Светулка

38. Донка Димитрова-Станкова* Донка Димитрова е млада, красива и богата мома. Влюбва се в един мъж и пожелава непременно да се ожени. Майка и и баща и не и позволяват, но тя отива да живее при него и се оженват. Взима си зестрата и дрехите, обаче се оказва, че мъжът и е пияница и всичко разпилява. Скоро той продава дрехите й и тя се принуждава да работи - пласира вестници в една будка. Мъжът й е наблизо като обущар. Идва при нея, взима парите, за да пие и почти всеки ден я бие. Павилиончето, в което предлага вестници, е на един площад. Веднъж от дъното на площада към нея се задава човек в бели дрехи и с бяла брада, приближава и вместо да си купи вестник, й казва: „Тази работа не е за теб. Положението ти е много тежко и затова започни да четеш Библията." Донка му отговаря, че няма Библия. Старецът продължава: „Ти имаш един скрин и на дъното в десния ъгъл има стара мухлясала Библия.** Извади я и всеки ден чети по няколко реда от нея и размишлявай върху прочетеното." Точно на това място Донка е скрила пръстена и обиците си от мъжа си, за да не ги продаде. Тя веднага си помисля: „Този човек сигурно е крадец и е ходил у нас." Излиза на улицата, за да го пита откъде познава дома й, но на площада няма никой. Тогава тя бързо заключва павилиона и изтичва до жилището си, за да види какво е откраднато. Запъхтяна установява, че вратата е заключена, вътре всичко си е наред. Отваря скрина и намира накитите си и Библията. Скоро след този случай мъжът й я набива, взима всичките и пари и тя не може повече да купува вестници. Отчаяна, отива при съседката си и споделя неудачите, които я сполетяват. Донка заявява, че при това положение повече не може да се живее и я пита за някакъв лесен начин да си замине безболезнено. Съседката й, наша сестра, я успокоява и й предлага на другия ден - неделя, да излязат заедно и да се разходят. Донка се съгласява. Когато тръгва и заключва вратата, тя мисли: „Господи Исусе Христе, дали е добре да отида там, където ще ме заведе моята съседка?" Като минават покрай църквата „Света Петка", Донка влиза в нея, запалва свещ и усеща успокоение. Съседката чака отвън и след това отиват до Борисовата градина. Те си приказват и неусетно стигат до едно красиво място с дървета, натежали от зрели плодове, много цветя и голямо бяло здание. Донка харесва градината и пита съседката си: „Каква е тази градина и това здание?" „Това е салон, в който нашият Учител изнася беседи." Донка пожелава да влязат вътре и да го разгледат. Часът е около десет. Влизат вътре и виждат, че салонът е пълен. Сядат и скоро идва на катедрата същият онзи светъл старец, който й поръча да чете Библията, и започва да говори. Донка слага двете си ръце на очите, за да не го гледа. Както държи беседата си, Учителят казва: „Една сестра решила да не ме види кой съм и си турила ръцете пред очите. Като тръгваше от къщи и заключваше вратата, тя си каза: „Господи Исусе Христе, дали е добре да отида там, където ще ме води моята съседка?" Донка се разплаква. Учителят продължава: „Тази сестра, която е дошла сега, много пъти е поливала цветята си и сега пак ги полива. "Той я поглежда и започва да разказва целия й живот с всичките несрети, неволи и страдания. Донка продължава да плаче, учудена откъде този човек знае тия подробности за живота й. Олеква й на душата, успокоява се, оглежда се наоколо и разбира, че никой не я гледа и не й се присмива. Беседата свършва, всички запяват песен и казват една молитва. Донка се изпълва с радост, топлина и не и се става. Всички стават и излизат навън. Съседката я пита: „Хареса ли ти беседата, Донке?" Тя отговаря: „Кажи ми - този човек да не е ангел или самият Бог?" „Това е Учителя Дънов, който е ясновидец, чете мислите на присъстващите и отговаря на техните мислени въпроси." От този ден Донка редовно посещава беседите, душата й се изпълва с радост и тя лесно се справя с мъчнотиите. Големите страдания, през които минава, предизвикват остри болки в стомаха й.Тя пак се оплаква на съседката си, която й предлага да отидат при Учителя, който е лекар, тя да го пита за болната си майка, а Донка - за стомаха си. Отиват на Изгрева, качват се по стълбата за Горницата и почукват на вратата. Учителят излиза на площадката, целуват му ръка и без да го питат, дава съвет за лекуване на болната майка. След това започва да гледа над главата на Донка и казва: "Сутрин, обед и вечер да пиеш гореща вода за излекуване на стомаха си." Тя чака Учителя да й даде някакво лекарство, но той дава вид, че разговорът е свършен, и се прибира в стаята си. Двете слизат по стълбата в двора и сядат на крайната пейка пред салона. Донка си повтаря със съмнение: „Гореща вода, гореща вода." В това време Учителят излиза на двора, минава покрай тях. отива до бараката на Веса Козарева, където прави молитва към четирите посоки на света, и тръгва обратно. Като ги наближава, Учителят се издига на половин метър над земята и така минава покрай тях. Донка пак закрива очите си с ръце, за да не гледа как Учителят върви по въздуха. *** Учителят се връща при тях и казва: „Видя ли кой съм аз? А ти знаеш ли коя си ?" Учителят й дава много ценни съвети, които тя започва да прилага и има много добри резултати. След заминаването на Учителя започва да се излъчва редовно, с астралното си тяло посещава планетите и като се връща, записва видяното в тетрадки. При нея идва една лекарка от планетата Венера - нейна духовна приятелка, и я разхожда по планетното царство. Тя живее известно време зад Дианабад, до „Тополите", и при нея се събират сестри да четат беседи. Там ходи и Юлия Борисова, която Донка въвежда в братския живот. По-късно заедно със съпруга си Димитър, обущар по професия, се преместват в Симеоново, където купуват място и строят къща. След известно време Донка си заминава. _____________________________________ * Виж «Изгревът» том XVII стр. 686-689. ** Виж «Изгревът» том VII стр. 489-490. *** Виж «Изгревът» том II стр. 294-295, N168.

37. Донка Кънева Георгиева* Донка Кънева Георгиева от Казанлък има син на име Атанас, който на 3-годишна възраст получава постоянни припадъци и като го споходи пристъп, дълго време не може да се свести. Един ден той има 13 припадъка до обяд. Сестрата ляга да си почине и тогава вижда насън, че отива в една къща на втория етаж и застава пред една врата. Глас в нея и казва, че тук е Господ. Тя почуква, вратата се отваря и на прага застава един млад човек. Тя му казва: „Господи, излекувай детето ми, което постоянно припада." Той и отговаря, че не е Господ, а Петър Дънов и нека доведе детето си при него. Тя се събужда от видението и разказва всичко на мъжа си. По това време Донка е адвендистка и вегетарианка. Тя разпитва и научава кой е Петър Дънов. След няколко дена тръгва за София и отива при Учителя. Влиза в салона на улица „Опълченска" N66, където Учителя изнася беседа. Когато свършва, към тях се приближава Василка Иванова и те и казват защо са дошли. Василка известява Учителя за тяхното присъствие и той ги поканва в стаята си на втория етаж. Поглежда ги и им казва: „Детето ще оздравее още този ден, ако имате вяра." Застават на молитва и Учителя помилва детето. Донка чувства голямо вътрешно успокояване. След молитвата Учителят се приближава при детето, което има червена шапка на главата, и го пита: „Ти да не си студент?" Детето отговаря: „Аз съм ученик на Христа и изпълнявам неговата воля." Учителят се усмихва, прегръща го и казва: „Бъди един добър ученик на Христа и следвай Неговия път." Болестта изчезва, оттогава детето е здраво, разумно и е вегетарианец. Атанас завършва военното училище и поема военната професия. Краката на Донка са болни. Веднъж при нея идва млад непознат човек. Почуква на вратата, влиза в стаята, в която тя лежи, и я пита: „Кое е най-известното нещо във вашия род?" Тя отговаря, че Васил Левски произхожда от техния род. „Да", казва той и започва да разправя най-интимни случки от живота на Левски и някои родови тайни, които само тя знае и не са разгласявани никъде. По време на разговора я кани да излязат вън, да се поразходят и поприказват. Тя става трудно и бавно тръгва с него. Постепенно болките в краката й минават и започва свободно да се движи. Разговорът продължава върху интимния живот на Левски. Той и разказва за тайното скривалище под техния дом, за различните оръжия, които притежава и крие там, и много други работи, известни само на нея. Тя помни скривалището и няколко пъти е ходила в него. Когато го пита откъде знае такива подробности за техния род, той отговаря: „Аз съм същия Левски, който съм прероден сега в България и помня всичко от миналия си живот и затова познавам отлично рода, в който бях дошъл." След това се разделят и той отива при Учителя. В разговор прероденият Левски казва, че не иска да се жени, а иска да е свободен, както в миналия живот, защото има една особена работа, която иска да свърши. Учителят му казва да се ожени за еди-коя си сестра, ще има две деца, които в сегашната епоха на ликвидация на века трябва да платят своята карма. Той му казва каква ще бъде съдбата на децата. Момчето в предишния си живот е убило човек и затова трябва да дойде сега, за да плати своя дълг. Ще израсне, ще стане абитуриент и ще загине от ръката на същия човек, който е бил убит от него. Отива при нашата сестра, майка на момичето и споделя казаното от Учителя да се ожени за дъщеря й. Момичето, което в момента присъства там, като чува разговора, се изсмива и излиза навън. Майката разбира, че го изпраща Учителя, приема това като сериозна задача и съдейства то да стане. След известно време двамата се оженват. Раждат им се момче и момиче. Прероденият Левски вижда напълно предишния си живот и много други прераждания. Често посещава Учителя за разговор. Той работи дълго време в болницата в Карлово. Преди 9 септември 1944 г. е свързан с фашистите и като идва новата власт, искат да го убият. Той отива при Учителя за съдействие. Учителят му казва: „Ти в миналия си живот си изплати своята карма и сега не могат да те убият." Скоро опасността се разсейва, той остава свободен и никой не го закача повече. Това, което Учителя му предсказва, се сбъдва точно. Момчето пораства и по време на абитуриентския празник е блъснато от една тераса от третия етаж от този, когото в миналото е убил. То пада на земята и си заминава. По-късно си заминава и дъщерята. След това се срещат с Донка и той и разказва за задачата, която Учителя му дава и за предсказанията, които се сбъдват. Тя остава потресена от неговата история и разбира, че действително той е Левски, защото отлично познава техния род. Тя го пита как е преживял последните си минути преди бесилото. Той и отговаря, че в деня, преди да го обесят, удря главата си няколко пъти в стената на килията и загубва съзнание. Двама души го влачат под ръка до бесилката. Той се е излъчил и нищо не помни от този последен епизод от тогавашния си живот. (64 - Разказ от Ангел Гунев) Донка е шивачка и често услужва на приятелите. Има ясновидски дарби и около нея се събират братя и предимно сестри. Организира интензивен братски живот в Стара Загора и София. Познава почти всички възрастни братя и сестри на Изгрева и дружи с много от тях. Известна е с името Мама Донка. До края на живота си тя е при дъщеря си Тинка, която си заминава преди нея на 17 декември 1993 г., а Донка в деня на Учителя - 27 декември 1993 г. ______________________________________________________________________ * Виж «Изгревът» том VI стр. 556-567.

36. Теофана Савова.* Пред стаята на Учителя в дома на Темелко Стефанов седят прави Теофана и сестра и Марето. Понеже коридорът е тесен и пречи на движението, веднъж Темелко им казва: „Защо стоите постоянно тук и пречите на Учителя? Идете си във вашата стая." Тогава Теофана влиза при Учителя и се оплаква, че Темелко ги гони. Учителят заключва стаята си и три дена не приема никого. Темелко се сеща за причината, събира семейството си и почуква на вратата на стаята на Учителя. Учителят им отваря и Темелко иска от него прошка за направената погрешка. Учителят им подава дясната си ръка и всички я целуват. След това ги поканва в стаята, където говорят известно време. Темелко си взима строга бележка и повече не се интересува кой идва, кой влиза и излиза при Учителя. Тези сестри изпълняват някаква задача. Един ден Теофана има да разплита някакви чорапи и не отива при вратата на Учителя. На другия ден пак застава на своя пост. Учителят, като слиза от стаята си, минава покрай нея и казва: „Рекох, вчера ви нямаше на мястото ви." На Изгрева Теофана редовно стои пред приемната на Учителя заедно със сестра си Марето и Катя Грива. Те охраняват външно Учителя и желаят постоянно да виждат неговия светъл образ. Затова приятелите ги наричат „Слънчогледи", защото както слънчогледът постоянно е обърнат към Слънцето, така и те обръщат постоянно погледа си към Слънцето на живота - към Учителя, към Бога. В душите им грее един благоговеен огън и те постоянно са на пост пред неговия дом. Теофана си заминава на пределна възраст, изпълнена с благодарност, че е имала възможност да бъде постоянно пред лицето на Учителя. _____________________________ * Виж « Изгревът» том IV стр. 589-590; том VIII стр. 93-180.

