Светулка

6. КОМУНИЗИРАНЕ НА ТРУДА ИЗПИТВАЙТЕ ПИСАНИЯТА. Беседа от Учителя, държана на 22 август 1922 г. - В: Беседи , обяснения и упътвания от Учителя . Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство , при срещата им в гр . Търново , през лятото 1922 г. [София , 1922] , с. 230-231 „За пример, следя учениците, като кажат да се вземат стомните, някой си мисли: дали ще мога да изклинча или не? Всеки трябва като дойде тук, да гледа сам да си донесе вода. И ако има някоя слаба черта, като дойде тук, да гледа да се поправи. Ако някому не се иска да услужва, а иска другите да му услужват, тъкмо той трябва да работи, да слугува на другите, и да си каже: днес ще слугувам. Защо?- защото не ми се искаше да работя. И по такъв начин ние ще съкратим труда на 3-4 часа дневно. Ако всички работим по 3-4 часа физически труд на ден, нашия труд много нещо ще ни даде. При такъв случай само можем да образуваме едно братство, една примерна комуна. Сега за пример, няколко комуни между нас пропаднаха. Два от опитите в Стара Загора пропаднаха, един от опитите в Русе малко го понараниха. Навсякъде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се създава една комуна , трябва да се комунизира труда , а не капитала . (Виж "Изгревът" том І с. 435-436; том II с. 236-237, N 112; том V с. 475-477.) Туй, което излиза от русенци, то е комунизиране на капитала. Има ли труд комунизиран, всичко става, няма ли труд комунизиран - готовото лесно се изяда. Тук, миналата година, аз заедно с още трима души свършихме един канал - копахме. Остана след това един ученик да работи сам по 2-3 часа на ден. Той едва след 3-4 месеца изчистил 5 метра. Гледах го как работи. Той, като вземе мотиката, изведнъж забърза, забърза, и не се минава половин час гледаш го, оставил мотиката настрана, почива. После пак я вземе, бърза, бърза. Не бързай, най-накрая бързай! Ще изразходиш енергията си. В нашето училище не се позволява бързане, полека ще започнеш. Затуй казвам: С микроскопически опити започнете! Най-първо образувайте един комитет от 10 души. Лицата, които ще влизат, вие сами си ги изберете, после ще ги представите на мене, и аз ще видя, дали „торбата" ще може да остане. Сега те не могат да се докачват, ще ги опитаме. На тях ще им поверим много нещо. Доста пари може да капнат. Сестрите пък ще шият, торбички ще правят, чорапи ще плетат, занаят ще имат, градини ще правят. Всички по един час ще работят. Тъй ще направим, че от нас да излезе нещо. Велики мисли и желания ще дойдат. Тъй, като вложим този труд, ще има благословение. Благославя се само онова , в което се влага човешки труд. Сега, туй е само един опит, не да събираме пари, но да се научим на един честен труд, труд с любов. Не с насилие да се работи, но да знае човек, че е работил от любов, и от първия ден още да се радва, че е работил за Господа, и да усеща тази радост в себе си. Ако работите в годината 365 часа, те ще ви донесат 365 добрини, а 365 добрини, това е една велика сила. И тъй, ние сега ще опитаме разни положения, защото все за любов говорим. Ако искаме да направим опит, трябва да работим от любов и за любов. Разбирате ли всички?"

5. КОЛЕКТИВНИЯТ ТРУД МНОГО ПЛОД ПРИНАСЯ. Беседа от Учителя, държана на 20 август 1922 г. - В: Беседи , обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство , при срещата им в гр. Търново, през лятото 1922 г. [София . 1922 ] с. 112 „А, кооперации ще има, това ще има - сега в туй няма какво да се месим, тия неща са на мястото си. Нашето учение няма нищо общо с кооперациите . В нашето учение влиза още един принцип, че ние можем да вложим труда си в земята, да работим всички физически, по 2-3 часа на ден колективен труд. Да кажем, че са събрани 1000 души заедно, семейно дори да са, ако работят по три часа на ден колективно, могат да живеят царски. Този колективен труд ще дойде. Ще дойде вдъхновение в умовете и в сърцата на хората, и тогава човек ще може да работи сръчно. Знаете ли как се работи с любов? Когато работиш с любов, запееш, всичко върви - и мазане и миене. Ако е без любов, копаеш, казваш си: „Защо ли копая, няма смисъл живота." И тъй, най-първо трябва да имаме любов, за да знаем защо работим."

4. ЗА ДА ИМА КОМУНАЛЕН ЖИВОТ ТРЯБВА ДА СЕ КОМУНИЗИРА НЕ КАПИТАЛА, А ТРУДА СЪВЪРШЕНИЯ МЪЖ. Беседа от Учителя, държана на 19 август 1922 г. - В: Беседи , обяснения и упътвания от Учителя . Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство , при срещата им в гр. Търново , през лятото 1922 г. [София. 1922]. с. 63, 72 „Често ние трябва да си помагаме взаимно. В Бялото Братство вие всинца трябва да имате едно сплотяване, не да живеете индивидуален живот, но взаимно да си помагате. Ако 10,20,30,100 души са съединени в един ум, в едно сърце, могат да извършат успешно каквато и да е работа. А един човек, или 20 души разделени, много по-мъчно може да я свършат. Следователно, на физическото поле се изисква сплотяване , обединяване , образуване на тези братства . И всички трябва да употребим, да посветим известно време за физически труд. Труда да бъде за ония братя, на които трябва да се помага. Всинца трябва да помагаме. У нас ще положим като принцип това, че всички трябва да работим, а не да ставаме роби на труда, и нашата работа трябва да бъде едно удоволствие. После, ние няма да се занимаваме с вярвания, кое е право и кое криво. Често се раждат в градовете разделяния между някои братя - не се обичат. Аз казвам, че това са хора, които няма какво да правят, без работа са, разделят се. Вземете някой фалирал търговец, като няма работа, отваря тефтера, гледа кой има да му дава, та да го даде под съд. А той е християнин, знае, че не трябва да го дава под съд. „Не съди брата си". - „Да, но трябва да се прехранвам, ще го съдя". Ние ще вземем да изгорим всички стари тефтери, ще забравим всичко речено-казано. Стария живот нали го отказваме? Стария живот съвършено ще изчезне. Сега започва новия живот на Любовта." „Сега, нещо за братските градини (Виж "Изгревът" том X с. 67-68 ). Например Какво сте направили вие до сега за братските градини? На колко места са направени братски градини? Само в Айтос, мисля, има. На друго място няма. То е пак достатъчно. Сега, добре е, ако впрегнем колективно нашия труд, и трябва да го впрегнем така, че да се комунизира не капитала , но труда , работата. И аз съм уверен, че във всинца вас има желание, сили, способности, вие всичко може да направите, само че още не познавате себе си."

