Ани

ВЛАЙО ЖЕЧЕВ ГОСПОДИНОВ - Дядо Влайчо, Ясновидеца, Безсребреника, Скиталеца (15.08.1894 – 8.05.1981) Известен е в България и извън пределите й, преди всичко като ясновидец. – Учителя е казал (16;12; 5, том 5), че той е един от древните еврейски пророци. Приживе, подир мистично преживяване – получава духовен помощник - Свети първомъченик Стефан. (4, с.40-41) Още като подрастващ Влайо предусеща невидимото за съселяните си и предсказва. Като по-зрял лекува и спомага за лечение. - По сведения на собствената му статистика - верни са 80-90% от първоначално възприетата информация. (4, с.42) За да провери истинността на някои предсказания, той търси и получава допълнителни потвърждения. (4, с.81) Първото му съществено предсказание е за Балканската война, (Влайо е в четвърто отделение) (4, с.32). На 22-23 годишна възраст си пуска дълга коса, подобно на Христос и някои от съселяните започват да го наричат „Чичо Влайчо“. От 28-29 години на живота му – вече почтително се обръщат към него, като с духовен сан – с „Дядо“ Влайчо (14). За нас, последователите на Беинса Дуно – Дядо Влайчо е и Брат Влайчо, наш напреднал духовен брат! – Влайо Жечев не само е имал ясновидски дар и не просто е следвал Учителя. – Той е много повече от ясновидец! - Лекувал с молитва и с виждане, разбиране и стремеж към чистене на духовните причини за болестта. Постигнал е смирен, силен дух, приемащ трудностите и умеещ да прощава и да помага. Устремил е земното си пребиваване в служба на Бога. Бил е готов да се жертва и се е жертвал за идеите и в помощта си към душите. Затова продължава да помага и отвъд. В този очерк ще се постараем да изявим душата, чувствата и постъпките му. Ще проследим духовните му интереси, разбирания и практика. Общуванията и премеждията разкриват красотата и силата на душата му. Задачата ни е да потърсим, да изясним и да акцентираме по-малко известното - доколко Влайо е имал пряко отношение към Учителя, към Словото и идеите на Учителя и към завещаните ни от Учителя форми. – Бил ли е Дядо Влайчо последовател и ученик на Учителя? - Да видим участието му в братския живот. И, какви - са писаните от него, години наред стихове, наред с автобиографичните му спомени, споделени случки, откровения, размисли и реферати. „Чудото, което става с нас, е много крехко нещо. Ако не го защитим с абсолютна истина, то много лесно може да се поквари“ – изрича в спомените си младият възторжен приятел на Влайо – Георги Неделчев. (4, с.144) – Тези думи ме подтикваха (Ю.В.), при изготвянето на очерка, многократно да препрочитам, да сверявам, анализирам и неведнъж да преправям разказаното. - Убедих се, колко е трудно – да не се подведеш... Освен литературата, на която се позовавам в Библиографията, при писането разполагах и с устни разкази от София, а също от Коньово и Раднево, където пътувах. Устните разкази са предимно от хора, пряко познавали Дядо Влайчо, както и от общи ни събратя с познавалите го. В цялостта им, надявам се, да споделя допълнително устните разкази, те надхвърлят възможностите на очерка. („Числото 19 е благоприятно за българите. То работи за тях“ – казва Учителя. – „Като приемете числото 19, пожелавам ви да бъдете най-умните дъщери и най-умните синове на Бога, за да вършите Неговата воля, както Той желае“ (1, „Малкото добро“, ООК, София, 29.12.1943 г.). Постарах се да свържа и организирам с това число изявеното в очерка за брат Влайо). В книгата на Мария Жечева, второ допълнено и преработено издание, в съавторство със семейния приятел Добри Петров Дачев – се съдържат 42 стиховорения на брат Влайо. Книгата е ценен документ и поради факта, че авторката, Мария Жечева, го познава още от 1958 г., когато се омъжва в Коньово за племенника на ясновидеца, сина на брат му. Мария Жечева разполага с автобиографията на Влайо, която е ползвала и цитирала за книгата. Подир принудителните дългогодишни обиколки из България, в последните си дни Влайо е отново в Коньово, при най-близки приятели в селото – сем. Севкови - и в присъствието на роднините си. – В много отношения и случаи отдаваме предпочитание на книгата на Мария Жечева, която в следващи издания е допълнена с някои спомени и с разсъждения на Добри П. Дачев. Заедно с това е редно да отбележем, че дори и в тази, най-документална книга, има някои погрешки и несъответствия... (Съпоставяйки различните източници на документални данни – както често се случва – откривамe грешки и неточности. – Първата по-съществена – касае името на ясновидеца. – Намираме вярното в книгата на съпругата на племенника му – Мария Жечева. Според книгите на Христо Нанев и в някои медийни публикации – той е „Желев“. – Подобни несъответствия, както и допълнителни разсъждения ще представим при публикация в книга с по-дребен шрифт. - За да не ги подминаваме, но и да не накъсват изложението. Според отбелязаното в летописите на „Изгревът ...“ (5), във връзка с представянето на данни от Светозар Няголов – имената са „Влайо Христов Жечев“. – Сякаш Светозар Няголов е искал да изтъкне силната връзка и преданност на Влайо към Христа, надделяваща роднинството по кръв? – Като данни за построяване на хороскоп в 19 том на „Изгревът ...“ Светозар посочва село Ветрен, Новозагорско (42°N30'; 26°Е)., което е на разстояние 10-12 км от Коньово. Изписва датата на раждането му по стар стил, 27 август 1894 г, 4 часа и 30 мин. По нов стил, Влайо е роден на 15 август 1894 г. в село Коньово, Новозагорско. Има по-малък брат Динко и две сестри – Мария и Денка. По отношение на името – срещаме и комбинацията „Влаю Жечев“, във вестник „Братство“, година 1938/1939. Там и Коньово е написано като „Конево“. В заглавието на очерка използвам презимето „Жечев“. – Бащата е представен като „Жечо Господинов Славов (3.03.1864 – 7.08.1950). Не случайно и племенника на ясновидеца е „Жечо“ – това име се е предавало в рода. В публикувания ръкопис на негово писмо самият Влайо - се подписва „Жечев“. Второ, съществено несъответствие – присъстващо към април 2026 в Уикипедията, както и в книгите на Христо Нанев – е забелязано от Мария Жечева и Добри Петров Дачев и се отнася за майката на Влайо. – Близките свидетелстват, че бащата на Влайо не се е женил втори път, а рождената му майка почива, когато той е вече на 37 години, а не на 6. И, за трето по-съществено несъответствие, представено от Мария Тодорова и Борис Николов и възприето от д-р Вергилий – ще стане дума в този очерк. Разбира се, и сред преразказваните от уста на уста случки, съпътстващото въображение се случва да измества реалните факти. – Влайо е „обрал“ тиквите си – обратно на предсказаното от Ванга, защото е арестуван през зимата. В последния период от живота си – бидейки скиталец – често осъмва, повече от един дни, в приятелски жилища, където е преспал. И т.н... „Чудото, което става с нас, е много крехко нещо. Ако не го защитим с абсолютна истина, то много лесно може да се поквари“ – казва в спомените си младият възторжен приятел на Влайо – Георги Неделчев. – Тези думи ме подтикваха (Ю.В.) при изготвянето на очерка за брат Влайо, неведнъж да препрочитам, да сверявам и анализирам разказаното, както и да съм по-прецизна в указването на цитираните източници.- Убедих се, колко е трудно – сред многото поднесени сведения, да не се подведеш, да следваш само Истината...) 1. Детство и духовно наставничество на майката Петка По нов стил, Влайо Жечев е роден на 15 август 1894 г. в село Коньово, Новозагорско. Майката на Влайо, Петка, умира на 4 април 1932 г., на 65 години (4, с.28). – Влайо е първородният й син, последван е от още три деца. Той е по-особен от връстниците си, по-тих, кротък и чувствителен. Влайо споделя с братовия си син, Жечо, че често, като бил малък и се заиграел с другарчетата си, го нападали духове, като рошави, нечисти деца. Влайо се разплаквал и тичал при майка си. Когато тя го прегърнела, злото изчезвало и се успокоявал. Майка му го насочва към молитвата, към помощта на Христос и на светиите, учи го да се моли „със сърцето си“. Петка е първият духовен наставник на Влайо. Видимо, именно чрез майка си – в детството си Влайо прави по естествен начин връзката с живото християнство, за което физическият и духовният светове се проникват, в което светиите са не само чисти и святи ликове и образци за живот, но и реални помощници и закрилници. Влайо разказва в автобиографичните си бележки за сбогуването с майка си. Дълбока е обичта и прочувствен е разказът му за заминаването й, в който тя го поверява на Исуса. – В предсмъртния си час, майката мило го погледнала с насълзени очи. Посочила му „със сухата си ръчица“ горящото пред лика на Спасителя кандило, осветяващо Христовия лик (4, с.28). Влайо записва произнесените й думи. Майката го поверява на Иисуса. Заръчва му, да Му се моли и да Го обича, да обича Словото Му. Можем да съпреживеем чувството на майката, Петка Господинова, към вече пораслото й на ръст, нежно и добро дете Влайо, на когото е била спасителна закрила и опора и когото оставя в големия свят без любяща го другарка! – Петка и Влайо са две близки души, най-първо от майка си той възприема любовта към Христос. Изпратил майка си, макар и 37-годишен – нарича себе си „сираче“. Посвещава на майка си стихотворение, в което пише и, че тя му помага и отвъд. (4, с.30) Семейството, в което е роден Влайо, се славело със своето трудолюбие и взаимна любов (4, с.71). Животните били добре гледани и обичани. Родовият корен на семейството е в малко новозагорско село в местността Авланкьой (Аланкьой, Ааланкьой), на пътя между Сливен и Нова Загора. Поради притеснения от турците, селяните се местели няколко пъти, докато се установят в Коньово. (Уикипедия; 4) 2. Стремеж към духовния живот. Самообразование Влайо разказва за средата, в която е расъл, за малкото му позволени години училищно образование, за любознателността си, която чрез среща с книгите го е довела до най-нужното за душата му. След завършването на четвърто отделение – бащата го възпира да продължи, въпреки желанието на Влайо и настояване на учителите. – Бащата смята по-нататъшното образование на сина си за излишно. Семейството е заможно, имат много ниви, земя за обработване, синът е потребен в земеделския труд. Като дете предпочитал книгите пред игрите и в топлите летни дни обичал с часове да чете, мушнат в купа сено (4, с.31). Можем да твърдим, че чрез четенето и наблюденията, възприятията и работата си – брат Влайо се самообразова. Чрез интелекта, чувствителността, скромността, смирението и вярата – послужили като основа и на дарбите му - той надминава и хората с научни титли. Като юноша Влайо ходи на черква. Душата му търси братския живот, но е сам сред връстниците си в духовния си стремеж. – Кани другарчета да идват с него, те отказват. Опитва се да пее в черковния хор, знае последователността на Литургията. Паметна за него е срещата в Стара Загора с бащата на д-р Станчев, който, виждайки любознателността на юношата, му подарява духовна книга. – „Оттогава, когато тате ми дадеше някое каравелче, аз си купувах духовни работи“ – споделя брат Влайо (4, с.31). От годините на младостта си осмисля и препрочита Библията, посещава църквата. Понякога чете до полунощ, на газена лампа. Още тогава, в младежките му години, съприкосновението със Светите текстове вдъхновява юношата към писане, за което свидетелства „Разговор с Исуса“. (4, с.32) Това откровение напомня по ритъма си и премерените думи - стих. Показва и възприятието на духовната същина, очистена от човешките примеси и заблуждения на формата. – Четейки тези, подредени от младия Влайо думи – разбираме, че душата му е готова да срещне и да приеме Словото на Учителя. – В откровението-размишление, Влайо последователно се обръща към Исуса, в текст от пет абзаца, всеки от които започва с името на Спасителя. – Влайо търси истинското Му място на обитание. Младежът прозира, че Христос не е нито в големите световни катедрални храмове, нито в наредбите на манастирите, нито в дългите молитви, нито в украсените проповеди. Христос не е в хармоничните песнопения, нито в изящната живопис, нито в блясъка на украсата. Но, тъй като е свят, желае и тези, които се молят, които проповядват или пеят – и те да са святи. Исус с Любовта Си обитава сърцето на разкаялия се грешник, както и ума и сърцето на старателно проучващия Неговите заповеди. Исус е в послушанието към Бога, в сърцата на братеца и сестрицата, в хармонията на семейството и в Братството. – С други думи – Исус не е в нищо външно, в никоя самостойна форма. – Исус е само в добрите, светли постъпки и дела, било на отделния човек, било на обществата. – То е истинската духовна чистота, вяра и свобода! Да бъде! –„Амин!“ – записал е Влайо. (4, с.32) Младият Влайо прилага в живота си възприетите духовни повели. – През 1916 г., бидейки войник на фронта, след като България обявява на 18.09.1915 г. война на Югославия, той не само носи и препрочита Новия завет, но гледа да е внимателен към другарите си. Понякога раздавал получения от близките си колет, друг път отстъпвал реда на отпуската си на войници, които имали лоши случаи в семействата. Не употребявал оръжие, не стрелял срещу никоя неприятелска част, макар и на фронтовата линия (4, с.33). 3. Мистична опитност, помощничеството на Св. вмч. Стефан През месец май 1920 г., Влайо получава ръководството на Христов ученик, невидим духовен помощник. Мистичната опитност описва достатъчно подробно в своя дневник, описва обзелото го състояние на недомогание и тръпки по снагата, при което Влайо се прибира, заключва се в стаята си и ляга в леглото си. Вижда се, като излязъл от тялото си, опитва се да се върне, но сила, подобна на въздух – го въздига. След продължително пътуване на север, достига до бяла, чиста мраморна стая, в която на дълга маса седели светли хора с еднакви облекла. В ума си чул глас, че това са Господните ученици, апостолите. Те му говорили и се казало, че ще го върнат на земята и ще му се помага. – За помощник му избрали Свети първомъченик Стефан и, по еднаквата аура, Влайо разбрал, че пмч. Стефан не е по-долен от първите апостоли. Следва връщането на Влайо, по същия път, а когато се събужда – оказва се, че е минало денонощие. (4, с.40-41) Влайо пише, че след това небесно видение е боледувал около 30 дни, но и подир него се усилва ясновидството му. (4, с.41) Твърди и, че усеща присъствието на Свети пмч. Стефан край себе си (12, 22-23 мин.). Макар и като дете да е имал връзка с Невидимия свят, за което малко е говорил и споделял, Влайо изтъква 1920-1921 година като начало на истинското си ясновидството. Тогава и започват да се стичат към него българи от цялата страна, дори чужденци - румънци, гърци, австрийци и сърби. (4, с.41) Да припомним описаното в „Деянията на апостолите“ за Свети първомъченик Стефан. – Той е „Мъж, пълен с вяра и със Светия Дух“ (Деяния, 6,5), избран сред новите ученици, да помага на апостолите. Пълен с благодат и сила, вършел големи чудеса и знамения между людете. Говори с мъдростта на Духа и оборва препиращи се с него евреи. Неспособни да оборят Стефан, те подучили хора да казват, че проповядвал хулни думи против Моисея и Бога. В присъствието на лъжесвидетели го изправят пред синедриона. – „И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел“ (Деяния 6,15). Когато в съда първосвещеникът дава възможност на Стефан да се оправдае, запитвайки го: „Така ли е това?“ (Деяния 7,1), Стефан вдъхновено изнася историята, начиная от Авраам, споменавайки Исаака, Яков, Йосиф и неговия род, живота им и последвалите притеснения в египетското царство, Моисей, Божиите откровения пред Моисея, скинията на свидетелството, стояла до дните на Давида, който придобил Божието благоволение и пожелал да намери обиталище на Якововия Бог. Соломон Му построил дом. – „Но – продължил Стефан – Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът: „Небето ми е престол. А земята е Мое подножие; Какъв дом ще построите за Мене? – казва Господ, или какво е мястото за Моя покой? Не направи ли Моята ръка всичко това?“ (Деяния 7, 48-50) Стефан обвинява пред синедриона тези, които са приели закона чрез ангелско служене, а не са го опазили; които всякога се противят на Светия Дух, както и бащите им, гонили пророците; които убиха и Праведника Иисуса. Споделя видението си: „небесата отворени и Човешкия син, стоящ отдясно на Бога“. – Това вбесява присъстващите. Стефан бива изтласкан извън града и убит с камъни. Смъртта му била като заспиване, като преди да умре, той извикал думите: „Господи, Иисусе, приеми духа ми!“ и „Господи, не зачитай им тоя грях!“ (Деяния, 7, 59-60). Православната църква чества паметта на Свети пмч Стефан на 27 декември. – По съвпадение, това е и денят на заминаването на Учителя. Вероятно, и с подкрепата на Свети Стефан – Влайо се насочва към Учителя и приобщава към земното му дете – Братството? – Роден, когато Учителя е на земята. - Небесен промисъл е това, според който не само Влайо получава допълнителен духовен подтик, импулс, познания и сила! - Чрез личните си качества и авторитет сред народа, дори пред свещенството – Влайо е спомогнал и спомага за принятието на Словото и делото на Учителя от българския народ! 4.Избор на безбрачие. Основаване на духовен кръжок. Ориентация към Учителя. През 1919 г. Влайо е вече уволнен, той е на 24-25 години. Родителите му, особено майка му, имат голямо желание да го оженят, на което той отказва. Но, поради сълзите на майка си, съгласява се. (4, с.35) Избира майка му мома, красива и от богат род, правят голяма сватба. – Впоследствие Влайо пише, че се срамува и разкайва, дето е участвал в една грешна традиция. – Момата го напуска, пет дни след сватбата, защото се надявала на деца. А брат Влайо й казал, че я харесва, казал й, че чете духовна литература и й предложил да живеят като брат и сестра. – За това разказва Влайо в автобиографията си, завършвайки с думите: „Аз след това се успокоих и имах вече право да си бъда сам в живота“. (4, с.36) На 24 февруари 1922 г. Учителя отваря Младежкия окултен клас, по желание на младите си ученици. – В него имат право да присъстват поканените от Учителя, които до този момент не са сключили брак. – На лекциите на МОК можеше да е и Влайо, ако живееше в селището на Изгрева в София. – Той е повече от тях – младите ученици-слушатели на Учителя. – Влайо съзнателно и по стремеж на душата е избрал безбрачието. Познава Библията, препрочита и следва Новия завет. Вегетарианец е, още преди да се насочи към Учителя. Непосредствено след неуспешната си женитба, Влайо се отдава на духовна работа и образува в селището кръжок – „Общество за психични издирвания и духовно братство“. (4, с.36) – Такова общество, според думите му, имало и във Франция. Този кръжок е под влияние на г-н Кръстников, за когото се споменава и в летописите на „Изгревът на Бялото братство пее, свири, учи и живее“. Интересно е, че Александър Кръстников (1879-1970) е бил сред присъстващите при Учителя на Събора във Велико Търново, през август 1911 г. Впоследствие Кръстников се отцепва от Учителя, фокусира се върху нареченото от него „духознание“ – като строга окултна наука. По своему уважава Учителя, дори Го защитава от нападки на опоненти в списанието си „Витлеемска звезда“, но и частично Го критикува, от позиция на равнопоставен. (Той не знае или не разбира за посвещенията, за въплъщението на Божествения дух. Образува една доста голяма организация и така отклонява души, които биха следвали Учителя. Някои признават еднакво за духовни авторитети и двамата). - От цитираните по-долу текстови редове на брат Влайо е видно, че той оставя Кръстников и преминава с част от хората на кръжока си – към Учителя. В братството на Кръстников се е спазвал черковният ред. Кръстников не харесва възвеличаването на Учителя, не клони към музиката, песните и Паневритмията: „Дойде г-н Кръстников в селото ни, говори нещо в събранието. Според моята оценка на беседата му, тя не беше подходяща за слушателите. Тя беше по-близо до политическа“ – пише брат Влайо (4,с.36). Разочарованието му е увеличено от факта, че на обща братска трапеза, сложена пред Кръстников и последователите му, макар и писмено афиширали вегетарианство – всички те ядат месо и пият вино. (Към наши дни, д-р Венко Вълчев, чиято баба е имала книги и от Учителя и от Кръстников (и тези книги са оцелели години наред при обиските, заровени под купчина кюмюр), твърди, че Кръстников е топил залъци встрани от месото, за да не обиди домакините, поднесли ястията, че сам е бил вегетарианец). - „Един брат каза, че това е било тайната вечеря.“ - продължава разказа си брат Влайо. През това време разбира, че в града Нова Загора съществува братство, членовете на което не употребяват месна храна. Отива и намира ръководителя на това братство – брат Георги Маринов. (В текста на (4) е написано „Малинов“, което е погрешка. – Името на Георги Маринов фигурира в летописите на „Изгревът ...“, като ръководител на братството в Нова Загора.) Той му обяснил, че това братство е под ръководството на Учителя Дънов и се нарича „Бяло Братство“. Влайо се връща в селото си и решава без много обяснения да прехвърли създаденото Кръстниково братство към Бялото. Но не станало без шум, събраните се разделили. Тогава Влайо намира отделна частна къща и там, дошлите с него започват да четат Словото и беседите. „Тогава вече си получавахме наряда и беседите от Бялото Братство. Аз отивах по съборите на Братството всяка година.“ (4, с.37) (Тук и навсякъде в очерка курсивът и подчертаното в цитирани биографични изречения е от мен, Ю.В.) 5. Съграждане на комуната в Коньово ВЛАЙО – В ПОМОЩ НА ДУШИТЕ. СЪЗДАВАНЕ НА ГРАДИНА. ОСНОВАВАНЕ НА КОМУНА. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИДЕИТЕ ЗА БРАТСКИ ЖИВОТ. Множеството народ, прииждащо да търси ясновидеца за разрешаване на болки и проблеми, особено след 1920-1921 г. – притеснява съселяните му. – Те се обръщат с молба към бащата на Влайо, който е заможен, има към 300 дка земя, (12) да устрои за сина си място за посетителите извън и на разстояние от селото, за да не се пренасяли болести. Както и „богаташкият“ син да не приема посетителите при приятелски семейства, в двора на съседите Севкови. – Бащата откликва и му дава около 30 дка нива, на 1-2 км навън от селото. (Обръщам внимание, че записът „около 30 декара“ – е от автобиографичните бележки на Влайо (4, с.49), т.е. – е истинен. – Според Христо Нанев земята е около 15 декара.) – На тази земя, с помощта на приятелите, Влайо построява сгради, със стаи за себе си, за гостите и за градината. Полагане основите на дом, работната група. Третият отдясно наляво е Влайо. Според дневниковото му автобиографично описание – стаичките били „обикновени, слаби, но слънчеви и приятни и винаги препълнени с народ“. (4, с.49) Също и добитъкът, теглил колите на посетителите, бил напояван с прясна вода от построения кладенец, нахранен и доволен. - Останалата част от земята Влайо прави градина, с плодни дръвчета и насаждения – пипер, домати, картофи, боб, краставици, дини. Хората, които идват да го търсят, често изчаквали по 4-5 дни, докато дойде редът им. Случвало се да връща някои, идващи с лоши помисли. Не вземал пари. През времето на престоя, който искал и можел да работи, работел и помагал в градината, а Влайо раздавал за прехрана от градинските продукти. В обработката на земите участвал и Влайо, заедно с братя и сестри. 1942 г., на градината в Коньово, Влайо е отляво на преден план, пред кладенеца „Желанието му бе да създаде комуна и така да живеем – споделя брат Иван Анастасов от град Ямбол. – Наистина, създадохме такава“ (4, с.50). Ръководител на комуната и на стопанството бил Марин Камбуров, братът, който ни е познат с песните си. (4, с.50) Събрани от милосърдие и доброта, в комуната били и няколко инвалида и бездомници. Деца и младежи прекарвали ученическите си ваканции в комуната. Влайо бил поел грижата за образованието на някои деца. Когато имало излишък от произведените продукти – продавали ги на пазара в Сливен. В градината не се допускала консумацията на месна храна. Според спомените на брат Иван Анастасов от град Ямбол – градината била най-оживеното място в селото. Иван Анастасов е присъствал на четенето на молитви, пеенето на песни, на събранията и на Паневритмии в градината. Песните от Школата на Учителя се съпровождали от цигулката на Недялка Симеонова, подарена й от брат Влайо (впоследствие, по съпруг, Недялка е Карагеоргиева), от мандолината на Атанас, от кавала на Желю Танев. Звучали и братските песни на Марин Камбуров, предречени му от Учителя, като най-велик небесен дар. (Да добавим ненаписаното другаде свидетелство на бр. Георги Стойчев! - Първата песен на М.Камбуров, „Ти Велики...“, е с текст - формула на Учителя и идва на най-високия връх на Стара планина, Жълти бряг, Саръяр). Съвместният живот продължавал в пътувания и братски срещи в Кортен, Нова Загора, Ямбол, Стара Загора, Раднево, Русе“. (4, с.50) – Колко хубава е била средата, аурата на тази градина, проникната от духа на песните, молитвите, милосърдието, просветителството, действената помощ! Брат Влайо е подарявал цигулки и мандолини на деца от общността, да се учат да свирят. Самият той е обикалял, пътувал и с цигулка. Имал е своя цигулка, макар и да не е бил напреднал, за да свири пред общността. (12) - Вероятно, под въздействие на Словото и завещаното от Учителя – брат Влайо не само се е учил да свири, но и е писал своите реферати и стихове. Радка Колева от с. Кортен е едно от децата, живели в комуната на Влайо и пази мили спомени. Тя разказва, че очаквала с нетърпение края на учебната година, за да присъства с другите деца в братската градина. Радка споделя за желанието на Дядо Влайчо да създаде в градината богословско училище. Според думите й, Влайо проявявал бащинска обич към децата (4, с.54). В книгата на Мария Жечева са представени снимки с деца в градината в Коньово, снимки на младежка група, девойки с музикални инструменти, групови снимки от събори, на които Влайо е редом с Боян Боев и с Минчо Сотиров. Ето част от разказа на брат Желю Танев Николов, който е получавал писма и покани и е присъствал на братските срещи в градината на Влайо: „... една година бяхме събрали наши стари братя: брат Стоицев, брат Петър Камбуров и много други стари братя, за да ни разкажат опитностите си. Брат Петър Камбуров пък ни занимаваше с есперанто. ... Брат Михаил Стоицев беше много сладкодумен, брат Паню също. Те пък казаха едни спомени из живота на Братството...“ (5, том 10) – Срещата продължила около седмица и оставила много добри спомени, каквито са и спомените от това време, споделя брат Желю. Влайо може да се моли навсякъде. В съградената от него общност, където комуната им е просъществувала и градината разцъфтявала близо тридесет години, заедно със стаичките за посрещане на посетители, той е предвидил и молитвена стаичка, която била и приемна (4, с.65-66). (Показателно за молитвения и братски живот е, че Влайо нарича комуната, своята обител - „Манастирчето“. – Така започват да наричат общността и местните хора. - Комуни, знаем, са образували и първите християни, доброволно споделящи ресурси и благи и живеещи като едно семейство. Понякога прозренията по въпросите на идващите при Влайо души се появяват спонтанно. Друг път, той пита за тях и чака, какво ще му каже пророческият дух, за което разказва брат Борис Николов: „А дядо Влайчо тогава взимаше пред себе си Евангелието, прелистваше страниците Му, по някой път се спре на някоя страница, прочете някой стих, помоли се и чака какво ще му каже пророческият дух, който работи чрез него“). (5, том 3) Молитвената стая на Влайо е била чиста и скромна откъм обзавеждане. На видно място на стената, стоял образът на Христос от Гетсиманската градина. (Помним, че именно тогава, молейки се, ако може да избегне злата участ и предстоящото страдание, в присъствието на заспиващите си ученици, Иисус изрича думите –„Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както аз искам, но както Ти искаш.“ (Евангелие от Матея, 26:39) - Да бъде не както аз искам, но Твоята воля да бъде, Господи! – С това Христос ни дава пример, модел и път – как да приемаме страданието. Всяка наша лична молитва е добре, както и Учителя е казвал – да завършва с думите: „Ако не противоречи на святата Ти Воля!“ Ще споделим тематични извадки от Словото на Учителя, за молитвата на Христос в Гетсиманската градина: „Страшно беше положението на Христа тогава. Той трябваше да бъде изпитан в любовта си. Христос каза: Господи, даже и да не отговориш на моята молитва, аз зная, че това, което правиш, е на мястото. В Твоите ръце предавам духа си. Това е истинската, това е гениалната любов. Гениалната любов се състои в това, че при всички противоречия, които срещаш в живота си, да кажеш: „Господи, да бъде Твоята воля!“ А сега, когато не стават нещата, както хората ги искат, казват: „Господи, аз не вярвам вече в Твоята любов.“ – Защо? – Защото нещата не стават така, както ние искаме“. (1, „Изтълкувай ни тази притча“, НБ , София, 11.9.1938г.) „Каквото страдание и да ви сполети, щом живеете добре и изпълнявате Волята Божия, скръбта ви ще се превърне в радост. Зад всяко разумно страдание се крие великата Божия мисъл. Когато Христос беше в Гетсиманската градина, Той се молеше да се отмени по някакъв начин чашата на страданието, но веднага дойде висшето Му съзнание на помощ, и Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля! “ След това Христос разбра че чашата, която Бог Му беше определил да изпие, криеше в себе си велико благо. Христос изпи горчивата чаша, след което получи великото Божие благословение - възкресението. Веднъж се дава на човека да пие горчива чаша. Изпие ли я веднъж, втори път не му се дава същата опитност“. (1, „Единица време“, ООК , София, 24.12.1930г.) „Какво означават думите „в Твоите ръце предавам духа си"? Това значи: както и да изглеждат нещата отвън, аз приемам напълно Твоята Любов и зная, че всичко, което вършиш, е добро. Питам. като положи духа си в Божиите ръце, Христос изгуби ли нещо, или спечели? Той спечели много нещо“. (1, „По-долен от ангелите“, НБ , София, 23.10.1927г.)) 6. „Младежки събори“ и прозрение-завещание Влайо нарича организираните и провежданите в градината събори – „младежки“. (4, с.56) – Той вижда в срещите основа да се опознаят младите хора, да създадат братско общуване помежду си и така „да не отиват в света“ (4, с.56). Искал е да получат добро образование, както и да четат и познават Евангелието, наравно със Словото на Беинса Дуно. Младежки събор, април 1946 г., Коньово ПРЕДСТОИ, според видяното и завещано от брат Влайо, на територията на комуната, на мястото на градината - да се осъществи училище за деца, изградено от общество Бяло братство! - За това разказва и свидетелства брат Желю Танев Николов (5, том 10): „Една година бяхме специално поканени да копаем кладенец. Брат Бельо (Дельо, според книгата на Мария Жечева) ... и аз, двамата бяхме само. Наистина имаше и гости, но той идваше при нас и при гостите. Ние за два дена направихме голяма работа. За два деня изкарахме към четири метра само с брат Бельо. Между другото брат Влайчо ни казваше така: „Ще дойде ден, когато в този район ще има Школа на децата на Бялото Братство." В.К.: Къде е било това точно? Ж.Т.: Там, където му беше градината. „Ще направят - казва - училище на Бялото Братство." – Вероятно това ще стане сравнително скоро. – „Френският социализъм“, (4, с.95-6) смегчаването, за което е предричал брат Влайо - вече е дошло. (В книгата на Мария Жечева присъства, с други подробности, разказа на брат Желю Танев Николов, от Айтос за изкопаването на кладенеца) (4, с.53). Събор, Коньово. Сред участниците на преден план виждаме дузина деца и 9 извадени музикални инструмента 7. Съзвучие и възприятия на идеите на Учителя Ще подчертаем видимото – че Влайо, идва при Учителя – стабилно подготвен - именно с утвърдените от традиционното християнство, от православието - ценности и добродетели. – За разлика от други пришълци, било търсещи здравословен живот, било впечатлени от свръхсили и способности – Влайо е пример за душа, поставила „доброто за основа“. – Добродетелите за Влайо са по-съществени от способностите – към тях е вниманието му. – Към добродетелите и призовава. – Затова и общуването с такъв човек е толкова леко и непосредствено. – Той е смирен, има вътрешния мир с Бога. Той е служител на Създателя на душите. Влайо играе Паневритмия Да посочим няколко примера (4) за пряко възприятие от Влайо на идеи от беседите на Учителя: Влайо съзвучно с Учителя споделя идеята за прераждането. Знае за наказанието на България, последвало гонението срещу богомилите и вижда себе си, като прероден участник в богомилското движение. Има опити за нумерологични тълкувания, в изложението „Опит за разяснение числата от новата 1956 година“, в написани теми, които е чел на братска среща, с обръщение „любими братя и сестри“. (Правят впечатление и красивите, но и искрени обръщения в съхранени негови писма, цитирани в основната документална книга – в случая са към приятеля, по сведение на Благовест Жеков - вегетарианец-толстоист - Христон Христонов (4, с.233-9) - „Мил и незабравим брат“, „Мил братец и приятел“, „Любим брат!“, „Мил брат!“, „Мил и добър брат!“) Сред книгите в библиотечката му са френология, хиромантия и нумерология. Сред личните молитви в записките на Влайо има молитви от Учителя. Играе Паневритмия, учи се да свири на цигулка. Пред братя и сестри Влайо чете написаната си тема „Народни поверия“, които разглежда и нарича “окултни истини“, потвърждавайки ги чрез думи на Учителя, чрез библейски позовавания и чрез своите познания. Пред момиченце, попитало го за по-дългите му коси, Влайо обяснява, че косите му – това са антени (4, с.24-5), с тях възприема много неща, (както Учителя е казал: „Космите на човешката глава представят антени, чрез които човек приема знания от висшите светове“. Учителя, СБ 24.07.1938 и в други беседи). В стихотворението си „Разговор с професора“ (4, с.112-3), в което визира състоянието на интелигентен човек, разочарован и недоволен от слабостите и несъвършенствата на обкръжението си, братът разказва, как е приложил подходът, известен ни от Учителя. – Успокоява и съветва професора да вижда хубавото и доброто в света. Да разбира причините за злото, без да се съсредоточава върху него. Влайо моли професора да се успокои, дори някой да го е огорчил, да има смирението да не съди. Когато слага „очила на любов“, професорът вижда животът съвсем различен, приятен и красив, дори в страданието. Завършва с обобщението, че в заблужденията си хората са още непораснали деца, отдалечили се от Любовта на Небесния си Баща. Брат Влайо ни припомня Христовите думи и молитвата за прошка, изречени при страданието на Голгота. Утвърждава за читателя, завършвайки с повика: „Прости им, Отче, те не знаят, в слепотата си законите не изпълняват“. В стихотворението си „Пролетно дръвче“ Влайо изказва, вплита твърдението на Учителя, че растенията и цветята са „деца на ангелите“. – Спирайки се, мимоходом, пред цъфнало дръвче, човекът не съзнава, че това е Ангелско дете, но усеща чистотата и красотата му, с душата си. А животът на дръвчето е и пример за служене, то отраства и щедро дарява плодовете си. – Така и ние, нека дадем на Бога сърцето си, приканя ни брат Влайо. И ни призовава в светлия нов път. - Това са съчетания от думи, познати ни от беседите на Учителя: „брата си човек люби, в светлия нов път си върви, добри постъпки и дела прояви“. (4, с.178) Могат да се добавят и приведат още много примери на сходство и заимстване в стиховете на брата на идеи и образи от Словото на Учителя. За публичните изяви на Влайо Жечев, авторите на книгата за него – Мария Жечева и Добри Петров Дачев, които видимо не са последователи на Учителя, коментират така: „Очевидно е, че дядо Влайчо много се приближава към християнското учение. Изцяло се обръща с лице към Дънов. Това му носи голямо удовлетворение. Той се чувства в свои води. Иска да помогне и на други хора да се приближат към това духовно съвършенство. Ето защо старателно подготвя реферати и ги изнася на публични места – преди всичко на съборите на Бялото братство. Позволяваме си да ви запознаем с някои от тях.“ (4, с.208) – Видно е, че не всички реферати, не всичко написано от брат Влайо – е публикувано и достъпно. – Пример за съществуващ, но липсващ в книгата на Мария Жечева реферат – е упоменатият на с.39, със заглавие „Ролята на Бялото Братство“. – „На тези събори дядо Влайчо не е бил само слушател. Всички са искали да чуят неговите мъдри слова. Често той е изнасял реферати – „Сънищата“, „Ролята на Бялото Братство“ и др. (4, с.39) – Публикувани в книгата реферати са „Страданието“ и „Сънища“. (4, с.208-225) 8. Спомен за богомилството. Мисия Брат Влайо споделя, че е бил един от богомилите. Негов рожден брат близнак бил Боян Боев. Като ги подложили на мъчения, Влайо не издържал (7). – Затова, казва, че в този си живот смело посреща и не бяга от мъченията и изпитанията, не се моли да ги избегне и заобиколи. – А такива – и мъчения, и изпитания – е имал премного, защото не е мечтал за земно благополучие, не се е отказвал от идеите си. Като войник – отказва да носи пушка. Когато го зачисляват към кухнята и му дават магаре, да пренася с него храната, Влайо се товари, за да не обремени магарето. Когато, заради проверена истина го изпращат по трудовите лагери, той отказва да работи в съботен ден. Сред лишенията и въпреки тях - отказва да яде месо. Когато пък, след време, му предлагат, подобно на Ванга, да бъде назначен срещу заплата и изследван като ясновидец – Влайо отхвърля с думите: „Даром ми е дадено от Бога, даром ще давам.“ (12; 4, с.91 и с.150) (Тези думи са изписани на височина и във вътрешността на Дома на Доброто в мемориалния комплекс). И, когато някой от комунистите-началници, виждайки съответствието на фактите - е склонен да приеме ясновидството, като неизследвано от науката явление, Влайо не жадува да се предпази и да дири споразумение с атеиста. Не премълчава, а свидетелства. – Добавя, че познанията и откровенията му са „с помощта на Исус Христос“. (4, с.139) Брат Влайо е проучил историята на създаването на богомилското движение. Знае и изказването на Учителя, относно възмездието, което настига Българската държава за преследването на богомилите. – България пада под петвековно турско робство. В стихотворението си „Богомилите“ (4, с.46-47) Влайо не само разказва за богомилите, той вижда духовното движение, създадено от Учителя като приемник и продължител на богомилския повик към възраждане на чистотата на Христовото учение. В стихотворението му идеите на Бялото Братство се преплитат и преливат с богомилските: „Казваха се Христово Бяло братство, любовта за тях бе духовно богатство. Живееха в молитви, слова и духовни химни...“ Богомилското братство расте „непреривно“ (в (4) е грешка - „непреливно“) – още една дума, русизъм, рядко употребявана в българския език, но застъпена в Словото на Учителя. Растежът става чрез събуждането на нови и нови души, излизането им от сънно състояние, под живото духовно въздействие на идеите, на свободата и братството. Влайо съзнава „небесното послание“ на богомилството, вижда любовта и духовното знание, безкористието в редиците на техните представители. В контраст с чистотата на идеите - е тъмнината на неразбирането и омразата на покланящите си на формата, на непрозрелите, непознаващите духовната същност. Стихотворното описание на съвместния живот на богомилите – доста напомня и на съвместния братски живот в осъществената от Влайо комуна. Подобно на първите християни, богомилите създават комуни, имат общи трапези. Да си припомним още, че Учителя, получил образование за протестантски свещеник, отказва да получава заплата, вследствие на което не бива назначен за такъв. – Така и Влайо подчертава в стихотворението си, че водачите на богомилите не са имали „платени водачи с патрахили“. (Дядо Влайчо насочва сина на софиянката Христина Милчева Славянска – към изучаване на богомилството, като казва и, че това ще му донесе много успехи. Младият човек получава заслужено признание на международната конференция за богомилите, провела се в Братислава). (4, с.47) Жена, която го подслонява при пътуванията му, цитирано от Христо Нанев, казва: „Дядо Влайчо, защо така с теб се уважаваме? Като дойдеш, домът ми се огрява сякаш от светлина?“. Той отговаря: „Ти нямаш спомен – с теб някога бяхме богомили. Много ни преследваха и се криехме заедно. Когато ни измъчваха, аз не издържах. Не си довърших мисията“. - С това можем да си обясним стоицизма и безстрашието в отстояване на идеите в живота на Влайо Жечев. – Довършил богомилската си мисия като Дядо Влайчо. – Имах щастието да чуя думите и лично от сина на жената, Пенка Севкова! Това е брат Петър Севков, израснал покрай брат Влайо. Баща му, Панталей, бива излекуван като млад от туберкулоза по съветите на Влайо. Така семейство Севкови, близки съседи на Дядо Влайчо са и негови верни приятели и събратя. В техния двор брат Влайо приема потокът от посетители в периода 1923-1927 г., преди предоставянето на селскостопанската земя и уреждането на комуна. В техния дом, където гостува неведнъж, са правени братски срещи и четени беседи. ( В последните си земни дни, завърнал в селото си, за да не притеснява прекомерно роднини, макар и да са били редом с него, Влайо е отново в къщата на Севкови, приютен и стоплен от приятелството и безкористната им любов). Малко е известно, дори сред последователите на Учителя – че, видимо, Боян Мага, идеологът на богомилите – идва в новата епоха, като човека Петър Дънов, предоставил тялото си за Божественото въплъщение. – За това разказва вярната ученичка на Учителя, Мария Тодорова, споделила свой сън на Учителя, описаното е в първи том на летописите на „Изгревът на Бялото братство пее, свири, учи и живее“ в разказа й, наречен „Богомилското учение и Дървото на живота“. (5, том 1) 9. Астрологични щрихи към портрета на брат Влайо Жечев Доверявайки се на указания от Светозар Няголов час на раждане за брат Влайо – 4:30 часа сутринта (5, том 19), използвайки актуалната дата – 15 август 1894 г. по нов стил, в с. Коньово, България – с помощта на Изкуствения интелект получих и обобщено представям астрологични данни и тълкувания. Те са интересни и допринасят с проникновение, подсилват образа на Дядо Влайчо: ♌ Слънце - на около 22° в знака Лъв: Определя човека като типичен представител на тази огнена зодия – с подчертано силна воля, стремеж към себеизразяване и силно присъствие. ♌ Асцендент в Лъв: Слънцето е изгрявало на източния хоризонт в момента на раждането, което засилва качествата на знака Лъв и прави личността изключително магнетична, жизнена и роден лидер. (Проверих повторно за асцендента, с уточняващи въпроси за внимание, защото при някои софтуерни системи, особено с въвеждане на лятното часово време у нас през 1979 г., стават обърквания. – Потвърди се верността на първоначалните изчисления!) ♒ Луна във Водолей: Дава независим и свободолюбив ум, прогресивно мислене, силна интуиция и склонност към идеализъм или хуманитарни каузи. Редом с изразеното огнено присъствие - Луната във Водолей е хладна, дистанцирана и логична. Според астролозите хората с Луна във Водолей са едновременно с всички, и с никого. Те присъстват, повече наблюдавайки отстрани. ♍ Меркурий в Дева: Планетата на ума и комуникацията се намира в своя собствен знак – Дева. Това дава изключително аналитичен, подреден, практичен и детайлен интелект, перфекционизъм и силно критично мислене. ♌ Венера в Лъв: Открито и щедро изразяване на чувствата. Стремеж към красота и изкуство. ♈ Марс в Овен: Планетата на действието и енергията е в своя най-силен знак – Овен. Това е позиция на изключителен кураж, импулсивност, силна физическа енергия, пионерски дух. ♊ Юпитер в Близнаци: Планетата на разширението и късмета дава широк кръг от интереси, любознателност, талант към езици, писане или търговия, но и склонност към разпиляване на енергията в твърде много посоки. ♎ Сатурн във Везни: Сатурн (планетата на кармата и отговорността) е в екзалтация (много силна позиция) във Везни. Това показва дълбоко чувство за справедливост, сериозно отношение към партньорствата, брака и договорите, както и голяма дипломатичност. Поколенчески планети (Дълбока трансформация): ♏ Уран в Скорпион: Позиция, с огромен капацитет за радикални реформи, интерес към окултното, психологията, както и силноизявена интуиция. ♊ Нептун в Близнаци: Позиция, която засилва въображението, идеализма на ментално ниво и носи нови, революционни идеи в сферата на информацията, медиите и комуникациите за това поколение. ♊ Плутон в Близнаци: Поколение, родено да трансформира начина, по който човечеството обменя информация, мисли и пътува. Обобщение: В тази карта, макар да има превес на огнения елемент (Слънце, Асцендент и Венера в Лъв + Марс в Овен), даряващ жизнена сила, воля и способност за лидерство, пламъкът е туширан от разсъдъчната, неемоционална по същност водолейска Луна и изблиците на чувства се уравновесяват от хладния, аналитичен ум на Меркурий в Дева, от стремежа към баланс на Сатурн във Везни. Планетарните аспекти в наталната карта рисуват картина на изключително динамичен, енергичен и силно изразен характер, като съществените са: Опозицията Слънце – Луна (Пълнолуние) Раждането се случва много близо до астрономическо Пълнолуние. - Това е силен, но и напрегнат аспект. Той показва вечно вътрешно раздвоение между личните его-амбиции (Лъв) и нуждата да бъдеш полезен на обществото или да запазиш пълна свобода (Водолей). Родените на Пълнолуние често усещат, че разумът и емоциите им дърпат в различни посоки, но това им дава и огромна осъзнатост за чуждите нужди. Според астрологията на Учителя, представена от Иван Антонов-Изворски, опозицията между Слънцето и Луната, която е и между духа и душата – говори за невзет изпит в миналото. – Предполагаме, според разказаното от брат Влайо, че това е именно отказът му от идеите на богомилството в минал живот, когато е бил подложен на мъчения. В този му живот аспектът го подлага на повторен изпит, това са изпитанията и страданията, предимно в затворите, в лагера Белене и, не само. – Още от годините на младостта си брат Влайо отстоява убежденията си. Поредица от предизвикателства и изпити Влайо преминава с вяра, с търпение, самообладание, с храброст и се представя отлично. Марс в Овен в тригон с Венера в Лъв – дава артистичен талант, финес, чар, магнетично излъчване. Съвпадът Слънце – Асцендент (Огненият лидер) - Това е аспект на родения водач. Личността (Асцендентът) и същината на душата (Слънцето) са слети в едно. Този човек притежава огромна жизнена енергия, и способност да вдъхновява и води другите. Квадратът Сатурн – Марс (Вътрешната спирачка) - Това е най-предизвикателният аспект в картата (Марс в Овен в квадрат със Сатурн във Везни). - Марс в Овен иска да тича напред и да действа веднага, но Сатурн във Везни му налага строги правила, дипломатичност и граници. Аспектът учи на търпение и на това, че суровата сила (Марс) трябва да се контролира от дисциплината (Сатурн), за да бъде успешна. Стелиумът в Близнаци (Умствен фокус) - В знака Близнаци имаме поколенчески съвпад на Юпитер, Нептун и Плутон. Този троен съвпад засяга силно ума на конкретния човек. Дава изключително богато въображение, философски поглед над живота и дълбок стремеж към учене. Тъй като тези планети правят секстил (хармоничен аспект) към Слънцето и Венера в Лъв, човекът е имал дарбата да изразява сложните си мисли по много красив, театрален и вълнуващ начин. – Тук - за пореден път - си спомняме за СТИХОВЕТЕ на брат Влайо! – Виждаме и, че написаното от него – откровения, автобиографични бележки, реферати, есета – ИМА астрологична основа в наталната му карта. Към астрологичните, можем да добавим и други, подсилващи ги данни. – Дългите пръсти на ръцете му – те също говорят за потенциала му да се занимава с изкуство, за способността му към размисли и интелектуална работа. Тази своя снимка Влайо е подарявал на някои от хората, на които е помагал Опозицията Слънце-Луна и квадратът Марс-Сатурн показват, че животът на този човек не е бил лесен и е преминал през големи вътрешни битки. Въпреки това, тригонът между Марс и Венера и силното Слънце на Асцендента са му давали неизчерпаема сила да преодолява всяко препятствие. В ранния час на раждането му (04:30 ч. сутринта) Слънцето току-що е изгряло на хоризонта. Това поставя Слънцето и Асцендента директно в 1-ви дом и разпределя останалите планети в много специфични сектори от живота на човека. Според стандартната Плацидус (Placidus) система за домовете, планетите са разпределени по следния начин: 1-ви дом (Идентичност, характер, външен вид) - ♌ Слънце, Асцендент и Венера в Лъв - Изключително силен първи дом. Цялата жизнена енергия (Слънце), маска пред света (Асцендент) и чар (Венера) са събрани на едно място. Този човек е притежавал огромно лично присъствие, физическа красота и магнетизъм, себеизразяване. 2-ри дом (Финанси, лични ценности, таланти) - ♍ Меркурий в Дева - Меркурий управлява ума, а във 2-ри дом показва, че човекът е печелил парите си чрез интелект, детайлна работа, аналитични умения или занаят. Имал е изключително практично, пресметливо и реалистично отношение към материалните блага. 3-ти дом (Общуване, братя/сестри, учене, кратки пътувания) - ♎ Сатурн във Везни - Въпреки че Сатурн е силен във Везни, в 3-ти дом той носи сериозно, обрано и отговорно общуване. Човекът не е обичал празните приказки. Възможно е да е имал трудности или тежки отговорности, свързани с по-ранното му образование, съседи или близки роднини. 4-ти дом (Дом, семейство, корени, произход) - ♏ Уран в Скорпион - Уран носи внезапни обрати и нестабилност. Позицията му в 4-ти дом подсказва за необичайна семейна среда, възможни чести премествания, загуба на дом или революционни събития, свързани с родното място и фамилията. Брат Влайо е известен като Скиталеца. До към 1948 г. Влайо живее предимно в Коньово, но и тогава немалко пътува и пътешества, по братските инициативи и задачи. 7-ми дом (Брак, партньорства, открити врагове) - ♒ Луна във Водолей - Луната е точно срещу Слънцето, в дома на брака. Човекът би могъл да търси емоционална сигурност чрез сериозното обвързване, но партньорите му е трябвало да бъдат независими, интелектуални и свободолюбиви (Водолей). 9-ти дом (Висше образование, философия, дълги пътувания) - ♈ Марс в Овен - Огромен стремеж към приключения, разширяване на мирогледа и защита на личната философия. Човекът пламенно е защитавал своите убеждения и е бил готов да се бори (Марс) за правдата или за каузи, в които вярва. 11-ти дом (Приятели, идеали, обществени групи) ♊ Юпитер, Нептун и Плутон в Близнаци - Мощен стелиум (натрупване) в дома на социалния живот. Този човек е бил заобиколен от много приятели, интелектуалци и съмишленици. Имал е големи мечти за бъдещето на обществото и вероятно е участвал в организации с хуманитарна, политическа или образователна цел. Лилит в Риби, 8-ми дом (домовата позиция варира леко според софтуерната система, но условно попада в сектора на трансформацията): Замъглява границите на реалността. Този човек може да е бил изключително уязвим към разочарования от хора, на които се е доверил или на които се е опитвал да помогне. Създава риск от тайни врагове, интриги зад гърба или периоди на силно емоционално уединение и самота. Кризи и тайни: 8-ми дом е естественият дом на Лилит, което засилва нейната интензивност. Носи тежки житейски кризи, сблъсъци с теми за живота и смъртта, или проблеми, свързани с чужди пари, наследства и дългове. Човекът е притежавал много силна, почти опасна интуиция, но и склонност към автодеструктивно поведение в моменти на криза. За да не потъва в депресии или илюзии (Риби), астрологията му препоръчва да канализира тази огромна подсъзнателна енергия в творчество, психология, окултни науки или висша духовност. Силата му идва, когато спре да се страхува от кризите (8-ми дом) и ги приеме като инструмент за духовно прераждане. – Видно е, че това е направено. А, може би, поради изявената му разсъдъчност, Лилит не е взимала надмощие в душата му. На височинка на една от стените в неговия Дом на Доброто, съграден през 2019 г. в Коньово – е изписана сентенцията му: „Научихте ли се да се радвате на трудностите?“ Позиция на Хирон - в знака ♍ Дева, много близо до Куспидата (началото) на 2-ри дом или в самия край на 1-ви дом. - В случая раната на Хирон е синдромът на несъвършенството. Тъй като Хирон е в първи, ъглов дом, не е тайна, тя е видима за света. Раната на Хирон е свързана с усещането за недостатъчност, прекалена самокритичност и мания за перфекционизъм. Човекът може постоянно да е усещал, че не е направил достатъчно, че не е достатъчно добър, чист или подреден. – Това усещане стимулира душата към усъвършенстване, помага й, да не се възгордее, да се стреми да работи постоянно над себе си, води я към светийството. Пример за дълбоко осъзнаване, изявено покаяние за лични прегрешения, намираме в писмената му изповед от 3 юни 1965 г. (4, с.97), в която се моли на Бога, както за своите, така и за греховете на ближните си. В записките му „На гости на Ямболското братство“, Влайо дава пример на събратята си, да не съдят, да се вглеждат и виждат повече в себе си, с думите, че не му остава време да мисли за чуждите погрешки, съзнавайки собствените си, които са безброй (4, с.226). Лишения в младите години - явна рана от детството, подсилена от Сатурн в трети дом, е забраната на баща му в желанието и стремежа на подрастващия Влайо да продължи училищното си образование. Къде е лечителската дарба? - Този човек е имал невероятната способност да въвежда ред в хаоса, да лекува (буквално или преносно) другите чрез практични съвети, занаят, медицина или аналитичен ум. Той е знаел как да поправи всичко счупено в живота на околните, макар и трудно да е намирал покой за себе си. Той може да лекува чрез логика, структура, факти и материален ред (Дева). МЦ в ♉ Телец: Стремял се е към изграждане на нещо стабилно, материално обезпечено, сигурно и трайно. Искал е да бъде запомнен като практичен човек, който гради с упорит труд, цени традициите и земята. - Да си припомним за съградената от Влайо върху около 30 декара бащина земя комуна, където не само са обработвали земята и е приемал посетители. Създал е условия за духовен живот, провеждани са били братски събори, звучала е познатата ни от Школата на Учителя музика. Особено внимание Влайо е отделял на децата. Той е искал на това място да се създаде богословско училище за деца, устно и в мисълта си е завещал тази земя на децата на Бялото Братство. Северен възел (Раху).в Дева. Южният му възел (минала карма) е в Риби. В минали животи тази душа е била твърде откъсната от реалността – може би се е жертвала за другите, живяла е в илюзии, духовно уединение или хаос. - През 1894 г. този човек се ражда с мисията да се заземи, да внесе ред, практичност и логика в ежедневието си. Трябвало е да се научи на детайлна работа, занаят, грижа за здравето и да бъде полезен тук и сега, на Земята, чрез конкретни дела, а не чрез празни мечти. Наталната карта брат Влайо съдържа огнен, лидерски потенциал (Слънце и Асцендент в Лъв), но редом с това той извървява земен път на смирение, труд и заземяване (Северен възел в Дева). Познаваме го чист, смирен, сърдечен и разсъдлив, искрен, чувствителен, любящ, носещ духа и способен да обединява душите. Той изминава нелек житейски път, с придобивки за душата. Чрез астрологичните щрихи съпреживяваме заложените в хороскопа му противоречия. Свидетели сме на укротените от духа му сили и на установените в живота му духовни ценности. 10. Посещения при Учителя. Срещата между Учителя, Влайо и Ванга Според брат Петър Севков, потомствения приятел на брат Влайо – през годините е имало няколко посещения при Учителя. Предполагаме, че първото посещение при Учителя, заедно с присъствие на беседа – е било още в началото на прехода на духовния кръжок на Влайо към Бялото братство, който се извършва към 1920-1921 г. - Както Влайо обединява душите – в духовен кръжок, в комуна, така го виждаме и да организира и посещенията при Учителя. В селището на софийския „Изгрев“ много от братята и сестрите познават Влайо, за което свидетелства певицата, сестра Цветана Лилиана Табакова, разказваща (5, т.34), как изгревските приятели го обграждат, и й е трудно да се доближи до него. Заедно с това, описва, как подир беседата е седяла до лимоново дръвче, а от други източници (4, с.47) знаем, че Влайо е садил, облагородявал и раздавал лимонови дръвчета на приятели. Писателят Христо Нанев твърди, че е открил Влайо, присъстващ на групови рилски снимки, заедно с Учителя. Трудно е, може би, с категоричност да заявим, че на тези снимки е именно Влайо. Но редом с това, да припомним, че в автобиографичните си бележки брат Влайо отбелязва, че след прехвърлянето на кръжока си към ръководство на Учителя – не само получава нарядите и издаваните беседи, но и всяка година присъства на братските събори. „Аз отивах по съборите на Братството всяка година“ – пише той. (4, с.37) „Голямата промяна при него настъпва, след дружеството, което е създал, Срещата с Учителя, Който му влива много енергия, много размах..... Пътува, изнася сказки, изнася беседи, реферати пред Бялото Братство. Пише разкази, пише стихотворения...“ – казва, във връзка с прехода на Влайо към Учителя – Христо Нанев, автор на книги, посветени на Дядо Влайчо (7). Няколко години преди да арестуват Влайо, сестрата-певица Цветана Лилиана Табакова, без още да го е виждала и да е чувала за него – го сънува. Твърди, че го е сънувала в събота, а в неделя, подир неделната беседа, го вижда, припознава и научава от брата Кръстьо Христов името му – Влайчо. Сънят й е достатъчно ярък, тя запомня и го разказва. Преди да цитираме пророческия й сън, нека уточним, че 20 декември 1944 г., денят, в който Влайо, според някои уж за първи път е посетил Учителя – е сряда, т.е. имаме конкретно потвърждение, че Влайо е бил на беседа при Учителя и друг ден, в отделно свое идване. „Сънувах го, че се намира в Сливен, преди да го арестуват, в моята стая, където съм родена, при моята баба. При моята баба в Сливен съм родена. И едната стена е паднала - три стени. А долу на улицата е цялото наше Братство, Бялото Братство. А той, застанал на ръба на моята стая, и казва тъй: „За Слава Божия!” Дойдоха и му туриха железа, белезници, арестуваха го. А те викат: „Не го даваме, не го даваме!” Народът вика, не го дава. А той казва: „За Слава Божия е!” И го откараха. И го запомних - физиономията, не бях го виждала. Туй беше събота вечер. На другия ден беше неделя, отивам на беседа на Изгрева. И като влизам, бях закъсняла... (И брат Христов беше там, не сядаше, той винаги прав слушаше беседите. „Аз, каза, не мога да седна да слушам беседа седнал, когато Господ говори.” Но като влязох, стоя и аз права), и като свърши беседата, седнахме там до лимона. Имаше лимон, една пейка и седнахме, и таман ще му кажа какво сънувах снощи (че видях един брат, който викаше и го арестуваха), отвори се вратата и влезна същият брат, Влайчо бе! Ама аз не знам, че е Влайчо. И до колоната застана, и като се юрнаха всички и го оградиха, и не можеш да идеш до него“ (5, т.34). „Ний отдавна се познаваме духовно.” - казва й Влайо в деня, когато сестрата го открива в образа от съня си, обажда му се, дочакала да се поразпръсне навалицата от обградилите го, пита го за среща. Срещата между тях, уговорена за сряда, на вечеря в дома на Папазови, не се осъществява, поради професионален ангажимент на сестрата в операта. – (Този допълнително изявен ден от седмицата посочва, че Цветана Лилиана Табакова не се е подвела в разказа си, относно това, че е срещнала Влайо на Изгрева именно в неделя. Подир неопределен брой години – „не мина много време“, сънят на сестрата се сбъдва, Влайо е арестуван). Вероятно е Влайо да е присъствал на някои беседи на Учителя, без да се е отбивал да говори лично с Него. – Предвид скромността на брата, това е напълно реално, може да не е виждал нужда от личен разговор. Потвърждение на това са записките на Влайо от беседа на Учителя (4, с.151-152), където описва братята и сестрите, обкръжили подир беседа Учителя, с думите: „слушателите заобикалят от всички страни Учителя, като че насила искат да изтръгнат нещо“. – Видимо, Влайо не е един от тях. Физически, или ментално и духовно – Влайо присъства и знае и посланията и бита при Учителя. – Потвърждение за последното намираме в разсъждението му „Народни поверия“. То започва и завършва, съответно, с обръщенията „мили братя и сестри“ и „любими братя и сестри“. Призовава да не осакатяват животни и да не жертват цветя за празненствата си, подобно на светските порядки. – Влайо пише: Ние не сме виждали при Учителя това нещо. На неговата маса не е имало и ваза с потопени цветя“. (4, с.206) (В книгата на Мария Жечева и Добри Дачев, под заглавие „ОТКРОВЕНИЯ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ“ (4, с.151-152) има записани, част от които ще цитираме тук - въздигащи мисли на Учителя, които брат Влайо някъде сякаш цитира, поставяйки кавички, а другаде – преразказва. – Потърсих по ключови думи в https://beinsa.bg/ и открих, че първата част, половината от тези записки, са в смислово и словесно подобие с текст, представен от Боян Боев в бр.3 на сп.“Житно зърно“, от 1941 г. (6) – Това са разговори след проведена беседа на Учителя, но не е отразена датата на беседата. – Интересното тук е, че, имаме в началото два сходни, а във втората си част – два различни текста. Можем да проследим и съпоставим представеното от брат Влайо. – Съхранен е стилът на Учителя, думите са автентични и въздействащи. – За улеснение на проследяването разбих текста на пасажи и поставих курсив: РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 1. Боян Боев: Красива е картината, когато след беседа или лекция слушателите заобиколят Учителя. Това не е ли символ на онзи копнеж на човешката душа за светлина, за свобода, за слънце? Както напуканата земя жадува за благодатния дъжд, така и изжаднялата душа на човечеството днес гладува и жадува за висша правда, за висша истина, за висша красота, за любов! 1. Влайо Жечев: Голяма е радостта, когато Учителя изнася беседите си в салона. Неговото говорене освежава душата и повдига копнежите на спящите у нас добродетели. Но особено красива е картината, когато след беседата – слушателите заобикалят от всички страни Учителя, като че насила искат да изтръгнат нещо. Това не е ли копнеж на душите, които търсят светлина, свобода и любов и то чрез един светъл лъч, пратен от небето. 2. Боян Боев: Човечеството в многовековния си път е опитало много методи, много начини за разрешение задачите на живота и винаги се е натъквало на нечувани противоречия, мъчнотии и страдания. Те са го учили, че трябва да търси истинския път, и днес все повече по-будните души почват да налучкват този път. Човечеството добива все по ясно прозрение, че новият път, който трябва да опита, е Любовта и чрез нея ще влезе в Истината и Красотата. 2. Влайо Жечев: Учителя не повтаряше нещата. Това се потвърждава и от беседите и лекциите, като ги четем. И аз, колкото можах да си запиша след една негова беседа, той казваше следното: „Човечеството в многовековния си път е опитало много методи за разрешаване задачите на живота и винаги се е натъквало на нечувани противоречия. Мъчнотиите и страданията, те са го учили да търси истински път. И днес все по-голяма маса се събуждат добри готови души за работници в новия път. Мъчнотиите и страданията са главният учител в наше време“. 3. Боян Боев: Тези мисли ме занимават живо в този момент. Разговорът почва във връзка с току-що изнесената беседа. – Как може да се осмисли животът на днешния човек? – Зад живота, който хората живеят днес, има нещо скрито. Този живот, който живеят хората, не е още реален. Докато се карат и пр., те не са в реалния живот, а в живота на сенките. В реалния живот се влиза чрез любовта. Трябва да се знае, че Божественото в човека — това е истинският човек, а низшето в човека - това е сянката му. 3. Влайо Жечев: Той каза: „Те ще осмислят живота. Друго какво може да оправи човека на XX век, защото зад живота, който днес живеят хората, има нещо скрито и този техен живот не е още реален. Докато се подозират, следят се, карат се, обиждат се, пакостят си един на друг, те не са в реалния живот, а в живота на сенките“. 4. Боян Боев: Вие сте даровити, но не сте проявени още. Гледайте да откриете нещо хубаво в човека. Това е пътят, който води към любовта. Всякога, когато обикнете някого, трябва да знаете, че сте обикнали Безграничния. Ето защо, когато обичате някой човек, трябва да имате абсолютно доверие в него. 4. Влайо Жечев: Вие имате дарби, но те не са проявени. Гледайте добрата страна у човека. Това е пътят към Любовта. Когато обичате някого, вие обичате Бога в него. 5. Боян Боев: Всяка разумна дейност почва с любовта. Не можеш да направиш добро, докато не обичаш. Когато обичаш, ти се учиш. Самата любов те учи. Когато обичаш ближния си, той и да се мени, ти да не се мениш. Каквото и отношение да има той към тебе, ти да не се мениш. Какъвто и да е, ти да не се сърдиш. 5. Влайо Жечев: Когато обичаме някого, той и да се е изменил, ние не трябва да се изменяваме, колкото и глупаво да се проявява, ние да не му се сърдим. Семейството е първият обект на Любовта. Вторият обект на Любовта е обществото. Третият обект на Любовта е цялото човечество – Космосът. Следват тематични различия в текстовете на братята. Записките на Боев са качени, има ги в нета. Привеждам докрай записките на Влайо, защото, оказва се – няма в нета такъв текст, по който да са преразказани. – Търсих и разглеждах беседи по специфични думи или словосъчетания, като „Корнелий“, има също и „Корнилий“, „семейството, обществото, човечеството“, „първият обект на Любовта“ и други. 6. Влайо Жечев: Вие би трябвало да прилагате поне една малка част от това, което ви говори (пише „говори“, може би – Той, Учителя, говори, ако е съотнесено към братята; при цитиране от Учителя – ще е „говоря“ ,бел. Ю.В.) за Любовта. Детето, когато почва да плаче, майката внимателно проучва причините защо не е спокойно – когато нашата молитва е от сърце и с любов, Бог праща ангели да проверят какви са условията около молещия се брат или сестра и му помага. Сега светът се нуждае от молитва. Казано е в Писанието: „Постоянно се молете!