35. Катя Христова Грива.* Катя Христова Грива е родена в Пещера на 16 септември 1902 г. Отива да учи певческо изкуство в Рим, Италия - Консерваторията „Санта Чечилия". През 1932 г. завършва с отличие и се завръща в България. Запознава се с Учителя и осмисля своя живот, като остава да живее на Изгрева. Под влиянието на Учителя променя всичките си светски маниери. Има много добра постановка на гласа и пее хубаво. Бързо научава братските песни и дадените от Учителя и ги изпълнява много точно. Научава добре Паневритмията и започва да я показва на приятелите, като коригира грешките при изпълнението й. Когато следвала Консерватория в Рим, тя прочела в голямата и библиотека много окултни книги. Обърнала внимание на методите за излъчване. Приложила ги и започнала да излиза извън тялото си, но нямала знание как да се върне пак в него. Изпитала голям страх. При едно преминаване през гората сяда на една пейка и изведнъж се излъчва и се озовава на Изгрева, вижда всичко, което става там и после мъчно се намества в тялото си. Помолва Учителя да я освободи от това духовно качество, за което още не е готова. Учителят и казва, че е хубаво човек да се разхожда и лети, където желае. Прави и няколко паси и я освобождава от това състояние. Понеже е неопитна за практичния живот, Учителя отива няколко пъти да и запали печката, за да се стопли. Започва да работи в операта, но скоро я напуска. Няма работа и средства. Става много близка с Паша, при която постоянно пребивава. Храни се в братския стол. Един ден, вдъхновена, тя мете и мие салона, като пее братски песни. До нея се доближава сестра, която й предлага: „Вземи тези 50 лева, те са за теб." Гордата Катя рязко й отказва. Сестрата се натъжава и си отива. На другия ден Катя иска да се приближи до Учителя, но той й обръща гръб. На втория ден същото. Тя отива при Паша и й се оплаква, че Учителя не я поглежда, а тя не знае причината. Паша я разпитва подробно и и казва, че грешката е в нея - не е взела парите, които сестрата й предложила в салона. В този момент тя няма никакви средства, а има нужда от 50 лева. Тогава Катя се смирява, отива в бараката и казва: „Сестра, ако обичате, дайте ми парите, които ми предложихте преди няколко дена." Сестрата се усмихва, изважда ги изпод покривката на масата и й ги подава. Вечерта Учителят я поздравява и започва да разговаря с нея. Така тя научава един велик урок на смирение. Често Катя застава при стълбите на Горницата и стои там, за да види Учителя. Много приятели й правят забележки, че с постоянното си присъствие пред салона пречи на Учителя. По този повод Катя пита Учителя: „Учителю, не ви ли пречим, като стоим пред стълбата и ви чакаме?" - „Вие не ме смущавате, но онези, които пращат постоянно лоши мисли за вас и за мен." Тя живее безгрижно на Изгрева и се къпе в аурата на Учителя. По едно време се влюбва в Ангел Янушев и решава да се ожени за него. Правят официален годеж. Сватбената бяла рокля е готова и Катя с трепет очаква деня на сватбата. В това време Учителят и променя съдбата. Ангел Янушев се влюбва в друга жена и се оженва за нея. Той отива официално облечен при Катя и и казва, че разваля годежа. Тя излиза от бараката си и отива на чешмата, където и става лошо. Една сестра я взима под ръка и я завежда в дома й. След това тя отива и разказва всичко случило се на Учителя. Той я изслушва загрижен, взима цигулката и за няколко часа създава една песен. И извиква Катя, на която я изсвирва и изпява, като й казва, че благодарение на нейното тежко преживяване се е родила една нова песен - „Бурята" на 15 декември 1935 г. Катя я изпява и състоянието й се променя. През есента на 1936 г. Братството с Учителя е на екскурзия в Рила, на Седемте езера. Катя е в много тежко вътрешно състояние. Един ден се качва на висока скала и започва да плаче неутешимо. Учителят и приятелите са близо между Четвъртото и Петото езеро. Той гледа Катя, добре разбира вълненията й и започва да пее песента „Да имаш вяра." Увлечени от него, братята и сестрите започват да му пригласят. Създава се една хубава братска хармония, при която състоянието на Катя се променя. Започва и тя да пее, идва при Учителя, целува му ръка и благодари, че й е помогнал да излезе от тежкото състояние. Така е дадена песента „Да имаш вяра" на 9 октомври 1936 г. Съсед на Катя е Пеньо Ганев. Той се оженва и един ден се скарва с нея, като й казва да си махне бараката, защото му пречи. Катя се намира в чудо. Затваря се и започва усилено до се моли. В това време в къщата на Пеньо Ганев избухва пожар и той променя решението си. Сутринта отива при нея, извинява й се и казва, че може да остане да живее там. На Катя й става лошо и припада до стълбата пред Горницата. Викат Учителя, който е наблизо. Той идва и казва: „Дядо Благо, не я стискай за гърлото! Катя ще се оправи! Ще я пратим да работи като учителка в провинцията." Катя идва на себе си и скоро я назначават учителка по музика в Трън, където се пенсионира. Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива. От тревогите и трудния живот й излиза бучка на гърдата. При направения медицински преглед лекарите й предлагат да направят операция. Тя категорично отказва, като иска да си замине, без да нарушава целостта на тялото си - това, което Учителят съветва в Словото си. Катя с голямо вдъхновение и благодарност си спомня за най-важната част от живота си - присъствието около Учителя на Изгрева и неговото слънчево влияние върху чувствителната й душа. „Всичко, каквото преживях в Италия, в Рим, в Академията „Санта Чечилия" и в Пловдив, е смет пред великия живот, който прекарах при Учителя на Изгрева." Катя си заминава с просветено съзнание и благодарност от Земята. ____________________________________________ * Виж «Изгревът» том І стр. 228-232; том. VIII стр. 307-346; том IX стр. 191-192.

34. Димитър Христов Грива.* Димитър Христов Грива е роден в Пещера. Той е много самостоятелен и затворен. Завършва Консерваторията, запознава се с Учителя и Братството, започва редовно да посещава беседите и да прилага Словото. Баща му Христо научава, че синът му посещава беседите, отива при Учителя и му казва: „Аз съм военен и командвам цели полкове, но не можах да се справя и да въздействам на своя син, защото е крайно самостоятелен и упорит. Виждам, че той ви слуша и живее добре във вашето общество. На вас го предавам, да го учите и направлявате в живота му." Учителят му отговаря: „Добре." От тази среща най-радостна е сестра му Катя, която го обича и иска той да живее разумно. Като музикант Димитър Грива е подготвен много добре и участва дейно в музикалния живот на Изгрева и Братството. Изпълнява задачи, които Учителя му дава, особено по време на бомбардировките. Понеже е крайно себелюбив, семейният живот не му върви добре и неговата Катя постоянно се моли за него и желае той да използва своите музикални дарби за музиката на Учителя. Във Франция той прави запис на братски песни и Паневритмията. Написва и една книга за Учителя. Коренно променя характера си и започва да работи за Братството и хармонията в братския живот. Така преобразен, той напуска този свят на 24 февруари 1994 г. _______________________________ *Виж« Изгревът» том IV стр. 579-582; том VIII стр. 181-302.

33. Милка Периклиева.* Милка Периклиева е родена на 4 януари 1908 г. във Варна. Тя е типичен представител на знака Козирог със своята самостоятелност, но често проявява непослушание. Отива на посещение при Учителя и иска от него позволение да следва в Америка, за да научи добре английски език. Учителят й отговаря: „Защо ще ходиш в Америка, когато тука има няколко колежа, където можеш добре да научиш английски?" „Но там ще има хора, с които ще мога да говоря." Учителят й казва: „И тука има много хора, които говорят на английски в обществото." „Но там условията за учене ще бъдат по-добри." Учителят й отговаря строго: „Тук условията за учене са най-добри, по-добри не можеш да намериш никъде." Милка продължава: „Учителю, искам непременно да отида в Америка." Учителят мълчи известно време и казва: „А знаеш ли какво ще се случи с парахода, с който ще пътуваш? Той ще потъне и ти ще се намериш на дъното на океана." Чак тогава Милка се отказва от неразумното си намерение и остава в България. Баща й е милионер, но поради някаква счетоводна грешка в банката загубва парите си, не издържа голямото напрежение и си заминава от този свят. На плещите на Милка пада тежката задача да подържа брата и сестра си, докато се изучат. Тя често идва в салона, обича да слуша пианото и да свири. Започва да взима уроци по пиано, но пианото в салона е все заето, не може да свири. Пожелава да си купи свое пиано. По време на изселването на евреите тя намира евтино пиано, отива при Учителя и му казва, че иска да го купи. Учителят й отговаря: „Не трябва да купуваш сълзите на хората." По-късно тя попада на друго, още по-евтино, отива при Учителя и му казва. Той й препоръчва да бъде прегледано от Димитър Грива. Оказва се с много добър тон и направено от хубав материал. Учителят й казва: „Занесете го, рекох, при майка ви." Милка му опонира: „Аз съм образцова учителка в училище „Свети Седмочисленици" и мисля там да го занеса." Учителят повтаря: „Рекох, при майка си го занеси." Това се повтаря пет пъти и на шестия Учителят й казва: „Може и в училище да го занесете." Тя го занася в училището и създава образцова детска градина, в която обучава малките с музика. На 10 януари 1944 г. Милка изсвирва една много хубава мелодия с мек тон. Благодари на Учителя, че има такова хубаво пиано. През това време сирените засвирват и тя отива при майка си, която е със счупен крак. След бомбардировката майка й трябва да се евакуира. Милка събира багажа и изпраща брат си в училището да измести пианото до стената. Той отива и вижда, че всичко е разрушено, но казва на Милка, че е забравил да отиде. На другия ден тя праща сестра си и когато се връща, и казва, че не е ходила. Качват се на влака и се отправят към Своге. По време на пътуването Милка чува няколко души да се разправят, че училището е унищожено. Тя ги разпитва и разбира, че тяхното училище е ударено от бомбите. Роднините й я наблюдават как ще реагира на тази новина. В това време една баба казва, че само тя е останала от семейството. Наблизо ранено дете започва да плаче. Милка разбира, че има и по-големи страдания, отколкото загубата на нейното пиано. След като настанява майка си, тя се връща в София, отива при училището и вижда, че всичко е разрушено. Съзира само един свещник от пианото, паднал на земята. След това отива в Мърчаево при Учителя и му казва: „Учителю, ако бях ви послушала, нямаше да пострада пианото ми." Учителят й отговаря: „Милке, чак сега ли разбра това? Рекох, съберете частите му." Тя си казва наум: „Учителя не знае какво е положението и затова говори така." Втори път, като се вижда с Учителя, той я пита: „Рекох, събрахте ли частите на пианото?" Така няколко пъти Учителя я пита, Милка я досрамява и си казва: „Ще отида да ги събера." Отива при развалините на училището, намира капака, свещниците и на очистеното от войниците място вижда лирата и клавишите. Намира дърводелец, който евтино й ремонтира дървената част, но като опъва струните, се спуква лирата. Тогава Митко Костов я заварява и пианото добива първоначалния си вид, с хубав мек тон. „Да бих те слушала, Учителю!" Учителят поканва Милка Переклиева да отиде на разговор при него в 3 часа следобед. В този час най-лесно може да се прави контакт с Бога. Милка отива в уречения час и застава пред стълбата. От София идва една жена, облечена в черно и постоянно плаче. Тя моли Милка да влезе за малко при Учителя. Милка от добро сърце веднага й отстъпва, а непознатата се забавя дълго при него. След като излиза, Милка почуква на вратата на Горницата, Учителят я приема и й казва: „Всичко онова, което беше определено за тебе, го взе тази жена." Милка научава един велик урок: Никога да не отстъпва реда си, когато Бог я вика. Милка участва най-активно в братския живот. Научава добре Паневритмията и някои упражнения ги преподава на децата от детската градина. През 1942 г. организира нас, изгревските деца, в една младежка група „Светла мисъл", за да изучаваме Паневритмията и песните на Учителя. Този кръжок се събира редовно в бараката на Никола Гръблев в трудните дни на войната, почти до заминаването на Учителя. Два пъти ние, децата, се срещаме с Учителя. Братята и сестрите приготвят сладкиши, с които ни черпят. Учителят е много сериозен и строг. Той отлично вижда и знае, че много малко от тези деца ще останат да работят за Бога в Братството. Аз бях помощник на сестра Милка и след всяко събиране почиствахме стаята, миехме дъските и слагахме всичко в ред и порядък. Тя много обичаше Димитър Костов и се грижеше за него. Прави му кекс и го занася в тях, но той отишъл някъде. Денят е Петровден и го занася и го подава на Учителя. Той й казва: „Ще го дадеш кекса на този, за когото си го приготвила." Милка се сконфузва. На Митко тя е слугиня - пере го, готви, почиства му зъболекарският кабинет. Този авантюрист заминава първо за Франция и оттам в САЩ. Там си намира майстора. Оженва се за една гъркиня с апартамент, която му взима пенсията и му дава само по няколко долара. Тази тежка за него школа продължава повече от 15 години, когато гъркинята умира и той се освобождава от нейното робство. Дойде в България и пак се заплесна по жените. Създаде големи неприятности на приятелите в провинцията, както в Айтос и другаде, а и в София. След заминаването на Учителя Милка проявява сензитивни качества и предава тъй наречените „Частни уроци от Учителя". Тя съхранява много от вещите му. Учителят й се явява във видение и казва, че е време да си замине от този свят. Тя пожелава да остане още няколко години на Земята. Пак проявява непослушание. Разболява се много тежко от паркинсон, четири години е на легло и преминава през големи мъчения. Милка Периклиева е една светла душа, която свърза своя личен живот с братския. Тя няколко пъти не слуша Учителя и последствията са много тежки. Доста самостоятелна е и иска нещата да станат така, както тя ги разбира. Велико нещо е човек да приеме и приложи онова, което Бог иска от него. Да бъде винаги Волята Божия, а не нашата! Щом се движим по Божиите пътища, нашият живот винаги ще успява. Заминава си на 22 декември 1976 г. _____________________________________ * Виж «Изгревът» том І стр. 494-507, стр. 518-519; том IX стр. 192-193.

32. Мария Милева* Много примери има за непослушание към Волята Божия. Веднъж Учителят помолва Мария Милева да направи няколко палатки, за да могат в тях да се подслоняват приятелите от провинцията, когато идват на съборите. Тя му отговаря, че не може да направи палатки. Лулчев е там и чува разговора, отива при нея и настоява да се върне при Учителя и да му каже, че ще направи всичко, каквото желае. Милева отговаря и на него, че не може да направи това, което Учителя иска от нея. По-късно умира дъщеря й, тя отива при Учителя и му казва: „Господи, възкреси ми я, само една ми е." Тогава Учителят отговаря: „Чак сега ли ме позна, Милева?" Той тръгва, но панталонът му се закачва на една тел. Спира се и казва: „Дъщеря ти не желае да се върне на Земята, затова я оставям. Аз исках да помогна на вашия род, но не ми се даде ход." Мария Милева е дежурна в кухнята с няколко сестри. Когато започват работа, Учителят идва при нея и я пита какво ще готвят този ден. „Картофена супа, Учителю." Той й предлага да направят супата по следния начин: „Измийте добре картофите, сварете ги заедно с люспите и когато уврат, извадете картофите, обелете ги и ги сложете в същата вода, за да стане супата." „Добре", казва Милева, но понеже е голяма чистница, решава да направи супата по обикновения начин и обелва картофите. Учителят не й казва нищо, но на нея цял живот й тежи, че не е изпълнила молбата му и е проявила непослушание. Мария живее дълго време на Изгрева и заедно с Анастасия Янакиева се грижат за цветята около салона. Редовно е дежурна в работата на братската кухня и помага на съседите си. Със своя скромен и тих живот тя дава приноса си за братския живот на Изгрева. ________________________ * Виж« Изгревът» том XVII стр. 698-709.

31. Кина Тахчиева По време на ученическите ваканции учителките от Братството, работещи в провинцията, се събират на Изгрева и прекарват времето заедно с Учителя. От него те приемат сили и енергии, за да продължат трудната си работа. На Изгрева идва и Кина Тахчиева от Стара Загора. В една от лекциите Учителят обяснява, че водата трябва да заври, за да умрат микробите, които са в нея, и тогава да се използва за пиене. Обикновено при Учителя ври чайник с вода и от него се прави кафе, чай или друга закуска. Накарват Кина да направи чай. Понеже приятелите бързат, тя не дочаква да заври водата, а когато зашумява, я сваля и започва да разлива по чашите. Това не остава незабелязано от Алфиери Бертоли, който й казва: „Кинче, знаеш ли как се казва „Кинче" на английски език? - „Мис Кинче" - мискинче." Всички започват да се смеят на глас, а Учителят се смее със сълзи на очи. Започва да се смее и Кина. Тя скоро поправя грешката и не я повтаря повече. Като учителка работи и прилага методите на Учителя и има много добри резултати и преподавателската си дейност с децата, Участва дейно в братския живот на групата в Стара Загора. Заедно с Георги Тахчиев ръководи детската колония в Мъглиж през 1945 и 1946 г. и дава своя ценен принос за братското дело в България. Занимава се с изучаване на Словото и понеже успява да си запази беседите, раздава на тези, които нямат. Винаги е отзивчива и готова да помага на приятелите. Почива в Стара Загора.

30. Мария Христова* Един ден на полянката след Паневритмията при Учителя идва Мария Христова - Захарната. (Приятелите я наричат Захарната, защото от една страна, живее в квартал „Захарна фабрика", а от друга страна, е с добра обхода) Учителят раздава на всички музиканти по едно парченце геврек. В това време Мария, която винаги си носи хляб, подава едно парче на Учителя. Учителя го взима, отчупва от него и започва да го дъвче. Така парченце по парченце изяжда сухия хляб. Учителят обича тази скромна сестра и приема от нея всичко, което тя му поднася с любов. Мария е шивачка и прекарва труден живот. Редовно посещава беседите и има много хубави срещи и опитности с Учителя, братята и сестрите на Изгрева. В края на живота и при нея живее и я гледа Тодор Арнаутски. Барачката на сестра Мария Христова е малка, ниска, с малък навес пред входната врата. Под този навес е спял брат Тодор Арнаутски. Било късна есен и времето се променя. През нощта вали и натрупва около метър сняг. Спящият Тодор не усеща нищо и целият е затрупан от снега. Сутринта един плъх търси прибежище и минава до лицето му и той се събужда. Целият е схванат. Не може да си мръдне ни ръце ни крака. Казва си: „Господи, това ли е смъртта, не мога да мръдна!" Взел да прави усилия и полека, лека размърдал ръцете си. След това започнал по-мъчното - да размърда и краката си. Успява и идва на себе си - възкръсва за живот. С много усилия се измъква от прегръдката на снега, влиза в барачката, стопля си вода и тогава се почувствал гладен. Сестра Мария лежала и спала тихо на леглото си. След този случай той влязъл в стаята и спял на земята до леглото и. Тя си заминава с будно съзнание, като оставя светъл пример на съзнателен живот, отдаден на Делото Божие на Земята. ___________________________ *Виж « Изгревът» том IV стр. 269-270, 344 N37; том XV стр.316; том XVII стр. 651 652.

