Ани

Вергилий Кръстев 16. ЦВЕТНАТА ПЕНТОГРАМА I. УПЪТВАНЕ По времето на събора в гр. Търново в Горницата на вилата, освен другите чертежи и символи, била окачена и цветната Пентаграма. Тя е била нарисувана по идея на Учителя Дънов от руския художник емигрант-белогвардеец Ф. Шламбора, като отдолу стои името му и датата 19.VIII. 1922 г. (Виж Изгревът том. IX, стр. 452-453). Тя е била с размери 138 см. широчина и 178 см. височина и е била закрепена на рамка. Над Пентограмата са изрисувани три херувима в детски образи - два в профил, един в анфас с големи разтворени крила, символизиращи Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух. Кръгът на Пентограмата, който в черно-бялата се образува от думите „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа", то тук е дадена дъгата, разложена в 7 цвята. Надписът започва отдолу и продължава от ляво на дясно и опасва целия кръг, образуван от седем цветната дъга. На върха на Пентограмата, заеман от Истината, е нарисуван образа на Учителя Дънов до пояс с разтворени ръце и длани с ореол на главата му. Книгата е отляво, а отдясно вместо свещ е нарисуван стар светилник от времето на Скинията на Мойсея. В дясно е свещеният подпис на Учителя Беинса Дуно. Окото в ляво и Дървото от дясно са извън върховете на хоризонталното рамо на Пентограма, представено от Мъдростта. Долу, широкият път с широката врата при левия долен крак на Пентогра- мата, както и стръмният път от дясно са дадени извън рамената на Пентогра- мата, този на Истината и на Любовта. Долу е нарисувано колело с крила, изобразяващо Духа Господен, който със своите облачни крила е покривал през деня пътуващия Израел по пустинята. Под колелото е нарисуван като слънце онзи огнен стълб, който е водел израилтяните през нощта в пустинята. „И Господ предхождаше пред тях, деня в стълп облачен, за да ги управя по пътя, а нощя в стълп огнен, за да им свети, та да вървят деня и нощя." Изход гл.13. ст.21 Отдолу извън кръга на Пентограмата са нарисувани 5 ангели с крила в детски образи, изобразяващи, че са носителите на 5-те добродетели на Пен- тограмата. Буквите, изписани в малките триъгълници, образувани от 5-те върха и рамената на триъгълниците означават: „Исус Христос син Божий Спасител". Другото останало съответствува на черно-бялата Пентограма. II. КАК СЕ РАБОТИ С ЦВЕТНАТА ПЕНТОГРАМА В Пентограмата е сътворено цялото Битие на Вселената. И ученикът тръгва сам с помощта на Учителя или по-точно казано човешката душа, излязла от Битието на Духа се връща отново към Божествения Дух, като по пътя си минава през Пентограмата през Добродетелта, Мъдростта, Любовта, Правдата, Истината. Като преминава през всеки един свят от петте свята на Пентограмата е потребно да изпълнява винаги Волята на Бога. Каква е Волята на Бога през света на Добродетелта? - Да се изявява Христовата Слава като Дух на Словото в живот и плът. Каква е волята на Бога през света на Мъдростта? - Да се изяви Силата на Виделината като Дух на Виделината за човешката душа. Каква е волята на Бога през света на Любовта? - Да се изяви Силата на Любовта чрез Светлината като Дух на живота. Каква е волята на Бога през света на Правдата? - Да се изяви силата на Духът Божий като Сила, управляващ живота на Битието чрез Вечния Дух- Каква е волята на Бога през света на Истината? - Да се изяви Свободата на Духа, като живототворящ Дух на живота. III. ЦВЕТОВЕТЕ НА РАЗЛИЧНИТЕ ПЕТ РАМЕНА ОТ ПЕНТОГРАМАТА И ВРЪЗКИТЕ ИМ СЪС „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА" * Добродетелта е нарисувана с бял цвят, защото чрез нея се изявява Христовата Слава, която е проявление на Духа Христов, който е с диаманто- ви - бели лъчи (Виж „Завета на цветните лъчи на Светлината", стр. 40.) След като се изкаже формулата 1., тогава се отваря на посочената стр. 40-41 и се работи с тях. Чете се за Диамантовите бели лъчи. Мъдростта е нарисувана с жълт цвят, защото чрез нея се изявява Духът на Виделината, която е с жълти лъчи на Дъгата. След като се изкаже формулата 2. Тогава се отваря на стр. 18 - 21 от „Завета на цветните лъчи на светлината" и се чете и проучава за жълтите лъчи. Любовта е нарисувана с розов цвят, защото чрез него цвят се изявява Духът на живота, който е розов цвят от дъгата. След като се изкаже формулата 3., тогава се отваря стр. 49 от „Завета на цветните лъчи на светлината" и се чете за Розови лъчи, както и на стр. 60 и се чете за Розовия цвят. Правдата е нарисувана с зелен цвят, защото чрез нея се изявява Силата на Духа управляващ живота на Битието, който е Вечния Дух. След като се изкаже формула 4., тогава се отваря на стр. 22-29 и се чете от „Завета на цветните лъчи на светлината" за зелените лъчи. Истината е нарисувана със син цвят, защото чрез нея се изявява Духът на Истината, който ни води в Духа на Свободата, който се проявява като животворящ Дух на живота. Като се изкаже формулата 5., отваря се на стр. 30 - 32 от „Завета на цветните лъчи на светлината" и се чете за Сините лъчи. После се отваря на стр. 60-61 и се чете за Плодът на Любовта, който се сътворява от Седемте Духа на Дъгата, които сътворяват Седемте цвята на Дъгата. Накрая се чете заповедта на Учителя от стр. 61. Ето така се работи с цветната Пентограма, свързваща се с Дъгата на седемте Божии Духове на „Завета на цветните лъчи на светлината". Амин. 10 ч. с. 10.01.2000 IV. ЦВЕТОВЕТЕ НА РАЗЛИЧНИТЕ ПЕТ РАМЕНА НА ПЕНТОГРАМА I рамо - Добродетел е с Белия цвят II рамо - Мъдрост е с жълтия цвят III рамо - Любов е с розовия цвят IV рамо - Правда е с зеления цвят V рамо - Истина е бледо (светло) син цвят Така са дадени в оригиналната цветна Пентограма от Учителя и нарисувани от художника Ф. Шламбора на 19 август 1922 г. Цветовете на рамената са такива каквито са дадени от стр. 854 „Изгревът" том XII Потвърждението се намира и в книжката на „Завета на цветните лъчи на светлината". Думата „Добродетел" има значение, че се е реализирало най-малкото Добро чрез човешката воля. Най-малкото Добро и Добродетел са в единствено число. Но „Добродетел" се употребява и като сборно, събирателно понятие - като 5-тех рамене от Пентограмата, като 5-тех Добродетели на: Добродетелта, Мъдростта, Любовта, Правдата, Истината. Тогава се казва: „Петтях Добродетели". Когато дойдем до онова време, когато ще публикуваме всичко това, което съм събрал за „Завета на цветните лъчи", тогава ще дадем необходимите упътвания за работа с тази книжка. Първо се работи с Антиминса. Второ се работи с „Класа на Добродетелите". Трето се работи с Пентограма. Четвърто се работи с Цветния Пентограм. Пето се работи със „Завета на цветните лъчи на светлината". Ето това са етапите на петтех върхове на Живата Пентограма, които означават човешката еволюция от милиони и милиарди години, за да може чело- века земен да се претвори на человек небесен. Словото на Учителя Дънов е за человека небесен. „Изгревът" е също за человека небесен. А человекът земен ще върви по своя път, ще учи, ще прилага, докато стигне до реализиране на най-малкото Добро, за да се добере до първото рамо на Пентограмата, където е Добродетелта. А след това го чака дълъг, дълъг път на обучение.

15. [ НАРЯД НА УЧИТЕЛЯ ЗА ПЪТЯ НА УЧЕНИКА ПО СТЪПКИТЕ НА ДВИЖЕЩАТА СЕ ПЕНТОГРАМА У ЧОВЕКА ]* 1. Доброто семе, което Господ е посял в твоята душа ти поливай за да израсти; защото това семе носи всичките блага за твоята душа. Слушай Господа Който те учи и душата ти ще получи мир който превъзхожда всичко. Псал. 119; 1 - 8 2. Добрите желания, които Небето е вложило в тво­ето сърдце прилежно ти отглеждай; защото те носят за теб всичките радости на животът. Не отлагай доброто, което ръката ти дава да вършиш. Защото в това се Господ весели. Слушай го всякога за да те благослови. Псал. 119; 9-16 3. Добрите мисли, които Господ сам е внесал в твоето сърдце ти не опъждай; храни ги с млякото на животът за да укрепнат; защото в тях Господ е поставил всичките сладо­сти на животът за тво­ята душа. Пази ги като зеницата на окото си и Господ ще благоволи в теб. Псал. 119; 17-24 4. Подвизавай се в добрия подвиг Ходи в пътят на животът с вяра и Господ ще преобърне всичко да ти съдействува за добро. Пази Словата му. Изпълняй волята му и ще познаеш Истината; Тогава Господ ще ти е всегдашно веселие Псал. 119; 25-32 5. С Добродетелта Господ основа светът и е положи крайъгълен камак в осно­вите на душата. Затова пази това съкровище скри­то в дълбочините на тво­ето сърдце, защото в него е поставено твоето ща­стие, което Небето ти е отредило. Псал. 119; 33-40 6. С Правдата Господ утвърди и съгради све­тът и е постави свое мерило в душата да й показва пътят към Небето. Пази тая Небесна мярка като пробен камак да узнаваш и познаваш всички неща; Защото в тоя камък е скрита сполуката на твоята душа. Псал. 119; 41 -48 7. С Любовта Господ направи всяка жива твар и с нея вдъхна в человека дихание на живот и той стана жива душа; Затова Той е поста­ви Кърмилница на душата да е храни с млякото на животът. Съхранявай това мляко в сърдцето си за да си жив. Псал. 119; 49-56 8. С Мъдростта Господ създаде светът и постави всяко нещо на местото му; Затова Той е постави наставник на душата; Слушай гласът на този твой наставник за да ти е добре през всички­те дни на твоето пришелствувание на земята. Внимавай в Нейните Слова на животът. Псал. 119; 57-64 9. С Истината Господ произведе светът и тури образ на всичко да се познава; Затова Той е постави светилник на душата за да е упътва в Пътят на животът. Пази този светилник да не угасне за да ти е добре през всичкия твой живот на твоето пребъдвание на земята. Псал. 119; 65-72 10. С Милостта Господ съгради жилището на ду­шата и с нея е пази от всички злини; Затова Той е постави целител на нейните болки и грешки; Затова пази милостта в твоето сърдце за да си здрав и щастлив през дните на животът си, не е отдаличавай от вратата на жилището си. Псал. 119; 73-80 11. Следвайте, което е истино, което е честно, което е праведно което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, ако има някоя добродетел и ако има някоя похвала това разми­шлявайте. И Господ ще съхрани сърдцата ви от всяко зло и лукаво помишле- ние и ще ви придаде сила за да струвате което е Нему угодно. Псал. 119; 81 -88 12. Заради това възлюблен и изрботвайте спасението си с благочестие; Защото Бог е Който действува в вас хотението и действуванието според Неговата добра воля. Да бъдите безукоризнени и незлобиви чада Божии непорочни да светите пред светът да сте пример на всички. Псал. 10; 3 13. А сега отхвърлете и вие всичко това, гняв, ярост, злоба, хуление, срамотии речи от уста­та си. Недейте говори лъжа един на друг като се съблекохте вече от стария человек с делата му. И като избрани Божий, облечете се в Милосердие, благост, смиреномудрие, кротос, дълготърпение. Псал. 17; 6 14. Претърпявайте си един на друг, и един на друг си прощавайте, ако би някой да има тъжба връх някого; Както Христос е простил вам, така и ви; И над всичко това облечете се в любовта, която е свързка на съвършен­ството. И мир Божий да владее над сърдцата ви. Словото Христово да се вселява в вас богато. Псал. 6; 4 15. За това отхвърлете лъжата, и всякой с ближният си говорете Истината. Защото сми удове един на друг; Гневайте се и не съгрешавайте. Слънцето да ви не завари в разгневението ви. Нито давай­те место на дяволът. И не оскърбявайте святийт дух Божий с когото сте запе­чатани за денът на искупуванието. Псал. 7; 4 16. А плодът на Духът е Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, вяра, кротос, ми­лосърдие, въздържание, против таквиз н яма закон. Ако духом Живеете, Духом и да ходите. Да не бивами тщеславни та да се раздразняваме един друг и един друг да си завиждами. Псал. 21; 5 17. Любовта дълготърпи, благосклон­на е. Любовта не завижда; любо­вта не се превъзнася не се горди, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло; На неправдата се не радва, а срадва се на Истината, всичко претърпява на всичко хваща вяра, на всичко се надее всичко търпи. Псал. 13; 7 18. Които ще въздаде всекиму според делата му; жи­вот вечен на тези, които с постоянството в доброто дело търсят слова, почест и безсмъртие; и презрение и гнев на тези, които упорствуват и се не покоряват на Истината. Затова трябва да се стремим да имами удобрението в душата си от Бога. Псал. 73; 10 19. Истина ви казвам, Аз съм вратата; през мен ако влези някой спасен ще бъди и ще влези и ще из- лези и паша ще намери. Мойте овци слушат моя глас и аз ги познавам и те идат вслед мене. И Аз им давам Живот вечен и няма да загинат, никой няма да ги грабне от ръката ми; Това е волята на Отца. Псал. 63; 7 Душата си ти подигни в Господа за бъдни дни в основа чист живот положи с сърце пълно с любов ти служи. 15-ТЕ СТЪПАЛА НА БОЖИЯТА ЛЮБОВ: Любовта дълготърпи, благосклонна е Любовта не завижда не се превъзнася не се гордее не безобраствува не дири своето си не се раздражава не мисли зло срадува се на истината Любовта всичко претърпява на всички хваща вяра на всичко се надее всичко търпи Любовта никога не отпада. Първо Послание към Коринтяните Глава 13 Любовта грешките не вижда, а само доброто. „Господи на Любовта, Ти си изпълнението на всичкия закон вътре в нас. Ти си радост на всички от сега за през всичките векове." Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно 24. IX. 1921 г. ------------------- * Нарядът е написан с почерка на Учителя на отделни малки, еднакви по големина и форма листчета, като всеки номер е на отделно листче. На плика, в който са съхранявани, има стенографска бележка: „Наряд от Учителя. [...] Мисли за всеки ден."

Вергилий Кръстев 14. УПЪТВАНЕ ЗА РАБОТА С ПЕНТОГРАМАТА I. УПЪТВАНЕ Трябва основно да се проучат всички материали от „Класът на добро­детелите". Трябва да се проучи и разбере, че чрез Пентограмата е работило едно предишно поколение. От последователите на Учителя Дънов, влезнали в поредицата „Изгре­вът", аз не срещнах нито един, който да можеше и да знаеше как се работи с Пентограмата. Бяха събирани десетки години онези ръкописи, които даваха някаква представа. Но в основната си част бяха материалите, които ми бяха предаде­ни от Мария Тодорова. Тя не можа да ми каже нищо повече от това, което се изнася, защото те бяха заети с борбите, които се водеха непрекъснато между последователите на Учителя Дънов. Но това, което бе спасено и събрано, все пак не е малко, макар че липсваха материалите от първите две години на „Кла­сът на Добродетелите". Поместих онова, което бе съхранено, за да има човек нагледно представа, че работата с Класът на Добродетелите е траела три - четири години (Виж „Изгревът", том II, стр. 208, 218; „Изгревът" том V, стр. 615 -619). Много добре да се усвои целия материал за Пентограмата - описание, наряди, правила, обяснения. Пентограмата се поставя в остъклена рамка, окачва се в онази стая, в която ученикът работи. В тази стая други лица не трябва да влизат. Ако притежателят на Пентограмата не може да спазва чист живот с чисти чувства, светли мисли и праведни постъпки, то по-добре е за него да не я окачва в дома си. По-добре да стои навита на руло и да чака своето време, когато ще има условия да бъде окачена. Пентограмата е могъщо оръжие за съзидание и за добро. Пентограмата е могъщо оръжие за разрушение и за зло. Затова бъдете внимателни с нея. Човек може да се ползува от съзидателните сили, които са в нея, както за своята еволюция, за духовното си сътворяване и за вътрешния духовен път, през който трябва да премине. А етапите на Пътя му са обозначени в Пентограмата. Всички материали за Пентограмата бяха подготвени, събрани в едно ця­ло в дните 7 януари (петък) и 8 януари (събота) през 2000 година. Амин. II. КОГА СЕ ДАВА И СВАЛЯ ОТ НЕБЕТО ПЕНТОГРАМАТА Пентограмата се предава на Учителя Дънов на 13 февруари 1900 година от Господ Емануил. Ето какво е записал Учителят Дънов в едно свое тефтерче: „Февруари 13,1900 год. Господният Дух говори: Познавам аз сърцата на всички. Не са толкова чисти и свети както си ги мислите. Тези които ви заоби­калят са развратни до корен, те всички са чада на беззаконие, синове на блу- деяния, но нито един не ще успее против Моето решение. Защото съм Аз, Кой­то сам те водя, няма ухищрение против мене, което да може да успее. Ти си победител! Ето ще приемеш един знак от мене: в тоз месец. Говори ясно. Господ те чува. Той беше отгоре ти и наблюдаваше твоите мисли и желания. Това Слово, което ти се дава, е вярно. Да бъде Господ твой благословен. Сега и винаги. Твой Господ Емануил." III. ВСТЪПЛЕНИЕ ЗА РАБОТА С ПЕНТОГРАМАТА ВЪНШНИЯТ КРЪГ I. Човек застава пред Пентограмата и да смекчи Силите, които протичат в нея, то мислено прекарва със светъл лъч един външен кръг около Пентогра­мата. Изговаря следната формула: „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко дру­го ще ви се приложи". Мисленият светъл кръг започва от точката долу и се прекарва от ляво надясно. II. Вторият кръг започва от същото място долу и със светъл мисловен лъч се прекарва от ляво на дясно. Прокарва се като вътрешен концентричен кръг на няколко сантиметра по-навътре от външния кръг, който вече сме прека­рали. Изрича се следната формула: „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина, Своего Единородного, за да не погине всякой, който вярва в Него, но да има Живот вечен." III. Пристъпваме към изговарване на думите, опасващи петте върха на Пентограмата, който кръг затваря самата Пентограма: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа" IV. ОТВАРЯНЕ НА ПЕНТОГРАМАТА Три пъти се изрича формулата „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа." Започва да се отваря Пентограмата чрез формули, като се започне от левия долен връх, на който е написано Добродетел и се върви по рамото на петоъгьлника и се стига до рамото на Мъдростта, после се слиза по рамото на Любовта, качва се по рамото на Правдата, отива се на върха и се слиза по рамото на Истината. Пентаграмата е отворена, извървян е пътя по нея с формулите и отново се затваря. Изговарва се по реда описан по-горе следните формули: „В изпълнението волята на Бога, чрез Добродетелта е силата на човешката душа." „В изпълнението волята на Бога, чрез Мъдростта е силата на човешката душа." „В изпълнението волята на Бога, чрез Любовта е силата на човешката душа." „В изпълнението волята на Бога, чрез Правдата е силата на човешката душа." „В изпълнението волята на Бога, чрез Истината е силата на човешката душа" V. РАЗГРЪЩАНЕ НА ПЕНТОГРАМАТА Три пъти се изговарят думите от външния кръг на Пентограмата - „В из­пълнението волята на Бога е силата на човешката душа". Отваря се отново Пентограмата като се започва произнасяне на форму­лите от левия връх долу, на който е обозначена Добродетел: "В Божествения план е, аз да раста в Добродетелта." "В Божествения план е, аз да цъфтя в Божията Мъдрост." "В Божествения план е, аз да зрея в Божията Любов." "В Божествения план е, аз да възраствувам в Божията Правда." "В Божествения план е, аз да живея в Божията Истина" Амин VI. ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВЪТРЕШНА ВРЪЗКА С УЧЕНИЦИТЕ НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО Застава се пред Пентограмата и се произнася три пъти „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа." Започване да се произнасят формулите към Пентограмата по друг ред, именно: Нема Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов. Нема Мъдрост като Божията Мъдрост. Само Божията Мъдрост е Мъдрост. Нема Истина като Божията Истина. Само Божията Истина е Истина. Нема Правда като Божията Правда. Само Божията Правда е Правда. Нема Добродетел като Божията Добродетел. Само Божията Добродетел е Добродетел. Нема Слава като Христовата Слава. Само Христовата Слава е Слава Божия. Нема Сила като Силата на Духа. Само Силата на Духа и Сила Божия. Амин VII. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ НА НЕБЕТО Трите големи букви, изписани горе отляво и отдясно на върха, са „В" и „У", а отдолу, между двата крака на Пентограмата, е буквата „Ж". Затова те означават „Великият Учител на Живота". Кой е този Учител? Отговорът се дава от същите букви, а това е „Великият Учител на Небето". Долната буква е нари­сувана така, че може да се чете веднъж на „Ж", а друг път на „Н". Сега, чрез формулите се обръщаме към Господа Емануил, който е сва­лил Пентограмата от Небето. Да се прославиш Господи в нас чрез Любовта Си. Да се прославиш Господи в нас чрез Мъдростта Си. Да се прославиш Господи в нас чрез Истината Си. Да се прославиш Господи в нас чрез Правдата Си. Да се прославиш Господи в нас чрез Добродетелта Си. Да се прославиш Господи в нас чрез Славата Си. Да се прославиш Господи в нас чрез Духът Си.

13. НАРЯД ЗА ПЕНТОГРАМАТА 1923 година* По нареждане на Любезния ни Учител, Съобщавам ви, че всички братя и сестри, които са ученици на школата на Всемирното Бяло Братство и тези, които са участвували в събора, ще им се даде следующия наряд, който влиза в сила от 23 септември т.г., а именно: Изпълнението на наряда ще става всяка сутрин при започване изгрева на Слънцето. ЗА ПЪРВА СЕДМИЦА (Неделя) 1. Прочитането 15 гл. От Евангелието на Йоана и размишление върху първия стих: „Аз съм истинната лоза и Отец ми е земеделецът". 2. Добрата молитва 3. „Нема любов като Божията Любов [Н.Л.К.Б.Л.] Само Божията Любов е Любов" (три пъти) [С.Б.Л.Е.Л.] ЗА ВТОРА СЕДМИЦА (Неделя) 1. Прочитане 15 глава от Евангелието на Йоана и размишление върху 5 стих: „Аз съм лозата, вие пръчките, който пребъдва в мене и Аз в него, той приноси плод много, защото без мене не може нищо да сторите." 2. Отче наш 3. „Нема Мъдрост като Божията Мъдрост [Н. М. К. Б. М.] Само Божията Мъдрост е Мъдрост" (три пъти) [С. Б. М. Е. М.] ЗА ТРЕТА СЕДМИЦА (Неделя) 1. Прочитане 15 глава от Евангелието на Йоана и размишление върху 10 стих: „Ако държите моите заповеди ще пребъдете в Любовта ми, както съм Аз държал заповедите на Отца си и пребъдвам в Неговата Любов." 2. Лозинка 3. „Нема Истина като божията Истина [Н. И. К. Б. И] Само Божията Истина е Истина" (три пъти) [С. Б. И. Е. И.] ЗА ЧЕТВЪРТА СЕДМИЦА (Неделя) 1. Прочитане 15 глава от Ев. на Йоана и размишление върху 16 стих: „Не избрахте вие мене, но Аз вас избрах и поставих ви да идете вие да принасяте плод и плодът ви да пребъде; щото каквото поискате от Отца в мое име, да ви даде." 2. Молитвата на Триединния Бог 3. Молитва на братството 4. Молитва - Хвала 5. „Нема Правда като Божията Правда [Н. П. К. Б. П.] Само Божията Правда е Правда" (три пъти) [ С. Б. П. Е. П.] ЗА ПЕТА СЕДМИЦА (Неделя) 1. Прочитане 15 глава от Евангелието на Йоана и размишление върху 26 стих: „А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, който от Отца изходи, той ще свидетелствува за мене." 2. Молитва за плодовете на Духа 3. „Нема Добродетел като Божията Добродетел [Н. Д. К. Б. Д.] Само Божията Добродетел е Добродетел" (три пъти) [С. Б. Д. Е. Д.] ЗА ШЕСТА СЕДМИЦА (Неделя) 1. Прочитане 16 глава от Ев. Йоана и размишление върху 23 стих: „И в оня ден нема да поискате от мене нищо. Истина, Истина ви казвам, че всичко каквото попросите от Отца в мое име, ще ви даде" 2. Молитвата на Царството 3. „Нема сила като Силата на Духа [Н. С. К. С. Д.] Само Силата на Духа е Сила Божия." (три пъти) [С. С. Д. Е. С. Б.] ЗА СЕДМА СЕДМИЦА (Неделя) 1. Прочитане 17 глава от Евангелието на Йоана с размишление върху 3 стих: „А това е живот вечни, дето да познаят тебе Единаго Истинаго Бога и Исуса Христа когото си проводил." 2. Преповторение на всичките предишни шест седмични четива (наряди) и прочитане текста на един стих, които беше избран за всяка седмица, без да се четат отбелязаните глави от Евангелието. 3. „Да се прослави Името Божие на земята, както е горе на Небето" (три пъти) Този наряд е само за неделните дни (седмици), като се преповтаря, а през другите дни от седмицата са свободни да се молят, както ги ръководи Духът, като се чете и Молитвата на Братството. Нарядът ще се даде само на ония братя и сестри от Школата, които ще го изпълняват. Досегашните гимнастически упражнения остават в сила и за през тази година. Трудовият час остава и занапред. „Празникът на труда" ще се отпразнува на 22 септември нов стил, в които ден ще започне труда (виж стр. 361 от Търновските беседи от 1922 г.) За новоначинаещите братя и сестри ще им се даде за наряд през годината да четат под ред всеки ден по една глава от Новия завет, като започнат от Ев. на Матея и свършат с Откровението. Да се молят с Добрата молитва и Отче наш. Ще им се даде пост, третият петък от всеки месец по 24 часа или 36 часа. За гимнастически упражнения ще им се дадат старите четири упражнения от 1921 год. Поздрав от Любезния ни Учител на всички братя и сестри, които живеят в Господа. ------------------------------------------------------------------------ * Изпратено от П. Епитропов до братствата в страната

12. НАРЯД ЗА УЧЕНИЦИТЕ НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО 1920 година Даденият наряд от събора в гр. Търново 1920 година, ще се изпълнява само в неделните дни и то колективно в обикновените неделни събрания, а всички други дни от седмицата се прекарват със свободна молитва и четене на Библията по дадения ред с думите. Гимнастическите упражнения - задължител­ни за всеки ден. Този наряд впоследствие става индивидуален за онзи, който ще работи с Пентограмата. Работи се всяка неделя. [ЗА РАБОТА НА УЧЕНИКА С ПЕНТОГРАМАТА ОТ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ] [ I. ФОРМУЛИ: ] ЗА УЧЕНИЦИТЕ НА ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО [Материал с почерка на Учителя] Сеп. 22.9.1920 г. Нема Любов като Яну. 14.1921 г. Божията Любов. Май 20.[1921 г.] Само Божията Любов е Любов. Сеп.30.[1920г.] Нема Мъдрост като Яну. 22. [1921 г.] Божията Мъдрост. Май 28. [1921 r.] Само Божията Мъдрост е Мъдрост. Окт. 15. [1920г.] Нема Истина като Фев. 20. [1921 г.] Божията Истина. Юни 18. [1921 г.] Само Божията Истина е Истина. Окт. 23. [1920г.] Нема Правда като Фев. 28.[1921 г.] Божията Правда. Юни 26. [1921 г.] Само Божията Правда е Правда. Ноем. 21. [1920г.] Нема добродетел като Март 14. [1921 г.] Божията добродетел. Юли 18. [1921 г.] Само Божията добродетел е добродетел. Ноем. 29.[1920 г] Нема слава като Март 22.[1921 г.] Христовата слава. Юли 26.[1921 г.] Само Христовата слава е слава Божия. Дек. 21. [1920г.] Нема сила като Апр. 27.[1921 г.] Силата на Духа. Авг. 17.[1921 г.] Само силата на Духа е сила Божия. [Свещеният подпис] 17.09.1920 [ II. МОТА ЗА РАБОТА С ПЕНТОГРАМАТА ОТ КНИГАТА ГОСПОДНЯ: ] [Материал с почерка на Учителя] ЗА ЛЮБОВТА I Кор. 13: 4,7; Кол. 3:14; Мат. 22: 37,39; 2 Сол. 3: 5; Гал. 5: 22,23; 1 Йоан 4:19; Йоан 14: 31; Псал. 5:11; 1 Йоан 5:1; 1 Йоан 2: 5; 1 Йоан 4:17,18; 1 Кор. 8: 3; Рим. 8: 28; Юдино 21 ст.; 2 Кор. 5: 14; Йоан 14: 21,23; Йоан 16: 27 ЗА МЪДРОСТТА 1 Лет. 22:12; Дан. 2: 20; Деян. 7:10; 2 Тим. 3:15; Рим. 16:18-19; Ефес. 5:15; Иак. 1: 5; Прич. 2: 3; Прич. 8:11; Исаия11:2 ЗА ИСТИНАТА Йоан 14: 6; Йоан 7:18; Йоан 1:14; Йоан 14:17; Йоан 16:13; Йоан 17: 17; Рим. 2: 2; Псал. 96:13; Йоан 4: 24; 2 Кор. 6: 7; Ефес. 5: 9; Псал 51: 6 ЗА ПРАВДАТА Исая59:16,17; Исая61:1 0,11; Мат.5:15; Откр. 19:11; Псал. 45: 6; 2 Кор. 5: 21; Ефес. 4: 24; 1 Йоан 2: 29; Евр. 11: 33; Мат. 5: 6 ЗА ДОБРОДЕТЕЛТА Иак. 3:17; Фия. 2:13; Откр. 14:13; 1 Тим. 2:10; Евр. 6: 9; Мат. 25: 34, 40; 2 Кор. 9: 8; 1 Тим. 6:18; Евр. 13: 21; Йоан 3: 21 ЗА ХРИСТОВАТА СЛАВА Йоан 1:1, 5; Фия. 2:6,12; Кол. 1:15,18; Евр. 1:6; Отк. 17:14; Псал. 45: 2; 1 Тим. 2: 5; Лук. 1: 78, 79; Йоан 11: 25; Йоан 17: 24 ЗА ДУХА Мат. 12:28; Лук. 4:14; Бит. 1:2; Псал. 104:30; 1 Пет. 3: 8; Рим. 8:11; Сол. 1: 5; Лук 24: 49; Ефес. 3:16; Ефес. 1:17 [17.09.1920 г. Търново] III. „Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа Син Божий 15 август Търново" [Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно] [ IV. УПЪТВАНЕ ] Всички молитви ще се четат много бавно, за да взема участие цялото битие на човека. Почва се с „Добрата молитва" и се свършва с „Отче наш". Ставане в 5 часа - 5.30 часа, започване точно в 6 часа по официалния часовник. След първото изречение от формулите за Пентограмата следва съответ­ното четене от мотата съответно за дадената Добродетел, за която се изрича първото изречение. След дълбоки размишления по четенето с тих и спокоен глас и от дълбо­чината на душата, ще се каже гласно второто изречение от формулите за Пентограмата. След това се чете съответното мото. Пример: втората формула е за Мъдростта и ще се чете мотото за Мъдростта.

11. [ ПЪРВИ НАРЯДИ ЗА РАБОТА С ПЕНТОГРАМА ] 1915- 1916 г. НАРЕДБА ЗА ПРЕЗ ГОДИНАТА До сега работихме за себе си и видяхме последствията; следващата от септемврий година няма да мислим ни за себе си, ни за света, а ще се посветим на работа изключително за Господа. Наредбата, която ще ви дам е от Горе; върху нея не философствувайте и никому нищо не казвайте без позволение. Който не иска да вземе участие в подвига, за да няма отпосле недоразумения, нека без двоумение и колебание каже отсега - свободен е, ще го извиним. Нашата работа ще започне от идещий септемврий - точно от 6-й; до тогава всеки ще реши за себе си и ще направи необходимите приготовления. Първите 10 седмици през годината ще посветите в размишление върху Божията Добродетел, във всичките отрасли на живота (между хората, животните, света - всякъде, дето можете да я намерите) и ще се стараете да правите добри дела, както ви продиктува Духът от вътре. Вторите 10 седмици ще посветите в размишление върху Божията Правда и ще се стараете да изправите своите дела. Третите 10 седмици ще посветите в размишление върху Божията Любов, върху идването на Христа на земята, тогава и сега, върху изкуплението на човешкия род и неговото издигане. Четвъртите 10 седмици ще посветите в размишление върху Божията Мъдрост, върху въдворението Царството Божие на земята, върху създаването на новата човешка раса. Петите 10 седмици ще посветите в размишление върху Божията Истина. Последните две седмици ще посветите на Духа. 52-те неделни дни ще посветите на молитва и размишление за Бога следователно, през тия неделни дни няма а вършите нещо лично за себе си, от което бихте имали каква-годе облага (пари, храна, удоволствие). Само, ако някой ви повика да му услужите или поиска да му дадете нещо, ще го направите. През останалите дни на седмицата сте свободни. Всички онези, които ще вземат участие в подвига, в началото на всеки от посочените шест седмични срока (шест пъти в годината) начиная от 6 септември, обезателно ще стават в 4 часа сутринта и след като се омият и облекат, всеки сам (отделно мъжът, отделно жената, ако са женени) ще произнася гласно следния пропуск: „Благославяй душе моя Господа", „Благослови Господи душата ми, да нося основата на Добродетелта Ти", „Така да възпламени Божията Добродетел в моята душа" и ще започне размишленията първите 10 седмици върху Добродетелта. Последните две фрази от пропуска се изменят спроти седмиците и размишленията, които са посочени по-горе; например: в началото на вторите 10 седмици, след първите две фрази от пропуска, ще прибави: „Да нося мерилото на Правдата Ти" и „Така да възпламени Божията Правда в моята душа". В началото на третите 10 седмици ще прибавя: „Да нося образа на Любовта Ти" и „Да възпламени и възсияе Божията Любов в моята душа, като слънчевите лъчи". В началото на четвъртите 10 седмици - „Да нося съзвучието на Твоята Мъдрост" и „Така да просвети Господ моята душа със своята Мъдрост". В началото на петите 10 седмици - „Да бъда озарен от Твоята Истина" и „Така да озари Господ моята душа със своята Истина". В началото на шестите 2 седмици „Да нося силата на Твоя Дух" и „Така да изпълни Господ моята душа със своя свят Дух". Ще следва съзерцание 5, 10, 20, 30 минути - всеки колкото пожелае. Подир това всеки е свободен да чете и размишлява върху Лозинката или Библията. Всичко това ще прави три пъти през този ден след 4 часа сутринта, между 10 и 12 часа преди пладне и между 6 и 9 часа вечерта след залязването на Слънцето. Моленето прав и съзерцанието може и седнал, сутринта ще става уединено, преди пладне - по двама (мъже с мъже, жени с жени) и вечер - двама, ако преди пладне не са били двама. В краен случай, ако някой не може да намери другар, може да направи това сам. Може една седмица да се събере с един приятел от веригата, друга - с друг - всеки има пълна свобода на промяна. Спроти разположението на Духа, през последующите 9 седмици може да повикате между вас трети, други път четвърти; може да се съберете и повече от веригата, но не повече от 9 души. И това събиране да става така, че да не обръщате внимание никому, да подозира, че се подвизавате - да влезете в своята стаица, това е угодно Богу. Ставането точно в 4 часа в първите недели от шестте срока и моленето и съзерцанието е задължително за всички участници, за да се образува мислена верига и силна връзка и влезем всички в общение и хармония. Датите на шесттех недели, през които всички ще стават в едно време, са: 6 септемврий, 15 ноемврий 1915 г., 24 януарий, 5 април, 12 юний и 21 август 1916 г. В другите недели всеки е свободен относително началото на моленето и съзерцанието (4 часа), но непременно три пъти в ден, в определените вече часове (4-9 часа сутринта, 10-12 часа преди пладне и 6-9 часа вечерта) и ще се моли и размишлява, колкото време пожелае. След ставането в 4 часа никой вече няма да ляга да спи, нито да се излежава; може само след обед, подир 12 часа да полегне и си отпочине половин - един час. През другите дни на седмицата, делниците, всеки е свободен напълно да става когато иска. При молене може да произнася една от двете молитви: „Добрата" или „Отче наш". Ще изберете през годината от всеки месец един постен петък - един от последните два петъка от разсипа на месечината след пълнолуние до новолуние. Датите на тия петъци са: 18 или 25 септемврий, 16 или 23 октомврий, 13 или 20 ноемврий, 11 или 18 декемврий 1915 година, 8 или 15 януарий, 12 или 19 февруарий, 11 или 18 март, 8 или 15 април, 6 или 13 май, 10 или 17 юний, 8 или 15 юлий и 5 или 12 август 1916 година. Ще употребите този петък, чрез пост (без храна и вода) да ви помогне Господ да победите някой свой порок, недъг, недостатък или някой лош дух - вътрешен или външен неприятел. В поста ще направите избор от тези три срока: най-малко 24 часа или 36 часа или 40 часа - можете да си изберете (без колебание) който искате; може първия месец 24-те часа, втория 36, третия 40, после пак да се върнете. 24 часа е закона на прогреса, който иска да прогресира, 36-те на ликвидирането сметки, дългове, грехове, 40-те на очищението, пречистването на душата. В този избор всеки е свободен и ще го направи за себе си, без да говори някому, че пости. Постът да започва от залязване на Слънцето. Никакъв друг пост не се налага. Онези, които са обречени, да се изоставят за следната година. Може за пречистване да постите, като не ядете само блажно. С парите, които ще спестите от ядене през тези петъци, ще намерите някой беден и ще го нахраните, у вас или у дома му (пари няма да давате, а храна, хляб, плодове и каквото си определите), което ще направите в първата неделя на новолуние (нов сърп) и ако не може тая неделя, във втората (през двете седмици на уголемяване луната). Човекът може да бъде някой беден мъж, бедна вдовица, бедно дете, сираче, ученик. Ако не намерите тогава случай, ще оставите за следния месец - все при новолуние. При нахранването на бедния първите 10 седмици ще казвате мислено: „Така да насити Господ моята душа със своята доброта". През вторите 10 седмици: „Така да насити Господ моята душа със своята Правда". През третите 10 седмици: „Така да изпълни Господ моята душа със своята Любов". През четвъртите 10 седмици: „Така да просвети Господ моята душа със своята Мъдрост". През петите 10 седмици: „Така да озари Господ моята душа със своята Истина". През последните 2 седмици: „Така да изпълни Господ моята душа със своя Свят Дух". В последната седмица подир нахранването на бедния ще потърсите да утешите някоя обременена душа. Такива души сами ще дойдат, без да ги търсите, било на яве, било на сън. Всички, които ще вземат този ред, трябва да прочетете в продължение на годината цялата Библия - стария и новият завет, по план, който сами ще си наредите. Вън от Библията, при свободно време, ще гледате да попрочетете и други добри книги, колкото се може повечко. Ако някой се намери в пътуване, ще изпълни този ред доколкото може, като се позаинтересува за бедните и училищата, там където е. Приятелски бъдете разположени към хората; с никого не спорете; никому не налагайте вашето мнение; не укорявайте хората за техните религиозни убеждения, стига те да имат стремеж към Господа; не мислете, че вие сте най-благоугодни Богу, а се молете, Господ като благослови другите, най-накрая да благослови и вас, да се удостоите да седнете не на първо, а на последно място на Неговата трапеза. Ония ваши приятели и познати, които искат също да се молят и да се подвизават, ще им дадете само някой упътвания - да четат Евангелието или някоя добра книга и да постят 12-те петъци. Във всичката тая работа дръжте свободата на Духа, а не формата; никакви ограничения, никакви теории; Господ да ви вдъхновява; Неговите пътища са безброй - Той ще намери за всяка душа особен начин да я упъти, според нейното духовно развитие и готовност да му служи. И тази опитност, която придобиете, дръжте за себе си, не я казвайте. Ако Господ, Неговият Дух ви пошепне да я кажете, ще я кажете. Да не се смесва „неделя" със „седмица". Първата дума говори за празника, а втората за седемтях дена. 6 септемврий 1915 година София (Преписал на вр. Прашник Панайотов, 11.02.1918 г.)

10. ЗА ПЕНТОГРАМАТА И ПЪРВИТЕ НАРЯДИ ЗА НЕЯ От тефтерчето на Стефан Тошев от гр. Севлиево, Октомври 1914 г. София За Пентограма Помещението, в което се намира Пентограмът, има динамическа сила, защото той съдържа небесни знаци. Ясновидците чувствуват тази сила. Тя действува разрушително на човека; но когато той живее добре, дава благословение. Понеже тази динамична сила може да увреди на човека, то човек, даже и когато живее добре, трябва да прекара мислено още два кръга около Пентограма, за да се смекчи силата. Първият кръг, най-външният се състои от следните думи: „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи." Кръгът почва от точката долу и върви от ляво към дясно. След това ще прекарате по-навътре втори кръг (и той почва от същото място): „Бог толкоз възлюби света щото даде сина Своего Единороднаго, за да не погине всякой, който вярва в Него, но да има живот вечен." След това се казва третия кръг, написан на Пентограма: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа". През петтех добродетели, които са написани на Пентограма, трябва да минем, за да отидем на Небето. А те са: Добродетел, Истина, Правда, Любов и Мъдрост. В своята еволюция човек се намира най-първо вън от Пентограма и обикаля външния кръг, който съдържа тези неща: сабля (сила), чаша (карма), книга (знание), свещ (истина), жезъл или скиптър (законност). Когато влезем в световния живот дохождаме на тази точка, дето е сабята, която означава, че правото е наше, додето сме силни и ако сме слаби, други ще имат право върху нас. Но човек след това преминава в друго положение: дохожда кармичния закон на отплатата (чашата). Това е втората стъпка от урока. Тогаз човек ще пие горчивините на живота. Той ще пие, додето поумнее. И тогаз дохожда мястото на книгата. Той вече разбира кое е право, кое е криво (от гледна точка на света, а не от Божествена). Той се счита вече човек със знание. Когато почне да различава по-добре Правдата от Истината, когато почне да гледа по-идеално на живота, той дохожда до просветата (свещта). Тая просвета е от света, тя е знание на света, световна мъдрост. Тогаз човек почва да мъдрува със световната мъдрост и почва да нарежда живота си: да си постели добре, да си направи къща, да има. Значи дава тон на вървежа на живота. Поставя всяко нещо в живота на мястото му. Това е жезъла. Но след като обиколи първия кръг във вълните на живота, в тласъците на света, човек един ден си казва: „Трябва да има нещо по-велико в света". Тогаз той почва да разбира, че да дава човек е по-велико нещо, отколкото да взема; ще получи наследство, което няма с какво да замени. И не ще съмнение, че Провидението ще даде случай на човека да върви по-нататък. Притиснат от неволите на живота, човек почва да си казва: „Това ли е целта на света?" И когато почне да дири целта на света тогаз ще почне да дири духовния живот. Тогаз вече почва вторият кръг. Вторият кръг почва с минаването през първите врата. Това са тесните врата. Това е първата стъпка за отиване към Царството Божие. След това се минава през Истината. После човек минава Правдата, той слиза в ада, като го води Христос. По-нататък минава втората порта и отива по-горе. Вторите врата са много по-тесни от първите. Там има крепост (кули); там вардят. При първите врата има стълба, там е по-лесно. След като минете вторите врата, вие вече приемате любовта, а по-после Мъдростта (символ око) и ядете от Дървото на живота. Тогаз вече слизате долу на земята, за да работите: това е Добродетелта. След това иде по-нататъшен път, за който няма нужда сега да се говори. Този път се символизира със знаците, които има в центъра на Пентограма: змиите, кръста, кръгчетата. Това е подвига, през който човек ще мине в бъдеще. Най-външните три букви значат В = Велики, У = Учител, Ж = на Небето. Тези три букви заедно трябва да се четат: „Великият Учител на Небето" Имат значение и петтях знаци, които са във вътрешните ъгли на петтях върха на Пентограма. Ако човек иска да добие Любовта, трябва да насочи мисълта си към Правдата и Мъдростта. Ако искаш да се оградиш от някого, то трябва да си мислиш, че около стаята или къщата са прекарани трите кръга на Пентограма (трите стиха формули). Окултно може да се действува чрез върховете на Пентограма в дадена посока за реализиране на известна цел. При запалването на свещта се изговарят думите: „Така да възпламени и възсияе Словото Божие в нашите умове и в нашите сърца и в сърцата на всички верующи."

9. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА I. (Дадено на събора 1911 г. На 11 август) Виждате от картината Пентограма, че главата на дявола мистически е вътре в нас. А при подвига ще трябва да [с]е започне с ножа, който представлява силата, след който иде чашата, която символизира страданията и оттам към Правдата. Като се завърши този кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта - чисто Божествения кръг, дето става подигането. Жезълът означава закона на Правдата. Книгата е разума, а светилникът представя човека, който разсъждава. Но в истината, като влезете, ще ви срещне Христос, ще минете тогава през втората врата, Божественото око, Божественият Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. Подир Мъдростта вие ще дойдете до дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, дето ще се срещнете с най-големия противник. Но за вас сега е потребен външният кръг, а за втория кръг не сте подготвени. Трите инициала в картината са: В - Ръководител, У - Учител, Спасител, Ж - Царствуващ. А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е : „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". Но специално върху картината ние ще се спрем друг път, а това, което се загатна върху нея сега е мимоходом. II. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА Дадено на събора 1911 г. на 15 август, понеделник, ден на св. Богородица ... И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мене." И после тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В изпълнението волята Божия е силата на човешката душа."... (Г-н Дънов раздаде картините от Пентограма и каза: ) Умът ви да бъде съсредоточен към духовния живот, та за следващата година, като дойдете, да бъдете готови за по-твърда храна. Някои искат опит. Но аз искам да направя опит, с който ще писнат ушите на всекиго. Няма да правя опит за любопитство на който и да е. Аз искам да направя опит, който да бъде в полза на България. Всеки е свободен да вярва или да не вярва. Не съм пратен да давам отчет на някой, който не вярва, дали съм пратен. „Сега измежду вас, който иска да бъде пръв, нека бъде слуга вам." Вие се допълняте един други. Картините, които сега ви се раздадоха, ви се дават даром от Духа. Но за тия картини направете следното: през годината всякой от вас ще се помоли дълбоко за картината, която му се дава и следи и види, като колко ще му се внуши да внесе за нея, но няма да се спира върху други, освен върху следните цифри: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 10, 12, 14, 15, 21, 24, 30, 35, 36, 40, 41, 50, 51, 60, 64, 71, 75, 82, 91, 100. И която цифра ви се внуши, толкова лева ще дадете за картината. Тия пари ще изпратите в Търново на Константин Иларионов и разбира се може да ги изпратите, когато желаете през годината. Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за тоя закон. Тия числа, които ви се прочетоха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще ви съдействуват през годината и във всичките ви частни работи, защото дръжте и се ползувайте от тях през течението на тая година. А от числата 7, 8, 9, 16, 18, 27, 91 * отбягвайте. Те не са добри числа за вас тая година. Отбягвайте изобщо числата, сборът на които образува 13, 16, 17, 18, 19. Числото 100 е числото на ангелите, общение с ангелите и светиите. Едно правило при общение с Господа може да усвоите. Да кажем, че когато си правиш сметка, печелиш на годината едно число. Но ако спечелиш повече, то, като даваш обещание, ще се задължиш например, че от това повече спечелено тая година, ще внеса за Господа еди колко си или всичкото или половината или четвъртината и пр. И колкото обещаеш, непременно трябва да изпълниш. Ето на, това е контрактът, който свързваш с Господа. Опитайте се и упражнявайте себе си най-вече в изпълнение на такива обещания. (Тук, по желание на всички ни, изразено чрез Симеон Драганов, Г-н Дънов даде следните разяснения върху картината, която ни се раздаде: ) Външният кръг в картината представлява света, опитност, земното училище във всичките негови занятия. Ножът обаче, показва силата. Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули, или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите с хората, то ще правите и погрешки, за които погрешки ще ви сполетят нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията, а тия страдания са чашата, която, понеже прилича на цвят, защото, както виждате има формата на лале, показва, че страданията чрез търпение т.е. чрез претърпяване на страданията, животът ни ще се разцъфти, а цветът ще се оплодотвори и ще даде добър плод. От книгата, която виждате разтворена, по-нататък ще се научим защо страдаме. Тогава ще отидем при светилника, та чрез неговата светлина ще можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората, а тогава вече ще отидем при закона на Правдата, при скиптъра, който не бива да отстъпваме. Минем ли скиптъра, връщаме се пак при ножа, т.е. при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при Добродетелта, ще застанеш при вратата, дето ще почнеш да молиш Господа да се изповядаш и да кажеш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. Тогава ще ви се отвори вратата, която виждате и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на Истината, гдето ще започнете да разсъждавате за дълбоките Божии наредби, за кармата например и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедлив. Първият кръг беше когато вие биехте. А тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, но както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда и туряш в себе си Божествената Правда и казваш, че като си дал думата някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помагате. После настъпва полето на Мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате за дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете това. Най-после идвате при дървото на живота, което е Добродетелта, гдето с вашата опитност, ще живеете на Небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. След всичко изложено дотук иде вътрешният кръг, когато вече ще имате желанието да се слеете с Господа. Но това ще бъде последната работа на вашата еволюция. Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в Небето. Първата буква е „В", което значи Ръководител в Небето. Втората-буква „У" е известен като Учител, Спасител, а третият инициал „Ж" е известен за Царствуващ, Господ, Който казва, че Му се даде всяка власт на Небето и на земята. Тези са те - буквите на Христа, Който е ръководител на веригата. Духът Елохил, който е Бог помазаник, е ръководител на българите. Той е ангел, който е поставен от Господа да води българския народ и цялото славянство. Той е Ангел на [завета], Господ, на когото тази политическа свобода на българите се дължи. Да, българите дължат много работи на Елохила. И той ще се яви между славяните, но те няма да го разпнат както евреите. Но най-първо и ясно казано, Господ е с много имена. В еврейския език например Той е с 34 - 35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение. Исус е символа на търпението. А под сегашното си име - Христос, Той е син Божи. (В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа след обед.) [В 4 часа след обед.] (След като се изредиха Всички и се завърнаха от горницата, Г-н Дънов възгласи): Думите Господни, които отправям към вас са тия: „Вярвайте в думите ми, Аз ще бъда с всекиго от вас. Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени и Отец Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на Истината и Живота, в който Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на своите щедрости! Спънките във вашия живот аз ще изгладя и ще преобърна всичко за добро. Вярвайте и ще ви даде всичко." III. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА Съборът 1914 г., 18 август, понеделник ...Тук Г-н Дънов веднага мина да разяснява Пентограма и каза: (много малко успях да запиша, защото нищо не разбрах) Има ключове и змии - там са лошите духове - ада. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате; също ако се прекъсне корена на дървото, за да няма съобщения за храна. Така са нашите мисли и желания. Имате още и други десет емблеми: чаша, книга, светилник и прочее и три букви, обърнати с ъглите нагоре, нещо, което е признак, че действително сме в 13 сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема - Пентограма, ни показва, че времената са дошли и най-първо Този (сочи образа на Христос на стената), когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла. (По-нататък се дадоха и други, доста много и подробни разяснения по този символичен знак - Пентограма, но и господин стенографът не е успял да ги схване.) Тази емблема се състои от вибрации, които ако не се възпроизвеждат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; когато напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, словото тогава е мощно и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши същества, та да може да работите във външния свят. Особено буквата „Ж" в Пентограма, с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентограм за в бъдеще трябва да се измени, понеже тъй както и сега е даден, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени в смисъл: тази буква „Ж" да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос у вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможност да ги възприемете, та да ви даде най- висши знания за Божествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази енергия (материя), която ви се дава тази година, всичко друго, което ще ви се каже, то ще бъде тера инкогнита. Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настоящата нова епоха от развитието на человечеството. И ако от знанието, което Небето ви дава, вие съумеете да се приспособите, то ще се ползувате. Вътрешно е нужно да се обедините с Христа, а за начина е ваша работа да го намерите. Опитът всекиму ще покаже начина и този опит, понеже ще е важен, съществен, всякой може, ако иска, да ми го съобщава. Работете повече със себе си, а не със света. Светът ще бъде зает със себе си, та няма да ви закача - Пентограмът рисува състоянието на света понастоящем и от него е явно, че той се разправя сега със змии и други животни, следователно Пентограмът е тъкмо на място. Като дойде времето ще му се даде друга форма, но сега той е на мястото си. Божиите закони не търпят отмяна и от сега нататък няма сила, която да препятствува за идването на Царството Божие. Всичко ще си отива по естествения ред и път и вие наблюдавайте и ще видите как Небето ще развие своя план. IV. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА 6 февруари 1911 г. ...Пентограмът е символ на петте велики добродетели и петте велики принципи: Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Пентограмът е извор на светлина, която се излъчва по всички посоки. Този символ има благотворно влияние и може да съдействува на ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез Окултните сили, които дейстувват в него. Но ако човек не живее в абсолютна чистота на мислите, чувствата и делата, Пентограмът има обратно действие. Той е Соломонов знак и се е използвал в много окултни школи. Всеки, който иска да служи на Бога, първото правило за него е написано в Пентограма: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа." Тези думи са много важни и при съсредоточено произнасяне имат мощно въздействие. Пентограмът е пътя на човека към Божественото, пътя на душата и нейното развитие. Осъществил този символ в себе си Божествениятд Дух ще се излива и работи през петте канали и ъгли. Когато петте принципа оживеят, човек се слива с Божествения свят и става една разумна, съзнателна същност, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание и знание на Божествените закони, които постига чрез просветлението на Божествената Мъдрост. Така ще оживее Пентограмът: „В изпълнението Волята на Бога, чрез Любовта е силата на човешката душа. В изпълнението Волята на Бога, чрез Мъдростта е силата на човешката душа. В изпълнението Волята на Бога, чрез Истината е силата на човешката душа. В изпълнението Волята на Бога, чрез Правдата е силата на човешката душа. В изпълнението Волята на Бога, чрез Добродетелта е силата на човешката душа." И която формула употребите, ще обърнете съответния връх нагоре. Например, когато искате да се борите за доброто, искате да победите известна мъчнотия чрез Истината, ще насочите върха на ъгъла с Истината в Пентограма нагоре. После, искате да победите нещо в себе си с ума си - тогава ще насочите върха на ъгъла с Мъдростта нагоре. Значи с ума си ще работите. И с другите добродетели ще направите същото, според случая. Живият Пентограм, това е човека - главата, двете ръце и двата крака. Главата е Истината. Десният крак - Правдата. Дясната ръка - Мъдростта. Левият крак - Добродетелта. Лявата ръка - Любовта. Тези пет точки са пет центрове, през които непрестанно се изливат токове, протичат енергии, пет точки, които ни ограничават в света на проявеното, на формите, но силите текат, за тях няма ограничение, изграждат в невидимия свят невидимия човек. Петте върха са петте места, през които може да се влезе в Пътя. (Учителят дава и кратки пояснения за другите символи, с които си служи Бялото Братство и които са в Пентограма. Поясненията са от 1911 г.) Пентограмът е вписан в един кръг, който ученикът трябва да извърви. Кръгът, като символ на вечност казва, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш. Триъгълникът с връх надолу значи слизане надолу, а триъгълник с връх нагоре - възкачване, спасение, стремеж. В равнобедрения триъгълник са скрити всички възможности за постижение. Чрез ъгъла на Добродетелта става повдигането. През тази врата трябва да мине идеалният човек. Най-лесният път е от там. Ще започнете с Любовта и Мъдростта и ще приложите всичко с Добродетелта - това е външния кръг, който представлява света, опитността, земното училище. Отидете ли до вътрешния кръг, там вече отношенията ви са към Бога, ще желаете да работите, не както ви се иска, но както Бог иска и започвате да работите с Божията Правда. Дали сте дума, ще я изпълните. Във вътрешния кръг ще имате желанието да се слеете с Господа - последната работа на вашата еволюция. През втората врата - врата на Любовта ще потърсите страдущите хора, за да им помогнете. После идвате до полето на Мъдростта - сиянието на Божественото око - Бог, Божия Дух, Който всичко вижда и Който ще ви научи да разбирате Божествените Истини. От там ще отидете в пътя на Истината, най-строгия път, където ще разсъждавате за дълбоките Божии наредби, за кармата и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането. Тоягата, жезълът - това е закон на Правдата. Човек разбира този закон, той е най-строгия. За всичко, което мисли и върши, човек си плаща. Чашата - това са страданията, през които има да мине човек и които с търпение трябва да се пренесат, тогава животът ще се разцъфти и ще даде плод. Страданията показват, че човек е съгрешил, отклонил се е от Божия закон. Книгата - е разума. Тя говори, че след страданието, човек ще разбере защо нещата стават така и защо са били дадени. Книгата е символ и на съвестта и на съзнанието. Светилникът или свещта - това значи, че знанието ще даде светлината, това е човека, който разсъждава. Чрез светлината ще може да узнае за какво ще е полезен, как и на какво да учи хората. Ножът - всяко събитие, за да се прояви, трябва да има сила. Ножът е символ на силата и на Словото. Крилатото колело върху земята е крилатата душа на човека. Дървото - това е истинската храна на човека. Дървото на живота е Добродетелта. Ще живеете и ще се радвате на благата, които Господ е дал. Змията - е противника, когото ще срещнете, врага когото трябва да възлюбите, за да го победите. Буквата (първата) „В" - значи ръководител на Небето. Буквата (втората) „У" - известен е като Учител, Спасител. Буквата (третата) „Ж" - известен като Царствуващ. Господ казва, че Му се дава всяка власт на Небето и земята. Тези са буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата 8 февруари. Колкото повече се жертвува човек, толкова по-силен става. Всяка погрешка, която виждаш, поправи я. Може друг да я направил, няма значение, тя е и твоя - поправи я. V. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА [Етапите, през които човек трябва да премине, са обрисувани в Пентограма. Това са исторически процеси и се измерват не с човешки години, а със столетия и хилядолетия. А за онзи, който работи с Пентограма тези процеси се съкращават в зависимост от постигнатите от него резултати.] 18 март 1912 г. „Праведните от Домът (Господен) Божий" са всички тия, които са изпълнявали Волята Божия през всичките свои прераждания. Необходимо е да знаем, че ще настъпи процесът, за да се изпитаме. Така, най-първо пред нас е Арарат, т.е. че трябва да намерим за нас едно пристанище. Ний сме в потопа и първото място, което трябва да намерим е планина, на която трябва да можем да застанем. Вторият етап е гората Мория, гдето да принесем жертва на Бога. Третата стъпка е Синай, гдето се даде закона Божий. Там ще се замъгли, но ще се даде закона. Четвъртата степен е Тавор, гдето се преобрази Христос и най-последният етап е Голгота. Тия етапи човек трябва да премине през духовното си развитие и върху тях трябва да размишлявате. И Христос е, Който има тази алхимическа сила, която, като ни се даде, можем удачно да минем и заминем тия етапи. Докато не започнем сами себе си да съдим няма да настъпи силата. В настоящите времена ние имаме най-големите условия да се приближим до Бога и да станем господари на нашата съдба. А да сте господари, значи да сте извън кармичния закон. Работа, работа още 15-16 години трябва да работите най-добре за Господа и след това време ще посрещнете Христа или тук или в Астралния свят. VI. БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ 1919 г. стр.4 - 5 ...Вашата задача през годината ще бъде да схващате Бога като Любов и Мъдрост и чрез тях да всаждате във вашата душа всички други Добродетели. Само по този начин може да се развиете и подигнете. За да бъде човек силен в света трябва първо да започне с Любовта. Добродетелта представя самия човек, минал през Любовта. Чрез Мъдростта човек е научил Божиите изявления към него. Сега ще ви дам мотото: „В изпълнение волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа", защото Бог е Любов. Не можем да изпълним волята Божия, ако не Го обичаме, ако не Го любим. Волята Божия е да бъдем всички добродетелни. Да бъдем добродетелни - това са отношенията на хората едни към други. Трябва да сме добродетелни не само към своите ближни, но и към всички създания. VII. БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ 1922 г. Стр. 252 ...Тази картина показва вашето сегашно състояние.[Пентограмата] Вие сте всички в тъмнина. Целият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината. Туй е тъмнината, в която всички се движат. Това са двата пътя, през които хората влизат. Този е третия път (на дясно) - пътя към съвършенството, той е новата епоха, новия живот. А тази глава показва сегашното състояние на хората, на учениците, които следват. Туй е пътя. Ние означаваме Добродетелта с белия цвят, Правдата със зеления цвят - това е материалния свят, Любовта с розовия цвят - това е астралния свят, а в по-висшите му проявления, той се губи в полето на Нирвана. Истината - със синия цвят или висшето ментално поле. И Мъдростта с жълтия цвят. Добродетелта - белия цвят. Правдата - зеления, Любовта - розовия, Мъдростта - жълтия и Истината - синия. Тия цветове, тия добродетели ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползувате. VIII. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМАТА [Свещениците упрекват Учителя Дънов, че си е направил икона и че е нарисуван образа му като Христос. Под тяхно внушение и постъпки, то полицията прави обиск в Горницата в Лозето в Търново и прибира Цветната Пентограма. По-късно фотографи я преснимат и я поместват във вестниците с цел да се обругаят върху нея. Това е около 1922 г. Последват политическите събития през 1923 - 1925 г. и управниците и българският народ трябва да плаща за извършеното кощунство.] ...Казват, че съм криел нещо. Вярно е, има скрити неща, но те са извън България, извън света. Те са много далеч - на Небето. Вечер, когато искам да изучавам световете, излизам, ходя там дето човешки крак не стъпва и човешко око не прониква. След това пак се връщам. Казват, че в Търново съм имал скришна стаичка. Каква скришна стаичка е тя, когато съм пущал да влезат в нея хиляди души? Там имало скрита някаква тайнствена икона, особена. Това не е икона, но картина, която показва развитието на човешката душа. Ние нямаме икони, на които да се кръстим и които да целуваме. Свещениците и владиците мислят, че аз имам някакъв план против тях. Аз нося в ума си съвсем друга мисъл, не се занимавам с тях. Ако бих ги държал в своя ум, те щяха да бъдат благодарни. Но аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество. Аз мисля за благото не само на човечеството, но и на всички животни и растения. Желая на всички същества да живеят в Любов и да придобиват добродетели. Аз искам да бъда искрен към себе си и вас. Да ви обичам, както обичам Божественото в себе си. Не е въпрос да ви направя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие. Аз искам да оставя в ума ви мисълта, да бъдете свободни по ум, сърце и душа. Ако има нещо, което не обичам това е измамата... " IX. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМАТА Лекции на Младежкия окултен клас от Учителя Дънов 1924-1925 г., IV година, 8 лекция от 7.12.1924 г.,"Великата погрешка" Стр. 156-159 Петоъгълникът започва с движение нагоре (А), после слиза надолу (В), което движение представлява рефлексия на първото. После иде третото движение, отдясно към ляво (С). След туй и четвъртото движение, хоризонтално, отляво към дясно (D), най-после петото движение надолу, отдясно към ляво (Е). Първото движение показва закона на Истината, но само външната страна. След като направите тези пет движения, там няма да спрете, но ще направите едно вътрешно движение, един кръг около петоъгълника. Това подразбира, че вие трябва да се съедините във всички ваши чувства и мисли с Бога, с Първия източник, от Когото сте излезли. Туй трябва да направите всички. Значи, всички вие ще мислите за Бога, че е един принцип, едно Същество, разлято из целия космос, не във видимия свят, обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е и същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първи път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е заради мене!" Не, ще чукате докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. Следователно, у вас трябва да се създаде постоянство, черта, която липсва у мнозина. Кой човек е постоянен? В туй отношение учените хора са успели донякъде в постоянството. Много от тях, за да дойдат до някои малки резултати, са работили по 20-30 години върху известни задачи. Това вече е постоянство. И благодарение на туй постоянство те са сполучили да открият нещо. Впрочем, те сами не са открили нищо, но след като са хлопали дълго време със своя ключ на вратата на природата, най-после тя им даде нещичко и те казват: „Отрихме нещо ново!" Сега и вие можете да приложите този закон във вашия живот. Когато искате да развиете една добра черта във вашия характер, преди всичко трябва да имате постоянство. Може да се изчисли, на колко удара се равнява сегашното ви постоянство. След като ударите стотина пъти, вие напущате работата си, ръцете ви заболяват, откъсват се от умора, волята ви отслабва, но вие трябва да се научите как да чукате. Има един начин за удряне. Като удряте, никога не бързайте. Знаете ли как да удряте? Когато удариш, движението на чука не трябва да се пренася в ръката ти. Изкуството е, като удряш, сътресението от чука да не се пренася в мускулите, а произведената от удрянето енергия да се поляризира навън. Има майстори, които знаят как да удрят: колкото и да чукат, ръцете им всякога остават здрави. При неестествените удари се произвеждат дразнения. X. Лекции на Младежкия окултен клас на Учителя 1924 - 1925 г., София, IV година 25 лекция от 14.06.1925 г. „Влияние на вътрешната светлина" Стр. 29 - 38 ...На чертежа имате: триъгълника ABC, четириъгълник и петоъгълник. представлява триъгълникът в природата? - То представлява съзнателния на човека, т.е. пътя на душата в Божествения свят. Четириъгълникът означава слизането на душата в материалния свят, дето изучава законите на развитието. Квадратът е място на борба. Тук човешката душа се намира на два полюса. Ако в квадрата се прекара един диагонал, получават се два триъгълника, с обща основа. Квадратът означава още и семейството: бащата, майката, сина и дъщерята (Б, М , С, Д). Той представлява завършена форма на дома, на семейството. Петоъгълникът представлява правилата, законите и методите, по които едно общество може да се ръководи. Ако с един от върховете му съединим всичките останали върхове на петоъгълника, получават се три триъгълника. В Пентограма има пет малки триъгълника и един петоъгълник в средата, обърнат с върха надолу. Там човек всякога ще се намери в противоречие с Божественото в себе си. Законът е такъв. Вие едновременно не можете да бъдете в хармония и с Божествения и с физическия свят. Ако сте в хармония, с физическия свят, ще бъдете в противоречие с Божествения свят; ако сте в хармония с Божествения свят, ще бъдете в противоречие с физическия свят. Да бъдете едновременно в хармония и с двата свята, това е невъзможно. Това не е абсолютно невъзможно, но при сегашните условия, в които се намира човек, е невъзможно. Защо е невъзможно? - Защото в човека има едновременно две течения: едното течение отива надолу - към земята, а другото течение отива нагоре - към Слънцето. Всички философи, мъдреци и Учители на човечеството твърдят, че човек едновременно не може да угоди и на физическия и на Божествения свят. Щом искаш да угодиш на Божествения свят, ще обърнеш Пентограма с върха нагоре; искаш ли да угодиш на физическия свят, ще обърнеш Пентограма с върха надолу. Триъгълникът (3) с върха нагоре представлява Божествения свят, а двата триъгълника надолу (1 и 5) представляват физическия свят. Ако обърнеш Божествения свят надолу, а физическия нагоре, тогава ти ще бъдеш справедлив спрямо света, но несправедлив спрямо вътрешния закон и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си. Тия два принципа са в самия човек. Някои искат да изхвърлят петоъгълника от себе си. Това не може да стане по никой начин. Ако се разгледа шестоъгълника и в него има преплетени триъгълници, но той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе в числото 3. Върховете на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постоянно движение. Най-първо ви предстои да намерите де е поставено лицето, с което ще имате известни отношения, дали в точка 1, 2, 3, 4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които действуват в човека за всеки даден момент. И тогава, спрямо този човек вие ще действувате с добродетели, съответни на това място. Ако този човек се намира на мястото при числото две, вие ще действувате спрямо него с Мъдрост, а не с доброта. Той има знания и затова оттам ще започнете с него. Ако този човек се намира при числото едно, върху него трябва да се действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силния, най-суровия принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира при тройката, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата. Когато някой човек се намира при четворката, ще му се въздействува с Доброто; ако се намира при петорката, ще му се въздействува с Правдата, с правото. Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на коя страна в Пентограма се намира той. По същия начин ще действувате и спрямо себе си, защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма. Някога се намирате при числото 1, друг път - при 2, после при 3 и т.н. При това, числото 3 не е всякога върх на Пентограма. Някой път числото 1 но става главен център, друг път - числото 2 или 4 илй 5 и т.н. Съобразно това движение и вие трябва да нареждате отношенията си спрямо хората. Че това е така, ние виждаме от отношенията ни, например към малките деца. Докато детето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но като порасне, като стане ученик в гимназията или студент в университета, отношенията ви към него се изменят, като към възрастен човек. Това показва, че неговия Пентограм се е завъртял. Тъй щото, вашите чувства, вашите отношения, както към самия вас, така и към другите хора, постоянно се изменят. Значи, центровете 1, 2, 3, 4, и 5 в Пентограма постоянно се движат, менят местата си. Щом известен център се измени по отношение към Слънцето, образува се дъгообразно движение, а не движение по права линия. Обаче, докато новият център се сформирува и заеме своето положение, в съзнанието ви ще станат известни пертурбации. Докато тази дъга се движи, т.е. докато измине ъгъл равен на 72 градуса (360 :5 = 72), вие ще усещате тия пертурбации. Някога тази смяна ще бъде във възходяща, а някога - в низходяща степен, ще зависи от това в каква посока се движите - нагоре към Слънцето или надолу към земята. Ако посоката ви е надолу към земята, значи движението става във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу; ако посоката е нагоре към Слънцето, значи движението става по върховете на Пентограма, чийто връх е обърнат нагоре. Щом силите дойдат в нормалното си положение, започва ново движение, нова пертурбация и т.н. Това са движения на прилив и отлив, които стават периодически. Пентограмът представлява велики, разумни течения в живата природа - течения на светлината, които индусите наричат „прана". Те ги наричат още „движения на праната" или „течения на живота". Това са пет велики центрове, в които стават велики процеси. Те представляват пет положителни и пет отрицателни сили. Възходящите или положителните се намират по върховете на петоъгълника, обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т.е. отрицателните се намират във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу. Аз бих желал още тази вечер, всеки от вас да определи на коя страна или на кой връх от Пентограма се намира в дадения момент, според както са наредени числата по върховете. Това отношение не е абсолютно, то е само една фаза във живота ви за дадения случай. Ще определите мястото си в Пентограма, според както се чувствувате сега, през време на лекцията. Ще ви дам и друго определение на числата по върховете на Пентограма. Числото едно представлява Божествената страна. Оттам движението върви към върха 2, дето е човекът. От върха 2 движението отива към върха 4 - повторно отиване към Бога, но вече конкретно проявен в обществото. От върха 4 движението отива към върха 3. Тройката е неутрално число, което показва отношение към самия себе си. Числото 3 е дома, отношението на човека към неговите приятели, към неговите близки, но не и към народа или към външните хора. Най-после движението слиза към числото 5. Тия центрове имат и други обяснения. Например, числото едно представлява общия принцип, с който човек започва. В числото две се включват методите, с които човек трябва да работи. Във всеки метод обаче, има ред изключения, на които човек се натъква. И другите числа имат свои обяснения, които ще ви дам друг път. Ако разгледате Пентограма, ще забележите, че е вписан в един кръг, който ученикът трябва да извърви. В кръга са означени образите на няколко предмета: сабя, чаша, книга, светилник и тояга или жезъл. Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силният човек понякога може да извърши и някакво престъпление. След силата ученикът пристъпва към чашата с горчивото съдържание, което той трябва да изпие. Като изпие горчивото съдържание в чашата, той минава към книгата, която трябва да чете и изучава. За да чете от тази книга, светилник му трябва. Светилникът представлява човешкия разум, който му показва, какво е написано в книгата на природата. Най-после ще му се покаже закона - тоягата или жезъла. Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат обърнати към Бога!" При това, сабята трябва да бъде в хоризонтално положение, а не нагоре; тоягата трябва да бъде изправена нагоре, към Бога, което показва стремеж към Бога. След това иде ново положение за ученика - да влезе през вратата на Добродетелта, отдето ще започне посвещението му. Най-после идат ред други стадии в неговия път. Всичките добродетели представляват пътя, през който човешката душа трябва да мине ------------------------------------- * Вероятно става дума за числото 19, защото числото 91 фигурира в групата числа, които се препоръчват като благоприятни.

