Светулка

64. Веса Козарева* Веса Козарева е предана последователка на Учителя. По професия учителка, тя прилага идеите на Братството с децата и има много хубави резултати. Често пъти Учителят я праща в някои села и градове да разнася беседи и изнася сказки за новия живот. Тя изпълнява точно дадените задачи от Учителя и след свършване на работата му разказва подробно за направеното. След като се пенсионира, тя живее на Изгрева в малка барака, покрай която е алеята на кремовете. Води много скромен и беден живот. Учителят отива при нея на гости, а тя има само половин хляб и се чуди как да го нагости. Той схваща нейното вътрешно състояние и й казва да вземе една чиния и да отиде да поиска от Ради Танчев малко зелева чорба. Той и дава зеле с чорба и така тя нагостява Учителя. По време на бомбардировките Веса Козарева отива заедно с Учителя в Мърчаево. Тя се настанява в къщата на Търса, заедно с Анастасия Янакиева, Решава да си изпере дрехите. В двора няма вода, затова тя ги слага в корито и отива да ги пере в дома на Темелко. Доктор Иван Жеков я вижда, ритва й коритото, дрехите се разпиляват. Той казва: „Тази коза - и тя дошла да пречи тук, а колко много хора се събират сега." Веса се натъжава много, разплаква се, отива и сяда при Извора на доброто. Учителят забелязва тази сцена, веднага отива при нея и й казва: „Не се тревожи и измъчвай. Тук са се събрали много и различни хора, които мятат само опашките си и се цапат. Ти иди на Изгрева и аз ще съм с теб." Сестрата събира багажа си, връща се в бараката на Изгрева, където няма никой - всички са го напуснали. Няколко непознати минават през Изгрева покрай нейната барака и казват, че София ще загине от бомбардировките и нищо няма да остане от нея. На 30 март 1944 г. над София прелитат много самолети да бомбардират, но тя вижда във видение, че пред тях лети Учителят и им показва къде да хвърлят бомбите, Веса размахва бяла кърпичка и поздравява Учителя. При тези бомбардировки бомбите падат на слатинските ливади и зад село Дървеница. Самолетите пускат над 3000 разрушителни и 30 000 запалителни бомби. След заминаването на Учителя Веса живее известно време на Изгрева и когато започва събарянето на бараките, тя отива да живее в Мърчаево при Радка Герова и мъжа й Геро. Те й дават най-хубавата си стая и постоянно се грижат за нейното отопление и храната й. С мъчнотии и премеждия тя живее до 6 август 1968 г., когато си заминава от този свят. Остава вярна на Младежкия клас и не се омъжва. __________________________________________ * Виж « Изгревът» том VII стр. 688-689; том XVII стр. 663-664, стр. 753.

62. Цеко Матов Етугов* Много братя работят усърдно и помагат в общото дело, особено в лагерите на Рила. Такъв е и Цеко Матов Етугов. Завършва електротехникум и работи в мореплаването. На Рила той често вози Учителя с лодката. Крайно услужлив е и помага на всеки, който го вика на помощ. Пее братските песни, прави опити да пише стихове и всякога гледа да ги римува. Приятелите се подиграват на неговото пеене и на стихотворенията му, но той не се отчайва, а работи усърдно. Постепенно Цеко започва да пее добре песните и да пише хубави стихотворения. При един разговор Учителят го пита: „Цеко, ти какъв искаш да станеш в другия живот?" Цеко веднага отговаря с рима: „Учителю, искам да стана поет и да измета от света всичката смет." След малко, като се позамисля, казва: „Учителю, ученик искам да стана." Учителят отговаря: „Тя свърши вече. Ще станеш това, което първо пожела." Цеко живее в барака на Изгрева. Понеже няма малък часовник, постоянно носи в пазвата си будилник с две камбани Когато някой го попита колко е часът, той изважда будилника и дава точно време. За да се събуди сутрин навреме за беседа, слага будилника в голяма тенджера, курдисва го, захлупва тенджерата с капака и сутринта, когато започва да дрънка, се събужда цялата махала. Когато Учителят дава задачата всеки да се нахрани с 10 хапки хляб, Цеко решава задачата по своему. Взима един топъл самун от 1 кг., разчупва го на 10 части и започва да се мъчи да вкара всяка една в устата си, за да изпълни задачата. Учителят казва, че трябва да вечеряме преди залез слънце. За да изпълни и тази задача, Цеко се качва на върха на черешата, яде, докато вижда Слънцето, и щом то залезе, спира яденето. В Мърчаево Учителят му казва: „Цеко, приготвяме ти нов апартамент." Цеко отговаря: „Учителю, на мен ми е много добре в бараката на Изгрева. Не искам никакъв апартамент." (Учителят му говори за духовното жилище, което се подготвя.) В Цеко се влюбва жена, която желае да се омъжи за него. Цеко е наивен като дете и не мисли за последствията. Тя му е била враг в миналото и е искала да го отклони от духовният му път. Учителят вижда и знае всичко. Веднага взима мерки да го предпази от падението, което го очаква. След няколко дена, Цеко е ударен от ток и си заминава от този свят. Той поправя тока на брат Пеньо Ганев и държи единият проводник с ръка. В това време духва вятър и дългата му коса се опира до другия проводник и си заминава, както е на стълбата, опряна на стълба. В момента на заминаването му на Изгрева, Учителят казва в Мърчаево: „Сега Цеко е при нас с духовното си тяло и отива в духовния свят при по-добри условия." Той остава верен на Младежкия клас и не се оженва. ___________________________________________________________ * Виж «Изгревът» том V стр. 674-676; том VII стр. 373-374; том XVI стр. 107, N93.

61.Гради Минчев* Един от добрите работници, който влива своите свежи сили в братския живот е Гради Колев Минчев. Роден е в село Габерево, Елховско, на 5 юли 1912 г. В съновидение той вижда, че в предишния си живот е американец и работи в групата, която Учителят създава при пребиваването си в Америка. Заминава си за другия свят, след известно време намира Учителя и се ражда в България. Като израства, той се запознава с идеите на Братството и Учителя и идва с майка си Мария да живее на Изгрева. Със своя откровен и детински характер и постоянната си готовност да помага на всекиго спечелва любовта и уважението на приятелите. Понеже работи като строител, на Изгрева той се включва в строежа на бараките. Запознава се с Алфиери Бертоли, при когото научава мозайкаджийския занаят и става майстор. С този занаят обикаля из цяла България. Участва активно в почти всички екскурзии на Рила, в общата работа за подържане на лагера и устройване на магазина. След заминаването на Учителя той става домакин на Братството и стола и се грижи за неговото снабдяване и правилно функциониране. Приема редовно всички приятели, които идват от провинцията, и ги настанява да преспят в братските стаи. Под влиянието на Учителят Гради променя своя характер и с готовност участва във всяко общо братско начинание. Той на дело прилага идеите на Учителя и оставя светъл спомен в душите на братята и сестрите със своята безкористна и всеотдайна работа. Гради отива при Каназирева в Стара Загора. Разговарят известно време, тя му предлага да отидат при митрополита на разговор. Взимат една беседа и се отправят към Аязмото, където се помещава митрополитът. В проведения разговор Каназирева се оплаква, че в едно старозагорско село по донос на попа милицията разгонва братята и сестрите от беседа. След това тя подава беседата, която носи. Той я взима, усмихва се и казва: „Виждаш ли тази библиотека с остъклените врати, в нея има всички беседи, излезли досега, от господин Дънов. За случая, с който ме запознахте, аз не зная нищо и разгонването на братята и сестрите не е наредено отгоре, а е работа на местна почва." След това той извиква попа и му се скарва, че постъпва лошо с хората на Братството. След освобождаването ми от казармата, аз отидох да работя при брат Гради, който се беше наел да направи бюст на Георги Димитров в двоен размер от мозайка по гипсов макет, изработен от скулптора Фицов. С нас беше Асен Каназирев, който имаше фабрика за сапун и го пратиха в Белене. Понеже помагал в живота много на брата на Георги Димитров, лежа една година в лагера и го освободиха. Заедно с него и Гради правихме клинови калъпи от бетон и рабецова мрежа по формите на статуята. Те станаха сто. Сглобихме ги, поставихме арматура и отляхме статуята с мозайка и цимент. Стигнахме до главата и се оказа, че няма едно калъпче. Намерихме го в напрежението и наляхме разтвора до горе. Брат Гради остана цяла нощ да долива, защото мозайката спадаше. Стана фигурата. После я изтъркахме. Брат Гради взе карци и с кран сложиха фигурата и я закараха на гарата, натовариха я във вагон за Ардино. Там отляхме пиедестал и монтирахме статуята, Фицов ни изигра - не плати на Гради и той не можа да плати и на нас. Аз не си развалих отношенията си с него и работехме и други обекти. Брат Гради имаше машина за търкане и полиране на мозайки, но брат Борис му я поискал, и той му я дал да си услужи, но Борис не му я връщаше. Гради искаше да ми я даде на мене за компенсация на парите, които ни задигна Фицов. Борис мина след години и върна машината и Гради ми я даде веднага. Тя е още у нас. След заминаването на Учителя Гради живее дълго време в тъй наречените „пловдивски бараки" заедно с майка си Мария. Посреща братята и сестрите, и работи като домакин. След спирането на стола на Изгрева, брат Гради създаде бригада за производство на фонтанки и други градински украшения към предприятието „Паркстрой". Беше бригадир и привлече много приятели да работят при него. Аз работех на Министерството на транспорта и почти всяка вечер минавах до тях и разговарях с майка му Мария. Той ми се изповядаше за всичко, което преживява и ми се оплакваше от изгревяните, които работеха при него. Разбираше се по-добре със светските хора, които ги учеше на занаят, а нашите не го слушаха и му създаваха неприятности. По-късно се пенсионира и се освободи от изпитанията през които преминаваше. Остана в дома си и по цял ден пееше братските песни и четеше Словото. След разрушаването на Изгрева, отива да живее в апартамент в квартал „Младост -1", заедно с брат си Атанас и майка си Мария. Тя си заминава на 25 юни 1974 г. Гради живее сам труден живот, но при тежкото боледуване много приятели му помагат - носят храна, обгръщат го с голяма любов. Разболя се от паркинсон, трепереха му ръцете от голямата работа, която беше минала през него. Трепереха му ръцете и той се хранеше с широка фуния, с която смучеше главно течна храна и супи. Много се грижеха за него брат Стойно Марков и сестра Стоянка Колева Драгнева, и често се срещахме при него. Брат му Атанас живя малко при него и напусна жилището. Аз му помагах с каквото можех в апартамента. Аз отидох на Рила на Седемте езера и не можах да го изпратя. Замина си на 12 август 1992 г., като остана верен на принципите на Младежкия клас и не се ожени. _________________________________________________________________ * Виж «Изгревът» том VII стр. 688-689; том XVII стр. 663-664, стр. 753.

60. Панталей Карапетров Един от учениците на Боев от гимназията в Панагюрище е Панталей Карапетров, дърводелец по професия.* Той идва в София, запознава се с Учителя и учението и остава да живее на Изгрева. Като наблюдава колко е сериозен Учителя на беседите, той не смее да се приближи до него. Когато започват да правят бараките на Изгрева, Учителят е постоянно при строежите, усмихнат и разположен. Панталей се престрашава един ден и му казва: „Учителю, аз искам да си сменя занаята." Учителят изведнъж става много сериозен, поглежда го строго и му казва: „Христос беше дърводелец, а ти какъв искаш да бъдеш? Дърводелството е един от най- хубавите занаяти." След този разговор Панталей остава дърводелец до края на живота си. Като правят бараките на Изгрева, на Панталей често му се дояжда нещо сладко, но на Изгрева няма никой познат, от когото да си поиска. На другата сутрин, като минава покрай салона, Учителят го вика с лявата си ръка, а в другата държи един буркан със сладко и лъжица, подава му ги и казва: „Идете в гората и си похапнете сладко, колкото искате." Учителят е крайно чувствителен и схваща състоянията, през които минава всяка душа. Отгатва желанието на Панталей и веднага го задоволява с широта и свобода. За него няма маловажни желания и постъпки, а всичко облича в красивата дреха на Любовта, носителка на живота. Панталей остава да живее на Изгрева и след заминаването на Учителя, заедно с другарката си Петранка активно участва в трудния братски живот. Той е паркетчия и работи в „Софстрой". Често се срещахме по обектите и заедно ги завършвахме и предавахме. Той се пенсионира преди мене и се включи в общият братски живот. С него и Боянчо и други приятели участвахме в укриването и пренасянето на останалите беседи след обира на 6.12.1956 г. на сигурно място. Посред нощ пренасяхме, като няколко души вървяха напред да гледат дали има хора по пътя. След пенсионирането си живее известно време и си замина на 19 март 1990 г. Жена му е машинописка и постоянно взима участие в издаването на беседите. На 20 октомври 1993 г. си замина от този свят. ______________________________________________ * Виж « Изгревът» том XIII стр. 579-584.

59. Петър Камбуров* Петър Камбуров е роден на 1 декември 1899 г. в Стара Загора. Идва в София и се записва да следва право. Запознава се с Учителя и Братството и редовно посещава беседите. През 1920 г. месец февруари Петър отива в София да си завери семестъра. Температурата е -20 градуса, влакът закъснява и пристига след полунощ. Петър слиза и се отправя към дома на Учителя да се приюти. Спира пред вратата, но никъде не свети и остава да чака. Започва да замръзва и бутва леко с пръст вратата. Лампата в стаята на Учителя светва и той излиза наметнат с пелерина. Изтичва, отваря вратата и казва: „Рекох, не бива да стоите вън, ще се простудите." Въвежда го вътре, събужда сестрите да му направят чай и го затоплят. Денят е неделя и има беседа. След нея и обеда Петър пита Учителя: „Учителю, тази нощ, като бях вън замръзнал, защо не ми отворихте вратата преди да я бутна?" - „Законът на невидимия свят е докато не почукаш, не ти отварят." Един ден в салона при него идва София Попова, поглежда го и му казва: „При сегашното ви развитие вие нямате нужда да учите право." Петър послушва Учителя и се заема да работи духовно. Петър работи в печатницата на Лазар Котев като словослагател и живее в таванска стая в дома му без прозорец и врата. Един неделен ден той разбира, че след беседа Учителят е поканен в дома им. Правят се големи приготовления. Петър отива на беседата, веднага се връща и влиза в стаята си, от която вижда, че след 20-ина минути с файтон идва Учителят. Изчаква да спре шумът в хола - когато казват молитва и той си казва. Има едно парче хляб и няколко маслинки. Изпитва голяма вътрешна радост и изяжда малко хляб и две маслинки. Благодари за всичко. След като Учителят си отива, той чува разговор между хазайката и дъщерите й, които изнасят блюда с гозби: „Язък за масрафа! Толкова хубави яденета бяхме приготвили и всички ядоха до пресищане, а господин Дънов мълча и накрая изяде парче хляб с две маслинки." Учителят го изпраща в село Арбанаси, където правят опит за създаване на братска комуна. Комуната не успява. Петър е много добър цигулар и свири отлично „Идилията", с която мелодия ангелите посрещат нашите издигнати духовни приятели в невидимия свят. Петър активно участва в печатането на Словото, във всички начинания, свързани с комуните и братския живот. Има много интересни опитности с Учителя. След заминаването на Учителя тяхното голямо семейство отива да живее в село Прослав, Пловдивско, където образуват комуна заедно с толстоистите. Той си заминава на 20 юли 1969 г. ____________________________________ * Виж «Изгревът» том І стр. 71-72, стр. 405-408; том II стр. 334; том VI стр. 181-222.

58. Илия Узунов* Илия Узунов е роден на 18 ноември 1905 г. в Търново. Там той получава средното си образование и отива на един от съборите на Братството. Запознава се с Учителя, приема с любов новите идеи и започва да работи за тях. Идва да живее на Изгрева, сприятелява се със Стоянка Илиева и живеят братски до нейното заминаване. Той следва електроинженерство в Австрия и след завръщането си в България, работи в подстанция, където се и пенсионира. Участва активно в братския живот, посещава редовно Рила и Витоша. Има много идеи, които почти никога не довършва, а други ги използват. Веднъж, когато е в своя роден град Търново, му се внушава мисълта да напише писмо до цар Борис III - да се откаже от престола си доброволно. Това щяло да бъде един уникален случай в света - цар сам да се откаже от царството си. Той философства, разсъждава и накрая не написва писмото. Когато отива на Изгрева, Учителят го среща и го пита: „Илия, защо не написа писмото до царя?" След заминаването на Учителя Илия Узунов работи известно време в бригадата на Борис Николов. Участва дейно в братския живот и борбите, които се провеждат в братството. Той има много опитности с Учителя, които не написва. След заминаването на Стоянка Илиева на 25 септември 1981 г. живее сам, но много братя и сестри му помагат. Илия Узунов си заминава на 10 юли 1996 г. Остава верен на принципите на Младежкия клас и не се оженва. Като разбрахме от приятелите, че брат Илия е много болен, сготвихме ядене и отидохме с Елена да го посетим. Той беше много отслабнал, не се хранил няколко дена и се подготвил да си замине. Аз го разтрих, взех да му говоря и го склоних да си хапне от яденето, което сестра Елена беше приготвила. Яденето му се услади и той се нахрани добре и започна редовно да се храни. Живя след това още няколко години. __________________________________________ * Виж «Изгревът» том IV стр. 286-307, стр. 582-584.

57. Руси Събев* Учителят купува два билета за концерт на виден музикант и казва на Мария Милева да обиколи Изгрева и намери някой брат, който да го придружава на концерта. Тя търси Неделчо Попов, Георги Радев, Борис Николов, но не намира никого. Връща се при Учителя и казва, че не може да намери брат, който да го придружава на концерта. Тогава Учителят я пита: „Поканихте ли, рекох, Руси?" Руси Събев е гърбавичък и много от нашите братя го гледат с пренебрежение. Това е причина той да се свие и скромно да живее. Мария Милева отива при Руси и му казва, че Учителят го кани да отидат заедно на концерт. От вълнение той пребледнява, облича новия си костюм, намират му хубава риза и отива с Учителя на концерт. Бог обича всичките си деца и се грижи за тях. По-късно Руси Събев и Анка Динова си заминават в един ден. Учителят обяснява: „Те отидоха като делегати на Бялото братство, за да могат румънците да дадат Добруджа без война на България." Това стана на 6.09.1940 г., когато Румъния даде Добруджа на България. За пръв път при присъствието на Учителя, българите придобиват територия без военен конфликт. _____________________________ * Виж «Изгревът» том І стр. 404; том VII стр. 71

56. Димитрина Антонова* Димитрина Антонова се запознава с Учителя и влиза в Братството. Тя сънува ясен сън. Намира се в стая пред един шкаф, където трима братя спорят по кой е Учителя. По време на спора пред тях се появява една ръка, която след малко се превръща на Христос. Той стои малко пред тях, изчезва и на негово място се явява Учителя. Така тя си отговаря на въпроса кой е Учителя. Сестра Димитрина Антонова беше поетеса и сътрудничеше в списание „Житно зърно", където често се появяваха нейни стихотворения, свързани с братския живот. Тя имаше много добра обхода с приятелите и посещаваше редовно Младежкият клас. Мария Христова - Захарната, е една от най-бедните сестри в Братството. Един ден отива на Изгрева, носи 50 лева и по интуиция ги подава на младата Димитрина Антонова. В този момент тя има належаща нужда от 50 лева. Мария й предлага да си услужи с тези пари. Димитрина от голяма гордост категорично отказва да ги вземе. Тогава Мария й казва: „Извинявай, значи Духът не ми е посочил точно на кого да ги дам." Отива при Учителя, дава му един геврек и му казва: „Това е за тебе." След това му подава 5 лева и казва: „Това е за Господа." Учителят слага парите в джоба си, разчупва геврека, раздава на всички около него по едно парче и започва и той да яде. Димитрина се приближава към него, но Учителят застава с гръб към нея. Както и да се върти, той все й обръща гърба си. Тя се запитва: „Защо Учителят постъпва така с мене?" Дълбоко се замисля и разбира, че не е постъпила разумно, като е отказала грубо парите, давани й от Мария. Смирява се, отива при Мария Захарната и взима парите. Учителят веднага й обръща внимание и започва с усмивка да разговаря с нея. Значи, той е внушил на Мария Христова да услужи на Димитрина в този труден за нея момент, а тя отхвърля Божието благословение. Димитрина остава да живее на Изгрева, завършва висшето си образование, започва да работи, пише стихове и разкази. Написва много стихотворения за деца, които издава в отделни книжки. Включва се в Младежкия окултен клас и активно участва в братските мероприятия. Тя е тиха, скромна, мълчалива, но работи с душа и сърце. Влюбва се в Асен Арнаудов и от големия изблик на своите чувства му написва стихотворението „Нишки" - за невидимите връзки, които свързват душите. Асен получава писмото й и остава като замаян до вечерта. Взима арфата и цяла нощ по текста на полученото стихотворение пише симфония. Сутринта отива с арфата си при Учителя и му изсвирва произведението си. Учителят му казва, че трябва да работи още и той години наред усъвършенства тази симфония. След заминаването на Учителя Димитрина отива да живее в един блок до село Горубляне, където след известно време почива. Тя остава вярна на Младежкия клас и не се омъжва. Замина си на 24.09.1970 г. _______________________________________________________ * Виж «Изгревът» том IV стр. 594-595; том VIII стр. 356-410.

