременните хора са нещастни, защото не са намерили човек, който да ги запали, както трябва. Те говорят за любов, за знание, но тяхната любов и тяхното знание не издават пламък – те димят. Любов, която произвежда недоволство, не е истинска любов. Знание, което създава противоречия, не е истинско. Истинската любов се придружава с мъдрост. Тя включва в себе си всички добродетели. Който истински обича, той е прозорлив, вижда бъдещето на човека. Когато казваме, че Бог вижда нашето бъдеще, ние имаме предвид Неговата Любов към нас. Пред Неговия поглед всичко е открито. Ако хората имаха любов към Бога, и те щяха да бъдат прозорливи, да виждат всичко.

    Сега, започнете със знанието. Да започнете със знанието, това значи, да намерите неговия основен тон. Всяко нещо има свой специфичен основен тон. Основният тон на любовта е началото на живота. Основният тон на живота е истината. Човек не може да разбере живота, нито мъдростта, ако не е дошъл до основния тон на истината. Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни". Когато се вземе основния тон на живота, тогава иде любовта. Любовта подкрепва живота, а истината дава възможност на живота да се прояви. Ако човек не е придобил истината в себе си, животът и мъдростта в него не могат да се проявят. Знание е нужно на човека.

    Какво нещо е знанието? Дават на един човек едно змийско яйце. Той взима яйцето, държи го ту в едната, ту в другата си ръка, но не пострадва. – Защо? – В това състояние яйцето е безопасно. Обаче, тури ли това яйце при условия да се излюпи, то става опасно. Малкото змийче ще се обърне към него и ще го ухапе. Знанието е подобно на яйцето. Докато е в зародишно състояние, във вид на яйце, човек не знае, какво може да излезе от него. Тури ли го да се измъти, само след това човек може да разбере, какво е било знанието, с което по-рано си е играл и го прехвърлял от една ръка в друга. Ако знанието, което сте държали в ръцете си, е змийско яйце, като се измъти, ще ви ухапе и умъртви. Ако знанието е било яйце на някоя птица, като се измъти, то ще ви повдигне нагоре, ще даде полет на вашата мисъл. Какво може да се ползва човек от знанието; да хипнотизира хората? Човек трябва да знае, че всички закони имат обратна реакция, защото в основата на Битието седи Бог и наблюдава постъпките на хората. Като види, че човек злоупотребява с великите закони, Той му дава първия урок. Какъв ще бъде първият урок на този човек? – Ако той си е служил с хипнотизиране, и него ще хипнотизират. Ще му се роди син или дъщеря, които ще го хипнотизират.

    Сегашните хора се страхуват от дявола, но техният страх е неоснователен. Преди всичко, дяволът не живее в този свят, в който хората живеят. Той живее извън човешкия свят, и за да хване някого в мрежата си, нужни са му специални условия. Дяволът има особени куки, на които закачва хората и ги отнася в своя свят. На дяволските куки се закачват само ония хора, на които той може да влияе. Куките на дявола са дълги, затова той отдалеч хваща хората. Тази е причината, задето дяволът е неуязвим. Вие трябва да знаете, че каквито хули да отправяте към дявола, те няма да стигнат до него. В това отношение дяволът е непристъпен – нищо не го хваща.

    Не говорете лошо за дявола, защото зле ще патите. Слушайте, какво ви говори, но не се поддавайте на примките му. Един селянин обичал да говори лоши работи по адрес на дявола. Дяволът намислил да даде добър урок на селянина, да го научи, как да постъпва с него. Един пазарен ден селянинът казал на жена си: Жена, ще отида на пазара да купя едно здраво, силно магаре. Достатъчно вече сме се мъчили, всичко сами да работим. Той отишъл на пазара и видял едно младо, здраво магаре. Пазарил се с търговеца и купил магарето. – Жена, ето, имаме си вече магаре. Работите ни ще тръгнат напред. – Ще видим! Той турил съдовете за вода на магарето и отишъл с него на чешмата. Докато пълнел съдовете, магарето му изчезнало. Погледнал натук-натам, никъде не видял магарето си. Назърнал в курната на чешмата, и какво било учудването му, когато видял, че само ушите на магарето се подават от курната, а цялото му тяло било скрито вътре. Как е могло да стане това? Той не знаел, че магарето, което купил на пазара, не бил никой друг, освен дяволът. Дяволът съзнателно се превърнал на магаре, за да му предаде замисления от него урок. Селянинът седнал пред курната и мислил, как да извади от там магарето си. В това време друг селянин дошъл на чешмата да пие вода. Като го видял, той му казал: Братко, помогни ми да извадим магарето от курната. Селянинът погледнал към курната, но не видял никакво магаре. – Защо се подиграваш с мене? Чакай да те набия, че друг път да помниш! Ще се подиграваш ли втори път с хората? Набил го добре и си заминал. Магарето пак продължавало да маха с ушите си в курната. Ето, друг човек се задава. – Ще помоля този човек да ми помогне, дано можем да извадим магарето. И този човек не видял никакво магаре в курната. Той набил селянина добре и продължил пътя си. Като се обърнал към няколко души все със същата молба, и от всички получил бой, най-после селянинът казал на магарето си: Не мога да ти помогна. Не смея вече да казвам на хората, че те виждам в курната. След този урок от дявола, селянинът тръгнал за дома си.

    Често хората сами се поставят в такива трудни положения, както дяволът поставил селянина. Един турчин отишъл при един турски ходжа, богат човек, но голям скъперник, да му иска пари на заем. – Колко искаш? – запитал ходжата. – Двеста лири. – Добре, ще ти дам двеста лири. Турчинът взел парите и обещал, че ще плати лихви сто на сто. Шест месеца наред той плащал лихвите за парите. Като изтекли шестте месеца, турчинът отишъл при ходжата и го запитал: Доволен ли си от мене? – Доволен съм, но какво ще стане с майката на парите? – Майката остави настрана, няма защо да питаш за нея. Какво излязло от тази сметка? Чрез лихвите турчинът изплатил само половината от парите, а другата половина изял.

    Тъй щото, рече ли човек да има взимания – давания с дявола, сметката му ще излезе като тази на ходжата и турчина. Дяволът ще изплати само половината от парите, а другата половина ще задържи за себе си. Като се натъкват на противоречия в живота, мнозина казват, че хората се отнасят несправедливо към тях. От тяхно гледище те са прави, но от Божествено гледище не са прави. Всеки има свое специфично разбиране за нещата и, като постъпва според него, мисли, че е прав. Запример, съвременните хора имат свои възгледи за войната, и никой не е в състояние да ги разубеди в техните възгледи. Как можете да ги заставите да не воюват? Както и да ги разубеждавате, каквито доводи и да им представяте, по никой начин вие не можете да ги накарате да не воюват. Един ден, когато хората се превъзпитат, само тогава войните ще престанат. Когато хората дойдат до убеждение, че в света съществува само един Бог, една мъдрост и една истина, войната сама по себе си ще изчезне. По никакъв друг начин войната не може да се избегне.

    Всички хора се борят за свободата си. Те имат свобода, но не могат да я пазят. – Защо? – Мъдрост нямат. Само мъдростта е в състояние да пази свободата на хората. Човек носи свободата в себе си, а при това роб става. Той носи силата в себе си, а се моли на слабите. Той носи светлината в себе си, а при това в мрак ходи. Той носи доброто в себе си, но не му вярва. Човек има и свобода, и сила, и светлина, и добро в себе си, но не ги е проявил. Като се затрудни материално, той отива да моли този-онзи да му услужат с пари, а не се моли на Господа, да го изпрати в дома на някой милионер, чиято дъщеря е на смъртно легло и да й помогне. Със знанието, с което разполага, той ще излекува дъщерята на милионера и от благодарност ще получи, колкото пари иска. Като се обръща за помощ към Бога, ще му се представи случай да срещне на пътя си богат човек, който по невнимание е паднал и счупил крака си. Той веднага ще му се притече на помощ, ще намести счупения му крак, ще го придружи до дома му и за услугата си ще получи голямо възнаграждение. Каква по-добра проповед от тази можете да очаквате? Щом помогнете на човека в критически момент на живота му, вие имате възможност да направите връзка с него, да станете добри приятели. Знанието, което човек има, говори за самия него. Знанието, което помага на хората, само проповядва.

    Много примери могат да се изнесат от живота, но тия примери все ще засегнат някого и ще го обидят. Съвременните хора се обиждат много лесно. Говорите ли на хората, трябва да бъдете много внимателни в думите си. Каквото и да кажете на човека, той ще се обиди и ще каже, че не може да угоди на хората. – Няма защо да угаждате на хората. Стремете се да угодите на Бога. Щом угодите на Бога, ще угодите и на хората. С какво можете да угодите на Бога? Казано е в Писанието, че с вяра може да се угоди на Бога. Според мене, нито с вяра, нито със сила, нито с богатство само може да се угоди на Бога. Когато човек съедини вярата, надеждата и любовта в едно, той може да угоди на Бога.

    Мнозина искат да станат богати, да правят добрини, за да угодят на Бога. – Не, човек е в състояние да угоди на Бога само с любов. Прав е стремежът на човека към богатство, но той трябва да бъде богат във всяко отношение: богат със свобода, със сила, със светлина и с доброта; богат с добродетели, със здраве. Човек трябва да бъде надарен от природата с хубав глас, да пее и да весели хората. Това, което обикновеният работник не може да изкара за цяла година, с усилен труд, добрият певец може да го изкара за една вечер. Който пее с любов, той разтваря сърцата на хората, прави ги щедри. Когато човек се отнася към природата с любов, тя му разкрива своите тайни, с което прави живота му лек, приятен. Който се отнася към природата с недоверие, освен че нищо няма да му даде, но тя ще му вземе и това, което има.

    Съвременните хора не успяват в живота си, защото имат някои неестествени желания. Запример, младата мома иска да се ожени за млад, красив, богат момък, да бъде щастлива. Момъкът иска да се ожени за млада, красива, богата мома, да има красиви деца, да живее добре. Това са неестествени желания. Според мене, момата трябва да търси добър, здрав, умен, и справедлив момък. И момъкът също трябва да търси такава мома. Само при това положение те могат да бъдат щастливи. Каквито и да са желанията на хората, все са добри. Няма лоши желания, но има естествени и неестествени желания. – Добре ли е човек да се жени? – При днешните условия на живота, по-добро нещо от женитбата няма. – Защо? – Като се ожени, човек ще се освободи от всички илюзии на живота и ще помни, какво значи женитба. Когато се ожени, човек влиза в реалността на живота. Като се наяде, тогава само човек разбира, какво нещо представя яденето.

