Светулка

11. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ И ТЯХНАТА ПОДЯЛБА НА ДЕКАНАТИ На следващото изображение е представена графически кръгообразната зодиакална система. Съзвездията в техния последователен ред заема кръгови отрези по 30°, наричани знаци. Съгласно принципа на троичноста на битието, всеки отрез или знак се подразделя на три равни части по 10°, всяка от които отговаря на съответния свят. Първите 10° от всяко съзвездие отговарят на Божествения или умствен принцип, изразен чрез влиянието на съзвездието. Вторите 10° на всички съзвездия отговарят на духовния или сърдечен принцип. Третите 10° на всички съзвездия отговарят на материалния или физически принцип. Следователно, първият деканат на всяко съзвездие има отношение към умственото тяло на човека, т. е. към неговия мисловен живот. Вторият деканат на всяко съзвездие има отношение към духовното, чувственото тяло на човека. Третият деканат има отношение към физическото тяло на човека. Светилото - представител на знака, е владетел на трите негови деканата. Заедно с планетата-представител съвладетел на втория деканат е планетата, която е представител на следващия знак от същия тригон. Ведно с планетата-представител съвладетел на третия деканат е планетата, която е представител на третия знак от същия тригон. Тази подялба е особено важна при определяне естеството на планетните влияния, изхождащи от различните деканати с домовете, нещо, което ще бъде осветлено нататък. Следващият чертеж [вж. с. 527 в оригинала, а тук стр. 438 - ГСК] на зодиакалните знаци и табличката на деканатите дава пълна представа за тази подялба и за връзката между деканатите и светилата. Горният чертеж [вж. с. 527 в оригинала, а тук стр. 438 - ГСК] представя отношението на човека с различните светове и планетните принципи, свързани с всеки свят. 1-я кръг определя Божествения свят и отношенията на човека към него. Той е свързан със свърхсъзнанието и причинния ума на човека. Заема точката на ЗЕНИТА. 2-я кръг, който в небесната координатна система, образувана от небесния меридиан и небесния екватор, заема точката на НАДИРА, определя ангелския свят и отношението на човека към него. Той е свързан с подсъзнанието и колективния ум. 3-я кръг, който заема точката на Залеза (ДЕСЦЕДЕНТ), определя човешкия и астрален свят и отношението на човека към тях. Той е свързан със самосъзнанието и субективния ум. 4-я кръг заема точката на ИЗГРЕВА (АСЦЕНДЕНТА) и определя материалния и животински свят, както и отношението на човека към тях. Той е свързан с човешкото съзнание и с обективния ум. Всеки звездослов има тези четири главни точки или главни врати на мировото влияние. Чрез тези четири точки човек има връзки, отношения, обмяна, взаимодействие и е в зависимост от четирите различни свята на ЖИВОТА. От известните засега на човека светила, на всеки свят отговарят по три от тях, с изключение на БОЖЕСТВЕНИЯ свят, с който човек е свързан само чрез едно светило - СЛЪНЦЕТО. Посредством СЛЪНЦЕТО ЧОВЕК ИМА ВРЪЗКИ, ОТНОШЕНИЯ и ОБМЯНА с БОЖЕСТВЕНИЯ, ПРИЧИННИЯ СВЯТ, откъдето получава най-висшите жизнедателни сили за своето причинно, умствено, чувствено и физическо тяло. Според това как е приемал, как е употребявал и оползотворявал слънчевата светлина в своите минали животи, в настоящия живот човек получава правилно или неправилно слънчевата светлина. Ако в минали въплъщения човек се е ползвал от слънчевата светлина да върши злини, в настоящия му живот неговото причинно тяло не ще има правилно устройство, следователно той не ще може да получава правилно жизнедателни сили за всички останали тела. Слънцето е представител на Божествения свят във физическия. Слънцето има отношение към устройството и дейността на очите. По-определено, Слънцето управлява дясното око у мъжа и лявото у жената (Луната, обратно, управлява лявото око у мъжа и дясното у жената). Ако отношенията на човека в минали животи към причинния свят са били неправилни, това ще се отрази върху зрението на човека в настоящия му живот. Трите Божествени Начала (принципи) - ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ИСТИНА в планетен свят се представят от Слънцето, което също е представител на Божествения Дух, който движи живота. Любовта, Мъдростта и Истината, които изхождат от Слънцето, за всеки свят и всяко съответно у човека се възприемат чрез отделно светило, както следва: По отношение на ангелския свят Божествената Любов се възприема и предава чрез НЕПТУН. Божествената Мъдрост се възприема и предава чрез УРАН. Божествената Истина се възприема и предава чрез ЮПИТЕР. По отношение на човешкия свят С Божествената Любов човек има връзки и отношения посредством ВЕНЕРА. С Божествената Мъдрост човек има връзки и отношения посредством САТУРН. С Божествената Истина човек има връзки и отношения посредством ПЛУТОН. По отношение на животинския свят Посредством МЕРКУРИЙ се приема и предава Божествената Любов. Посредством ЛУНАТА се приема и предава Божествената Мъдрост. Посредством МАРС се приема и предава Божествената Истина. Дейността на трите Божествени Принципа за трите различни светове е различна, но общо за всички светове проявите на трите Божествени Принципа са следните: ЛЮБОВТА ражда живота, силите, топлината, всички блага, всички условия за живота. МЪДРОСТТА ДАВА СВЕТЛИНА И ЗНАНИЯТА. ИСТИНАТА дава свобода, красотата, щастието и радостта. Следователно, когато човек правилно възприема, правилно разбира и правилно проявява ЛЮБОВТА, той се ползва с изобилие от живот, сили и добри условия. Когато човек неправилно възприема, неправилно разбира и неправилно проявява ЛЮБОВТА, той се лишава от живот, сили и условия за живот. Когато човек правилно възприема, разбира и проявява МЪДРОСТТА, той се ползва дотолкова от знание и светлина, доколкото е работил за Мъдростта. Обратно, човек, който неправилно възприема, разбира и проявява Мъдростта, се лишава от знание и светлина. Когато човек правилно възприема, разбира и проявява ИСТИНАТА, той се ползва от свобода, красота и радости. А когато човек неправилно възприема, неправилно разбира и неправилно проявява ИСТИНАТА, той се лишава от свобода, красота и радости. Любовта е свързана с умствената дейност на човека, Мъдростта е свързана с неговите чувства, а Истината с неговите дела. Посредством Любовта човек черпи благословение от Божествения свят. Посредством Мъдростта човек се ползва от благословенията на ангелския свят. Посредством Истината човек придобива благоприятни условия за човешкия и физическия свят. Посредством планетите Нептун, Уран, Юпитер човек има връзки, отношения и обмяна с ангелския, с умствения свят. Посредством планетите Венера, Сатурн, Плутон, човек има връзки, отношения и обмяна със себеподобните си. Посредством планетите Меркурий, Луна и Марс човек има връзки, отношения и обмяна с животинския свят и с цялата природа. Численото съотношение между силата на влиянието на светилата от трите свята е следното: Слънце 10 000 Нептун 500 Уран 300 Юпитер 200 Венера 50 Сатурн 30 Плутон 20 Меркурий 5 Луна 3 Марс 2 Численото отношение между четирите свята, което изразява, е следното: 1 - 10 - Божествен свят 100 - 1000 - човешки свят 10 - 100 - ангелски свят 1000 - 10.000 - материален свят. В човешкия свят има един добротворец и двама злосторника: добротворец - ВЕНЕРА, злосторници - САТУРН и ПЛУТОН. Силата на злосторниците тук е равна на тази на добротвореца. В ангелския свят нямаме злосторници, а в животинския няма добротворец, а има две неутрални планети и един злосторник. Когато дадено светило се намира най-близко до точката на причинния свят, то увеличава своето добро или лошо влияние. Причинният свят представлява зенита. Ангелският свят, който е точно на противоположната страна, представлява полунощ. Животинският свят е на изгрева, а човешкият на залеза. Светилата, които имат отношение към физическия, човешкия и ангелския свят, когато се намират близо до зенита увеличават своята сила. Слънцето, обаче, когато се намира на изгрева, залеза или полунощ намалява силата си в следното числено съотношение: изгрев - 1000, залез - 100, полунощ - 10

9. КОСМИЧНИ КРЪСТОВЕ Кръст на ГЛАВНИТЕ или КАРДИНАЛНИ знаци образуват: ОВЕН, РАК, ВЕЗНИ, КОЗИРОГ, които заемат главните точки на хоризонта - изток, запад, север, юг - и отговарят на пролетното, лятно, есенно и зимно равноденствие. НЕПОДВИЖНИЯТ или ТВЪРД КРЪСТ образуват следващите ги 4 знака: ТЕЛЕЦ, ЛЪВ, СКОРПИОН и ВОДОЛЕЙ. ПОДВИЖНИЯТ КРЪСТ или КРЪСТЪТ на ОБЩИТЕ знаци се състои от четирите противоположни знака: БЛИЗНАЦИ, ДЕВА, СТРЕЛЕЦ и РИБИ. КРЪСТЪТ на ГЛАВНИТЕ ЗНАЦИ има отношение към изпълнителните сили и способности на човека. КРЪСТЪТ на НЕПОДВИЖНИТЕ ЗНАЦИ има отношение към чувствата и желанията на човека. КРЪСТЪТ на ПОДВИЖНИТЕ ЗНАЦИ има отношение към идеите и мислите на човека. Главен кръст Неподвижен кръст Подвижен кръст Естествените връзки между знаците, светилата и домовете се нареждат по дадения чертеж по-горе.На горния чертеж са дадени и планетите, които отговарят на съответните знаци, т. е. знаците са нанесени заедно с техните планети - представители. Когато в своето движение дадена планета влезе в полето на съзвездието, на което тя е представител, тогава нейното влияние е най-силно и най-чисто. Когато дадена планета е в противоположното съзвездие на онова, на което тя е представител, тогава влиянието на тази планета е най-слабо и най-нечисто. Пример: когато ВЕНЕРА се намира в Телец или Везни, на които ВЕНЕРА е представител, тогава нейното влияние е най-силно, най-чисто и най-благотворно. Когато, обаче, ВЕНЕРА е в знаците Овен или Скорпион, противоположни на двата първи знака, тогава се казва, че ВЕНЕРА е на ЗАТОЧЕНИЕ и влиянията й са най-нечисти, най-слаби, най-неблагоприятни. Когато дадена планета се намира в знак, отстоящ на 90° от знака, на който тя е представител, тогава силата и чистотата на влиянията и са непълни. Пример: ВЕНЕРА в Козирог или Рак, които отстоят на 90° от знака Везни, на който ВЕНЕРА е представител, е в неблагоприятно положение, нейната сила е намалена и пo-силно се проявява нейното отрицателно влияние. Когато дадено светило се намира в знак, който отстои на 120° от знака, на който това светило е представител, казва се, че светилото се намира в сроден знак или знак от същия тригон. Проявите или влиянията на това светило са по-силни или по-слаби, в зависимост от това дали сродният знак има за представител по-висше или по-низше светило. Пример. ЮПИТЕР е представител на Стрелец. Когато Юпитер се намира в сродния знак Овен, неговото влияние е пo-низше, тъй като представител на Овен е планетата Марс, който е от по-ниска еволюция от ЮПИТЕР. Всяка планета в своя знак е в екстаз. Когато Юпитер се намира в сродния знак ЛЪВ, влиянията им са най-силни и най-благотворни. Зодиакалните знаци представляват или са извори на всички БОЖЕСТВЕНИ ПРИНЦИПИ, ЗАКОНИ, СИЛИ и ФОРМИ, които образуват, поддържат и работят в цялата вселена. Светилата от Слънчевата система са: възприематели, проводници, носители и изявители на всичко, което произхожда от знаците. Най-добрият възприемател, носител и изявител на всичко произхождащо от даден знак, е само една планета, която се нарича негов представител. Следователно, когато дадено светило от Слънчевата система се намира в този зодиакален знак, на който тя е представител, тогава влиянието на това светило върху умствения, духовен и физически живот на човека бива най-силно, най-чисто, най-дълготрайно, най-благотворно. Когато обаче, дадено светило се намира в противоположен знак, на този, на когото тя е представител, тогава влиянието на това светило върху умствения, духовен и физически живот на човека бива най-слабо, нечисто, неблаготворно. Когато дадено светило се намира в знак, отстоящ на 90° от знака, на който планетата е представител - пак действието е неблагоприятно, неблаготворно. А когато светилото се намира в знак отстоящ на 60° или 120° от знака, на който светилото е представител, тогава влиянието бива благотворно. Зодиакалните знаци ОВЕН, ТЕЛЕЦ, БЛИЗНАЦИ, РАК, ЛЪВ, ДЕВА се наричат СЕВЕРНИ, следователно светилата, когато се намират в тях, ще имат северна деклинация, това с най-голяма точност важи за . За другите светила с малки изключения. А знаците ВЕЗНИ, СКОРПИОН, СТРЕЛЕЦ, КОЗИРОГ, ВОДОЛЕИ и РИБИ се наричат ЮЖНИ. Слънцето, когато се намира в тези знаци, има южна деклинация, същото се отнася и за другите светила с малки изключения.

8. ПОДЯЛБА НА ЗНАЦИТЕ Като се съединят помежду си огнените знаци, образуват равностранен триъгълник, наречен ТРИГОН НА ОГНЕНИТЕ ЗНАЦИ: ОВЕН - ЛЪВ - СТРЕЛЕЦ Земните знаци по същия начин образуват ЗЕМЕН ТРИГОН: ТЕЛЕЦ - ДЕВА - КОЗИРОГ Въздушните знаци образуват ВЪЗДУШЕН ТРИГОН: БЛИЗНАЦИ - ВЕЗНИ - ВОДОЛЕЙ Водните знаци образуват ВОДЕН ТРИГОН: РАК - СКОРПИОН - РИБИ Рисунка 1 изобразява тази подялба: четирите зодиакални тригона. ОГНЕНИЯТ ТРИГОН има отношение към устройството, развитието, дейността, здравето или болестите на причинното тяло на човека, чрез което тяло човек има връзки, отношения и обмяна със светлината. ВЪЗДУШНИЯТ ТРИГОН има отношение към устройството, развитието, дейността, здравето и болестите на умственото тяло у човека, посредством което човек има връзки, отношения и обмяна със силите на въздуха. Умственото тяло е свързано с физическото посредством мозъка и главната нервна система, ВОДНИЯТ ТРИГОН има отношение към устройството, развитието, дейността, здравето и болестите на астралното или чувственото тяло у човека, посредством което той има връзки, отношения и обмяна със силите на водата. Чувственото тяло е свързано с физическото чрез симпатичната нервна система. ЗЕМНИЯТ ТРИГОН има отношение към устройството, развитието, дейността, здравето и болестите на физическото тяло, посредством което човек има връзки, отношения и обмяна със силите на земята. Чрез ОГНЕНИЯ ТРИГОН човек е свързан с най-висшия свят - БОЖЕСТВЕНИЯ; Чрез ВЪЗДУШНИЯ ТРИГОН човек е свързан с АНГЕЛСКИЯ свят; Чрез ВОДНИЯ ТРИГОН човек е свързан с АСТРАЛНИЯ свят; Чрез ЗЕМНИЯ ТРИГОН човек е свързан с ФИЗИЧЕСКИЯ свят. Тригон на огъня Тригон на земята Тригон на въздуха Тригон на водата Рис. 1

7. ОТНОШЕНИЕТО НА ЗОДИАКАЛНИТЕ СЪЗВЕЗДИЯ КЪМ ЧАСТИТЕ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО ОВЕН има отношение към устройството, развитието, дейността, здравето или болестите на главния мозък. ТЕЛЕЦ има отношение към устройството, развитието, дейността, здравето или болестите на врата, гърлото и жлезите във вратната област. БЛИЗНАЦИ има отношение към устройството, развитието, дейността, здравето или болестите на раменете, ръцете, белите дробове, дихателната система. РАК има отношение към устройството, развитието, дейността, здравето или болестите на гръдната клетка (гръдния кош), гърдите и стомаха. ЛЪВ има отношение към устройството, развитието, дейността, здравето или болестите на сърцето, плещите, гърба, гръбначния стълб, симпатичната нервна система. ДЕВА има отношение към устройството, развитието, дейността, здравето или болестите на храносмилателната система, червата и жлезите в стомашната област. ВЕЗНИ има отношение към устройството, развитието, дейността, здравето или болестите на бъбреците, отделителната система, кръста и детеродните органи. СКОРПИОН има отношение към устройството, развитието, дейността, здравето или болестите на полово отделителната система и апендикса. СТРЕЛЕЦ има отношение към устройството, развитието, дейността, здравето или болестите на бедрата и артериалната система. КОЗИРОГ има отношение към устройството, развитието, дейността, здравето или болестите на цялата костна система и специално на коленете. ВОДОЛЕЙ има отношение към устройството, развитието, дейността, здравето или болестите на кръвта, главната нервна система, пищелите и краката. РИБИ има отношение към устройството, развитието, дейността, здравето или болестите на симпатичната нервна система и ходилата.

6. ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СЪЗВЕЗДИЯТА, ПЛАНЕТИТЕ И ДОМОВЕТЕ ОВЕН има отношение към I дом и към планетата МАРС, която е представител на съзвездието ОВЕН и на І дом. ТЕЛЕЦ има отношение към IІ дом и към планетата ВЕНЕРА, която е представител на ТЕЛЕЦ и господар на II дом. БЛИЗНАЦИ има отношение към III дом и към планетата МЕРКУРИЙ, която е представител на БЛИЗНАЦИ и господар на III дом. РАК има отношение към IV дом и към ЛУНАТА, която е представител на съзвездието РАК и господар на IV дом. ЛЪВ има отношение към V дом и към СЛЪНЦЕТО, което е представител на съзвездието ЛЪВ и господар на V дом. ДЕВА има отношение към VI дом и планетата ПЛУТОН, която е представител на съзвездието ДЕВА и господар на VI дом. ВЕЗНИ има отношение към VIІ дом и към планетата ВЕНЕРА, която е представител на ВЕЗНИ и господар на VII дом. СКОРПИОН има отношение към VIII дом и към планетата МАРС, която е представител на СКОРПИОН и господар на VIII дом. СТРЕЛЕЦ има отношение към IX дом и към планетата ЮПИТЕР, която е представител на съзвездието СТРЕЛЕЦ и на IX дом. КОЗИРОГ има отношение към X дом и към планетата САТУРН, която е представител на съзвездието КОЗИРОГ и господар на X дом. ВОДОЛЕЙ има отношение към XI дом и към планетата УРАН, която е представител на съзвездието ВОДОЛЕЙ и господар на XI дом. РИБИ има отношение към ХІІ дом и към НЕПТУН, която е представител на съзвездието РИБИ и господар на XII дом.

5. ДОМОВЕ ИЛИ ГРАДИНИ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ Астрологичните домове или градини са силовите полета на зодиакалните съзвездия, излъчващи непрестанно космични лъчи, които имат отношение към устройството, развитието, живота и съдбата на човека. І-ят ДОМ и ГРАДИНА има отношение към устройството на тялото и неговата форма, по- специално към устройството на главата и лицето и тяхната форма. Този дом показва условията и възможностите за развитието на тялото, как то възприема силите от природата, как ги оползотворява и какви постижения може да има. Първият дом показва изобщо всичко, което се отнася до физическото тяло на човека. ІІ-ят ДОМ и ГРАДИНА има отношение към чувствата на човека, чрез който той е привлекателен за околната среда. Този дом показва също възможностите за спечелване на материални, финансови средства, тяхното количество и трайността на паричната обезпеченост на човека. ІІІ-ят ДОМ и ГРАДИНА има отношение към силите, качествата и свойствата на природния, външния (обективния) ум на човека, той показва условията и възможностите за развитието на този ум, неговата дейност, прояви и постижения. Този дом показва още количеството и качествата на близките и роднините, които човек има, преди всичко-братята и сестрите и определя отношението му с тях и придобивките или загубите му чрез тях, както и кореспонденцията, т. е. връзките на човека със света. IV-ят ДОМ и ГРАДИНА показва възможностите и условията за притежаване на собствена къща или земя, показва как ще бъдат те стопанисвани от човека и какви придобивки или загуби може да има той от тях. Този дом показва още унаследените качества от майка и отношението на родения с неговата майка. Този дом показва какъв ще бъде краят на човешкия живот, т. е. последната четвърт от живота на човека. В женски хороскоп показва живота и съдбата на първото дете*. V-ят ДОМ и ГРАДИНА има отношение главно към отглеждането на поколението, определя броя на децата, тяхната жизненост, качества и съдба, както и условията за тяхното отглеждане. Показва още сърдечните връзки и отношения на човека преди брака, неговите мечти, копнежи и желания. Този дом показва също придобивките и радостите, загубите и скърбите,причинени от поколението и сърдечните връзки на човека. Той показва още търговските сделки и предприятия и придобивките от тях. VІ-ят ДОМ и ГРАДИНА има отношение към прехраната, облеклото и хигиената на човека. Той определя количеството и качеството на храната, която ще използва човек и ползата или вредата, която ще има от нея. От този дом съдим за здравето или за болестите на човешкото тяло. Той показва също какви ще бъдат отношенията на човека към неговите подчинени, какви придобивки или загуби ще има от тях. VІІ-ят ДОМ и ГРАДИНА има отношение към брака на човека. Той определя схващането му за брака и отношението му към него, отношението му към съпруга или съпругата в брачния живот, щастието или нещастието, което ще има от брака. Този дом показва също количеството и качеството на съдружниците, придобивките или загубите чрез тях. Изобщо 7 дом се отнася до всичко, което има връзка с брачния живот и със сдружаванията. VІІІ-ят ДОМ и ГРАДИНА се отнася до всичко, което е във връзка със смъртта. Той определя смъртните опасности, тяхното количество и времето, когато могат да настанат. Показва още идеите, мислите и желанията на човека, които умират, без да могат да се осъществяват. Определя също завещанията или зестрите, които човек може да получи. IX-ят ДОМ и ГРАДИНА има отношение към развитието и възможностите на висшия творчески разум, към условията на това развитие. Той определя успехите и постиженията на човека в областта на науката, философията или изкуството, както и постоянството на неговите интереси и занимания с тях, на неговите идеи и убеждения. Девети дом показва светогледа на човека, неговите връзки и отношения с висшите светове, обмяната му с тях, придобивките и загубите му от неговите идеи и замисли, показва също отношенията и връзките на човека с външния свят, с чужбина, далечните пътувания, които той може да направи вън от родината и придобивките или загубите, които ще има от тях. Х-ят ДОМ и ГРАДИНА се отнася главно до призванието, до службата, която природата е определила на човека. Този дом определя връзките и отношенията на човека с високопоставените, управниците, съдниците. Показва почестите или славата, които човек може да придобие чрез службата си, щастието и радостите или загубите или нещастието, които може да има от нея. XІ-ят ДОМ и ГРАДИНА показва количеството и качеството на приятелите, които може да има човек. Определя придобивките и щастието чрез приятелите или загубите и нещастието, причинени от тях. ХІІ-ят ДОМ и ГРАДИНА показва ограниченията, лишенията и изпитанията на човека, ползотворните придобивки от изпитанията или нещастията от тях.

3. ПЛАНЕТИ - СВЕТИЛАТА ОТ СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА Символичните белези на светилата от Слънчевата система и техните основни значения, са следните: 1. О (окръжност) е символ на Бога и на всички Божествени сили, качества, свойства и прояви. 2. (окръжност с център) е символ на Слънцето и на неговите сили, качества, свойства и прояви. Символ е на Божественото начало у човека, на човешкия дух, на любовта и вярата на човека към БОГА, на всичко най-възвишено, най-благородно и най-чисто у човека. Символ е на вдъхновението, на жизнедателните сили, на творческите сили у човека, на неговата висша нравственост, на висшите му идеали. Символ е още на най-висшите заложби, дарби и способности на човека. В женски звездослов СЛЪНЦЕТО е символ на СЪПРУГА. 3. (полукръг) е символ на ЛУНАТА, на всички лунни сили, качества и свойства. Символ е още на всички духовни, ангелски светове, на техните сили, качества, свойства и прояви. Символ е на човешката личност, на човешкото, тяло на всичките му сили, качества и свойства. Всякога трябва да се помни, че ЛУНАТА е представителка на Земята и по нейното влияние съдим за влиянието на Земята върху човека. След СЛЪНЦЕТО по важност и сила на влияние идва ЛУНАТА. В мъжки звездослов ЛУНАТА е символ на СЪПРУГАТА. 4. † (кръст) е символ на материята, на Земята, на всички материални сили, качества и свойства. Символ е на тъмнината, на неорганизираните сили, на низшите светове, стоящи под човешкото царство по степен на развитие. Символ е на всички противоречия, ограничения, лишения, на всички низши сили, на нечистотата, на смъртта. (Всякога трябва да се помни, че всички останали символи произхождат от съчетанията на първия, третия и четвърти символи, т. е. от символите на БОГА, на ангелския и на материалния свят.) 5. е символ на планетата МЕРКУРИЙ, т. е. на света, който живее на тази планета. Символ е на природния, външния, обективния, предметния, временния, обективния ум на човека. Посредством този ум, който управлява усетоспособностите, човек изучава природата, нейните сили, качества, свойства и прояви, като събира милиарди впечатления. От символа на МЕРКУРИЙ ясно личи, че посредством природния си ум човек може да бъде във връзка, отношения и обмяна с всички светове - божествения, ангелския и материалния. Следователно, при сегашното си развитие с мисълта си човек може да се съобщава с всички светове. 6. е символ на планетата ВЕНЕРА, на света, който живее там, на неговите сили, качества, свойства и прояви. Символ е на ЛЮБОВТА, красотата, радостите, щастието, които дават смисъл на човешкия живот. Символ е на сърдечния живот на човека и на всички изящни изкуства. Символ е на добродетелите на човека, на най-красивите му мечти, копнежи и желания. В мъжки хороскоп е символ на отношенията на мъжа към женския свят. 7. е символ на планетата МАРС, на марсовия свят, на неговите сили, качества, свойства и прояви. Символ е на човешките страсти и пороци, на неорганизираните сили у човека, на изкушенията за противоестествени удоволствия, като лакомия, пиянство, полови страсти. В женски хороскоп е символ на отношенията на жената спрямо мъжете. 8. е символ на планетата ЮПИТЕР, на неговия свят, на неговите сили, качества, свойства и прояви. Юпитер в човека символизира висшия духовен разум, посредством който човек има връзки, отношения и обмяна с ангелските светове, като получава от тях висши идеи, за мисли, подтици, дарби и способности. Символ е на основния човешки мироглед, на ръководните идеи и замисли на човека в живота му. Символ е на ГОЛЯМОТО ДОБРО, големите успехи, голямото щастие, голямото изобилие, големите почести, голямата слава, на връзките и отношенията с големците, на големите служби и високи постове, на религиозните схващания и разбирания, на любовта у човека към поколението и обществото, изобщо на обществената деятелност. Символизира също ДИХАРМАТА, т. е. вземанията, които обществото дължи на човека, благата, които човек е спестил от минали животи. 9. е символ на планетата САТУРН и неговия свят, с всичките му сили, качества и свойства, В символа кръстът, който означава материята и низшето начало, стои отгоре, а пълнещият се кръгов отрез, който означава духовното начало, стои отдолу. Това съотношение на двата символични елемента открива, че Сатурн е символ на материалистическите идеи, схващания и разбирания, на пакостния човешки егоизъм, на съмненията, подозренията, завистта, тъмнината, страха, отчаянието, на всички пакостни мисли, чувства, желания и действия, които произтичат от тях. Символ е на разрушителното човешко слово, на големите изпитания, ограничения, лишения, неуспехи. Изобщо Сатурн символизира всичко, което представя противоположност на благодатното Юпитерово влияние. 10. е символ на планетата УРАН и на неговия свят, на всички негови сили, качества, свойства и прояви. Символ е на ангелската мъдрост, която човек е придобил. Символизира творческия огън и всичко прометеевско у човека. Символ е на връзките, отношенията и обмяната на човека с ангелите, която той има посредством разума си. Символ е на изобретателността, на висшите духовни заложби, дарби и способности, на ясновидството и откровението. Символизира всичко самобитно в живота на човека и неговите преобразователски способности. 11. е символ на планетата НЕПТУН и неговия свят, на неговите сили и качества, свойства и прояви. Символ е на ангелската любов, която човек може да възприема, разбира и проявява. Символ на гениалните умове, на най-висшите вдъхновения, съновидения и пророчества и на най-висшите духовни качества, дарби, способности и заложби. 12. е символ на планетата ПЛУТОН, владетел на силите на ада. Той показва какви са връзките, отношенията и обмяната на човека със света на ада. Символ е на адските замисли, чувства, желания и дела, които и човек може да прояви. 13. е символ на ЗЕМЯТА. Този символ може да означава или щастие, или нещастие, в зависимост от другите фактори. 14. е символ на северното засичане на еклиптиката от Луната, наречено СЕВЕРЕН ЛУНЕН ВЪЗЕЛ или драконова глава (според древното образно наименование). Знак е на щастие и успех. 15. е символичен знак на южното засичане на еклиптиката от Луната. Нарича се ЮЖЕН ЛУНЕН ВЪЗЕЛ или драконова (змеева) опашка. Знак е на злочестини и неуспехи. Дванадесетте зодиакални съзвездия представят дванадесет звездни океана, източници на космичните сили, които обуславят устройството, развитието, живота и съдбата на човека. Светилата от Слънчевата система са възприематели, носители и проводници на мировите зодиакални сили към Земята и нейния живот.

2. ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ Символичните белези, наименованията на дванадесетте зодиакални съзвездия и тяхната природа са следните: 1. - ОВЕН - огнен, мъжки, електричен, активен, северен. 2. - ТЕЛЕЦ - земен, женски, магнетичен, пасивен, северен. 3. - БЛИЗНАЦИ - въздушен, мъжки, електричен, активен, северен. 4. - РАК - воден, женски, магнетичен, пасивен, северен. 5. - ЛЪВ - огнен, мъжки, електричен, активен, северен. 6. - ДЕВА - земен, женски, магнетичен, пасивен, северен 7. - ВЕЗНИ - въздушен, мъжки, електричен, активен, южен 8. - СКОРПИОН - воден, женски, магнетичен, пасивен, южен 9. - СТРЕЛЕЦ - огнен, мъжки, електричен, активен, южен. 10. - КОЗИРОГ - земен, женски, магнетичен, пасивен, южен. 11. - ВОДОЛЕЙ - въздушен, мъжки, електричен, активен, южен 12. - РИБИ - воден, женски, магнетичен, пасивен, южен.

ИВАН АНТОНОВ (1899 г. ÷ 1964 г.) Псевдоним: Иван Изворски АСТРОЛОГИЯ на физическия, Духовния и Божествения свят Записал: Николай Монов 1956 год., Рила АСТРОЛОГИЯ Част I. Елементи на астрологията Част II. Съставяне и тълкуване на хороскоп Част III. Учение за XІІ-те зодиакални знака; Законът на Хермес

