Светулка

13.03.1943 година – Изгрева – София.

Днес отидохме с брат Христо при Учителя, най-вече, за да попитаме, дали Венцислав Янков да остане в България или да замине за Берлин. По пътя из гората мълчахме. Когато пристигнахме на Изгрева, Учителят ни посрещна на Прага на приемната си стая. Ние влязохме в антренцето и аз му целунах ръка. След мен и брат Христо направи същото и за голямо мое учудване, каза:

– Учителю, аз си изпълних задачата с нея, оставям я на Вас!

След което излезе на двора. Аз тихо извиках. Безброй мисли връхлетяха в главата ми. Погледнах Учителя в очите и казах:

– И аз си отивам!

Излязох също на двора, като застанах до брат Христо.

– Новобранци! – назова ни Учителят и ни покани в трапезарията, да се нахраним. Аз седнах до него; а брат Христо – от дясната страна на масата. Сервираха чорба от зрял боб.

Брат Христо тихо напомни:

– Учителю, аз не ям фасул!

– Можеш да ядеш от него! – отговори Учителят. След това взе три хапки бял, мек хляб, отчупваше ги последователно, потапяше ги в солницата и ги подаваше една след друга на брат Христо, като пресягаше пред мен и ми каза:

– Той ще плати! Той е чист, но мястото, където сега ходи, е пълно с пиявици. Мястото е ниско. Той стъпва бос. Сега тези пиявици спят, но ще дойде ден, когато те ще се изправят и ще искат да пият кръвчицата на чист човек, но ние няма да им позволим това! Ние ще му помогнем! Ние с щипци ще ги хванем, ще ги сложим в стъкленици и ще ги запушим! Аз прошепнах:

– Учителю, нищо не разбирам!...

Продължихме да се храним и все мълчахме. След обяд Учителят ни покани пак в приемната стая. Още като сядах на стола, попитах:

– Учителю, какви са тези стъкленици, нищо не разбирам!

– Рекох, гробът! – Настана дълго мълчание. – Ти, рекох, да се пазиш! Извора не трябва да увеличава или да намалява водата си за никого, нито да увеличава бързината си! Изворът трябва спокойно да си тече и да не изменя своя път! Човек не трябва да се привързва към никое смъртно същество, но да обича Бога и да му служи! Ти да не приемаш човешката любов! Божествената Любов е неизменна! Заради никой, ти не трябва да намаляваш или да увеличаваш водата на извора си, нито да измениш посоката на своите мисли и убеждения! Слънцето отдалеч грее и топли всичко живо. Ти не прави изключение за никого! Ти трябва да спазваш разстоянието между точките на зенита, между хората. Ти не трябва да бъдеш нито много близо, нито много далече, но на точното разстояние, откъдето няма да се наруши нищо от Божественото в човека. Свещта не трябва да стои близо до огъня, защото ще се стопи.

Ти трябва да спазваш известни правила:

Правило 1) Ти да не угаждаш на хората. Интересувай се от мнението на Бога, не слушай мнението на хората;

2) Талантът е притежание на душата. Когато душата има един принцип, тогава Бог работи в нея;

3) Когато се дойде до принципа на петте добродетели – Любов, Мъдрост, Правда, Истина, Добродетел, не прави никакви компромиси и никакви отстъпки;

4) Когато хората ти задават въпроси, никога не бързай да отговориш. Свържи се с Бога и провери първо;

5) Когато някой ти изпрати една мисъл, не бързай да се усмихнеш. Първо я провери и тогава се усмихвай;

6) На физическия свят ти си в женска форма. В духовния свят ти си в мъжка форма. По сърце ти си дете, по ум ти си мъж. Не се поддавай на ничия воля;

7) Никога не бързай да уредиш работите си. Остави Бог да ги уреди. Което е дошло, дошло е без да мислиш. То ще си отиде, без да се тревожиш;

8) От никого не вземай нищо, нито за ядене, нито за пиене, нито за обличане. Носени дрехи не приемай от никого;

9) Дрехи, носени от тебе, или шапка, или обувки, не давай на никого;

10) Посрещни страданието без страх;

11) Във всичко умът ти да присъства;

12) На болния дай нещо, изпей му нещо, здравия да отиде да работи;

13) Когато се движиш по пътя на Истината, не се колебай, не се спирай, без страх върви напред;

14) Движенията ти да бъдат съзнателни и естествени;

15) Не огорчавай и не оскърбявай Божественото. За никакви блага не продавай чистотата си;

16) Заради Любовта всичко претърпявай! Не оскърбявай нито твоя Господ, нито Господа, който живее в другите души;

17) Не се обръщай назад, но върви само напред! Никога не се връщай от пътя си назад! Върви само напред!;

18) Чужди подаръци не приемай. Свои подаръци не подарявай на никого;

19) Не приемай съвети от невежи хора;

20) Избягвай хората с отрицателен магнетизъм и електричество;

21) Не се продавай за хляб! За силния стани вода (мек). За слабия стани мост (хляб);

22) Мястото, на което Бог те постави, никога не го сменяй;

23) На път на никого не помагай. Не се радвай, когато неприятелят ти падне;

24) Дръж правилна връзка с Бога! Не примирявай хора, които се карат. Не примирявай неприятели, защото ти ще заплатиш заради тях!

– Учителю, много Ви благодаря за всичко, което ми казахте. Дайте ми възможност да извърша волята Божия и да издържа изпитите си. Учителю, аз идвам при Вас, да се уча на окултната музика, новото пеене. Все едно, че нищо не съм учила до сега. Да започна отначало и Вие да ме учите на ангелското пеене. Аз искам да забравя всичките си знания и Вие да ме учите.

Станах права и изпях песента "Вътрешният глас на Бога". Той с любов и търпение ми показа изпълнението на песента. Докато Той настройваше струните на цигулката си, ние с Брат Христо го попитахме, дали Венцислав Янков да отпътува за Берлин, или да остане в България? Учителят затвори очите си, помисли малко и каза:

– Той трябва да замине. Малкото, което е получил, да го приложи. Той пак ще се върне.

Учителят започна да свири една много красива мелодия с модулации*. И запя:

"Божествена Любов душа ми озари и изпълни сърцето ми с лъчи. От дълбоки глъбини повдигна Духа ми във висини. На крилете си благословени, от Божия поглед озарени, озарени. От Божия поглед озарени. Любов ме озари, Любов ме озари, душа ми разшири, душа ми освети, духът ми укрепи и благост в мен всели, и благост в мен всели, и благост в мен всели".

Учителят постепенно затихваше накрая на песента. Аз записах Божествената песен. Ангелите пригласяха на Учителя! Той спря да свири и каза:

– Вие ще видите ли Венцислав?

Брат Христо отговори:

– Той ще дойде при сестрата.

Учителят се обърна към мен:

– Вие пейте песните с него.

– Да, Учителю, ние пеем някои от песните с него, но само тези, на които съм направила акомпанимент за пиано.

Откровение:

Господи, как да изразя благодарността си?! Учителю, помогнете ми да ликвидирам по-скоро кармата си с операта, свободно да служа на Господа и да славя с живота си и песента си Неговото име и Вашето име, Учителю!

__________________ * Модулация — музикален ход, с който мелодията преминава от една в друга тоналност. (бел. ред.)

Върнатото ограбено

3-ти март, 1943 година – Изгрева – София.

Тази сутрин, въпреки студа, тръгнах сама към Изгрева. Брат Христо ме чакаше нагоре по шосето. Предната вечер се бяхме уговорили да се срещнем в определен час. Причината, която ме водеше при Учителя, беше неприятната случка, която имах вчера по обяд.

Разправих откровено всичко на Учителя. Брат Христо обясни, че хазаите ми месеци наред го тормозели. Следели го като идва при мен, отвеждали го в друга стая и го уговаряли да махне гълъбчето и канарчето ми и да спре свиренето и пеенето ми. Брат Христо им обещавал всичко, само да не ме безпокоят. Всичко това той старателно криел от мен.

– Учителю, в момента, както сипвах сварен грах в една алуминиева чиния, за да обядвам, брат Христо влезе при мен бледен и разтревожен, заедно с него се втурнаха и хазаите, и неприятната сцена стана вече пред мен. Брат Христо започна да ме уговаря – да махнем гълъбчето и канарчето от стаята. Изненада ме това, че застана на тяхна страна.

Като че ли една сила извън мен запрати чинията от ръцете ми към тавана. Тя полетя и падна на земята...

– Учителю, кажете ми направо. Аз ученик ли съм?... Те как понасят гугутките и врабченцата, които пеят по клоните на голямото дърво, непосредствено до отворения им прозорец?... По някой път протестирам срещу неправдата в света! Не мога да се въздържа да не протестирам!...

Учителят ме погледна спокойно, усмихна се и ми каза:

– Ти протестираш, защото са те ограбили в миналото. С това протестиране, ти връщаш назад ограбеното.

– Ти какво правиш, например, като се наядеш повече? Не се безпокой! Ти, с този жест, връщаш ограбеното от миналите ти съществувания.

– Не разбирам, Учителю! Обяснете ми с пример.

– Един турчин решил да продава фесове в близкия град. Натоварил ги на камилите си и тръгнал. Пътят му минавал през една гора с високи фурми. Той се спрял да си хапне и да си почине. Нахлупил си феса и сладко задрямал. Като се събудил видял, че камилите седят на мястото си, но фесовете ги няма. Нито един фес не намерил върху тях. Когато повдигнал очите си нагоре, видял, че всички маймуни подскачали весело с фесове на главите си. Той започнал да ги замеря с камъчета, да върнат фесовете му, но те го замеряли с фурми. Времето бързо минавало и той, в силно отчаяние, снел феса от главата си, пуснал го на земята и извикал: "Аллах, помогни ми!" След този жест, тутакси всички фесове полетели на земята, той ги натоварил на камилите и продължил пътя си към града.

– Те не изпускат случая да ми кажат нещо лошо за Изгрева и за Вас, Учителю!

– Като вързали коня и кучето, след време намерили коня умрял, с въжето на шията си, а кучето прегризало въжето си и извоювало свободата си. За този случай добре е, рекох, да вземеш пример от кучето, тоест, ти не трябва да отстъпваш на хазаите си. Досега ти си отстъпвала, сега те ще отстъпят! – каза строго Учителят. – Светията не трябва да отстъпва на грешника. Всичко ще се уреди! След време, ти се премести в друга квартира!

Чак сега вече се успокоих. Брат Христо недоумяваше, че Учителят пак ме оправда.

Забравих скръбта си. Стана ми леко и радостно на душата. Из пътя не ходех, а хвърчах!...

Господи, благодаря Ти, че ме доведе при Учителя!

25.11.1943 година – Изгрева – София.

Днес февруарското Слънце весело грее. Започнах да почиствам и подреждам стаята си. В разгара на работата ми ме изненадаха брат Христо и Венцислав Янков. Снощи решили тримата да посетим Учителя и да му изнесем един концерт. В първия момент помислих да откажа, защото не ме предупредиха от вчера, но щом е за Учителя... Бързо се облякох, взех нотите и тримата се озовахме на Изгрева. Учителят ни прие с радост. Венцислав му каза, че иска да му посвири на пианото в салона и аз прибавих, че искам да му попея.

— Днес времето е музикално — каза Учителят.

Той ни покани в салона. Ние се изкачихме на сцената. Най-напред Венцислав изпълни пиеси от Бетховен и Бах. Аз изпях "Имаше человек", "Страшен беше вятъра" и "Каста Дива" от В. Белини. Учителят седна пред катедрата. Салонът беше почти празен, но после дойдоха много слушатели и се напълни. Борис Дряновски усилено ни снимаше докато свирехме и пеехме на сцената. След концерта тръгнахме към стаята на Учителя. Братът с фотоапарата ни проследи и започна да ни снима.

Учителят застана по средата между нас. По едно време той влезе за малко вътре и излезе с шапката си на главата. Явно беше, че той позира пред фотоапарата, защото при други подобни случаи не позволяваше да го фотографират. Брат Христо заставаше ту до Венцислав, ту до мен. Аз застанах до сърцето на Учителя и не отстъпих мястото си на никого.

След като брат Борис Дряновски си направи снимките "до насита", ние влязохме в приемната стая на Учителя. Венцислав Янков каза шеговито: "Учителю, сложете тук едно пиано. Аз искам само на Вас да свиря." Аз подех в същия тон: "И аз искам само на Вас да пея, Учителю!" Той смеейки се каза:

— Хубаво, хубаво!

— Учителю, — каза Венцислав Янков — в Берлинските катедрали съм виждал творби от Бах, Хендел, Хайдн, написани без текстове.

— Тази музика е мистична — каза Учителят.

— Учителю, — казах аз — много е хубава акустиката в салона, където говорите! Атмосферата е лека, чиста, особено като се влезе в салона след беседа! Винаги, когато съм Ви пяла, се връщам изпълнена с Божествено вдъхновение, с небесна сила. Ставам смела и решителна и не стъпвам по земята, а хвърча от радост и веселие!

Тримата станахме прави и целунахме ръка на Учителя.

Брат Христо вдъхновено рече:

— Учителю, ще пребъде Словото и музиката Ви между всички человеци, между всичките народи и във всичките светове: физическия, духовния и Божествения!

21.1.1943 г. - Изгрева - София.

От утре започвам усилени репетиции с Ерик Ортман, главен диригент на Берлинската Фолкс Опера, който гостува в България. Заедно с него пристигна и синът на Янко Янков (първи флейтист в Операта) – Венцислав Янков. Под диригентството на Ерик Ортман, щях да пея във "Фиделио" от Бетховен в сряда вечерта, на 27 януари, а Венцислав Янков щеше да свири като солист с Филхармонията под диригентството на Ерик Ортман в четвъртък, на 28 януари. Бащата Янко Янков дойде при мен на 23 януари да търси брат Христо и веднага го заведе при Венцислав, който не се чувстваше добре.

Днес 21 януари отидохме с Брат Христо при Учителя по обяд. Часът беше един. Учителят ни чакаше на балкона. Поздрави ни и ни прати в трапезарията да се нахраним. След това ни прие и ние останахме при него до 5 часа и половина. — Учителю, – казах възторжено аз – всеки ден сутрин и след обяд репетирам с Едмондо Де Веки, Маестро, Главен диригент в "Скала Ди Милано", който гостува сега в България. Той много харесва гласът ми, Учителю, и ми предрича светло бъдеще. Състоя се изпит пред художествената управа на операта и пред Маестро Де Веки. Този изпит се наложи поради това, че се явиха пет претендентки за ролята на Розина от операта "Севилският бръснар", която ще се възобнови от Маестро Де Веки и премиерата и следващите няколко представления ще бъдат дирижирани от него. Петте „Розини" са: Мария Милкова-Золотович - примадона на Операта, Младенка Ангелова, Серафина Динева, Божанка Димитрова и аз. Изпита стана ненадейно за мен, не бях предупредена. След обяд, в четири часа, имах репетиция на "Севилският бръснар", с Атанас Маргаритов. Понеже бях уморена от физическа работа, не пеех с пълен глас, а "маркиpax". Изведнъж вратата се отвори и влязоха директора Петко Стайнов и Маестро Едмондо Де Веки. Непосредствено след тях влязоха и четирите претендентки за ролята на Розина. Изпитаха ни на едни и същи места от операта, посочени от Маестро Де Веки и той хареса мен за премиерата. Учителю, той е бил силно наранен или от бомба или от друго оръжие. В задната част на главата му, там дето е малкия мозък има зараснала дълбока рана. Дясната му ръка има само три пръста. Той дирижира с черна ръкавица и палката му е прикрепена с ластик за ръката му.

Не знам дали гениалността беше последствие от това нещастие, но видях как прелисти за около минута едно ново българско произведение, което виждаше за пръв път, след което захвърли нотите и започна да дирижира наизуст...

С маестро Де Веки разговаряме на френски език. Каза ми възкликвайки с недоволство "Basta terribile!" (Стига, ужасно!), скъса каденците от нотите ми, пяни преди от бившата примадона от операта и на тяхно място много сръчно ми написа с лявата си здрава ръка, каденците на Тетрацини, конто се пеят от най-добрите колоратурки в "ёСкала Ди Милане". "Аз – каза ми той, — така ще Ви приготвя в тази роля, че спокойно ще можете да гостувате и в най-големите сцени на Европа."

Снощи, Учителю, след репетицията в неговата стая, Маестро Де Веки ми каза на френски: "Защо бързате? Жена ми ще дойде след няколко дена. Аз скучая тук самичък. Ако обичате елате да вечеряте с мен в ресторант "България" и след това ще отидем някъде!" Аз много любезно и учтиво му отказах, Учителю, и сега си мисля дали не се е разсърдил?

Учителят се усмихна особено и ми подаде една от неговите беседи на немски език — "Учителят говори".

"Ти ще надпишеш тази книга за него. Може и на италиански език да я надпишеш и ще му я подариш и той ще разбере защо си му отказала поканата."

— Какво да пиша, Учителю?

— Пиши му: "Любовта ражда добро! Доброта носи живот, светлина и свобода!"

— Учителю, преди няколко дена си прочетох малко на френски език от оная книга, дето Вие ми я подарихте след концерта ми, на 9 януари 1941 година. Дълго време гледах подписа Ви и буквите на моето име, което надписахте вътре на първата страница. Почувствах, че всяка Ваша буква открива за мен един чуден, непознат свят. А те всичките букви пък заедно ми говорят и ми пеят небесни, безсмъртни мелодии. Колко хубаво говорите, Учителю, за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за Правдата и Добродетелта. Учителю, Вие сте ги предали с несравнима поезия и музика, така че всички да ги разбират.