8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ Нейните задачи, принципи и методи Влад Пашов 1. В миналото школата за кратко време е излизала пред света, осветявала е живота на епохата, давала известни духовни импулси на живота и се оттегляла в своите вътрешни убежища. Сега школата пак се изяви в света, но сега тя е решила да проведе всичките си принципи в цялостния живот и да одухотвори живота, като внесе в него нови импулси, постави нови принципи, които като се реализират по новите методи на школата, ще дадат нов облик на живота на човека и на човечеството. 2. Сега ние отваряме школата. Тя не е само за избраници - тя е за всички, които имат стремеж да учат, които имат стремеж да служат на великото и красивото в света и живота. 3. На няколко пъти школата се е отваряла в Европа, но поради спорове между учениците се е затваряла. Сега пак се отваря школата, затова бъдете изправни към нейните принципи, за да продължи тя своето съществуване и да прокара принципите си в целокупния живот. Първото нещо, което школата изисква от учениците, е братски отношения и хармония. Защото само при тези условия тя може да съществува. Защото школата е контакт с невидимия свят. Този контакт се поддържа само чрез хармония. Учителят Школата на Учителя е школа на Бялото Братство, което ръководи раз­витието и възпитанието на човечеството от началото на неговото излизане от Бога, от Божествения свят до ден днешен. В течение на това дълго развитие школите на Бялото Братство са били неотклонно свързани с човечеството. Чрез тях Бялото Братство е ръководило човечеството в пътя на неговото развитие, развивало е неговите дарби, способности и добродетели. През всички времена и епохи принципите на школата се неизменни, но в различните културни епохи са се изменяли методите на работа. Учителят казва, че принципите на школата на Бялото Братство в течение на сто милиона години не са претърпели никакво изменение. А от преди сто милиона години е началото на първата човешка раса, която се е развила в етерната област на земята и която под ръководството на школата е развила една висока култура, която настоящето човечество ще достигне в далечното бъдеше. Това е едно проти­воречие за съвременните хора, но това е един факт в историческото развитие на човечеството. Така че, принципите на школата са вечни и неизменни, както и същест­вуването на школата е вечно. Изменя се само формата, в която школата се явява, изменят се методите, с които школата работи. Това е защото в различните културни епохи развитието има специфични задачи. Във всяка културна епоха, която обхваща един период от 2160 години, приблизително, от Слънцето идва нова космическа вълна, която носи специфични сили и енергии, и с това създава специфични духовни условия за развитието на определени страни от душевния живот на човека. И в зависимост от това какъв е характерът на тази вълна и оттам и каква страна от душевния живот на човека ще трябва да развие, са и методите, които школата прилага в дадена епоха. Затова ученикът не трябва да бъде тесногръд и фанатик, но да знае, че всички школи са школи на Бялото Братство, но се различават по задачите, които им са дадени и оттам и по методите, с които работят. Като казвам, че всички школи са от Бялото Братство, разбирам всички школи, които са излезли от Бялото Братство, защото има школи, които са под влиянието на черното братство - за тях не говоря. Черните винаги се стремят да завладеят школите на Бялото Братство на физическия свят, като извратят методите, с които се работи и по такъв начин прокарват своите цели и задачи. Затова се изисква будност в учениците, да не се подават на странични внушения, които идват от страна на тъмните сили, а да се следват методите и принципите, дадени от основателя на школата. Бялото Братство е изпратило в света всички духовни импулси, движения и учения, от които са излезли всички световни религии, всички изкуства, всички научни дисциплини. Затова Учителят казва, че великата Божествена наука, науката на Бялото Братство е разпръсната във всички религии, във всички школи от всички времена и епохи. Християнството, като окултна школа, имаше за задача да спре инволюционния процес на човешкото слизане и да даде обратен импулс - да даде импулса за възхода. Това е една грандиозна задача, затова начело на тази вълна стои най-великият Дух - Божественият Дух, Когото ние познаваме като Христос. Това е момент на повратната точка в човешкото развитие. От 18 - 20 милиона години човечеството е слизало постепенно в материята. Със слизането на Христа на Земята беше отбелязана повратната точка на това слизане - беше завършен първият цикъл на земното развитие - цикъла на слиза­нето и се започна новият цикъл на възлизането. Процесът на слизането се извършвал под влиянието на Божествената Мъдрост, която в процеса на това слизане постепенно прониква в цялата природа и устройва и организира света. Тази Мъдрост организира и човешкото тяло и оставила своя отпечатък в света на човешкото тяло. Затова виждаме тази велика Мъдрост днес отразена в цялата видима природа, отразена и в строежа на човешкото тяло. Целият този процес се извършва под ръководството на Божествения Дух - на Христа. В Писанието се казва: „Земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше над водите и тъмнина беше върху бездната." Този Дух е устроил Земята и е внесъл в нея Божествената Мъдрост, създал и одухотворил човешкото тяло, в което вселил човешката душа да се развива и изучава този проникнат от Божествената Мъдрост свят. Затова Учителят казва: „Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, няма космос, т.е. организиран свят, няма мистичен живот. Той е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи." Когато този процес на проникване на Божествената Мъдрост бил завършен и човечеството слязло до най-ниската точка в гъстата материя, когато човешката душа напълно се индивидуализирала и обособила като отделност, трябвало да се даде обратен импулс - трябвало да се почне възходът на човечеството. Докато процесът на слизането бил движение от центъра към периферията, то процесът на възлизането е движение от периферията към центъра. Този нов импулс, който Христос дал на човешкото развитие, бил даден от друг принцип - от принципа на Любовта, която има за задача да върне човека в неговото първично Божествено състояние, да свърже човека отново с Бога - но човек вече добил самосъзнание и съзнава своята индивидуалност и сила, които е придобил под влияние на Мъдростта. Такава е великата задача на християнството като окултна школа - да даде импулса на Любовта, която да обърне движението на човешкото развитие в обратна посока, да свърже човека с Бога, да го издигне до първичното му състояние. Защото Любовта е принципа, който действува от периферията към центъра и обединява битието като едно цяло. Световният развой се извършва едновременно под влиянието на тези два велики Божествени принципа, които се взаимно уравновесяват в процеса на тяхното проявление. Мъдростта, която действува от центъра към пери­ферията, раздробява и индивидуализира света и живота, а Любовта, която действува от периферията към центъра, обединява всичко в едно цяло. Ако би действувала само Любовта, светът би бил една хомогенна еднородна маса, защото в този смисъл Любовта действува като едно налягане. А ако би действувала само Мъдростта, тя би разпръснала всичко на най-малки частици и не би съществувала никаква форма, никакъв свят. Но под влияние на двете сили, които са двете ръце на Бога, светът с всички форми в него се проявява и развива правилно. Така че, християнството е импулс на Любовта, който трябва да обедини човечеството в едно велико Братство на съзнателни и силни хора, които са готови съзнателно да служат на Бога. Значи великата задача на християнството е да одухотвори живота, като внесе в него Любовта, което е мисията и задачата на настоящия земен период. Но реализирането на тази задача става постепенно и последователно. Импулсът е даден, Любовта като космическа сила, е турена в действие. Но всяка космична енергия в своето проявление минава през ред стадии и цикли, докато достигне до пълното си проявление. След първия импулс дошъл втори спомагателен импулс, който е изразен чрез богомилството. Той има същата задача - да одухотвори живота чрез проникване на Любовта в него. Този импулс, както и първият, привидно не можаха да постигнат целта си, но силите, на които те били носители, проникнаха в света и живота и ще дадат своя плод - одухотворяването на света и живота. Импулсът на богомилството събуди човешката мисъл и от този момент се даде импулс за развитие на човешкия ум, което е било и задачата на Петата културна епоха - западноевропейската. И затова богомилството премина на Запад и се превъплоти в розенкройцерството, което като окултна школа имало за задача да помогне за развитието на човешкия ум, за раждането и развитието на обективната наука, която да проучи външната природа и да види в нея отразена Божествената Мъдрост и да направи връзка между науката и религията, като ги обедини в един велик синтез. Под влияние на розенкройцерството, науката пое този път, който бил очертан от Франциск Бекон, който излезе от центъра на розенкройцерския орден. Но под влиянието на други сили науката не можа да изпълни напълно възложената й задача, но все пак остана като орган за развиване на човешкия ум. Следващият етап в провеждането на Христовия импулс е явяването на Учителя в началото на епохата на Водолея, което отбелязва началото на една епоха от 2160 години, а също и началото на един по-голям цикъл от 26 хиляди години, когато се полагат основите на една нова човешка раса - шестата раса, расата на любовта и братството. Учителят е третия етап в провеждане на Христовия импулс - първия етап бе даден от християнството, вторият от богомилството и розенкройцерството и третия етап е сега. И с всеки етап вълната на одухотворяването на света и живота все повече и повече е засилва и прониква все по-дълбоко в живота. Затова Учителят казва: „В миналото школата само за известно време се явяваше на историческата сцена, осветяваше тъмните хоризонти на човешкия живот, даваше известни импулси, внасяше известни принципи в живота и се оттегляше в своите вътрешни убежища. Но днес школата е решила да прокара всичките си принципи в целокупния живот и да одухотвори всички прояви на живота, да внесе духовния импулс във всички области на човешката дейност." Така че, задачата на школата на Учителя е да одухотвори целокупния живот на човека и човечеството, като даде методи за приложение на Божествените принципи във всички области на живота. И понеже следващата културна епоха има за задача развиването на човешкото сърце, което в сравнение с човешкия ум е изостанало назад, то затова Учителят апелира преди всичко към облагородяването и развитието на човешкото сърце, което става под влиянието на Любовта. Под влиянието на Любовта в човешкото сърце трябва да се събудят нови сили и добродетели, които ще издигнат сърцето на по-висока стадия на развитие. Любовта ще внесе разумния живот в човешкото сърце и ще му предаде нов импулс за развитие. Като проникне в човешко сърце, Любовта ще внесе топлина и светлина в него и в човека ще се роди велик импулс да учи и да придобива знание и мъдрост. Учителят казва: „Първото качество на Любовта е, че тя събужда една велика жажда за придобиване на знания и мъдрост. Любовта се стреми към Мъдростта, Любовта се стреми да направи човека мъдър. А Мъдростта има точно обратен стремеж - Мъдростта се стреми да изяви Любовта. Затова мъдрият човек има желание да направи услуга и на най-малкото същество, което среща на пътя си. Така че Любовта е стимул към учение и придобиване на знание и мъдрост, а Мъдростта раздава от своето изобилие на всички нуждаещи се." Така че, Любовта, която има жажда към придобиване на знание и мъдрост, не е още истинската любов, за която говори Учителят. Затова Учителят в школата дава импулс на ученика да учи и придобива знания. Но само онзи може да учи, който има Любов - Любовта е вътрешен имупулс към знание. Човек трябва да има обич към знанието, за да го придобие. Затова обичта към знанието е първото качество, което отличава ученика в школата на Учителя. Не става въпрос за теоретично знание, но за знание, което има отношение към живота, което може да се приложи във всекидневния живот, което може да се приложи във всички области на живота. И затова Учителят казва още в началото на школните лекции от младежкия клас: „Аз ще ви предам окултната наука в нейните практични изводи, които имат приложение в живота." Предшестващите етапи на великия Христов импулс са една подготовка за настоящия етап, начело на който стои Учителят. Затова и в задачите и прин­ципите на школата на Учителя се включват и задачите, принципите и методите на предшествуващите етапи. Учителят казва, че в Бялото Братство има главно три вида школи, които си служат с три вида методи, в зависимост от принципа, който полагат за основа. Едни можем да наречем школа на Любовта, които имат за обект развитието и облагородяването на човешкото сърце. Вторите можем да наречем школи на Мъдростта, които изхождат от принципа на Мъдростта и имат предвид преди всичко развитието на човешкия ум. Третия им клон са школите на Истината и волята - те има предвид преди всичко развитието на човешката воля, на човешкото съзнание и човешкото тяло и оттам развитието на ума и сърцето. Това са три пътеки в общия път на окултното развитие. Учителят казва, че по първия път вървят християните, по втория път вървят теософите, а по третия път различните школи на йогите, а ние, казва Учителят, употребяваме едновременно и трите вида методи. Плюс тези три вида методи има още два вида, които произлизат от Правдата и Добродетелта, за да допълнят добродетелите до пет, както са в Пентограма. Затова Учителят казва: „Пен- тограмът показва пътя на човешкото развитие, то е символ на човека в процеса на неговото развитие." И човек може да тръгне по която и да е страна на Пентограма, все ще обиколи всички останали, за да достигне целта, която-е една и съща при всички пътеки - съвършенството, познаването на Бога и служенето на Бога. Затова онзи, който внимателно е проследил лекциите и беседите на Учителя, ще види, че Учителят дава различни методи, които се основават на петте велики добродетели и работи едновременно и с петте вида методи. Всеки ученик може да почне с който и да е вид метод, но ще прилага и останалите като допълнение. По такъв начин се постига по-пълно и цялостно развитие, каквото се изисква от окултния ученик. По-късно ще се върна към тези пет вида методи, които произтичат от петте велики принципа, по които се работи за развиване на вътрешните сили на човешката душа. От друга страна Учителят казва, че в школата има три фази, три етапа, през които ученикът минава. Първата фаза Той нарича слушатели или оглашени, втората нарича верующи и третата са учениците. В първата фаза, като слушатели, ученикът проучава теоретически принципите на школата и на окултната наука и се подготвя да пристъпи към практическо приложение на тези принципи, легнали в основата на школата. В тази първа фаза преди всичко ученикът се самоопределя, че следва пътя на школата, това никой не му го налага, но той доброволно се самоопределя. Но един път самоопределил се, той поема вече известен ангажимент, който трябва да изпълни. Както във всяко училище има програма, има правила за вътрешния ред, така и в окултната школа. Един път човек решил да стане ученик, той трябва да проучи програмата и правилата за вътрешния ред и да ги съблюдава в живота си, защото школата е в живота и там ученикът ще бъде изпитан, доколко спазва принципите на школата. В този период ученикът преминава през ред изпитания в живота си, за да се опита неговата готовност да върви в Пътя. В течение на този период, през който минава ред изпитания, изработва своя вътрешен морал и постепенно добива морална стабилност - т.е. почва да прилага в живота си духовните принципи, които се изнасят в школата и които трябва да легнат в основата на живота на всеки ученик, а в далечното бъдеще и на цялото човечество. Редом с придобиването на морална стабилност, човек се учи да пречистя своите мисли и чувства, защото чистотата е основата, върху която той може да изгради живота си като ученик. Без чистота той не може да бъде ученик, защото в процеса на окултното развитие той се свързва с окултните сили, които, като почнат да действуват в неговото съзнание, ако не е чист, вместо да съграждат в него, ще произведат разрушително действие. Моралната стабилност и чистота, които са неразделни, е първото нещо, което човек трябва да изработи на прага на окултната школа. Но това не се постига така лесно, както се говори. Човек ще мине през много борби и изпитания и ще преживее много разочарования и несполуки, но той трябва неотложно да следва пътя. В пътя към високия връх на съвършенство човек неизбежно много пъти ще пада и става но след всяко падане трябва с още по- голяма енергия да върви напред. Това значи ученикът да има висок идеал. Без висок идеал човек не може да бъде ученик. Идеалът е непостижим, но той стимулира да върви все напред и напред, без да се спира пред погрешките, паденията и изпитанията, които се неизбежни в Пътя. В тази фаза ученикът трябва постепенно да изучава закона на концент­рацията и концентриране на мислите и чувствата. Постигнал до известна степен това, той може да създаде в себе си една здрава основа, за да мине по-нататък в своето окултно развитие. Във втората фаза на школата, във фазата на верующия ученикът е отишъл достатъчно напред, след като е тренирал своето тяло, след като е придобил морална стабилност и чистота, след като е добил контрол на своите мисли и чувства, той дохожда до това, което се нарича вяра в себе си, вяра в Божественото в себе си, вяра в Божествените сили, с които той вече почва да работи. В тази фаза той разбира, че зад всички негови мисли, чувства и постъпки стоят разумни Божествени сили на космоса и той трябва да знае законите как да работи с тези сили. Да изучава човек законите, по които работят Божест­вените сили във вселената и човека и да ги прилага в живота си, това значи да придобие човек вяра, която е основа на човешкия ум. Да вярва човек, значи да може. В първата фаза ученикът развива надеждата си и се учи да се справя с всички сили, които работят във физическия свят. Във втората фаза той развива вярата си и се учи да работи със силите, които действуват в духовния свят. В тази фаза той вярва, че може и действително може, защото вярата му почива на познаване на законите, които действуват в Духовния свят. Вярата е мощна сила, с която ученикът постига своите желания и развива спящите в себе си сили, с които изгражда духовното си тяло. През тази фаза ученикът също ще мине през много изпитания, падения и ставания, докато вярата в него укрепне и се развие до магическа сила. В третата фаза на школата човек е истински ученик. Неговото съзнание се пробужда и той става съзнателен в духовния свят и непосредствено изучава и опитва Реалността. Туктой влиза в съзнателна връзка с разумните същества на космоса и от тях придобива знание и мъдрост. Той вижда вече, че всичко, което съществува във външната видима природа има своя първопричина в разумните същества на космоса, с които той сега влиза във връзка. В тази фаза природата за него става жива книга на творческото слово, изявено във всичките форми на тази жива природа. В тази фаза ученикът преминава през посвещения и неговото съзнание все повече и повече се развива и прониква във все по-широки сфери на битието. След като е станал съзнателен за духовния свят, той постепенно придобива сила да се откъсва от гравитационните сили на земята и може да излиза извън сферата на Земята. При още по-голямо разширение на съзнанието, той влиза в съзнателна връзка със съществата на космоса и неговото съзнание се видоизменя Той почва да чува музиката на сферите, която не е нищо друго освен самото космично Слово. Най-после той се издига толкова високо, че може да проникне до същината на нещата, слива се със самата същина и тя му говори и му разкрива своите тайни. Такъв е великият път на ученика. Но, за да достигне до тези висини, той трябва да премине през ред стъпала и степени, като почне от най-малкото. Всяка стъпка ученикът трябва да я овладее, с всяка стъпка той трябва да трасира по едно стъпало от своя възходящ път, за да няма подхлъзване и връщане назад. Затова Учителят казва, че както природата започва с най-малкото, от слабото и постепенно отива към великото, силното, така трябва да постъпва и ученикът. Първите слънчеви лъчи са слаби, но постепенно се усилват. Така трябва да работи и ученикът. Понеже ние се намираме в началото на възхода на човешкото развитие, затова трябва да почнем от малкото, от видимото и да отиваме към голямото, към невидимото. Видимото, най-малкото в човека това е човешкото тяло. Значи ученикът първо трябва да се заеме с организиране, възпитание и трениране на своето тяло, за да го направи послушен инструмент на разумното начало, което работи в човека. Редом с това, той ще работи за организирането на своето сърце и на своя ум, с което ще дойде най-после до пробуждането на своята душа. В това направление ще практикува и работи с петте вида методи, които произтичат от петте велики принципа, които стоят в основата на космоса и живота. Ще кажа по няколко думи за всеки един от тези видове методи. 1. Методите на Любовта. Любовта е съграждащия принцип в битието и живота. В човешкия живот тя има преди всичко като обект човешкото сърце. Затова всички методи, които произтичат от любовта, са насочени към облагородяването и възпитанието на човешкото сърце - превръщането от животинско в човешко и от човешко в ангелско. В тази насока са работили почти всички религии. Тука от ученика се изисква преди всичко Любов към Бога, Любов към ближните, благоговение пред Великата Разумност, преданост, почитание и всеотдайност. По такъв начин енергиите на човешкото сърце, които са локализирани предимно в симпатичната нервна система и оттам в астралното тяло, което е свързано със симпатичната нервна система, се отправят към възходяща посока - към Бога на Любовта, където те се трансформират и се превръщат от обикновен въглен в диамант и от обикновен метал в злато. В центъра на тези методи стои молитвата. Чрез молитвата човек се свързва с Бога на Любовта, от Когото очаква помощ и подкрепа. Чрез молитвата ученикът добива от Бога една вътрешна светлина, която е необходима за неговото духовно развитие. Без тази светлина той не може да прогресира, а тя се добива само чрез молитва. В пътя на тези методи на Любовта човек се свързва със силите, които изтичат от Любовта, като един велик принцип и по такъв начин човек организира и трансформира висшата си природа и извлича елементи за съграждане на безсмъртното тяло на Любовта. Този е един от най-лесните пътища, затова Учителят препоръчва пътя на Любовта като първоначален път на окултното развитие. 2. Методите на Мъдростта. Мъдростта е творческия принцип на Бога, който е свързан с човешкия ум. И всички методи, които произтичат от принципа на Мъдростта, имат отношение преди всичко към човешкия ум, към човешката мисъл. Светлината, казва Учителят, е признак на интелигентност, и колкото по-силна и по-мека е светлината, толкова и интелигентността е по-голяма. Методите на Мъдростта са насочени към организиране на човешкия ум и развиване на дарбите и способностите, които от своя страна са свързани с организиране на етерното и умственото тяло и по такъв начин се събуждат органите в тези тела и се прави връзка между физическото съзнание на човека и неговото духовно съзнание. По такъв начин човек става ясновидец. При пътя на мъдростта човек се учи да работи със своята мисъл, както работи със своята ръка - мисълта да бъде оръдие, инструмент, чрез който човек да работи, затова преди всичко умът трябва да бъде възпитан, обучен и всички сили, които се проявяват чрез него, да бъдат организирани и целенасочени, да са под контрола на разумната воля. Затова тук се практикува размишлението, концентрацията, съзерцанието, медитацията и пр. По такъв начин човек влиза в контакт с висшите сили на космоса, които събуждат спящите сили в човешкия мозък и така постепенно пред човека се открива нов свят. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Като ученици вие трябва да се самовъзпитавате. Не е лесно човек да се самовъзпита. Това не може да се постигне изведнъж, но чрез постоянство. Всеки ден, при всяко разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по 5-10 минути за пълно вглъбяване в себе си. Това наричаме ние скриване в тайната стаичка. Отдели ли се в тази тайна, свещена стаичка, човек трябва да забрави всичко около себе си. След това той пак може да продължи работата си. Каквото и да прави човек, не трябва да забравя да отделя всеки ден по 2 - 10 минути за съзерцание, размишление, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня. Който на каквато и работа да е, може да направи това." Към методите на Мъдростта принадлежи и музиката, за която Учителят е говорил толкова много и е дал толкова много музикални и окултни упражнения. 3. Методите на Истината. Истината е принцип на Божествената хармония и равновесие. Истината, като принцип има отношение към физическия свят, към човешката воля, към човешкото тяло и човешкото съзнание. Затова методите на истината имат преди всичко отношение към човешкото тяло и към възпитанието на човешката воля и човешкото съзнание. Към тези методи се прилага максимата: Здрав дух в здраво тяло. Затова методите на Истината целят преди всичко да тренират физическото тяло в човека, да укрепят неговата воля, да разширят неговото съзнание. Затова тук се практикува преди всичко специален режим на хранене, дишане и окултни гимнастики - Паневритмия и други упражнения, които са методи за трансформиране на енергиите в човешкото тяло и за свързване със силите на истината. След това се практикуват методите на дишането - дълбоко дишане, ритмично дишане и пр. По такъв начин, чрез дишане и гимнастика, човек развива волята си и прави тялото си способно да отговаря на висшите духовни енергии, пречистя кръвта чрез дишането и облагородява човешките мисли и чувства. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи. Той трябва да има преди всичко здраво тяло, добри чувства и светли мисли. Ако тялото е здраво и душата ще се прояви правилно. Добрите чувства пък са условие за развиване и поддържане на топлината в човека. Не са ли добри и правилни чувствата в човека, а това зависи до голяма степен от правилното дишане и топлината на тялото му е оскъдна. Тогава човек ще се оплаква, че пръстите на краката и ръцете му постоянно изстиват. Неправилните чувства оказват влияние върху кръво­обращението. Подобрят ли се чувствата и кръвообращението се подобрява. Щом кръвообращението се подобри, заедно с това и топлината се увеличава и с това пръстите на ръцете и краката постепенно започват да се затоплят. Дишането също спомага на мисленето да бъде ясно и трезво и да носи светлина и да осветява пътя на човека в тъмната нощ на неговия живот. Мисълта ражда светлината. Следователно и светлината в природата е признак на интелигентност и колкото по-голяма е интелигентността, толкова и светлината е по-голяма и по-мека. За да добие светлина на мисълта и топлина на чувствата, човек трябва да води чист и свят живот." Така че, методите на Истината водят човека към чист и свят живот, живот в хармония с природата и сред природата. 4. Методите на Правдата. Правдата е подобна на кръвта в човека. Както кръвта разпределя благата между всички клетки така и Правдата разпределя благата на живота между всички хора. Правдата е обективна проява на Любовта. Любов без Правда не може да се прояви на физическия свят. Затова можем да кажем, че методите на Правдата са допълнителни към методите на Любовта, но са на една друга плоскост. Тук човек се стреми преди всичко да бъде изправен в живота си във всяко отношение, защото знае законите на причинността, според които, който каквото прави, това му се връща. Затова, като работи по тези методи, човек се стреми да прилага Правдата в живота си, като спазва максимата: Отнасяй се с другите хора така, както би желал да се отнасят с тебе. При прилагането на Правдата човек развива в себе си ред морални и социални чувства, с които се свързва с интелигентните сили на космоса. При Правдата човек се чувствува като част от общия човешки организъм и се стреми да изпълнява функциите си както трябва. Чрез приложение на Правдата човек развива колективното съзнание. Правдата е свързана и с Мъдростта, защото, за да прилага Правдата, човек трябва да има знание и мъдрост. Правдата е дете на Любовта и Мъдростта. 5. Методи на Добродетелта. Доброто е основа на живота. Без добро човек не може да живее. Доброто също е плод на Любовта. Затова и методите на доброто са производни на методите на Любовта и Истината, но вече на съвсем друга плоскост. Човекът на Добродетелта е активен в проява на доброто. Той се стреми навсякъде да вижда доброто, навсякъде да прави добро заради самото добро, като по такъв начин туря в хармония в себе си всички сили, които действуват в трите свята - физическия, Духовния и Божествения. Чрез доброто човек трансформира енергиите си от един свят в друг. Когато човек проявява доброто, той организира своето сърце, възпитава своята воля и развива своя ум. Добрият човек прилага милосърдието, а милосърдието като френологически център се намира горе на челото на границата на косата и е противоположен полюс на егоистичните чувства, които се намират отзад на главата. По такъв начин човек трансформира енергиите на егоизма и ги превръща в енергии на милосърдието. С това той привлича тези енергии в предната част на челото и с това развива своя ум. По въпроса за различните методи на работата Учителят казва: „Някои от вас разбират нещата чрез сърцето си, други - чрез ума си и трети - чрез волята си. По същия начин вие може да посрещнете някой ваш приятел. Може да го посрещнете с ума си, да му говорите красиви думи, да споделяте идеи и мисли с него. Може да го посрещнете със сърцето си, да отправите към него нежни чувства и най-после, може да го посрещнете с волята си, като му дадете едно голямо угощение и подаръци. Чрез ръцете си хората свързват приятелство. Чрез ума си се свързват идейно. Вие може да прилагате тези три вида методи всеки ден. Ако първия ден започнете сутринта с волята, на обяд ще употребите сърцето, а вечерта - ума си. На другия ден ще смените тези методи: сутринта ще започнете със сърцето си, на обед с ума си, а вечерта с волята си. На третия ден сутринта ще започнете с ума си, на обед със сърцето си, а вечерта с волята си. И тъй всеки ден ще употребявате и трите вида методи за реализиране на доброто в себе си, да градите върху характера си. Вечер преди да си лягате, ще прегледате живота си през целия ден, като си дадете искрен отчет какво сте придобили и какво сте изгубили. Аз искам да гледате на нещата философски, да знаете, че страданията са методи за работа, методи за възпитание на човека и човечеството. И за възрастването на индивида има различни начини. Има главно три метода на възпитание и самовъзпитание на човека, а именно: методи на тялото - физически методи, методи на сърцето и методи на ума. Според мене най-добрите методи са методите на ума. Като казвам, че методите на ума са най-добрите, аз не пренебрегвам методите на сърцето и тялото, но турям на първо място ума, понеже той пръв се е освободил от звяра в човека. Ние виждаме, че главата на сфинкса е човешка, а тялото му е животинско. Значи умът на човека се е освободил от животинското влияние, затова той може да даде методи и начини за възпитание на човека. Умът трябва да оправи пътя на сърцето, а сърцето - пътя на волята. Този е методът, който ни води към Божест­веното." Понеже човек в живота си минава главно през три периода на развитие, които периодически се повтарят, които съответствуаат на сутринта, на обеда и на вечерта в живота, то човек може да сменя в тези периоди различни методи. Ако в един период е приложил един метод, в следващия да приложи друг. Тези периоди са следните: до 7 годишната си възраст човек е дете във физическия свят. Тогава главно се развива физическото тяло. От 7-та до 14-та година човек е дете в ангелския свят и се развива главно астралното тяло, което е свързано със сърцето. От 14-та до 21 годишна възраст човек е дете в Божествения свят. Тогава се развива умственото тяло. Ето защо когато човек стане на 21 годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпките си, защото Бог е в него. Тогава се развива умът в човека. От 21 година нагоре тези периоди се повтарят. От 21 до 28 годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия живот. Той започва да мисли как по-добре да нареди живота си. Пожелава да се ожени да си направи къща. Оженва са, раждат му се деца и заживява физически живот. Това е физическия живот в астралния свят. От 28 до 35 годишна възраст той почва да мисли и да живее по духовно и си казва: „Човек не трябва да мисли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното и умствено възпитание на децата." Сега той се намира във втората фаза на ангелския свят. От 35 до 42 годишна възраст човек навлиза във втората фаза на Божествения живот, той вече се предава на истинско служене на Бога. От 42 до 49 годишна възраст човек влиза в третата фаза на физическия живот - именно физическия живот на Божествения свят. От 49 до 56 годишна възраст човек се намира в третата фаза на ангелския живот и най- после от 56 до 63 годишна възраст той е в третата фаза на Божествения живот. И след тази възраст пак се повтарят тези периоди със все по-нови и нови постижения и придобиване на познания. Когато човек влезе в пътя на окултното развитие, когато стане ученик, с него става голяма трансформация във всички членове на неговото сложно естество. Това, което става с гъсеницата, за да стане пеперуда, става и с човека, като влезе в пътя на окултното развитие. И от него като от обикновен червей се ражда пеперуда, която изхвръква от пашкула и излита свободно в космичното пространство. Ще се спра накратко на тази трансформация и метаморфоза, която довежда човека от положението на гъсеница в положението на пеперуда, което е именно целия процес на окултното развитие - от влизане в Пътя до пробуждане на душата, което става с новораждането. В това време човек минава ред фази на преобразувание, които остават скрити за външния поглед, но за онези, които минават през този процес, това е една жива опитност. Когато влезе в пътя на окултното развитие, човек е подобен на семе, посадено в земята. Под влияние на светлината, топлината и влагата, под влияние на Любовта, Мъдростта и Истината, като прилага техните методи, човек постепенно израства, развива се, дава цвят и най-после и плод. Такъв е Пътят на ученика. Под влияние на Любовта, като се прилагат нейните методи, сърцето се трансформира от каменно в плътско и става отзивчиво към болките и страданията на другите и от егоист човек става постепенно алтруист. Под влияние на Мъдростта човешкият ум с всички негови способности постепенно се развива и прониква от светлината на Мъдростта и почва да свети като Слънце и осветява пътя на човека в мрачната нощ на живота. Под влияние на силите на Истината, като се приложат нейните методи, човешката душа се пробужда, разцъфтява, волята се укрепва и душата като пеперуда изхвръква от пашкула на ограниченията и литва свободно в безпределното пространство. Тогава можем да кажем, че човек добива сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога. Животът е така нагласен, че представя Велико училище и всеки се учи в това Велико училище на живота, ще не ще. В живота си, понеже хората са лишени от светлина в съзнанието си, правят ред погрешки. Погрешките произвеждат страдание, страданията дават опитност, опитността носи знание, а знанието носи светлина. Така се учи човек несъзнателно във Великото училище на живота. По такъв начин той облагородява своето сърце, развива своите дарби и способности, усилва своята воля, изработва своя характер. Тук страданието е главния метод, който природата употребява за развиване и възпитание на човека. Но когато човек влезе в окултната школа, когато влезе в пътя на окултното развитие, тогава той вече съзнателно работи за облагоро­дяване на сърцето си, за развиване на ума си, за усилване на волята си и трениране на тялото и разширение на съзнанието с помощта на методите, които му дава школата. И това съзнателно развитие е по-бързо, защото всяка съзнателна работа е по-благодатна и по-резултатна. Душевния живот на човека се изразява на три направления - направлението на сърцето, в направлението на ума и в направлението на съзна­нието и волята. Сърцето се облагородява под влияние на топлината на Любовта и светлината на Мъдростта. Зародишите на добродетелите, които са вложени в него, постепенно се развиват и то се превръща в райска градина. Умът се развива, като постепенно се развиват различните му способности и той придобива все повече и повече светлина. Най-после волята се усилва с преодоляване на пречките и мъчнотиите, а съзнанието се разширява от опитностите, които човек е преживял в ума и сърцето си. За да развие сърцето си човек трябва да обича. А да развие ума си, човек трябва да решава ред задачи и да проучава великата книга на природата и живота, с което прониква в Мъдростта, която е проникнала цялата видима природа и целокупния живот. За да развие волята си, човек трябва да преодолява ред препятствия, трябва да побеждава. Всички тези неща в училището на живота стават несъзнателно, а в окултната школа всичко това става съзнателно. Хората от широкия свят са несъзнателни ученици. Хората, които се влезли в окултната школа, са съзнател­ни ученици и разполагат с повече методи за работа, защото са в контакт с Учителя, Който познава потънкостите на човешката душа и знае за всеки даден случай какви методи да препоръча. Ще завърша със следната мисъл на Учителя: „Подигането на българския народ зависи от вас учениците на школата. Защото учениците са душата и сърцето на един народ. Ако вие работите, той ще се подигне и ще прогресира в своето развитие. Ако вие не работите, други ще свършат вашата работа, но затова вие колективно ще бъдете отговорни пред Небето. Вашите капитали като ученици в школата са вложени в българския народ. Ако той пропадне, с това пропадат и вашите капитали. Ако той печели и придобива и вие ще печелите. Затова работете за повдигането на този народ, за да можете да реализирате и вашата задача като ученици и изпълните задълженията си към Небето." УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЕНТОГРАМА Външният кръг в Пентограма представя света, опитностите, земното училище с всичките негови занятия. Ножът показва силата, която ученикът трябва да има. Силата ви трябва да бъде или във вашите мускули или във вашето сърце, или във вашия ум. Без тази сила нищо не можете да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите с хората, то ще правите и погрешки, за които погрешки ще ви сполетят нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията си. Тези страдания са чашата, която прилича на цвят, защото, както виждате, тя има форма на лале, което показва, че чрез търпението, т.е. чрез претърпяване на страданията животът ни ще се разцъфти, цветът ще се оплодотвори и ще даде добър плод. От разтворената книга, която виждате по-нататък, ще се научите защо страдате. Тогава ще отидете при светилника и чрез неговата светлина ще може да узнаете за какво именно може да бъдете полезни в живота. Тук ще почнете да разсъждавате и да учите хората и тогава вече ще отидете при закона на Правдата, при скиптъра , който не бива да отстъпвате никому. С това се завършва първият кръг на човешкото развитие. От скиптъра се връщате пак при ножа, т.е. при своята сила, която сега ще влезе във вашето сърце, ще отиде при Добродетелта, ще застане пред вратата, дето ще почнете да молите Господа, да се изповядате и да казвате че досега не сте могли да живеете добре и ще искате да влезете в новия път, за да заживеете добре. Тогава ще ви се отвори вратата, която виждате и ще започнете да вървите в пътя на Истината, където ще започнете да разсъждавате върху дълбоките Божии наредби за кармата например и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, където ще срещнете Христа и ще отидете при Правдата, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше когато вие бяхте сами, когато вие се проявявахте и се учехте от своите опитности и страдания. А сега, във втория кръг, понеже отношенията ви са към Бога и желаете да работите, не както вие искате, но както Господ иска, затова казвате че това, което светът прави, не е в ред и туряте в себе си Божествената Правда и казвате, че като сте дали дума някому, трябва да я изпълните. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащите хора, за да им помогнете. После настъпвате в полето на Мъдростта, означено от Сияющето око, дето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете това. Най-после идвате при Дървото на живота, което е Добродетелта, гдето е вашата опитност ще живеете на Небето и ще се радвате на благата, които Господ ви е дал. След всичко изложено дотук, иде вътрешният кръг, когато ще имате желание да се слеете с Бога. В този кръг виждате змиите, което показва че тук ще има да се справяте с най-големия си противник. Но това ще бъде последната работа на вашата еволюция. Колкото до буквите в картината, те са трите инициали от Свещеното име, с което Господ е известен в небето. Първата буква „В", което значи: „Върховен ръководител на Небето." С втората буква „У" Той е известен като „Учител и Спасител", с третата буква - „Ж" е известен като царствуващ Господ, който казва, че му се даде всяка власт на Небето и на земята. Тези са буквите на Христа, които са началните букви на Негово свещено име, с което е известен в Небето. Той е ръководител на Бялото Братство. Сега, в настоящата епоха, когато развитието навлиза в епохата на Водолея, когато се полагат основите на шестата раса, която ще осъществи общочовешкото братство, Школата работи с петте велики принципи - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Затова и емблемата на Братството е Пентограмата. Понеже сега се дава импулс за раждането на един нов свят, затова са впрегнати на работа всички сили, с които разполага Бялото Братство - турени са в действие всички принципи и свързаните с тях методи, за да могат да засегнат повече хора. Днес целта на Бялото Братство е колкото се може повече хора да вземат участие в провеждането на новия импулс, защото днес е епохата, когато става разделяне на човечеството. Всички, които приемат днес духовния импулс, който Бялото Братство внася в света, ще минат в новата раса и ще имат светло бъдеще, ще се развиват все по-нагоре, докато онези, които не могат да приемат този духовен импулс, ще се спънат в своето развитие. Те не ще могат да минат в новата раса и постепенно ще почнат да се израждат. Този процес се наблюдава в началото на всяка нова раса. Всички изостанали народи, които виждаме днес по лицето на земята и които се считат за диваци и първобитни хора, са именно такива остатъци от минали култури и цивилизации. Затова усилията на Бялото Братство сега са насочени към това, колкото се може повече хора да приемат този духовен импулс, за да влязат в новата раса, в новите условия на развитие. За тази цел именно се дават най-различни методи, свързани с петте велики принципа, за да могат повече хора да приемат този велик импулс, който влиза сега в света. Затова Учителят казва, че в нашата школа се прилагат методите на петте велики добродетели, на петте велики принципи. Под метод се разбира специфичен път и начин, по който човек трябва да върви и да работи, за да постигне определената цел. В този смисъл, школата е път за придобиване или развиване на добродетелите. Школата е път за развиване на потенциалните, скритите възможности на човека. Човек е образ на вселената. Това, което съществува във вселената в проявено състояние, в човека е в потенциално, спящо състояние и той трябва да намери път, метод, да прояви и развие тези потенциални възможности. Понеже хората, в пътя на своето развитие, са развили различни качества от сложното човешко естество, то за различните хора ще бъдат нужни различни методи за по-нататъшното им задълбочено развитие на вътрешните възможности. Учителят казва всеки да почне с най-силната си черта, с най-силната си способност и добродетел, които ще му послужат като основа, върху която да стъпи, за да развие това, което още не е развито в него. Както вече казах в школата на Бялото Братство се работи с пет вида методи, които произтичат от петте велики принципи. Всички възможни методи, които са безброй, могат да се подведат към тези пет вида или категории. С която добродетел и да почне човек, другите ще му бъдат като тил. За всички тези пътеки, по които може да върви ученикът в Школата на Бялото Братство, Учителят е дал много и премного методи, които трябва да се открият и прилагат в една систематична работа. Методите са прости наглед, но са много ефикасни, защото ни свързват с живите сили на природата, които почват да работят върху нас. Така например, за развитието на доброто Учителят препоръчва посаждането на семена от различни растения и грижа за тяхното отглеждане. За развитие на Правдата препоръчва поливането на дърветата и цветята с вода и пр. По която пътека и да върви ученикът, той има една цел - високия връх на съвършенството, който в християнството е символизиран с възкресението, което означава пробуждане на висшето Божествено съзнание, наречено още свръхсъзнание, което прониква физическото, астралното и умственото тела, одухотворява ги и ги прави безсмъртни. Но преди да достигне до това състояние ученикът минава през седем степени, при всяка от които има да разрешава известни задачи, да събужда и завладява известни сили в себе си, да се справи с известни свои състояния. Ученикът има за задача да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организиращи, с което той завладява и онези духове, които стоят зад тях, защото всички сили в природата и живота са свърза­ни с известна категория същества, които са тяхни господари. И за да стане човек господар на своя живот трябва да се научи да управлява тези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Ето как Учителят определя седемте стъпала на човешкия възход: „Седем стъпала има, които трябва да извървите, преди да можете да властвувате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от светлината. И докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма светлина, защото светлината идва от Бога. Затова първото нещо, което човек трябва да направи, е да се обърне към Бога. Трябва да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не може. В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовен живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: „Никой не може да дойде при мене", подразбирайки, никой не може да влезе в духовния път, ако Отец ми не го призове. И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т.е. Мъдростта, не му покажа пътя. Второто необходимо нещо е покаянието. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се оправи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор - в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е покаянието. Ще признаеш пред Бога, че си пропуснал добрите възможности и си проиграл всичкия капитал и ще молиш за нов кредит. Тогава Бог ще ти даде нов кредит и ще те прати в света на учиш наново. Покаянието е от самия човек. Третата степен е спасението. Прощението и спасението са две неща свързани. Спасението настъпва, след като човек е минал обръщението и покаянието. Спасението седи в това, че Бог дава на човека нов кредит и го праща в света да учи и работи. Четвъртата степен е възраждането. Възраждането е процес подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек е спасен, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се възражда за нов живот. Възраждането е от човека и иде след спасението. Петата степен е новораждането. То иде след възраждането. При новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на природата и господар на своя живот и никой не може да владее над него. Само като влезе в петата степен, човек може да владее над лошите духове. Само тогава човек може да бъде в истинския смисъл ученик на Христа. А то е високо нещо на бъдеш ученик на Христа. Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че учениците на Христа са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие - били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена при другите степени. Новораждането е от Бога. Шестата степен е посвещението. То е от човека. След като човек е добил новораждане, като е станал господар на лошите духове и на силите свързани с тях, той се посвещава да служи на Бога. А на Бога може да служи само този, който е намерил методите за приложение на Божествените истини в живота и работи за тяхното приложение. Велико нещо е посвещението. Велико нещо е служенето на Бога. Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на природата, той се свързва с възвишените същества и с Бога и му се разкриват великите тайни на Битието. При тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и човек влиза в областта на свръхсъзнанието, което е вечна светлина и хармония. Седмата степен е възкресението. Това е последната степен в духовното развитие на човека, когато човек завършва човешката еволюция и става равноангелен. Възкресението е от Бога. Това е пълно пробуждане на Божественото космично съзнание, при което човек става един съработник на природата и служител на Бога в истинския смисъл на думата. При петата степен става особена промяна в човека. Става такава промяна, каквато не става при другите степени. Като наближи петата степен наближава една буря за човека, става вихрушка в него. Това предшествува новораждането. След като човек получи новораждане, няма нищо да го безпокои, няма да мисли за къщи, прехрана и пр. Той знае, че има това, което се нарича вяра, но не вяра в обикновен смисъл на думата. А щом човек има тази вяра, при каквото положение да изпадне, той знае, че всичко това е за негово добро. При новораждането всички връзки няма да се скъсат, но ще се видоизменят. Преди новораждането човек минава през големи страдания, които са символ на новото, което се ражда в човека. Преди човек да се новороди, той се намира в големи страдания и мъчнотии. Тези страдания са преди всичко дълбоко вътрешни страдания. Човек, който се намира пред новораждане, усеща като че светът се събаря и всичко за него е загубено, без никаква надежда. Това са много тежки страдания. Чрез тях човек се прочиства и излиза от тях обновен и новороден, както пеперудата от пашкула. Причината за тези големи страдания е, че всички хора, с които човек е имал взимане - даване в течение на дългия живот през вековете, искат сметка от човека. Това е скъсване на връзката с миналото и ликвидиране на кармата. След новораждането човек отива към висшите светове и затова трябва да се разплати на всички, на които дължи, за да бъде освободен. Преди новораждането човек може да прекара и тежки физически болести, които също са признак за ликвидация на кармата. При обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тела и светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. При спасението се образува правилна връзка между астралното и умстве­ното тела, хармонизират се умът и сърцето. При новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тела, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов път на развитие. При възкресението долните четири тела - физическо, астрално, умствено и причинно се свързват с Божественото тяло. Това е влизане в нирвана и всички тела почват да вибрират в унисон. А сега физическото тяло отива на една страна, астралното на друга, умственото на трета. При новораждането се получава хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и действия е вследствие на дисхармоничната връзка между нашите тела. Такъв е великият път, който ученикът трябва да измине, докато достигне високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в своите ръце и се посвещава в служене на Бога. Затова трябва разумно да използуваме условията, които школата ни дава и да знаем, че с това работим за прокарване на Божия план на земята, за идването на Царството Божие на Земята, за идването на новата култура. Школата е в приложението на методите, които Учителят ни дава, а не в заучаването на окултните теории. Теориите са на място, но важно е приложението както в индивидуалния живот, така и в отношенията помежду ни в нашия колективен живот. Школата има, както казах, за задача да одухотвори живота, да приложи всичките си идеи в живота. Затова трябва да се даде образец. Този образец ще го дадем ние, като приложим учението в нашия ежедневен живот. Тогава ще бъдем като квасът, който заквасва цялото тесто. Затова Учителят казва, че повдигането на българския народ и на цялото човечество зависи от нас, от нашата работа. Затова всички трябва да се запретнем за сериозна работа, за да оправдаем доверието, което ни е дадено.

7. ПЕТТЕХ СТЪПКИ В ПЪТЯ НА ПОВДИГАНИЕ ЧОВЕШКАТА ДУША Пеньо Киров Петтех стъпки за подвигание човешката душа имат общност с петтех планински върха, където са станали пет велики събития на времето си, за прог­реса на человечеството, които са: Арарат, Морея, Синай (Хориф), Тавор и Гол­гота. Человеците в света, се делят на „естествени" и „духовни". Двата тези дяла, имат по пет стъпки за повдигание. „Естественни" человеци са ония, който не приемат нито познават Бога и живеят по влечение на естеството си. „Духовни" человеци са ония, които познават Бога и живеят съгласно волята Му - по Духът, който им се дава. Естествените человеци са млади души, които не познават никакво дру­го право, освен правото, което биха имали те, [... ] чрез фактическата им сила, или чрез имотна, парична, знание или влияние сили. Те, в това направление, угнетяват подобните си, злоупотребяват с тях, даже много пъти ги лишават и от живот. В старо време, те са угнетявали человека дотам, щото често животните при человеците са имали по-добро положение и по-добра цена, при размяна едни с други. В ръцете на страстните, случайно подпадналите человеци, не са имали никаква цена: много пъти една девойка се е продавала за две-три оки ракия, двама - трима мужика са ги разменяли за едно добро куче, няколко работника са послужвали вместо снопове пръчки, които са бивали хвърляни в мочерливо място, за да мине колесницата на един с власт человек. Продажба­та на човека като добитък е било нещо обикновено, а също и принасяние чело- века в жертва на някакви суетни богове, е било тоже в реда на нещата. В по-новите времена, тези отношения на потисниците с другите человеци, се поизменили в по-мека форма, за което са ги имали за използувание в работа и други такива, което продължава в една или друга форма и до днешни времена. Каквото е например отношението на капиталистите и онези от тях, които притежават знанието, с останалото человечество. Така щото, това отношение на потисниците с подобните си, е първата им стъпка в живота, където създават своята съдба и това им отношение се изявява с емблема „сабля". Но понеже Божествените закони са Правда, то затова человек каквото е вършил на другите, ще дойде време в същия или други живот сам да изпита поношението на такива отношения, от други сурови души от първа стъпка и там се изпълват думите на Христа в Евангелието на Матея 7:2 - „С каквато мярка мерите, ще ви се възмери." Онези от человечеството, които не могат да разбе­рат неволите, които прекарва страждующия в тази стъпка, много пъти хулят Провидението и все защото, като не намират причината на страданията, поне­же тя се крие в миналото, остава разбиранието им в тъмнина и не могат да разгатнат истината. Така например, ако една госпожа е третирала зле своите слугини, то и тя ще стане слугиня, за да изпита това положение. Ако един гос­подар е угнетявал чрез измъчвание, неправди, побои и други своите служащи или подвластни, то и той ще се постави в подобно положение и ще изпита всичко неговата душа. И всичко това се заплаща четворно, в онова което се дължи. В това положение, человек пие горчивата чаша на живота и затуй тази стъпка се явява с емблемата „чаша". Человекът, който е минал първа и втора стъпка, той поумнява и почва добре да различава злото и доброто, защото опитностите в миналите две стъп­ки са го направили по-умен. Положението в тази третя стъпка, се изображава с емблемата „разт­ворена книга". След поумнението на человека, дохожда знанието. В тази стъпка чело- век изучва живота във всичко що го окръжава, и той с ума си разрешава много проблеми; и със силата на това знание, твърде много подобрява живота. Почти всичко важно в живота се изучва и прилага за благоденствието, както на инди­вида, тъй и на обществата. Това положение на живота се изявява с емблемата „запалена свещ". По-нататък, когато человекът е минал през тези четири стъпки на живо­та, той гледа всичко онова що познава и знай да го използува за благото на своя живот. Знае да си направи къща, да си обработи имота, да си нареди доходи, да обогатява със знание своите деца, дава им отхрана доста завидна, понеже е пълен с познания. Прави си железници, параходи, фабрики за много изобретения, за да направят живота по-приятен. И в края на това, заобикалят се със закони, за да се запазят от посегателството на другите. С една реч, след като си нареди живота и осигури с доходи, такъв човек вече се счита, че се намира на върха на славата на човешката мисъл. И това е петата стъпка на живота на естествения человек и тя се изявя­ва с емблемата „скиптър с четири ябълки." Духовни са ония человеци, които, след като са преживели живота на естествения человек и се наситили от такъв живот и понеже в тях става раз- буждание, те в мисълта си почнат да виждат, че целта на живота не е такава, каквато досега са разбирали, че смъртта не може да бъде край на това разум­но същество човека и че, ако всичко се свършва със смъртта, то защо тези големи трудове и тревоги в живота? И след като се съпосрещнат с такива и тям подобни мисли, те пожелават да намерят Истината и това стремление най-пос­ле ги докарва до онова пристанище, което се казва „Вяра". (А Вярата им до­казва) Онзи, Който е направил Небото и земята и всичко видимо и невидимо, Който се нарича Бог Тайний. Това положение на человека има съотношение на Ноевия ковчег, кой­то след много лутание във времето на потопа, най-после намери пристанище на върха на планината Арарат, от където започна да се развива наново живо­тът на человека. Вярата е скалата, фундамента на живота, който е застанал на тази ска­ла, той е който намира спасение и никакви бури на живота не са в положение да го завлекат. Вярата е първата и последна преходна стъпка от настоящето към вечността или мост, по който се минува от тоя свят към Бога. Защото вяра­та е сила, степента на человеческия дух, която показва неговата любов спрямо Бога. Тя е вътрешната, тясната връзка на человека с неговия Небесен баща. Тя е духовно единение, най-висшето възвишение на человеческия дух, която го свързва с обямляющата Божествена Душа на живота. В прогреса на человечеството има три места, където се посочва за съ­вършената вяра на три лица. Първото лице е Авраам - родоначалника на еврейския народ. Той е, в когото верующите и до днес се именуват и ще се именуват „синове Авраамо- ви", защото неговата вяра беше изпитана и заверена. Защото да вярваш в ня­какъв Бог, тогаз, когато и други преди теб и с теб вярват е обяснимо, но да вярваш в един Бог, когото нито баща ти, ни родът ти, ни народът ти са вярвали, това е велика вяра. Такъв е бил случаят с Авраама. Той е повярвал в Бога тогаз, когато баща му Тара бе езичник и не само че повярва в Бога, но и възп­рие, че ще го направи народ велик и че потомството му ще наследи земята, която му се обещава. А при това, той още нямаше наследник от жена си, макар, както най-после се вижда, че е стигнал в дълбока старост, а така също и жена му, той пак оставаше да вярва, че потомството му ще наследи обещаната земя. И когато стана вече на сто години, а жена му на 90, тогава според Словото Бо­жие, роди син и нарече името му Исак. Втора подобна вяра има в новия завет и то е вярата на Апостола Петра, един от учениците Христови. Мнозина упрекват апостола Петра, че се отрекъл от Христа и много други такива по адреса му, но малцина размислюват, защо се отрекъл Петър. Отрекъл се, че съвсем не Го познава или с това отричание, той се силеше по- близо да отиде при Христа. От истина, като се разгледа добре този въпрос, вижда се, че Петър, за да иде по-близо при Христа, направи това отричание. Той не държеше сметка, че със своята дума ще се счита, че се отрича от Госпо­да и затова, когато петела попя три пъти вече се бе отричал и като го погледна Христос, с което си погледвание му напомни онова, що бе му казал, че ще се отрече от Него, той си припомни думите Му и излезе вън и плака горко за необмислените си думи. От истина, ако той умишлено се отричаше от Него, то нямаше във вре­ме на улавянието на Христа, да извади ножа си и отсече ухото на първосвещениковия слуга. Кой друг от учениците направи такава защита на Учителя си? Не се ли всички разбягаха, а един Петър се намери да Го брани и последва. Кой друг от учениците ходи по вълните морски, в онова време, когато ходеше Исус? Не бе ли пак Петър, който от вяра към своя Учител, обърна се и поиска от Него думата Му да ходи и той по морето, което от истина, като му се разреши, той скочи и тръгна по вълните морски, тъй както сам Господ върве­ше. А другите видим, че бяха се поизплашили, като мислеха че виждат „веда" или някакво видение на дух. А казват някои, че Петър ходи по морето, но потънал, за което и извикал към Господа: „Господи помогни ми!" И Христос го уловил за ръката и го изобличил за маловерието му, че се е съблазнил. Но що поне и другите не проявиха толкова малко, колкото Петровата вяра, а се из­покриха? Ако е потъвал Петър, то е потъвал заради естеството си, а що е вяр­ал, вярвал от сърцето си, защото Петровата душа бе такава, в която вярата бе основата на живота му. А като казваме вяра, не вяра каквато може да се намери и в други хора, но вяра, за която Христос, когато веднаж питаше учениците си, казваше: „Ме­не - Сина Человеческаго, кого ме казват че съм?" Едни от тях казваха, че наро­да Го мислил че е Илия, който имало да дойде, други - че е Иеремия или някой от пророците, а други - друго. Но Той казва: „Но вий, кого ме мислите че съм?" Тогава Петър, който всякога прибързваше, отговори: „Ти си син на Бога Вишняго." На това Христос отговори: „Плът и кръв не са ти открили това, но Отец мой Небесний." „Но и аз ти казвам, че ти си Кифа - Петър и на този камък ще построя моята църква и вратата Адови няма да й одолеят. И ще ти дам ключо­вете на Царството Небесно. И каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на Небеса и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на Небеса." С това, Христос много добре определяше силата и величието на Петро­вата вяра, като казваше, че на такава вяра ще съгради своята църква, защото такава вяра е като камък - скала, гдето от никакви бури в живота няма да се поколебае и такава вяра, който я има ако и в ада се постави, пак ще излезе като разбие вратите му, или верующи, които имат такава вяра, те ще разбият вратите адови, да извадят всички ония, които са за спасение. Тъй както и днес става человек, който има такава вяра, той, като уверява и спасява едного греш­ника, той с това си действие разбива вратата адови, за да води тази грешна душа от онова несносно положение, в което дяволът я сковал, за да пребъдва в греха. И който има такава вяра, на такъв се дават ключовете на Царството Небесно, т.е. дават му се сила, знание за разбиране закона Божий в правата му смисъл и прилагание в живота. Такава вяра, който има, той може да върже или развърже, т.е. може да нареди наредби, да прости грехове или да задържи грехове на хората. И кому другиму каза Христос след възкресението си: „Паси агънцата ми, паси овците ми"? И при това: „Когато ти се обърнеш, утвърди братията си." Не пак ли на Петра казваше? И когато седемдесеттех ученици бяха се съблаз­нили от следующите думи на Исуса, че ако не ядат плътта Му и не пият кръвта Му, няма да имат живот вечен, от които думи те се съблазниха и Го напуснаха, тогава Той каза и на дванадесеттях, дали не искат и те да Го напуснат за тия думи, а Петър казал: „Господи, при кого да идем, Ти имаш думи на живот вечен и ний повярвахме и познахме, че Ти си Христос - Син на Бога Живаго." От всичко това се вижда, че Петър е имал вяра жива, непоколебима, затова именно неговата вяра се избра за образцова вяра, основа на нов жи­вот в Бога. Католическият свят мисли, че понеже се дали ключовете на Царството Небесно на Петра, то все таки, той е нещо като вратар, който държи ключовете на Царството Божие, а също и понеже той е бил разпнат в Рим, то и затова мислят, че както Христос оставил Петра като свой заместник, който умрял в Рим, то и те по силата на това положение на Петра, имат право да станат за­местници Петрови, а с това и на Господа Христа. И затова и папите им носят надписа на трикатната си корона: „Vicarius Filii Dei" т.е. „Наместник на Сина Божий". Тази тяхна вяра, както се вижда от описанието, което се изложи малко по-преди, няма основание, понеже вярата на Петра има значение, да послужи като основа, върху която трябва да се гради живота на всеки християнин. Друга подобна вяра като Петровата е и вярата на едина от разбойници­те, който бе разпнат с Христа, именно онзи, който след като възрази на другия разпнат разбойник, който хулеше Христа: „И от Господа ли не те е грях, че роптаеш, понеже праведно понасяме наказанието си, а Този, Който не е сто­рил нищо за наказание, защо злословиш?" Казал на Христа: „Помени ме Гос­поди, когато отидеш в Царството си." И Господ му отговорил, че днес ще бъдеш с мен в рай. От истина, че и тази вяра е чудна! Да вярваш в един человек и да го възприемаш за Господ и то в минута, когато този человек е безсилен, увиснал на кръстното дърво и умира, без да се избавя и да се иска от Него благословение да бъде поменат в едно Царство не от този свят, тази вяра е безподобна. Много добре се вижда, че този разбойник е бил случайно станал разбойник и че той е познавал Христа от по-напред. За което и именно иска Неговото благословение, да бъде поменат в Царството Му. След вярата обаче, человек не остава в това положение, той желае да нараства и то е необходимо, но за да може да направи това, трябва да се сми­ри, тъй както и Авраам се смири и отиде да принесе сина си за жертва. И този, чрез когото се очакваше да се завземе обещаната земя, то за същия този син, като поотрасна, каза се на Авраама да го вземе и принесе жертва. И Авраам, без да губи време или да се двоуми, че как ще принесе жертва този, чрез който му се дава в обещание земята, той го взе и натовари дърва и замина да го принесе жертва на посоченото му место. Той вършеше това, защото знаеше, че в онзи, в когото вярва, Той може и от мъртвите да възкресява, затова и без колебание, след като отидоха на посоченото место, дигна ръка да го посече, но Ангел Господен го спря. И така се завърши изпита на Авраамовата вяра, изпит, който от днешните верующи надали ще се намери някой да претърпи. Така щото, человек след като повярва в Бога, трябва да се смири и това положение има съотношение на Авраамовата жертва на планината на върха Мория. Това е втората стъпка. След като человек мине тези две стъпки, трябва още да продължава да нараства, да се повдига духовно, за да има възможност, да разбира гласа Гос­поден и да възприема Неговите упътвания. За да получава человек Божиите упътвания, той трябва да запази съвестта си и сърдцето си чисти. Затова тряб­ва да се пази от пиянство, блудство, нечистота, похотливост, идолослужение, черодейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, крамоли, раздори, ереси, зависти, убийства, кущунства и други такива, които ако и да са извършвани от него, той трябва да ги изхвърли, и вместо тях - тури други добродетели, като Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосердие, кротост, въздържа­ние и други такива. Това положение има съотношение с възкачванието на Мой- сея на планината Синай, на върха Хорив, за да получи двете скрижали с десет- тех Божии заповеди. Това е трета стъпка. И тогава, когато се повдигне, той има вече възможност да се преобра­зи и да стане нов человек или тогава възкръсва Духът Христов в него и той добива новорождението. Това положение има съотношение на Христовото пре­ображение на планината Тавор, където Той показа своето духовно естество. Това е четвъртата стъпка. Най-после, человек, като поживее в четвъртата стъпка, той ще бъде го­тов вече да замре плътта му и ще има сила да изработи своето духовно тяло и ще може получи възкресението. Само да гледаме, като се обличаме в това ново тяло, да не би пак да останем голи, тъй както се посочва в притчата Хрис­това, за онзи който нямал сватбарска дреха и са го хвърлили в тъмницата. А възкресението е крайната цел на человека, което може да получи от всичките си трудове на земята. Това е петата стъпка на повдиганието и има съотноше­ние на Христовото умирание на кръста, на върха Голгота. С понасянието кръстните мъки, Христос получи възкресението, но по­неже устоя, понесе всичко, така и с възприеманието обновлението, ний ще направим да замре плътта ни и така ще имаме сила на възкресение в уречено­то време. Пеню Киров Забележка: Тази проповед е държана в Бургас, Айтос, Карнобат, Сли­вен, Ямбол, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Сопот и Пловдив през април, май и юний 1915 година. (Дадено ми от г-н П. Киров на 30.07.1915г.) [подпис:] Жечо Панайотов

6. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА ОТРАЗЕН В ПЕНТОГРАМА (Разговори и мисли от Учителя) 1. Петте стъпки в пътя за повдигането на човешката душа Петте стъпки за повдигането на човешката душа имат връзка с петте планински върха, където са станали пет велики събития на времето за прогреса на човечеството. Те са: Арарат, Морея, Синай (Хорив), Тавор и Голгота. Те са изразени символически в Пентограма, който представя човека с разперени ръце и крака. Пентограмът има три кръга, които отговарят на трите категории хора в света: 1. Външният кръг отговаря на светските хора. 2. Средният кръг са самите линии на Пентограма - отговаря на учениците на окултната школа, които не са светски, а духовни хора. 3. Вътрешният кръг, светая светих отговаря на учителите - великите посветени. Засега може да се говори и то много накратко само за първия и втория кръг на Пентограма, т.е. за светските хора и за учениците. Тези две категории хора имат по пет стъпки за повдигане или пет фази, през които трябва да минат, за да завършат по един цикъл от своето развитие. Светски хора са онези, които признават правото на силата, на парите - ако са капиталисти; на знанието - ако са учени; на властта - ако са държавници и управляващи. Техният живот е едно угнетяване, едно ограничение на другите, като понякога дори ги лишават от живота им. Това отношение днес най-добре е изразено в положението на капиталистите спрямо работниците. Капиталистът разполага с труда и живота на онези, които му са подчинени. В Пентограма това е изразено със символа „Сабя". Капиталистът със своите пари, ученият със своите знания и държавникът със своята власт, имат силата в своите ръце, но сила груба, егоистична сила, която служи само за тяхно лично благоденствие или най-малко на една малка група около тях, но не за всички хора. В света обаче съществува един страшен закон, наречен закон на кармата, който връща на всеки онова, което той е сторил, както добро, така и зло. И когато някой забогатее с пари, със знания или с власт и почне да угнетява другите за своя лична полза, т.е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на гърба си това, което е вършил на другите. Той ще плати за страданието, което е причинил на другите и то не един път, а четирикратно. Това второ състояние или втора фаза, която почва за него, е символизирана в Пентограма с „Чаша". Той изпива до дъното горчивата чаша, в която са всичките страдания, причинени на другите и в четворен размер. След това у него, подобно на болен, който взема някакво лекарство, настава една промяна, едно подобрение, той е излекуван вече от една болест, научил е урока да живее без да угнетява и измъчва хората. Това му състояние е символизирано в Пентограма с „Разтворената книга". Той е прочел вече от Великата книга на живота един урок, който никога вече не ще забрави. Той почва вече да мисли, как да живее, за да подобри живота си, но вече съвсем другояче, не както по-рано със сабята, защото по-раншното му подобряване на живота се оказа всъщност влошаване. В процеса на това мислене той добива светлина в живота, защото, за да мислиш правилно значи да светиш. Следователно той знае вече къде върви и какво върши. Тази фаза от неговото развитие е символизирана в Пентограма със „Запалената свещ". Когато върви с тази запалена свещ в живота, светлината на която трябва постоянно да се увеличава, той пак придобива влияние и власт над другите, но не вече като властта на сабята. Със сабята той е живял само за да взема, а сега със светлината, която сам излъчва, той живее, за да дава. И само когато може да дава, той може да владее. Това му състояние, петото, е символизирано в Пентограма със „Скиптъра". И тъй, сабята и скиптъра са два символа на власт, но два вида власт: на светската власт, която убива и на духовната власт, която дава и възкресява. Те се взаимно изключват - там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че онзи, който държи сабята на капиталиста, на учения и на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той сам ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на мястото на онези, които е угнетявал със сабята. Само тогаз той ще разбере, че е още на първата стъпка на Пътя и то по широкия светски път, а не на последното стъпало, както той си е мислил. От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието се завършва първият, светският цикъл на неговото развитие и той влиза във втория кръг, в Пътя на ученика. За да стъпи вече на духовната стръмна пътека на ученичеството, той трябва предварително да мине през тясната врата, за която говори свещеното Писание. Преминал през нея, той среща великия Учител Христос, лице с лице физически, както е посочено и в Пентограма. Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговият път има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото. Но само онзи може да стане ученик и да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината Арарат, на която се е спрял Ноевият ковчег. Значи планината Арарат е онази здрава канара, която символизира непоколебимата вяра на ученика. В Писанието има три образа на хора с такава вяра: Авраам, Петър и разбойника на кръста. Авраам, който имаше тази вяра се удостои да се нарече приятел на Бога. Но това високо положение, вместо да го направи горделив, го направи толкова смирен, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си на Планината Морея. С това смирение човек вече напредва бързо в Пътя и се възкачва като Мойсей на планината Синай, където получава десетте заповеди Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът. Това е планината Тавор. Той се преобразява, но това още не е края. Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т.е. да умре за света. „Ако не умрете, нямате живот вечен", казва Христос. Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т.е. за всички наслади и удоволствия на човешкия живот, за да се роди за новия, духовния живот. Това е вече възкресение от мъртвите и то става на Голгота. И тъй, петте планини: Арарат, Морея, Синай, Тавор и Голгота са петте стъпки за повдигането на човешката душа. Те са пет цикъла в пътя на неговото развитие, които той минава за хиляди, а може би за милиони години, докато завърши своята земна човешка еволюция. Това се петте посвещения, които чакат всеки окултен ученик, тръгнал по пътя на Христа и ръководен от Него. Всички сте чели и постоянно четете окултна литература и знаете за Пътя на ученика и за посвещенията. За тези пет стъпки обаче там не се говори. Те са стъпки на един път, по който трудно се върви, защото е път не на философствуване, а на живи дела, на постоянно творчество. Той е именно пътя на Христа. Всеки, който иска да върви в този път, се задължава всеки ден в определено време да мисли поне пет минути за значението на тези пет планини - Арарат, Морея, Синай, Тавор и Голгота. По този начин ние ще се приближим към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, ние ще станем едно с тях. И само тогава ще завършим своята човешка еволюция. Еволюцията от третия кръг от Пентограма не е човешка еволюция, а ангелска, затова за нея не се говори. Забележка: Това кратко тълкувание на Пентограма е дадено от Учителя на дванадесеттех събрани от него ученици в гр. Търново. 2. Изказвания на Учителя за Пентограма през 1911 година на събора. Тази година ще ви се раздаде Пентограма, за да се занимавате с него и да го проучавате, защото искам у вас да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само когато има огнище за него. Когато Господ пребъдва в един народ само тогава той се благославя. Не се страхувайте от греха и никога не се опитвайте да се биете с дявола. Него само Господ може да го бие. Ако речете вие сами да се биете с дявола помнете, горчиво рискувате и започвате борба, която не е по вашите сили. Борете се с дявола само тогава когато Господ е с вас и около вас. Виждате от Пентограма, че главата на дявола мистически е вътре във вас. При подвига трябва да се започне с ножа, който представя силата, след което иде чашата , която символизира страданието и оттам към Правдата. Като се завърши този кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта - чисто Божествения кръг, гдето става повдигането. Жезълът означава закона на Правдата, книгата е разума, а светилникът представя човека, който разсъждава. Като влезете в пътя на Истината, ще срещнете Христа. Тогава ще минете през втората врата - вярата, Божественото око , Божествения Дух, който ще ви научи как да разбирате Божествената истина. Подир мъдростта ще дойдете до Дървото на живота и след като минете този път, ще слезете към змиите, където е най-големият противник. Но за вас сега е потребен външния кръг, а за втория кръг не сте всички подготвени, за третия кръг не може и да се говори. Трите букви, които виждате в Пентограма, са три надписа и те са следните: буквата „В" значи Ръководител; буквата „У" - Учител и Спасител; буквата „Ж" значи Царствуващ, Господ. Който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в окръжността на Пентограма и гласи: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи." Тези думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на земята. Царството Божие на земята - това е целокупния живот на земята и обема всички отрасли и стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух. По отношение на своята душа спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, т.е. да възприемаме само светлината, както възприемаме светлината от Слънцето. Царството Божие в човешката душа значи разрушаване на всичко, което е било и да бъдем активни. Това е мъжката страна, Божествения принцип. Вселяване Царството Божие в човешкото сърце може да се каже, че прилича на житницата съкровищницата на душата, сърцето е съкровищница на душата. И когато душата изгуби сърцето, прилича както когато господарката изгуби своята слугиня и няма кой да й помага. Умът това е хранилището на човешката душа. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, да не го оставяме да ни завладява, а напротив ние трябва да го завладеем. Всеки един човек си има своите мисли и желания и ние трябва да сме внимателни, да не възприемаме тези, които ще покварят душата ни. Външният кръг в Пентограма представя света, опитностите, земното училище с всички негови занятия. Ножът показва силата, значи силата ви трябва да бъде или във вашите мускули или във вашия ум или в сърцето ви. Без тази сила нищо не може да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите [... ] хората, ще правите и погрешки. За тези погрешки ще ви сполетят страдания и нещастия, та ще трябва да се учите да носите с търпение страданията. Тези страдания са представени в Пентограма от чашата, която прилича на цвят, защото както виждате има формата на лале и тя показва, че страданията чрез търпението т.е. чрез претърпяване на страданията, животът ни ще се разцъфти и цъфтежът ще се оплодотвори и ще даде добър плод. От книгата пък, която виждате разтворена, по-нататък ще се научите защо страдате. Тогава ще отидете при светилника и чрез неговата светлина ще узнаете за какво можете да бъдете полезни. Тук ще почнете да разсъждавате и учите хората и тогаз вече ще отидете при закона на правдата и скиптъра, когото не бива да отстъпвате никому. Минете ли от скиптъра връщате се пак при ножа, т.е. при своята сила, която сега ще влезе във вашето сърце и ще отидете при Добродетелта и ще застанете пред вратата, където ще почнете да молите Господа, да се изповядате и да казвате, че досега не сте могли да живеете добре и ще искате да влезете в новия път и ще започнете вече да живеете добре. Тогава ще ви се отвори вратата, която виждате и ще започнете да вървите з пътя на Истината, гдето ще започнете да разсъждавате за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотрицанието, когато бъдете вече справедлив. Първият кръг беше, когато вие бяхте в света. А тука, във втория кръг сега, понеже отношенията ви са към Бога и желаете да работите не както вие искате, но както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда и туряте пред себе си Божествената Правда и казвате, че като дадете дума някому, трябва да я изпълните. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащите хора, за да им помогнете. После настъпва полето на Мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е направил така света и там ще разберете това. Най-после идвате при Дървото на живота, което е Добродетелта, гдето са вашите опитности на живота и ще се радвате на благата, които Господ ви е дал. След всичко изложено до тук иде вътрешният кръг, когато ще имате вече желанието да се слеете с Господа. Но това ще бъде последната работа на вашата еволюция. Колкото до буквите в Пентограма, те са трите инициала, с които Господ е известен в Небето. Първата буква „В" значи Ръководител на Небето. С втората буква „У" Господ е известен като Учител и Спасител. А с третата буква „Ж" е известен Царстващ Господ, който казва, че Му се даде всяка власт на Небето и земята. Това са трите букви от свещеното име на Христа, който е ръководител на веригата и глава на Бялото Братство. Духът Елохил (Елохим), което значи Бог помазан е ръководител на българите. Той е ангела, който е поставен от Господа да води българския народ и цялото славянство. Той е ангела за Завета Господен, на когото се дължи политическото освобождение на България. Българите дължат много работи на Елохила и той ще се яви между славяните, но те няма да го разпънат, както евреите. Но ясно казано: Господ е с много имена. В еврейския език например е с 34 - 35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение. Исус е символ на търпение. А под името Христос, Той е известен като Син Божи. 3. Мисли от беседите и лекциите за Пентограма 1. Ако се разгледа шестоъгълника и в него има преплетени триъгълници, но той се отнася до макрокосмоса, докато Пентаграмът се отнася до микрокосмоса - до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилен израз на вашия индивидуален живот към вас самите и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. (Младежки окултен клас, 4 год, т.4, 32 стр.) 2. Опорни точки на живота. Първата опорна точка на живота се намира в краката. Втората опорна точка се намира в главата. Първата точка се нарича Добродетел, втората се нарича Мъдрост. Без Добродетел движение не може да съществува. Всяко движение е израз на доброто. Без Мъдрост никакво мислене не може да съществува, никаква уредба не може да се извърши. Помощник на Мъдростта е знанието. Главата и краката са границите на живота. С други думи казано: Добродетелта и Мъдростта са границите на живота, между които той се извира, движи се и се развива правилно. Следователно, погледне ли човек краката си, той трябва да знае, че те са символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде добър, добродетелен. Някой пита: „Защо ми са краката?" - За да се движиш. Движението е най-голямото добро на земята. Погледне ли човек главата си, той трябва да знае, че тя е символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде разумен, мъдър, да мисли. Мъдростта е най- голямото добро на Небето. Когато животът тече правилно между главата и краката, т.е. между Добродетелта и Мъдростта, всичките работи на човека са оправени. Докато си в пролетта на живота си, ще се учиш да мислиш, ще служиш на главата си. В лятото на живота работи и жъни - служи на краката си. В есента на живота събирай плодовете, сей доброто, служи на сърцето си. В зимата на живота почивай и всичко изправяй. Радвай се на краката си, радвай се на главата си, защото животът се проявява между краката и главата, между Добродетелта и Мъдростта. А дето са Добродетелта и Мъдростта, там и Любовта се проявява. (Из „Ценното из книгата на великия живот") 3. Добродетелите и посоките на света. Изток е Правдата, север зенитът е Истината. Тази точка наричаме още пладне, обед. Попадне ли човек в този момент, той започва да яде, да се храни. Тогаз именно той се свързва с Любовта и Истината. Долу точно пред Истината на юг живее Доброто. Човек се движи непреривно между тези две точки - Истината и Доброто, т.е. между главата и краката, като се образува един непреривен кръг от сили. Ако доброто не беше долу, човек би потънал и безследно изчезнал. Този кръг е Божествен кръг. Изтокът представя Правдата, която трябва да царува в човека. Запад е точката на приложението. Там се прилага Правдата. Север е зенита, където Истината изгрява. Юг е точката на приложението на Истината, тя се казва точка на Доброто, в която Истината се прилага. 4. Жената е емблема на любовта. У мъжа се проявява онази груба Божествена сила, която се казва Мъдрост. Когато Любовта и Мъдростта се оженят, ражда се Истината. Искате ли да узнаете истината, трябва да намерите баща си - Мъдростта и майка си - Любовта и те като ви родят, ще ви кажат кое е истината. Тогаз ще се прояви тази истина. Истината върви по бащина линия. Тя е пак от мъжки пол, тя е син на Любовта и Мъдростта. Любовта и Мъдростта като заченат, ще родят Добродетелта - вашата сестра. А Добродетелта и Истината съединени, това е Правдата. 5. Някои носят Пентаграм. Каква полза може да ви донесе Пентаграма, ако не издава светлина? От всеки връх на Пентаграма трябва да излиза светлина , та където минете, всеки да се спре да ви гледа. 6. Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта са висши области, висши светове, в които животът се проявява. Под думата „живот" ние разбираме онова висше съзнание на човека, в което се крие постоянен и непреодолим стремеж към постижение. 7. Разумните сили в човека. Пентограмът представя човека в движение. Този символ означава още разпределение на разумните сили в човека. Откъде започва дейността на тези сили? От точката 1 Любовта е първия зов, първия импулс, първото освобождение. Любовта е единствената врата, от която можеш да излезеш от затвора. Тя е единствената сила, която освобождава. Процесът на освобождаването се нарича Истина. И тъй, всяко движение започва от пътя на Любовта. Тя се кръстосва с разумността. Пътят от точката 1 към 2 е пътя на Истината. Той е прав и води към свобода. Пентограмът представя човека с разпрострени ръце настрани. Какво показват разпрострените ръце? Че човек е в движение. Всяко движение, което човек прави, е резултат на вътрешните разумни сили. В Стария завет са жертвували животни, но сега жертвата подразбира да пожертвуваш себе си. Да се жертвуваш, това значи да се движиш по точката 3 към 4, т.е. в посоката на Любовта. От точка 1 може да отидеш към точки 2 и 5, но отношенията в човека се изменят. При всеки връх ще придобиеш нещо. Не е безразлично, през кои върхове ще минеш и от кой връх ще тръгнеш. Добродетелта например, е завършен процес, който става в човешките мисли и чувства. Пентаграмът е път към истинския живот. Ако човек като се ожени, иска да живее добре с жена си, трябва да знае, какъв път да избере. Ти тръгваш по пътя на Истината, а жена ти върви по пътя на Любовта. При това положение между вас не може да съществува никакво отношение. Друг е въпросът, ако жената тръгне по пътя на Правдата, а ти по пътя на Истината. Те имат вече отношение. Ако жената върви по пътя на Доброто, мъжът в пътя на Мъдростта, така те са дошли по границите на разумния живот. Всеки от вас трябва да си начертае по един Пентаграм, да знае по кой път върви. Единствения път, по който може да вървиш, е правата линия. Христос съдържа в себе си петте добродетели - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са пет велики свята, пет мощни сили, събрани в една велика необятна сила. Тя разрешава всички мъчнотии в света. Пентаграма се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли го с върха надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно. Ако живееш разумно, ти си в рая; ако живееш неразумно, ти си в ада. Човек представя Пентаграма. Като наблюдавате човека, виждате в него петте добродетели. Правата, която води от левия крак към главата, е Истината. Правата, която води от главата към десния крак, е Правдата. Правата от десния крак към лявата ръка, е Любовта. Правата от лявата ръка към дясната, е Мъдростта. От дясната ръка към левия крак, е Добродетелта. Каквото и да правите, не можете да се освободите от Пентограма. Той определя пътя на вашето движение. (Общ Окултен клас 12 год., т.1 от 28 до 40 стр.) 8. Пентаграмът представя правилата, законите и методите, по които едно общество може да се ръководи. В Пентаграма има пет малки триъгълници и един Петоъгълник в средата с върха надолу. Там човек всякога се намира в противоречие с Божественото. Законът е такъв. Вие не можете едновременно да бъдете в хармония с Божествения и с физическия свят. Това е защото в човека има едновременно две течения - едното течение отива надолу към Земята, а другото отива нагоре към Слънцето. Щом искаш да угодиш на Божествения свят, ще обърнеш Пентограма с върха нагоре. Щом искаш да угодиш на физическия свят, ще обърнеш Пентаграма с върха надолу. Триъгълниците с върха нагоре представят Божествения свят, а двата триъгълници с върха надолу представят физическия свят. Ако обърнеш Божественото надолу, а физическото нагоре, тогаз ще бъдеш справедлив към света, но несправедлив спрямо вътрешния закон и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си. В Пентограма ще намерите методи и пътища да знаете как да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате отношение, ще поставите на върха горе в числото 3. Върховете на Пентограма се движат, тъй че целият Пентограм ще бъде в постоянно движение. Най-първо ви предстои да намерите, де е поставено лицето, с което ще имате известно отношение - дали е в точките 1,2,3,4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете на Пентограма показват положителните и отрицателните принципи, които действуват във всеки даден момент в човека. И тогаз, спрямо този човек вие ще действувате чрез добродетелите, съответно на това място. Ако този човек се намира на точката 2, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а не с Доброто. Ако този човек се намира при числото 1, върху него трябва да се действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силния и най-суровия принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира в числото 3, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата. Когато този човек се намира при точката 4, ще му въздействувате с Доброто. Ако се намира в числото 5, ще му въздействувате с Правдата, с правото. Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на коя страна на Пентаграма се намира той. По същия начин ще действувате и спрямо себе си. Защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма. Някога се намирате в числото 1, друг път при 2, после при 3. При това, числото 3 не е всякога на върха на Пентограма. Някой път числото едно става главен център, друг път числото 2 или 4 или 5. Съобразно с това движение и вие трябва да нареждате отношенията си спрямо хората. Така че числата на Пентограма се местят. Някога силите ще бъдат възходящи, а някога в низходящо направление. Зависи от това в каква посока се движите - нагоре към Слънцето или надолу към земята. Ако посоката ви е надолу към замята, значи движението става във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу. Ако посоката ви е нагоре към Слънцето, значи движението става по върховете на Пентограма, които са обърнати нагоре. Това са движения на приливи и отливи, които стават периодически. Пентограма представя велики разумни течения в живата природа, течения на светлината, която индусите наричат прана. Наричат ги още движения на праната или течения на живота. Това са пет велики центрове, в които стават велики процеси. Те представят пет положителни и пет отрицателни сили. Възходящите и положителните сили се намират по върховете на Пентограма, обърнат с върха нагоре, а низходящите, т.е. отрицателните сили се намират във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу. Друго определение на числата по върховете: 1-то представя Божествената страна. Оттам движението върви към върха 2, дето е човешкото. От върха 2 движението отива към върха 4, повторно отиване към Бога, но вече конкретно проявен в обществото. От върха 4 движението отива към върха 3 - 3 е неутрално число, което показва отношение към самия себе си. Числото 3 е дома, отношението на човека към неговите приятели, към неговите близки, но не и към народа и към външните хора. Най-после движението слиза към числото 5. Тези центрове имат и други обяснения. Например числото 1 представя общия принцип, с който човек започва. В числото 2 са методите, с които човек трябва да работи. Във всеки метод обаче има ред изключения, на които човек се натъква. И другите числа имат свои обяснения, които ще ви дам друг път. Ако разгледате Пентаграма, ще видите, че е вписан в един кръг, който човек трябва да извърви. В кръга са означени образите на пет предмета: сабя, чаша, книга, светилник и жезъл. Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силния човек понякога, може да извърши някакви престъпления. След силата ученикът пристъпва към чашата с горчивото съдържание, което трябва да изпие. Като изпие горчивото съдържание на чашата, той минава към книгата, която трябва да чете и изучава. За да чете тази книга, трябва му светлина. Светлината представя човешкия разум, който му показва, какво е написано в книгата на природата. Най-после ще му покаже законите на жезъла. Природата му дава своята тояжка и му казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всички твои стремежи трябва да бъдат обърнати към Бога." При това, сабята трябва да бъде в хоризонтално положение, а не нагоре. Жезълът трябва да бъде изправен нагоре към Бога. След това иде ново положение за учениците • да влезе през вратата на Добродетелта, от където ще започне посвещението му. След това идват ред други стадии в неговия път. Всички добродетели представят пътя, през който човешката душа трябва да мине. (Младежки Окултен клас 4 год., т.4, 36-38 стр.; 30-33 стр.)

5. ЗНАЧЕНИЕТО НА ПЕНТОГРАМАТА (Дадено от брат Боян Боев) Пентограмата излага пътя на човешката душа. Човешката душа минава през външния и вътрешния кръг и след това поема третия път - към центъра на Пентограмата. I. а) Сабя - Човешката душа, като неопитна още, започва с насилие. б) Чашата - След насилието душата изпива чашата на страданието - кармата. в) Книгата - Чрез страданията човека учи законите на природата, това е книгата. г) Свещта - След четене на книгата, човек добива светлина, знание и се просвещава. Това е запалена свещ. д) Жезъл - Чрез знанията на човек му се дава сила, мощ да използува известни природни закони. Това е жезъл. II. След изминаването на външния кръг, човек чувствува известна непълно­та, пустота и чувствува стремеж да търси по-дълбокия път: Това е пътя на уче­ника. Той се състои от 5 фази. а) Порта със стъпала - През нея значи човек влиза в мистичния кръг на школата, минава през Истината б) Христос - Ученикът прави вътрешна връзка с Христа. Минава по пътя на Правдата. в) Тесният път - Портата е много тясна и няма стъпала, но само канари. Любовта изгрява в човека. г) Окото - След Любовта, човек изучава Мъдростта. Това е окото. д) Дървото на живота - Човек добива връзка с вътрешния живот и нау­чава законите за добротворство. III. След това почва вътрешната пътека: Побеждава нисшата си природа и злото (змиите). След това минава през великата жертва на самоотричането. Кръстът означава жертвата и тогава произнася думите: „Живея, да изпълня не своята воля, но волята на Бога." Престава в него личният живот и всичките свои сили, впряга да работи за Славата на Бога. Така той придобива Възкресение. Около Пентограмата има думите: „В изпълнението волята на Бога е сила­та на човешката душа." Колелото около Пентограмата, означава условията, които Любовта на Бога създава, за да извърви човешката душа този път на съвършенство. Това се нарича още Божието Провидение или Промисъл. Това колело показва, че човешкия живот е потопен в Любовта на Бога и ръководен от нея. А думите в колелото показват, че човекът върви правилно в този път, ако приложи тези думи.

4. ПОЯСНЕНИЯ ЗА ПЕНТОГРАМА от Боян Боев 3 септември 1951 г. Пентограмът, като фигура петоъгьлник, съществува от дълбока древност в окултните школи на Бялото братство. Обаче такъв пентограм, какъвто ние имаме, с тези картини, с тия изречения и имената на добродетелите такъв Пентограм е даден за пръв път от Учителя. Пентограмът е даден от Учителя за отпечатване към 1912 -1913 г. и в 1914 г. започва да се раздава. Има клише, което е запазено в братство[то] в [„Опъл­ченска"] 66, готово клише и по него могат да се напечатат още Пентограми. В бележките на Учителя е намерен Пентограмът с някои картини в 1898 г. Пентограмът с картини, с имената на добродетелите и с изреченията, Учителят е получил отгоре. Още в 1898 г. този Пентограм му е даден, напечатан е по-късно. Освен този Пентограм, който се раздава и другия - цветния, Учителят е приготвил един голям Пентограм, колкото половин стена с бои. Този Пентограм е приготвен и рисуван от художник по указания на Учителя. Той се намира в горницата. Пентограмът, ако го разгледаме, ще видим, че той до известна степен отговаря на човешкото тяло. Ако се разкрачим и ръцете поставим настрани, се получава Пентограм. В Пентограма са вложени петте думи: Любов, Истина, Правда, Добродетел и Мъдрост. Тези пет добродетели са добродетелите, кои­то човек трябва да изработи, за да стане съвършен. Любов, Мъдрост и Истина се разбират, но що е Правда? Под думата Правда или справедливост се разби­ра нещо по-дълбоко от това, което разбира днешната юриспруденция. Човек спазва правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света. Към вола, овцата, паяка, мушицата, към всички живо човек да има уважение и по­читание, понеже в него живее Бог. Те имат Божествена цел за бъдеще. Ако човек обиди едно животно, с това нарушава закона на правдата. От друга стра­на под думата правда се разбира още едно нещо: В едно общество се спазва закона на Правдата, ако всички блага, които дава Бог, се разпределят равно­мерно, между всички същества. Благата, които Бог дава, те са за всички съ­щества и всички същества трябва да се ползуват от тези блага. Третото нещо, което трябва да се разбира под думата „правда" е следното: Всеки човек, кой­то се ражда, се ражда с известен бюджет, с известен кредит. Което и да е същество, то се кредитира от невидимия свят. Обществото трябва да му даде всичките условия за развитие. Ако това се приложи, тогава се спазва законът на Правда. Какво значи Добродетел? Любов, Мъдрост, Истина Правда - това са доб­родетели. Тогава, какво се разбира под думата Добродетел? Тая дума се употре­бява в широк и тесен смисъл. В широк смисъл на думата се разбират всички добродетели, а в тесен смисъл - Добродетел значи: добри дела, добротворство, правене добро. А още в по-тесен смисъл на думата се разбира служене на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен, той има добродетел в себе си. На Пентограма виждате три Букви: В.У.Ж. Тези букви означават: „Вели­ко Училище на Живота." С други думи: Пентограмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. Виждате числата 1, 2, 3, 4, и 5. Това са числата на добродетелите. Най-първо ще изложа Пентограма като път за еволюцията на човешката душа, а след това начини, по които може да си служим с Пентограма. Човек, когато е още млада душа, която тепърва добива опитност в живо­та, той извървява външния кръг на Пентограма. Във външния кръг се намират: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл. Тези пет неща са вън от кръга. Човек, в нача­лото на своето развитие, почва с насилието, служи си със силата правилно или неправилно. Като си служи с насилието, с неправдата, тогава, по закона на кармата, той минава през страданията, т.е. ще почне да пие от горчивата чаша на страданието. Затова след сабята иде чашата. Тя е последствие на са­бята. Той, като мине през тези страдания, се учи, страданията го учат. Дохожда до книгата. Започва да чете законите на живота и добива поука от тази книга. Той, като се учи, посвещава се, добива светлина в себе си и става по-разумен. След книгата иде свещта. Тази свещ е в него, той се учи. Като добие тази свет­лина, той тогава иде до жезъла. Жезълът означава, че добива известна власт в себе си, известна власт върху известни сили и закони. Той е господар вече на себе си. С тези пет фази на външния кръг той се завършва. Свършва се външ­ното учение на човека в живота. Всичко това става несъзнателно. След това той дохожда до една вътрешна криза, той търси по-дълбок смисъл. Той влиза в пътя на ученика, който е минал през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, това е външния светски живот и влиза в пътя на ученика. На Пентограма имате врата и това е вратата за влизането в школата на ученика. В него започва да проблясва истината, не пълната Истина, защото пълната Истина ще проблесне, когато стане съвършен. Христовият дух започва да работи върху него и тогава минава през Правдата. Като изучи закона на Правдата, в този смисъл, за който говорих преди, тогава иде до това място, през което минава ученикът. Тази врата е по-тясна от първата, която е широка. Той минава по тесния път, за който говори Христос. Тази врата означава от­казване, отричане до известна степен на светски неща, които дотогава са го съблазнявали. Затова е нарисуван пътя стръмен и каменист и вратата тясна. Като мине този път на самоотричането, дори от интересите на своята личност, тогава той върви в пътя на Любовта. Като се развие в него Божествената Лю­бов до известна степен, нали казва Учителят: „Любовта носи светлина, носи мъдрост." Тогава работи мъдростта. Окото символизира мъдростта. Щом той добие Любовта, Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове - иде Добродетелта. Добродетел в мистичен смисъл на думата. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога. Добродетел значи да правиш добро. Какво значи да правиш добро? Ти може да нахраниш един човек, може да помогнеш на един болен - това е добро, но всичко, което пра­виш, да бъде служене на Бога. Тогава иде тая идея, че смисълът, радостта на неговия живот е само в служенето на Бога. Той дохожда до осмисляне на своя живот. С това се завършва вторият кръг в развитието на ученика. След втори кръг иде третата фаза на неговото развитие. Тази трета фаза е в центъра. Тук има две змии, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии показват, че той се бори със своята природа. Побеждава нисшата природа, злото в себе си и минава през кръста. Под кръста се разбира пълно самоотричане. Той не гледа своите лични интереси, а гледа работата само за Бога. Слива се с Божественото. С това той завършва своята еволюция като човек. Като постигне пълно самоотричане и пълно единение с Бога, той завършва напълно своето развитие. Затова казва­ме, че този Пентограм показва пътя на развитието на човешката душа. То е Велико училище, което трябва да мине човек, за да добие съвършенство. Ще кажа няколко неща за ползване на Пентограма, за неговото употре­бяване. Веднаж бяхме на [Опълченска] 66, имаше братя е сестри, които носеха златни Пентограми на дрехите си. Учителят каза: „Вие носите Пентограма, но това е идолопоклонство. Вие го носите като украшение. Вие трябва да знаете, че от Пентограма излиза динамична сила. Пентограмът е извор на светлина. От тази форма излиза светлина. Един ясновидец ще види, как излизат лъчи по всички посоки. Като знаете, че излиза такава светлина, носете го съзнателно, а не несъзнателно. Ако го носите несъзнателно, тогава сте идолопоклонници". Ако човек съзнава, каква сила има Пентограмът каква светлина излиза, тогава Пентограмът може да му служи като мощно оръжие. Всяко място дето има Пентограм, това място е оградено, силни вибрации излизат и това място се огражда от лоши влияния и нисши същества не може да припарят там. Пра­вилно поставен, Пентограмът е с върха нагоре. Пентограмът никога не трябва да се обръща с върха надолу. Един наш брат от Казанлък направи в двора си каменни стъпала с пери­ла и на перилата направил Пентограми от цимент с върха надолу. Този брат напусна братство, къщата и всичко загуби. Около Пентограма виждате едно изречение: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа", написано в една окръжност, а пък окръж­ността в окултната наука означава Божествените условия, благоприятните Бо­жествени условия. Човек, за да може да се развива правилно, той е поставен в благоприятни условия. Значи кръгът е Божественото, в което човек живее. Бла­годарение на това има благоприятни условия да се развива, докато дойде до съвършенство. Потопен в Бога, това е кръга. Който има Пентограм, той трябва да го тури в рамка, със стъкло и не в коя да е стая, но където идат рядко чужди хора и където той се моли. В тази стая не трябва да се говорят лоши неща, понеже излизат сили от Пентограма. Ако тя срещне противодействие, обратна сила, става катастрофа. Ако в стая, където има Пентограм, се говори лошо, мисли лошо и се вършат лоши постъп­ки, тогава Пентограмът действува разрушително, защото се смесват два вида влияния положително и отрицателно. Когато човек се намира пред Пентограма и се моли, тогава, ако иска може да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е това: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Той трябва да си представи мислено, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкоз възлюби света, че даде своя син Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, но да има живот вечен. "И в третия, най-външния кръг да си представи следното изречение: „Търсете първом царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Като се моли човек да си представи тези три изречения и тогава Пентограмът има по-голяма сила. Тези изречения са дадени от Учителя, те са част от Пентограма, но са невидими. Учителят в частен разговор ми каза така: „Човек може в случай на нуж­да, в случай на опасност да си представи следното нещо: с ръка да образува Пентограм около своето тяло. Отначало ще го направи мислено, после с ръка и после тия три изречения около Пентограма. Много препятствия, които има, ще се пръснат." Това е друг начин за служене с Пентограма. Той е мощно оръ­жие, за да бъде запазен човек от външни пречки и препятствия и от вътрешни борби с лоши сили. Щом човек притежава Пентограма, трябва да работи за славата Божия. Ако човек го използува правилно, тогава Пентограмът ще бъде източник на богатство и благословение. Ако иска човек правилно да се ползува от Пентограма, безвъзвратно да реши в себе си, че трябва да служи на Бога и да няма връщане назад. В началото, когато се давал Пентограма на братята, първо се давали по­яснения върху него от брата Пеню Киров, който е казвал на брат, получаващ Пентограма: „Ти съгласен ли си да служиш на Бога?" - „Съгласен съм!" Ако няма това съзнание в себе си, този Пентограм ще му навреди. Метод да си служи с Пентограма: Когато е в опасност, човек да си пред­стави, че държи върха на Пентограма пред себе си, като с дясната ръка хваща Правдата, с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта и казва: „В името на Господа Исуса Христа нашего, молим Господа Велики и Силни да стори благоугодното пред Неговите очи."