ВЛАД ПАШОВ 6. Учителят, братството и школата 1. „В Божествената школа вие сте влезли, за да се научите да живеете разумно. 2. Аз наричам Пътя на ученика едно строго самоопределение. 3. В ученичеството на Бялото братство влизат едновременно Любовта, Мъдростта и Истината. 4. Христос казва, че човек за човека е брат. Братството е израз на Любовта на новородения. Само той съзнава какво нещо е братството. Като види един човек, в лицето му вижда брат. 5. Братството е израз на Любовта като чувство”. Учителят Днешното човечество живее в самосъзнанието и затова индивидуализирането е станало до крайните си предели. Всеки мисли само за себе си, без да се интересува от другите. Връзката между човека и човека е скъсана, даже и в семейството. В миналото човечеството е минало през много фази на развитие, през много степени на съзнание. В епохата, която предшествува сегашната, хората са живели в племена. Тогава човек се е чувствал като част от племето и вън от него той не е могъл да живее, тъй както една овца не може да живее вън от стадото. Това е фазата на колективното подсъзнание, когато човек се е чувствал като част от цялото, от племето. Днес индивидуализирането е стигнало до крайните си предели. Всеки се е обособил като отделна единица и не чувства връзката си с цялото. Затова и общество в истински смисъл на думата днес не съществува. Днес законите на държавата са, които ограничават хората да живеят като цяло. При днешното съзнание, оставени сами на себе си, те биха се самоунищожили. Не е било така в миналото, няма и да бъде в бъдещето. Защото и днешната държава е израз на човешкия индивидуализъм. Днес в човечеството се пробужда едно ново съзнание, през което човек почва да чувства връзката си с другите хора и вижда в тяхното лице братя и сестри. Идеята за братството е родена още в далечното минало. Импулсът за тази идея е даден от Христа, но за да се дойде до съзнателното братство, човечеството трябва да мине през индивидуализма, да се оформи като личност и тогава в тази силна личност да се пробуди ново съзнание за братство. Това е вече пробуждане на колективното съзнание, върху което ще се изгради братството между хората и народите. Братството е новата форма, в която ще се влее животът. Както казах, във времената, предшествуващи нашата епоха, хората са живели в колективно подсъзнание и се чувствали като част от племето. В нашата настояща епоха индивидуалното чувство се силно развива и всеки човек се чувства като самостоятелна единица. Семейството е основната социална единица, в която се изразява живота. Но и то е вече изгубило от своето вътрешно съдържание. То се превърнало в едно механическо търговско сдружение. Изгубено е онова чувство, което е основа на семейството. Това показва, че в това направление развитието е стигнало до крайния си предел. Сега се пробужда в хората ново съзнание, в което се ражда идеята за братството, при което всеки ще вижда в лицето на другите свой брат. Така постепенно ще се развие колективното съзнание у хората. Те ще почнат да се чувстват братя не по кръв, а по дух. Днешното кръвно родство е вече изродено. Братството не по кръв, по идея, ще обедини хората с една вътрешна връзка. За да развият това съзнание, хората трябва да се приучат да работят заедно, да имат общи интереси, да се хранят заедно и да споделят благата си. Това са методи за развиване на чувството на единство в интересите. В братския живот се култивират всички възвишени и благородни стремежи и чувства, и човек се учи да живее не само за себе си, но и за общото, за цялото. По такъв начин се изгражда онзи социален елемент, който ще послужи като основа за изграждане на бъдещото общество, на новата раса. Кръвното братство продължава няколко поколения, докато идейното братство продължава хиляди години. В братството семейството няма да изчезне, но ще се одухотвори и ще се пресъздаде на нови начала. Учителят създаде братството като модел, да се приучат хората да живеят общо като братя и сестри. За тази цел той създаде обща работа, общ братски стол и братски градини. Братството е модел на бъдещото общество, където всеки ще работи за цялото и облагите ще са общи и еднакво достояние за всички. Братството не е случайно явление, а е резултат на новото съзнание и е израз на новите идеи, които Учителят внесе в света. Затова братството е жив организъм, душа и дух на който е Учителят и неговото Слово. И затова то не трябва да бъде само една мъртва форма, но трябва да има живот в него, който е животът на Учителя. Защото, казах по-горе, Учителят идва от Божествения свят, където съществата живеят в едно велико братство, по образеца, на което се проектира и братството на Земята. Братството на Земята е отражение на Великото братство, което съществува в космоса от незапомнени времена. В далечното минало това космично братство е било едно, но впоследствие у част от братята се явява желание да управляват и да командват другите. С това те изменят на основния закон на Братството - Любовта и Свободата, и приемат друг път - пътят на насилието и външния закон. По такъв начин се раждат в космоса Бялото и черното братство. Това е станало, разбира се, не случайно, но под действието на закона на полярността и това разделение е станало причина за създаването на видимия свят. И всичките борби, които сега съществуват в света - било в окултните школи и братства, било в други общества, в науката, религията, социалния и политическия живот, се дължат на борбата на тези две братства. На същата основа почива и борбата, която се води в нашето братство. Верните на основния принцип на Братството искат то да се ръководи от закона на Любовта и Свободата, а други искат да внесат в братството закона на насилието и принудата. Но както в космоса, от борбата на бялото и черното братство се роди външния свят, така и от тази борба, която става в братството ще се роди нещо хубаво, защото то не е случайно явление, а е отражение на космичната борба, която се води в света. Затова е казано: „Туй, което е долу, е подобно на туй, което е горе”. Братството е основано на закона на взаимопомощта и взаимното уважение и почитание, на изравняване на интересите. Братството е израз на чувството на единство на живота. Затова в това отношение братството е закон, който съществува в целия космос. Съществата на космоса се надпреварват да си помагат и услужват. Само тук на Земята хората се бяха отклонили от този основен закон, но сега отново се връщат към него. Братството, основата на което положи Учителят, е, както казах, отражение и по образец на Великото космично братство. То ще бъде кваса, който ще закваси целия свят да се превърне в едно велико братство, както е горе на небето. Братството в този смисъл е лаборатория, в която се правят опитите на школата. Братството е външната, видимата страна на школата, а школата сама по себе си е духовната страна на братството. Тя е нещо духовно. Братството е преддверието на школата, където се опитват и изпитват кандидатите за ученици. Затова в братството може да влезе всеки, който пожелае, широко са отворени вратите на братството, но в школата може да влезе само онзи, който има съответните за това качества, който би издържал приемния си изпит. Братството е средата, където кандидатите за ученици изработват съответните качества, държат съответните приемни изпити и само онези, които изработват тези качества и издържат изпитите, се приемат за ученици. Приемането не става на Земята, както школата по същество не е на Земята, защото е едно духовно явление, проектирано в нашия земен свят. В братството човек трябва да изработи ред качества, да се почувства като брат, т. е. да е готов на всички жертви и услуги за своите братя, да изработи качествата, които братята притежават. Това предполага да се справи със своята личност, със своите лични чувства и интереси. Брат е онзи, който служи безкористно на идеята на братството и който е готов да се жертва за идеята на братството, а не да жертвува интересите на братството за своите лични разбирания и амбиции. Основен закон на братството е хармонията и любовта между братята и там няма място за никакво лицемерие. Братството е съвкупност на всички онези души, които са слезли със задача и мисия да помагат на Учителя в неговото дело, да бъдат проводници и носители на неговото Слово, да го разнасят сред народа и човечеството. В процеса на това служене, те извършват своето развитие и постепенно се приближават към съвършенството, което е идеал на всяка душа. Братството, това са всички онези души, които се стремят към светлината на духа и които са привлечени от светлината на Учителя, блеснала в мрака на нощта, в който живее човечеството. А школата, това са всички онези принципи и методи, чрез които душите могат да развият скритите вътрешни сили и възможности и да се приближат към свръхсъзнателния живот. Братството е средата, лабораторията, в която душите изработват качествата, добродетелите и способностите, необходими за ученичеството. А школата е вече онзи момент от развитието, когато душата се пробужда и поставя в съзнателна връзка с възвишените същества, когато тя влиза в контакт с Духа. В този смисъл ние днес сме в подготвителна фаза на школата, която има три фази - слушатели, вярващи и ученици. Братството е средата, в която се провеждат опитите на школата, средата, в която се опитват и прилагат принципите и методите на школата. А школата сама по себе си е средоточие на духовните сили на космоса на Земята, в центъра на която стои Учителят и около него учениците. Школата по начало съществува в духовния свят и се проектира на Земята в известни кардинални епохи, за да даде импулс на новото, което трябва да се внесе в света в даден момент. Школата е вратата, през която човек трябва да мине, за да влезе в духовния свят като съзнателен гражданин. В школата първо човек трябва да се съзнае като душа, да намери душата си, да познае себе си и тогава могат да му се разкрият последователно всички тайни на вселената. Защото душата е ключът, който отваря вратата на храма на тайното познание. Първата задача на ученика още преди да влезе в школата, е да се справи със своята личност, с онова начало, което носи всички отрицателни страни на човешкото естество. Не да я унищожи, но да я подчини на разумната воля на Духа, да стане добър слуга. Тежка борба има да води ученикът, докато постигне всичко това, защото съвременният човек живее в личността, а не в душата. Затова са тези големи противоречия, тези големи борби между хората и народите за надмощие. Защото личността е родена от първия принцип, който има стремеж да владее, да се налага, да управлява. Затова първото нещо, което се иска от ученика, преди да влезе в школата, е да се откаже от всяко насилие, било по отношение на себе си, било по отношение на другите. На второ място, за да подчини и трансформира личността и да се пробуди душата, той трябва да се научи да поставя интересите на другите по-горе от своите интереси. Никога да не жертва благото и интересите на другите за свои интереси. Той трябва да се научи да работи за цялото и да се чувства като част от цялото. Това е първата стъпка по пътя на висшето познание. Постигне ли това, той е турил здрава основа, върху която може да гради, за да може да придобие чистота в мислите, чувствата и постъпките, и постепенно да се научи да овладява силите на своя организъм и да ги подчинява на разумната воля на Духа. Ученикът се отличава по това, че той, каквото научи, го прилага. Защото ученикът знае само онова, което е опитал и сам е приложил. Опитването и прилагането на знанието му дава сила, силата го прави самостоятелен и самоуверен, прави го свободен и безстрашен. Затова ученикът не се занимава с теории и спорове, а с прилагане и опитване на учението. Школата има за задача да подготви ученици, които да станат проводници на висшите разумни същества на космоса, да се проявят в нашия земен свят и да внасят възвишената култура на Земята. В школата се дават методи, за да изработи ученикът пълно самообладание. Без него той не може да бъде ученик. Учителят казва, че ученикът трябва да има такова самообладание, че тъпан да му бият на главата, той да стои тих и спокоен и да се занимава само със своята работа. Това значи да не се смущава от нищо, което става около него, като знае, че всичко, което става с него и около него е строго определено и той от всичко трябва да се учи и да изработва нещо в себе си. Ученикът така трябва да кали нервната си система, че да не се стряска от нищо в живота, че каквото и да му се случи, да не го извади от релсите на живота. Към чуждите болки и страдания да бъде отзивчив, а не студен и безразличен. Това не е самообладание, а егоизъм. Школата е път за пробуждане и развиване на душата, затова в школата на ученика се дават методи да влезе в контакт с душата си, а душата ще го свърже с духа, който ще му предаде великото знание. Задачата на школата на Земята е да подготви сърцата и умовете на учениците, за да могат да влязат във връзка с душата и духа и със светлите разумни същества, откъдето ще им дойде светлина и знание. Знанието съществува и ние трябва да приготвим само нашите умове да можем да го възприемем. Това е великата Истина. Затова ученикът трябва да бъде смирен, да знае, че той е само проводник, а не творец на знанието; това не значи, че трябва да стои и да чака, но той трябва да работи усилено, за да стане проводник. Той трябва да приготви инсталацията, по която да потече светлината, която ще му донесе знанието. Той трябва да мисли, да прави опити, докато приготви тази инсталация, по която ще дойде знанието. Нищо не се дава наготово. Връзката на ученика с възвишените същества трябва да бъде съзнателна, за да може той по-правилно да се развива. Затова Учителят казва: „Всеки трябва да се запознае поне с един от видните професори на природата, които да му помагат в трудните моменти на неговия живот. От познанството ви с професорите на природата зависи вашето подигане. Като се ползват с това познанство, мнозина изпадат в заблуждение и казват, че имали откровение. Не, школата на природата с нейните видни професори е научна школа, основана на трезва и съзнателна работа, а не на сънища и откровения. За да дойде до съзнание да има откровение, ученикът трябва да работи много над себе си и да е свързан с много възвишени същества на космоса, да е свързан с Бога”. Като говори за школата, Учителят казва на едно място: „Школата, в която Влизате се нарича ХРИСТИЯНСКА, НАУЧНА, ОКУЛТНА ШКОЛА. Християнска е, защото законите, които изучавате, трябва да ги приложите първо за благото и подигането на другите. Окултна е, защото с тези закони ще работите за придобиване на вътрешните, скрити сили, добродетели и способности. Научна е, защото всичко се проверява на опит.” Понеже школата, както казах, е едно духовно явление, проектирано на Земята, това подразбира връзка между духовния и физическия свят. Но, за да се поддържа тази връзка, първото и най-важно условие е хармонията между учениците и всеки да е в хармония със себе си, или да има това, което се нарича вътрешен мир. Затова в школата не се позволяват никакви спорове, защото те нарушават хармонията и прекъсват връзката, и с това школата става мъртва форма без живот. Черните знаят това и затова по всевъзможни начини се стремят преди всичко да внесат спорове и дисхармония между учениците, с което вече се прекъсва връзката с възвишените братя и учениците попадат под влиянието на черното братство. Така че, школа има там, дето има връзка между Учител и ученици, между невидимия разумен свят и учениците. А за да съществува тази връзка, както казах, първото условие е хармонията. Затова във всяка окултна школа първата задача, която cе поставя пред учениците, е да създадат една хармонична аура помежду си, която ще се поддържа, когато е налице едно братско чувство между учениците. Когато липсва тази аура и това чувство, школата боледува, както един организъм, който като боледува неговата аура е нездрава, дисхармонична. Понеже черните знаят този закон, те преди всичко гледат да нарушат хармонията в школата, като стълкновяват учениците помежду им, като използват за това личните чувства, интереси и амбиции на учениците. Тук трябва да забележа, че във всяка окултна школа първо се развиват силно отрицателните енергии и ученикът трябва да научи още на прага на школата закона за трансформиране на тези енергии и да им даде възходящо направление. Няма да се спирам да обяснявам този факт, защото това ще ни отведе далеч от темата, но само ще цитирам една мисъл на Учителя, който казва: „Закон е, че всеки първоначален подтик в Битието е дисхармоничен и впоследствие постепенно се хармонизира. Защо е така, никой не знае” - казва Учителят. И като се има предвид, че отрицателните сили се развиват най-първо, и черните знаят това, те използват течението на тези енергии, за да отклонят учениците от пътя, като първо нарушават хармонията помежду им и след това техния вътрешен мир, с което вече те се намират под тяхната власт. Затова първата задача на учениците е да не допускат злото да ги разединява и да използват злото за творческа работа, да го впрегнат на работа. Един от основните принципи на школата на Бялото братство през всички времена и епохи е бил ученикът никога да не се занимава с погрешките на хората, нито пък да чопли своите погрешки. Той ще ги констатира и ще търси начин да ги изправи. Не трябва да бъде индиферентен, но да не се критикува и осъжда, а да се изправя. Ученикът трябва да бъде снизходителен към погрешките на другите, а към своите погрешки трябва да бъде строг и взискателен, и да не се извинява и оправдава с външните обстоятелства и условия на живота. Ученик, който се занимава с погрешки на другите, той постепенно минава в пътя на черните, които се занимават с погрешките на хората. И ученик от черното братство, който се занимава с добродетелите на другите, постепенно преминава в школата на Бялото братство. Това са два пътя. Който иска да върви в правия път на развитие, трябва да се занимава с доброто, както в себе си, така и в другите, и го култивира и развива, като знае, че погрешките и отрицателната страна са само обвивка на нещата. Не са вечни, а са преходни, когато добродетелите са вечни. Така че, за да не нарушава мира си, ученикът трябва да спазва строго тези основни правила на школата и никога да не се занимава със злото, както в другите, така и в себе си. Този закон е изразен от Христа с думите: „Оставете плевелите да растат заедно с пшеницата”. Това не значи, човек да не вижда погрешките и злото, но да не ги чопли, защото те са като рана в духовния организъм на човека, и колкото повече ги чопли и се занимава с тях, толкова повече се увеличават. Ученикът трябва да знае да поляризира отрицателните енергии, защото върху тази основа като върху тор ще се развият всички добродетели и способности на ученика. Така че злото, отрицателните сили и прояви ще ги приемем като факти, като необходимост в живота, но няма да се критикуваме за тях и да ги чоплим, защото в това ги усилваме, а ще работим за тяхното изправяне, като им противопоставяме доброто. Ученикът трябва да знае тези два основни принципа, които лежат в основата на школата, без които той не може да направи крачка напред в областта на висшето познание. Никога да не се занимава със злото, с отрицателната страна на живота, да ги изхвърли из ума си. С това той прекъсва връзката с тъмните сили и се огражда от тях. Учителят казва, че когато човек се занимава със своите недъзи или с тези на другите, той попада под влияние на черното братство, а когато мисли и се занимава с добродетелите в себе си и в другите, той се свързва с Белите братя и е под тяхно влияние и ръководство. Затова най-подходящ за окултното развитие е флегматичният темперамент, който гледа спокойно на отрицателната страна на живота, както в себе си, така и в другите, когато един холерик като се натъкне на отрицателните черти, било в себе си, било в другите, той постоянно се занимава с тях и с това се спъва. Второто нещо, което се иска от ученика, е да бъде готов винаги да жертва личните си интереси пред интересите на цялото, да жертва личните си интереси пред интересите на другите. По този начин той се справя с личния си егоизъм, който е пречка за проникване във висшите светове и по такъв начин се прекъсват поводите на спорове и дисхармония. Първият принцип подразбира такова самообладание и концентрация, че и сред ада да е, човек да остане незасегнат от неговите влияния. Това е законът на Мъдростта, с който трябва да работи ученикът и да се огражда от зловредните влияния. Вторият принцип подразбира закона на Любовта - да се чувства човек, като част от общия организъм, а не да се откъсва от цялото и да търси щастие и усъвършенстване вън от цялото. Всички, които са пренебрегнали тези два принципа в своето окултно развитие, са стигнали до известно място и оттам не могат да отидат по-нагоре. Тук е мястото да кажа, че както в окултните школи в Европа, Америка и Азия, и тук между нас се забелязват три категории хора. Първите са хора съзерцателни, религиозни натури, готови на жертва и служене. Те вървят по пътя на Любовта и сърцето. На тях е достатъчно да съзерцават в размишленията и медитацията си Христа и да се стремят да му служат всеотдайно. Втората категория хора са също, които се стремят към връзка с Христа и са готови на жертви и служене като първите, но същевременно се стремят да проникнат по-дълбоко в тайните на Битието. Стремят се да проучат законите и принципите, легнали в основата на Битието на живота. Те вървят по пътя на Мъдростта, като не пренебрегват развитието и на сърцето и приложението на Любовта. Третата категория са хора, които не им е мястото в школата, но по силата на привличането от светлината са дошли в школата, както пеперудите се привличат от светлината на лампата и си изгарят крилата. Те са онзи антипод, който уравновесява първите две категории, за да се спази закона на полярността, който е основен закон за съществуване на всяка форма. Там, където няма две противодействащи сили, не може да се създаде никаква форма. Те са онзи процент от десет на сто от черните в средата на Бялото братство, за да може да съществува школата на физическото поле. Но те не трябва да се допускат до ръководни места в живота на школата. Школата, основана от Учителя, е създадена по образец на великата окултна школа на Бялото братство на Слънцето. Там е централната школа на Бялото братство в Слънчевата система. Нашата школа е клон от великата централна школа на Слънцето. И Учителят казва: „Ние сме една школа, едно братство, което има клонове по цялата вселена. Такива школи има по всички планети, които са под прякото ръководство на планетните духове, а школата на Слънцето е под прякото ръководство на Христа, върховният ръководител и Учител на школата на Бялото братство по цялата вселена. Като казвам, че школата на Учителя е клон от школата на Слънцето, подразбирам, че тя е под прякото ръководство на Христа и е клон от централната ложа на Бялото братство. Защото има на Земята окултни школи, които също принадлежат към Бялото братство, но са под прякото ръководство на планетните духове, които са служители и проводници на Христа. Планетните духове са изразители и носители на един от цветните лъчи, на които се разлага бялата светлина, която е емблема на Христа. Затова всяка школа е оцветена с основен тон и цвят на планетата, към която принадлежи, оттам и мисията и задачата на всяка школа. Всички те се взаимно допълват в работата си за развитието на човечеството. Всеки планетен дух е един лъч от Христовия дух, един лъч от бялата светлина, която е емблема на Христа — оттам и задачата и мисията на всяка школа е в зависимост от лъча, от който произхожда. Така има школи на Земята, които са под ръководството на планетния дух на Меркурий, който има жълтия цвят и тона „ми”. Те имат за задача да дадат методи за развитие на обективния ум и за изучаване на вътрешната страна на физическия свят. Те изучават скритите качества на всички физически неща - минерали, растения, животни, хора; изучават силите, които действат в тях, изучават още и тяхното лечебно действие. Тук се крие произходът на окултната медицина. Школите, които се намират под ръководството на планетния дух на Венера, имат за задача да развият естетичното чувство, затова под тяхното ръководство са се породили всички изкуства, които облагородяват човешкото сърце. Те изучават света от естетична гледна точка и на тях се дължи развитието на естетичното чувство в човечеството и изучаването на красотата и хармонията в природата и живота. Цветът на Венера е розов и ясносин и тон „сол”. Школите, които са под ръководството на планетния дух на Марс, помагат на развитието на техническия прогрес на човечеството и изучаването на природните сили и впрягането им в работа, в организиране и развитие на човешката воля като инструмент, чрез който човек работи със силите на природата. На тези школи се дължи механическото организиране на света, което е необходимо при известна степен на човешкото развитие. Под тяхното ръководство са били великите пълководци в света, които са оставили епоха след себе си. Цветът на Марс е червен и тона „до”. Школите, които се намират под ръководството на планетния дух на Юпитер, работят за развиване на религиозното чувство в човечеството. От техните среди излиза юридическото право, с което се полагат основите на една организирана правова държава. От тези школи излизат импулсите за развиване на по-дълбоката страна на човешката мисъл, от тях излизат импулсите, които поставят високи и възвишени идеали пред човешката душа. На него принадлежи тъмносиния цвят и тона „ла”. Школите, които се намират под ръководството на планетния дух на Сатурн, са пробудили философската мисъл в човека, те са научили човека да мисли логично и причинно. Те са научили човека да свързва миналото, настоящето и бъдещето в едно цяло и да намира връзка и зависимост между тях. Те са школите, които дават методи за извличане и използване на опитностите на миналото, скрито дълбоко в подсъзнанието и ги прави достояние на самосъзнателния живот. Те са, които създават първичните форми, в които се излива животът в неговото безкрайно разнообразие. Цветът на Сатурн е виолетов и тона „си”. Школите, които се развиват под влиянието на планетния дух на Луната, развиват въображението и ясновидството у хората и медиумството. От тях произтичат всички окултни приказки, които съществуват в света. На тях се дължат безсмъртните литературни произведения на вековете. Цветът на Луната е зелен и тона „фа”. Школите, които са клонове от централната ложа на Бялото братство, които имат седалището си на Слънцето, понеже имат за емблема белия цвят, който съдържа в себе си всичките цветове, включва в себе си задачите и методите на всички други школи. Такъв е характерът на школата на Учителя, която е клон от великата Бяла ложа, която е на Слънцето. Както Слънцето е носител на живот и енергия, така и школата на Учителя дава методи за придобиване на живота, защото животът е почвата, върху която се развиват всички добродетели и способности. А Животът произтича от Любовта. Затова Учителят полага Любовта като основен принцип и казва, че без Любов нищо не може да се постигне. Върху живота като почва изниква науката, но не механичната наука, която днес хората познават, а живата наука, която проучва природата като жив организъм, като тяло на Бога и намира връзката и зависимостта между всички процеси и явления в човека и природата. Тя намира зависимостта и отношенията между процесите в човека от една страна и природата от друга. Това е великата наука на бъдещето, която включва в себе си и религията и изкуството, и ги обединява в едно стройно единство. Във всички окултни школи има три етапа или степени, затова Учителят казва, че в школата има три категории ученици, които той нарича оглашени или слушатели, вярващи и ученици. Това са трите фази или степени, през които минава ученикът в процеса на своето окултно развитие. Според християнската езотерична традиция, предадена ни от Учителя, тези три фази се разделят на седем и носят следните имена: 1) обръщане към Бога, 2) покаяние, 3) спасение, 4) възраждане, 5) новораждане, 6) посвещение, 7) възкресение. В източната езотерична традиция те носят други имена, но съдържанието им е същото. В езотеричната християнска традиция са известни под други имена. От това гледище първата стъпка в пътя на духовния живот, в пътя на ученичеството е ОБРЪЩЕНИЕТО към Бога. За него казва Христос: Никой не може да дойде при мене — подразбирайки школата — ако Отца ми не го привлече. С тази първа стъпка става изменение на посоката на нашето движение. До този момент човек се е движил към центъра на Земята, към периферията, към света. С обръщането към Бога той изменя посоката на движението си, отправя се към Бога, към центъра на Битието, поема възходящия път. Това обръщение не е просто само да повярва човек в Бога, но той трябва да почувства дълбоко необходимостта от Бога. Обръщението е от Бога. Втората стъпка е ПОКАЯНИЕТО. След като човек се е обърнал към Бога, той преглежда старата си сметка и тук трябва да познае себе си в себе си, че е дал известни обещания, които трябва да изпълни. Той вижда, че досегашния начин на живот е невъзможен вече и започва нов живот. Покаянието е от човека. Човек вече съзнава греховете си и се стреми с Божия помощ да ги изправи. Затова тук става една промяна между физическото и етерното тяло, в което се намира паметта и спомените за миналите прегрешения. Третата стъпка е СПАСЕНИЕТО, т. е. придобиване на здраве на душата. След като човек cе е покаял и е започнал да изплаща дълговете си, да изправя погрешките си, той идва до спасението, което е процес на придобиване на здравословно състояние на душата. Душата постепенно си възвръща първоначалното си състояние. Спасението е от Бога. Тук става известна промяна в астралното тяло, което е седалище на страстите и инстинктите, причина на греховете и грешките. След изправяне на греховете, човек постепенно трансформира тези страсти и инстинкти и върху тях като върху тор израстват добродетелите, които са именно здравословното състояние на човешката душа. При спасението Бог прекъсва връзката на душата с тъмните сили и тя добива първоначалното си състояние. Четвъртата стъпка е ВЪЗРАЖДАНЕТО. След като е придобил здравето на душата си, човек се възражда за нов живот. В тази фаза се стимулират всички скрити сили на душата и тя се възвръща за нов живот. Възраждането е от човека. Петата стъпка е НОВО РАЖДАНЕТО. Това е раждането от дух и вода. Такъв човек е роден в Христа и не прави вече грях. Христос се е родил вече в него. Но преди да дойде до новораждането, човек преминава една голяма криза във физическия си живот, защото той вече ликвидира с всичката си карма от миналото и трябва да се изплати на всички, на които дължи. Той трябва да развърже всичките си връзки, които го свързват по задължение с хората. Затова често преминава през големи физически страдания, болести, затвори и др. Неговото съзнание преминава постепенно от самосъзнанието към свръх съзнанието и става една промяна между астралното и умственото тяло. В тази форма той вече е изградил духовното си тяло и може да живее с будно съзнание в духовния свят и да пренася тази будност във физическия мозък. Новораждането е от Бога. Шестата стъпка е ПОСВЕЩЕНИЕТО. Човек се посвещава да служи на Бога и придобива велико смирение и кротост. Той е изпълнен вече със знание и Мъдрост и работи за повдигането на своите по-малки братя. Посвещението е от човека. Тук става промяна между умственото и причинното тяло. Седмата стъпка е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. При възкресението човек достига до съединение на Духа и душата, двата полюса на човека се обединяват, умът и сърцето се хармонират напълно и човек добива творческа мощ. Неговата воля вече има магическа мощ и той е господар на живота и смъртта, затова той може да става видим и невидим. Той е господар на материята и я изменя по своя воля. Когато човек премине през тези седем стъпки, той е вече готов за небето. Тези седем стъпки, всяка от своя страна се дели на по седем стъпала. Така че се получават 7 по 7, всичко 49 стъпала, по които човек трябва да се възкачва, за да отиде при Бога. Числото 49 е съставено от 4 и 9, които събрани дават числото 13, което показва цялото развитие на човечеството. Но за тези 49 стъпала трябва милиарди години, за да се пропътуват. Но когато човек влезе в Пътя на окултното развитие, това време се съкращава. В първите четири стъпки човек страда и еволюира, а в последните три се възражда, преобразява в ново същество. Учителят казва, че има и други стъпки за четирите полета. 4 по 7 прави 28. Те също извеждат до Бога, но се изискват милиарди години, докато се достигне до Него. Да се върнем при трите степени на окултното развитие. Слушателите се отличават със слушане, вярващите - с вяра, а ученикът - с учение. Така че първото нещо, което ученикът трябва да научи, като влезе в школата, е да се научи да слуша. Слушането не е проста работа. То подразбира концентриране на съзнанието и съсредоточаване на мисълта. Съсредоточаването на мисълта изключва всяко разсейване. Като се научи да слуша, ученикът трябва да вярва в това, което слуша. Вярата изключва всяко съмнение. Усъмни ли се ученикът, процесът на учението в него спира. Като придобие способността да слуша, т. е. като се научи да се концентрира и като развие вярата си като основа на неговия умствен живот, човек може да бъде ученик в истинския смисъл на думата. Като ученик той се отличава със силен стремеж към знанието, основа на Мъдростта. Ученикът не се съмнява в знанието, което Учителят му преподава, защото той вече сам опитва и проверява. Когато влезе в школата, ученикът се среща с три вида живот, с които той трябва да работи едновременно. Тези три вида живот са: физическия, духовния и Божествения. В „Пътя на ученика” Учителят ги нарича: живот на старозаветните, новозаветните, праведните и учениците. Тези три вида живот обуславят трите степени или фази в развитието на ученика. В първата фаза ученикът изучава Надеждата, за да се справи със силите и енергиите на физическия живот. Тук той изучава силите на своето тяло и се учи да работи с тях. Чрез това той създава материални блага, с което поставя почва, върху която трябва да стъпи, за да работи по- нататък. В тази фаза ученикът се запознава творчески с въпросите на окултната наука и вижда какво се иска от него, затова тук той преценява силите и възможностите си. Тук ученикът работи, за да си създаде характер, да придобие известни морални качества, без които не може да върви напред в духовния живот. Първото нещо, което се иска в тази фаза, е да се обърне човек към Бога, т. е. да спре своето инволюционно слизане в материята, да се осъзнае като дете на Бога и да почне да се стреми към Него, да разбере, че без Бога животът е невъзможен. Тук ученикът развива Любовта си към Бога, учи се да практикува молитвата като метод за връзка. Тук той се учи да се моли. Защото истинската Молитва е голямо изкуство, което той впоследствие ще проучи в неговата дълбочина. Сега той почва да учи съзнателно. Съзнава живота като училище и от всичко се учи. След като се обърне към Бога, като се покае и почне да учи, първото нещо, което трябва да научи, е да разбере и да почувства, че той не е тялото, както мисли обикновеният човек, а една разумна душа и искра от Божественото съзнание, да се съзнае като духовна монада, частица от Божествения организъм. Така той почва да развива постепенно своите морални чувства и да ограничава своите лични чувства, да работи за трансформиране на егоизма и да разбере, че благото и интересите на другите трябва да постави над своето благо и интереси. С това работи за облагородяване на своята личност. Във втората фаза, ученикът осъзнал се като Душа, почва да осъзнава и организира духовния живот. Почва да работи върху себе си, почва да размишлява, да се концентрира. В тази фаза той изучава закона на Вярата, която е закон на духовния свят и основа на умственото развитие на човека. В тази втора фаза на развитие ученикът прилага в работата си методите на различаване и анализиране. Той се учи да различава мислите и чувствата в себе си, откъде идат, и да отделя низшите от висшите и на всяка да дава съответното място. Той се учи да наблюдава и анализира състоянието си, обективно, като стои вън от тях, тъй както би проучавал един предмет от обективния свят. Дотук човек живее все още в своята личност, в своя егоизъм, с който до края на тази фаза трябва да се справи. Във втората фаза ученикът се учи да владее и контролира своите мисли, чувства и постъпки. На поставената основа на контролиране на мисълта в първата фаза, той задълбочава, учи се да работи с мисълта си, както работи с ръцете си, да насочва мисълта си в определена посока за извършване на определена работа, т. е. учи се да работи с мисълта си като с инструмент. Също така продължава моралното си развитие, докато достигне до пълно владане на нисшата си природа. Защото в тази фаза, ако моралното развитие не предшества умственото развитие, има опасност да се отклони в левия път. Затова той тук изучава закона на смаляването. В тази фаза ученикът постепенно ликвидира с кармата си, затова минава през големи външни и вътрешни страдания и често през физически болести, защото той трябва да изплати на всички, на които дължи, защото е пред прага на новораждането и влиза да живее със съзнанието си в един по-възвишен свят. В тази фаза ученикът, след като е научил закона за концентрацията и пълното самообладание, овладял мисълта, чувствата и действията си, той е достигнал до състояние да утихнат в неговото съзнание всички бури и вълнения и се стреми да долови в себе си гласа на Учителя и да следва неговото ръководство. Тук той се, учи да различава гласа на Учителя от многото други гласове, които му говорят. Учи се да слуша гласа на безмълвието, както се казва в окултната литература, което е гласът на Бога, на Учителя, който отвътре му говори и ръководи. В тази фаза ученикът трябва да се справи напълно със своите лични чувства, със своята личност и да е готов да пожертва личните си интереси, пред интересите на цялото, пред интересите на идеала. Постигнал това нещо, той е победил вече това, което в окултната наука се нарича първи пазач на прага към висшите светове. Така той достига до състоянието, което наричаме пробуждане на душата, т. е. добиване на будно съзнание във всичките светове, което може да предава на физическия мозък. Това се нарича в християнството Новораждане. Тук човек вече не принадлежи на себе си, но на човечеството. С новораждането ученикът влиза в третата фаза, фазата на истинското ученичество, като е станал вече съзнателен в духовния свят и пренася тази будност във физическото си тяло. Той става едновременно гражданин на два свята - физическия и духовния. С пробуждането на душата той се учи постепенно да живее в областта на свръхсъзнанието, без да изгуби самосъзнанието си. В тази фаза той учи направо от великата книга на природата, ръководен от Учителя, с когото той е във вътрешна връзка. А също така той е в съзнателна връзка с разумните същества на космоса и владее и работи с природните сили за благото и подигането на човечеството. В тази фаза той става маг и се посвещава напълно на служене на Бога, като работи за подигането на човечеството. В третата фаза ученикът изучава Божествения живот, който се проявява в него, който е живот на съвършената Божия Любов, където човешкия ум и човешкото сърце се развиват правилно. Основен закон тук е законът на Любовта, който е закон за осветяване на името Божие. В първите две фази, както казах, ученикът изучава закона за различаването и анализирането, да различава трите живота, които текат в него и които обуславят неговото състояние. Ученикът се учи да различава своите мисли, чувства и постъпки и да различава всяка от тях откъде иде. Защото във вселената, редом с възвишените същества, които са проводници на Божествения живот и го предават на хората, има и изостанали същества, които предават на хората всички отрицателни мисли и чувства и човек трябва да различава едните от другите. На Божествените импулси и енергии да дава път, а отрицателните да ограничава и контролира. За да се предпази от изостаналите същества на космоса, ученикът трябва да се справи със своите слабости. Това прави ученикът в първите две фази. Учителят казва: „Предпазване от отрицателните сили на низшите същества не става с бягане от тях, а с различаване на техните намерения, мисли и чувства”. Различаването подразбира вътрешно виждане. Във втората фаза ученикът трябва да изучава и закона на вътрешното пресяване, да отделя потребното от непотребното, същественото от несъщественото. Това е, казва Учителят, един от законите на алхимията. С изучаването на тези два закона - за различаването и пресяването, ученикът се учи да внася мир и спокойствие в ума и в сърцето си и по такъв начин се свързва с Божественото съзнание. Ще завърша със следната мисъл на Учителя. Той казва: „Сега вие искате да бъдете ученици. Първото нещо, което се иска от вас, е смирението. Не да ходите с наведени глави, това не е смирение. Смирението подразбира такова състояние на душата, при което човек възприема Великото, Божественото, което осмисля живота. Смиреният се приспособява на всички условия. Всички учители са минали през смирението. Ако великият Учител Христос казва, че е смирен по сърце, колко повече вие, които искате да станете ученици на Бялото братство, трябва да придобиете смирението. Един ден и вие трябва да кажете: „Ние сме смирени по сърце”. Понеже отворихме широко вратата на школата, смирението на ученика ще се познае по неговото поведение. Между учениците трябва да има взаимно почитание. Освен Смирение за ученика се иска още четири качества. Абсолютна честност, каквото каже да го изпълни, след това да бъде добър. Добродетелта прави човека устойчив. Доброто е морално качество, което принадлежи на Божествения свят. Честността е качество на човешкото аз. Ученикът трябва да бъде крайно интелигентен. Неговият ум да бъде гъвкав, да схваща моментално всички потънкости, да не се лъже. Каквато задача му се даде, веднага да я реши. Ученикът трябва да бъде благороден и великодушен. Значи ученикът трябва да притежава: смирение, честност, доброта, интелигентност, благородство. Това са петте качества, присъщи на ученика. Всеки трябва да се стреми да изработи тези качества в себе си. По какво се познава честността? Той върви изправен, строен, с изправено лице. Всяко деформиране на тялото се дължи на нарушаване на закона на честността. Доброто пък дава стабилност на човека. Добрият има тяло, което издържа и на най-високата температура. Добродетелта изменя тялото на човека. Тя го прекарва през вода и дух и го калява. Водата е елемент на новия живот, а Духът и силата, която сглобява отделните части и образува духовното тяло на човека. Интелигентността внася светлина в човека. От очите и лицето на интелигентния излиза светлина, която го води в правия път. Като приемете Божествената светлина, вие ще дадете ход на благородството на вашата душа и ще чувствате благоволението на Бога и разположението на всички добри хора. Без тази светлина, каквото и усилие да правите, всичко ще бъде напразно. Без смирение, честност, доброта, интелигентност и благородство ученикът не може да намери своя учител. Щом придобие тези качества, Учителят ще извика ученика по име и ще го благослови и просвети. Който го види, ще разбере, че в него е станала известна промяна. Не може да намериш Учителя си и да не осмислиш живота си. Преди да намери Учителя си, ученикът е яйце, което се търкаля. Щом го намери, изправя се на краката си и започва да ходи. Като се измъти, той се превръща на пиле, което има условия да расте и да се развива. Той постепенно се осъзнава, влиза в Божествения живот и се освобождава от връзките на плътта”. Това е пътят, който води към школата на Бялото братство, на вратата, на която стои Великият Учител Христос, който приема учениците и ги въвежда в храма на тайното познание, където се изучават великите божествени тайни, скрити в човешката душа. 15.07.1959 г.