“ Молитва без Любов няма резултат. Пълен пост без Любов – и той няма резултат. Милостиня без Любов – и тя няма резултат. Корнелий беше много смирен, той беше човекът на Любовта с целия си дом и видял във видение Ангел Божий, който му казал, че неговите молитви и неговите милостини възлизат пред Бога. Когато дойде Господ, Любовта на земята, богатите ще помогнат на бедните, учените ще помогнат на невежите, младите ще помогнат на старите, силните ще помогнат на слабите. Тогава ще се изпълни Писанието, което казва: „Ще вложа законите си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им и греховете им и беззаконията им няма вече да помена. А гдето има прощение, там вече е голяма радостта“. (4, с.151-2) Написаното в точка „6“ – не фигурира сред известното Слово на Учителя. – Дали е разсъждение на брат Влайо, последвало Учителювите слова, или незаписани думи на Учителя, засега не знаем). Известна и описана е в летописите на „Изгревът ...“, както и в биографични книги за Ванга - срещата, на която едновременно, сред братя и сестри присъстват – Учителя, Влайо и Ванга: Ще цитираме композитора Димитър Грива, доколкото този брат преразказва споделеното му директно от Ванга: „Аз знам, Ванга ми разправя скоро последния път като бях при нея, тя е много зле горката, как тя се среща с Влайчо. А Учителя събира Влайчо и нея и казал на Влайчо: "Ти ще кажеш нещо на нея, я тя ще каже нещо за тебе". И когато са казали, Той им казал: "Стига". А Влайчо казал на нея: "Ти ще направиш клуб вкъщи, хора ще идват при теб всеки ден". А тя му казала: "Слушай, Влайчо, ще дойде една есен, в която няма да има време да си обереш тиквите". ... дошла милицията и го прибрали. Тази среща е била около 1943 г. А това Ванга ми е разказвала.“ (5, том 8) През 1943 г., в София, по покана на Учителя присъстват на обща трапеза все още младата пророчица, 32-годишна, наскоро омъжила се Ванга и брат Влайо, към 49-годишен, утвърден и търсен от много хора. Ванга дори си спомня, че на трапезата имало супа с грис, постна мусака и компот от сини сливи (2). По време на срещата, за да подготви духом, да подпомогне и укрепи двамата български ясновидеца, Учителя поставил въпроси за бъдещето на всеки от тях. – Това, което се казва на всеослушание и пред Учителя, по-лесно се възприема. – Тази среща е знакова и е преразказвана и в други литературни източници, включително във книга за Ванга. Влайо пророкувал на Ванга, че скоро ще остане вдовица, а хора ще идват да я търсят постоянно при дома й. Ванга предрекла, че Влайо ще бъде арестуван, но ще се върне жив и здрав. Ванга пророкувала за лишенията, които ще преживее. Тази среща не е била просто за раздумка, тя е замислена от Учителя и е важна. – И Влайо и Ванга, имат мисия. – И двамата впоследствие не само са в конкретна помощ на множество хора, но и свидетелстват за незримото, поддържат вярата в Бога, знанието за Висшия свят и душите в годините на утвърждавания атеизъм. 11. Последната среща с Учителя На 20 декември 1944 г. сутринта, подир пътуване с влак, седмина крачат към Учителя през селището на Изгрева. Сред тях е брат Влайо. Редом с духовните братя, Влайо води рождения си брат Динко и сина му Жечо. Нека се опитаме да ги видим! - Те вървят много единно. Повечето от тях са идвали тук. Мястото е познато за групата, не им е ново, не търсят. Вървят в стегнат ход, без да поспират и почти без да се заглеждат встрани. Биха били осмина, ако предния ден един не е бил арестуван от новата власт. Докато вървят, Учителя, поотслабнал, изнася последната беседа в Големия салон, наречена „Последно Слово“. Съществено е свидетелството, споделено от Танка Райчева от Стара Загора и описано в цитираната вече книга на Мария Жечева и Добри П. Дачев. – Танка разказва за последната среща на брат Влайчо с Учителя Дънов. От техния край, през декември 1944 г., с влак заминават брат Влайчо, Райчо, Симеон, Георги Кайраков, Тодор Чернев, Господин и неговият син Жечо. (Уточнения, във връзка със забелязани неточности: Посещението е било по време, когато Учителят все още е изнасял беседи. През следващите, определени за Слово дни, в салона са чели беседа по издадените книги. Учителя си заминава на 27 декември, а погребението на тялото е на 31 декември 1944 г.) „Когато пристигнали, беседата вече била към края. Когато свършил, Учителя ги приел в малкия салон. „Заради вас, които идвате с любов, ще започнем нова беседа.“ (4, с.61) Като привършил, обърнал се към брат Влайчо с думите: „Брате, вземай здрав материал и здрави гвоздеи.“ (4, с.61) Брат Влайчо тихо казал на останалите: „Гледайте го, защото си отива. Това е последното ни виждане.“ (4, с.61) – От седемте дошли човека – именно към Влайо адресира тези думи Учителя, което също е признание към този ученик. С курсив отбелязах по-горе думите „последната среща“! – Не първата! Не единствената! – Това е едно от пътуванията на брат Влайо до Учителя, изнасящ беседите, но, може би, най-дълбоката, обединяваща и задушевна среща с Него! В любителски 8-минутен видеозапис от 2018 г, (16) възрастната сестра Недялка Карагеоргиева, (светла й памет), дъщеря на един от шестимата, придружили Влайо при Учителя – помни и разказва за същата тази среща. - Можем да сравним и да й се доверим. – Това е същата сестра, чиито свидетелства присъстват и в книгата на Мария Жечева. (4, с.143-4) – Недялка уточнява, че Влайо е предложил на братята, да посетят Учителя, казвайки им, че Учителя е болен и си заминава. – Влайо е знаел това. – Посещават Учителя именно на 20 декември 1944 г. и присъстват на част от беседата „Последното Слово“. – После, Учителя е казал за Влайо, че е древен еврейски пророк и му казал (Думите са подобни на цитираните от с.Мария Тодорова (5, том 5)): „Къде се загуби досега? Абе, къде се забави толкова време? – Трябваше да дойдеш, още когато евреите пресичаха пустинята“ – Тези, последните думи, Недялка съотнася към библейските времена и тълкува по-своему. – Сестра Недялка разсъждава върху думите, че „християнството е съществувало още преди Христос“. – (Потърсих чрез beinsa.bg и открих, че същият израз е от публикация на Влад Пашов в бр.204 на вестник „Братство“, под заглавие „Християнството и окултната наука“). Сестра Мария Тодорова и брат Борис Николов не са присъствали на срещата на групата на брат Влайо с Учителя. Мария Тодорова разказва споделеното от самия брат Влайо, но, вероятно, с неусетно наложена, допълнителна „украса“. – Защото в думите на Учителя няма укор и Той не извръща глава. Приложихме свидетелствата на Танка Райчева, съпруга на Райчо Кайраков и на Недялка Карагеоргиева, дъщеря на Симеон Илиев. – От брат Петър Севков, както и от дъщерята на Влайовия племенник, д-р Цветанка Жечева, получихме устно потвърждение на предположението ни, че Господин (Динко) е именно рожденият брат на Влайо, а Жечо – бъдещият съпруг на Мария, авторка на документалната книга. „Пътували са и срещата се е осъществила“ – каза д-р Цветанка Жечева. (Нека добавим и по-подробна информация за четиримата духовни братя, които не са в роднинска връзка с Влайо, посетили заедно с него на 20 декември 1944 г. Учителя. - Симеон Илиев е жител на с. Коньово и близък съселянин на Влайо. Член на старозагорската и коньовската братски групи. Той е сред хората, поддържащи жива връзката между провинциалните последователи на учението и центъра на Изгрева, в София. Тодор Чернев Йорданов, земеделец, лозар, е родом от с. Кортен, Сливенски окръг. Ревностен последовател на Бялото Братство в Сливенския регион, Чернев е познат сред местните братски кръгове като организиран и предан стопанин, който активно участва в разпространението на беседите на Учителя в Южна България и съдейства за организиране на общите пътувания. Георги Кайраков е общественик и брат от Стара Загора. – Фамилията Кайракови е един от основните стълбове на Бялото Братство в Стара Загора. Георги Кайраков участва в организирането на братския живот в града, укриването на литература и организиране на просветни срещи. Заедно с брат си Райчо, придружава Влайо, за да получат директни упътвания от Учителя в бурните месеци след деветосептемнрийския преврат. Райчо Кайраков, брат на Георги. Активен участник в старозагорската окултна група. Двамата братя, Георги и Райчо Кайракови са отдадени и допринасят за музиката и Паневритмията в региона. Именно при семейството на Райчо Кайраков в Стара Загора – отива Влайо, когато на 5 август 1953 г. е освободен от лагера Белене, окъсан, слаб, неузнаваем – и Марийка Райчева, дъщерята на Райчо и Танка, посрещвала го на вратата, не успява да го познае (4, с.84-5.) Марийка, заедно с братчето й Наско, лете са били в детския състав на Влайовата комуна, докато родителите отивали на рилските езера) (4, с.85). Заедно с изброените, към Учителя е щял да пътува и Панайот Севков, бащата на брат Петър Севков, ако непосредствено преди това не е бил арестуван от представители на новата власт. Брат Влайо остава на Изгрева, присъства на погребението на тялото на Учителя и описва това в стихотворението си „Учителя заминава в невидимия свят“ (4, с.161-162). В първите два реда на стиха сякаш „съзрях“ съхранени, изявени снежинките - в „снеЖинки“ и „тъЖни“ (курсивът е мой, Ю.В.). Думите допринасят с тиха, стаена образност, подсилена в третия куплет подир бавно падащия „снеЖец“ и с израза „чистота безмълвна“. Последователите, „братя и сестрици“, видени от Влайо чисти в тъгата им, се отнасят с почит и загриженост към Учителювото тяло, но са осиротели в отлитането на духа. За тях Учителя е скъп и мил. Влайо добавя, продължава тези думи чрез същността на собственото си възприятие за Учителя: „Този, който Небесното слово бе донесъл. Светъл Учител, Божий пратеник и от истинските ученици добре разбран“. – От тези кратки редове е ясно, че Влайо причислява себе си към истинските ученици. За сетен път утвърждава, че добре разбира Учителя и, съответно, познава, следва посланията Му. – Представя Го пред света, като Божий пратеник, Светъл Учител, носител на Небесното слово! Знаем, че преди да се спрат пред изкопания гроб, събратята са обиколили полянката на Паневритмията, носейки ковчега с тялото на Учителя. – Влайо не разказва за това. Думите му рисуват образа на святото тяло на Учителя, положено в ковчег от братята и обвито в бяло платно от сестрите, над което, като украса се сипе лек снежец. Обкръжили тялото на Учителя, с групово представени една подир друга молитви и песни, „мила церемония за Учителя“, братята и сестрите не смеят да го спуснат в гроба. Влайо е уловил в стиха си този момент и подканата на брата-ръководител – да спуснат ковчега. Учителя няма да ни остави сами, ако имаме стремеж към Доброто, ако следваме Словото Му. Текстът на Влайо е своеобразен репортаж от мястото на събитието, увековечаващ случилото се в най-близката за възприятие форма – формата на стиха. 12. Учителя за брат Влайо. Важността на Учителя за живите души. В летописите на братство се споменава за сестра от Ямбол, която искала да се задоми и харесвала Влайо. Тя питала Учителя: „Ще ме вземе ли човека?“ – Учителя достатъчно добре го познава, отговаряйки на сестрата: „Ако се качваш на една висока планина с голяма раница, какво ще направиш?“ (5, том 22) – Влайо е висок планински връх и в образните думи на Учителя. – (В извадки от Словото, обединени под заглавие - „Задачи и правила в планината“ – Светозар Няголов цитира думите на Учителя: „Не е лесно да се качва човек по високите планински места с голяма раница на гърба си! ... Който се качва в планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си“. – А, всъщност, голямата раница – то е символ и очакване на спокоен и уреден живот, стремеж към живот без лишения). От равносметките, които прави Влайо в живота си, виждаме и, че е имало и в какво Учителя да го упъти и посъветва! – Учителя не акцентира на прякото физическо общуване и пребиваване на ученика, доколкото казва: „Моите ученици са в света“ и – дава пример с Махатма Ганди. Едновременно с това - не е бил доволен, когато част от учениците, пред които е държал Словото, се оттеглят да правят комуни. Съхранени са и думите Му, че на „Изгрева“ е събрал хора, които, ако са в света, са щели да направят големи бели... (5) Влайо неведнъж в автобиографичните си записки съжалява, че не е могъл да се отдалечи, да се усамоти, да се посвети и вдълбочи в духовна работа и израстване, да напредне и укрепне... Упреква се, когато с битовата ангажираност покрай комуната не е имал време да чете Словото и отслабнал духовно. Ако можеше да взаимодейства ежедневно с Учителя, дали Влайо нямаше да е този ученик, който Учителя е търсил като „лост“, за да повдигне съзнанието на българския народ с 1 см? Знаем, че Влайо с Любов е дошъл при Учителя, а хората на Любовта са високите планински върхове. (Влайо прекрасно знае думите в 13 глава от посланието на апостол Павел: „ако имам пророческа дарба и зная вси тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра и мога планини да преместям, а Любов нямам, то нищо не съм“). Учителя казва: „Не, привързаността не е Любов. При това, Любовта не трае дълго време. Тя е толкова силна, че човек не би могъл да издържи на нейните вибрации. Достатъчно е човек да се намира един момент само под влиянието на Любовта, за да носи последствията й цял живот. Влезе ли в общество на хора на Любовта, човек коренно се изменя. Хората на Любовта са високи планински върхове, до които малцина достигат“. (1, „Съчетание на числата“, ООК , София, 12.2.1930г.) „Обичайте Любовта. То значи да обичаш Господа с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила. То е законът. Но когато Мойсей предаде този закон, то за евреите беше едно учение непознато. Даже в сегашния християнски свят, Любовта я считат за нещо много дребнаво. Хората на Любовта са великите хора, то са високите върхове. Това са гениалните хора в света, това са талантливите хора в света.“ (1, Любов и безлюбие, НБ , 2.02.1941г.) Връзките на Любовта принадлежат на вечността, в този смисъл озаряването на душите с Любовта – е богатство, за което никога не е късно. – Учителя е почувствал Любовта на този скромен, чист брат, в есенциалната й същност. Виждал е, може би и предстоящата му служба и страданията. – Изпълнени сме с радост, че тази, почти безмълвна за нас лична среща се е състояла! – И Учителя не е отвърнал глава! - Последвала е кратка беседа с групата на Влайо, проведена „в малкия салон“ (4, с.61). Факт е и, че след заминаването на Учителя Влайо започва по-често да посещава все още съществуващото селище и братска общност на Изгрева. – Сякаш допълнително с присъствието си да потвърди съучастието си с най-близкото обкръжение на Учителя? – Или да подкрепи осиротелите му последователи? Влайо знае, че не е достатъчно човекът да бъде излекуван, обнадежден или да реши проблемите на деня. – Без Словото на Учителя, като постоянна прехрана за душата, помощта на Влайо е непълна. Какво е отношението на брат Влайо към Учителя? – Това намираме директно в неговите стихове. Ясно, силно и категорично е изявил той присъствието и значението на Учителя - и в живота си, и в помощта си към хората - в лаконичното си, от три куплета стихотворение „Ясновидец“. То е сред стиховете, с които Влайо ярко свидетелства принадлежността си към идеите на Учителя. Влайо се осъзнава като ясновидец. – Търсен е като такъв и е посветен в дарбата си. Затова кратичкото му едноименно стихотворение е своеобразен автопортрет. – И, в него, като съществен акцент от живота му – присъства взаимодействието с Учителя. – Влайо не просто помага чрез ясновидството си и предаността си към Бога, чрез Божествената си връзка. – Брат Влайо насочва душите към Учителя! В стихотворението си, той се вижда като вървящ през пустиня. – Това е хорската пустиня от дълбоко спящите, неизкласили още души, които се стреми да пробуди. Призовава ги, да се изправят за изгрева на новия живот, за приложението му. Да се облекат не с богати земни дрехи, но с най-фината и най-благодатна материя – на Любовта. Приканва ги, да разберат смисъла на живота, да бъдат сред готовите души, отзовали се на зова на новото време. Малко са тези, които откликват на повика му. Средата, сред която върви, e бедна, няма го изобилието, разкоша от бликащите живителни струи на Божественото в душите. Като ясновидец Влайо помага на повечето хора, макар и, все още неизработили плодородна почва в душите си, където да може да се посади и възрасне духовното. – И на тях помага, да открият отвлечени деца, изгубени добичета, откраднати алтъни и земни ценности. – Помним думите на Спасителя: „Нека мъртвите погребват своите мъртъвци“ (Евангелие от Матея, 8:22). - Съзирайки „живи души“, Влайо се моли за тях, да открият и поемат духовния път. Моли се, „живи души кат намереше. Път нов им той посочи и към Учителя ги насочи“. (4, с.163) (Колко вдъхновяващи и окуражаващи са били навремето, в глъбините на атеистичния социализъм – думите на брат Влайо, запаметени от Георги Неделчев, братско дете, участвало в литературно-музикална програма за Първа пролет при старозагорското братство: „Виждам в бъдещето, и то не много далечно, пак пред препълнена с публика театрална зала се вдигат завесите на голяма сцена. На нея като цветя разцъфтяват в незабравими песни и образи идеите на Учителя.“) (4, с.145) 13. Влайо Жечев – за братята и сестрите „Като ви виждам и на събранията, слабички сте, но по-хубави не мога да ви видя“ – споделя Влайо пред Киро Пенев от Димитровград. (4, с.150) Влайо често му казвал, да се моли и да поучава народа, където ходи, защото народът е паднал в грехове и настъпват тежки разплащателни години на болести и нищета. При среща с братска общност призовава братята и сестрите, да се вгледат и така да определят – към коя от църквите в Откровението на Йоана, гл. 2 – принадлежат (4, с.228). – Защото „църквата“ – не е дърво и камък, а живото общение на душите, тя трябва да е храм на Христовата любов, мъдрост и истина. Много съществено и актуално за общността ни е написаното от брат Влайо и прочетено пред ямболското братство. – Написаното е в сила и в помощ и за всички братски групи. – Всяка от тях, според общия си дух, би могла да се опита да се замисли и определи – към коя от изявените пред Йоана Христови църкви прилича. „Определеният от Господ характер в самия живот на църквите е много важен“ – записал е брат Влайо. Влайо не забравя да изтъкне, че всяко от братствата по градове е важно в сегашно време и, че Господ много го цени. – Затова, всяка братска група да стъпи по-здраво на нозете си и на определената й мисия. Всякога има по нещо, което „понакуцва“ и не бива да го неглижираме, а трябва да го изправим, да изчистваме погрешки, да се стремим да отстраняваме недостатъците. – Не е грешка, например, казва брат Влайо, ако нямате салон. Тълкува го така: „Извинявайте, братя и сестри, но че Любов няма, не салон, ами Любов, но той и салонът ще дойде, а Любовта пак може да не дойде. Искреността, чистотата, гостолюбието, Любовта – това е салонът, това е храмът в едно братство“ – написал е Влайо (4, с.229). – Цялото щастие – изтъква той – седи вътре в духа, вътрешно е свято. Към това трябва и да се стремим. В „Молитва за мир“, едно от дневниковия му тип стихотворения, Влайо разказва конкретно свое участие в духовните дела на айтоската братска група. По написано и изпратено писмо, негова инициатива, възприета от айтозлии – Влайо, съвместно с братята и сестрите, участва в продължителна среднощна молитва за мир. – Не само да няма държавни войни през годината, но и да се отстраняват личностните вражди, глупостите, омразите и оскърбленията. – Тази идея Влайо вижда като добра, образоваща – и за самата айтоска група. Заставайки в молитва за мир – всеки надхвърля малки свои слабости, обединявайки се в действена молитвена верига с останалите. В уреченото време общата молитва, вдъхновила Влайо за участие – се случва: „и се нареди веригата тогаз от братя и сестри мили, като че ли от векове заедно са били“. Влайо описва с доволство осъществения дълъг наряд, с молитви, песни, в мисли и думи за мир, ръководени колективно, дейно и изпълнили с будност на участие нощта. Превъзмогването на желанието за сън, на стремежа към конфорт – Влайо вижда като „жертвичка в Господа на Любовта“. В смирението и в познанието си брат Влайо определя това като една малка, но разумна, угодна Богу жертва. Напомня в стиха си новозаветния спомен от Гетсиманската градина, когато Исус призовава учениците Си да се молят редом с него, а те заспиват. – Исус и сега напомня, да сме будни духом и да се молим „със сърцето си“. – Този израз, възприет от детството, от майчиното наставничество – е един стожер, пазител, бдящ за чистотата на молитвата, отхвърлящ всяка възможност на непочувствано и необмислено произнасяне на слова в обръщение към Господа. С написването на стихотворението си, с последния куплет – Влайо ни подканя, да продължим да се молим и сега „за братство и да няма война“. – Очевидно е, че осъществената идея за братство предотвратява войната. Молитвата, иницирана от Влайо, е за братство и мир. Братът ни призовава и подсеща да четем и прилагаме Христовите слова, за да можем да приемем Христовия дух и Христовия мир в сърцата си (4, с.166). Среща с Боян Боев, Влайо е по-наляво Сбирка 6 май 1945 г., Влайо, изправен, е до Боян Боев Минчо Сотиров, ръководител на бургаското братство, до него е Влайо Жечев Ще приложим и няколко свидетелства от братя и сестри за срещите им с Влайо: - В летописите на „Изгревът ...“ разказва сестра Йорданка Димитрова Колева: „Навремето правехме много сбирки, по села, по градове, много сбирки въобще. Всяка неделя имаше сбирки. Сега един случай ще ви разкажа: С брат Влайчо бяхме в с. Пет могили, Новозагорско на сбирка и се връщаме. И след това отидохме на гарата там. То не можем да се доближим до него. Железничарите като го видяха всички го наобиколиха да им каже по нещо, защото го знаеха, че е голям ясновидец и ние и затова нямахме достъп до него. И както да е, дойде време, тръгна влака. Качихме се и като ще пътуваме вече за Ямбол, в едно купе се качихме на товарен влак, само едно купе има. И ние се качихме - Цвета на Георги Радев, брат Влайчо и аз и някои други имаше там от братството духовното. И седна брат Влайчо и аз така съм от дясната му страна, така се наредихме. Аз от дясната му страна седя и исках да го питам. Ние вече ще напущаме Ямбол и исках да го питам, но не ща пред другите да говорим. Реших, мислено ще му задам въпроса. И той както седи така до мене мислено му зададох въпроса за моя проблем, че ще излезем от Ямбол и не знаем накъде да отидем. А той се размърда така и каза: „Сестра Данке, не се безпокой, където и да отидете вашия хляб е сигурен. Вие вярвате много в Учителя и Учителя няма да ви остави. Където и да отидете бюджетът ви е гласуван". И така се разделихме. И така стана. Където и да отивахме бюджетът за прехраната ни беше осигурен. Благодаря за изобилието на и Бога, и на Учителя“. (5, том 6, курсивът е мой, Ю.В.) - За всеобщия братски живот, непосредствено след заминаването на Учителя – ни оставя спомен Марийка Марашлиева, тя е и основен сътрудник на д-р Вергилий Кръстев в набирането на текстовете на летописите: „С брат Влайчо Желев се запознах през 1945 г. след заминаването на Учителя. Той беше известен в южна България. Край него имаше една малка група братя, които отиваха в някои градове, където имаше братство и правеха срещи. Когато направих връзка с някои братя и сестри от южна България, а при Влайчо имаше един брат, който му беше като секретар, те започнаха да ми изпращат покана, да отивам на техните срещи. Така през тази година ходих на три пъти до с. Коньово, от където беше Влайчо. Ние станахме по-близки тъй да се каже. Първия път отидохме в Стара Загора, там се запознах с Петър Камбуров. ... От Стара Загора ходихме в Любимец, а после и в Димитровград. На другата година те решиха да направят голяма обиколка. Една по-голяма група решиха да отидат в Бургас, после във Варна и после да дойдат в Русе. Тогава аз отидох да ги посрещна във Варна, това беше през 1946 г. около Великден и с тях пристигнахме в Русе. ... Спомням си, че брат Влайчо предложи да вземат по някоя мотика и да прекопаят близките насаждения - малко ягоди и дървета. Имаше и беседа и много, много песни.“ (5, том 6) - В летописите споделя и Анина Бертоли: „И помня даже на времето имаше един Влайчо, Влайчо-ясновидец, беше дошъл след заминаването на Учителя. Три дена живя у нас. Но от сутринта, от зори, още по тъмно, хора чакат на вратата. И вече третия ден ще си отиде. И аз тогава се реших да го питам. А той седи до вратата. „Ето аз съм се записала естествена история, как ли ще мина?“ Той каза: „Ще свършите, но няма да ви послужи за нищо. Ами друго знаете ли?“ „Знам да шия.“ „Е, с него ще си прекарате живота.“ И така стана.“ (5, том 7) - Весела Несторова намира чрез Влайо отговора на незададения си гласно въпрос – „Кога ще се оправят моите работи?“ – Това става на Рила, в едно от летата след заминаването на Учителя: „... отидох на изворчето, напих се с вода, напълних си шишето и си тръгнах. И по едно време някой вика след мен "Сестра, сестра", и аз се обръщам и виждам един с тъмни коси слаб, блед, като светия, човек стои там и ме вика. Аз се върнах, да видя защо ме вика. Това било Влайчо, ясновидеца. И брат Влайчо почна да ми говори: „Сестра, ти си свързана с целия свят, да го знаеш това. Твоите работи ще се оправят, когато работите на света се оправят.“ (5, том 24) - Свои спомени, описани в „Изгревът ...“ има Руси Караиванов, бивш идеен комунист, станал вегетарианец и духовен брат, придобил рожби в семейството си, чрез напътствията на ясновидеца. (5, том 5) - Интересен и приобщаващ ни към изминалите години е разказът на Желю Танев Николов: „Спомням си 1946 година е било,1946 година. По инициативата на брат Влайчо искахме да използваме празниците и да направим една обиколка из България. Започна от Стара Загора, Нова Загора, Карнобад, Айтос, Бургас и който желае да отиваме с рейс от Бургас до Варна. И се събрахме около 24-25 човека и с рейса пътуваме вече за Варна. Но през това време имаше по-малко хора от света, повечето бяхме ние от братството и пеехме в рейса, пеехме братски песни и ония хора само са вслушваха, не се задаваха някакви въпроси. Обаче горе в Стара планина, на Водораздела на Стара планина получи се спукване на гумите, повреда на рейса и ние спряхме, слязохме от рейса. Това беше по обед, направихме една братска трапеза по Великден. Кой яйца носи, кой козунаци, кой каквото имаше, направихме една дълга трапеза и седнахме да правим обед. Тази почивка продължи близо два часа, докато направят рейса. И брат Влайчо ни каза: „Знаете ли защо се случи тука да спре автобусът и да направим тоя обед? Защото когато Учителят едно време пътуваше от Варна за Бургас, тука е отпочивал." Всички трепнаха от тия думи. Оттам поехме за Варна. Пристигнахме там, намерихме братския салон, пяхме, ходихме на лозето, пренощувахме и после тръгнахме за Русе с влака.“ (5, том 10) Брат Влайо е познавал добре творчеството на художника Борис Георгиев, имащ отношение към Учителя, в чиито картини образът на човека е одухотворен и чист, излъчващ любов и милосърдие. Влайо е подарявал на приятели и посетители от репродукциите на тези картини. (4, с.46) Подарявал е и Библии. Един от получилите Библия от него е и д-р Вергилий Кръстев, съставителят на летописите на „Изгревът ...“, който пише за Влайо: „Работил съм с него, и той ми подари „Евангелието”, протестантско издание по стария ръкопис, с което работя до сега - цели 50 години! (5, том 33) Бях лекар и се разхождах по нивите, и четях „Псалмите”. Царевиците бяха по 2 метра с 2-3 мамула, кочана на всеки стрък. Тогава влезнах във връзка с Псалмите, и видях силата им. Това село беше с. Срацимир, Силистренско.“ Не са малко братята и сестрите, съвременници на Влайо Жечев, които са го срещали, а сестрицата ни Димитрина Бонева от София, която често е в кръга на музикантите на Паневритмия, разказа, че брат Влайо е прозрял раждането й. Майка й била претърпяла операция с отстраняване на яйчниците и не вярвала, че е възможно да дочака дъщеря. Брат Влайо не само е видял предстоящото идване на Димитрина, но и предрекъл, че ще свири на цигулка. Пътувайки, по българските пътища, в 15-годишния си период на странство, Влайо пише, че се усамотява, плаче и се моли „за близки и далечни братя и сестрици, милички ми“ (4, с.97). Той ни дава пример, да имаме любов и съпричастност един към друг (4, с.229). 14. Арест и трудови лагери. Белене Поради събирането на множество хора около него и изповядване на идеи, противоречащи на комунистическата идеология, както и затова, че е предсказал смъртта на вожда Георги Димитров, което предсказание впоследствие се сбъдва – Влайо Жечев е арестуван. Арестуван е на 22 февруари 1948 г. (4, с.74) – Към тази дата той е на 53 години. Без съд и присъда – прекарва пет години и половина в мизерните и жестоки условия на затвори и трудови лагери. Бил е в ТВО-Перник, после в мини Богданов дол. Според други, Бобов дол (4, с.81). Условията в мините са били изключително тежки - подземен труд, недохранване, постоянен физически тормоз. Животът на политическите затворници не е бил уважаван и ценен, издевателското отношение на надзирателите към тях било практика. (Още предната власт подгонва по доноси Влайо през 1934 г., когато църквата в Коньово остава без богомолци, а фелдшера – без работа, но докъм 1948 г. Влайо живее предимно в Коньово. Арестът му в социалистическо време е следствие от събитията в страната. - 1947 г. – със закон опозицията е забранена и разтурена. 23 депутата от опозицията – отстранени. Народният съд осъжда 10919 души, от които 2618 – на смърт. Влайо е арестуван в Ямбол и е изпратен в Бургас. На 1.03.1949 е преместен в ТВО Перник.) (4) По линия на ДС, със заповед №506 от 25.10.1949 г. (4, с.75) е преместен в наскоро стартирания лагер за политически затворници - Белене. Политическите затворници, макар и неизправяни пред съд, за властите били по-опасни от криминалните. За тях бил замислен и утвърден Беленският лагер. Тъй като новата власт била атеистична, сред лагеристите имало свещеници, дълбоко вярващи хора и други ясновидци и лечители, както и всякакви неудобни и неблагонадеждни или с политическо отклонение и провинение представители на интелигенцията. (До Беленския лагер достигат и няколко други братя и сестри, за което можете да прочетете в летописите на „Изгревът ...“. Функционирането на лагера се определя от водещи събития в социалистическия блок. – След смъртта на Йосиф Сталин, през 1953 г. – лагерът е затворен. – Отворен е отново през 1956 г., след Унгарското възстание.) Според свидетелството на Тоньо Събев от с.Младеново, Нова Загора, новопристигнал в Белене лагерист – Влайо бил на втори обект, а там били хората с по-тежки обвинения. (4, с.76) Иван Ангелов от град Раднево, също политически затворник в Белене, чул Влайо да произнася, какъв ли „кабахат“ са му намерили. – Как да „лъже хората“, при условие, че вижда, преди да прочете писмо и знае, преди да го попитат? (4, с.77) За себе си Влайо знае, че е попаднал в трудовите лагери по конкретни причини. - Не е отдал достатъчно време за духовното си развитие, живеейки сред въпросите, в приземеното битие на търсещите го хора. Преди да се научи да казва само това, което е нужно за развитието на човека, казвал е и всичко, което вижда. Има и мисия в пребиваването му сред страдащите, да види какъв е умът им, да ги посъветва, да им помогне и укрепи. (Малко история и представяне на обстановката в ТВО Белене: Лагерът е бил разположен на дунавския остров Персин, а администрацията на лагера – на българския бряг, при селището Белене. Първите лагеристи, пристигнали през юни 1949 г., 4-5 месеца преди Влайо, буквално били захвърлени в пустошта на острова. Те били принудени сами да копаят землянки, да ги покриват с клони и пръст, за да оцелеят. Има спомен и, че са строили и колиби от върба и папур. Землянките представлявали дълги ровове, покрити с върбови пръти, слама и пръст. Били пренаселени – от 350 до 500 души в една, като хората спели върху слама, наръч клони или направо върху калната земя. С покачването на нивото на река Дунав се повдигали и подпочвените води и тогава подът на землянките потъвал във вода. - „Вода до колене“ (4, с.78) – спомня си Георги Бададжиев от с.Звъничево, Пазарджишко. Вътре било тъмно, влажно, със спарен и оскъден въздух. През нощта излизали хапещи дървеници. До началото на 1950 г. лагеристите обитават в землянките. В следващите години постепенно започват да строят дървени бараки и етажни нарове, с подръчни материали. Новите постройки били непоносимо студени през зимата, не се отоплявали. Когато Дунав замръзвал и зимен вятър пронизвал бараките – смъртността била най-голяма. За затворниците нямало лекарско обслужване и предвидена помощ). (11) Наказанията през периода 1949-1953 г. не са били просто дисциплинарни мерки, а целенасочена система за физическо и психическо унищожение. И най-тежките форми на наказание са били ежедневие. По отношение на Влайо жестоките надзиратели били изобретателни, но Влайо не губел спокойствие. Той запазвал духа си и се молел. – Получавал небесна подкрепа и оцелявал. Понякога казвал на надзирателите неща за тях, за верността на които те имали възможност да се убедят. – Това в една или в друга степен ги променяло. (Гладът и липсата на чиста вода (11) съпътствали всички затворници, а Влайо не приемал готвената храна. Кротко похапвал, когато можел, (4, с.78) киселец, сурова царевица, сурови гъби, дори пита от цъфтящ слънчоглед и трева). Впоследствие избягва да говори и пише за този си период на изпитания, жестокост и лишения, а ако каже нещо – то било смегчено и философски осмислено. – Още при пристигането му на Белене, Влайо бил съблечен гол в мразовитата зима, вързан го за кол и облят с две кофи студена вода, един от поредицата опити да го убият. (7) – За същия случай брат Влайо споменава смегчено: „съблякоха ме и ме напръскаха със студена вода“. В записките си за този период Влайо отбелязва: „Аз там, в затвора, си дадох широко сърце и си казах: всичко може да е за добро.“ (4, с.75) Според данните от интернет, през 1951-1952 г в Белене е имало група от около 50 духовници (православни свещеници, католици и протестанти), организирани в отделна - свещеническа бригада. Те били подлагани от охраната на допълнителни подигравки, заради вярата си. (11) Влайо се опитва да ги обедини – да се почувстват по-силни духом и по-леко да понасят изпитанията. Прави опит да ги организира, което също показва духовното му ниво, като на вярващ, преодолял формата, но познаващ Същността. Предложението му остава като „посято“ в душите на религиозните събратя, макар и да го отхвърлят, като предани на догматите на вярата си. Това предложение, което прави тогава брат Влайо ни припомня, че мисията му е не само да прозира, да лекува, да бъде ученик, но и да обединява душите! Трендафила Балдевска и Ангел Керемедчиев от София – свидетелстват за изказаните със загриженост думи на Влайо: „Вижте злото как е обединено. Време е вече и доброто да се обедини. Много ми е мъчно, че хората са така разделени“. (4, с.150) „Оттогава сам си работих духовно, като четях Евангелието и пишех стихотворения“ – отбелязал е в автобиографичните си бележки Влайо. (4, с.75) Както неговата кротост не е мекушавост, така и смирението му не е безразличие. Брат Влайо съзнава и има дълбоко разбиране за причините на всичко случващо се – и в личния и в обществения живот. По повод на свое пророчество, достигнало сегашните години, изрича думите: „... Но няма как – и това ще трябва да се изживее... Затуй ви казвам: ако е потребно да се мине през ада, вие продължавайте да вървите, без ни за миг да спирате, нито да се обръщате назад“. (2) За повече яснота и обемност, да добавим и извадки от Словото на Учителя - за комунистите и техните методи на управление (15): „Сега идва една нова власт. Идва такава власт, че който й се противопостави, с костите си ще заплати." "Рекох, те, комунистите, са сега като една бъчва, стегната отвън с обръчи. Ама като му дойде времето, като грейне слънцето, ще паднат обръчите - бъчвата ще се разсъхне и те сами ще паднат и сами ще се ликвидират. Ама първо трябва да се изпие бъчвата, що има у нея." "Свободата не се носи на дулото на оръжията и не се закичва като китки върху дулата на пушките. Свободата се посява като житено зърно в душите на хората." "Не критикувайте комунистите. Те сами ще се коригират. Животът ще ги коригира." „ХРИСТИЯНСКИЯТ комунизъм ще управлява света“. - „До 2200 година ще настане истинският комунизъм, тогава няма да има граници и хората ще пътуват накъдето си искат без визи. Ще работят по 2-3 часа на ден, а другото време ще употребяват за културни нужди“. „Ученикът трябва да издържа на всичко, каквото му се случва. Зад това, което става в живота, той вижда дейността на необятната Любов, която обединява нещата“ – казва Учителя в книгата „Свещени думи на Учителя“ (10). (номер в книгата 21) Пребиваването на Влайо в затворите е Божие благословение за страдалците и назидание за надзирателите. В мините Влайо успява да спаси работниците от гибел, предричайки срутване. Първоначално началникът не вярвал, но после разрешил на смяната да не влиза. – Пострадали само няколко човека, които слезли по свое желание. (4, с.81) „Той е оставил много високи следи от своето пребиваване в Белене там“ – обобщено казва сестра Цветана Лилиана Табакова. (5, том 34) През лятото на 1953 г. Вълко Червенков, лидер на БКП за периода 1949-1953, по указания на новите съветски власти след смъртта на Йосиф Сталин, обявява на заседание на ЦК на БКП трудовите лагери за „произвол“. - Нали в тях събират хора без съд и присъда. - На 5 август 1953 г., почти половината политически затворници в Белене са освободени, сред освободените е и Влайо. На 5 септември е взето решение за закриване на лагера, като неосвободените остават в затвор и срещу тях започват съдебни процеси. (13) „Месец август 1953 година се разтури нашият лагер и ни пуснаха. Свободни бяхме“ – отбелязал е Влайо. (4, с.84) Сбъдва се предреченото, че няма да загине там. Излязъл от лагера, първо отива при добрите си приятели, духовни събратя от Стара Загора – Танка и Райчо Кайракови, а те не могат веднага да го познаят: „... беше окъсан, слаб, ушите му светеха. Само по гласа го познахме. Със сълзи на очи го посрещнахме.“ Изкъпва се, купуват му с общосъбрани от братската общност пари нови дрехи (в онези времена дрехите бяха по-скъпи), посъвзема се и с музика и песни празнуват освобождението му. Петър Камбуров свирел на цигулка. (4, с.84-5) 15. Работа към пчелина на селото. Години на скиталчество В продължение на десетина години подир завръщането си от затворническите трудови лагери – докъм 1965 г. – Влайо е назначен и работи като отговорник на пчелина към ТКЗС на селото. Според автобиографичничните си записки – отива на пчелина (пчелното стопанство), за да не бъде в тежест на семейството на брат си, при когото се прибира. (4, с.88) Полезен е на съселяните си, дава ценни съвети на агронома, (4, с.136) задоволява се с малко. С обич се грижи за растения и животни. Не взима цялото си трудово възнаграждение, само колкото му е нужно за скромна издръжка и за изпращане на писма. С парите, които отказва да приеме за себе си, е завещал да се направи чешма в с. Коньово, неосъществено при социализма. (4, с.86) Градината, където е обитавала комуната е вече колективизирана и разрушена. Научили за завръщането на Влайо, отново към него тръгват души, търсещи помощта му... А Влайо е под наблюдение, на отчет и е предупреден, че ако събира хора около себе си, пак ще отиде в лагер. – Забранява му се да практикува ясновидството си, освен с малки периоди на разрешение, от доволни от помощта му партийни дейци (4). Сам Влайо е писал в записките си: „...Загдето съм се върнал от затвора в моето село и гдето съм влязъл в пчелина не много, но премного съжалявам, но не се връща. Аз пак трябваше да избягам в някоя местност, непозната, недостъпна, и там да се подготвя за по-висока духовна работа и тогава да се върна в селото си, но аз дочаках наново да се трупа публика около мен.“ (4, с.88) В мисловния си поглед Влайо е напълно обективен: „Едно създадено такова положение – на никого не е добре: на които ме търсят и не могат да ме намерят – не е добре, на братовото ми семейство, гдето е обезпокоявано всеки ден, не е добре, на мен не е добре, мили са ми хората. На властта не е добре. Тия страдащи все се озлобяват против нея. (4, с.88-9) „Сутрин, като станехме от сън, дворът беше ограден от хора, а щом отворехме пътната врата, не можехме да се разминем“ (4, с.94) – спомня си съпругата на племенника на Влайо, Мария Жечева. През 1965 г., след последвала строга забрана от властта, подир домашен арест (4, с.96), 13-дневно уединение, придружено с пост и молитва – Влайо тръгва на път, обикаляйки нелегално из страната. Първо, той се опитвал да отклони страдащите, насочвайки ги към църквата, за помощ чрез лична молитва, но продължават да идват към него. - Не е млад, когато е принуден да тръгне - той е вече на 70-71 години... Пътува и, според някои сведения - брат му знае, къде предстои да отседне Влайо, при кои приятели и познати. Според други свидетелства - това знае брат Методи Шивачев, към когото обръщението е с писмо (4, с.136). - Така осъществяват връзка само проверени хора. А Влайо отговаря и на многочислените към него писма, получавани при ятаците му. Старателно и съсредоточено пише и отговорите биват пускани - в пощенската кутия на влака или в различни пощенски кутии. За да не привлича внимание, пътува и нощем. – Всякога мисли и се моли, да не навреди на близките си, на семейството на брат си и на тези, които за кратко време са го подслонили. И в писмо към брат си пише, че споделя пенсията си със семействата, които го приютяват, че малко се храни, за да не е в тежест. – „Вървя от село на село, от град на град ...“. (4, с. 97) Сам нарекъл себе си – скиталец – Влайо не търси съжаление за трудния си път, съзнава и силата и свободата си. – Това е изразено от него в прекрасното му, кратичко едноименно есе „Скиталецът“, достойно и за голям писател: Трудно е да се предаде в преразказ очарованието на подредените в „Скиталецът“ думи. Есето е лаконично и въздействащо, всяка дума е премерена и незаменима. Главният герой, скиталецът, разказва от първо лице, от свое име. Той разумно, просветлено и красиво отговаря на тези, които го жалят, че е далеч от дома си, че е сам, че, може би, е тъжен, че няма пари. Но той ИМА, разполага в душата си с много повече от тях. – У дома си е, и под хладния купол на небето, слуша сказанията на вятъра, опива се от природните красоти и от дара на една далечна усмивка. Полегнал на меката трева, разполага с богатствата на своя Баща, съзерцава елмазите на съзвездията. Не може „заробеникът“ да даде съкровеното за свободния човек. – Миражът на щастието на заблудения е измамен, това щастие е подвластно на света на промените, то не е ценност за скиталеца. Скиталецът е неразбран от този, който още не е захвърлил с лека ръка на бедняците бляскавото си малко „щастие“, непозналият свободата не може да разгадае тайната му. Употребените от Влайо слова като „скиталец“, „хладен купол“, „чертози“, „синорите на зреещи ниви“, „сказания“, „вечни устни“, „злато в кемера си“, „драгоценни камъни“, „вятър, разлюляващ класовете“, „аромата на цъфнала пролет“, „скъп дар в сърцето си“, „елмазите в северната корона“, „богатството на моя Баща“, „свободния човек“ – трептят, звучат, преливат се, чрез своеобразни чисти и поетично красиви образи, блики, осезания, благоухания и светлини в аурата на есето. (4, с.154-5) 16. Влайо във възприятията на децата Четейки биографичната литература, както и слушайки разказващите, познавали брат Влайо, открих, че най-красивите и духовни възприятия са в спомените на деца. С възприемчивата си същност, необременени от намерения и пристрастия, в непоквареността на духа си – деца са съхранили десетилетия наред, в святата тайна стаичка на душата си - образа на чист човек, светия, вдъхновител за добро и призоваващ към добро с личния си пример. Тези деца, живи души, с чутки сърца и усет за висшето, в откритостта и съзерцанието си могат да усещат чистотата и святостта по-силно от възрастните. Както и по-силно, по-действено да откликнат, да проявят съпричастие и любов. „Беше слабичък, нежен, тих и много сърдечен. Говореше тихо и много съвети ни даваше“ – спомня си СЛАВКА Русева Караиванова от Стара Загора, при чието семейство в с.Ветрен, Казанлъшко е пребивавал по няколко седмици в странстванията си Влайо (4, с.133) Свободното си време прекарвал на двора, полагайки грижи за овошките, за зеленчуците и цветята. СТОЯН Стоянов от Кърджали е бил 9-10 годишен, когато вижда Дядо Влайо, придружавайки баща си. Носи през годините си спомена за тази среща, определя я като много важна за себе си. Благодарение на нея е запазил вярата си в Бога през годините на репресивния атеизъм. Във възприятието на момчето, Влайо има открито високо чело, леко премрежени очи, издаващи „необикновена духовна сила и чистота“ (4, с.64-7). В неизличим спомен на с. ЛИДИЯ Жекова, пианистка, съхраненият от детските й години образ на Дядо Влайчо е на свята висота. Запознали се в семейството на полковник Тодор Божков, където брат Влайо често гостувал, впоследствие неведнъж идва и преспива и в дома на баба й, Тодорка Петрова Василева (Тотка), усърдна последователка на Учителя. От разказа на Лидия, става ясно, че това, което я изумява, не е вълшебството, тайнството, да може един човек да прозира в душите, да вижда минало, бъдеще и света на починалите. Тя не е пряко впечатлена и от възможностите на Влайо с Божията помощ да лекува. – Какво възприема тя? - „Аз – казва с. Лидия - изпаднах в някакво специално настроение, когато се запознах с този човек. Защото виждах тази безкористност, с която той раздаваше това, което може, своето знание и възможности да помага“. Преди идването му тайно се записвали хора и се уведомявали тези, които искат да дойдат. Баба й попитала Дядо Влайчо за нея, и той казал, че детето има „много светъл ангел-пазител“. Силно впечатление направило на Лидия и оскъдното му хранене. И, скромността му. „Изключително скромен!“ – Тази скромност, споделя Лидия, я пленила. Много силно й въздействала. „Той беше човек с мисия. Не беше равен на останалите“ - каза тя. Лидия потвърждава, усещането за голяма чистота и любов в него. „И това просто пронизва“ – допълва тя. – „И аз, казва, така съм го възприемала, като нещо чудно, да дойде в дома ти“. Това си е просто един детски спомен, но тя го пази, като нещо съкровено. И, впоследствие, като започва да дава уроци, година-две – работила без да взима пари, под въздействие на спомена за него, на неговия пример. „Той е безсребреник. Той никакви пари не е взимал – каза Лидия. - Даже хората се стараеха, гледаха така да му услужат. Просто, той толкова любов даваше, че ги предизвикваше“. За голямата скромност на брат Влайо Жечев, потвърди и цигуларя брат Благовест Жеков, виждал го няколко пъти в детството си, на братски събирания. Дядо Влайчо прозрял пред майката добри неща за бъдещето му, а също отхвърлил клевета, притеснила родителите му. Обичта на детето. През 90-те години братът от София, КИРИЛ Кирилов, по покана на Георги и Теменужка Стойчеви пристигнал за няколко дни в Стара Загора. Бил настанен в семейството на Христо Видев, един от „мрежата на ятаците“ на Дядо Влайчо в периода на странстванията му из България. Наред с хубавите трапези, домакините споделили и спомени, във времето, когато нямало още отпечатани книги за Дядо Влайчо. В един от разказаните спомени участва дъщерята на това семейство, Диляна. Тогава тя била ученичка, още от прогимназията. И, станало дума, защото Дядо Влайчо не се бил появавал при тях с месеци, че боледувал, нещо се е разболял, но не му минава и - е там, при някои хора. След няколко дни, закусват, преди момичето да отиде на училище, тя отказала: „Не съм гладна“. Била на училище, върнала се, обядват и тя, отместила чинията - „Не ми се яде...“ – „Как така? Готвено е.“ И вечерта пак не иска да яде детето. И, те, са вече обезпокоени и започнали: „Как така? – Цял ден не си яла! – Кажи, защо не ядеш?“ – Нали, двама души възрастни като са му на главата и тя казва: „Ми, аз постя.“ – Нали, те са от Братството, това е обичайно. – „И, защо постиш?“ – „Ами, за да оздравее Дядо Влайчо, аз чух, че той бил болен“. И тя пости за него. И, след известно време се появява Влайо, разговарят се, така, не са се виждали отдавна и му разказват тази случка. И ни казаха: „Този човек се разплака“. – „Туй дете – казва – за мене, да ме спасява – да не яде, да пости“. 17. Мемориалният комплекс в Коньово. Завещаното от брат Влайчо На 15 август 2019 г. в родното му селище, по инициатива на кмета на Нова Загора, Николай Грозев (25.07.1960 - 23/24.04.2022), с подкрепата на познати и близки на Влайо Жечев, в парка на с. Коньово, е открит построеният в памет на Влайо и за хората, търсещи утеха и изцеление мемориален комплекс. Има две постройки. В първата, наречена „ДОМ НА ДОБРОТО“ са изложени някои вещи и дрехи на светеца Влайо, покъщнина, фотографии, документи. По стените, редом с икона на Богородица с младенеца, има негови пресътворени образи, портрети, фотографии и красиво наредени в стенопис негови слова. Представени са част от стотиците благодарствени писма, свидетелства за дарбата му. Изложени са за прочит две от стихотворенията му. Сред вещите са цигулката на брат Влайо, неговата Библия, кандилото му, пишещата му машина и олющеният му малък куфар. Втората постройка е параклис. Там, в гранитен саркофаг, през май 2019 г. са преместени телесните останки на светеца, а наименованието на храма е на името на небесния му помощник, Св.вмч. Стефан. В мемориалния комплекс, разположен на площ от 5 декара, има хубава свежа градина, пейки-беседки, пчелин, чешма с мека, пивка вода и статуя на Влайо. Тези, които с молба и молитва се обръщат към брат Влайо, свидетелстват за помощта и в наши дни. Съществено е да се знае, че създаването на тази обител е завещано от Влайо, за да намират търсещите духовна утеха. На 15-ти август, рождения ден на брат Влайо, съвпадащ с голяма Богородица – успение Богородично - в градината при храма се играе Паневритмия. Както вече писахме, ПРЕДСТОИ, с помощта на съвременниците ни или на потомците - да се сбъдне още едно завещание на брат Влайо! – Училище за деца, изградено от общество Бяло братство! - За видяното и предвидено от Влайо - посочихме свидетелството на брат Желю Танев Николов (5, том 10). „Ще дойде ден, когато в този район (мястото на съществувалата комуна, градина бел. Ю.В.) ще има Школа на децата на Бялото Братство." – казва той. 18. Изказвания и посвещения Сестра Мария Тодорова пише: „... пътуваше от града на град и помагаше на хората със своите ясновидски предсказания, които бяха доста точни и едновременно насочваше някои от тях към Братствата в Нова Загора, Айтос и Тополица. Някои се задържаха, други се заинтересуваха от учението и и след това оставаха в него.“ (5, том 5) Ето споделените в летописите думи и на известния брат Борис Николов: „Името му се носеше като жива легенда. Всички, които отиваха при него и получаваха помощ, той след това ги насочваше да посещават Братствата в провинцията, да слушат Словото и да четат беседите на Учителя. Е, някои се опитваха да изпълнят съветите му, но после се отдалечаваха. Те бяха от друг свят. В Школата на Учителя идват само ученици, които са определени. За дядо Влайчо могат да се разкажат хиляди случки, които не са преувеличени, където се е сбъднало неговото пророчество, където са дали плод неговите съвети и е помогнал на мнозина“. (5, том 3) „Този скромен, непретенциозен работник на Божията нива върши извънредно много работа. На малката гара Конево почти винаги слизат или се качват хора, които отиват или са били при Влаю Жечев. Тук идват хора от различни слоеве и професии, но най вече това са селяни и изобщо, средна ръка хора. И на всички той дава своите упътвания. Отговаря им на много трудни за тях въпроси, ориентира ги, а животът и им дава доказателства за своето ясновидство. Разбира се, почти всички тук идват с някаква болка, от някаква нужда и трудно е да си представим колко тежест се струпва на духовните плещи на Влайчо, както обикновено го наричат посетителите му. Но той носи с търпение и с радост тази тежест, защото живее със съзнанието, че живота за него е и трябва да бъде служба, а не удоволствие.“ – отбелязано е (3) в периодичното издание „Братство“, в брой от 1938/1939 г. – (Наистина, „Коренът на нашите страдания е в стремежа да бъдем щастливи“ – както казва Влайо. (2) А Учителя добавя (1): „... не търсете щастието на земята, но търсете блаженството“). („Пътят на героите“, ИБ, София, 6.1.1928г ) „Със самата си жизнена реализация той показва, че не бива да се боим от злото. То не е толкова зло. То е привидно зло. - Тоест, то е зло дотогава, докато на нас ни изглежда страшно. Ако в един момент го преодолеем, то се разпада само. То бяга от нас. - То е силно докато се боим. Спрем ли да се боим, то се бои от нас. - Е, това е една мъдра негова философия“ – отбелязва Христо Нанев, написал книги за Дядо Влайчо. (7) Любов и вярност към Бога, проявена към живите същества на Творението, скромност, доброта, смирение, чувствителност и безстрашие – в това е величието на душата, това е ученикът, който има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като цялата вселена и дух, мощен като Бога и едно с Бога! – В съборното си слово „Пътят на ученика“, представяйки последователно четирите категории - старозаветните, новозаветните, праведните и учениците, Учителя характеризира ученика, като имащ не само любов, но любов със светлина, светлина с мир и мир с радост. – Учителя е дошъл именно за тази четвърта категория души! – Думата „Учител“ – предполага наличието на „Ученик“. А ученикът – стоящ над праведния, е напреднал повече от него, защото не се наскърбява, а посреща всичко с радост – и, това е светията. – Много малко, твърде малко от нас засега са достигнали да бъдат дори „кандидат-ученици“. Учителя ни разкри огромно пространство, в което предстои да се развиваме, усъвършенстваме, да овладяваме вложените в нас сили, да префиняме възприятията си и всичките ни помисли и действия да станат проникнати от Любов и Мъдрост. – Прекрасно е, когато срещнем в света дирите на един просветен брат, който се е сблъсквал с трудностите на обстоятелствата преди нас и е издържал изпитите, за които, може би, още не сме призвани да се явим. – Такъв е за нас светията, добрият човек, ученикът на Учителя – брат Влайо! – За мен е чест - да споделя в този очерк и стихотворението си (8), което съм му посветила! ДОБРИЯТ на брат Влайчо С добрия человек вселената отваря пространства свобода. – И влизат нови - небеса, леса, зори. С добрия времето се обновява и смъкваш тегобите на миналите дни. Добрият знае те, преди да те е виждал. - Посреща с ласка чиста той света. - И радостта на приливи приижда, подемайки те сред Любов и красота. Добрият пише букви, но нещата ги знае в живата им същина. - И рукнал дъжд, и вятър - не отнасят светилника и топлината на дома. Когато всички человеци го последват в делата на духа и в твърдина, Земята като слънце ще засвети и блага ще е нашта сетнина. 19. Стиховете и написаното за поколенията Откровенията, виденията, темите и стиховете, написани от брат Влайо са предадени на семейството на Влайовия племенник, Жечо Господинов, от Методи Шивачев от Нова Загора, бивш директор на училището в Коньово. Приемането на текстовете на роднините е през 1981 г., годината на заминаването на Влайо. Преди това Методи Шивачев е печатал на пишеща машина много от стихотворенията е ги е разпространявал между приятели и сподвижници. (4, с.25) – Това е същият брат, на когото впоследствие Учителя показва Небесната Паневритмия, преди тя да бъде свалена на земята. (5) – Същият, който по предсказание на Влайо, потвърдено и от Учителя - става зет на Георги Маринов, женейки се за дъщерята на ръководителя на новозагорското братство. (4, с.143) В процеса на писане на книгата си, Мария Жечева получава и съхранявани при приятели автобиографични бележки (4, с.30). Някои от стиховете на брат Влайо, наглед простички, приличат на разказчета, но вдъхновено пресъздават случващото се и носят идейни послания. Те са искрени, чисти, добри и възвишени. Доближават ни и ни приобщават към вътрешния свят на брат Влайо и неговата чувствителна и изстрадала, смирена и просветена душа. Стиховете му ни дават общуване, което е укрепващо. Избрах да ви посоча и разкажа за негови стихове, представящи го ясно като ученик на Учителя. Част от тях са наблюдения. Други имат идейно обобщаващ, тематичен характер. Трети представят спонтанната, дневниковата поезия на брат Влайо – Тези стихове са и картини, проблясъци от миналото, които ни дават възможност да го видим устремен със заветите на Христос, с идеите на Учителя и живеещ с тях, милеещ и подкрепящ съмишлениците, упътващ душите. Стиховете му са били много, след като дори в безправието на трудовия лагер Влайо е писал стихове, проникнати от възприятията на чистата му душа, от вярата и силата на духа му. „Драги читатели, дядо Влайчо е писал безброй много стихотворения ... За тях аз освен хубави и смислени неща, друго не мога да говоря“ - отбелязва съавторът на Мария Жечева – Добри Петров Дачев, и, сам му посвещава стихотворение. „Много стихотворения имаше брат Влайчо. В тях той описваше простичко много истини в живота.“ (4, с.81) – свидетелства Ганчо Христов от с. Кирилово, Стара Загора. Сред тях има реални и достъпни за възприятие летописи на братския живот, видян през очите на милия ни брат Влайо! Видимо е, възприетите от Учителя идеи – пряко присъстват в стиховете на Влайо. Чрез стиховете си той споделя, утвърждава и докосва душите ни. Чрез стиховете, както и чрез живота си – брат Влайо ни подсилва в Доброто и в Духа, укрепва вярата ни. – И сега, той присъства като събеседник за нас – най-ярко чрез записаното от ръката си. - Мисията му, както сам твърди, че я вижда – да пише върху душите на хората, за славата на Бога – продължава! Писането на стиховете си брат Влайо приобщава към духовната работа, наред с четенето на Евангелията. (Както вече цитирахме – според биографичните му бележки, писането на стиховете Влайо отнася към самостоятелната си духовна работа на Беленския остров-затвор. – Все още не знаем, дали са запазени някъде лагерните стихотворения, подредени при най-сурови условия. – От 2052 г. нататък – можем да издадем, когато изтече срокът на авторското право, като съвместна инициатива – всички налични записки, биографични бележки, реферати и стихове на брат Влайо, за да бъдат съхранени и за следващите поколения! Благодарим на роднините за предоставените в музея и за издадените в книгата (4) архивни материали. Написаните от ръката на Влайо текстове, отпечатани в книгата, няма да се изгубят. Рефератът „Ролята на Бялото братство“, някои стихове и протоколите от братски срещи – още не са представени). В стихотворението си „И най-малкото добро не се губи“, Влайо утвърждава това като природен закон, съотнасяйки го с образност към възприемателите на това добро. – То не се губи чрез Благия Отец! – И стореното добро, и дори мечтаното, пожелано към съществата добро – отиват горе! Любовното чувство за закрила, за помощ някому – отива Горе, не се губи! – Влайо припомня в този контекст, в първите два реда на последния куплет, евангелските слова на Христос (Лука, глава 5), призоваващ Симона Петра и съдружниците му, Яков и Йоан, подир неуспеха им през нощта, отново да хвърлят мрежата си за улов. – С Божия призив, този улов, помним, е богат, а в стихотворението, с акцентът „отдясно“, добавен от брат Влайо – откриваме пожелание да се работи съзнателно, разумно, светло. – Така библейският призив става по-ясен и видим, придобива нови измерения. – С разумната, светла работа – се домогваме до небесното богатство, твърди брат Влайо. „О, всеки ден, братко, бди и най-малкото добро прояви“. (4, с.180) – С тези думи завършва посланието. Стихотворението „Подготовление“ утвърждава, че проучването, изучаването на святото Слово с Любов дарява обилно душата със светлината Му. Затова е нужно да четем внимателно, поспирайки се в разсъждение на отделни странички. Щом четем Словото с Любов, четем го не просто с ума, но и със сърцето си, чувстваме и сме възприемчиви. Помним, че Господ иде на земята и не отлагаме приложението на Словото в дела. Нашите светилници, които като петте разумни девици поддържаме да светят, това са Любовта и добротата. Само Бог може да оправи човешките неволи, невзгоди, противопоставяния. Само Божията Любов и мир могат да оправят света, не военните и не учените. „От любов щом Словото проучваме и на отделни странички се поспираме, то ни помага, защото е свято“ (4, с.179) „Мисията на Учителя“ е стихотворение, свидетелстващо за причастността на Дядо Влайчо към най-близките последователи и ученици на Учителя. В стихотворението лаконично се разказва, как пред тримата първи ученици Учителя споменава, че предстои да станат мнозина в общността. Учителя ги повежда в свят път. Той е Божи избранник. Той е духовно богат. Той сее Божието семе. Той събужда. Той оформя „веригата“ – веригата от братя и сестрици. От стиха е ясно, че брат Влайо познава и представя историята. Налице е упоминание за синархическата верига, предшестваща Школата.... Влайо знае също, и това е записано в стиха. – „Събудени“ – могат да бъдат само „готовите“. (Това разбиране е основа на милосърдието. И, като размислим по-обстойно по тази тема – ще задълбочим и изявим и своето милосърдие, както и разумността си и импулса за работа над себе си). „Истински пратеник на Божия нива, носител на нов живот в епоха красива. Устремен нагоре в пътя Христов“ (4, с.159) – Тези думи дават лаконичен художествен образ на Учителя! Макар не от всички, от мнозина е разбран Учителя! По целия свят е разнесено Словото Му. Учителя е Миров Учител – утвърждава Влайо. Той е Небесен зов. Бялото братство работи със светлина, правда. То работи за мир. Чрез него се постига изобилие на плодове и блага. Не успях да открия, кои са оповестените от писателя Христо Нанев групови рилски снимки, от началото на 30-те години, на които, заедно с братя и сестри при Учителя, е и Дядо Влайчо. В стихотворението си „Учителя на Рила“, брат Влайо разказва като свидетел, в сегашно време, за това, как Учителя повежда учениците си на Рила и там им говори за светлото учение. Наистина, сред прозрачния лек въздух, чистите скали и красивите рилски гледки – по-лесно душите попиват словата на Учителя за обновление и за нов живот! Музиката на Учителя органично се вписва в рилската висина и чистота, „отваря“ ушите и сърцата за Словото. Словото, изнесено от Учителя, Влайо представя с думите: „Стари храмове вий веч напуснете, при Христа вий всички вървете, с Любов и светлина вий Му служете.“ Присъствието на светлите ангели и на ангелския свят, взимащ участие в земните съдбини е вметнато в стиха. Учителя отваря нов път, но никого не води силом. – Посочва, предлага, не задължава. Бог дава свобода, зачита свободния избор на душите. Братята и сестрите утвърждават новото, чрез своите нови мисли, чувства и дела. – В тези моменти те проявяват Новия живот. – Не всички могат да чуят, да разберат и да последват Учителя, но „които са веч готови“. – Несъмнено, акцентирайки върху готовността и тук, и в други стихове – Влайо изявява чрез осмисляне себе си като един от готовите, един от разбиращите, един от добрите ученици на Беинса Дуно! (4, с.160) Стихотворението „Честита пролет“ – последователно представя и обединява вестта за пристигането на сезонната пролет, будеща природата, носеща радост, отхвърлила студа и неговите ограничения – ледовете. – Текат свободно водите, реките текат към морето, душите се радват. Заедно с това: „Иде, иде Учителя на Любовта, топят се снеговете в сърцето, топят се ледовете в умовете“ - В умовете цъфтят светли мисли, в душите – свобода. Радостта е от новия живот, който се строи. – Защото иде очаквания ден на Любовта, на истина, свобода, братство и единство. – Всяка душа усеща създаването на нов свят. – Първият ден на пролетта е голяма радост за душата – твърди Влайо, в съзвучие с първите слова на Паневритмията. В последните два куплета на стихотворението, физическата и духовната Пролет са се слели и отъждествили, Влайо ни призовава да посрещнем слънцето и да приемем благостта на Божията Любов. (4, с.164-5) Стихотворението си, в което е достигнал най-високо художествено майсторство – Влайо е посветил на Учителя: Учителю на Любовта Той беше любов - и скромен, и тих, като цвете нежен и чист като кристал. Той беше велик в земен образ, като светлина подвижен и бърз, като слънце, изгряващо в утро, прозрачен и вълшебен – предпразничен дар. С огнено слово на мъдростта, на любовта, на правдата, на истината сочеше безсмъртието на човешката душа. Словото му бе море, океан. На човечеството сочеше пътя прав. (9, с.33) За „ПОЕТИТЕ ПРИ УЧИТЕЛЯ“ и за сайта https://beinsa.bg/, съставила: Юлиана Василева, 12 септември 2026 г., София. (Аз, Юлиана, използвам възможността да заявя, че написаното от мен тук и публикуваното в книгите ми – може да се използва и разпространява свободно, за Божия Слава, за цитиране в произволно голям размер, с указание на източника, защото е правено с идеална цел). ______________________________________ Библиография: 1. Беседите от Учителя. – Цитатите от беседи, придружени с дата, са копирани от сайта https://beinsa.bg/ 2. Борисова, Яна,. Чудото Дядо Влайчо. Съдба, рецепти и пророчества. – Милениум, 2014. 3. Вестник „Братство“. – 2 окт. 1938 – 9 юли 1939, бр. 238, Год. 11. 4. Жечева, Мария.; Дачев, Д. П. Дядо Влайчо, феноменът от Коньово. – 2. доп. и прераб. изд. – Асеновград, 2018. 5. Изгревът на Бялото братство пее, свири, учи и живее. Т. 1, 3, 5, 6, 7, 8, 10, 13, 19, 22, 24, 31. Правото за цитиране, заимстване на текстове от летописите е предоставено за очерците „Поетите при Учителя“ от Издателство „Житен клас“ и от брат Вихър Пенков. Благодарим! Призоваваме към помощ на екипа за осъществяване на неиздадените томове! 6. „Житно зърно“. – 1941, бр. 3. 7. Нанев, Христо. Доброто е в сърцето и в чистотата и в съхранеността на душата. Интервю на Т. Борисова. – Портал 12, 7 май 2021. 8. Слънце в утринта. – Изд. Благодат, София 2021. 9. Слънчеви лъчи. Сборник 2: поезия, проза и песни. – София, 2024. 10. Свещени думи на Учителя. – Айхама, 2001. 11. ТВО Белене 1949–1953. Фактологични данни за бита, труда и наказанията, събрани с помощта на ИИ. 12. Тренчева, Даниела, „Ничия земя“: Светецът и пророк дядо Влайчо (видео). – Нова телевизия, 11 юни 2022. 13. Уикипедия. Белене (лагер). – април 2026 14. Уикипедия. Дядо Влайчо. – април 2026. 15. Учителят, Лечителят, Пророкът - т.3, ПРОРОЧЕСТВА ЗА КОМУНИЗМА. 16. Tzveta Dimitrova, запис в ютуб: , с. Коньово 2018 г. с. Недялка разказва за дядо Влайчо