55. Петър Филипов* Петър Филипов Николов е роден на 25 юни 1913 г. в София. Той е един от най- ярките представители на братската група от Русе. Там живее до заминаването на Учителя. Като младеж преживява много болести (има в хороскопа си Сатурн в първи дом, квадрат с Луната). Той е много слаб и затова отрано става вегетарианец и започва да се лекува по природосъобразен начин. Запознава се с Учителя, възприема новите идеи и започва неотклонно да работи с тях. Брат му Стефан често му се подиграва, че е сложил два кола в гащите и със своя идеализъм в скоро време ще си замине. В живота, обаче, става обратното. След няколко години си заминава пълният Стефан, а Петър оздравява и се изправя на крака. Учи и изкарва изпит за майстор- сладкар и заедно с братята си, също сладкари, от Горна Оряховица отиват да живеят и работят в Русе. Техните хубави произведения намират широк пазар в града. Петър се свързва с Никола Ватев и цялото русенско общество. Организира младежки клас, който той ръководи. От преживените болезнени състояния той придобива опитности и започва да лекува болни. Когато го викат при някой болен, той се моли и ако му се яви образът на Учителя, отива да го лекува. Така помага на много пострадали хора. При една среща с Учителя на Изгрева, той му казва повече да не лекува болните, защото болестите са изпратени от природата, за да изправят живота на хората и техните недъзи. Като ги лекува, поема от кармата им и изменя плана на природата. Главната задача на учениците е да учат и се занимават със Словото. Петър често прави и изпраща на Учителя козунаци, сладки и кафе, държано дълго време в кутии от ванилия, което се напоява с миризмата на ванилията и става много ароматно. Учителят много харесва това кафе. На брата, който му донася подаръците от Петър, Учителят казва: „Значи, този брат иска да му се дава, защото, който дава за Господа, непременно и на него ще му се даде." Заминава си Борис Малджиев, който има печатница в Русе и печата беседите. Петър отива в склада за беседи, който се намира при Ватев, и намира една стая, пълна с беседи от общия, младежкия клас и неделни. Съобщава веднага на Учителя, с молба да му каже как да постъпят с беседите. Учителят му нарежда всичките беседи, дори и отделните листчета, да се опаковат и веднага да се изпратят в София. Мобилизира се цялото русенско братство. Тодор Маринчевски, който работи там, взима най-дейно участие в работата. След две седмици всичко е опаковано, натоварено в два вагона и изпратено в София. Учителят е много доволен и благодари на русенското братство. Тези беседи (малките отделни книжки) липсват в книжарницата и те попълват няколко годишнини от класовете, за да могат да ги четат приятелите. Стефан, големият брат на Петър, решава да купи машини и хладилници за фабрично производство на пасти и други сладкарски изделия. Дава капаро 100 000 лева в една немска фирма. Петър веднага отива при Учителя и иска неговото мнение. Учителят му отговаря: „Няма да стане нужда да използвате тези машини." Петър изтегля капарото от фирмата и се отказва да купува машини. Братята му се сърдят и карат, но той изпълнява съвета на Учителя. След 9 септември комунистическата власт национализира работилницата за сладкарски изделия, която имат. Ако тя беше превърната на фабрика, щяха да бъдат подведени като фабриканти и изпратени по лагери и затвори. Така съветът на Учителя ги спасява от тези излишни страдания. При разговор с Учителя, той му казва да не идва да живее в София, а да си остане да работи в Братството в Русе. Учителят отлично знае, че тук ще се оплоди и развие бързо кармата му от миналото и ще плаща жестоко. При новата власт, той става директор на сладкарските цехове. Понеже иска да е свободен в неделя, когато има най-голяма продажба на сладкарски изделия, не се подчинява на ръководството и го уволняват дисциплинарно, След 9 септември 1944 г. Петър остава без работа, отива в София и започва да работи в строителството в бригадата на Борис Николов. През 1952 г. бригадата е командирована в Русе, Варна и други градове. След завръщането си в София Петър, като строител, става софийски жител. През 1956 г. купува място от Васил Славов и построява къща. По характер е много гостоприемен и при него постоянно има гости, а всяка събота се провеждат духовни вечери. Ние с Елена Симеонова участваме навсякъде в този братски живот, особено след заминаването на брат му Илия и моето отиване да живея при него. Всяка неделя посещаваме големия Купен, където прекарваме целия ден. Зимно време ходим до Белия извор. Милицията постоянно ни следи. Много вечери на шосето до къщата ни идва военна кола с пеленгатори, за да следи да не би да имаме радиостанция и да предаваме шпионски сведения. Четирима полковници от Държавна сигурност правят срещу къщата на Петър блок на 4 етажа и постоянно следят кой влиза и излиза при него. На запад съсед му е Кралю, голям комунист - дипломат, който постоянно му прави бели. При тази обстановка Петър решава да осинови племенника си Филип, който в бъдеще да продължи неговата духовна работа. Аз му обръщам внимание, че в наталния хороскоп той има Уран във знака Водолей, квадрат с Марс. Това показва неговия свободолюбив дух и много разправии и обиски от страна на милицията. За тези думи той ми се разсърдва много, но по-късно му правят шест обиска и той разбира точно влиянието на този аспект. Обръщам му внимание, че племенникът му Филип има Уран съвпад със Слънце в знака Лъв, квадрат с Марс, където Уран е в заточение и той няма да е толкова свободолюбив като него - лесно може да изпадне под влиянието на милицията. Това е една горчива истина, която той разбира по-късно и тя съкращава живота му. През 1972 г. Петър ни изпъжда от дома си и последствията на това деяние не закъсняват. Около него започват да се събират най-различни хора, които го шпионират и му пречат, С Петър най-активно участваме във всички летни екскурзии на Рилските езера. Поправяме стъпалата на пътеката на Езерото на Чистотата и участваме във всички братски прояви. Поради гонението на Братството от комунистите при езерата ние направихме лагер под Салоните - при извора Адунай, където лагерувахме много години. Милицията идваше до езерата, прогонваха приятелите, но ги мързеше да дойдат до нашия лагер и ние изкарвахме необезпокоявани там повече от месец. След нашето напускане на дома му той си счупва крака. Изкара трудовия си стаж в „Паркстрой", където се и пенсионира. Работейки в стаята си, той усеща, че от запад идва някакво облъчване от съседа му Кралю. Една вечер положението става нетърпимо и заедно с Марийка Марашлиева заминават за село Миндя, където живее брат му Нойо. Здравословното му състояние се влошава и той отива в Русе, където почива на 20 април 1984 г. Той остава верен на принципите на Младежкия окултен клас и не се оженва. ____________________________________________ * Виж «Изгревът» том VI стр. 636-640, N12, N13; том VIII стр.538-541; том ХІХ стр. 492-512, стр. 971-974.

54. Весела Тодорова Нестерова* Между младите приятели, евакуирани заедно с Учителя в Мърчаево, е и Весела Тодорова Несторова. Отлична певица, интелигентна, владее английски език и много общителна. Отива при Учителя и го пита какво да прави в живота си, понеже има съвпад на Марс с Венера в седми дом на хороскопа си, който дава много любовни авантюри. Учителят я поглежда и казва: „Много просто, прескочи седми дом и мини направо в осми." Това е много добър съвет от Учителя, но мъчно приложим в живота от един млад, изпълнен с чувства човек. В Мърчаево тя има много близка дружба с Владо Сергеевич. Те постоянно ходят заедно, украсяват Извора на доброто с камъни. Весела се влюбва в него и пожелава да се оженят. Отива при Учителя и го пита дали да реализира това свое желание. Учителят я поглежда строго и казва, че такава опитност е имала в предишното си прераждане и няма никакъв смисъл да повтаря нещата. В този живот й предстои да върши съвсем друга работа. При разговор с Йорданка Жекова за нейната връзка Учителят казва, че тя е кармична и ще заведе Владо до дъното на ада. Наистина след 9 септември Владо става директор на един месокомбинат, живее няколко години и си заминава от този свят. Той е много близък приятел с Темелко и няколко пъти му се явява насън и го моли да му съдейства пред Учителя, да го освободи от това страшно място, от този ад, в който е попаднал. Веса Несторова освен с Владо, има любовни отношения с 40 млади братя, които също попадат в ада, според разказа на брат Кирил Стоянов (Лъвчето). Тя постоянно се движи от своите силни чувства и страсти до заминаването на Учителя. Тези й прояви продължават и след заминаването на Учителя. Беше горделива и не се сприятеляваше с всички приятели, а с отделни личности, издигнати в Братството. Аз няколко пъти съм й носил помощи - пари и храна в Лозенец. Тя ме е посрещала сдържано, хладно. Замина си на 6.03.2002 г. в град Бургас. След заминаването на Учителя Весела посещава Америка, където работи за Братството, превежда беседи, запознава розенкройцерите с песни на Учителя. След завръщането си в България тя работи самостоятелно. Написва автобиографията си „Път към светлината", посещава приятели, изнася концерти, главно в провинцията. Сега живее в Лозенец и работи усилено върху Словото и музиката на Учителя. Пише стихове и ги издава в стихосбирки. __________________________________ * Виж «Изгревът» том IX стр. 305-309

53. Асен Арнаудов* Асен Арнаудов е добър цигулар и свири в Царския симфоничен оркестър, дирижиран от Сашо Попов. Всяка година Културният отдел на немската легация отпуска по две стипендии за следване на даровити българи в Германия. Асен пожелава да отиде да учи там. Помолва диригента да му издейства една стипендия и той му осигурява да следва арфа. Това той споделя със своя приятел Методи Константинов, който рязко се противопоставя на неговото желание, защото точно тогава започват най-големите бомбардировки в Германия. Заедно отиват да говорят по този въпрос с Учителя. Той им казва да се явят при него след седмица - петък, 15 часа. Двамата отиват при Учителя на посочения ден и час и той ги поканва в приемната си. Методи започва да говори и казва на Учителя, че неговият приятел Асен не е с всичкия си ум, защото иска да следва в Германия, където има постоянни бомбардировки. След неговото изказване Учителят се обръща към двамата и казва: „Асен Арнаудов записа почти всички братски песни безкористно - без да е взел нито един лев. Той записа и Паневритмията. Може да отиде! Аз съм зад него." Асен заминава да следва в Мюнхен. По време на интензивните бомбардировки той не бяга в скривалището, а се разхожда по улиците на града. Пред него, зад него, вляво и вдясно се разрушават сгради, чуват се писъци, охкания, умират хора, но него една треска дори не го одрасква. Хазяйката - възрастна германка, много се плаши за него. Той й заявява, че докато живее в нейния дом, няма да падне бомба. Арнаудов завършва Консерваторията, завръща се в София и става професор по арфа. В един хубав пролетен ден след свършване на Паневритмията на полянката остават на разговор Учителя и Галилей. След известно време, от другата страна на полянката идват Асен Арнаудов и младата сестра - Весела Несторова. Те не забелязват Учителя и Галилей, и Асен започва да я прегръща и целува. Учителят се обръща към Галилей и му казва: „Ако Асен знаеше, че целува прабабата на сестрата, която в този момент се е вселила в нея, и изживява своите неизживени чувства от миналото, веднага щеше да избяга от нея и нямаше изобщо да я целува." След заминаването на Учителя Асен е професор в Консерваторията и опитва всичките сладости в живота. По-късно е поканен от персийския шах да заеме длъжността придворен арфист, където дълго време свири. Заминава си от този свят с пробудено съзнание. _______________________________________ * Виж « Изгревът» том І стр. 135-137.

52. Райна Райкова Калпакчиева Райна Райкова Калпакчиева е родена на 26 юни 1907 г. нов стил в град Търново. Баща й Райко е търговец. Запознава се отначало с Кръстников в Бургас, но скоро намира Учителя и се включва в братския живот. Семейството има още 3 деца: Недялка, Мария и най-малкият е Петър. Майката не споделя новите идеи и си заминава през 1916 г. Децата са отгледани от баба им Райна, понеже през време на войната баща им е на фронта. През 1919 г. Райна вижда за пръв път Учителя, научава от баща си, че той не яде месо и риба, и тя, и брат й Петър стават вегетарианци, Тогава семейството им се премества да живее в долния етаж на братската колиба, заедно с баба им Мариола. Две години по-късно двете сестри Недялка и Мария застават до голямото дърво пред колибата, където Учителят държи своите беседи, обръщат се на изток и се заклеват, че няма да ядат повече месо. Всичките им роднини вдигат голям шум, но баща им Райко ги поддържа и казва на роднините си да оставят децата свободни. Райна присъства на съборите, завършва средното си образование в Търново и когато Учителят препоръчва на младите ученици да следват, тя се записва в Математическия факултет в София и го завършва. Семейството им идва да живее на Изгрева. Там тя се запознава и се сприятелява с Найден Найденов, роден на 24 септември 1904 г. (нов стил). Той завършва Морското училище и става капитан за далечно плаване. При всичките негови пътувания Райна се моли за него и с нетърпение очаква писмата му, на които отговаря. През 1932 г., срещу Нова година, Найден пътува със стар български параход, който точно в 24 ч. в Средиземно море в мъглива нощ е ударен и разцепен на две от гръцки параход. Найден спи в каютата си, скача при удара и вижда, че гръцкият параход разцепва техния и се прехвърля на другия. Една голяма вълна го залива. Спасяват се само четирима българи, които гърците искат да убият, за да няма свидетели за случая. Учителят ги запазва и гърците ги закарват в Цариград в българското посолство, почти напълно схванати от студа. Оттам с параход ги прекарват в болницата на Варна. Найден на никого не се обажда. Райна нетърпеливо чака вест от него. Минава повече от месец, а вест няма. Отива при Учителя и го пита за Найден, но той мълчи. Втори път отива, той пак мълчи. Отива трети път с думите: „Учителю, кажи ми къде е Найден?" Той й отговаря, че е във Варна в еди коя си болница на четвъртия етаж. Тя се качва на влака, заминава за Варна и намира Найден целия схванат. Той я пита: „Кой ти каза, че съм тук?" Тя отговаря: „Учителя." Учителят й дава съвет как да го лекува, тя го довежда на Изгрева и започва постоянно да се грижи за него. Приятелите от Изгрева пускат приказки по техен адрес и правят бележка на Райна защо го гледа така, като не е женена за него. По този повод в разговор Учителят казва: „Ако знаеха изгревчани каква хубава любов и връзка са имали в миналото, нямаше да кажат и една дума по техен адрес." Постепенно Найден оздравява и почва да ходи с бастун. На Петровден през 1939 г. Учителят им предлага да отидат на езерата. Райна се подготвя и двамата отиват на Рила. Често пъти Паневритмията се играе на Третото езеро. След изиграването й Райна и Найден остават и бавно се прибират към лагера през баира за Второто езеро. В това време приятелите са се прибрали и закусили. Когато приближават до моста, където изтича водата на Второто езеро, срещат Учителят, който ги спира и казва: „Рекох, ако искате, можете да хвърлите бастуна." Найден веднага хвърля бастуна и се освобождава напълно от куцането. Двамата с Райна започват редовно да ходят на Витоша и Рила. През есента на тази златна за Братството 1939 г. на брат Найден и Райна докарали 2 тона въглища, стоварени на улицата и трябваше да се пренесат до двора на дома на Митко Сотиров, където имаше няколко сандъка обковани с черна мушама и капак за складиране на въглищата на живущите наоколо семейства. Имаше и сандък на Райна, в който с две кофи се пазарих да им пренеса стоварените въглища. Бях доста слабичък, но жилав и веднага започнах работата. Пренесох половината от въглищата и се уморих много и не можех да си свърша работата. Обърнах се към Учителя да ми даде сили да довърша започнатото. Не се минаха и няколко минути както почивах, пристигна брат Ради Танчев с голяма количка без заден капак и голяма кюмюрджийска лопата. Без да каже дума, взе да товари въглищата. С 6-7 лопати напълваше количката и я закарваше при сандъка и с лопатата ги хвърляше вътре. Докато се осъзная той пренесе въглищата, сложи лопатата в количката и си тръгна. Веднага го настигнах, хванах го за палтото и го помолих да почака да си разделим парите. Той ми отговори: „Парите са за тебе!" и си отиде. Това беше първата ми печалба, подпомогната от Учителя. През 1943 г. сключват брак. Изпращат Найден да следва морско строителство в Мюнхен, Германия. При сбогуването си Учителят им дава книгата „Учителят говори", едни вълнени чорапи и свой портрет. С много перипетии те пристигат в Мюнхен, където точно по това време започват интензивни бомбардировки на съюзниците над Германия. При всяка въздушна тревога Райна и Найден слагат багажа си на някоя площадка в жилището, отгоре поставят книгата, портрета на Учителя и чорапите и бягат в скривалището. След края на бомбардировката намират всичко наоколо разрушено, а собственият им багаж и стълбата до него стоят здрави. Германците виждат това и към техния багаж започват да прибавят и свой багаж. Други българи, които научават как се запазва багажът от бомбардировките, взимат единия от чорапите и той действа също така силно и запазва всичко оставено. Райна и Найден много пъти се спасяват така, след което отиват в едно село в планината, над град Дрезден, където Найден подготвя изпитите си и завършва образованието. Завръщат се в България. Навсякъде в живота те чувстват осезателно любящата ръка на Учителя, която ги пази. След заминаването на Учителя те участват в братския живот. Райна е много близка с Боян Боев и често му ходи на гости. Те са редовни посетители на рилския лагер и през най-трудните години за Братството. Обикновено аз отивам с работната група и след построяването на кухнята и магазина, понеже зная кой къде строи палатките си, пренасям багажите, построявам палатките и слагам вътре в тях денковете. Когато след седмица приятелите пристигат на езерата, те отварят палатките, развързват денковете си и започват лагеруването. Райна ме кръщава с името „Светлата заря". На Изгрева предимно Райна участва в братския живот, а Найден повечето време е на работа. След пенсионирането им често се събираме у тях и у Петър Филипов на братски вечери. Найден Георгиев си заминава на 20 ноември 1988 г., а две години по-късно и Райна - на 19 юни 1990 г.

51. Владимир Балючев Владимир Балючев е роден в Пловдив през 1912 г. в многолюдно семейство. Там получава основното и средното си образование и след завършване на гимназията идва в София и започва да работи като журналист предимно във вестниците на Земеделския съюз, в който членува. Открива братските среди, среща се с Учителя и започва да посещава беседите. Намира приятна обстановка сред младите братя и сестри и се сприятелява с много от тях на Изгрева. След преврата на 19 май 1934 г. се образува „Дирекция на обновата", в която влиза и Владимир Балючев, като отговорник за печатни произведения и той пуска свободно да излизат всички беседи. В Дирекцията се получава писмо от Светия Синод, в което се настоява да поставят свой човек със задача да следи съдържанието на издаваните духовни книги. Целта на Синода е да спре издаването на беседите. Балючев отива при своя началник Петър Попзлатев, бивш военен министър, и му докладва за съдържанието на писмото, като му заявява, че ако Синодът постави свой човек в „Обновата", той ще пречи на тяхната работа и постоянно ще си имат разправии. Тогава те двамата заедно написват едно писмо, с което отказват категорично да приемат човек от Синода, който да следи издателствата. След известно време един полковник, под давлението на Синода, спира издаването на беседите на Учителя. Владимир Балючев, заедно с Петко Епитропов и Михаил Стоицев - ръководители на София и Пловдив, отиват при Петър Попзлатев и му докладват за нареждането на полковника и разрешава Учителя свободно да изнася своите беседи и те да се издават, без да им се пречи. Отиват при Учителя и му докладват това, което са направили. Учителят поглежда мило Балючев и му благодари. С позволение на Учителя Владимир започва да живее на Изгрева, където се оженва за Недялка Калпакчиева, с която имат хубав живот. Много пъти той е в услуга на Братството, особено при печатането на беседите. След 9 септември 1944 г. и заминаването на Учителя Балючев е преследван от комунистите, понеже не влиза в техния комунистически Земеделски съюз и е изключен от Съюза на журналистите в България. Започва да работи в бригадата на Борис Николов, предимно в провинцията: Русе, Варна и другаде. След привършване на работата на бригадата в провинцията той се завръща в София и постъпва на работа в „Паркове и градини" в мозаечния цех на Гради Минчев. В тази бригада работят много наши приятели. Оттам получава пенсия и започва пак да се занимава с журналистическа дейност. Той е много отзивчив и услужлив - грижи се за Мариола Калпакчиева и други възрастни приятели. Ненадейно в Пловдив си заминава сестра му и няколко дена след нея и той напуска този свят на 17 април 1996 г.