Влад Пашов 5. Духовният образ на Учителя Учителят привидно живее като обикновен човек, но достатъчно е да влезе човек в контакт с него, за да разбере, че има работа с един необикновен човек, с един човек, който надхвърля границите на обикновения човек, даже и човека с най-високо просветено съзнание. Той ще почувства, че Учителят притежава друго съзнание, което прониква и обгръща в себе си всичко живо. Той ще почувства и разбере, че стои пред един велик мъдрец, който вижда и преживява скърбите и страданията на всички същества от най-малките до най-големите. Така е почувстван и представен Учителят от художника Борис Георгиев, който го е нарисувал със затворени очи, дълбоко вглъбен в себе си, с израз на едно спокойствие и търпение, озарен от една вътрешна светлина, но в израза на лицето се вижда, че той носи и преживява в съзнанието си страданията на всички същества и търси методи и пътища да помогне на всички. В това е величието и силата на Учителя, че той помага на всички, без да издава това. Той казва на едно място: „Аз благославям онези, които ме гонят, а не ги мразя”. Това е състоянието на истинския мъдрец, в когото Мъдростта е съградила дом. Учителят е образец на мъдрец, както във външния си изглед, така и във вътрешния си живот. Той е прототип на мъдрец. А мъдрецът е човек, който е изпълнен със Знание, Мъдрост и Любов, и непрестанно раздава от своето изобилие на нуждаещите се. Учителят като мъдрец е извор на живите води, които извират от високопланински извор и се стичат към долината и където минават - всичко напояват и освежават. Няма същество, което да е влязло в допир с Учителя, и да не е почувствало неговото благотворно влияние. Той е като един извор в оазиса всред пустинята на живота и всеки, който мине покрай този оазис, ще изпита благотворното влияние на извора, ще се освежи и подкрепи силите си от неговите живи води. Учителят е изпълнен с безгранична любов към всички страдащи, към всички онеправдани, към всички изпаднали в робството на греха и е готов да помогне на всички, без да ги съди. Той никого не съди и не чете морал, но винаги се стреми да помогне и научи хората да разбират законите на живота, за да избегнат ненужните страдания. Учителят е една жива светлина, на която всеки може да чете книгата на своя живот, както и великата книга на живота. Затова всеки, който дойдеше в контакт с него, чувства, че се намира пред нещо необикновено, изпълва се с един вътрешен мир и с едно желание да заживее в мира и братство с всички същества. Това показва, че хората, които идват в контакт с Учителя, възприемат, ако са отворени, неговите вибрации, неговите състояния и си отиват успокоени, излекувани от своите душевни рани и страдания. А които отиват при Учителя затворени, с желание да видят нещо лошо в него, те се оглеждат в него като в огледало, виждат своята собствена нищета, виждат себе си в него и казват: Той е такъв, той е онакъв, съдейки по себе си. Учителят е едно велико огледало, в което всеки един вижда себе си. Външно Учителят беше със среден ръст, или малко над средния, с добре сложено, пропорционално оформено тяло, в което беше спазено златното сечение на древните гръцки скулптури. От цялата му фигура лъхаше живот и хармония, и цялата му фигура излъчваше светлина и топлина, с които той привличаше човешките души. Походката му беше стройна, елегантна, спокойна, отмерена, царствена, каквито бяха всеки жест и движение в него. В неговите движения, в неговата обхода нямаше нищо излишно, всичко беше спокойно, отмерено, целесъобразно и в хармония с общия ритъм на природата и живота. Само като го погледнеше човек, виждаше, че се намира пред един необикновен човек, който привлича и очарова, като с привличането и очарованието си не заробва, а освобождава. В обходата си беше приятен, любезен и естествен. Но както в обходата му, така и в целия му външен изглед и маниер имаше нещо величествено, нещо, което поразяваше, което завладяваше. Това се чувстваше особено на беседите, където той, като седнеше на стола през маса, озаряваше се от едно лъчезарно сияние, което го правеше подобен на изгряващото Слънце, което пръска животворните си целебни лъчи във всички посоки, като успокоява, лекува, вдъхновява и внася ентусиазъм. Когато излизаше на беседа, Учителят се озаряваше и лицето му, както и цялата му фигура, излъчваха светлина, топлина и сила, и той представяше едновременно нещо импозантно, могъщо, силно и същевременно скромно и смирено. С погледа си Учителят проникваше в душите и сърцата на присъстващите и отговаряше на техните болки и въпроси. Мнозина оставаха изненадани, когато заговорваше за техните болки или за въпросите, които ги интересуваха. За него нямаше нищо скрито, защото той беше еднакво буден в трите свята на Битието - физическия, духовния и божествения. Когато говореше на беседа, той се ползваше едновременно от трите велики метода на познание, с които си служи окултната наука. Той съзерцаваше Реалността и описваше това, което съзерцава, както, когато някой застане пред нещо външно и го описва. Така той заставаше с отворени очи пред реалността и ни я описваше. В същото време, както когато се срещнем с някой човек, той ни заговорва и ни разкрива, както своите мисли и идеи, така и своите чувства и стремежи, така и Учителят заставаше пред Великата Реалност, тя му говореше и той ни предаваше това, което му се говори. Това не е медиумство, както някои може да помислят. Реалността в случая не е вън от него, а вътре в самия него. Това се нарича в окултната наука инспирация, вдъхновение. Космичното Слово инспирира, говори и вдъхновява онези души, които са будни и се изявява чрез тях. Колкото пo-будна е една душа, толкова по-пълно и по-съзнателно е това вдъхновение, това изявление на Словото. В Учителя имаме пълно изявление на Словото, на Космичната Реалност. По същия начин той долавяше мислите и въпросите, които вълнуваха всички слушатели. Най-после Учителят се сливаше с реалността, със същината на всички неща, и тази същина, която е една и съща, както в човека, растението и животното, така и в безпределното пространство и в звездите, му се изявяваше и му разкриваше своите тайни, разкриваше му законите на своето битие. Той ставаше едно със същината на нещата и по такъв начин можеше да получи откровение за тайните на всичко съществуващо. Такива са великите възможности, с които разполагаше Учителят, за да бъде в контакт с реалността и да ни я предаде на обикновен език на нас, които не можем да влезем в съзнателен контакт с тази реалност. Понеже реалността е безгранична в своята пълнота и разнообразна в своите проявления, затова всеки контакт с нея се изразява в неговото съзнание като нови идеи, нови сили, нови принципи и преживявания. Оттам и голямото богатство и разнообразие, оттам и онзи изобилен живот и светлина, които бликат от всяка беседа. Така че, Учителят не държеше сказки, но беседваше - беше посредник между Великото и малкото, представяше Великото пред малкото. Това е съдържанието на всичките му беседи. А понеже всяка идея, всяка мисъл, които идат от Великото към малкото, носят със себе си мощни сили, затова и беседите на Учителя са изпълнени със сила и мощ, и могат да лекуват даже и физически болести. Като говореше, Учителят подбираше най-изразителните думи, които могат да предадат идеите му. Гласът му беше тих, спокоен, отмерен и показваше пълно себевладение, пълен себеконтрол. Рядко повишаваше гласа си, рядко натъртваше на известни думи и идеи. Учителят така водеше беседата, че едновременно изнасяше принципите, законите и методите, и същевременно отговаряше на въпросите, които интересуваха мнозина от присъстващите. Той говореше увлекателно и постепенно развиваше мисълта си. Словото му беше истинска музика, истинска поезия, слово, което носи живот, светлина и сила в себе си. Понеже всяка идея и мисъл носят в себе си грамадни творчески сили, то, затова той никога не кондензираше идеите и мислите си, а ги разводняваше и премесваше с по-обикновени идеи и мисли, с разкази и случки из живота, за да се намали интензивността на силите, които действат върху слушателите. Затова той казва: „Всяка моя беседа оказва такова влияние върху човешките души, каквото пролетният дъжд върху изсъхналата Земя”. Словото му освежава, повдига, просветява, укрепва и вдъхновява. То е истинска музика и поезия, а музиката му е магия. Когато свиреше, той сваляше на Земята небесната хармония и я обличаше в тонове, за да бъде достъпна за нас. Всяка негова песен, всяка негова музикална творба е специален метод за работа на ученика. Във всяка работа той почваше с най-малкото и после постепенно го развиваше, докато дойде до неговата пълнота. Никога не завършваше нещата, защото творческият процес е незавършен процес, процес на вечно осъществяване. Нищо не протичаше през неговото съзнание, без да бъде осъзнато и обмислено. Затова той казва: „Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят тъй, както се определят слънчевите лъчи. Не може да произведете известен цвят, ако не произведете вибрациите, които му съответстват. Следователно, когато се говори за добродетелта, трябва да се произведат вибрациите на добродетелта и тогава ще се разбере и съответния смисъл на тази дума. Само така ще имате една обективна и реална истина, или истина, която се изявява в живота, защото в света има и неизявени истини”. Оттова се вижда как е работил Учителят в предаване на Словото. По същия начин той работеше и в музиката, и във всички области. Неговото съзнание работеше и владееше всичко, на което той даваше израз. Затова у него всичко беше осъзнато и контролирано. Спонтанно той го осъзнаваше и тогава му даваше израз. Затова нямаше нищо случайно, нищо произволно в неговото творчество, в неговия живот. Спонтанните изблици са контакт на душата с духа, контакт на самосъзнанието със свръхсъзнанието, но всички тези прояви Учителят осъзнаваше и им даваше подходящ словесен израз. В неговото присъствие у човека утихваха всички бури и страсти, и от развълнувано море се превръщаше в спокойно море, в което се отразяваше ведрото небе на неговото същество и човек с учудване виждаше и намираше, както себе си, така и Бога в своето подсъзнание. Дошъл в света да служи на Бога, той беше отзивчив към болките и страданията на всички, на всички помагаше и даваше съвети, и всичко това вършеше безкористно, изпълнен с любов към човека и към всичко живо. Той беше еднакво готов да помогне, както на човека, така и на мравката, на мухата, на растението, когато те имаха нужда от това. Неговото съзнание бе толкова будно, че долавяше нуждите и на най-малките същества и по невидими пътища помагаше на всички, които отправяха зов и молитва към Великото начало за помощ и подкрепа. Във време на общи екскурзии, които правеше с Братството, той винаги се грижеше и интересуваше от слабите и най-изостаналите, и беше еднакво внимателен към всички. Той имаше бащинска грижа за всички, които идваха в контакт с него и еднакво изливаше своето благословение към всички. Той познаваше дълбините на човешката душа, познаваше вътрешния мир и живот на всеки човек, и съобразно с това беше и неговото отношение към човека. Той така постъпваше с хората, че никога да не наруши тяхната свобода, никога не хвърляше сянката на своя авторитет върху която и да е душа. Свещено пазеше той свободата на човешката душа. Той никого не заставяше, никога не подчертаваше себе си, а винаги се държеше един вид в сянка, като оставяше светлината, топлината и силата, които излъчваше, да действат свободно и всеки според нуждата и възможностите си се ползваше от тях. Той никога не определяше отношенията си с хората от това, колко са добри и какво е тяхното обществено положение, но винаги се ръководеше от това какъв стремеж има дадена душа. Той гледаше на хората като на души, излезли от Бога и какъв е техния стремеж. Той знаеше, че човешките души са оплетени в материята и търсят път към Бога и затова той с готовност и любов помагаше на всяка душа, която търсеше помощ. Но той никога не нарушаваше свободата на някоя душа да й налага нещо, преди тя да е поискала, преди да е похлопала. Той прилагаше в живота си завета на Христа, който казва: „Аз не дойдох за праведните, но грешните да призова на покаяние”. Затова той беше по-внимателен и пo-разположен към онези, които, оплетени в мрежите на греха, търсеха начин да се освободят и отправяха зов към Бога за помощ. А онези, които можеха сами да се справят със своите задачи и противоречия в живота, които имаха достатъчно светлина в ума и сила във волята, с тях той беше, така да се каже, по- студен, защото те идваха при него не за помощ, а или да го видят какво представлява или да премерят своето знание с неговото. Но към онези, които бяха тръгнали в Пътя, но същевременно бяха подложени на изкушения и съблазните на света, той беше много внимателен, за да им въздейства благотворно със своето внимание и пример, за да могат да намерят сила в себе си да избегнат изкушенията и съблазните в света. Учителят, като велик посветен, проникваше в глъбините на човешката душа и сърце, както проникваше в дълбините на безпределния космос. За него нямаше скрито нищо под Слънцето. Той знаеше и виждаше всичките противоречия, всичкия егоизъм, всичките грехове, в които живееха хората, и всичко това го посрещаше с едно спокойствие и състрадание, с едно безподобно търпение и благост, защото знаеше, че това е пътят на човешките души, изпаднали в гъстата материя. Още преди да отиде човек при него, той знаеше от какво има нужда и вече е проектирал помощта. Той така помагаше, че да остане скрит и незабелязан. Той никога не подчертаваше себе си, защото се отличаваше с велико смирение и скромност, които са качества на мъдреца. За него беше важно да се помогне, а не кой е помогнал. Защото той знаеше, че всяка помощ идва от Бога, който живее във всички хора. Ако речем да характеризираме Учителя с няколко думи, можем да кажем: той имаше сърце чисто като кристал, защото в него живееше Любовта, а Любовта носи чистота. Той имаше ум светъл като Слънцето, защото в него живееше Мъдростта, а Мъдростта е, която дава светлина на Слънцето. Той имаше душа обширна като вселената, защото в него живееше Истината, а Истината изпълва цялата вселена. Той имаше Дух мощен като Бога и едно с Бога, защото Бог живееше и се проявяваше в него и чрез него. Ако един физиономист застанеше пред Учителя, без да го познава, или пред неговия портрет, той би ни го описал по следния начин: Човек със силен Дух и характер, човек с широка душа, човек със светъл, обширен и всепроникващ ум, човек с любвеобилно и благородно сърце, човек със силна воля и благородни стремежи. Общият израз на лицето му ще подскаже, че стои пред един човек, изпълнен с безгранична благост и милост, човек изпълнен с великото благоговение и преданост към Великото Начало. Също така той ще разбере, че стои пред един човек с висок идеал, пред един човек, който е готов на всички жертви заради идеала, на който служи. Той ще види в лицето му отразена хармонията на сферите, ще види музика и естетическо чувство, които живеят в неговата душа. Ще види един голям музикант - творец и изпълнител, ще види вдъхновен човек, ще види дълбок мислител и философ, ще види най-после всестранно надарен и развит научен гений, способен да разчита великата книга на природата и да открива великите закони, които действат в нея. Ще види дълбок психолог, който прониква до най-съкровените дълбини на човешката душа и може да разреши всички задачи, поставени пред човешката душа, ум и сърце. Най-после за изненада на някои ще прочете в лицето на Учителя един делови човек, човек, който може да превръща идеите и мислите в дела и разбира всички потънкости на обществения и социален живот и който може да даде принципи и методи, върху които може да се изгради едно наистина свободно и щастливо човешко общество. Учителят еднакво се интересуваше, както от великите идеи и принципи, легнали в основата на живота, така и от най-дребните ежедневни въпроси и неща, които занимават обикновения човек. Всичко това осветяваше и осмисляше със своята голяма мъдрост, която като ореол осветяваше неговото лице и глава. Учителят съчетаваше в себе си чудно единство и дивен синтез, мистикът, който беше намерил Бога в себе си и беше в непрекъснато общение с Него, окултистът, който намираше Бога, проявен в цялата природа и в целия живот, където намираше и откриваше неговата мисъл, проявена като велик закон на Битието, натуралистът, които познаваше и най-малките потънкости, както на външната природа във всички нейни прояви, така и устройството на човешкото тяло и тяхната връзка и четеше в природата и човека като поотворена книга и можеше да разкрие тайните, скрити в природата и да скрие характера и съдбата на човека, изразени в неговата външна форма. Като житейски мъдрец, който познаваше всички тайни и потънкости на живота във всичките му проявления, за всяка болка, за всяка скръб, за всяко противоречие можеше да намери метод и цяр. Той можеше да лекува, както душата, така и тялото. Той, както казах, носеше в себе си поета, учения, философа, музиканта и човека за практическото осъществяване. Той с еднаква вещина говореше за всичко, което се отнася, както до науката, философията, религията, окултизма, мистиката, така и за изкуството и музиката, и за проблемите на практическия живот. Учителят живее едновременно в самосъзнанието и свръхсъзнанието. Самосъзнанието е проводник на идеите и силите на свръхсъзнанието. То е връзката на Учителя, който живее в Божествения свят с нашия физически свят. Когато живее в самосъзнанието, Учителят е наглед като другите хора. Но неговото самосъзнание е озарено от свръхсъзнанието и е съвсем видоизменено и различно от самосъзнанието на обикновения човек. То е самосъзнание, издигнато до границите на свръхсъзнанието. Когато Учителят прояви известни сили, произтичащи от свръхсъзнанието, за него са възможни неща, които са за нас като чудо, като свръхестествени явления. Те всъщност са естествени явления за света на космичното съзнание, но за света на самосъзнанието са чудо, както и явленията от нашия свят на самосъзнанието са чудо за едно животно. Учителят казва: „Когато съм с хората, аз се проявявам като тях. Но когато съм сам сред природата, аз само като направя едно движение и произнеса няколко особени думи, пред мене се явява, каквото пожелая, каквото ми е потребно. Ако искам да си почивам, пред мене се явява една хубава палатка с най-хубавото легло, с маса, на която е сервиран хубав, пресен пшеничен хляб и хубави плодове, каквито пожелая. Като се нахраня и си почина, пак направя определени движения и кажа известни думи и палатката изчезва, заедно с всичко, което е било в нея”. Това е естествено явление за космичното съзнание, защото всичко, което съществува в нашия свят, е само сянка на това, което съществува в невидимия свят, в който функционира космичното съзнание. Учителят може да става видим и невидим, и да се пренася на далечно разстояние. Той казва: „Аз мога да ставам видим и невидим, когато пожелая. Мога да излизам от тялото си, когато пожелая и да отивам на далечни разстояния, и пак да се връщам в тялото си. Аз не съм в тялото, тялото ми е само като една катедра, от която аз говоря”. Учителят е външно, обективно проявление на Бога и той обединява в себе си всички възвишени духовни същества, които стоят зад него. Затова той е силен и мощен, но същевременно кротък и смирен, и никога не употребява своята сила и мощ, даже и когато трябва да се защити от своите врагове, като оставя това на Бога. Неговата аура прониква цялата планета и даже цялата Слънчева система и чрез нея идват новите творчески енергии на Водолея, които носят духовната пролет на човечеството, които ще разтопят ледовете в човешките сърца и ще премахнат преградите, които отделят душа от душа, и хората ще се почувстват като братя и сестри, като деца на един баща. Това е новото, което носи епохата на Водолей, която Учителят внася в света, която ще преобрази света и ще създаде, както новата светяща раса, която иде, така и в по-далечно бъдеще новата Земя, за която загатва Йоан, като казва: „Видех ново небе и нова Земя”. Понеже Учителят е дошъл инкогнито в света, затова той скрива, прибира своята аура, за да не бъде открит от черните адепти, за да може да свърши по-успешно своята работа. В настоящата епоха той дойде като Учител, който да изпълни Земята със знание за Господа. И като четем беседите, като дълбоки окултни слова, виждаме какво велико знание ни разкрива той в тях, знание, което носи принципите, законите и методите, върху които ще бъде изграден животът на новото човечество, на новата раса, която иде. Ако някой посредствен ясновидец наблюдава аурата на Учителя, няма да види нищо особено и ще остане разочарован от него и ще си каже, че той не е никакъв Учител. Затова и малцина от тези, които претендираха за ясновидство в света, го познаха, защото те не можеха да видят неговата аура, която обгръща в себе си цялата система и затова не го познаха. Учителят представя външното отношение на Бога към хората. Той предава част от своята светлина на окръжаващите, както свещта предава част от светлината си на всеки, който иска да се ползва от нея. Учителят е проява на Божествената светлина, на Божествената Мъдрост. И колкото повече човек приеме от тази светлина, толкова повече се свързва с Учителя не по форма, но по съдържание и смисъл. Ако един посветен ни описва Учителя, той би ни го описал приблизително по следния начин. Учителят е едно велико космично същество, което живее във висшите области на свръхсъзнанието и е в непрекъсната връзка с Бога и с Великите космични същества, и заповядва на цялото небесно войнство. Той е в хармония с цялото небе, което стои зад него, и е на неговите услуги, и целият ад му се подчинява. Затова той е над всички ограничения и опасности, и разполага със своето здраве и живот, като същевременно разполага и с живота и здравето и на другите хора. Той е господар на живота и смъртта, и притежава тайните на възкресението на мъртвите и ключа на безсмъртието. Природата го познава и му разкрива своите тайни всякога, когато той се обърне към нея. Тя задоволява всичките му нужди, когато той пожелае. Господар е на елементалните духове и затова заповядва на природните стихии - бури, ветрове, мразове, суши и пр. Може да укротява и морските бури. Учителят казва: „Когато човек е свързан с добрите същества от трите свята - физическия, духовния и Божествения, той става маг. Достатъчно е да удари с пръчицата си, за да постигне всичко, каквото пожелае. Той е свързан с живата природа и гя го слуша и изпълнява неговите желания. Затова той може да лекува всички болести, да възкресява мъртви, да вижда в миналото и бъдещето, да увеличава и намалява плодородието, да укротява природните стихии, да променя времето и пр. Магът отваря затворените тайни врати на природата и се ползва от всички нейни сили и блага”. Мъдростта е съградила дома си в Учителя и затова той спонтанно на момента дава най-мъдри, утешителни и полезни съвети и винаги говори мъдро и разумно, без предварителна подготовка. Притежава всеобемащата лечебна наука, затова няма болест, която да не му се подчинява и изцелява болните само с едно докосване на ръката или само с казване на една дума. Учителят притежава науката на символите, които са езикът на живата природа и те му дават великото знание и затова той познава човека още от първия поглед и знае неговите нужди, стремежи и идеали. Той владее тайните на алхимията и магията, тайните на числата и Словото и движението, и с една дума, с един жест, с един поглед може да постигне каквото пожелае. Чете мислите на хората, като по отворена книга и им отговаря, като долавя мислите и от най-далечни разстояния. Познава миналото, настоящето и бъдещето, както на света, така и на всеки отделен човек, и знае дълбоките причини, които ги пораждат. Знае тайните на богатството и успеха, но всякога е господар на богатството и никога не е негов роб. Умее да се наслаждава даже и от бедността, и не изпада никога в униние и нищета. Не може да бъде засегнат от нещастия и несгоди, нито може да бъде победен от своите врагове. Когато това се наблюдава в неговия живот, това е само тактически подход към нови победи. Учителят е изпълнен с безгранична Любов към всичко живо - Любовта е среда, в която той живее и от която черпи вечния живот и сили. И понеже Любовта прониква цялото Битие и всички същества, той може да укротява и най-дивите и свирепи зверове. За всички тия окултни възможности на Учителя съм изнесъл много факти и случки из неговия живот, които са събрани под заглавие „Окултната страна от живота на Учителя”. Ще завърша тази бегла скица за духовния образ на Учителя със следната мисъл от него. Той казва: „Някои искат да намерят Христа в мене. Не, Христа ще намерите в неговото учение. Ако искате да знаете кой съм аз, ще ви кажа - аз съм братът на най-малките в Царството Божие. Аз, най-малкият, искам да изпълня Волята Божия, както Бог е заповядал, да осветя Неговото име, както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мене, че аз - братът на най-малките - искам да Му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да последвате моя пример. В някои от вас може да се яви желание да бъдете по-големи от мене, да вземете първо място. Това е съблазън. Христос казва: "Достатъчно е на ученика да бъде като Учителя си.” И аз не искам повече, достатъчно ми е това малко място. И аз не бих го заменил с друго. Не е важно мястото, което заемате, важно е как ще изпълните дълга си към Господа”. Следните думи от Учителя го характеризират също така като силен характер, като велик посветен, като човек на жертвата. Той казва: „Аз съм дошъл да помогна на българите. Както и да се отнасят те с мене, колкото и да ме гонят и преследват, аз съм решил да ги стопля, да им направя такова добро, каквото досега никой не им е направил. След това ще им кажа: Довиждане!”. Учителят е високопланински връх, от който извират и се стичат живите Божествени води и слизат към долината на живота, за да напоят и освежат жадните човешки души и да възрастат Божествените зародиши, вложени във всяка душа. Учителят е велик Божествен извор, водите на който се отправят към изсъхналата Земя - човешките души - за да я напоят и дадат възможност да израснат вложените в нея Божествени зародиши. Учителят е новото духовно Слънце, което изгрява на духовния хоризонт на човечеството и разпръсва мрака в нощта и посочва Пътя към Божествените висини на Духа, където е вечна пролет. Учителят е извор, от който идват живите води, които носят живот и освежават всички същества, които срещат в пътя си. Учителят идва периодически в света, да даде нов импулс на духовното развитие на човека и човечеството и да изнесе принципите и методите, по които ще бъде изграден новият свят и живот. Учителят идва всякога в началото на една нова епоха с група свои ученици, които именно образуват ядката на Братството и към тази ядка постепенно се привличат всички онези, които се стремят към светлината и всички онези, които са се събудили от дългия сън на живота и сега искат да работят. Учителят, понеже едновременно живее и в духовния, и във физическия свят, той е връзка между двата свята и чрез него протичат енергиите на космоса към Земята. За всяка нова култура слизат специфични енергии от Божествения свят и Учителят е носител на тези нови творчески енергии. Затова там, дето се явява Учителят, се създава нова култура, защото той носи онези енергии и сили, които са необходими за нея. С това се обяснява движението на културите от едно място на друго, което е подчинено на вътрешните закони на развитието на човечеството. Учителят е проводник на енергиите, които се изливат чрез известен зодиакален знак на космоса към Земята. На всеки 2160 години Слънцето преминава от един знак в друг, или по-право казано, прецесията на пролетното равноденствие се премества в друго съзвездие, което определя една нова епоха за общото развитие. А всеки знак представя грамаден космичен резервоар, който се отваря с влизането на Слънцето в него и тогава протичат тези творчески енергии и създават новата култура с нови възможности и ценности. Понеже тези творчески вълни не са механични, а живи и разумни, то начело на всяка такава вълна стои един Учител, който прави контакт на вълната със Земята и по такъв начин внася тези енергии в процеса на земното развитие. Защото всяка енергия се предава чрез контакт. В нашата епоха Слънцето влиза във Водолей и енергиите на Водолей се отправят към Земята, за да създадат една нова култура, културата на Синовете Божии, които ще въдворят Царството Божие на Земята. Учителят е носител на тези именно енергии на Водолей, които идват на Земята да я преобразяват и те ще я преобразят тъй, както пролетните енергии, когато идват, преобразуват Земята и дават съвсем друг облик от този, който е имала през зимата. А тези енергии се характеризират с това, че действуват едновременно чрез тях. Те са носители на живата вода и на живата светлина, които извират от Любовта и Мъдростта. Затова е дошъл Учителят именно в света, да донесе онези творчески космични енергии, които да събудят човешката душа от дълбокия космичен сън и да я призоват към работа за изграждане на новата култура. Епохата на Водолея, начело, на която стои Учителят, има именно за задача да подготви раждането на шестата раса, която ще бъде светяща раса, раса на Синовете Божии. Сега идат на Земята Белите Братя, онези, които не са съгрешили при съгрешаването на Адама - на нашето настоящо човечество. Те сега идват да помогнат на нашето човечество, да го освободят от връзките с тъмните сили, с които то се е свързало при грехопадението. Външният, видимият резултат от дейността на Учителя е Словото, което е въплътено в ред беседи и лекции, в които се изнасят принципите на Божествената наука. Но освен в това, Учителят извърши и друга една работа, резултатите, от която ще се видят в бъдеще. Както казах пo-rope, Учителят слиза от Божествения свят и слизайки на Земята той е един фокус на Божествените сили на Земята. Чрез него творческите сили на космоса проникват земната аура, като преминават през центъра на Земята и изменят силите на земния организъм от низходящо във възходящо направление. С това се подготвят условията за новата раса. Защото външните условия за всяка раса са различни и са в зависимост от отношението на космическите етерни течения в аурата на Земята. А тези именно течения Учителят нагласява със своята мисъл, за да могат да създадат съответни външни условия, при които може да се развие една нова култура. Заедно с това той създава условия за човешките души да се разцъфтят като пролетни цветя, да се пробудят от дълбокия сън. Това той прави с проектиране на силите на Любовта, които като една нежна, мека топлина разпукват и стопяват ледовете на човешкия егоизъм. С идването си и с вътрешната работа, която извършва, Учителят подготвя човечеството да премине голямата криза, която сега минава в развитието си - да се справи с егоизма и материализма. Чрез мисълта си той трасира новите пътища, по които човечеството ще тръгне, за да влезе в нови светли брегове. Учителят, като проводник на космически сили за дадена епоха, е проводник и на онези мисли и идеи, които идват да създадат новия свят и живот. Чрез неговата мисъл, чрез неговия ум и съзнание ще подобрят съдбата на човека и човечеството. Той изпраща тези идеи и мисли към определен човек, който може да ги възприеме и предаде на света. И затова всички нови открития, всички нови идеи, които влизат в света, идват от Божествения свят и се предават чрез Учителя, който ги препраща на онези умове, които могат да ги схванат и им дадат израз. Затова казваме, че зад всички гениални хора, зад гениалните поети, учени, стои Учителят, който е като фокус на космическите сили и идеи, които идват към Земята. Защото, пак повтарям, идеите от Божествения свят не слизат механически, а се предават чрез един Божествен посредник, какъвто е Учителят. И затова всички пробудени хора са проводници на Учителя, според степента на своето развитие. И затова той казва: Всеки да си има по едно тефтерче и да си отбелязва мислите и идеите, които му идват. Но в случая Учителят не е една личност, а един колектив. И той казва: Цялото небе стои зад мене и работи чрез мене. Учителят работи, за да подготви човешките умове и сърца, за да станат добри проводници на Любовта и Мъдростта, които влизат в света, за да преустроят нашия земен свят. Вътрешната работа, която Учителят извършва, не може да се опише. Тя ще се види в бъдеще. Аз само загатвам, че освен видимата работа, която Учителят извършва, има и една невидима страна от неговата дейност, плодовете на която ще се видят в бъдеще. Учителят казва, че от време навреме трябва да дойде в света един велик мъдрец, един велик Учител, който да трансформира и да превърне горчивините и противоречията в сладчини. Хората, оставени сами на себе си, биха се задушили в собствените си отрицателни прояви. Учителят, слизайки на Земята, служи като трансформатор на отрицателните мисли и чувства, които изпълват пространството и ги превръща в положителни творчески сили, които излизат като благословение към хората. Ако да не беше този алхимически процес, който Учителят извършва в дълбоко мълчание, от човечеството не би останало нищо. Защото отрицателните мисли и чувства създават една задушлива атмосфера, която задушава всеки възвишен импулс. Това е една велика вътрешна работа, която Учителят върши за човечеството. Той е онзи вентилатор, който пречиства атмосферата и дава възможност на благородното и възвишеното да се прояви. И затова там, където се яви Учителят, се създава нова култура, защото по този начин той създава условия за проява и развитие на всички благородни и възвишени подтици у хората. Защото възвишеното и благородното може да се прояви само при специфични благоприятни вътрешни условия.

Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове 1. „Ученикът трябва докато е още на Земята във физическото си тяло, да премине чистилището, като работи за организиране и пречистване на обвивките си, които някои наричат тела. Това се постига чрез приложение на методите, които школата му дава за работа върху себе си”. 2. „В първо време, като се освободи от тялото, душата се чувства голяма, необятна като вселената, но веднага я подгонват неприятелите, тя започва да бяга и се смалява много, че става невидима и се изгубва в пространството. Тогава тя съобщава на близките си на Земята, че няма живот, нищо не съществува. Такова е състоянието на душите, докато се ориентират в другия свят. Такива души наричаме тъмни. За да излезе от това състояние тъмната душа трябва да си спомни, че тя живее в Бога, че Бог е Любов и че Той ще възстанови първоначалната й форма, но когато възлюби Бога”. 3. „Когато душата напусне тялото, то се разлага на хиляди и милиони живи частици, които не умират. Тялото е съставено от милиони и милиарди живи клетки. Всяка клетка си има душа, само че душата на първичната клетка, първичната монада е централна, тя е светла сама по себе си и е привлякла всички други монади около себе си. Един ден, когато тази светла монада свърши своята мисия, тя ще каже на малките монади: Сега ви изпращам на свобода. И всички клетки започват да се разпръсват в пространството. И когато душата се връща за ново въплъщение тя привлича всички тези клетки при себе си и образува новото си тяло”. Учителят Развитието на човека се извършва в три велики свята, които Учителят нарича физически, духовен, умствен или Божествен. Учителят дава и следните имена на тези три свята - феноменален свят, реален свят и идеен свят. Други окултисти ги наричат физически, душевен и духовен. Но каквито имена да се дават на тези светове, важното е, че в тези три велики свята се извършва човешкото развитие. Учителят казва, че духовният свят е сто пъти по-обширен от физическия, а Божественият е хиляди пъти по-обширен от физическия. Следователно физическия свят е най- ограниченият, създаден от най-груба материя. Учителят дава и друго определение и наименование на световете, физическият го нарича материален свят, духовният го нарича субстанциален свят, а Божественият нарича есенциален свят. Това са състояния и форми на проява на реалността. Тези три свята Учителят нарича още човешки, ангелски и Божествен. Ние имаме една бледа представа само за физическия свят, а за другите два свята имаме много смътна представа. Човек живее едновременно и в трите свята, но не съзнава това. Защото човек сам по себе си е едно много сложно същество, което общо казано се състои от дух, душа и тяло. Духът живее в Божествения свят, Душата живее в духовния свят, затова някои го наричат душевен свят, а човешката личност, която се проявява чрез тялото, живее във физическия свят. Ние съзнаваме само личността и затова имаме едно много ограничено понятие за човека. При днешната степен на развитие душата, респективно духовния свят се изявява чрез чувствата, а духът респективно Божествения свят, се изявява чрез мисълта. От това не следва да отъждествяваме душата със сърцето, което е свързано с чувствата, нито да отъждествяваме духа с ума, чрез който мисли. Сърцето е само външната страна на душата и умът е само външната страна на духа. Развитието на човека в тези три свята се извършва по законите на прераждането и кармата. Прераждането е закон на последователно преминаване на човека от един свят в други, което египтяните наричат трансмигриране или странствуване на душите. Във всеки един от тези светове човек живее в тяло, изградено от материята на този свят. Във физическия свят живее в тяло, изградено от материята на физическия свят. В духовния свят живее с духовно тяло, изградено от материята на духовния свят. В Божествения свят живее в тяло, изградено от материята на Божествения свят. Тези тела Учителят ги нарича още обвивки, а истинското тяло е Божественото, което е безсмъртно, когато физическото и духовното подлежат на разрушение. След като човек се е родил на Земята, ще живее във физическото тяло най-много 120 години, в редки случаи повече. След смъртта на физическото тяло той преминава в духовния свят с духовното си тяло. След като преживее един определен период от време в духовния свят, с духовното си тяло, човек напуска и него и отива в Божествения с Божественото си тяло, което е безсмъртно. И след като измине целия път от физическия до Божествения свят, след определен интервал от време, който е различен за различните хора, в зависимост от степента на тяхното развитие, се връща отново на Земята - т. е. преражда се. Този процес на преминаване през световете ще видим пo-подробно в следващото изложение. Трите свята, в които се извършва човешкото развитие се състоят от по седем области. Така във физическия свят имаме областта на твърдата материя, след това областта на течната материя, след това областта на въздушната материя. Над въздушната област следват четирите етерни области, които също принадлежат на физическия свят и са свързани със силите, които действуват в трите по-нисши области. Същото подразделение на области имаме и в другите два свята. Друго нещо, което трябва да кажа по отношение на трите свята, е това, че всеки един от тези три свята има в основата си един от великите Божествени принципи: Любов, Мъдрост и Истина. Така принципът на Истината е положен в основата на физическия свят, принципът на Любовта е положен в основата на духовния свят, а принципът на Мъдростта е положен в основата на Божествения свят. Но и трите принципа се проявяват и в трите свята в различни области и състояния на материята. Има и други класификации на телата, употребявани от теософите. Учителят често употребява и тази класификация. Това е така наречената седморна класификация, към която се придържа източната окултна традиция, докато западната окултна традиция се придържа към тройната класификация. Учителят казва: източната и западната школи се различават по класификацията на телата, но то е външната страна на това учение. Според дълбокия смисъл на Христовото учение човек има три съществени тела, които се наричат тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината, и четири обвивки. Това е външната страна на това учение и съществена разлика между двете школи няма. И Христос в настоящата епоха иска да обедини всички школи и братства. Затова Учителят употребява и източната, и западната класификация. Ето какво казва буквално: „Че физическото тяло на човека се разрушава след смъртта, това е така. Но това, което се разрушава и изчезва не може да е истинско жилище на човека, на неговата душа, на неговия дух. Не са истински жилища на човека и онези по-тънки тела - етерно, астрално, и ментално, за които говори окултната наука. Окултната наука твърди, че човек има седем тела. Тези тела, чрез които функционира съвършеният човек, действително съществуват. Но не всички седем могат да се нарекат в истинския смисъл на думата тела. Всъщност само три от тях са тела, а другите са обвивки. Аз давам един нов превод на трите съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината”. „Тялото на Любовта е истинското тяло на човека, което никога не умира, то сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат специални епохи. Целият живот на човека във физическия, астралния, менталния и причинния светове имат само една цел - да приготвят само материали за изграждане на тялото на Любовта”. „Любовта е проектирана в тези четири свята в четирите обвивки на човека. Тези четири обвивки са лаборатории, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени. Самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тези обвивки са променливи, но има нещо в тях, което не изчезва и което остава като постоянен зародиш — физически, астрален, и ментален. Причинното тяло е нещо като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и менталния светове. Но преди да влезе човек в света на любовта, той трябва да мине през причинния свят, където става пълно примиряване на противоречията. Причинният свят е свят на примирение, а светът на любовта е сам по себе си оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, където животът истински се осъществява. В света на любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват във физическия, астралния и умствения светове. Но те се осъществяват само при едно напълно развито тяло на Любовта. И когато говорим за Любовта в човека, подразбираме изграждането на това тяло на Любовта. Тогава едва човек ще възкръсне и ще заживее вечния живот”. Ще кажа няколко думи за пояснение на горната мисъл на Учителя, за да се разбере отношението между тройната и седморната класификация на телата. В понятието за физически свят от тройната класификация се включват грубо физическия и етерния свят. В понятието духовен свят се включват астралния и менталния светове. Причинният свят е най-високото проявление на духовния свят и най-ниското проявление на Божествения свят. Над него в безконечността се простират Божествените светове на Любовта, на Мъдростта и Истината. Тези три висши свята се проявяват в обратен ред в по-нисшите светове. Така светът на Истината се проектира на физическия свят, светът на Любовта се проектира в астралния свят, а светът на Мъдростта се проектира в менталния свят. Но въпросът за тези светове и за трите безсмъртни тела е толкова дълбок и обширен, че Учителят казва, че не е напълно ясен даже и за някои от ангелските йерархии. И развитието на човека се извършва в четирите нисши светове - физически, астрален, ментален и причинен, които езотерически в Писанието се наричат Земя, а висшите Божествени светове се наричат небе. Но развитието на човека в настоящата епоха, което се извършва чрез прераждането, става в четирите долни светове, наречени в Писанието Земя, а във висшите Божествени светове човек ще проникне едва тогава, когато съгради тялото на Любовта. След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново въплъщение на Земята. В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта. На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за изграждане тялото на Любовта. В миналото престоят на човека в духовния свят е бил много по-продължителен от днес. В миналото човек е престоявал от 500 до 1000 години в невидимия свят, така че в един цикъл от 2160 години, което определя една епоха, човек се е прераждал най-много два пъти - един път в мъжко тяло и един път в женско тяло, за да събере различни опитности и да има различни преживявания, които ще послужат като материали за изграждане на тялото на Любовта. Но Учителят казва, че еволюцията е ускорена десет пъти, затова и продължителността на престояването в духовния свят е намалена от 50 до сто години, според степента на развитието, на което се намира даден човек. Колкото по-напреднал е човек в развитието си, толкова повече прекарва в невидимите светове, защото той е събрал повече опитности, имал е повече преживявания, събрал е повече материали, които трябва да преработи, за да изкара от тях есенцията, която да се заключи в изграждането на тялото на Любовта. Между другите работи, които човешките души извършват през време на престоя си в духовните светове, е и тази, под ръководството на йерархиите да работят за изменение на условията на Земята - както във физическо отношение, така и в социално, за да имат други условия и възможности, като слязат на Земята при ново въплъщение, за да могат да съберат нови опитности. Защото Земята не е място на щастие, а е училище, в което човек учи и събира материали за изграждане на тялото на Любовта. След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново въплъщение на Земята. В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта. На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за съграждане на тялото на Любовта. При смъртта физическото тяло постепенно се разлага. Това показва, че за човешкия организъм, освен грубо физическата материя, е имало една организираща сила, която е внасяла живот в тялото. Тази организираща сила е идвала от душата, която при смъртта напуща тялото. Душата като един магнит е привличала всички клетки около себе си и е образувала един жив организъм и когато напусне тялото, клетките постепенно се разпръскват в пространството. Защото всяка клетка е една малка душичка, един малък силов център, която е привлечена от централната монада - душата, за да образува тялото. И тези малки душички имат известно сродство с централната монада, която при много въплъщения ги привлича от пространството като магнит и образува новото тяло. При смъртта етерното тяло заедно с душата излиза от главата и физическото тяло остава без живот. Етерното тяло излиза във вид на едно спираловидно движение, носейки със себе си душата, с един физически атом, или по-право не един физически атом, но силата, която е работила в него. Резултатите от преживяните опитности на физическото тяло през току-що преживяния живот са отпечатани върху този особен атом. Докато всички други атоми на тялото се подменят в течение на живота, този особен атом остава неизменен. Той остава постоянен не само през един живот, но е бил част от всяко физическо тяло, употребявано по-рано от човешкия дух. След всяко земно съществувание върху него се отбелязват преживяванията на даденото физическо тяло и така той се обогатява качествено, без да се променя. Той се извлича при смъртта и оставя в потенциално състояние като един зрител, за да бъде отново събуден при започването на друг физически живот, за да послужи пак като ядка, около която да се построи едно ново физическо тяло. Той се нарича семенен атом. През време на живота, семенният атом е разположен в лявата празнина на сърцето, близо до върха му. При смъртта той се излива в мозъка по пневмогастричния нерв и напуща физическото тяло заедно с етерното тяло и душата през вшивката между тила и теменната кост. Когато етерното тяло с душата напуща физическото тяло, те са още свързани с него с една нежна сребърно-бяла нишка. Тази последната връзка не се къса докато включената в етерното тяло панорама на изтеклия живот не бъде прегледана от душата. Затова погребването или изгарянето не трябва да се извършва до третия ден, защото дотогава душата чрез сребърната нишка е още свързана с етерното тяло и в течение на тези три дена душата преглежда панорамата на своя живот, отпечатвана в етерното тяло, която в течение на тези три дена се отпечатва в астралното тяло. След третия ден сребърната нишка се скъсва и тялото е окончателно мъртво. От неспазването на този срок често хората биват живи погребвани, защото те са били само излъчени и след третия ден се връщат в тялото. Един американски учен е правил опити, с които установил, че при изпускане на последната вдишка тялото намалява от теглото си. Той е правил опити с много чувствителни везни. Това показва, че нещо невидимо напуска тялото. Това е етерното тяло, съставено от четирите вида етер - топлинен, светлинен, химически и жизнен, което е все пак физическо, заедно с душата и астралното тяло. Понеже при смъртта и в течение на трите дена душата преглежда изтеклия си живот, който се изрежда пред нея в картини, от момента на смъртта до момента на раждането, затова не трябва да бъде обезпокоявана от плачове и шумове, за да може да се съсредоточи и да вижда ясно картините на изтеклия си живот. Защото от това ясно виждане зависи и отпечатването им в астралното тяло, от това зависи и правилното заключение, което душата ще си извади от тези картини, а това вече ще влияе върху живота на душата в бъдещето въплъщение. Затова хората, ако искат да направят добро на умиращия, не трябва да плачат и да вдигат шум около него, и най-много могат да направят една молитва, която действува успокоително върху него и го насочва към картините на изтеклия живот. В това време, когато съзерцава панорамата на изтеклия си живот, душата слуша гласа на Космичното Слово, което й говори и я поучава. Това е тържествен момент за нея и тя не трябва да бъде смущавана от шумове и скърби и плачове около тялото. Също така, когато се вижда, че човек си заминава, не трябва да се правят опити чрез лекарства да бъде върнат назад, защото това действува вредно и върху невидимите тела и причинява големи страдания на душата. Животът на човека се отпечатва в етерното тяло в областта на отрицателния полюс на химическия етер, който е седалище на подсъзнателната памет. Въобще етерното тяло е носител на паметта, основа на умствените способности. Картината, както казах, почва от момента на смъртта до момента на раждането. Панорамата трае от няколко часа до три дена, в зависимост от времето, през което човек може да запази будност на съзнанието си, след което човек изгубва съзнание в стария свят и преминава в следващия, наречен душевен, или астрален, или духовен. Подобна панорама на живота си човек вижда и когато преминава през голяма опасност - при давене във вода, падане от голяма височина и пр. Когато етерното тяло излезе от физическото и съзнанието е будно, но връзката с физическото не е скъсана, етерното тяло заедно с душата се връща във физическото тяло. След третия ден от смъртта, когато душата заедно с астралното тяло, на което е отпечатана панорамата на физическия живот, напусне етерното тяло, последното остава като втори труп, който спи над гроба, носейки формата на човека, разлагайки се паралелно с физическото. Процесът на напущането на етерното тяло от душата е също, както при напущането на физическото тяло. Жизнените сили на един атом от етерното тяло се вземат, за да се употребят като ядка за жизненото тяло в следното въплъщение. Така при влизането си в астралния свят човек носи със себе си семенният атом на физическото и на етерното тяло. Етерното тяло по форма прилича на физическото, защото то е архитектът на физическото тяло и физическото тяло е само отпечатък на етерното. Но астралното тяло при настоящата степен на развитие на обикновения човек, докато човек е още на Земята, е неорганизирано и е облакоподобно и чак когато душата напусне етерното тяло и върху астралното тяло се отпечати панорамата на изтеклия живот, то придобива образа на заминалия човек. Учителят казва, че между физическия свят, респективно етерния и духовния свят, съществува една тъмна зона, с голяма температура, през която душите трябва да минат, преди да влязат в духовния свят. В тази зона има много враждебни на човека същества, затова човек трябва да има светлина и самообладание, и да има водач, който да го води и да го пази. Тази тъмна зона представя границата между топлинния етер, който води началото си от Сатурновия период и е без светлина, защото светлината се явява в Слънчевия период, и най- ниската област на духовния свят, която, в окултната наука се нарича област на горящите желания, защото тука човек, който на Земята е имал силни ниски желания и страсти, след като изгуби възможността да ги задоволява, те го горят като огън. Затова тази област се нарича област на горящите желания. Това е най-ниската област на духовния свят и в нея се унищожават и изгарят след смъртта най-грубите, най-ниските и егоистични страсти и желания, които са свързани с живота на тялото. Понеже тези страсти и желания са се задоволявали чрез тялото, затова след смъртта на последното, като не могат да се задоволяват, те се засилват още повече и от това душата страда, така да се каже изгаря, че не може да задоволи своите желания. Но тези желания постепенно се изхабяват, като горящия огън и душата се научава, че единственото средство да се освободи от страданията, които силните желания произвеждат, е да угаси тези желания, да угаси тази жажда за наслада. Души, които през време на живота си не са имали такива горящи желания, след смъртта преминават тази област, без да я забележат, защото те нямат с нея никакви допирни точки. Колкото една душа има повече и по-силни желания през време на земния си живот, толкова повече тя ще има нужда да се пречиства от тях. И затова за по-дълго време ще остане в тази област на горящите желания. Това са обикновено хора, които са напуснали земния живот в разцвета на живота си и са имали много ниски и интензивни земни желания, които ги привързват към напуснатото тяло. Хора, които са напуснали земния живот след големи и продължителни страдания, лесно и бързо преминават през тази област, защото те още докато са били във физическото тяло са ликвидирали със своите нисши желания, които ги свързват със Земята. Хора, които са напуснали земния живот чрез някаква катастрофа, някакъв инцидент или убийство и имат много неизживяни желания, остават дълго време в тази област. Положението на самоубийците е най-тежко, защото те са искали да се освободят от живота, а виждат, че пак са живи и не могат да си намерят място и се скитат безцелно в тази нисша област, изживявайки големи страдания, докато дойде времето за тяхната естествена смърт. Съобразно със силата на страстите и желанията ще бъде и времето на тяхното пречистване. Всички престъпления, които човек е нанесъл на другите и страданията, които те са преживели, той ще ги преживее сега с голяма сила, за да научи урока, да не прави зло на другите. Казах, че когато човек напуска физическото тяло и премине в етерния свят, неговия живот преминава пред него в картини. Съзерцавайки тази панорама на своя живот в етерния свят, човек не преживява никакво чувство от това. Той е като един безчувствен наблюдател, като че не се отнася до неговия живот. Така картините се отпечатват в астралното тяло и когато премине в духовния свят тези картини пак му се представят, но тук вече той ги преживява с всичките възможни за него чувства. Сега той преживява всички страдания и скърби, които е причинил на другите и научава урока, колко трудно се понасят скърбите и страданията. Ако човек при напускането на физическото тяло и минаването в етерния свят е обезпокояван от скърбите и плачовете на близките в течение на тридневния период, той ще има само едно неопределено и неясно отпечатване на току що приключващия се живот в духовното му тяло. А когато той не е обезпокояван от скърбите и плачовете на близките, духът гравира един ясен и дълбок отпечатък на духовното тяло и когато тези картини му се представят в астралния свят, той ще съзнае погрешките на миналия си живот много по-лесно и определено, отколкото ако картината е помрачена, вследствие отвличане на вниманието му от страданията и скърбите около него. Неговите чувства относно нещата, които са му причинили сегашните страдания, ще бъдат много по-определени, ако му е предоставена една ясна панорама. Това ясно и определено чувство е от грамадна стойност за бъдещия му живот. То се отпечатва незаличимо върху постоянния атом на духовното тяло. Опитността ще бъде забравена в следващия живот, но чувството ще остане. И когато се представи случай да повтори погрешката в един по-късен живот, това чувство ще ни проговори ясно и безпогрешно. То е оня тих вътрешен глас, който ни предупреждава, макар ние да не знаем защо и за какво. Колкото по-ясна и определена е панорамата на миналия живот, толкова по-ясно и силно ще чува човек този вътрешен глас. Това ни показва колко е важно да оставим заминаващите души в абсолютна тишина при смъртта и след смъртта. Като постъпим така, ние помагаме на душите да извлекат възможната най-голяма полза от прекарания живот и да избегнат повторението на същите погрешки в следващия живот. А плачовете и скърбите могат да го лишат до голяма степен да извлече правилна поука от изминалия живот. Преминаването на душата през всички области на духовния свят е процес на пречистване и освобождаване на душата от всички земни желания и връзки. В различните области тя има да се справя с различни желания, страсти и чувства. Защото различните области се различават по характера на силите, които действат в тях и материята, от която са направени. В този свят действат две големи сили, които произтичат от Любовта, която както казах, е основа на този свят. Това е светът на най-ниското проявление на Любовта. Силите, които действат в този свят, произтичащи от Любовта, са симпатията и антипатията. В различните области те се намират в различно отношение с една тенденция на постепенно преобладаване на симпатията и антипатията, докато в седмата област антипатията е напълно победена и душата е освободена от всякакъв егоизъм. Трите долни области от духовния свят образуват това, което в религията наричат чистилище, защото там душите се пречистват от всички земни връзки и желания. В първата област на горящите желания симпатията и антипатията са в непрестанна борба с известен превес на антипатията, от което идват и големите страдания на душата. Във втората област симпатията и антипатията са в равновесие. Тук попадат най-вече онези души, които са се интересували силно от събитията на деня, речено казано, къде какво е станало, те трябва да го знаят - отличават се с едно силно развито любопитство и лекомислие. Понеже след смъртта те са лишени от възможността да задоволят своето любопитство, те изпитват страдание. Чрез тези страдания душата се освобождава от илюзиите, които са я ограждали през време на физическото й съществувание. В третата област господства симпатията и тази област е наречена област на желанията. Тук душата преживява всички видове желания и като не може да ги задоволи, страда и страданието постепенно притъпява тези желания и ги изгаря. Така че трите долни области на духовния свят представят чистилището, където душата се пречиства от всички земни страсти, инстинкти и желания. А трите горни области на духовния свят образуват това, което в християнството наричат първото небе. В четвъртата област, която се намира между чистилището и първото небе, която някои наричат средна Земя - нито чистилище, нито небе. Тази област е областта на чувствата и предлага на душата едно особено изпитание. През време на своето физическо съществувание човек чувства своето тяло като че то е самият той. Това, което се нарича самочувствие, почива на това усещане. И колкото повече човек е самолюбие, толкова по- голямо самочувствие има. След смъртта тялото, което му е служило за основа на неговото самочувствие, престава да съществува, но самочувствието му е останало. Тогава душата се чувства като опразнена като че ли е изгубила сама себе си. И това чувство трае докато душата съзнае, че истинския човек не се състои в тялото. В четвъртата област, следователно, се унищожава илюзията за телесното себе и душата се излекува от привързаността и престава да се отъждествява с нея. Тези хора, които в земния живот се отъждествяват с тялото, не се интересуват от никакви по- високи идеали и неща, а се занимават с неща свързани с тялото и неговия живот - те сами по себе си може да са честни и справедливи, но нямайки по-високи интереси от своите материални работи, остават в четвъртата област. За тях животът в духовния свят е едно състояние на ужасна монотонност. Те прекарват много мъчително, тъй като нямат по-висши интереси, нямат с какво да се занимават. Също е състоянието на онези, които са мислели, че със смъртта на тялото, се свършва всякакъв живот. Те са очаквали разрушаване на съзнанието и не могат да се помирят с мисълта, че като са умрели, пак са живи. До тях обикновено не достига никаква помощ, защото те са се оградили като в крепост в своето самочувствие и страдат от всички най-много. И понеже те са водили един живот напълно материалистичен, те едва ли имат някакъв съзнателен живот в по- висшите области на духовния свят и още по-малко в умствения свят, където душите изучават изкуството да си построяват тела по първообразите, които съществуват в умствения свят. И затова материалистично настроените хора, които се издигат най-много до четвъртата област на духовния свят, си построяват едно тяло, което е предразположено към туберкулоза. Така те ще разберат преходността на земния живот и ще се обърнат към Бога. Ползата от преминаването през чистилището е тази, че човек като страда, тъй както другите са страдали от неговата нечестност, жестокост, нетолерантност и други слабости, се научава на ред добродетели, които ще прояви в следващия си живот. Ако човек още тук на Земята се стреми да се коригира всеки ден от направените погрешки, той още тук на Земята ще премине чистилището и като напусне тялото, ще замине направо за небесния свят. Учителят дава в това отношение следния съвет: всяка вечер ученикът преди да си легне, да си даде отчет за извършеното през деня, като изправя мислено направените погрешки и си пожелае да не ги повтаря. Така човек постепенно се пречиства и при смъртта си ще замине направо за небето и няма да преживее страданията на чистилището. Също при преценка на направеното през деня да отбележим и доброто и да пожелаем на другия ден да го увеличим. Така чрез разкаянието и поправянето на погрешките още през време на физическия живот, като сме съзнали погрешките си, ние изгонваме от подсъзнателната памет картините за извършените погрешки и те няма да се отпечатат в астралното тяло на панорамата от миналия живот. Петата област в света на душата е тази на душевната светлина. В нея симпатията за другите добива висока стойност. Душите влизат във връзка с тази област дотолкова, доколкото през земния си живот не са се задоволявали само с удоволетворяването на своите нисши нужди, не са намирали радост само в света, който ги заобикалял, а са се стремили към един по-възвишен свят и живот. Чувството на любов към природата и към другите, които са пропити с един егоистичен характер, тук се пречистват. Не трябва да се смесва тази любов към природата с онзи възвишен живот в природата, който е от духовно естество и който вижда в предметите и явленията в природата откровение на духа. В това отношение няма нищо общо с чувството на удоволствие, което някои хранят към природата. Душата трябва да се пречисти от това чувство, както и от всички други чувства и склонности, които произлизат от физическото съществуване. Силата на симпатията, която царува в петата област на душевния свят и за която липсват средства да бъде задоволена, тука също трябва да бъде излекувана. Тук душата ще познае, че трябва да търси нови пътища за своята симпатия. Също така, душите, които на Земята се отдават на различни религиозни обреди с цел да подобрят физическите условия на живота си, ще бъдат пречистени тука, защото техният идеал е бил чисто земен и облякъл формата на някакъв небесен рай. Те ще намерят този рай в тази и в следващите две области, но само да разберат неговата суета. Шестата област на душевния свят е тази на душевната сила. Тук става пречистване на жаждата за дейност, която една душа притежава. Макар и лишена от егоизъм, душата все пак търси да изпита едно чувство на задоволство, което самата дейност носи. Хора, които се въодушевяват от такива желания за дейност, външно правят впечатление на хора идеалисти, хора готови на саможертва. Но всъщност това, което ги интересува е да увеличат чувствената радост, която те изпитват от своята дейност. Много артисти и хора, които изпитват удоволствие да се занимават с наука, също се намират тук. Това, което свързва тези души с физическия свят, е вярата, че изкуството и науката имат смисъл за тяхното съществуване, само защото им доставят известни удоволствия. Седмата област на душевния свят е тази, на собствения живот на душата. Тук човек се освобождава от последните наклонности и влечения към физическия свят. Във всяка една от горните области се пречиства или отнема от душата онзи елемент, който е сроден на тази област. В седмата област душите се научават, че не е необходима да посвещават цялата си дейност на сетивния свят. Съществуват иначе надарени личности, които обаче мислят само за явленията на физическия свят. Унищожаването на този стремеж става в седмата област. Според силите, които развива в себе си на Земята, дадена душа остава за по-дълго или за по- кратко време в различните области на душевния свят. Тя остава в известна област дотогава, докато чувства сродство с тази област, когато това сродство изчезне, тя преминава в друга област. Тя ще премине без да почувства някакво влияние през онези области, с които няма никакво сродство. Тези три горни области се наричат първо небе в християнския езотеризъм. Тук резултатите от страданията, които душите преживяват в чистилището се всаждат в семенния атом на астралното тяло, като му придават по този начин качества за правилно чувстване, което действа като импулс към доброто и отклонява от злото за бъдеще. Панорамата на миналото се преживява и тук, но този път като основа на чувстването служат добрите дела. Когато душата съзерцава картините, които й показват как е помагала на другите, тя преживява наново всички радости, които е изпитвала, когато е правила тези добрини. Но сега душата чувства и преживява и всичката благодарност, отправена към нея от тези, на които е помагала. Когато душата съзерцава картините, които показват как тя е получавала помощ от другите, тя чувства голяма благодарност към тези, които са и помагали, само че в много по-силна форма, отколкото когато я е преживяла на Земята. А благодарността подпомага душевния растеж. Когато човек на Земята прави добро на другите, без да влага личен интерес, той преживява известно блаженство в първото небе. Първото небе е мястото на радост без никаква горчивина. Всички благородни стремежи на човека на Земята тук се осъществяват. То в известен смисъл е място на почивка. Първото небе е място за блаженство за децата. Те нямат чистилищен живот, а направо от Земята отиват в първото небе, защото у тях още не е родено астралното тяло, което се ражда към 14 година и което е носител на страстите, желанията и удоволствията. Тук децата се занимават с играчки и с учене, според възрастта си. В първото небе учените, артистите, художниците, алтруистите намират широко поле за работа. Учените тук имат достъп до всички библиотеки в света. Художниците творят тук чудни картини с живи цветове, като работят с мисълта си. Музиката принадлежи на второто небе, което се намира в умствения свят. Първото небе е светът на баграта, на цветовете, а светът на мисълта, където са второто и третото небе, е сферата на тона на музиката, на поезията. Небесната музика е един факт, а не фигура на речта. От този свят музикантите свалят музиката на Земята, но земната музика е бледо копие на небесната музика. В първото небе учените ще събират материали за своите научни работи, филантропите ще правят планове за повдигане и подобряване на човечеството и т. н. Когато душата достигне горната граница на душевния свят, седмата област, и преминат през нея, резултатите от преживените страдания и болки в чистилището, заедно с преживените радости от добрите дела на миналите животи се всаждат в семенния атом на астралното тяло. Заедно те образуват това, което се нарича съвест - силата, която ни предпазва от злото, като носител на страданието и ни подтиква към доброто, като носител на щастие и радост. Тогава човек оставя астралното си тяло да се разруши, подобно на етерното и физическото. Той взема със себе си само силите на семенния атом, които ще послужат за образуването на бъдещото астрално тяло. След като напусне първото небе, човешкият дух влиза във второто небе, облечен в тялото на аза или на ума, като носи със себе си трите семенни атома - квинтесенцията на трите напуснати тела - физическо, етерно и астрално. Докато е във физическото и етерното тяло, астралното тяло на човека е още неорганизирано и подобно на елипсовиден облак, различно оцветен. След като човек е напуснал физическото и етерното тяло, и остава само с астралното, то се изменя от елипса във фигура подобна на изоставеното физическо тяло. При преминаване от етерния в астралния свят човек е в спящо състояние, в състояние на несъзнание. По-късно се пробужда и почва да се съзнава заобикалящия го свят. Но тук често се случва, че след като се събудят, хората се чудят, какво е станало с тях, те не съзнават, че са умрели, но не знаят какво е станало с тях. Не е така при преминаването от първото небе във второто небе, което обхваща четирите долни области на умствения свят, в света на конкретната мисъл. След като напусне астралното тяло и влезе във второто небе с умственото си тяло, или с тялото на аза, той е вече в едно особено състояние на съзнанието, буден е, без да може да мисли, чувства се съвършено сам, но е изпълнен с един вътрешен мир. След това идва събуждането в този свят. Тук със събуждането си духът започва да чува музиката на сферите. В този свят всичко е музика и всеки тон произвежда определен цвят. И тези тонове, тази музика строи всички форми на физическия свят, защото тази музика е израз на творческото Космическо Слово, което се проявява в този свят като музика, докато в третото небе, трите горни области на умствения свят то се проявява като говор, като реч. Затова Учителят казва, че поезията е от по-висок произход от музиката. Всички форми, които виждаме около себе си във физическия свят са кристализирани звукови форми на първообразните сили, които работят в първообразите ни в умствения свят. Престояването на човека в този свят е един активен период на приготовление за ново въплъщение. Тук човешкият дух асимилира опитностите на трите изчезнали тела, включително и семенните атоми, за да си създаде по-добри условия за бъдещето прераждане. Пречистеното астрално тяло, включено в семенния атом, ще послужи като основа за създаването на новото астрално тяло, в което са вложени всички чувства и подтици. Онази част от астралното тяло, която духът така да се каже е одухотворил и спасил от разлагане и изчезване, ще осигури за следното прераждане едно по-добро жизнено тяло и темперамент. Квинтесенцията на физическото тяло, резултат на неговите действия, включени в семенния атом, ще послужат като основа за бъдещето физическо тяло и за създаване на по-благоприятни условия в живота. Във второто небе човек работи за приготовляване на бъдещето си въплъщение. Тук човек асимилира плодовете на последния си земен живот и подготвя условия за едно ново физическо съществуване. Всички жители на този свят работят върху изменението на условията на Земята. Те под ръководството на висшите същества променят физическите форми на Земята и извършват постепенни промени, така че при новото въплъщение условията да бъдат различни. Климатът, флората и фауната се изменят от човека под ръководството на висшите същества. Така че светът, който виждаме около нас, е точно това, което ние индивидуално и колективно сме направили. Също така човек се учи тука как да си построи, пак с помощта на висшите същества, разбира се, едно по-подходящо за проява тяло. Всички хора работят съзнателно или несъзнателно при построяването на телата им в предрожденния период до момента, когато квинтесенцията на предишните тела бъде вградена в новото тяло. Тогава те почват да работят съзнателно. След като е асимилирал всички плодове на миналия си живот и е работил за променяне условията на Земята, след като се е научил чрез работа над телата на другите да си построи подходящо тяло, чрез което да се изяви във физическия свят, човешкият дух се изкачва в третото небе - трите горни области на умствения свят, за което споменава и апостол Павел, че е бил на третото небе и е видял неща, които не могат да се опишат и предадат на човешки език. Тук духът е потопен в света на вечната хармония, където човек получава импулси и сили за следващото си прераждане. Тук в този свят в човека идва желание за нови опитности и обмисля едно ново въплъщение. Тук пред погледа на духа се разкрива панорамата на бъдещия му живот на Земята в нейните главни етапи. Духът има свобода по отношение на детайлите в течение на живота. Тази панорама започва с люлката и завършва с гроба. Умственият свят или светът на духа, където човек минава след като напусне първото небе, също има седем области, от които първите четири образуват второто небе, а трите горни образуват третото небе. В първата област човек се вижда заобиколен от първообразите на земните предмети. През време на физическия живот той е познавал само техните сенки в своите мисли. Защото човешката мисъл на Земята е само сянка на известна реалност от умствения свят. Това, което на Земята се мисли, в света на духа, в умствения свят се живее. Тук човек се движи всред мисли, но тези мисли са реални същества, които създават съответните предмети на Земята. Тук се намира, така да се каже, мисловната работилница, където се замислят и изграждат физическите предмети. Защото всичко в света на духовете е живо и активно. Това е един свят на вдъхновение, ентусиазирани същества, творци и строители на земните неща. Тук човек изучава по кой начин се образуват предметите, които ни заобикалят на Земята. Между мисловните същества, които изпълват този свят, се намира също и мисълта, първообразът на нашето собствено физическо тяло. Но човек го чувства като нещо отделно от себе си. Единствено духовната същина ни изглежда да е част от нас. И когато тялото, което човек е напуснал, се представи пред него в своя първообраз, подобно на един спомен, човек съзнава, че то принадлежи на външния свят. Като последствие от това човек не го счита вече като специална принадлежност на неговото същество. Тук човек възприема единството на външния свят и неговото физическо тяло е част от целостта на този свят. И съзерцавайки първообраза на физическия свят като цяло, човек чувства, че и той принадлежи към това цяло. По този начин чрез наблюдение човек се научава малко по малко да познава сродството на своето тяло с външния свят, а себе си счита като нещо духовно, което принадлежи на света на духа. Тогава човек се научава да си казва: всичко, което аз виждам тук, разпръснато около мен, това съм аз самия. В тази област човек познава, че неговото истинско същество принадлежи на света на духа. Той се познава като дух между духовете , принадлежащ към първичните духове, съзнава единството с всички духове, с първичния дух, затова се ражда в него мисълта - аз съм едно с първичния дух, аз съм част от вечния дух. Затова индусите наричат този свят Девахан - свят на Девите, на ангелите, на духовете. Истината, която през време на земния живот е една отвлечена мисъл за нас, тази истина, която е целта на всяка мъдрост, тук в света на духа, ние я живеем. Ние мислим за нея през време на земния си живот, защото когато сме били в царството на Духа, сме я признавали за един факт. В тази първа област човек преживява отново всички връзки и отношения на любов и приятелство, които е имал на Земята, но вече в тяхната активна, духовна страна. Любовта, която човек е хранил на Земята изпъква живо в неговите собствени глъбини и способността му да обича се разраства и увеличава и човек се връща в следващото въплъщение по-съвършен в това отношение. Плодовете на всекидневните обстоятелства на физическия живот зреят тук в тази област. И тази страна от човешката природа, на която целият интерес е изпълнена от всекидневното съществуване, ще се почувства в тази област на нашето пребивание в духовния свят. Тук човек намира отново лицата, с които е живял във физическия свят. Всички връзки и отношения, които през време на земния живот са имали само физически характер, се пречистват и изгарят. Но всичко онова, през нашия земен живот, което е било душа от нашата душа, се увековечава в тази област на духовния свят. Души, които са си принадлежали на физическия свят, се намират отново една до друга в духовния свят, за да увековечат тази своя връзка. Във втората област единният живот става мисловно същество и се движи като течен елемент в духовния свят. Това е живото единство, което прониква всяко нещо, както кръвта в нашето тяло прониква всички части на тялото. През време на физическото съществуване ние възприемаме от този живот само едно отражение и го изразяваме във всички форми на обожаване. Религиозният живот на човека произлиза от това отношение. Тук човек научава, че общият смисъл на живота не се състои в преходното, в отделността. Преходното му се явява само като символ, като образ на вечния, на единния живот на хармоничното единство. Към това единство издига човек своя поглед, покланя му се и го обожава. В царството на Духа това вече не е отражение, но жива същина на мисълта, която му се явява под своята истинска форма. Тук човек действително може да се слее с цялото, с единството, което е обожавал на Земята. Плодовете на религиозния живот и всичко, което е свързано с него, се проявяват в тази област. Чрез своя духовен опит човек узнава това, че неговата лична съдба не трябва да се отделя от общността, към която принадлежи. Религиозното чувство и всички морални качества, за които човек е правил усилие да ги пречисти и облагороди, се изпълняват със силата на тази област, през време на голяма част от неговото пребиваване в духовния свят и той ще се върне на Земята с едно засилване на тези способности и чувства. Докато в първата област човек се събира отново с душите, с които са го свързвали физическите връзки през време на земния му живот, във втората област той се среща с всички онези, с които е бил свързан чрез общи идеи и стремежи, чрез обща вяра и убеждение. Опитностите от първата област се продължават и когато човек премине в следващата. Тук ние не сме откъснати от връзките, образувани в семейството, приятелството, и пр., когато влезем е живота на втората и следващите области. Третата област съдържа първообразите на света на душата, така наречения астрален свят. Тук се намират първообразите на страстите, на желанията, на чувствата и пр. Но в тази област на духовния свят нищо егоистично не е свързано с тези душевни състояния, и тъй както във втората област всичко живо образува едно единство, в третата област всички тези страсти, желания и чувства образуват едно единство, така че тези на другите същества не се различават от нашите. Усещанията, желанията, на всички същества в тази област образуват едно цяло, което обвива, обгръща всичко, което съществува, както физическата атмосфера обгръща Земята. Затова тази област може да се нарече атмосфера на духовния свят. Тук зреят плодовете на всички дела, които са били извършени на Земята в служба на една общност, с чувство на принадлежност към другите същества. Защото извършвайки ги на Земята, човек е живял под влиянието на третата област на духовния свят. Големите благодетели на човечеството, преданите натури, лицата, които правят големи услуги на обществото, са придобили тези качества от тази област, като в миналите съществувания са развили сродство с нея. В четвъртата област се намират първообразите на физическите и душевните условия, които намираме през време на пристигането си във физическия свят. В тази област зреят плодовете на научните произведения, на идеите, на художествените изобретения, на техническите изобретения и т. н. Следователно, от тази област художниците, учените и великите изобретатели черпят своите вдъхновения и увеличават своя гений през време на пребиваването си в тази област, с цел да допринесат повече в бъдещия си живот за напредъка на човешката култура и цивилизация. Но тази област има значение и влияние на всички хора, а не само за бележитите хора. Всеки интерес, който проявяваме във физическия ни живот към нещо, което надминава обикновената сфера на всекидневния живот, на обикновеното чувстване, или на обикновената воля, има своя източник в тази област. В тази област човешкият дух още не е напълно свободен от това, което носи от Земята - влиянието на цивилизацията на епохата, влиянието на народа, влиянието на расата на държавата в която е бил въплътен човек. В още по-висшите области духът се освобождава от всякакво земно влияние. Той се издига в света на духа, където познава целите и намеренията които са го подбудили към земно въплъщение. Всичко, което се намира вече реализирано в земния свят, не е друго, освен едно по-съвършено или по-несъвършено копие на възвишените цели на духа. Всеки кристал, растение, животно и човек представя цял един образ на целите, които духът преследва с тях. Това, което в действителност е духът на човека, се вижда, когато този последният се издигне в петата област от света на духа. Този дух именно от въплъщение на въплъщение носи всички опитности на своите минали животи. Така че в петата област човешкият дух се намира в областта на целите и намеренията. В тази област духът вижда своите минали съществувания, опорочени от несъвършенството на нисшите светове и определя целите, които Царството на Духа му открива с придобивките от неговите минали съществувания. Тук човек съзерцава своето минало, чувства, че всички негови опитности оплодяват целите, които трябва да осъществи за бъдеще. В него се пробужда един вид памет за неговите минали съществувания и един вид пророческо прозрение за бъдещето. В тази област живеят повече онези, които в самия си живот не са се занимавали само с обикновения си живот, а са търсили по-дълбокия смисъл и цел на живота. Тук човек познава своето истинско отечество. Тук човек се намира в присъствието на всички възвишени същества, в чиято божествена мъдрост неговият поглед прониква. В шестата област човек нарежда своите дела според действителната природа на света. Той не търси вече онова, което е на него угодно, но само онова, което световният ред изисква. Седмата област ни води на границата на трите свята. Тук човек се намира в присъствието на „зърното на живота”, на монадите, които са пренесени от висшите Божествени светове в трите свята, в които се извършва същата еволюция, за да изпълним там своята задача. Когато човек достигне границата на трите свята, той познава себе си в своята същина. С това загадките на трите свята са разрешени за него и той прониква цялото им естество. След като човек е достигнал границите на трите свята и е видял своето минало, прозрял е в общи контури бъдещето си, той постепенно се приготовлява за ново въплъщение. Тук у него се явява желание за нови опитности, за нов земен живот и той постепенно слиза към физическия свят. Преди да започне потопяването си в материята, след като се е издигнал до седмата област на умствения свят, човек е облечен в най-фината обвивка на умствения свят, която е безсмъртна и носейки със себе си силите на семенните атоми от тела — физическото, етерното и астралното, включени в тялото на ума. Силите на ума от последния живот се събуждат от тяхната латентност и започват да привличат към себе си материали от най-високата област на второто небе - четирите области в царството на Духа, по начин, по който магнитът привлича железните стърготини. И умът привлича само онези материали, с които има сходство и то само определено количество от тях. Така постепенно се формира една по-гъста обвивка от умствения свят, в която духът се облича, и която е точен двойник на съответната обвивка от миналия живот, очистена от злото на миналото, плюс есенцията на доброто, което е включено като качество в новата обвивка. Събраните от духа материали, които образуват тази обвивка, се сформират в една голяма звънцеподобна фигура, затворена на дъното, носейки със себе си семенните атоми на трите тела. Тази фигура постепенно се спуска през различните области на менталния свят и като стигне до долната граница на този свят менталната или умствената обвивка е вече готова. Тогава се събуждат силите на семенния атом на астралния свят от миналото. Той се поставя на върха на звънеца от вътрешната страна и според вибрациите си привлича последователно материали от седемте области на астралния свят, които имат вибрации подобни на неговите. Така се образува новата астрална обвивка. След това се привежда в активност семенния атом на етерното тяло. Но тук процесът на формирането не е така прост, както при формирането на менталната и астралната обвивки, които са сравнително неорганизирани, докато жизненото и физическото тяло са много по-добре организирани и по-сложно устроени. Материалите от различните области се привличат, както и при по-горните обвивки, но построяването на етерната обвивка и поставянето й в подходящи условия се извършва от четири велики много мъдри същества, наречени ангели ръководители на съдбата. Те нагаждат химическия, наречен още отразяващ етер на жизненото тяло по такъв начин, че картините на настоящия живот да се отразяват в него. Така жизненото тяло се построява от ангелите на съдбата и елементарните духове, но самият връщащ се дух на човека слага в него квинтесенцията на предишното си жизнено тяло, като същевременно извършва и много сложна и организираща работа. Това се прави, за да има място в предстоящия живот за оригинални и индивидуални проявления, които не са предопределени от миналото. Човешкият живот не е резултат само на минали причини, но в него винаги има приток на нови и оригинални причини, които изхождат в даден момент от свободната воля на човешкия дух. Жизненото тяло, както е било моделирано от ангелите на съдбата, ще даде форма на физическото тяло, орган по орган. То представя калъпът, по който се изгражда физическото тяло. Този калъп се поставя в утробата на бъдещата майка. Семенният атом на физическото тяло от миналото прераждане е поставен в триъгълната главичка на един от сперматозоидите в семето на бащата. Само това прави оплодяването възможно. И тук се намира обяснението на толкова много безплодни полови съчетания. Не би могло да се построи никакво физическо тяло, докато няма едно жизнено тяло, което да бъде като калъп, в който да се построи физическото тяло. Също така е необходимо за физическото тяло един семенен атом, който да привлече със своите трептения съответните материали, които трябва да бъдат вградени в това физическо тяло. Наследствеността е вярна само по отношение на материалите, които образуват физическото тяло, но тези материали са повлияни от връщащия се дух, който извършва известна качествена работа върху тях, вграждайки в тялото квинтесенцията на миналите му физически качества, скрити в семенния атом. Така че материалите се вземат от майката и бащата, но те се моделират от духа чрез вграждане в тях на качества, които духът носи от миналия си живот. Нареждането на материалите при изграждането на физическото тяло е до известна степен под контрола на въплъщаващия се дух. Най-голяма свобода се дава на духа при постройката на астралното тяло, по- малка при постройката на жизненото тяло и още по-малка при физическото тяло. Но с тази възможност, която му се дава, е достатъчна, за да се даде индивидуален оттенък на физическото тяло. Когато оплодяването на яйцето е станало, астралното тяло на майката работи върху оплоденото яйце за един период от 18 до 31 ден, като въплъщаващия се дух остава вън, в своето астрално тяло, но при все това е в близък допир с майката. При изтичането на този период духът влиза в тялото на майката. Звънцеподобната обвивка така да се каже се навлича на главата на жизненото тяло и звънецът се затваря отдолу. От това време вече духът, така да се каже, работи върху бъдещия си инструмент, докато не настъпи раждането на детето и новият земен живот започва. Различните обвивки на новородения човек не стават изведнъж активни. Физическото тяло е безпомощно дълго време след раждането. В периода след раждането различните обвивки се взаимно проникват. До седемгодишна възраст се развива предимно физическото тяло. Към седемгодишната възраст се ражда етерното тяло, което е формирано при слизането на духа и чрез него духът работи за изграждането на физическото тяло, но след седмата година то става по- активно. Към 14 - та година се ражда астралното тяло, а към 21- та годишна възраст се ражда менталното тяло. Така човек привежда в активност и започва новият физически живот. Учителят казва, че когато човек е готов за ново въплъщение трима ангели го вземат и обикалят с него Земята и намират майката и бащата, чрез които духът ще влезе в новия земен живот и го оставят, като се извършва гореописания процес при оформянето на физическото тяло. Такъв е пътят на човека от смъртта До новото раждане. Така животът се развива между две граници - от едната страна раждането, а от другата смъртта. От горното изложение се вижда, че задачата на човека след смъртта е да пречисти различните си обвивки и да извлече опитностите, които е бил събрал чрез тях, да ги включи като качества в следващото си въплъщение. Ученикът, както казва Учителят, още докато е във физическото тяло извършва тази работа на пречистване и организиране на обвивките, че да няма нужда след напускането на тялото, защото в такъв случай той няма да има никакво сродство с тези области и ще замине направо за първото небе, а може и за второто. Защото, както казах по-рано, човек влиза в известна област, ако има сродство с нея, т. е., ако има нещо, което в него е свързано с тази област да го пречисти, за да може да се издигне по-нагоре.