3. КАК ДА СЕ ОРГАНИЗИРА ЕДНА БРАТСКА КОМУНА? ОТГОВОРИ НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ. Беседа от Учителя, държана на 23 август 1921 г. - В: Беседи обяснения и упътвания от Учителя . Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство, при срещата им в гр. Търново , през лятото 1921 г. [София , 1921]. с. 247-248 „Как да се организира една братска комуна - С Любов, с Мъдрост и с Истина. С Любов, защото тия, които образуват комуната, трябва да се обичат тъй, че да жертвуват всичко един за друг. После, възгледите, които имат да не стават причина никога за някакъв спор между тях, и да не се лъжат един друг. Направете тази комуна на такива основания, и тя ще съществува. Другите практически методи са у вас, вие ги имате, те сами ще дойдат. Много пъти сте правили комуни. Аз зная от миналото ви, вие сте живели много години един комунистически живот, живели сте царски, но сте го забравили. Виждам в далечното ви минало какъв живот сте живели. Правилата на тази комуна са написани вътре във вас. Че как мислите, комуната на мъжа и жената не започва ли добре? Много добре започва. Оженват се по любов, викат поп да им чете Евангелие, но после сами я развалят. Народят им се деца, развалена е комуната. Правят комуни и ги развалят. Мъжът и жената много добре започват своята комуна, работят даром за своите комунисти. Един комунист ме питаше кой е правилният метод за образуване една истинска комуна? Казвам: когато майките заченат своите деца и те още в утробата и заживеят с комунистически идеи, децата ще се родят комунисти."

2. ОПИТ ЗА ИДЕАЛНА КОМУНА ОПРЕДЕЛЯНЕ РАБОТАТА НА ЧЕТИРИТЕ СЪВЕТИ. Беседа от Учителя, държана на 21 август 1921 г. - В: Беседи , обяснения и упътвания от Учителя . Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство , при срещата им в гр. Търново , през лятото 1921 г. [София . 1921] . с. 153-155 „Запитват: „възможна ли е съвместна работа на тези групи, щом има хора от различни градове?" - В първо време ще си кореспондират. Например, някои братя от София ще ангажират някое място, и ще започнат да го обработват. Сега русенци правят опит, те не са завършили още работата си, не са видели още своя резултат. Айтосци също правят опити. Всички работят. В една работа внесат ли се дребнавости, тя се разваля, а това може да се направи от всеки, бил той мъж или жена, щом си служи с дребнавостите. Пазете следната идея: като започнете тези опити, ако мислите да се осигурите материално с тях, никак не се залавяйте. Ако някой има свободно време, да се заеме с тези опити. Да допуснем сега, че няколко млади братя образуват една малка комуна, искат да живеят един идеален живот. Сега защо ги обвиняват? Влизат те в тази комуна и заработват. След време някоя сестра се обърнала към Бога и казва: „и аз искам да работя", и влиза вътре. Влюбва се в едного от братята и иска да се жени. Хубаво, това не е лошо. Оженват се, после имат деца И сега за да осигури децата си, ще изпъди всички други членове на комуната. И затова, аз не казвам като вас, че жените развалят всичко, но жените взимат всичко. И обратното е вярно. Например, 5-6 сестри са решили да заживеят един комунистически живот. Един брат иска да влезе да работи с тях Влюбва се в една от сестрите, иска да се ожени. Оженват се и изпъждат другите сестри. Тези неща не са лоши, трябва хората да се женят, но когато влезем да работим по Бога, трябва да турим всички неща на тяхното място. Не е въпросът да се женим или не, да имаме деца или не, въпросът е да живеем един разумен, божествен живот Най-после да се опитаме да направим една идеална комуна . Цялото братство ще вземем някои общи места и през течение на годината братя и сестри от всички градове ще отиваме на тези места да работим. Запитват: „дали ще бъдат съгласни всички братя и сестри да работят на общото лозе?" - Мъчно се уреждат работите на физическото поле. Този е един от мъчните въпроси. Сега тази работа трябва да се подеме от млади и стари, от всички, та ще видим и добрите и лошите страни и така, това ще бъде един опит за вас. В тази работа искам да ангажирате само празното си време, когато нямате с какво друго да се занимавате. И свищовци правят опити, а сливенци и софиянци проектират и те да правят опити. (Изказаха се от някои братя и сестри различни мнения по повод на предстоящата работа на четирите отдела и образуване на комуните. Всички наблягаха на мисълта, че тази работа ще бъде успешна, ако между нас има любов и готовност за самопожертвуване.).

1. ИЗПОЛЗУВАНЕ НА ЧУЖДА ЕНЕРГИЯ В ИМЕТО НА ХРИСТА ПРАВИЯТ ПЪТ. Беседа от Учителя, държана на 20 август 1919 г. - В: Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в град Търново през лятото на 1919 г. София. [1919]. с. 59-60 „Във Вехтия Завет се казва: „И глупавият, като мълчи, минава за умен". Достатъчно е един човек да стои дълго време тихо, мирно, да не приказва, той ще набере вътре в себе си енергия, и ще я запази. Другите заобикват тази енергия в него и искат да я използуват; то е от обич не към душата му, а към енергията му. Казват си: „У този човек има добър подтик, може де се използува". Използуване в света може, но то не бива да става в едно такова братство, в християнството. Хората се покваряват, понеже подплъзват душите си. В общества, дето има използуване, Христос и Неговото име служат само като уловка, докато използуват човека; после отхвърлят и Христа и човека. Това не се търпи от законите на Бялото Братство. Всеки , който озлоби, изневери , изнуди своя брат се изключва от това братство веднага и не го приемат, докато в него не стане коренен преврат, докато той не дойде до пълно разкаяние. Законите на Бялото Братство са безпощадни . Престъпиш ли един, последствията са много жестоки. В света тези закони действуват и отнемат всичко спечелено незаконно. Когато хората се решат да изпълняват тези закони, техните работи веднага се изменят към добро. Когато българите напуснаха солунския фронт и казаха: „Не искаме да се бием", Господ веднага изля благословението си - настана голямо плодородие, когато пък, до като се биеха още, нямаше такова. Във Франция, в Англия сега има голяма суша, понеже законите, за които ви говорих, не одобряват техните действия. Щом воювате, плодородие няма да имате. Сила ще имате, контрибуции ще налагате, но хляб няма да имате."

Д. УЧИТЕЛЯТ ЗА КОМУНИТЕ 1. Използване на чужда енергия в името на Христа 2. Опит за идеална комуна 3. Как да се организира една братска комуна? 4. За да има комунален живот трябва да се комунизира не капитала, а труда 5. Колективният труд 6. Комунизиране на труда. 7. Капиталът е трудът на хиляди поколения 8. Ученикът, Учителят и комуните 9. Комуната - съзнателен труд на всекиго 10. Комунизиране на труда и благата 11. Братско общежитие 12. Тялото - образ на комуна 13. Социалните въпроси - аларма за отклонение 14. Светът се издържа не с капитали и пари, а с труд.

5. В КОЛЕКТИВА СЕ СЪЕДИНЯВАТ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ ПРАВИЛНИ МЕТОДИ ЗА РАЗБИРАНЕ. Беседа от Учителя, държана на 21 август 1921 г. - В: Беседи обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство, при срещата им в гр. Търново, през лятото 1921 г. [София. 1921]. с. 96 „Първото нещо е: да знаете вашите слабости, и не мислете, че сте съвършени, не се критикувайте един друг. Всинца, които сте тук пред мене, сте на еднакъв уровен на развитие. Един има добродетели в едно отношение, друг - в друго отношение, един има едни погрешки, друг има други погрешки. Грешките ви не са едни и същи, и добродетелите ви не са еднакви, затова ще трябва всички добродетели да ги съедините заедно , защото ни трябват много добродетели , много любов и като се съединим колективно , погрешките ще изчезнат . Тези погрешки произтичат много естествено. Аз зная причините, но няма да се спирам да ги обяснявам."