Учителят божествено се усмихваше. Брат Христо каза:

— Преди няколко дена, Вие Учителю, не слязохте в салона на беседа. Тогава един брат цитира думи на Христа и те звучаха тъй сухо, не тъй както, Вие Учителю, ги произнасяте!

Учителят каза:

— Те представляват една ябълка от гипс, а аз давам една жива ябълка.

Аз извадих от чантата си портрета на световния тенор Тито Скипа, който пристигна от Триест. Този портрет ми беше изпратен лично от него. Учителят дълго време разглежда портрета и каза:

— Той има добре оформена брада и е твърде общителен. Има също социално чувство с широта. Подписът му показва, че той се движи в много определена посока, между две релси. Отдолу двете черти, означават "диез", което означава възкачване, повишаване.

Брат Христо разказа:

— Учителю, Тито Скипа се разхождал из централните улици в София, със секретаря на министъра на просветата, Йоцов. Те се разхождали по улица "Цар Освободител". Тито Скипа, току що бил пристигнал от Италия. На улицата видели афиши за премиерата на операта „Отвличане от сарая". Тито Скипа пожелал да чуе българска премиера. Същата вечер, двамата заели ложа в операта. Аз продължих:

— След второто действие, Тито Скипа останал възхитен от моята игра и пеене. Той харесал моя глас и пожелал секретаря да го заведе в ложата на директора и от там, те дойдоха пред вратата на моята стая-будоар*. Жените тъкмо ме преобличаха за трето действие. Почука се на вратата и влязоха Тито Скипа, заедно със секретаря на министъра, и Дик Марцело, диригент в "Скала Ди Милане", също и голям пианист. Ние разговаряхме на френски език. Секретаря на министъра бързо стенографираше разговора.

Прочетох на Учителя този разговор, който секретарят ми беше изпратил в един плик по пощата, заедно с едно писмо от Тито Скипа, връчено му преди неговото заминаване от България.

Ето съдържанието:

Скипа: Bravo! Mes fetititations! Vous chantez tres, tres bien!

Л. Табакова: Je chants mieux dans "Lucia" et "Barbier de Seville".

Скипа: Je le croix bien!

Л. Табакова: Vous ne trouvez, que je sui tres mal grimme?

Скипа: Pour une belle voix, cela ne pas inportente!

Скипа: Браво! Моите поздравления! Вие пеете много, много хубаво!

Л. Табакова: Аз пея по-добре в "Лучия ди Лемермур" и "Севилският бръснар"

Скипа: Напълно Ви вярвам.

Табакова: Не намирате ли, че съм лошо гримирана?

Скипа: За един хубав глас това няма значение.

Ето и съдържанието на писмото:

"Уважаема госпожица Л. Табакова,

Позволявам си заедно с настоящото да Ви изпратя портрета на г-н Тито Скипа, даден от последния преди заминаването му от България, с молба да Ви го предам.

Господин Тито Скипа ми съобщи още, че от Италия ще Ви изпрати специално един голям портрет. В навечерието на неговото заминаване, господин Тито Скипа с приятно чувство си спомни за Вашата наивна изненада, когато го видяхте изправен до вратата на Вашата стая-будоар, дошъл да Ви поздрави по случай участието Ви в премиерата на операта "Отвличане от сарая". Извън думите му, че Вие пеете много, много добре и че имате красив металичен глас, с великолепни височини, той ми каза, че е искал да Ви каже още някои работи във връзка с Вашия хубав глас, но Вие страшно бързахте да се преоблечете за другото действие. Господин Тито Скипа възлага надеждата на Вас, да станете една много известна певица, тъй като намира във Вас много големи данни за това! Това негово мнение се споделяше от Дик Марцело, голям пианист, виртуоз и диригент в Миланската Скала. Господин Тито Скипа ме натовари още да ви съобщя, че би се радвал много, ако му пишете! Заедно с настоящото, използвам случая, уважаема госпожице, да Ви изкажа своите уважения и да Ви предам най-добрите си благопожелания.

Г-н Арнаудов"

След като прочетох горните редове на Учителя, той каза:

— Хубаво, много хубаво! Тито Скипа е човек, който държи на думата си.

Ти в живота си млада и скромна, но на сцената ставаш друга. Една гениална, известна певица на 45 години влиза в теб и пее! Тази певица е със световна известност! Тя отдавна е напуснала земята. Тя пее през тебе!

— Учителю, кажете името ѝ.

— По-добре сега да не знаеш името ѝ...

— Учителю, купих къщичка на гълъбчетата. Те си доближават човчиците.

Учителят ми отговори: — Така те си предават магнетизъм!

— Бялото гълъбче — продължих аз — се кланя по десетина пъти на сивото гълъбче, като чука с клюна си по пода и си друса главичката, а сивото му отговаря с "гу, гу, гу"!

— Те проявяват любовта си едно към друго. Това е Божественото вложено вътре в тях!

— Веднъж, Учителю, бях оставила в една супена чиния вода. Те и двете гълъбчета влязоха вътре и взеха да цапкат с крилете си и да се къпят...

Учителю, голям успех пожънах в ролята на Блондхен в операта „Отвличане от сарая". Сега режисьора се държи меко към мен.

— Когато мечката се облизва, тогава тя е опасна и се готви да направи зло. Ти трябва да намаляваш големите неща и да увеличаваш малките неща. Ето, Слънцето е на такова разстояние от нас, а изглежда голямо, силно, мощно.

— Учителю, преди няколко дена получих писмо от Невена Неделчева от село. И аз и отговорих.

Извадих моето и нейното писмо и ги прочетох на Учителя. Сестра Неделчева ми пишеше накрая винаги да се държа за ръката на Учителя. Той помисли малко и ми продиктува да и пиша следното:

"Всяка човешка мисъл е плод в Божествения свят и всяка човешка постъпка е сладчина в Божествения свят. Сокът и сладчината са вътре в плода. Значи, чувствата и постъпките са части на човешката мисъл."

— Учителю — казах аз. — След премиерата имаше банкет в салоните на зала "България". На дълги маси бяха насядали хорът и оркестърът. На друга дълга маса бяха седнали солистите, директорът Петко Стайнов, до него секретарят Георги Димитров. До мен седна Венцислав Янков. И срещу нас беше седнал баща му и брат Христо. Когато келнерите сервираха чашите за вината, Венцислав им казваше: "Тук на нас не давайте такива чаши! Ние сме въздържатели!" Пред всички той каза на баща си, като го буташе от долу под масата с крак: "Не си ми баща, ако пиеш това нещо!" Бяха налели ракия. Петко Стайнов и Георги Димитров му направиха забележка и казаха на баща му да не му позволява повече да го ограничава.

Учителят сърдечно се смееше.

Той отвори кутията, извади цигулката си и засвири една тъжна мелодия. Аз я записах. Учителят пееше и свиреше тази тъжна мелодия с неразбрани думи. Някакъв стар език. Той каза:

— Тези думи са на Ватански език:

"Вену Бахар, Салиму сенет. Туси Бахар, Вену сенет. Туси Бахар, Вену Бахар, Салиму сенет. Вену ил биют.

Биют. Биют. Биют."

Брат Христо попита:

— Какво означават тези думи, Учителю?

— "Люби и свободен бъди. Слушай вътрешния глас на Бога. Върви напред и не се колебай в пътя си". Заглавието на тази песен е "Вътрешният глас на Бога".

Тази песен много ми хареса. Тя ме свърза с един възвишен свят!

___________________ * Гримьорна (бел. ред.)

Школите на вокалното изкуство, Новото Битие — Четвърти Божествен ден

12.XI.1942 година – Изгрева – София.

Днес времето е ясно. Духа студен вятър. Брат Христо дойде по-раничко. Щяхме да ходим заедно в Министерството по работа. Аз настоях да отложим тази работа за друг път, за да отидем при Учителя. С трамвая стигнахме до семинарията и през гората се отзовахме на Изгрева. Учителят беше горе в стаята си. Изглежда, че ни видя през прозореца, защото слезе при нас, преди да се изкачим по стълбичката. Отключи вратата на приемната стая и ни покани да седнем. С брат Христо поговориха за една учителка и за Париж. След кратка пауза го попитах:

– Учителю, кое изкуство е по-старо, вокалното ли, или инструменталното?

Учителят затвори очите си, помълча и след като ги отвори, каза:

– Вокалното изкуство; пеенето е играло важна роля още от дълбока древност. Вокалната музика е много по-стара от инструменталната. Древните посветени, пратениците на Бялото Братство, започнали да служат в светилищата и храмовете и там те изучавали окултното пеене. Тези светилища са имали за цел да възвърнат человеците към Бога. В тия храмове, молитвите са се пеели за очистване и повдигане на человеците. Някогашните светилища и храмове, са днешните театри, опери и концертни салони. Това първоначално изкуство, пеенето, е служело на Бога. Днес то е изменило коренно своето предназначение и задача. Изкуството – пеене – е първото изкуство! Това изкуство е донесено от седемте дъщери на слънчевия бог Аполон. Те донесоха пеенето за синовете и дъщерите на Земята. Тези седем дъщери са седемте тона на гамата. Всички тези тонове имат по малко страдание. Най-весел е тонът СОЛ. ЛА е no-висок от тона СОЛ, но е по-тъжен. Пеенето е донесено от първите ученици на Бялото Братство, от света на ангелите. Тонът ДО е ангел, дрехата му е червена. Тонът РЕ е ангел, с оранжева дреха. Тонът МИ е ангел, дрехата му е жълта. Тонът ФА е ангел, със зелена дреха. Тонът СОЛ е ангел със светло синя дреха, и тонът СИ е ангел, със светло виолетова дреха.

Има две главни школи по пеене: Едната е еволюционна, другата е инволюционна. Инволюционната школа е на света, на удоволствията, на еротиката, на плътта. Еволюционната школа се дели на три главни отдела: Първи отдел: физически, втори отдел: духовен и трети отдел: Божествен. Физическият отдел ще се предава на девет планетни типа, по девет, плюс един, различни начини, и на дванадесет зодиакални типа, по дванадесет различни начини. Значи, двадесет и един, плюс един различни начини, методи. Същото се отнася и за духовния отдел и за Божествения отдел. Ученикът на еволюционната школа, трябва да е роден с гласови богатства и да има постоянство и търпение. Той трябва да има концентрирана и положителна мисъл! Той трябва да притежава благородни чувства и добро сърце. Има три вида певци: гениални, талантливи и обикновени. Всеки човек може да стане обикновен певец. Ти трябва да изучаваш мускулите на главата и каква роля имат те при пеенето!

– Учителю – казах аз – долната челюст играе много важна роля при пеенето, също и мускулчетата, които произвеждат движението на гръкляна и езика, играят съществена роля при пеенето.

– Ти също обърни внимание на мускулите на устните!

– Учителю, устните играят важна роля за дикцията и за изнасянето на тона в маската.

Учителят поясни:

– Колкото по-ясно произнесеш една дума, толкова по-лесно тонът се изкачва от гортана, в горните кухини на лицето и главата. След усилена деятелност, мускулите трябва да се оставят и в покой!

Аз извадих от чантата си една италианска школа по пеене – „Vacai". Преведох от френски език, каквото пишеше в увода на школата. Авторът подчертаваше, че от неговата школа са излезли певци със световна известност. По-нататък той подчертаваше, че не поставя гласа с вокали, но със срички, думи и цели изречения. Например в първия урок превода на текста беше: "Един ловец отишъл с кучето си в гората..." Учителят ме прекъсна:

– Тази школа не може да бъде хубава, щом ловецът е отишъл с кучето си в гората, да убива животните! Аз ще ви покажа и вие с брата ще напишете една нова школа по пеене, окултна школа с възходяши положителни идеи и думи. Вие скицирайте главите!

– Колко да бъдат, Учителю?

– Или 28, или 39 глави!

Учителят извади цигулката си и докато я настройваше, каза:

– Четвъртият ден от "Новото Битие" ще започне от тона ФА. Първият Божествен ден ще се пее andante (ходом). Свързани да бъдат тоновете.

– Може ли andante cantabile (течащо, пеещо)?

– Да! Хубаво е! Вторият Божествен ден ще се пее andante maestoso (течащо, майсторски), тържествено. Третият ден ще се пее като първия. Четвъртият ден, сега ще определим.

Учителят тържествено започна да пее и да свири Четвъртия ден. Брат Христо записваше думите, а аз следях мелодията. Ето думите:

"И рече Бог: Да грейнат светила на небесния простор! И стана така. И направи Бог две светила. Голямото да владей деня, а малкото – нощта. И направи Бог, че грейнаха звезди на небесния простор. И видя Бог, че всичко бе добро. И стана вечер и стана утро – ден четвърти."

Учителят повтори няколко пъти мелодията, а ние с брата пеехме след него. След кратка пауза попитах:

– Учителю, тази мелодия не трябва ли да се пее moderatо maestoso (умерено майсторски)?

– Да, хубаво е!

Пак изпяхме мелодията. Брат Христо попита:

– Учителю, Адам пеел ли е в Райската градина?

– Първият Адам е учил пеене в Райската градина и е пеел тоновете само с гласните букви. Съгласните букви се появили, когато той пожела да види Ева.

– Учителю, те пеели ли са заедно?

– С Ева, Адам е почнал да пее първите дуети в терци. Тогава и животните са говорели, както Адам и Ева. Първият фалшив тон, първите затворени интервали се появиха, когато се вмъкна и черният адепт*. Тогава Адам изгуби качеството на чистото пеене, на окултното пеене и изпя първият фалшив тон – тонът ФА. Адам и Ева изпяха първата любовна песен, без позволението на Господа и Бог проводи ангел с меч, да ги изгони от Райската градина. Като излязоха от Райската атмосфера, Те изгубиха изкуството си да пеят!

– Щом, само чрез Новата школа, учениците на Бялото Братство ще достигнат съвършенното пеене и ще се върнат в изгубения Рай, тогава те ще добият ли безсмъртие, Учителю?

– Те няма да умират, те ще станат безсмъртни!

Учителю, благодаря Ви! Да пребъде Божията Любов във Бялото Братство!

___________________

* Виж „Пътят на Ученика" – три събрани беседи от Учителя Беинса Дуно; София, 1992 г. (бел. ред.)

Учителят ми каза, четейки мислите ми:

– Ти напразно се безпокоиш. Онази, гениалната певица, която влиза в теб, тя ще пее и играе на сцената! – Той повтори онова, което и друг път ми беше казвал.

Предната вечер брат Христо ми донесе едно птиченце – червеношийка, което беше купил на пазара, от кафезите. Аз го сложих в къщичката за птички, но на сутринта го намерих умряло. Много плаках за него. Учителят ми каза, че то се е освободило, като си е заминало. Било му е мъчно без другарче.

След като се наобядвахме и след обичайните общи песни от братята и сестрите, Учителят ни покани в приемната стая. Като седна на креслото, той ми каза:

– Ти сега трябва да пазиш силите си. Не раздавай от капитала си! Ти, като оня петел от баснята, не давай сиренцето си! Един петел кацнал на един клон, с парченце сиренце в клюна си. Лисицата го видяла и седнала под дървото, и ласкаво му казала: "Петльо, ти си толкова голям певец, като тебе втори няма на Земята!" Петелът, поласкан от похвалите ѝ, отворил клюна си и изкукуригал, но изпуснал сиренцето и лисицата го лапнала. Тя го похвалила за хубавото му пеене. На другата година, лисицата пак пожелала да чуе гласа на петела, но той си научил урока. Най-напред изял сиренцето си и след това изкукуригал. Лисицата не останала доволна от пеенето му и се произнесла, че миналата година гласът му бил по-хубав, но сега го загубил. Учителят ни поясни:

– "Лисицата" е света. Ти задоволявай света, но не си давай сиренцето. Давай им само половината сиренце!

– Учителю – изплаках аз – освободете ме от операта!

– Не, ти трябва да минеш това посвещение. Този курс трябва да го минеш.

– Учителю, преди няколко дена пях в операта "Марта", ролята на Лейди Хариет. Пях добре и не подозирах, че в министерската ложа дошли да слушат министрите Филов, Йоцов и др. На другата сутрин, Филов и Йоцов последователно се обадили по телефона на директора Петко Стайнов, да ми се даде по-голяма преднина в операта. Учителю, аз не искам много да блестя, защото се създават неприятели, които ми завиждат. Учителят каза:

– Виновна ли е светлината, че като се пречупи в брилянта, го прави да блести? Учителят тихо изпя две песнички. Едната песничка беше от напечатаните, а другата беше от новите. Съдържанието беше за едно бистро изворче.

– Учителю, една вечер, преди представлението на операта "Марта", сънувах чуден сън. На другата вечер пях с рядък успех. Мога ли да Ви разкажа съня си?

– Разправи го!