Влад Пашов 3. Духовното ръководство на човека и човечеството 1. Докато не дойде едно по-високо съзнание да ви ръководи, вие нищо не можете да направите. За пример, когато свирите на цигулка или на пиано, ако нямате учител, който да ви ръководи, вие не можете да учите. Той ще би запознае с местата и имената на тоновете по клавишите или струните на цигулката. В случая, учителят или професорът е по-високото съзнание, което ви учи и води в пътя на музиката. Голяма е разликата между онзи, който знае да свири и онзи, който не знае. 2. Идеите, мислите и енергиите се предават чрез контакт. Светлите мисли и идеи влизат в ума на човека чрез докосване на някое светло същество до неговия ум. Без докосване нищо не става. Милиони слънчеви лъчи трябва да се докоснат до плода, за да узрее. При това, всеки лъч придава на плода нещо специфично. Милиони разумни същества са се докоснали до човешката душа, за да й предадат това, което тя днес съдържа. И още милиони същества трябва да се докоснат до човешката душа, за да й предадат онова, което й е нужно за далечните времена и епохи. Затова е казано, че - никой не живее за себе си. 3. Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на Земята и човечеството. Без Христа няма история, без Христа няма космос, сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма мистичен живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човека и човечеството. Учителят Съвременните хора, както религиозни, така и материалисти, имат еднакво наивно схващане за произхода, развитието и ръководството на човека и човечеството. За тях като че ли човек е изникнал като гъба из Земята, макар че материалистите и учените да говорят за еволюционно развитие на човека, но те придават на това развитие някакъв механичен характер, което граничи с чудото. Според тях слепите сили на природата, попаднали случайно при специфично съчетание, създали първичната клетка, от която се развиват всички животински видове и човекът, когото е развила до днешния му вид. Така че, според тях, разумният човек е плод на неразумно действуващи сили. Това схващане е достойно за децата, но не за възрастните хора, които могат да мислят и да разсъждават. Откъде се взеха всички тези разумни сили, които действуват в човека? Какъв е техният произход - учените и материалистите отговарят едно - всичко е плод на слепия случай и под действието на естествения и половия подбор, постепенно се развиват всички сили и способности на човека. До 17 век учените поддържаха идеята за самозараждането. Но дойде ученият Франческо Реди, който доказа, че не съществува никакво самозараждане и той каза: „Всичко живо произлиза от живо”. Това е максима в съвременното естествознание. Окултната наука отива по-нататък и казва: Всичко разумно, всичко духовно произлиза само от разумно, само от духовно. За окултната наука човек е дете на Бога и природата, като природата е съвкупност от всички разумни същества на битието. В този смисъл природата е възпитателка на човека. Тя го е отгледала в тази форма, в която го виждаме днес. В своето развитие човек се намира под непрекъснатото ръководство на разумните същества на космоса, начело, на което стои Божественият Дух, Който ние познаваме като Христос. Затова Учителят казва, че Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на Земята и човечеството. Той е великият вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи. Той е невидимият двигател на целокупния духовен живот и опит на човека и човечеството. Христос е глава на Бялото братство, централната ложа, която е на Слънцето и оттам ръководи развитието и възпитанието на съществата на цялата система. Но Бялото братство има своя ложа и на Земята, която под ръководството на Христа специално се грижи за развитието на нашето земно човечество. Тази ложа на Земята е във връзка с централната ложа на Слънцето и тя е поела ръководството на човечеството още със слизането му на Земята. Тя се е погрижила, когато разумните сили на космоса създадоха физическото тяло да проведе възпитанието на човешките души в тези тела и същевременно да работи за развиването на органите в тези тела, необходими, за да могат да се проявят разумните души чрез тях. Централното седалище на Бялата ложа на Земята е на северния полюс, но тя има свои клонове, които са в пряк контакт с човечеството. Седалището на тези клонове първоначално е било в Лемурия; после в Атлантида, след това се премества в Египет. След Египет се премества в Хималаите, като има разклонение и в Алпите, в Рила и Северо-американските планини. Учителят казва, че засега има пет седалища на Бялото братство на Земята. Те живеят в планините в етерни тела. Центърът в Хималаите е наречен Агарта. Човекът, както го виждаме днес, е плод на едно дълго и съзнателно възпитание от страна на тези, които ръководят човешкото развитие. Човешките способности и добродетели, и всички сили, с които разполага човек днес, са постепенно присадени към неговото тяло от контакта му с различните разумни същества в космоса. Затова Учителят казва, че енергиите се предават чрез контакт. А човешките способности и добродетели това са набрани енергии, които са изработили определени органи за проява. Учителят казва; „Хиляди и разумни същества са дошли в контакт с човека и са му предали своите енергии, които се изразяват като инстинкти, страсти, добродетели, способности, подтици и импулси”. Учителят казва още: „Разумът е дар на човека от ангелите. Те са го подарили на хората. Когато Бог направил човека, прекарал всички разумни същества да му дадат по нещо, понеже той бил последният, най-малкият им брат. Ангелите, като видели човека, казали: „Да му дадем от нашия разум”. И така човек се нарекъл син на Мъдростта. И действително единственото нещо, което отличава човека в сегашната природа, е неговият разум. Аз вземам думата „ум” в широк смисъл, а разумът вземам като сила вътре в ума, в по-ограничен смисъл. Умът вземам като нещо, което включва всичко, а разумът включва само способностите на човека, с които той работи в дадения случай”. Може да се възрази: Нали човек е създаден от Бога съвършен, каква нужда има да му се дават подаръци, за да се развива? Окултните факти трябва да се преценяват много внимателно. Механическо творчество преди всичко не съществува. Процес на творчеството е органически процес — процес на постепенно развитие, развитие в смисъл на изявление отвътре навън. В този смисъл човек е един плод на дървото на живота и този плод съдържа всичките възможности на цялото дърво, но като зародиш той трябва да бъде посаден в почвата - в подходяща среда, и да бъде изложен на влиянието на светлината, топлината и влагата, които произлизат от Любовта, Мъдростта и Истината, за да израсте и да се развие това, което е вложено в него. Това именно е станало с човека, след като е посаден като духовен зародиш в гъстата материя. За да развие възможностите, които са вложени в него, му са необходими специфични условия - светлина, топлина и влага. Тези сили му се доставят от разумните същества, в чиято разумна среда човек живее. Техните мисли и чувства и волеви импулси действуват върху човешкия зародиш и събуждат в него скритите му възможности. За да се развият различните възможности, които са скрити в човека, той трябва да бъде изложен на действието на различни космични сили, които произхождат от различни космични същества и области. Защото за развитието на всяка една дарба, на всяка добродетел и чувство, са необходими специфични условия, специфични космични сили, които идват от различните чинове на ангелската йерархия. За да става това развитие хармонично, в известни периоди от време действуват едни космични йерархии и развиват определени дарби и способности в човека. След това почват да действуват други и така докато се развият постепенно всички дарби, способности и добродетели, които съществуват като зародиши, като възможности в човека. Това влияние на космичните същества е включена в цикличното развитие на човека и човечеството. Развитието се извършва в ред големи и малки цикли, като във всеки цикъл действуват специфични сили, които идват от специфични йерархии. Така има един голям цикъл на развитие от 26 хиляди години, който се разделя на 12 по-малки цикъла от по 2160 години, което се отбелязва с преминаването на Слънцето през един нов зодиакален знак, което именно определя една епоха от 2160 год. Но в течение на този цикъл от 2160 год. се изреждат последователно влиянията на 7-те планети, като всяка планета обхваща по една седма от 2160. Така че приблизително една планета влияе и управлява около 300 години, защото 7 по 300 е равно на 2100. Всяка планета е свързана с една ангелска йерархия и има за планетен дух едно високо космично същество, което дава съдържание на планетното влияние. Планетите са свързани със следните йерархии: Луната е свързана с йерархията на ангелите, Меркурий — с йерархията на архангелите, Венера - с йерархията на Началствата, Марс с йерархията на властите или духовете на формата, Юпитер - с йерархията на силите или духовете на движението, и Сатурн с йерархията на господствата или духовете на Мъдростта. А Слънцето е свързано с престолите, херувимите и серафимите. Имената на планетните духове и гении са следните: 1. Планетният дух на Сатурн се нарича Касиел, което значи Божие съзерцание. Притежава качества справедливост и търпение. 2. Планетният дух на Юпитер е наречен Захариел или Божие правосъдие и притежава качествата величие и милосърдие. 3. Планетният дух на Марс е наречен Самаел - гняв Божий, победа и крепост. 4. Планетният дух на Слънцето е Михаил — Божия победа, сила и могъщество. 5. Планетният дух на Венера е наречен Ханаел - милосърдие, красота и любов. 6. Планетният дух на Меркурий е наречен Рафаел - Божие лечение и разум. 7. Планетният дух на Луната е Габриел, духът на плодородието и изобилието. В течение на 2160 год. всеки от тези планетни гении управлява по 300 години средно, в течение на което време космичните сили, които протичат през него, влияят върху човечеството и създават условия за съответни дарби и способности, които са качества на тези планетни гении. Учителят казва, че във времето на пророк Данаил е господствувал арахангел Михаил, който носи слънчевото влияние. И в днешната епоха пак арахангел Михаил поема ръководството на човечеството. В Атлантида, когато човечеството е току що слязло в гъстата материя и е било още в съвсем детска фаза на развитие, лишено от дарби и способности и добродетели, са били създадени 7 вида окултни школи, всяка една, от които се явява като проводник на силите на една планета. Всички тези школи са били под върховното ръководство на централната ложа на Бялото братство на Земята, която е била пък във връзка с централната ложа на Слънцето. Тези школи са били среди, в които са се изливали силите на дадена планета. През тях са минавали последователно всички човешки души, за да влязат в контакт с онези енергии, които се изливат в школата, за да развият съответните дарби и способности. Така, постепенно преминавайки през всички школи, човешките души влизали в контакт с енергиите на напредналите същества и така постепенно са развили и изработили в себе си известни дарби, способности и добродетели. В тази далечна епоха под влияние на планетните сили, изливани в школата, е станало постепенно диференциране и обособяване на човешките типове. Някои индивиди са се развили по- силно под влиянието на известни планетни сили и са се оформили като тип на тази планета. Други са се развили по-благоприятно под друго планетно влияние. Това е било в зависимост от симпатията, която всяка една душа има към дадена енергия, която симпатия идва от това, че човешките души периодически са излизали от Божествения център и в зависимост от това, какви космични сили са действували в този момент, се е давало основния тон на живота на душата, който оставил дълбоко в подсъзнанието. И когато този тон зазвучава отново в космоса, тази душа е по- отзивчива към него. Затова, което е вложил, като наследствена дарба във всяка душа, постепенно се изявява при съответните външни условия. Има още един факт, който способствува за диференциране на типовете. Той е следният — към средата на Лемурийската епоха, преди отделянето на Луната от Земята, условията на Земята са станали много лоши за развитието на човешкото тяло и рискували да изчезнат всякакви зародиши на органическия живот. Тогава човешките души били разселени по другите планети на Слънчевата система - всяка според космичното си предразположение. И там под влияние на тези планетни сили техните вътрешни сили се малко по-малко пробудили и почнали да действуват. Когато се върнали на Земята, след като условията на Земята се подобрили, те носили със себе си печата на влиянието на планетата, на която са били преселени. Така че дарбите, способностите и добродетелите, които днес всеки човек носи със себе си, са плод на един дълъг контакт от милиони години на човешките души и тела с енергиите на космичните същества, които са се проявили в планетните школи в Атлантида. Защото всяка способност, всяка дарба и добродетел не е нищо друго, освен специфична енергия, която изработва специфични органи в човешкия мозък и тяло, чрез който се проявява. Това, което като Дух живее в една окултна школа в дадена епоха, впоследствие се предава по закона на скачените съдове на цялото човечество. Малкото квас заквасва цялото тесто. Това, което се изработва като способности и добродетели в една дадена епоха в окултната школа, впоследствие става достояние на цялото човечество. Защото учителят на една школа е същество, което е в контакт с енергиите на космоса и пренася тези енергии в земното развитие. Най-първо чрез тези енергии той създава един кръг от ученици, на които предава тези енергии и така развива известни дарби и добродетели в тях. Те от своя страна по закона на скачените съдове предават това на останалото човечество. Така това, което първоначално е живяло в средата на един затворен кръг, в средата на една школа, става основен тон на живота на следващата епоха. Така е вървяло, така върви, така и ще върви развитието на човечеството. Затова Учителят казва: „Единственият път за постигане на добрите желания е Любовта. Например, някой иска да стане художник, той може моментално да стане художник, но трябва да влезе в областта на художеството, дето се съединяват умовете на всички художници. Ако не влезе в тази област и не се свърже с умовете на всички художници, той не може да стане гениален художник. Ако искаш да станеш музикант, ще влезеш в областта на музиката. Ако искаш да станеш поет, ще влезеш в областта на поезията. Ако искаш да станеш философ, ще влезеш в областта на философията и т. н. Докато не влезе в среда, съответна на неговите желания, човек не може да постигне желанията си. Влезе ли в хармонична среда, човек лесно постига желанията си с малки усилия”. Следователно, за да развие вътрешните си възможности, човек се нуждае от съответна духовна среда. В духовно отношение човек е още едно малко дете и без грижата и ръководството на по-напредналите разумни същества на космоса, които представят за него среда и условие за неговото духовно развитие, той не би постигнал нищо. Човек има Божествен произход, има възможности в себе си, за да се проявят и развият тези способности, необходима е и помощта на разумните същества на космоса като среда, което да стимулират тези възможности да се развият. Ако вземем едно гениално дете още малко и го оставим в гората, изолирано от света, то едва ли би проявило своята гениалност. Така и човек, макар че е божествен по произход, потребна му е специална среда за развиване на вложеното в неговата душа. Тази именно среда, както вече казах, това са великите разумни същества на космоса, в чиято среда ние сме потопени, както сме потопени във въздуха. Но за да се ползуваме от въздуха, ние трябва да го приемем в дробовете си и тогава той внася в нас сила и ни обновява. За да използваме духовната среда на разумните същества, в която сме потопени, ние трябва да имаме съответни органи. Органите, чрез които ние можем да влезем във връзка с тази разумна среда и да я използваме за нашето благо, са умът, сърцето и волята. Умът, сърцето и волята са органи, чрез които ние можем да влезем в контакт със силите и енергиите на разумните същества. Но за тази цел те трябва да са нагласени по специфичен начин за възприемане на специфични сили и енергии, които са необходими за развиване на съответни вътрешни възможности. Енергиите на разумните същества се предават, както всички енергии по закона на вибрациите. И всяка енергия има специфична дължина на вълните с определен брой трептения. И за да можем да възприемем една определена енергия, която ни е потребна, трябва да имаме ключ, да завъртим и нагласим нашето радио, да възприемем тези енергии. Този ключ, чрез който можем да нагласим нашия ум, сърце и воля, това са великите Божествени идеи и добродетели, на които трябва да дадем път в нашия ум и сърце и те ще ни поставят в контакт с неизчерпаем океан от енергии, които ще събудят нашите спящи сили и възможности. И задачата на окултната школа е тази да даде на човека ред Божествени идеи, чрез които той може да влезе във връзка с разумните същества на космоса, които могат да му помогнат. Следователно, според мислите, идеите и желанията, които човек държи в ума и сърцето си, той е във връзка със съответните същества на космоса. Колкото са по-възвишени мислите, идеите и желанията на човека, с толкова по-възвишени същества се свързва, с толкова по-възвишени енергии влиза във връзка, които разработват неговите спящи сили и възможности. Ако човек живее с ниски мисли и желания, той се свързва с нисшите същества от космоса, които не само не допринасят нищо за неговото духовно развитие, но напротив, смъкват го долу в гъстата материя и го превръщат в животно. Затова е важно, с какви мисли, идеи и желания се занимава човек. От това зависи, с каква среда и с какви същества в космоса ще се свърже, а оттам и какви енергии ще потекат в неговия организъм, които да развият съответните негови сили и възможности. С каквито мисли, идеи и желания живее човек, това до голяма степен зависи от идеала, който има. Затова духовните ръководители на човечеството, основателите на религиите и ръководителите на окултните школи винаги са се стремили да представят един висок идеал, който да стимулира светли мисли и благородни желания. Този висок идеал е кръщаван с различни имена, но всички тези имена ни насочват към едно - към Бога, Който живее в дълбините на човешката душа и оттам ръководи, който живее същевременно и в космоса. Но за да намери човек Бога в космоса преди всичко той трябва да Го е намерил в себе си - в дълбините на своята душа. Когато човек стане способен да се вглъби в себе си и да намери там своя висок идеал, той е стъпил вече на здрава канара и никакви бури и ветрове не могат да го поклатят. Но за да стигне човек до това състояние, той ще мине през ред външни и вътрешни борби, докато дойде до дълбоката вътрешна опитност, да познае и преживее Бога в себе си. Тогава той има едно непоколебимо убеждение, непоколебима вяра. Но казах, че докато достигне до това състояние на непоколебима вяра и опитност, той ще мине през големи борби - външни и вътрешни. Защото в днешната фаза на развитието си, човек живее в така нареченото самосъзнание, което е поле на борба на две сили - на силите на светлината, които издигат самосъзнанието към светлите върхове на свръхсъзнанието и силите на тъмнината, които смъкват човешкото самосъзнание в гъстата материя, където се изгубва всякаква светлина и човек става роб на тъмните сили,а в първия случай той става свободен гражданин на космоса. Така че човек непрекъснато се намира под влиянието на два вида същества, които се борят за овладяване на неговото съзнание. Тази борба човек я преживява, като вътрешна борба в съзнанието си да постъпи по един или по друг начин. Едни от съществата му нашепват светли и възвишени мисли и желания, а други искат да го увлекат в ниските си желания и стремежи. Но човек е свободен да следва съветите на едните или на другите същества. Оттам иде и неговата отговорност. Защото, какъвто избор направи, такъв ще бъде и неговият живот. Затова в окултната наука се казва, че човешкият живот се обуславя от три рода сили: провидението, съдбата и свободната воля на човека. Провидението е изразено в гласа на светлите същества, които се стремят да водят човека по пътя, който му е начертан от Бога. В този път човек го очаква все по-изобилен живот, все по-голяма светлина и разширение, и извисяване на съзнанието. В гласа на тъмните същества ние виждаме съдбата, миналото на човека, което го влече назад към тъмните бездни, откъдето няма излизане. А човек е свободната воля, която ще избере единия или другия път. В египетското Таро този окултен факт е изобразен с шестия аркан, наречен двата пътя, където пред човека са отворени два пътя - пътят на порока и пътят на добродетелта. Пътят на порока му се посочва от една жена, разпусната, а пътят на добродетелта му се посочва от един светъл ангел. Когато човек реши в себе си да следва белия гений, светлите същества, той влиза в пътя на спасението и поема светлия път на постиженията. Този път са посочвали всички велики Учители с цел да помогнат на човешките души да се ориентират в тази борба, която се води вътре в човешката душа. Затова в днешната фаза на развитието всеки трябва да бъде буден и да се вслушва в тези гласове, които се борят в него, за да вземе правилна насока. Оттова зависи неговата съдба и неговото развитие. Гласът на светлото същество се изразява като съвест, интуиция, морален стремеж и пр. Светлото същество, което осветява пътя на човека и го насочва към светлите висини, е неговият ангел хранител, едно същество от йерархията на ангелите, които са ръководители на всяка индивидуална душа, докато арахангелите са ръководители на народите, а началствата са ръководители на епохите. Всеки човек има по един ангел, който го ръководи, а всеки един народ има по един архангел, който го ръководи, всяка една епоха в развитието си има един дух ръководител, който й дава основния тон, който е от йерархията на началствата или от още по- висши йерархии. А тъмното същество, което съпътствува човека в неговия път и което е в борба със светлия ангел, това е човешкото минало, изградено като едно живо същество, което като сянка върви с човека и го тегли назад към миналото. То крие в себе си едно тъмно същество, с което човек е влязъл в контакт при грехопадението. Защото грехопадението е един факт, а не една поетична измислица. То съвпада с онзи момент, когато човечеството слиза в гъстата материя, където действуват известни паднали същества и те повлияват на човека със своите отрицателни сили и го увличат по този начин в материалния живот. Събуждат в него желания за материален живот, а заедно с това и за един лош, нисш животински живот. В това се състои грехопадението, че дошъл в контакт с тези същества, човек поглъща от техните енергии в своето астрално и физическо тяло и от това се явяват известни желания и стремежи, които го привличат към гъстата материя. Оттогава води началото си това тъмно същество, което придружава човека като сянка. И задачата на човека е да го проникне със светлината, която получава от светлото същество и постепенно да го пресъздаде и издигне. Иначе то ще бъде винаги една пречка в пътя на неговия възход. Когато човек влезе в пътя на окултното развитие, тази борба в него още повече се засилва, защото с влизането си в пътя на окултното развитие човек се определя на страната на светлото същество, което го води и това събужда противодействие от страна на тъмното същество, което вижда, че ще загуби борбата и ще изпусне жертвата си. Затова в началото на пътя си ученикът ще срещне голяма съпротива, която иде отвътре преди всичко и се проектира във външния живот, като влияние на средата и на окръжаващите. Но ученикът трябва да се самоопредели, да знае, че каквото и да става с него, той трябва да държи неотклонно пътя нагоре. В началото на пътя ще се повдигнат всички отрицателни сили, скрити в неговото подсъзнание и ще изявят своето право на съществувание. Но ученикът трябва да бъде буден и смел, да не се подава на тъмните изкушения, които идват от тъмните същества. Той трябва да знае, че тази борба е признак, че той е поел стръмния път на съвършенството. Сега той трябва да трансформира цялото подсъзнание, което носи в себе си, всички сили, които са действували в неговото минало, когато е минавал през животинското царство. Всичко това сега трябва да бъде трансформирано и използувано за новата работа. Но за да извърши успешно тази работа, човек трябва да намери своя учител, който ще му даде начини и методи, как да направи това. Както в обикновения живот без учител човек нищо не може да постигне, така и в пътя на своето духовно развитие, човек нищо не може да постигне без учител, без връзка с едно no-висше съзнание, което да гo учи и ръководи, което ще го постави в контакт с неговия дух ръководител. Тогава ще потекат в неговото съзнание възвишените Божествени енергии, които са енергиите на Любовта, Мъдростта и Истината, които ще спомогнат за развиване на скритите в него сили, чрез които ще изработи нови органи в себе си, за да може да влезе в съзнателна връзка с духовния и Божествения свят. Енергиите на Любовта ще внесат Божествената топлина, която ще организира силите на неговото сърце - ще разтопи каменното сърце на човека и ще го превърне в живо органическо сърце, което ще чувствува радостите и болките на всички същества и ще бъде отзивчиво към най- тихия глас на Бога, Който живее в него. Енергиите на Мъдростта ще внесат светлина в неговия ум и ще организират неговите дарби и способности, ще внесат светлина в неговото съзнание и ще дойде до онова състояние, за което се казва в Библията, че Бог рекъл да бъде виделина и станало виделина, станало ден първи. Тогаз човек постепенно ще влезе в съзнателна връзка с разумните същества на космоса и ще стане съзнателен в духовния свят. Енергиите на Истината ще дадат насока на неговото духовно растене и ще го свържат със силите на Слънцето, ще укрепят неговата воля и ще освободят душата му от връзките на миналото, които са я свързали с тъмните същества и ще й възвърне божествената свобода, която е притежавала преди грехопадението. Така постепенно човек ще се свърже с възвишените разумни същества на трите свята - физическия, духовния и Божествения, и ще стане съработник на природата и служител на Бога. Тогава той ще разбере, че едно велико разумно същество пронизва със съзнанието си физическия свят и го обединява в едно цяло, и той ще познае в това същество духа на Истината, който ще му разкрие скритата страна на физическия свят, ще му разкрие скритата страна на неговото физическо съществувание, ще му разкрие вътрешната страна на неговото тяло, което е проникнато до костите от духа на Истината, който остава скрит за обикновеното човешко съзнание до момента, когато истината подига булото на илюзиите, и човек ще види реалността такава, каквато е. Тогава той ще познае всички онези скрити сили на своето тяло, които са отражение на девствените божествени сили на духа на Истината и ще види, че тялото му е храм на Духа на Истината и е свещено. Тогава с това ново съзнание той ще проникне в света на силите, в света на своето сърце и ще види, че и този свят е проникнат и обединен като цяло от едно велико космично същество, в което той ще познае духа на Любовта, която внася безсмъртния живот в човешкото сърце и душа. Тогава той ще види, че човешкото сърце е един велик необятен и красив свят, който дотогава е бил забулен и скрит от обикновения поглед на човека. Тук човек ще преживее единството си с всички същества и ще се почувства като частица от великия божествен организъм. в това състояние той ще преживее какво представя Любовта и ще разбере, че Любовта е основата на света и живота, от която произтича всичко и ще влезе в контакт с духа на Любовта, от когото Любовта извира като едно мощно космично течение, което прониква цялото битие. Тогава човек ще разбере, че Любовта носи живот, нежност, деликатност, привлекателност — това са качествата, които осмислят вътрешния живот. Най-после човек ще се издигне до Божествения свят и ще влезе в контакт с Духа на Мъдростта, който със светлината си ще му разкрие безкрайните простори на вселената и глъбините на човешкия дух, и ще му отвори дверите на тайното познание и ще му даде свободен билет да пътува и проучва цялата безгранична вселена, и ще стане творец в битието. Така човек ще преживее великата мистерия на битието и ще разбере триединството на света и живота. Тогава ще разбере мисълта на Учителя, който казва: „Три велики разумни и съзнателни същества управляват и контролират живота на всички хора и същества в трите свята. Едното същество е на физическия свят и се занимава с уреждането на физическия живот на хората. Второто същество е в духовния свят, в света на силите и се занимава с уреждане на духовния живот на хората, третото същество е в божествения свят, то се занимава с божествения живот. Трите тези същества съставят общия божествен организъм”. Тогава човек ще издигне съзнанието си толкова високо, че ще разбере, казва Учителят, че Бог е Светлина без сянка, Живот без ограничения, Любов без промени и измени, Знание без погрешки и Свобода без ограничения. Но за да достигне човек до това състояние, да е съзнателен в трите свята, той трябва да е съединил в себе си мъжа и жената, да е обединил ума и сърцето си и тогава, така обединил силите на своята душа, ще се обедини с Духа, от когото е излязъл. Тогава човек ще разбере смисъла на живота, ще разбере смисъла на своето слизане в материята, на своето падение и заблуждение, ще разбере тайната на целия световен процес. Тогава той ще види и разбере, че в света само Бог царува и че неговата Любов, Мъдрост и Истина проникват цялото битие и дават Живот, Светлина и Свобода на всички същества. Тогава човек ще разбере, защо е напуснал Божествения свят — света на вечното блаженство, и е предприел дълго пътешествие в света. Тогава ще разбере защо е слязъл от ефирните простори в гъстата материя. Тогава ще разбере закона, че за да познае човек една среда, в която живее, той трябва да излезе из нея. В Божествения свят човек е живял в средата на Любовта, Мъдростта и Истината, без да ги е познавал. И той трябваше да излезе от тази възвишена среда и да слезе в материалната вселена, където са проектирани силите на Любовта, Мъдростта и Истината. Излязъл вън от тази среда той прекъсва връзката си с тези божествени сили и заедно с това постепенно изгубва живота, светлината и свободата си, които трябва да придобие отново след като осъзнае положението си, че е излязъл из божествената среда и е влязъл в света на гъстата материя, за да проучи и познае обективно силите на Любовта, Мъдростта и Истината, проектирани във външната проявена вселена. Слязъл на физическия свят, той постепенно одухотворява и организира материята на своето физическо тяло и съзнанието му постепенно се пробужда. Тогава той познава, че физическият свят е отражение на света на Истината и от неговите елементи той ще почерпи енергия за развиване на своите вътрешни сили, за укрепване на своята душа и за извоюване на своята изгубена свобода. Постигнал това, той се свързва, както казах, с Духа на Истината, който прониква този свят и се развръзва от връзките си с гъстата материя, която го приковава към Земята. При това състояние той вече може да напуска сферата на Земята и да отива до другите планети. След това той се издига в света на силите и познава, че този свят е отражение на принципа на Любовта и е проникнат от силите на Любовта. Тук познава всички онези сили, които организират неговото сърце. Той извлича оттук силите и енергиите, необходими за изграждане на тялото на Любовта, с което ще облече човешкият дух, когато се съедини с душата. При това състояние човек ще бъде гражданин на цялата Слънчева система. Защото онзи, който се е свързал с Духа на Любовта, е свободен гражданин на Слънчевата система и може да отива до Слънцето и да се връща. Най-после, издигайки се до Божествения свят, той вижда, че той е проникнат от силите на Божествената Мъдрост и че от този свят той ще почерпи сили, за да изгради своето тяло на Мъдроста, с което като се облече човешкият дух, ще му се открият възможностите на цялата безгранична вселена и той ще получи свободен билет да пътува по цялата безгранична вселена. Такъв е великият път, който предстои на човека, за да се върне там, откъдето е излязъл, но вече обогатен. Той ще влезе отново да живее в света на Любовта, Мъдростта и Истината, но вече ще ги познава, защото той се облича последователно с безсмъртните тела на Любовта, Мъдростта и Истината, с които ще живее като съзнателен свободен гражданин в божествения свят. За да не попадне човек в заблуждение под влияние на тъмните същества, които му нашепват различни илюзорни желания и го заблуждават, че той е това или онова, че това е постигнал или онова ще постигне, той трябва да има винаги будно съзнание и да различава в себе си гласовете, и да знае кога му говори Духа на Истината, кога му говори Духа на Любовта, кога му говори Духа на Мъдростта и кога му говорят лъжливите духове от името на тези три велики същества. Защото това е неизбежно, ще дойде в пътя на неговото развитие - самозвани учители и ръководители да му се представят за това, което не са и да го заблуждават, че той е това, което не е. Затова той трябва да различава преди всичко, с кого е във връзка и кой му говори. Учителят определя това така: Когато човек е във връзка с духа на Истината, той носи свобода на всички, с които е в контакт, и е изпълнен със сила и мощ, и е господар на себе си. Това са най-малките и конкретни неща, които той притежава. По-големите неща, които той притежава са, че той е свободен от гравитационното притегляне на Земята и може свободно да излиза извън сферата на Земята. Когато човек е във връзка с Духа на Любовта, когато Духът на Любовта му говори, неговото сърце е организирано, одухотворено и се разширява, и става едно със сърцата на всички същества, и в сърцето си човек чувствува пулса на всички същества, и чувства как живота се прелива от космичното сърце и изпълва всички сърца. За него вече няма личен интерес. Той живее с интересите на делото, с интересите на човечеството, с интересите на космоса. Неговият живот вече е живот на Бога, на космоса, затова той го посвещава в служене на великото и красивото в живота. Той е свободен от връзките на Земята и може да пътува из цялата Слънчева система. Той е господар на лъжливите духове, защото е господар на различните пороци, чрез които те се проявяват в човешкия живот. Най-после, когато човек влезе във връзка с Духа на Мъдростта, когато Духът на Мъдростта му говори, той целият светува, гори като слънце. За него няма прегради — вечността е пред него. Той вижда ясно великия път, който е изминал, и с една любов и нежност гледа на всички същества, и е готов да помага на всички, които имат нужда от неговата помощ. Така човек, излязъл от Божествения свят, от света на вечната хармония, от света на Любовта, Мъдростта и Истината, за да се върне отново там, трябва да измине един дълъг път на развитие — да мине през трите проявени свята, физическия, етерния и астралния и да познае в тях Любовта, Мъдростта и Истината, за да ги придобие в себе си, да се облече в дрехи, изградени от Любовта, Мъдростта и Истината и тогава да се върне там, откъдето е излязъл, пълен с Любов, Мъдрост и Истина. Но първата стъпка към тези велики постижения е да се пробуди съзнанието на човека, че е слязъл от възвишения свят и че трябва да намери пътя към този възвишен свят. А пътят минава през самия него. Но за да намери този път, той трябва да намери своя Учител, който ще му разкрие този път, който минава през самия него, за да стигне до храма на тайното познание, където ще получи билета на съвършенството, ще получи това, което се нарича посвещение, което го прави съзнателен гражданин на космоса, съработник на природата и служител на Бога. Тогава ще разбере, че Истината го прави свободен и силен, Любовта събужда в него непреодолимо желание да проучава тайните на битието, а Мъдростта го прави готов да помага на по-малките свои братя с великото знание, което носи в себе си. Ще завърша с няколко мисли от Учителя, който казва: 1. „Ученикът е винаги пред лицето на Господа, затова трябва да внимава да не се разсейва. Умът му трябва да бъде съсредоточен, да не губи посоката на своето движение. Ум светъл, сърце топло и силна и разумна воля са условията, при които ученикът може да се домогне до вътрешни опитности. Това значи присъствие на духа на човека, който ще го научи на всичко, което е необходимо за него. 2. Желая ви да станете, да оживеете и да възкръснете. Радостта и веселието подмладяват човека, защото те свързват човека с възвишените същества. 3. Като ученици поставете си задача да възстановите силите на своя организъм, да възвърнете изгубената си Любов и да възкресите в себе си всичко възвишено и благородно, което постепенно сте умъртвявали. Да възстановите силите си, това значи да влезете в съприкосновение с целокупния живот, да се свържете с радостта и страданията на всички хора и да желаете тяхното добро, както своето. Да възстановите силите си, това значи да се възстановите и подмладите, да се свържете с първоизточника на живота, от когото всичко извира и който храни и пои цялата вселена. 12 юли 1960 г. Вие имате настойници от невидимия свят. Всички вие сте под опекунство и ще слушате вашите наставници, каквото ви кажат, ще се учите и вечерно време ще си давате отчет. Някой път вие мислите, че сте независими. То не е право положение, под настойничество сте всички. Може да каже някой: няма ли свобода? Свободата после ще дойде за вас. Свободни ще бъдете след време, но сега имате настойници и тия настойници, както ние ги знаем, те са възвишени, имат всичкото добро желание вие да успявате и ако вие носите в душата си великата идея, вие ще опитате тази истина през живота, който ще мине сега. Вие ще опитате верността, че сте под ръководството, под едно разумно ръководство на същества, които са завършили своето развитие и те имат добрата воля да ви направляват, доколкото то е необходимо за вашето развитие. Запример: от тия неща, които ние разискваме, може да кажете: тогава аз не зная какво да правя. Да ви не смущава това. Основната идея: трябва да знаете, че сте под ръководство, под едно живо ръководство на великия Божествен дух или под живото ръководство на великите Божии Духове в света.