    Днес навсякъде се проповядва въздържание, но външно само. Ако отидете в някой монастир, веднага ще гледат да не пушите, да не пиете, да не ядете месо. Има монастири, в които не допущат даже влизането на женско животно, куче или котка. Лесно се спазва това в монастирите, в религиозните и въздържателни общества, но какво да се прави с широкия земен монастир, в който има от всички видове съблазни и изкушения? За този голям монастир, именно, са необходими знания. Как да се справи човек с различните болести в този монастир? При това, забелязано е, че човек заболява не от изобилие на живота, но от недоимък. Човек заболява не от изобилие на любов, но от недоимък. Когато любовта посети човека, тя го обновява. Всеки човек търси любовта, за да се обнови, да се подмлади.

    Съвременната медицина прави особени операции на човешкия организъм, изкуствено присажда известни жлези, за да го подмлади. Това може да стане по естествен начин – чрез любовта. Когато любовта проникне в сърцето на човека, тя засилва неговите жлези, и той се подмладява. Докато човек обича хората, жлезите му са активни, и той има условия да се подмладява. Престане ли да обича, жлезите започват постепенно да се атрофират. Обичайте хората, растенията, животните, и радвайте се на онези, които се обичат. Не съдете хората! В който дом влезете, пожелайте доброто на мъжа, на жената, на децата. Светът, в който живеете, представя хлъзгав път. Трябва ли тогава да съдите този или онзи, че се подхлъзнал и паднал? Хората се подхлъзват, правят грешки от незнание, от неразбиране на нещата. Обаче, природата използва всичко. Тя не позволява енергиите й да се изразходват напразно. Когато види, че някой човек има енергия в изобилие, тя веднага го впряга на работа. Тя е по-умна от нас и знае, как да постъпва. Като срещне човек, който пилее енергията си неразумно, тя взима капитала му заедно с лихвите. Дойдете ли до природата, вие трябва да бъдете много внимателни с нея. Тя не позволява абсолютно никаква лъжа. Пред нея вие трябва да бъдете отворени книги. За да проявите своето чистосърдечие, не допущайте никаква тъмнина в ума си и никакво безлюбие в сърцето си. Обикнете ли някого, знайте, че без да иска, той ще ви постави на изпит. В първо време той нищо няма да ви иска, но убеди ли се, че го обичате, ще започне да иска много нещо от вас. При това положение, вие трябва да бъдете готови да го задоволите. Любовта подразбира правилна обмяна между душите. Когато единият иска нещо, другият трябва да дава. После вторият ще иска, първият ще дава. Любовта не позволява единият само да иска, а другият само да дава. Двамата ще дават, и двамата ще взимат. Даването е качество на Бога.

    И тъй, дръжте в ума си идеята, че вие сте даровити и можете да постигнете всичко, което желаете. – Кога? – Още днес. Не отлагайте нещата за друг живот, за друго прераждане. Отлагането изопачава човешкия характер. Човек всеки ден се преражда. Вечер, като легне да спи, той заминава за другия свят. Сутрин, като стане, той се връща от другия свят. Следователно, ако човек не може да свърши една работа днес, в сегашния си живот, ще я свърши утре, в бъдещия си живот. Ако човек всеки ден не се преражда, животът му на земята няма смисъл. Като не разбират закона за прераждането, хората внасят в него криви тълкувания и се успокояват, че ако в сегашния си живот не могат да постигнат нещо, ще го постигнат в бъдещия. Така те отлагат нещата и не работят. – Не, прераждането е закон за подобряване на живота. Прераждането подразбира прогресиране, всеки ден човек да подобрява условията на своя живот. Той трябва днес да свърши една работа, утре – друга работа. Това значи прераждане. Прераждането подразбира денят на човешкия живот, когато човек работи съзнателно, активно. Смъртта е нощта на човешкия живот, когато той почива. Следователно, когато се ражда, човек трябва да работи, да се повдига; като умира, той ще почива.

    За да подобри живота си, човек се нуждае от ред практически правила. При мене са идвали млади моми и момци, да ми разправят болките си. Една млада мома ми каза: Аз обичам едного, но той не ме обича. Можеш ли да направиш и той да ме обикне? – Това не мога да направя. Аз мога да накарам друг някой да те обикне, но този, когото ти обичаш, не мога да го накарам да те обикне. – Защо? – Защото той обича друга някоя. Това, което Бог е наредил и предвидил, аз не мога да го развалям. По никой начин аз не мога да развалям обичта между хората. – Ама тя не заслужава неговата любов. – Това не е моя работа. За мен е много лесно да намеря човек, който още не е обикнал някоя мома, и да го накарам да те обикне. Това е правата, Божествена мисъл.

    Божествената мисъл оказва влияние върху хората. – Как? – Срещам едно младо момиче, но бедно, никой не му обръща внимание. Аз се спирам пред него, разговарям се, питам го, какво е положението му и си заминавам. С вниманието, което му оказвам, аз отправям към него своите добри, Божествени мисли. Щом се отдалеча, кой как мине покрай него, спира се и го заговаря. Всеки има желание да му услужи, да му даде нещо от себе си. То е на голямо внимание вече, като царска дъщеря. Тъй щото, достатъчно е да се свържете с Божествения принцип в живота, за да се ползвате от вниманието на всички хора. Знайте, че Бог устройва домове, но такива, които за основа имат любовта. Когато двама души се влюбят, това е от Бога. Когато се разлюбят, това е от дявола. Бог не се лъже. Той никога не може да приеме безлюбието за любов. Двама души имат условия да се обичат, защото и двамата имат живот, мъдрост и свобода в себе си. Свободата включва закона за преливането между душите. Обичайте хората, за да имате знание и свобода. Ако ученикът не обича учителя си, той не може да се ползва от неговото знание. Ако не обичате живота, той не може да мине през вас.

    Христос е дошъл на земята, именно за това, да научи хората, как да живеят, как да изпълняват волята Божия. Бог изисква от нас да имаме правилни отношения към всички живи същества: хора, животни и растения. Когато се приближаваме към някое дърво, камъче, насекомо или към някой извор, ние трябва да ценим в тях онова, което Бог е вложил първоначално. Като оценяваме и най-малките неща, ние се свързваме с Този, Който ги е създал. Като не разбират това, хората поглеждат на малките същества, насекоми, цветенца, като на същества без никакво съдържание, и по този начин сами се отдалечават от Първопричината на нещата.

    И след всичко това, те казват: Господи, дай ни мъдрост. – Бог дава мъдрост, светлина и знание на онези, които Го обичат, които Го виждат навсякъде. Любовта любов произвежда. Ако не обичаш, и тебе няма да обичат. Следователно, като обичаме Бога, ние даваме възможност Той да се прояви. Знаете ли, какво нещо е Бог? Някои мислят, че като се съберат мъж и жена на едно място и почнат да се разговарят, Бог непременно ще се яви между тях. Не е така. Бог присъства между хората само тогава, когато техните мисли, чувства и постъпки са проникнати с любов. Когато мъжът хване ръката на една жена, тя трябва да почувства в него онова, на което може да разчита. Същото се отнася и за жената. Любовта не извира от човека, но от специален Източник и минава през човека. Забележите ли, че тази любов минава през вас, пазете я да не се изгуби. Ако можете правилно да я използвате, тя ще внесе живот във вас. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога".

    Сега, като говоря по този начин, аз нямам предвид вашия живот, нито, как сте живяли досега. Как сте живяли досега, оставете този въпрос настрана. Какво сте мислили за любовта, и това оставете настрана. За вас е важно, когато обичате някого, да знаете, защо го обичате: за тялото, за душата, за духа, за ума или за сърцето му. При това, следете, има ли нещо користолюбиво във вашата любов. Користолюбието не е добродетел. То принадлежи към особен свят.

    Съвременните хора се нуждаят от знание, което може да възстанови доброто в техните сърца. Отвреме-навреме човек трябва да измерва пулса на сърцето си, да види, ритмичен ли е, или не. Ако пулсът му не е ритмичен, това показва, че има нещо криво в неговите чувства. Ако храносмилането на човека не става правилно, в''' пищеварителната''' му система има някакво разстройство. Ако, след като човек мисли, работите му не се нареждат добре, това показва, че в мисълта му има нещо криво. Изобщо, всяко криво нещо в човека произвежда неправилни резултати. В Божествения свят, обаче, нещата стават така, както са предвидени. Те се нареждат по-добре, отколкото са били замислени. Не търсете Бога и възможностите за реализиране на вашите желания отвън, но възложете упованието си на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа и на вашия дух, които работят според законите на възвишения свят. Когато се обичат, хората имат общи интереси. Тогава работите им вървят добре. Щом не се обичат, техните интереси се разединяват, вследствие на което се харчи повече енергия с по-малко постижения. Всеки ден човек трябва да има по една малка придобивка. Ако е вярващ, всеки ден трябва да се забелязва в лицето, в сърцето му и в ума му по една малка промяна. Не се ли забелязват никакви промени, той не е вярващ човек. Като дойде до 50 – 60 годишна възраст, човек започва да мисли, че животът му се е свършил, че нищо вече не може да придобива. – Не, и на 120 години да е, сърцето на човека е всякога младо. Душата, духът, умът и сърцето на човека не остаряват. Тялото на човека остарява, но душата му – никога. Тя е от съвсем друга еволюция, а не от тази, от която е тялото. Обаче, по внушение, когато тялото на човека започва да остарява, той мисли, че и душата, и сърцето му остаряват.

    Човек е дошъл на земята да научи методите за обновяване, за подмладяване на тялото. Той трябва да работи върху себе си, да изправя линиите и чертите на лицето си, на всички удове върху него. Например, носът, ушите, устата, челото му трябва да отговарят на известни мерки. Ако са извън нормалната мярка, човек е изложен на опасност. Ако устните са много дебели или много тънки, човек е изложен на опасност; ако носът е много широк или много тесен, или ако е много къс или много дълъг, човек е изложен на ред опасности; ако челото му е много ниско или много високо, човек пак е изложен на опасности. Съвременният християнин трябва да знае методите, чрез които да работи върху себе си, да изправи своите дефекти. Иска ли човек да има червени устни, той трябва да работи с червения цвят на светлината, вътрешно да го възприема. Някои моми скубят космите на веждите си, да станат по-тънки. Дебелите вежди говорят за голяма наблюдателност, но същевременно те показват отсътствие на интуиция. Човек с дебели вежди трябва да мине през големи опитности, да вложи в ума си светли, възвишени мисли, за да разбере, че освен обективния, конкретен свят съществува и друг, по-възвишен от него.

