Светулка

"Моето слънце днес ще изгрее"

30.Х. 1943 г. Изгрева, София

Брат Христо всеки ден ми носи поздрави от Учителя, придружени с една ябълка, круша или праскова. Аз събирам семките и костилките им в едно шишенце.

Във въздуха се чувства едно напрежение, създадено от войните, които води Хитлер. Две певици от операта получиха стипендии от министър-председателя и от министъра на просветата. И на мен ми предлагаха такава стипендия за Берлин, но Учителят не ми позволи да я приема. "Ти, каза ми той – ще пееш тук, на българите!"

Вчера брат Христо дойде при мен, след беседата в петък и ми донесе едно малко листче, върху което бяха написани 4-5 такта от българска мелодия, която Учителят изпял същата сутрин. Днес, въпреки заетостта ми с репетиции, отидохме с брата на Изгрева. Учителят току-що се бе окъпал и се прибираше горе. Преди да се изкачи по стълбата, той ни отключи приемната стая долу и ни покани да влезем и да го почакаме малко. След известно време, влезе при нас и седна. Косата му беше още мокра.

– Учителю – казах му аз – много ме натовариха вече! На най-високото място съм, но не ми е хубаво там!

– На високите върхове има много вятър и шапката на човека може да хвръкне!

Аз весело се разсмях:

– Вярно е, Учителю!

Брат Христо също се смееше. Учителят продължи:

– Концерта на Братя Янкови наближава.

– Венцислав ми акомпанира през време на мизансценните репетиции, които правя в стаята си, под режисурата на артиста Стефан Македонски. С него работя частно и му плащам.

– Хубаво! – каза Учителят.

– Днес брат Христо ме придружи да дойда при вас, но аз съжалявам, че не съм била вчера на сутрешната Ви беседа, Учителю. И да чуя хубавата българска песен, която Вие сте изпял.

Учителят тихо изпя без цигулката си:

"Мила моя мамо, моето Слънце днес ще изгрее. То светлина и радост ще ми донесе! Мила моя мамо, моето слънце днес ще изгрее. И радост светла в живота ми ще внесе! Тогава мамо, аз ще се проявя! Готов ще бъда да проявя доброта в света. Ще мисля добре, ще чувствам добре, ще постъпвам добре! Мамо, ти ще имаш добър син. Мила моя мамо, моето Слънце днес ще изгрее! И живота ми с радост ще се изпълни!"

Една от фразите изпях с вариация. Той много я хареса и ми каза, така да я запиша. Бях уморена от сплетните и дребнавостите в операта, но когато влязохме при Учителя, всичката ми умора, всичката ми мъка изчезнаха! Възродих се при Него!

Брат Христо, заедно с Венцислав и Любомир, бяха идвали няколко пъти през това време, без мен.

Вгледах се продължително в лицето на Учителя и забелязах, че заедно с радостта се долавя и една дълбока тъга в погледа му.

– Учителю – казах му – не искам вече да пея в операта! Много несправедливо постъпват с мен. Художественият съвет ми възлага роли, които не са за мен и аз не искам да ги пея!

Учителят помълча малко и каза:

– Ти не обичаш много да повтаряш заради другите. Ти си даровита и бързо заучаваш, а те те уморяват с много повторения заради другите, които не са надарени и мъчно заучават. На сцената сега ти пееш ролите, които си ги живяла в миналите си животи на Земята. Така ти бързо ликвидираш кармата си и заедно с това, там ти ще извършиш една Божествена работа! Сега в Германия, в Полша и другаде много виртуози останаха без ръце, много деца останаха без родители, много видни музиканти, професори загубиха ръцете си, нозете си и живота си. Едни ослепяха, други оглушаха!

Сълзи изпълниха очите ми. Обзе ме срам за моите малки болки, пред страданията на тези мъченици. Учителят продължи:

– Днес цяла Европа гори! Ние трябва да се молим, да им помогнем с молитвите си. До мен непрекъснато достигат воплите на страдащите!

– Учителю – изплаках аз – простете ми, че Ви занимавам със себе си! Ще търпя! Заради Вас, всичко ще пея, всичко ще търпя с любов!

– Ако ти не роптаеш и понасяш всичко с любов, ти по-скоро ще ликвидираш кармата си! И най-долната работа да ти възложат, приеми я с усмивка! Те, скоро, сами ще те освободят!

– Учителю, свидний, Учителю, Вие ми осветихте пътя! Вие ми поехте скръбта! Леко ми е сега! Бих пяла и служила на целия свят!

– Страданията развиват корените на любовта, а пък радостите развиват клонищата на любовта. Страданието е метод за растене! Страданието е любов! Ако Христос не беше страдал, той щеше да бъде един обикновен човек!

Господи, Учителю, помогнете ни да се проявим така, както вие искате! Всичко да бъде за вашата слава! И за доброто на всички!

Най-хубавата цигулка

22.09.1943 год.

В събота вечерта дойдоха при мен майката и бащата на братя Янкови. Казаха ми, че Любчо има покана от Софийската филхармония да изнесе "Брамс – концерт", който ще се състои след три месеца, в зала "България". Те ме помолиха да поискам от Учителя най-хубавата му цигулка (на руския княз), която Любчо много харесал. Обръщат се към мен, защото се надявали, че Учителя няма да ми откаже, поради особеното му разположение към моето изкуство и към моята душа. Откакто Любчо опита пред Учителя тази цигулка, непрестанно говореше за нея. Той много я хареса и искаше, най-малко три месеца, да свири на нея, за да свикне и тогава да се яви пред публиката.

Тази сутрин брат Христо ме придружи и заедно се изкачихме до Изгрева. Семейство Янкови бяха вече дошли и ни чакаха. Ние попитахме, къде е Учителя, защото го нямаше нито горе, нито в приемната. Казаха ни, че е при сестра Савка. Всички заедно се запътихме при нея. Тя ни покани в стаята си. Аз не бях спокойна. Не беше лесна задачата ми. Докато разменяхме мисли за времето, за сутрешната беседа, госпожа Янкова и брат Христо ми направиха знак, да застана пред Учителя. След кратка молитва, аз най-после се реших и застанах права пред писалището. Срещнах божествения поглед на Учителя и казах съвсем ясно и просто:

– Учителю, имам една молба към Вас.

– Кажи, рекох!

– Учителю, Любомир Янков ще има концерт след три месеца в зала "България", със Софийската филхармония. Той ще свири "Брамс – концерт". Учителю, той не харесва цигулката си и Ви моли, ако позволите, да излезе на сцената с Вашата цигулка. Но за тая цел той трябва да се упражнява на нея. Учителят затвори очи и дълго време стоя така. Стана прав от стола си и каза:

– Елате с мен!

Аз тръгнах редом с него и всички други, след нас. По пътеката, докато стигнем до стаята му, аз му поднесох нотен лист, на който грижливо бях написала двете каденци на "Фир фюр фен" и "Имаше человек". Заедно с тях, поднесох му и една малка песничка, която сама композирах: "Зора на новия живот". Изкачихме се по стълбата. Той влезе вътре и след малко постави в ръцете ми най-хубавата си цигулка, сложена в разкошна кутия. Аз веднага предадох цигулката на Любомир, който я пое с радост и неизпитвано щастие. Прегърна я като едно малко дете и бързаше пред нас, все напред в гората.

Новото Битие — Седми Божествен ден

15.09. 1943 г. – Изгрева – София

Днес времето е великолепно. Венцислав остана в стаята ми, да свири, а ние с брат Христо дойдохме при Учителя. Той ни прие със сияещо лице. Аз му казах първа:

– Учителю, Венцислав спи в другата ми стая, за да може всеки ден да свири. Майката и бащата ме помолиха, да се упражнява на моето пиано, защото тяхното било дадено на артиста от операта, Михаил Попов, под наем. Венцислав композира друга, своя каденца за Бетховеновия концерт.

– Хубаво, хубаво! – рече Учителят.

– Аз съм от сутрин, до късно вечер, на репетиции в операта, Учителю. Репетирам ролята на Лучия от операта "Лучия ди Ламермур", от Доницети. Вечер идва у дома режисьора и репетираме мизансцена*. Венцислав свири на пианото и ми акомпанира. Художественият състав ми възложи изнасянето на премиерата.

Учителят пак каза:

– Хубаво, хубаво!

Продължих:

– Учителю, искам често да идвам при Вас, да посещавам сутрешните Ви беседи, но освен репетициите за премиерата, имам и много спектакли. Невъзможно ми е да измия гримовете си. Учителю, омръзна ми вече тая сцена!

– Ти и там пееш за Господа! Всичките души, които слушат в публиката, ще дойдат след години тук, при нас. Ти там посяваш в душите им новото!

– Учителю, след месец-два ще започнат ансамбловите репетиции.

– Хубаво! Хубаво!... Почакайте!

Учителят стана и се изкачи до стаята си. След малко донесе една цигулка и започна да свири: "Седмия ден на Битието". Ето думите:

"И така създаде Бог Небето и земята. И всичкото множество Същества по тях. И благослови Бог седмия ден и го освети. Защото в него си почина от всичките си дела. И видя Бог, че всичко, що направи, бе добро! АУМ! АУМ! АУМЕН!"

Ние тихо изпяхме мелодията на "Седмия ден".

– Учителю – казах аз – ние записваме вече с брат Христо, върху Пентаграмата, мотивите на песните. Сложихме мистичните песни: "В началото бе словото", "Имаше человек", "Бог е Любов" и др. Вътре сложихме новите песни, поставихме и мотивите на българските песни. Да поставим ли човека с разтворени ръце и нозе?... Или Вашия образ, Учителю?

Той каза:

– Може и двата заедно!

Брат Христо прибави:

– С бои да се напечата, Учителю!

Трябваше да слизам вече в града, за репетиция.

ОТКРОВЕНИЕ:

– Учителю, откакто Ви срещнах, съдбата ми се промени. Чувствам как раста духовно. Аз виждам пред мен да се откриват все нови и нови светове. Благодаря Ви, Учителю! Господи, да приемем в сърцата си и в думите на устата си – Любовта. Да приемем в слуха си и в ума си – Мъдростта. Да приемем в зрението и в духа си – Истината. Да приемем в ръцете и в силата си – Правдата. Нозете си да повдигнем с Добродетелта!

АМИН!

___________________

* Движенията на актьорите на сцената (бел.ред.)

"Прохождането" на мама

9.09.1943 година – Изгрева – София.

Пътуването се отлага

29.08.1943 год. – Изгрева – София

Снощи дойдоха при мен майката и бащата на двамата братя Янкови. Казаха, че утре искат да отидем заедно при Учителя, да си кажат "Довиждане", защото си заминават за Берлин. Куфарите били събрани и билетите бяха купени.

Всички заедно влязохме при Великия Учител. Той имаше особено изражение на лицето си. Майката, още като му целуваше ръка, каза:

– Учителю, дошли сме за малко, да ви кажем "Довиждане", защото си заминаваме за Берлин.

Учителят си затвори очите. Всички мълчахме. След известно време Той си отвори очите и каза:

– Рекох, вие няма да заминете за Берлин!

Майката възрази:

– Че как така, Учителю, ние си събрахме багажа, че и билетите си купихме!

Учителят мълчеше и спокойно я гледаше. Ние всички мълчахме. Майката повторно каза:

– Учителю, това, което Вие казвате, е невъзможно, защото Любчо трябва да се яви вече във филхармонията, на репетиция. И двамата имат работа там.

Учителят все мълчеше и гледаше пред себе си. Янко Янков каза:

– Е, стига! Щом Учителят казва..., но вие ще тръгнете, че ще видим! Ако трябва, пак ще дойдете тук!

Всички станахме прави. Аз първа целунах ръка на Учителя. След мен, г-жа Янкова. Двете първи излязохме от стаята. Отвън тя ми каза:

– Вие защо не се обадите? Как да не си заминем!

Аз я успокоих:

– Вие трябва да знаете, че Учителят казва само, каквото Бог му каже. Бог му каза това.