Влад Пашов 2. Космичният и земният човек 1. Този Бог, за Когото ви говоря, не е без форма. Той е най-красивият. Ако вие бихте видели Бога в Неговото тяло, само тогаз бихте си Го представили. Ако Христос каза, че е Бог, то е, защото Бог се изявява и в човешка форма. Значи човешката форма има известна мисия и крие известна роля в света. И действително целият космос е създаден по образа на човека. Всички истински учени хора, които са дълбоко осведомени върху тайните на Битието, твърдят същото. Целият космос се представя във формата на човек. Следователно, всяка една част от човешкото тяло отговаря на съответната част от туй велико тяло. Известна звезда от Млечния път или от кое и да е съзвездие или система могат да се разговарят със земния човек където и да се намира той. Те имат станции в човешкия мозък. Ако човек разбира езика им, всеки ден ще може да чува по една новина от Слънцето, Юпитер или друга звезда”. 2. „Когато се говори за човека като образ и подобие на Бога, подразбира се човекът в неговата първична проява, така наречения космичен човек. Всеки човек, всяка душа е един първичен елемент от този велик космичен човек и като такъв той заема точно определено място в живата природа и играе определена роля. Без него вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония”. 3. „Под думата човек се разбира сбор от всички добродетели. Човек само по себе си, по своя произход, по своето естество е нещо велико. Бог, като се е ограничил сам в себе си, е създал човека. Ала със създаването на човека се явяват и страданията в космоса. Велико нещо е човекът. Ако вие разбирахте човека, ако вярвахте в него, ала не в това, което виждате отвън, щяхте да видите колко велик е той”. Учителят С поставянето на въпроса за космичния и земния човек ние се докосваме до една от най- дълбоките тайни на Битието - тайната за първичната Божествена форма, с която Бог се изявява в света. Докосваме се до тайната за произхода на човека и неговата същина. Загатвайки за тази тайна, Учителят казва: „Бог, като се е ограничил сам в себе си, е създал човека. Велико нещо е човекът! Ако вие разбирахте човека, ако вярвахте в него, ала не в това, което виждате отвън, щяхте да видите, колко велик е той”. Учителят казва още: „Бог се изявява във формата на човек, затова и Христос се нарича Бог, Защото Христос е първият образ, първата форма, в която Бог се изявява и става познат на света. Вън от Христа ние не може да имаме никаква идея и представа за Бога”. Затова и Писанието казва: Никой никога не е видял Бога, но еднородният Син го изявява и Го прави близък и познат на хората. Това ни навежда на мисълта, че за да познаем нещата, те трябва да имат форма. И тогава идваме до схващането на херметичната наука, че формата е белег, сигнатура, чрез която можем да познаем скритата зад нея реалност. Целият космос, казва Учителят, се представя във формата на човек. И още: Космос е създаден по образа на човека. И Сведенборг, шведски окултист и мистик, казва: „Ангелите, взети колективно, се наричат небе, защото те образуват небето. Небето в своята цялост, с всичките му многобройни ангелски общества представя един единствен човек. Ето защо небето, космосът се нарича великият небесен и Божествен човек. Туй е така, защото онова, което образува небето е човека у Бога, Божественият човек у него”. Има съответствие между космичния и земния човек. Можем да кажем, земният човек е умален образ на космичния човек. Докато космичният човек обгръща в себе си целия безграничен космос, земният човек е събран в едно малко тяло. И всеки орган и система от това малко тяло отговаря на определена част от космичния човек, от космоса. Но като говорим за космоса, ние не разбираме само съвкупността на физическите звезди, както си представят космоса съвременните хора, но за нас космосът е съвкупност от различни разумни същества на различна степен на развитие. Тези възвишени разумни същества образуват различните органи и системи в тялото на космичния човек. Учителят казва: „Всички хора заедно образуват физическото тяло на Христа” - на космичния човек. Всички ангели, взети заедно, образуват духовното тяло на космичния човек. И всички богове заедно образуват умственото тяло на космичния човек. Понеже, както в земния човек, така и в космичния, духовното тяло се отразява във физическото и физическото се отразява в духовното тяло, затова всички йерархии от духовни същества, които образуват различните тела на космичния човек представят определени органи в тялото на космичния човек, а оттам и в тялото на земния човек. Ангелските йерархии, които образуват духовното тяло на космичния човек, са от девет категории и всяка категория като цяло представя един определен орган в тялото на космичния човек и създава същия орган и в тялото на земния човек. Те са познати под следните имена: 1. Серафими или Братя на Любовта. Те са първите, които приемат Божествените мисии и идеи и ги предават на по-нискостоящите. Те образуват главата на космичния човек, затова в староеврейската кабала са наречени Духове на Божия венец. Те управляват главата в земния човек. 2. Херувими - Братя на хармония и мъдростта. Те представят гърдите на космичния човек, затова и в земния човек управляват гърдите и белите дробове. Затова, като диша човек, чрез белите си дробове се свързва с херувимите. Затова Учителят казва още: „Като дишате, мислете за херувимите и за тяхната мъдрост и сила. Защото мъдростта се придобива чрез дишане”. 3. Престоли или Братя на истината и волята. Те представят сърцето на космичния човек. Затова чрез сърцето си човек е свързан с престолите, т. е. с Божествения разум. 4. Господства или Братя на интелигентността и радостта. Те са представители на колективната интелигентност, която се проявява в природата. Те са границата между света на принципите, който се представя от трите горни йерархии и светът на силите и законите, които действуват в космоса. Те представят диафрагмата на космичния човек, затова и в земния човек те управляват диафрагмата и слънчевия възел. 5. Сили или Братя на движението и растенето. Те управляват движението и растенето. Те ръководят всички сили в природата и дават подтик на всяко движение и растене. Те работят в стомаха на космичния човек, затова и в земния човек управляват стомаха и жлъчката. Те са същества на благородството, затова когато човек се нахрани, става пo-добър, по-разположен, по- благороден и готов на жертви. 6. Власти или духове на формата - Братя на външните форми и изкуствата. Те дават плът и кръв на всяка идея от висшите светове, като я обличат във форма. В космичния човек те представят черния дроб и жлъчката. А знаем от Учителя, че българите представят черния дроб на общочовешкия организъм, който е една от формите на проява на космичния човек. Следователно можем да кажем, че властите се явяват като духове ръководители на българите. И когато се разстрои черният дроб на човека, това показва, че между Божествените власти на човека има някаква дисхармония. Жълтеницата се лекува чрез възстановяване на хармонията между Божествените власти и човека. Те са наречени още същества на доброто. И когато се развали черният дроб и жлъчката на човека, това показва, че човек е нарушил законите на доброто. За да се намали жлъчността на човека, трябва да се увеличи доброто. Когато жлъчката е в нормално състояние, доброто и любовта се увеличават и човек влиза в хармония с Божествените власти. 7. Началства или духове на времето - Братя на времето, състоянието и такта. Те представят далака на космичния човек. Чрез далака човек е свързан с началствата, наречени още Божествена правда или победа в света. Увеличението е разстройството на далака, показва, че правдата е нарушена и че човек е в дисхармония с началствата. 8. Архангели - Братя на огъня и топлината. В космичния човек са свързани с бъбреците, затова и в земния човек управляват бъбреците. Те са наречени още същества на Божията слава. И който не слави Бога и не се въодушевява от великото в природата, не може да е във връзка с архангелите и ще страда от разстройство на бъбреците. 9. Ангели или духове на живота. Те са носители на живота и растителността, те приготовляват живота, който се проявява на физическия свят. Понеже те са свързани с раждането, всеки човек, за да бъде във връзка с ангелите, трябва да ражда. Който не може да роди една светла мисъл и едно благородно желание, не може да е във връзка с ангелите, прекъсва връзката си с ангелите, носителите на живота и неговият живот се намалява. Всички тези възвишени същества, взети вкупом, представят великият космичен човек Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае как, кога и какво да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който се поставя пред погледа на великите посветени във формата на човек, когото наричаме великият космичен човек, който включва в себе си всички слънчеви системи, които съществуват в безграничната вселена. Учителят, продължавайки по-нататък, казва: „Според нас има три вида слънчеви системи, които респективно образуват трите тела на космичния човек. Първите, които са от най-груба материя, образуват материалния, физическия свят. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния свят и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност Божествения свят и са направени от най-фината, най-висшата материя. И небето, за което се говори в свещените книги, не е онзи син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, на който светят нощно време звездите. Но небето е организирано от висши същества, от велики души и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват небето, са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия космос и движи като една колективна сила всичко в света”. Перацелз, който е познавал тайните на космичния човек, казва: Цялата природа, с всички нейни царства представя човека, разложен на своите части. Космичният човек се изявява на Земята в цялото човечество. Всички хора и народи от всички раси, представляват клетки в тялото на космичния човек. И всеки човек, като клетка от този велик космичен човек, носи в себе си съвършения образ на космичния човек, тъй както жълъдът носи в себе си дъба, който образ се явява в неговото съзнание като далечен идеал, който трябва да постигне. Понеже всяка част от цялото има възможност и стремеж да стане като цялото, то всички земни човеци имат стремежи да станат като космичния човек и подсъзнателно преживяват величието и тайната на космичният човек. Ако хората нямаха този вътрешен образ в себе си, те не биха имали никакъв стремеж. Стремежът и идеалът, който хората имат, се дължат на видението на съвършения образ на космичния човек. Но това видение не е една химера, но една реалност. Защото след смъртта, като преминава през планетните сфери, духът като стигне в сферата на Слънцето между много други преживявания и видения, преживява и тайната и величието на космичния човек, като сам се отъждествява с него, защото той действително е едно с него. В сферата на Слънцето човек съзерцава образа и величието на космичния човек като видение, което преживява и запечатва в подсъзнанието си, и когато слиза на Земята за ново въплъщение, той носи този образ в подсъзнанието си, който действува като вътрешен подтик и стимул към великото, възвишеното и красивото. Но за да може да преживее тази велика мистерия на космичния човек в сферата на Слънцето, това човек дължи на Христа. Херметичната мъдрост гласи: туй, което е долу, е подобие на това, което е горе; и това, което е горе, е подобно на това, което е долу. На това основание човешкото лице, както и цялото човешко тяло е израз на проявения душевен живот. И затова по формата на лицето и тялото можем да разчетем вътрешния живот на човека. На същото основание, Божественото тяло и Божественото лице е израз на Божественото съвършенство, а Божественото съвършенство се изразява във великите Божествени добродетели, Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел и пр. Затова Учителят казва: Божественото тяло, Божественото лице е толкова красиво, че ние не можем да си го представим. Ние нямаме никакво понятие за Божествената простота, която е израз на Божествената пълнота и съвършенство. Така че човешката форма стои в центъра на Битието. Затова Учителят казва, че човешката форма има известно значение и мисия в Битието. Но формата на земния човек е изродена в процеса на инволюцията и далеч от идеалната Божествена форма, но сега в процеса на еволюцията човек трябва да постигне постепенно красотата и съвършенството на Божествената форма. Всички форми, които съществуват в света, са произлезли от човешката форма, а не човешката форма е произлязла от несъвършените форми. Голяма мистерия се крие в човешката форма. Но тази мистерия се разкрива само на посветените, както и много от тайните на Битието, а на нас обикновените хора само се загатва за тези мистерии. Но и това, което ни се разкрива от тези мистерии е все пак много. Древният израилски пророк и посветен казва: Чудно е, страшно е създаден човек. Той е бил проникнал в мистерията на човешката форма, за да може да каже това. И действително, чудно е, страшно е създаден човек, защото крие в себе си всички тайни на Битието. И когато човек проникне или само прозре тези тайни, действително му се вижда, че чудно и страшно е създаден човек. И когато херметичната наука казва туй, което е долу, е подобно на това, което е горе, тя е проникнала в мистерията на човешката форма, на човешкото битие, за да каже, че това, което е долу, е подобно на това, което е горе. Горе е оригиналът, съвършеният първообраз, а долу е копието на този първообраз. И получавайки копието, ние можем да си съставим една приблизителна представа за оригинала. Посветените ни казват, че когато ясновидски се съзерцава човешкото тяло, то действително е чудно устроено. Когато един посветен ясновидец съзерцава човешкото тяло, той вижда в него отразен целия Космос с всички йерархии от възвишените същества в него. В човешкото тяло е отразена цялата звездна вселена. Всички звезди и звездни системи имат представител в човешкото тяло и чрез тези представители на звездната вселена в човешкото тяло човек може да влезе в съзнателна връзка със звездите, респективно с разумните същества, които ги образуват. Защото, казах по-горе, че космосът, цялата звездна вселена е съвкупност от разумни същества на различна степен на развитие. И когато посветеният отправя своя ясновидски поглед към човешкото тяло, той вижда в него отразена цялата звездна вселена с всичките й разумни същества. И при това различните части на човешкото тяло се представят пред неговия поглед в специфична форма, в зависимост от силите, които стоят зад тази форма. Защото всяка сила има тенденцията да създаде, да се изрази в специфична форма. Съзерцавайки човешката глава, посветеният вижда като един прекрасен овен. Затова се казва в астрологията, че главата в човека се управлява от зодиакалния знак Овен. Така че зодиакалните символи не са измислени, а са реален израз на известни сили, които действуват в различните части на човешкото тяло. Затова Учителят казва, че зодиакът представя пътя на създаването, на развитието на човешкото тяло. Но тази зодиакална форма на Овена, както и всички други, крият в себе си дълбоко съдържание. Прониквайки в мистерията на тази форма, просветеният вижда, че тя е съвкупност от разумни същества, които в космоса са свързани със съзвездието Овен. Наблюдавайки човешкото сърце, посветеният го схваща във формата на лъв. Затова в астрологията сърцето е свързано със знака Лъв. Зад този лъв те виждат цяла йерархия от същества, които изпълняват функцията на сърце в космичния човек. Съзерцавайки човешките бели дробове, те ги схващат като един красив орел с разперени крила с устрем към висините. Този орел след грехопадението се превръща в скорпион. Превръщането на орела в скорпион крие в себе си тайната на човешкото падение. После съзерцавайки човешкия стомах, посветеният го схваща като телец, като бик, същество с най-здрава храносмилателна система. И зад него посветеният вижда същества, които в космичния човек изпълняват функцията на стомаха. По такъв начин, съзерцавайки различните органи на човешкото тяло, посветените откриват за тях различните форми на зодиакалните знаци и съзвездия и съществата свързани с тях в космичния човек. Затова Учителят казва, че зодиакът представя историята на развитието на човешкото тяло. Това тяло, с което сега човек живее на Земята, се е развило от духовното тяло чрез постепенно сгъстяване под налягането на известни космични сили, отразявайки в себе си целия космос и всички разумни същества, които го съставят. Това тяло, в което сега живеем, се е оформило постепенно от духовното тяло в течение на лемурийската и атлантската епохи, като всеки орган и система се е развивал последователно, когато Земята е преминавала през съответния зодиакален знак. Така краката в долната си част са се развили, когато Земята, респективно Слънцето, е минавало през зодиакалния знак на Рибите. Един такъв цикъл обхваща 2160 години, което прави една дванадесета от целия зодиакален кръг, който обхваща 25920 години. Но това оформяване на стъпалата не е станало само в един цикъл от 2160 години, - но в ред такива цикли, през които системата Слънце - Земя е минавала през зодиакалния знак Риби. В течение на тези цикли, съществата, свързани с този знак, и силите произтичащи от тях, са създали човешките стъпала. Глезените са създадени, когато системата Слънце-Земя е минавала през зодиакалния знак Водолей. Тогаз разумните същества, които са свързани с този знак, са създали глезените в човешкото тяло. И така са всички органи и системи. По такъв начин Космосът, космичният човек се отразява в земния човек. В развитието на човешкото тяло най-после се оформя главата под влияние на съществата и силите, свързани със знака и съзвездието Овен. Както казах, съзерцавайки човешкото тяло през погледа на посветените, изпъкват на първи план четири форми, които често се срещат в окултния символизъм, които са въплътени в египетския сфинкс, които в своята съвкупност образуват човешкото тяло. Тези четири форми представят - човек, орел, лъв и телец, от които впоследствие се оформят човешката глава, белите дробове, сърцето с кръвоносна система и храносмилателната система. Тези четири форми представят четирите кардинални знаци в зодиакалния кръг и отговарят на четирите вида групови души, през които минали всички сегашни индивидуални души. Между другото ще кажа, че видях тези четири фигури в антиминса, даден на бащата на Учителя в църквата Св. Димитър в Солун от едно светло същество, с което имал среща в църквата. Анитиминсът представя тялото на Христа, приготвено за погребение - на четирите ъгли на картината са поставени четирите евангелисти и редом с тях до всеки евангелист една от четирите въпросни фигури. Това е една дълбока окултна картина, представяща космичния човек. Космичният човек в процеса на своето диференциране и проявление създава земния човек, като в неговото физическо тяло отразява видимата вселена, в неговата душа и в неговия дух отразява невидимата вселена с всички нейни разумни същества. Затова Учителят казва: Пред погледа на великите посветени от всички времена и епохи, цялата вселена, целият така наречен и в древността макрокосмос се явява във формата на човек, наречен великия небесен човек. Съзерцавайки образа на този космичен човек, те са открили съответствията, които съществуват между него и малкия човек, земния човек, наречен микрокосмос. Затова казваме, че в човека, у когото всяка клетка е будна и съзнателна, както у посветените, той може да общува с цялата жива природа. Всички звезди във вселената имат свои представители в човешкия мозък. Затова такъв човек може да приеме моментално трептенията, които идват от различните звезди. В този смисъл казваме, че човек може да се разговаря с целия космос. Учителят казва още: Под човек ние не разбираме само ново същество, което живее на Земята. Човек съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система, но той населява цялата звездна вселена — всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от различна степен на интелигентност. Не е важно какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива. Всички тези човешки същества са клетки и органи в тялото на великия космичен човек, когото Бог е създал. Всички човешки същества са произлезли от космичния човек чрез постепенно развитие. И ако хората на Земята не вървят в правия път, причината за това е, че в космичния човек работят и двата принципа, които се изразяват в космоса чрез две велики братства, които са в постоянна борба. Това са Бялото и черното братство. Бялото братство представлява съвкупност от всички съвършени същества от Серафимите до Ангелите и посветените от нашето земно човечество. Те са служители и изпълнители на Божията воля и са духове ръководители на човека и човечеството. И понеже на техните добри намерения и планове противодействува черното братство, затова хората са се отклонили от правия път. Черното братство представлява също една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него от белите братя. Те представят една йерархия от същества, които са на различна степен на развитие в зависимост от тяхната интелигентност. За да дам ясна представа за техните функции, ще кажа, че докато белите братя работят в клоните и цветовете на дървото на живота, по методите на клоните и цветовете, то черното братство работи в корените на дървото на живота. Докато белите братя работят в главата и гърдите на космичния човек, то черните братя работят в стомаха, черния дроб и червата. Бялото братство, следователно е свързано с положителните сили, а черното братство - с отрицателните сили, със злото в широк смисъл на думата. И едните, и другите сили обаче, са нужни засега за проявата на живота и службата им е строго определена. Друга една тайна, свързана с отношението между земния и космичния човек, е следната - човек живее в едно тяло, на което не е господар и което не познава. Силите на космоса, респективно силите на космичния човек, стоят и оформяват човешкото тяло. Тези сили са под прага на човешкото съзнание и затова казваме, че силите на подсъзнанието, чрез което се проявяват силите на творческите ангелски йерархии, които, както видяхме, образуват различните органи на космичния човек, строят човешкото тяло. Човек няма власт над тези сили. Но в будно състояние на съзнанието, когато в човека господствува самосъзнанието, тези сили са, така да се каже, подтиснати от силите на самосъзнанието, което дирижира будния живот на човека. И понеже самосъзнанието в настоящата фаза на развитието е още много силно и невежо по отношение тайните на битието, то често влиза в конфликт със силите на подсъзнанието, от което се пораждат всички болезнени състояния на тялото. Но във време на съня, когато самосъзнанието, така да се каже, заспива, душата заедно с астралното тяло напуска физическото и етерното тяло и понеже в природата никога не остава празно пространство, тогава в човешкото тяло нахлуват силите на подсъзнанието, които са животът на космичния човек, и поддържат живота на физическото поле, напуснато от душата и силите на самосъзнанието. Тези сили на космичния човек се проявяват чрез етерното тяло и през нощта тези сили възстановяват разрушенията, причинени през деня от силата на астралното тяло и по такъв начин обновяват физическото тяло. Тази идея е предадена в Писанието с израза „борба на духа с плътта”. Учителят привежда това и казва, че това е борба на етерното тяло, носител на космичния живот с астралното тяло, което носи в себе си всички ниски страсти и инстинкти на личността. През деня силите на астралното тяло, които се проявяват чрез нисшите страсти и инстинкти разрушават физическото тяло, а през нощта етерното тяло, като проводник на живота на космичния човек, възстановява повредите, възстановява нормалния ритъм на живота на физическото тяло. Затова от голямо значение е да държи етерното си тяло в изправност, което става, когато човек е в близък контакт с природата и чрез паневритмичните упражнения, които Учителят ни даде. Те имат за задача да тонират етерното тяло, за да може да се справи с разрушителните сили на астралното тяло, защото тези упражнения свързват човек с космическия ритъм, който е ритъм на живота на космичния живот. Такъв е дълбокият смисъл на съня и на паневритмичните упражнения. От друга страна, душата и астралното тяло, които са напуснали физическото тяло и са във връзка с него и то само чрез една нишка, се потопяват в духа и душата на космичния човек и по такъв начин получават нови сили и импулси за своя буден живот през деня. По такъв начин чрез съня човек двойно се обновява - от една страна се обновява физическото тяло, а от друга - душата и астралното тяло. Казах пo-горе, че Учителят казва, че човек е сбор, съчетание от добродетели. Тогава можем да кажем, че пентаграмата, която е емблема на добродетелите, е емблема на космичния човек, а оттам и на земния човек, защото земният човек е създаден по образ и подобие на космичния човек, който е първият образ, в който Бог се изявява. Само че добродетелите в земния човек са в потенциално състояние, като семена, докато в космичния човек те са активни, проявени. Космичният човек носи в себе си в потенциално състояние възможността да роди безброй същества, подобни на себе си, тъй както плодното дърво има възможност да роди хиляди и милиони плодове с течение на времето. Така и космичният човек, който по друг символизъм е дървото на живота, ражда подобни на себе си човеци с възможност да постигнат своя първообраз. И както дървото ражда периодически, така и от космичния човек периодически се раждат човешки същества и затова Учителят казва, че душите се различават именно по това, че са излезли от Бога в различни времена и при различни условия. Добродетелите представят различните части и органи от тялото на космичния човек. Така Любовта представя главата на космичния човек. Мъдростта представя гърдите на космичния човек, заедно с белите дробове, затова Учителят казва, че Мъдростта се придобива чрез системно прилагане на дихателните упражнения. В гърдите също се намира сърцето, което е проекция на главата, на любовта на средния човек. Истината взема мястото на стомаха в космичния човек, Правдата управлява ръцете и раменете, а също така и кръвообращението, което разнася благата, които изтичат от любовта по законите на Мъдростта по целия организъм. Най-после, Добродетелта, в тесен смисъл на думата, представя краката на космичния човек. По такъв начин тези пет велики добродетели образуват живото, безсмъртно тяло на космичния човек, по образ и подобие на което е създадено и тялото на земния човек. Затова пентаграмата представя човека в движение, показва пътя на човешкото развитие, показва пътя на пробуждането на добродетелите в земния човек. Другите добродетели отговарят на различните вътрешни и външни органи, както в тялото на космичния човек, така и в тялото на земния човек. Но добродетелите не са абстракции и празни думи, а живи, разумни сили, които изтичат от абсолютния дух и се изявяват във формата на ред йерархии от духовни същества. Затова и Учителят нарича някои от тези йерархии с имената на добродетелите, а именно: Духове на любовта, Духове на мъдростта, Духове на истината, Духове на правдата, Духове на добродетелта и пр. Затова, когато някой посветен от висока степен съзерцава ясновидски физическото тяло на земния човек зад различните му органи, вижда различните йерархии на духовните същества, чиито сили и енергии, които са определени добродетели, съграждат определени органи във физическото тяло на земния човек. В своето творческо проявление тези добродетели се поляризират и създават не само един, но различни органи в човешкото тяло. Затова често ще срещнем в беседите на Учителя да се посочва, че една добродетел съгражда ту един, ту друг орган. Учителят казва още: мистиците виждат навсякъде Христа, първият Адам, когото кабалистите наричат Адам Кадмон — великият небесен човек. Той е великият брат на човечеството, първият образ на човека, първородният в света — началото на човешкия род, началото на човешката еволюция. Той е първородният, който е развил и проявил всички Божествени добродетели, който е приложил всички Божествени закони. Първородният, който издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всички природни богатства, които се крият в тях — всичко това е израз на този велик Брат. Ала това е дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Херметичната аксиома гласи: Туй, което е долу, е подобно на това, което е горе, и това което е горе, е подобно на това, което е долу за осъществяване на великото единство в света. По силата на тази аксиома има пълно съответствие, както между строежа, така и между всички функции и процеси в космичния и земния човек. Известно е, че съществува следното съотношение между дишането на земния човек и известни процеси в космоса, респективно в космичния човек. Нормално дишащият човек прави по 18 вдишки в минута. За един час прави 60 по 18, равно на 1080 вдишки. За едно денонощие прави 1080 по 24, равно на 25,920 вдишки. А 25,920 години е пътят на прецесиалното движение на земната ос, респективно на Слънцето през зодиака, през което време Слънцето обикаля всички зодиакални знаци, като във всеки знак стои по 2160 години, което определя една епоха от живота на Земята, в течение, на която от космоса, от космичния човек към Земята и земния човек се изливат специфични енергии, които създават условия за развиване на специфични добродетели и сили в земния човек. Това съответствие между процеса на дишането и обикалянето на Слънцето по зодиака не е случайно явление, но ни говори за онази велика Мъдрост, която ръководи и управлява всички процеси в земния и космичния човек. Съответствието продължава - нормалният пулс на човека за една минута е 72 удара, вдишките за една минута са 18 или отношението на пулса към вдишките е 72 : 18 или 4:1. В астрономията съществува също така отношение между прецесията и нотацията. Прецесията, както видяхме, представлява един цикъл от 25,920 години и е наречена космична или платонична година. Както видяхме тя е пътят на Слънцето по зодиака в неговото прецесиално движение. Един ден от тази космична година е равен на 72 земни години, което се получава, като разделим 25,920 на 360. 18 години е периодът на нотация - специално лунно движение. Значи отношението между нотацията и един ден от прецесията е 72:18, или 4:1 каквото е отношението между пулса и вдишките на човека. Такова съотношение съществува между всички процеси и явления в земния и космичния човек, само че ние още не ги познаваме, но по принцип знаем, че съществуват. Всички тези аналогии и подобия, които съществуват между космическите процеси и явления и процесите в човешкия живот, не са случайност, а са плод на една велика Мъдрост, за която ние нямаме никаква представа. Друг един факт от подобно естество е строежът на атома и строежът на Слънчевата система. Атомът е построен по подобие на Слънчевата система - в центъра има едно ядро, което отговаря на Слънцето, около което се движат планетите - електроните, различни по брой при различните елементи. Такава аналогия съществува между строежа на клетката и строежа на Слънцето. Учителят казва: Слънцето има в себе си три области: едната от тях приготовлява енергията, втората я акумулира, а третата я препраща към Земята. Също така и в клетката има три области: външна, която възприема слънчевата енергия, средна - която акумулира в себе си енергията и вътрешна, която я превръща на жизнена сила. Тези три области ги има и в човешкия организъм в по-развита форма. Те най-лесно личат в зародиша. Първата, външната зачатъчна обвивка се нарича екзодерма; средната се нарича мезодерма, а тази, която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма. Всичко това ни говори, че земният човек и земният свят въобще е създаден по образ на небесния, на големия свят. Или казано на езика на древната окултна наука - микрокосмосът е създаден по образ и подобие на макрокосмоса. Или земният, малкият човек е създаден по образа и подобие на космичния, на небесния човек. Но това създаване не е механически процес, а е органически процес. Земният човек представя клетка от космичния човек и по силата на принципа на съответствието тази клетка носи в себе си всичките възможности на небесния човек и поставена при подходящи условия постепенно ги проявява. Всеки земен човек носи в себе си като матрица космичния човек, по който образ постепенно се формира земния човек. Това е процес на проявление отвътре навън - реалността, космичният човек, който е като възможност в земния човек постепенно се оформява и в него. Но образът на космичния човек още не е завършен и напълно изявен в земния човек. В следващата раса формата на земния човек много ще се измени по подобие на формата и образа на небесния човек. Това изменение ще бъде в положителен смисъл, т. е. ще се усъвършенства. Човешката форма има още много да се усъвършенства и този съвършен образ, към който се стреми човешкото развитие съществува вече в космичния човек и във възвишените космични същества, които са по- напреднали от земния човек, но все пак принадлежат към великата човешка раса, произлязла от космичния човек - първородния, първият образ, който се явил в света, по подобие, на който е създаден целия космос и земния човек. Космичният човек има специален език, който земният човек трябва да научи, за да разбира какво му говори космичният човек и да не влиза в противоречие с него, за да не спъва своето развитие ида не пречи на общото космично развитие. По този въпрос Учителят казва: „Като се намериш пред големия, пред космичния човек, ще му говориш символично, на неговия език, за да те разбере. И първоначално, когато хората са били праведни, са говорили на един общ език, който е езикът на космичния човек, но впоследствие, когато се отклонили от правия път на развитието, създали различните човешки езици”. В далечното предисторическо време хората са разбирали този език и са си служили с него. Тогава те са разбирали закона на съответствието, което свързва духовния и физическия свят. На този символичен език земните човеци са се разговаряли с небесните жители. Този период в развитието на човечеството Сведенборг нарича златен век. Учителят го нарича Епоха на Мъдростта, когато са живели предците на човечеството. Това е епохата на първата човешка раса, която в окултната наука се нарича Полярна раса. Тя се развива в етерния свят. Тогава хората са мислили аналогически - мисълта им е работила по пътя на съответствията. По-после, според Сведенборг идва друг период, когато хората не са мислили направо чрез съответствия, а само чрез познаване на съответствията. Той нарича този период сребърен век. След него идва третият, бронзовият век когато хората все още са знаели за съответствията, които съществуват в природата и са престанали да ги съзнават и виждат ясно, и да мислят чрез тях, Най-после хората съвсем изгубили знанията за съответствията, когато навлезли в четвъртия период, който Сведенборг нарича железен период. В железния период хората почнали да мислят аналитично, тяхната мисъл станала разпокъсана и хората не могат да намерят връзката между явленията и причините, които ги пораждат. За този език на космичния човек Учителят казва: „В природата има един език - аз го наричам живият език на битието. Той е езикът на космичния човек. Този език има особена граматика: глаголите му имат особен строеж, съществителните, прилагателните, причастията, съюзите и пр. не следват онези закони, на които се подчинява обикновената реч. По своята звучност този език е един от най-красивите. Той е писмен език, но не се пише на книга, защото книгите в природата са живи. Превод от него е ватанския език, от който произлизат в последствие египетския, санскритския и еврейския”. Казах по-рано, че според Учителя зодиакът представя историята на развитието на човешкото тяло. Но и в космичния човек зодиакът образува общите му контури. От друга страна видяхме, че зад всяка звезда, зад всяко съзвездие, стоят група от възвишени същества, които от своя страна са израз на мисълта на Абсолютния Дух. Всяка една йерархия представя от себе си специфично проявление на Божествената мисъл. Този специфичен характер, тези йерархии предават и на звездите и съзвездията, които се явяват техен външен израз. Оттам имаме и различния характер на зодиакалните знаци. Оттам и всеки знак е носител на специфична енергия и създава специфичен характер, специфично телосложение и специфичен начин на мислене. В това отношение знаците на зодиака представят различни моменти, различни периоди в проявлението на мисълта на космичния човек. И чрез зодиакалните знаци и планетите космичният човек въздействува на начина на мисленето на земния човек. Общият характер на мисълта в различните епохи в течение на развитието е била, както видяхме, различен. В далечните предисторически епохи мисълта на земния човек е следвала мисълта на космичния човек и е била образна. Но впоследствие мисълта на земния човек става предметна, когато неговата мисъл се формира само от външните впечатления, които получава чрез сетивата си. Тогаз тя постепенно изгубва жизнеността и дълбочината си и добива повече от един абстрактен характер, и съвременните хора мислят, че тяхната мисъл е много конкретна и реална. Нищо подобно, мисълта на съвременния човек е много абстрактна, защото не борави с реални величини, а с абстракции. Този начин на мислене е почнал, според Учителя, 700 години преди Христа и тази епоха е към края на своето развитие. В следващата раса ще се мине постепенно към друг начин на мислене. Тогава мисълта на земния човек ще се приближи до мисълта на космичния човек и човек отново ще почне да разбира езика и мисълта на космичния човек и ще бъде в по-интимно и съзнателно общение с него. В течение на тази епоха, която почва 700 години преди Христа и продължава и в наши дни и която е била в разцвета си в 19 век и въобще след Възраждането, постепенно с развитието на човешката мисъл се развиват 12 мирогледа, 12 начина на мислене под влияние на 12-те зодиакални знаци. Така знакът Овен дава идеалистична насока на мисълта. Знакът Телец създава рационализма. Знакът Близнаци създава математизма, математичния начин на мислене. Под знака Рак се развива материализма. Под знака Лъв се развива философското течение, наречено сенсуализъм. Под влиянието на знака Дева се развива така наречения феноменализъм. Под влиянието на знака Везни се развива реализмът. Под влиянието на знака Скорпион, който е много динамичен знак, се оформява едно течение на мисълта, известно под името динамизъм. Под влиянието на знака Стрелец се явява монадизмът, учението на монадите. Под влиянието на знака Козирог се развива спиритуализмът. Под влиянието на знака Водолей се явява пиюматизмът [гностицизъм]. И под влиянието на знака Риби се развива психизмът. Това са различни начини на мислене, различни погледи върху света, различни мирогледи, които се развиват под влиянието на различните зодиакални знаци. И планетите от своя страна дават различна насока на човешката мисъл и оттам на човешкия мироглед. Всяка планета се явява като специфично проявление на космичния човек на космичната мисъл, и това специфично тя го предава на земния човек под формата на определен начин на мислене, под формата на определен начин на гледане на света. Така Луната дава склонност към окултизма, Меркурий - към трансцендентално мислене, Венера дава мистична насока на мисълта. Слънцето ражда емпиричния начин на мислене, Марс създава онова философско течение, което наричат волунтаризъм, който поставя волята на преден план в живота. Юпитер развива логичната мисъл, а Сатурн поражда гностицизма — стремеж към задълбочено познание, което се базира на вътрешен опит. И когато различните планети със своите тенденции на мислене минават през различните знаци, които също имат собствени тенденции, получава се много сложна и преплетена обстановка на мисловния живот на земния човек. И понеже всеки знак представлява определена фаза в развитието на човека, то оттам и всеки начин на мислене е фаза от развитието на човешката мисъл. Всеки човек от стъпалото, до което е достигнал, гледа на света. И понеже хората са на различна степен на развитие, оттам се явява и голямото различие в мислите им. И всеки начин на мислене си е на място в общия план на развитието, затова трябва да бъдем толерантни и да даваме право на всеки човек да мисли така, до където е дорасъл в своето развитие. Ще завърша със следните мисли на Учителя: 1. Светлината е дреха на Мъдростта, физическата светлина, от която ние се ползуваме, е резултат на излишната енергия, която космичният човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина. 2. Мъдростта, това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. 3. Светлината - това е творческият акт на Живата природа, на космичния човек. Тя разграничава Битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината, това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на съзнанието към граничното.

1. Произход и развитие на човека според окултната наука 1. „В първоначалният език, езикът на девствения Божествен Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, Бог е дал на човека друго име. Това е станало в съвета на боговете, под председателството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството. Този съвет се е занимавал със създаването на човека и определяне на името му. Това име „човек” е крив превод, но ние ще се задоволим с него. Под „човек” в този смисъл разбираме същество, което мисли. Според сегашната еволюция мисълта на човека върви в две посоки: низходяща и възходяща. Низходящата посока на мисълта действува за създаването на човешката личност и човешкото тяло със седемте му обвивки. Източните и западните школи се различават по класификацията на тези обвивки. Обаче, тези класификации се отнасят само до външната страна на това учение. По същина и двете школи нямат никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение, човек има три неизменни тела и седем обвивки. В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките тела, но те не са тела. По-подходящо име за тях е обвивка, а не тяло. По отношение на Реалността човешкият свят е преходен, а еволюцията в света е Божествен процес. От Божествено гледище стремежът на човешкия дух е да добие трите неизменни тела. Тази идея е толкова обширна и необятна, че и гениалните хора, великите умове на науката и окултизма не могат да я разберат напълно. 2. Първият човек, създаден по образ и подобие на Бога е разполагал с 12 сетива. В процеса на инволюцията той постепенно загубил сетивата си, докато най-после останал с пет сетива като сегашния човек. Затова, сегашните познания по отношение на миналите, се намират в отношения 5:12. И 5-те сетива, с които разполага съвременният човек, не са достатъчно развити, както е било някога”. Учителят 3. „Съвременните хора мислят, че християнството е ново учение от две хиляди години, Не, не е ново това учение. То е минало през три епохи. 4. Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на Бога. Този човек и до днес още живее в рай.Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст, и за непослушание, изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая". Учителят Човек, както го познаваме днес, е плод на една дълга еволюция и има зад себе си една дълга история, която е непозната нито на съвременните учени хора, нито на религиозните хора. Според окултната наука нито научното схващане за произхода и развитието на човека е вярно, нито пък схващането на религиозните хора е вярно. И в двете схващания има принципиално нещо вярно, но само принципиално, а не и фактически. Вярното в научното схващане е, че човек се развива, но не е вярно, че човек е произлязъл от една клетка, която се е самозародила някъде в моретата на първите епохи на Земята. Вярното в схващането на религиозните хора е, че човек е създаден от Бога, но истината е, че той е създаден от Бога съвършен, но в Божествения свят с духовно тяло, а не с това физическо тяло. Това физическо тяло е от по-късен произход и в следващото изложение ще кажа нещо за него. Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое”. Това е първият човек, създаден в Божествения свят по образ на Божествената Любов и по подобие на Божествената Мъдрост. В него Любовта и Мъдростта са вложили Истината и Доброто като вътрешни сили, които да го направят самостоятелна единица в света. А после се казва в Писанието, че Бог направил човека от пръст. Това е вторият Адам, направен от пръст. Това е епохата, когато се създаде физическото тяло на човека след грехопадението. Според окултната наука човек е създаден в Божествения свят като дух, съвършен, облечен в безсмъртно духовно тяло, с което е живял между възвишените същества на космоса. Тогава той е живял в света на свръхсъзнанието, като имал в себе си съзнание като отделно същество, но все пак се е чувствал като част, като орган на Божественото съзнание. Това е било преди и в Сатурновия период. Но този Божествен човек е трябвало постепенно да слиза от Божествения свят към по- долните полета на битието, за да се облече в по-груби дрехи, да придобие известни богатства, да развие известни сили, които са били вложени в него в потенциално състояние. Той е като един царски син, който тръгва на едно дълго и мъчително пътешествие, да проучи света, който Бог, неговият баща е създал за него, и за неговите братя - по-напредналите същества. Процесът на слизането на човека от висшите Божествени светове към по-долните светове е наречен инволюция или обличане на духа във все по-гъста материя. И когато човек достигнал до най-гъстата материя, поема обратния път на възхода, на еволюцията. Инволюцията и еволюцията са закони, по които човек прогресира в света: „Инволюцията и еволюцията, казва Учителят, не са нищо друго, освен вливане и изливане на Божествения дух в човешката душа. Той трябва да се влее вътре и да се излее навън, за да може душата да придобие онова знание и онази любов, които са необходими за развитието. И стигнал до дъното на материята, човек изгубил онова първоначално съзнание и знание, които имал, и за да се пробуди отново, трябва да мине през скърби и страдания. Дойде ли до тези скърби и страдания, човек трябва да се радва, защото Бог ни посещава само в скърбите”. В процеса на своето слизане и възлизане, човек минава през четири състояния на съзнанието. В Божествения свят той е живял в свръхсъзнанието, след това преминава в подсъзнанието. С това става първото поляризиране, първото ограничение. Това е станало във втория космичeн период, наречен Слънчев. Тогава човешкото съзнание се поляризира и между тези полюси се почва борба. Тогава се явява закона на кармата, който е закон, който регулира отношенията между съществата. След това човек преминава във фазата на простото съзнание, през Лунния период. Това съзнание е образно, полусънно и смътно. Най-после в Земния период се явява самосъзнанието, което определя човека като човек. Ето какво казва Учителят за съвременните схващания за произхода на човека: „3аблуждението на сегашните хора седи във вярата им, че човек е произлязъл от една клетка, от едно микроскопическо същество, което след време е достигнало най-висшата форма на своето развитие до човека. Религиозните пък казват, че човек е направен от пръст и на пръст ще се превърне. Да се разсъждава така, е все едно, да се убеждава малкото дете, че някоя мечка е майка му, която го е родила”. Учителят казва още: „Сегашното състояние на човека е резултат на три велики принципа, които са действали някога в миналото, действат в настоящето, ще действат и в бъдеще. Първият принцип е обикновеното човешко съзнание, което работи за смекчаването на твърдия елемент в човека. Вторият принцип е съмосъзнанието. Животните имат съзнание, а човек се отличава със самосъзнание. Самосъзнанието може да се уподоби на зима, където всичко е покрито със сняг, и всеки се е затворил в стаята си и мисли само за себе си. Само чрез страданието той се научава, че в живота има още по-високо състояние от това, в което се намира днес. В това по-високо състояние човек може да реши великите проблеми на живота. Самосъзнанието е процес на чистене, защото в него човек съзнава своите погрешки и търси начин да ги изправи. Време е вече човечеството да влезе в третия принцип на живота, да мине от самосъзнанието в Божественото или космично съзнание. Според езика на Евангелието това значи да се роди човек от вода и дух. И когато говорим за Любовта, Мъдростта и Истината, Правдата и Добродетелта, ние подразбираме космичното съзнание, което обхваща всичко в себе си, към което всичко се стреми. Всички добродетели - любов, мъдрост, истина, кротост, въздържание, милосърдие и пр. са проява на космичното съзнание или на свръхсъзнанието. И човешкото тяло е съградено благодарение на работата на тези добродетели, които са действували едновременно. Велика добродетел съгражда свои специфични мускули и органи в човешкото тяло и върху човешкото лице. По същия начин са се създавали всички органи по лицето и по тялото. Когато интелигентността дошла и почнала да работи в човека, тя е започнала да строи и създава своите органи. Силите, чрез които се изявява човешката интелигентност и човешката Мъдрост, са създали носа и ушите. Силите и енергиите, чрез които се изявява Любовта, са създали устата на човека. Когато Истината дошла в човека, тя казвала: Аз ще съградя очите, веждите и клепачите на човека. Най-после дошъл и Разумът и създал челото на човека. Всички тези добродетели, които са работили за съграждането на човешкото тяло, са свързани с възвишените същества на космоса, които представят известни органи в Божественото тяло. Свръхсъзнанието и подсъзнанието представят полюси на Божественото начало в човека. Свръхсъзнанието е достояние на Духа, а подсъзнанието на душата. В подсъзнанието е складирана всичката опитност на милиардите векове, през които човек е минал. Свръхсъзнанието с подсъзнанието представят същината на човека. Някога човек е живял в свръхсъзнанието и подсъзнанието, където се крият всички възможности. Оттук започва истинската наука. Съзнанието и самосъзнанието са също полюси. Тук се крият животинското и човешкото начало, които са свързани със сърцето и ума, които са в постоянна борба с Божественото начало. Подсъзнанието е образувало двете Божествени форми - силата и материята. Свръхсъзнанието е образувало силите на човека и на човешката мисъл като два вътрешни центрове в човека. Съзнанието е център, в който се включва целокупният живот на Земята, а самосъзнанието пък включва специално човешкият живот. То съставя епохата, в която се е родило сегашното състояние на човека. В него именно е станало отклонението на човека от правия път. Това отклонение било необходимо, за да се индивидуализира човек. Обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено само. В резултат на това той вижда, че неговото тяло се съвършено разрушава. Тъй, щото в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието от друга страна, т. е. низшият и висшият живот, животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба. Казано на езика на окултната наука, етерното и астралното тяло в човека са в постоянна борба. Етерното тяло съгражда човешкия организъм, а астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, постоянно го разрушава. Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента на своето проявление”. Слизайки от възвишените Божествени светове, човек постепенно преминава от по-рядка към по-гъста среда. В процеса на това слизане, под влиянието на известно налягане, упражнявано от възвишените същества, или както казва още Учителят, под налягането на Божествената Мъдрост, материята на Земята, както и на човешкото тяло постепенно се сгъстява, като преминава от по- рядко в по-гъсто състояние, докато се стигне до грубата физическа материя. Дълга е историята на човека, на неговото преминаване и слизане през Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди, докато се отзове в Земния период, в най-гъстата материя. Но тук трябва да забележим, че уплътняването на човешкото тяло върви паралелно с уплътняването на света. Значи и човешкото тяло е като един елемент в света, което заедно с целия свят преминава от по-рядка среда към все по-гъста. В Сатурновия период, най-голямата гъстота, до която е достигнало слизането, е бил топлинния етер, топлината, на границата между астралния и физическия свят. В Слънчевия период най-голямата гъстота, до която достига света и човешкото тяло в процеса на уплътняването е светлинният етер и въздухът. В Лунния период най-голямата гъстота, до която достига светът и човекът, е течният елемент и химическият етер. И най-после, най-голямата гъстота, до която достига материята в Четвъртия период, Земния, е твърдата материя, която е свързана с жизнения етер. Тук, а четвъртия земен период, в четвъртия подпериод се създава физическото тяло от пръст, т. е. от грубата физическа материя, която е носител на жизнения етер. Това създаване, както видяхме, не е почнало от микроскопическата клетка, а върви по друга линия. Под налягането на Божествената Мъдрост, светът, както и човешкото тяло, постепенно придобиват все по-голяма плътност в течение на първите три подпериода на четвъртия период, като постепенно човешкият организъм и светът преминават от етерно в огнено състояние, от огнено във въздушно състояние, от въздушно в течно, от течно в твърдо. В началото на четвъртия подпериод на четвъртия период, човешкото тяло, както и Земята е била в едно състояние подобно на белтъка на яйцето, като човешкото тяло с една много тънка ципа е било отделено от окръжаващата среда. От това първично физическо тяло, чрез постепенно изграждане са произлезли сегашните едноклетъчни, - които науката взема за начало на живота. В последствие това тяло все повече се уплътнява и диференцира, т. е. постепенно в него се оформяват различни органи, по образ на етерната форма, която като първообраз е свързана с тази полуматериална форма. Уплътняването на човешкото тяло е станало последователно под влиянието на силите на зодиака. Когато Слънцето в известна епоха е минавало през знака Риби, е почнало уплътняването на краката, стъпалата, които астрологически се намират под знака Риби. Защото уплътняването на човешкото тяло е почнало от краката към главата. След това в една следваща епоха, когато Слънцето по закона на прецесията минава в знака Водолей, постепенно става оформяване на онази част от крака, която се намира между стъпалото и коляното. Когато Слънцето минава в знака Козирог оформяват се човешките колена. Когато Слънцето минава в знака Стрелец, оформява се бедрената част на крака, от коляното до тазобедрената става. След това, когато Слънцето минава в Скорпион, се развиват отделителната и половата система. И когато Слънцето минава в знака Везни, оформява се кръстът и бъбреците. Когато Слънцето минава в знака Дева, оформява се областта на червата, симпатичната система, далака и други вътрешни органи. Когато Слънцето минава в знака Лъв, постепенно се оформява човешкото сърце и се поставя начало на кръвоносната система. След това, когато Слънцето минава в знака Рак, оформяват се стомаха и белите дробове. И когато Слънцето навлиза в знака Близнаци, оформява се гръдния кош, раменете и ръцете. И след това, когато Слънцето минава през знака Телец, оформява се врата, ларинкса и гласът. И най-после, когато Слънцето минава в знака Овен, постепенно се оформява човешката глава и човешкия мозък. Това уплътняване на отделните части на човешкото тяло не е станало из един път, а е ставало в ред последователни цикли. Така например, уплътняването на краката под влиянието на Рибите е станало до известна степен, след това последователно до същата степен се уплътняват и другите органи и когато в друг цикъл Слънцето наново се върне в Риби, този процес продължава. Същото става с всички останали органи до пълно уплътняване на човешкото тяло. Затова Учителят казва: „Зодиакът представлява етапите на развитие на човешкото тяло”. Така в процеса на оформяването на органите в човешкото тяло, което е станало по етерния първообраз в течение на милионите години се създават всички животински форми, които са като етапи, през които минава оформяването на човешкото тяло, което постепенно се моделира по етерния образец, който е отпечатък на душата, по който образец като по калъп се формира човешкото тяло. Това е станало през лемуриянската епоха, когато се развива първата раса, в която човечеството се облича в грубо физическо тяло. Началото на тази раса е от преди 18 ÷ 20 милиона години и е продължила десетина милиони години. В течение на тази раса постепенно се оформява и втвърдява човешкото тяло: като всяка форма, която е напусната от човешката индивидуалност образува един животински вид. Така редом със създаването на човешкото тяло се създава последователно като етапи на човешкото развитие животинските видове, само че настоящите животински видове, вследствие на сгъстяването на материята, са деформирани и изродени. Първоначално човешкото тяло е било двуполово, и впоследствие става разделяне на половете. Преди разделянето на половете, което е станало към средата на лемурийската епоха, човешкото тяло се е състояло от мека пластична маса и човешката воля е имала над него много по-голяма власт, отколкото при по-сетнешния човек. Тогава хората са се размножавали чрез особен род пъпкуване. В тази епоха тялото на човека е било топлокръвно защото в една още по-предна епоха то не е било топлокръвно. Най-развити органи тогава са били органите на движението. Сегашните сетива не са били развити, с изключение на осезанието и слуха. Зрението и другите органи са били в зачатъчно състояние. Така че, човек се е появил на физическия свят със слух и осезание, които са били във висока степен развити още в Лунния и в по-ранните периоди. Учителят казва, че първоначално, в Сатурновия период човек имал 12 сетива, които в процеса на инволюцията постепенно се атрофират и се явява на Земята с две сетива - слух и осезание. Очите са се появили към края на лемурийската епоха. Чрез слуха и осезанието тогавашният човек получавал впечатления от външния свят и неговото съзнание е било образно, а не предметно. В това време човек се е движил във водната среда, както днес рибите. Докато материята на тялото и Земята е била още мека и пластична, душата е могла да я подчинява на своите закони и тя правила тялото отпечатък на нейната собствена същност. Когато обаче материята станала по-твърда, душата била принудена да се подчинява на законите, предадени от тази материя на външната природа. Докато душата имала власт над материята, тя образувала своето тяло, нито мъжко, нито женско, а му придавала качествата и на едното и на другото едновременно, понеже самата тя по природа е двуполова, едновременно мъжка и женска. Нейното мъжко начало е сродно с това, което се нарича воля, а женското начало е сродно с това, което наричаме сега въображение. Външното оформяване на Земята довело към това, че човешкото тяло възприело едностранчиво устройство. Едни тела приели вид, определен от волевото начало, и впоследствие от тях произлезли мъжките тела, а други приели вида, определен от въображението и от тях впоследствие произлезли женските тела. Станало така, че двуполовата човешка душа започнала да живее в еднополово мъжко или женско тяло. И така с течение на развитието, човешкото тяло приело под влияние на външните земни сили такава определена форма, че за душата станало отсега нататък невъзможно да излива своята вътрешна сила в това тяло. Тя била принудена да оставя част от тази сила вътре в себе си и само част от нея можела да влиза в тялото. Така, с постепенното уплътняване на материята, човешкото тяло се явява в две форми, от които едната става подобна на по-късния мъжки образ, а другата на по-късния женски образ. Преди появяването на това различие, всеки човек е можел да произведе друг човек от себе си. Оплодяването не е било външен акт, а нещо ставащо вътре в човешкото тяло. С разделянето на половете човешкото тяло загубило тази възможност за самооплодяване. Станало необходимо за него да влиза във взаимодействие с други тела, за да се произведе нов човек. Така че разделянето на половете става при определено уплътняване на материята. Плътността на материята сковава, така да се каже, част от силите на размножението. Част от тези сили, които остават да действуват в тялото, се нуждаят от допълнение отвън от противоположни сили на друг човек. Душата обаче, както у мъжа, така и у жената, запазва вътре в себе си част от своята предишна сила, която по-рано е вливала в двуполовото тяло. Тя не може да я изразходва във външния материален свят. Тази част от силата на душата се насочва сега навътре в организиране на човешкото тяло, и така постепенно почва да създава вътрешните органи на тялото. Отсега нататък настава важен момент в историята на човешкото развитие. Това, което се нарича дух, способността на човека за мислене, по-преди не е могла да намери място за себе си в човешкото тяло. Сега обаче душевните сили, намиращи приложение навън, се обръщат навътре и се съединяват с духовните сили, със силите на Духа, И чрез това съединение, в тялото постепенно се развива мозъка, който по-късно прави човека мислещо същество. По този начин човек е можел да употреби за усъвършенствуване на собственото си тяло част от силите, които той е изразходвал по-рано за възпроизвеждане на себеподобни. Силите, посредством които човечеството е създало мозъка, това са силите, посредством които в миналото се извършвало самооплодяването. Така че мисленето се получава с цената на еднополовостта, с цената на разделението на половете. Като престанали да се самооплодяват и започвали да се оплодяват взаимно, хората получили възможността да обръщат навътре част от своята възпроизводителна сила и по такъв начин създали мозъка и станали мислещи същества. По такъв начин мъжкото и женското тяло отвън представят несъвършени образувания на душата, докато вътре в себе си душата ставала все по-съвършено създание. Много бавно и постепенно става това преобразяване на човека. Малко по малко, наред със старите двуполови форми, започват да се виждат и нови еднополови. Друг род оплодяване произлиза вътре в човека, когато той става духовно същество. Вътрешните органи - мозъкът с нервната система, изградени от излишната душевна сила, се оплодяват от Духа. Душата сама по себе си е двойствена, съдържа и двата полюса в себе си, т. е. тя е мъжка и женска едновременно. Така тя образува, както видяхме, и своето тяло. По-късно обаче, както видяхме, за да се образува ново тяло, трябва взаимодействието на две тела. Сама душата обаче получава чрез това способността да влиза във взаимодействие с Духа. Във външния свят от този момент човек се оплодява отвън, а за вътрешния свят отвътре от Духа. Може да се каже, че в мъжките тела се проявява мъжкия принцип на душата, а в женските - женския. Тази вътрешна едностранчивост у човека се балансира посредством оплодяването от Духа. Така мъжът и жената са различни по своя външен вид, вътрешно обаче душата и духът се сливат в единство. Върху душата в женското тяло, у която е активен женският принцип, духът действува с мъжкия си принцип и я прави по такъв начин женско-мъжка. А върху душата в мъжко тяло, в която е активен мъжкият принцип, духът действува с женския си принцип и по такъв начин я прави мъжко-женска. Така взаимно се допълват принципите. Двуполовостта от външния свят, където тя е съществувала в лемурийско и предлемурийско време, преминава сега вътре в човека в неговия душевнодуховен живот. Преди разделянето на половете човек не е могъл да мисли. Неговият живот се е ръководил от влеченията. Неговата душа се е проявявала само в инстинктивни стремежи, животински желания и т. н. Съзнанието му е било съноподобно. Животът протичал за него като в мъгла. За да почне да мисли, трябваше да се образува мозъкът, който стана посредник между душата и духа. След като се е образувал мозъкът, постепенно се развиват сетивните органи, чрез които душата добива впечатления от външния свят и по такъв начин се изработват известни представи за нещата и го опознава. По този начин в душата се събуждат нови подбуди - стремеж и желание за познание. Това желание душата не можеше да има при по-раншните фази на своето развитие. Влечение към знанието настъпва едва след разделянето на половете. Другата придобивка от разделянето на половете е събуждането на чувството и стремежът на Любовта, която отначало е само като един нагон, страстно впоследствие се усъвършенствува в развитието на ред чувства и добродетели, за да се превърне в универсално и космично чувства за всеединството на живота и общността и интересите на всички същества. Когато това бъде постигнато, което е вече на път за осъществяване на творческата сила, изявявана сега чрез пола, ще й се даде ново направление, пак навътре в организма, за съграждането на новите органи, чрез които човек ще влезе в съзнателна връзка с духовния свят. Тогава размножаването вече ще става по друг начин. И това ще стане най-много след десетина хиляди години. Редом с тези човешки същества, които живеели в полусънно състояние и сега благодарение на мозъка почнали да мислят и да придобиват знание, съществували и два вида други същества между човечеството, които били от по-висока еволюция и с ясно съзнание. Те са били учители и водители на човечеството в тази епоха. Едни от тях са носили в себе си Любовта и всаждали в човешките същества чувството на любовта, която почва от най-ниските си проявления, чувствената любов, съединение на мъжа и жената за създаване на ново поколение. Те са създали и първите религии, чрез които турят основата на по-дълбоките и възвишени чувства в човека. Другите същества били от по-ниска степен на развитие, но също имали ясно съзнание. Те са стимулирали и са будили желанието у човека към знанието и Мъдростта. Те са поставили основата на науката и са създали ред школи за развитие и възпитание на човечеството. Така се развива и възпитава постепенно човечеството под ръководството на тези два вида свръхчовешки същества, въплътени в човешки тела. Към средата на лемурийската епоха, под влияние на известни отрицателни сили и същества, става едно бързо и ненормално уплътняване на Земята и на човешкото тяло, което рискувало да спъне нормалния ход на човешкото развитие. За да се избегне това, възвишените същества от Бялото братство, под ръководството на Христа, събират тази преждевременна сгъстена материя и свързаните с нея сили на едно място и образуват от нея една твърда маса, която отделят от Земята и я изхвърлят в небесното пространство и по такъв начин образуват днешната Луна. По такъв начин те освобождават земния и човешкия организъм от анормалния процес на втвърдяване. Отсега нататък Луната от своя страна поема ролята на голям смукател, който извлича отрицателните сили от Земята и по такъв начин улеснява земното развитие. При отделянето на Луната от Земята става голямо сътресение на Земята, и по-голяма част от земните жители като души е трябвало да напуснат Земята и да се преселят временно на другите планети от нашата Слънчева система. На Земята остават много малко хора - най-устойчивите, издръжливите на неблагоприятните условия, и които били в пряка връзка със слънчевата енергия. След време, когато условията на Земята се подобрили, човешките души се връщат от другите планети, като носят със себе си известни енергии от планетите, на които са били. Под влияние на тези нови планетни енергии става диференциране и оформяване на планетните човешки типове, защото в земното развитие се вливат силите на другите планети от Слънчевата система. Както видяхме оформяването на човешкото тяло е станало постепенно в етерното тяло, което постепенно преминава в огнено, въздушно, после течно и най-после постепенно се втвърдява. Това втвърдяване не е станало във всички човешки тела едновременно и от това произлизат различните човешки раси. Тези групи човешки тела, в които втвърдяването е станало из един път, са спрели своето развитие, защото развитието, в случая, е въплътяването на етерното тяло във физическата материя. Но когато тази материя е вече затвърдила, това не можело да стане. От тези преждевременно затвърдели тела произлизат днешните маймуни. Учителят казва следното по този въпрос: „Окултната наука поддържа, че маймуните са произлезли от човека, а не човек от маймуните. Маймуните, това са недоразвити хора. Тъй седи въпросът. Днес има застой в тяхната еволюция, но те ще се развият в бъдеще, когато настъпят по- благоприятни условия за това”. Имало е други групи човешки тела, у които костната система се е втвърдила преждевременно и най-напред, и е добила надмощие в организма. Потомци на тези тела са червенокожите в Америка. У друга група човешки тела се уплътнява и втвърдява най-напред храносмилателната система. От тях е произлязла черната раса. У други тела най-напред и преждевременно се уплътнява нервната система. От тях е произлязла малайската раса. Имало и друга група човешки тела, у които най-първо се уплътнява кръвоносната система и кръвта. От тях произлиза монголската раса. Онези човешки тела, в които втвърдяването и уплътняване е вървяло най-хармонично и постепенно, за пo-дълго време са се запазили меки, и е могло по-пълно да се отпечата етерното тяло във физическото, от тях са произлезли различните народи на бялата раса. Когато човешкото тяло е било още съвсем меко, тогава в човешката душа са се развили големи страсти под влияние на отрицателните сили и същества, под чието влияние е изпаднало човечеството, които сили са действували на астралното тяло, което е носител на страстите и желанията. Тези страсти, които са бушували в астралното тяло, по закона, че всяко желание, страст и мисъл имат своя форма, са давали своя облик на човешкото същество. С течение на времето този облик постепенно се е фиксирал, затвърдявал, вследствие на втвърдяването на материята и по такъв начин са се родили различните животински видове. В този смисъл, повече от висшите животни са изостанали човешки души, уплътнени и втвърдени в своите страсти, с което си създават специфични тела, които отговаряли на страстите, които са ги вълнували, когато тяхното тяло е било още меко. Въобще всички животни са дегенерирали остатъци от развитието на човешкото тяло в процеса на неговото оформяване и уплътняване. Човешкото тяло е почнало да се оформява от началото на лемурийската епоха, когато то е било още в полутечно състояние и е плавало из водата, защото в началото на лемурийската епоха суша не е имало. Във втората половина на лемурийската епоха се явява сушата и там започва постепенно да се оформява човешкото тяло и да се уплътнява и втвърдява. В това далечно време дишането и храненето са били една функция. Впоследствие чрез постепенно диференциране на човешкия организъм се разделят тези функции и се образуват двете системи - на дишането и на храносмилането. В тази първа лемурийска епоха настоящите човешки сетива още не са били оформени, не са били отворени. Тогава са били развити само слухът и осезанието. Също така човек е притежавал един орган, с който е различавал топлите от студените течения в областта на течния елемент, в който се е движел. Това е било един орган, който впоследствие се е загубил, или по-право, така да се каже, се е скрил във вътрешността на човешкия мозък, защото той е заемал мястото на днешната глава. Във вътрешността на човешкия мозък съществува така наречената пинеална жлеза. Тя представя този орган, чрез който човешкото същество е различавало топлите и студените течения в онази далечна епоха. Тогава тя е била един голям орган, който е светел. С нея човек се е движел като с фар. Това е бил първият сетивен орган в човешкото тяло. Този орган се е, така да се каже, затворил, скрил, когато се образували постепенно другите сетивни органи. Този орган е бил и орган на оплодяването и размножаването е ставало по особен начин. Този орган се е развил под влиянието на силите и съществата на Слънцето. А функциите на храненето и дишането са се развили под влиянието на силите на Луната. Тези функции са свързани с друга една жлеза, която сега също се намира в мозъка и се нарича хипофизна жлеза. И всичко, което човек е могъл да върши по свободна воля за себе си е било свързано с тази жлеза. А всичко онова, което не е било във властта на човешката воля, е зависело от пинеалната жлеза. Сегашният образ на човека е почнал да се оформява в края на лемурийската епоха и в началото на атлантската и континента Атлантида. От органа, който днес е пинеална жлеза и който е бил общ орган на възприемане на усещанията от външния свят, са произлезли всички сетивни органи чрез постепенно диференциране, което е станало с оформяване на човешкия мозък и придобиване на предметно съзнание от човека. Към средата на атлантската епоха, човек имал вече оформени сетива, с които е влизал във връзка с външния свят. В първата половина на лемурийската епоха е имало една фаза в развитието на човешкото тяло, когато човек е изпаднал под най-силното влияние на тъмните сили, които внесли в неговото астрално тяло най-ниските страсти. Като израз на тези страсти на това отрицателно влияние, се явява една човешка форма, която има дегенериралия си образ в днешната змия. Това е точката на най-голямото падение на човека. Това е най-срамната епоха в развитието на човека на Земята. В този смисъл змията е символ на най-ниското падение на човека, когато човек е рискувал да отпадне от своето човешко развитие. На това може би се дължи онова отвращение и страх, който човек има от змията. Като дегенерирали остатъци от една още по-ранна епоха, когато Земята е била съединена със Слънцето, и е била в етерно състояние, и човешкият живот се е развивал под влиянието на слънчевите сили, са рибите. Те са един символ, когато човек е живял в Божествения етер, под влияние на възвишените слънчеви същества, вожд на които е Христос. Затова и рибата е взета като символ на Христа, на слънчевите сили и енергия в християнството. Лемурийската раса се е развила на един континент, който се намирал на мястото на Индийския океан, остатъци от който са Австралия и островите между Австралия и Азия - днешна Индонезия. В течение на тази раса се оформя и уплътнява човешкото физическо тяло. Преди това човек е бил в етерно тяло, а още пo-рано е бил в астрално тяло. Първите две раси, които са предшествували третата, която е лемурийската, са се развили, когато Земята е била съединена със Слънцето и те са били в етерно състояние. В първата раса, наречена полярна раса, човек преживявал състоянието, което е имал през Сатурновия период. Тогава е бил златният век на човешкото развитие, за който говори и гръцката митология. Тогава човечеството е преминало една славна епоха, която Учителят нарича епоха на мъдростта. До такова състояние на развитие, казва Учителят, човечеството ще достигне в далечно бъдеще. Това е райския живот на човечеството. Втората раса се е развила на предела на етерния и грубофизическия свят — във въздушната среда. Тя съответствува на Слънчевия период. Тогава е почнало падението на човека. Тя е наречена хиперборийска раса. В третата раса, която е вече във водата, и на твърдата материя и която отговаря на Лунния период, падението е стигнало до крайния си предел. Лемурия загива от ужасни вулкани, които разтърсват тогава Земята. След третата раса идва четвъртата, наречена атлантска раса, която се развива на един континент Атлантида, на мястото на днешния Атлантически океан. Към средата на атлантската епоха човек добива днешния си вид. А триста хиляди години от днес назад се развива в атланците музикалното чувство, мисълта се събужда в самосъзнанието се прояснява. Тази раса е просъществувала 5 ÷ 6 и повече милиона години и е развила ред култури и цивилизации, в които под ръководството на посветените същества от ангелска йерархия постепенно се извършва развитието и възпитанието на младото човечество. За тази цел са били открити от посветените специални храмове - школи, които са били под ръководството на различните планетни духове, през които са минавали всички хора. По такъв начин с течение на времето са се развивали постепенно човешките дарби и способности, и човешките чувства и воля. Четвъртата раса е развила седем последователни културни епохи, между които петата се е отличавала с най-висок развит ум и най-ясно самосъзнание. Тя е била образувана от тези човешки тела, които през лемурийско време най-хармонично са преминали през процеса на уплътняването на човешкото тяло. От нея се ражда петата арийска раса, нашата настояща бяла раса, която в своето развитие също минала през седем културни епохи. Атлантида е атлантската раса, потънала под водите на Атлантическия океан. Там в много силна форма се развила черната магия и са предизвикали природните сили, които потопяват континента на няколко пъти. Последният остатък от Атлантида е бил остров Посейдон, който се е намирал пред Гибралтарския проток. Той в една нощ е потънал под морските вълни. Това е станало приблизително преди десет хиляди години. За него говори Платон в своите диалози, специално в Тимей. Преди да потъне централната част на Атлантида, което е станало приблизително преди сто хиляди години, става едно разселване на онези хора, които са останали верни на Бялото братство и на Бога. Под ръководството на посветените една част от тези човеци преминава през северните брегове на Африка и отива в Египет, който е бил колония на Атлантида. Там те развиват една цветуща култура, която обхваща цялата Северна Африка, включително и Сахара, през която тогава преминавал Нил, който впоследствие отбиват на сегашното му място. Други тръгват през днешна Англия, през Скандинавския полуостров и се отправят към северния полюс, където е централната ложа на Бялото братство на Земята. След известно време те слизат към руските и сибирските степи и оттам се отправят към Централна Азия на мястото, където е сега пустинята Гоби, където е имало едно голямо езеро, подобно на Каспийското море. Около това вътрешно море, Бялата раса, под водителството на своя Ману- Божествен Учител, се развива в течение на хиляди години и се подготвя за своята мисия и задача. Но дохожда една голяма катастрофа и тази култура се заличава под пясъците на пустинята. Разпръснатите народи и племена се пръскат из азиатските степи и стигат на запад до руските степи, и проникват даже в Западна Европа. Част от тези народи, разпръснати из руските степи, организира впоследствие великия посветен Рама и ги завежда в днешна Индия и образува по такъв начин първата култура на петата раса. Това е станало в предисторически времена. Рама е създал една култура и цивилизация, която е продължила хиляди години. В известен смисъл тази първа култура на петата раса е повторение на първата раса. Затова индусите са били още в пряк контакт с невидимия свят. След това културата минава на Запад и се развива втората култура на петата раса в днешна Персия под водителството на великия посветен Заратустра. Тази култура се явява като едно преповторение на втората раса. Тук вече човек е потънал по-дълбоко в материята и се създава дуализма в религията. Материята и Духа са в борба, но с вяра, че Духът - доброто начало ще победи. Това е главната характеристика на тази културна епоха. Третата културна епоха на петата раса се развива в Египет и Халдея, където бяха пренесени едни от най-издигнатите между атланците. Тук под водителството на Хермес те изграждат една мощна култура, която обхваща целия северен бряг на Африка и областта на Тигър и Ефрат. За египтяните физическият свят е реален, докато за индусите той е илюзиорен. За това в Египет вече се поставя началото на обективното изучаване на физическия свят в светлината на духовната наука. Учителят казва, че в Египет са дадени принципите на Божествената наука. За египтяните движението на небесните тела е било език, говор на боговете, затова тук се развива астрологията до най-голямата висота и дълбочина. Египетската култура в известен смисъл е повторение на третата раса. Четвъртата културна епоха на петата раса е гръко-латинската, когато човек е стигнал най- дълбоко в материята и работи върху формата. Затова тук се развива скулптурата и човек почва да мисли логично. В Рим се създава първата правова държава, основана на човешкото право. Петата културна епоха се развива в Западна Европа и има за задача да развие човешкия интелект и обективната наука. Западната култура е към своя край, и на Изток се зазорява шестата културна епоха, която ще се развие между славяните и ще има за задача развитието на разумното сърце в човека. Със слизането на човека на Земята във физическо тяло почва да действува закона за прераждането. В миналото периодът на прераждането е бил от 500 до 1000 години, но сега, казва Учителят, еволюцията е ускорена и този период е съкратен от 50 до 100 години. Човек се преражда последователно, ту мъж, ту жена, за да развива различните страни на своето естество. В развитието на човека действува и законът за причинността, наречен закон за кармата, който е почнал да действа още от Слънчевия период, когато е станало първото поляризиране на човека. Той е закон за причина и последствия. Това, което човек е посял в миналото, трябва да пожъне плодовете му в настоящето. Човешкото развитие се извършва под ръководството на Христа, който прилага като принципи в това развитие Любовта, Мъдростта и Истината. Такъв е в много бегли черти пътят на развитието на човека във физическия свят, пътят на създаването и развитието на физическото тяло. Вън от това развитие човек има една още по-дълга история в предшествуващите земни периоди. Ще завърша със следната мисъл от Учителя: „3дравето на човека произтича от неговата воля, щастието от неговия ум, а блаженството от неговата душа. Каквато е волята на човека, такова ще бъде и здравето му. Какъвто е умът на човека, такова ще бъде и щастието му. Каквато е душата на човека, такова ще бъде и блаженството му. Ако искаш да бъдеш здрав, волята ти трябва да бъде свързана със сърцето. Ако искаш да бъдеш умен, волята ти трябва да бъде свързана с ума. За да имаш правилни отношения към всички хора, волята ти трябва да бъде свързана с твоята душа. За да имаш устойчива силна воля, душата ти трябва да бъде свързана с Божествения Дух”.