– Сънувах, че виждам грамадна картина, сложена на земята, със златна рамка. Рамката беше много широка, дебела, скулптурно изработена. Когато се приближих да я разгледам, картината оживя и всичко нарисувано в нея, започна да мърда. Ето какво представляваше картината: На изток беше нарисувано Рождеството Христово. Витлеемската звезда на небето, яслите, Дева Мария, детето-Христос, Йосиф, животните, тримата влъхви и овчарите. Ангели пееха на небето. На запад на картината бе нарисуван Христос, на 12 години, в храма. Стари книжници и равини с големи бради учудени Го слушат. Вратата е полуотворена и майка My Мария си подава тревожно лицето, дошла да Го търси. Нарисувано бе и великолепието на храма в Ерусалим. На северната страна на картината бе нарисуван Христос на кръста, с Божествено лице, изнурено от големите страдания. Кръв тече по челото и страните My, от раните, разтворили се от тежестта на тялото и от продупчените My нозе. Долу, в подножието на кръста, видях Дева Мария, Йоан, Марта и Мария, сестрите на Лазар и Мария от Мигдал. Над светлата My глава ясно личат надписите на староеврейски. От двете My страни бяха нарисувани двамата разпънати разбойници. Войниците хвърляха жребие за плащеницата и още се гавреха с Него. На долната, южната страна на картината беше нарисувано Възкресението Христово. Камъкът, отвален от изсечения в скалата гроб. Христос високо на небето се възнася и долу се виждат заспалите войници. Аз прескочих рамката на картината и влязох вътре в нея. Отвори се пътека и тръгнах по нея, по посока към центъра на картината. Като стигнах центъра, аз се спрях и се замислих, накъде да тръгна! Реших да се отправя на изток. Когато се движех към мястото, където е Рождеството Христово, по пътя срещах бягащи, угрижени хора и чувах, че бягат от бомбардировките. Те носеха по нещо в ръцете си, с каруци, коне, магарета или пък автомобили. След като изминах едно не много дълго разстояние, където хората намаляха, ето че Ви срещнахме, Учителю! През цялото време брат Христо ме придружаваше! Вие дълго време ни говорихте. И заедно с Вас вървяхме пак към центъра на картината. След това заедно слязохме надолу към Възкресението Христово. Събудих се. Из пътя Вие, Учителю, ни говорехте, но не помня нищо.

Учителят внимателно ме изслуша и каза:

– Този сън ще се изпълни в дълги периоди от времена, в едно далечно бъдеще!

Ние с Брат Христо целунахме ръката на Учителя и си отидохме.

Откровение:

Учителю, Вие непрестанно пеете в душата ми! Откакто чух, чрез Вас, Небесната музика, светската музика не ме привлича вече. Чувствам как старото се събаря и новото се строи!

Амин!

Новото Битие — Трети Божествен ден

01.10.1942 година – Изгрева – София.

"Днес, 1-ви – четвъртък, в 10 часа сутринта, сестра Цветана влезе сама при Учителя... Какво ли си говорят?"

Горните редове бяха написани в тетрадката ми от брат Христо.

Влязох сама при Учителя. Днес той беше необикновено нежен към мен. Лицето му светеше с Божествено сияние. Той "слезе" много близко при мен, до моето ниво. Бащински ме поучаваше, обясняваше ми търпеливо и отговаряше на въпросите ми. Разказах му за една разпра в операта и за несправедливото отношение на режисьора към мен. Учителят ми каза строго:

– Помни това: Никога не примирявай неприятелите. Стой далеч от тях. Не се бъркай, когато те се карат и вършат зло! Всичко ще се оправи! Ти да не се влияеш от думите на този режисьор. Който е висок връх, винаги има и силна сянка, но, за това пък и най-силно се огрява от Слънцето!

– Учителю, той пожела да дойде в дома ми, там да ми покаже, как да играя ролята си... Когато се опита да ме целуне, аз му дадох беседата, както Вие ми казахте. Той побледня и много се разсърди. Преди няколко дена ме разплака на една генерална репетиция с публика, защото не бях сложила по-силен грим на лицето си.

Учителят стана много строг и каза:

– Ние ще го насолим! Той няма право да те тревожи преди излизането ти пред публиката. Те там, в операта, приличат на дупки. Те всичко прибират, защото са тъмни и влажни. Той, режисьорът, се оглежда в тебе. В тебе вижда себе си и себе си нацапа. Светлината е желана от хора, които я ожидат*, но има хора, които не я искат, те предпочитат тъмнината.

– Учителю, не разбирам какво искате да ми кажете!

– Например, представи си, че си хубаво облечена със скъпи, красиви дрехи, със скъпоценни камъни по тях. Заедно с тебе, има и други тъй красиво и богато облечени хора. Вие се намирате на тъмно място и искате да стане светло, за да се види вашата красота и изящното ви облекло. И обратно, там в операта, те приличат на хора с окъсани дрехи, дрипави, със струпеи и рани по тялото си. Те предпочитат тъмнината, за да не се виждат раните и дрипите им. Те в тебе се оглеждат. Ти ги осветляваш!

В този момент се почука на вратата. Той излезе на прага. Една жена му се оплака за някаква стая. След това пак влезе.

– Учителю, Учителю – казах аз – Вие слизате от Небето при нас, а ние Ви занимаваме с нашите дребни всекидневни грижи и скърби.

– Аз не обръщам внимание, ако дойде някой при мен и ми каже, че няма десерт, а има три порции ядене. Или пък ми каже, че има три круши, а иска още. И тук не обръщам внимание.

Една Божествена вълна на любов разтърси в този миг цялото ми същество и тези думи избликнаха от трептящото ми сърце:

– Учителю, благодаря на Господа, че ме срещна с Вас! Благословен да бъде часът и минутата, в която се докоснах до светлата Ви ръка.

Той се усмихна:

– Ти преди не знаеше, защо ти се каля и размътва водата, а сега знаеш. По-рано ти страдаше от подпушване на чувствата си. Хора, които много раздават от чувствата си, изхарчват много нервна енергия.

– Учителю, брат Христо често ми казва, че този живот аз трябва да добия мъдрост.

– Мъдростта е един свят.

– Учителю, като чета книги, ще добия ли мъдрост?

– Не, това не е мъдрост, а е запомняне на чужди мисли. Мъдростта е един свят, като Божествения, в който свят човек трябва да влезе. В Божествения свят имаме:

Любов – ДО, Мъдрост – МИ, Истина – COЛ.

В духовния свят имаме:

живот – МИ, Знание – СОЛ, Свобода – ДО.

Във физическия свят имаме:

движение – СОЛ, учение – ДО, работа – МИ.

Те са построени върху терцата. Имат мек елемент. Ако ги изразим с тонове, те звучат:

ДО, МИ, СОЛ;

МИ, СОЛ, ДО;

СОЛ, ДО, МИ.

Те могат да се кажат и в друг ред:

Любов – ДО, живот – МИ, движение – СОЛ;

Мъдрост – МИ, знание – СОЛ, учение – ДО;

Истина – СОЛ, свобода – ДО, работа – МИ.

Хората не познават Свободата. Трябва ние да канализираме Любовта, за да протече при всички хора.

– Ние, учениците, не сме ли каналите, Учителю?

– Да, вие учениците сте каналите на Любовта.

Учителят се вгледа продължително в челото ми:

– Ти имаш духовно чело!

Стана от креслото, дойде при мен и с показалеца си ми показа, в края на веждата, центъра на музиката, а един сантиметър по-надясно, ми посочи центъра на времето и каза:

– Хора, който имат този център развит, никога не отегчават другите. Такива хора имат вярно чувство за мярка, колко време да стоят, как да говорят и музикалният им ритмус е силно развит. Хора с развита брада и силна долна челюст, са волеви и енегрични. Колкото очертанията на брадата са по-фини, толкова са по-фини и чувствата им. Ти в чувствата си не трябва да вървиш по права линия! Трябва да бъдеш гъвкава! Една река не може да тече все направо. Където срещне съпротивление, тя заобикаля. Ти трябва, с най-малко съпротивление, да постигнеш големи резултати. Ако срещнеш на пътя си планина, ще я заобиколиш!

– Ти сега, дето имаш неприятности с режисьора, от Горе чукат върху честолюбието ти. Чрез него се проявяват нисши духове. Той става проводник.

– Учителю, Вие като сте Велик Учител, бихте ли играли на сцената като артист?

Той започна да се смее продължително и каза:

– И аз играя роля. Ангелите и невидимият свят са моята публика. Не ми е позволено да направя ни най-малката погрешка.

– Учителю, какво да правя през зимата с гълъбчетата? Да ги пусна ли на свобода?

– Не. Сложи ги в една къщичка и ги пускай от време на време в стаята си, да хвърчат.

– Според мене високото, колоритното сопрано иде от върховете надолу и трептенията му са по-ситни. Басът е долина и трептенията му са едри. Той е магнетичен. Тенорът представя хълмисто място. Алтът прилича на поляни.

Учителят стана прав, извини се и излезе от стаята. Аз чух, че извика по име брат Христо, който все още ме чакаше под лешниците пред масите, и го покани да влезе. После донесе цигулката си, настрои я и започна да свири и пее една нова мелодия - Трети Божествен ден от "Новото Битие". С брат Христо записахме думите ѝ:

"И рече Бог: Да се събере водата под простора. И яви се сушата. И нарече я Бог земя. И събраната вода нарече морета. И рече Бог яви се свежа трева. Със семена според вида й. И дърво с плодове според вида си. И видя Бог, че всичко бе добро. И стана вечер и стана утро, трети ден."

Ние тихо пригласяхме. Една небесна сила ми помагаше бързо да заучавам новите мелодии, за които, при друг случай, бих се затруднила повече. Никога няма да забравя тези мигове, които ще носи душата ми. Изпяхме няколко пъти Третия ден. Попитах:

– Учителю, кога ще ги изпея пред публика?

– Когато му дойде времето.

Станах права и изпях Първия ден от "Битието", след което изпях Втория и Третия ден. Учителят беше радостен. Когато си отивахме с брат Христо, вън, пред вратата, ни спря сестра Думанова и развълнувано ни каза: – Идвайте по-често, защото Учителят се радва.

Учителят ни каза още:

"Да се плаче не е слабост! Даже и Христос е плакал, но да се плаче малко и тихо. Хората не знаят още да плачат. Те не знаят да плачат тихо. Очите не трябва да остават сухи, без сълзи. Не трябва да пресъхват техните кладенчета."

__________________

* ожидат - очакват (бел.ред.)

Кученцето на Христина Морфова

15.09.1942 година — Изгрева — София.

Днес в 11 часа отидохме с брат Христо при Учителя. Научих се от брата, че от известно време Учителят никого не приема. Най-много за по няколко минути пред вратата си. Не слизал и да се храни. Интересното беше, че той веднага ни прие. Аз носех едно бяло гълъбче с червени очички и краченца, и розова човчица. Като влязохме в стаята, аз го сложих върху печката. То започна да гука и да се покланя много често, като тропаше на едно място с крачетата си. Учителят му говореше и то му отговаряше с по три пъти „гу, гу, гу". Учителят ми каза:

— То казва сега: „Да, вярно е, всичко което говориш за мене!" Някое същество те посещава чрез него!

— Учителю, защо Духът се яви във вид на гълъб над главата на Христа?

— Гълъбът е избран като символ на чистота и кротост. Той при всички условия на живота си е останал вегетарианец.

— Учителю, все си мисля каква сила беше у Вас да поемете от ръцете ми 13 килограмова диня, само като я закрепихте на дланта на едната си ръка и как леко и внимателно клекнахте с нея и я сложихте на земята?

Учителят се усмихна и каза:

— Аз не я поех сам. Имаше невидими помагачи, които я поеха и поставиха на земята.

— Учителю, често пея и свиря на пиано Първия и Втория ден на "Битието".

— Хубаво, хубаво!

— Преди известно време репетирах един радио-концерт в дома на Прокопова, Учителю, и кученцето на покойната Морфова си спеше на една възглавничка върху рояла. Щом запях едни височини с МИ бемол, кученцето се изправи на две крачета и започна да пее. Прокопова извика и другите да видят и чуят кученцето.

— В него е дошъл Духът на Морфова, затова то така пее.

Докато траеше репетицията ми при Прокопова, брат Христо ме чакаше в една сладкарница, там на близо. След свършването на репетицията ми, аз отидох при него. На масата беше седнал и един петдесятник и двамата разговаряха. Запознахме се и разговорът продължи. Разбрах, че петдесятникът спори за нещо. "Например — каза той — каква сестра е тази да носи грим на лицето си?" Аз нищо не казах.

Учителю, ако съм нарушила нещо, кажете ми! Вие нали ми казахте външно да се нося като колегите си, да не се различавам от тях?

— Ти, рекох, ще му кажеш: Аз съм боядисана като черешките и ябълките. Тях природата ги е боядисала. И аз съм боядисана само отвън, не съм боядисана отвътре.

— Учителю, веднъж и една сестра ми каза същото.

— Ти ще им кажеш — продължи Учителят — природата не е боядисала нито умът ми, нито сърцето ми. Аз съм отвън боядисана, но сърцето ми и умът ми са чисти. Вие отвън не сте боядисани, но сърцето и умът ви са боядисани.

— Учителю, благодаря ви!

Проводи, Господи, виделината си и Истината си, те да ме водят!

Динята

28.08.1942 година - Изгрева - София.

На 28 август, 10 часа сутринта, отидохме с брат Христо при Учителя. Занесохме му една диня — 13 килограма. Извикахме брат Ради (градинаря на Изгрева) да дойде на спирката с едно чувалче. Тримата минахме гората. На едно място, близо до мостчето, пред Изгрева, си починахме. Брат Ради седна на земята и си поприказвахме. Когато дойдохме пред салона, аз го помолих да изкачи динята горе по стълбичката и да я постави на ръцете ми, за да я подам на Учителя. Брат Христо чукна три пъти на вратата. Учителят веднага отвори и пое голямата диня само с едната си ръка. Направи една крачка, клекна и леко я сложи на земята. След това ни прие долу в приемната стая.

— Учителю — казах аз, — в 11 часа имам репетиция в операта, затова след половин час трябва да сляза в града.

Разправих му как прекарах в Банкя, заедно с оздравялото гълъбче, което живееше с мен в стаята ми. Учителят, който до преди миг беше сериозен и замислен, започна да се смее и се развесели.

— Учителю, благодаря Ви и за цигулката, която ми изпратихте по брат Христо. Много е интересна кутията ѝ. Прилича на рог. С нея аз си разучавах ролите. Сутрин правех разходка с птичето на рамото ми. Всичките хора в парка учудени се спираха да го гледат. Когато се къпех там забелязах, че всяко тяло потопено във водата, губи от тежината си.

Учителят каза:

— Когато човек се смалява, той минава безпрепятствено, а когато се уголемява, той вече има повече препятствия.

— Учителю, управата на операта ми възлага една роля, която не е за моя глас. Ниска е.

— Ти или се откажи от нея, или я пей!

— Заради Вас, Учителю, ще я пея!

— Е добре, заради мен изпей я, но ти ще изучиш и онази, която искаш да я пееш! Като спре войната, ти ще отидеш и в странство! Тук не ценят добрите певци!

Въпреки че закъснях с 25 минути за репетицията, пак не ме глобиха. Това е изключение в театъра, където записват всяко закъснение, дори за 5 минути.

Новото Битие — Втори Божествен ден

8.07.1942 година – Изгрева – София.

Днес, 28 юли преди обяд, отидохме с брат Христо при Учителя. По пътя към трамвая вървяхме по тротоара, покрай Двореца. Изведнъж, едно гълъбче падна от клоните, пред нозете ни. Брат Христо се наведе и го взе. Цялото беше в кръв. Опашката му беше оскубана. Ние внимателно го увихме, потърсихме в един магазин една мукавяна кутия и го сложихме вътре. Донесохме го при Учителя. Като седнахме на столовете, аз поставих кутията на празния стол до мен. Учителят погали гълъбчето и то, въпреки че беше тежко ранено, започна да гука. Попитах Учителя, как да го храня и как да го лекувам? Ще му порасне ли опашката? Той каза:

– Ти намажи болното място няколко пъти със зехтин и ще му порасне нова опашка.

– То ще може ли да живее без другарче, Учителю? Доста е тъжничко!

– Ти му купи едно другарче.

Започнахме да говорим за последния ми концерт. Учителят каза:

– В твоето пеене имаше дълбок смисъл.

– Учителю, много сестри и братя идваха на сцената и една сестра ми целуна ръцете. Вие чували ли сте песента на ангелите, тъй както те си пеят на небето?

Учителят се смееше: – Те пеят сутрин – каза той – започват да пеят много тихо и постепенно засилват песента си. Има начини и методи, да се предаде тяхната музика и пеене на Земята, но хората не са готови още да чуят тази музика. Ти, вечер като заспиш, отиваш Горе и вземаш урок по пеене и се учиш на тяхното изкуство!

– Но аз не го съзнавам, Учителю! Моля Ви, Вие ме научете на това изкуство!

– Ние ще преведем музиката на ангелите за повдигането и облагородяването на хората на Земята.

– Учителю, като пеех Паневритмията, изведнъж почувствах, че и на небето се пее и като погледнах, "видях", че стените и таванът на салона бяха изчезнали някъде и цялото Небе пееше.

– Хубаво, хубаво. Учителят беше радостен. Лицето му светеше. Извадих тетрадката си, където записвах мисли от беседите и прочетох:

"В бъдеще гениалните певци ще пеят наведнъж 2,3,4,5 и 6 тона."

– Как е възможно, покажете ни с пример?! – каза брат Христо.

– И сега, когато певците пеят бързи технически упражнения, се получава същото. Когато времето стане по-музикално, аз ще те науча на една нова песен, с нов ритъм; тя няма да има думи и постепенно затихва, и прави впечатление, че певецът се отдалечава от сцената.

Ние нищо не казахме. Учителят заговори за тембъра на гласа:

– Тембърът на гласа и добре озвученият тон зависят от това, дали двойникът на певеца е в ларингса му и дали звучат всичките обертонове, от които е съставен звука. Всеки тон си има една душа. Тази душа определя, дали тонът съдържа всичките си качества. Например, дали е мажорен този тон или е минорен.

– Кажете ни с пример, Учителю!