Беседата е от сборника "Законът на безсмъртието" Учителя Беинса Дуно. Неиздадени беседи на Учителя от разшифровки на стенограми ИДИ И ЗАД НИНЕВИЯ¹ Небето чисто, звездно. Времето тихо и хладно. 12 часа полунощ срещу Новата година Прочете се Исая, глава 5, от 16 стих нататък. Ще Ви кажа само няколко думи. Всичко зависи от разбирането на човека, от светлината, която той има в своето съзнание. Ето как седи въпросът: Ако вие дадете на един невежа хубаво платно, четка и бои, той само ще оцапа платното. Ако ги дадете на един обикновен човек, той ще изкара нещо като децата. Ако ги дадете на един гениален човек, той ще създаде една хубава картина. Ако дадете едно златно перо на един глупец, той само ще си играе с перото. Ако го дадете на един обикновен човек, той ще се залъгва с него, а онзи мъдрец ще напише една отлична книга. Сега можете да кажете: „Кое е платното?“ Платното е човешкото тяло, а перото, това е човешкият ум – най-големите благословения, които Бог е дал на човека. Ако знае как да ги употреби, той ще може, както мъдрецът, да създаде най-хубавите работи, а ако не разбира, той само ще си играе. Тая година има две противоречия в себе си – 1 и 9. Вие имате едното – силата, която създава и руши. Това е киселината. Девет е една неутрална дума, която от нищо не се интересува. Неутралитетът пази всякога, без идея е тя. После имате три и пет. Три е едно число на равновесие; пет е добрата страна, това е числото на човешките чувства и на човешките стремежи. Ако умният човек има числото пет, това може да се използва. Общият сбор е осемнадесет. Това представлява лошото в човека. Ако съберете тия две цифри, ще имате: 1+8=9. Значи сборът им прави девет. Това е доброто в човека. Това е най-големият син на Бога, който иде и който носи всичкото благословение. Когато дойде най-големият син, трябва да го обичате и като се влюбите в него, не го делете. Ако го делите, ще създадете всичкото зло в себе си. И всичкото зло в света седи в това, че хората делят доброто; те искат да знаят кой е по-добър, кой е по-силен, кой е по-богат, кой е по-учен, кой е по-лош. В това е злото. Всеки човек, който изпълнява три неща е добър: Който освещава Името Божие. Който търси Царството Божие и Неговата Правда. И който върши волята Божия, той е добър човек. Човек, който не освещава Името Божие, който не търси Царството Божие и не върши Волята Божия, той не е добър, той е лош човек, той работи против себе си. Защото той живее в един свят създаден, чиито закони той не разбира, а пък мисли, че е господар. Той може да мисли, че е господар и че може да прави каквото иска. Ако вземете Писанието, ако вземете в прочетената глава първите петнадесет стиха, които прескочих, то е злото в човека. Някой път човек мисли, че е господар на положението. Господар е само онзи човек, който знае, оня който знае да пише, който знае да рисува, който знае да яде, който знае как да действа, как да мисли. Той е господар. Който не се напива е господар. Всички ония хора, които знаят как да работят, как да говорят, са господари, а пък всички ония, които не знаят как да работят, как да говорят, са роби. Ние се оплакваме сега в света. Ние живеем в един от най-хубавите светове. По-добър свят за нас от тоя не може да се създаде. Ако някой философ може да ви каже, че тоя свят е много лош, това е субективно. Това е неговото субективно схващане. Той не е създал света и не знае дали тоя свят е лош. Защото онзи човек, който се разболее от треска, ако го попитате, ще каже, че всичката храна е горчива. Жена му готви кокошка, това-онова, всичко, каквото яде, му е горчиво. Езикът му е изопачен. Щом дойде здравето, всичката тая храна става сладка. Та рекох: Изопачаването сега седи в човешките чувства. Щом ти помислиш някой път, че другите хора имат повече от тебе, ти си създал злото. И ако мислиш, че си по-нещастен от другите хора, пак си създал злото. Ако мислиш, че си по-добър от другите, пак си създал злото. Ако мислиш, че си по-лош от другите, пак си създал злото. Защото ако мислиш, че другите хора са по-добри от тебе, значи ти хвърляш един упрек на Бога, че Той създава нещата неразумно. Ако мислиш, че си по-лош от другите, ти пак Го упрекваш. Ако някой е по-добър, това е по единствената причина, че той употребява на място това, което Бог му е дал. Единият си играе с перото, а пък другият го употребява на място. Единият за това, което са му дали, го бият, а пък другият за това, което са му дали, го хвалят. Златното перо на едните създава нещастие, а на другите – щастие. Коя е причината? Но ви казвам, вярвайте в едно. Вярата не е нещо, което спасява човека. Вярата е път за Любовта. А вие не можете да разберете вярата, ако тя не ви доведе до Любовта. А пък Любовта не можете да разберете, ако не живеете, понеже само в живота Любовта може да се разбере. Защото животът е полето, в което Любовта се изявява, и онзи, който иска да разбере Любовта вън от живота, той нищо не разбира, Любовта му е непозната. Трябва да живеем, за да разберем Любовта. Любовта показва всички блага само в живота. Индусите, които са изучавали с хиляди години живота, казват, че животът е най-голямото нещастие. Това е заблуждение. И за да оправдае това, Христос казва: „И това е живот вечен, да познаят Бога, извора на Любовта.“ Това е животът, това е вечното благо. И оня човек, който не разбира така Любовта, казва, че животът е най-голямото нещастие. Но нещастие в живота няма. Нещастието го създаваме ние. И казва сега така Христос: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Но тия думи трябва да ги разбирате. Той като казва: „Този е пътят“, това значи: По тоя път се отива при Бога. Чрез тая Истина се отива при Бога и чрез тоя живот се отива при Бога. Като казва Христос: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“, Той разбира, че чрез тоя път, който посочва Той, ти можеш да отидеш при Бога. И само чрез тая Истина, която Той посочва, ти можеш да отидеш при Бога. И само чрез тоя живот, който Той посочва, ти можеш да отидеш при Бога. Нито един човек не може да познае Бога, ако той не живее. Нито един човек не може да познае Бога, ако не може да намери Истината. Пътят – това е човешкият ум. Истината е светлината на пътя, по който вървиш, а животът – това са ония подаръци, чрез които човек може да отиде при Бога. Като отидеш някъде, ти трябва да занесеш някой подарък. Бог, когато ни се изявява, Той ни дава живот. А как ние ще се изявим в Бога? Ако ние отидем при Бога със своите грехове и недъзи, какво ще Му допринесем? Той може от всичките ни грехове и недъзи да създаде най-хубавите работи, обаче това ще бъде щастие за Него, но ще бъде нещастие за самите нас. Ако ние не живеем както Бог живее, ние не можем да бъдем щастливи. Ако ние не мислим така, както Бог мисли, ние не можем да бъдем щастливи. И всичкото нещастие на хората седи в това, че те не живеят така, както Бог живее, така както Бог се изявява спрямо нас. Казва Христос: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих.“ Значи както Бог ни е възлюбил, както Той живее вътре в нас, точно по същия начин и ние трябва да се проявяваме спрямо другите. Не спрямо Него, а спрямо другите точно по същия начин трябва да се проявяваме, както Той спрямо нас. И тогаз ние ще видим Бога лице с лице. Тогаз ще видим в Бога себе си и Той ще види в нас Себе Си. Като любим Бога, ние ще Го видим лице с лице. Когато Мойсей, който даде закона, искаше да види Бога, Бог му каза: „Човек, който не живее по закона, не може да види моето лице. Ако го види, той ще умре. Той може да види само гърба ми.“ Значи без Любовта никой не може да види лицето на Бога. И ако вашето сърце не е изпълнено с Любов, ако вашият ум не е изпълнен със светлина и ако твоето тяло не е изпълнено с оная сила на здраве, вие не можете да бъдете обичани от хората. Когато вие обичате някого, вие го обичате за нещо си. Вие го обичате заради любовта, която е в неговата душа, за ония светлина, която е в неговия ум, и за оная сила, която е вътре в неговото тяло. Силата – това е пътят, светлината – това е Истината, а Любовта – това е животът вътре. То е Божествената Любов, към която вие се стремите. Та рекох, най-първо вие ще се стремите с благата, които Бог ви дава, да напишете нещо хубаво. Тоя наш приятел (дядо Благо)² ни чете афоризми, които е написал. Трябва да държите в ума си една положителна мисъл. Като направиш една погрешка, не се разкайвай, че си я направил, защото щом си направил погрешката, ти си направил приятелство с някого. Запознай се с него и изправи погрешката. Нима ако дойде при вас оня, който има да взема от вас, няма да направите погрешка? Вие ще се скриете вкъщи и ще кажете: „Кажете му, че ме няма вкъщи.“ Първата погрешка сте направили, че сте взели пари взаем³, а втората погрешка е, че излъгвате и казвате, че ви няма. Вие, не че нямате пари, но казвате си, че парите ви трябват и го лъжете, казвате: „Нямам.“ Предпочитайте вие да страдате, отколкото да страдат другите хора. Това е Любов. Всеки човек, който предпочита той да страда, отколкото другите, той е гениален. А пък всеки човек, който иска той да благува, а другите да страдат, той е обикновен човек. Когато Христос дойде на Земята, Той не дойде да благува, Той каза: „Аз дойдох на Земята да страдам. Аз ще страдам, а другите ще благуват.“ Това е разбиране на живота. В това седи Величието. А пък неговите последователи сега друго искат. Всички днес искат да избягат от страданията. Т.е. когато имаш да даваш, казваш: „Нямам да давам.“ Но понеже има закон, който държи хората, ти като имаш да даваш, не можеш да се освободиш. Тоя закон се нарича карма и той те държи. Могат да се минат десет години, сто, двеста, хиляда години, дългът ще си стои, само че лихвите му ще се увеличат, нищо повече. Божията Любов седи в това да изпълним Волята Му и да изправим своите погрешки. Силен човек е оня, който може да изправи своите погрешки. Не оня, който прави добро, а оня, който може да изправи своите погрешки в дадения случай е силен човек. Доброто е в това. Защото ако ти имаш едно богатство наследено от баща си и го раздаваш, това не е добро, това е една длъжност. Но ако разбираш да изправяш една своя погрешка, това е вече гениалност. И сега вие всички сте турени да изправите своите погрешки. Не да ги оплаквате. Господ не се нуждае от оплакване. Той казва: „Изправи погрешката си.“ Да се изправи една погрешка, това е най-леката работа, ако знаеш как, но ако не знаеш как, това е най-мъчната работа. Сега най-първо трябва да се научите да говорите Истината. Пътуват двама души и отиват в един двор и виждат един голям петел, който пее. Единият казва: „Колко обичам тоя петел. Колко е охранен. Искам да го имам!“ Как мислите, за пеенето ли иска той да има петела? Не, за друго нещо. Тоя петел като пее, той привлича. Някой път кучетата, като лаят около кошарата, привличат вълците. Затова се казва: „Куче, което не знае как да лае, привлича вълците.“ Петела, който не знае как да пее, привлича хората да го изядат. Един човек, който не знае как да мисли, привлича дявола около себе си. От противоречията, които се срещат на Земята, вие не можете да се освободите. Не си правете илюзии, не се самозаблуждавайте. Не мислете, че ще прекарате един щастлив живот. Не че няма да прекарате. Вие и без това сте щастливи. Вие сте най-щастливите хора. И за ядене, и за пиене, и за четене, за всичко имате, но стомахът ви е развален, умът ви е затъмнен, та благата, които имате, не можете да ги използвате. Яж такава храна, която да е добра за стомаха, и мисли такива мисли, които да бъдат една добра храна за ума ви. Сега има две течения. В Библията на едно място четем, Давид казва: „В грях ме роди майка ми.“ Хубаво. Някои казват: „Грешни са хората.“ Хубаво, ако ти си в затвора и ти турят един затворнически халат, мислиш ли, че си един грешник? Мислиш ли, че ако туриш една професорска мантия, ти си професор? Мислиш ли, че ако туриш една корона на главата си, ти си владика, патриарх? Мислиш ли, че която и да е жена, като се облече с булските дрехи, е булка? Ни най-малко. Дрехите са само един външен израз на онова, което е човекът вътре. Булските дрехи са за оная мома, чието сърце е изпълнено с любов. Тя може да носи булски дрехи. Другояче тя е затворница вътре в затвора и булските дрехи са за нея халат. И ако дойде Мъдростта във вас и вие нямате светлина, тая Мъдрост ще ви причини най-голямото нещастие. Вие ще си зададете въпросите: Какво нещо е Бог? Какво нещо е светът? Защо се е родил човек и т.н. Но въпросът за раждането стои другояче. Много хора не са родени. Писанието казва, че хората са създадени от Бога, а пък създадените неща – това е нещо материално. Хората не са родени. И Писанието казва, че тепърва хората трябва да бъдат родени от Бога. Защо ги е създал Бог, то е друг въпрос. „Защо съм се родил?“ и това е друг въпрос. На оня, който казва така, ще му кажеш: Ако си се родил от Бога, ти си най-щастливият човек. Какво има да се оплакваш? Тогаз в целия свят пътят ще бъде отворен за тебе. И всичко, което виждаш, е за тебе. Че вие вземете онова малкото семенце. Вие мислите, че големите работи могат да ви спасят. Но тая малка семка създава голямото дърво, което може да храни хиляди хора. А пък снегът, който се вижда толкова изобилен по планините, лятно време, като дойде топлината, се стопява и изчезва. А пък дървото от тая малка семка остава и с години расте. Та в нашия живот важното седи в малките работи. Една ябълчна семка, като я посадиш, може да ти причини хиляди благословения, по-големи, отколкото всички земни богатства. Последните могат да ти дадат един товар като снежната покривка горе на планината. Сега мисълта, която трябва да остане във вас, е тая. Това не е за морал. Искам да кажа: Употребявайте ума си на място. Когато ви дойде едно страдание, вие имате една задача. Зад всяко страдание има нещо. Страданието е една врата, която може да ви даде нещо. Всички страдания са пътища, за да се запознаете с най-благородните същества в света. Вие още не сте проучвали защо Христос избра именно пътя на страданието. Защото тоя е пътят, за да се отиде при Бога. Тоя, мъчният път е пътят! Чрез страданието може да се разбере силата на човека. В съвременния културен свят хората толкова са уплашени от страданията, че ги е страх от числото тринадесет. От настъпващата година, като отхвърлите девет и пет, ще остане числото тринадесет. В Европа никъде няма да намерите числото тринадесет. Ще намерите дванадесет и половина. Всички ги е страх от тринадесет. Действително, числото тринадесет е опасно число. Христос беше тринадесетият. Тринадесет е опасно за всички хора, които са страхливи, а за героя то е най-хубавото число. За страхливите по-опасно число от тринадесет няма. Щом не ви е страх от числото тринадесет, това показва, че вие не сте от страхливите. Сега страхът за човешкият живот е опасен. Страхът – това е най-висшето, до което стигнаха млекопитаещите. Най-великото благо в животинското царство, това беше страхът. Всички животни се страхуват. Слабият казва: Да се бяга! Спасявай се! Никой да не ме хване! Колкото са по-дълги краката, толкова по-добре! Бягай, нищо повече! Не се спирай! Плюй на краката си и бягай! Обаче това, което беше благо за животните, за човека се казва вяра. Защо човек не трябва да бяга? Човек има един ум, който е огнена светлина. Всички ония животни, които са неприятели на хората, те се страхуват от тоя огън. Като срещнете вълк или мечка и ги погледнете в очите, те ще се спрат. Един англичанин разправя. Отива той на един остров, дето имало човекоядци. Той казва: „Аз ще отида!“ По-рано повече от десет души мисионери отишли при тях и били изядени. Той отива и казва: „Мене не могат да ме изядат.“ Диваците го заобикалят, цъкат срещу него, той ги гледа и всички ги държи в респект. И тоя мисионер обръща всички човекоядци в християни за двадесет години. Той беше човек. Той употреби светлината на ума си. Той им каза: „Вие сте животни. Аз съм човек. Вие не можете да ме плашите.“ Питам сега: Защо другите мисионери ги изядоха? Защото бяха страхливи. Ако ви изядат диваците, страхливи сте. Ако вие останете живи, вие сте смели. И Писанието казва: „Ако в усилни времена се поколебаеш и се обърнеш да бягаш, ти си слаб!“ Защо ще бягаш? Че Господ живее в тебе. Ти хукнеш да бягаш. От кого? Че и Йона бягаше. Като му каза Господ да отиде в Ниневия да говори, той каза: „В Ниневия! В такъв голям град! Да ми се смеят хората. И в ада отивам, но в Ниневия не отивам!“ Хукна Йона да бяга, взе си парите и се качи на един кораб. И каза: „Не отивам в Ниневия!“ Като постави Бог Йона в утробата на голямата риба, Йона каза: „Не в Ниневия, а зад Ниневия ще вървя.“ И Йона разбра, че трябва да страда. И каза: „Господи, избави ме още веднъж, моля ти се! Избави ме оттук и ще видиш колко съм смел.“ И Господ рече пак да го опита. Като изхвърли Бог Йона от кита, той отиде да проповядва в Ниневия четиридесет дни. Та рекох, мнозина от вас питат дали Йона го е поглъщала рибата. Американският проповедник Муди пише една смешка. Той отишъл да слуша един проповедник, който взел да доказва на публиката си, че една риба може да погълне Йона. И Муди казва: „Тоя проповедник измъчи Йона един час, додето го вкара в кита.“ Някои казват: „Дали е възможно Йона да бъде погълнат от кит или не?“ Мнозина от вас се намирате в утробата на кита. Когато се обезсърчите и искате да се самоубиете, не сте ли в утробата на тоя кит? Когато се уплашите, имате убеждения и казвате: „Тая работа е празна. Да отида да живея както хората“, тогаз не бягаш ли като Йона? Но тогаз ще дойдат страданията! Какво нещо е смъртта? Някои хора казват: „Да умра, че да се отърва!“ Те не разбират какво нещо е смъртта. Ти като влезеш в гроба, това е китът. Ще влезеш в утробата на кита, ще почнеш да викаш отвътре: „Господи, избави ме от гроба. Зад Ниневия ще отида!“ Оня, който се е събудил в гроба и е излязъл, той е вече смел. Желая тая година да излезете от утробата на кита. Някои от вас да излязат, някои от вас да оживеят, а някои от вас да възкръснат и зад Ниневия да отидат и да проповядват! Желая ви сега щастлива Нова година. (Всички отидоха при Учителя и го поздравиха с Новата година.) 12 и 30 часа Новогодишна беседа, 1 януари 1935 г., Изгрев ¹ Беседата е непечатана, извънредна и не фигурира в каталозите. Публикува се за пръв път. ² Забележка на стенографката. ³ Старинна форма на думата заем, която произхожда от глагола вземам.

Беседата е от сборника "Законът на безсмъртието" Учителя Беинса Дуно. Неиздадени беседи на Учителя от разшифровки на стенограми. БЕСЕДА ВЪРХУ ДВАДЕСЕТА ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО¹ Двадесета глава съответства на двадесети век. В тази глава се говори за злините, които са символ на светската мъдрост и които сега ще изчезнат. Приелите белега на челото означават онези, които са сгрешили с ума си. Приелите белега на ръката са онези, които са сгрешили с волята си. Под думата земя се разбира сегашният строй, който ще се разруши. Първа глава, стих единадесети – небето означава сегашния ред, установен от Христа. Сегашната Война е велико събитие. Всеки трябва да даде отчет за делата си. Морето в тази глава означава астралния свят, от където всички ще бъдат преродени на Земята, за да бъдат съдени, т.е. пак ще бъдат преродени. Под думата смърт (стих 14) се разбират всички ония елементи, които дават гниене и разлагане. Няма да ви обяснявам за големите и важни събития, които има да стават. Вие ще видите всичко това. Този двадесети век съответства на онези времена, за които се говори в притчата за поканените на сватба, но те не отишли. В този век ще се даде достъп на ония, които досега са били вън от управлението, като социалисти, нихилисти и други, а не на ония, които са се броили уж за християни, но не са изпълнили нищо християнско в своя живот. Спомнете си за видението на Данаила – образа, който видял насън. Сега сме на ония времена, които представляват краката на Данаиловата фигура. Времето на десеттях царства – седем европейски, едно американско и две от Азия. През тези времена ще се установи Царството Божие. Ето ще видите как тези държави ще се стремят към обединение, към обща конфедерация. Така тези царства постепенно ще отслабнат и ще бъдат заменени с Царството на Господа. Неговото Царство ще бъде духовно и разумно във всяко отношение, т.е. Любов, ред и Правда ще бъде в душите на хората. Ще бъде Царство на мир, правда и светост. От Невидимия свят ще дойдат ония, които са направени по образ и подобие Божие, т.е. светиите. (Първо послание Юдино, стих 151).(?) Те ще завладеят сегашния свят и ще турят в него ред и порядък. Преди осем хиляди години в рая е имало голям брой борби между Адама и злото, т.е. между бялото и черното братство. Тогава Адам е бил победен и Ева е станала наложница. Сега първият човек ще победи. Старата жена сега прави договор с всички държави и хора. Така сега жените се продават. Мъжете – също. Когато мъжът е беден, той е грозен за жената, а когато е богат, той е много хубав. Същото става и с жената. Въобще сегашните хора са без характер, без благородство. Второ, защо[то] трябва да дойде първата жена, която е била направена по образ и подобие Божие, а не сегашната жена, която е направена от реброто на Адама. Чрез закона на страданията, трябва всички да възкръснат. Някои от вас и сега мислят да си направят къщичка – но напразно. Мина вече това време. Сега Господ ще отвори книгата на миналото и тогава ще се обясни на всички какви сте били по-рано. След това ще дойде възкресението. Най-напред ще бъдат съдени най-добрите хора. Който се оплаква сега, че Господ го съди, той не знае какво иска. По-добре съденето на всеки да свърши сега в мировото съдилище, отколкото да остане за горния касационен съд. По първия начин са били съдени светиите. Бъдете мъже и носете съдбата си с мъжество, за да бъдете освободени чрез Възкресението. Непременно трябва да бъдем съдени. При това съдене само едно е необходимо – да се молим на Бога да бъде милостив към нас. Ако плачете, с нищо няма да ви се помогне. Трябва да имате дълбоко смирение. След това ще дойдем на Земята с Христа. И тогава няма да има бракове, както сега, защото жената ще пребъде в небесен живот. Съденето на света се е почнало от 1914 година и ще продължи усилено петдесет години. Това са юбилейни години, ликвидационни години. Не се смущавайте за последствията. Сега никой не може да измени Божия план. Всеки ще мине седем пъти през огън. Всички ще станат кротки, умни и добри. Ще дойде Времето, за което казва Исая, че вълкът и агнето ще живеят заедно. Под думата вълци се разбират пак хора, но които са със скрити зъби и нокти, които не разсъждават, а само дращят, хапят и вършат зло. Това не са човеци, а вълци. Всички досегашни учения, като будизъм, мохамеданство, християнство, теософия и прочие, изиграха ролята в общата еволюция на човечеството. Сега вече ще настъпи новото учение на Христа, което ще ви възкреси. Вие се питате какво ще стане с вас. Дали ще възкръснете, това зависи от Бога. Ако не възкръснете, Той ще ви постави от лявата си страна и пак ще ви изпрати на Земята, за да се усъвършенствате. Вникнете дълбоко в себе си и ще почувствате дали ще възкръснете. Ако получите Мира, това означава, че ще възкръснете. Никой да не съди другиго. Аз вярвам, че и на вас ще се даде последното място. През целия този двадесети век ще бъде съдбата на човечеството. Ще се ликвидира старата карма. През двадесет и първи век ще стане връщането при Баща си, както блудния син. Човеците ще израснат и ще познаят истинския си Отец. Той е век на установяване навред по Земята на нов ред и порядък, съгласно изискванията на Божието Царство и силния духовен подем. През двадесет и втори век ще се възстанови Царството Христово на Земята. Беседа, държана от Учителя на 11 юли 1916 година ¹ Беседата е непечатана, извънредна и не фигурира в каталозите. Документът, с който разполагаме, е с правопис след 1944 г. Публикуваме беседата според Дриново-Иванчевския правопис, актуален към годината, в която е държана.

