Светулка

IV. Центърът на Пентаграма Светая светих След като измине външния и вътрешния кръг, ученикът има желание да се слее с Бога, да стане едно с него - последната задача от своята еволюция. Човек, овладял Любовта, Мъдростта, Правдата и Добродетелта, стига до най-високия връх - Истината /да познае Бога/ - най-мъчния и най-строг път, където ще разсъждава за дълбоките Божествени наредби, за кармата и вътрешната страна на живота. Ученикът минава в центъра на Пентаграмът - Божествения център, където пътят пак е илюстриран с картини: две преплетени змии, кръг, кръст и отворен нагоре полукръг. Тук той отново минава през пет изпита. Очертани от петте планети, с които той е неразривно свързан на Земята. Това са Луната, Меркурий, Венера, Земята и подземното царство. Отвореният полукръг представлява душата, която идва при заминаващия човек и взема всичките добродетели, които той е изработил чрез ума - Меркурий (знакът, образуван от полукръга, кръга и кръста отдолу), сърцето - Венера (знакът, който е под полукръга), волята - Земята (знакът над змиите с кръга и кръста над него), и предава тялото на змиите - отрицателната ложа, която има задача да го разглоби. Това е един дълъг процес, който за духовно издигнатия човек продължава най-много до 40-ия ден от смъртта, през което време той приключва всички сметки със Земята. Ако заминалият човек е престъпник - убиец, тялото му мирише много тежко и душата остава в него, в продължение на 20 или 30 години и тя изживява ужаса от разлагането на тялото. Когато се освободи от този ад и пожелае пак да дойде на Земята, за да изправи грешките си, и ако някой я накара да извърши отново убийство или друго престъпление, тя му казва : "Ти бил ли си 20 -30 години в земята, да те ядат червеите, да чувстваш изгниването на тялото си и неимоверно да страдаш? За нищо на света не желая да гния втори път в земята." Така природата учи хората да не правят повече престъпления, когато идват на Земята. Минаването през центъра на Пентаграмът е път на пълно самоотричане - отдаване на Божието дело, служене на Бога и на човечеството. Тук човек достига до висшите прояви на Любовта. В тази фаза на развитие ученикът минава най- страшните и тежки изпити. За да познае Бога, той минава през смъртта, при която Бог идва и разговаря с него. Хората умират, за да се справят с животинското състояние в себе си и да се отворят в тях крановете на Любовта, Мъдростта и Истината. Това означава да умре човек за дребнавостите в живота и да се пробудят чакрите на Ума, Сърцето и Волята. Има много същества, които са стигнали до този изпит и са успели да се върнат от тунела, като са преживели тъй наречената „клинична смърт", в която развиват своите фини духовни способности и като се събудят, започват да се проявяват като големи ясновидци, лечители и екстрасенси, които имат пряка връзка със своя ръководител и много същества от невидимия свят. При заминаването на човека Бог идва при него и разговаря с душата му. Той го пита:" Къде си ходил, защо имаш толкова много рани и защо си толкова закъсал?" Бог успокоява душата и подготвя пътя и. Тогава, в зависимост от начина на живот, идва или архангел Михаил, или лукавият дух, за да вземе душата и я отведе там - в мястото, което заминалият сам си е определил със своя разумен или неразумен живот. Когато Мойсей заминава от този свят, за неговата душа идват Сатаната и архангел Михаил. Архангел Михаил не се бори със Сатаната, но казва: "Бог да ти запрети да му вземеш душата." Бог нарежда и Михаил отвежда душата на Мойсей в Божествения свят, макар че тя принадлежи и на дявола, понеже Мойсей е убил човек. След заминаването си душата на човека вижда филма на живота от момента на заминаването до момента на раждането и се подготвя да премине през тъмната зона, в която низшите същества ограбват душите и ако няма съдействието на Бога и Братството, тя може да пропадне на този изпит - да се отчае и да не премине тунела. Даже Учителят, преди да си замине от този свят, в една от беседите си от томчето „Завета на Любовта", като говори за тъмната зона казва: "И аз търся път, за да премина." Затова, докато траят 40-те дена от заминаването на някой наш близък, ние трябва да се молим за него усърдно всеки ден - сутрин, обед и вечер, за да може лесно да оправи сметките си в живота, да премине тунела и да продължи работата си в една от школите на Бялото Братство в невидимия свят. Обикновено някой от братята - Боян Боев или Учителя, посрещат душата на заминалия окултен ученик от Школата в тунела и я извеждат на светлина. Учителят казва за дядо Благо - Стоян Русев, който е прероденият Климент Охридски, че го обича много, и в неделята след заминаването му държи три беседи - запалва три свещи, и така дава зелена улица на душата му да замине направо от Земята за Света на Светлините, без да бъде засегнат от митарството на смъртта и земните закони. „Той е завършил еволюцията си, затова няма повече да се преражда на Земята." При друг случай Учителят вика един възрастен брат - ръководител, и го моли да направи едно добро вместо него, понеже е много зает. Братът го пита: „Учителю, дали ще мога да направя това добро?" Учителят му нарежда да отиде на централните гробища. Той бавно, с бастунче в ръка, отива в Орландовци. Когато влиза през главната врата на гробището, чува ясно гласа на Учителят, който му нарежда да отиде при гроба на една току-що заминала си сестра. Тя ще го чака там, седнала на гроба, и когато дойдат ангелите за душата и - да и даде зелена улица направо за Света на Светлините. Братът изпълнява точно поръчението на Учителя и душата на тази сестра отива в определеното от Него място. Когато си заминава един обикновен човек, душата му излиза през устата, а при духовните хора - тя излиза от центъра на мъдростта - на главата над челото, като светлина. При много случаи Учителят идва лично и взима душите на наши заминаващи братя и сестри. Веднъж Учителят пита сестра Мария Тодорова какво желание има. Тя му отговаря: „Учителю, искам, когато си замина, Вие да ме посрещнете." Учителят и отговаря: „Добре." Той винаги изпълнява обещанията си. Когато тя си заминава, присъстващият брат Борис Николов вижда една голяма светлина над главата и, която изтегля душата и, и отлита нагоре. Подобно е заминаването и на брат Боян Боев, а при заминаването на Васил Радев, сестрата, която присъства на неговата смърт - вижда образа и ръката на Учителя, която изтегля душата му от предната част на главата. Змията е противникът - врагът, когото трябва да възлюбите, за да победите. Двете преплетени змии показват, че ученикът се бори със своята низша природа - злото у себе си, побеждава го с Мъдростта и преминава през Кръста - пълното самоотричане. Това е изпитът на Голгота - победа над низшата природа и личния живот. След това ученикът минава през тъмната зона, оставен сам на себе си. Той се смята, че е напуснат и изоставен от всички приятели, забравя копнежите и стремежите, които са го вълнували дотогава. Голяма тъмнина е наоколо му. Обаче в този труден момент много светли същества - негови приятели, бдят с трепет и го насърчават да издържи този най-труден изпит. Ако се обезсърчи, отпадне духом, той пропада на изпита и се връща назад. Обаче, ако в този върховен момент на самота той започне да се моли и осъзнае, че има Един, Който винаги го обича и е с него - Бог на Любовта, веднага му се явява една малка светла точка, която бързо се увеличава и ученикът тръгва към нея и излиза на едно светло, красиво място, посрещнат от своите радостни съученици и приятели. Връзката с Бога разрешава правилно всички най-трудни задачи, появили се в развитието на човека. Когато човек премине през тунела и отиде при приятелите си на светлина, мъчнотиите му не се свършват. Веднага прожектират филма на живота му, за да види и осъзнае погрешките, направени в живота си. Когато известни светии преминават в духовния свят, ангелите дават съобщение и с хиляди се събират да гледат филма на неговия живот. Учителят отбелязва, че много светии и учени са се гърчили пред филма на своя вътрешен живот, филмът се прожектира непрекъснато дотогава, докато душата осъзнае погрешките си и реши да ги изправи. Пред заминалия застава една комисия от ангели, които най-строго го съдят за всяка направена погрешка. Заминалият се моли на Бога и ако молитвата му се чуе, идва Учителят и променя съдбата му, като го изпраща да учи в някоя от школите на Бялото Братство дисциплината, която желае. Значи велико нещо е човек да има благоволението на Учителя в невидимия свят, където всички същества изпълняват волята Му. Много пъти в хилядите наши инкарнации ние сме държали тези изпити, стигали сме донякъде и в следващото прераждане пак сме ги повтаряли и продължавали оттам, докъдето сме стигнали. Много пъти сме връщани отначало. В продължение на 200 000 години ние сме се прераждали и работили, за да станем носители на петте велики добродетели - съвършени човеци на Петата раса и начатък на Шестата - Светеща раса, на Синовете Божии. Нашите неимоверни усилия ще се увенчаят с пълен успех и ще станем достойни ученици на Учителя - беззаветни служители на Новия живот, и ще преминем в по-висшата степен на развитие - светийската - да осветяваме пътя на грешните хора, или ангелската - да им служим и помагаме безкористно. Около Пентаграмът има нарисувани три букви: В, У, Ж. Това са началните букви на думите: „Велико Училище на Живота". Другото значение на буквите е: В - Вожд, ръководител в небето; У - Учител и Спасител или Вожд и Учител на Живота. Това са буквите на Христа, Който е Ръководител на Всемирното Бяло Братство, с което трябва да сме непреривно свързани. Буквата Ж в Пентаграмът показва живота, който трябва да се качи горе, при Бога. В цветния Пентаграм тя е качена едно ниво по-нагоре, вляво, под отвореното Око, а на нейно място е поставено летящото колело върху светещата сфера - Духът на Виделината, който ще примири всички низши същества от ада с Бога. В Шестата раса буквата Ж - Животът, ще бъде при образа на Учителя и нашият живот ще е едно с Неговия. Учителят казва: „Отсега нататък между вас и Мен няма да има никаква раздяла. Ще работим заедно през вековете." В Пентаграмът между катетите на големите ъгли се образуват пет малки равнобедрени триъгълника, в които е написана по една цифра. Числото 1 е на върха при Истината, над който е ясносиният цвят - на духовния човек. Духовен човек е само онзи, който живее и се движи в Истината. Баща на лъжата е дяволът. Щом човек допусне в ума, сърцето или волята си някаква лъжа, той обръща Пентаграмът с върха надолу и отива към ада, като загубва ясносиния цвят и придобива черния. Числото 2 е на върха на Любовта, където е яснорозовият цвят, който въздейства на сърцето и дробовете. Когато човек наруши принципа на Любовта - скъса връзката с любимия си човек, заболява от сърце, туберкулоза или получава психическо разтройство. Числото 3 е при върха на Мъдростта, където свети ясножълтият цвят и влияе на ума. Когато човек наруши принципа на Мъдростта и се откаже от Бога, започваедна голяма вътрешна борба, в него се явяват две еднакви по сила и противоположни по същност мисли - той полудява. Отричането на Бога води към лудост. Числото 4 е при върха на Добродетелта, където е цветът на узрялото жито, и символизира краката и тялото. Когато човек наруши принципа на Добродетелта, заболяват краката му, някои части от тялото се схващат и почти спира физическото му движение. Числото 5 е при върха на Правдата, където е яснозеленият цвят, който влияе на жлъчката, черния дроб и ръцете. Ако човек наруши строгия закон на Правдата, заболяват тези органи.

III.Вътрешният кръг на Пентаграмата и картините в него Вътрешният кръг на Пентаграмът представлява пътя на душата през петте картини, които са поставени на линията на съответните добродетели: Към Истината - удобна стълба с врата, към Правдата - Христовия Дух, към Любовта - стръмен път, водещ към тясна врата, към Мъдростта - Окото, което вижда всичко, към Добродетелта - Дървото на Живота. След изминаването на външния кръг човек е все още недоволен и душата му търси по-дълбок смисъл в живота. Започва да работи съзнателно върху себе си, за своето повдигане и усъвършенстване. Става ученик на Великото Училище на Живота. Досега външният живот е оказвал своето влияние върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в свои ръце. Това е влизане в Божествената Школа . Той започва съзнателно да подхранва изработването на Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек, като минава през пет стъпки на самоусъвършенстване. 1-ва картина Стълба с удобни стъпала, които водят до една врата Път към Истината от Добродетелта / 4 - > 1 / - по синия лъч. След външния кръг идва ново положение за ученика - да влезе през вратата на Добродетелта, откъдето ще започне посвещението. С влизането на човека в пътя на ученика започват и изпитанията. Изпитите отначало са по-леки и в зависимост от възможността да ги издържа. Всичко се дава според силите му и ученикът върви по удобна стълба, което показва, че изпитите са леки, но необходими. Ако при някоя неприятност - малка или голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгубва самообладание и отпада духом - той е пропаднал на изпита. Ако ученикът мине покрай едно страдащо същество и в неговата душа се яви желание да му помогне, но в последния момент се откаже от това добро и реши да продължи пътя и си отиде - той не издържа изпита. Като се събуди нощем и в него се яви желание да се помоли, но си каже: "Студено ми е, уморен съм", и не стане, той не издържа изпита. В тази фаза от развитието на ученика започва зазоряването на Истината 1. Това е началото на познаване на Бога - Бог е Истина. В ученика се ражда подтик да върви в Божия път, да изпълнява Господните закони и волята Божия. 2-ра картина Христовият Дух Път към Правдата от Истината / 1 - > 5 / - по зеления лъч „Глава на твоето Слово е Истината" - това е Христовият Дух, до който неизбежно достига ученикът в своето развитие. Той го среща и прави първата връзка с Него, възприема Неговата Истина и Христовия Дух започва да го ръководи отвътре. Ученикът започва да се изменя постепенно - влиза естествено в пътя на Правдата и Справедливостта - да бъде правдив към всички и всичко. Да почита и уважава всекиго, да не обижда и най-малкото създание, защото всяко същество има право на живот и в него Бог живее и работи. Всяко същество, което срещаме в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото, като Божие творение, то има известна мисия, определена му от Бога. И най-малкото и нищожно същество в процеса на своята еволюция има велико бъдеще. То ще се усъвършенства и ще достигне до висока степен на развитие. Всяко същество, което слиза на Земята, има известен кредит, то има право на благоприятни условия за своето развитие. Никой няма право да му отнеме тези условия. Ученикът прави първите стъпки в това направление, докато в бъдеще разбере правдата в нейната дълбочина и велика същина. В цветния Пентаграм на върха е изобразен Учителят с разтворени ръце, които благославят всички. Много векове душата на ученика търси да срещне своя Учител, да го познае и да влезе в неговата школа да учи. Той става ученик на Всемирното Бяло Братство, глава на което е Христос. 3-та картина Стръмен път, водещ до тясна врата Път към Любовта от Правдата / 5 - > 2 / - по розовия лъч. Като мине строгия закон на Правдата, човек върви по стръмен път и стига до тясна врата - много по-тясна от първата, през която трябва да мине. Там той започва да търси страдащите, за да им помогне. Тази врата символизира отказване от светския живот. Ученикът желае вече да работи, както Бог иска. Труден и тесен е пътят на ученика - но славен. Христос казва:" Влезте през тесните врата, защото просторни са вратите и широк е пътят, който води към погибел." Тук започват вече вътрешните, мистични изпити на ученика. Тук е изпитът - да възлюбиш врага си, който ти е направил много пакости, без да се озлобяваш, да му простиш и да го възлюбиш. Това е една от най-трудните задачи за ученика. Истинско прощаване има, когато е придружено с любов. Велики хора са тези, които имат любов към врага си. Друг голям изпит е този - на праведния Йов. Когато минава някое голямо страдание: тежка болест, пълно ограничение, голямо разкаяние, да не се обезсърчава и обезверява, но да запази своя вътрешен мир и радостта си, като съзнава постоянно, че всичко е добро и за добро. Да каже: " Бог дал, Бог взел, да бъде благословено Неговото Име." Всеки ученик в пътя на своето развитие непременно ще мине през този кардинален изпит - така се добива посвещение. Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и др., и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той пропада на изпита си. Има много такива примери в живота. В миналото, в древните окултни школи, всеки ученик минава през изкуствени изпити, като например осмиването на ученика в Питагоровата школа. Сега в този сложен и разнообразен живот няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ни ги предлага в различни гами и цветове. След тези трудни изпити ученикът е готов да приеме любовта и давлезе в истинския живот на постоянно обновление и хармония. В цветния Пентаграм до върха на Правдата - 5, е даден третият път под свещения подпис на Духа, път към Съвършенството, към Новата епоха и Новия Живот, който идва на Земята. 4-та картина Окото Път към Мъдростта от Любовта /2 - > 3/ - по жълтия лъч Окото символизира в случая Мъдростта. То е Божественият Дух, Който ще ни научи как да разбираме Божествените Истини. Ученикът тук има дълбок поглед към нещата. Той приема Божествената мъдрост в себе си. Портите и се отварят пред него - само на човека на Любовта се отварят тези порти. Само нему се поверяват ключовете на Висшето знание - на Великата Божествена наука, защото той няма да злоупотреби с него за свои лични цели, за свои интереси, но ще го употреби в служене на Бога за всички. Всеки, който не е минал през любовта, неминуемо ще злоупотреби с това знание и ще докара големи нещастия на себе си и на околните. 5-а картина Дървото на живота Добродетелта /3 - > 4 / - по белия цвят или цвета на узряло жито. Овладял Любовта и Мъдростта, човек е изправен пред Дървото на Живота. Новият живот дава своите плодове - идва Добродетелта, и той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога. Ученикът започва един дълбок, вътрешен живот и дава пълна изява на добродетелите си. Това е петото качество, което той изработва в себе си, след Истината, Правдата, Любовта и Мъдростта. Най-високата точка в живота, до която човек може да достигне - това е служенето на Бога. Ученикът е озарен от тази идея и започва беззаветно да Му служи. Проявата на Любовта в живота е - служене на Бога. Най-високата форма в служенето на Бога е: да показваш на другите хора пътя към Него, да помагаш в пробуждането на съзнанието им, за да Го познаят - да си лекар на човешките души. Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако и той от своя страна започне да печели души за Него. Така ученикът преминава по лъчите на добродетелите, през тези пет картини на Пентаграмът, изрисува го в душата си и осмисля формулата - Заповедта на Учителя, с която завършва книгата „Завета на цветните лъчи": „Обичай съвършения път на Истината и Живота . Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение , Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще ме познаеш и Аз ще ти се изявя."

II.Външният кръг на Пентаграма и символите в него Външният кръг, в който е вписан Пентаграмът, представлява светът, опитностите, земното училище. Самият кръг е символ на безкрайност и казва, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш. Когато човек започне своето развитие като млада душа и добива опитности, той извървява външния кръг на Пентаграмът, където са картините на сабята, чашата, книгата, светилника и жезъла. Те са извън фигурата и са символ на силите в природата - неин език. 1. Сабята При подвига в живота развитието ще трябва да започне със сабята, която представлява силата. Сабята показва, че всеки човек може да бъде силен, но силният човек може да извърши някога престъпление. Като неопитна душа човек си служи с насилието. Той мисли, че всичко у е позволено и може да прави всичко, каквото пожелае, без да мисли за последствията. Сабята е символ на Марс и отговаря на езика на човека. Тя е символ на силата и Словото на младежките енергии в човека. Затова Учителят препоръчва всеки ученик да носи по едно малко ножче, което да го свързва със силите на Словото. Сабята трябва да бъде винаги в хоризонтално положение, за да служи на мира и хармонията, а не вдигната нагоре. 2. Чашата Като върши насилие, човек ще си научи урока, рано или късно, понеже законът е: „Насилието ражда насилие." По силата на кармичния закон, човек минава през страданието - това е горчивата чаша, която трябва да изпие. Така се пробужда неговата душа и започва постепенно да разбира, че насилието и неправдата не са правилни методи, с които човек може да си служи. Страданията му напомнят, че е сгрешил и се е отклонил от Божествения закон. Не всякога човек може да разбере каузалността в живота: от каква причина - грях, произтича дадено страдание. Но когато си замине от този свят, във филма на живота, който му се прожектира, той ясно разбира и осъзнава грешките си, като пожелава да слезе отново на Земята и да не си причинява повече страдания чрез неразумни постъпки. Страданието е велик път за придобиване на ценни опитности и метод за постигане на непреривна връзка с Бога. Това са родилните мъки, чрез които човек трябва да одухотвори материята в себе си и да роди една нова идея. Това е пътят на възлизане в един по-висок и организиран свят и отваряне на ума, за да разбира правилно Словото. Чашата е свързана с Луната и големите промени, през които човек минава в живота си, голямото пречистване чрез болестите, през които го прекарва природата. 3. Книгата Като изпие горчивото съдържание на чашата, човек намира отворената книга, от която научава защо страда, и започва да изучава духовната наука. В нея той намира законите на природата и живота, започва да ги прилага, за да не прави повече грешки и да не страда. Така той добива светлина и животът му става разумен. Книгата е свързана със съвестта, съзнанието и планетата Меркурий. Тя е паметта и разумът, пробуден в човека. 4. Светилникът За да чете от книгата на живота, на човек е необходим светилник. Светилникът представлява човешкия разум, който му показва какво е написано в книгата на природата. Чрез тази светлина човек се домогва до величието на Божествения план, който го води от тъмнината към светлината, от робството към свободата, от обикновеното към съвършеното, от греха към чистотата и от невежеството към знанията. Светилникът със свещта е Слънцето, което озарява мозъка на човека и го кара постоянно да мисли. 5. Жезълът Като чете книгата и изучава принципите и законите на природата, човек придобива просветление и се стреми да овладее себе си, да стане цар на себе си. Най-после му се дава законът - тоягата или жезъла, чрез които може да постигне своите желания. Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат отправени към Бога." При това тоягата трябва да бъде изправена нагоре към Бога, което показва стремеж към Бога. В тази фаза човек има известно самообладание и гледа да се въздържа от проявите на своята низша природа. Учи се да я владее и контролира и насочва правилно. Жезълът е символ на властта, до която човек неминуемо се домогва в стремежите на своя живот. Той е свързан с планетата Сатурн и юмрука на човека - с насилието. В ръцете на посветения жезълът става магическа пръчица, с която може да се извикват и направляват известни природни и психични сили за благото на човечеството. С тази картина на жезъла - властта, се завършва външното учение в живота на човека. Това е пътят на светския човек, който е почти несъзнателен. И затова виждаме, че картините на сабята, чашата, книгата, светилника и жезъла са извън Пентаграмът. Изминаването на този път е приготовление за влизане в пътя на ученика. Влизането във вътрешния кръг на Пентаграмът е началото на ученичеството.