50. Ангел Керемедчиев* (Астрологична карта в Приложение I) Брат Ангел Керемедчиев е роден на 30.04.1916 г. в град Пазарджик. Презимето му е Керемедчиев, понеже дядо му имал фабрика, в която произвеждал керемиди. Понеже в 5 дом има Плутон съвпад с Лилит и Сатурн в знак Рак, и Уран на Асцендента опозиция Марс, много пъти е имало опасност за живота му, често минава през смъртта и остава жив. Раждането му е било трудно. Още като бебе, по-големите, които го гледали, го изтървали в сух кладенец - два метра дълбок, и той изпаднал в кома. Извикали веднага майка му и други съседи. Дошла най-после и баба му и се сетила, че той си е прехапал езика. Тя бръкнала в устата му с пръста си, и извадила езика и той дошъл на себе си. Така се спасил от това премеждие. Още от малък той проявил изключителен интерес към техниката и даже го снимали с дрехи, джобовете на които били пълни с болтове и гайки. Понеже Уран е в собственият си знак Водолей на Асцендента, той притежава много силна научна интуиция. Поглежда машина как работи и веднага в умът му се явява как се движи, как се предава движението от едно колело на друго. Луната му е тригон с Марс, образуващ се, което му придава голяма сръчност и той с ръцете си може да направи всичко, каквото пожелае по бърз и много точен начин. Когато бил на 7 години, видял, че майка му плаче, и той я попитал защо плаче. Тя му казала, че времето е много горещо и зелето, което наложили в кацата се схумило и през зимата нямали да имат зеле за ядене, а и нямало и друго зеле да купят и да напълнят кацата отново. А кацата била голяма -1000 литра. Брат Ангел се замислили си казал: „Зелето е нападнато от ферменти - микроби, които трябва да се унищожат и така да се оправи зелето." Взел от армеята, която се точела на връв и едва излизала от канелата. Напълнил бакър и заварил армеята. След това я налял в кацата и с дълга пръчка разбъркал, за да отиде тази гореща армея до канелата, за да започне да изтича нормално. След вторият бакър вряла армея, канелата почнала по-добре да тече. След третият котел вряла армея, канелката се отпушила и армеята започнала да тече нормално. Ангел опитал на вкус армеята и разбрал, че армеята станала много хубава за пиене, а зелето се оказало, че е цяло и не се е схумило - занесъл на майка си в чаша да опита армеята и след като я изпила се разплакала. Попитал я защо плаче. „Защото най-малкият ми син направи такова голямо добро на семейството ни и оправи зелето, нашата насъщна храна." Леля му се омъжила за един много богат земеделец, който имал зеленчукова градина и произвеждал почти всички видове зарзавати. Лелята докарала кола с холандски краставици. Изяли една част от тях, но останала голяма купчина от тези чудни хубави краставици и започнали да гният, да се развалят. Виждайки това, брат Ангел взел няколко тенекии от газ и без да ги мие, ги напълнил с краставиците, които имали. Залял ги с гореща вода и запушил отгоре капаците и ги засмолил. На другия ден отишъл в мазето и видял, че тенекиите се надули - значи добре са запушени. През пролетта леля му докарала кола с марули, но баща му и майка му казали, че е хубаво да има нещо кисело - краставици, защото с марули не може да се пие ракия. Ангел веднага влязъл в мазето, отворил капака на една тенекия и помирисал. Миришело на газ. Взел попивателна хартия и я сложил отгоре. Той знае, че газта е много лека и е изплавала отгоре над водата и след няколко попивателни листа, газта се обрала и миризмата изчезнала. Извадил краставиците, които били променили цвета си и станали жълти. Умил ги, занесъл ги на майка си, която ги опитала и веднага ги нарязала на салата. Предложила ги на лелята, но тя казала, че никога не е яла жълти краставици. Накарали я да опита салатата и толкова й харесали краставиците, че изяла няколко чинии със салата. Тя попитала откъде ги имат тези жълти краставици, толкова вкусни. Ангел й казал, че това са нейните краставици, една каруца, която тя им дала през есента и разправил как ги е запазил в този свеж вид до пролетта. Баща му бил спиритист и правел сеанси, на които викал духовете на заминали хора. Извикал духът на Наполеон Бонапарт и духовете загасили свещта, която озарявала стаята и започнали да местят масите и столовете. Баща му запазил спокойствие и веднага запалил свещта - духовете изчезнали и шумотевицата секнала. Ангел учил основното си образование в родният си град и завършил прогимназията с отличие и влязъл в гимназията. Покрай учението, той много добре поддържал търговските сметки на баща си. Баща му бил много строг към него и желаел сина му да стане търговец, а Ангел мислел само за техниката и машините. Той отишъл при един техен роднина, който бил механик и конструирал моторче, което, когато се натоварило много преминавало от 4 тактово в режим на работа в двутактово, когато всеки такт ставал работен. Баща му недоволен от него, го накарал да го извади навън, пред къщата им да го гледат хората. По това време минал директора на банката и големци от общината и се заинтересували от неговото изобретение и решили да го изпратят в Пловдив на панаира, който се откривал след няколко дена, Ангел взел моторчето и отишъл в град Пловдив, но се разминал с тези, които трябвало да го посрещнат. Той отишъл в центъра на панаира и там го намерили и го накарали да монтира моторчето. Дали му едно хубаво голямо бюро, върху което той монтирал мотора си, като предварително го покрил с вестници, за да не изцапа. Началниците го наблюдавали и отбелязвали всичко, което той правел. Тогава бил на 17 години и имал силно желание да учи в Карловският техникум. На панаира дошъл цар Борис с министрите си и го обикалял. Борис дошъл до масата, на която бил монтиран мотора на брат Ангел и поискал да узнае за какво може да се използва. Той му отговорил - за самолети, които попадат в трудни метеорологични условия, да превключат от 4 такта на два, които всичките стават работни и самолета може бързо да излезе до трудната си ситуация. Царя му предложил да отиде в София и той му осигурява издръжка да учи. Ангел не се съгласил с това предложение, а останало силното му желание - техникума в Карлово. Директора на панаира разговарял с него и разбрал, че той иска да отиде да учи в Карлово. Той му казал, че е много добър приятел с директора на техникума, написал едно писмо до него на машина и му го дал да го занесе на директора. Ангел тайно от родителите си отишъл в Карлово и се явил при директора на техникума да го приемат да учи. Последният му отговорил, че няма свободни места и да си върви в къщи. Излязъл отчаян от думите на директора и седнал на пейка и се замислил. Сетил се, че доктор Тодоров , директора на панаира му дал писмо. Влиза пак в кабинета на директора на техникума и му казал, че носи писмо до него и му го подал. Последният му казал, че не се интересува от писмото му. Тогава Ангел му казал, че писмото е от доктор Тодоров от град Пловдив и последният веднага го прочел, погледнал го и му наредил да си даде документите и да отиде да учи в който отдел желае. Той, разбира се веднага отишъл при струговете - в ковачницата, където се подготвят материалите за струговете и започнал да се издържа сам и да учи. Започнал да поправя радиоапарати и си изкарвал пари за храненето. В Карлово са трима наши родолюбци, родом от там - Евлоги и Христо Георгиеви, като първият бил голяма финансова личност в света и най-големият дарител в и извън България. Дал 7 милиона златни за строежа на Софийският университет, направили в Карлово едно голямо водно колело, което се въртяло непрекъснато от водата и движело машините на няколко фабрики със станове за платове. На това колело турците завързали майката на Левски - Гина, за да им каже къде е синът й. Тя постоянно се потапяла от въртенето в студената вода. Левски веднага научил за това злодеяние и от билото на планината с една дъска се спуснал и стигнал до колелото, около което имало много турци, които гледали сеир. Скочил срещу тях с два пистолета и нож в устата си, и почнал да стреля. Турците изчезнали. Той отвързал въжетата, с които турците били вързали майка му за колелото, освободил я и пак забягнал нагоре в планината, Ангел взел да поправя радиоапарати, на които обикновено изгаряли бушоните и някои други евтини части. Той поправил радиото на един човек, който го носил преди това на друг, който му взел 30 лв., а Ангел му взел 2 лева. Той отишъл в кръчмата и разказал за този радиотехник и квартирата на Ангел се пълнела с радиоапарати. Направили усилвателна уредба, която гърмяла и след 24 часа. Ангел я оправил така с прекъсвач и след 22 часа тази уредба спирала и на другия ден той я поправял. На третата година директора разбрал, че Ангел се издържа и понеже в стола ставали много злоупотребления, той насрочил общо събрание на всичките ученици и предложил брат Ангел да стане отговорник на стола и да води сметките и всички го избрали. Директорът като младеж също се издържал сам, и знаел, че Ангел ще държи за интересите на учениците и това напълно се оправдало, като се намалила цената на храната. Ангел отлично подържал сметките, и следял да не се развалят продуктите. Той учел и проявил изключителни способности. В края на учението, под неговото ръководство построили един голям универсален струг. Завършил отлично техникума и взел да работи. Разбрал, че техническото знание в България е доста ограничено и решил да отиде в Германия, за да научи нещо ново по техниката и електроуредите. При него като вземе някое решение, то е неотменно, понеже той се е ръководел от едно вътрешно проникновение. Води се жестока война и всички, които го изпращали - роднините му плачели, а майка му, която много го обичала, казала спокойно: „Той ще се върне жив и здрав." Напълнили му 2 куфара с цигари и разни суджуци и други месни продукти, макар, че той е вегетарианец, понеже знаели, че при купонната система ще може да си изкарва с тях пари. Той отишъл в град Дрезден със 100 марки. Записал се в университета и започнал да учи. Той искал през свободното си време да работи нещо, за да се издържа. Яденето му като вегетарианец било за 1 марка и стоте му марки можели да стигнат за около 3 месеца. Отишъл в „Трудови резерви" при немкиня, която знаела малко руски и често и пращали руснаци, дошли да работят платено в Германия. Ангел знаел добре руски и започнал да разговаря с тях, и разбрал кой какво искал да работи, каква специалност имал и превеждал на германката, която веднага ги изпращала в съответните заводи, където желаели да работят. Тя благодарила на Ангел и го помолила, ако има пак руска група, да дойде, да и помогне. - „Разбира се" - казал и Ангел. Тя го попитала къде иска да работи. Той и отговорил, че иска да отиде някъде, където правят поправки, ремонти на електромотори. Тя се усмихнала и му казала: „Намерих ти такова място" и го пратила в един универсален завод за поправка на всички видове машини. Завела го лично, запознала го с директора на предприятието и го представила добре пред него. Той го приел, като казал „Добре" и му посочил една купчина с около 50 повредени електромотори, на които с чук и шкарпела да свали намотките, да ги разглоби, нареди на лавици с надпис за всеки. Той изчукал 2 мотора и се спрял, замислил се и си казал: „Как може в тази високо механизирана страна да се работи по примитивен начин - да се чука с ръце?" Трябвало да изчуква по 4 мотора, за което му плащали 80 пфенинга. Той се огледал наоколо и видял наблизо една преса. Наточил едно подходящо парче желязо като нож, заварил го за пресата и слагал мотора под ножа, пускал пресата, ножа отрязвал горната част, след това обръщал долната и за няколко часа се справил с всичките 50 мотора. Наредил ги изрядно на голям шкаф с надпис за броя на намотките, дебелината на жиците и системата му. Дошъл началника му и погледнал работата му. Ангел му казал „Финиш". На другия ден веднага му дал друга работа - да оправи едни шкафове с нахвърляни различни четки и скоби за мотори с различни размери, които били много дефицитни и никъде ги нямало и тези, които работели там преди него, често ги крадели. Ангел веднага забелязал, че четките и скобите били с различни размери и поискал шублер и започнал да ги отделя по еднакви видове и да ги слага в отделни чекмеджета. Ангел забелязал, че началника го наблюдавал под око какво прави. За няколко часа Ангел наредил всичките четки и скоби по размери изрядно и докладвал на началника си, че работата е свършена. Германецът се чудел как този млад българин не краде тези дефицитни части и на другия ден го извикал в канцеларията си и му подал затворен плик. Като го отворил, видял, че има в него 100 марки за свършената работа и благодарност, че не крадял частите. До него работело момиче, което навивало бобини с изолирани медни жици, но не можела точно да спре диска като се върти и често навивала повече намотки, за което я глобявали и я предупредили, че ще я уволнят и тя често плачела. Ангел, който притежава силно развит практичен ум, с интуиция (Меркурий полусекстил Венера, секстил Нептун, паралел Сатурн, Нептун латитют Марс) се спрял при момичето и веднага конструирал приспособление, с което диска, който се въртял спирал на точно определените му намотки и момичето престанало да плаче постоянно. На другият ден минал началника и попитал: „Кой направи това изобретение?" Момичето посочило брат Ангел. Началникът пак го извикал в канцеларията и му дал плик с други 100 марки Дошли двама полковника и почнали да се карат с директора, защото искали да се изправи оста на един голям тежък ротор, изкривена при работа с повече от 20 милиметра. Директорът отишъл в централният им склад в Берлин да търси стомана със същите размери, понеже при тях нямало, а и в Берлин нямало. Ангел чул разправията и отишъл при един българин негов приятел и го попитал защо се карат, каква е тази гюрултия? Приятелят му показал ротора и му казал, че директора отишъл чак в Берлин да намери стомана за ос с такива размери, но сигурно нямало да намери. Ангел погледнал големият изкривен ротор и неговият ръководител му казал: „ Ще го направиш!" Извикал приятеля си Павел да му помогне да качат ротора на един голям струг и да го застопорят. Закрепили го здраво и Ангел пуснал струга да се върти на бавни обороти. Взел оксижен и 2 бутилки с кислород и една с водород - които нагрява много по-силно, но е крайно избухлив и започнал с водорода да нагрява оста. Германците - работници за секунди изчезнали от завода, като казвали, че този българин е луд и ще вдигне завода във въздуха, ако стане взрив. Ангел освободил приятеля си Павел и започнал с горелката с водород да нагрява изкривената ос, като турил - опрял до нея желязна ролка, която постепенно се движи бавно напред и изправя оста. Оста станала червена от водородното нагряване и се изправила отлично до десети от милиметъра. От ролката се образували малки стружки, които той из шлайфал - струга бил изрядно окомплектован с всичко. Ангел спрял оксижена и премерил точно оста. Тя била абсолютно права и лагера, който изпробвал, влизал в леглото си само с набиване. Германците съобщили на директора за лудият българин, който току що се бил върнал от Берлин и отишъл в завода и почнал грубо да се кара на Ангел, че взел без позволение да работи със струга, да нагрява оста с водород. По успокоил се и го попитал колко време е работил. Ангел му отговорил: „Един час." В същия момент дошли полковниците и видели правата ос, монтирана на струга и 4 пъти горещо му благодарили за отлично и много бързо свършената им важна работа. Свалили ротора от струга, благодарили пак и я откарали с колата си. Ангел решил да напусне завода заради грубото отношение на директора към него. Директорът омекнал и му казал да отиде на другият ден в канцеларията му. Ангел отишъл и директора му подал затворен плик, но Ангел му казал, че не е за него, понеже не е адресиран за него. Тогава той му го сложил в джоба. Взел подробно да го разпитва какво е учил, инженер ли е, а той отговорил, че е студент и сега учи, но когато бил в град Карлово и учел в техникума, заедно със съучениците му направили най-големият универсален струг в България. Като си отишъл, отворил плика и в него имало 500 марки. На другият ден директорът му дал електромотор, външно напълно изправен, но не работел. Ангел взел омметър и измерил съпротивлението на намотките и посочил една намотка, която била вътрешно изгоряла, а външно нямало никакъв признак. Неговата силна интуиция му подсказала дефекта и той упорито държал на своето пред директора. Тогава директора го накарал да разбие електромотора с чук и шкарпела. Оказало се, че намотката, която посочил Ангел се била изкривила надолу, опряла се в другата и се заварила. Показал го на директора и той се чудел на този българин, който така упорито държал на своето, което било изключително точно. Веднага го оставя да оправя уредите и дефектните машини и мотори. Все пак Ангел напуска и отива в друг завод, където имало пълна автоматика. Приели го като конструктор. Видял една автоматична линия и запитал за какво производство е. „За цигари" - му отговорил директора. Той отишъл при машината, която била в движение. В нея се слагало всичко необходимо за производство: тютюн, хартия за цигарите, картон за кутиите и т.н. Машината била много чувствителна и когато се окажело например, че картона е по-широк с 1 мм., линията спирала и трябвало работника да отиде напред, да завърти един лост и тя пак тръгвала. Ангел начертал на лист едно приспособление, с което този лост да се завърта от моторче, което се задвижва с натискане на копче от мястото на работника. Няма да ходи да премества лоста. Извикал отговорника си, и му дал плана. Последният го разгледал и след малко довел директора на завода, един дебел германец, който поразгледал чертежа и казал: „Гут!" Веднага приложили предложението, дадено от Ангел, и той получил голяма награда за изобретението си. Директорът го извикал в канцеларията си и взел да го разпитва какво е учил и т.н. Поканил го в дома си. Неговият приятел Павел му дал един свой черен хубав костюм, с който той отишъл на гости в един небивало разкошен апартамент. Запознал се с дебеличката му дъщеря. Като тръгвал за Германия, му казали, че там няма мъже и жените се хвърлят на всеки, който се яви пред тях и той решил да няма никаква връзка с жените. Като си тръгнал за квартирата, видял, че възрастни германци копаят пред прозорците на мазето на ръка, което му било непонятно, защо е така в тази толкова напреднала техническа страна. Имало и големи бетонни блокове, които поставяли пред прозорците в изкопа. Попитал ги: „Защо копаете така усилено?" А те му отговорили, че се очакват големи бомбардировки. Ангел имал много пари и можел да си купи самолет, с който да отиде в България. Изкарал курсове за авиатор - въртели го завързан в една сфера и го карали да върви по една дъска, без да залита. Издържал този изпит и имал право да кара самолет. Приятеля му Павел му казал, че в България не може да лети и според законите и веднага ще му вземат самолета. Лесно можели да купят бензин. Имало малки самолетчета, които кацали навсякъде и развивали скорост 120 км. в час. Ангел се отказал от самолета. При картината, която видял неговата будна интуиция му казала: „Ти какво правиш още тук?" Той веднага решава да напусне Дрезден. Отишъл в университета да си взема документите. Срещнал възрастен едър германец и го попитал за документите си. Той бил ректора и му отговорил, че е забранено да се дават документите и веднага влязъл в съседна стая. Ангел смаян от отговора останал неподвижен и се чудел какво да прави. В дъното на коридора имало едно високо слабо момиче, което се приближило до него и му казало: „В 13 ч. в градината!" Тогава имало германски полицаи, които щом забележели нещо нередно, веднага стреляли. Взел в плик от телесните продукти суджуци, които имал и цигари, които много се ценели тогава в Германия. Редели се с часове, за да получат по 4 цигари. Отишъл на срещата в градината. В 13 ч. момичето минало покрай него, пуснала един голям плик и без да го погледне, продължила пътя си. Ангел веднага сложил плика под палтото си, и когато тя излязла от градината, станал, настигнал я в улицата и и подал плика с храната и цигарите. Отишъл на гарата при полицаймастера да му подпечата документите да напусне Германия. Подал паспорта и студентската си книжка, но чиновникът му казал, че е абсолютно забранено и бутнал документите назад. Ангел като никога взел в джоба си кутия с цигари, а другите ги оставил на хазяйката си. Извадил запалил една цигара и подал кутията на дебелият немец. Той взел една цигара, запушил, но я угасил и оставил в пепелника, за да може после пак да запуши. Ангел му подал кутията и му казал: „Това е за вас". Германецът взел кутията, огледал се наоколо, извадил отдолу печата и го ударил на двата документа. Ангел се качил на влака, и той тръгнал. Той си казал: „Отървах се". Като работел, минавал край книжарница, където продавали техническа енциклопедия на електромоторите и над нея имало надпис: „Само за германци!" Ангел проучил кога отварят книжарницата, влязъл вътре и с висок точен немски поискал енциклопедията и книжарката му я продала. В Австрия трябвало да минат от западната гара на източната и да пътува с друг влак. Застанал на трамвайната спирка, качил тежкият си куфар и балтона на трамвая, и той затворил вратата и тръгнал, а Ангел останал на спирката с другият куфар и цигулката си. Започнал да се моли. Чудел се какво да прави. Но след малко видял, че трамвая върви бързо назад и спрял пред него. Кондукторката му поела багажа, и той се качил и трамвая тръгнал. Тя му се извинила, че не го забелязали навреме. Тръгва с друг влак и пристига в Скопие, където трябва да смени влака. Отива при готовият да тръгне влак, но един дебелак го изгонва и му казва, че няма място. Ангел има много пари и отива назад към спалните вагони да пътува в тях. Но дебелака минал през коридорите, пълни с хора и когато Ангел отваря вратата си, и слага куфара, дебелака го ритва и той пада на земята и пак му казва: „Няма място!" Ангел застанал до куфарите си и се чудел какво да прави. Чува глас: „Ангеле, какво правиш тук?" Това било един негов съученик, който се оженил за сръбкиня и живеел там. Обяснил му положението, и приятеля му отишъл веднага при началника на гарата, който спира влака (приятеля му знаел отлично езика). Влакът се върнал назад и закачил два български вагона, оставени в глуха линия отзад. Влакът тръгва и чуват, че вика момиче, отварят вратата, хващат я за ръцете и яката на палтото, и я качват горе. Покрай техният влак преминал друг, натоварен с немски младежи, дошли от Африка след разбиването на генерал Ромел. Качват се в последния вагон и десетина военни. Скоро станало тъмно, а техните вагони били без светлина. Момичето, което било преподавателка, отивала в училището, а много пъти закъснявала поради влаковете. Благодарила им и пожелала да остане с Ангел в купето, а приятеля му легнал в съседното купе. По едно време чуват картечен огън и силен гърмеж. Светлините на влака угасват и той спира. Чули гласове: „Грешка, грешка!" Партизаните мислили, че този влак кара германските младежи към фронта и искали да ги избият. Ангел и приятеля му слизат от вагона и виждат локомотива обърнат, релсите от взрива стърчат нагоре във въздуха, а вагоните един върху друг. Ангел и приятеля му отиват да помагат. Чували се много викове за помощ. Изваждат всички живи навън от вагоните, на полето, повечето от които без ръце и крака. Изваждат всички, които били живи и ръцете им се изпоцапали с кръв. Ангел имал в куфара си 2 термоса, дадени му от хазяйката: единият с мляко, а другият с кафе. Момичето им поляло и с тях си измили ръцете. През нощта дошъл немски авариен влак. В два вагона пред локомотива имало вързани сърби: жени и деца, и ако има взрив ще измрат първо те. Те бързо правят линията и следващият влак, който идва, ги откарва за София. Три дена след напущането от брат Ангел на град Дрезден, той е бомбардиран жестоко от англичаните със запалителни и разрушителни бомби. Имало една площ, която не горяла и самолетите се върнали и я засипали с бомби. От 800 000 жители останали около 150 000. Точно тогава брат Ангел слиза от влака в София. Виждаме любящата ръка Божия, която пази и напътства своите любими деца. Виждаме и голямата му и точна интуиция във всички насоки. Дошъл в София, Ангел си потърсил работа в университета „Климент Охридски", където веднага го назначили като началник на групата по поддръжка на университета, понеже бил завършил Механо техникума в Карлово и учил в Германия. Той веднага вкарал ред и порядък в работата си и неговите подчинени, които гледали с недоверие на него, започнали да го уважават и слушат, макар че бил най-младият от тях - към 30 годишен. В химическият факултет ги викали по няколко пъти в седмицата да поправят каналите, понеже химикалите разяждали бързо железните тръби. Тогава брат Ангел направил канала с глинени тръби, които измазал добре отвътре с лепило за гума и започнали да го търсят през 3-4 месеца. Купил си моторетка, с която обикалял обектите. Към тяхната група се числяла и Александровата болница. Той живеел с брат си в една квартира. Научил за Учителя, и отива на Изгрева в неделя в 10 часа на беседа. Закъснял и салона бил пълен, а той застанал прав до вратата. Една сестра станала да му направи място да седне, но той си сложил ръката на рамото и и я накарал да си седне. Брат Ангел се концентрирал да разбере онова, което говорил Учителя. Той не поглеждал към него, а си говорил беседата. Както стоял така в захлас, изведнъж му се прояснило съзнанието и той чул ясно: „Ако имаш силни болки в стомаха си, изпий няколко чаши гореща вода и си легни на лявата страна," Беседата свършила и Ангел си отишъл доволен от малкото, което разбрал. След като свършила беседата и Учителят излязъл от салона, брат Ангел се приближил до Него, застанал на стълбата към Горницата, и го попитал на какъв инструмент да свири. Учителят му отговорил: „На какъвто искаш." И той започнал да свири на физармоника. На другият ден работил целият ден и вечерта усетил силна болка в стомаха си. Той има Плутон съвпад Лилит, съвпад Сатурн в пети дом в знак Рак, което дава много чревни и стомашни разстройства и любовните отношения с жените са табу за него. Излязъл на двора да намери колата на ректора, но я нямало и другите две коли били някъде по работа. Вкарал моторетката вътре в университета, но стомаха още по- силно го заболял - качил се на трамвая и отишъл в квартирата си, като си мислел, че там ще намери хазяйката си, която била аптекарка и обслужвала като лекар цялата махала. Позвънил, но никой не се обадил, ударил с юмрук по вратата, но и двете хазяйки ги нямало. Влязъл в стаята си и се замислил. Спомнил си думите на Учителя. Имал електрически чайник, в който брат му всяка сутрин си варял чай и го пиел преди да отиде на работа. Напълнил чайника и го включил. Изпил горещата вода от чайника и се почувствал малко по-добре. Спомнил си думите на Учителя, че трябва да легне - легнал на лявата си страна и веднага заспал. Брат му не се върнал вечерта, а на другият ден вечерта. Ангел се събудил и го попитал колко е часът. „Осемнайсет" - отговорил брат му. Значи той спал непрекъснато, непробудно нощта и целият ден, Казал на брата си, че е трябвало да отиде сутринта на работа, но го болял много стомаха и се успал. Разправил му за Учителя, който му предсказал какво има да му се случи и му казал и начин, как да се справи. Като погледнал до себе си, видял, че се е образувал цял гьол от потта, която изтекла от него, но той бил напълно здрав. Брат му казал: „Искам и мен да ме заведеш при Учителя." Ангел започнал редовно да посещава беседите. Купил си томчета и започнал усилено да чете Словото. Разбрал, че Учителят вижда всичко в настоящето, миналото и бъдещето, и винаги помага. И след заминаването на Учителя, той посещавал беседите. Запознал се с Трендафилка**(Астрологична карта в Приложение I) и попитал ръководителя си дали може да живеят с нея заедно братски живот. Отгоре одобрили решението му. Те живеели в София. Бащата на Филка имал фабрика, която национализирали, Филка била учителка. Извикали ги в милицията, за да ги изселят в северна България. Ангел имал големи знания по машините и предложил на полковника, който ги изселвал, да ги изселят в Пазарджик, където ще са много полезни като преподаватели в училището. Полковникът се съгласил, и те отишли в родният си град да работят като изселени. Веднага ги извикали да работят като конструктори в един завод. Попаднали на хора без образование. Техните помощници били завършили техникум, но нищо не разбирали от чертежи и математика. Трендафилка взела да ги учи и ограмотява, като същевременно трябвало да дават чертежи за нови типове машини, които завода да произвежда. Плащали им месечно по 5000 лв., а на пазача 6000лв. и те напуснали завода и отишли в града. Там веднага подгонили Ангел да работи в Промкомбината, но нямало материали за производството, което искали да се осъществи. Той не подписал заповедта за назначение. Тогава го помолили да оправи над сто водни помпи, върнати от цяла България като дефектни. Ангел им поискал 100 работни часа за мотор. Отначало нормировчика искал да го наблюдава и да му определи нормата. Ангел казал на ръководството да си ги правят те. Тогава се съгласили. Ангел разглобил един мотор и видял къде е грешката. Ангел взел двама ученици от техникума, в който преди това той и Филка преподавали. Момчетата били много честни и умни и виждали всичките дефекти в майсторите, и им ги казвали направо в очите. Затова никой от тях не искал да работи с тях. Ангел поискал стая, да му направят тезгях за работа и му дадат необходимите инструменти, и той започнал работа с двамата си помощници. Двата диска на помпата се допирали под известен ъгъл и тя не можела да засмуква вода. Ангел взимал на струг горната част на диска, докато двата прилепвали плътно и пуснал една помпа да изпомпва вода 200 литра от един варел 200 литра в друг. Помпата за няколко минути изпомпвала водата, докато преди това с часове използвали 200 литра. Поправил помпите и ги изпратили в местата, от където били върнати. Платили му и го накарали да оправи хлебопроизводството. Машините закъсали и щели скоро да спрат и да няма хляб за града. Отишъл и разбрал причината за излизането на машините от строя - нередовното смазване на лагерите. Бъркалката за тестото била най-отгоре и бързо се изнасяли лагерите й. Ангел сложил на нея двойни, но ролкови лагери. При всеки лагер монтирал кутия с масло да капе по малко и постоянно да го смазва. До тогава слагали грес в гресьорни, но тя скоро се втвърдявала, нямало смазване и лагерите работели на сухо. Фурната имала осветление, което блестяло в очите на майсторите и те не можели да видят дали хляба е опечен. От голямата топлина постоянно горели крушките - по 100 на ден. Ангел направил тяло с рефлектор, в което крушките не се загрявали от голямата горещина на фурната и светлината осветявала хляба във фурната, а не очите на майстора. Започнали да сменят по 3-4 крушки на месец и снабдяването ги запитало да не би да вземат от другаде крушки. Нямало сита и често в брашното при месенето се явявали мишълци и се дигал голям въпрос. Ангел направил сито на такова ниво, че направо се слага чувала, а ситото вибрира и веднага се пресява брашното. Фурнаджиите били изключително доволни от него, постоянно му давали хляб, кифли, козунаци и му се покланяли. Той почти не работел, но всички машини за повредата, на които директорът глобявал работниците, сега работели безаварийно и безотказно. Ангел имал в центъра на града място от 2 декара и един дял от него му вземали някакви селяни, комунисти - 1/3, уж да строят съвет. Трябвало непременно да си построи жилище на два етажа, за да си запази мястото. По интуиция той знаел, че това ще стане. Имал вноска от 1500лв. за кола „Трабант". Сестра му дала нейните лихво точки и се събрало банката да им отпусне заем. С голям зор взел разрешение за строежа. Викнал един майстор да му изкопае мазето. Едновременно той го пазарил от изкопаната пръст да му направи над 25 000 тухли - необходими за къщата. Оценили направата на тухлите на 13 стотинки и всичката изкопана пръст ставала на тухли, които се сушели по големият двор. Събрали се доста тухли и майстора взел да ги гради на куптор, но му казал веднага да му достави въглища, защото ако почнат есенните дъждове, целият им труд отивал на вятъра. Ангел веднага отишъл в Топливо, но складовете били изметени и му казали, че въглища ще има най-рано след месец. Минал през училището и срещнал една от прислужничките, която му се оплакала, че като влязат в мазето, постоянно удрят главите си, понеже пода е засипан със стари въглища, които през зимата не могат да горят в печките, понеже били много ситни и прах. Ангел взел един плик от въглищата и ги занесъл на майстора, който ги харесал. Ангел отишъл при цигани, които живеели наблизо и имали кола и кон. Попитал едно слабо момиче - на кого е тази кола. „Че на баща ми!" - „А къде е той?" Отговорила, че работи на гарата и сега пие в кръчмата. Дошла жената да направят уговорка за прекарване на въглищата. Колата се клатела и едва се движела, понеже била с разбити колела. Уговорили се с циганката и четирите и деца - „Кой ще кара колата?" - попитал Ангел. Ами тази моята голяма дъщеря. Определили колко ще им плаща и на другата сутрин впрегнали коня в каруцата и дошли всичките деца. Малките пълнели няколко кофи с въглища и ги подавали, тя ги сипвала в колата, прекарана плътно до него. При вторият курс Ангел свалил задните колелета, отрязал шината, заварил отгоре парче с винт и натегнал колелото така, че спиците се прилепили и затегнали. След това заварил парче и колелетата станали отлични и никак не се клатели. След това направил по същият начин и предните колела и децата за няколко дена му прекарали над 25 тона въглища и мазето станало високо. Положението било спасено и тухлите се изпекли. Директорката искала да му плати за изчистването на мазето и му дала 40 лева, колкото имала в касата, но Ангел отказал и искал той да й плати. Намерил и друг, който напълно очистил мазето от старите изостанали въглища. Платил добре на циганчетата за работата и им купили нови дрехи. Така той построил къщата и запазил мястото си. И двамата работили в техникума като учители и децата много ги обичали и учели при тях много добре материала. Дошло време да се пенсионират и направили една среща в почивна станция в планината с всичките преподаватели от града и накарали брат Ангел да сподели своят педагогически опит. Той им говорил за правилното възпитание на младежите и накрая им казал: „Сега ще ви кажа най- важното." Всички млъкнали и заслушали, - „Да обичате децата с цялото си сърце, да влизате в положението им." - казал Ангел. Той си спомнил, че прочел в беседа, че новите хора трябва да живеят на чисти места, близо до планината. Интуицията му го насочила в село Симеоново. Споделил с Трендафилка и си купили място, обърнато на изток - към изгрева на слънцето и започнали да си строят там къща. Едновременно участват в братският живот. Купили си кола и от Пазарджик от приятели си купували по-евтини строителни материали - цимент, вар и др. и ги прекарвали в Симеоново с колата. Събота и неделя усилено работели, но идвали големи групи младежи от Крум Въжаровата група - Гришата, като между тях имало много агенти от ДС. Веднъж си направили гювеч в тава и за обяд изяли половината от яденето, Вечерта дошли повече от десет младежи и седнали в стаята. Филка и Ангел се помолили и взели да им сипват от малкото ядене, което имали. Тогава се проявил закона на изобилието - сипали на всички от вкусният гювеч, но яденето в тавата останало толкова, колкото било от началото - половин тава. Постепенно те се освободили от това „обкръжение на добри приятели" - търтеи готованковци и агенти - над 10 души. Покрили къщата и взели да работят двора. Посели домати, но шопите им казали, че на техният климат не стават домати. Ангел покрил разсада с найлони. Времето застудяло и паднало сняг и доматите почти загинали. След няколко дена снега се стопил и Ангел дигнал найлоните и доматите се развили от топлото слънце и дали богата реколта. На другата година селяните започнали и те да сеят домати и зеленчуци. Двамата написаха малки книжки за пробуждане на съзнанието на хората и запознаването им с Братството и братският живот. Аз им дадох моите стенографски записки, събирани 40 години по физиогномия, хиромантия и др. Извадих на лист подробно от коя беседа, от кой ред и абзац започва даден цитат и до къде, и го дадох на сестра Трендафилка, понеже имаха беседи, Те вкараха данните в компютъра и като отлични педагози, ги подредиха по теми и набраха книгата „Себе си познай", за което сърдечно им благодаря. Отначало се издаде на 3 отделни части, а после подвързана в том. Към 2000 година двамата изграждат втори етаж, с цел да се използва за подготовка и печатане на беседи. Извикаха ме и мен да участвам в направата на бетоновият покрив. Аз му предложих да гланцирам бетона и няма да има нужда от керемиди или други покривни материали. Заедно с бригада бетонджии и няколко наши приятели, изляхме бетона и след обед взех да гланцирам с най-хубавите си мистрии, които имах. И досега покрива не е пуснал вода. Те оправиха горният етаж. Ангел изолира стените със стиропор и сега живеят там на светлина и без влага. Постоянно работят и брат Ангел измисля нови въведения за отопление. Трендафилка е художник и прави няколко изложби на картини и от плетива. Те редовно посещаваха лагера на Зекирица и седемте езера. Често се срещаме с тях и водим ползотворни разговори. Макар и на преклонна възраст, те работят непрестанно духовно и физически. Брат Ангел цял живот е работил в заводи и предприятия и благодарение на будната му интуиция, винаги е намирал изход от трудните си положения. __________________________________________________ * Виж « Изгревът» том VII стр. 688-689; том XVII стр. 663-664, стр. 753. ** Трендафилка Благоева Балдевска е родена на 20 Август 1926 г., петък в З ч. и 45 мин. през нощта в гр. Пазарджик.