Беседата е от сборника "Законът на безсмъртието" Учителя Беинса Дуно. Неиздадени беседи на Учителя от разшифровки на стенограми ЗА НОВАТА ГОДИНА 1931¹ Тази година е от мълчаливите. Когато човек е болен, той се свива, само говори за своята болест. Когато няма никаква болест, той мълчи. Тази година е от здравите години. Тя събира, взима оттук-оттам, не се оплаква. Тя събира, кой каквото дал и от това, което тя събира, трябва да се плати. Всяка година за добрия човек е добра, а за лошия човек годината не може да бъде добра. Търсете доброто в себе си, вън да не го търсите. Човек, който очаква да ходи само на гости и да го хранят, той няма една здрава основа. Ако растенията чакаха само отвън да ги хранят, както майките хранеха децата си... Те, като се насадят в земята, сами растат, сами се хранят. Всички през тази година трябва да имате събран материал да работите. Запример вие искате да знаете какво може да стане през тази година. Аз казвам: по-малко да знаете, по-добре. Защото онова, което ще ви кажа, е толкова лошо, по-добре е да го не знаете. Може да ви кажа колко хиляди къщи ще изгорят, колко парахода ще потънат, колко хора ще умрат, колко майки ще изгубят децата си. Всичко това може да ви разправям, пък има и добра страна. Колко добри хора ще се родят. Та рекох, ако ви попитам какво бихте желали да ви кажа за тази година. Ако ви дадат един билет, какво ще разберете? Ние ще мязаме на ония трима пътници, които царят поканил на гости и трябвало да им даде само по едно нещо. Едного можел само да нахрани, другият поискал да му дадат докторат, третият поискал да му дадат [да стане] генерал. Но царят казал, че онзи, който произвели доктор, няма да яде. И който станал генерал, пак няма да яде. Питам: ако в живота ви произвеждат генерал или доктор и не ви дават да ядете, какво струва вашето докторство или генералство? Преведете сега това. От всичко, което човек сега има, няма по-хубаво от това да бъдете здрави. Който е здрав, той е добър и всичко може. Здраве ви трябва. Здрави ли сте, здраво тяло, здрави мисли, здрави чувства, здрава любов, здраво знание. Аз наричам здраво тяло, което никога не се дере.² Човек, който се обезсърчава, неговите гащи се дерат. Човек, който мисли зло, неговите дрехи се дерат. Няма нещо положително. Здравият човек е човек, който при всички бури на живота, да не вижда никакво противоречие в живота. Противоречията в живота ние ги произвеждаме. Запример ако вие сте сиромах, вие няма да имате никакво противоречие между вас и бедните. Ако вие сте богат, веднага ще се роди противоречието. Ако двама хора сте невежи, няма да има противоречие. Но ако станат учени, те ще спорят как е станал светът. Светът не е създаден за спор. Светът е създаден за учене. Според мен Господ не е създал света да спорят учените хора. Той го е създал, да се учат. Той е практическо училище. Как е създаден светът това не е ваша работа. Какво трябва да правим и как трябва да живеем, това трябва, това е сега важното. Как е създаден света? — Светът никога не е създаден. Създаването е идея, произлязла от самите хора, но вече светът съществува как една възможност за развитието на човешките души. Това е от чисто Божествено гледище. Щом ти разбираш, че светът е създаден, всяко нещо, което се създава, има своя край, а всяко нещо, което има край, смъртта е влязла в него. А смъртта носи своето нещастие. Ако кажем, че светът не се създава, разбираме един свят, който е вечен, вечно се развива. Животът е вечен процес, който постоянно се развива и дава своето богатство. В този живот няма никаква смърт, няма никакво страдание, никакво противоречие. Ако има някакво противоречие, то е в нашите малки глави. Запример ако някой има някакво противоречие тази вечер, има да дава някаква полица, щом замине за другия свят, противоречията престават. Ако един човек ви се оплаква, че го обрали, взели му двадесет хиляди лева – ние хората сме много смешни. Ние създаваме един ред и порядък на Земята, изваждаме Божественото злато, туряме го в нашите каси, а ако някой вземе златото, казваме: „Обраха ни.“ Питам тогава: тия понятия, които сега имаме за кражбата, прави ли са? Кражба има, когато не употребим живота тъй както трябва, това е разсипничество. И мисля, ако ние залагаме нашия живот за богатството на света, какво можем да придобием? Сега всички казват, че богатство без пари не може, но питам: кой човек с пари досега се е спасил? С пари? Кажете ми един човек, който се е спасил с пари. Аз в историята на човечеството не зная такъв случай. Може да е спасен с пари, но да е спасен и да благодари, няма нито един. Богатството е като резултат на човешкия ум, на човешкото благородство, на човешката любов, мъдрост, знание, но богатството само по себе си не създава човека. Човекът е създал богатството. Следователно ние понякога сме смешни, когато турим богатство, което не сме създали и седим, и се покланяме пред него, като че човекът го е създал. Това е крива линия на поведение, която ни отдалечава от правия път на живота. Няма същество по-богато от човека. Ако този, богатият човек иска да стане по-богат, там е белята. В живота, ако всички растения, всички животни до човека, ако ги съберете, всички животни биха заменили всички свои способности, каквито имат, всичко ще дадат, за да имат дарбите и способностите на човека. Толкова е богат човекът. При това днес ще срещнете хора, които се оплакват, казват: „Ние сме бедни, нещастни, Бог ни е изоставил.“ Чудно е, че ние, разумните хора, венецът на Божието творение, не можем да си изкараме храната, а онези зайци си изкарват прехраната. Питам тогава: при едно такова разбиране на живота, де е смисълът? Това не поставям като противоречие, но това е една крива философия, която е внесена в живота, от която се е родило съвременното нещастие. Във всички религиозни системи се показва все едно човешко знание. Така Господ е наредил света, както сега. Ако вас ви внесат в едно общество, дето хората живеят както Бог е наредил света, ще видите каква голяма разлика има между вашите разбирания и това разбиране. Питам сега: ако от гледището на тази философия, ако вие имате един ваш приятел, който ви обича и е готов да пожертва живота си заради вас, нима ще искате повече? Мислите ли, че този ваш приятел ще ви остави да страдате? Ако вие казвате, че Бог е Любов, следователно ако Любовта е, как е възможно Този, който е Любов, да остави своите да умират на Земята и да имат такива нещастия? Едно противоречие. Ние не се спираме и казваме: Бог е Любов, но само един съвършен Бог може да бъде любовен. Един Бог, който няма Любовта, той не е никакъв бог, той не е бог от съвършените богове. Та рекох сега, смисълът на живота е всички да вярвате в едно: Ако човек дойде да разбира именно своята душа, в каквото и да е състояние, той ще е в състояние да помогне на себе си и на окръжаващите, с които живее. И не се изисква философия, дълъг процес за спасението на хората. Ние мязаме на кибритени клечки. Има едно място, трябва да знаеш как да драснеш тази кибритена клечка, за да се запали, да се подкладе свещеният огън. И в себе си, изисква се микроскопическо усилие, да запалиш свещения огън и постоянно да го оставиш да гори. Не трябва да се ровиш целия ден, но трябва да оставиш огъня да гори. Ти казваш: „Той е лош, той е грешен, от него нищо няма да стане. Да съм богат, да съм учен.“ Тези неща сами по себе си ще дойдат. От наше гледище казваме, че ние трябва да обработваме растенията. Преди да беше дошъл човекът на Земята, кой ги беше обработвал? Сега казват, че хората развъждат рибите. Преди да беше дошъл човекът на Земята, кой развъждаше рибите в моретата? Ние съвременните хора, освен че не правим нищо, но и разваляме. Ние изсичаме горите, с което създаваме нашите големи нещастия. Изсичаме горите и правим си къщи и други. Човек трябва да намери други работи, друг материал за градене на своите къщи, а не с растенията. Тъй както съвременните хора вярват, в тях има голяма жестокост. Ако теглите един паралел, често най-хубавите неща в нас ние ги пожертваме, както горите, разчистваме ги и създаваме цели пустини. Например идеята, че ще умрем и ще отидем в земята и ще изгнием. В живота има гниене само в греха. Когато човек престъпи Божиите закони, има гниене. Когато той живее по правия път и да стриеш човека – ако един човек го стриеш на милиарди клетки, които има, ако го разделите на всяка една клетка поотделно, нищо не умира. Вие разглобите едно нещо и пренесете на друго място, което умира. Ако материалът, от който е направена тази къща, би изчезнал и на мястото ѝ бихте турили още по-хубава материя, форма, ако вие поддържате, че човек не умира, тогава не би имало нещастия в живота. Тъй както ние, съвременните хора, живеем, ние сами създаваме нещастието си. Вие като четете вестниците, ще видите икономически кризи, които стават в света; в Америка, в Англия, във Франция, навсякъде. Има хиляди хора, които се убиват, и то не невярващи, но онези, които вярват. Материалистите, които не вярват в Бога, по-малко се убиват. Вие никога не можете да заставите един заек да се самоубие, но вие можете да заставите един човек да се самоубие. Самоубийството всякога произхожда от едно неестествено положение, което съществува в душата на човека. Казваш сега: „Всички трябва да се пазите3.“ Аз навеждам този факт за самоубийството, когато човек дойде в себе си до едно положение, че започне неща в себе си, които не е създал. Казва: „Не искам да живея“, и т.н. Тия идеи за човечеството са празни работи, не трябва по този начин. Питам: ако трябва да убием свещената идея в себе си, какво ще придобием? Аз срещам хора по пътя, които са направили това. На техните лица е написано това, че те са убили своите свещени идеи и своите свещени чувства. Те ходят като варосани гробища. Няма нищо свещено в тях. Рекох, сега, на хората трябва да се даде една философия, не трябва да се самоубиват хората. 1931 година е 14 година, имате числото 9, 3 и две единици, които я затварят. Единицата, това е творческите сили в Природата. Следователно човекът е поставен между две граници, като една река. Те са бреговете, от които той не може да излезе. Те са две състояния, единиците, които ограничават нашия живот. Деветорката е крайния предел на един Божествен живот. Вие само в деветте може да постигнете какъвто и да е идеал във вашия живот. Щом изгубите вашата деветорка, всичко за вас е осъдено. Тройката за вас това е методът, начинът, по който можем да постигнем най-свещените мисли в живота. Следователно деветката, тройката, това са най-мощните сили, които трябва да работят в съвременния живот. Хората, като не разбират тия числа – те са сили, които са събрани в Природата за друга деятелност – понеже хората не ги използват за тази деятелност, стават тия експлозии в живота. Хората искат да станат повече богати, отколкото трябва да бъдат богати; искат да станат – да станат умни повече отколкото трябва да бъдат. Човешкият мозък не може да издържа по-голяма наука. В известни случаи, вие не можете да издържате известни идеи. Даже и при натрупването на известни знания, вие ще дойдете до известно положение, дето ще омекчите вашите нерви. Ние съвременните хора страдаме от претъпяване на нашата мисъл. Всяко чувство трябва да се облагороди, трябва да се тури на място, на работа. Не викай хиляди чувства в себе си, но отхрани едно чувство, тури го като дете в себе си и го постави на работа. Едно след друго трябва да се раждат чувствата и мислите. И тогава, ако някой каже: „В мен има хиляди мисли.“ Хилядите мисли не са наши. Хилядите мисли, които съществуват в дадения случай в света, от тях ти се пада само една мисъл. Има два милиарда хора на Земята и ако на всеки човек се пада само една мисъл, тогава има два милиарда идеи, които съществуват, които действат. Казвате: „Аз имам много мисли.“ Представете си тогава, ако имате много мисли, ако вашето твърдение действително е вярно, ако имате десет-двадесет идеи, тогава вие сте човек заможен, няма какво да се оплаквате от сиромашия, от невежество, от незгодите на живота. Но щом се оплаквате от незгодите на живота, вие имате само една свещена идея, вие сте човек, който в духовния живот ходите от подаянията на другите, просите да ви насърчат, да се нахраните оттук-оттам. Дойде някой и пита има ли Господ или няма. Ти си закъсал човек. Остане ли да питаш има ли онзи свят или не, ти си съвсем закъсал. Остане ли да питаш какъв е смисълът на живота, пак си съвсем закъсал. Питам сега кой може да ми обясни, ако аз имам едно ядене, ето как разсъждавам аз. Ако ме поканят да седна на трапезата, има при мене един философ и ме пита: „Сладко ли е?“ Аз ям, че кой е авторитетът в дадения случай? Аз, който ям, или този философ, който философства? Той не може да каже нищо за яденето – аз опитвам тази истина. Следователно за вашия живот – дали вие живеете. Вие питате: „Аз живея ли или не, добър човек ли съм или не?“ Сега кой може да каже това? Има гадатели, но най-добрия гадател за себе си сте вий. Няма от вас никой, който да не знае в даден случай добър ли е или не. Трябва да се освободим от онова вътрешно спекулантство от вековете на заблужденията. Сега ние вярваме, че като умрем, ще се свърши всичко. После други вярват, че като са нещастни на Земята, в другия свят ще бъдат щастливи. И за да го докажат, взимат онзи пример, който Христос взема за богатия и за Лазаря. Този богатият човек в своето богатство беше нещастен. Лазар, който седеше при вратата, беше философ, той беше най-веселия човек. Той всеки ден казваше на богатия: „Слушай, знаеш ли какво те очаква за в бъдеще?“ Казва: „Видиш ли моите рани? Теб за в бъдеще те очакват големи нещастия. Аз съм предметно учение за тебе. Аз дойдох да те спася.“ И цял живот Лазар стоя да го спаси и най-после неговата дебела глава, като не можа да разбере, дойдоха ангелите и го задигнаха и той беше щастлив в лоното на Авраама. Ония, които не разбират закона, казват: „Понеже този сиромах Лазар страда много на Земята, той ще бъде щастлив на Небето.“ Може и така да го тълкуват. Или аз бих привел този пример: Авраам казва на богатия: „Синко, Лазар седя толкова време при твоята глава, той ти казваше какво има да пати твоята глава, но ти не го послуша. Сега ти ще понесеш твоите последствия.“ Сега ще направя една аналогия. Когато една свещена идея дойде при вашите врати, вие богатите, гледате раните на вашите свещени мисли, на вашите свещени чувства и ако вие не обърнете внимание, мисълта един ден ще ви измъчва. Казва: „Толкова години живях при вашите врати.“ И като този Лазар ще ви я вземат. Какво костваше на този да вземе Лазаря и да очисти раните му? Ако той беше изчистил раните на Лазаря, Лазар щеше да очисти неговите в другия свят. Рекох, ако вие вземете вашата свещена идея, има един свещен живот в света, който можете да опитате. Има една Любов в света, която въздига мъртвите, има една Любов, която урежда всички богатства. Има една Любов, която урежда всичкия живот, всички чувствувания. Тя е Божията Любов в света. И всеки един от вас, който иска да бъде силен и мощен, непременно трябва да се запознае с условията на тази Любов, която сега встъпва в света. Тя, когато настъпва, тогава се раждат най-големите нещастия. Тогава вие ще запитате: „Как така? Защо тогава именно да се раждат?“ Аз ще ви запитам друг въпрос: По закона на аналогията ще искам да обясня друга една истина. Когато ви дойдат хора на гости, защо вземате житното зърно, туряте го под хромеля⁴ и го мелите? След това правите хлябове, печете ги на огъня. Защо правите това? Вие правите това жито достояние. Ако така не го смелите и след като го смелите, не го направите на хляб и не го прекарате през огъня... Но не е мъртво. Следователно след като житото е прекарано през хромеля, то става достояние да се приеме от човешкия живот. Любовта като дойде, ние сме житното зърно. Тя ни взема от хлебаря, ще ни груха, ще ни направи на брашно, ще ни тури в свещената вода, ще направи от нас хлябове, ще ни тури в пещ и ще вземе да ни погълне. Питам сега: ако тебе те погълне един светия, изяде те, какво ще стане с тебе? Ти ще станеш светия. Ако те изяде един ангел, ангел ще станеш. Аз говоря по аналогия следното сравнение. Ако земята те вземе в своите недра и тури кръст отгоре, какво ще стане от тебе? Плод ще дадеш или няма да дадеш? Следователно при страданията човек се туря при благоприятни условия, за да прекара. Страданията са пръстта, която трябва да се тури, за да даде един плод, един потик към една свещена работа. Тъй както се разбира живота, той се осмисля. Всички можете да направите опит. Всички други тълкувания на живота – ние изгубваме смисъла на живота. Като изгубим този смисъл, ние чакаме друг някакъв живот, лесен. Такъв лесен живот не съществува. Вън от този живот, който ние имаме, за нас не съществува никакъв друг живот. Предположение е. В този живот са скрити проявленията на живота, но самият живот в нас не е проявен както трябва. Ние носим една пъпка, която не се е разцъфтяла. Човекът не е пъпка, която цъфти веднаж. В този живот трябва да се прокарат неговите възможности, които са скрити вътре, във вековете, които идат. Но тепърва ще дойде онова, което е скрито, и ние ще видим какво може да стане от нас. Казват: „Ние можем да изгубим живота.“ Колкото за това, бъдете уверени, никой не иска да вземе живота, човекът не се губи. Временно ние можем да изгубим съзнанието си, но то е един факт. Всеки човек може да се захласне. Изгубването на съзнанието, може един предмет да се изгуби от съзнанието ти, но умът ти е зает с друг някакъв предмет. Нашият ум не може да бъде буден за всичките неща. Но представете си едно същество като Бога, на когото съзнанието е всякога будно, така будно, че всичките предмети, които съществуват, ги държи в умът си. Всичко, каквото става с тия същества, ги държи в ума си. Питам сега: философите, които разсъждават, даже и за тях не е понятно. Да държиш в ума си всичко това. То не е един предмет, това са безброй предмети и да ги държиш в ума си, с тяхната същина, това е повече отколкото нашият ум може да разбере. Един ден, когато започне реализирането на Великата идея, ние ще се освободим от нашия дребнав живот. Животът ни на Земята е повече с мъчение на нереализирани идеали. Родиш се млад и почнеш да боледуваш. Постепенно иде старостта, остаряваш, изгубваш красотата си. Красив си, изгубваш красотата си. Ти може да си на онази възраст сега от 33 години, а може на 40 години, човек с отлична мисъл, но като остарееш, изгубваш паметта си. Краката почват да ти изневеряват, започва стомахът да ти изневерява, сгърбиш се, казваш: „Остарях.“ Питам тогава, каква философия има в такива едни дядовци? Казват: „Този дядо бил философ на живота.“ От дядовци ние не се нуждаем, от хилави хора ние не се нуждаем. Ти казваш: „В сегашния век ние се нуждаем от хора, които да ни бъдат полезни.“ Да срещнеш човек, който при най-големите страдания да бъде спокоен. И да допуснем, че вие носите някоя магическа тояжка, както древните маги са носили в ръцете си такива тояжки. Мойсей носил такава тояжка на планината. Господ му казал да хвърли (?) тоягата си и с нея да върши чудеса. Представете си, че и вие имате такава тояжка и влезете в един град, дето хората боледуват и умират. И вие влезете в един дом, бутнеш човека, и той оздравее. И бутнеш умрелия, и той възкръсне. Отиваш при един търговец, който е пропаднал, бутнеш с тояжката си, и той се изправи. Парите се връщат, къщата се връща. Казвате: „Може ли да има такава тояга?“ Питам: може ли да има страдания и нещастия при такава тояга? Аз взимам тази тояга в смисъл на човешкия ум. Тя е магическата сила. Когато изгубиш правилното разбиране за живота, законът съществува и за тебе. Ти си изгубил своята магическа тояжка. Щом разбираш всичко, като махнеш, всичко може да направиш, но трябва да знаеш как да махнеш. Ако пишеш на еврейски, ще пишеш от дясно наляво. Навсякъде има закон. Ако пишеш на китайски, ще пишеш отгоре надолу. В Природата за тълкуване на нещата има известни закони, които показват какви са нашите отношения към съвременния космос или към съвършеното съзнание на ония напреднали същества, които стоят на много по-висока степен от нас. Разбира се, тя е много отвлечена мисъл, заради⁵ нас, за онези, които не разбират. Често мен са ме запитвали: съществува ли някакъв бъдещ живот? Рекох, сегашният живот и бъдещият живот, това са едно и също нещо. И ако кажеш, че вън от този живот няма друг живот – ако ние вземем живота в онази малка клетка, както съвременната наука твърди, че човекът е произлязъл от нея и че той е последното развитие на тази малка клетка – но мнозина твърдят, че това не е още последната форма. Има хиляди форми, които са още по-повдигнати, и човекът се качва по тази лествица⁶ – то е лествицата на царството на живота. Той се качва по тази лествица и то е най-горното стъпало. При това, ако вие се бихте покачили, запример като един ангел, знаете ли какво представлява историята на един ангел? Историята на един ангел е много по-интересна в своето развитие, отколкото развитието на цялото човечество. Животът на един ангел е много по-романтичен, отколкото на цялото човечество. Един ангел има много по-красива история, отколкото всички хора взети вкупом. Питам сега: не струва ли сега човек да стане един такъв ангел? С такъв един, такъв разнообразен живот, живот на щастие, един живот на онази Вечна красота, един ангел, който може да пътува по целия космос, да посещава световете, да държи лекции където иска. Сега, от сегашното гледище, това е забавление. Между действителността и забавлението има една разлика, тя седи в следното: Когато нещата имат един илюзорен характер, те се отличават с това: щом човек се намира под една илюзия, ако той е топъл, веднага губи от своята топлина. Вземете кой да е човек, ако има точни везни, премерете го, когато е нормален, ако започнете да го храните с илюзии, премерете го, той започва да олеква, този човек е изгубил своето нормално положение. Нали знаете светии, които са ходили по горите да постят, чрез пост те са искали да станат светии. Те не са разбирали поста. Чрез пост човек светия не може да стане. То е упражнение, той изгубил нещо от своята тежест, в дадения случай. Но човек има нормално състояние. Ако вие се храните с илюзии, вие губите от теглото си. Но човек губи ли от теглото си, това не е правият път. Той трябва да придобива от теглото си, не с килограми, но то са много малки части, има такива скъпи вещества, но човек в теглото си всеки ден трябва да има, в теглото си, по едно увеличение в теглото на човешкия организъм. То е нормалното развитие. Ако туй тегло не се увеличава, човек върви по един крив път. Така съвременните психолози, когато изучават човека, когато той отслабва, човешкото лице става по-красиво, по-деликатно, по-симпатично, те имат известни норми за човешкото лице. Когато човек бъде по-красив, този човек съдържа повече материя, отколкото е направен, зад тази материя има повече сложни сили вътре, с които може да разполага, има повече способности. Добрият човек, светият човек се отличава с повече сила, талантливият човек има по-малко. Оставете един човек свободен, той изгубва от силата. Колкото върви към доброто, увеличават се силите. Рекох, когато човек дойде да вярва в Бога, ние трябва да имаме за Бога една идея. Казвал съм и друг път: Бог извън нас не съществува и ние извън Бога не съществуваме. Христос казва: „Отец е в мен и аз в Него.“ Той не казва: Аз съм вън от Отца и Отец е вън от мене, но казва: „Аз съм в Отца и Отец е в мене.“ Ние търсим един Бог, който е вън от нас. Не, вътре в нас е Той. Тъй трябва да разбираме, че Бог е вътре в нас и ние сме вътре в Бога. Ако дойдем така да разбираме нашите отношения към Бога, тогава ще разбираме отношенията с другите хора. Един човек, който не може да обича Бога, той не може да обича и другите. Една дъщеря, която не може да обича майка си, не може да обича другите. Един [син], който не може да обича баща си, той не може да обича другиго. Синът трябва да мяза на баща си, дъщерята – на майка си. То е закон в Природата. Съвременните хора искат тепърва да познаят Бога и Той да ни изпрати своето благословение. Ако сега трябва Господ да изпрати Любовта Си, ние сме загубени. Казваме: „Трябва да чакаме, да внесе доброто.“ Той отдавна го е внесъл, ние вече носим тия заложби в душата си, трябва да вярваме в тази Истина. И нашата свобода е вътре в нас. Ние не трябва да чакаме нашата свобода отвън. Може другите хора да се залъгват, но всеки от нас трябва да е в състояние да избави своята свобода. Ако всичките хора се съединят, ще имаме философия. Значи всички трябва да се откажем от ония лъжливи идеи, които замръзват (?) човека. Сега през тази година искам да развиете своите дарби. Турете си за задача да бъдете здрави; турете си за задача да бъдете щастливи; турете си задача да имате едно благородно сърце, което при всички положения, които станат в живота, никога да се не измени. Турете си за задача, вашият ум при всички философски твърдения, като чуе всичко, пак умът ви да е спокоен, да се не плашите. Най-после турете си задача да се срещнете с Любовта, която иде отгоре. Новата година носи цяла торба с Любов. Пригответе торбата, като дойде Любовта, кажете: „Малко от новата Любов!“ Сега ще ви говоря на нов език. Всеки има торба. Торбата аз наричам човешкото сърце. Отворете сърцето си за новата Любов, да я почувствате. Тя се отличава. Нали онзи италианец прави опит, от Италия запалил лампите на Австралия. Тази, новата Любов се отличава с това изкуство, че тя ще запали всички тия свещи, че вие ще светнете, ще дойде, ще ги запали и вие действително ще знаете, че сте в едно пристанище. Тогава ще кажете като онзи: „Действително аз, човекът, който бях сляп, сега виждам.“ Сега има нещо, което вие трябва да видите. Аз не искам да разправям за някакъв нов опит, за някаква реалност заради⁷ мене. Моята реалност за мен не може да бъде реалност за вас, нито пък вашата реалност може да бъде реалност за мен. Както и да разправям, вие не може да разберете един свят, ако нямате отношение към него. Обаче когато аз разглеждам другия свят, аз говоря от три точки. Гледам го от физическия свят, гледам го от света на моето сърце, гледам го от света на моя ум. Ако има известно съотношение между моето тяло, между моите чувства и между моите мисли, никога не се нарушава равновесието, имаме вече този потик, аз считам вече тази идея, която имам, за права. Философски разсъждавам. Щом има малко разногласие в мене, аз зная, че моите схващания не са прави. Вие твърдите – някаква работа не е права. Може човек да твърди, че някоя работа не е вярна, може наполовина да е вярна. Защото, ако вие твърдите, че ъглите на един четириъгълник са равни на 180 градуса, право ли е туй твърдение? Не, не е право, не 180 градуса, но 360. Понеже има на четири места по 90 градуса и те правят 360. Ако вие твърдите, че ъглите на един квадрат са равни на 180 градуса, ако кажете, че истината е наполовина вярна... Пък да твърдите, че са равни на хиляда градуса, то е едно преувеличение. Тогава вие мязате на един поп, който тълкувал онзи стих за хлябовете. Питат го: „Как е било, дядо попе, Христос да нахрани с пет хляба пет хиляди души?“ Казва: „Трябва да знаете, че те не са били обикновени самуни, те са били големи като могили.“ Те се учудили – как така хлябове като могили. Казват: „Не се чудим на хлябовете, но се чудим на голямата уста на пещта, която е имала пещта, в която са печени.“ Това не е тълкуване на едно чудо, чудо в света всеки може да извърши. Всеки от вас може да извърши едно чудо. Всеки от вас може да запали и да изгори една земя, може да се запали земята от единия край до другия. Ако намериш запалка, може да я запалиш и да я превърнеш в пепелище, но благодарение, че Господ скрил запалката, кибритената клечка от хората. Сегашните химици и физици търсят и един ден тия деца може да намерят кибритената клечка. После вие ще видите химиците, които правят своите опити. Опасността се крие в това – пожар по цялата Земя. Какво ще стане със Земята? Ако вие мислите, както сега върви съвременната наука в своите изобретения, че светът ще се спаси... Сега изобретенията вървят по един път, който носи разрушения за тия науки. Заблужденията в туй направление трябва да се спрат. Да се измислят някакви отровни газове, това не е наука. Нека дойдат тия химици, да намерят еликсира на живота, ще ги похваля. Да измислят някакъв сироп за престъпниците, като се нацъркат, та да станат светии или когато един народ не може да се проявява хубаво, да го нацъркат да може да се управлява хубаво. Да измислят този сироп и е на място. Нали знаете танцьорки има, които играят много хубаво без да знаят. Аз бих желал Любовта да ви прати да играете новата игра. Докато не започнете да играете, вие сте мъртви. Светът не е за мъртвите, но за живите. По-добре да играят хората, отколкото да лежат по гърбовете си. По-добре да живеят хората, отколкото мъртви в гробовете с надгробни надписи. Никакво умиране, на умрели хора никакви паметници. За хората на Божественото учение, никакви паметници не трябва. Аз съм против паметниците. Всеки един носи жив паметник на Любовта. Паметник на твоята Любов, паметник на онова знание свещено, паметник на онази Истина написана в твоята душа. Само това трябва да бъдат тия големи паметници, които трябва да носим. Всички други паметници, това са заблуждения. Умрял някой, турят паметник: Тук лежи еди-кой си философ, реформатор, направил известни реформи. Какво се ползвам от реформите на някой си, ако аз се разболявам? Аз не вярвам в убийство, аз не вярвам в смърт, може целият свят да умре, аз не вярвам. Аз не вярвам, че хората умират, аз вярвам, че хората се преструват. Аз всякога, когато съм срещнал някой умрял, казвам: „Ти си се престорил само.“ То е само лично, субективно схващане, не може да го препоръчам. Аз когато срещна някой умрял, аз виждам, че не е умрял. В мене идеята е другояче сложена. Аз виждам, че този човек е напуснал къщата си и заминал за някъде. Тия хора в странство изчезват, аз зная адреса, оставят къщата на негово място. Има хора, ако ги оставите, те изчезват преждевременно. В съвременните [...]⁸ имаме ред факти, дето човек ходи в странство и се връща. Един студент свърши университет, свърши два факултета. След туй, този човек – изчезне неговата ученост, той стане едно малко дете. Майка му го учи, той е будала, след десет-петнадесет години, той свърши гимназия, върнал се онзи стария ученик, започне да работи. Къде ходил, той не знае, той започва да работи и не признава друг, който е в тялото. Имаме ред факти, по които можем някой път да се научаваме от няколко съзнания. Ние още не сме дошли до човешкия живот. Туй, което става често във вас, се дължи на други съзнания. Вие ставате сутрин, не сте разположен, как го изяснявате? Станете сутрин и вие сте радостен. Ние имаме една философия, която изяснява нещата. Ти ще опиташ една философия в живота. Ако вие разбирате закона, има един благоприятен момент, може да смените най-лошото ваше състояние. Ако не знаете, тази смяна ще се яви по друг начин. След една седмица или някой път след една година, ще си иде. Казвате: „Този дявол ще го хвана някъде.“ Ние казваме някой път: „Учителят носил страшни идеи.“ Тази идея не е ваша. Ние, съвременните хора искаме да оставим този въпрос. Искам да оставя на вас мощната сила на Любовта. В света искам да постъпвате, да вярвате, не във вашата личност, не във вашата индивидуалност, защото индивидуалният живот го наричам живот на падналите листа. Да се индивидуализира човек, да мисли само за себе си, прилича на падналото листо. Аз говоря за това паднало листо, аз говоря за този неестествен живот. Дървото не се съставя от ония падналите листа, но всичките клонища и паднали листа съставляват цялото дърво. Човек е, който може да живее във всички свои листа. Човек е, който може да живее във всички свои клони; човек е, който може да живее във всички свои корени и в дънера; човек е, който живее в себе си, във всички свои мисли; живее във всички свои чувства и да е господар. Сега рекох, тази, новата година, тридесет и първа година, тя е година на жертва. Жертвата, това е едно велико проявление на Любовта. Никога човек не може да прояви Любовта без жертва, тя осмисля. Каква любов е направена без жертва? Следователно вие ще изучавате закона на жертвата. По отношение на тази Любов не трябва да съжалявате, че сте направили някаква жертва, защото в жертвата ти жертваш, за да придобиеш нещо. Всякога в жертвата има придобиване. Само в жертвата се проявява животът. Христос дойде на Земята и пожертва своя живот на Земята, но нищо не изгуби. Какво изгуби Христос? В своята жертва Той придоби. Следователно в жертвата човек придобива. Човек, който не е готов, той мъчно може да разбере силата. Сега настъпващата година е година на жертва, хората ще дадат тия жертви. Тази година са умрели 42 милиона хора, тази година са се родили 48 милиона хора. Идущата година ще умрат 45 милиона хора и ще се родят 50 милиона хора. Питам сега: След време, тъй както се увеличава светът и се напълни с хора, какво трябва да правят тези хора? Накъде трябва да вървят? Те ще започнат да мислят да се преселят от Земята. Един философски въпрос поставям за плашене. В бостаните някой път поставят плашило. Адът е едно страшилище. И адът съществува, и раят съществува, но човек е кандидат и за рая, и за ада. Щом обичаш, кандидат си за рая; щом мразиш, кандидат си за ада. Следователно ти не можеш да избегнеш рая или ада. Ако мразиш – кандидат си за ада; ако обичаш – кандидат си за рая. Сега през тази година някои хора ще пожертват любовта си. Някои ще пожертват омразата си. Аз не зная вие от кои ще бъдете. Зависи от вас. Казвам едно: някои от вас ще станат кандидати за рая, някои за – ада, т.е. възможности са това. Не, че е определено – може някои да станат кандидати, но всички ще бъдете кандидати за рая, ако обичате. Сега ви пожелавам новата година да станете кандидати за рая, за хубавия живот. За рая, аз разбирам този рай – да бъдем всички кандидати за рая, че да почувствуваме тази благост. Та ви поздравявам с новата година. Само Божията Любов, само Божията Мъдрост и само Божията Истина носят пълния живот. 12 часа вечерта, 31.12.1930 година ¹ Беседата фигурира в каталозите като непечатана извънредна. ² Дере – в смисъл на: къса се. ³ Вероятно – пазите – блед и нечетлив текст в оригинала. ⁴ Хромел – ръчна мелница от два камъка. ⁵ Заради – в старинното му значение на: за. ⁶ Стълбица (ст.-бълг.) – стълба. ⁷ Заради – в старинното му значение на: за. ⁸ В оригинала е оставено празно място за една дума.

Беседата е от сборника "Законът на безсмъртието" Учителя Беинса Дуно. Неиздадени беседи на Учителя от разшифровки на стенограми Как да се молим1 9:25 часа вечерта Духът Божий Има една реална страна в живота и аз наричам да вярва човек, това е теоретическата страна [на] живота. Каквито помисли и да имате, това е още теория. Теоретически ние всички се различаваме, имаме разни схващания за живота. Но в същественото всички имаме едни и същи схващания. Не само ние, но всички живи същества имат една и съща опитност. Единство има в реалното. Запример когато се усеща каквато и да е радост, всичките същества, изобщо каквито и да са те, се забелязва едно и също нещо. Вземете запример у всички хора в такъв случай се забелязва един прилив на кръвта, пулсът на сърцето се увеличава и всички органи приемат по-обемиста форма. В действителния живот, аз наричам молитвата реалното в живота. Човекът, който не знае да се моли, а само теоретизира, считат, че това не е молитва. Обаче досега мислят, че само простият човек може да се моли, а ученият, гениалният, светията не могат да се молят, защото молитвата за него е нещо2 долна. Та именно, ако се вземе предвид живота на гения, той всякога започва с молитва. Молитвата показва, че геният е бременен с една велика идея, чрез която той трябва да допринесе нещо на света. Най-първо геният не търси своето благо и светията не търси своето благо в света. Та онези от вас, които са готови да разберат по один вътрешен, интуитивен начин духът на молитвата, само те ще разберат нейния дълбок смисъл. И на български език, и във всички други езици, аз не съм намерил една друга дума, която да изрази великата идея, която съдържа думата молитва. И по нямане на друга дума ще си служим с тази. Във всички езици думата молитва не изразява същинската идея, която се включва в нея. Под думата молитва, значи да обърнеш сърцето си, умът си, душата си и духът си към Източника, от който си излязъл. Ако човекът в света е огрубял и дошъл до това положение, това произтича от факта, че той много рядко си спомня за Първата Причина. И според мене падането или сегашното ни положение се дължи на една дълбока вътрешна причина, която аз наричам от мое гледище немарливост към Първата причина, от която сме излезли – немарливост към Бога. Следствие на това човекът казва: „И без Бога може, и без молитва може, каква нужда има да се връщаме към Бога, да се молим, когато мога аз да бъда свободен? Каква нужда има Той да му се моля?“ Така разсъждавал човекът, когато се намирал в свободно състояние. Но логически разсъждението не е правилно. Не е правилно по единствената причина, понеже реалното или абсолютното в света не може да се раздвои. Както Бог ни е создал и не може да ни забрави, така и ние нямаме право да Го забравяме. Ако Той ни забрави, с нас всичко е свършено и ние умираме. Значи, ако Той ни забрави, ние умираме, но ако и ние забравим Бога, пак умираме. Искате ли да ви докажа защо умираме? Хубаво, някой казва например: „Защо трябва да се моля? Бог не може ли без молитва?“ Аз правя следното възражение: щом си толкова независим, опитай за един час да спреш дишането си, не поемай въздух, затвори си устата. Защо трябва да дишаш? Спри за малко време дишането си, за един час. Спреш ли дишането, ще видиш, че то е една необходимост в живота. Ако дишането е тъй необходимо, тогава мисълта за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост. И благородството на човешката душа зависи от това, колко повече той ще си спомня за Бога вътрешно, не външно. Да Го държим пред себе си. Трябва да си спомним за Бога като същина, която всякога трябва да протича през нас при всички условия, не само когато сме в нужда, но и в радости, и в скърби, във всички положения на живота. Когато човек има общение с Бога, той се облагородява. Възпитанието вън от Бога не съществува; благородството вън от Бога не съществува; науката вън от Бога не съществува; религията вън от Бога не съществува; каквото и да се помисли, вън от Бога не съществува. Когато някой иска да каже, че може да съществува култура и без Бога, аз казвам: Без Бога не може да съществува никаква култура. Както земният живот не може да съществува без слънце, толкова може да съществува културата без Бога; колкото растенията могат да растат без вода, толкова може да съществува културата без Бога, колкото хората могат да живеят без въздух. Това са отношения, сравнения, които показват, че молитвата е още по-голяма необходимост за човешката мисъл. Аз не говоря за изопачените човешки мисли, според които идеята за Бога е представена в най-изопачен вид. Хората в ума си са турили идеята за Бога, която е идея на падналото човечество. Това, което те си представят за реалност, не е никаква реалност. Колко пъти вие се молите на Бога и нямате никакъв отговор? Защо? В тези отношения аз уподобявам на положението, когато някой човек във вечерно време има жажда, а сънува, че пие, но събуди се – пак е жаден. Той пие вода насън, но не се напива, не задоволява жаждата си. Реалността се отличава по това, че задоволява онова чувство, което вътре ви измъчва и ти усещаш едно постоянно растене. Иначе без реалността или извън нея като пиеш вода, ти постоянно губиш, твоята жажда не се уталожва и не се укрепваш. Тази вечерното събрание е събрание за реалността, да знаете как да се молите. Ще ми бъде много приятно да чуя от някого как се молите на Бога. Сега, като отивате при Бога, вие се стеснявате. Как ще се молите тогава? От какво произтича стеснението? Когато ученикът си научи урока, той става смело и решително и започва да отговаря. Ако той не е научил урока си, става стеснителен и казва: „Ще ме скъса учителят.“ При това помнете, че у Бога има две неща: Той е крайно търпелив и много взискателен. Когато човек се моли, думите му трябва да бъдат реални. Бог никога не обича да се молим за празни работи. Празни работи са онези, които зависят от нас, а ние искаме Той да ги направи заради нас. Няма по-смешно нещо от това, когато отиваш при Бога, да се молиш за неща, които зависят напълно от тебе. Например ще бъде смешно да отидеш при Господа и да кажеш: „Господи, научи ме как да се храня; как да пия вода; научи ме как да се ръкувам с хората; как да се чеша; научи ме как да си обличам дрехите.“ Много от сегашните ви молитви са все от този тип. Та рекох, ние се нуждаем от молитва, която да изправи живота ни и да премахне от нас користолюбието. Това е един порок, който аз наричам язва в човешката душа. Користолюбието3, което потъмнява съзнанието, седи като облак в човешкото сърце и човек крайно огрубява. През целия ден човек мисли само за себе си. Нему да му е приятно, той да се е наял добре, той да е добре облечен, жилището му да е добро, топло, той да не страда, да няма никакви болести, всичко да е добре наредено. Че другите хора страдали, той казва: „Това не се отнася до мене.“ Това „туй не се отнася до мене“, то е до вътрешния човек, това е едно чуждо състояние, което се е вмъкнало отвън. Понякога и вие го имате, поне веднъж в годината. По един път в годината иде, но толкова мирише, че цяла година трябва да се чистите, за да се изчистите, ако пък се случва много често, не зная какво ще правите. И тъй помнете, една истина ви казвам, в живота няма нещо по-благородно от молитвата, каквото и да ви казват хората, тъй зная аз. Даже и земната любов не е в състояние да се сравни с молитвата. Нито знанието, нито мъдростта – нищо в света не е в състояние да се сравни с онова общение, което човек има в молитвата. Защо? Понеже в молитвата човек впряга всичките си добродетели. Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели, не е молитва. Молитвата трябва да има качествата на Мъдростта, на Любовта, на Истината, на Правдата, на Милостта, на всички добродетели. Та като отидете при Бога, да мязате на един узрял плод. Да ви види Господ тъй натруфени и да Му е приятно, че има пред себе си едно разумно дете, което знае да говори по един разумен начин. Нищо не значи ако човек понякога се представя като едно глупаво дете. Господ и глупавите деца търпи. Но има разлика – глупавото дете не може да има резултатите на умното дете. Същото и в живота. Умният се възнаграждава, а глупавият се утешава. Умният се учи, а глупавият винаги отлага. Сравнения са това. Та ако човечеството не би знаело да се моли, то и това малкото, което досега е запазило, би се изгубило. Всичко това се дължи на онзи молитвен дух, който работи. Тъй щото благодарение на кривото молене все таки е добито нещо. Защото в молитвата ние ставаме проводници на онези висши сили и благодатни средства, чрез които се крепи целият човешки род. Душата има нужда от вътрешна духовна храна. Сега аз забелязвам едно обедняване във вас, вие сте обеднели в знанията си много. Много неща от мене сте научили, но едно нещо не сте научили от мене: вие не знаете да се молите като мене. Мислите като мене, философствате като мене, проповядвате като мене, говорите като мене, но има нещо, което не знаете. Не знаете да се молите като мене. Единственото нещо, което аз не мога да ви науча. Пример мога да ви дам, но да ви науча да се молите, никога не си позволявам да науча някого да се моли. Защо? Защото молитвата за мене е най-свещеното нещо, което човешката душа притежава. Някой ме пита: „Ти как се молиш?“ Рекох, аз всякога се моля. И като ям се моля, и като чета се моля, и като пия вода се моля, дето и да съм всякога се моля. – „Че не ти ли става тежко?“ Рекох, по-хубаво ми става. Че това е животът именно. Ако аз престана да се моля, ще изгубя живота. Тъй както аз разбирам, думата молитва не седи в това да бъбря на Господа, но тя е нещо велико. Научите ли да се молите, животът ви ще се осмисли. И когато учениците Христови зададоха въпроса на Христа: „Учителю, научи ни да се молим.“ Той само им даде един образец и им каза: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи.“ Но рекох, у всички ви има едно чувство, което можете да развиете. Всеки един от вас може да се научи да се моли. Молитвата е свързана с добродетелта у човека. Когато доброто стане основа в човешкия живот, молитвата израства като един естествен процес на живота. Тъй щото когато добродетелта стане основа на живота, молитвата непременно ще се яви, тъй както аз я разбирам, и душата ви ще се разцъфти като един цвят с хиляди цветове. Когато човек е в молитвено настроение, за него злото не съществува. Той е така благоразположен към всички, всичко му е приятно, поглежда с едно такова благоразположение. Той поглежда към всички с милосърдие. Като вижда червея как пълзи, става му приятно, иска да му помогне. Като погледне едно дърво, на което вятърът люлее листата, става му приятно, иска да му помогне. Всичко пред него оживява. Той навсякъде вижда Божия Дух, който работи. Той иска да се подигне, да се освободи от всички ограничаващи условия на живота. И помнете: миризмата на всяко растение, която се разнася като благоухание, то е молитва вече. Това благоухание на растенията е тяхната молитва. Когато едно растение престане да мирише, то престава и да живее, изсъхва. Докато издава това ухание, то живее. Има растения, които и в листата си имат такова ухание. Та когато човек се моли, от него излиза едно такова хубаво ухание. И колкото повече хората се молят, толкова повече благоуханието им се увеличава. Преставате ли да се молите, благоуханието се намалява. И онези, които са забравили да се молят, имат отвратителна миризма. Благоуханието зависи от качеството на растението. То определя качеството, стремежа на всяко растение и аз тъй определям хората. Онзи човек, който се моли, той всякога се крие, но настава известна промяна на неговото лице и той придобива известен оттенък. И тъй молитвата е най-важното нещо на света. Няма какво да проповядваме на хората, но за мене е така. Да ви науча да се молите, това не мога. На много работи мога да ви науча, но колкото за молитвата, това е ваша работа. И ако вие ме попитате как да се молите, аз не бих ви отговорил. И сега аз зная, че у вас ще се родят две отрицателни идеи, ще кажете: „Не, че не можеш да ни научиш, но не искаш.“ Ако аз ви науча да се молите по моему, вие ще чувате само едно ехо у вас, което ехо ще ви дотегне. Нищо повече. Ако вие искате да ви науча да се молите, ще ви кажа: Вас не ви трябва молитва, вие работете за мене, пък аз ще се моля за вас. Законът е такъв. Когато един човек иска да работите за него, той непременно трябва да се моли за вас. Човекът, на когото работите, той всякога трябва да се моли за вас. Не се ли моли за вас, никога не работете за него нищо. Такива са отношенията между духовните хора. Ти ще работиш за някого, а той ще се моли за тебе. Или ако аз работя за него, той ще се моли за мене, безразлично е. И тъй тази вечер аз искам аз да работя, а вие да се молите. Или вие да работите, а аз да се моля. Или може да се разделим наполовина, половината да работят, половината да се молят. Аз ви говоря приятелски. Едните да работят, другите да се молят. И едната, и другата страна е хубава, но всички трябва да вземете участие и да отправите ума си към Бога. Няма по-тържествен момент от този, да отправим ума си към Бога, към Този, Който ни е дал всичките блага. И като работи човек цяла година, през всичкото време да усеща присъствието на Бога, да бъде радостен и весел, като че се е молил само един ден. И тази молитва, да е в сила и като спиш, и като ставаш да ти помага в живота. Защото наука без молитва дотяга на човека; религия без молитва дотяга на човека; любов без молитва дотяга на човека; ядене без молитва дотяга на човека; всичко без молитва дотяга на човека. Тя има резултати във физическия свят. Молитвата е реалното, а след като се наядеш, ти ще вярваш, ще обичаш и ще опиташ молбата. Аз съм виждал много пъти хора, които са чрезмерно взискателни, как се молят те. Но съм виждал и бедни хора, които като се молят от сърце, веднага става промяна, лицето им се засмее. Не само това, но този човек, като се моли, става промяна и в душата му. Той казва: „Прости ме Господи, има нещо у мене, което иска, желае, но не зная как да се моля. Аз съжалявам, че само времето си хабя, че ме учиш и нищо няма да стане от мене. Ръката ти е толкова тежка и ако речеш да ме удариш, нищо няма да остане от мене. Имам всичкото желание да изпълня волята Ти, бъди милостив към мене. Тази погрешка, която сега съм направил, втори път няма да я направя.“ И Господ, като погледне към това дете, казва: „Умно дете е това.“ Сега аз представям нещата по човешки начин. Но кому не се е случвало да срещне човек, който да се е отнасял с него с чистосърдечие, с откровеност, да ви говори с дълбочината на душата си. И като ви говори така, вие виждате, че няма нищо скрито в него. Той казва: „Аз съм готов всичко да пожертвам, всичко мога да дам.“ Като ви говори така, вие изпитвате разположение към него, душата ви се топи и вие сте готови да простите на този човек. Рекох, ако вие не простите прегрешенията на хората, нито на вас ще ви простят. Само така може да се молите. Тази е единствената причина, която може да ви застави да простите. Мнозина идват при мене и казват: „Учителю, ти можеш да ни откриеш това.“ Има неща, които без молитва не могат да ви се открият. Ако се научите да се молите както трябва, само тогава ще ви се открият нещата. Та рекох, тази вечер между вас има и стари братя, и млади братя. Вие казвате, че се обичате всички. Питам: по какво се отличава един стар брат и един млад брат? Старият брат се отличава по готовността си да услужи на по-малкия си брат. А по-малките братя се отличават с готовността си да работят. Значи и старият, и младият брат са готови да изпълнят всичко, каквото трябва. И от едната, и от другата страна има готовност. Рекох, в нашите души трябва да има онази готовност да служим на Бога тъй, както нашите големи братя, напредналите братя, ангелите всякога имат желание да помагат без оглед на този и онзи. Щом дойде някой и ги помоли за нещо, те веднага са готови да услужат. Сега това е вътрешната страна на молитвата, да ви покажа в какво се състои тя. А след това ви оставям свободни да се молите тъй, както знаете, защото молитвата не търпи абсолютно никакви правила. Накъде трябва да бъдете обърнати? Едно ще знаете: вие никога не може да се молите, ако не сте обърнати към Бога. Ако се молите на Бога, а мислите за някой човек, за Иван, Драган, вие се молите на този човек; ако се молите на Бога и мислите за някой ангел или светия, вие се молите на този светия; ако се молите на Бога и мислите за някой приятел, вие се молите на този приятел; ако се молите на Бога и мислите за майка си, вие се молите на майка си. Значи за когото мислиш, на него се молиш. И затова във всеки даден случай към Бога трябва да бъде умът ти. Не е ли Той в ума ти, значи не се молиш на Него. Ако се молиш на Бога, а мислиш за парите, на парите се молиш; ако се молиш на Бога, а мислиш за къщата, на къщата се молиш, за каквото мислиш, на него се молиш. И тъй, първото основно правило: Непременно образа на Бога да е в ума ви, тъй както вие го знаете. Вие знаете този образ, но трябва да го възстановите. Отправете ума си към Бога, към Първата Причина и кажете: „Аз се моля, отправям ума си към Тогова, към Когото всички се обръщат.“ Има един момент през деня, когато всички същества от най-нисшите до най-висшите искат-не искат, отправят ума си към Бога. И тогава с тях заедно кажете: „Аз отправям ума си към Този, към Когото всички се отправят. Аз отправям сърцето си и душата си към Този, към Когото всички се отправят.“ Това е, ако искате да знаете едно мистическо правило за разбиране. Ще кажете: „Как към Този, към Когото всички едновременно отправят ума си?“ Да, всеки според както схваща своята мисъл, тъй я изпраща. Но колективно тази светлина ще достигне и до тях, и до тебе и ти ще имаш едно вътрешно прозрение. Сега нека всички станем и прочетем най-първо Добрата молитва и да отправим ума си към Този, към Когото всички тази вечер отправят ума си, и мога да кажа не само човечеството, но цялата вселена, всички ангели, архангели, богове, началства, сили, власти и цялото създание, което едновременно въздиша. Ще отправим ума си към Него, да искаме Неговото благословение, за да можем да растем и се развиваме съобразно Неговата Воля. (Всички прочетохме Добрата молитва и малко размишление на това, което се говори, да се отпечата вътре в нас и да се реализира в нас.) Молитва на Царството Отче наш Благословен Господ Бог наш 10:20 часа вечерта Беседа от Учителя, държана на 23 ноемврий 1930 г., неделя, Изгрев ¹ Беседата е публикувана като самостоятелна брошура през 1931 г. със заглавие: „Общение с Бога“, а също и в томчето „Свещен трепет“, София 1998 г. И в двете издания беседата е в силно редактиран вариант, подготвен от стенографката Паша Теодорова. Оригиналния текст на беседата публикуваме за пръв път. ² Нещо (като наречие за степен) — донейде, в известна степен, някак си. ³ Корист (книж.) — печалба, плячка, алчност.

СЪДЪРЖАНИЕ ГЛАВА ПЪРВА Влизането ми в Братството Срещата ми с Йорданка Жекова Първото гостуване на сестри от Братството в моя дом Разказът на Йорданка за „Изгрева“ Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария На Рила Виденията ми на 19 август 1972 При Салоните - брат Борис Петровден в Ирина Кисьова Случаят с брат Георги Запознанството ми със сестра Йотка Срещата ми с Лиляна Табакова Лещата за Йорданка от сестра Радка Левордашка Разходката до Алеко ГЛАВА ВТОРА Запознанството ми с братята в Мърчаево В Мърчаево с Йорданка Военната книжка. Старият и новият свят Обредните хлябове Освободеният престъпник Петте часовника Разказ от дневника на Учителя Сестра Йорданка Спомените на Йорданка Посещение при г-н Дънов Дрехи за бедните Просякът Първият събор Постът и мирото Първата школа Добра и Савка Домашната помощница Петранка Пистолетът на офицера Движещият се триъгълник Глобата Сляпото дете Арест във влака Протокол Пътуване във влака Псалом 91 Изгревът и земята Ханаан Чаршафите Разместените книги Деца за осиновяване Задача с мълчание Тиквите Жито за посев Змийската отрова Чужденци - гости на Рила Словото на Учителя Болната сестра Коприва за обяд Скромният квартирант Козунакът Мястото на Учителя Братското лозе в Търново Евакуацията Пълната кошница Циганите Скъпоценният камък Владиката Белият облак Дневникът на Учителя ГЛАВА ТРЕТА Заминаването на Пешо Разказът на брат Темелко Последният Трамвайната катастрофа Срещата ми с брат Методи Шивачев на хижа „Мусала“ Спомени на писателя Георги Томалевски Земетресението Случка във влака За вселяването Невена Неделчева Срещата ми с Николай Дойнов Срещата ни с председателя на Вероизповеданията Заминаването на Драга Георги Йорданов Годишният отчет Срещата ми с Петър Димков

