Ани

Бележки на Елена Хаджи Григорова[1] Съдържание на втория урок - „Физическият и духовният човек": Състояния на съзнанието. Нирвана. Що значи самозабравяне? Чертеж I. физическият и духовният човек. Кому трябва да се повери човешката душа? Всички природни сили в света действуват колективно. Обяснение. За послушанието. Кой ще ни даде метод за послушание. Чуждата ябълка. Пример. Новият морал. Как да помагаме. Двата момента, които трябва да спазваме. Хубавата ябълка всеки по-силен може да я отнеме. Така е и с желанията. Един закон. В света човек трябва да намери туй, което е за него. Любов, Мъдрост, Истина, фигуративно представени. Чертеж II. Чертеж III. Как можем да се сближим. Обяснение. Въображаемият свят. Светът е такъв. Физическият и духовният закон. Единият засяга престъпленията, другият - Добродетелите. Кореспонденция на нашите квартиранти (душички). Състояние на самотност. (Сравнение.) Духовният живот е незнаен за хората. Разговорът на двама приятели. Поука. Какво прави и природата? Повече вяра. Божественият свят. На Земята вие не можете да знаете кой ви обича, нито кого обичате. Любов и проява. Какви преживявания трябва да имаме? Човешката лудория край няма. Да бъдем доволни от деня. Живата Пентаграма. Всичко за приложение от втория урок от Учителя - „Физическият и духовният човек": 1. Вие ще следите по какво познаваме дали се приближаваме или отдалечаваме от центъра на живота. 2. Нирвана, като пълнота на съзнанието. Трябва да се стремите към нирвана. I. Пазете следния закон: абсолютна честност! II. Ние трябва да предадем нашите тела и души в ръцете на Бога. (Вътрешно да се приложи, всяка една за себе си по отношение на Бога.) 3. Едно правило: Всичките природни сили в света действуват все колек­тивно... Обяснение. 3. Не бутайте нещата поотделно. 4. Ако речем да реализираме желанията си, ще попаднем в една уловка, която ще развали цялото наше щастие. III. Послушание: значи да слушаш, като ти кажа нещо, да го направиш. Най-първо вие съзнавате, че в света съществува известен разумен закон. Вие ще се домогнете до тоя разумен метод. Послушанието трябва да следва слуша­нето. Ученикът трябва да е слушал дълго време, да е разумял какво се говори и тогава да бъде послушен. Вие не можете да бъдете послушни без любов. IV. Божественото вие не го отлагайте, прилагайте го! 5. Ако ти вземеш ябълката на някого, то е насилие; ако детето само си даде ябълката, то е вече благородство. Ами че всеки ден вие вършите същите погрешки... Не бутайте на човека състоянието. Пример: дайте си отчет на вашето състояние. 6. Трябва да се вслушваме какво ще каже Божественото състояние в нас. V. Ако помагаме на някого паднал на улицата, след като му помогнем и го изпратим в болницата, не трябва да ставаме при него сестра милосердна. Останете ли още, след като дойдат лекарите, вие ще влезнете в най-големия батак. Тъй че, тези два момента трябва да се спазват. Първо, ще му помогнете и второ, ще се скриете, а ще оставите друго лице да изпъкне пред него, за да остане силата във вас. А ако вие не се скриете, вие ще компрометирате всички по рода си. Затуй човек трябва да знае да не изпъква. 7. Хубавата ябълка всеки по-силен може да ти я вземе от ръката. Тъй и всяко желание, като го направиш активно, мине някой, види, че изпъква, вземе ти го. Крадат се желанията. VI. Има един закон: човек трябва да намери това, което е определено за него. Бог в Своята Мъдрост е определил кое е за тебе. 8. Трябва някой път да изучавате пророците. 9. Човек трябва да има идеална любов! 10. Човек към Бога трябва да бъде съвършен! 11.Най-първо вие ще се научите да гледате трезво на работите. Вие не трябва да търсите своето щастие вънка от себе си, [вънка] от своето висше аз - то е най-голямото заблуждение. 12. Не се позволява да се късат чуждите плодове. В духовния свят ти не можеш да откъснеш каквото искаш. Твоето си е твое и никой не може да ти го вземе. Вие ще седите, ще чакате нещата сами да се реализират. Оставете на Бога! Ти ще чакаш, ще дойде градинарят, ако трябва; пък ако не трябва, той и няма да се яви. (Търпение, търпение се иска от мен!) 13. Намисли нещо добро, пожелай нещо хубаво в душата си и веднага ще излезнат всички твои приятели и ти ще ги видиш. 14. Дойде някое писмо до една душичка, която живее в тебе - ти нямаш право да й отваряш кореспонденцията. 15. Когато усещаш най-голямата самотия, тогава Господ ще ти проговори. Герой трябва да бъдеш, да издържаш. При това, само за малко време си оставен сам, за да уякне душата ти. 16. Примера с птичките. И добрият човек е силен. И той може да ти извади парите из джоба. Но неговата сила се различава малко. И добрият човек седи с насочен револвер, но след като ти извади парите, казва ти: „Вземи си сега парите", изважда, дава му и своята кесия: „Ха сега да си вървиш. Ти трябва да знаеш, че у мене има сила да ти извадя парите, но има и сила да ти ги върна и моите да ти дам отгоре, но затуй сега ще си вървиш от мене!" Той си отива, но се обръща назад. Той мисли вече. 17. Трябва да се борите с един недъг - вие не си вярвате един на друг. Това се дължи на отдалечаване от Бога. 18.Ще бъдете като днешния ден! 19. Сега ще имате доверие не към хората, но се стремете да имате вяра към Бога и тази вяра да оживее във вас, да я опитате вътре в себе си, че каквото и да ви се случи, да издържате. Да се не боите, да имате вяра! 20. Когато загубиш нещо, трябва да дадеш нещо и то ще се намери. 21. Човек трябва да има търпение да чака. * Ако човек няма вяра в дадения случай, тогава Невидимият свят се въздържа. * Божественият свят обича нещата да стават тайно. 22. С една душа, с която минаваш по същия път, можеш да споделяш. 23. На Земята вие не можете да знаете кой ви обича, защото в човека се проявяват различни духове. Квартирата е същата, а квартирантите - различни. 24. Когато чувствуваш цялото битие като нещо хармонично, като нещо цяло в дадения момент, то е любов; а като чувствуваш частично, то е само проява. 25. В Божествения свят всякога ще завъртиш една канелка и водата ще тече. 26. Няма да правиш дупки в кюнците. Вие искате да имате преживявания, то е хубаво, но в чиста вода. 27. Ние си създаваме сами нещастията, интересуваме се само от формите. 28. Сега ще пиете хубава вода! 29. Вечерно време на маскарад няма да ходите! 30. Чуждите неща няма да бутате. Едно правило. 31. Послушание, то значи човек да бъде доволен от малкото. 32. Някой път вие мислите, че нямате пари. Не е там въпросът. Всичко е в разбирането. * Пример. Когато у човека е Божественото, той дава. 33. Затуй всеки ден вие ще бъдете доволни от деня и като се разширите повече, и Господ ще даде повече. Ние ще дадем повече и Господ ще даде повече! ----------------------------------------------------- I, II, III, IV, V... - точки или места, дето Учителят директно казва какво да правим - приложение. 1,2,3,4,5... са места в урока, които можем и затова трябва да ги приложим. * - места, които ми направиха силно впечатление. ---------------------------------------------------------------------- [1] от нейната тетрадка, из архива на Пеню Ганев.

Първи ден - Празникът на Правдата 22 септември 1924 г., понеделник, (*7 часа сутринта) Изгрев Отличен слънчев ден. Всяка на своето място при борчетата, насядали във формата на Живата Пентограма. Учителят дойде в 11.30 часа. (*Втори урок от Учителя н.у.о.к.д.*) ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК Сега, ако ви попитам един въпрос: Кое живо същество бихте взели като предмет на послушание? Кое бихте дали като символ на послушание? П.: - Цветята. - Да, послушни са цветята. Цветето казва: „Майка ми ме остави тук и аз съм послушно.“ Но туй цвете расте в две посоки - движи се нагоре и надолу. А в хиляди години и то се мести от мястото си. Запример 2000 години преди Христа туй цвете е било на едно място, а след 2000 години туй цвете се е преместило, може би на 500 километра. Местят се цветята, само че у тях движението е по-медлено - на 4000 години то може да се премести на 500 километра. Това е крайният предел, ако има условия, разбира се. Съзнанието има две положения: 1. почиващо съзнателно състояние и 2. активно съзнателно състояние. Всякога в почиващото състояние на съзнанието човек обмисля пътищата, плановете, разглежда погрешките, несполуките и всичко туй го изправя. А в активното състояние на съзнанието, там вече има условия да работи - той прилага, всичко реализира. Тъй че, имаме почиващо и реализирващо състояние. Последното можем да го наречем още: озаряващо активно състояние на съзнанието. То е вече работно състояние. Сега вие ще следите: когато в съзнанието в своето проявление се намалява неговата светлина, неговата активност, туй всякога показва, че вие се отдалечавате от центъра на живота. Следователно ще усещате едно състояние стеснително, обременително, неудоволствие. Туй е един признак, че вие се отдалечавате от центъра на живота. А щом вие се приближавате към центъра на живота, дали вие го съзнавате или не, всякога имате обратни на тия резултати: чувствувате радост, веселие, разширение, въодушевление. Питам ви: трябва ли вашето съзнание, като някоя гарга да кацне на някой умрял кон? М.: - Ако не знаем какво е умрял кон? - При умрелия кон всякога има смърдеж, нищо повече! С.: - Трябва ли да се стремим към състояние на нирвана, в смисъл както го тълкуват будистите: място, дето няма никакво вълнение - вечен покой? - Не, нирвана не показва равнодушие, нито безразличие. Нирвана е най- хубавото място, то е вечна хармония. То не е празнота на съзнанието, то е пълнота на съзнанието. А хората говорят за нирвана туй, което не е то. Веселието означава нещо по-нежно, по-деликатно, а радостта е по-експанзивна. Трябва да се стремите към нирвана. Ами че имате известен идеал: търсите една приятелка да ви обича - то е състояние на нирвана. Или, търсите някои по-хубави места в музиката, поезията - това е все нирвана. Нирвана, то е едно състояние, в което вие можете да влезнете и да излезнете, когато си искате. Зависи от чувствата. Дойдеш, запример, до хора, които живеят в нирвана и ти чувствуваш хармония. Ако вземем нирвана като място, ти можеш да влезнеш и да излезнеш, когато си искаш, тъй е. И вие все в годината имате един ден, дето сте в нирвана и тогава се самозабравяте. Разберете правилно: човек може да се самозабрави само в някоя възвишена мисъл или идея, каквато и да е тя. Мислите ли вие, че не сте в нирвана някой път? Пазете следующия закон: В този път, в който вървите, вътре в себе си трябва да пазите абсолютна честност! Знаеш какво значи честност? Абсолютно без никаква лъжа. Знаеш какво значи? Туй е първото. Туй е на първо време една необходимост. Ето беседата, която аз говорих. (Учителят показа този чертеж.) Фиг. 1 [Физически и духовен човек. А. - духовен; Б. - физически. m - центрове, n - излъчват енергия. Бел. на Вергилий Кръстев.] [Означенията на цветовете на фигурата са от тетрадката на Елена Хаджи Григорова, из архива на Пеню Ганев.] Сега ще ви приведа един символ. Да допуснем, имате един инструмент тъй съвършен както цигулката. Да допуснем, че този инструмент Бог го е създал. Питам: трябва ли този инструмент да се поверява в ръцете на един профан? Не. Е, човешката душа е един инструмент, който Бог е създал. Кому трябва да се повери тя? Цигулката, този инструмент, трябва да се повери в ръцете на един виртуоз, който знае да свири, и той трябва да пази инструмента. И под неговия лък инструментът ще се развива. Този виртуоз ще вложи нещо ново в този инструмент. А този новак, който не знае да свири още, може да разлепи цигулката; той няма да я оцени, няма да я пази. Сега вие може да си направите извода. Вземете тялото, този организъм, който е даден като един храм на човека - трябва ли човек да повери този организъм на друг? Писанието казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и благоугодна Богу.“ Значи онези, които не разбират закона, ще поверят своята цигулка на неопитни цигулари, вместо на Бога. Защото всичките сили в света не действуват частично. Имате друго едно правило: Всичките природни сили в света действуват все колективно. Например вие хванете моя пръст, мислите, че е единица. Не, той е колективно цяло, с него има други сили, които действуват заедно. С него иде вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, после и другата ръка, краката ми, зъбите ми, всичко туй ще се прекомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат. Вас ви се вижда едно, а след него иде колективното. Следователно вие трябва да видите тази единица в какво съотношение е. Не бутайте нещата поотделно. Запример имате едно ваше желание, искате да го реализирате. Туй желание във въображението ви се представлява като един известен предмет, но този предмет като дойде, то е една уловка и ще развали цялото ваше щастие. Трябва да ви заведа при някое бистро изворче, дето са тези попови лъжички, да видите какви са интересни, каква тактика имат. Някой тури въдицата, а те като философи ходят нагоре-надолу, разрешават важни въпроси, а не знаят, че може да излезнат над водата отгоре. Аз във Варна съм наблюдавал риби. Има някои, хващани веднъж, но се спасяват пак във водата. Такава риба хваща въженцето и го носи насам и нататък, иска да освободи другите рибки от него. А неопитните рибки отиват към въдицата. - Как да приложим послушанието? - Хубаво. Вие как схващате послушанието? М.: - Да не роптаем в условията, в които сме. Да не се съпротивляваме. - Значи, да слушаш, като ти кажа нещо, да го направиш. Т.е. послушен може да бъде само разумният човек. Послушанието е свойствено само на разумни същества. Тяхно качество е. Послушанието е свойствено само на едно разумно същество. С.: - Как можем да го придобием ние? - То, вие го имате. Най-първо вие съзнавате, че в света съществува известен разумен закон. Има поставени методи, чрез които нещата се добиват. Вие ще се домогнете до този разумен метод. Послушанието трябва да следва слушането. Човек трябва да е слушал дълго време, да е разумял това, което се говори и тогава да бъде послушен. (Учителят посочва чертежа.) Във висшите светове - А, нещата са по- красиви, пък колкото се слиза към материята - Б, друг изглед имат нещата. Знаете ли вие, послушанието е една от проявите на Любовта. Ти като обичаш някого, ти си готов да извършиш всичко - послушен си. Тъй щото, вие не можете да имате послушание без любов - в съзнателната любов, не говоря за тази обикновената несъзнателна любов. Висшите същества схващат една Божествена мисъл като звук и веднага я прилагат. Когато една Божествена мисъл мине през висшите светове, те веднага я прилагат и дават й път надолу. Божественото вие не го отлагайте, прилагайте го. Често хората от двете положения - мъже и жени, грешат, те се боят да приложат Божественото в себе си. Да допуснем, едно дете държи една ябълка в ръката си и вашето дете ви каже: „Мамо, да взема ли тази ябълка?“ Майката вземе ябълката на детето и я дава на своето, но другото почва да плаче. Мислите ли, че тази майка е направила добре? Ти, като вземеш тази ябълка на туй дете, с нищо не можеш да му я замениш. Ако туй дете си даде ябълката от любов, то е друго нещо, то показва благородство у него. А ако ти му я вземеш и я дадеш на другото, то е насилие. Ами че всеки ден вие вършите същите погрешки. Видите някоя личност в красиво състояние, радва се нещо, вие искате да му вземете туй състояние. Минете покрай него, бутнете го и той се разплаче, а после се извинявате. Но вие не трябваше да му бутате ябълката. Не бутайте на човека състоянието! Ето, аз да ви представя каква пакост може да направите. Да кажем, вие сте ученичка от гимназията, облечена сте хубаво, вървите. Виждате (*на пътя) един ученик, върви си и си учи предмета. Вие привидно си създадете положение, че сте изгубили пътя, казвате: „Моля Ви се, закъде води този път?“ Той погледне, вие се поухилите, отвлечете вниманието му. То е игра вече. След като си заминете, вие вече сте внесли един образ в него, той учи и пак погледне настрани, не може да учи. Значи, вие му взехте ябълката. Питам: защо трябваше да му се усмихнете? Какъв е мотивът, главният мотив? Вие виждате неговата поза, нещо ви привлича и у вас се явява едно желание да го отклоните. Сега, дайте си отчет на туй ваше състояние. Ако във вас Божественото състояние е развито, веднага ще чуете един глас: „Постъпката ви не е добра.“ Вътре дълбоко гласът ви ще каже: „Вие не направихте добре.“ Добре, друг случай. Този ученик е паднал, строшен е кракът му. Вие се приближавате до него, вземате го, превързвате крака му - във вас има вече друг обект, той е морален. Този счупеният крак има нужда от вас. Но, след като му направите услуга, вие не трябва да бъдете сестра милосердна при него. Вие ще му помогнете, може да му вземете и файтон, но после ще идете на друго място, ще се скриете. Останете ли вие, след като дойдат лекарите, сестра милосердна при него, вие ще влезете в най-големия батак. Първото положение: ще го турите в каруцата, ще му помогнете. Второто положение: вие ще се скриете и ще оставите друго лице да изпъкне пред него. А вие трябва да се изгубите от съзнанието му, за да остане силата във вас. И тогава ти растеш в себе си, тази сила израства у тебе. И в него остава един образец, и като му говорят, че жените са лоши, той ще каже: (*“Не!“ Защото веднага изпъква твоят образ у него - и той ще кажe: „Аз зная, има благородни жени.“ Но ако вие не се скриете, вие ще компрометирате всички по рода си. А ако се скриете, у него ще остане една Божествена страна, той ще вижда винаги този идеал. Затуй човек трябва да знае докъде да се простира неговото съзнание, да не изпъква. Пък тази история - раздорът на ябълките, то е един символ, то е жена или мъж, цар, майка, баща, то е всичко. Е, аз нося тази ябълка и вървя по пътя и се радвам, но някой види тази ябълка. Той е по-силен от мене, казва: „Дай тази ябълка“, взима я. И тази ябълка, която за мене беше щастие, сега друг се радва на нея. Обаче и един друг, по-силен от него, идва, ударва го, взима ябълката. Сега пък този е нещастен. Тогава, аз държа първия, той държи втория и може 20 души да се скарат за нея и ще има много глави пукнати заради нея. Тъй става в живота. Най-малкото желание, ти като го носиш, като го направиш активно, радваш се, но мине някой дух, открадне го. Крадат се желанията. Не ви ли се е случвало, имате някоя мисъл и я изгубите? Открадната е тя. Може след няколко дена ще се върне, но тя не е същата вече. Има един закон в света: Да намери човек което е определено заради него. Бог в Своята мъдрост е определил кое е за тебе. Трябва някой път да вземете да изучавате пророците в едно отношение. И мъже, и жени трябва да ги изучавате, защото ... тургат ги в изобличителни неща. Човек трябва да има идеална любов. Човек към Бога трябва да бъде съвършен. Ще ви покажа три образи и после ще ви изнеса идеята за Любовта. Любовта се проектира чрез радиусите, чрез спиралите и чрез двойните точки, които го крепят в основата. Фиг. 2 Тук имате точките a, b, с, d. Това е Истината (точките). После имате правите линии aО, bО, сО, dO-това е Мъдростта. А всички криви линии около тях са една основа - това е Любовта. Тя се върти около точките. Туй движение вътре, това са костите, мускулите, нервната система. Значи Любовта влиза като основа - сила, върху която се тъче. Принципите, вложени вътре в нас, това е Истината. А мислите, чувствата и действията, това е вътъкът, шаренето, Мъдростта. И точките, които прикрепят тази работа, това е Истината. Истината крепи нещата. Значи, туй цялото събрано, то е Истината. Защото, щом се скъсат тия точки, всичко се изнища. За да се държат известни нишки, трябва да има две точки, на които да се държат. Конецът трябва се държи на две точки: това са Истината. Щом тия точки се скъсат, Мъдростта не може да се държи и Любовта не може да работи. Първият чертеж (Фиг. 1) - „n“, това са излъчвания на енергиите из тия центрове - „m“. Човек е създаден по същия начин. Деца, които нямат излишна енергия, слабеят. Най-първо вие ще се научите да гледате трезво на работите. Вие не трябва да търсите своето щастие вънка от себе си. Това е най-голямото заблуждение. Ама да се разберем: вънка от себе си, то значи вънка от своето висше аз не го търси, а търси го в Божественото у тебе вътре. Тогава вие ще дойдете до същата идея. Фиг. 3 Представете си, че това е идеален кръг. На периферията наоколо е Божественото съзнание на хората: А, В. Значи, любовта на всинца ви е еднаква: АС=ВС. Центърът е един и същ за всички. Ако вие искате да се запознаете с мене, да кажем, по колко начина може? Ако вие сте А, можете чрез В. АВ - това е материалистичен път. Можете да се запознаете чрез ВС, то е пътят на Мъдростта, на волята. Можете да се запознаете и направо по АС. Тогава, ако искате да се запознаете с В, как трябва да постъпите? Най-първо ще се качите (*горе) при С и от С ще слезете при В. Тогава, за да има правилна обмяна, и В трябва да се качи при С и да слезе при А в неговото положение. Когато А стигне при В по този начин и В стигне при А пак по същия начин, тогава те могат да минат през материята АВ или ВА. Пък може и друго: А и В да се срещнат при С. Туй е идеалното вече! И по първият начин, чрез С, те ще се разберат. Когато единият дойде на мястото на другия, те могат вече да разменят местата си. Сега, разстоянието между две същества (А и В) може да е много близо - някой път ги дели една линия, една 35-милионна част от милиметъра, в такова съседство се намират те, а при това те не се познават, те мислят, че километри има между тях, а то е само една 35-милионна част от милиметъра. И когато човек научи тази истина, той ще каже: „Голям невежа съм бил аз.“ Той е ходил, обикалял да го търси. Представете си следующата опитност: Някъде гледате цветя, приближите се до тях, те изчезнат; отдалечите се, те пак се покажат. Или, гледате плодове, речете да хванете някои от тях - отдалечават се. Това е един въображаем свят. Е, представете си такъв един свят: виждаш плодове, речеш да ги хванеш, те се отдръпнат и т.н. Най-после туй ще ти вдъхне страх. Значи не ти е позволено да ядеш! Нали е същото: някоя ваша другарка ви предложи печена гъска, радвате се, но речете ли да я хванете и тя изчезне, изгуби се. После казваш: „Излъгала съм се.“ Светът е такъв: не се позволява да се късат тия плодове, а ти си позволяваш това. Значи, самото лице, на което принадлежи това дърво, ще ти каже: „Чакай, аз ще ти дам.“ Значи, самият господар трябва да ти откъсне от плода си. А ти си позволяваш без закон, без разрешение това. В духовния свят не можеш да късаш каквото искаш, нито ти, нито от тебе другите могат да късат. Твоето си е твое и никой не може да ти го вземе. И чуждото си е чуждо - щом речеш да го вземеш, веднага ти го отнемат. Тъй, не ти позволяват да вземаш чуждите неща. Тия изяснения ще ги намерите в промяната на състоянията ви. Вие виждате едно хубаво състояние - то не е ваше, то е чужд плод, няма да го бутате. Вие ще седите и ще чакате нещата сами да се реализират. Оставете на Бога! Ти не можеш да се направиш сам щастлив. Нещастен да се направиш сам можеш, но щастлив - никога. Като се опиташ да вземеш един забранен плод, той изчезне - ще дойде нещастието. Не тъй! Ще чакаш, ще дойде градинарят, ще ти предложи, ако трябва; пък ако не трябва, той и няма да се яви. Но ако ти сам си вземеш, той ще ти го вземе. Сега, тука както е, ако рече някой да направи едно престъпление, всички тичат да го видят кой е той. Детективи го следят, наблюдават го. В духовния свят е обратното: като направи някой престъпление, всеки се оттегля, не искат да го видят. Но там има друго нещо: ако някой науми да направи едно добро, всички идат да видят какво иска да направи. Щом искаш да те видят, намисли нещо добро, пожелай нещо хубаво в душата си и веднага ще излезнат всички твои приятели и ще ги видиш. Затуй на Земята неблагоприятните условия са най-благоприятни за Невидимия свят, за духовно развитие, понеже там няма кой да те залъгва и ти можеш да правиш своите опити. Запример, да кажем, учителка си някъде: ти да наблюдаваш другите, те да не те познават. Ще минаваш за ексцентрична, те ще ти казват: „Криеш нещо.“ Ще кажеш: „Много неща крия, и аз не ги зная. Мене са ми дали едно сандъче с ценни неща, писма има вътре, в мене са, ама и аз не ги зная.“ (*- „Ама, кажи ми.“ - „Аз зная толкова, колкото пощаджията знае.“) Само адресите зная, но какво има вътре, не зная.“ Ние сме цяла поща. Дойде някоя мисъл, но тя не е за вас. Всеки един човек не живее сам за себе си. У нас живеят милиарди душички, те са квартиранти, които имат бащи и майки горе, а те са дошли тук да стажуват. И тия душички получават писма, четат ги и тогава се радват. Ти ще внимаваш за тях, ще ги наблюдаваш, но ти нямаш право да разваляш плика им. Тя ще си вземе плика, ще си прочете писмото, ти няма да й отваряш кореспонденцията. Дойде някоя мисъл - тя не е твоя, някоя душа й пратила нещо, ти няма да се интересуваш от това. Ако се интересуваш, значи нямаш доверие, пък ако я оставиш свободна, тя ще ти каже всичко. Ще каже: „Имам писмо от нашите, ела да видиш какво ми пишат.“ Погледнеш я - замине. Ето една нова мисъл. После иде друга, и тя получила писмо, и тя казва: „Ето какво ми пишат нашите.“ Пък ако ти се интересуваш, тя си скрие писмото в джоба и ти нищо нямаш. Милиарди души живеят в човека. Има мисли от всичките светове: от ангелския, от Божествения, от целия космос. В такива състояния ние преживяваме състоянието на всички тия души. То е хубавото. В нас има цял един мир и те преживяват състоянието на тази висша душа, която е централна монада около тях. Около нея са сгрупирани и са в хармония всички. Един ден, като се развали съдружието, те казват: „Сбогом.“ Монадата отива към Бога, а другите на Земята плачат. А всичките пансионери, всеки си взел сандъчето, турил си мал- ката“количка и отиват. На Земята ще видиш едно, а на духовния свят ще видиш други картини. Някои придружават душата до известно място, други се отделят и най-сетне душата сама си отива. Един красив свят е духовният свят, той е велик! - Как да не бъдем сами? - Щом се намерите сами, те са най-красивите състояния. Когато усещате най-голямата самотия, тогава Господ ще ви проговори. Че, то е най-хубавото за тебе! Тогава ще дойде една мъка, един страх, но след туй ще дойде малката светлинка в тебе. В живота всеки ще го почувствува, ще го изпита. Самотията е много приятна. Не целия живот да бъдеш сам, но ще почувствуваш самотия ден, два, три, месец или година най-много. Но герой трябва да бъде човек, да издържи цяла година тази самота. А за няколко часа отгоре може всеки да изтърпи. И Христос е почувствувал няколко часа самотия. Много са смешни хората, когато изпадат в самотия. Дойде някоя жаба при него и той, горкият, я бута, прегръща я, милва я, и се бои да не я загуби. Тази жаба като че внася нещо ново в него, тъй й се радва. Самотата е красиво нещо. (* Аз мисля, при самотата, човек е на правия път тогава.) При това, ти само за малко време си оставен сам, за да уякне душата ти. Често птичките пуска малките си сами във въздуха, а то трепти, трепти, като че пада вече и току майката пак го хване, после пак го остави само, докато се научи да хвърчи свободно. Тъй и вас, някой път ви извадят из получката и ви пускат и вие мислите, че сте сами, но после пак ви хванат. То е особено състояние и тогава усещате като че животът няма смисъл, без цел е всичко и после пак се промени състоянието - дойде светлината, пак е зарадваш. А който няма тия преживявания, както и да му разправяш за тия духовни състояния, той ще каже: „Небивали неща! Как може това?“ Който има малка опитност, почва да вярва. Затуй духовният живот е непознат на хората. Има хора, ти им говориш известни неща, туй, което са преживели, те ти вярват, но щом дойде положение, което те не са опитали, те почват да се резервират малко. Двама си приказват, съгласни са, но по едно време първият почва да му говори за духовни работи, а онзи мисли дали е с ума си, дали не го лъже. Тогава този изважда револвера, онзи трепери. - „Кажи ми защо държа револвера си? Разбираш ли?“ - „Разбирам, разбирам, искаш пари.“ - „Е, хубаво, защо искам парите? Искам да те отрезвя. Ти мислиш, аз искам да те лъжа. Хубаво, извади сега парите си!“ Изваждаш ги, после ти казвам: „Вземи сега парите си назад.“ Изваждам кесията си и от своя джоб, давам ти и нея: „Ха сега да си вървиш и да знаеш, че аз съм честен човек.“ И онзи тръгва и се обръща назад. Е, какво мнение ще си състави за мене? Ще повярва веднага. Психология има у него. На такъв човек трябва да му наместя ума по такъв начин: „На ти сега твоята кесия, вземи и моята и да си вървиш сега оттук.“ И природата прави същото нещо с нас. Ние щом помислим, че тя иска да ни лъже, тя си насочи револвера, казва: „Остави тук каквото имаш!“ Оставяш го. Ти трепериш. После ти каже: „Вземи си го, ха сега вземи и моето и да си вървиш!“ И ти, като заминеш, кажеш си: „Не направих добре.“ И после се разкайваш. В духовния живот рядко ще срещнете хора, които да ви вярват. Трябва да се борите с един недъг, общ недъг е той. И малко хора може да срещнете, които да ви вярват. При това, и вие малко вярвате на другите хора. - На какво се дължи това? - На отдалечаване от Бога. - От какво иде ожесточаването? - Ожесточаването иде от прииждането на малка енергия. Ако аз имам много пари и съм много богат, ако изгубя 1000 лева, за мене нищо не е. Но ако имам малко пари и ми вземат 1000 лева, ще ги почувствувам, охо! Ако ние сме богати с Божията Любов, нищо няма да ни съблазни. Аз не искам нищо от него, в какво ще ме съблазни? Но ако аз съм сиромах и ми вземат нещо, аз ще мисля много. Но, който дойде при вас, трябва да знаете, че той ще ви вземе нещо. - Как да бъдем богати с тази любов, че да не страдаме като ни вземат нещо? - Е, ще бъдете като днешния ден. (Отличен слънчев ден.) Аз тази сутрин тръгвам от къщи и мисля, че съм си турил часовника в джоба, обаче часовникът го няма. Казвам: С този часовник нямам работа. Днес е равноденствие, в 6 часа изгря Слънцето и точно в 6 часа ще залезе. Сега, ще имате едно доверие не към хората, но се стремете да имате вяра към Бога. И тази вяра да оживее във вас, да я опитате вътре в себе си, че каквото и да ви се случи, да имате вяра, да се не боите. Ето един много добър пример. (Една сестра си загуби Пентограмата, друга й я намери.) Един губи, друг намира. Ние мислим загуба. Ти не си загубил, но ти трябва да дадеш нещо и то ще се намери. Човек трябва да има търпението да чака. Божественият живот е тъй красив, тъй хубав, че всички неща се допълват. Само, човек трябва да вижда Божиите пътища. Те са великолепни, не оставят рани. Всичките рани ще заздравеят и на мястото им ще дойде него по-красиво. Ако човек в дадения случай няма вяра, тогава Невидимият свят се въздържа. Божественият, Невидимият свят обича нещата да стават тайно. Ти, като направиш нещо, да се радваш в себе си, но да се не издаваш навън - твоята вяра да се усилва. Тази сестра, като й дадоха Пентограмата, каза: „Моята вяра се усили повече.“ Това е хубавото, че се усили вярата й, а не да каже: „Аз я загубих, пентограмата, пък Господ ми я намери.“ Туй не е право, но да се усили вярата, туй е благородното. - Такива случаи да не се ли съобщават за назидание? - С една душа, с която минаваш по същия път, можеш да споделиш. Но въобще, в съзнателния живот всичко трябва да е по Божественому. Стига толкова. На Земята вие не може да знаете кой ви обича. Например срещате някого, той ви поздравлява много любезно. Значи един дух у него, някой ваш познат, използува го, иска да ви покаже, че ви обича. Втория път пак срещате този човек, квартирата е същата, обаче този дух го няма вече и той не е тъй близък с вас. Да не ви се вижда чудно защо. Този дух, този ангел се проявява сега на друго място. Сега, лъжата е там. Вие мислите, че като ви се усмихне един човек, той ви обича и всякога ще ви се усмихва. - И ние ли не знаем кого обичаме? - И вие не знаете кого обичате. Ако вие сега обичате някого, то не сте вие, друг е, който го обича. Вие сте само наблюдатели. Вие сте само този, който наблюдава. Не взимате участие в нещата. Туй, което наблюдава нещата, то е човекът. Този, който наблюдава и се учи, той е. Аз съм ученик и други са ученици. Казват: „аз“ и „не аз“. „Аз“, който е вътре в мене и „аз“, който е вънка от мене. И трето, има и учители. Аз слушам какво говори учителят, после учителят може да наблюдава какво говорят учениците: един е способен, друг е неспособен. И най-после, кое е меродавното? Как ще познаете, че един човек вас ви обича? Нима един човек, който се усмихне насреща ви, ви обича? Нима ако той ви каже една любезна дума, та това е любов? Когато се каже, че „Бог е Любов“, туй подразбира целокупността в даден момент. Туй, което ти чувству- ваш в един момент: всичките създания като едно цяло, то е любов, а частично като ги чувствуваш, то не е любов, то е само проява. Туй, когато чувствуваш цялото битие като нещо хармонично, като нещо цяло в даден момент, то е Любовта, а туй, което чувствуваш частично само, то не е любов, то е само проява. Представете си такъв един свят, дето водата тече през кюнци и имате много малко канелки; завъртите някоя канелка, наточите си и пак я затворите. А който не знае, че трябва да се отвори на известни места, ще направи дупка и водата ще си изтича навънка, не може да я затвори. Те са неразумните актове на хората. Всякога, в Божествения свят, ще завъртиш една канелка и водата ще тече, няма да правиш дупки в кюнците. Пък и вие все дупки правите сега. Сега хората искат да имат някое преживявание. Но, някои от тях са смешни преживявания. Една мома, княгиня, искала да походи малко с маска и каквото прави светът, и тя да направи. И за нейно учудване, този прегръщала, онзи прегръщала, най-после намира един друг с маска, кавалер, и се зарадвала, че намерила такъв човек красив. Но случайно маската пада, тя вижда един негър и хукнала да я няма. Вие искате да имате някои преживявания - ще намериш някой негър под маската и като се върнеш, ще имаш едно неразположение на духа си и измъчване. Хората все искат да имат известни преживявания. То е хубаво, но в чиста вода. Аз съм виждал деца по селата влизат в някоя локва, преживявания искат, и погледнеш - едно заболяло, друго заболяло. Ама те се къпят в калната вода. Туй не е някоя изворна вода, локва е, няма никакво втичане на водата. От такъв характер преживявания що ни струват? Няма нищо ново в тях. Това е най-старото. Това са сега посторонни[1], вметнати предложения[2], за изясняване как ние си създаваме нещастията на Земята. Понеже нас ни интересува сега формата повече, отколкото съдържанието, аз наричам съвременния свят свят на скелети: кост до кост, правилно свързани, ръцете, краката турени на място, тъй систематически наместени, но те са все голи кости, мъртви кости, няма живот вътре. Някой говори за морал, но това са все мъртви кости, няма живот. И която глава пипнеш, все няма живот, смърдеж навсякъде. Има такива варовити извори, че като пиеш от тях, стане ти тежко. А и друго: минеш при някой хубав балкански извор, пиеш, гърлото ти се намаже като с масло, стане ти леко на стомаха, като че тази вода е проникнала навсякъде. Едната вода, като че е паднал камък на корема ти, а другата те разтваря. Сега ще пиете хубава вода! (Учителят държи пръста си заканително.) Вечерно време на маскарад няма да ходите! Чуждите неща няма да бутате - едно от правилата. Послушанието, то значи човек да бъде доволен от малкото, от туй, което има. Човешката лудория край няма. Един от богатите английски милионери, през време коронясването на английския крал Едуард, който имал 365 милиона английски стерлинги, връща се от Африка в Англия да участвува в тържествата, но като мислил, че тия пари няма да му стигнат, се хвърлил във водата и се удавил. До такова състояние са лудориите на човека. Някой път вие мислите, че нямате нито пет пари в джоба си, ами този с 365 милиона, и той мислил, че няма да му стигнат парите. Туй, което кара хората да се давят във водата, то е еднакво силно и у бедни, и у богати. А и туй, което внася живот и то е еднакво силно и у богатия, и у бедния. Богатият се радва и сиромахът се радва; и единият дава, и другият дава. Когато у тях е Божественото, и двамата раздават. А другият, без Бога, все свива, казва: „Мене няма да ми стигне.“ Затуй вие всеки ден ще бъдете доволни от деня и като се разширите повече, Господ ще дава повече. Ние ще дадем повече и Господ ще даде повече! Направихме Живата Пентограма с Учителя. Започнахме с Правдата и завършихме с кръга около Пентограмата: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа!'' (*13.30 ч [на] обяд. Отлично време.) ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] посторонен - остар. страничен. [2] предложение (рус.) - остар. изречение. * на ученичките от Окултния клас на Добродетелите.

Бележки на Елена Хаджи Григорова* Съдържание на този разговор от Учителя - „Моето верую“: Повече молитва. Бог не се доказва отвънка. Всеки трябва да има едно верую. Само Божественото ще държим. Доказателство за Бога може да се даде, но веруюто на твоята душа не може да дойде отвън, то почива на една малка твоя опитност. За моето верую философия не трябва. Какво значи: Бог стои над всички същества? Трябва да се молим, за да усилим вярата си. Вярата ще ни даде един вътрешен усет за Бога. Свободата се губи пред общественото мнение. За Любовта. За какво ни служи доброто и злото? Ние сме дошли на Земята с Бога. Как сме Го загубили? Какво трябва да има всеки човек? - Едно верую. Как можем да помогнем на някого, който е направил погрешка? Къде се изисква характер? Мечката и мравките. Тяхното докачение. Как трябва да говорим на децата? Децата не питат кой направи Господа, а кой направи човека. Слугата на Любовта. Езикът, който изразява Любовта. Единственото красиво нещо на Земята са противоречията. Същността на живота. (Доказателство.) Един поглед от Господа. Онова, което Бог е решил, то ще стане. Двата триъгълника: формулката. Добрата молитва. Живата Пентограма. Всичко за приложение в този разговор - „Моето верую“: I. Във вашата Пентограма се изисква повече молитва. Вие трябва да се молите и съзнателно да се молите. I. Искате да помогнете на някого - ще се молите и ще искате от Господа резултати. Ще чакате. II. Моето верую: аз се раждам и умирам с един Господ, Който ми даде ума, сърцето и волята. III. Божественото дръжте - вие ще издържите всичко! 1. Божественото вътре в тебе винаги да казва: „Ще се уреди тази работа, ще научиш, ще дойде време“ и т.н., но да пазиш мира си. I. Ще се молите, вътрешно ще се молите дълго време. Правете този опит. Вярата ви да почива на онова вътрешно чувство. Има един вътрешен усет, то е най-силното доказателство за Бога. Човек се ражда с него. 2. Щом в нашия ум влезе мисълта за общественото мнение, ние сме вече неестествени, а то винаги трябва да бъдем естествени и свободни. 3. Едно нещо трябва да помните: с любовта към Бога и любовта към хората, с човека се ражда, тя не иде отпосле. Господ възпитава хората, а зло и добро, това са методи. 4. Всички богатства, които Бог ми даде, опазих ли ги чисти? Ти дойде на Земята с Бога, а сега? 5. Всеки човек трябва да има едно верую! Моята теория за Бога каква е? IV. Не правете погрешката на вашия приятел, за да му помогнете. 6. Да кажем, аз държа изпит - ще кажа: „Господи, Ти си, Който даваш светлина, аз искам да свърша заради Тебе! Ще уча съзнателно!“ V. Мравките се обидили, защо мечката да минава през тяхното културно царство, и я ухапали. Мечката пък се обидила, как тъй мравките да я ухапят? Мечката, ако не искаше да я хапят мравките, трябваше да заобиколи царството на мравките. Сега, приложението. Вие сте ученичка, учениците ви ухапят - ще кажете: „Аз минах през техния културен мравуняк“ и втория път ще заобикаляте. 7. На децата да говорим език, който те разбират, да бъдат справедливи, да не лъжат. Никаква лъжа. Когато те питат за Бога, ние да им кажем: „Бог е направил човека, защото има голяма любов.“ VI. Всеки трябва да се стреми към онзи, красивия език, който изразява любовта. Всяка една дума, която изговаряш, да изразява една жива картина. 8. Човек когато има да се бори с нещо, то да е приятно. Единственото красиво нещо на Земята за Бога са тия противоречия. 9. Всичко, което Бог е решил, то ще стане! Само веднъж като те погледне Бог, то е свършено вече! ----------------------------------------------------- I, II, III, IV, V... - точки или места, дето Учителят директно казва какво да правим - приложение. 1,2,3,4,5... са места в урока, които можем и затова трябва да ги приложим.

12 септември 1924 г, петък, 11 часа сутринта [ул. „Опълченска“] № 66 [Присъстват:] Паша, Сотирка, Мика, Савка. (*Направихме въпрос за Мария Радева - как да й помогнем. Решихме да питаме Учителя. Слегнахме.) Отличен ден. Слънце! [Учителят дойде и ни говори] Пръв разговор с Учителя: 2. МОЕТО ВЕРУЮ - По въпроса за Мария Радева, може ли да й помогнем? - Във вашата Пентаграма се изисква повече молитва. Вие трябва да се молите и съзнателно да се молите. Искате да стане промяна в някого, в ума му, в сърцето или във волята му - ще се молите и ще чакате, ще искате от Господа резултати. Искате да се обърне някому сърцето - ще се молите. Молитвата не иска философия. На Небето не искат философия, знаете ли защо? Тръгвате за Витоша, има само един път. Вие се спирате, казвате: „Дали е този пътят?“ Разглеждате го час и половина и все се питате дали е този пътят? Питам: Какво сте добили от това? Накрая, след като сте мислили толкова много, пак ще минете по същия път. Който ще ви докаже Бога, то е отвънка: един ще го вземе, друг ще го вземе и вие ще останете без Господа. Кажете така: „Моето верую е такова: аз се раждам и умирам с един Господ. Аз имам един Господ, който ми даде ум. Един Господ имам, Който създаде моя ум, моето сърце и моята воля. В този Господ вярвам и Той е правият, а вашия не разбирам.“ В този Господ ще вярваме ние, Който ни е създал ума, сърцето и волята. А сега вярвате в един триеличен Бог; молите Му се, но Той не отговаря. А ти, като повикаш Господа в сърцето си, то е истинското верую. Сега, туй ще го пазите, то е „Моето верую“: Вярвам в един Господ, с Когото съм дошъл, Който ми даде ума; вярвам в един Господ, Който ми даде сърцето; и вярвам в един Господ, Който ми даде волята. - Защо всички се сетихме за Мария и как да й помогнем? - Духът й е онзи, който ви каза него да не забравите, затова вие я почувствувахте тъй. Хората са чудни в своите разбирания! Някой като задебелее, казват: станал красив! Всички се радват. Аз си правя сравнение: къща, осветена като Александър Невски - всички се радват. Но туй осветление не е постоянно. А онази, малката колибка, дето мъжделее светлинката, (*никой не я поглежда), но след време там се ражда голяма светлина. Божественото дръжте - вие ще издържите всичко! Човешката душа в малка форма показва границите на космоса. Малката човешка душа има подобието на целия космос. Душата образува форма, без тя да е форма. Тя е извън времето и пространството, затова тя може да бъде и малка, и голяма. Душата се смалява, без тя да се смали. Доказателство за съществуванието на Бога може да се даде, но когато дойде за едно верую на душата си, то почива на един малък опит, който имаш вътре в себе си. При каквито условия и да е, ти го чувствуваш в себе си и това нещо философия не иска. То ти казва: „Ще се уреди тази работа!“ Нищо повече. „Ще научиш.“ „Ще дойде време.“ Бог работи над всички същества! Това значи: Бог ги разбира и ги хармонира - Безграничното да се слее в единство. Ще се молите. Вътрешно ще се молите дълго време. Правете този опит. Вярата ви да почива на онова вътрешно чувство. Има един вътрешен усет-то е най-силното доказателство за Бога. Човек се ражда с него и умира с него. Най-първо детето вярва на всичко, после не вярва и като умира, пак вярва. Едно нещо трябва да помните: Любовта, Любовта към Бога, Любовта към хората, с тази любов човек трябва да се роди, тя не иде от после. Сега във вас може да се прояви тази любов, но тя не иде сега, тя се проявява сега, но тя е била вътре във вашата душа. Вие казвате: „Обикнах този приятел.“ Вие в миналото сте го обичали ред съществувания и в Невидимия свят си мислил за него, а тук като дойдеш, казваш: „Все е хубаво човек да има един приятел.“ Значи, ти го знаеш и го чакаш. Вие мислите, че може да скъсате връзките на Любовта. Не, ти ще се отвържеш на едно място, а ще се [вържеш] (*явиш) на друго място. Господ възпитава хората. А добро и зло, това са методи, чрез които хората се възпитават вътрешно, да могат тази просвета, която те имат в ума си, в сърцето си, във волята си, да я проверят. Казвате за някого: „Господ какви добри приятели му даде!“ Но ти, всички богатства, които Бог ти даде, опази ли ги тъй чисти? Ти дойде на Земята с Бога, а понеже хората на Земята вярват, че няма Господ, и ти прие това и казваш: „Няма Господ.“ И затова Господ те учи вътре: „Не е хубаво това, не го прави.“ И ти почнеш да се терзаеш. Ето философията. И човек, като допре ножът до неговия кокал, той се замисли. Заговори му Господ на сърцето, на ума и на волята. И веднага иде едно съживяване у него и тогава казва: „Научих как се живее.“ Двама вървят заедно, мълчат. Единият се качи на коня и каже: „Любовта разкрива Бога в нас!“ и си замине. Другият си мълчи, обаче после го гони да му уреди работите. На сегашните хора не трябва толкова знание. Но всеки човек трябва да има една своя теория, (*едно верую). Твоята теория за Бога каква е? Сега, защо изскочи образът на Мария Радева пред вас? Знаете ли защо? За да не повторите нейната погрешка. Казва ви се тъй: „Не правете погрешката на Мария Радева.“ Ако вие не направите погрешката, значи вие може да й помогнете. Ако искаш да помогнеш някому, не трябва да слезнеш в неговото положение. Че то е лесно... Да кажем, аз държа изпит, ще кажа: „Господи, Ти си, Който даваш светлина, аз искам да свърша заради Тебе! Не е заради дипломата, но аз искам да свърша туй знание!“ Защото човек между професорите все ще научи нещо. Де е да влезнеш в един университет да учиш съзнателно. В такъв един човек има една красива страна. Ти можеш да знаеш повече от професора, но да се представиш като най-скромния ученик. Че тук се изисква характер, тук се изисква търпение: ще се учиш, ще наблюдаваш... Че то е величие на характера! А тези, които много знаят, виждаме ги, все се забатачват в живота. Минала мечката покрай мравките и я ухапали няколко, понеже мечката трябвало да мине малко по-настрани. Мечката пък казала: „Как тъй да ме ухапят те!“ А мравките казват: „Защо минава тя през нашето културно царство?“ Сега, приложението. Да кажем, вие сте ученичка и учениците ви хапят. Ще кажете: „Аз минах през техния културен мравуняк.“ И втори път ще заобиколите. Един учител може много добре да улесни живота на своите ученици, например на бедните и тогава веднага учениците ще имат високо мнение за учителя си. Значи той не минава през мравуняка, а заобикаля. Какво искат малките деца от учителите си? Да бъдат справедливи, никога да не (*ги) лъжат и да говорят на техния език. Учителят да заведе децата в гората при бора, да го зареже и да каже: „Вижте, деца, как плачат дърветата, когато се режат!“ фактите са за детето, то не иска теории. Говори на детето на (*този) символичен език, отлично ще му въздействуваш. Но абсолютно никаква лъжа при децата! Говори им на един език, който те разбират. Когато децата питат: „Господ кой Го направи?“, то значи: човека кой го направи? И ние можем да (*им) кажем само човек кой го е направил и се свърши въпросът. Като кажем: „Бог е направил човека“, то е достатъчно за тях. Защо го е направил? Понеже Бог има голяма любов, затова го е направил. И ще се свърши въпросът. Да допуснем, един идеален слуга, работи без пари, иде при вас и ви каже: „Нямате ли нужда за слуга?“ Работи този човек от любов! Питам: по-идеален слуга от слугата на Любовта има ли? Защо е дошъл той тука? Заради Любовта! И ако Бог седи в нас, то е заради Любовта. Всеки благороден човек трябва да се стреми към онзи, красивия език, който изразява Любовта. Всяка една дума, която изговаряш, да изразява една жива картина. Кажат ви: „Заповядайте“, кажете: „Ще дойда сега.“ Тъй езикът ни да бъде положителен - и в отрицателен смисъл, и в положителен, все да бъде положителен. А сега казвате: „Ще видим дали ще дойдем.“ Кажете: „Ей-сега ще дойда.“ И тръгни. „Ей-сега ще направя тази работа“, и я направи! Това е красиво. И човек, когато има да се бори с нещо, то е приятно. След като имаш едно противоречие в себе си и дойде борба, то е красиво. Единственото красиво нещо на Земята за Бога са тези противоречия. И ако някой пита защо са тези противоречия - за да седи Господ тук. Туй е една права мисъл. Че, ако вие падате във водата, то е един изпит заради мене: ще ви оставя ли във водата или ще ви избавя. Може да си кажете: „Той тъй си говори, но ако дойде, дали ще го направи?“ Понеже повдигаш този въпрос, Господ иска да те избави от съмнение, бутне те във водата, аз те изваждам и ти вече носиш една опитност в себе си. Който иска живот без противоречие, той не може да разбере, че същността на живота е едно велико противоречие. Самият живот се жертвува, защото Бог, за да напусне Своя покой, Своето блаженство, Той трябва да се занимава с една същина вънка от Неговия покой. Следователно Господ търси противоположности. Той, като седи в покой, казва: „Те са незавършили своето съвършенство.“ Той като те погледне веднъж, свършено е вече. У Него няма туй бавене. Може да минат хиляди години, но онова, което е решил Той, то ще стане. Коя мисъл остана сега у вас? - Което Бог иска, то ще стане. Всички прави с Учителя направихме един триъгълник с движение на ръцете и произнесохме думите: "Любовта разкрива Бога в нас" Този ъгъл е двоен. Защо сте четири? Миналия път бяхте три. Три е [триъгълникът]. Сега с мен сте пет. Защото основа ви трябва. Ако вие с мен сте пет, тогава Господ да бъде шестият, значи два триъгълника. Сега ви трябва една киселина. Добрата молитва. Живата Пентограма. С Учителя рисувахме Пентограмата и произнесохме формулите на петте Добродетели ([1]с движение на ръката, както е в Пентограмата ---------------------------------------------------------------------------------- [1] от нейната тетрадка, из архива на Пеню Ганев.

([1]Първи урок от Учителя ) Седнали между борчетата, трите около Учителя си, с внимание поглъщахме Неговите думи. Учителят говореше кротко, тихо и много назидателно. [фиг.: от тетрадката на Елена Хаджи Григорова] НАЙ-МАЛКОТО Всяка една работа си има своите спънки, които трябва всякога да се преодоляват. Човек трябва да се стреми да преодолее инертната материя у себе си. Запример, когато човек се разболее, става инертен; когато забогатее, пак става инертен. Въобще, всякога, когато се натрупа излишен багаж, инертната материя се явява на повърхността. После, щом човек си тури една каквато и да е благородна мисъл, той ще срещне едно съпротивление. Щом мъчнотиите престанат отвънка, ще дойдат съпротивления отвътре. Туй може да го вземете като един закон. При всяка една работа все ще се явят мъчнотии, или отвънка, или отвътре. Затуй е по- добре да дойдат мъчнотиите най-първо отвънка, за да ви уякчат, а после да дойдат отвътре. Вземете, сега, в училището най-първо децата учат, но после нещо им каже отвътре: „Защо ти трябва учение, я си поиграй, докато си млад. Пък като остарееш, тогава ще учиш.“ Но като остарееш, пак нещо отвътре ти каже: „Що ти трябва учение, ти си стар, не е за тебе.“ Та, две положения има, които са несъвместими в живота. Всеки човек трябва да се стреми да преодолее мъчнотиите, които среща в пътя си. Каквато работа започнете, гледайте да я свършите. Запример, за уякчаване, кажете си тъй: „10 сутрини наред аз ще си махам ръката напред и назад; после - другата; и после - краката.“ Може да си кажете: „Защо съм тъй глупава туй да го правя?“ Защо не? Туй е за уякчаване на волята. После променете положението, кажете си: „10 сутрини аз ще се наведа напред и после ще се изправя назад.“ Та ще видите в какво смешно противоречие ще се поставите. Ще изпитате този вътрешен закон. Ще чувате да ви говори някой така: „Защо ги правиш тия работи?“ Като ти каже някой отвътре: „Сега няма да учиш“, ти ще се отделиш от него, ще му кажеш: „Приятелю, ти можеш да почиваш, но аз ще работя, аз ще уча.“ Сега на вас ще ви дам две упражнения. Те са следующите: (Учителят прав показа упражненията.) I. Дясната ръка отзад в кръг {напред и}[2] нагоре. {1, 2, 3.} Десният крак хубаво изопнат напред {малко нагоре}. {1, 2, 3.} Дясната ръка бавно надолу, опира се на крака. Кракът и ръката заедно се снемат долу. {1, 2, 3.} Същото се прави с лявата ръка и левия крак. Движенията ще правите бавно и отмерено. Проектирайте ума в ръката си, то е присъствие на волята, после вдигнете крака си. То са известни положения, които ще събудят във вас известни резултати добри. Същото упражнение ще се прави и с лявата ръка и с левия крак. Туй упражнение ще направите 7 пъти. II. Десният крак се вдига настрани. {1, 2, 3.} Дясната ръка във вид на кръг отляво нагоре {1, 2, 3} и отгоре настрани, опира се в десния крак. {1, 2, 3.} Кракът и ръката заедно се снемат долу. {1, 2, 3.} Същото се повтаря с левия крак и лявата ръка. Пак 7 пъти. По възможност гледайте всичките ония глупави удоволствия и занимания, които идат по наследство от ред поколения, да ги реформирате, т.е. да ги извадите от себе си и да ги заместите с други. Вземете следующето положение: имате известен навик - искате да имате жълти обуща или лачени черни. Какво значи това? Ще вземете туй желание за жълтите обуща в духовно значение: краката, това са Добродетелта, значи, във вашия добродетелен живот ще искате жълти обуща. Това значи: в Добродетелта трябва да турите разумност. Ако искате черни лачени обуща, черният цвят показва, че не трябва да пресилвате работите. Значи, когато някой човек е пресилил положението или почне да боледува, дойде черният цвят, тогава той носи черни лачени обуща. На умрелите нали им тургат черни папуци? Човек да се опълчи против модата, трябва да има идея! Сега, в Париж се явила някоя мода: на шапките от дясната страна да има по едно перце. Париж, Франция, Германия, Америка, навсякъде, целият свят ще тури на шапката такова перце. Защо? - То е мода. После в Париж ще сменят перцето от лявата страна. Защо? Само от Париж ли да излиза модата? Защо ние да не си създадем мода? Ще спазвате един вътрешен закон, има един такъв закон: Когато една мисъл е неестествена - не е съгласна с Божествения свят, ние усещаме едно стискане на слънчевия възел и трябва да я измениш. Когато носиш една дреха, която не ти е естествена, пак чувствуваш такова стискане; тогава на тази дреха ще направиш едно преобразование. Или, обуща носиш и ти са неестествени - пак ще направиш едно преобразование на тях. Или, някоя книга четеш... Туй вътрешно стягане е едно вътрешно предупреждение, ще го слушаш. Помислете малко и направете една промяна. То е усилване на волята. Ще ви дам упражнение за през тази година. Почнете най-първо общение правилно с физическия свят. Първо, като станете сутрин, помислете 5, 10, 15 минути за всички добри и разумни хора по лицето на Земята. Добри в пълната смисъл на думата. Те са ученици. На всички добри хора съзнанието им е всякога будно на Земята. Те имат пълнота в себе си. И те мислят за добрите хора. Всички добри хора мислят един за друг. Мислете за добрите хора, където и да са, навсякъде: в Европа, в Америка, в Япония, в Китай - нека мине тази мисъл през вас. Мислете най-първо за тях. След като мине тази мисъл през ума ви, тогава вдигнете мисълта си нагоре - помислете за ангелите, същества още по- издигнати, които са завършили своята еволюция на Земята; те са извън земните сфери, извън земния живот. Може да вземете ангелите и като всички чисти същества. Ще си представите тия същества, които са образец на интелигентност, чистота и доброта. И най-после, помислете за Бога като израз на мисълта, която обвзема всичко в себе си. Той е над всичко отгоре! Започнете тази година с Добродетелта. Имате 5 Добродетели. Турете си тази година мото: „В изпълнението Волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа.“ Пентаграмата показва пътя на душата, пътя на нейното развитие, пътя на малкия свят, малките мистерии. После идат великите мистерии - Соломоновият знак: два вплетени триъгълника Ще употребявате формулите на Добродетелите с движение на ръката - тъй ще оживите Пентаграмата. 1. В изпълнението Волята на Бога чрез Истината е силата на нашата душа! 2. В изпълнението Волята на Бога чрез Правдата е силата на нашата душа. 3. В изпълнението Волята на Бога чрез Любовта е силата на нашата душа. 4. В изпълнението Волята на Бога чрез Мъдростта е силата на нашата душа. 5. В изпълнението Волята на Бога чрез Добродетелта е силата на нашата душа. И която формула употребите, ще обърнете съответния върх на Пентаграмата нагоре. Запример, когато искаш да се бориш за доброто, искаш да победиш известни мъчнотии чрез Истината, ще насочиш върха на ъгъла с Истината в Пентаграмата нагоре; после, искаш да победиш нещо в себе си с ума си - тогава ще насочиш върха на ъгъла с Мъдростта нагоре, значи, с ума си ще работиш. И с другите ще направите същото. Тъй Пентаграмата ще се върти. Ще оживите движенията в себе си. Че това разбирам движение! Любовта - ще работиш със сърцето си. Мъдростта - ще работиш със силата си. Добродетелите - ще работиш със своите морални чувства. - Може ли всяка една от нас да си има картината „Изгряващото Слънце“? Тъй, за концентриране и размишление. Въобще, желаем нашият ум да представлява една добре уредена библиотека, всяка една мисъл да е на мястото си. Тези картини ще ни спомогнат да изчистим ума си от ненужен товар. - Да, може да я имате. После, забелязвайте си известни ваши добри мисли, които ви идат. И каквито хубави работи срещате, забележете си ги. Започнете с малкото, да се не претоварвате. Туй, което имате сега, то е достатъчно. Ще се срещате, ще си говорите, ще се осведомявате една друга. Направете тъй, че всеки един месец една от вас да ръководи цялата работа на всички. Всеки месец една от вас ще бъде ръководителка - ще урежда програмата на всички. Може вкратце да си съобщавате писмено това. Всякога пишете неща, които сте преживели, които са верни. Пишете едно писмо, туй писмо да бъде много естествено. Запример, минали сте през някое място, искате да съобщите това на другите: гледайте да намерите най-важните моменти кои са. Тъй ще се научите правилно да мислите. Да бъдете естествени. Естествения човек, аз го наричам красивия Божествен човек, или Божественото да се прояви в човека. Да бъде човек естествен, то значи да се прояви красивият Божествен живот у него. Допуснете, че вие имате една кесия. Тази кесия става по-интересна според онова, което тя съдържа в себе си. С всеки предмет е така. Имате една тетрадка, най-първо нищо няма написано в нея - тя за вас е безразлична. Но, щом напишете едно предложение[3] в нея, тя става по-интересна. И колкото повече пишете в тази тетрадка, тя става по интересна. И най-после, вие не искате да се разделите от нея. Така се образува и приятелството. Срещнете се с един човек, най-първо не се интересувате от него; но, вложите ли една добра мисъл в него, вие се интересувате вече от него. Само Божественото е, което свързва хората, понеже то е постоянното. - Сега, като седим пред вас, Учителю, струва ни се като че няма какво да Ви питаме, иска ни се само да Възприемаме. Когато[4], преди много искахме да Ви питаме, а сега Всичко забравихме и се радваме, че сме при Вас да Ви слушаме. - Вие като идете при Учителя си, кажете: „Ще видя какво мога да кажа там“, а не се уговаряйте предварително, защото, като кажете предварително, после го забравяте. То е защото сте го казали вече един път и няма защо втори път да го казвате. Туй е достатъчно. Една идея е силна, когато може да расте при най-неблагоприятни условия! Следователно вие ще работите при най-неблагоприятните условия. Мислите, които сега ви занимават, те са Божествени, с тях може да работите. Запример, силна мисъл е следующата: представете си, че едно живо същество е гонено от друго, по-голямо, което го измъчва, но туй, малкото същество, си направи крилца и подхвръкне. Другото може да е мечка, вълк, седи отдолу и го гледа, върти се, обикаля и му казва: „Слез долу!“ Затуй на човека мисълта трябва да бъде крилата - да може да се избави. Сега, вие често правите следующата погрешка: вие почвате да пишете едно писмо, дойде една ваша приятелка и тя ви каже: „Я ми дай аз да довърша писмото ти.“ Вие й дадете. Мислите ли, че тя ще свърши писмото тъй, както вие го искате? Сега, туй, което искам да обясня, то е следующето: запример, вие искате да изучавате Божествената Любов; дойде друго едно същество, каже ти: „Чакай да туря аз моята любов; ти спри, пък аз ще довърша твоята работа.“ Не! Ти сам ще довършиш своята работа. Човешкото по човешки ще се свърши, Божественото - по Божественому. Щом разделиш работата си, няма никакъв успех нито в едното, нито в другото положение. Сега, в съвременната култура има, на някои им остава излишък от храната, казват: „Я да си купим едно прасенце, че туй, разваленото от храната, да му го даваме.“ Но вие като вземете туй прасе, то си има една особена миризма, после, то ще ви рови по двора и целият ви двор ще бъде разровен. Питам: Защо ви трябва вас тогава да имате излишък от храна - помия? Туй е едно зло, а че имате прасе, то е второто зло. Вас не ви трябва да си купувате прасе. Ако имате помия, заровете тази помия в земята, то е най-хубавото. А сега, някои ще хранят прасе с нечистотии, а после те ще изядат туй прасе и ще прокопсат много. Сега, някои казват: „Божественото може да се прояви, по който и да е начин.“ Не е тъй. Казвам: Ако вие имате една делва вмирисана и искате да задържите в нея чиста вода, мислите ли, че тази вода може да си запази чистото? Само в чисто сърце може да се запази Любовта чиста, ако иска човек да разбере Божествената Любов. Ние тургаме правилото: Не пийте вода от стара делва! В умствен смисъл: От един покварен човек, който е грешил, грешил, че той да ви даде съвет, не взимайте! Туй значи: от стара делва вода не пий! Запример, ако някой ви каже: „Ходих в Европа, тук-там“, но колко пари е задигнал не ви каже, трябва ли туй да ви въодушеви? Туй е положението. Вода от стара делва - не пий от нея! Природата постоянно подновява нещата. Сега някой може да възрази: „От стара круша круши да не ям ли?“ Или (*някой да каже): стара книга не чети! Аз казвам тъй: От болен човек помощ не търси! - От кого да искаме помощ? - Ще искаш помощ от разумния човек. Само разумният човек може да ти помогне. И всеки човек, който може да ти помогне, той е разумен. Сега станете и направете туй упражнение (Пентаграмата), с движение на ръцете и произнасяне формулките на Добродетелите. Всяка на своето място, мислено поставихме Паша и Мика на техните места и бавно направихме упражнението - Живата Пентаграма, (със съответните формулки: В изпълнението Волята на Бога чрез Истината е силата на нашата душа. В изпълнението Волята на Бога чрез Правдата е силата на нашата душа. В изпълнението Волята на Бога чрез Любовта е силата на нашата душа. В изпълнението Волята на Бога чрез Мъдростта е силата на нашата душа. В изпълнението Волята на Бога чрез Добродетелта е силата на нашата душа.) Когато сте петте, ще се хващате за ръцете, но тъй, всяка на своето място, за да образувате Пентаграма. Сега както сте трите, ще образувате триъгълник, то е хубаво. Туй, което имате, то е достатъчно, ще приложите сега. ([5]Ще работите трите. Трима души работят по-добре, отколкото пет. 3 е отвътре, 5 - отвънка. Човек има 5 чувства, с които работи във външния свят, а има 3, с които работи вътре - това са умът, сърцето и волята. Сега сте три, понеже работите отвътре, с ума си. Пък като дойдете да работите с външния свят, тогава и другите ще дойдат.)* Щом човек тури едно ограничение на каквато и да е мисъл, на Божественото в себе си, той се поставя на един плъзгав път. Каквото и да дойде, то е за добро, то е Божествено, веднага отпусни си душата. Всичко в живота е добро. Добрите хора не че не виждат лошото, те го виждат, но Доброто ги запълня, те са богати, запълнена е душата у тях. Ще живеете всякога в Разумната Любов - в Любовта вътре! В разумното противоречие няма! Някой път на едно пиано, като се свири, почне да се дезакордира. Човек като работи, не трябва да се преуморява. Човек има да преодолее у себе си някои желания. Запример у някого вкусът е много развит. Каквото и да му говориш на такъв човек, той си мисли само за ядене. Има хора, които много обичат риба и все за риба си мислят; други - за хляб. Или някои имат специалност, само за хубави дрехи си мислят, трети - за шапки, чепичета... Когато вкусът е много развит, това пречи за духовна работа. На такъв човек каквото и да му говориш, той си мисли все за ядене. В такъв случай, когато стомахът ти иска много да яде, няма да го задоволяваш, ще му дадеш само малко и ще му кажеш: „Стига ти толкова!“ Тия удоволствия отвън, те не са естествени работи, те са изкуствени. Но естественото за някого е неестествено за другиго. Естественото за овцата е неестествено за вълка и обратното - естественото за вълка е неестествено за овцата. - Как да прилагаме закона на свободата - върху себе си ли, или върху другите? - Върху себе си. -(*Но то е много трудно,) върху другите по-лесно се прилага свободата. - Но това не е свобода. Кажеш на слугата си: „Свободен си“, но не му плащаш. Туй не е свобода. Двама братя са свободни да разделят имането на баща си наполовина - туй е свобода. Свободен е само разумният човек. В какво седи свободата, я кажете? - Не знаем - Едно магаре е свободно само когато няма юлар, самар и товар. В това седи неговата свобода. Запример, вие искате да образувате един концерт (*от 5 души). Трябва да си хармонирате. (*Трима свирят хубаво, а двама - не. Вие ги викате. Оставете ги. Те като дойдат, ще ви помогнат ли? Божествената работа разбира онези, които дойдат, сами да дойдат. Да са подготвени, че като дойдат, каквито парчета да им дадете, те да ги свирят. Пък ако ги викате, за приготовление се изисква дълго време. И певицата дълго време пее едни и същи вариации хммм..., докато най-после може хубаво да изпее един път цялото парче. - И нашият оркестър е от 5, пък двама не идат. - Нищо, сега е 3, то е отлично. Трио е, после има квартет - 4-ма души свирят. А 5 души образуват квинтет. Та, квинтетът хич не работи сега.) Има хора, които специално развиват волята си. Има много методи за това. Има някой, има си два джобура: единият е пълен, другият е празен. Той, сутрин като стане, взима водата от единия джобур и я сипва в другия. На следната сутрин водата от втория джобур прехвърля в първия. То е един добър начин, но аз казвам тъй: далеч някъде има някой извор, аз ще ида с каната си и оттам ще взема вода, ще я занеса вкъщи за пиене. Това за известно време, за да упражняваш волята си. И след 10 деня, ще видя какви резултати има. Сега, пазете се от това: най-първо ти почнеш жежко, а към 10-тия ден кажеш: „Ей, не искам вече.“ Пък то, като започнеш, да бъде обратното: да започнеш с най-малкото въодушевление и колкото отива по-нататък, да бъде с по-голямо въодушевление. То е естественото: да започнеш с най-малкото усърдие и да свършиш с голямото. (Трите прави с Учителя тихо прочетохме Отче Наш.) 9.15 часа сутринта Показахме на Учителя мястото (на южната част на борчетата), дето посяхме семената. Закуска на „Изгрев“. (*Учителят - чай, а другите - голяма жълта диня с хляб.) След закуската (*всички прави изпяхме) 3 пъти „Благост“ и „На Учителя покорен“. 10 часа: Учителят си тръгна. Изпратихме Го с песните: „Напред, напред за Слава!“, „Братство, единство!“ И тъй тържествено прекарахме този светъл слънчев ден, който го нарекохме: Празникът на Истината. Трите между борчетата си продължихме празнуването. Изпяхме си стиха на Истината: „Когато Истината грее Плодът цъфти и зрее!“ Всички бяхме озарени с една (*чиста) детска радост. Твърдо си казахме: „Ще изпълним всичко, което Учителя ни говори тази сутрин, като малките деца, с радост, преданост и любов!“ (*“Ще изпълним всичко, което Учителят ни говори тази сутрин, без разсъждение, предано, с радост и любов.“) (*Нали) когато Учителят каже нещо, ученикът трябва да го направи, ако иска да му се каже нещо друго. (*Туй, което Учителят каже, ние ще го направим!) Направихме си упражненията I и II, като си казахме: „Днес правим тези упражнения с най-малкото усърдие и въодушевление, като постепенно ще увеличим усърдието си.“ (*“Днес правим тези упражнения с най-малкото усърдие, с най-малкото въодушевление. А утре - с по-голямо въодушевление.) 11 часа сутринта ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ [1] Допълненията в кръгли скоби и звездичка в началото са от тетрадката на Елена Хаджи Григорова, из архива на Пеню Ганев. [2] Текстът в {} е от машинописен препис. [3] предложение (рус.) - остар. изречение. [4] когато - разг. докато, а. [5] Текстът в кръгли скоби и звездичка в началото е от тетрадката на Елена Хаджи Григорова, из архива на Пеню Ганев.