49. Борис Дряновски На Изгрева живее брат Борис Дряновски с жена си Мария. Той редовно посещава беседите и участва в братския живот. През 1943 година Учителят му дава 3 листчета, на които е написана по една санскритска дума и му нарежда да ги занесе у трима свой най-близки приятели и да ги скрие в дома им. Понеже той е радио инженер, има много приятели в цяла София. Борис изпълнява точно задачата, дадена му от Учителя. След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година той, заедно с Учителят, се евакуира в Мърчаево. Там си спомня за трите листчета и решава да види какво е станало с жилищата, където ги е оставил. Замисля се дълбоко и разбира, че всъщност Учителят му напомня за това. Отива при него, целува му ръка и му казва, че иска да отиде до София и да види какъв е резултатът от задачата, която той му е дал. Учителят одобрява решението му и той отива при първата къща с поставено листче и вижда, че стърчи здрава, а наоколо всички сгради са разрушени. При втората заварва същото положение. Третата къща също е здрава, а околните сгради - разрушени. Той се връща в Мърчаево, разказва подробно всичко на Учителя и му благодари за помощта, която оказва на неговите приятели. Учителят обяснява, че когато стават земетресения или някакви други бедствия, ангелите гледат отгоре в даден град да видят къде има запалена свещ, т. е. Дом, в който някой се моли на Бога. Те поставят ръката си над тази къща и по този начин тя остава непокътната и стърчи между всички други околни къщи. След заминаването на Учителя от този свят Дряновски участва в братския живот, но почти не се меси в борбите, станали на Изгрева. Той е интерниран няколко години в лагер от комунистическата власт. Със своя тих и скромен живот, той оставя един добър пример на бъдещото поколение за подражание.

48. Неделчо Попов* Неделчо Попов е роден на 22 декември 1927 година в Пещерско. Там получава основното си образование и завършва гимназия. Отива в София, където започва да учи в полиграфията. Среща се с Георги Събев, който му е съученик. Неделчо през свободното си време работи в едно кафене, където му дават и квартира. През 1925 г. Събев го запознава с новите идеи. Като напредват в обучението започват да работят на половин ден и получават половин заплата. Тогава се събират в обща квартира и работят в Държавната печатница като словослагатели. Управата се нуждаела от оценител и те се спрели на Неделчо, като веднага му увеличили заплатата. Тази длъжност изпълнява до края на живота си. През 1926 г. Неделчо Попов участва в събора и започва да посещава беседите. Неговият добър, мек характер бързо спечелва обичта на младежите Добрата заплата му позволява да кани Учителя на важни концерти, като осигурява и транспорта. Става близък с Учителя и взема дейно участие в братския живот. Заради хубавото му отношение към братята и сестрите получава прякор „Гълъба". Увлечен от младежките пориви на братята, решава да напусне работата си, да вземе една раница с беседи и да проповядва. Съобщавайки на Учителя намерението си, последният строго му казва: „Тебе яли ли са те въшки? Работи тук, където Бог те е поставил." Той приема съвета на Учителя. През есента на 1942 г. Учителят решава да посети Витоша с малка група сестри. Идва да ги изпрати и Неделчо, който е болен от жълтеница и станал от леглото. Елена Андреева носи тежка раница и попитала Учителя кой ще я носи. „Неделчо" - казал той. Неделчо обяснява, че е болен и не се е подготвил. Учителят отговаря: „Ние ще те почакаме. Иди се облечи." Дошъл Неделчо и групата тръгнала. Той едва вървял най-отзад. На Сипея задухал силен вятър и на Бивака било невъзможно да се стои, затова предложили да слязат в дерето, В това време идва и Неделчо, целият изпотен, въздъхва високо, сваля раницата и се преоблича. Немирният вятър грабва шапката на Учителя и я понася към дерето. Сестрите питат: „Кой ще отиде за шапката на Учителя?" „Неделчо" - рекъл Учителят. Той догонил шапката и я подал на Учителя. Тъкмо въздъхнал, вятърът пак я грабнал и се наложило втори път да я носи. При третия път помолил Учителя: „Моля ви се Учителю натиснете я на главата си, за да не хвърчи повече." Вятърът постепенно утихнал и приятелите напуснали дерето. Отишли на Слънчева поляна, където обядват и тръгват обратно към София. От болестта на Неделчо не останало и следа. На 16 юни 1941 година Учителят и голяма част от братята и сестрите от Изгрева са на екскурзия на Витоша на бивака Ел Шадай. Закусват, сядат около Учителя и се греят на топлите слънчеви лъчи. Неделчо става прав, обръща се към Учителя и му казва: „Учителю, кажете ни нещо за себе си, което никога не сте ни го казвали." Учителят се изправя, застава в средата на полянката и изпява с мек глас песента „Странник съм в този свят". Приятелите остават възхитени от чудната песен. Неделчо взима активно участие навсякъде в живота на Учителя. След неговото заминаване се включва в борбите, станали в братството на страната на брат Борис Николов. Напечатва книжката „Завета на цветните лъчи" и участва в издаването на книгата „Учителя". След напечатването на „Завета на цветните лъчи" разбира, че милицията ще му направи обиск, и веднага се обръща към свой колега - голям комунист, и го моли да остави при него известни секретни документи, отпечатани в неговия отдел. Колегата му приема книгите и на другия ден когато милицията идва да прави обиск на Неделчо, не намира нищо подозрително. След няколко дена Неделчо Попов извиква брат Иван Иваницов - Каруцаря, който натоварва книгите на каруцата и ги закарва на Изгрева. Неговият красив и всеотдаен живот за Братството завършва на 23 април 1952 година. По времето на Учителя, брат Неделчо се сприятелява с Николина Балтова, която живееше до кухнята. Той често я посещаваше и тя го ревнуваше от сестрите. Тя поемаше от неговите енергии (вампиризъм) и Неделчо започна да слабее. След заминаването на Учителя, се оказа, че има чернодробно и жлъчно заболяване, с което не можа да се справи и си замина. Не всякога една връзка е еднакво полезна за двамата партньори. __________________________________________ * Виж «Изгревът» том II стр. 336-337, N4; том III стр. 229-231, N20; том V стр. 552-554, N213.