Влад Пашов ЧАСТ IІІ Космическия и Земният човек 1. Произход и развитие на човека според окултната наука ............................................................. 351 2. Космичният и земният човек .......................................................................................................... 361 3. Духовното ръководство на човека и човечеството....................................................................... 371 4. Животът след смъртта на физическото тяло ................................................................................. 380 5. Духовният образ на Учителя .......................................................................................................... 406 6. Учителят, братството и школата .................................................................................................... 415

20.4. ВЕНЕРА В Овен - При по-издигнатите и с добри аспекти - активизира чувствата и стремежа към изкуствата. При по-примитивните и с лоши аспекти, склонност към дразнещо отношение в чувствата, а също едно притъпяване на стремежа за проява в изкуството. В Телец - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме по голяма широта и богатство на чувствата, по-всестранна, мека и топла, а също и към изкуствата, особено в пеенето. При по-примитивните и с лоши аспекти, същото, но в принизена форма. В Близнаци - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме стремежа и възможността, ръцете да дадат възможността за добра изява в изкуствата, а също и разположение към литературно творчество, добро слово. При по-примитивните и с лоши аспекти - една неискреност и подчертано сметкаджийство в отношенията и връзките с тези, предимно от противоположния пол. В Рак - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме подтика към по меки и топли мили чувства, както към близките, така и към тези от противоположния пол. Добро въображение и стремежа към изобразителното изкуство. При по-елементарните и с лоши аспекти - към мързел. В Лъв - При по-издигнатите и с добри аспекти, подсилва стремежа към изкуствата, приложните изкуства. Един подтик, едно вътрешно желание да се подчертае, че те са нищо повече от онова, което другите в тази област могат да дадат. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме едни неустои на чувствата, жаждата и стремежа за налагане на своето. В Дева - При по-издигнатите и с добри аспекти, имаме едно разположение за помощ на околните, по-голяма идейност в чувствата. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме една подостреност към всичко, постигнато от другите. Във Везни - нейният Зодиакален знак. При по-издигнатите и с добри аспекти имаме пълните и ясно изразени качества, които Венера дава в своята добра изява, преди всичко подтици в изкуството. При по-елементарните и с лоши аспекти, същото, но в по-ниските полета, а също и една неискреност във всяка проява. В Скорпион - При по-издигнатите и с добри прояви имаме подсилване и с ясно изразена изява на чувствата, често пъти дотолкова, че всяко желание се постига. При по-елементарните и с лоши аспекти имаме рязко и неочаквано ликвидиране на чувствата - любовта към обекта, любимия човек от противоположния пол. В Стрелец - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме обилие и богатство на чувствата към всички и най-вече към обекта от противоположния пол. При по-елементарните и с лоши аспекти имаме същите чувства, но са само с външен ефект - неискрени, фалшиви и често пъти с един израз на презрение. В Козирог - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме една задълбоченост и устои на чувствата. При по-елементарните и с лоши аспекти - повърхностност на тези чувства, липса на устои и стремеж към потъпкване и ликвидирането им. Във Водолей - При издигнатите и с добри аспекти имаме израз на бурна обич и разположение към всичко живо - птици, животни, котки, кучета, коне, а също и към любимия човек. При по-елементарните и с лоши аспекти - подчертана капризност в изявата на чувствата и често без някаква сериозна причина, скъсване ликвидиране на любовта към човека от противоположния пол. В Риби - При по-издигнатите и с добри аспекти, имаме израз на меките, мили, нежни, на по-високо равнище чувства. При по-елементарните и с лоши аспекти, лъха един хлад в чувствата, един стремеж да се хлъзне, да измами с чувствата човека, който се обича.

20.3. МЕРКУРИЙ В Овен - При по-издигнатите и с добри аспекти-активизира ума, подхранва умението, способността да разисква поставените въпроси и способността за говорене и по-добро изказване. При по-примитивните и с лоши аспекти - към една не на място заядливост, да се обажда къде трябва и не трябва - стремеж към бърборене. В Телец - при по-издигнатите и с добри аспекти, дава подтика към всестранни интереси и по-научните въпроси. При по-примитивните и с лоши аспекти едно не на място любопитство и търсене във всяко нещо материалната изгода. В Близнаци - Неговият Зодиакален знак. При по-издигнатите и с добри аспекти, Меркурий дава на родения всестранно и пълноценно всички свои добри качества. При по-примитивните и с лоши аспекти - неприятните негови влияния. В Рак - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме голяма мекота й отстъпчивост при разискване на поставените въпроси, а също и по-мека привързаност към своето. При по-примитивните и с лоши аспекти - променчивост в становищата и възгледите и остра привързаност към всичко свое. В Лъв - При по-издигнатите и с добри аспекти, имаме подсилване на моторната памет, способността за учене на езици, умението да говори и обяснява научни въпроси. При по-примитивните и с лоши аспекти, липса на определен стремеж в практичните въпроси на живота. В Дева - При по-издигнатите и с добри аспекти, стремеж и интерес към разискване на по-идейни въпроси. При по-примитивните и с лоши аспекти, желание да се отрича общоприетото и стремежа към „атеизъм”. Във Везни - При по-издигнатите и с добри аспекти, умението за ораторство, рецитателство, добре правене на всичко, условия за изява в изкуството. При по-примитивните и с лоши аспекти, една неискреност и търсене на материален интерес от дружбата си с хората и най-вече при любовни отношения с тези от противоположния пол. В Скорпион - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме голяма възбуда на ума към по сериозните и големи въпроси, свързани с уредбата на човешките общества. При по-примитивните и с лоши аспекти стремежа към грандомания и налагане на своите разбирания. В Стрелец - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме стремежа към знания, наука, материален придобие. При по-примитивните и с лоши аспекти, стремежа да се изтъква, че знае повече от всички други, да лъже и също придобие на материални ценности, но по нереден начин. В Козирог - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме подтика към разумно и пестеливо отношение към материалните ценности, стремежа към по-задълбочено и научно проучване на всички въпроси, към които има интерес. При по-примитивните и с лоши аспекти - скъперничество, а също стремежа към приказки, философии, необосновани с нищо - софизъм, също и едно задълбочаване на дребнавостите. Във Водолей - При по-издигнатите и с добри аспекти - стремеж към разумно, оригинални подтици към мислене и постъпки, разискване на нови идеи. При по-примитивните и с лоши аспекти, неестествени и чудати мисли и прояви, склонност към хазарт. В Риби - При издигнатите и с добри аспекти, стремежа и интереса за знания към по-духовни въпроси. Способността за долавяне на идеи, които ще дадат възможността за правилното разрешение на поставените задачи. При по-примитивните и с лоши аспекти човек имаме една мека занесеност, малко по-трудно долавя реалната обстановка и лесно се поддава на лъжи и измами.

20.2. ЛУНАТА В Овен - при по-издигнатите и с добри аспекти, подсилва стремежа към по-голяма контактност и общителност с хората, особено с тези от противоположния пол. При по-примитивните и с лоши аспекти дава по-ясно изразения подтик към полово влечение. В Телец - при по-издигнатите и с добри аспекти имаме всестранност за изява, известност, популярност всред околната среда. При по-примитивните и с лоши аспекти, към любопитство и намесване във всяка работа. В Близнаци - при по-издигнатите и с добри аспекти - по-голяма памет. Подсилва чувството от необходимостта да изпълнява своите обещания и задължения, също и способността към бързо схващане и разбиране на всичко. Ако индивидът е много издигнат и със силни позиции на Меркурий и Луната, то имаме един стремеж към литературни изяви. При по-примитивните и с лоши аспекти, едно притъпяване на паметта и необходимостта от изпълнения на обещания и задължения. В Рак - нейният зодиакален знак. При по-издигнатите и с добри аспекти, придава на родения пълноценно всички добри свои качества. При по-примитивните и с лоши аспекти - една отпуснатост, клоняща към мързел. В Лъв - при по-издигнатите и с добри аспекти едно укрепване на здравето и устойчивост срещу неблагоприятните условия. Стремежът към вземане на по-отговорни длъжности. При по-примитивните и с лоши аспекти, стремежът към похабяване на здравето и незаслужено изтъкване напред пред другите. В Дева - при по-издигнатите и с добри аспекти имаме стремежа към занимание с по-идейния свят, приемане на нови идеи. При по-примитивните и с лоши аспекти - стремеж към едно противопоставяне на приетото от околната среда. Във Везни - При по-издигнатите и с добри аспекти, подхранва способностите към изкуство, подобрява въображението и умението към рисуване. При по-примитивните и с лоши аспекти дава една отпуснатост и незаинтересованост на индивида към всичко. В Скорпион - При по-издигнатите и с добри аспекти - стремежът към пътувания, промяна на професиите. При по-примитивните и с лоши аспекти - прекалена привързаност към всичко свое и неприятни разправии в семейството с правене на неуместни забележки. В Стрелец - При по-издигнатите и с добри аспекти - стремеж и разположение да бъде в услуга на околните и по-добро бащинско отношение към всичко и всички. При по-примитивните и с лоши аспекти, стремежът и жаждата околните да му бъдат в услуга и за най-малките неща и не рядко склонност към презрения и надменност спрямо околните. В Козирог - При по-издигнатите и с добри аспекти, подтика към грижливост и внимание към нуждите на близките в семейството. При по-примитивните и с лоши аспекти - стремежът към затвореност, скритост, недоверие, предпазливост, ревност. Във Водолей - При по-издигнатите и с добри аспекти - стремеж към промени и новости в домашната обстановка. При по-примитивните и с лоши аспекти - вечно да не одобрява и променя всичко, което има в домашната обстановка. В Риби - При по-издигнатите и с добри аспекти, подсилва интуицията, а също и подтика към меко, топло отношение към най-близките си и членовете на семейството, с един стремеж за задоволяване нуждите им преди още те да са ги изявили. При по-примитивните и с лоши аспекти хлабава, принизена привързаност към семейния институт.

20.1. ВУЛКАН Това, което в даден хороскоп се приема, че дава Слънцето, то е всъщност много активната със своето влияние планета Вулкан, най-близката до Слънцето. Понеже тази планета е все още неоткрита и за нея нямаме таблици, по които да определим нейното влияние, то, затова приемаме положението на Слънцето, като това на Вулкан. Тъй като Вулкан може да направи от Слънцето едно отклонение само от няколко градуса, пресметнато на не повече от 4 ÷ 5, което отклонение в практиката на астрологията се приема като съвпад. Така, че Вулкан е всякога в съвпад със Сльнцето. И в израза Слънце ще разбираме Вулкан. Изтъкнахме, че Вулкан има отношение към зодиакалното съзвездие Лъв. В другите съзвездия той ще приема според интелектуалното ниво на човека и по нещичко от влиянията на небесните образувания в съзвездието, където се намира той. В Овена, където ще бъде както и Слънцето е там, между 22 март и 22 април. Като вземем под внимание естеството на небесните образувания в това съзвездие, ще си изясним и въздействието, което те ще оказват върху влиянието на Вулкан в Овена. Всички особености на зодиакалното съзвездие Овен, сме изтъкнали, когато разглеждахме планетата Марс. Вулкан в това съзвездие ще получи едно активизиране, ще внесе в индивида един прилив на енергия в по- интелигентните, а в много издигнатите типове ще имаме един стремеж към защита на слабите, онеправданите, а също и борба за справедливостта. А в по-елементарните типове хора ще се изрази в един подтик за едно рязко, грубо отношение към всички и към околните хора, неприемане на каквото и да било - съвети, напътствия, някакъв контрол върху него, особено, ако това е от неговите близки, родители и прочие. Създава в човека и добра мускулатура в индивида, която ще го тласка към резки и изискващи мускулни напрежения изяви. Вулкан в съзвездие Бик - Телец, там ще бъде от 22 април до 22 май. Изтъкнахме, че в това съзвездие имаме много звезди, които могат да се видят с просто око, а също и ярко изразени небесни образувания. На първо място червеният гигант Алдебаран, двата звездни купа - Плеядите и Хаидите, светлият облак - Ракообразната мъглявина. На всички в известно крайно активният период на живота през това време. Май - най-гиздавият и приятен период през годината, от който всички се възхищават. Изблик на живот и радост. Когато Вулкан е в това съзвездие в хороскопа на даден човек, придава се на влиянието му един оптимизъм, жизненост и ведро гледане на всичко. В Близнаци - Слънцето и Вулкан се намират там от 22 май до 22 юни. Ярките звезди в него, най-вече гигантите Полукс и Кастор в това съзвездие със своите по-дълги вълни придават един подтик при по-издигнатите типове към мисъл и грижа за всичко онова, което ще ни подсигури живота. При по-елементарните типове - склонност към постоянна смяна на мнения и повърхностно разбиране на всичко. В Рак - Слънцето и Вулкан се намират на 22 юни, когато те правят своя поврат и тръгват на юr, до 22 юли, като дават своят прощален изблик на топлина, светлина и другите блага, които те носят с майчина щедрост от двата звездни купа в това съзвездие. При висшите типове имаме един принос към подтик за щедрост, по-меко и благородно отношение към всичко и всички. А при елементарните типове придава една по-голяма привързаност към своето. В Лъв - с просто око в това съзвездие могат да се видят около 70 звезди, но общо взето те са слаби. Най-ярките са Регулос (от Първа звездна величина) и Денобъл (от Втора звездна величина). Регулос е три пъти по-голям от нашето Слънце, притежава температура на повърхността си около 14000 градуса и има за спътник едно друго Слънце. В това съзвездие се наблюдават интересни небесни образувания като двойни звезди и галактики, което е особено важно за неговото влияние. Според Саабей и древните звездобройци, под силното влияние на това съзвездие, и по-специално - под влиянието на Регулос, се раждат велики царе (Регулос означава цар). Когато това съзвездие е отчетливо изразено в хороскопа на даден човек, дава подтик към господство. В Дева - Слънцето и Вулкан се намират там от 22 август до 22 септември. Богатството на небесните образувания в това съзвездие, като Галактиката, двойни звезди, променливи дават възможност на Вулкан, на по-издигнатите хора със своето влияние в това съзвездие да ги постави в контакт с много идеи от по-философско естество, които благодарение на ярко синият гигант слънце „Спика”, с диаметър седем пъти по-голям от този на Слънцето и светлина осем хиляди по-силна - придава на родения един стремеж към водачество, в идейния свят да бъдат водачи на хората към нови идеи. При по-елементарните - подтика към атеизъм, безверие, отричане на порядъка въобще. Във Везни - Слънцето и Вулкан се намират от 22 септември до 22 октомври. Това е единственото зодиакално съзвездие, което не е именувано на живо същество. Дадено му е образа на старинни аптекарски везни. Двата гиганта слънца, които има в това съзвездие, единият син, другият жълт, почти еднакви по размер, като блюдата на такива везни тласкат по-интелигентните към по-голяма прецизност, взискателност към всяко нещо, с изкуство да се извършва то, една тенденция към изява на изкуство. При по-елементарните, към едно престараване, извратеност в подробностите за всяко нещо. Пресиленият грим на лицето. В Скорпион - Слънцето и Вулкан се намират от 22 октомври до 22 ноември. Това богато на звезди съзвездие и от ярко изразени небесни образувания, на първо място червеният гигант Антарес с диаметър 600 пъти по-голям от този на Слънцето и светимост - 22 хиляди пъти по- голяма. И друга една звезда, която с огромното си количество енергия, която излъчва от 400000 пъти по-голяма от тази на Слънцето, просто поразява. Тези два гиганта придават на влиянието на Вулкан в родения човек голям несъкрушим прилив на енергия, предимно в емоционалната област, като в облагородените типове ще се изрази в творчество и сили за ръководство, а при примитивните в жажда за рушения и тирания. Двата звездни купа М6 и М7, които има в това съзвездие, придават и на двата типа хора един оттенък, особено при по-интелигентните, към едно по-милосърдно и топло отношение към всичко и всички, с които има отношения. В Стрелец - Слънцето и Вулкан се намират от 22 ноември до 22 декември. Това извънредно богато на небесни образувания съзвездие, в посока, на която се намира центъра на нашата галактика, а също и голям брои звездни купове, множество светли и тъмни мъглявини, е изобразено от Саабей като Кентавъра „Хирон”, най-мъдрият и с най-големи знания учител и наставник на всички митични герои, прославили се със своите подвизи срещу всеки, които причинява страдания на хората. Всичко това тласка родения, когато Вулкан е там - облагородените хора към придобив на знания, материални ценности, по-голяма смелост в изпълнение на всяка поставена задача и поемане на отговорност за нейното изпълнение, по- приятно и бащинско отношение към всички, а също тъй и известна доза хумор и артистични склонности. При по-примитивните също стремеж към материален придобив, но и по незаконен път, а също фалшиво и презрително отношение към близките и околните. В Козирог - Слънцето и Вулкан се намират от 22 декември, когато Слънцето прави своя поврат и тръгва на север до 22 януари. През този период северното полушарие на нашата Земя се приближава към Слънцето и съгласно Доплеровият принцип получава по-силно жизнените течения от него - освен това през този период Земята е най-близо до Слънцето - в перихелий и също получава най-много енергия от него. Затова родените през този период имат по-голяма жизненост и дълголетие. Самото съзвездие Козирог е по-скромно на звезди и няма ясно изразени небесни образувания. При това звездите в него са със слаба светлина - много отдалечени от нас, което придава на влиянието на Вулкан - при по-висшите типове една затвореност, вглъбеност в себе си в размисъл за търсене на истината, една ограниченост към външните изяви, по-голямо внимание към вътрешния живот. При елементарните типове придава един стремеж към ограничаване във всички направления - ограничаване на околните, скържавост и недоволство от всичко и от всички. Във Водолей - Слънцето - Вулкан се намират от 22 януари до 22 февруари. В това съзвездие със сравнително голям брой звезди, най-интересната, от която е една от най-горещите с температура от 130000 градуса и около която има една от най-светлите мъглявини с диаметър от 300000 астрономически единици. Всичко това говори, че тази звезда е вече в един нов етап на своето развитие - на своя еволюционен път. Това придава на влиянието на Вулкан при по-висшите типове от стремежа към по-новото, разумното, оригиналното, също и подсилване на нервната система, оттам и ясно изразеното реагиране към всичко. При по-примитивните и с лоши аспекти - стремеж към нервност и чудачески прояви. В Риби - Слънцето - Вулкан се намират от 22 февруари до 22 март. В това съзвездие, макар и доста звезди да има, но те са с много слаб блясък, поради голямата си отдалеченост от нас и няма други небесни образувания с ярка изразеност. Но влиянието на Вулкан в това съзвездие за висшите типове хора една мекота, приятност от тяхното присъствие, проявен стремеж имат те, да бъдат в помощ и услуга на другите, ясно изразено чувство на състрадание и съчувствие. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме една прекалена чувствителност и остро безчувствено реагиране при всички случаи и преувеличават своите преживелици.

20. ПЛАНЕТИТЕ В ЗОДИАКАЛНИТЕ СЪЗВЕЗДИЯ Изтъкнахме, че за образуването и оформянето на дванадесетте планети в Слънчевата система са взели участие небесните образувания, намиращи се в дванадесетте сектора от еклиптиката, определени от дванадесетте зодиакални съзвездия. Дванадесетте със своите зодиакални съзвездия са: Вулкан със зодиакалното съзвездие Лъв, Меркурий с Близнаци, Венера с Везни, Земята и Луната с Рак, Марс с Овен, Фаетон с Дева, Юпитер със Стрелец, Сатурн с Козирог, Уран с Водолей, Нептун с Риби, Плутон със Скорпион, планетата зад Плутон – Хано с Бик - Телец. Когато в хороскопа на даден човек една планета се намира в своето зодиакално съзвездие, тя действува с пълното си и цялостно влияние на своята характеристика. Вибрациите от влиянието на планетата, подсилени с хармоничните вибрации на небесните образувания със съответното съзвездие, подсилват нейното влияние. Известно е, че когато имаме вълнообразни силови течения с еднаква дължина на вълната, изхождащи от два различни източника, то ще имаме едно усилване на силовата вълна, или както се казва, ще имаме интерференция. Това нагледно и ясно се разбира, когато ударим два камертона, които имат еднаква дължина на звуковата вълна, които издават, то получаваме усилване на звука. Когато обаче имаме една планета в друго зодиакално съзвездие, то силовите течения на небесните образувания в това съзвездие оказват известно въздействие върху влиянието на планетата - дават една нюансировка в нейното влияние, която се определя от небесните образувания в съзвездието, където планетата се намира. Ще трябва, обаче, предварително да изтъкнем, че небесните образувания е зодиакалното съзвездие, които са достъпни за наблюдение, като такива, които излъчват светлина - светят и в многото случаи с много по-силна светлина и активност, отколкото тази на Слънцето. Ние ще трябва да приемем по един безспорен начин, че всяко небесно тяло - образувание, което излъчва светлина, топлина е един високо организиран свят. Свят, който е израз на една велика разумност, за да можем ние хората да приемем техните силови течения - техните влияния, трябва да имаме високо организиран и облагороден мозък. Или казано още, за да може един човек да приема изцяло влиянието на една планета с влиянието на светлите небесни образувания на зодиакалното съзвездие, в което е тя в неговия хороскоп, трябва той да има добре развити и облагородени мозъчни центрове, което нещо дава голямата интелигентност на индивида. Затова, колкото един човек в това отношение е по-добре изразен, толкова той по-пълно и цялостно ще може да приема влиянието на дадената планета, заедно с това на светлите образувания в съответното зодиакално съзвездие. В зодиакалните съзвездия има и небесни образувания, които нямат своя светлина. Тези образувания са с елементарно влияние и действат по-лошо, предимно на по-примитивните човешки мозъци. Затова, от много направените хороскопи на хора, съвсем ясно се разбира, че голям дял от тях, поради не особено развити и оформени мозъци с недобре изразена интелигентност, те едва приемат и то в ограничена форма влиянието на планетите, а за небесните светли образувания на зодиакалните съзвездия те са въобще в невъзможност да ги приемат. Ето защо, ние трябва да видим дадения човек или да подразберем на какво интелектуално и морално ниво е той, за да определим в каква степен ще може да приема по-пълното влияние на планетите и кои от небесните образувания в съзвездието оказват в това направление своето въздействие. Указание в това направление могат да ни дадат науката за лицето и главата - френологията и тази за ръцете - хиромантията (Авторът се е погрижил, като е дал ръководства за тези науки). Тези науки са способни да ни дадат общото ниво на човека, но подробностите, пълното му разбиране, както и пътя - условията, които човека ще има през живота си - това може да ни даде само астрологията, което нещо ще разберем от хороскопа на човека. В сегашното развитие на човешкия род, мозъците им още не са напълно готови да приемат пълните и цялостни влияния, както на планетите, така и на небесните образувания в зодиакалните съзвездия. Това е един бавен и продължителен процес. Затова, разглеждайки планетите в различните зодиакални съзвездия, те ще получават, както изтъкнахме, една нюансировка в своето влияние, даден от естеството на небесните образувания в зодиакалното съзвездие, където планетата се намира и по размера и качеството на интелектуалното развитие на човека. За Слънцето, ние изтъкнахме, че то е един високо организиран свят, най-близката до нас звезда. За неговото влияние ние съвсем нямаме подготвени мозъци. Засега неговата задача е, както изтъкнахме, да организира и облагородява, както планетите, така и мозъчните центрове на човека, за да могат те все по-пълно и цялостно да приемат, както планетните влияния, така и тези на светлите небесни образувания в съзвездията.