34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО Добрата молитва Ще прочета част от десетата глава на Йоана. (От 1-ви до 19-и стих.) „Бог е Любов'' Първият стих от прочетената глава казва: „Истина, истина ви казвам... „ Исус взе една много обикновена дума - „вратата“. Всяко нещо си има врага. Всяка стая си има врата. Естествен път е вратата. Когато някой разбойник иска да влезе в стаята, той пробива някоя дупка и през нея влиза. Значи, който не влиза през вратата, той се различава в своите намерения. Това е обикновено вътре в живота. Искате да знаете какво е искал да каже Христос. Той взима сравнението, Той казва, че крадецът, който влиза в някоя кошара, идва да вземе някоя овца или да я продаде, или да я изяде. Някой път вие се запитвате защо злото съществува в света. Но ако бяхте на мястото на някоя овца, как щяхте да си обясните положението на един крадец, който влиза в кошарата? Какви са побужденията, с които влиза и задига от кошарата? Има интерес. Сега може да запитате, какво зло сте му направили. Никакво зло не сте му направили. Мрази ли ви? Не ви мрази, обича ви, от голяма обич влиза в кошарата и ви задига. Сега на същото основание, когато влиза някоя мисъл, може да причини някоя пакост. Има някои живи мисли, които влизат като живи същества и причиняват големи вреди. Всяка мисъл, която влиза като този крадец, си има своя стремеж. Как да ги разпознавате. Всяка мисъл, която влиза във вас и ви причинява пакост, не влиза през вратата. Запример вие сте напълно уверени, че Бог ви обича. Някой дойде и ви каже, че някой ваш приятел говорил лошо заради вас. Вие, без да проверите, свиете веждите, начумерите се, свиете устата, неразположен сте, започвате да мислите защо така е говорил. Не сте проверили. Почвате да се заканвате в себе си: „Аз ще му дам да разбере, как той говори така.“ Хората са много лековерни. На истината не вярвате, но на един [...] вярвате. Ако се разнася каква да е лоша мисъл, всички ще повярвате. В този век най-първо трябва да се научите да разпознавате качествата на своята мисъл. Защото мислите са сили, които строят. Каквито са мислите, такъв и човек става. Щом почват да влизат обикновени мисли, огрубява лицето на човека. Целия ден той се занимава с обикновени мисли. Обикновени мисли аз наричам всички мисли от материален характер, свързани са само със земния живот. Така човек свързан, огрубява. Как някой човек работи? Казват, че човек като работи, има мазоли, пришки на ръцете. Силата на един учен седи в това, че учените хора познават нещата. Мнозина от вас правите известни разлики, но някои от плодните дървета вие не може да ги оправите по какво се различават. Запример листата на една ябълка, череша, на една слива, зарзала, череша, мушмула и други. Хората считат, че тези неща са маловажни. Някои от вас не може да правите разлика между една физиономия и друга. Казвате: „Хубаво лице, валчесто, вежди хубави.“ Но какви са веждите, не знаете да ги опишете. Казвате, че устата са много хубави, но не може да ги опишете. Също така и ушите. Имате известно понятие само. После казвате, че космите му са много хубави. Но той не знае дали са тънки или дебели. Хубавият косъм е гладък като коприна. Като извадиш един косъм от главата си и го прекараш през пръстите си, тогава може да опишете характера на човека какъв е. И всичкият живот е написан на един косъм. Ако си нервен, то е написано на косъма. И косъмът е такъв. Ако си скържав, и косъмът е скържав. Има известни грапавини. Ако си груб в характера си. косъмът е груб, дебел. Ако имаш хубав, възвишен, благороден характер, косъмът е гладък от единия край до другия. И като го пипнеш, приятно ти е, като че ли влива нещо в тебе. Ако вземеш косъм на един светия, който е прекарал 30 години в планината, косъмът му е особен. Защо светиите носят дълги коси? Защото отрязването на косите означава физическа свобода, а пък като не ги режеш, казваш: „Каквото Господ каже.“ А пък сега, като си стрижат косите казват: „Каквото ние кажем.“ Част от жените поддържат „каквото Господ каже*, а пък част от жените си стрижат косите и казват: „Каквото ние кажем.“ Но да оставим това. Това е външната страна. Ако прекарате пръстите си по косъма на светията от единия край до другия, то неразположението ви ще изчезне, ще ви дойде приятно разположение и ще мислите, че имате смисъл да се живее. Затова хората обичат да държат нещо от светията. Като имаш косъм от светията и прекараш косъма през пръстите, си както жената, като преде, прекарва нишката, тогава косъмът ще предаде това, което има. Така и с храната. Ако вашият организъм не прекарва тази храна през себе си, за да изтегли което Бог, което Слънцето са вложили в храната, не може да се ползува. Всяка мисъл, всяко чувство се отпечатват върху ума ви. Запример някой казал някоя хубава дума. Вашият приятел е казал това и вие, като го повтаряте, вашето настроение се изменя. Това е вярно и по отношение на Евангелието. Като четете, някои думи имат отношение към вас, не са изгубили своя дълбок смисъл, който те съдържат. Тогава всяка мисъл, която влиза през вратата - през вратата влизат само добрите мисли. Лошите мисли се отличават, че имат друг цвят, други трептения, звукът им е съвсем друг. Лошите мисли са крайно ужасни грозотии. Всяка мисъл има формата на човек. Какъвто е човекът, такава е и тя. Защото, ако мислиш да откраднеш едно агне, то мисълта ти на краденото агне изразява как си задигнал агнето, как си го взел, всичкия процес по-нататък как агнето е било живо, как си го заклал и т.н. Като кажете по адреса на някой ваш приятел нещо, в края на краищата започвате да съжалявате. Защо съжалявате? Самата лоша [мисъл] има отрова в себе си. Разни отрови има. Не само като я възприемеш, но и като я пуснеш по някой адрес, тази мисъл, като минава през тебе, ще повреди и на тебе, и на онзи, който праща мисълта. Ще си напакости, както пчелата, като ужили някого, ще плати с живота си. Всяка мисъл, която излиза от човека и причини някоя вреда, тази мисъл ще умре. Това умиране има обратно действие върху човешкото съзнание. Съвременните страдания произлизат от неестествено приложение. Вие някой път се чудите отде ви нападат тия лоши мисли. Лошите мисли идат винаги от материалния свят. Достатъчно е някой от вас, който има най-хубаво религиозно настроение, любов към Бога, да излезе и да посети някой приятел, да види как имат хубави легла, разполагат, може да се върне неразположен. Къщи, постлани с килими, като се върне, каже: защо той няма тези блага, които има богатият. Има едно различие. Ако един голям кит, който живее в морето, има голямо тяло и знае да се движи навсякъде, човек съжалява, че не е такъв голям кит. Кое е по-хубаво: човек ли да бъде или кит да бъде? Един богат човек е един голям кит, който живее във водата. Ти си го посетил и искаш да бъдеш като него. Китовете са изложени на големи опасности. Вие пожелавате положението на богатия човек, но богатият човек има много големи страдания. Сиромахът има външни страдания. Някой път не си дояде, но той няма онези страдания, които богатият има. Бог така е определил нещата, че богатството си има своя лоша и добра страна. И сиромашията също така. И учението си има своята лоша и добра страна. Също така и религиозният живот си има своя добра и лоша страна. Защото, за да си религиозен, вече си имаш известни задължения. Живееш в едно общество и не може да правиш каквото си искаш. Запример живееш в едно културно общество. Ти ще говориш това, което е благоприлично, което е морално и което хората няма да осъждат. Хората имат едно вътрешно съзнание и всички хора познават кога човек вътрешно е добър. Даже и животните познават. Във Варненско имаше един бедняк, наричаха го Дели Васил, крайно беден. В цялото село, където и да мине той, и при най-лошите кучета, които съдират дрехите на другите хора, той като влезе, кучетата не го лаят. Как ще си обясните това? Пък всички хора го наричаха Дели Васил - смахнатия Васил. Питам: защо не го лаеха кучетата? Защото този човек обичаше кучетата. Куче, като го обичаш и като те види, познава, че го обичаш, то си маха опашката. Кучетата са много честолюбиви. У него има едно чувство. Кучето е пробният камък на привързаност. То, като го погледнеш и като нямаш чувство към него, то те залае. Казва: „Не си благороден.“ Единственото нещо е, че кучето е образ на привързаност. Откъде е останало това чувство у кучето? Това е един психологичен момент. И ако хората биха имали тази привързаност даже на кучетата, те биха живели много по-добре. У кучетата, освен чувство на привързаност, има чувство на кавалерство. Едно мъжко куче никога няма да сдави едно женско куче. Благородство има. Може да има някои изключения, ако е дресирано куче, но поне аз не съм видял. Ако дойдете между хората, така ли е? Значи в кучето има чувство на привързаност, едно благородно чувство, после, чувство на самосъзнание, на дълг към противния пол. Хората трябва да го вземат за пример. Когато ние говорим за религия, каква е целта на религията? Да внесе най-красивото, най-благородното в човешката душа. А в сегашния век има една опасност от морализиране. Казвате: „Така трябва да живеем.“ Аз съм за учението. Всеки един човек да се стреми да прилага. Защото в приложението е красотата на живота. Някой ми разправя как ял череши, колко са сладки. Този господин ако ми даде и аз да опитам черешите, той може да разправя тогаз и аз ще споделя, ще кажа: „Вярно е, аз опитах, действително е така.“ Вие казвате: „Трябва да бъдем добри хора.“ Има едно застояло добро в света. Някой казва: „Да бъдем богати“, но има едно състояние, когато всеки един човек може да бъде богат. Ако човек е умен, всеки ден има един момент, когато той може да стане богат, щастлив, но той пропуща моментите. Когато дойде този момент за неговото щастие, той се занимава с други, посторонни работи. След като мине красивият момент, когато няма никакъв изглед за някое щастие, той тръгва да го търси и казва: „Няма го щастието в света.“ Тръгва да търси добрите хора. Има добри хора, но добрите хора минават все през вратата, през царските врата, а пък онези, които минават през прелезите, те не са добрите хора. Ако две сестри се карат, те са при прелезите от едната и от другата страна. Ако две моми съседки се карат, че кокошката на едната снесла в другия двор и да даде яйцето, карат се за едно яйце. Питам сега: през вратата ли се карат? През прелеза, през дупките за едно яйце. Да допуснем, че цялата седмица е снасяла яйцата в чуждия двор - турете по 20 лева за яйцето, струва ли си един спор за 20 лева? Ако е няколко милиона английски лири поне, ще кажете: „Голяма сума“, а тук за 20 лева, които даже не правят един швейцарски лев. Така човек изгубва своето добро настроение. Някой път за цяла година изгубва хубавите случаи огрубява човек. Най-първо направи една погрешка и после се извинява, казва: „Имам право да го кажа, аз не съм глупав.“ Който има правила и ходи да се разправя с хората, мислите ли, че е много умен? Че, ако ти ходиш да кажеш, че този не върви добре, че онзи не върви добре, тогава питам: Има ли някой да ти е благодарил, че сте го окаляли при вашата опитност? Поне аз не съм срещал такъв човек. Някой път човек има едно вътрешно говорене. Има едно вътрешно говорене, има едно външно говорене. А пък някой път човек говори със себе си и спори със себе си. Казва: „Той е такъв, той е онакъв, че защо Господ го направил такъв, не можеше ли да го направи друг?“ Той мърмори, после пак иде да се моли. Като се моли, казва: „Не ме слуша Господ.“ Ти като отидеш със свои правила, какво ще постигнеш? Господ не се нуждае от никакви правила. За Господа те са абсолютно непотребни. Господ е направил хората толкова съвършени, че абсолютно няма нужда да ги пилиш. Ако онзи червей, онази гъсеница, която яде листа, знае как да преобрази характера си, кой професор й дава наставления? Тя се качва на това дърво, на онова дърво и става на пеперуда. Някой казва да възпита някого. Някоя сестра казва: „Да възпитаме онази сестра!“ За мене много е интересен въпросът. Да намерим от вашия опит случаи, че две сестри са могли да опилят някоя сестра хубаво, че после тази сестра да е станала светия. Няма такъв случай. Аз зная една сестра, която видяла друга сестра, която много грешила. Тя й казала: „Сестра, аз много Ви обичам, бих желала да съм като тебе. Съжалявам, че не мога. Колко ми е приятно да другарувам, аз съм самотна.“ Другата казала: „И аз съм самотна. Считат ме много лоша. Да се съберем!“ Аз мисля, че тази сестра разсъждава много добре. Някой път това, което наричаме зло в света, ние не знаем побудителните причини, които са заставили някое добро в дадения случай да придружи дадена постъпка или да държи поведение. (Една котка ходи около Учителя.) Това е предметно учение. Тя слуша беседата, без да я разбира. Тя си има свой маниер. Ще си поглади опашката, и тя си има нещо предвид. Аз зная защо се глади. Тя иска нещо материално, нищо идеално няма. Казано на ваш език: „Ако сестрите ти донесат някои хубави работи, и на мене да оставиш. Хубав кашкавал ако ти донесат, и на мен да дадеш, да не забравиш.“ Понеже котката е едно колективно същество, онези същества от Невидимия свят съвсем друго искат да изразят. Те искат да покажат, котката иска да каже: „Характер трябва да имате, да не ви е срам.“ Котката казва: „Аз добре разбирам, благодаря на Учителя. Готова съм на послушание. Щом съм повикана, готова съм.“ Да оставим сега котката. Тя отвлече сега вниманието. Казвам: В самовъзпитанието на човека, човек никога не трябва да се изтезава. При сегашния развой на човешкото развитие, постоянно трябва да изправя своите погрешки. Всичките погрешки са колективни погрешки. Запример някой път дъжд вали, окаля се стената - ще вземеш четката, ще намажеш стената. Някой счупил джама - ще купиш нов джам, ще го туриш. Някой оцапал, - ще очистиш. Това става постоянно. Светът е пълен с добри и лоши мисли. Човек като не разбира законите, е изложен на външно влияние. Ако вие влезете в едно общество, веднага ще възприемете настроението му. Ако влезете между учени, музиканти, религиозни и други, ще вземете настроението им. Ако се печете на Слънце, ще вземете настроението на Слънцето, ще имате разположение. Ако се печете на Месечина, ще имате съвсем друго настроение. В духовно отношение светът е стигнал до положението, изисква се едно вътрешно разбиране, изисква се всеки един от вас да има силна мисъл, а не да се влияе от средата, в която живее, но да излезе в по-висша среда. Запример, влезе една Божествена мисъл у вас. Как познавате, че една мисъл е Божествена? Дойде ви някой на гости и на вас ви дойде мисълта: „На този човек, дайте му 2000 лева, да си върви.“ Друга мисъл минава: „На този човек да му купиш костюм, дрехи и да го изпратиш.“ Трета мисъл: „Ще го приемеш на гости и утре ще го изпратиш.“ Коя мисъл е Божествена от тези трите? Някой ще помисли, чеда му дадеш 2000 лева е Божествена. Или ще помисли, че втората е Божествена. От моето гледище Божествена е третата мисъл. Аз ще направя така. Пари, дрехи няма да му дам. Ще го нагостя. Защото ако е закон, че трябва да му дам дрехи или пари, то ако Бог изпрати при мене една птица, какво ще правя? Една птица ме посети, седи на моя прозорец и ходи по джамовете, иска да влезе. Няколко часа седи по прозорците и се качва, после пак седи. Какво иска тази птица? Тази птица ми дойде на гости. Ако е Божествен закон да дам пари, то тази птица няма нужда от пари, тя и от дрехи няма нужда. От храна има нужда. Следователно Божествено е това, което в дадения случай е общо за всички. Това ще дадеш, необходимото - това, което е общо за птичката, човека и ангела. Това е Божествено. Тази е Божествената мисъл. А пък другите неща са специфични. Който постъпва по човешки, ще се намери в противоречие. След като дадеш на един човек 2000 лева, него го е страх и той ще каже: „Я прати слугата си да ме пази, да не ме оберат.“ А пък ако му дадеш да се наяде, няма да го е страх. И ако иска да му пратя слугата си, няма да го направя. Понеже този човек е пратен от Невидимия свят не да му слугуват, а той е пратен да служи. Всеки един човек е пратен да служи. Онзи, който не разбира закона и чака другите да му услужват, той е забравил своето обещание. Много болести идат в света поради следния закон. Когато ти кажеш: „Дотегна ми да шетам, искам да си почина.“ В момента, когато пожелаеш да имаш слуга, ще дойде слуга, ще почнеш да боледуваш. Господ ще ти прати един слуга. Аз говоря на вас, които искате да вършите волята Божия. Аз не зная как може слугата да желае други да му слугуват. Един слуга да иска други да му слугуват. Това е малко чудно - той да иска да има слуга, а пък той е слуга на по-голям господар. Той иска да бъде господар на друг слуга. Божественият закон гласи: Докато си в положение да служиш, искай да служиш, ти ще бъдеш здрав. Докато искаш да служиш на Бога, ти си здрав, краката ти са добре, ще бъдеш здрав, нищо повече. Няма да казваш: „Дотегна ми да служа.“ Щом туриш мисълта да имаш слуга, щом искаш да станеш господар, то вече дъщеря ти, мъжът ти, всички ще бъдат недоволни от тебе. Те са възприели твоята мисъл. Твоята мисъл се предала на мъжа ти. Тогава мъжът ти иска да бъде господар. Тогава всички вкъщи воюват, на нож са. Дъщеря ти не се подчинява и тя казва: „И аз не искам да слугувам.“ В дома си вие често си създавате своите нещастия. Каквото пожелаете, пожелават го и другите. Ти пожелаеш да имаш хубава дреха, но син ти, дъщеря ти и другите пожелават да имат хубава дреха, но няма пари за всички. Тогава се карат: „Защо на онзи направи, уши му дреха, а на мене - не?“ В света има и друг един закон: У птичките този закон съществува. Колкото птиците повече носят своите дрехи, толкова стават по-хубави. Някое перце като падне, друго изниква. Ако пазите този закон, то вашите дрехи няма да се изтриват. Аз зная хора, които 10 години са носили един костюм и не се изтрива. Десет години нов костюм. Това е икономия. Онзи, който живее по Бога, има икономия. Десет години по един костюм от 2000 лева. Ако живееш по Бога, тези дрехи ще бъдат все нови. Някой светия е седял 30 години с наметало и това наметало остава ново. Който светия не си издържи изпита, наметалото му става вехто. Христос не снемаше дрехите от гърба Си, не ги закачаше, като влезе някъде. Искам да ви наведа на една основна мисъл за онази велика вяра в Божественото, което дава мир и спокойствие на човешката мисъл. Онова самосъзнание в дадения случай да преодоляваш мъчнотиите. Запример скръбен си, мъчно ти е. Като отправиш мисълта си, изчезне мъката ти. Или имаш спор отправиш мисълта си към Бога, казваш: „Господи, уреди тази работа.“ Като се е оцапала една дреха, ти ще я опереш и ще се свърши работата. Казал ти някой нещо, ще разбереш това в Божествения смисъл. След всяка лоша дума, която ти е казана, след всяко изпитание, ако издържите, ще се яви едно велико благословение, което даже не подозирате. Изпитанията са Божествени блага, които са скрити, за да ви опита Бог. Бог ще ви изпрати едно голямо благо, отвън е толкова страшно, че вие ще кажете: „Това нещо не го искам.“ Вие не разбирате Божия път. И затова Писанието казва: Всички онези, които изтърпят каквото им се случи, онези, които правилно разрешат въпросите, ще имат вътрешно спокойствие и вътрешна сила. Запример, всеки един от вас могат да го изведат от вашето равновесие. Запример, нощем минават през гората, един казва: „Засада!“ Няма никаква засада. Там дето е Господ, каква засада може да има? Никаква пречка няма да се приближи към тебе, ако слушаш Бога. Мечката ще мине и ще замине. Но ако не слушаш Господа, мечката ще ти държи една лекция, ще те пита: „Защо не изпълниш волята Божия?“ Писанието казва: „Всеки, който не влиза през вратата.“ Тази врата е Божествената любов, да вярваш, че в Бога няма никакво изменение. Онова, което Бог е казал, няма изменение. Има една наука, която не зависи от знанието на човека. Защото ако едно дете посади една семка и един учен посади една семка, резултатите ще бъдат едни и същи. Детето и ученият човек ще заровят семката в пръстта и семките ще дадат същия плод. Вие мислите, че ако сте учени, ще бъдете по-добри. Не, учението ще бъде един придатък. Нито пък невежеството може да ви ползува. Учението ползува до известна степен. Специалист може да бъде човек. Но и добър да бъде човек, специалистът си има своите постижения. При сегашните условия трябва да се справите с известни мъчнотии. Да допуснем, че вие искате да развивате онова чувство на ясновидство. Някой казва: „Учителю, защо не ни отворите очите?“ Аз мълча. Аз ще ви кажа защо не ви отварям очите. Представете си, че вие седите в една стая и искате да излезете навън, да видите планината. Казвам: Ти трябва да излезеш вън от стаята, за да видиш планината с очите си. Ти казваш: „Няма ли някой бинокъл, някой телескоп?“ Казвам: Ще излезеш и ще видиш на самото място планината. Като се качиш на високия връх горе, ще видиш това, което при обикновените условия няма да може да видиш. Онези, които не искат да развиват тези дарби: „Много високо е горе планината, може да се пукне сърцето, там има студ, сняг. Като се направят специални пътища с автомобил и с аероплан.“ Кога ще бъде то? Хубаво е с аероплан. Трябва да чакаш 200-300 години, а пък сега, без да чакаш аероплан, може да отидеш и да придобиеш каквото ти трябва. Запример за ясновидството вие имате едно понятие, че то може да се даде от вън. Ясновидството, аз да ви кажа как може да го придобиете. Представете си, че вие живеете в един салон, но дедите ви никога не са измивали прозорците и те са зацапани, че влиза слаба светлина. Казвам: Нищо не се вижда. Вие всеки ден ги миете, но пак не се вижда. Казвам: Измийте ги отвън и отвътре, ще прогледнете. Казвам: Отвън сте ги мили, сега отвътре ще ги измиете и веднага ще прогледнете. Ясно ще видите през прозорците. Една сестра ще дойде, ще каже: „Това не е за нас. Може да паднеш от стълбата, нека дойде една слугиня да ги измие.“ А пък никога една слугиня не може да измие вашите прозорци нито отвън, нито отвътре. Казвам: Как се мият прозорците? Ако вие не може да измиете вашия ум, като минават лошите и посторонни мисли, да ги изпъдиш - втора, трета, четвърта, те някой път нападат ума ви. В ума си човек трябва да тури яз. Всички непотребни мисли да не позволява да смущават ума му. Това е като у един ученик. Трябва да преодолява онзи материал, който Учителят му е задал. Не да се занимава с въпроси, какво отношение има Учителят към този и онзи. Когато дойдеш на изпит, няма да те пита дали обичаш Учителя си или не, а знаеш ли или не, учил ли си или не. В Невидимия свят, който не учи, няма добро поведение. Там учение и добро поведение вървят заедно. Не учиш ли, имаш лошо поведение. И едното, и другото вървят заедно. Тук на Земята, има ученици с много добро поведение, но не учат. Разсеяният ученик има нещо лошо. Човек, който е с добро поведение и не се учи, има нещо лошо в него. Това психологически е вярно. Умът му е отвлечен. Той привидно е добър. Но за природата, която не се лъже, той има лоша привичка, която разсейва ума му. Тази разсеяност може да не е силна. Ти седиш и мислиш, че си една княжеска дъщеря, да си имаш добра стая, деца, слуги, да разполагаш, и не учиш, постоянно се разсейваш. Много работи си въобразяваш и се разсейваш. Ще се стегнеш сам, ще кажеш: „Никакъв княз, никаква княгиня!“ Една наша сестра казваше на друга: „Нашата Райна княгиня, небесната ни слугиня.“ Да знаеш да работиш, да знаеш да учиш, да разчиташ на това, което Бог е вложил в тебе. Вложеното във вас може да развивате. Може да развивате вашите дарби. Духовната наука дава онези методи, чрез които може да ги развивате. А пък всяко едно учение в света може да бъде достъпно за човека само тогава, когато той обича. Ако обичате един човек, вие ще запомните думите му, ако не го обичате, няма да ги запомните. Ако обичате един предмет, вие ще напредвате в него. Според обичта ви, колкото е обичта ви, толкова ще бъде и паметта ви. Паметта ви отслабва, когато механически помните нещата. Способният ученик се учи, учи, учи. Дарбата му е дадена, но той ще работи и ще заслужи това, което е придобил. Ти трябва да вземеш пример от него. Добрият човек не само има дарба, но той е работил. Музикантът, и той е работил. Това е вярно и за каквато и да е друга дарба. Та казвам сега: Да ви задам една задача, както Питагор е правил. Да кажем, че ще се намерите в една Питагорова школа. В неговата школа са идвали княжески синове и той ги е подлагал на 3-4 години на крайни подигравки, които могат да го засегнат. И ако издържи след 4 години, той е бил приеман в школата да му разкрият тайните науки. Ако вас един месец ви подиграват, не зная колко души ще издържат. Ще има нещо, което не сте сънували. Вие ще кажете: защо Господ допуща това? Това е изпит. Онзи ученик няма да отговори на подигравките, но ще се задържи 4 години. Той разсъждава и като мине през този изпит, той има за цел да влезе в училището. Ако човек иска да влезе в Небето, той трябва ли да обръща внимание, когато му кажете: „Вие сте извратени, смахнати.“ Могат да ви кажат, че вие по 3 пъти на ден се молите на Господа и не сте богати, живеете в цигански колиби, а онези хора нито се молят и какви къщи имат. Я оставете тези щуротии. Вие един ден кажете: дали тия хора не са прави? Аз задавам въпроса на вас, които не сте щури: Вие гробища имате ли, вещници заравят ли ви, опяват ли ви?“ Поне ние сме щури. Като умрем, я ни заровят, я не. И да не ни заровят, все едно ни е. За погребение пари не оставяме. Ще кажете: „Той умира и трябва да го погребат.“ Христос дава една притча. Бедния Лазар никой не го погребва, турят го в една кола и му направят просто погребение. Умира богатият и му направят тържествено погребение, с музика, с кимвали. В другия свят турят богатия в пъкъла, а пък Лазаря, когото занасят с тарага на гроба, ангелите го занасят в лоното Авраамово. Как бихте желали да погребат: като богатия и да отидете в ада или като Лазара и ангели да ви занесат в лоното Авраамово? Това е старият порядък на нещата. В новия порядък на нещата човек няма да умира. Ще дойде един ден, няма да има умиране. Просто като дойде време, човек ще замине със съзнание за онзи свят. Той ще тръгне и ще замине и никой няма да знае къде е отишъл, нищо повече. Сега всички знаят. Или Илия, като замине за онзи свят, остави кожуха, Елисей взе кожуха му. Една сестра говори много красноречиво. Тази сестра, която ви говори, дава един ребус. Тя говори едно, а се разбира алегорично. Ребус е това. Тя казва: „Ти си такъв, ти си такъв, вие сте такива.“ Това е общо казано. Тя казва: „Иване, Драгане ти си такъв.“ Но има хиляди Ивановци и Драгановци. Според тази теория всеки един ученик [е] на едно вътрешно голямо изпитание. А пък при сегашните условия тези неща са непонятни. Сега за всички няма материални условия да бъдат щастливи. В семейството няма достатъчно умни синове и дъщери, за да направят дома щастлив. Не са достигнали до тази степен на развитие. Тепърва трябва да се подготвят хората за да разберат, да работят по великия Божи закон. И вие трябва да разберете Божиите пътища. Има един начин за изучаване Библията. Има един механически начин, но има и друг начин за изучаване. Някои хора изучават Библията като онзи [с] десет хамбара с костилки от сливи, ябълки, круши, мушмули. Всяка година той броял семената, изваждал ги, броил ги и пак ги турял в хамбара. Знаел в кой хамбар колко костилки имал. Хората така знаят Библията. Но това не е знание Знанието е в посаждането. Трябва да се посади, после да се смели плодът, да стане плът и кръв в човека. И ако не приемеш соковете на черешата, не може да приемеш нейната сила. Черешата е писмото. Като прочетеш това писмо, ще разбереш. Сегашното разбиране е съвсем механическо. Сега хората искат да станат здрави, а здравето зависи от човешката мисъл, чувства и постъпки. Всеки човек може да бъде напълно здрав, когато има единство между неговите мисли, чувства и постъпки, да няма никакво противоречие. Да кажем, че вие имате картофи и трябва да ги опечете. Известни мисли приличат на картофи. Опечи я в любовта на този Божествен огън. Плодът на дърветата е печен на най-хубавата светлина. Един турчин във Варненско натоварил една кола с череши и отишъл да ги продава в Добрич. По пътя ял череши с костилките. И като отива в Добрич, не може да слезе от колата. Извадили 8 кила костилки от червата му чрез операция. Има неестествени желания у хората. Ти туриш едно желание, второ, трето, напълниш си сърцето с костилки и после знаете ли какво може да стане? Една череша - изяж месото, сдъвчи я и костилката посей! Като изядеш 10 череши, достатъчно е. Няма защо през целия ден да ядеш череши. Казвам: Сега ние искаме да разрешим въпросите както този турчин. Той мислеше, че като тури 8 кила костилки в себе си, ще разреши всички въпроси. Но трябваше да се направи операция и да се извадят костилките. Стомахът не е място за костилки. Той е място за храна. Човешкият ум, мозъкът не е място за скотобойна, а е свещено място да мислиш. Свещен трябва да бъде мозъкът, хубави мисли да има. И сърцето не е място да го напълниш с тревоги, но то да носи най-хубавите желания и чувства. Ако всеки ден така правиш, тогава животът ще има друг смисъл. Няма да има страх от смъртта. Всеки един от вас го е страх, че един ден ще умре. Сега всеки, който се е родил, все ще мине през смъртта. Смъртта сама по себе си не е страшна. И Христос е минал през нея. Всички мъченици и светии, всички хора, искат или не, все ще минат през смъртта. Трябва да се справите с едно правилно разбиране. Смъртта е опасна, когато умираш без любов, а когато умираш с любов, то не е смърт. Всеки, който не влиза [през] вратата в живота, всеки, който не изучава така истината, той е крадец и разбойник - разбойник за благата, който Господ му е дал. Може да бъде крадец и разбойник за себе си. Защото ще го осъдят за 100 години и така да прекара целия си живот. Или може да прекара целия си живот в боледуване, нещастие, може да прекара живота си така, както може да прекара един добър човек посред бурното море, всред несгодите на живота, може да прекара един добър живот. Така е, който разбира законите. Над всичките условия седи Божият закон, Божествената Промисъл. В света има един общ Промисъл, има едно общо съзнание, което се грижи за всички същества и промишлява. Това е и за народите. Каквото и да става, каквото и да мислят хората в света, има друго нещо, което помага, на което човек всякога трябва да разчита. И доколкото човек съзнава и е верен на този Закон, дотолкова той може да бъде щастлив. Бог казва, че онези, които Го обичат и изпълняват закона Му, Той ги е написал на дланта Си. Това е една фигура, за да се покажат грижите, които Бог има Всякога Неговият Дух махва несгодите, страданията, които човек има. Мъчиш се, смъкнат се условията и дойде нещо хубаво. Не бой се, има такъв един пример в Писанието. Апостол Петър, когато беше затворен в тъмницата, 120 души се молеха и през вечерта дойде ангел и му каза: „Излез и не се връщай.“ Така е, ако човек вярва. Някой ще каже: „То е било едно време.“ И сега е същото. И сегашните времена е пак същото време. Всякога е време, когато вярва човек, и всякога не е време, когато човек не вярва. Щом човек вярва, нещата могат да бъдат. Аз говоря за онази жива вяра на любовта, която твори чудеса. Тази трябва да бъде общата мисъл. Всички трябва да бъдете носители на новото в света. Човек трябва да бъде проводник на Божията любов. Някой ще каже: „Какво може да бъде от мене?“ През един прозорец влиза светлина. Като има много прозорци, ще влезе много светлина. Ще вземеш една стъпка, после втора, трета, хиляди стъпки ще правиш. В това отношение всеки човек има велико бъдеще. Това, което има да се постигне, е несравнимо много повече в сравнение с това, което е постигнал човек. Сега човек е в областта на скръбта, но след скръбта ще дойде страданието, след страданието човек ще влезе в радостта. След страданието ще дойде радостта. Христос казва: „Сега скръб имате, Аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне на радост.“ Отче наш Беседа, държана от Учителя на сестрите на 19 май 1932 г., четвъртък, 4 часа след обяд Изгрев - София

33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА Добрата молитва „Бог е Любов'' Ще прочета първа глава от Притчи, от 20-и стих. Може да я прочетете цяла. От прочетеното се вижда, че всички страдания в света произтичат от това, че хората не вървят по пътя на мъдростта. Човек, който се спира при недоволството от живота, при мъчението в живота или при скръбта, той не разбира живота. Те са неопределени величини. Какво нещо е мъчението, вие не знаете. Недоволни сте от нещо. Може да имаш къща, недоволни сте от нея, не харесваш прозорците. В какво седи хубостта на прозорците? Прилича ли един прозорец на една красиво, добре облечена мома? Не. Красотата на прозореца седи в това, да влиза изобилна светлина. Малките прозорци не са красиви, големите прозорци са по-красиви. Колкото са прозорците по-големи, толкова са по-красиви. После казвате за някой човек, че не е красив. Лицето му е красиво. Кое е по-добро: лицето му ли да е красиво или друго нещо? Кое е по-важно: лицето трябва ли да е голямо, да възприема повече светлина и сила? Всъщност силата на лицето не е в това, което възприема, а силата му е в това, което дава - да излиза от него нещо. Ако от лицето не излиза нещо, това лице е грозно. Или когато някой човек се намръщи, човек, който свие своите вежди и устата, той взема, а не дава. Някои казват: „Красиво лице е лицето, което дава, когато всяка част на лицето дава.“ Най-красиво лице е, когато всички части на лицето са живи и дават. Сега трябва да схващате правилно. Вие всички седите в живота и сте взели по един лотариен билет. Някои от вас 40-годишни сте и сте чакали да ви се падне нещо. Някои 20 години сте чакали. Всеки един от вас трябва да има по един лотариен билет и по 3 пъти го гледате, седите, лягате, молите се на Бога, дано излезе нещо от билета. Някой път 60 години все чакате. Някои заминавате за другия свят, без да се тегли билетът ви. Някой път 60 години чакате и ви се чете нумерът и той е празен. Дават ви книжка, в която пише, че вашият билет не печели нищо. Всеки билет за живота струва 60 лева. Значи 60 години вие сте чакали да получите нещо, да ви излезе нумерът, освен че не сте спечелили, но и парите отидоха - и 60 години изгубихте, и парите, които дадохте, изгубихте. Човек очаква нещо, но какво очаква? Той очаква нещо като сполука. Прав е той да очаква, но той трябва да знае дали това, което очаква, ще стане или не. Някой от вас могат да кажат, някой гадател казал, че той ще стане богат, завиден. Прав е, но при какви условия. Някой, който има 200-300 декара земя, ако той я разработи и направи 10 декара лозе и от нивите така, тогава ще му кажа, че след 20-30 години ще бъде богат. Той може да каже: „Ще дам тази нива на наемател, на изполица.“ Но ако дадеш на изполица и тези хора обещават и нищо не дават, тогава какво ви ползува това, което имате? Та казвам: Това е вярно по отношение на живота. Всеки един човек се самозаблуждава в нещо. Някой се самозаблуждава, че като свърши училище ще завземе някой висок пост и ще си нареди работата. Някой път това става, а някой път никак не става. Когато повикали [паяка] и дошъл най-първо на Земята, било е като райска градина, разгледал какъв занаят да хване. Помислил за градинарство. Помислил за градинарство, но казал, че тази работа няма, да я бъде, кой ще гони мухите по листата. Дошъл до един човек, който предял, и казал: „Този занаят е лесен.“ Човекът казал: „Изтеглям тънки нишки, да връзвам мухите, които ядат дърветата.“ Паякът казал: „Вземаш ли ме за ученик?“ „Вземам те.“ Учил се при него. Почнал да преде. Станал по-майстор от учителя си. И след като се научил да преде, казал: „Няма да ги гоня по дърветата, но под тях ще направя примки и като кацне - там.“ Той ще пита всяка муха защо ходи по дърветата да яде цветове. Вие се смеете на този паяк, че не могъл, да си избере занаят. Паякът се сърдил на мухите, на пеперудите, че те ходят дърветата. Това се отнася до човека. Често човек се занимава с известно знание, което не съответствува на неговия живот. То е губене на време. Както ти чакаш билета, така и този паяк някой път по 10 деня чака да хване някоя муха и стои гладен, понеже няма друг занаят. Той казва: „Хванах си един много тънък занаят.“ Отначало мухите не знаели и се хващали, но после мухите се научили и не се хващали толкова. Паякът започнал да гладува. Гладуването в света, това са непостигнати желания. Всеки, който чака като паяка да хване мухата и не се хващат мухите, неговите желания са непостигнати. Непостигнатите желания са тези, които не вървят по онзи Божествен път. Някой казва, че човек трябва да е млад, здрав, да се храни добре. Човек се е родил здрав, но после станал болен. Човек трябва да знае как да се храни. Като механически закон, вие може да турите в един чувал колкото жито искате, но в стомаха си не може да турите повече жито, за да не се развали. Клетките на стомаха са разумни. София не е разумна, но софиянци са разумни. София не сте срещали. Софиянци са разумни, културни, някои са по-разумни, а някои - по-малко разумни. Стомахът е както София, но стомашните клетки са много умни, специалисти. Ако турите в стомаха неподходяща храна, то всички клетки гладуват и тази храна ще я изхвърлят навън. Тези клетки на стомаха са много по-умни, отколкото неговия господар. Но хората мязат на онзи гръцки поп, който кръстил 10 деца в студена вода и те умирали. Всякога, когато човек не може да роди нещо, да е свързано с каквато и да е идея, умира. Страданията в света са необходимата връзка, която показва какви трябва да бъдат отношенията в света. Сега вие посещавате събранията, толкоз време сте ги посещавали. В какво седи набожността? Какво се нуждае Господ от нашето вярване? Ако едно лице влезе в училището и вярва в учителя си, каква полза допринася този ученик на учителя си? С това, че той вярва в учителя си? Ученикът трябва да се учи. Степента на вярата се показва от прилежанието на ученика. Ако прилежанието му е голямо и е придобил в учението, той има вяра в учителя си. Вярата едновременно трябва да предизвика обич и любов и ако не може да предизвика любов и прилежание, то тази вяра не е истинска вяра. Всякога може да опитате вашата вяра. Силата на вашата вяра може да я опитате и всеки един от вас трябва да се опита, да се види доколко има вяра. От тази вяра, която имате, зависи вашето щастие. Да знаете колко е силна вярата ви. Някой път имате главоболие или някой път ви се зачервят очите. Вие не знаете причините и казвате: „Възпаление на очите.“ Но това възпаление не е дошло произволно. Хора, които много пият, всякога върхът на носа им е червен. Така че, щом се зачерви върхът на носа, причината е пиянството. Също така, ако човек има неестествени желания, пак носът става червен. Нито пий вино, ракия, нито имай неестествени желания! Човек не трябва да туря на мозъка си по-голяма тежест, отколкото може да носи. Най-малката прашинка, турена в окото, знаете ли колко тежи? Една мисъл може да ви причини много големи страдания. Вземете запример мисълта, че вие вярвате, че някой може да ви убие. Тази мисъл отде е дошла? Някой път имате идеята, че не те обичат. Несъвместимо е това. Ако никой не ви обича, никога не може да дойдете на Земята. А щом сте на Земята, тогава най-малко двама души ви обичат. Тогава твърдението, че не ви обичат, не е вярно. Въпросът седи така: Има някой, който ме обича, но аз не го обичам. Въпросът има два начина на разглеждане. Ако никой не ме обича, де седи причината? Ако никой не ви обича и вие не го обичате, коя е причината, как ще разрешите въпроса? Ако никой не ви обича или някой ви обича и вие не го обичате, коя е причината? Причината е същата. Ако вие не обичате, причината е същата, както когато [не ви обичат]. Вие казвате: „Не зная защо никой не ме обича!“ Тогава казвам: Вие, който не обичате, защо не го обичате? Ти казваш: „Не ми харесва!“ Тогава и онзи не харесва вас. Ти не виждаш никакъв недостатък в себе си, но другите виждат. Тогава де е истината? Казва се: „Истината ще ви освободи.“ Когато имате правилни понятия, то страданията ще изчезнат или най-малко вие разумно ще се справите със страданията. За пример ноктите си трябва да ги режеш. Има части на тялото, които не са чувствителни, а пък има части на тялото, които са чувствителни. Защо някои части не са чувствителни? Ноктите не са чувствителни по единствената причина, понеже са една написана книга. На тях се пише. Като погледнете нокътя на показалеца, може да гадаете какво има във вас - дали сте скържави или не, дали сте ученолюбиви или не, дали сте ученолюбиви или завистливи. Всеки нокът показва по коя причина са станали нещата. Някои режат ноктите си, дано изтрият написаното, но не могат. Тази книга е такава, защото колкото повече се изтриват, толкова повече растат. Вие имате известни дарби, които трябва да ги разработвате. Вие имате за онзи свят същата идея, както една млада мома за момъка. Някоя млада мома фантазира, че ще дойде нейният възлюбен и тя ще бъде като царица, ще има ядене и пиене и те само ще се потриват. В онзи свят има интензивен живот. Там не може да влезе човек невежа, който казва, че не знае това и онова. Ако това, което правите на Земята, там го направите, то за 10 000 години не може да стъпите там. Запример, жената за един плод от 8000 години е изпъдена от рая. За две ябълки за 8000 години са изпъдени от рая. Вие мислите, че да се отиде в онзи свят е лесно. За да отидете в онзи Божествения свят, непременно се изисква един чист и Божествен живот. Тогава ще кажете: „Тогава кой ще влезе в Небето?“ Той и сега е в Небето. Ние под Небе разбираме разумните хора, които са съвършени. Те не могат да пуснат при себе си невежи хора. Допуснете, че вашето обоняние е развито, може ли да допуснете някой човек, заразен от проказа? Болестта е едно нещо, любовта е друго нещо. Да търпим всичките миризми на болния, ние благодарим за тази любов. Любовта има за цел да подкрепи живота. Целта не е да подкрепим болния. Като е болен някой, може да го гледат, но целта на любовта не е да гледа болни. Това е вметнато нещо. Целта на любовта не е да търпи грешните, то е вметнато нещо. Целта на любовта е да развие добродетелите. Вие казвате, че трябва да се търпи. Търпението е в един свят, дето хората не живеят добре. Когато говорим за търпение, ние подразбираме един свят, дето хората не живеят добре. Когато единият човек е добър, а другият - лош. ние казваме: „Търпи го.“ А когато и двамата са добри, и двамата се обичат, тогава каква нужда има да се търпят? Много добре. Щом ви е дотегнало търпението, вие може да го смените с друго. С какво може да смените търпението? (- Със самообладанието.) Самообладанието, и то има известни черти като търпението. Може да търпиш, когато вземат нещо от тебе, когато постъпват несправедливо спрямо тебе. Да допуснем, че вие сте дошли до крайния предел на търпението и казвате: „Човек не трябва да търпи.“ Като не търпите, какво трябва да правите? Търпеливият човек е мързелив. Значи търпението ще го замените с разумното слово. Един човек можеш много лесно да го възпиташ. Вие имате деца. В Америка един професор е правил следното упражнение. Ти говориш, говориш на едно дете, а нямаш метод на възпитание. Казваш: Това дете не можеш да го възпиташ. Този професор ще направи една малка стая с малък прозорец, целият под е бил направен от мед и отдолу може да се пуска електризатор. Непослушното дете го турят там. То бие нещата. Като ги бие, излиза електричество и през него минава ток. Като прави много пъти така, то гледа с респект на всичко. Детето тамън рече да направи нещо, Господ пуска тока, но вие скъсате жицата. Така на стари години детето почва да бие майка си. От вашето гледище не трябвало да има сега никакви бури, не трябва да се разлюляват никакви листи, всичко да бъде тихо. В света, в който живеете, този вятър, който повидимому причинява големи бури, големи болки, той причинява и голяма полза на растенията - усилва тяхното кръвообращение, носи храна, спомага за слънчевата светлина и дава едно вътрешно опресняване на растенията. Та сега, за известни страдания, които имате, ще кажете: Ако при сегашните условия, които имате, ако нямаше мъчения, скърби, страдания, щяхте да приличате на онези рохки грънци, които, като бутнеш, ще се счупят. А пък сега чрез тях, човек става пъргав и еластичен. Който е боледувал много, той лесно преодолява една нова болест. А другите, които не са боледували, като дойде болестта, могат да умрат. Вие сте в една такава стая, дето има ток отдолу. Един проповедник казва: „Какво ми дойде до главата, аз казвах, че жените не трябва да носят скъпи коприни, а моите дъщери, като пораснаха, и те почнаха да носят такива коприни. И те не слушат. Хората ми казват сега: „Ти като учиш другите, как не можа да научиш своите дъщери?“ Значи само с казване не става. Ако аз бях на мястото на проповедника, щях да кажа: „Вие вземете още по-хубава шапка, още по- хубави дрехи, от хубави по-хубави.“ Аз така бих проповядвал. Тогава щеше да има по-добър резултат. Ето какво щеше да стане. Бащата щеше да загази, да осиромашее и най-после ще дойде време да ходят без шапки. Ще задлъжнеят и токовете ще почнат да идват. Няма да го възпитават другите хора отвън. Така и природата възпитава. Каквото някой поиска от вас, тя дава, но след тези шапки ти ще фалираш, ще дойдеш до едно място, че после ще страдаш. Природата ще даде всичко, но за всичко, каквото ти даде, ти ще отговаряш. Сега какво се крие под думата „шапка“, хубава шапка? Аз нямам нищо против хубавата шапка, но да има и такава глава. А на една лукова глава хубава шапка не струва. На хилаво тяло хубави дрехи не струват. Ако главата няма хубава мисъл, тогава шапката не е на място. Ние изпадаме в друга една крайност. Природата не е скържава като нас. Тя иска децата й да бъдат облечени първокласно. Никак не щади за дрехите, които искате. Ако Бог облякъл пеперудите, то тяхната дреха за 500 000 лева не може да я направите. Колко повече един човек може да се облече. Трябва да се облече, но на тази външна дреха трябва да има нещо, което да съответствува, трябва да има някоя добродетел. Запример, искаш да имаш златен пръстен. Трябва да имаш това злато отвътре. Искаш да имаш някой скъпоценен камък, но трябва да имаш отвътре някой скъпоценен камък. Някой може да мисли, да ви лъже, че неговият камък е скъпоценен. Трябва да носите онези добродетели, да дадете израз на великите добродетели. Само така човек може да бъде разумен, учен човек. А всички трябва да станете учени, силни, които знаят, че трябва да учат. Има неща, които не се купуват, които всеки един трябва да ги изработи. Добродетелта не се купува, тя се изработва. Запример, да изработиш своята предвидливост, че да знаеш какво ще ви се случи, да го предвиждаш, да го чувствуваш. Или да знаете как да запазвате онези, добрите отношения. Да знаеш как да запазиш приятелството. Вие казвате, че Бог е Любов, че Бог живее във всеки човек. И тогава Бог живее в умовете и сърцата на хората. И всеки един ден от Невидимия свят ангелите слушат вас какво говорите. Вие какви ли не глупости говорите. Даже най-добрите от вас говорите глупости. След като сте говорили с една сестра, казвате: „Тя е смахната, малко й хлопа дъската, няма маниери. Я й виж каква й е шапката.“ Не е лошо човек да направи една критика, но да направиш една критика на място, да отговаря на известни истини, не само да предполагаш, но точно на място да го кажеш. Ако човек постоянно само критикува, на какво ще заприлича светът? Светът се нуждае от много малко критици. Ще се изнесат хубавите и лошите страни. Вие взимате мястото на критици. Тогава изнесете въпроса: когато критикувате, какво трябва да направите? Пишете му едно анонимно писмо: „Според мене ти трябва да постъпиш така и така.“ По едно хубаво писмо му напишете, че ако човек прочете вашата критика, да се ползува. Някой път не е необходимо да си кажете името. Ще кажете: „Сестра, вие имате хубави страни, но имате и слаби страни. Много мигаш, езикът ви е много къс. Много мислиш, малко говориш. Малко лъжеш. Проточи си езика малко.“ Човешкият език е къс. Аз бих желал да имате език както у животните. Много пъти, когато хората говорят, това не са техни мисли. Запример дойде някой и ви каже някоя новина, вие не сте я проверили. Често в селата, някоя баба чула някоя новина и казва: „Ще ви я кажа само вие да я знаете.“ Иде на друго място, и там казва същото. Скоро цялото село знае. След като новината обиколи цялото село, какво е спечелила тя? После, като я хванат, казва: „Не съм казала аз.“ Ти казваш на 10 места това, което си чул. Мислиш ли, че тези хора ще задържат това, което са чули? Не. Те ще кажат: „Не трябва да казваме нещо, което не знаем точно.“ Неща, които не са точно проверени, не трябва да се казват. Трябва да казваме неща, които са точно проверени. Често има същества, които ще ти продадат своите стъкълца и казват, че са скъпоценни камъни. Вместо човек да се занимава с великия закон на Любовта, той целия ден ще се занимава с неща, които нищо не могат да му допринесат. За пример, на еди-коя си наша съседка мъжът й донесъл богатство, копринена рокля, лачени обуща и всички целия месец все за това говорят. После се зароди кисело чувство, защо и твоят мъж не е донесъл на тебе копринена рокля. Да допуснем, че и ти имаш копринена рокля - какво си спечелила? Ще те заровят в копринена рокля. На онзи свят какво ще занесеш от своята копринена рокля. Казва някой: „Да си поживеем!“ Няма никаква философия в това живеене. Роклята, която се скъсва за една година, аз не бих я турил на гърба си, след това да се поправи цветът й и пр. Никога да не остарява дрехата, както у птиците. Такава е била дрехата, с която е бил някога облечен човек. А сега турят дрехи, които никак не са хигиенични и следствие на това се явяват много болести. Сегашната мода какво е направила? Ако платът е много прост, той не е здравословен. В плата трябва да прониква въздух. После, вие обичате да имате дрехи притиснати, да има усилие. Арабските коне ги стягаха с каиши отдолу, с каиши, да имат усилие. Дрехата трябва да бъде свободна, здравословна, за да циркулира правилно кръвта. После, по-рано носеха обуща с високи токове, стиснати пръсти. И Е това стискане на пръстите се зараждат много болести, мазоли и пр. После, едно време мъжете носеха високи яки, впрегнати като волове. Задната част на врата не трябва да се стяга много, тя трябва да бъде еластична, да бъде мека. Едно време жените носеха кадифени шапки, сега почнаха да носят малко по- хигиенични шапки. Вие постоянно трябва да чешите косите си, да вървят в едно направление, да ви разбират, защото каквито са косите на човека, такава е и неговата мисъл. Косите на човека не трябва да бъдат разчорлени, постоянно трябва да ги гладите, да вървят гладко. Ако вашата коса не се подчинява на вашия ум, тогава как ще искате да работите в света? Аз считам знание: да почерни човек косите си. Най-първо да я направи руса. Сега побелява косата на някои от незнание, мъчение, скърби. Има едно побеляване естествено, има едно побеляване неестествено, както замазването стаите с бяло отгоре. Не че е бяла, но стените са белосани. Белият цвят на косата показва, че няма користолюбива цел, всичкото богатство, каквото има, го дава, за себе си не мисли. А пък някой път виждаш хора с побелели коси повече мислят за себе си, отколкото за другите. Тогава ти имаш фалшива бяла коса. Бялата пръст не ражда, а черната земя ражда. Тогава каква трябва да бъде косата на човека от вашето гледище. Според мене косата не трябва да бъде бяла, но като тубероза естествена, но не от скръб да стане бяла. Аз казвам: Косата трябва да се мени, тя трябва да придобива най-малко 3 краски през деня. Вечерно време трябва да става черна, когато почне да залязва Слънцето, сутрин да е руса, а когато Слънцето е горе, да бъде бяла. Когато косата мени своите нюанси, тя е здравословна коса. И като я пипнеш, тя трябва да бъде здрава. Човек трябва да има една разумна мисъл, понеже светът, в който живеем, е разумен и тези, които управляват света, те са красиви. Те не са стари, те са свежи, в тях има жив поглед. Нищо костеливо няма да видиш в тях. Един ангел, като го видиш, няма да забележиш на колко години е. Все ще мислиш, че е на 30 години, а той има с хиляди години живот. Неговото лице е младо. Защо ангелите не остаряват? Защото не се мъчат? Само човек, който се мъчи, остарява. Грижите, скърбите на хората ги остаряват. Вие търсите Бога, нали? На всяка стъпка Бог ви казва отвътре, говори ви отвътре, че не трябва да живеете както сега живеете. Този живот е на миналото, трябва да измените малко живота си. Запример дойде ви страдание, една отрицателна мисъл. Защо не може да я смените, да я погледнете тихо и спокойно, да се позасмеете малко на страдането, да считате, че ви е привилегия? Искам да се отпушвате. Вие сте направили в себе си бентове, бентове. Отпушете всички тези бентове. Нека си върви течението, да бъдете съвършено естествени. Но не каквото искаш да говориш. Това не е естествено. На музиканта тонът е определен. Вие като срещнете един човек, колко думи трябва да му кажете и как трябва да започнете? Вие казвате: „Откъде идеш?“ Онзи отговаря: „Не зная отде ида.“ - „Къде отиваш?“ - „Не зная.“ - „Къде се спираш?“ - „В хотел Лондон.“ - „Колко време ще седиш там?“ - „Като си замина, ще ти кажа.“ - „Колко плащаш?“ - „По 50 лева на вечер.“ Аз откъде ида, не зная и накъде отивам, не зная, къде се спирам и колко плащам, зная. Обаче откъде идат тези пари? В Америка има обичай, като спреш в някой голям хотел от 10-15 етажа, ще ти кажат: „Ето тук има голяма кука и дълго въже. Като има пожар, да знаеш как да бягаш.“ В България такива въжета няма. При самовъзпитанието, при всичките несгоди и неволи на живота, вие трябва да имате знание. Вие се спирате върху една мисъл и казвате: „Защо Господ направи света така?“ Този въпрос са го задавали хиляди хора преди вас. Но никога досега не е казано защо светът е така създаден. За мухата светът е създаден според мухата, за вола - според вола, за хората - според хората и за ангелите - според ангелите. Всеки свят съответствува според съществата, които живеят там. Аз не виждам в света нещо лошо, но има нещо в неразбирането на този свят. В тебе остава някоя мисъл, че нещо ти не достига. По-богат от баща ти няма, но не само баща ти трябва да бъде богат, но и ти трябва да се опретнеш да работиш. Не само учителите трябва да бъдат способни, но ти трябва да се опретнеш да учиш. По-богат от баща ти няма. Ако вие ходите окъсани, то е защото не работите и не учите. И ако има някой невежа, той ще се оплаче, че баща му не го праща в училище, че училище нямало в тяхното време. Целият свят е едно училище. Ще ви приведа пак онзи разказ. Във варненско имаше една знаменита селянка, тя минаваше за мързелива, имаше две слугини, но след като изпадна, тази жена към 40-50 години стана учителка, да учи другите как се тъче и преде. Вие как ще се научите да говорите на хората? Човек никога не може да предаде на другите това, което не е опитал. Никога не може да говориш за любовта, която не си опитал; никога не може да говориш за вяра, която не си опитал; никога не може да говориш за знание, което не си опитал. Може да говориш, но в пълния смисъл не може да се предаде това знание, което не сте опитали. Та, трябва да започнете с нещата, които знаете. Някои от вас сте суеверни и казвате, че вторник и петък не трябва да се почва работа. Защо във вторник не вървят работите? Понеже във вторник имало войни, бой и който излезе, главата му се пука. А петък е опасно, понеже там стават любовни работи и като излезеш, можеш да се уплашиш. Тогава остава понеделник - на Месечината, сряда - на търговията, четвъртък - на благородството, на аристокрацията, а събота е на набожните хора, които трябва да се молят. Съботата е още по-опасна от вторника и от петъка. В събота, ако ти не се молиш, работата е зле. Като дойде съботата, ти през целия ден трябва да се молиш, за да не те сполети някое зло. А пък в петък защо е зле? Ако ти излезеш в петък и не знаеш как да обичаш, работата ти ще бъде зле. Ако не знаеш как да обичаш, ще се върнеш със счупено сърце. Който не знае да обича, петък е опасен за него. И който не знае да воюва, вторник е опасен за него. В петък сърцето ти да е на място. Защо петък е лош? Защото сърцето ти не е на място. Защо вторник е лош? Защото волята ти не е на място. Ти казваш: „С любов работа не става.“ Но какво разбирате вие под думата „любов“? Любовта носи живот, изобилие. Всички блага в света идат по закона на Любовта. Но това не е онази привидна любезност, която хората имат. Онзи, който ви обича, той ще донесе нещо и ще си замине. Когато светлината минава и заминава, тя ви обича, тя донася нещо и излиза навън, пътува. Това е законът на Любовта. Светлината и топлината, като идат заедно, всичко донасят: плодове и всички блага. Като излезеш в петък, ти трябва да бъдеш като светлината и топлината. Тогава, ако не бъдете като светлината и топлината, вие ще бъдете като свещи, които не могат да се запалят. Всеки ще ги хвърли настрана. Някой ще каже: „Може ли човек да бъде светъл?“ Човек е запалена свещ и трябва да се усили неговата светлина. Всички трябва да бъдете умни, мъдри трябва да бъдете всички и тогава новият ви дом, който ще построите, ще се преобрази. Нали в бъдеще вие ще остареете и животът ви съвсем ще се обезсмисли. На 70, 80 години, някои може би на 90 години, като остареете, къде ще намериш утеха в себе си? Утехата е в онази любов, която носи вечното подмладяване. Човек трябва да влезе в закона на подмладяването. Въпреки че остарявате, не вярвайте в остаряването. Въпреки че умирате, не вярвайте в смъртта. В какво трябва да вярвате? Казвате: „Аз не го ли виждам това?“ Че ако аз дегизирам някого, че го направя стар, тогава трябва ли да повярвам, че е стар? В театъра млади хора на 20 години се дегизират като старци. Вярваш, докато си на сцената, но като слезеш, не си вече стар. Кажете си: „Ние сме актьори и условията на актьорството изискват да сме стари и ние сме стари.“ Актьорството изисква някой път да плачем, но ние не сме плачливи. С четири реда сълзи плачеш. Кой би повярвал на онези сълзи на актьора? Същественото е да дойдем до искрения живот. Човек, който страда, той цялата Земя може да носи на гърба си. Щом не може да носи цялата Земя на гърба си, той не страдал. Аз търся хора на страданието. Аз съм петимен да видя човек, който страда. Много красиво е страдащото лице. Аз не съм намерил страдащ. Някой казва: „Знаеш ли колко страдам?“ Погледна го и казвам: Не си дошъл още до страданието, до скръбта си дошъл, а в страданието има нещо обновляващо. Има някоя надежда. Дошъл си в положението на змията, която хвърлила кожата си. Погледът му е жив, с надежда, а не с обезсърчение. Той е сериозен. В света страданието носи най-хубавите работи. А пък радостта, която човек може да има, то е вече качество на ангелите. Човек значи тогава е влязъл в техния живот. Страданието е нещо възвишено, благородно. Всички светии са страдали, Христос е страдал. Всички учители са страдали. Страданието е последното, с което се завършва еволюцията. Йоан, който се е пренесъл в Невидимия свят, е попитал: „Кои са тези в белите дрехи?“ Казали му: „Те са, които са минали през голямото мъчение, минали са през страданието и сега са облечени в бели дрехи.“ Аз не искам да ви представя живота такъв, какъвто не е, да ви кажа, че ще бъдете късметлии. Ще ви кажа: Най-първо ще бъдете недоволни в първата фаза, във втората фаза ще се мъчите, а в третата фаза ще скърбите, в четвъртата фаза ще страдате. Ако можеш да превърнеш недоволството, ще имаш едно богатство. Ако превърнеш мъчението, ще имаш второ богатство. Ако превърнеш скръбта ще имаш трето богатство, а пък като превърнеш и страданието, ще имаш всичкото богатство. Недоволен си, мъчиш се, скърбиш, страдаш, ще ги превърнеш тези неща. Епиктет живял при един римски патриций, който имал 2000 роби. Този патриций бил много своеобразен. Той потупвал Епиктета и Епиктет тогава се поусмихвал. Страшно се възмущавал римският патриций от това. Епиктет му казал: „Един ден ще разбереш.“ Случило се веднъж, че господарят силно натиснал крака на Епиктета, който му казал: „Както ми натискаш крака, ще го счупиш, пък като се счупи, няма да мога да ти върша работа.“ Патрицият се зачудил на неговото самообладание, дал му голяма сума пари и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, където живял свободен. Ако един човек, който нямал познанията на Християнството, живял така, тогава вие, които имате познанието на християнството, как трябва да живеете? Вас са ви учили малко по-другояче. По-друго възпитание имате. Някой ученик отива при учителя си и му казва да му тури по-горна бележка, за да мине. Учителят може да му тури по-горна бележка, но в живота той ще има пак слаби бележки. Това, което сега придобиете, ще го имате през цялата вечност. Та заслужава човек да изучава пътищата на мъдростта. Първото нещо е да имате силна вяра, [д]а бъдете пълни с любов, която да лекува даже. Ти обичаш една болест, да ти стане много приятна, тогава тя ще си замине вече. Аз съм виждал хора, които като ги тресе, вземат си стомната и отиват за вода. След един два месеца треската ги остави, замине си. А пък онзи, който се бои, с години и години може да има треска. Събуди в себе си Божественото, мисли за Божественото, за да те освободи от всички мъчнотии. Да събуди човек Божественото в себе си и като го събуди, то е всесилно в него. Ако не го събуди, ще ходи на чешмата, а като го събуди, ще има извор. Та, основното нещо разберете. Щом сте недоволни, [подложете] недоволството на научно изследване. Щом имаш мъчнотия, подложи мъчнотията на научно изследване. Щом скърбиш, подложи скръбта на научно изследване. Щом дойде страданието, подложи страданието на научно изследване и вижте какво Бог е вложил. Причините кои са? Та, когато дойдат дните на изпитанията, трябва да сте готови. Трябва да вървите по пътя на мъдростта сега, та когато дойдат дните на изпитанията, като се обърнете към мъдростта, да я повикате да ви говори. Вслушвайте се в доброто, което живее във вас. Не казвайте, че във вас няма добро. Във всеки човек има добро. Човек трябва да се вслушва вътре и да вярва в това добро. Като каже, че в него няма добро, значи не е развил доброто, не го е използувал. Сега бъдете силни в словото. Прилагайте словото, прилагайте търпението, говорете тогава на себе си. На себе си да говори човек е най-интересно. Да кажеш на себе си: „Ти си много даровит, но дарбите ти не са развити. Много любов имаш, но не си я проявил. Много сила имаш, но не си я развил. За Небето си кандидат, но не си готов още. Дълго време имаш още да учиш на Земята и ще се стегнеш да учиш.“ Ако трябва да отидете на царските врата, трябва да нарисувате една хубава картина. Ако работите, тогава ще ви приемат. Ще трябва да изпеете една хубава песен, да изтъчете едно хубаво платно, да напишете едно хубаво произведение, за да ви приемат. Ако поискате да кажете нещо от Евангелието и не можете. Някои от вас даже и Евангелието не знаете. Запример в десетия стих от десетата глава от Евангелието на Йоана какво пише? Ще кажете: „Духът да ми проговори!“ Какво има в петнадесета глава, първия стих? „Аз съм истинната лоза, а Отец ми е земеделецът.“ Трябва да знаете поне първия стих от всяка глава. От вас искам от всинца ви първия стих от 21 -ва глава от Евангелието на Йоана и първия стих от всичките глави. За идната седмица засега ще научите първите стихове на първите 7 глави. Няма да приличате на онзи американски професор, който отишъл на пощата и си забравил името и трябвало да се върне вкъщи и да пита жена си за името си. То е вече едно болезнено състояние. Човек трябва да учи да помни. Слабата памет показва, че има едно стълкновение между ума и сърцето. Когато имаш разнообразна мисъл и чувство, които не си хармонират, тогава винаги паметта отслабва. Един ми казва: „За философия да ми разправяш, аз гладен ще умра.“ Аз му казвам: „И много пари да имаш, гладен ще умреш.“ Всички хора все гладни умират. Ти няма да мислиш, че гладен ще умреш. Ти гладен няма да умреш, но когато умираш, няма да ти дадат да ядеш, за да не бъдеш сит, че като ти дадат обяд, там да ядеш. Или другояче казано: Ти там не може да имаш обяд. Ти ще гладуваш известно време тук, че като ти дадат ангелски обяд там, ще кажеш: „Отличен обяд!“ Та, страданията на Земята са едно подготовление, за да оцените благата които ще ви се дадат. Ако тук страдате, вие сте съучастници на радостите, които ще имате. Защо са страданията? Както сте съучастници на страданията, така ще бъдете и съучастници на радостите. Та, онова, което ви се дава на Земята, то е за да придобиете по-големи блага. Това е истинското верую. Та, трябва да вървите по правия път на живота. Ако имате друго верую, ще имате разочарование. Този живот, който сега имате, е отчасти. Нито царят е доволен, нито майката е доволна. Нито една майка не е имала дъщери и синове като ангели. Ако се родят два ангела при нея, тя втори път няма да иска да има деца. Тя ги търси тези две деца. Аз взимам това в мистичен смисъл. Докато се родят две мисли в човека, едно желание и една мисъл, които да бъдат център на целия човешки живот: Любов към Бога, която трябва да осмисли живота и този Бог трябва да бъде навсякъде с вас. Като Го повикаш, да послуша. Когато сме недоволни, когато се мъчим, скърбим, страдаме, като Го повикаме, да ни отговори. Това е любовта. Като чуем гласа Му, недоволството изчезва. Като проговори Бог, недоволството, мъчението, скръбта и страданието изчезват и се превръщат на радост. Направете пълна връзка с любовта и почнете да учите. Изучавайте стиховете, изучавайте притчите. Вие мислите за остаряване. На онзи свят като идете, ще се приготовлявате да работите. Като отидете на онзи свят, ще се върнете тук, на Земята 20 години да проповядвате, от дом на дом, невидими. Някой се отчаял, ти ще го обърнеш, ще идеш при втори, трети, четвърти, 20 години ще проповядваш. Някои от вас 20 години ще учите хората да не пият вино. Други 20 години ще проповядвате на момите да не се женят пощо-защо. Други 20 години ще учат момците на същото. 20 години други ще учите да не лъжат. Други ще учат 20 години да се не страхуват. Други ще проповядват на хората да ядат умерено. Че това е наука. Господ ви е турил някъде. Сега вие искате да ви дадат големи дарби и знание изведнъж, че като проповядвате, да кажат: „Колко знае този човек!“ Във варненско преди известно число години се явява гадателка и цялата местност се стичаше. Гадаеше с един голям морски охлюв. Тя всичко знаеше. Тази гадателка я обраха разбойници и тя не можа да види на охлюва, че ще я оберат. Та, сега, човек може да има всичкото знание, всичко да гадае, но трябва да знае и кога ще го оберат. Всяка една работа на Земята не трябва да се довършва. И аз ще направя същото. Има нещо, което няма да кажа. Не искам да ме оберат. Отче наш Беседа, държана на сестрите на 12 май 1932 г. (четвъртък), 4 ч след обяд Изгрев - София

32. УЗРЯЛ ПЛОД Добрата молитва „Духът Божи'' Ще прочета 22-ра глава от Притчи. „Бог е Любов'' Изобщо най-първо децата се учат да ходят. Най-първо лазят. Страхливият човек, като дойде до голяма опасност, той започва да лази по земята. След като четете тази глава, ще научите истинския път, по който човек може правилно да се развива. Вие много пъти сте слушали, но има известни пътища, които не извеждат доникъде. Има известни пътища в гората, по които до никакъв край не може да дойдеш, ще дойдеш до някоя река, до някой планински връх. Тук се разбира за един път, който има смисъл. Да може да се върнеш, онова, което си събрал, да може да го пренесеш. Има един вътрешен път и който го знае, той може да направи всяко едно нещо. Вие казвате: „Какъв път?“ Всички ние, хората, сме свикнали да ни е сгодно, къщата ни да ни е приятна и всеки желае да има друг да му шета. Човек не е склонен сам да се завземе да работи. Някои, които не работят за себе си, искат други да работят за тях. Колко ще струва да дойдат да измият салона? Считате го в реда на нещата да дойдете с обуща в салона, а не считате в реда на нещата да измиете салона. Вие ще кажете: „Аз ще се простудя.“ Че, всеки, който мие салона, може да се простуди. Най-първо ще се научи човек в духовния свят, дето се събират хората, да бъде чист. Ще си оставиш обущата вън. Мойсей, като дошъл до онова място, му казали: „Събуй обущата си!“ Колко пъти вие искате да ви кажа някои работи? Защо не ви казвам? Защото всички вие сте все обути. За лук и пипер ш приказвам, но за важно нещо - не. Ще кажете: „Човек не трябва ли да бъде обут?“ Човек ражда ли се обут? Защо тогава вие давате толкоз голяма тежест, че дето влезете, трябва да бъдете обути и го считате за срамота да сте боси Прави сте в какво отношение? Има известни места, дето, ако човек не е обут е срамота. Кога? Краката му трябва да бъдат обути от добродетели. И кожата от която са направени обущата, добродетелната кожа не се каля. Една птица, която хвърчи из въздуха, има право да влезе в салона. Един ден, като хвърчат хората като птиците, тогаз може би няма да има нужда да се събуват обущата Аз не съм за изуване на обущата, но аз съм за следното: Всеки, който влиза в салона, трябва да измие салона. И сега желая всички сестри да си изкупите греховете. Млади и стари, без разлика, дайте пример. Защо мием салона? Защото го окаляхте, влизахте с обуща. Трябва да започнем с това положение. Най-първо ще внесете чистотата навсякъде. С чистотата ще започнете на физическия свят. Видиш ли някое петно по себе си, ще го очистиш. Не го оставяй, като го видиш. Ако искаш да се образува един добър навик. Или видиш, косата ти е малко разчорлена - вчеши я. Или видиш, че краката ти миришат-умий си краката веднага, за да поддържаш онова Божествено правило. Сегашният живот е живот на отлагане. Отлагаш веднъж, два пъти, три пъти. Щом ти отлагаш, и Господ отлага. Дойде ти една добра мисъл и ти отлагаш и казваш: „Чакай малко.“ Тогаз и ти като отидеш при Господа, Той казва: „Почакай малко.“ Защото тази, добрата мисъл е Негова. Той казва: „Както аз чакам, така и ти ще чакаш.“ Един човек отишъл при един богат търговец и търговецът казал на слугата си: „Кажи му, че ме няма.“ После търговецът имал нужда да отиде при този човек, да му направи някаква услуга. Този човек казал: „Кажете му, че ме няма.“ Търговецът казал: „Ама аз чувам гласа му, как го няма?“ Казали му: „За тебе го няма.“ Духовният свят е крайно взискателен. Там няма извинение. Там като отидеш, ще види[ш] абсолютна чистота, абсолютна коректност. Които са готови за бъдещия живот, бъдещият живот такъв трябва да бъде. Ние искаме да си уредим живота тук и все остава неуреден. Няма да се уреди той. Правилото е: Онзи, който иска земният му живот да се урежда, той трябва да урежда Божествения живот. В това няма изключение. Не търсете да се уреждате само външно, но най-напред уредете Божествения живот и после уредете материалния. Най- първо, сутрин като станеш, помоли се, даже един час нека дати отнеме. Мисли това и другите работи ще ги свършиш по-добре. Ще забележите, че очите, които са направени от най-деликатното вещество, постоянно имат за миене клепачите. Около 10 пъти на минута ги мият. То е все чистота, защото гледаш ясно. А пък човешката мисъл трябва да бъде още по-чиста, за да бъде ясна. Ако ти я оставиш за 2-3 минути, то няма да виждаш вече ясно с мисълта си. Ти направиш една погрешка, отлагаш, пак отлагаш и казваш: „И царят греши, и ангелите грешат“ и ти все праведен оставаш. Хората са грешили и са понесли последствията. Ангелите са грешили и са понесли последствията. И ти ще ги понесеш. Грехът на другите не може да те оправдае. Че онзи съгрешил, какво те ползува това? Нищо. Защото с греха си един човек е принесъл пакост на другите. Отговорността ни става голяма, понеже се засягат и другите хора. И колкото нашият грях засяга повече хора, толкоз отговорността става по-голяма. Този закон е верен и в друго отношение, по отношение на доброто. Като направиш едно добро, законът пак важи. Колкото повече хора доброто е засегнало, толкова е по-голямо доброто. Този закон действува еднакво за зло и добро. Някой ще каже: „Злото Бог не е направил, така че лошото влияние да не се разпространява.“ Тогаз и доброто не щеше да се разпространява. Но понеже доброто е по-силно, то всякога влиянието на доброто ще бъде по-голямо. Макар и лошите хора да са повече, то добрите хора са по-силни. Хиляда души като направят зло, то един човек като направи добро, то се компенсира. Ако си добър човек, ти струваш колкото 1000 лоши хора. Затова всякога лошите хора искат да обърнат един добър човек към тях си, защото това е голям капитал. Ще ви дам сега няколко правила. Има някои неща, които сега ги учите. Запример, учите краснопис. Какво ще ви ползува? Не че не е хубаво, хубаво е то. Ако вие сте млада мома и вашият възлюбен е много взискателен, вие веднага ще си измените почерка. (Учителят написа на дъската: „Прелюбезни ми.“) Защо „прелюбезни“? Може би ще подчертаете. Той е вече над всичко, освен него друг няма. Ще му кажете така: „Откак Ви срещнах, моят живот се осмисли.“ Защо се осмисли? За да се осмисли животът, разбрали сте нещо. Вие сте срещнали някого, но не сте го познали. Като сте срещнали момъка, вие сте гледали само физическия човек, дали косите му са дълги, дали веждите му са дебели или тънки, какво му е челото, дали е къдрава косата му и после този човек ще се вкисне за вас. Той има свойство да се вкисва, да ферментира и става на вино. Вие като пиете от това вино, вие ще се опиете. Като станете сутринта, главата ви боли. Да изясня думите си: Между вас се ражда дисхармония, понеже не сте видели истината. Вие не сте видели този, който ви обича. Вие търсите този, който никак не ви обича. Този на Земята по някой път се чуди как се е влюбила тя в него. Тя не се е влюбила в него, но тя се е влюбила в някого. Той се чуди защо тя се е влюбила в него. Защо и за какво, той не може да си даде отчет. Как може да се влюбиш в един човек, когото ти не познаваш? Ти не може да обичаш една книга, която не си чел. Само една хубава книга, която си чел, може да я обикнеш. Някой път може да се заблудите от хубавата подвързия. Един човек трябва да го четеш най-малко 45 години, за да го познаеш. От кора до кора 45 години ще го четеш и след 45 години ще се върнеш, ще направиш коментар на прочетеното, за да видиш какво се крие в душата му. Ако вие имате един приятел и му направите една забележка, то любовта ви не издържа. Ако вие тръгнете по един път - обич към Бога, и вие направите една забележка на Бога, защо ви е дал тези и тези неприятности, кажеш: „Не знае ли Господ колко Го обичам аз!“ Да допуснем, че Господ не ви обича, но вие обичате ли Господа? Любовта покрива много прегрешения. Ако Бог е допуснал някои работи, то в какво можем да намерим, че те не са съобразни? Да допуснем, че една млада мома се е сгодила за някого. Невидимият свят пречи и гледа да развали тази работа. Питам: Какво зло има в това? Господ знае, че този момък ще развали тази мома. Той е за друга, а не за тебе. Ти казваш: „Аз без него не мога!“ Ако ние искаме другите да са криви, а ние все прави, тогава де е любовта, де е погрешката? И като се ожени за него, след 7 години той казва: „Ти този боб не го сготви както трябва.“ Тогава как се осмисля този живот? Оттам насетне „многолюбезната“ става „любезна“. След забележката за яденето и той става любезен. Тя, след като прегори боба още 3 пъти, знаете ли каква става? Гърците имат една дума, казват „Иванаки“. Щом прегори боба, тогаз вече няма Иванаки. Отначало има „Иванчо“, после само „Иване“. Аз искам да ви наведа на онзи велик закон: Всяка една мисъл, която се заражда в човека, има известно влияние. Много малки работи нарушават закона на Любовта. Това го правят и мъже, и жени, и учители, и свещеници, и други. Никога не поставяй препятствие на една чиста вода. На онзи чистия извор, който блика, не туряй преграда, за да се събере кал. Защото всяка една бележка, която направиш на този човек, който ви обича, то е кал. И после тази вода трябва да я пиеш. Защото любовта е един велик закон, който иде от Бога. И тази вода назад не може да се върне. Калта ще остане в тебе, а пък любовта ще си замине. Ти ще чистиш калта. Законът е такъв. Ти не може да се освободиш от последствията. Ти ако кажеш една лоша дума, тази кал непременно ще проникне през тебе, водата ще се прецеди, калта ще остане в тебе. Калта ще остави известни утайки в тебе. Някой път взема години, за да се очистиш. Трябва правилно разбиране на живота. Вие трябва да знаете силата на човешката мисъл, силата на човешките чувства. Трябва да знаеш, като кажеш една дума, какви последствия ще има. От онова, което кажеш, той да е доволен. Всяка дума, която кажеш, да е разбрана. Той може да е направил някоя погрешка, ноти остави погрешката настрана. Ако една чешма изтича от Бога, някои са подпушили тази вода, окаляли са я, но ти не ставай като един от тях. Писанието казва: „Всеки ще понесе своето бреме.“ Всеки ще понесе последствията от своята мисъл, чувства и постъпки. Това е закон. Този закон е верен в едно и в друго отношение. Доброто и злото, което направиш, ще мине през тебе. Добрата мисъл, която имаш, ще мине през тебе и ще остави своето влияние. Това е начин, по който трябва да работите върху себе си. Той извади от Писанието някой пасаж. Някой път вие усещате стеснение, когато кажете: „Прелюбезни.“ Това стеснение произтича оттам, защото не сте казали истината. Когато кажеш „прелюбезни“, ти трябва да се измениш през целия си живот. Щом се измениш, то твоето заключение не е правилно, защото скъпоценният камък не се изменя, той си остава един и същ. Онзи камък, който не е скъпоценен, той си остава все прост. Простият човек, и между учени да го турите, и между добри хора да го турите, той си остава все прост. А пък добрият човек, и между лоши хора да го турите, той пак си остава добър. Даже може да предаде нещо на другите. Скъпоценните камъни от външната атмосфера не се повлияват, но от живота на хората се повлияват. Има известни диаманти, като ги носят известни хора, те изгубват своя блясък и се принуждават да ги дадат на някои хора да ги носят, за да възстановят блясъка. Има известни хора, които се показват лоши, но в сърцето си са добри. Има някои, които отвън са лоши, но вътрешно са чистосърдечни. Всяка една дума в тях има смисъл, не да говори едно, а да се разбира друго. При такива добри хора скъпоценните камъни не губят своята цена. При добрия човек камъните стават проводници на Божествена сила. Светията дава на своята дреха нещо хубаво, но след време, то се изгубва. По същия начин човек трябва да бъде добър, за да се образува една аура вътрешна, едно ухание и като се образува тази аура, около себе си той започва да усеща, като че е в дома си. Много пъти вие се тревожите, мъчно ви е, понеже нямате една хубава аура. Тук-там ви е продупчена аурата. Създайте си една аура. Това може да стане за 1 година, 2, за 10 години спартански живот. Един сериозен живот, не отшелнически. Трябва да знаете, че само доброто в света е силно. Кажете: „Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. При Бога никой не умира - и аз няма да умра. При Бога всички живеят - и аз ще живея.“ А пък ти казваш: „Аз ще умра.“ Умирането навън, из къщи, а пък който си заминава, той сам си заминава, затваря си къщата и си заминава и никой не го придружава. Някой път може да има и изпращачи. А пък онзи, който умира, искат да го погребат. Та казвам сега: В пътя на развитието аз не искам във вас да влезе една отрицателна мисъл. Има наслоено зло в човека. Те не са само от това поколение, а стотина поколения, 200, 300 поколения. Злото е дошло по тази линия у тебе, но и доброто, което е оставено от дядо ти, то е твое наследство, както и злото. Като не изплащаш злото, няма да ти се даде и доброто. Не е важно дали външният свят ни одобрява или не. Всички вие живеете в един свят, който е добър. Как ще обясните следното? На 2-3 километра дълбочина, при най- неблагоприятни условия как се е образувал този скъпоценен камък, който струва милиони английски стерлинги? Един въглен, за който не давате пет пари, става скъпоценен камък. Съзнанието на този, скъпоценния камък се е подигнало. Скъпоценните камъни са камъни, чието съзнание е прогресирало. Това са праведните скъпоценни камъни, а пък другите са въглища. Като излиза един скъпоценен камък на повърхността, той си има цена. Той в дълбочините на Земята е водил чист живот. Ако при най-лошите условия въгленът стане диамант, после светията при тия условия, в които живее, защо да не стане светия? Може, стига да иска човек. Онзи, който мисли, че лесно може да влезе в царството Божие, но това ще бъдат по-обикновени камъни. Може да бъде диамант, а има разреди камъни, додето дойдеш до обикновеното стъкло, до обикновената пръст, до обикновената кал. Калта всеки я гази и в калта се зараждат всички буболечици. Калта е изложена на постоянни страдания, разлагане и пр. Същият закон важи и за човека. Ако човек не се стреми към Бога, ще има постоянно тези страдания. Страданията са, за да имат хората един стремеж за постижение. Да се стремим към Бога, то е да добием богатствата, които Бог е приготвил. Когато станем добри, ние не допринасяме нищо на духовния свят. С това ние ставаме проводници на Бога, което Бог е внесъл в света. Един ден, като скъпоценен камък, някой ангел може да ни тури на някой прозорец. В онзи свят не може да припарите, както сте сега. Ако влезете такъв, какъвто сте, ще внесете смрад. Ангелите един ден трябва да се чистят от миризмата, която ще внесете. Нали съм ви разказвал примера с онзи калугер от ада. Той посетил монастира, казал къде са парите, но след това монастирът запустял. Най-първо трябва да започне едно пречистване на тялото. Това е една от задачите. Вие казвате, че човек е красив, докато е млад. Не, човек е красив, докато е добродетелен. Докато е по-млад, човек има по-щедро сърце. А пък като поискаш нещо от дядото, той не иска да дава. Аз съм наблюдавал бабите колко са щедри. Тя си турила торба с орехи и едвам даде два ореха на детето, а не 5, 6,10 ореха. Тя му каже: „Утре пак ще ти дам.“ С много малко отплаща. Тя все казва: „Ако дам 10-20 ореха, ще се свършат орехите и няма кой да носи вода.“ Една баба, която може да накара детето само с орехи да й носи вода. Аз съм срещал само един дядо. Той свири на гъдулка и децата играят. След това те донасят вода и дядото им казва: „Утре пак ще ви свиря.“ Кой [е] по-майстор: който дава орехи или който свири? Дядото не с орехи подкупва, но със свирене. С това дава именно, как свири. Та казвам: Не трябва да се подкупвате с два ореха, но дядото трябва да ви свири. Свиренето е мисълта. Вие доброволно, без да ви дадат нещо, да отидете за вода. Дядото всички го обичат, той е засмян, щедър е той. Той половин час свири. А пък бабата даде два ореха и трепери. Той е щедър. Всички деца скачат и всички са доволни. Под „бабата“ тук аз разбирам стария живот Казвате: „Да направим добро.“ То е бабиното добро. Орех даваш. По този начин децата няма да се оправят. Тези орехи не са нейни. Вие всички трябва да научите пътя на любовта. Когато човек е умен и добър, душата му е пълна с любов, той ни най-малко не трябва да мисли как ще прекара живота си на Земята. Трябва да мисли как да изпълни волята Божия, да бъде полезен на ближните си и той като мисли за тях, трябва едновременно да мисли за себе си. Защото водата, която тече, остава чиста. Нейното дъно е чисто. Трябва едно практическо приложение, онова, което знаете, дръжте го. Обичате да се гневите, кипвате изведнаж. Не се стремете, не се гневете, но задайте си задачата: щом се гневиш, справи се с гнева. Гневът си има ключ, завърти ключа. Ще му кажеш: „Чакай, сега имам малко работа.“ Ако ти можеш да спреш гнева в себе си, то неговата енергия може да я пренесеш в по-горна област на твоя мозък. С тази енергия ти помисли за светиите, за Бога. Че се е счупило някое шише - толкова фабрики правят шишета, едно шише струва само 10 лева, а пък да си изгубиш равновесието през този ден, тази загуба струва милиони. Ти тъкмо носиш едно богатство и за 10 лева шише, изгубиш го. Знаете ли онзи гръцки философ, той след като се е научил да живее един естествен живот, останало му само едно канче. Той, като видял, че някои пият вода с ръка, хвърлил и канчето. Ако едно шише може да наруши вашия мир, това шише на място ли е? Ако имате едно шише, което може да се чупи и да ви разгневи, то тогаз все го туряйте на високо място, за да не се счупи. В бъдеще може да се прави чаша, която да не се чупи. Аз бих желал всички вие да станете еластични като гумени топки. Като падне, пак добива формата си. Прави погрешки, но после като гумена топка да заемеш своето първоначално положение. Да допуснем, че някоя ваша сестра има такъв навик, че не я обичат. Тя е толкоз красива, че й завиждат, всички се плашат от нея, защото тя хапе, кълве, не я харесват, но нищо не й казват. Какво трябва да правите? Съберете се две сестри и се помолете за нея да има мекота. После се съберете и повече сестри и пак се помолете и вижте има ли мекота. После пак продължете и ще видите, че след няколко месеца ще има малко мекота. И тя ще каже: „Дотегна ми, и аз искам да бъда малко по-мека.“ С взаимен труд може да си съдействувате. Да кажем, че една сестра много говори. Нека си говори. Но аз бих помогнал на една сестра, която много се обезсърчава, не иска да живее, иска да се самоубие. Аз бих се заела да помогна на тази сестра. Тя иска да напусне къщата, не иска да работи. Ще се съберат две сестри да се помолят за нея да се насърчи, после 5 сестри. И след една година тя ще стане по-добра, по-весела. Законът ще проработи. Тя ще стане една от добрите работници. Това е един начин. Ако някоя сестра е болна, даже и без да знае тя, помолете се за нея, за да се усили вашата вяра. Вие казвате: „Какво трябва да работи?“ Че ако вие помогнете на една болна сестра или на една обезсърчена сестра, вие помагате на себе си. Всичко, каквото може да направите на другите, това ще се отрази върху вашия духовен живот. Сега, в какво трябва да вярваме? Вие имате достатъчно вяра и достатъчно любов. Вашата любов е затворена в бъчва с грозде, голяма бъчва със стотици килограми. Имате и тефтер, като дойде някой, гледате да плати или не. Който плаща, давате му. Досега имате любов на канелка. Ще ви приведа един анекдот. Той е от едно варненско село. На едно младо момче и сестриче майката казала: „Накладете огън и ако може, да омесите хляб.“ Те почнали да шътат и пуснали виното да тече от бъчвата. Старото вино трябва да се пусне от бъчвата. Никога не се спирайте върху вашите стари навици. То е старото вино. Много навици има. Невидимият свят има за цел да преобрази хората. То е едно ново учение. Съществата идат от Невидимия свят и всеки ден ще ви кажат нещо ново, Не само да вярваш, но да влезеш във връзка с братята и сестрите по-напреднали. И ако ти ги обичаш, и те ще те обикнат. И работата тогава става добре и лесно. Ако те идат всеки ден, тогава работата върви добре. Тогава си весел и добър. Тези същества, които идат от Невидимия свят, те искат един живот съответствуващ. Ако човек живее между млекопитаещите, той не може да научи нищо, но ако той живее между разумните хора, той ще научи много добри работи. Психологически закон е: Трябва да се намери разрешението на една задача за онзи вътрешен индивидуален живот. Когато никой не съчувствува на човека, какво трябва да направи? Ако човек знае как да възприема въздуха, как да се храни, как да мисли, може да бъде здрав. Сегашните хора постоянно губят равновесие. Колко пъти се смущавате. Всеки ден по 10-20 смущения - губи се равновесието. Следствие на това мъчно ще срещнеш хора които да не са нервни. Казват: „Тежки времена.“ Не, че животът е тежък, сега хората ходят в една вътрешна тъмнота. Някой казва: „Лоши са условията.“ Друг казва: „Лоши са условията.“ Но всички тези условия могат да се подобрят. Тези условия се развалят от хората. Един човек може да развали условията на хиляди хора. Един човек може да дойде и да запали- цял един град. Един човек може да дойде и да научи хората на добро. Въпросът седи в това: Да бъде човек проводник на Божествената любов, да бъде във връзка с реалността и да знае какво нещо е тази реалност. Както човек идва в съприкосновение със светлината на Слънцето, така той трябва да дойде в съприкосновение с Божествените мисли. Той трябва да има тази опитност. Някой може да ви разправя своята опитност. Това може да бъде побудителната причина, но това, което сами опитате, то може да ви ползува. Винаги повдигай ума си. Никога не се спирайте върху отрицателната страна на живота. Защото всеки, както и да е мислил, ако е мислил зле, той от това няма придобивка. Трябва да обясня: Ако водата е станали мътна, то това си има своята причина. Ако виното се е вкиснало, то това си има своята причина. Ако хората са станали лоши, то това си има своята причина. Причините не произтичат от самото битие. Има едно вътрешно отклонение и тогава се създава злото в света. Щом допуснеш най-малката отрицателна мисъл, тя може да стане проводник на бъдещо нещастие. Трябва сега да мислите едно: Човек е в сила да подобри своя живот. Второто положение: Във всички хора има желание да подобрят живота си, само че не знаят, незнание има. Един инженер може да съгради едно здание, но онзи, който не се е учил много, мъчно може да съгради. Сега трябва да знаете отде трябва да се започне. Вие казвате: „Трябва да се живее добре и да се говори добре.“ Но трябва да има образци. Как ще живее човек добре? Той трябва да мисли добре. А пък за да мисли добре, той трябва да има обект. Вие може да направите най-хубавата чешма, но трябва да има един извор, който да се изтича през нея. Тогава тази чешма има вътрешен смисъл, за да се осмисли животът ви по този начин. Защото вие ще дойдете до едно място и ще кажете: „Ние всичко знаем“ Религиозните хора имат една малка опитност, но те не са влезли в духовния свят да го видят. Те нямат тази опитност. Те само предполагат, книги са чели, представяли са духовния свят както на Земята, а не да имат опитност, както човек, който ходил в Америка, Франция. Християнинът трябва да бъде като онзи студент, който е прекарал 4-5 години в едно заведение. Такъв трябва да бъде за него религиозният живот. Някой може да каже: „Човек като умре ще влезе в религиозния живот.“ Някой може да отива така, но с това отиване нищо не се добива. Христос казва: „Ако думите Ми пребъдат във вас, то Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Казвам: Сега тази е опитността, която трябва да имате. Онези от вас, които искате да се домогнете до нещо за бъдеще трябва да имате тази опитност. Вие казвате: „Това не е възможно.“ А за онзи, който се учи, за него постепенно е възможно да се постигне. Та, необходимо е сега тази опитност да я имате. Вие като срещнете един човек, който и да е, задайте си въпроса, защо го срещате. Един човек, когото срещате, или ще повлияете, или ще ви повлияе. Понеже Бог живее във всеки човек, то Бог, Който живее във вас, какво ще му каже? Бог, Който живее в него, какво ще ви каже Бог, Който живее в него, все ще ви остави нещо. И всеки човек, когото срещате, все ще ви даде нещо, което друг не може да ви даде. И вие ще му дадете нещо. което друг не може да му даде. Всеки ден вие ще придадете нещо на хората и на вас ще ви придадат нещо. И всеки ден вашият живот ще се отрази, ще се формира от тези същества, които дойдат. Те ще го копират и ще го занесат като спомен горе. Някой път нали чувствувате някои възвишени чувства. То е дошло като приток отвън, от тези същества. Някой път казвате: „Едно време беше друго.“ Които почнат да говорят за едно време, те са остарели. Опитахте миналото добро, сегашното добро да опитаме и да опитаме и бъдещето добро и тогава да имаме право да говорим за едно време. Вие сега миналото опитахте, започнали сте настоящето. Пред вас стои бъдещето. Някой ще каже: „Нашата възраст е напреднала.“ Младите казват: „Ние сме млади, трябва да си поживеем.“ Старите казват: „Ние остаряхме вече.“ Тогава кой ще живее за бъдеще? Дядото казва: „Да свирят младите, аз ще си гледам старините.“ Младият казва: Ако дядото носи орех, аз ще му нося вода. Никой не му носи вода. Някой няма орехи и няма никой да му носи вода. Никой тогаз не се интересува от дядото. Една чешма, от която тече вода, не се ли интересуват хората от нея? Интересуват се. Всички се интересуват, и животните и буболечиците. Но, като престане водата, всички престават да се интересуват от нея. Човек, и млад, и стар, трябва да бъде извор. Тогава няма да бъдете стари. И тогаз, като дойдат децата, и вода и всичко ще ви донесат. Не чакайте да остареете. Човек е остарял само по една известна причина. Той трябва да остарее, за да замине за другия свят. Старият човек е узрял плод. Само старите хора се ядат. Младите хора са зелен плод. Старите хора са узрял плод. Щом остарееш, ще дойдат отгоре и ще те приберат в кошницата и ще те занесат горе. Какво лошо има в това? Някой казва: „Да не би да умрем.“ Аз не искам да умирате, но искам всички да узреете, всички вие да живеете. Трябва да се живее в света и да стане човек един узрял плод. Отче наш Беседа, държана на сестрите на 5 май 1932 г. (четвъртък), 4 часа след обяд Изгрев - София