    Искате ли да се подмладите, направете следния опит. Ако сте човек на 50 – 60 годишна възраст, всяка вечер, като си лягате, кажете в себе си, че утре ще бъдете с пет години по-млад, отколкото сте днес. Правете този опит цяла седмица. Ако сте успели да вложите тази мисъл в подсъзнанието си, в края на седмицата наистина ще бъдете с пет години по-млади. Така правете няколко седмици наред, докато толкова се подмладите, че стигнете до 25 годишна възраст. – Възможно ли е това? – За онзи, който вярва, възможно е; за онзи, който не вярва, не е възможно. – Ама аз не вярвам. – Щом не вярваш в това, направи нещо друго, в което вярваш.

    Някой не вярва в Бога, но вярва в някаква сила. Човек трябва да пази своята вяра, каквато и да е тя, и в каквото и да е. Човек трябва да пази своя вътрешен мир, от нищо да не се дразни. Че изгубил нещо, че му казали една обидна дума, той не трябва да се смущава. Вътрешният мир на човека струва повече от всички външни, материални загуби.

    Един свещеник разправяше една своя опитност: Цели 50 години вече, как служа на Господа и се моля, но изведнъж нещо ми пошепва отвътре, да престана да се моля. Казва ми: Какво си придобил от това молене? Спрях се, казва той, в себе си и взех да мисля: Какво трябва да правя, като престана да се моля? Казвам на този свещеник: Ти не трябва да преставаш да се молиш, но да внесеш ново в съзнанието си. Ти трябва да съзнаеш, че досега си се молил по задължение, по служба, а сега ще се молиш от любов към Бога. Като се молиш, застани пред Бога като дете и кажи: Господи, благослови ме! Благодаря Ти за всичко, което Си ми дал! Помогни ми да се увеличи свободата на моята душа, силата на моя дух, светлината на моя ум и доброто на моето сърце. Ако дойдеш в положение да мислиш, че знаеш много, излез вън, когато небето е осеяно с безброй звезди, посочи една от тях и се запитай: Коя е тази звезда? Кажи, на какво разстояние се намира тя от земята. Не можеш ли да си отговориш, ще признаеш в себе си, че малко знаеш. Има неща, които човек знае, но и много неща не знае. Има моменти, когато музикантът свири много добре, но има моменти, когато и обикновените работи не му се поддават. Музикалността в човека е дарба, която не се проявява всякога еднакво. За да се прояви тази дарба, човек трябва да влезе в съзнателна връзка с видимия и с невидимия музикален свят. Дръжте връзката си с невидимия свят и не се поддавайте на лошото влияние на хората. „Всичко изпитвайте и доброто дръжте" – е казано в Писанието.

    Съвременните хора се свързват с духовния свят и, вместо да се поучават, те повече се заблуждават. – Защо? – Който им проговори, те мислят, че Бог им говори. Присъствието на Бога в човека или посещението Му, се придружава със следното: човек става извънредно внимателен и предупредителен към всичко. Ако види на пътя малко камъче, ще му се зарадва; ако види едно цветенце, ще го полее; ако види една мравка, път ще й стори да мине. Щом Бог не е в него, той не е внимателен, минава покрай треви, насекоми, и всичко тъпче, не вижда, къде върви. Бъдете всякога внимателни, защото не знаете, кой момент Бог ще ви посети. Всякога бъдете готови да Го посрещнете. Изслушвайте всички хора внимателно. Както Бог ви изслушва, така и вие изслушвайте всеки човек, който е дошъл при вас. Когато дойде някой човек при вас, той все иска нещо: да изкаже тъгата или радостта си, да поговори с вас. Ако изнесе някаква своя погрешка и търси начин да се оправдае, кажете му, че по-добре е да изправи погрешката си, отколкото да се оправдава. Насърчавайте се помежду си, кажете си няколко благи думи. Какво ви коства да кажете на човека няколко добри, насърчителни думи?

    Сега, като говоря за погрешките ви, аз съм готов да ги взема върху себе си, а вие да се заемете с изправянето им. Всички хора грешат в едно отношение: всички бързат много – бързо режат. Ние трябва да оправдаем благата на днешния ден. Нека всички заедно отправим по една светла мисъл, по едно светло чувство и по една красива постъпка към всички хора и от душа да пожелаем идването на Царството Божие на земята. Да пожелаем възстановяване на мира между всички хора и всички народи. Да станем проводници на Божия Дух, да се всели Той в нас. За да постигнем това, ние се нуждаем от светла, положителна мисъл.

    Съвременните хора се нуждаят от чиста, безкористна любов.

    Съвременните хора се нуждаят от такава мъдрост и от такова знание, които да им помагат във всички случаи на техния живот.

    Съвременните хора се нуждаят от тази истина, в която няма абсолютно никаква лъжа.

    Сега и на вас пожелавам да бъдете млади като любовта, възрастни като мъдростта и чисти като истината.

    22 август, 10 ч. с. София – Изгрев

  19. Аудио - чете Иванка Петрова

    Аудио беседа (видео)

    СВОБОДНО ДАВАНЕ (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата, "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г.

    Издание от 1937 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово, 1937 –1938

    Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.

    Книгата за теглене PDF

    Съдържание

    Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от първото издание - София 1937г., в

    книгата "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София,

    Издателска къща „Жануа-98“, 2004.

    Книгата за теглене - PDF (стар правопис)

    Съдържание на томчето

    22 август 1937 г.

    СВОБОДНО ДАВАНЕ

    Животът на хората се определя от проявите на техния ум и на тяхното сърце. От стремежите на ума и на сърцето на човека зависи и животът му. Всеки човек се стреми да постигне нещо и мисли, че каквото постигне, ще остане с него през целия му живот. В края на краищата не излиза така, и той се разочарова. Срещате един млад, учен човек, свършил философия с докторат, иска да стане професор. След няколко години виждате го вече професор, домогнал се до професорската катедра. Сега той е щастлив и мисли, че ще задържи това положение до края на живота си, но не излиза така. Едва достигнал до най-приятната, до най-съзнателната си работа и го уволняват. – Защо? – Имало по-млади, по-способни от него, които трябва да го заместят. За да го залъжат, да не преживее голямо разочарование, пенсионират го. Пенсионирането не е нищо друго, освен залъгване, както майките дават нещо сладко на децата си, да не плачат. Дето и да отидете, навсякъде чувате да се говори едно и също нещо: Старите трябва да отстъпят местата си на младите, като на по-способни, по-силни от тях. Така мислят старите, така мислят и младите. Младите гледат час по-скоро старите да умрат, да им оставят, каквото са спечелили, те да разполагат с него.

    Какво значи умиране? – Умирането не е произволен процес. Има закони, които определят умирането. Да умре човек, това значи да му дадат от невидимия свят паспорт, заверен и подписан от държавата, в която е живял и от тази, в която заминава. Щом вземе паспорта в ръката си, той заминава и се готви да мине през ред митници. На всяка митница ще го прегледат и ще му вземат по нещо. Щом му вземат всичко, пущат го съвършено гол, без нищо, със съзнанието само, че някога е бил нещо, а сега е нищо. Въпреки това, докато е на земята, човек се суети, бори, кара се, търси правата си, иска слава, почести. Какво остава от всичко това? – Нищо. – Къде отидоха всички човешки надежди? – Е, няма какво да мислим за тия работи! – Как да не мислите? Вие се качвате на параход, който неизбежно ще потъне. Този параход не е здрав, той не може да издържи на морските вълни и бури. Тогава, по-добре останете на сушата и чакайте друг параход, здрав, сигурен, на който напълно можете да разчитате. Ако човек слиза на земята, за да потъне и да се удави, по-добре да не слиза. Често светските и религиозните хора искат да се представят, че живеят добре, но външно само. Не е въпрос човек да се представя такъв, какъвто не е. Това няма да го спаси. За него е важно да знае, като се е качил на парахода, ще стигне ли другия бряг на океана, или ще потъне в дълбочините му. Ако потъне, по-добре да не се качва на парахода, да отложи пътуването си за по-благоприятно време. Ако стигне благополучно на другия бряг, има смисъл да се качва на парахода. Мнозина се хвалят с вярата си и казват, че разчитат на нея. Някой вярва в парахода, но ако той потъне, къде остава неговата вяра? Друг вярва в баща си и в майка си, но ако те умрат, къде остава неговата вяра? Трети вярва в Свещените книги, в онзи свят, който те описват. Той сам ходил ли е в онзи свят? Не е ходил, но чел за него. – Това не е достатъчно. Човек трябва да знае, отде е дошъл и къде отива. Ако той знае, че е слязъл на земята да се учи, това слизане има смисъл. Каквото научи, той ще го занесе със себе си. Никой не може да му го отнеме. Никаква митница не е в сила да отнеме знанието, което човек е придобил на земята като ученик. Обаче, ако мисли, че е дошъл на земята за развлечение, като на театър и на концерт, човек се лъже. Колко време прекарва човек на театър или на концерт? – Един, два, най-много три часа. Щом се свърши концертът, той отива у дома си, дето го чака работа. Следователно, ако човек слиза на земята да се учи, каквото придобие, всичко остава за него. Слезе ли на земята за развлечение и за удоволствие, каквото придобие, всичко му взимат. Щом сте дошли на земята, вие трябва да учите, да придобивате знания, които са ценни и за този, и за онзи свят.

    Човек трябва да говори само за онова, което е опитал. Няма ли опитност за нещо, той не трябва да се произнася, да дава свое мнение. – Ама в ума на никого дошла никаква мисъл. – Какво от това? В ума на всички хора влизат мисли, но важно е, дали тия мисли са изпитани и преживяни. Всяка мисъл е вярна, когато е изпитана. В стаята ми влиза една лястовичка и започва да хвърчи около мене. Ако река да мисля, защо е влязла в стаята, много мисли могат да минат през главата ми, но важно е, дали те ще бъдат верни. За да влезе вътре, лястовичката е имала никакво намерение, но точно, какво е намерението й, не може да се каже. Когато децата влизат в една плодна градина, все имат някакво намерение – да си откъснат по една-две ябълки или круши. – Имат ли право да влизат в чужди градини без позволение? – Това е друг въпрос.

    Като ученици, вие трябва да имате трезви мисли. Не е достатъчно да мислите, че имате вяра. Вярата ви трябва да е изпитана. Всеки човек трябва да се изпита. Цигуларят мисли, че свири добре, но не се е изпитал. Като го поставят на изпит, той сам ще види, докъде е стигнал в свиренето си. Поетът трябва да напише няколко стиха, да ги преживее, да ги подложи на опит, за да види, докъде е достигнал в поезията си. Философът, ученият трябва да поставят на опит своята философия и наука, да видят, докъде са достигнали. Тъй щото, когато някой казва, че вярва в Бога, неговата вяра трябва да допринася нещо и на самия него, и на окръжаващите. Не допринася ли нищо, тя не е истинска вяра. – Ама вярвам в слънцето. – Ако вярваш в слънцето и се ползуваш от неговата светлина и топлина, твоята вяра има смисъл.