4. ЗАКОНЪТ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ КРАТКИ ОБЯСНЕНИЯ. Беседа от Учителя, държана на 20 август 1921 г. - В: Беседи , обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство , при срещата им в гр. Търново, през лятото 1921 г. [София . 1921]. с. 59-60, 66-67 „Давайте място на другите. Дошъл някой човек да прави добро, вие ще отстъпите, ще му дадете място той да се прояви. И за вас има място. Защото три изключения може да има: когато дойде някой да прави добро, ти ще отстъпиш мястото си; може да се яви и втори, и нему ще отстъпиш, а третият ще бъдеш ти. Когато се движи вашия крак в известна посока, за да извърши някое добро дело, т.е. разумно, с вас заедно ще вземат участие всички други разумни сили и всички разумни същества. Движението е разумно , когато то е в хармония с движенията на всички разумни същества. А неразумно е, когато ние сами вършим нещо, а другите не вземат участие. И когато ние извършим една постъпка, тогава усещаме този вътрешен закон. Когато всички същества са били с нас в хармония, усещаме една вътрешна радост, а когато направим някоя глупост, усещаме тъга. Това показва, че тази наша постъпка не е навременна, може да е права, но не е в съгласие с разумните сили. Всяко наше движение , всяка наша мисъл , всяко наше чувствуване трябва да бъде в съгласие с целокупния божествен закон на всички същества , които са вътре в туй колективно съзнание. " „В колективното съзнание, според друг един закон, хората колективно трябва да си помагат . Като срещнеш някого, някой твой брат например, не го критикувай в душата си, но гледай да намериш някоя добра черта в него и чрез Божествения Дух да го подпомогнеш, защото твоето подигане е и негово, защото неговото падане е и твое. Той ще падне в едно отношение, ти в друго. Аз мога да ви обясня този закон. От този закон произлизат много нещастия. Един като прави грешка в едно отношение, друг - в друго отношение. Един като направи добро в едно отношение, друг ще направи добро в друго отношение. Доброто е общо за всички ни , и злото е общо за всички ни. Този Господ, Който ни говори, Който ни учи вън от нас и вътре в нас, аз Го виждам проявен във всички форми, всичкото Негово желание е да Го познаем като Любов. Аз съм уверен, че все ще Го познаете, когато и да е: някои по-рано, някои по-късно, някои може сега, някои в бъдеще, а някои в миналото може да са Го познали."

3. СЪБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ ПРОБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ. Беседа от Учителя, държана на 19 август 1921 г. - В: Беседи , обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в гр. Търново , през лятото 1921 г. [София . 1921]. с. 40-41, 43-44, 49, 51 „И тъй, този велик закон, който регулира живота на съвременните европейски народи, ги е турил на тяхното място. Тази сегашна цивилизация, която почти се завършва, е започнала от Египет, минала е в Сирия, Персия, Рим, Англия, Германия, Америка, сега минава наново в Русия и се повръща пак към източния материк, и от там ще вземе друго направление. Тази вълна, която иде в света и движи човечеството, не е механическа. Всички вие сте определени да вземете в нея участие, щете-нещете, В какво седи благородството на един народ? Защо англичаните са благородни?3ащото у тях има събудено колективно съзнание . Макар да имат грешки, но те лесно ги поправят. Най-много окултисти има между тях. Всеки народ, в който се събужда туй колективно съзнание, съзнава до известна степен, че всичко трябва да се подчини на общата цел." „Време е сега, когато всички ние трябва да живеем в това колективно съзнание на човечеството , да знаем, че смърт няма. Човешката душа , човешкото съзнание не умира . Промяна на човешкото тяло става, формата се е променила, но това не е съществено. Човек променява много тела, много органи, но той, като душа, която се развива, като съзнание в природата не се губи. Това е един факт, в който няма никакво изключение. Проверете истината и ще видите." „Както всяко растение трябва да намери своя почва, да намери всички подходящи условия за своето растене, така и всеки човек в света трябва да намери своите благоприятни условия, за да расте и се развива. Никога не мислете, че условията при които живеете, са неблагоприятни. Това са само вътрешни, субективни схващания. При туй развитие на колективното съзнание , всеки човек е точно на мястото си. Но ние се заблуждаваме и казваме: „Защо не съм като този господин?" Не гледайте тоя човек отвънка, той може да е богат, може да има много ястия, но той е нещастен, неговият вътрешен живот е развален, има порок на сърцето, стомахът му е развален. А онзи, бедният, няма такова изобилие, но е здрав, яде си сладко. Щастието на човека се обуславя от разположението на духа, да е доволен от това, което е приел в даден момент. И когато тези хора се съединяват, трябва да имат еднакви идеи. Идеите на всинца ни трябва да бъдат прави. Не казвам, че винаги са прави, но индивидуално са прави. Следователно, в индивидуално, обществено и народно отношение ние трябва да коригираме нашите идеи и да внесем новите идеи, които идат в света отгоре. Както растението гради своите форми, така и ние трябва да градим правилно своите мисли и чувства. Някои казват: „сега животът е много тежък". Не, казвал съм и друг път, че сега се намирате в най-благоприятните условия на живота." „Това е божественото учение, което сега иде в света. Подели са го малките деца, а след 10 години малките деца ще го проповядват. След десет години гъсениците ще излязат из какавидите си и ще литнат с крилцата си. Ще кажат: „не ни трябват пашкули". В света иде този закон, фактите сега се групират и законите се установяват. Ние минаваме от материалния към духовния свят, всичко минава от частното към общественото , т.е. да не мислим само за онзи закон на осигуровките, всеки да се грижи след като умре да остави наследство няколко милиона, оставя за това, за онова толкова - „благодеяния" прави, та да кажат, че еди-кой си човек умрял и оставил толкова пари - „благороден" човек е. Не, в бъдеше хората няма да умират, няма да имат нужда от паметници. И тъй, вложете любовта като стремеж в сърцето си, като чувство в душата си, като сила в ум а си и като принцип в духа си. В туй е спасението на човешкия дух . Тъй , в тези три неща трябва да разберем любовта "

2. ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКОТО КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ И ИКОНОМИЧЕСКАТА БОРБА ПРОБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ . Беседа от Учителя , държана на 19 август 1921 г. - В: Беседи , обяснения и упътвания от Учителя . Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в гр. Търново , през лятото 1921 г. [София . 1921]. с. 26-27 „И тъй, човешкото съзнание - да се изразя на един строг научен език - минава през три степени; степен есенциална, степен субстанциална и степен материална. Есенциалната страна включва принципите на живота , субстанциалната страна включва законите на живота , а материалната страна - фактите на живота . Следователно, групирането на фактите вътре в света, т.е. нашите частни малки опитности, които добиваме, като се формуват, образуват един закон, и казваме, че законът се изразява по един или друг начин. Сега съвременните учени хора се изразяват за закона, че той е нещо механическо, но законът, това е една жива същина. Закон може да има само в същества, които са разумни, съзнанието на които е минало от материалната страна, от фактите към законите, от частното към общото и от общото към целокупното. Запитваме се ние: кое е най-важното за нас, след като сме се изявили на земята? При сегашните условия хората считат, че най-важен е животът на земята, когато те са материално осигурени, и всички народи частно и общо се стремят към своето материално подобрение, осигуряване. И днес имаме тъй наречената „икономическа борба". Стремежът на народите към материалното състояние е едно течение. Значи, човешкото съзнание минава от материалното към субстанциалното , или става събуждане на колективното съзнание у човека. Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание , както животните , а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание , т.е. хората започват да съзнават, че те са нужни един за друг. Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсил за себе си спасение, а сега, в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние; тъй че, не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението и то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си. Не, преди хиляди и хиляди години човечеството само е развалило своето положение. Има причини за това, но няма да се спирам да обяснявам кои са причините."

1. КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ ВЪЗПИТАНИЕ НА ЧОВЕШКАТА ВОЛЯ. Беседа от Учителя , държана на 19 август 1921 г. - В: Беседи, обяснения и упътвания от Учителя . Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в гр. Търново , през лятото 1921 г. [София . 1921] . с. 15-16 „До сега се намирахме в света на илюзиите - на промените и измените. Сега сме излезли от колективното подсъзнание, а когато дойде да се развие нашата воля, влизаме в новата фаза на колективното съзнание - да съзнаваме , че всички хора , с които живеем , са удове един на друг и сме необходими един за друг . Ако твоят брат умре или загуби, ти ще носиш товара му; ако той стане учен или умен, ти ще се ползуваш от неговите блага. И благата и скърбите са общи."

Г. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПРОБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ И ИКОНОМИЧЕСКАТА БОРБА 1. Колективното съзнание 2. Пробуждане на човешкото колективно съзнание и икономическата борба 3. Пробуждане на колективното съзнание. 4. Законът на колективното съзнание 5. В колектива се съединяват добродетелите

10. ЧРЕЗ БОЖЕСТВЕНИЯТ ДУХ ЧОВЕК СЕ РАЖДА ОТНОВО РОДЕНИ ОТ БОГА . Беседа от Учителя, държана на 5 януари 1944 г. - В : Новият светилник. Общ окултен клас. Г. XXIII, 1943-1944 . София. 1946. с. 328-329 „Ето, и аз ви говоря за любовта, но ако Духът не влезе във вас и не ви изясни това, което говоря, нищо не може да разберете. Влезе ли Духът във вас, вие ще разберете нещата вътрешно и ще ги приложите. Важно е да ви се говорят верни неща, да ви се обясняват правилно, за да ги прилагате разумно." „Днес искам от вас да направите най-малкото добро. Няма живо същество, което да не прави най-малкото добро. В малкото добро се крие силата на Бога. В най-малката любов се крие силата на Бога. Търсите ли Бога, очаквате ли някакво благо, ще го намерите в най-малкото добро и в най-малката любов. Бог е в малките работи, а не в големите. Ако искаш да направиш нещо голямо, велико, обърни се към човека. Той се занимава с велики работи. Ето защо, разчитай на онова, което в даден момент можеш да направиш, колкото и да е малко. Хилядите километри, които извървяваш, зависят от малките крачки, направени една след друга. Ако всяка крачка е добре направена, много такива крачки правят един километър. Много километри, правилно извървяни, образуват хиляди километри. Не можеш ли да направиш една крачка, както трябва, не можеш да напредваш. Ти не можеш да мислиш нито за един километър, а още повече за хиляди километри. „Роден от Бога". Умът трябва да се роди от Бога. Сърцето трябва да се роди от Бога. Душата трябва да се роди от Бога. Духът трябва да се роди от Бога. И ти, човекът, трябва да се родиш от Бога. Само роденият от Бога има всички условия да се прояви. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави". Оставете настрана греха, той не е ваш. Не говорете и за погрешките си, но ги изправяйте - това е вашата задача. Всяка малка погрешка може да се превърне в добродетел - от човека зависи това."

9. КОСМИЧЕСКИЯТ ЧОВЕК ИЗВОР НА ЛЮБОВТА. Беседа от Учителя, държана на 12 септември 1943 г. - В: Вечното благо. София. 1944. с. 312-313 „Изучавайте себе си, изучавайте хората, животните и растенията, за да дойдете до понятието „космичен човек". В това понятие се включва цялата вселена . Космичният човек представя Божествения организъм , на Който ние сме удове . Голям, необятен е космичният човек, поради което виждаме само отделните му части, разхвърляни из цялата вселена. Виждаш един човек, втори, трети, като отделни единици. В същност, между всички хора, животни и растения има тясна връзка, както между удовете на един и същ организъм. Ще дойде ден, когато хората ще виждат тази връзка и ще се ползуват от нея. Това показва, че съвременните хора има още много да учат, докато дойдат до истинското познаване на нещата. Днес всички говорят за душата и духа без да знаят, къде е тяхното седалище. То се намира някъде в мозъка, отдето те наблюдават живота на човека и го направляват. Къде точно е мястото им, малцина знаят. Не е важно да знаете мястото на душата и духа; важно е да им давате възможност да се проявяват. Хранете душата си с любовта, а духа си - с мъдростта. Колкото повече хора обичате, толкова по-широка и необятна става душата ви; колкото по-малко хора обичате, толкова повече душата се затваря. Всички сетива са в услуга на душата. Също така умът, сърцето и волята са в услуга на душата. Ето защо, дръжте в изправност сетивата си. Дръжте в изправност мозъка и сърцето си, да изпълняват службата си правилно. Само така хората могат да бъдат щастливи. Докато не направят връзка с духовния свят, с всички разумни същества, те ще останат далеч от истината, от знанието и любовта."

8. ЧЕТИРИ ВИДА СЪЗНАНИЯ САМ С УМА СИ. Беседа от Учителя, държана на 9 януари 1927 г. - В: Влизане . Сер IX. Т. II. София . 1930 . C. 45-46 „Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание; самосъзнание, което съществува у хората и космическо или Божествено съзнание, което се явява у високо напреднали в духовно отношение хора. Ние разделяме съзнанието по следния начин : подсъзнание , съзнание , самосъзнание и свръхсъзнание . Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят. Когато казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но то трябва да отстъпи своето място на космическото, на Божественото съзнание, т.е. трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царството Божие ще дойде на земята. Тъй както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро. Вземете всички проповедници на християнството из целия свят, както и ония духовно просветени хора в Индия, и вижте, дали имат желание да се обединят, не външно, но вътрешно. Даже и в Америка, доскоро проповедници от една църква не позволяваха на проповедници от друга църква да посещават службата им. Едните се считат за по-правоверни от другите. Вземете съвременните православни и протестанти, които са все християни, и вижте, ще позволят ли на един православен свещеник да излезе на амвона в евангелската църква да проповядва? Или, ще позволят ли на един евангелски пастор да проповядва в православна църква? - Няма да позволят. Какво показва това? Че тия хора нямат дълбоко вътрешно разбиране. Те живеят още в съзнанието и самосъзнанието, служат на себе си и на своя народ, но не и на Бога."

7. ПРОБУЖДАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО - ТОВА Е ЛЮБОВТА НЕ ГО ПРИЕХА. Беседа от Учителя, държана на 28 ноември. 1926 г. - В: Сила и живот. Т. I. София. 1929. с. 189 „Сега ние говорим за Истината. Обаче, какво е вложила Истината в човешката душа? - Тя е вложила в душата на човека стремеж към свобода. Този стремеж се изразява в копнеж към простор на човешкия ум и човешкото сърце. Без Истината човек не може да има определена посока на движение. Да допуснем, че някой човек иска да обича. Всички хора обичат и са обичани. Какво представлява обичта? - Любовта, обичта е пробуждане на съзнанието, проява на живот в човека. Любовта не е чувствуване, както я наричат някои хора, но тя подразбира пробуждане на съзнанието. При пробуждане на съзнанието, у човека се явяват условия за ума да мисли и за сърцето да чувствува. Не може да се пробуди съзнанието на човека, ако в него няма поне малко любов. Любовта внася живота. Пробуждането на съзнанието е процес. Някои мислят, че като възприемат любовта, според своите разбирания, и всички неща в живота ще им се изяснят. Не е така. Ако човек има ограничени разбирания за живота, когато Любовта дойде у него, тя ще го направи нещастен. Когато Любовта дойде между хора, които не са подготвени за нея, те изгубват своето предишно щастие; те изгубват и своята любов."

6. НОВИЯТ ЖИВОТ В НОВИ ФОРМИ НОВИЯТ ЖИВОТ. Беседа от Учителя, държана на 19 август 1922 г. на събора в гр. Велико Търново - В: Новото човечество . София . 1947-1948. с. 36-37 „Сега, за нашето учение, някои казват: Вие сте сектанти. Не, ние не сме сектанти и ще кажа, защо не сме. Ние отричаме съвършено целия съвременен живот и неговите методи и поддържаме новия . Следователно, онези, които поддържат стария живот, те са сектанти. В нас всичко е ново: нашите разбирания, нашият морал е нов. Ние проповядваме учението, че човек, който има съзнание, като види една мравка, трябва да и направи път. И ако един човек има такова съзнание, че може да направи път на една мравя, ако неговото съзнание е толкова будно, той може да направи велики работи в този свят. А сега казват: Какво, не съм убил никого, аз съм честен и почтен човек. Да, „честни", „почтени", но всички умираме. Я ми кажете, кой дом е този, в който днес царува любовта? Тук духовниците искат да спорят с мене. Няма какво да спорят с мене. Били ли сте в София? Онези хиляди хора, които ходят там по кръчмите, какво ще правите с тях? Онова младо поколение, което бяга от църквите, какво ще правите с него? Ще кажете, те са безбожници. Не са безбожници. В тях има един копнеж за нови идеи, и аз споделям техните мисли. Може да има в тях някои крайности, които не споделям. Копнеж, обаче, има в младото поколение, може да учи, в него има самопожертвувание, то е подвижно, експедитивно, а старите седят, философствуват. Една българска поговорка казва: „Докато мъдрите се намъдруват, лудите се наиграват". Новият живот ще се изрази в нови форми. В новия живот неврастения няма да има, ревматизъм няма да има, хора с болни стомаси няма да има, глухота, слепота няма да има, със счупени крака хора няма да има, а ще бъде живот на пълна хармония. Всичко това може да го приложим на опит. Но трябва да чакате, защото това не може да стане в една година. За да може да се създаде едно такова поколение, мене ми трябват поне 20 години още. Ако опитите са прави и дадат резултати, тогава вие ще трябва да приемете този принцип на природата. Това не са неща, които са създадени изкуствено. Аз в София правих други опити. Извеждам повече от 200 души на Витоша в най-големия сняг и се качваме на височина 1500-1600 м. През целия ден прекарваме на снега и никой не се разболява. Направихме един, два, три опити, исках да покажа на тия ученици, че в природата има известни закони, които трябва да се знаят."

5. ПРОБУДЕНИТЕ ДУШИ И ЗАКОНЪТ ЗА ХАРМОНИЯТА РАЗУМНО СЛУЖЕНЕ . Беседа от Учителя ,държана на 25 август 1921 г. - В: Беседи , обяснения и упътвания от Учителя . Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство , при срещата им в гр. Търново , през лятото 1921 г. [София . 1921]. с. 303-305 „Аз искам да ви изведа из затворите, разбирате ли, да ви изведа из онези кауши. Ще изпращате мисли на всички, на които съзнанието е пробудено. Ще се стараете да влезете в свръзка с всички ваши братя, на които съзнанието е пробудено. Законът е един и същ. Щом съзнанието на човека, до когото се изпраща мисълта е будно, той е веднага в съобщение с вас. Място и пространство няма за пробудените души-съобщението става моментално . Ако ви дойдат мрачни мисли, изпитания, считайте, че това е една велика привилегия. Ще се изправите пред Господа и ще кажете: „Господи, благодаря Ти за тази велика привилегия, с която днес си ме удостоил." Тъй кажете на това съзнание. Може би ще срещнете малко съпротивление и мъчнотии, но след това мъчнотиите ще изчезнат, вие ще почнете да се топите, да се топите, и постепенно ще ви олекне. Законът е верен и тия цветенца ще почнат да израстват. Ще имате най-малко 65% печалба." „ И тъй , нашата душа ще се научи как да се облича в астралния свят - с астралното си тяло , в умствения свят - с умственото си тяло , в духовния свят - с духовното си тяло , а като влезе в рая - със свое о божествено тяло . В оня свят на хармонията няма да ви познаят, ако сте със сегашните си тела. Тъй ще си мените костюмите, и като ви срещне някой, ако той не разбира законите на хармонията, даже няма да подозира, че това сте вие, няма да ви познае. И в другия свят, за да се познаем, трябва да бъдем всички в закона на хармонията. Тъй ще гледате да държите вашите мозъци в изправно състояние. Всички мисли, които ви обезпокояват, гледайте да ги използувате."

4. ОТКЛОНЕНИЕ ОТ УЧИТЕЛЯ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ В ХРИСТА ПРАВИЛНО УПОТРЕБЛЕНИЕ НА УМА , СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА В ЖИВОТА . Беседа от Учителя , държана на 22 август . 1921 г. - В: Беседи , обяснения и упътвания от Учителя . Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство , при срещата им в гр. Търново , през лятото 1921 г . [София . 1921]. С. 196-198 „Например, мнозина са казвали: „Аз от Учител нямам нужда, в мене говори Духът". Не е разбрал той. Духът , който говори в нас, е един и всякога в цялата вечност ще имаме нужда един от другиго . Който каже, че няма нужда от другиго, то е от лукаваго. Туй да го знаете, затова той няма нужда от Бога живаго, а онзи, който е роден от Бога, той ще има всякога нужда от другите, защото и в тях живее Бог. И ако вие се отклоните един ден от мене , вие ще пострадате , а не аз. Веднага ще почувствувате лишение от Бога и няма да може да говорите, ще изгубите вашето красноречие. Същият закон е и за мене, и за вас. Пазете се от това! Имате нужда от брата си и той от вас. Защо? - Защото и в двамата живее Господ, и трябва да слушате какво ви говори Господ, Когато кажеш някому: „нямам нужда от тебе", ти говориш против себе си. Когато брат ти каже: „нямам нужда от тебе", той говори против себе си. Когато кажем, че аз имам нужда от него, това показва, че той ми е брат на любовта и аз съм негов брат на любовта. Туй е първото учение, което трябва да имате в сърцата, умовете, душите и волята си. Това е абсолютна истина, в която няма никакво изключение. Ще опитате това. Всичко туй ние правим в името на тази истина. Ако съм тук между вас, защо съм, защо е това? Някои казват: „аз нямам нужда от вас". Хубаво, аз ще си замина. Като нямат нужда от майката, тя умира. Мъжът като каже на жена си: „нямам нужда от тебе", тя умира. Като кажат на бащата, че нямат нужда от него, и той умира. Като кажат на сина, че нямат нужда от него, и той умира. Като кажете, че нямате нужда един от друг, всички ще умрете. А като кажем , че всинца имаме нужда един от друг , това е възкресение в Христа. Само така можем да обясним факта, защо Христос е слязъл от небето да помага на грешните. Защо е слязъл? Това е велика тайна. Ако Бог усеща нужда да слезе в другите, колко повече ние. Тъй щото ще знаете, че всеки има нужда един от друг, но няма да бъдете натрапничави. Всичко по любов ще стане. Няма защо аз да дойда, да те хвана за гушата, да кажа: „аз те обичам". Няма защо, то се знае. Ако аз те обичам, какво ще направя? - Като ми дойдеш на гости, ще намериш готова трапеза, ще ти дам да се измиеш, ще ти дам кърпа да се изтриеш, ще те разведа из градините си, из нивите си, и целувки ще има, и милувки ще има. Това са целувки и милувки. Като не те обичам, градини няма да има, трапеза няма да има, ще те питам колко време ще стоиш, къде ще отиваш, имаш ли стая, и ще ти кажа, че нямам време да те разхождам. Е, това любов ли е? Когато се работи с любов, вратата навсякъде са отворени и ще има блага; когато няма любов, ще се намерим в едно грешно състояние от всички страни. И тъй, сега ще отворим сърцата си, умовете си и душите си по един правилен начин, за да може този велик закон да се прояви и да създаде по възможност една по-благоприятна хармония."