I. ВЪРХОВЕТЕ НА ПЕНТАГРАМА Петте върха на човешкото развитие са и петте върха на Пентаграма. Повдигането на човечеството започва с първия връх на човешкото развитие - върха на Добродетелта - (4), в планината Арарат, висока 5311 м., където спира Ноевият ковчег и продължава човешкото развитие при създадените нови условия на земята. Потомците на Ной са били високо посветени, разумни и са изпълнявали точно Волята Божия. Те образуват новото човечество след потопа и то започва да се разселва по необитаваната дотогава от хора Земя. Потомъкът на Ной - Аврам , намира благодат пред Бога и става родоначалник на евреите и арабите. Вторият връх на човешкото развитие е Мория - на който Бог изпита любовта на Аврама. Връх Мория в Пентаграма е разположен на мястото на върха на Любовта - (2), където се намира свещеното око на Мъдростта, виждащо всичко. Там Аврам издържа отлично своя труден изпит и става родоначалник на човечеството . Повдигането му започва с добродетелта , а развитието и размножаването му - с върха на Любовта. При развитието си човечеството достига до третия връх на Синайската планина, който съвпада с върха на Мъдростта в Пентаграма - (3). Там се изявява Божията Мъдрост, необходима за тогавашния етап на развитие на човечеството. Тук хората се спънаха и не можаха да изпълнят Божиите заповеди, дадени чрез Мойсея, и досега не могат да оправят живота си, объркан от многобройните им отклонения и престъпления, извършени от тях. Четвъртият връх на човешкото развитие е върхът Тавор, висок - 561 м., на който Христос се преобрази пред учениците си, разговаря се с Мойсей и Илия и начерта пътя на човечеството в неговото развитие през петата и шестата раса. Този връх в развитието на човечеството съвпада с върха на Правдата (5), която като дойде на Земята, ще затопли сърцата на хората и те ще станат носители на Божията Любов. С нея хората ще се отопляват в шестата раса. Петият връх е Голгота - най-високия духовен връх, на който Христос беше разпънат. Той даде велик пример на саможертва за повдигането на цялото човечество, паднало до допустимо най-ниското стъпало от своето развитие. Неговата кръв, пролята на Голгота, се вля в еврейската и голяма част от евреите се преобразиха и станаха негови ученици. Това е най-великата жертва, известна на Земята, направена от Христа за благото на цялото човечество. Голгота е върхът на Истината (1), с който човек в страданията си винаги прави връзка с Бога. С използването на силите, които изтичат от тези пет върха, човек може да развие своите чакри, дарби и способности за дълбок, осмислен духовен живот. Като насочва напред първия връх на Добродетелта (Аарат) (4) - той може да си пробие път навсякъде в живота и постепенно да се повдигне и премине през седемте нива на добродетелта и стигне до Любовта, проявена в пълнота на Земята. Държим с дясната ръка лъча на Любовта, а с лявата този на Правдата и казваме: „ В изпълнението волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа. " (3 пъти) Така доброто, което сме намислили, ще се реализира в най-кратко време и ние ще станем служители на доброто и приятели на ангелската йерархия на Силите - съществата на доброто, които управляват жлъчката. Българинът в общочовешкия организъм е жлъчката и само доброто може да го издигне, за да заеме челното място на Земята, което Бог му е определил. Използването силите на втория връх от човешкото развитие - този на Любовта, става като хванем с дясната си ръка върха на Истината, а с лявата Добродетелта и кажем: „ В изпълнението волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа. " (3 пъти) Това е върхът на жертвата - Мория (2). Жертвата е първото условие за проявата и развитието на Любовта. Постепенно с прилагането на Любовта ние ще преминем през 7-те нейни нива и ще се доближим до най-високата ангелска йерархия, която пряко ръководи живота на всеки човек - Серафимите или „Братята на Любовта", или „Духовете на Божия венец". Тогава душите ни ще се слеят с Бога и ние ще станем Негови любими деца, ще развием ясновидството. Третият връх в човешкото развитие е върхът на Мъдростта (Синайската планина) (3). С дясната ръка хващаме върха на Правдата, а с лявата върха на Истината и казваме, като насочваме Мъдростта напред: „ В изпълнението волята н а Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа. " (3 пъти) По този начин, като работим усилено с ума си ние можем да постигнем известни дарби и изправим някои свои недъзи. Работейки постоянно ние ще преминем през 7-те нива на Мъдростта и ще се приближим до йерархията на Херувимите, които управляват дробовете на хората - значи Мъдростта на Земята може да се постигне само с дълбоко дишане. Бог е във въздуха и чрез Него той влиза в нашето тяло и ни придава от своята Мъдрост. Човешкото тяло е съставено от три триъгълника, обърнати с върха надолу, и един - носа, обърнат с върха нагоре. Главата е широка горе и триъгълна към брадата. Раменете са широки и се стесняват към кръста. От кръста към краката е третият триъгълник с върха надолу. Следователно, носът е представител на Божественото в нашето тяло и затова, когато Бог създаде човека от пръст, вдъхна живо дихание през носа му и той стана жива душа. Учителят е дал най-правилните методи за дишане с любов, чрез които може да се развие Божествената Мъдрост, за разлика от методите на йогите и други подобни методи, дошли до нас от първите раси. Най-хубавият проводник за разпространяване на Божествените идеи и новото учение е въздухът. Мъдростта в човека е право пропорционална на неговите възможности да възприема и използва напълно праната, която така обилно му поднася въздухът. Така се придобива голяма физическа сила и всестранни духовни способност и - не преривна връзка с Бога. Когато хората решат да служат и изпълняват Волята Божия, Бог премахва кармата им и им дава най-хубави условия за развитие. Карма има само за тия, които не слушат Бога - не изпълняват Неговата воля. Четвъртият връх в нашето развитие е Правдата (върхът Тавор) (5), където Христос повишава Своите намалени 78 милиона пъти вибрации и става светъл като Слънцето. Насочваме върха на Правдата напред, хващаме с дясната ръка върха на Добродетелта, а с лявата върха на Мъдростта и казваме: „ В изпълнението Волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа. " (3 пъти) При усилена и сериозна работа ние може да преминем през седемте нива на Правдата и да се свържем с ангелската йерархия на Началствата, наречени Същества на „Божествената правда и свобода в света". Те управляват далака в човека и той се разстройва и увеличава, когато човек наруши принципа на Правдата в себе си. Началствата носят абсолютната Божия Правда, която ще стопли и загрее хората, ще стопи всичките недоразумения и премахне всяка неправда в живота ни. Правдата, изявена на Земята е предвестник на шестата раса. Петият връх на Истината (Голгота) е най-мистичното и най-високото духовно място в Христовото време. Насочваме върха на Истината напред. Хващаме с дясната си ръка върха на Мъдростта, а с лявата върха на Любовта и казваме: „ В изпълнението волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа. " (3 пъти) Така ние получаваме Троицата - числото 123, проявения Бог на Земята в своята пълнота. Ако можем да преминем през седемте полета на Бог Отец, Бог Син и Бог Дух = Истината, чрез усилена духовна работа ние ще се слеем с Бога и ще станем едно с Него. Истината е Бог в своето съвършенство и абсолютна свобода на Духа. Любовта говори с всичките същества, дори и с най-малките буболечки. Мъдростта говори с планетите, а Истината говори само със Слънцата. Далечна и велика е нейната цел. В развитието на шестата раса ние ще се издигнем до света на Истината и Хармонията, на Земята ще се въдвори в миниатюр Царството Божие. Трябва добре да се знае, че повдигането в живота с петте добродетели е възможно само за ония ученици, които живеят в абсолютна чистота , имат абсолютно послушание към гласа на своя ръководител, абсолютно точно вършат възложената им работа и пазят пълна дискретност за всичко онова, което видят и знаят. Абсолютно послушание, абсолютна точност и абсолютна дискретност са най-важните качества за влизане на ученика във вътрешната Школа на Учителя - на Бога. Стотици и хиляди пъти ние сме минавали през петте върха на Пентаграмът: убивали са ни, горили са ни на клади, хвърляли са ни на зверовете, докато изработим качествата, необходими да станем братя и сестри, да присъстваме в школата на Великия Учител - Беинса Дуно, на Бога, и да съставляваме земната аура на Учителя - необходимо условие за предаване на Словото Божие на човечеството. Преди 2000 години ние сме били онези евреи от тълпата, които са викали за Христа :"Разпни го!" Но когато част от неговата кръв прониква в нас, ние се пробуждаме за един нов живот и ставаме негови верни последователи. Всички римляни, които нанасят 80000 удара на Христа в Преторията, стават негови верни последователи. На всекиго, който го удря веднъж, му се схваща ръката, намества се умът му и той не може да го удари вече втори път. Учителят при една беседа на Общия клас говори за сказката, която Христос изнася върху блаженствата, и се обръща към сестра Белева и брат Белев, и ги кара да си спомнят какво още Христос е говорил за блаженствата, което не е написано в Евангелието, понеже те са присъствали на тази сказка. Те правят усилия, но нищо не могат да си спомнят. Тогава ние всички сме станали ученици на Христа и Учителя, и винаги сме участвали в общите големи братски начинания, провеждани на Земята. Пентаграмът е символ на човешкото развитие и оформянето на петте сетива в човека: вкус, мирис, осезание, слух и външно виждане. Учителят получава картината на Пентаграмът във видение през 1898 г. и работи усилено с нея. В този вид, даден ни от Учителя със своите знаци и картини, Пентаграмът не е известен на никого от древните учени и е идеално средство за подпомагане на учениците в трудния им път за възприемане на Словото и достигане на съвършенството. При срещата на Веригата през 1911 г., на която присъстват 32-ма души, Учителят раздава на всеки участник по едно печатно копие от картината на Пентаграмът с размер 1 метър на 0,5 метъра. На върха на Пентаграмът е нарисуван образът на Христа. Учителят дава подробни обяснения как да се използва Пентаграмът. Учителят определя сумата за заплащане на Пентаграмът да бъде от 1 до 100 лева с определени числа, и на когото колкото му се внуши по интуиция, толкова да плати. Повечето от приятелите обаче дават по една жълтица. На следващата -1912 година, Учителят казва, че няма да раздава повече картини на Пентаграмът, защото някои ученици не са ги използвали правилно и са си навлекли големи нещастия. Един брат получава Пентаграмът от Учителя, занася го вкъщи и го закача на стената в стаята си. От този ден всичките му работи тръгват наопаки. Започва да губи в търговията, с която се занимава. Членовете на семейството му се разболяват и накрая се запалва къщата му и едва я спасяват от пълно изгаряне. Отива при Учителя и му казва за злощастията, които са го сполетели след занасянето на Пентаграмът в дома си, и Му иска обяснение. Учителят му казва: „Брат, иди да видиш как си поставил Пентаграмът на стената." Той отива в стаята си и вижда, че картината на Пентаграмът е закачена с върха надолу. Чрез Пентаграмът, обърнат с образа на Христос надолу, в неговия дом идват всички адови сили от центъра на Земята и изведнъж се събужда цялата му карма, събрана от вековете, за да я изплати в кратък срок. Той веднага оправил Пентаграмът с Христос нагоре и от този ден животът му рязко се променил в положителна посока и страданията изчезнали от дома му. На Събора през 1922 г. Учителят поставя в горницата една цветна картина с изображение на Пентаграмът, с размери 1.80 -1.38 м, изработен с бледи бои от художника Шлятер. Това е същият този ученик на Учителя, с когото Той е работил, когато е бил като студент в Америка. През 1895 г. Шлятер, по професия обущар, започва изведнъж да лекува болни хора - до 15 000 души на ден, само с магнетизъм - докосване и милване на хората. Никога не лекува престъпници и убийци и им казва, че те са престъпници и не може да ги лекува. След половин година лекуване той изчезва безследно и американците дълго време го търсят, но напразно. Повикан е от Учителя да нарисува цветната картина на Пентаграмът. В България той е неизвестен като художник. Известно ни е, че Шлятер е един голям славянски дух, който много сполучливо нарисува образа на Учителя с разтворени две ръце, които благославят от върха на Истината в Пентаграмът. Това е Пентаграмът, показващ пътя на ученика в Школата на Бялото Братство, ръководена лично от Бога - Беинса Дуно. Учителят казва: "Преди 2000 години беше Синът, а сега е Отец." Скоро Шлятер изчезва от братските среди и Учителят не говори нищо повече за него. В цветният Пентаграм са въведени подписът на Светия Дух, на Учителя, крилатото колело под сабята и светещото кълбо. Крилатото колело е символ на Вечния Дух, който оживотворява и разсейва тъмнината и внася виделината навсякъде по света. Това е „виделината, която свети в тъмнината и тъмнината я не обвзе". Този Дух на виделината ще повдигне всички низши астрални духове, ще ги изкачи горе, в Божествения свят, да се съединят с Бога, да се обединят с Бога, да станат едно общо, едно цяло с Бога. Този Дух е дал и свещеният знак - „е двойно" на българите и славянството, като реликва, който означава съвпад на Слънцето със Сатурн, т.е. съединяване на човешкия егоизъм и материализъм с Божията Любов и Неговата Светлина - условия за влизане в Шестата - Светеща раса, на Любовта. Руснаците са използвали този знак, като го слагат в левия ъгъл на всичките си бойни знамена. Сега обаче той е изхвърлен от руската и българската азбука като ненужен, в резултат на което животът на двата народа се влошава. Учителят казва, че животът на българите се стимулира духовно от използването на този знак и се насочва към принципите на Божествения живот. Ако българите го премахнат от своята азбука, те ще закъсат много - ще станат груби материалисти, лишени от животворната слънчева светлина, и ще се загубят като държава. Окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгълник, а не в кръг, както в черно-белия Пентаграм. Отгоре над цветната дъга, която обкръжава в кръг Пентаграмът, има три молещи се ангели, насочени към Учителя, а отдолу - пет малки чисти, Божествени деца. Надписът и в двата Пентаграма е; "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа" , като думата „Бога" е в средата на зенита, разделена от върха на Истината. „Учителят ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентаграма, която принадлежи на Братството, рисувана с бледи цветни бои, и с всичките и символи, релефно изрисувани. На горния връх е образът на Учителя. Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригинала. Този образ да бъде постоянно в умът ви. (Беседи, обяснение и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново, през лятото 1922г. [София, 1922], с.288 „Тази картина показва вашето сегашно състояние /Пентаграмата/. Вие сте всички в тъмнина. Целият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината. Туй е тъмнината, в която всички се движат. Този е третият път надясно, под свещения подпис на Духа - пътят към съвършенството, той е новата епоха, новият живот. А тази глава /на Христос в черно-белия Пентаграм/ показва сегашното състояние на хората, на учениците, които Го следват. Туй е пътят. Ние означаваме Добродетелта с белия цвят, Правдата - със зеления цвят (това е материалния свят), Любовта - с розовия цвят (това е астралният свят, а в по-висшите му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана), Истината • със синия цвят, или висшето ментално поле, и Мъдростта - с жълтия цвят. Добродетелта - белия цвят, Правдата - зеления, Любовта - розовия, Мъдростта - жълтия и Истината - синия. Тия цветове, тия добродетели ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползвате." Беседи, обяснение и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново, през лятото 1922г. [София, 1922], с.252) Служителите на Църквата научават за цветната картина с Пентаграмът, с образа на Учителя отгоре, и подемат злостна кампания, като критикуват в пресата Учителя, че е направил приживе икона със своя образ. През 1925 г. по нареждане на Синода полицията отива в братската вила в Търново, прави обиск и взема от живеещия там брат Стамат Михайлов всички картини, украсяващи горницата, заедно с цветният Пентаграм. Учителят казва: " Една година, преди да вземат цветния Пентаграм, аз изтеглих всички живи сили от тази картина и тя не може да ползва хората, които са я взели." Брат Любомир Лулчев научава за този обиск в колибата, отива в Търново в полицията, облечен като полковник, и освобождава картината на цветния Пентаграм и го занася на Учителя. Но Учителят повече не поставя никъде тази картина, за да се лекуват приятелите, понеже изтегли от нея всичките окултни сили. Тя остава да служи като учебно помагало на приятелите при подготовката за влизането им в шестата раса. Имаме няколко Пентаграма. Първият е черно-белият с образа на Христос на върха. Вторият е цветният с образа на Учителя, който благославя душите. Имаме музикален Пентаграм, Пентаграм в Паневритмията, създаден от Учителя по идея и предложение на брат Цочо Диков. Пентаграми, направени на златни медальони и значки с карфици за братята. А самият човек с разперени ръце и крака представлява живия Пентаграм в движение. Ние постоянно живеем в един от петте върха на Пентаграмът. В астрологията, човек може да намери в хороскопа си къде трябва да работи най-силно - с коя добродетел, като построи Пентаграмът и постави върха на Истината в медиум цели - зенита на хороскопа, където са свръхсъзнанието и връзката на човека с Бога, а другите четири точки да отбележи в разстояние на 72 градуса една от друга, като започне от върха. Ако в даден връх има добротворци - добротворни планети, този човек живее и работи с тази добродетел. Ако някой връх от построения върху хороскопа Пентаграм е зает от злотворни планети, то този човек няма тази добродетел и дълго време трябва да работи за да я придобие. Това са 5 животворящи центъра, от които идват енергии към човека от съответните добродетели. Така човек може да разбере кои добродетели е изработил досега и за кои още много трябва да работи в този живот. Използването на Пентаграмът датира от дълбока древност. Той е Соломонов знак и с този символ са си служили много окултни школи за своето духовно повдигане. Пентаграмът е символ на петте велики добродетели - петте велики принципа: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Чрез ъгъла на Добродетелта - левия крак на човека, става повдигането. Това са петте качества, които трябва човек да изработи у себе си, за да стане съвършен. Във всичко пулсира живият Бог и хората, рано или късно, ще осъществят Божия замисъл - чрез силите на Пентаграмът да намерят пътя към истинския живот. Пентаграмът представлява велики и разумни течения в живата природа - течения на светлината, които индусите наричат „прана". Те се наричат още „движения на праната" или „течения на живота". Това са пет велики центъра, в които стават разумни процеси. Те представляват от себе си 5 положителни и 5 отрицателни сили. Възходящите или положителни сили, се намират по върховете на Пентаграмът, обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т.е отрицателните, се намират във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу. Пентаграмът хармонира ума и сърцето на човека и му показва, че той може да живее и да разреши правилно задачите си само с помощта на своя Отец - Бога. Той е извор на светлина, на динамична и магическа сила. От Пентаграмът струят лъчи от всички посоки. Този символ има благоприятно влияние и може да съдейства на ученика, понеже създава около него благоприятна аура чрез окултните сили, които изтичат от него. Но ако човек не живее в чистота на мислите, чувствата и постъпките си, Пентаграмът има обратно действие. Затова трябва да се носи само от хора с пробудено съзнание, ученици, просветени, адепти Човек никога не бива да поставя този символ с върха надолу, защото така той поканва целия ад на гости в дома си. Пентаграмът има два равнобедрени триъгълника с върха надолу - Правдата и Добродетелта, един с върха нагоре - Истината - възкачване, спасение, стремеж към Бога. В равнобедрения триъгълник са скрит и всички възможности за постижения. Пентаграмът до известна степен наподобява човешкото тяло, когато е в разкрачено положение и с разперени встрани ръце. Главата е Истината, десният крак е Правдата, дясната ръка е Мъдростта, левият крак -Добродетелта, лявата ръка -Любовта Когато се явява едно възвишено същество на някой земен човек, то носи на челото си една петоъгълна звезда, с която осветява пътя си. Отрицателните същества нямат такива символи на тялото. Комунистите взеха от Братството петолъчката - Пентаграмът за свой символ. Понеже те не прилагат принципа на Любовта, този символ разруши съюзната им държава и напълно ще очисти човечеството от злото и насилието. В Пентаграмът има пет малки триъгълника и един петоъгълник в средата, обърнат с върха надолу, където се намират змиите. Виждаме от картината на Пентаграмът, че главата на дявола е мистично вътре в нас. Там човек всякога се намира в противоречие с Божественото в себе си. Законът е такъв. Когато хората живеят свободно в рая, те са надарени със светъл ум и са на нивото на ангелите, с техните сили и възможности. Животните заемат мястото на хората и са като нас, хората, каквито сме сега. Те са родени от Адам и той им дава имената. Когато идва Ева, тя става ботаничка и се занимава с растенията. Първите хора нямат отделителна система, и в рая съществува абсолютна чистота. Те се хранят с плодове и ако някой път приемат повече храна, тя се изхвърля през порите на кожата им. Човечеството ще стигне до това положение - да няма нужда от отделителна система, чак след 700 000 години, след преминаването му през Шестата раса - на Любовта и Седмата раса - на Истината, и достигне 33- годишна духовна възраст - един пълен Слънчев период. Тогава то ще започне един нов цикъл на развитие, като служител Божий в ангелската йерархия, много по- висок от сегашната човешка степен на развитие, в която сега се намира. Адам и Ева са облечени в разкошни златни царски мантии. Когато пожелават да станат като Бога и ядат от плода на забраненото дърво, черният адепт им взема красивите мантии и влага в телата им полова и отделителна система, чрез които ги държи в подчинение и послушание. Тогава те виждат, че са голи, и се крият от Бога, който ги търси. Половите органи са тясно свързани с главния мозък, с хилядолистника, и всяко неразумно използване на тази енергия намалява умствената енергия и човек става слуга на Луцифер - забравя Бога. Започва да мисли не с главния Божествен мозък, а с малкия - свързан с низшите желания. След изгонването на Адам и Ева от рая, Адам се отказва да ражда повече и оставя тази функция на Ева, тъй както Бог им нарежда, когато ги изгонва от Рая: "Жената да ражда в мъки, а мъжът - с пот на челото да изкарва прехраната." Бог задоволява желанието на хората да създават форми като Него и влял в душата на жената непреривен стремеж да роди и отгледа едно дете на Земята. Всъщност, Бог създава детето, а жената е само едно условие то да дойде. Неразумната постъпка на Адам и Ева предизвиква зараза в Рая и Бог, за да го запази, изгонва носителите и навън, като поставя пред вратата му един ангел с огнен меч да пази и не допусне хората да влязат отново в Рая и ядат от дървото на Живота и станат безсмъртни. Един анекдот: „Бог в своята велика Правда решава да намали страданията на жената при раждането наполовина и вместо нея да се мъчи бащата на детето, заченато от нея. Това продължава известно време, докато един ден една жена започнала да ражда, но вместо да се мъчи мъжът и, започнал да се мъчи съседът. Жените не искат никой да знае тайните на живота им, събират се заедно и правят прошение до Бога да премахне това улеснение, което им е дал при раждането, и само те да страдат. Бог изпълнява желанието им и оттогава досега само жените страдат при раждането." Понеже жената е по-стар дух от мъжа и с по-съвършено тяло, Бог и дава най-важната задача в живота - да отглежда и възпитава децата. Ако дадат на един мъж да гледа едно малко дете, той може да издържи на тази работа най-много един месец, ще го зареже, като каже, че не може повече да се разправя с такова плачливо и своенравно дете, а майката отглежда децата с любов и се грижи за тях през целия си живот. Всеки полов акт представлява обръщане на Пентаграма с върха надолу - отиване на съществото до центъра на ада. Затова Учителят препоръчва на своите ученици абсолютно чист живот, за да може всичката енергия на човека да бъде отправена към Бога за пробуждане на висшите центрове на главата - особено „Любов към Бога", за неговото възходящо развитие. Вие не можете да бъдете едновременно в хармония с Божествения и физическия свят. Ако сте в хармония с физическия свят, ще бъдете в противоречие с Божествения свят, ако сте в хармония с Божествения свят - ще бъдете в противоречие с физическия свят. Да бъдете в хармония едновременно с двата свята - това е невъзможно. Това не е абсолютно невъзможно, но при сегашните условия, в които се намира човек, той не може да постигне тази хармония, Това е задача, постижима само от боговете. Защо е невъзможно? Защото в човека има едновременно две течения: едното течение отива надолу, към Земята, а другото течение отива нагоре, към Слънцето Всички философи, мъдреци и учители на човечеството твърдят, че човек едновременно не може да угоди на физическия и Божествения свят - на Бога и на Мамона. Щом искаш да угодиш на Божествения свят, ще обърнеш Пентаграмът с върха нагоре; искаш ли да угодиш на физическия свят - ще обърнеш Пентаграмът с върха надолу. Триъгълникът 1 с върха нагоре представлява Божествения свят, а двата триъгълника надолу 4 и 5 - Добродетелта и Правдата, представляват физическия свят. Ако обърнеш Божествения свят надолу, а физическия свят нагоре, тогава ти ще бъдеш справедлив спрямо света, но несправедлив към вътрешния закон и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си. Тези два принципа са в самия човек. Някои искат да изхвърлят Пентаграмът от себе си. Това не може да стане по никакъв начин. Ако се разгледа шестоъгълникът - Соломоновият знак - и в него има преплетени триъгълници, но той се отнася до макрокосмоса, докато Пентаграмът се отнася конкретно до човешкия живот. Само в Пентаграмът вие можете да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате известни отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 1. Върховете на Пентаграмът ще се движат тъй, че целият Пентаграм да бъде в постоянно движение. Най-добре е движението на върховете да върви по посоката на движението на Земята, или както се движи Паневритмията. Ако започнем с Истината на върха, след това ще поставим Мъдростта, Правдата, Добродетелта и накрая Любовта, като усилено мислим и работим с Добродетелта, която сме поставили на върха. Най-първо ви предстои да намерите къде е поставено лицето, с което ще имате известни отношения: дали в точката 1, 2, 3, 4 или 5 на Пентаграмът. Във външния кръг на развитието на човека в материалния свят Учителят поставя числото 1 при върха на Добродетелта, 2 - при Любовта, 3 - при Истината, 4 - при Мъдростта, и 5 - при Правдата. Числата по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които действат в човека за всеки даден момент И тогава спрямо този човек вие ще действате с добродетели, съответно на това място. Ако този човек се намира на мястото на числото 2 - Любовта, вие ще действате спрямо него с Мъдростта, а не с Добродетелта. Той има знания и затова оттам ще започнете с нето. Ако този човек се намира при числото 1 - на Добродетелта, върху него трябва да се действа с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силният, най-суровият принцип, който трябва да се смекчи. Любовта ражда Доброто. Ако някой човек се намира при 3 - Истината, ще му се въздейства чрез Истината, защото той обича Свободата. Когато някой човек се намира при 4 - Мъдростта, ще му се въздейства с Доброто. Ако се намира при 5 - Правдата, ще му се въздейства с Правдата. Правдата е Божествен атрибут, който трябва да се приложи еднакво към всички същества. В Шестата - Светеща раса, хората ще се отопляват от човешките сърца, в които Божията Правда ще обитава. Следователно с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на коя страна на Пентаграма се намира той. По същия начин ще действате и спрямо себе си, защото всякога не сте на едно и също място в Пентаграма. Някога се намирате при числото 1, друг път - при 2, после при З и т.н. При това числото 3 не е всякога връх на Пентаграмът. Някой път числото 1 става главен център, друг път - числото 2 или 4, или 5, и т.н. Съобразно това движение вие трябва да нареждате отношенията си спрямо хората. Че това е така, вие виждате от отношенията ви например към малките деца. Докато детето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но когато порасне, като стане ученик в гимназията, или студент в университета, отношенията ви към него се изменят, като към възрастен човек. Това показва, че неговият Пентаграм се е завъртял. Тъй щото вашите чувства, вашите отношения както към самите вас, така и към другите хора, постоянно се изменят. Значи центровете 1,2,3,4, и 5 в Пентаграмът постоянно се движат - менят местата си. Щом известен център се измени по отношение към Слънцето, се образува дъгообразно движение, а не движение по права линия. Обаче докато новият център се сформира и заеме своето положение в съзнанието ви, ще станат известни пертурбации. Докато тази дъга се движи, т.е. докато изминете ъгъла, равен на 72 градуса/360:5=72/ , вие ще усещате тези пертурбации. Някога тази смяна ще бъде възходяща, а някога в низходяща степен, ще зависи от това, в каква посока се движите - нагоре към Слънцето или надолу, към Земята. Ако посоката ви е надолу, към Земята, значи движението става във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу, ако посоката е нагоре, към Слънцето, значи движението става по върховете на Пентаграмът, чийто връх е обърнат нагоре. Щом силите дойдат в нормалното си положение, започва ново движение, нова пертурбация и т.н. Това са движения на прилив и отлив, които стават периодически. Учителят дава и друго определение на числата по върховете на Пентаграмът. Числото 1 представлява Божествената страна / Бог - Добродетелта /. Човек познава Бога само с Доброделта, която проявява. Когато Бог се ограничава, ражда са Доброто в света. Оттам движението върви към върха 2 - Любовта, дето е човекът. От върха 2 движението отива към върха 4 - Мъдростта, повторно отиване към Бога, но вече конкретно проявен в обществото. От върха 4 движението отива към върха 3 - Истината. Тройката е неутрално число, което показва отношението към самия себе си. Числото 3 е домът, отношението на човека към неговите приятели, близки, но не и към народа и външните хора. Най-после движението слиза към числото 5 - Правдата. Всички добродетели в Пентаграмът представляват пътя, през който човешката душа трябва да мине. Това е синтез на програмата в пътя на ученика. Пентаграмът има три основни части - външен кръг, вътрешен кръг и център, надписи и букви. Ще ги разгледаме последователно в черно - белия Пентаграм, който показва развоя на християнството от преди 2000 години досега. .

Светозар Няголов 04. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА. Въведение Девственият Божествен Дух слиза в кръгообразна вълна в седем полета, т.е. през седем свята. В първия - Сатурнов период, Духът е слязъл до умствения свят и създал умственото, ментално тяло на човека. Тогава се създават Поларианската раса и първият Адам - Дух Животворящ, който е Христос - Син Божи. Заедно с Него се създават и много съвършени същества, които организират Първата култура - на Мъдростта. Тези същества са имали много знания, близки до Божественото. Създадени са по образ и подобие Божие и са безгрешни. Сега те съставляват Великото Всемирно Бяло Братство, което ръководи и направлява цялата Вселена. Развитието на човечеството след грехопадението е изпъстрено с много падения, грехове и отклонения от правия път на Любовта, Мъдростта и Истината. Дори и в Писанията се казва: „И разкая се Господ, защото направи человека на Земята и огорчи се в сърцето си." (Битие 6:6) Учителят казва, че това се отнася до расите, създадени във втория - Слънчев период, когато Божественият Дух слиза до астралния свят и образува тялото на желанията - явяват се много желания в съществата на Земята и се стига до падения главно на ангелите. Тогава се създава Хиперборейската раса. През третият - Лунен период, Духът е слязъл до етерната област на физическия свят, като образува етерната обвивка на човека. Тогава се създават континентът Лемурия и Лемурийската черна раса. В рая Бог създава втория Адам от пръст, в когото вдъхва живо дихание на живот през носа му и той става жив човек. Тогава започва Втората култура - на човешката Правда . През четвъртия земен период се създава Атлантската раса на безлюбието и насилието. Бог, огорчен от порочния живот на тези три раси ги заличава, като потопява и континентите, на които са живели. Създава нови континенти и условия да се появи Петата - Арийска раса. Много малка част от тези три раси на човешкото падение са останали на Земята и продължават да пакостят на правилното развитие на човечеството. Това са главно падналите духове и ангели от Хиперборейската раса, обединени от Луцифер и отрицателното братство на Земята. Макар че човечеството не заслужава Божиите блага и милости поради своя неразумен живот, Бог в своята необятна любов, милост и благост, постоянно благославя и изпраща блага на непослушното човечество и му помага да стъпи на краката си - да започне да живее в хармония, любов и единство. За всяка култура от човешкото развитие Той определя Учители - Свои пратеници, които да просвещават хората и да им помагат в тяхното правилно развитие. Четиридесет и осем хиляди години преди идването на Христа, в Египет се заражда висока духовна култура. Египтяните създават велика правова държава, която господства дълго време над останалите съседни народи. Египтяните са хора, които са пазели абсолютна тайна за духовните знания, които са имали. Докато те мълчали и почитали своите богове, са били начело на човешката древна цивилизация. Бог им изпраща велик Учител - Хермес Тристмагист - Тройно Велик, който създава една духовна херметическа школа, в която са се обучавали най- будните и културно издигнатите умове от древните държави. Паралелно се развиват древно -персийската и индийската култури с Рама, Кришна и Буда. По-късно се появява културата на Заратустра. Хермес е носител на такива велики идеи, които неговите съвременници не са разбирали и чак сега в нашите времена учените започват да разбират много от тях и да ги прилагат. Създава се гръцко-римската култура на Питагор, Платон и Христос. Питагор, който развива математиката и геометрията, разглежда и борави в школата си с числата до 4, т е. обяснява нещата до Четвъртата раса. От него е останала Питагоровата теорема за триъгълника. По-късно, в еврейското царство, се издига голям мъдрец, осенен от Божията мъдрост - цар Соломон, който владее магическите сили на природата и може да връзва духовете. Той въвежда и започва да си служи с окултните знаци: точката, линията, равностранния триъгълник, квадрата, Пентаграмът, който се отнася до човешкия живот в Петата раса, и Шестограмът - съставен от два преплетени триъгълника - Соломоновия знак и се отнася до макрокосмоса и развитието на Шестата раса. През 1910 г. Учителят събира Синархическата верига, състояща се от дванадесетте ръководители на Братствата в България, и им дава едно кратко тълкуване за Пентаграмът и за петте стъпки, по които минава човешката душа в своето развитие и повдигане. Това развитие е свързано с петте планински върха, на които са станали пет велики събития - жизнени условия за развитието на човечеството. Това са върховете: Арарат, Мория, Хорив от Синайската планина, Тавор и Голгота . Бог решава да накаже развратеното човечество и допуска да стане потоп на Земята. По това време на Земята живее един Божий човек на име Енох, който точно изпълнява Божиите заповеди и ходи в пътя, определен му от Бога. Понеже е много праведен и добър, невидимият свят го взима за повече от един месец в ангелския свят - в Школата на Бялото Братство, където научава, че на Земята ще стане потоп, и го връщат да подготви условията за запазване живота на Земята. Той предава наученото в невидимия свят на своя син Метусалем - да живее разумно и да подготви сина си Ной за предстоящите събития. В това време съществата от невидимият свят идват с огнена колесница и отнасят Божия человек Енох на небето. „Ной намира благодат пред Господа." (Битие 8:8) Бог нарежда на Ной да направи дървен ковчег от гоферово дърво, в който да влезе със семейството си и с по две от всички видове животни, за да се съхранят. От небето започва да вали кален дъжд, който продължава 40 денонощия. Цялата Земя е покрита с вода, която не се оттегля повече от 150 дена. В резултат на потопа изчезва цветущият континент Атлантида със своите две царства. Те враждуват помежду си, притежават атомни бомби и самолети, движени от космично електричество, и решават да започнат атомна война, в резултат на която Земята ще се разруши, както е разрушена планетата Фаетон - Лъчезарната, намираща се между Марс и Юпитер, от която са останали големи и малки астероиди, които се движат по нейната орбита. Бог не допуска да стане това зло и предизвиква потоп на Земята. По това време на небето има две Луни и едната от тях започва да се разпада и част от частиците и попадат в земната атмосфера, като прашен облак, който абсорбира водните пари и предизвиква кален дъжд. Учителят казва, че само в Атлантида Бялото Братство е бито принудено да напусне континента и отива в Египет, където построява пирамидите и създава великата египетска култура. Всички планини пожелават да приемат ковчега на Ной и да станат начатък на по-нататъшното развитие на човечеството. Само планината Арарат казала на Господа, че е много малка и нищожна и има много други, по-известни планини от нея, на които може да започне новия живот на човечеството. Заради тази нейна добродетел Бог казва, че развитието на човечеството ще започне от нея и ще стане символ на новия разумен живот, който хората ще водят в бъдеще. Ковчегът на Ной спира в планината Арарат, висока 5311 метра, и от нея се заражда и развива наново животът на животинското и човешкото царство. Така Бог спаси човечеството от пълно унищожение. Той се разкая и реши повече да не прави потоп на Земята. „И рече Бог : Поставям дъгата си в облака, и тя ще бъде белег на завета между Мене и Земята." Това е първият връх на спасение, през който душата минава. (Битие 9:13) Един от потомците на Ной е Аврам, който става родоначалник на човечеството. Дълго време жена му Сара няма деца и тя му позволява да придобие син от нейната робиня Агар. Дават му името Исмаил. Агар и синът и Исмаил минават през големи страдания, през време на които Бог казва на майката, че синът и има велико бъдеще. Исмаил става родоначалник на арабския народ. По-късно, на стари години, с помощта на Бога, Сара ражда син на име Исак, който става родоначалник на еврейския народ. Така евреите и арабите произлизат от един баща - Аврам, и са братски народи, но и досега воюват жестоко помежду си. По това време човечеството е в своето бебешко развитие. Бог решава да изпита душата на Аврам - доколко тя е послушна. Той нарежда на Аврам да вземе единородния си син Исак, да отиде на планината Мория и там да го принесе в жертва за Него. Аврам слуша и точно изпълнява всичко, което Бог му нарежда. Запалват огън на върха и синът му го пита - коя ще е жертвата, която ще принесат за Бога, понеже няма никакво животно около тях. Аврам отговаря - че Бог има грижа за всичко. Когато той изважда ножа си и иска да убие и принесе в жертва единородния си син, ангел извиква от небето и му казва да не простира ръката си върху момчето, защото разбира, че Аврам се бои от Бога. Той повдига очите си и вижда един овен, заплетен в храстите, и го принася в жертва вместо сина си. След това изгражда олтар на това място и го нарича Иеова Ире - Бог ще промисли за всичко. Ангелът втори път му казва, че семето му ще се умножи като звездите и пясъка край морето, че в неговото име ще се благословят всичките народи по Земята. Така Аврам става приятел Божий и наставник на цялото човечество. Тогава Бог му се явява и казва, че от този момент нататък няма да се нарича Аврам, а Авраам , което показва, че Бог го изкачва една степен по-нагоре в духовното му развитие. Това е вторият връх, през който човешката душа минава, за да се научи да жертва всичко за своя велик Баща - за своя Бог. По времето на Мойсей човечеството израства и става на пет духовни години. Той извежда еврейския народ в пустинята и го спасява от египетското робство. По нареждане на Бога той се качва на върха Хорив на Синайската планина, където Бог му дава Десетте Божии заповеди, написани на каменни плочи, и Мойсей ги занася на евреите. От Божието присъствие той свети целият като слънце и се налага да си сложи маска на лицето, за да могат евреите да го гледат и слушат. Това е третият връх за човешката душа, през който тя минава, за да възприеме и започне да прилага Божиите закони в живота. При идването на Сина Божий на Земята преди 2000 години - Христос , човечеството е вече на 10 духовни години, с много силни чувства, и започва своя пубертет. Като се прибави към това и големият фанатизъм на фарисеите и садукеите, техният критичен ум довежда нещата до това, че те не познават Божия Пратеник, дошъл да ги повдигне, и го осъждат на разпъване. Един ден Христос взема със себе си Петър, Йоан и брат му Яков и ги извежда на връх Тавор, висок 561 метра, на 10 километра от Назарет, и се преобразява пред тях. Той става светъл като Слънцето - такъв, какъвто учениците Му никога не са говиждали. Един облак го засенва : „ И ето глас из облака, който казваше: Този е Син мой възлюблений, в Него благоволих: слушайте Него!" (Матея 17:5). Христос, за да може да живее между хората, да ги лекува и им проповядва, е намалил силата на своите вибрации 78 милиона пъти. Когато се качва на Тавор, той повишава вибрациите си, светва и при Него идват Мойсей и Илия и провеждат един дълъг разговор за развитието на човечеството и идването на новия живот на Земята, в която работа искат и те да вземат участие. Тримата придружаващи го ученици падат на земята и заспиват. Христос ги побутва с ръка, те се събуждат и виждат, че Той е сам и без силната светлина, която излъчваше дотогава. Желанието на Мойсей и Илия отправено към Христа се реализира по времето на Учителя Беинса Дуно, според когото живеещият на „Изгрева" брат Иван Антонов е прероденият пророк Илия. Това е четвъртият връх в развитието на човешката душа, на който тя прави пряка връзка с Бога и решава да работи за Новия Велик Живот, определен да дойде в бъдеще на Земята. Когато Христос каза на учениците си, че Той е живият хляб и истинското питие и те трябва да ядат плътта му и пият кръвта му ,те не разбират, че това се отнася до Словото, което Той постоянно им изнася, съблазняват се и казват ; „Тежка е тази дума за нас и ние не можем да я понесем." 72 -ма ученици го напускат и отиват в света. Когато Христос пита дванадесетте си ученици защо не го напускат, те му отговарят: "Къде да отидем? Ти имаш думи на живот." Христос обяснява на апостолите, че тази фанатична кръв, която евреите носят, не може да се промени, освен ако Той не пролее своята кръв и част от нея да влезе в еврейската и така да се промени тяхното съзнание. Тогава Синът Божий, на когото се дава всяка власт на Земята и Небето, допуска да бъде разпънат на кръст, да стане жертва за благото на цялото човечество. Това е петият връх, през който човешката душа минава - Голгота, едно планинско възвишение, близо до Йерусалим, на което евреите разпъват на кръст своите престъпници. Тук душата научава да се жертва за благото на цялото човечество. Учителят казва: "Христос никога не е разпъван. На Голгота евреите не разпънаха Христос, но в неговото тяло се всели грешният Адам и него разпънаха." Така пробудените души, минали през тези пет върха на изпитания, се подготвят за великата работа, която предстои пред човечеството при идването на новия живот на Земята и създаването на Шестата - Светеща раса, и Третата култура - на Любовта.