Конституцията на България казва, че държавата се управлява от избраници на народа, наречени „народни представители. Те си имат сграда, в която влизат, за да управляват народа /пък и да похапнат по някое кюфте и да сръбнат по едно кафе/. Сградата се нарича „Народно събрание“. На входа му има надпис: „Съединението прави силата.“ А Учителят казва в една беседа: „Ако управниците на България искат на българите да им върви живота благополучно, трябва да променят този девиз, изписан на сградата за управление.“ Какъв трябва да бъде този надпис? - Учителят казва: „ЛЮБОВТА ПРАВИ СЪЕДИНЕНИЕТО, А СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА“ - Е, драги управляващи, издадох ви една тайна. Ако сте мъдри /в което се съмнявам/, използвайте я безплатно. Какво са мислили представителите на адептите с черни одежди за Учителя, ние не знаем. Но от думите Му виждаме, че мислите им не са били възходящи. Затова Той казва на стр. 382 от неделните беседи, озаглавени „Заведоха Исуса“ от VIII серия Сила и Живот следното: - „Може да мислите за мене каквото искате, но казвам ви: Аз разбирам съзнанието на растенията, аз разбирам съзнанието на кристалите, аз разбирам съзнанието на животните, на всички риби, на всички птици и най-после разбирам съзнанието на всички хора. Всички тия съзнания се хармонизират по особен начин. Има един велик закон, който ги хармонизира. Външно между хората и животните има една допирна точка, една допирна точка, но вътрешно има три допирни точки.“ Представителите на онова министерство, намиращо се на ул. „Шести септември“ до църквата Свети седмочисленици в София са смятали за свое задължение да следят действията на Учителя. Разбира се, тогава не са имали CPC-та, методите им са били съвсем груби. То грубостите и сега ги има. Виждайки техните излишни постъпки, Учителят казва: - „Светлината, в която аз живея, е толкоз голяма, че всички неща се виждат. - Някой върви подир мене и гледа какво аз правя. Казвам: Не е само това, има и други работи, които той не подозира. Той даже не подозира, че на мене ми е неприятно, че върви подире ми. И той ме следи. Във време на войната, една вечер се връщам, вървя по пътя и един детектив, видя ме, тъй е брадата и той мисли, че съм затворник, който изскача от затвора, върви, дойде при мене. - „Моля - казва - приятно ми е, че ви срещнах.“ - Пипа ми брадата, да не би да е изкуствена. Мисли, че някой от затвора е излязъл. После казва: „Извинете, господине.“ Казвам му: „Съжалявам, че нищо няма да спечелиш. От кога сте започнали тоя занаят? Ти си попаднал на човек, аз съм в затвора, но ти си два пъти в затвора.“ Туй го казах като пример. Втори път казвам, няма да се излагам, да искат да ми бутат брадата. Във време на войната забранено е от 12 часа да се ходи през нощта. Аз излизам от един дом късно. Домакинът казва: - „Да дойда да те изпратя?“ - Но аз тръгвам сам. Ето, при мене идва едно черно куче. Върви след мене. Срещат ме стражари. То изтича, завърти се около стражаря и той си мисли, че аз съм някой инспектор. Дойде кучето до друг пост, пак се завърти. Доведе ме го къщи. И туй куче беше като екскорт. Казвам: „Много ти благодаря.“ Какво ще кажете за туй? - Аз разбирам закона. В дадения случай, туй куче разбрало, че съчетание има, понеже туй куче ме придружаваше. - /неделни беседи „Най-голям в царството небесно“ - издание София 1999 г. на стр. 468/. Какво още ни известява Учителят за себе си? - : „Аз не дойдох да основавам православна църква, нито еврейска, нито евангелска, нито будистка. Аз идвам да оповестя една нова епоха, която иде сега в света. Казвам: Иде денят на тази епоха. Иде свободата на новата епоха. И без да говоря, тази епоха пак ще дойде.“ /неделни беседи „Път на зазоряване“, стр. 464. До тук представихме какво е казал Учителят за себе си в Словото. Нека се върнем сега в мястото, където Той е казал и нещо за своето „такси“, наречено Петър Дънов, както сам се изразява за тялото си в беседите. Нека започнем от неделните беседи - „Приготовленията на сърцето“, издание София - 1999 г., стр. 236 - „Тук десетки години, откак съм дошъл в България, искат да им кажа кога съм роден, на колко години съм, баща ми, майка ми. Казвам: Може да говорите за моето такси. Това е направено. Но годините на таксито не са мои години. Аз съм вън от годините на своето такси. Никой не може да ме окошари в някое такси, да каже, че тук трябва да бъдеш. Христа след възкресението защо не можаха да го познаят? - После, като ги благослови, тогава го познаха. Значи вътрешното познание не е външно опознаване. Кой познава човека? - Интересно е следното: колко пъти мене са ме фотографирали тука, аз всякога виждам в своята физиономия един крайно груб човек. Не съм аз. Този образ, който нося, той е на окръжаващата среда, в която живея. Тя се отразява. Те фотографират средата. Виждам черти, по физиономически се очертава един образ и по този образ се мъчат да ме фотографират. Но туй - Божественото не може да се фотографира. Трептенията не се поддават, Божественото не се лови. То има силни трептения. Аз имам тук един образ и сам не го познавам. И тъй, да го срещна ще питам: „Кой е този човек.“ Учителят не е обичал да го фотографират по много причини. Ето какво Той споделя в съборните беседи „Възможности на щастието“ - издание - 2007 г., стр. 89 - „Онзи ден вървя и един ме фотографира. Мене не ми е приятно да ме фотографират. Тъкмо си се спрял; изплезил си езика — и той фотографира. Или тъкмо се чешеш по главата, и той те фотографира. Казва: Особена поза имал Учителят, да го фотографирам.“ - Пък той хич не пита, а фотографира. След това мене ме смущава, защото когато река да ме фотографират, всякога ще намерят един, който не съм аз. Онова, което нося, аз го крия в себе си. Никой не може да го фотографира. Има нещо, което привидно е така. По някой път аз се смея, като казват: - „Това е Учителят!“ Това са вижданията на Учителя за фотографията. Знам, и е необходимо да отбележа, че когато Учителят искал да се направи някаква фотография, в която да има и неговия образ, е поръчвал да викат един от учениците му, любител фотограф, а по професия учител, Това е Пеню Ганев. И като говорим за изображенията на образите върху хартия, не трябва да пропуснем да кажем, че Учителят е пожелал да го нарисуват с цветни бои. Избрал си художник. Това е ученичката на Словото Му Цветка Щилянова. По стечение на обстоятелствата имах лични контакти с нея по повод да се нарисува копие на цветната картина - „пентаграма“. И тя го направи. Тогава имах възможността да чуя от нея как Учителят се подготвял за сеансите при рисуването. Как е нагласявал внимателно шала, който се вижда на портрета. Сестра Щилянова е забелязала и как Учителят слиза по стълбите от стаята, в която е живеел на „Изгрева“. Всичко й е правело впечатление, ставало по време на това историческо събитие. Тя го разказваше с голямо вълнение. Че малко ли е това, да те покани Учителят да му направиш портрет, който остава за вечни времена. Този портрет е прерисуван няколко пъти от авторката за нуждите на братствата в провинцията. Кой е оригиналът и къде е, не знам. Този портрет е фотографиран в цветно изпълнение и разпространен в различни формати из ценителите на Словото. - Долу, в дясната страна на портрета сестра Щилянова е отбелязала датата на събитието: София, 14 февруари 1934 год. Друг художник, който е рисувал Учителя, е художничката и ученичка на Словото - Цветана Симеонова. Тя го е рисувала така, че Учителят е полу в гръб, полу в профил. Този портрет не е разпространен и малко хора знаят за него. Беше окачен в салона на „Изгрева“, заедно с много други рисунки. Когато държавата разруши този салон, сестра Симеонова си е взела този портрет, за да го запази. По стечение на обстоятелствата, оригиналът понастоящем е при мене на съхранение. Сестра Симеонова също е отбелязала датата на творението си: - 12 август 1932 год., Елбур - Рила. Нека се върнем във времето, когато господин Константин Дъновски се завръща във Варна от Солун. Чорбаджи Атанас вече го е харесал за зет. Следва задомяването му с щерката на чорбаджията - Добра. От този съюз на двамата млади на този свят пристигат три същества. Първото е Мария. Второто е Атанас и третото е Петър. Идването на Петър на този свят става на 29 юни 1864 год. по Юлианския календар, на 11 юли - по Григорианския календар. Географското място е село Николаевка. Тук получава и основното си образование. През 1878 год. България вече е освободена. В гр. Варна вече има петокласна гимназия, която Петър завършва. Влечението му към музиката се проявява от рано. Иска да свири на цигулка. В това историческо време обаче цигулката е още рядък инструмент. Разпространените в България музикални инструменти са били гайдата, кавала, тамбурата. И ето, той си харесал тамбурата. В лекциите на общия окултен клас „Факти, закони, принципи“ - II том, издание - 2002 год. на стр. 97 ще прочетем: „Няма нужда всички да бъдете свирачи. Но всички трябва да бъдете певци. Дадено е на всички да пеете. Не се изисква всички да свирите на цигулка. Най-първо аз съм свирил на тамбура.“ По-късно вече идва цигулката, когато е вече ученик във Варненската гимназия. В лекциите, който ги изучава, ще срещне спомени на Учителя от това време и конкретно за учителя по музика. Ето нещо казано в лекциите на общия окултен клас „Новата мисъл“ - издание София - 2008 год., стр. 352. „Едно време, когато започнах да свиря на цигулка, всички ми казваха: „Цигулар къща не храни“ - Въпреки това, аз продължавах да свиря. Първият ми учител беше добър, даде ми основните правила на цигулката. Вторият ми учител беше чех. Гениален музикант. Той се вдъхновяваше от музиката. Аз го слушах с удоволствие, когато свиреше. Близките ми ме питаха какво ще постигна, като се науча да свиря. Музиката не е най-необходимото нещо в живота. Не е най-необходимото, но е много важно нещо. Тя върви паралелно с живота. От 25 години аз се занимавам с въпроса за отношението на музиката към човешката душа. Какво възпитателно действие има тя върху човека. Дойдох до заключението, че човек не може да свърши работата си, както трябва, ако не е музикален. Музикалното чувство в човека е проводник и трансформатор на силите на Природата. Колкото пъти съм се натъквал на мъчнотии и трудности, всякога съм се допитвал до цигулката, какво трябва да правя, за да ги разреша правилно. Човек среща мъчни задачи в живота си, които трябва да реши. В помощ му иде музиката. Тя прави чудеса.“ В лекциите на общия окултен клас „Трите свещи“ -издание - 2008 год., стр. 257 научаваме как му предавал уроците учителят по музика във Варненската гимназия: -„Когато започнах да свиря, всички около мене не искаха да свиря. Казаха: „Цигулката е циганска работа“. - Ще си губя времето, казах. Като започнах да свиря, не бях взискателен, с години чаках. Не исках видни професори. И да исках, нямаше ги. Едва срещнах един чех - музикант е много добре развито ухо, отлична музикална памет. Той, като отидох при него, не ми предаваше да свиря. Седна на стола - той ми свиреше, аз му благодаря. От него се научих. Аз бях публиката, той ми свири. На другите ученици предаваше уроци, гледа да ги изпрати по-скоро. Аз като ида, седна, той вземе цигулката и започне да свири. Благодарение на неговия начин на свирене, аз се научих. Аз го гледах как свири. Добър пример ми даде.“ Какво още ни казва Учителят за музиката от онова време, ще намерим в беседите утринни слова - „Новото начало“ - издание София - 2007 год., стр.64. „В ранните години, когато се занимавах с музика, слушах видни музиканти, които свирят. Вътрешно тогава разбирах музиката, но технически не разбирах. Виждах някъде - цигуларят свири много хубаво, виждах, че някъде му липсва нещо. Къде е - не го зная. Исках да зная. Като започнах да свиря, разбрах къде е мъчнотията в свиренето. Някой път, като взема инструмента да свиря, още като тегля лъка, нещо ме дразни. Къде е, не го зная. Някой път още като взема лъка, нещо хубаво има. Разбрах, че има музикално време. Някой път е музикално времето. Сега всичкото е да знаеш кога е музикалното време, всичко може да направиш.“ През 1883 год. Петър Дънов завършва гимназията във Варна. Сега, къде по нататък? - Тук влияние оказва семейството на майка му. Чорбаджи Юргашеви са евангелисти. Затова решават, че трябва да учи в протестантското американско богословско училище в гр. Свищов. Така и става. Завършва това училище през декември 1886 г. През учебните години в това училище се проявява и като музикант. Спомени от това училище ще намерим в Словото на Учителя, където той разказва за случки с негови съученици и учители. След завършване на евангелското училище животът на Петър Дънов продължава в Русенското село Хотанца. Тук учителства в местното училище до 1888 год. Учи децата на четмо и писмо, но не забравя да ги занимава и с музика. Песента „За небесния цар“ е съчинена именно тук и текстово, и музикално. Месецът е август, а годината е 1888, когато Петър Дънов пристига в Америка. Записва се да учи теология в щата Медисън. В края на 1890 год. завършва този образователен курс. А от 1891 год. е студент в Бостънския университет. През лятото на 1893 год. завършва образованието си там със защита на дисертация, чиято тема е „Наука и възпитание“. Тази дисертация е отпечатана в България през 1896 год. като книжка със същото заглавие. През учебната 1893 - 1894 год. Петър Дънов е отново студент, но вече по медицина. И това образование приключва успешно. След седемгодишно учение в Америка следва завръщане в България. През 1898 год. изнася беседата „Призвание към народа ми български синове на семейството славянско“. Слушатели са членове на дружество „Милосърдие” от гр. Варна. Ето, че идва периода на проучване на българите. Той трае цели единадесет години. Прави френологични изследвания на главите български. Много от тези проучвания са изнесени в лекциите и беседите на Учителя. Заключението му е, че българинът е сатурнов тип. Следователно науката, която ще му предава през следващия период от време, ще възприема бавно, с много съмнения и негативизъм, но веднъж приел я, тя ще бъде като канара върху която ще гради по-нататък зданието на живота. И наистина българинът го е проучвал със съмнение. И сега продължава това проучване. Дано не си изгуби времето само в проучвания. На стр. 175 от лекциите на общия окултен клас „Новата мисъл“ - издание 2008 г. Учителят ни потвърждава това. -„Срещна някой, погледне ме от главата до петите. Какво ще ме измерва? Сто шейсет и пет сантиметра съм висок. Не съм планина. Нито съм Витоша, нито Мусала, нито Хималаите. Разбирам една висока планина Хималаите, а един човек сто шейсет и пет сантиметра висок или 170 сантиметра, или най-високия човек - 2 метра.“ И какво прави българинът - проучва и опитва китайските манджи и лечения. Прави упражненията на йогите от Индия. Приема лечението на японците, които си имат и болница в България и изучава техните бойни изкуства. Тибетските методи, Узбекистанските методи, че и предсказанията на майте иска да провери за идването на края на света. Нека проверява. Истината е, че идва краят на старата епоха, а заедно е тоя край започва началото на новия начин на живот. А кой е този нов начин? - Той е даден в Словото, в науката, която ни предаде пратеника на Бога - Учителя Беинса Дуно. Нея българите трябва да изучават и прилагат, защото тая наука ще ги въведе в идващата вече нова епоха на Водолея! Има един анекдот, в който се разказва как постъпва българинът. Ето как: Един евреин, един арменец и един българин направили някаква пакост. Наказанието било: или да изядат по един чувал сол, или да понесат ударите на сто тояги бой, или да платят по сто жълтици. Евреинът веднага казал: „Аз плащам“ и платил. Арменецът се позамислил, но постъпил като евреина и казал „И аз плащам“. Българинът не мислил никак и веднага казал: „Ще изям чувала със сол“ - Дали му го. Изял половината сол и се отказал. Тогава поискал да му ударят стоте тояги бой. Започнали да го налагат. Изтърпял до петдесетте тояги. Не могъл повече и казал : „Плащам“ и платил стоте жълтици. Та той, българинът, и сол ял, и бой ял, и накрая си платил. Затова сега опитва всички науки: и от запад, и от изток, и от север, и от юг и накрая ще почне да изучава тая Божествена наука. Има една беседа, озаглавена „Израил и Българин“, намира се в неделните беседи „Божествен и човешки свят“. Там Учителят тълкува какво значи българин и израил. - Израил значи изпъден из рая, а българин значи, че сега влиза в рая, но как? - Насила с бой. Който иска нека наблюдава така ли е. Но Учителят казва на упорития българин в „Призванието към българския народ“, че три неща му е приготвил: глад, мор и разорение. И всеки българин ще провери тези думи. Какво искат българите? - Бог ги е избрал да научат тая наука, да я приложат и така да положат основите за идването на шестата раса тук, на Земята. А те какво правят? - Всичко друго, но не и това. Господ ги е избрал да бъдат водачи, а те дърпат към последното място. Учителят илюстрира това със следния пример, който ще намерим в неделни беседи „Живия господ“ на стр. 137 - „Ще завърша беседата си с един пример от българския живот. Един българин през време на освобождението се учел в Америка. След освобождението България имала нужда от образовани държавници. Затова той решил да се върне в отечеството си, да заеме някой висок пост. Той се явил пред тогавашния княз Батенберг. Князът го изслушал и попитал: „Каква служба искате?“ - „Искам да бъда инспектор по просветата.“ „Явете се тогава при министъра по просветата, той ще ви назначи на тая длъжност.” Така постъпват всички хора. Искат да бъдат инспектори. Не, като се явите пред Господа, искайте да ви назначи пръв министър, а не инспектор!“ Затова, драги българи, изучавайте тая наука, за да станете първи министри, а не инспектори. Господ иска това от вас! От беседите научихме колко е висок Учителя. Сега да научим още нещо: „Ако аз не разбирах законите, с тази ръка отдавна да съм заминал от този свят. Ред поколения са работили върху тази ръка. Аз познавам силата в моята ръка. Погледна първия пръст, втория, третия, четвъртия, погледна нокътя, меря го. Навсякъде намирам българина. Там е написано вътре какво ще бъде в бъдеще. Вие може да знаете тези неща, но ще ги знаете кога? - Това не е нещо, което може да се каже. Изисква се специфична светлина.“ - „Новата мисъл“ - общ окултен клас издание София - 2008 г. стр. 547/ От текста се вижда, че освен знанията, които е имал Учителя, за да бъде тялото му в изправност, за неговото създаване той е ползвал „материалите, които му е предоставял българския народ. - /навсякъде намирам българина/ - Да, Учителя се роди в България, но не е българин. За Христос Той казва: „Христос се роди между евреите, но не беше евреин.“ Далеч преди да дойде времето, когато Учителят ще приключи задачата си в България, Той каза на учениците и на българският народ следното: „Един ден българите ще познаят, че аз съм бил един голям приятел. Но когато аз си замина, НЕ ИСКАМ НИКАКВИ ПАМЕТНИЦИ. И ако ми направите, ще ги разруша. Любов иска Бог. Да се обичат всички като братя и сестри. Това са паметниците на бъдещето. В главата на всеки свещеник, на всеки проповедник, учител, майка, това трябва да се втълпи! Братство и сестринство трябва в света! Но казвам: Моите думи са Божествени, те не са мои думи. Какво Господ мисли да направи за в бъдеще, те ще познаят!“ - Сила и живот - IV серия неделни беседи „Братя и сестри на Христа“ - издание София - 2000 г. стр. 217/ Тези ученици на това Слово, на които Учителят каза, че не иска паметници, когато напусне този свят, какво ще стане? - На стр. 264 от лекцията на общия окултен клас „Истинската реалност“ - издание 2008 г. четем: - „Казвате, един ден, като замине нашият Учител, какво ще стане с нас? Какво ще правим? - Знаеш на какво мяза това? - Аз, докато съм на Земята, вие сте в кораб. Корабът върви без съмнение. Като замине нашият Учител какво ще стане с нас? - значи, когато нашият кораб започне да потъва, какво ще правите? Пояси ще имате. Идеята не е съпоставена. Онзи капитан, той не може посред морето да напусне кораба. Той ще изведе кораба на пристанището. Казвате: Като замине Учителят, какво ще стане с нас? - като замине нашият Учител, ще става това, което е било, когато Той е бил.“ И още на стр. 742 от лекциите на общия окултен клас „Събуди се“ - издание 2005 год. Учителят казва: „Често ви питат: „Като умре Учителят ви кой ще го замести? - Това е неразбиране на нещата. Никой не може да ме замести, и вас никой не може да замести. Като умра, ще бъда като Бога. Нищо повече!“ - е казал Учителя много ясно! Настъпи времето 27 декември 1944 год. Учителят Беинса Дуно напусна тялото, с което си е служил осемдесет години. Преди две хиляди години имаше един Йосиф от Ариматея, който се погрижи за тялото на Христос. Сега две хилядолетия след това Йосиф Ариматеевци бяха повече от един. Ученици на тая наука се справиха с тая задача. Тялото е положено в една от градините на „Изгрева“. За да стане това, е било необходимо разрешението на тогава управляващите. Те не са се решили да дадат съгласието си. Наложило се да питат водача на тогавашната партия - Георги Димитров. Тук, в скоби трябва да отбележим, че Учителят и Георги Димитров са живели в две къщи една до друга, къщи близнак. На ул. „Опълченска“ № 66. И да продължим: През това време Г. Димитров е още в Москва. Изпращат телеграма. Технически пречки по трасето са забавили комуникациите. Все пак след пет дни се получава отговорът, с който Г. Димитров дава съгласието си. Тогава вътрешният министър - Антон Югов подписва заповедта, с която се разрешава полагането на тялото да стане на „Изгрева“. Отгоре върху това място е направено нещо като паметник. Дали е паметник или не е - не знам. Ако е паметник, Учителят ще го разруши.. Това творение на някой от учениците често се поврежда. Те обаче са упорити и го възстановяват. И така докога, не знам? - Но ще стане това, което Учителят е казал, а не това, което невежите правят. На това място ходят много хора, които знаят за Учителя и там искат нещо от Него. Молят се! За мене те не изучават науката, която остави Учителят на учениците и на българите. Получава се нещо като ходенето на Божи Гроб в Йерусалим. И тези, които отиват там, на Божия Гроб, са измислили да се отличават от другите, като се наричат хаджии. Дано не стане и тук така. Ще бъде много жалко. А трябва да кажа: Учителят не е там! Ако го търсите, търсете го в Словото, в науката, която Той преведе от Божествения свят на чист български език. Но за корона на финала ще предам какво е казал Учителят за себе си в утринни слова „Новото начало“, издание - 2007 год. /беседите са държани 1943-1944 год./ Страницата е 126 - „Сега на вас ще ви приведа един пример, който никога не съм дал за себе си. Сега ще ви го приведа. Един светия в миналото живял тридесет години живот по Любов и е доволен. Един ден тръгва да иде на църква, дето хората се молят. Среща го главатарят на една разбойническа банда, който му казва: „Всичките хора, които гледах, никой не ми хареса да го оставя за главатар на тия нехранимайковци. Тебе искам да те оставя за главатар на бандата. Досега в църква никога не съм ходил. Намислил съм да намеря един способен, когото да оставя на моето място, аз да ида да се моля на Бога. Стотина минаха, но не ми хващат окото. Тебе окото ми те хвана.“ Светията се спира, и понеже ще отива при Господа, оставя своето оръжие. Тридесет години живее по Любов. Остава си оръжието на този главатар, който отива да се моли. Казвам му: „Аз видях, че ти си ходил по тия места, дето аз искам да ида. Като се върна, ще си поговорим.“ Какво ще прави този светия. Най-първо се колебал да вземе ли оръжието. Понеже трябвало да направи жертва на Бога, ако не му служи сега, той ще направи едно престъпление. Взема оръжието и става главатар. Донасят един богаташ при него, светията го пита: „Ти как забогатя?“ - казва му „Ти по този начин не трябва да живееш. Ако живееш по този начин, при мен ще дойдеш. Благодари, че аз съм от добрите главатари. Досега тук беше онзи, който режеше главите. Ще вземе парите и ще отреже главата.“ Онзи му казва: „Ти ще правиш, както искаш. Аз режех главите като на лука.“ По едно време довеждат един сиромах. Казват му: „Ти защо осиромаша?“ - Ще не зная.“ Казал тогава на богатия: „Ти ще станеш сиромах. - А на бедните казал: - Вие ще станете богати -Дойде богатият, казва: - Ти си виновен, аз ще ти простя, но сиромах трябва да бъдеш.“ Понеже докараха един богат човек, обраха го, взеха му парите, ти си сиромах. Тебе ще възнагради, че си сиромах, даде парите на сиромаха. Той ги взе, зарадва се. Дълго време онзи се молил на Господа. Този богаташ падне, пак при този главатар. Той все казва: „Защо си богат?“ - Като сиромах съди го по един начин, осъди го, даде му парите. Като го хванаха като богат, казва: „Дай парите сега.“ Казва: „Че преди време аз бях сиромах при тебе.“ Ти не си научил Божията Любов. Денем при онзи, който те е изнудил - и пак да благодариш, че си се срещнал с този човек. Че те е изнудил, значи на този си работил, на онзи си работил, този не ти е платил, онзи не ти е платил. Ти да благодариш на Бога. Ти само разрешаваш задачата. В училището ученикът, като разрешава десет задачи, не плаща нищо на учителя, учен става.“ - 28 ноември 1943 год. Какво е заключението: - Сега разбойниците управляват света, но разбойниците ги управлява светия. - Това е разшифровката на приведения откъс от лекцията „Човешка и Божествена Любов“. Кой е светията? Това е подсказано още в първото изречение на откъса от беседата! А сега да продължим нататък. Продължението е, че неразделна част към темата: „Учителят говори за себе си“ е: какво е говорил за Словото, записано на хартиен носител, как е предадено: точно или преразказано, пълно или с пропуснати откъси, заменени думи, осъвременено или не! Има една категория хора, които се смятат за „напреднали ученици“ на тая наука, а им е чужд езика, изразните средства, реда на поставяне на прилагателни, съществителни, глаголи в изреченията, които Учителят използвал, като най-подходящи при превода от Божествения език на българския език. Те приемат за най-меродавни знанията, получени в учебните заведения, и ако Учителят излезе извън тези рамки на тяхната наука, започват да го критикуват и ако зависи от тях, променят Словото. Това показва, че те не са ученици на тая Божествена школа. Те са пришълци, дошли да правят пакости и да окарикатурят науката, която с такава Любов ни дари Учителят. Те са слуги на оня адепт с черните краски, който преди осем хиляди години поведе част от хората в рая по същия начин, както сега това правят учениците му. Под благовидна форма, че искат Словото да бъде представено по най-съвършения начин, те заблуждават читателите на тая наука. Трябва да призная, че един от тия писачи владее заблуждаващите изразни средства, служи си добре с тях, и сигурно успява да заблуди лековерните последователи. Пуснал е в ход някои полуистини и даже и неговата наука по нумерология. И забележете: няма нито едно изречение от Словото на Учителя, с което да докаже необходимостта от коригиране и осъвременяване на Словото. Къде е казал Учителят: „Коригирайте, осъвременявайте Словото ми, защото „речта е преходна форма“, както е написал авторът на една статия в едно списание. Бях замислил да опровергая ред по ред изложеното във въпросната статия, но се отказах от тази си идея. По закона на свободата, такива индивиди, подписали договор с адептите на тъмнината, могат да правят каквото си искат, включително и да изопачават всичко, което им пречи в техния ход на злодеяния. От последиците на действията си обаче не са освободени. Ето защо няма да им пречим. Но ще отбелязваме разликата между тях и нас, които изучаваме автентичното Слово. Ще изнасяме Истината! Как? - Като говорим и пишем това, което е казал Учителят в оригиналното Слово, а не с измислени приказки. Такива представители на оня адепт, обичащи лъжата, е имало и по времето на Христос, и по времето, когато Учителят беше на Земята и предаваше Словото на Бога. Има ги и сега. Ще ги има и за в бъдеще. Това Учителят прекрасно е знаел и затова е направил съответните забележки, вметнати в Словото. Още в първия том на неделните беседи Сила и Живот „Ето човека“ - издание София - 1999 год., на стр. 245 се е наложило Учителят да каже: - „Сега хора, които не разбират дълбокия смисъл на първообразния език, могат да направят един или друг превод, да разместят думите. Но има известни закони, които регулират човешката мисъл и които не допущат едно своеобразно разместване. Писаните неща във великата книга на живота са за разумните хора. Те не са за по-низшите същества, които не разбират тези закони.“ Така, че не може някой да решава кои от думите в Словото, къде трябва да се поставят, според тяхната наука. Те вече са поставени от Учителя на тяхното място. Мисълта на Учителя продължава: - „Тук идват тия, които искат да учат. Някой ме слуша и после критикува, че не съм турял на място съществителните, прилагателните, местоименията. С тия местоимения, съществителни, прилагателни и глаголи аз се разговарям, по особен начин ги разбирам! - /чувате ли учени критикари, Учителят се разговаря с частите на изречението/ Някой път казвам на глагола: - Макар че ти си от много високо произхождение, но ще чакаш. Аз ще викам най-напред прилагателното, или местоимението, с него ще се разговарям, а после с тебе. „Ама кога ще дойда?“ - Когато ти дойде времето. Немците например турят глагола накрая. Някой немец ти говори, говори, каже ти някое километрично изречение и накрая ще тури глагола. Някой ме пита: - „Ти знаеш ли немски?“ -Казвам: Преди няколко хиляди години съм го учил, но сега трябва да си го спомня. Французите пък имат друг строеж. Българите пък имат свой специален строеж. Изобщо, всеки народ се отличава по конструкцията на своята реч. - / неделни беседи „Заведоха Исуса“, издание София - 2008 год., стр. 228/. И все в тоя ред на разсъждения идва и следното изказване на Учителя, казано в неделните беседи Сила и Живот IV, серия - „Солта“, издание София - 1999 г., стр. 177 - „Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят, тъй както се определят слънчевите лъчи. Не може да произведете известен цвят, ако не произведете вибрациите, които му съответстват. Следователно, като се говори за Добродетел например, трябва да произведете вибрации съответни на Добродетелта и тогава ще разберете смисъла на тази дума. Само така ще имате една обективна, реална Истина.“ Имало тогава, има ги и сега учени с университетско образование, много придирчиви, които държат думите в текста да са избрани. Ето какво им отговаря Учителят: -„Някои казват, защо аз не употребявам по-избрани думи? - Ако аз употребявам най-избрани думи, от вас нищо няма да остане. - /ето какво рискувате, учени, любители на избраните думи/ - И Вие се благодарете, че в моите беседи има някой плевел от думите да израсне. Има и друго значение: понеже аз кажа някоя дума и зная колко други значения има тя. Може дяволът да дойде и да каже: „Може и други думи да употребяваш.“ - Да, може, когато Христос е казал: „род лукав и прелюбодеен“ не можеше ли да употреби друга дума? - хубава дума ли е тя? „рожби ехидни?“ - Те са думи на един човек, на когото устата са били най-святи.“ Вие сте, казва, деца на дявола.“ и т.н. - Моите думи са такива, които нямат личен характер. Това са думи, които означават принципи вътре, който разбира принципално, защото на човек, на когото тия думи влияят, т. е плевелите ще родят плевели в душата му.“ /неделни беседи Сила и Живот - V серия - „Защо твоите ученици ядат и пият“, издание София - 2000 год., стр. 26/ И отговаря още Учителят на взискателните и придирчиви учени в същото томче беседи, но на стр. 373 - „Може да изкажа една велика Истина в прекрасна поетическа форма, мога да говоря поетически, аз съм способен да говоря поетически, по природа съм поет. И музикално мога да говоря, по природа съм музикант. И философски мога да говоря, защото по природа съм философ. Но някой път предпочитам да говоря с грешки, като децата. По-хубаво е това, защото да се говори на Земята с грешки, е по-добре, а на Небето да се говори съвършено по-добре.“ Намирали се и такива слушатели, които търсели логиката в науката. Учителят не закъснява да им отговори, като даже ги иронизира. Ето как: - „Сега, за пример, някой път, когато аз говоря, аз имам известни съображения. - „Как - казва, там в беседата - туй не е логически свързано.“ Аз го зная по-отнапред, че не е свързано там. Казвам: Туй, което не е свързано, ти трябва да го свържеш. Тази работа не е заради мене. И аз много ще ви благодаря, ако вие го свържете. Аз ще си го запиша. Ама някой казва: - „Ти не изнесе последните научни доказателства!“ - Много ви благодаря, кажете ми ги, аз ще ги запиша, аз се обогатявам. Слушам този, онзи, казвам: Прави са тия хора. Прави са в едно отношение: това са деца, които искат млечна храма. Казвам: Минаха се годините, когато майката кърмеше децата. Сега твърда храна, зъби ви трябват. Нищо повече.“ - /неделни беседи „Постижимото”, стр. 43 - 1999 г./ Но тази твърда храна за известна част от слушателите е била трудно-смилаема и затова са искали думи, отговарящи на млечната храна. И мъчносмилаемите думи да бъдат заменени с лесносмилаеми, като в невежеството си не са знаели какви неприятни резултати ще имат от тия си „детински“ желания. В специалния клас в томчето „Разумните същества“ - издание София - 2002 г. на стр. 250, Учителят казва: „Знаете ли от какви киселини е съставена омразата? - Имате ли елемент Меркурий? - Да - „р“-то какъв елемент съдържа? Имате Уран, Меркурий, азот -можете ли да направите едно съединение? - /може сол да се образува - казва някой от учениците/ - Благодарение, че омразата образува само соли. Ако дойдете до съединението на отвращението, то е доста силна киселина. Ако разбирате, една дума ще образува известни органически и психически съединения. За в бъдеще химиците ще знаят всяка дума какви съединения образува в човека. Всяка дума има състояния, които произвеждат видоизменения в психиката, но и видоизменения в кръвта на човека.“ Ето, драги любители на играта с думи, какво ви казва Учителят! Ето, затова Той винаги е употребявал съчетанието на думите така, че да няма неприятни последици за слушателите, и най-вече за учениците. От същото томче на специалния окултен клас, но на стр. 46 ще забележим същата тема в по-друг аспект: „Например, ти може да вземеш думата „амин“ и да я замениш с друга дума, да я преведеш на друг език, да туриш някоя друга дума, но тя не е същата. Никога не можете да преведете точно думите от един език на друг. Може да им дадете някаква цена, но тя няма да е същата, Всяка дума се е явила при известно развитие на един народ. Думите имат свой произход. Те са се родили при известни условия.“ Знаейки това, Учителят ги е използвал в най-подходящото място и време. Проучвайки Словото, забелязваме често да се употребява думата „казвам“, почти навсякъде в печатното Слово. Съвременните и бъдещите ученици на тази наука трябва да знаят, че Учителят не е използвал тази дума. В неговия речник тази дума я няма. А защо е използвана тя? - Така е решила ученичката на Словото и учителка по химия в една столична гимназия, станала стенографка на Словото след стенографа Георги Гълъбов, който заминал за чужбина и предложил на Учителя за свой заместник известната на всички сестра Паша Теодорова. Игнорирайки казаното от Учителя на страниците от томчето на специалния окултен клас „Разумните същества“, което вече цитирахме, тя, макар че самата тя стенографи-ра и после дешифрира това, прави подмяна на думите. В речника на Учителя тази дума „казвам“ не съществува. А коя дума употребява? - Има друга дума и тя е: „РЕКОХ“ - Когато Учителят започне с думата „рекох“ - това значи, че Бог говори. Забележете и в Библията тази дума е използвана. Още в началото на „Битието“ ще прочетем: „И рече Бог.“ Но дипломираните университетски кадри не се съобразяват с това. Къде в библията е написано „И каза Бог“? - Никъде! - Учените кадри осъвремениха и друга дума: „виделина“, като я заместиха с думата „светлина“. Тези, които преведоха навремето Библията, знаеха значението на двете думи и затова не сложиха знак за равенство помежду им. Невежите обаче го направиха и „осъвремениха“ Словото на Бога. Какви други думи е променил Учителят в буквения строеж на българския език: Това са например думите „карамфил“. Той е изговарял: „каламфир“. Не е използвал и думата „коридор“, а е казвал „калидор“. Също така не е използвал думата „кафе“, а е казвал „кааве“. На много места в беседите е записано: „картошки“, а не „картофи“! Сега, да продължим в същата посока, но на съседния коловоз. В неделните беседи „Път на зазоряване“ - издание София - 1999 год. на стр. 83, Учителят споделя: „Често правя грешки в правописа, не можах да науча правилно да пиша, защото българският правопис не е установен. По-ра-но употребяваха буквата „иж“ - а сега я изхвърлиха. После, по-рано употребяваха буквата „Ъ“ - /ят/, днес я изхвърлиха от много думи. При това има думи, които и днес се пишат с „Ъ“, но техните производни се пишат с просто „е“.“ В първата част на цитата Учителят се оплаква от неустановения правопис в българския език. Обаче в заключение се вижда, че той се нагажда на задължителния правопис. Това показва, че изпълнява законите, наложени от управляващите. Днес обаче има представители, изучаващи тая наука, които не искат да се съобразяват с установения правопис. Така - едни искат да се пише по стария правопис и казват, че това им е приятно, а други - обратно - не могат да се справят със стария правопис и искат да се пише с настоящия правопис. Това са детски превземки. Няма да угаждаме на никого. Ще се пише така, както е повелила настоящата наука по български език. Ама Учителят казал, че като се изхвърлят определени букви от азбуката, това ще е неблагоприятно за българския народ. Аз поне не съм срещнал такава регистрация на мнението Му в беседите. Там има указания по тоя въпрос, но не е в тая светлина. Ето какво е записано в томчето „Доброто оръжие“ на общия окултен клас - издание София - 2008 г. на стр. 131: „На български как се пише „беше“ с „ѣ “ или е „е“. Казва, не зная как да пиша. Във всичките езици има правописание. В българското правописание как го пишете, с „ѣ“? Казвам „ям“, казва “яде”. - В първо лице турям „я“. В трето лице турям „е“. Защо „я“ се изменя в „е“? - Причината за звуковете, които се изменят е по един закон. Когато енергията преминава от първо лице в трето, се изменя. Колкото е по-близо до лицето, гласът е по-силен. Колкото по-далеч от лицето, гласът отслабва.“ Ето, това е научното обяснение за промяната за звуковете в езика. Освен това българските граматици са установили и така наречената „ятова граница“, която разделя страната на две части, от север на юг. В западната част на тая граница употребяват повече буквата „е“, а за изток от тая мислена граница си служат повече с буквата „я“. Материализираната мислена граница е течението на река Янтра. И все пак Учителят казва: „У нас не е лесно да се пише. И в българския език е мъчно. Къде се пише „ѣ“, къде се пише „я“, „ь“, „ъ“, „х“? - Благодарение, че сега се освободихме от „ѣ“! Някога не знаеш къде да туриш „й“. После малкото „и“, голямото „и“. Сега е определено малко. - /общ окултен клас - „Към извора“, том I, издание София - 2002 г„ издателство „Бяло братство“ стр. 145/. И за да приключим с тези букви, внасящи неяснота при писането, ще отразим мнението на Учителя по тоя въпрос в една лекция от томчето „Степени на съзнанието” на общия окултен клас, издание София - 2008 г„ където на стр. 301 е записано: „Който знае да събира, имаме 5 и 5, да не турям този кръст, понеже вие още не сте се научили как да работите е него, /вместо 5 + 5, Учителят казва 5 и 5. Така избягва писането на кръста „+“/ Англичаните имат ,,t”. Те са силен народ, понеже са знаели как да се справят със своето ,,t”. В тях ще видите, турят линийката ту надолу, ту нагоре. - То си има значение. Българинът има топуз. Ако не разбираш хората, този ще закачиш, онзи ще закачиш, ще се обърнат върху тебе. Българите видяха, че туй правило не върви, изхвърлиха „ѣ“. После българинът се ухитри, пише „vъ“. Сне кръста и напиши „vъ“. Намериха, че тази работа върви. Онзи, който не разбира закона, казва тъй се пише. А-а „ѣ“ е потребно, не трябва да се изхвърля. Ако е непотребно, трябва да се изхвърли. Кръстове не ни са потребни. На „ѣ“ кръстът също не е потребен. Някой може да му тури точка. “ Тук може да поразсъждаваме малко, за да турим яснота на тези, които искат да има „ѣ“ и за тези, които го отричат. - Учителят казва: Ако е потребно, да не се изхвърля, ако е непотребно, да се изхвърли. Както те решат, така ще пишем! Прави ли са, или не, те носят отговорността. Но какво казва още Учителят: „Топузи не ни трябват, „ѣ“ и кръстове не ни трябват. Кръстът да се замени с точка.“ Сега да уточним: Българинът е сатурнов тип, съгласно проучванията на Учителя /А знака на Сатурн в астрологията е: ,,“ или „“, т.е. една вертикална линия в горния край пресечена с хоризонтална линия и се образува кръстът ,,“.Под хоризонталната линия е изписан знака на Месечината или знака на безкрайността „8“, но вертикално изобразен. Следователно, ако власт имащите решат да се употребява в писмото „ѣ“-то, то според Учителя тая буква трябва да приеме следната форма: „“ или . Такава е Истината по тоя въпрос! Какво решение ще вземе управляващият българин - ще видим. А до тогава ще пишем, както изисква сегашният закон! Тук няма място са приятност и неприятност. Щом си в тая държава, ще спазваш законите, които има тя! Нека обобщим казаното до тук: Има мераклии да коригират, осъвременяват, поправят, да преразказват, да пропускат известни текстове. Така е направено и с цитирания текст за „ѣ “ в томчето „Степени на съзнанието“ в първото издание София - 1939 год. Този текст там липсва. А в изданието София - 2008 год. го има, защото е отпечатан точно по дешифрираната стенограма, запазена в държавния архив. Коментарите са излишни. Всеки да си мисли каквото иска. Има пълната свобода за това, дадена от Природата! Какво казва обаче Учителят още през 1926 год. на събора в София. Там в беседата „Отвън и отвътре“, поместена в съборни беседи „Свещеният огън“, държана на 22 август, стенографирана и дешифрирана от същите тези стенографки: Паша, Савка и Елена, а не от някой друг. Та там е записано: - На стр. 20 - „Сега, аз желая, като ученици на тази велика окултна школа да не изопачавате моите думи. НЕ СЕ СЪМНЯВАЙТЕ В МОИТЕ ДУМИ! Бъдете уверени във всичко, което ви говоря, защото аз съм ви казвал и друг път, че ще дойдат и други тълкуватели във вас - Божествени духове, - които ще изяснят всичко, което ви казвам. Но вие не бързайте само. НЕ МИСЛЕТЕ, ЧЕ АЗ СЪМ ДОПУСНАЛ НЯКОЯ ГРЕШКА. НЕ МЕ КОРИГИРАЙТЕ! ВИЕ! Ако имам някоя погрешка, Бог ще я коригира, а аз ще я зная много по-рано от вас. Вие може да я знаете след хиляди години, а аз ще я зная още сега.“ Към всичко, казано до тук от Учителя, не може нито да се прибави, нито да се извади и една чертичка даже. Завършвам с думите на Христос, казани преди две хиляди години: „АКО МЕ ЛЮБИТЕ, ЩЕ ОПАЗИТЕ МОЕТО СЛОВО.“ ТОВА ИЗДАТЕЛСТВО има всичката воля да осъществи това. Амин! Т. Ковачев

Въпросът на църквите е разгледан на стр. 217 в неделните беседи „Братя и сестри на Христа“ - Сила и Живот IV серия, издание София - 2000 год. „И когато си замина от България, тогава българите ще познаят! - И втори път няма да дойда вече! Десет милиона свещи да ми запалят, няма да дойда! Разбирате ли? - Свещи не ми трябват. Искам човешките сърца да бъдат запалени. Любов искаме ние. Църкви не искаме. Каменни църкви не искам. Искам сърцата да се любят. Хора, ред и законност във всеки дом, във всяко училище. Това се иска днес в света...“ Историята ни говори, че когато Тит превзе Йерусалим, събори и най-големия, най-богатия и във всяко отношение „най“ храм, който Давид искаше да построи, но съдбата не му даде, а това стори наследникът му - Соломон. Даже когато Христос влизаше в столичния град, видя бъдещото разрушение на града и храма, и се просълзи. Но тая епоха отмина. Сега е краят на църквите, на манастирите, на храмовете. Те не са необходими вече. Такива каменни светилници не са необходими на човеците от новата епоха, която идва, независимо дали признават, или не признават сегашните мъдреци. Тя си идва с всяка измината секунда. И никой не може да спре този ход на времето. В глава 21 от Откровението на Светаго Йоана Богослова може да прочетем това, което Той е видял за 21 век. Знаем от Учителя, че всяка глава от Откровението - поредният й номер - отговаря на поредността на века. И ето какво казва Йоан Богослов: „И видях ново небе и нова Земя. Защото първото небе и първата Земя преидоха. И аз, Йоан, видях светия град Йерусалим новий, че слизаше от Бога, из небето приготвен.“ И изрежда Йоан какво е видял в града, но ние се спираме на пасажа за храмовете. А той е: „И храм не видях в него, защото храм негов е Господ Бог Вседържател и Агнето. В града нямаше нужда от Слънце, нито от Луна да светят в него, защото славата Божия го осветяваше и светилото негово е агнето..- прочетете цялата глава. Тези, които изучават словото на Учителя, са забелязали, че Той ни говори за идването на Новата Епоха, за която трябва да се подготвим чрез това Слово. Тази епоха е видяна от Йоан Богослов още преди две хиляди години. И за тая Нова Епоха каменните храмове не са необходими. Затова и всички салони, в които до 1957 год. се събираха последователите на тая наука, изчезнаха. Управляващите ги премахнаха видимо насила. Но те свършиха работата на Бога. Тези последователи на тая наука нямаше да се разделят със старите порядки доброволно. Много от тези последователи и сега скърбят за старите порядки, а някъде още продължават да ги изпълняват. Разумните ученици на Словото не укоряват тогавашната власт, не скърбят за каменните салони и изучават науката съвестно и без храмове и салони. Един ученик е казал следното: „Всеки, изучаващ тази наука, трябва да го прави като студентите в дома или в библиотеките, а общуването помежду си да става чрез Словото.“ Затова не укорявайте тогавашната власт. Тя се справи със задачата си. Е, направи една грешка, че унищожи напечатаното до тогава Слово. Но сега имаме възможност да възстановим унищоженото. Това издателство ще изпълни тая задача, поставена от Бога и Учителя. Така българите ще имат цялото Слово, поднесено им на хартиен носител, за да Го изучават! И да продължим темата, разгледана от друг ъгъл. Страницата е 423 от неделните беседи „Защо твоите ученици ядат и пият“ - Учителят казва: „Сега някои искат да ни обвинят, че това учение, което се проповядва, разваля народа. НЕ, НЕ. Да говорим ИСТИНАТА. Онова, което разваля един народ, не произтича от самите говорители. Те са израз на своя народ. Какъвто е народът, такива са и неговите говорители. Какъвто е народът, такива са и неговите духовници. Един народ създава своите хора според степента на своето развитие. Той ги създава тъй, както в един кошер се създават пчелите работници и царици, и търтеи. Тъй и народът създава своите хора, според както той иска.“ Следователно една част от българския народ е създал условия да дойде тук, в България, един пратеник на Бога, който ни донесе това Слово и той си свърши работата. Друга част от българския народ създадоха условия да се родят всред него такива управници и духовници, че непрекъснато се оплакват от тях. Такава е Истината! И вижте какви усилия е трябвало да прави този пратеник на Бога, когато е контактувал с нас, за да ни предаде Словото. В неделните беседи „Поучаваше ги“, издание -2002 год. на стр. 78 той казва: „Някой път, когато седя, аз трябва да правя усилия върху себе си. Усилия върху какво? - за да търпя. Някой път, когато говоря с вас, вие не знаете какъв смрад иде от всички ви. Е, питам сега: За мене не е ли по-добре да се дигна аз със своите крилца, че да си вляза в онзи свят между умните, благородните, с които мога да се разговарям и живея? - Не е ли по-хубаво това за мене? - Хиляди пъти е по-хубаво. Там е животът. Но по необходимост при сегашното развитие корените трябва да влязат в Земята, за да приемат сокове. Това е една тайна философия.“ Нека всеки читател си направи сам извода за себе си, след като прочете това. А пък на стр. 214 от същото това томче „Поучаваше ги“, Учителят ни съобщава: „Сега Господ е в България и пита българите. Той е решил едно. Той най-първо слиза в България и пита българите. Ще кажете, ето една мистификация. Не е мистификация. Въпросът е, че българите като народ толкоз години викат: Господи, Господи. Господ слиза и казва: „Готови ли сте да се откажете от вашата лакомия?“ - Ако сте намислили сега да се самопожертвате и слушате закона ми, аз ще ви дам най-хубавото облекло, ще направя работите ви и всичко ще се уреди. И сега, разбира се, най-първо излизат българските владици с едно афоресване и казват: „Господи, има един човек, много опасен. От двадесет години насам той разрушава твоята църква. В Твое име говори много нелепости. Държавата разсипва. Ако се махне от тук, ще ни тръгне. Много е опасен. Казва Господ: Не, не. Не е въпросът там. Вие, свети отци ще се откажете ли от миналите си заблуждения на вашата лакомия? Ще се откажете ли вие? - Защото много владици има, които отвън са много благочестиви. Аз мога да изнеса един пример: Преди година имах един близък свещеник, много благочестив. Ако има един свещеник благочестив, той беше единствен, който познавах. Добър, благороден свещеник. Друг подобен не съм виждал. Отивам в дома му, и то през велики пости. Жена му заклала една кокошка. Казвам: „Отче, какво правиш?“ - „Коремът ми е разтроен малко, да се оправи.“ „Ами законът на църквата за постенето?“ - „Ами светите отци не са знаели какво са правили. Не са питали моя корем. Престъпвам закона, ама да не знаят.“- „Ами ако знаят?“ - „То, казва, всичко не се казва сега.“ - „Хубаво, те турили един закон - пости има, а за владиката, пости няма за него.“ Ето затова идва нещо ново, което, както видяхме го е видял и Свети Йоан Богослов. През новата епоха, която идва, няма да има такива църкви, такива владици, такива свещеници. Други ще има, защото и досега всичко върви по описания начин. Даже по телевизията върви една реклама, където един човек чука на прозореца на един свещеник, защото го вижда, че по време на пости си „лекува“ корема с блажни храни и го пита: „Блажиш ли, блажиш ли, дядо попе?“ А попа отговаря: „Това не е блажно бе, серсемин такъв.“ Ето затова е нужна нова епоха, с нови идеи, с нови водачи, с нови духовници, които да спазват природните закони. Началото на това го слага Учителят със Словото, което ни предаде в един скромен салон на Изгрева, който вече го няма. Пък и не ни е нужен. Защото тая наука не се учи в салони, нито в църкви, където един чете, а другите дремят. Тая наука може да се изучава навсякъде - даже и на нивата. Бях решил да не цапам умовете на разумния читател със случки от живота на Учителя, които говорят най-меко казано за невежеството и изопачения ум за създателите им. Ето с какво се е занимавала и градската власт по онова време. Учителят разказва: „В 1917 год. ме викаха в столичното градоначалство. Градоначалникът ми каза: „За тебе се говори, че си пипал ръцете на жените.“ - И така да е, човещина е. Пипам, какво лошо има в това да пипнеш ръката на една жена? - Аз сам казвам: Зависи какви са ръцете на този, който пипа. Ако сърцето и ръцете му са нечисти, той трябва да мисли има ли право да пипа. Но ако аз съм хирург и пипна ръката на една жена, която страда, има ли нещо лошо в това? Зависи с какви намерения пипа човек.“ /Неделни беседи „Който дойде при мене“, издание София - 2010 год., стр. 125/. Както се вижда, фарисейщината не е съществувала само по времето на Христос. И тогава, едни учени завели една жена при Христос, за да отсъди как да я накажат. Според техните закони това трябвало да стане, като я убият с камъни. Христос им отговорил: „Който е безгрешен, пръв да хвърли камък.“ Оказало се, че всички си признали, че са грешни точно в това, в което обвинявали жената. Затова мълчаливо се разотишли. Значи ръцете и сърцата им не са били чисти. Това заключение фактически направил и Учителят на столичния градоначалник Със знанията, които е имал, Учителят е могъл да бъде и богат. Но не е изпратен Той от Бога, за да използва знанията си в такава посока. Ето какво ни съобщава Той по този въпрос в томчето неделни беседи „Поучаваше ги“. Там, на стр. 292 ще се запознаем с това. - „Ако е за богатство, аз имам знания. Зная всички богатства, които се крият в Земята. И ако исках да парадирам /забележете каква дума употребява, „парадирам“ с което показва отношението си към богатството и богатите/ като хората, бих употребил туй богатство скъпо. Ценните му камъни и златото, и среброто, и електричеството, което се образува от Земята, и туй, което иде от Слънцето, и магнетизма. Ако искаме да влияем по този начин на хората, ние бихме употребили туй богатство, /този начин на влияние е вид насилие според науката на Бога, и затова Той продължава/: Но тия неща са отживели в нашия ум. Разбирате ли? - Да, за съвременния свят златото е един импулс, стимул за живеене. Но в душата на един духовно събуден човек ние отхвърляме златото. Когато искаме да използваме златото, трябва да го превърнем в органическо в нашите мисли. И когато внесеш това злато в света, ти ще принесеш полза на човечеството.“ Съществуват учени хора, има и по-учени, и най-учени мъдреци. Та тези, най-учените „проумели“, че трябва да организират събрание, в което да злословят по адрес на Учителя. В неделните беседи „Петимата братя“ на стр. 94, Учителят ни запознава и е такива факти: „Преди няколко дни дойде при мене един приятел и ми казва, че някои учени щели да говорят на събрание против мене, против моето учение. Е, тогава те се заблуждават. Учение на господин Дънов няма. Следователно, ако говорят против учението на Дънов, те са донкихотовци. Има едно Божествено учение, което ми е познато. То е Великото Божествено учение за живота. С него аз съм запознат от памтивека. Всяко учение трябва да се постави на опит. Ще видим какво е казал Христос, какво са казали апостолите, какво светите отци. Ще поставим всяко учение на опит, за да познаем Истината. Христос казва: „Каквото ме е научил Отец ми, туй говоря. От само себе си нищо не говоря.“ Следователно, Той не изнася свое учение. Божественото учение се познава по един елемент, влязъл в душата. То носи радост, мир, светлина, То носи всички благородни прояви.“ Тези учени мъдреци, организатори на събрания, Учителят поканил да го слушат, когато говори. Забележете, те не го канят на събранията си, когато ще говорят против Него! Защо ли? - Но да прочетем поканата на Учителя, направена пак там, в „Петимата братя“, но на стр. 116 - „И аз ви казвам: Ако искате, може да дойдете да ме слушате в неделя, десет часа сутринта. Да бъдем свободни и всичко да става по вътрешно споразумение, по Любов. Само тогава няма да има недоразумения, разногласия. В мене има една черта, с която се различавам от другите. Аз съм толкова чистосърдечен, че вярвам напълно на хората, а ме лъжат. Виждам, че ме лъжат, но пак не се съмнявам. Но в мене има друга черта - аз никога не мога да лъжа. Затова ме считат за прост и наивен. Въпреки това, аз никога не мога да излъжа.“ Поканил Учителят учените за слушатели, но на поканата се отзовали и други, които и без покана се натрапвали. Пак в томчето неделни беседи „Петима братя“ на стр. 193, Учителят ги разобличава. - „Мнозина идват отвън да слушат беседите ми с цел да разберат дали не говоря нещо против държавата. Ако съдията не реши делото правилно, това не говори ли против държавата? Ако служителите на държавата не прилагат правилно законите й, това не говори ли против нея? - Значи злото иде отвътре, а не отвън.” И отново в „Петима братя“ на стр. 227 Учителят прави едно откровение за себе си. Вижте го: - „Някои искат да намерят Христа в мене. Не, Христа ще намерите в Неговото учение. Ако искате да знаете кой съм. Аз ще ви кажа: АЗ СЪМ БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ. Аз, най-малкият, искам да изпълня Божията воля, както Бог е заповядал. Да осветя Неговото Име, както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мене, че аз, братът на най-малките, искам да Му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да последвате моя пример. В някои от вас може да се яви желание да бъдат по-големи от мене, да заемат първото място. Това е съблазън. Христос казва: „Достатъчно е на ученика да бъде като учителя си.“ И аз не искам повече. Достатъчно ми е това малко място. Аз не бих го заменил с друго.“ И на стр. 233 от същата поредица беседи „Петима братя“, Учителят продължава: „Кажи ни нещо велико - /го запитали/ - Това е най-великото нещо, което може да ви каже братът на най-малките, братът на вашите ангели, които ви водят в правия път. Казвате: Ти си наш брат. Ако мислите, че съм ваш брат по плът - лъжете се. Ако мислите, че съм ваш брат по дух - прави сте. Ти не ни обичаш. Ако говорите за земна обич, не ви обичам. Ако кажете, че не ви обичам, както ви обичат вашите ангели, лъжете се. Няма човек на Земята, който да обича душите ви, както аз ги обичам. Желая и вие така да обичате човешките души. Ясно ли ви е това? - Аз зная, че днес вашите ангели много ви се радват. Ясно ли ви е това? Аз пожелах да им направя една услуга. Аз съм дошел на Земята да услужа на ангелите и на вас. Като си свърша работата, ще кажете, че съм заминал накъде. Къде ще замина? - Не, никъде няма да замина. Ще отида при Онзи, Който ме е проводил и ще питам: Изпълних ли длъжността, която имах? - Ако има още нещо, което не съм довършил, пак ще дойда, докато най-после ми каже: Добре свърши работата си. Такъв е законът за малкия брат на небето. Да направи това, което Бог иска от него. Ето великото учение, което не сте слушали досега. Това, което сега го чувствате, не сте го изпитвали никога. Защо не сте го чували? - Защото това учение е на малките ангели, които са слезли на Земята да повдигнат човечеството. Казвам: АКО НЕ ВЪЗПРИЕМАТЕ ТОВА УЧЕНИЕ, РЕЗУЛТАТЪТ НЯМА ДА БЪДЕ ДОБЪР. Това, което днес говоря, навсякъде го говорят: говори го Бог, казват го ангелите, проповядват го всички техни служители на Земята. Това говори и Христос. Един ден всички ще се срещнем, разбира се, не при такива обстоятелства като днешните. При десет пъти по-добри обстоятелства и то пак на Земята. Моят мир да бъде с вас!“ И след едно такова откровение, при което читателят и слушателят най-малко би трябвало да се просълзят, намерили се такива осмелили се арогантно да мислят и безочливо да питат: „Мнозина ме питат кой ме храни. Чудни са хората! - Господ ме храни. Ами вас кой ви храни? - Ние сами си изкарваме прехраната. Да каже човек, че сам си изкарва прехраната, това е квадратна лъжа. Колко плащате за водата? - Даром ви се дава. Колко плащате за въздуха? - Даром ви се дава. Колко плащате за хляба? - И той се дава даром, само че хората са му турили цена. Голямо изобилие има в Природата. Всичко даром се дава. Съвременните хора са изопачили живота си и постоянно питат кой ме храни. - Господ ме храни! - Той има определен бюджет и за вас и за мен. Също и за малките мушици и насекоми, които са толкова нищожни за вас. В книгата на Бога е определен специален бюджет за прехраната на всяко живо същество.“ - /неделни беседи „Който дойде при мене“, стр. 51, издание София - 2010 г./ Но въпросите не свършват с любопитството за материалните доходи на Учителя. Пак там в неделните беседи „Който дойде при мене“, стр. 81 безцеремонно запитали: - „И хора, живели две хиляди години след Христа се осмеляват да питат вярвам ли в Бога! - Аз живея в Него. Ами в Любовта вярвам ли? - Щом живея в Бога, естествено, че вярвам в Любовта. Още в какво вярваш? - Вярвам в човека. Още? - Вярвам в живата природа. В друго нещо вярваш ли? - Не зная в какво още може да се вярва. - Има един закон, който изключва насилието и облагородява човека. Казват, че аз съм хипнотизирвал хората. Чудно нещо! - хипнотизирането е насилие, а аз проповядвам Любовта, която изключва всякакво насилие, всякакъв хипнотизъм. Ако е вярно, че аз хипнотизирвам, първо щях да хипнотизирам онези, които говорят против мене каквото си искат. Какво ще говорят за мене? - Аз оставям хората свободни, понеже служа на Любовта.“ Адвокатски питания, на които Учителят отговаря с ирония на стр. 166 от неделните беседи „Който дойде при мене“, а те „стрелят“ като в съдебна зала. - „Мнозина питат отде получавам пари. Някои казват - от Америка, а други - от болшевиците от Русия. В заключение и едните и другите си казват: Ако е за пари и ние можем да проповядваме. Аз пък казвам: Нито от Америка получавам нещо, нито от Русия. Имам една пръчица и като огладнея, чукна с нея и веднага дойде хлябът. Чукна втори път, дойде една ябълка или круша. После пак чукна и всичко се прибира. Като ожаднея, пак чукна с пръчицата и пред мене се явява чаша с вода. - „От де имаш тази пръчица?“ Аз зная отде е тя. - Къде спиш? - Като се мръкне и дойде време за спане, чукна с пръчицата и леглото се явява. Сутрин чукна пак и леглото се прибира. Както виждате, моята къщичка постоянно се явява и изчезва. Не я давам под наем. Който не разбира този закон, казва: Да си направя една къщичка, да я дам под наем, че да се осигуря. Смисълът на живота не е в осигуряването.“ Журналистите са два вида: почтени професионалисти и непочтени професионалисти. Към която категория искате ги определете тези, за които Учителят говори: - „Мнозина четат вестниците „Факел“, „Пастирско слово“, в които пишат лошо за мене и за новото учение. Свободни са да пишат каквото си искат, но не знаят как да пишат. Който иска да пише нещо против мене, нека дойде да се срещнем лице с лице, да не говори зад гърба ми. Аз ще му отговоря на всички въпроси, които го интересуват. Като ги питат от-где знаят тези неща, те отговарят: Ние сами нищо не знаем, но пишем това, което чуваме от хората. Така постъпват всички хора. Водят се все по лъжливи доноси.“ /неделни беседи „Който дойде при мене“, стр. 229/ Подобни вестникарски писаници ще научим и от неделните беседи „Настанало е царството Божие“ на стр. 192 - „Един ден пътувам с трамвая и един господин ми казва: „Господин Дънов, познавате ли ме?“ - Не ви познавам. По човешки му говоря. - „Много зле пишат вестниците за вас. Защо не ги дадете под съд?“ - Нищо, аз се радвам. „Защо?“ — Радвам се, че за да пишат вестниците зле против мене, говори, че не съм ги подкупил. Благодаря на вестниците, че са честни и почтени, че пишат без пари.“ Учителят слезе на Земята в България, при българите. Затова за тях, за българите има казано на много места в Словото му. Да започнем с неделните беседи „Живият Господ“, издание София - 2010 год., стр. 129 - „Бог е дал на българите проблеми за решаване. И те трябва да ги решат правилно. Тези проблеми не трябва да се ограничават от православието, от евангелизма или от католицизма. Ако православието се меси в задачите на българския народ, какво ще стане с него? - Българският народ може да живее и без православие. Българският народ може да живее и без християнство като сегашното. Но никога не може да живее без Любов. Радвам се, че е така. Аз проповядвам учението за Любовта и всички трябва да го приемат. Това учение прониква навсякъде и във всичко, във всички стари клетки. Няма място, дето да не проникне.“ Решението на проблемите, дадени от Бога на българите, те ще намерят в неделните беседи „Дали може“ - издание 2009 г. на стр. 49 - „Обърнете се към Господа и кажете: Господи, решил съм да приема Словото ти и да се храня с Него. - Аз бих желал да направя един опит с българите. Ако приемат Словото Божие и се откажат от лъжата, от кражбата, от всички отрицателни прояви, ще им се даде такова изобилие, каквото никога не са имали.“ И пак там, но на стр. 500 Учителят продължава: „И аз съм дошъл да помогна на българите, както и да се отнасят с мене, колкото и да ме гонят и преследват, аз съм решил да ги стопля, да им направя такова добро, каквото никой до сега не е правил за тях. След това ще им кажа довиждане.“ Продължаваме темата в неделните беседи „Да възлюбиш Господа“ на стр. 37 е записано: „Някои питат: „Какво ще стане с българския народ?“ - Той ще има велико бъдеще. Ще бъде всичко хубаво, само ако този народ вярва в този жив Бог. Всичко, което аз проповядвам ЩЕ СЕ СБЪДНЕ. Голямото благо идва за всички, благо, което Господ носи от небето. Това благо иде за бъдеще само ако сега бъдем истински българи.“ А на стр. 66 пак от тази поредица беседи, Той продължава: „Аз бих желал българите да дадат подтик. Нека свещениците да служат на Господа. Ако те се решат да дойдат с мене, да направим един договор, аз ще им дам това учение и ще си замина. Ще отида на друго място, а те нека се ползват от всички печалби. Мен такива не ми трябват.“ И пак там, но на стр. 137 Учителят казва: - „Аз нямам никакъв дълг към българския народ. Ще ме попитате защо съм дошъл тогава? - Дошъл съм да ви попея, да ви повеселя и да ви поговоря, че Господ не е направил света, тъй както вие мислите, че вашите закони са криви и това, което вие правите, не е българщина. Едно време, когато тръгвах от Слънцето, запитах: „Какво да кажа на българите, като отида при тях?“ - „Да им кажеш, че трябва да бъдат честни, умни, добри и справедливи. Ако хората на стомаха живеят така, ще може през нашата артериална система да им изпращаме и нашата енергия. Но ако не живеят така, ние ще затворим крановете и няма да им изпращаме никаква енергия.“ - Това е, което ми казаха от Слънцето. И аз предавам техните думи.“ Отново в същото томче „Да възлюбиш Господа“, но на стр. 279, Учителят съветва: - „Ако приложите това учение, ще опитате думите ми. Толстой казваше в Русия да се обърнат към Господа, но не го послушаха. Той беше пратеник на Господа, но гласът му остана глас в пустиня. След това Русия пострада. Мислите ли, че ако вие не ме послушате, България няма да пострада? Когато се върна на небето при Господа, ще му разкажа цялата Истина. Ще кажете, че новото учение е секта. НЕ Е СЕКТА, защото изисква от всички да бъдем едновременно и религиозни, и духовни, божествени хора. Да сме готови да се жертваме за Господа. Да бъдем всички добри овце и добри пастири.“ „Ще управлява всички народи“ са неделни беседи -издание София - 2010 год. Там на стр. 23 и 26 е записано: „Мнозина казват: Това учение не е за българите. - Ако българите не приемат това учение, както го слушат, след десетина години ще разберат говоря ли Истината, или не. Архангел Михаил ще им докаже по всички правила дали съм говорил Истината.“ - „Казано е, че ако България приеме Новото Учение, границите й ще се разширят и ще получи всичко, каквото й е нужно. Ако не приеме Божественото учение, нищо няма да й се даде. Такова е политическото положение на България.“ „Някои искат да ме изгонят от България, но казано ми е да говоря, и аз ще говоря. Цялото човечество да се опълчи против мене, с цел да ме изпъди, няма да бъде в сила да ме мръдне нито на милиметър от мястото ми. Нека всички знаят това! Аз не съм дошъл на Земята, за да я напущам. Мога да стана и невидим, но тогава ще опитат друга сила. След мене ще дойдат милиони и милиони същества със своите мечове, /спомнете си откровението на Йоана Богослова/ - Те ще пометат всичко. Няма да остане нито един богат българин в България. Така казва Господ, така казва Небето. Не се лъжете да мислите, че ще има още време. Всички трябва да бъдете честни, справедливи, благородни българи, които не крадат, не лъжат, не злословят. Те са здравите и добри българи. На тези българи аз ще им измия краката, ще им дам угощение и ще ги нарека мои братя. Днес всички седят и казват: Нищо лошо няма да стане. Не, никой няма да се избави от Господа. Голяма отговорност пада на духовенството. Всички ще бъдат съдени за престъпленията си по правилата и законите на Бялото Братство. Така говори живият Господ, на когото аз служа. И те ще проверят неговите думи. А за мене казват, че заблуждавам народа - не, братя, никого не заблуждавам. Вие сте заблудени, а аз говоря Истината. Някои ме съветват да не говоря много, да не ме гонят. Казвам: Ако Христос беше толкова велик, учен, разумен, благороден, та мене ли няма да гонят? - Христос не избегна това, и аз няма а го избегна. Когато говоря Божествената Истина, от нищо не се страхувам. Аз виждам нещата така, както никой не ги вижда. Достатъчно е някой да живее с мене една година, за да научи повече, отколкото само ако ме слуша. Много хора идат при мене, насочват мисълта си, с цел да ме уловят с нещо и да ме критикуват. Те казват: „Да видим какво ще каже!“ - Нищо не искам да кажа. Аз съм толкова богат вътрешно, че всичко мога да нося. За мене няма мъчнотии и страдания, които не мога да понасям. От нищо не се страхувам. Мъчението е играчка за мене. Не могат да ме мъчат. Достатъчно е да ритна тези, които ме мъчат, за да идат далече от мене. Само онзи може да ме мъчи, който е по-силен от мене. Днес никой не може да мъчи Христа, защото Той е милиони пъти по-силен от по-рано. Днес Христос не може да бъде разпнат. Това трябва да знаят всички! - Казват: „Ще го разпием!“ - Кое ще ми разпиете? Мислите ли, че ако убиете тялото ми, ще ме премахнете? - Аз не живея в тялото си, Тялото ми е маска. Когато изляза от тялото си, аз ставам опасен. Докато съм в тялото си, докато имам собственост, не съм опасен. Изляза ли от тялото си, ставам опасен. Не мислете, че ви проповядвам някаква религия. Да ме пази Господ от това! - Аз ви проповядвам едно Божествено Учение, върху което се основава бъдещият строй. Това учение се крепи върху разумните закони на Природата. То разглежда въпроса за възпитанието и самовъзпитанието. Отношението на мъжа към жената и на жената към мъжа. Божественото учение не е ново, не го изнасям сега. Аз само правя превод от великата книга на живота.“ И продължаваме на стр. 141 от неделните беседи „Ще управлява всички народи“ - „Питате: Коя е причината за противоречията между българите? Тяхната свещица още не е запалена. Аз съм правил цели единайсет години измервания и изчисления върху главата на българина, но ще ги изнеса, когато дам доклада си за българите. Аз съм правил наблюдения и изучавания върху всички народи и мога да се произнеса за тях. Мога да кажа какъв е българинът, англичанинът, французинът, ако не с абсолютна точност, с разлика една единица от абсолютното. Българинът се нуждае от Божествена светлина.“ — /страницата вече е 152 и от там българите ще научат:/ - „Казано е „Горко на онези проповедници и духовници, които работят с пари.“ - Всички ще проверите думите ми, ще разберете право ли говоря. Кажете това на свещениците и проповедниците. Ако не ме послушат, ще снема всякаква отговорност от себе си. От сега нататък Господ ще им говори. И вие ще говорите на себе си. Няма аз да говоря. Казвам: Ако българите, както и всички останали народи, не приемат новото учение, което сега им се проповядва, никакво бъдеще не ги очаква. Помнете: Всеки дом, който не приеме Новото учение, няма бъдеще. Всеки народ, който не приеме това учение, няма бъдеще. Всички трябва да приемат учението на Любовта, Правдата и Истината, не по форма, но вътрешно. Да заживеят като братя, като чада на един баща. В София има много проповедници. Можете да отидете да ги слушате. Свободни сте да ходите, дето поискате: на театър, на концерт, на разходка - дето сърцето ви тегли. Ние не туряме преграда на пътя на хората, не ги ограничаваме. Оставяме ги свободни.“ За себе си и за българите Учителят е говорил и в неделните беседи „По образ и подобие“ - издание София -1998 год., страницата е 548 - „Аз съм дошъл да помогна на българите. Аз нямам никакви интереси, аз нищо не печеля. Не искам нито славата на българите. Искам да им помогна като народ. Понеже мен ми е приятно да служа на Бога, както трябва. Значи, ако те служат на Бога, ще бъдат един добър народ. А ако не служат, нищо няма да станат. Туй да го знаете. Ако не служите на Бога, както трябва, ще си счупите крака. Ако ме слушате и служите на Бога, краката ви ще бъдат здрави, ще бъдете един виден народ. Бог ще ви благослови. Сега да се върнете и да кажете: „Досега така живяхме, но от сега нататък, ще живеем както ти искаш.“ - Сега дали ще ме послушате, ще видим. Досега никой не ме е послушал. Дали ще ме послушате е друг въпрос. Аз съм длъжен да кажа. Ако ме послушате и не се сбъдне, ще кажете, че не се е сбъднало. Някой път аз зная, като кажа, че не се сбъдне. ОНОВА, КОЕТО СЪМ ПРЕДСКАЗАЛ, НЯМА ИЗКЛЮЧЕНИЕ. Българите, оставям ги свободни, дали ще изпълнят волята Божия. Има едно нещо. ДАЛИ БЪЛГАРИТЕ ЩЕ ИЗПЪЛНЯТ ВОЛЯТА БОЖИЯ, АЗ ГО ЗНАЯ. НО КАКВО ЩЕ СТАНЕ, НЯМА ДА ГО КАЖА. Като стане, ще го видите. Аз искам да ви въведа в Божествения план. Господ иска всички да живеете добре. Защото човек без Божественото в света, той е нищожество. Утре ще изчезне и няма да си намери името.“ -/три страници по-нататък - 551 страница Учителят казва:/: „Бог ви обича и вие трябва да го обичате. Че ви обича Господ, пратил ме е да говоря. Мене ни най-малко не ми е приятно да ви говоря. Казвам: Бог ви е пратил в света и за вас иде голямо благо, ако обичате Бога с всичкото си сърце, ако обичате Бога с всичката си душа, с всичкия си ум и всичката си сила.“ И да продължим с казаното от Учителя: - „Цели единадесет години аз съм измервал главата на хората и съм дошел до заключението, че човек е една математическа формула. Всичките му кости, пръсти са известни математически съотношения. Когато в известна част от организма на човека има някакъв дефект, той не е случаен, а във връзка с някое вътрешно негово качество. Ще ви разкажа един факт, да видите колко повърхностно разсъждават хората. Една вечер един доктор се спречква нещо с жена си, която много обичал, и в гнева си изважда насреща й нож, заплашил я само. Тя се стреснала много и веднага става с нея едно слабо умопомрачение. Започват да говорят всички хора, че тази жена се умопобъркала от това, че чела книгите на господин Дънов. НЕ, причината за нейното умопомрачение е ножът на мъжа й. Аз казвам на онези, които се побъркват от моето учение: нека дойдат при мен, аз ще ги излекувам. Ако има някой от вас, на когото съм направил пакост, ще му заплатя десетократно. На всички, които са пострадали от моето учение, ще заплатя по всички правила, които зная. И като ги излекувам, ще им кажа: „Понеже се разболяхте от моето учение, сега стойте далеч от мене.“ Ако се разболеят втори път, вече не отговарям. Така говори Духът. Защо постъпвам така? - Защото не искам българите да обиждат Духа, който живее в мене! - /неделни беседи „Да възлюбиш Господа“, издание София - 2009 г., стр. 345/ Между учениците от школата се намерили едни, които го одумвали. Ето как: - „Понеже няколко пъти излизах на Витоша, някои казват: „Учителят, когато ще има бомбардировка, бяга в планината.“ - В моето отсъствие не е имало досега бомбардировка, а в моето присъствие е имало бомбардировка. Где е логиката тогава? - Защото онези не търсят вас, търсят мене да бомбардират. Вие сте чудни. Разбойниците не търсят хора, но търсят богатите. Ако вие разбирате, мене като ме оберат, на сухо ще се намерите. Като не съм обран, тогава има да се ползвате.“ - /утринни слова, държани през 1943 - 1944 год. - „Новото начало“, стр. 119 - издание София - 2007 год./ Други ученици пък се оплакали от липса на обич, което намираме на стр. 508 - лекции на общия окултен клас „Новата мисъл“ - издание София - 2008 г. „Понякога вие говорите: „Мене Учителят не ме обича.“ - Аз съм длъжен да ви обичам. Защо? т Защото съм от развитите хора. Ако не ви обичам, аз ще ви причиня най-голямата пакост. Това, което вие си говорите, аз го разбирам, но то е само ваше вътрешно понятие, което трябва да отговаря на действителността.“ Имало и такива слушатели, които допускали мисълта да заблудят Учителя. На стр. 156 от неделните беседи „Живият Господ“ - издание София - 2010 год. четем: -„Казвате: Да омотаем някак Учителя - Как ще ме омотаете? Преди всичко, аз не съм всякога в тялото си. Някога дохождам в събранието, и вие си мислите, че съм при вас. Аз не съм между вас; аз съм извън времето и пространството. Само тялото ми е при вас. Вие виждали ли сте ме? Познавате ли ме? Ще кажете, че съм проповядвал нещо. Нищо особено не съм казвал. Когато кажа нещо, светът ще се оправи. Засега само ви забавлявам. Днес около мене се повдига цял въпрос. Искат да противодействат на моето учение. Ето какво ще ви кажа: Когато Божественото учение се приложи, навсякъде ще се яви огън от трийсет и пет милиона градуса. Всичко ще изчезне - свещеници, владици, манастири, царе, майка и бащи - всичко около вас ще се стопи и ще се създаде нов свят. Тогава всички ще кажете: Благодарим ти, Господи, че ни освободи от всички заблуждения. Можем да живеем вече по братски. Какво по-голямо благо от това? - Да може всеки свободно да живее и да се развива. Казвам: Огън иде в света! - От двайсет години вече говоря на българските държавници да не прилагат насилието. Да бъдат искрени един към друг; да се обичат като братя. Едно време се оплаквахте от турците, от гърците, от сърбите. Сега от кого се оплаквате? - Всички сте българи. Няма основание да се оплаквате. Значи турчинът, гъркът, сърбинът са още в България, не са си заминали.“ В неделните беседи „Дали може“, издание София -2009 г. на стр. 68 Учителят казва: - „Защо трябва да слезе висшето съзнание? - За да се прояви Бог. Ще ме запитате отде зная това? - Аз превеждам това, което чувам да се говори горе. Не говоря по своя инициатива измислени от мене неща. Много нещо чувам, но не мога всичко да преведа. Езикът на съвременните хора е лишен от пластичност и музикалност, необходими качества за предаване на Божествените мисли. За да приемете мислите на възвишените същества, на ангелите, трябва да живеете в абсолютна чистота и святост. С други думи, трябва да живеете в света на Любовта.“ „Помнете: Всичко, което ви говоря сега, влиза в живота. Никой не може да се освободи от влиянието на моите думи. Те ще произведат своя ефект най-много след хиляда години. Казвам: Моята мисъл, като подразбирам новата мисъл, т.е., мисълта на живия Бог, с когото съм свързан. Както Бог мисли, така мисля и аз. Каквото Той пожелае да направя, това върша аз. - /стр. 271 от неделни беседи „Да възлюбиш Господа“/. „Великите условия на живота“ са неделни беседи - издание София - 2009 г. там, на стр. 166 Учителят казва: „Когато Тит е превземал Йерусалим, шейсет хиляди евреи били разпънати на кръст. По този начин трябвало евреите да докажат, че Христовото учение не е право. Днес и българското духовенство, заедно с учени и философи, казват, че учението, което проповядвам, не е вярно. Нека знаят, че и с тях ще стане същото, както и с евреите. И те ще бъдат повикани отгоре, да дадат доклад, в който да изложат мнението си. Ще ми възразят, че и мене ще викнат горе. И мене ще викат, но и те ще дойдат. Едно време евреите обраха Христа, разпънаха го. Но днес това не се позволява. Днес никой не може да ®бере и разпъне Христа. Всеки, който проповядва Божественото учение, е неуязвим.“ Като продължение на казаното тук звучат и думите на стр. 171 от беседите със същото заглавие „Великите условия на живота“ - „Светът се нуждае от истински учени, музиканти, художници, които да разбират Истината и да я прилагат. Навсякъде има такива хора. И в България ги има, но няма още условия за тяхното проявление. Народите още не могат да почитат своите даровити хора. Издигне ли се някой писател, музикант или учен, веднага близките му, неговите сънародници, първи ще го съборят. И против мене са повдигали обществото, както и духовенството, но не можаха да ме опозорят. Защо? - Аз съм дълбоко море, който се опита да влезе в мене, ще се удави. Аз съм голяма, пълноводна река, ще дойде наводнение, което ще завлече бента, и водата ще залее цялата местност.“ Невежите хора, които не могат да предвидят такива „наводнения“, злословят: - „Сега като ме срещат хората казват: „Този еретик, този изедник, който носи новото учение.“ - Казвам: Гответе се, всички християни ще бъдат повикани при Христа. Против вас е заведено дело. Христос ще ви пита: „Какво чакахте до сега, че от две хиляди години не сте приложили моето учение.“ / „Ще управлява всички народи“, стр. 106/. С неясни въпросителни гласно и мислено излизат много хора. За тях Учителят в неделни беседи „Новият човек“ - издание 2002 год. на стр. 317 разяснява: - „Сега мнозина питат: Кой е този, който говори там? - Не е въпрос какво съм аз. Аз съм човек, у когото Правдата живее в сърцето, Истината - в ума, а светостта образува връзката между тях. Защо? - Защото великият закон на Бога е такъв и аз съм се подчинил да изпълня Неговата воля. И аз се радвам в изпълнението на този закон. Казвам и на вас: Вие ще ме познаете кой съм, но как и кога? - Когато във вашето сърце влезе Правдата, във вашия ум - Истината, а светостта служи като съединителна нишка. При сегашните условия, никога няма да ме разберете, кой съм и какъв съм. Значи, това, което е в мен, може да го разберете само тогава, когато то влезе във вас.“ И пак в неделни беседи „Новия човек“, но на стр. 322 четем: - „Това, което аз ви говоря, не е съгласно с църквата. Ако ви говоря според църквата, аз съм вагабонтин. Моето учение е съгласно с Бога. Това учение трябва да бъде абсолютно съгласно с Божия закон, да няма никакво изключение, а не да се съгласява с някакви църкви и с някакви събори. Учението на всички църкви и събори трябва да се съгласява с Божия закон. Не са ли съгласни с Божия закон, те са от лукаваго. И онези, които искат да ме осъдят, нека ме осъдят, но бих ги запитал: „Правдата в сърцата ли ви е, Истината в умовете ви ли е, святостта във волята ви ли е?“ - Ако нямат тези неща, не могат да ме осъдят. Някоя църква ще ме съди. Питам този народ: Истината живее ли в ума на този народ? - Не. Тогава и той не може да ме съди. Аз приемам съдба, приемам да ме съдят само праведни, само истинните хора, у които святостта живее. Такива хора, каквато съдба да ми отсъдят, приемам я. И най-по-следният човек от някоя църква, най-последният човек от някой народ, ако живее е Правда и Истина и святост и ме осъди, аз приемам присъдата му. Не е ли такъв човек, и цар да е, няма да дам нито косъм от брадата си.“ Остави ли наследство Учителят на учениците и на българския народ? - Ето неговите думи в беседите Сила и Живот - IV серия - „Братя и сестри на Христа“ - София -2000 год., стр. 186 - „Ако аз имах 4-5 милиарда лева, бих обърнал всички в цяла София да станат мои последователи. Пет милиарда да имам и да кажа: „Петстотин лева ще ти дам на месеца.“ - на вестникарите - всички най-хубаво ще пишат, ще кажат: „Като господин Дънов човек няма, човек и половина е.“ Защо? - „Пет милиарда лева дава, в него сърце има, като него човек няма.“ - Но жалко е, че толкова пари нямам. Па и да имам, няма да ви ги дам. Колкото пари имам, аз съм ги вдигнал за други. За българите не мисля да дам и петаче. Единственото наследство, което ще им оставя, е: „Още по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го изпълнява.“ И следователно, който разбира, само той ще се ползва. Аз ви говоря за неща много важни, велики.“ Нека продължим за Словото и тези, които желаят да го изучават. На стр. 169 от неделни беседи „Поучаваше ги“ Учителят ни казва: - „Аз говоря едно велико учение. Туй учение днес можете да го проверите. Аз съм го проверил. С мене заедно са го проверили и други. И вие всеки ден можете да го проверите. В мене няма какво да се съмнявате. Чудни са хората! - Аз не съм взел днес никого насила да му казвам: „Ти ще вярваш!“ - Не, оставил съм всеки свободен, ако иска да следва. Казал ли съм някому: „Не, тук ще подпишеш!“ Ако обичате, абсолютно свободни сте. Искам и аз да бъда свободен.“ Да се рекламира ли науката на Бога, Словото Му? - На стр. 223 от неделните беседи „Двата природни метода“, том първо - издание 2010 год. ще намерим отговора! - „Много сестри има, които са тръгнали тъй, да се препоръчват за светици. Туй няма нищо общо с моето учение. Ако си Магдалина, дръж го за себе си вътре. Ако си Йоан Кръстител, мълчи си. Ще тръгнат за мене да говорят: Христос съм бил? - Дръж го за себе си! - Аз не съм дал право никому да говори за мене. Аз съм това, което съм, ти си това, което си. Тъй седи великата философия. Всеки един човек нека си мисли, каквото си иска. Аз съм за свободата на мисълта, но оставете и мене свободен. Аз не се нуждая от реклами и съм в състояние себе си да рекламирам. Ше запаля своята свещ и ще кажа: Приятелю, на моята свещ можеш ли да четеш? - Ако искам, аз мога да лекувам. Ще науча хората на едно изкуство, но трябва да разбирате от химия и физика. Аз съм един пътник. Посетих вашата страна, няма какво да ви оставя, затова ви оставям един спомен. Но да не мислите, че съм някакво величие.“ В том втори от неделните беседи „Двата природни метода“, стр. 144, Учителят иска от учениците: - „Сега, аз съм между вас. Една заслуга искам от вас да ми отдадете и тя е следната: като се върна при Господа, да мога да му кажа: Господи, аз научих хората как трябва да прощават. Не само, че ги научих да прощават тъй, както се следва, но им дадох един пример и по форма и по същество. Сега вече, Господи, можеш да слезеш на Земята. Те научиха туй изкуство. Че научиха туй изкуство, ще познаеш по това, че втори път, като слезеш на Земята, няма да те разпънат.“ Какво е казал на Господа Учителят, ние не знаем, но трябва да сме сигурни, че ще го каже, ако сме достигнали това ниво да прощаваме, за което ни учеше в науката си. Не са липсвали и питания към Учителя за отношението му към институцията „Държава“. Въпросът не е изненадващ. Той е сходен с въпроса, зададен на Христос преди две хилядолетия от фарисеите: - „Да плащаме ли данък на кесаря?“ - Матиращият ход на лицемерите не сполучил. Отговорът бил уникален и не бил предвиден от мъдреците на Каифа, затова напуснали полесражението мълчаливо. Сега две хиляди години след това събитие, други представители на жреците с черни одежди задават въпроса за държавата. Те вече използват езика на дипломацията. Виждайки тяхната непочтеност, Учителят възкликва: „Чуден въпрос“. В отговора Му се вижда как той им партнира в езиково отношение. Но да видим събитието, отразено в неделните беседи „Който дойде при мене“, издание София -2010 год. на стр. 102 - „Мнозина ме питат как гледам на държавата. Чуден въпрос! - Представете си, че пътувам с параход, несполучливо направен. Заедно с мене пътуват около хиляда души. Повдига се буря. Параходът се люлее. Всеки момент може да потъне. Ние сме всред морето. Какво ще прави? - Единственото нещо, което можем да направим е да се молим на Бога да стигнем благополучно до брега. Щом се видя вън от опасността, ще кажа: На такъв параход втори път не се качвам. И на сегашните народи казвам същото. И вие се намирате в такива несигурни параходи. Молете се да излезете благополучно на брега. Втори път не влизайте в такива параходи. Има една държава в света, която се налага на всички. Тя се управлява по три велики закона: по закона на Божествената Любов, по закона на Божествената Мъдрост и по закона на Божествената Истина. От тези закони произхождат други два: законът на Правдата и законът на Добродетелта. Това е кодексът на тази единствена държава. По него тя се управлява.“