– Например тонът ФА е четвърти тон в гамата ДО мажор. Вземаме пак тона ФА в гамата ФА мажор, но тук той е първи тон. В двата случая, макар да е все ФА, той звучи различно и различно е съставен.

– Учителю – прошепнах аз, в изблик на едно неизразимо чувство на любов и радост – моля Ви да помогнете да осъществя едно мое желание: искам да направя нещо, което много да Ви зарадва! Да пея Вашите песни на всички същества!

– Имай още търпение. След войната ще те освободят от операта и ти свободно ще служиш на Бога. Ти сега си припомни каквото си учила по хармония, да научиш правилата за композиране, че един ден ще дирижираш, което си композирала!

– Учителю, дали да посмея да си представя това нещо?

Аз пак прочетох от тетрадката си мисъл, преписана от беседите: "Трябва да задържаме една част от благата, които Бог ни дава и останалото да раздаваме на другите."

– Учителю, как например да раздадем част от въздуха и светлината, които Бог ни дава?

– Във вид на добри, светли мисли, постъпки, дела и във вид на музикални тонове, като пееш за Бога и славата му!

– Учителю, когато се почувствам обезсърчена или ми е тежко, щом отворя наслуки една от Вашите беседи, веднага ми се дава отговор и състоянието ми се сменя. Ако изпея една от Вашите песни, трансформирането става моментално.

Почукаха на вратата и ни поканиха да обядваме. Излязохме вън да се храним. Учителят ни поднесе по едно голямо парче чист пшеничен хляб. Много бял беше хлябът. След това той ми подаде пиперка от салатата си и домат. Аз поех половината парче от домата, а той ми каза:

– Вземи и втората половина, да стане слънце, защото тъй е полумесец!

Учителят се обърна към брат Христо и на него даде същото. Когато поемах от ръката му пиперките, той ми добави:

– И те пеят!

– Да, Учителю! Много хубаво пеят! – Той се усмихна и потвърди.

След обяда той каза, че ще се видим в три часа. Точно в три часа, ние пак влязохме с брат Христо при него. Щом седнахме, Учителят каза:

– Ти трябва постоянно да разработваш градинката си!

– Какво да разбирам от думата градинка, Учителю? Аз нямам градинка!

– Градинката, това е талантът ти, гласът ти! Този живот ти ще береш плодове от градинката си! Когато човек има чисти мисли и постъпки, той отдалеч благоухае и мирише на теменуги, или на плодове. Всички плодове благоухаят. И черешата мирише много хубаво!

– Учителю, какъв акорд има черешата?

– Тя звучи в СОЛ мажорен акорд. Ти сега в операта ликвидираш кармата си. Там ти ще завършиш една Божествена работа. После, когато те освободим, ще изучаваш изкуството да служиш на Бога и да го прославиш с пеенето си. След като ликвидираш кармата си, ти ще добиеш абсолютна свобода и ще служиш свободно, Божествено!

Брат Христо беше просълзен. Станах права, коленичих пред нозете му и казах:

– Учителю, благословете ме, моля Ви! Пипнете с ръката си гърлото ми!

Аз бях вече седнала на стола си. Той стана прав, дойде при мен и сложи Божествените си пръсти върху мястото на шията ми, където е гърлото, където е щитовидната жлеза! Затвори очите си и задържа така известно време ръката си.

Изведнъж изпърка нещо в печката. Учителят бързо отвори вратичката и оттам излезе едно птиченце, врабченце, цялото очернено от саждите.

– То е паднало от комина – каза Учителят – дълъг път е пътувало.

Птиченцето хвръкна и правеше дълги кръгове из стаята, като търсеше прозореца. Учителят вдигна ръцете си нагоре, за да го насочи към горните криле на прозореца, които бяха отворени. Брат Христо и аз станахме прави и махахме с ръце, също като Учителя, и врабчето най-после изхвръкна навън.

Учителят седна на креслото и каза:

– Птиченцето послужи като предметно учение за чистотата. То падна в непозволено място, живя на тъмно и се изцапа в кюнците. Трима ангели го освободиха и му върнаха чистотата. На другата сутрин, Учителят говорил този пример в беседата си.

– Учителю – попитах аз – безпокоя се от известно време, сама ли ще остана в живота си?

– Най-хубавото нещо е човек да бъде сам, и да служи на Бога, и да е напълно свободен!... Бог никога не ни оставя сами. Бог никога няма да те остави с един крак. Все ще имаш близък човек, проводен от него. Ти, когато пееш на сцената имаше около тебе ангели, напреднали, гениални същества от невидимия свят.

– Учителю, да помагам ли на нуждаещите се души материално?

– Не! Ти само ще раздаваш духовното! Отдалеч, като Слънцето, ще им раздаваш, като им пееш.

Аз надникнах да видя, какво прави гълъбчето в кутията. То се беше събудило и ме гледаше. Аз казах:

– Колко са хубави очичките му. – А то веднага се изправи на краченцата си и пак си легна да почива. Учителят каза, усмихвайки се:

– То сега иска да каже: – Да знаеш само, колко се мъчих, докато ги добия.

Отворих тетрадката си и прочетох друга мисъл от беседите на Учителя:

"Когато ни се дадат страдания от съдбата, трябва внимателно да ги понасяме, за да ликвидираме с тях. Но когато ние сами си създаваме страдания, въпросът не седи така."

– Учителю, как да познаем, кои страдания са от съдбата и кои ние си създаваме?

Той ни каза следния пример:

– Една камила била много натоварена от своя господар – Бог и вървяла през пустинята. Този товар тя понасяла, но когато човекът ѝ сложил една заешка кожа, гръбнакът ѝ се пречупил. Значи, Бог знае колко ние издържаме и толкова ни дава, но тежки са нашите, човешките товари.

– Учителю, мъчно ми е, дето не пея окултни роли в окултни опери. Често на сцената се изнасят отрицателни движения, пеят се също отрицателни думи. Вие, Учителю, затрогвате ли се от такива сюжети?

Той сърдечно започна да се смее. Това продължи дълго. Извади кърпичка, избърса се и каза:

– Ти благодари, че ролите ти са невинни. Ти играеш твоите минали животи на сцената и така ти ликвидираш сега кармата си. Аз виждам, не онова, което артистите се мъчат да предадат на сцената. Отрицателното не ме интересува. Аз виждам положителното и зад всеки артист виждам миналото му. Аз черпя поука от това, което виждам и после прилагам. Ще дойде ден, когато артистите няма да изнасят порочния живот на хората и техните слабости на сцената; това не е изкуство!

– Учителю – извиках аз – не ми се пее там! Артистите са като деца. Слаба е културата им. Гордостта и тщеславието са силно развити у тях.

– Ние те изпращаме там временно! Ти ще извършиш там една Божествена работа! Всички, които те слушат там, ще дойдат при нас и ще станат ученици.

– Учителю, често пеем с брата Първия ден на "Битието".

Учителят изсвири на цигулката си и изпя Втория ден на "Битието". После каза:

– Вторият тон е РЕ. Тук има поляризиране на силите. Затова ще слезем октава долу. Във втория ден, Бог раздели водите и направи небето и земята. Във втория ден се явиха светлината и тъмнината, доброто и злото, мъжът и жената. Сега, човечеството живее още във втория ден на Битието. Учителят вдъхновено свиреше на цигулката си и пееше. Брат Христо записваше думите. Ние тихичко пригласяхме.

– Мелодията е странна, Учителю – казах аз.

Той продължи:

– За втория ден Бог не каза, че бе добро! Той мълчи! За втория ден, Бог не се произнесе. Тогава се появи и злото.

Учителят пак засвири мелодията, която беше къса. Ние тихичко повтаряхме след цигулката и гледахме думите от листчето. Лицето на Учителя излъчваше Божествено вдъхновение. Брат Христо каза:

– Учителю, това не е песен, а нещо велико се предава от Вас на цялото човечество.

Аз изпях Първия ден на "Битието" и след това го съединихме с Втория ден. Учителят каза:

— Духът работи чрез окултното пеене! Пеенето е ангелски език. Молитвата е Божествена песен! Чрез пеенето се проявява и светлината!

Вечеря у сестра Савка

9.07.1942 година — Изгрева — София.

На 19 юли 1942 г. изнесох концерт пред Учителя. Този концерт щеше да се състои на именния му ден, но на Петровден на 12 юли вечерта, се случи да имам спектакъл в операта. Аз не пожелах да се оповести датата и часът на концерта, както е прието да се съобщава няколко пъти след беседите, защото исках да изнеса концерта си само за Учителя. Когато се появих на сцената на Изгрева в 6 часа след обяд, никой нямаше в салона. По пейките до прозорците имаше насядали само 5-6 души. Брат Гали дойде при мен и ме попита не желая ли да отложа концерта? Аз му казах че съм дошла да пея само на Учителя. Той веднага се качи горе по стълбата и предаде моите думи на Учителя, който казал да почакаме малко.

За моя изненада започнаха да пристигат един след друг много хора на групи и заемаха местата в салона. За 15 минути той се напълни. Истинско чудо! Учителят дойде и седна на обикновеното си място пред катедрата. След концерта с брат Христо се качихме горе, за да кажем довиждане на Учителя.

Той ни прие с усмивка:

— Ти пя много добре. Този път беше по-щедра.

— Учителю, дойдоха много сестри и братя да ме поздравят. Една сестра ми поднесе и тази саксия с цвете. Очите и бяха сини. Тя каза, че Вие сте и разрешили да ги вземе от градината. След това дойде една сестра, целуна ме и ми прошепна на ухото: "Сестра, много хубаво пяхте! Елате при мен да Ви науча как да пеете окултни песни." Тази сестра, Учителю, беше пак със сини очи и черни коси. Аз нищо не отговорих, само и се усмихнах.

Учителят попита брат Христо коя беше тази сестра, защото той ги познаваше по име и беше през цялото време до мен. Брат Христо отговори:

— Сестра М. Т., Учителю!

Тогава Учителят ми каза:

— Ти, рекох, ще ѝ кажеш: "Който не знае да пее, не може да ме научи да пея окултните песни!" Не е необходимо само да ти говори, но ти ѝ кажи: "Покажи ми „модел", тя да ти изпее и като не може сама да ти изпее "модел", кажи ѝ: "И аз не мога да те слушам!" Ти пей окултните песни, както си ги чувстваш! Ти ще научиш и другите сестри и братя как да пеят окултните песни! Около тебе имаше гениални същества, които ти искаше да задоволиш.

— Учителю, много номера пях този път и доста се уморих!

Учителят ме погледна с любов и ми каза:

— Достатъчно са за такъв концерт 6-7 номера. Ти правиш музикални движения с ръцете си, когато пееш. Движенията на ръцете вървят по законите, по които се движат и тоновете. Ти се държиш естествено на сцената и гласът ти е естествен. Всяко едно движение е геометрическа фигура. Така ти даваш и вземаш едновременно. Движенията на певеца трябва да бъдат искрени.

Учителят заключи стаята си и слезе по стълбата заедно с нас. Долу, пред прозореца на салона ме чакаха мама и татко. Отидох при тях и им казах, че Учителят ме кани да остана и те си отидаха в града. Учителят тръгна пред нас и ние след него. Той зави пред чешмата на поляната в дясно. Спря се пред къщичката на сестра Савка и чукна три пъти с пръста си. Прозореца веднага се отвори, показа се сестра Савка и учудено извика: "О, Учителю!" Той ѝ каза:

— Рекох да влезе сестрата и братът. И аз сега ще дойда!

Ние с брат Христо влязохме. Тук също бяха и сестра Милка Аламанчева, брат Гали, който седеше в ъгъла до вратата на едно ниско столче, имаше и една пълна сестра, която заекваше. Радостни бяха всички. Учителят дойде, като предварително изпрати една торта по една сестра. През време на вечерта и след нея, аз непрекъснато му задавах въпроси като го гледах в очите. Той все ми отговаряше. Най-напред сестра Савка го попита:

— Учителю, хубаво ли пя сестрата?

Той каза:

— Хубаво пя певицата! — И веднага поясни — В Божествения свят, в Божествения език не съществуват степени на сравнения, като например много хубаво или най-хубаво.

След това всички присъстващи се изредиха да изказват впечатленията си от концерта. Те говореха за хубавите песни, за изпълнението ми, а Учителят през цялото време се усмихваше божествено. Брат Гали записваше разговорите ни в една тетрадка. Попитах:

— Как да пея песните Ви, Учителю? По-точно, така ли да ги пея, както сега?

— Ти ги пей тъй, както сега ги пееш. Пей ги така, както си ги чувстваш, както пееш ариите си! Ти ги пееш окултно!

Поканиха ни да седнем по-близо до масата. От дясната ми страна беше Учителят, а от лявата брат Христо.

— Учителю, Вие чувал ли сте как пеят ангелите? Вие виждал ли сте ги?

Учителят ме изгледа продължително, усмихна се и каза:

— Тук на Земята аз съм чул въплътените ангели!

Брат Христо се наведе до ухото ми и ми прошепна тихо:

— Тези думи на Учителя се отнасят за Вас.

— Учителю, в салона е изложена картината на Архангел Михаил, как е настъпил с ногата си злото и иска да го прободе с копието си. Направи ми впечатление, че тялото му е силно, мускулесто, а лицето му е нежно като на момче. Учителю, да се моля ли на Архангел Михаил? Аз все се моля в молитвите си и на него.

— Ти трябва да се молиш на Бога и той ще нареди да ти се помогне, защото Архангел Михаил е там горе на служба и е много зает.

Учителят беше много разположен и отговаряше на всички въпроси.

— Учителю, Вашите песни в диалогична форма са много естествени, живи и разнообразни!

— Певецът трябва да има спокойно дишане и верно чувство, за да изпълни добре окултните песни!

Брат Христо заговори за сутрешната беседа и Учителят поясни:

— Човек, каквото най-силно желае да стане и каквото най-силно не желае да стане, все се сбъдва!

— Учителю, Вие казвате, че жената трябва да бъде чиста и да не ражда деца. Това как да го разбираме?

Учителят се усмихна и отговори:

— Думата раждане, аз я казвам в най-широк смисъл. Например, аз ако взема едно зрънце и го посея в земята, чрез мене Божественото се проявява и чрез почвата се проявява, и семето покълва и се получава раждане на нещо ново...

— Учителю, много е трудно човек да работи в света като жена за Бога?

— Каквото и да мислим, ние неизбежно трябва да минем през тези временни форми. Бог прави човека мъж или жена, в зависимост от неговата мекота или твърдост. Когато човек стане много мек, Бог го създава мъж.. Когато пък той много затвърдее, прави го жена. Всъщност, мъжът и жената като принципи са във всеки човек. Лявата половина на човешкото тяло е жената, а дясната е мъжът. Днешната жена в света не е истинска жена, защото не е чиста. Чистата жена е Дева. Добре би било, когато мъжът пожелае да прегърне жената и когато жената пожелае да прегърне мъжът, те да се стопят и да изчезнат.

Учителят заговори за Адам и Ева. Адам носел Ева на гърба си и все искал да я види. Ева била сраснала на гърба му. Най-после Бог изпълнил молбата му и извадил от ребрата му Ева (втората Ева). Аз попитах:

— Защо, Учителю, на Изгрева хората се женят и раждат деца? Вие говорите в беседите за абсолютната чистота на жената и мъжът, а те се женят?

Учителят отговори, след кратко мълчание:

— Тези, които се женят на Изгрева, изплащат кармата си от миналото. Това са временни състояния. В тялото на човека има 7 000 000 прозорци (пори). А в стомаха само, има няколко хиляди клетки. Тези клетки непрестанно работят, размножават се и умират. В мозъка също има хиляди клетчици. Също и в другите удове на човешкото тяло. Всичко това е дадено от Господа на разположението на човека. Човек управлява и поддържа в хармония функциите на тези клетчици.

— Учителю, защо Сара и Авраам са искали дете от Бога, като били в напреднала възраст? Четох, че Сара тогава е била на 90 години.

Учителят каза:

— Бог избира благочестиви души, чрез които да се въплътят велики духове, които трябва да слязат на Земята, за да работят за человечеството. Така Бог избра и Дева Мария, за да слезе и Исус Христос.

Брат Гали непрекъснато записваше. Сестра Савка заговори на Учителя за сутрешната беседа, където той уподоби любовта на брашно, от което всичко можеш да направиш. Учителят каза:

— На артистите не е лека работата им. Например те поднасят пълна крина с жито на публиката, но някои все ги критикуват и все са недоволни. Или крината не била много пълна, или пък крината била много препълнена.

Брат Христо пак заговори за сутрешната Беседа:

— Учителю, вие казахте, че ако има десет души в света, които истински да обичат Бога, то войните, болестите и нещастията на човечеството ще престанат.

Всички, които бяхме около Учителя го попитахме:

— Кои са тези души и колко на брой са сега?

— Сега са само трима. Ганди и в България има двама.

Преди това, когато говорехме още за музиката и ангелите, Учителят каза: "Гласните струни на човека са създадени от духовния свят. Всички клетки в гласовия орган са материя на ангелите. Часът стана единадесет. Разговорът беше много приятен. Учителят стана и се ръкува с нас. След неговото излизане, сестра Савка възкликна:

— Колко е свободна сестрата и как на всички нейни въпроси Учителят с такова разположение и търпение отговаря! Аз не бих посмяла да му задам такива въпроси.

Брат Христо и брат Гали ме изпратиха до къщи в града. Из пътя на Изгрева, като стигнахме до чешмата на доброто, брат Гали каза:

— Действително е сестра, че Вие сте работили в миналото с Учителя.