Г. Промени в Паневритмията и песните на Учителя, как се свири и играе Паневритмията. Бележки В живота на Братството се забелязва едно особено явление. Приятелите, се стремят постоянно и навсякъде да коригират Бога: коригират Словото и то губи духовната си същност, като особено старателен в това пакостливо дело сега е господин Димитър Калев и приятелите около него - Филип и др. Всяко същество на Земята, колкото е по-несъвършено и просто, мисли, че много знае и търси грешки на Бога и смело Го коригира. Какво можеш да коригираш в съвършеният Беинса Дуно, който управлява цялата Вселена и всички Богове и Ангели слушат с трепет всяка Негова дума? Само ние пигмеите и глупавите деца на Земята можем да извършим тази Велика глупост. Как ни търпеше Учителя - такива безобразници? Когато музикантите му се перчеха и искаха и коригираха песните Му, Той отсече: „На Изгрева няма нито един, който да разбира от окултна музика." Това Учителя го обяснява: „На Изгрева 75% са врагове и гонители на Братството и 25% се учат. Макар, че съм ви дал толкова песни и молитви, които използвате, мъчно ще се справите с лошите влияния на тези 75% врагове, които ще развалят всичко хубаво в живота ви." Имаме случая с Кирил Икономов, който постави във втората част на песента „Мога да любя" - „Слуга да стана" един „си бемол", за който Учителят му каза да го махне, защото ще му причини големи страдания. Той - големият музикант завършил Академията има толкова много знания! Как може да го коригира някой. И не послуша Учителя. Парализира се и 15 години до смъртта си беше схванат на легло. Ще гледаме бъдещите Велики наши музиканти, учители по Паневритмия и унищожители на Словото какво ще ги последва! Паневритмията брат ми Костадин и аз сме започнали да я играем от 1934 г., когато майка ни изплете бели вълнени костюмчета и като белодрешковци играехме на поляната. В сряда на ООК Учителят казва, че в бъдеще всички европейци ще се облекат в бели дрехи, ще станат белодрешковци. Всичките противоречия в Паневритмията идват от това, че нашите любими сестри: Катя Грива, Елена Андреева, Мария Тодорова, Милка Периклиева, Ярмила Менцелова, Анина Бертоли и др., които писаха ръководства за играене на Паневритмията, не са гледали Учителя, Който играеше покрай музикантите и всеки можеше да сверява часовника с Неговата изящна и точна игра, а са гледали как играят някой наши братя и сестри и от тях вадят заключение. Тези приятели не са я играли точно - съвършено. Учителят даде Паневритмията, показа я на приятелите и след това ги остави свободно да я играят без да направи на някого някаква бележка, но Той всеки ден ни я показваше. Учителят беше постоянно пред очите ни, когато играехме Паневритмията и аз непрекъснато го наблюдавах 10 години. Макар, че бях малко, глупаво дете, все нещо съм запомнил от Неговата игра (а имам силна памет - помня живота си от 2 годишна възраст насам). Учителят казва: „Слушайте ме какво говоря! Гледайте ме какво правя! Достатъчно е в един живот да послушате само едно, което ви казвам и да го изпълните така, както аз го изпълнявам, защото Моето Слово е от Бога и моите дела са от Бога." Такава душа ще носи това благословение със себе си милиони години. Понеже българите се ръководят от падналият Бог Сатурн, са крайно критични и много мъчно могат да приемат новото учение. „Най-мъчно от всичките народи по света", както казва Учителя. Затова имаме тези патологични прояви към Словото, Музиката и Паневритмията. Някои предложиха на музикантите още 1936-1937 г. да свирят по-бързо, за да изиграват Паневритмията. Един застъпник за по-бързото свирене беше Кирил Икономов. Срещу него застанаха повечето музиканти начело с брат Гавраил Величков и Асен Арнаудов. Учителят прекрати спора, като една сутрин след Паневритмията донесоха метроном, и Той извика брат Галилей и Асен Арнаудов и определи точно такта на всяко упражнение и го записаха на Паневритмията, която излезе в 1938 г. Например „Скачане" Andante (ММ...=80), „Тъкане" Andante (ММ...=76), „Сила, здраве е богатство" - Moderato, „При всичките условия" - Allegretto, „Скитах се по гори и планини" - Lento, „Стъпка по стъпка" Allegretto (ММ...= 70) и т.н. Тримата написаха и темпата на братските песни. Например„Цветята цъфтяха" Moderato и всеки що годе запознат с музиката, може да прочете темпото и да го изпълни. По времето на Учителя, когато през делничните дни много приятели отиваха на работа, Учителят нареди да се играят упражненията през едно, за да не се изменя темпото. Учителят предложи в делничните работни дни Паневритмията да не се свири бързо, но точно и за да могат приятелите, отиващи на работа да я изиграят да се свирят упражненията през едно. Винаги се изсвирваше „Първият ден на пролетта" и 10-те упражнения, които са от Божественият свят. Прескачахме № 11 „Евера" и свиреха № 12 „Скачане". Прескачахме № 13 „Тъкане", и свиреха № 14 „Мисли" , прескачах ме № 15 „Аоум " и свиреха № 16 „Изгрява Слънцето", прескачахме № 17 „Квадрат" и свиреха № 18 „Красота" , прескачахме № 19 „Подвижност", и свиреха № 20 „Побеждаване", прескачахме № 21 „Радостта на земята", и свиреха № 22 „Запознаване", прескачахме № 23 „Хубав ден" и свиреха № 24 „Колко сме доволни", прескачахме № 25 „Стъпка по стъпка" и свиреха № 26 „На ранина", № 27 „Дишане и № 28 „Промисъл". Така Паневритмията се изиграваше за малко повече от половин час и чиновниците отиваха на работа на време, а ние останалите изигравахме „Слънчевите лъчи" и „Пентаграма". Празник беше неделя, когато след беседата играехме цялата Паневритмия. Така беше по времето на Учителя, но след Неговото заминаване не помня случай да се е играла Паневритмията с упражненията през едно. Това бързане се прояви по време на свиренето на брат Филип Стоицев към 1990 г. Музикантите все бързаха по работата, която имаха, а Филип беше зъболекар и бързаше да приеме пациентите си и така Филип Стоицев наложи Паневритмията да се свири по френски образец - аеробично, бързо да свършва и музикантите да си гледат работата. Аз притежавам един такъв френски запис, при който не може да се играе Паневритмия, а само да се ръкомаха и тича. Това материалистично течение в Братството се усили много, особено след завръщането на Благи Жеков от поклонението му на Михаил Иванов във Франция, след което започнаха да свирят Паневритмията близо 2 пъти по-бързо. Б. Жеков под давлението на Антония и Янко от Димитровград измени изпълнението на упражнение № 11 - Евера. След изсвирването на упражнението един път не повтаря от знака за повторение след 20 такт (птички хвъркат), даден от Учителя, а го измества 4 такта назад, след 16- тия (въздух благодат), като се изменя мелодията и упражнението се удължава с 4 такта. На Паневритмията около 19.08.2000 г. в Рилската лятна школа 7-мото музикално упражнение от „Слънчеви лъчи" се изсвири и изпя с голям хор 3 пъти мелодията „Ти си ме мамо човек красив родила" по куплети, написани от Веса Нестерова. Това стана под давлението и ръководството на един оперен певец Симеон, който няма никаква духовна връзка с братската музика и всяка година досега вреди на Паневритмията на Рила. Това нещо може да се изпълни на концерт, а не да се развалят свещените упражнения на Паневритмията. Благи Жеков и Петър Ганев направиха цялостна редакция в издадената Песнарка на Учителя, 1999 г. ISBN 954-8091-90-9. Няма песен, в която, да не е променена гамата, темпото, че дори и заглавието. Като например: „Езикът на живата природа", в „Страшен беше вятърът" и др. Това са разрушители на музиката на Учителя и затова се плаща много скъпо. Тази песнарка няма никаква духовна стойност и трябва да се издаде песнарката на Учителя, както Той е дал песните. Тук никой досега не ги е осъдил, но горе са осъдни и ще понесат последствията на своите „велики" музикални дела. Какво да кажем за неправилното играене на Паневритмията, наложено от новоизлюпените лъжеучители по Паневритмия, които нито са виждали Учителя, нито как приятелите са играли по Неговото време. Още не е заглъхнал въпросът със „Зум ме зум". Подобно е положението и с „Малката програма на ученика" - Шестте упражнения, които се играят от 99% от последователите на Учителя назад. След 1000 години ще станем съвсем други хора, хора на Любовта. Учителят казва, че на Земята ще остане само Словото - непроменено , Паневритмията и Песните, които ни е дал. Бог, Учителят Беинса Дуно, Който е взел всички мерки да се запази оригиналното Слово както го е говорил. На Рила Учителят се явява пред брат Борис Николов с голяма бяла тетрадка и му казва: „Виждаш ли тази тетрадка. В нея са записани всичките мои беседи, които съм изнесъл на Земята - 7777, точно дума по дума. Словото ми е записано точно и в Акаша, и нищо няма да се изгуби." На Земята ще се въплотят и вселят милиони ангели, които ще ни научат как точно да играем Паневритмията, точно да пеем песните и да четем точното оригинално Слово на Учителя. Като си свършат работата, те ще си отидат, а ние ще останем да живеем като братя и сестри един велик духовен живот, при който Царството Божие ще дойде в миниатюр на Земята. Идат дни на радост! ПРИЛОЖЕНИЕ I. Формулите към шестте гимнастически упражнения, дадени в наряда за 1926 г., 22-29 август, София на „Изгрев" в томчето „Съборни беседи" - 1926 г. II. „Обяснения на старите гимнастически упражнения", дадени в „Съборни беседи" -1926 г. III. Изпълнение на гамата с движения, дадени от Учителя на 6.03.1942 г., в т. „Двете Божествени посещения", МОК, 21 год., с. 263. IV. „Значение на шестте гимнастически упражнения", Боян Боев - 31.01.1948 г. НАРЯД 1926 г. 22-29 август. София на „Изгрев" Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на „Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 238-239. Като се изпълняват старите гимнастически упражнения, при всяко едно ще се размишлява върху следното: При I -то - „Господи, да дойде Твоето благословение върху мен!" При II -то - „Да се изпълни душата ми с Божията Любов!" При Ill-то - „Да възрастне в мен Божията Правда!" При IV-то - „Ще служа Господу с всичката си душа." При V-то - „Ще се радвам на Божиите блага." При Vl-то - „Ще ходя в пътя на Истината." ОБЯСНЕНИЯ НА СТАРИТЕ ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ Първото упражнение включва в себе си два принципа: единство и множество . Ръцете спуснат и надолу, това представлява проявление на множеството . Съединението на ръцете, това представлява проявление на единството, което всичко хора проучват. Двете ръце изразяват токове в природата, т.е. две противоположни полюса на битието. Значи, това упражнение изразява проявление на единството в множеството, то служи за развиване на силата. Така се огражда човек. Второто упражнение представлява проявлението на битието във взаимните отношения, които съществуват между елементите. То изразява всички химически реакции, които се извършват във физическия и в духовния свят. Третото упражнение представлява отделните енергии, методи, начини, чрез които природата действа. Четвъртото упражнение представлява пътя, по който душата върви. Когато някога усетите, че пътят ви е изкривен, направете това упражнение и ще се почувствувате по-добре, ще дойдете в първото Закон е, че колкото повече се усилва действието, толкова повече се усилва и противодействието. Ако вървиш наляво и надясно, но всякога нагоре, това показва, че ти вървиш във възходяща степен, душата ти се развива. Но, ако вървиш надясно и наляво и слизаш надолу, това показва, че вървиш в низходяща степен, постепенно падаш. Щом вървиш нагоре, ще знаеш, че пътят, който ти е определен е един, затова не трябва да се спъваш от условията на живота. И всички противоречия, които срещате в живота, трябва да ги минете. Знайте, че те не са спънка в живота ви, но условия за вашето растене. За петото и за шестото упражнения няма да дам никакви обяснения. Те ще останат затворени, тъй както ангелът каза на Йоана след видението му: „Запечатай това нещо!" Всички тия упражнения имат освен физическо , още и духовно въздействие върху човека. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ГАМАТА. Гамата към шестте упражнения с движения е дадена от Учителя на 6.03.1942 г. в беседата „Динамични движения" МОК 21 годишнина томчето „Двете Божествени посещения", с. 263. „Гамата трябва да пеем с движения. (Учителят кляка с десния крак напред и като става пее „до" с издигнати ръце нагоре до рамената). Левият крак напред и ръцете опънати успоредно напред - пее „ре". Ръцете настрани и десният крак напред - пее „ми". Левият крак напред и ръцете под гърдите (стомаха), една до друга - пее „фа". Десният крак напред, отваряне ръцете настрани в полукръг - пее „сол". Левият крак напред и ръцете с допрени пръсти горе - на лявата страна на гърдите (сърцето) - пее „ла". Десният крак напред, ръцете неуспоредни нагоре, малко разтворени - пее „си". Левият крак напред, ръцете се спускат надолу - пее „до"... Някой път като не сте разположени - направете това упражнение. Дето ще се караш с някого, направи туй движение! Ще си помогнеш." При това седмо упражнение, което се играе напред, назад и пак напред се казва: „Ще пея Господи и ще те славословя в душата си."

В. Упражнения от Учителя с гамата и с формула. 2. Упражнение с формула - промисъл 1. Издигаме ръцете вертикално нагоре с длани една срещу друга и допрени пръсти и казваме: „Да пребъде Божият мир" , ръцете отиват на хилядолистника - Истината: „Да изгрее Божията радост и Божието веселие" , ръцете отиват с длани на сърцето: „в нашите сърца". Промисълът се казва 3 пъти. 2. Издигаме ръцете нагоре с длани една срещу друга, с допрени пръсти: „Ние сме в хармония с живата природа" , ръцете отиват на хилядолистника - Истината: „Нека Божието благословение да протече през нас. Да се въдвори Царството Божие в нас, да бъде Волята Божия" . Казва се три пъти. Тази формула - промисъл е за лекуване. Казана с вдъхновение и вяра лекува болестите Учителят ни учи, че трябва при обливане да задържаме ръцете си на хилядолистника, за да храним и развиваме правилно този център - на Любовта към Бога, който липсва на много българи. Ако прочетете Словото, ще намерите това разпределение, което Учителя е дал за тоновете, цветовете и планетите, използвано при изпълнение на гамата.

В. Упражнения от Учителя с гамата и с формула. 1. Упражнения с гамата Изпълнението на гамата е дадено от Учителя в класа на 6.03.1942 г., описано в беседата „Динамични движения", МОК, 1921 г., в томчето „Двете Божествени посещения", с. 263: „Гамата трябва да пеем с движения". Учителят кляка в салона с десният крак напред, изправя се, като пее тонът „до", и издига ръцете си по тялото от краката до рамената. От томчето „Двете Божествени посещения", 1921 г., МОК, беседата „Динамични движения", с. 263, Учителят е дал движението на ръцете при пеене на гамата. От томчето „ Великата възможност ООК, 19 година, с 34. Учителят казва: „В същност, при сегашното положение, както сме поставени, „сол" е Марс, „ла" е Юпитер." От томчето „ Съществуване , живот и отношение", МОК, 11 година, беседата „Вътрешното богатство", с 149: Учителят написа на дъската: „До - червен цвят, Си - виолетов цвят, Ла - син цвят, Сол - светло син цвят, фа - зелен цвят, Ми - жълт цвят, Ре - портокален цвят. Поздрав с дясната ръка издигната с дланта напред: „Ще пея Господи и ще те славословя с цялата си душа" . 1. Изнасяме десният крак напред, клякаме на земята, като я опираме с ръцете си. Пеем тона „до", като прекарваме ръцете си от краката с длани към тялото до гърдите и изправяме тялото си нагоре (това е процеса на пробуждане), а ръцете свити в лактите, с длани върху гърдите. Мислим за червеният цвят, Слънцето, силата, живота и здравето, които то носи. 2. Правим крачка с левият крак напред, изнасяме едновременно ръцете си хоризонтално и успоредни напред с длани надолу и изпяваме тона „ре" (това е движение и покълване). Мислим за портокаленият цвят, планетата Меркурий и Мъдростта. 3. Правим крачка с десният крак напред, като едновременно разтваряме ръцете си хоризонтално настрани като дланите са свити и една срещу друга и изпяваме тона „ми" (това е израстване на стръкчето), като мислим за жълтият цвят, планетата Венера и Любовта. 4. Правим крачка с левият крак напред, като едновременно ръцете отиват на стомаха с допрени пръсти и длани към тялото и изпяваме тона „фа" (условия в живота и разлистване), като мислим за зеленият цвят, планетата Земя и спътника и Луна и растенето в живота. 5. Правим крачка с десният крак напред като едновременно разтваряме ръцете хоризонтално в полукръг като венец на височината на лицето и изпяваме тона „сол" (това е цъфтенето - цвета на плода), като мислим за ясносиният цвят, планетата Марс и животинските сили, които често бушуват в нашето тяло. 6. Правим крачка с левият крак напред, като едновременно ръцете отиват допрени една до друга с длани на сърцето и изпяваме тона „ла" (това е плодът на нашият труд), като мислим за тъмно синият цвят, планетата Юпитер и Бялото Братство, което ръководи и направлява цялата Вселена, чрез което работи Бог, като възпитава, хармонизира и оправя сърцата на хората. 7. Правим крачка с десният крак напред като едновременно издигаме ръцете си нагоре, неуспоредни (малко разтворени), с длани една срещу друга и изпяваме тона „си" (устата - вкусването на плода), като мислим за виолетовият цвят, планетата Сатурн, кармата, Божествената сила, която постоянно ни повдига. 8. Правим крачка с левият крак напред, като едновременно правим обливане с ръцете, които сваляме от горното положение през главата - хилядолистника покрай тялото с длани към него, клякаме и опираме с ръцете си земята и изпяваме горно „до" (това е посяване на ново семе), като мислим за белият цвят, планетата Уран и Божията Мъдрост