47. Савка Керемидчиева* Савка Керемидчиева е родена на 27 май 1901 година (нов стил) в град Цариброд. При едно посещение на Учителят в тяхното семейство, малката 4 годишна Савка отива при него и казва: „Учителю, от кога те търся!" Скоро тяхното семейство се премества в София и нейната майка Тереза започва редовно да посещава беседите. 12 годишната Савка отива на разговор при Учителя и той й дава за задача да чете Евангелието. Тя учи в гимназията и започва редовно да посещава беседите на Учителя. Много е любознателна и се интересува от окултните науки. Бързо научава стенография, която и е необходима цял живот за записване беседите на Учителя и разговорите около него. Тя всецяло се движи около Учителя и изпълнява неговите повеления. Веднъж Савка решава да отиде сама на Витоша. Обажда се на Учителя и той и разрешава да отиде. Тръгва, минава през Симеоново, стига до Ел Шадай и продължава нагоре към горския дом. Пътеката минава през гъста гора и както върви, пада мъгла и тя се обърква. Обръща се с молба към Учителя за помощ. По време на молитвата си в гората чува зад себе си стъпки и вижда Учителя, който се приближава към нея. Тя се затичва и му целува ръка. Той й казва: „Какво стана? Позабърка ли се? Ела след мене." Повървяват малко и излизат на пътеката. Учителят посочва с ръка надолу и казва: „Върви оттука." Тя тръгва надолу, но след малко се обръща и поглежда назад. Учителя го нямало. Връща се в София и влиза в Салона. Там е Учителят, заобиколен от приятели. Той се обръща, поглежда я и се усмихва. През 1922 година, Савка присъства на Търновския събор и като обикаля града, забелязва, че й няма златния Пентаграм, който тя носи на врата си с верижка. Верижката стои, а Пентаграмът е паднал някъде. Тя се разтревожва много и започва усилено да го търси. Всичките и усилия са напразни. На третия ден сутринта, като си прави молитва, се обръща към Учителя и го помолва сърдечно да намери Пентаграма. След молитвата тя излиза към центъра на Търново и на площада пред пощата, между паветата, забелязва, че нещо блести. Навежда се и вижда своя Пентаграм. Взема го, разплаква се и отива при Учителя да му благодари за голямата подкрепа. Той й казва: „Друг път бъди по-внимателна." Понеже майката на Учителя Добра имала голямо желание да учи, той я вселява в Савка и я кара да учи философия. През цялото й следване Учителят се обръща към нея с името Добра. Всъщност той се обръща към своята вселена в Савка майка. Савка учи и се подготвя за изпитите си в стаята на Учителя, но често я късат, докато другите й колеги учат в бараките и изкарват добре изпитите си. Значи не е физическата близост до Учителя фактор за успеха, а вътрешната връзка, която човек има с този светъл дух. Скъсват я даже и по немски език, който тя говори от дете. Накрая завършва философия. По характер е много чувствителна и дълбоко изживява неудачите в живота, като плаче продължително и страни от близките си. При едно такова психическо разстройство получава парализа на лицето и се скрива в гората. Учителят изпраща хора да я намерят и като идва, три пъти й се кара продължително. На другия ден лицето й има нормален вид, Веднъж тя загубва зрението си и моли стенографките да я заведат до салона. Питат Учителя как да се оправи и той нарежда да се моли всеки час на денонощието с Добрата молитва, като вземе будилник, за да е точна - в продължение на една седмица. Така тя излиза от това тежко състояние и зрението й става нормално. Савка има много опитности с Учителя. Веднъж облича панталон и се явява пред него. Той й се скарва и й казва да не слага никога панталон, за да не разваля формата си. Друг път тя облича копринена рокля, малко къса, над коленете, със зашити на нея цветя. Учителят й прави много строга забележка: „Махнете тези астрални цветя." Савка отива в дома си, съблича я и я слага в горящата печка. След известно време отваря врата печката и вижда, че роклята й стои цяла, а огънят е изгорил само цветята. Тя я изважда от печката, размисля, разбира, че не е виновна роклята и затова не е изгоряла, а причината е вътре в нея и я отстранява. Савка постоянно се грижи за бита и облеклото на Учителя. Той й нарежда да прочете цялото Слово. На нейното възражение, че няма време, Учителят и казва, че в другия живот може да не попадне в условия, в които да учи Словото и затова сега трябва да има една здрава основа, от която да се ползва и в бъдеще. Той намалява кармата й, но в другия живот ще трябва да я плаща. Участвала е в почти всички екскурзии, които Той прави, и винаги е в негова услуга. При Голготата на Учителя през 1936 година тя, заедно с няколко сестри, неотлъчно се грижи за него. През 1944 година участва във всичките зимни екскурзии на Учителят до Симеоново. Преди заминаването на Учителя тя чувства близката раздяла и с голяма мъка се грижи за него. Понеже е свързана с германския народ, няколко дена преди капитулацията на Германия тя си заминава на 3 май 1945 година. _________________________________________________________________ * Виж «Изгревът» том І стр. 98-103; том III стр. 108-114; том IV стр. 162-164, 166, 222, 325; том V стр. 619-631, 674-681; том IX стр. 96-98; том XIV стр. 479-574.

46. Атанас Колев Минчев* Атанас Колев Минчев е студент в Музикалната академия и трябва да се запише втория семестър - да внесе такса 250 лева. Като сирак - баща му загива във войната - той трябва да плати една десета от сумата. Неговият професор - Цанко Цанков, му е обиден и решава да го изключи, ако не се запише в определения срок - до края на август. В дома му идва разсилният - негов добър приятел, и съобщава решението на ректора. Атанас търси брат си да вземе пари, но се оказва, че той е в провинцията. Цялото Братство с Учителят е на Рила. Последният ден за записване е и нещо кара Атанас да отиде към салона. Като наближава салона, поглежда нагоре и вижда Учителя, че е на балкона и държи голям плик в ръка. Махва му с ръка, Атанас се затичва по стълбата и го поема. Учителят му обръща внимание, че парите са братски и ако желае, може да ги върне. Атанас му целува ръката, слиза по стълбата и отива до кухнята, където отваря плика. В него има банкнота от 200 лева и монета от 50 лева - толкова, колкото му трябва, за да запише за втория семестър. Той отива в Консерваторията, внася сумата. Връща се на Изгрева, за да благодари на Учителя за навременната помощ. Пита приятелите дали Учителя е на Изгрева, Те му отговарят, че Учителят е на Рила. Когато се връща групата от Рила, той разпитва подробно дали Учителя е слизал до София. Отговорът е, че Учителя е бил постоянно на Рила, заедно с братята и сестрите. За Атанас това е поредното чудо в живота му, направено точно навреме от Учителя. Той завършва Консерваторията и живее на Изгрева заедно с майка си Мария и брат си Гради. Страда от късогледство - 6 диоптъра и отива при Учителя да иска съвет. Учителят му казва да отиде в планината, да живее там 3 месеца през пролетта и лятото и постоянно да гледа зелената трева и зелените листа. Той взима раницата си и отива на Рилските езера, като оставя очилата си вкъщи. Когато се връща, късогледството му е напълно изчезнало. До края на живота си няма нужда да слага очила. Той участва в музикалния живот на Братството. Много услужлив, особено по отношение на музиката и поправката на музикалните инструменти. Завършва своя земен живот на 29 май 1993 година. Брат Атанас много ни обичаше нас - децата на Изгрева и ни учеше да играем шах, когато живееха до къщата на Парлапанов. Добре се научихме още малки да играем шах. Често, като го търсехме, не го намирахме в тях и му измислихме песен: „Бате Атанасе много спиш, много спиш, камбаните бият - бим, бам бум." По-късно много пъти ни поправяше цигулките и той ми даде цигулка на някой от симфоничния оркестър - не свиреше добре за 100 лв. Аз я огледах и видях, че долната дъска е пукната. Занесох я на Франц Христодоров и той я поправи и има много хубав тон. Сега синът ми Павел свири с нея. _____________________________________________ * Виж «Изгревът» том VII стр. 688-689; том XVII стр. 663-664, стр. 753.

45. Крум Иванов Няголов* Баща ми Крум Иванов Няголов е роден на 24 август 1903 година (нов стил) в град Силистра и е най-малкото, дванадесетото дете на голямо семейство. Прекарва трудно детство и когато след Междусъюзническата война Румъния взема Добруджа, той забягва в България и отива да живее в Шумен. Там е един от чичовците му, притежаващ колбасарско предприятие, в което започва да работи. Скоро се отвращава от месото, става вегетарианец по собствено разбиране и започва да чете произведенията на Толстой и други издания за вегетарианството. След войната завършва гимназия и като бежанец от Добруджа има право да следва висше образование без конкурс. Записва право и научава добре английски език. Движи се в средата на протестантите, които много го харесват и му предлагат със Зяпков и още двама българи да заминат в Америка да следват богословие. Отпускат им големи стипендии да завършат там за пастори, да се върнат в България и проповядват протестантското християнство. Тогава той се запознава с идеите на братството и се среща с Учителя. Участва в голямата дъждовна и снежна екскурзия в 1927 година до връх Мусала. След нея отива на Изгрева да по се посъветва как да постъпи с поканата, дадена му от протестантите. Рано сутринта, след беседата, почуква на приемната стая на Учителя, който му отваря и го приема. Предлага му стол. Баща ми го пита дали е добре да отиде в Америка да следва богословие, а Учителят мълчи известно време и му казва: „Няма защо да ходите в Америка. Америка е тук, в България. Вие идвате от Египет и носите нейната култура." Баща ми е тих, мълчалив и приема думите на Учителя. Учителят сяда срещу него и в мълчание прекарват повече от 4 часа (от 7 ч. до 11 ч.) Пред Приемната се събира голяма група приятели, които желаят да посетят Учителя. След 11 ч. те започват да чукат по врата и прозореца. Баща ми нарушава мълчанието и казва: „Учителю, да стана и изляза, за да могат и другите, които чакат да дойдат при Вас?" Учителят отговаря: „Добре." Крум става и излиза. Отива при протестантите и отказва предложението им. Много по-късно, след 9 септември, тези пастори, начело с пастор Зяпков са съдени като американски шпиони, пратени в Белене, където си заминават. Така Крум се отървава от една голяма бъдеща опасност. Той остава на Изгрева и се включва в голямата младежка група, която строи бараките на първите заселници, Учителят постоянно присъства, следи как работят и им дава ценни напътствия. Крум се включва активно и в братския живот. Участва във всички екскурзии, и е в първите групи, които строят лагера на Рила. Запознава се със Стефка Стойчева и се оженва за нея. Построява една барака до Иван Антонов за майка ми Стефка и дядо ми Кънчо. След една година преместват бараката на мястото, на което живяхме до 1976 г. - на улица „Латинка" 59. Там построява още една голяма барака. Баба ми Величка Заимова произхожда от богат габровски род - Заимови, които имат няколко фабрики в Габрово и една в София, в която работи дядо ми Костадин Стойчев като пазач. След сватбата и моето раждане Заимовите се съветват помежду си и предлагат на младото семейство да се срещнат и да дадат парите, които се падат като дял на баба ми Величка. Крум веднага отива и пита Учителя. Учителят обяснява; „Тези пари не са спечелени с честен труд и ако ги вземете, няма да ви донесат никакво благословение." Баща ми послушва Учителя и нашето семейство не отива на срещата. Така ние оставаме най-бедното семейство в квартал Изгрев. Крум не можа да завърши образованието си, поради липса на средства и започва да работи каквато работа намери. Главната тежест за издръжката на семейството се пада на дядо Кънчо, който получава през 3 месеца пенсия. С тефтер купувахме продукти от един магазин на улица „Граф Игнатиев", собственост на господин Памукчиев. Когато дядо ми получи пенсията, изплаща всичките задължения по тефтера. Баща ми има много разговори с Учителя. До 1939 г. е без работа, отива при Учителя с молба да му съдейства да си намери работа. Учителят му отговаря, че трябва да постоянства и въпросът ще се нареди добре. Аз помня, че много пъти ходехме четиримата с брат ми, баща ми и майка ми, пред къщата на кмета Иванов да го молим за работа и най-после той назначи баща ми в кадастралното отделение на общината като чертожник. Така се свърши периодът на безработицата. Понеже е спокоен и работи много точно, скоро баща ми става добър чертожник и се прехвърля в „Път проект", а накрая и в „Транспроект", където се пенсионира. Изпратен по служба в банката да заверява някакъв документ, вижда един възрастен човек, който изтегля голямо количество пари, взима част от тях и си тръгва, а по-голямата част пари остават на гишето. Крум настига човека, връща го и му дава и останалите пари. За всички трудни положения, които среща в живота си той се допитва до Учителя. Когато се ражда брат ми Костадин, не може да се отдели плацентата -може да си заминат майката и детето, акушерката иска да вика хирург който с операция да освободи детето. Крум веднага отива при Учителя и иска помощ. Учителят го пита: „Какво има?" Баща ми му казва, че плацентата не може да се отдели. Тогава Учителят го съветва: „Вземете едно малко шише 200 грама и накарайте жена ви Стефка да духне в него." Баща ми намира такова шише, тя едва духва в него и плацентата пада. Така се спасява нейният живот и този на детето. Когато майка ми Стефка е ухапана от пепелянка в 1936 година, Крум постоянно търси Учителя, който тогава е много болен и иска неговите съвети, благодарение на които майка ми оздравява. След заминаването на Учителя баща ми редовно участва в братския живот, чете Словото и си вади бележки. Често ходи в командировки из цяла България и се среща с наши приятели. Когато проектират обекта „Лъки-Манастир", той се среща и запознава с учителя Васил Радев от Манастир и стават много добри приятели. Пенсионира се и както скромно живя, така и си замина на 22 януари 1976 година. ____________________________________________________________ * Виж «Изгревът» том VII стр. 688-689; том XVII стр. 663-664, стр. 753.