    Сега, аз не искам да оспорвам вашата вяра и вашето знание, но не искам да се заблуждавате, да мислите, че това, което знаете и в което вярвате, е последната дума на знанието и на вярата. Вие сте едва в началото на вярата. Някой казва на едного: Ако ми дадеш десет хиляди лева на заем, ще повярвам в твоето приятелство. – Ако ти вярваш в човека, защото ти дал десет хиляди лева, това не е вяра, това е факт. – Аз не се осланям на празни думи. – Вярата пък почива на празни думи. Човек първо вярва, а после идат фактите. Кой не е мислил и не мисли в себе си, че ще стане велик музикант, поет, художник, учен, или общественик. Във всеки човек има един скрит, вътрешен стремеж към нещо. Добре е човек да се стреми и да вярва в реализирането на своя стремеж, но как може да провери, че това, в което вярва, е истинно?

    Казвам: Вярата се различава коренно от суеверието. В природата съществуват едни точни везни, които определят теглото на всички неща, които могат да се реализират. Ако нещо не отговаря на определеното тегло, то не е постижимо и не може да му се вярва. Всеки човек има свое специфично тегло. Когато слиза на земята, теглят го. Като се връща от земята, пак го теглят. Ако се констатира микроскопическо увеличаване или намаляване на теглото му, по него съдят за живота, който е прекарал на земята. При всички състояния, през които човек минава, теглото му ту се увеличава, ту намалява. Днес вярва в нещо, повдига се духът му, той печели – теглото му се увеличава. Утре изгуби нещо материално – с него заедно губи и вярата си. Като резултат на тази загуба, той губи част от теглото си. Днес е доволен, печели нещо. Печалбата увеличава теглото му. На другия ден е недоволен, губи нещо. Със загубата заедно губи и част от теглото си. Това е живот на борсата. Някой започва да играе на борсата, печели милиони. На другия ден пак отива да играе, но се връща дома си, без пет пари в джоба си. Ако човек е дошъл на земята като в борса, един ден да печели, а на другия ден да губи и то не само спечеленото, но и онова, което е съществен елемент в живота му, какъв смисъл има този живот?

    Разправят, че един ден Толстой взел участие в една хазартна игра, дето изгубил 12 000 рубли. Той се отчаял и започнал да мисли, отде да намери пари да изплати дълга си. Той дошъл до такова отчаяние, че за пръв път в живота си се молил, да му помогне Господ, да излезе по някакъв начин от тази каша. В това време един негов приятел му подарил една рубла. С тези пари той отишъл пак да играе. Като спечелил отново 12 000 рубли, той прекратил играта, излязъл вън, изплатил дълга си и престанал вече да играе.

    Какво представя животът на съвременните хора? – Борса. Сегашната женитба на хората е борса. Жената хванала един мъж и мисли, че уловила нещо, на което всякога може да разчита. Мъжът уловил една жена и мисли, че може всякога да разчита на нея. Аз не съм против мъжете и жените, нито против женитбата, но какво ще кажете, като срещнете мъжа и жената разочаровани един от друг и търсят начин да се разделят? Първоначално жената е мислила, че като нейният мъж няма друг, но не излязло така. И мъжът е мислил, че като неговата жена няма друга, но и той се разочаровал. И двамата се излъгали. – Защо? – Защото повярвали, че в женитбата се крие истинското щастие. Женитбата е човешко учреждение, а човешкото не носи щастие. Всички млади са се разочаровали в своите възлюбени, в иконите на своите сърца. Колкото и да се молят на своите икони, те няма да им помогнат.

    Следователно, човек не трябва да се моли и да вярва на образи вън от себе си. Той трябва да вярва в четири образи, които се намират в самия него. Човек трябва да вярва в образа на своята душа, в образа на своя дух, в образа на своя ум и в образа на своето сърце. Когато сърцето на човека е добро, той е щастлив. Доброто е храна за сърцето. Без доброто човек не може да бъде здрав. Без доброто той не може да бъде щастлив. Човешкото сърце се развива и усъвършенствува само чрез доброто. Както хлябът е необходим за физическия живот на човека, така и доброто е необходимо за неговото сърце. – Защо ми е сърце? Ако нямах сърце, нямаше да страдам. – Не е така. Причина за страданията е самият човек. Те нямат нищо общо със сърцето. Обаче, сърцето е необходим уд в човешкия живот. Без сърце живот не може да съществува. Животът минава през сърцето. – Как може човек сам да си причинява страдания? – Той взима една игла и започва да се боде. Щом се боде, ще страда, разбира се. Не си причинявайте сами болки! Не оплитайте сърцата си със сърцата на другите хора! Не се влюбвайте! Любете без да се влюбвате. Не залагайте сърцата си! Погрешката на съвременните хора се заключава в това, че още със слизането си на земята те залагат сърцата си. Сърцето е капитал, който за нищо в света не трябва да се залага. Какво ще получите, ако заложите сърцето си? Ще кажете, че в замяна на вашето сърце ще получите сърцето на друг човек. – Да, но с чуждо сърце не се живее. Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си!" Единственият, Който има право на нашето сърце, това е Бог. От време на време Той преглежда нашите сърца, гледа в какво състояние се намират и, ако има нужда, пречиства ги.

    Често хората се оплакват, че никой не ги разбира. Някой се оплаква от приятеля си, че му дал сърцето и пак останал неразбран. – Там е грешката на човека. Никой никого не може да разбере. Човек трябва сам да се разбере, да не очаква хората да го разбират. Земята, слънцето, звездите сами трябва да се разбират, да не очакват други да ги разбират. Животът може да се развива правилно само тогава, когато всеки сам се разбира. Това значи, всеки да се занимава със себе си, със своите работи, а не с работите на другите хора. Слънцето се занимава със своите работи, но когато земята отправи към него своята молба, то й отпуща по-голям или по-малък кредит, според нейните нужди. Слънцето никога няма да слезе на земята, да види какво правят хората. То гледа отдалеч, но не слиза на земята. Колкото и да викате към него, то няма да слезе при вас. Слънцето помага на хората, но не урежда живота им. И хората могат взаимно да си помагат, но не могат едни на други да уреждат живота. Погрешката на хората седи в това, че те очакват други да редят живота им. Никой човек не е в състояние да уреди живота на другите. Всеки сам трябва да нарежда работите си. Не разваляйте в себе си онова, което Бог е наредил още от създаването ви. Той е вложил във вас един голям капитал – сърцето ви, и от време на време ви посещава, да види, в какво състояние се намира този капитал. – Защо ми е дадено сърцето? – За да видиш Господа! Ако нямаш сърце, ти не можеш да видиш Господа. – Защо ми е умът? – Да видиш Господа. Единствените места, дето човек може да види Господа, това са неговото сърце и неговият ум. Вън от ума и от сърцето си, човек нищо не представя. Без ум и без сърце човек е нула. Умът и сърцето на човека са единици. Поставите ли тия единици пред нулата, вие ще видите истинската цена на човека.

    Човек трябва да разбира смисъла на нещата, за да ги постави на местата им. Като не ги разбират, хората постоянно се оплакват. Щом ги сполети някакво нещастие или страдание, те казват, че не им се живее вече, че им е дотегнало да страдат. Който се оплаква от страданията, той не е разбрал техния смисъл, той не е изучил съдържанието им. Във всяко страдание, във всяко чувство, във всяка мисъл е вложен известен капитал, който човек трябва да използува за градиво на своя живот. Човек трябва да се изпита, да дойде до положение да познава качествата на нещата.

    Всички говорят за любовта, но не я познават. Те не знаят какви са качествата на любовта. Като разискват върху любовта, най-после те казват, че са готови да обичат, но ако и тях обичат. Не е въпрос да те обичат хората, за да ги обичаш и ти. Обичай, без да държиш сметка, обича ли те някой или не. Който обича, той е силен човек; който не обича, той е слаб. Добрият е силен човек, лошият е слаб. Силният човек има условия да прави всичко, каквото желае. Всички хора искат да бъдат силни, но не знаят, че за да бъдат силни, първо трябва да бъдат добри. Доброто е основа на разумния живот. По естество човек е добър, но доброто в него трябва непрекъснато да расте и да се развива. Ако човек не расте и не се развива в доброто, животът му няма смисъл. За да използува живота си разумно, всеки ден човек трябва да прави поне по едно малко добро. Където и да е, при каквито условия и да се намира, човек има възможност да направи поне едно микроскопическо добро. В доброто се крият придобивките на човешкия живот. Грешките на хората се заключават в това, че те не мислят за микроскопическото добро, което могат да правят, но искат да оправят света. Този, Който е създал света, Той мисли за него. Казва се, че за да създаде сегашния свят, Бог е мислил толкова години, колкото е числото, получено от единица и 15 нули след нея. Той е предвидил всички противоречия, които могат да се явят, всички възможности за добро и за зло. Той е изчислил всичко това точно, според изчисленията на висшата, Божествена математика.

    Каквото и да стане в света, всичко е предвидено. В Божествения свят няма случайности. И за създаването на новия свят, Бог продължава да мисли и ще мисли още повече, отколкото е мислил за създаването на сегашния свят. Човек може да изчисли, кога какво ще му се случи в живота. Ако един баща има три дъщери и един син, чрез точни математически изчисления може да се предскаже, какви изпитания го чакат. Това не е гадание, това е наука. Има гадатели, които предсказват известни неща, но в края на краищата предсказанията им не се сбъдват. Гадателят трябва да бъде умен човек, да знае, какво трябва и какво не трябва да се казва. Трябва ли да кажете на една бременна жена, че след раждане детето й веднага ще умре? Вместо да внасяте такива мисли в ума й, по-добре, кажете й да има вяра в доброто, надежда във всички свои предприятия, и любов към Бога, към ближния си и към себе си. Върви ли в съгласие с тия закони, човек може да избегне лошото, което му е определено да мине.