3. ПЕНТОГРАМЪТ Използуването на Пентограма датира от дълбока древност. Той е сим­вол - знак и с този символ са си служили много окултни школи. Пентограмът е символ на петте велики добродетели и петте велики принципа: Любовта, Мъд­ростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Чрез ъгъла на Добродетелта ста­ва повдигането. Това са петте качества, които трябва да изработи в себе си човек, за да бъде съвършен. Във всичко пулсира живият Бог. Всички рано или късно ще осъществят Божия замисъл. Пентограмът е извор на светлина, на динамическа и на магическа сила. От Пентограма на всички посоки струят лъчи. Този символ има благоприятно влияние и може да съдействува на учени­ка понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действуват в Него. Но ако човек не живее в абсолютна чистота на мислите, чувства­та и делата, Пентограмът има обратно действие. Затова трябва да се носи са­мо от човек с високо съзнание - посветени, адепти. С върха надолу този сим­вол никога не бива да се поставя. Пентограмът представлява два равнобедрени триъгълника - единият с върха надолу и другият с върха нагоре1] . С върха надолу значи слизане, паде­ние, с върха нагоре - възкачване, спасение, стремеж към Бога. В равнобедре ния триъгълник са скрити всички възможности за постижение. Пентограмът до известна степен наподобява човешкото тяло, когато е в разкрачено положе­ние и с разперени ръце. Главата е Истината, десният крак е Правдата, дясната ръка - Мъдростта, левият крак е Добродетелта, лявата ръка - Любовта. В Пентограма се виждат три букви: „В", „У" и „Ж". Това са началните букви на думи­те: Велико училище на живота и още: „В" значи Ръководител, Вожд в Небе­то; „У" - Учител, Спасител, значи Вожд и Учител на живота - това са буквите на Христа, Който е ръководител на Всемирното Бяло Братство. Виждаме и числата 1, 2, 3, 4, 5 - числата на добродетелите. Ясносиният цвят е за духовния човек на върха на Пентограма, там където е Истината. Ясно розовият цвят е за сърцето и дробовете и е на върха на Любовта. Ясно жълтият цвят е на върха на мястото на Мъдростта. Ясно зеленият цвят е там, където е Правдата и е за жлъчката и черния дроб. На мястото на Добродетелта е цветът на узрялото жито, но в златно и е за краката и изобщо за цялото тяло. Външният кръг, в който е вписан Пентограмът, представлява цвета, опит­ността, земното училище, самият кръг е символ на безкрайност и говори, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го пос­тигнеш. Когато човек е млада душа, когато добива опитност, той извършва външ­ния кръг на Пентограма, където се намират: сабя, чаша, книга, свещ или свеще­ник и жезъл, те са вън от петолъчката. Всеки предмет е символ на природата и език на природата. Копието е на Марс, чукът на Сатурн, чашата на Луната, плодното дърво на Венера, светилникът със свещта на Слънцето, книгата на Меркурий. Силите, които човек употребява за прилагане на тия предмети, са различни. Тези сили са в зависимост от енергиите на мозъчните центрове, които вземат участие при служене с един или друг от тия предмети. На кой уд отговаря чукът? - На юмрука. А копието? - На езика. Чашата - на сърцето и чешмата също на сърцето. Книгата отговаря на паметта. Всяко нещо в приро­дата е поставено точно на място и всяко разместване на силите в природата създава дисхармонията. С книгата и свещта могат да си служат само разумни­те същества - тях ще ги поставите най-високо. Разумният човек може правилно да използува символите на природата. Човек в началото на своето развитие си служи със силата, но всяко събитие, за да се прояви, трябва да има сила. Ножът е символ на силата и на Словото. По силата на кармични закони човек минава и през страданието, това е чашата. Чрез търпение приемат ли се стра­данията, тогава животът ще се разцъфти и ще даде плод. Страданията показ­ват, че човек е съгрешил, отклонил се е от Божия закон. Когато човек се просвещава, добива светлина, става разумен. Разум­ността, това е книгата. При страданието човек ще разбере защо нещата стават така, а не иначе и защо са били дадени. Книгата също е символ на съвестта и съзнанието. Добил вече светлина, човек идва до жезъла - емблема на власт, т.е. човек има вече власт над някои сили и закони. Той е господар на себе си, а също значи, че за всичко, което върши, ще си плати. С жезъла завършва външното учение на човека в живота. Всичко това става почти несъзнателно. Човек е все още недоволен и търси по-дълбок смисъл на живота. Който е минал през фазите на сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, той встъпва вече в пътя на ученика. Влиза в първата врата - школата на учени­ка. Христовият Дух започва да работи у него и тогава ученикът минава през Правдата - да бъде правдив и справедлив към всички и всичко. Да почита и уважава, да не обижда и най-малкото създание, защото всичко има право на живот. Като мине този строг закон - Правдата, човек идва до новото, откъдето започва стръмен път, вижда се тясната врата (по-тясна от първата), откъдето трябва да мине. През втората врата ще потърси страдащите, за да им помогне. Тази вра­та символизира отказване от светския живот. Ученикът вече желае да работи както Бог иска. Във вътрешния кръг ученикът има желание да се слее с Господа последната работа от неговата еволюция. Оттам тръгва по пътя на Любовта, а тя му донася, до известна степен, Мъдростта. Овладял Любовта и Мъдростта човек е изправен пред дървото на живота. Новият живот дава своите плодове идва Добродетелта, т.е. символа на живота е в служене на Бога. Човек овла­дява Любовта, Мъдростта, Правдата и Добродетелта, стига до най-високия връх Истината, най-мъчния и най-строг път, където ще разсъждава за дълбоките Божии наредби, за кармата, за вътрешната страна на живота. С това свършва вторият кръг от развитието на ученика. Третата фаза е в центъра - тук има две змии, кръг и кръст и пак кръг. Змията е противника, когото ще срещнете в кръга, когото трябва да възлюбите, за да го победите. Двете змии показват, че ученикът се бори със своята приро­да и побеждава нисшата - злото в себе си и минава през кръста - пълното самоотричане. Насочва усилията си само в служба на Бога, с това привършва човешката си еволюция. Постигнал пълно себеотричане и пълно единение с Бога, той е вече съвършен. Петте върха на Пентограма непрестанно излъчват енергии, за тези сили няма ограничение. Чрез тези пет върха може да се влезе в пътя. Всеки, който иска да служи на Бога, първото правило за него е написано в Пентограма: „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа". Тези думи са много важни и съсредоточено произнасяни имат мощно въздействие. Пентограмът е пътя на човека към Божественото, пътя на душата и нейното развитие. Осъ­ществи ли този символ в себе си - Божественият Дух ще се развива и работи през петте ъгли. Когато петте принципа оживеят, човек се слива с Божестве­ния свят и става една разумно-съзнателна същност, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание и знание на Божествените закони, които пос­тига чрез просветлението на Божествената мъдрост. Така ще оживее Пентог- ръмът: В изпълнението волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа. В изпълнението волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа. В изпълнението волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа. В изпълнението волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа. В изпълнението волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа. И която формула употребите ще обърнете съответния връх нагоре. Зап- ример, когато искате да се борите за доброто, искате да победите известна мъчнотия, чрез Истината, ще насочите върха на ъгъла с Истината на Пентагра- ма нагоре. После, искате да победите нещо в себе си с ума си - тогава ще насочите върха на ъгъла с Мъдростта нагоре, значи с ума си ще работите. И с другите върхове и добродетели ще направите същото според случая. Когато човек се намира в опасност, нека да си представи, че държи Пентаграма пред себе си, като с дясната ръка хваща Правдата, а с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта, който го заплашва, казвайки: „В Името на Господа Исуса Христа молим Господа на Силите да стане Богоугодното пред неговите очи." В средния кръг е написано: „Бог толкова възлюби света, че даде в жерт­ва Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него и да има живот вечен". И в третия кръг, най-външния, е написано: „Търсете първом Цар­ството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Тези два стиха са в Пентаграма, но са невидими. Пентаграмът представлява една маги­ческа формула - това е човешката душа, която излиза от робството и оковите на греха и животинската природа. Знае ли човек как да си служи с тази форму­ла ще опита силата й. „Послушанието е най-голямата добродетел на ученика. Може всички велики Учители да дохождат на земята, да говорят на хора­та, но ако нито една дума от тяхното слово не падне точно на време и не поник­не точно навреме в сърцето на човека, това слово няма никакъв смисъл за него." 22. 03.1932 г. ----------------------------------------------- [1] - Това се отнася за шестограма - Соломоновата звезда

2. ПЕНТОГРАМЪТ КАТО ПЕТОЛЪЧЕН ЕМБЛЕМ (Дадено непосредствено от Учителя) През 1914 г., когато нашата слънчева система премина в знака на Водо­лей, в гр. Търново стана събор на Братството в България. На този събор Учите­лят разкри дълбокото мистично съдържание на Пентограма. Пентограмът като петолъчен емблем датира от дълбока древност в шко­лата на ВББ [Великото Бяло Братство], но в този вид, в който ние сега ще го опишем тук, Учителят за първи път го разкрива на човечеството. Разглеждайки Пентограма ние виждаме, че фигурата му наподобява до известна степен човешкото тяло, когато е застанало в разкрачено състояние с разперени ръце. В Пентограмата са написани: Любов, Мъдрост, Истина, Прав­да и Добродетел. Това са петте качества, които трябва да изработи в себе си човек, за да бъде съвършен. Любов, Мъдрост и Истина са понятия разбираеми, но какво точно да се разбира под понятието Правда? Под понятието Правда или Справедливост трябва да се разбира нещо по-дълбоко от онова, което разбира днешната юриспруденция. Човек може да окаже Правда, ако има уважение почти към всичко живо в света: към вола, овцата, паяка, към малката мушица и т.н., понеже във всички твари пулсира Живият Бог. Както всичко живо и те има да осъществяват Божествена цел в бъдеще. Ако човек обиди едно животно, той нарушава с това Правдата. Всички блага, които Бог дава, трябва да бъдат правилно разпределени, защото тия блага са за всички. Всички трябва да ги получават. Трето нещо, което се разбира под понятието Правда, е следното: Всеки човек, който се ражда, идва с известен бюджет, с определен кредит. Което и да е същество е предмет на кредитиране от страна на невидимия свят. Общес­твото е длъжно да му създаде всички условия за развитие. Ако това се прило­жи, тогава може да се счита, че са запазени законите на Правдата. Какво значи Добродетел. В случая тази дума има двуяка употреба, един път в широк смисъл и друг път в тесен смисъл. В широк смисъл на думата се обхващат всички тия добродетели, а в тесен смисъл се обхващат само добри дела, правене на добро. А в още по-тесен смисъл пък трябва да се разбира служене Богу. Който служи на Бога, той е добродетелен, има добродетел в се­бе си. На Пентограмата се виждат буквите В, У и Ж, което значи: „Велико Учи­лище на Живота". С тези думи Пентограмът изразява картинно нагледно учи­лището, в което сме поставени ние тук, в живота. В Пентограма се виждат числа­та: 1, 2, 3, 4, и 5 - числата на добродетелите. Нека изложим сега Пентограма като Път на еволюцията на човешката душа, а след това в начина, по който можем да си служим с Пентограма. Кога­то човек е още млада душа, която тепърва добива опитности, той извършва външния кръг на Пентограма. Във външния кръг се намират: Сабя, Чаша, Книга, Свещ и Жезъл. Тези пет неща са вън от Пентограма, вън от Петолъчката. Човек в началото на своето развитие започва с насилието, служи си със силата, прав или не. Това е значението на сабята. Служейки си с насилието, с неправдата, тогава, по силата на кармичния закон, той минава през страдания, т.е. започва да опитва горчивата чаша на страданията. Затова, след символа на сабята, идва този на чашата. Чашата е последствие от играта със сабята. Като мине през страданията, те го поучават. Той дохожда до книгата. Като се учи, той се просвещава, добива светлина, става по-разумен. Затова след книгата идва зна­ка на свещта. Тази свещ е в него, той се учи. Сдобивайки се със светлина, той идва до жезъла - емблем на властта, т.е. човекът е добил власт над някои сили и закони - става вече господар на себето. С тези символи завършва външният кръг. Свършва се външното учение в живота. Всичко това става несъзнателно. След това у човека настъпва една вътрешна криза. Той се усеща недоволен. След тази неудовлетвореност, под натиска на тази вътрешна криза, човекът потърсва по-дълбокия смисъл на жи­вота. Стъпва се в пътя на ученика. На Пентограма има изобразена врата. Това е врата на влизане на учени­ка в Школата. В него започва да проблясва Истината, но не пълната истина, която ще заблести за него само когато стане съвършен. Христовият дух започ­ва да работи в него и тогава той минава през Правдата. Когато научи закона за Правдата, той идва до мястото, където начева каменистият път. Вижда се тяс­ната врата, през която минава ученикът. Той минава по тесния път, за който говори Христос.Тази врата символизира отказване, отричане, до известна сте­пен, от светските неща, които дотогава са го съблазнявали. Затова пътят е стръ­мен, а вратата - тясна. Изминал този стръмен път на отричане, дори и от тежне­нията на своята личност, той тръгва вече по пътя на Любовта. Развивайки у себе си Божествената Любов, тя му донася, до известна степен, Мъдрост. Тога­ва заработва и Мъдростта. Окото е символ на Мъдростта. Обладал Любовта и Мъдростта, човекът е изправен пред Дървото на жи­вота. Неговият живот дава своите плодове. Идва Добродетелта в мистичен сми­съл на думата. Той оразумява, че великият смисъл на живота е в служене на Бога. Добродетели значи да правиш добро. А какво значи да правиш добро? Можеш да нахраниш един гладен, можеш да помогнеш на един болен - това е добро. Добро е всичко, което правиш в служба на Бога. Така човек идва до пълно осмисляне на своя живот. С това се завършва вторият кръг в развитието на ученика. След него идва третата фаза на неговото развитие. Тази фаза е в центъра. Тук има две змии, кръг и пак кръг. Двете змии показват, че той се бори със своята природа, побеждава нисшата си природа, злото у себе си и минава през кръста. Под кръст се разбира пълно самоотричане. Той отвръща взор от своите лични из­годи, насочва всичките си усилия само в служба Богу. Той е завършил напълно развитието си. Той е съвършен. Затова казахме, че този Пентограм символи­зира пътя на развитието на човешката душа, на Великото училище, през което се минава, за да се стигне до съвършенство. УПОТРЕБА НА ПЕНТОГРАМА Да се носи Пентограм само като украшение - това е равносилно на идо- лопоклоничество. Този, който носи Пентограма, трябва да знае че от този знак лъха динамична сила, че той е извор на светлина. Един ясновидец ще устано­ви, че от Пентограма струят лъчи във всички посоки. Това, като се знае Пентограма трябва да се носи само при високо съзнание за неговата символична сила и значение. Всяко място, където стои Пентограмът е място оградено, протежирано от силните вибрации, които излизат от него. Правилно поставен, той трябва да стои с върха нагоре. С върха надолу не бива никога да се постави. Около Пентограма се чете изречението: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа", написано в една окръжност, а окръжността в окул­тен смисъл символизира благоприятни Божествени условия. За да може човек да се развива, той трябва да бъде поставен в благопри­ятни условия. Кръгът означава Божественото начало, в което човек живее. Бла­годарение на това той добива благоприятни условия да се развива, докато стигне до съвършенство. Човекът, потопен в Бога - това е кръга. Където има Пентограм, да се говори лошо или да си намираме отрица­телни мисли - това би значило да предизвикваме разрушителни действия от страна на Пентограма, защото в случая се смесват два вида начала - положи­телно и отрицателно. Когато човек се намира пред Пентограма и се моли, тогава, ако иска, би могъл да си представя три изречения. Най-вътрешното изречение е следното: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа." Той трябва да си представи мислено, че около този кръг има още два: „Бог толкова възлюби света, че даде своя Син Единороден, за да не погине всеки, който вярва в Него и да има живот вечен." В най-външния кръг нека си представи написано изре­чението: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко ще ви се придаде!" И молейки се човек нека си представи трите изречения и тогава Пентограмът ще има по-голяма сила. Тези изречения са част от Пентограма, но те са невидими. Човек може, в случай на нужда или в случай на опасност, да си предста­ви следното: С ръка да образува около тялото си Пентограм. Отначало да го направи с мисълта си, после с ръка да образува около тялото си Пентограм и да си представи тези 3 изречения около него. Пентограмът е мощно оръжие за запазване от външни пречки и препятствия и от вътрешна борба със зли мис­ли. Ето още един метод: когато човек се намира в положение на опасност, нека си представи, че държи Пентограмът през себе си, като с дясната си ръка хваща Правдата, а с лявата - Истината и насочва върха напред към обекта, казвайки: „В името на Господа Исуса Христа нашего молим Господа Великия и Силния да стори благоугодно пред Неговите очи!" Горното изложение се отнася само за ученици.

1. ПЕНТОГРАМЪТ ПО УЧИТЕЛЯ Боян Боев Още от древно време е известен Пентограмът. Той е даден от Великите Посветени и окултните школи. Обаче е даден със своите линии без никакви картини, думи и букви. А Пентограмът в такъв вид, какъвто го дава Учителят, Му е даден отгоре през последните години на XIX в. На Търновския събор в 1914 година Учителят го даде на учениците, присъствуващи на събора. Пентограмът, това е пътя на ученика. Това е пътя, който човек извършва за постигане съвършенство. Пентограмът представлява самия човек. Върхът, който е обърнат нагоре, представлява главата на човека. Двата странични върха представляват двете ръце, а долните два върха - неговите крака. Пентограмът има три части: външен кръг, вътрешна част и център. I. ВЪНШНИЯТ КРЪГ Външният кръг е пътя на човека, който е още в началото на своето развитие. Външният кръг е изразен в пет картини, които ще разгледаме по ред. 1. Сабята Външният кръг започва със сабята. Какво означава сабята в случая? Това е пътя на насилието. Значи, в началото на своето развитие, когато е още млада, неопитна душа, човек си служи с насилието. Той мисли, че всичко му е позволено, че може да прави насилие, неправди, всичко каквото си поиска, без да мисли за последствията. 2. Чашата Обаче, който върши насилие, ще си научи урока рано или късно. Законът е: Насилието ражда насилие. За онзи, който върши насилие, ще дойдат последствия, страдания. Това именно представлява чашата. Чашата е символ на страданието. Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек почва да разбира, че насилието, неправдата, не е метод, с който трябва да си служи. Значи чрез страданието човек добива един урок. Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което е вършил и страданието, което иде след него. Но когато след смъртта отиде горе, ясно вижда тази връзка и взема решение, като дойде следния път на земята, да води друг живот, да не минава през страдания. Страданието има и второ значение. Има окултен закон: Страданието се превръща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на любовта. Учителят прави следното сравнение: Като бият млякото, то дава масло. Млякото [маслото] тук символизира любовта. Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време, когато страданията ще изчезнат от света, защото ще изчезнат причините, които ги създават. Страданието има трето значение. Новите идеи идат от Слънцето. Човек не може да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. Това става чрез страданията. Затова има закон: Винаги раждането на една идея в човека се предшествува от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждането на новите идеи в човека. Обаче в бъдеще ще възприема новите идеи без да минава през страдания, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителят нарича страданието: „Бич за повдигната ръка на Бога." 3. Книгата След чашата иде книгата. Чрез страданията, които минава човек, почва да изучава книгата на живота, изучава законите на живота, гледа да спазва тия закони. Обаче в тая форма е още в началото на своето пробуждане. Той чете в книгата на човека още първите уроци. 4. Свещта Човек, като чете в книгата на живота и на цялата природа, добива просветление. Нова светлина озарява съзнанието му. Това е свещта. Чрез тая свещ, чрез тая светлина, човек почва да вижда величието и красотата на Божествения план, който води човека от тъмнина към светлина; от робство към свобода; от несъвършенство към съвършенство; от греховност към чистота; от невежество към знание. 5. Жезълът Чрез четене на книгата, чрез това просветление, човек добива известна власт над себе си. Това именно е жезълът. Той вече е извлякъл поука от изучаването на живота и се старае да владее себе си, да управлява себе си. Учителят казва: „Човек трябва да стане цар, но цар на себе си, да владее себе си." Жезълът означава, че човек вече има известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята ниска природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Това е жезъла. Жезълът има и друго значение. Човек, при тая фаза на своето развитие, се учи вече да манипулира с известни природни сили и закони, да си служи с тях. С това се извършва външният кръг в развитието на човека. Човекът на външния кръг, това е живота и пътя на светския човек. Както виждаме в Пентограма, първите пет картини, сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла са вън от петолъчната звезда на Пентограма. Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентограм, това е началото на ученичеството. II. ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТОГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентограма. Човек вече съзнателно работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенстване. С влизането в тая част на Пентограма почва пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в своите ръце. Това значи вече влизане в Божествената школа. Той почва съзнателно да работи за изработване на Божествени добродетели, които характеризират съвътрешения човек. Един английски писател казва: „Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенстване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва, чувствам, че се намирам пред нещо велико. Всички преходни работи бледнеят пред това." Тук има пет стъпки. Всяка стъпка се илюстрира със една картина. Ще ги разгледаме поред. В началото на всяка линия на Пентограма има нарисувана една картина и в продължение на същата линия е написано името на добродетелта. 1. Първа картина - Стълба с удобни стъпала, които водят към една врата. Заедно с влизането на човека в пътя на ученика, почват изпитанията му. Разбира се, когато човек е в началото на своето развитие, дават му се по леки изпити, които той е в състояние да издържи. А по-тежки изпити той не би могъл да издържи, те не са по силите му. Затова се почва със следната картина: Стълба със удобни стъпала. Щом стълбата е удобна, това показва, че изпитите, които почва ученикът, са по-леки. Тия изпити са най-разнообразни. Те постоянно се срещат в живота на човека. Тук ще дадем само три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща в живота си, човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгуби самообладание и отпадне духом, той е пропаднал в изпита. Запример, човек е изгубил ценен предмет. Да кажем, че някой е правил изследвания в течение на 20 години и приготовлява друг научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото и сърцето му. Все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствието на духа си, да не изгуби самообладание. Ако изгуби присъствието на духа, самообладанието, значи, че не е издържал изпита си. Друг пример, минаваш покрай едно страдащо същество. У тебе се явява подтик да му помогнеш, обаче ти идва мисълта, да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. У ученика в тая фаза на неговото развитие, почва зазоряване на Истината. Какво значи зазоряване на Истината? Бог е Истина. Затова, зазоряването на Истината значи начало на познаване на Бога. У ученика се явява подтик да върви в Божия път, да изпълнява Божествените закони, да изпълнява Волята Божия. Разбира се както казахме по-горе, сега имаме само зазоряване на Истината, а ученикът ще я познае в нейната пълнота, по-късно, след като мине през Любовта и Мъдростта. 2. Втората картина - Начало на връзката с Христовия Дух Като достигне до тая фаза на своето развитие, Христовият Дух почва да работи върху ученика. Той вече е направил първата връзка с Христовия Дух. Това именно е изразено във втората картина на Пентограма. Разбира се това е само началото. Това не е пълното вселяване на Христовия Дух в човека. Хрис­товият Дух почва да го ръководи отвътре. И ученикът почва постепенно да се изменя. В тази фаза на своето развитие ученикът постепенно влиза в Пътя на Правдата и Справедливостта. Какво значи Правда на мистичен език? - Правдата от дълбоко гледище, има две значения, които ще изложа тук. а) Първото значение на Правдата или справедливостта: Всяко същество, което срещаме в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като творение на Бога, то има известна мисия, която му е определена от Бога. Това същество, макар сега да е на ниска степен на развитие, има велико бъдеще. То ще се издигне постепенно в пътя на съвършенството. Такива отношения трябва да има човек към всички същества без разлика: човек, вол, кон, птичка, дърво и др. б) Второ значение на Правдата На всяко същество, със самото раждане на земята, природата му е дала известен кредит, то има право на благоприятни условия на живот за развитие. И тия права трябва да му се дадат. Тия права има всяко същество, без разлика дали е човек, вол, кон, дърво и прочие. Ученикът се учи в този стадий на своето развитие да живее по закона на Правдата. Разбира се, той ще прави само първите стъпки в това направление. В бъдеще, заедно със своя напредък, той постепенно ще разбира Правдата и нейната дълбочина и същина. 3. Трета картина - Странен каменист път, който води до здание с тесни врати. В тази фаза на своето развитие ученикът почва по-сериозни, по-трудни изпити в своя път. Това е показано в Пентограма с един стръмен и каменист път. Кърви ще потекат от нозете му, докато се качва по този път до зданието. Вратата на зданието са тесни. Тук важат думите Христови: „Влезте през тесните врата, защото просторни са вратата и широк е пътят, който води към погибел." Нека дадем няколко примера от тия по-трудни изпити. Един от изпитите е любов към врага: Когато някой ти е враг и ти прави пакости, ти да не се озлобиш, да му простиш и да го възлюбиш. Учителят казва, че любовта към врага е една от най- трудните задачи. Има закон: Истинско прощаване има, когато е придружено с любов към онзи, комуто прощаваш . В една лекция на младежкия клас Учителят казва: „Кои хора са велики? - Тия, които имат Любов към Бога." Друг пример: Когато минаваш през някое голямо страдание, например, тежка болест или друг вид страдание, да не се обезсърчиш и обезвериш, но да запазиш мира си и радостта си, като съзнаваш, че всичко е за добро или ще се превърне на добро. Това е изпита на Йова. Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще мине през изпита на Йова. Това е изпит за добиване посвещение. Изпитът на Йова е най-големия изпит през тази фаза на развитие на ученика. Една сестра попита Учителя в разговор: „Нашите страдания не са ли подобни на изпита на Йова?" - „Не, вашите страдания са още страданията на актьора, който играе на сцената." Трети пример: Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и пр. и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той е пропаднал в изпита си. Има много примери за подобни изпити. По-рано, в древните окултни школи ученикът минаваше през изкуствени изпити, създадени от неговите ръководители. Сега, когато вече животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага. След като премине през подобни изпити и ги издържи, той е вече пречистен и готов да приеме любовта. След приемането на Любовта, ученикът вече влиза в живота. Той чувству­ва, че досегашният му живот е бил приготовление за влизане в истинския живот. 4. Окото Следващата картина на Пентограма е Окото. Окото в случая символизира Мъдростта. Ученикът има по-дълбок поглед към нещата. Той е приел Божествената Мъдрост в себе си. Когато е бил във външния кръг, той е приел външно знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на мъдростта се отварят пред него. Само на човека на любовта се отварят тия порти. Само нему се поверяват ключовете на висшето знание, знанието на Великата Божествена Наука. Защо? - Защото няма да злоупотреби с него за свои лични цели, за свои интереси, но ще го употреби за служене на Бога, на всички. Ако биха поверили това знание на онзи, който не е минал през любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия на себе си и на околните. 5. Дървото на живота След това иде картината: Дървото на живота. Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изявява в проява на добродетелите. Това е петото качество, което ученикът изработва в себе си след Любовта, Правдата, Истината и Мъдростта. Що значи Добродетел в дълбок смисъл на думата? Тук под Добродетел се разбира добротворство, правене добро. А що е истинско добро? - Истинско добро е това, което произтича от Любовта. Кое е най-високото добро, до което човек може да достигне? - Това е служене на Бога. И така в тая фаза на живота, ученикът се озарява от идеята, че едничкото осмисляне на живота му е в изпълнението Волята на Бога и служене на Бога. Учителят казва: „Проявата на Любовта е вече служене на Бога. Щом проявиш Любовта, ти служиш на Бога." Обаче, коя е най-високата форма на служене на Бога? Коя е най-високата проява на Любовта? Ето коя: Да показваш на другите пътя към Бога, да помагаш за пробуждане на тяхното съзнание, за да познаеш Бога, да печелиш души за Бога. Пита се: по кое се познава, че си спечелил някого за Бога? Учителят казва: „Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако той от своя страна да почне да печели души за Бога." III. ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТОГРАМА След като измине външния кръг и вътрешната част на Пентограма, ученикът минава в центъра на Пентограма. Този път също е илюстриран с картини. Това е пътят, който води към съвършенството, към вечния живот, към безсмъртието. Това е пътят на пълно самоотричане, пълно отдаване на Божественото дело, пълно отдаване на служене на Бога, на човечеството. Тук човек достига до висша проява на Любовта. В тази фаза на своето развитие, ученикът минава най-тежките и страшни изпити. В центъра на Пентограма са нарисувани няколко кръга. Това е Божест­вения център. Тук става сливане на човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но, за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит. Това е изпита на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тия кръгове са нарисувани две змии. Това значи, че той трябва да победи нисшата си природа, да я трансформира, да победи личния си живот. По този път ученикът ще мине през най-големите страдания. Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили. Като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му стремежи и копнежи са били напразни, като че ли всичко е изгубено. Голяма тъмнина около него. Той минава през един тъмен тунел. В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много светли Същества бдят над него, треперят над него и гледат той да издържи този, най-тежкия от всички изпити. Ако в този момент той се обезсърчи, отпадне духом, той е пропаднал на изпита. Ако в този върховен момент той съзнава, че макар да е изоставен от всички, има Един, Който го обича и Който винаги е с него - това е Бог, той е издържал вече върховния изпит. В този момент той съзнава, че опората му е само в Бога. Ако той разбере това, той влиза в един нов живот на блаженство, на радост, на светлина, на свобода. Той е вече един от безсмъртните. Той е завършил вече човешката степен на развитие. Той е изпита, който води към възкресението. В центъра на Пентограма има един кръг, през който трябва да мине. И тъй два са най-трудните изпити на ученика, преди да завърши своето развитие и да влезе в живота на безсмъртието: Изпитът на Йова и изпитът на Голгота. Всички тия изпити, през които минава ученикът, са необходими, чрез тях той развива ума и сърцето си, калява волята си. От друга страна, тия изпити, които са придружени със страдания, пречистват човека, пречистват висшата му природа. Всичките му нисши мисли, чувства и наклонности изгарят в огъня, през който минава. Те са били пречка за проявяване Божественото. Около Пентограма има нарисувани три букви: В, У, Ж. Тия букви означават: Великото Училище на Живота. В това училище човек се учи. В това училище на живота, от всяко преживяване човек се учи нещо. От всичко, което е поставено на пътя му, той се учи, напредва, развива своите способности и добродетели. Чрез опитностите, които добива, той развива своя ум, сърце и воля. От всеки човек, с когото се среща в живота, той се учи, получава нещо, защото всеки човек е специфична проява на Бога. Ученикът, чрез общение с всеки член, влиза във връзка с Божественото, което работи в него. Не само общението с хората го учи и възпитава, но общението с всички други неща: цветя, дървета, звезди, планини. И всичко, което гледа около себе си, действу­ва върху него, учи го, развива нови страни на неговото естество. Препятствията, мъчнотиите, които среща в живота си, укрепват неговата воля карат го да мисли, да разсъждава, за да намери начин, за да ги отстрани. Това значат думите: Великото Училище на Живота. Около Пентограма са написани няколко думи в кръг. Според окултната наука кръгът означава благоприятните условия, в които е поставено едно същество. Животът на човека, както е описан в Пентограма, е обиколен от този кръг и това показва, че при своето развитие, по пътя на съвършенството, човек е поставен в благоприятни условия. Божественият Промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувствува пръста на невидимия свят. Когато е в безизходно положение, идват му на помощ отгоре. Това е проявата на Божествения промисъл. Значи човек, в пътя на своя живот се ръководи от една любяща ръка. Това означава кръгът. А думите, които заграждат Пентограма в кръга са: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа." Ученикът, като се учи във Великото училище на живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентограма, пътеводна звезда в живота му става идеята, че в изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа. Това е крайния предел, крайния резултат от целия път, който извървява. Това е придобивката от целия извървян път. Това е венеца на неговите придобивки. Учителят в разговор каза: „Някои считат Пентограма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат. Пентограмът е извор на живот, извор на светлина. От Пентограма постепенно извира светлина и като лъчи се разпространява. Защо? - Защото Пентограмът не е обикновена фигура, а е построен по окултните закони. Окултните сили действат в него." Че действително е така се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава Пентограм на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи Гьоте е знаел, че окултни сили се крият в Пентограма. Това показва, че Гьоте владее окултни закони. Трептенията, които излизат от Пентограма са силни. Те действат благотворно върху човека, повдигат го, вливат сили в него. Обаче, ако в стаята има каране, лъжа, престъпления и пр., то понеже трептенията на Пентограма са дисхармонични с отрицателните трептения на тия прояви, става сблъскване между тия две противоположни трептения, а това действа разрушително и причинява нещастия. Затова опасно е в помещението, дето е Пентограма, хората да имат лоши мисли и чувства, да произнасят отрицателни думи и да вършат отрицателни постъпки. Пентограмът да е обърнат винаги с върха нагоре, дето са буквите „В" и „У". Ако се обърне с върха надолу, той има отрицателно действие, това може да има нежелателни последствия. Ще дадем един пример: В един провинциален град едно лице построило в своята външна стълба каменен парапет от ред Пентограми, обърнати с върха надолу. Това семейство съвсем пропадна, завърши катастрофално и трябваше да се изсели от града. Учителят е дал Пентограма на учениците си по две причини: В Пентограма нагледно и картинно е изложен пътят на ученика. Това, което е говорил Учителят в школата за ученика, чрез Пентограма има пред себе си изложен пътя на ученичеството. По този начин пътят на ученичеството става за него по-лесен и по-жив. Понеже Пентограмът е извор на Светлина, която се излъчва във всички посоки, той има благотворно влияние върху ученика. Значи Пентограмът може да съдейства на ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действат в него.

IV УРОК НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ КЛАСА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ (Присъствуваха всички, с изключение на Сотирка във Варна и Пенка в Стара Загора) Вън бе снежен ден, дълбок сняг и мъгливо. През времето когато Учителят ни говореше постепенно взе да се прояснява и към края вече изгря слънце, но все пак беше доста студено. Кратка молитва Да ви прочета 2-ра глава от Галатяном. Тази глава е малко тъмна заради вас, нали? Аз ще направя едно съпоста­вяне. Всеки един живот е така тъмен на човека, както тази глава. Сега, вие сте млади, нали. Често хората мислят за младите, че не знаят как да живеят. Някой път у вас се заражда желание да отидете да живеете в света, както светът живее - нашироко. - „Е, да се понаживеем малко!" Но туй живение в света и вънка от света, във вярата и вънка от вярата, аз го съпоставям в такова едно положение: Представете си, че стотина прасета все в кочина ги държат, но не в обикновени някакви кочини, но в тъй хубави кочини, дето ядат и ги гоят, оправенички са. А други стотина са в гората изоставени, ходят, ровят с муцуните си да си търсят хляба, бучкат тук там, изпосталели са, не са оправенички. Сега, в туй аз подразбирам съзнанието на хората. Тези два вида прасета ще имат две различни мнения. Едните ще кажат: „Ние в гората не ходим, нашият господар е отличен, хубаво сме облечени, нахранени, топло ни е, културни сме." Но, иде Коледа. Първата Коледа и те са я посрещали, но сега те не знаят, радват се. Хората казват: „Коледа иде!" И те се радват и скачат из двора, казват: „Коледа иде, ще има дръвчета, подаръци, това-онова", мислят, че и за тях ще има нещо хубаво. Децата се радват: „Коледа иде!" И малките прасенца и те скачат: „Коледа иде!" Много добре. Но, като дойде Коледа, квичене има тук, квичене там, докато всичките изчезнат. Остават само тези в гората. Та, когато някой казва: „Аз ще ида в света да се понаживея", туй е положението на онова прасе, което е там в кочината. Нищо повече! Човешката история не помни някой, който да е бил в света и в крайните резултати да го е постигнала някоя по-добра участ. Затова човек сега трябва да върне своята свобода. По-добре да е в гората. Аз ще ви обясня. Гората, това е между всичките хора. Човек в душата си трябва да има предвид всичките хора. Да живеем в гората, подразбирам да живеем с цялото човечество. А да живеем в кочината, подразбирам, това е само едно косвено разбиране на живота. Кочината е едно косвено живение между хората. Идете, ще видите, един е демократ, друг радославист, православен, католик и др. И такива дребни възгледи. То е кочина. Един ден направиш една малка погрешка, хайде, из кочината навънка те изхвърлят, изчислят те от партията. Сега, аз имам пред вид всичките човешки нареждания. Тия нареждания, които съществуват в света, те са хубави, но трябва да знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното. Човек не трябва да се противи на човешкото. Един закон трябва да спазвате: Никога човек не трябва да жертвува в себе си Божественото за човешкото. Дойде ли дотам, ще се противопоставите и ще кажете: „Човешкото трябва да отстъпи място на Божественото." Туй е закон. Сега, всички ще имате една опитност, която в света ще научите: Няма по- хубаво нещо в света от това, човек да бъде в общение с Бога. Сега, в тази смисъл аз взимам Бога тъй както душата Го разбира. Туй положение, туй разбиране вие ще го имате, може би веднъж, може би дваж, три, четири пъти, може би десет пъти в живота. Тази опитност ще я придобиете само тогава, когато ще минете през една голяма криза, когато ще мислите, че всичко за вас в света е свършено, че от всички сте изоставени. Когато останете сами в една бурна нощ, туй Божественото ще Го изпитате. То отнякъде ще изпъкне. Тогава ще видите една ръка, която ще ви похване и ще каже: „Не бойте се!" Туй Божественото се явява от невидимо. Само тогава ще познаете какво нещо е Божественото, когато никой няма да ви помогне и когато мислите, че всичко за вас е свършено. Тогава иде туй Божественото и душата казва: „Значи имало нещо по-съществено, отколкото съм предполагал." Та, когато някой път дойдете до тези моменти на отчаяние, трябва да знаете, че сте наблизо до тази красива опитност. Най-страшните опитности, най-страшните мъчнотии са само предговор на онази велика опитност, която душата може да придобие. Аз наричам тази опитност, да придобиете вярата на светлината. Сега, ще ви вметна две предложения,[1] те са следующите: Когато топлината идва, тя на живота помага, на здравите хора помага, но болните уволнява, праща ги на почивка. Няма защо болните да се мъчат. Сега, обратното: Когато студът в света идва, гниенето се спира, но същевременно се спира и растенето. Топлината увеличава болките, но увеличава и растенето. И тогава има един закон: Любовта разкрива доброто, но открива и злото. Тъй, показва доброто, но същевременно разкрива и злото. Обратния закон: Злото покрива омразата, но потъпква и доброто. Нали някой път искате някои ваш приятел да не ви разкрие някой ваш недъг, тъй да го скрие някъде. Може да го направи, ще го скрие, но ще потъпчи и доброто. А другият закон е, че онзи, който ви обича, винаги без да иска, той ще разкрие злото у вас. Сега, аз ще направя много ясна моята мисъл. Този самият закон за вас е много тъмен. Казвате: „Ама как тъй? Не може ли да бъде другояче?" Аз ще направя закона в една много мека форма. [Беседата е недовършена] 31 декември 1923 г. понеделник, 9.30 часа сутринта източната стая * Ще заключа с един разказ из древността на Египет. Действующето лице е Емелита. Раамезенфухи бил тогавашен адепт. Тогавашните астролози предсказали, че за благото на египетския син, трябвало да се ожени за някоя царска дъщеря от най-добродетелните и да се ожени за нея. След като се ожени, по начина, по изкуствата на черната магия да се извади сърцето й и да се посади то на мястото на неговия син. Туй е секрет. Това, обаче е трябвало да стане. И тази Мелита е която трябвало да стане жертва. Пращат сватове. Представете си, че тя трябвало да стане царица в Египет. Кой от вас за такова високо звание не би се съгласил. Да царува, но на тази царица мислят да й извадят сърцето и да го присадят на друго място. Какво струва човек без сърце. Обаче благодетеля Ама- хафу съобщава на тази Емелита следното: „Ти ще приемеш да станеш жена на Египетския цар, но ще ти покажа един начин как да избегнеш нещастието. Има една слугиня, която мяза точно на тебе. Ти ще положиш условия царския син да не се допира за една неделя до тебе. Ще й дадеш дрехите си и ти ще станеш слугиня на нейното място, а тя ще стане царица. Ще си промените ролите." Сега тук се ражда едно користолюбие. Ще кажете: „Тя трябва да стане жертва." Този велик Учител се решава да спаси и нея и сърцето на царската дъщеря. И действително, след нейната женитба, идва слугинята и казва: „Аз съм предназначена тук да бъда." Царицата й казва: „Ти ще вземеш всички тия накити, всичките ми дрехи, ще облечеш, ще те оставя на моето място, а пък аз ще взема твоето място." Тя се зарадвала... До Г-н Костадин Иларионов (запасен майор) За Учителя ул. Зеленка Търново Обични ми Учителю, От писмото Ти разбрах, че съм издържала изпита си. Колко се радвам! Но, няма да ида в кръчмата да се напия! През тези 40 дена много мислих и разбрах, че човек трябва да устоява на Божественото при каквито условия и да е поставен. И когато съм близо при Теб и когато съм далеч, аз трябва да бъда чиста, т.е. да се не занимавам с дребнавостите, които ограничават. Разбрах още, че животът не се крепи на материалните блага, а на вярата. Който има вяра, той е силен да носи и радости и скърби и богатство и бедност. Който няма вяра, всичко му тежи и го смущава. Разбрах също, че за да стъпя в положението на ученик, аз трябва да имам непоколебима вяра. Само този, който вярва и никога не се съмнява, може да учи. Тази сутрин разбрах и друго, че фактите нищо не доказват. Тяхното тълкувание зависи от това, в какво човек вярва, ако вярва в доброто, ще ги тълкува добре, ако вярва в злото, ще ги тълкува зле. Искаш от мен да бъда послушна. Ще бъда послушна, защото Истинността Ти ме уякчава, любовта ми към Теб ме подтиква и малкото мъдрост, която съм възприела от Теб ме озарява. Ти ме водиш, Учителю, в правия път, затова живота си полагам, за да ти бъда послушна. Твоя ученичка Марика 31. X. 1925 г. София --------------------------------------------------------------------------- [1]предложение (рус.) - остар. изречение

Жертва Жертвата казва на човека да живее за Бога - да приложи в живота си всички добродетели. Марика 28. X. 1923 г. София [ V. МЕСЕЦ ] О.К.Н.Д. Тема 15 Благоразумие Благоразумния човек е познал реалността и се държи за нея. Той живее съгласно със законите на природата. За да запази реалността той, някой път ще се качи на висок връх, други път ще слезе в долина, трети път ще пази мълчание. Той постъпва всякак в зависимост от вънкашните условия, но в себе си пази строго Божественото. За да се прояви човек като благоразумен, трябва непременно да има светлина и знание, да се движи из пътеката на Мъдростта. Марика 22. XI. 1923 г. София III група V5 Любов Добродетелта, която стои далеч от мен и върху която най-много би трябвало да работя, това е Любовта. В Любовта няма пристрастие, тя дълго търпи, в обидата намира добрата страна и я използва, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява. Аз не намерих в себе си тези качества. Може да направя добро само на тези, които обичам, на тези които ми са приятни. Правя разлика между хората, не съм в състояние да извлека добрата страна от една обида, а тя дълго време засяда дълбоко в душата. Любовта изисква жертви, а това правя спрямо известни хора. Такава една любов е егоистична. Предстои ми дълго работене върху нея . Марийка 22. XI. 1923 г. София НА МОЯТ УЧИТЕЛ В момента, когато аз намерих Човекът, Който носеше Високия Идеал, аз съзнах себе си като ученик, а Човека, Който носеше Великата Светлина на Чистота, Любов и Истина, аз нарекох: Мой Учител И тръгнах подире Му. Тук разбрах, че както семенцето изниква и расте под топлите слънчеви лъчи, тъй и ученикът расте и се развива в аурата на Учителя си. Вашата Илрах 22. XI. 1923 г. София Добродетел Тъй както от всички основни цветове, които като ги приведем в движение получаваме белия цвят, почти също и при всички основни добродетели, проявени, ще имаме добродетелта, а тя ще ги обгърне и ще ни даде добродетелния човек. За мене добродетелен човек е само онзи, който може да бъде носител на всичко Божествено, а това е любящия човек, мъдрия човек, справедливия човек и човека, който живее в истината. Той винаги носи един велик идеал в душата си, когото неотклонно следва. Тъй аз разбирам добродетелта. В работата си този месец имах доста сполучливи опити, имах и погрешки. Изисква се голяма осторожност, за да се издържи във всички случаи. 22. XI. 1923 г. [Без подпис] Правда Правдива ли съм аз? Туй, което днес мисля за правдиво, утре виждам, че далече не е такова. Значи аз още се движа към тоя строго установен закон, но нямам още тая чистота, при която в мене ще се прояви абсолютната правдивост. Като че всеки човек е обвит в една своя цветна атмосфера, през която гледа на нещата, тъй че те никога не идват до него в същинския си вид, а винаги боядисани от собствената му боя. А „Правда" предпоставя абсолютно безпристрастие. Цветана 22. XI. 1923г. За Истината В тази област из много малко имах възможност да работя и наблюдавам. Едно констатирах, че да говориш истината, то нейната светлина трябва да грее в твоята душа. Мъчно се понася изказана истина спрямо нас, когато съвестта е нечиста и умът помрачен и смутен и чувствата окаляни. Пред нейния лъч всичко се топи. Когато обаче умът е светъл и съвестта спокойна, Истината тогава допринася най-висшата наслада за душата. Тя завежда душата в една велика школа дето душата започва да проумява загадките на живота. 22. XI. 1923 г. София [Няма подпис] Мъдрост Два пъти мисли, после действува - така постъпва само умният, мъдрият човек. Никога не ще сбъркаме, никога не ще причиним дори и най-малката неприятност на околните, когато обмислим своята постъпка. „Обмисли и тогава действувай!" Този трябва да е нашия девиз. Да си мъдър, то значи да знаеш; да знаеш, значи да се поставиш в условия и да създадеш такива за развитие. Мъдрият човек се отличава с една велика вътрешна тишина. В душата си той има един ненарушим мир, който никой не е в състояние да го наруши. Само умният може да люби правилно, да се жертвува правилно и да живее правилно. 22. XI. 1923 г. [Няма подпис, би трябвало да е Невена] Чистота Чистотата е, която ще ни приближи към Бога, с нея ние ще се домогнем до истинското знание. Да знаеш, значи да бъдеш чист, само чистотата привлича душата и съединява я с Божествения Дух. Чистотата на сърцето и ума са необходими за растежа ми, но за това аз се боря с мислите си, разпределям ги, познавам ги, кои са егоистични и кои Божествени. Искам да обичам без да говоря за това. Желанието ми е да се науча. Василка Иванова 22. XI. 1923 г. София