29. Лиляна Табакова На Изгрева идва Лиляна Табакова, оперна певица.* Тя има силно желание да се сдобие със златен пръстен, с който да се представя пред обществото. Веднъж, като отива на посещение при Учителя, той изважда от чекмеджето един златен пръстен, подава й го и й казва да го носи. Тя го взима, благодари му и го поставя на ръката си. След едно представление в операта забелязва с ужас, че пръстена й го няма. Търси го до късно навсякъде в операта, но не го намира. Разстроена, сутринта отива при Учителя. Той я приема, подава й пръстена и казва: „Друг път бъдете по- внимателна." Тя често посещава Учителя и той й дава много мелодии и песни, които тя майсторски изпълнява със своя хубав глас. Много от неиздадените песни на Учителя са дадени чрез нея. Тя се сприятелява с Кръстю Кръстев и работи с него. Преподава уроци по пеене, изнася концерти пред братята и сестрите и участва в братския живот. Има силно желание да живее на Изгрева и до развалянето на салона пребивава в една барака от източната му страна. След събарянето на салона тя премества бараката си до къщата на Жечо Панайотов. Накрая влиза да живее в апартамент. Тя има няколко незаписани мелодии и песни, които могат да намерят място в бъдещата песнопойка на Учителя. Притежава будна памет и до края на живота си помни всичко. Заминава си на 1 април 1995 г. _______________________________________________________ * «Изгревът» том І стр. 199-203, 391-392; том V стр.595-600.

28. Олга СлавчевА След края на Първата световна война в Братството идва младо момиче от Македония - Олга Славчева. Сприятелява се със стенографката Паша Теодорова и с нейна помощ и поддръжка успява да завърши средно образование.* Олга обича много поезията и ходи на частни уроци по литература при Стоян Михайловски. Той е съвременник на Учителя и възторжен привърженик на доброто. Преводачът Димитър Божков вижда машинациите на поповете и решава да започне да издава просветно списание, с което да разнася истината по духовните въпроси. Отива при Иван Вазов и го пита дали е съгласен да съдейства на тава списание. Вазов приема веднага. След това посещава Михайловски и иска неговото съдействие. Той също се съгласява. Списанието започва да излиза, подпомогнато от перото на двамата видни писатели, и затъмнява напълно църковния вестник. Поповете, за да поправят положението, отиват при Стоян Михайловски и му предлагат 300 лева, за да пише техния черковен вестник. На времето това е доста голяма сума. Той се съгласява и започва да сътрудничи на вестника. По тяхно нареждане Михайловски написва няколко остри статии против Петър Дънов и неговото учение, без да го познава, а само въз основа на прочетеното в пресата. Понеже няма никаква литература по този въпрос, той решава да се запознае лично с някои беседи и отива на „Опълченска" N66. Там Михайловски стои прав в двора, слуша беседа, която много му харесва. Казва си: „Чакай да извикам и Вазов, да не би да се заблуждавам от това, което чух." На следващата беседа отиват двамата и слушат внимателно. След като си тръгват, дълго време вървят мълчаливо по улицата. Най-после Вазов отбелязва: „Българите търсят хора за просвещението на българския народ. Ето един голям философ и просветител. Нашите синодални старци са полудели, като пишат толкова много глупости срещу него." След няколко беседи Михайловски променя мнението си за Дънов. Веднъж, когато Олга Славчева е на урок по литература, идва човек от Синода в стаята на Михайловски. Тя се скрива зад кадифената завеса на прозореца, чува и вижда как представителят на Синода предлага на Михайловски голяма сума, като му казва: „Много статии писахме срещу господин Дънов, но не можахме да го оборим. Ти си човек с огнено перо, напиши една статия и веднъж завинаги да престане да ни пречи и трови българския народ." Стоян Михайловски му отговаря, че в момента е много зает и не може да се занимава с този въпрос - да си вземе парите, а ако се освободи в бъдеще, ще му се обади. Олга Славчева разказва всичко това на Учителя. Един път след свършване на урока, Стоян Михайловски я прегръща и целува. Възмутена, тя отива при Учителя и му се оплаква, като заявява, че няма вече да ходи при него. Учителят й казва да го търпи и да продължава да посещава уроците. Тя се вслушва в съвета и не прекъсва. Скоро Стоян Михайловски става за кратко време министър на вътрешните работи. Първата му работа е да намери и събере всички фалшиви документи и преписки за викането на Учителя над 45 пъти в полицията. Той изгаря и ликвидира тези лъжливи доноси. Олга Славчева се записва студентка по литература и отива да живее в мазето на банкера Борис Русев, срещу което слугува - мие чиниите и помага на господарката си. Тя изпълнява добре задълженията си и жената на Русев, Зорница, последователка на Учителя, е много доволна от нея. По това време в България идва изтъкнат италиански пианист Алфред Корто, който изнася няколко концерта в столицата. Обикновено всички видни хора, които идват в София, са канени от банкера Русев на вечеря. Поканват и Корто, а едновременно с него и Учителя, за да каже нещо за него. Приготвят богата вечеря и в средата на масата определят две места - за Учителя и за Корто**. Учителят идва в дома на Русев и Зорница го посреща радостно. Той я пита: „Рекох, тук ли е Олга?" „Тук е, Учителю " „Може ли да я повикате да дойде при мен?" „Разбира се." Тя отива в мазето и извиква Олга Славчева. Олга знае, че Учителя ще бъде гост в техния дом, и когато Зорница я поканва, облича се бързо и с голяма радост отива в приемната. Учителят я поканва да седне на стола при него и започва да разправя за нейния минал живот. Как, като християнка, е хвърлена на лъвовете. По-късно, пак като християнка, е изгорена на клада. Учителят обръща всичкото си внимание към образа на един свой ученик, а за Корто не казва нищо. Корто седи накрая на масата, а Олга е най-щастливият човек в този момент. След свършване на вечерята Корто отива при Учителя и го пита: „Господин Дънов, как да се освободя от жените - повече от 100 ме преследват навсякъде?" Учителят се усмихва и му казва: „Ожени се за една от тях и тя ще те пази от другите жени." Той послушва съвета на Учителя и се отървава от женското обкръжение. След известно време Русеви се скарват с Олга и я изгонват от дома си. Вечерта тя отива на полянката на Изгрева, сяда на пейката и започва да плаче неутешимо. Посред нощ при нея идва Учителя и тихо я пита: „Изгониха ли те, Олге?" „Да, Учителю, изгониха ме." „Ще видиш какво ще стане с тях. От този дом нищо няма да остане." Учителят й дава ключа от малкия салон, за да преспи до сутринта. На другия ден й намират барака до печатницата, в която тя се настанява до завършване на образованието си. Става учителка и работи в Силистра и другаде. При първата бомбардировка през 1943 г. къщата на Борис Русев е разрушена до основи и нищо не остава от нея и скъпата мебелировка. Олга Славчева е от вътрешната школа на Учителя и описва в книгата си „Асавита" едно свое излъчване до планетите и Слънцето. Тя написва и много стихотворения. Олга Славчева слуша радио „Лондон" на български език. Една вечер чува да предават, че евреите ще създават държава в Палестина. Сутринта тя отива при Учителя и му казва тази новина. Учителят обича да слуша това, което предава радио „Лондон", защото винаги е истина. Той я пита: „Ти, Олге, как мислиш, добре ли е това нещо?" Тя отговаря: „Това е много добре, Учителю, стига са ги топили на сапун, избивали и гонили по целия свят. Нека имат мир и отечество, където да живеят." Учителят обяснява: „Всякъде другаде можеше да е добре, но в Палестина евреите ще минат големи страдания. Докато евреите не приемат християнството, през страшни страдания ще минат. Ще теглят и ще платят." След заминаването на Учителя Олга Славчева се включва най-активно в братския живот. Постоянно пише стихотворения и записки от преживяното в екскурзиите. Често посещава приятелите от провинцията, където прекарва повече от месец, изнася беседи и споделя някои от многобройните си опитности с Учителя. С нея сме добри приятели и тя желае да я изпращам на гарата. Често провеждаме разговори за борбите в Братството и мъчнотиите на братския съвет. Аз й казвам как ще завърши всичко това - че Борис ще бъде осъден и затворен, след което ще излезе от затвора. Почти всичко се сбъдва, затова тя ме нарича „Пророче". Тя има много роднини и близки в София, които посещава и с някои от тях ме запознава. Тя ме обикна в 1935 г., когато Учителя ни съди за скъсването на една палатка на сестра Елена Андреева. Когато Учителя ме попита: „Ти как се излъга да дойдеш на Земята?" Отговорих Му: „Учителю, аз съм дошъл за Вашето учение, да го уча и прилагам в живота, да бъда ваш ученик." Оставям цялата гръцка философия настрана. Тя не ме интересува." Другата 1936 г., майка ми я ухапа пепелянка и Учителя я спаси. Сестра Олга ме взе на гърба си и ме занесе от Вада на Бивака. Няколко години след освобождаването на Борис Николов тя си заминава на 2 януари 1967 г. Оставя много тетрадки със записки и спомени от преживяното на Рила и Витоша и случки от братския живот. __________________ * Виж « Изгревът» том XIII стр. 595-597. ** Виж« Изгревът» том І стр. 210-213; т ом III стр.100-106;том IV стр.575-576; том VI стр. 640-649; том XV стр. 241-244; том XXII стр. 652-653, 692.

27. Диньо Господинов В село Каменна река, Хасковско, живее един Диньо Господинов - Железарят. На 19-годишна възраст научава за Учителя и отива при него. Пита го кога да стане вегетарианец - преди казармата или след това. Учителят отговаря: „Веднага!" На Изгрева се абонира за всички издавани беседи и вестник „Братство" и сам се подвизава в затънтеното село. Отива войник и взима със себе си две торби храна, за да може да се справи с вегетарианството. Условията за хранене са много трудни. Старият набор се уволнява заедно с артелчика. За артелчик избират Диньо и той отлично изкарва военната служба. Това е една невидима помощ от Учителя за него и неговото послушание да стане веднага вегетарианец. Веднъж при среща с Учителя Диньо го моли: „Учителю, моля ти се покажи ми някои от моите минали прераждания." Учителят му отговаря: „Много трудни прераждания имаш. Да не ти стане страшно и да се омъчниш?" Диньо настоява на своето желание и пред него се явява една картина, в която вижда, че е осъден на разчекване: връзват го между четири коня и го разпъват. При това видение той целият се разтърсва, изпотява се и казва на Учителя: „Учителю, благодаря ти, не искам да гледам повече от своите минали прераждания." В същото село идва като учителка Наталия Чакова и заедно с Диньо и други братя образуват група, която редовно се събира и води интензивен братски живот 17 години. На събранията присъстват към 10 души. Наталия, която е учителка в селото, често ходи до Стара Загора и София през ваканциите. Като се връща, тя им разправя за братския живот в тези градове. Всички я обичат и почитат. В кръжока заедно с Диньо е и Иван - баща на Естирка. Наталия му казва, че едно от неговите деца ще влезе в Братството и ще приеме с любов новия живот. Впоследствие това се сбъдва и дъщеря му Естирка* влиза в Братството. Макар че той не може да се откаже от месото до края на живота си, Естирка става усърдна последователка на Учителя. След напускането на селото от Наталия Чакова Диньо живее и се подвизава сам, като проповядва и раздава беседи на всички, които се интересуват. Заминава си на 84-годишна възраст през 1991 г. От него много млади хора възприемат новото учение и се включват в новия живот.

26. Игнат Котаров Игнат Иванов Котаров е роден в Стара Загора.* Като дете страда от много тежка дизентерия и често изпада в безсъзнание. Лекарите правят много неуспешни опити да го лекуват и накрая го изоставят. Семейството му очаква всеки момент той да си замине. По това време Учителят идва в Стара Загора. Близките на Игнат го поканват да им помогне и той идва в дома им. Поглежда припадналото дете, хваща го за дясното ухо, изтегля го леко, като казва, че на детето му няма нищо и като се събуди, да му дадат да яде трахана. Игнат идва в съзнание и е напълно здрав. Израства голям и силен човек като баща си и след известно време идва да живее на Изгрева. Той често прави бели на Учителя. Има стремеж да се научи да свири на цигулка и да влезе в състава, който свири на Паневритмията. Много е услужлив и помага на всеки, който се обръща към него за услуга. Редовно носи две големи стомни вода по 15 литра за кухнята, а и на много възрастни братя и сестри. По характер е буен и един ден влиза в спор с Учителя. Учителят го изслушва и му казва: „Ти трябва да знаеш, че аз съм гарантирал за тебе и тази е последната клечка, която паля за тебе и ако не се оправиш, ще престана да се грижа за теб." Веднъж Учителят казва на Игнат: „Ти си от тези с юмруците." - и му показва как ги размахва из въздуха. „Ела с мене на полянката." Игнат му отговаря: „Не смея, че и ти като Лулчев владееш природните сили и действаш много умело с тях." Игнат моли Учителя: „Учителю, искам малко да ми помогнете в живота." „Какво искаш, Игнате?" „Искам да ме научите, Учителю, да се концентрирам." Учителят се усмихва широко и му отговаря: „Игнате, ти искаш най-голямото." При разговор Игнат, който често спори, казва, че редовно ходи при Учителя и му задава много въпроси. Учителят го поглежда строго и му казва: „Досега никой от вас не е дошъл при мен, в моя свят." Игнат се свързва с комунистите и споделя разбиранията си с Учителя. Учителят му нарежда да помага на комунистите. Неговата барака е явка на нелегални, които той укрива. Една вечер на тавана в бараката му се скрива един важен комунист. Идва полицията да прави обиск в дома му, а Игнат, за да го спаси, започва да ругае и вика силно, че го безпокоят, че той е уморен от тежката си работа. Негодува срещу полицаите, те го арестуват и веднага го закарват в затвора, без обаче да направят обиск. Така този комунист, който чува цялата разправия, след заминаването на полицията напуска бараката и се спасява. Една вечер Игнат донася архива на комунистическата група от квартала, слага я на масата, веднага ляга и заспива, защото е много уморен. В съня си вижда образа на Учителя, който му казва строго: „Веднага скрий това, което си донесъл!" Той едва отваря очи, но пак заспива. Втори път Учителят го събужда от леглото, но умората надделява и пак заспива. Трети път цялото легло се раздрусва силно, той скача, грабва папките с документите, изнася ги навън и ги хвърля в малините. Влиза в стаята си и ляга. В този момент полицаите чукат силно на вратата. Влизат в стаята и започват щателен обиск. Разбира се, не намират нищо. Така Учителят го спасява от провал и явна смърт. След заминаването на Учителя Игнат дълго време живее на Изгрева, взима уроци по цигулка и свири редовно на Паневритмията. Голям планинар е и посещава всяка седмица Витоша. Дълго време е метеоролог на Рила и я обхожда цялата. Здравото му и издръжливо тяло го поддържа бодър до края на живота. С брат Игнат бяхме много добри приятели. Като малки и двамата с Косю ни возеше с колелото си. С него носеше вода за кухнята. Често ходехме с него на екскурзия на Витоша, Много пъти отивахме през зимата до Черни връх. Той беше много здрав и ходеше добре. Не беше се научил да пие гореща вода. На Черни връх не пиеше вода и се връщаше скоро надолу. Дори и не се преобличаше. С него и още 4 души разнасяхме вещите на Учителя с камион след Неговото заминаване. Винаги участваше и помагаше на приятелите, особено за пренасяне на багажи. Той се отзовава на всяка братска работа, като преместване на квартира, в пренасяне на пиано и други. Заминава си от този свят на 17 ноември 1985 г. ___________________________________________ * Виж« Изгревът» том I стр. 44-48, стр. 126-128; том II стр. 292-293.