44. Пенка Дякова Георгиева Пенка Дякова Георгиева е родена на 27.10,1942 г. в Асеновград. Нейното число е 8. То, написано вертикално показва Вселената, в която всичко е затворено. Написано хоризонтално показва вечността, безкрайността. В „Психото" пише, че хората на осмицата са астрални, звездни личности, различни от тия на земята. Пенка е била воден дух и живота е започнал с появата на човеко-рибите, които са излизали от водата при средна Америка. Като станала на няколко години разправяла на баба си за своите видения от миналото и настоящите й пътувания по звездите и другия свят. Баба й имала много знания за невидимият свят и като я слушала за нейните ясновидски виждания и преживявания й казвала: „Пенке, не разправяй това, което виждаш и изживяваш на хората, защото те няма да те разберат". 3-4 годишна, тя споделяла всичките си преживявания с баба си. Раждането й е било трудно и тръгнала да се ражда в 9 часа, но се спряла и се върнала и излязла в 10 часа. Нейният дух ръководител знаел закона, даден от Учителя, че дете родено във вторник в 9 часа малко живее и рано си заминава от този свят. Раждането й било мъчно, понеже тежала 5,5 кг., а майка й била слабичка и на 17 години. Ражда се на Петковден, точно, когато чичо й Петко празнувал именният си ден, когато започнали да бият камбаните на черквата. Майка й искала да я кръсти Бианка, но понеже дошла на Петковден, получила името Пенка. Тя проговорила много рано. Чичо й и калеко й били партизани и понеже била много приказлива, а имали скривалище в дома им и баба я затваряла в един гардероб да мълчи, докато стражарите тършували в дома им. Още малка започнала да пее хубаво и когато идват руснаците в България, тя им пеела много хубаво техните руски песни. Но руснаците били въшливи, после трябвало да чистят Пенка от въшките. Често баща й я водел на кино да гледа руските филми. В Асеновград преди прожектирането на филма пеели песни и често качвали малката Пенка да им пее на сцената. Руснаците я обичали и я возели с каруците си. Както споменах, тя от малка се излъчвала и отивала по съзвездията, Млечният път и знаела имената им. Тя си спомня, че като се връщала, минавала с двойника си през тяхната махала и влизала в тялото си. Баба й, й обяснявала, че наистина е била в пространството с астралния си двойник и се връщала пак в тялото си. Като малка гледала параклисите по околните върхове и казва гласно пред едно по-голямо момче имената им, и когато била голяма ги посещавала и ги познавала много добре. Момчето веднага отишло при баба й и казвало какво говори Пенка и че знае имената на всичките околни десетина параклиси. Баба й отива при нея и я моли да не говори на хората, защото тя не е като тях и те не са като нея, и не могат да я разбират. Пенка медитирала и мислено определяла къде да се построи параклис или манастир и скоро след това се построявали. Тя била първото дете, което се родило в новата им къща. До тях бил параклиса на свети Трифон Зарезан и тя често го посещавала и се молела там. Над къщата им била „анатема", забранена от църквата местност за посещаване - никой да не ходи там. Но Пенка интуитивно разбира, че там е била школата на Орфей. Хората го смятали за свято място и там слагали конци от дрехите си, за да им помагат съществата, които са там в трудностите на живота им. По това време Пенка в молитвите си (към 5 годишна) се обръща към Бога и казва: „Господи, аз искам да изпълня Твоята Воля. Нека моят живот да бъде такъв, какъвто ти желаеш. Да бъда твой служител и полезна на всички хора, които ме заобикалят." Тяхната къща е била музикален дом с много инструменти, на които свирел баща й. По това време имало пътуващи театри и музикални групи, които спирали в техния дом и 3 дена не се дигала трапезата и не спирала музиката. Предучилищната си възраст била в детската градина, поместена в черквата Свети Георги и Благовещение, на света Богородица. Черквата Свети Георги имала две камбанарии и когато почнели да бият камбаните им, дядо й казвал, че те изчистват цялата околност и прогонват всички отрицателни същества. Сестра Пенка в хороскопа и изгрява на Асцендента 10 градус на знак Стрелец и Юпитер я управлява. Баща й е бил типичен юпитерианец. Тя има в МС Нептун точен съвпад със зенита, който й отваря очите да гледа непрекъснато филмите от невидимият свят.(Прилагаме хороскопа й в Приложение I . ) Нептун е изключително положително аспектиран: Нептун в тригон с Луна, секстил Юпитер, тригон Уран, латитюд Венера. Това говори, че през своите инкарнации, тя е проявявала винаги Божията любов и Божията Мъдрост (Нептун тригон Уран) и постоянно е свързана с изворите на разумният живот в Божественият свят. Тя проявява гениални познания от миналото и често невидимия свят й отваря очите да вижда филмите на хората, които я заобикалят и щом пожелае веднага разбира кой е бил в миналото съществото, което стои пред нея и на много хора е казала, кои са били в минали инкарнации. Понеже живота е единен и неделим, който има подобни аспекти веднага намира съединителната нишка между сцените в миналите животи и сегашната театрална постановка, която играем. Пенка има изключително благородна душа, изпълнена с Божията любов и Мъдрост (Нептун тригон Луна, Уран съвпад Луна) и тя със своят дух е присъствала като майка на много същества, главно мъченици в развитието на инволюцията и еволюцията на човечеството. Тя, като майка на поп Богомил изживява много тежко жестокото му убиване, хвърлен върху остри колци. Затова имаха много хубава връзка с брат Боев (който е бил поп Богомил). Обичали са се и имали хубави духовни разговори. Била е майка на десетки видни учени и борци, дали живота си за напредъка и развитието на човечеството. Духът й е бил в майката на Левски. Божествената й Любов (Нептун) е неразривно свързана с Бялото Братство, което ръководи живота на Вселената (Нептун съвпад Юпитер). Нептун латитюд Венера показва, че от Божественият свят към нейната Божествена любов текат постоянни струи от ангелската и човешка любов и тя ги претворява в едно цяло неделимо. Всичко това я прави да е много наивна, вярва на всички, и често я крадат и обират, особено най-близките й. Господаря на хороскопа й Юпитер (Юпитер квадрат Венера, квадрат Марс, полуквадрат Сатурн, съвпад Нептун, паралел Сатурн и Уран, латитюд Уран) показва, че тя вижда истината и я защищава навсякъде и я казва направо в очите на братята и сестрите, особено младите, които не са готови да я приемат и стават разправии. За много от хората на Братството, тя е жило, което ги боде, но намества изкривеният им ум. Особено се дразни от човешката неправда, която се шири надлъж и шир около нас (Юпитер полуквадрат и паралел Сатурн). Това й носи оскъден живот - с малко средства (Юпитер паралел и латитюд Уран) говори, че Божествената Мъдрост постоянно напоява нейната ангелска мъдрост с животворни струи и тя винаги знае какво ще я следва в живота й и отдалеч взима мерки. За всичко я предупреждават, но щом не послуша, минава през големи страдания. Понеже Юпитер й е в 8 дом - на смъртта, а там е и в собственият си дом Плутон, господаря на смъртта, Бялото братство постоянно пази живота й, спасява я от много смъртни опасности, предизвикани главно от Уран съвпад с Луна, съвпад със Сатурн в 6 дом. Опасност от туберкулоза и болки в ръцете й, много неприятности от учените хора. Учителят изпраща брат Данчо да открие местността „Кръстова гора", която е най- големият духовен център на Балканският полуостров, където са се подвизавали повече от 300 монаси и постоянно са се молили и работили за освобождението на България. Турците нападат черквите, разрушават ги, запалват ги и избиват всичките монаси. Казва се „Кръстова гора", понеже на всяко дърво има поставен кръст - символи на големите страдания, през които са минали българите под турско робство. Майката на сестра Пенка е от Наречен и всичките жители оттам имали червени бузи, което говори за силната им връзка с Бога. Майка й отива на „Кръстова гора" и свещеника й казва, че бай Данчо е открил къде е мястото „Кръстова гора". Бог му казал да вземе и пусне 2 бели гълъба и където кацне първият гълъб та да сложат един голям железен кръст, а където кацне вторият гълъб, там да се построи църква „Света троица" и олтар. Тази местност е свързана с историята на България и там в бъдеще ще се подпише договора за „Европа без граници". В „Кръстова гора" имало едно аязмо, дълбоко езерце в което можело да се видят 6 рибки. Баба и, и леля и ходили там и ги видели. Видяла ги и Пенка, когато отишла там. В София се разболява княгиня Евдокия много тежко и цар Борис изпраща сестра Мария Стоянова да пита Учителя как да я излекуват. Учителят казал: „Със самолет да я закарат на „Кръстова гора" и там да преседи 1 месец и ще оздравее от епилепсията, която има." Генералът, който трябвало да я заведе, казал на Борис, че и неговият син страда от същата болест и вземат и него. И двамата оздравяват. Отиват да благодарят на Учителя и Той им казва двамата да направят кръст, тежък 66 килограма, от бронз и мед и да го занесат и сложат на определеното място за него. Брат Данчо помагал и услужвал на Евдокия и момчето, които оздравели и сложил кръста, където бил кацнал първият гълъб. Когато идват комунистите, за тези прояви на брат Данчо, го арестуват и изпращат на лагер в Белене. Там го заровили жив в земята да стърчи само главата му и птиците изкълвават главата му и така мъченически напуснал този свят. Той бил дърводелец и правел дървени статуетки, кръстове и дървени икони. Така мъченически си отива брат Данчо, изпратен от Учителя да открие и възстанови най-важният духовен център на Балканите „Кръстова гора", изпълнен с нечовешки страдания. Пенка учи в Асеновград клас. Баща й отива да работи и живее в Пловдив, където тя продължава образованието си. Още в прогимназията тя е знаела по интуиция какъв въпрос ще й се падне на изпита по листчето, което изтегля. Учила в образцовата гимназия „Георги Димитров" и получава солидни знания. Тя била добра спортистка и я карали навсякъде да представя гимназията във физкултурните прояви на града. Пеела е много хубаво и често гласът й се чувал от радио Пловдив. Тя осезателно чувствала Учителя, който постоянно й помагал в учението. Завършила добре гимназията и кандидатствала: „Хранително вкусова промишленост" и „Агрономство", Приели я и по двете дисциплини, но тя предпочела „Агрономство" - селекция и семепроизводство н научни институти. Като студентка в 1 курс, отива на бригада в село Голямо Конаре през м. май. Обикновено около нея се събирали много нейни колежки и живота й протичал доста оживено. Тя ходила на баня и като се връща, отвън вижда много нейни колежки в стаята и се движат и мърдат главите си и казват: „И на мен, и на мен!" В коридора срещнала една колежка и я попитала: „Какво става тук?" Тя й казва, че дошъл техен колега от 4 курс, хиромант, гледал на ръка и всичко познавал. Тя взела да си подрежда нещата и не усетила кога колежките напуснали стаята й и си отишли. Видяла младият хиромант, който я попитал: "Девойке, на тебе кога ще ти гледам?" Тя му отговорила: „Аз не искам да ми гледат!" Той й казал: „Бог ме е пратил, небето ме е пратило да ти гледам и да ти кажа нещо." Тогава тя си подала ръката да се отърве от него. С няколко изречения хироманта й описал живота, който прекарала дотогава. Казва й: „Ти даде обет на баща си, че няма да се омъжиш, обаче догодина по това време, в началото на юни, ще се омъжиш. От този брак ще имаш 2 деца: момиче и момче, но семейният ти живот няма да протече леко. Не може да има сравнение с този на твоето семейство, на майка ти и баща ти. Брака ти ще бъде осеян с много обиди, скърби и страдания и на 42 години ще се разведеш. Ще имаш втори брак, но той е друго нещо (ще бъде духовен брак с невидимо същество)." Той отваря вратата и докато Пенка му каже „Благодаря", той изчезнал. Съществото е било с къдрави тъмни коси и правилно лице - такъв, какъвто е бил Учителя като студент в САЩ. Предсказанието се сбъдва абсолютно точно и тя се омъжва на 2.06.1963 г. за Георги Старирадев. Денят на женитбата бил много хубав, слънчев, небето синьо, чисто, ясно. Но следобед, от 14 часа и 30 минути до 16 часа и 20 минути вали проливен дъжд из ведро. Пенка се зачудила защо става този потоп, защо вали този проливен дъжд. Тогава при нея се явили 3 орисници, които взели да говорят и тя ги чува по телепатия. Първата казала, че вали този обилен дъжд, защото Пенка много обичала да обира до край тенджерите от яденето, сготвено от майка й, особено когато имало крем. Втората казала, че много има да плаче в този семеен живот. Третата казала, че ще плаче и то най-вече от мъжът и дъщеря си, които се мерят на един кантар. Пенка запомнила орисията и най-важното, напълно съвпаднала с живота й. Пенка има в 7 дом Сатурн в знак Близнаци на Десцендента, Сатурн (ретрограден) е в съвпад с Луна, тригон Меркурий, полуквадрат Юпитер, съвпад Уран, секстил Плутон, паралел Юпитер и Уран. Сатурн в 7 дом говори за мъж със сатурнови качества. По-възрастен от нея, меланхоличен, скържав и обича да ходи, но не се грижи за семейството си. Брака ще е голяма мъка за нея, и ако не се разведат, единият от двамата трябва да си замине. Според плана на небето, те се развеждат и остават и двамата живи. Това говори за тъжовен живот, до невъзможен брачен такъв живот. В 7 дом е и Венера квадрат Меркурий. Много тревоги в живота и предизвикани от неверният й съпруг, който хайманосва с чужди жени. Това я довежда до много болести, предимно хронични: диабет, отслабване на сърцето и др. Неговите родители са от Търново и са били членове на Братството. Тя забременява и ражда на 19.01.1964 г. (Слънце), 13 часа и 30 минути дъщеря си Надежда. Идва мъжът й да я вземе от болницата и тръгват към колата и забравят бебето. В това време акушерката им го донася. Детето се събуждало редовно в 24 часа и плачело дълго време. Пенка учи и има много неприятности със свекървата, която обещала да гледа детето, но го изоставила. Детето е на 2 месеца, но от Университета й дават само 40 дена по майчинство и веднага трябва да отиде и продължи образованието си. Баща й извиква баба и от Смолян, за да гледа детето. Бил паднал дебел сняг и баба и се качила на снегорин и едва се добрала до дома им. Тя го гледала повече от месец и го дали на детски ясли, на които Пенка всеки обед ходела да я кърми. Не й давали стипендия и нямала средства, а и мъжът й не идвал. Всеки ден ядяла по кифла с боза и кърмила детето 10 месеца и половина и я отбила. Дават я на седмични ясли и продължава да учи. Детето заболява от уши и отнемало много грижи, но тя не прекъсва института. От втората година, като влязла в 4 курс и отпуснали стипендия и положението и се подобрило. На мъжът и не дават да учи висше образование, понеже баща му бил фабрикант - Недялко Немски, съден от Народният съд. Той притежавал 3 фабрики за консерви, и затова мъжът и учи в техникум - вечерен и работи. Родителите му и той не и помагат с нищо и Пенка мъчно, сама отгледала детето си. В Университета е било много строго и не са давали да има никакво отсъствие, или дори закъснение. В 1966 г. жилището, в което живеела под наем трябвало да се разруши, за да строят ново на неговото място. Пенка напуска квартирата, а баща й юпитерианец и отстъпва неговият апартамент да живеят с дъщеря си и мъжът си. Пенка след 5 години и половина учене завършва института и става агроном и започва да работи в предприятието ..Пчелни продукти" и е пчеларка повече от една година. Отива в Овощарският институт на временна работа, а след това 3 години в Ново село. На 30.01.1971 г. (Сатурн), и се ражда в 8 ч. 10 мин. синът и Деян. Тогава започва да работи в Пловдив в Станция за растителна защита. Понеже мъжът и много хайманосвал, баща и искал да го изгони и да се разведат. Мъжът и отива в Мадан и извиква Пенка с децата, за да се заздрави семейството, но мъжът й пак тръгва да хайманосва с други жени. Тя работи 4,5 години там в АПК и се връща в Пловдив, а той останал да живее там. Животът на Пенка е много труден, тежък и баща и, който я обича много, не може да издържи на нейните несгоди и в 1983 г. си заминава от този свят. Следващата година Пенка се развежда с мъжът си. Започва да работи в Селско стопанският институт, където се среща с един Николай, който я кани да отиде на беседи. Тя отива и вижда снимката на Учителя и книжката: „Необикновеният живот на Учителя." Тя го е виждала Учителя в духовният свят и го познава на снимката. В Пловдив имат салон - дом на Учителя и всеки четвъртък се събирали на беседа. Като излязла да си отива, искала да си купи вестник, но една сестра Йоана, която и станала скоро приятелка, взела последният вестник. В техният институт се събирали на събор екстрасенсите от цяла България и налагали по стените много картини. Пенка, като се качвала по стълбите поставяла ръката си по закачените картини и отчитала каква сила излъчва. Веднага я заобиколили екстрасенсите и тя им казала кои картини какво излъчване имат. Вечерта Николай я поканва на събранието и Пенка си купува окултни книги, седнала на първият ред и започнала да ги разглежда. Там се запознава с много от екстрасенсите. На 4 етаж в блока й живеела една математичка, нейна приятелка, която я повикала да отиде при нея, защото имала гостенка - да се види с нея. Дошла една жена Александрина да си говорят. Пенка влязла в стаята, обърнала се към Александрина и казала: „Света Марина, какво правиш тук? Добре дошла!" Александрина останала като гръмната. Интуицията и казала, че някой ще я познае в Пловдив и ще и каже коя е била в миналото. Отиват в салона на беседа и Николай Николов, който ръководи беседите говори известно време за Вселената, за Бога и дава думата на брат Георги Семерджиев от Велинград, който бил с брада. Пенка по гласът му познава, че той и е позната близка душа и се запознават. Пенка пеела в хора на института и диригента я викал да отиде при него да се разпява като първи сопран. Николай му казва, че Пенка е дошла за беседата и няма да отиде на втория етаж с нея да се разпява. На катедрата Николай чете беседата. В това време пред нея минава някой и тя си затваря очите и като ги отваря, вижда Учителя, че е до Николай и е с Библията на гърдите си, смее се и я поздравява с ръка. Пенка цялата сияела, че вижда Учителя, който е много доволен, че започва да посещава беседите в салона. В Странджа планина живеел един брат Дойчин, за когото го питали: „Какво прави сега твоят първи ученик" Учителят казал: „Сега моят първи ученик оре с биволите си на живота." Учителят обяснява закона на природата, че не разхищава енергиите, а тя затваря големите умове в ниски и малки форми - такъв е бил и внукът на брат Дойчин - Дойчо. Той е бил голям шаман в България. Дойчо апострофирал Николай и му казал, че това, което говори не е така. Учителят казва, че Странджа планина не е била никога дъно на море. В дома на брат Дойчин имало стая за Учителя, в която се помещавали беседите на Учителя и подаръци от него като писалки, тетрадки, книги. Сега тази стая я използвали като молитвена стая, използвана от децата и внуците му. Пенка видяла Дойчо и помислила, че той е циганин, но при дискусиите, той режел всичко, което било неправилно. Той отишъл при Пенка и я поздравил. „Здравей!" В почивката той пушел. Той й казва: „Како Пенке, ти не ме позна, но ще си спомниш какви големи роднини сме с тебе на небето." Когато Пенка имала нужда да разговаря с него, той долавял и скоро пристигал при нея и обратното. Дойчо прочел няколко пъти Словото на Учителя и го познавал много точно. Пенка вижда във филма че в Дойчо се проявява духът на Мойсей. Пенка вижда картина от миналото. Вижда Синайската планина - един хълм могила, добре заоблена, на върха застанал Мойсей с разтворени ръце, обърнати с длани нагоре, за да приема енергии от Божественият свят. Тя наблюдава, а до нея стоят двама непознати. Една вечер Дойчо я посещава и се разговарят до един часа и половина. Пенка го пита каква е къщата й горе, и той я описва подробно. От това Пенка разбира, че той борави добре с невидимият свят. Пенка сънува сън, че от невидимият свят изпращат автобуси, за да вземат заминалите от земята. По някой път Пенка придружава заминаващите наши братя или сестри до мястото, където им е определено да отидат. Горе няма откъснати цветя, а само хубава зеленина и невиждана красота. Вижда на площада Дойчо и Георги. Георги се дръпва назад, а Дойчо се качва на автобуса. След това вижда Дойчо проснат на земята и умрял. 3 дена след този сън, Дойчо минавал покрай гребната база и видял, че няколко деца паднали във водата и се давят. Той се хвърля и спасява 3 деца, но удря главата си в кол, в сляпото око и потъва. 3 дена го търсят водолази и тогава го изваждат. На Пенка интуицията й казва кога ще е погребението. Прибира се в дома си и вижда, че външната врата се отваря и влиза Дойчо и мирише на тамян. Тя му се извинява, че не може да отиде на погребението, защото е много уморена. Дойчо изчезва и тя не отива на погребението му. На годишнината, Пенка отива на помен и занася питка. Чува, че малката му сестричка казва на майка си, че тази жена, която донесла питката е обичала много нейният брат Дойчо. За Великден Учителят й се явява и й казва за празника да отиде в общинска църква, а такава е само църквата на Ванга на Рупите. В 21 часа вечерта Учителят пак се явява и й казва да отиде. Скоро след това й се обажда Елка Софчева от София, дошла в Пловдив и казва, че ще отиват на Рупите и я кани заедно да пътуват. Пенка се чуди тя откъде знае за нейната задача, а и Пенка никога не е ходила там, а тази нейна приятелка ходила на Рупите няколко пъти. Елка я пита за рецепта за козунаци и Пенка й я дава и на другият ден пътуват с нея и Петко. Като слизат от влака в местността Рупите и свалят багажа си, Пенка си затваря очите и вижда картината на изригващ вулкан, който унищожава град Петра и създава Кожух планина. Пенка знае, че е отишла там да свърши някаква работа. Тя занася в църквата на Ванга едно красиво боядисано яйце. Там тя среща секретарката на фондация „Ванга", която чака да дойде председателя. По едно време някой слага ръката си на лявото й рамо. Тя се обръща и вижда мъж, който бил председателя на фондацията. Той й казва: „Както виждам ти си от Бялото братство. Тук често идва едно момче с руси коси - Ангелчо от Петрич." Пенка му казва, че хората на Бялото братство са много добре подготвени духовно и Ванга също е от Бялото братство. Той побледнява и казва: „Не говорете такова нещо, това не е вярно, защото няма да идват хората тук, като научат това." Пенка му отговаря: „Как да не е вярно. Тя е слушала 6 беседи на Учителя и е отишла в село Мърчаево, когато Учителя е събрал ясновидците от България и им е говорил, и на нея е казал някои работи; „Аз ви събрах тук, защото искам, докато сме тук на Земята, вие един на друг да си кажете бъдещето, което ви предстои, защото никой не може да си предскаже за себе си." Първо поканва брат Влайчо да гледа на Ванчето. Той казал, че скоро ще остане сама. От казаното, тя се разстроила. Учителят й казал: „Не се притеснявай, защото всеки има път, определен по който трябва да мине." Скоро след това си заминал мъжът й. Влайчо я успокоил, като и казал, че докато е жива ще я обявят за светица. След това Учителят и казва: „Ти трябва да кажеш на Влайчо какво го чака в скоро време." Ванга му казала: „Ти си добър стопанин и имаш много стока. Скоро ще ти вземат всичко, и ще те пратят на едно много лошо място, заедно с други хора от Братството." И той се притеснява от казаното му. Ванга допълва: „Влайчо, ти ще се върнеш, а другите няма да останат живи." Пенка казва на председателя, че сега не е време да се мълчи за Братството, защото няма вече Белене, а широко да се говори за Учителя и Неговото дело. Председателят се ядосал и излязъл от църквата. Поповете пеели. Старият поп я попитал какво е говорила с председателя. А Пенка го попитала дали църквата е общинска. - „Да, казал той, но не ни е лесно и на нас и се стремим да я приобщим към Синода." Пенка му отговаря: „Това няма да стане, защото Ванга докато беше жива не я даде черквата. Синода и той не я искаше, защото била неканонична - и иконите й не били като църковните." Попът се разтреперил и излязъл навън да пуши. Пенка излязла и се радвала на зелената трева пред къщата на Ванга и един бял гълъб кацнал пред нея. Той е символ на Духът. Там имало две българки живеещи във Финландия и поканват Пенка да отиде да живее при тях. Учителят и казал. Не напускай България, понеже тук те пазят, а там кой ще те пази?" Пенка им отказала. Пенка седнала на пейката пред къщата и подскочила. Изгоряха ми краката и ръцете - казала тя. Един, който прислужвал там й казал: „Как няма да гориш? На това място сядаше Ванга и гледаше на хората и нейните влияния са още много силни тук." Пенка от ВСИ, където работи отива до директора на институт „Марица" и среща нейна приятелка, която я поканила двете да отидат в събота и неделя до Рилският манастир. Пред Пенка минава дебел човек и тя се дръпнала назад и затворила очите си и видяла усмихнат образа на Христос. Разбрала, че има зелена улица за манастира и тръгнала. Взели влака до София и там веднага взели рейса, и на обяд били пред манастира. Влизат в двора, в църквата и гледа, че образа на Иван Рилски не е същият, който тя го познава. Пита един монах какъв е този образ, който тя не познава. Той й отговаря, че скоро е донесен от криптата на Александър Невски. Заглежда се в образа и той оживява, усмихва се и я поздравява с глава и прави поклон. Отива при иконата и образа му се намръщва, защото тя отива направо при него да му се поклони. Обръща се назад и вижда, че има много икони преди неговата, които трябва да зачете. Вижда, че монах кади пред всяка една - започва с Борис I, Йоан Кръстител, Богородица, Христос, и тогава идва Иван Рилски. Тя тръгва по този ред и като стига до иконата на Иван Рилски, образът му целият сияе от усмивка. Пенка решава след Бъдни вечер да излезе навън в 24 часа, да види как небето се отваря. Гледа, но небето не се отваря и тя се прибира и ляга да спи и сънува, че е на същата улица, облечена в бели дрехи, коленичила на земята и ръцете й пред гърдите една до друга за молитва, а погледа й отправен нагоре. Вижда, че небето се отваря и невиждани светли сияния идват от него. Когато има някакво сериозно положение за България, тя виждала Учителя да влиза в стаята, и като минава през секцията с беседите, и я успокоява. Падането на комунистите (Жан Виденов), тя плаче и се тревожи много, как ще се промени властта. Вижда Учителя, облечен в бели дрехи и седнал на маса и разговаря тихо с още двама души. Пенка не чува нищо от разговора, но единият хвърля нещо на масата и тя като с бинокъл приближава предмета и вижда, че това е ключ с ключодържател. Значи комунистите ще предадат властта на СДС. Пенка се обажда на приятеля си Кубрат Томов, че този ден комунистите ще дадат властта на СДС. Излиза навън и вижда Костов, че продължава да говори в центъра на Пловдив, като казва, че който не скача и не дига двата си пръста нагоре е червен. Пенка минава през моста на Марица, казва си формулата: „Господи, махни всяко зло и лукаво помишление от България и Бялото братство, прати ги да вървят по камъни, по води и по гори" (3 пъти). Пред нея се явява образа на Исус в светлина и тя му благодари, че помага на България в този тежък момент. Отива си в къщи и след 10 минути съобщават по радиото, че Никола Добрев (вторият министър на вътрешните работи от кабинета на Жан Виденова) даде властта на СДС. След това тя вижда един символ - очила, сложени на земята плоско и двете й дръжки отзад преплетени, което е йероглиф от епохата на фараоните, което значи: „Аз царувам както на небето, така и на земята." Учителят постоянно й казва как да се лекува и живее, казва й да яде много портокали и ябълки, за да подобрява здравето си. На един Великден Пенка излиза в 24 часа на балкона си, и казва 3 пъти: „Христос възкресе!" и като се обръща да влезе в хола й включват Божественият компютър и тя започва да чува коя е била в миналите прераждания, само имената - от Старият завет досега. На другият ден й дават картините - къде е била и какво е била. При среща с Учителя, тя се излъчва и двамата тръгват да пътуват на изток към Япония. Минавали над Монголия и Учителят я питал: „Какво е това?" Монголия със Сибир. Минават над Китай и Пенка Му казва, че тук тя е родила Конфуций. Виждат течащ поток и Пенка казва, че от него Конфуций е ловил риба. По-нататък виждат много красиви планини. Пенка поглежда и възкликва: „Това е манастира Шао лин, изграден на най-високият връх!" Отдолу имало подземни проходи за бягане при опасност. Минават морето и Учителят я пита: „Какво е тук?" Тя вижда долу много вишни - свещено дърво за японците. „А нагоре?" - Това е вулкана Фуджи и радостно вика няколко пъти: „Фуджи, Фуджи" и от силните емоции се пробужда и пътешествието свършило. Друг път лети с космичен кораб със сребрист цвят и се озовават над Алжир и Мароко. Корабът спира и й казват: „Идват трите лъча от Атлантида. Първият ще мине през Пиринеите към Скандинавският полуостров, към изток и тайгата. Вторият ще мине през Франция - към Балканите и заедно с Учителя в Странджа планина ще се оставят най-ценните неща от Атлантида. Третият лъч е под нея и отива към Египет. Пенка отива в София на първият братски концерт и преспива при Надя Кьосева в село Симеоново. В двора има голям дъб, на който тя се обляга след посрещане на слънцето и връща ръцете си назад. Бай Данчо й се смее и и казва, че под този дъб е седял Учителя и е пишел. Учителят по същият начин като Пенка се облягал на този дъб. Тя присъства на концерта, и когато Ина започва да свири с йониката песента „Махар Бену Аба", Пенка се излъчва и отива някъде горе и се връща, когато концерта свършва. Отива на Мястото на Учителя и вижда Веса Нестерова с много други хора. Пенка пита коя е тази сестра. Учителят й казва, че е Веса Нестерова. Пенка иска да и целуне ръка, като ученичка на Учителят. Тя се усмихва, хваща я за ръка и й казва: „Ти си благословена жена!" Околните не ги оставят да си говорят насаме. Искат да се снимат двете и това е невъзможно. Казва й, че иска да й разкаже нещо за Учителя. Една година - 1942 г. Учителят й казва, че очаква да се роди един дух в провинцията. Той го очаква с голямо нетърпение. Един ден през есента Веса го вижда, че е сам и се отправя към него да Му зададе интересуващи я въпроси. Той я спира с ръка - да чака. След малко Учителят започва да стъпва на пръстите си, и казва: „Роди се, роди се." Пенка разбира, че това се отнася за нея. Тя е едно светло същество от висшите ангелски йерархии, която има любящо сърце и е участвала като малка в идването на много велики души, предимно мъченици. Например при раждането на Христос има над 100 велики същества, вселени в Дева Мария. Едно от тях е и Пенка, при поп Богомил, Левски. Например Паганини е колектив от над 40 светли същества и всеки от тях, когато се въплоти на Земята, може да каже, че е бил Паганини. Формите на хората на земята са фикции, и ако дадат ход Бог да се прояви чрез тях, те стават гениални - колектив от много близки или сродни души, събрани в едно, в името на Божията Любов - да дадат нещо велико на човечеството. Геният - това е Бог, изявен в пълнотата на своята любов, мъдрост и истина. 1990 г. Пенка посещава седемте езера на Рила. Излиза от болницата, където напълняла много - била над 90 кг. Пенка се помолила на професор Симидчиев да я изпише от болницата, за да отиде на Рила, защото на другият ден приятелите й поемат нагоре. Професорът се усмихнал и я изписал. Пенка не може да ходи нагоре. Взима тояга да се подпира, но Учителят й казва да я остави. Ходи бавно и казва на приятелите да вървят напред, а тя ще дойде полека-лека. Около нея остава Йоана и привечер минават покрай първото езеро и отгоре им се обаждат приятелите й. Отива уморена в палатката и веднага заспива. Сутринта се успива и посреща слънцето при кухнята. Вижда Учителя, че е до слънцето и я поздравява с дигната ръка. Учителят й казва, че в лагера без тояга не може да ходи и Го вижда с много, и най- различни шапки и разбира, че и тя трябва да ходи непременно с шапка. Отива нагоре към Молитвеният връх. Като се качва, иска да види цялото първо езеро и вижда Учителят, усмихнат във водата. Тя си казва: „Пенке, привижда ти се!" И си обръща главата настрани и след това пак към езерото, но Учителят пак й се усмихва от езерото. Отива на върха и идват още четирима и правят обща молитва. Техният Георги седнал на стола на Учителя и Петър Велинов го изгонва оттам. Вечерта като медитира, вижда Учителя по пътеката за новата хижа на скалата. Вижда, че над тази скала играе една нестинарка. Филма й показва, че на това място великаните са гонили Бога да не направи потопа на Земята и точно тази скала се отваря и Бог с колесницата си влиза в нея и тя се затворила. Вижда, че от новата хижа към лагера идват много същества, облечени в бели дрехи и започнали да играят Паневритмия. Идва при нея Ноен с бебето си и се усмихва. Французойката ражда детето си на второто езеро. Тя ги познава тези същества. Отива и играе Паневритмията на Чистотата и приема много образи от околната красота. Вечерта сяда на леглото и се моли. Вижда, че Учителят й подава писмо. Тя прочита „Мила майко" и тя си казала, че нейният син Деян се е сетил за нея и й писал. Учителят извъртял писмото и тя не могла да прочете това, което пишело, но на края на писмото вижда свещеният подпис на Учителя. В Божественият свят тя минава като любящата майка на Земята и нейните страдащи деца. Пенка слиза от езерата и за 28.08.1990 г. - Голяма Богородица отива заедно с Венко и Петкана с колата им на градината в Айтос. Вземат я Пенка от Пловдив и по пътя се отбиват при един ясновидец Коста в село Ягодово, приятел на доктор Теню и Ванга. Дават му подарък, но часовника на Пенка спира и 2 часа, докато са там - не мърда. Това показва, че този човек скоро ще си замине. И така става. В градината се настаняват да спят навън - на хлад. Веса от Хасково се намъква и ляга да спи до Пенка. Сутринта я чака да се събуди и веднага я пита: „Коя си ти?" Тя й казва, че е Пенка. Веса й казва: „Всички египетски божества дойдоха при тебе и ти се поклониха и те целуваха, и цяла нощ те пазеха." След 10 часа, към обед Венко и Пепа й казват, че в стаята, в мазето е Светозар и да я заведат при него да й каже нещо, и те да дойдат да чуят. Отиват и тропат на вратата. Светозар отваря вратата и казва: „Пенке, влизай!" и затваря вратата пред носът им. Разправям й целият живот до момента с най-големи подробности, особено за семейството, дъщерята, сина и мъжът й. После ми каза, че й идвало да се разтвори земята и да я погълне в нея от срам. Това е една моя сестра от третият свят, на която й показах погрешките, и й показах изходния път на спасение. Тя отлично ме разбра. Вечерта аз проведох наряда добре. До мен беше брат Ангел цигуларя от Варна и свиреше. При изпълнението на „Химна на великата душа", сестра Пенка цялата настръхва и почна да плаче. Събора свърши и всички се прибрахме по домовете си. През зимата Пенка идва в София по време на житния режим и отива на Бивака и се чувства много добре. Слиза от рейса и тръгва към Бивака и чува гласът на Учителя: „Мир вам, Мир вам!" На Ел Шадай си хапва житото, а сестра Стоянка Драгнева раздава гореща вода на приятелите да пият. В Пловдив Учителят я праща на концерт в зала „Съединение" на Теодоси и Янка Рупкина. Учителят се явява с цигулката си в ръка и усмихнат обикаля около Теодоси, който свири с кавал и флейта. Теодоси първо облива залата с любов и после почва да свири. Няколко години посещавахме лятната школа на Рила, заедно със сестра Пенка и й помагахме в болезненото й състояние. В 1999 г. Учителят й казва да не излиза много по време на затъмнението, защото няма да и влияе добре. Учителят и показва в картини затъмнението. След 14 часа във въздуха имаше стрелба повече от 2 часа. Затъмнението има своите последствия и Пенка през пролетта изпаднала в инфарктно положение. Тя иска да дойде до нас, но веднага я откарват в болницата в интензивното, и я чакат да умре. Учителят й казва, че нейното сърце не е като на другите хора. Става обед и тя пита: „Няма ли тук храна да ям?" Гледат я учудено и дават да яде и след като се нахранва, лекарите идват да я преглеждат, Лекарите смятали, че умира от голямата аритмия на сърцето и и сложили апарат над главата и да следи пулса на сърцето й. Пенка им казала: „Какво гледате, моето сърце е обратно и е от дясната страна." Лекарите я попитали: „Ти откъде знаеш това нещо? То е точно така!" Аз разбирам, че тя не е добре, и веднага заминавам в Пловдив вечерта. Преспивам и сутринта съм на Бунарджика, на Пеневритмия. Беше неделя и имаше повече от 20 души на Паневритмията. След като свърши Паневритмията, аз попитах Влади и Ането: „Къде е сестра Пенка?" Те ми отговориха, че е в Окръжната болница, в интензивното отделение. Помолих Влади да ме заведе до нея и той с охота ме закара със служебната си кола до болницата. Когато я вземат в болницата, я закарват в общата стая, където правели операции, и тя не можела да спи. Помолва да я преместят в друга стая и я преместват. Сутринта става, започва да пее и си оправя леглото. Идва професора и се чуди, че тази жена в това тежко положение може да пее. Преместват я в реанимацията. Аз се качвам и влизам в стаята, която ми посочиха. Там бяха Пенка с майка й. Пенка не вярва на очите си и ги търка. Обърна се на другата страна, завъртя се пак към мене, погледна ме и каза: „Светозаре, ти ли си жив пред мене? Аз колко исках да дойда до вас, а ето ти си дошъл." - „Аз съм Пенка, но трябва бързо да те възстановим и да излезеш от болницата, защото с твоето Божествено сърце и вегетариански режим на хранене, объркваш понятията на лекарите, които те чакат всеки момент да умреш, а ти възкръсваш. След 3 дена ще те изпишат, и след 2 месеца ще дойдеш на езерата, и то пеш ще ходиш, без кон." В това време се събраха всички лекари да я гледат и ме чуха какво й казвам. Една млада лекарка каза: „Тази туристка от Бялото братство ще види Рила през крив макарон." Тя най-рано след 2-3 месеца ще може да се качи на Альоша. Усмихнах се и казах: „До 3 дена ще я изпишете и след 2 месеца ще бъде на седемте езера." Сърцето й често променя пулса си и ускорява и намалява броя на биенето. Това са светли същества, които влизат в нея и оправят кръвообращението и оросяването й. Вечерта я гледат на скенер и намират ракови клетки и тъкани в черният дроб, а сърцето й е в пред инфарктно положение и всеки момент може да спре. Лекарите записват всичко това и я наблюдават цяла нощ. Тя спи спокойно. Аз помолих моите приятели от центъра на Амрихал да я оправят. Изпращат група, която през нощта слага всичко в ред. Сутринта я преглеждат и виждат, че сърцето й е напълно спокойно. Пулса нормален. На скенера виждат, че тъмните ракови тъкани при черният й дроб са изхвърлени, калцирани и на тяхното място има нова розова тъкан. Лекарите се чудят какво е станало, но всичко записват в тетрадките си. След 3 дена я изписват като напълно здрава, която според техните лекарски знания е трябвало да си замине няколко пъти от този свят. Умиращата Пенка си отива дома и започва редовно, всеки ден да ходи на Паневритмия на Бунарджика. Дойде на езерата, както й казах - пеш, и прекарахме много добре на езерата. Тя често боледува и ми се обажда по телефона. Страда от диабет, което се дължи на големите тревоги, които изживява и на голямото й любящо сърце, с което иска да помогне, ако е възможно на всички страдащи. Скоро излезе пак от болницата, но умът й се стреми към Рила, към Мусала, към чудните природни красоти в планините.