Тодор Ковачев УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЗА СЕБЕ СИ Какво е казал Учителят Беинса Дуно за себе си в беседите и лекциите от 1914 до 1944 г. Пророците на Израел предсказваха идването на Христос на Земята. И предсказанията им се сбъднаха. Преди две хиляди години Той дойде и предаде една наука, която евреите не приеха. Те очакваха един Христос с царски дрехи и огнена сабя в ръка и бляскаво да ги освободи от римското робство, в което бяха паднали, защото не спазваха Божиите закони. А Той пристигна в една кошара, там близо до гр. Витлеем, където никой не Го очакваше. Познаха Го само мъдреците от изтока. „Мечът“ беше Неговото Слово. Той им говореше, че Бог е Любов и следователно всички трябва да проявяват тази Любов, та даже да любят и враговете си. Вместо да приемат тази Истина и да я проявят, те го предадоха на враговете си с искането да бъде разпънат на кръста по римските закони. Властта на Рим ги послуша и приведе в изпълнение желанието им. Но империята изчезна от картата на света. А израелтяните, ето вече две хиляди години, откакто Природата и тях разпъва на житейски кръст. След тези две хиляди години Природата изпрати един пратеник на Бога, но вече в България. Беше ли предсказано Неговото идване тук, на Земята? - Законите на Природата са еднакви. Затова и за този пратеник на Бога беше предсказано. Къде? - ще попита някой. - Ами пак там - в старата и дебела книга - Библията. Но този път не в Стария завет, а в Новия завет и по-точно в Откровението на светаго Йоана Богослова. В глава 19 на Откровението ще прочетем: „И видях небето отворено и ето кон бял, и онзи, който седеше на него, наричаше се Верен и Истинен и с Правда съди и войнства; а очите му бяха, като пламък огнен, и на главата му корони много, и имаше име написано, което никой не знаеше, тъкмо сам той; и облечен беше с дреха обагрена в кръв; и зовеше се името му СЛОВО БОЖИЕ. И войските небесни идеха след Него на бели коне, облечени с висон бял и чист. И из устата му излязва сабя остра да удря с нея езичниците; и той ще ги опасе със жезъл железен; и той стъпкува жлеба на виното, на яростта и на гнева на Бога Вседержателя. И на дрехата и бедрото си имаше написано името: „Цар на царете и Господ на господарите.“ Вероятно и българите, като израелтяните си представят един пратеник на Бога да дойде между тях като император в буквалния смисъл на тези думи. Само че Божият пратеник дойде, както и Христос. Разликата е, че не беше в кошарата на еврейските овчари от Витлеем, а в малкото селце във Варненски окръг, наричано тогава Хатърджа, но в семейството на чорбаджия. Думата „хатър“ идва от арабски и минава през турския език вече като „хатърджа“ и преведено на български означава, според речника на чуждите думи в българския език: почит, уважение. Вероятно жителите на това селище са се ползвали с почитта и уважението на местното население. След освобождението от турско робство жителите на това село са пожелали да го преименуват, като израз на благодарност на тогавашния Руски цар. Нарекли го Николаевка. Така е записано то и сега в географските карти на България. От казаното до тук читателят вече се досеща, че става дума за пратеника на Бога - Беинса Дуно. Светското име, с което Той идва на Земята, е Петър Константинов Дънов. Той си има и баща, и майка. Хронологията е следната: Бащата Константин Дъновски е роден в 1830 год. в родопското село Читак Ахчелебийско. Днес то се нарича Устово и е един от кварталите на гр. Смолян. Получава добро за времето си образование, като започва в килийното училище, преминава през гръцкото училище в гр. Пловдив и накрая завършва учението си в гр. Пазарджик при известния тогава учител Никифор Мудров. По стечение на обстоятелствата младият и вече образован Константин отива в гр. Варна при вуйчо си Юргакий Зебилев. Гласовите качества на К. Дъновски са оценени и той започва да пее във Варненската църква. Освен със звучното си пеене, но и с добрите си прояви и обноски прави впечатление на тогавашния гръцки митрополит Порфирий, който го взема под свое покровителство. През това време чорбаджи Атанас Георгиев от село Николаевка решава да се открие училище с преподаване на български език в селото. Подходящ за тая цел се оказва младият Константин. И ето, той е вече учител, който учи децата от селото в една от стаите в дома на чорбаджи Атанас. Но други мисли вълнуват младия Дъновски. С другарите си Велю Пинин, Тодор Хаджимавродиев и Петър Атанасов, Константин Дъновски решават да отидат в Атонските манастири и да станат калугери. Скоро след това си решение четиримата герои пътуват вече по вода е корабче за гр. Солун. Когато морският съд наближава Солунското пристанище, се явява силна буря, която предизвиква корабокрушение. По чудо четиримата приятели, кандидати за калугери, се спасяват и излизат на брега. Денят е 10 април, а годината 1854, когато и четиримата са вече в града и влизат в църквата Свети Димитър да се помолят и благодарят на Бога за спасението си. След благодарствената молитва те напускат църквата. На входа ги посреща един непознат за тях свещеник, който ги заговаря. Когато разговорът приключва, младежите се разделят със свещеника, който ги благославя, но се обръща към Константин и му изказва желанието си да се срещнат отново на другия ден на същото място, т.е. в църквата. Срещата се осъществява. Двамата имат разговор. Резултатът от този разговор е, младият Дъновски оставя тримата си другари и поема обратния път към България, към Варна, към село Николаевка. Наблюдателният читател не може да не си зададе въпроса, кой е този свещеник, който с думите си повлиява на младия Дъновски да промени решението си и да поеме по обратния път към поробената родина. Кой е той, ще го намерим на две места в Словото на Учителя. В неделните беседи, озаглавени „Петимата братя“, издание София - 2010 год. На страница 292 ще прочетем: „Аз зная само един случай на посвещение на България, Преди петдесет - шейсет години един млад българин искал да се посвети на Бога, понеже майка му го обещала да служи на Бога. Като отишел в Солун, влязъл в църквата Свети Димитър, дето му се явил един от Белите Братя, който му казал: „Ти си тръгнал на път и мислиш, че в Света Гора ще получиш каквото желаеш. Не ти трябва калугерство. То е празна работа. Готов ли си да възприемеш това, което ще ти кажа? Младият човек видял, че от главата на Белия брат излиза светлина. Като чул думите му, той пожелал да му даде нещо, но онзи се изгубил. Това посвещение станало в църквата. Младият момък се стреснал от видяното, но свещеникът, който присъствал там, му казал: Не бой се, Божиите пътища са неузнаваеми.“ От цитирания текст става ясно, че разговорът е проведен с представител на Бялото Братство. Но не се уточнява кой точно. Повече светлина по този въпрос ще намерим в томчето „Лъчи на живота“, държани при седемте Рилски езера на страница 254. Ето картината, предадена в следния текст „Често мене ме питат, съгласен ли съм с женитбата? - съгласен съм /уточнява Учителят/ - Защо? - Защото за да дойда на Земята, накарах двама души да се оженят. Иначе нямаше да дойда на Земята. Единият от двамата беше ре-шил да се покалугерува. Аз го убедих, че и като се ожени, може да служи на Господа. Той имал една идея - да служи на Господа. Но и като се ожени, нищо не изгуби. Той бягаше от жените и искаше да отиде в манастир. Той можеше и като се покалугери, пак да си мисли за жените в манастира.“ Връзката между двата цитирани текста е очевидна. Явно Белият брат, с когото е говорил кандидатът за калугер, е бил самият наш учител Бениса Дуно. И наистина, Учителят Бениса Дуно дойде в България. Пътят му започна от село Николаевка. Христовият ученик Йоан го е видял да минава през отвореното небе с „бял кон“. А какъв е символът на коня според науката, която ни остави Учителят? - Конят е символ на ума. Значи учителят идва на Земята, „яхнал“ Мъдростта. По-нататък евангелистът Йоан говори за името, което никой не знаеше, освен „тъкмо сам той”. В този смисъл ще прочетем на стр. 379 от неделните беседи „Защо твоите ученици ядат и пият“ - издание София - 2000 год. Следното: „Някои сега ни кръщават дъновисти. Най-голямата пакост, най-големия позор за мене е туй име „дъновисти“. „Дъновист“ - това е псевдоним. Аз сам не съм „дъновист“. Някому може да е много приятно да се нарича „дъно-вист“. Но за мене думата „дъновист“, или когато споменават думата Дънов, то е забиване един гвоздей в ръката ми. Не е въпросът за това. Ние всички страдаме от „дъно-висти“, „павелисти“, „апостолисти“, „петровисти“ и тути кванти. От тази неразбранщина страда днешният свят, от имена като „каравелисти“, „тончевисти“, „драгневисти“, „стамболовисти“ и т.н. Никой от тях, нито „стамболови-сти“, нито „каравелисти“ оправиха България. И християнството, като му туриха това име, изгуби. Аз нямам нищо против християнството, но силата му не е в името. Силата на едно учение зависи само от Любовта, която прониква в туй учение. Вие може да турите моето име във венци, но и тогава не само нищо няма да ви предаде, а и съвсем ще избледнеете и изсъхнете. Не ви казвам кой е Дънов, не искам да знаете това. Аз съм като вас. Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас. А защо съм един от вас? Защото зная, че Бог е Любов. Не мога да направя разлика между неговите същества. И едно време Христос попита учениците: „Какво мислите за мене, кой съм аз?“ - отговорили му „Едни мислят, че ти си Исайя, други, че си някой от пророците.“ „А вие какво мислите?“ - Един се осмелил да каже: „Ти си Христос, син на Бога живаго.“ Но той не изказал още Истината, и Христос го коригирал, като му казал: „плът и кръв съм“ и добавил „хората не са ти открили това, но Отец мой.“ Туй, което му е казал, когато го коригирал, то не е писано в евангелието. Ще ме питате: „какво е писано?“ - Ще ви го кажа, но когато Любовта заживее във вас.“ И още по-категорично Учителят казва за себе си по повод името на стр. 201 от неделните беседи „Последното място“ - издание София - 2000 год. „Сега, някои ученици със своята ученост казват: „Да ни се открие Учителят, да го познаем.“ - отговаря им Учителят: „Не, никога!“ и продължава „Има нещо по-високо в света на познанието. То е да Любиш.“ А самият евангелист казва: „И зовеше се името му Слово Божие.“, като продължава по-нататък: „И из устата му излязва сабя остра, да удря с нея езичниците.“ Такава е картината, видяна от Йоана Богослова. Но той не ни я дешифрира. Това трябва да направим ние, за да разберем какво иска да ни каже. За целта ще се обърнем да ни помогне науката физиогномия. В словесната картина важното място се пада на „устата“ и „сабята“. Органът „уста“ в човешкото тяло се състои от горна и долна устни. Долната устна е представител на Любовта. От нейната форма, размери и красиво оформление може да съдим за проявата на Любов на дадения индивид. Горната устна е представител на Мъдростта. От нейната форма, размери и красиво оформление ще съдим за проявата на Мъдрост на дадения индивид. Дотук накратко за устата. Сега да разгледаме въпроса за „сабята.“ Кой е органа на човешкото тяло, символизиращ сабята? - Това е „езикът“. Както е известно той се крие вътре в устата. В храносмилането играе важна роля. Но и в Словото ролята му е също толкова важна, ако не и повече. С езика като Слово може да съсипем човека, но може и да го боготворим. Затова казваме: Този човек има „остър“ език, а също така казваме, този човек има „благ“ език. В една от беседите си Учителят превежда един пример за писмото на един студент до баща си. Но бащата не знаел да чете и помолил съседа си, който бил касапин да прочете писмото от сина му. Касапинът така го прочел, че разочаровал бащата. Като си отивал дома, бащата бил срещнат от хлебаря, пак съсед. Виждайки го замислен, хлебарят го попитал защо е толкова тъжно настроението му. Бащата му разказал какво е научил от писмото, прочетено от касапина. Хлебарят помолил да види писмото. Сега той го прочел на бащата и настроението му се променило в радостно. Ето каква е ролята на „езика“! Следователно „сабята“, видяна от евангелиста да излиза от устата, е езикът, т.е. Словото. Сега, имайки кодовете за дешифриране, може да разшифроваме видяната картина преди две хиляди години от Йоана Богослова. - Значи, Учителят ще „воюва“ с езичниците със Словото, но облечено с методите на Божествената Любов и методите на Божествената Мъдрост. И наистина, Словото, с което „воюва“ Учителят, са над четири хиляди беседи и лекции, говорени на прима виста, стенографирани и дешифрирани и отпечатани, като се започне от 16 март 1914 година, та чак до 20 декември 1944 година. В продължение на трийсет години Учителят на чист български език просвети учениците от школата му и респективно - българите. Нека сега те проучат това Слово и го приложат! Словесната картина не свършва до тук. Какво е видял още Богослова Йоан?: „И на дрехата и на бедрото си имаше написано: „Цар на царете и Господ на господарите.“ Е, Учителят не се държа като цар. Спазваше всички закони в държавата. Даже един от царете в тази държава го интернира в гр. Варна. Какъв би бил отговорът му за царуване, може само да гадаем. Но за написаното „Господ на господарите“ отговора ще намерим в неделните беседи „Братя и сестри на Христа“ - издание София - 2000 год. на стр. 155, 158. Там ще прочетем: „Сега, върху мене се хвърля някой път един упрек, и той е следущият, че мене са ме правили за някакво божество, че съм бил заобиколен с жени, е това, онова. Божество като Бога са ме смятали. Бог ли съм? - Аз бих желал всички хора да бъдат богове. Що значи Бог? - Да любиш като Бога. „Благ е“, казва Христос. Ти благ ли си? - Докато не си благ, ти ще грешиш...Не отричам - Бог е Любов. Любовта, която е в мене, е Бог. И аз съм благодарен, че Бог се е ограничил в мене, за да се прояви в мене - видимият, ограниченият Бог се е ограничил със своята Любов в мене. И аз искам да възприема Неговата Любов, да се жертвам заради Него. Какво противоречие има тук?... Като си замина аз, ще видите какво е моето учение! Колко километра има от Рим то Йерусалим - Турете го 10 хиляди километра. Целият път от Йерусалим до Рим беше постлан само с кръстове. Шейсет хиляди евреи бидоха разпънати на тия кръстове, когато Тит превзе Йерсусалим. Мислите ли, че Христос няма да тури в действие своето учение? - Аз казвам: Ако сегашният свят не приеме Христовото учение, ще има 100 милиона християни, разпънати на кръст. Разбирате ли това?... Ако аз си замина един ден от България, тогава ще знаете кой говори, дали Христос е говорил, или не. Казвам: Мязам на вас, но не съм като вас.“ Често при разговори със събеседници е ставало дума за биография на Учителя. Но този въпрос не стои открит. Той е закрит от самия Него. В томчето от лекции на общия окултен клас „Запалена свещ“ ще прочетем на стр. 352 следното: „Пише един брат от Америка, казва: „Да напишем една история на Учителя, от къде е роден, на колко години е, къде се е учил, че да разпространим учението.“ Няма нужда /казва Учителят/. Ако е за история на един Учител, вземете историята на Христа. По-хубава история няма. Историята на Христа, на Исуса, как идат мъдреците от Индия да му се поклонят. Каква друга история ще пишете. Ще кажете сега, че някой учител се е родил в България за щестлавие. В България никой учител не се е родил. УЧИТЕЛИТЕ НЕ СЕ РАЖДАТ. Къщите им се правят тук, но той не се ражда в България.“ Тогава, какво ще бъде заключението ни? - Учителят Бениса Дуно не е роден в България и респективно на Земята. Къщата, както той нарича тялото, е построена тука, но раждането не е станало в България. Къде тогава? - Е, това Той казва, че „никога няма да узнаем.“ Защо? - Това не го е обяснил. Все пак, проучвайки Словото, което Той ни дари с голяма Любов, един слънчев лъч осветява нещо, което е казал за себе си в томчето „Пътят към щастието“, лекции от специалния клас издание София - 1998 год. На стр. 36 там пише: „Вие искате да знаете кой съм аз. Аз съм онзи, който ви носи Божественото Слово. Аз кой съм никога няма да го узнаете. Аз съм син на Бога, който изпълнявам волята на Бога. Уча се, още не съм се научил. Един син, който иска да изпълни волята му, че Той да е доволен от мене. Аз съм син на Бога, който иска да въведе царството Божие в моята душа, че искам да изпълня Неговия закон. Аз съм един син на Бога, който искам да осветя Неговото име, да внеса Любовта във всичката Нейна красота. Тази Любов, като минава през мене, да не задържам нищо за себе си. Желая и вие такива да бъдете. Тъй сега седи въпросът.“ Любознателността или любопитството на кръга от индивиди, гравитиращи около Учителя, не се свършва с думите, които Той им споделя в Словото си. Някои от тях са допускали, че може би Учителят е Христос. Дали е така, ето как Той им отговаря на стр. 273 в томчето от специалния окултен клас „Права обхода и права постъпка“ - „Други искат да знаят дали съм Христос или не. За мене това не важи. Дали съм аз Христос, този въпрос аз го зная, вие не го знаете. Дали говоря право, или не, аз го зная, аз съм авторът на дадения случай, аз го зная. Опитайте нещата.“ Виждам, че любознателните читатели чакат по-конкретен отговор. Този отговор, даден по-горе не е категоричен. Затова пък на стр. 229 от утринните слова на томчето „Новото начало“ може да допълним отговора. И той е: „Ще кажете: „Вие какво сте?“ — Аз този въпрос не го разрешавам - аз какво съм. /ето отговора, четете внимателно!/ Бог, като се проявява в мене, това съм аз. Аз като се проявявам, това е Бог. Бог, в мен като се проявява, това съм аз. Аз като се проявявам, това е Бог. Нищо повече.“ Читателю, може да се учудиш, но е имало слушатели на това Слово, които са допуснали в себе си мисълта, че Учителят е привилегирован и всичкото знание и възможности са му подарени, и Той ги притежава без всякакви усилия от негова страна. Вероятно и на тях им се иска да получат това, като на лотария. Така ли е? - Няма да заобикаляме отговора. Има го в томчето лекции на специалния клас „Права обхода, права постъпка“, издание София - 2003 год., където на стр. 135 пише: „Аз ви питам: Туй положение, в което аз се намирам, как го добих? - Като мислех. Нищо повече. Пътя, по който аз съм минал, ако бяхте вие сто пъти щяхте да се върнете от този път. Аз съм минал през един трънлив път. Сам трябваше да си оправям пътя. Вие мислите, че съм минал по право шосе. Аз трябваше да си проправям пътя през драки, през джунглите, докато изляза на царския път. Мисъл трябва!“ Коментарите, както казват учените философи, са излишни. „Мисъл трябва“ освен всичко останало, за да се достигне нивото на Учител. Няма да крием, имало е и такива от учениците на тая наука, които са се изкушили да критикуват постъпките на Учителя. Явно негативните Сатурнови качества са преобладавали в техните мисли. Какво им казва учителят може да прочетем на стр. 302 от томчето „Абсолютната справедливост“ от общия окултен клас - издание София - 2002 год. - „За пример, мнозина от учениците ми намират разлика в моите постъпки. Чудни сте вие! Какво се бъркате в моите постъпки? Най-после аз не съм отговорен пред вас. Какво си дошел да ме критикуваш? Туй, което аз върша, то е по известен план. Не е ваша работа. Аз правя туй, което е в плана ми. „Ама какво ще кажат хората?“ - Чудни сте вие! - Има известен Божествен план, който не търпи никакво отклонение. Ти може да се отклониш от този план, но Божественото всякога се нарежда според определения отгоре план.“ Каква е поуката от тези Слова на Учителя: Да не показваме невежеството си, като не знаем плана на Бога, който е известен на Учителя и Той действа според него. Сатурн е мощно божество и е силен в областта на критиката. Но това божество има и друго качество: устойчивост в трудностите. Нека тях да проявим. Друга тема, която е вълнувала учениците в школата и обществото извън школата, е била: кой ще замести Учителя, когато Той напусне този материален свят? Този въпрос е уреден в държавните учреждения според техните виждания и техните закони, сътворени от самите тях. Невежеството им не им позволява да решат този въпрос и затова го задават. Отговорът на Учителя дали ги задоволява или не, не е важно. Важно е, че отговор има и той е: „Често ви задават въпроса: „Като умре вашият Учител, кой ще го замести?“ - Не е въпросът за Учител тук. В света съществува само един Бог. Всички останали учители, каквито да са те, или всички богове, са все изявления на този Единия Бог. Първото изявление на този Бог е Любовта, от която всички могат да вкусят. Всички плодове, всички храни, които съществуват на Земята, съществуват по причина на Любовта, на първото изявление на Бога. Всички блага, с които ние разполагаме, се дължат именно на тази Любов. Ние всеки ден опитваме тази Любов и после питаме: Като умре вашият Учител, кой ще го замести? - Като умря майка ви и баща ви, кой ги замести? - Христос право е казал: „Един е вашият баща, един е вашият Учител.“ В този смисъл вие може да кажете: „Един е нашият учител. Той никога не умира. Един е нашият баща, нашият Бог. Той никога не умира. Той всичко ще оправи в света. Вие ще проверите това, /неделни беседи „Любовта дава живот“, стр. 472/ Същата тема е разгледана и в неделни беседи „Път на зазоряване“, стр. 464. - „Мнозина мислят неправилно. Те казват: „Като умре Той, кой ще Го замести?“ - Ако остане някой да ме замести, то е загубена работа. Няма какво хората да ме заместват. Мислите ли, че умрелите хора могат да се заместват? - Кой замести Христа? - Никой не Го замести. Божествените работи не се заместват! - Христа никой не може да го замести. Ти може да бъдеш като Христа, но не и да го заместиш. В пространството има хиляди и милиони слънца, но нито едно слънце не може да замести друго.“ След трийсетгодишно преподаване на Божествената наука за Любовта, дойде и моментът Учителят да напусне този свят. Сега учениците на тая наука, които бяха слушали и записали тези слова за заместването Му, трябваше да ги приведат в изпълнение. Но така ли стана? - Вярно, никой не го замести еднолично. Но решиха, че това трябва да стане колективно. Речено - сторено. Колективът е на ход да управлява. Как? - С така наречения „Братски съвет“. Но Братският съвет си има председател, касиер, счетоводител, домакин и всички атрибути на една организация. А организацията трябва да има какво още? Ами, това е „устава“ и те го написаха. Така се създаде организацията „Бяло Братство“, която вече няма нищо общо с науката на Учителя Беинса Дуно. А как става назначаването на кадрите на тази организация? В устава им го пише - най-демократично: с гласуване! Явно обаче, тези ръководители не си спомниха думите на Учителя по повод избора за заместване на Христовия ученик Юда, който предаде Учителя си. Тогава учениците Христови останаха 11 на брой. Трябваше да попълнят числото до 12. И чрез гласуване избраха Матей. По този повод Учителят казва в една от беседите си: „Да, те избраха Матей с хвърляне на чоп, но Бог избра Павел.“ И какво още записаха в устава си тези ученици тогава? - че ще управляват пожизнено, т.е., докато са живи. Така и стана. Сега какво трябваше да прочетат от 27 школна лекция на общия окултен клас, държана на 29 април 1923 година в гр. София? Там на стр. 10 пише: „Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправите неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да турите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък. Това общество си има свой ред и порядък, ТО СИ ИМА РЪКОВОДСТВО ОТ ДРУГО МЯСТО! Сега вземете за пример защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: Какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? - Я вижте как е нагласен светът! Ами, че какво се нуждае туй общество от устави? Като имат другите общества устави, защо не седите при тях? - Всичката ви грешка седи в това, че вие искате да дойдете тук, да се проявите, като в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено.“ Но не се проявиха по Божественото! Тези, които превърнаха обществото Бяло Братство, в организация сбъркаха, като не послушаха думите на Учителя. А в тая Божествена школа ПОСЛУШАНИЕТО е на първо място. Ами Адам и Ева напуснаха Рая не за друго, а за проявеното не-послушание - така каза Учителят. Тези ученици отхвърлиха реда и порядъка на това общество и създадоха свой ред и порядък на организацията си. Но запомнете: В това учение има само един Учител - Беинса Дуно, независимо в кой свят се намира. Той си е свършил работата: предал е науката от Бога и всички останали, които искат да изучават тая наука са УЧЕНИЦИ. Други служби няма. След непослушанието, проявено от учениците на школата, ние бяхме изпъдени от Изгрева - райското място, където Учителят предаде Божието Слово от 1926 год., та чак до 20 декември 1944 год. Сега там се издигат мощните сгради на руското посолство в България и много частни жилищни къщи и блокове. Някой може да ми възрази, че там все още има представителство на Бялото Братство. Има, но това е един фалшификат. „Нищо повече“ - както казва често Учителят в края на мисълта си. Че това беше Раят на Земята, където живееше Бог, то се вижда от думите на Учителя, който казва: „Всеки, който иска да мисли по стария начин, да слезе долу в София, позволявам. Който иска да работи по стария начин - в София. Аз позволявам. А като започнете да се качвате на Изгрева ще снемете всичко. ЗА МЕН ИЗГРЕВЪТ Е БОГ. При Бога като отидеш, от Него всичко, което излиза, е чисто! Ако искате закон, закон има в света, долу в София. Който иска закон - в София, който иска Любов - да дойде тука. Но тук да турите закона не може. Ако искате в София да турите Любовта - не може! София ще бъде София. Изгревът ще бъде Изгрев. ТУЙ ГО РАЗБЕРЕТЕ. По закон - долу, по Любов - тука. Или долният свят, софийският - туй е благоотробието, а пък Божественият свят - то в главата. Щом дойдете на Изгрева, тук ще живеете. Щом тук не можете да живеете, хайде долу. Които живеят по закон, живеят в стомаха. Които живеят по Любов, живеят в главата.“ /лекции от общия окултен клас „Божественият импулс“, стр. 711-713, издание София - 1999 г./ „Туй го разберете“ - е казал Учителят тогава. Но никой не го разбра. Последиците какви са? - Изгревът Учителят го премести в друг свят, а този, тук долу на Земята го няма вече, защото там дойде законът и Любовта си отиде. Към този факт нищо не може да се добави. Така, ние, учениците изучаващи тая наука „завъртяхме крана на живота в обратна посока“. Това са думи на Учителя, казани по повод действието на един жрец преди две хиляди години в неделните беседи „Сила и Живот“ - трета серия „Солта“ в беседата от 22 юни, озаглавена „Малкият закон“ на стр. 218 и 219 - или в сборник лекции „Малкият закон“ на стр. 277. И ето, дословно думите на Учителя: „Седя и виждам, че преди две хиляди години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и нему днес се дължат всичките произшествия в живота. Ето защо днес всички проповедници, свещеници, управници мислят като този жрец. И така действат. Ще кажете: „Кой е този жрец, за да го обесим?“ Не, не го търсете да го бесите, но завъртете крана в обратната посока на тази, в която сега действа. Ако това не го сторите вие, аз ще завъртя крана на това колело на живота и след две хиляди години ще ме търсите, ще искате да знаете кой е сторил това. ГОСПОД МЕ Е ИЗПРАТИЛ В БЪЛГАРИЯ да завъртя колелото на живота в обратен смисъл и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота. Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще видят, че може да изпълнят този малък закон. Ще се въдвори между тях една отлична култура и ще станат един велик народ, който ще принесе своята лепта. Това не е гордост. Колелото още не е завъртяно, /годината е 1919/. Искат се много усилия, за да се завърти. Всички вие ще вземете участие във въртенето на голямото колело, ще хванете по едно от малките колелца и ще въртите не като сега - от дясно към ляво, а от ляво към дясно. Христовото учение е, което учи как да завъртите колелото на малките закони. Ще ме питате какъв спомен ще ви оставя? - Ще ви завъртя колелото от ляво към дясно. Тогава всички ангели, всички добри хора ще заработят.“ Като развитие на мисълта от току-що описаното откровение на Учителя се явяват думите му, казани в неделните беседи в томчето „Все що е писано“, издание София - 2004 год. Там, на стр. 96 четем: „За мене е безразлично дали българите ще ме слушат, или не. Аз съм като един сказчик, ще ви кажа Истината, пък ще си вървя. Ще кажете: „Накъде ще вървиш?“ - От дървото, от долу нагоре, към цветовете, към плода, в семката и от тази семка към жилището на ангелите, към Божествения свят. Нататък отивам аз. Ще отида да посъбера повече енергия, повече богатство и ще дойда да работя за хората. За мен е приятно да работя за хората. Когато реших да проповядвам публично, някои приятели ме питаха: „Какво и как ще говориш?“ - Рекох, ще говоря тъй, че никой да не ме разбира. А сега рекох: Не, ще говоря тъй, че всички да ме разберат.“ И наистина, всеки, който вземе да проучва това Слово, ще забележи, че То е говорено така, че може да се разбере от всички: от учени и неучени, от ученици и учители, от професори и студенти, от занаятчии и работници, от ръководители и изпълнители, от земеделци и животновъди, от всички, стига да имат желание. Това Слово е преведено от езика на Природата, от езика на Бога на разбираем български език. Затова пък някои взели, че го питали: „Ти слушал ли си Господа, чул ли си го?“ - „Отговарям“ казва Учителят на стр. 9 от неделните беседи „Сила и Живот“ - II серия „Духът и плътта“ - „Не само го слушам, но го виждам, виждам го като ми говори, и слушам и чувам Неговите думи. Човешките думи могат само да се слушат, но Господните може да се виждат. Бог, който е Слава, се е въплътил в Христа и е станал видим.“ Какво още научаваме за Учителя от страниците на беседите, изпълнени с Неговите слова: томчето „Да възлюбиш Господа“ - неделни беседи - издание София - 2009 год. на стр. 139 той ни разказва: „Аз от как живея в България, спечелих си много епитети. Наричат ме лъжец, не-канен пророк, вагабонтин и др. Всички тези епитети ще ги занеса, като се върна на Слънцето. Там ще напиша своите бележки и впечатления от България. От моята книга ще зависи бъдещето на България, тук, на Земята. А ако ме попитате какво всъщност съм, след като имам толкова епитети, бих казал, че съм един екскурзиант. По същия начин може да питате и за Христа. Да оставим сега Христа, нека се върнем към мене. Може да кажете от где съм дошъл и от где произлиза моята фамилия. Фамилията, която нося е псевдоним. Бащата на моя дядо е бил много як, корав като дъно. Затова му дали този прякор - Дънов. Но дъно има на бъчва и на река, и на море. Та затова, интересно е да се знае за какво дъно се говори. Моето име го има навсякъде. Горко на онзи, който няма дъно. Тъй че, Дънов го има навсякъде. Всички вие в такъв случай сте дъновисти, не мои последователи, но хора с дъна. И след всичко това, турили ми едно прозвище - дъновизъм. Аз не съм турил дъна на света.“ А на стр. 23-24 от неделните беседи „Новия човек“, издание София - 2002 г. Учителят споделя: „Знаете ли, че тези, които са ме най-много обичали, най-големи пакости са ми правели. А онези, които най-много са ме мразели, и най-голямо добро са ми правели. Ходих из България и най-голямо добро ми направиха комунистите. А свещениците говорят най-големи лъжи против мене. Пращат шпиони да ме шпионират. Защо трябва шпиони да дохождат? - Нека дойдат направо до мен. Аз казвам: Ако България приеме моето учение, ще стане велика. Отхвърли ли го - ще пропадне. Това учение е за всички, а не само за България. Не искам да кажа, че това учение трябва да се нарече „дъновизъм“ и да се приеме. Все едно какво име ще му дадете. Важното е, че това учение проповядва всички братя и сестри да не се изнудват, а да се обичат. Това е, което искам, а не след хиляда години да вземат и да изопачават мислите ми като на Христа.“ И още за духовенството в България, с което Учителят е имал, меко казано, неприятност, ще прочетем в „Сборник лекции“ - 2009 г. в неделната беседа „И ангел Господен говори на Филипа“ от 15 октомври 1922 год. на стр. 313. „Всички владици Господ ще ги повика. В десет години всички ще ги повика. И нито един български владика няма да остане. Туй да го знаят. И ще видите тогава думите ми верни ли са или не. Тогава аз ще бъда прокурор. Да, най-страшният прокурор ще бъда. Не само за българските владици, но и за всички владици и патриарси в целия свят. Ще бъда прокурор за престъпленията в целия свят. Как смеете в името на Бога, в туй свещено име на Любовта, да лъжете? Тогава аз ще им произнеса присъдата. Толкова години лъжи! - В затвора ще отида, ще питам: Защо ги турихте тия хора? - Имаме само един закон в света: Онзи, който в името на Любовта лъже, към него ще сме безпощадни. Ние проповядваме Любов, но Любов на една вечна справедливост, без лъжи.“ По-нататък в същата беседа на стр. 320 Учителят продължава: „Между всички свещеници, проповедници и аз бих направил грамадни отстъпки, макар да съм прокурор. Тая длъжност никому я не давам. Защо? - Защото само аз съм в състояние да разреша този въпрос. Но имам само една слабост - пред Любовта съм слаб. Ако тия хора се подчинят на Любовта, аз ще погледна меко към тях, като че ме подкупват. „Но прокурор е“ - казват.“ „И сега нашите братя, 16 благовидни старци, се събраха да ме изключат от църквата. Опасността е там, че никой не може да ме изключи. Този, който ми е дал живот, Той ме е пратил в света. Аз съм казвал: Единственият човек, който може да ме изключи това съм аз самият. Ако не живея един порядъчен живот, ако не живея един живот, съгласен с Божиите закони, аз ще бъда изключен. Но щом живея един живот съобразно с Божиите закони, един чист живот, кой ще ме изключи? А сега те себе си изключват от църквата, /неделни беседи „Поучаваше ги“, издание София - 2002 г., стр. 19/. Какво още казва Учителят на представителите на духовенството е казано в неделните беседи „Петимата братя“, издание София - 2010 г., стр. 157. „Ако духовенството не приеме това учение, грях на душата му. В десет години, ако не приемат учението, нека те да му мислят! И съдбата е започнала най-напред от България. Ако българският народ не приеме това учение нещо страшно иде за него. Няма да кажа какво, но да го знаете. Вие ще видите какво ще дойде. Ако го приемете, ще бъдете един от първите народи, ще бъдете записани, че сте повярвали във възкресението на Христа. От вас, българите, се изисква доблест. Човек трябва да бъде смирен. Аз ще ви кажа какво значи да бъдеш смирен: никога да не лъжеш, да бъдеш свързан с Бога. Да имаш велика душа. Да бъдеш благороден и възвишен във всичките си прояви. Такъв трябва да бъде българинът. Ние трябва да бъдем такива, каквито са били предците на Всемирното Бяло Братство, като онзи човек, направен по образ и подобие Божие, който е наследил цялата Земя. Това е Христос. Той казва: Аз съм първият направен по образ и подобие на Бога. Ако слушате, ще имате Божието благословение. Ще минете от смърт към живот. И когато аз бъда въздигнат, ще привлека всички към себе си.“ И още казано от Учителя за представителите на синодалната „наука“? Това може да узнаем от неделните беседи Сила и Живот V серия „Защо твоите ученици ядат и пият“, издание София - 2000 год. - „Сега, когато е време за култура, и ние носим едно течение, има прилив, и днешните свещеници, например в България - българското духовенство, вместо да работи разумно, да използва туй благословение, което небето изпраща, иска да тури в изпълнение разни планове, за да ни спъне. Трябва да разберат, че с това сами себе си ще спънат. Туй течение може да се отбие и тогава усилията ще останат напразно. Къде Ще отиде? - От България може да отиде в Чехия, може да иде в Сърбия, може да иде в Русия и другаде. Туй течение може да се отбие, не мислете, че не може. Ако вие не го използвате, други ще го използват. Защото писанието казва така: „Словото ми няма да се върне при мен, докато не принесе плода“. Затова, българи, български свещеници, български духовници, български управници, български интелектуалци, не правете това, за което ви говори Учителят. Ето, Божието благословение е тук, в България, нека тука да принесе плода! Не правете като израелския народ, като израелските свещеници и управляващи. Преди две хилядолетия те отбиха Божието течение - науката на Христа, и тя принесе плод, но не при тях. И досега там е място на войни и убийства. Така ли искате да стане и в България? - Помислете си добре! Тоя ред на мисли ще намерим още и в Словото, предадено в лекциите на общия окултен клас „Трите свещи“ - издание 2008 год. Страницата е 233-234. „Четирийсет години аз предупреждавах българите. Ако бяха ме слушали, нямаше да е това. Не слушат нито владици, нито попове. Всички те какви ли не работи говорят. Един иска да отделя народа. И царят и всичките му управници мислеха, че аз искам да стана министър. Мене нито цар, нито министър ме интересува. Аз им казах: „Аз съм взел най-малката служба.“ Като дойдох в света, най-малката служба, която остана, никой не я търси. Нея взех. Казвам: „Заповядайте, моята идея не е пръв да бъда.“ Аз се радвам на големите хора, владици, попове. Преди година, ако бяха ме послушали, тия работи нямаше да дойдат. Ако царят беше ме слушал, не щеше да стане тъй. И онези, които му говореха, не говореха, което трябва. Всеки си говори, както знае. Дадоха съвети, които не бяха прави. Аз мълчах. Казвам на царя: „Бога ще обичаш, ще служиш. Гледайте да бъде добре за народа. Един народ трябва да служи на Бога.“ И по-нататък в същото томче лекции, но на стр. 237 Учителят продължава: „Аз не искам да ви плаша. Аз плашех света преди четирийсет години. Каквото имаше, казах го, за да се избегне сегашното. Сега ми казват: „Кажи нещо.“ - Казвам: „Няма какво да кажа.“ - Едно време казвах, че сто мечки идват. Всички тия мечки са несвързани. Гледайте да ги хванете и да ги свържете. Ако не ги свържете, голяма вреда ще направят. А тук ще дойдат мечките.“ И „мечките“ дойдоха и те и сега са около нас! - И без науката на Бога, предадена от Учителя „тези мечки“ все още ще ни правят пакости! Още в началото на миналия век тогавашният български цар имал един адютант с генералско звание и фамилия Стоянов. Жената на този адютант е била посетителка на беседите на Учителя. Чрез нея царят е искал съвети от Него. Искал ги е, но не ги е изпълнявал. Ето какво казва Учителят: „В миналата война /става въпрос за Първата световна война/ казах кой ще победи, че ме интернираха. Казах тогава, че англичаните ще победят и германците ще изгубят войната. На българите казах и на германците казах да се спогодят с англичаните, да направят отстъпки и да се не бият до край. Дойдоха англичаните и направиха една лъжа, за която е тази война. Не изпълниха волята божия. Каквото говориха, не изпълниха и впоследствие дойде тази война. От сега нататък страдания идват в света!“ -Тези думи са казани на 26 май 1943 год. в лекция на общия окултен клас „Факти, закони, принципи“, том II стр. 151, издание „Бяло братство“ - София - 2002 год. - И наистина, през 1917 година господин цар Фердинанд интернирал Учителя в гр. Варна, че го и глобил 25 лева. И за какво всичко това, че съветът, който иска не съвпада с неговите желания. Учителят платил глобата и отишъл във Варна. Известно е Неговото пребиваване там, в хотел Лондон, в таванската стаичка на хотела. В беседите си, в подходящ случай Учителят разказва събития от пребиваването си там. Когато заминал за Варна, Учителят е казал на царя: „Аз ще се върна в София, но ти ще напуснеш България и няма да се върнеш повече тук.“ А за глобата от 25 лева българите после платиха милиарди левове. Историята е известна на всички. Последният съвет, даден на Фердинанд, е бил да абдикира и синът му да заеме неговото място. Това вече господин царят послушал. Александър Стамболийски, вече министър председател, подписал Ньойския договор, но с видно неудоволствие. Българският народ плати и милиардите левове, съгласно договора, в размер на два и половина милиарда. Тия 25 лева се увеличиха в милиарди. Някои не повярвали в това съвпадение и изразили съмнението си осезателно. „Нека направят тогава втори опит“ ги подканил Учителят, но никой не се заел с такъв експеримент! За да докаже съвпадението на случайността. Според Ньойския договор България е наказана и с това да няма войска. Стамболийски се чудел как да се оправи с тази клауза на договора. Учителят му дал съвета за „трудовата повинност“. Така, спазвайки договора, България имала и войска под прикритие. Е, сигурно ще има учени, историци с професорски титли, които няма да са съгласни с казаното за Учителя. Ще има такива и политици. Ние няма да спорим с тях. Нашата работа е да кажем Истината. А някой ще я приеме или не, не спира хода на събитията, само ги видоизменя. Нека продължим с „Учителят говори за себе си“. На стр. 92 от неделните беседи „Великите условия на живота“, издание София - 2009 г. е казано: „Мнозина ме питат каква религия проповядвам. Аз не проповядвам никаква религия, но говоря на хората за добър живот...И Христос не е проповядвам никаква религия, но говорел за Пътя, Истината и Живота, към които човек трябва да се стреми. Когато запитали Христа на кой Бог да се кланят, Той отговорил: „Иде ден, и сега е, когато нито в Йерусалим ще се кланят, нито на тази гора, но ще се кланят на Бога в Дух и Истината.“ Това не е религия, но служене на истинския Бог в Дух и Истина.“ И сега в какво се кланят? - В Дух и Истина ли? - Кланят се на партии, организации и какви ли не още институции! - Даже се кланят и на кокалите на Йоан Кръстител. Дали са негови кокали е въпрос, но им се кланят, че и пари дават. И не осъзнават, че това е езическо идолопоклонство. В една от лекциите си Учителят ни разказва историята за черепа на същия тоя Йоан Кръстител: - В царска Русия се говорело, че този свят череп се намира там, в Русия. Руският император решил да види този череп и наредил да му го донесат. Разбрали за това желание на императора игумените на много манастири. Всеки игумен донесъл по един череп в двореца на императора. Дошъл императорът и видял много черепи. Преброил ги. Оказали се 40 на брой. Всеки игумен твърдял, че черепът от неговия манастир е истинският. Тогава императорът заключил дълбокомъдрено, че този свети Йоан, щом като има 40 черепа, следователно е имал 40 глави. Сами си направете заключението. Нещо пак важно, казано от Учителя на стр. 180 от неделните беседи „Ще управлява всички народи“ - издание София - 2010 год. - „И мене често ме питат: „Палиш ли свещи в черква?“ - Не паля. - „Защо“? - Защото моята свещ гори постоянно и на нейната светлина могат да четат всички. „Гори ли кандило в стаята ти?“ - Не гори. -„Защо?“ - Моето кандило постоянно гори. Няма нужда да се пали и гаси. Питам: Не е ли по-добре нашите умове да са свещи и нашите сърца - кандила, които постоянно горят и светят?“