25. Стамат Михайлов Стамат Тодоров Михайлов е един от дейните братя, роден на 13 март 1896 г в Осенец, Варненско. Завършил прогимназия и млад започнал да работи като цветар в Морската градина. По време на Първата световна война попада във фелдшерската група, ръководена от Пеньо Киров. Там се запознава с идеите на Бялото Братство След края на войната започва да посещава от 1919 г. съборите на Братството в Търново. Отива в София и през 1923 г. Учителят му предлага да се грижи за братските имоти в Търново, които са 26 дка.: три лозя, ниви и овощни градини. Стамат с голяма любов обработва братските имоти и получава добри реколти. Често отива до София и носи от плодовете на градината. Една сестра разбира за пътуванията му и го моли да попита Учителя как да се справи с ревматизма на крака й. Стамат е добър и отзивчив. Когато си тръгва за Търново той пита Учителя, който му дава необходимия съвет. Сестрата изпълнява съвета и оздравява напълно. След 2-3 дни Стамат получава силни болки в краката - болестта на сестрата се прехвърля върху него и той я носи повече от месец. Често пътува до София. Брат го моли да попита Учителя как да се освободи от кашлицата, която го мъчи няколко месеца. Услужливият Стамат се обръща към Учителя и предава съвета му. Братът бързо оздравява, но кашлицата се прехвърля върху Стамат и той кашля повече от месец. Жена го моли, като се срещне с Учителя, да попита как да се излекува от гастрит. Отново се получава същото - тя се излекува бързо, а той получава силни болки в стомаха в продължение на два месеца. Друг го моли да попита Учителя за неговото болезнено състояние. Стамат е научил добре урока си и му казва: „Идете сам и питайте Учителя." Вилата на Атанас Бойнов, в която се провеждат съборите, е направена хубаво с улуци и цялата дъждовна вода се събира в една щерна до къщата. Водата се използва за пиене и битови нужди. Стамат използва една пещера в скалите, в която поставя грозде и то се запазва свежо до Петровден. Между другото той сее и метла и прави майсторски метли, с които снабдява приятелите. Има много добро сърце и услужва на всички с каквото може. След заминаването на Учителя от 1946 г. той е ръководител на Братството в Търново. През 1964 г. отчуждават братските имоти, за да построят блокове. Викат Стамат в милицията и му нареждат веднага да напусне Търново. Силно разтревожен, той се качва на влака за София, където получава удар и си заминава на 10 декември 1964 г. Учителят прибра този отличен работник на Братството. Той казваше за него: „Ние го направихме цар в Търново." Той е бил там през богомилският период и на това място богомилите са се събирали да посрещат слънцето. Той е видял недалеч от къщата златна площадка и стълба, по която ръководителя се е качвал заедно с братята и сестрите и от площадката са посрещали изгрева. Той всяка година ни посещаваше и оставаше по един месец в дома на брат Петър. Когато милицията го изгонва от дома му, той тръгва да дойде при нас, но получава инфаркт. От милицията ни съобщиха, че си е заминал и ние се погрижихме за погребението му.

24. Ради Танчев Друг, който участва дейно в братската работа на Изгрева, е Ради Танчев.* Като младеж той става борец и е много здрав. Запознава се с учението и Учителя. Оставя семейството си и идва да живее на Изгрева, като пожелава да обработва братската градина. Учителят разкрива, че Ради е прероденият патриарх Евтимий, а сега е душа в почивка, т.е. дошъл е с празна стомничка при Учителя, за да я напълни със знания за новия живот и в бъдеще да проповядва. Главната му задача е да снабдява кухнята с продукти, някои от които изкарва от градината. В нея работи непрекъснато и почти никой не му помага. Много пъти Учителят взима мотика и отива да копае при него. Тогава и приятелите се сещат и набързо прекопават градината. Ради често ходи на пазар в града. Там го среща скулпторът Марко Марков, оглежда го добре и го моли да му позира, за да направи паметник на Патриарх Евтимий. Ради знае много добре от Учителя и го пита какво да прави. Учителят отговаря, че този скулптор е негов ученик, когато е бил патриарх Евтимий. Като го вижда, го познава подсъзнателно и затова пожелава той да му позира. Учителят дава съгласието си Ради да стане модел на скулптора. Днес всеки може да види образа на Ради на паметника на патриарх Евтимий, поставен на улица „Граф Игнатиев". Ради отдава целия си съзнателен живот за устройване и подреждане на братската градина. В постоянна услуга е на братския живот около салона и кухнята. Под влиянието на Учителя той става патриарх на земята, обича много работата си, обработва градината с голяма любов и тя отговаря с обилно плодородие. Значи, най-важното в живота е работата, която човек върши, да е с любов. С брат Ради бяхме приятели и аз често му помагах в работата, особено при ваденето и пренасянето на картофите. Той ми се отплащаше и ми даваше продукти. Имаше мазе под сцената на салона и там бяха туршиите, картофите и плодовете. Той ме пращаше в това топло мазе и ми казваше какво да си взема. Забелязах, че в него имаше много беседи и тетрадки, донесени от близките на заминали братя и сестри. Брат Ради ги даваше на желаещите. Аз имах беседи и не съм взел нищо. В 1938 г. на Изгрева дойде сестра Ганка Бончева и тя се включи в работата по градината и тримата по-лесно се справяхме. По-късно след заминаването на брат Ради, сестра Ганка пое градината и аз й помагах. Насадихме много ягоди и имаше изобилно ягоди за приятелите, които ги купуваха пресни. Ягодите бяха много сладки, едри и вкусни. Давахме и наряд на държавата няколко тона. В разговор брат пита: „Учителю, къде се намира сега твоят първи ученик и какво прави той?" Учителят се усмихва, поглежда брата и отговаря: „Моят пръв ученик сега оре на нивата с воловете си." ____________________________________________ * Виж« Изгревът» том І стр. 145-150; том III стр. 94-95; том IX стр.130-134 199-201.

23. Паню Балдъров През 1952 г. отбивах военната си повинност в гр. Димитровград. С писмо брат Боян Боев ми изпрати адреса на ръководителя на Братството в града - брат Паню Балдъров * Запознах се с него, жена му и дъщеря му Мария. След известни мъчнотии, прекарани в казармата започнах редовно да посещавам домът му, в който по-голямата му стая се използваше като салон за събиране на братята и сестрите за беседа. В неделя след беседата имаше общ братски обяд и всеки носеше храна, приготвена за обеда и двете дълги маси се изпълваха с баници, тутманици и различни вегетариански ястия. Аз, понеже бях прекарал дълъг пост в казармата, ядях малко и лека храна. Намирах някоя чиния компот, който ме задоволяваше. Идваха около 60 братя и сестри, които живееха много задружно. Брат Паню, брат Динко и Тодю бяха неразделни приятели и център, около който се сплотяваха братята и сестрите. Брат Паню беше директор на предприятието „Вторични суровини". Често го посещавах и в канцеларията му. Той беше изключително гостоприемен, сладкодумен и приятел с всички хора около него. Услужваше на всеки с каквото можеше. Беше висока представителна личност с винаги усмихнато лице. Намираше общ език със всички, които го посещаваха. През есента имаше общо братска среща на братско лозе, което се намираше източно от село Крепост. На нея идваха всичките приятели от различни течения, които имаше в града: лековисти, кръстниковисти, протестанти и други. Събираха се над 500 души и прекарвахме един хармоничен ден. Там се запознах с брат Влайчо и станахме приятели. Запознах се с братята и сестрите от Братството и често ги посещавах. Дъщерята на брат Паню дойде в София на Изгрева и живееше в дома на брат Тодор Стоименов и учеше цигулка в музикалното училище. Аз се грижех да й доставям струни „Томастик", които тогава бяха 4 лева комплекта и други материални пособия. Често посещавах Димитровград и отсядах в дома на брат Паню. Той редовно поддържаше четенето на беседите, Паневритмията и общите братски срещи. На 6.12.1956 г. по нареждане на Партията, Милицията иззе беседите от братята и сестрите в цяла България. Сутринта рано идват и в дома на брат Паню, който като никога взел да чете някакъв вестник. Неговите беседи бяха наредени в кухненският шкаф на два реда, подвързани с бяла книга. Милиционерите влизат и го питат: „Къде са ти беседите?" Той отговаря: „Ето тук." На масата имало две беседи, които те веднага прибират, без да забележат наредените в шкафа. Тършуват повече от час и си отиват. Обират беседите на всички приятели в града. След няколко дена Милицията изпраща в чували конфискуваните беседи в предприятието „Вторични суровини" да се изпратят за претопяване. Брат Паню извиква нашите приятели и всеки си познава беседите и ги взима. Чувалите ги напълват с други книги, донесени при брат Паню, като отгоре слагат по 2-3 скъсани беседи. Така беседите остават пак в собствениците им, за обща радост на всички. Дъщеря му Мария завърши музикалното училище и трябваше да продължи образованието си в Академията. Оказа се, че тя много добре рисува и предпочете да се яви в Художествената Академия, където я приеха, и я завърши. Отиде в град Търново, където стана преподавател по художество. По-късно гонението срещу Братството се усили. Брат Паню го уволниха от предприятието и на неговото място поставиха свой човек - комунист. Подобна съдба сполетя и брат Динко. Двата с Паню продават къщите си в Димитровград и се преселиха да живеят в село Белащица, Пловдивско. Бяха много доволни от спокойствието и тишината в селото и голямото изобилие на плодове и зеленчуци. Срещахме се на седемте езера на Рила, а и той често посещаваше София, отбиваше се при брат Боев, брат Т. Стоименов и нас. За 22 юни Еленка, Павел и аз посетихме в. Мусала. Времето не беше много приветливо и валеше често дъжд и суграшка. Стигнахме хижата, където се изсушихме и преспахме. Сутринта рано поехме пътя за Мусала. Беше навалял нов сняг и цялата планина беше бяла и много красива. Ние внимателно се движехме нагоре, понеже пътеката беше доста плъзгава. Призори стигнахме каменният заслон при езерото „Окото" и в него заварихме брат Паню, който дошъл там предният ден и преспал. Беше обут с гьонени половинки, които се плъзгаха много по новият сняг и той се чудеше как ще си слезе надолу. Аз му казах: „Ти си дошъл да се качиш на върхът и след това ще си слезеш. Снега ще се стопи и ще можеш свободно да се движиш." Той ме погледна недоверчиво и остана в Заслона, а ние с Павел и Еленка се качихме на Мусала и посрещнахме слънцето. Облаците се разпръснаха и се установи топло слънчево време. Снега започна да се топи и намалява. Слязохме на Заслона при брат Паню. Аз му казах: „Снега почти напълно се стопи. Тръгвай нагоре с Павел, той ще те изведе догоре." Ние ги чакахме на Заслона с Елена и се греехме на топлите слънчеви лъчи. Като дойдоха, закусихме заедно и после слязохме надолу към хижата и Боровец. От пресният сняг нямаше и следа, само че пътя беше много мокър и течаха по него малки вадички вода. Благополучно стигнахме до Боровец и се прибрахме у дома. Това беше последната екскурзия на брат Паню на Мусала. След известно време той напусна този свят. Остана в мен като скъп спомен, неговото усмихнато лице, любящото му сърце и постоянната му готовност да взима участие и помага във всяко братско дело. Той беше един изключително всеотдаен и благороден, изпълнителен брат, готов на жертви за благото на другите. ______________________________________ * Виж « Изгревът» том VI стр. 537-538; том XVII стр. 661-662. N28.

22. Пано Славов Брат Пано Славов е роден през 1892 г. в Челник, Ямболско.* От малък е принуден да работи, за прехраната си. Живее много бедно, среща непреодолими препятствия в живота си. Отчаян, обезсърчен, решава да сложи край на живота си. Взима въже, тръгва към гората и намира подходящо място. Чува глас: „Не слагай край на живота си." Оглежда се наоколо - никой. След малко пак чува същия глас: „Не слагай край на живота си, работите ти ще се наредят." Тогава прибира въжето и се връща вкъщи. Минава известно време и отново решава да сложи край на живота си - да се удави. Отива край Тунджа, застава на брега. В момента, в който решава да се хвърли в реката, в далечината вижда голямо червено кълбо, което бързо се приближава към него. Чува глас: „Не слагай край на живота си. Животът ти ще се оправи." Кълбото се отдалечава и той се връща в дома си. Постепенно животът му се подобрява и стабилизира. Оженва се, но двете му деца си заминават малки. Втори път се оженва, но детето му постоянно боледува. Не му вървяло в женитбата. Минават години. Пано чува за Учителя и решава да отиде при него с двама съграждани - търговец и адвокат. Пръв влиза търговецът. Учителят му отговаря на всички въпроси и той излиза доволен. След него влиза адвокатът, който след малко излиза усмихнат и доволен. Последен влиза Пано, притеснен и смутен. Учителят го пита за какво е дошъл: „Много години ме измъчва един въпрос, на който не мога да си дам отговор. Ще те моля да ми обясниш, но с прости думи, за да мога да го разбера." Разказва двата случая и пита: „Какъв беше този глас, как се появи това кълбо?" Учителят го поглежда, усмихва се и кротко отговаря: „Това бях аз." Пано подковавал добитък. Оплакал се на Учителя, че конете често го ритат и желае да остане да живее на Изгрева. Учителят казва: „На село ще те ритат животните, а на Изгрева ще те ритат хората." Научил го да милва животните, да произнася формули, за да ги укротява и тогава да ги подковава. Съветът на Учителя помогнал много в работата му. Пано се прочува като подковач и на най-трудните животни и по цял ден при него имало много добитък. Той обикнал животните, разбирал характера им, успокоявал ги с милване и молитви и тогава много лесно ги подковавал. Животните и те го обикнали, и при второ подковаване стояли мирно и спокойно. Пано притежава 10 декара земя, която обработва с любов и засява с жито. Често това, което изкарва, не му стига до следващата реколта, за да се изхрани. Има желание да изпрати на Изгрева 2 чувала с жито за общи нужди, но винаги не му стига. При една среща с Учителя на Изгрева, Пано го пита как да има достатъчно жито, за да се изхранва нормално през цялата година. Учителят се усмихва и му казва да раздаде 9 декара от земята си на бедни, нуждаещи се селяни, да остави за себе си само един декар, който най-много му харесва, и с него да се прехранва. Пано възразява на Учителя, че с 10 декара не може да се изхрани, а как ще може да се изхрани с един декар? Учителят му отговаря, че му е дал правилния метод за решаване на тази задача. Пано отива на село и прилага думите на Учителя. Раздава на 9 бедни селяни по декар. За себе си оставя един, в който извира вода. През есента засява жито, като оставя място и за малка зеленчукова градина. През лятото житото израства едро и гъсто и когато го ожънва, хамбарът не може да го побере. Чак тогава той изпълнява своето желание да изпрати два чувала жито на Изгрева за братско ползване. Така той разбира на дело как работи Законът на изобилието. При разговор с Учителя с група приятели Пано пита колко дни през годината трябва човек да пости. Учителят отговаря: „На човека е определено да живее 120 години на Земята, от които 40 години трябва да прекара в пост." Всички се споглеждат и казват, че това невъзможно да се изпълни. Пано се замисля дълбоко върху думите на Учителя и си казва: „Аз постя по 2 дена в седмицата, това са 8-9 дена на месец. За една година правят около 100 дена. 20 дена правя житен режим и стават 120 дена. Значи, една трета от годината аз прекарвам в пост. Тъй както 40 години са една трета от живота на човека на Земята, значи напълно реално може да се изпълни тази задача, дадена от Учителя за разумен живот на Земята." Пано дълго време работи в Ямболското братство и често прави пост до 40 и повече дни. Храни се малко, физически беше слаб, но с много бодър дух. Към края на един дълъг пост при него отива група братя и сестри и започват да го критикуват, че пости твърде много. Той им казва: „Очаквах, като идвате при мене, да ми помогнете с хубавите си мисли и чувства, да изкарам по-лесно задачата, която имам, а вие дойдохте да ме съдите." Малцина разбират духовния му мир и усилията, които прави за хармонизиране и изправяне на братския живот в Ямбол. След един по дълъг пост от около 40 дни той напуска този свят с пречистено и одухотворено тяло, с бодър дух и светла мисъл. _________________________________ * Виж « Изгревът» том VI стр. 524-526.