    Всеки човек е бременен с никаква мисъл, с някакво чувство, с някаква идея. Като знаете това, пазете себе си, пазете и ближните си, за да родите благополучно. Мнозина могат да ви нашепват, да внасят във вас отрицателни мисли и чувства, но вие трябва да се противопоставяте на тия нашепвания. Те са чужди мисли, които идат от извънземния свят. Това са мисли на ненапреднали същества, които искат да ви спънат. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да не се подавате на външни влияния. И дяволът мрази страхливите хора. Пред смелите и безстрашните той отстъпва, вижда, че те имат добродетели в себе си. Когато срещне някой богат човек, дяволът започва да го обикаля, да го ласкае, да му говори сладко, докато го спечели на своя страна. Щом спечели сърцето му, той започва да го обира. Обере ли го, повече не го търси. Той внася отрицателни мисли в човека и го оставя да плаща, сам да се разправя. Човек плаща, а дяволът стои настрана и се смее. В това отношение той е неуязвим и безотговорен. Докато е слушал дявола и грешил, човек не е сам. Той има съдружник, в когото вярва. Обаче, скоро съдружникът му го напуща, и човек остава сам. На това се дължи голямото обезсърчение, което хората често преживяват. Някой казва: От мене човек няма да стане. – Отде знаеш това? Ти ли си създал света? Онзи, Който е мислил хиляди години за създаването на света, Той знае какво може да излезе от тебе. Едно се иска от човека: да се откаже от своя стар съдружник, който го кара да греши и да се свърже с Първата Причина на нещата. В това седи неговото спасение.

    Сегашните хора са недоволни едни от други, намират, че са лоши, а въпреки това държат за своето достойнство. Човек може да пази достойнството си, ако е добър. Не е ли добър, той няма никакво достойнство. Човек може да пази достойнството си, ако е умен. Не е ли умен, той няма никакво достойнство. Човек сам не може да пази достойнството си. Друг ще пази неговото достойнство. Да мислите, че човек сам може да запази своето достойнство, това значи, да си правите илюзии. Не си правете никакви илюзии! Не допущайте никаква лъжа в себе си! Човек трябва да познава силите си, да знае, какво може да направи, а не да ходи от един човек на друг, да иска тяхното мнение. Някой писател пише разкази и започва да ги чете на този, на онзи, да кажат мнението си, дали ще ги приемат за печатане. – Няма защо да търсите мнението на възрастните хора. Постъпвайте по начина, по който Толстой е постъпвал. Когато искал да знае мнението на някого за разказите си, той събирал няколко деца и започвал да им чете. Ако децата одобрявали разказите му, и възрастните ги одобрявали. Аз съм правил подобни опити със себе си и с близките си приятели. Щом внеса в ума си една светла мисъл, дето и да отида, всички ме приемат добре. Или щом внеса една светла мисъл в ума на някой човек, и той грижливо пази тази мисъл в себе си, всички хора започват да го обикалят, да го кредитират. Щом оттегля мисълта си, този човек веднага става обикновен, и всички започват да го напущат.

    Един виден американски професор по музика искал да направи опит, да вложи своята музикална мисъл в някой човек, който не е много музикален, да види, какъв ще бъде резултатът. Той срещнал една млада мома, която имала много хубав глас, но не била особено музикална. Той я поканил у дома си да направи първия опит. Тя започнала да пее, а в това време той силно концентрирал мисълта си към нея и забелязал, че тя пеела отлично. Като направил няколко опити с нея, тя започнала да дава концерти, но винаги придружавана от него. Когато излизала на сцената, професорът седял зад кулисите и оттам отправял своята музикална мисъл към нея. Един млад момък се влюбил в певицата, но като виждал, че старият професор я придружава навсякъде, той помислил, че може да е влюбен в нея и решил да го премахне по някакъв начин. Един ден той издебнал професора и го убил. След смъртта на професора момата престанала вече да пее. Тя запазила гласа си, но изгубила онова възвишено музикално чувство, онази музикална мисъл, която професорът с присъствието си й предавал.

    Какво представя музикалната мисъл в човека? – Музикалната мисъл в човека е неговата вяра. Какво ще стане с човека, ако той убие своята вяра? Изгуби ли вярата си, човек престава да пее и да свири. Следователно, влюби ли се някой във вас, ще му кажете, че всичките ваши дарби и способности се дължат на вярата ви, на музикалната мисъл, която е вложена във вас. Докато Божията мисъл е отправена към нас, ние представяме нещо. Прекъснем ли връзката с Божествената мисъл, със свободата, със силата, със светлината и с доброто, които са вложени в нас, всичко е свършено. Това е телепатическата страна на въпроса.

    Всеки човек трябва да работи. – Ама аз вярвам! – Това не е достатъчно. Да вярва човек, това не значи, че не трябва да работи. И при най-голямата вяра човек пак ще преживее разочарования, но като работи, той ще трансформира състоянията си. Аз познавам хората, зная кой от тях ще ме излъже, но все пак вярвам. Аз вярвам в доброто на човека. И при най-големите му слабости, аз вярвам, че има нещо добро в него, че той може да се изправи. Колкото пъти да ме излъже, аз пак вярвам, че ще излезе човек от него. Това е качество на Бога. Когато всички хора се откажат от някого и престанат да му вярват, Бог остава последен при него и му казва: Не се страхувай, тази работа ще се оправи. Ти ще успееш, ще излезе човек от тебе. И наистина, както казва, така става.

    Вярвайте в Онзи, Когото обичате! Вярвайте и в себе си, когато обичате! Любовта е мярка за нещата. Когато Бог ви люби, това е реалността в живота. Когато ние любим, и това е реалност. Вън от любовта никаква реалност не съществува. Щастието се определя от любовта. Без любов животът не е реален.

    Едно от качествата на любовта е, че тя изключва всякакъв страх от себе си. – Какво ще стане с нас? – Каквото е определено. Има страдания в живота на човека, които по никой начин не могат да се избягнат. Където и да се скрие, те ще го намерят. Бог всичко е предвидил и за всичко има грижа. Един ден Бог изпратил един ангел на земята, да вземе душата на една жена. Щом влязъл в дома й, той видял, че тя била майка на три малки сирачета. Като погледнал към децата, ангелът се смилил над тях и си казал: Какво ще стане с тия деца, ако взема душата на майка им? Той се върнал на небето и казал на Бога, че не могъл да изпълни задачата, която му била дадена, защото съжалил децата. Ако взема майка им, те ще останат на пътя. Бог нищо не му казал, но го изпратил да слезе на дъното на океана и оттам да извади един камък. – Разчупи го сега! – казал Господ. Ангелът разчупил камъка. – Какво виждаш там? – Едно малко червейче. – Който се грижи за това малко червейче в дъното на океана, Той ще се погрижи и за сирачетата. Иди сега да изпълниш задачата, която ти дадох. Какво виждаме от този пример? – Този пример показва разбиранията на хората. Мнозина мислят, че душите на умрелите отиват далеч някъде и прекъсват връзката си със своите близки. – Не, когато майката замине за другия свят, душата й влиза в душите на децата и продължава да живее. Докато е живяла на земята, тя е била слугиня, а в онзи свят тя става господарка, оттам диктува и нарежда работите. Заминалият за онзи свят не остава там, а продължава да живее в сърцата, в умовете, в душите и в духовете на своите братя, останали на земята. Вие мислите, че вашите заминали са на онзи свят и устройвате сеанси да ги видите. Вие можете да видите само онзи, когото обичате. Вие можете да видите само свободния, силния, светлия и добрия. Единственото нещо, което се вижда, това е свободното, силното, светлото и доброто. Вън от него всичко е илюзия. Виждане има само в свободата, в силата, в светлината и в доброто.

    Когато работите на човека не вървят добре, това се дължи на факта, че в дадения момент той не е свободен, не е силен, няма светлина в ума си и не е добър. Дойде ли при мене този човек, аз ще му дам по-малко, отколкото на друг. Степента на доброто в човека определя неговия кредит. На всеки човек ще дадете толкова, колкото е кредитът му. Не можете да дадете всичко само на един човек. След него идат още много негови братя, на които трябва да се даде нещо. Всеки има право на своя дял, но не и на дяла на другите хора. Всеки човек трябва да направи поне най-малката услуга на своя ближен. В това седи изпълнението на волята Божия. Светът се нуждае от добри хора, от добри работници. Светът се нуждае от свободни, силни, здрави, умни и добри майки. Ако майката няма тия качества, тя не е майка. Какво дете ще възпита такава майка? Единственият ценен капитал, с който ние можем да оперираме в живота си, това са нашият ум, нашето сърце, нашата душа и нашият дух. Христос имаше този ценен капитал в себе си, и затова можа лесно да се справи с петхилядния народ. Той взе няколко хляба, разчупи ги, благослови ги и нахрани с тях множеството. Христос имаше само едно мнение за Бога. Той никога не се колебаеше, никога не се съмняваше в Него.

    Следователно и вие, като Христа, трябва да имате едно мнение за Бога. Знайте, че Бог никога не съизволява в страданията на хората. Той има желание да подобри условията на живота им, да ги направи радостни и весели, да ценят благата, които им са дадени. Хората знаят всичко това, но все пак роптаят, обезверяват се, обезсърчават се и т. н. – Защо? – Има нещо упорито, стегнато, кораво в тях. Докато не се освободят от лошите наследствени черти, те всякога ще изпадат в лоши състояния. Лесно се познават такива хора. – Как? – Като дойде някой упорите човек при мене, и аз ставам упорит. Като дойде някой, който се е обезверил, аз приемам състоянието му и казвам: Ти си се обезверил. – Отде знаеш? - Аз възприемам твоето състояние в себе си и отвътре те изучавам. – В мене пък се събуди вярата. – Да, аз приех от твоето безверие, а ти – от моята вяра. Като обичаш Бога, ще вярваш в Него. Вярата произтича от любовта, а надеждата – от вярата.

    Съвременните хора се нуждаят от ново разбиране на живота, на любовта, на знанието. Новото разбиране е това, което Христос донесе. Той не казваше да бъде неговата воля, но казваше: „Господи, да бъде Твоята воля!" Желайте и вие да бъде волята Божия навсякъде в живота ви. Волята Божия ще работи за вашето сърце, за вашия ум, за вашата душа и за вашия дух. Волята Божия седи в това, да обичате хората, без да очаквате те да ви обичат. Обичайте Бога, защото Той пръв ви е обикнал. Заради любовта Му към вас не очаквайте от Него богатство, къщи, имоти. Той ви е дал всичко, което ви е нужно, но вие не сте работили, както трябва. Ако хората биха работили съзнателно, Царството Божие отдавна би дошло на земята. Хората, непослушните деца на Бога, са причина да закъснее идването на Царството Божие. За да научат урока си, Бог ги оставя да понесат последствията на тяхната небрежност, да опитат горчивините на живота. Те ще разберат, че няма изходен път от положението, в което се намират, освен чрез изпълнение волята Божия.