31. ДОБРОТО СЕМЕ Добрата молитва Ще прочета от Матея 13-а глава, 24-ти стих. За идната седмица заучете 93-ти псалом. Във вашия живот трябва да влезе нещо ново. Аз считам всички ваши възгледи като овехтели стари дрехи. Трябват ви нови дрехи до Великден. Поизтъркали са се, тук-там имат дупчици. Цветът се е изменил, някъде дупките са големи, трябва да се турят еми. Казвам: Човек отначало, от детинство до края на живота си, трябва да учи. Целия свой живот трябва да го посвети на учение. Да не мисли, че за една, две, три години ще научи всичко и после ще ходи само да се разхожда по курорти, да спи на меко и да яде много хубаво сготвено. Тези неща са възможни, но много солени излизат на човека. Ако вземете цялата човешка история, онези, които са живели много охолно, много охолен живот - царете, много солено им е излязло. Соломон, който беше един от най-мъдрите царе на Израил, през носа му излезе. Писанието нищо не казва, но има една вътрешна страна, че и сам той се изказва с тези думи: „Суета на суетите и всичко е суета.“ Един голям мъдрец, който е имал големи разочарования. Той иска да каже: това, с което живее, е празна работа. За тези празни работи вие бихте пожертвували всичко. Ако рекат да ви направят царица, вие бихте отишли да приемете. Можете да бъдете на разни събрания, на някой журфикс. Като стане човек цар, на църква не ходи. Като рече да ходи на църква, ще има цял ескорт. По-рано ходеше пеш, а сега - с автомобил. Знаете ли аз как гледам на работите на всички тези хора? Които се возят с колички и децата, които не могат да ходят, а се движат с колички, и слугини има с тях, в духовно отношение всички тези, които се возят на автомобили и файтони, те са деца, коне и кочияши ги карат и мислят, че са големци. Това са деца. Те трябва да слязат и да ходят. Детето, като порасне, слиза от количката и ходи пеш. И вие някой път съжалявате, че нямате файтон. Хубаво е човек като е дете, да има файтонче, но като стане възрастен - не! Понеже възрастният, ако не се упражнява да ходи, атрофират се краката му. Щом се атрофират краката му, той не може да бъде добродетелен. Краката отговарят на добродетелите, ръцете - на правдата, очите - на истината, ушите - на мъдростта, устата - на любовта, файтонът е за деца, възрастният ще ходи пеш. И ще се молите ръцете и краката, всичко у вас да бъде здраво. Човека ще го познаеш по къщата му. Домакина ще го познаеш, че е спретнат, по къщата му. В духовно отношение между физическия и духовния живот има връзка, те са свързани. Няма отделен духовен и светски живот, те са само едно наше разграничение. Духовен живот наричаме живота с по-високи стремежи, а светски живот наричаме живота с по-ниски стремежи. Един може да го впрегнеш да вози хора, а може да го караш да вози дете. Христос казва: „Доброто семе.“ Паралелно със семето може да изникне нещо противоположно. Това да ви не смущава. Запример покрай някоя добра мисъл може да проникне някоя лоша мисъл. Това става, когато съзнанието ви не е будно. Влязла е някоя лоша мисъл. Като се върнеш в съзнанието си, ще видиш, че е дошъл някой образ отнякъде. Човек винаги трябва да пази съзнанието си будно. Запример, ако вие сте в града, оперете дрехата си и я прострете, от саждите ще стане мръсна. А умният ще я тури там, дето няма да се нацапа. Хубавите неща трябва да се държат в такова място закътано, дето да няма никакви сажди. И често хората за дълго време казват, че „Господ ще ни направи това, онова.“ Господ много добре си върши работата, но нашата работа е останала назад. Ние не я вършим. Ние трябва да се опретнем, всеки един трябва да има задача. Да каже: „Аз какво трябва да върша?“ Често ние се спираме в света и казваме: „Светът не е такъв, какъвто ние го желаем.“ Това няма защо да ни спъва. Това е само едно субективно схващане, че светът е лош. Друг човек може да бъде точно на обратното мнение. Светът е добър, когато ние сме добри. Светът е лош, когато ние сме лоши. Често сте страдали от треска, развали се вкусът ви. Каквото и да ви дадат, когато го вкусите,-казвате, че е горчиво, безвкусно. Не че яденето е безвкусно. Като се избавите от треската, яденето ви става вкусно. Някой път и водата става горчива за вас. Та, трябва да преминете към едно ново състояние. Живота трябва да вземете като наука, като изкуство. Животът е цяло едно изкуство. Всеки един от вас трябва да заучава едно, две, три, четири, пет изкуства. Човек има около 40 способности и с всяка способност може да развие едно изкуство, значи има място за 40 изкуства. После, има толкова чувства в себе си. Там може да развие известни добродетели, а пък сега религиозните хора са се научили да направят някоя молитва, два пъти на ден да се обърнат към Бога и се считат за много религиозни. Казват: „Той по три пъти на ден се моли.“ Хубаво, той по 3 пъти на ден яде, спи по 8 часа. Какво е придобил от съня, като спи човек? Или като яде три пъти, или като се моли три пъти. Три пъти като се моли човек, какво е придобил? От всяка молитва той трябва да придобие нещо. Ще ви кажа нещо, което трябва да запомните. Ако идете при някой чист извор, все ще напълните някой съд с вода и ще го донесете. Ако отидете в някоя местност, дето има диаманти, смарагди, кой от вас няма да си позволи да задигне, да вземе някое камъче? Често хората отиват при Бога, от тази хубава област без да са донесли нещо. Какво струва такава една разходка? И най-после, човек като се подвизава 10-20 години, той е почнал да остарява, почва да се съмнява. Много естествено. Човек като осиромашава, почва да се пита дали някога е бил богат. И човек като остарее, мисли че, той едно време е бил млад, сега е стар. И сам даже не вярва, че е бил млад. Старият е променен толкова незабелязано, като че всякога е бил стар. И във възгледите си човек постоянно трябва да се подмладява. С едно ядене, с три яденета на ден работа не става. То е много малко три пъти на ден. Сега се забранява много да се яде, защото, ако се яде много, много средства се изискват. Някои ядат на 24 часа един път, други - два пъти, три пъти, четири пъти. Но в духовно отношение човек трябва да храни ума си. Сега има обикновени положения, с които човек се забавлява. Зависи от неговите чувства. Някой път някоя идея, някое чувство се налага, без да иска той. Една празна мисъл може да занимава дълги години човека, вследствие на това тази мисъл или това чувство именно не дава място на нищо възвишено, благородно в него. Запример на някой човек му се иска да стане богат. Той от сутрин до вечер мисли само за това. Събира, събира пари всяка вечер, ден, два, седмица, две, мисли, че ще разполага да яде. Невидимият свят го задигне. Не че желанието на човека да бъде богат е лошо. Човек трябва да бъде богат, но трябва в правата посока да търси своето богатство. Той трябва да има богатство, което никой да не може да му отнеме. Ако човек е богат, за да развие своите добродетели, за да услужва на своите ближни, тогава е добро, но ако богатството е спънка за неговото добро, то това е един капан. Запример, ако говорите в една стая, то вашата реч не се чува отвън. И ако се молите в една златна къща, то вашата молитва ще отиде до златния таван, няма да отиде при Бога. Ако вашата мисъл не е гореща и ако вашето сърце не е горещо, то тази молитва не е силна. Във всяка молитва съзнанието трябва да бъде силно пробудено. Това, което искате, трябва да бъде за вас необходимост. Писанието казва: „Всичко, каквото поискате, да ви бъде.“ Това, което искаш, трябва да бъде най-същественото, да бъде много важно, а пък другото само по себе си ще дойде. Най-първо трябва да дойде важното. Ако животът дойде, то той носи всичките си благословения. Ако Божественият Дух присъствува, ако Той дойде, то свободата сама по себе си идва. Ако светлината дойде, то ще има знание. Дето има любов, там има и светлина. Под „доброто семе“ се разбира това, с което човек е надарен. Например човек е остарял и той очаква да умре, да иде на онзи свят. В онзи свят защо им са стари хора? Не им са нужни. В онзи свят от стари хора нямат нужда, от невежи, от грешни, от хилави, от бедни хора нямат нужда. Там болници няма. Писанието казва, че нищо нечисто няма да влезе в онзи свят. Щом влезеш чист, тогаз няма да се подложиш на онези промени, които стават на Земята. Зло няма да има, сиромашия няма да има, болести няма да има. Вие искате един живот, но този живот вие го очаквате да ви се даде отвън, механически да ви се даде. Вие не искате да работите заради него. Запример колцина от вас, каква част от времето си от 24 часа посвещавате за Господа? Постоянно за себе си употребявате своето време. Съвсем малцина съм срещнал да употребяват времето си за Господа. Всеки един се моли на Бога за децата си, за мъжа си, за шапка, за дрехи. Някой път ще се моли да стане добър, но да работи за Бога, много малко съм срещал. Първо трябва да придобиете, всички ваши нужди трябва да се запълнят. Човек ако служи на Бога с разбиране, то всички негови нужди ще се задоволят. А ако иска да се задоволят неговите нужди и после от изобилието да дава, и това може. При първия начин се ражда едно недоволство. Колкото и човек да се стреми да бъде чист и свят, ще види, че му липсва нещо. Той е постоянно недоволен. Той чака да стане чист и свят и тогава да направи и по някой път така си заминава от [този] за онзи свят. Той мисли, мисли и казва: „Тази работа няма да стане сега.“ И така си заминава. А пък тя може да стане. Човек не трябва да уповава на доброто, което прави, но трябва да остави доброто в него да работи. Доброто е общо у всички хора. То не е частна собственост на някои. Доброто е Божественото, което работи в него. Някои са по-добри, понеже дават повече място на Божественото да работи в тях, някои не са толкова добри, понеже дават по-малко място на Божественото да работи в тях. Или, да ви обясня: На някои къщите им са с повече прозорци, а на някои - с по-малко прозорци. Зависи донякъде от вашите възгледи. Вие искате най- първо да живеете между хората съвършени. То е хубаво, то е идеално. Но като няма тези съвършени хора? Като живееш между хора, които не са съвършени, тогава какво трябва да правиш? Та, човек е изобретателен. Някой път добрите хора трябва да бъдат изобретателни както онези пияници. Един пияница пил и се моли на Господа. Почнала ръката му да трепери. Като вземе чашата и ръката трепери, не могъл да пие вино. Почнал да тъжи, че не може да пие, Мислил как да изпие вино от чашата. Един ден той взел и с едно дърво прекарал през шията, теглил и пил вино. Най- сетне Господ му свързал и двете ръце и престанал да пие. Силният човек ще каже: „Не чашата, аз съм господар.“ Сложи чашата с виното пред себе си и казва: „Аз съм, който заповядвам. Сега ти заповядвам да седиш отвън и да мируваш.“ Туря я на масата и излиза да се разходи. Пък се върне и казва същото. Да допуснем, че ти си недоволна от някоя сестра - какво трябва да направите? Някоя сестра, като я видиш, трепне ти сърцето, дразниш се. Купи й образа, да я нарисуват, и дръж образа в стаята си. Ще й кажеш: „Няма да ме дразниш, аз съм ти господар.“ Другояче мръдва ти сърцето. Днес, утре и т.н. и ти не може да се молиш. Тури й образа там, докато ти се справиш най-първо. Ти си умен човек. След време ще забележиш, че портретът на тази сестра ще почне да се изменя. Ако гледаш тази сестра два-три месеца по един начин, ще видиш, че като се измени портретът й и онази сестра ще се измени. Като те срещне сестрата, ще почне да те гледа по-мило. Та казвам: Вие живеете в един свят, в едно училище. Всички тези работи, които имате, това са задачи, които трябва да разрешите, задачи в училище. Тази задача трябва да я разрешите правилно. Един ден ще те вика учителят по този предмет и ще те пита как ще разрешиш задачата. Така трябва да гледате. Казваш: „Защо Господ ни даде това?“ Чудна работа! Учениците в училището знаят защо им са дадени геометрия, география, математика и пр. Това са предмети за изучаване. Вземете например, някои от вас имат страх. Това е един предмет. Страхът е лош, но без страх е съвсем лошо. Ако човек нямаше чувството на страх, ако влезеше в София, ще го прегазят каруците, а пък сега, като се пазиш, като ходиш по краищата, запазваш живота си. При този страх трябва да се тури чувството на благоразумие. Когато Бог вижда, че ние може да използуваме онези заложби, които ни е дал, и ги обработваме, Той е доволен. Когато ученикът се учи, то учителят е доволен. Когато ученикът свири добре, рисува добре, когато декламира нещо хубаво, ученикът е доволен. Като влезете в Небето, в Невидимия свят, като отидете при царските врата, ще ви накарат да декламирате едно стихотворение. Кое стихотворение ще декламирате? Вие още не знаете едно стихотворение и се чудите кое. Ще ви накарат да изпеете една песен най-първо. Коя песен ще изпеете? Ако изпеете песента хубаво, вратата сама по себе си ще се отвори, ако не я изпеете, то вратата ще стои затворена. Ако издекламирате стихотворението хубаво, вратата ще се отвори; ако не го издекламирате хубаво, вратата ще стои затворена. Някой ще каже: дали това е буквално или алегорично? Както искате го вземете, но така ще бъде. Писанието казва така: „Страхливите няма да наследят царството Божие.“ Защото страхливите всякога, като тръгват за Невидимия свят, ще го опитат с най-големите изпитания, фиктивни. Той ще се уплаши и няма да влезе. И да искат да го вкарат, няма да влезе. Една българска учителка я карали на кола, но нея я било страх от биволи. На половин километър тя видяла биволи, скочила от каруцата и хукнала да бяга. Где е по-безопасно: на каруцата или като бяга? Като бяга, не може да се спаси, ако я гони бивол, а на каруцата по-лесно може да се спаси. Та, най-после, този бивол не мисли за нея. Той ще си повдигне главата, за да види кой минава оттам. Всеки един от вас има по един бивол. Няма никой от вас, който да няма по един бивол, който като дойде, ви трепне сърцето. Един от едно нещо, друг от друго нещо, но всеки човек има нещо, от което го е страх. Дойде болестта, подуването на краката и казвате: „Ако се качи на сърцето ми?“ Докато е здрав, той е с кураж, но силата на човека се показва, като е болен. Човек трябва да заболее, да види колко е силен. Това е изпитание. Болести, неразположения, онези мъчни състояния, които идват, те са състояния само на физическото поле. Всеки един от вас ги има. Не му знаеш причината на неразположението. Умъчнен си. Предполагаш, като че целият свят е станал лош. Някой път си недоволен, не искаш да срещнеш никого. Искаш да бягаш в гората. Щом мине, промени се състоянието. Това не е човекът, той е един чужд наемател. Често вас ви впрягат като кон и целия ден возиш каруцата. Онзи, който те е впрегнал, пусне те вечерта, но целия ден си работил на господаря. Сега, другото положение. Често ние от незнание си създаваме свои нещастия. Едно малко теле влиза в един двор на един чифликчия, намира едно гърне с ечемик, изяжда ечемика и най-после вдига главата с гърнето. Не може да вижда. Хората не може да си обяснят как е дошло гърнето на главата на това теле. Това теле не знаеше последствията. Някой път и човек си тика на главата такова гърне. Идва чифликчията. Как са го освободили? Чуди се сега чифликчията. Теглят гърнето, не могат да го изтеглят. Казват: „Да заколим телето.“ Други казват: „Чуждо е телето.“ Други казват, че е хубаво гърнето. И най-после решават да счупят гърнето. Някой път човек трябва да се тури в гърнето, да се оправи работата. Добрите гърнета стават за саксии за цветя, но не и да висят на главата на хората. Или, другояче казано: Никога човек не трябва да туря една мисъл, която да обгърне ума му така, че да стане като едно гърне. Никога не се привързвай за какъвто и да е предмет така, който ще те ослепи. Това теле мислеше, че като си пъхне главата в гърнето, ще разреши всички въпроси. Тези неща, които ви привеждам, показват от какво човек трябва да се пази. Той трябва да знае кои са съществените неща в света. Има неща съществени, които сами по себе си ще дойдат, а пък има неща, които не са съществени. Те са товар за самия човек. Различие има между жените. Някоя жена е по-силна, по-интелигентна, някоя е страхлива. То си има свои причини. Силната е станала силна, защото се е упражнявала. Страхливата е станала страхлива, защото се упражнява за страх. Човек чрез упражнения става това, на каквото се упражнява. И чрез упражненията човек може да развие както едно отрицателно чувство, така и едно добро чувство. Само че човек трябва да постоянствува в пътя. Някой път работите не стават с един опит. Например някой казва: „Ще се помоля на Господа.“ Ти като се помолиш на Господа, Господ ще те прати при онзи, който е минал по твоя път, да те научи. Все ще отидеш при онзи, който може да те научи. Не търсете да бъдете щастливи. Никога не желайте да бъдете щастливи, защото е невъзможно да бъдеш щастлив. Вие не търсете щастието. Вие никога не можете да бъдете щастлив. Погледнете небето и вижте, че всичко е хубаво, там е Бог, там е щастието. Там, дето е Бог, там е щастието. Щом намериш мястото на Бога, там е щастието. Хубав ден вън от Слънцето не съществува. Щом Слънцето залезе, хубавият ден изчезва. Като тръгнеш в тъмната нощ със запалената свещ, то ти ще бъдеш щастлив, докато имаш запалената свещ, но като изгасне свещта, ще бъдеш нещастен. А пък истинското щастие, което е поради присъствието на Бога, то никога не изгасва. Не търсете да бъдете добри, но търсете доброто. Защото човек не може да бъде добър. Дойде един, който вие обичате, дадете му по-чиста кърпа. Дойде друг някой, когото не обичате, говорите му с пренебрежение. Де ти е доброто? Ако на тебе направят така, ти веднага ще се докачиш. По сегашните си схващания ние се считаме много добри. Онзи, който не знае да пее, се счита за голям певец. За едного ми казаха, че бил голям, много добър цигулар. Дадох му да свири и видях, че е обикновен. Аз си обяснявам защо свири на тях добре. Песните, които той свири на тях, допадат им, а пък според мен, песните, които свири на мене, са обикновени песни. Той за някои е добър цигулар, а за някои - не. Един цигулар, който може да свири добре на умрелите, ако свири на живите същото, ще го бият. Ако един цигулар свири добре на живите, ако засвири същото на умрелите, пак ще го бият. На умрелите защо пеят много тъжни песни? Ако тези души отиват при Бога, защо им пеят мрачни песни? Как ще оправим тази логика? Свирят им такива песни, като че ги водят на ешафода. Не си е на място тази песен. Значи този човек не отива при Бога, а на мястото на страданието. Казвам: Тази песен не е за Небето. Ако вие тръгвате за онзи свят, каква песен трябваше да ви свирят? Казвам: Трябват ви съвсем нови възгледи. Когато човек се ражда и когато човек заминава за онзи свят - като се ражда, ще изпеете една песен до половината, а като умре, ще изпеете края на песента. Същата песен до половина - при раждането, а като заминава за другия свят, ще завършите другата половина на песента. Една и съща песен, половината - при раждането, другата половина - като заминава за другия свят. Не различни песни. Ако песента е от четири куплета, то двата ще изпеете при раждането, а другите два - при заминаването. Ако ви се роди дете, вие ще искате да му изпеете една хубава, която му носи щастие. Ще кажете: „При заминаването му да изпеете другата половина на песента.“ Сега ще ви кажа половината истина и като заминавате за другия свят, ще ви кажа половината истина. Всичко не може да се каже сега. Има неща, които ако ви кажа сега, ще кажете: „То времето не позволява това, онова не позволява.“ Но когато умирате и когато се раждате, времето позволява. Та казвам: Доброто семе като расте, плодът се събира в Божествената житница - то е отиване в другия свят. Вие не разбирайте лошия смисъл. Аз не разбирам физическия свят. Когато човек се измени коренно, той ще мине от един живот в друг живот. Ако попитате онзи, който напуща тялото си, той е готов всичко да жертвува. Дотогава той е бил скъперник, като умира, казва: „На този толкова, на онзи толкова.“ Всичко раздава, само че късно го дава. Не при умирането да го раздаде, но приживе да го раздаде. А като завещае след смъртта, те ще се карат, ще го викат, той ще ги убеждава да не се карат. Тогава ще му създадат цяло нещастие. Вие искате да намерите правия път. Не, оставете да намерите правия път, като тръгвате за онзи свят. Трябва да имате една книга, един пътеводител от Небето, пътя да го знаете, къде се намира. Как трябва да тръгнете? В този път вие вървите в живота. Аз не казвам, че вие не сте убедени. Човек трябва да знае нещата добре, за да бъде полезен на другите. Защото някой път човек се поставя на едно изпитание, докато дойде да си обясни истината. Крайната истина, в която вярва, не трябва да има колебание. Две неща има, в които човек не трябва да се колебае. Първото положение: Той не трябва да се разколебава никога в истината. Второто положение: Той никога не трябва да се разколебава в силата на своето знание. Аз за любовта не говоря. Защото най-малкото разколебаване в любовта винаги води към смъртта. Разколебаването в Божествената мъдрост води към големи страдания. А пък разколебаването в Любовта води към смъртта. Който се разколебава в Любовта, той умира. Смъртта последва от разколебаването в Любовта. А пък страданието произтича от каквото и да е разколебаване в Истината или в Божествената мъдрост. Тогава дойдат страданията да ти покажат, че има Един Който знае. След като страдаш дълго време, ще отидеш при Господа и Той ще ти каже, че страдаш, защото се разколебаваш. Питам сега: Кой от вас не се [е] разколебал? Не че е грях, не че го искали нарочно, но казвам ви, че има един вътрешен закон, един закон има в света както онзи, който посява житото и го туря в решетото. Житото, като стане брашно, остава долу, а пък другото е горе. Не че жената прави разлика. Което остава горе, го туря на една страна, а което е долу, го туря на друго място. Всеки човек все ще дойде на това решето, ще се намериш на Божествената нива посят. Ще минеш през процеса на житното зърно. Ти трябва да намериш процеса да поникнеш, ще претърпиш зимата, вятъра, студа, додето разбереш Божиите пътища. Не че Бог има нещо против тебе, но то е за твоя полза. Тогава ще се развиваш. Иначе ще стоиш в хамбара. Когато Бог иска да ни даде свобода, то е преминаване от едно състояние в друго. Външните страдания идат като един процес на съзнанието. Страданията показват, че ние сме на правия път. Щом страдате, бъдете сигурни, че се намирате на правия път. Но престанеш ли да страдаш на Земята, тогава може да се разколебаеш. Сега трябва да изучавате тази, дълбоката наука за самовъзпитанието. Трябва да се възпитавате. Човек трябва да работи върху себе си, за да стане силен. Човек трябва да изработи своята свобода, трябва да придобие и знание. А пък за да придобие знание, трябва да има широк поглед, трябва да учи. Аз желая всички вие да бъдете много трудолюбиви, да учите и да правите постоянно малки опити. Вие сте в окултна школа. Аз виждам един стремеж, вие искате да служите на Бога. Аз мога да ви създам работа колкото искате, да ви кажа следното: Десет-двадесет километра да се разхождате по шосе и който пътник мине, да му дадете вода. Цял ден да прекарате така, до обяд, да раздавате вода. Ще кажете: „Това не ми подобава.“ Нали искате един опит. Кой ще се изпита: вие ли ще се изпитате или пътниците ще се изпитат, ако ви се даде такъв опит? Може да го направите. Мислите ли, че ще бъде един опит? То е учение. Сега няма да ви пратим да продавате нещо, ще седиш четири-пет часа на пътя и ще даваш вода от стомната. Наука е това да знаеш кой човек е жаден. Всички няма да черпите. Ще седите да разгадавате кой човек е жаден и ще му дадете една чаша вода. После ще седнете на пътя и ще четете и пак ще видите кой е жаден. Ще отбележите колко жадни хора има. Това ще бъде ваша печалба. Ще видите колко чаши вода събира стомната. Ще вземете нова стомна. Няма да я мерите по-рано, а пък като давате водата, няма да изгубите нито една капка. Ще имате една книжка и ще запишете кой човек какво ще каже. Ще имате едно тефтерче. Ако каже нещо, ще го запишете. После, като се връщате, ще сметнете колко чаши вода сте дали и какво са казали. То ще бъде вашата заплата. Някой път ако мога да ви дам този опит, ще имате една опитност. И като свършите, ще ви питам какво научихте, колко изречения ще имате написани от стомната. Ще имате четири куплета поетически, поезия. Но, за да направи човек всичко това, трябва да е вдъхновен със закона на Божествената любов. Ще имате един опит, който рядко се случва. По същия начин Бог по някой път поставя човека на едно странно положение. Христос, като дойде на Земята, беше поставен в едно странно положение. Пратен беше да слугува на хората, които бяха много по-ниско от него. Затова не трябва да ви дотяга животът. Ще вземете пример от великите души, които са живели на Земята и са прекарали живот на смирение. Трябва да знаете, че смирението, това е посоката, по която отива Божията благодат. Човек, който няма смирение, не може да приеме Божието благословение. Щом си горд, ти си висок връх, към който не може да отива Божието благословение. Ти трябва да бъдеш смирен, кротък, милосърден, добър, за да дойде Божието благословение към тебе. Защо трябва да бъдеш добър? За да дойде Божието благословение към тебе. Това е „доброто семе“, което е посято. Други хора са посели плевели. Но само това, което Бог е вложил в човека, то е добро. Правило е това. Само онова, което Бог е вложил в нас, то е доброто, а пък онова, което после всички други хора са вложили в нас, то е плевел. Всяко нещо, което после е вложил някой в нас, то няма да принесе плод, а другото ще принесе плод. Отче наш Беседа, държана на сестрите на 21 април 1932 г. (четвъртък) Изгрев - София

30. ЕСТЕСТВЕНИ ПРАВИЛА Ще ви дам няколко правила, които са необходими, правила, които трябва да ги забележите, правила, които са естествени, които съществуват в природата. Под думата „природата“ разбирам разумния живот. Никакъв разумен живот не може да има без правила, вън от природата. Вън от тия правила е глупавият живот. В рамките на тия правила е разумният живот. Първия опит направете: Когато идете в някоя планинска местност, размътете някой планински извор, дайте му ход, спрете се 10-15 минути и вижте какво ще направи. Размътете извора, изчистете го и вижте какво ще направи. Той ще вземе от центъра да се чисти, изхвърля всичката мътилка и най-после се избистри. Ако имате часовник, вижте за колко минути изворът ще бъде чист. Каквото направи изворът, направете и вие. Дойде някой екскурзиант при вас, във вашата планина, и той ви размъти по същия начин. Туй, което вие ще направите с извора, друго същество дойде от външния свят, като ви види, като някой извор ще бръкне, да ви почисти. Казваш: „Какво да правя?“ Направете туй, което изворът прави. Туй, което изворът прави, и вие ще пристъпите да направите. Това е едно правило. Вие казвате: „Свободна мисъл.“ Под думата „свободна“ мисъл разбирам мисъл, която функционира по законите на истината. Свободна мисъл не може да имаш, ако ти не си в областта на истината. Вие говорите за свободни желани? и свободни постъпки. Ще имаш предвид, че твоите желания може да бъда- свободни само ако си в областта на истината. И постъпките са свободни, ако си в областта на истината. После, вие казвате: „любовно желание, любовна мисъл“. Тъй, както схващаш свободната мисъл, туй ще схващаш и за любовната мисъл. За да имаш любовна мисъл, трябва да си в областта на любовта. Тогава твоята любовна мисъл ще върви не по твоето лично желание, но по законите на любовта. Ако имаш една любовна мисъл, една светла мисъл, веднага трябва да стане промяна на твоето състояние. В любовната мисъл, любовното желание и любовната постъпка законът действува. В закона на Любовта ще се тонирате. След това ще дойде[те] в областта на Божествената мъдрост: мисълта ще бъде светла, желанието ще бъде светло и постъпката ще бъде светла. Вие отивате при Бога и разправяте за всичките ваши нещастия, обиди, или сте изгубили, или детето умряло, или обществото ви гони, или някое изкушение имате, вие идвате да се оплаквате и Му разправяте, разправяте. Питам: Колко пъти може да разправяте? Вие Му разправяте, като че Той не знае. И с какво внимание разправяте. Казва: „Разправи ми още веднъж нещата.“ Господ иска още веднаж да разправиш. Ти ще разправиш. Ако Господ те е разбрал, тебе ще ти стане леко на душата, ако не те е разбрал, тежината ще остане - не си могъл да си кажеш урока. Ако си казал хубаво урока на Господа, веднага ще ти олекне. Но трябва по първия метод или по закона на свободната мисъл. Трябва да знаеш с какво ще функционира. Ти при Бога като идеш, ще започнеш или от закона на Любовта, или от закона на Мъдростта, или от закона на Истината. Ако не говориш по закона на Любовта, ще говориш по закона на Истината или Мъдростта. Няма да смесваш. Най-първо ще говориш по закона на Истината и Свободата; не те разбере Господ (да допуснем по човешки) - по закона на Любовта ще говориш; и най-после, като говориш по закона на Мъдростта, Господ веднага ще те разбере и тебе ще ти олекне на душата. Та казвам: Трябва да се научите на едно - да се справяте с вашите скърби и страдания. Скръбта, това може да бъде слуга, слугиня, може да бъде някой ваш син, дъщеря от миналото. Много пъти сте живели на Земята, имате много синове и дъщери, намира те той един ден. Казва: „Закъсах, осиромашах!“ Хване те и казва: „Ще ми помагаш.“ Иска от тебе, пък ти си закъсал, нямаш нищо. Казва: „Ще дадеш, хайде оттук искай, оттам искай.“ Тамън се оправиш с един твой син, дойде втори. Тамън с втория се оправиш, дойде трети, четвърти, пети, десети син - всеки иска от тебе. Казваш: „Много са лоши тия желания.“ Не са лоши тия желания. Щом дойде такъв твой син, иска да го задоволиш, да го пратиш в странство да следва в някой университет. Най-първо научи го да знае да преклони коляно - научи ли да свива колената, да прави поклони... Едно време хората се молеха прави, сега ще коленичиш и кажи: „Каквото аз правя, и ти ще го правиш.“ Сега вие, като се молите, ще накарате и вашите желания да се молят с вас. Този ваш син, то е алегория. Туй ваше желание, тази ваша мисъл, какво трябва да направите за нея? Тази мисъл трябва да се реализира. Ти не може да изпъдиш една мисъл, тя ще влезе в други, ще обиколи целия свят и туй, което иска, ще го направи. Ако сте вие първи, вие сте на прав път. Казваш: „Нямам време.“ Ще намериш време. Ако сте вие последен, вие от нея не може да се освободите. По средата ако сте, може да се освободите, ако сте пръв, може да се освободите, но ако сте последен, тогава няма отърваване. Благодарете, че не сте всякога последен, а сте по средата или в началото, но ако сте в края, ще трябва да я изпълните. Аз ви говоря сега за една истина. В края тогава ще употребите трите закона. Дойде една мисъл и казвате: „Много лоша мисъл.“ Дойде една мисъл да откраднеш и ще откраднеш нещо, ще обереш някоя каса, ще задигнеш торбата. Това са доказани работи. Че ти ако не знаеш как да постъпиш, ще иде касата на някой банкер и ти ще идеш заедно с касата. Казваш: „Как може да стане с мене?“ Ако може да стане с някого, може да стане и с тебе. В миналото минава един много набожен човек покрай къщата на богат банкер в Америка. Гледа една кесия с пари, забравена на прозореца. След като броил парите, в една голяма кесия турил парите и ги забравил. Набожният беден човек взима кесията и я туря под палтото, отива си вкъщи. Казва: „Господ ми даде тия пари. Този банкер има много, нищо не значи, че съм [взел] кесията.“ Става той да се моли и щом рече да се моли, между Бога и него застава кесията. Молитвата му отива до кесията и се връща назад. Той пък държи кесията, не иска да я върне, казва: „Опитва ме Господ, дали съм доволен от кесията или не.“ Той разсъждава и казва: „Доволен съм, Господи, но да ми позволиш да харча.“ Той не иска да харчи от парите, докато Господ не му позволи. На втория ден пак се моли, молитвата отива до кесията и пак се връща назад, на третия, четвъртия - същото. На десетия ден той усеща, че започва да изгубва вдъхновение, да губи своята радост. Решава да я зърне. Отива при този банкер и казва: „Минавах покрай твоята къща, видях тази кесия на прозореца, задигнах я, но връщам ти я, понеже загубих вярата си в Бога. Река да се моля - кесията е между мене и Бога. Прости ми. Аз не искам да имам като твоята кесия. Ако ти си готов да ми я дадеш, ще направя опит, какво ще каже Господ.“ Казва банкерът: „Ела утре.“ Отива той и банкерът му дава две торби. Казва: „Господ на голям изпит ме туря.“ Взел двете торби, мисли. Като се моли, казва му: „Нито пет пари няма да употребиш от торбите.“ Ходи и раздава на бедните. За всяко нещо, което ще раздаде, трябва да се моли, да кажат. Носи кесията и му казват: „Еди- къде си ще дадеш.“ Като раздал двете кесии в една година, отива при банкера и казва: „Братко, ще ме освободиш, други две кесии няма да ми даваш, ще намериш някой друг“. Защото за всяка монета, която е вътре, той трябва да се моли, къде да я даде. Неща, които са станали, по същия начин няма да станат с вас. В природата два пъти нещата не може да станат по един и същ начин. Ние казваме: „Да се въздържаме.“ Ето аз какво разбирам под думата „въздържание“. Когато човек прилага закона на Свободата, закона на Любовта и закона на Мъдростта, той трябва да се въздържа от какво? Трябва да се въздържа от всички ония мисли, които могат да нарушат неговата свобода, от всички ония желания, или, казано на прост език: никога не трябва да вземаш една храна, която мъчно ще се смели. В стомаха храната трябва да бъде добра. Казвам: Всяка една мисъл, която служи за нашето подигане, изпълни я! Както и при храненето: онази храна, която служи за твоето здраве, употреби я, онази храна, която уврежда здравето ти, не я приемай. Всяко едно желание, което разширява твоята душа, внася свобода, или внася любов в душата, или внася свобода, туй желание изпълни го! Не питай никого. Всяко желание, което ограничава свободата, всяко желание, което ограничава любовта, ти го остави настрана. Това са вътрешни правила. Има някои неща, в даден случай вие не знаете как да изпълните. Няма правило за всяко едно желание, нито за мислите има правила. Има общи правила, но специфични правила в даден случай как трябва да се постъпи, няма. Там се познава умният човек. Умният човек в даден случай, ако постъпи правилно, ще прогресира. Някой път човек може да постъпи както не би трябвало. По който и начин да постъпи, не че ще направи прегрешение. Ако яде човек сега, прави ли прегрешение? Ял някой храна, че после повръща. Няма прегрешение. Но втори път ако ти дадат същата храна, ти няма да искаш да я приемеш. Или, след като ядеш, вие ще проявите неприятност. Не сит в яденето. Може да ядеш по-малко отколкото трябва или може да ядеш повече отколкото трябва. При яденето ще възприемеш толкова, колкото трябва. После, храната трябва да бъде доброкачествена. Същият закон е и при желанията. Трябва да се подбират желанията. Всички ония желания, които дойдат до вашата душа, трябва да знаете дали са за вас. В дадения случай може да е изпратено до вас, само вие да го изпратите на друго място, то не е пратено за вас. Някой път известно писмо е адресирано до вас по пощата, но вие да го предадете на друг човек. Вие няма да го четете, само вие ще препратите писмото. В духовния свят някое писмо може да мине до 10-15 души. Може някое ваше писмо да е минало през 10 души и всеки един, който получил вашето писмо, той е внесъл нещо. Ако тия хора са напреднали, добри, вашето писмо ще дойде окичено със скъпоценни камъни. Ако тия хора не са високо подигнати, може да го отворят, да го прочетат и пак да го затворят. Те ще знаят какво ви пишат. Та, в този път, в който сега вървите, има неприятности тъй, както един ученик заучва уроците си. Запример вземете за молитвите или размишленията, или за медитацията. Източните народи ще определят известно време, ще напуснат работата, колкото време остава, толкова ще работи. Ако е чиновник, ще напусне работата. Туй е източното разбиране. А пък ти може да бъдеш чиновник и да медитираш. Вземи перото, пиши полека, после спри се, като че мислиш, и медитирай една-две минути, после пак напиши две-три думи, защото този, старият господар на Земята, няма право на всичкото ти време. Казвате: „Длъжностно лице.“ Кажете ми, ако едно лице е длъжностно, колко време трябва да работи? Осем часа. Кой е онзи вътрешен закон, който ангажирва човека? Да кажем, преписваш едно съдебно решение - смешно е, има ли закон, който определя в колко време трябва да препишеш туй решение? Всеки един от вас, който е чиновник, трябва да научите, всички банкови чиновници, да медитирате. Те ще имат туй настроение. Сега това е по стария начин. Разправяше ми един евангелист: „Преди да бях научил Евангелието, воловете ме познаваха, с един остен на общо основание биех воловете, казвах: „Трябва да работите“, мушках ги с остена. Но като четох Евангелието, хвърлих остена вече, дам им малко хляб, побутна ги по рогата, по муцуната. Като се обърнах, престанах да мушкам и да бия воловете с остена. Стана една промяна. Учудиха се и воловете, по коя причина - по силата на Евангелието.“ Именно когато действува истината, трябва да стане една промяна, човек да хвърли остена. Пак ще вървят воловете, пак ще ореш, няма да се спре орането. В живота става натрупване на много мисли, на много желания. Да кажем, говори се върху една беседа два-три пъти, натрупа се един материал и нещата станат обикновени. Те стават обикновени като любовните писма. Първите любовни писма с трепет се пишат. Второто, пропуснал си нещо някъде, не си толкова усърден. Само едно любовно писмо човек може да напише на свят, всичките други куцат. Колкото писма съм чел, първото е всякога хубаво написано, в другите вече се правят погрешки. Като намеря погрешка в писмото, зная, че не е първо. Във второто има една погрешка, в третото - две, после - четири, пет и накрай, когато всичко е погрешно, казвам: туй е последното. Защо човек изгубва интересите си? И в любовта човек изгубва интересите си. Най- първо човек пред вас минава за ангел. Турците имат една поговорка, когато човек е свободен, казват: „Княз на князете.“ Той иска да стане по-високо, сгоди се. Казват: „Близо до хората.“ След това казва: „Чакай да се оженя.“ Казват: „С хората е заедно.“ Като не може да живее и рече да се разведе, казват: „На хората маскара.“ Най-първо е княз на князете, после - близо до хората, след това - с хората заедно и най-после на хората маскара става. Та, най-първо свещената идея показва, че ние мислим. Човек не трябва да идва до последното положение. Сега туй, което е турено в живота, това са опити на човешкия дух да даде ясна представа, какви трябва да бъдат отношенията на човека към живота. В края на краищата, след като минат всичките методи, ще станете като ангелите съвършени, няма ни да се жените, ни деца да раждате. Ще бъдете съвършено свободни, ще имате един живот, който ще се обуславя от всичката разумност. Женитбата е една Божествена школа, през която трябва да минеш, с отличие ще свършиш. Някой казва: „Да се освободя!“ Докато по всичките предмети нямаш 6 и когато държиш матура, да получиш 6, не може да си свободен. Жена [ти] и ти свършите училище, казвате: „Свършихме училище.“ Като се издигнете на една по-висока степен на развитие, ще добиете сила да ходите и да учите другите хора. Та казвам: Онзи ученик, който не знае как да се учи, той ще намери погрешката в окръжаващата среда. Възможно да е в учениците. Той може да намери причината в баща си, той не е богат, няма средства, че не е достатъчно здрав - може много причини да намери, но причината седи в самия човек. Несвършването седи в друга една причина. В духовния [свят] има един закон: Всеки човек трябва да мине и да се опита, може ли да стане най-голям светия. Ти ще бъдеш подложен на изпит като последен. Последно място ще вземеш с хората заедно. Ако не издържи изпита, ще го пратят наново да държи. Той не е издържал светийството, щом го пращат наново. Той е светия подпоручик и после ще върви оттам нагоре, има степени. В това отношение, когато ти се дава страдание, като дойде едно страдание, не го считай за едно нещастие, но привилегия. Като идеш при Бога, какво ще се оплакваш? Благодари, че те е удостоил със страдание, благодари, че ти може да се учиш, то е цяла тайна, то е живо, страданието. Туй страдание, което претърпяваш, с него са свързани хиляди същества на развитие. Ти трябва да разбереш вътрешния смисъл на страданието, да станеш весел. Дойде ли страданието, стани весел, позасмей се, попей си малко. Като дойде страданието, ни най-малко не питай за колко деня е дошло. Вие се тонирате при една голяма скръб. Трябва в 5 минути да можете да се тонирате. Пет минути са достатъчни. Имайте едно свещено правило: Не отивай при Бога да се оплакваш, не да се безпокоиш, да се самоосъждаш. Ти като идеш при Бога, Той като те види, отдалече ще ти олекне. Господ много добре знае за страданието. Искай да бъдеш весел, не си могъл, искай да станеш, но не си го направил. „Защо да съм весел, как може да съм весел?“ Да си весел при скръбта, не да се смееш отвън, но отвътре при скръбта да бъде човек весел. Това е първото правило. Това са били светиите. Запример забият му нож-той гледа спокойно. Подигне ръката, той го забие повече, мушне го, тече кръв - той стои. Случвало се е онзи, който го мушка, не може да издържи, падне, започне да моли: „Прости ми!“ Сега в България колко души има такива? Ако има един, за образец ще бъде. Аз казвам: Образец да станеш, идеал да станеш, не е лесна работа. Много голямо изкуство е. Тия ножове дойдат, мушкат, толкоз подскочиш. Някой път казвате: „Отидохме в дъното на ада.“ Едно същество, на което Бог му преподава, в дъното на ада не може да иде. Това е внушение. Ужасно нещо е внушението. Като ти внушат, като ти турят едно състояние, може да преживееш какво е в неговата душа. То е най-тежкото състояние, може да ти внушат. Мисълта може да те огради отвсякъде, казва: „От тебе човек няма да стане.“ Казваш: „Случайно съвпадение.“ Ти ще кажеш като един дълбок извор: „В името Божие всички тия граници турени, да си идат по местата.“ Всички страдате от един закон на внушението. Казвате: „Тази сестра няма да я бъде.“ Вие не се произнасяте добре. Най- малкото, което може да кажете: „Господ да ти е на помощ, но каквото стане, то е Божия работа.“ Казваш: „Закъсал е.“ Не казвай така, защото друг утре за тебе ще каже същото. Турил ги е Господ, тази сестра или този брат, на изпит, за добро ги е турил. Може вие да мислите, може братът светия да стане. Разправяше ми един, на 33 години се е научил да пие. Казва: „Връщам се една вечер и един ме пита: „Защо си се напил?“ - „Не е твоя работа!“ Но онзи започва да го бие, удря го, казва: „Този човек така ме наложи, та в мене влезе едно отвращение към пиянството. Щом като река да ида някъде да пия, изскочи в ума ми: „Никакво пиене!“ Този човек страх внесе в мене, толкова страх внесе, че много му благодаря, че ме наби. Спаси ме той. Много пъти се молих на Господа да ми помогне да не пия, да ме спаси Господ по някой начин. Аз мислех, че ще дойде някой проповедник да ми казва: „Братко, недей да пиеш.“ Няма някой от вас, който да не е налаган. И вас по някой път ви налагат по общо правило. Ако туй налагане, по който начин и да е станало, ако придобиете една вътрешна свобода, страданието е на място. Сега закон е: Никога не употребявайте отрицателното, прилагайте положителното. Ако не знаеш една работа как е, кажи: „Тази работа е за добро.“ Като казваш, че една работа няма да я бъде и че от тебе човек няма да стане, ти какво печелиш? Кажи: „Тъй както съм, няма да стане, но Бог е по-силен от всички работи в света.“ Тия правила, ще почнете да ги прилагате. Започнете със свободата на вашите мисли, постепенно да се чистят, да имате тази вътрешна свобода, не да се роди във вас амбиция да кажете: „Подигна се този живот.“ Туй да не желаете, но вие да сте господари на себе си. Добрия човек не трябва да го е страх от нищо. Аз бих желал от нищо да не ви е страх. Вас ви е страх от дявола, от лошите хора ви е страх. Ще ви разправя какво може да направи една млада мома, какво може да направи някой, който обича. Един човек отиде да направи пакост нещо, среща една млада мома, тя го хваща за ръка, хваща го под ръка, говори с него и оттам напосле в него се родило желание пакост да не прави. Ще кажете: какво е направила момата, омагьосала го. Сега вие имате такива правила в света. При всяко едно изпитание в живота ви трябва да бъдете смели. Бог ви е поставил на страдание, за да имате една опитност, да знаете. Вие ще направите опит с човека, с животните, а може да направите опит някой път и със себе си. Някой път и себе си ще хванеш за ръцете. Хвани го, погледни го, пак го хвани за носа и този брат ще ти благодари. Че, това е самовъзпитание. Ако този човек не е могъл да слуша лекцията, може да е богат, но каква полза? Ако човек е богат и не може да употреби богатството, какво го ползува? Богат човек наричам, който може да прави железници, фабрики, да оре, всичкото богатство да го тури на работа. Това е богатство. Сега какъв опит искате? Вие искате да направите опит, нали? Направете следното: Да кажем, често сте разсеяни, забравяте. Дето турите нещо, не го помните. Има ред школи за подобрение на паметта. Знаете ли от какво произтича разсеяният човек? Разсеян човек всеки може да стане. Когато в човека се явява една неувереност в онова, което може да направи, явява се разсеяност. Когато е чрезмерно уверен, става напрегнат, а когато не е уверен, той е разсеян. Когато виждам някои хора са нахални, аз зная законите. Когато онези са разсеяни,пакзная законите. Мнозина, които идват, казват: „Мене Духът ми говори, но не го помня.“ Ти искаш другите хора да го помнят, пък ти сам не го помниш. Туй се крие в тяхното подсъзнание - всички да си кажат, че не са заинтересовани. Най-първо, като говори Духът, ще говори на мене. Не може Духът да говори на другите, преди да е говорил на мене. Истината трябва да дойде в моята душа. Иде ли от другите души, не е Божествено проявление. Туй, което говориш, трябва да го знаеш тъй ли е или не. Туй, което говориш, трябва да знаеш добро ли е или не. Тъй, както казва, аз ви го предавам. Когато Господ праща един пророк, той казва: „Ще идеш и ще кажеш така и така.“ Имаме един пример в Библията. Давид е един голям пророк, но той искаше да живее като човек. Когато сгреши Давид, Господ каза на Натана да каже да Давида: „Тебе Господ те взе, знаеш къде беше, едно малко овчарче, взе те и те направи цар, да ръководиш хората, така ли ги управляваш?“ Господ му каза каква притча да му даде: „Имаше един богат човек и един беден. Сиромахът имаше едно агне, а богатият -1000. Дойдоха гости на богатия и той не взе от своите агнета, но взе единственото агне на сиромаха и с него угости гостите си.“ - „На смърт“ - казва Давид. Натан му казва: „Ти това направи. Така рече Господ: Ти го направи в тайно, но Аз ще го изявя наяве. Хората след хиляди години като четат, да знаят.“ Тогава Давид написа 51-ви псалом. Тъй е сега, когато Господ дойде да говори, Той ще говори ясно. Знаете, че Божествените работи са точно определени. Ти не трябва да бъдеш разсеян, трябва да имаш памет, да помниш нещата. Ако не помниш, ще се научиш да помниш. Ако не може да мислиш, ще се научиш да мислиш. Ако не си вярваш, ще се научиш да вярваш. Ако не знаеш как да говориш, ще се научиш да говориш, понеже всяка дума си има свой ефект. За една седмица направете едно упражнение. Тази лекция е за сестрите, но и братята нека направят. Ти, като станеш, тури си единия пръст на центъра на паметта. Може да туриш единия си пръст, двата пръста, може да туриш и трите пръста, може да туриш и всичките пръсти тук, на мястото на човешката памет, в средата на челото. Тогава, ако си разсеян, ще концентрираш ума си, да се възвърне твоята памет. Онзи, разсеяният, да достигне да си спомня неща от няколко прераждания. Пет, десет минути ще си туриш пръста там, няма да мислиш, може да седнеш на коляно, може да седнеш по турски, може да седнеш на стол, но да си спокоен, никой да не те безпокои. За една седмица ще направите едно микроскопическо подобрение, да помните една дума повече, отколкото преди. Аз забелязвам, че мнозина от вас, както ви гледам, сте недоволни от живота. Един човек, колкото остарява, доволен трябва да бъде, не недоволен. Ти си доволен, че се запознаваш с един мъж, който утре умре, ти останеш и плачеш. Ти се запознаваш с едно отражение, което отвътре говори, казва: „Дали е тъй или не е тъй?“ По човешки разсъждаваш. Опитал си. Туй вече не е вяра, но суеверие, че в някое друго прераждане вие сте започнали. Всяко една прераждане вие все започвате. Кой от вас кога е започнал? Симеон преди две прераждания е вървял по този път, по който сега върви, и още в ранна възраст е закъсал. Затуй сега иде рано да върви по този път. Започва работа оттам, отдето е прекъснал. На колкото години напусне този живот, оттам започва да довърши. Може да е напуснал на 56 години, като дойде на 56 години, тогава започва. Дотогава живее нашироко, яде, пие, казва: „Аз съвсем закъсах, не може така.“ То е минало. Навсякъде свързвате един живот с друг - оттам, отдето сте свършили единия, почвате другия. От Невидимия свят всякога използува всичките условия. Някой път съществата загатват. Никога Невидимият свят не заставя насила. Ще се предостави, ако ти имаш добрата воля. Значи на Симеона казват: „Хайде!“ Казва: „На драго сърце, дано сега да се поправя. Благодаря, че ми казахте.“ Вземе цигулката, започне. Аз даже като го видях в Търново, казвам: „Кой ли го е накарал да дойде тук?“ Но сега вземам Симеона за пример, казвам как стават връзките. Понеже сте влезли в този път, използувайте всички благоприятни условия. Никога да не те спъва един извор като е мътен. След 5, 10, 15 минути изворът ще бъде чист. Може някой човек да го размъти, стане нещо. Трябва да се създаде една атмосфера благоприятна. То е новото. По този начин дарбите, които са скрити в човешката душа, може да се развият. Всеки човек трябва да приеме една дарба. Той не може само да се моли, той ще се приготви за една област. Всеки човек е определен за една работа. В този живот всеки човек е определен за една работа, която никой не може да свърши. Казвам: Има много работи, които бих ви казал, но то е по-нататък. Най-първо подобрете вашата памет. Помнете, че вашите мисли трябва да бъдат свободни, вашите желания трябва да бъдат свободни, вашите постъпки трябва да бъдат свободни. Мислите също трябва да бъдат любовни. Всичките желания трябва да бъдат любовни и постъпките трябва да бъдат любовни. После, мислите трябва да бъдат светли, желанията трябва да бъдат светли и постъпките трябва да бъдат светли. Туй е Божественото. Как ще го направите, какво ще каже някой, не му мислете много, направете го, не бойте се! Дойде някой човек, иска ти нещо. Като бръкнеш в джоба си, което хванеш, дай, не си връщай ръката да хванеш друга монета, по-малка. Този човек казва: „Бръкни в джоба си!“ Ти бръкнеш, хванеш голяма монета, оставиш я, после хванеш по-малка. Каквото хванеш, дай го, хич не го гледай. Ти като не го гледаш, ще хванеш дявола за опашката. Тогава ще ви приведа примера за Иван Кронщадски. Идва една бедна вдовица при него и го моли да й помогне. Той й казва: „Аз ще се помоля и каквото Господ каже, ела след една седмица.“ В туй време умира един виден княз, на когото потомък бил Кронщадски. В един плик роднината турил 8000 рубли. Дават му ги. Като идва жената, той казва: „Това е, което Господ даде, повика княза, а той оставил това.“ Тя, като отворила плика, уплашила се, казва: „Братко, погрешка си направил, мене не ми трябват толкова пари.“ - „Но това Господ изпрати чрез мене, вземи го, послужи си.“ Като дойде да извършим волята Божия, ще я извършим както трябва. Като дойде да работим по закона на свободата, каквото намериш, изпълни волята Божия. Да не мислиш по човешки, да не дойде мисълта на тщеславието да благослови Господ. Когато изворът извира, той не мисли, че той трябва да извира, понеже има вътрешен напор, той не прави усилие - водата, която иде, дава напор. Първо ще поемете вашия занемарен път. Ще знаете, не че сте лоши, но да знаете отде сте напуснали доброто, да намерите вътрешната връзка, там, додето сте напуснали доброто, там веднага да направиш връзка и да започнеш работа. Не какво си бил в миналото. Някой дойде и казва: „Какво съм бил в миналото?“ Аз му казвам: „Еди-коя си работа си напуснал, започни, да я свършиш.“ Някой станал на 45 години, иска да следва. Той преди едно прераждане трябвало да напусне университета, до 45 години не е могъл да свърши. Казва: „Тази работа не може да бъде.“ Сега иде на стара възраст и казва: „Ще свърша университета.“ Има баби, които на 60 години държат матура. То е едно желание, което на 22 години не могла да изпълни, не е могла да свърши гимназия, любовни работи имала тази баба, този любила, онзи любила, не е могла да свърши гимназия. Този момък излъгала, онзи момък излъгала, не й идвало на ум да свърши гимназия. Идва в този живот, станала на 60 години, дойде й желание да свърши гимназия. Като млада мома взема диплома, пък заминава за другия свят. Роди се в трето прераждане като млада мома в обществото с обществено положение. Тия работи ще ви станат ясни. Четете такива книги, романи. Вашите романи са написани из библиотеките. Трябва да имаме печатан целия роман, в който вие сте видният герой в романа. Кой от вас няма роман? Няма някой, който да няма роман, всички имате роман. Един ден, когато завършите вашето развитие, вие тогава ще ходите в библиотеките да четете от единия край до другия и да изучавате вашия живот. Вие ще четете в едно съществувание как сте живели, във второ, трето, четвърто, пето, десето и след като прочетете целия ваш живот, тогава ще започнете да четете живота на другите, на вашите приятели. Но те са неща за бъдеще. Сега практически. Искам всички да станете като малки деца. Много възрастни сте станали. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в царството Божие.“ Вътре, по сърце като децата трябва да бъдете. Десет пъти да те лъжат, пак да вярваш. Като правех своите изследвания, имах много интересен случай. Две деца оставени в количките, едното дете - 3-годишно, другото - 4-5 годишно. Двете деца седят в количките. По-голямото дете хвана другото за косата, разтърси го, разтърси го. Другото почна да плаче. Онова го гледа сериозно като професор. След туй гледам, малкото го хвана за косата, и то го разтърси. Голямото почна да плаче. След туй първото пак го хвана. Така се хващаха няколко пъти и тия деца поумняха, засмяха се, прегърнаха се и започнаха да се целуват. Ето едно представление. Питам: защо, за какво? Някой дойде, хване те за косата, разтърси те. Сега волята Божия в света е, като те хване някой и'те разтърси, да научите нещо. Първото нещо, което трябва да научите, е че Бог ви обича. Второто нещо, което трябва да научите, е че вие обичате вашите ближни. Третото нещо, което трябва да научите, е че ближните ви обичат. Първото е, че Бог ви обича, после - че вие обичате. Когато дойде да обичаш, ти започваш да чувствуваш, че хората те обичат. Някой път чувствуваш, дойде някой, не го обичаш. Друг дойде, приятно ти е неговото присъствие. Първото нещо, което ще знаете е, че Бог ви обича, че вие обичате ближните си и че ближните ви обичат. Сега, това е програма. Ако сполучите да я приложите, вие ще разрешите задачата си. Сега изпейте „В начало бе Словото“. Беседа, държана от Учителя на сестрите (с присъствието на братята) 7 април 1932 г., Благовещение Изгрева - София