21.Христо Митев* Пред салона през 1928 година изорават голямата нива, която е повече от 3 декара .(Б. р Тази нива от 3 дка. е същата, която д-р Жеков е закупил и след това я разделяна 10-на части, и всеки закупува по 200-300 дка.) Същата година на Изгрева идват младежи от село Малко Шарково, Елховско, за да се видят с Учителя. В малката група е и Христо Митев Белчев, който се запознава с учението, чете беседите и желае да се срещне с Учителя. Те застават настрана и чакат Учителя да се освободи от многото хора, които го заобикалят. Няколко пъти той тръгва към тяхната група, но нови сестри и братя го срещат и той се спира на разговор при тях. По едно време при тях идва Боян Боев и пита: „Имали някой брат тук да се казва Христо?" „Аз съм Христо." Брат Боев му казва: „Учителят те вика да отидеш при него." Братът е смутен, че Учителя го вика само него, но веднага тръгва. Целува му ръката и Учителят го пита: „Какво работиш брат?" „Земеделец съм, обработвам земята" Учителят му казва: „Много хубаво, ами можете ли да насеете с жито тази изорана нива от 3 декара, с това семе?" - и му показва една кофа с жито, пълна почти догоре, и още четвърт чувал. „Мога, разбира се, Учителю, това ми е постоянна работа." Отива, взема кофата и си мисли: „Семето е малко, как ще стигне за тази голяма нива?" Започва от единия край да хвърля бавно, наред, и се старае да няма празни места. Житото намалява, но не се свършва. Той посява цялата нива наред гъсто, а в кофата остава повече от половината. Като свършва работата си, Учителят се приближава до него и пита: „Рекох, брат добре ли насяхте житото, да няма празни места?" Христо отговаря: „Да, Учителю, много добре и наред го насях, но не мога да си обясня, защо житото не се свършва в кофата?" Учителят му отговаря: „Тука работи закона на изобилието." Същият брат дойде 1972г. на Салоните на Рила, където лагеруваше Борис Николов и се бяхме събрали мнозина. Тогава се представи тихо «Аз бях този, който изора и зася нивата с една крина жито» В края на лятото житото узрява, става много гъсто и едро и приятелите от Мърчаево го ожънват. От него брат Темелко Стефанов взима едно снопче, занася го в дома си и го сложил в малката стая, в която по-късно Учителя живее 9 месеца, а сега е музей. Това жито и досега съществува там. Брат Христо отива да живее в Стара Загора и участва в живота на Старозагорското братство. Дълго се чуди как може с толкова малко жито да посее голямата нива, да остане от него, без да се използва житото от чувала. След няколко години той си заминава от този свят. ___________________________________________ * Виж « Изгревът» том II стр. 370 N81; том III стр. 88-89, N72.

20. Стоянка Христова Стоянка Георгиева Христова е родена на 30.03.1926 г. в с. Горица Бургаско. Тя има по-големи брат Желязко и сестра Юрданка. Като най-малка я карат да пасе овцете и да ги дои. Имало много кучета, които настървено я лаели. Тя почвала да се моли непрекъснато и кучетата се отдръпвали от нея. Сестра Юрданка имала приятел с когото дълго време другарувала. През войната той отишъл на фронта, където загинал. Стоянка се молила усърдно за брат си Желязко да се върне жив от фронта в дома им. Той се върнал, но не влязъл в Братството. Бил голям материалист и искал всичко, което имало от майка и баща да го вземе за себе си. Началното си образование тя учи в Горица и изкарва 3 клас. Тяхното село било най-голямото и в него идвали деца от всички околни села да се учат в училището им. През 1942 г. полицията и войска правят блокада на селото. Пред тяхната къща в полето имало много цигани, събрани в колиби. Полицаите ги нападнали и почнали жестоко да ги бият. Стоянка виждайки тази картина, започнала горещо да се моли да престанат да бият тези хора и скоро дигнали блокадата и циганите се освободили от побоя. Стоянка учи шивашки курс в Бургас. Там имало голяма младежка група братска и тя редовно посещавала беседите. Преписала си всичките молитви на тетрадка и ги научила наизуст. Групата била повече от 60 души. Тогава във всичките села имало големи братски групи: в Просеник, Бата и др. След 9.09.1944 г. отишла да работи в ТКЗС. След една година отива в Поморие да си прави зъбите и там един съученик на Георги я вижда и я харесва, запознава я с Георги и те скоро се оженват. Стоянка е вегетарианка повече от 15 години и не може да яде месо, и като я насилвали, тя го повръщала по целият път до нивата, която трябвало да оре. Майка й също не яде месо и баща й. Свекървата плачела със сълзи, че снахата не яде изрядните им яденета на масата, а се задоволява с хляб и лук и лапад. Като сядали да ядат, мъжът й Георги нищо не й казвал, но всеки път се изпотявал от напрежение. Постоянно разговаряли след ядене за нея: „Ти ли си се намерила най-умната, че не ядеш месо?" Целият род се опълчил и воювал срещу нея, а тя само мълчала и се молела. По това време починала сестра от Бата и мъжът й извикал поп да я опява. Явил им се Учителят във видение и казал: „Защо се връщате назад?" Мъжът й Георги и майка му извикали нейната майка и баща и и се разправяли. Стигнало се до развод. Мъжът на сестрата на Георги се обърнал към всички и ги попитал: „Какво лошо намирате в тази жена, че я пъдите. Гледа си добре работата и всичко прави с любов." Разправиите секнали и всички млъкнали. Георги - мъжът й се обърнал към нея и казал: „Стоянке, ти ще се оправиш ли?" Тя отговорила, че не може да яде месо, защото постоянно го повръща и не може да измени на нуждите на тялото си. Георги казал: „Добре", и тя започнала да се храни свободно с вегетарианска храна, която си приготвяла сама. За 3 месеца разправии се разрешил въпроса с храната на Стоянка да си готви отделно и да яде каквото иска. Семейството на Георги било много богато, с много пари и постоянно ядели месо. За тях нямало купонна система. В голямото изобилие, в което живеела сестра Стоянка, тя винаги си намирала изобилно храна за себе си. В семейството хората се увеличават и имат 3 етърви и се отделят на семейства. След 5 години общ живот на Стоянка и Георги със свекърът и свекървата, се отделят и си правят самостоятелна къща. Георги работи като шофьор на камион 18 години и след това кара рейс. Георги услужва много с камиона на съвета и кмета му казва да си избере място и си построи къща. Той избира второто място в квартала, да е близо до баща си и майка си. Построяват си къща. Баща му почива и майка му Елена мъчно се движи. Като живее 2 години при свекъра и свекървата, Стоянка ражда голямата си дъщеря Мария. Стоянка е свободна и редовно ходела в Горица на беседи. Георги й дава пълна свобода и тя за Петровден и Богородица редовно посещава братската градина до град Айтос. Раждат се Румяна и Радостина. Георги получава високо кръвно и се отказва от месото, и започва да яде хубавите вегетариански гозби, които му приготвяла сестра Стоянка. Децата се записват в Икономически техникум в Бургас и се хранели в стола. Без да им каже нещо Стоянка, те сами се отказали от месото и цялото семейство са вегетарианци. Сестра Стоянка работи като контрольор в киното от 1967 г. до 1979 г. Само в неделя не посещава беседите, понеже трябва да е на работа в киното. След това работи в търговията на едро с парфюмерийни изделия След като завършват Икономическия институт в Бургас Румяна и Радостина, веднага ги назначават на работа. Баща им Георги се ползва с голям авторитет. Той помага с камиона на всички, които го викали за превоз на дърва, покъщнина и др. Също и дъщерите му се ползвали с голям авторитет. Сестра Стоянка постоянно посещава братската градина, заедно с кака Донка, жената на Георги Събев. Посещава често и събранията на братството в Бургас. В една виелица в град Айтос, Стоянка с кака Донка през м. февруари 1960 г. посещават брат Георги Куртев на градината и той остава много доволен от тяхното посещение. На 14.02.1961 г. брат Георги Куртев напусна земният свят. Мъжът на Стоянка си купува кола и ги кара с нея редовно до градината. Понеже Георги - мъжът й е комунист, не идват да ги обискират за беседи. Георги Йорданов занася много свои беседи на съхранение в тях. Сестра Стоянка е от постоянното присъствие на градината за Петровден и Богородица. А техният дом е Аврамов дом. При нея отсядат всички, които идват или отиват към Бургас и Айтос. Много гости ги посещават в дома им, особено в летният сезон, когато посещават морето. Решават да направят къща. Подготвят бригада за събота и неделя, но Донка им казва, че е разсип и я отлагат за понеделник, на новата Луна. Бригадата идва и за 25 дена 7-8 души построяват и измазват къщата. Тя е била най-високата в квартала, построена за една година. По това време свекървата Елена взела от гробищата златни пръстени и ги слага на пръстите на Румяна и Радостина и те почнали да плачат непрекъснато. Майката на Стоянка й казала да ги вземе пръстените и ги хвърли в гробището, което било до читалището и децата престанали да плачат. Освобождават се от кармата на заминалите. На 17 годишна възраст сестра Стоянка отива при брат Влайчо в село Конево. Той я извиква да отиде тя при него, а леля й остава да чака реда си. Заедно със сестра Недялка Карагеоргиева готвят като взимат продукти от градината на Влайчо и прекарват там няколко дена. Стоянка става добър приятел с брат Влайчо. През 1957 г. си заминава майката на Стоянка и последната постоянно плачела за нея, понеже много я обичала. Майка й имала много духовни качества. След известно време тя се явила на Стоянка и й казала да не плаче повече, защото тя се родила във Франция. През пролетта на 1980 г. морето нахлува и залива Поморие. Улиците са с вода и Георги взима на гръб Стоянка и я занася на работата й. Морето бучи силно и продължава да приижда. Сестра Стоянка се затваря в една стая и усилено се моли на Учителя да спре това голямо бедствие. Намалява бученето и след известно време морето спира да залива и започва да се оттегля. Вечерта, като се връща Стоянка в къщи, няма дори и локви по улиците. Понеже с. Стоянка е родена в края на март, тя започва да ръководи нарядите по посрещането на пролетта и братското събиране на края на месеца. Тя с дъщерите си почти всеки месец посещават градината и участват в общия братски живот. В 1991 г. за Богородица се запознахме със сестра Стоянка и дъщерите й на градината. Говорихме по много братски въпроси и станахме приятели. Тя е духовна и има обширни знания, придобити от четенето на беседите. В 1992 г. както винаги отидохме на връх Мусала да посрещнем лятото. То беше на 20.06.1992 г. и на другият ден 21.06. си тръгнахме от връх Мусала надолу. По пътя срещнахме брат Ангел Гунев и трите сестри от Поморие - Мария, Румяна и Радостина, които отиваха къмвърхът. Много приятели слизаха надолу и всички им казват, че са закъснели - изпуснали са идването на лятото. Аз им казах: „Вървете нагоре и се качете на връх Мусала. За всеки човек са определени известни блага, благословения и подаръци от невидимият свят, но всеки трябва да отиде на върхът и да си ги получи." Те се зарадваха от моите окуражителни думи и се качили на Мусала и прекарали там много добре. Станахме приятели и започнахме да се виждаме на градината всяка година по няколко пъти. В 1995 г. като се срещнахме със сестра Стоянка и дъщерите й на градината, тя ми каза, че са решили да бутнат старата си къща и да направят нова, по-голяма. Казах й, че всяка нова къща взима жертва и ще си замине мъжът й Георги и за нея има голяма опасност. Тя ми отговори, че са решили и ще я направят с Божията помощ. Събира се бригада главно от приятели от Братството на 3.07.1995 г., в която участваше и синът ми Павел, свалят старата къща, изкопават основите за новата и почват да правят кофраж и да изливат бетон. С братските усилия, къщата бързо растеше нагоре. Както им предсказах на 11.10.1995 г. си заминава мъжът й Георги. С него се срещнахме в тях и бяхме добри приятели. Присъствахме на погребението му, на което дойдоха много хора от града, които го обичаха и почитаха. Сестра Стоянка остана без другаря си да довърши къщата след втора плоча. Слагат и трета плоча, но са порьозни и навън дъжда спира, а вътре непрекъснато тече и мокри стаите отдолу. Средата на плочата е ниска и събира гьол с вода, която непрекъснато прозира през неуплътнените плочи. В 1996 г. след Петровден отидохме в тях, за да им помогнем. Аз си взех хубави мистрии, за да гланцирам покрива, който трябваше да се излее. Кофражът беше готов и на другият ден петък, трябваше да се излива бетона. Навсякъде наоколо в Бургаско валеше дъжд. След обед Радостина ми каза, че арматуристите не искали да дойдат да направят арматурата, защото щяло да вали дъжд. Казах й, че навсякъде наоколо може да вали дъжд, но в Поморие, докато не излеем плочата и тя стегне, няма да капне. Иди и веднага доведи арматуристите. Дойдоха и до вечерта арматурата беше готова. Бетона беше поръчан за петък и сутринта Радостина докара помпа, но се оказа къса и тя отиде в Бургас, където намери помпа, с дължина 24 метра. След обед започнахме полагането на бетона. Аз прегледах кофража и видях, че не беше направен добре и можеше да избие. Наливахме по малко бетон в колоните, но няколко не издържаха, и се пробиха. Веднага ги затегнахме и запушихме. До вечерта наляхме бетона, като с кофи пренесохме този, който беше останал при пробитите колони. Сутринта в събота гланцирах цялата плоча. Наоколо навсякъде валеше в петък, през нощта и в събота. До обед плочата стегна и след обед преваля малко дъжд, за да не я поливаме. Вечерта започна проливен дъжд, но капка вода не течеше надолу - беше добре гланцирана плочата. Постоянното наводнение по етажите престана в домът им. Отворихме колоните и изрязахме бетона, който стърчеше - да не пречи на мазилката. След това те направиха дървената конструкция и покриха къщата с керемиди. Аз им казах, че ще имат голям зор в строежа. Правят мазилката и Румяна и Радостина постоянно носят вар и ги заболяват ръцете - изтеглят се сухожилията им. Завършват къщата, измазват я отвътре, обзавеждат я и започват да приемат гости и летовници. От големи притеснения и мъчнотии по изграждането на къщата, сестра Стоянка се разболява тежко от сърце и стига до инфаркт. Тогава сестра Румяна се моли и иска да вземат живота й, половината, да го дадат на майка й, за да продължи да живее. В най-трудното си положение се обаждат на мен, и аз им наредих веднага да спрат да я тровят с лекарства, а да й сварят ислански лишей - да пие отварата. За седмица сърцето й влиза в нормалното русло, изчезва опасността от инфаркт, и тя оздравява. Дъщеря й Радостина като счетоводител често идваше до София - до Министерството на транспорта. За празника на Пролетта, тя беше на Мястото на Учителя и видях в очите й, че има кръвоизливи и силни болки в половата система повече от 2 години. Предложих й да и помогна, но тя не искаше и дума да става за това нейно болезнено състояние. 1999 г. за празника Богородица на Айтос дойдоха сестра Стоянка с Румяна и Радостина и като никога дойдоха при нас в мазето, и спаха заедно с нас в стаята. Забелязах, че бяха много разтревожени, но нищо не ми казаха. Изкарахме празника и те ни поканиха да им гостуваме в Поморие - Елена и аз. Пътувахме с кола до тях и се настанихме в стая. Разбрах, че за Румяна има смъртна опасност. Преди 4 прераждания в рода на баща й е извършено престъпление и четвъртото поколение трябва да плати - това е кармичният закон. Румяна е 4 поколение, а и при боледуването на майка й, тя поиска да й вземат половината живот, с който да продължат този на майка й. Господарите на кармата искат нейният живот. Научих, че преди празника майка й Стоянка пет вечери поред сънувала дъщеря си Румяна умряла и в ковчег в стаята й. Също и сестра й Радостина 3 пъти. Свързах се с Учителя и Го помолих да отмени тази страшна присъда. Той ми каза, че ще мине през по-малко страдание, което ще отмени смъртната присъда. Сутринта на 31.08. след наряда, направихме с нея едно упражнение за идването на Духът в нея - да я запази и очисти. Тя ме прегърна и моят дух влезе също в нея. Тръгнахме си със с. Еленка за София и Румяна дойде да ни изпрати на влака в Бургас. Видях, че беше предвидено след изпращането да я прегази кола и да си замине. Учителят ми каза пак, че по-малкото страдание, което ще мине, ще отмени по-голямото - смъртта. Невидимият свят никога не дава две страдания едновременно. На гарата я снимах и цялата беше обгърната със светлина и не личи лицето й. Качихме се на влака и седнахме и разговаряхме с Румяна. Променили разписанието на влака. Румяна знае, че тръгва в 11 часа и 30 минути. Елена й предложи да слезе, то тя каза, че има още много време - в 11 часа и 10 минути влака тръгна полека. Попитах Румяна: „Можеш ли да скочиш от влака?" Тя ми отговори, че е скачала много пъти в движение от автобусите. Взех й найлоновият плик с нещата и тя стъпи на стъпалото и скочи добре на перона, но не се пусна от дръжката, влака я повлече и падна под стъпалото. Призовах Учителя и тя не отиде под колелетата и стана, изправи се. Хвърлих найлона с нещата й на перона и тя отиде да си ги вземе. Елена се разстрои силно и до София изживяваше случилото се. Румяна след падането става, взима плика си. Чувства силна болка в десният си крак. Началника на гарата й казал: „За пръв път се случва някой като падне от влака да не отиде под колелата." Закъснява за дома и майка й се тревожи. Тя отишла на болницата на превръзка и се прибрала вечерта. Започнали да я лекуват. След 10 дена Учителят ми каза, веднага да отида при Румяна, понеже е много зле. Тогава ми съобщиха, че ми е излязла книга и трябва да я взема от Сточна гара. От Ямбол искат 40 „Мисли за всеки ден", и ще ме чакат на влака. Веднага се обърнах към брат Николай Николов, който често ми е услужвал с колата си. Той дойде в 7 ч. и се сърдеше, че не съм му казал по-рано. Отидохме до печатницата и взехме книгите. Тръгнахме към Изгрева, а влака е в 9 ч. и 20 минути на гара Искър, Николай ми заяви, че до Изгрева няма да можем да стигнем до 9 ч. от многото светофари, които трябва да преминем. Казах му, че този, който ме изпраща на тази работа има грижа за всичко. Пътувахме към Изгрева и всички светофари пред нас светят зелено и за 15 минути бяхме на Изгрева. Взех мислите, отидохме в нас и 10 минути преди влака бяхме на гарата. В Поморие заварих Румяна на легло. Кракът й - десният бинтован и долу черен. Водят я на превръзки с кола. Нагълтала се с много антибиотици и се отровила от тях, понеже не пила гореща вода. Веднага й дадох да пие гореща вода, чаша след чаша. По краката й имаше отворени рани, и големи синини по гърба, и започнах да я разтривам интензивно и през деня и нощта. Раните я боляха. Намазвах й раните и синините със зехтин и разтривах покрай откритите рани, за да се предизвика силно кръвообращение. Синините ги разкарвах с ръка. Горещата вода, разтривките, за 3 денонощия затвориха откритите рани, а синините изчезнаха и кракът й значително се подобри и започна да ходи пеш на превръзка. Тогава сестра й Радостина ме помоли да я разтрия и нея. След месец дойде на командировка в София и дойде в дома ни. Посрещнахме я с Павел. Тя ми подаде кутия бонбони, прегърна ме и взе да ме целува. Павел се зачуди на това нейно поведение, Аз разбрах, че от разтривката, кръвоизливите са спрели, болките престанали и функциите й нормални. При посещение в Поморие по-късно я намерих, че лявата й гърда се провиснала надолу и станала двойно по-голяма от дясната, Лекарите прогнозирали, че това е рак, и й предложили да я отрежат. Разтрих я със зехтин повече от час и вечерта лявата й гърда беше в нормален вид. На срещата за Петровден в градината разговарях с тях и им казах веднага да се запишат да следват икономика, да завършат висше образование. Дотогава не са могли да влязат, понеже бележките от дипломите им са ниски. Обясних им, че имат един голям шанс да следват, със създаването на новия университет, и да не го изпуснат. Оказа се, че в Бургас няма университет за изучаване на икономиката и те се записаха във Варна и от септември станаха студенти. Понеже са две сестри, им намалиха таксата наполовина за семестър - да плащат за двете 1000 лева. Румяна работеше в съвета с двайсет жени, настроени крайно враждебно към нея Тя пожела пред мене да се освободи от това обкръжение. Казах й: „Добре, но ще си натоварена с повече работа." Закриха предприятието и бизнесмените, които го взимат я оставят за счетоводителка. Работи сама без никакви жени. Двете срещнаха много трудности - да работят и учат. По цяла нощ пишат заданията си и редовно си вземат изпитите. Често боледуваха, особено Румяна. Кракът й се оправи. Водих ги няколко години на Мусала и езерата. Кореспондирах с Румяна и Стоянка. След срещите на градината, ги посещавахме и провеждахме хубави духовни разговори. Помагахме им в тежката им работа, зимнината, дървата. Училището им вървеше - взимаха успешно изпитите си. Мъчно събираха средствата за таксата си, но през лятото идваха много приятели на почивка в дома им и всичко се нареждаше. През есента на 2003 г. сестра Стоянка заболя и лежеше на легло. Отслабна, понеже почти не се хранеше, и не можеше да става и се движи. Завеждат я в болницата и я слагат на системи. Учителят ми каза веднага да отида при Стоянка, защото положението й е много опасно. На 12.01.2004 г. с експреса отидох след обед в Поморие. Заедно с Румяна, Радостина и Мария я посетихме в болницата, в интензивното отделение. След 18 часа ни накараха да напуснем болницата. Като ни видя, тя много се зарадва. Беше слаба. Каза ми, че много мълчаливи същества в бели дрехи минават покрай нея. Значи тя постоянно се излъчва в духовният свят и се готви за заминаване. Останала сама, решила да отиде до тоалетната, слязла от леглото, залитнала и си ударила челото силно в стената. Паднала на земята в безсъзнание. Излиза й една голяма краставица на челото. Веднага ни извикаха в болницата. Отиде Мария и Радостина и цяла нощ й слагат лед на главата и тя спада. Сутринта заедно с Румяна отидохме при нея. Разтрих й малко челото и пипах носът й. Сестрата веднага ми се скара, че носът сигурно е счупен, да не го пипам. Казах й, че няма нищо счупено. На другия ден я заведохме в Бургас на скенер, където й направиха снимка. Дебела и здрава глава - няма нищо счупено. Тя не искаше да остане повече в болницата. Лекарите преглеждат снимката и решават да я освободят, но още 3 дена да остане на системи - гликоза. Наложи се да извикат внучката й Светла да й слага гликозата. Болеше я малкият мозък и стомаха. В къщи й даваха вода със сламка. След този страшен удар в стената й изгаря астралното й тяло и Учителят й го замества с ново, но то докато се адаптира към нейното тяло, трябват 6 месеца. Стоянка минава тунела и отива в Духовният свят, където не спят и тя заживява техният живот. Лекарите се виждат в чудо с нея. Дават й най-силните приспивателни лекарства, но не я хващат. Тя е будна и денем и нощем. Затова веднага я пускат от болницата в дома й. Аз си отидох. На третия ден организма й престава да приема гликоза от системата. Тя не може да се храни. Разбрах, че пилора й е запушен. Наредиха ми веднага да отиде пак в Поморие. Взех плик с червен кантарион и заминах. Сварих й отвара и тя започна да я пие със сламка, отвори й се пилора и започна да яде по малко и храната й тръгна. Взе да има апетит. Горе я вика мъжът й Георги и тя му разказва как минала тунела, явила се светла точка, която я извела на светла поляна, където я посрещнали много наши заминали приятели. Дошъл Учителят и наредил да я върнат, защото децата й Румяна и Радостина имат още голяма нужда от нея. Тя идва на земята, но започнала да живее като съществата от духовният свят и не спи и нощем. Новото й астрално тяло я прави като малко дете, забравило всичко, което Стоянка знае. Не помни молитвите, започва да се храни по-малко и върви от единият креват до другият. Казва ми: „Искам да съм тази Стоянка, която бях." Казах й след 5-6 месеца. В края на април не спи, малко енергия има, но участва във всичките работи на дома. Много е упорита и питам Учителя. Той ми каза: „Тя си е такава, и в този живот няма да се промени." Като й знам слабото място, й купих стотина корени домати. Тя ги взе и започна с Радостина и Елена да ги засажда. Не стигнаха, взехме още. Постепенно този Поморийски инат се примири и Павел я доведе на градината при срещата на края на май 2004 г. Спаха пак при нас, понеже има печка и тя е зиморничава, а аз я запалих. Тя има вътрешно проникновение, от което се ръководи и веднага прави това, което й наредят, точно, прецизно, без да слуша мненията на околните й. Рано сутринта й се казва какво трябва да готви, и тя веднага приготвя яденето. Припомня си молитвите и усилено чете Словото. Има страхотна интуиция, от която не може да се скрие нищо. При повторната ни среща месец май, тя ме помоли да я разтрия и ръката, която я болеше мина. Прекарахме няколко дена в тях. Всичко посадено в градината беше израснало. На 19.06.2004 г. се осъществи мечтата на Румяна и Радостина - отидохме на Мусала, където прекарахме много добре. След това те започнаха да се готвят за държавният си изпит по икономика, който го взеха. Продължиха да учат и да вземат изпитите си за магистър, които сега - месец януари и февруари 2005 г. ги подготвят.