    Светът няма да се поправи, докато не мине през огън. Огънят, това са изпитанията, страданията, през които всички хора трябва да минат. Всички хора ще минат през този огън, да се пречистят. В света съществува относителна чистота, а тя трябва да бъде абсолютна. Абсолютната чистота подразбира, каквито богатства и да видиш, да не пожелаеш нищо за себе си. Бъди доволен на това, което имаш. При закона на любовта пък ти трябва да се радваш на това, което ближният ти е придобил. Ако той е силен, радвай се на неговата сила; ако е добър, радвай се на добротата му; ако е учен, радвай се на учеността му. Ти никога не можеш да бъдеш това, което е той. Ти можеш да бъдеш добър и учен, но по съвсем друг начин. Ценното за всеки човек се заключава в това, че той представя една важна единица, поставена на специален пост и на специална служба. Ако всеки изпълни своята работа, той е постигнал нещо в живота си. Вие се стремите към придобиване на сила, на богатство, на щастие. Това са задачи, които отсега нататък ще разрешавате. Работете съзнателно, като внимавате да не изопачите своя характер, да не заложите сърцето и ума си, да не попарите душата и духа си. Някой иска да направи някакво добро, но се страхува от хората, да не го видят. Чудно нещо! От хората, които не виждат, се страхува, а от Бога, Който всичко вижда, не се страхува. Бог вижда всички погрешки на хората, но мълчи, чака те сами да се изправят. Човек греши, понеже не вижда богатството, което е вложено в него, и търси външно богатство. Той ходи тук-там да търси скъпоценни камъни, за да ги продава скъпо. И в стремежа си към външно забогатяване, той губи вътрешното си богатство. Външното богатство може да е голямо, като предпотопния мамонт, но за предпочитане е малкото богатство. За предпочитане е човек да приеме малка, детска форма, в която са вложени условия за растене и развитие, отколкото да приеме голямата форма на стар, 120-годишен дядо, който е изразходвал силите и възможностите си. Богатството е един мамонт. Какво ще придобие човек от тази голяма форма?

    Казано е в Писанието: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Обаче, никъде не е казано: Блажени богатите или учените, защото те ще наследят земята. Учеността на хората в света е относителна. Сегашните деца знаят повече от учените хора на миналото. И в бъдеще децата ще знаят повече от сегашните учени. Има една ученост, която никога не губи цената си. Отива един беден човек при един от истинските учени и се оплаква от положението си. Той му казва: Не се безпокой. Бръкни в джоба си! Бръква той в джоба си и намира две златни английски монети. Дохожда при този учен една майка и разправя, че детето й е неизлечимо болно. Иди у дома си, детето ти ще бъде здраво. Връща се майката у дома си и намира детето си здраво. Отива един ученик при него и му казва,. че ще се явява на изпит, но мисли, че ще го скъсат. – Не се страхувай, непременно ще издържиш изпита си. Както казва, така става – ученикът свършва изпита си добре. Каква по-голяма ученост можете да очаквате от тази?

    Вяра е нужна на хората. Мнозина се оплакват, че са неразположени, болни, нещастни, без да подозират, че неразположенията им се дължат на промяната на времето. Когато времето се разваля, те стават нервни, раздразнителни, неразположени духом. Като не правят връзка между времето и тяхното състояние, те мислят, че неразположението им се дължи на някакво болезнено състояние. Не се влияйте от вятъра, от влагата, от мислите на хората. Влияйте се от Божието добро, което е във вашето сърце. Влияйте се от Божествената светлина, която е във вашия ум. Влияйте се от Божествената сила, която е във вашия дух. Влияйте се от Божествената свобода, която е във вашата душа.

    „Да просветнат делата ни пред Бога!" Това значи: Така да просветнат сърцата, умовете, душите и духовете ни пред Бога, че когато хората видят тази светлина, да прославят Господа Бога нашего, Който е на небеса.

    Сега, препоръчвам ви следното: Вярвайте в доброто на вашето сърце, както и в доброто на другите хора.

    Вярвайте в светлината на вашия ум, както и в светлината, която е в умовете на другите хора.

    Вярвайте в свободата на вашата душа, както и в свободата, която е в душите на другите хора.

    Вярвайте в силата на вашия дух, както и в силата на духа, който е в другите хора.

    Вярвайте в Бога, любете Го и приложете Неговия закон.

    Когато се върнете у дома си, сложете богата трапеза на вашите мисли, чувства и постъпки и ги нагостете добре. Така ще опитате силата, която Бог ви е дал.

    Христос е човекът на изобилната сила.

    Христос е човекът на изобилната вяра.

    Христос е човекът на изобилната любов.

    22. август, 5 ч. с. София. – Изгрев.

    ----

    *) Йоана б: 1–9.

    Книги:

    Свободно даване

    Лъчи на живота (Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, 2004)

    24 беседи от 18 юли 1937 г. до 22 септември 1937 г.

    Начало: 05:00

  20. Аудио - чете Иванка Петрова

    ДА ПОЗНАВАТЪ (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата, "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г.

    Издание от 1937 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово, 1937 –1938

    Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.

    Книгата за теглене PDF

    Съдържание

    Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от първото издание - София 1937г., в

    книгата "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София,

    Издателска къща „Жануа-98“, 2004.

    Книгата за теглене - PDF (стар правопис)

    Съдържание на томчето

    рилска беседа - 15 август 1937 г.

    ДА ПОЗНАВАТ

    Христос казва: „Да имате любов помежду си". Както виждате, отдавна се говори за любовта, но, въпреки това, тя пак остава неразбрана. И преди Христа се е говорило на хората за любовта, но и тогава е била неразбрана. И днес се говори за любовта, но пак не се разбира. Казано е в Писанието, че първият плод на Духа е любовта. Тя е първият реален образ, с който е започнало създаването на света. От нея излизат всички останали реални образи. Ако човек не може да разбере любовта, колко по-мъчно ще разбере образите, които са произлезли от нея. Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че те не разбират, нито познават любовта. Любовта трябва да се познава? – Защо? – Защото само чрез любовта можем да познаем Бога. Любовта е път за познаване на Бога. Щом Го познаем, ние сме вече придобили Вечния живот. Тогава ни става ясен стихът: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога". Истинен Бог е Този, Който ни обича. Щом не ни обича, той не е истинен.

    Кой е истинският човек? – Истински човек пък е този, който обича Бога. Значи, истински Бог е Този, Който всички обича.

    Истински човек е този, който обича Бога. Дето има обич, там има познаване. – Кой е твоят баща? – Мой Баща е онзи, Когото познавам, Който ми е дал живот – най-голямото богатство в света.

    Мнозина са се заели усилено да търсят Бога. Това е остатък от езическите времена. Ако човек иска отсега нататък да намери Бога, той е закъснял. Това е все едно, след като човек е живял хиляди години на земята, изложен на благодатното действие на слънцето, да излезе вън и да каже: Искам да намеря слънцето, да видя, какво нещо представя то. Ние имаме възможност всеки ден да виждаме слънцето – едно от великите Божии творения. Слънцето е създадено за нас. Ако слънцето не съществуваше, ние не бихме могли да се проявим. Велик и мъдър е Господ! Велики са Неговите творения! Като е създал това грамадно слънце, за да не ни уплаши от него, Той го е поставил на такова далечно разстояние от нас, че да изглежда малко, като диня. Като погледне към това малко слънце, детето се радва, че и то може да го вдигне, да си поиграе с него като с топка. Величието на Бога се заключава в това, че като е представил големите неща в умален вид, Той имал предвид нашето съзнание. За да ни поучи, да не започнем да се кланяме на великите Му творения, Той ги е намалил. Те седят на небето като малки светулки, изпращат ни светлината си и ни заставят да мислим и да ги изучаваме. Мъчнотията на съвременните хора не седи нито в слънцето, нито в звездите, но в земята, върху която те живеят. Земята им се представя толкова голяма, че ги е заблудила, объркала отношенията им към нещата. Вследствие на това объркване, те днес не знаят, на кого трябва да служат.

    И тъй, земята – майката на хората, е внесла в децата си такъв ужас, такъв страх, че те не смеят спокойно да предприемат нещо. Тръгнат ли на планината, страхуват се от камъните, да не падне някой камък върху тях, да ги убие. Тръгнат ли с параход по вода, страх ги е да не се удавят. Те се страхуват от смъртта, която на всяка крачка ги дебне. Поради този страх, който земята е внушила на своите деца, те са в постоянно разногласие помежду си. Навсякъде чувате само разправии, спорове, недоразумения, престъпления, побоища. Не само хората се карат и бият, но и говедата, които живеят между тях. Те постоянно упражняват рогата и копитата си. Като дойде на земята да види, как живеят хората, Бог се обръща към нея с въпроса: Защо си напуснала децата си? Защо не ги възпиташ малко? – Не мога вече да ги нося, дотегна ми. Не само това, но както виждаме, и земята има свои желания, за реализирането на които иждивява достатъчно време. Тази е причината, поради която е напуснала децата си.

    Зимно време тя се облича със снежно-бяла дреха и излиза да се покаже пред света. Пролет, когато слънцето започва да грее силно, бялата дреха на земята се стопява, и тя облича нова дреха, пъстро накитена – със зелени, бели, жълти, сини цветенца. Като я видят с тази пъстра и красива дреха, децата й започват да скачат, да се радват и веселят с нея заедно. Те казват: Колко е красива нашата майка! – Как мислите, естествено ли е това, което земята прави? – Естествено е, разбира се. Земята има много възлюбени, пред които тя иска да се докара, да им се хареса. Голяма е любовта на земята към слънцето. От ранна пролет до късна есен, тя се облича в различни дрехи, все по-пъстри и красиви, да задоволи своя възлюбен. Щом я види в белоснежната й рокля, той веднага я заставя да се съблече. Като взимате пример от земята и слънцето, и вие им подражавате. През деня се обличате с разноцветни дрехи, като земята, а вечер и зиме, когато слънцето се скрива, палите свещи да се осветявате, и огньове – да се отоплявате.

    Това са фигури, които изразяват фази на развитие, през които минават, както земята, така и хората, които живеят на земята. Обаче, за човека на земята има две важни неща: да го обичат и да обича. – Кой го обича и кого той трябва да обича? – Онзи, Който е създал човека, Той пръв го обича. И после, човек трябва да обича Онзи, Който го е създал. Затова е казано в Писанието: „Бог толкова възлюби света, т. е. хората, че даде в жертва своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен".

    Днешният неделен ден е точно противоположен на миналия. Колкото миналият неделен ден беше затворен, толкова днешният е отворен: небето е чисто, ясно, слънцето грее силно. Какво показват тия два, един на друг противоположни, дни? Те изразяват две противоположни състояния на човека. Когато е тъжен, скръбен, недоволен, човек се затваря в себе си. Той не иска да се среща с хора, с никого не иска да говори. Той прекарва в пълно мълчание. Щом работите му се наредят добре, той се облича хубаво и излиза вън. Когото срещне, поздравява го и започва да се разговаря с него. Той се отваря за всички. Щом отвътре му е добре, и отвън му е добре. Днес небето е отворено, изобилно излива любов. Днес всичко говори за любовта на Бога към хората. И хората, от своя страна, трябва да отговорят на Бога с любов.