РАЗНИ (от кн. 6). Помощ на ударени от гръмотевица — (Заемаме от сп. „Медицински Сборник“ следното наставление, което г. Гариел от Медицинската Академия е представил на Министерския Съвет в Париж): Жертвата се пренася веднага в една проветрена местност, дето остават само няколко помощници, три или четири, а всички други лица се отстраняват. Разкопчават се и се разпускат дрехите и се употребяват всички старания, колкото е възможно по-скоро да се възобнови дишането и кръвообращението. За възобновяване на дишането може да се прибегне главно към следните две средства: ритмическото теглене на езика и изкуственото дишане. 1-о Метода за ритмическото теглене на езика: Отваря се устата на жертвата и, ако зъбите са стиснати, да се отворят със пръсти или с някое твърдо тяло, къс дърво, дръжка от нож, лъжица, вилица, края на един бастун... Улавя се твърде предната част на езика между палеца (в оригинала отпечатано остарялото народно име „големия пръст“) и показалеца на дясната ръка, гола или обвита с някой плат, със една носна кърпа например (за да се избегне хлъзгането), и се правят силни повторни ритмически изтегляния, последвани от отпускане, улесняващи ритмическото движение на самото дишане, около двадесет и пет пъти в минута. Теглянето на езика трябва да се извършва без забава и с постоянство в продължение на половин, един и по-вече (повече) часове. 2-о Метода за изкуственото дишане: Жертвата се туря да легне на гърба си, с малко издигнати рамена; устата се отваря и езикът остава свободен. Улавят се ръцете при лактите, опират се силно върху гръдния кош (в оригинала изписано по стар превод „гръдния кошъ“), после се отделят и се докарват над главата, описващи една дъга; след това се довеждат изново на новото им положение, като се притискат върху гръдния кош. Тия движения се повтарят около двадесет пъти на минута и се продължават до възобновяването на естественото дишане. По-добре е да се начене със метода за ритмическото теглене на езика и да се употребява същевременно, ако е възможно, метода за изкуственото дишане. От друга страна трябва едновременно да се стараем за възвръщането на кръвообращението, като се разтрива повърхността на тялото, като се шибат гърдите с ръце или мокри кърпи, като се пръска от време на време студена вода по лицето, като се дава за мирисане амоняк или оцет. Против подуването на краката. — Дългите разходки, лова, усилените марширувания причиняват понякога едно подуване на краката със болки. За да изчезне бързо подутото, достатъчно е да направи човекът една по-дълга баня на краката си във вода, варена със бръшлян, в която да се хвърли и една шепа сол. Друго едно средство се състои да се употреби орехови листа, които да врят около четвърт час във вода. Както и в горната рецепта, и тука трябва да се хвърли една шепа сол. Водата трябва да се употреби гореща. Заразителните болести — пише сп. „Медицинска Беседа“, която го заема из „Бъдете Здрави!“ — се разпространяват между хората чрез различни пътища, за които често пъти не подозираме и, разбира се, не се защищаваме. В английските библиотеки сега са вземени мерки против разпространението на заразителните болести посредством книгите. В Единбург съобщенията за хода на заразителните болести се пращат и в публичната библиотека, дето се прави справка, няма ли дадена книга в заразената къща. В тези къщи, дето има болни от заразителна болест, санитарният лекар прибира книгите и ги праща или да се обеззаразят, или да се изгорят. В Бродфорд и други градища са въведени същите правила. Това би било възможно да се въведе и в нашите библиотеки, поне в по-големите градове, и би се принесло не малко полза. (от кн. 8-9) Пикрическата киселина и дълбоките изгаряния. — Ето как доктор Тиери разказва за случайното откриване на пикрическата (пикриновата) киселина като лечебно средство против дълбоките изгаряния: „Като бях интерн (лекар-стажант), аз се занимавах специално с хирургически операции и употребявах пикрическата киселина като антисептическа. Следователно, ръцете ми бяха всякога намокрени от този разтвор. Един ден, като палех една цигара, падна запален фосфор въз ръката ми; аз би трябвало да усетя силна болка, а не усетих абсолютно нищо. По-сетне, като запечатвах едно писмо, разтопен червен восък падна пак въз ръката ми и се получи резултатът: една лека следа от изгаряне, без никаква болка. Аз потърсих причината на това неусещане и намерих, че се дължи на пикрическата киселина, която стиска тъканта.“ От него ден насам докторът направил много опити из болниците и получил прекрасни резултати. Всяка болка се махвала мигновено и не се образувало рана; изгорените части и подутията се изгубвали в 4–5 дена. Жълтото напръскване (оцветяване) на кожата от киселината не представлява никакво неудобство: две-три измивания с боричева (борна) вода го махат. При туй пикрическата киселина не раздразва, нито изгаря тъканта. Докторът предлага да се държи в мините и работилниците, дето има често случаи от изгаряния, по една бъчва с вода, в която да разтворят три килограма пикрическа киселина, така щото да втопят изгорения работник за няколко минути, чрез който начин ще се избегнат ужасните болки и усложнения. Разтворът се запазва дълго време без да се развали. Безсъние. — Много често, особено през горещите нощи, сънят дохожда мъчно. Един американски медицински вестник дава един твърде прост способ против безсънието. Действието му било бързо и приятно, според думите на хората, които са го опитали. Тъй придобитият сън бил много по-спокоен от получения чрез разни упоителни вещества. Способът се състои в това, да се намокри половината на един пешкир със студена вода и да се сгъне по такъв начин, щото сухата половина да дойде отвън, за да се избегне голямото изпаряване. Така сгънатият пешкир се поставя върху задната страна на главата и врата, като двата края се завързват върху челото. Може да се употреби или гореща вода, или студена; но повечето предпочитат тази последната. Вестникът казва, че този способ е особено полезен за успокоение на мозъчната свръхвъзбуденост, която произлиза от скърби, мисли или голям умствен труд. Успехът на хомеопатитята (в текста погрешно отпечатано „омеопатията“). — Американските вестници съобщават следната статистика, която указва на огромния успех на хомеопатията в Съединените щати. В настояще време там се насчитат: 12000 лекари хомеопати, 16 университета изключително за преподаване на хомеопатията, 76 хомеопатически болници, от които болницата Мидълтаун има 1800 кревата, и 23 специални хомеопатически печатни органи (вестници и списания). Въобще, между американците числото на последователите на хомеопатията е пораснало много в последните години. Против невралгията. — Английският доктор Капп означава (препоръчва) следната лек против невралгията. Той забелязал, че като се вдъхне в носа на болния малко готварска сол на ситно счукана, случва се да се уталожат зъбоболието, невралгиите на лицето, главоболието, ухоболието от различни причини. Първото действие е твърде неприятно: едно изобилно сълзотечение се произвежда, но след десетина минути обикновено и до четири часа в най-упоритите случаи болката изчезва напълно. Произведеното действие е независимо от причината на болките. Ако след няколко дена се появят пак, то те не биват толкова силни и преминават от обикновените средства. Дозата за вдъхване е от 10 до 20 сантиграма на дупка (на ноздра). Вдъхването се прави с обикновените потребителни (използвани за целта) инструменти, незабавно след едно дълбоко издишване. Медът като успокоително средство. — Един лекар разказва, че страдал от едно неприятно нервно състояние и от безсъние, което не знаел как да излекува, без да рискува разстройването на здравето си. Той бил опитал вече много средства. Една нощ, като не можел да заспи и се разхождал в стаята си, той видял едно гърне с мед. Дошла му фантазия (хрумнало му) да изяде няколко лъжички с един бисквит. Легнал си пак и заспал незабавно. Идващата нощ той опитал същото средство с успех. Оттогава насам той не забравял никога, преди да си легне, да вземе две, три лъжички мед. (от кн. 10) Лекарство против ухоболието. — Един медицински вестник препоръчва против болките на ушите, които се явяват в зимно или мъгливо време, следното лекарство: Да се вземе еднакво количество хлорал (хлоралхидрат) и камфор, 25 грама, например, от всяко едно; тези две неща да се смесят и стрият добре и да се разтопят в 30 грама глицерин, като се прибави 10 грама сладко бадемово масло. От този състав ще се капнат няколко капки на малко памук и той ще се втикне в болното ухо. Унищожение на пършела (пърхотa). — Неприятно е тези малки частици да мърсят яката и раменете на човека. За да се унищожат, разтвори една малка лъжица от кислоборатена сода (borate de soude – натриев борат, популярен като боракс) в един литър вода, като туриш и 25 грама спирт. От тази вода трябва сутрин и вечер да си мокриш космите на главата с една четка. Против червените петна по лицето и ръцете. — Подобни неща изчезват, според един вестник, чрез употреблението на следния състав: мокреш (cresson de fontaine – поточарка / водна креса) размесен с 1/3 мед и прецеден през едно платнеце (фино парче плат / марля). (от кн. 11-12) Влиянието на зимата. — Много повече хора умират от ноември до април, отколкото от април до ноември: такъв е фактът, що статистиката е турила вън от съмнение. Статистиката още е доказала, че зимата влияе смъртоносно почти изключително върху децата, болните на възстановяване, охтикавите [туберкулозните] и старците. На здравите хора, които са усещали от дългите летни горещини изтощение, зимата влияе добре. Сухият студ докарва намаление на кожната температура, стеснява фибрите [мускулните и тъканните влакна], намалява калибъра [диаметъра] на жилите [съдовете] и поражда почти мигновено една реакция от топлина, на която благотворните резултати се усещат от цялото тяло. Той става тогава един обсилвател [укрепител], един стимулант, който увеличава жизнеността. Не е сухият студ, що увеличава смъртността. Влажният студ, напротив, като е добър проводник на топлината, прониква дрехите ни, издърпва лека-полека топлината от кожата ни, без да предизвиква реакция, и произвежда едно отслабване, което предразполага на много болести. Именно против тоя студ трябва да вземаме хигиенически мерки. Алкоолите [Алкохолите]. — Често са се питали кои причини са извъртяли веселата и безвредна екзалтация, що нашите прадеди намираха в чашката, на опасно отравяне, което поражда разни тежки душевни болести? Последните науки [изследвания], предприети от забележителни химици върху алкохолите, ще ни дадат ключа на тази тайна. Освен обикновения спирт, що се намира в естественото вино и познат от учените под името етилически алкохол, съществуват в житата, цвеклото, в картофите други два вида спиртове, много различни от гроздовия: бутилически алкохол и амилически алкохол. Този последният особено има много опасни следствия [резултати]. Обикновеният спирт (от вино), при всичко че упоява бързо, не отравя тялото и не докарва лека-лека до болезнения алкохолизъм, който се характеризира от делириум тременс. По местата, дето има лозя, често някои се опиват с големи количества вино, понякога пет до шест литра на ден, без никога да станат алкохолици. Амилическият алкохол, който, според Рабюто, е трийсет пъти по-отровителен от обикновения спирт, е именно породител на алкоолическата лудост. Като по-евтин, той е вече разпространен навсякъде и даже вината почнаха да фалшифицират с него. Тази фалшификация се увеличава значително и в България чрез руските и австрийски спиртове, които са главно от жита, цвекло и картофи. Кафето. — Кафето изобщо се счита за неопасно, но изследванията на някои доктори, най-главно Жил де ла Турет [прочутият френски невролог Жорж Жил де ла Турет] и Гасн, се вижда че неговото дълго или много употребление е твърде вредително за здравето, макар не толкоз, колкото спирта и тютюна. Кафето поражда кафеическа диспепсия, прилична на алкоолическата: болки по стомаха, утринни храчки [гадене / секрети], безохотие [липса на апетит]. Болните захващат [започват] все повече да имат отвращение от твърдите храни и най-сетне не се хранят вече, освен с малко хляб, потопен в кафето. Следва все по-голямо поглъщане на тая отрова, те почват да съхнат и най-после подпадат в кафеическата кахексия [крайно физическо изтощение от прекомерна употреба на кафе]. Не е още разрешен въпросът, дали хроническият кафеизъм не произвежда парализа. Магнитите на Х. Дюрвил. — Четем във в. „Глас Македонски“, че г. Хар. Анастасиев, улица „Пирот“, София, става главен представител за България на магнитите на Х. Дюрвил, които ние няколко пъти препоръчвахме в списанието си. Там се казва, че имало преведена и брошурата: Приспособление на магнита, състояща се от 72 стр., с 13 фигури, цена 30 стотинки. Не сме видели брошурата и не можем да се произнесем за превода ѝ, но за всеки случай обръщаме вниманието на читателите по това.

Причините на безсънието. (Из „J. de la Santé“) (Списание за здраве) Вие сте нападнати от безсъние. Може би лежите дълго време; може би също възлагате големи надежди върху съня, да ви даде отмора и поправка на силите; обаче сънят не е единствената почивка на претоварените нерви. Приятелските разговори, любимите развлечения, веселието в една приятна компания отморяват също тъй добре тялото, както и сънят. Страшната монотонност на живота докарва в много къщи, с редовността на машина, да си лягат на девет или десет часа, но не всякога там си отпочиват. Ранното лягане и ранното ставане не е прието за всички организми. Много темпераменти не могат да спят, освен пет или шест часа непрекъснато, и ако си легнат рано, събуждат се също рано и, следователно, прекарват едно безсъние доде се съмне. Редовните хора често се учудват, че, като са си легнали някой път два-три часа по-късно вечерта, пак са весели и бодри на сутринта. Развлечението в обществото на приятели ги е отморило повече, отколкото би могъл да направи сънят. Но сред семействата не е лесно всякога да се направи това, което съответства на всеки темперамент. В светския живот пък, устроените по мода вечеринки са повечето пъти малко много енервиращи [изнервящи] и истощителни. От друга страна, семейните вечеринки биват отегчителни и монотонни; те повечето пъти представляват сбора на едни и същи лица; почти всякога това е същата среда: бащата на фамилията прозяващ се над някой вестник, майката претоварена с грижи и работи, донякъде гълчлива [сприхава / мърмореща]. Нови лица, друга атмосфера, нещо което да размести полюсите на къщната умъртвеност, е често желание твърде рядко реализирано. И при туй, за да се получи желаният резултат, трябва постоянно да се докарва подобна промяна. Мъжете и жените трябва да уреждат така живота си, че след работните часове на деня, да се съгласяват за едно взаимно развлечение, което да се извършва лесно. В наше време, за жалост, хиляди семейни огнища са за фамилията почти толкова отегчителни и печални, колкото и тъмничните килии. Колко много хора нямат никакъв вид почивка! Може да се надпише върху гроба на стотици мъже и жени: починали от застоялост на домашния живот.

Гимнастиката, игрите и ловът са елементи на народното възпитание. (Annales de l'électro-Homeopathie) Ние усърдно искаме да запазим здравето си, здравето на душата, както и здравето на тялото. Ние сме убедени, че постоянно да лекуваме болни души и изнемощели тела, не значи че владеем изкуството да живеем. Здравият разум ни възлага, като длъжност, грижата да пазим душата от всяко покваряване и да забраним [предпазим] тялото от преждевременно погиване. Да се грижиш, развиваш и запазиш тялото си в здравословно състояние, ще рече да служиш на Бога, нашия създател; тялото е Божия къща, а душата е негов прототип. Ако от тялото си създадем къща, която да е пригодна за душата, с това ние правим чест на създателя си. Начинът, по който можем да запазим здравето на душата и тялото си, се намира в самия живот, който напълно се е приспособил към законите на здравия разум и на природата. Гимнастиката и игрите са съществените елементи да се придобие изкуството за добро живеене; тези елементи не можем така да ги преминем; ние трябва да развиваме членовете [крайниците / мускулите] си, да ги образуваме [оформяме] и заякчаваме; тези упражнения и това развиване им е необходимо нужно, за да могат да изпълняват работата си. По този начин те всякога ще придобиват сила и крепкост, което ще прероди състоянието на душата: Mens sana in corpore sano [Здрав дух в здраво тяло]. Тя (гимнастиката) закрепително действа върху нервната ни система, в което можем да се наслаждаваме от живота си; хигиеническите упражнения, които заместват тези в военния живот, служат да развият физическите ни и морални сили. Ние не желаем да живеем постоянно в война, следователно трябва да се приготвяме за мира, и действително ние се стремим към мира и с цялото си същество живеем за мира. Като се има предвид всичко това, ние трябва да направим всичко възможно да се снабдим с нужните упражнения, от които очакваме развитието на силите си; трябва да създадем нещо, което да замести упражненията, които извършваме на Марсово поле; — нещо да уталожи жаждата ни и същевременно да тури на лице [да прояви] нашата морална сила. Но само това възпитание с такова направление, каквото за сега даваме на младите, не е достатъчно да се постигне целта; не, от много по-голяма важност е още да разберат представителите на такава една идея, че никога един народ няма да развие своя морал и физическата си способност, докато не упражни силите си за едно взаимно унищожение на този порок. Нека светлината проникне във всичките слоеве на нашето общество, а особено в тези, които тачат себе си за благородни, че за да бъде човекът истински благороден, този човек трябва да се откаже от войната. Хигиеническите упражнения ще развият телесните ни сили в свързка с благородството на душата. Но да се постигне това от тези упражнения, трябва да отстраним всяко друго упражнение, което е излишно и не на място; освен това много трябва да внимаваме да не приложим нещо с противно направление на благородната цел. Далеч трябва да стои самохвалството, безполезната формалност, суетата, лъжливото честолюбие и завистта. Всяко напредване на гимнастиката и лова в мнението на публиката, като елементи на народното възпитание, трябва да увеличи желанието ни да подкрепяме това възпитание, както е тръгнало в правия път, т.е. в пътя, който води към щастието на човечеството. Оттук се появява голямата нужда за сражаване и унищожаване на всяко лошо наклонение [склонност], от рода на тези, които създават такива телесни упражнения, като например: бой тяло с тяло [юмручен бой / борби за зрелище]. Често пъти сме принудени да влизаме в сражения, но никога не трябва да забравяме, че най-голямата победа е да знаеш да победиш себе си. Другата забележителна задача на възпитанието е да се привикне човекът да разсъждава за последствията. Нашият разсъдък не трябва да се лъже с разни победи; ние трябва да се научим да съдим за успеха на разни борци по техните индивидуални сили. Гимнастическите и другите хигиенически игри имат, естествено, еднакво възпитателно значение както за мъжа, така и за жената; ние не трябва да се стремим да бъдем войници, но човеци. И тялото на жената трябва толкова да се развие, колкото и на мъжа; душевните сили на жената трябва толкова много да се развият, колкото и на мъжа; жената трябва да се наслаждава със здравето си и с неговите последствия, както и мъжът; и тя трябва да трепери над това здраве, както и той. За да се въздигне моралното чувство в един народ, никога не трябва да отделяме децата от двата пола, нито младите момчета от младите момичета, като ги развиваме взаимно физически и интелектуално. Искаме ли, щото гимнастиките и други игри, вършени на чист въздух, да станат необходими елементи за народното възпитание, не трябва никога да изгубваме изпред вид духа на единството в народа. Ловът трябва да е достояние на всеки; с него ние ще премахнем всякакъв лукс, който е достояние само на богатите. Щом стане средство за образованието на народа, той ще стане общ за обществото, а не притежание само на привилегировани личности, още повече, че той ще послужи и като връзка между хората. Той ще премахне разните разделения на класове, създадени от някакви богатства и щастия. Преобладаването на среброто [култа към парите] трябва да се унищожи; трябва да владее работата на тялото и ума. Гимнастическите игри и ловът трябва да засилят и облагородят човечеството. Първото и най-необходимо нещо за здравето на организма е упражняването на тялото; от друга страна, духът може да постигне своето пълно развитие само когато тялото е здраво. — Вие, които милеете за младото поколение, поразмислете малко върху този въпрос. Бургас, 1/X—1895 г. Х. У. З.

По нашите лечителни начини. По повод на въпросника за консултации, що разпратихме на читателите си, ние обещахме да се повърнем [да се спрем отново] върху лечителните начини, които ще препоръчваме на нуждаещите се. Те са главно четири: Магнетизмът, човешкият магнетизъм и тоя на магнитите, както и масажът (мачкането, разтриването). Водолечението с всички свои различни приспособления [процедури]: студени, горещи, парни бани, мокри обвивки, втопляния [затоплящи компреси], исполивки [обилни обливания], миения с мокър парцал [тривка] или сюнгер [морска гъба] и пр. и пр. Хомеопатията, както единичната, тъй и смесената, под различните ѝ форми, които в своето прогресивно развитие тя взема: електрохомеопатия, хомеопатия, биохимическа хомеопатия и пр. Природната хигиена, т.е. тая хигиена, която ни учи как да се каляваме срещу злотворните влияния, чрез природни упражнения и чрез укрепителен режим. Ходене на бос крак, спане и работене с отворени прозорци, бани на въздух и светлина, гимнастика, разходки, хранителен режим, в който влиза най-главно растителната храна и пр. — спадат в тоя отдел. Всички тия предохранителни [профилактични] и лечителни начини се основават върху едно начало, което трябва да се разбере добре. То е: всеки един жив организъм съдържа в себе си нужните елементи за своето съхранение и равновесие, което състояние ние наричаме здраве. Каквото влияние и да пристигне отвън, организмът въздейства (реагира) със своите сили против изменението, което иска да се извърши в неговия начин на съществуване. За да се възстанови здравето, когато то е нарушено от някое злотворно влияние — било то настинка, микроби, морално сътресение [психически шок / стрес], механическо нараняване или каквато причина да е, — не се изискват разни въображаеми химически средства и груби наши намесвания в процесите на природата, а само да улесним въздействието на организма и да възбудим жизнените сили именно в тоя път от вътре навън, по който път болестта навлиза отвън навътре. Според гореказаното се разбира ясно, че ние сме съвършено противни на всякакви лекарства, които се приготвят с цел да прогонят по химически начин злото; такива лекарства не правят нищо друго, освен да отслабят още повече телесните сили и да напълнят организма с нови непотребни вещества, които той трябва да изхвърли с усилия. Жизнената сила ще има да се бори тогава в две страни: не само против естествената болест, но и против изкуствената болест, причинена от лекарствата. Такова раздвоение на жизнената сила я прави неспособна да възстанови нарушеното равновесие. Пък да се мисли, че вън от нея равновесието може да се придобие чрез свойството на едно лекарство, е глупаво. На всяка крачка опитите потвърждават по очевиден начин, че облекчението от някоя болест, което се придобива чрез действието на едно лекарство противно на болестта [визира се алопатичната / класическата медицина], е ефемерно [краткотрайно / мимолетно] облекчение, за кратко време, след което болестта се завръща с още по-голяма сила. Такова е например унищожителното действие на опиума против безсънието. Далеч от такова погрешно разбиране на здравето и болестта, както магнетизмът, тъй и водолечението, хомеопатията, а и природната хигиена се стремят да оборят злото не чрез противните свойства на някакви химически приготовления, а чрез енергията на самата жизнена сила в организма. Ако един организъм няма в себе си елементите, които ще възстановят здравето му, никакви външни помощи не могат да му помогнат. Но тъй като всяко живо същество притежава малко-много необходимите сили и средства за своето самосъхранение, то задачата на медицината се състои в това, да потърси кои начини спомагат най-износно [най-полезно / ефикасно] за да се възбудят и съсредоточат в една посока съхранителните сили на дадения организъм, или да се предпазят правилно. Магнетизмът постига тая цел чрез полярността на човешкото тяло и магнитите. Едноименни прилагания възбуждат, разноименни прилагания успокояват. Водолечението достига до същия резултат чрез различното прилагане на топлината и студенината, както чрез пречистването на тялото. То засилва кръвообращението и го прави редовно. Хомеопатията докарва същото следствие [резултат] чрез вещества, които действат не противно, а еднакво на болестта [основният хомеопатичен принцип Similia similibus curentur – подобното се лекува с подобно]; с това си действие те, като раздразват жизнената сила да им въздейства (реагира), раздразват я същевременно да въздейства и против болестта и да я обори. Така щото хомеопатическите лекарства не раздвояват, а съсредоточават в една посока въздействието на жизнената сила. При туй те се дават в такава намалена доза, щото не съставляват никакво механическо или химическо затруднение за организма. Природната хигиена се стреми към същото нещо чрез режима и упражнението: да укрепва, да възбужда, да калява жизнената сила към външните влияния. Например, този, който настива лесно, тя не го учи да се облича топло, а да се привиква на студено чрез редовно излагане на чист и студен въздух, чрез студени измивания и пр. Ето такива са лечителните начини, които ние ще препоръчваме на своите читатели. Те церят всички болести, но не всички болни. Когато един болен вече не притежава достатъчно жизнена сила в организма си, то явно е, че нищо не може да му помогне. А щом ограничените сили на един болен не са изчерпани, а само временно намалели, или неправилно възбудени, то каквото и страшно име да носи болестта: холера, охтика [туберкулоза], рак, сифилис, тифус, тя може да се обори чрез разумното употребление на горните начини. Само не трябва да се забравя, че успехът зависи от две неща: доброто прилагане на лечителния начин и търпение. „Добро прилагане“ ще каже да вникнем хубаво в нуждите на организма и да изпълняваме указаните средства с една голяма точност. Всяко прекаляване, всяко недостатъчно или криво прилагане може повече да навреди, отколкото да ползва. Колкото за търпението, то е особено нужно в хроническите болести. Много се лъжат тези, които мислят, че живият организъм е като стая: щом се омърси, с едно пах-пух [изтупване / бързо чистене] да се изчисти и преобрази. Болести, които са се породили от дълги привички, нехигиеничен живот или телесно предразположение, изискват цели години от строг режим и редовно прилагане на лечителните начини, доде се махнат. Затуй целият ни живот не е нищо друго, освен непрекъсната борба против растляващите начала. Само шарлатани могат да уверяват, че притежават лечебни средства, които бързо и сигурно да премахват злото. Нито операциите, нито разните силни отрови, които с безбройни реклами се провъзгласяват на света, нито грубите механически изчиствания уж на тялото не могат да възвърнат равновесието на един организъм, побъркан в своя интимен начин на съществуване. Той и само той може да си помогне! Но за туй се изисква време и постоянство. Скоро придобитото здраве скоро и изчезва. Колкото по-дълго време се гради то, толкова по-дълго време ще и да трае. Ето защо този, който търси като с вълшебен жезъл да му махнем страданията, особено ако са те хронически, нека не се отбива към нас. Нашите лечителни средства действат меко, почти неусетно но затуй дълбоко и сигурно. Те възстановяват здравето по един несътресителен [безшоков / щадящ] начин и затуй често някои мислят, че са го придобили естествено, а не чрез тяхната неусетна помощ. За тия „някои“ е очевидно само действието на операционните ножове, на горчивите хапове, на парливите вещества, на разните отрови. Но напредъкът на човечеството изисква не очевидността на „някои“, а очевидността на научните изследвания. В.

Баня с горещ въздух. (Из „Електро-хомеопатически анали“) Тази баня действа по-енергически от парната баня, защото отделянето на пота не се спъва от натиска на парата. Освен туй, тя няма неудобството на първата да смесва произлетите от тялото влаги с парата, която се сгъстява по кожната повърхност. Баните с горещ въздух (нашите турски бани са такава система) помагат много за изхвърлянето на много вредни вещества, на които присъствието в тъканите на тялото способства за развитието на много болести. Трябва прочее да ги употребяваме често през зимата. Дето няма подобни заведения, такава баня може да се направи и в къщи по следния начин: болният се поставя да седне на един дървен стол, покрива се с някой дебел плат, който да пада чак до земята, и въздухът се загорщява чрез една спиртна лампа, турена под стола.

Последното целуване и опасността му. (Из „Електро-хомеопатически анали“) Последното целуване към умрели роднини или приятели е един почтителен обичай, но който е съпроводен с някои опасности. Аз всякога съм изпитвал истинско възмущение против ония, които принуждават децата на тая тъжна церемония. Аз съм виждал майки да тикат сина си, някое пет-шестгодишно дете, цяло разтреперено, към трупа на баща, брат или роднина и да го карат да целува вече пожълтелите и за винаги изстинали страни (бузи). Често това е жестокост, а всякога е неблагоразумност. Страхът от смъртта е едно инстинктивно чувство, което малко по малко се задушава от опита в живота, но което стои непокътнато в душата на младежа. Ако едно дете види някой умрял, този спомен стои дълго време неизличим и всякога при понятието смърт дохожда да се присъединява призрака на умрелия. Впечатлението е още по-дълготрайно, ако умрелият е познато същество. Това, което най-много смайва при вида на един умрял, то е противоположността между него и подвижността на чертите, изражението на лицето и образа, що сме имали, когато е бил жив. Нашата впечатлителност е толкова по-много развълнувана, колкото по-вече положението, в което е поставен трупа, ни напомня положението му през живота. По-слабо впечатление прави един гол труп поставен сред някоя маса за аутопсиране, отколкото един човек паднал сред улицата от апоплексия (инсулт) или самоубийство, съвършено облечен. Контрастът между принадлежностите на живота и неподвижността на смъртта е до висша степен докаран в една стая, дето е изложен мъртвец. Покойният е върху леглото си, в своята къща, между своите мебели, при същия ред на живота си; неговите го окръжават: свещите, цветята, сълзите, тъгостната мълчалива атмосфера, дето шумят тихо посетителите, — всичко туй дава на смъртта един театрален изглед, способен да разклати сериозно младите мозъци. След излизане от подобни зрелища не малко деца са падали болни: лекари рапортират (докладват, от френски rapporter) за факти от истерия, епилепсия и други нервни припадъци причинени от силните впечатления, що са получили децата от вида на някой умрял родственик. Не е тази само опасността от посещаването на умрелите, посещаване, което трябва да се избягва обикновено. Франкел цитира много случаи, дето заразителни болести са се предавали чрез последното целуване. Дифтерия е нападала деца, които са целували по устата умрелия свой малък брат. Шарката, пневмонията са били разпространявани по същия начин. Тези факти биха ни учудили някога; днес ние ги приемаме доброволно, като знаем, че заразителните болести се предават чрез малки животинки (микроби / бактерии) способни да преживяват в труповете на тия, които са убили. Трябва да повторим, че стаята на болния не е оздравена (дезинфекцирана / чиста), защото болният е умрял; неприятелят (заразният агент), който го е погубил, живее още. Възрастните, които са господари на своите действия и носят сами отговорността за последствията им, могат да постъпват, както си щат, по отношение на заразителността; но никой няма право да излага едно дете на ужас или зараза. Последното целуване не трябва никога да бъде задължително. Тези възгледи ми докарват на ум и друга една идея: нуждата от стая за мъртвите заради бедните семейства. Когато в някоя сиромашка фамилия умре някой, той бива изложен в едничката стая, която съставлява обикновено къщата им, и туй причинява много лесно различни зарази. Общественото здраве би се запазило в това отношение, ако съществуваше едно обществено учреждение със стаи за излагане на опасните трупове (мъртвешки камери / морга), дето фамилиите биха могли да стоят в бедствие, както в собствената си къща.

Човешкият магнетизъм. (Из „J. du Magnétisme“ / Списание за магнетизъм) (кн. 10) Всички функции на животния организъм зависят от две сили, които упражняват противоположни действия: въз страна, една положителна, пластична, творческа и съхранителна на живота сила; от друга страна – една отрицателна, разстроителна и разрушителна сила. Когато те действат равномерно по всички части на тялото, равновесието е пълно и ние се радваме на здраве. Но ако силата, която съхранява, се увеличи, а тази, която разрушава, се намали, тогаз органическите функции се извършват с голяма бързина; ако, напротив, тая, що разрушава, се увеличи, додето другата, която твори, се намали или остане в застой, тогава жизнената деятелност се намалява; и в двата тия случаи равновесието се разваля: това е болестта. Когато един орган стане болен, то е, прочее, или защото притежава прекалена енергия, жизненост, възбуденост и извършва своите функции с голяма деятелност; или защото му липсва енергия, жизненост, възбуденост. Явно е, че между тези два случая няма средно положение и че всички болести могат да бъдат класифицирани в две категории. 1. — Възпалителни или възбудителни болести, които се характеризират от една прекалена енергия в жизнените функции; 2. — Атонически (атонични) или паралитически болести, които се характеризират от едно намаление или преставане на органическите функции. Да цитираме за пример най-обикновените болести на стомаха. Когато тоя орган е много възбуден, свиванията се извършват по-бързо, стомашният сок и стомашните влаги са по-изобилни от обикновено и това изобилие поражда лошите материи и бълвочта, гастралгията, гастрита, силните болки на стомаха, крампите, разяждането. Когато, напротив, деятелността е много намалена, стомашният сок не съдържа всички потребни за смилането елементи и свиванията на органа стават бавни. Храната се застоява в стомаха, разлага се и произвежда газове, които пораждат задушавания, уригвания, повръщания на киселини в гърлото, трудност в смилането, тежест в стомаха, безохотие (липса на апетит), газово подуване на корема, диспепсия. Ясно е, че ако успокояваме в първия случай, за да намалим ненормалната деятелност, и ако възбуждаме във втория случай, за да увеличим ненормалната бездеятелност, ние възстановяваме равновесието, което съставлява здравето. В много случаи, някой орган работи с една безредна деятелност, додето функциите на друг близък орган се извършват с намалена или преустановена енергия. Когато пък някой орган е развален или отчасти разрушен, както в изражданията, втвърдяванията, охтиката (туберкулозата) и в някои нервически (нервни) болести, като епилепсията, истерията, хореята (неврологично заболяване с неволеви движения), забелязва се понякога изменчивост, т.е. същата функция на периоди малко-много приближени представлява ту увеличение, ту намаление на енергията. Тези особености потвърждават моята теория и доказват голямото превъзходство на магнетизма над всички други видове лечения, защото математически (абсолютно) е невъзможно, щото в един и същи момент функциите на един и същи орган да бъдат и с увеличена, и намалена деятелност. Когато един орган функционира много деятелно (свръхактивно), додето функциите на друг съседен орган са намалени, успокоява се първият и се възбужда вторият. В случаите на изменчивост, успокоява се органът през момента на усилената деятелност и се възбужда през момента на намалената деятелност. Когато не може да дефинира болестта си някой, който няма твърде медицински познания, а иска да се лекува сам, той няма освен да разбере дали има възбуждение, или намаление в дадена функция. В тоя случай, той трябва просто да опита. Ако успокоителното прилагане не произведе очакваните резултати, трябва да възбуди, и наопаки. Магнетизмът е преди всичко един равнотворник (уравновесител), един регулатор на функциите. Това е една уравновесителна сила, подобна на принципа, който поддържа в нас живота и здравето, и която не представлява никоя от опасностите на фармацевтическата медицина. Може да се успокоява, дето би трябвало да се възбужда, и наопаки, без болният да усети друга някоя, освен една временна тегота, която изчезва бързо под влиянието на противоположното прилагане. При това болката изчезва почти толкова бързо, кога (когато) се възбужда, колкото и кога се успокоява, по причина бързото сменяне на анестезията (безчувствеността) и хиперестезията (увеличената чувствителност). Туй обяснява добрите следствия (резултати), получени от някои практиканти, които, като нямали никакви понятия за полярността на човешкото тяло, правили случайно прилаганията си. В повечето случаи, нервните болести, органическите смущения и тегостите, от каквото естество да са, биват бързо изцелявани чрез магнетическата медицина. Когато има дълбоки увреждания, както в канцера (рака), туморите, аневризмите, втвърдяванията, изражданията, парализите на половината тяло, мозъчното размекване, не трябва никога да се очаква съвършено изцеление чрез тоя способ; но може да се получи всякога едно подобрение. Болните, които получават само едно подобрение чрез витализираните (заредените с жизнена сила) магнити, не трябва пак да се отчайват. Много от тях могат да бъдат излекувани чрез човешкия магнетизъм, който е много по-животворен, по-мощен от магнетизма на магнита. Като следват практическите съвети, които ние публикуваме в списанието си, те могат още да намерят изцеление. Изобщо се мисли, че магнетизмът може да лекува само нервическите болести. Това е погрешно. Противно на хипнотизма и независимо от всяко внушение, магнетизмът е един превъзходен жизнен и лечебен деятел (фактор), чиято дохождаща като мощна помощ на лечителните природни сили, и често неговата лечебност е по-голяма в органическите болести, отколкото в нервическите. Ние сме излагали много пъти полярността на човешкото тяло, но пак ще я повторим накратко: Дясната страна и всички органи, които се намират в нея страна: дясното ухо, дясното око, десният бял дроб, черният дроб и пр., както и дясната ръка и десният крак, са с позитивен магнетизъм (+); лявата страна и всички органи, които се намират в нея страна: лявото ухо, лявото око, левият бял дроб, далакът и пр., както и лявата ръка и левият крак, са с негативен магнетизъм (—); предната страна на човека: челото, носът, гърлото, лъжичката (анатомичната област под гръдната кост, т.нар. епигастриум), пъпът, са с позитивен магнетизъм; задната страна на човека: темето, тилът, цялото продължение на гръбнака, са с негативен магнетизъм. Това е главното разделение на човешката полярност. Ръцете и краката имат и по-маловажни разделения: вътрешната им страна, т.е. тая, откъм която се намират големите пръсти, е с отрицателен магнетизъм; а външната им страна, т.е. тая, откъм която се намират малките пръсти, е с положителен магнетизъм. Но тези второстепенни подразделения нямат важност, освен когато се магнетизира отделно някой от тия членове (крайници). Върху главата и точката на челото между веждите са неутрални. Ако поставим въз дясната или предната страна на един човек своята дясна ръка, десен крак или коя да е предна или дясна част от нашето тяло, както и положителния полюс на някой магнит, ще се получи възбуждане на жизнената деятелност, защото и двете са от положителен магнетизъм; същото ще се получи и ако поставим лява или задна страна със друга лява или задна, както и ако приближим до тях отрицателния полюс на някой магнит, защото и двете са с отрицателен магнетизъм. Съвършено противното ще се получи, ако частите с положителен магнетизъм ги поставим към частите с отрицателен магнетизъм, или наопаки; резултатът ще бъде: успокоение. От всичко туй произлиза краткото и просто правило: едноименни прилагания възбуждат, разноименни прилагания успокояват. Ние сме писали често как може един човек да помогне със своя магнетизъм на друг или на себе си. Тук ще повторим пак накратко извършването: то става чрез тъй наречените магнетически паси (движения с ръце над тялото без докосване, от френски passe), чрез полагане ръцете на болното място и чрез разтриване. Пасите се извършват, като се изпънат ръцете или ръката (според случая) към болното място, като се разперят пръстите и като се движат ръцете, или ръката, отгоре надолу, без да се допират до тялото, на 5–10–15 сантиметра разстояние от него. Щом така изпънатите ни ръце достигнат до крайния предел на мястото, което сме си задали да магнетисаме (магнетизираме), ние си свиваме разперените пръсти, дръпваме си ръцете около половин метър далеч от болния, издигаме ги нагоре, приближаваме ги към мястото, отдето почваме да магнетизираме и, като ги изпънем и разперим пак пръстите (в такъв вид, като че ли пръскаме с нещо болния), повтаряме пак първото движение отгоре надолу. Това се повтаря 10–20–30 и повече минути, докато се получи благоприятен резултат. Обикновено пасите се извършват бавно и за успокоение (разноименно прилагане). Също се практикуват изобщо за цялото тяло, като се захваща от врата и се свършва долу до краката, или поне до коленете. Магнетизаторът се поставя срещу магнетизирания така, щото дясната му страна да дойде срещу лявата на последния, а лявата му срещу дясната. Такова общо успокоително магнетизиране е много полезно и за здрави хора. Според случая, пасите могат да се извършват и за възбуждане (едноименно прилагане) и тогава магнетизаторът трябва да се постави така към болния (например, отзад му), щото дясната му страна да дойде към дясната на последния и лявата му към лявата. Относително полаганията на ръцете върху болното място няма какво да кажем, защото тяхната проста процедура се разбира от всекиго. Важно е да се налучи (намери / открие по интуиция) вярно където се намира болният орган и положената там ръка да бъде с разширени (разперени) пръсти, защото, както електрическото, тъй и магнетизмът се разпръскват най-много през островърхите места (през върховете на пръстите). Полагането на ръцете трае 10-20-30 и повече минути, додето се добие благоприятен резултат. Разтриванията се извършват най-главно дето има подутия. Но практикуването му изобщо по мускулите, корема и другите части на тялото е много полезно даже за здрави хора. Тъй като всички органи в човешкото тяло зависят в своите служби (функции) от съответни центрове в главния мозък, то добре е всякога, освен магнетизирането на самите тях, да се магнетизират и главата, като действаме особено на полярността на челото и тялото. Като спомагателни средства на човешкия магнетизъм служат разни магнити, приспособени за различни болестни случаи. Магнитите на професор Х. Дюрвил (Анри Дюрвил, френски изследовател на магнетизма) са освен това и витализирани, т.е. напоени с човешки магнетизъм. Те всички имат отбелязано със знаци (+ и —) положителния и отрицателния си полюси. Понеже по-нататък ще се споменават, ние ще изложим накратко видовете им: 1. Една права магнетическа плочка, за да се връзва на ръката, на стъпалото, на долната част на крака, на яйцата (в анатомичен смисъл: тестисите). 2. Същата, но по-дълга, приспособена за коленете, прасците (в оригинала „жабите“ – стара народна дума за прасци) и над лактите. 3. Същата, но още по-дълга, приспособена за главата и хълбоците. 4. Плочка от същата големина като № 3, но по-малко права, приспособена за гърдите, стомаха, корема, кръста, пикочния мехур, матката и пр. 5. Магнетически пластрон (нагръдник, от френски plastron), или наедно събрани две, три, даже четири от горните плочи, за да се усили магнетизмът. 6. Специални магнетически плочи, приспособени за такива случаи, дето горните четири форми не могат да се приложат. 7. Санзитивометър (уред за измерване на чувствителността, от френски sensitivomètre) във вид на буквата С, който се поставя като гривна на ръката, за да се опита доколко едно лице е чувствително към приспивателния магнетизъм (изкуствен сомнамбулизъм (хипнотичен транс)). Изцерява и много болести на ръката. 8. Магнетически браслет (гривна, от френски bracelet), по-лека гривна от санзитивометъра, която служи и за украшение, и за лекуване. За децата е без номера, а за големите – номерирани 1, 2, 3, според дебелината на ръката. 9. Магнетическо перо за писателите, против крампите (схващанията / писателска крампа) на пръстите и ръката.*) ______________________________ *). По-подробно има изложено в „Здравословие“ год. II, кн. IX, стр. 214. ______________________________ Магнитите действат и на разстояние. Те могат да се носят и в дрехите, както и по голо тяло. Като се вникне добре във всичко гореказано, всеки един ще си състави понятие като как трябва да постъпи — било с човешкия магнетизъм (само към себе си, или един към други), било с витализираните магнити в случай на някоя болест или болка. Три неща му са нужни да знае: 1. Едноименни прилагания (положително към положително и отрицателно към отрицателно) възбуждат; разноименни прилагания (положително към отрицателно, отрицателно към положително) успокояват. 2. Болното място от какъв магнетизъм е: отрицателен или положителен? За туй няма освен (трябва просто) да погледне по-горе изложената полярност на човешкото тяло. 3. От коя категория е болестта: от категорията на възпалителните или възбудителни болести, които изискват успокоение чрез разноименни прилагания, или от категорията на атоническите или паралитически болести, които изискват възбуждане чрез едноименни прилагания? За улеснение на читателите в третата точка, в идущата (следващата) книжка ще изложим разделени по категории всички болести, от които обикновено може да страда човекът, като укажем и какви магнетически прилагания изискват. Човешкият магнетизъм. (Из „J. du Magnétisme“) (кн. 11-12). В миналата книжка ние казахме, че всички болести могат да се разделят на две големи категории: 1) възпалителни болести, в които жизнената деятелност (активност) е прекалено възбудена и които изискват успокоение с разноименни магнетически прилагания; 2) атонически болести, в които жизнената деятелност е прекалено намалена или преустановена и които изискват възбуждане с едноименни прилагания. Според това, ние ще изложим почти всички болести под това двойно разделение и както идат по местонахождението си в тялото. Мозък. — Възпалителни болести: главоболие, залист (замаяност / световъртеж, от народното „залитам се“), безсъние, невралгия, мигрена, мозъчна конгестия (кръвонасядане / хиперемия), апоплексия (инсулт), мозъчно възпаление, възпаление на мозъчната обвивка (менингит), екзалтация, безпокойствие, бълнуване, делириум тременс (алкохолна психоза с халюцинации), бяс, лудост, безумни действия. Разноименни прилагания (Успокояващи процедури): Плочка № 3 върху челото и, в важните случаи, друга плочка отзад на главата, една друга на гърлото. В мигрените, бълнуванията и др., когато стомахът е развален, добре е да се тури върху него един пластрон от две, три плочки. Когато охотата (апетитът) е слаба, смилането бавно, да се магнетизират питиетата позитивно или смесено (позитивно и отрицателно). Компреси върху челото и върху на главата с вода, магнетизирана отрицателно. Атонически болести: мозъчно малокръвие, залисаност, идиотство, смахнатост, ипохондрия, апатия, равнодушие, тъжност (депресивност), всеобща парализа, треперене, мозъчно размекване, мозъчно втвърдяване. Едноименни прилагания (Възбуждащи процедури): Горноказаните плочки да се поставят в обратен смисъл (с обърнати полюси за възбуждане). Храна и питиета, както и вода за компреси и измивания на главата, магнетизирани позитивно. Уши. — Възпалителни болести: ухоболие, катар, течение (секреция от ухото / отит). Разноименни прилагания: Плочка № 3, поставена на челото. Инжектиране на болното ухо: ако е ляво, със позитивно магнетизирана вода; ако е дясно, със отрицателно магнетизирана вода. Атонически болести: шумене на ушите, глухота. Едноименни прилагания: Горната плочка в обратен смисъл поставена. Компреси и инжектиране в ушите със вода, магнетизирана позитивно за дясното ухо, негативно за лявото. Очи. — Възпалителни болести: сълзени подутия (възпаление на слъзните канали), ечемик, рани, възпаление на съединителната ципа (конюнктивит) и въобще всички възпаления на окото и съставните му части. Разноименни прилагания: Плочка № 3 върху челото. В важните случаи да се постави и друга върху темето. Компреси върху челото със смесено магнетизирана вода. Да се мият и плискат очите с розова вода магнетизирана позитивно за лявото, а негативно за дясното. Атонически болести: премигване на погледа, слабо виждане, бели очички, блясъци, перде, слепота и пр. Едноименни прилагания: Същите плочки поставени обратно върху същите места. Компреси върху челото със смесено магнетизирана вода. Да се мият и плискат очите, лявото с негативно, дясното с позитивно магнетизирана вода. Нос и носни дупки. — Възпалителни болести: кръвотечение от носа, хрема (хропотница - тежка хрема със запушване и хъркане). Разноименни прилагания: Плочка № 3 върху челото и специална плочка върху носа. Компреси върху челото със смесено магнетизирана вода. Да се смърка тази вода. Да се трие носът и челото с някоя помада (например, камфорова, ако не е неприятна), магнетизирана по същия начин. Атонически болести: гниене на носните хрущяли, сухота на носните дупки (ноздри), изгубване на обонянието, запушване, миризма. Едноименни прилагания: Горните плочки поставени по същите места, но обратно. Компреси, смъркания, разтривания с вода и помади по същия начин магнетизирани. Уста и зъби. — Възпалителни болести: изобилна слюнка, възпаление на устата при децата (стоматит), възпаление на венците, пришки, зъбобол, подутия. Разноименни прилагания: Плочка № 3, ту върху челото, ту под брадата. Когато болят зъбите, да се поставя колкото се може по-близко до болното място. Компреси върху болното място, промивания на устата и гаргаризми с вода, магнетизирана негативно или смесено. Атонически болести: скорбут, мирише на венците (лош дъх / пародонтоза). Едноименни прилагания: Същата плочка поставена върху същите места в обратна смисъл (с обърнати полюси). Промиване на устата и гаргаризми с вода, магнетизирана позитивно или смесено. Гръбначен мозък. — Възпалителни болести: възпаление на обвивките му (менингит), възпаление на самия мозък (миелит), безредно движение (ataxie locomatrice) (локомоторна атаксия – нервно разстройство, симптом на късен сифилис). Разноименни прилагания: Пластрон (нагръдник / напречник) от 4 плочки, ту върху кръста, ту върху гърба. Когато има и стомашни смущения, да се постави същевременно и други пластрон от 3 плочки върху стомаха. Ако има и безсъние, да се тури върху челото плочка № 3. Храна и питиета магнетизирани по един смесен начин. Измивания и триения на гръбнака с вода, магнетизирана по същия начин. Атонически болести: размекване на гръбния мозък, втвърдявания, прогресивна парализа, прогресивна мускулна атрофия, прогресивна нервна атрофия, хроническо възпаление, треперене. Едноименни прилагания: Същите плочки поставени по същите места, но обратно. Храна и питиета магнетизирани по един смесен начин. Измивания и триения с вода по същия начин магнетизирани. Бъбреци. — Възпалителни болести: албуминурия (белтък в урината), възпаление на бъбреците (нефрит), пиелит, бъбречна невралгия, бъбречно коремоболие (вероятно става дума за коремни колики / болки, произтичащи от бъбреци). Разноименни прилагания: Пластрон от 3 или 4 плочки върху кръста. Храна и питиета магнетизирани по един смесен начин. Миения и разтривания по кръста с вещества, магнетизирани позитивно или смесено. Атонически болести: камък в бъбреците. Едноименни прилагания: Същите плочки поставени на същото място в обратна смисъл. Храна и питиета магнетизирани смесено. Миения и разтривания с негативно магнетизирани вещества. Гърло и гръклян. — Възпалителни болести: гуша, гърлобол, охриптяване (пресипване), възпаление на слюнните жлези, круп (тежък ларингит с задушаване), охтика (туберкулоза) на гръкляна. Разноименни прилагания: Особени плочки за гърлото и за горната част на гърдите. Храна и питиета магнетизирани негативно или смесено. Гаргаризми и разтривания с вещества, магнетизирани по същия начин. Атонически болести: затрудняване в гласа, изчезване на гласа (афония), гъгнене, мъчно преглъщане. Едноименни прилагания: Същите плочки поставени по същите места в обратна смисъл. Храна, питиета, разтривателни вещества магнетизирани позитивно. Сърце и аорта. — Възпалителни болести: сърцебиене, невралгия на сърцето, аневризми на сърцето или аортата, разширение на сърцето, възпаление на ризата (остарял народен израз за перикардит), възпаление на вътрешната обвивка (ендокардит), гръдна ангина (стенокардия). Разноименни прилагания: Плочка № 4 върху областта на сърцето, било отпред, било откъм гърба, за леките случаи. Пластрон с 2, 3 или 4 плочки за важните (тежките) случаи. В леките случаи понякога е достатъчно и един браслет на ръката. Храна и питиета магнетизирани смесено, разтривания по областта на сърцето със смесено магнетизирани вещества. Атонически болести: атрофия на сърцето, бавно кръвообращение, примиране (припадък), недостатък (пороци) в сърдечните клапи. Едноименни прилагания: Същите плочки по същите места в обратна смисъл. Храна и питиета позитивно магнетизирани. Енергични разтривания по гърдите и по цялата лява страна със негативно или смесено магнетизирани вещества. Бронхи, бели дробове, черен дроб, далак. — Възпалителни болести: инфлуенца (грип), катар, хропотница в гърдите (хрипове в гърдите), охтика, пневмония, плеврит, кръвоизлияние в гърдите, бронхит, йоргажа (coqueluche) (стара, днес напълно изчезнала диалектна форма за магарешка кашлица (коклюш)), невралгия на черния дроб, чернодробно коремоболие (колики), жлъчна диария и жлъчна бълвоч (повръщане на жлъчен сок), уголемяване на черния дроб. Разноименни прилагания: В леките случаи, плочка № 4, било отпред, било върху гърба. В важните случаи, пластрон от 2, 3 или 4 плочки върху същите места. В гръдната охтика през втория период, когато храчките се набират в бронхите и има натиск (тежест), задушаване, необходимо е да се съединят разноименни и едноименни прилагания, за да се ускори кръвообращението и махне запушването. Често е нужно да се възбуждат функциите на стомаха чрез храна и питиета смесено магнетизирани. Да се разтриват леко гърдите в вещества, магнетизирани смесено. Атонически болести: натиск (затруднение), задушаване, мъчнотия в дишането, подуване на гърдите, астма, прогресивно изпосталяване, задръстване на черния дроб, жълтеница, ипохондрия. Едноименни прилагания: Същите плочки върху същите места в обратна смисъл. Храна и питиета магнетизирани позитивно или смесено. Енергични разтривания с вещества, магнетизирани по същия начин. Стомах. — Възпалителни болести: киселини, изгаряния (парене зад гръдната кост), газове, уригвания, лигави и жлъчни бълвания, кървави бълвания, несмилане, стомашни крампи, гастралгия, възпаление (гастрит), ненадеен глад, прекален глад, болезнена жажда за спиртни питиета. Разноименни прилагания: В маловажните случаи, плочка № 4 върху областта на стомаха, било отпред, било на гърба. В важните случаи, пластрон от 2, 3 или 4 плочки. Браслетът всякога намалява болките. Храна и питиета магнетизирани негативно за важните случаи, смесено за маловажните. Атонически болести: тежест на стомаха, безохотие (липса на апетит), трудност (затруднено храносмилане), лоши сънища, диспепсия, уригвания, хроническо възпаление. Едноименни прилагания: Същите плочки по същите места в обратна смисъл. Когато има тежки сънища или безсъние, да се постави същевременно плочка № 3 върху главата през нощта. Храна и питиета магнетизирани позитивно за важните случаи, смесено за маловажните. Разтривания в областта на стомаха, отзад и отпред, вечер и сутрин, с вещества, магнетизирани по същия начин. Черва. — Възпалителни болести: коремоболие (колики), крампи, спазми, невралгия, възпаление на червата (ентерит), възпаление на ризата им (перитонит), дрисък (разстройство), дизентерия, холерина (лека форма на холера или остро разстройство), втвърдяване на корема. Разноименни прилагания: В маловажните случаи, плочка № 4 върху областта на червата (корема). В важните случаи, пластрон със 2, 3 или 4 плочки на същото място. Храна и питиета магнетизирани негаtивно или смесено; разтривания, миения, бани на седалището (седящи бани) с вещества, магнетизирани смесено. Атонически болести: запек, подуване, газове. Едноименни прилагания: Същите плочки по същите места в обратна смисъл. Храна и питиета магнетизирани позитивно или смесено; миения, бани на седалището, енергични разтривания с вещества, магнетизирани по същия начин. Задница (Анус/Право черво). — Възпалителни болести: хемороиди, фистули, пролуки (медицински термин за фисури / разкъсвания на аналната лигавица). Разноименни прилагания: Пластрон със 2 или 3 плочки върху кръста. Студени поливания отдолу и по кръста; измивания и бани на седалището със смесено магнетизирана вода. Атонически болести: излизане на крайното черво, неволно пропускане на нечистотиите (инконтиненция / неволно изпускане). Едноименни прилагания: Пластрон с 3 или 4 плочки върху кръста в обратна смисъл. Енергически разтривания по кръста, студени поливания по кръста и отдолу, измивания и бани на седалището с вещества, смесено магнетизирани. Мъжки и женски органи. — Възпалителни болести: невралгия на маточния вход, изместване, изкривяване напред, изкривяване назад на матката, бяло течение, месечини (менструация) с болки, маточно кръвотечение, маточно възпаление, възпаление на вагината, възпаление на яйчника, разязвяване, поприщване (поява на гнойни пъпки / мехури или възпаление с белене на кожата), пикочно сгорещяване (парене / уретрит), невралгия на пикочния мехур, катар в мехура, уголемяване на простатата, възпаление на канала. Разноименни прилагания: В маловажните случаи, плочка № 4 поставена била в областта на мехура, било върху кръста. В важните случаи, пластрон от 2, 3 или 4 плочки по същите места. Впръскване, сутрин и вечер, на вещества, магнетизирани негативно или смесено. Атонически болести: недохождане на месечините (аменорея / липса на цикъл), яловост (безплодие / стерилитет), критическа възраст (менопауза), незадържане на пикочта, запушване на пикочта, ленивост и инерция на мехура. Едноименни прилагания: Същите плочки по същите места в обратна смисъл. Храна и питиета магнетизирани позитивно, или смесено. Енергични разтривания на седалището, студени измивания отдолу и на кръста с вещества, магнетизирани по същия начин. Семенни канали (при мъжете). — Възпалителни болести: невралгия на семенните жлези (тестисите), голямо полово раздразнение, възпаление на яйцата (тестисите), водно набиране, кръвно набиране, бленорагия (трипер / гонорея), загорщяване (възпаление / парене). Разноименни прилагания: Пластрон от две плочки върху областта на мехура; същевременно пластрон от 2 или 3 плочки върху кръста и плочка № 1 вързана под яйцата (тестисите). Бани, исполивки (обилни обливания / поливания), впръсквания с вещества, магнетизирани отрицателно или смесено. Атонически болести: семени изтичания (сперматорея), безсилие (импотентност). Едноименни прилагания: Същите плочки в обратна смисъл. Храна и питиета магнетизирани позитивно или смесено; енергични разтривания по кръста, студени исполивания отдолу и по кръста с вещества, магнетизирани по същия начин. Стави, кости, мускули, ишиатичен нерв (ишиас), общи болки. — Възпалителни болести: възпаление на костите (остеит / остеомиелит), възпаление на костната обвивка (периостит), гниене на костите (некроза / кариес на костта), бели тумори (в тогавашната медицина: туберкулозно възпаление на ставите), невралгия на бедрото, крампи, крампа на писателите и пианистите, свивания на мускулите, изкълчване, ревматизъм, подагра, възпаление на ставите, болки в ишиатичния нерв (по цялата дължина на крака), общи болки. Разноименни прилагания: Прости или сложни плочки, които да са пригодни за членовете (крайниците) или болните им места, колкото се може повече. За крампата на писателите или пианистите — плочка № 1 да се носи на ръката, или пък браслет. За писателите е достатъчно магнетическото перо. За важните (тежките) болки — пластрон от 3, 4 плочки. Леки и дълго повтаряни разтривания, както и миения с вещества, магнетизирани смесено. Атонически болести: рахилизъм (болестта на камбурите) (рахит, от народното „камбура“ – гърбица), изместване на костите, лошо образуване на талията (гръбначни изкривявания / сколиоза), слабост на мускулите, треперене на някой член (крайник), сухота и хрущене на ставите, парализа, студенина по краката. Едноименни прилагания: Същите плочки по същите места в обратна смисъл. Енергични разтривания, исполивки (обилни обливания), миения със студени вещества, магнетизирани смесено. Кръв, кръвообращение, хранене. — Възпалителни болести: горещина в членовете (крайниците), прекалено натлъстяване, пълнокръвие (хиперемия / плетора). Треска изобщо; захарна пикоч (захарен диабет); задръствания (застои), спирания в обращението, набирания (абсцеси / отоци), втвърдявания, израстъци, рак. Разноименни прилагания: Почти всички тези болести са твърде сериозни; не трябва нищо да пренебрегваме, за да ги премахнем. Да се носи непрекъснато един пластрон (напречник от плочки) от 3, 4 плочки, било върху кръста, било върху стомаха и върху корема. Задръстванията, набиранията и спиранията в кръвообращението могат да бъдат премахнати по тоя начин, ако са скорошни и в малък размер. Когато са по-отдавнашни и по-големи, трябва разноименните прилагания да се съединяват с едноименни. Втвърдяванията (туморите), израстъците и разният канцер (рак) ще бъдат облекчени, но малко надежда трябва да се има за съвършено изцеряване без помощта на човешкия магнетизъм и даже хирургията. Храна и питиета магнетизирани негативно или смесено. Разтривания навсякъде, отгоре до долу, с вещества, магнетизирани по същия начин. Атонически болести: малокръвие (анемия), бледен цвят, нежност (крехкост / слабост) в организма, пустота (изтощение), безжизненост, слаба двигателност на мускулите, изобщо слабост. Едноименни прилагания: Пластрон от 2, 3 или 4 плочки, разменно да се поставя ту върху гърдите ту върху стомаха, ту върху корема. В сложните случаи и специални плочки на стъпалата; дамите трябва да носят браслети. Храна и питиета магнетизирани позитивно или смесено; разтривания навсякъде, отгоре до долу, с вещества, магнетизирани по същия начин. Кожа. — Възпалителни болести: натъртване, порязване, рана, изгаряне, циреи, лишеи, ижици (стара народна дума за херпес зостер или упорити кожни обриви), пришки, висулки (вероятно папиломи / кожни израстъци), слепок (подкожен абсцес, цирей без явен връх или карбункул), лоша ижица (тежка форма на херпес зостер или антракс), краста, кел (трихофития / гъбична инфекция по скалпа, водеща до опадване на косата, от турски kel), сърбеж, нарастъци, сипаници. Разноименни прилагания: Според тежестта на случая и заболялата част, да се постави колкото се може по-близо до мястото било една плочка, било пластрон от 2, 3 или 4 плочки. В болестите, които обладават целия организъм, като например сипаниците, да се отправя действието върху стомаха – било отпред, било откъм гърба. В такъв случай добре е да се разтрива коремът и да се поставя там пластрон, за да се отбие кръвта (да се предизвика деривация / отвеждане на кръвния застой от кожните огнища). Храна и питиета магнетизирани смесено; разтривания, исполивки (обливания), миене с вещества, магнетизирани по същия начин (коремът да се държи всякога нестегнат). Нерви. — Възпалителни болести: голяма чувствителност, нервен припадък, конвулсии, хорея, истерия, външна болест (вероятно се визира периферно нервно увреждане), сомнамбулизъм (естествен или предизвикан (хипнотичен транс)), каталепсия, летаргия, захлас (кататоничен унес / припадък, от народното „захласвам се“), неврастения, нервно състояние. Разноименни прилагания: Да се действа в областта на стомаха, било от предна страна, било откъм гърба. Според важността на случая, да се употреби било някоя проста плочка, било пластрон със 2, 3 или 4 плочки. В истероепилептическите случаи, да се постави плочка № 3 на тила през нощта и пластрон от 3 или 4 плочки върху областта, дето се струва, че се поражда припадъка; в повечето случаи то е в областта на стомаха, или в областта на яйчника (до мястото на мехура). Да се носи браслетът всеки ден. Когато краката са студени, да се носи плочка № 1 до излизащата (изпъкналата / глезена) кост на крака или специална плочка на стъпалото. Храна и питиета магнетизирани негативно или по един смесен начин. Атонически болести: нервно треперене, нечувстване на болките, анестезия. Едноименни прилагания: Същите плочки в обратна смисъл (с обърнати полюси). Ако действието върху стомаха не е достатъчно, да се постави плочка № 3 върху челото и друга върху тила през нощта. Храна и питиета магнетизирани позитивно или смесено. * * * Всички тези указания са за десничарите, които съставляват мнозинството на човечеството. В левичарите, като полярността на човешкия магнетизъм е обратна, то и прилаганията трябва да стават в обратна смисъл. Тези, които са и десничари, и левичари същевременно, или които не са напълно левичари, ще потрябва сами да узнаят какви прилагания им докарват облекчение, което ще разберат лесно. Като се разбере всичко гореказано, както трябва, болните могат сами да прилагат човешкия магнетизъм и сами да си избират нужните магнити. За всеки случай, в сложните болести е по-добре да се допитват от директора на Магнетическия институт в Париж (става дума за школата на Хектор и Анри Дюрвил), като му изложат колкото се може по-подробно и точно, естествено, причината, признаците на болестта, възрастта, пола, темперамента на болния, както и откога страда. Добре е да се определи и големината на болното място с думите: малко, средно, голямо. Желаещите могат да се отправят направо до директора H. Durville, 23, rue St-Merri, Paris. Оттам ще получат подробни разяснения по въпроса за магнитите и човешкия магнетизъм.