Б. Шестте гимнастически упражнения на Учителя Дънов. Малката програма на ученика за всеки ден. Шестте гимнастически упражнения, са малката програма на ученика за всеки ден, дадени на 19.08.1922 г. в гр. Търново на братския събор. След откриването на събора на Преображение и даването на „Молитвата обещание към Господа на Любовта", на с. 8, 9, 10, 11, 12, 13 от „Беседи, обяснения и упътвания", 1922 г. са описани точно как да се изпълняват тези шест много важни упражнения за ученика. Господ веднъж дава нещо и то е абсолютно и не го променя никога. Упражненията започват с десният крак и напред. В Словото си, Учителят отбелязва, че всичките над 200 упражнения, които е дал в Школата започват с десният крак и само напред. През 1939 г. за Пролетното равноденствие Учителят дава задачата на братята и сестрите да възстановят пълна хармония помежду си: да няма никакви спорове, кавги и разправии и тази хармония от Братството да се разнесе по целият български народ. От България тази вълна на мир, хармония и добро да обхване цяла Европа и така да се избегне надвисналата над човечеството Втора Световна война. Ако ние - Братството и българският народ не изпълним тази повеля на небето, България ще изгуби своите благоприятни духовни условия за 60 години. И този път ние не изпълнихме повелята на Бога и последствията веднага се стовариха върху главите ни. Братството премина в инволюционен период на развитието си и шестте гимнастически упражнения започнаха да се играят назад, под въздействието на повечето от 3/4 братя и сестри, които бяха в своето инволюционно развитие. Учителят , който владее Бялата и Черна ложа , инволюцията и еволюцията, каза: „Ще се върнете малко назад, за да си платите кармата, която сте натрупали в миналото." Ние влязохме в един 60 годишен период на мъки и страдания. Мина този период и е крайно време да играем първите упражнения с десният крак напред в пътя на еволюцията, в пътя към Бога, към Когото постоянно се стремим". 1960 г. една сутрин, като си правех молитвата рано и започнах да играя първите упражнения назад, ми се яви Учителят и ми каза: „Достатъчно си ги играл упражненията назад. От днеска нататък започни да ги играеш напред." Веднага изпълних думите Му и играя упражненията повече от 40 години с десният крак и напред. Сега ние играем шестте упражнения и Паневритмията неправилно, което е израз на нашето забавено духовно развитие. Когато станем будни за духовният си живот и имаме пълна хармония между мислите си, чувствата и постъпките си, ние ще играем и упражненията съвършено. Тогава ще ни се отворят очите, ще виждаме как играят ангелите над нас и няма да грешим и спорим за упражненията. Важно е упражненията да се играят с пълна концентрация на ума, хармонично - едновременно от всички участващи. Тогава те имат голяма сила. Учителят на събора 1922 г. дава упражненията. На събора в София - Изгрева 1926 г. от 22 до 29 август дава за всяко упражнение формула, върху която да се размишлява при изпълнението на упражненията. Към 1936 г, започнахме да правим поздрав при започване на всяко упражнение, с казване на съответната формула, за да се свържем със съществата, които стоят зад всяко упражнение и уреждат и направляват нашият физически и духовен живот. Към 1940 г. Учителят в Словото си даде други формули, свързани с първите основни - да мислим върху тях.Така аз съм оформил всичките тези формули към всяко упражнение, да се ползваме от силите, които носят - от онова, което ни е дал Учителя. Много писачи писаха и защищаваха в писанията си старите методи на работа - инволюционното в живота. Брат Боев много добре го е обяснил този въпрос в статията си „Значение на шестте гимнастически упражнения " от 31.01.194 8 г. Появи се и един инженер Георги Райнов, който взима цитати от Словото, измисля нови формули, които Учителят не е дал за тези упражнения, като се стреми да докаже, че лъжата е истина. Материалистът не се стреми към Бога, а се отдалечава от Него, като върви по пътя на инволюцията. Такива ги има много в Братството, които не вървят в пътя на ученика - еволюционният път, посочен ни от Учителя, а в старият инволюционен атавистичен път, водещ до Черната ложа. ПЪРВО УПРАЖНЕНИ Е Поздрав с дясната ръка, издигната с дланта напред и казваме: Господи , да дойде Твоето благословени е върху мен като мислено казваме: Единство с Бога и общност с братята и сестрите 1. Издигаме двете си ръце в полукръг над главата с допрени пръсти, като поемаме дълбоко въздух и броиме до шест. Правим крачка с десният крак напред, задържаме поетият въздух до шест, клякаме на лявото коляно, като сваляме ръцете си покрай тялото, с длани към него и опираме с ръцете си земята до пръстите на краката, като издишаме задържаният въздух до шест. 2. Изправяме тялото си, издигаме двете си ръце в полукръг над главата с допрени пръсти, като правим крачка с левият крак напред и поемаме дълбоко въздух до шест. Задържаме поетият въздух до шест, клякаме на дясното коляно, като сваляме ръцете си покрай тялото надолу с длани към него. Допираме с пръстите си земята до краката и издишаме до шест задържаният въздух. Изправяме тялото си. 3. Издигаме двете си ръце в полукръг над главата с допрени пръсти, като правим крачка с десният крак напред и поемаме дълбоко въздух до шест. Задържаме поетият въздух до шест, клякаме на лявото коляно, като сваляме ръцете си покрай тялото надолу с длани към него. Допираме с пръстите земята до краката си и издишаме задържаният въздух до шест. Изправяме тялото си. 4. Издигаме двете си ръце в полукръг над главата с допрени пръсти, като правим крачка с десният крак назад и поемаме дълбоко въздух до шест. Задържаме поетият въздух до шест, клякаме на дясното коляно като сваляме ръцете си покрай тялото, с длани към него. Допираме с пръстите земята до краката си и издишваме задържаният въздух до шест. Изправяме тялото си. Виждаме, че когато се връщаме назад (инволюцията), няма равномерно разпределяне на енергиите между двата крака, а се натоварва този крак с който се връщаме и на него клякаме. Значи при инволюцията равновесието и хармонията се нарушават. Напред отиваме с десния крак, а клякаме на лявото коляно, докато при връщането назад попадаме под закона на кармата - закона на еднообразието. 5. Издигаме двете си ръце в полукръг над главата, с допрени пръсти, като правим крачка с левият крак назад и поемаме дълбоко въздух до шест. Задържаме поетият въздух до шест, клякаме на лявото си коляно, като сваляме ръцете си покрай тялото с длани към него. Допираме с пръсти земята до краката си и издишаме задържаният въздух до шест. Изправяме тялото си. 6. Издигаме двете си ръце в полукръг над главата с допрени пръсти, като правим крачка с десният крак назад и поемаме дълбоко въздух до шест. Задържаме поетият въздух до шест, клякаме на дясното си коляно, като сваляме ръцете си покрай тялото с длани към него. Допираме с пръсти земята до краката си и издишаме задържаният въздух до шест. Изправяме тялото и прибираме десният крак до левият. ВТОРО УПРАЖНЕНИЕ Поздрав с дясната ръка, издигната с дланта напред: „Да се изпълни душата ми с Божията любов. " - Отношенията ни с братята и сестрите. 1. Издигаме ръцете си в полукръг над главата една до друга с длани напред. Правим крачка с десният крак напред, като поемаме въздух до шест. Задържаме до шест, навеждаме тялото напред и сваляме ръцете успоредни една до друга, с дланите надолу над десният крак и опираме земята с пръстите си, като издишаме до шест задържаният въздух и едновременно коленичим на лявото коляно и изтегляме ръцете нагоре, като загребваме навътре и ги плъзгаме по десният крак нагоре до височината на гърдите. Изправяме тялото. 2. Продължаваме да издигаме ръцете още нагоре до вертикални с длани напред, правим крачка с левият крак напред, като поемаме дълбоко въздух до шест. Задържаме до шест и навеждаме тялото напред и сваляме ръцете успоредни една до друга с дланите надолу над левият крак и опираме земята с пръстите си, като издишаме до шест задържаният въздух и едновременно коленичим на дясното коляно и изтегляме ръцете нагоре, като загребваме навътре и ги плъзгаме по левият крак до височината на гърдите. Изправяме тялото. 3. Продължаваме да издигаме ръцете още нагоре до вертикални с длани напред, правим крачка с десният крак напред, като поемаме дълбоко въздух до шест. Задържаме го до шест и навеждаме тялото напред и сваляме ръцете успоредни една до друга с длани надолу над десният крак и опираме земята с пръстите си, като издишваме до шест задържаният въздух и едновременно коленичим на лявото коляно и изтегляме ръцете нагоре, като загребваме навътре и ги плъзгаме по десният крак до височината на гърдите. Изправяме тялото. 4. Продължаваме да издигаме ръцете още нагоре до вертикални с длани напред, правим крачка с десният крак назад и поемаме дълбоко въздух до шест. Задържаме го до шест и навеждаме тялото напред и сваляме ръцете успоредни една до друга с длани надолу над левият крак и опираме земята с пръстите си, като издишаме задържаният въздух до шест, като едновременно коленичим на дясното коляно и изтегляме ръцете нагоре, като загребваме навътре и ги плъзгаме по левият крак до височината на гърдите. Изправяме тялото. 5. Продължаваме да издигаме ръцете още нагоре до вертикални с длани напред, правим крачка с левият крак назад и поемаме дълбоко въздух до шест. Задържаме го до шест и навеждаме тялото напред и сваляме ръцете успоредни една до друга с длани надолу над десният крак и опираме земята с пръстите си, като издишаме задържаният въздух до шест, като едновременно коленичим на лявото коляно и изтегляме ръцете нагоре, като загребваме навътре и ги плъзгаме по десният крак до височината на гърдите. Изправяме тялото. 6. Продължаваме да издигаме ръцете още нагоре до вертикални с длани напред, правим крачка с десният крак назад и поемаме дълбоко въздух до шест. Задържаме го до шест и сваляме ръцете успоредни една до друга с длани надолу над левият крак и опираме земята с пръстите си, като издишаме да шест задържаният въздух, като едновременно коленичим на дясното коляно и изтегляме ръцете си нагоре като загребваме навътре и ги плъзгаме по левият крак до височината на гърдите. Изправям е тялото. Ръцете ги даваме настрани , хоризонтално на височината на раменете с длани надолу и ги сваляме покрай тялото, като прибираме десният крак до левият. ТРЕТО УПРАЖНЕНИЕ Поздрав с дясната ръка, издигната с дланта напред: „Да възрасне в мен Божията Правда" . Мислим за действието на силите в природата. 1. Дясната ръка описва полукръг назад и нагоре до отвесно положение с дланта напред, а лявата остава свободно пусната надолу. Правим крачка с десният крак напред, като поемаме дълбоко въздух до шест, задържаме го до шест, клякаме на лявото коляно и едновременно спускаме дясната ръка, опъната надолу и я поставяме върху дясното коляно. Лявата ръка е свободна и опира земята, като издишаме задържаният въздух до шест. Изправяме тялото и дясната ръка отива на мястото си - до тялото. 2. Лявата ръка описва полукръг назад и нагоре до отвесно положение с дланта напред, а дясната остава свободно пусната надолу. Правим крачка с левият крак напред, като поемаме дълбоко въздух до шест, задържаме го до шест, клякаме на дясното коляно, като едновременно спускаме лявата ръка опъната надолу и я поставяме върху лявото коляно, а дясната ръка е пусната свободно надолу и опира земята, като издишваме до шест. Изправяме тялото и лявата ръка отива до тялото. 3. Дясната ръка описва полукръг назад и нагоре до отвесно положение с дланта напред, а лявата остава свободно пусната надолу. Правим крачка с десният крак напред, поемаме дълбоко въздух до шест, задържаме до шест, клякаме на лявото коляно, като едновременно спускаме дясната ръка опъната надолу и я поставяме върху дясното коляно, като издишаме задържаният въздух до шест, а лявата ръка опира земята. Изправяме тялото си и дясната ръка отива до тялото. 4. Лявата ръка описва полукръг назад и нагоре до отвесно положение с дланта напред, а дясната остава свободно пусната надолу. Правим крачка с десният крак назад, поемаме дълбоко въздух до шест, задържаме до шест, клякаме на дясното коляно, като едновременно спускаме лявата ръка опъната надолу и я поставяме върху лявото коляно, като издишваме задържаният въздух до шест, а дясната ръка опира земята. Изправяме тялото си и лявата ръка отива до тялото. 5. Дясната ръка описва полукръг назад и нагоре до отвесно положение с дланта напред, а лявата ръка остава свободно пусната надолу. Правим крачка назад с левият крак, като поемаме дълбоко въздух до шест, задържаме до шест, клякаме на лявото коляно, като едновременно спускаме дясната ръка опъната надолу и я поставяме върху дясното коляно, като издишаме задържаният въздух до шест, а лявата ръка опира земята. Изправяме тялото си и дясната ръка отива до тялото. 6. Лявата ръка описва полукръг назад и нагоре до отвесно положение с дланта напред, а дясната остава свободно пусната надолу. Правим крачка с десният крак назад, като поемаме дълбоко въздух до шест, задържаме до шест и клякаме на дясното коляно, едновременно спускаме лявата ръка опъната надолу и я поставяме върху лявото коляно като издишаме задържаният въздух до шест, а дясната ръка опира земята. Изправяме тялото си и лявата ръка отива до тялото. Прибираме десният крак напред до левият. ЧЕТВЪРТО УПРАЖНЕНИ Е (косене) Поздрав с дясната ръка издигната с дланта напред: „Ще служа на Господ с цялата си душа" . Моята душа е чиста и отправена към Бога. Това упражнение показва пътя на душата. 1. Двете ръце се изнасят напред хоризонтално с длани надолу и отиват надясно хоризонтално на височината на раменете. Изнасяме и десният крак напред, като поемаме дълбоко въздух до шест, задържаме до шест и косиме бавно на ляво, като клякаме на лявото коляно и издишваме задържаният въздух до шест. Изправяме тялото, като поемаме дълбоко въздух до шест. Ръцете са хоризонтално наляво. 2. Изнасяме левият крак напред, задържаме въздуха до шест и косим бавно надясно, като клякаме на дясното коляно и издишваме задържаният въздух до шест. Изправяме тялото, като поемаме дълбоко въздух до шест. Ръцете са хоризонтално на дясно. 3. Изнасяме десният крак напред, задържаме въздухът до шест и косим бавно наляво, като клякаме на лявото коляно и издишаме задържаният въздух до шест. Изправяме тялото като поемаме дълбоко въздух до шест. Ръцете са хоризонтално на ляво. 4. Изнасяме десният крак назад, задържаме въздухът до шест и косим бавно надясно, като клякаме на дясното коляно и издишаме задържаният въздух до шест. Изправяме тялото, като поемаме дълбоко въздух до шест. Ръцете са хоризонтално надясно. 5. Изнасяме левият крак назад, задържаме въздухът до шест и косим бавно наляво, като коленичим на лявото коляно и издишваме задържаният въздух до шест. Изправяме тялото, като поемаме дълбоко въздух до шест. Ръцете са хоризонтално наляво. 6. Изнасяме десният крак назад, задържаме въздухът до шест и косим бавно надясно като клякаме на дясното коляно и издишваме задържаният въздух до шест. Изправяме тялото. Прибираме десният крак напред до левият. Ръцете отиват напред хоризонтално с длани надолу, разтваряме ги настрани хоризонтално на височината на раменете и ги сваляме долу. ПЕТО УПРАЖНЕНИЕ Поздрав с дясната ръка издигната с дланта напред: „Ще се радваме на Божиите блага" , които Ти Господи със Своята Велика Любов ни изпълваш. Ръцете отиват нагоре, допират се и се спускат върху главата и отиват на раменете с допрени пръсти, като поемаме дълбоко въздух до шест. Това упражнение е за придобиване на търпение. 1. Правим три полукръга с десният крак напред наляво пред левия крак, като опираме с върхът на пръстите десният крак до земята. (Това е задържането на въздуха до шест), пристъпваме с десният крак напред и клякаме на лявото коляно, като издишаме задържаният въздух до шест. Изправяме тялото, като поемаме дълбоко въздух до шест. Ръцете са постоянно на раменете. 2. Правим три полукръга с левият крак напред надясно пред десният крак (това е задържането на въздуха до шест). Пристъпваме с левият крак напред, клякаме на дясното коляно, като издишваме задържаният въздух до шест. Изправяме тялото, като поемаме дълбоко въздух до шест. 3. Правим три полукръга с десният крак напред, наляво пред левият крак (това е задържането на въздуха до шест). Пристъпваме с десният крак напред, клякаме на лявото коляно, като издишваме задържаният въздух до шест. Изправяме тялото като поемаме дълбоко въздух до шест. 4. Правим три полукръга с десният крак назад, наляво зад левият крак (това е задържането на въздухът до шест). Пристъпваме с десният крак назад, клякаме на дясното коляно, като издишаме задържаният въздух до шест. Изправяме тялото, като поемаме дълбоко въздух до шест. 5. Правим три полукръга с левият крак назад надясно зад десният крак (задържането на въздуха до шест). Пристъпваме с левият крак назад, клякаме на лявото коляно, като издишаме задържаният въздух до шест. Изправяме тялото, като поемаме дълбоко въздух до шест. 6. Правим три полукръга с десният крак назад, наляво, зад левият крак (това е задържането на въздуха до шест). Пристъпваме с десният крак назад, клякаме на дясното коляно като издишаме задържаният въздух до шест. Изправяме тялото, десният крак отива напред до левият, разтваряме ръцете настрани хоризонтално с длани обърнати надолу и ги сваляме до тялото. Дълго време аз правех това упражнение без да опирам земята с кракът си (във въздуха) при правене на полукръговете, но ми се яви едно същество от духовният свят и ми каза, че на земята ние трябва да правим контакт с нейните сили и затова леко да опираме с пръстите на движещият се крак земята. ШЕСТО УПРАЖНЕНИЕ Поздрав с дясната ръка, издигната с дланта напред: „Ще ходя в пътя на истината" . Ръцете назад и нагоре в полукръг се издигат до отвесно положение допрени. Изнасяме десният крак напред и казваме: „Ще пречистя ума и сърцето си". Двете ръце се слагат на центъра на Мъдростта - над челото: „Ще имам ум, светъл като слънцето". Двете ръце отиват на сърцето: „И сърце чисто като кристал". Клякаме на лявото коляно, поставяме ръцете успоредни напред с длани една срещу друга на височината на раменете и казваме: „Господи, ела чрез Духът си и ни очисти". Прибираме ръцете с длани на гърдите като поемаме дълбоко въздух до шест. Задържаме до шест с дланите на гърдите и изнасяме напред ръцете хоризонтално, като издишаме задържаният въздух с духане през устата до шест, като казваме: „Ху". Това упражнение се повтаря шест пъти. С това духане ние изчистваме умът си, а с дъхането след това - сърцето си. При шестото издишване -духане разтваряме ръцете настрани хоризонтално с длани напред на височината на раменете и казваме: „Господи, ела чрез Духът си и ме благослови." Така да се разнесе Словото на Бога по лицето на цялата земя! Прибираме ръцете с длани към тялото и ги слагаме допрени върху устните със събрани пръсти, като поемаме дълбоко въздух до шест, задържаме го до шест - с ръцете върху устните, обръщаме дланите си навън и издишваме тихо с дъхане до шест, като ръцете отиват в изходното си положение - разтворени настрани хоризонтално с длани напред. Това упражнение се повтаря шест пъти. С него ние изчистваме сърцето си (с дъхането). Изправяме тялото, прибираме десният крак назад до левият и сваляме ръцете надолу - покрай тялото си.

5. ПЕНТАГРАМ В 1926 г. един мой много близък приятел и съученик от Младежкия клас - брат Цочо Диков Ракитски отива при Учителя и го помолва да създаде едно музикално упражнение с движение , което да изразява и носи силите на Пентаграма. Този брат не е музикант, а астроном, но любознателен и с буден дух. Учителят, който тогава започва да оформя отделните части от упражненията на Паневритмията , веднага откликва на това красиво желание и подготвя „Пентаграм" със съответна музика и движение. В 1927 г. след построяването на салона на Изгрева и свършването на събора , Беинса Дуно показва стъпките и движенията на Пентаграма , но приятелите не могат да ги схванат и Учителят ги отлага за по-късно време, което дойде през пролетта на 1938 г. След научаването от нас, децата на „Слънчеви лъчи" ние научихме и показахме „Пентаграм" на възрастните братя и сестри след свършване на Паневритмията. Пентаграмът е символ на човешкото развитие и оформянето на петте сетива на човека: вкус, мирис, осезание, слух и виждане. Той е носител на петте добродетели : Любов , Мъдрост , Истина , Правда и Добродетел - качества , необходими за излизането на човечеството от Петата, арийска раса и влизането му в Шестата, светеща раса на Любовта. Чрез изиграването на Пентаграма, петте добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел се раздвижват и оживяват в човека и почват да работят, да изграждат духовното му тяло. Още в 1896 г. Учителят получава картината на черно-белия Пентаграм, на върха на който е главата на Христос. Тази картина не е известна на никого от древните учени. По-късно в 1922 г. той поставя пред горницата в Търново новия Пентаграм, нарисуван от американския художник Шлятер, в зенита на който - Върха на Истината, е поставен образа на Учителя с разтворени настрани ръце, с които благославя цялото човечество. Това е емблемата, хоругвата на хората, които се стремят към Шестата раса. Пентаграмът представлява човекът с разкрачени крака и разтворени ръце - гледана Пентограмата в анфас - насреща. Левият крак е Добродетелта, десният - Правдата, лявата ръка е Любовта, а дясната ръка е Мъдростта, главата е Истината. Тази фигура статично се изразява в упражнението „Пентаграм" с подреждането на пет двойки в една права линия по посока на движението на Паневритмията. При започване на движението на играчите веднага се образува Пентаграмът. като първата двойка откъм центъра е лявата ръка - Любовта. Втората двойка е левият крак - Добродетелта. Третата двойка, която е в средата, е главата - Истината. Четвъртата двойка е десният крак - Правдата, а петата двойка е дясната ръка - Мъдростта. Обикновено повечето приятели се стремят да бъдат първа двойка към центъра, което става още от „Слънчеви лъчи", за да започнат развитието си в Пентаграма от Любовта. При изиграване на упражнението пет пъти всеки участник става и лява ръка, и ляв крак, и глава, и дясна ръка, и десен крак. Музиката на „Пентаграм" Бархан Беру има 80 такта, с ДС al Fine, които се повтарят 5 пъти = 400 такта. След свършването на „Слънчеви лъчи" шестата двойка напуска лъча и играчите на всички лъчи се обръщат надясно в посока на движението на Паневритмията. Лъчите в зависимост от играчите могат да бъдат по-малко от 12 в централната част, но никога повече от 12, като тези, които са в повече, излизат във външния кръг около основните 12 лъча. 1. Редицата от пет двойки се нарежда в права линия, краката събрани, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°, а ръцете са с длани надолу на слънчевия възел. Правим крачка с десния крак напред и едновременно разтваряме ръцете настрани, хоризонтално с длани надолу, правим крачка с левия крак и прибираме ръцете на изходно положение. Най-лявата първа двойка прави 16 крачки и оформя лявата ръка. Втората двойка прави 8 крачки и оформя левия крак. Третата двойка (средната) прави 24 крачки и оформя главата. Четвъртата двойка прави 8 крачки и оформя десния крак. И петата двойка прави 16 крачки и оформя дясната ръка. Водещият отпред на третата двойка - главата, като направи 24 крачки при изпяване на думата „свобода", се обръща надясно заедно с всички играчи с лице към центъра на току-що образувания Пентаграм. 2. Всички първи от двойките тръгват едновременно с десния крак напред, като разтварят ръцете си настрани. Правят крачка с левия крак и прибират ръцете си в изходно положение. Играещите правят 16 такива крачки за 8 такта, като всеки пръв от двойката отива наляво през една двойка и застава зад втория, който при тръгването на първия прави две крачки напред и освобождава място за идващия пръв отдясно през един. Той застава зад втория, който е станал пръв и е отпред. 3. Вторите тръгват и за 16 крачки или 8 такта отиват зад своя партньор. Всички се обръщат наляво в посока на движение на Паневритмията. Първият - лявата ръка става дясна - пет; вторият става глава - три; третият става дясна ръка - четири; четвъртият става лява ръка - едно; петият става ляв крак - две. За четири такта десният крак - четири, и левият крак - две, се изравняват с лявата ръка - едно, и дясната ръка - пет, кат о спира т за момент на едно място и след това заедно за четири такта се изравняват с главата - три, като изправят редицата. 4. Двете ръце са при слънчевия възел със събрани пръсти, краката събрани, а погледът е напред и нагоре под ъгъл 45°. Правим крачка с десния крак напред и едновременно със замах издигаме двете ръце нагоре с длани надолу и ги разтваряме като чашка на разцъфнал цвят, за да приемем Божието благословение. Правим крачка с левия крак и ръцете отиват на изходното си положение. (При всяка крачка с десния крак ръцете се издигат и разтварят нагоре.) Правим 32 такива крачки за 16 такта от началото на музикалното упражнение на „Пентаграм" до края. Пентаграмът е върхът на Паневритмията и ода на Радостта, Хармонията и Мира, които радиално трябва да се разнасят по цялата Земя и да пробудят висшето съзнание на хората, да се примирят, да си подадат ръка и да заживеят като братя и сестри в едно семейство, в едно стадо с един пастир - Бог. Братя и сестри, аз не ви предлагам нова Паневритмия, а само ви обяснявам принципите, върху които е изградена тя. Аз махам само панделките и украшенията, които някои наши приятели са прибавили към това, което е дал Учителя, всичко пресилено и крайно, което не хармонира с упражненията. В Паневритмията няма крайности и всички движения трябва да бъдат отмерени, хармонични и проведени с мисъл и чувство. Стигнем ли до вътрешната същност на Паневритмията, ние постоянно ще придобиваме духовна сила и ако я играем ритмично и изпълняваме отделните движения едновременно и в единомислие, ние ще постигнем един неподозиран висок резултат в нашето духовно развитие на Земята. Висшите енергии ще потекат през нашите умове и ние ще изменим начина на мисленето си, главите ни ще узреят и ще се свържем с гениалните мисли на ангелите, които ще започнем да прилагаме на Земята. Ще станем братя и сестри и новият живот, който тропа на вратата на нашите измъчени души, ще намери благоприятна почва да се прояви, развие и разцъфти върху нашата изстрадала и измъчена от човешки противоречия Земя.

4. Слънчеви лъчи През 1927 г. след построяването на нашия братски салон на Изгрева и провеждането на събора Учителя прави опит да въведе в Братството да се играят „Слънчеви лъчи" и „Пентаграм". Нашите братя и сестри не могат да схванат неговата идея и не могат да разберат и приемат тези упражнения. Учителят променя методите. В 1938 г. през месец май Учителят помолва сестра Милка Периклиева и сестра Катя Грива да изберат 10 деца, на които той всяка вечер на полянката за Паневритмия под осветлението на голямата 1000-ватова лампа да преподава нови упражнения - „Слънчеви лъчи" и „Пентаграм". В тази постоянна десятка бяхме брат ми Костадин и аз. Учителя тихо нареждаше на сестра Милка Периклиева какво трябва да правим, като постоянно ни наблюдаваше и следеше как играем. Милка Периклиева и Катя Грива ни ръководеха. Упражненията ги играехме без музика. За един месец ние научихме добре „Слънчеви лъчи" и Беинса Дуно нареди да ги покажем на приятелите след свършване на Паневритмията. Така ние използвахме и големия оркестър, който ни свиреше мелодията на „Слънчеви лъчи", а ние играехме. По нареждане на Учителя около центъра с лампата приятелите направиха 12 симетрични точки, големи около 30 см. в диаметър, които бяха попълнени с изгасена бяла вар и се виждаха много хубаво На всяка точка, когато играехме „Слънчеви лъчи", заставаха първите двойки и след тях се нареждаха още 5 - всичко 6 двойки. До един месец братята и сестрите научиха „Слънчеви лъчи" и започнаха да ги играят като продължение на Паневритмията. Сутрин ние показвахме „Слънчеви лъчи", а вечер усилено учехме „Пентаграм" и докато приятелите започнаха да играят „Слънчеви лъчи" след Паневритмията, бяхме готови да им покажем и „Пентаграм". Ние, малките непослушни палавници, бяхме много вдъхновени и с голяма любов и радост играехме показаните упражнения, като много бързо коригирахме грешките, които правехме. Отначало Учителят нареди „Пентаграм" да го играем напред и след свършването му да се обръщаме кръгом, при което първият да става втори, а вторият първи. След 2 седмици Учителят промени тази игра, като каза, че като се играе по този начин, няма движение напред и упражнението става много статично. Тогава нареди да не се обръщаме кръгом, а да се движим в кръг около центъра. Скоро показахме и „Пентаграм" на приятелите и те бързо го усвоиха. Започнахме всеки ден редовно да играем „Слънчеви лъчи" и „Пентаграм", като неотделна част от Паневритмията. В 1939 г. ние показахме упражненията и на чужденците, и те ги научиха много по-бързо, отколкото нашите изгревчани. С тази попълнена Паневритмия ние отидохме на Рила в 1939 г. „Слънчеви лъчи" са движения взети от Природата, и са велик израз на постоянния съзидателен процес, който става в живота с помощта на мощните сили на Космоса, които се фокусират в нашето Слънце. Има по-сложни упражнения от „Слънчевите лъчи", но ние не сме готови още за тях. Лъчите на Слънцето постоянно удрят по Земята, по растенията и създават плодовете. Техният всекидневен приток дава цъфтежа, връзването, оформянето и развитието на плодовете до тяхното пълно узряване. Те посещават всички същества и всяко според степента на своето развитие ги използва за своите нужди. Когато един слънчев лъч попадне върху главата на една змия, тя го използва да си приготви отрова, за да ухапе някого. Вълкът използва тази енергия, за да си уякчи и заостри зъбите и ноктите. Поетът написва едно хубаво стихотворение, а музикантът - една симфония. Слънчевите лъчи влияят на всички хора и ги подготвят за пролетта на човешката душа, когато по лицето на Земята хората ще станат братя и сестри и ще дойде новата Шеста светеща раса на Любовта. Упражнението „Слънчеви лъчи" се явява като миротворец на Земята, събужда и хармонира висшите съзнания на хората за един общ велик живот на мир, разбирателство и пълна взаимопомощ в живота. Кръгът с 12-те радиални лъча около центъра представлява 12-те зодиакални знаци, покрай които минава Земята в своето движение около Слънцето. Лъчите, които са извън кръга около централните 12 лъча, са останалите многобройни съзвездия, които пряко или косвено влияят върху живота на Земята. 12-те лъча се движат по радиусите на окръжността, а външните - по окръжност около центъра. Това е израз на общия космичен процес, който става в малкото и голямото, от човека до Слънцето и в цялата Природа. Това е движение и ритъм на постоянния живот, който изпълва Вселената. Оттук идваме до заключение, че е необходимо да има винаги и лъчи извън централните 12. Това става винаги на лятната школа на Рила около 19 август. Това, обаче, много рядко се случваше на Изгрева, и то само по време на съборите. Затова ние нямахме навик да играем и в кръга около централните 12 лъча. Лъчите, насочени към центъра, имат центроустремително движение, т е. движение към Бога. В играта има и връщане назад към периферията - движение към света, което е сравнително малко. Божествената хармония струи навсякъде в това слънчево упражнение и всички движения са насочени по пътя на човешката еволюция и прогрес. Упражнението „Слънчеви лъчи" е един успешен опит на Учителя да изкара българите от затворения кръг на тяхната народна музика, при която, когато българинът играе например ръченица със стегнати ръце и крака, той бързо се уморява и след свършването на играта често му се налага да си почива. Упражнението „Слънчеви лъчи" освобождава човека от вътрешното му напрежение и му отваря път към свободно движение, от което играещият не се уморява, а придобива сили и нови енергии. Участниците се нареждат по двама в 12 лъча, насочени радиално към един общ център. Във всеки лъч има по 6 двойки, като разстоянието между тях е около 1 метър (ние обикновено играехме лъчите с по 5 двойки, понеже веднага след свършването на „Слънчеви лъчи" преминаваме към „Пентаграм", който се играе с пет двойки). Това ставаше и по времето на присъствието на Учителя на Земята. Шестте двойки са под влиянието на Венера и Любовта - път към Шестата раса, а петте двойки са на Меркурий, обективният, материалистичен ум на съвременния човек, с който тъпчем на едно място, без да имаме вътрешен стимул към новата раса. Около централните 12 лъча има кръг, съставен пак от 6 двойки на разстояние 3-4 метра от централните лъчи, за да не навлязат лъчите от центъра, когато се връщат назад в тези от кръга. Всички участници в кръга са обърнати в посока на движението на Паневритмията с лява ръка към центъра. Те отиват напред, както в 12-те лъча към центъра, и назад, както и тези от 12-те лъча. При образуването на лъчите обикновено играещите се нареждат по ръст, като по-ниските отиват напред, а по-високите остават назад. Това правило рядко сме го спазвали и изпълнявали. Ако няма достатъчно участници за 12-те лъча, в тях могат да влязат по- малко двойки и тогава във външния кръг срещу всеки от 12-те централни лъча да има поне по една двойка -12 двойки. Тези положения за „Слънчеви лъчи" се уреждат на място според наличието на играещи приятели. Ако няма оркестър, ние изиграваме упражнението с пеене. С оркестър ние пеем солото в музикален мотив № 7 „Ти си ме, мамо, човек красив родила". Първо движение: 1. Напредване. Зора се светла зазорила, тя живота нов е проявила. Слънчев танец в планината заиграваме и задружно ний запяваме слънчевите песни. Играчите са с прибрани крака и ръцете насочени надолу надясно покрай тялото, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Правим крачка с десния крак напред, а левият се повдига на пръсти, правим полустъпка с левия, като ръцете отиват напред и нагоре малко вляво под ъгъл 45° и леко пляскат. /2-и такт/. Двете ръце успоредно се спускат от лявата страна перпендикулярно до тялото и правим крачка с левия крак напред, като десният се повдига и прегъва в коляното с пръсти, насочени към земята. Правим полустъпка с десния. /3-и такт/. Крачка с десния крак, ръцете се изнасят напред и нагоре успоредни, малко вдясно под ъгъл 45° - полукрачка с левият крак, с длани надолу (без пляскане), като същевременно правим крачка с левия крак напред и десният се вдига нагоре на пръски - полукрачка с десният. /4-и и 5-и такт/ Ръцете се спускат надолу успоредни от дясната стран а до тялото. /6-и такт/. Тези 6 такта се повтарят до края на музикален мотив -1 . При последния такт десният крак остава напред. 2. Връщане - повтаря се мелодия № 1 Ръцете са на кръста с пръсти напред и палци назад, като остават така до края на упражнението. Погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Десният крак прави крачка назад в полукръг и застава зад левия. След това левият прави крачка назад в полукръг и застава зад десния. Тези движения назад се правят до края на музикален мотив № 1,15 такта и представляват 15 крачки. Десният крак остава назад. Второ движение: 1. Напредване Те сърцата ни разтварят за лъчите, Слънцето ни проговаря чрез игрите. Нов живот ни то дарява, нова светлина, нова светлина, скърби земни разтопява със свойта топлина. Ръцете са на кръста, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Десният крак, който беше останал назад при първото движение, прави полукръг пред левия крак и докосва с пръсти малко вляво земята, като се връща пак в изходно положение зад левия крак. Това движение се повтаря още веднъж 4 такта. Правим крачка с десния крак напред, а левият се повдига леко на пръсти от земята. /5-и такт/. Тези пет такта се повтарят и с левия крак напред. Правят се 4 пъти с десния и 3 пъти с левия крак до края на мелодия N2 - 33 такта. Веднага след последния такт започваме връщане. 2. Връщане Вярна стъпка ти вземи, светла мисъл приеми; тя живот ще ти дари, радост нова и красиви бъднини ще изгради. Връщането става също така, както е описано във втора точка на движение I до края на мелодията на музикален мотив № 3, като се правят 20 крачки за 20 такта. Трето движение: 1. Напредване Все напред в строен ред смело ний тръгваме напред. Към живот чист и нов мощен зов пращаме навред. Иде веч в света братство и любов. Ръцете са поставени на кръста с пръсти напред и палци назад, погледът е напред и нагоре под ъгъл 45°. Десният крак с леко прегънато коляно се изнася напред с пръсти, насочени към земята, пружинира се на левия крак и десният 2 пъти докосва земята, на 3-ия път стъпва напред 3 такта. След това левият крак прави същите движения 3 такта напред. Тези движения се повтарят 6 пъти с десния и 6 пъти с левия крак до края на музикален мотив № 4 с повторение 2 пъти - 36 такта. 2. Връщане - мелоди я №5 В нашата земя нов живот кога изгрее Всичко живо ще запее за слънцето. В знание, любов и свобода Всеки ще живей. Връщането става, както е описано при точка 2, Първо движение. Правят се 13 стъпки назад и десният крак се прибира до левия. 13 такта Четвърто движение: 1. Единично въртене Думите важат за четвърто, пето и шесто движения. Пътя нов е готов; От кръга тесен излезни. Към върха към възход В дружен ход смело днес тръгни. Горе те зоват, светли висини: Ти към свобода, пътя поеми. Ръцете са на кръста с пръсти напред и палци назад, краката прибрани и погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Левият партньор на всяка двойка при започването на музиката с 10 отмерени стъпки описва пълен кръг около десния партньор, като стъпва леко на пръсти. Левият партньор минава пред десния и го заобикаля отстрани и отзад и застава на изходното си място. По това време десният партньор на място изнася десния крак напред с леко прегънато коляно, докосва 4 пъти с опънати пръсти земята и на петия път прави крачка напред с десния крак. След това левият крак се изнася напред и 4 пъти докосва пръстите си в земята, на петия път прави крачка напред, докато трае първата част на музикален мотив № 6 - 18 такта 2. На място Всички изнасят десния си крак напред с опънати пръсти, докосват леко земята 3 пъти, а на четвъртия правят крачка с десния крак напред. След това с левия крак правим 3 докосвания на земята с опънати пръсти. На четвъртия път прибираме левия крак до десния. С това напредване ние отиваме на точките, откъдето сме започнали, за да изиграем Седмо движение. Пето движение: 1. Единично въртене Ръцете са на кръста с пръсти напред и палци назад, краката прибрани и погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Десният партньор прави същото движение около левия, както в точка 1 на движение IV. Той минава пред него, вляво от него, зад него и застава за 10 крачки на първоначалното си място, стъпвайки леко на пръсти. Левият партньор прави същите движения, описани в точка 1 на движение IV, докато трае музиката на първата част на музикален мотив № 6. 2. На място Повтарят се движенията, описани в точка 2 на Четвърто движение, Докато трае втората част на музикален мотив № 6. Шесто движение: 1. Двойно въртене Ръцете са на кръста с пръсти напред и палци назад, краката прибрани, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Двамата партньори описват същите кръгове, които правят при единичното въртене в Четвърто и пето движения, като левият минава отпред и описва преден кръг, а десният зад него описва заден кръг за 10 стъпки, колкото трае първата част на музикален мотив № 6. Когато ги учехме с Учителя така се играеше при двойното въртене - левият минава отпред, а десният зад него - описват кръгът, а не както сега ги играят - десния отпред и прави предния кръг. 2. На място Правят се движенията, описани в точка втора на Четвърто движение, докато трае втората част на музикален мотив № 6. Седмо движение: Ти си ме мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя. Туй живота е на рая. Седмото движение, изпяването на музикалният мотив „Ти си ме мамо човек красив родила" се изпълнява два пъти, както е дадено от Учителя в 20 такта. Лиляна Табакова написала три стиха и един светски певец Симеон, подържан от господин Благи Жеков няколко години наред пеят музикалният мотив 7 по 3 пъти. Това, тези самозабравили се господа могат да го пеят така на концерт, но никога да не нарушават целостта на свещените упражнения, вложени в Паневритмията. Това е физическо и духовно престъпление, за което се плаща. Партньорите се приближават един до друг, хващат се за ръцете, като вътрешните ръце (дясната ръка на левия партньор върху лявата ръка на десния) се издигат нагоре над главата, а външните ръце - дясната на десния е върху лявата на левия, се издигат под ъгъл 45° напред. Всички пеят музикален мотив № 7 „Ти си ме мамо, човек красив родила" 20 такта. Осмо движение: Рай, рай, рай, рай, рай. Рай, рай, рай, рай, рай, Рай, рай, рай, рай... рай, Рай, рай, рай, рай... рай Туй е рай, рай, рай. Краката прибрани един до друг, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Лявата ръка наляво с длан, обърната към тялото под ъгъл 45°. Тя служи като тъпанче, върху което идват ударите на дясната ръка, която леко пляска върху лявата до края на музикален мотив № 8 - 26 такта. Това положение на ръцете ми е показано от сестра Катя Грива, която лично е питала Учителя за този мотив и Той й го е показал в приемната си стая. Веднага след свършването на Осмо движение (пляскането), двете ръце веднага отиват на гърдите с пръсти нагоре и длани към гърдите (лявата отдолу, а дясната отгоре). И от това положение се започва Девето движение - отварянето на ръцете (кажи ми, кажи ми). Почти никой не го прави това движение и се къса връзката между Осмо и Девето движения. Девето движение: 1. Разтваряне Кажи ми, кажи ми, кажи ми Сладки думи две. Твойте думи два, сладки думи две. Твойте думи две, сладки думи две. Двете ръце се поставят върху гърдите с длани към тялото, като лявата е отдолу, а дясната е отгоре. Още със свършване на пляскането краката са прибрани един до друг и погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. При изпяване на думата от първия такт „кажи", при сричката „ми" се разтварят ръцете напред и нагоре под ъгъл 45° дъгообразно настрани. Лактите са прибрани и опряни до тялото. Това наподобява отварянето и затварянето на лилията. Ръцете се връщат обратно в изходно положение, като се сменят положенията на ръцете - лявата отива отгоре, а дясната - отдолу. Тези движения със смяна на ръцете продължават до края на музикален мотив № 9. При всяка нечетна дума от текста ръцете са една върху друга, а при всяка четна дума те се разтварят настрани. Само при последната дума „две" се правят и двете движения едно след друго. 2. Задържане и разтваряне Двете ръце са пак върху гърдите с длани към тялото - дясната отгоре, а лявата отдолу, краката събрани и погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Двете ръце остават на гърдите два такта (докато се пее „твоите думи две"). След това ги разтваряме напред и нагоре под ъгъл 45° дъгообразно настрани и така остават пак два такта, като се пее „сладки думи две". Пак ги поставяме в изходно положение, този път лявата ръка отгоре, а дясната отдолу за два такта, като се пее пак „твоите думи две" два такта. След това пак ги разтварям е напред и нагоре под ъгъл 45 ° до хоризонтално настрани, пеейки „сладки думи две". Ръцете остават разтворени настрани. Десето движение: Туй е рай, туй е рай, туй е рай, туй е рай. Двете ръце отиват хоризонтално настрани на височината на раменете с длани надолу, краката един до друг, а погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Правим движение нагоре пет пъти с двете опънати ръце (за петте раси през които сме минали до сега - два пъти) и ги сваляме към изходното положение, докато трае музикален мотив № 10 -10 такта. Това е летене без никакво чупене на китките, защото така хоризонтално и нагоре трябва да се разпространява Словото на Учителя по целия свят. Велико нещо е, ако упражненията се правят ритмично с прави ръце едновременно нагоре и надолу. Птиците, когато летят, никога не си чупят крилата, защото непременно ще паднат.