Всички слязохме в града. Като стигнахме до мостчето на улиците "Граф Игнатиев" и "Евлоги Георгиев", видяхме Любомир да тича срещу нас, размахвайки някакъв лист хартия. Беше телеграма от Берлин, от брата на г-жа Янкова. Съобщаваше, че апартаментът им е бил разрушен и изгорен, заедно с всичката покъщнина. Ето защо, те не отпътуваха за Берлин.

Концерт с фамилия Янкови

7, 28 август 1943 година – Изгрева – София.

Готвехме се да изнесем концерт на Изгрева, с братя Янкови и баща им, но не беше сигурно, дали ще бъде днес.

Станах рано тази сутрин, взех си храна и дрехи и потеглих, през Княжево, за Витоша. Не се обадих на никого. Братът Христо имаше ключ от стаята ми; след като ме търсили с Венцислав и не ме открили, отворил и влезли двамата. Следобяд дошъл Любомир с цигулката си и баща им с флейтата. Брат Христо им съобщил, че концертът трябва да се изнесе в 7 и половина часа, на Изгрева. Аз полежах на слънце и хубаво си починах, сред природата. Когато в 5 часа се завърнах, намерих стаята си пълна с гости, които усилено репетираха. Брат Христо деликатно ме упрекна за това, че не се обадих къде отивам, като внимаваше, да не ме разтревожи. Преоблякох се и набързо направих репетиция с Венцислав и баща му.

Дойде и майка им. В 7 часа потеглихме с такси към Изгрева. Когато пристигнахме, салонът беше препълнен. Имаше хора насядали и отвън, поради липсата на места. Песните, които аз изпълних, бяха: "Фир Фюр Фен", с каденца от Учителя (с флейта), "Имаше человек", с каденца от Учителя (с флейта), "Вехади" (с флейта), "Вътрешният глас на Бога" (от новите песни) и арията на Линда, из операта "Линда ди Шамони" от Доницети. Любомир изсвири концерт от Паганини, още няколко бисови номера. Венцислав свири неща от Бетховен и Лист, а баща им изпълни соло флейта "Менует" от Бетховен и пиеси от френски автори. Концерта мина при небивал успех. От екскурзията, вместо да се чувствам уморена, аз бях бодра, свежа и много добре гласово. Когато целунах ръката на Учителя, той ми прошепна, да отидем после при него. След поздравленията, от страна на сестрите и братята, ние се качихме горе. Учителят беше радостен. Поднесе ни по една много голяма кайсия и каза:

– Запазете костилките и ги посадете в земята!

Майката на двамата виртуози, като изказа гласно възхищението си от концерта, се обърна към Учителя:

– Моля ви, Учителю, запазете ги и ги благословете! Ние искаме скоро да си заминем за Берлин. Ако останем повече време в България, ще ги вземат в казармата. Не може ли, Учителю, да се избегне това? Те са виртуози и за тях не е военния живот.

Учителят си затвори очите и дълго време мълча. След това отговори:

– Те не трябва да избегнат военната си повинност, но тя може да мине с големи изключения за тях, много по-леко.

Майка им твърде много се отчая от отговора на Учителя. Така и стана. Те не заминаха за Берлин. Взеха ги войници и много леко минаха военната си служба – те изнасяха концерти през цялото време.

Сестра Янкова продължи:

– Ето Учителю, ние все имаме нужда и от пари, от обувки, дрехи! Любчо има нужда от хубава цигулка, а те са тъй скъпи. Едва ли ще можем да му купим.

Учителят каза:

– То всичко ще се уреди! Когато младоженецът е готов, булката, невестата сама ще дойде при него!

Учителят винаги говореше символично. Ние останахме дълго време при него. Когато те си тръгнаха към града, беше много късно. Аз останах да спя на Изгрева.

На другия ден, преди обяд, ме посетиха мама и татко. С брат Христо ги заведохме при Учителя. Когато той ни прие в приемната си стая, сестрите вече слагаха масите за обяд. Седнахме на столовете в стаята му, аз по средата, между двамата. Учителят каза за татко, че има много енергии.

После се обърна към мама и я попита:

– Слушат ли те, рекох!

Тя само се усмихна и нищо не каза.

Извикаха ни за обяд. С брат Христо ги изпратихме до началото на гората.

Цигулките на Учителя

25.08.1943 година – Изгрева – София.

Пренесох куфарчето си в приемната за гости от чужбина, състояща се от голяма стая, с две легла и умивалник. Пред нея има едно малко антренце, прозорец, който гледа в приемната стая. Аз спях в антренцето, а братя Янкови спяха в голямата стая, която беше хубаво мебелирана. Брат Христо ни сложи един будилник на прозореца, между стаята и антрето, така че и те, и аз го чуваме, като звъни. Преди да се упътим към салона за беседата, брат Христо винаги ни посрещаше на пътеката, или пред вратата. Понякога той отиваше много по-рано в салона и ни запазваше столове най-отпред. Днес е петък и брат Христо ми каза, че трябва да поискаме разрешение от Учителя, за да влезем в салона за беседата. Попитах: "Защо?" Брат Христо ми обясни, че такъв бил редът за всички.* Тези думи ми каза той, когато братя Янкови вървяха напред, за салона. Аз застанах с тях пред вратата. Брат Христо се изкачи по стълбата и почука на вратата. Учителят излезе и след като размениха няколко думи с брата, позволи да влезем и четиримата в салона. Седнахме пред катедрата. Учителят говори за музиката и ние жадно поглъщахме неговите думи.

Репетициите в операта бяха започнали. За да можем да присъстваме в дните, когато имахме сутрешни беседи, ние отивахме, още предната вечер, да спим в стаите за гости от чужбина. Аз често сядах в средата, между двамата братя, а брат Христо винаги слушаше беседите прав, до вратата. За първи път го видях да седне на стол, когато Учителят си замина в невидимия свят и беседите се четяха вече от сестри и братя.

В приемната стая на Учителя днес влязохме и четиримата. Любомир започна да опитва цигулките на Учителя. Свиреше части от концерти. Ние с увлечение слушахме неговото свирене. Учителят слушаше със затворени очи. Няколко пъти той се изкачи горе и донесе всичките си цигулки. Любомир имаше хубава цигулка, от своя професор от Берлин, но той искаше да свири на още по-хубава цигулка. Сестрите почукаха на вратата за обяд. Учителят отказа да отиде в трапезарията. Влезе зад паравана и започна да слага чаши за чай за всички ни, с изключение на него. Включи електрическия чайник. Брат Христо му помагаше. Чаят след малко беше готов. Учителят сложи на масата захар, кашкавал, маслини и хляб. Извади ги от бюфета. Беше съсредоточен и много радостен. Седна отстрани и ни гледаше, как сладко си хапваме.

След малко пак се качи горе. Донесе най-хубавата си цигулка и каза:

– Аз я оставих за най-подире!

Любомир я прегърна и като засвири на нея, не му се спираше... Много я хареса. Обикна тази цигулка. Вдъхновено засвири "Брамс – концерт".

Тази цигулка принадлежала на един руски княз. Случайно, тя била открита от брат Христо и брат Порфирий Мишков в една заложна къща, в София. Те казали на Учителя и той им дал пари, веднага да я купят. Направи ми силно впечатление това, че Учителят имаше много цигулки. Той посочи към една от тях и каза:

– Ето един български "Страдивариус".

Любомир започна да свири и на нея. После узнах, че тази цигулка била подарена на Учителя от Коста Гнатюк, като една от най-сполучливите му работи. Любомир свиреше ту с едната, ту с другата, ту с третата, но най-много му хареса последната цигулка. Виждах как не му се искаше да я отдели от ръцете си.

Времето напредна. Преди да излезем, целунахме светата десница на Великия Учител и му благодарихме.

___________________* Освен индивидуалната работа с ученици, Школата на Учителя включва:

– неделни беседи – за всички желаещи;

– общ окултен клас – в сряда сутрин;

– младежки окултен клас – в петък сутрин. За да участват в този клас, учениците и трябвало да отговарят на определени условия. (бел.ред.)

"Господи, колко те обичам" и "Серенада" от Шуберт

22.08.1943 година – Изгрева – София.

Снощи спах долу, в града. Имах важна, неотложна работа. Тази сутрин рано тръгнах сама за Изгрева. В началото на гората ме посрещна брат Христо. В десет часа влязохме при Учителя. Като приближихме към вратата на салона, чухме вълшебни звуци на цигулка. Учителят свиреше, горе в стаята си. Изкачихме се леко и внимателно по стълбата и почукахме на вратата. Той ни отвори, като държеше в едната си ръка лъка на цигулката и каза:

– Слезте долу, аз сега ще дойда!

Видяхме го как слезе по стълбата, носейки и цигулката си. Отключи приемната стая и ние влязохме вътре.

– Учителю – казах аз – Венцислав ми акомпанира "Серенада" от Шуберт. Тази серенада обикновено се пее от тенор. Мога ли да я пея и аз?

– Изпей я!

Изпях я изразително, като застанах права пред стола си. Учителят ме слушаше със затворени очи. От време на време, кратко ме поглеждаше и пак си затваряше очите. След като помълча малко, каза:

– Тези думи не отговарят, на някои места, на мелодията. Ти изпей пак песента!

Аз започнах отначало с думите: "Мойта песен тихо литва в нощната тъма."

Учителят каза:

– Изпей сега същата мелодия с думите: "Мойта песен тихо литва в утринния час."

Изпях новите думи.

По този начин той ми показа, как да коригирам думите на цялата песен. Ето я с новия текст:

Учителят каза:

– Няма светска и духовна музика. Музиката е една. Само преводите ѝ са различни. Тази мелодия иде от духовния Свят, но думите ѝ са негативни. Момата не се срамува да каже на възлюбения си, че го обича, а се срамува да каже на Господа, че го обича...

Брат Христо попита Учителя за един болен, как да му помогне. Учителят му каза едно лекарство. Брат Христо записа всичко в тефтерчето си. Настана мълчание. След като дълго време свири със затворени очи, различни мелодии в български стил, Учителят изсвири на цигулката си една нова песен. Ето думите ѝ:

"Господи, колко те любя, Боже! Господи мой, колко те любя! Обичам те, Господи!"

Тук вече темпото става алегрето (веселичко): "Обичам твоите дръвченца. Обичам твоите цветенца. Обичам твоите рекички. Обичам твоите планини, всичко Господи, което си създал! Обичам те! Обичам те! Обичам те! Господи!"

Учителят се обърна към мен:

– Ти всеки ден трябва да разработваш градинката си!

– Учителю, аз нямам градинка!

Учителят се смееше със сълзи... Извади бялата си носна кърпичка, избърса се и каза:

– Градинката е твоя глас, твоя талант.

Разсмях се и аз...

– Учителю, тук аз си пея, но тихо. С брата си пеем: Дните на "Битието". Учителю, ако ги запиша, още по-лесно бихме ги заучили...

Брат Христо каза:

– Учителю, братя Янкови се завърнаха от Рила. Те искат да посещават сутрешните беседи, а далеко им е, да идват сутрин рано, от града.

Учителят бръкна в джоба си. Извади един ключ, даде го на брат Христо и каза:

– Братята Янкови и сестрата – като посочи мен – да спят вечерно време в тази стая.

Той поясни подробно на брат Христо, къде да спим. Извикаха ни за обяд.

Пристигане на семейство Янкови от Берлин

01. – 21.08.1943 година – Изгрева – София.

Днес е първи август, неделя. В пет часа ходихме с брат Христо на утринната беседа, играхме и Паневритмия. В 10 часа, преди неделната беседа, брат Тодор Стоименов беше пред салона и пак ми предложи стола си, пред катедрата на Учителя. Прошепнах на брат Христо, че не ми е удобно да приема, да не протестират сестрите. Брат Христо го попита:

– Няма ли протести?

Той отговори:

– Няколко сестри ме попитаха, защо си отстъпвам стола на тази певица? Но аз им отговорих: "Учителят ми каза!"...

Разсмяхме се...