19. Стойна Кондарева Интензивният живот на Учителя предизвиква често изпотяване. Трябва някой да пере редовно дрехите му. Той, обаче не ги дава на когото и да е. Първа приятелка на Йорданка Жекова е Стойна Кондарева Христова. При един разговор в дома на Темелко Учителят казва: „Стойна е достойна да ме пере." И тя го пере редовно, чак до заминаването му. Като мома Стойна преживява нещастна любов и решава да стане монахиня. Влязла в манастира, тя се научава за Учителя, намира го, разговаря с него и се отказва от калугерството. Отлична шивачка е и шие дрехи на братята и сестрите от Изгрева и София. В един разговор Учителя разкрива, че Стойна Кондарева е прероденият Софроний Врачански, виден радетел на българската църква по време на турското робство. Тя проявява в живота си завидна смелост и безстрашие. Докато Учителя пребивава в Мърчаево, Стойна става рано, преди 2 часа, взема дрехите за пране на Учителя, и отива на гьола в село Рударци. Там се изкъпва, изпира дрехите на Учителя и се връща. Една сутрин е изненадана. Когато наближава извора, чува глъчка от момчета, които се къпят посред нощ. Тя спира в гората, изчаква ги да си отидат. Тогава отива при гьола и свършва работата си. Учителят й помага и я пази в живота през големите мъчнотии, през които минава. Нейният скромен и всеотдаен живот за Братството е пример за поучение и подражание. След заминаването на Учителя сестра Стойна живее в малка барака на Изгрева. Тя приютява и учи младите на шивашкия занаят. Постоянно в дома си има по няколко сестри - братски деца на квартира, предимно от Мърчаево или провинцията, които учат в София. Тя много обича Рила и Витоша и до края на живота си ги посещава. Сестра Стойна и сестра. Мария Златева бяха неразделни приятелки и заедно ходеха на екскурзии. В 1936 г., когато Учителят е болен на Рила от удар, двете отиват на езерата и Му занасят плодове. Искат да му целунат десницата, но понеже Той не може да си дигне ръцете, те му я дигат и целуват, като я обливат със сълзи. Участват във всички екскурзии с Учителя. След заминаването на Учителя, често си организираха излети до Рила и Витоша. Сестра Стойна имаше широка душа и любящо сърце. Редовно им строях палатките на лятната школа на езерата. Беше добра приятелка на с. Цвета Ганева и дъщерите й Любка и Златка. Тя постоянно шиеше безплатно на братята и сестрите. Шила ми е и на мен панталон. На това някога й завиждаха и я клеветяха и често я глобяваха, че работи без да плаща данък. Разбира се, ние събирахме средства и я подпомагахме да се справи със злото, предизвикано от нашите „мили братя и сестри" - разбойници и врагове на Учителя, попаднали на Изгрева, и заплати за безкористното добро, което правеше на много приятели. Това „благодеяние" се повтори няколко пъти. И сега се срещат в братските среди такива „екземпляри" с криво разбрана цивилизация - Словото. Заминава си на 4 юни 1967 година. Оставя светли спомени в сърцата на младите.