3. БОЖЕСТВЕНИЯТ КИПЕЖ ПОВДИГА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО МИРОВАТА ЛЮБОВ . Беседа от Учителя , държана на 19 август 1919 г., гр . Велико Търново на събора - В: Новото човечество . София . 1947-1948 . с. 85-87 „Трябва да се откажете от миналото и да започнете онзи разумен живот, за който ви говорих, и който се възвестява сега в света. Който отсега нататък не се съобразява с тоя велик закон, за него няма на земята условия да живее. Хората, които не искат да се съобразяват с него, законите на природата казват, че трябва да си заминат от земята. Ако вие сега не вярвате в това, което говоря, проверете и след 10 години ще кажете, верни ли са моите думи или не. Велик закон се налага сега на цялото човечество - велико съзнание се пробужда в света, нещо което никога не е ставало. То е кипежът на всички човешки души, които искат свобода. И тази свобода се търси не от единици, а от цялото човечество - от всеки дом, от всеки индивид, от всяка култура и религия. Туй е Божествен кипеж, който повдига цялото човечество. И религиозните хора не само не трябва да спъват неговото течение, но ще трябва да му дадат път, защото инак ще ги прегази. Туй течение носи такива блага, каквито светът досега не е виждал, но и такива страдания за ония, които ще му се противопоставят, каквито те не са виждали. Земята ще се разтърси така, щото хората ще познаят, че в света има нещо друго, което те досега не са усещали. И природата има край на търпение." „Има хиляди възможности, по които може да се живее. И онзи, който турга прегради на живота, не разбира основните закони на човешката душа и дух. Ако човек само сега се раждаше и умираше, ако пръв път съществуваше, той би бил жалко същество. Човека , когото виждате пред вас , съществува от милиони години .Бог е работил милиони години върху неговата душа и върху неговия дух . Душата - това е Неговата дъщеря , духът - това е Неговият син . Към тях трябва да се отнасяме с дълбока почит и благоговение. Туй е новото Божествено учение на този свят, което се възвестява, и което ще влее нов живот в съвременното общество."

2. БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИТЕ И СЛАВЯНСТВОТО ДЕТЕТО РАСТЕШЕ . Беседа от Учителя , държана на 30 март 1919г . - В: Великите условия на живота . София . 1944. с. 145-146 „Това се разбира от думите, които Христос изказал: „Не се противи на злото". С други думи казано: „Не се противи на Божественото учение, което иде със сила отгоре. Бог урежда и оправя света. Дойдеш ли до човешкото, можеш да му се противопоставяш, но на Божественото нямаш право да му се противопоставяш. За човешките неща можеш да имаш особено мнение, но за Божествените никой няма право да се произнася. Божественото владее света. То управлява народите, обществата и хората. „А детето растеше в дух и мъдрост". Така трябва да растат всички българи, всички народи, цялата бяла раса. Не се страхувайте от това, какво ще стане с вас. Бъдещето на българския народ, с малки изключения, е светло. Бъдещето на славяните е добро . Те носят такава култура, каквато никой не подозира. Всички народи ще черпят от тази култура. Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода. В името на тази свобода всички народи ще се обединят и то така, че големите народи ще покровителствуват малките. Ето защо, обръщам се към всички мъже, жени и деца да ратуват за идеята, която ще донесе братство, равенство и свобода между народите. И тъй, да престане борбата между народите. Всеки народ да се стреми да стане велик по дух, мъдрост и любов, а не голям, да владее и управлява малките народи. Нека всеки работи в това направление, да се освободи от атмосферата, която сега го задушава и да си каже: Ние можем да се споразумеем, да уредим живота си, защото Господ е с нас, духовният свят е с нас. Който препятствува на славянството да се прояви , няма да види добро . В бъдеще всички народи ще работят за славянството . Така е писано в Божествената книга . Славяните са богати хора. Техните житници, техните кесии ще се отворят за всички народи и ще кажат: Братя, елате при нас, да заживеем в мир и съгласие, в братство и равенство помежду си. Това носи новата култура за цялото човечество. Нова философия иде в света. Като заминете за другия свят и се върнете отново на земята, сами ще проверите, дали думите ми са верни. Докато сте в другия свят, ще прочетете програмата, която ще се приложи в бъдеще. Желая ви да бъдете радостни и весели. Никаква скръб, никакво страдание, никакъв страх. Мъжество се иска от всички. Хлябът ще дойде, няма да умрете от глад и от жажда. Всичко ще имате в изобилие. Всички мъртви ще оживеят. Ще повикаме всички убити и обесени от онзи свят. В продължение на сто години най- много няма да остане онеправдан човек на земята. В продължение на сто години ще се тури ред и порядък в света. Божието благословение ще дойде и върху вас и върху децата ви."

1. ИДВА РЕЛИГИЯТА НА ТРУДА СЛЕД 1945 г. ПРОТИВОРЕЧИЕ В СЪЗВУЧИЕТО . Беседа от Учителя, държана на 9 февруари 1919 г. В: Великите условия на живота , София . 1944. с. 88 „Дето животът се проявява правилно, там е Божият храм, там са свещите и кандилата. Когато хората се обединят и заживеят в любов и братски помежду си, те влизат в Божествения храм. Всички хора не са на еднакъв уровен, но всички могат да бъдат братя и да се ползуват еднакво от благата на живота. За онези, които се съблазняват от чуждите добрини и блага, Христос казва да се извади дясното им око и да се отсече дясната им ръка. Дошло е време, когато християнските народи трябва да се побратимят и приготвят за бъдещата религия, която иде. След 45-та година, тя ще дойде, ще се наложи на човечеството и ще го преобрази. (На 9септември 1944 г. комунистите идват на власт за 45г.-до 1989 г.). Тя е религията на труда. След нея ще дойде новото учение - учение за живота. Докато живият в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на живота, всичко това ще изчезне. - Защо? - Защото любовта ражда живота. Следователно, всеки трябва да си даде отчет, в коя религия живее: в религията на труда, или в религията на любовта. В религията на труда има две категории хора: едните живеят по Божествен начин, а се проявяват по човешки; другите живеят по човешки, а постъпват по Божествен начин. Това са неизбежни противоречия. Обаче, живейте, трудете се и очаквайте новата религия, т .е. новото учение на живота, на работата и на любовта. Казано е, че животното в човека се мъчи, човек се труди, а Бог работи. Дайте път на Бога в себе си, Той да се прояви и да заработи чрез вас."

В. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ И РАЖДАНЕТО НА КОСМИЧЕСКИЯ ЧОВЕК 1. Идва религията на труда - след1945 г. 2. Бъдещето на българите и славянството 3. Божествения кипеж повдига цялото човечество 4. Отклонение от Учителя и възкресение в Христа 5. Пробудените души и Законът за хармонията 6. Новият живот - в нови форми 7. Пробуждане на съзнанието 8. Четири вида съзнание 9. Космическият човек 10. Чрез Божественият Дух човек се ражда отново

Б. УЧИТЕЛЯТ ЗА КЛАСОВАТА БОРБА 1. КЛАСОВАТА БОРБА - ЧИСТО МАТЕРИАЛИСТИЧЕСКА. ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ. Беседа от Учителя, държана на 4 май 1919 г. - В: Сила и живот. Сер. III. София. 1920. с. 60-61,62-63,67-69 „Светът днес е пълен само с божества, с христовци, богородици, свети ивановци, николовци и т.н. Светът страда от тях. Няма го още истинският Господ! Къде е той? Ето къде е: в онзи момент, когато ти в душата си възлюбиш всички хора, този Господ ти е изпратил един лъч. Когато всички противоречия изчезнат от твоя ум, когато ти съзнаеш своята длъжност и си готов да се пожертвуваш, истинският Господ е проговорил в тебе, ти и Той сте едно и също в тоя момент. Христос казва: „аз дойдох с тоя Господ, Който живее в мен, дойдох с Него, чрез него, за да дам виделина на всички, за да повярват". Кои? - онези малките, чистите души. Колко велико нещо е да бъде човек чист в света! Върху тази чистота почиват всички идеи, всичкото щастие, здраве и цялото блаженство на човечеството. Ако човек бъде чист, няма да ходи в тъмнина, ще има ясна представа за живота и ще може да го нарежда тъй, както би трябвало." „Кога е станал буржоа и кога пролетарий? Ти не си роден нито буржоа, нито пролетарий, а си роден човек за мислене - да разбираш закона на светлината и тъмнината. Светлината подразбира богатство, а тъмнината - сиромашия, но и в светлината има различия, има разни степени светлина. Например име светлина при изгряването на слънцето, има светлина към обед, а има светлина и при залязването на слънцето. Онзи буржоа, на когото слънцето е изгряло, ще гледа на нещата по един начин, а този, на когото слънцето е залязло, ще гледа на нещата по друг начин. Днес Христос разрешава един велик обществен въпрос, въпросът за тъй наречената класова борба. Това не е идейна борба. Тя е същата, която съществува от 8000 години, изразена в същото положение: „слез ти, да се кача аз ". Досега са управлявали меншествата, а в бъдеще ще управлява мнозинството. До сега са работили „меншевиките", а за в бъдеще ще работят,, болшевиките". Може това да стане. Ще кажете: „как е възможно един благородник да работи за простия човек, за пролетария?" Ще ви запитам: как е възможно майката и бащата, които са буржоа, да работят за своите деца, пролетариите в света, да стават рано сутрин, да ги нахранят, да им доставят всички средства за съществуване, да жертвуват за тях и безсънни нощи и т.н.? Родителите знаят, че трябва по такъв начин да изпълнят към своите деца задълженията си, защото един ден този пролетарият ще отмъщава. Майката, която е любов, работи, също и бащата - трябва тия буржоа да си турят престилките, да шетат на пролетариата, защото този пролетарият един ден ще ги изпъди от къщата им, ще им вземе на сила парите и ще ги кара да работят. Това е било и ще бъде. До кога? Докато изчезне тази класова борба, която е чисто материалистическа. Това е една преходна стадия в живота на човечеството. След хиляди години, ще дойде друга епоха, когато хората ще живеят по друг начин и тази борба ще се замени с ред и порядък в живота. Ние днес разглеждаме човека в отношенията му към подобните му, според изречението: човек за човека е вълк. Обаче, аз казвам, че човек на човека е брат." „Животът не може да се прояви само в една форма, а се проявява в ред безконечни форми Когато тия форми се съчетаят и дадат израз на една по-велика форма, казваме, че животът е еднороден, т.е. всички форми имат еднакъв стремеж към проявлението на една по-висша форма. Но по отношение на тази велика форма, която е еднородна - това не значи, че тя е сама, с нея има други такива форми, които се съединяват и образуват други светове. Като изучаваме природата, виждаме, че съществува този велик закон на еднородство и на разнообразие. Това, обаче, не бива да ни спъва. Човек, който е на тъмнина, е на почивка, дава наставление на младите; той ще бъде писател, поет, княз и ще стои под сянката долу. А щом е пролетариат, ще работи, само когато има светлина. Следователно, Господ създаде света не за буржоата, а за пролетариата, т.е. за работниците, които прогресират. Ще уподобим богатите хора са събрано богатство от миналото, а бедните хора са богатство, което сега се събира. Тъй, че богатите са хора на миналото, а бедните са хора на бъдещето. Изберете си тогава: богат ли си - ти си човек на миналото, беден ли си - ти си човек на бъдещето. В еврейския език има само две времена: минало и бъдеще. Няма настояще. Те казват, че всяко нещо, което става, е минало, а което иде, е бъдеще. Настоящето е само един преходен момент, то е точка и не завзема никакво пространство. Бъдете, прочее, хора на бъдещето. И тъй Христос казва: „аз дойдох, светлина да дам на хората; на бедните - на хората на бъдещето, за да не ходят в тъмнина, по пътя на богатите, т.е. на миналото. Всички грехове са грехове на миналото. Ние носим греха като сянка, и всеки, който иска да се освободи от него, трябва да стане човек на бъдещето; иначе, той ще носи греха си тъй, както змията носи кожата си. Когато някой каже, че иска да живее в бъдеще, разбирам, че той иска да живее без грях. Когато някой иска да бъде богат, разбирам, че той иска да греши. И тъй, бедните хора са хора на доброто и на светлината, а богатите хора са хора на греха и тъмнината. Може на някои да се видят тия думи горчиви, но нека излезе някой да докаже, че това не е истина. Аз не считам богат човек само оня, който има пари, но и този, който има знания и сила, и употребява това не за доброто на своите ближни, а за тяхното спъване в зло, него наричам буржоа. Хора, които вършат волята Божия, наричам пролетарии или хора на бъдещето. Пролетариите наричам още пчелички, работници на новата култура. Думата „пролетарии" е класова, тя не е точен израз, а трябва да се каже работници на новата култура, на новата наука. Коя е новата наука? - Да живеем всички в светлина, да бъдем всички щастливи и да не разваляме нито своето щастие, нито щастието на другите. Аз мога с две думи да разваля щастието ви и за 100 години да го не намерите. Представете си, че ви извикам и поставя срещу вас една бомба със запалка. Бомбата експлодира и какво ще стане с вас? Така и във всяка ваша мисъл има запалително вещество, което като експлодира, образува всички ония условия, които наричаме зло. Тъй пояснявам злото - като материя, която не можем да контролираме, защото не е подчинена на нашата воля, а материята, която е под нашата воля и можем да я контролираме, аз наричам добро. Външния свят се контролира от друга воля, вътрешният от нашата. Ако и Господ, който контролира материята отвън, изгуби своята нишка, то всяко съществуване би изчезнало." 