Днес аз пак седнах на предложения ми стол. На беседата Учителят споменаваше за пеене, за певци и певици, и за ангелско пеене. Небесна музика звучеше в салона. Към средата на беседата почувствах едно непреодолимо желание да се обърна назад, към вратата на салона. Победих това силно желание с волята си, като много пъти отговарях на този настойчив глас: "Ceгa пред мене Господ говори. Няма да се обърна!" Учителят пак ме увлече със словото си. Когато станахме прави за молитва и общо изпяхме една песен, пак чух гласа да ми казва: "Обърни се!" След беседата, Учителят, за първи път в неделя, изпя с голямо вдъхновение една музикална фраза, но никой не я записа. Едва когато тръгнах към изхода, разбрах защо съм искала да се обърна назад. Пред вратата на салона бяха застанали прави брат Христо, двамата братя Янкови и баща им, пристигнали със сутрешния влак от Берлин и направо дошли на беседата, като изпратили майка си с багажа.

След беседата Учителят ни прие всички заедно в приемната. Радостта ни беше голяма.

След приема при Учителя Венцислав ми поднесе подарък – три албума песни от Ханс Фитцнер. Той пожела да ми изсвири една от тези песни, същата, която била изпълнена от една прочута певица в Берлин, на един голям концерт. Качи се на сцената в салона и засвири...

– Вие – каза ми той – ще я научите, нали!?

След това ми подаде дълги написани листчета с различни немски думи и значението им на български и каза:

– По-скоро да научите немски език, че ще дойдете на гости у нас, в Берлин.

Янко Янков, Венцислав и Любомир пожелаха да слязат веднага в града, за да донесат цигулката на Любомир и казаха на Учителя, че до вечерта ще изнесат концерт в салона. Яви се вятър. Светкавици пронизаха небето. Засвири зловеща въздушна тревога. Те дълго време чакали на спирката, да мине тревогата... Вечерта изнесоха великолепен концерт. Брат Христо и аз бяхме седнали от двете страни на Учителя, пред катедрата. Зад нас бяха седнали майката на братя Янкови, леля им и баща им. Концерта беше изнесен под знака на едно божествено вдъхновение. Учителят сияеше от радост. Той ни покани в стаята си и ни поднесе на всички по една голяма праскова. До късно останахме при него. Венцислав и Любомир казаха, че на другия ден ще дойдат в стаята ми на Изгрева, да ме посетят.

В 10 часа без 5 минути взех цигулката си и се запътих при Учителя. Брат Христо пожела да остане, да посрещне братя Янкови и да им каже, че съм при Учителя за "Новото Битие".

Когато влязох при Учителя, му казах:

– Учителю, братя Янкови пожелаха да дойдат в стаята ми, затова брат Христо остана там да ги чака.

– Хубаво, хубаво!

– Мама и татко си дойдоха от Троян. Баща ми беше там четири години директор на фабрика "Балевски". Сега договорът му изтече и те си дойдоха в София. Търсят по-голямо жилище, че и аз да живея при тях, Учителю, какво ще кажете?

Учителят затвори очите си и остана дълго време така. След това Той отправи погледа си към мене и рече:

– Когато посадим една фиданка в разсадника, тя остава слаба и неустойчива, но когато я поставим извън разсадника, тя става мощен дъб, който устоява на бурите и на мъглите. Ти няма защо да се държиш за полата на майка си! Като живееш отделно от тях, ще станеш самостоятелна, силна и ще имаш духовен растеж.

– Благодаря, Учителю!

Учителят настрои цигулката си и каза:

– Шестият ден на "Битието" ще се пее с чувство и изразително!

Той изсвири мелодията на Шестият ден, а аз тихо пеех. Тъй като имаше, на едно място, много ниски тонове за моя глас, той ми поясни, как да пея това място: "Ти, рекох, ще нагодиш песните по твоя глас. Ще ги покачиш по-високо. Когато пееш думите: "И рече Бог и създаде човекът", трябва да предадеш това място изразително. При думите: "Сам го създаде", ще пееш тихо, а при думите: "И благослови го", ще засилиш малко гласа си и пак ще свършиш тихо. Ние друг път ще изпеем Седмия ден при по-музикално време." Аз почувствах, че и брат Христо трябва да бъде при нас, когато Той ще свири Седмия ден на "Битието".

Като приключихме, целунах десницата му и казах, че отивам сега при братя Янкови и брат Христо, които ме чакат в стаята ми. Върнах се в стаята си. Братя Янкови вече бяха дошли и разговаряха с брат Христо. Почука се на вратата на стаята ми. Вън, пред прага, чакаше едно малко момченце и ми каза:

– Сестра Лиляна, Учителят каза да отидете при него!

Аз веднага слязох и помолих брат Христо и братя Янкови да ме чакат пред салона, за да отидем заедно в града, в тамошната ми квартира. Така се бяхме уговорили от снощи. Влязох пак при Учителя. Той седеше пак на същото кресло, на което го оставих, преди да изляза. Попита ме:

– Ти видя ли се с братя Янкови?

– Да, Учителю! Те сега ме чакат пред чешмата, заедно с брат Христо, защото ще слезем в града. Утре рано те заминават, за десет дена, на почивка в Рила.

Учителят взе от масата един неразпечатан плик и ми го подаде.

– Дайте го на Венцислав.

– Добре, Учителю! Веднага ще му го предам.

Отидох при чешмата и най-напред прошепнах на ухото на брат Христо, защо ме повика Учителя и му подадох синия плик. Брат Христо поднесе плика на Венцислав. Той го отвори и отвътре изпадаха по земята банкноти. Като видя парите, Венцислав затича надолу по пътя, викайки:

– Не съм свирил за пари!

Брат Христо го догони и го спря, като му обясни, че това е благословение на Учителя и той ги прие. Когато се качихме на трамвая, Венцислав и брат Христо си шепнеха нещо. Те ме помолиха да се кача в стаята си, докато свършели една малка работа, след което ще дойдат при мен. Минаха няколко часа и дойдоха. Венцислав носеше най-красивия кафез, боядисан със златен бронз и вътре в него подскачаше един първокласен певец – канарче. По ъглите висяха звънци и вътре имаше ваничка за къпане. Ние единодушно решихме да го наименуваме Венцислав. На сутринта двамата братя заминаха за Рила.

С брат Христо разаказахме на Учителя и му разправихме за подаръка. Много се учудих, когато Учителя каза, че желае да види канарчето. През един от следващите дни донесохме канарчето, заедно с красивата му къщичка и Учителят го видя. Канарчето хвръкна из стаята, после кацна на върха на къщичката си и започна да пее своите трели. По-късно уших калъф от плат, за да увия къщичката му и всички мислеха, че носим радиоарапат. След десет дни Венцислав и Любомир се завърнаха от Рила. Няколко дни след тяхното завръщане, отидохме с такси, да ги видим.

Гледам от терасата на стаята си прекрасната, величествена Витоша и чакам с нетърпение следващото утро, пак да посетя великия Учител.

В събота мама ме посети. Поседяхме на терасата. След няколко дена тя дойде пак и след беседата се качихме с нея и брат Христо горе, целунахме ръката на Учителя и мама му поднесе една книжна кесия сливенска трахана. Той я прие с любов.

Господи, Учителю, помогнете ми да заслужа Вашата Любов и с песента си да славя Небесата!

20 и 21.07.1943 година – Изгрева – София.

Днес след обяд, брат Христо ме доведе на "Изгрева", с едно малко куфарче багаж. Застанахме пред салона. Учителят слезе отгоре със засмяно лице. Извади от джоба си един жълт ключ, подаде го на брат Христо, като му обясни нещо и го изпрати да отключи стаята, в която ще живея на Изгрева. Брат Христо се отдалечи към посока на чешмата, а аз останах права пред вратата на салона. Пред мен, на стълбата, която води за стаята на Учителя, бързо се струпаха много сестри. Учителят се изкачи 4-5 стъпала нагоре, а те му задаваха различни въпроси. Една го попита нещо за беседата, друга за времето, трета за здравето си и т.н. Учителят усмихнат, спокойно им отговаряше. Погледът му често се отправяше към мене. Той се изкачи още едно стъпало нагоре и заговори за музиката, и за пеенето. Дойде и брат Христо. Учителят пак слезе няколко стъпала надолу. Ние му целунахме ръка, а той тихо каза:

– От утре, всеки ден, когато обичате, можете да идвате при мен, след 10 часа преди обяд.

– Мога ли да си нося и цигулката? – попитах аз.

– Може!

Учителят беше предал на брат Христо ключа на една хубава стая, в къщата на сестра Стефова, с красива гледка от терасата, към Витоша. Вътре имаше една маса, столове и бюфет с всичките издадени беседи на Учителя. Нямаше завивки, но брат Христо ми донесе своя юрган, съвсем нов. Беше го получил наскоро от майка си.

На сутринта, към четири и половина часа, брат Христо ме събуди за беседата, като почука три пъти на вратата. Докато се облека, той отишъл в салона и ми запазил стол пред катедрата. Беше сряда. В 5 часа вече бях в салона. Паневритмията играх с него.

След играта, Учителят ни прие и ни държа доста дълго време при себе си. Показахме му писмото от Янкови, което бяхме получили от Берлин. Учителят много се зарадва.

– Учителю – попитах аз – какво да правя, за да излекувам един мой близък човек?

– Ти трябва да изпълняваш волята Божия. Да обърнеш внимание върху изпълнението на малките неща. Не отлагай нещата за друго време.

– Учителю, дайте ми пример.

– Ако един просяк ти протяга ръката си за 5 лева, ти веднага му дай, ако ще би да бъдат и последните ти пари, защото Бог ще ти върне двойно! Ти не отлагай по причина, че искаш да дадеш, когато имаш много пари, че вместо 5 лв., да искаш да му дадеш 1000 лв.

Не отлагай, ако гласът ти, ти каже отвътре, да направиш някое добро. Не се раздвоявай, но направи го. Ако трябва да се помолиш сутринта, не отлагай за след обяд.

Учителят настрои цигулката си и вдъхновено засвири и запя: Шести ден от "Новото Битие". Ето думите, които записахме с брата:

"И рече Бог да дойдат на земята, животни и зверове, според видовете им. И стана така. И видя Бог, че всичко бе Добро. И рече Бог и създаде человека. Сам го създаде, по своя образ и подобие. И благослови го, да владее всичко живо по земята. Да обича и закриля всички твари във водата, по земята и въздуха.

И рече Бог: "Давам! Тревата със семената, и дървото с плодовете си, за храна на человека."

И рече Бог: "Давам! И на земните зверове, и на въздушните птици, и всичко, що пълзи по земята и има живот. И човек да не посяга на живота им!" И видя Бог, че всичко, що направи, бе добро! "И стана вечер, и стана утро, шести ден!"

От този час, всеки ден в 10 часа преди обяд, аз отивах с цигулката си, заедно с брат Христо, при светлия Учител. Преди да си тръгнем, този ден, Учителят ни поднесе половината от една великолепна торта. Цялото лято живях на Изгрева.

Учителю, Ръководителю мой, братя от Всемирното Светло Бяло Братство, приобщете към вас душата ми! АМИН!

Подаръкът

03.06.1943 година – Изгрева – София.

След като получих заплатата си, пожелах да купя малък подарък на сестра Савка. Заедно с брат Христо избрахме един красив копринен шал за глава, във венециански стил. Към 5 часа следобяд, отидохме на Изгрева. Учителят беше седнал на пейката, по средата на поляната. Брат Боев за малко беше при него и си отиде. Аз казах:

– Учителю, искам да видя сестра Савка и да ѝ поднеса нещо.

Учителят се усмихна и ми каза да я потърся в стаята ѝ. Брат Христо остана при него на поляната, а аз тичешком отидох да търся сестра Савка. Почуках на вратата и на прозореца ѝ, но я нямаше. Върнах се на поляната и казах:

– Няма я, Учителю!

– Тогава потърси я при майка ѝ!

Отидох при майка ѝ, но и там я нямаше. Пак се върнах при Учителя и му казах:

– Учителю, искам да поднеса един скромен подарък на сестра Савка. Ако обичате, Вие ѝ го предайте!

– Хубаво! – каза той и го взе от ръцете ми.