3. Упражнения - носители на енергиите от физическия свят Тези упражнения започват с упражнение № 20 „Побеждаване". На Земята в животинското и човешкото царство владее законът на силния, законът на насилието и в Пентаграма човешкият външен живот започва със сабята, със силата. Човек много пъти побеждава на Земята, но едновременно прави много грешки, които трябва да изправя. Ние искаме да побеждаваме по принципите на Бялото Братство и победата ни да се основава на нашия светъл ум, възвишени чувства и благородни постъпки. Ние сме глухи и слепи за погрешките на хората и вървим напред към нашата определена цел, без да се обръщаме надясно или наляво. 20. „ПОБЕЖДАВАНЕ " Денят пристига след нощта и радост иде след скръбта. Вървиме ний по светлий път. Прегради няма да ни спрат. Тъй безспирно ще вървиме с вяра и любов в гърдите, към победи ще летиме, до кат гледат ни очите. Бодро вдигаме чела, смело тръгваме напред! Дори в неволя и беда за нас е хубав Божий свят. Милва ни тихият зефир. Пеят ни птички с весел глас. Лей се в душата елексир при изгрев слънце в ранен час. Тялото на играещите е в посока на движение на Паневритмията и през цялото време винаги е обърнато напред, а се движат само ръцете. Ръцете са вдясно до тялото, не назад, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Правим крачка с десния крак напред, като го издигаме нагоре на височина на коляното и стъпваме, а левият се издига на пръстите си и едновременно изнасяме с тласък двете ръце успоредни напред и нагоре с длани надолу под ъгъл 45°, като преместваме половин крачка левият си крак напред. Тези две движения на ръцете и краката се повтарят до края на музиката на упражнение № 20 с повторението 80 такта. 21. „РАДОСТТА НА ЗЕМЯТА " След побеждаването в живота с ума, сърцето и волята ние изпитваме една вътрешна радост, основно качество на учениците от Бялото Братство. Ние даваме външен израз на тази радост с люлеенето на ръцете си с лице и гръб към центъра на Паневритмията, наподобяващо люлеенията, които прави Земята в своя път при обиколката и около Слънцето. Ликува цялата земя и се радва от сърце, и тича тя по своя път като девица възлюблена. Тя жадува слънцето и към него се стреми. То я милва отдалеч и целува я с лъчи. Тя се радва и му пей: „О, слънце на живота мой, летя, летя към тебе непрестанно, и пълна с радост. Реки текат, извори бликат чисти, върхове белоснежни в розови сияния обливаш изобилно с милувки нежни. 1. Играчите са обърнати с лице към центъра един зад друг, ръцете са вдясно успоредни и хоризонтални, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Повдигаме десния крак нагоре и правим стъпка на място, а двете ръце в полукръг надолу пред тялото с пръсти към земята, отиват опънати наляво в хоризонтално положение, с длани надолу. 2. Правим странична стъпка с десния крак напред, а левият се повдига и се приближава до десния. Вървим все напред с полукрачки като едновременно ръцете минават в полукръг пред тялото надолу с пръсти надолу и отиват опънати надясно до хоризонтално положение с длани надолу. Точка първа и втора се повтарят 4 такта. 3. На петият такт обръщаме тялото си надясно по посоката на движение на Паневритмията. Правим крачка с левия крак напред и ръцете успоредни плавно ги изнасяме напред и нагоре с длани надолу под ъгъл 45°. 4. На 6-ия такт обръщаме тялото надясно с гръб към центъра. Правим стъпка с десния крак на място, като ръцете минават в полукръг пред тялото надолу с пръстите надолу и отиват опънати надясно до хоризонтално положение с длани надолу. Същото както при упражнение № 1, но с гръб към центъра. 5. Правим стъпка с левия крак наляво, напред, а десният се повдига и приближава до левия, като ръцете едновременно минават в полукръг пред тялото надолу и пръстите надолу и отиват опънати наляво до хоризонтално положение. Движенията от точка 4 и 5 се повтарят и на десетия такт също както и при петия имаме обръщане наляво в посоката на Паневритмията и правим крачка с десния крак напред, а ръцете успоредни плавно ги изнасяме напред и нагоре с длани надолу под ъгъл 45°. Движенията, направени при тези 10 такта се повтарят без прекъсване до края на мелодията на упражнение № 21 (80 такта). При последният такт тялото е в посока на движението на Паневритмията, ръцете се свалят до тялото и левият крак се прибира до десния. 22. „ЗАПОЗНАВАНЕ " Колко приятно птиченце пее и благодатно слънцето грей. Росни ливадите, свежи поляните, играем ний и пеем в ранина. Живота е красив и изобилен, че Бог над нази е милостив. А след игри и песни красиви ние работим в нашите ниви. И ги посяваме семе избрано, да никнат, зреят житни класове. И дребен дъжд, роса ще ги полее, и слънцето ще ги възрасти. След „Радостта на земята" ние изпитваме желание да се запознаем с околните и най-близки същества, които ни заобикалят. От запознаването започват всички противоречия в живота и понеже това е 22-рото упражнение, ние можем да избегнем всички противоречия само като живеем в единомислие. Няма по-велико нещо от това хората да са братя и сестри и да живеят в любов и хармония. Това е пътят към новия живот, който идва вече на Земята. Играчите са един срещу друг - вътрешният с гръб към центъра, а външният с лице към центъра. Дясната ръка на изпълнителя от вътрешния кръг е заловена за лявата ръка на този от външния кръг, като дясната ръка е винаги отгоре и ръцете са издигнати нагоре и назад под ъгъл 45°, а лявата ръка на този от вътрешния кръг и дясната на този от външния кръг са заловени и издигнати напред на височина на гърдите под ъгъл 45°. Погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. 1. Двете двойки ръце се преместват напред, краката са на място, десният крак на външния се издига на пръсти и левия крак на вътрешния също се вдига на пръсти, като правят полустъпка с левия и десният крак. След това ръцете се връщат назад в първоначалното си положение и пак отиват напред. /1-ви такт/ 2. Двамата партньори пускат ръцете си, които, свити в лактите, се срещат с пръстите пред гърдите с длани надолу и се разтварят хоризонтално встрани с длани надолу, като едновременно вътрешният играч се завърта на левия крак наляво с лице към центъра, а десният крак се поставя надясно до левия; външният играч се завърта на десния крак надясно с гръб към центъра, двамата играчи са с гръб един към друг и левият крак се поставя наляво до десния. /2-ри такт/ 3. Ръцете се прибират пред гърдите, като дясната с длан надолу се поставя върху лявата с длан нагоре. /3-и такт/ 4. Вътрешният играч се завърта на десния си крак надясно, а външният на левия си крак наляво и двамата застават лице с лице, като си подават и хващат ръцете както в изходното положение и се поглеждат в очите с любовен поглед, след което отправят погледите си нагоре. (Ако играчите отправят погледите си надолу, те се свързват с отрицателните сили, с чувствата и страстите и изгарят душите си - развалят отношенията си). /4-и такт/ 5. Левият крак на вътрешния играч стъпва наляво от десния крак, като прави полустъпка с десния крак, който се повдига на пръсти, а десният крак на външния стъпва надясно от левия, който също се повдига на пръсти, като прави полустъпка с левия крак, а двойката ръце отиват напред и нагоре под ъгъл 45°. 6. Десният крак на вътрешния играч се премества напред и левият на външния се премества напред, като двойките ръце се връщат в изходното положение. /6-и такт/ Движенията при тези 6 такта се повтарят непрекъснато до края на музиката на упражнение № 22, което с повторението DC е 120 такта. Упражнението завършва и партньорите са лице с лице и с хванати ръце. Те пускат ръцете си надолу и се обръщат напред в посока на движението на Паневритмията. 23. „ХУБАВ ДЕН" След като сме се запознали и хармонирали енергиите между нас и сме съединили двата принципа на земния живот - мъжа и жената в едно, ние образуваме истинския човек, който не е нито мъж, нито жена, а душа в духовния свят, където няма мъже и жени. Ние се радваме на Любовта, която се възцарява между нас, отправяме я към Твореца с благодарност за хубавия ден, който ни е дал, и работим за каляване на волята ни и тониране на нервната ни система, за да можем при всички условия на живота да не губим своя мир, Първо движение: Всеки хубав Божи ден дишам радост и живот. И ликът ми е засмян, че обича мен Господ. Слънчицето с любов милва моето лице. И гласът любим Христов шепне в моето сърце: „Крепко, смело ти живей и помагай на света. С песни, радост ни възпей Ти на Бога любовта, Наш Баща любим и свят и на вси души познат. 1. Тялото е в посока на движение на Паневритмията, ръцете са на кръста с пръсти напред и палците назад, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Изнасяме десния крак напред, опънат и с пръсти насочени към земята, и същевременно приклякваме на лявото коляно 4 пъти, като пръстите на десния крак леко опират и се вдигат от земята. /4 такта/ 2. Стъпваме на десния крак, а левият е опънат с пръсти, насочени към земята. Приклякваме на дясното коляно 4 пъти, като пръстите на левия крак леко опират и се вдигат от земята - 4 такта. Тези движения с ръцете и краката на осемте такта се повтарят 4 пъти до 32-ри такт. Второ движение: Към пружинирането на краката се прибавя и изнасяне на дясната ръка напред, нагоре, с длан надолу под ъгъл 45°, като лявата остава на кръста. Пружинира се пак 4 такта на левия крак, а десният опира земята 4 пъти с опънати пръсти. При смяната на левия крак напред се сваля дясната ръка на кръста, а се изнася лявата напред и нагоре с длани надолу под ъгъл 45°, като се пружинира 4 такта на десния крак, а левият опира с пръстите си 4 пъти земята. Тези движения с краката и ръцете продължават до края на музиката на упражнение № 23 до 56-ия такт, когато музиката започва отначало. Трето движение: Партньорът от външния кръг повдига лявата си ръка с отворена длан нагоре, а този от вътрешния кръг поставя дясната си ръка върху лявата на външния с длан надолу. Външните ръце са на кръста и се правят 4 прикляквания на лявото коляно с опънат десен крак и пръсти, насочени към земята, като леко я докосва 4 пъти. Тези движения продължават до 32-ро такт на повторението. Четвърто движение: След 32-ри такт изнасяме десния крак напред, опънат, с пръсти, насочени към земята, и едновременно външните ръце на партньорите описват възходяща дъга и се хващат на височината на главата под ъгъл 45°, като дланта на лявата ръка на вътрешния партньор е отдолу, а дланта на външния партньор е отгоре. Вътрешните ръце са отпуснати свободно. Същевременно приклякваме на лявото коляно 4 пъти, като пръстите на десния крак леко опират и се вдигат от земята. /4 такта/ Външните ръце се пускат надолу покрай тялото, вътрешните ръце се хващат и се правят 4 прикляквания на дясното коляно, а левият крак, опънат, с пръсти към земята леко опира и се вдига от нея. Тая смяна на външните и вътрешните ръце с приклякванията по 4 такта продължават до края на мелодия №23, или 144 такта. Накрая десният крак се прибира до левия и ръцете се свалят покрай тялото. 24. „КОЛКО СМЕ ДОВОЛНИ" След като сме усилили волята си и сме тонирали нервната си система, ние проявяваме най-великото качество на Бялото Братство - благодарността. „Благодарността е най-висшата проява на Любовта." ("Минало, настояще, бъдеще", с. 139) Тя е магия на живота, която отключва всички секретни заключени врати и ни открива много тайни на Природата. Когато ние сме доволни от всичко в живота - благата и страданията, т.е. идваме до съзнание, че всичко е за славата Божия на Земята, за благото на нашата душа, ние придобиваме безсмъртието. Първо движение 1. Колко сме доволни, Че в света живеем; Като птички волни Чудни песни пеем. 2. Сутрин мило слънце Посреща ни рано. То ни благославя И живот ни дава. 3. Въздух дишам благодат. Радостно отивам за дома. Цялата природа с мене пей. Слънцето ме живо грей. 4. Природата ме обича И в живота ми помага, Чедо свое ме нарича И ми казва дума блага: 5. „Работи, учи, време не губи, време не пилей, скъп живот пази. 6. Той е Божи дар, мил и скъпоценен. Ти добре варди го всеки час." 7. А подир игрите ще отида да работя, време да не губя, дор в небето слънце грей. 8. Хай напред, едно, две, три, с бодри стъпки ти ходи. Още малко ние тук Ще си поиграеме сега. 9. Ходи, ходи, ходи, за водата ходи, през речица бистра, през пътека чиста. 10. 0, водице сладка, жива, носиш ти живота нов. Теб обичам, теб жадувам, Тебе търся всеки час. 11. По ливади и градини непрестанно тичаш ти. Тъй през всичките години Бягай, тичай и лети. Тялото е в посока на движението на Паневритмията и ръцете на кръста с пръсти напред, а палците назад до края на изпълнението на първото движение. Погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Правим крачка с десния крак напред, а левият се издига леко на пръстите си. /1 -ви такт/ - и правим полукрачка с него. Правим крачка с левия крак напред, а десният крак се издига леко на пръстите си. /2-ри такт/ - правим полукрачка с него. Правим крачка с десния крак напред, а левият се издига леко на пръстите си. /3-ти такт/ Няма люлеене назад, а прибиране - полукрачка на левия крак половин крачка напред. /4-ти такт/ Тези движения се повтарят 4 пъти до 16 такт на упражнение № 24. Второ движение: Двамата партньори хващат вътрешните си ръце. Лявата ръка на външния партньор е отдолу, а дясната ръка на вътрешния е върху лявата на външния партньор и двамата правят крачка с десния крак напред, като левият се повдига леко нагоре, и прави полустъпка. /17-ти такт/ Правим крачка с левия крак напред, като десният се издига нагоре и външните и вътрешните ръце с тласък се издигат напред и нагоре под ъгъл 45°, външните са с длани надолу /18-ти такт/, като правим полустъпка с десния крак. Правим крачка с десния крак напред, а левият се повдига от коляното, като едновременно сваляме четирите ръце надолу в първоначалното им положение, /19-и такт/ и полукрачка с левия крак. Правим крачка с левия крак, както при 17-и такт, само че се сменят краката. Тези движения на краката и ръцете се играят до 32-ри такт, когато упражнението се повтаря още 32 такта, или се играе с продължение, като се сменят до края първото с второто движение до края на мелодия № 24. Упражнението завършва с десния крак напред и ръцете напред под ъгъл 45°. Сваляме ръцете покрай тялото и преместваме левия крак до десния. 25. „СТЪПКА ПО СТЪПКА" След като сме придобили и изявили най-важното качество на живота - благодарността, ние проявяваме Любовта и искаме да придобием търпението. Доброто е плод на Любовта и се изразява с движението на нашите крака. „Да искате вашите крака да са здрави. Щом краката са здрави, всичко ще бъде здраво. Щом не са здрави краката, нищо не е здраво. Вие искате главата да е на място, ръцете да са на място. Оставете това. Краката трябва да са на място. Щом те са добре, всичкото е добре." ("Минало, настояще, бъдеще", с. 184) Когато започнем упражнението, ние сме със събрани крака - приемаме земните енергии и ги изпращаме към Слънцето. Когато разтворим краката си, ние сме положителни за Земята и отрицателни за Сльнцето и приемаме слънчевите енергии. С преместването на краката настрани и напред ние ставаме отрицателни за Слънцето и приемаме неговите енергии и ги предаваме на Земята. С това упражнение ние придобиваме правилни методи за трансформиране на слънчевите и земните енергии. 1. Стъпка по стъпка ето ний Вървим към новия живот. Чертаем светли бъднини За нас и цял човешки род. 2. Всички прегради преодоляваме, не се страхуваме от беди. Мисли красиви вредом посяваме. Любов света да победи. 3. Пътека светла е пред нас и нова чудна светлина. Живот в сърцата ни се влива, мъдрост и любов. 4. Цветята ухаят, Зреят плодове, Всичко расте, живее, Радва се целий мир. 5. Въздух дишам аромат, вредом чудна красота, извори бликат чиста вода. Бистра роса всяко листо с брилянт краси. Тялото е в посока на движението на Паневритмията. Ръцете са на кръста с пръсти напред и палци назад, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. 1. Изнасяме десния крак встрани надясно, като с върха на пръстите леко допираме земята. Връщаме го до левия крак, пак го изнасяме надясно и го връщаме до левия. /2-ри такт/ 2. Изнасяме десния крак напред и допираме земята с върха на пръстите, след което го връщаме в изходното му положение и пак го изнасяме напред, като допираме с върха на пръстите си земята и го връщаме назад. /4-ти такт/ 3. Правим крачка с десния крак напред, правим крачка с левия крак напред, пак крачка с десния крак напред и прибираме левия крак до десния крак. /6-и такт/ 4. Изнасяме левия крак наляво, като с върха на пръстите леко допираме земята. Връщаме го до десния и пак го изнасяме наляво и го връщаме до десния. /8-и такт/ 5. Изнасяме левия крак напред и допираме земята с върха на пръстите, връщаме го в изходно положение, пак го изнасяме напред и го връщаме в изходно положение. /10-и такт/ 6. Правим крачка с левия крак напред, правим крачка с десния крак напред, пак крачка с левия крак напред и прибираме десния крак до левия. /12-и такт/ Тези шест точки се повтарят до края на музиката на упражнение № 25 - 96 такта. 26. „НА РАНИНА" Проявили доброто и Любовта и придобили търпение, ние отправяме нашия взор към Божествените импулси, които идват на Земята периодически в определено време заедно с появата на зората на изток, за да се просветят нашите умове, да ги изпълним с великите идеи, които градят вечността, и да пробудят нашето свръхсъзнание. Учителят казва, че когато пеем „Песен на зората", идват най-добрите условия и възможности в нашия живот. Когато играем упражнение № 26 - „На ранина", ние хармонизираме енергиите на физическия и умствения свят чрез движенията на краката и ръцете и излизаме от противоречията на живота. Първо движение: Кой на ранина става да играй (2 пъти) по зелената трева и на бистрата роса, Той ще бъде вечно млад, здрав и хубав, и богат; ще се учи най-добре, няма нивга да умре. Тялото на играещите е в посока на движение на Паневритмията, ръцете - на кръста с пръсти напред и палци, насочени назад, а погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Десният крак описва над земята полукръг пред левия, като опира земята с пръстите си и се връща обратно на мястото си. /1-ви такт/ Това движение се повтаря пак от десния крак. /2-ри такт/ Правим крачка с десния крак напред, следва крачка с левия крак напред. /3-и такт/ Пак крачка с десния, а след това с левия крак напред, като левият се прибира до десния. /4-и такт/ Следващите 5-и, 6-и, 7-и и 8-и тактове се изпълняват по същия начин, както 1-ви, 2-ри, 3-и и 4-и, само че се сменя кракът. Започва се с левия крак. Тези движения в осем такта се повтарят 3 пъти и правят 24 такта. Второ движение: Рано ти стани, слънцето посрещни (2 пъти) и запей със бодър глас, поиграй си ти завчас. Бодра гимнастика, раз, два, три. Подвижи се и спри. Смело пак тръгни напред, радвай се на Божий свет. Играещите се хващат за вътрешните си ръце - дясната ръка на вътрешния играч отгоре върху лявата ръка на външния играч. Ръцете се издигат под ъгъл 45°, а външните ръце остават на кръста. Правим крачка с десния крак напред, след това с левия, пак с десния и левият отива до десния, ръцете остават в същото положение. /2-ри такт/ Хванатите ръце се свалят надолу до тялото, като едновременно пръстите на левия и десния крак се повдигат нагоре, а ръцете пак се издигат напред и нагоре под ъгъл 45°, при което стъпваме на пръстите на левия и десния крак. Сваляме ръцете в изходно положение, като същевременно пръстите на левия и десния крак се повдигат нагоре. /4-и такт/ Тези движения продължават 24 такта. Трето движение: В описанието на Паневритмията от 1938 г. неправилно е дадено, че в началото на Трето движение се правят 4 крачки напред, като се почва с десния крак и ръцете не се движат, а остават на кръста. Веднага още с първата крачка с десния крак ръцете се изнасят хоризонтално напред, опънати и успоредни с длани надолу. При трето движение, когато пеем „рано ти стани", някой приятели спят и не правят движения с ръцете си, а ги държат на кръста си 4 такта. Веднага се започва движението на ръцете в първият такт, с изнасянето на десният крак напред. След изиграването на 24-и такт от второто движение играчите пускат ръцете си и ги поставят на кръста. Правим крачка с десния крак напред и едновременно двете ръце се изнасят хоризонтално напред опънати и успоредни с длани надолу. Правим крачка с левия крак и ръцете се връщат пак на кръста. /1 -ви такт/ Правим пак крачка с десния крак напред, същевременно двете ръце се изнасят напред, крачка с левия крак напред и ръцете отиват на кръста. /2-ри такт/ Изнасяме десния крак надясно и опираме земята с върха на пръстите, като едновременно двете ръце се разтварят хоризонтално настрани с длани надолу. Десният крак се прибира до левия и ръцете отиват на кръста. Това движение се повтаря още един път. /4-и такт/ Десният крак се изнася напред и докосва с пръсти земята, а двете ръце се изнасят напред хоризонтално с длани надолу, насочени нагоре под ъгъл 45°. Десният крак се прибира до левия и двете ръце отиват на кръста. Това движение се повтаря още веднъж. /6-и такт/ Движенията на тези 6 такта се повтарят до края на мелодия № 26 - 96 такта. Накрая ръцете се свалят до тялото и краката се прибират един до друг. 27. „ДИШАНЕ " Приели красотата и импулсите на зората, ние естествено чрез музика се стремим да приемем правилно въздуха, в който Бог живее, за да станем едно с духовния свят, който е носител на музика и хармонично дишане. Всички участници са обърнати с лице към центъра, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°, ръцете са поставени на гърдите с длани към тялото. При изсвирване на първия продължителен тон, ние разтваряме ръцете си настрани под ъгъл 45°, ръцете са поставени на гърдите с длани към тялото. При изсвирване на първия продължителен тон ние разтваряме ръцете си настрани под ъгъл 45° и поемаме дълбоко въздух. При вторите тонове с пеене на гласната „а", издишаме бавно поетия въздух и ръцете отиват на гърдите. Това се повтаря 9 пъти докрая на музиката на упражнение №27. 28. „ПРОМИСЪЛ " Изпълнени чрез въздуха с Божието присъствие , ние искаме да възприемем и Божието благословение, определено за нас в този хубав ден. Ние отправяме ръцете си нагоре за приемане на това благословение, с което обливаме след това тялото си. Всички играещи са обърнати към центъра, ръцете са спуснати до тялото, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Издигаме ръцете нагоре с длани нагоре и ги съединяваме над главата, като казваме : „Да пребъде Божият мир!", свалям е ръцете си върху хилядолистника - центъра на истината и ги задържаме там, докато кажем „Да изгрее Божията радост и Божието веселие", ръцете отиват на сърцето и казваме „в нашите сърца". Този промисъл се казва 3 пъти. В 1926 г. в Съборните беседи Учителят обяснява, че когато правим това упражнение, трябва да задържаме по-дълго време ръцете си на хилядолистника, за да можем по този начин да го раздвижим и развием. Така казан и направен, промисълът става мантра и има голяма духовна сила.