18. Йорданка Жекова Йорданка Жекова* се грижи главно за храната на Учителя и общите братски обеди. Много пъти вечер Учителя отива в дома й и я моли на другия ден да отиде да готви. Тя се отзовава. Учителят казва, че ако искаш да разбереш какво представлява даден човек, накарай го да ти сготви и яж от яденето. Има хора, които са носители на принципите на Любовта, Мъдростта и Истината и когато готвят, те придават нещо хубаво на храната и тя става много вкусна и хранителна. Хората, които не са носители на тези принципи, отнемат от енергията на храната - праната, и тя става без вкус и енергия - все едно, че ядеш слама. Сестра Йорданка притежаваше в себе си трите принципа на Любовта, Мъдростта и Истината и сготвеното от нея ядене беше винаги много вкусно и пълноценно. Затова Учителят желаеше да яде приготвено от нея ядене. Дежурните сестри се карат с нея, тъй като проявяват ревност. Тя им казва, че Учителя я е помолил да дойде да готви. Те отиват при Учителя: „Каква е тази работа, Учителю, все Йорданка да готви и да ни измества от кухнята?" Учителят им отговаря: „Какво да правя, когато Бог така е наредил?" Сестрите се споглеждат, млъкват и отиват да й помагат... Кухнята на Изгрева е изградена на братски начала и всеки, който се храни, трябва да заплати приблизителната цена на обяда. Някои нямат средства и не посещават общите обеди. След свършване на обяда Учителят извиква Йорданка при себе си и пита: „Йорданке, ти сети ли се да оставиш ядене за еди-кои си бедни хора?" „Да" - отговаря тя. Често и нашето семейство е получавало храна, останала след свършване на обяда в кухнята. Така сестра Йорданка се утвърждава като главна готвачка на Изгрева и после в село Мърчаево до заминаването на Учителя. След това тя продължава да работи в братската кухня. На младини учи и завършва акушерство. Живее с бедно момиче. Запознава се с Учителя и Братството и двете решават да постят, да тримирят известно време. Няколко дена не хапват нищо и стигат до положение, че не могат да се движат. Тогава започват да се молят, като издигат ръцете си нагоре като чаша. Те се напълват с миришеща на роза бяла течност. Йорданка веднага отива при Учителя и показва това, което е в ръцете й. Той й казва, че това е миро и трябва да го сипят на чисто място - най-добре в кладенеца. След това я изглежда строго: „Стига сте постили! За да не карате невидимия свят да ви храни отгоре." Йорданка и приятелката й сипват мирото в кладенеца, спират поста и започват да се хранят. Водата се благославя и с нея лекуват много болни. В разговор с Учителя за професията и - акушерството, той казва: „Ти, като работиш като акушерка, ще поемаш добри хора, но и престъпници, и ще поемаш част от тяхната карма." Сестрата се замисля дълбоко и се отказва от акушерството. Дава всичките си инструменти на своя бедна колежка. В Мърчаево, в дома на брат Темелко, са на квартира доктор Жеков, Йорданка Жекова, Стойна Кондарева, Боян Боев, Катя Зяпкова, Ангели Тодора. Последните двама слушат Учителя и всеки ден редовно ходят на Рударци, откъдето му носят вода за миене и пиене. Всички се храня общо, като постоянен главен готвач е Йорданка Жекова. Всеки ден има най-различни гости, които участват в общата трапеза. Когато поднасят храна на Учителя, приготвена от различни сестри, той казва: „В тази храна е вложено нещо." А за друга храна казва: „От тази храна е взето от енергиите й." Така братята и сестрите разбират кои сестри, като готвят на Учителя, влагат нещо хубаво в храната му и кои отнемат енергии от нея. Всеки, който живее с Любовта, Мъдростта и Истината, внася в храната изобилно прана. Който не живее с тия добродетели, той отнема от енергиите на храната. Учителят казва, че когато умът на човека е изпълнен с Божията мъдрост и сърцето - с Божията любов, той носи изобилно енергии и прана и ги влага във всичко, което работи. Като готви, той придава на храната прана и тя става пълноценна. Малко са тези, които при готвене не отнемат от енергиите на храната, а й придават и я превръщат в жива сила - еликсир за ума и сърцето. В Мърчаево Йорданка Жекова редовно мие краката на Учителя, слага ги на своята престилка и ги бърше. Веднъж го пита: „Учителю, откъде съм заслужила аз това да ви мия краката и да ви услужвам?" Учителят отговаря: „За всичко си има причини и заслуги." В разговор Учителят разкрива пред братята и сестрите, че Йорданка е онази жена - Мария Магдалена, сестра на Марта и Лазар, която преди 2000 години излива мирото, което носи, на главата и краката на Христа. Йорданка Жекова има будна интуиция и точно предсказва, което ще се случи. Най-силна връзка има с Йотка Младенова, Радка Левордашка, Цветана Петкова. Тя помага на много от своите близки и приятели, когато се намират в трудно положение. Брат Гавраил Величков го викат запас, но той не може да си намери документите. Отива при Учителя в Мърчаево да иска неговата помощ. Учителят му казва: „Иди при Йорданка да ти каже къде са ти документите." Той я пита и тя му казва, че са паднали зад кревата. Намира ги и си свършва работата. Веднъж при един разговор в Мърчаево Учителят й казва: „Йорданке, да имах пет Йорданки като тебе, щях да обърна Земята." Тя се отличава с абсолютно послушание и винаги изпълнява онова, което Учителя й казва. Йорданка вари сладко от дюли пред кухнята. Покрай нея минават Учителя с Гавраил Величков и Моис Басан и спират да я погледат. Тя е много заета и не ги забелязва. След известно време Учителят се обръща към нея и казва: „Йорданке, няма ли да ни почерпиш с малко сладко?" Тя се обръща, вижда ги, усмихва се, влиза в кухнята, взима голяма чиния и я напълва със сладко. Слага една лъжица в сладкото, поставя чинията на масата и продължава работата си. Дълго време тримата стоят, без да кажат дума и без да направят нещо. Най-после Учителят разрешава задачата за сладкото и една лъжица. Взима лъжицата, загребва сладко и я лапва. След това подава една пълна лъжица на Галилей, който я изяжда с радост, и след него подава и на Басан. Една вечер Йорданка Жекова по вътрешно нареждане излиза от дома си, като казва на близките си, че отива по работа. Тя върви, а пред нея се появява едно голямо бяло куче, което я завежда до къща в Лозенец, където вижда една вързана девойка и младеж, който се опитва да я изнасили. Йорданка влиза с кучето, развиква се и младежът избягва. Отвързва девойката, освобождава я и си тръгва. Момичето благодари и иска адреса й. Баща й е посланик в Япония. След няколко дена той и дъщеря му отиват при Йорданка, поканват я да замине с тях, но тя не иска. Предлагат да й дадат много неща, но и тях отказва. Накрая им съобщава, че няма печка, и те и купуват нова нафтова печка. На 27 декември 1971 г., сутринта, Станка Тотева, като се моли, вижда пред себе си образа на Учителя от кръста нагоре в бяла светлина. Той й казва: „Хубаво е, че се приготвяте в мое име да празнувате, но идете при сестра Йорданка д-р Жекова и й кажете да повика на празника и Симо от Мърчаево. Всички ще дойдат на вечерята с краката си, а Симеон ще дойде с главата си. Всички, които дойдат, ще бъдат благословени, дори и ония, които дойдат само за молитвата и си отидат по работата си, но ако не дойде брат Симо, никой няма да бъде благословен." Образът на Учителя се изгубва и Станка Тотева отива при Йорданка Жекова да предаде поръчението на Учителя. Заварва я да готви усилено и приготовлява необходимото за вечерята: боб, тиква, сарми със зеле, баници и други. Тя й съобщава желанието на Учителя, а Йорданка отговаря: „Кой ще се занимава със Симо да го вика, когато имам толкова още работа да свърша?" Станка Тотева си отива вкъщи и на другата сутрин научава, че в къщата на Йорданка дошла милицията и им забранила да се събират. Така вечерята не се провежда. До края на живота си Йорданка събира приятелите на общи вечери по различни поводи в старата и после в новата си къща. Особено тържествено се отпразнува отпостването от житния режим, който тя ръководи. Заминава си нейна съгражданка от Варна - Софито, и Йорданка казва, че е дошъл и нейният ред. Почива скоро след Софито - на Нова година, 1 януари 1978 г. _________________________________________ * Виж « Изгревът» том VII стр. 584-627.

17. Д-р Иван Жеков След провала на брат Иван Радославов, при който е отнет братският салон на улица „Оборище" N14 през 1929 г., Учителят повиква доктор Иван Жеков Стойчев и Йорданка Жекова в София * Възлага на доктора д а заеме службата на Радославов и да занимава с имотите на Братството. Доктор Жеков се пенсионира с една малка пенсия - като ветеринарен лекар. Често приятелите му се подиграват и го закачат, че е взел много малка пенсия. Докторът спокойно отговаря: „Не е важно, че пенсията е малка, важно е колко години човек ще я ползва." Той ползва тази пенсия повече от 45 години. Някои са недоволни от неговата дейност и го атакуват с мислите си. Той пада и 40 дена лежи на легло. На четиридесетия ден Учителят го посещава и му казва да отиде следващата сутрин на беседа. Той става трудно, тръгва и постепенно се оправя. Отново започва да се движи и работи за Братството до края на живота си. Доктор Жеков е добър фотограф и отразява много ценни случаи от живота на Учителя на снимки. Има много неприятности и материални разправии със съседа си Петко Епитропов. Посъветван от Учителя, доктор Жеков се примирява с него и му подава ръка. Един ден след неделната беседа в 10 часа Учителят сяда на една от пейките пред салона и казва: „Днес е велик ден, велик празник за Небето и Земята. Двама врагове, които се преследваха повече от 10 000 години, се примириха и си подадоха ръка." Жеков минава през много болезнени състояния и разбира великия закон, че движението е живот. След заминаването на Учителя работи за хармонията в Братството и прокарва идеите на Учителя за мир и разбирателство. До края на живота си той обикаля гората, прави разходки и поддържа здравословното си състояние. Заминава си на 24 февруари 1970 г. на 96 годишна възраст. _____________________________________________ * Виж « Изгревът» том III стр. 121-122; том VII стр. 624-627; том IX стр. 194-196.

16. Методи Константинов Друг брат, променил коренно характера си под влиянието на Учителя, е Методи Константинов, роден в Казанлък на 26 февруари 1902 г.* Като младеж той е с анархически убеждения и при първата си среща с Учителя спори с него и му доказва правотата на анархизма. Учителят го изчаква да се изкаже, поглежда го, усмихва се и му казва, че след 10 години главата му ще узрее. През този период Методи минава много мъчнотии и страдания в живота си. Потърсва и отново намира Учителя и влиза в Братството. Започва да се учи на нов живот. Учителят постоянно му поставя изпитания и го прекарва през строга школа, за да изглади и омекоти характера му. Кара го да учи и той цели 17 години е студент. Накрая защитава докторат в Полша. В този дълъг период на следване Учителя постоянно го поддържа материално. След завършване на образованието, той се завръща в България и заема важни служебни постове в управлението на държавата. Участва дейно в общия братски живот. Учителят го обича и се грижи за него. Той е един от съавторите на книгата „Учителят". Написва и няколко труда под влияние на Учительовите идеи. След заминаването на Учителя от този свят и идването на новата власт започва да учи уроците на търпението и смирението. От високите постове, които е заемал, става строител-мозайкаджия, с който занаят се пенсионира. Под влиянието на Учителя този буен младеж се променя в мек, благороден човек и отдава всичките си сили за поддържане хармонията на братския живот и пропагандиране на идеите. Между многото евакуирани от Изгрева в Мърчаево заедно с Учителя е и Методи Константинов. Веднъж Учителя го извиква, подава му ключа от Горницата си и му нарежда да отиде на Изгрева, да вземе от гардероба му 1000 лв. и да купи новоизлязлата българска енциклопедия. Йорданка Жекова се намесва в разговора: „Учителю, защо ще ходи Методи в София, когато тук, на кревата, има много пари и може да вземе от тях." Всички приятели, които по това време посещават Учителя, оставят пари за общи нужди. На леглото в голямата стая има над 100 000 лв. Учителят се обръща към Йорданка и казва: „Това са братски пари и са за общи цели и аз не мога да разполагам с тях." Методи изпълнява задачата, купува енциклопедията и му я донася. Няколко дена преди да си замине, Учителя казва на Методи, че скоро ще напусне този свят. Тогава Методи казва на Учителя, че желае да живее в Швейцария, понеже е написал няколко книги, за които комунистите ще го преследват. Учителят му предлага: „Качи се горе и влез в стъклената веранда, остави твоя балтон и облечи моя стария. Така духовете не ще могат да те познаят и ще се отървеш." След арестуването на Любомир Лулчев Петър Киров донася вода на Учителя от село Рударци и вижда в Горницата на Учителя зад вратата на едно малко столче да седи Методи Константинов - свит и уплашен. Викат го за следствие. Тогава той облича балтона на Учителя и отива в Съдебната палата. Вкарват го в мазето, където се среща с Любомир Лулчев, който му казва, че той ще си замине, но Методи ще остане още дълго да живее. Скоро го викат на разпит в една стая от Съдебната палата при една следователка. Като влиза при нея, той я помолва: „Разпитайте ме подробно, за да не става нужда да ме викате пак." Така той се отървава от по- нататъшни разправии. Оказва се, че следователката е рускиня, не познава отлично политическите ситуации в България и след като го разпитва, го освобождава. Балтонът и благословението на Учителя го пазят дълги години след това. Методи си заминава на 10 февруари 1979 г. Два месеца след това комунистите намират някои от издадените му книги и отиват да го арестуват. Те са закъснели, защото Методи е вече в другия свят. ______________________________ *Виж "Изгревът" том IV стр. 362-545; том XIX стр. 5-171, стр. 935-962; том XVII стр. 659-661

15. Васил Бандерски През 1943 година наши войски по нареждане на фюрера отиват в Беломорието като окупационен корпус.* В него участва и Васил Бандерски, който е с чин майор. Неговата военна част се настанява покрай Бяло море. След като се разполагат на местоназначението, при Васил идва един грък, който има близо до тях голяма плодна и зеленчукова градина. Моли го да не я грабят, а той сам ще им дава всичко, каквото поискат. Бандерски, заедно с генерала, отиват да разгледат градината и намират в нея грамадна диня. Васил пита собственика: „Какво е това?" Той му отговаря, че е особен сорт диня, още не е узряла и трябва да се чака поне седмица. Бандерски го пита колко струва динята, плаща му я и поставя военен пост от трима души да пазят градината. Една нощ часовите стрелят и прогонват група крадци. Динята узрява и собственикът я предава на Бандерски. Тя тежи 48 килограма. На другия ден сутринта на развода Васил пита строените войници има ли трима души от София, които желаят да си отидат в отпуск и да занесат голямата диня до София. Веднага излизат трима желаещи. Бандерски написва писмо до Учителя и дава срок на войниците да се върнат след една седмица. Войниците тръгват, като слагат динята в едно голямо платнище. Пътуват с влака и от гарата я занасят на Изгрева на Учителя. Дават му писмото, в което Бандерски моли Учителя да му отговори дали динята е пристигнала здрава. Учителят написва отговор. Кара войниците да внесат динята в килера, дава им писмото и ги освобождава. Те си отиват. Учителят отрязва отгоре капака на динята и започва да я яде с лъжица. Почти цял месец Учителя ял от тази голяма хубава диня. Един ден доктор Иван Жеков отива при Учителя, вижда динята и пита: „Учителю, какво търси тази голяма диня при тебе?" Учителят му отговаря: „Нали си доктор, да видим можеш ли да я вдигнеш?" Докторът я хваща с двете си ръце и я вдига. Тя е лека, защото е празна. Учителят е изял цялото й съдържание. В двата килера зад приемната стая Учителят поставя на две маси всичко, каквото приятелите носят, за да има винаги изобилие в България. Братята и сестрите ги наричаха „маси на изобилието". Учителят казва: „Докато има блага на тези маси, в цяла България ще има блага в изобилие и няма да има гладни хора." По-късно Васил Бандерски служи на границата. Той често прави проверка на постовете, възседнал своя кон. Една вечер по време на обиколката си, конят му се спира, изправя се на задните крака, понеже пред тях се появява светлина. Бандерски скача от коня, изважда пистолета си и иска да стреля срещу светлината, но пистолетът му засича. Постепенно в светлината се появява образът на Учителя, който му казва: „Елате в село Мърчаево и там ще се разберем." Образът се изгубва и Бандерски продължава обиколката. На другия ден взима отпуск, качва се на влака и слиза на Владая, където среща един старшина от Мърчаево и го пита за Учителя. Старшината казва, че го познава и го завежда при Учителя. Когато приближават къщата на Темелко, съобщават на Учителя, че един военен идва при него. Учителят отговаря: „Не бойте се. Той не е страшен, обезвреден е." Бандерски провежда с Учителя дълъг разговор, при който схваща някои от новите идеи и по- късно започва редовно да посещава беседите. Развива силна интуиция и казва на много от нашите братя и сестри, че Учителя ще напусне Земята на 27 декември 1944 г. Разбира се, никой не възприема за истина такава мисъл и почти никой не обръща сериозно внимание на предсказанието му. Бандерски става приятел с Любомир Лулчев и Учителят често го изпраща да съобщава някои работи на управниците в двореца. В момента, когато те водят разговор в двореца, Учителя в Мърчаево се възмущава: „Те не казват това, което им поръчах, а го изменят. Те мислят, че могат да излъжат един велик Учител. Ще видите как ще си платят за това." След заминаването на Учителя Бандерски се подвизава в Братството като ясновидец, участва в общия братски живот и след няколко години си заминава от този свят. ________________________________________ *Виж« Изгревът» том II стр. 384, N122, стр. 386, N128.145