На другия ден – неделя, с брат Христо бързахме да дойдем за беседата в 10 часа. Пред салона, сестра Савка излезе насреща ми засмяна, прегърна ме, целуна ме и каза:

– Много се радвам за това, че през ръката на Учителя ми поднесохте подаръка. Благодаря Ви, много е хубав! Благодарим Ви, с бати Ради, за билетите. Слушахме Ви в операта "Фиделио" от Бетховен, миналата вечер. Колко хубаво пяхте и колко е хубава ролята Ви!

Време беше вече за беседите. Учителят слизаше по стълбата отгоре. Влязохме в салона...

Новото Битие — Пети Божествен ден

30.05.1943 година — Изгрева — София.

Днес имах само един час репетиция, от 10 до 11 часа преди обяд. Помолих брат Христо да ме чака в една сладкарница близо до операта. След репетицията, като птичка хвръкнах навън, по-скоро да отида при светлия Учител. На Изгрева пристигнахме на обяд. Дежурните сестри ме сложиха от дясно на Учителя, а брат Христо седна срещу него. От другата му страна мястото вече беше заето от един възрастен брат. Целунах ръката на Учителя и му казах:

— Учителю, Вие ни рекохте да си изберем един ден до края на месеца и да дойдем за "Битието".

— Хубаво, хубаво, днес времето е музикално!

Ние се хранехме в мълчание. Чуваше се лекият звън от лъжиците и чиниите на сестрите и братята.

Учителят казва:

— Храненето е музика.

И действително, уверих се че храненето е особена музика. След обяда сестрите и братята се събраха около Учителя и запяха. Очите на всички бяха отправени към него. Учителят тихо ме попита:

— Харесват ли ти песните? Хубаво ли ги пеят?

— Да, Учителю — отговорих му, — харесват ми песните. Сестрите и братята ги пеят сърдечно и с любов.

Лицето на Учителя сияеше. Покани ни в приемната стая.

— Учителю — казах аз, — Миналата вечер пях по радиото. Програмата ми беше: Песни от моя професор по солфеж от Парижката Консерватория, Емил Депорт, песни от Габриел Форе и песни от Едуард Григ. Учителю, не съм срещнала до сега песен в която да се възпява Любовта на девицата към Бога. Композиторите и поетите много красиво възпяват любовта към някой юноша с красиви вежди и пламенен поглед, но никой не е възпял Любовта към Бога.

Аз тихичко изпях на френски език "Шансон д'амур" от Григ. Учителят настройвайки цигулката си, каза:

— Не всеки глас може да се предава добре по радиото. И най-малките дефекти на гласа, силно личат по радиото.

Учителят изсвири на цигулката си Петия Божествен ден на "Новото Битие". Той прекара лъка си по празните струни на цигулката и каза:

— "Новото Битие" — сътворението на света, се отнася за целия космос. То се отнася и за отделния индивид. Сътворението на света ще измени битието на отделния човек, на народите и на расите!

Ето думите на Петият ден от Сътворението, който Учителят свиреше и пееше:

"И рече Бог! Да се родят във водата риби и морски чудовища. И птици да хвъркат над земята, по небесния простор, всеки според вида си. И стана така. И видя Бог, че всичко бе добро. И благослови ги Бог. И стана вечер, и стана утро, пети ден."

Аз тихо пеех с неговата цигулка и сълзи течаха от очите ми. Брат Христо тихо пригласяше развълнуван. Учителят ме попита:

— Ти, познаваш ли брат Михаил* от Париж?

— Не, Учителю — отговорих аз. — Чувала съм от брат Христо и от други сестри и братя да ми говорят за него. Аз лично не го познавам и никога не съм го виждала, даже и на снимки.

Учителят търсеше нещо по масата и го намери. Той ми поднесе една малка книжка на френски език и ме попита:

— Ти нали четеш на френски език?

— Да, Учителю — казах аз.

— Ти прочети тази книжка, че да видим ще ти хареса ли написаното в нея.

— Добре, Учителю, ще прочета книжката.

Времето беше напреднало. Трябваше да се подготвям за утрешната репетиция в операта. Извадих от чантата си една моя снимка, която бях надписала за Учителя и му я подарих. Той стана прав и след като внимателно я разгледа, постави я на вратичката на отсрещния бюфет, като я закрепи между рамката и стъклото.

Тази снимка бях направила по искане на Художествената управа на операта, в четири различни пози за клишета върху програмите, афишите и вестниците. Секретаря на операта ми направи забележка, че не съм представила снимките си с деколтета, както на другите артисти, ами така с тази бяла якичка съм приличала на пенсионерка, не на артистка...

Благодаря на светлите същества и на гениите на музиката, гдето ме срещнаха с великото творчество на Учителя, да слушаме и да пеем с брат Христо, когато цялото Небе пее през неговата цигулка и свещения му глас.

Преди да напуснем приемната, Учителят ме попита:

— Вие кога ще запразните?

— На 20 юли, Учителю!

— Когато запразните ти си вземи в едно малко куфарче най-необходимите неща за спане и ела тук!

Благодаря Ви, Учителю!

___________________

* Михаил Иванов — ученик на Учителя, напуснал България през 1937 г. Основател на окултно общество във Франция. (бел. ред.)

26.05.1943 година – Изгрева – София.

Като отидохме с Брат Христо на Изгрева, сестрите и братята ни казаха, че Учителят от няколко дена не приема посещения и не слиза в трапезарията да се храни. И както си говорехме, видяхме, че той слиза по стълбата при нас. Аз много се зарадвах. Благодарихме му, че ни прие. Настана кратко мълчание. Аз казах: – Учителю, благодаря Ви, че ми помогнахте да пея блестящо на 22 април този месец, в "Севилският бръснар" от Росини.

Публиката нестихващо аплодираше. Арията на Розина, от второ действие, беше прекъсната по средата от бурни аплодисменти. През това време и оркестрантите ме поздравиха, като чукаха с лъковете си по долната дъска на цигулките си. Като спуснаха завесата, след привършването на операта, аз пъргаво изтичах в стаята си и започнах да свалям грима си. Тъкмо се намазах с дегримьор и един от дежурните прислужници влезе да ми каже, че ме викат на сцената. Част от публиката не си отивала. Непрестанно ръкопляскали и колегите едва тогава се сетили, че мен ме няма. След появяването ми при завесата, всички разбраха, че за мен било. На другата сутрин имахме репетиции и една от певиците каза пред всички: "Тя прави магии и омагьосва публиката. Тя напълва салона със свои "Дъновисти" и за това ѝ ръкопляскат." Всички ме изгледаха особено...

– Ти не им обръщай внимание! Злото е като мравчената киселина. То ще разяде този, който го произвежда и допуща при себе си!

– Учителю, разучавам няколко български песни от Добри Христов, за концертно изпълнение. Да ви изпея ли една от тях?

Изпях "Момина песен". Той внимателно ме слушаше. Като спрях да пея, ми каза:

– Мелодията е хубава, но думите не са положителни. Изпей първото изречение!

Аз го изпях: "Ако зажалиш лудо за люта ракия, дойди на гости с кон шарколия. Татко ракия теб ще налее, старите песни теб ще попее."

Учителят каза:

– Чрез българската музика, аз ще работя върху съзнанието на българина. Ти изпей сега този стих с тези думи: "Ако зажалиш лудо за момина песен, дойди на гости с кон шарколия. Татко с кавала ще ти посвири, новите песни ще ти попее."

След това изпях втория куплет: "Ако зажалиш лудо за Одринско вино. Дойди на гости кротко и мирно. Хей, хей! Мама ще вино от изби извади, моята жалба ще ти обади".

Учителят каза:

– Ти сега изпей тези думи: "Ако зажалиш лудо за момини очи, дойди на гости кротко и мирно, хей, хей. Мама ще пратя на теб да отвори, моята радост ще ти обади."

С брат Христо записвахме думите, които Учителят диктуваше. Изпях и втория куплет с новите думи. Учителят продължи:

– Сега изпей третия куплет.

Запях: "Ако зажалиш лудо за момини устни, прескочи нощем портите пусти, хей, хей. Одринско вино, люта ракия, момини устни теб ще опият."

Учителят продиктува и третия куплет:

– "Ако зажалиш лудо за момини устни, отвори сутрин нашите порти, хей, хей! Момини устни ще ти говорят, новите песни ще ти изпеят."

Брат Христо каза:

– Колко е хубава сега тази песен, Учителю!

Учителят се смееше. Изпях и третия куплет.

– Учителю – запитах аз – кога ще продължим "Битието"?

– Коя дата сме днес? Брат Христо му отговори:

– 26 май, Учителю.

Учителят си броеше нещо и каза:

– Избери си един ден до края на месеца и тогава ще продължим.

– Учителю, във Вашите песни: "Имаше человек", "Ще се развеселя" и "В началото бе Словото", са спазени ония правила, за които ми говорите при композирането.

Учителят тихо запя песента "Фир-фюр фен", като си движеше ръцете, тъй както си беше седнал на креслото. Като изпя първата част на песента, Той продума:

– Тази песен трябва да се пее вдъхновено и тържествено. Тя трябва да се почне много тържествено и да се мисли, и да се чувства, като се пее. Който обича Бога, само той може да пее по новия начин. Ти трябва да искаш да го прегърнеш, но да го обичаш отдалеч.

– Учителю, но и да искам, аз не мога да прегърна Бога!

– Аз искам да кажа, когато човек се влюби в някое смъртно същество. Жените се влюбват в мъже. Боготворят ги, прегръщат ги и мислят, че прегръщат Бога...

Гласът, за да лети далече в пространството, трябва да се предаде най-напред в етерното пространство; и после се предава във въздуха. Трептенията на гласа у посветените, идейните певци, се различават по това, че в тези трептения има едни малки, микроскопически, Божествени елементи от първичната, Божествена субстанция, която действа магически върху слушателите. Терцата е построена върху примата, с един потенциал. Квартата е с два потенциала, а квинтата – с три потенциала.

Брат Христо каза:

– Учителю, току-що сестрата прочете книгата на брат Боян Боев, върху принципите Ви по възпитанието на децата. Възхищаваме се от законите и методите, които Вие сте открили, наблюдавайки Природата и свързвайки я с човешката душа. Ако между всичките тия деца има едно гениално дете, как ще се прояви то, щом като за него трябват по-други условия и методи за възпитанието му?

Аз добавих:

– Учителю, четох, че Бетховен и Моцарт са били принуждавани да свирят насила по много часове на ден.

– Геният няма нужда от много работа. Геният работи в миналото си и сега трябва само да се прояви и да бере плодовете от своята работа в миналото. Тези, които много работят, без да носят нещо от миналото си, нищо няма да постигнат.

В този момент почукаха на външната врата. Той излезе на прага и известно време говори с някои хора. Върна се след малко, замислен и сериозен. Като седна, обърна се специално към брат Христо и гледайки го в очите, каза:

– Та, ако тя пее за света, света утре ще я забрави. Първо ще ѝ дадат титли, пари и слава, но като я изстискат като лимон, те ще я забравят. Ако тя пее за Господа, тя ще бъде вечно млада и ще добие безсмъртие. Тя ще пее и в духовния, и в Божествения свят. Един ден, когато тя напусне земята, нейното астрално тяло ще продължава да пее.

Затворихме очи. След кратка пауза, брат Христо попита:

– Учителю, какво означава нейното име?

– Нейното име започва с буквата "Ц" и значи разцъфнал цвят.

– Е, ще даде ли плод този цвят? – отново запита брат Христо.

– Ще зависи от нея. След като този цвят издържи на мъглите, сланите и бурите, ще завърже и ще даде плод преизобилно!

– Учителю, какво да правя, за да владея силите си? – попитах аз.

– Ти не трябва, за дълго време, да излизаш извън Рая. Само за малко можеш да излезеш и пак да влезеш в Рая.

– Учителю, сега чувствам, че съм в Рая. В Рая ли съм, Учителю?

– В Рая си!

– Помогнете ми, Учителю, да не изляза от Рая, както стана с Адам и Ева.