19. СЪСТАВЯНЕ НА ХОРОСКОП Хороскоп се съставя по дадено място и време. Затова когато ще правим такъв, най-напред намираме географските координати на мястото, където се е родил даденият човек - точката, в която се пресичат географският меридиан и паралел. След това намираме точното време за момента на раждането. Ние имаме три времена: гражданско време, това е времето, което показват часовниците, с които си служат хората в дадена област или държава, Какво е то? Известно е, че Земята е разделена на сектори, които минават през северния и южния полюс. Тези сектори ние наричаме „градуси”, а дъгите, които се образуват от сечението на тези плоскости ос – сферата на Земята наричаме „меридиани”. Прието е за начало на това деление да се вземе плоскостта, която минава през Обсерваторията в Гринуич, близо до Лондон. Дъгата от пресичането на тази плоскост със земната сфера е началният - нулевият меридиан. Меридианите на изток от него определят източната дължина на даденото място, а тези на запад - западната дължина. Разстоянието при екватора от един до друг меридиан е около 3 километра, като се отива на север или юг, това разстояние постепенно намалява. Ние вече отбелязахме всичко необходимо, което трябва да се знае за понятието „време”, а също тъй и мястото - северната или южната широчина, за мястото, където е станало раждането, за което ще правим хороскоп. След като имаме всички тези данни, начертаваме една окръжност върху лист книга с радиус не по-малко от 6 ÷ 7 сантиметра, която разделяме на 12 сектора, по оказаният вече начин. След това отваряме таблиците за разположението на зодиакалните съзвездия за определената географска широчина на даденото рождено място и по определеното вече сидерално време за рожденият момент търсим положението на зодиакалните съзвездия и ги нанасяме по домовете, В таблиците зодиакалните съзвездия със своите градуси са дадени за върховете на 10, 11, 12 домове, асцендента, вторият и трети домове, за останалите шест домове се вземат срещуположните зодиакални съзвездия със същите градуси. Така например, ако в зенита - десети дом - имаме десет градуса от Овена, то на върха на срещуположния дом - надира - четвърти дом - ще имаме също десет градуса, но от срещуположния зодиакален знак - „Везни” и т. н. Понякога имаме зодиакални съзвездия, които ги няма по върховете на домовете, те са вмъкнати между два върха на последователни домове, като ги отбелязваме между двете Зодиакални съзвездия, заели последователните върхове. След това отваряме другите таблици, където са дадени положението на Слънцето, Луната и планетите в зодиакалните съзвездия с градусите за сидералното време на този ден, на неговото начало, като изтъкнахме да се вземе под внимание, кога започва денонощието от нула часа на полунощ или в 12 часа на обяд. След като намерихме местното време за рождения момент, то за положението на Слънцето, Луната и планетите за този момент, правим допълнителни изчисления за положението им в градусите на зодиакалните съзвездия за часа на раждането - местното време. Най-напред за Слънцето. Известно е, че за едно денонощие Земята, движейки се около Слънцето, изминава около един градус от Небесната сфера. Всъщност ние виждаме, че Слънцето се е преместило на това разстояние. За един час, обаче, това което ни интересува - пресметнато ще намерим като разделим един градус - 60 минути на 24 часа. което ще ни даде около две и половина минути. Тогава часът на местното време умножено по две и половина, ще ни даде мястото на Слънцето за часа на раждането - неговото преместване, което ще прибавим към положението му за показаната дата в таблиците, за да получим неговото положение за рождения час. Така постъпваме, когато в таблиците, с които работим сидералното време е започнало от есенната равноденствена точка. Ако тя започва от пролетната равноденствена точка, тогава, ако човекът е роден преди обяд, часовете преди обяд умножаваме по две и половина и вадим от положението на Слънцето за дадената дата, ако раждането е станало след обяд, то часовете от обеда до рождения час умножаваме по две и половина и полученото прибавяне към градусите на зодиакалното съзвездие, в което се е намирало Слънцето през този ден, така получаваме неговото положение за часа, в който е роден човека. За Луната и планетите постъпваме по същия начин. Само че за Луната, понеже се движи много бързо, между 12 и 15 градуса за едно денонощие, то, затова изчисленията за нея се правят по-внимателно. Първо, ако Луната за едно денонощие изминава около 12 градуса, това показва, че тя се намира най-далеч от Земята в „афелий”, което е на 406.700 километра, тогава нейното влияние е значително по-слабо и в такъв случай слагаме някакъв знак пред символа на Луната, който да ни показва, че тя е в афелии, като например буквата „А”. А когато тя изминава за едно денонощие към 14 ÷ 15 градуса, то тя е най-близо до Земята в „перихелий”, което е едно разстояние от 356,400 километра. Тогава нейното влияние е много по-силно и пред знака на Луната поставяме едно „П”, за да се знае при тълкуването. При нея имаме една разлика от най- близкото до най-далечното разстояние от 50,300 километра, което нещо за нейната малка орбита от астрономическо гледище е значително. В такъв случай изчисляваме изминалите градуси и минути за едно денонощие, разделяме на 24, за да видим за един час колко е изминала тя. С полученото постъпваме съгласно това, с какви таблици работим, дали с такива, в които денонощието започва в нула часа на полунощ или с такива, в които денонощието почва в 12 часа на обяд. Указания за работата в двата случая са дадени преди това. За планетите постъпваме по същия начин, като за Меркурий и Венера и донякъде и за Марс, които се движат по своите орбити по-бързо, то броят на часовете променят с нещо даденото в таблиците за началото на денонощието, като тук внимаваме дали планетата се движи право, ретроградно. бърдо или бавно. За Меркурий и Венера, щом като за едно денонощие изминават около по два градуса, говори, че са близо до Слънцето в перихелий. Ако е около градус или по- малко, то те са в афелий. Така определените положения на Слънцето, Луната и Планетите, нанасяме вече върху начертания кръг с дванадесетте сектора-домове и поставените там зодиакални съзвездия. По този начин хороскопа е вече готов. Остава да се пресметнат ъгловите разстояния - аспектите между тях. След като имаме положението на Слънцето, Луната и всяка планета в кои градус на даденото зодиакално съзвездие се намират, пресмятаме след това те на колко градуса се намират от нулевия градус на зодиакалното съзвездие Овен. Така например, ако Слънцето се намира на 20 градуса от Близнаци, то от нулевия градус на Овен ще се намира на 80 градуса. Защо така? За изминаването на Овен - 30 градуса, за Бик – също 30, и за Близнаци още 20, или събрано всичко 80 градуса. За Луната и планетите пресмятаме по същия начин. За аспектите, или казано още за взаимоотношение, между кои да било два члена от Слънчевото семейство имаме, ако между тези два члена ъгловото разстояние бъде: нула градуса - наречено съвпад, 30 градуса - наречен полусекстил, 45 градуса - полуквадрат, 60 градуса - секстил, 72 градуса - пентостил, 90 градуса - квадратура, 120 градуса - тригон, 135 градуса – квадрат и половина,150 градуса - квинконция, 130 градуса - опозиция. Най-големият ъгъл между два члена от Слънчевото семейство ще приемем за 180 градуса. Ако обаче при изваждането на ъгловите разстояния между два члена се получи по-голям ъгъл от 180 градуса, то приемаме за ъглово разстояние между тях допълнителният ъгъл до 360 градуса. Така например, ако между Слънцето и Марс имаме ъгъл от 270 градуса, то за ъглово разстояние между тях ще приемем допълнителния до 360 градуса, което прави, като извадим от 360, 270 и ще получим за ъглово разстояние между Марс и Слънцето само 90 градуса. Така се постъпва и при другите външни планети. За вътрешните планети Меркурий и Венера, те не могат да образуват със Слънцето големи ъглови разстояния - да имат големи аспекти, защото Меркурий се отклонява от него най-много на 28 градуса, а Венера на 48. Също тъй и между двете планети най-голямото отклонение, което могат да имат помежду си, е до 76 градуса. След като сме поставили Слънцето, Луната и планетите в домовете на начертания кръг и отбележим ъгловото разстояние между отделните членове на Слънчевото семейство, пристъпваме и към тълкуването на самия хороскоп.

Вергилий Кръстев 14. Какви песни са се пяли по съборите на Синархическата верига 1907-1922 г. на Всемирното Велико Бяло Братство част I. Въведение. Как се създават и изпълняват песните от съборите на Синархичната верига част II. Песните от съборите на Синархичната верига и кога се изпълняват част I Въведение. Как се създават и изпълняват песните от съборите на Синархичната верига Въведени е 1. Когато ми се отвориха „духовните очи" и видях един друг свят около нас, тогава ме закачиха за Синархическата верига на Бялото Братство. Този космически ток протече в мен, отвори някои центрове в мозъка ми и чрез мен бе свалена програмата на „Изгревът". И аз започнах да я ръководя и реализирам. А как това стана виж „Изгревът" т. XVІІ с. 820-821,822-823. 2. Каква задача имаше „Програмата на Изгревът"?. Първо. Чрез нея съхраних Оригиналното Слово на Учителя - беседи и лекции в разстояние на 30-годишните ежемесечни обиски на комунистическата власт, която унищожаваше всичко, което намираше. Второ. Онова, което съхраних като Оригинално Слово на Учителя Дънов, аз го издадох - 59 томчета. (Виж „Изгревът", т. XVI, с. 847-905). Трето. Аз организирах и качих музикантите на сцената. От 1990 до 1998 бяха осъществени 20 концерта по Слово на Учителя Дънов и музика от Беинса Дуно. Над десетина музиканти успяха да се реализират. Четвърто. Бяха проведени два концерт-рецитала за „Призванието към българския народ" и два концерт-рецитала за Славянството и неговата мисия Пето. Още от самото начало аз организирах и аз диктувах създаването на първия протокол по Паневритмията. (Виж „Изгревът", т. I, с. 628-631). И всички проблеми по Паневритмията са отбелязани, изнесени. А цялата история ще бъде публикувана в „Изгревът", т. XXIII в специална глава. Шесто. Бяха описани в „Изгревът" историята на много песни дадени от Учителя. В концерт-рециталите, които бяха възобновени от 2001 - до 2005 са 27 броя, и в сценария на някои от тях имаше описаните истории от „Изгревът" Седмо. През 2004/2005 г. създадох работна група от музиканти, които работят по музикалния архив на д-р Филип Стоицев във връзка с неговите аранжименти. Ще се подготвят за печат всички негови разработки от Песни на Учителя. Ще се подготви за печат неговата Паневритмия. Ще се подготвят неговите разработки за цигулка и китара и т.н. Осмо. Аз съм записал още през 1972 -1973 г. изпълненията на пиано на песните на Учителя от Мария Тодорова. Това са нейни изпълнения и хармонизации. Те се подготвят, за да бъдат издадени. На едната страница ще бъде отпечатана оригиналната песен, която тя е публикувала в нейната Песнарка от 1947 г., а отсреща ще бъде сложен нотния текст на хармонизациите на същата песен, която аз съм записал на магнетофона на нейното изпълнение на пианото. И тогава всеки може да сравнява и да се обучава. Девето. През 1972 - 1975 г. съм работил с Мария Златева и тя направи разбор на Песнарките на Кирил Икономов и на Мария Тодорова, като на цигулка изсвирваше едната и другата песен дадени на двете песнарки. И правеше своя коментар. В бъдеще ще се извади този музикален разбор на нотен текст и ще се публикува, за да може да се сравнят двете издания. Освен това през 1986 г. беше издадено от Борис Николов ново „апокрифно" издание и там бяха включени нови песни. Останалите живи музиканти от времето на Учителя ги отхвърлиха. Аз накарах й възложих на Мария Златева да направи своя разбор, тя го направи, записа го и ми го предаде. След време то ще бъде публикувано, заедно с по-горе споменатия коментар. Десето. Ще бъдат извадени по протоколите на съборите от „Изгревът", т. XI какви песни са се пяли от 1907-1922 г. Тези песни ще бъдат посочени в тази публикация. Освен това те ще бъдат изпълнени на концерт-рецитал през есента на 2006 г. на два концерта. В бъдеще ще бъдат публикувани всички тези песни на нотен текст, както са се пеели по времето на съборите на Синархическата верига. А защо ? Това ще обясня по-късно. Ще бъде публикуван и сценария от рециталите към тези песни. Единадесето. През годините 1910-1922 започват да се пеят т.н. Братски песни, създадени по текстове на ученици и мелодия на ученици. Има и такива създадени по текст на Учителя и мелодия на ученик. Има всички възможни съотношения. Те са издадени през 1921-1922 г. като „Песни на Всемирното Братство" I и II част. Историята на тези песни не се знае. На някои са описани в „Изгревът". В бъдеще тази песнарка ще се преиздаде, като в нея ще бъдат включени и други песни по оригинала, които навремето не са включени или по-късно са се явили. Дванадесето. В началните години са се пеели много от евангелските песни. Някои от тях са публикувани в Песнарката за Братски песни от 1921-1922 г. Но някои не са. А защо са се пяли ? По простата причина, че те са много мелодични, има евангелски дух в тях и са се пяли от Учителя Дънов. А каква е връзката между Учителя Дънов и евангелистите? Като младеж той е живял при сестра си Мария във Варна, която е била омъжена за протестантски проповедник и са живеели в техния молитвен дом. По-късно той отива да учи в Богословското училище в гр. Свищов, което се е ръководело от протестантите. Накрая отива да учи в СА Щ по линия на протестантите и посещава техните университети. След като се връща от САЩ неговият път е вече друг - Пътят на Учителят. Това всичко е писано в „Изгревът". И оттам идва неговото отношение към протестантските песни. За тяхната история ще се спрем по-късно в друг том на „Изгревът", когато ще разкажем тяхната история. За тях ще организираме също и отделен концерт-рецитал с разкази за историята на тези песни. А ще бъдат публикувани към Песнарката, която ще се издаде като „Братски песни". А това е много трудна работа. Засега това не се знае, защото е захвърлено в забрава. Целта е да се прекъсне нишката, която съединява всички етапи на годините, когато са се пеели песните по съборите на Синархическата верига. А това вече не е нишка невидима, а това вече не е и въже, а е вече верига желязна, по която протича Силите на Духа Господен и оживява тези песни в Дух и Сила. Така тази видима верига от Космически ток свързва и съединява всички песни, които са се пяли от 1907-1922 г. А кои са тези песни? Отначало са църковно-славянските песнопения. След това са евангелските песни. А накрая идват и се явяват Братските песни - на ученици и от Учителят. Значи тази духовна верига свързва чрез Духът Господен онези църковни песнопения с евангелските песни и с братските песни в един Космически кръг. Ето за този Космически кръг от Музика, Сили и Дух ще говоря в тази публикация. 3. Когато аз се явих на „Изгрева" в София през 1969 г., бях на 31 години. Онези, които заварих, които са били младежи по времето на отварянето на Школата през 1922 г., сега бяха старци и баби. Да, точно така бяха в моите очи. От 1922- 1944 са 22 години. От 1945 до 1970 г. са 25 години. Събрани правят 47 години. Това означаваше, че ако през 1922 г. са били на 20 години, то когато ги посещавах са били на 67 години. Значи за Школата можеха да говорят тези, които са над 67 години. И те говориха, които искаха и можеха. И тях ги записах, отпечатах ги и влезнаха в „Изгревът". Защо разказвам това? Защото говорим за църковните песнопения от 1907 до 1922 г. Онези, които са ги пяли по време на съборите бяха си заминали отдавна. А тези, които ги бяха чули от тях и бяха ги пяли заедно с тях, и с Учителя от 1922 до 1944 г. бяха вече малцина. Тези песни ги знаеха от тях, от предишното поколение, което вече го нямаше. Аз тогава имах неприязън към църквата като институция. Но когато те ги запяваха, тези песни оживяваха в тях. Те се възраждаха и се променяха пред очите ми. Беше невероятна гледка. Гледах го - един дядо или баба има 80 г., ама като запее се променя и се изменя лицето му от духа на песента. Това беше не само изненада за мен, но и беше зашеметяващо преживяване. И го запомних. И то за сега, за този момент, когато пиша това. Разбрах, че в тези песнопения църковни има нещо, което ги движи, за да оживяват. А какво е това нещо го разбрах много, много по-късно, защото времето ми беше дошло за това разбиране. Не може да разбереш нещо, когато си на 30 години, защото нямаш още отворени мозъчни центрове. Това нещо съм го описал в предисловията на „Изгревът", т. XVIII и т. XIX. 4. Старите приятели от съборите 1908-1922 г., имената на които са споменавани в съборите, които съм публикувал в „Изгревът", т. XI, са пеели тези песни, които са ги разучавали от издадени тогава печатни издания. Но тогава малцина са били музикално-грамотни, за да четат нотен текст. Това са правили онези, които са свирили на цигулка или пиано. А това са били няколко човека. И чрез тях са ги разучавали по слух, и така са ги запомняли при техните сбирки, където са ги пяли. Онези, старите приятели, не са ни оставили тези църковни издания. А защо? Може да са ги предали на следващото поколение от 1922-1944 г., но те да са ги изхвърляли по една много важна причина. Голяма част от войната, която водят свещениците срещу Учителя Дънов е от 1922-1944 г.. Публикувани са много книги срещу него и във вестниците непрекъснато пишат за него. И всичко, което е било свързано с църквата, те го изхвърлят. А защо не са изхвърлили песните? Те са ги пяли заедно със останалите живи възрастни приятели заедно с Учителя. И затова не са посмели да ги изхвърлят. Усещали са и са виждали, че в тях има живот и сила, и са се ползували от тяхното излъчване. Постепенно старите възрастни приятели от времето на първите събори 1908-1922 г. си заминават от този свят. По- късно идва ред и на онези от времето на Школата на Учителя и те си заминават от 1945 до 1990 г. А аз заварих няколко човека, които ги пееха още. После всичко замря, защото те измряха. И всичко се загуби и изчезна. И така беше до 2005 г., месец декември, ден 10-14, когато Дух Святий се яви, слезна от висините над мен, освети с Виделината си първо църковно- славянските песнопения, после освети със Светлината си ума ми, той се отвори и просветна светлина в съзнанието ми. И тогава всичко отново възкръсна от Духът. И затова описвам всичко това. Това е денят на Възкресението на тези песнопения. Запомнете това. 5. Някои от възрастните приятели съобщаваха в своите спомени за първите черковно-славянски песнопения. Когато са се създавали духовните групи от 1900-1910 г., това са били жени - църковници. Те са се събирали по домовете, правили са молитви и са пеели църковно-славянски песнопения и то по цели нощи. По-късно когато Учителя Дънов ги посещава, той им дава указания да четат Евангелията и Псалмите. Така ги насочва към Духът Христов, който чрез Святият Дух е написал Евангелията и Псалмите. В следващият етап групите започват да се събират в църквите, за да ги ползват като молитвени домове. Изведнъж църквите са се изпълвали с хора и то в ранните часове от 5 часа сутринта. Но когато свещениците започват да воюват срещу Учителя, а това е преди 1910 г., то приятелите напускат църквите, те запустяват и свещениците се озлобяват към Петър Дънов. И отттам започва борбата им срещу него от 1900-1922 г., от 1922-1944 г., като продължава 1945-1990 г. и от 1990 г. до сега, 2005 г. Тази борба досега не е прекъсвала. 6. Възрастните приятели след напускане на църквите продължават да се събират по домовете да правят своите молитвени събрания чрез псалми, молитви и песнопения. Постепенно започват да преписват на ръка протоколите на съборите и да ги четат. По-късно след 1914 г. започват да четат Словото на Учителя, което е препращано чрез записани тетрадки по градовете. А когато то се отпечатва в поредицата „Сила и живот" от I-V серия, тогава се разпространява и по този начин 7. И тогава възниква въпроса - Последователите на Учителя Дънов трябва ли да се черкуват в църква и да изпълняват църковното богослужение? На този въпрос Учителят отговаря още на един от съборите на 16 август 1910 г. (виж „Изгревът", т. XI, с. 457„За черкуването"). Какъв е окултния закон?. На окултния ученик не му е позволено да ходи в църква да се моли с цел да измолва, да търси сила за себе си, за да се ползва от нея. В този храм, ако бъде посетен от Святия Дух, то той носи Сила за онези нуждаещи се души, които чрез молитвите са си изпросили слизането на Святия Дух. Но това е за тях, но не за теб, т.н. окултни ученико. Ако се възползваш от тази сила, то ще платиш със страдание стократно. А защо чрез страдание? При страданието си човек освобождава сили и енергия, която се ползва от духовния свят за своите нужди. А кога е позволено на окултния ученик да посещава църквата? Само тогава, когато може да даде нещо от себе си, на онези, които са се събрали там, за да получат благословение. А как става това? Тогава ще се молиш на Святия Дух да слезне и да донесе своята Сила, своята Светлина за другите около вас, но не и за теб. Ще се молите за другите, но не и за себе си. Така ще станете проводник на Святия Дух да слезне върху богомолците и да се ползват от неговото благословение. Твоята награда ще бъде тази, че си видял, че си чул и че си усетил, че чрез теб се е излял Духът към нуждаещите се, че си служител на Духът. По-голяма награда за теб няма от това. Ето защо на окултния ученик не му се разрешава да ходи в църква, за да взима оттам за себе си. Защото това е кражба. Ако имаме сили, ако си подготвен да бъдеш проводник на Духа - то тогава отиди и работи за другите. 8. По времето на Учителя и неговата Школа има много описани случки с неговите последователи и с църквата, и със свещениците. И то те са унизителни. Част от тях сме описали. Но сме публикували и мнението на Учителя за свещениците. (Виж „Изгревът", т. XVII, с. 896-901). Може със сигурност да се каже, че последователите на Учителя чрез своя живот и постъпки са принуждавали обществото, църквата и властите да реагират срещу Учителя. Обвинявали са него. И тези случки са описани във вестниците. Това е едното положение. Второто е, че те принуждават Учителят да им отговори в Словото си - и това след време ще бъде специално извадено и отпечатано. Третото е, че свещениците са виждали и чували, че последователите на Учителя са пеели църковно-славянските песнопения. Те отначало са се учудвали. Но когато са виждали и усещали, че в тяхното изпълнение излиза Дух и Сила - то те са се вбесявали. А защо? Защото в тяхната църква има хорове - те пеят, но там няма нищо освен обикновено пеене. Няма го Святият Дух. И започват да обвиняват Петър Дънов, че им краде песните и че с техните песни хранел своите последователи, които те наричали с презрителната дума „дъновисти". А защо? Защото виждат, че при тяхното изпълнение (от омразните им дъновисти) слиза небесния хляб, небесната манна и храни душите им. Това е обяснението. Когато съобщават на Учителя за тяхното обвинение, че им крадял песните, той казал: „Тези песни не са техни, а са дадени чрез Святия Дух. Че Святият Дух не слиза при тях - това е защото Духът слиза само там, където има чистота. А тези песни аз съм ги учил от баща ми Константин Дъновски, който бе свещеник Божий и служител на Святия Дух". Ето го отговорът. 9. И сега идваме до най-важният въпрос. Как Святият Дух слиза по времето на съборите на Синархическата верига чрез Слово и чрез църковно-славянските песнопения. За да може да разберете това трябва да проучите, да изучите публикувания материал в „Изгревът", т. XI, с. 4-159, „Антиминсът и Бялото Братство". Без неговото усвояване не можете да разберете как слиза Святия Дух върху песните и как се дава Словото Божие. В никакъв случай. Вратите на това знание са затворени и заключени от кориците на „Изгревът", т. XI. 10. За да се убедите как работи Святият Дух и как си избира своите служители ще прочетете и изучите „Константин Дъновски - свещеник на Всевишнаго Бога и възраждането на българския народ" („Изгревът", т. XI, с. 160-346). 11. След този период се явява Петър Дънов и публикува своите статии през 1903 г. в сп. „Виделина"-„Из съвременната българска духовност". (Виж „Изгревът", т. XI, с. 347-369) 12. И ето идва времето на откриването на съборите на Синархическата верига 1907 - 1915 г. {Виж „Изгревът", т. XI, с. 371-619). Ще ги проучите. А защо ? Защото Святият Дух е този който говори чрез устата на Петър Дънов. А той е вече Учител на Бялото Братство от 7 март 1897 г. и Миров Учител от 15 август 1912 г. Освен това Святият Дух слиза чрез църковно-славянските песнопения и ги оживява чрез Дух и Сила, И всички виждат и чуват, че като ги пеят от тях излиза Светлина, Живот и Сила. А за да стане това, трябва да се изминат и изпълнят всички етапи, които съм описал досега. 13. А сега идва на ред за Великото откровение на Святият Дух за църковно- славянските песнопения. Кога и къде са създавани? Те са давани само на онези, които са били в молитвено състояние на духа си и душите им са се отваряли за един друг свят, чрез своята чистота. И тогава са били осенявани от Святия Дух. Какво значи осеняване? Това е сиянието което създава слизането на Святия Дух. Сиянието е лъчисто състояние от светлина и звуци от трептенията и движението на тези лъчи, създавани от движението и слизането на Святият Дух. И това сияние вътре в духовния свят е съчетание от небесна светлина наричана Виделина и хармония на звукосъчетания. И онова същество, което сваля тази песен, то я сваля само чрез дадена мелодия. И онзи, който е в молитвено състояние на духа, и в душа разцъфнала за откровенията на духа, чува мелодията, запаметява я, и по-късно я пее. И накрая я записва. Така са дадени тези църковно-славянски песнопения. Така е дадена на Константин Дъновски песента „Ангел вопияше" . И тези песни изпяти от онези, които са ги свалили от невидимия свят са звучали по особен начин на слушатели. Те са били извор, от който изтича „живата вода" за ожаднелите човешки души. Това е обяснението. Друго няма. И не може да има. 14. Минавали години, свалените песни се пеят, но вече чрез други, но в тях го няма духът на творчеството, защото Святият Дух не слиза в песните им при тяхното изпълнение. Няма присъствие в песните им от Святия Дух. Няма небесно присъствие и посещение от невидимия свят на музикалните същества, които са донесли тези песни. А възкресението на тези песни се осъществява от създалите се духовни групи по градовете като молитвени събрания, които по-късно са ръководени от Учителя Дънов чрез изпращането на своите наряди за Синархическата верига. Тези наряди са публикувани. {Виж „Изгревът", т. XI, с. 710-719, до 1918 г.). Без тяхното проучване не можете да разберете времето на тези духовни групи, които прерастват в духовни кръжоци на Бялото Братство. Това е пътят - друг път няма. А той е даден в „Изгревът". Ето защо „Изгревът" представлява Пътят Господен. А кой създаде поредицата „Изгревът"? (Виж „Изгревът", т. XIII, с. 805-807). 15. Как оживяват църковно-славянските песнопения по времето на съборите на Синархическата верига 1907-1915 г.? Описано е подробно в протоколите на съборите. А това е дадено в „Изгревът", т. XI, с. 371-372. Всички присъстващи отиват и поединично се молят на Богу Отцу, после на Господ Исус Христос, на Йехова - Елохим, и накрая на Святият Дух -- Адонай. Значи това са три Духа ! И на 16 август 1907 г. Учителя т Дъно в оформя и създава Веригата в духовния свят - наречена Синархическа Верига . През тази Синархическа верига протича Космическия дух на Битието, което е Христовият дух и оживява всички тези, които са закачени за нея. И тогава, когато запяват песните, то Святият Дух слиза чрез тази Синархическа верига в песните, които пеят и те оживяват в „жива вода" за душите им Това са виждали, това са усещали чрез песните. А когато са отивали у дома си, когато са ги пеели са се свързвали чрез Синархическата верига на Святия Дух. И така събират се, молят се, започват да пеят песните, които вече са закачени от Учителят Дънов за Синархическата верига. И чрез тази верига, чрез песните слиза върху тях Святият Дух. И те го усещат като присъствие на духа, като небесно войнство, като духовно посещение от Небето. 16. Навремето, когато Учителят е говорил, те не са разбирали всичко, но са усещали, че в думите му има живот. Днес това много лесно може да се обясни, защото животът на хората е вече друг. Пример: Във всяка къща и апартамент има инсталация от жици, има електрически крушки, които светят, които са включени към електрически ток. От друга страна те са включени в друга електрическа система, която докарва електрически ток. Това днес всеки го разбира. Същото е и със Синархическата верига. Тя е прокарана и съществува в Невидимия свят. Трябва в себе си да имаш направена инсталация от жици и крушки, за да можеш да се включиш на нея. Да завъртиш ключа и тази Виделина от Синархическата верига да светне в теб, да ти донесе Виделина за душата и светлина в ума. А този ключ е в теб. Този ключ са църковно-славянските песнопения. Ако ги запееш и ако си включен на Синархическата верига, по тях ще протече Космически ток и ще направиш връзка със Святия Дух. И по този начин Учителят Дънов изчисти църковно-славянските песнопения . Той ги откачи от църквата и ги закачи за духовната верига на Синархическата верига . Затова всички негови последователи, които са ги пеели са се свързвали със Синархическата верига и чрез нея със Святия Дух. А какво представлява тя, ще разберете, ако прочетете „Разговорите с Духа Господен" (Виж „Изгревът", т. II, с. 9-103). Ще разберете също какво означава Ели-Бог, Елохим, Елохил ако разучите това в „Изгревът", т. IV, с. 36-41. Какъв е извода? Необходимо ви е знание. А то е дадено в „Изгревът". Когато го проучвате ще прокарате в себе си духовна инсталация, чрез която ще протече Космическият ток на Святият Дух. Друг път нямате. Това е единственият. 17. А каква е ролята тогава на Словото на Учителя ? Поредицата „Изгревът" е Пътят Господен и това е определение на Учителя Дънов.А Словото му е Слово на Бога. Искате пример. Ето го. "Изгревът", т. XI, аз съм дал историята на Антиминсът и има безплатно приложение на плакат, самият Антиминс. А как се работи с него е описано там на с. 88-90. Трябва да ви бъде ясно, че чрез него българският народ се освобождава от 500-годишното турско робство. Това е знаме на Всемирното Велико Бяло Братство. Аз го извадих и го показах. Друг пример. Неръкотворният образ на Исус Христос е даден на стр. 152- 159. Приложен е плакат с Неръкотворния образ, който е стоял над леглото на Учителя Дънов и според който този образ е бил естественият лик на Исус преди 2000 години. А как се работи с него е дадено в „ Изгревът " т. X, с. 159 Какъв е извода ? Без да сте работили с Антиминсът и неговия плакат и с „Неръкотворният образ на Исус Христос" вие не можете да изработите в себе си духовна инсталация, по която да протече Космическия ток на Святия Дух. И означава, че без този Космически ток не можете да пеете тези песни. Изключено е! 18. И ако не протече този Космически дух във вас, като изпеете песните на църковно-славянското звучение - това означава, че нямате връзка с духа на песните и със Святия Дух. Друго обяснение няма за вас. 19. Ето защо публикуваме списъка на песните, които са се пяли по време на съборите на Синархическата верига 1907-1922 г. Аз смятам, че когато направим концерт-рецитали, чрез тези песни всички ще видят и ще чуят какво означава звученето в песен, което е задвижено от Святия Дух. Амин. 13.00 ч. на 14.12. 2005 г.

Вергилий Кръстев 3. Хороскопите на Светозар Няголов -създавани и отстоявани.Как се доказва и защитава един хороскоп 1. В „Изгревът", том XIX, с. 513-519 е разгледан хороскопа на Иван Антонов с рождена дата 13.09.1899 г. от Светозар Няголов. 2. Тодор Ковачев, който ми даде астрологичната карта на Иван Антонов, направена от него, бе с обозначена дата 1.09.1899 г. Той ми разказа историята за неговата рождена дата и аз я включих в том XIX, с. 978. 3. Цяла седмица бях поставен под много голямо напрежение и не можех да разреша въпроса коя дата е вярна. На Тодор Ковачев му вярвах. Той говореше истината, която я знаеше от Иван Антонов. Запитвам Светозар Няголов по телефона защо той твърди една дата и по нея прави и разглежда хороскопа му, а Тодор Ковачев твърди друга дата. Светозар отговаря, че е правил хороскопа му и по двете дати, но по датата, дадена от Тодор Ковачев, не му излиза хороскопа „Как да не му излиза?" - „Ето така, не излиза. Хороскопът, който съм му направил, аспектите му отговарят на живота му, а по другия хороскоп не отговарят." - „Тогава го направи както смяташ." Така реших тогава въпроса. 4. Аз не съм астролог. Но зная толкова, колкото ми е необходимо лично за мое ползване. Освен това аз съм преминал през всички астролози навремето през Изгрева, те са ми правили поотделно хороскопа и аз сам си го изучавах .Научил съм и съм проверил по себе си, че хороскопът с астрологичните аспекти трябва да отговаря на живота на човека на земята. При мен отговарят. Ето аз съм на 66 години и досега при мен всичко отговаря. Затова приех тезата на Светозар. Но не отхвърлих твърденията на Тодор Ковачев . Затова на с. 555 е публикувана на цяла страница астрологичната му карта с аспектите. 5. Минаха 10-15 дни от излизането от печат на „Изгревът", том XIX. Обажда ми се Светозар и ме пита защо съм допуснал и публикувал и другата дата на Иван Антонов, понеже се явява противоречие. Беше възбуден. Вероятно някой правили възражение или отдолу на земята, или отгоре от Невидимия свят. Аз се ядосах много, че по този начин ми се атакува „Изгревът". Отговорих му, че няма противоречие и така съм го решил. Той прие моето обяснение. Но аз не бях доволен от себе си. Но нищо не можех да направя. 6. През нощта към 2 часа ме събуждат и пристигат двама от Невидимия свят. Говори ми ядосано и сърдито единият: „Тук се получи голям спор за тези две дати. Изпратени сме, за да ги разрешите." А другият ми говори: „Ще отидеш при Светозар и ще проверите - едно важно събитие, което го има Иван Антонов, който се отравя заради отхвърлената му любов от едно момиче. И другото събитие, когато иска да посече с брадвата Лулчев. При хороскопа на Светозар ги има тези аспекти, а при хороскопа на Тодор Ковачев ги няма. Това е разрешението." 7. Аз бях толкова много възбуден, че не спах цяла нощ. Само се разхождах насам-натам. Ето това не беше ми се случвало и то се случи. Бях ожесточен, че ми се атакува „Изгревът" и че ме обвиняват, че пиша глупости и неверни неща. А трябваше да го защитя. Онези от Невидимия свят дойдоха и искаха да го защитя. И едвам дочаках до сутринта. 8. Сутринта отивам при Светозар и му разказвам цялото си преживяване. Още съм възбуден, защото съзнанието ми е закачено и горе, и долу. Светозар изважда астрологичната карта и проверява. Историята с отравянето и със секирата го има астрологически с аспекти обозначено в неговия хороскоп. А в другия с датата на Тодор Ковачев го няма. Аз още повече бях възбуден. Значи онези от нощес бяха прави. „Моля ти се напиши го и ще го публикувам!" И той го написа, но го написа много остро срещу Тодор Ковачев. А той не е виновен , не ме е излъгал. Цялата вина е обозначена на стр. 978, точка 8, 9, 10, 11, 15, 16. 9. Като студент имах приятел Веселин. Той имаше една приятелка състудентка, много хубава, от провинцията и живееше на общежитие. Той скъса с нея, тя го преживя много тежко и се отрови с хинин. Закараха я в Пирогов и едва я спасиха. При хининовото отравяне има за последствие повреждане на очния нерв и ретината. И тя не виждаше нощно време. И затова не можа да си вземе държавния изпит. Ожени се, имаше две деца и аз лично като педиатър съм ходил да й лекувам децата, изпращан от „Бърза помощ". Минаха години и аз закарвам една отровена студентка с хинин в токсикологичния кабинет в Пирогов. Изведнъж виждам, че в кабинета като дежурен лекар е същата моя състудентка. Изненадах се. Беше си взела държавните изпити и беше станала токсиколожка. „Защо тази специалност?" - „Тук спасиха живота ми и аз имам задължения към тази специалност." - „Как си? Виждаш ли нощно време?" - „Не, не виждам. Виждам само на дневна светлина. Все едно кокоша слепота." Разделихме се, като аз предадох отровилата се с хинин студентка. Спомних си, че тогава като студент, бяха направили комсомолско събрание, разглеждаха тази любовна драма цели 6 часа. И аз се изказах, защитих истинската любов. 10. И спомних си за отравянето на Иван Антонов с хинин, заради несподелената си любов. Този случай лично ми го е разказвала Елена Андреева и аз съм го описал. Как е оживял Иван Антонов тогава - един Господ знае. А за отравянето тогава по вестниците се упрекваха както Паша Теодорова, така и сестрите й, които са били всички госпожици. А Иван при тях е бил слуга. Вестниците са си задавали въпроса за коя от сестрите госпожици се е отровил. Бил е голям скандал за госпожиците. 11. И така припомних случая на Светозар с отравянето и с брадвата. И ги намерихме като аспекти в неговия хороскоп. А в другия ги нямаше тези аспекти. И изведнъж Светозар възкликва; „Виждате ли тук, в тоя хороскоп Асцендентът е Лъв. Само при Асцендент Лъв можеш да бъдеш 11 пъти император на Китай." Казах му: „Моля ти се, напиши го, за да се знае." 12. Сега убедихте ли се, кой ръководи „Изгревът" от Невидимия свят? За справка виж „Изгревът", том XIX, с. 981, в точка 10 ; том XVIII, с. 886, точка 35. Вергилий Кръстев

2. Хороскопи на някои приятели - (Приложение! ) Пенка Дякова Георгиева (27.10.1942, Асеновград ), Ангел Стоянов Керемедчиев (30.04.1916, Пазарджик), Трендафила (Филка ) Благоева Балдевска (20.08.1926, Пазарджик ) Забележка за Пенка Георгиева : Най-важната и най-поставена планета е Нептун, която е точен съвпад с МС (Meadium Celli), който е 0 градуса от Везни, а Нептун е 0,49 минути от Везни. Това й дава една голяма интуиция и възможността да борави назад във времето и напред в бъдещето. Това й дава възможност да знае кой човек е бил в миналото, да знае кой човек какво представлява в бъдещето. Заминава си на 4 юли 2005 г., след като бе написан очерк за нея от Светозар и дал астрологическите й показалци. Тя ни предаде свои снимки, които с удоволствие ще публикуваме. Значи имаше сериозно поведение към онова, което се вършеше за нея и останалите.