    Като не разбират Бога като източник на живот, на сила, на светлина и знание, мнозина се спират върху слънцето, радват му се, защото от него получават живот, светлина и топлина. Наистина, слънцето е мъдро, защото широко простира светлината и топлината си. То е умно, защото кара хората да мислят. То е добро, защото болни лекува. То е велика книга на Божествения свят. Сутрин, като излиза да посреща слънцето, човек може да определи за себе си, как ще прекара деня. През деня човек ще мине онова, за което съзнанието му се е пробудило в момента на изгряване на слънцето. Всяка светла мисъл, или всяко възвишено чувство, които човек е преживял в този момент, ще внесат радост в душата му, понеже няма сила в света, която може да се противопостави на Божественото.

    Съвременните хора се стремят към доброто в света. – Защо? – Защото доброто е цел в живота. Доброто дава възможност за проява на всички неща. Силата дава възможност за постижения. Свободата пък прави всички неща реални. Без свобода лю-бовта не е реална. Без сила любовта не е възможна. Без светлина любовта е непонятна. Без доброта любовта е неприложима. За да проявите любовта, вие трябва да знаете правилата и законите, които я регулират. Любовта на съвременния човек може да се уподоби на сакат, който ходи с две патерици. Вземе ли някой патериците му, той се залюлява и пада на земята. Човешката любов представя инвалид, с две патерици. Божията Любов представя здрав човек, който се движи свободно, без никакви патерици. Патерица е чужда дума. Тя произтича от гръцката дума „patег" – баща. Когато остарее, бащата носи бастон, който играе роля на трети крак. Дойде ли човек до положение да разчита на третия крак, на бастона си, неговата работа е свършена. Не разчитайте на вашата стара любов. Нова, истинска любов е тази, която днес се проявява. Това, което днес ни се дава и говори, то представя същественото за човека. Миналото е станало вече; настоящето днес става, а бъдещето предстои да стане. Интересувайте се от това, което днес става. Как са живели хората в миналото, не е важно за вас. Как днес живеят, това е важно. Възрастният не може да живее, както е живял като дете. Животът му като дете е бил добър, но днешният живот изисква от него съвсем други неща.

    И тъй, човек не може да познае любовта, ако не е свободен, ако не е силен, ако няма светлина и ако не е добър. Казано е в Писанието, че любовта е плод на Духа. Като знаете условията за проява на любовта, вие разбирате, защо хората се стремят към свобода. Мъже, жени и деца се борят за свобода. Животни и растения се борят за свобода. Всичко живо се бори за свобода. Душата на човека се стреми към свобода, но за да я постигне, на помощ трябва да й дойде духът, със своята сила. Бог желае нашата свобода. Следователно, това движение в света за свобода се дължи, именно, на Божественото, което се бори вместо нас.

    Стремежът на човека за свобода е Божествен. Щом знаете това, пазете се да не осакатите в себе си този стремеж. Воювайте не само за своята свобода, но и за свободата на всички живи същества. Свободен е само онзи, който се радва на свободата на всички. Следователно, абсолютно свободен е само Бог. Той иска всички да бъдем свободни и ни дава начини, по които можем да придобием свободата си. Първото условие за придобиване на свободата е любовта. Който не е приел любовта в себе си, той не може да бъде свободен. Свобода без любов не съществува. За онзи, когото обичате, вие сте готови да жертвате всичко. За онзи, когото не обичате, не сте готови да жертвате нищо. Когато любовта действа в човека, той дава много. Щом любовта отсъства, той нищо не дава.

    Много е говорено за любовта, но почти нищо още не е казано за нея. И аз съм говорил много за любовта, но още не съм дошъл до встъплението в любовта. – Защо? – Защото има елементарни работи, които предшестват любовта, а те трябва да се знаят. Ако влезете между говеда, първата ви работа е да следите да не се мушкат, да не тъпчат храната си, да не цапат около себе си. Като научат тия неща, тогава само може да се говори за възпитанието им. – Не може ли волът изведнъж да хвърли рогата си? – Не може. За да създаде рогата си, чрез които се брани, волът е мислил хиляди години. Конят е създал задните си крака, да рита. Кучето е създало зъбите си, да хапе. Това са оръжия на животните, с които се бранят. – Не може ли без оръжия в света? – Засега не може. Един ден, когато волът се повдигне по-високо, отколкото е днес, той сам ще хвърли рогата си. Щом съзнанието му се повдигне, той ще излезе от положението, в което днес се намира.

    Любовта, за която сега ви говоря, подразбира вечно подмладяване. Ако всеки ден човек не се подмладява, животът му изгубва смисъл. Подмладява ли се, и животът му се осмисля. В Писанието е казано: „Силата на онези, които обичат Господа, ще се обнови". – Как? – По разни начини. Видите ли, че кожата на лицето ви се е малко сбръчкала, вземете чиста, планинска вода и се измийте с нея. Ако очите ви са се замрежили малко и не виждат, приемете повече светлина. Ако сърцето ви е изстинало, запалете малко вашия огън, да се стопли сърцето ви. Да светнат очите на човека, това значи, да се ползва той от светлината на своя ум. Ако очите ти не са замъждяли, ти имаш светлина в ума си. Човешкият ум свети, за да знае той, как и какво знание за светлината да придобие. Чрез светлината той проверява знанието си.

    Днес млади и стари се стремят към онова знание, което е придобито чрез светлината на ума. На небето, обаче, стари и възрастни хора няма. Там всички са млади. Ако влезете между ангелите, ще видите, че всички са около 30 годишни – млади, красиви, спретнати. Дойде ли един от тия ангели между хората, всички ще се влюбят в него. Моми ще напуснат родителите си, жени – децата и мъжете си и ще тръгнат след него, както гладният – след хляба. Ангелите носят в себе си велик живот. На небето има само 24 старци. Всеки старец представя една минала епоха. В този смисъл, старият представя човек на знанието, на светлината. От лицето му излиза светлина. Младият човек пък разполага със сила. Следователно, старият носи в себе си светлина и доброта, а младият – свобода и сила.

    И тъй, младият се стреми към придобиване на свобода. Старият – към придобиване на доброто. Докато е млад, човек търси свободата. Като придобие свободата, той става стар и започва да търси доброто. Щом придобие свободата и доброто, той влиза в царството на любовта и става нейн гражданин. Влезе ли в царството на любовта, човек е влязъл вече в Божествения свят. Това може да стане още днес, а може да стане и след хиляди години – от човека зависи. Човек не знае, какво крие в себе си. Той е затворено богатство, затворен извор, свещ, турена под шиник. Той е запечатена книга. Велико съдържание има тази книга в себе си, но като седяла дълго време неотваряна, тя се е изцапала малко. И днес човек се страхува да отвори книгата на своя живот, да прочете писаното в нея и да се поучи.

    Отворете книгите на вашата душа, на вашия дух, на вашия ум и на вашето сърце и ги прочетете. Те са най-хубавите книги, които трябва да четете. Новото, което днес ви казвам, е да прочетете тия четири книги, в които е описан целият ви живот, от създаването ви досега. По-хубави книги от тях не съществуват. Досега сте чели много книги, оригинални и преводни, но всички се нуждаят от корекция. Четете книгите на вашата душа, на вашия дух, на вашия ум и на вашето сърце, да видите, какво Бог е писал в тях. Те представят истински оригинал на нещата. Каквото друго и да четете, вие ще се объркате. От всичко четено, задържайте в себе си само онова, което е вярно с оригинала. Което не е съгласно с оригинала, туряйте настрана. В Откровението се говори за една книга, затворена със седем печата. Йоан казва, че нямало кой да отвори тази книга. Най-после се явило едно агне, което разпечатало тази книга. Днес тази книга е отворена, и всеки е свободен да чете от нея. Тази книга е пред вас, и вие трябва да я четете. – Коя е тази книга? – Тя е книгата на вашата душа, на вашия дух, на вашия ум и на вашето сърце.

    Мнозина се запитват, какво ще правят след прочитането на тези книги. – Много просто! Щом прочетат тия книги и придобият свобода и сила, те ще помагат на хората. Щом станат умни и добри, те ще помагат на слаби, на страдащи, на угнетени. Смисълът на живота седи в помагане на ближните си. Оттук трябва да започне човек. Този е пътят на познаване на себе си и на своя ближен. Само свободните, силните, умните и добрите хора могат взаимно да се познават. Не са ли свободни, силни, умни и добри, те всякога ще остават чужди един за друг. Младият казва: Аз искам да бъда свободен, силен, умен и добър. – Как ще постигнеш това? Работа се иска от тебе. И младата булка може да каже, че иска да бъде като майка си, но, за да дойде до положението, в което майка й се намира, тя трябва да мине през нейния път. Майка й е родила четири-пет деца, отгледала ги е, възпитала ги е, дала им е образование. Докато младата булка не роди четири-пет деца, тя не може да стигне майка си. И ученикът иска да бъде като учителя си, но той трябва да работи, да роди всичко онова, към което се стреми. Раждали ли сте вие, да знаете, как се ражда?

    Мнозина искат да бъдат свободни, силни, умни, добри, без да работят. Човек трябва да зачене в себе си тия неща и да ги роди. Как може да бъде свободен онзи, който не е заченал свободата в себе си и не я е родил? Как може да бъде силен онзи, който не е заченал и не е родил силата? Как може да бъде мъдър онзи, който не е заченал и не е родил светлината? Как може да бъде добър онзи, който не е заченал и не е родил доброто? Човек трябва да роди свободата, силата, светлината и доброто! Думата „раждам, раждане" е санскритска и означава работа. Следователно, човек трябва да работи с любов, за да роди свободата, силата, светлината и доброто в себе си. Роди ли тия неща, той е придобил четири велики условия за себе си и за своите ближни.

    Христос казва: „Ако се не родите изново от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие". Това значи: ако се не родите изново от свобода и дух, от сила и дух, от светлина и дух, от добро и дух, вие не можете да влезете в Царството Божие.

    Поздравете вашата душа с благите думи на свободата!

    Поздравете вашия дух с благите думи на силата!

    Поздравете вашия ум с благите думи на светлината!

    Поздравете вашето сърце с благите думи на доброто!

    15 август, 5 ч. с.

    Книги:

    Да познават

    Лъчи на живота (Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София, 2004)

    24 беседи от 18 юли 1937 г. до 22 септември 1937 г.

    Да познават

    Лъчи на живота (София, 1998)

    4 беседи от 11 август 1937 г. до 15 август 1937 г.

    Начало: 05:00

    • Like 1
  21. Аудио - чете Иванка Петрова

    Аудио;

    Архивна единица

    ЧЕТИРИТѢ ПРАВИЛА (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата, "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г.