Учителят поясни:

– То отнапред беше решено, те да не останат в Рая. Средата на Рая беше много издигната, много възвишена за тях, затова Бог ги изпрати в по-обикновена, по-гъста среда, с мъка да изкарват прехраната си. Човек като излезе от Рая, отива на нивата и работи за едно парче хляб, а в Рая, плодовете и житото растат сами и се предлагат, готови за храна. Житото в Рая е едро и расте като дърво. За да не излизаш от Рая, ти трябва да любиш Бога и да вършиш волята му!

Аз извадих едно листче, на което бях написала няколко изречения и казах:

– Учителю, като четях беседата "Силовите линии на доброто" (IV г., Общ Окултен клас, 1925 г.), много ми хареса този текст и го преписах. Той е толкова музикален, Учителю!

– Прочети го – каза Той.

Аз го прочетох. Ето текста:

"Господи, Ти живееш в мен, Ти живееш в мен. Кажи ми ти, светлий Божи лъч, кажи ми ти! Благото на живота, светлия прав път на чистите души, изми Ти във водите на Любовта, на чистата Любов.

Господи, Ти живееш в мен, нека Твоят благ глас и Любовта Ти, о, Боже, се изявят чрез мене!"

Учителят пое от ръцете ми листчето. Той дълго време гледа в него. Аз попитах:

– Учителю, какво да правя, за да не излизам от Рая?

– Да вършиш волята Божия! Като излезеш за малко от Рая, пак бързо ще влезеш!

– Учителю, Вие ще ми помогнете!

Той разказа следния пример:

"Един евреин влязъл в Рая. Съществата на Небето пожелали да го изпитат, дали е достоен да бъде там. Те му казали: Долу на Земята има една работа, от която ще има голям "гешефт". Евреинът подскочил от радост и веднага слязъл на Земята – сам напуснал Рая."

После Учителят продължи:

– Когато ти пееш на сцената и отправиш погледа си към публиката, ти непременно трябва да спреш погледа си на едно лице, което ти харесва. Между тебе и това лице ще се образува течение на сили, на даване и приемане. При друго излизане на сцената, да пееш, лицето ще бъде друго.

Окултният певец не трябва да си служи с грубо блъскане на въздуха, при образуване тоновете в ларингса! Окултният певец се стреми да оцвети тоновете си, които се образуват в неговия ларингс, с един и същ цвят. Гласните букви а, е, и, о, у, ю, да не се оцветяват различно. Добре е певецът да пее упражнения на един и същ тон, с различни гласни, или различии срички и думи, като се внимава, да не се оцветяват различно при различните гласни и съгласни. Когато певецът пее висок тон и слиза надолу, обикновено той понижава. Затова той трябва да внимава, първият тон, при слизането, да бъде чист и следващите слизащи тонове да не ги пее отпуснато, но с контрол на слуха и мисълта си. Когато се изпеят различни гласни върху един и същи тон, те ще се изпеят с различното използване на ларингса, според неговите възможности. Когато певецът пее гласната А, той трябва да държи устата си, като че ли пее гласната О и да мисли, че пее гласната О.

Учителю, помогнете ми да издържа изпитите си! Да не излизам от Рая! Да ликвидирам кармата си в операта и да добия абсолютната свобода!

Приемът

21.05.1943 година – Изгрева – София.

Сутринта с брат Христо се запътихме при Учителя. Срещнахме го при чешмата на Изгрева. Отиваше към градината. Аз му разказах:

– Учителю, снощи имаше голям прием, по случай гостуването на Хамбургската опера у нас, и аз получих покана, и присъствах на този прием. Като се изкачих на горния етаж, в салоните на зала България, видях, че много артисти бяха заобиколили един дебел и едър човек, облечен с черен фрак. Помислих, че той е съдържателя на ресторанта "България" и като се приближих при него, аз се ръкувах и го попитах пред всички: "Вие ли сте съдържателя на ресторант "България"? Всички прихнаха да се смеят и той се смееше. Една артистка ми прошепна: "Ами ти не знаеш ли, че този човек е секретаря на министъра?" Аз се извиних и се отдалечих.

Учителят се смя със сълзи. Извади бяла кърпичка и си бършеше очите. Аз продължих:

– Учителю, бялото гълъбче се кланя непрестанно на едно жълто намучено, изкуствено пиленце.

Учителят много се смееше и каза, че то се нуждае от другарче. Той ни каза да отидем в салона и там да го почакаме, като ми направи знак, да тръгна пред него по пътеката. Така и тримата вървяхме до салона. Той извади ключ, отключи вратата и ни покани да влезем. Салонът беше отоплен и столовете бяха разбутани, както става след беседа. Учителят влезе пръв и ние след него. Преди да седнем, той ни изгледа продължително и каза:

– Те може да пречат на беседите, но на пеенето не могат да пречат. Ти като им изпееш един слънчев тон, той ще влезе направо в сърцето им!

Той посочи към сцената и три пъти повтори:

– Естрадата е готова! Ние я приготвихме вече!

След като направи няколко крачки, той седна на пейката до прозореца. Ние с брат Христо седнахме на разместените столове срещу него и се разговаряхме дълго.

– Учителю – казах аз – на приема имаше много ястия. Аз ядох само от салатите и десертите. Предната вечер присъствахме с брат Христо на "Вълшебната флейта", представление на Хамбургската опера. Учителю, те имат прекрасни гласове, школувани в Моцартов стил. Как бих искала тук, на Изгрева, да се създаде окултна школа по пеене!

Учителят се усмихна божествено и каза:

– Ти си припомни, каквото си учила в Париж по хармония, защото ще композираш!

– Учителю, много е заето времето ми. Много неща бих скицирала, ако имах свободно време.

Учителят стана прав и изпя: "До, Ми, Сол, До", с движения. Брат Христо и аз също станахме прави и повторихме същите движения, пеейки: "До, Ми, Сол, До". Учителят заговори за българската музика:

– Българската музика е инволюционна, със затворени интервали. Тя слиза все надолу и като няма къде да слезе, още по-долу, започва да тропа на едно място като ръченица. Нещо инатчийско има в тона на това тропане. Българската музика има песимистичен характер.

На шията ми висеше една златна пентаграма, окачена на къса златна верижка. Тази пентаграма Учителят ми подари, като я магнетизира. Той посегна с ръката си към нея и понеже беше къса верижката, аз я свалих от шията си и му я дадох, като попитах:

– Как да позная, Учителю, силна ли е вярата ми?

– Когато човек не се отказва от убежденията си и идеите си, въпреки всичките пречки и страдания, това показва, че вярата му е силна. Ако се чува молитвата му и му се дава това, което той иска, не за себе си, но заради Бога, пак е силна вярата му.

През това време Той гледаше надписите върху пентаграмата ми, като сочеше с показалеца си думата Любов. На същата верижка, заедно с пентаграмата, висеше и едно малко сърце от дубле. Това сърце се отваряше. В него бях сложила косъм от главата на Учителя, който си поисках от него преди известно време и едно малко портретче. Той взе сърцето в ръцете си, дълго време го разглежда и каза да го позлатя.

Неизразима радост ме обзе, докато Учителят държеше в ръцете си пентаграмата и сърцето. Обърнах се към брат Христо, за да споделя радостта си и видях, че той също сияеше от радост и се молеше.

– Учителю – попитах аз – как да се покланям на сцената, когато публиката ме извика пред завесата?

– Ти се покланяй така, както житото се люлее от вятъра. Скромно се покланяй. Навеждай се само до кръста, но не много. Като че ли тих зефир те наклонява, а не, както при силна буря. Тогава растенията силно се огъват!

– Учителю, какво означават червения и зеления пламък, през който преминават Памина и Тамино, в операта "Вълшебната флейта" от Моцарт?

– Червеният пламък е на страстите, а зеленият е на желанията.

След късо мълчание Учителят повтори това, което много пъти ни бе казвал:

– Тази нова песен "Битието", сега не трябва да се нотира; когато я привършим, ние ще я изпълним заедно, пред сестрите и братята, сутрин в 5 часа, след беседата!

Деветата симфония на Бетховен

0.05.1943 година – Изгрева – София.

Вчера беше последният концерт на Деветата симфония от Бетховен, под диригентството на Карл Бьом. След заминаването му, няколко пъти я изнесохме и с Атанас Маргаритов. Днес с брат Христо сме отново на Изгрева. Показах на Учителя програмата от концерта, в която беше отпечатана "Одата на радостта" от Шилер. Прочетох я на глас и тихо изпях част от солото си. Прочетох и разбора на "Деветата" от професор Христо Панчев. Брат Христо каза за успеха на симфонията, за присъствието на царицата, почти целия министерски съвет и представители от чужди легации. Аз казах:

– Учителю, увертюрата трае 45 минути. До сега, при изнасянето на тази Симфония солистите чакат зад кулисите и влизат, малко преди да запеят. Карл Бьом още на генералните репетиции поиска столове и за солистите. Така я изнасяли в Берлин. Хористите бяха наредени амфитеатрално, до тръбите на органа. Солистите бяхме седнали по средата. Имах достатъчно време да се моля и да се свържа с Небето и с Вас, Учителю. Видях образа Ви.

След това призовах духа на Бетховен, да ми помогне и той, с гения си и любовта си към своята творба. Молех се за хората в залата – да просветне съзнанието им и да приложат Божествените добродетели. Учителю, преди да Ви разправя за успеха, ще Ви кажа, че три дни преди генералните репетиции имаше блокада в София. Радиото по три пъти на ден съобщаваше: "Всички солисти на Девета симфония: Лиляна Табакова, Диана Георгиева, Христо Бръмбаров, Любен Минчев, да се явят на репетиция в зала "България"."

Да показват личните си карти и постовете ще ги пропусна. Така съобщаваше радиото и за целия оркестър, и за целия хор. Бяха събрали всички хорове на София: хор "Кавал", хор "Гусла", хор "Христина Морфова", всички черковни хорове, хорът на радиото, хорът на операта и др. Учителю, през време на блокадата останах без хляб. Брат Христо не можеше да дойде при мен и погладувах малко. Вечерта на премиерното изнасяне на концерта, всички солисти ме изгледаха с изненада, като се явих в синя рокля. Солистите бяха облечени в черно. Нали Вие, Учителю, ми казахте, да не се обличам в черна рокля? Сестра Стойна ми уши по Вашето указание рокля от синьо кадифе със син воал.

Публиката не стихваше ръкоплясканията. Непрекъснато извикваше солистите, заедно с Карл Бьом. Въпреки, че аз се криех зад другите, на всяко излизане, той ме хващаше за ръката и ни повеждаше всички на сцената. Пях чисто и леко, въпреки че ме обиждаха за синия ми тоалет.

– Когато те критикуват за цвета на роклята, ти ще им кажеш: „Преди 120 години Бетховен сам дирижираше своята Девета симфония, облечен в стар, избелял от времето, зелен фрак!"

– Учителю, на първата репетиция с Карл Бьом, се опитах да пея силно, въпреки че Вие ми казахте да пея тихо и леко, но той ме прекъсна и каза: "Leicht, leicht, lejcht (леко)!", точно както Вие ми казахте!

Учителят заговори за новата симфония на Бялото Братство. Той каза:

– Тя, тази симфония, ще бъде със седем солисти, с хор и оркестър.

– Учителю, симфония може да се направи, като се включат и всичките ви дълбоки, мистични песни. По същия начин може да се представи и Паневритмията!

– Паневритмията и сега, на по-големи празници, може да се играе с хор и оркестър.

– Учителю – казах аз – всяко музикално произведение, написано с текст, трябва да се пее, затова Паневритмията трябва не само да се свири, но и да се пее!

Учителят продължи:

– Хорът ще застане в средата, заедно със свирачите, а другите ще играят и мислено ще пеят! Брат Христо се извини и излезе за малко.

– Защо, Учителю, понякога, когато съм преуморена, чувствам леки болки по различните части на тялото си?