Когато влязох в стаята си, вече беше полунощ. До един часа написах всичко. През цялото време имах чувството, че Учителят е пред мен и ми говори.

На 25-ти вечерта, имах радио-концерт. На другия ден, преди да слезе в града, брат Христо, минавайки покрай салона, бил спрян от Учителя. Той му казал, че слушал концерта и подавайки му една ябълка за мен, изброил подред имената на песните, които съм пяла и добавил, че много харесал концерта.

Жестът на брат Стоименов

5.07.1942 година — Изгрева — София.

Днес отидох да слушам Учителя на първата сутрешна беседа, след завръщането му от планината. Брат Тодор Стоименов си имаше един стол пред катедрата, на който никой не сядаше, освен него. Като влязох в салона той ме посрещна пред вратата и ми каза: "Сестра, седнете на моя стол. Аз Ви го отстъпвам!" Благодарих му и седнах на стола. Учителят още не беше влязъл в салона. Брат Стоименов, вместо да седне на някой друг стол, седна на горното стъпало до катедрата. Когато Учителят се зададе на вратата за да се изкачи на катедрата с Библията в ръцете си, всички станахме прави. Стана прав и брат Стоименов, като слезе от стъпалото долу, за да даде път на Учителя. Учителят седна зад катедрата. Брат Стоименов пак зае мястото си на стъпалото. Аз бях седнала най-отпред, благодарение на жеста на брата. Неописуема радост изпитвах да срещам от време на време погледа на светлия Учител, отправен към мен. На тази беседа той говори, че в бъдеще певците ще пеят от пет до седем октави. Той каза също, никога да не прекъсваме връзката си с Бога. Да дадем сърцето си на Бога! Каза също, че отрицателните мисли приличат на стършели, хапливи мухи. Ако натиснем с пръст едно комарче, то ще помисли, че някоя голяма канара го е притиснала, като е паднала отгоре му. Така се чувстваме и ние, когато някое разумно същество ни притисне с пръста си.

Накрая, преди да привърши беседата, Учителя се вдъхнови необикновено и изпя много красиво и прочувствено една Божествена мелодия. За първи път той пя на неделна беседа.

Никога няма да забравя неговия израз след беседа. Той е подмладен, вдъхновен и преизпълнен. Тогава той много щедро раздава и благославя.

След обяд, към два и половина часа Учителят ни прие заедно с брат Христо.

— Учителю, — казах аз — брат Тодор Симеонов ми отстъпи стола си пред катедрата. Чувствувах, че небесни струи ме обливаха през цялото време докато Вие говорехте. Чувах и небесна музика. Когато повдигнах към Вас очите си, видях светъл, блестящ ореол около главата Ви и около цялото Ви тяло!

Учителят ме слушаше със затворени очи.

— Сега в операта гостуват маестро Говони и Чинкуе от "Миланската Скала". Маестро Говони е главен режисьор, а маестро Чинкуе е диригент в "La Scala". Режисьорът Говони е с побеляла коса. Той е бил и певец в "La scala". Те са дошли заедно с Неаполитанската опера "Сан Карло". Те ме прослушаха, Учителю. Изпях им арията на Джилда от операта "Риголето". И двамата ми предрекоха голямо бъдеще.

— Ти би могла да отидеш за известно време на специализация в Италия!

— Учителю, което ще науча тук при Вас, никъде няма да го науча на Земята...

Още много неща разказах на Учителя, например за репетициите на опера "Сан Карло", за разговорите ми с техните първи артисти и пр.

Разказах му и как писателят Русалиев ме слушал в операта и на другия ден ми поднесе в дома ми сбирка свои стихове и ми изрази своите почитания и любов към изкуството ми и към мен.

Учителят се посмя от сърце.

На следващия ден брат Христо минавал покрай салона, слизайки в града при мен. Учителят го повикал и му казал: "Небето пожела сестрата да повтори концерта на именния ми ден!"

Брат Христо радостен дойде при мене и ми каза да се готвя за този концерт

Писмото на брат Боев

16.06. и 05.07.1942 година - Изгрева - София.

На 16 юни в пет часа и половина след обяд, изнесох вокален концерт в салона на Изгрева. Присъстваха сестри и братя от Изгрева и града. Пях с голямо вдъхновение. Програмата ми беше: "Молитва" (дадена от Учителя на 13 октомври 1940 год.), "Ще се развеселя" — с флейта, "Венир Бенир" — с флейта, ария на Джилда от оперета "Риголето" от Верди, две упражнения от Паневритмията (моя разработка с каденци) и "Страшен беше вятърът" — от Учителя.

Преди да запея, слязох от сцената, минах по пътечката, задръстена от хора, отидох при Учителя, който беше седнал пред катедрата и му целунах ръка. Качих се отново на сцената и запях. Учителят от време на време си затваряше очите, но следеше всяка моя песен и всеки мой жест. След като свърши концерта, отидох отново при него и му целунах ръката. Той стана прав, задържа ръката ми в своята и каза: "Ти пя много хубаво! Ти можеш да изнесеш този концерт навсякъде по света!" Погледна ме в очите: "После елате при мене с брата!" Отново се качих на сцената. Много сестри и братя се трупаха около мен и ме поздравяваха. Поздравяваха и брат Христо.

Влязохме в приемната стая, където останахме до късно. Учителят ни очакваше.

— Ти много добре си подредила номерата си!

Учителят стана прав и показа някои движения, които съм правила по време на пеенето си. Показа ми и други движения...

— Учителю, аз несъзнателно правя тия движения.

Той събра пръстите си, като че ли държеше семка в ръката си и каза:

— Това движение дето го правиш е хубаво, като че ли посаждаш семе в сърцата им. Високите ти тонове от ДО нагоре, слизат от много висши светове.

Преди започването на концерта бях много сериозна... Той каза, че тази сериозност е на място, защото преди да твори, човек става сериозен.

— Каденците и разработката на Паневритмията бяха много хубави! Ти спазваше точния ритъм! Над теб, около главата ти имаше светли, гениални същества. Ти изпълни нашите упражнения като окултни песни. За това нещо се иска знание! Само един майстор на пеенето може така да ги изпълни! Ти пееше с душата си! Ти отчетливо и ясно произнасяше думите, които пееш! С този глас ти си работила в светилищата и храмовете на древността.

— Учителю, арията на Джилда без малко нямаше да я пея, като помислих, че ще бъде неподходяща за тукашен концерт.

— Тази мелодия е духовна мелодия, думите и са с духовно съдържание. Когато пееш думите: "Скъпо име", представи си че пееш за Господа!

— Учителю, преди няколко години помолих Господа с всичката си душа да пощади и възвърне живота на едно мое близко същество, но той не чу молбата ми и това същество след няколко часа издъхна в ръцете ми.

Учителях помисли малко и каза:

— Бог винаги отговаря на молитвите ни, но ние никога не трябва да определяме времето и часа. За този случай дето казваш, не е трябвало да стане. Той ще те чуе в друг подобен случай.

После вдъхновено ме попита:

— Ти нали чувстваш едно разведряване на ума след като си пяла?

— Да, Учителю, например след този концерт чувствам как умът ми става по-активен.

— Вие там в операта пеете с движения, играете на сцената. Всяко едно от тези движения трябва да изразява един музикален тон. Движението е естествено и съдържа велика сила, само когато то съвпадне с музикалния тон, който му съответства.

— Учителю, защо понякога след като съм пяла в операта отлично, връщам се в дома си тъжна, ограбена, отчаяна?

— Туй е защото ти приемаш чуждите скърби, а те ограбват твоето веселие, твоя мир и хармония. Ти трябва да се оградиш с три магически кръга със силните формули! Да черпиш сили само от Горе!...

Учителят още ми говори, но не ми е позволено всичко да запиша. Той стана, отиде зад паравана и ни подаде в една голяма хартия чист пшеничен хляб и сирене, като ни каза:

— Хапнете си, рекох, това!

С брат Христо влязохме в салона, на сцената (Бати Ради го беше заключил, но ни отвори, без да запали лампите, ние тъй искахме), и сладко ядохме на мястото, където преди мaлко пях!

След този концерт известно време не видях Учителя. На 9-ти юни, 1942 година, след концерта ми Учителят говорил пред сестрите и братята за пеенето ми, когато се изкачили на "Ел Шадай" — Витоша. Отделно на "Изгрева" той пак говорил за пеенето ми и гласа ми, пред група сестри и братя. На "Ел Шадай", брат Боян Боев стенографирал разговора на Учителя и ми го изпрати в едно писъмце по пощата. Ето съдържанието:

"Разговор с Учителя на екскурзия на Витоша за концерта, 16.06.1942 година на сестра Табакова. За концерта на сестра Табакова, Учителят каза:

"Тя пя много хубаво!"

На един брат Учителят каза:

"Вие трябвашe да дойдете на нейния концерт! Нашите сестри и братя се насърчиха, като чуха как трябва да се пеят нашите песни и Паневритмията. Тя спазваше ритъма. Тя може да изнесе един концерт в зала "България". Другите певци, които бяха на нейния концерт се насърчиха, че може да се изнесе нещо хубаво. Тя се държи много естествено! Имаше и движения, много свободно си държеше ръцете при концерта. Музиката слиза от Горе, като Светлина!"

Любезна сестра Табакова, изпращам Ви горния дар от нашата Витошка екскурзия. Учителят каза някои хубави думи за вашия концерт, пред всички. Пожелавам Ви всичко хубаво и светло! Наскоро бях на Рилските езера, които преставляват седмострунната арфа на Рила. Рилските езера Ви поздравяват и Ви канят да посетите техните Слънчеви дворци.

09.06.1942 година. С братски поздрав — Б. Боев.

Ягодите

23.05.1942 година — Изгрева — София.

Тази сутрин брат Христо ме посрещна в началото на гората. По пътя купих една кошница ягоди за Учителя. Когато пристигнахме на Изгрева, казаха ни, че Учителят никого не приема, даже не слиза да се храни.

Брат Христо ми изнесе един стол от салона и аз седнах долу пред стълбата. Сложила бях кошницата с ягодите пред нозете си на земята. През това време, брат Христо седна на масите, дето всички се хранят и поведе дълъг разговор с госпожа Кършовска, която бе дошла нарочно да се срещне с него.

Една сестра се качи по стълбата и почука на стаята на Учителя. Чух го като и каза: "Зает съм! След малко сестра!"...Друга една сестра също почука на вратата му. Учителят отвори и много строго ѝ се скара. Тъкмо се канех да прекъсна разговора на брат Христо с госпожа Кършовска и видях, че Учителят слиза по стълбата. Погледна ме и любезно и усмихнато ни покани с брат Христо в приемната стая. Сложих кошницата с ягодите пред нозете му. За да ги купя, бях изпразнила последните левчета от чантата си. На другия ден щях да получа заплата.

Той се усмихна и ме попита:

— Те пели ли са като са расли?

— Да, Учителю — отговорих му, — тези точици по повърхността им са написани нотички (говорех за семенцата им).

Учителю, защо в света съществуват различни школи по пеене?

— Те външно са различни, но всъщност са еднакви, защото са човешки. В човешкия свят има външно разнообразие, а вътрешно еднообразие. В ангелския свят има външно еднообразие, а вътрешно разнообразие.

— Учителю, материята от която е съставено гърлото, еднаква ли е у всички певци?

— На един Господ е дал къща от груб материал, с малки прозорци, през които влиза по-малко светлина. На други е дал обширни, светли къщи от фина материя... Идейните певци имат около вътрешното си небце и езика, в своя гортан, хиляди светли ангелчета, които по даден знак започват да вибрират. Те се движат хармонично. Танцуват и пеят. Ако сте ясновидци, ще видите да излизат от устата на такъв певец, красиви топки, боядисани с всичките цветове на небесната дъга. Тези топки са живи. Те се уголемяват излитайки и изпълват цялото пространство около певеца. Над него и около него се движат напреднали, светли гении. Те пеят през певеца. Той е инструмент, чрез когото те се проявяват.

— Учителю, какво да правим за да не изгубим тези ангели, които живеят в човешкото гърло?

— Да любиш Бога, да не се привързваш към никое смъртно същество, да любиш всичките части на Бога: хората, малките бубулечки, мушичките, тревичките, камъчетата, водните капчици, прашинките, малките цветенца. Да помогнеш на мравката като се дави. Уловия я, извади я от водата. Както тялото ти, тъй и устата ти, да бъдат светилища, от които да излизат красиви и хармонични слова. Ще внимаваш какво влиза и какво излиза от устата ти!

— Учителю, като се изсвирят два тона едновременно, защо звучат тъй неприятно? Например До и Ре. Вие бяхте ми казали, че първият тон в обертоновете е мъжки, а вторият е женски.

— Такова е съзвучието между мъжа и жената, докато се яви детето или терцата, третия тон — МИ. Защо? Защото те винаги вървят в противоположни посоки. От До до Ре имаме първо измерение, от Ре до Ми, имаме второ измерение, от Ми до Фа, имаме трето измерение. Образуват се последователно, права, плоскост и куб. В бъдеще гениалните певци ще пеят наведнъж по 3, 4, 5 и 6 тона.

— Как е възможно това, Учителю? — учудих се аз.

— И сега — каза той, — при бързи упражнения се получава същото. Гласните струни в гласовия орган са създадени от духовния свят. Всички клетки на гласовия орган са създадени от духовния свят. Всички клетки на гласовия орган, са материя на ангелите. Светлината е сгъстената енергия от тяхната песен, която те ни изпращат тук на Земята... Ангелите нямат тази форма, както ги рисуват художниците. Те не свирят, но само пеят. Те имат милиони крилца от светеща материя... Божественото пеене не се критикува. Който слуша с критични мисли, той нищо повече не може да чуе. Най-много ще се пазиш от тези, които идват при тебе, с цел да те критикуват. Те са от черното братство, нищо повече! Пеенето и говорът се изразяват с един и същ орган, с едни и същи струнички, затова пеенето и говорът са брат и сестра. Когато те искат да те научат да пееш силно, ти им кажи: Не, окултният певец трябва да пее меко, картинно и с цялата си душа. Първото нещо е, че те ще искат да огрубеят гласът ти, но ние няма да им позволим да постигнат това! Когато искат да ти внушат методите на черната ложа, ти ще им кажеш: "Аз съм мобилизирана в Божественото пеене и мога да пея само по правилата на Божествената музика!"

— Учителю, кой е най-високият тон на Божествените гами?

— Той е самият глас на Бога. Този тон никой не го е достигнал. Никой още не го е чул. Онези, които го любят, те чуват Неговият тих глас вътре в себе си, но той не е най-високият му тон! Този тон ще го чуят онези, които са чисти и съвършени и които се слеят с Него и станат едно с Него. Евангелие Матея, глава — 5, стих — 8: "Блажени чистите по сърдце, защото те ще видят Бога". Бъдещите певци от шестата раса, напредналите души, които са ликвидирали с всичките човешки слабости, те ще бъдат малко по-долу от ангелите. Тялото им ще бъде олтар, храм Божи. Гърлото и устата им ще бъдат храм на Бога, жилище на ангелите. Очите им ще светят с Божествената светлина на Любовта. През тях ще пее цялото Небе. Всичките ангели ще пеят през тези певци. Те ще бъдат живи слънца. Пътят им на Земята ще бъде само любов и песен. С песента си тези Божествени певци ще славят Бога и ще лекуват всички болни, ще изправят физическите и морални недъзи на хората, ще трансформират тежките им състояния и ще възкресяват мъртвите.

— Какво работи Бог, Учителю?

— Бог непрестанно пее и създава нови светове и вселени. Непрекъснато старото се руши и новото се създава.

Музикалната Пентаграма. Химн на Слънцето

05.05.1942 година — Изгрева — София.

Днес времето е ясно, слънчево. С брат Христо се уговорихме да се срещнем на трамвайната спирка и да отидем на Изгрева.

Учителят слезе по стълбичката. Лицето му сияеше. Около главата му светеше блестящ ореол. Той ни покани в малката приемна стаичка. Като седнахме на определените ни места, Учителят каза:

— Днес времето е музикално. Има присъствие на музикални гении.

— Учителю — започнах аз. — Вие преди известно време ни казахте да скицираме пентаграмата с петолиния. Ние заедно с брат Христо опитахме. Ето, начертахме цялата пентаграма с петолиния.* Много трудно беше да се начертаят ъглите.

— Сега, Учителю, да нанесем ли мотивите от вашите песни?

Учителят си затвори очите и мислеше. След това каза:

— Във външния кръг, вие можете да сложите "В началото бе Словото", "Ще се развеселя", "Имаше Человек", "Бог е любов"...

— Учителю, аз по вътрешно чувство усещам кои песни са важни.

Учителят разгледа внимателно пентаграмата. Аз попитах:

— Учителю, в най-вътрешната част да нанесем ли мотивите на вашите български песни? Ами в триъгълниците кои песни да сложим?

Учителят радостно ни погледна.

— Там, ще сложите новите песни.

Тъкмо се канех да го попитам, кои нови песни и ме озари мисълта, че те са песните, които съм нотирала до сега.

Преди два-три дена брат Христо ми беше донесъл едно листче с напечатан върху него текст. Беше озаглавен: "Химн на Слънцето", отдолу пишеше "Молитва при изгрева на Слънцето".

— Учителю, — казах аз — думите не са наредени в стихове, ще могат ли да се пеят?

Учителят взе цигулката си и засвири една божествена мелодия. След малко запя. Ние мислено му пригласяхме. Аз записвах мелодията. Текстът бе:

"Будя. Изгрява моето Слънце в моята душа. Да се слави името Божие!