43. Мария Михайлова Тодорова* Друг ярък представител на Братството, живял в аурата на Учителя е Мария Михайлова Тодорова. Родена в Дупница на 20 февруари 1898 г. От млади години се увлича от идеите на Лев Толстой и често мечтае за общ братски живот. Като гимназистка пожелава да живее и служи на Христа и същия ден нейна приятелка я завежда при Учителя на улица „Опълченска" 66. След интересния разговор, който провеждат, Той и предлага да ходи всяка сряда при него за съвети и упътвания. Учителят и задава различни задачи и след това я изпитва. Така в продължение на З години е частна ученичка на Учителя. След това започва редовно да посещава беседите. През 1921 година е на събора в Търново, заедно с голяма група младежи, в която е и Борис Николов. Учителят се обръща към Борис, посочва му Мария и казва: „На теб я поверявам." Така Учителят създава вътрешна връзка между тях. Мария започва да следва философия в Университета и една година преди да го завърши, решава да се прехвърли в Музикалната академия - специалност пиано. Завършва и става добра изпълнителка. В този младежки период на учене тя страда от сърце, а в хороскопа и има точна квадратура на Венера с Уран и Сатурн. В същото време от голямата група студенти, събрани около Учителя, двама от тях - Георги Радев и Борис Николов, ходят редовно по един път в седмицата на Витоша. Учителят насочва Мария да ходи заедно с тях, за да излекува сърцето си. Тя дълго време не приема съвета на Учителя, защото това е вън от моралните разбирания на тогавашното общество. По-късно пречупва характера си, тръгва с тях и се създава добро приятелство между тримата. Мария Тодорова е много възприемчива и чувствителна към външните влияния. В хороскопа на Мария Луната се намира в 12 дом в съвпад със Слънцето, Венера, Меркурий и тригон с Нептун и Плутон. Това й дава силна интуиция и голяма прозорливост за разбиране на отношенията в братския живот и честите вмъквания на отрицателните сили в него. При всички трудни положения тя отива при Учителя и иска неговото мнение и съвет, докато той е във физическото си тяло на Земята. Тя винаги слуша Учителя и точно изпълнява неговите съвети. През 1933 година Мария оформя връзката си с Борис, като сключва брак с него. Започва да свири редовно на хармониума в Младежкия клас заедно с Гавраил Величков. През 1927 година Учителят организира една голяма екскурзия до връх Мусала с повече от 300 души. Времето е дъждовно и по пътя непрекъснато вали дъжд, който през нощта се обръща на сняг. Вечерта групата пристига до езерата и прави лагер до второто езеро, където сега е хижата. Братята палят голям огън и цяла нощ се греят и сушат. Учителя е настанен под един войнишки брезент, опънат като палатка на 2 кола, заедно с най-възрастните сестри София Попова и Анастасия Янакиева. Той повиква Мария Тодорова при себе си. Разговарят известно време и й казва: „Сестра, сега Бог е решил ти да бъдеш гонена, хулена, преследвана и неприета от близки и роднини. Готова ли си да издържиш на това изпитание?" Тя отговаря: „Щом Бог е решил да стане това, аз съм готова да изпълня Неговата Воля." След като се омъжва за Борис Николов, нито братята му, нито сестра му, нито пък родът му я приемат и тя остава чужда за тях. Тя е оправна домакиня и умее да готви много хубаво. Често й се налага да се грижи и за храната на Учителя. В Братството е гонена и преследвана от много сестри, заради приятелството си с Борис Николов. Понеже има Марс в 12 дом, което е най-лошото му положение в даден хороскоп, а господар на този дом е Козирог, в който Марс е в екзалтация - проявява най-мощно своите войнствени сили, затова тя непрекъснато воюва в обществото. Отвсякъде я атакуват непрекъснато: за близостта и с Учителя, за дружбата и с Борис и за точните преценки, които прави за всеки един от Братството. Тя се придържа много строго към Словото на Учителя и неговите съвети и не отстъпва никога от истината. Макар че постоянно я критикуват, тя взима дейно участие в издаването на братските песни и в целия музикален живот. Обича много планините и често ходи на Рила и Витоша заедно с Борис. Тя е много сериозен човек, с дълбок философски ум, на когото винаги може да се разчита. Явява се като пръв помощник на Борис Николов в неговия труден живот, особено след заминаването на Учителя. Когато Борис е в затвора - лагера в село Огняново, тя всеки петък му носи храна за цяла седмица, като тръгва в 5 часа сутринта с 2 големи чанти. По този начин тя облекчава донякъде трудния му живот. Борис е в затвора, а на Изгрева борбата продължава непрекъснато. Мария постоянно работи духовно с молитви и музика за освобождаването на Борис. Всеки месец на 27-о число тя прави вечеря в чест на заминаването на Учителя, на която вечеря кани различни близки приятели да присъстват и правят връзка с този велик Дух на Любовта. Този наряд продължава до нейното заминаване. Един ден Учителят е на посещение в нейния дом и казва: „Кажи си едно твое желание." Мария отговаря: „Когато си заминавам от този свят, искам вие да ме вземете и отведете, Учителю. Учителят отговаря: „Добре." Той винаги изпълнява своите обещания. В момента на заминаването на Мария до нейното тяло се докосва една бяла светлина и душата й отлита нагоре. Няколко дена преди да си замине в разговор с мен тя каза: „Светозаре, тези връзки, тези братски отношения които имаме, са от векове за векове. В който свят и да се намираме, ние пак ще сме приятели, ще си помагаме и ще се обичаме." Да, връзките ни с Учителя и приятелите ни са завинаги. За тях Учителя казва: "Отсега нататък между мен и вас няма да има раздяла" _________________________________________ * Виж «Изгревът» том І стр. 109-340; том V стр. 4-736.

42.Мария Станчева Златева* Мария Станчева Златева е родена на 2 април 1905 година в Русе. Изкарва тежко и трудно детство в София. Майка й я поддържа с оскъдните си средства и завършва Музикално училище. Запознават се с Учителя и влизат в Братството. След завършване на музикалното образование Мария забелязва, че почти всички нейни колежки започват да се женят. Тя си казва на ум: „Трябва да усъвършенствам музиката. Малко знания имам." Отива при Учителя и го пита какво да прави. Той и казва - „Може да учителстваш, а може и да продължиш образованието си. Иди в Консерваторията и поздрави от мен Сашо Попов." В Консерваторията тя заявява, че иска да учи в Специалния клас за усъвършенстване на цигулка и поздравява Сашо Попов от Учителя. На другия ден и насрочват изпит, на който тя изсвирва един концерт. Комисията и казва: „Ти си много изостанала в техниката." Мария Златева отговаря: „Затова съм дошла, за да се науча да свиря хубаво." Тогава председателят на комисията Сашо Попов казва: „Да я приемем, тя ще се оправи." В комисията присъства и професор Владимир Аврамов. Те се съветват кратко и накрая решават да я приемат. На другия ден тя среща Учителя и без да му каже нещо, Той й казва: „Ти избра най-доброто положение." Мария Златева е при Учителя и разговарят за музиката. Той я пита: „Кой цигулар ти харесва най-много?" Понеже в този момент тя свирили един от концертите на Тартини, казва, че й харесва Тартини. Учителят се намръщва. В беседа Учителят се обръща към класа: „Всички досега ме занимават с най-обикновени въпроси: как се вари боб, хвърля ли се първата вода, как да се излекува ревматизмът и т. н. Не се намери нито един да ме попита по някой духовен въпрос. Например - как да развие своето духовно тяло, как да развие интуицията си, как да излиза от тялото си с астралния двойник?" Този пасаж прави силно впечатление на Мария Златева и тя решава да се яви пред Учителя и да иска от него съвети за духовното си развитие Написва си 12 духовни въпроса и отива при него. Целува му ръка, изведнъж пред нея пада бяла пелена и забравя всичко. Не и идва наум нито един от подготвените въпроси. Учителят я гледа известно време, усмихва се и казва: „Сестра, работете, усърдно работете и в бъдеще ще имате добри резултати." Мария Златева се омъжва набързо за Димитър Сотиров. Отива при Учителя и го пита дали трябва да има дете. Той й отговаря: „Сестра, няма смисъл, защото ти ще родиш едно дете, което на четвъртата си година ще си замине от този свят и ти цял живот ще плачеш за него, и ще чувстваш неговото отсъствие." Тя се вслушва е съвета и скоро след това се развежда с Димитър. Учителя нямаше нужда да прави хороскоп. Затова се иска много време. Той виждаше направо картините на миналият, настоящият и бъдещият живот. Той знаеше всичко, което пожелаеше за дадена душа, и виждаше дали тя ще работи за Бога и и даваше съвет, който, ако се изпълняваше, беше голямо благо за живота й. Мария послушва Учителя и се освободи от тежката карма, която й предстоеше. Мария живее на Изгрева заедно със сестра си Стефанка и майка си Мария, която има магнетични ръце и умее добре да разтрива и помага на болните приятели. Когато лекува някого, тя казва много пъти думата „Здравка, Здравка" и приятелите от Изгрева й слагат прякор Мария-Здравка. Тя почина на 18 декември 1964 година. Мария Златева е първата и най-добра учителка по цигулка на всичките изгревски деца, много от които намериха своето признание в музикалното поприще - професор Златка Ганева, Благи Жечев, Петър Ганев и други. След заминаването на Учителя, тя постъпва в Двореца на пионерите, където подготвя десетки и стотици даровити деца в усвояване на цигулковото изкуство. Мария много обича децата и те я обичат, учат с любов и постигнат забележителни резултати. След като се пенсионира, тя влива всичките си сили в музикалния живот на Братството. Най-редовно посещава беседите и свири на Паневритмията. Обича много планината и до последно ходи на местността „Зекирица". Добра приятелка и е Стойна Христова, с която ходят из Рила. Когато лагерува на Седемте езера, обикаля всяко езеро и свири подходяща братска песен. До края на живота си - 4 февруари 1996 година с цигулката си е в салона и на Паневритмията. Тя ми беше много близка и споделяше с мен всичките си мъчнотии, които имаше в живота. При нея се завря един Минчо с жена си, цигулар, който искаше тя да му остави апартамента си след заминаването си. Аз му направих хороскоп и й казах какви качества има, и че избора й не е добър. Всичко, което й описах за него, той го прояви и тя се отказа от него. Често ходех в дома й да поправя вратите, инсталациите и, да и услужвам. Пеехме братските песни и тя ни свиреше с цигулката, или на пианото. Когато ми каза за Лиляна Граматикова, аз одобрих решението и, и те я гледаха до заминаването. Преди да си замине, отидох сутринта. Тя беше паднала и си ударила кракът. Тогава дойде Весела Маркова и я помолих тя да я превърже. По въпроса за кремирането и казах в никакъв случай да не гори тялото си, защото стотици години трябва да работи, за да си създаде ново астрално тяло. Тя ме послуша. _____________________________________________________________________ * Виж «Изгревът» том І стр. 341-381 том XI стр. 832-834; том ХІІІ стр. 867-871.