Той се засмя и ми каза:

– Ти не си болна. Тези места, дето те болят, са пълни с електричество и от съприкосновението с външното електричество се чувства нещо като болка. Както по време на буря и на гръмотевици се образува много сухота и електричество, но като се излее дъжд, всичко се успокоява, така става и с теб. Дъждът носи магнетизъм. Ти не трябва да се тревожиш. Дето чувстваш болки, сложи си намокрена кърпа в гореща вода, пий очистително и проплакни червата си с няколко чаши гореща вода.

– Учителю, брат Христо не ми дава да мия и да чистя стаята си, за да не се преуморя и да не си разваля гласа.

– Нищо няма да ти стане, ако се движиш, и ако се навеждаш и изправяш. Иначе ти ще затлъстееш! Ти си мий и чисти по малко!

– Учителю, аз приучих гълъбчето и канарчето да живеят заедно, в една къщичка. Гълъбчето беше излязло на терасата и една котка го грабна, но аз хвърлих нещо върху нея и тя го пусна. Беше прегризала шийката и крачето му. Откакто гълъбчето пострада, то обикна канарчето и сега живеят заедно. Канарчето обича да се качва на гърба на гълъбчето и там си почива. Учителят ме попита:

– Те без другарчета ли останаха?

– Да, Учителю, те останаха без другарчета. Те станаха "аскети по Новото Учение". Учителят се разсмя и каза:

– Често при птичките идва някоя напреднала душа, за да се поучи и да се изправи.

– Учителю, как е възможно, в такова малко птиченце, да влезе човешка душа? – Той ми обясни:

– На един стол могат да се съберат хиляди души, а не както тук, на физическия свят – на един стол може да седне само един човек.

– Ами, на върха на една игла, може ли да се събере една душа?

– Тъй както се събират много микроби на върха на една игла, събират се и много души. Бог е отдалечил прекомерно от нас големите неща, а прекомерно е приближил малките неща. Например Слънцето го е отдалечил, защото е много голямо. Ние виждаме само женското Слънце. Мъжкото Слънце още не сме го видяли. Гласът е също женски елемент. Също и светлината е женски елемент. Всичко, което е изявено, е женско. Например, светлината се движи с 300 000 км. в секунда. Човек, за да извърви това разстояние, трябва да ходи 16 години, по 10 часа на ден. Произвеждането на гласа има нещо общо със светлината.

– Учителю, мога ли да правя упражнения с гласа си и да достигна светлината?

– Ти и сега, като пееш, я достигаш, защото високия колоритен глас има много силни трептения, приближаващи се до трептенията на светлината. Внушението играе много важна роля при пеенето. Човек не трябва да си внушава, че не може да направи нещо. Ученикът трябва да има вяра и смелост.

– Учителю, докато оркестъра свиреше увертюрата, ние, солистите, бяхме седнали на сцената. Аз призовах духа на Бетховен и му казах, че и той трябва вече да стане ваш ученик.

– Е да, той вече е ученик, защото ти, като пя неговата симфония, той стана ученик на Новото Учение... Бетховен е имал повече желание от своите възможности!

– Учителю, брат Боев ми подари книгата за възпитанието по вашите методи. Сега я чета. Много ми се иска, Учителю, да стана малко дете и Вие да ме учите, и да ме възпитавате.

– Ти и сега, като четеш, можеш да се почувстваш дете и да се възпиташ по новите методи. – Ти си работила много в миналото. Достигнала си гениалност на физическия свят. Сега ние ще ти дадем условия, да работиш и да добиеш гениалност в духовния и Божествения свят!

Учителю, благодаря Ви!

03.05.1943 година – Изгрева – София.

Днес е неделя. След беседата и обеда с брат Христо, влязохме при Учителя. Пак му говорих нещо за себе си. Още ми беше тежко. Брат Христо му каза, че не съм обядвала, защото, докато всички се хранеха, ние чакахме в салона. Учителят веднага стана, отряза четвърт пшеничен хляб, сложи го в една розова кесия и ми го подаде. Ние наблюдавахме движенията му. Помислих си: "Движенията му са чисти като на едно дете". Забравих скръбта си. Учителят ми обясни:

– Ти напразно се безпокоиш и се страхуваш от малки неща. Злите мисли на хората са като мравчената киселина. Не им обръщай внимание! Бъди смела и имай повече вяра! През антрактите, когато ти е тежко в средата на твоите колеги, изпявай по едно мотивче от мистичните песни! Ако направиш това, техните състояния ще се сменят. Понеже имаш много злато от Слънцето, преди да запееш, свържи се с него! Ти приличаш на едно малко лъвче, което един овчар намерил в една хралупа и го прибрал. То дълго време живяло кротко с овцете и с кучетата му. Децата на овчаря обичали да си играят с него. Веднъж то намерило отворена вратата и излязло до близкото езеро. Огледало се във водата и като видяло, че е лъв, така силно изревало, че всички се разтреперали от страх и се разбягали.

Добрият певец владее не само до съвършенство всичките клетки на своето тяло; той владее трите основни вида дишания и умело ги употребява според вида на пеенето си. Например, при високите тонове, ти трябва да прибереш навътре коремните мускули и диафрагмата, и същевременно да разтвориш плаващите ребра. При пеене положението на гласовия орган трябва да бъде такова, каквото е при вдишването на въздух. Положението на носните и лицевите кухини трябва да бъде такова, каквото имаме, когато миришем нещо. Да усещаш нещо като прозявка, но тази прозявка да не бъде в гърлото, а само във вътрешните носни кухини, като полупрозявка. Певецът трябва да започне да пее тъй, като че ли дишането продължава и като че ли изпитва силна радост.

– Учителю, не съм мислила върху тези неща, но чувствам, че ги правя несъзнателно.

Учителят продължи:

– При пеенето се получава една борба между вдишването и издишването. Вдишването ритмично отстъпва пред напора на изпетия тон при издишването. Тази борба се изразява в централната нервна система. Пеенето е един психически процес, при който вземат участие и духът, и душата. Всичките клетки на тялото и вътрешните органи трябва да се нагласят според характера на онова, което ще пее певеца. Това ще се отрази и върху качеството на тоновете. Пеенето е творчески акт между мислите и чувствата на певеца, контролиран от неговия слух. Певецът трябва да има творческо въобръжение.

Господи, Учителю, помогнете ни да виждаме само доброто в хората. Доброто да живее в нас!

Фонетиката

27.04.1943 година – Изгрева – София.

Вчера, (26 април, вторият ден на Великден) пях в ролята на Розина в операта "Севилският бръснар" от Росини, с необикновено въодушевление и гласът ми сам се лееше и пееше. Даже завистливите ми колеги ме поздравиха, заедно с директора Петко Стайнов. Когато днес с брат Христо дойдохме при Учителя, коленичих пред нозете му, благодарих му за рецептите и му разправих:

– Учителю, цели четири месеца не бях излизала в тази роля. Дадоха ми само една набързо стъкмена репетиция на Великия четвъртък. Някои от колегите ми отсъстваха, а другите пък бързаха да боядисват яйца. Репетицията просто не се състоя. Въобще, дават ми се разнообразни изпити, за да се проваля, но Вие, Учителю, и Господ, и ангелите, бдите над мен и ме пазите!...

Не само че не се провалих, но нестихващо аплодираха и многократно ме викаха на бис.

Учителят пак ме благослови и каза:

– Ние ще ти помогнем да заучиш партията в Деветата симфония на Бетховен.

– Очаква се всеки момент пристигането на Карл Бьом. Първият концерт ще бъде на 6-ти май – каза брат Христо.

– Учителю – попитах аз – да пея ли силно, да форсирам ли гласа си, защото оркестърът ще бъде с увеличен състав и хорът също. Събират всичките хористи в София.

– Ти пей леко! Не форсирай. Гласът ти ще лети над всичките гласове! Ти пей така, че да се чувства, че имаш още глас, който не издаваш навън.

– Учителю, атмосферата е много тежка в операта. Колегите ревнуват, завиждат. Аз съм много заета. Понякога репетирам до полунощ партията на Деветата симфония и не мога да идвам на беседи, нито на екскурзии. Аз ученик ли съм?

– Ти си ученик, временно сме те изпратили там, "на фронта", затова си облечена с "военни дрехи". Тука ти снемаш „военните дрехи" и се обличаш с "нежни копринени" дрехи. Още малко време потърпи! Новите песни ще станат дванадесет, после ще видим. При всяко твое излизане на оперната сцена, като пееш ролите си, ти се изкачваш на най-високите планински върхове. Сцената не е лесно нещо!...

– Учителю, в Париж изучих няколко опери на френски език. Тук се наложи да ги науча и на български език. Например операта "Риголето". Колко е трудно това сменяне за поставените вокали на френски език! За същото време можех да науча още няколко опери.

– Фонетиката играе важна роля при пеенето. Колкото по-често се срещат чистите гласни в един език, толкова той е по-музикален. Ти гледай да спазваш следното правило: Колкото се може, да се стремиш ясно и отчетливо да изговаряш сричките и думите, а те пък, от своя страна, ще спомогнат по-лесно да излезе гласът навън и да лети надалече. В пеенето има два опорни центъра. Единият е долу, под слънчевия възел, другият е в главата. Ти не трябва да прекъсваш връзката между тях!

Учителю, помогнете ми да издържа изпитанията си в операта и по-скоро да ликвидирам със "света". Да изпълня волята Божия, да се уча и да прилагам наученото!

Гъбите

25.04.1943 година – Изгрева – София.

Влязохме с брат Христо при Учителя. Притеснявах се за здравословното ми състояние и попитах за причините. Учителят ми каза:

– Нямаш нищо! Ти си абсолютно здрава! Ти вземай преди пеене сок от портокал с много захар или мед, залят с гореща вода и отделно вземай кафе. Той ми напомни да изпълня и други две негови рецепти.

– Учителю, искам по-скоро да се освободя от фалша и атмосферата в операта. Те ме задушават. Аз обичам пеенето, но не обичам задкулисния живот на артистите.

– Ти какво искаш да направиш там? В операта?

– Искам само да пея! Радостно ми става, като си излизам оттам, след представленията и след репетициите...

Когато Венцислав Янков беше тук, Учителю, поканихме го с брат Христо на обяд. Предната вечер пях в операта "Марта". Бях подарила билети на моята хазайка, сестрата на писателя Николай Райнов. Тя беше отлична гъбарка. Все гъби донасяше в дома си. За да се отблагодари за билетите и да ме поздрави за пеенето ми, тя донесе в една тепсия много гъби и ни свари, както се хранехме на масата. Исках да ѝ кажа, че не ям такива гъби, но Венцислав ме изпревари: "Госпожо, сестра Табакова няма да яде от тези гъби, защото Учителят е казал да ядем само истинска печурка!" Тя се оскърби от намесата на Венцислав и си отиде малко сърдита. Оттогава започнахме да я виждаме, че идва на беседите Ви, Учителю!

— Хубаво ѝ е отговорил... Имай повече вяра и смела бъди!

Една вечна истина

8.04.1943 година – Изгрева – София.

Днес е Цветница. Понеже имаше беседа, Паневритмията започна малко по-късно. След Паневритмията, влязохме с брат Христо при Учителя. Още от вратата изразих негодуванието си:

– Учителю, разлепени са афишите за "Вълшебната флейта" с моето име, в ролята на Царицата на нощта. Не искам да я пея, Учителю. Смущавам се, като пея в арията си: "Убий, Зарастро, убий го ти, или не си вече моя дъщеря!"... и държа ножа в ръката си!

– Ти, като пееш тези думи, ще си представиш, че пееш: "Да се убие злото!" Не се смущавай от ножа. И Архангел Михаил държи копието си и промушва с него злото.

– Не мога да си го представя, Учителю...

Да искам да убия Зарастро, е все едно да бъда против Вас...

Дълго не се съгласявах. Накрая, Учителят каза:

– Засега Невидимият свят те освобождава от ролята на Царицата на нощта.

След малко Учителят взе цигулката си, настрои я и каза:

– Сега ще чуете една свещена песен.