2. УПРАЖНЕНИЯ - НОСИТЕЛИ НА ЕНЕРГИИТЕ ОТ ДУХОВНИЯ СВЯТ 11. „ЕВЕРА " Слънцето грей, гали с лъчи цветенца и треви и нас. На ранина възторжено играем ний. Въздух благодат. * Птички хвъркат весело над нас. Природата сияе цяла в красота. Росна тревица блеснала в елмаз. * Цветята леят аромат. Слънцето грей, праща веселие по цялата земя. Целия мир събужда, вика със любов. Влива ни живот. * Дава радост, мир и красота. Залязва то, но вечно се явява пак. Блести, изпраща жива светлина, служител мил на благ Баща. Единадесетото упражнение е това, което Ева - жената, и мъжът играят още от създаването си досега. То започва с обръщане на тялото наляво към центъра на кръга, към сърцето или към Бога и след това обръщане надясно към обективния ум, към света. Ръцете отиват успоредно напред под ъгъл 45°, за да възприемат от духовния свят необходимите правилни чувства и мисли за нашия живот. Това е едно чистене на сърцето и ума с помощта на Любовта и Мъдростта, а движението напред е Истината, която ни освобождава от всичките неправди и греха. Това упражнение говори за борбата в човека на Духът с плътта, на ума със сърцето, на мисълта с чувствата. Ученикът няма такава борба в себе си и няма нужда да се върти и обръща наляво и дясно, а да върви само напред към Истината, която е крайната цел на нашето развитие. Тялото му е обърнато напред и само ръцете му отиват от дясно и ляво до краката му и се изнасят напред под ъгъл от 45°. В това 11 упражнение великият музикант - господин Благи Жеков измени изпълнението, като знака за повторение сложен от Учителя след 20 такт (Птички хвъркат весело...) го измести 4 такта назад (въздух благодат) пред тези думи и упорито налага глупостта си в Паневритмията, като така се променят движенията в играта. Голям герой, който смело коригира Бога и хиляди години ще плаща за глупостта си, но ще бъде с рога и копита. Тялото е обърнато наляво към центъра на кръга, ръцете са надолу до краката, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Правим крачка с десния кран напред и ръцете успоредни с длани надолу се изнасят напред и нагоре под ъгъл от 45°. Правим крачка с левия крак напред и обръщаме тялото си надясно, с гръб към центъра, като придвижваме десния крак половин крачка напред и ръцете отиват надясно, надолу до краката. Правим крачка с десния крак напред и ръцете успоредни с длани надолу се изнасят напред и нагоре под ъгъл от 45°. Обръщаме тялото наляво с лице към центъра, като едновременно придвижваме левият крак половин крачка напред и ръцете отиват наляво долу до краката. Тези движения с ръцете и краката се повтарят 68 такта, докато трае мелодията на упражнение № 11. То завършва с прибиране на левия крак до десния, а ръцете отиват до тялото. 12. „СКАЧАНЕ " Нагоре да полетим към небесния простор. С мир, любов и светлина всичко расте в красота и ни носи мъдростта! След като сме се учили дълго време от Любовта и Мъдростта и сме поели пътя към Истината, ние искаме да се доближим до Източника на Живота - Божественото. Ние първо му се покланяме и след това поднасяме своята радост, че сме приложили Любовта и Мъдростта в живота си, чрез леко пляскане над главата с двете ръце. Играчите се обръщат с лице към центъра на кръга, ръцете са под ъгъл 45°, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45° и краката са един до друг. Тялото се навежда от кръста надолу, покланяме се към земята, като ръцете се опират на земята до краката , изправяме тялото нагоре, като същевременно ръцете отиват нагоре, леко пляскаме двете ръце над главата и веднага ги поставяме на изходното положение под ъгъл 45°. Пак се навеждаме надолу и повтаряме упражнението. Тези движения продължават 15 такта, докато трае музиката на упражнение № 12. Тялото се обръща по посока на движението на Паневритмията и ръцете се свалят покрай тялото с длани надолу. При това упражнение ръцете отиват при клякането до земята и я опират, без да отиват назад към гърба - за връзка с черната ложа, както мнозина го правят. При скачането и пляскането, веднага ръцете отиват напред под 45° и от това положение почваме следващото клякане. 13. „ТЪКАНЕ " След радостта и издигането ни нагоре ние идваме пак на Земята, където ни предстои да градим основите на новия живот. Чрез прекръстосване енергиите на Любовта и Мъдростта ние създаваме условия за хармонично развитие на човешкия живот (играчите, които при започване на упражнението са били от вътрешната страна към центъра на кръга, разменят мястото си с този, който е от външната страна - става смяна на местата на двамата играчи). При започване на упражнението десният от външния кръг прави две стъпки напред и при кръстосването той минава винаги пред левия вътрешен играч до края на упражнението. Всеки ден, всеки час, всякоя минута ний сновем и тъчем най-красиви мисли, и живот свят и чист във душите вливаме. Първо движение: 1. Ръцете са поставени хоризонтално на гърдите с длани надолу и допрени пръсти, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Правим крачка с десния крак напред и ръцете едновременно се разтварят хоризонтално напред и встрани с длани надолу. Правим крачка с левия крак напред и ръцете се връщат в изходно положение пред гърдите. Правят се осем такива крачки и левият крак се прибира до десния. Нека мир и любов в сърца ни да царува, доброта, милосердие в нази да живей. Светлина и веселие навред да грей. Светлина и веселие навред да грей. Второ движение. 2. Външният играч прави крачка с десния крак наляво пред левия, като разтваря едновременно ръцете хоризонтално напред и встрани, прави крачка с левия крак наляво и ръцете се връщат на изходното си положение пред гърдите. Правят се осем такива крачки наляво и външният играч отива на пътеката на вътрешния играч. 3. Вътрешният играч прави крачка с десния крак надясно, като разтваря ръцете си хоризонтално напред и встрани, прави крачка с левия си крак вляво пред десния и ръцете се връщат в изходното си положение пред гърдите. Правят се осем такива крачки и вътрешният играч отива на пътеката на външния играч. Цветенцата аромат сладостен пилеят, птичките в небесна шир чуруликат, пеят. И дъждецът ромоли над ниви и ливади. Повтаряме движенията от Първо движение: Тъй и ний всеки ден, всякоя минута ще работим, ще растем и добро ще сеем, и в душите си красиви мисли ние да втъчем. Повтаряме движенията от Второ движение. Тези движения се повтарят 60 такта до края на мелодия № 13, когато краката се прибират и ръцете се свалят покрай тялото. 14."МИСЛИ " След като сме съградили основите на новия живот, ние отправяме мислите си към менталния свят, за да възприемем оттам светлите идеи на възвишените същества, чрез които да изградим нашето духовно и Божествено тяло. Мисли, право мисли. Мисли, право мисли. 1. Ръцете издигнати надясно и нагоре с длани надолу под ъгъл 45°. Главата - обърната надясно, а погледът е нагоре под ъгъл 45° по посока на движението на ръцете. Ръцете са опънати и бавно се свалят надолу и издигат наляво и нагоре с длани надолу под ъгъл от 45°, като едновременно главата следва движението на ръцете, и се обръща наляво и погледът е пак под 45° по посока на ръцете. Тези движения се изиграват на място 6 такта. Свещени мисли за живота ти крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. 2. Ръцете се свалят на височината на кръста, свити в лактите с длани една срещу друга. Правим стъпка с десния крак напред и ръцете правят кръгообразни движения от китките като сфера, в която ограждаме нещо ценно. Правим крачка с левия крак напред и пак същото движение с ръцете. Тези движения се повтарят 8 такта, при които се правят 24 стъпки. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи. 3. Правим крачка с десния крак напред, като едновременно ръцете се изнасят хоризонтално на височината на раменете с длани навън, вдигнати от китките вертикално нагоре. Свиваме малко ръцете в лактите и бутаме навън с длани леко, като изправяме ръцете си, като че подкрепяме нещо. Правим стъпка с левия крак и движенията на ръцете продължават всичко 3 стъпки. Връщаме се на упражнение № 2 „Свещени мисли за живота ти крепи", и правим 6 стъпки, като движим ръцете си. След това цялото упражнение се изиграва от началото до края. DC 20 такта 15. „АОУМ" * Аоум, Аоум, Аоум, Аоум. (4 пъти) _______________________________ * * Забележка: Аоум е Троицата: Бог - Отец, Бог - Син и Бог - Дух, чрез които се даде Словото Божие на Земята. Учителя обяснява, че правилното му произнасяне е Аоум. След като сме възприели и укрепили свещените мисли в нас, с тях ние се отправяме към Духа да ни помогне в мъчнотиите на живота. „Аоум" е любимата мелодия на Учителя - Свещена мелодия. Това е Ешуа - на еврейски Христос, когото Бог е поставил за наш Учител от хиляди векове и Който никога не е разпъван. Това е най-свещеното упражнение от Паневритмията, а някои наши приятели го играят като балет. Играчите са наредени по посока на движението на Паневритмията, ръцете прибрани до тялото, погледът напред и нагоре под ъгъл 45°. Правим крачка с десния крак напред, като едновременно дясната ръка се издига с длан надолу, напред и нагоре под ъгъл 45°, а лявата остава спусната покрай тялото, като правим полукрачка с левият крак. Правим крачка с левия крак напред, а десният се повдига на пръсти, като едновременно прибираме дясната ръка до тялото си, а лявата издигаме опъната с длан надолу, напред и нагоре под ъгъл 45°, като правиме полукрачка с десният крак. Вижте във филма, който е заснет, как Учителят играе това упражнение. Тези движения продължават до края на мелодия № 15, която се състои от 7 такта плюс един ауфтакт. Правят се общо 7 стъпки. Упражнението се свири и играе 4 пъти за четирите свята, в които ние трябва да се подвизаваме: физически, духовен (астрален), умствен (ментален) и причинен. Това упражнение е един хубав метод за разрешаване на семейните, обществените, народните и общочовешките противоречия в живота. При второто изсвирване на мелодията се сменят краката и се започва с левия крак и лявата ръка. При третото - с десния крак и ръка, и при четвъртото пак с левия крак и лявата ръка. След изсвирване на упражнението 4 пъти, 32 такта, ръцете се свалят до тялото и краката се събират един до друг. 16. „ИЗГРЯВА СЛЪНЦЕТО" Числото 16 означава връзване на злото и дявола. Тази Божествена свещ - Слънцето, озарява всички дела на хората, за да могат те да виждат добре погрешките си и да ги поправят и така злото да изчезне от нашия път. Изпълнени с духа на Словото, ние искаме да дадем ход на Божественото в себе си, да посрещнем великия Божий посланик - първия лъч на Слънцето на Живота. Учителят отбелязва: „Една от най-хубавите ми песни е „Изгрява Слънцето". В нея нямаме нищо излишно, което да се махне, нито може да се добави нещо. Тя е една от най-сполучливите ми песни - песента за изгрева на Слънцето." „Първата част на тази песен е за ума. „Изгрява слънцето" е за ума. Като храна е тя. Другото - „Сила жива", то е за сърцето да се обнови. Тук ритъмът трябва да се измени." ("Минало, настояще, бъдеще", с. 207) Първо движение: Изгрява слънцето, праща светлина, носи радост за живота тя. Двете ръце са поставени с длани към гърдите и пръстите опират на слънчевия възел, Погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. 1. Правим крачка с десния крак напред на пръсти, като едновременно издигаме ръцете нагоре над главата, образувайки венец с длани надолу. „Хубаво е да не се допират пръстите - кръгът да не се затваря, а да има един малък отвор на венеца, от който да излизат мъчнотиите, които имаме в живота си" - Учителя Левият крак се издига на пръсти, като правим полукрачка с левият крак. 2. Правим крачка с левия крак напред на пръсти, като едновременно с това обръщаме ръцете си с дланите навън и ги сваляме хоризонтално с длани надолу на височината на раменете, като правим полукрачка с десният крак. 3. Правим крачка с десния крак напред, като едновременно с това обръщаме дланите на ръцете напред и ги прибираме върху слънчевия възел, а левият крак се повдига на пръсти и правим полустъпка с левия крак. Тези три точки се изпълняват още веднъж, като при повторението започваме с левия крак и накрая ръцете се свалят надолу покрай тялото. Второ движение: Сила жива изворна течуща (4) 1. Правим крачка с десния крак напред, като същевременно ръцете са в крайно долно положение с длани нагоре, перпендикулярни на ръцете, и започваме да ги издигаме нагоре, сякаш гребем от живите сили на Природата. Правим крачка с левия крак и повдигаме нагоре ръцете за шест крачки на височината на раменете и така изпълваме цялото си тяло и сърцето с жизнени енергии, като завършваме движението с левия крак. 2. Правим крачка с десния крак напред, като левият се издига на пръсти, и веднага слагаме ръцете в долно изходно положение с длани обърнати нагоре, перпендикулярни на ръцете, и пак ги издигаме нагоре до височината на раменете. Тези движения се повтарят 4 пъти по 6 крачки - всичко 24 стъпки или 24 такта от мелодия № 16 „Сила жива", като ръцете отиват спуснати надолу към тялото и краката се събират един до друг. При това движение на ръцете до височината на гърдите ние зареждаме сърцето си с жизнена сила и го лекуваме. Макар , че 16-тото упражнени е най-хармоничното музикално упражнение на Учителя, в което няма нищо излишно, което да се махне, нито да се добави нещо и което като се изсвири 2 пъти, Слънцето от първият си лъч за 3 минути излиза цяло на хоризонта, Черната ложа създаде голям проблем със следващото движение - Зум ме зум. Новоизлюпени „учители" по Паневритмия, като Антония от Димитровград подържана от господин Благи Жеков наложи при стъпката с десният крак да отваряме ръцете си навън и при левият да приемаме. Ние сме отишли да посрещаме източника на живота - Слънцето и искаме да му дадем . Какво ще му дадем, като ние сме празни стомни? Ние отиваме да вземем от него сила, живот и здраве и Учителят играеше от долно положение на ръцете, отиват на гърдите и приемаше благословението, определено ни за днешният ден При стъпката с левият крак разтваряме ръцете напред и даваме на всички излишъкът от това, което сме приели. И упражнението завършва с ръцете на гърдите. Това се потвърждава от Паневритмията описана от сестрите Елена Андреева, Мария Тодорова и Ярмила Менцелова, 1947 г., неиздадена. Всички други: Милка Периклиева, следващата 1983 г. на Ярмила, К. Въжаров и М. Митовска са с даване - отваряне на ръцете на гърдите. Аз застанах здраво и с брат ми Костадин помним много добре как играеше Учителя - с взимане на десният крак и го наложихме в Паневритмията. Господин Жеков на събранието за Паневритмията в Салона на Славянското дружество каза: „Ние няма да слушаме възрастните братя и сестри какво казват, да ме извинят, а ние младите така сме решили и така ще бъде!" Всичките останали живи възрастни братя и сестри, играли Паневритмията по времето на Учителя бяха единодушни с мен, че първо взимаме от Слънцето, а след това даваме, като например сестра Мария Шопова, Мария Маркова и др. Най-важното за мене е, че аз съм гледал как играеше Учителя и не отстъпвам. В беседата „Силите на природата" от МОК, с. 57 Учителят казва: „Зум представя затворен интервал". Значи песента започва със затворен интервал (взимане), който накрая се отваря - Зум значи вземам, а Ме зум - давам. Трето движение: Зум ме зум, зум ме зум, Бином тумето*. ____________________________________ Забележка: Има разлика в изписването на последната дума В някои от изданията е отпечатано "то мето", но в първото издание Практично приложение на музиката. 2 школна лекция на Общия окултен клас (II г.), 12.Х.1922 четвъртък, Ст. София. Русе, 1923, с. 8 е "тумето". (Е. Ангелова-Пенкова) 1. Правим крачка с десния крак напред, а ръцете успоредно и хоризонтално с длани нагоре на височината на кръста се издигат и опират на гърдите. Правим крачка с левия крак напред и ръцете отиват в първоначалното си положение. И така се повтарят 7 крачки с тези движения, като завършваме с десния крак. Повтаряме упражнението, като правим стъпка с левия крак напред и завършваме с десния и ръцете са с длани, опрени на гърдите. Това са 6 такта и 14 крачки от трета част на упражнение № 16. Виждаме, че възприемането на енергиите става винаги, когато правим стъпка с десния крак, който е носител на новия живот и новите идеи, заложени в Словото. „Слънцето, което изгрява, раздава и праща светлина. Значи, когато ти искаш като Слънцето да изгряваш, и ти раздавай светлина. Тъй както Слънцето прави, направи го и ти, там е хубавата песен. „Носи радост за живота тя" - тъй както Слънцето прави, ще го направиш и ти. Аз ставам съработник с него. То дава добър пример. И аз следвам тази музикална линия на тия движения в Природата... В умствения свят изгрява Слънцето." ("Минало, настояще, бъдеще", с. 106) Значи и ние като Слънцето, като възприемем от него светлината и топлината, да я раздаваме на всички нуждаещи се безкористно. В описанието на Паневритмията от 1938 г. и това на Мария Митовска е дадено, че ръцете първо се отварят навън, т.е. даваме, а след това отиват на гърдите и приемаме. Ние сме отишли да посрещаме Източника на Живота - Слънцето, и искаме първо да му дадем на него или на нашите ближни. Какво ще му дадем, когато по отношение на неговите богатства и възможности ние сме крайни сиромаси. Ние сме отишли първо да вземем нещо от Слънцето и излишното от това, което приемем, да го раздадем на нашите братя и сестри. Значи в третото движение на упражнение № 16 ние първо вземаме от Слънцето и след това даваме на ближните си. Цялото упражнение се повтаря от началото до края. 17. „КВАДРАТ " След като сме посрещнали Божия представител на Земята - Слънцето, и сме приели неговата животворна светлина и топлина, ние се отправяме към четирите посоки на света, за да придобием съответни качества, с които да решим правилно противоречията в живота си. Квадратът - това е семейството, мъжът, жената, синът и дъщерята. За да можем успешно да се справим в живота с противоречията, ние трябва да придобием съответни добродетели. Когато играем упражнението и сме обърнати на изток, ние отиваме на изток, за да придобием и възприемем Божията правда и да изчезне всяка неправда от живота ни. След това се обръщаме на север, за да придобием Божията истина и да изчезне всяко робство от душата ни. Обръщаме се и отиваме на запад, за да придобием Божията мъдрост и да изчезне злото от нашия път. Накрая се обръщаме и отиваме на юг, за да придобием Божията добродетел и да се разпръснат всички лоши мисли в света. Квадратът е символ на духовния свят. Той е издълбан над скалата с надписите на Рила при чешмичката „Ръцете, които дават". Ние изиграваме два квадрата в упражнение № 17, за да разрешим мъчнотиите в духовния и във физическия си живот. Когато играем на място и правим 4 крачки с десния и левия крак на място, като едновременно движим хоризонтално ръцете си с длани надолу на височината на гърдите, ние разчистваме всичките противоречия в живота си. Когато тръгваме напред и правим 8 крачки с десния и левия крак и в полукръгове разтваряме ръцете си нагоре над главата, ние се отваряме за онези живителни сили, чрез които да придобием Добродетел, Правда, Истина и Мъдрост - основа за нашия разумен живот. Първо движение: Слънцето грей, трепти зората от живот и любов. Трепти зората, грейнала в брилянтени лъчи. 1. Всички играещи застават с лице към центъра на кръга. Ръцете са на гърдите с допрени пръсти и длани надолу. Погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Правим крачка с десния крак надясно, като опираме земята само с пръстите му, а левият крак естествено се свива малко в коляното и се изправя, когато едновременно разтваряме двете ръце хоризонтално настрани с длани надолу на височината на гърдите. 2. Десният крак се връща на мястото си и ръцете на изходното си положение. При третия и четвъртия такт правим същите движения, но с левия крак. Така правим 4 крачки с десния и с левия крак на място и хоризонтални движения на ръцете. Второ движение: Всичко днес пей, всичко днес сладкогласно пей за Божий ден, за новий светъл Божи ден, за радост нова, що в сърцата ни безспирно лей. 1. Ръцете са на гърдите с допрени пръсти и длани надолу, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45° и правим крачка с десния крак напред с лице, обърнато към центъра на кръга, като същевременно издигаме двете ръце отвесно нагоре над главата до горно положение, разтваряме ги с длани надолу и ги сваляме хоризонтално на височината на раменете. Правиме полукръгове при движението. 2. Правим крачка с левия крак напред и ръцете отиват на изходното си положение на гърдите. Правят се 8 крачки, като на последната крачка тялото се обръща под ъгъл 90° вляво. Повтаряме движенията на краката и ръцете от упражнението Първо движение и Второ движение и след това се обръщаме наляво под ъгъл 90°. С тези движения ние очертаваме два квадрата толкова, колкото трае музиката на упражнение № 17, с повторението от началото до края. 18. „КРАСОТА " След като извървяхме двата квадрата на земния и духовния живот и приехме силите и енергиите на добродетелите, проектирани от квадрата, ние обръщаме погледа си към красивото и великото, което никога не се губи - към Бога, Който е вечната красота на живота. Думите важат за 18-то и 19-то упражнение. Всяка сутрин в ранен час Слънцето посрещаме. Лъчи, въздух и роса радват нашите сърца. Вдъхновени мисли да потекат и красиви чувства да растат. Сладки зрели плодове да дават и живота вред да украсяват. Грейнали лъчи навред. Бистро изворче шурти. Радост блика в целий свят. Птичка весело лети. 1. Участниците са в посоката на движението на Паневритмията със събрани крака и ръцете до тялото. Погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Правим крачка с десния крак напред, левият се повдига на пръстите и дясната ръка с длан надолу се издига напред и нагоре под ъгъл 45°, а лявата ръка остава спусната до тялото, като преместваме левият крак половин крачка напред. Правим половин крачка с левия крак напред към десния и не се люлеем назад, както е описано в Паневритмията от 1938 г. и тази на Митовска, а постоянно се движим все напред. 2. Правим крачка с левия крак напред, десният се повдига леко на пръстите си и лявата ръка с длан надолу се издига напред и нагоре под ъгъл 45°, а дясната ръка е прибрана до тялото като преместваме десния крак половин крачка напред. Правим крачка с десния крак напред и тези движения от точка 1 и 2 се повтарят през цялото упражнение, докато трае музиката на упражнение № 18 - 90 такта. 19. „ПОДВИЖНОСТ". След възприемане на красотата в живота и след като сме се доближили до Бога, ние даваме външен израз на нашето душевно разположение чрез меки, магнетични и пластични движения на ръцете. 1. Играещите остават с лице към центъра на кръга. Ръцете са насочени наляво и надолу, до тялото. Погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл от 45°. Правим крачка с десния крак напред и изнасяме в полукръг ръцете надясно, като едновременно обръщаме и тялото надясно. Насочваме лявата си ръка напред и нагоре под ъгъл от 45°. а дясната е в права линия с нея назад и правим вълнообразни движения с двете ръце, опънати и прави, нагоре и надолу, като летене. Едновременно правим 4 крачки с десния и левия крак, като на последната крачка с левия крак тялото се обръща наляво. 2. Насочваме дясната си ръка напред и нагоре под ъгъл от 45°, а лявата е в прави линия с нея назад и правим вълнообразни движения с двете ръце опънати и прави, нагоре и надолу - като летене, с лице към центъра на кръга. Едновременно правим 4 крачки с левия и десния крак, като на последната крачка с десния крак тялото се обръща надясно и ръцете в полукръг отиват надясно. Тези движения вдясно и вляво на ръцете, краката и тялото се повтарят до края на музиката на упражнение 18, която е същата като на упражнение 19 - „Подвижност", от 90 такта. След последния такт ръцете се свалят покрай тялото и то се обръща напред по посока на движението на Паневритмията.

III. Упражненията на Паневритмията. 1. Упражнения - носители на енергиите от Божествения свят „ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА " Състои се от 10 части: 1. „ПРОБУЖДАНЕ " Първият ден на пролетта, първият ден на радостта, първият ден на любовта носят сила и живот, носят сила и живот. Всички са наредени по двама, по елипсата на полянката, като от дясната страна е брат, а от лявата - сестра, един зад друг. Ръцете са поставени на раменете със събрани пръсти, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45° . Някои приятели слагат ръцете си свити на юмруци на раменете. Юмрукът е символ на Сатурн - символ на кармата на човека. Значи тези приятели пробуждат кармата в живота си. Десният крак прави крачка напред, като едновременно разтваряме ръцете встрани хоризонтално с дланите нагоре на височината на раменете. Учителят така правеше това първо упражнение и чрез него се отваряше за Бога и за силите на Небето. Някои умни глави по-късно го промениха да се играе с длани надолу, т.е. да се свързваме със силите на Земята и бъркотиите, които съществуват в земния живот. Трябва да се отваряме към Небето и Бога, тъй както Учителят ни е научил, а и това се вижда във филмите, в които Беинса Дуно е сниман. За това упражнение в разговор Учителят казва: „Когато възприемате много енергия от Божественият свят, може да обърнете ръцете си надолу, да дадете част от тази енергия на съществата от земният порядък." Но ние не сме събрали и нямаме достатъчно енергия за себе си, а ще я даваме на нисшите същества, с които действително сме свързани по атавизъм от миналите ни инкарнации. Правим крачка с левия крак напред и ръцете отиват обратно на раменете със събрани пръсти. Тия движения се повтарят 40 такта и след последния такт левият крак е напред и ръцете отиват с длани една до друга на височината на устата в молитвено положение. След като сме се отворили за Божественото и приели силите на Небето, ние се примиряваме с положението, в което се намираме, и отправяме меко нашите вътрешни противоречия настрани вън от нас. 2. „ПРИМИРЕНИЕ " И оживява и ни буди със любов. Ставайте от сън, деца. Пролет мила веч дойде. Цялата природа пее. Слънце топло вече грей. Носи цветя и плодове, носи песни и игри. Ръцете са пред устните с длани една до друга нагоре в молитвено състояние, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45 ° . Правим крачка с десния крак напред, ръцете се спускат надолу и отиват нагоре в дъгообразно движение, разтворени хоризонтално на височината на раменете. Правим крачка с левия крак и ръцете отиват пак събрани пред устните. Тези движения се повтарят 30 такта, докато трае музиката на мелодия N 2. На последния такт левият крак е напред и поставяме ръцете на гърдите с длани към тялото. 3. „ДАВАНЕ " Пълни всяка твар с живот, буди радост в Духът развеселява сърцата ни. Грей, грей слънцето благодатно, целува нежно цялата земя и я окичва с прелестни безброй цветя. Даването е процес на обичта. При любовта има само даване, а при обичта имаме даване и вземане. Когато разтваряме ръцете си напред, ние даваме, а когато ги връщаме на гърдите, ние вземаме. Това е един велик процес в природата, при който трябва да има пълно равновесие между даването и взимането. Когато някой човек иска само да дава, без да взема, той развива гордостта и страда от ниско кръвно налягане; когато човек иска само да взима и трупа, той развива скържавостта и страда от високо кръвно налягане. Това упражнение хармонира кръвното налягане. След като сме се примирили, ние поставяме ръцете на гърдите, където тече животът, и започваме да даваме и да взимаме. Ръцете на гърдите са с длани към тялото и пръсти нагоре, погледът е напред и нагоре под ъгъл 45°. Правим крачка с десния крак напред, като едновременно сваляме ръцете успоредно опънати напред с длани нагоре на височината на кръста. Правим крачка с левия крак напред и връщаме ръцете на първото положение на гърдите. Тези движения се повтарят 34 такта до края на мелодия N 3, когато левият крак е напред и ръцете се спускат надолу. 4. „ВЪЗЛИЗАНЕ " Бляскави звезди брилянтни светли сказания мълвят. Грее чистата луна, безспир лети по своя път по небесна шир. И денят пристига след нощта. След като сме уравновесили тялото си, ние искаме да се издигнем духовно, да се разширим и постигнем това, което душата ни желае. При възлизането срещаме много страдания, мъчнотии и спънки, докато стигнем върха и след това пак слезем надолу. Горе е положителното, богатството, знанието, а долу е отрицателното, сиромашията, невежеството. Ние се движим между тия два полюса. Като се качваме например на връх Мусала, ние не вървим вертикално нагоре, но полегато под известен ъгъл и само така стигаме до желаната цел. Аз никога не съм забелязал, когато се играеше Паневритмия, Учителят да издига ръцете си вертикално нагоре. Ако е заснет на филм, и вие ще видите, че това е така. Вертикалната ръка е признак, че търсиш Бога и искаш да приемеш слънчевата енергия. Но, ако пръстите са малко разтворени, това значи, че воюваш срещу Небето. Учителят ни е посочил, че правата посока на нашето движение е насочване на удовете ни напред и нагоре под ъгъл 45°, Понеже ние, хората, сме големи грандомани и искаме веднага да постигнем нещата, отиваме до крайните предели, откъдето ще получим много по-малко, отколкото, ако вървим по пътя, посочен ни от Учителя. Десният крак напред, погледът напред и нагоре под ъгъл 45° . Едновременно дясната ръка се издига напред с длан надолу под ъгьл 45°. Лявата ръка е в изходно положение. Стъпваме с левият крак напред, като едновременно сваляме дясната ръка надолу в изходно положение и вдигаме лявата ръка напред и нагоре с длан надолу под ъгъл 45°. Тези движения се повтарят 26 такта до края на мелодия 4, когато левият крак остава напред и ръцете се свалят в изходно положение. 5. „ДИГАНЕ " Сила и радост, младост и обич Слънцето носи и вдъхновява и възраства в красота. Когато ние възлезем и слезем от високото място, пожелаваме и други души да вървят по този път на светлината. Ръцете горе - това е еволюция. Ръцете надолу - това е инволюция. Всички са наредени в кръга по посока движението на Паневритмията. Погледът насочен напред и нагоре под ъгъл 45° . Правим крачка напред с десният крак и двете ръце едновременно се издигат напред успоредни една на друга с длани надолу, под ъгъл от 45°. Крачка с левия крак и цвете ръце се свалят плавно надолу до тялото, като дланите се обръщат към тялото. Тези движения се правят 20 такта до края на мелодия N 5, когато лявата ръка се поставя на кръста, а дясната - пред гърдите с длан надолу, а левият крак остава напред. 6. „ОТВАРЯНЕ" САН ЗИ (КРАСИВИЯТ ДЕН) Думите важат за 6-то, 7-мо и 8-мо упражнение. Ето го ражда се красивий ден. Ето го слънцето към нази грей. Химни в гората весело птиченце пей. Бодро играем по росни треви и цветя. Светлата радост обилно ни грей. Сила в душата безспирно излива ни тя, Ний планините обичаме. Дивния Мусала възпяваме. При седмострунна арфа на Рила седим. Мощното слънце посрещаме на ранина. Вечер сияйните звезди следим. И луната прекрасна в небесната шир. След като сме възлезли и слезли и посочили пътя на други души, ние искаме да се отворим за Бога - великия обект на нашата Любов , чрез възможностите, които притежаваме. Чрез движението на дясната ръка надясно ние се отваряме за малката светлинка, с която искаме Бог да изпълни нашите умове. С движението на лявата ръка наляво ние се отваряме за малката топлинка, с която искаме Бог да изпълни нашите сърца. Играчите са в посоката на движението на Паневритмията, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Правим крачка напред с десния крак и едновременно дясната ръка се отваря хоризонтално надясно с дланта надолу до успоредно положение с предната част на тялото. Лявата ръка остава на кръста. Правим крачка с левия крак напред и дясната ръка се връща в изходното си положение. Учителя в една своя беседа обръща внимание, че сега умът управлява хората и те правят много грешки. Ако сърцето ги управлява, ще правят двойно повече грешки. Ако волята ги управлява, ще правят три пъти повече грешки. Затова ние даваме ход на светлината за ума, и на второ място за чувствата в сърцето. Хората, които не играят Паневритмия и са развили силно своя ум, правят само пакости на човечеството: самолети, бомби, оръдия, задушливи газове и отварят войни. Посочените отваряния с дясната ръка продължават до 28 такт и само повторението от 19 такт - 10 такта се играе с отваряне на лявата ръка . Нашите приятели го играят отварянето на дясната ръка до 18 такт и сменят отваряне с лявата ръка (с повторението) 20 такта, което е неправилно. След отварянето с лявата ръка от повторението -10 такта е краят на музика № 6, когато левият крак остава напред и двете ръце поставяме на гърдите, свити в юмруци допрени една до друга. 7. „ОСВОБОЖДАВАНЕ " (Ние планините обичаме...) След като сме се отворили за светлината и топлината, ние виждаме своите недостатъци и пожелаваме да се освободим от тях, като скъсаме със стария живот, със силен замах надолу с ръцете и възприемем новия живот в себе си. Играещите са в посока на движение на Паневритмията, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Правим крачка с десния крак напред и двете ръце пред гърдите със свити юмруци със силен тласък ги разтваряме в полудъга надолу и встрани до хоризонтално положение на височината на гърдите с длани надолу. Правим крачка на левия крак напред и ръцете се връщат в изходното си положение. Движенията се повтарят до края на мелодия № 6 - 41 такта. След това направо преминаваме към следващото упражнение - „Пляскане". Левият крак остава напред. 8. „ПЛЯСКАНЕ " След като сме се освободили от недостатъците си, нашата душа се радва и ние изразяваме тази радост с леко пляскане на ръцете. Това показва,че ние съединяваме Любовта и Мъдростта в едно (лявата и дясната ръка), за да създадем нещо хубаво в живота си. Това е тържество на нашата свобода. Двете ръце са на гърдите със свити юмруци. Погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Правим крачка с десния крак напред, като едновременно двете ръце се разтварят настрани с длани нагоре на височината на раменете. Правим крачка с левия крак напред и ръцете се връщат по същия път до височината на лицето и леко пляскат, като след пляскането се отварят малко една от друга. Тези движения на ръцете и краката се повтарят 41 такта до края на мелодия № 6. Левият крак остава напред. 9. „ЧИСТЕНЕ " Думите важат за 9-то и 10-то упражнение. 9-то упражнение: Първият ден на пролетта, първият ден на радостта, първият ден на любовта носят сила и живот, носят сила и живот. 10 упражнение: И земята се събужда от съня Почва новий светъл ден, Новий ден на пролетта. И природата ликува, Че я слънце топло грей И лъчи обилно лей. Всичко радва се и пей. След Одата на радостта ние стигаме до съзнанието да се освободим от всички нечисти мисли и чувства, да ги издухаме от нас и да дадем път за проникването и идването на Словото Божие в нас. Играчите са в посока на движение на Паневритмията. Ръцете са поставени на устните със събрани пръсти, с длани напред, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Правим крачка с десния крак напред и ръцете с духане в хоризонтално движение на височината на раменете се разтварят настрани до положение успоредно на тялото и длани обърнати надолу. Правим стъпка с левия крак напред и ръцете се връщат по обратния път със събрани пръсти на устните, като в същото време поемаме въздух. Движенията се повтарят 40 такта до края на мелодия № 9 и от това упражнение преминаваме направо към 10-то упражнение - „Летене". Левият крак остава напред. 10. „ЛЕТЕНЕ" Щом се очистим, ние свободно можем да се издигаме в съзнанието си към Божествения свят и да летим като птиците из въздуха. В 1938 г., когато с още девет деца учихме пред Учителя „Слънчевите лъчи" и Пентаграма вечер при осветлението на голямата лампа на полянката, Учителят направи забележка за летенето. Той каза, че то трябва да наподобява напълно летенето на птиците. Тази вечер там беше и сестра Мария Златева, която чу това изказване на Учителя и много пъти казваше на младите приятели как да става летенето, но това нейно обяснение остана глас в пустиня. Птиците, когато летят, никога не чупят крилете си, както ние чупим ръцете си. Те летят с прави криле и замахват нагоре и надолу. Такова летене иска Учителя и от нас, когато играем това упражнение. Когато птиците са на земята, те пречупват и изкривяват крилете си, но при летене никога не ги чупят, защото веднага ще паднат на земята. Ръцете са пред устните, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°, правим крачка с десния крак напред. Ръцете се разтварят обтегнати хоризонтално настрани с длани надолу и правим с прави ръце и длани надолу, движения нагоре и надолу. Правите ръце при това упражнение на летене говорят за правата мисъл, която имаме в мозъка си и правилното протичане на природните енергии в организма ни. Така чрез това движение с прави ръце ние разнасяме правилно Словото Божие по целия свят. Тези движения на ръцете и краката продължават 30 такта до края на мелодия № 10 и сваляме ръцете покрай тялото. Левият крак остава напред.