41. Гавраил Велев Величков (Галилей)* Отличен работник на музикалната нива е Гавраил Велев Величков (Галилей). Роден в Пловдив на 21 ноември 1909 година. Още преди раждането му Учителят посещава техния дом, запознава се с майка му, баба му, дядо му и подготвя неговото идване. Той завършва пловдивската гимназия, като паралелно с това учи усилено цигулка. Оформя се като много добър музикант. В 1929 година идва в София да следва. Среща се с Учителя, харесва му братския живот, приема Словото и започва редовно да посещава беседите. С препоръката на Тодор Стоименов влиза в Младежкия клас. Завършва икономика и става служител в застрахователното дружество „България". Редовно посещава и свири на беседите. Той става цигулар на Младежкия клас. Неговият любознателен дух го кара постоянно да търси отговори на въпросите, които го вълнуват, и да пита за тях Учителя. Той участва на всички екскурзии до Витоша и Рила. По време на бомбардировките, когато Учителят прави около 40 екскурзии до Симеоново, Гавраил заедно със Савка Керемидчиева го придружават всеки ден. Отрицателните сили правят 2 пъти опити да отклонят новопостъпилият брат Гавраил от школата. Поканват го да следва в Австрия в Консерваторията цигулка. Това за него е много изгодно, понеже той с малката си заплата издържа сестра си да учи немска филология и майка му едва свързва двата края. Така ще се издигне в обществото и ще бъде задоволен добре материално. Той е много съвестен и веднага отива при Учителя, който му казва: „Това, което мислиш ще го имаш. Ще станеш един отличен оркестрант и ще имаш много средства, но по този начин ще изпуснеш благоприятните условия, за които си дошъл и се родил в България. С векове и вечности ще съжаляваш, че си се разминал с Духа, с Божият Промисъл, и с Бога. Ще се разминеш с мен и Школата и с нищо не можеш да върнеш назад времето, да запълниш тази загуба. Избирай!" Гавраил веднага отговаря: „Учителю, оставам в Школата!" Учителят се усмихва доволно, а Галилей си отива в дома си смирен с желание да има пълно послушание към Учителя. Негови близки му предлагат да следва във Франция цигулка, за да се усъвършенства. Той споделя това с Учителят който му казва: „Малко ли ти е да си цигулар на класа? Твоето ухо е така разширено и отворено горе, че ако излезеш оттук, мъчно ще се върнеш пак. Това знание, което тук ти се дава в Школата малко ли ти е? Достатъчно е да приложиш само един закон от Словото ми, за да изпълниш предназначението си на това прераждане между българите. Това знание е за следващото човечество, което ще просъществува хиляди години. Кога друг път ще срещнеш Великият Учител в тази форма и ще разговаряш с Него? Ти знаеш ли каква голяма привилегия е за теб, че аз те приемем винаги. Милиони същества, завършили еволюцията си искат да се доближат до мене, но аз не ги допускам. Много същества от всичките йерархии биха дали всичко, само и само да могат да се докоснат и доберат до Великият Учител и до Духът Му. Разбираш ли какво ти говоря?" -„Разбирам Господи!" Както винаги Галилей слуша Учителя и се включва още по-активно в музикалния живот на Братството. Той заявява, че неговия истински живот започва с намирането на Учителя и продължава с работата му върху неговата музика и Словото. Той записва много от спомените, преживени с Учителя, и отдава всичките си сили за преуспяване на делото Божие на Земята. На Изгрева при разговор Учителят казва: „Когато се прояви благодатта, тогава кармата изчезва и душата се изчиства от всичките си наслоявания. Така по благодат единият от разбойниците до Христа на кръста, които се разкая, отиде заедно с Него на небето." Галилей му казва, че облазява апостолите, които са според него много по-напреднали от нас и по-добре поставени духовно, докато ние нищо не представляваме. Учителят го изглежда сериозно и му казва: „Ако смятате, че няма разлика между положението на апостолите и сегашното ваше положение, това значи да отхвърляте съществуването на еволюцията. Вие сега сте няколко пъти по- напреднали, по-будни за възприемане на новото отколкото тях." На вечеря заедно с Учителя Галилей говори за Христовите ученици: „Всички ние се възхищаваме от образите апостолите, от живота им и като се огледаме ние виждаме, че между нас няма още такива." Учителят му отговаря: „Да, вие не сте като апостолите, но вашето съзнание е много по-високо издигнато от тяхното. Вие стоите много по-високо от тях в разбиранията си." На Изгрева Галилей отива при Учителя, който го поглежда много строго и казва: „Твоята кръв е отровена." Галилей отговаря: „Аз не зная нищо за това, Учителю." Учителят продължава: „Ти си много скрит, каквото преживееш, с никого не го споделяш и по този начин се подпушваш. Трябва непременно да си намериш приятел, с когото да споделяш своите несгоди и мъчнотии, за да не тровиш кръвта си." В един период от живота си брат Галилей и Филип Стоицев работят заедно с музиката. Аранжират песни на Учителя и така се разбират и хармонират, че сякаш единият живее в другия. По този повод Галилей пита Учителя: „Защо така хармонично работим и работата ни върви успешно? Лесно се разбираме и каквато мъчнотия единият преживява, другият я чувства болезнено?" Учителят му отговаря: „Вие сега имате един общ ръководител и затова работата ви върви общо, заедно." Гавраил Величков участва в един малък братски оркестър, в който репетират песните на Учителя. В него свири и млад челист, който скоро се оженва за една норвежка. Когато отиват на репетиция у тях, жената ги посреща много мило и всички ги целува наред. Галилей се оплаква на Учителя от нейното поведение, а той му казва: „Северните народи се управляват главно от ангелите и там се раждат предимно ангели. Понеже разумът им е силно развит, те могат да управляват и контролират чувствата си, запазват детинските си отношения към хората през целия си живот." Така тази жена изразява своята най-чиста любов към приятелите. Гавраил Величков, Димитър Костов и Стефан Дойнов решават да отидат на Рила през зимата. Вечерта в събота, Галилей, облечен туристически, със ски на рамо, среща Марето и Теофана пред салона, които го питат: „Къде ще ходиш в това студено време?" Той им отговаря, че ще ходи на Рила, и се качва горе при Учителя като оставя ските до стълбата. Чука на врата, влиза при Учителя и му казва намерението си отидат на Рила на гости на съществата. Учителят го поглежда много строго и му казва: „Аз ще ви спестя едно ходене, останете тука, защото съществата ще дойдат утре тук. Съблечете се, оставете ските и елате утре в клас. Съществата ще бъдат тук." Тримата остават на Изгрева и отиват на беседа. На следващия ден, понеделник, на Рила се разразява голяма снежна буря, при която нашите приятели сигурно са щели да загинат. Така Учителят ги избавя от смъртна опасност. По едно време Гавраил харесва една сестра и се опитва да се приближи до нея, но тя тактично се отдалечава, След известно време тя се приближава до него, а той се отдръпва. Това разминаване се повтаря няколко пъти. Галилей отива при Учителя и му разказва това свое преживяване. Учителят му казва, че няма връзка с тази душа и той е свободен вътрешно. „Аз съм този, който влизам ту в тебе, ту в нея." Значи, любовта, връзките, привличането между душите се дължи на присъствието на Бога в хората. Докато Бог е в тях, те проявяват любовта според степента на своето развитие. Не виждат недъзите и погрешките си и се обичат. Така, чрез любовта, Бог примирява и най-големите врагове. Щом Бог излезе от нас, и любовта ни напуска и ние мислим, че сме се излъгали в любовта си. През пролетта на 1941 г. Галилей е мобилизиран и облечен във военна униформа, отива при Учителя. Учителят му казва „Ти сега ще пътуваш с германските ешалони към Турция. Те дойдоха тук, душите им да се поклонят на Господа, който сега е в България, макар и по този брутален начин. Ще дойдат и англичаните, американците и руснаците." Гавраил Величков отива в окупационния корпус в Сърбия. Веднъж разглежда ръцете на своите подчинени шофьори и намира, че на трима от тях линията на живота се прекъсва точно тази година. Той решава да им помогне да избегнат фаталния край. Като прави нарядите, един от набелязаните шофьори му казва, че сънувал лош сън. Галилей му отговаря, че не може да отмени наряда му, но да бъде много внимателен с колата си през деня, Войникът кара бавно, но като спира вечерта, друга кола го блъсва и ранява леко в ръката. Когато се връща в София, Галилей разказва за случките, които е имал. Учителят му казва: „Забранявам ти най-строго да правиш тези неща. Нямаш право да се месиш в съдбата на хората и да я изменяш." През 1943 г. Галилей пак е мобилизиран, но не желае да отиде запас. Отива при Учителя и му казва своето желание. Учителят му казва: „Ще отидеш." Поделението тръгва с камиони и стига до едно село, където всички се разквартируват по къщите. Галилей остава в будката на един камион, в средата на подредените паркирани камиони. Той заспива спокойно и на сутринта, когато се събужда, заедно с другарите си виждат много стъпки около камионите и разхвърляни патрони. Те отчитат грешката си, че не са оставили часови при камионите. През нощта идват партизани, които искат да хвърлят бомби върху камионите. Цяла нощ обикалят наоколо, накрая се разколебават и си отиват. След няколко дена Галилей е освободен, отива при Учителя и му разказва за случая. Учителят му отговаря: „Точно затова те изпратих там. за да спасиш тези българи." Гавраил Величков е близък приятел със сестра Савка Керемидчиева и активно участва във всичките братски прояви. След заминаването на Учителя той отдаде силите си в постоянна работа върху музиката на Учителя. Често заедно с Филип Стоицев изнасят концерти. През останалото време той усилено изучава Словото. Галилей - цигуларят на Младежкия клас, остава верен на принципа на класа и не се оженва. Написва много от своите светли спомени с Учителя и братския живот. Живее в София, а по-късно до хотел „Плиска", заедно със сестра си Веса. Постоянно контактува с приятелите от Изгрева и провинцията. С Галилей бяхме много добри приятели и аз редовно го посещавах всеки вторник. Той ми свиреше с цигулката и разговаряхме по братските въпроси. Той много ме обичаше и искаше да ми запише на касети неговият цигулков репертоар. Занесох касетофона си, но от незнание, можахме да запишем само една касета. Трябвало да туря на 0 потенциометър, за да не излиза звук от касетофона. Помагах му в ремонтиране на ел. уредите му, тоалетната. Веднъж по канала (шахтата) за водата в тоалетната му влизат 12 мишки, които той хваща и ги занася в гората. Аз веднага запуших дупките и повече мишки не се явиха. Това бяха рибите, които той беше ял преди да стане вегетарианец, които идваха да му пакостят, а той трябваше да ги търпи. Ние бяхме и много добри приятели, когато живеехме при Петър и ме защитаваше. Когато си счупих кракът, той ме заведе на „Пирогов". Той ми даде много подвързани беседи, изкарани на ксерокс. Един вторник аз се местех на друг обект и носех торба с инструменти, втора с дрехи и третата за храната. Като отидох при брат Галилей и влязох в кухнята, той отвори вратата на шкафа и на двете лавици бяха наредени една до друга беседи, подвързани в червени корици. „Това е за тебе, взимай ги тия беседи!" Аз му казах, че съм много натоварен и сега не мога да ги взема, а ще ги взема като дойда другият път. На другият ден той изпада в кома. Закарват го в Онкологията и след няколко дена си замина. Научих един жесток урок - никога да не отлагам това, което трябва да направя веднага. Говорих със сестра му, но тя нищо не каза и не ми даде беседите. Галилей е един от най-любознателните и послушни ученици на Учителя. С постоянното си присъствие около него създава дълбока вътрешна връзка с Учителя и стига до вътрешно разбиране на живота, музиката и Словото. Там той влага всичките си дарби и способности. Работи неуморно за успеха на братския живот и делото. Замина си на 3 декември 1985 година. _____________________________________________________________ * Виж «Изгревът» том І стр. 5-108; том IV стр. 52-241.

40. Георги Петров Сотиров* Георги Петров Сотиров е роден на 4 ноември 1902 година. Той свири добре на китара и участва редовно в оркестъра на Паневритмията. Германците нахлуват в Гърция, завземат я и Георги отива един съботен ден при Учителя, за да се информира за положението на своите близки, които живеят по това време в град Ксанти. При салона го среща Мария Савова и му казва, че денят е събота и Учителя не приема никого. Той остава при стълбата и седи известно време. Марето отива някъде по работа и наоколо няма никой. Тогава Георги се престрашава, качва се по стълбата и чука на врата на Горницата 3 пъти. Врата се отваря, но пред него няма никой. Той поглежда нагоре и вижда, че Учителя слиза от тавана и застава пред него, като му казва да не се докосва още до него. Учителят влиза в стаята си, връща се след малко и му подава ръка, която той целува. Поканва го, хваща го за ръката и Георги чувства, че се издигна няколко педи над земята и започва да върви във въздуха. Той се уплашва, тогава Учителят пуска ръката му и той пак стъпва на земята. Казва му: „Това е за усилване на твоята вяра. Не разказвай това, което видя, докато съм на физическото поле. Като си замина можеш да го разкажеш." Учителят, без той да го пита му казва: „Твоите родители са добре, имат много жито за ядене и ти скоро ще отидеш да ги видиш." Скоро той е командирован в Гърция, намира родителите си и вижда, че те действително имат много жито, закупено от германците при изтеглянето им от Гърция. Веднъж Георги свири на китарата акомпанимента на Паневритмията, в салона, а в двора пред Приемната Учителят разговаря с група приятели. Един от тях - Гавраил Величков го пита: „Учителю, покажи ни някой ангел, който живее между нас!" Учителят се обръща към салона, където Георги свири и казва: „Ето, брат Георги, който свири сега с китарата си, е един ангел." Когато Учителят пребивава в Мърчаево, Георги решава пак да го пита за положението на родителите си. Той купува една диня и отива в двора на Темелко, където го среща Теофана Савова и му казва: „Все дини ли ще носите на Учителя?" Брата се стъписва и се чуди какво да прави. В това време се показва на врата Учителят - усмихнат, и с любов казва: „Тази диня за мене ли е? Дайте ми я тук!" Взема динята, разрязва я и я раздава по парче на всички присъстващи. След това го поканва в стаята си и му казва: „Първо, аз ще ти кажа, а след това ти ще питаш по въпросите, които те интересуват. Параходът е вдигнал вече котва и който се е качил добре, а който не се е качил, ще чака следващият параход. Радвай се, че и ти си в парахода. Твоите родители са добре и имат достатъчно храна. Не се тревожи за тях." След заминаването на Учителя Георги редовно посещава беседите и свири на Паневритмията с китарата си. Остава верен на традицията на Младежкия клас и не се оженва. Той живее дълго време в София, изправен е в отношенията си и услужва с каквото може на приятелите си. По-късно се премества в квартал „Младост" 1, където кани за съквартирант Нестор Илиев, който няма квартира. Те живеят заедно до неговото заминаване на 7 януари 1992 година. От Съвета не разрешават брат Нестор Илиев да е съквартирант на Георги. Тогава брат Нестор взима неговият приятел Радой Ралин и Георги, отиват при кмета, който веднага разрешава въпроса. Брат Георги имаше спестени 12 000 лева и искаше да ги даде на Братството. Брат Илиян Стратев взима нотариус и отиват в квартирата му, но Учителят не позволи да се вземат тези пари. Георги изпада в кома и парите останаха за общината, която предложи да направи тържествено погребение, използвайки му парите. Както скромно и смирено живя така си замина като пожела най-обикновено погребение без кръст и почести. В незнайния гроб на гробищата в Малашевци го изпращат само трима души: Елена Симеонова, Павел Светозаров и аз. След 40 -те дни от заминаването си, брат Георги се освободи от земните си връзки и осезателно ми помогна в много материални и духовни въпроси, изникнали пред моята душа. Така, той ми се отблагодари за погребението, което направихме както той желаеше - като незнаен войн. ____________________________ * Виж « Изгревът» том VI стр. 538-541.

39.Катя Кисельова Катя Кисельова завършва стоматология в Америка. Връща се в България и обзавежда много хубав зъболекарски кабинет в София. Купува вила с място в село Галата - Варненско, и там се запознава с Братството, През лятото е на вилата да почива. Под стрехата има много гнезда на лястовички, които постоянно и цапат тротоара. Един селянин, който идва да коси тревата на двора, и предлага да съборят гнездата на лястовиците, за да не и цапат повече. Тя се съгласява, взимат два пръта и започват да свалят гнездата на лястовиците. Птичките пищят, хвърчат наоколо, но те събарят всичките гнезда. В една беседа Учителят отбелязва: „Който разваля къщите на птичките, разваля и своята къща." При първата бомбардировка през 1943 г. апартаментът и кабинетът на Катя са улучени от бомбите и изгарят. Така тя заплаща за злото, направено на лястовичките. През пролетта на 1944 г. отива в Галата и със сълзи на очи чака дано някоя лястовица дойде и си направи гнездо на нейната къща. Народът има поверие, че когато птичките правят гнездата си на някоя къща, носят щастие и благословение. Катя се моли усилено и желае да дойдат птички под стрехата и. Чак на втората година една лястовичка идва и си прави гнездо. Постепенно стрехата и се напълва с гнезда. Тя разбира, че в природата всичко е на място си и човек не трябва да нарушава нейния ред. В 1935 г. като войник бяхме на военен лагер в Галата, където провеждахме стрелби по самолети. Аз няколко пъти посетих Катя Кисельова и майка и Мария. Последната много ме обичаше и понеже казваше, че приличам на момиче. Имах желание да отиде на лозето и се видя с братята и сестрите от Варна. Сутринта имаше рейс от Галата до Варна. Срещу неделя ми се яви Учителя и ми каза да отида със сестра Катя до лозето. Станах рано, излязох от лагера без да ме забележат часовите и отидох при Катя. Качихме се на рейса до Варна и се отправихме към братското лозе. Минахме пред комендантството, но никой не ме спря. На лозето играхме Паневритмия, след това имаше беседа и обед. След обед с Катя си тръгнахме от лозето и се прибрахме в Галата. Аз се вмъкнах в лагера без да ме забележи никой, На другия ден сутринта ни преместиха на нов лагер при хижа „Родни балкани" на 30 км, от Галата. Разбрах защо Учителя ми каза да отида в Братството, защото на следният ден се преместихме и беше невъзможно да отидем там. След заминаването на Учителя Катя заедно с майка си Мария напуска София и отива да живее в Галата. Редовно посещава беседите във Варна и участва в братския живот. Почива майка й и скоро след нея си заминава и Катя Кисельова.