Той засвири с цигулката си, като пееше тихо:

"Едната, Адитна, Биотна Амрихална, Амерун, Шемерун, Ил Бихар, Ил Бихар, Ил Бихар, Ил мезун. Вею, Вею, Вею, Тао Би Ом, Ом, Би ют. Вею, Вею, Вею!"

– Учителю, какво е съдържанието на думите? Какъв е техният смисъл?

Учителят каза:

– "Една вечна истина, която е бог на Любовта!" Аз чувах – като че ли цялото небе пееше. Почувствах се само дух, без физическо тяло. Забравих, къде се намирам.

Песен на ангелите

15.04.1943 година – Изгрева – София.

След два дни, заедно с брат Христо, пак отидохме при Учителя. Тази сутрин трябваше да се явя на оркестровата репетиция на операта "Вълшебната флейта", в ролята на царицата на нощта, на голямата сцена.

Аз се почувствах малко простудена. Снощи намазах гърлото си с едно силно лекарство и тази сутрин не можах да се явя на репетицията. Брат Христо веднага ме заведе при Учителя. Той ми каза:

– Ти никога не трябва да си мажеш гърлото с такива работи, но ще вземеш сурово разбито яйце със захар или мед.

Учителят ми каза още работи, но не ми е позволено да ги напиша. Той ми каза и формули, които да произнасям преди пеенето.

Брат Христо каза:

– Учителю, сега тя трябваше да пее на репетицията с оркестъра и въпреки че я боли гърлото, тя иска да попее на Вас.

Аз изтананиках съвсем тихичко само няколко такта от соловата партия на Деветата симфония от Бетховен. Показах му току-що получената от мен покана – официално писмо от Софийската филхармония, дата – 14.04.1943 година, в което ме канеха да пея соловата партия на Деветата симфония от Бетховен, която щеше да бъде дирижирана от прочутия Виенски диригент Карл Бьом. Писмото от филхармонията ми връчи лично директора на операта, Петко Стайнов. Извика ме в кабинета си и лично ми каза решението на художествения съвет при операта, като ме попита, наемам ли се да науча соловата партия, само за десет дена. Аз го помолих да ме почака два дена за отговор. Сега, ние подадохме писмото на Учителя и го попитах – да приема ли? Учителят внимателно прочете писмото от филхармонията, затвори си очите и след минута попита:

– Ти за колко време научаваш наизуст една роля в операта?

– Имала съм случай да разуча ролята си за 20 дена, Учителю!

– Господ ще ти помогне. Ти отговори на директора, че се наемаш да научиш партията.

Ние ще направим една симфония от "Новото Битие". Тя ще бъде симфонията на Всемирното Бяло Братство, Десетата симфония. Тази симфония ще се пее при изгряването на Слънцето, с певци, хор и оркестър. Ще има и движения.

– Учителю, от песента "В начало бе Словото", може също да се направи една симфония – каза брат Христо.

– И от всичките мистични песни може да се направи една симфония, която да включва всичките Ви песни – добавих аз.

Учителят се вдъхнови и запя: "В начало Бог създаде..." (Първи ден на "Новото битие"). После каза:

– Певците ще се явят един по един на сцената!

Аз попитах:

– Учителю, какъв глас да бъде първият певец?

– Първо ще се яви басът, после ще излезе сопранът. Третият певец ще бъде баритон. Четвъртият певец ще бъде тенор. Петият певец ще бъде алт. Шестият певец ще бъде бас и седмият ще бъде висок колоритен сопран. Възкликнах:

– Радостно ми е, че съм сега при Вас, при Господа!

Учителят изпя една особена песен, като свиреше с цигулката си. Думите бяха:

"Ако бяха вашите уши отворени, щяхте да чуете гласа на Ангелите, които пеят. Те пеят песента на Любовта, те пеят: "Вие человеците, които сте създадени по образ и подобие на Бога, слушайте гласа на вашия Творец. Слушайте гласа на вашия Баща, който днес ви говори, слушайте Го. Слушайте Го вие! И ние също Го слушаме. Вършете волята My! И ние също я вършим. Този е смисъла на живота. Този е смисъла на живота. Смисъла на живота на Безсмъртието. Ето песента на Ангелите, които сега пеят: Слава, слава на нашия Баща, на нашия Велик Баща!"

Учителят пееше на някои места една октава по-ниско, а свиреше октава по-високо. Когато дойде до думите: "Ето песента на ангелите", Той каза:

– Сега, ти ще изпееш песента на Ангелите. Тази песен трябва да бъде с колоритни тонове.

Учителят повтори песента до думите: "Ето песента на ангелите, които сега пеят" и каза:

– Друг път ще продължим песента!

– Учителю, след всяко мое излизане на сцената получавам букети с цветя. Вчера, в неделя, пях на дневно представление. Задният вход на операта беше задръстен от хора. Там ме чакаше брат Христо. След свършване на представлението, един непознат господин се приближи към мен и ми поднесе един голям букет цветя от ранни зюмбюли, лалета и нарциси. Аз се отправих, с букета в ръка, към брат Христо и тъй си извих глезена на левия крак, че едва не извиках от силна болка. Без малко щях да го навехна.

Учителят каза:

– Никога не приемай от никого букети от късани цветя! Помни това!

– Учителю, ако ме питат, какво да им кажа?

– Ще им кажеш: "Цветята са най-красивото украшение на природата. Тя е строга към онези, които ги тъпчат или откъсват техните главички. Когато цветята цъфтят, те пеят и тяхното ухание е хармония." Ти ще им кажеш: "Когато откъснете главичката на едно цвете, вие прекъсвате неговата песен."

Търпение с Любов

12.04.1943 година – Изгрева – София.

Днес Учителят ни прие, след като се наобядвахме. Още като влязохме при него, аз заплаках. Много ми беше мъчно и бях уморена. Средата в операта беше тежка за мен. Освен това, много на често имах спектакли. Учителят ми каза:

– Ти си абсолютно здрава. Повечко си уморена само.

Той ми каза да изпълнявам няколко рецепти и метода, като ми ги продиктува. По това време оперната управа ми предложи да изнеса ролята на Царицата на нощта от операта „Вълшебната флейта" на Моцарт.

– Учителю, моля Ви сега да нямам изпити от тежък характер!

– Ти ще издържиш и този изпит! Че тогава ще видим! Всичките тези лоши мисли и смущения са от лошите мисли на неприятелите ти. Те са като мравчената киселина. Толкова са безопасни те.

– Учителю, подиграват се на брат Христо и на мен. През време на репетициите започват да говорят против Вас и наблюдават лицето ми, за да видят ефекта от изказванията си.

– Ти ще ги търпиш с Любов, така по-скоро ще ликвидираш (кармата) с тях и Бог ще те освободи!

Още малко ще пееш в света

10.04.1943 година – Изгрева – София.

След няколко дни, в Неделя, отидохме с брат Христо на беседа. Преди да влезем в салона, се качихме и целунахме ръката на Светлия Учител. Той ме погледна право в очите и каза:

– Ние трябва да оставим всяка душа свободно да се развива и да расте. Никой няма право да откъсне едно цвете само за себе си.

Аз казах:

– Учителю, няма по-високо нещо от това, човек да люби Бога. Аз желая всички гениални и талантливи души да дойдат при Вас и да служат на Господа!

След беседата с брат Христо се качихме пак при Учителя. Той каза:

– Ти ще внимаваш! Гърлото ти принадлежи само на Бога! Твоето гърло трябва да бъде свободно! Още малко време ще пееш в света. После свободно ще пееш за Господа, след като преминеш малко изпитания.

Обърна се към брат Христо:

– Ти ще обикнеш всички, които се влюбят в нея. Между нея и тези, които я обичат, по-добре да има по 2, 3, 5, 6 души, които да смекчават атмосферата.

Господи, Учителю, дайте съзнание на всичките клетки на цялото ми тяло, за да мога да направя жива връзката с Божественото в Природата!

01.04.1943 година – Изгрева – София.

Тази вечер Венцислав трябваше да тръгне за Берлин. Той искаше да си скъса билета и да остане тук, в България. Брат Христо му каза, че Учителят най-добре ще реши този въпрос. Излязохме на площад "Славейков" да потърсим такси, защото времето беше твърде напреднало и нямаше да успеем да отидем, да се върнем и да стигнем навреме на гарата. Поради военното положение, никакви таксита не се намираха на обичайните места. Най-после, пред киното на площад "Славейков", намерихме такси и шофьорът ни поиска 750 лв. Цената беше твърде висока, но нямаше време за губене и ние се качихме на таксито, което бързо ни откара на Изгрева. Смрачаваше се вече. Видях как Венцислав се просълзи, когато се показаха балкона, джамлъка и къщата, в която живееше Учителя. Ние бързо се изкачихме по стълбата, горе на площадката, пред стаята. Почукахме. Учителят отвори и застана на прага. Беше облечен в съвсем нов, светъл костюм. Косата му блестеше и лицето му излъчваше светлина. Той дъвчеше нещо като бадем или лешник в устата си. Венцислав започна да му говори тихо:

– Учителю, аз не искам да замина за Берлин. Тук искам да остана, при Вас. Харесва ми гората и водата тук. При Вас е много хубаво. Аз искам да Ви посещавам и да слушам като ми говорите. Ако Вие кажете, аз няма да замина за Берлин. Не ми се отива там.

Учителят светло се усмихна и вместо да отговори на него, сведе погледа си към мен и каза:

– Ти си герой! Ти ще издържиш изпита си с диригента!

Аз изтръпнах на мястото си. По това време имах сериозен изпит. Небето ме изпитваше, дали съм силна. Учителят ме предупреди, преди известно време, че ми предстои такова изпитание. И сега, вместо да отговори на Венцислав, той се обърна първо към мен. После каза и на него:

– Ти трябва да заминеш! Вие, рекох, ще се слушате със сестрата по радиото. Ти, каквото научи тук, ще го приложиш сега там, в Берлин. Ти ще отидеш там, където работата те чака, а не там, където ти е приятно. Гледай да се движиш по пътя на най-малките съпротивления.

Пожела му добър път. Каза му да се моли и да държи връзката си с Бога. Ние се върнахме с колата в града и Венцислав замина същата вечер за Берлин.

Господи,

Отвори ушите ни, да чуваме Божествената хармония!

Отвори очите ни, да видим чудната красота на величествената природа!

Отвори сърцата ни, да почувстваме пулса на цялата вселена!

По пътя на малките съпротивления

28.03.1943 година – Изгрева – София.

Днес преди обяд отидохме тримата – брат Христо, Венцислав Янков и аз при Великия Учител. Когато пристигнахме на Изгрева, Учителят се показа горе на стълбата и слизайки от нея, каза на брат Христо:

– Вие закъсняхте, защото се връщахте!

Действително, брат Христо и Венцислав Янков се върнаха от трамвайната спирка, за да ме вземат и мен, та да отидем заедно и тримата. Учителят ни прие с Божествена Любов. Той се обърна към мене и каза:

– Ти, когато дадеш концерт, можеш да сложиш няколко номера от окултните песни.

– Учителю – казах аз – например много ми харесват като концертен номер някои от Българските песни.

Учителят поясни:

– Окултното пеене е неподражаемо. Ти ще покажеш на музикалния свят, че има нещо повече от това, което те разбират в пеенето! Например, устройството на цигулката трябва да се видоизмени, защото от окултно гледище, тя трябва малко да се видоизмени! Това видоизменение ще дойде, когато хората се проникнат от едно вътрешно музикално чувство! Тонът на цигулката най-много се приближава до човешкия глас. Хора с груби чувства и страсти имат груб глас, който съответства на характера им. Злото може да отстъпи само пред музиката.

В бъдеще композиторите ще вземат мотиви от окултните песни. Кой от композиторите в миналото е познал Божествената Любов?

Ние мълчим. Учителят отговори сам на въпроса си:

– Никой от тях не е познал Божествената Любов.

Учителят се обърна към Венцислав и му каза:

– Ти, като свириш, някога ще свириш за ума си, някога ще свириш за сърцето си, а някога ще свириш за душата си.