II. Правила от Учителя за Паневритмията 1. В Паневритмията човек трябва да мисли, да чувства, да се движи хармонично. В нея има музика, движение и вътрешен живот; 2. Музиката на Паневритмията трябва да ни проникне и тя да ръководи движенията ни; 3. Да се играе Паневритмията бавно, хармонично и с любов; 4. Природата взима участие в нашата игра, когато спазваме ритъмът и играем упражненията с любов; 5. Чрез Паневритмията ние изпращаме новите идеи в света; 6. Който прави хлабаво упражненията, той не може да служи на Бога. Изисква се изпъване на ръцете и краката; 7. На слънцето паневритмичните упражнения се играят на голяма плоскост; 8. На Паневритмията присъстват много възвишени същества и ни наблюдават как изпълняваме упражненията и те ги играят горе, в духовният свят, но точно - съвършено; 9. Слънчевите енергии, които слизат на Земята се използват чрез тези упражнения като първо ги възприемаме, а после ги изпращаме в пространството и така много същества се повдигат. 10. Когато човек се концентрира, отправи погледа си под 45 нагоре, и се прониква от музиката на Паневритмията, неговият вътрешен Учител му показва как да движи ръцете и краката си. „Вие считате Любовта като нещо нереално. Не, най-реалното нещо в света е Любовта. Има един закон. Ти си сиромах. Трябва да знаеш как да спреш един човек и как да го погледнеш, защото Любовта има един специфичен ъгъл. Вие не знаете какъв е ъгълът на Любовта. Не съм срещал нито един философ, който да е говорил за ъгъла на Любовта. Те го държат в тайна." ("Минало, настояще, бъдеще", с. 78) Този ъгъл е насочването на погледа под 45 ° - правата посока на нашето развитие. „Съвременните хора обръщат погледа си нагоре, защото мислят, че там живее Бог - не, Бог живее там, дето и ние живеем. Това значи, дето живее нашата душа, там и Бог живее. Следователно, като се изправите на молитва (и гледате напред и нагоре под ъгъл 45° ) , Бог е вече пред вас. Давид казва: „Гледах Господа пред лицето си." [Великото и красивото", с. 70) Значи всички същества - от Бога до светията, идват днес по този светъл път за нашите души, който е насочен нагоре под ъгъл 45° към духовния и Божествен свят. Това е велик закон, в който човек, за да се убеди, трябва да направи много опити, медитации и да преживее възходящи мигове на дълбоко вътрешно вдъхновение. Както отбелязах , този път се намира най-лесно, когато играем Паневритмията и стриктно спазваме правилата и законите, дадени от Учителя. Писани са няколко Паневритмии, но тези вътрешни правила почти не са засегнати. Навремето, преди повече от 20 години, аз изнесох няколко лекции за Паневритмията и законите, върху които тя е построена в летния лагер на Бялото Братство при Седемте Рилски езера. Почти никой не обърна внимание на принципите, изнесени в тези беседи, с изключение на Георги Стойчев, който вложи нещо малко от казаното в издадената от него Паневритмия. Учителят даде правилата за играене на Паневритмията, показа ни как да я играем и след това не направи на никого забележка, че не играе правилно. Всичките заблуждения и отклонения в Паневритмията се дължи на това, че нашите мили сестри: Катя Грива, Милка Периклиева, Ярмила Менцелова, като са играели Паневритмията, не са гледали как Учителят играе по източната страна на поляната, около музикантите, в перихелия, а са написали Паневритмията си от наблюдения върху играта на нашите братя и сестри, които не са я играели точно и съвършено. Учителят не правеше никакви забележки, но постоянно беше пред очите ни и показваше на всички как трябва да се играе Паневритмията. Всеки мислеше, че като е играл Паневритмията десетина пъти я е научил, но не сверяваха часовника си с Учителя, който мълчаливо играеше и посочваше как идеално трябва да се играе. Аз през 10-те години в които съм играл Паневритмията заедно с Учителя, постоянно съм Го наблюдавал как играе, и макар, че съм бил малък както казват някой наши знаещи приятели, съм запомнил добре Неговото изпълнение на всяко от 28-те упражнения, Пентаграма и Слънчевите лъчи, които двете последни ги учехме на поляната под Неговото ръководство. Жалко, че приятелите са изпуснали да гледат как Бог чрез Паневритмията чертае бъдещето на Вселената. Съзнанието им не е било пробудено и те не са познали Учителя Беинса Дуно като Бог и Отец, нашият най-близък приятел. Това са свещени моменти, изпуснати във вечността и не използвани за нашето правилно развитие. В бъдеще ще научим Паневритмията отлично, но не от Бога, а от ангелите, които ще се вселят в нас и ще се въплътят на Земята. След 1000 години на Земята ще остане само непромененото, нередактирано Слово на Учителя, Неговите непроменени над 150 музикални упражнения и Паневритмията, Слънчевите лъчи и Пентограмът. Великият Учител Беинса Дуно ясно ни казва: „Слушайте ме какво говоря! Гледайте ме какво правя! Достатъчно е в един живот да послушате само едно, което ви казвам и да го изпълните така, както аз го изпълнявам, защото моето Слово е от Бога и моите дела са от Бога." „Достатъчно е да приложите в този живот само един закон от Словото ми и ще изпълните предназначението си на това прераждане между българите. А във всяка беседа аз давам по няколко закона. Това знание е за следващото човечество, което ще просъществува хиляди години." Кога друг път ще срещнете Великият Учител в тази физическа форма и ще придобивате непосредствено знание за живота? Виждаме, че тези, които са били при Великият източник на живота -Учителя не са схванали правилно нещата, а какво остава за тези, които изобщо не са виждали Учителя, като Антония от Димитровград, Мария Митовска и други дори и в чужбина, които, за да могат да опишат приблизително точно Паневритмията, трябва да притежават отлично развита интуиция и постоянно да виждат как ангелите играят Паневритмията и да я опишат точно. Приятелите не са били така будни, събудени, да питат Учителя по всички въпроси на Паневритмията. Единствена сестра Катя Грива го пита и той изиграва пред нея упражненията, които я интересували, с такова изящество и лекота, каквото тя никога не би могла да постигне. Значи правилното и точно изиграване на Паневритмията е в зависимост от духовната същина на дадено същество и неговата непреривна връзка с Бога, с духовния и Божествен свят. Тогава той естествено се обръща към Великия източник на Живота, който постоянно радиира от центъра на нашата Вселена. Основа на разумния живот е Любовта. Всеки, който е носител на вибрациите на най-голямата дъщеря на Бога, намира великите условия, които Природата е приготвила за своите разумни деца. Учителят Беинса Дуно беше постоянно свързан с Великия източник на Живота и без да насочваше удовете си толкова точно под 45°, а само с мисълта си приемаше енергиите на Природата. В хороскопа на Беинса Дуно, Асцендентът е Везни. Качествата и особеностите на този знак можем да изразим накратко с няколко думи: елегантност, изящество и красота. Учителят играеше Паневритмията с голяма лекота и подвижност вътре в кръга около музикантите. Винаги започваше упражненията точно с първия такт. Един брат беше събрал снимки от Паневритмията, на които ние вдигаме дясната си ръка, напр. за упражнението Аоум и други упражнения, а Учителя вдига лявата. От това този брат вади заключение, че ние сме в противоречие с Учителя и Природата и затова имаме такива големи мъчнотии и страдания. Това донякъде е така, но истинската причина е, че Учителят започва веднага с първия такт, изсвирен от музикантите, а ние, докато загреем, вече е изсвирен вторият такт и той вдига лявата си ръка, а ние започваме с дясната. Той ни учеше да сме много будни и винаги да започваме упражненията с първия изсвирен такт. При играене на Паневритмията, когато нашите движения се правят едновременно и ритмично, се получават големи духовни сили и хармония, които ползват всички играещи. Затова всеки трябва да играе с пробудено съзнание и да има пълно единство в движенията, а те напълно да съвпадат с музиката. Има много спорове за неточности в упражненията и младите хора, които не са виждали дори Учителя, най-настойчиво искат да ни учат на една Паневритмия, която и на тях никак не им е ясна. В Паневритмията всичко е Любов. И всяко насилие внася голям дисонанс във всички играещи. Паневритмията е свещенодействие пред лицето на Бога и всички ангелски ликове и затова ние постоянно трябва да правим съзнателни усилия, за да сме на висотата на призванието си като ученици на велик Учител. В бъдеще на пробудените души ще се отворят очите и те ще започнат да гледат как ангелите играят Паневритмията във въздуха в невидимия свят при голяма светлина и изящна музика от хиляди инструменти. Тогава споровете веднага ще престанат. Ангелите в бъдеще ще дойдат, ще се вселят у нас и ще живеят с нас и тогава ние ще се приближим до тяхното съвършенство, ще станем послушни и търпеливи и няма да правим никакви грешки в духовната си работа. Тогава тази Божествена енергия ще тече непреривно към земята под ъгъл от 45° като светъл пояс и ще ни изпълва със своите могъщи сили, любов и мъдрост. Сега от нас се иска всеки, който играе паневритмичните упражнения, да стане глух и сляп за погрешките на околните и да се стреми към точна, съвършена изява на онова, което той носи в себе си - на мислите, чувствата и характера си на физическото поле главно чрез изящни движения. „Като гледате кой как играе Паневритмията, можете да познаете кой какъв е - дали е страхлив, дали е милостив, дали е щедър. Кому каквото липсва, веднага се познава. Като правите упражненията, трябва да имате едно съзнание, че то е за ваша полза. Някой тури ръцете си отзад, отпуснато, това е животинско състояние. Упражненията се играят съсредоточено, стегнато, с обтегнати крайници, но не и да играете балет, да танцувате. Паневритмията не е панаир, театър или представление, а е висока духовна изява за постигане на връзка с ангелският свят" (Мисли и за всеки ден 1992-1993 г.,с. 106) Ръцете трябва да са обтегнати, но не и нервни, напрегнати. „Когато правите упражненията, няма да гледате и мислите кой как играе, но бъдете вглъбени в това, което вие играете. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката - навсякъде, във всяка клетка да участва. Мислите и чувствата да участват във всяко движение и да проникват във всяка клетка. При някои упражнения вие се обръщате наляво или надясно, на юг или на север, на изток или на запад. Към север - това е положителното, към юг - отрицателно. Значи, за да има едно правилно движение, трябва да има една положителна и една отрицателна страна. В едното движение възприемаме повече електричество, а в другото движение възприемаме повече магнетизъм, мекота. За да имате добър резултат, най-важното е да сте концентрирани." (Мисли за всеки ден 1992-1993г., с. 106) „Ако човек иска да бъде твърд, устойчив, постоянен, безстрашен, трябва да има повече електричество. Ако иска да бъде мек, трябва да има магнетизъм, жилавост, гъвкавост. Всяко движение, всеки жест, походка, упражнение, които правите - ще наблюдавате и ще правите корекции. Навеждането показва, че имате два центъра: към Земята и към Слънцето. Навеждаш ли се, в съюз си със Земята. Центърът на Земята има надмощие, затова се образува крива линия. Работата не върви добре. Ще се изправиш като свещ, центърът да е Слънцето. Мъдрецът трябва да се изправи. Като заминеш за другия свят, няма да заминеш като животно, ще се изправиш и ще държиш двата центъра. В упражненията трябва да има един вътрешен ритъм, за да бъдат полезни и здравословни. Като ги правите правилно, може да изправите много недъзи и наследствени черти." (Мисли за всеки ден 1992-1993 г., с. 107) Хубаво е между упражненията да има 1 -2 минути почивка, да се отпуснат мускулите и да си отпочинат - както на ръцете и на краката, така и на цялото тяло. Упражненията на Паневритмията са като преддверие на Божествения свят. Ако играете правилно, ще се обновите и подмладите. Всеки мускул, всеки нерв, всяка клетка трябва да се раздвижат. Всяка болест е израз на една велика Божия тайна, която иска да ви се разкрие. Радостта носи откровение, скръбта носи тайни. В скръбта ще учиш Божиите тайни, а в радостта ще учиш Божиите откровения. Когато човек изучава Божиите тайни, движенията (в Паневритмията) са едни. Когато изучава Божиите откровения, движенията са други. „Мъчно е да се премахне една голяма скръб." Никога не е мъчно, стига да знаеш как. Във всяка скръб, която преживявате на Земята, невидимият свят иска да открие една тайна на вашия ум и на вашето сърце. Всякога тайни няма да изучавате, ще изучавате и откровения. Онези, които постоянно изучават тайни, животът им е нещастен, тогава от сутрин до вечер ви съветвам да изучавате откровения." (Мисли за всеки ден 1992-1993 г., с. 108) „Разучавайте упражненията стъпка по стъпка, капка по капка, да ги усвоите добре, да играете пластично, в никакъв случай отсечено, остро, рязко. В резките движения се губи много енергия. Те имат съвсем друг характер. Човек, който не знае как да управлява ръцете и краката, малко постижения ще има. Между двата полюса е поставена главата, тя е центърът. Ако движите правилно ръцете, ще се справите разумно с човешкия свят. Ако движите правилно краката, ще се справите правилно с животинския свят. Ако хубаво и правилно движите гръбнака и мускулите, свързани с гръбнака, ще знаете как да се справите с растителното царство и да черпите сокове оттам." (Мисли за всеки ден 1992-1993г., с. 109) След 1930 г. в София, кв. „Изгрева", от 22 март до 22 септември се чуваше чудната музика на Паневритмията след 6 часа сутрин, която ни караше да играем този ангелски танц. Паневритмията се играеше навсякъде: на Изгрева, на езерата - в лятната школа на Бялото Братство, и дори на връх Мусала. Приятелите постепенно я поусвоиха. В 1934 г. Учителят извиква поетесата сестра Олга Славчева, и и възлага да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката. Тя му възразява, казвайки, че е много трудно да се съчетаят думите с музиката и се съмнява дали ще успее да ги напише правилно. Учителят я успокоява, като и казва, че ще и изпрати едно същество, което ще и помогне в текста. В определеният ден и час тя сяда, чува ясно думи и бързо написва текста на първите десет упражнения, които са от Божествения свят. В това време се чука на вратата и в стаята влиза една сестра, иска и някаква услуга и като я вижда, че пише, и казва, че тя би могла винаги да си пише стихове, но на нея и е необходимо веднага да и услужи. Скарват се и понеже сестра Олга беше много мастита и силна, я изгонва. Но когато сяда на масата да пише, съществото, което и е диктувало, го няма. Олга разплакана отива при Учителя и на колене му разказва за случилото се. Учителят и прави строга забележка, че не е взела много сериозни мерки срещу пакостливите тъмни сили, които, като виждат светлината на съществото, което и диктува, отиват при нея и и развалят работата, Беинса Дуно и обещава, че съществото пак ще дойде при нея в същия час след 33 дни. Олга взема строги мерки. Съществото Асавита идва, тя написва текста на Паневритмията и го занася на Учителя. Той го одобрява и го дава на брат Боян Боев да го напечата като текст на Паневритмията. След известно време сестра Олга Славчева написва книгата „Асавита" - едно пътуване до Слънцето с този слънчев дух, който и помогна да напише думите на Паневритмията. Намериха се умници, които пожелаха да коригират Божественото - това бе г-н Гриша Кьосев, който написа нов текст под музиката на Паневритмията, който не се пее изобщо в Братството. Подобни умници имаме и в движенията, които изменят много неща с широка ръка, и ние не можем да познаем някои упражнения, дадени от Учителя, дали са същите. Създадоха се много курсове и всеки ръководител пречупи нещата през собствената си призма, без дори да е виждал как се е играла Паневритмията по време на Учителя. Вместо да проявяваме самоинициативи и постоянно да грешим, да попитаме вътрешно Учителя за всеки щекотлив въпрос и той най-добре ще ни обясни всички трудни за нас положения. Ние мислим, че с нашите малки глави можем да разрешим великите въпроси на битието. Не може човек с физически усилия да придобие духовни добродетели. За това се иска помощ отгоре - от невидимия свят. Понеже досега въпросите за Паневритмията се разрешават все по човешки, без да се допитваме до мнението на Учителя, се явяват някои противоречия и грешки. Ако ние всички се смирим и вглъбим дълбоко в себе си, когато играем Паневритмия, ние ще намерим верния път и ще я играем тъй, както Природата изисква. Паневритмията е един велик метод на Природата за хармонизиране и побратимяване на хората по един естествен начин, за организиране на братския живот на Земята - важно условие за идването на новия живот и Шестата, светеща раса на Любовта. „Някои движения от Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия." (Мисли за всеки ден 1992-1993г., с. 109) Паневритмията представлява един чувствителен събирателен фокус на силите от Божествения, духовния и физическия свят. Първите десет упражнения са носители на силите на Божествения свят и са свързани с него. Понеже в Божествения свят всичко е непреривно и хармонично, затова и тези десет упражнения се играят без прекъсване. Чрез тях ние се зареждаме с енергиите от най-висшия източник на живота. Упражненията от 11 - „Евера", вкл. до 19 -„Подвижност", са носители на духовните енергии в живота. Духовният свят е този на идеите, желанията и чувствата на хората и затова оттам идват и най-позитивни, и някои отрицателни енергии, които ние трябва чрез правилно играене на Паневритмията лесно да ги трансформираме и да се освобождаваме от тях. Упражненията от 20 - „Побеждаване", до 28 - „Промисъл", са свързани със силите на физическия свят и проблемите на земния живот и добродетелите, които трябва да придобием в този живот. Упражненията от „Божествения свят" започват с мелодията на „Първия ден на пролетта". В този първи ден на пролетта, по стар стил 9 март, преди 18 милиона години е създаден човекът по образ и подобие Божие. Това упражнение ни връща към онази епоха, когато сме били съвършени и сме живеели в рая като безгрижни деца вън от злото и противоречията. Затова Учителя Беинса Дуно ни препоръчва всеки месец на 9-а дата да ядем само плодове и да си спомняме за великите условия, които сме имали и благодарение нашето непослушание сме ги загубили. Падението на Адам и Ева и цялото човечество е станало на 9 септември стар стил и оттогава човечеството попада в есента и зимата на живота и имa големите страдания. Паневритмията на „Изгрева" играехме на една полянка западно от салона, голяма 11120 дка, която имаше елипсовидна форма и представляваше пътят на Земята около Слънцето със неговите перихелий и афелии. Перихелият беше центърът на елипсата на Изток, където нашият Учител играеше Паневритмията, като обикаляше около оркестъра, разположен на пейката в състав повече от 10 музиканти. Афелият беше на запад по средата на полянката. В духовният свят Паневритмията се играе по елипса, в която в перихелият се намира оркестърът. Кръгът е символ на животинското царство, в което има само един център - чувствата, на които служат животните. Затова когато ние играем Паневритмията в кръг се свързваме с енергиите на животинският свят и почваме да ги проявяваме. Елипсата представлява геометричната фигура на човешкото развитие, с два центъра: перихелий, в който се намира умът - мисълта и афелий, където царува сърцето с многобройните си чувства. Параболата представлява духовния свят, отворен за Божествените енергии. Хиперболата символизира Божественият свят, този неизчерпаем извор на сили и енергии. Цялата Паневритмия е свързана с дейността и движението на Слънцето. Учителят в една своя беседа отбелязва, че всички негови упражнения, дадени на учениците: „Паневритмията ", „Слънчевите лъчи", „Пентаграма", първите шест упражнения и над 200 други упражнения, всички започват напред и с десния крак. Паневритмията е такова съчетание на разумни движения, при които всички мускули и органи се раздвижват хармонично в играещия и в него се възстановява хармонията на пълното единство на силите в организма му. Той се очиства от неправдите, които носи в тялото си и отива освежен на работа. Стъпките на десния и левия крак се правят винаги първо на пръстите и след това на цяло стъпало. Учителя заедно с брат Гавраил Величков и Асен Арнаудов измерват с метроном темпата на всички упражнения и ги написват в издадената през 1938 г. голяма Паневритмия. Например упражнение 21 - „Радостта на земята", има темпо Allegretto М.М = 68. При играене на Паневритмията Учителя при никое упражнение не опъваше ръцете си назад. Защо? Учителя ни обяснява в Словото си, че всичко, което е пред тялото ни, е положително - на Бялата ложа, а всичко, което е зад гърбът ни е отрицателно - на Черната ложа. Затова той не пускаше ръцете си назад, за да не дава сили на тъмната лъжа и да не прави връзка с нея, макар че Той я командва. Например при упражнението „Аоум", Той подигаше дясната си ръка напред, нагоре естествено, под ъгъл 45°, а лявата е отпусната надолу до тялото и обратно с другата ръка. Това го прави този Велик Дух, а какво остава за нас. Когато играем свещеното упражнение „Аоум", нашите умници пишат, че дясната ръка трябва да се насочва напред и нагоре под ъгъл 45°, а лявата назад и надолу под ъгъл 45°, от която щяло да изтекат всички нечистотии от нашия организъм в земята. Така играещият прилича на летящ самолет, което е много красиво. Какво значи това движение? С дясната ръка ние се свързваме с Източника на Живота и цялото небе, а с лявата, насочена под ъгъл 45° назад и надолу, се свързваме с центъра на Земята, с ада. На дълбочина 2 000 км. от повърхността на Земята има две малки кълба (земи), които представляват центърът на Земята, където живеят наказаните за престъпления души и работят там без почивка. Всеки наказан е пазен от двама-трима рогати с тринога в ръка, и щом някой от наказаните спре да работи, пазачите веднага го мушкат с триногите си. До центъра на Земята има девет различни по интензивност полета, или девет свята. Значи, когато някой новонаучен от „ръководителите" на Паневритмията играе упражнението „Аоум", по този начин с дясната си ръка, насочена напред и нагоре под ъгъл 45°, той се свързва със силите на небето и след това унищожава всичко, възприето отгоре, защото то изтича по лявата ръка, насочена надолу и назад под ъгъл 45° към ада. Това не е изтичане на злото от нас към ада, както някои тълкуватели на Паневритмията казват, а е свързано с адовите сили, към които ние имаме атавистични навици още от падението на човечеството и щом сме свързани с тях, много мъчно можем да се освободим. Вижте на филма Учителят как играе „Аоум" и се поучете от него. Във връзка с това Учителят отбелязва: „Упражненията, които играете, трябва да се коригират. Тъй, както вие ги правите, само губите част от енергията, която би трябвало да придобиете. Вие прахосвате енергията, която имате, а тази, която придобивате, я губите. Всичко се прахосва. В тези движения има движения на растенията, на животните, на човека- те са свързани и преплетени в живота." (Мисли за всеки ден 1991-1992г., с. 105) Понеже невидимият свят отчита и цени усилията, които ние правим за постигане на някоя наша цел, заради големите усилия, които сме направили, даже да не сме я постигнали, те ни благославят. Така и с неправилното изиграване на Паневритмията те отчитат нашите големи усилия и вдъхновението, с което играем Паневритмията, и подобряват условията на живота ни. В1944 г. един брат казва на Учителя, че по време на войната от 1940 до 1944 г. Братството не е могло да направи нищо официално, да се изяви в живота пред обществото. Не е проведен нито един събор, не е имало общи екскурзии и лятната школа на Рила не е работила. Тогава Учителят го поглежда усмихнато и му казва: „Ами Паневритмията, която ни оставиха да играем през тези трудни години! Знаеш ли колко тежки кармични възли на България се развързаха по това време?" България, която обяви война на целия свят остана цяла и никой не я прегази брутално и не я окупира. Тя понесе последствията от непослушанието си чрез бомбардировките и изпусна великия живот, в който щяхме да живеем, ако цар Борис беше послушал Учителя и беше обявил пълен неутралитет на България, като същевременно не беше пуснал германците в нея. Най-много след 1 000 години всичко това, което се говори сега, ще бъде една реалност, хората ще играят Паневритмията както трябва и тогава ще се положат начатъците на новия живот на Земята. Музиката и текстът на упражненията „Мисли", „Аоум" и „Изгрява Слънцето" са дадени от Учителя. Музиката и текста на втората част на упражнение 24 - „Колко сме доволни", след 16 такт надолу са от брат Ангел Янушев. Музиката на „Слънчевите лъчи" и „Пентаграм", са от Учителя. Текстът на всички останали упражнения са дадени от сестра Олга Славчева, написани на Изгрева. Учителят ги одобрява и те стават текстове на Паневритмията. Думите точно съвпадат с нотите в музикалните упражнения.