Будиш. Изгрява Божието Слънце в мен, в сърцето. Да дойде царството Божие!

Буди. Изгрява Слънцето на моя дух. Да бъде волята Божия!

Будим. Изгрява Слънцето на нашите ангели. Да се въдвори Царството на Отца нашего на светлините.

Будите. Изгрява Слънцето на великия Господ на мира в нашите души. Да обнови нашата душа със своята сила.

Будят. Изгрява Слънцето на всички Слънца. На нашите духове. Да ни даде господ живот, здраве и свобода."

МОЛИТВА:

"Вярвам в Тебе, Господи, който си ми говорил в миналото.

Вярвам в Тебе, Господи, който ми говориш сега.

Вярвам в Тебе, Господи който ще ми говориш в бъдещето.

Да се слави името Ти и във Твоята слава да живеем ние.

Да се въдвори царството Ти и ние да участваме в Твойта радост.

Да бъде волята Ти! Както на Небето Горе, така и долу на Земята.

И ние да работим с Тебе наедно.

Амин! Така да бъде!"

Учителят спря да свири и каза:

— Задачата на ученика на Новото пеене е, да намери начин да въплъти това Слънце в човешкото гърло. — После посочи цигулката си и продължи:

— Цигулката със своя тембър най-много се приближава до човешкия глас. Всички майстори на инструменти, се стремят да имитират човешкия глас. То ще бъде недостижимо, защото при пеенето участват човешкото съзнание и човешката воля. Във всичките клетчици и нервички на гласните струни и на целия гласов орган, има едно съзнание, което влиза във връзка и резонира със съзнанието на висшите същества от Ангелския свят. Човек е колективно същество и през него се проявява цялата вселена.

Съвършеното пеене не може да се постигне без любов към Бога. За да достигне човек съвършенство в Духовната, окултната музика, той най-напред трябва да мине през светската музика, там да заеме първо място. Тогава ще му се открие и окултната музика.

— Учителю, един оркестрант от операта, обоист, ме попита защо не му стига въздуха при свиренето на дълги музикални фрази? Същото нещо изпитват и някои певци, мои колеги и мои ученици. Обаче, когато певецът провери дали дробовете му са останали без въздух, оказва се, че в тях има достатъчно?!

— Има три вида дишания: долно, средно и горно. Певецът трябва да диша едновременно и по трите начина. Започва се отдолу и се отива нагоре. За тая цел, тялото не трябва да бъде стегнато. Например, устройството на жената е такова, че тя е пo-широка в таза и дрехата и трябва да има извита линия в кръста.

Когато певецът диша, той трябва да се свърже с диханието на Бога, да диша с ритъма на Бога! Спокойно ще дишаш! Всички същества в природата дишат.

Човек не диша само с физическото си тяло. Той диша и с другите си духовни тела. Ако човек остане известно време без въздух, той напуска физическото си тяло. Ако човек живее, чист, свят живот, той се свързва с диханието на Бога и ангелите. Който живее духовен живот, той диша добре. Който живее повече със стомаха си, с търбуха си, той няма правилно дишане. Не всички певци дишат правилно.

— Коя е причината, Учителю?

— Те не се свързват със своя двойник. За да може да издържа певецът дълги мелодии, той трябва да се свърже със своя етерен двойник. Всъщност издържането зависи от етера. Птичките имат малък обем въздух, а изпяват дълги вариации без прекъсвания. Човек диша и с порите си и с ума си, и с мозъка си, и със сърцето си, и с волята си, и с душата си, и с духа си. Колкото по-високо изкачваш съзнанието си, толкова повече въздух приемаш, задържаш и изпускаш от дробовете си. Ти приемаш Божествената прана и я изпускаш в музикални тонове.

Ако пееш пред публика, която ти праща лоши мисли, ти след пеенето ще се чувстваш тъжна, незадоволена, изпразнена. За това ти трябва да се ограждаш с един, два, три и повече магически кръга. Така ще се избавиш от тези влияния.

Учителят ми каза няколко формули за ограждане.

— Обратно! Ако пееш пред публика, която те обича и стои на висок духовен уровен, ти ще почувстваш радост и разширение след пеенето си. Въздухът във високите апартаменти, кооперации, обществени заведения е напоен с нисшите мисли, чувства и желания на грешни хора. Ти ще произнасяш тези формули (които ми даде). Мислено ще чертаеш окръжности и мислено ще свържеш горната част на главата си (Учителят посочи горната част на моята глава, за което аз станах права) със Слънцето. Оттам ще потекат възходящи енергии и светли влияния. Най-чистите места за образуване на духовна връзка с напредналите същества, с ангелите, са планинските върхове.

— Учителю, как да се употреби въздуха в дробовете за дълго време!?

Той помисли малко и каза:

— Ако се пее с много въздух, без участието на клетчиците на гортана, тонът ще бъде рядък и няма да прозвучат всичките обертонове. Идейният певец трябва да превръща всяка Божествена частица от въздух в тон.

— Как да си го обясня, Учителю?

— Ти няма да изпускаш неизпят въздух между гласните си струни!

Учителят изпя До, Ми, Сол, До, по този начин. Той продължи:

— Тонът не се предава само чрез въздуха. Той се предава първо чрез етерното пространство. Ти трябва да покажеш на другите как да приемат повече етер в дробовете си!

— Учителю, като приемам повече въздух не приемам ли и повече етер?

— Не, то е цяло изкуство. Аз ще ти покажа няколко упражнения с формули. Когато започнеш да пееш, ще погледнеш нагоре с любов към Него, ще свържеш този център (Учителят стана и пак сложи ръката си на главата ми), със Слънцето и ще стъпиш здраво на нозете си. Енергиите от горе ще започнат правилно да текат през тялото ти. Ще отвориш устата си с любов и ще запееш с любов! Средата, в която любовта се проявява е обширната, великата душа и мощния дух, който е едно с Бога. Любовта слиза при нас чрез етерното пространство. Чрез етера ние я изявяваме на другите души. Висши същества пеят в човека и в гортана му. Не е той самия. Дръж връзката с тия същества! Обичай ближния си, обичай Бога, който живее във всичко живо! Не гледай, не виждай погрешките на хората! Не ги съди! Виждай само Божественото, красивото в тях.

— Учителю, помогнете ми когато му дойде времето да науча и другите да пеят по Новия начин.

— Когато те освободят от операта, то ще стане! Ти и сега като им пееш, пак ги учиш. Аз виждам, че през тебе пее една много известна певица от миналото. Тя влиза в тебе и пее! Наблюдавайте и изучавайте с брата, песента на птиците в гората.

— Благодаря Ти, Господи, да бъде волята Ти! Благодаря, Учителю, да се прослави името Ви! Благодаря на невидимите същества!

___________________

* Виж корицата — бел. ред.

Словото и музиката

10.04.1942 година – Изгрева – София.

Днес брат Христо дойде рано сутринта в града. Вече бях готова и го чаках. Минахме през гората. Учителят изпращаше на прага на вратата един посетител и ни покани в приемната. Той ни каза да седнем и за малко излезе. Като се върна, аз му казах:

— Учителю, чувала съм че духовните песни на Хендел, Хайдн и др. не са били написани с тактове.

Учителят каза:

— Светът на словото се различава от светът на музиката. Светът на буквите се различава от светът на тоновете. Словото и пеенето са два различни свята. Словото иде от света на синовете Божии, света на принципите, а пеенето иде от света на ангелите, света на чистите същества, света на красотата. Двата свята заедно олицетворяват пълнотата на Великия Божествен живот. Този живот, обаче се изявява на физическия свят чрез едни и същи органи, които наричаме гласови органи. В Божествения свят няма тактове. Словото и думите се римуват естествено. Небесните музикални форми като слязат в човешкия свят претърпяват известни промени и ограничения. Тактовете са човешко изобретение. Тактовете в музиката, отговарят на човешките закони.

— Учителю, например в такта с размер 3/4 има първо силно време, а второто и третото времена са слаби. Ако напишем мелодия в този размер, ние не трябва да слагаме силна сричка под слабото време и слаба сричка под силно време в такта.

— В света на Любовта, словото и музиката са хармонично съчетани. Когато пойните птички искат да кажат нещо, те само пеят. Каквото е отношението между музика и слово, такова е отношението между музика и движение.

Брат Христо добави:

— В Паневритмията имаме слово, музика и движение, Учителю.

Аз попитах:

— Нали движението трябва да хармонира с музиката и да се съгласува с нея?

— Всички окултни упражнения могат да се пеят с движения.

— Учителю, защо ги наричате упражнения?

— Това не са още окултни песни, те са окултни упражнения. Например, ти как ще изразиш с движение и пеене, че даваш нещо? Докато аз мислех как да го направя, той стана прав, протегна двете си ръце с прибрани пръсти във вид на чашки, излъчващи Божествена щедрост. Подвижи ги отвътре настрани, бавно и тържествено, и запя: "Ще нося Божиите блага във всички човешки сърца!" — от упражнението "Мога да постигна що желая".

Пак седна и продължи:

— В Божественият свят движението е музика и музиката е движение. В божествения свят, Словото е движение и движението е Слово. Ако поискаш вратата на Рая да се отключи сама, ти застани пред нея и запей! Ще изпееш по всичките правила с ангелски глас, с любов, песента на Любовта, Мъдростта и Истината и вратата на Рая широко ще се отвори пред тебе. Всички души, които са се отклонили от пътя на Истината, се лутат и страдат в тъмнина. Само чистите по сърце ще видят Бога!

В бъдеще певците в операта няма да изнасят на сцената грешния, порочния живот на хората. Потомците на третия Адам, хората на шестата раса, те ще бъдат носители на новите изкуства, на новите науки от Божествения свят.

В този момент почукаха на вратата. Учителят стана, поговори на прага на външната врата с една сестра и пак влезе. Седна на мястото си и след кратко мълчание продължи:

— Само гениалните души имат и вътрешна, и външна светлина. Слънцето има и вътрешна, и външна светлина. Земята има само вътрешна светлина. Тя ще добие и външна светлина, когато бъде населена само от гениални, напреднали същества. Тогава тя ще започне да свети като Слънцето.

— Учителю, кой е най-светлият център на човешкото тяло? — попитах аз.

— Този център се намира между двете очи, в основата на носа. Един ясновидец може да види дали този център свети в човека. Ако този център загуби светлината си, това показва, че човек се е откъснал от Божественото дърво и като падналия плод, започва да гние, да се разлага и да мирише. В духовния свят, ангелите и светлите, напреднали души, непрестанно славославят Бога и Неговото име. Те възпяват Неговата съвършена Мъдрост, Истина и Любов. Тук на Земята се виждат плодовете на Божествения живот, в красивите форми на природата, в красивите чувства, във възвишените мисли, във вдъхновението и творчеството.

— Учителю, на Небето има ли хорове?

— Там светли същества и ангел и пеят.

— Ами дирижира ли ги някой, Учителю?

— Те пеят без диригент. Когато окултните певци достигнат съвършенството на ангелите, те ще пеят без дирижиране. Бог ще ги дирижира! Диригентът трябва да бъде чист и съвършен. Той трябва да бъде малко по-долу от ангелите. Само такъв човек може да бъде диригент. Може да правите така: На репетициите да има диригент, а на концерта той да седне в публиката и с мисълта си да дирижира хора и оркестъра. Това наричам аз диригент!

— Учителю, словото ли се е родило по-рано, или музиката?

— Първичното слово, това е музиката. Първите букви на музиката, първите слова на музиката са седемте тона на гамата, конто са излезли от устата на Бога, възприети са от ангелите и са въплътени в човешкия глас. Пеенето е тясно свързано с мисълта, едно проявление на мисълта. Человеците са започнали да пеят, когато са започнали да мислят. Бъдещата симфонична музика ще бъде сформирана само от човешки гласове. Певците в тези хорове ще пеят до седем октави. Първите певци са служели с пеенето си в храмовете и светилищата на древните окултни школи.

След малка пауза, Учителят продължи:

— Тоновете са отронки от мисълта на ангелите и всяка отронка, всеки тон сам пее и се настанява в подготвеното човешко гърло. В това гърло е поместен и гласовият орган, който е най-сложното проявление на човешкото битие. Човешкият глас е израз на човешката душа. По него се познава как живее човек, по начина по който пее тоновете се познава какво общуване и какви връзки има с ангелския свят. Славеите са представители на ангелския свят. Те са изпратени да пеят 10 000 години на човечеството даром. Тия духове изкупват една своя погрешка от миналото си. Преди грехопадането славеите не са се хранели с мушички и червейчета. След падането на Адам и Ева и те са съгрешили. След идването на шестата раса, те ще станат пак вегетарианци. Ученикът на Новото пеене трябва да знае как да живее, как да се храни, как да диша, как да ходи, как и каква вода да пие и кога да я пие, за да могат гласните струни и неговия гортан да се преустроят с нови музикални клетки, които ще дойдат от Новото слънце, на новите слънца. Гърлото на окултния певец трябва да съответства на видимото Слънце, което е израз на музикалния живот на висшите същества и то пее и предава музиката на цялата вселена. Това гърло предава мислите и чувствата на ангелите...

Почукаха на вратата. Извикаха ни за обяд.

Музикалните ключове

19.03.1942 година – Изгрева – София.

Днес преди обяд, влязохме в приемната стая на Учителя, заедно с брат Христо. Учителят беше с весело настроение. Каза, че времето е музикално и започна да говори за музикалните ключове:

– Ключовете, за които говори официалната наука, са едни, а мистичните музикални ключове, се дават на ученика при посвещението. С тия ключове ученикът отваря вратите на свещения живот на Бога.

– Учителю, ами каква роля имат музикалните ключове, с които до днес си служим в музиката?

– Ключовете в музиката имат една задача – да покажат на хората, как да трансформират силите си. Всичките музикални ключове са слезли от един висок свят.

– Учителю, нотата, която се пише на второто междулиние при ключ СОЛ, отговаря на тона ЛА. При басовия ФА ключ, същата нота отговаря на тона ДО. При сопрановия ДО ключ – на СИ. Има още теноров ДО ключ и алтов ДО ключ. Има и други ДО ключове, които не се употребяват. Учителят каза:

– Ти искаш, например, да отключиш сърцето на някой закоравял егоист – започни с ключът ФА, на Мъдростта, сетне продължи с ключът СОЛ, на Любовта и най-сетне с ключът ДО, на Истината. Невидимият свят е превел тези ключове на Земята.

– Кой е ключът на сърцето, Учителю?

– Ключът на сърцето е ключът на Любовта – СОЛ. Ключът на ума е ключът на Мъдростта – ФА. Ключът на волята е ключът на истината – ДО.

– Учителю, ами подразделенията на ключа ДО?

– Те отговарят на волята в човека на физическия, духовния и божествения свят. Ключът СОЛ е най-грациозен. Той прилича на красив ангел, с навита като спирала пръчица, посочва местата на всичките нотни знаци.

– Учителю, ученикът трябва да се научи бързо да чете написаните ноти на всичките видове ключове. Например, 5 такта на ключът СОЛ, два, три такта на ключът ФА и няколко такта на трите вида ДО ключ. Тези упражнения са много полезни за бързо ориентиране. Учителю, моят професор по солфеж, Емил Депорт, ни нареждаше в кръг, по средата на една голяма зала. Този кръг беше от 5,6 реда ученички. Той сядаше в средата на кръга, върху въртящ се стол и посочваше бързо с палката си, кой да започне да дешифрира. Ние всички държахме отворени солфежи в ръце. Той се въртеше на стола и бързо посочваше: вие, вие и пр...

– Ти имаш връзки с тях от миналото си, когато си работила във Франция – каза Учителят. – Когато си заминете от Земята и отидете в невидимия свят, няма да ме видите, докато не ви подложат на изпит. Вие трябва да издържите този изпит. Ще ви изпитат пред специална комисия, можете ли да четете на всичките видове ключове? На СОЛ – Любовта, на ФА (басов) – Мъдростта, на ДО (сопранов) – Истината, на ДО (алтов) – Правдата и на ДО (теноров) – Добродетелта. Когато комисията провери, че можете да пеете на тези ключове, вие ще ме видите! Ще видите и славата Божия. Ще ви се отворят Божествените и духовни очи!

– Учителю, Вие такъв ли ще бъдете там, на Небето, или ще имате друг вид? – Учителят се усмихна и каза:

– Аз ще се променя и вие ще ме познавате. Апостол Петър държи ключа на Рая, на Любовта – СОЛ. Има и един ключ на ада – ФА. Юда предаде този ключ на вратаря на ада. Има още един ключ, с който се отварят дверите на престолът Божий. Там живее и Христос. Вие, музикантите, работите с тези ключове. Невидимите музикални Същества си служат с тях, да отварят дверите на всички слънчеви системи. Всяка звезда, всяка планета, всяко Слънце си имат ключ. Всяка звезда е музикален тон, написана нота на небето. Целият космос, цялата вселена са облени с една непрекъсната, магическа музика. Божествена музика.

– Учителю – попита брат Христо – композиторите долавят ли тази небесна музика?

– На Земята пристигат само някои откъснати преводи от тази Божествена музика, чрез гениите на музиката. Тези мелодии губят от Божественото, докато се напишат с ноти.

– Учителю, в Божествения свят има ли нотни листа?

– На небето нотните листа са живи. Небесното пространство е лист, на който са написани нотите, с ръката на Бога. Тези ноти са цели светове. Всяка звезда на небето е написана нота. Тук, на Земята, има преведени 24 гами, които са дадени от двадесет и четирите старци, за които пише Апостол Йоан в Откровението си.