Инфлуенца (Грип). (Кн. 8-9) Относително до тази болест прочитаме следното в един медицински хомеопатически вестник: „Тази болест изново почва да върлува по всичките части на света, още в някои места, в някои градове се явява с една голяма сила. За да задоволим всички наши читатели и, следователно, всички тези, у които тази болест не се е преселила (изострила / проявила) още, ние даваме едно общо кратко изложение върху нейното лечение, лечение, което е сполучило най-добре върху днешната епидемия. Щом инфлуенцата се появи в едно място, всички трябва да вземат като предохранително (профилактично) лекарство камфора Рубини (а не камфоров алкохол, що дават по алопатическите аптеки), две капки, сутрин и вечер, върху една бучка захар или в една малка чашка лайка или конячена. Когато болестта нападне някого, според случая, ние употребяваме, в редуване, 3-4 зрънца (хомеопатични гранули) на всеки час Aconitum (Аконитум/Самакитка) и Bryonia (Бриония/Дива тиква) № 3 (трета дилуция, хомеопатично разреждане) или камфора 3-4 капки на всеки час върху една бучка захар. Aconitum и Bryonia се употребяват, когато болестта начне от една треска със силен огън и една суха кашлица. Но когато тези признаци не съществуват и болният страда от студ и студени тръпки по цялата снага, вместо горните лекарства, Aconitum и Bryonia, трябва да се заместят с камфора 2, която ще произведе една тиха топлина; един пот ще се прояви и болният изобщо ще се намери по-добре на утрешния ден. Понякога, и това обикновено се случва, когато болката започва от една треска, се появява едно възпаление на белите дробове; обикновено това се случва при децата, при старите и при тези, които предварително са страдали от гръдна болест. В подобен случай Аконита и Брионията ще се заместят стят със Antimonium tartaricum (Антимониум тартарикум / Повръщателен камък) № 3 или 6, както също, когато сухата кашлица се е изменила в храчки. Нека кажем още за някои признаци, които може да се появят понякога и да изискат други лекове: Pulsatilla (Пулсатила/Къклица) № 6 става необходима, когато кашлицата се явява изобщо нощем. Sanguinaria (Сангуинария) № 3 против силно едно главоболие. Phosphorus (Фосфорус/Фосфор) № 6 в редуване с Antimon. tart. против слабостта, която може да се появи в време на пневмонията. Rhus Tox. (Отровен бръшлян) № 6 против непрестанната кихавица.“ ИНФЛУЕНЦА (Кн. 11-12) Под това заглавие, прочитаме във вестник „Естествени лечения“ следното: Същите причини произвеждат всякога едни и същи действия; инфлуенцата не е изключение от това правило. Всяка година присъстваме на връщането на същите страдания, същите смъртоносни случаи, същите безпокойства и същите начини на експлоатация, извършени от тези, които приготвят лекарства, без да бъдат колко-годе добре разбрани причините на кризата, както и средствата за нейното оборване или по-точно за нейното правилно развитие — приложено по един правилен начин и съобразно с природните потребности. Времето налага, смъртта не чака, болните изнемощяват, болката се сплита [се усложнява] и докарва следствия, които произхождат не толкова от самата криза [болест], колкото от официалните средства [тогавашните класически лекарства], чрез които търсят да оборят и обуздаят кризата. Кризата не се обуздава, тя се управлява, като се улеснява в нейното естествено развитие. Следователно, нека поговорим за средствата, приспособени към тая цел; доказателствата, чрез разсъждението и развитието, ще дойдат по-сетне. Тези средства може да бъдат предпазителни [профилактични] и лечителни. В началото биват по-точно и по-скоро действащи; подир едно медицинско лечение или една компликация [усложнение], те още се указват полезни. Във всеки случай, за необходимо се указва да се избягват всякакви аптекарски рецепти, които при появяването на една епидемия ежедневно се излагат в повечето от вестниците и служат да задоволяват интересите на тези, които ги фабрикуват, и на тези, които ги съобщават. Предпазителни средства. — Вън от обикновеното употребление на водата, която дава сила на тялото, употреблението на мократа студена обвивка*) е много препоръчително. Тя може да се употреби или вечер (3 часа или повече подир ядене; вечерното ядене трябва да бъде малко и леко), като се ляга, или през нощта, или сутрин рано. Предчително ние препоръчваме утринното ранно употребление, или нощем, като се събуди от първия сън човекът, понеже обвивката в това време, като тялото си е изпочинало [си е отпочинало], действа много по-добре към една ползотворна реакция, т.е. тялото бива готово да отговори на действията, що обвивката изисква; освен туй, в това време всички нездравословни произведения, унищожените части от смилането на храната и изобщо остатъците на разменимите органически части ще се представят под едно много по-добро условие за отделяне [екскреция]. Относително тези нездравословни произведения, червата съставляват първата изходяща точка в отделянето, което и там може да посрещне най-значителни препятствия; по причина на това, главното действие трябва да бъде отправено върху червата, действие което именно се произвежда чрез мократа обвивка. Сичките други органи, които са за пречистване и отделяне (бъбреци, черен дроб и пр.), ще се ползват направо от действието на обвивката. Обвивката ще се държи един час или един час и половина; в случай че болният заспи, тя ще се държи докато се събуди. Сънят, който дохожда подир обвивката, е най-сгодно спомагателно средство на действието от обвивката. _____________________________ *). Тази обвивка става около гръдния кош: един пешкир или едно платно на три четири пъти прегънато, намокрено в студена вода и извито [изцедено] добре, за да се изцедят водите. _____________________________ Парните бани (1/2 или цели), на всеки 8 или 15 дни, ще бъдат един помощник не само полезен, но и необходим в много случаи, като предпазително средство против инфлуенцата и всякакъв вид епидемия. Едно забележително нещо има, че откато се е появила инфлуенцата, никой от тези, които изтриват и мият хората в топлите и парни бани (турски и руски бани), не се е хванал [не се е разболял]. Чистият въздух, упражнението и една здрава, умерена храна са потребни също. Лечителни средства. — При първите признаци, ако обвивката на гръдния кош не е достатъчна, да се направи още една обвивка на краката или на по-долната долна част. Ако се появи треска да се да се обтрива болният, на всеки час или на всеки час и половина, със един влажен студен сюнгер почти по всичката снага (предпочително е водата да бъде оцетна), подир което да се обвие добре, да се затопли. Подир второто или третото изтриване често се появява пот; това е един добър знак. Във време на пота достатъчно е да се изтрие още веднъж или дваж и ако е времето добро, да се облече и излезе да се разходи по чистия въздух. Ако инфлуенцата [грипът] е занемарена, или ако са се дали аптекарски лекарства и са се появили компликации [усложнения] (бронхит и пр.), то трябва обвивките [компресите] да бъдат много топли, за да се добие едно нервно разпускане [отпускане], чрез което медикаментите се отделят [изхвърлят от организма]. През деня, в друго едно време, болният може да се подложи на студени исполивки [обливания] (вода и оцет), ако обстоятелствата го изискват. Не трябва да се забравя, че треската е именно главният лост, чрез който се добива здравето; във време на треската исполивките трябва да бъдат повечето общи и студени, или на топлината в стаята, а не по-топли. Диетата трябва да бъде строга, никога да се не яде, без да се почувства гладост [глад]. Ако гладостта се появи, дай супа, печен хляб, овощия, мляко; каквито и да са нещата, трябва да се дават по малко и да се добре сдъвкват. Инфлуенца без треска. — Случва се понякога, и то не често, че инфлуенцата се явява чрез едно отпадане без треска, т.е. без да се появи горещина [висока температура], ни пулсът да е учестен; тези случаи са се указали като най-опасни и изобщо смъртоносни. Може да се попита, ако това липсване на треска не е знак на едно органическо безсилие, което не може да произведе реакция и да противостои на злото, вследствие на което често се случва смърт. В подобен случай за необходимо става да се обърнем към свойството на парните бани, чрез които да произведем в организма това първо усилие, което от само себе си не е могло да се направи. Този потик, тъй произведен, ще дойде на помощ на организма, щото да извърши естественото си действие. Начинът на приложението относително силата, топлината или тяхното продължение, зависи от телосложението на болния. Главната точка е да се събудят затъпелите [изчезващите] или изчезнали сили. В подобни особени случаи всякакви вътрешни лекове са вредителни. Като тези случаи се явяват нарядко, както се уведомяваме от един стар и опитен практик лекар, лечителното приспособление [процедура] не може да бъде основано, освен върху доброто разбиране на естествените закони и придобитите следствия [резултати] от тях в други болести. В сплитанията от всякакъв род: кръвоприливи в дихателните органи, страдания на пречистителните и за отделяне органи (бъбреци, черен дроб и пр.) не трябва никога да се пренебрегва употреблението на обвивките (топли или студени, според случаите; изобщо топли, когато злото не е в началото си; по-сетне се минува на студените обвивки), обличането на мокри и извити [изцедени] ризи, като ги разменяме с 1/2 студени бани и пр. В случай на колебание, трябва да се действа чрез студени обвивки, потопени в една вода, която да има топлината на стаята, с прибавление на оцет, или още по-добре водата да бъде със попарен сенен цвят [бъзов цвят или сухи слънчеви билки]. Във всеки случай, там, дето има естествена телесна топлина или огън [температура], студенината ще бъде най-добрият лек за редовното разместване [балансиране] на топлината и най-вярното средство за изчезването на болезнената топлина. Чувствителността към студа на тялото, студените тръпки, от само себе си си изискват в началото употреблението на една топла обвивка, топла риза и пр., с прибавка на оцет или сол във водата. В този последния случай, нека се употреби водата твърде топла, понеже стопяването на солта изтудява водата. Едно първо топло прилагане е достатъчно в повечето случаи.

Човешките изпарения. (Из „Annales de l'electro-Homeopathie“) (Анали по електрохомеопатия) Когато дишаме, из дробовете си изпускаме, във вид на пара, едно известно количество от животна (органична) материя. Също и кожата, едновременно с водната пара, изпуска вещество, подобно на тази животна материя. Когато сме здрави, това изпарение трудно може да се усети с чувството на мирисането; то става особено неприятно, ако се продължи. За вярване е, че тези химически превръщания (процеси на разпадане) стават много бързо върху това вещество, щом излезе из тялото. Подложено на действието на кислорода, то губи смъртоносното си влияние. От какво се състоят тези изпарения? От едни особени сокове в дробовете и кожата, сокове, които се образуват по същия начин, по който се образува жлъчката и урината. Този сок, вероятно, както е случаят и с жлъчката, трябва да има една полезна цел и задържането на тази материя трябва да е твърде вредително, поне така трябва да предполагаме. Много хора, за голямо съжаление, не се никак грижат за кожата на своето тяло, така щото въпросният сок се задържа върху лицето (повърхността) на кожата и по такъв един начин се причинява безпокойство (заболяване / дискомфорт). От продължителното общуване, контакт или допиране до лица, чиято кожа е нечиста, или от дългото стоене в стаи затворени и зле проветрявани, образуват се отровни течения (въздушни потоци), които лесно се предават и стават опасни за тези, които са привикнали да дишат всякога чист въздух. Когато пък тези сокове захващат да претърпяват химически превръщания или пък захващат да гният, тогава именно те не само най-лесно разпространяват съществуващите вече по лицето (по повърхността на тялото) болести, но стават причина да се породят и други, които никога нямаше да се явят при един чист въздух и при чисти хора. Изпаренията, които се изпускат от множество хора, ограничени на едно само място, както: в работилниците, театрите и пр., са извънредно много вредни; това е неоспорима истина. Засвидетелстванията по този въпрос на най-забележителните хигиенисти не оставят никаква следа от съмнение. — Доказано е, че охтиката (туберкулозата) и скрофулата (туберкулоза на лимфните възли) се явяват между шивачките и модистките в двадесет и шестата година, благодарение на лошото проветряване, лошото и неудобно жилище и дългата работа. Деветдесет на сто от болните от туберкулоза са развили този ужасен бич от лишаването от чистия въздух и пренебрегването на хигиената. Лошият въздух е зародиш и на тифуса. Често пъти публичното внимание много далеч се отклонява от истинските причини на злото, което невежеството и небрежността са породили. — Бургас, 10/IX 1895 г. Х. У. З.

Сиромасите и медицината. Капиталистическият строй, рязкото разделение на класите в обществото днес е довело работниците до такава степен, че всичките блага, придобити от човечеството чрез науката и изкуствата, остават достояние само на една част от обществото — и то най-малката — додето другата, голямата част, която работи и създава богатства и удобства, остава лишена често от най-необходимите средства за живот и потопена във всичките мизерии и неволи на човечеството. Условията, в които е оставена работещата и сиромашка класа, са обикновено нехигиенични и съсипателни за здравето. Само привичката и каляването на организма в суровите условия на живота позволяват на работниците да издържат по-дълго време лишенията и нехигиеничностите; но колкото и еластична и да е човешката натура, тя пак не може много дълго да се бори против вредните влияния и най-сетне подпада под разни силни и хронически болести, често неизлечими. Тифът, холерата, инфлуенцата (грипът), скрофулата (туберкулоза на лимфните възли), охтиката и толкова други опасни болести най-много жертви отнасят именно измежду сиромасите. Ако самите условия на живота им не могат да се променят напълно в хигиеническо отношение, защото повечето зависят от социални и икономически причини, то трябваше поне да се очаква, че медицинската помощ ще бъде уредена така, че най-сиромахът да може да се ползва; но и тук се явява пак същата ужасна опасност, и тук върху плещите на работещата класа остават само трудностите и лишенията, тъй като и науката, и изкуството отказват да помогнат на едно разстроено здраве без пари. Ние не сме партизани (привърженици) на официалната медицина, която, под предлог че цери, пълни организма на болните с изкуствени отрови и още повече намалява неговата жизнена въздействаща сила; но щом хората са привикнали да търсят помощ в нея, щом новите истини на природните и безвредни лекувания не са проникнали навсякъде и не са станали общоизвестни, то поне признатите сега здравословни средства трябва да се поставят на такава основа, щото да могат да се ползват еднакво и богати, и сиромаси. Нали постоянно се говори за хуманност, за демократизъм, за покровителство на народа? Нали държавата се препоръчва за майка на всички граждани без разлика? Нали всяко ново правителство дохожда с най-бащински обещания за народа? Защо не махнат веднъж за винаги тази ужасна експлоатация със човешкото здраве, с човешкия живот, що представляват медицинската и аптекарска система у нас? Или с тази подигравка над човешката природа искат да ни дадат нагледно доказателство за оная жестока фалшивост, която обикновено характеризира доволните егоисти? За никого не е тайна скъпотията на лекарствата. За нея писаха доста по вестниците и списанията. За да се тури край на тая безчовечна експлоатация, най-лесният начин е да се направят аптеките или държавни, или общински, та да могат да се дават безплатно лекове на бедните, а с намалена цена на заможните. Болестите от ден на ден се увеличават, а най-голямо разпространение вземат хроническите болести, за целението (лечението) на които се изискват години. Ако човекът захване да изпълнява буквално предписанията на докторите и да взема всичките назначени лекарства, трябва да похарчи такива значителни суми само по аптеките, които ще бъдат тежки даже за заможен, колко повече за човек от средна ръка, или за работник. Ако скъпотията на аптеките би тикала болните да потърсят помощ в хомеопатията, хидротерапията или магнетизма, то ние нищо не щяхме да имаме против нея, а щяхме даже да я благославяме като благодетелка на човечеството; но лошото е, че болните или прибягват към баби и ходжи, или напущат болестта си, като тръгват пак за помощ само в крайни случаи. Ето защо, макар да сме противници на алопатическите отрови (класическата медицина, използваща стандартни лекарства), ние не можем да не бъдем против тяхната скъпотия, както и против трудно достъпната за сиромасите медицинска помощ изобщо, защото ако те са едно зло в сравнение с природните и нови начини на лекуване, то все пак са едно благодеяние в сравнение с лишаването от всякаква медицинска помощ, или в сравнение с разните суеверия и шарлатани. А на нашите читатели ние ще кажем следното: не само да поевтинеят, но съвършено даром да станат алопатическите лекарства, пак недейте прибягват към тях. Те са повече вредителни, отколкото полезни. Водата, въздухът, лъчите, магнетизмът и една хомеопатична аптечка, която може навсякъде да се носи в джоба, не струва нищо сравнително с другите лекарства, може да стигне за стотици болни или през цели години за един болен — ето и евтини, и безвредни, и полезни средства, които ние препоръчваме всекиму, защото тяхното научно проверено действие във всеки случай ще се окаже много по-благотворно, отколкото това на грубите алопатически отрови (класическите лекарства от тогавашната епоха). В.

Показание за добър хляб по системата на Кнайп. От А. Феленберг-Циглер. Хлябът, с който се хранят в лечебното заведение по Кнайповата система, е много превъзходен по причина на неговия добър вкус и лесното му смилане. Намираме за добре и полезно да запознаем читателите с тая приготвителна метода, която е възможно да се употреби в къщи частично, както и по-големите заведения. Този хляб се състои от: 2 части добро жито и 1 част добра ръж; това жито и тая ръж трябва да бъдат добре пречистени, после да се смелят сухи в една обикновена воденица; брашното не трябва да бъде отделено от триците, то трябва да бъде само твърде ситно смляно, дотолкова, доколкото е възможно; брашното за Грахамовия хляб (пълнозърнест хляб по метода на Силвестър Греъм), напротив, се смела по-наедро. С това съединено с триците брашно се замесва тестото, което да бъде повече рядко (меко), отколкото сбъхтано (твърдо), с малко квас и твърде малко или никак сол (вкусът на хляба трябва да бъде сладък; той не трябва да бъде ни кисел, ни солен). — В нощвите тестото трябва да се меси твърде дълго време, тъй щото да може да влезе в него колкото е възможно повече въздух, който да го направи шуплив. Подир това, хлябът трябва да се хвърли във фурната, за да се добре опече; дълговатият вид е, който му по-прилича. Когато брашното е твърде ситно, хлябът става изпечен, лек и шуплив; той бива твърде вкусен и охотовъзбудителен (апетитовъзбуждащ) и много по-добър от Грахамовия хляб и от този, на който житото е чукано (грубо натрошено), които биват тежки и по-трудносмилаеми. Този хляб, като се мели много по-добре, бива и по-хранителен. Като се реже, нищо не остава по ножа, тоя си остава съвършено чист. Много е желателно да се въведе този хляб в къщите; той ще бъде една силна подпора за телосложенията на децата, както на млади, така и на стари.

Произведени случаи от подкожното църкане (шприцване) на суроватката. Вследствие на суроватъчното шприцване се забелязват някои разнообразни явления, като: кожни изривания, трескаво движение (вдигане на температура), нервическо смущение, разни отделителни произведения (реакции / секрети); обикновено тези разни явления не бяха последвани от безпокоителни случаи (усложнения). От няколко време обаче, сериозни някои случаи привлякоха едно особено внимание върху това ново лекарство. Господата Гинон и Руфиланж, като бяха инжектирали на много пъти 40 куб. см. суроватка на едно тригодишно дете, което страдаше от дифтеритическо гърло, детето оздравя от гърлото си; но към 8-ия ден то падна под една треска (вдигна висока температура), подир която урината първоначално се разреди, додето се прекрати съвършено (настъпила е анурия / блокиране на бъбреците); най-накрая се появиха тонически и клонически спазми (гърчове), с които детето почина. Тези автори, в техния издаден мемоар в „Прегледи на детските болници“, настояват върху опасността, що суроватъчното често шприцване докарва, когато бъбречните служби (функции) бъдат повредени. Един нов случай от смърт се съобщи на Медицинското дружество върху болниците (Дружеството на болничните лекари) от г-н Моазарда. „Болнична газета“ го излага тъй: Едно момиче на 6 години, наклонно към гърлобол, се разболя на 30 април от едно леко гърло, което доктор Бушарда намираше, че е от едно херпетическо свойство (обикновен херпесен ангин). При всичко туй, подир два дни, слабостта на треската, без никаква местна и обща реакция, и разширението на лъжливите мембрани показваха, че болката (диагнозата) е съмнителна; още повече, че едно негово сестриче, преди 4 недели, е имало дифтерическо гърло, потвърдено от бактериологически опит (изследване) и излекувано чрез едно само инжектиране, 10 куб. см. от суроватка. При туй съмнително положение, като се чакаше бактериологическия опит, не беше зле да се инжектира болното с 10 куб. см суроватка – това, което се извърши на 2 май. На 6 май гърлото беше съвършено здраво, не съществуваше вече никаква мембрана в него. Наглед всичко отиваше чудесно до 8 май, когато на болното но се появи треска, разстройство, болка в рамото, без нищо да има в гърлото. На 10 май, близо до инжектираното място, се появиха червени петна, без урината да има албумин. Към вечерта червенината стана обща и взе образа на един вид скарлатина, урината стана със албумин. Подир 24 часа на едно безпокойство и отпадане, се появи бълнуване и изобщо спазми, в които болното почина. Течението на случаите не допуска никаква друга някоя причина, освен инжектирането на суроватката – ако и дозата на суроватката да не беше повече от 10 куб. см. (Union pharmaceutique / Фармацевтичен съюз)

Слънцето в медицината. (Из „Анали по електро-хомеопатия“) Благотворителното влияние на слънчевите лъчи направо върху организма начева да се оценява върху парализата, безсънието, нервическите болести, вътрешните безпорядъци. Ако има някой да даде помощ на една ръка, която линее, съхне, на един парализиран член, или който има ревматизъм, ако иска да надвие един случай от нервически упадък (нервно изтощение / депресия), най-действителното лечение е да се изложи страдащият член или тялото на слънчевите лъчи толкова време през деня, колкото е възможно. За нервическия упадък и безсънието лекарство е спокойствието на слънцето. Постави леглото близо при прозореца и остави болния на слънцето дълго време. Няма друго тоническо средство, което да може да замести това — стига храната само да бъде добра. Действието на слънчевата светлина не се състои само да произведе и вкара топлината на тялото; лъчите упражняват едно химическо и електрическо действие. Както го казваше наскоро един познат лекар, твърде вероятно е, че слънцето произвежда в дълбочините на органическата тъкан сътресения и изменения на молекулите тъй, както електричеството ги произвежда. Мнозина от опит знаят като какво облекчение принася слънчевата светлина на нервическите и възпалителни болки. Тези, които имат главоболие, от самосебе си (интуитивно) усещат действието, когато седнат близо до прозореца на слънцето тъй, щото светлината да пада върху страната. Две условия са нужни: топла стая и чист въздух. Може човекът да бъде облечен или по-добре да е леко облечен, без да му е студено; в последния начин (по втория начин) лечението се извършва по-сполучливо. Един американски доктор е дошъл до следното заключение: че изложението на слънчевите лъчи е най-действителното от всички хирургически методи в лечението на капилярните аневризми, на подутите вени (variqueuses), на рани гризащи (хронични / гнойни рани) и без болки, на кожните канцери (онкологични кожни изменения), на петна от телосложението (рождени петна / пигментация), на болезнени израстъци като брадавици, подутия и други кожни паразити. Преди няколко години, един лекар из Лондон, като употреби за лекарство изложението на слънчевите лъчи, вероятно чрез някое стъкло (лупа / леща), излекува едно винено петно (хемангиом, т.нар. „рождено петно с цвят на портвайн“) върху лицето на една дама и по същия начин разпръсна едно лошо подутие. Американецът доктор, за когото казвахме по-горе, изявява, че в продължение на една практика повече от 25 години, той не е намерил никое горивно вещество, което да може да се сравни по следствията си с топлината на слънцето. В противоположност на другите гориви вещества, може някой да употреби това без никаква опасност върху най-деликатната тъкан на организма. Раздразнението и възпалението, които може да започнат, са много леки и болката незабавно изчезва, като се отведе стъклото (лупата / лещата). В лъчите на слънцето съществува една любопитна (забележителна) сила, която не може да се изтълкува. В случай на слаби гърди, може някой с часове да ги изложи на слънчевите лъчи. Ако се съмнява някой, че се намира вътрешно някое подутие или някоя рана, трябва ежедневно да оставя кожата да се прониква от слънчевите лъчи там, дето е болката. С една дума, не съществува днес никакво съмнение върху лечителната сила на химическите слънчеви лъчи. Жените най-много трябва да опитат силата на подмладяването. На това нервическо отпадане, което докарва падането на космите (косата), което обезобразява чертите и произвежда страшни туберкулозни подутия и вътрешни възпаления, слънцето е върховният специфически лек, слънцето и спокойствието също. Против студените тръпки, които изпиват лицето и посиняват пръстите на ръцете, прибегни към слънцето: остави почти да изгори кожата и обръщението (циркулацията на кръвта) ще се установи.

Нещо за погребението и гробищата. Не стига, дето не можем да живеем спокойно в хигиеническо отношение, дето нямаме нито канализация на градовете, нито чиста вода, нито чист въздух, нито чисти улици, нито уредена медицинска помощ; не стига, дето на всяка крачка рискуваме да се заразим с някоя неизлечима болест, даже в такива свети места, каквито са черквите (чрез причастието, целуването на иконите и пр.), ами и не можем да умрем спокойно и като хората. Съществуващите обичаи и наредби за погребението у нас, особено из провинцията, не издържат никаква критика в някои отношения. Ние ще се ограничим да отбележим само две-три лоши впечатления, които, вярваме, се споделят от почти всички интелигентни хора. Ние не можем да разберем защо се допуска още отвратителният обичай да се дрънка траурна камбана, когато умре някой, и то два пъти, додето се погребе? Това е съвършено лош начин на известяване. Че умрял Иван или Драган, няма нужда да се тревожи цял един град с траурно дрънкане; има нервни хора, които дохождат до припадък, или болни хора, които се стресват много зле. Могат да се дрънкат камбаните само тогава, когато смъртта на един човек има всенародно значение. За известяването смъртта на един обикновен човек има вече заведен много правилен начин: печатните известия (некролозите). Който се интересува, нека иде на определения час, също както на кръщение или на сватба; на тия последните дрънкат ли камбана? Може би ще ни се каже, че с тоя начин искат да напомнят всекиму, че сме смъртни; но за това няма нужда, защото не вярваме някой да го е забравил. Главната подпора на тоя обичай се крие в прихода (таксите), що черквата си докарва с дрънкането; но трябва да си признаем, че такова едно търгуване с хорската суетност в ущърб на здравия разум и народното спокойствие не е препоръчително за черквата. Ако вредността на горния обичай не се струва на всекиго твърде сериозна, то не е така за бързото закопаване на умрелите. Обикновено в Сливен се практикува тъй: снощи или нощес умрял, днес го вече копаят (погребват). Установило се е, че някой може да има всички външни признаци на смъртта и пак да не е умрял. Само един верен признак за сигурна смърт има: разлагането на тялото. Щом захване да мирише един труп, то е вече явно, че разлагането започва и че смъртта е действителна. За да се избегнат всички случаи, дето един умрял може да бъде жив закопан, другаде прибягват към всякакви мерки. У нас, като липсват тия мерки, то желателно е поне да се държи тялото най-малко две денонощия преди да се зарови. Кметството е длъжно да вземе мерки, щото да не се позволява по-рано заравяне. Тъй като има случаи на летаргия (привидна смърт), дето мнимоумрелия (мнимият мъртвец) се събужда след пет и даже осем дни, то в интереса на всички е да искаме въвеждането на такива мерки и наредби, които да гарантират и такива случаи от прибързано закопаване. Най-лесен способ е, добре изсушеният (в смисъл на херметизиран / обработен със смола) сандък с мъртвеца (със смола, ако е дървен, или с калай, ако е тенекиен или цинков) да се постави незаровен в особен в сграда в гробищата до определен срок, например 8–10 дни, след което да се заравя. Една малка част от горната страна на сандъка може да се остави със стъкло, което в случай на събуждане мъртвецът да счупи. Всичко, което санитарният пристав (здравният инспектор / полицай) ще изисква от роднините на умрелия, е сандъкът да не пропуска никакви изпарения отвътре, да бъде добре изсушен (херметизиран). Но за това се изисква преди всичко добра уредба на гробищата. Пък гробищата из повечето провинциални градове (не говорим за селата) представляват ужасна подигравка с всичко свето на човека. Например, сливенските гробища представляват най-дива вавилония (пълен хаос / безредица). Кутии и купчини са най-безредно нахвърляни, няма никакъв план на ровенето (копаенето на гробове), никакви пътеки помежду, никакъв ред. Да идеш до някой гроб, трябва да тъпчеш другите гробове. Мястото не е заградено с зидове (огради / стени) и нищо не остава непокътнато от децата: нито кутия, нито венец, нито надпис, нито портрет; за паметник и дума не може да бъде. Едно семейство докара скъп паметник на един гроб, но и досега го държи под калъф, защото, ако го открие, децата ще му изчукат гранита и мрамора, без да има кой да го упази. Вардачи са две пияни баби, въплъщение на всичко грозно и цинично. Изобщо гробищата, не стига дето са печални по самата си същност, но са и отвратителни от немарливостта на черковните власти, под чието управление те се намират. Безредието в копаенето се перпетуира (увековечава / продължава безкрай, от латински perpetuo) по тая причина: едно семейство обикновено, за да не дава пари за ново място, копае наново си покойника в същия гроб, дето преди няколко години е закопало друг; разравя го, изважда му костите и закопава новия. Тоя начин не само продължава безредното разхвърляне на гробовете, но е и опасен: често разравят гроба, когато още всички гниещи останки от мъртвеца не са се съвършено преобърнали на пръст. Въздухът се разваля от миризмите и някоя зараза може да се предаде чрез непосредственото пипане на костите при нехигиеничните понятия за чистота у нашите хора. Време е вече кметството да вземе от ръцете на черквата гробищата и да ги уреди според модерните изисквания. Самото ровене трябва да става по-дълбоко, а не, както е сега, около метър. Трябва да се тури план на гробовете и мястото да се загради с високи зидове, за да не влизат деца да правят пакости; да се поставят добри вардачи, да се направи сграда за съхранение на телата до определения срок и да се допуска разравяне на вехти гробища преди изтичането на определен брой години. Това не изисква толкова пари, колкото малко енергия и инициатива.

Магнетизъм и Хипнотизъм. Понеже тези две понятия често пъти се смесват и не е точно обяснено по какво се различават едно от друго, ще приведем тук мненията на хора, които са могли през един дълъг период да доставят доказателства за своята магнетическа сила, следствие на което не само могат да се нарекат магнетизьори, но и действително са такива. Магнетизьорът Крамер пише в своята брошура: „Магнетизмът във Висбаден и т.н.“: „Още през 1874 г., след много опити, професор Хайденхайм във Бреслау да е бил привлечен на това поле от странстващия датчанин Ханзен, в онова следващо време, когато на всички немски учени хипнотизмът не беше познат нито по име, аз предупреждавах за неговото употребление. Хипнозата е вредителна за здравето, тя е неестествена и унижава човека, който се предаде на това. В такова състояние той е невменяем, побъркан и безволен роб на своя хипнотизьор, който чрез влияние даже може да го принуди да извърши престъпление. При това неговите мозъчни нерви дотолкова се раздразняват, щото и при най-малък повод може да попадне от само себе си (спонтанно) във фатално хипнотично състояние. Именно продължителното фиксиране на окото върху някой предмет бива вредително. Магнетизмът, напротив, като лечебно средство е неоценима скъпоценност. Всеки може да хипнотизира. Успешно обаче може да магнетизира само онзи, комуто е вродена магнетическа лечебна сила, който притежава динамически флуид. Мнозина лекари биха желали да усвоят хипнотизма, това мъчение на човечеството, като монопол за медиците, подобно на вивисекцията, това мъчение на животните. Но и на лекарите трябва да се забрани това злочинство, защото никой дипломиран доктор не е още достатъчна гаранция, че притежава нравствен характер, който да повлияе благотворно на неговия ближен — да подигне човешкото му достойнство. Същинският магнетизатор е роден лекар по Божия милост. Задачата на бъдещето трябва да бъде да намери надарените с магнетическа сила хора и да им набави един кръг на действие. За жалост и днес още повечето от школските (академичните / официалните) медици се отнасят още враждебно към магнетопатията и ѝ се силно заканват (силно я атакуват).“ Магнетизьорът Павел Шрьодер казва в „Лечебна метода на животния магнетизъм“ (Лайпциг 1890): „Хипнотизмът е, както вече знаем, силно раздразнение на мозъка, което става най-силно в каталепсията, т.е. в неподвижността на тялото. Достигне ли се това, то обектът (пациентът) се обръща в безсъзнателна машина и става автомат. Внушението (Suggestion) тогава се употребява, за да се предадат някои поръчки на разума на измъчения (изследвания / подложения на хипноза), които той извършва в будно или спящо състояние, каквато и да било лична полза да не произхожда от това за хипнотизирания. Нека да резюмираме това накратко. Животният магнетизъм е нервна сила, резултатът от обработката: — нервно усилване и лечение; — Хипнотизмът е нервно раздразнение, резултатът: — нервно отслабване; — животният магнетизъм се употребява без фиксиране или внушение на волята; хипнотизмът – само посредством тези двете. Ако при животния магнетизъм случайно настъпи спадане (на съзнанието) или сомнамбулизъм, то пак се запазва у пациента душевната и мозъчна деятелност; пък появилата се чрез хипнотизма каталепсия унижава и преобръща в машина; — двата следващи начина на употребление са в основните форми, както и в резултатите съвсем различни. Искаме ли да установим определението на двете методи, то едничко вярното е следващото: — животният магнетизъм — просто магнетическо спане — сомнамбулизъм — и от друга страна: — хипнотизъм — каталепсия.“ Магнетизьорът Густав Витиг казва в „Магнетическо лечебно действие“: „Животният магнетизъм и хипнотизмът е нещо съвършено различно. Един английски лекар, д-р Braid (Джеймс Брейд, шотландски хирург, пионер в изследването на хипнозата), е открил хипнотизма. Понеже мнозина, даже учени, не познават точно нито магнетизма, нито хипнотизма, то обикновено ги хвърлят в едно гърне (слагат ги под общ знаменател). Брейд мислеше, че чрез своето откритие е намерил ключа на магнетизма. Неговото постъпване (метод) се състоеше в това: държеше пред очите на известни чувствителни хора блестящ някой предмет, като ги принуждаваше да го гледат втренчено и с това ги правеше да заспят. При това постъпване самосъзнателното мислене се маха. Това постъпване е грубо и при това опасно, защото може да действа вредително (вредно) на нервната система, ако работата не се разбира добре. Достигнато ли е по такъв начин спането, то може тогава лицето да се принуди на всякакви дела; заповедите сигурно ще се извършват от хипнотизирания; това става просто чрез предаване на волята. Често пъти хипнотизмът се употребява като предпазване. Френски лекари се опитаха чрез него да лекуват. Ала той няма да замени никога магнетизма, още по-малко ще го надмине. Всяка ограничена (тук: обикновена / проста) глава може да хипнотизира, не обаче и да магнетизира. Магнетизьорът може да лекува всекиго, без да го приспива; магнетизьорът може да цери само, ако пациентът се приспи, и тогава пак резултатът е съмнителен, даже много болести с това съвсем не могат да се лекуват. Хипнотическата метода може точно да се подложи (да се сравни) на вивисекцията. Поради това болният се поверява само на магнетизьор с доказана опитност. Брейд нарича своето постъпване: „метода, която причинява изкуствено състояние на нервната система“. Ако той би казал, че е изкуствена метода, която произвежда изкривяване, хистерически пароксизъм (криза / пристъп) и сърцебиене, повечето опасни и вредителни, то неговото дело би било придружено от твърде полезно напомняне. — При магнетизирането не дохождат такива явления. Ако пулсът при неговото постъпване удря 180 пъти в минута, това е нечуто явление; защото при гърдоболен се появяват 140–150 в минута. — Криво се наричат хипнотизьорите списание „Магнетизьори“. Конгресът на немските лечебни магнетизьори, който заседава през 1888 г. в Айзенах, реши занапред за в бъдеще да се наричат „магнетопати“. Всеки, който като магнетопат иска явно да действа, трябва да се подложи на изпит; които са издържали този изпит, явно се обявяват, за да се предпази болната публика от тези мазни хора в тая област (от шарлатани). — Нека да видим сега възгледите на прочутия парижки клиницист, професор Jean Martin Charcot (Жан-Мартен Шарко), специалист по нервните болести. Неговият ученик д-р Келер ето как се произнася: „Шарко се е занимавал с хипнотизма само от научно гледище; той си служи с него твърде рядко и то в случай, когато болният се намира в опасност за живота. Аз често съм присъствал на препирните (научните спорове) по тоя предмет и зная, че Шарковият възглед беше, че хипнотизмът е твърде опасен; че неговото употребление произвежда подобни действия, както и морфина. Болните стават като луди, не могат без него, добиват ужасни нервни припадъци, щом им се откаже, и тиранизират своите лекари. Аз познавам от опит такива случаи“. Д-р де Йонг (de Jong) в Хага казва: „Хипнотизмът не е някаква особена сила, но само сила, талант, който при едного е повече развит, при другиго по-малко, също както и способността за играене на пиано при различни лица е различна“. Също и магнетопатът Ведер (Weder) в Нюрнберг се присъединява към горния възглед, като казва: „Само чрез хипнотизъм не може никога да последва действително църение (целение / излекуване), защото чрез него не се отстранява причината на болестта. Хипнозата е психическо и физическо изнасилване на хипнотизирания. Всички болести са лечими чрез животния магнетизъм, ала не всички болни“. Всеки, който има силна воля, може да хипнотизира. Да магнетизира може само онзи, който притежава тази флуидна сила, комуто е вродена тази сила, и аз забелязвах, че магнетизьори, които не са в състояние да лекуват със своята малка магнетическа сила, ставаха хипнотизьори, понеже тогава се придаваше (използваше) волята и принуждението. Разбира се, твърде е лесно да се увери човек в хипнотизма, понеже малко-много всеки може да намери лице, донейде със силна воля, което да може да хипнотизира; когато магнетизмът на малцина е познат, защото той е вроден; ала Платон и Кеплер пак съществуваха, при всичко че не се намират всеки ден човеци от такова душевно величие. Крайно е за съжаление, дето пресата не прави разлика между хипнотизъм и магнетизъм, тъй като в такъв случай последният губи своя кредит (своя авторитет / достоверност). Вестниците известяват постоянно за хипнотически престъпления, които характеризират достатъчно опасността, от която е заплашено обществото; поради това твърде е за съжаление, дето се намират хипнотизьори, които учат и други да употребяват хипнотизма. Може би да са уверени в своето собствено безстрастие и в чистотата на своите възгледи, ала никога не е сигурно, че другите ще го употребяват с добра цел това себекористно (егоистично / користно, русизъм) постъпване. Трябва да се съветва поради това, щото всеки, който би се явил като хипнотизьор в кръга на фамилията, да се изгони като заразен и никога да се не търпят такива експерименти. Ужасни нещастия в семействата са настъпвали от такива безсъвестни субекти, които са си служили с внушение. Европейската преса е пълна с такива случки. Нека да споменем само случая: „Госпожица Саломон и нейната смърт в хипнотично състояние“, случая „Чински и неговия процес в Мюнхен“, и най-после смъртта на професор Бернхайм в Нанси (става дума за Иполит Бернхайм, известен френски невролог, изследвал хипнозата), който макар и на медицинска основа хипнотизиран, остана мъртъв под ръката на хипнотизьора. За новото положение на магнетизма във Франция ще съобщим следното. Както е известно, интернационалният конгрес за човечески лечебен магнетизъм, който заседава в началото на тая година, според притурката на списанието „La chaîne magnétique“ („Магнетичната верига“) е отправил следното прошение до законодателното тяло: „Умолява се законодателното тяло да вмести (включи) в текста на закона за медицината следния член: – Магнетическото действие и масажът (мачкането, разтриването), като са изключително ръчни деятелности, остават в областта на естествените лечения със същото право, с каквото се ползват баните, въздухът или светлината. Техните партизани (привърженици) няма да попадат под ударите на закона, докато остават в границите на задълженията си.“ Приведеният член не е наистина още приет в законника; прошението обаче е имало друг резултат. В „Journal du Magnétisme“ („Списание за магнетизъм“) намираме следната бележка: „Според съгласното мнение на Висшия съвет на Народното просвещение и на Медицинската академия, основаното и управлявано от частни лица училище за лечебен магнетизъм (да не се бърка с хипнотизъм) се поставя наравно с висшите свободни училища.“

Баня на въздух в къщи. (Из „Природните Лекувания“) Както всяка истина не се бои от времето, което я прави по-узряла и по-жизнена, идеите на Рикли и неговото лекуване прекараха още в началото си тежката изпитня (изпитание) на разните нападки и предубеждения, без да отслабнат. Като срутява най-яко съзиданите (най-здраво изградените) предразсъдъци, тази истина, чрез своята простота, забърква (обърква / смущава) и стеснява мнозина. Не е чудно, дето това ново лекуване предизвика и между нашите абонати разни критики. Навред те намират мъчнотия или невъзможност в прилагането, а при това нищо по-лесно от ползването с въздуха, този тъй разпространен природен деятел. Неговото действие може да бъде докарано до малки съразмерности (минимални, лесно изпълними стъпки) и пак да се получат прекрасни следствия. Да оставим на страна за сега пълното лекуване, както се практикува в Veldes, т.е. атмосферическа баня (на въздух и на светлина) в някоя гора, или върху някоя планина, през продължение на 4–5 часа, последвана от една баня на слънце, около час, върху някоя осветлена тераса, след което идат водни прилагания. Нека се занимаваме тука с това, което всеки може да направи у дома си, било в града, било на село, което е още по-добре. Действието на чистия въздух, даже на студения и острия въздух, върху цялата повърхност на тялото съблечено голо, има едно двойно действие: първом върху нервната система, чрез безбройните кожни разклонения, и второ върху обращението (циркулацията) на кръвта, на която то дава един животворен потик, като я привлича към кожата. Целият организъм, турен така временно в прикосновение с неговата най-естествена стихия (елемент), ще бъде прогресивно възбуден и обсилен (укрепен). Тази пристъпна (достъпна) всекиму баня може и трябва да бъде степенувана съразмерно (модифицирана според) силата и темперамента на организма. Може по воля да се продължи от две минути до половина час и даже повече. Най-сгодните моменти и да не се губи никакво време на занятията са преди да се легне човек, сутрин като стане, или също нощем, когато не може да заспи и има разни болезнени възбуждения (неразположения / нервност). Често тая баня може да замести мокрите изтривания или да се прави в замяна. Също може да им бъде като допълнение, например подир водното изтриване с сюнгер (сутрешно обтриване с гъба, от турски sünger - морска гъба) сутрин, след като реакцията със затоплянето в дрехите се е произвела напълно. Много чувствителни лица ще се подложат по-лесно на бързото действие на студения въздух, отколкото на студената вода, и ще се привикнат прогресивно чрез това лекуване да понесат светлина, да претърпяват и усещането от студената вода. Как да се извършва. — Баните на въздух трябва всякога да се правят в добре проветрена стая или по-добре със отворен прозорец по начин, щото кожата на цялото тяло да бъде турена в прикосновение с колкото се може по-пресен и чист въздух. Ще ни кажат, че може да се настине; но това се само струва така. Извършва се противното: получава се увеличение на топлината. Само, че трябва да се постига постепенно, като се ограничи в началото траенето на банята; да се трие тялото с двете ръце, да се разхожда из стаята, като не се забравя да се правят дълбоки вдишвания; да се правят различни гимнастически упражнения, превивания, разтягания, испинания (протягания), свивания на членовете (крайниците), на гръдния кош, на трупа. Да се избягва в началото сядането; само след няколко време, когато тялото се изпече до нейде (привикне донякъде), може да се прави вече тая баня седейки, като се позволи една лека работа и на главата (интелектуално занимание). Цитира се, между другите, Вениамин Франклин (Бенджамин Франклин), който имал навик сутрин да работи около час и повече преди да се облече, след което ставал да закусва. Банята на въздух ще даде вечер спокойствие и топлина на тялото за през нощта. Твърде чувствителните и малокръвни хора могат да допълнят с голяма полза тая баня, като изложат, особено гърба си, срещу огъня от огнището или собата (печката, от турски soba), по начин, щото кожата да погълне наедно с чистия въздух и светливата топлина на пламъците. Ние намираме върху този важен вид да се приема топлината и върху нейното непосредствено действие върху кожата, а не през дрехите. Не трябва да се забравя, щото прозорецът да се оставя отворен или полуотворен, за да има свободен пристъп чистият въздух. Сутрешната баня на въздух има представения на този навик пред същата баня лете, че обикновено ще липсва действието на светлината, както и на слънчевите лъчи, които от рано да проникват в стаята. Светлият елемент е най-важното нещо в банята на въздух. Пламъкът на огнището е само твърде слабо отражение и не може да го замести, освен в твърде малки пропорции. Щом слънцето се покаже, не трябва да се пропуска възползването, като се направи една баня на въздух с излагане на тялото ту на слънчевите лъчи, ту на сянка. Предпазителни мерки. — Какъвто и да бъде сезонът, важно е никога да не остава човек под едно устойчиво (продължително) впечатление, че му е изобщо или в някоя част студено. Трябва непременно да последва едно хубаво затопляне след като се облече и туй се постига, или като се вмъкне в леглото си (където може да прави и една малка гимнастика: извиване на тялото, свиване и разтягане на мускулите), или като се подложи на едно гимнастическо упражнение, или като направи загревителна разходка. Колкото по-силно е затоплянето (реакцията), толкова по-ползотворен ще бъде резултатът на банята. Слънцето е едно могъщо средство за стопляне, когато тялото се е доста много разхладило от една продължителна баня на въздух. Ако банята на слънце докара потене, тогаз ще трябва да се измие цялото тяло, или да се направи половин баня с вода 20° до 25° (много студената вода ще предизвика една много несъразмерна реакция след слънчевото действие); да се изтрие твърде леко (мокрият и изстисканият сюнгер най-добре изпълнява това леко изтриване, или по-вярно обиране на водата) и да се направят някои упражнения. Цялостността на всички тези операции съставлява вече, накратко, един вид пълна атмосферическа баня, с всичките си фази на действие и въздействие. Вън от самия принцип на въздушната баня, както и от нашите лични разни опити чак до 12° отдолу зерото (нулата), минимума температура на тазгодишната зима, ето и други сведения, получени в края на декември (1893 г.) от един наш абонат: „...Вие съветвате двама от кореспондентите си да заместят от време на време измиванията с разхождане голи из стаята на отворен прозорец. Дъщеря ми (18-годишна) го направи на съвършено открит въздух и се намери много добре (чувства се много по-добре); по власт (по силата на обстоятелствата), многото ни занимания през деня ни принуждават да правим тези бани нощем. Тя спи с отворен прозорец, със открити крака и се чувства много добре“. И в друго едно писмо: „Тя прави редовно бани на въздух; тя, която друга зима не страдаше от нищо друго, освен от непрекъсната хрема; тя напусна фланелата, сега не е облечена отдолу повече от лято, извършва въздушните си бани сред двора при мраз и сняг (разбира се, не когато вали) и няма никаква хрема; също не усеща и студ“.