– Ти – обърна се към мен – като пееш в операта, не възприемай техния начин. Твоята душа ще те свърже с възвишения свят, където ще чуеш песента на ангелите. В Божествения свят всички същества пеят и свирят! Вие, рекох – като гледаше ту мен, ту Венцислав – трябва да избягвате големите съпротивления в живота. Вие трябва да се движите по пътя на малките съпротивления! Един добър пианист докосва с пръстите си клавишите на пианото така, че да предаде в тоновете влиянието на планетите, чрез всеки пръст на ръката си. Паганини е достигнал това изкуство, отчасти и Лист.

– Учителю, кои са планетите, които влияят на пръстите на ръката? – попита Венцислав.

Учителят каза:

– Дясната ръка е на ума, лявата ръка е на сърцето. Между умът и сърцето не трябва да има стълкновение, те трябва да се движат хармонично.

Учителят улови с пръстите на лявата си ръка, палеца на дясната и каза:

– Този пръст е под влиянието на Божествения промисъл и държи всичките други пръсти. Показалецът е под влиянието на Юпитер. Средният пръст е под влиянието на Сатурн. Следващият пръст е под влиянието на Слънцето и малкият пръст е под влиянието на Меркурий.

Окултният музикант трябва да дисциплинира цялото си тяло, всичките си клетки и вътрешните си органи; да трептят под ритъма на музиката, която той свири, или пее. Същото се отнася и за певеца.

Една сестра ни покани да обядваме. След обяд Учителят пак ни покани в приемната стая и каза да почакаме. Изкачи се по стълбата в горната стая, за да си почине. Там се забави не повече от половин час. Аз полегнах върху кушетката, а през това време брат Христо тихичко разговаряше с Венцислав.

Дойде и Учителят отгоре. Носеше цигулката си. Настрои я и започна да свири много тихо, Божествено... Ние и тримата го слушахме с благоговение. Постепенно той засилваше свиренето, докато стигна до форте, фортисимо и постепенно започна пак да затихва свиренето си, докато стигна до едва чувано от нас. Той обясни:

– Тази песен е "Мирът иде!" Всяка сутрин, невидимите същества така слизат от горе, с първия слънчев лъч. Те идат отгоре, много отдалече и постепенно се приближават и когато Слънцето стигне на зенита си на обяд, това е изразено с фортисимото и постепенно те се отдалечават, когато Слънцето залезе. Ако тази песен се изпълни по всичките окултни правила, от идейните певци, хорове и оркестри, Мирът ще дойде на земята!

На масата пред Учителя имаше нови, току-що отпечатани беседи „Да ви се даде". Преди няколко дена брат Христо беше ми донесъл вече една от тези беседи и аз я бях прочела.

– Учителю – казах аз – когато прочетох тази книга, с беседите ви, помислих си: „Ако съберем всичките богатства и скъпоценности в света, те нищо не струват пред едно редче само от тази книга"; и по-тихо му прошепнах – Учителю, всички гении и таланти ще дойдат при Вас и ще служат с изкуството си на Господа.

Той взе от масата една от тези книги и я поднесе на Венцислав. Ние с брат Христо настояхме:

– Учителю, надпишете му книгата!

Учителят каза на Венцислав – да отвори страница 226 и да прочете на глас. Падна се нещо много хубаво върху стиха: "Гдето са събрани двама или трима в мое име, и аз съм между тях!"

Внушението

25.03.1943 година – Изгрева – София.

Днес отидохме през гората с брат Христо при светлият Учител. При него имаше посетители. Влязохме в салона и почакахме малко. Учителят ни прие.

— Учителю – казах аз, – присъствах на една генерална репетиция в операта зад кулисите на сцената. Бях свидетел на предсценичните трепети на една артистка, която за първи път излизаше пред публика. Тя си внуши, че не може да пее и да издаде никакъв звук от ларинкса си. Стоеше неподвижно и гледаше втренчено пред себе си. Театралният лекар каза, че тя е абсолютно здрава?

— Внушението играе важна роля при пеенето. Това внушение може да се предаде отвън или отвътре. Отрицателното внушение и самовнушение са гибелни за гласа. Певецът трябва да познава връзката на гласовия орган с душата и духа. Певицата не е направила връзката с Бога. Отрицателните внушения идват от черната ложа.

Музиката, пеенето и свиренето превръщат енергиите. Пеенето е сила, пеенето е магия. Без пеене не съществува права мисъл. Никой не може да влезе в Рая, ако не може да пее. Добрите певци са и добри хора. Лошият човек не може да пее. В пеенето е скрита азбуката на Новото учение! Пеенето е Божествено благословение!

— Да запиша ли "Новото Битие" с ноти – попитах аз.

— Ти сега така го пей, както си го научила! То ще му дойде времето! Ние ще го изнесем пред сестрите и братята след сутрешната беседа. Аз ще го свиря и ти ще го пееш! После ще го изпеем на едно място където има седем морета и планини, и равнини!

Аз се учудих:

— Че кое ли ще е това място, Учителю?

Той се усмихваше... Ние с брат Христо извикахме възторжено:

— Рила, Учителю!

Учителят потвърди и каза:

— Човек, на когото постъпката е чиста не прави погрешки. Тогава той пее. Кой е основният тон на мекотата? "СОЛ". Без Любов никой не може да пее. Не може да се пее правилно, ако не се хармонизират мислите и чувствата на постъпките. Господ казва чрез един от древните Пророци: "Обърнете се към мене, за да се научите да живеете добре!" Добрият живот включва в себе си: прави мисли, чувства и постъпки, и пеенето, и свиренето, и поезията.

— Учителю, пред прозореца ми на дървото, идваше миналата пролет един славей. Той пееше чудни вариации. Веднъж като го слушах, почувствах, че колоратурното пеене на физическия свят подражава на славея. В духовния свят подражава пеенето на ангелите.

Учителят каза:

— Славеите дават добри уроци на хората. В техните вариации има много трели. Не всички певци знаят изкуството да пеят трели. Трелите не се постигат със заучаване или с упражнения. Трелите са украшения на музиката.

– Учителят се обърна към мен и каза:

— Ти да внимаваш! Не раздавай от капитала си!

Брат Христо каза:

— Учителю, да се направи от „Новото Битие" една композиция с хор, оркестър, и солисти и да се изпълни на открито.

Учителят много се зарадва и добави:

— Певците да не се явяват изведнъж. Най-напред ще излезе един певец и ще запее сам и сетне втори, и т.н. Певците да бъдат седем!

— Учителю, – попитах аз – какъв глас да бъде първия певец? И къде ще се изпълни?

— Най-напред ще излезе да пее един бас. Това творение ще се изпълни в трите свята. Вие, рекох, скицирайте всичко това! То ще се пее и с движение.

Учителят извади най-хубавата си цигулка и тихо изсвири "Мирът иде". Той свиреше Божествено! Завърши много тихо. Ние и тримата мълчахме известно време. Аз носех в чантата си беседите от томчето "Отворени форми". Вътре имаше напечатано едно упражнение за пеене "Слушам". Аз тихо го изпях. Учителят каза:

— Това упражнение не е хубаво да се пее, защото буквата Ш, в думата "Слушам", го прави материалистично.

Учителят пожела да му дам томчето "Отворени форми". Той запрелиства няколко страници и вътре в тях откри някакъв дефект в печатането (листа беше прегънат). Той прати брат Христо да вземе друг екземпляр от брат Боев и да го донесе. Подари ми го и каза:

— Ако ти кажат, че някой тон не е чист, ти ще им кажеш: "Вашите камертони не са точни, не са чисти!"

И той събра пръстите си на дясната ръка, като издаде само показалеца и средния си пръст и с тях чукна по коляното си и ги приближих до ухото си, като че ли слушаше звученето.

Ние станахме прави, целунахме святата му десница и си отидохме в града.

25.03.1943 година – Изгрева – София.

Днес отидохме през гората с брат Христо при светлият Учител. При него имаше посетители. Влязохме в салона и по-чакахме малко. Учителят ни прие.

— Учителю – казах аз, – присъствах на една генерална репетиция в операта зад кулисите на сцената. Бях свидетел на предсценичните трепети на една артистка, която за първи път излизаше пред публика. Тя си внуши, че не може да пее и да издаде никакъв звук от ларинкса си. Стоеше неподвижно и гледаше втренчено пред себе си. Театралният лекар каза, че тя е абсолютно здрава?

— Внушението играе важна роля при пеенето. Това внушение може да се предаде отвън или отвътре. Отрицателното внушение и самовнушение са гибелни за гласа. Певецът трябва да познава връзката на гласовия орган с душата и духа. Певицата не е направила връзката с Бога. Отрицателните внушения идват от черната ложа. Музиката, пеенето и свиренето превръщат енергиите. Пеенето е сила, пеенето е магия. Без пеене не съществува права мисъл. Никой не може да влезе в Рая, ако не може да пее. Добрите певци са и добри хора. Лошият човек не може да пее. В пеенето е скрита азбуката на Новото учение! Пеенето е Божествено благословение!

— Да запиша ли "Новото Битие" с ноти – попитах аз.

— Ти сега така го пей, както си го научила! То ще му дойде времето! Ние ще го изнесем пред сестрите и братята след сутрешната беседа. Аз ще го свиря и ти ще го пееш! После ще го изпеем на едно място където има седем морета и планини, и равнини!

Аз се учудих:

— Че кое ли ще е това място, Учителю?

Той се усмихваше... Ние с брат Христо извикахме възторжено:

— Рила, Учителю!

Учителят потвърди и каза:

— Човек, на когото постъпката е чиста не прави погрешки. Тогава той пее. Кой е основният тон на мекотата? "СОЛ". Без Любов никой не може да пее. Не може да се пее правилно, ако не се хармонизират миелите и чувствата на постъпките. Господ казва чрез един от древните Пророци: "Обърнете се към мене, за да се научите да живеете добре!" Добрият живот включва в себе си: прави мисли, чувства и постъпки, и пеенето, и свиренето, и поезията.

— Учителю, пред прозореца ми на дървото, идваше миналата пролет един славей. Той пееше чудни вариации. Веднъж като го слушах, почувствах, че колоратурното пеене на физическия свят подражава на славея. В духовния свят подражава пеенето на ангелите.

Учителят каза:

— Славеите дават добри уроци на хората. В техните вариации има много трели. Не всички певци знаят изкуството да пеят трели. Трелите не се постигат със заучаване или с упражнения. Трелите са украшения на музиката.

– Учителят се обърна към мен и каза:

— Ти да внимаваш! Не раздавай от капитала си!

Брат Христо каза:

— Учителю, да се направи от „Новото Битие" една композиция с хор, оркестър, и солисти и да се изпълни на открито.

Учителят много се зарадва и добави:

— Певците да не се явяват изведнъж. Най-напред ще излезе един певец и ще запее сам и сетне втори, и т.н. Певците да бъдат седем!

— Учителю, – попитах аз – какъв глас да бъде първия певец? И къде ще се изпълни?

— Най-напред ще излезе да пее един бас. Това творение ще се изпълни в трите свята. Вие, рекох, скицирайте всичко това! То ще се пее и с движение.

Учителят извади най-хубавата си цигулка и тихо изсвири "Мирът иде". Той свиреше Божествено! Завърши много тихо. Ние и тримата мълчахме известно време. Аз носех в чантата си беседите от томчето "Отворени форми". Вътре имаше напечатано едно упражнение за пеене "Слушам". Аз тихо го изпях. Учителят каза:

— Това упражнение не е хубаво да се пее, защото буквата Ш, в думата "Слушам", го прави материалистично.

Учителят пожела да му дам томчето "Отворени форми". Той запрелиства няколко страници и вътре в тях откри някакъв дефект в печатането (листа беше прегънат). Той прати брат Христо да вземе друг екземпляр от брат Боев и да го донесе. Подари ми го и каза:

— Ако ти кажат, че някой тон не е чист, ти ще им кажеш: "Вашите камертони не са точни, не са чисти!"

И той събра пръстите си на дясната ръка, като издаде само показалеца и средния си пръст и с тях чукна по коляното си и ги приближих до ухото си, като че ли слушаше звученето.

Ние станахме прави, целунахме святата му десница и си отидохме в града.