А. Паневритмия от Беинса Дуно I. Учителят за значението и изпълнението на Паневритмията "Онова, което може да изпълни живота, да го осмисли, то е само Любовта, която в рая е дървото на Живота, от което Бог забрани на хората да ядат. Ако хората ядат и нямат любов, те ще направят по-големи пакости, отколкото сега вършат." ("Важни и належащи неща", с.272) „Ние искаме една свобода на Любовта в света. Да победи Любовта, която носи право на всички хора. Туй, което дава право на един народ, това е Любовта. Туй, което дава право на един човек, това е Любовта. Туй, което дава право на всичките разумни същества да живеят, както Бог е определил, това е Любовта." ("Важни и належащи неща", с. 272) „Сега се ражда расата на Любовта, която ще ни покаже пътя, по който трябва да служим на Бога. Аз наричам онази раса - Шестата, че тя служи от Любов на Бога. Всеки, който служи с Любов на Бога, той вече е влязъл в Шестата раса, може да се роди. Всеки, който не е готов да служи, той е в Петата раса. Всеки, който е готов да служи, Възкресението за него ще дойде. Който е готов да служи и да възкръсне, има бъдеще. Всеки, който не е готов с любов да служи, за второто възкресение трябва да чака. При първото възкресение няма да умираме." ("Важни и належащи неща", с. 273) „Ние нямаме право да отнемем времето никому. Всеки един човек, който служи с любов, той използва времето. Времето е мярка за Любовта на Земята. Що е време? Мярка за възприемането на Божията Любов. То е време за мен, мярка за възприемане последователно Любовта." ("Важни и належащи неща", с. 275) Тук на Земята условията за идването на Любовта между хората са трудни, понеже те живеят все със стария си атавистичен живот и мъчно приемат нещо ново. За новото, разумните същества трябва да създадат специални условия, при които то може да пусне корени, да израсте и даде плодове, които да узреят и оформят на Земята новата Шеста раса. Духът на Истината Беинса Дуно дойде на Земята и донесе великото Слово Божие, с което да пробуди нашите души за братски живот, това е първото важно условие. Второто важно условие е да се пробуди нашето свръхсъзнание, да се отворят умовете ни и да разбираме Писанията. Това се постига само когато ние направим непреривна връзка с духовния свят, постоянно черпим енергии от него и ги и използваме за нашето правилно развитие. Учителят дълго време работи, за да ни доведе до едно нормално духовно състояние, при което тази връзка да става естествено, непринудено и леко. В 1927 г. той дава упражнения с музика и Пентаграма на приятелите да ги учат и играят. Оказва се, че братята и сестрите не са готови и не могат да възприемат и разберат тези упражнения, поради което Учителят ги отлага за по-следващите години. Беинса Дуно дава и сам създава условия на някои приятели с отворени очи да видят играта на ангелите в духовния свят и да придобият реални знания за силите и енергиите, с които човек може да се свърже, ако прилага тези музикални упражнения. При една екскурзия до връх Мусала Учителят остава брат Методи Шивачев да пази багажа на приятелите в хижата. Той заедно с братята и сестрите отиват на върха, посрещат изгрева, след това Учителят изнася беседа и късно следобед се връщат в хижата. Беинса Дуно предупреждава брат Методи Шивачев веднага да си легне, защото на другия ден сутринта рано трябва да отиде на Мусала и там да посрещне Слънцето. Някой го събужда посред нощ, той се оглежда и не забелязва никого наоколо - всички спели. Тръгва в тъмнината нагоре, но върви мъчно. По едно време Учителят му изпраща един фенер, който осветява пътя му до върха, без Методи да може да забележи кой държи този фенер. На върха фенерът угасва и след известно време той вижда на небето голяма светлина във формата на елипса и множество същества по двойки да играят един небесен танц под звуците на чудна музика. Танцът продължава повече от един час. Този феномен го впечатлява толкова силно, че при изгрева на слънцето във всеки слънчев лъч той вижда същества, които играят и едновременно чува музиката на тази неземна игра. Връща се следобед при хижата, където го посреща Учителя. Методи му целува ръка и Беинса Дуно го кара да разкаже подробно за това, което е видял и чул. Всички братя и сестри го заобикалят и той разказва за чудния танц, който е видял, и музиката, която е чул. След свършване на разказа Учителят повдига дясната си ръка нагоре и казва: „Всичко това, което си видял в небето на Мусала, ние ще го свалим тук долу на Земята. Ще го свалим, за да бъде както горе на Небето, така и долу на Земята." Други приятели при посещение на Езерото на Съзерцанието при Седемте Рилски езера, преди изгрев слънце виждат същата игра на ангелите. Беинса Дуно започва да показва първите упражнения на Паневритмията и постепенно приятелите след 1930 г. започват да ги играят първо на Рила. Учителят обяснява, че университета на Земята хората завършват за 15,20,25 години или най-много за 120 години. „А пък Адам, който беше първият човек, трябваха му 900 години, за да свърши този университет. И след 900 години, като го свърши, повикаха го на онзи свят. Адам беше много учен. Той много се учи. А сега учените по-малко се учат. Адам мислеше: „Много ми трябва още." А сегашните мислят, че малко им трябва. Те мислят, че всичко знаят. Адам не беше прост човек. Той държа първия си изпит по зоология. Бог прекара пред него всички буболечки и други животни и каквито имена им тури, тези имена им останаха. Човек, който може да даде имена на всички животни, прост ли е той? Той е много умен човек. И след като беше толкова учен, туриха го на служба. И му се каза: „Ще ти дадем един ученик да го възпиташ, да го научиш." И първият ученик се наричаше Ева. Аз я наричам Евера. Това е наука за познаване на Живота. Да се познава и да се приложи в Живота." ("Първият момент на Любовта ", с. 47) Ева имаше задължението да научи и приложи тези упражнения в живота на рая за всички живущи там същества. По този начин трябваше да се уравновесят силите на ума и сърцето на съществата и да не се преплитат мислите и чувствата, за да не се яви злото в тях. Понеже Ева не изпълни задължението си по понятни нам причини, стана зараза в рая, която Архангел Михаил я прекъсна и се оказа, че липсва нещо в ума на човека. „Липсва нещо, понеже човек първоначално си помислил, че може да живее без Бога. Второто нещо, което той е помислил, че и той може да бъде като Бога. И третото заблуждение е, че той е помислил, че може да накара Бога да направи това, което той иска. От тия три заблуждения се зародило злото в човека." - резултат от яденето на плода за познаване на доброто и злото. ("Първият момент на Любовта", с. 238) Ева (Евера) присъства в Паневритмията в единадесетото упражнение - „Евера", което показва големите борби в живота на хората и голямото безлюбие, в което те живеят. Адам и Ева бяха изгонени от рая в света - на Земята, и 18 милиона години странствуват, страдат и се мъчат заедно с цялото паднало човечество. Идването на Духа на Истината Беинса Дуно на Земята в края на ликвидацията на века на кармите на Петата, арийска раса и пред прага на идващата Шеста, светеща раса на Земята, измени съдбата на човечеството и даде новите начини за хармониране с принципите и законите на Природата чрез ритмичните паневритмични упражнения, които, изиграни правилно, създават непреривна връзка със съществата от духовния свят. Те са носители на светлите идеи, възвишените мисли и благородните чувства и благата, необходими за развитие на човешкия живот на Земята. „Ти можеш в един момент да се освободиш от всичките си недъзи. Достатъчно е да кажеш като Христа: „Не дойдох да изпълня Своята воля, но Волята на Оня, Който ме е изпратил." Нека всеки в себе си каже: „Не дойдох да изпълня волята на Ивана, на Драгана. Дойдох да изпълня волята на Оня, Който ме е изпратил". Иван, Драган, Стоян са наши братя, няма защо да изпълняваме тяхната воля. Ще изпълнявате волята на Оня, Който ви е дал живот. Като се определите да служите на Бога, ще забележите над очите си под ъгъл от 45° една постоянна светлина, която ту се увеличава, ту се намалява. Това ще зависи от вашата вяра. Докато тази светлина е пред вас, нищо не може да ви нападне - всякога ще бъдете живи. Тая светлина иде от Източника на Живота. Всеки може да има тая духовна опитност, обаче, това се отнася до оня, който се е приготвил вътрешно. Закон е: За да влезеш във връзка с живите сили на Природата, клетките на твоя мозък трябва да са приготвени да издържат." ("Да възлюбиш Господа", с.267) „Според мене най-добрият начин за молене е човек да бъде прав. Ще застанеш прав и няма да гледаш нито към земята, нито нагоре, но направо в посока перпендикулярна на челото - под ъгъл 45 градуса. Това е правата посока на нашето движение. Когато гледа нагоре, човек се увлича от Слънцето, от звездите, а това пречи на молитвата му. Следователно, молиш ли се, направо ще гледаш под 45° ." ("Великото и красивото", с. 69) „Състоянието е (при Паневритмията) да благославяш. Пръстите на ръцете да не са разперени, а прибрани, ръката да бъде вдигната на 45° " Паневритмията е хармонично, творческо изявление на Божественото начало във Вселената. Тя се състои от 28 упражнения и включва в себе си и слънчевите лъчи, и Пентаграма. Построена е върху ъгъла, образуван между човека и небето от 45 , откъдето идват Божествените и духовните сили към Земята. Това е пътят, по който всички разумни същества ни посещават и благославят. Когато започнем да играем Паневритмията, ние трябва да насочваме съответно ръцете си в посока 45 , като същевременно и погледът ни трябва да бъде насочен под този градус. Ако човек се концентрира и отправи погледа си под ъгъл 45° , той може да види духовния свят, който е много красив. Аз съм го виждал. Светлината там е по- кафява, както в облачно време е на Земята. Има много къщи с разтворени прозорци и врати и много плодни дървета, пълни с плодове. Понеже там няма крадци и разбойници, къщите са широко отворени и достъпни за всеки, който иска да ги посети. Те са на доста голямо разстояние една от друга.

Светозар Няголов 03. Паневритмия от Беинса Дуно и Шестте упражнения от Учителя Дънов A. Паневритмия от Беинса Дуно I. Учителят за значението и изпълнението на Паневритмията II. Правила от Учителя за Паневритмията III. Упражненията на Паневритмията 1. Упражнения - носители на енергиите от Божествения свят 2. Упражнения - носители на енергиите от Духовния свят 3. Упражнения - носители на енергиите от физическия свят 4. Слънчеви лъчи 5. Пентаграм Б. Шестте гимнастически упражнения от Учителя Петър Дънов I. Малката програма на ученика за всеки ден II. Значение на шестте гимнастически упражнения / Боян Боев / B. Упражнения от Учителя с гамата и с формула Г. Промени в Паневритмията и песните на Учителя. Как се свири и играе Паневритмията. Бележки Ново допълнено издание на книга със същото заглавие издадена 2000 г. „Паневритмията обновява и подмладява човека. Тя лекува не само болестите, но и всички телесни и душевни неразположения; при нея целият човешки организъм трепти музикално. А в музикалния свят няма болести, няма смущения. Ето защо чрез тия упражнени я човек излиза из света на смущенията , разочарованията, недоволството, тревогите и безпокойствата и влиза в един свят на хармония. Този , който играе една година тези упражнения съзнателно, ще бъде здрав, ще се освободи от много болести или ще ги предотврати чрез повдигането на жизненото ниво на организма си."

5. Последните стъпки на Учителя из планината Витоша Друга част на Витоша, която Учителят посети и внесе импулс в живота и знание за природата - беше Западна Витоша, над село Мърчаево, с връх Острец, връх Силимица и хижите около тях. Още след отиването на Учителя в село Мърчаево той извежда братята и сестрите нагоре в местността „Бачище", където от една поляна посрещат изгрева и играят Паневритмия. През 1944 г. Учителят прави последния братски събор на връх Острец, хижа „Еделвайс" и завършва с беседа на Марина поляна.* Това са много красиви местности, особено през пролетта по пътя от село Мърчаево до връх Острец. Тогава местността „Бачище", Церова поляна, Бранкова бачия - кариерата, и Голината са покрити с пъстроцветен килим от различни планински цветя: синя тинтява, омайниче, теменужки , кокичета, минзухари , незабравки, синчец, иглики, лютичета, жълтурчета, здравец и др. Това е през месец май, когато природата е рай. Чистият въздух и водата носят здраве и сили на всички, които посещават тези красиви места. След завършването на събора на 28 август 1944 г. Учителят нарежда на приятелите да слязат в село Мърчаево, а той остава последен с брат Борис и го кара да легне и напише под една пейка на Марина поляна:** „ 1. Мир по цялата земя. 2. България да пази пълен неутралитет. 3. Ако евреите не приемат християнството, ще престанат да се прераждат. 4. В Русия ще стане революция, по-страшна от 1917г." /Тази пейка сега не съществува./ Учителят започна екскурзиите по планините с Витоша, с нейния Източен дял, и завърши тази дейност пак с Витоша, с нейния Западен дял. Това символично показва изгрева на слънцето - създаването на школата на Изгрева и непрекъснатото посещаване на източната част на Витоша и неговия залез на запад, посещаването на Западна Витоша от Учителя и Братството преди неговото заминаване от този свят. След заминаването на Учителя братята и сестрите от село Мърчаево почти всяка година посещават местата, по които са ходили заедно с Учителя, особено вр. Острец, за който Учителя казва, че е връх на светиите. При една екскурзия до вр. Острец с Елена Симеонова седнахме да обядваме на върха. Аз свалих потната си риза и я сложих на един храст зад нас. Нямаше никой на върха. Времето беше слънчево, топло и тихо. Като свършихме обяда, обърнах се да си взема ризата, но нея я нямаше. Обиколихме върха - беше изчезнала безследно. Планините са създадени за хората, за да възприемат от тях божествените мисли и идеи, силите и енергиите, които протичат постоянно през тях. Те са велика школа на чистота и закаляване на човека - по-лесно да се справя с мъчнотиите на живота. Всяка трудност, разрешена на планината, после лесно се разрешава в долината. От планините се излива Божието благословение към нас и ние трябва да благодарим за хубавите условия, при които сме поставени, и за възможността често да ги посещаваме и да се радваме на тяхната неземна красота. _____________________________________ *Вж Изгревът, т. II, с. 316-318. N198 ** Вж Изгревът, т. II, с. 317, N 198

4. Моите спомени за Витоша Повече от 10 години ние с Петър Филипов и други приятели посещавахме тези красиви места. Цел на нашата екскурзия беше Големият Купен, като маршрутът минаваше през с. Бистрица, долината на Белия извор, Малкия Купен и през гората на Големия Купен. Той представлява нещо като голяма пирамида, издигната над една поляна на 50-60 метра. Този връх е барометър за Витоша и София. Щом по него времето се измени малко, появяват се облаци, наречени от селяните „шопи", непременно идват депресия, дъжд и вятър. Това са красиви места, които много рядко се посещават от други хора и туристи. През 1960 г. за 9 септември с брат Петър Филипов взехме първия автобус за Бистрица и тръгнахме нагоре по Стара река с големи раници с провизии за 3 дена. Заваля дъжд и ние се покрихме с найлон. Целта на нашата екскурзия беше Големия Купен, на който никога не бях ходил. Петър ми обясни, че там имало овчарска колиба, в която можем да се приютим. Дъждът спря и както вървяхме, по средата на пътя, се появиха двама младолики старци с найлонови мушами и торби през рамо. Запитах ги: „Близо ли е тук Менчето?", от което трябваше да се отбием от пътя и да тръгнем направо през гората за Купена. Те ми отговориха, че след малко ще стигнем до това място. Аз ги попитах: „Къде сте ходили в този дъжд?" Те ми отговориха, че са ходили за малини. Обаче, дрехите им бяха напълно сухи, а от околните треви продължаваха да се стичат струи вода. Тръгнахме. Това ме озадачи и аз се обърнах назад, за да ги видя отново. По пътеката нямаше никой. Бяха изчезнали. Брат Петър беше тръгнал със задача - дали да започне строеж на жилище на Изгрева. Тази среща разреши въпроса му и той после започна. На Купена нямаше никаква колиба и по пътеката под Скопарника и Резньовете отидохме на Присоите, където горският дом беше пълен с прясно сено. Както бяхме мокри, легнахме в сеното и до сутринта дрехите ни се бяха изсушили. Сега този горски дом не съществува. На другия ден се прибрахме в София. За Великден през 1967 г. една група от десетина души отивахме на Купена през село Бистрица. Кучетата на селото ни следваха, понеже им давахме хляб. Като наближихме Белия извор, те подушиха една сърна и я подгониха с лай нагоре по планината. Като тичаха настървено, изведнъж спряха, млъкнаха, изскимтяха и побягнаха обратно към нас. На полянка, на 200 метра от нас, излязоха 3 мечки - 2 сиви и една черна, покрай които избяга подгонената сърна. Мечките влязоха в гората и ние продължихме пътя си. Когато стигнахме познатата ни полянка, от мечките не бе останала и следа. На Малкия Купен има пещера, в която вероятно зимно време мечките преспиват своя зимен сън, Друг път през пролетта, пак в долината на Бели извор, ни срещна едно голямо стадо от диви свине. Най-отпред вървеше най-малкото прасе, а отзад един голям шопар. Минаха вляво покрай нас, на 2 метра и като ни задминаха, завиха нагоре в планината по посока на Присоите. Много пъти сме виждали диви петли - глухари, които са много красиви и сутрин кукуригат. Обаче, те са много чувствителни и щом подушат опасност, бързо изчезват в гората. Над нас са летели семейства орли, които писукат особено и учат малките си как да летят. От Големия Купен се вижда Рила като на длан, а слънцето изгрява някъде по-отдолу, от Стара планина. По-късно до Купена построиха студентска хижа. Там сме прекарвали с палатка по една седмица. Имахме столова с пейки и огнище, направени от камъни, която при дъжд покривахме с голям найлон и там прекарвахме целия ден. Природните явления на върха са много активни. Едно лято бяхме на палатка с Елена Симеонова и се изля такъв силен дъжд, сякаш с ведра се изливаше вода. По целия връх течаха големи буйни реки. Дъждът спря, Слънцето огря и картината се смени - сякаш изобщо не е валяло. Там срещнахме сърни, зайци и други животни. Много пъти по обяд, легнали на гръб, ние виждахме добре планетата Венера. Оттам лесно се слиза в с. Бистрица и с. Железница. На юг от Големия Купен - по посока на Скопарника, намерихме един хубав извор, от който си вземахме вода и си носехме в София. Когато се изгради хижата, строителите каптираха водата и я вкараха в строежа.

3. Учителят на Витоша През 1923 г., по време на Септемврийското въстание, Учителя с Братството не провежда събор в Търново, а посещава Витоша. Той отбелязва: „Днес правим приготовление за събор. Тук /на Витоша/ сме дошли около 100 души. Ако Господ не е с нас, защо ни е събор? Трябва пак да дойдем тук, защото има хубави магнетични места. Всичко в природата е символи. Хубави са днес облаците на небето - те приличат на вълна, която може да се преде. Да, трябва да се преде. Ето как може да се използва екскурзията. Като се върнете в града, всеки да напише по едно хубаво писмо в провинцията." /"Петимата братя", с. 248/ „Писанието казва: „Молете се един за друг." Много същества от черното братство искат да дойдат горе, но не са в състояние да разберат всичко. Тази сутрин, по интензивност на електричеството, ние бяхме на повече от 7000 м. височина. Иначе, височината тук е 2520 метра. Сестрата, на която стана лошо сутринта, не се разболя, но не можа да издържи на тази височина и трябваше да яде. Изстиването на лицата, посиняването се дължи на интензивността на електричеството, а 2520 метра е обикновена височина. Забележете, че когато се молехте, някои не можеха да държат ръцете си нагоре. Значи ние бяхме на същата височина, на която Мойсей получи заповедите на Синайската гора. Тогава и на нас може да ни се даде нещо. И друго, при височина над 7000 метра ние сме били в Агарта. Значи и оттам можем да получим нещо. Да, били сте и там. Беседата, която ви говорих горе, иде оттам. Учителят се обръща към братята и сестрите и ги пита: „Колцина от вас имате добри вътрешни условия да отидете на Мусала? Първо, изисква се дълбоко вътрешно разположение, да няма никакво раздвояване. После, да нямате никакви домашни пречки. Колко деня бихте желали да останете там? - Най-малко 4 дена. Знаете ли, че там е студено, безсъница ще има. Воля се изисква за това. Трябва да имате и топли дрехи." „Най-високите места са електрични. Тук, дето спряхме - под Резньовете, е магнетично място. Има магнетични влияния. Това място е отлично за събор. Или съборът може да стане в Рилската пустиня, при Олтаря. Там е отлично, има гори, дърва, вода и шосе. Там може отлично да организираме събора." /"Петимата братя", с.248, 249/ По-късно, през 1933-1934 г., Учителят не посещава Рилските езера, а с братята и сестрите организират лагер на Витоша в местността Присоите, до един хубав извор. Там прекарват повече от една седмица. Оттогава всичко се е изменило и сега много мъчно може да се намери това място.* Учителят насочва приятелите и към хубавите източни места след с. Симеоново и над село Бистрица, които той посещава заедно с брат Борис Николов. Когато се връщат от тази екскурзия, брат Боев пита брат Борис къде са били. Той му отговаря: „Бяхме в един кът от рая." _____________________________ *Вж Изгревът, т. VII, с. 155-156

2. Присоите Друг център, който използвахме, когато започнаха да ни гонят, е Присоите, където години наред четяхме беседи и провеждахме нашия общ братски живот. Най-редовно там идваха Влад Пашов, Иван Антонов, Петър Филипов и много други. За обяд правехме супа и се хранехме общо. Често посещавахме Резньовете и Черни връх. Под Малкия резен имахме бивак, до едно изворче и там си правехме чай и обяд през лятото. Веднъж отидох там сам и сварих една тенджера картофена супа. Чаках приятели да дойдат и да я изядем. Най-после, изпотен пристигна брат Влад Пашов. Аз веднага му предложих да му сипя в канчето. Той отказа, като ми заяви, че не бил гладен. Аз бях много настойчив и му напълних едно канче. Супата му се услади и канче след канче - тенджерата се изпразни. Шеговито му казах: „Брат Влад, добре, че не беше гладен и се задоволи само с една тенджера супа. Ако беше гладен, нямаше да мога да те нахраня."

1. Ел Шадай ( Вратата на Рая ) Ние постоянно я посещавахме и се ползвахме от нейните хубави влияния и духовни възможности. Най-важният център там беше Бивака - Ел Шадай /Вратата на Рая/, който постоянно посещавахме с Учителя или сами, за да изпълняваме дадени задачи. Бивака беше ограден с каменна стена от запад и юг, която го предпазваше от постоянните ветрове. След 70-а година комунистите изпратиха едно отделение трудоваци, които развалиха оградата и изхвърлиха всичките камъни в дерето.* През 1946 г. брат Влад Пашов и Мария Тодорова засадиха борчета, които сега вече са големи борове. Наоколо израсна висока гора, която пази лагера от постоянните ветрове. През 1922 г. в една от беседите от томчето „Трите живота" Учителят дава една задача - всеки сам да отиде до Бивака през нощта съсредоточено, без да говори с когото срещне, и да се върне на Изгрева. Приятелите изпълняват задачата колективно, като всички се събират на Изгрева и през 10 минути тръгва по един брат или сестра за Бивака през село Драгалевци.** Аз изпълних тази задача много по-късно - 3 пъти през зимата на 1953 г., когато бях в отпуск от казармата за повече от един месец. Тръгнах точно в полунощ 1- 2 часа, като мислено се обадих на Учителя, пеш до Симеоново. Там, в края на селото, ме оградиха селските кучета, но като ме подушиха, ме оставиха, понеже ние редовно им давахме хляб. Горе снегът беше до гърдите. Стигнах Бивака и влязох в бараката, запалих огъня и стоплих вода. Запалих свещ и прочетох една беседа. Посрещнах изгрева и дочаках братята и сестрите от София и останах с тях. Така не изпълних точно задачата, дадена от Учителя. Вторият път пак не изпълних задачата и реших третия път да я изпълня точно. Като влязох в бараката, затворих вратата, запалих свещ и четях беседа. На вратата дойде един вълк и започна да вие и драска с ноктите си. Той обитаваше в една морена под горския дом. Сутринта, като излязох за изгрев слънце, видях стъпките му в снега. След посрещане на изгрева тръгнах веднага надолу. Задачата беше така: да се отиде през зимата посред нощ на Витоша - Бивака Ел Шадай. Сутринта да се посрещне слънцето, да се върне в София, без да се говори и без да се поздравява когото и да било по пътя. Следващата неделя бяхме на хижа „Алеко" и като се връщахме по шосето, срещнахме вълка, който ме беше безпокоил през нощта. Ние извикахме и той избяга към горския дом. ______________________________ * Вж Изгревът, т. IV, с. 358-359, N 51 ** Вж Изгревът, т. IX. с. 38-40. N 14: с. 65-66 N 28; с. 378-381, N 146: с 492-493. N177

VIII.ВИТОША Първата планина, на която Братството започва своята планинарска дейност, е Витоша. Само София и Виена са двете столици, до които има много близо планини, по които окултните учeници могат да изпълняват задачите, дадени от техния Учител. Както отбелязва Учителят, в началото Витоша е планина на знанието и самоусъвършенстването.* „За пример Витоша днес е на пет милиона години, наближава вече старостта си. След два милиона години ще започне да се разпада, Някога тя е била по-висока, а сега се е снишила с хиляда метра." („Неразрешеното", с. 146). _______________________ *Вж Изгревът, т. Ill, с. 149-150, N16

21. Бурята на Рила през 1956 г. На хижата Ганка съхраняваше всичките братски пособия: казани, чайници, колци - 2 години. Когато тя напускаше хижата, отидохме една група и от мазето успяхме да изнесем всички братски съдове в присъствието на новодошлия хижар и ги скрихме в пещерите на Молитвения връх. През лятото ги извадихме и пак си създадохме лагера. През 1956 г. изкарахме много хубав лагер. Времето беше слънчево и топло. Вътрешно ме предупредиха, че ще има силна буря и аз изпратих семейството си да си слезе. С бай Янко свалихме багажа на хижа „Вада". Разтоварихме и аз се върнах на езерата. Там вече духаше доста силен вятър. През нощта палатките паднаха и след това заваля силен дъжд. Всички се събраха под платнището в кухнята да се сушат и топлят на запаления силен огън. Сутринта дъждът спря и падна гъста мъгла. Приятелите, начело с брат Борис Николов, си тръгнаха към хижа „Вада". Останахме да оправяме съборения лагер: Гради Колев, Ганка и Ружа Черневи, Дора Карастоянова и аз. Следобед наваля няколко сантиметра сняг. През нощта небето се изясни и замръзна навсякъде. Изгря слънцето и до обяд стопи снега и затопли времето. Заехме се с работата, която ни предстоеше. Една палатка беше вдигната от вятъра и хвърлена в езерото*. Отгоре, до брега на езерото, имаше разхвърляни чинии, вилици, дрехи и др. Започнахме да събираме всичко в кафези. Опънахме палатките и ги изсушихме. Опаковахме всичкия багаж и го свалихме надолу с конете. В малкия салон на Изгрева оставихме кафезите със събраните вещи, всеки да си вземе, което си познае. ____________________________________ * На следващата година 6-7.XII.1957г. е големия обиск на „Изгревът"

20. Отнесеният покрив на хижата „Седемте рилски езера" Ганка Бончева и Ружа Чернева станаха хижарки на хижа „Седемте езера". Ружа е есперантистка и има голяма кореспонденция. Помолиха ме, чрез един брат, да им занеса пощата. До вечерта стигнах хижата, предадох им всичко, което беше за тях. Преспах, но през нощта излезе много силен вятър и хижата скърцаше и се люлееше. Разбрах защо толкова пъти вятърът отнася покрива и. От връх Острец към хижата се образуваше една фуния, по която фьонът-южният вятър, попадаше право върху хижата и повече от 10 пъти отнасяше покрива чак към първото езеро. Мястото, което Учителят ни беше посочил за поставяне на кухня, се намираше на 100 метра по на север и тя никога не попадаше в поривите на този разрушителен вятър. Покривът и винаги беше здрав, но зимно време кухнята беше пълна със сняг. Когато се правеше разширението на хижата на север, през 1982 г. аз отидох по обяд на езерата и заварих няколко майстори от Самоков и ръководството с хижарите, да се подготвят да изливат втората бетонна плоча. Хижарят Лазар и жена му Йорданка ми каза: „Светозаре, само тебе чакаме да дойдеш, да ни помогнеш." Аз викнах Тодор Арнаутски и четирима млади братя и до 14 часа плочата беше излята. Председателят на Туристическото дружество в Самоков благодари на Братството, че им е помогнало в такъв труден момент и след това ни дадоха една богата салата за обяд. След обяда аз предложих на председателя на дружеството да прекарат през покрива няколко дебели арматурни железа или стоманени въжета от южния до северния край на хижата и да ги бетонират. Те възприеха моето предложение и го реализираха. След това покривът не беше вдиган повече от вятъра.