– Учителю, Адам и Ева познавали ли са тези ключове и пеели ли са ги?

– Бог даде на Адама ключът на Любовта, но той го изгуби. Сега, с музиката на шестата раса, человечеството ще намери загубения ключ. Новата Ева, новата жена ще намери този загубен ключ на Любовта. Думата Любов е само превод на истинското име на този ключ, който Адам изгуби в Рая. Скришна е тази магическа дума и трябва да се намери. Щом се намери магическия ключ и думата ще се намери. Бог ще се изяви чрез нас. Всеки нов ден започва с нов тон от гамата. Всеки нов ден започва с нова гама. Заедно с този тон, с тази гама, се изпращат енергии от разумния свят.

МОЕ ОТКРОВЕНИЕ: В България живя и работи Учителят на Всемирното Бяло Братство. Той донесе Новия живот и откри магическия ключ на Любовта. Българите още не го разбират и не го приемат. Българите имат една светла звезда на Небето, поради Учителя, защото Небето е определило Той да работи в България. Блажени тези, които го разбират и прилагат неговото Божествено учение!

Господи, Учителю, благодаря Ви!

Отложената репетиция

10.03.1942 година – Изгрева – София.

Днес сутринта, в 10 часа без четвърт, отидох на репетиция в операта. Изненадах се, че бях записана на листа в програмата, да започна репетиции на ролята Есмералда в операта "Продадена невеста" от Сметана. Аз замръзнах на мястото си и в първия момент не знаех какво да правя. За горната репетиция трябваше да се явя в 1 часа по обяд. Реших да се боря и да се отърва от тази роля. Преди известно време ми бяха дали "Амур" в операта "Орфей", но аз щастливо се освободих от нея. Също и от "Велгунда", в операта „Рейнско злато" от Вагнер. Сега всеки ще ме попита, защо не искам да пея горните роли? Защото трябваше да изляза на сцената с твърде разголени костюми, с което се излагах на простудяване, а освен това ги смятах неподходящи за мен, като ученик на Новото учение. До 12 часа имаше време и аз реших да отида сама при Учителя. С трамвая отидох до Семинарията и оттам, тичайки, преминах гората. Озовах се на поляната на Изгрева. Учителят беше седнал по средата на една пейка. При него беше брат Боев, с листове в ръце. Едва сдържайки сълзите си, разказах всичко на Учителя, гледайки го в очите. Той ги затвори, постоя известно време така и тихо ми каза:

– Успокой се, тази роля ти ще я изнесеш на сцената. Те ще те облекат с трико. Ученикът трябва да слезе ниско долу, за да спаси някоя душа. Като се изцапа, после ще се измие.

Останах смаяна от отговора на Учителя. Той продължи:

– Няма нищо, ще пееш тази роля. Те после ще те освободят от нея. Ти приемай с благодарност всичко, което Бог ти праща там и по-скоро ще ликвидираш кармата с тях.

Цялата ми тревога отлетя. Успокоих се! Щом Учителят ми казва... Аз му напомних, че бързам за репетиция и го попитах колко е часа. Когато ми каза, извиках, че съм закъсняла вече:

– Ще ме глобят, Учителю!

– Няма да те глобят! – успокои ме той.

Аз му благодарих, целунах ръката му и още по-бързо затичах през гората за града.

В началото на гората срещнах сестра Савка с още една сестра, които се връщаха от града. Като ме видя, тя каза: "Кое е това славейче, дето хвърчи през гората?"

Когато влязох във фоайето на операта, на програмата моята репетиция беше зачеркната с червено мастило и пишеше: "Отложена"!

Благодаря на Небето, гдето ме срещна с Великия Учител! Научи ме, Господи, да ходя благопристойно в пътя на Истината ти! АМИН!

Мирът иде

17.01.1942 година — Изгрева — София.

Тази сутрин влязохме рано при Учителя. Спах предната вечер на Изгрева в братските стаи за гости. С брат Христо седнахме на посочените ни столове и тихичко изпяхме първия ден на "Новото Битие".

— Аз си го свиря на пианото, Учителю! Ако се запише с ноти, ще може да се направи и акомпанимент.

— Не! — каза Учителят. — Сега тази песен няма да се нотира! Ти ще записваш само думите! Първият ден започва от тона ДО. Вторият ден ще почне от тона РЕ, и така, докато се изпеят седемте дена. Вторият ден ще бъде по-сложен, но по-къс.

— Учителю, по какво познавате дали времето е музикално?

— Тогава има присъствие на музикални гении. Когато нашите движения и нашето пеене е естествено, тогава от невидимия свят слизат гении и те започват да ни преподават от Божествения свят онази висша наука на ангелското пеене.

— Учителю, посещават ли Ви реално ангели?

Той се усмихна и каза:

— Тук на земята аз срещам въплътени ангели. Те слизат на земята, за да извършат някоя Божествена работа.

— Учителю — каза брат Христо, — четох в беседите Ви,че ангелите са завършили своята еволюция и че те всички са добри певци.

— Ангелите са светли, чисти същества. Човешкото пеене на Земята е кряскане в духовния свят. Човек живее в много гъста материя на Земята. Тялото му също е направено от груба материя, която още повече огрубява от неправилния живот. Ангелите се делят на йерархии. Когато те пеят, в същото време те светят със силна, ослепителна светлина. Така светят Ангелите от високите йерархии. Колкото по-надолу слизат, толкова тяхната светлина се намалява и се обръща в някакъв цвят.

— Учителю, — попитах аз — ангелите имат ли криле? Художниците ги рисуват с криле от перушина.

— Ангелите имат криле от светеща материя. От същата материя е направено и подвижното им тяло. Те непрестанно се уголемяват и намаляват и стават по-малки от един атом. Всичките техни движения се придружават от вълшебно пеене.

Учителят започна да настройва цигулката си и засвири една мелодия. Ние чухме, че от цигулката му звучаха тоновете на няколко цигулки, а след малко време чухме вече цял оркестър, който накрая постепенно, затихвайки, съвсем изчезна. Брат Христо каза:

— Много е хубава мелодията, Учителю!

Той пак провери струните на цигулката си и поясни:

— Тази мелодия е за мир.

Брат Христо се сети коя е мелодията, защото запя същия мотив с думите: "Мирът иде вече, мирът иде вече, мирът иде вече, тъй наш Господ рече!" Учителят сияеше.

— Ето сега — каза той, — съществата постепенно започват да слизат от Горе, сутрин рано, преди изгрева на Слънцето. — И той засвири най-напред толкова тихо, че ние едвам го чувахме и постепенно засилваше мелодията до форте, фортисимо и постепенно затихваше, докато ни даде илюзията, че музикантите се отдалечиха.

— При фортето — каза Учителят, — имаме обедно време и после постепенно, идването на вечерта. Тази мелодия ако се изсвири или изпее от цял оркестър и хор, единно и с вяра ако се изпълни, мирът ще дойде между человеците! Ти, рекох, припомни си правилата за композиране и я напиши тази мелодия! Можеш и да я дирижираш!

Аз весело се смеех с глас. Учителят продължи:

— С музиката аз изследвам мисълта на човека. Аз си свиря тихо и правя своите изследвания. Моето свирене има отзвук, защото се свързвам с Великия свят, даден от Бога, затова вие не чувате една цигулка, а множество цигулки. Тоновете на тези цигулки се сливат в един акорд. Божественият свят е хармония и музика. Когато мислите на хората са светли, те се сливат в един общ акорд и пеенето им и свиренето им е хармонично.

— От кога съществува музиката на земята, Учителю — попита брат Христо.

— Музиката е слязла на земята от четири хиляди години преди Христа. Атланската раса не е била музикална. За това и става потъването на Антлантида. Който иска да живее дълги години, той трябва да пее. Добрият човек е музикален. Лошият човек не е музикален.

— Учителю — казах аз, някои певци употребяват груба, нечиста храна, за да се засили гласа им.

Учителят поясни:

— Само чистият и правилен живот на човека, предава сила и мощ на гласа. Прави, чисти мисли, чувства и постъпки. Викането нищо не е за Небето. Там не се интересуват от такова пеене. Ако един ангел слезе на Земята и изпее една магическа песен, гробовете ще се отворят и мъртвите ще възкръснат, болните ще оздравеят, слабите ще станат силни, лошите ще станат добри, гладните ще се наситят, жадните ще утолят жаждата си, слепите ще прогледнат, немите ще проговорят и глухите ще прочуят.

— Учителю, то ще стане като второто пришествие...

— На Земята има девет концентрични сфери. Във всяка една сфера ще има по едно пришествие.

— Учителю, по какво да разбера, че това, което мисля, чувствам и постъпвам е по Бога?

— Ще изпееш тонът ФА в три октави, когато разрешаваш нещо от материален характер на физическия свят и като пееш, ако изпиташ едно приятно чувство под лъжичката и има хармония между мислите и чувствата, ти ще постъпиш право... След това ще изпееш тонът СОЛ в три октави, за въпроси, свързани с духовния свят и ще изпееш тона СИ в три октави, за въпроси, свързани с Божествения свят. (Тук Учителят даде още един метод, но не мога да го опиша, защото ми каза: "Давам го само на теб!")

Новото Битие — Първи Божествен ден

07.12.1941 година - Изгрева - София.

Днес съм свободна. Репетициите се отмениха. Брат Христо дойде от Изгрева и ме заведе при Учителя. Той като че ли ни очакваше. Щом се озовахме пред вратата на салона слезе по стълбата и ни прие в долната стая.

Пак говорихме за операта. Учителят каза на брат Христо да отиде в министерството за една работа, вместо мен. Аз попитах:

— Учителю, на Небесата има ли нотни знаци?

— Нотните знаци са белези на живи, колективни душички. Всеки нотен знак изразява един тон. Всеки тон е живо, разумно, колективно същество. Всеки тон съдържа живи душички. Тези живи душички са обертоновете. Всеки тон съдържа 16 обертона. Ако не се обади един от обертоновете, тонът става фалшив, той губи нещо и от своя цвят. Обертоновете са ангелчета. На физическия свят имаме 16 обертона, но има обертонове и в ангелския и Божествения свят. Обертоновете се явяват в един строго определен ред.

— Учителю, защо най-напред прозвучава октавата, а не някой друг интервал?

— Като прозвучи октавата му, обаждат се съществата от ангелския свят. Когато тонът прозвучи на физическия свят, същевременно той прозвучава и в ангелския и в Божествения свят с обертоновете си. Нашите уши не са пригодени да чуят тоновете в ангелския и Божествения свят. Само душата може да ги чуе. Там тоновете се и виждат.

— Учителю, как са се образували тези обертонове?

— Например, ако хвърлиш камък в спокойна вода, образуват се концентрични кръгове. Всеки кръг е един обертон. Това става и във въздуха. Първият, основният тон е мъжки, слънчев. Секундата пък е женския принцип. Терцата е детето. Четвъртият тон е по-твърд.

— Учителю, защо нотните знаци се пишат само на пет линии?

— Нали има и други спомагателни линии отгоре и отдолу на петолинието?

— Да, Учителю, защото петолинието не е достатъчно за високите и ниски тонове.

— Петолинието е пентаграмата в музиката. Петолинието изразява съвършения музикант на физическия свят. То изразява неговите добродетелли: Истина, Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел.

— Учителю, тогава пентаграмата може да се напише с пет линии, вместо с две?

— На тези пет линии можем да напишем мотивите на песните. Ти, рекох, скицирай това! Певците, които пеят под петолинието, се качват отдолу нагоре, а които пеят над петолинието слизат отгоре надолу.

— Учителю, защо пентаграмата има начупени линии?

— Тук при тази пентаграма работят други сили. Петолинието е нужно за физическия свят, както и нотните белези, а пентаграмата е за космическия свят. В Божествения свят всичко е живо. И словото и то е живо. В Божествения свят, няма букви и срички. Нотните знаци, петолинието и буквите са за физическия свят.

— Учителю, светските певци полагат големи грижи за гласовете си.

— Те ги пазят от една страна, но от друга страна ги развалят. С неправилния си живот те погубват гласовете си. Те злоупотребяват с мислите, чувствата и постъпките си. В човешкото гърло са складират най-големите богатства от Божествения свят. Никой не подозира какви богатства са вложени в гърлото му. Разумни същества, ангели живеят в гърлото на чистите, идейните певци. Тези ангели са наредени там по служби, по йерархии. Ти пази хармонията между мислите си и чувствата си. Хармония да има и в постъпките ти! Обичай Божественото в хората. Обичай душите им! Дръж в съзнанието си светли и благородни мисли!...

Вокалното изкуство е играло важна роля още от дълбока древност. Пеенето е неразривно свързано с вярата у човека към Бога. Вярата е вродена у човека. Човек не може да живее нито един миг без вяра, следователно човек не може да живее нито един миг и без пеене.

Първите религиозни обряди в предисторическите храмове са били извършвани от избрани служители, които са посвещавали живота си да служат на Бога. Там те са изучавали специални школи на храмово пеене. Моисей получи скрижалите на планината Синай с един възторжен химн на Божията сила, мъдрост и правда.

— Учителю — попита брат Христо, — Аарон пеел ли е?

— Аарон е бил много музикален. Той имал красив бас. Когато говорел, словото му се е изливало като музика. Всички светии и пророци са имали хубави гласове. Някои от тях са свирели на някакви инструменти.

— Учителю, цар Давид какъв глас е имал?

— Цар Давид е бил и певец, и композитор. Неговата музика се е предавала от уста на уста. Той е пеел псалмите си вдъхновено и е излъчвал лечебни сили. Цар Саул се е лекувал от неговото пеене. Той е бил тенор.

Учителю, Христос пеел ли е?

— Христос донесе на Земята новото пеене. Той коригира фалшивия тон ФА, на Адама, със своята саможертва на кръста и Любов към човечеството. Христос внесе в пеенето най-мекия елемент — благостта и милосърдието. Първите тайни на мистичната школа по пеене, той откри на своя пръв ученик Йоан, на Марта и Мария, сестрите на Лазара, с една магическа песен.

Учителят извади най-хубавата си цигулка и засвири една мистична мелодия. Той запя след малко същата мелодия с думи. Ние започнахме да записваме първо думите, после и мелодията. Учителят спря да свири и каза:

— Вие можете да запишете само думите. Мелодията ще заучиш наизуст. Тази песен е много дълга. Ти за колко дена можеш да научиш една опера?

— За около 20 дена мога да науча една опера — отговорих — защото съм имала подобна задача.

— Ти когато заучиш тази мелодия — каза Учителят, — ние ще изненадаме сестрите и братята, след беседата, в салона. Ти ще я пееш и аз ще свиря с цигулката.

Забелязах в този момент, че брат Христо се просълзи от радост и благодарност към Учителя. С него записахме следните думи:

"В началото Бог създаде небето и земята. А земята бе пуста и неустроена. Нямаше ред по нея. И тъмнина бе върху бездната. И Дух Божий се носеше над водите на живота. И рече Бог да дойде красивата виделина. И тя се яви със своята светлина. И видя Бог, че тя бе добра! И Бог раздели светлината от тъмнината. И видя Бог, че бе добре и нарече Бог светлината ден, а тъмнината нощ. И стана вечер и стана утро първи ден!"

— Учителю, сега чета Библията наред, като започнах от началото. В Битието на Мойсея, не е писано красивата Виделина.

Учителят ни откри най-свещеното нещо, което съм чула досега от него:

— Бог, сега сътворява света по нов начин. Бог създава нов, друг свят по нов начин. Бог създава сега света на Любовта, на Мъдростта и на Истината.

Много откровения ни говори Учителят, които откровения не ми е позволено да запиша. Учителят с голямо търпение повтаряше мелодията, за да я научим наизуст.

— Ние ще го изпълним в 5 часа сутринта пред сестрите и братята — каза пак той.

Докато си отидохме в града, мелодията все звучеше в ушите ми. Щом влязох в стаята си, аз я изпях и я изсвирих на пианото си. Бях много радостна и щастлива. Брат Христо по-дълбоко изживяваше всичко. Споделих с него:

— Не зная, брат Христо, ще ми бъде ли възможно да пея толкова рано, в 5 часа?

— Учителят ще ти даде сила и възможност!

Видението

19.10.1941 година — Изгрева — София.

Днес времето е ветровито. Студено е. Вихрушка от пожълтели листа се носи по горските пътеки. С брат Христо се запътихме при Учителя. Той веднага ни прие. Най-напред му разправих неприятностите, които неотклонно следват моя път в операта. Той ме слушаше внимателно. За диригента А. Н. каза:

— Ние ще го насолим!

Аз не отдадох голямо внимание на тези думи, но брат Христо слушаше видимо развълнуван. Не мина и седмица, заведоха съдебен процес срещу диригента. Съда гледаше делото, публично вестниците писаха, но всичко се потуши.

Учителят заговори за животните:

— Предните крака на животните са станали наши ръце. Животните се движат успоредно със земята. Растенията и хората са перпендикулярни на земята, но с тази разлика, че главата на растенията е заровена в земята. Зъбите на животните са на ръба на носа у човека. Вместо да хапе, той да мисли. Рогата на животните са в ноздрите, в носа на човека, където са и чувствата му.

— Учителю, някои сестри от Изгрева, говорят за свои видения. Вие какво ще кажете за тия видения?

— Тези образи, които те наричат видения, са сенки.

— Ти — рекох, във всичко, което виждаш имаш видения, защото виждаш истинската същност на нещата. Ти виждаш живата същност на природата.