    Издание от 1937 г., София

    Книгата за теглене - PDF

    Съдържание на томчето

    От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово, 1937 –1938

    Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.

    Книгата за теглене PDF

    Съдържание

    рилска беседа - 13 август 1937 г.

    ЧЕТИРИТЕ ПРАВИЛА

    Всички хора искат да имат успех в живота си, но въпреки това нямат. – Защо? – Защото не спазват съществените правила, без които животът им се обезсмисля. За да имате успех в живота си, прилагайте следните четири правила:

    Пази свободата на душата си!

    Пази силата на духа си!

    Пази светлината на ума си!

    Пази доброто на сърцето си!

    Тия четири правила представят музика, изкуство, богатство и сила в човешкия живот. Без тях човек не може да прояви нито любовта, нито знанието, нито богатството, нито разумността си. За да бъде добър, човек трябва да пази свободата на душата си, силата на духа си, светлината на ума си и доброто на сърцето си. Мнозина отричат душата и духа. Няма защо да ги отричат. Те трябва да знаят, че само свободният има душа. Щом не е свободен, той няма душа. Който е силен, той има дух. Щом не е силен, той няма дух. Докато отрича светлината, човек няма ум. Щом признае, че има светлина, той има ум. Докато отрича доброто в света, човек няма сърце. Щом признае доброто, той признава и съществуването на сърцето си. Какъв човек е този, който няма душа, дух, ум и сърце? Истински човек е онзи, който има душа, дух, ум и сърце. Когато изгуби свободата на душата си, човек става мрачен, неразположен. Като се види в трудно положение, човек обвинява дявола. – Какво нещо е дяволът? Дяволът е дух. Като дух, той издухва всичко онова, което човек държи в ръката си. След това човек се оплаква, че го ограбили. Кой е виновен, че са те ограбили? Ако беше държал ръката си затворена, никой нямаше да те ограби. Щом си я държал отворена, вината е в самия тебе. Ако изнесете някоя леснолетлива ароматна течност на въздуха, вятърът ще я издуха. Кой е виновен в случая: вятърът, или човекът, който отворил шишенцето, в което се намирала тази течност? Човек трябва да знае свойствата на ценните неща и внимателно да ги пази.

    Човек трябва да разсъждава върху нещата и право да мисли. Правата мисъл се нуждае от няколко условия: от свобода, която може да й даде простор, много земя; от сила, която я прави подвижна. Без сила мисълта е лишена от движение. Правата мисъл се нуждае от светлина, чрез която да обхваща, да завладява нещата. Предназначението на ума е да завладява. Предназначението на сърцето пък седи във възстановяване реда и порядъка на нещата. Сърцето подразбира доброто в света. Казват за някого: Сърце има този човек!

    – Защо страдат хората? – Защото не са свободни. – Защо са слаби? – Защото са изгубили силата на духа си. – Защо се спъват? – Защото са изгубили светлината на ума си. – Защо са бедни? – Защото са изгубили добротата на сърцето си. Който е изгубил радостта си, той е изгасил светлината на своя ум. Болният пък е изгубил силата на своя дух. Който е станал роб на какъвто и да е лош навик, той е изгубил свободата на душата си. Бог е дал на човека четири неща, които трябва грижливо да пази : свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето. При това голямо богатство, човек е пак недоволен от живота и очаква нещо повече. Какво трябва да очаква ученикът от своя учител? Може ли учителят да му даде друга глава, други очи, уши, уста, нос, ръце и крака? Каквото и да очаква ученикът от учителя си, последният не може да направи за него нищо друго, освен да раздвижи въздуха наоколо му. От раздвижването на въздуха около себе си, ученикът ще долови някакви звуци, чрез които учителят му го запознава с външния свят: говори му за буквите, за сричките, от които образува думи и изречения. После започва да пише на дъската, да му разправя за някакви невидими елементи – водород, кислород и т. н. След това ученикът ще се върне у дома си и ще каже, че е научил нещо.

    Изкуството на учителя седи в преподаването му. Ако умее да преподава, той ще хвърли светлина в умовете на своите ученици. Изкуството на художника седи в линиите, които той поставя на място. Който не разбира от това изкуство, той ще каже, че художеството не е нищо друго, освен цапане с бои върху платно. Изкуството на музиканта и на певеца седи в точното определяне трептенията на тоновете. Истинският музикант може да определя броя, силата и качеството на трептенията не само на тоновете, но и на думите по форма, по съдържание и по смисъл. Запример, свободата, силата, светлината, доброто имат свой специфичен тон. Свободата е най-високият тон в гамата. Тя се изразява чрез тона „si". Тонът „si" се отнася до музиката, а като част на речта представя спомагателния глагол си: ти си. Какво си ти? – Ти си богат, ти си силен, ти си учен човeк. Като кажа „си", разбирам, че аз зная работите, проникнал съм в тях. За да дойда до тона „si", минал съм през шест тона „si". Всеки човек, който има нещо на разположение, може да се уподоби на тона „si". Следователно, ко1ато имам свобода, аз съм тонът „si". Когато имам сила, аз съм тонът „si". Когато имам светлина, аз съм тонът „si“. Когато съм добър, аз съм тонът „si".

    Следователно, свободата се отнася за душата, силата – за духа, светлината – за ума и доброто – за сърцето. Без душа човек не може да бъде свободен; без дух не може да бъде силен; без ум не може да има светлина и без сърце не може да бъде добър. Още тази сутрин, вие трябва да прегледате състоянието си, да видите, имате ли свобода на душата си, сила на духа си, светлина на ума си и добро в сърцето си. Както виждате, числото четири играе важна роля в човешкия живот. По тази причина, именно, Питагор е преподавал на учениците си свойствата на числата едно, две, три и четири. В понятието единица, Питагор внесъл твърдост. С това той искал да каже, че човек трябва да бъде толкова твърд, щото никой да не може да го мръдне от мястото му. Хване ли нещо в ръката си, цял свят да се бори с него, да не може да му го отнеме. Твърдостта е качество на земята, на твърдата материя. В понятието „две“, Питагор внесъл качеството движение, присъщо на водата. При най-малкия наклон, водата започва да слиза надолу. При новата си обстановка, тя се запознава с окръжаващата среда. Човек трябва да бъде подвижен като водата, да има готовност да се запознава с хората, които среща на пътя си и да ги изучава. Това значи жив човек, който може сам да се движи и да бъде господар на себе си. В числото „три" Питагор вложил понятието разширяване, което е свойствено на въздуха. В числото „четири“ Питагор внесъл понятието проникване, свойство на светлината. Значи, твърдата материя има едно напрежение, надолу, дето е тежестта й. Течната материя има две напрежения – надолу и настрана. Въздухообразната материя има три напрежения: надолу, нагоре и настрана. Светлината, т. е. лъчистата материя, има четири посоки на движения, четири посоки на напрежения. Тъй щото, човек не може да разбере живота, ако не е устойчив като твърдата материя, ако не е подвижен като водата, ако не се разширява като въздуха и ако не прониква като светлината. Да проникнеш през даден предмет, това значи, да го осветиш. Съвременните хора спорят по въпроса, има ли Бог в света, или няма. – Само онзи може да отрича съществуването на Бога, който е лишеи от светлина в ума си. Може ли такъв човек да предава и приема знанието? Да се отрича Бог, това значи, да се дава гражданство на невежеството, на робството в света. Да поддържа човек безбожието в себе си, това значи, да поддържа невежеството, робството, говедарството. В далечното минало, когато нямал още светлина в ума си човек бил говедар, но след създаването му, когато Бог вдъхнал в него живо дихание, той получил светлина в ума си и излязъл от говедарството. От този момент той познал, че има Баща, че е роден от някого. Кое е първото качество, което определя дъщерята и сина? – Първото качество на дъщерята е да познава майка си. Дъщеря, която не познава майка си, е говедарка. Първото качество на сина е да познава баща си. Син, който не познава баща си, е говедар. Под думата „говедар“ разбирам човек, лишен от светлина на ума си. Този човек е сляп. От него нищо не може да се очаква. Той няма ум в главата си. Следователно, преди да разисква човек върху въпроса, има ли Бог в света, или няма, той трябва сам да се запита, има ли ум, или няма. Ако има ум, и Бог съществува. Ако няма ум, и Бог не съществува. „Рече безумният в сърцето си, че Бог не съществува". Безбожникът се отличава по това, че няма светлина в ума си, вследствие на което се намира в тъмнина, в затвор. Безбожникът не може да мисли право, понеже е лишен от светлина на ума си, от свобода на своята мисъл. Който не може да мисли, той е затворник, лишен от светлина. Какво трябва да направи, за да може да мисли? – Да запали една свещ в ума си, да има светлина. Учениците от гимназиите не вярват в Бога, но като започнат да държат матура, отиват на църква и палят свещи. Те разбират, че все трябва да се обърнат към някого за помощ, за да им светне, да разбират и възприемат добре. Щом се намерят в трудно положение, тогава вече има Господ, признават Го. Паленето на свещи показва, че човек се нуждае от светлина. Щом се намери в някакво противоречие, човек казва: Няма добри хора, няма добро в света. – Не е въпрос, има ли добро в света, или няма. Важно е, човек да се запита и да си отговори: има ли добро в моето сърце? – Ако има добро в моето сърце, има добро и в света. Няма ли добро в моето сърце, няма добро и в света. Настрадин Ходжа е казал: Когато жена ми умре, половината свят се свършва; когато аз умра, целият свят се свършва. Наистина, когато човек изгуби свободата на душата си, силата на духа си, светлината на ума си и доброто на сърцето си, животът няма вече смисъл за него, той е мъртъв човек. Той трябва да възкръсне!

    Какво означава думата възкресение? – Да възкръснеш, значи да оживееш. – Кой може да възкръсне? – Всеки, който придобие свобода на душата си, той е възкръснал. Който придобие сила на духа си, той е възкръснал. Който придобие светлина на ума си, той е възкръснал. Който придобие доброто в сърцето си, той е възкръснал, той е оживял. Достатъчно е човек да придобие свобода, сила, светлина и доброта, за да възкръсне, да оживее. – Кога може да стане това? – Още днес. Човек умира четири пъти, но и четири пъти възкръсва. Когато изгуби свободата си само, той умира един път; когато изгуби и силата си, той умира втори път; когато изгуби и светлината си, той умира трети път; когато изгуби и доброто в себе си, той умира четвърти път. Умре ли четири пъти, той вече не е за никъде, и говедар не може да стане. Като изгуби свободата си, човек става роб. Като изгуби силата си, той става за подигравка на хората. Като изгуби светлината си, говедар става. Какво става с човека, като изгуби доброто на сър