29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН Добрата молитва „Духът Божи'' Първите 10 стиха от 5-ата глава от Евангелието на Йоана. Сега, знаете ли какво нещо е предметно учение? Предметно учение аз наричам това, да изучавате всичко, което Бог е създал. А пък вие сега не изучавате Божиите работи, а някои предмети, които човек е направил, оръжия и др. Това не е предметно учение. Например черната дъска, това не е предметно учение. Под „предмет“ аз разбирам живите предмети. Доколкото на тази дъска един разумен човек може да пише и може да послужи като едно огледало. Какво е това? Прозорец. Вие сте като малките деца. То е хубаво. В света стари деца няма и стари хора няма. Има малки деца. Човек, докато не стане малко дете, не може да влезе в царството Божие, т.е. да изучава. Каква е целта на прозореца? Прозорецът става по-голям и по-голям и тогава къщата става по-красива и светла. Такава къща е напълно хигиенична и човек няма да боледува в нея. Ако този прозорец става все повече и повече тесен, то ще се намали светлината, предметите в стаята ще станат по-тъмни и по-неясни. Най-сетне ще стане тъмно и ще почнете да се удряте. В тъмната стая може ли да учи човек? Прозорецът само за влизане на светлината ли е? Втората му служба каква е? Да влиза въздух. Какво се подразбира под прозорец? Щом има прозорец, има и врата. Всякога в къщата, в която има прозорец, има и врата и в която къща има врата, подразбира, че има и прозорец. Вратата трябва да бъде всякога затворена, а пък през прозореца не само трябва да влиза светлина, но и въздух. И когато е задушно, вие отваряте прозореца, за да влезе повече въздух. Но същевременно човек е една къща. Това е най-хубавата къща, която е съградена. По-хубава къща от човека на Земята няма. Той има два прозореца и една входна врата. После, има два вентилатора, има две слушалки за съобщение с външния свят. После, има един инспектор, който проверява нещата, и един език, който проверява, като влезе нещо, дали е добро или не. Като не е добро, не го иска. В тази къща има и двама слуги - те са ръцете. Като дойде някой, ръцете казват: „Заповядайте!“ Тази къща си има прозорец, слушалки. Значи у човека има 5 сетива. Петте сетива, това са живи сетива. Трябва да знаете дали са нормални сетивата ви. Дали е нормално запример обонянието, зрението. Има едно виждане в света - не да виждаш само човека отвън. Тогава не познавате човека. Вътрешно и външно трябва да познавате човека. Човек може да си тури много красива маска и на тази маска да са написани всичките черти на един отличен, добър човек. Как ще познаете дали някой е добър или лош? Как ще познаете дали човек има маска или няма маска? Лесна работа. Ти ще кажеш на човека, който е дошъл с маската у вас: „В нашия дом правило е, който дойде гост, трябва да се окъпе.“ Тази маска, във водата тя ще се стопи и той с маска не може да се къпе. Той ще почне да се поти. Всички хора, които се потят, все маски имат. Между маската и тялото има място. Това е предметно учение. Ако дойде някой, как ще го познаете? Ще му кажеш, че той трябва да се умие, ще се махне маската. Той ще каже: „Много съм се изпотил, обичам да се потя, много съм се стопил отвътре.“ Защо се потят хората? Кога се поти човек? Когато е болен. Щом се изпоти, той става добре. Той ще каже: „Извинете, аз отвън си турих маска. Сега ще си снема маската.“ Той ще си снеме маската и вие ще го видите. Това е предметно учение. Вие ще кажете: „Как може човек с маска?“ Хубаво, когато вие вземете една роля такава, каквато не сте, тогава какво носите? Запример вие се представяте такъв, какъвто не сте. Тогава не сте свободен, тогава имате маска. Значи тази маска трябва да я снемете. Хората, които имат маски, се различават с две качества: те са крайно меки хора, крайно добри хора. Онзи, който е крайно мек, той носи маска. Ти не може да разчиташ на него, той се огъва. Турците казват: „Със 7 краля става барашък.[1].“ Дето влезе, всичките роли играе. Та, крайно меките хора и крайно грубите хора носят най-големите маски. Понеже маската му е голяма, той като върви, много се е уморил и казва: „Нямам сили.“ Маската му тежи и затова е мек. А пък онзи, който е груб, неговата маска е много лека, затова е силен. Да се освободите от онази мекота, която произтича от вашите маски, и от онази грубост, която произтича от вашите маски. Аз не говоря сега за вас. Във всичките хора животинското и растителното царство, това е като правило. Рядко ще срещнеш някой човек, когото, като видиш, да ти е приятно. Това е за прозорците. Има и врата. Това какво е? (- Чаша.) Но толкоз голяма чаша може ли? Прилича на чиния. В една къща чинийка ли трябва да бъдеш или чаша? Кое е по-важно: чиния или чаша? В едно отношение човек трябва да бъде чаша, а в друго отношение трябва да бъде чиния. Това на какво прилича още? (- На поливалник, на лейка.) Чашата е един символ. Не се смущавайте. Аз не искам да ви оплета, че да не знаете, не, но искам да ви покажа, че символите могат да се превърнат. Един символ може да се превърне, (фиг.29.3) Това какво става? "а". Значи, ако туриш една линийка на корема на "г", става а. Значи, като съединиш двете букви г и "С" на едно място, се образува "а". Щом те се кръстосат, ти си научил първата буква. За да научиш втората буква, какво трябва да бъдеш? б-значи трябва да туриш някаква основа, темел, някъде да се хванеш. Първото показва, че имаш семе, а второто показва, че си посял семето и поникнало в земята. Ние се отклонихме от предметното учение. Значи чашата стана на чиния, стана и на лейка. Ако от чашата премахнем дръжката, става на гърне. Гърнето на какво ще стане? Това са длъжности, служби, които гърнето взима. Те са високи служби, разбира се. Каква е службата на чашата? Службата на чашата е да гребе и да взема. В чинията има прогрес. С чашата ще вземеш, ще напълниш чинията и ще изливаш. Чинията е само за човека, а лейката е за растенията. Значи чашата може да върши няколко служби: да черпи вода, да държи гореща вода в себе си. Като чиния? А като лейка има служба да раздава водата на растенията. Чашата е преобразувана от цветовете. Човек е направил чашата, той взима чашата и я пълни с вода. Човек винаги подражава на Бога. Де са тогава чиниите в природата? Ще се върнем към прозорците. За да бъде къщата хигиенична, прозорците трябва да бъдат големи, вратата да бъде добра, да не скърца, стаята да има достатъчно светлина, да има достатъчно количество въздух. Де е чашата на човека? Това е неговата ръка. Господ му е дал една чаша. И ако човек би пил само с ръката си, той никога не би се разболял. Човек, който отива на чешмата, не трябва да си тури на крана устата, а ръката. Всички хора, които не употребяват своята Божествена чаша, ако турят устата си на крана, може да влезе в човека червей, пиявица и с години да страда. Ако употребява ръката си, ще види дали е чиста водата и ще я пие. Онзи, който прави нещата, той е майстор. Трябва да имате най-хубавите стъкла на прозорците и най-хубавите врати. Трябва да теглим едно заключение. Очите на човека са неговите прозорци, чрез които той разбира нещата. Човек, който си прави къща, се учи от нея. Отваряте и затваряте прозорците цяла година, значи научили сте се. Прозорците са направени, за да учи човек и да му служат. Стъклата трябва да бъдат чисти. Ако не са чисти стъклата отвън и отвътре ще влезе много малко светлина. Светлината вие викате ли я или тя влиза без покана? Тя е дошла на гости без ваша покана. Въздухът, който влиза през прозореца, и той без покана влиза. Сега от този предмет реално какво може да научиш? Защо светлината влиза без покана вкъщи. По някой път, когато ще ти направят хората нещо лошо, ще затворите прозореца. Като дойде някой добър човек, трябва да отворите всички прозорци, а като влезе някой лош човек, трябва да затворите всички прозорци. Сега аз ви говоря за вашите състояния. Всяко едно състояние, което затваря у вас способностите ви и чувствата ви и постъпките ви, за да проявите това състояние на добро. Запример казваш: „Мене не ми трябват много знания, много чувствувания.“ Човек не пострадва от много знания, от много чувствувания, от много добро, от много любов. Това не е вярно. Аз не съм срещал човек да страда от много любов. От безлюбие съм срещал да страдат. Целият свят страда от безлюбие, не от много любов. И ако някой път има страдания в името на любовта, то това нещо е фиктивно, което минава под името на любовта. Първо какво трябва да разбирате вие под любов? Любовта в света е най- великата сила, която доставя на човека това, от което душата има необходима нужда. Когато ти се достави това, от което ти имаш необходима нужда в живота, това се нарича любов. Животът, който се доставя чрез любовта, се нарича живот. Това е живот, а външните красиви прояви, ласките, това не е любов. Това са панделки, накити червени, сини, зелени, но това не е любов. И като ги няма тези панделки, любовта не се мени. Това са само етикети. Някой може да направи нещо за вас, без да ви обича, а пък някой може да ви говори ласкави думи, без да направи нещо за вас. Тогава какво е лъжата? Лъжата показва отсъствието на любовта. Човек трябва да подражава на Бога. И той си има една печка - сърцето. В сърцето се развива известна енергия. Само че тази печка, за да тръгне по-хубаво, има си духалка. Дробовете са духалката. Тези дробове постоянно работят, печката гори, топли и кръвта се разнася по цялото тяло. Това сърце има клапи. Ако влезе някой човек по видимому у вас и внесе любовта, затвори всичките клапи и се запушат, какво става? Ако влезете в една къща, където се запушат тръбите и не може да гори печката, в къщата има дим. Щом има дим, значи клапите на сърцето са затворени. Първо ще отворите клапите, за да става вентилация. Та, първото нещо, когато ще хванете приятелство с кой да е човек, какъвто и да е, ще гледате да не затвори клапите на сърцето ви. Защото в света живеят само двама души, това са мъжът и жената: единият - наречен мъж, другата - наречена жена. Освен тях никой друг не съществува. Хилядите жени са отражение на едната жена. Някой път те си съдействуват и образуват голямата жена. После тази, голямата жена пак има свойство да отлъчва подобни на себе си и стават много в света. Не е ли от ваша страна смешно, когато искате да господарувате на вашата майка? Защото, с раждането заедно, и дъщерята започва да заповядва на майка си. Тя казва: „Майка ни е толкоз учена, но не е модерна, тя е от старите жени.“ Да ви обясня мисълта, защо вие сте дошли жени на Земята. Първоначално, като поехте тази служба, каква декларация дадохте? Насила ли ви направиха жени? Жената се отличава на земята с едно качество: за нея вярата трябва да бъде закон. Ако ние вярваме само в това, което е станало, то не е вяра. Вяра е да вярваш във всичко това, което може да стане. Защото това, което за тебе не е станало, за друг е станало. Някой е богат, а друг не. Но онзи, който е направил другия богат, и тебе ще направи. Не си учен, ти вярваш, че и ти може да станеш учен. Всеки човек може да стане. И жената трябва да вярва, че всичко може да стане. Някой ще каже, че това е лековерие. Във всичко ще вярваш. Именно онзи, който във всичко не вярва, той е лековерен. Той вярва в това, в което не може да се вярва. Запример вие, жените, мислите, че имате вяра, нали така? Мнозина от вас образуват дом, вярвате, че с вашия другар ще живеете щастлив живот. После казвате: „Не излезе така, както ние вярвахме.“ Вие не разсъждавате - вие не се намирате на Земята в един завършен свят, но в един свят, който е в процес, който се развива, сега се развива. Вие сте влезли с един другар в отношение - вземане и даване, но този човек има капитал някъде, изисква се 10-15 години, за да събере той този капитал. Той, макар и да е много богат, но не разполага с пари и ти почваш да се съмняваш. Ти казваш: „Мислех, че той е богат, но той не е. Ако най-малките спънки могат да разклатят вашата вяра, тогава в какво ще вярваш? Искам да ви кажа откъде произтичат страданията на жените. Началото на всички страдания на жената е слабата сегашна нейна вяра. Запример майката, бащата казват на младата мома: „Ти с този момък не може да живееш.“ А тя казва: „Без него не мога да живея, ако не се оженя за него, ще умра!“ Така вярва тя. Като се ожени за него, след 2 години казва: „Умирам от него.“ Питам тогава: Тя го е взела с вяра или със знание? Не, тя се е заблудила от неговата маска: със завъртяни мустаци, ръкавици, с лачени обуща, може да се кланя хубаво. Той казва: „Вие сте много жестока към мене, аз без Вас не мога.“ Като кажат на жената, че тя е богиня, тя се отвори като охлюв. Като й каже: „Ти си ангел, ти си богиня!“, тя се отвори. После, след брака, той казва: „Аз мислех, че си ангел. Но някои неща в твоя живот показват, чети по ангелски не постъпваш. Забелязвам, някои думи от твоя говор не са ангелски, не са от ангелския свят. Аз почнах малко да се съмнявам, че знаеш ангелски език.“ Това е предметно учение. Аз ви казвам отношенията, които се зараждат. Когато двама души се съединят в какво да е отношение, те образуват два полюса, (фиг.29.4) Двама приятели, между тях се образува една права линия. Докато умовете на тези две същества функционират правилно, правилно мислят, тази елипса е много правилна. Върви и се движи, усъвършенствува се. Но щом влезе някаква дисхармония, тази елипса се обезформява (фиг. 29.5) и най-после се образува толкова дим и те, за да се избавят от тези нещастия, решават да си направят комин. Казвате, че къща без комин не може. Влезе ли комин, то ангелският живот не може да се проявява, имате вече обикновен човешки живот. Виждате, че жителите на тази къща боледуват. Как няма да боледуват, като има дим? Между неразбраните хора къща без дим не може, а пък при разбраните хора от прозорци и врати се нуждаят, но не от комини, фабриките имат комин и във вас се заражда едно желание, казвате: „Какво иска да каже Учителят?“ Нищо не искам да кажа. Просто говоря за прозорци и за врати. Искам да зная дали има дим в къщата или не. Вие ще кажете: „Зачервени са очите ни от много пушек.“ Казвам: Онова, което Бог е създал, ние трябва да го турим на първо място. Човек не трябва да смущава своите чувства, своите мисли, своите постъпки и своето физическо тяло. Запример казваш: „Аз не трябваше да турям толкова доверие в него.“ От вяра досега човек никога не е пострадвал, от доверието може, от вярването може, но от вярата - не. Вярата може да туриш в един човек - в това да вярваш, което Бог е дал. Вярвай, че той има душа. Твоята вяра не трябва да се разклаща. Този човек може да говори зло или добро, може да е добър или лош, това не трябва да ръководи твоята вяра. Защото, ако вие сте меродавни, ако вие мислите от ваше гледище, че някой човек ви е неприятен, ако действително това беше право, то Бог щеше да го премахне от света. Но щом Бог не го премахва, значи вие не мислите право. Лошият човек за едного, за друг е добър. Вие имате едно познание, в което показвате вашето невежество. Наместо да вярвате, казвате: „Този човек е лош!“ Това не е вяра, а знание. На какво основавате вашето знание? Защо е лош? Та, първото нещо е, като жена, да имате пълна, абсолютна вяра. И като те лъжат, като знаеш, че те лъжат, вие трябва да приличате на извора. Който и да дойде, и разбойник да дойде да пие, да се не смущавате. Че е пил някой вълк, мечка, разбойник, някоя змия, паяк - вие да кажете: „Няма нищо.“ Или че вашата вода отишла до някой трън или при някоя нечистотия - вие да кажете: „Няма нищо.“ Вие не трябва да се смущавате, че това, което излиза от вас, се е изцапало. Ако водата мислеше като вас, ако се откажеше да дойде да помага на хората, тогава какво щеше да стане с хората? Тогава всички вие бихте измрели. Вие имате един стремеж, искате всички да станете щастливи. Но щастието е обосновано на един вътрешен душевен закон. Цялото общество щастливо не може да бъде. Не си правете илюзии. Всеки един като вярва, може да бъде щастлив. То е специфичен закон, който се обуславя от вярата на човека. Ако човек вярва абсолютно в Бога, казва, че всичко, каквото става в света, е за добро, казва: „Бог, Който ме е пратил в света, ако е допуснал известни страдания, те са за добро.“ Затова човек трябва да вярва в Бога и да не се разколебава никога вярата на човека. Вие искате да оправите работите си. Как ще оправиш работите си? Работите на Слънцето не може да оправиш, работите на водата не може да оправиш. Работите на цял народ може ли да оправиш? Едва може да оправиш своите работи, а пък вие искате да оправите работите на всичките. Един човек от село Николаевка в много горещо време носеше голям калпак. Той казва: „Срам ме е да си извадя калпака. Дойде един да ми остриже косата на главата и много смешно ме направи. Чакам да израснат малко коси и тогава ще махна калпака.“ Вие искате да оправите хората, тогаз вие накълцвате ги така, че после трябва да носят калпак цяла година. Коя и да е сестра, иска да научи другите сестри и казва: „Да бъдеш много щедра.“ Как ще й дадеш пример като професор? Трябва да й покажеш пример. Как ще покажеш на един човек да бъде щедър? После, щедрият човек и друго качество трябва да има. Този човек, който 20 години е давал и никой още не знае, че е давал нещо. Вие може да бъдете щедри, но всички знаят. И то е хубаво. Не е грях това, не е престъпление. Но казвам: Как ще предадете урока на щедростта? Помнете всички следното: ти не може да предадеш едно учение, една добродетел комуто и да е, ако тази добродетел не е в тебе. Това е закон. Ти никога не може да запалиш огъня, макар и да имаш една кутия кибрит, ако той е овлажнен. Значи, ако имаш една добродетел, може да я предадеш. Не се изискват за това големи усилия. Ако аз съм, как ще направя доброто? Дойде някой просяк. Няма да му дам пари аз. Аз ще го подложа на изпит. Той ще бъде следният: от 10 души свои приятели аз ще искам по 1 лев и аз ще дам 1 лев, после ще купя малко брашно, сол, ще се върна, ще го пресея, ще го меся, ще наклада огъня и ще опека хляба. Ще го гледам какво ще прави. После ще му кажа: „Насечете малко дърва, да стане по-скоро.“ После ще купя малко боб, ще го сваря. Ще го уча да чака. Ще го видя дали е беден. Ако той се притеснява, той не е беден. Ако седи и взима участие, той се учи с мене и се радва с мене, че му меся хляб, че му варя боб и той взима участие и се радва. Той е беден човек, но ако се мъчи, не е беден човек. Аз зная тогава защо Господ го е направил беден човек. Като дойде някой беден човек, съберете 10 лева, купете брашно и го замесете, накарайте го да чака. Който проси оттук-оттам, той е търговец. Нека чака 3 часа у вас, да се опече питата, да сварите боба и ще видите дали втори път ще дойде у вас. А вие ще имате една реклама. Той на целия град ще разправя, че изгубил от времето 3 часа. Вие ще го опитате. Вие ще опитате едновременно и себе си, и бедния и работата ще бъде благоприятна за Господа. Ако сте в старото време, когато жените са ходили да носят на светиите, жената сама ще замеси хляба, сама ще вземе гърнето, ще вземе топлия хляб и ще занесе. Светията седи и чака, казва: „Господ ще те благослови!“ Този просяк е светия. Всички светии са просяци из горите. Някоя жена да му опече хляба и да занесе, понеже той е бил занят с много работи, той се е молил. А пък Невидимият свят ще внесе някоя мисъл в някоя душа да му занесе нещо. Просякът не трябва да е прост човек. Ако просякът е светия, приемат го вкъщи. Ако дойде някой дървеняк, дай му мотиката да копае на лозето. Аз считам за унижение да дам на един човек 1 лев. Че аз за този лев не съм работил. Като му дам 1 лев, не съм направил никакво добро. Никакво добро не е това, никаква услуга не е това. Дам му 1 лев, той погледне лева и казва: „Колко малко се е откъснало от сърцето.“ Казва: „По-добре да беше казал, че няма пари.“ Аз ще омеся хляб. Вие искате начин, как да работите за Господа. Вие искате да работите по стар начин. Старите начини вие ги знаете всички. Новото учение е несъвместимо със старите навици. Ако на един човек, който е дошъл в дома ви, ако вие не може да му направите добро както на своя син и на своята дъщеря, които любите, това добро не е прието от Бога. Ако ти не може да направиш добро както на своя син и дъщеря, ти не си направил доброто. И ако майката не служи на своите деца от любов, тя не е майка и това добро пред Бога не е добро. Тя минава за майка. Това, което прави майката, трябва да е приятно пред Бога. Нали Бог живее във всеки човек, както твърдите и както се мъчите да вярвате. Ти казваш, че във всеки човек живее Бог. И ако дойде някой човек при мене, в когото Бог живее, и ако аз искам да се отърва от него, тогава вярвам ли в един Господ, Който живее навсякъде? Значи аз не вярвам в Господ, Който живее навсякъде. После пак се моля на Господа: „Господи, покажи ми коя е Твоята воля!“ Дойде друг беден - и на него даваш един лев. Тогава как ще се молиш на Бога? Ако ние коренно изменим нашите възгледи, тогава ще дадем един нов тласък на света, ново разбиране. Ако ние съжаляваме бедните хора както сега, ние не можем да им помогнем. Ако ние съжаляваме нашите деца, както сега, то повече не може да направим. Няма да се постигне това, което вие желаете. Защото един дом е една Божествена единица. Вашият син, и след като замине за другия свят, той трябва да е привързан за дома ви и да помага на дома ви. Той трябва да пише писма на баща си, на майка си. И бащата, като замине, и той да пише писма на домашните. Преставаш ли да пишеш, нямаш дом. Ако е дом, и тук, на Земята да е, и на онзи свят да е, то е все едно, домът си е дом. Домът е основан на любовта. Та казвам: Между вас искам да се образува едно голямо семейство. Вие сте все сестри от един по-голям род. От един баща и от една майка сте всички, но още не се познавате, че сте сестри. Значи вие сте от един баща. Родът ви започва преди 2000 поколения и като турите на едно поколение 25 години, то най-малко преди 50 000 години е започнала да се образува една връзка между вас. Вие още не се познавате, че сте от едно семейство. Вие казвате, че сте сестри, но не сте готови една за друга да жертвувате нещо. Много сте добри, но до тази наука - да се жертвувате един за друг, не сте дошли. Казваш: „За какво да се жертвувам за тази сестра? Ако е Божествена сестра.“ Да ви направя едно тълкувание. Разликата между момък и мома в какво седи? Мома, момъкъ. В думата „мома“ 4 букви са, а в думата „момъкъ“[2] - 6 букви, 4 плюс 6 е равно на 10. На жената умът й винаги накрая дохожда. В момъка има мисъл. Момата, след като й се свърши работата, тя научава. И той тури още 2 букви. Защо той й туря още 2 букви? Момата трябва да направи само 2 пожертвувания. Най-първо трябва да напусне бащиния си дом на Земята, в материалния свят, и втората жертва е: трябва да умре. И момъкът трябва да напусне бащиния си дом и прави лодка - К, с която те трябва да се преселят на Небето, (фиг. 29.6) Буквата „К“ е лодка, „Ъ“ е кормилото. Сега да преведа. Човешкият ум и човешкото сърце подразбирам, когато говоря за момъка и момата. Това е отношението на човешката душа и човешкия дух. А пък когато говорим за мъж и жена, това е най-долното пояснение. Сърцето на човека е мома. Когато любовта ти е правилна, то сърцето работи правилно. Когато любовта не е правилна, то сърцето тупа ту бързо, ту бавно. Жената непременно трябва да има вяра. Ако нямаш вяра, ти не си жена. Ако си жена, то ти имаш най-голям чин, който Бог може да ти даде в света, то е да бъдеш жена. Ту не искаш да бъдеш жена. Тогава какво искаш да бъдеш? Мъж. Станеш мъж, но и мъж не искаш да бъдеш. Какво трябва да станеш тогава? Човек. Човек трябва да станеш. Това е третото положение. Да станеш човек, това значи да хармонираш тези два полюса в едно. И двата полюса трябва да бъдат еднакви, и мъжът, и жената. От 8000 години всичките безобразия, които човек е гледал, са все турени на гърба на жената. Всичко това трябва да се чисти, додето намерим жената като скъпоценен камък. Много лошо са писали за жените. Всички автори са писали какво ли не за жената. Това са измислици. Според тях жената е най- лошата, а пък при все това без нея нищо не става на света. Без жена светът не може да върви. Какво трябва да се прави. Някой ще каже: „По-грешен човек от жената няма.“ Ако това беше вярно, жената не трябваше да съществува в света. А пък тя съществува, Господ я турил на една работа. Господ я турил да поправи света. Мъчнотията ви седи в това: Вие се намирате в едно противоречие, понеже трябва да поправите света, пък трябва да поправите и себе си. А пък за да поправите себе си, трябва да имате един основен закон: Не трябва да съжалявате, че сте жена. Бог, Който е мислил толкова, като ви направил жени, това е най-голямото щастие за вас. Ако човек нямаше сърце и ако човек нямаше душа, тогава на какво щеше да прилича човек? В света тогава не щеше да има никакъв израз - един човек без сърце, един човек без душа, той щеше да бъде един жесток човек. Следователно, на вас Бог ви е дал служба да развивате сърцето си и да служите на душата. В този живот вие се повдигате и приготвяте не за Земята. Вие искате да угодите на мъжа си, да отхраните и угодите на дъщеря си и сина си. Няма да угодите на мъжа си, на дъщеря си и на сина си. За да угодите, този мъж иска от вас големи работи. Вие с милиони не разполагате. Утре мъжът ви осиромашее, пропие се, тръгне по неприличен път, какво ще направите? Ще кажете: „Да се разведа с него“? Тогава де беше вашата вяра, защо се оженихте, като сега се развеждате? Разводът нищо не разрешава. Преди години при мене дойде един българин, беше недоволен от жена си и се занимаваше с окултни науки, казва: „Не се живее с моята жена, мисля да я напусна вече.“ Казвам му. „Може да я напуснеш, но после мислиш ли да вземеш някоя друга?“ - „Да.“ Казах му: „Тогаз по-добра от тази не може да намериш. Ако ти я напуснеш, ще се намериш в най-голямото нещастие. Ако изтърпиш, в следното прераждане ще се повдигнеш.“ Също и жената, ако изтърпи всичките неприятности на този си мъж, в следното прераждане Бог ще й даде едно високо положение. Ако направиш нещо, което Бог не иска, то значи да спънеш своята еволюция. Има един страх, какво трябва да направиш. Ще го запиташ. Ти се плашиш от мъжа си. Мъжът не е страхлив, но ти си страхлива. Ти ще кажеш: „Страхът е едно благословено чувство, което Бог е дал.“ Върху страха е създадена човешката съвест, човешката справедливост. Ако нямаше страх, ти нямаше да бъдеш справедлив. Корените на справедливостта са турени в страха. Когато ти се страхуваш, от какво се страхуваш? Оберат те и ти се страхуваш. Ще кажеш: „Няма нищо, няма нищо“, ще бъдеш щедър. Ти като даваш, страхът ще престане. Страхът не е нещастие, но като мислиш, че ще умреш, че могат да те убият, там се лъжеш. Тогава живееш без вяра. Страхът ти казва: „Върши волята Божия!“ И ако не вършиш волята Божия, има закон, има опасност. Ако не вършиш волята Божия, много ще ти пати главата. Този страх трябва да се слуша. Ще си кажеш: „Ще изпълня волята Божия.“ Щом изпълниш волята Божия, няма да имаш страх. Вие се плашите в гората от една мечка, хуквате да бягате. Бог ви опитва дали сте упражнени в бягането. Ще каже: „Моето дете много знае да бяга.“ Един човек, който бяга от мечката, аз зная, той никога няма да вдигне скандал. А онзи, който не бяга от мечката, скандал може да вдигне. Онзи, който не бяга, там има друга опасност. Определете какво нещо е старият човек. Ако една сестра е стара, че не може да ходи и трябва да я водят, тя не е стара. Тя е инвалид. Тя е саката. Ако не може да мисли, глупава е; ако не може да чува, глуха е; ако не може да вижда, сляпа е. Защо я наричате тогава стара? Една сестра може да ходи, ушите й са на място, очите й са на място, защо я наричате стара сестра? Аз искам сега да ви освободя от това схващане, че тя е стара. Да можех да ви намеря на млади години на хорото! А пък сега ще напуснеш хорото. Ако от голямо благоприличие не съм дошъл, да не ви разваля хорото. Като си играл на хорото, нали беше хубаво? Имаше тропане, скачане, хубаво сте били облечени. Всичко това е било хубаво, отлично е било. На хорото са ви казали така: „Ти не знаеш да играеш, не те искаме на хорото!“ Сега сте дошли при мене, за да знаете как да играете на хорото. Колелото на хорото е животът. На хорото човек скача, дига краката си. Това значи да правиш добро. Това не е добрата мисъл. Тръгнеш с десния крак - значи едно добро, после - с левия крак, значи - друго добро. После си мърдаш ръцете. Всяко движение в тебе трябва да бъде чиста мисъл. Защо трябва да ходиш? За да ти се покаже как трябва да правиш добро. Защо ви е дал краката? За да правиш добро. Ще кажеш: „Да бъдат благословени краката ми, Бог ми ги е дал, за да правя добро. Да бъдат благословени ръцете ми, Бог ми ги е дал, за да правя добро.“ Бог обича умните хора. Толкова години ги е чакал Той. Той ви е гледал, като сте играли, като сте тропали, той ви е гледал и чакал и казвате: „Намерих си един другар.“ - „Много хубаво.“ - „Роди ни се дете.“ - „Много хубаво.“ Почвате да гладувате, Той казва: „Много добре.“ „Гладни сме!“ - Той казва: „Много хубаво.“ „Жадни сме!“ - Той казва: „Много хубаво.“ Бог никога не казва, че е лошо. И в глада, и в жажда, всичко, което става в света, е все хубаво. Това са условията, които създават бъдещата култура, към която се стреми човек. Всички тези мисли и чувства, които измъчват човека, всичко това ще се превърне за ваше лично добро. Целият ваш бъдещ живот, вашите сили, вашето бъдеще зависи от това, което преживявате. Радвайте се, че преживявате тези страдания. Дърветата и животните не преживяват като вас, но утре изсъхнат, умират. Колко дървета биха искали да бъдат на ваше място, но не им е позволено. Ако ти не си доволен от живота, Господ ще те направи щастлив, като ти даде една форма. Вие чувствувате, няма щастие. Ще те направи в друга форма, но ако искаш да растеш, ще те направи човек. Ще трябва да имате вяра в Бога. Няма нужда от доказване. Ако вярвате това, което вие не знаете, други го знаят. Та, по-широки прозорци да имате. Очистете сърцето си. Да имате вяра повече, да си помагате като сестри. Сестрата е вътре. Ти една сестра не може да я обичаш отвън, като не я обичаш отвътре. Всяка една сестра ти трябва да я намериш вътре. Като я намериш отвътре, ще я познаеш отвън. Ако сестринството не се зароди в отношенията между душите, тогаз ще умрете без да научите нещо. Ще пише на гроба: „Една сестра живя и замина за онзи свят. И там не е готова.“ Непременно тази сестра пак трябва да се върне на Земята. Та, ще повторите първото отделение, докато се научите да произнасяте една буква и като я научите, ще бъдете силни. Живейте, но не трябва абсолютно никаква погрешка. За каквато и да е погрешка, ще се върнеш на Земята. Не се прави изключение никому. Ти казваш: „Но аз не зная.“ Не, всеки трябва да бъде съвършен. Казано е: „Бъдете съвършени, както е Отец ваш съвършен.“ Трябва да имате мощна вяра. Една сестра от вас страда, не може да живее, не се погажда с мъжа си. Съберете се всички, пратете й хубави мисли, на нея и на нейния другар. Кажете мислено на нейния другар: „Много сте добър, ние много Ви обичаме.“ Всеки ден като изпращате по 5 минути тези мисли, ще видите, че мъжът ще почне, че и тя е един ангел. А пък ние казваме: „Действително, тя е много такава.“ Ще си изпращате една на друга хубави мисли, на една сестра, на две, на три, на четири, на колкото искате сестри ще изпращате такива мисли. Нали искате опит. Най-първо помолете се за един дом, дето няма съгласие, пратете добри мисли. Помолете се Бог да прати благословение в този дом. Стиховете заучихте ли ги? Един стих казва: „Ако имате любов към Мене, ще опазите Моите заповеди.“ Първата заповед е да имаш абсолютна вяра. Мъчните въпроси като имате вяра, се разрешават. Щом дигнете камъка, тогаз умрелият оживява. Човек, с когото не може да живеете добре, е умрял. Този, умрелият, ще оживее, значи ще дойде любовта, ще дойде смисълът на живота. Сегашните хора живеят между умрели. Писанието казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога.“ Не може да служиш на Бога без вяра. Слугуването е слугуване само като става с абсолютна пълна вяра. Казано е тогава: „Бог ще ви преведе.“ Щом ще ви преведе, значи е с вас. Ако сами отивате, вие нямате успех. Това е за четирите стиха. В петия стих се говори за Духа. Духът, това е Божествената светлина, силното. Духът е, Който поддържа живота на всички същества, не само онова, което говори на човека. Духът е онова, което дава живот, плътта нищо не ползува. Казва стихът: „Думите, които Аз ви говоря, са дух и живот.“ Тези стихове, които ви дадох, ще приложим. Ще трябва да се правят ред малки опити, за да имате вяра. Някой ще каже: „Бедните хора не може да ги направим богати.“ Не е необходимо света да го направим богат. В света има много богатство. Тези богатства са на Бога, но богатството не е равномерно разпределено. Ако станат всички богати, то ще имат един лош живот. При сегашното разбиране не могат да бъдат богати. И тези, които са богати, не живеят съобразно с Бога. Сиромашията повече съдействува. В нея има отлични черти. Има една благословена сиромашия и благословено богатство. Има неразумно богатство и неразумна сиромашия. Когато са доволни богатите и бедните, тогава има благословено богатство и благословена сиромашия, а когато мърморят, и богатството, и сиромашията не са благословени. Никой не може да бъде богат, който не е бил сиромах и никой не може да бъде сиромах, който не е бил богат. Ще кажеш: „Как така?“ Никога едно същество не може да обича един мъж, който не е бил жена. Никога едно същество не може да обича една жена, която не е била мъж. Защото жена жена не може да обича. Щом е така, нека се съберат тогава всички жени да живеят един човешки живот на Земята. Значи закон е: Жената, за да бъде обичана, трябва да бъде обичана от мъжа. Но никога едно същество не може да обича една жена, която не е била мъж. Следователно, едно същество, което трябва да обича жената, трябва да е било мъж. И всяко същество, което трябва да обича един мъж, трябва да е било жена. Вие искате да ви обичат. Кой? Някой мъж. Какво означава мъжът? Разумното, духът. Само духът може да обича една жена. Само душата може да обича един мъж. Тогаз това, което вие очаквате, трябва да бъде духът. Вие не очаквайте вашето щастие да дойде оттам, отдето няма да дойде. Сегашният живот е един етап, който ви е даден с всички условия, само за да се подигнете една стъпка по- високо. Всяка една от вас, при каквито условия и да е поставена, това е само един етап. Не съжалявайте, не казвайте: „Защо не съм като тази сестра?“ Не! Тази сестра трябва да е доволна и благодарна от това положение, в което се намира. На всеки един от вас са дадени тези условия, които са необходими за подигането на вашата душа. И ако всеки мъж може да ви примами, вие не сте жена. Една жена само един мъж да я люби. Една жена не може да люби двама мъже. В природата не съществува такъв закон. Нито един мъж може да люби две жени. Това са илюзии. И оттам се раждат всички грешни състояния. Или, с други думи казано: само един Дух съществува в света, Който дава всички блага. Мъжът е образ на Божествения Дух. Ако този мъж, който иде, носи Божественото начало, за да ви помогне, това е мъжът, когото трябва да обичате. Дойде ли някой мъж, който иска да ви отдалечи от целта на живота, той е един ваш неприятел. Ако искате да имате един идеал, това е. Към този идеал трябва да се стремите. Каквито и да са погрешките на мъжа, който имате, вие ще държите този идеал, додето той изправи всичките си погрешки. И мъжът има свой ред погрешки, не по негова воля, но отнякъде са дошли тези недъзи. Също така и у жената. Божественият Дух трябва да дойде, за да ви освободи от тези недъзи. Това са навиците, привичките. И когато човек се освободи от всички тези нечистотии и като се намира в един свят на любовта, тогава ще каже: „Сляп бях, но сега прогледнах.“ Вие искате да знаете в какво седи новото учение. Как сте живели, това го оставете настрана. Вие не сте живели, вие сте се мъчили досега. Аз наричам живот, когато царят любовта, мъдростта, истината, когато животът се проявява в своята пълнота, когато светлината се проявява в своята пълнота и когато свободата се проявява в своята пълнота. Имаш една другарка, приятелка - да нямаш никакво съмнение в нея. Като я погледнеш, всякога да имаш доверие в нея. Като я видиш, да ти трепне сърцето и да се зарадваш, че имаш една другарка. Това трябва да бъде идеалът ти. Ти казваш: „Сега не живеем по Бога.“ Това са празни работи. Не по Бога да живеем ние, но Бог в нас трябва да живее. Ние досега все без Бога в нас живеем. Извън Бога никой не живее, но Бог трябва да живее вътре в нас, за да придобием това разбиране. Тогава идеята за мъжа трябва да бъде идея не външна, но вътрешна. Мъжът трябва да бъде вътре във вас, да го носите в душата си и където и да е той, вие да се радвате. Жена, която подозира мъжа си в някое престъпление, това не е жена. Тя не трябва да го подозира в никакво престъпление, ако иска да бъде жена. Ако имате нещо горчиво в една чаша, която е направена от скъпоценни камъни, които струват милиони, то трябва ли тази чаша да я блъснете в земята, за да се освободите от горчивото? Излейте горчивото, измийте чашата веднъж, дваж, не е виновата чашата. В тази чаша ще турите нещо хубаво. Считайте, че един мъж е една скъпоценна чаша, турите нещо горчиво в него. Изпразнете горчивото. Не да блъснеш мъжа си. Не. Мъжът не е горчивото съдържание, но скъпоценната чаша. Той е душата. И тази чаша, като оживее, ще каже: „Много ти благодаря, че ме избави от тази отрова, която щеше да ми причини смърт!“ Отче наш Беседа, държана на сестрите на 31 март 1932 г. (четвъртък), 4 часа след обяд, София - Изгрев ----------------------------------------------------------------------------------------- [1] барашък (тур.) - сговор, спогодба. [2] момъкъ - според правописа до 1945 г.

28. ПРИНУЖДАВА НИ Добрата молитва Прочете се 5-а глава от Посланието към Коринтяните. „Защо любовта ни принуждава?“ Любовта принуждава босия да се обува, гладния да се наяде, голия да се облече, невежия да придобие знание, богатия да му се отвори сърцето да дава. Любовта ни принуждава на какво? На всичко. Всяко добро, което искате да го направите, ще го направите само ако ви принуди любовта. Тази дума е силна. Онези, най-способните християни, отдавна са свършили своето училище и дипломи са взели на Небето и са на разни места на служба. Тук останаха посредствените. Вие сте от посредствените, от останалите не сте, от много способните не сте, защото ако бяхте от много способните, щяхте да свършите. А пък някои от вас от 2-3 години сте повтаряли класовете и вие казвате, че не помните. Когато някои сте направили нещо, което не е хубаво, все не помните. Когато има да дава, не помни, когато има да взема, помни. Когато са го обидили, помни, понеже има да взема. Вие ще кажете сега: „Защо ли съм останал?“ Да ви разправя защо сте останали. Аз зная защо, но ще изгубим време да ви разправям защо сте останали. Нали знаете защо вашите синове и дъщери остават по някой път? Същите причини са и вашите. Някои искат да си поживеят. Кой е останал по 4-5 часа вечерно време да учи? Той казва: „На стари години ще уча.“ А на стари години съжалява, че не се е учил. Тази е една от причините, но причини има и външни. Някой ще ти каже: „Защо ти трябва да ходиш по този път?“ Поне сега да не оставате в класа. То миналото е минало. Да знаете и да не знаете, все едно. Но какво може да се направи при сегашните условия, то е важното. Главното е да се свърши училището, да се приготвиш за работа, а не само да се говори. Аз искам да ви наведа на една действителна реална мисъл. Например, не знаете как да правите опит. Четете Библията. Когато Христос говореше, и тогава хората бяха като вас, не Го разбраха какво иска да каже Той. И учениците един ден Му казаха: „Защо говориш така?“ Христос им каза: „На тях не им е дадено.“ Защото не бяха от способните, а невежи, бяха изостанали. Евреите във времето на Христа бяха изостанали назад, най-способните бяха Неговите ученици, пророците. Йоан казва, че от всичките евреи 144 000 има способни. А от българите колко има, няма никой български пророк да го каже. Аз не искам да пиша по това. Ако дойде някой български Йоан, може да пише и да пророкува. Един ученик може до известно време да бъде неспособен и после да стане способен. Възможно е един ученик до известно време да бъде много способен и после да бъде неспособен. Възможно е до известна възраст да не бъде красив и после да бъде красив. В Клетниците Козета не е била красива и после стана красива. И като стана красива, какво придоби със своята красота? Кой е най- големият герой в този роман? (- Жан Валжан.) Козета беше едно голямо изпитание за Жан Валжан, да видим той как ще постъпи. Той се тури на едно изпитание, направи жертва и се повдигна. Всеки един човек ще има някоя Козета, тя ще стане красива и ще го напусне. И той трябва да жертвува нещо от себе си. В тази книга Хюго иска да изнесе идеята, че без жертва няма повдигане в света. Без жертва не може да се издигнете. Ако не работите, богати не може да станете. Ако не се облича човек, облечен не може да ходи. Ако не се обува, обут не може да ходи. В казания стих Павел казва: „Любовта Христова ни принуждава.“ Някой път вие сте чувствували любовта. Кой от вас не е чувствувал любовта? Когато някой е чувствувал да го принуждава любовта, той все глупав става. Когато детето от любов прави нещо, майка му казва, че е глупаво. Навсякъде то все трябва да претърпи укорите, да му се присмиват. Но ако това дете постоянствува в принуждението на тази любов, то в края на краищата ще се повдигне. Най- напред любовта ще започне с маловажните работи. Тя първоначално ще се осмива, първоначално тя трябва да се осмива. Любов, която не се осмива, тя не е любов. Като дойде любовта, човек забравя смеха на хората, те се смеят, а пък той си мисли за съвсем други работи. Те да казват каквото искат. Нито на смеха, нито на укорите обръща внимание. Той си има една идея, все се ухилва, а пък като изгуби любовта, той става много умен, почва да си стиска устата, да си примижава очите, да си маже лицето, дрехи си туря, това-онова си туря. Но той сам съзнава, че с това не може. Ти ядеш, за да се намажеш отвътре, за да затлъстееш, да станеш мускулест. Ядеш и пиеш, но няма я любовта, нищо не те принуждава. Най-после затлъстееш и пак почваш да се мъчиш. Когато любовта дойде, яденето става по друг начин. Хората на любовта мазнини не турят, но турят мускули. Хората на любовта носят едно мускулесто тяло. Тези хора на любовта са много издръжливи. Един човек, в когото действува любовта, той издържа на всички страдания. Човек, който има любовта, и на лоста издържа. Аз съм виждал хора да страдат и се смее на болестта. Казва й: .Ти, като нямаш работа, с мене се занимаваш“ - и се смее. Друг да е, ще кряска, а пък той се смее и казва: „Болестта ще си замине, на крива врата е дошла болестта“, казва той. И действително, болестта си заминава. Или, казано на друг език: Има страдания, които се причиняват от същества, които седят по-ниско от човека. Страдание, което ожесточава човека, е по-низко същество. А пък има страдания, които се причиняват от [висши] същества. Запример твоят Учител може да ти даде една задача, някоя мъчно изпълнима работа. Ще се умориш от тази работа, но все-таки ще придобиеш нещо. Нима майката не работи, нима учителят не работи, нима художникът, архитектът, не работят? Всички работят. Онзи скулптор със своето длето удря, има си идея. Ще извае някоя статуя, за да възпитава хората. После има моралното възнаграждение, че е внесъл някоя идея, за да видят хората доброто, което е вложено в тази идея. Или някой човек, който е писал с години една книга, да четат хората с години и да се ползват. Говоря за добрите писатели. Вие сте дошли в училище да учите, не да ви говоря за спасението. Вие го знаете. Спасението е най-лесната работа. Когато любовта те принуждава, е най-лесната работа, а когато не те принуждава, е най-мъчната работа. Когато любовта действува в тебе, и царят на гости ще ти дойде. Когато любовта действува, навсякъде те приемат. Дето и да похлопаш, ще те приемат. В любовта има магическа сила. Тя прилича на следното: както гладният, като [го] види човек, който носи хляб, му казва: „Заповядайте!“ Той, дето влезе, все ще даде нещо. Човек трябва да носи нещо в ума си. Някой път човешкото сърце е празно. Защо ще те обичат хората, ако твоята душа няма нищо посадено? Самият човек е душата. Някой пита има ли душа човек или не. Душата е, която чувствува, която съзнава. Ако нямаш душа, ти не може да живееш. Следователно, всяко същество, което има душа, живее, има живот. Само че тази душа се различава. Има душа по-малка, по-голяма, по-напреднала, по-ненапреднала. От всички души човешките са най-напреднали, а пък животинските души не са напреднали. Вие знаете, ако оставите едно животно вкъщи, какво може да направи. Както и да го възпитавате, много не може да се направи от него. Но вие трябва да благодарите, досега те са орали на нас, работили са на нас. Ако не бяха конете, които да превозват това, което трябва на човека... Ако не бяха и растенията, които да се жертвуват за човека, да ни помагат, да ни дават плодове... Ако не беше житото?... Това са все души, растителни души. Всичките тия души дойдоха на помощ, все да помагат на човека. Някой казва: „Какво трябва да правим?“ Аз му казвам: Каквото прави житото, прави го; каквото прави крушата, прави го; каквото прави дървото, прави го; каквото прави волът, прави го; каквото прави конят, прави го; каквото правят добрите хора, прави го. Ако така не се схваща, не може да се разбере правилно. Някой път за християнството, за новото учение някои имат повърхностно разбиране. Някой ученик иска да му турят висока бележка. Високата бележка трябва да съответствува на знанието. При някои повествователни предмети, като са зазубрени, може да се тури бележка 6, но тези повествователни предмети в живота не помагат. Запример, като копаеш на лозето, някоя поезия ли ще четеш? Трябва да се дига и слага мотиката, да знаеш да копаеш. Когато дойде да съградиш къща, той трябва да разбира изкуството, или трябва да разбираш тъкачество, или противоположното. Тези неща като ги навеждам, те трябва да бъдат за вас един стимул, защото от Невидимия свят вашите напреднали братя, които са завършили своето развитие, те ви преценяват според усилията, които правите. Като влезе някой светъл брат, той гледа усилието ви и дотолкоз се интересува от вас, доколкото имате усилие. Ако имате желание, ще ви научи, а ако сте заспали и чакате наготово, той ще мине и ще си замине, тогава нямате зор да разбирате. Понеже сте се събудили, щом човек се събуди в живота, той тепърва в живота ще среща препятствия. Защото живите хора страдат, а не мъртвите. Камъните страдат малко, а растенията - повече, животните - още повече, а човек, понеже съзнанието му е най-развито, страда най-много. А пък вярващите, тези, които имат любовта, у тях страданието е по-голямо. Човек, който страда, живее. Някои страдат и ги е жал да страдат. Това не е страдание. Страданието не може да произведе жалост. Този, който жали страдащия, е здрав, той не страда, той иска да избави страдащия, иска да премахне тези [условия], които причиняват страдание. Докато иска да премахне тези условия у тебе или у другите, има нещо, което помрачава ума. Някой път се безпокоиш. Запример у някого влезе мисълта, че ще умре, и не може да се освободи. Дойде вкъщи, мисли, че къщата ще се събори върху него. Качва се на колата и мисли, че ще се катури колата. Не смее да мине през реката, за да не се удави. Горкият, той се намира в много лошо положение. Той се озърта наляво-надясно и мисли, че животът няма смисъл. Защо го е страх този човек в дадения случай, че ще умре? Има нещо, което го плаши много, той не може да го обясни. Има у него един вътрешен страх, който му причинява страдание. Тази душа трябва да се освободи. От какво произтича страхът в този случай? Някой се е качил на гърба на един кон и препуска. Ти казваш: „Спри се“, но конят не спира. Някой се е качил на коня и постоянно мушка. Този кон го е страх. От кого? От онзи, който се е качил на гърба му. В твоя ум се е качил някой и мушка, ти препускаш, ходиш, обикаляш, търсиш някой да те освободи. Най-после се яви някой добър човек, каже: „Я слез от този кон!“ Грехът е едно състояние, който човешката душа е възседнала. Цял ден го разкарват като някой кон. В какво седи спасението? Да те избавят от този, който се е качил. Как ще стане това? Ще го свалят от гърба ти, ще те ударят. Ще кажат: „Хайде в гората, стой там и паси.“ И ако ти предлагат торба с ечемик - никакъв ечемик не ти трябва, никакъв зоб не ти трябва. Паси тревата, пий вода там. Каквито небесни думи да ти казва, ти не обръщай внимание. Не сте ли получили много любезни писма и после с години носиш този всадник[1]. Все имаш надежда, че след години това ще стане, онова ще стане. Онзи, който е възседнал на гърба ти, той не мисли доброто ти. Той мисли своя интерес, крадец е. След като е карал коня няколко години, ще го продаде и ще си замине. Ще ходиш от господар на господар и най-после няма нищо да остане от тебе. Когато говорим за любовта, ние разбираме едно същество, освободено от несгодите на живота. Щом има някой да те обича, ти си вече в онова царство на избавлението. Това е денят на избавлението. Щом се говори за любовта, тя е дошла да освободи човека. То е цяла наука. Не само да се освободи, но има и много пакости, които са станали, много работи в себе си човек трябва да поправи. Има пакости в човешкия ум, в човешкото сърце - всичко това трябва да се поправи. Запример, вземете следното: заражда се съмнението. На какво се дължи съмнението? На всадника. После се заражда омразата. И тя се дължи на всадника. После се заражда озлобяване, да си отмъстиш. Всички лоши качества са произлезли от онзи, който те е измъчвал. Онзи, който те е яздил, ти е предал всички лоши качества от себе си. Когато дойде някой лош дух в човека, той ще го нацърка, ще му прави като лекар всички лоши инжекции и ти после с години има да се чистиш. Запример, някой ти казва: „Умре човекът и всичко се свършва.“ Вие веднага повярвате в това. Но знаете ли на какво прилича това? Представете си, че вие живеете вечерно време, иде философът и казва: „Тази светлина ние си я образуваме.“ Той завърти ключа и след това казва: „Аз правя светлината.“ Това е само за 12 часа, след 12 часа може да чакате от философа, той другояче разсъждава. И като наближи да изгрее Слънцето, той казва: „Хайде, легни си и довечера пак ще ти говоря за това учение.“ През целия ден вие спите и вечерта той пак ви говори. Ти кажи: „Чакай да направя друг опит.“ Има светлина, която не става със завъртане само на ключа и тази светлина не осветява само едно същество, но осветява цялата Земя. Казвам: Почакайте 6 часа. Вижте, че на изток се вижда голяма светлина, изгрява Слънцето. Ако дойде вечерно време някой да ви казва, че той прави светлината, ще вярвате ли? Земята прилича на тази философска любов, любов на ключове. Дойде и завърти ключа. Тази любов може да се яви, като запалят лампата или свещта. Но изгори газта в лампата, изгори свещта - свърши се любовта. При електричеството може да се скъсат жиците, както онзи ден, и изгасва светлината. Това е обикновеният живот, за който обикновен живот казват: „Умре ли човек, свърши се всичко.“ Човек като мине в другия свят, ще влезе в един свят, много по-красив отколкото е Земята. Но трябва да е готов за него. Даже някой път не ни е много потребно да мислим за онзи свят, защото ще забравим този свят, няма да свършим работата си тук. В човека трябва да се развият нови органи. Някой казва: „За онзи свят замина баща ти и майка ти.“ Но ако ти нямаш органи, не може да се съобщаваш с тях. То е все едно, когато човек е глух и тебе ти е мъчно, че [e] глух този човек и ти кряскаш силно, за да чуе този човек едва. След като кряскаш, той ще се мъчи по устата ти да разбере и я разбере, я не. Та казвам: Онези близки същества, които са заминали за онзи свят, има у някои от вас изработени органи, може да се съобщавате с тях. Вие не сте правили опити. Ще кажете един опит за предаване на мисълта. Сестри, които се обичат, едната да седне на едната страна, другата - на другата страна и в 12 часа едната да предаде мисъл и другата да я приеме. Сутринта да каже какво е приела. Да напише мисълта в плик. Такива опити са правени. Ако така развиете апарата си, то близки същества, които са заминали горе, ще могат да ви кажат нещо. Запример някои от тях виждат, че ви предстои голямо изпитание и ще ви кажат да се пазите. Запример ще дойде у вас крадец, те ще ти кажат да се пазите, да не го приемате. Това е практическата страна. Или да се пазите от друго нещо. Запример вашето дете е палаво, може да запали къщата. Тези от другия свят ще ви укажат благоприятни условия: „Еди-кой си ще ви помогне, няма какво да се обезсърчавате, в скоро време работите ще се оправят.“ Ако някоя от вас, сестрите, има тази дарба, то тази сестра ще бъде телеграфопощенска станция. Това да стане фактически. Да има една връзка между видимия и невидимия свят. Някой живее за себе си, за стомаха. Главата, стомахът, дробовете и пр. трябва да живеят за цялото тяло. Аз съм срещал учени, не само в България, но и в странство, има различни калибри учени и не разбират това. Едно дете трябва да има дарба. Щом няма дарба, въпросът е решен. Та, сега, се постарайте някой от вас да си предадете една на друга мисълта. Сега вие телепатически се съобщавате, но много криво се схващате. Някоя казва: „Еди-коя си сестра не ме обича.“ Това е телепатия. Или казваш: „Еди-коя си сестра ме обича.“ Това не е телепатия. От някакво движение на тази сестра, или от свиването на очите и устата, или от някоя дума вадите заключение. Това не е телепатия, но е криво тълкувание. Телепатия е, ако една сестра, която не сте я срещали, и да знаете, че ви обича и вие я обичате. Тази сестра, без да ви е виждала ви пише писма. Тя нито на портрет ви е виждала. Сега трябва да се образуват хубавите връзки, но вас ви е страх да се образуват любовни връзки между душите. Вас ви е страх от любовта. Вие имате само малка любов, любовта на макароните. Земната любов аз я наричам любов на макароните. Хубава е, как не, доста е хубава тази любов. Като свариш макарони и настържеш малко кашкавал и полееш с малко хубаво масло. Аз правя сега едно сравнение. Това е само ядене. Каква по-хубава гозба има от макароните. Може ли да се сравнят макароните с хубави ябълки, круши, грозде или с някой тропически плод, или със сварено хубаво жито? Любовта, трябва да схванете каква е тя. Любовта е това, което създава човек, който[което?] внася живот, светлина, радост, знание, богатство, всичко това. Вие трябва да преминете най-първо през любовта на света, докато дойдете до онази Божествена любов, до непостижимата любов. Най-първо човек трябва да започне с малката любов, докато дойде до голямата любов. Малкото насекомо колко вода трябва да пие? И колкото расте, малката мушица пие все повече и повече, докато дойдете до човека. Само човек знае да пие вода. Животните често умират от препиване на вода. Млекопитаещите често умират от препиване на много вода. Така не се пие вода. Някой път птиците, кокошките по-хубаво пият вода. Като вземе една глътка, дигне си главата нагоре и пак пие. Това пиене вода на кокошките го намирам за най-хубаво. И гледам, някои хора има, които не знаят да ядат. Една свиня, като си тури муцуната в коритото, никак не я вдига вече нагоре. Това е най-лошото ядене. Ти, като глътнеш една хапка, ще благодариш на Бога, после - втора хапка, пак ще сдъвчеш и ще благодариш и т.н. А пък сега, като ядеш, плющят ушите. Това търкане образува болест. Яденето е дадено като метод за възпитание. Понеже Бог е скрит в житото, и ти като благодариш, Бог ще се отвори и ще ти даде благословение. Бог е в хляба. Ти постоянно молиш Христа да дойде, да Го видите. Като дойде Христос в хляба, ти по-скоро гледаш да се отървеш от него и остатъка хвърляш. Там, отдето Христос ще дойде, хората Го отхвърлят, а там, дето Христос няма да дойде, там хората Го търсят. Христос никога няма да дойде там, дето хората го търсят. Казано е: „Аз съм живият хляб и който го яде, ще има живот в себе си.“ Ще държите тази мисъл в ума си един ден, два, три, месец и тогаз тази мисъл ще израсте в тебе, този хляб се разраства в теб. Казваш: „Какво нещо е любовта? Да се намери някой да ме обича и да го обичам.“ Какво значи обичането? Да обичаш някого и да те обича. Господ, като те обикне, ще те умори. Мечката, като те срещне и те обикне, ще те изяде. Бог никога няма да накаже мечката, че те е изяла. Ако мечката те изяде, няма да те държи в ума си след това, а ще търси друг, и него да изяде. Ако мечката изяде само един човек и никого друг не яде, това ядене е на място. Ако иска да яде всеки ден по един човек, тогава... Това са сравнения. Когато вземете думите Христови и на пророците, тези думи трябва да се врязват във вас. И тогава целият свят ще добие друга осанка за вас. Какъвто и предмет да пипнете, ще бъдете възприемчиви, чувствителни към нещата. Дете, което обича майка си, ако е от чувствителните, като пипне един предмет, който е пипала майка му, това дете знае, че го е пипала майка му. Ако ние обичаме Бога, Той трябва да дойде при нас и ако ни обича Бог, ние трябва да идем при Него. Ако Бог ви е оставил, Той ви чака да Го обикнете, за да дойде при вас. Когато дойде някоя болест, то Господ иска да ви повика за онзи свят, но вие казвате, че не сте готови още. Той иска да ви обикне и болният казва: „Кажете на Господа, че още не съм готов да отложи тази работа.“ Казвам: Може да се отложи. Господ казва: „Или ще Ме обичате, или ще ви обичам.“ Няма среден път. Тук има голяма свобода. Сега, според мене, аз имам едно схващане. Да ви кажа аз как гледам на нещата. Когато някой разбойник ме обере, аз се радвам, че Господ му е дал свобода да ме обере, но не одобрявам постъпката на разбойника. Свободата на разбойника е от Бога, а постъпката му не е от Бога. Защото утре ще дойде друг майстор, ще обере разбойника. Колко е добър Господ. Аз виждам, че Господ ви е дал свобода, а пък някой път виждам, че не искате да учите. Сега да оставим домовете и да почнем да учим. Христос никога няма да дойде насила, ако не Го обичаш. Момата като седне и мисли, тя привлича момъка, телепатически предава. Тя си тури едного в ума си и почва да си го представя, „ела насам“, тя казва, „остарях вече, смеят ми се хората, искам да се женя.“ Най-после у него дойде една мисъл, че трябва да отиде да я търси. И от край света той тръгва да я търси. Казва: „Едва намерих адреса ти!“ Не може да намери адреса. Важен закон е и за духовния свят - ако вие не мислите дълго време за Бога, не може да имате постижение. В православната църква нали кръстят. Какво значи „прекръстене“? Животът, който е на главата ми, като си турите трите пръста на главата - значи трябва да мислиш. Направите един кръст, трябва да мислиш. Ти ще туриш ръката на челото и ще мислиш. Ще туриш ръката на сърцето, ще мислиш, ще правиш опити. Ще туриш ръката си настрани и ще кажеш: „Ще отида да работя!“ Това е кръстене. Така правят сега кръстенето. Запример, дойде някое страдание - страданието е кръстене. Вие трябва да мислите защо страдате. Турете страданието в ума си, мислете за него, защо е дошло и за какво. После, тури го на сърцето си, после на рамената си, мисли, мисли и ще дойде в тебе светлина, ще изчезне страданието. Като го държиш 3 деня в главата си, 3 деня в сърцето си и 3 деня на рамената си, ще станете приятели. Ще кажеш: „Досега бях мърморко, но сега вече не съм!“ И страданието ще каже: „Какво искаш ти? Имам скътани парици.“ „Любовта Христова ни принуждава.“ Сега е време, когато всички трябва да бъдете носители на Божественото. Божественото във вас да блика. Аз отивам при някоя чешма, спирам се, правя някоя почивка при някой извор, седна и се разговарям с водата. Тя ми разправя една история. Тя разправя как е ходила при тревите, при цветята, какво е правила там, как влизала в някоя градина, как влизала в някого, който е бил болен и тя му е помагала, как утолила жаждата на някого, как утешила някого - цяла една история. Ти казваш: „Водата само си мърмори.“ Тя не мърмори, тя приказва. Ако ние не можем да работим, както тя! Светиите отиваха при изворите. Водата никога не може да се окаля. Животът никога не може да се окаля. Сърцето може да страда малко. Някои работи ви смущават. Душата някой път страда, но тя обикновена никога не става, защото тя не е от материалния свят, тя временно е свързана с тялото. Един ден тя ще напусне тялото и ще се освободи. Всякога тя може да се освободи. Никакви затвори, никакви окови, като дойде времето, тя си заминава, свободна е. И човек е свободен, стига да обича доброто. Дойде ли любовта веднъж, ти от затвора навън ще излезеш. Разбира се, който знае, ще напусне тялото си. В първите времена на християнството, които помагаха, в църквата се молеха и ще дойде един ангел. Възвишените духове имат сила, владеят законите, за тях няма преграда. Вие не сте се молили дълго време, за да заставите някой ангел да дойде. 120 души се молиха и дойде ангелът и каза на Петра: „Да отидеш да проповядваш. Да кажеш, че там, дето има любов, оковите падат.“ В новото направление трябва да се съедините в едно, ще ви покажем пътя. Не мислете, че в малко време много може да се постигне. Този път е труден. Но аз бих препоръчал на вас един опит: всяка една сестра да си вземете по една тетрадка. Вземете най-първо Евангелието на Йоана. Дойде ви някой път някое съмнение - изберете си един стих. Извадете си 10 стиха, най-важните от Евангелието на Йоана. За да познаете, че сте намерили най-важните стихове, които са необходими за вас - дойде ви някой изпит, някоя болест, искате да проверите, искате да се лекувате. Имате 10 стиха - ще ги прочетете, ще искате болестта да я обърнете към Бога. Тя е едно живо същество. Ще прочетете първия стих, втория, третия и т.н. - 3 деня наред ще четете тия стихове. Ако ви окажат влияние тия стихове, те са за вас, ако не, не са за вас. После изберете други 10 стиха, после пак, докато дойдете до едно място, че тази болест да се махне. Като изберете 3 пъти по 10 стиха, като кажете последния стих, болестта я няма. Да ви кажа един пример. Един брат, който обичаше да се занимава със спиритизъм, преди 15 години заведе ме на един свой сеанс, бил много успешен сеансистът му, заведе ме и аз да се радвам. Отидох. В една къща бяха събрани толкова, колкото и тук. Това беше във Видин. Наредиха се на голяма верига. Събрани бяха с разни възгледи, вярващи и невярващи, смеят се. Един от учителите се смее и казва: „Празна работа.“ Една сестра се обсеби от един дух, те се смеят, тя си удря ръката и е в несвяст. Той е един дух, българин, искат да го пращат на училище, не излиза. Вече часът става 12 полунощ и не излиза. Моят приятел идва при мене и ми казва: „Какво да правим? Язък за учителката.“ Тя беше в класа. Казвам сега: „Втори сеанс. Наредете се всички, коленичете и четете „Отче наш“. Ще четете „Отче наш“ така, както никога не сте я чели.“ Всички бяха заинтересовани, всички са подтиснати. Братът я държи за ръката и когато казахме думите: „Защото е твое царството, силата и славата во веки веков. Амин“, тя се събуди, дойде на себе си. Брат й се убеди, че това не е внушение, но има външна сила. Българина го пратиха да се учи вече. Който не разбира законите, ще каже: „Какво ни трябват такива сеанси, ще подлудее човек!“ А пък целият свят сега е подлудял. Тези убийства, тези кражби, които стават, се дължат на такива „напреднали“ същества, които обсебват хората и изкарват живота си в празна работа. Хората сега трябва да се научат на правия път, на Божествения път, да дойдат до истинския път, който осмисля живота. „Любовта ни принуждава.“ Като дойде едно страдание, трябва да го обърнем. Онези, които обичат Господа, всичко им съдействува за добро. Някой път и омразата, и съмнението, това са живи същества. Вие сте пълни все с квартиранти. Под наем сте. Аз не съм против кираджиите, но поне да бъдат добри кираджии и да си плащат. А пък той идва и разваля къщата. Да бъде човек изправен. И обратното е вярно. Писанието казва: „Ще изпратя Духа Си - Духът на Истината.“ Тези светли духове, като дойдат, те ще внесат нещо в човека. Той ще стане човек на изкуството, ще почне да работи, да помага. Когато Божественият Дух дойде в човека, тогаз човек не е плесенясал и почва да работи. Не само за болести, но каквото и да имате, например някое неразположение на духа, намерете някой стих, втори, трети, четвърти и този стих, с който се маха неразположението. Дойде светлината. Този стих турете на особено място, да видите силата на Бога. Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Пътят е материалният живот с всички негови блага. Истината, това е знанието вече. А пък животът, това е сърцето, всичко онова, което желаеш. Само когато познаваш Бога, всички материални блага ще дойдат. Като познаваш истината, тя ще даде светлина в тебе. Бог не само е създал човека, но е вдъхнал жива душа в човека. Това е живият Христос. Сърцето ще се обнови. Тогава ще разбереш какво нещо е истината. Когато животът на Земята почне да ти става ясен, ще се зароди в тебе желание да помагаш. Тогава си в пътя на истината. Когато имаш любов към всичко, тогава си в живота. Това е цяла една наука, която тепърва трябва да учите. Някой път чувствувате някое неразположение. След 1-2 часа то изчезва. Да бъде това във вас като изкуство, че като вземете цигулката, да можете да свирите. Когато човек знае да свири хубаво, вдъхновението всякога ще дойде. Казва се: „Духът, Който Аз ще ви пратя, Който ще ви настави на всяка истина.“ Любовта трябва да ни принуждава на всичко. Следния път си донесете тетрадки с по 10 стиха. Хайде, аз ще ви ги кажа: ) 14 глава, 15 и 16 стих. „Ако имате любов към Мене и опазите Моите заповеди и Аз ще моля Моя Отец и Той ще ви даде друг Утешител, да пребъде с вас.“ ) 11 глава, 42 стих. „Аз знаех, че ти винаги ме слушаш. Но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си ме пратил.“ ) 12 глава, 26 стих. „Ако служи някой на Мене, Мене нека последва и дето съм Аз, там бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.“ ) 8 глава, 29 стих. „И Той, който Ме е пратил, с Мене е, не ме е оставил самичък, защото Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.“ ) 6 глава, 63 стих. „Духът е, Който дава Живот, плътта нищо не ползува. Думите, които съм ви говорил, Дух са и Живот са.“ ) 3 глава, 3 стих. „Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой отново, не може да види царството Божие.“ ) 3 глава, 33 стих. „Който е приел Неговото свидетелство, потвърдил е, че Бог е истинен.“ ) 20 глава, 22 стих. „И като рече това, духна върху тях и рече: Приемете Светия Дух.“ ) 21 глава, 5 стих. „Исус им рече: Деца, имате ли нещо за ядене? Отговориха му: Нямаме.“ ) 15 глава, 26 стих. „А когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене.“ Проверете тези стихове, когато ви дойде неразположение. Научете ги за следния път. А пък, който не може да ги научи, поне някои стихове да научи. Научете ги за две седмици. Вечер да ги казваме, след 10 часа и сутрин, когато имате най-добро разположение. Отче наш Беседа, държана на сестрите на 24 март 1932 г. (четвъртък) София - Изгрев ----------------------------------------------------- [1] всадник (рус.) - ездач.

27. ИСТИНА И ЖИВОТ „Духът Божи'' Тайна молитва Ще прочета 3-та глава от Посланието към Коринтяните, дето апостол Павел се обръща към младите християни, които са тръгнали скоро в пътя. На всинца ви трябва едно ново разбиране. Сега имате едно разбиране, но туй разбиране аз го наричам разбиране на гъсениците. Там всички сте специалисти. Дето и да ви тури човек, вие озобвате листата, на което и дърво да ви турят, по всичките правила си вършите работата. И право е: За да живее човек, той трябва да иззобва. Но това е старият живот, животът на плътта. И после, като погледнеш, листата ги няма там. Питам: След като са яли гъсениците, има хора по- умни, те им дават да ядат, ядат и после, като станат какавиди, взимат ги, опарят ги и като им извадят нишките, направят си хубави копринени дрехи. Но пострадаха гъсениците и дърветата. Но хората казват: „Нека страдат гъсениците, ние си направихме копринени дрехи да имаме.“ Ще кажете: „Отвънка коприна, а отвътре коприва.“ Това са един вид разсъждения. Хубаво е външното, но трябва един вътрешен живот. Външното има смисъл. когато има съдържание вътре. Ако имате една малка къща, а вътре живее един философ, тази къща придобива смисъл. Може да е някоя колиба, но светия като живее вътре, и колибата става светийска. Пък и църква и да е - ако разбойници живеят вътре, и църквата става разбойническа. Та сега, понеже сте отворили едно заведение, искате да печелите, като идете в Небето, да ви посрещнат. Сега не казвайте: „Ние все се молим на Господа.“ Не ви казвам сега за упрек, но има една молитва, която не е за похвала. Има една молитва, която нищо не е свършила. Някои казват: „Двадесет години аз съм се молил на Господа. Господи, жена ми е болна, жена ми е болна, пари ми трябват.“ Питам: Ако синът ви отиде в странство и все иска от майка си. това е светията, който 20 години се е молил на Господа по 3 пъти на ден и казва: „Аз живея за Господа, вярвам в Господа“ и само моли. Това е светията. А друг, който не се е молил, а е орал на нивата и каквото е спечелил, все го донася и го туря в Божествената житница. И двамата си турят диплом. Единият казва: „Двадесет години по 3 пъти на ден съм се молил.“ Синът пише на баща си: „Татко, аз имам нужда от пари.“ И бащата все е пращал по едно любовно писмо. Тури 1000 лева, 2, 3, 4, 5000 лева, обуща изпрати и всяка сутрин, ако синът иска, и бащата все изпраща по нещо. Питам: Кой син е, който обича баща си и да иска толкова? Вие сега казвате, че много се молите. Аз ви похвалявам, като се молите. Но молите все Бог да ви изпрати по нещо. И някои казват: „Дотегна ми вече да се моля.“ Казвам: Действително, така не трябва да се молиш. Сега, да се научиш, като не се молиш, какво да правиш. Защото този, който се моли, по този начин пак живее. Казвам: Той живее, но щастлив не може да бъде. Защото, ако ти отидеш при един банкерин и той те кредитира, днес отидеш, утре отидеш, все те кредитира по 1, 2, 3000 и 20 години като ходиш и всеки ден ако той ти е давал по 1000 лева, след 20 години какво си спечелил? Ти си загубил, ти си заборчлял. Двадесет години вие сте внесли все в банката, след 20 години вие какво ще имате? Досега вие все сте просили. Добър е Господ. Като се молите, вие все сте искали нещо. Сега вече трябва нещо да внесете. Сега сам ще идеш на нивата да сееш. После, като роди нивата, ще дадеш всичко на света, ще задържиш само семето за себе си и всичката печалба пак ще дадеш. Та, на вас ви трябва едно разбиране. Не на всички християни е дадено както искат. Има едно неразбиране. Всички казват: „Сега Господ да ни даде, пък на стари години, като си свърша науките, като си наредя децата, после, една-две години като останат, ние ще работим за Господа тъй, с всичкото си сърце.“ Отлична програма е тази, но аз не съм срещал нито един стар човек, който да е изпълнил своята програма. Щом дойдат стари години, човек каже: „Краката не държат. Господи, аз обещах, но не мога да изпълня обещанието си. Не мога ли да отложа за друг живот?“ Тъй щото, на млади години той се е молил и на стари години се е молил все да го кредитират и щом иде в онзи свят, там кажат: „Този е от тези, кредитираните.“ Но в онзи свят нищо няма да му кажат, ще го върнат назад. Превърнете сега правилото. Като ставате сутрин, турете правилото върху себе си, за да го разберете. Ако имате син или дъщеря, който всяка година ви се моли по 3 пъти на ден и за всяка негова молитва вие трябва да плащате по 1000 лева на ден, значи в годината 365 000 лева трябва да давате. В края на живота си, като върви така, за 20 години по 365000, ще отидат милиони и нагоре. Питам: Вие ще бъдете ли доволни от вашия син или дъщеря, че ви се молили по 3 пъти на ден? Но вие не сте мислили така. Казвате: „Господ е богат, Той може да носи нашите молби.“ Той може да носи, но по такъв начин, както вие искате! И затова Господ е дал страданията. Страданията в света произтичат от неправилната молитва. Когато много се молим, ние винаги искаме Господ да ни даде нещо. Тъкмо се молиш, Господ ти даде, но след това молитвата има друга реакция. Защо? Когато много се молим, ние винаги искаме. Бог ти дава и ти, като отидеш при Него, поседиш повечко, отколкото трябва, взел си времето на друг някой, който чака отвън. В такъв случай, ти, като излезеш навън с придобитото или полученото от Бога, онзи, на който си взел ред, те ограбва и казва: „Иди пак при Господа да си вземеш каквото ти трябва.“ Това зависи от кривото разбиране на Божията любов. В любовта има един закон: Ако първия ден се молиш на Господа и вземеш 3000 лева, втория ден трябва да внесеш 3000 лева. На третия ден ти пак ще вземеш, на четвъртия пак трябва да внесеш. Това е правилното. Но 10 пъти да взимаш и веднъж да внасяш, това Любовта не допуща. Веднъж ще вземеш назаем, ще върнеш пак, пак ще вземеш, пак ще върнеш. И казва Христос: „Събирайте си съкровища на Небето.“ Ако вие не внасяте, какво ще правите, като отидете на Небето? Там никой няма да те кредитира. Ако отидете там, ето какво ще стане с вас. Понеже там можете да бъдете гости само един ден, в един ден, след това ще си вземете паспорта и ще слезете. И да гостувате не се позволява. При това, в Небето не можеш да кажеш, че си гладен. Такова нещо няма там. Ако идете на Небето, вие трябва да бъдете богати, трябва да имате събрано съкровище. Трябва цялото Небе да ви кредитира, да сте внесли нещо. Само тогава ще бъдете радостни, понеже имате един съработник и горе, и долу. Писанието казва: „Да бъдем съработници на Бога“ - не само да харчим, но и да взимаме, и да плащаме. Питам сега: Каква трябва да бъде вашата печалба в света? Вие трябва да печелите души. Който спечели една душа, той е спечелил нещо добро. Какво нещо е да спечелиш една душа? Да кажем, че някоя душа е запалена от някой лош дух, богатство му е заграбено и ако ти успееш да върнеш тази душа при Господа, ти вече имаш едно богатство. Като срещнеш този лош дух, дявола, колкото и да е силен, спри го и гледай да освободиш душата. Сега се изисква най-първо да освободите себе си. Учете се да освобождавате себе си! Сега, гледайте да приспите дявола, който много пъти у вас не е приспан още. Той не е приспан по единствената причина, че щом се съмняваш, дяволът не е приспан; щом завиждаш, дяволът не е приспан. Не че е лош дяволът, но той подушва и щом подуши, че ти отиваш при Бога, той ти предаде завистта. После, като види, че вярата ти се усилва, той се страхува и ти предава и своя страх. Това е негова работа. Страхуваш ли се, неверник ли ставаш, все той ти предава тия работи, като наследство. Като си замине от тебе, тогава дохождат други да го търсят, дето е квартирувал, и ти плащаш всичките разноски за дявола. Де ще го търсиш? Всичко е изядено и изпито, оставаш само ти. Казвам: Това е една алегория, за да разберете вътрешния смисъл, докато човек се освободи и стане силен не по един механически начин. Вие искате да станете щастливи отвън, да ви помагат, вие да грешите, а Господ да работи за вас. Ако другите работят, те ще заякнат и прави ще станат, а вие, които нищо не работите, от вас нищо няма да стане. Който оре, богат става, а който става добър, живее, защото животът това е една велика работа. Някой седи и казва: „Не зная какво да правя.“ Друг казва: „Помоли се!“ За какво ще се молиш? Най-първо ще се помолиш сутрин, питай: „Да работя тук?“ Питай една станция, втора, трета и като намерите работа, идете. Или идете в някоя дирекция и питайте: „Работа тук има ли?“ Да кажем, че вие отивате при един банкер и искате да го обърнете към Господа, той ще ви плати каквото искате. Пък ако не можете да го обърнете, той казва: „Аз давам само на онзи, който може да ме освободи, да ме извади от ръцете на дявола; който не може, ни пет пари не давам.“ Мъжът казва: „Жена ми, децата ми не ме обичат. Ако можете да ми помогнете, да ми покажете един изходен път, готов съм да ти дам половината от богатството си.“ Вие казвате: „Добър е Господ.“ - „Аз зная, че Господ е добър, но аз съм търговец, черно на бяло трябва тук.“ И тъй, по сегашния път, както хората вървят, те ще дойдат до едно място и ще кажат: „Като бяхме млади, друго беше, но сега вярата ни отслабна.“ Младият е по-работлив, старият е по-мързелив. Сега, как ще си обясните, защо старият става по-мързелив? Младият човек не разчита на никого, а старият, понеже има синове, дъщери, приятели, този-онзи, той разчита на тях. Той казва: „Те ще ми помогнат“ и става мързелив. Така и остарява, а младият е млад и работи сам, той казва: „Нямам познати, но аз да се стегна.“ Хубаво е понякога човек да е млад, да не разчита на хората. Аз считам тия неща лъжливи обещания. Дойде момъкът, който ще се жени за някоя мома - какво й говори? Вие тук сте женени. Сега ще ви приведа да видите дали е вярно това. Аз ще говоря, а вие ще видите, това, което говоря, вярно ли е или не. Младият момък ето какво увещава младата мома. Той й казва: „Аз съм в състояние да те гледам, баща ми е заможен, имам хубава къща, имаме ниви, сестрите, братята ми са много умни, ти ще живееш много добре при мене, ще носиш хубави дрехи, ще ходиш като княгиня, хубави шапки, обуща лачени, хубави ръкавици и пеш няма да ходиш, поне една талига ще има“ и т.н. И момата, и тя казва: „Така е у вас.“ И вечерта, като дойде, тя мисли, че така ще бъде. Обаче той дойде, позабъркат се работите и той казва: „Аз така мислих, но тази година се забърках, за идната година всичко ще се оправи. Имам един приятел, който ми каза, че идната година ще имаме едно предприятие и тогава ще имаш нов костюм. Но минава и тази година и той пак казва: „Работата не провървя.“ И така 20 години - това било, онова било и тя все живее с тази измама. Аз така го уподобявам. Разправяха ми в Ямбол за един кон. На една площ са поставили сено в един чувал. Площта се движи. Конят, като върви към сеното, върти дарака, за да изяде сеното. Той все върви към сеното и най-после, като извлече вълната, на обяд му дадат сенцето и той казва: „Стигнах сенцето!“ После пак върви и влачи вълната, и вечерта пак каже: „Слава Богу, стигнах сенцето.“ Такива вързопчета, 20 години наред следва пред дарака и все не ги стига. От такива обещания нищо не се постига. Вълната е извлачена, но конят си остава кон. Това е старото учение, така не трябва да се залъгваш. Казва някой: „Аз ще подобря работата“, но работата не се подобрява. Ти, като работиш за Господа, трябва да внасяш в Божията банка. Само тогава работата ти ще се подобри. Ама помоли се на Господа. Ще се молиш, ще се извиниш и ще кажеш: „Господи, аз бях закъснял, не плащах, но сега внасям в Божията каса. Ще ме извиниш. Позакъснял съм малко, но идната година ще бъде по-добре.“ Това е смъртта. Най-после мъжът вижда, че тази работа не върви. Защо не върви? Каквото можеш днес да свършиш, това е важно. Малката работа, която е свършена през деня, онзи малък придатък в мисълта и в твоите чувства, то е важно. Не онова, което хората знаят какво съм направил, но да има в нашата работа, която вършим за Бога, всякога да има нещо, което ни препоръчва пред онези, които са завършили този път. Работата ми трябва да е известна пред тях. Пък като дойдем до тяхната висота, тогава ние да сме идеал за онези, които идат отподире. Ние да дигнем нашия фар, да ги насърчим. Като вървиш така по пътя, всеки да гледа този фар. Ти няма какво да търсиш своето фенерче. Понякога ние мязаме на онези хора, които, като Диогена, денем запалват своето фенерче и вървят. Питат Диогена: „Какво има?“ - „Хора търся.“ Та, новото, към което сега трябва да се стремите всички, е да станете от онези добри работници в света. Това давам само за обяснение. Богатите хора, всеки сам си услужва. Ще си намери един скъпоценен камък, ще си направи една огърлица или на пръста ще си го тури. И хората на новото учение трябва да бъдат като тези бижутери. Те трябва да се стремят да издирят де има някоя грешна, паднала душа, те трябва да я купят, не само нея, но и всички, които са около нея. На огърлица ще ги турите, на пръстени. Бижутери ще бъдете. Сега всички казват: „Господ да ни прости греховете!“ Ние се молим само за това, за обикновени работи. Така е. Ще бъде смешно ако аз, като ученик в едно училище, след като учителят ми е предал урока, отида на другия ден и се извиня, че не съм научил урока си. На другия ден пак се извиня, на третия ден - също. Ако цяла година се извинявам, че не зная урока си, какво ще мисли учителят за мене? През цялата година не трябва да имаш нито едно извинение, но всякога трябва да отиваш с научен урок. Пък като си направил някоя погрешка, това е в реда на нещата. Втория път ти ще се изправиш. Третия път ще бъдеш с поправена погрешка. Този човек се подига. И мъчнотиите, които сега имате, това са известни задачи. Някой казва: „Не може без страдания.“ Това са известни погрешки. Ако в живота си нямахте мъчнотии, нищо не можете да научите. Ако учениците, като отиваха на училище, даваха им все разрешени задачи, какво щяха да научат? Ако не им се дадеше някоя лекция да развият или някоя теза да разработят или да нарисуват нещо, какво щяха да научат? Накъде ще работят, накъде ще пеят, но остане ли да не работят нищо, какъв щеше да бъде животът им? Този живот е безсмислен, той е живот на светските хора. Светските хора само си въртят очите на една и на друга страна и казват: „Този е религиозен, този е богат, има голяма къща“ и т.н. Сега вие ще кажете: „Аз го зная този човек, добър е той.“ С въртене на очите нищо не се придобива. Някоя си банка фалирала. Що от това? Ако ти имаш пари в нея, и ти плачеш с нея. Защо влагаш парите си в тази банка, да плачеш и ти с нея? Вложи парите си в държавната банка. Защо ти трябва частна банка? Ти влагаш парите в мъжа си - това е частна банка. Или в банката на сина си - той пак е частна банка. Вложи парите си Божествената банка, дето никой не може да ти ги изяде. Сега в Америка спестените пари на много от банкерите ги изядоха. Хората все спестяват за черни дни, но черните дни отидоха. Ако те бяха внесли парите си в ангелската банка, парите им щяха да бъдат сигурни, а те ги внесоха в частни банки и парите отидоха. Така ще стане с всеки от вас, който влага парите си в една от тия спасителни банки. Имайте пред вид следното правило: Внасяйте парите си в Божествена банка! Можеш във всяка банка да внесеш по 100 лева. Стотина банки по 100 лева, това са 10 000 лева. Това са достатъчно. Онзи капитал, който имаш, внеси там, дето парите да са сигурни. Вие ще кажете: „Ние сме слушали това, Учителю!“ Една майка преподавала уроци на детето си, като му казвала: „Не ме безпокой, направи си едно хвърчило.“ Детето отива на стана на майка си, взима ножиците и започва да реже нишки, с които да си направи хвърчилото. То отрязало горните конци и си направило хвърчилото. Майката, като дошла, останала изненадана: вижда платното, нишките му отрязани и до кросното седи синът, с хвърчило в ръка. Втория път майката не оставяла сина си около кросното, да не отреже с ножици нишките на платното. Така и вие често режете с ножиците нишки от Божественото кросно. Казвам: Като имате нещо за тъкане на стана, заключвайте вратата, да не влезе някой да развали цялата ви работа. Колко пъти вашите деца са отрязвали нишки от кросната ви. И тъй, хубавото между вас е да се роди желание да бъдете ученици. Не само да се учите. Ученикът трябва да придобива знания от детство до стара възраст, той всякога трябва да добива знания и да работи. Първо трябва да работи за Бога, после за ближния си и за себе си. Ученикът трябва да работи за трима души: За Бога; каквото да остане, да внесе в банката на ближния; и каквото още остане, да внесе в своята банка. Но всичкия си капитал той трябва да внесе в Божествената банка. Това е сигурният живот, който иска умът му да е спокоен, сърцето и душата му да са спокойни. Този е Божественият път. И всички хора ако така живееха, нямаше да има никакви противоречия в света. Някой ще каже: „Ти не ми ли вярваш?“ Вярвам ти, как не. Аз вярвам на тебе, че ти си в състояние да не си изпълниш обещанието, както всички хора. - „Как!“ - Като нямаш пари, какво ще правиш? Утре ще изпълниш. Вземете в статистиката например, тя прави изчисления колко хора, които са обещавали, не са изпълнили обещанията си. Тогава как ще се извинят? Сега не е въпрос какъв е бил човекът в миналото, то е минало. В бъдещето какъв ще бъде, то е друг въпрос, но сега какъв може да бъде е важно. Казвате: „Как ще се живее?“ Този е новият начин. Чрез закона на страданията Бог иска да ни научи да бъдем благодарни от днешния живот. Ти, като си извършил нещо, ти си го внесъл в Божествената банка. И за утрешния ден не се грижи. Ти не мисли ни за мъжа си, но като станеш сутрин благодари на Бога че си здрава. На обяд пак благодари на Бога, че си здрава. Благодари на Бога, че децата ти са здрави. И като се разболеят, пак благодари на Бога. Болестта е от теб, а здравето е от Бога. Синът или дъщеря ти може да са загубили нещо - благодари на Бога, че не са загубили всичко. Това е тяхна работа. Ние казваме: „Защо Господ допусна това?“ Идват при мене някои и се оплакват, че не им върви. Дойде една [мома] и ми казва: „Не ми върви, 10 пъти вече как се годявам и се разгодявам.“ И тя почва да ми казва името на първия. Аз й казвам: „Ако ти беше се оженила за него, той щеше 10 пъти да ти снеме кожата [от гърба].“ - „Вторият?“ - „Той щеше да те продаде като робиня.“ - „Третият?“ - „При него ти щеше да бъдеш като една слугиня и накрая ти да бягаш. А пък четвъртият щеше да те води по кръчмите да ядеш и пиеш, а ти щеше да плащаш за него. Петият ще те направи разбойник, да бъдеш съучастница на неговите престъпления. Шестият на гърба ти щеше да напише всичките обявления и вечер ще се кара, че не си свършила толкова работа, колкото трябва.“ Тя ме гледа. Казвам: „Провидението иска да те избави. Не ти е определено да се жениш. Можеш и да се ожениш, но ще ти кажа, че ако направиш това, мъжът ти ще те бие по 3 пъти на ден.“ Има нещо, което Бог не позволява, но като настояваме много, Той казва: „Дайте му го!“ Но не ти е определено. Ще кажете: „Може ли човек да се не жени?“ Никой не е останал неженен. Още като дойдеш в света, ти се ожениш вече. И като обичаш, когото обичаш, ти си свързан. Що е женитбата? Женитба без любов не става. Всякога, дето има обич между двама души, това е една връзка, то е от Бога. Дето няма връзка, защо ще се лъжете? Два вола събрали на едно място, впрягат ги и те се женят. Аз съм виждал, че и две крави ги женят - крава с крава женят. Виждал съм някой път вол С биволица женят. Виждал съм и вол с крава. Казвам: Това е по- естествено. Има съчетания съвсем не по Бога. Сега хората вървят по естествен път. Има вече трактори, няма да впрегнат добичетата, освобождават ги. Дето има трактори, остават свободни кравите и воловете. Те си имат друга работа. И волът е доста служил, трябва вече да се освободи. Те трябва вече, и умът, и сърцето, и душата ни, да се освободят от непоносимия труд. Ние някога прекарваме целия си живот в терзания и след като минат 20, 30, 40 години, казваме: „Няма вече изходен път.“ Има изходен път в живота. Дойдеш до една задънена улица, не можеш да вървиш напред - ти трябва да се върнеш назад. Сега, лесният път е път на Божествената любов. Да работиш за Бога. Като станеш сутрин, ще кажеш: „Днес ще свърша една работа за Бога, най- малката работа, тя ще бъде за Бога.“ Някой ще каже: „Как може така?“ Може. Ако съм на ваше място, ето какво ще направя. Като стана сутрин, ще напиша едно любовно писмо на една вдовица, ще кажа: „Сестро“, тъй ще напиша. Тя ще се чуди от кого е това писмо. Ще й напиша адреса, а пък после ще изпратя едно колетче от две симитчета, то е пак нещо. На трите й деца ще изпратя по едно симитче. Това е волята Божия. Ако съм на ваше място, аз ще й изпратя едно пакетче, в което ще туря едни чорапи или някои ръкавици. Изобщо, за да се върши волята Божия, разни начини има. Или ще изпратя някоя хубава книжка, евтина, не голяма. Тъй бих правил всеки ден, ако бях на ваше място. Пък вие, като дойдете на моя живот, с книжки не може, и със симитчета не може, и с любовни писма не може. Обаче на вашето място ще кажете, че можете и с малки работи. Хубаво е хората по този начин да си пишат любовни писма. Я да имате такива писма често - какво насърчение са тези писма, - бихте ли отпаднали духом? Сега, някой не е доволен от малкото, иска да му обещаят 1500 лева за това, за онова. Този човек едва има за себе си 20 лева. И казва: „Много ще съм ти благодарен, ще се моля на Господа за тебе.“ За 1500 лева ще се молиш! Че, ти ако дадеш на един свещеник 10 лева, той ще се моли два пъти повече. Този е пътят на изключението. Ако някой би поискал от мене 1500 лева, какво бих направил, ако бях на ваше място? Ще му пратя звонкови 1500 лева -15 лева ще му изпратя и ще кажа: Десетте лева ще потопиш във водата и те ще станат толкова, колкото и ти искаш, а петте лева, и тях ще потопиш във водата и те ще станат толкова, колкото ти искаш. Ако не станат, пиши ми. Може да не знаеш какъв е начинът. И ще му кажа да направи този опит сутрин, като изгрее Слънцето. Друг път ще ги потопи посред нощ, трети път ще ги потопи при облачно време и четвърти път - при звездно небе. След това ще му кажа: „Много си невежа“ - ако не успее, разбира се. Сега вие се чудите на мене, казвате: „Как може да бъде това нещо?“ Сега, да ви направя мисълта си малко по-ясна. Представете си, че вие ми искате по 1500 лева и аз ви пращам 15 житни зрънца и казвам: „Сега е есен, посадете ги по последната система, която съществува в Америка.“ Аз ви казвам, че в 5 години вие ще имате не 1500 лева, но повече от 20 000 лева печалба. Трябва да знаете как да употребявате нещата. Не само това, но ако той би повярвал, като тури тези пари 10 пъти във водата, те ще станат повече, ще се умножат. Ако има нужда от пари, те ще се умножат. Когато синът на онази бедна вдовица щяха да продадат като роб, тя отиде при Елисея и той й каза: „Имаш ли празни съдини?“ - „Имам.“ - Друго нещо имаш ли?“ - „Имам една стъкленица с масло.“ - „Събери колкото съдини можеш от съседките си, затвори се и почни да преливаш стъкленицата с маслото в празните съдини.“ Като почнала да прелива, напълнила съдовете и казала: „Дайте още съдини!“ - „Нямам.“ Казва пророкът: „Иди сега и продай маслото и откупи сина си.“ Стига вие да имате съществената нужда, и маслото ще потече. Този закон е верен. Всяка една мисъл в човека и всяко чувство в човека може да принесе своя плод. Та казвам: Трябва да дойдете до положителната страна. Може някога работата да излезе несполучлива - погрешката е у вас. Направете втори, трети, четвърти, пети, шести опит, докато вашият метод се замени и придобиете съществено знание и разберете мистичната, духовната страна на нещата, в която седи силата на човека. И когато добиете тази сила, вие няма да я употребявате за себе си. Тя ще бъде благо за другите. Защото, когато един човек направи една чешма, той само не пие от нея. Като се прочуе чешмата, всички ще пият от нея. Като си направил едно благо, то става достояние на всички. От това благо всички ще пият. Ти не можеш да затвориш чешмата с кранове. Като е готова чешмата, и животни, и хора, всички ще пият от нея и ще благодарят, че се е намерил един умен човек, който е разрешил един от важните въпроси. Сега мнозина от вас страдате, боледувате, и беднотия, и немотия имате, но това са задачи, които трябва да разрешите. И ако ги разрешите правилно, това е едно благо за вас, но ако сами ги разрешите. Пък ако други ги разрешат, вие само ще се учите. Но има неща, които непременно за вас са дадени. И благодарете на Бога, че са дадени за вас. Ако носите болката ден, два, три, ще я оставите. Имаш ли някаква дисхармония на гърба си, тя е неразрешена задача. Като дойде у вас ревматизмът и седи 3 деня, изпратете го. Ако седи дълго време у вас, това показва, че вие не сте от много способните ученици. Тъй гледам аз. Ако съм на вашето място, така ще гледам, а пък вие гледате малко по-другояче. Един ревматизъм, като го впрегнеш на работа, той оре като вол. Сега, да ви определя. Някой момък, като се влюби в някоя мома, най-първо той я хване за ръката и не я пуща, а тя трябва да се отдръпне и да си отиде вкъщи. Та, и вие някога трябва да се изтръгнете и да отидете вкъщи си. Това са все души, които нямат работа. Те те ангажирват и казват: „Ти не разбираш, влез в положението ми.“ Той те хванал там и си образувал частна собственост. Заградил се с тел, иска да си гради нещо. Ще му кажеш, че това място е тясно. Изведи го малко настрана с мотиката и му кажи: „Аз имам по-широко място. Тук и за мене няма място.“ Като му говориш така, той ще излезе и ще те напусне. Това са резултати, които се дължат на известни мисли. Сега опасността е другаде. Ако разбирате вътрешния закон, вие [ще се] натъкнете на друго нещо, защото главната цел на живота е да живеем за Бога. Понеже целият живот е на Бога и за Него ще живеем. Та животът никой друг не ни го е дал и затова трябва да живеем за Него. Ние всички излязохме от Бога и за Него ще живеем. Той не е такъв, какъвто го описват другите хора. Ние ще мислим, че всички блага, всичко разумно е взето от Бога. И този, Който ни е дал живота, за Него ние ще работим. Ние ще кажем: „Ние знаем истината, както знаем водата, както знаем, че вятърът духа.“ Истина и живот ние ги знаем. Този живот е дошъл от Бога. Всички вие трябва да се въоръжите с мощна сила и всеки ден да изпращате по нещо, ако искате да се осмисли животът ви. Някога, като гледам сегашните хора, правя своите наблюдения. Някой път аз съм занят с някоя хубава мисъл. Какво се случава. Нещо ни в клин, ни в ръкав отвлича моята мисъл в миналото ми. Казвам: Тази мисъл е чужда. Някой е намислил да ме посети. И наистина, не се минават един или два часа, ще дойде някой да ме занимава със своя минал живот. Тази мисъл е чужда. Този човек ще те занимава с чужди работи. Ще му кажа: „Ти това не си направил, онова не си направил и вследствие на това имаш такива постижения. Ти трябва да измениш живота си, защото другояче не върви работата.“ Във Варна имаше един богат търговец - Янев. Живееше на Балък-пазар. Един ден той става евангелист, чете Евангелието и работата му върви. Той казва: „Сега ще бъда добър бакалин.“ По едно време почва да му върви назад. Той казва: „Аз употребявах по-рано всички лъжи пред онези турци, които идваха от Дели-Орман. Те казваха: „Дай ми 10 килограма захар“, но аз им давах 8. Всичко, каквото спечелих тогава, сега го изгубих. Сега вече наново трябва да печеля, по Бог, по честен начин. Всичко, спечелено чрез неправда, ще си отиде по пътя и всичко, спечелено по честен начин, ще остане. Животът, който съм живял с неправда, ще си отиде, няма благословение в този живот.“ Сега ще започнете чистия, светия живот. Сега ще започнете живота на любовта. Аз, като живея по любов, тъй да продавам, че всички да живеем по любов. Това не е свят само за мене, но той е живот на всички хора, всички трябва да живеят добре. Светият живот е добър живот, в ума ти няма нищо да те безпокои, но всякога си радостен. Сега искам всички да живеете по новия начин. Като влезете в този живот, като теглите, всякога да мине от вас по 10 грама повече - никакво подядане. Като говорите за някого, спрете се, защото понякога вие преувеличавате неговите погрешки, тълкувате неговите погрешки, критикувате неговите погрешки. Ако купувате, купи ги на свят, ти много ги обезценяваш, ти ги увеличаваш, за да му дадеш по-малко пари. Като ги погледнеш, че са по-малки, тури им по-голяма цена. Тази сестра не е толкова лоша, тя е по-добра, отколкото вие я мислите. Вие сте умната жена, а лошата се продава, ако пък кажете, че е много лоша, вие я обезценявате. Когато укоряват някой човек, те го продават на пазаря. Така е било някога робството. Един роб ще го продадат, ще му продадат злото, че това било хилаво, това-онова, за да дадат по-малко пари. Дяволът те изнесъл някъде да те продава. Дяволът дойде там и като чуе, че укоряват някого, той го продава. И когато хвалят някого, пак го продават Само че при укоряването те го обезценяват, а когато го хвалят, те го надценяват, но и двамата отиват в робство. И след това тия хора казват: „Ти знаеш ли колко добре съм говорил за тебе? И ти направи нещо за нас, знаеш ли колко добре съм говорил за тебе?“ Той ще каже: „Ти знаеш ли колко зло си ми направил? Аз ще ти се отвърна със зло. „ Затова, като дойде този брат, ти кажи: „Този още не е за продан. Не си струва хич, не го купувайте.“ Та, като казвам, че хората не трябва да се одумват, то е за да се развали продажбата. Вие попитате малко този човек и втори път го изнесете на пазаря. Така правите за няколко месеци или за една година. Някога човек е в робство, нещо го измъчва и той се чуди, страда. Ще дойдат от Невидимия свят да го освободят и той казва: „Слава Богу!“ След това те хвалят и пак те продават. И това е пак измъчване. Един княз се оженил за своята възлюбена и трябвало да отидат на бал. Той й казал: „Ти ще се облечеш по този начин, каквато е модата.“ Тя не искала, но той казал да се облече според реда и порядъка на бала. Затова я посмушкал. И тя се облякла. Като се върнали от бала, той пак я посмушкал, понеже нарушила някакво правило в бала. Казвам: И като се обличаш, ще те смушкат, и като те хвалят, пак ще те смушкат. В бала има едно смушкване и в началото, и в края. При другите положения има други мушкания. Те са от друг характер. Това се отнася до вътрешната страна на живота. Та, като дойдат тези мушкания, вие трябва да се подигате духом. Не се подавайте на една слабост, да казвате: „Забравил ме е Господ. „ Казвате: „Трябва да си починем.“ Почивката е един факт. Почивката седи в добрата мисъл. Ако мислим добре, ние си почиваме; ако не мислим добре, не си почиваме. Това е физиологически вярно. За да си починеш, ти напълно трябва да смениш мисълта си, да имаш една много приятна мисъл. Мисъл, която ти тежи, ти можеш да я смениш в 5 минути, за да си починеш, като си отвориш мисълта. Като дойдеш до една отрицателна мисъл, замени я и кажи: „В Бога промяна не може да има и измяна не може да има. Бог, Който ми е дал всички блага, Който ми е дал живота и тялото, аз трябва да работя заради Него.“ Колкото години имам още, ще посветя на Бога, защото, като отида на Небето, големият живот ще свидетелствува за работата, която [съм] свършил. Другите пък, които са гледали, те ще свидетелствуват за моя начин на работата. В начина на работата ти има други, които те наблюдават. Нали в едно училище, за един способен ученик, който е даровит, цялата гимназия го знае. Аз като съм ходил при разни учители, те са посочвали на някои ученици и казват: „Тези са много способни, много даровити.“ А като дойдат до някои слаби, казват: „Тези не ги бива, тъпи са.“ Ако си тъпак, всички знаят, че си тъпак; ако си даровит, всички знаят, че си даровит. Законът е верен и в духовно отношение. Ако и в Невидимия свят живееш добре, ще те сочат с пръст; ако не изпълняваш волята Божия, пак ще те сочат с пръст. Правилото не се мени. Та, сега, всички трябва да свършите първото учение. И вие добре започнахте, но се спряхте на едно място. Един свещеник, от най-добрите свещеници в България, една вечер му се явява неговият ръководител, съботен ден било, и го бутнал по окото, като му казал: „Едното ти око почнало по земята да гледа.“ Като станал сутрин, дето го бутнал ръководителят му, почерняло. - „Не те харесвам. Де си се ударил? Като че окото ти е ударено. Де се удари снощи?“ - „Кадя тамян на Господа.“ Не му казва причината, че го предупредил да гледа нагоре, а не към земята. Очите нагоре трябва да гледат. Ако гледаш надолу, към земята, работата ще върви тежко. Та, всички ще бъдете работници, надолу няма да гледате, но нагоре ще гледате. Това е законът на Любовта. Каквото и да се случва, ти нагоре ще гледаш. Божията любов трябва да изпълва сърцата ви. Никакво обезсърчение. Обезсърчението ще дойде, плачът ще дойде, аз не правя въпрос даже за плаченето отвън. Отвън е едно, а отвътре е друго. А у тебе е още по-лошо. Някой си хленчи отвън. Обезсърчението зависи от това, че не ходите всички по закона на Любовта. Трябва да ходите по този закон и да бъдете съработници на любовта. Понеже много добри работници се изискват сега. Та, сегашните времена, които са трудни, това показва, че наближава време за матура, годината се навършва и ще минете от един клас за друг. Трябва да се държи изпит. Последният срок е вече наближил. Ако си поправите бележките, добре; или ще си поправите, или ще държите повторно изпита. Сега не зная, някои повтарят изпита си, те си знаят. Сега, да остане у вас мисълта: Ние сме съработници с Бога, да работим за Бога. Тази е хубавата мисъл - да работим за Бога. Това е хубаво нещо. Щом работим добре за Бога, ще работим добре и за ближните си, ще работим добре и за себе си. И тогава работата ни от сутрин до вечер ще бъде блажена и щастлива. Тайна молитва Добрата молитва Беседа, държана от Учителя на сестрите на 17 март 1932 г., четвъртък, 4 часа след обяд Изгрев

26. СГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ Верен, истинен, чист и благ Всякога бъди! Размишление Има едно положение, при което всякога се учи и никога не се научава. Ако жената наполовина е омесила хляба, не го е опекла, извършила ли си е добре работата? Ако шивачката наполовина е ушила дрехите си, тъй през куп за грош, добре ли е извършила работата си? И ако вие чакате ангелите да дойдат от Небето, да ви вземат на ръце, да ви дадат китара в ръцете и с венци на главите да ви наградят, готови ли ще бъдете за това положение? Желанието ви е отлично, но на един човек, който не знае да свири на китара, може ли да му се тури в ръцете китара и на една глупава глава може ли да се турят венци? Глава разбирам, но разумна глава. Сега, аз ви говоря това според вашето развитие. Когато дойдете да тъчете и отивате най-напред при една учителка, която знае това изкуство и ви разправя как се снове, вие ще разберете ли? Вие казвате: „Разбираме.“ Добре, тя ви оставя сами, но ако не сте се научили, ще плачете отгоре на стана. Сега, трябва да знаете, че Учителят няма да бъде постоянно между вас. Един ден ще останете сами и тогава ще ви видим. Има две неща, които са потребни за вас: Мекият човек трябва да се огъне, а силният човек трябва да се пречупи. Значи мекият човек образува кръговете, а силният човек образува диаметъра. У вас има едно чувство на непреклонна воля. Какво трябва да се прави с волята ви? Да се пречупи. Но кога? Когато една непреклонна воля прави само зло, трябва да се пречупи. Това е и за мъжете вярно, и за жените вярно. Ако една жена е тръгнала по кривия път, трябва да се прегъне правилно. Но прегъването, това е преминаване от едно състояние в друго. Само тогава има едно огъване. Само при една огъната линия може да има живот. Някои казват: „Аз не искам да се огъвам.“ При обикновения живот няма огъване, но при минаването от едно състояние в друго, от физическия към духовния живот, непременно трябва да има едно огъване. Туй е в реда на нещата. Ако Земята не беше се огънала, какво щеше да бъде нашето положение? И Земята се е огънала. Ако Земята беше останала тъй, валчеста като топка, нищо не би израснало на нея. Земята щеше да бъде равномерно навсякъде покрита с малко вода и нищо нямаше да расте на нея, но Земята се огъна, образува долините, Земята се пречупи, образува планините. Когато се огънете, ще образувате долини, когато се пречупите, ще образувате планини, ще дадете условия за развитието на вашия живот. Думата „пречупване“ и днес се схваща криво. „Пречупване“ значи, като вървиш точно в една посока, да вземеш посока перпендикулярно на първото движение; следователно това са качества или методи на самия живот. От кривите линии се образуват долините. Та казвам: Мнозина от вас трябва да се огънете и то на място да се огънете, не навсякъде - да се огънете дето трябва, за да се образува там един континент, да се огънете хубаво. И да се пречупите точно там, дето може да се образува един планински връх, както на Хималаите, и в тези високи върхове може да се зародят вашите идеи. Тези изводи са такива, каквито и в природата се срещат. Природата работи така и човек трябва да работи така. Очите ви как са: изпъкнали или вдлъбнати? Вдлъбнати. Значи, за да се създадат очите, ще трябва едно вдълбяване вътре. После, за да се създадат ушите, пак има едно вдълбяване. Хубаво, ако вие кажете: „Аз не искам никакво вдълбяване“, знаете ли на какво ще замязате? Ако нямаше по лицето ви никакво огъване, на какво щеше да мяза то? И благодарение на това огъване се ражда и красотата. В носа има едно пречупване. Във веждите има едно прегъване. Сега, вие ще вземете това в най-добър смисъл. Да се огъва човек, да се пречупва човек, но на място. Има хора, които се огъват... Но то е друг въпрос. Огъване, то е вземане правилна посока на нещата. Огъването е признак на мекота, а пречупването е признак, когато човек може да издържи всичкия напор. Острите неща всякога си пробиват път. Вие трябва да се пречупите, за да образувате едно острие, с което да атакувате неприятеля си. Пречупването означава вземане друга посока. Та сега, някои от вас трябва да вземете перпендикулярно движение на вашите възгледи. Запример решавали сте, решавали сте, но я ми кажете, кое решение сте изпълнили досега? Кое решение сте турили в действие? Сега, при тези твърдения, ние не казваме, че у вас няма никакъв стремеж. Когато се твърдят нещата, то значи, че човек трябва да се пречупи в добрата смисъл, да вземе едно перпендикулярно направление от своето първо положение или да се движи в кръг, в хармонични движения. Казвам на един правилен език: човек трябва да се движи или по диаметъра на своя кръг, или перпендикулярно на своя кръг, но това са научни термини, които трябва да се преведат. Вземете думата „разпуквам се“. Тази дума [има] и добър смисъл. Наистина, ако шишето ви се пукне, лошо е, вие губите. Но когато житното зърно се разпукне, когато вашата вода се разпукне и т.н., това е добрата смисъл на думата. Нещата трябва по някой път да се разпукнат. Когато разумният човек се разпуква, когато добрият човек се разпуква, от него излиза благоухание. А когато глупавият човек се разпуква, от него излиза воня. Тъй щото, казвам: Лошият човек да седи, да се не разпуква, а добрият човек да се разпуква. И когато Господ иска да изпита някой човек, Той го вземе, постисне го и го опитва. Нали някой път вземеш някой лист, не го знаете какъв е, но като го стиснете, виждате, че издава воня. Та, някой път от Невидимия свят ви разпукват, издавате благоухание и като постоите малко, издавате воня. Ето защо често трябва да ви постискват. Да допуснем, че имате една семка: ако тази семка не се разпукне сама по себе си - туй разпукване ние наричаме разтваряне, разумно разпукване, - ще могат ли слънчевите лъчи да влязат в нея? Та, човек трябва да често по този начин да разтваря душата си, а за да разтвори душата си, той трябва да се освободи от известни временни предубеждения. Временни предубеждения има във всички съсловия, във всички класи. У жените има един род предубеждения. И вие, като се съберете на едно място, човек трябва да има един фонограф, за да чуе какво приказвате. Като се съберете в интимния си живот, за какво приказвате? За новини, нали? В туй отношение хубаво е човек да учи новините, да говори, но трябва разумно говорене. Когато човек влезе в този път, той трябва да намери именно онези целесъобразни методи, с които природата си служи, с най-малко труд да изкара повече работа, за да му остане достатъчно време да се занимава с полезни работи в живота. И всякога, когато ученикът дойде до известна фаза на развитие, той се излага на известни изпитания, съзнателни изпитания, излагат го вече. Така е в законите на природата. Туй и в живота е вярно. Когато имате едно малко детенце, никъде не го пращате, нито на бакалина, нито другаде, по-далеч. Но като стане на 15-16 години, вие го пращате и на бакалницата, и някъде вън, по- далеч. Защо? Защото разчитате на него. И като го пращате навън, ще има и вятър, и град, и дъжд, и бури, и неприятности ще срещне, но това е в реда на нещата. Та, сега вие сте станали малко по-възрастни и ще ви дойдат някои изпитания: ще ви изпращат на бакалницата, ще ви изпратят за дърва, ще ви изпратят вън от града и т.н. Ако отидете в Еленско например, ще видите, че която жена носи повече дърва на гърба си, тя се счита за героиня. Обаче ако някоя софиянка би турила дърва на гърба си, всички вестници биха проглушили това. Биха писали: „Такова чудо виждало ли се е, софийски дами да носят на гърба си дърва!“ Питам: Необходимо ли [е] човек да носи на гърба си дърва? Не е необходимо. То е една нужда, която ние сме създали изкуствено. Та, в тази посока вие ще изучавате себе си, в тази посока вие ще изучавате своето състояние, в тази посока вие ще изучавате своето разположение, в тази посока вие ще изучавате и окръжаващите ви хора, всичко ще изучавате. Ще изучавате и времето. Сега, за 10 дни ще ви дам следното упражнение. Ще вземете една кола и ще отбелязвате времето и вашите състояния: сутрин, на обяд и вечер. Станеш сутрин, неразположен си - отбележи какво е времето. На обяд какво ти е състоянието, пак отбележи времето. Вечерно време-също. За 10 дни ще бъде това упражнение. Това са 30 пъти. Да видим има ли някакво съответствие между вашите красиви състояния и вашето неразположение с времето отвън. Някой път ще се случи, когато вие сте радостен, отвън времето да е облачно. А друг път, когато вие сте скръбни, времето да е ясно. Друг път ще видите, че когато вие сте скръбни, и времето е скръбно, когато вие сте радостни, и времето е ясно. Интересно е да видите вашето състояние в колко случаи ще съответствува на времето. Разбрахте как ще стане. Сутрин ще си отбележите тъй: „Имам тежко разположение на духа.“ По обяд: „Ужасно съмнение ме обхвана.“ Вечер: „Голяма ревност ме обхвана.“ На другия ден сутринта: „Ужасно малодушие.“ На обяд: „Озлобление.“ Вечерта: „Голямо отмъщение.“ На другия ден сутринта: „Силна вяра.“ На обяд: „Голяма надежда.“ Вечерта: „Голяма любов.“ Тъй ще пишете, а не много. Ще пишете часът и времето какво е: дали е облачно или ветровито, дали има слънце или не. Например ще пишете: „Слънцето тук-таме се показва.“ Пък ако го няма, ще пишете: „Напълно облачно или ветровито.“ Най-първо ще гледате какво е вашето състояние, а после на времето отвън. Ще започнете упражнението утре сутринта и ще видите кой как ще започне, но ще се оставите спокойни, просто ще хроникирате известни състояния. Човек трябва да изучава своето естество и да не се безпокои от състоянията, които преминава. Често радостите, които имате, не са ваши. Ако отидете в Америка например, или в Англия, когато някой господин е поканен на някой бал или на някоя богата вечеря, а не разполага с хубав костюм, понеже ще му трябват няколко хиляди, той отива в някой магазин, в някоя известна фирма и взима под наем някой костюм. Ако му трябват някои украшения, и тях ще вземе, ще се накичи и тъй ще се яви. На другия ден остава пак в своите стари дрехи. Така също и вие, гледам ви, някой ден сте радостни, но сте взели тази радост от някъде. Но аз не се лъжа. Гледам, някой се разскачал, казвам: Този еди от коя си фирма е взел тази радост. После, гледам го, върнал я. Казвам: Втори път пак ще те поканят, пак ще вземеш назаем и хората ще видят хубаво облечен, модно докаран. Хубаво е човек да има един свой костюм. Едно нещо зная: Духовната радост на човека е нещо постоянно, тя никога не се изменя, не се взима, тъй зная аз. А какво знаете вие, то е друго нещо. Отвън може да има бури, нещастия, но дълбоко в душата духовният човек вижда вечната радост. Той добре носи страданията. Може да плаче по 20 пъти на ден, но отвътре пак е радостен. Това е опитност. Важното е отвътре какво е състоянието, а не как се проявява човек навън. Радостта никога не се губи, тъй разбирам аз. И с вярата е същото. Може да дойдат отвън колебание, съмнение и други неща, но тя не се мени. Така е и с надеждата, и с любовта. Любовта никога не се губи, тя не охладява. Така знаем ние. Как знаете вие, то е друг въпрос. Тъй зная за себе си нещата. Човек може да падне и да се охлузи, нищо не значи това падане. Нима един лъч, който е слязъл от горе, е паднал на Земята, е по-грешен от другите лъчи? Не, дошъл е да свърши своята работа и след като я свърши, неговото положение се изменя. Свършил ли е работата си обаче, той все е придобил нещо. И загубата в едно отношение е печалба в друго отношение. И Бог за наше добро праща ни на Земята временно да пострадаме, за да придобием нещо хубаво и красиво. Тъй зная аз. Някой казва: „Защо слязох на Земята?“ Екскурзия сте направили. Сега сте избрали един ден малко неподходящ за екскурзия, но все пак е приятно нещо. След дъждовно време, след облачно време все ще се оправи времето, няма да бъде все така. Христос казва на учениците Си: „Сега имате скърби, светът ще се възрадва, а вие ще плачете, но после Аз ще ви видя и вие ще се възрадвате и радостта ви никой не може да отнеме.“ По този начин вие ще работите практически или опитно ще работите. Подложени сте на изпит и никой не може да ви помогне. Даже и ангелите не могат да ви помогнат - и да искаш, не може, защото всяко нещо става по закона на абсолютната свобода. Че как ще помогнеш на онзи мързели ученик, който не иска да учи? Учителят може да го прекара от един клас в друг, но знания трябват, добродетели трябват на човека. Добродетели в нас трябва да израснат. Аз, като ви говоря за онзи идеалния свят, подразбирам, че у човека трябва да се развият всички онези добродетели, всички онези способности, и тогава той ще има сила за себе си. И няма да има никакви животни около него, защото животните са признак на неговите слабости. Тъй разбирам този живот. А вие се зарадвате и казвате: „Колко е хубаво!“ Да, това е топка за децата, тъй се говори. От онези вътрешни добродетели трябва да бъде съграден този живот. Ако ги нямате, никой не може да ви помогне. Да живее на подаяние всеки може, но вие знаете какво нещо е подаянието. Толкова пъти съм ви говорил и пак ви питам: Вие може ли да влезете в един съвременен симфонически оркестър, ако не можете да свирите? Там слушател ще бъдете. - „Ама аз искам да свиря!“ След като теглиш десет пъти този лък, капелмайсторът ще ти каже: „Бъди тъй добър да слушаш само.“ И няма какво да се докачате - само онзи, който е способен, има право да свири. И като дойдете до онзи свят, тъй ще бъде. „Ама благодат има!“ Благодат има за онзи начинающ, който цял ден стърже цигулката, но за виртуоза няма никаква благодат. На него казват: „За тебе благодатта е свършена, ти трябва да проявиш своето изкуство и да свириш хубаво.“ Нищо повече! Сега, аз говоря за вас, които сте виртуози, а пък които сте ученици, благодат има толкова, колкото целия океан, но за виртуозите няма. Само виртуозът има права, той има право да свири тъй, както намери за добре, а ученикът няма права, той ще свири по правилата, по методите, които учителят му дава. Като ученик, ще се подчиниш на дисциплината на училището: със своите съученици скандали няма да вдигаш, в клас няма да се смееш, няма да говориш, разумно ще отговаряш, ще мълчиш и ще се учиш. После, няма да носиш каквото искаш, в клас няма да ядеш семки, фъстъци и други такива работи - не се позволяват такива неща. „Ама аз не съм ли свободен?“ Никаква свобода няма. Туй трябва да се спазва в клас. Когато постите, туй е признак, че сте ученици, въздържание трябва. Ученикът пости. Що е пост? Вие, ако турите тези правила в живота си, ще имате известни добри резултати, но и ако не ги турите пак ще си учите уроците. Защото Невидимият свят е толкова строг, справедлив е той. Досега, откакто светът е създаден, нито един ангел не е успял да се промъкне без да учи. Всеки, който се е опитал, все е слязъл долу, на Земята. Туй са правила за всички. Няма никакво снизхождение и лицеприятие. Законът е еднакъв и за млади, и [за] стари. Онези, които имат съзнание, които искат да бъдат в този свят, еднакъв трябва да бъде законът за тях. Да не мислите, че в другия свят има някакво лицеприятие, както в този. Не, там няма никакво лицеприятие. Като влезете там, ще ви очакват да бъдете чист, а чистотата е свойство, качество само на безсмъртните души. Туй трябва да знаете! Смъртен ли си, чистота нямаш! После, разумността също тъй е качество само на безсмъртните души. Смъртната душа не може да бъде разумна. Истината, правдата, добродетелта - всички тези добродетели са все качества на безсмъртните души. Щом човек е безсмъртен, и той ще има свои добродетели, и той ще има свой начин на разбиране, но те се различават. Та казвам: Някой пътна човека му става тъй тежко, че му иде да си вземе главата и да бяга в гората. Е, ако гората можеше да лекува главата! Колко пъти ние сме ходили в гората, без да се лекува главата. Главата може да се лекува само когато истината влезе да живее в човека. Та, сега, ще внесете в ума си мисълта, че в света, към който се стремите, лицеприятие няма. Вие не гледайте сега на временния живот. Вие много повърхностно гледате. Не се заблуждавайте от временни прояви. Вие може да имате един приятел, който ви обича, но вие не се заблуждавайте още от първите прояви на любовта. Любовта се познава по своите крайни резултати. Вие не се заблуждавайте от временните прояви. Онзи, който ви обича на Земята, той трябва да ви сочи пътя нагоре. Сочи ли ви пътя, той ви обича; не ви ли сочи, той не ви обича - нищо повече! Тъй подразбираме ние обичта - подтикване към целта, към благото на душата. Ако някой спъва моята душа, ако я заробва, ако ме спъва от пътя да разбирам Бога, каква полза имам от неговата любов? Значи, любовта в своя вътрешен смисъл се познава по това, че всеки, който ви обича, трябва да даде един вътрешен подтик на душата ви. Туй наричаме ние взаимен труд, взаимна работа за самоусъвършенствуване. Туй е красивото! И когато дойдете да разсъждавате, ще знаете: всяка сестра, която може да ви подтикне напред, тя ви обича, а всяка, която не може да ви подтикне, нейната любов не е още силна. Вие казвате: „Ама тя не ме обича.“ Това са временни, субективни схващания. Светът има такава любов. Каква е обичта в света? Аз ще ви се усмихна, ще ви дам стол да седнете, ще ви нагостя, но това още не е любов. Аз може да имам някакъв интерес. Ако идете при някой съвременен учител американец като ученик и му платите два-три пъти повече хонорар, отколкото някой беден ученик, той ви посреща добре, а бедния ученик го изпъжда, иска да се освободи от него, макар че и той му плаща. Казвам му: „Не си губи времето.“ И тъй, в продължение на тия 10 дни, като ставате сутрин, няма да бързате веднага да станете да се измиете, но оставате 10 минути в леглото си в размишление, за да възприемете Божиите лъчи на Истината, и тогава се измийте. Вечерно време пак, преди да си легнете, спрете се за 10 минути и размишлявайте. Имайте тихо и спокойно състояние и благодарете на Бога за всичко това и отправете душата си нагоре, към Невидимия свят, за да възприемете туй великото, Божественото. Сутрин 10 минути, вечер 10 минути - в това седи благото на човешката душа. Туй е красивото, хубавото. Една минута, преживяна при Бога, струва милиони минути при хора. Тъй зная аз. Милиони минути трябва да се живее при хората, за да ти дадат една минута при Бога. Не че хората са лоши, но туй, което аз търся, няма го при тях. Те трябва да работят много време, за да може да дадат това нещо. Туй само Вечното може да го даде. Затова трябва да се приближаваме при Бога, понеже съкратяваме времето си. В Писанието сте чели, дето Христос казва: „Радвайте се и се веселете, когато скърбите дойдат върху вас; радвайте се и се веселете, когато вашият ум се смути; радвайте се и се веселете, когато хората казват лоши работи за вас; радвайте се и се веселете, когато работите ви не вървят; радвайте се и се веселете, когато нямате къде да спите; радвайте се и се веселете, когато боси ходите; радвайте се и се веселете, когато сте гладни“ и т.н. И ако ние бяхме турили един вътрешен закон, бихме казали: Силен е онзи човек, който може да влада себе си. Ние бихме могли да заставим света да върви по нашия път, но ние се страхуваме. На, вие се страхувате кой ще свърши работата ви. Например питам ви: „Колко часа трябва, за да изметете стаята си?“ Мен ми трябват само 5 минути, за да измета 4 стаи, 10-15 минути - да сготвя вашето ядене, 5 минути - да се облека, 1 минута - да се измия. Колко стават? 17 минути. След туй, да се разправя с децата вкъщи - 5 минути, 5 минути - за приемане на гости и т.н. Тъй щото, ще се наберат приблизително 60 минути, докато свърша всичката ваша работа, а ще ми остане толкова свободно време. Запример при мене често дойде някой, приготвил един поменик от много въпроси, мисли да ме държи 4-5 часа да се разговаря с мен, но казва ми: „Учителю, всички тия въпроси аз съм ги написал, но докато дойда да Ви питам, аз ги разреших, няма защо да си губите повече времето. И тъй, както си поприказвахме 4-5 минути, всичко ми става ясно.“ Значи, от Невидимия свят му ги обясниха. Другояче, аз трябваше да му разправям, той да спори, аз да му доказвам и след 4-5 часа той пак ще си замине с особено мнение. А сега и той е благодарен, и аз съм благодарен. Когато вие чистите къщата си, то е друго нещо. Но в къщата на един праведен човек прах не пада. Като дойде прах в къщата му, той седи във въздуха и като отвориш прозореца, той излиза навън. Запример, един светия, като стане сутрин, той каже с устата си: „Пфу, пфу,“ и изчиства стаята си. Хем тъй хубаво я изчиства, с най-хубавата метла. Никакъв прах няма в нея, всичко отива навън. Но кога? Та, трудът ще се съкрати, в това именно седи бъдещата цивилизация, да се съкрати, да се съкрати трудът и да се освободим от този непосилен труд, който сега имаме. Действително много работим сега. Три часа на ден работа е достатъчна, а не [както] сега - всички сме станали роби на труда. Работа трябва вече! По-малко физическа работа, а повече на ума и на сърцето. Сега някой казва: „След като ходя в този път, какво ще спечеля?“ Ето какво ще спечеля: в 15 минути ще сготвиш яденето, в 15 минути ще свършиш работата си в стаята, в 5 минути ще се разправиш с гостите си и никога няма да бъдеш в лишение. Разбира се, туй е за в бъдеще. Ако живеете така, туй ще спечелите. А за сега аз зная, вие готвите по 4 часа на ден, 2 часа ви отнима метенето, 3 часа - да се разправите с вашите гости, 4 часа - с децата, 2 часа - за шиене и най-после жената казва: „Еди коя си работа е останала несвършена, за другия ден ще я отложа.“ Значи, освен че не е могла него ден да свърши работата си, но и другия ден продължава. И цяла седмица като работи, все нищо не е могла да свърши, а тази работа е само за 25 минути. Сега, вие не сте учили изкуството да направите хората доволни. Защо не сте се научили да заставите домашните си да бъдат доволни? Вие казвате: „Туй нещо само Господ може да го направи.“ Но вие може да накарате вашите домашни да бъдат доволни. Сега няма да ви казвам как, туй е най-голямото изкуство. Можете да направите и децата си, и мъжа си, всички доволни. Туй е най-голямото изкуство, но няма да го кажа сега. Не е мъчна работа, но наука е това. Сега аз няма да ви разкривам начина, но представете си, че аз виждам още от улицата, че идете тъй раздразнени и аз зная, че вие обичате розовото масло. Влезеш вътре, помиришеш, приятно ти става. Веднага твоето настроение се изменя, нали така? Значи, розовото масло спаси положението в този случай. Но туй не е моето изкуство, казвам само, че може да употребите този начин. Ако пък този човек има отвращение към розовото масло, вие можете да попаднете в грешка, че съвсем да загубите. Не, вие трябва да знаете какво обича този човек: розово масло ли, масло от теменужки ли или друго някое. В Америка аз зная, един господин напуща жена си и знаете ли само защо? Той имал отвращение към червения цвят. Един ден той отишъл за някакви търговски сделки и жена му в негово отсъствие мобилирала стаята с червен цвят. Като се връща и вижда това, той скъсал всичко с нея. Човек ще изучава и себе си, какво обича. Някой път вие искате да знаете и вие какво обичате, но и вие трябва да знаете какво обичате, та по-добре можете да си услужвате. Аз [наричам] обич дълбокото желание на душата, Божественото в човека. Под „душа“ и „дух“ аз разбирам Божествения човек, а под „сърце“ и „ум“ разбирам човешката страна на живота. Дайте ход на вашата душа и дух, да се развива всичко, каквото е скрито там, това е благото ви, а оставете вашето сърце и вашият ум сами да се развият. Не се месете в тях. Да възпитаваш ума си, да възпитаваш сърцето си, трябва да имаш знания. Когато аз употребявам думата „скръб“, подразбирам онези разумни условия, при които известна добродетел може да се развие. Докато добродетелта се развие, ние все ще усещаме скръб, а това са условия, при които тези добродетели могат да се развият. Следователно скръбта ще донесе радост, защото тя дава условия на добродетелта да се прояви. Затова именно ние трябва да разберем, че всяка скръб носи нещо хубаво в света. Имаш ли скръб, нещо хубаво ще се роди в тебе. Аз не говоря за мъчението, а за скръбта. Това са закони в природата. Тя е поставила така нещата. Някой казва: „Ама с тия скърби ми дотегна вече.“ Не, радвайте се, защото животът на Земята без скръб е такава безсмислица, такава пустота, каквато не можете да си представите. Радвайте се, докато имате скърби. Вие не сте опитали живота без скръб. Та, трябва да схващате живота. Дойде ли ви скръбта, нека се яви радостта във вашата душа. Някой казва: „Ама аз много страдам.“ Хубаво, радвай се, нещо хубаво зрее в тебе. Като узреят тези хубави плодове в тебе, те са едно благо за твоята душа и тогава ще ги разбереш. - Каква е разликата между скръбта и мъчението? - Мъчението е за по-силните натури. Скръбта е само начин за развиване на известни добродетели. Когато човек се стреми да създаде нещо ново в себе си, той се мъчи. При мъчението нови неща се създават, а при скърбите добродетелите се развиват. Тъй седи истината. Душата скърби, а духът се мъчи. Когато духът иска да създаде нещо ново, той се мъчи, но не защото е слаб. Но хората са дали едно криво понятие за думата „мъчение“. Когато се казва „мъка“, може да се замести с „усилие“, преодоляване на условията. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Беседа, държана от Учителя за сестрите на 18 февруари 1926 г., четвъртък, 4 часа след пладне София

25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА 4 часа след обяд Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Размишление Ще взема един стих, който казва: „Без наука няма сполука.“ Или, сполуката зависи от науката. Въобще, цялото съвременно човечество е в стълкновение със своите стари вярвания, със своите стари прийоми. Туй е много естествено. Представете си кон, на когото е естествен навикът да рита - това е в неговата култура, в неговото развитие, от хиляди години на миналото това е служило като едно оръжие против неговите врагове, да избавя живота си. И не е нещо лошо това от страна на коня, да рита. Това е едно средство да се брани. Но представете си съвременния кон, впрегнат в една каруца, и пак по същия начин иска да рита. Нали ще бъде смешен? Там конят трябва да се отучи от навика да рита. Защо? Тази каруца той ще я прекатури, ако рита. Някой път във всичките хора има такива ританици, такива навици, които в миналото са били потребни, но при сегашните условия те са вредни. Та, когато ние кажем, че известни навици са вредни, те не трябва съвсем да се изкоренят, но да се обезвредят, защото не са на мястото си. Вие ще имате пред вид вредната им страна. Един вреден навик никога не принася полза. Той е бил полезен някога, но сега не е полезен. Второ. Казвате: „Без наука няма сполука.“ Можели някой да стане турист, без да пътешествува, без да ходи по високите места? И може ли някой да стане цигулар, без да се учи да свири? Или може ли някой да се научи да пее, ако той не се е учил на това? В каквото и да е изкуство, той трябва да посвети дълги години, цял живот трябва да посвети, за да го научи. И чудното е, че съвременните хора, не всички, но някои от тях, когато е дошло християнството, те са мислили и мислят, че може да се усвои по един много лесен начин. Не, по същия закон принципите на християнството изискват цял един живот, за да се приложи. И не само да се приложи едно учение, но резултатите, които се добиват, трябва да се запазят. Всички говорят за хубавия глас на една певица, която е родена така по естество, има отличен глас, но ако тя не пази своето гърло, ако обича да яде люто и да пие студена вода, ако е немарлива към гърлото си, мислите ли, че тя за дълго време ще запази своя хубав глас? По същия закон и човешкото сърце трябва да се пази. Някои казват, че човешкото сърце било развалено и следователно няма какво да се пази. То е така, но когато един човек се обърне към Бога, неговото сърце се обновява. И ние говорим за тези сърца именно. Искате да вървите из пътя и да прилагате вече. Добре, сърцата ви са обновени. Питам: Тези обновени сърца, ще ги изложите ли на тази външна промяна? Пазене трябва! Това вече е наука! Може някои да са слаби, като че друг някой трябва да се грижи за тях. Така например е в ранната възраст на детето. Майката се грижи за него. Когато то е на една година, има нужда други да се грижат за него, но когато то стане на 5,10,20 години, то ще се грижи само вече. В разумната [живата][1] природа това го има. Бог така е дал, че във всеки един човек са вложени тия качества и той трябва да ги пази. Другото условие. Всеки човек трябва да се намира постоянно на работа. Никой от вас да не бъде в бездействие. Щом човек почне да се отпуща, той е в бездействие. Вземете и най-видния цигулар, който знае хубаво да свири, лишете го за един месец от цигулката му и той почва да се инервира. Дайте му цигулката - веднага ще стане весел. Вземете един учен човек и го лишете от труда му и -ой ще почне да се инервира. Вземете коя и да е къщовница, лишете я от потребното й вкъщи и тя ще почне да се инервира. Всички трябва да работите. Сега ще кажете: „Ние нямаме условия за работа.“ Не зная, може би вие нямате условията на един цар, нямате условията на един пръв министър, или условията на някой пръв министър в Англия, или условията на някой милиардер в Америка, или условията на някой шах в Персия, но казвам: вашите условия, в които сега живеете, са с хиляди пъти по-добри, отколкото условията на щурците и условията на врабците. Аз ги наблюдавам: когато времето е лошо, влязат в една дупка и излязат- не могат да останат там. Влязат под някоя керемидка на някой покрив, излезе, повика другарчето си, влязат заедно вътре и казват: „Слава Богу, намерихме място де да се подслоним, тук ще прекараме.“ Такива са разсъжденията на птиците. Ние казваме: „Те са птички, задоволяват се с малко.“ Ха... Ние с какво трябва да се занимаваме? Добрата черта на тия две врабчета ето коя е: мен ме радва тяхното доволство. Те като намерят една дупчица, благодарят на Господа. Казват: „Тук е добре, няма да ни духа вятърът!“ Сгушат се и двете вътре, доволни са. Има ли нещо по-хубаво от това? И през цялата нощ тия две птички са доволни. Те имат Божието благословение. И казва се в Писанието за тях: „Без волята на Отца нито едно врабче не може да падне на земята.“ И техните ръководущи ангели им казват де има някоя дупчица за тях, насочват ги към това място по инстинкт и те благодарят. При сегашните условия, при които се намирате, животът не може да бъде тъй приятен. Те нямат идейни разбирания за нещата, понеже сега човечеството се намира при най-трудни условия, минава през най-гъстата среда. Най-гъста е сега материята и няма благоприятни условия за работа. Представете си един земледелец, който има 4-5000 декара земя, но капка дъжд не е валяло. Той има всички плугове и приспособления, но земята е като камък твърда. Питам: как може да се оре при такава твърда почва? Следователно той трябва да чака да падне дъжд, да падне влага, а тази влага в духовния живот всеки един трябва да я предизвика. И аз ще ви дам един пример. Когато българите нямат огнило, те взимат две дървета и почват да ги трият и ще мине час, два, три часа, докато се загоре- щят много дърветата и се образува огън. Та, и вие някой път като българите: ще настоявате, ще търкате, може би час, два часа ще минат, докато произведете това състояние на огън. Произведете ли го, вие вече може да сготвите хубаво яденце на този огън. Може да си опечете хляб, при това може да си възварите и водица. Сега ние ще приложим това в живота. Този същият закон е верен и по отношение на човешките чувства. Ако човек е ангажиран с външния свят, той съвсем не може да се отстрани от света, но ако всичкото му внимание е погълнато от света, всичката му енергия ще бъде изсмукана. Представете си някой лекар, който препоръчва на някой пълен човек да се къпе в морето. Ако той седи целия ден в морето, какво ще стане с него? Достатъчно е един месец по 4 часа да седи, за да изгуби и малкото здраве, което има. Ако трябва да прави морски бани, нека влезе във водата само 5 минути, достатъчни му са. Някой пита: „Не трябва ли да живеем в света?“ Ще живеете 5-10 минути. Под „света“ ние разбираме условията - водата. Благоприятните условия някой път са приятни, а някой път - не. Допуснете сега, че имате възможност да ходите всяка вечер на представление, на концерт или на разни такива. Е, всяка вечер ако ходите, какво ще добиете в края на краищата? Ако знаете всички пиеси, коя как се изиграла, какво ще печелите? Една-две пиеси през живота са полезни, но многото посещавания на театри и концерти се втръсва. Та, сега, и религиозният живот на хората е същ. Аз не препоръчвам на хората религиозен живот. Под религиозен живот подразбирам външната страна. Религиозният живот трябва да бъде отмерен. А като говорим за духовния живот, то е същината на човека. Всяко едно същество е духовно в същината си. А религиозният човек трябва да изпълнява. Но ако всичкото внимание на човека е погълнато от външната, обратната страна, изгубва се вътрешната същина. Вие, като ученици, трябва да се пазите. Щом съзнанието ви се пълни само с външни форми, образува се едно вътрешно бълника- не - човек става недоволен от себе си. Човек иде до известна възраст, дето растенето спира. Растене и спиране ще има периодически. Та, застой ще има. И този застой не е нищо друго освен когато вашето растене спре, започва растенето на друго същество. И вие ще прибирате известна енергия за следната година, за да може да продължите тогава растенето. Вие искате всякога да сте радостни, да скачате, но то е невъзможно. Едно дете след като скача 10 часа най-много, след това ще заспи, ще престане скачането. Щом се събудите, вие ще усетите едно отмаляване на краката. Без наука няма сполука. Трябва да изучавате основните правила във вашия живот. И ще се стремите да бъдете доволни от малкото знание, което имате. И туй знание да служи като една основа на нова придобивка, която може да прилагате всеки ден. Всички искат да служат на Бога, но ако ви попитат по кой начин може да се служи на Бога, ще го определите ли? Служенето на Бога всеки един може да изпълни по хиляди начини. Той може да служи на Бога, като обработва своите мисли, облагородява своите чувства, кали своята воля, после, като заздравява тялото си, пресъгражда го. След това той може да влезе в обществото, да служи на всичките хора, да изучава техния живот и да им помага. Та, именно първата фаза на всеки един живот трябва да започва с обработване на човешките чувства. Аз ви говоря за обработване, но не зная дали вие сте правили усилия да обработвате вашите чувства. У съвременните религиозни има един навик, който е останал от техните прадеди, а именно: някои богати хора, като осиромашеят, не отиват да работят, но седят и се ровят в ума си само за някой свой чичо някъде, да му пишат някое писмо, да им изпрати малка помощ, или се интересуват за старата си леля, но богата. Навсякъде ровят те своите тефтери и очакват отнякъде да дойде даром нещо. Малцина обаче са тези, които сами могат да работят. После, съвременните религиозни хора мязат на тия, които вървят по лесния .път. Отиде в църква, запали една свещ, прекръсти се три пъти и после седи. Той три пъти ще отиде на църква, но работа няма да похване. Сутрин ще отиде, на обяд ще отиде и вечер ще отиде. Не е мъчна работа да се молиш три пъти на ден. И вкъщи можеш да се молиш. То е лесно, но кажат ти да отидеш в някой град да помогнеш на някои бедни, ти казваш: „Тази работа е мъчна, не е за мен.“ Да, и тази работа е Божия работа. Ще претърпиш малко страдания, но ще отидеш да помогнеш. Тогава се явява друго едно положение и казваш: „Ама аз искам да чуя гласа Божий, че тогава ще отида.“ Ние имаме един такъв пример. Йона, като чу гласа Божий, взе си багажа, качи се на кораба и хукна да бяга. Някой път хората изпълняват точно това, което Бог не иска. Когато Бог каза на Ананий: „Иди в тази улица, там има един човек, който се моли“, той Му каза: „Аз го зная, той е опасен човек, страх ме е да отида при него!“ Тогава Бог му каза: „Не бой се, той се моли, иди при него. Аз ще ти кажа какво трябва да направиш.“ Този човек се разговаря, мисли да не попадне в такава една клопка.“ Та казвам: Наука се изисква. Без наука няма сполука! И потребна е тази духовна, тази вътрешна опитност. Всички трябва да се стремите към това! Малката опитност, която имате, трябва да я използувате, да я прилагате. И трябва да различавате вашите състояния. Много пъти могат да се промъкнат и във вашето сърце, във вашия ум, посторонни чувства и мисли, които да спънат вървежа ви, желания, които не са ваши, или мисли, които са чужди. Всеки един от вас ще работи тъй над себе си. Туй, което принадлежи на вашия живот, именно с това започва самовъзпитанието. Някой път се явяват чувства на подозрение или един вътрешен страх. В религиозния ви живот ще дойде една фаза, почва да те е страх, ама няма никакви причини. Като седиш вкъщи, обземате един вътрешен страх. Защо е това? Всички ще го претърпите. Или по някой път мислиш, че сърцето ти ще спре и ще умреш и няма да можеш да се приготвиш. Тия положения са все мисли на някой от външния свят. Първото нещо: Без наука сполука няма. В чисто духовния живот, когато вървите по Божия път, нещата не могат да се случат по друг начин, освен както Бог ги е определил. Едно нещо има, което вас, сестрите, ви спъва и то е следващото: между вас няма онази наука, т.е. вие не знаете как да се оценявате и между вас няма тази хармония, която е потребна. Вие всички ще потвърдите, че я няма. Това не е лошо. Когато се съберат в един хор, нима всички знаят да пеят? Нима всички познават нотите? Не, онзи капелмайстор ще ги учи на нотите. И няма да се мине една година и между певците ще има хармония. Ние можем да създадем хармония. Когато човек иска да пее, той може да се научи да пее. Когато човек не иска да пее, и най-добрият учител по музика не може да го научи. Сега това хармонизиране не е един външен процес, то с думи не става. Можем да кажем: „Хайде да се хармонизираме“, но от това нищо не излиза. В Невидимия свят има разни методи. Бог най-първо започва чрез съвет, внушение. Ако човек не иска да слуша, има и външни начини. Ще дойдат земетресения, мор, глад, болести, сиромашия и т.н. Те са все методи за изправяне на хората. Не мислете, че у Бога има някаква слабост. Той е дълготърпелив, чака хората да се изправят и да изпълнят волята Му, но дойде ли последният час на послушанието, тогава всичките грехове на хората трябва да се изправят. Ние не трябва да бъдем от тези, да чакаме да дойде Божествената тояга, че тогава да влезем в правия път. Аз вярвам, че във всинца ви има едно горещо желание да се домогнете до вътрешната истина. Мнозина казват: „Искаме да знаем истината.“ Аз превеждам думата „истина“. Искате да бъдете свободни, но да дойде човек до свободата, трябва да има живот, трябва да има светлина. Най-първо трябва да има живот. След туй - светлина, знание, а след знанието иде свободата. След свободата вие ще научите какво нещо е истината. Казаха евреите на Христа: „Ние сме свободни.“ А Христос каза: „Всеки, който прави грях, е роб на греха, значи не е свободен.“ Щом човек греши, той не може да бъде свободен. И следователно той ще се лиши от едно от най-хубавите си чувства - да усети вътрешната радост на Духа. А свобода[та] е отношение, да имаш работа с най-разумните същества. Ако си в един модерен, съвременен симфонически оркестър, няма да те питат за твоето произхождение, там всичко се определя от твоето свирене. Те няма да те питат какво е произхождението ти, те са свършили. По това и въпрос не става. Ще ти дадат един стол и парчето, което трябва да свириш, и веднага онзи, който дирижира оркестъра, ще знае кое място да ти даде. Можеш ли да свириш хубаво, ще ти даде първото място. Не свириш ли хубаво, на последното място ще те турят. Тъй е в един оркестър, тъй е и между военните. Най-силният взима първото място. Най-слабият взима последното място. И в обществото е така, и в Невидимия свят е същото. Онзи, който използува условията, които Бог му е дал, и е прогресирал, добил познания, за него има сполука. И в Невидимия свят имат много добро мнение за него. Като разгърнат живота му и видят, че той е изправен във всяко отношение, те имат добро мнение за него. А друг донякъде е бил изправен, но после направил много черни чертици. Питам: Какво мнение могат да имат за него? Ще каже някой: „Искаме да поживеем малко, че после ние ще се поправим.“ Хубаво, щом кажете, че може да се поправите, отвори се книгата на миналото и тогава ще погледнат дали в миналите ви съществувания има някой красив живот. И този живот ще вземат и ще го пренесат, за да създадат нещо красиво сега за вас. Като говоря [за] човешкото самовъзпитание, разбирам всичко красиво на миналото, вие ще го предизвикате сега в ума. Или казано на вътрешен език, човек ще се моли [да] се предизвикат хубавите, красиви чувства, да работи той занапред с тях. Сега аз не зная на какъв изпит трябва да ви поставя, за да видим колко сте хармонизирани вие, сестрите. Аз бих желал, каквото става, каквото се каже тук, нито думица да не излезе навън. За един месец никой нищо да не знае отвън. Е, може ли да го направите? Вие ще кажете: „Можем да го направим“ и после все ще излезе нещо. Тогава отде е излязло? Значи, то може да проникне. Това, че обичате да казвате, не че е лошо, то е един добър навик, защото така се предава културата, но туй мяза на ритането на коня. Имаш ли такива навици, ще бъдеш внимателен. Ще кажеш: „Няма ританици.“ Някой път мълчанието е злато. Туй не значи, че винаги трябва да се мълчи. Щом нямаш навици, щом нямаш никакви задължения, можеш да говориш колкото искаш. Сега вие всички сте научили това изкуство. Има такива кореспонденти, в Америка ги има много. Те плащат големи възнаграждения на хора да питат за новини. Е, на какво мяза това? Да се пълнят вестниците. Ако аз ви дам една задача, вие ще я раздрънкате преди да сте я направили. Аз нямам нищо против след като я направите, тогава да я разправяте. А вие ще я раздрънкате наляво, надясно и след туй тази задача няма да стане. И вие ще търсите причината. Не че го правите от някоя зла воля. Аз ще ви помоля, защото мисля, че сте вече израснали, че разбирате нещата. У човека има придобити навици. Има един проповедник в Америка, който, като говори, си мърда рамото, лоши са тия навици. И всеки трябва да се стреми да обуздае своите навици. Другите, които го слушат, всички се смеят, а той не се досеща, че си мърда рамото. Там е всичката слабост. Много пъти ние искаме да поправим някоя своя слабост, а когато говорим, я забравим. Не, ти ще контролираш ръката си. Не е лошо това, че той си мърда рамото, но има случаи, когато ръката трябва да Се подчинява на човешкото съзнание. Тя трябва да слуша, нищо повече. Дисциплина трябва да има. Ами ако окото почне да прави каквото то иска? Па и лицето? Знаете ли какви гримаси ще имате? Не, лицето трябва да слуша. Пък няма желание, което човек да не може да реализира. В дадения случай всички неща могат да се въздържат. Сега на вас ще ви дам едно упражнение. То е следното. Трябва да вземете участие всички, които ме слушате сега, до следното събрание. Четири пъти -рез този месец, всеки петък, ще ставате точно в 4 часа сутринта и цял един час ще прекарвате в размишление, на дълбоко размишление Ще се молите за благословение и за хармонизиране за себе си и за малката група тук, да се хармонирате вътрешно. Цял един час ще бъдете на размишление и ще се молите. Ще знаете: точно в 4 часа - на духовна работа! И после, като дойдете тук идущото събрание, който от вас не е спазил правилото, да си каже сам. Ще си напишете имената, да видим кои сте. Или как искате, да не знае никой? Защото, като знае тук, навсякъде ще се разпространи из София, всички ще знаят. Там е лошата страна на говоренето. Втората част на задачата е мъчна. Първата част е лесна, но щом дойдете до втората - да кажете, ще развалите всичко. Аз ще направя друг един опит. Ще намеря колко души от вас не са изпълнили правилно задачата, без да кажете вие. Следния път ще имаме смятане. Аз ще изкарам само числа от вас и ще знаем колко души не са изпълнили задачата си. Тогава следния път ще имаме едно приятно забавление по смятане. Вътрешната хармония е необходима за развиване на човешкия ум и сърце. Това е необходимо за здравето на тялото и за неговото благосъстояние. Невидимият свят е свят на вътрешната хармония. От Невидимия свят са готови веднага да услужат щом има хармония. Но щом хората не са в съгласие, от Невидимия свят нямат разположение да помагат. И ако работите никак не вървят, трябва да знаете, че животът ви има нещо, което куца. Но дойде ли хармонията, Невидимият свят е много точен. При хубавото цвете всеки се спира. Хубавият извор, хубавите местности всеки посещава. Музикант, поет, художник, всичко, което е възвишено и красиво, всеки обича да го слуша, всеки обича да го гледа, понеже то е Божествено. Аз не говоря за човешките работи, а Божествените работи без изключение всеки обича да ги слуша. Ако ние говорим по Божественому, то има цена. Божественият живот, без разлика в кое и да е същество, има цена. Когато говорим ние като хора, то е друго, но когато говорим по Бога, там има една особена благодат. Желая всички да говорите по Божественому. Спрете се, кажете: „Туй, което аз говоря, по Бога ли го говоря или по себе си?“ И ако мълчите, пак се запитайте: „Като мълча, по Божия Дух ли е или е човешко?“ Защото има едно мълчание по съображение. Казват: „И глупавият, като мълчи, минава за умен.“ Ако аз мълча, когато говори някой, това не е от незачитане, аз седя, давам част от времето си за него. Когато другите говорят, мен ме интересува тяхната реч. Туй мълчание в мен е Божествено, интересувам се какво иска да каже той, а някой като седи, ще си мръдне ту лявата ръка, ту дясната, мърда се на стола си - това е човешката страна на мълчанието. Божественото търпение е слушане. То е най-красивото нещо. Ако се научите всички да знаете да слушате, то е много. А туй в събранията ви е много малко застъпено. И после, човешкото говорене има една опасна страна. Тя е следната. Когато един човек е подпушван дълго време, той мяза на вода, която се набира, и като я отпуснеш, изведнъж тече. Такъв човек започва да говори и после пак млъква. Обаче в Божественото говорене законът не е такъв. Там, като си туриш стомната, чуваш и гласа. Господ ти казва тъй: „Вземи си стомната от извора, защото колкото повече стоиш, нито капка повече няма да влезе вътре.“ Вземи си стомната! Колкото се е напълнила, то е достатъчно за тебе. Нещата са приятни, докато те стимулират в нас желанието, защото, ако говориш дълго време, има хора, които са много чувствителни, казват: „Не ми говори повече, защото ще ми се размъти умът.“ А има други, които казват: „Кажи още, още говори!“ Някои казват: „Стига, много съм уморен, повече не мога да издържам!“ Това е Божественото. Ще дойдеш до една мярка и ще се спреш. Не бързай и за себе си не желай повече, отколкото ти трябва. Някой път имаш неразположение на духа си, паднал си, унил си, като че си изоставен. Ами че то е едно прекрасно състояние, не са те забравили. Господ казва: „Не си научил урока.“ Страданията са път да се събереш в себе си. Какво представляват страданията? Че, то е едно красиво състояние на духа! И който е силен, ако благодари, като страда, няма да се мине и един час, два часа, и най-лошото си състояние, като го триеш два часа, изведнъж ще ти светне. Една славянка, като правила този опит, тя била скръбна и след два часа почнала да играе. Тъй е и у децата. Ние, за да изразим своята радост; ще се разиграем. Ние мислим, че игрането е едно грешно състояние. Не, но да играеш когато трябва, и да седиш когато трябва. И Давид играл пред израилския народ. И жена му се докачи и каза: „Как се разиграл царят пред народа, тъй, по демократически начин!“ Той играл, тя обаче осъди неговата постъпка. Сега, едно от правилата: Тия тъжни и скръбни състояния, които идват на обезсърчение, вие криво ги схващате. Най-голямата илюзия по някой път е следната: Вие седите и мислите, че сте изоставени от всички. Ами били ли сте вие в положението на онзи, който е бил заровен в гроба? Вие не сте ходили при мъртвите, да видите, какво е тяхното състояние. То с хиляди и милиони пъти е по ужасно, неговото състояние, отколкото вашата самотия вкъщи. Той седи в земята и чака, докато се освободи и след това всички духове ще се нахвърлят отгоре му. Той плаче, страда, докато се разнищи съвсем и остават само костите. И тогава той се освобождава и казва: „Отидох вече!“ Една последна нишка само остава и той се зарадва в душата си, че всичкото тяло се стопило и той се освобождава от него. Защото туй тяло, в което е човекът, физическото, то е един затвор. Та, тия състояния, в които вие може да се намерите, да ви не плашат. Вие ще си кажете: „От моето състояние има и по-лошо.“ Туй да го знаете! Влезте в положението на подобните! Към красивото ще се стремите, а с другите лоши състояния, с тях ще регулирате вашето неразположение. Това е наука! Тази наука вие прилагайте в живота си! И старайте се тогава да създадете в себе си едно чувство на милосердие. Не е лошо човек да се ожесточи, но се старайте да предизвикате в себе си да се събуди Божественото чувство на милосърдие. Защото иначе човек най-първо вреди на себе си. Да оставим другата лоша страна. Когато човек се ожесточава, разрушава в себе си хубавите неща. Най-първо, за своето добро, ще се обърнете, ще кажете: „Няма да причиня вреда на себе си!“ А да оставим другото хубаво. Ожесточението е вредно за самия човек. При това изгубват се ония връзки между него и Бога. Ако един ученик се ожесточава, той губи връзката между него и Учителя си. Първото нещо, за да може да действува Бог във вас чрез любовта Си: човешкото сърце трябва да бъде милостиво и меко. Никакво ожесточение! Онова състояние, когато човек е готов като дете да възприеме, да забрави, то е милосердие. Сега, това е достатъчно. Разбрахте ли? Сега, за упражнението. Ще ставате точно в 4 часа. Ще се стремите да забравите всичко и на дълбоко размишление да се отдадете. След като разгледате вашия живот, като пожелаете какво добро трябва да имате, като помислите как да подобрите вашия живот, ще помислите за всички добри хора по целия свят - в Америка, в Австралия, навсякъде, навсякъде ще ги обиколите и да се запознаете с най-добрите и най-учените хора в света, а после, ако ви остане време, ще се качите горе, на Небето, при ангелите, и там ще се постараете да се запознаете с тях. Тъй за един час ще си направите една хубава разходка, една отлична духовна разходка по цялата Земя и на Небето. Но да не заспите! Като идете на Небето, ще гледате да не останете там. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! 5 часа Вечерта Беседа, държана от Учителя на сестрите на 21 януари 1926 г. (четвъртък, 4 часа след обяд), гр. София ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ [1] Фигурира и в двата варианта в различни екземпляри на оригиналите.