14. Любомир Лулчев Друг военен в школата на Учителя е Любомир Лулчев.* Роден в Кнежа на 13 ноември 1896 г. Учи във военно училище и става офицер. По това време министерството решава да изпрати един офицер, който да следва в Англия за авиатор. От явилите се 1000 кандидати избират Лулчев. Той завършва отлично военната школа за летци и става авиатор № 319 от английските военновъздушни сили. През свободното си време изучава основно индийската йогическа наука и развива силна мисъл и интуиция. При завършването си Лулчев се отбива в Атина, където имало световна конференция на левитаторите. Той посещава тяхното събрание и сяда отзад в салона. Председателят на левитаторското дружество прави сеанси, като мести една ваза от единия край на масата до другия. Вторият излязъл да покаже левитацията прави подобни опити. Лулчев застава отпред до сцената и премества председателя отзад на салона и го връща пак на мястото му. Повтаря няколко пъти опита и с други присъстващи и става център на внимание налевитаторите. Много взимат автографи от него. Завърнал се в България, взима участие в Балканската война и се сражава при превземането на Одрин. Летял е над Одрин със самолет и е хвърлял ръчни бомби. Участва в Първата световна война, където е раняван няколко пъти. След завършване на войната е назначен за началник на инженерната работилница, където имал чин майор. През 1919 г. един колега на Лулчев го завел на беседа. Облечен във военната си униформа, застава най-отзад и слуша внимателно. Много добър проповедник, но няма ред и порядък в сказката му. Говори за едно, после за друго - си мисли той. В това време Учителят спира беседата, обръща се към него, поглежда го в очите и казва: „Някой ще каже, че няма логика в това, което говоря. Понеже беседите ми се изграждат от мислените въпроси, които присъстващите ми задават, аз отговарям на първия. Говоря по втория, в това време задават трети, и аз говоря малко по него, връщам се и довършвам първия и втория. Затова в лекцията ми няма такъв ред и порядък, на какъвто военните са свикнали." Лулчев е шокиран от това, че Учителят прочита мисълта му и отговаря. Той разбира, че това е един силен дух и си мисли кой знае какви магии и способности има. Посещава го в дома му и очаква сензации. Учителят разговаря скромно с него и не показва нищо особено. Лулчев си тръгва и си казва: „Че аз стоя по-високо от него." Обаче неговата будна интуиция му подсказва да се върне при този велик дух, който има големи знания. Връща се и казва на Учителя: „Искам да видя миналите си прераждания и пътя, по който съм вървял." Отговаря му : „Една седмица само на хляб и вода." Лулчев козирува и казва: „Слушам!" и си отива. Той е много изпълнителен. След седмица идва доста смирен и Учителят го пита: „Готов ли си?" „Готов съм." „Влизай в стаята!" Учителят заключва вратата, сядат на два стола и отиват да разглеждат миналото му. Той вижда своето развитие през Соломон, Пилат до сегашния му живот. Връщат се в телата си и Лулчев целува ръка на Учителя, започва често да го посещава, като събува обувките си още на входната врата. След продължителните разговори, които провеждали при тръгването му, Учителят го питал по кой път ще си отиде. Той му отговарял, но Учителят посочвал съвсем друг път. Това се повтаряло много пъти и накрая Лулчев научава, че постоянно е бил застрашен от атентат. Хората, които са искали да го ликвидират, докладвали на началниците си, че Лулчев е неуловим и никога не се връща там, където е чакан, а умело заобикаля засадите. Това преустановило преследването му. Той отива при Учителя, целува ръка и горещо благодари, че е спасил много пъти живота му. Когато учел в Лондон, той срещнал един строг индус, който му направил силно впечатление. През 1920 г. индуса му се явява във видение и казва, че е учителят Мория и добавил: „Ти си една каша, ще видим какво ще излезе от теб." Лулчев поставя портрета на масата си и през целия си живот го уважава. Споделя случая с Учителя, но той нищо не му казва. Той редовно посещава беседите и си взима бележки. При посещенията на Учителя той се събува и винаги му се покланя. Това отношение към Учителя не е подплатено с едно красиво вътрешно отношение. Пред сестра той споделя: „Аз съм свободен дух и не искам да се впрягам в колата на Учителя. Искам да живея като свободен дух." По характер е честен, праволинеен и крайно изпълнителен. Има силна мисъл, владее окултни сили - магията, и лесно се справя с онези, които му пречат или са му противници. Затова мнозина от Братството го избягват и не смеят да произнесат името му дори и след неговата смърт. Учителят обяснява на приятелите, че преди 2000 години той е бил Пилат Понтийски, а неговата жена Пантрефия - Клавдия Прокула, която се застъпва за освобождаването на Христа е стенографката Елена Андреева. По повод на този случай Учителят казва: „...Евреите, за които Христос дойде, Го разпнаха. Езичниците пък отидоха да проповядват Неговото Слово; те станаха апостоли и защитаваха Христа. Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: „Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, вследствие на което се отказваме да носим отговорността за Неговата смърт. Вие сами носете тази отговорност. Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне." Обаче, Мойсей беше предсказал на евреите, че Бог ще издигне пророк между тях, когото те трябва да слушат и да му се подчиняват. Който не Го слуша, ще бъде заличен от лицето на Земята. (33 б, с. 233) Евреите понесоха последствията на своята неразумна постъпка и 2000 години бяха разпръснати по целия свят без отечество и постоянен дом. Според едно ясновидско предсказание съдията Пилат е мъдрият еврейски цар Соломон, който завършва живота си с падение. Той предизвиква неизброими страдания и нещастия на евреите след своето, изпълнено с удоволствия, лакомия и похот царуване. Благодарение на това, че той като съдия отказва да осъди праведника Христос, кармата на евреите се смекчи и те останаха да съществуват като народ, макар и разпръснати по целия свят. Когато започва изграждането на Изгрева, Лулчев оставя жена си Гела, дъщеря на генерал Радойков, който като комендант на Търново през 1915 г. разтуря събора на Братството, да живее в апартамента им в София, а той си прави дъсчена барака на Изгрева в съседство с кларнетиста Йордан Симеонов. След като я построява, написва по стените й различни йогически знаци. Учителят веднага извиква сестра Елена Андреева и й нарежда да отиде и да му каже да изтрие всичките знаци, защото те са в сила да разрушат не само неговата барака, но и целия Изгрев. Сестрата отива при него, предава нареждането на Учителя и той веднага премахва знаците. Оставя над вратата си само знака на Слънцето - кръг с точка в средата. Понеже е известен като ясновидец, при него идват много хора, на които той предсказва. Когато някои от посетителите не са доволни от думите му, той ги изпраща при Учителя, като им казва: „Тук има Учител, идете при него, за да ви каже нещата по-точно." По време на Балканската война българите превземат Одрин, Лулчев влиза в сарая на някакъв бей и взима скъпа черна огърлица. За това той не казва на никого. При един разговор Учителят му казва, че огърлицата, която е взел от Одрин, носи голямо нещастие и трябва незабавно да се освободи от нея. Тогава той я подарява на жена си Ангелина Радойкова. Тази огърлица става причина тя да бъде убита от своята прислужница Марина и майка й Станка Тимеви на 18 май 1930 г. Лулчев е арестуван и обвинен, че е извършил убийството. Вестниците веднага подемат голяма кампания против Братството и Учителя. Преди погребението Лулчев успява да отиде при Учителя да пита какво да прави. Учителят го съветва: „ Ще се облечеш във военната си униформа и ще вървиш на погребението след ковчега на жена си." Когато шествието минава Лъвов мост и продължава покрай Дирекцията на полицията, където на четвъртия етаж са затворени Марина и Станка Тимеви и гледат през решетките на прозореца, Учителят им пробужда съзнанието, те започват да викат и си признават, че са извършили престъплението. Така отпада тежкото обвинение срещу Лулчев, Братството и Учителя. Тимеви са осъдени на доживотен затвор. В Братството Лулчев изпълнява задачата на връзка на Учителя с обществото. Той има голяма амбиция да се свърже с цар Борис. Лулчев го посещава и предупреждава, че ще стане атентат и го моли да отиде на погребение на двама загинали авиатори. Така царят се спасява. Лулчев е имал връзка със Стамболийски и заедно с приятеля си генерал Никифор Никифоров му дават идеята за трудовата повинност, която той въведе. Преди преврата на 9 юни идват негови подчинени и му предлагат той да вземе властта. Те имат достатъчно оръжие, само да ги поведе. Лулчев отказва. Вечерта срещу преврата небето го задържа да не отиде в дома си, където два пъти го търси приятелят му Никифоров, който на другия ден изчезва безследно. След преврата Лулчев е уволнен. През 1925 г. той иска среща с царя и дръзко му казва: „Ако вие сте цар на българите, вие сте цар и на комунистите. Защо ги убивате?" След разговора връзката им се прекъсва. През 1936 г. Лулчев обикаля 12 пъти двореца със съответни формули и така успява да възстанови връзката си с цар Борис. Тази връзка се усилва още повече, след като го предупреждава за покушението, което се готви срещу него, в Искърското дефиле. Царят се спасява благодарение на това, че кара колата, а шофьорът седи до него. Похитителите стрелят по предполагаемото място на царя и убиват шофьора. Така Лулчев става постоянен съветник на цар Борис. Изпълнявайки тази служба, той създава много неприятности на Учителя със своето независимо поведение и с невярното предаване на някои нареждания на Учителя. През 1932 г., по време на лагеруването на Учителя на Седемте рилски езера, Лулчев пред всички предсказва, че на Рила ще стане голяма буря и предлага на Учителя да напуснат лагера. Учителят му отговаря: „Аз ще остана." Тогава Лулчев демонстративно заедно с Елена Андреева, Невена Неделчева и някои от неговата „упанишада", напускат езерата. Действително става голяма буря, при която лагерът едва издържа. Падат палатки. Няколко братя отиват при Учителя и го молят да спре бурята. Той излиза от палатката си, прави движение с дясната си ръка, казва нещо и бурята спира. Учителят обяснява: „Тази буря беше предметно учение за учениците, през която те непременно трябваше да минат." Учителят използва много пъти Лулчев да дава различни съвети на царя. Чрез своите познати във ВМРО по нареждане на Учителя, той спасява архимандрит Стефан - върл противник на Учителя, осъден от македонците на разстрел. Той запазва комунистите, които се намират на Изгрева, от постоянните блокади, организирани от правителството. Близките на 42 осъдени на смърт видни комунисти отиват при него и го молят да съдейства за тяхното помилване. Той посещава царя, измолва смекчаване и те остават на доживотен затвор. Участва активно в спасяването на евреите в България. Учителят е много недоволен от създадената от него група „упанишади", защото често пречи на работата му. Лулчев умее да се излъчва със своя астрален двойник и посещава различни места. Веднъж, когато Учителят пребивава в Мърчаево, той се излъчва, отива да го търси там, за да му се покаже, но никъде не може да го намери. Той е германофил, обича германците и като се излъчва нощем, отива да им помага във войната. Една нощ вижда срещу себе си Духа на Учителя, който помага на руснаците. Тогава разбира, че се бори срещу Учителя, и отива в Мърчаево да му иска прошка. Дълго време Учителят не го приема и няколко пъти той стои пред вратата на стаята му и плаче. По-късно Учителят го приема и му казва: „Понеже ти се свързваш с германците, ще имаш тяхната участ и ще понесеш част от тяхната карма." Той излиза от стаята му изпотен и изживява тежко казаното от Учителя. Само в този случай Учителят го осъжда и окончателно определя съдбата му. Погледнато обективно, ако в неговия живот на 10 добрини, които прави, допусне някаква грешка, нашите приятели веднага забелязват. За връзката на Братството със света той е дясната ръка на Учителя, спасява много комунисти на Изгрева при постоянните блокади, осъдени на смърт и помилвани от царя, осъдения на разстрел от ВМРО архимандрит Стефан, българските евреи и много други. Кой в Братството е свършил толкова работа под ръководството на Учителя, колкото той извърши? Понеже брат Любомир Лулчев в своето развитие върви в трудния път на Мъдростта, прави грешки, но е много честен и веднага се заема да ги коригира. Някои казват, че е особен. Че кои в Братството не са особняци, които Учителя постоянно учи и възпитава? Животът на Лулчев е под влиянието на Слънцето в Скорпион и протича с много перипетии. Усилено изучава езотеричните науки и както споменахме, в Гърция прави сензационни левитационни опити. Участва и в трите войни: Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Много пъти е раняван тежко, но оживява. До края на живота носи два куршума в стомаха си. Учителят го обича и му дава широки познания, които Лулчев приписва за свои. Цола Драгойчева, видна комунистка, е хваната от полицията и осъдена да напише писмо до цар Борис и да иска помилване, понеже в момента е бременна, което тя не знае. Лулчев го взема, занася го на царя, смекчава присъдата и я оставя на доживотен затвор. Тя ражда сина си Чавдар. Попада в килия с майката и дъщерята Тимеви. След идването на власт на комунистите Любомир Лулчев като съветник на царя е арестуван и Учителя казва на разтревожената сестра Невенка Неделчева да му занесе едно одеало в мазето на Съдебната палата, където е затворен. При съдебното дирене и след разглеждане на двата дневника на Лулчев съдиите не намират никаква вина у него и искат да го оправдаят. За него се застъпва Еврейския синод и иска освобождаването му. Георги Томалевски и Никола Гръблев също пишат прошение до съда. Оставят го свободно в една стая в Съдебната палата. Йордан Бобев го намира в стаята и Лулчев иска от него да му купи моливи и тетрадки. Йордан веднага ги донася. Тогава в съдебния процес се намесва Цола Драгойчева, първа приятелка на Тимеви, и от „благодарност", че той й спаси живота, извиква руския посланик в Съдебната палата и заявява заедно с него, че щом той е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт. В мазето заедно с Лулчев са всички министри, княз Кирил и много други арестувани, които не са участвали във властта. Той се обръща към последните - Пиперкови, Паневи, Киндерови и др., и им казва, че в скоро време те ще излязат на свобода, а той, Кирил, Филов и всички други министри са вече в духовния свят. Арестуван и задържан при тях е и служителят от външно министерство Богомил Краснарев. Лулчев преди идването на комунистическата власт му предсказва, че животът му ще е дълъг, но изпълнен с големи страдания. Вечерта след прочитането на присъдата Лулчев заявява пред Богомил Краснарев, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото той му нареди, това ще изпълни. Срещата става посред нощ и Учителят му казва, че трябва да си замине с тези хора, за да ликвидира кармата си на Земята и да не идва повече тук. Главната му задача е да поддържа духа на задържаните, за да се пробудят за духовния свят. Ако остане още да живее на Земята, ще трябва дълго да се преражда, за да изплати кармата си. Срещу 2 февруари 1945 г., след полунощ, извеждат осъдените. В коридора на съдебната палата шест от спасените от Лулчев видни комунисти го срещат и му казват: „Кръв за кръв, живот за живот. Ти ни спаси живота и ние ще спасим сега твоя. Имаме готови три коли, с които можем да те закараме, където пожелаеш." Лулчев отговаря: „Моят Учител ми каза да си замина с тези хора и аз ще изпълня неговата воля." Той единствен пред разстрела с картечница говори смело на осъдените и повдига духа им до последния момент. Любомир Лулчев преминава дългия път на развитие, изпълнен с борби, своенравие, но като офицер се отличава с голямо послушание и изпълнение. В края на живота си познава Учителя - познава Бога, и решава да го слуша и му служи всеотдайно. Един от пазачите на гробището от село Симеоново казва с възхищение, че Лулчев е най-смелият от осъдените и говори до последния момент на наредените за разстрел умърлушени бивши министри, че няма смърт, а животът е вечен. _______________________________________________ * Виж « Изгревът» том ХХ стр. 4-1038; том ХХI стр. 4-499.