2. КЛАСОВАТА БОРБА - КАК ЩЕ СЕ РАЗРЕШИ ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ. Беседа от Учителя ,държана на 4 май 1919 г. - В: Сила и живот . Сер. III. София . 1920.с. 66-69 „Не ви говоря за религията, сити сме вече на религии. Ние трябва да живеем в божествената любов, в божествената обич, в божествения дух. Сегашните религии нека останат за буржоата, за хората на миналото, а божественият живот е потребен за хората на бъдещето. Някои мислят, че ние искаме да турим хората в ново заблуждение. Далеч от мене такава мисъл;в мене има любов, която е движение от горе на долу , разбирам какво е обич , т.е. движение на човешката душа отдолу нагоре , разбирам какво е Божествения дух , т.е сила , която държи всичко в хармония . Докато вие имате сегашните религиозни схващания, никога не ще може да се споразумеем с вас." „Когато някой ме пита, дали вярвам в Христа, аз намирам, че това е най- баналния въпрос, защото това е равносилно, да ме пита някой дали вярвам в светлината, в любовта. Аз ходя в светлината, каква нужда има да вярвам в нея? Аз всеки ден приказвам с Бога, как да не вярвам в Него? Щом ми задават такива въпроси, то значи, че искат да ме снемат от положението ми, да ме направят един демон, антихрист, буржоа. Аз не искам да бъда нито буржоа, нито пролетарий, тъй както сега разбират хората. Аз не ви говоря за историческия Христос , но за Този живият Христос , който е у вас и между вас. Избийте си тоя клин от ума си, да мислите , че Христос е вън от вас . Този Христос е Духът и когато Го разберете , ще Го видите във всеки човек . Докато търсите Христа само в един човек , никога няма да Го намерите. " „И тъй, да се върнем към Бога и да живеем без религията на омразата, завистта и користолюбието. С това не искам да кажа, че трябва да се изхвърли религията, нека си съществува класовата борба, защото и тя е тъй потребна, както са потребни онези глисти, които разработват почвата. Земеделецът казва: „изорах нивата". - Не, не си я изорал ти, а тези глисти, които живеят дълбоко в земята. Тъй и в класовата борба: пролетариите, буржоата са глистите, които са работили ред години и са окислили почвата. След това ще дойдат ангелите със своите рала, ще посеят тая почва и ще кажат: „достатъчно вече сте работили, ние ви благодарим, защото ще имате за хиляди години какво да ядете и пиете и ще бъдете всички братя". Християните казват, че при тези блажени времена ще бъдат в рая, турците казват, че ще имат цели планини с пилаф и т.н. Каква идилия е то - пилаф без купон! Христос, обаче, казва: „Аз дадох виделина на света", а виделината - това е смисълът на живота, това е храна на ума, душата и сърцето. Това значи да сте доволни в себе си, сити в живота и да имате енергия и желание за работа в живота. Сега като се върнете в къщи, ще почнете да философствувате: „може ли човек да живее без религия?" Когато Господ създаде света , нямаше религия . Религията се яви в света , когато дойде дявола . По-напред хората живяха в любов и всяко учение което не се ръководеше от любовта, не се признаваше за божествено. Според мене, религията е един санаториум, една болница, за болни хора е религията. Когато една мома се разочарова от живота, и когато момъкът изгуби своята възлюблена, те стават религиозни. Следователно, всички религиозни хора са фалирали буржоа , а ония хора , които служат на Бога от любов , те са хора без религия . Тези, които са в болницата, не ги съветвам да излязат от нея преждевременно, а ако искат да излязат от нея, трябва да запитат лекаря дали е време за това, дали организмът им функционира правилно, и ако лекарят им разреши, нека влязат в широкия път на живота, дето се живее без религия. „Свободни сте", трябва да каже той, ще ви подпише свидетелство да бъдете свободни . Църквата за сега е една болница , а свещениците и проповедниците са прислужниците и лекарите. Сега предстои на някои от вас да излязат от болницата. И аз съм на вратата и, макар и да съм незван от никого проповедник, пророк без портфейл, ще ви запитам: „приятен ли беше живота ви в болницата, научихте ли си урока там?" Ще кажете: „ох, съсипаха ни тези инжекции". Лекарят казва: „човек, който не живее в Бога, ще опитва нашите губерки и ще живее в болницата". Аз казвам: „не нося никакви губерки, ножове, никаква аптека нямам, торба не нося, но дишайте чист въздух, гледайте нагоре, не ходете в тъмнината, слънцето да ви огрява, за да не влезете пак в болницата. А влезете ли отново в болницата, опасно е вече, защото положението се усложнява, докторът пак ще се яви, ще употреби всички научни средства, ще гледа, че температурата постоянно се повишава - 38°, 38.5°, 39°, 40°, 41°, 42° и вече болният ще фалира и ще го изнесат от болницата, защото при тази температура няма живот, а ще влезе в аутопсионната стая, ще му разтворят мозъка, стомаха, червата и ще видят, по какви причини са го уволнили. Христос казва, че може да се живее и без термометри. Не се смущавайте от това, кое е полезно в живота и кое не - всичко е полезно, но да престанем да мислим, че животът е само в болницата. Болница, църква, концертна зала, училище, това са неща преходни, а животът подразбира нещо много по- сериозно в себе си. В истинския живот не трябва да има никакво смущение, а постоянна работа. С три думи ще ви определя това, което Христос казва: мъчене, трудене и работа. Някой ученик казва: „много се мъчих, докато влязох в гимназията, много се трудих, докато я свърша." Като се помъчите и потрудите, иде работата - това е учението, което сега ви проповядвам. На тези, които се мъчиха, казвам да не се мъчат повече, а да се трудят. На тези, които са се мъчили и трудили, казвам: не трябва повече да се мъчите и трудите, а елате при мене, аз ще ви науча да работите. Това са думите Христови, който казва в цитирания стих: „Аз, моят Дух ще дойде да ви научи какво трябва да правите". Сега е моментът за тези, които са свършили училището, да се спрат, да покажат свидетелството или дипломата си, защото преди това са били невежи. Днес навсякъде в света искат дипломи, нямаш ли такива, не можеш да станеш нито учител, нито министър, нито съдия и т.н. Бъдещият живот няма да бъде живот на миналото. Христос казва: „за в бъдеще няма да има нужда от свидетелства", а сегашният живот ще служи за основа на бъдещия, ще изработи нови форми, и ние знаем, какви ще бъдат тия форми: братство с любов. И тъй, онези, които не са влязли в училището и не познават светлината, ще се мъчат и трудят. Малко са тези, които работят, те са само някои поети, художници и музиканти. Работата е да нямат абсолютно никакво смущение в ума. Това е, което Христос казва, „аз ви нося божествената любов , влезте в нея , проявете вашата обич,и тогава Духът ще дойде и ще влезе във вас и вие ще разберете вътрешния смисъл на живота. "