24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА Тайна молитва Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! 10-а глава от Евангелието на Лука, 6-и стих. Интересно е защо Христос казва на учениците Си никога да не поздравляват, когато вървят по пътя. Нали сега се счита за културно да поздравиш някого, а Христос казва да не поздравляваш, като вървиш по пътя. Стихът е ясен сам по себе си. Христос казва, че ги изпраща като овци между вълците. Питам: когато една овца срещне един вълк, как ще го поздрави? Думата „поздравление“ подразбира, че само двама разумни хора, които се обичат, могат да се поздравляват. Само разумните хора могат да се поздравляват един с друг. Хора, у които няма никаква разумност, не могат да се поздравляват, не могат да се разговарят. Много пъти многото говорене не постига целта, която се гони, която се има пред вид. Няма какво да се спирам в живота, да ви покажа, че е така, вие сами знаете това. Когато някой говори много, малко работа свършва. Сега, каква е целта на вашите събрания? Да ви се говори ли? Казвате: „Да се съберем.“ Че, в това няма нещо необикновено. Кой не се събира? В кръчмите се събират, по улиците се събират, в кинематографите се събират, в църквите се събират, навсякъде се събират, та и вие казвате: „Да се съберем!“ Че, кога не сте се събирали? Мен се вижда много обикновено това, да се събирате. По-необикновено щеше да бъде това, да не се събирате и тогава една да отиде на едно място в гората, друга - на друго място в гората, трета - някъде на един километър разстояние от първите, че никоя да не знае коя къде е. Разбира се, не взимайте това за чиста монета, но аз само ви правя намек, защото често ние търсим смисъла на живота там, дето го няма. Ако събирането става съзнателно, под давлението на Божествения Дух или под давлението на Божествената любов, това събиране има смисъл, но когато събирането става под съвсем други съображения, тогава и резултатите са други. Сега, да дойдем до съществения въпрос: какви са качествата на събирането. Всички вие сте ходили в първо отделение, вярвам даже да сте свършили и четирите отделения. В такъв случай, какви са качествата на събирането, по какво се отличава то? При събирането всякога има едно увеличаване. С това се отличава събирането. Значи всякога, когато се събират нещата, се увеличават. При изваждането имаме обратния процес: когато изваждаме, нещата се намаляват. Тъй че, у вас същинската идея на събирането ви е да се увеличавате. Добре, след като се събирате, увеличавате ли се? Не е достатъчно само да се събирате, но всеки от вас, като излезе от събранието, усеща ли да е станал по- голям, отколкото е бил? При всяко събрание органически тялото на човека трябва да нараства поне с 1/10000 част от милиметъра. Човек като отива на едно събрание, особено молитвено или както е това тука, по закона на събирането трябва да се е увеличил поне малко. Да допуснем сега, че някой от вас отива в някой първокласен ресторант, дето има голям майстор готвач и той е приготвил 10 най-хубави баници, каквито нам се нравят: една от зеле, друга от лук, трета от моркови, четвърта от спанак, пета от сирене и т.н. и вие ядете от всички тия баници. Какво печелите? Ако аз вляза в същата тази гостилница и си взема една сладка баница, направена от мляко и полята отгоре със сладко, а вие сте яли и от 10-те баници, кой е спечелил повече? Вие, които сте яли от тия 10 баници, ще се смалите, защото тия баници са много скъпи. Вие, преди да сте влезли в гостилницата, сте тежали повече, понеже сте имали повече пари в джоба си, но като излезете навън, тежите вече по-малко, смалили сте се. Та, най-първо, като влезеш в гостилницата, постъпваш според закона на събирането, събираш първо от баниците, но като излезеш от гостилницата, постъпваш според закона на изваждането, вадиш от джоба си. Тогава, при едното събираш, при другото вадиш, в резултат какво става? Неутрализиране. Придобивката се неутрализира. Досещате ли се сега каква е главната мисъл, към която искам да насоча умовете ви? Всички вие сте все от умните, хайде, ще ви дам една задача, да видим как ще я решите. Имате, запример, една единица - можете ли да я разделите на повече от 10 части? Не, единицата може да се раздели само на 10 части. На повече от 10 части тя не може да се раздели, без да се повторят тия числа. Например, ако я разделите на 12 на 13 части, ще имате сумата на числата 1 и 2, 1 и 3 и т.н. Значи тия същите числа пак се повтарят. Тия числа до 9 пак се срещат, не са нещо ново. Значи една ябълка може да се раздели само на 10 части, на повече от 10 части не може да се раздели. Такъв е законът. Така е в Божествения свят. Единицата може да се раздели само на 10 части. Щом дойдете обаче до човешкия свят, там можете да я делите на много части. Сега, да пристъпя към важния въпрос. Нали всички хора изобщо се стремят към Божествената любов. Кои са качествата на Божествената любов? Вие от толкова години търсите Божествената любов, знаете ли поне едно от качествата на тази любов? Може ли някой от вас да прочете нещо от 13-а глава от Първото послание към Коринтяните? Щом любовта се прояви на физическото поле, вие всички я знаете вече, тя се занимава с материални работи. Детето казва на майка си: „Мамо, ако ме обичаш, дай ми хляб!“ Нищо повече. Ученикът казва на учителя си: „Ако ме обичаш, дай ми знания.“ Това е едно малко по- високо състояние на любовта. Значи, дотогава, докато ние подразбираме в любовта материални работи, Божествената любов не може да се прояви, понеже всякога ще има състезание. Ако имате един благодетел, който ви издържа, но същевременно този благодетел издържа и още 10 души и на едного от тях субсидира повече пари, у вас ще се породи недоволство, макар че този човек облагодетелствува и вас. Недоволство има и в учението. Онзи, който напредва в учението, и той бива недоволен. Следователно истинската любов е там, когато се дойде до границата, когато това недоволство изчезва. Гледам някоя майка обича много детето си, но това дете умира. Тя плаче, страда, казва: „Не мога без това дете, защо ми го взе Бог?“ Бог й даде друго дете, тя също го обича много и пак казва, че не може без това дете, но не се минава много време, детето пораства и между майката и него настава един разрив. Питам: Как отпадна тази любов? Къде отиде тя? Това, че майката не може без детето си, това са наши схващания. Майката държи детето си на ръце, отглежда го и мисли, случайност тази майка е принудена да даде детето си да го отгледа слугинята или някоя друга жена и виждаме, че след десетина години тази жена за детето представлява същото нещо, каквото представляваше и майка му. Значи идеята, че „без това дете не мога“, е права само по отношение към Бога. Да ви обясня какво се подразбира под мисълта, че „без това дете не мога“. Представете си, че вие имате тук една малка лампичка и казвате: „Без лампичката не мога.“ Без какво всъщност не можете? Без самата лампичка, без самата крушка на лампата или без друго нещо? Вие не можете без светлината. Светлината на лампата всъщност е същественото нещо, без което не можете. А крушката е само проводник на тази любов. Дотогава, докато Божествената любов тече през това дете, без него не мога, но щом престане да тече през него, то вече няма смисъл. Следователно тази форма има смисъл само поради съдържанието на светлината. Светлината обаче не е крайният предел на Божествената любов. Зад тази светлина, която ние виждаме във вид на лъчи, има друго нещо, по-съществено. Не е светлината, която може да ни задоволи. Кое? Отваряме книгата на живота, тази светлина пада върху книгата и ние четем. Значи тази светлина е необходима, за да можете да четете книгата на живота. Но не е само това, че ще чете. Това четене ми показва пътя към Бога. И тъй, лампичката е потребна, за да се прояви светлината. Светлината е потребна, за да се прояви книгата, да четем. Книгата ни показва живота, разкрива скрития смисъл на живота, а животът ни посочва пътя към Бога. Постигнем ли всичко това, ще се радваме и тръгваме със светлината към този път. Та, същественото, което трябва да знаете, е че всички тия неща, които съществуват, това са пособия, упътвания към великото и Божественото в света. Любовта, която съществува към хората, отношенията, които съществуват към хората, това са неща, които ни упътват към Бога. Ако човек знае как да гледа, във всеки друг човек, във всяко същество, колкото и да е малко, все ще намери нещо хубаво. Ако той съумее да схване тази хубава черта, той все ще прибави нещо в живота си. Сега гледам ви, в събранията всички вие сте започнали по обратен път. Във физическо отношение се събирате, а в духовно отношение сте започнали с изваждането, все отрицателни качества си намирате. Какво изваждате? Вие казвате: „Еди коя си сестра все има някаква отрицателна черта.“ Като кажете, че еди-коя си сестра има някаква отрицателна черта, знаете ли какво става? Един лъч от тази лампичка изгасва. После казвате за друга някоя: „Знаете ли тази сестра какъв недъг има?“ Хайде и втор лъч от лампичката изгасва. „Ами третата, откак дойде в събранието, внесе само разединение.“ Хайде и трети лъч изгасва. „Ами тази четвъртата пък, откак влезе между нас, всичките нещастия ни сполетяха.“ Хайде и четвърти, пети лъч от светлината на лампичката изгасва. Вие говорите тъй отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н. сестри и току-виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка. Вие изваждате, изваждате и настане най-после тъмнина. Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на светлината в нашия ум, в нашето съзнание. Изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина, в ума ти е всичко загаснало и най-после казваш: „Господи, защо направи света така?“ Господ казва: „Който гаси тъй като тебе светлината на своя ум, той като тебе ще остане да живее в тъмнина и в мрак.“ Какво трябва да направите? Ще започнете обратния процес. Ще кажете: „Онази сестра там е почнала да се поправя, станала е отличен свирец. Нека дойде да ни посвири!“ Тя дойде, седне на пианото, започва да свири и хубаво свири. Веднага лампичката светва. После казвате за друга някоя сестра: „Ами знаете ли, че еди-коя си сестра била писателка, пише много хубаво.“ - „Тъй ли? Хайде да я викнем да ни прочете нещо.“ Тя дойде, прочете някое свое стихотворение. Всички са доволни, радват й се. Лампичката още повече светва. „Ами онази сестра там била художничка. Нека си донесе картините да й ги разгледаме.“ Тя си донася картините, всички ги разглеждат, радват се. Лампичката още повече светва. За друга казват: „Ами тази сестра там свършила някакъв курс по шев и хубаво работи. Нека я накараме да ни отвори един курс.“ Лампичката още повече светва. За някоя казват: „Ами знаете ли тази сестра какви отлични баници прави?“ - „Хайде нека ни направи една баница!“ Тя направи една баница, всички се радват, доволни са. А лампичката светва и все повече светва. Колкото повече се изтъкват положителните черти един на друг, толкова повече светлината на лампата се усилва, докато най-после светне с всичката си светлина. И тъй, като се стремите към положителната страна на живота, само така ще създадете в себе си характер. Това е вече Божественото в човека. Иначе, като си търсите само отрицателните страни на характера, ставате банални. Аз днес обяснявах един велик закон в живота. Той е следният: В света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите - страхливци. Единият вид мъже са герои, а другите - страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: „Страдания ще има!“ От Невидимия свят ви питат: „Като герой ли искаш да страдаш или като страхливец?“ Ние, съвременните хора, искаме да избегнем страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развиване на човека. И страхливите страдат и героите страдат, но питам ви: като какъв искаш да страдаш: като герой или като страхливец? Кое е по-хубаво за вас? Като герой. Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате: „То не е за нас.“ Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливци, то пък съвсем не е за вас. В Писанието се казва: „Страхливите няма да наследят царството Божие.“ Какво значи този стих? Той трябва да се изясни. Той означава, че в душата на страхливия любовта не може да проникне. Страхът е едно отрицателно качество. Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте. Затова страхливият не може да наследи царството Божие. Аз бих превел този стих другояче: в пустинята извори не могат да текат, плодове не могат да се раждат, там смърт навсякъде владее. Следователно пустинята не може да бъде наследена от хора. Значи, за да може пустинята да се наследи от хората, в нея трябва да извират извори, а изворите на живота идват само от Любовта. Реките, изворите, дърветата, всичко това е като емблема на една сила, която иде от Любовта. Та, всеки от вас трябва да се спира, да обмисля добре нещата, да има една положителна мисъл по отношение Божествения Промисъл и да знае къде именно да намери този Божествен Промисъл. Всяка добра мисъл, която се отпечатва във вашия ум, това е един добър отзвук на Божествената мисъл. Като ви дойде една добра мисъл, или като ви дойде един добър подтик, или като ви посети един добър приятел, или като прочетете една добра книга, или когато небето е ясно, или когато някоя хубава звезда ви обърне вниманието, недейте пропуща тия неща, всичко това е един говор от Небето. Щом тази звезда ти е обърнала вниманието, ще се спреш да видиш какво иска да ти каже. Сега ще ви представя една картина, да видите как говори Небето. Представете си, че вие се намирате в една тъмна, бурна нощ, не можете да се ориентирате, изгубили сте си пътя, не знаете на коя точка се намирате, но по едно време духне малко вятър и вие виждате Северната мечка. Какво ви показва тя? Тя ви показва посоката, показва ви накъде е изток, накъде запад, накъде север и юг. Тази звезда иска да ви покаже, че вие сте взели запада на пътя, а трябва да се върнете и да вземете изтока, там е посоката на вашия път. Щом ви каже това, след малко небето пак се заоблачава и затваря. И звездата се изгубва. Казала ли ви е нещо тази звезда? Да, тя ви определя пътя. По-нататък, далеч някъде, виждаш някоя свещ, някоя колиба. Ти трябва да разбереш гласа на тази свещ, която свети. Ще ви представя друга картина. Представете си, че вие пътувате пак през една тъмна, бурна нощ, вън - голяма виелица и вие изгубите пътя. По едно време виждате вече недалеч от вас светне някоя малка свещ. Какво иска да ви каже тази свещ? Тя иска да ви каже: „Ела на гости у нас! Само по този начин ще бъдеш избавен от смърт. Нашият господар е много добър. Затова ние отворихме прозореца.“ Така някой път и във вашия живот ще бъде тъмно, бурно, неприятно и ще си казвате: „Не искам да живея. Дано се намери някоя болест да ме прати в онзи свят.“ Но тъкмо по това време ще се намери някоя светлина отнякъде и ще ви каже: „Ела в дома ни!“ Значи чрез тази светлина Бог проговаря на тази душа и казва: „Не бой се, има едно прибежище за тебе.“ Това е, което говори, тази светлина в тъмната, мрачна нощ. Тази светлина е израз на Любовта. И когато ние обичаме Бога, Той чрез тази светлина изпраща любовта Си на световете. И всеки, който разбира езика на тази светлина, ще види, че зад всеки лъч на светлината седи Божествената любов. Това значи да се разбира истинският смисъл на светлината. Или, казано на мистически език: Вътре в душата си ти ще почувствуваш един свещен трепет и ако си бил отчаян, веднага в тебе ще настане една вътрешна мекота, ти ще се ободриш, ще се подигнеш и ще почнеш своята работа. Та, казвам сега на всинца ви: Като се събирате, да не почвате да изгасвате лъчите на светлината. Това изкуство, да намирате погрешките, хората вече го научиха, па и децата го знаят. Даже и животните, като те срещнат, изгледат те и си кажат: „Не те бива, знаем те, нямаме вяра в тебе“, и си заминава. Срещне ме някоя птичка, погледне ме и си казва: „Познавам те.“ И тя няма вяра. И тя загасва един лъч от светлината. Таман се моля някъде в гората, но изведнъж някой заек мине покрай мене. Като му потропам, той хукне някъде навътре в гората, скрива се, казва: „Не вярвам в твоята молитва.“ И той заличава един лъч от светлината на лампичката. Аз си пиша някоя поезия и току мине покрай мене някоя птичка и изведнъж хвръква надалеч. И тя казва: „Не вярвам в тебе, аз съм опитала такива поети като тебе.“ И тя заличава един лъч от светлината. И птичките са неверни, и те вярват в тази негативна мисъл по отношение на вас. Аз съм опитвал птичките. Някоя птичка лети, дойде към мене, аз й казвам: „Ела тук, на ръката ми!“ Тя ме пита: „Каква гаранция ще ми дадеш, че няма да ме повредиш нещо? По-добре ще си пея на дървото, отколкото да кацна на ръката ти.“ Не хваща вяра, не кацва на ръката ми. Досега аз зная само едно птиченце, което е кацнало на ръката ми, което ми е хванало вяра. Другите все бягат, не хващат вяра. Но ако човек дойде и прояви Божията любов, и птиците ще му вярват. В 917 година, когато бях във Варна, имах един килер в хотела, дето живеех, там турях кюмюра си. По едно време в този килер влязоха два косера[1], мъжки и женски. Аз ги взех горе в стаята си, понеже в килера беше много студено, зимата беше студена, имаше големи виелици. Казвам си: Колкото трябва, ще платя за тях. На сутринта вземам една кофа със зрънца, наклаждам един мангал и сядам при мангала да се грея. Мъжкия косер се уплаши, избяга, отиде до прозореца, а женският дойде при мангала, качи се на крака ми и отиде до прозореца. Пак дойде до мангала, качи се на рамото ми и пак отиде до прозореца. Най-после дойде при мене, качи се на ръката ми, Питам: Как бихте изтълкували това? Защо се качи на крака ми, после на рамото ми и най-после на ръката ми? Мъжкият косер й казва: „Ти жена, разправяй се с този човек, но аз съм опитал мъжете, зная ги!“ Тя ме гледа с един тъжен поглед и аз я гледам. Тя хвръкна от рамото ми, отиде до прозореца и ми казва: „Господине, ти си много добър, накладе ни огън, вода ни даде, зрънца ни даде, но отвори ни сега прозореца, да си излезем навън, да си продължим работата.“ Аз й говоря на птичи език: „Сега времето вън е още лошо, бурно, като се стопли, аз сам ще ви отворя, да си отидете.“ Тя отиде при мъжкия, говори му нещо и после утихнаха. Легнаха си спокойни вечерта. Тази е единствената птичка, която ми се напълно довери. Значи и у тях има съзнание. Мъжкият косер не хваща вяра. И вие сега мязате на този мъжки косер. Господ ви прави добро, но вие казвате: „Господ ни прави добро, но кой знае...“ Колцина от вас мязате на женския косер? Казвам: Ето един похвален пример. Всеки човек трябва да има такава вяра в Бога и да знае, че и при най-тъмната и бурна нощ той може да попадне в кюмюрлука, отдето Бог ще го вземе в стаята си. Господ ще промисли и за тебе. Та, царството Божие с поглеждане навън няма да се вземе. Външният свят заради нас няма да се измени. Когато говорим за Божествения свят, ние разбираме туй вътрешно променение, туй вътрешно смекчаване на човешкото сърце. Аз считам една бурна, тъмна нощ за нещо много красиво. Ще ви кажа защо. Една такава нощ може да бъде едно благословение за мене. Представете си, че аз съм един човек, който цял живот съм ходил натук-натам безцелно, нищо добро не съм направил и като обикалям така, през една тъмна, бурна нощ се заблудя някъде из гората и по едно време видя, че се отвори някъде един прозорец и светне една малка свещица. Аз се напътя по направлението на тази светлина и вляза в колибката на един добър, благороден човек, който ми отвори книгата на живота, упъти ме към Бога. Тази нощ не беше ли за мене едно голямо благословение? Тази нощ ме спаси. Някога пък добрият ден може да погуби човека. Представете си, че аз съм тръгнал да отида при този човек, който ще ми покаже пътя към Бога. Но по едно време, като минавам покрай една кръчма, гледам вън насядали около масите мои другари, познати, които пият и се веселят. Денят е хубав, приятен, хубаво слънце грее. Като погледна към тях, казвам си: „Кой ще ходи сега при този човек? Не е ли по-добре да се отбия тук и да се повеселя.“ Отбивам се и пропущам своето благо. Този хубав ден не можа ли да ме съблазни? Не мислете, че външната обстановка е нещо реално. Не, не, тя е нещо меродавно, тя не говори, че в нея е скрито вашето благо. Не мислете, че вашето здраве всякога крие вашето щастие. Може би някога в някоя болест се крие вашето щастие. Толстой сам казвал, че при всяка една болест и след всяко оздравяване му дохождала по една хубава идея, придобивал по нещо Божествено. Някой път човек седи, гледаш го, нито тук е, нито на Небето. Но след това мине в една нова фаза. Тъй щото истинското здраве на човека седи в това, да се намира в съгласие с Бога, да е в съгласие с праведните и добри хора по лицето на Земята или с онези хора, които живеят горе, на Небето. Та, сега всички трябва да се стремите да бъдете образец на чистия живот. Гледам ви, сега между вас има едни особени навици, които аз си обяснявам съвсем другояче. Всички вие сте влезли в една област на омагьосан свят. Почти всички хора от религиозните общества минават през тази област. Тази област се отличава по това, че отвън не се дава никаква светлина и кой каквато светлина има, дотолкова осветлява пътя си. Всеки свети за себе си, а самата зона е тъмна. В тази тъмна зона ще се срещнете с много същества, изостанали от хиляди години в своята еволюция, и те ще се нахвърлят върху вас като хищници, ще се ползуват от вашата светлина, ше ви нападнат със своите критики, ще ви казват: „Ти си такъв, ти си онакъв“ - целият свят за тях е лош. Най-после, като изгубите вярата, нахвърлят се усилено върху вас и ви казват: „Ами и ти не си от светците. Като тебе по-долен грешник няма в света. Да не мислиш, че си тръгнал в правия път? Едно време и ние като вас тръгнахме в този път, но ето, нищо не излезе. Остани и ти при нас, ще ти покажем с какво се занимаваме.“ Ако им повярваш, ще останеш като жител на тази омагьосана област, да им слугуваш. Та, сега именно няма какво да слушате чуждите съвети. Който минава през тази област, ще си запуши ушите, да не ги слуша. Като излезете из тази област, ще си извадите памука от ушите и ще чуете най-хубавите работи. Като минава човек през тази област, трябва да бъде глух. Светът може да се поправи, но нас ни трябват методи. Бог има всички начини, методи за поправянето на света, Той ще го обърне. За да можете да помогнете на себе си, за да можете да помогнете на своите ближни, трябва да научите методите на Бога. Често вие, като четете Евангелието, не можете да го разберете. Защо? Защото духовното не може да се предаде на книга. Запример вземете една нарисувана лампичка - тя представлява ли светлината? Не, тя е само мнимо изражение на светлината. От нея може ли да излезе светлина? Не може да излезе никаква светлина. Та, първото нещо, когато дойде Божественото в човека: в ума му трябва да стане поне една малка промяна и той да е доволен от всичко онова, което Бог му дава, да работи най-малките работи и да гледа да реализира всяка една добра мисъл или всяко добро желание, колкото малко и да е. Защото хилядите, милионите камъни образуват изворите. Многото извори образуват реките. Многото реки пък образуват морето. Силата на човека седи в тези малки подтици, в тези малки добрини, които човек може да направи. Всичко, което ви говорих, вие го разбрахте, нали? (Учителят нарисува едно минаре.) Вие знаете, че в тия минарета ходжата, на което стъпало и да се качи, все едно си говори. Така и вие, колкото високо и да се качите, все едно си говорите. Една сестра казва: „Ти не разбираш какво нещо е говоренето на Духа.“ И другата казва същото. Не, то е говорене на ходжата от минарето. Казва ли някоя сестра така, аз ще й кажа: „Да, сестро, ти говориш много хубаво. Хайде сега да отидем при един болен и да направим една молитва. Ти понеже разбираш по-добре, ще ръководиш, а аз само ще пригласям, та дано помогнеш. Ти от повече време служиш на Бога, направи каквото знаеш, пък аз ще донасям вода и ще пригласям.“ А пък вие казвате: „Не, сестро, с такива работи не се занимавам. Кармата на този болен още не е изтекла, няма какво да й помагаме.“ Въпросът за кармата седи другояче. Ти се притечи да помогнеш, пък не мисли за кармата на другите. Аз гледам от друга страна на въпроса. Туй лошо, което се явява в човека, не е лошо, то е само за изпитание, понеже трябва да има нещо в живота на човека, с което да се изпита неговата сила. Лошото в човека, това е положителната страна на неговия живот. Ако той е разумен, ще знае как да се справи с тия силни движения в живота си. Ако една мисъл е силна в него или ако едно чувство е силно в него, или ако говорът му е силен, той ще употреби всичко това за свое добро. Не е лошо човек да се гневи. Той ще хване гнева си и ще му каже: „Слушай, толкова години вече откак съм те родил. Аз те храних, ти яде, пи, сега вече е време да те впрегна на работа и да ме слушаш.“ Ще му покажеш тоягата и ще го питаш: „Ще ме слушаш ли? Най-първо ще се научиш да мируваш, после ще чакаш, ще слушаш и само когато ти кажа да хванеш някого, ще го хванеш. Докато не ти кажа нищо, ще слушаш моята заповед.“ Той ще каже: „Слушам, Ваше Високоблагородие!“ Той само ще седи и ще пита: „Време ли е да го хвана?“ Той седи, точи си ножа ден, два, три, чака, но аз всеки ден го изваждам в гората с брадвата и му казвам: „Започвай!“ Като се върнем, питам го: „Доволен ли си?“ - „Доволен съм.“ Накарайте гнева да сече дърва, да маже, това е негова работа. Това той ще свърши отлично. Сега, да се повърнем към съществената мисъл. И тъй, на всички ви трябва една вътрешна работа в живота, но каквато работа да започнете, мълчете си, никому нищо не говорете. В окултната наука има едно правило: Каквото вършите, никому няма да говорите, само плодът трябва да излезе навън. Така трябва да работят музикантът, поетът и всеки друг. Ако хората слушат техните упражнения, ще се отегчат. Сам ще свири и ще се упражнява. Кога ще свири пред хората? Когато завърши своето учение или когато завърши своята картина, или когато завърши своята поезия. Та, сега, всички вие трябва да мълчите, но да не млъкнете за всичко. Не, ще мълчите за съществените работи. Ако разбирате буквално, ще млъкнете. Някоя сестра ще ви пита нещо: „Сестра, кажи нещо!“ Ти мълчиш. „Кажи нещо, моля ти се!“ Ти пак мълчиш. Не, то е буквата на нещата. Аз говоря за същественото. Само за него ще мълчиш. Тя казва: „Ама Учителят казва да мълчим.“ Не, то се разбира по буква. Не, ще мълчиш за същественото. Друг път ще кажа да говорите. Тази сестра, която ме разбира буквално, ще започне да говори и то безспирно. Другите й казват: „Млъкни вече.“ Не, тя кара 5, 10, 15, 20 минути, че половин час не може да спре. „Ама Духът говори в мене!“ Ако Духът говори в тебе, ти ще кажеш нещо умно и ще млъкнеш. После пак ще проговориш и пак ще млъкнеш. Ако аз имам 20 събрания, какво трябва да направя? Ще поговоря тук 5 минути и ще отида на другото събрание. Там ще поговоря малко и ще отида на третото събрание. И там ще поговоря малко. Тъй щото, когато Духът ми каже да говоря, то значи, че на едно място ще млъкна, на друго ще говоря. А вие разбирате, че като заговорите на едно място, трябва да говорите през всичкото време. Малко ще говориш! Ще ме питат някои: „Ти вярваш ли в Бога? И как вярваш?“ Аз ще му кажа: „Ела утре на гости у дома.“ Той ще дойде, ще го нагостя добре, ще го заведа из градината си, ще се поразговоря с него. „Ама кажи ми нещо за Бога.“ Аз ще му кажа: „Ела утре пак у дома!“ Туй е разрешението на въпроса. А туй, как вярвам в Бога, няма какво да му разправям. Щом ме пита, ще му кажа: „Ела утре у дома.“ Нищо повече. Какво нещо е свещта? Какво нещо е нейната светлина? Какво нещо е книгата? Какво е нейното съдържание? Какво нещо е човекът? Какво нещо е душата? Какво нещо е неговата мисъл? Какво нещо е душата? Това е животът на човека. Какво нещо е духът? Това е неговата сила. Какво нещо е Бог? Той е всичко! Това са философски отговори на тия въпроси. Сега, като излезете вън и ви питат какво ви говори Учителят, какво ще кажете? Някои ще кажат, че нищо не са разбрали, а други ще кажат, че съм говорил много велики неща. Питат ни: „Защо ви е светлината?“ За да четем книгата на живота. Тази книга е самият човек и в нея ще разбере себе си. Сега аз ще ви оставя сами да мислите, да не се забъркате и кой каквото е разбрал, сам да го приложи, да не иска много - и най-малкото приложение ще е добре. Накарайте тази лампичка да свети. Силата е в малкото. Всеки да намери за себе си един метод, да приложи и най-малкото, да направи едно най-малко добро. Вие сте слушали много работи за вашия ум, за вашето сърце, за вашата воля, но от тази беседа искам едно малко приложение. Да обясня думата „приложение“. Представете си, че вие имате отделни части, от които трябва да се образува един мост. Вън от подпорките, които са нужни за моста, още какво се изисква? Нали се изисква една съединителна брънка, нишка отгоре? Следователно един човек на друг не може да се наложи. Ако мислите, че може да се наложите, това е криво схващане. Между единия и другия може да има само съединителни нишки, както и в организма. Всяка клетка е отделна, но между една и друга клетка има съединителни нишки. Следователно всеки човек, от каквато категория и да е, той има съединителни нишки. Вие трябва да се стремите да не късате тия нишки, а колкото може повече да се образуват. Колкото повече такива нишки има, толкова повече животът става по-хубав, по- красив, или, с други думи: колкото повече възвишени духове ви обичат и изпращат своите мисли към вас, толкова животът ви ще бъде по-смислен, по-красив, а колкото по-малко мислят за нас, толкова и животът ви ще бъде по-обикновен. Когато разбиват планините, не викат на помощ златото, а желязото. Когато преплават реките и моретата, не викат на помощ камъните, а дърветата. Следователно, в ръката на умния човек, копието може да се превърне в перо - ще напише нещо хубаво с него. А който е още по-умен човек, ще превърне копието на език, ще пее с него. Тъй щото, който не разбира, ще има копие; който по-добре разбира, ще има перо, с което да пише; а който още по-хубаво разбира, ще има един мек, хубав език, с който ще може да изказва най-хубавите Божии Слова. Та, сега, искам вашето копие да се смекчи, от желязо да се направи на перо; перото - на един хубав, мек език, с който да изказвате най-хубавото, най-доброто в света, но не само да го изказвате, а и да го прилагате. Тайна молитва Беседа, държана от Учителя само на сестрите 18 декември 1925 г, четвъртък, 4 часа след обяд ------------------------------------------------------------------------ [1] косер - диал. птица кос.

23. ПРИЛОЖЕНИЕ Добрата молитва Ще прочета няколко стиха само от 4-тата глава на Йоана, до 29-и стих. „Бог е Любов'' Туй, което досега съм говорил на всинца ви, то е че ви трябва приложение. Предизвиквам друга дума вместо „мога“. Приложението изключва думата „мога“ в отрицателна смисъл, защото вие взимате „мога“ в отрицателна смисъл. Думата „мога“ е положителна. Вие омаломощявате думата „мога“ наполовина. Казвам: Ще трябва да учиш. Питате сега: „Мога ли?“ А така, тази дума „мога“ у вас по някой път се омаломощява. „Мога“ - тази дума е почнала да се обезсилва. Ако имате някаква спънка, „не можете“, разбира се. Всякога за туй, което спира думата „мога“, трябва да има вътре някаква спънка. Спънката в живота ще бъде или в ума - в идеите, или в сърцето - в чувствата, или във волята - в действията. В идеите ви може да бъде спънка, понеже всеки един от вас мисли, че туй, което той ще направи, то ще бъде най-доброто и като неговата работа втора няма да има, тъй си мисли той. Туй е едно вродено чувство в художника, в поета, в описателя, в свещеника, в проповедника. И всеки, като е сам, мисли, че туй, което е минало през неговия ум, такива идеи, мисли, през друг ум не са минали. Но когато неговата мисъл се реализира, тогава почва да вижда нейните дефекти. Един знаменит английски проповедник, когато бил в университета, чел Библията и казвал: „Колко неизчерпаема книга е Библията, по нея може да се проповядва хиляди години и не може да се изчерпи“, а сам се изповядал в училището, че след като казал 4 пъти по нея нещо, намерил се в чудо, какво може още да каже. То е една погрешка. Човек, който така лесно се изчерпва, туй показва, че има някакви дефекти вътре в живота му. Някаква кауза, която вие застъпвате, или идеите, които искате да прокарате, трябва да знаете какъв е произходът им, Божествен ли е или не. Положително трябва да ги знаете, без никакво съмнение. Вие не трябва да имате слабостта на онзи вълк, който викал сина си и му казвал: „Синко, слушай, аз не искам ти да се отдалечаваш от традициите на твоите деди и прадеди. После, туй вярване, което те са имали, отношенията, всичко туй трябва да го спазваш и никакво друго ново учение да не приемаш. Свещената религия, която сме имали, тя е единствената религия, която има в света.“ Тъй е казал вълкът на сина си. Е, каква е религията на вълка? Той казва, че за всеки грях трябва умилостивение и жертвоприношение. Нищо повече. Когато един вълк сгреши, той дави овците и му се прощават греховете, тъй мисли вълкът. Сега вас в обществото ще ви питат: „Българин ли си, православен ли си, еретик ли си“ и т.н.? Такъв един въпрос мене ми се вижда малко неестествен, т.е. вие, като ученици на тази Всемирна Школа на Бялото братство, трябва да схванете въпроса малко по-другояче. Даже в един съвременен германски университет, като българин, няма да ви питат българин ли сте или не, а ще се запишете там. За науката не важи дали сте българин или не. После, може да сте православен, но и православието не важи за науката. Може да сте православен, може да сте българин и да сте един от най-последните ученици в Школата. Сега, като дойдете в Школата, не важат вашите вярвания, нито вашият произход. За вас се изисква най-първо да учите. То е свещеното. Човек, който иска да учи, то е Божествен импулс. И в дадения момент, човек, който има желанието да се учи, който иска да върши волята Божия, това е свещеното, това е живият човек, който се проявява. Туй, за което мислите, то са традициите. Това, което проявявате, това е. Вие искате да служите, да сте полезни на човечеството. Как ще бъдете полезни? Туй, за което искате да служите на другите, били ли сте полезни на себе си? Аз ви питам: Кой от вас е бил полезен на себе си, но в правата смисъл? Ако някоя вечер, след като преядете, ви е тежко на корема, били ли сте полезни на себе си, на вашия стомах? Ако някой ден се смутите и главата ви се развълнува, били ли сте справедливи спрямо вашия ум? Ако се отчаете, били ли сте справедливи спрямо вашето сърце? Ако обещаете и не изпълните, били ли сте справедливи спрямо вашата воля? Човек, който не е полезен спрямо своето сърце, спрямо своя ум и спрямо своята воля, не може да служи на Бога. Законът е такъв! Ако ти не зачиташ своя ум, ако ти не зачиташ своето сърце, ако ти не зачиташ своята воля, която служи за твоето повдигане, в какво ще служиш на Бога? Сега казваме: еди-кой си какво е направил. Ще слушаме какво Бог е направил в света или какво са направили хората? Първото, свещеното нещо е: аз искам да уредите вашите отношения с Бога. - „Ами църквата, ами всичко друго?“ - Първото отношение във Всемирното Бяло братство е отношението ви между Бога и вас. Ще ви докажа защо. Всичките други отношения, които може да имате в света, са неестествени отношения. Вземете едно от най-благородните неща. Ти имаш дете, кърмиш туй дете, но то постоянно плаче: „дай, дай“, все изтегля. И майката живее с идеята, че туй дете един ден ще я храни, ще я обича, обаче дали ще бъде тъй, то е въпрос още. И аз бих питал: Колко щастливи майки има в света, на които децата да са оправдали тази любов? Значи туй, което майката върши, не е право, не е благородно? Не, отношенията между детето и майката са неестествени. Защо? Тази майка е заченала туй дете без да познава Бога. И следователно законът е същ: детето се ражда без да познава Бога. И всички нещастия в съвременния свят произтичат от факта, че всяка работа, която започва без да познаваме Бога, и тази работа ще има такива отношения към нас. Затуй всяко нещо в света се руши. Каквото и да започнем, може да го започнем много добре, но краят ще бъде разрушен. Защо? Защото хората нямат прави отношения към Бога. Отношенията на Бога са прави, защото любовта, която ти ще покажеш към Бога, има един отговор, защото Бог е едно от най-възвишените, най-благородните същества. Значи, отношенията ни към Бога, Който ни познава много добре, ще бъдат прави и каквото дадем, в замяна ще ни се даде. И ако ние образуваме тази правилна връзка между Бога и нас, тогава, като се свържем с Него, третото отношение ще бъде към нашите ближни и като слезем, ние ще знаем как да работим, ще се отправим от света на човеците към Бога, ще знаем какво да правим. А сега, на Земята ние не знаем как да се обърнем към Бога, не спазваме условията. Вследствие на туй у вас се заражда желание, всеки иска да работи, но иска да намери един като себе си. Не, човек трябва да се свърже с такъв, който познава Бога като него. Вие познавате Бога по традиции, философски, теоретически, но тъй, по същност, по естество, по опитност, но да ви е говорил Бог тъй, както на Моисея на планината, или както на Христа, нямате го още. Някой от вас правите опити, но ако някой ви зададе някакъв въпрос, вие лесно може да се усъмните. Онзи, който е говорил веднъж с Бога, този момент остава неизгладим в съзнанието на човека. Всичко може да се изглади, да изчезне, но този момент - веднъж да си проговорил с Бога, този момент остава абсолютно незабравим, неизгладим. Целият свят може да се обърне, но никоя сила не е състояние да изглади този Божествен образ. И следователно, когато Писанието казва, че Бог е направил човека по образ и подобие, подразбира се, че когато Бог е направил този човек по образ и подобие, Той тъй се врязал, че не е могъл да се забрави. Първите хора, които са видели Бога, те сега идват, това са Белите Братя, това е културата, която върви по съвсем друг път на развитие. А сегашните хора на Земята са направени от малко по-друга материя. Те са направени от пръст и им е вдъхнато малко жива душа. Живи души са те, нещо смесица от кал и Божествено дихание, една каша е станала. Та, тази каша тепърва трябва да стане по образ и подобие на Бога. Сега вие ще трябва да премахнете вашите предубеждения. Най-първото нещо: ще трябва да вложите смирение в душата си. То е едно от качествата на всеки един ученик, който ще постъпи в тази Школа. Знаете ли какво значи смирение? Абсолютно смирение! Каквото положение и да заемате, цар, философ да сте, всеки, който влезе в Школата, ще забрави първо[то] място, което е заемал. Ще влезете в Школата без никакви претенции. Най-първо ще изучавате своите задължения, всичко ще изучавате, а за права зъб няма да обелите, няма да претендирате. За вашите права други ще се грижат. Всички Бели братя, те ще се грижат за вашите права. Вие се грижете за вашите задължения, те се грижат за вашите права, а не за задълженията ви. Вие, като влезете в Школата, ще се учите на вашите задължения. Не спазите ли туй правило, вие ще седите вънка от Школата. И тогава знаете ли на какво ще мязате? Ще ходите, ще обикаляте около тия университети на Бялото братство, ще знаете какво има вънка, но вътре какво има, не знаете. И като се върнете, ще разправяте за величието, но вътре какво има, не ще знаете. Сега някои от вас ще кажат: „Ние сме слушали тия неща.“ Хубаво, слушали сте ги. Сега ще ги разберете, а за да ги разберете, трябва да влезете вътре. И тъй първото нещо за ученика е смирението, но смирение, каквото се предполага. Когато човек почувствува, че е смирен, той ще почне да расте. Вземете запример онези синове в света, които чакат бащата да им остави, мислят само за онези права, които имат, и си казват: „Какво ще се падне от баща ни? Ние сме 6 сина, баща ни има 12 000 000 лева, значи на всеки по 2 000 000 лева.“ Всеки син, където ходи, все това казва: „Право имам, 2 000 000 лева имам. Мене не ми трябва наука, не ми трябва работа, аз съм осигурен.“ И сегашните християни проповядват, казват: „Вие сте спасени, Христос е умрял заради вас, 2000000 имате!“ Е, хубаво, като сте спасени? Седите, пеете си и казвате: „Като умрем, ще идем в рая.“ Това е едно погрешно схващане. Като отидете в духовния свят, не че ще ви изпратят, но каква полза, ако живеете в духовния свят, а не сте ученици на тази велика Школа? Значи у вас трябва да се зароди едно такова дълбоко, непреодолимо желание, каквото досега не сте имали. По някой път аз ви гледам, че плачете, и си казвам: Ако тия сълзи, които досега сте проляли, бихте ги проляли само за да станете ученици, какви велики промени биха произвели! А вие за какво плачете? Плачете, че някой ви обидил, плачете, че нямате средства, плачете, че не сте млади, че сте остарели, че нямате знания, че нямате това-снова, че нямате обществено положение, че нямате сили. И мъже, и жени, все плачат. Плачът, той е даден за другите. За вас обаче, ако плачете, то е плачене за училище, да проливате сълзи да станете ученици. То е най-великото, най-хубавото нещо. Сега туй, като ви говоря, ще кажете: „Толкова време ние търсим Христа, ние Го слушаме, ние Го обичаме, жертвуваме се заради Него, проповядваме заради Него!“ Имате едно лъжливо схващане. Ако вие искате да учите музика при един съвременен професор, обаче срещнете го на пътя, говорите му, хвалите го, казвате му, че като него няма друг, давате му по една китка всяка сутрин и тъй 10-20 години наред, хвалите го, но не отивате да учите музика, питам: какво ще спечелите? Нищо няма да спечелите. Вие ще сте профани по музика и учителят ще каже: „Много добър е този ученик, цветя носи, но много съжалявам - не учи.“ А представете си обратното: че вие сте вътре в училището, не носите букети, цветя, не хвалите учителя си, но учите. И той е доволен, радва се, че има един способен ученик и казва: „Добър ученик е този!“ Каква полза, срещнете Бога, дадете Му букет, казвате: „Господи, Ти си добър, такъв-онакъв, като Тебе друг няма, Ти си Любов, Ти си много добър“, направите Му една молитва. Казвате: „Срещнах днес професора си, дадох му един букет и той се радва.“ Това е хубаво, не казвам, че не трябва да го правите, но казвам: занесете букета на вашия професор, вземете инструмента на рамо, кажете му вашите сърдечни думи. Това е плюс учението и туй, което научите, ще можете да го предадете. Сега вие искате да въздействувате на някои хора, казвате: „Е, този, да го обърнем към нас.“ Как ще го обърнете? Той не е някой камък, да го хванеш от едната страна, да го обърнеш на другата. Той не е някоя кесия, да го обърнеш, че да извадиш съдържанието му. Обръщане! Да обърнеш човека, той може да вземе една посока и после друга посока в своето обръщане. Та, искам сега и ние да имаме едни правилни схващания. Сега във всинца ви има едно предубеждение - вие мислите, че знаете. Вие се показвате, че сте смирени, но няма смирение у вас. Аз ви говоря искрено: тъй, както ви схващам, вие привидно сте смирени, а в сърцето сте горделиви. Може да направим опит. Допуснете, че вие сте една високопоставена светска дама. Обличате се хубаво, поканени сте на един банкет в някое висше общество. Да кажем, че сте религиозна, верующа. Отивате на банкета и по пътя ви среща една баба, просто облечена, носи една кошница цветя и ти казва: „Сестро, можеш ли да вземеш тази кошничка, да занесеш някъде този букет?“ Ако туй е едно изпитание и те накарат да занесеш тази кошница някъде, ще я вземеш ли? Ще кажете: „Чудя се на твоя ум! Аз съм поканена на едно място на банкет, там отивам.“ Именно две покани имате. От една страна, поканени сте на банкет, хубаво облечени сте, гледате се на огледалото, а от друга страна Христос ви поканва на друг банкет, казва ви: „Ще занесеш кошницата.“ Откажете ли, свърши се работата! И тогава вие ще сте от онези, които обикаляте около университета, как е направен той, какви прозорци има, как са наредени, но какво има вътре в университета, не знаете. Е, сега вие сте християни, нали? Толкова години следвате при мене! За Небето съм ви говорил и ви казвам сега: Я ми опишете какво нещо е раят! Опишете ми какво има в рая. Така е, кажете ми, някой от вас: „Че, аз ходих в рая, туй има, онуй има там.“ Нека има кандидати да ми кажат какво има там. Вие сте ходили в рая, но след като излезете оттам, понеже Белите братя там ви знаят какви сте, те имат едно широко езеро, потопят ви в туй езеро и ви измиват. И тогава вие казвате: „Бях някъде снощи, но забравих всичко.“ Че туй е тъй, да не ви се вижда чудно! Някоя вечер сънувате някой много ясен сън и си казвате още тогава: „Ще си го запиша.“ Станете сутринта- изчезнал. Казвате си: „Сънувах нещо снощи, няма го.“ Тъй е със съня, сънувате, но не го записвате и го забравяте. А вие, като сънувате нещо, ще си вземете една тетрадка и ще си записвате всичко, а тези, които не си записват сънищата, за тях казваме, чете са от тия ученици, които само обикалят университета. Сега, най-първото нещо: като ученици, ви трябва смирение и пълен мир на душата - спокойствие и мир. В Писанието се казва: „Мирът Господен.“ Този мир трябва да се добие. Мирът може да се добие само когато се образуват прями връзки между Бога и вас. Тази пряма връзка ще ви даде такъв импулс, както никоя друга сила в света не е в състояние. Тя няма да ви лиши от нищо. С такава една връзка може да заемате в света най-долното положение, може да се намирате в най-лошите условия, но при такава една пряма връзка, вие ще се намирате в такова едно съзнание, при което външните условия, освен че няма да ви спъват, но туй, Божественото, ще превърне всички тия елементи, ще изважда сокове от тях и ще се намирате при по-благоприятни условия в живота, ще бъдете по-силни. Това е Божественото! Сега виждам, че във вашите умове пак се заражда същият въпрос: „Как може?“ Христос казва: „Ако се не родите изново, не може да влезете в царството Божие.“ Никодим Го запитва: „Как е възможно старият човек, проявеният човек, да се роди изново?“ Христос не разбира стар човек на години, но онзи човек, който има знания, който има мъдрост. Ще ви го изтълкувам по друг начин. Казва Никодим: „Онзи, който е придобил знания, който е завършил своите науки, подобава ли да се върне, да започне пак от „а“, „б“?“ Христос казва: „Той трябва да се повърне, да започне от „а“, „б“, да започне от вода и дух.“ Водата, това е новият живот, истинският живот, Божественият живот. Духът, това е разумният Божествения живот, в който трябва в ново да се облече човешката душа. Това е една фаза, минаване от един живот в друг - тъй го наричат в Писанието - значи, минаване от живота, който носи смърт, към живота, който носи вечен живот; да минаваш от безумното, което носи безумието, в разумното, което внася разумното. Защото, дето има разумно, няма грях. Само безумният човек може да греши, умният човек не може да греши. И всеки от вас, който по някой път греши, той е бил в състояние на умопомрачение. Всеки от вас, който направи най-малкия грях, това е все едно умопомрачение. Запример, разгневиш се, казваш: „Чакай, аз ще му отмъстя!“ Веднага дойде помрачението и почваш да мислиш как да си отмъстиш. В тази глава, която прочетох, Христос показва на тази самарянка истинския път, който е учението за служенето на Бога, понеже трябва да бъдем работници. Работници трябва да бъдете! Ученици искате да бъдете и да приложите новото учение. Ако някой ви попита: „По какво се отличава вашето учение?“, как ще го определите? Може да ви оспорят, да кажат: „Къде е това Бяло Братство, на което вие сте ученици?“ Е, как ще защитите вашата кауза? Ние ще запитаме съвременните учени: „Вие в какво вярвате?“ - „Ние вярваме в Христа.“ - „Где е този Христос?“ - „Е, преди 2000 години е живял Христос. Апостолите са писали за това.“ - „Но вие с Христа били ли сте?“ И на вас ще задават същия въпрос. Но вие може да имате тази опитност. Всеки от вас, като стане ученик, като придобие тия качества на смирение и мир, ние ще го въведем вътре в Бялото Братство и всеки от вас ще види какво е то. Сега у вас се заражда най-първо желанието, преди да се очистите, да влезете в царството Божие. Всичко може в света, но нечист да влезе в царството Божие, това е невъзможно. Чист, абсолютно чист трябва да бъдеш! Знаете ли какво значи чист? Сега ще ми каже някой, защо аз не се интересувам по някой път за този свят. Ето защо аз не се интересувам. Като ми задават хората този въпрос, те мислят, че са умни. Не, те са глупави. Аз ще им докажа, че това нещо от наше гледище е разумно, логично и правдоподобно. Вие искате да се интересуваме за този свят повече, отколкото за онзи. Ако мислите, че трябва така, ние сме глупави. Вие, които ни препоръчвате тази философия, постъпвате ли съобразно нея? Аз казвам: Вие поставяте на масата един диамант толкова голям, колкото яйцето на едно врабче, и друг един диамант, добре обработен, голям колкото едно паче яйце. Е, питам, къде ще отидат очите ти? Погледнеш малкия, но като погледнеш после големия, няма да отстраниш очите си. Кой искаш? Ще кажеш: „Диаманта, който е голям колкото пачето яйце.“ Ако вие сте толкова умни, че ще вземете диаманта, който е голям като пачето яйце, ние толкова глупави ли ще сме, да вземем малкото яйце? И ние не сме толкова глупави. Ние виждаме и този, и онзи свят. За нас онзи свят е този голям диамант и ние постъпваме правилно, като се интересуваме от него. Значи ние ще съпоставим две истини. Ние най-първо ще ги запитаме, как определят те: „В какво седи хубостта на вашия живот?“ Ще ви кажат: „Ами ние имаме култура!“ Ами че тази култура, която вие имате, тя е взета от горе, от нас, от Бялото братство. Науката, това геометрията, математиката, естествената история, астрономията, музиката, поезията, изкуството, всичко е взето отгоре. Това не е ваше. Те казват: „Измислих нещо.“ Вие нищо не сте измислили. Тия хора тук, на Земята, които казват, че са измислили нещо, нищо не са измислили, всичко е взето от невидимия свят и е пренесено във формите. Следователно тази култура на видимия свят е взета от невидимия свят, неразбрана култура е и принципите, които те употребяват, и те са неразбрани. Не само това, но по някой път вие не разбирате и себе си, задавате си въпроса: „Какво съм аз вънка от тялото?“ Представете си, че един ден се съблечете, ще излезете вънка от тялото си, ще влезете в друг свят - как ще се познавате? Пипнете си главата, косата, казвате: „Аз съм, аз съм Елена.“ Един английски философ всяка вечер се пипал, казвал си: „Дали съм аз, да не би да е нещо илюзия?“ и като се увери, че е той, тогава се успокоявал. Е, питам, вънка от своята мисъл, има ли ясна представа какво е той, или вънка от своя мозък има ли ясна представа за своята мисъл? И ако при сегашното си състояние някой път вземете да мислите за себе си, може да ви мръдне дъската, ще се уплашите. А тъй, може да направим с вас някой опит в Школата. Ще ви извадим от тялото ви навънка, ще ви дигнем нагоре до бялата лампа. (Учителят сочи средната лампа в салона) и оттам ще се гледате. Две неща трябва да има в ума ви, за да разсъждавате. Ще се виждате вън от тялото си и ще се чудите как става това. Само че онова същество, което е горе, при лампата, тази материя ще се движи по силата на волята, а за долното същество, други условия му трябват. И някои от вашите идеи се спъват по тази простата причина. Запример вие искате да направите нещо, искате да говорите на някой човек за Бога, но веднага във вас влиза мисъл, която ви парализира: „Мога ли да говоря аз? Туй, което ще кажа, ще го приеме ли? Ами ако се присмее?“ И вие се намирате в едно противоречие в себе си, мислите, че не знаете. Мислите ли, че аз, който съм един виртуоз и седна да свиря, та ще се боя от хората? Най-първо ще свирите за себе си, няма да мислите за никого. Аз, като говоря тази истина, най-първо я говоря за себе си и като я говоря тъй, както аз я разбирам, ще разберете и вие. Представете си, че аз свиря нещо хубаво и вие слушате. Аз се радвам и вие се радвате. Аз свиря на себе си, вие ме слушате и казвате: „Много хубаво, благодаря!“ Казвам: Няма защо да благодарите, аз свиря за себе си, а вие, които сте възприели, благодарете за това. Ние, като имаме отношения, трябва да имаме отношения с Бога. Като се домогнем до тази велика истина - да служим на Бога, то, като говоря на вас, аз говоря на Бога, имам отношения към Него, а вие слушате този разговор. Прями отношения трябва да имаме към Бога и когато имате тия прями отношения, душата ви ще се изпълни с един вътрешен мир и страданията, всичките ви сегашни мъки, ще бъдат толкова приятни, че като се върнете вкъщи, ще помилвате вашите страдания. Те ще ви бъдат тъй приятни! И вие ще бъдете толкова искрени спрямо тях, ще им кажете: „Аз досега исках да вй изпъдя и да оставя само няколко деца и мислих да ви дам за слуги, за обущари, за шивачи и шивачки, за готвачи, за кошнищари, а сега, откак ходих при Бога, толкова забогатях, че хайде сега, мамините, елате всички при мене по закона на Любовта.“ И тази скръб, която една неволя ви е причинявала досега, и тя ще почне да скача, да играе, ще каже: „Мама забогатя!“ Но знаете ли защо скръбта скърби? Представете си, че вие имате едно дете, което е деликатно, то изисква една хубава храна, но нямате пригодна храна за него, давате му твърда храна. Туй дете ще почне да плаче. Ако вземете да му давате [мека] храна, това дете ще стане весело. Знаете ли какво нещо е скръбта? Аз определям скръбта, че това са възвишени духове, които са свързани с нас. И когато ние скърбим, и те скърбят и плачат с нас. А когато се върнем към Бога, тогава ще се зарадваме, скръбта ще се измени и този ангел на скръбта няма да плаче. Този ангел, като ходи, обикаля около вас, постоянно ви казва: „Много лошо си казал. Туй, което направи днес, не е хубаво.“ Тогава ти се обръщаш, казваш на скръбта: „Слушайте, аз от децата си не искам съвети, ще се подчинявате, няма да се месите, в моите работи аз заповядвам.“-“Ти можеш да ни заповядваш, но не прави зле!“ Вземеш тоягата си и казваш: „Навънка тия!“ - „Ти можеш да ни биеш, но не си прав.“ Нищо повече! Тия, вашите деца, които сега ги наричате скръб, един ден ще видите, че са вашите учители. Цялото човечество аз го наричам „непослушните ученици“ - нищо повече! Не че имате зла воля, но считате, че тия страдания, всичко туй трябва да изчезне и вие, като някои богове, като някои царски синове и дъщери, като ударите звънеца, всичко по волята ви трябва да стане. Даже и най-бедните, със скъсани дрешки, дечица, казват: „Е, аз да съм един княз или една княгиня, какво ще направя!“ Значи имат понятие за княгиня. Казвате: „Туй бедното детенце!“ Няма какво. Турете му ново облекло, ще видите как ще ви посрещне! Ще каже: „Не съм разположен.“ А туй „не съм разположен“, то е театрално представление. Е, сега аз искам да видя колко души от вас, ако им кажа: „Дигнете си пръста и кажете: решаваме“, всички ще го дигнете, но аз искам да дигнете ума си, да дигнете сърцето си, да дигнете воля Та си. Ще направите един опит - вечерно време, като си лягате, ще кажете: „Тази вечер аз искам да отида при Бялото братство, ще отида при Господа.“ Първото нещо, ще кажете: „Аз чист ли съм?“ Хубаво, тия разсъждения прави ли са? Когато някой болен страда от някоя болест с десетки години и е опърпан, окъсан до гуша, той отива при някой добър, благороден и чист лекар, казва ли му, че „аз съм болен, дали трябва да дойда при тебе?“ Не, той отива при този лекар и казва: „Заради него ще отида, той ще ме приеме.“ Вие трябва да имате тази вяра на болния, каквато той има към лекаря. И ученикът трябва да има абсолютна вяра към Учителя си, че като отива при Него, Учителят му ще го приеме такъв, какъвто си е. Турите ли си тази мисъл, че няма дави приеме, въпросът с вас е ликвидиран. Никакво съмнение! Ни помен от съмнение за вашите глупости, за вашите грехове, за вашите слабости, това-онова. Всичко туй в дадения момент ще го оставите и ще отидете с пълна вяра при този Учител на живота, Когото търсите. Той ще ви приеме; и тези ваши Бели братя, и те ще ви приемат. Туй е едно правило без никакво изключение, на 100 едно няма изключение. Турите ли туй правило в душата си, можете да направите първия опит. Първия опит ще го направите в мълчание. Искате да знаете дали Господ е с вас и дали слуша душата ви. Вървите по улицата и слушате, някое младо момиче плаче, без майка останало, или някой болен охка. Вие ще минете, няма да кажете нищо, само ще се доближите и ще го бутнете, без да ви забележи, и ще си заминете, ще гледате резултата на вашето бутане. Резултатът е, че след като го бутнете, от вас ще мине един ток, той ще се затече подире ви, ще познае. Вашата ръка веднага ще му подействува. Няма да му кажете, че „аз ще Ви излекувам“. Ще направите опит с един, с втори, с трети, навсякъде ще внасяте мир и радост и ще видите, че носите едно велико изкуство със себе си, ще имате такава радост със себе си, каквато никога досега не сте имали. Сега, някои от вас ще кажат: „А, като зная туй изкуство, ще мина покрай някой милионер, ще го бутна и той ще раздаде богатството си.“ И то ще бъде, но сега опита ще правите с болните, а после с богатите. Някоя бедна вдовица се моли на някой милионер, а сърцето му е като камък свито. Вие ще минете тъй, полекичка, покрай него, ще го докоснете с пръста си и той веднага ще извади кесията си и ще й даде. Силата е в нашите ръце, разбирате ли? На света ние заповядваме, а не друг някой. Аз, който съм ученик на Бялото Братство, на което Христос е глава, аз заповядвам. Аз съм казвал толкова пъти. Казвате: „Туй ще стане, онуй ще стане.“ Нищо няма да стане. Ние знаем, че нещата стават тъй, както са определени от горе. Сега, гледам, някои от вас имат слабостта, казват: „Да влезем в църквата, че да бъдем полезни на този народ.“ В коя църква? Тази църква познава ли Христа? Църква, която да познава Христовата любов, аз не познавам. Аз не познавам още нито една църква в света, която познава Христа. Всички тия, които Го познават, трябва да Му служат без пари, даром. Ще бъде безобразно от моя страна, като отида при един мой приятел да му работя и вечерта му кажа: „Плати ми сега!“ Не, даром ще му работя. Ще бъде смешно, като обичам Христа, да Му кажа: „Сега плати!“ Не, това за нас трябва да бъде едно очакване, една радост. Ние считаме това, да работим за Христа, като един дълг и като знае това, и Той ще работи заради нас. Ние заради Него и Той заради нас. Бог заради нас и ние заради Него; Учителят за учениците и учениците за Учителя. Сега, вие трябва да се проникнете от тия принципи. Казвате: „Туй е като старото.“ Не, това са две положения абсолютно верни. Вие може да отидете в онзи свят, но ако не работите тъй, както ви казвам, никакви съществени резултати няма да постигнете. Ако работите по този начин и сте една учителка, ето какво ще постигнете: тия ученици, на които сте работили 4 години, те няма никога да ви забравят, ще се образува една пълна, братска връзка. А при това положение, както са сега, ще срещнат учителя си, с когото нямат никаква връзка, и ще кажат: „Едно време беше наш учител, сега е обеднял.“ Не, в Бялото братство такива отношения няма. Никоя сила не може да Го смъкне там. Той може да се смъкне сам, но обществото никога не може да Го смъкне. Обществото може да смъкне един учител, учениците му може да го смъкнат, но в Бялото братство това не може. Там няма сила, по-голяма от Неговата. Сега, тия твърдения, които правя, те са положителни твърдения, които не трябва да ви обезпокояват, но те трябва да бъдат като един импулс във вашите стремежи. Вие още не сте прекарали големи изпитания. Запример, вие не сте имали изпитанията на Христа. Някой от вас имали ли сте изпитанията на апостола Павла? Удариха му 5 пъти по 39. И след като удариха на апостола Павла 5 пъти по 39, той каза: „Братя, с голяма скръб ще влезем в царството Божие.“ Тия страдания трябва да ги минем до седмата глава. Той беше във вашето положение, като вас разсъждаваше, като вас мислеше, но след като му удариха 5 пъти по 39, той влезе в осмата глава и тогава разбра какви отношения имат страданията, измени тона си и каза: „Има един изходен път в живота и днешните ни страдания не са в състояние да ни изменят в Любовта Христова!“ И казва тогава той: „Не зная в тялото си ли бях или вън от тялото си, но заведоха ме на едно място, няма да ви кажа где, но видях и чух неща, които не мога да ви ги изкажа.“ Къде е ходил? В Бялото братство. Това той го нарича третото небе, бъдещата култура, и казва: „Това, което видях и чух там, не мога да го изкажа.“ За днешните страдания той казва: „Образът на външния свят минава и вие се обновявате, но докато дойде тази бъдеща култура, докато дойде Йоан, ще бъдат тия страдания.“ Йоан описва сегашното в Откровението, пише за онзи новия град, Йерусалим. Туй не е нещо фантастично, но нещо реално, което не се изменя. И при тия условия вие, като ученици, ще продължавате да се учите. Не мислете, че в туй Бяло братство ще се учите само за 5-10-15 години, но се изисква 1, 2, 3, 5 и повече животи. Това е хубостта - има какво да се учи. И колкото повече време има да се учите, толкова по-добре. Ако влезете в Бялото братство с вашите схващания, тъй, както се учите, тъй, както бързате, вие ще имате един нещастен живот, а като видите този материал, колко има да се учите, вие ще се зарадвате, че за всичко това ще имате условие и ще бъдете полезни. Сега, каквото и да ви говоря вече, няма да ви говоря върху това, което толкова пъти съм казвал - да се обичате, да имате обич един към друг, но трябва да имате отношения към Бога, трябва да обичате Господа. Нищо повече. За нищо друго няма да ви говоря. Любов към Бога! Никой няма да пита другиго: „Ти обичаш ли ме?“ Любов към Бога! Решен този въпрос, всички други въпроси се разрешават тъй естествено, магически се разрешават. Всички други социални въпроси се решават по един много естествен начин. Не можем ли да решим този въпрос, никой друг въпрос не ще можем да разрешим. От 8000 години всички философи се занимават с разрешението на тази проблема. Няма друг изходен път освен този. И тъй, всяка вечер се запитвайте, казвайте си: „Господ ме обича и аз Го обичам.“ После ще си кажете: „Ама дали ме обича?“ Обича ви, нищо повече! Каквото друго и да ти дойде на ума, то не е вярно. Онова, вътре у вас, което може да ви каже, че Господ не ви обича, то е сатанинско, дяволско. Това е, като изучавате индийската философия, от ония духове, как ги наричат там? Прочете някой път, ще видите как ги наричат. Една индуска дума има за тях, намерете я. С тази дума се означават лошите, падналите духове. Намерете името, с което индусите наричат тия, падналите духове. Ако за втория път не можете да намерите името им, аз ще ви го кажа. Сега не искам да ви кажа тяхното име. И тъй, щом кажете, че обичате Бога, ще чуете нещо, което ще ви каже: „Не, ти не Го обичаш.“ Долу, под пъпа, нещо ти говори: „Не, ти не Го обичаш!“ Започваш: „Обичам Го!“ - „Не Го обичаш!“ - „Обичам Го!“ - „Не Го обичаш!“ И ще почне спор. Тогава ти ще кажеш: „Бог ме обича. И понеже Той е безграничен, понеже Той нито се изменя, нито се променя, в Негова обич аз нямам никакво съмнение. И светът да се обърне, на прах да стане, Бог ме обича, свършена работа!“ В първата формула няма никакво съмнение. Във втората формула може да отстъпите, може да се усъмните, но дойдете ли до първата формула, всички замълчават. Сега, това са формули, ще се учите. По някой път аз съм опитвал да видя дали ще се обезсърчите. Запример, мога да ви кажа тъй: От вас нищо няма да стане. Какво значи това? Вие ми казвате намерението си: „Аз ще отида до Варна.“ Казвам ви: „До Варна не можете да отидете.“ Обезсърчите се. То значи: „За един ден не може да отидете до Варна пеш, 7 дни ви трябват.“ Казвате: „Във Варна не мога да отида.“ Можете. Това е игра на думите. Мога, не мога, това са неща относителни. Когато на един окултен ученик кажат, че „от Вас нищо няма да стане“, говори му се на един положителен език и с това вие ще му направите най-голямата услуга. Той знае, че от него всичко става - по закона на отричането. „От тебе нищо няма да стане“ значи, че от тебе нещо ще може да стане. А пък „от тебе нещо може да стане“ значи: от тебе нищо няма да стане. Запример някое дете се ражда и умира. Такъв е езикът на Земята. Казвам: „Туй дете ще умре непременно.“ Кога? То е въпрос. Може след 1 месец, след два, след година, след две, след 50,100,120 години, но то е един случай, който ще стане. Сега, може и не може, раждането и смъртта, това са обратни процеси, но раждането предизвиква смъртта и смъртта предизвиква раждане. Един ученик от Бялата Школа никога няма да се обиди. Казвам ви: Туй вашето дете ще умре, понеже е една недоразвита душа, контрабанда е дошла във вашия дом и ще я повикат от онзи свят. Ще ви пратят друго дете, много по-добро. Е, какво има да съжалявате тогава? Дали сте една дреха на един разбойник, на един престъпник. Нека си върви с дрешката. Даденото - дадено. Туй значи езикът. Нищо повече. Сега, между вас аз искам да схващате нещата в положителна смисъл, да не се роди в душата ви една извратена мисъл. Всички извратени мисли се зараждат вънка от Любовта. Щом дойдем до онази велика Любов, да познаваме Бога, никакви извратени мисли не могат да вземат място нито в човешкия ум, нито в човешкото сърце, нито в човешката воля. Всички тия страдания, всички ваши грехове, каквито и да са те, Писанието казва: „Аз ще залича всичките ви грехове.“ Като се върнете тази вечер, прочетете 6-а глава от Исаия, 6-и стих. Положителната страна на туй учение трябва да имате, положителна вяра вътре във вашия ум! Вие ще се стараете да бъдете свободни. Имаме ли отношения към Бога, ние ще определим правилно и отношенията си на Земята, ще изпълним отношенията си към хората. С други въпроси няма да се занимаваме. Всички ще знаете, че имате да разрешавате един важен въпрос. Този въпрос е толкова назрял и вие вече имате всичката възможност. Това аз няма да го нарека новораждане, но аз наричам тази първа стъпка: съзнателна връзка между вас и между този живия Господ, Който сега действува в света. Образува ли се тази връзка, тогава всичките ви отношения, каквито и да са те, ще бъдат уредени по най-добър начин, идеално ще бъдат уредени. Туй ще го изпитате. Не направите ли вашата връзка, у вас ще останат пак същите връзки, които имате сега. И тогава, ако се зародят страданията у вас, никой не ви е виноват, всеки е виноват за себе си. Сега, запример, вие живеете в София и по някой път питате какво ще каже църквата, какво ще кажат свещениците. Църквата, това е Бялото Братство. Нищо повече! Това са живи същества, същества от най-висша култура, това са църквите, това е царството Божие. Те са тази църква и ние я познаваме. И ако някой каже, че ние не зачитаме църквата, не, не, ние не искаме да се лъжем с туй, което не е църква. Нас никой не може да ни лъже с това, което не е църква. Ще мислите сега. Това са мисли, които ще ви вземат доста време, да обмисляте сериозно върху тях. Да бъдете като малките деца. Да възприемате тия мисли всяка вечер, без да мислите, че Господ няма да ни прости греховете. Не, няма по-благо същество от Бога, няма същество, по-внимателно от Него. Той е толкова внимателен! Той е толкова занят с много работи, но за всички същества, в каквато йерархия и да се намират, в който свят и да се намират, най-малката им съществена въздишка Той я чува и веднага взима във внимание да поправи погрешката. Няма нищо, което може да избегне Негово ухо и око. Но, щом влезете в училището, понеже там сте съзнателно израснали, отношенията там са други. Понеже в Школата сте свободни, там трябва да проявите воля. Господ няма да ви застави насила да се учите, не, Той ще ви остави свободно да си изберете. Ние насила не можем да направим някой праведен. Ние можем да му проповядваме, ние можем да му помогнем, но не можем да му въздействуваме. Един проповедник, който иска да обърне някого, той трябва да отиде на негово място. Казва Господ: „Измени ролята си сега!“ Не, ние не искаме да си сменим ролята с никого. Сега тия неща, като ученици, трябва да ги спазвате. За в бъдеще ще искам да се образува помежду ви една благоприятна атмосфера. Като се събирате, тук, в зданието, да се образуват благоприятни влияния помежду ви. Като влизате, да се чувствувате свободни. Тишина, радост да се прояви. Искам да бъдете свободни. Ако искате свободно да действува волята ви, трябва да дойде във вас Любовта и тя ще ви донесе широчина и свобода. И после, трябва да се задоволят вътрешните нужди на всички ви. Трябва да бъдете внимателни. Вечерно време, като си седите, няма да мислите само заради вас, но ще размислите за кого мисли Господ и вие ще мислите за него. Тогава аз ще ви задам следующия въпрос. Вие следвате в един клас и сте около 30 ученика - възможно ли е, след като сте следвали няколко години заедно, да бъдете груби едни към друг? Следователно, като ученици на Всемирното Бяло Братство, трябва да се отличавате най-първо с честност. Знаете ли какво нещо е честността? То се отнася до личното достойнство на човека. То не е едно спомагателно средство. Честността е нещо морално. Като мислите разумно, не ви подобава да бъдете безчестни! Обещаеш - трябва да бъдеш верен на думата си. Кажеш дума - на думата си трябва да стоиш. При това, ученикът на Бялото Братство трябва да бъде добър. Това е вече едно морално качество. Ученикът на Бялото Братство трябва да има една висша интелигентност, трябва да бъдем толкова досетливи, че да можем да дадем на всекиго отговор в това, което вярваме. При това, трябва да бъдем доблестни и благородни и да имаме една воля възвишена, неумолима, постоянна, тъй, както е постоянна волята на Бога. Туй е желанието ми. С това трябва да се различавате. И като минавате, да казват: „Учениците на Бялото Братство са честни хора, те са хората, които, каквото започват, и свършват.“ Каква друга препоръка трябва? Ами че на тази препоръка се крепи всяко едно царство, всяко едно общество, всяка една държава. Цял един обществен строй на това се крепи. Църквата на това се крепи. Ами че може ли да се крепи една църква, ако няма честност? Може ли да се крепи една църква, ако няма интелигентност? Може ли да се крепи една църква, ако няма добра воля? И в дома ще направим тия черти, като отличителни от външния свят. Казват: „И ние сме като тях.“ Щом кажат, че и те са като нас, няма да бъдем като тях, нищо повече! Следователно, тия трябва да бъдат отличителните черти на учениците, външно, за света. Сега вече от учениците, които са пред мене, първия изпит ще ви задам - един урок на честност. Първият урок: за честността. Сега всички, които влизат в класа като ученици, един изпит ще ви дам. Всички вие, колкото сте тука, млади и стари, всеки от вас до края на годината ще изработи една сума от 300 лева и ще я внесе в касата. Ще съберем една сума и ще видим после за какво ще може да се употреби. Всичката тази сума ще може да се внесе, но тъй, с труд, по един честен начин да се изкара. Ако ги вземете назаем, това не е по честен начин. Да кажем, че вие имате мъж, ще му ваксате обущата и по един честен начин ще му кажете: „Дай ми 5 лева!“ Ще ви плати. Отивате в града, може да се качите на трамвай по 3-4 пъти на ден. Ще се откажеш от трамвая, ще ходиш пеш. Изобщо, за всяка работа по честен начин ще се извърши. Ще напишете нещо, ще ушиете нещо, но всичко по честен начин. Хубаво. Тази сума за някои може да е малка, но за някои от вас е голяма. Искам да преодолеете, но да разрешите задачата по честен начин, честно да спечелите парите. И тогава ще видим за какво ще можем да употребим тази сума. Другояче може да я разрешим много лесно. Може някой от вас да бръкне в кесията на баща си. Не по този начин. А пък ако не можете да разрешите задачата, аз ще ви кажа как да я разрешите. Това е едно хубаво упражнение. Сега, искам за тази задача никому вънка да не говорите. Вие ще си изпълните вашия план, всеки може да отдели по 5-10 минути, колкото време празно имате. Като решавате тази задача, да не влезете в някакво стълкновение. Ако работите по този път, по който ви говоря, значи сте ме разбрали; ако срещнете много големи мъчнотии в пътя, не сте ме разбрали. Щом се улеснявате, разбрали сте ме. Ще кажете: „Много мъчнотии срещнах.“ Не си ме разбрал. Щом сте ме разбрали, и мъчнотия да срещнете, лесно ще я отмахнете. Ако не се премахне, има нещо, което куца, трябва да се премахне. Две мнения няма. Това е една от най-лесните задачи. Ние започваме от материалните задачи - 300 лева. Аз ви казвам, че тази е една от най-лесните задачи за ученика, една от най-лесните задачи, която може да се намери в учебника за задачи. По-проста задача няма. Ако мислите, че тази задача е мъчна, по-проста от нея няма. Това е на втор план. То не е толкова съществено. Да не би да кажете: „Как ще намерим тия 300 лева?“ Това е маловажен въпрос. Съществен въпрос е връзката, която трябва да се осъществи между Бога и вас. В туй отношение аз ще ви съдействувам, ще ви покажа какви са отношенията между връзките, които досега сте имали и тази, новата връзка, която сега се образува. Да видите каква е разликата. Мъчно може да си представите каква е същинската разлика на нещата. При сегашното ви състояние, до което сте достигнали, може да се образува тази вътрешна връзка, понеже имате опитности. Тази, първата връзка, е нов елемент, който ще разреши вашата задача и ще осмисли живота ви и бъдещото ви състояние ще се урегулира, тъй че няма да бъдете като онези 5 глупави девици, а ще бъдете онези 5 девици, които ще влезете с младоженика. Искам сега да бъдете тихи. Така ще се върнете вкъщи свободни, вдъхновени, с надежда, че ще има да разрешите една велика задача, на която цялото ваше бъдеще ще се държи. Няма да се спъвате. Че ние познаваме професора, живота му, дошли сме в училището. Аз не говоря за отношенията вкъщи, за отношенията навън, в света, аз говоря за вътрешните отношения, а то е Божественото. Сега, по старому трябва да ви запитвам: разбрахте ли? Няма да ви запитвам. Аз изнесох едно ново положение - туй, което хората наричат „учудване“. Когато човек седи горе и гледа, учудва се, гледа отгоре надолу, учудва се. Като не се е качвал, учудва се, той сам се възхищава, вижда мъчнотиите, а вие изведнъж се виждате пред планетата, на която трябва да се качите и може да се качите. Сега, думите „мога“ и „не мога“, те са изключени. Ще кажете: „Ще бъда герой“, понеже то е процес на движение. Думата „ще бъда герой“ изключва „мога“ и „не мога“. Някой казва: „Колкото мога, толкова и не мога.“ „Ще бъда герой“, нищо повече! Някой казва: „Ще бъда герой, ако е рекъл Господ.“ „Ще бъда“ подразбира, че Господ е рекъл, пък аз Неговата воля на две не правя. Понеже Господ е казал, ще влезем в училището, понеже Господ е казал, ще учим, ще бъде тъй, както е казал. Сега, някои ще кажат: „Защо да не сме по-млади, ами сега, на стари години?“ Тези от вас, които мислят, че са много стари, кажете ми на колко години сте? Защото ние наричаме човек на средна възраст този, който има 20 милиона години. Ние на колко сме? Ами че тъй! Ние сме на Слънчевата система. Слънцето, за да се завърти, да направи едно обръщане, взима 20 милиони години. Тогава вие сте едно малко бебе. На колко слънчеви дни сте сега? Вие сте 40-годишен. Изчислете каква част съставляват вашите 40 години от Слънчевата система. Следователно хората на Слънцето не могат да разберат какъв ще бъде този човек, който ще има 10 слънчеви години. Колко години правят 10 слънчеви години? Един човек от Слънцето, който е там на 10 години, тук ще бъде на 200 000 000 наши години и там ще бъде едно младо момче, ще припка и като го питат на колко години е, ще каже: „На 10 години.“ Думите „млади“ и „стари“, това са само отношения. Сега имате едни отношения, за бъдеще ще имате други отношения, други мерки. Тогава ученикът не може да бъде стар. Който се учи, той всякога е млад. Вие в Бялото братство трябва да знаете онова изкуство на подмладяване. В тях човек тъй лесно може да се подмлади, както един човек подмладява къщата си или градината си със своите дръвчета. Туй, което за нас съставлява мъчнотия, за тях е тъй естествено, те постоянно се подмладяват, постоянно са млади. Там няма да срещнеш такива стари хора, все млади са там. Те могат да вземат всичките форми, които хората имат. Това е наука, това е изкуство, което ние не можем да го направим. Сега вие трябва да решите същественото. Туй е въпрос на бъдещето, то е една дълбока наука. Важна е връзката, която трябва да направите. За тази връзка много пъти са ви говорили, решавали сте и сте дошли до това положение. Може вече да я направите. Значи напълно сте подготвени и може да стане. „Духът Божий“ Беседа за сестрите, държана в новия салон на 21 юни 1923 г., четвъртък, 4 часа след обяд

22. АКТЬОРИ И РАБОТНИЦИ Тайна молитва Добрата молитва Животът има две страни: едната страна, това е животът на актьора, а другата, това е животът на работника. Актьорът работи вечерно време, а работникът-денем. Първият използува вечерта, а работникът-деня. Следователно резултатите не могат да бъдат едни и същи, понеже животът се развива при различни условия. Вечерта няма тази светлина за актьора, а работникът, който работи денем, има условията за един правилен живот. И тъй, аз ви различавам на два класа: актьори и работници. От актьори в тази школа нямаме нужда. Бялото братство изключава живота на актьора, а приемаме работници. Аз считам вас, женените, работници на Божествената нива, а някои от вас искат да играят ролята на актьори. Вие още не знаете какво значи Божествена правда. В тази школа, колкото е строг законът за работника, толкова е строг и законът за актьора. Сега, като работници, аз ще ви запитам: Изпълнихте ли задълженията си за своята работа? Аз искам от вас, женените, да пригледате работата си - нивите си, градините си, изворите, къщите си измазани ли са, говедата си, овците си, домовете ви изчистени ли са. В какво положение се намират тия ваши сътрудници? Понеже сте работници, трябва да знаете това. Мнозина от вас, женените, искате по-големи привилегии, а по-малко задължения. Искате да се отлагат падежите на вашите задължения. Но в Божествената книга отлаганието на падежите е изключено. То става само по благодат. Трябва да се търпи и да се чака да дойде някое по-голямо същество да ви помогне. Не мислете, че даром ще ви се даде. Вие минавате за женени и затова ще давате морал на младите. Мислете, като напуснете тия ниви, ще дойдат на тях младите. Какво ще намерят те? Аз говоря в прям и преносен смисъл. Това са разсъждения, които трябва да пригледате. Аз съм задължен да ви кажа това тази вечер. Това е по инициативата на Бялото братство и те, Белите братя, ви държат отговорни за нивите ви, овците ви, за къщите ви и пр. Вие, които се съмнявате - има такива между вас, - в една година ще проверите, дали сме от Бялото братство или не. На него Христос е глава. И когато Той е решил това свое разпореждане, питал е главата и тя е позволила. Ама тази глава е Бог. Въпросът е изчерпан и по-форма, по съдържание и по смисъл - по всички направления. Следователно от вас, женените, се изисква да изпълните доброволно Божия закон. Няма нужда да ви кажа какво да направите, а тъй, както вие мислите, както желаете, както вашите души желаят. Когато душата на някого пожелае нещо, в неговото съзнание се определя туй, което има да стане. В туй съзнание влизат три велики сили: умът, сърцето и волята. Те ще се проявят според формата на съзнанието -такова ще бъде и проявлението на ума, сърцето и волята. И когато отиваме в другия свят, всякога се подразбира промяната на нашето съзнание от една форма в друга. Това е разширение на съзнанието - в друга сфера ще имате други разбирания. И следователно Христос слиза в душите само когато съзнанието се разшири. Например, когато говоря нещо на женените, вие казвате: „Учителят каза еди-какви си думи, Той има мен пред вид.“ Щом казвате така, не сте разбрали мойте думи. Когато аз говоря, имам пред вид да се разшири вашето съзнание и Христос ще слезе да ви изясни. Аз се стремя да обясня външната страна, като работника да изчистя, и след туй ще слезе Христос. Аз искам да се разшири вашето съзнание, за да може да слезе Христос да ви изясни това, което никой човешки ум или мисъл не може да ви обясни. Питам ви, женените: Какъв пример давате на младите, на вашите деца, по отношение пак на съзнанието ви? Вашето съзнание служи ли да се разшири съзнанието на младите, за да дойде Христос в тях и да им обясни този закон: какво нещо е животът и как трябва да живеят? Вие ще кажете: „Господ всичко може.“ Това нищо не значи, то не е философия. Кръвта на бащата е силна, когато влезе в жилите на сина и тече по същите закони. Не тече ли, резултатите ще бъдат различни. Сега, мнозина от вас посещавате братството само да се изправят работите ви, идвате тука като на театро, ще ви понагостим, ще си излезете и ще кажете: „Вие не сте такива, каквито сте.“ Вие още не сте разбрали какви сме ние. Ще минат още хиляди години, докато разберете това. Ние сме от тия, които разширяват съзнанието на всеки човек, за да слезе Христос и да разясни истината на живота. А тая истина трябва да бъде такава, да влезе Божественото съзнание, за да се изрази законът на Божествената любов във вселената. И какво по-хубаво от това? С тази истина можем да работим. Е, вие казвате: „Да ни помилва Господ.“ Е, как ще ви помилва, когато нямате туй дълбоко съзнание Христос да слезе, да ви изясни погрешката ви? Погрешките и съблазните са неизбежни от всички страни и ако Христос не влезе във вашето съзнание, тия погрешки ще създадат един живот дисхармоничен, а от тая дисхармония всички страдате. Има ли някой, който да не страда? И аз често привождам този пример - как си служат Черното и Бялото братство. Черното братство има черни адепти, които слизат и казват: „Аз съм обущар, имам специален калъп за обуща, ще си вземете едни обуща от мен, че да ме помниш.“ И туй ми навява един случай с мен в Ямбол. Бях у един обущар, който ми казваше, че изслушал беседите ми и се влюбил в мен, та иска да ми направи един чифт обуща, за които каза той: „Ще ме помниш.“ И наистина, още го помня. Туриш ли си крака в тоя калъп на Черното братство, в него има специални номера и ще го помниш. Първото нещо: ще се осакатят вашите добродетели. Туриш ли си краката в тоя калъп, непременно вашите добродетели ще се осакатят и ако не дойде Бялото братство да те освободи от него, много ще страдаш. Не давайте краката си на тия черни братя да ви ги турят на тоя калъп. Сега аз не ви обяснявам всичко, но в друга, специална беседа, ще ви говоря само за калъпа. И после, вие, женените, не живеете тъй както трябва - мъже и жени. Това е противно на Бялото братство. Сега, ако искате женените да живеете като света, вънка можете, но щом влезете в Бялото братство, тук има отлични правила. Вие още не знаете как да живеете. И можете да научите тия правила. Мъже и жени трябва да живеете по закона на Любовта. Всяка работа, извършена по тоя закон, е свещена, а без любов тя е престъпление. Кое е право, ако ме попитате? Което е по любов. Любов наричам онова чувство, което седи над всички други чувства. Когато влезе то, ти никога не се навъсваш. Любовта ще се схваща в мъжа, но не този, който е облечен в кожа. Тъй ще се схваща любовта. И мъжете така ще я схващат. Това говоря на вас, женените, които Христос е оженил, а за ония, които Христос не е оженил, за вас нямам нищо. Като казвам „женени от Христа“, подразбирам: Ако вашето съзнание не се разшири и не влезе Христос да ви обясни, вие ще се хванете за буквата и после и аз ще се чудя какво ви е дошло на ума. Павел казва на едно място: „Надпреварвайте се да си отдавате почит един на другиго.“ Как? За да се надпреварвате, трябва да стане една промяна в съзнанието ви. Трябва да има едного, от когото да се научиш. Ако майката не ни научи, отгде ще дойде това знание? И този закон е верен: Съзнанието се разширява от съзнание. Ако вашето съзнание не дойде в контакт с друго съзнание, не може да се разшири. Ако един ум не дойде в съотношение с Божествения ум, не може да се разшири. В братството, аз забелязвам, има голяма дисхармония. Аз търпя тия работи, но, бъдете уверени, тази дисхармония не ми е приятна. Вие може сега да заплачете, но аз не искам вашите сълзи. Аз искам да влезе Христос във вашето съзнание и да го разшири. Искам да се прояви Христос във вас. Моето желание е да живее Христос във вас. И за мен най-щастливият ми ден ще бъде, когато видя, че Христос живее във вашето съзнание. Бъдете уверени, че той ще бъде най-щастливият ден в живота ми. По кой начин може да се роди пак мисълта? Има два начина: някои риби ги ловят денем, а други - вечер. Има ли някаква разлика? Христос е определил този закон: Любете, докато е денем; иде нощ, когато никой не може да работи. Следователно, за да се разшири вашето съзнание, трябва да работите денем. Не да актьорствувате. Аз съм решил да работите с опит в школата. Най- малките постепенно един след други, те ще вървят така, но за това трябва да има разширение на вашето съзнание и да стане тази вътрешна промяна. Тогава ще дойдат тия лъчи на духовното съзнание, за да създадат условия на тия семенца, вложени във вас от хиляди години, и да се получат добри резултати. Сегашните ви мисли дали ли са добри резултати? Вие всички сте недоволни. Най-същественото ви липсва: вашето съзнание не е още разширено и Христос не е още влязъл във вас да ви обясни. Той прави усилия, но временно стават повдигания и спадания. Правите усилия, но те ще бъдат безполезни, ако Христос не проникне в съзнанието ви и ако след него не проникне Божествената любов. Няма да се достигнат очакваните резултати. Не мислете, че туй, трансформирането на един живот в друг, е лесна работа. За да се трансформира едно растение във форма на едно животно, какво изкуство и знание е потребно. Вие сериозно бихте се замислили. Но сега мислите, че то става много лесно. Не, така лесно не става. Духът Божи, Който работи във вази, ще свърши всичко, а не като говоря аз. Трябва Христос да проникне и тогава ще дойде възкресението, а то подразбира новия живот, в нови форми. „Ще излезете от гробовете.“ Но ако бъдете като сега, ако ядете и пиете като сега, не мислете, че това тъй ще бъде. Не, от това сегашното, от тази форма ни помен няма да има. Ще останат известни принципи, които ще напомнюват, но съвършено ще се изменим. Някой ще каже: „Сегашните условия на живота ме спъват.“ Не, те не могат да ви спъват. Аз говоря за онзи ученик, който е решил. А вие не сте още пълни ученици. Има няколко разряди: ученици-оглашени; ученици-верующи и ученици-ученици. Първият разряд има известни задължения и права, вторият - също; третият е най-горен от всичките. Това, което ученикът върши, не е длъжен да го върши оглашеният и обратното. И всеки ще разглежда живота според степента си. Ако е оглашен, има известни задължения и известни права. И вие няма да го питате защо върши това. Ако оглашеният пита верующия: „Защо така правиш,“ верующият ще му каже: „Когато дойдеш на моето място, ще разбереш защо така работя и живея.“ Бог не е длъжен да ни съобщава защо прави тъй или инак. Той ще каже: „Когато минеш през тия 7 огньове, за да те очистя, ще разбереш.“ Абсолютно никакво друго обяснение няма дати даде. И Иов го е питал, но Господ е мълчал. Но след като мина 7 пъти през огъня, тогава Господ се обади и му каза: „Я, застани да Ми кажеш сега.“ И Иов казал: „Чувал бях за Тебе от други и много грехове направих, но понеже сега Те видях, глупости няма да говоря.“ Някой от вас се намира като Иов и пита: „Господи, докога тия страдания, тия дългове?“ Господ си мълчи. И не мислете, че можете да се избавите, ако имате някой приятел или неприятел - лъжете се. И избавлението седи в следното: да разширите съзнанието си и да влезе Христос да ви обясни факта. Стане ли това, вие сте избавени, не стане ли, тоя факт ще бъде постоянно при вас и като един демон ще ви прави пакости. Сега някои идат при мен и ми казват: „Ама кажи ни защо става това, онова?“ Днес дойде един и ме попита: „Знаеш ли какво правят тези твои ученици, що не им кажеш?“ Казвам му: „Не мога да им кажа, ние живеем под закона на свободата.“ - „Ами дисциплина няма ли?“ - „Няма!“ - „Но вие може да турите тази дисциплина.“ И ме покани да отида в дома му. Тогава аз му казах: „В твоя дом аз няма да стъпя.“ - „Защо?“ - „За да стъпя в твоя дом, трябва да се разшири твоето съзнание и да дойде Христос, т.е. Любовта. И ти си като моите ученици, ти искаш да ме туриш в клопката, като моите ученици, от един калъп сте.“ И те не са ученици на Христа. И аз казвам: Ние имаме един велик закон с правила, ние искаме да живеем, разбираме живота по-другояче и искаме да го изправим. И вие можете да кажете: „Знаете ли какво прави Учителят ни?“ Но вие отговорни ли сте за мен? Или казвате: „Жълти обуща или бяла шапка подобава ли му? Бялото палто е за децата, а за него трябва черно джубе.“ Но що важи всичко това за вас? За вас важи какъв е моят ум, какво е моето сърце и воля. А вие ще се натъкнете на тия дребни работи. Вие може да носите каквито щете дрехи и обуща, но мен ме интересува умът ви, съзнанието ви, сърцето и волята ви, а най-много душата ви и присъствието на Христа в душата ви. Зная, че тия неща почват да се обработват и вашия живот ще придобие оня смисъл, който трябва да има. И следователно ние ще се разбираме. Някой път е благословение човек да бъде в света баща, а пък някой път е благословение да бъде дете. Някой път е благословение да бъдеш Учител, а някой път - да бъдеш ученик. Ще дойде време да разберете отношенията между Учителя и ученика, Бог ще ви ги обясни. И аз бих желал да бъдете вие от тия благословените ученици. Отговарят: - Амин, амин. - Някои от вас търсите спасение, да се отвори Божието царство, за да влезете. Няма такова спасение, а спасението седи в туй, да се разшири вашето съзнание и да влезе Христос и тогава сте спасени по същество. Тогава всички външни условия, [които] ви стесняват, беднотията и други, всичко туй ще се хармонизира и животът ви ще придобие друг изглед. Сега във вашия ум остава друга мисъл: „Ако днес не свършим тая работа?“ Ще остане тя за друг ден. Но трябва да се работи. Аз да взема себе си за пример: Вие сте господар, а аз - работник, наемате ме вие да ви обработя лозето, но през целия ден преброявам чуканите и вечерта ви казвам колко са те. На втория ден отивам пак на лозето, но не копая, но преброя колко пръчки има и зная колко грозде ще родят те. На третия ден броя и колко тревички има и т.н. И казвам на господаря, че свърших работата. Той мисли, че лозето е прекопано и ми заплати. Но като идете на лозето и видите, какво ще помислите? Вие сега - ще ме извините - работите на Божествената нива като мен на лозето - броите чуканите и пръчките, а не копаете лозето. Нямам нищо против, ако четете пръчките, чуканите и тревата, но и прекопавайте лозето. Първият начин на работене е актьорство, а втория начин е: след като прекопаете лозето, можете да прочетете чуканите, пръчките и тревата. И вие идвате при мене и казвате: „Нашето лозе не расте.“ Да, не расте. Сега говоря като никога, защото моите ученици не копаят лозето. Тогава аз разрешавам въпроса по следния начин: вие имате статистика, прочели сте чуканите и тревата, а аз ще взема мотиката и ще прекопая лозето. Ако вие сте прекопали, аз ще чета чуканите. Има и учители, които четат чуканите и пръчките. Ако прекопаете вече лозето, всичко ще се уравни. Това са методи, символи за бъдеща работа. Аз ви казвам това, за да знаете по кой начин да разширите съзнанието си, в което Христос още не е проникнал. Христос работи, прави всички усилия. И вие имате дълбоко желание, но имате нужда от търпение. Като ви турят на масата за операция, ще ви изпитат. В Бялото братство не дават упоително, когато ти правят операция и трябва да стоиш съвсем мирно, защото ако мръднеш, ножът ще влезе по-дълбоко. И сега на всинца ви правят такива операции. И тия живи операции са най-добрите, а операциите с упойка са най-лошите. Аз съм прибягвал сам в някои случаи към живи операции и тях могат да издържат само един верующ ученик. Ако съзнаете, че това е извършено по закона на Любовта, готови сте да издържите, а в противен случай ще има ританица, ножът ще влезе по-дълбоко, операцията ще стане несполучлива и такива хора в духовно отношение стават хилави. По-нататък няма да отида, за да не разклащам съзнанието ви и да помислите, че нищо няма у вас. Същественото не е дошло още. Тази нива още не е узряла, житото още не сте турили във вашия хамбар. Когато се свърши тоя хамбар, ще настане новото направление на живота. С тази ми беседа аз искам да ви разпределя за работа. И искам да създам работа за всинца ви, женените, като работници. Правя пак най-малкия опит: ще ви дам работа само по 5 минути да работите за мен, за Христа, разбирам 5 минути на любовта за Христа. В 5 минути бихте извършили чудеса. Не искам един час, а само 5 минути. Има ли някой нещо против това? Ако някой злоупотреби с тия 5 минути, не е никакъв ученик. Ако 5 минути не поработим за Христа, Неговата работа е свършена. Няма разисквания, никаква философия, а право на работа! Ще забравиш и жена си, и децата си, и всичко в тия 5 минути, съзнателно ще работим за Христа. И след това ще философствуваш и ще разискваш и ще питаш свърши ли се тоз въпрос. Забележете: 5 минути. Сто дена по 5 минути колко прави? Този опит ще продължава по 5 минути 10 години. Един микроскопически опит е, а за една година - 30 часа и 25 минути, за 10 години 304 часа, или 25 дни и 4 часа. В 10 години ще посветите 25 дни на Христа по закона на Любовта, като работници. Всеки ден по 5 минути. Няма никаква друга философия, по кой начин да бъде. Няма да обяснявам никому. На вас ще дам две седмици отсега да размишлявате върху 5-тях минути или всичко върху 25- тях дена за Христа през 10 години. Който от вас е готов да работи, ще влезе да работи. Като влезнеш в 5-тях минути, ще забравиш, че си женен, че си чиновник или друго, а като новороден в царството Божие, който ще извърши волята Божия. И тогава ще разберете смисъла на моите думи. И още от първия ден, който ще работите за Христа. Този е втория опит. Ще определя един ден през тия дни, ще бъде еди-кой си час или месец - 5 минути за Христа ще работите. И аз точно ще определя и тогава ще проводя на пътя ви всичките мечки. Туй да го знаете! И ако вървите смело, те ще ви отворят път, ще кажат: „Може да се работи за Христа 5 минути.“ И тия мечки разбират този закон. И аз ще мина напред. И след това ще чакате най-важния опит - 5 минути за Христа! И да си почистите хубаво вкъщи. Който не се почисти... Туй ми е казано да ви го кажа, разбирате ли? И ако вие бъдете верни, тогава ще познаете истината и истината ще ви познае. Аз оставам въпроса неразрешен, понеже другите чакат отвън. Женени, сега искаме да ви женим! Тъй... Ще турите многоточие, недосвършено... Две седмици ще мислите за 5-тях минути. Свобода ще дадете на ума, сърцето и волята си. Свободно искам да мислите вече. Ще дойде опитът. Туй е начало. Тия неща са микроскопически, но като ги наченете, ще дойдат по-големи работи. С малки неща ще започнем, те са за децата. А когато децата се занимават, Господ се радва. Следователно ние ще направим едно веселие на Господа, като види, че ние съзнателно работим за Господа без принуждение. Добрата молитва Едно нещо, туй можете да го съобщите на младите след 2 седмици. Като ви питат: „Какво ви говори Учителят?“ След 2 седмици ще предадете моите думи на младите. (След това стана общо събрание на женени и неженени, с беседа: „На изгрев и залез“.) Беседа само за женените, присъствуващи на събора в Търново. 2 юни 1922 г., четвъртък

21. СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ДУХА „А когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за Мене.“ Ев. Йоана, 15 гл., 26 ст. Тайна молитва „Благославяй, душе моя, Господа“ Ще ви прочета 15-а глава от Евангелието на Йоана. Ще ви говоря за лозата. Тази лоза има 3 съдържания. Има лози, които не са се развили. Ходили ли сте на лозе, когато лозата е без листи, виждали ли сте? После, когато се е разлистила, и трето, когато е дала плод и е узряла. Не всички лози имат грозде. И аз ще ви чета за лозата, която има грозде. Изпейте 1 стих от „Любовта“. Тихо я изпейте. Ще ви говоря върху 26-и стих от тази глава: „А когато дойде Утешителят, Когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за Мене.“ Духът, това е най-възвишеното, най-чистото, най-святото. И в тази святост, Духът носи условията на разумния човешки живот. Аз употребявам тази дума „разумен“, но бих употребил и друга дума. В най-широк смисъл, когато човек има в себе си разумния живот, той живее като музикант и като поет. Той е всякога весел, има мир в душата си, него светът не го тревожи, нищо не го смущава. Такъв човек не е дребнав. Той не се спира върху дреболиите на живота. Той се спира само върху онова, великото, което Бог е създал. Сега да допуснем, че някой донесе таралеж в градината ви - когато вие рачите да хванете този таралеж, той ще ви убоде. Как мислите, тия тръне на този таралеж Господ ли ги направи? Не, те са изкуство на самия таралеж. Вие може да питате: „Защо на този таралеж Господ му е турил тръне?“ Той сам ги е създал, културата му е такава - нему му трябват тръне. Това е неговото разбиране на живота. Следователно вие няма да се питате за неговите тръне, ако вие искате да изучите таралежа, ще се спрете на основните му черти: как се храни, как си прави своето легловище, как отглежда малките си, какви са неговите отношения към неговите ближни и т.н. Таралежът е добър учител за змията, той като я срещне, хваща я най-напред той за опашката, скрие си главата, тя се увие около него, а той постепенно дърпа по малко, по малко, докато остане само главата, а после и нея глътне. И когато змията го пита: „Защо постъпи ти тъй нечеловеколюбиво към мен?“, какво й отговаря таралежът? - „Ами ти как хващаш жабата? Тя кречи, ти гълташ. Този занаят аз от теб го научих и затова правя този пръв опит, да видя как е тази работа.“ Питам сега: когато змията гълта жабата, Господ ли я е научил? То е пак нейно изкуство. Когато дойдете до живота, вие най-първо ще отделите всички ония видими качества, които съществуват в човешкия живот, туй, което е създадено от самите хора, за да дойдете до чисто Божественото, а Божествен е Духът. И казва Христос: „Аз ще ви изпратя този Дух.“ А сега хората живеят без Духа. И ако вие попитате: „Защо хората не живеят братски?“ Как ще живеят братски? Таралежът живее по таралежешки, змията живее по змийски и т.н. И всички животни живеят тъй, както разбират. Духът го няма у тях, всеки един си има особено разбиране. И ако дойдем до хората, пак има: „Защо той така постъпва?“ Той живее тъй, както разбира. „Защо да не живее другояче?“ За да живее другояче, трябва да дойде Духът. Ако не дойде Духът, той ще живее тъй, както разбира. Ако вие искате принципално да се измените, да живеете друг живот, Духът трябва да дойде във вас. И този Дух като дойде, няма да се питате: „Този Дух в мен дали е Божествен?“ Той е само един Дух, Великият Дух, Който носи Светлина, Който носи Мъдростта, Истината, Който носи всичко в Себе си, Той носи всичките блага от памти века, носи ги в Себе си и няма друг като Него. Този Дух носи всичко в Себе си и Той е разпоредител на всички блага. И когато дойде Той, хората почват да стават умни, гениални. Когато дойде някой, приемаш го с радост, гощаваш го, вършиш всичко с любов, но когато Духът си замине, казваш: „Днес не съм разположен, в дома ми да не влезнеш, друг път ела.“ Защо? Духът е, Който е богат, а в него сега Го няма. Много естествено, когато аз съм болен, ще кажа: „Днес не приемам гости.“ Защо? Защото съм болен. И освен, че аз не мога да приемам гости, но ако някой може да ми услужи, аз се нуждая от такъв един. Христос казва на Своите ученици, след като им е говорил за лозата: „Ще вземете на първо място Духа.“ Духът иде само у кого? При онези пръчки, у които има грозде. Сега аз не искам да се спирате върху въпроса: „Имаме ли ние грозде или не?“ Вие си задайте този въпрос, дали имате грозде или не. Обаче този въпрос вие не може да го разрешите, този въпрос го разрешава само Духът. И Христос когато казва, Той обръща внимание върху плода. И тъй е. Затова Господ обрязва тия лози, заради плода, който е вътре в душата. Той важи за Бога - нашият плод, а не външната форма, не самата лоза, но туй, което излиза от нея. Сега, когато майката роди дете, какво очаква тя от туй дете? Тя очаква нещо разумно, от устата на туй дете идва този плод. Ако тя роди едно дете глухо и нямо и сляпо, да не може да говори, да има всички най-лоши навици, какво си казва майката тогава? Тя тъй си казва: „Чешки да не беше, не ми трябваше такова дете, дал ми го Господ да ме наказва с него.“ А когато роди туй, хубавото дете с плода - гроздето, обърне се тя нагоре и казва: „Колко се благодаря на Бога, че ми даде туй хубаво дете!“ Плодът е това. Сега вие, които сте тръгнали, вътре е плодът. Плодът на вашата душа, той е вътре. „И когато - казва Христос - дойде Духът, Той ще ви научи“ - първото нещо. И: „А когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за Мене.“ Той ще свидетелствува дали вие имате грозде или нямате, после, дали вашето лозе правилно се развива или не. Тъй щото всичките усилия на живота на една душа, на един човек на Земята, да бъдат насочени към известен плод; вън от този плод той не може да се радва никога. Кое е онова, което ви радва? Вас самите ви радва, ако имате някоя добродетел. Добродетелта, която живее във вас, вложена от Духа, тя ви радва. И казва Христос, понеже Той представя Божията любов и мъдрост: „Духът, който Аз ще ви изпратя, Той ще свидетелствува“; и на друго място казва: „Той ще ви научи и ще ви припомни.“ Какво ще ви припомни Духът? Духът ще ви припомни за всичките тия плодове, които вие трябва да имате в душата си. Защото, когато дойдат гроздоберите, какво правят? Спират се къде? При ония лозя, дето има грозде, а дето няма, минават и заминават. И Духът, когато дойде, Той всякога ще се спре при една душа, у която има това грозде. Три вида лозе има: едни, които не са се развили, обещават нещо; други, които са се развили, листа имат много, това е втората фаза; и трети, на които плодът вече се е оказал и очаква да узрее и всеки, кой как погледне, казва: „Тази лоза наближава.“ И всички чакат да узрее и да опитат гроздето. И може да ви кажа кои са онези причини, които ви заставят да имате приятели - за да опитате неговия сладък плод, това е причината. Искате да имате някой приятел, някоя приятелка. Защо? Основните причини са това: всеки един човек иска да опита плода на Духа. Сега, за да могат тия лози правилно да се развиват, за да може Духът правилно да работи във вас, тази лоза трябва да има почва. Т.е. 3 неща в живота са необходими: първо - почва, второ - семето и трето - онзи, който ще посее плода. Ако ние имаме почва, а нямаме семето, нищо няма да излезе. Ако имаме лозата, а нямаме почва, пак нищо няма да излезе. А ако имаме почва и семе, а няма лозар, който да обработва семето, и това не може. Значи тия 3 елемента: почва, семе и самия лозар, който да обработва, са необходими. И тогава, такава една лоза може да принесе плод. Сега ще направя едно сравнение: почвата, това сте вие - сега според думите на Христа; лозата, то е Словото, което е вложено във вас, а лозарят, то е Духът, Който обработва, това е Божественият Дух. Всяка една възвишена мисъл, всяко едно възвишено желание, които се разработват във вас, цъфтят и радват душата ви. Те се подкрепят от този Божествен Дух. Сега, за да може да дойде у вас Духът и да заживее този Божествен Дух, изискват се особени условия. И ще ви направя едно сравнение. Ако вие си направите къща и очаквате някой ваш приятел или наемател да дойде да живее, той най-първо ще разгледа каква е къщата ви, после ще избере само ония стаи, които са най-хигиенични, да имат източни и южни прозорци и прозорците да са големи и хубави и после ще каже: „Вашите стаи са отлични, аз ще дойда да живея при вас.“ И когато Божественият Дух дойде да живее у човека, Той гледа дали имате истински стаи. Същият закон е и тук. И като четете цялата глава, Христос разправя какви са условията, за да дойде Духът. Едно от условията е любовта. Сега вие ще кажете: „Тази любов, все за любов говори!“ Аз сега говоря за любовта в нейната трета степен, не за любовта като неразвитото лозе, нито за любовта като лозето само с листя, а говоря само за любовта като лозето с грозде. Вие може да имате любовта на неразвитите пръчки, може да имате любовта на разлистените пръчки, но най-важната любов, любовта от трета степен, то е когато листата са хубави, а гроздето - узряло. Тази лоза и отличният плод показват нейното вътрешно качество какво е. За това казва Христос: „От плода ще ги познаете.“ Та, сега и Господ иска вас да познае, всинца ви, от плода. И Той иска да ви опита. Вие се криете, но Той работи, да ви накара да дадете нещо, да ви застави да се изявите. Вие не искате да се изявите, казвате: „Не е дошло времето.“ Не, не. Дошло е времето да се покаже какво е естеството на човека. Но вие ще си кажете тъй: „Ако дам плода и ако той не е тъй, както трябва да е?“ Там е, трябва да излезе всичко наяве, защото колкото по-рано излиза, толкова по-хубаво, понеже вие ще знаете какви сте. А сега вие имате за себе си едно понятие по-високо или по-долно. Тъй вие ще знаете какви сте. Кое е най-хубавото грозде в България? Мускет - турците го тъй наричат, после друго има - кечемемеси. После има едно като кехлибар бяло, как го наричат? Чауш. Сега е необходимо Духът да се възприеме. Без този Божествен Дух, без тия блага, вашият живот ще остане всякога непроявен. И когато аз говоря за Любовта, че трябва да се освободите, аз подразбирам Любовта, Която произтича от Божествения Дух, а не обикновената любов, която произтича от хората. Има любов, която произтича само от хората, тя е като прегоряла слама. И тя живее ден и половина. Тя е толкова интензивна, че онзи, който я има, и казва: „Аз без тебе не мога да живея!“ Но след ден и половина разбира тази любов и казва: „Не я искам, тя не струва - ден и половина живее.“ И следователно, сегашните хора, аз ви виждам, все плачете за изгубената си любов. Писанието казва: „Понеже сте изгубили първата любов.“ Тази любов я имат и християни, те, като пламнат, казват: „Аз за Господа съм готов всичко да направя.“ Но като дойде до жертвата, казват: „Това е празна работа, човек пък да не е толкова идеален и толкова усърден, малко по-хладен да бъде“ - и свършва. И тази е първата любов, която свързва всички същества, тя ги стопля като печка, която трябва всякога да подклаждате и туряте дърва. Знаете ли как се подхранва тя? Дойде някоя приятелка. Вие малко сте изгубили доверието, но тя ви каже: „Колко сте хубава, колко Ви обичам, искам да Ви прегърна и целуна!“ А вие се въодушевите, разположите се. Но тя като си замине, след някое време, кажете си: „Лъжа се аз, дали ме обичаше или ме мрази?“ На третия ден пак дойде и казва: „Миличка“, утре пак - „Миличка“, докато ви се загуби нещо и вие затворите вратата и кажете: „Тази миличка не я искам вече.“ А тази Любов, за Която аз говоря, за онзи Дух, Който иде, Той всякога носи, Той няма да ви каже някоя сладка дума, но Той ще ви донесе някоя хубава книга, или ще ви донесе ябълки, или круши и ще ви каже: „Похапнете си малко, да разберете колко е благ Господ. Най-първо да опитате колко е благ Господ, че после да опитате колко съм Аз благ.“ А сега любовта каква е? Дойде бащата, каже: „Знаеш ли какво ти нося? Една хубава кукла.“ Но тя нито се яде, нито се пие и след 4-5 дена дъщерята счупи куклата. С такива кукли ще ни залъгват - това било, че онова, обещават ни царството Божие, а вие се питате: „Дали е тъй?“ А когато дойде Духът, вие ще имате една жива положителна опитност, ще изпитвате навсякъде и ще разбирате що е смисълът на живота. То е Духът. Той като дойде, ще свидетелствува, вие ще бъдете смели, решителни, с всички хора ще се справите. Защото няма да говорите вие, а Духът във вас ще говори. Как ще говори? Вашата душа ще бъде просмукана с тази Божествена любов и когато ще излезнат тези думи, те отварят вратата навсякъде. И ония, които искат да ви бият, по-малко ще ви бият. И след това и те ще се обърнат към Господа, и те ще почнат да Го славят. Тъй че, опасни хора сме! Никой няма да остане ненаказан. Как? Ще дойдат, и те ще слугуват на Господа, тъй както и вие. Необходимо е да пристъпите, да приготвите сърцата си за Духа. Сега духове имате вие, аз ги виждам, много духове имате, но тия духове аз ги наричам „душички“. Такива душички и духчета са, които ви обикалят. А когато дойде този великият Дух, всички тия душички и духчета ще слушат само този Единия. А сега по някой път слушате и лошото, понякога тия малки душички кажат, чети си глупав, че си тръгнал криво: „Гледай живота, ти трябва да си поживееш, ти си млада, почернила си се.“ Но туй почерняне,то не е учение на Духа. Божественият Дух никога не почерня. Почернят само тия малки духчета. Божественият Дух като дойде, Той внася светлина, внася мир, сади знание, носи здраве, щастие, блаженство. Туй носи великият Дух, когато дойде! И казва Христос: „Аз ще ви изпратя този Дух.“ Кога? „Ако Моите думи пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене и ако вие имате Любовта на Отца Ми, тогава Аз ще изпратя Духа, ако вие имате Моята любов, с която Аз ви възлюбих. Когато Аз я показвам към вас, и вие я показвате към другите.“ Към кои? Не разбира да възлюбите всекиго безразборно. Може ли да любиш един камък? Нека се определим хубаво. Ти може да любиш само едно разумно същество, туй, което има разум и което носи съзнателен живот. Туй може да любиш, а другите работи не може да любиш. Може да се любят само две съзнателни души. Не може да любиш един камък, една мечка, разбирам в първата степен, как ще я любиш? Следователно в любовта разбирам туй, разумното. Има ли го, има и любов. Христос казва: „Както Аз ви възлюбих, така и вие възлюбете.“ Разумното е възлюбил Той в света. Сега, този Дух, вие няма да запитвате дали ще дойде при вас или не. Ако вие вярвате в Христа, тогава ще дойде във вас. И Христос казва: „Аз ще ви изпратя Духа, ако вярвате.“ С коя вяра? Хората имат две понятия за Христа. Те мислят Христос сега е излезнал от Бога и следователно, да вярвам на света е станало чрез Него и всички хора са излезли от Него, следователно Той е пътят, най-познат на хората. Първият, Когото познавате в света, като сте излезли, Първият Той е, Който ви е изпратил на този свят и Той е, Който ви спасява. Следователно това е първият. И казва Христос: „Аз съм алфа и омега, начало и край.“ Вие казвате: „Как да познаем Христа?“ Вие Го познавате, там не се спирайте, познавате Го. И ако не Го познавате, имате да давате, а ако Го познавате, имате да вземате. Нали човекът, който има от вас да взема, вие не го познавате, обаче този, от когото вие имате да взимате, него много добре го познавате. Защо го познаваш? - „Има да ми дава!“ Вие как познавате мъжа си? Има да ви дава. Мъжът как познава жена си? Има да му дава. Затова вие познавате мъжа си - да нямаше да ви дава, нямаше да го познавате. Следователно, в тази смисъл, имаме познанство и любов. Когато казвам: възлюбих някого, значи имам да вземам от него. И ако Христос ни е възлюбил, има да взема от нас. Затова ни познава Той. И Той не-отрича: „Вложил съм Аз капитал, няма да оставя да го изядете, Аз ви познавам и ви държа.“ Ти казваш, не Го познаваш, но Той казва: „Ти не Ме познаваш, но Аз те познавам.“ И следователно, щом ви познава, Той ще ви изпрати Духа, понеже хората са се заблудили из пътя, ще изпрати Духа да свидетелствува за Него. Да изпълните Неговия закон, като Го познавате, да добиете смисъла и разрешение на всички въпроси, които вас ви вълнуват, като женени. Вас ви вълнуват на първо място семейните въпроси. Най-първият въпрос на жената е семейният въпрос: какъв мъж ще има, какви деца, а след туй идат другите въпроси, второстепенни разбирания, мнения. Тя е царица, мъжът е, от когото има да взема, а децата - които ще слугуват. Жената има големи претенции, тя обича децата, тя иска един министър, мъжът й е първия министър, а децата й са първите поданици. Казва: „Моето царство.“ Сега туй констатирвам, туй е великата истина. Мъжът, като съзнава това, той от 8000 години се бори да отхвърли това владичество на жената - бие я, но тя казва: „Макар и да ме биеш, аз съм царица“. Макар и децата да я не познават, но тя казва: „Вие трябва да знаете, че вие сте ми поданици, ще признаете това!“ Пак ви казвам, че тия неща са стремежът на човешката душа. И прави са жените. Жената трябва да бъде царица. Че дето тя поддържа, че е царица, харесвам, но дето не признава, че мъжът е цар, това не харесвам, и че децата, и те са царчета. Ако ги признае, от политическо съображение ще се роди един раздор. И Писанието така разрешава въпроса, казва: „Ще бъдат царе и дъщери на Бога живаго.“ Не признава жената, не казва: „Ще бъдете царици“. Понеже жената е станала царица първа, сега мъжът се туря, защото неговият авторитет е побит, но не на сегашния мъж авторитетът, но на Божествения. И аз бих попитал сегашните жени: Вие вашия мъж срещали ли сте някъде? Какви са чертите на вашия мъж? Я опишете чертите на вашия мъж, по какво се отличава той? Казвате: „Не е най-важният въпрос.“ И затова светът се пита: „Аз как мога да разреша главния въпрос?“ Жената мъчно познава, тя мъжа го има като нещо второстепенно. Тя признава само децата си. Нищо повече. И веднъж щом има деца, тя турне мъжа на опашката, а това го най-много шокира, той е вън от кожата си. И сега знаете ли защо ви говоря така? Вие ще мислите, че аз искам да се нахвърлям отгоре ви, да ви нападам. Но и туй противоречие вътре в жената произтича от друго едно влияние. И затова най-нещастното същество, това е жената. Защо? Защото тя признава, че е царица, без да има някой, който да признае, че е тъй. Тя признава, другите отричат. Мъжът казва: „Ти си слугиня, нищо повече, ще готвиш!“ Майката каже на децата: „Вие, моите поданици!“ - „Как поданици ли? Ти ще слугуваш!“ И й заповядват: „Не е тъй, както ти мислиш.“ И следователно в самия дом има един вътрешен раздор, не само вън, но и вътре, в самата душа, има раздор. Аз отивам по-дълбоко, не гледам тъй, както светът гледа-тъй, вътре вие сте раздвоени. Голяма борба има. Защо си раздвоен? Някой път си доволен от себе си, някой път - не. Защо си недоволен, кои са причините? Спорят се, вътре спор има голям и тогава тази е една от причините, дето най-нещастното същество на Земята е жената. И затуй нейният живот, 9/10 от живота, е само от сълзи. Скрие се в стаята си, плаче, плаче, плаче и после ще се изтрие, ще излезне. Втория ден - същото, третия - все си поплаква, казва: „Какво си мислех, а то какво е.“ Защо? Няма Го още Духът. Духът Го няма, Духът Го няма. А когато този Дух дойде, Той ще възстанови всичко. И Павел казва: „Сгодих ви за един мъж“ - знаете ли този стих? За кого? За Христа. „Сгодих ви“ - казва. И следователно, дотогава, докато вие не признаете този мъж, Който е глава на човечеството, а глава на този мъж е Бог, все ще има знаете какво - сълзи. Тъй е, и Христос на туй познанство ще изпрати Духа и „този Дух ще свидетелствува заради Мене“. И този е важният въпрос. Христос трябва да дойде между вас. Този мъж трябва да дойде вътре във вас. И тази борба, която сега още съществува, с нея трябва да се ликвидира веднъж завинаги. Дойде ли Духът, познаете ли Го вие. Кой е глава на вашия живот? Духът е глава на живота. И когато Той дойде, вие ще се освободите от сегашните раздори. Тогава ще дойде новото познание, новото разбиране на природата, ще влезнете във връзка с новите закони, които сега се поставят. И казва Христос в тази глава: „Всичко, каквото попросите в Мое име, всичко ще ви се даде.“ Някой път някои не са спокойни. Защо? Щом има подписа на Христа, всичко става, но без Неговия подпис нищо не става. И тъй, Духът е, Който внася всичките тия страдания. Страданията показват, че вие не сте се примирили напълно. Докато имате страдания, не сте познали вашия мъж. Не вземайте познанство на мъж тъй, както вие познавате мъжа. „Познанство“, аз употребявам тази дума в следующия смисъл: когато излезнеш през месец май, в някой приятен майски ден в гората и като те огрее Слънцето и ти чуваш птичките как хубаво пеят-то е познанство. И туй ти причинява една велика радост, ти се въодушевиш. Туй е познанство. Защото има и познанство, което ограничава - щом ти познаеш твоя длъжник, ти го ограничаваш, щом намериш твоя вол и го познаеш, какво правиш? Туряш му юлара, взимаш остена и хайде. И сега, защо Христос е заминал горе, за Небето? Той знае, че юлар има за Него. В туй грешно състояние, в което сме ние, всеки ден бихме Го разпъвали. 11 следователно, Той се е вдигнал толкова високо и чака. Изпратил е Духа Си, докато хората дойдат до съзнание. Вашият ум, сърце да бъдат готови да дойдат до туй съзнание - да изпълните волята на Христа. Туй е вътрешно дълбоко разбиране. Затуй на първо място се изисква от всички ви да се обедините. Когато дойде Христос, всички жени трябва да станат една жена. Няма да бъдете много, но една жена. Сега всяка една от вас ще каже: „С нас какво ще стане?“ Жените още себе си не познават. И първото нещо - жените трябва да познаят себе си. По какво се отличава една жена от друга? Кажете ми. Ако сравня две жени, всичките имат еднакъв стремеж: едната иска да се ожени и другата, едната иска хубаво да бъде наготвено, хубаво да се облече, и другата - същото. Всичките им стремежи са еднакви. Няма нещо различно, едната да има нещо особено. Във всичките къщи един и същ живот. Сега, защо да не си дадат ръката - може да си подигнат духа. Всички жени, ако се съединят, още по-лесно може да го подигнат. А сега всяка една от вас казва: „Аз да бъда първата!“ И тогава вашето положение мяза, аз съм превождал и друг път този пример - слабата ви страна на неразбиране. В Европа отива на едно място един германски княз. Трябвало да го посрещнат в Дания или Холандия в един театър. И в града избрали 12 от най-хубавите жени, най-красивите, да го посрещнат. А между тия 12 трябвало да изберат една, която да му поднесе букет. Сега, коя ще бъде? Решили да гласуват. И в кутията намерили 12 билетчета с 12 имена - всяка една е гласувала за себе си. И сега вие, в тази Христова кутия, всяка гласува за себе си и няма кой да поднесе букета. Като се отвори кутията, вътре има толкова имена, колкото и жени има. Всяка е гласувала за себе си. Това не е лъжа. Не е лошо да бъде човек пръв, но при изпълнение на волята Божия пръв е само Господ, начало на нещата, това е Той, а ние не може да бъдем първи. Онзи, Който създава нещата, Той е първият. Та, когато дойде този Дух, Той ще внесе това дълбоко разбиране в душите ви. Самоотверженост се иска. Казвате някой път: „На този мъж аз толкова съм служила!“ Но вие на мъжа още не сте служили. Павел казва: „Сгодих ви за един мъж.“ Аз бих се радвал, ако бихте служили, защото тогава вие нямаше да остарявате, космите ви нямаше да се изменят. Не този мъж като дойде, да се разфучите. (Затова приехме един мъж да слуша, да не би жените да направят някой заговор.) Значи, когато Духът дойде, ако вие признаете този авторитет на Христа, всичките други въпроси, обиди, съмнения, те се разрешават кардинално. Основният въпрос е, който ще разреши останалите въпроси. Той трябва да бъде въпрос полюбовен, по силата на Божията любов и мъдрост, така ще се разреши. И тази любов трябва да бъде толкова силна във вас, като едно силно течение да помете всичко наоколо, да няма нищо да ви противодействува. И когато вашият мъж, който е на Земята, ви се кара, ще кажете: „Чакаме ние Христа.“ Този приготовлява пътя за Онзи. Тогава на мъжете, когато ще говоря друг път, на вас казвам, че има само един мъж, а на мъжете ще кажа: на света има само една жена. Тогава вие ще пратите една делегатка. Техния авторитет подигам. Разбирате ли? И тогава ще говоря, че има само една жена и всичките мъже трябва да се съединят, защото само една жена има. И когато този Дух дойде, той ще внесе туй, от което вие имате нужда. Аз съм говорил много пъти и не искам моята беседа тъй да остане, без последствие. Вие запитвали ли сте се като какви жени сте сега? Може ли да ми опишете? Ако аз бих ви дал тази тема: „Какви жени сте, по какво се отличавате“, как бихте се описали? Сега в света, за да се опише някой човек, ти трябва много да го обичаш или много да го мразиш. Тъй е. Ще изкараш всичките негови отрицателни черти. За да опишеш един човек, трябва или да го обичаш, или да го мразиш. Сега тия мъже на Земята вие ги мразите, това го зная. Следователно, жената казва за мъжа си: „Не му вярвай, каквото и да каже, не му вярвай!“ Прави сте. Щото, в историята на човешката култура, мъжете колко жени са продавали, колко крака не са счупили? И прави сте. Сега, ако ви кажа за онзи мъж: „Сгодих ви за един мъж“, как ще го опишете вие него? Вие че живеете при сегашните мъже, се дължи на този мъж, който е горе. Той всеки ден го изпраща при нея. „Макар че е такава, дайте й. Няма нищо.“ Той не довижда вашите грехове. „Нека си живеят добре, нека са щастливи на Земята.“ Но щастливи ли сте? Не сте. Не само не сте щастливи вие, но и вашите мъже, и те са нещастни. Че мъжете ви са нещастни, те постоянно пишат книги. Сега туй, което става вънка, в обществото, туй е, което става в семейството, туй е, и което става и в душата. В своята душа някога вие изгубвате туй упование, този авторитет, туй съзнание, всяка любов и ударите го тогава и казвате: „Да върви!“ И изгубвате всяко понятие за онова възвишено, дадено на душата, и тогава се отказвате и от Бога, оставате в света само да ядете и пиете. И сега всички вие, жени, ако още търсите много мъже, ще има сълзи, сълзи, сълзи. Но ако търсите този. единия мъж и когато той дойде в света, на всички сегашни мъже ще кажете: „Да си вървите!“ Ето това е: когато жената падна долу, мъжът остана горе, в Небето, а когато мъжът падна, жената остана горе. Тъй щото, сега истинските мъже и истинските жени са горе, а тези, които напускаха Небето и дойдоха да търсят своето щастие тук, на Земята, те са героите на деня. Сега този Дух на Истината трябва да дойде, чрез Него ще стане туй спасение. Сега ни най-малко не казвам, като идете вкъщи, да се нахвърлите върху мъжете си. Няма какво да се нахвърляте. Вие ще го търсите със свещ, ще го търсите, докато го намерите. Вие чели ли сте „Песен на песните“? На вас ви препоръчвам да прочетете „Песен на песните“. Мнозина са чели, казват: „Това е широк живот.“ Ще разбирате дълбокия, вътрешен смисъл, не по човешки, а по Божественому. И защо аз на вас не ви откривам тайни. Че как? Де е мъжът ви? Вие като дойдете при мен, ще ви кажа: „Нека дойде и мъжът ви с вас.“ А вие идвате само жени, без мъже. Как тъй жена без мъж? И Писанието казва: „Жена без мъж не може и мъж без жена не може.“ А двамата в Христа. Жената, като дойде, тя иска любов да върши, любов с мъжа си - ще бъдете ти с мъжа си двама и ще дойде третият. Любов може да има само между трима хора. Знаете ли вие това? Вашият мъж и вие ще дойдете при мен и тогава може да се любим. Тъй разбира Писанието смисъла на нещата. А между двама, тяхната любов ние я знаем. И тъй, не се лъжете да търсите любов между двама, търсете я между трима. Защо? Тъй казва Христос: „Когато вие сте заедно с Мене и Отец дойде, тогава Аз ще ви се изявя.“ Трима души трябват. Когато аз ви говоря за Любовта, да се обичате... Аз не съм срещал две жени да се любят. Ако може тук в България да намерите две жени, които да се обичат, аз бих желал да видя тези жени и ще си снема една фотография. Не че е невъзможно това на Земята, но жената трябва да има своя мъж и третият, който ще дойде, тогава ще се изяви Бог и туй, което търсите, тогава ще дойде. Духът и Христос. Само тогава ще дойде Духът. Трима души се иска, за да дойде Христос. Искам да се избавите от илюзиите си. Искате да сте ученици, търсите щастие, дето го няма. Ако търсите щастие, аз ви казвам къде е - при мъжа ви. Но той ще ти турне юлара на главата, после, той си има остен, и кола ще ти турне и ще ти каже: „Хайде на нивата да ореш!“ Не мислете, и вашият мъж, и той е впрегнат, този мъж, лъжливият - на Земята, а другия мъж, аз няма да Му кажа сега името. Не искам да казвам Неговото име. Атия мъже са само Негови представители. Те са Негови слуги. И каквото Той заповяда, на Земята те го правят. Сега знаете ли кой е Той? Знаете сега. И дойде някоя мома и казва: „Аз го намерих.“ Да, казвам, не си Го намерила още. Ти когато намериш Този, за Когото Павел казва: „Сгодих ви за един мъж“, той ще бъде най-великия ден в живота ви. За жената това ще бъде възкресение и затова казва Христос: които се сдобият с този ден, с туй разбиране „нито се женят, нито за мъж отиват“. Кой мъж? На мъжете когато ще говоря, ще кажа, че има само една жена. Не си правете илюзии, един мъж има, схванете това. Ще го търсите. Ще се чувствувате като една душа и тъй ще можете да разрешите един въпрос: защо страдате? Въпросът е да намерите кого? Да намерите Христа. Не историческия Христос, не този Христос, в когото вярват хората, не, но онзи Христос, Който казва: „Аз съм начало и конец, алфа и омега“, Този, Който ви е изпратил тук, Който е изпратил благословението Си, Който ви е подкрепял при всичките ваши идвания и странствувания в този свят и ви е ръководил в пътя на истината. Той е бил всякога бодър, никога не се е навъсвал, бил е деликатен, казва: „Ще дойде време на тази велика развръзка.“ •Сега Божественият Дух иде за жените, да ги събуди, да потърсят този единия мъж. А сега, понеже има много мъже, има и скандали. Една жена казва: „Защо си го взела ти?“ - „Ами ти, какво си направила с него.“ Спорят се за мъже. Казвам: Никакви мъже нямате още. Вашият мъж, истинския мъж, никой не може да ви го вземе, той е горе на небето. Той ще бъде вашият възлюблен, той не се нарича мъж. Възлюблен на душата! И за жената се казва - не за жената, която е сгрешила, за „възлюблената ми“ и за „възлюбления ми“. И тъй, възлюбления на вашата душа, ще го търсите. И когато го намерите, вашата душа ще бъде доволна, щастлива. И казва Писанието: „И през онези дни ще залича всичките ви грехове.“ Когато намерите вашия мъж, всичките ви грехове ще бъдат заличени и помен няма да остане от тях. Най-важният въпрос е, основен въпрос е: да намерите възлюбления на душата ви, за когото душата ви копнее и толкова сълзи сте проронили и казвате: „За какво сме останали, няма ли избавление?“ Защо? И когато този възлюблен дойде, Писанието пак казва: „Ще обърша сълзите ви“ - няма да има сълзи тогава; „ще снема оковите“ - няма да има окови; ще изцери сърцата ви - няма да има рани; там просветление има, няма да има тъмнина; ще въздигне душата ви - жената ще бъде царица тогава. И тъй, ще вложите това и ще се молите живо, най-първо да добиете Духа и туй просветление. А този, черния мъж, ще го вържете и ще му кажете: „Наложници не може да бъдем вече!“ Всяка една жена трябва да каже: „Наложница не мога да бъда вече!“ Разбирате ли? В себе си дълбоко кажете ли, че не може да бъдете наложници, решавате въпроса - тогава Духът ще внесе Любовта. Ще дойде истинският мъж и тогава започвате вие новата епоха. И тогава ще се яви новата жена. И аз бих желал и вие да образувате поне пръстчето на тази нова жена. Вашият закон е велик, само трябва да отхвърлите външното робство, туй терзание, да знаете какъв е смисълът. Следователно, вашия възлюблен намерите ли го, всичко друго, което разрушава вашия живот, изчезва. Тъй се разрешава основно въпросът. Тогава може да говорим за възпитание и за любов. Ако аз ви говоря за любов, за целувки, думите ми са разбрани съвсем в преиначена смисъл. Не, не. Вие досега целувки не сте имали още. Целувка, такава целувка не сте имали. Трябва да ви целуне този мъж, този, който е чист, в който е било вашето начало. А сега, че ви целува сегашният мъж, това не е целувка. Та, когато ние говорим за целувка, ние ще я чакаме, още дълъг период има, докато дойде тази целувка. И когато човек получи тази целувка, той на Земята не седи. Той си заминава за своето отечество и напуща този дом. Тия неща, които сега ви спъват, той ги напуща и по форма той е свободен. Та, душата е нещо вътрешно. Човек не може да се опорочи от вън, той е вътре. Грехът не е нещо външно. Грехът е нещо вътрешно, в душата. И тъй, „Когато този Дух на истината дойде, Той ще свидетелствува за Мене, и вие ще свидетелствувате.“ И аз желая всинца вие да свидетелствувате. Може ли да свидетелствувате? - Можем. - Можем. Не смесвайте вашата душа с вашето тяло. Защото сега имате едно тяло, после - друго тяло, но има нещо по-съществено, което ви отличава. То е душата, не тялото. И като се срещнете, трябва най-първо да се чувствувате като душа. И силата на любовта седи в противодействието. Ако вие може да издържите едно противодействие, имате любов. Тази любов ще бъде на Духа, тя ще бъде любовта на вашата душа. Между Бога и вашата душа, оттам трябва да започне любовта, не от вън. Толкова пъти сте говорили за любов, целувате се и пак говорите за себе си, угощавате се, а работите не се уреждат. Тази любов трябва да започне между Бога и вашата душа от вътре. И Павел казва: „Първо видимото.“ Това е видимото. Някои сега тълкуват: „първо този живот“. Аз казвам: Видимото, това е Бог, а невидимото, това са хората. Видимото е Бог зарад мене, оттам ще започнем. Животът е вътре. И прави са били тези думи. Като сме слушали от горе, видимото е било долу, сега поемаме обратния път- гледаме нагоре. Първо трябва да се яви любовта към Бога и после ще се проявим към вънка. Ако аз нямам любов към Бога, не може тази любов да се прояви към вас. Бог, моята душа и ближния - трима души, само там има любов! Те съставляват света Троица. Бог в 3 лица, подразбирам проявление на Божествената любов. Понеже Духът е първото изтичане на Бога. Бог и Духът и Любовта - това съставлява една троица, а ние сме четворицата - Добродетелта на Земята. Сега първото: Ще започнете другия метод - с любовта. Жените да търсят своя възлюблен! Ще кажете: „Със сегашните си мъже какво да правим?“ Какво казва Писанието? След като умрете, вие сте свободни от тях. Жената е свързана с мъжа, докато е жив; щом умре, тя е свободна. Значи, ако тя се върне в света, той няма право да я вземе. Туй не е мое учение, Павел казва тъй. Моралният закон е: ако някой дължи пари и умре и се върне на света, трябва да плати. Такъв е моралният закон. На сегашните мъже ще кажете: „Ние ще идем да намерим нашия мъж и вие ще идете да намерите вашата жена.“ И още ще кажете: „Ние двама не сме прокопсали, затуй ти да вървиш при жена си, а аз ще ида при мъжа си.“ Нали тъй е кардинално решен въпросът? Какво трябва да прави мъжът? Да иде при жена си. И ще се реши развръзката. Ще разрешите този дълбок въпрос. Духът като дойде, трябва да изпълним волята на този Бог, Който ни е изпратил на Земята, защото при Него ще се върнем. Няма друг път! Колкото и дълго да седим на Земята, все един ден ще трябва да се върнем там, отдето сме дошли. И казва Христос: „А когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за Мене“ - за тази велика истина, която носи любовта, носи свобода на жената. Най-първо трябва да се освободи жената, вие трябва да се освободите и като намерите Христа, вашият въпрос е решен и вие сте свободни. Сега някои вече са близо, стремете се, докато реализирате туй дълбоко разбиране. Тъй седи въпросът. Като разберете, вие ще бъдете завинаги спасени. То е спасение. Туй е очистване, да бъдете доволни. Тъй, тогава, такава, каквато е била първоначално душата на жената, тя да бъде доволна, да се очисти. И тя ще се очисти. Когато Духът Дойде в нея, тя ще почне да свидетелствува. За кого? За Този, Който е вън и вътре. Сега Духът, Който вече работи, Той да ви просвети, да подтикне душите ви, сърцето ви, ума ви към разрешение на най-важния въпрос, а другите въпроси вие може да ги разрешите, но този въпрос в новото учение, не в новото учение, а във висшето Божествено учение, той е основен, кардинален, който трябва да го разрешите и тогава всички други въпроси ще разрешите последователно. Тайна молитва Ще прочетем тихо Отче наш. Ще прочетем Добрата молитва съвсем тихо. Пазете сега една мисъл. Да не влезе едно обезсърчение. Сега сте по- близо до царството Божие, отколкото в миналото. Този въпрос, ще мислите върху него. Той не трябва да ви бъде една спънка, а един въпрос, от който зависи разрешението на всички други въпроси. Всяка една жена трябва да реши този въпрос и да няма колебание, тя трябва да знае това. Решите ли този въпрос в душата си, дойде ли Духът, въпросът е сам по себе си свършен. Само по този начин може да работите. И вие може да решите въпроса. Той не е един от най-мъчните въпроси, а той е най-лесният въпрос. Но вие все го изоставяте за най-после, а той най-първо трябва да го решите. А този Дух на Истината, „Той ще свидетелствува за Мене“, а на друго място се казва: „Той ще ви научи и ще ви припомни всичко, каквото Аз съм ви казал.“ Да. Втория път ще говоря по нататък. Втория път ще говоря на жените след един месец, какво трябва да правите като намерите този мъж. Духът, Който иде, Той ще ви отвори умовете и ще говори какво трябва да правите тогава. Жените да вземат участие във всички действия на света. Жените спъват света. Съдбата на света, ключовете от вас зависят. Целокупното спасение от вас зависи. И сега, понеже не сте решили най-важния въпрос, вие заблуждавате синовете и дъщерите си. Нали? Ти ще повикаш дъщеря си, ще й говориш каква е великата истина вътре в живота. Да знае тя истината, защо я заблуждаваш. Никакво щастие няма, ще й одерат кожата, тъй както на един вол. Кажете: „Да се изпълни волята Божия!“ Волята Божия се изпълня само чрез закона на Любовта. Следователно вие ще ме разберете много широко, няма да ме разберете тъй тясно. Кардинално, основно ще разберете въпроса. Да се подигнете, не само вие, в целия свят, всички жени все този въпрос разрешават. Онези, които говорят за жените, как трябва да постъпят, и понеже те подигнаха въпроса и щяха да го решат кардинално, и дойде всеобщата война и те спряха малко. Започнаха въпроса за еманципацията на жената, не еманципация, а разбиране, кардинално как седи въпросът. Дойде войната, пак се сплетоха и мъже, и жени и не могат да разберат основно въпроса. А той трябва да се реши. И по този начин жените ще решат въпросите. Вие живеете в една епоха много важна, както светските хора казват „с историческа важност“. Сега или никога! Тъй седи въпросът! Сега е въпросът, сега ако не решите този въпрос, никога няма да го решите. И ще имате сърце отворено, няма да кажете: „Не сме добри.“ Господ ще заличи греховете, ще ги хвърли зад гърба Си, няма да ги погледне. Всичките грехове тъй ще ги хвърли зад гърба Си. Но сега тъй както сте, и да се молите не може. Сега се молиш да вършиш волята Божия, а утре търсиш един от чуждите мъже и казваш: „Кой ще ме храни?“ Стига вече толкова! 8000 години робуване е достатъчно. Понеже от 8000 години е, ще се скъса вече ремикът. Тъй, когато човек скъса веднъж завсякога със злото. То е великото зло, с което трябва да скъса човек, да се отдели. И тогава ще обърне ума си към Бога. И ще разбере, че в Бога няма промяна, няма измяна. Той е един и същ. Той не е човек. Той е Великият Дух, няма промяна у Него. „Благоутробен“ се казва за Него, „многомилостив“, пълен с любов към онези, които се каят, които вършат Неговата воля. Този въпрос сега ще го решите. Няма да си правите илюзии: „Аз не съм като другите жени!“ Едно ви моля само: не си правете илюзии „не съм като другите жени.“ Гледайте да бъдете тази жена. За едната жена аз не съм говорил още, да ви кажа каква е едната жена. Хайде, поздравлявам ви с... Ще атакувате сега, на нож ще влизате. Сега всички с Духа, със Словото Божие. Не да вземете губерките, но със Словото Божие ще решите важния въпрос. Беседа, държана на 10 ноември 1921 г., четвъртък, (само за жени), София, 3 ч след обяд

20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА Върху всичко това, което съм ви казал, трябват упътвания. Трябва да разберете, че законите в природата няма да се изменят за вашите разбирания, дали разбирате или не разбирате. Всички трябва да турите в ума си мисълта, че природата няма да тури специални закони за вас, за да ви извинява. Когато говорим за хармония, подразбираме съзнателния живот на човека, живота, в който душата се развива, човешкото аз, съзнанието на човека, че той е нещо отделно в света, че той се е проявил. Човек съзнава, че е едно отделно същество. Сега, представете си, че имате една нота в музиката - тя може да бъде половина нота, или четвъртина, или осмина, или шестнайсетина. Тази нота сама по себе си е само един символ, един характер, без да има някакъв смисъл. Ако тази нота обаче се постави на петолинието и в началото на петолинието се тури ключът и определите какъв ще бъде характерът й, тя вече има смисъл. И тогава всяка от нотите, наредени по ред на петолинието, не може да има вече свое мнение, да казва: „Аз така мисля, аз иначе мисля.“ Тя ще мисли тъй, както ключът е казал, и тонът на една нота в този ключ не може да се измени. Когато влезете в Божествения живот, и там има ключ и според този закон на Божествената хармония вие сте турени на това петолиние. Вие се качвате на това петолиние и казвате: „Знаете ли, че аз съм на особено мнение?“ „Аз“ значи да произведете тези вибрации, които съответствуват на този закон. Щом не искате да се подчините на закона на хармонията, на Божественото, трябва да слезете от петолинието, т.е. от този ключ, и там можете да правите каквито искате объркания, но на петолинието ще правите това, което ви каже Духът, т.е. капелмайсторът. Той ще ви мести, ще ви туря ту горе, ту долу и ако го слушате, ще минете всички положения на този хармоничен закон. Това наричам на музикален език „съзнателен живот“. Значи, ръководени, ние вървим по тази крива линия, слизаме и се качваме, но всичко това върви хармонично. Това е философия, която трябва да разбирате и който не я разбира, хващат го за ухото. Ако например една нота е турена на петолинието като четвъртина, а тя иска да стане половинка, капел майсторът ще я хване и ще й каже: „Не половинка, а четвъртинка ще бъдеш.“ - „Ама по-голяма искам да бъда, повече време да трая!“ Не, ще бъдеш толкова голяма, колкото ти е определено, ни по-голяма, ни по-малка. Сега някои от вас искат да бъдат по-големи. Това са криви религиозни схващания. Животът седи в изпълнението на онова, което Бог е създал по закон и по ред. Тази хармония е необходима, както за вашия индивидуален живот, тъй и за вашия семеен и за вашия обществен живот; тя е необходима и за вашия ум и сърце. Вашият ум и сърце не могат да се развиват без хармония. Сега няма какво да ви говоря, вие сте опитали какъв крах настава в сърцата ви, като нарушите хармонията. Всяка дисхармония се изразява със сълзи. Щом има хармония, в сърцето има радост; щом има хармония, в ума има радост. Първият ключ на хармонията вътре в живота, това е любовта в първа степен. Как наричате първия ключ в музиката? Той е ключът „сол“. И действително, на хората трябва сол. То е едно съвпадение - ключ „сол“ и сол за ядене. Забележете, че когато се взимат нотите „до“, „ми“, „сол“, „си“, в тези 4 основни ноти „сол“ е третата. Засега вие сте поставени на този ключ. Искаме да ви нагласим всинца според този ключ „сол“. Тактът ще бъде 3/4. В музиката музикант се нарича не само онзи, който разбира знаците, знае например какво е ключът „сол“, а музикант е този, който знае нотите, може да взима правилно всички тези ноти и разбира отношенията на тоновете от „сол“ до „сол“. Тъй искам да разбирате и вие ключа „сол“, да взимате тези ноти не дисхармонично, а много правилно, много хармонично. В ума ви трябва да легне идеята, че щом дойдете до ключ „сол“, има само едно мнение, не може да останете на особено мнение. В любовта няма особени мнения, няма специални мнения, защото щом хората останат при особено мнение, това е неразбиране на Великия закон. Всички велики майстори на музиката, които я разбират добре, като дойдат при ключа, всички работят добре, разбират работата си, само по някой път коригират дали някоя нота е поставена на мястото си, тъй както изисква законът на музиката. Това наричам учение, това наричам прогрес, развиване на съзнанието и т.н. Сега, за всички неразположения, за всяка дисхармония, която се яви между вас, ще търсите де са погрешките, ще започнете от ключ „сол“. Искам да видя дали вие, жените, поне ще бъдете в състояние да изправите живота си по ключ „сол“. Аз не говоря сега за изправяне на вашия живот, но казвам, че нареждането на вашите мисли, на вашите чувства и на вашите волеви действия не са по този ключ и трябва едно трансформиране на мисълта, всичко да се нареди по този ключ на любовта. Или ще кажете: „Колко я познаваме тази любов!“ Вие още на ключ „сол“ не сте били нареждани. Знаете ли каква прекрасна хармония има у този, който се нареди един път на ключ „сол“? Това е най-възвишеното, най-благородното у човека. Когато той се нареди на ключ „сол“, у него става един подем на мисълта, на чувствата, на съзнанието, той вече не страда от неврастения, не страда от никакви болести. Това е ключът „сол“! Ако някои от вас имат всички тези качества в себе си, казвам: Вие сте нагласени на ключ „сол“. Ако не сте, не си правете илюзия за друг някой ключ. Сега хармонията е потребна изобщо за жените. Хармонични мисли, хармонични чувства и действия, това е най-великото е живота, което човек може да изучава. Единственото нещо, което издава човека, това е хармонията. Този закон може да го проверите. Когато имате хармония в ума си, когато имате хармония в сърцето си, когато имате хармония във волята си, всичката работа добре върви и лукът ви в половин час е препържен. Всичко свършвате скоро и казвате: „Днес работата ми върви много добре.“ Това е само една малка хармония, а колко нещо може да извърши тя? Всичката работа съкращава. С хармонията се съкращава част от времето. Времето, което е потребно, за да се извърши една работа, понякога може да се съкрати тъй: ако някой път чрез нашия обективен ум изучаваме някое явление, години време отиват, докато се изучи. А някога, чрез човешката интуиция, този процес, който е трябвало да се изучава цели две години, една минута време е достатъчно, за да се изучи. Сега този велик закон на Любовта изглажда всичко. Ако се изисква известно време, за да изгладите някоя ваша погрешка, то като дойде любовта с четката си, веднага в 5 минути всичко изглажда. А сега пейте! Това е бързият метод на лекуване. Значи, като бърз метод на лекуване аз считам поставянето хармонията в живота. Понеже езикът на Писанието е иносказателен, там един пророк е казал: „Привлякох ви с закона на Любовта“, т.е. ключът „сол“ ги е привлякъл. Щом хората почнат да се разбират, с хармонията всичко може да се уреди. Сега вие казвате например, че православните, евангелистите нямат тези познания, които вие имате. Не е въпросът да се различавате само по това. Трябва да знаете как да пеете по ключа „сол“ - да имате едно съществено различие, да имате хармония помежду си: Ако хармонията преобладава, ако можете да оперирате с ключа „сол“, тогава ще имате едно съществено различие, тогава може да кажете, че разбирате живота и се различавате от другите. Сега някои от вас сте като онези певци, които, като ги викат в музикалното училище или в някой хор, пеят ден-два, после напуснат хора, казват: „Ние нямаме глас.“ Защо нямате глас? Защото нямате хармония. Първо трябва да се въдвори хармонията, и гласът ще дойде; като се въдвори хармонията, мисълта ще дойде; като се въдвори хармонията, чувствата ще дойдат; като се въдвори хармонията, правилните действия ще дойдат. Всичко това зависи от тази Божествена хармония. Щом тя се нагласи, то, като махнеш като с един магически жезъл, всичко ще се нагласи. Като няма хармония, с години може да работиш, нищо няма да направиш. Сега всички вие във вашия живот мислите само за себе си, т.е. вие казвате: „Затова мисля, за онова мисля“, но, доколкото схващам, хората, които мислят, че са много духовни, мислят само за себе си. Съвременните хора мислят за другите само кога? Когато имат много голям багаж, не могат да го носят на гърба си и казват: „Да ти направим една услуга, да ти дадем от нашия багаж.“ А тези, които казват, че „аз съм готов да се жертвувам“, това е по мисъл тъй, но я ми покажете хора, които действително са готови да се жертвуват. Те са голяма рядкост. Доброволно, по този Божествен начин трябва да мислим за Бога. Някой път, даже и най-развитите от нас, като ни обиди някой, започваме да се нахвърляме върху него, а после съзнаваме и казваме: „Аз не направих добре.“ Това не е само по един, а по 2-3 пъти на ден. И после питаме защо Господ не идва. Че как ще дойде! Любовта е закон на хармония. Имайте хармония, и тя ще дойде. Нямате ли хармония, няма да дойде. Сега искам във вашето съзнание да се появи сила да удържите хармонията, да не мислите какъв е светът. Искаш да направиш нещо - помисли да не би да направиш нещо, с което да обидиш своя Господ, защото обидиш ли Го, спираш всичката си работа. Кажи си: „Чакай да завъртя колелото.“ То се завърта само когато си на ключ „сол“. Сега младите се извиняват, че са били неопитни, а старите - че са нервни. Господ никого не извинява, нито младите, нито старите. Които влизат в училището, трябва да се учат. Ако си стар и имаш съзнанието, че си стар, това е дисхармония. Ако мислиш, че си млад, и това е дисхармония. Щом помислиш, че си стар, това значи, че един ден ще подмладееш. Ако мислиш, че си млад, това значи, че един ден ще остарееш. Това значи да подхвърляш една топка и да си играеш: млад-стар, млад-стар. А що е „млад“ и „стар“ в музиката? Началото на музиката е младостта, а краят на музиката - старостта, т.е. младият е в началото, а старият - в края. Как разбираме музиката? Като остарее музикантът, няма никакво ръкопляскане.Щом се завърши музиката, всички се възхищават и публиката ръкопляска: „бис,бис“, да се повтори. Започват отначало да свирят. Значи няколко пъти може да се остарява и да се подмладява - това е схващане в музикално отношение. Няма старост, както вие мислите. И в тази смисъл, в музиката, под „млад човек“ се подразбира човек, достигнал разцвета на своята възраст, а когато той развие до най-висока степен всички свои чувства и способности, това е старост. Тогава той е най-силен, най-мощен. А най-силното, най-мощното извън музиката го разбираме като най-старо, най-неспособно и казваме: „Стар човек!“ Та, щом влезете в хармонията, ще измените вашите схващания. Като кажа „млади“, подразбирам, че сте започнали, а старите ще завършите в най-висока степен, до която вашата душа може да достигне - тази хармония. Сега, не че у вас няма усилия - у вас има много усилия, стремеж; всички тези неща са добри, но стремежът, желанията ви трябва да се насочат разумно във великия стремеж на любовта. Може да имате стремеж, но ако не изберете онова време, което изисква хармонията, ако не вземете в съображение законите, които работят, всички ваши усилия ще бъдат безплодни. Сега вие се питате: „Защо аз не раста, защо нямам това схващане, защо мислите ми са малко разбъркани?“ Хармония, хармония трябва. Хармонията трябва да я възстановите по всички начини, при каквито и да е жертви. Възстановите ли хармонията, каквито жертви и да дадете за нея, нищо не е изгубено. Необходимо е да се възстанови тя в душите ви. После, вие, като не разбирате живота, мислите, че обществото много ще ви даде. Обществото може да ви развали само. Вие се събирате по няколко да дружите и ако не разбирате закона, обществото, животът ще ви разгласят. Вие нагласявате някои, те ви разгласяват. Казвате: „Хайде да се нагласим!“ Ти го гласиш, той те разгласява, цял ден минавате в нагласяване: тин-тин, тин-тин. Утре пак започвате. Отвлъгне струната, обтегнете я някой път повече - скъса се. А тези 4 струни, на които трябва да свирите, това са вашите 4 темперамента, които трябва да се нагласят. Тези 4 темперамента са: Сангвинически темперамент, тъй наречен жив, въздухообразен. Хора с такъв темперамент имат валчести лица, коси руси, очи сини. Те са като пеперуди, скачат от цвят на цвят, обещават всичко, а едва 1/100 от това, което са обещали, могат да изпълнят. Много щедри са, дават всичко, но като дойде да изпълнят, казват: „Нямам нищо.“ Другата жица е тъй нареченият холерически темперамент. В такива хора е добре развит черният дроб, мускулите, нервната система. Такива хора са енергични, огън палят навсякъде. Дето минат, огън палят. Те са хора с черни коси, продълговати лица, дебели, навъсени вежди, широки носове, ръце мускулести и като не им се покоряват, аргументират винаги с юмрук. Третата жица е флегматическият темперамент. Те са хората на благоутробието, тяхното лице е валчесто, мяза на месечина, само очите им се виждат. Ръцете им са късички, а като ходят, едва кретат. Тези хора имат английски темперамент, те като седнат, мъчно стават и докато седнат, мъчно сядат. Те никога не се тревожат. Четвъртият темперамент е меланхоличният или нервният темперамент. В него преобладава мозъкът и нервната система. Хора с такъв темперамент имат деликатно телосложение, лице някой път крушообразно, вежди възтънки, очи някой път кестеняви. Те са хора на мисълта, в тях има бързи възприятия, впечатлителни са, бързи, нервни, мислят хубаво. Те са, които носят философията в живота. Това са четирите темперамента, които трябва да се нагласяват, да има хармония и съотношение между тях. Тези 4 темперамента, тези струни като се нагласят, тогава започват да се редят нотите по тях и цигуларят като вземе лъка, всички ноти се разкачват. Ако не сте нагласени както трябва, излиза известна дисхармония. Някой път, като не се спогаждате, това показва, че се събирате два остри камъка, например двама сангвиника, или двама флегматика. Кръстосване в темпераментите трябва да става, за да се спогаждате. Например, ако аз наредя все сухи на едно място, ще има бутаница помежду ви, няма да може да се търпите. Например някога казвате: „Бях на едно място, но се чувствувах там като на парила.[1]" Е, разбира се, трима души с еднакъв темперамент се събрали на едно място, на парила ще са. Кръстосване в темпераментите трябва, тъй ще вървят те хармонично. Например сангвиническият темперамент спомага на дихателната система, разширяват се гърдите, кръвообращението става правилно, дишането е добро и такъв човек от малокръвие не страда. Затова ще извикаш този темперамент. Когато искаш да изправиш мускулите, лигаментите си, ще извикаш холеричния темперамент. Когато искаш да развиеш мозъка си, ще извикаш флегматичния или нервния темперамент. Като се турят на тези 4 струни вашите чувства, мисли и действия, започва музиката на живота. И тъй, от това гледище на хармонията, ако сте много активни, ще повикате флегматичния темперамент, да даде малко повече жизнена сила на стомаха, да стане уравновесяване. Ако имате много огън, ще повикате сангвиничния темперамент, да подуха малко, да разнесе огъня. Нали знаете какъв е законът? Когато в стаята е много топло, веднага отваряте прозорците и въздухът, като навлиза вътре, проветрява. Та, сангвиничният темперамент е въздух - дето мине, проветрява. Като стане студено, повикайте холеричния темперамент, той пак ще стопли стаята. Сега този закон на хармонията ще изисква дълго време, докато го изучите. Лесно се говори, мъчно се прилага. Най-първото нещо е: ще вложите в ума си мисълта, че хармонията е необходима за вашето развитие. Всички спънки в живота ви се дължат на липсата на тази Божествена хармония. А хармонията, трябва да знаете, всякога е резултат на разумното у човека, на Божествения Дух, Който работи, на вашия дух, който ви ръководи във всички действия. Всякога у вас има едно същество, което ви казва: „Чакай, помисли, преди да започнеш една работа.“ Вие се борите и когато работите ви са нагласени, той казва: „Може вече да тръгнете напред.“ Някой път сте като непослушни деца-майка ви макар че казва да не излизате, вие отваряте вратата, и хайде навън. Върнете се вечер окаляни, съдрани, майките ви понабият и после си казвате: „Утре като стана, работата ще се нареди.“ Тъй стои животът досега. Няма никой от вас, който да не е бит досега. Всички сте бити. Сега законът на хармонията изисква да обръщате внимание не как пеят онези, които не взимат правилно тоновете, но да внимавате как пеят най-добрите певци, от тях ще се научите да взимате правилни тонове. Следователно, в окултна смисъл, когато казваме, че не трябва да се занимаваме с грешките на хората, то значи да не се занимаваме с онези, които пеят криво, няма какво да ги слушаме тях, а ще слушаме онези, които пеят правилно, и от тях ще се учим на хармония. Сега всички можете да бъдете музиканти, никой от вас няма право да каже, че „аз не мога да направя това.“ Необходимо е да го направите. Хармонията изключва думата „не мога“. Който иска да живее, да се развива, той трябва да казва „мога“, а който не иска, той трябва да отиде на гробища. Който не може, пращат го вън от училището и тогава започва обратният живот. Хармонията съществува само тогава, когато казвате „мога“. Сега не е въпросът за бързане, няма какво да се бърза, а ще се мине от началото до края. Някой казва: „Да стигна до онзи край, да видя какво има.“ Казвам: Каквото е началото, такъв е и краят. На онзи край ще има същото, каквото и в началото. Та, вие се лъжете, като казвате: „Чакай да отида на Небето, да видя какво има.“ Че Небето, това е краят на тази музика. Ако сте изпели и дойдете в Небето, до края на музиката ще има ръкопляскане и вие ще учите. Ако не сте изпели, ще дойдете в Небето и ще кажете: „Долу, долу, на Земята да отидем.“ Това значи небесен живот, че от Земята до Небето тази музика е една и съща и като си завършите там, има ръкопляскане, а после ще ви поканят да слезете долу. Каквото е началото, такъв е и краят. Ако започнете добре, добре свършвате; ако започнете зле, зле свършвате. Някой казва: „Зле да започна, добре да свърша.“ Това подразбира законът на силите. И тъй, музиката на Земята е единственото условие, което помага на човека да се развие, затова приложете музиката навсякъде в живота си. Неразположени сте - почнете да пеете. Пейте и не бойте се! Неразположени сте - почнете да пеете каква и да е песен, да въдворите у вас хармония. Така ще помогнете на вашите мисли, на вашите чувства, на вашите действия. Ако сами не можете да пеете, идете в градината, седнете под някое дърво и ако има вятър, в това огъване на листата ще има такава музика, че ще започнете полека-лека да утихвате, да се унасяте в това шумоление, което аз наричам музика. Тези вибрации, които идват от шумолението на листата, въздействуват върху ума ви. Та, музиката ще имате като един фактор в живота си, за да се махнат тези недоразумения, които сега съществуват между вас. Често вие се спирате и казвате: „Еди-кой си там не пее хубаво, фалши.“ Да, но и ти не пееш хубаво. И аз не пея хубаво, но и той не пее. Трябва да се намери някой друг, да каже: „Чакай, аз ще взема правилни тонове и всички с едно усилие ще се нагласим.“ Не е философията там, че еди-кой си пее фалшиво, философията е да се нагласим всички правилно. Като има камертон, ще започнем всички да пеем правилно. Сега разбира се, аз нямам време да коригирам ключовете на всинца ви, но говоря общо за погрешките ви. Като се върнете дома си, ще видите къде е ключът „сол“ и ще си поправите погрешките. Някой път учителят поправя грешките на черната дъска и учениците оттам поправят своите. Тъй е по-добре и вие да се коригирате. Често казвате: „Нямаме вдъхновение, нямаме разположение.“ Но трябва да знаете, че Божествената любов е хармония, тя не търпи дисхармония. Сега аз ви говоря за хармонията във връзка, понеже тя ще ви послужи, за да почнете вие да се организирате съзнателно. Знаете ли какво е организиране? Всичките клетки се организирват съзнателно в този Божествен организъм и всички работят правилно. В този живот ние сме Божествени клетки и всеки от нас трябва да разбира и изпълнява добре своята мисия, своето сегашно предназначение, и да не желае ни повече, ни по-малко от определената за него работа. Никой не трябва да се отдалечава от Божествения план. Другите хора могат да говорят за вас, но това, което вие дълбоко съзнавате в душата си, старайте се да го реализирате и няма да бъдете далеч от истината. Вървете по своя план, нищо няма да ви спъва. Нали сте виждали как вървят войниците, всички вървят в такт. Така и вие, като вървите сами, може да си вървите както искате - и по-полека, и по-бързо, но като тръгнете с някоя компания, която си има свой ход, ще вървите според нея. Не вървите ли според нея, ще останете назад. Та, когато хората влязат в Божествената хармония, всички трябва да изменят такта на хода си, ще тръгнат хармонично, правилно. А знаете ли какво значи да си приспособите краката, да ходите правилно? Да ви преведа това. То значи, че вашите добродетели трябва да вървят правилно. Краката на човешката душа, това са добродетелите; ръцете на човешката душа, това е вашата справедливост; ушите на човешката душа, това са мъдрите мисли на мъдростта, а устата на човешката душа, това е любовта, външната страна на любовта. Чрез нея тя може да говори, чрез нея Божествената любов ще излезе. Едната любов, външната, ще дойде като услуга на вътрешната, тя ще дойде от вън, чрез нея. Затова сега трябва да сформирувате ушите на вашата душа, за да бъдете мъдри; да сформирувате устата на вашата душа, за да бъдете в любов; да сформирувате краката на вашата душа, за да бъдете добри, добродетелни; да сформирувате ръцете на вашата душа, за да бъдете справедливи. Като отидете на онзи свят, ще видите, че някои нямат уши, например. Та, всички добродетели, които сега упражняваме в този свят, служат да създадем някои органи. Защо човек трябва да е добродетелен? За да има душата му крака. Защо човек трябва да бъде справедлив? За да има душата му ръце. Защо да бъде мъдър? За да има душата му уши. Та, всичко онова в света, което Божествената хармония го извършва, има право отношение към нашата душа. Значи, всички усилия, които правим, това са едно благо за нас, за нашите ближни и за Божествения принцип. Това значи да се проявява Бог в делата ви. Например да кажем, че на всички, които сте тук събрани, ви се даде една работа да я извършите. Как бихте започнали тази работа? Да кажем, че ви дадат около стотина сирачета и ви накарат да им помогнете. Как ще постъпите вие? Как ще организирате тази ваша работа? Ще започнете да избирате комисия помежду си от 5-6-7 жени, ще ги упълномощите те да наредят работата. Между тях ще започне спор коя да бъде председателка, коя - секретарка, коя - касиерка. Цял ден ще мине в тези разправии. След това ще трябва да се събират пари, вие ще чакате. После пак спор - кой ще раздава тези пари? Е, пак избраните 7 души - комисията. Ами вие, останалите, какво ще правите? Как ще наредите най-практично тази работа? Някои отговарят: - Ще се разделят децата помежду. - После пък ще има спор кое дете при кого ще се падне, къде ще бъдат най-интелигентните деца и т.н. Отговарят: - На късмет, кому което се падне. - Когато човек си знае урока, всякога е късметлия. Който не знае всички уроци, тогава идва нещо, което не е по късмет. Ще разрешите въпроса по закона на хармонията. Да кажем, че всички вие сте женени и имате деца. Всяка майка разрешава тази задача. Ней са дадени няколко деца сирачета, да ги отглежда. Има избрана комисия вкъщи за тази цел - има председател и председателка. Отглеждането на тези деца започва. От Невидимия свят е така. Тогава другите, които не са женени, казват: „На нас за в бъдеше ще се дадат деца.“ Те могат да си намерят друга работа. Всички на работа в света! Никой не трябва да стои празен. Сега именно, при сегашните условия на живота, а не при бъдещите условия, ние трябва да използуваме този съзнателен живот, закона на хармонията. Умните хора използуват сегашните условия, а ленивите хора - бъдещите условия. Умните хора се учат от своето минало, а глупавите - от своето бъдеше. Сега искам между вас да се заглади по възможност всяка дисхармония, която съществува. Всяка дисхармония, която сте създали, искам да я изгладите вътре в един ден само. Давам ви един ден на разположение, не по-дълъг срок. На жените давам само един ден срок за изглаждане на всички недоразумения и дисхармония. И тъй, в един ден срок да се нагласите в ключа „сол“ и да изгладите всяка дисхармония. Всяка в себе си да изглади това - речено и свършено. Ами представете си един такъв случай: Да допуснем, че живеете в един дом, дето имате 4 сестри и 3-ма братя и живеете с тях в дисхармония. Те са ви побийвали и вие сте ги побийвали. Един ден казвате: „Ще изляза в друга къща.“ Е, ако вие не сте се нагласили в ключа „сол“ и минете на друго място, мислите ли, че на това ново място няма да ви стане по-горещо? Защото онзи певец, който не пее добре на сцената, всички ще го снемат оттам, а добрият певец всички ще желаят да им пее и един, и два, и повече пъти. Добрият живот, това е Божествената хармония. Значи да прилагаме в действителния живот хармонията. Затуй тази хармония е необходима и само чрез нея може да наваксате изгубената хармония, а хармонията е, която носи новия живот. Сега във вашите умове се явява мисълта: „Как може да се оправи тази дисхармония?“ Може. Ще насочите ума си към Бога, ще знаете, че Той е великата хармония и само за Него ще мислите. Няма да мислите за Бога като за някой стар, белобрад дядо, а ще мислите за Бога като за велика вечна хармония, в която всичко живо дава внимание към Него, затова всички се стремим към Него и всеки иска да Го схване. Мисли за Великата хармония на живота и веднага ще ти стане леко. Не се старай да схванеш какъв е Бог, каква е формата Му, а мисли за Него като Велика хармония и веднага ще ти стане леко. Защото ако ти гледаш лицето, косата, брадата на певеца, веднага ще се отдалечиш от хармонията, но ако слухът ти е съсредоточен, ще разбереш какво е хармонията; ако дойдем до лицето, лицето е особена хармония за очите. Ако сте ясновидци, ще видите, че лицето не стои спокойно на едно място, то е подвижно, в него стават много бързи движения. Но понеже тези движения са тъй далеч от нас, нам се вижда като да е спокойно. В Невидимия свят всичко е в движение. Най-първо ще обърнете ума, сърцето и душата си към Бога на хармонията, т.е. към Бога на ключа „сол“, към Който всичко живо е насочило ухото си, към нейните закони. Ще слушате едни от тях и като възприемете, ще започнете заедно с този велик хор да пеете. Един ден срок ви давам, за да се настроите на ключа „сол“. Аз ви откривам един практичен метод, как да се тонирате. У вас има един недостатък, че вие, без да опитвате това, което ви казвам, като излезете, започвате да разказвате: „Ето какво казва Учителят.“ Не казвайте никому нищо, докато не го опитате. Всяко нещо, което съм ви казал, не го разказвайте, докато не го проверите. Щом сте го проверили, разказвайте, тогава то има двойна сила: от една страна аз каквото съм ви казал и от друга вие което сте казали и проверили. Направете опит и като излезе опитът верен, кажете на някой и той да го провери. Като направи и той опит и излезе сполучлив, резултатът ще бъде 3 пъти по-силен; този трети, като разкаже на свой приятел и той направи опит и има добър резултат, силата ще бъде 4 пъти по-голяма. Четвъртият казва на пети, този последният - на шести и т.н. Тъй като постъпвате, това се усилва и става като една голяма вълна. А сега как постъпвате? Една от вас чула от друга някоя нещо, но нито едната, нито другата проверили тази работа и се питат: „Как беше това нещо? Хайде да се върнем назад.“ Забравили го и двете, почват отново да сноват. Ние нямаме време за сноване. Нашето платно, петолинието, е насновано, иска само да се тъче. Тъкането значи хармонията, да се изтъче един плат от едно място на друго. Да пееш, да живееш, да тъчеш, това са синонимни думи. Казвате: „Какво да правя?“ - Пей! - „Че животът песен ли е?“ - Ако не можеш да направиш това, тъчи! Ако не можеш да тъчеш, яж. Това значи тъкане на петолинието. Петолинието е основа, а нотите, това са ключът, турен в началото на петолинието. Като се изтъче платното, снима се от кросното и тогава се продава. Друга музика настъпва сега. Музиката се мени в много ключове. Първото правило, за да се нагласите в този ключ, е следното: всички ваши недоразумения, всички ваши спорове да се изгладят и вие да се нагласите хармонично, или, с музикален език казано: там, дето не взимате вярно разните тонове, не спазвате времето, една по-бързо пее, друга по-бавно, една с една не се срещате, трябва да се нагласите в едни ключ. Щом се нагласите в един ключ, ще знаете, че Бог е Великата хармония в света. Ще се нагласим като Него, ще пеем, ще се веселим заедно с Бога. Вчера казах на мъжете: „Аз оставям сега жените да ви нагласят.“ Нищо друго не им казах. Сега да видим: можете ли да ги нагласите? Ама да не направите като някой си слуга Стоян, когото господарят му, поп, го изпратил на лозето да го прекопае, да изреже пръчките му. Отишъл Стоян на лозето, взел ножиците, рязал, рязал дето завърнал, не разбирал от тази работа. Връща се дома си, попът го пита: „Стояне, плаче ли лозето?“ - „И ти да го видиш, дядо попе, и ти ще плачеш.“ Ще питате госпожа Дойнова, като реже лозето си, до кое място реже пръчките, тя разбира това. Така и вие трябва да знаете на кое място от петолинието трябва да стоите. Досега сте рязали пръчките до основата, но повече това няма да бъде. Ще режете само тези пръчки, които не трябва да. родят. На всинца ни трябва хармония, само така ще можем да се разберем. Ако всички сме в хармония с Бога, тогава ще разберем Бога, ще разберете мене и аз вас. Без хармония животът е несъвместим. Това е и в обществото, и в науката, и в търговията, и навсякъде. За да е успешна работата, навсякъде трябва да има хармония. Обличате ли се, готвите ли, спите ли, навсякъде и всичко с хармония трябва да е; не спите ли с хармония, махмурлии ще бъдете. Ако животът е с хармония, и в най-дребните си проявления той е велик; няма ли хармония, той е безсмислен. Сега всички ще приложите хармонията, и млади, и стари. Младите - от началото, старите - от края. Младите ще бъдат първите ноти в една музикална пиеса, средната възраст ще бъдат по средата на пиесата, а най-старите - на края, последните ноти. Като се изпълни цялата пиеса, тогава се дига голям шум, гюрултия, и ще има ръкопляскане. Пиесата се свършва с най-старите. Ако има подсвиркване, тогава е лошо. Някой път има ръкопляскане, някой път - подсвиркване. Аз желая да има ръкопляскане, а не подсвиркване, защото ако има подсвиркване, ще слезете от сцената и втори път ще се прераждате. Сега вие ще се съберете помежду си, ще обмислите тази работа; понеже ще се организирате, да видим какво могат да направят жените. Нали трябва да се работи във външния свят? Например имате някоя нива да се прекопае, лозе да се реже, градина да се обработва, плодни дървета да се наглеждат - как ще разпределите тази работа? По-силните на лозето ще копаят, по-слабите на нивата ще жънат, най-слабите гъсеници ще чистят, а тези, уморените, ще ги пратите да вкусят от плодовете, да си наберат и на вас да донесат - и тогава ще имате една богата трапеза. Тъй ще разпределите работата си. Ще трябва една разумна работа, в която да имате хармония. Ако нямате хармония, работите ви ще бъдат разнебитени, ще се яви съмнение, разочарование, лутане от едно място на друго и животът ви става без смисъл. От вас, жените, които учите хармонията, се изисква работа. Сега да допуснем, че имате едно женско събрание - как ще го направите? Ако говорите за първенство, на първо място ще турите младите. В музиката на първо място са младите. Добре, правите събрание, туряте младите на първо място, те стават първи. Да кажем, че има да се пренасят 500 чувала, тогава на първо място ще дойдат старите, а младите ще останат назад. Ако е въпрос за първенство, лесно е да се провери кой човек е пръв. Пръв човек е този, който при всички условия на живота е пръв, а този, който не може да работи, той ще остане назад. Ако някой за ядене е пръв, а за работа - последен, той не е пръв. Някой казва: „Аз съм пръв!“ Радвам се, че имам един пръв, хайде чувала на гърба, вземи еди кой си тон по ключа „сол“. Ако вземе всички тонове правилно, от начало до край, значи той е пръв. Ако до половината ги взима правилно, а другата половина - неправилно, значи той е наполовина пръв. Ако взима само четвърт от тоновете правилно, той е на една четвърт пръв. Ако не взима никак правилни тонове, той има нула. Това значат Христовите думи: „Първите ще бъдат последни, последните ще бъдат първи.“ Какво иска да каже Христос с тези думи? Които са били първи, като дошли до чувалите, станали последни. После, като дошло яденето, от последни станали първи. При чувалите - последни, а при яденето - първи. И тъй, Христовите думи: „Последните ще станат първи и първите - последни,“ са само положения, принципи, които са изказани. Това не е за смях, но това показва нашата слабост. Някой път ние не измерваме силите си, но като ни поставят на работа; казваме: „Аз мислих, че съм пръв, но сега ще остана малко назад.“ Като дойде яденето, казваме: „Аз съм пръв, помнете ме, имайте ме предвид.“ Като дойде до чувала, казвате: „Малко слаб съм, признавам слабостта си.“ Е, и то е хубаво, че признава слабостта си. „Гърбът ми малко не носи“ - казвате. Значи не си пръв. Сега ще работите по закона на хармонията. Щом влезете в училището, претенции, привилегии няма. Привилегии има само онзи, който учи, който е способен. Не учи ли, не е ли способен, няма привилегии. Който пее хубаво, който се учи, той е достоен, за него има привилегии; който не пее хубаво, не се учи, той не е достоен, няма за него привилегия. Като влезете в това училище, ще се стремите да учите; не учите ли, другите хора нищо не могат да ви дадат. Когато другите хора ядат, това нищо не ни ползува; това, което ние ядем, то ни ползува. Другите хора за нас не могат да учат, ти ще учиш. Това е една необходимост. Ще знаете, че знание по лесен начин не може да дойде. Ще учите и то тъй здраво - по закона на хармонията. Вие ще учите по закона на хармонията, това зависи от вас, друг не може да ви хармонизира. Някой казва: „Хайде да се хармонизираме!“ Всеки сам ще се Хармонизира. Ако се хармонизирате сами, хармония ще има. Ако не се хармонизирате, хармония няма да има. Всички хора в света си имат свои лични дертове. Всеки си има по един дявол пенсионер вътре и вие го храните в дома си. Квартирант ви е той за зор- заман и като дойде, гощавате си го. Като се намирате в трудно положение, казвате му: „Излез ти да ми оправиш работата.“ Той излиза и казва: „Какво търсиш ти, вагабонтино?“ Той ти урежда работата. А някой път, като забатачиш, казваш на добрия си дух: „Слушай, не можеш ли ти да излезеш зарад мен? Забатачих тази работа, не мога да направя нищо, ела да ми помогнеш.“ Добрият дух като проговори на длъжника ти, той казва: „Хубаво, ще отложа полицата.“ Та, ще зависи кой квартирант ще повикате на помощ. Сега, според закона на хармонията, ще повикате добрия квартирант, той ще ви покаже тона и как да започнете. Това е необходимо за вас. В Небето не се приемат хора, които не се хармонизират. Такъв е законът и в него няма изключения. Ако не се хармонизирате още сега на Земята, то като отидете горе, няма да ви приемат. Ако се хармонизирате, ще напуснете къщите си с песни, няма да плачете и там с песни ще ви посрещнат. Ако тръгнете от Земята без песни, докато отидете до рая, ще кажат: „Не приемаме хора, които не знаят да пеят.“ Небето е място на песен и хармония, там няма плач, няма тъги и скърби, навсякъде се чуват песни - от всички видове, от най-тихите до най-бурните, и всеки може да си избере, да слуша. Сега и ние на Земята ще започнем да вършим всичката си работа с песни, но ще приложим хармонията. Който не приложи хармонията, няма да му проповядвам нищо, няма нищо общо с моето училище. Когото хвана, че не е нагласен, ще го изпъдя навън по всички правила на Божествената наука. Като научи хармонията, пак ще го приема, но докато я научи, вънка ще седи. Това ще го знаете, ще бъде без изключение за всички. Тъй пише Господ в Неговото училище. Неговите закони са неизменяеми за никого и никой не може да ги пристъпи. Всички ученици трябва абсолютно да се подчиняват на закона на хармонията-тъй е писано. Погреши ли някой - навънка! Колко пъти на ден вие ставате оглашени! После, като запеете - хайде пак на училището. Погрешите ли - пак навънка! И като излезеш навънка, тогава чувствуваш положението си. Затова и законът се прилага вътрешно. Вашият дух, който ви ръководи, той ще ви изведе навънка. Като казвам, че аз ще ви изпъдя, подразбирам закона, който работи в духовния свят. Той е един за всички. Учителят постъпва също. Направи ли ученикът погрешка, никому никаква отстъпка не се прави. Не се прави отстъпка ни на учителя, ни на ученика. Направи ли грешка - вънка, поправи ли се, - пак вътре, защото в дисхармонията цялото Небе се разклатва. Ето защо се казва, че нечист не може да влезе там. Това ще имате като правило, това е съзнателният закон. От вас зависи да сте в хармонията или вън от хармонията. Вие сте, които си налагате да бъдете вън или вътре в хармонията. Та, казвам ви да прилагате този велик закон на природата, той е потребен на Земята, той е практически закон. Не мислете, че той е строг закон, той е велик закон, който ни учи на ред и порядък. Адам беше щастлив в рая, но като хапна от плода на дисхармонията, веднага го хванаха за ухото и хайде навънка! Разбира се, онова е много по-голямо наказание, защото той много престъпи в хармонията. Съгрешиш ли в една нота, един ден ще те държат извън училището, съгрешиш ли в две ноти - два дни, в три ноти - три дни и т.н. В колкото ноти сгрешиш, толкова дни ще те държат извън училището. Поправиш ли се после, това е благодатта. Законът е абсолютен: дисхармония абсолютно не се търпи. Не казвай: „Ако ме обичаш, потърпи малко“, но ако ти обичаш хората, не ги карай да търпят твоите глупости. В това отношение ще гледате да си помагате, ще гледате да се въдвори тази хармония между вас, тя ви е потребна. Ако не се въдвори, другояче не може да си помогнете. Може цял ден да се молите, но излезете ли от събранието, хармонията е нарушена. Трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е вечна хармония. Тази мисъл трябва да стане у вас плът и кръв, навсякъде да я чувате. Тогава ще бъдете силни да се борите с външните изкушения на света. Сега аз ви тълкувам любовта в ключа „сол“, в първа степен. Казвате: „Да се любим!“ Че, за да любиш, трябва да туриш ключа „сол“, да се нагласиш според него. Тогава ще имаш хармония и ще започнеш с любовта. Като казвам любовта, подразбирам, че любовта предшествува хармонията, а хармонията създава условия да се прояви тази велика Божествена сила, която, като дойде, внася здраве, а здравето внася хармония. Външната хармония дава условия за любов, любовта - живот, животът - здраве, а здравето внася вътрешна хармония у нас. Тъй че хармонията отвънка се формира вътрешно. Това учение, което днес ви казвам, ще искам да го приложите. Аз ще определя една комисия да ви изпита всички ноти - от начало до край ще има изпити. Една комисия от Небето ще дойде тук да ви изпита. Тя ще посети домовете ви, ще държите изпити по хармония, ще пеете. Сега гледайте като дойде изпитната комисия в дома ви, да има хармония, за да остане Божието благословение у вас. Ако дойде и не ви намери подготвени, никакво благословение няма да ви остави. Да не съжалявате после. Една комисия от Небето ще се изпрати. Как бихте проверили тази мисъл? Тази мисъл е малко неразбрана. Комисия значи общинари, може да бъдат 3, 4, 5 или 10 души общинари от обща хармония, те ще ви изпитат на хармония, как пеете, как живеете, как чувствувате, как мислите, как действувате. Тази година е 13-а (по сбор от цифрите й) - ако нямате резултат, по-нататък няма да имате. Ако преминете от единия край на пеенето до другия, какво ще има: ръкопляскане или освиркване? От другата година нататък нов курс се започва, нов ключ. Ако не оправите ключ „сол“ както трябва, няма да минете на нов ключ, ще останете пак на същия. Ако минете изпита, ще започнете на новия ключ. Това искам да ви кажа. Тези неща са понятни, вие сте живели с тях, знаете ги, но сега си ги спомняте. Някои неща, които сте забравили, като се намерите натясно, ще си ги припомните. Онзи вълк, който се научил да яде овци, казва: „Корени не се ядат,“ но като погладува 5-6 дни, спомня си за сладките корени, намира ги. Та и вие, като се намерите натясно, спомняте си това, което сте знаяли. Вие знаете тези неща, но ще ви напомня една стара истина, която сте забравили. Христос казва: „Когато този Дух на Истината дойде, Той ще ви припомни това, което Аз отначало съм казал.“ Това нещо е написано в душите, в мозъците ви, вие го знаете. Не се смущавайте, не казвайте: „Този тон не мога да го взема правилно, това не го зная.“ Знаете го, ще си спомните, ще отворите книгата на еди-коя си страница и като прегледате годината, месеца, деня, времето, през което е било едно след друго и както си е било, ще си кажете: „А, спомням си, разбирам сега ясно.“ Ще направите една малка справка. Хубаво е всеки да влиза, да поработи вътре в себе си. Не мислете, че нямате способности. Не, всички вие имате способности и чувства, но трябва да поработите съгласно закона на хармонията. Когато работите според този закон, всичко се удесеторява, а когато работите без закона на хармонията, животът е тежък, непоносим. Ядеш без хармония, спиш без хармония, живееш с хората в дисхармония - тогава животът е тежък, скърби, скърби една след друга и започвате да пеете песните: „Девет години болен Дойчин лежал“ или „Години, години, усилни години!“ Това значи живот без хармония. И тъй, сега ви дадох един ключ, един метод, много прост, но много естествен, и вие ще го приложите. Вън от тази мисъл, за хармонията, няма да мислите какво е Бог. Ще схващате Бога като една Велика разумна хармония, която се разнася навсякъде из вселената, из цялата природа и всичко живо. Всяка вечер ще състредоточавате ума си, мисълта си, към един тон от тази хармония. Ако схванеш един тон, това е много нещо. Всеки ден по един тон. Караш се с мъжа си, с дъщеря си, казваш: „Мъжът ми не взима правилно тоновете.“ Не, трябва да кажеш: „Аз ще взема правилен тон на ключа „сол“, ще му покажа как се пее.“ А ти започваш: „Какво си се раздрънкал!“ Той дрънка, тя дрънка, и какво излиза, като се раздрънкат двама души? Две дрънканици. Ще се успокоиш и ще кажеш в себе си: „Любовта, това е ключът „сол“, чакай да взема камертона.“ Взимаш камертона, нагласяваш се и казваш на мъжа си: „Любов и съгласие, любов и съгласие.“ Ще пееш, ще пееш, ще повишаваш тона си и току го погледнеш, той се засмял, започва да пее и той: „любов и съгласие“. Хайде да се примирим! Туй е Божествено, ще слушаш какво казва Господ от горе. Тъй като се живее, животът става разумен и лек. А сега, ходите от къща на къща, цял ден разправяте какво сте преживели; ходиш цял ден, на 10 места си разправила огорчението си и пак ти е тежко. Живееш ли в хармония, никому няма да разправяш нищо и пак ще ти бъде леко на душата. Сега ще ви дам едно упражнение. Ще видим дали може да го приложите. Можете ли да направите първото упражнение? Опитайте го още сега. (Упражнението се продължи 2 минути.) Ще мислите 2 минути върху думите „любов и съгласие“. Ще правите това упражнение 10 пъти на ден по 2 минути и ще видите резултатите. Ще се стремите да имате хармонията всеки момент в ума си. Умът ви трябва да свикне да се съсредоточава. Той много се отклонява, но като го концентрирате 1-2 минути върху хармонията, умът ви ще навикне да се съсредоточава, да се приспособява. Като правите тези упражнения, вашите клетки, вашите нерви ще започнат да се тонират и ако имате главоболие или какво и да е неразположение, то ще мине и ще се почувствувате по-здрави. Ако правите тези упражнения по-често, ще започнете да се лекувате. Те са един добър метод за лекуване. Всяко лекуване е изчистване, а изчистването е здраве. Като живеете цял живот по такъв начин - като правите упражненията за хармонията, всичко у вас ще се пречисти и душата ви ще стане бяла като сняг. Като направите няколко такива опити и видите резултата, ще ми съобщите. И като се уверите в добрите резултати, тогава може да помагате на най-близките си. Беседа, държана за жените на 20 юни 1921 г., понеделник, Св. Дух, 10 часа сутринта ------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] парила - вероятно от „парилки": горещи извори на баня.