[IV. МЕСЕЦ] III група IV 1 Добродетел Докато желая за себе си повече блага, отколкото за другите, не мога да бъда добродетелна. Ако аз съумея, за даден момент, да не оскърбя онзи, който ме е наранил или съм силна, да храня добри чувства към хората, които не ме обичат или някаква помощ като окажа някому, никога да не очаквам признателност - в тия неща се вижда самата Добродетел. Затуй мисля, че за да бъде човек добродетелен, не е нужно да е богат материално. Аз съм способна да бъда добродетелна само спрямо ония хора, които обичам. А за да бъда истински добродетелна, трябва да обикна всички поне колкото себе си. Значи: Любовта е основата на всички Добродетели. Цветка 22. 10. 1923 г. София IV2 Правда Под Правда аз разбирам да се проявя на всякъде, тъй както Господ изисква от мене. При проявата на Правдата спрямо мене, аз можах да схвана един важен факт, че Правдата действа в повечето случаи ръководена от закона на възмездието или разплатата. Наблюдавайки в моя живот аз съзирах навсякъде Божествената Правда да ме бие там дето съм нарушила нейните правила и закони и за стореното добро да ме възнаграждава най-щедро. За да мога да схвана гласа на Божествената Правда и стана проводник, да мога да я предам правилно, то аз трябва да имам светъл ум и топло сърце. Винаги когато съм била ядосана или с помрачени мисли и неблагородни чувства, аз съм постъпвала спрямо моите ближни неправедно и закона на Правдата ме е наказвал. В такъв случай, съзнавайки моята погрешка, аз се стремя да се отдръпна в себе си с молитва, за да се проясни моят ум и да се изпълни сърцето ми с най-благородни чувства. При такова едно съсредоточение аз винаги съзирах помощта на моя Господ и се стремях да поправя погрешката си, която ясно се очертаваше в моето съзнание, при светлината на Божествения лъч на Правдата. Сийка 22. 10. 1923 г. София IV3 Истина Това е онази Добродетел, която осмисля живота на човека, разкрива му нов мир, сближава хората, дава им възможност да се опознаят и да добият онази необятна свобода. Невенка 22. 10. 1923 г. София IV 4 Мъдрост За да може човек да разбере правилно живота и да има вярно схващане за нещата, необходимо е да познава тази добродетел. Мъдростта - това е онази добродетел, която хвърля необходимата светлина, за да даде възможност да се видят и разберат много неща, които биха останали затъмнени без нея. Първата стъпка към тази добродетел, това е знанието. Човек трябва всестранно да се развива, да добие обширни познания, за да има верните разбирания за живота и винаги да дава вярна преценка на нещата. Марийка 22. 10. 1923 г. София IV 5 Любовта За да обичаш, преди всичко трябва да си чист. Кой човек обича? Не е ли този, който носи най-красивото в душата си? Не е ли онзи, който е олицетворение на всички добродетели? Не е ли онзи, който познава великата хармония? Не е ли онзи най-после, който живее по Бога? Защото Любовта вън от Бога не съществува. А за да познаваме Любовта, да живеем в нея, трябва да носим този възвишен образ в душата си. Само една чиста, светла кристална душа може да люби. Нека не си правим илюзии, че ние с всичкия този багаж от мисли, чувства и желания, носен от векове, ще познаем Любовта. Допуснеш ли най-малката отрицателна мисъл за своя ближен, ти не можеш да го любиш. Любовта живее само с красивото и възвишеното, тя не се занимава с погрешките на другите. Чувствувам ли се там където отида свободна, чувствувам ли лекота, аз виждам Божествената Любов да се проявява. Стеснена ли съм, подтисната ли се чувствувам, там Любовта я няма. Където Любовта царува, тя внася една мекота, изпълня с нежност и топлота сърцето. Пенка 22. 10. 1923 г. София II група IX1 Жертва Да се пожертвува всичко низше, за да се придобие Висшия Живот. Всичко да се изостави настрана, дори и най-приятните всекидневни забави, за да дойде Истинското и Разумното. Що е жертва? Кой я иска? Иска я самият разумен принцип, който управлява Вселената. Но научи ме Ти, Господи, що е Истинска жертва. Олга Славчева 22.10.1923 г. IX2 Равновесие Да имаш Равновесие ще рече да се вълнуваш на повърхността, но вътре дълбоко да има един център, в който винаги да е спокойно. Всички промени, всички пертурбации, които претърпяваш да не изменят неговото спокойствие. Уравновесен е човек, който не се води нито само под давлението на своето сърце, нито на своя ум, а който служи и се ръководи от гласа на своята душа. Виктория 22.10.1923 г. София IX3 Свобода и простор Да е свободен човек, то значи да има възможност да се подвижи във всички посоки и навсякъде, както във физическия свят, така и в душевния и умственият. Нам ни спират физически пречки, спират ни душевни и умствени пречки. Умствени са заблужденията; сърдечните, това са връзките, които имаме, а физически, това са пречки, които имат основа в двата по-горни свята. За да бъдем свободни или по-право за да се освободим, ние трябва да имаме светлина, знание, това е, което освобождава човека. И този е пътя, по който ще се освободим. Казва Учителят: „Истината ще ви направи свободни." Защото целта на знанието е Истината. И като достигнем Истината, тя ще ни освободи. В процеса на добиване Истината, ние ще се освободим. Свободни хора няма. Нито ние сме свободни, още по-малко аз. Ние всички сме роби на едно или на друго. Ние относително сме свободни. Свободни сме в едно отношение, а в друго не сме. Целта е да се стремим към освобождаване, а това ще бъде като се стремим към Истината. А затова ще ни помогне знанието. Имах една връзка, която исках да премахна. Каквото и да направя, тя все ще изскочи пред мене. При всеки един въпрос като чели и тя се намисаше. Като река да вървя някъде, пък кракът ми като че ли е вързан и една крачка да направя, то ме тегли. И тук разбрах какво значи човек да не е свободен. Реша ли да направя нещо свободна, явява се тази връзка и те държи завързана. Уж аз тъй повидимому съм свободна, нищо не ме спира, а има някои връзки, които ми пречат. Лъжата е сянка, тъмнината и тя връзва. За свободния човек дълг няма, той го е надживял. За него няма „трябва". „Трябва", когато имаш връзки, когато нямаш връзки - когато си свободен - „не трябва". Еленка 22. 10. 1923 г. София IX4 Светлина и Знание Светлина и Знание е идеала наш. Той ще ни донесе благото в живота и ще издигне душите ни. Това го знам, но за да имам тази Светлина, трябва да ме озари Духът Божий и като просвети ума ми със знанието на Мъдростта, аз ще знам в дадения момент как да постъпвам с всички създания Божии, тъй да се обръщам, щото никоя душа да не се оскърби, нито да почувствува, че е отчуждена или е самотна от общото цяло на Единия, Който съединява всички в едно. А сега аз се измъчвам, когато не действувам тъй както светлината и знанието изискват. Съзнавам, че само светлината примирява всички мъчнотии в нас, а тя липсва от мене. Василка 22. 10. 1923 г. София IX5 Чистота [липсва текст] I група XIV 1 Щедрост. Жертва и добродетел Щедростта, това е в по-широк смисъл жертва. А жертва подразбира давана. Даването седи в това да може да даваш при всяко условие и на всяко време. А да дава може само този, който има. Щедростта се отнася за всички случаи, а не само за известни. Ето защо тя включва Любовта. Бедните и лошите не могат да дават. Добрият може да дава всякога, защото той носи със себе си богата душа - добрата душа. Ето връзката на Щедростта и с Добродетелта. Савка 22. 10 .1923 г. София XIV2 Великодушие Правда. От работата ми през този месец върху Правдата разбрах, че тя е една от първите Добродетели, която лежи в основата на човешкия живот. В Писанието е казано: „Търсете първо Божието царство и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи." Това значи, доде човек не се облече в дрехите на Правдата и не приложи нейния закон в живота, не може да върви в пътя на еволюцията, нито ще стигне пътя на блаженството. Правдата е строга и за да се приложи, човек трябва да притежава силен характер и развит разум. Равновесие: А за да има човек вътрешно равновесие - равновесие на ума, сърцето и волята, трябва да има един център, един идеал, към който да се стреми неговата душа. За да се поддържа туй равновесие, трябва голямо внимание и силен контрол над себе си, защото при най-малкото отклонение, то се нарушава. Великодушие: Велика душа има този, който нарасне до там, че да може да прощава и най-големите прегрешения без да се обижда. Елена X. Григорова 22. 10. 1923 г. София XIV Искреност и чистосърдечие Искрен и чистосърдечен може да бъде този, който е свободен от всички човешки връзки и има простор. А свобода и простор има само този, който е видял Истината. Искрен и чистосърдечен може да бъде този, който има пълна вяра в Бога и в ближния си. Искрен и чистосърдечен може да бъде този, който е възлюбил Господа Бога своего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух и е възлюбил ближния си както себе си. Щом се даде на ученика един изпит, то значи, че той може да го издържи, като има вяра в Бога и ближния. Проверих, че когато човек действа искрено и чистосърдечно по отношение на другите, всякога има резултат. Искрено да вярва на другите и чистосърдечен да бъде, нищо да не желае за себе си, ще се постигне резултат. Марика 22. 10. 1923 г. София XIV 4 Благоразумие Благоразумие, значи да си благ и разумен, още значи да владееш сърцето и ума си, т.е. героя и героинята. Едно нещо забелязвам, мили сестри, откакто съм започнала да работя върху добродетелите, ако не съм внимателна, бият ме. От опит научих това. Бяхме събрани наши хора и започнахме да говорим за възвишени работи и имахме хубави преживявания, но не се усетихме как се спуснахме надолу • да гледаме погрешките на другите, но с цел как да им помогнем. Но наместо да ги оправим тях почувствувахме се натоварени толкова много, че трябваше 1 -2 дена да страдаме и се чистим. Казах си: „Сотиро, ако беше блага и разумна, щеше да минеш без това, но затова пък спечели един урок и други път бъди ученичка и като такава работи над себе си със смирение и търпение." А там гдето прилагах същината на моето Благоразумие бивах радостна и славех Бога на Добродетелите. Приемете сестрински поздрави от Сотирка 19. 10. 1923 г. Варна XIV 5 Милосърдието Представиха ми се доста случаи, за да проявя това ценно качество. Някои изпълних много естествено, други сполучливо, като знаех, че това са случаи, дадени ми специално за работа, а трети пропуснах. Те бяха дошли тъкмо тогава, когато аз бях усилено заета с друга работа и ми се видя много естествено, че не можах да им се отзова - не разбрах тогаз, че това бяха щастливи пропуснати моменти за работа. Сега, т.е. после разбрах грешката си. Паша 22. 10. 1923 г. София

[III. МЕСЕЦ] III група III 1 Добродетелта Добродетелта се проявява по три начина. Първата проява е в даване на материална помощ на нуждающите се. Втората проява е в даване на добри съвети и упътвания. Най-съвършената проява на Добродетелта е духовната помощ, която изпращат светлите души със своите молитви за человечеството. Към тази висша проява на Добродетелта пристъпят само светлите души на всемирното Бяло Братство. Като основни техни качества са щедростта, милосърдието и жер­твата. Най-големите врагове на Добродетелта са омразата и завистта. За да бъде разумна Добродетелта, необходимо е да се ръководи от Мъдростта и стопля от Любовта. През този месец аз изпитах щедрата ръка на Господа, разтворена към мене със своите милости. Видях аз Божията Добродетел проявена към мене, но съм недоволна от това, което аз дадох на тази велика Божия Милост, защото беше много малко бедно. Сийка Динова 22. 09. 1923 г. София III 2 Правда Да бъдеш справедлив към себе си и околните - това ще рече, че си правдив човек, че притежавам тази Добродетел - Правда. Колко мъчно е да бъдеш абсолютно справедлив в своите постъпки в отношенията си с окръжающите - поне това мога да кажа за себе си. Невенка 22. 09. 1923 г. Банки - София Ill 3 Истината Истината дава Свобода, онази безгранична Свобода, в която човек може да извърши това, което Бог иска от него. Свободен е само разумният човек. Без Любов и Мъдрост Истината не може да се прояви. Истината изключва абсолютно всяка лъжа, тя е която осмисля целия ни живот и сближава душите. Единствено тя създава истински приятели, готови да се жертват един за друг. През този месец размишлявах повече върху тази добродетел - Истината. Марийка 22. 09. 1923 г. Банки - София III 4 Мъдрост Мъдростта според мене лежи в основата на всички Добродетели. Аз не мога да си представя Любовта без Мъдростта или жертвата без Мъдростта или пък Правдата. А обект на Мъдростта е Светлината. Ние не можем да имаме знание без Светлина. Преди няколко дена Учителят в общи черти ни даде образа на разумния човек. Сравних този образ със себе си и видях, че аз съм толкова далеч от него* Изживяла съм и то може би не напразно минути, когато ми се струваше, че всяка една моя дума, всяко едно мое желание и действие е толкова глупаво и глупаво. Не смея да направя нещо, на всяка крачка виждах все неразумни постъпките си. Каквото направя не на време ще го направя. Не смея да проговоря нито дума. Каквото да кажа, не на място ще го кажа. Струваше ми се, че очите на всички ми казваха: „Ти си глупава, глупава, много глупава. Не само това, но от всяко дърво, всяко клонче и всеки лист аз чувах тази дума: „глупава", „ти си много глупава". Тези преживявания, които имах този месец ме засегнаха много дълбоко- „Глупава, много глупава." Действително има минути в живота, когато може да почувствуваме, че сме такива каквито сме без прикритие. Божествената Мъдрост всеки може да постигне, тя не е непостижима, но необходима е тука преди всичко чистотата. Пенка 22. 09. 1923 г. София Ill 5 Любовта За да обичаме хората, трябва да виждаме само положителните им черти или може би хората, които обичаме у тях виждаме само доброто. Когато сме далеч от хората, по-лесно е да мислим добро за тях, но при сближението ще познаем, кои сме обичали истински, най-силно за техните недостатъци ние сме слепи. Когато съм [се] замисляла за материални неща, чувствам като че всички същества са мои врагове. За да обичам хората трябва напълно да съм проникната от мисълта, че всяка душа е сродна с моята и по произход всички са Божествени. Може да обичаме едно същество и през неговата душа като гледаме света, ще обичаме всички. Но това същество трябва да бъде тъй идеално, щото никога да не съзреш грешка у него; веднъж почнеш ли в ума си да критикуваш някого - ти не го обичаш. Така си обяснявам и думите на Учителя: „Може да Любим само Бога." Цветка 22. 09. 1923 г. София II ГРУПА VIII 1 Жертва Да ви кажа ли сестри? - Жертва що е - не можах да проумея. Жертвува само тоя, който има. Този месец аз имах възможност да гледам как другите жертват за мене, а аз не можах нищо да пожертвувам. Мислех често: понеже жертва само, който има или ако аз пожертвувам някое свое отрицателно качество - жертва ли е това? Мисля, че това е жертва за самата мене. Виктория 22. 09. 1923 г. София VIII2 За равновесието За да има човек равновесие, той трябва да има едно централно движение в себе си, около което да се координират всичките други движения. Човек с равновесие представлява слънчева система, която има своя посока на движение и в която движението на отделните планети е хармонично с общото движение на системата. Или такъв човек прилича на държава, в която всичките органи са подчинение на централното управление. Така както в една държава, за да има ред, трябва и най-малката обществена единица да се подчинява на централното управление, така и у човека, за да има равновесие, трябва всяко негово движение (в най- широк смисъл) да е в съгласие с централното. Кое е това централно движение? - Идеалът, който постоянно се вживява. Това е връзката ни с Бога. Всяка наша постъпка трябва да произтича от нашия идеал. Той е слънцето в системата. Ако ние имаме равновесие, не ще изпадаме под влиянието на когото и да било, защото чуждото влияние се състои в това, че ние се увличаме в движението на друг център. Човек с равновесие е силния човек. Има равновесие в едно състояние, което човек изживява, но то е променливо и не е такова, на което може да се разчита. Има и друго равновесие, което не се разрушава от смяната на състоянията. И трето равновесие, Божествено, което остава незасегаемо от никакво движение, достъпно за боговете. Първото е равновесие по форма, второто - по съдържание и третото - по смисъл. Еленка 22. 09. 1923 г. София VIII 3 Свобода и простор Дълбоко в душата си изпитвам тази Истина, която ще ни донесе простор и свобода, но жалко е, че тя не може още да се изповяда открито, защото ще нарани много сърца, т.е. ще ги освободи от тежки вериги, които от векове са оковани с хитростта на лъжата. Изобщо казано, човек за да носи простор и свобода в себе си и за да я даде на другите, тази свобода, той трябва да се издигне до това становище, че да не го засяга никоя отрицателна мисъл и да не го смущават противоречията в живота. А това ще стане само тогава, когато душата ми се слее в безграничната Любов на Бога. Василка 22. 09. 1923 г. София VIII 4 Знание и Светлина Много нещо научих този месец. И много знанието ми пречеше. Въвеждаше ме до много съмнения и противоречия. Но пък и много ми помогна знанието да разбирам по-иначе нещата. Противоречията са необходими за знанието на ученика. Необходимо е за ученика да мине една тъмнина, за да намери пътя на Светлината. Съмнението, противоречията и борбите това са тъмните пътеки на ученика. А само със Светлината той ще излезе из всичко това. Дафинка 22. 09. 1923 г. София VIII 5 Чистотата Чистотата е рожба на Любовта. Само който люби, може да има абсолютна чистота, тя седи в сърцето, защото то е трансформатора на нашите чувства и желания. Само онзи, който люби може да има добрата воля да работи над своите странствуващи мисли и да ги вкара в нормалния им път. „Без Любов, чистотата е невъзможна", казва Учителят. Щом си отиде Любовта, тогава идва нечистотата и започва падението. И пак Христос казва: „Дай ми сине сърцето си, ще ти дам ум Христов!" Значи, ако сърцето се изпълни с великата Любов и умът става интелигентен, способен за правилни разсъждения и умствен труд. Чистотата е първата Добродетел, която трябва да придобием. Олга Славчева 22. 09. 1923 г. София I ГРУПА XIII 1 Щедрост Добродетелта е израз на Бога у човека. Чрез добрите дела Бог се проявява и дава възможност на всеки един от нас да го види и познае. Както в Писанието е казано: „По делата ще ме познаете." Ето защо човек не трябва да се гордее с делата си, защото всичкото добро, което той прави, прави го онова Божествено начало, което живее в него. Бог чрез всеки един от нас върши туй, което му е нужно. Ние сме само оръдия, посредством които се върши от Него Неговото дело. Както земята се украсява с прекрасни растения, които тя произвежда, тъй се украсява чрез добрите си дела и този, в чиято душа живее Владиката на живота. Такъв човек може и готов е всеки момент да се самопожертвува. Защото само умният, благородният, високоинтелигентният човек - човек с интуиция може да се хвърли във водата, за да избави този, който се дави. Разумната жертва принадлежи на умния човек. Жертвата е в причинния свят. Само същество, което е в причинния свят има какво да жертва. Неговата кесия е пълна и всякога отворена. Под кесия разбирам неговото сърце. Той е щедър - не крие светлината. Дава във всички полета. Елена X. Григорова 22. 09. 1923 г. София XIII 2 Великодушие Не съм доволна от работата си. Не съм още в състояние да проявявам Великодушие. Марика 22. 09. 1923 г София XIII 3 Чистосърдечие и Искреност Любовта към Великото ме кара да бъда чистосърдечна към всички. В искреността намирам още страданието. Сотирка 22. 09. 1923 г. Варна XIII 4 Благоразумие Трябваше да работя върху Благоразумието. Рекох си: „Тебе пък приятелко ще те позная, като си позволя по-смела да бъда!" И станах по-смела: да помисля без ограничение, да почувствувам на воля и да си кажа, като пред себе си: „Тъй мисля, тъй чувствувам." Сгрешавах в тази си смелост, но разбрах малко повече от Благоразумието. Паша 22. 09. 1923 г. София XIII 5 Милосърдие Милосърдието предпоставя абсолютно чистосърдечие и искреност. На сила милосърдие не става. Само Любовта може да роди Милосърдието. Този месец приложих Милосърдието само в сърдечната област, в умственото поле и на физическото поле не можах - боях се от неискреност. Савка 22. 09. 1923 г. София

[II МЕСЕЦ] III ГРУПА II1 Добродетел Добродетел или добро дело - тъй разбирам аз Добродетелта. Да направиш добро дело, да помогнеш на нуждающия се, да облекчиш страданията на страда- ющия - това е проява на Добродетелта. Тя е силна, тя е чиста, не иска отплата. Велика е тази Добродетел: дава, но не иска! С любов дава тя. Даваш безвъзмез­дно, кому? - Когото обичаш, а Добродетелният човек не прави разлика, той пома­га с Любов на всичко живо. Добродетелта и Любовта са неразделни! През този месец имах да работя върху Добродетелта и Благоразумието. Благоразумието трябва да бъде спътник в делата ни, то е което контролира на­шите постъпки. Добродетелта не е чужда за мен, но констатирам със скръб, че аз съм добродетелна само към тези, към които питая известни чувства на симпатия. През изтеклия месец виках на помощ Благоразумието в своите постъпки, макар и късно понякога, което се отзоваваше на моя зов. Невенка 22. 08. 1923 г. София II 2 Правда Да имаш правда ще рече да бъдеш велик, справедлив съдия както към себе и, така си към околните. Всяка постъпка, всяка дума, трябва да бъде добре преценена да няма никакво съмнение и в основата да лежи винаги Истината. Много често, за да бъде човек справедлив по отношение на някого трябва да каже известна истина, която е неприятна на него, но затова пък, човек трябва да бъде благоразумен и да види по какъв начин трябва да се каже, за да не го наскърби. Притежавам ли аз тази добродетел? Това се вижда от резултатите на мо­ите постъпки и по отношенията ми към близките. Често съм наскърбявала, обиж­дала съм макар и не винаги с думи, но с моите обноски. Чувствувала съм се наскърбена, намирала съм, че не всякога са постъпвали към мене справедливо, а всичко това говори, че е далеч от мене онази велика добродетел - Правдата, която изисква пълна хармония, велико търпение, не нарушава вътрешния мир на човека, а му дава възможност да живее винаги в спокойствие и красота. Моето силно желание е да се абстрахирам от разни лични и егоистични чувства, които са най-голямата спънка да притежавам тази велика добродетел . Правдата. Този месец бях подложена на един голям изпит, който не ми даваше спокойствие и постоянно ме терзаеше. Трябваше да приложа Правдата на дело, да разреша всичко най-справедливо, за да намеря поне малкото спокойствие, макар, че този изпит не е още минал. Марийка 22. 08. 1923 г. София II 3 Истина Истината всеки един от нас трябва да носи в душата си; във всекиго тя трябва да живее, защото тя ще ни направи свободни. Но когато говорим Истина­та трябва да бъдем крайно внимателни. В много случаи ние трябва да премъл­чим, Истината не всеки може да понася. Когато говорим Истината, не трябва да произвеждаме смут в душата на този, комуто я говорим. Говориш ли Истината на своя брат, ти ще вложиш в нея всичката своя любов и мъдрост. Липсват ли, те резултатите ще бъдат обратни. Пенка 22.08.1923 г. София II 4 Мъдростта Най-трудното за мене е мъдро да постъпвам. Не е достатъчно само жела­ние, мъдрост така не се придобива. Източник на Мъдростта е Светлината. Невежеството ми причинява много страдания, то ме спъва. И аз ще кажа, както другите сестри, че когато имах за задача да работя върху Мъдростта, аз само можах да констатирам своята глу­пост. Но ако пък бяхме мъдри Бог не би ни изпратил в туй училище. Всеки ден от най-дребните неща можем да извлечем урок. Ако умът ни би бил зает само с полезни неща, то по-лесно бихме прилагали в живота си онази малка частица Мъдрост, която е в нас. Цветка 22.08.1923 г. София II 5 Любовта Любовта дава свобода. През този месец аз разбрах, че за да добия съвър­шена Любов, необходимо ми е абсолютна чистота в мислите и чувствата и Мъд­рост, която да я управлява. Сийка 22. 08. 1923 г. София II ГРУПА VII1 Жертвата Туй, което ние наричаме Жертва е естествена проява на човек, който оби­ча. Този, който обича е богат и той не може да не даде на този когото обича! Жертвата е даване и ние трябва да се учим на нея, защото тя лежи в основата на всяко общежитие. Жертвата е материална и духовна. В ежедневния живот ние имаме хиляди случаи, където може да проявим тази Добродетел. Всички живели в егоизма ние сме привикнали да искаме само от другите. А няма по-хубаво от това да можем да дадем, дето имат нужда от нашата помощ. Едно нещо трябва да се има пред вид при жертвата, че тя всякога да става в хармония с нашия вътрешен глас и така винаги ще бъде хармонична. Когото обичаш, за него жертваш всичко, но не чувствуваш, че правиш жер­тва, даже ти е приятно да дадеш всичко. Този, който обича, той жертва. Егоистът не познава закона на жертвата. Еленка 22. 08. 1923 г. София VII2 Равновесие Равновесието за мене от това становище е невъзможно. За да го приложи човек трябва да бъде много мъдър, умен и прозорлив, да схваща от вътре, къде трябва да мълчи и пази равновесие, за да не предизвика нещата и то от гледище­то на правдата. От опит на своя живот виждам, че някъде човек трябва само да мълчи, има моменти, когато човек в тях преживява най-радостни минути в душата си и тъкмо тогава ще дойде някоя сестра и ще ти проповядва морал, в себе си казвам, ако тя сега знае и има това схващане, ще ме остави, да си размишлявам сама, защото от вътре иде по-голямата светлина, отколкото от вън, но всичко е за полза, защото и аз същото правя на другите, като мисля, че ще принеса полза. Но сега, като изпитвам, казвам: че трябва да бъде човек съвършен, за да бъде полезен на земята. И може да бъде защото Учителят казва: „Да бъде човек съвършен е най-лесното нещо, защото ние сме създадени съвършени, но не се развиваме съвършено и оставаме недоразвити." Василка 22. 08. 1923 г. София VII 3 Свобода и Простор [Не е вписана тема] VII 4 Светлина и знание Светлина подразбира пробуждане на съзнанието, значи свещта се запаля, но ако тя свети само в една празна стая и никой не използва нейното благо, то тя напразно свети. Под светлината на тази свещ - пробуденото съзнание, умът сърцето и во­лята се самосъграждат в изящество, чистота, здравина и красота. Тогава идва знанието съградено от личният опит и лозето - душата дава своя плод. Светлината изяснява нещата и ги прави видими, но нужно е знание за по-нататъшна дейност на духа, а това се постига чрез усилен труд и непрестанни опити. Онзи, който има една опитност, той има знание по отношение на това, с което се е справил, но истинско, знание има този, който се учи от погрешките си и не ги повтаря вече. Олга Славчева 22. 08. 1923 г. София VII 5 Чистота Чистотата е основа на всички други Добродетели. Основата на всичко трябва да бъде чистотата. Без чистота не може да има никакъв напредък. Извор на нечистота е умът, няма по-ужасно нещо от един нечист ум, а и източник на най-голяма чистота е пак умът, няма по красиво нещо от един чист, светъл, кристален ум. От чистотата на мисълта зависи моя душевен мир, т.е. онова най-ценното, което човек пази в себе си - мира на своята душа. И аз виждам най-голяма мъч­нотия в областта на своята мисъл. Там мисля аз най-напред трябва да се внесе чистотата, а то е трудно, но се постига. С постоянна контрола, с постоянна работа чистотата се добива. Да живееш в чистота ще рече да имаш всички условия за растеж. Виктория 22. 08. 1923 г. София I ГРУПА XII 1 Щедрост Констатирах едно, че не съм още в състояние да проявявам щедрост. Не съм доволна от работата си. Марика 22.08.1923г. София XII 2 Великодушие Сотирка - (Варна) Кюстендил XII3 Чистосърдечие, Искреност От тази си работа ясно схванах двете положения в човека. Когато постъп­вах искрено, чистосърдечно, чувствувах се дете в живота, готова само да прие­мам и уча. Когато не постъпвах така виждах големеца в себе си взет в най-широ­ка смисъл, който всичко „знае и може", без в действителност да знае и може. Паша 22. 08. 1923 г. Русе XII 4 Върху Благоразумието Сега узнах, че Благоразумието не седи в доброто обмисляне, това всеки може, а в доброто и умното постъпване. Благоразумието се проявява в края на нещата, то е резултата. А аз този месец мислех повече за Благоразумието като идея или като мисъл, а не като действие, като работа. И мога да кажа само, че тръгнах да търся Благоразумието там, дето го няма. Савка 22. 08. 1023 г. София XII 5 Милосердие Любовта. Любовта е велика област, от която може да се почерпят грамад­ни знания. Каквото Знаем за света, знаем го само защото можем посредством Любовта да се пренасяме в другите същества и да живеем в техния живот. Хора­та с телата си са разделени и не могат да се разбират един други, но с Любовта те всички са съединени. И това е велико благо, което хвърля Светлина и дава възможност да съзнаем, че има едно духовно начало, което дава живот на всич­ко. Но за да разберем Любовта и я възприемем трябва ни знание от една страна и абсолютна чистота от друга. Чистота. Под Чистота разбирам да имаме мир в душата си, да държим винаги в равновесие ума, сърцето и волята, да не допуснем нито сянка от съмне­ние в ума, нито да смутим сърцето, нито да проявим леност, която парализира волята. Да имаме правилни отношения с Духа, който живее в нас, за да бъдем всякога във връзка с Бога. Трябва да се пазим чисти духовно, понеже има астрални духове, които ни дебнат и щом видят, че в нас има чиста водица, натрупват се, умиват се и ни оставят мърсотата. Затуй трябва да бъдем чисти и силни, за да преодолеем всичко, което се случи при нашето растене. За да бъдем чисти тряб­ва да се освободим от всяко съмнение, страх и егоизъм. Милосердието трябва да лежи в основата на всички Добродетели. То е от първа необходимост при закона на растенето. Докато тази Добродетел не се всели в сърцето и го обсеби никакво растене не може да има. Вътрешно Мило­сердие ни трябва, то се състои в това - да признаваме слабостите на другите и да прощаваме тяхните погрешки. Елена Х.Григорова 22.08.1923

[ПЪРВИ МЕСЕЦ] Трето петомесечие[1] III група Марийка Петкова -18 г., чиновничка Невенка Петкова 19 г., чиновничка Сийка Динова 1 [___ ]г., чиновничка Пенка Михайлова 1 [...] г., студентка по философия VII семестър Цветка Щилянова 1903г., свободна III група [Всички разработки са преписани с почерка на Савка.] I1 Добродетел През този месец аз имах да работя върху Добродетелта и Благоразумието. Преди всичко що разбирам под Добродетел: Да направиш някому добро, това не е достатъчно да се нарече Добродетел. Трябва да се види какви чувства са под­тикнали човека да го извърши. Често пъти някои хора правят добро, за да се прославят и да изпъкнат пред другите, а не от доброто желание да помогнат. Всяко добро дело трябва да бъде от полза както за околните, така да задоволи морално и самия човек. Тук е необходимо вече Благоразумието. То винаги ще контролира всички дела и постъпки на човека. Добродетелта е искрена, чиста, непринудена и не търси отплата. И днес, като седнах да направя един отчет за през целия месец дали и аз съм извършила нещо, което да нарека поне отчасти с думата Добродетел, трябваше за съжаление да констатирам факта, че това не ми се е отдало. Но изобщо дали аз обичам да правя добри дела - виждам, че това чувство не е чуждо за мен. Марийка 22. VII.1923 г. София I 2 Правда. Никога не съм чувствала такава пустота и такава празнота в душата си, както в онзи момент, в който започнах да работя върху Добродетелите. Аз бях в ужас, когато направих по-щателен анализ на себе си и не намерих нито една Божествена Добродетел. Нямаше на какво да се спра, освен фалш в мене и около мене, аз нищо друго не виждах. А това ми причиняваше страшна мъка. Разочарованието беше голямо. Правда като чели никъде не виждах, далечна и странна ми се виждаше тя. За Правда може да се говори само там, където има дълбоко съзнание. Правда може да съществува само при едно хармонично развитие на всички Добродете­ли. Пенка 22. VII. 1923 г. Русе I 3 Истината. Да казвам Истината у мен обикновено не идва от само себе си, винаги ми минаваше през ума и лъжата, която би могла да я замести и трябваше със съзнателно усилие на волята да заставям себе си да кажа самата истина. Но не винаги моето съзнание е бдяло - често лъжех. Освен това, след дълго наблюдаване себе си и другите, виждам, че лъжата се вмъква във всичко, не само в думите на човека, но дори във всяко негово движение. (Във всичко, което е неестествено) и в края заключих, че всяка излишна дума, всяко излишно действие, всеки ненужен жест са лъжливи. Ако човек би изхвърлил всичко излишно от себе си в своя живот - то би изхвърлил и лъжата. Цветка, 22. VII. 1923 г. Русе. I 4 Мъдростта. Този месец работих върху основната си Добродетел - Мъдростта и върху Благоразумието. От това, че Мъдростта ми се падна като основна Добродетел, разбрах, че именно в тази област ми липсва нещичко, което трябва да развия чрез четене, слушане, по-малко приказки, а повече вслушване в гласа на Бога, който говори от вътре на душата, като я озарява с Божествена Светлина и Мъд­рост и я направлява в мисли желания и действия мъдри. Мъдрост и Благоразумие вървят заедно. Тръгнахме си от Учителя (6. VII. петък) и тази мисъл ме поглъща изцяло: Как да бъда мъдра и благоразумна. Мис­ля, ако чета много книги, дали тия книги ще ми дадат нужната Мъдрост или пове­че трябва да се вслушам в гласа на Божествената Мъдрост отвътре и проявен[а] отвън чрез Учителя. Всички сестри, които вървяхме заедно, си говорехме така върху Добродетелите и изведнаж тъй или иначе всички ме оставиха и аз продъл­жих сама пътя си. На следния ден узнах, че те без да се обадят някому заминали за Русе и там ще правят комуна. У мен се яви силно негодувание: Защо скриха моите сестри това от мене, до последен час бяхме заедно. А още по-мъчно ми стана, че една моя най-близка сестра (Пенка) не ми се обади. Повиках Мъдрост­та на помощ, тя ме утеши. Но все пак аз бях още смутена, докато в неделя в беседата от Учителя аз съзрях отговор на моя смутен ум: „В Любовта ограниче­ние няма. Тя дава пълна свобода на любимото същество." Разбрах, че аз не бива да ограничавам с моята любов моите сестри, при това аз не знаех кои са причи­ните на тяхното потайно заминаване. Пожелах в душата си: „Лека им работа" и се успокоих. Сийка 22. VII. 1923 г. София I 5 Любовта Любов, това е идеала, към който се стреми всяка душа. Мисля за Любовта, но що е тя, как и кога се проявява? Пълен отговор намирам в 13 глава от Коринтяном. „...Ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а Любов нямам, нищо не съм; и ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите и ако предам тялото си на изгоряване, а Любов нямам, нищо не се ползувам; Любовта дълготърпи, благос­клонна е, на всичко се надее, всичко търпи..." Търся проява на тази велика, безгранична Любов у себе си, но не намирам. Любовта е жертва, жертвата е проява на Любовта. Не съм се жертвала аз, жертвата е чужда за мен. От жертвата започват страданията - израз на великата Любов. А само чрез Благоразумието можем да преодолеем страданията. Любовта е факел, който осветлява пътя ни, по който вървим. Невенка 22. VII. 1923 г. София II ГРУПА VI1 Жертвата Жертва, подразбирам пълно себеотричане от всяка собственост. Да виждаш, да знаеш, че ти можеш да се ползуваш духовно и материално, но да се помириш и отдадеш на ближния си и в замяна на това да приемеш всички поругания и обиди, и то без роптание. Мисля това ще постигна само с Божествената Любов. Василка 22. VII. 1923 г. София VI 2 Равновесие [Темата не е вписана.] VI 3 Свобода и простор Свободата е естественото и хармонично състояние на Духа. Свободен трябва да бъде Духът и никое външно или вътрешно влияние не трябва да ограничава неговото движение. Той трябва широко да разпери крилете на своя полет - изпълнител на Божията воля. Свобода подразбира умствена, сърдечна и волева. Първо, умът трябва да бъде свободен от отрицателни мисли, сърцето - от отрицателни чувства и волята- от отрицателни действия. Духът не трябва да приема върху си ничие ограничение, освен, ако е сам да се ограничи с помощта на Белите Братя, за да претърпи изпитание или да изпълни някоя трудна задача, но Той, свързан с Бога, е пак свободен. Духът може да го угнетяваме ежеминутно. Всички противо божествени постъпки, го правят да страда и да бави своето широко проявление. Духът е свободен да слезе при познанието на известни неща, или да се повдигне при изучаването на нова област. Той е работникът на цялата нива в човешкото естество. Той е сеяча на доброто в нашите души; Той е който изговаря благите думи на утешение или насърчение. Той, Духът е свободния у нас, а всичко друго може да се поддаде у нас на външно влияние. Той е пазителя и Учителя на нашия ум, сърце и воля. Известна проява на ума или сърцето, ние понякога погрешно ги схващаме като действие на Духа и така угнетяваме често пъти околните си. В свободата на Духа има пълна хармония, както за личността, негова поданица, така и за средата, в която се движим. „Намерете Истината, казва Христос и тя ще ви направи свободни." Следователно, за да бъдем свободни, трябва да се научим що е Истина, а Истината, казва Учителят е Проявената Любов. Олга Славчева 22. VII. 1923 г. Н. Загора VI 4 Светлина и знание Да имаш Светлина, то значи да виждаш своя път, т.е. да не се спъваш от нищо. Да знаеш, ще рече да можеш да се справяш и да разбираш противоречията, с които се сблъскваш в своя път. Виктория 22. VII. 1923 г. Русе VI 5 Чистотата Ето до какви мисли дойдох като размишлявах и работех върху чистотата. Във всичко туй, което ние наричаме чисто и нечисто, има голямо разнообразие. За едни едно е чисто, за други съвсем друго. Всички имат стремеж към чистотата, но съдържанието, което се влага е различно. Зависи от развитието на човека. Дойдох до следната мисъл. Нечисто е онова, което човек е извършил или в което ако живее, още ще бъде спънка за неговия растеж. А чисто е онова, до което човек още не е достигнал, до което още не се е домогнал. И всякога така ще бъде докато има развитие. Чист човек е онзи, който се стреми да вживее своя идеал - туй, към което се стреми. Аз не говоря за абсолютна чистота, тя е цел. Чисто е това, което е пред нас, към което се стремим - идеалът. А онова, което сме надживели е нечисто. Ако искаме да имаме чист живот, трябва да вживеем своя идеал. Учителят ни каза: „Вложи чистотата в сърцето си, и Любовта ще дойде." Разбирам: Вложи своя идеал в сърцето си, заживей с него, така ще създадеш условие да дойде Любовта. Само така ще може тя да се прояви. Еленка 22. VII. 1923 г. София I ГРУПА XI 1 Щедрост Върху тази добродетел имаше да работи Сотирка, тя е във Варна и няма известие от нея. Когато получа работата й, допълнително ще я впиша в тетрадката. [Бележката е от Савка] 9. XI. XI2 Великодушие През този месец душата ми бе повече в тиха почивка, във вътрешна, скрита работа. Живях повечко в мир, затова изпитвах едно по-голямо разширение и можах да дам и за другите около мен. Проявих по-голямо от обикновеному великодушие. Старах се да видя Великодушието. То е грамадно, но аз зърнах само крайчеца на малкия му пръст. При всяка нанесена ми обида поглеждах този малък пръст и лесно прощавах. Паша 22.VII. 1923 г. Русе XI Искреност и Чистосърдечие През този месец работех върху тези добродетели във връзка с Истината, Свобода - простор и Благоразумието. „Ученикът не може да лъже", казва Учителят. През този месец понякога се явяваше у мен желанието да излъжа, но на момента се сещах и веднага или казвах истината или замълчавах, ако не можех да я кажа. Благоразумието, взима голямо участие в добродетелта Истина. То казва кога известна истина трябва да се каже, как трябва да се каже и кога не трябва да се каже. Защото, че зная истината, това не значи, че трябва да я кажа. Когато обикнах Истината, аз пожелах да работя за нея. Свобода: В тази работа аз научих още една дума, която до тогава беше празна за мен. Сега разбрах, че и Свободата е добродетел, понеже тя иде от Истината. Човекът на Истината е човек на свободата. Този месец, навсякъде където можах, от сърце прилагах свободата, защото самата аз намирам нещо много велико в това да бъде човек свободен, морално свободен. Ние не бива да се ограничаваме, защото всяко ограничение вреди на искреността. Благоразумието при свободата е да се запази моралната мярка на свободата. Свободата да бъде нещо свещено, а не разпуснатост. Всяко свещено чувство трябва да живее и расте в свободата. В последната си работа през този месец намерих още доста голямо затруднение. Чистосърдечие: Чистосърдечието го разбирам като искреност, спрямо себе си, спрямо душата си. Тук още се опитвах да се лъжа, много неща скривах пред себе си и трябваше с голямо усилие и силни преживявания да си призная някои неща. Винаги показвах нещата пред себе си по-меки и по-добри отколкото са те. Но след големи борби в себе си, аз правех изповед пред душата си. Когато забелязвах някое особено състояние на скръб у себе си, аз си казвах, че не зная коя е причината или я търсех от вънка, но не и вътре от страх да не се провиня в нещо. Борех се и накрай намирах погрешката отвътре и смело я изнасях пред себе си. Тогава бях доволна. Искреността прилагах повечето по отношение на околните. Но трябва да призная, че тази искреност не беше естествена на ме­не. Само искреният човек може да притежава Истината. Тук Благоразумието беше самата Истина. Тя ме подтикваше към чистосърдечие и искреност. Савка 22. VII. 1923 г. София XI 4 Благоразумие Мъдрост: Мъдростта е велик Божествен извор, от който непрекъснато блика Светлина, Знание и Благоразумие. Тя осветлява и посочва пътя, който води към Истината. Пътят за усвояване на Божествената Мъдрост е страданието. Светлина: Светлината това е онзи велик, размен, Божествен свят. Светлината носи живот в себе си. Дето има Любов - има светлина. Светлината прави човека свободен. А под думата свобода се разбира пълна Божествена хармония в мисли и желания. Човек, който живее в светлината е като плодно дърво, което расте на добра почва, при бистро поточе - в него всички плодове узряват. У такъв човек всякога има знание, благоразумие в мисли и действия, той е мек, отстъпчив и всякога прощава. Знание: Истинското знание е да познаем Господа. Той е най-великата наука в света. Божественото знание се добива само чрез закона на Любовта, на която обект е Истината. Така добитото знание остава като скъпоценен камък, който никога и от нищо не се разваля. Човек, у когото е проникнало Божественото знание е добър, интелигентен, благоразумен, смирен. Благоразумието е едно от най-отличителните качества, което дава израз на всяка добродетел. Каквото и да предприеме човек да направи и в каквото и да се прояви, трябва да бъде благоразумен. Благоразумният човек мълчи, внимава, в постъпките си и има знание. Той винаги предвижда злото и взима мерки. Необходимо е за нас като ученици, за да живеем един добър живот, да имаме Благоразумие в мисли, в желания и в дела. Елена Х. Григорова 22. VII. 1923 г. София XI 5 Милосърдието Милосърден може да бъде само безкористният човек. А безкористен е този, който е влязъл в закона на Божествената Любов. Марика 22. VII. 1923 г. Русе --------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] списък на листче, приложено към този месец

ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ[1] [ ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА ! ] петък, 6 часа сутринта (Присъствувахме 13: Паша, Савка, Еленка, Марийка, Дафинка, Виктория, Пенка, Цветка, Олга, Василка, Невенка, Марийка, Сийка, Сотирка - във Варна, а сестра X. Григорова не се яви.) Няма Истина като Божията Истина. Само Божията Истина е Истина. Ще ви прочета няколко стиха от 15 глава на Марка, от 6 стих до края. Аз ви чета тези стихове, за да ви покажа, че животът може да бъде разумен и неразумен. Разумният и неразумният живот се различават по следующите белези: В неразумното всичко е без план, всичко е необмислено, а в разумното всичко е с план, всичко е обмислено. В неразумното всякога има разрушение и гниене, то е място на вечно недоволство, а разумното се отличава с растене, живот. Тогава ще ви приложа тия три думи на български: чистосърдечие, искреност и откровеност. Чистосърдечието изключва всякакво гниене, значи в душата ви да няма никаква материя, която гние. Туй значи човек, който е чистосърдечен, че той живее в себе си. Туй разбирам чистосърдечие - без гниене, без развала. Думата „искреност“ аз я замествам с правилния процес на растене без изсъхване. Да бъде човек искрен, значи да расте правилно, без да изсъхва. „Откровен“ замествам с думата, значи да има достатъчно светлина, влага, да може да расте. „Отворен“ значи „откровен“. Тъй щото, когато аз говоря някой път и ви казвам да бъдете чистосърдечни, то значи да няма гниющи вещества. Казвам някому да бъде искрен, то значи да расте, без да изсъхва. Като казвам някому да бъде откровен, то значи да има достатъчно светлина, влага, за да расте. Следователно, да бъда ясен в думите. Много пъти питате, какво искам да кажа с думите „чистосърдечие“, „искреност“, „откровеност“. Този живот, в който сте тръгнали, трябва да имате ясна представа за него. Ясна представа аз не разбирам такава, за каквато учите в университета. Не, пътят, по който вървите, цялата местност трябва да бъде добре очертана пред вас. При това и други трябва да са минавали пред вас, трябва да имате всичките сведения. Сега, вие влизате да изучавате не живота на сърцето, не живота на ума, защото с тези работи вие сте запознати, а влизате да изучите живота на душата. Туй трябва да го знаете, че аз не засягам там вашия живот на сърцето, нито на ума ви, няма да засягам тия ваши области, там вие сте работили, вие сте специалисти. Какъв живот има в сърцето ви, това го знаете, какъв живот има в ума ви и това го знаете, а какво има във вашата душа, това тепърва трябва да го учите. Новият живот е живот в душата. За да извървите този път, трябва да ме слушате, защото това е една нова присадка. Ако аз искам да присадя този новия живот, а вие го бутате, ще го развалите. Ако аз присадя нещо, а вие 10 пъти на ден го бутате и развързвате, няма защо да си губим времето. Сега, запример, у вас може да се зароди едно желание, дали тази нова присадка ще даде такива плодове, каквито са дали вашите сърца и умове. [Тъй ще си зададете въпроса] дали вашата присадка може да ви направи щастливи. Аз ви питам: Вашето сърце и вашият ум направили ли са ви щастливи? И вие сте още млади и колко пъти досега сте плакали? Може би хиляди пъти най-малко сте плакали. Слушайте, вашият ум някога дал ли ви е туй спокойствие? Е, пък може да намерите някои ваши другарки и тях да попитате. И да искате, умът не може да даде спокойствие на човека. Сърцето и то да иска, и то не може да даде спокойствие на човека. Сега, аз по аналогия ще ви дам едно сравнение, защо не могат. Нали вие имате един закон във физиката, според който можете ли да изкарате вода на по-високо место, отколкото е самият извор? Не. Значи, може да изкарате вода само дотам, докъдето е изворът. Е, добре, ако умът и сърцето, това са по-ниските извори, как може да изкарате водата по-високо? Как мислите да изкарате тия извори горе в душевния свят? Но вие ще кажете: „Ние имаме начини, приспособления, чрез парни машини.“ Добре, ами ако този извор е толкова висок, че всичките тръби на инсталацията ще се разпукат и нямате достатъчно тръби, в които може да изкарате водата горе, в душевния свят? От сърцето водата никога не може да се изкара в душата. Сега ще дойдем научно да обясним: Това нещо не може да стане, понеже съставът на материята в душевния свят е съвсем друг. И ако вие, да кажем, внесете тези сокове на сърцето в душевния свят, ще станат най-големите експлозии. (Една от сестрите: „От безумие това можем да го сторим.“) Не от безумие, а от любов. Туй все любовта върши. Всичките глупави работи хората ги вършат все от любов. Глупостта е проявена любов. Една майка без да разбира, може да нахрани детето си от любов и да го намери мъртво. Тук, преди година, една майка дала на малкото си бебенце малко ябълка. То си откъснало по-голямо парченце и после цял един въпрос, писка, реве. Казвам: „Ще му дадете очистително, за да изхвърли тази материя от стомаха си.“ И тогава престава да плаче. Сега мнозина запитват: „Защо именно тази материя, която е вътре в умствения свят и в сърцето, да не може да влезе в душата?“ Може, но питам: Ако вие вземете малко прашец в ръката си, може ли да го държите? Можете, ще ви бъде приятно, но ако този малък прашец влезе в окото ви, може ли да го държите? - Не, ще ви дразни. Защо? - Защото окото е по-чувствително. Тъй щото душата е толкова чувствителна, че тази груба материя на ума и сърцето ще я дразнят. Затуй ви казвам, че ние изискваме, когато влезете в душевния свят, вие трябва да бъдете чисти, защото щом не сте чисти, ще носите прах и тям подобни, ще причините страдания на мнозина, а най-първо на себе си. Най-много вие ще плачете, ако не се съобразявате. Такъв е законът. Туй е сега тъй наречената философска страна, от части философската страна на въпроса. Сега, думата е, че всяка една мисъл трябва да си има свое приложение. Под думата „мисъл“ аз разбирам Божествена мисъл и всяка една такава мисъл трябва да си има или по-право си има свое Божествено приложение. По това се отличават Божествените мисли от човешките. Ще ви определя пак разликата в какво седи. Божествените мисли имат навсякъде приложение, а човешките мисли не могат навсякъде да се приложат. Туй, което е Божествено, навсякъде можете да го приложите и всякога дава добри резултати без изключение, когато в човешките мисли не е така. Друго, Божествените мисли никога не губят своята стойност, колкото минава времето, толкова повече се увеличава тяхната стойност. А при човешките мисли не е така, обратно е там. Колкото повече минава времето, толкова повече те губят своята стойност. Тъй щото да имате една ясна представа: Божественото не губи, човешкото губи. Законът е верен и за Божествените мисли и за Божествените идеи. Аз замествам тука Божествените идеи с Божествените чувствувания. Защото, по някой път, вие казвате: „Аз чувствувам разположение и неразположение.“ В Божествения свят не може да имаш неразположение. В Бога неразположение, такова състояние няма, когато един човек може да бъде разположен и неразположен. Да ви изясня идеята сега. У човека има гняв и когато човек се разгневи, той иска туй което е направил, да го унищожи. Разгневи се, вземе едно шише, хвърли го, строши го, или удари едно дърво, отсече го, разгневил се е. Той руши, не създава. Когато у Бога се яви туй състояние, когато Бог се разгневи, Той всякога има за цел да премахне лошото, да насади някое добро. Да създаде нещо друго - това се разбира когато Господ се разгневи на някого, Той ще го тури в огъня, иска да го пречисти, да го поправи, когато у човека не е така. Е, тогава туй състояние у Бога, как ще го наречете? Първоначално ще го наречете гняв, а в последствие, в края, при придобитите резултати, ще го наречете Любов. У хората има друга една тактика: когато човек иска да те измъчи или да те набие, а пък се усеща по-слаб от теб, той ще си послужи с хитрини, ще те нагости първо, щете почерпи с винце, с туй - онуй, и ти мислиш, че ти е приятел, но щом те свърже хубаво, той ще вземе тоягата, ще те набие хубаво и ще каже: „Да знаеш!“ Това е човешкото. Най-първо благите думи, а после, отзад тоягата. Тия неща ги знаете, вие сте майстори, живели сте с тях. Всички ги знаете. Като се съберете за първи път двама, които не се познавате, много сладки думи си говорите, но щом се опознаете, дървото започва, започвате с тоягите, почвате да се налагате, а то е свързване. Одумването аз го наричам тояги и вързване, а индусите го наричат карма, свързани са хората с кармата си. Е, тогава следующата мисъл: Могат ли да се прекарат соковете от душата в сърцето? - Могат. Може да запитате: „Защо трябва да се занимаваме с душевния свят?“ Понеже вашият свят, светът на сърцето и ума е обеднял, необходимо е сега да се прекарат соковете на душата в сърцето и ума, за да могат тия светове да се подигнат или тъй да се каже, на човешки език, да се облагороди сърцето и ума. Сега, ние не застъпваме въпроса, да се развива сърцето и ума, но като прекараме соковете на душата в сърцето и ума, строим и подигаме. Всеки от вас строи своя сърдечен и умствен свят. Това се подразбира да се развие умът и да се облагороди сърцето. Сега, вие наричате този клас -“Клас на Добродетелите“. Отлично, вие така го наричате. Но знаете ли, какво значи Добродетел? В тази смисъл, в която аз съм употребявал, значи клас, в който се дава най-добрия, най-великия, най-възвишения метод за облагородяване на човека, най-добрия, най-лесния, без много разноски, но в този клас на добродетелите, който не работи, той завинаги си остава прост и ще ви кажа защо именно хората остават прости. Има методи вътре в света, които са грандиозни. Да кажем някой човек започне едно предприятие, влага един капитал от 10 000 000 лева, дават реклами, обявления, всички продават, но след 10 години всичко изяждат, остава 1 000 000 дефицит отгоре. Туй е великото предприятие, че като са изяли 10-те милиона, оставят един милион дълг отгоре. В края никакъв резултат. Сега, вторият метод за развиване на добродетелите е: ще те накарат да посадиш 10-ина дръвчета ябълки, круши, сливи. Казваш: „С такива работи не се занимавам.“ Насадите ги, обаче представете си, че тия дръвчета след 5-6 години ви дадат по стотина килограма ябълки, круши или от другите дръвчета. Те правят 10 дръвчета по 100 килограма -1000 килограма. Всеки килограм по 10 лева правят 10 000 лева. На седмата, на осмата година се увеличава плодът, увеличава се приходът. Питам сега: Кой е спечелил? Не само това, но вашият капитал се увеличава, понеже тези семки, като ги сеете, може да разпространите разсадника си. Това нищо няма да ви костува, понеже земята и светлината има достатъчно енергия да храни тия семенца. Тъй щото, в Божествения свят работите са по- лесни. Защо са по-лесни? Ти ще боднеш семенцето в земята, ще го прекопаеш и то ще даде своя плод. А в човешкия свят не е така. В човешкия свят тази работа е 100 пъти по-мъчна, отколкото в Божествения. И тъй, мнозина, които са влезли сега в духовния свят, те са влезли да изучават духовния свят с човешки методи и вследствие на това трудности има, те са трудни. По човешки вие не можете да изучавате духовния свят. Всички, които са влезли в духовния свят с човешки методи, все са фалирали, без разлика, няма никакво изключение. Затуй в Божествения свят, в света на душата, ще имате Божествени методи, никакви човешки методи, ни помен от тях не трябва да има. Божествени методи - нищо повече! - „Ама този тъй казал, онзи тъй казал, ние у дома тъй правим“ Е, у дома как правите вие? Хубаво, нека съвременните химици да направят едно яйце или круша или ябълка, да изкарат тези сокове от тях и нека ги сравнят с естествените. Вземете тези сокове от растенията и плодовете, които изкуствено правите и ги сравнете със соковете на естествените. Запример, често правят и изкуствено мляко, но онези, който го ядат, всякога имат диария. Онова мляко, което получават направо от кравите, има нещо, което в изкуственото липсва. Туй, което природата влага, човек по изкуствен начин не може да го вложи. Запример, щом влезете в света на душата вие не можете да влезете с вашето съмнение. Щом влезете в света на душата, съмнението е абсолютно изключено. С него вие не може да припарите там. Като влезете там със съмнение, ще стане експлозия и вие ще бъдете първи, които ще пострадате. От бомбата всичките твърди части са изхвърлени, остава само долната част на топа. В Божествения свят като стане експлозия, всички части попадат в сърцето и тогава имаме едно счупено сърце. Всеки, който се е опитал да влезе със съмнение в Божествения свят, със своите стари мисли и желания, той е проверил това. Така е за всички, без изключение. Туй е сега за разяснение. Ще кажете: „Ако и ние влезем така...“ С кои стават тия експлозии? Някои маги, които са се занимавали дълго време и са рекли да влязат в Божествения свят, с тях е ставало. Тези експлозии стават с най-учените, които са употребили най-големите хитрини на своята мъдрост. Те са претърпяли това, а с простите хора това не става. Вие още не сте бомби. Когато човек е живял дълго време, чрез своите човешки познания е набрал тези експлозиви в себе си, вътре в себе си ги е поел и влиза с тях в света на душата. Там тези енергии се развиват и правят тези експлозии. Сега, да ви обясня моята мисъл. Може да ви се вижда малко странно, защо е тъй. Представете си, че вие имате 100-ина яйца и сте ги взели, като яйца на малки птиченца, но те се указали яйца на някоя усойница, на някоя кобра. Вземете ги в една кутийка и всеки ден разправяте на другарката си за тях. Но представете си, че някой ден вие влезете в света на душата и оставите вашата кутия да я напече Слънцето. Питам: След известно време какво ще спечелите? Яйцата ще се превърнат на змийчета и след като се измътят тия змийчета, вие ще бъдете първата жертва, нищо повече. Те ще искат да се наядат, да се нахранят, а в света на душата за тях няма никаква храна и те ще се качат първо на вас. Те са вашите деца и ще кажат: „Ти ни роди, дай ни да ядем.“ И вие ще умрете, нищо повече. Змийчетата, това са вашите деца, вашите благородни идейни мисли, гениални мисли! Те, тук на земята, като яйца са хубави, като яйца не са опасни, хубави настроения, но като им дадеш някоя мисъл, като им дадеш живот, тогава тези елементи, аз ги наричам експлозиви. Защото отровата на змията тя е създадена като едно оръжие да може да убива по-скоро своята жертва, за да може да се ползува. И лошите хора, това са все същите навици на змията. Злото е една отрова, чрез която някой иска да те отрови, за да използува туй благо, което ти притежаваш, за себе си. Затуй всякога се препоръчва чистотата. Вие ще влезете в света на душата чисти. Значи, почвата ще носите със себе си. Щом влезете там, жителите на този свят са толкова добри, те ще ви дадат семена, колкото искате. Вие ще посадите семената във вашата почва и животът ви ще бъде обновен. Като израснат тия семенца, ще опитате техния живот. А носите ли вашите яйца и влезете ли с тях, щом се измътят там, ще се върнете. Измътването на тези яйца там е престъпление. Докато ги носите, не ви хващат в престъпление, вие сте свободни, но щом се измътят змийчетата в душевния свят, по същия закон вие ще се върнете назад. Да не носите тия семенца в света на душата. [Тази кутийка няма да я подлагате на светлината. Ще направите един колет и ще пишете: До моите роднини, света на сърцето и света на ума. Там може да растат, понеже в света на сърцето и в света на ума има храна за тях.] Законът е верен. Щом човек влезе в духовния свят, той става по-добър, но и по-лош става, защото условията там са такива. Ако в една добра почва посееш доброто, то расте, но ако там попадне един трън и той расте. И лошото и хубавото растат. Тогава растенето е добро за онези идеи, на които соковете няма да бъдат за ваша полза. Но змията ще расте за себе си, на ваша сметка. Вие ще плащате, но благото е нейно. Тя за себе си расте, за себе си се развива. Но, в какво може да впрегнете една змия, каква полза може да й принесете? Е, хубаво, както впрягат хората сега бубите на работа. Значи и една змия и тя след като си направи своя пашкул, ще я умъртвят и тогава ще се постараят да отвият по обратен начин нейните нишки. В туй отношение взимат бубата като една предачка. Значи змиите в туй отношение са емблема, представят формите на мисълта. Значи може да употребите една форма на змията. Запример някой път я употребяват наместо котка, има змии, които седат при децата. В къщи употребете змията като котка, тя ще изтребва мишките. Тя е по-голям майстор от котката. Има миши дупки, тя изгонва всичките мишки. Котката трябва да пази отвън стратегия, а змията влиза и излиза свободно. Е, в какво седи злото? Например, зайци, мишки, в какво седи тяхното зло? Запример мишката, ако влезе в един сандък, тя ще изяде всичките дрехи. Защо? По причина на това, че предните им зъби растат много. Затуй мишките трябва да гризат дървета и всичко друго, за да се спъва растенето на техните зъби. Затуй те са постоянни гризачи, зъбите им растат чрезмерно усилено. С това аз искам само да ви покажа целесъобразността, да видите, че вътре в природата съществува една целесъобразност, че всяко нещо трябва да бъде на своето място. Вие не трябва да правите една размяна, да смесвате сърдечния си живот с душевния или мисловния с душевния, да размествате местата на тия проявления. Тогава няма да имате една представа за онзи вървеж, за онова развитие, което става в духа ви. Някои, които са влезли да изучават духовния свят, почват да се оплакват: „От как сме влезли, сме станали по-лоши.“ По-лоши са станали, понеже не са взели прави методи. Прави методи трябва. Сега, ето къде седи малката опасност: да допуснем, че вие имате една малка вадичка. Децата си правят такива малки вадички и на тях поставят малки колелца, воденички, които хубаво се въртят. Ако обаче тази малката струя я пуснете на едно голямо воденично колело, ще окаже ли влияние? - Няма. Целият труд ще отиде напразно. Е, да кажем, че вие имате една машина с малка пара и друга една машина, по-голяма, при друг акумулатор. Значи, първата изгубва своята сила. Сега, ако вашата физическа сила я прекарате в духовния свят, туй колело на вашата душа няма да се помръдне и тогава всичкият ви труд ще отиде напразно. Затуй ние казваме: „Божественото у човека с човешки усилия не става.“ Понеже сте в един уреден свят, вие ще идете на станцията, купувате си билет, плащате си го и като удари звънеца, ще влезете в първа или втора класа на трена и няма да го тикате, да мислите дали върви. Той сам ще си върви, а вие само ще изпълните условията. И в Божествения свят има същата аналогия. Защото, да кажем, че сте пътник, някой път може да не знаете где да влезете. Казвате: „В кой вагон да влеза?“ Е, все таки в първа или във втора класа ще влезете, няма какво да се безпокоите. [До тука какво разбрахте?] Е, какво ви направи впечатление от всичко казано? [(Паша: „По никой начин да не се домогваме до Божественото по човешки начин.“ Савка: „ Че при душата не трябва да влизаме със сърцето и ума.“ Олга: „На тези змийски яйца не трябва да им се дава никаква храна и никакви условия на живот.“) Понеже вие влизате в душевния свят, тази кутия ще я премахнете. Вие все за яйцата мислите, не си изпращате погледа да гледа душевните неща, а само с яйцата се занимавате. Един банкер какво друго може да научи? Той може ли да научи какви са новите теории за откриването на звездите? Не, той само тефтерите има в ума си. И ако го попитат, ще каже: „Такива работи мен не ме интересуват. Погледът трябва да бъде обърнат в настоящето, оставете миналото. Какво има да ви интересува миналото?] Едно просто изяснение: да допуснем, че сте били слугини при една господарка, която ви била по 10 пъти на ден. Значи, в годината ви е ударила 360 по 10=3600 пъти, а в 10 години - 3600 по 10 = 36 000 удари. То е един почетен капитал. Вие влизате в душевния свят и питате: „Къде ли е моята господарка, тя ми удари 36 000 удара?“ Добре, но ако тия удари сте ги пренесли според правилата и сте казвали: „Е, такава е била волята Божия, то, като влезете в душевния свят, тази ваша господарка, с тия 3600 удари, тя е разработила вашата градина. Тя е приготвила почвата и вие само ще забодете семенцата, защото господарката е разорала почвата, тъй щото вашите страдания са потребни. Значи, тия удари, които в света на сърцето и ума са причинили най-големите страдания, в душевния свят са приготвили една добра почва. Иначе, ако влезете там, трябва да работите, а тъй ще намерите вашата почва разработена, готова и ще започнете веднага съзнателно. Защото всички хора, които са страдали на земята, като влезат в душевния свят, намерили са една готова почва, веднага ще прогресират, будни са, а тия, които не са страдали, трябва много да работят. Самите страдания, те са една почва, приготовление за пътя ви. И в душевния свят ще видите връзката. Като видите, че вашата господарка, без да знае, ви е причинила едно голямо добро, ще й благодарите. Ще кажете: „Слава Богу, че Господ добро е направил, значи ударите не са отишли напразно.“ Ами как ще прекараш този удар. Да кажем, тя те удари веднъж, дваж, най-после почувствуваш една болка, ще кажеш: „Господи, избави ме!“ В душевния свят Той благославя този удар. Втори път пак се молиш. Пращаш го горе. Той пак го благослови. Значи, прекарваш този удар там горе. Тези удари изпраща ги на Господа, молил се, значи прекарал тази енергия в душевния свят. Тогава Господ казва: „Понеже ти Мен викаше, когато господарката ти те би, Аз благослових тези удари. Ето ти богатството.“ Ти искаше Той да те избави. Хубаво и Той те избави. Сега, как става работата с господарката ти? Тя, като те е удряла, в душевния свят тя с всеки удар се понижава, изгубила. Втори път като дойде, съгласно кармическия закон тя ще бъде една слугиня при тебе. Туй е разликата. „Е, казва, като я бих, какво стана?“ Стана това, че ти беше господарка, а като я би, ти стана слугиня при нея. Като правиш зло, туй ще придобиеш, а като правиш добро на другите ти ще станеш господарка. Значи, като издържаш, като се молиш, ще бъдеш господар. Някои хора, например като издържат страдание, те са готови да издържат. Е, добре, вие сега ще има да размишлявате върху някои добродетели. (Учителят разглежда листа, в който са написани главните добродетели, и техните подразделения.) [2] Туй е значи, реколта за пет месеца, която ще имате в душевния свят. Сега вие ще изучавате какво нещо е Добродетел. Вие трябва да си представяте какво нещо са добродетелите в приложението на живота. Какво нещо е Правдата, запример. Аз ще ви обясня какво са добродетелите в живота. Ако вие сте един пътник или един странник и пътувате и ако вие дойдете при мене с добродетелите си, аз ще ви посрещна, ще ви нагостя, ще ви дам легло, храна за път ще ви дам, ще ви покажа пътя. Това е добродетелта, която ви служи. Правдата се състои в следующето: ще ви дам предохрана да не би да се заблудите в пътя, ще пратя хора, които ще ви придружават. Истината: ще ви осведомя за цялата местност, ще ви кажа онова, което трябва да знаете. Мъдростта: Ще ви запозная с всички жители по пътя, по който минавате, какви са техните характери и т.н. Остава Любовта - вие я разбирате любовта вече. Туй работата за първата група. Сега втората група. Жертвата: с жертвата ще постъпвате да действате, но как работите сега? Най-първо трябва да започнете с благоразумието. След благоразумието идва искреността. Нали казват, че тя е растене? Благоразумният човек е избрал хубаво место дето да посади някое дърво. Искреността - дървото трябва да расте. След това идва милосърдието и щедростта. Щедрост, да бъдете щедри се подразбирала раздавате излишното от онова, което имате на другите. А жертвата почти ще я оставите, закона на жертвата ще учите най-после, той е един от най-трудните закони. Да жертвува човек, то е най-мъчното, всичките други неща вие лесно може да ги изучавате. Истина, чистота, свобода, равновесие, великодушие и т. н. Всичко до тук много хубаво върви, но дойдете ли до жертвата, веднага ще се спънете. Затуй трябва да усвоите този закон, много добре, да разберете в какво седи този закон на жертвата, защото този закон не го разбирате, а всяко неразбрано нещо, то е спънка за човека. Аз ще ви задам един въпрос. Представете си следующето: Да кажем, че една голяма змия там на пътя е изгладняла, месец, а може и 40-50 деня не е яла. Вие вървите по пътя. Питам ви: Трябва ли да станете жертва на змията, да ви изяде? Можеш ли ти да отвориш една артерия и да й дадеш малко от твоята кръвчица? (Виктория: „Няма да бъде разумно.“) Да кажем, че в този свят вие сте изпратени с мисия, с предназначение за някоя велика работа. Добре, вие трябва да знаете, че жертва в света се дава за най-възвишеното, за най-благородното, жертва може да се даде само за Бога. Този, който разбира закона, трябва да знае само за Бога може да се даде жертва. Казват, че майката се жертвува. То е защото любовта е в нея. Жертва без любов не може. Само за Бога може да се даде жертва. Дето е Любовта, там е Бог. Жертва може да се дава само дето е Любовта. Дето е Любовта, там е Бог, а жертвата подразбира изобилие. В духовния свят е другояче: ще се жертвуваш, без да умираш. В духовния свят е друго, там ще се жертвуваш без да умираш. Не само че няма да умираш, но ще печелиш, затуй казва Христос: „Който жертвува живота си, придобива живота си.“ А тук на земята не е тъй. Жертвата е винаги закон на загуби. Значи, може да се жертвуваш и в религиите виждаме, че можеш да принасяш всичко в жертва само за Бога: и овци и гълъбчета, но само за Него. Някой казва: „Да жертвувам ли нещо за хората?“ Не, за хората нищо няма да жертвуваш, никога нищо! Само за Бога! А щом е дадена жертва за Бога, Той обхваща хората и тази жертва може да я даде на когото иска. Да обясня закона. Да кажем, че вие обичате един ваш приятел и му дадете 100 000 лева. Ще му се месите ли где ги дава? Когато се жертвувате за Бога, дайте тази жертва. Той ще ги даде комуто иска. Тъй щото в ума ви да залегне този принцип: Жертва трябва да се даде само за Бога. Сега не се смущавайте да се жертвате, трябва да се жертва. Вие се научете да се жертвувате за Бога, другото лесно ще научите. [Иска ли брат да се жертвува за сестра си, да умре за нея? Да кажем, че тя е била неблагоразумна, че е паднала и той се бие да я вземе. Те са изключителни случаи. Но жертвата трябва да стане разумно. Щом не е разумна, тя не е жертва.] Жертва подразбира Божественото вътре. Жертвата има и друга страна. Жертвата подразбира да не станеш причина да подтикнеш другите към страдания. Да кажем един цар в някое царство иска да тикне хиляди хора да станат жертва заради него. Защо? За да тури на короната си едно камъче повече или някой кръст да му дадат. Той иска другите хора да правят жертви само за едно камъче, за една титла, а че другите хора измирали, изгубили крака, ръце, очи... Сега този цар не трябва да става причина да се жертвуват толкова хора, туй благоразумният цар ще го направи, а който е глупав... Значи той трябва да жертвува своето тщеславие, своята гордост в дадения случай. Ще изгуби ли нещо? Ще изгуби въображаемото камъче на своята корона. Доста е рекох. Втори път като се съберете пак ще говорим. Сега, приложението. Ще започнете всички с благоразумието. Разбирате ли? Всички без изключение! Благоразумие, искреност, милосърдие, великодушие, щедрост, чистота, светлина, свобода, равновесие, жертва. [Всички тези качества може да растат само върху добродетелта. Те излизат от добродетелите: Любов, Мъдрост, Истина, Правда. Всички ще започнете с благоразумието. Дойде една афекция у вас - извикайте благоразумието. Във всичките си мисли, във всичките изпити ще прилагате благоразумието.] Както и да постъпвате, най- първо трябва да прилагате благоразумието, после искреността. Значи, една работа, която започваме, ще видим дали тази работа е добра или не, разумна ли е. Само тогава ще я свърша добре и аз ще съм доволен от нея. Искрен съм, без упрек, значи тази работа, която свърших, бях искрен във всичките й редове нищо не съм пропуснал. После милосърдието: Значи тази работа да я извърша с разположение на духа си и сърцето си, с едно въодушевление, тих и спокоен, защото милостивият човек е човека, който се въодушевлява от най-малките работи. Той от бедния човек се въодушевлява, от дребните работи се въодушевлява, от това, от което друг човек не се въодушевлява, той се въодушевлява. Поетът ще се въодушеви от някоя планина, а милосърдният човек - от някое бедно дете, ще му даде място в душата си. Великодушие значи размер на душата, тук влиза и щедростта. Дръжте само една основна мисъл в душата си: че онзи, който мисли за Бога, той нищо не губи, той печели - нищо повече. Тъй като се занимавате с тия добродетели, мислете само за Бога. Аз имам едно правило: Мислете само за Бога! За Бога какво трябва да мислите? - [Че Той е най-добрия и най-благия.] А като мислите по този начин, всичките тия добродетели писани може да ги прилагате. Вие ще дойдете един ден да съзнаете, че всякога можете да дойдете до съзнанието на Бога, да чувствувате Неговата мисъл. А като дойдете там, успокоявате се. Като дойдеш до Бога, това състояние се отличава по това, че щом дойдеш до Него, веднага всичко у тебе расте, всичко се осмисля. Дойде ли Божествената светлина, проникнели Божествената светлина в душата ти, ти веднага се въодушевляваш, имаш смисъл, подтик, насърчен си, но изчезне ли тази светлина, Бог не ти ли проговаря, отвънка може да говорят много нещо, без Него - нищо нямаш. На туй трябва да обръщате внимание, на туй вътрешно въодушевление. То е дълбоко и никой не може да ти го вземе. Та, постепенно, постепенно ще придобивате всичко. Няма да бързате, ще придобивате малко по малко. Ще гледате тия добродетели да ги развивате. Пак същото правило: Божественият живот е най-лесния живот, най-лекия, най-приятния. И най-лекият път, по който може да ходите, той е Божествения път, с най- малко разноски. И ако някой път ви се струва мъчен, значи хванали сте човешкото. Помнете: Имате ли по някой път мъчнотии, значи хванали сте пак човешкото, човешко с Божествен надпис. Дойдат мъчнотии, затруднения и дойде ли светлината - Божественото, като че изведнъж всички мъчнотии изчезнат. И ти се учудваш, казваш: „Как така станало това тъй лесно?“ Което показва - в Божественото учение си. В човешкото не е тъй. Знаете ли на какво мяза тази работа? Един пътник се уморил от снега, та легнал върху него да си почине. Но, като го затрупал снегът отгоре, той си казал: „То моето се свърши вече.“ Останал половин метър под снега. Но като пекнало Слънцето, снегът - стоплил се. Та всичките мъчнотии, които ви идат отгоре, колкото и да са студени, не мислете, все ще ви постоплят, но само след като дойде Слънцето. Като дойде Божественото, мъчнотиите ще изчезнат. Но когато някой човек тури своя товар отгоре, не се топят вече. Та, мнозина казват: „А, то религиозният живот!...“ Аз зная туй правило: Божественото това е най-благородното. Има светски хора, които вървят по Божествения път, а има религиозни, които вървят по човешкия път. Човешкото всякога е мъчно, туй е общо правило. А когато някой път имате мъчнотии - падания и ставания, да не казвате, че това са мъчнотии. Там, в Божествения път няма падания, там падаш, като на пружини, няма никакво кон- тузене. Но в човешкия свят не си правете илюзии. Ако ви сполети нещо лошо, то не е Божествения живот, който водите, то е стария ви живот. Ако вие влезете в Божествения живот и ви намери някой ваш стар кредитор, за какво ще ви съди? За новото ли ще ви съди или за старото? А вие казвате: „Ето, аз влязох в Божествения живот, а пък мъчнотии.“ Не, и то е старото, което се проявява. Прочетохме Добрата молитва 8 часа без 20 минути 6 юли 1923 г. в столовата, дома на Учителя, 66 -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] Тази беседа се публикува от ръкопис на Паша Теодорова. Текстьт в квадратни скоби е вмъкнат от късен препис на втора стенограма, в който има известно осъвременяване на изразните средства. [2]Другата стенографка е отбелязала: Учителят разглежда листа, на който е написан реда на добродетелите за всеки месец на ученичките.

МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ (Учителят запита) Какво бихте искали? (Отговори Паша: Бихме Ви молили да ни поговорите върху следното: Какви да бъдат нашите взаимни отношения, за да бъдат връзките ни по-силни. Как да създадем отношения на искреност. Как да постигнем свързване с Бога, за да имаме успех в работата.) Е, вие трябва да хармонизирате вашите общи действия в една посока. Човек най-първо е едно същество индивидуално, което живее само за себе си. Това е в едно отношение, после той живее за дома и обществото; живее за своя народ и за човечеството и най-после живее за Бога. Това са все стъпала. И постепенно, даже френологически наблюдавано, постепенно върви, като се започва отдолу. Той живее най-първо за себе си, в своите лични чувства и в стомаха си. (Учителят показва слепите очи, между веждите, отзад на главата.) По отношение на човека, тук (на означените места) е мястото на егоизма и личните чувства. Ако дойдем до обществото, тогава идват моралните чувства. Но вие, за да се разбирате, трябва да разбирате душите си, да разбирате нуждите си и да имате не обич, а взаимоуважение и почитание една към друга - без друго. Например, някой път може да виждате недостатъците си една на друга, някой път може да се унижавате една друга, но в душата си вие не трябва да се унижавате никога. Всеки трябва да почиташ като себе си, и на всеки ще дадеш своето място и няма да се месиш в неговата аура, няма да се месиш, ще го поливаш като едно цвете. Като го поливаш, който човек и да е, тогава той ще почне да те обича. Едно цвете, което поливаш всеки ден, ще почне да те обича. Щом минаваш всяка сутрин покрай него и не го поливаш, то си казва: „Ти си гледаш своя интерес“, не го обичаш. Но поливаш ли го, то си казва: „Обича ме“ - то те разбира. После, вие трябва да се стремите, не да се изолирате, но кръгът на вашата деятелност трябва да стане широк, значи да живеете за всичко, да имате един широк полет, стремеж да се подмладявате, защото иначе, вие взимате такива идеи, които ви състаряват и тогава казвате, че нищо не ви интересува в света. С такива идеи, ни на небето имате приятели, ни на земята имате приятели и тогава за кого живеете? Ще увиснете във въздуха. И тогава на какво ще мяза вашето положение? Трябва да имате нещо реално, на което да се базирате. Сега, вие казвате: „Да живеем за Бога.“ Е, какво е вашето понятие за Бога? Казвате: „Бог е любов.“ Каква е тази любов? Дали ли сте си отчет, каква е тази Любов. Ето как можете да я намерите запример. Да кажем вие сте пътували в пустинята или в някое гористо място, забъркали сте пътя, ожаднели сте, отте[гли]ли сте се и се молите. Току виж нещо ви подтиква насам - нататък и нещо ви бутне при някой извор. Но гладен сте, няма хора, същото това пак ви подтиква, пак ви заведе до някоя ябълка или круша. И тъй, като дойдеш до крушата, Господ казва: „Ето на.“ Седнеш, тъй слънцето те напекло - 1, 2, 3 хапнеш си, след туй хване те дрямка, наспиш един хубав сън. И най-после случи се, че в туй състояние покрай тебе мине някой овчар с овцете си, издои ти малко млечице. Ето Господ. Най-първо Господ заговори в извора, в крушата и най-после в овчаря. Ами че в туй съчета­ние, туй е Господ, в туй съчетание в него се крие Божественото. Аз имам един пример, един ден ще ви го дам, не сега, и вие ще го обясните. Божественото всякога си остава зад сцената, в нещата е, но никога не се вижда. В общото съчетание го виждаш, но не можеш да го намериш отделно, не го виж­даш. Щом махнеш това съчетание, то се изгубва. Запример, написвате: „Аз ви любя.“ Любовта в написаното „аз ви любя“, там ли е? - Не е. В какво е? В тази връзка „Аз ви любя“, по течението вие ще намерите този, който е написал това изречение. Да кажем, че някой пред 2000 години го е написал, може да не [е] заради тебе. Туй изречение „аз ви любя“, преди 2000 години е написано и днес ти можеш да го намериш. Ами отде знаете, може да си бил ти този, на когото е било написано това изречение. То на тебе е написано, а сега го срещаш, казваш: „Гори ми сърцето.“ Преди 2000 години е било това, а сега казваш: „Колко сладко ми тупти сърцето.“ Познаваш го. Този, който ви е писал, той ще ви се яви. Бог изобщо се крие, много мъчно е да Го видите. Той тъй се крие, че се изисква едно око тъй зорко, една душа тъй открита... Всякога когато наближаваш да Го видиш, Той се крие. Виждаш Го и после пак Го изгубваш. Намериш се в трудно положе­ние и казваш: „Сега ще Го намеря.“ Той ти помогне и то тъй го направи, че ти не Го забелязваш дори, скрива се. Ти казваш: „Толкова глупав съм бил!“ В друго трудно положение се намираш. Казваш: „Сега, като ми помогне, ще Го видя.“ Той ти помогне и пак се скрива, ти пак не можеш да Го видиш. В този момент, когато ти помогне, Той си дигне ръката и се скрива. В момента, когато ти помага не Го виждаш. Тъй е, вие имате малки опитности в това. Запример, ето къде е във вас слабата страна. Вие, когато се запознаете с някой човек, най-първо искате да намерите неговите грешки. Това е крива фило­софия. Грешното у човека всякога се вижда, личи, но вие ще търсите да намери­те нещо добро у него, една правилна черта, ще намерите една Божествена черта, за която да можете да го обичате и то не само за един - два дни, но тази връзка да е толкова силна, че да седи 5-10-15 години, един живот... Ще намерите такава връзка. Ако вие 10-те не намерите една такава връзка, вие не можете да намерите едно звено. Второ допуснете, че вие искате с някоя ваша сестра меж­ду вас да се създаде тази връзка и казвате: „Искам тази сестра да я обикна.“ Искате Господ да ви покаже. Ето какво става. Един ден тя си върви по някой кей или по брега на една река, някой я бутне и тя се дави. Ако вие се хвърлите и я избавите, между вас се образува една връзка. Та мъчнотиите, които може да срещнете, ще ги използувате, за да се образува тази връзка. Защото, ако във време на мъчнотии не си помагате, где седи любовта? Ако всинца сте богати, не ще можете да си помагате и тогава връзка не може да се образува. Но ще изпол­зувате малките случаи, които образуват вътрешните връзки. Но ако сте бедни и се нуждаете един от друг, тъй ще се образуват връзките на тази вътрешна връз­ка. После, някои хора не можете направо да ги обичате. Защо? Още не сте про­учили законите. Има хора, с които вие прямо нямате връзка, не може да ги оби­чате. Ще ги обичате по един околен път, те са тъй свързани, че трябва да обичате 4 - 5 души, та тогава да обикнеш тях. Ето как ще го обясня. Допуснете, че вие обикнете лицето Р, но вие сте лицето „а“ и вие съставля­вате най-вътрешния кръг. Следователно, най-първо вие трябва да имате връзки­те на другите кръгове. Тук, на следующите кръгове, има няколко лица-лицата В, С, D. Вие трябва да минете през тях и тогава да дойдете до Р. (- „Защо в кръг, а не в права линия?“) - Това се все радиуси - АВ, AC, AD, АР. (- „В различни системи ли са те?“) - Да, влиянията са различ­ни, в една система са, по отношения са различни. Този кръг, най-външният - „Р“, е отдалечен най-рано, следова­телно най-далечен е, най-стар е, а кръгът „А“ е най-мла­дия, той най-после е отделен от общия център. Следова­телно вие трябва постепенно да минете през тия стадии, за да дойдете до туй положение да разбирате разните състояния, да разбирате най-външния кръг. Да кажем, вие имате професор по философия, как ще го обикнете? Трябва първо вашият ум да се развие, за да схванете философията, а за да схванете филосо­фията, трябва да минете през ред негови ученици, за да видите как те са учили. Направо не можете да отидете. Да кажем, че този Учител е пуснал 10 випуска, вие ще намерите някои от тях, ще изучите какъв е неговият характер, какво е неговото учение. Закон е това. Значи най-голямо развитие имат тези, които са най-далечни, а тези, най-близките, имат най-голямата интензивност, те имат най- голямата възможност. Вие ще се стремите да развиете това, което е във вашите души. Нищо няма да създавате, а само ще развиете, тия дарби, които имате. Всякога хората, които се обичат имат взаимни стремежи, те са едно съдружие, взаимни интереси имат. Запример, има обич между корените и кпонищата. За­що? Едните, корените имат интерес от клонищата, и те едни без други не могат. Следователно, между един корен в почвата долу и един клон във въздуха горе има съответствие, подобие има и те може да се обичат. И обратното, от клонете можеш да изкараш един корен и от корените можеш да изкараш един клон. Ако се отреже един клон и се постави във почвата, като се полива, започва да пуша клоне [корени]. Значи, ако отрежеш един клон от закум[*] и го потопиш във вода­та, след време ще пусне корени. Значи клонищата съдържат корените в себе си и корените съдържат клонищата в себе си. Следователно плътският човек съдържа духовния човек в себе си в заро­диш и духовният човек съдържа плътския в себе си в зародиш. Да разбирате законът какъв е. Да не мислите, че духовният човек се е освободил, закон е това, не мислете, че съвършено може да се освободите от плътта. Само при известни условия плътта пак ще се прояви, ще изникне, като корен ще се спусне. Не мис­лете, че може да се освободите от нея. Плътта ще я подчините на духа да работи и ще я възпитавате, ще й кажете: „Ти трябва да ми служиш, каквото ти кажа аз ще го направиш, ще работиш, без моето позволение нищо няма да направиш.“ Тя, като те слуша, ще каже: „Мога ли туй и туй да направя? Искам малко винце да си пийна.“ - Не може. - „А какво да пия?“ Даваш й вода. - „Е, тя била хубава, водата.“ После дойде, каже ти: „Месце искам.“ Казваш й: „Не може.“ - „А какво?“ -,,Е, хубав хлебец и крушици ще ти дам.“ - „Че какво е туй хлебец и круши?“ - „Вкуси!“ - „А, хубаво, може, то било хубаво!“ Иска ти друго, ти ще й донесеш по- хубави неща. Значи, тя вижда, че и по друг начин може да се живее хубаво. Тя познава хубавото. Ще я възпитаваш и като се убеди, че ти познаваш нещата, тя все ще те пита. Почне ли тя да те пита, да те разбира, работата тръгва на добре, но почне ли да върши своето, на зле отива. Сегашното състояние на хората какво е? После, плътта тя не обича да учи, мързелива е. Ти ще я научиш и ще й кажеш: „Хубаво нещо е знание, хубаво нещо е музиката.“ Че някой път тя чрез ушите слуша. Казва: „А, хубаво нещо е.“ После, като направиш една изкусна картина, тя през очите вижда и казва: „Духът я направил“, но тя мисли, че и тя може да я направи. Хубави работи и почне да се радва. Божествен живот е тя. Това са изостанали духове на милиарди същества, това са заспали духове, които сега трябва да заживеят. Души са те от вечността заспали и много бавно се пробуждат, а пък духът, онзи дух, който е буден, той никога не е заспивал. Има духове, които спят, но като се пробудят, те вечно живеят. Едни духове се събуждат и заспиват, пък други никога не заспиват. (- „Има ли духове, които никога не са спали и да заспят?“) Тогава тези, които не са спали ще заспят, а тези които са спали, ще се събудят, ще минат в една по-висока еволюция. (- „ Това не ли връщане назад?“) - Не, това е почивка. Засега само Господ е който никога не спи. Той е буден, другите могат да спят. Той, ако дремне само една минута, казвам, отиде светът. Даже като се задълбочи в някоя мисъл, тури мисълта си в друга насока, тогава стават много войни на земята, хората се бият, но щом си обърне погледа, всички се събуждат. Щом малко Той се отдалечи в работа, хората веднага почват да се дърпат за косите или както казвате вие: „изгубили идеала си“. Като имаш идеал, не грешиш. Идеалът, това е Бог в тебе, Който постоянно работи. Докато Той те гледа, работиш, тури ли ума си в друга насока, казваш: „Може и по друг начин.“ (- „Какво трябва да направим, за да се сплотим?“) - Аз ще ви приведа сега един пример. Даже двама души, които най-много се мразят, може да се направи да се обичат. Представете си, че тук точка „С“ е върха на една голяма височина, на който е поставена една дъска. Представете си, че теб те поставят на единия край на тази дъска, а на другия край поставят някого, когото не обичаш. На една хосканица[†] сте. И двамата не се обичате - погледнете надолу - пропаст, погледне­те се един друг, ще се обичате ли? - Ще се обичате. Тогава и писма ще си пишете. Сестро, какво поведение имаш? И тогава знаете ли как ще започне вашата ево­люция? - По следующия начин: Плоскостта се върти и вие си разменяте местата. Единият от вас е в точка „п“, другият в точка „m“; после „п“ отива на мястото на „m“ и обратно. След това „n“ се връща на първоначалното си място, като взима нещо от „m“ и става „mn“. Същото става и с „m“. Отново „n“ се връща при „m“ - „nm“. СЪЩОТО И с другата страна. И най-после ще се съберете при точка С, и ще се обичате. Сега математи­чески разрешавате въпроса. Вие сами ще намерите какво представлява триъ­гълника ABC. АС представлява чувствата; ВС представлява мисълта; АВ предс­тавлява волята; АС представлява любовта; ВС - Божествената любов; АВ - Бо­жествената воля. Тия окръжности всякога показват движението. И страните АС, СВ и АВ и те се движат, те представляват радиуси. 1/1 трите линии са в движение едновре­менно. Ето посоката на тяхното движение (по стрелките). Окръжностите се до­пират една до друга със своите периферии. Триъгълника и пирамидата представляват една малка отсечка от тесарак- та, а куба представлява една страна на тесаракта. Как се проектират те във вашия свят? Като една малка отсечка. Значи горе, над туй поле, седи един цял невидим свят за нашето зрение (- „Каква е тази пропаст?“) Ето каква е пропастта. Допуснете, че С е едно твърдо вещество, което постоянно потъва надолу. Следователно, туй С се е видоизменило и е станало в точката [... ] въздухообразно. В туй движение нагоре, то издига [...], то е водно, парообразно. Следователно тази линия АВ в тесаракта, тя е дори перпендикулярна, но този перпендикуляр пак е плоскост, плоскост на движение. По този перпендикуляр ние не мо­жем да се качим, когато в тесаракта той е една плоскост, по която можеш да ходиш. Онова същество, което живее в тесаракта, то може да върви по перпендикуляра тъй, както ние вървим по една плоскост. Сега да ви представя тази идея. Тази идея е изобразена в чертежа. Тия кръгове [... ] и т.н. са еднакви по големина, но понеже се отдалечават от нас, изглеждат по-мапки и за нас те имат конусообразна форма. А всъщност не е така. Този перпендикуляр се е образувал от безброй кръгове, по които мо­же да се ходи свободно. Следователно, едно същество, което се движи по перпендикуляр, ходи в кръгове, то се движи толкова бързо, че като минаваш в тия точки те светят, и нам се вижда, като че се образува една права линия. Понеже тесарактът обема едно голя­мо пространство, гдето пресича физическия свят в тия точки на пресичането се образува една права линия. А за другия свят те са една спирала. Движението е много бързо. Следствие на бързината ние го схващаме като една права линия, само че пресича нашия свят, затуй се показва един перпендикуляр. А ти като влезеш в този свят, веднага се движиш в кръгове, но се движиш с такава светка­вична бързина, че се образуват кръгове, за изминаването на които се изискват милиони години, а ти можеш да извървиш този кръг в една минута, в една секун­да. И ние казваме: „Ние можем да се движим по този перпендикуляр.“ Но ако направите един хубав конус, тия кръгове в него да се пресичат конусообразно нагоре, те ще образуват перпендикуляр. (- „Ние не се ли движим по такъв кръг?“) Сега ще наблюдавате следующия психологически факт. Вие имате една приятелка, обикнете я, усещате, че всеки ден тя се приближава до вас. Някой ден може да е далеч от вас, но дали е близо или далеч до вас по разстояние, тя се приближава към вас. Тя се приближава, приближава, но един ден вие се усе­щате много близо. Това е едно вътрешно чувствуване. Някой път тя е близо до вас и вие я усещате все по-далеч, по-далеч. Значи има едно вътрешно отдалеча­ване и приближаване, т.е. тя се движи или в същата посока, в която вие се дви­жите и вие чувствувате, че се приближавате, или някой път се движи в противо­положна посока на вашето движение и вие се отдалечавате. В първия случай вие имате общ център. Във втория случай, да кажем, едната има целта С, другата има целта [n]. Този триъгълник тъй надолу обърнат, показва посоките на движението им. Щом е турен така триъ­гълникът, това показва, че движението е обратно, от­далечаване става. Ако се обърне триъгълникът наго­ре с върха, става сближаване. Когато две същества излизат от един общ център и отиват към разни посо­ки на периферията, те се отдалечават. Когато две съ­щества идват от две различни места на периферията към един общ център, те се приближават. Значи, ако искате да се сближите, трябва да се движите към Бо­га. Но ще пазите вашите периферии, този кръг пак ще бъде с вас, няма да го спущате. Вашата периферия си е периферия. Вие се приближавате от разни посоки. И втори път пак можете да излезете навънка, но най-после ще се събере­те в един център. Тогава ще учите законите, съзнанието си ще пазите, съзнание­то ви ще бъде будно. Стремите ли се към Бога, вие се сближавате, отдалечавате ли се от Бога, отдалечавате се и помежду си. (- „ Нали уж се стремим към Бога, защо тогава в тези наши идеи се съста­ряваме, както казвате вие?“) То е защото в стремлението си към Бога, те имат пред вид своя личен егоизъм. В един кръг са те, но имат два центъра. Аз ги наричам двуцентрови трицентрови и т.н. Движението е неправилно. (Олга: - „Всичко разбрахме, но пак остава нещо недоразрешено.“) Ако всичко се разреши, вие вече няма да сте на земята. Хубостта на нещата е там, че всяко­га остава нещо неразрешено (- „Как да разбираме пропастта под нас?“) Представете си, че се давите във вода, в някоя река, море или океан и дойде един плувец, когото вие не обичате, мразите го и той не ви обича, но той именно ви улавя и той ще ви избави. Това е пропастта. Ти си на единия, той на другия край на дъската. А сега казваш: „Каква е тази пропаст?“ Ти го мразиш и като речеш: „Остави ме“, и той те пусне, ти ще потънеш. Той е на [n] място, ти си на [m]. Той е на едната страна на дъската - ти на другата страна и така пазите равновесие. Ти си на противоположната посока и щом кажеш: „Не те искам“, веднага дъската ще се подигне и ти ще паднеш. Щом ти помогне той, ти казваш: „Виж, досега мислех, че той ме мрази, а той имал сърце.“ Друг случай, да кажем, че ти го мразиш, а той не. Той казва: „Аз ще те избавя, че ти пак ме мрази.“ Ти ще го мразиш ли сега? Не. И той се учудва и ти се учудваш, как стана това, че той дати помогне. Омразата всякога се дължи на някаква материална обида, сторена в ми­налото. Ще намериш туй състояние, този материален предмет, който е станал причина за омразата и ще повърнеш предмета на този човек. Да допуснем сега, че някой човек още от миналото те мрази, ти не знаеш причината на тази омраза сега, а тя може да е следующата: Той имал дете, ти си го тикнал във водата, то се удавя, а ти бягаш. Той те намери в този живот, търси детето си, не може да го намери и като те срещне в този живот, той те пита: „Кажи ми, аз те зная преди толкова и толкова години, аз имах дете, ти го удави, где е сега моето дете?“ Ти ще отидеш, ще намериш детето му и ще му кажеш: „Ето твоето дете.“ Той ще ти благодари и омразата ще изчезне. Като те мрази някой, каквото и страдание да ти създаде, все не може да се задоволи, докато не поправиш грешката си. - „Как да я поправя? Не мога да зная как да му помогна.“ Аз като зная законите, ще се моля за него. Да кажем, че той е мъж. Тогава един дух, който иска да ти помогне, привидно ще дойде във формата на жена, която той много ще обикне. Той ще се увлече и ще даде за нея всичко. В друг случай ще дойде друг дух във формата на дете, което той много обича. Туй дете ще се разболее и той трепери за него, но никой не може да го излекува. Ще кажа: „Има само един лекар в света.“ Той казва: „Аз мога да го излекувам.“ Отивам, той гледа детето, гледа и мене, мрази ме, но казва: „Понеже ти си единствения човек, който може да избавиш детето, то ако го излекуваш, аз ще те обичам, ще те простя.“ Като дойде до това, ето где е лекуването, това е начин за лекуване на природата. От невидимия свят ще се намесят да изправят тази работа. Тъй ще съчетаят те всичко, че туй, което е сторено и е създало омраза, така ще се разреши, че този който е изгубил нещо, ще придобие повече от всички. Значи, този човек, който считам за един голям враг, той ми даде живот. Тогава тия духове си отиват нагоре, оставят работата, освобождават ни. Кармата е разрешена вече. Омразата и любовта вървят заед­но, както деня [и] нощта, както тъмнината и светлината. ( Олга: - „Ние се презираме даже.“) Не, слушайте, вие не сте, които мразите, ами други мразят чрез вас, други любят чрез вас. Ами, ако сега взема твоята глава (към Олга) и с нея мушна Мариината глава и представете си, та като не вижда моите ръце, тя ще те мрази тогава и ако не знае причината ще каже: „Олга, ти ме удари, че ми пукна глава­та.“ Ти ще й кажеш: „Аз не съм.“ - „Че как още ме лъжеш?“ А пък аз съм, който те бутна. Но как ще докажеш това, че аз съм причината, а ти си само едно средст­во. Затуй трябва да бъдем будни. Няма да си даваш главата на другите. Това са задачи. Ще ви се дават такива уроци вътре в школата. Най-първо ще ви дам една задача да примирите двама, които се мразят. Оттам ще почнете да учите прими- ряването. Тъй ще намерите лек и на вашата омраза. Само така ще изучавате и себе си. Да видите тогава колко лесно човек изправя своите погрешки. Трябва да имате едно огледало да видите себе си. Ако не видите своите погрешки, не можете да се изправите. Запример някой казва: „Имаш черно петно на лицето си.“ Ти не го виждаш. Вземеш огледалото, виждаш го. И другия, като се огледа, казва: „А, дай и аз да се очистя.“ И двамата, които се мразят, те са едно огледа­ло. Затуй най-първо ще се постараете да примирите двама души. Не се старайте да обичате хората, не си правете усилия. Със старания, със усилия любовта не идва. Който се стреми с усилие да люби, тсй губи любовта. Като забравиш лю­бовта, тя идва сама. Щом се силиш да любиш, ти губиш любовта, защото Бог е Любов. И като се силим да любим, ние искаме да заставим Бога да ни люби. Ще си кажеш: „Любовта ще дойде сама по себе си. Любовта сама е закон. Тя дейс­твува без закон.“ Вие сега искате да знаете колко обичате. Ето где е вашата погрешка. Има­те едно малко прозорче на стаята си, един малък мазгал. Значи малко светлина влиза в него. Сега, где е погрешката? - В това, че вашето прозорче е малко. Погрешката не е външна, но е вътрешна. Направете по-голям прозореца си, зна­чи увеличете светлината. И тъй вие само давайте възможност и Любовта посто­янно ще влиза. Не се мъчете. Ако се мъчите насила да влезе повече светлина през вашия мъзгал, не ще можете, трябва да го разширите. Този мъзгал, този прозорец, това са вашите чувства. Ако вашите чувства са малки канали, а иска­те всичката вода да влезе, не ще може. Колкото е по-малък крана, толкова по- малко вода ще влезе. И сега слушайте, вие искате за пример, да ви обича някой, а пред него се показвате тъй горди. Аз ще ви обясня това философски, че и най-невежият да го разбере. Сега допуснете, че вие искате у вас да никнат и круши и сливи и ябълки, всички плодове, всичко да имате, но при вас има един висок планински върх (А). Добре, да кажем, че вие сте една долина нали? (О) Каквото се събира на този върх, сняг и друго, всичката тази енергия, той я праща надолу, в долината. Тя се надуе, тя се надуе. Този върх ви обича и казва: „Тук имате условия“, и ви ги праща отгоре. Вие се наду­ете и казвате: „Не, аз сама ще си ги доставя.“ Е, хубаво вие се надуете и ставате по-висок върх от този (А 1 ). Ще кажете: „А, истина сърцето ми, сърцето ми истина, заледено сърцето ми.“ Много лед има - тогава ще слезеш в долината, ще се смириш. И тогава ще почнат да извират извори, рекички, да виреят градини, гори, да се развиват села и градове, учили­ща. И благодарение на тези, които праща (от върха А) тази благодат, идва и любовта. Значи на горделивите Бог се противи, а на смирените дава благодат. Не овчедушно смирение, но смирение с едно дълбоко съзнание, че на Божественото у нас ще се даде място. Дойде някой, който те обича, ще кажеш: „От Бога иде това нещо, Бог е Който се проявява.“ Когато от някой извор извира вода, на какво се радвате? Когато аз отида при някой извор на какво ще се радвам? На водата му, на камъчетата около него. И след туй, спра се там, умът ми ще потъне надолу. Най-първо гледам водата му, камъчетата и размишлявам от де е дошъл. - От снеговете. От где са дошли те? От изпарената вода на реки, морета и океа­ни. От где е дошла водата в океаните? Минавала е през, пространството привли­чана от слънцето и там горе се охлажда отново пада на земята и като чист извор извира някъде от земята. Най-после, като проектирам мисълта си, виждам от где е дошъл този извор, намеря го и казвам: „Ах, какъв великолепен извор е бил този, от който е дошъл този малкия извор.“ Спра се пред него и казвам: „Славна работа е той. През колко слизания, през какви мъчнотии ще се дойде до нещата, до техния извор. Ами че тъй трябва вътрешно да се разбират нещата, иначе ще дойдем до буквата. Ще намериш произхождението на този извор и най-после ще намериш един ангел, той ще ти се усмихне и ще ти каже. „Намери ли ме тук?“ Едно същество, което се движи с неимоверна бързина от далечните пространст­ва на невидимия свят, само за няколко минути може да бъде до този извор и пак да се върне на своето място. За него това е една приятна разходка. Даже има пространства толкова далечни, че ангелите, за да дойдат на Земята от тия прос­транства, употребяват 10-15 дни. Е, от далечни системи идват. Докато дойдат до Земята достатъчно време им заема. (- „Какви са признаците, когато дойде един такъв ангел?“) Когато дойде един такъв ангел има разширение, светлина. Човек е дово­лен вътре в себе си. Където ходиш, който те срещне все иска да ти направи една услуга. (- „Значи този ангел озарява?“) Да, той озарява и ти си като някоя хубава местност, всички искат да раз­работват тази местност, явяват се много кандидати за нея. Някоя камениста почва, ако е, всички я избягват. А за добрата почва дохождат мнозина, искат да вземат тази земя под наем, много добри условия представлява тя. (- „ Може ли по някакъв начин да постигнем това разширение?“) Може, има окултни начини, но трябва да бъдете постоянни, със силна воля. Често може да се хванете за ръцете си, да образувате един кръг и така по някой път да прекарвате в мълчание около 5,10,15, 20 минути. Но така ако постъпвате трябва да имате силна воля, че ако някоя от вас изневери, може да си причините голяма пакост и вреда. Това е опит. Тогава где са тия връзки, че нищо в света да не е в състояние да ги раздели, да ги разкъса тези връзки? Може да имате много други връзки, но тия, вътрешните връзки да останат незасегнати. Да кажем, вие имате един приятел, били сте двамата съученици. Единият е бил беден, баща му не е могъл да го поддържа и той е останал прост и бедняк. Другият е бил богат, свършил е училище и станал пръв министър в Бълга­рия. Един ден, когато той срещне своя приятел, да му предложи да го заведе у дома си, да не се спира върху положението си, а да му услужи и да храни към него същите чувства, каквито е имал и в началото. Туй е благородство! А не, да мине покрай него и да се престори, че не го вижда и като дойде в къщата му, да каже, че не приема. Не, да го приеме и да му се зарадва. Туй значи неизменни чувства. Той може да заема и най-високо положение, но като дойде в дома му този беден човек да каже: „Приятел ми беше на времето той.“ Това е характер, това е идейното! Може да го направите това, всички може да го направите. Но, като станете министри, тогава ще ви опитат. Ако той минава с автомобил покрай бедния си приятел, да спре автомобила и да каже, че му е приятно да постави приятелството си с този човек по-горе отколкото сегашната си служба, защото любовта седи по-горе от всичките материални неща. Но имайте желания, нека се увеличат тези ви желания. Щом имате жела­ния, всичко ще се уреди. Но, най-първо гледайте вие лично да сте богати. Всяка една от вас да се стреми да бъде богата, поне зародиши да има, възможности за работа. Между вас да има разнообразие, да се допъяняте една друга. Туй новото не се е оформило у вас. И най-после, като мислите, мислите, казвате: „По све­товно не ни се живее, по Божественому не знаем да живеем.“ Тогава как ще живеете? Оставате на въздуха да висите. Корените си дръжте, не ги изтегляйте, дръжте ги дълбоко в земята. Божественото подразбира човек да бъде вечно млад. Постоянно да се подмладяваш, това е Божественото, а постоянно да остаряваш, това е да бъдеш в светското. Нямаш нито 5 пари, да считаш че имаш всичкото богатство. Обезсърчил си се, веднага да отмахнеш туй обезсърчение, да нямаш 5 пари в джеба си, да си радостен и весел. (- „Ами, които се родени В събота?“) Вашата събота може да се измени. Има човешка събота има и Божествена събота. Но ще се подмладявате. Представлявайте си, как живеят децата сега, момиченцата и момченцата в живота си. Това ще внесе една обнова във вас. После, ако искате да добиете мъжество посещавайте онези възвишени характе­ри, например, някой мъж, който достойно се бори в живота; онази жена, която устоява на всички трудности в живота. После, представяйте си, дойдете до ста­ростта. Представяйте си стари хора, които гледат с отворени очи старостта, които виждат навсякъде младостта. А вие гледате на старите, на изпадналите хора. Най-после виждайте човек във всичките негови хубави проявления. Предс­тавлявайте си ангелите - същества стройни, хубави, готови всякога да помагат. Някой път виждате, че сте слаби. Ще повикате някой ангел да поправи съботата. Във вас има опасност да не остареете преждевременно. Трябва да избегнете тази опасност, но ще я избегнете като любите Бога. Бог е всичко, безсмъртен е, у Него няма смърт. Той е вечно млад, вечно жив, у Него е вечния живот. Смъртта е остаряване, а животът е подмладяване. Та под „вечен живот“ подразбирам туй пълното, жизнерадостното. Старайте се да бъдете жизнерадостни. А пък вие, като поседите, почнете да мислите за небето. Небето е хубаво нещо, но човек трябва да бъде готов за небето. Ще учите този закон. Алхимиците са учили закона за подмладяването. За да се подмладиш, няма да се грижиш много, ще повярваш в онзи Великия закон. Отлично нещо е човек да повярва в Бога. Човек е смешен в своето състояние, толкова смешен е по някой път. Има известни съчетания, известни съвпадения, известни наклоннос­ти, които човек трябва да вземе предвид, защото те ще го подтикнат в противо­речие, в заблуждения. Дружете с хора, които са оптимисти. Защо ще говориш с хора на отрицанието? Тук няма никаква философия. Отрицания, вечни отрицания - ще излезете от воденицата на тия хора. Някой път казвате: „Не може ли в тяхната воденица?“ Не, ще отидеш в някоя градина. Защо да стоите да ги слушате цял ден? После, хубаво е за вас например да разберете как живеят пчелите, ще имате един кошер пчели, да видите чистота[та] реда и порядъка в тях. Деятел­ност трябва да създават у вас. Ще отидеш при някое цветенце, то ще ти каже: „Какво си се обезсърчил, какво си увиснал глава надолу, моята глава е заровена в земята и пак имам надежда, а пък вашата глава е излязла навънка и сте се обезнадеждили.“ Силните контрасти трябва да изпъкват в ума ви. Без контрасти не може да се поправи животът ви. Сега вие си създавате понятие, казвате: „Това не мога да го направя.“ Не можете да го направите по отношение време и пространство, но се искат знания, искат се условия. Изкуство е това! Ами че можете да направите следующия опит: Да кажем, че вие сте 20 сестри. Една от вас иска да се назначи учителка или чиновничка, но сама не може. Ако вие 20-те съсредоточите ума си интензивно върху онзи, който й проти- водействува и ще го заставят да я назначи. Ще му наложите, нищо повече. Всеки един недъг на физическото поле се дължи на едни духовни причини. Запример, мразиш имаш възможност да пострадаш от гръдоболие. Завиждаш - стяга ти се сърцето, има опасност да заболее черния ти дроб. Обичаш да угаж­даш много на себе си, имаш опасност да заболее стомахът ти. Обичаш да се гневиш, ще дойде запичане. Често, обещаеш нещо, не го направиш, друго, трето, обещаваш много работи, не ги направиш, ще дойде главоболието. И тъй, всичките физически болести, които се явяват днес, имат духовно произхождение. Щом намериш причината, ще се възстанови равновесие, ще се възстанови хармония. Взел си нивата и къщата на някоя вдовица и след това те заболи корема. Аз не мога да лекувам корема ти, освен ако повърнеш нивата и къщата на тази вдови­ца. Върнеш ли ги, веднага болестта ти изчезва. Написал си една книга, която заблуждава хората, веднага се явява у теб главоболие. Изповядай се, напише друга книга и главоболието ти ще изчезне. Това са методи в школата, обяснения, но за да се приложат те изисква се много нещо. Сега няма да остарявате преждевременно. Щом човек изгуби своята цел, своя идеал, той остарява. Никога няма да мислите, че сте стари. Ще кажете: „Ние ще работим за Господа.“ Ще имате една велика, славна работа. Щом имате една жива цел пред очите си, вие няма да остарявате. Ще имате пред очите си хубави работи, как ще се подобри бъдещото поколение, каква ще е бъдещата култура, какви ще бъдат градовете, селата? Всичките тези хубави работи ще ги имате като една светла идея, постоянно да творите в ума си. А сега, като изкоре­нявате насаденото, а не насаждате ново, вие ще останете една пустиня. Не, ще насадиш новото и от една страна ще имаш ново, ще расте то, а от друга страна ще корениш старото. А сега кореним, кореним и не посаждаме. Виж всичките недостатъци, които имаш и постепенно ги корени. Не изкоренявай всичките не­достатъци изведнъж. Това е много голяма опасност. Като изкорениш един, сто недостатъци, останалото лесно ще се уреди. Ще кажете: „Слава Богу, реформирахме живота си.“ Но знайте, че Божес­твеният дух като влезе, търговецът пак ще си остане търговец, но в него ще се зароди едно силно желание да работи, той прави големи усилия. Та, у всеки влиза желанието да прави усилия, но Духът сам по себе си не променя естество­то на човека, но само му дава един подтик. Той казва: „Можеш да работиш сега.“ На нервния казва: „Ти можеш да работиш, ще прилагаш своята нервност.“ На флегматика казва: „Ти, със своето постоянство, ще можеш да работиш.“ Всички ще ви подтиква Духът към работа. Като дойде този ток на Любовта, всеки със своя съд ще вземе толкова колкото е голям неговия съд. Някой път малкият съд може да направи повече, зависи как ще се използува. Сега, туй, което хората считат невъзможно, то е как така мъже и жени ще примирят интересите си. Е, хубаво, ако жената престане да бъде жена, и ако мъжът престане да бъде мъж и станат нещо ново, тогава нямали да се оправи светът? (Олга: - „Но те нямат представа за това нещо.“) Но то ще стане. Има възможности в природата, има всичките възможнос­ти и онзи, който ги разбира, той като преведе сегашните символи, той ще разбе­ре, че сегашният мъж, ще се измени, сегашната жена ще се видоизмени. Сегаш­ният мъж и сегашната жена ще останат само за архаизъм в музеите и който ги види, ще се чуди какво нещо са били хората. Ще се учудват на хората ще ги гледат като големи риби. Ами представете си, че един ден вие достигнете до такова едно състояние, тъй както сега сте остарели, изведнъж да се превърнете на едно малко детенце. Вие сами може да го правите това мислено. После може да станете възрастни. Каквото поискате ще можете да станете. Питам ви тогава каква мъчнотия ще можете да имате в живота? Някой път ви става скучно в живота, между хората. Имате силата да ставате невидими. Скривате се, събира­те енергия и после пак ще се проявите отново в света. (- „Как можем да се изменим?“) Има много начини, но трябва да минете през известна школа. За измене­ние на носа, на ушите, за всичко има методи, но трябва да минете школата, да изучавате методите. Може, има известни условия, но тъй както сте сега, имате мъчнотии. В любовта трябва да подобрите гърдите си и черния си дроб. В мъдростта трябва да подобрите мозъка си. В правдата трябва да подобрите ръцете си и пръстите си. Като работите за интелекта си, трябва да подобрите носа си. Като работите за добродетелта, трябва да измените краката си. После, да кажем, вървите тромаво, тъй ще се научите леко, да имате едно пластично движение. А сега ви гледам, всички сте в походката си като гемии, но има едно пластично движение. Тази тромавост се заражда в застояване на туй движение. Всичките мускули трябва да са в движение. Трябва да са пъргави, всичко у нас трябва да е пластично. Ние имаме една наука за лекуване, тя е следующата: Запример, страдате от ревматизъм. Изтегляйте тия ставички на пръстите, разтривайте ги, за да при- дойде към тях кръв. Всички кокали ще изтеглите и болестта ви ще се премахне. После може да си правите и следните упражнения с пръстите на ръцете: ще приближавате два по два (с изключение на палеца), после три заедно и един отделно и т.н. После ще гледате да съедините върховете на показалеца и малкия пръст. Така ще концентрирате волята си. Ако пръстите ви са по-къси от общите нормални мерки за вас, ще упражня­вате волята си да си продължите показалеца, малкия пръст и четвъртия пръст да стане също по-дълъг. Ами че, тъй се работи, ти ще имаш проект, върху който ще работиш, ще мислиш, за да създадеш нова форма. Ами че, тъй ще имате обект, върху който ще мислите. Мислено ще изправите етерическата си ръка, на нея ще обръщате внимание. Тя ще влияе на физическата ви ръка. Всичко можете да измените, всяка част можете да измените, но ще им дадете един образ, един идеал. Всяка една клетка може да вижда, ще туриш в ума си този идеал, ден след ден, ще го копираш и ще накараш всяка клетка да вижда. Добре, носът ти е къс - проточи го. Тесен е, разшири го. Тесният нос се отразява зле върху гърдите ти. Представете си, че носът ти е широк, с големи ноздри, ти ще почнеш да привличаш много въздух, енергиите от природата ще почнат да се преливат към твоята мисъл. Ако някой път твоята тръбица е много тясна, малка и малко водица ще събира. Представете си носа тъй хубав, прави­лен, със широки ноздри - това е добре и за дишането и за мисълта. В пръстите също има голяма интелигентност. Пианистката, като свири, не мисли за пръстите, те имат механическа интелигентност, но после тя става съз­нателна. Пръстите за дълго време могат да задържат заученото. Ти можеш да забравиш нещо, което си знаял да свириш, но пръстите не го забравят. Това сега са практически методи, които навънка не трябва да ги изнасяте. В света не раз­бират тази философия и ще кажат: „Как ще си проточите носа?“ Те не разбират, че сегашните форми се дължат на минали мислови форми, а сегашните мислови форми ще бъдат мислови форми за бъдеще. Най-първо трябва да се създадат известни форми и не бързайте върху тях. Човек трябва дълго време да работи. Запример, сега може да направите опити. Ще посадите ябълка, слива или круша ще концентрирате мисълта си върху тях, ще ги заставите да дават хубави ябълки, круши или сливи. Две от вас вземете един и същ сорт ябълка или круша и упражня­вайте върху тях ума си, да видите на коя от вас ябълка­та или крушата ще роди повече и по-добри плодове. Зна­чи и крушата може да се насърчи. Значи, мислите уп­ражняват известно влияние. Човешкият дух може да ра­боти и върху растенията. Сега достатъчно материал имате. (Вижрисунка­та лале.) Аз създадох половината цвят от лалето, а дру­гата половина вие ще трябва да я извършите. Слънцето и любовта всичко постигат. Слънцето произвежда цветовете, а Любовта произвежда плодовете. 25.IX. 1923 г. (От тия букви, които Учителят напи­са, опитвахме се да образуваме думи. Обра­зувахме думата „паун“.) Значи, не трябва да бъдете горделиви. (После образувахме думите: „опита“, „той пита“, „ Той ни опита“.) То е достатъчно. След като ви опита, то е хубаво. Значи толкова нещо ви даде, отлични неща ви начерта, има много неща да учите. Тайна молитва Молитвата на Духа 11 часа без 20 мин. Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта при Изгрева Равновесие Закона за равновесието е вложен във всичко. Той има тясна връзка със закона за кармата и закона на хармонията. 22. IV. 1923 г. Марика [Мария Тодорова] Милосърдието Милосърден може да бъде само безкористния човек. А безкористен е то­зи, който е влязъл в закона на Божествената Любов. 12. V. 1923 г. София Марика Свобода и простор Свобода и простор може да има този, който се е родил отново. 24.V.1923I“. Марика За да позная любовта трябва да любя Бога, а за да любя Бога трябва да съм чиста. А за да бъда такава може само като се отрека от себе си, да претърпя всички унижения на тази земя, да страдам като невинна, а не като виновна, да стана измет, за да придобия Христа. Само тогава ще почувствам Божествената любов в душата си. [Василка Иванова] 01. VII. 1923 г. ---------------------------------------------------------------------- [*] закум (ар., тур.) - леандро [†] от хоцкам - ходкане, ходене

[ ИДЕАЛЪТ НА ГЕРОЙСТВОТО ] 29 март 1923 год. четвъртък [Извадки от беседи на Учителя от ученичка - Мария Тодорова] ...Идеалът на геройството седи в това - когато те турят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания, всич­кия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят и да кажеш на майка си: „За тебе, която си ме родила в тоя Божи свят аз жертвувам всичко"­... „Не бойте се за тия малки къщи които имате... Гледайте да запазите душата си чиста и светла... ...Един ден, когато тръгнете за Небето няма да вземете тялото си - ще тръгнете с душата си... ... Като додете до планинско место, дето ще трябва да вървите по козя пътека, ще оставите каруцата и ще тръгнете път. Затуй казва Христос: „Не бойте се, когато дойде планинската пътека, да не изгубите вашата душа и спрете ваша­та еволюция"... „Страхът" [Първа серия на Сила и живот „Ето човекът"] ... Да, да, аз ще ви проглуша с любовта! Виж като дойде до закона на любовта, аз ще направя насилие! Аз съм намислил да ви разруша и къщите, защото ако не се разрушат вашите къщи, вие ще измрете в тях, а като ги разруша ще влезе слънцето и ще бъдете свободни. Гробът не е ли една къща? „И ще се разпукнат гробовете и мъртвите ще излязат навън"... ... „Прави правете Божиите пътища" Тия пътища, които Бог е направил за нас. Той ще дойде да освободи нашите души. И аз искам вашите души да бъдат свободни от лъжливата идея за смъртта, свободни от лъжливите понятия, че си смъртен - много свободни трябва да бъдете. Мислете право. Всеки да каже: „Аз видях Господа". И аз ще питам: Господ кога го видя, когато изгряваше или когато залязваше? Сега ще кажете: „Тези са поклонници на Слънцето." - Не, не. Туй Слънце го гледат хората и пак не се оправят. Но който е видял онова Слънце веднаж, Той никога няма да го забрави. В неговото сърце ще трепти такава свет­лина и топлина, която ще го преобрази. И той, като се върне от този изгрев, вие ще го познаете. И сега времето наближи - изгревът иде. Велик изгрев иде! (Изгревът мина, аз се Върнах от този изгрев, но трябва да премина сват­ба, искус[1], страдания, смърт, погребение, възкресение.) ... За да запиташ ти, какво нещо е Бог, ти трябва да учиш, да учиш, да учиш и след като свършиш всичките науки на земята и на небето, само тогава ще зададеш въпроса, какво нещо е Бог. И знаете ли как ще ви отговорят? Бог е Любов, която трябва да опиташ вътре в себе си. Това е прямия отговор. И тогава казва: „Е, какво сега като намериш Господа?" Ако си мъртъв, като го намериш, ще оживееш... И тогава обратните резултати са: Като намериш Господа, ще изле­зеш из православната църква, из излезеш из евангелската църква, ще излезеш из мохамеданската църква, ще излезеш из будистката църква, ще излезеш из българския народ, английския, френския и др. И какво ще остане тогава? Ще остане само човекът, тъй както го е направил Господ първоначално, тъй както майка ти те е родила. Това са все пелени, в които майка ти те е повила... „Волята на Отца" [ Пета серия на Сила и Живот] „Тогава Иисус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: Ето Човекът" ...Могат ли, като излезем ние пред света, да кажат хората за нас „Ето Човекът!" „Ето Човекът" [ Първа серия на Сила и Живот] 4-те неща - богатство, сила, знания - приковани на кръста добродетели - само добродетелта на главата не е прикована ...Ние сме пратени да изпълним Волята на Отца, не само аз, но и вие... ...Има нещо велико в света, има един жив, има един жив опит, един велик жив опит. Като внесем този огън на любовта... „Волята на Отца" [Пета серия на Сила и живот] ...И тъй, когато волята на Любовта дойде, ти пак ще опиташ Неприятности, но тия неприятности ще ги превръщаш, както скулпторът превръща калта... ...Но знаете ли каква е тази душа, която ангелът носи горе на небето? Тя е една страждуща душа, която е измила своите грехове чрез страдания - само нея, само чисти души носи ангелът. Ти трябва да имаш чистота - да имаш ръце да прегърнеш този ангел... „Не бъди неверен, но верен" [Пета серия на Сила и Живот] ...Що проумява от любов онзи, който не смогва да презре любеното?... ...И казва Христос: „Който обича живота си... А който ненавиди живота си за вечен живот ще го упази. Ако люби някой мене да вземе кръста си и да ме следва... С любов и творчество тръгни в самота, а после правдата ще изгрее. Оби­чам този, който иска да създава над себе си та от това погива. Защото е казано, че сам отива на смърт този, който е живял в самота. 3 Април 1923 год., вторник 3 часа след обяд 25. 04. 1923 г. сряда Нито една от нашите мисли не може да схване Бога, нито един език да го изрази. Нематериалното, невидимото, безформеното, не може да се обхване с нашите чувства. Вечното не може да се измери с късата мярка на времето. Бог е неузнаваем. Той е Абсолютната Истина, Абсолютната Мощ и Неизменното аб­солютно не може да се разбере на земята. Бог може, наистина, да прояви някои свои качества, за да схване няколко лъча от своето върховно съвършенство, но няма думи, с които да могат да се преведат нематериалните образи, които са ги предизвикали. Могат да се обяс­нят пред човечеството вторичните причини на творчеството, които минават пред очите ни като образи на Всемирния Живот, но първичната Причина се покои забулена и ние ще се домогнем до проумяването й само преминали смъртта. Тази смърт, за много хора, е един ужасяваш призрак, обаче, тя не е нищо друго освен разкъсване връзките с материята. Тялото е само едно външно об­лекло, което ни пречи да се качим в едни по-горни светове на развитие. То е един пашкул, който се отваря, когато ние сме зряли за един по-широк и по-висш живот. Виж цвета, който ни очарова със своя дъх, той е роден от семе посяно в земята. Също когато нашето тяло се повърне в земята от където е извлечено, духът, който то е държало свързан, ще се отдели като дъх към небесата, защото духът в тялото е както дъха в чашката на цветето. Смъртта, за някои хора е едно зло, което ужасява с невъобразима чудовищност - това е в следствие невежество. Тя идва с разединяването и разруша­ването на телесните органи. Тялото умира, защото не може повече да носи Духа. Туй, което зоват смърт, това е само разрушение на телесните органи... Истината е вечна и неизменна, истината е първото добро, истината не е и не може да бъде на земята. Може понякога, Бог да даде на някои хора с качест­вото да размишляват за божествени неща и това да мислят за истината, но нищо не е истината на земята, защото всяко нещо е обвито с материя, подхвърлена на изменения, разрушения, преобразявания. Човек не е истината, защото няма ис­тина извън тази: Това което е извлекло своето съществуване из себе си и което остава това, което е. Това, което се променя и не може да се познае, как може да бъде истината? Истината е нематериална, без цвят, без форма, извън всякак­ва измяна с една дума „вечна". Всичко, което изчезва, е лъжа и заблуда. Земята е поредно разрушаване и възраждане. Материалните неща са само привидности и подражания на истината, както възпроизвеждането по отношение на реалност­та. Нещата на земята не са истината. „Ти скърбиш, о сине на земята, и аз ида да те подкрепя, защото ти обичаш правдата и търсиш истината. Аз съм Божествената Мъдрост, Всемогъщата Мисъл" Чуй: Мисълта е Бог - Отец, Словото е Негов син. Те са неразривно свърза­ни във вечността и тяхното съединение, това е Живота - съзерцавай Светлината и я познай! Мисълта и Словото творят делата на Всемогъщиего. (Во дело радост ти познай!) От това Всемогъщие се излъчват 7 лъча, които действат в 7 кръга и в тези кръгове се включват вси същества, от които е съставена вселената; и действието на тези 7 лъча (или Духа) в кръговете се нарича съдба. И тези кръгове се включват в Божествената Мисъл, която всецяло ги прониква. Бог иска щото всеки човек да постигне вътрешното познание на себе си и да различи своето невидимо висше същество от видимата форма, която е негова обвивка. Когато той се познае в двойствеността на своето проявление, няма да се остави да бъде увличан в променливите форми. Неговата мисъл ще бъде устремена в търсене и преследване, в безкрайното, абсолютната красота, чието съзерцание е дял само на възстановената висша интелигентност. Човек, който владее своите чувствени влечения, уголемява умствените си способности. Бог му дава светлина пропорционално на неговите достойнства и го поставя постепенно да проникне, още от този живот, в най-дълбоките мистерии на битието. Блажен синът на земята, който е запазил чист образа на Бога, и не го е помрачил с мъглите на невежи заблуждения. Кога удари часът да напусне земята Той се познава в кръга на: Луна - безсмъртен, Меркурий - тих, невъзмутим, Венера - чист, Слънце - да позная сиянието на светлината, Юпитер - владение висшето познание, Сатурн - вижда истината и своята неизменна красота. Извън тези кръгове цари безкрая на световете и пътувайки в свето странствуване от небе към небе към Върховния Бог, Когото той непрестанно ще приближава, вечна асимптота, без да го достигне някога... Душата ми е озарена във велико посвещение. [Мария Тодорова] ---------------------------------------------------------------------------- [1] искус - опит, изпитание, изкушение