— Ето, аз ще ти дам сега едно видение! — той си затвори очите. Стаята в която бяхме, се освети на линии. Тези линии бяха всичките Цветове на дъгата. Те започнаха постепенно да се въртят около себе си, преплетени с ослепителна светлина. Образува се едно въртящо се кълбо, от което се отвори нещо като вратичка и за миг се показа лицето на най-красивия ангел.

— Учителю... — прошепнах аз и видението изчезна.

По-късно, когато излязохме от стаята, попитах брат Христо какво е видял? Той ми каза, че е видял същото видение.

Попитах:

— Защо не изпитвам страх към вас, Учителю? Аз Ви чувствам като близък, роден, Божествен баща.

Той се усмихна:

— Ти не се страхуваш от мен, само нечистия се страхува. В астралния свят, нещата само се виждат, там няма говорене и поучение.

- Учителю, когато бях на 13 години, се разболях от скарлатина. Цели 12 дена съм била излъчена. Все бълнувах: когато Слънцето се скриеше и настъпваше нощта, аз ставах русалка, със рибена опашка, влизах в хладните води на едно езеро в местността "Сините камъни" в Сливенския балкан. Сутрин, щом се покажете първият лъч на Слънцето, аз ставах едно чудно бяло цветенце и израствах там край стръмните пътеки. Пътниците, които минаваха край мен, не ме забелязваха. По едно време видях сестра ми и брат ми, и майка ми и баща ми, да минават покрай мен. Аз ги виждам, а те не ме виждат. Като залезеше Слънцето и настъпи нощта, аз пак ставах русалка.

Учителят ми каза:

— Ти си минала едно посвещение. Цветето е най-духовното превръщане. Рибената опашка е в гъстата материя. Горната част е духовна. Когато Християните бяха гонени, те се криеха в подземия, наречени катакомби. Техният знак е бил две риби, една срещу друга. Този знак е означавал чистота и мълчание. На старогръцки думата риба се чете: "Христос победи!"

— Учителю — казах аз, — някои на Изгрева ме критикуват. Казват не на мен, а на Брат Христо, че не разбирали моето колоратурно пеене. Преди няколко дена ме срещна на Изгрева, брат Лулчев и ми каза, че не разбира колоратурното пеене и че този вид глас не бил пригоден за братските песни.

— Ти ще му кажеш: "Аз слизам от Горе. Оттам съм започнала и постепенно слизам надолу". Който дойде при теб и започне да те критикува, ти ще го накараш да ти изпее нещо. Като каже, че не може да пее, ти ще му кажеш: "И аз не мога да те слушам!" Златната монета няма нужда да се доказва, че е златна. Тя сама за себе си говори!...

Когато носиш вълнени, копринени, ленени или памучни дрехи, свързвай се с тях! Свързвай се с растението на памука, на лена, с овцете, с бубите, за да им помагаш и те да ти помагат...

— Учителю — казах аз. — Мойте птиченца* ме гледат с по едно око, защото очите им са отстрани на главата им.

Учителят се разсмя с пълен глас и каза:

— Те с едното си око те виждат момиче, а с другото око те виждат момче...

И аз започнах да се смея. Същото правеше и брат Христо...

___________________

* Веднъж с брат Христо срещнахме деца, които бяха уловили едно малко птиченце-канарче. Аз им го заплатих и го прибрах в стаята си. Попитах Учителя какво да го правя и той ми каза да го поставя в къщичка с отворена вратичка, да следя пеенето му и да го записвам. Канарчето беше женско. Веднъж като беше кацнало на мрежата на прозореца ми, отвън кацна друго птиченце-червеношийка. Двете започнаха да се "разговарят". Отворих прозореца и червеношийката влезе в стаята. От този ден те се сприятелиха и имаха малки птиченца. Учителят понякога ме питаше за тях. Когато канарчето мътеше яйцата си, пееше тихичко - "под сурдинка", много хубави вариации. Аз ги записах и ги пях в операта. (Бел. авт.)

Композиторите и Божествената Любов

20.09.1941 година — Изгрева — София.

Дълго време не можах да се откъсна от работата си в операта. Често имах радиоконцерти. Много се преуморих. Ваканцията бързо дойде и аз отидох в провинцията на почивка. Днес на 20 септември, ние с брат Христо сме пак на Изгрева. Учителят веднага ни прие. Дълго време говорихме за трудните ми задачи в операта.

— Ти гледай с по-малко разноски да работиш там. Ние те изпращаме временно там. Не раздавай от капитала си! Дръж го за Бога! Работи само с лихвите! Те там загрубяват гласовете, но ние няма да им позволим!

— Учителю — казах аз. — Съжалявам, че не дойдох с вас на екскурзия. — Той каза, усмихвайки се:

— Аз носех шапката, там на планината, само при слънчево време.

С брат Христо казахме:

— Много се радваме, Учителю!

Продължи да ни говори за музиката:

— Колоритните тонове са израз на мисълта. Идейното е връзка между материалиста и реалното. За да изпееш и развиеш по Божествените правила един тон, ти трябва да бъдеш уверена, че само по този начин може да се изпее този тон. Да нямаш никакво колебание или раздвояване, че може да се изпее и другояче!

— Да, Учителю, особено пределните височини могат да се изпеят само по този начин.

— Ако пееш правилно тонът ФА, ти ще можеш да помогнеш на човека на физическия свят. Например, красиво ще го прегърнеш, ще го излекуваш. Ако не пееш правилно тонът МИ,ти не можеш да целунеш искрено някого.

— Учителю, как могат да се лекуват люлеещите се и тремолиращите гласове?

— Никой не може да даде повече от това, което носи от миналото си. За тремолото и люлеенето на гласа, са причина нервите, дисхармонията в чувствата, неправилен живот в миналото и сега. Има още и някакво нарушение между нервните възелчета в мозъка, в центъра на музиката и нервичките в ларинкса. Ние имаме тук — посочи челото си, там дето е центърът на музиката — 25000 клавишчета. Мускулите на лицето, на челюстите, на гласовия орган и нервите на тези мускули, играят съществена роля при пеенето. Ти трябва да ги изучаваш! Долната челюст е една масивна кост, която се отваря и затваря. Тя служи за основа на тоновете. Ти трябва да изучиш ролята на мускулите на лицето, които вземат участие при пеенето и при изговарянето на гласните, на съгласните и на сричките на думите. За да се изпее чисто един тон, той трябва да съвпадне с вътрешните и външните вълни на своя фокус. Когато се задмине или недостигне този фокус, се получава нечист, неточен тон. Тогава липсва нещо и в тембъра на такъв тон. Той не е вече достатъчно ясен.

— Учителю, дойдоха при мен едни родители и ме помолиха да предавам уроци на дъщеря им по пеене. Тя била по-малка от 15 години. Аз не им отговорих ще се съглася ли, защото поисках да се посъветвам с Вас. Знайно е, че гласът претърпява мутация през пубертета. Какво ще ми кажете, Учителю, да им откажа ли?

Той помисли малко време и каза:

— Още през средните векове в манастирите са се обучавали малки послушници на изкуството пеене. Тогава според италианската школа, техните гласове звучали като инструменти. Според мен, ако децата вземат уроци по пеене още от ранното си детство, ще се развият като много добри певци и музиканти.

— Учителю, ами ако през пубертета гласът се измени?

Учителят не ми отговори с думи, но аз прочетох мисълта му.

— Учителю, вие цитирате в една беседа, думи от Евангелието: "Сине мой, дай ми сърцето си, казва Бог". — Учителят ни каза:

— Човек не трябва да се привързва към никое смъртно същество, а да служи на Бога. Ти нямаш право да откъснеш едно цвете само за себе си!

— Учителю, композиторите от миналото изхождали ли са от същите принципи, за които говорите Вие?

Учителят отговори утвърдително и продължи:

— Нито един от композиторите не е познавал Божествената Любов. Някои от тях са станали жертва на човешката Любов. Моцарт е весело, палаво дете. Музиката му благоухае и в нея преобладава синия цвят. Той не е разбрал Божествената Любов. Името му значи: „мо" — значи черен, смърт, „царт" — значи цар. Обратното взето, в детинството си е живял като цар. Свирел е в дворците на императори и князе, а края на живота си е живял в черна мизерия.

Бах е с широко благоутробие. Спокоен е. Неговата музика излъчва това спокойствие и широта. Той е много плодовит. Представата за неговата музика е една богата градина със свежи зеленчуци и плодове, добре напоена. Буквата Б в началото на името му показва покълване, растене. Бетховен е неспокоен, силно честолюбив, амбициозен и горд. Невидимия свят е оставил Бетховен в нищета и страдания, за да търси Истината с музиката си. Ако съдбата го беше оставила в благоприятни условия, той нямаше да остави това творчество на човечеството. Бетховен през целия си живот не е познал Божествената Любов. На края на живота си, когато е композирал деветата си симфония, когато е работел над думите на „Ода на радостта" от Шилер, за братство и любов между хората, Невидимия свят му открехнал за миг само едно малко прозорче, през което той зърнал Любовта, преди да си замине от Земята.

— Учителю, кои планети са влияели на Бетховен?

— Той е имал влиянието на Венера, Юпитер, а после се явява и Сатурн. Шопен, също не е познал Любовта. В неговите ноктюрни и валсове има нещо болезнено, сантиментално. Неговите композиции трябва да се свирят пред богати и охранени хора, със затъпени чувства. Под влиянието на неговата музика, те ще отворят сърцата си и ще развържат кесиите си. Лист — името му започва с буквата Л. Той е имал Любов към музиката и към приятелите си.

— Учителю, кажете ми нещо за лекуване и обновление, когато съм неразположена гласово?

— Ще пееш тонът ЛА, като ще прекарваш ръката си от рамото надолу, до китката на ръката си, с буквите А, Е, И, О, У. Първо с дясната ръка, после с лявата. Ще дойдат от Горе сини и бели ангели, и ще те излекуват.

— Учителю, ами ангелите имат ли бои, цветове?

— Ангелите са розови, сини, аметистови, жълти и блестящо бели, по блестящи и от Слънцето.

— Учителю, благодарим Ви!

Мечката

27.07.1941 година - Изгрева - София.

Днес след репетициите в Операта, тръгнахме с брат Христо през гората за Изгрева. Всички сестри и братя се хранеха на дългите маси пред салона. Беше дежурна сестра Граблашева. Като ни видя, веднага се разпореди и ни покани да седнем срещу Учителя. Хранехме се мълчаливо. От време, на време Учителят ни поглеждаше. След като се нахранихме, Той попита нещо брат Христо, но в това време се зададе от пътеката към чешмата един мечкар с мечката си, водейки я с халка за носа. Застана точно срещу Учителя, значи до мене и до брат Христо, започна да пее и да думка на едно дайре, като от време навреме грубо разтърсваше тежкия синджир. Аз изтръпнах от ужас и гледах кръвясалите очи на животното, конто като че ли имаха човешки поглед. След като мечката достатъчно си поигра и сестрите му дадоха нещо, мечкарят си отиде. Учителят каза:

— В тази мечка виждам, че е затворен духът на един владика, който изкупува по този начин грешките си и престъпленията, конто е извършил в името Божие.

След това се обърна към мен:

— Концерта по Радиото излезе хубаво. Ти пя вдъхновено с душата си. Ти изпълни добре песента "Цветята цъфтяха".

Почти никой от присъстващите не чу, какво ми говореше тихо Учителят. Всичките сестри и братя се изправиха и се групираха около масата, където седяхме и общо запяха братските песни. Аз не пеех, но само ги слушах. След този импровизиран концерт, Учителят ме попита:

— Ти нали си свободна след обяд?

— Да, Учителю.

— Починете си, рекох, тук малко с брата и елате в три часа при мен!

В три часа, без четвърт, аз седях на пейките пред салона, а брат Христо говореше с една сестра. Точно в три часа Учителят слезе отгоре по стълбата и ни покани вътре. Влязохме и седнахме.

— Ти имаш ли песнопойките и братските песни?

— Само едната имам, Учителю.

Той извади една книжка, на която пишеше "Паневритмия", и една нова песнопойка и ми ги поднесе като подарък. Започнах внимателно да ги разлиствам и казах:

— Учителю, преди известно време репетирах с композитора Любомир Пипков един Моцартов концерт, в дома му. В паузата, той извади една от тези песнопойки. Извади я от етажерката си и каза: "Чудя се какво сте намерили в тези прости и наивни песни, че чак, както научих, в радиото сте ги пяла!" Учителю, аз му казах: "Тези песни наглед изглеждат наивни, за такъв голям композитор като вас, но в тях има една скрита сила, особено, когато се пеят общо от всички сестри и братя. Чувал ли сте за падането на град Ерихон? Как се срутили дебелите му стени?" Той се засмя, повдигна рамене и започнахме да репетираме. Учителят помисли малко и каза:

— Ти ще му кажеш, че това са окултни упражнения. В древните окултни школи, музиката е заемала първо място. Духовните хора са злоупотребили с тази музика. Ти кажи, че тези окултни упражнения облагородяват и възпитават човека и създават характера му.

При пеенето трябва да вземат участие умът, сърцето и волята. В операта като пееш с движения, това показва, че волята ти взема участие.

— Учителю, защо музиката на Паневритмията само се свири и играе? Нали е написана и с думи? Защо не се и пее?

— В бъдеще, когато играчите играят, в средата при свирачите ще има хор от сестри и братя и те няма да играят, а ще пеят Паневритмията.

Брат Христо добави:

— Може хорът да пее и със солисти, Учителю!...

— Когато един ден се освободите от операта, ти това ще го направиш — продължи Учителят. — Ще дойдат добри времена, когато свободно ще се проявява окултната музика. Пеенето е връзка между човешкия, ангелския и Божествения свят. Ако искаш да се разговаряш със възвишените напреднали същества, ти започни да им пееш!

— Учителю — попитах аз, — каква е разликата между светската и окултната музика?

— Според мене няма нито светска, нито духовна музика. Музиката е една, само че е различно преведена.

Почукаха на вратата. Учителят стана прав. И ние станахме с брат Христо.

Радиоконцерт

15.07.1941 година — Изгрева — София.

Вчера получих от студиото на Радио-София картичка-покана за концерта ми, който щеше да се състои на 24 юли същата година в 8 часа вечерта. На картичката заедно с имената на другите автори, беше написано и името Беинса Дуно, псевдонима на Учителя.

Сутринта много рано, когато всички спяха, брат Христо дойде в града за да ме придружи до Изгрева. За да не безпокои хазаите, той чукна отдолу с камъче по прозореца ми, а аз вече го чаках облечена. Тихичко слязох долу. Когато пристигнахме на Изгрева, беседата вече беше привършена и сестрите и братята се подреждаха на полянката за Паневритмията. Няколко музиканти се събраха по средата на поляната. По даден знак те засвириха и всички заиграха. В средата играеше Учителят с широки волни и мощни движения. Брат Христо също играеше, а аз застанах на горния край права и гледах. Колелото се въртеше и много сестри и братя, минавайки край мен ме поздравяваха. По едно време сестра Невена Неделчева ми прошепна: "Елате сестра да играем!" Тя играеше в този момент сама. Отказах учтиво. След малко наближи към мен сестра Савка. И тя ми прошепна: "Елате сестра да играем!" Този път се реших... Определено било от Небето тя да ме научи да играя. Като започнах да се движа ритмично с всички, имах чувството, че цял живот съм играла. Толкова познато ми се струваше всяко движение. След Паневритмията Учителят ни прие в приемната си стая.

— Учителю — казах аз, — виждах аурата на борчетата и на всички цветенца и на лилавите планини. Виждах аурата и на всички сестри и братя, огрени от първия лъч на Слънцето. Много ми хареса последното упражнение.

Учителят каза:

— Последното упражнение от Паневритмията, аз го наричам "Маршът на боговете". Някога, когато сте били богове, сте го играли при друга обстановка.

— Учителю, тук всичко е естествено!

— Нашите декори не са изкуствени както в театъра. Там има нарисувано Слънце, а това Слънце е истинско...

— Учителю, понякога, когато слушаме някой концерт в града, ние се връщаме с една дълбока тъга в себе си. Тук на Изгрева е обратното, хората забравят своите мъчнотии и страдания.

— Музиката уравновесява силите в нашата душа. Когато те нападнат чужди, лоши мисли, ти започни да им пееш и всичките лоши духове, колкото и да бъдат те, ще си отидат.

— Учителю — каза брат Христо, — четох в една книга, че Цар Саул се е занимавал с музика.

— Цар Саул обичал музиката и с нея се е лекувал. Един лош дух отвреме, на време влизал в него и песента на Давида е прогонвала лошия дух. Веднъж цар Саул посетил училището на пророците по музика и той без да иска, неусетно започнал да пее и да прави техните магически движения.

— Учителю, вчера получих картичка-покана за радиоконцерта, който ще се състои на 24.07. в 8 часа вечерта. Тук е написано и Вашето име. Репетирам програмата с госпожа Прокопова*. Искам да изпея и песента "Цветята цъфтяха", която скоро ни предадохте. Преведох я на френски език и така съм я вписала, когато предварително представих програмата.

— Хубаво — каза Учителя, — втория път** ти ще я изпееш на френски език.

— Учителю, може ли вместо четвъртина нота ЛА, да направя една триолка?

— Може!

Брат Христо много се радваше и все шепнеха нещо устните му. Трябваше вече да тръгнем за града. Имах репетиции. Ние целунахме десницата на Учителя, която сама благославяше и напуснахме приемната стая.

___________________ * Проф. Людмила Прокопова, пианист — акомпанятор на известната певица Христина Морфова. (Бел. ред.)

** Става въпрос да се изпее на български и да се повтори на френски език като втори куплет. (Бел. ред.)