1 9. ДВАТА ПРИНЦИПА Във висшата окултна математика има два принципа, които гласят така: Отношенията на Земята спрямо Слънцето определят отношенията на Слънцето спрямо Земята. Заменям Земята с човека, а Слънцето - с Бога. Тогава имате един превод: Отношенията на човека към Бога определят отношенията на Бога към човека. Това е принцип, върху който не може да има никакъв спор. Следователно от този закон произтичат всички противоречия в нашия частен и обществен живот и от туй съчетание на съотношенията правя един втор превод: Отношенията на душата към духа определят отношенията на духа към душата. Правя друг един превод - заменям душата с детето, а духа - с майката и тогава имаме пак същия закон: отношенията на детето към майката определят отношенията на майката към детето. В Писанието ще намерите онзи стих, в който е казал Христос: който съградил къщата си на пясък и на канара. По правилата на този окултен закон, за отношенията си имайте предвид, че вие не сте свободни да мислите, чувствувате, нито да действувате както искате. Някой казва: „Аз съм свободен да правя каквото искам“ - то е една крива мисъл. За да може да става това, трябва да си свободен от всички чужди мисли. Ако ти мислиш това, което хората искат, то не е право. Така също е и ако карат някого стражари, той върви накъдето го карат 10 души стражари. Пазете следната мисъл. Аз не искам да ви убеждавам в нищо, не искам да ви налагам нищо, аз искам да ви освободя от робството, в което се намирате. Може да разбирате криво, „искам“ е един човешки израз. Това е желание на Невидимия свят, или желание на Бога - всички Негови деца да са свободни. С вашето минало аз не искам да се занимавам, това е ваша работа, аз се занимавам само с вашето настояще и с вашето бъдеще. И единствения човек, който може да ви помогне в пътя, в който сега се намирате, то съм аз. Ако аз ви изоставя, вие сте изгубени в дадения момент. Ако аз пусна пръчката, за която сте заловени, може само след хиляди години да дойдете и да ви избавя. Тук няма никаква философия. Онази майка, която носи детето си в утробата си, от нея зависи животът на детето. Ако тя реши да го износи, ще го роди, че ако реши да го пометне, то няма да се роди живо. Ще бъде смешно, когато едно дете се намира в утробата на майка си, да дойде друга и да му каже: „Излез от тази утроба и мини в моята.“ Трябва да се износи. Който дървен философ каже противното, той е първокласен невежа, не разбира този велик закон. Второ: Аз не искам да изменям Божествения ред на нещата нито на една стомилионна част, нито желая вие да се опитате да го измените - то е светотатство. Друго положение: От 7 милиона години законите на Бялото братство не са се изменили нито на една стомилионна част. Вземам това число, което е една величина, принадлежаща на висшата Божествена математика, на Божествения свят. Тия закони са строго определени. За всяка мисъл, чувствувание и действие има специална форма, в която може да се изрази мисълта ни, чувствуванието и действието ни. И законът е: Когато се изрази в тая форма, усещаме едно задоволство и приятност. Значи формата е изразена както трябва. А в противен случай усещаме едно [не]доволство. То не е лош признак, а подтик да се стремим да възприемем тази висша форма. Във време на апостолите имаше разделение на тогавашните християни на Петровци, Аполосовци, Павловци и Христосци. И Павел казва: „Аз посях, други поляха, а Господ възрасти.“ Та що от това, че си посял или посадил и полял? Важното е, че Господ възраства. И всички принципи се свеждат към възрастването, а не към това кой посадил и кой полял. И на вас казвам: Там, гдето Бог ви е поставил, там, гдето земледелецът ви е посял, там, гдето майката ви е турила, в училището, не напущайте вече тия отношения, които са създадени. Земледелецът и майката са по-умни отколкото вие, които не напущате училището. Сега аз ще спра тук. Тази година Бялото братство ще има своята среща на 19 август. Не си правете илюзия, че вие сте от Бялото братство. То всяка година си има своята среща. Искам да не сте невежи. То се състои от човешки души, които са свършили своята еволюция от хиляди години. Те се събират всяка година и определят съдбините на всичките народи. Сега с тяхната среща ние правим своята среща на Земята. И те са на Земята. Ако вие вървите правилно по тоя път, и вие ще бъдете някога членове на това братство, а сега сте само служители. В „Евреем“ има нещо загатнато от апостол Павла за това. Тази година оттук, от София, се поканват всички ония, които са били до 1914 включително, те ще дойдат на 17-и сутринта в Търново, а ония от 1916-1919 г. включително - на 18-и сутринта, а онези от новите - на 18-и вечерта. Аз желая да се създаде между всинца ви една хармония, да може да използуваме времето. И ще има да се извърши работа. Върху софиянци Бялото братство не гледа с добро око, да ви кажа истината. Не че не ви обича, но съжалява за ония права, които вие сте си дали. Свободата иска права, но да знаете, че има права и задължения. Оттам трябва да научите начините, как трябва да се управляват държавите и народите. Нито един от досегашните методи на Земята не може да се приложи и резултатите ги знаете. Ще се учите, защото пак ще дойдете на Земята, докато свършите своето развитие. Ще ходите, ще се връщате на училището, като ученици, докато свършите. Не мислете, че ще ме убедите на своя страна. Само един начин има за това: ако живеете в Добродетелта, в Любовта, Правдата и Истината. Аз не мога да бъда там, където не е Господ. В злото Бог Го няма. Аз казах на един приятел, че няма да позволя никому да извърши престъпление. А като си замина, може да правите каквото искате. Който се опита, ще го хвана и ще му причиня една болка. Аз няма да му позволя да извърши самоубийство. Ще дойдете един ден да разберете този закон. Някой казва: „Ама мен не ме е страх.“ Но покажи ми любовта си, ти си първокачествен страхливец. Сега имате задължение спрямо Белите братя на Школата, на която принадлежите. Нищо не може да ви извини, не можете да се освободите от задълженията си към тях. Никъде не можете да се скриете, даже и в дъното на ада. Това да разберете добре. От Белите братя няма укриване. Те са носители на светлина, на всяка нова култура, на всяко добро. И човек когато има тяхното съдействие, във всичко успява, а когато се лиши от тяхното съдействие, всичко е свършено. Вашите отношения към мен са отношения към Бялото братство, а отношенията ви към Бялото братство са отношения към Бога. Ще кажете: „Ние познаваме само един Господ.“ Вие имате грешка. Слънцето се познава чрез светлината, но и за нея има един посредник. То е етерът, иначе то ще бъде невидимо. Също така и Бялото братство е посредник между вас и Бога. Тази година трябва да се организирате, разпасана команда няма да има. Аз съм готов всекиго да изслушам и аз бих желал да бъдете поне наполовина от мен. И Христос е казал: „Ученикът трябва да бъде като Учителя.“ А аз как съм живял между вас? Видели ли сте нещо от мен? Искате да направите нещо - аз казвам: „Опитайте, направете!“ Но аз зная, законът е такъв: С каквато мярка мери човек, с такава ще му размерят. Да бъдете свободни. Аз познавам вашия живот от миналото, зная всичко, но аз не ровя, но заравям нещата отгоре. Знанието не всякога ползува, но каквото вие вършите, аз се ползувам. Ако искате да имате Божието благословение - туй ми е казано и аз нарочно дойдох, - трябва да слушате Господа. И тогава аз казвам: Той има три положения, категоричен съм. Първо, ако не искате да вървите по учението, което аз проповядвам, аз казвам: много добре, свободни сте. Второ, готови ли сте да изпълните Христовото учение, както е в Евангелието? Но изпълнете го във всичката му пълнота. Трето, готови ли сте да изпълните Моисеевото учение във всичката му пълнота? Или Моисея, или Христа, или мен - ние сме едно. То е проявление на Бога. Това учение е Божествено. Моисеевото учение е Божествено; Христовото учение е Божествено, и сегашното учение е Божествено. Той е един и същ източник. Само формите са различни, Духът е един и същ. Да допуснем, че ви казвам една максима, един закон, а не го подписвам - вие го изпълните, няма да изгубите много, ако името ми го няма. Но Христос казва, Неговото учение трябва да се изпълни. Вие изпълнете или това, което Бялото братство разкрива, или Христовото, или Моисеевото учение, но едно от тия учения трябва да се изпълни. Аз ви поставям тия три положения, понеже вие нахвърляте мисли на съмнения. Аз не мисля да махам никого и аз бих желал да изпълните едновременно и трите учения. В пълнотата си те са едно и също. Христос в Моисея е същият, Христос в Исуса е същият и Христос, Който е в мене, е същият. Искам да разбирате вътрешната страна. Слънцето за нас важи според светлината, която ни праща. Тази година още сега трябва да се самоопределите в себе си, да бъдете искрени, защото от тази искреност зависи благословението, което искате да получите. Аз виждам мисълта ви: „Дали сме ние толкова приготвени, та нас викат?“ Спомнете си за онзи цар, които повикал гости на трапезата си - званите като не са дошли, вас, клосните, хромите, ви викам. Да благодарите, гдето ония не са дошли. Тук не е въпросът за достойнство, а вие сте дошли да се учите. И аз ще дам доклад за вас, както никой не е дал. Ще кажа как се учите, с всички подробности, после, ако дойде тоягата, аз не съм отговорен. Ако баща ви употреби тояжката, аз ще седя с всичкото благоговение и ще чета ударите. Не се самозаблуждавайте да мислите, че единият е по-достоен от другия. В Бялото братство всичко върви като в музиката. Ние не пъдим никого и не викаме никого, Бог го повиква, а повиканият сам се изпъжда. Вие сте свободни в туй отношение, никой не може да ви [ограничи], но и от последствията никой не може да ви избави. Аз желая между всинца ви да се възстанови хармония, живот, но не по буквата. Аз не искам да се ровя между вашия живот, не искам да ви съдя, но ви казвам последствията и като болни ви лекувам. Може ли онзи, който лекува, да не причини малка болежка? Черното братство вас ви е поомотапо, то направи цяла буря. Грехът си е грях пред Бога. Такова престъпление може да се прости, но не и да се извини. Ще дойде един брат цял живот да прекара, за да изкупи едно престъпление. Това е право за всички: и за големи, и за малки. Аз не искам да изхабявате силата си. Аз съм казал това или онова; не черпете от втори източник, от втора ръка - елате при мене. А вие му туряте 99 панделки и после заключавате. Някой казва: „Господин Дънов се е осигурил.“ Преди години Маню Райнов дойде при мене и ми предложи 30 000 лева, за да ги употребя за каквото намеря за добре, аз му отговорих: „Нека стоят у тебе.“ След смъртта му неговата жена пак ми ги предложи и ги остави при мен. Тия пари, които постъпят в братството, строго е определено за какво да се употребят. И ако някой злоупотреби, сам ще понесе последствията. Доктор Миркович искаше да ми остави наследството си, аз му казах: „Продай го и парите раздай на бедните или на своите роднини.“ И този брат (Учителят посочил Котев) ме питаше за къщата, аз му казах: един да я вземе. Ако ме излъже единият, ще ме излъжат и другите. В Бялото братство има един закон: Не можем да съдим един брат, докато не извърши престъпление. Да мислиш, да желаеш и да подействуваш - чак тогава. Първо на Земята ще те съдят, сетне - в астралния свят, за твоите пожелания, сетне - в умственото поле, и там, и най-сетне - в причинния свят ще се ликвидира. Не е за нас съдбата. И Христос каза: „Не дойдох да съдя, а да спасявам.“ Отец е дал съдба на Сина Человечески, а Синът Человечески представлява това Бяло братство, на което е дадено право да съди света. Като изучите окултната наука, ще узнаете за тази велика йерархия, която има власт да съди по-малките братя. Вашето отношение към мене е временно. Във време на пътя не смущавайте, казва се, каруцаря. Ако е майстор, той ще ви закара, ако пък нямате вяра, не се качвайте на каруцата му. Сега не изпъждаме никого. Има 3 вида закони: за братство, приятелство и познанство. Вие не сте ми братя още. За да бъдеш брат в Бялото братство, трябва да пожертвуваш живота си за другиго. Това е законът на братството. Ти си длъжен на всичкото. Не изпълните ли, вас ще държат отговорен. Сега изпълнявам закона на приятелството за вас, а не закона за братството. Учението, което аз ви проповядвам, преимуществено се състои в това: аз искам да ви запозная със законите на живата Природа - туй, което досега никой не е учил. И това става много медлено[1]. В книгите, които четете, това е лесна работа, но ако искате да учите законите на живата природа, тази школа е трудничка. Аз искам да бъдете свободни в мислите и чувствата си. Аз не съм ви ограничавал в нищо, но други има, които ще ви ограничат. В годишното събрание, пригответе се да няма вече повръщание към елементарните работи, т.е. към кръщение и спасение. Да пристъпим към нова формула, в която трябва да се изрази новият живот. Аз не желая никой от вас да се спъне в нищо. Сега ще изучите закона на смирението и кротостта - то е първото нещо, а второто е електричеството и магнетизмът и третото е мъчението. А вие в София почнахте с мъчението. Трябва да имате запас от енергия, за да минете през този огън. Аз ви казвам само начина да се приготвите за кротостта и смирението, електричеството и магнетизма. Тия неща не съм ги създал аз, те съществуват. А софиянци трябва да изгладите туй. Ще кажете: „Как?“ Можете: Сто души са осъдени да лежат в затвора за дълговете си, аз съм богат, плащам и казвам: „Пуснете ги.“ Бъдете самостоятелни: всеки да има своя мисъл, един от другиго да не се влияете, а помагайте си. Ако вие се влияете от вън, може да ви кажат: „Господин Дънов е такъв и такъв.“ Но ако вие сами не можете да познаете истината, тя не може да се предаде от вън. Желая да имате взаимна почит и любов, да се почитате и любите един другиго. Това е първият закон на Бялото братство. Не можете да измените тоя закон. И там, на „Сините камъни“[2], гдето прекарах 25 дена, получавах всичките ви мисли и мога да ви дам фотография на мислите ви. И ако искате да стреляте, стреляйте на месо, а не само „дан-дум“. То е само дунанма. Време нямате. Вие сте в двадесетата година на двадесетия век. Кармата ви е назряла вече и ако не ликвидирате правилно сега, ще останете за 2000 години назад. Вие като минете напред, други идват, които ще ви заместят. Не се спирайте, вярвайте във великия Божествен закон. Имате опитността на миналото, разбирате много добре работите, не сте слепи. На 17-и и 18-и да бъдете в Търново. Вярвайте в живия Господ и Той ще ви се изяви, защото Той казва: „Ако вярвате в Моите думи, Истината ще ви се изяви.“ Все трябва да вярвате в някого. Все една майка трябва да ви роди. Това е законът. С личности ние не боравим. Един ден пак като се срещнем, пак ще говорим, защото работите ще се изяснят. На Черната ложа трябва да се даде отпор. Черното и Бялото братство са в стълкновение и вие трябва да вземете участие на едната страна. Ако вземете участие на страната на черното братство, от месото ви суджуци ще правят, от кожата ви - ремъци, а ако вземете страната на Бялото братство, ще ходите на двата крака, кожата ще ви бъде здрава и ще имате всичкото Божие благо. Л. Котев: - Неутралитет не се ли позволява? - Никакъв неутралитет - с Господа или против Господа. От това, което е станало между вас, не са се изменили моите отношения. Аз съжалявам, гдето хората не могат да разберат този закон. Аз искам да не ме знае този, на когото съм направил добро, а да каже: „Господ да благослови онзи, който ми направи това добро.“ Гледайте да въдворите хармония. Имали сте опитности, страдания и стремежи. Станалото - станало, то не е за първи път, но всички недоразумения трябва да изчезнат. Доброволно, а не по насилствен начин. Тази година вие, софиянци, сте които спирате малко работата. Затова дойдох да ви предупредя. Да създадем много работа, защото човешката мисъл, желание и действие, съединени в Бога, са една велика сила. Беседа, държана на мъжете в София на 8 август 1920 г. ---------------------------------------------------------------------------------------------- [1] медлено (рус.) - остар. бавно. [2] „Сините камъни" - местност в Сливенския Балкан.

18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ (Беседата е държана по желанието на жените преди заминаването на Учителя за провинцията.) Учителят: - Искам да зная защо искате тази среща. Отговарят: - Искаме още един път да бъдем с Вас, Учителю! Учителят: - Имате ли да зададете някои въпроси? Знаете ли от какво произтича българската дума „познай“? Тя произтича от един стар корен, който означава да живееш съзнателен живот. Само така имат думите смисъл. Да живееш съзнателен живот, това е живот вечен. Значи тук са синонимни две думи - „живот“ и „съзнателен живот“, тъй че не само да живее човек, но да живее съзнателен живот. Да познаваш значи да живееш в пълната смисъл на думата. И сега хората живеят, богатеят, но живеят неуверено. Нали сте наблюдавали някои ученици, които започват да се учат по музика, и сте виждали, че някои от тях нищо не разбират, т.е. нищо не могат да свирят. Питам: Учителят влага ли нещо в тях? Ако у такъв ученик нямаше онова силно желание и любов към музиката, можеше ли учителят да развие нещо у него? Не. По същия закон, ако у вас няма това силно, интензивно желание за живота, какво може да направи Господ за вас? Тъй че това, което търсите, то е вътре у вас, същественото е у вас, но има и неща, които не са вътре във вас. Учители, които преподават музика, винаги карат учениците си да се занимават само с етюди, упражнения, да не си отвличат вниманието с музикални парчета, да не дават концерти, защото ще се извратят. Ученикът трябва да се научи първо на изкуството да свири. Тук животът върви по един правилен начин. За времето, за което един ученик се учи, той постига целта си. Така и човек, който иска да придобие Божествен живот, трябва да има методи за постигане на този живот. Всеки ученик трябва да си има свои методи. Сега забелязвам онези от вас, у които Духът започва да говори, да казват: „А на мене вече Духът ми говори.“ Но знаете ли каква голяма разлика има кога говори Духът? И на Илия, и на Исаия, и на Осия е говорил Духът, но въпросът е как е говорил. Значи Духът не говори еднакво на всички хора. Някой учител по музика може да преподава на 50-100 ученика, но единият от тях едва научил нотите, другият взел 2, 3, 5 урока, третият - 50 урока и т.н. Вие не може да разберете, че между вас има градация в проявлението на Божествения Дух. Не е важно само да говори у нас Духът, но трябва да разбираме живите Божии закони. В това отношение съвременните изобретатели, техници дават най-добри примери: направят за нещо един опит, два, три - несполучливи, 15-20 години правят опити - все несполучливи, най-после някой достигне целта си, друг не достига целта. Настойчивост се иска. Така трябва да има настойчивост и този, който върви в Божествения път. Това не е учение, което може да се постигне в един ден. Не че е мъчно, но се изисква време. Когато почнете да проучавате това учение, ще срещнете много мъчнотии. Представете си, че някой учител има 20-30 ученици по музика, но са при различни условия. На един от тях бащата е богат, купил му добър инструмент, на друг бащата е беден, този ученик няма обуща, има нужда да навакса външните условия, които му липсват, а при това и да заучава уроците си. Обаче често у победните ученици се развива по-добър характер, отколкото у богатите ученици. Бедните се повече каляват. Много от вас сте тези богати ученици, които искате без много мъчнотии да придобиете това изкуство. Такъв е стремежът. В съвременното християнство има две категории. В едното християнство има наслояване, тъй както когато храните някои прасета, сланината им става все по-дебела, по-дебела, мазнина се образува, но това не е мускулна сила. Това е както земята се наслоява, пластове над пластове, или ако оставите една къща без да я чистите, наслояват се пластове прах един върху друг. Това е придобиване, забогатяване, но външно. В другата категория християнство придобивката е вътрешно растене, всяка частица е съединена и в тази частица участвува животът. В един случай тия частици не са съединени, всяка си живее индивидуално и казва: „В моята работа никой не трябва да се меси.“ А в друг случай всяка частица е свързана една с друга - всички са живи. Та, вашата опитност трябва да бъде от тази втора категория. Например вие прочитате една книга - това е наслояване. Някой автор е писал нещо, то може да е много право, но вие мислите, че като прочетете това, което е писал, разбирате го. Вие не може да го разберете. Защо? По простата причина, че вие не сте в неговите условия, не ги разбирате, не знаете кое го е накарало да пише. Четете Евангелие, четете какво казал Христос, какво казал Исаия, но ле знаете кое е подбудило Христа да каже това нещо. Докато не дойдете до същите условия в живота, вие не можете да разберете това учение. Като дойде Духът, Той ще създаде у вас това разбиране. Затова понякога, като се наслои вашият живот и се заемете да го опитате, дигне се от вас само прах и вие мислите, че го знаете. Защо? Всички тези частици се отделят, но то не е нещо органическо. Това го има у вас. Вие казвате: „Това не е така, ние сме се излъгали.“ Да, щом сте се наслоили, аз ви казвам, че сте се излъгали. Това не е живо нещо. Като мине водата през вашия прах 9 пъти и той остане, не се задигне, то е нещо органическо, а ако се задигне, то е несъществено. Сега констатирам закона, който направлява живота. Вие не можете да се избавите от съмненията. Те са неща естествени, неизбежни, не че са някакви закони, но при сегашните условия са неизбежни. При всички хора на маловерието, гнева, омразата, завистта, лъжата много неща са неизбежни. Запитват: - Ако тази свещица е запалена в умовете ни, както казвате, то тези неща неизбежни ли са? Не, като се запали тази малка свещица в Божествения ум, т.е. Господ като запали тази ваша свещица, ще я тури на светилника и ще каже: „Така да просветне тази светлина пред хората!“ Така има смисъл. Тъй ще прославят Господа. Запитват: - От кого зависи да се запали тази свещица - от Бога ли или от нас? Запалването идва чрез контакт с Бога. Ами тези огнени пламъци не бяха ли тези свещици? От Божествения Дух зависи всичко. Той се различава от всички други духове. Много други духове има. Нещата и се казват, и се посяват, но за всяко нещо си има определено време. Аз казвам да не мислите, че не е дошло времето. Тази работа с тревога не става. Не мислете, че ако седнете да плачете, да се окайвате, всичко това ще ви помогне. Няма да ви помогне нищо. Когато плаче човек, плачът има съвсем друг смисъл. Когато отидете при някой жесток човек, плачете, за да го смекчите. Нали сухата почва има нужда от вода, от плач, а мократа няма нужда от вода. Като отидете при някой добър човек, има ли нужда да плачете? Той, като ви види, че сте голи, боси, няма ли да ви облече? Мислите ли, че като му кажете, че ще се самоубиете, та той и без това няма да се застъпи за вас? Бог е разумно същество и като отидем при Него с тази положителна вяра, в Него няма две мисли. Сега ние отиваме при Бога със своите човешки разбирания. Някой път сме много тревожни, спъваме Божествения Дух в себе си. Представете си, че майката прави баница, а детето стои и вряка подире й. Тя точи, а то я пита: „Стана ли вече баницата?“ Нека детето чака, докато майката омеси и опече баницата. По-скоро ли ще стане баницата, ако детето стои над главата на майката и вряка и постоянно я запитва кога ще стане готова? Не, нека отиде да донесе малко вода, да донесе дръвца да се запали пещта, да се радва около майка си и баницата ще стане по-скоро. Християнският живот лесно ще се придобие, но има някои криви разбирания. Ще кажете: „Толкова години вече, не сме ли станали християни?“ Вие сте християни, но от разбирания до разбирания има разлика. Може да имате 2-3 синове, 3-4 дъщери, но само едната от тях да ви разбира. Питам ви: Как преминавате с останалите синове и дъщери? И с тях преминавате. Те ви са като гости: „Това, мамо, онова, мамо“ и ще си излязат, а другата остава вкъщи да помага. Така и вие казвате: „Господи, това искам, онова искам.“ После казвате: „Аз казах на Баща си това да ми купи, онова да ми купи и Той ще ми купи.“ Това е една от спънките, поради което мнозина не успяват. Сега, в този истински живот има друго едно вътрешно разбиране, което с думи не може да се разбере. Вие ще дойдете до онази дълбочина, до онова вътрешно спокойствие, до онзи мир, разбиране на Божествения живот. Това са отвлечени неща, а вие ще дойдете до практическата страна на учението, да направите вашите домове като някои оазиси в някоя пустиня, с плодни дървета, та като мине някой пътник с натоварени камили, да може да се спре там. Обаждат се: - В една от миналите си беседи казвахте, че когато искаме да изменим положението си спрямо нашите ближни, трябва да изменим отношенията си към Бога. Запитват: - Как може да се прилага това учение практически? За това са нужни 3 положения. Първото положение е, когато служим на хората. Тогава сме в положение на слуги. Второто пюложение е, когато служим на себе си, заякване на нашия индивидуален живот. Трето положение е, когато служим на Бога. Разпределете всеки ден служенето си пропорционално и вижте към коя от трите категории се отнасят работите, които вършите. Човек и като служи на Бога, може да служи пак и на хората. Неговото положение ще бъде друго. Така именно ще измените първоначалното си положение - ще служите на Бога. Това желание ще намерите дълбоко в душата си, то е стремеж на душата. То е едно положение, което вие разбирате, не е положение, което сега ще учите. Вие всинца го съзнавате, знаете, но казвате, че не му е време сега. Това е мъчно служене. Трябва училище. Вие се спъвате, когато искате да служите на Бога. Трябва да се освободите от положението си и да не казвате: „Ние сме жени.“ Мъжете искат да служат на Бога и те казват: „Ние сме мъже.“ Децата искат да служат на Бога, казват: „Ние сме деца.“ Учителите искат да служат на Бога, но казват: „Ние сме учители.“ Това е едно временно положение, дадено ви само за да научите известни уроци от него. Вие играете в някой театър една роль[1], например слуга сте. Тя ви е дадена, за да научите тази роль, защото във всяка роль има особени черти, характеристика, която трябва да изучите, но вие нито сте едното, нито другото, което представяте на сцената. Като жена сте дошли само за да научите тази роль. В какво стои жената, вие това изкуство още не сте го научили, т.е. не че не го знаете, но сега го учите. Някой, който ви гледа отвън, ще каже: „Това жена ли е?“ И ще си даде своето мнение. Сега, като ви говоря това, не значи, че трябва да се освободите от това си положение, защото животът си е живот, ролята, която си играете, която ви е дадена, е роля, а вън от това ще изучавате неща, които принадлежат към същността на вашата душа. Представете си следното положение. Например вие сте 4 сестри вкъщи. Баща ви има някак си повече разположение към едната си дъщеря, майката - към другата, единият брат - към третата сестра, а към четвъртата никой няма разположение, всички я тласкат, все тя виновна за всичко. Естествено, у нея ще се зароди едно отчаяние, ще бъде скръбна, тъжна, докато не разбере смисъла в живота. Да допуснем, че всички ви изтезават, наричат ви невежа, глупав, несръчен и като дохождат гости, все за вас говорят. Вие ще се намерите в чудо, не ще знаете де да се денете. Да допуснем, че у вас се зароди желание да се молите на Господа да ви освободи и да допуснем, че Господ не обърне сърцето на никого към вас. Най-после отвънка вие си намерите приятелка, която ви съчувствува. Вие веднага се освежавате, понасяте всичко с радост, у вас вече има промяна. Носите си бремето, но ви е по-леко. И тъй, положението ви в света няма да се измени, но ще си намерите приятелка и ще носите с приятност бремето си. Светът ще се чуди и ще каже: „А, тази приятелка има един плюс.“ После у вас ще се зароди съмнение: „Хубаво, тази приятелка да не е временна?“ Сега вие се намирате в тази фаза. Светът още няма да се измени, баща ви, майка ви, сестра ви ще бъдат същите, те си имат свои планове, идеали, но трябва да дойде един нов елемент в тях. Да ви обясня как стои това в природата. Онези цветя, които са по-близо до прозореца, поливате ги, както и другите, но те са по-свежи, на тях пада повече светлина. А това, което е по-затънтено, към север, все ще се чумери. Това е четвъртата дъщеря, никой не се грижи за нея. Все тя е лоша и всички казват: „Какво да се прави с нея?“ Аз намеря едно малко прозорче, туря я там, тя започва да вирее - светлинка иска тя. Та, първото нещо, гледайте Божествената светлина да тече постоянно вътре в душите ви, защото в света всичко може да се изгуби, но Божествената светлина вечно ще си пребъдва. Бог е виделина! Другото положение в света е това, че често всички очакват от другите повече, отколкото могат да им направят. Забележете, има друг един закон, според който вибрациите в трептенията на душата не са едни и същи. Има някои верующи хора, с които като дойдете в съприкосновение, не само че няма да ви подигнат, но ще ви снемат по-долу, на техния уровен, тъй както във физиката, като се размесят две течности с различни температури, приемат средна температура на двете течности. Затова, според този закон, вие трябва да се приближавате съобразно трептенията на душата си. Души, които имат еднакви трептения, могат да си действуват, но които нямат еднакви трептения, остават назад. Патици, които хвърчат еднакво, вървят напред, а които хвърчат нееднакво, остават назад. Можете ли да впрегнете коня и вола заедно? Ще имате едно неразумно съчетание. Заемете се сега да премахнете това, което ви смущава, да се освободите от утайките, които имате у вас. За да се освободите от тези ваши утайки, това подразбира, че всякога в живота ви трябва да има прииждане на нов живот, защото старата вода, колкото и да я покривате, все е стара, старата дреха, колкото и да я изпирате или кърпите, все е стара, нова дреха трябва. Сега някой път ще кажете: „Аз едно време, като дете, тъй вярвах!“ Вярата на децата е едно нещо, на възрастните - друго. И вярата се развива. Апостол Павел казва: „Когато бях дете, като дете мъдрувах, но като станах мъж, напуснах детинските работи.“ Онези от вас, които не могат да разберат, ще се създаде у тях интерес и оттам додето сте стигнали, оттам ще продължавате. Кой додето е стигнал! Както пуща растението по едно малко заколче[2], тъй трябва и вие всеки ден да пущате по едно малко заколче. Не го ли пущате, няма растеж, няма разбиране. Трябва да дойдете до онова състояние, че когато поискате да извършите нещо, да усещате присъствието на Господа тъй живо, че да се спрете, преди да го сторите. А сега вие казвате, че имате присъствието на Господа, но дойде някой изпит, не го издържите и се разкайвате после. Като се прекатури колата, намирате пътя си, но важно е преди да се прекатури тя, да го намерите. Силата на живота е в това. При сегашния развой на живота, ще срещате мъчнотии и ще ви казват: „Вие не сте на правата страна в живота, еди-как си е писано в Евангелието.“ Казвам: Много неща са писани там, но вие не ги разбирате. По някой път тези, които казват, че еди-какво си е писано в Евангелието, постъпват като тези, които дават наставления в пакетчетата с бои за Великденските яйца. В тях е писано каква боя има, какви яйца се боядисват, как се размива боята, в колко вода и т.н. Там пише: „Тази боя ще се размие в толкова вода, след това яйцата тъй и тъй ще се поставят и тогава ще имате резултат.“ Всичко ще се свърши по упътванията в това пакетче, но трябва да се мине през целия този процес. Но има други познания, още по-дълбоки от боите. При сегашните условия хората само се спъват. Атмосферата е пълна с ненапреднали души, които се домъкват до вас. Често усещате една неприятност, едно недоволство. Те са причината за това. Теософията нарича тези души „елементарни души“. Всички трябва да се изтърсите от тях, гребло да имате. Тези души трябва да се възпитават, да се научат да се подчиняват на Божия закон, да работят. Запитват: - Тези души ли ни правят спънки? -Да. Запитват: - Те навярно печелят? - Да, идат да те оберат. Запитват: - Не трябва ли да знаем начин как да се предпазваме от тях? - Като дойдат, впрегнете ги на работа, научете ги да тъчат, предат, турете ги на работа в кухнята. Те действуват само върху ума. Вие ще кажете: „Тази мисъл не е моя, това желание не е мое“ и ще ги отхвърлите. Ако рече човек да се поддава на всички желания и мисли, които минават през ума, през сърцето му, какво би станало? Тези мисли и желания ще си вървят като водата и вятъра, а ние ще взимаме от тях само това, което ни е потребно. Всичко не е за нас. Аз ви оставям свободни и искам от всички правила, които съм ви дал, да ги проучите доброволно, да ги прилагате тъй, че да можете сами да си туряте юларя и сами да си го хвърляте. Аз не ви налагам никаква дисциплина, оставям ви всичко свободно да вършите. Вие искате някой път да ме надлъгвате, но аз печеля, а вие губите. Така вие един друг се събаряте. Често, гледам, много неща, които съм поправил, вие ги разваляте. Много пъти, в доброто си желание да сторите туй-онуй, имате ревността на апостола Павла и казвате: „Имах ревността, но не по право разбиране.“ Ако влезете в някоя градина, де ще отидете? Нали при онази круша или ябълка, която има най-хубавите, най-сочните плодове? Нали така правите? Няма глупав човек в света, който да отиде при киселиците. Той ще отиде при най-хубавите. Ако няма никакви ябълки, тогава ще отиде при киселиците, но ако има хубави, ще отиде при тях. Същият закон действува и в света. Ако имате хубави плодове в себе си, без да каните някого, той ще дойде при вас. Тъй стоят практически нещата и са много верни. И според богатството на вашия ум, според богатството на вашето сърце, ще бъдат и днес отношенията ни към окръжающите ни. Та, аз не наричам любов това, което се мени. Това е смешно нещо! Обичал, пък след 10 години си обърнал гърба. Павел казва: „Любовта никога не отпада.“ Една от сестрите казва: - Много пъти съм си мислила, че който се насили, ще вземе царството Божие. Запитват: - Коя добродетел е най-силна, за да добием големи резултати? Под думите: „На сила се взима царството Божие“, се разбира, че само този, който се движи, той ще придобие царството Божие. Представете си, че излизате сутрин на някой планински връх да посрещате Слънцето и ако всички излезете и се пръснете по разни места, а не останете на една точка, то ще даде на всички своята сила. Ако всички се наредите един след друг и чакате в този ред тъй да получите неговата благодат, непременно ще се яви дисхармония. Изведнъж всички се изложете и чакайте неговата благодат. Това е Божественото учение, в него няма време, ред, изведнъж всички ще се представите. Запитват: - Ние всички си познаваме черупките, не можем ли така да се опознаем, да се обикнем, че да станем една голяма сила в София? - Какво ви спъва вас? Мъчнотията стои в ума ви. Отговарят: - Да ни поизкачите малко на планината. - На планината сега и малките деца се качват. Не е мъчно човек да се качи на планината. Вашето положение със задаване на въпроси е следното: представете си, че седите в стая, в която има голям прозорец, а срещу прозореца - голямо огледало и сутрин, като изгрява Слънцето, то се отразява в огледалото. Сега всички стоите и чакате да го видите в огледалото. Това е вашето положение. Аз искам да излезете из стаята навън, да не гледате Слънцето в огледалото. Никога не може да намерите истината в този път. Огледалото ще ви покаже отгде изгрява Слънцето, някъде от дълбоко; то ще ви покаже, че истината е зад гърба ви. Всяка от вас трябва да вникне малко в своята душа. Вие още не сте познали душата си. Трябват ви опитности, които всяка от вас трябва индивидуално да преживее. И тъй, трябва да се обърнете към Господа и да кажете: „Господи, по който и да е начин, запали свещицата ни, само запали я.“ Ще оставите на разположението на Божествения Дух и той ще запали свещицата. Тази свещ ще се запали по начин, който Господ избере. Духът, Който раздава всички дарби на хората, не е това, което вие разбирате. Ние разбираме думата „Дух“ в особен смисъл. Тази свещ не е ли запалена още у вас? Свещта трябва да се запали, да се тури на светилника, да махнете шиника и да кажете: „Така да просветне виделината!“ (Учителят погледна навън - вали ситен дъждец.) Дъждът показва, че ви трябва повече живот. Аз подразбирам по времето, което показва, че това, което ви спъва, това са горните мъгли, а те са емблем на живота. Мъчнотиите, които имате, сами по себе си не са тъй големи, колкото вие ги преувеличавате. Туриш една малка мъчнотия под микроскоп, наблюдаваш я и казваш: „Като моята мъчнотия няма друга по-голяма.“ Това е вярно. Твоите мъчнотии са точно за тебе. Ще се приближите, ще вървите по пътя на любовта и ще видите какво може да направи Господ заради[3] вас. Ставайте всяка сутрин тихо, гледайте да съсредоточавате мислите си, да поутихнете вътре малко, да проникнете вътре в Божествената мисъл, защото някои опитности, които ви идат, са кармически, неизбежни. Запитват: - Вие вчера казахте, че като се запали тази свещица, кармическите неща не изчезват. - Да. Вие може да решите и да свършите с тях. Имате ли, например, тази положителна вяра? Имате ли я? Аз взимам положителната вяра чрез разширението на съзнанието. Както и да е, аз ще ви помогна тъй, както вятърът прави. Ще ви махна праха, да не ви смущава. В Божествения свят нещата са тъй, както когато се качвате на някой трен. Ще спазвате правилата на трена. Закъснеете ли, той няма да ви чака. Ще се качите на него, ще се возите, ще слезете на определено място. Няма да правите усилия да мислите какъв е машинистът и че по пътя машината може да се раздели. Ще кажете: „Да се молим на Бога, да не стане по пътя нещо.“ Това са все предположения. Не, ще отидете при Бога, но с душата си, а не с тялото си, ще турите вярата си в Бога. Гледайте да не се смущавате, живата вяра е потребна. Да кажем, че имате едно несносно положение, измъчвате се. Това положение някой път произтича от храната, яли сте някоя мъчносмилаема храна и у вас се набрали известни утайки. Някой път от вашите противоположни чувства се явяват бодежи. Например обичате и мразите едновременно - тогава в сърдечната област ще чувствувате шишове. Казвате: „Имам бодежи.“ Как не! Ще имаш. Премахни противоположните чувства и бодежите ще изчезнат. Друг път, някой може да се нахвърли с мислите си отгоре ви - и той може да произведе известни бодежи. Затова трябва да се научите да се укрепвате, да водите такъв живот, че всички жизнени стрели да отскачат от бронята на вашето тяло. Понякога трябва да се освобождавате от дявола. Знаете ли какво прави той? У него има една хитрост. Дължите му, дойде при вас, изплатите му полицата, пък забравите да си вземете полицата. На другата година дойде пак при вас, казва: „Ти мислиш, че си платил. Не, плащай!“ Та, от него ще си вземете полицата. Някога, преди 20 години, си направил някакви грехове, молил си се Богу да ти се простят, но след 20 години пак дойде дяволът, казва: „Плащай!“ Ти ще му кажеш: „Аз ги платих, няма какво повече да плащам, дай ме под съд!“ От това става у вас терзание. Човек трябва да знае кои неща са прави и кои - криви. Има неща морални и неморални, прави и криви постъпки, добри и лоши дела. Душата ви трябва да изхвърли всички лоши, криви постъпки навънка, да се освободи от старите терзания, за да ви останат само едни опитности. Запитват: - Ние ще се освободим, ами ако те не ни освобождават? - Ще ви напуснат. В това училище трябва много да се работи, а някои път хората си създават неприятности от незнание, затова всички страдат. Гледайте да бъдете богати с вяра, със знания. Трябва да богатее човек. Едно време хората са ходили в монастири, къде не са ходили, прекарвали са в уединение по 10,15, 20 години, за да уякнат. Една задача, която може да извършите, е следната: Всяко училище си има своите мъчнотии, своите трудности. Та, гледайте сега да ликвидирате със старата си карма, не отлагайте. Гледайте да насадите нови мисли, нови разбирания, в които да има растеж и разширение на душата, за да уякне човек. Та сега, всинца си имате по някой малък борч, по някой падеж на полица. Ще дойде денят за изплащане и всинца вие все търсите пари да изплатите полиците си. Това са все нови дългове. Гледайте всяка една от вас да направи това, което може, да извършите по една работа, да изучите по едно упражнение. Едни от вас имат повече опитности, други - по-малко, едни в едно отношение, други - в друго. На всинца ви все Духът говори, но по различен начин. На всички ви трябва усърдна молитва. Когато говорим за запалена свещица, ние говорим в друг смисъл. У човека е запалена свещицата, но от запалване до запалване има разлика. Например имате обикновени лампи, които горят с газ, издават миризма, после, има други лампи, в които газът се превръща във въздухообразно състояние и така се запалва. Горението в тези лампи е по-силно. Тези газове пък, като им се вкарва още въздух, изгарят по-пълно и дават по-голяма светлина. Та, умът трябва да премине в това Божествено състояние, без да остави някакви излишеци в него да има чиста светлина, чисто горение. Гледайте да намерите вашата душа и ще се обърнете навътре към нея. Като намерите душата си, вие ще чувствувате една вътрешна пълнота, а сега чувствувате празнота и всеки ден отивате назад. Вземете нещо - не вземете, усещайте се пълни! Христос казва, че не сте онзи жив извор, който взима отвътре, а отвънка и всеки ден се изчерпва по-малко. После, нали Писанието казва: „Молете се един за друг, за да изцелеете.“ Е, досега какво ви е говорил Духът, кое е най-възвишеното, което ви е казал? Понякога човек сам си говори, а понякога друг му говори. В говорението на Господа има нови елементи, има нещо особено. Когато Господ почне да говори на човека, той чувствува това говорене в ума, сърцето и волята си, то навсякъде прониква. То е живо Слово. Който чуе гласа на Господа, той е жив, не е мъртъв. Вие ще чувствувате дълбоко в душата си една радост, която само този я знае, който я е опитвал. Тя е като онази тиха вода, която не пресъхва, но може да се изгуби. Направиш една погрешка - изгубваш я, дойдеш до обикновеното си състояние. Пак чуеш този гласец - пак се подигнеш. Най-мъчно е да се задържи това състояние. То идва всеки ден, но вие не можете да го задържите, а трябва да се научите да го задържате. - Как може да го задържим? За това трябва воля. Трябва да бъдете готови да работите в името на Божията любов, в името на живия Господ. Когато работим в името на Любовта, ние не поменаваме нейното име. Когато аз избавям един човек и го лекувам, трябва ли да му кажа, че това върша в името на Любовта? Аз това върша за себе си и дали той ще го разбере или не, това е безразлично. Няма да му чета молитви, няма да му кажа нищо за Любовта, а ще му направя всички услуги и ще си замина. Слънцето като дава светлината си, казва ли ви: „Аз съм светлина“? Любовта казва ли ви: „Аз съм любов“? Ако тя каже това, ограничава се. Това, което е любов, то няма да каже, че е любов. Ще бъде много чудно, ако попитам някого: „Ти живееш ли?“ Който живее, чувствува и прави добрини, той живее, разбира се. Има много неща, които спъват хората. Тези спънки са много лошо нещо. Събирайте се по закона на свободата, обменяйте мисли, не се прекъсвайте. Вие не сте още научили това изкуство, да отстъпвате мястото на друг да говори. Онзи, който не се е научил да слуша, да се напъне, да се научи да слуша. Някой казва: „Как ще слушам глупости?“ Нима вятърът като вее, все умности говори? Като влезете в някое общество, все умни работи ли говорите? Че ти, като си слушал някого и го осъждаш, ти много право ли говориш? Научи се да си затваряш ушите. Като се дойде до разбиране, освободете се в себе си от мисълта, че един е по-умен, друг е по-глупав. Вие се лъжете. По-умни и по-глупави хора в света няма. В даден момент си умен, а в даден - глупав. Ще гледате сега, вътре в духовния свят, пред Бога, да не считате, че нещата са глупави. Ако нещо е глупаво за тебе, остави го. Този, който прави глупости, той трябва да научи нещо, да придобие опитности. Ето в какво стоят глупостите. Да допуснем, че сте облечени с хубава, бяла, копринена рокля. Дойде някоя с нечисти ръце, опита каква е роклята, дойде друга - също. Ще кажете: „Е, че глупаво е това!“ Питам ви: Защо се опетнихте? - „Е, дойде една, дойде друга, те ме опетниха.“ Да, но във всяка една от вас има желание да пипне, а пръстите им са нечисти. В дадения случай твоята рокля не трябва да бъде оцапана. Та, като влезете в християнството, опасността седи в това, че вие попадате в положението на онези търговци, които изнасят стоките си за продан и започват конкуренция и не могат да се търпят. Така и вие, изнасяте своите опитности. Оставете, дайте място на другите, нека те си продадат стоките, а като дойде ред и за мене, ще остане място, ще продам колкото може, а като остане непродадена, ще я върна назад. Вие казвате: „Да, но аз съм дал толкова много пари.“ И състезанието започва. Отговарят: - Всичко е от това, че не можем да се търпим. - Търпението произтича от обичта. Обикнеш ли някого, ще можеш да го търпиш. Но има друг закон. Трябва да бъдете съобразителни в следното. Да допуснем, че сте гладували три дни, а аз казвам: „Чакай да ти разкажа една опитност.“ Той се инервира. Тогава му казвам: „Хайде, иди си!“ И след това се оплаквам, че не иска да ме слуша. Аз не влизам в положението му, че той е гладен, три дни не е ял. Нека си каже, че е гладен и след това да му се разказва. За това се иска голяма досетливост. А вие може да работите навънка, навънка. Вие сте напращели от знание, трябва да дадете от знанието си навън. Вие страдате от много имане, а не от недоимък. Ще кажете: „Да кажа ли това?“ Оставете това, и в света има много работници. Вярвайте, че в света всичко върви по един определен път. Божественият план по никой начин не може да се изопачи, той си върви по точни математически изчисления. Ако се опълчите, ще страдате, а това, което Бог е определил, ще стане. Например искат да ви закарат на разходка, не искате. Връзват ви, дърпате се, но като стигнете на мястото, ще чувствувате умора, но пак ще отидете. Затуй, може да отидете без противене. Тъй че вие, като се противите, пак ще свършите работата си; и като не се противите, пак ще я свършите. Трябва да се молите една за друга. Добрите мисли, които си отправяте, действуват добре, а лошите мисли действуват зле. Ако свирите и аз дойда, та ви поръся малко червен пипер в носа, как ще можете да свирите? Ще има кихане. Тези правила са верни, Писанието казва: „Молете се един за друг, за да изцелеете.“ Целият свят в лукаваго лежи. Какво очаквате в един свят, който е в лукавата? Тъй, както днес е той, нищо не може да стане. Всичко е утайки, всичко пада на дъното и един ден, когато на това дъно се съберат утайки, утайки, Господ ще го подигне, ще отстрани водата, а дъното ще го направи градини, полета, планини. Тъй ще стане с морското дъно. Вие вярвайте, че по душа всички сте добри. Няма защо да казвате, че „аз съм лоша“. Да, когато действуваш по воля, си лоша. Запитват: - За да намерим душата си, трябва ли еволюция или това зависи от волята на субекта? - Трябва да се премахнат препятствията. Представете си, че отгоре на едно цветенце турите един трън - ще може ли [то] да расте? Не може. Така е и с вас. Ако вие не можете да растете, то е защото някой ви е турил трън. Трябва да гледате да няма такъв трън върху вас. Ако ви дадат везни, с които мерите течностите и твърдите материали и следвате правилата, които ви са дадени, при меренето, всичко ще върви наред. Но представете си, че някой дойде и ви каже: „Тези везни не са тъй чувствителни, ние ще ви дадем други“ - тогава отношенията се изменят. Всичко трябва да турите на Божествените везни и по тях да мерите. Тогава не може да има дисхармония. Ако у вас има дисхармония, ще ви създадат неприятности. Когато Господ иска да застави някои да Го слушат, дава им неприятности, болести, глад. А когато Го разбират, говори им разумно. Има два начина на говорене от Бога: един физически разумен, а друг - с разумно Слово. Та, ако вие дойдете в съгласие, в хармония помежду си, ние сме готови да ви помогнем. Даже и да не сте тук, всеки, който е готов, аз му помагам. Всеки, у когото има условия, аз му помагам. У някого има желание да учи - спра се, помагам му. Някой си напълнил главата с правила, знания, преживявания, а те не живеят в него. И той казва: „Да се любим, да се обичаме, да бъдем милосердни!“ Е, хубаво, добре. Но всичко това са качества, а не правила. Е, как да се любим? Ти дойдеш при мене, помолиш се, искаш 20 лева. „Нямам“ - не му услужвам. Вървя по пътя, минава някой покрай мене, иска да му подигна торбата. Казвам: „Не може, бързам.“ Някой паднал на пътя - ще се спреш, ще му помогнеш. Във всеки даден момент ще се спреш, ще употребиш закона на Любовта. Отидеш в някоя къща, твоята сестра е натъжена, запитвате: „Не можеш ли да ми помогнеш нещо?“ - „Е, Господ дати помогне!“ Не, спри се, помогни на сестра си! Кажи й: „Господ и на тебе, и на мене ще помогне.“ Кажи, и ще бъде! Аз мога да ви правя добро, но често се спирам в това по следните съображения: ще бъде ли умно да моля Господа да ви праща дъжд, когато нивите ви не са изорани и посяти? Ако нивите ви са посяти, поискайте, аз съм готов да ви се прати всичко. Дъжд, дъжд, колкото искате. Днес знания, знания, толкова знания имате! От това, което съм казал, вие не сте се спрели да помислите малко, да разберете поне 1/100 част от всички дадени формули. Вие казвате: „Това нещо го разбирам.“ Да, но не го прилагате. Друго нещо: Знайте, че в света има живи същества повече, отколкото вие подозирате. Не сте сами. Не мислете, че когато седите сами, няма кой да ви наблюдава и да следи постъпките ви. Започнете да работите нещо за Христа, за този Господ, Когото обичате! Свършете нещо заради Него! Като казвам „свършете“, подразбирам „свършете нещо съзнателно“, та като направите някакво добро, да ви е приятно, че сте направили нещо заради Господа. Християните имат сила. Ако се съберат 4-5 или 10 000 души в една мисъл и да се съсредоточат, те могат да помогнат на когото и да е, но за това трябва взаимност. Днес да помогнат на тебе, утре - на друга, после - на трета и така постепенно всички ниви ще бъдат изорани, посяти, пожънати. А сега в домовете си ще имате мъчнотии, индивидуални - вътрешни, в ума, в сърцето си. Ще имате мъчнотии от обществен характер, мъчнотии за прехраната. Тези мъчнотии са реални, трябва да ги премахнеш. Мъжът ти е недоволен - моли се, не можеш да му помогнеш. Мехлем му туряш, но има трън. Казваш: „Намазах го, но не може да му се помогне.“ Да, мехлемът помага, но дето няма трън. Дето е трънът, не помага. Ще извадиш тръна. У когото трънът не може да се извади, той си има мъчнотии, които не могат да се премахнат. Например имате такива мъчнотии, казвате: „Мене не ме обичат.“ Това е една от големите мъчнотии. Насила не можеш да накараш хората да те обичат. Защо не те обичат? Окултистите казват, че този, когото никой не обича, той се е демагнитизирал. Той започва да гледа на хората от лошата страна, всички го отбягват - демагнитизирал се е. Затова се пазете! Като почнете да не виждате в никого добро, вие сте се демагнитизирали и малко хора ще ви обичат. Сега Господ ви е дал забавление. Като ви гледа във вашите мъчнотии, Той казва: „Тези хора много добре си вършат работата!“ По някой път аз намирам грешката у самите учители. Ако седнете на моята трапеза и ви дам да ядете според правилата, а именно - малко да ви дам, ще останете гладни; ако ви дам повече, един ще яде повече, друг - по-малко. И след това ще,ви нахокам. Не, правилно е, като ми дойдете на гости, всекиму да дам по три ореха и по едно парченце хляб. Тъй трябва да се учите! Запитват: - От какво се явява голямата радост? От изобилие на енергия. Някой път, когато човек се въздържал, въздържал, придохожда голяма радост. Това е състояние у всички хора. Радостта често спада към физическия живот. Радост, изразена на физическото поле, е радост на душата. Ще ви дам един пример, да видите де стои лошото. Да кажем, че вашият извор е чист, но чашата, с която подавате, е нечиста и човекът казва: „Ех!“ Лошото не е във водата, не е в желанието, а в чашата. Чашата трябва да бъде чиста. Хлябът, който давате на човека, не е лош, но ръцете ви трябва да са толкова чисти, че този човек да остане благодарен. Тези работи от 8000 години насам все ги учат. Сега ще минете в една стадия по-горе. Ако искаш да целунеш някого, трябва да знаеш какво ще изразиш с целувката. Или пък, например сегашното ръкуване какво изразява? Не мислете, че целувката е изобретение на човека. Тя е една икономия на природата. Това са два тока. Горната устна е положителният полюс, а долната - отрицателният полюс. Когато човек доближи двете си устни, токът от едната устна минава в другата. Когато майката често целува детето си, и то, и тя се обновяват. Забелязали ли сте, че тя не целува детето си на едно и също място? Колко пъти, обаче, този закон се извършва добре, правилно? Ръкуването е същият закон. И чрез него става обмяна отвътре на енергиите. Ръкуването означава опознаване, поздравяване. Вие си турете широко сърце, гледайте да учите в света, благодарете за всичко, стремете се към чистота! Първото, необходимото нещо за вас е вътрешна, душевна чистота. Да се запазиш в чистота, това е най-мъчното. Затова, за да стане човек чист, трябва да дружи с Бога, с добри хора. На вас са нужни нови опитности, да се измени у вас настроението. Имате много начини затова. Като излизате сутрин рано, ето един начин за обновление. Докато минете тази школа, още много ще се учите. Ако станете много чувствителни, ще забележите каква тежка аура има у хората. Ще почувствувате вибрациите на техните мисли, желания, ще усетите у тях недоволство, неблагодарност. А всичко това трябва да се утаява и да кажете: „Заради Господа трябва да утая всичко долу.“ Гледайте да се саморазвивате. Всеки ден оставайте в мълчание 10-15 минути, за да се научите на мълчание. Всеки да се задълбочи в себе си и да размишлява, тъй просто, без да чака нещо да му кажат, както в природата всеки си отправя погледа накъдето и да е или пък както е на обед, седнат и всеки си гледа какво ще яде. И в размишленията бъдете така: всяка да се вдъл- бочи, да гледа да придобие тази енергия. Щом наблюдаваш другите, кой как стои, как се моли, това не е медитация. За медитация се иска голяма стая, да няма кой да ви смущава, да сте на разстояние половин метър една от друга. Добре е във вашите събрания да разглеждате белезите на някое цвете, на един карамфил например, на ягодата и т.н., да разглеждате техните психологически прояви. Всички цветя трябва да се изучават на място, под микроскоп трябва да се наблюдават. Ще забележите колко цветята са чувствителни към обичта, но за това трябват повече екскурзии. Старайте се към повече свобода, да няма ограничения. Многото правила водят към друга крайност, но гледайте да престанат самоосъжданията, да ги избягвате. Ще почнем да говорим върху по-отвлечени предмети. Трябва да разисквате обективно, та когато говорите, да нямате никого пред вид. Някога може да си представяте някого като модел, да го рисувате, но да не бъде той прицелна точка. Този модел ще стои толкова, колкото сам иска. Когато позирате, нали позирате толкова, колкото вие искате? Така трябва да постъпвате и в живота. Понеже не сте научили още закона на концентрирането, Невидимият свят си служи с негативен начин, за да развие у вас концентриране. Когато намразите някого, не го обичате, вие го носите в себе си и по този начин се концентрирате. Друг път ви дойде някоя болка, излезе ви някой цирей, концентрирате се. Корем ви боли, глава ви боли, това са естествени начини за концентриране на мисълта. Дойде ли случай да обичате някого, вие се разсейвате, не можете да се концентрирате. При концентрирането умът трябва да се постави на мястото си и всички хубави желания да се отделят от лошите. Като работите над себе си, всеки ден ще развивате нещо за душата си. Каквото извършите, не се бойте! Не мислете, че е дефицит. Повидимому само може да е дефицит. Религиозните форми, осъждането, морализирането спъва много. Аз схващам въпроса така: не съм длъжен да ви морализирам. Вие сте цветя, които трябва сами да се поливат, наглеждат. Те сами ще израснат. Някой казва: „Аз искам да стана по-добър!“ Ако вървиш в пътя, ще се развиеш правилно. Понеже се намираме в разни състояния, някой казва: „Неразположен съм.“ Като не разбираме тази философия, щом се сближаваме, не се разбираме, спъваме се. Човек не може да бъде еднакво разположен на физическото поле. Някой път се намира в разположението на едно дърво, на което всичко е окапало - листа, цветове, и казвате: „Изменихме мнението си за него.“ Няма какво, той се е съблякъл, но плътта пак ще се облече. Работете с любов! Работете с тази любов, за която Толстой говори - да бъдеш готов да напуснеш всичко и да останеш тъй, че да си готов да слугуваш на всичко, без да очакваш да ти платят. Това е любов - да се съблечеш от всичко и да слугуваш на всичко. Можеш ли да направиш това, имаш любов; не можеш ли да направиш това, пак имаш любов, но такава, която не може да подигне хората. Да, но после да не се разкайваш. Можеш ли да направиш това, въпросът веднага разумно се разрешава. В любовта като слугуваш, ти няма да се цаниш, ще бъдеш свободен, даром ще работиш, няма да се считаш длъжен, няма да си отговорен. Ще вършиш доброволно това, което любовта изисква. Тази любов изисква щото и царят, и слугата да се откажат от своето, да станат слуги. Тази любов казва: „Аз не признавам господари.“ А след като си работил дълго време в нейно име, тя казва: „Ти си достоен сега да бъдеш господар в почивката си, но починеш ли си, веднага на работа!“ Тъй че, почиваш ли си, ти си голям човек; работиш ли, малък човек си. Знаете ли колко е мъчно да работиш тъй? Хората са тъй егоисти, че мислят, какво[4] ти си направен от желязо и да работиш и 25 часа, няма да ти кажат „стига“. Никой не трябва да упражнява влияние, ще оставите всеки сам да се проявява, да работи, защото в тази любов той ще се саморазвива. Дойде някой, казва: „Тъй трябва да се постъпи!“ Ами той знае ли как трябва да се постъпи? „Ами, съвременното общество тъй препоръчва!“ Че, съвременното общество не е идеално, и то си има своите недъзи. Главно, започнете с любовта, станете герои, та да ви е приятно, когато работите заради нея. Моминските сълзи показват, че човек трябва да се чисти. Плачът всякога е един метод за чистене. Когато човек сгреши, той трябва да поплаче, за да се очисти. Дойдеш на Земята, плачеш, тъжиш за прегрешенията си горе в Невидимия свят. Не мислете другояче! Всички души са дошли тук, на Земята, за да изкупят тези си прегрешения. Като й дойде на ум за някоя грешка, трябва да си поплаче, за да се освободи от нея. Тези погрешки може да са твои, може да са и на други, но това е един общ принцип. Сълзите показват едно омекчение на сърцето, подигане на съзнанието и такъв човек е в пътя на обновлението. Запитват: - Защо някога се чувствуваш изоставена? - Изоставят те, за да се развиваш. Понякога чувствуваш, че умът ти е отслабнал, което може да трае някога малко време, някога с дни и после се освежаваш. Това са илюзии, не са реални неща, това са временни състояния, които трябва да ги изпитате. Когато някой се усеща изоставен, в един случай той се ожесточава, озлобява, става по-лош, а друг път отива към Бога. Последното е добро, затова трябва да оставаме по-често сами. Когато човек има живота в себе си, много лесно се изчиства от тези си състояния. Оцапа си ръката - лесно се измива. А когато няма вода, носи нечистотата с километри. Щом дойде Божественият живот, човек лесно се измива, но няма ли тази водица, с дни ще се носи това оцапване на трите пръста. Учете се на закона на доволството и то не отвънка, а отвътре, от сърце да бъдете доволни. Като е тъй, каквото и да ти се случи, ще го понесеш с дълбоко съзнание. Може да попъшкаш, да пострадаш, но ще си го понесеш доброволно, съзнателно. Човек трябва с достойнство да понесе страданията си. Проявявайте любовта си към всички - към слаби, към немощни, към деца. Щом станете тъжни, идете някъде другаде, при хора, които са по-тъжни от вас, направете им добро и ще ви мине; или вземете да прочете биографията на някой автор, на някой велик човек, който е страдал. Има много методи за лекуване. А този свят, от единия край до другия, аз го наричам „свят на разочарование“. Някои го наричат „свят на очарование“, аз го наричам „свят на разочарования“. Когато се родиш, всички се радват, първата година всички треперят като към цар, каквото заповядаш, всички те слушат; каквото кажеш, всички ти дават, но после постепенно те деградирват. На третата година ставаш княз, на петата - министър, началник, докато най-после станеш слуга и те пращат долу, като казват: „Сега не е както едно време, когато беше дете.“ Дават ти мотиката и хайде на лозето! В духовния свят Господ започва по обратен път. Най-първо те поставя слуга, а най-после - цар. Затова сега на Земята вас ви шибат, шибане има. Ожениш се за един мъж, той ти е учител и казва: „Това не е у дома ти, при баща ти, знаеш ли кой съм аз?“ Казваш: „Този мой мъж!“ И гледаш, след няколко години той ти претрил врата. Казваш: „Не обичам този си мъж.“ Има причини за това. Някой път обичаш някого. То е защото ти е направил добро. Минат няколко дни, това състояние се смени, не го обичаш. Защо? Защото ти е направил някакво зло. Тогава казваш: „Аман от този мъж!“ Той казва: „Аман от тази карма!“ После, мъжът ти, и той не те обича и казва: „Мразя те, 20 години заради тебе лежа в затвор, 20 години от живота ми отидоха напразно!“ Сменя се картината. Дойдеш в друг живот, поправиш грешките си и казваш: „Аз ще си поправя грешката, в затвор няма да те туря.“ Това е един закон, който се върти като колело. Като станете ясновидци, ще се прехвърлите в една епоха, когато сте живели някога в Египет или другаде, дето ще видите сцени от вашия живот, ще разберете каква роль сте играли и ще кажете: „Слава Богу, сега разбрах какво съм била!“ Затова, като станете ясновидци, като се подигнете, това положение ще ви стане ясно, приятно. Тъй животът на всички хора може да стане приятен. Ще се стремим да поправим живота си тъй, както Бог го е наредил и да го разбираме тъй, както е направен. Ако сте ясновидци, ще видите най-хубави картини. Беседа, държана на 10 май 1920 г. (понеделник) ------------------------------------------------------------------------------------ [1] роль (рус.) - роля. [2] заколче - от „заколак": става, съчленение. [3] заради - диал. за. [4] какво - остар. и диал. че.

17. ВЯРА Каква е мисълта ви при последното събрание? - Последното петъчно събрание беше да се научим да мълчим, да станем като деца, да развиваме милосердието, да се упражняваме върху Духа, упражнения върху добродетелите, върху развиване на сетивата и приготовления за Петдесетницата. Като дойде Петдесетницата, трябва да влезете в закона на самопожертвуването. Който приеме Божествения Дух, той трябва да върши волята Божия, а не каквото сам си поиска. Впрочем и сега вие не вършите своята воля, все някоя чужда воля се намесва вътре във вас. Ще гледате да усилите вярата в себе си. Има един стих, който казва, че без вяра не може да се угоди на Бога, но се иска вяра, която да върши чудеса. Упражнявали ли сте се във вярата и какви упражнения сте правили? За да се развие вярата ви, изисква се щото всеки един от вас да си изработи един вътрешен мир. Човек трябва да се нагоди според съвременния живот, според условията, в които живее, за да подеме развитието си оттам, от дето се намира сега. Например колцина от вас биха имали смелостта да се качат на един аероплан? Малко биха сторили това, защото се изисква геройство. А колко такива изпитания могат да се случат в света! Ако човек може да се качи горе на аероплан, той ще укрепи вярата си. Вярата ще схващате като коренчетата на едно растение, което посявате в земята, и то чрез тези коренчета се крепи. По същия закон човек чрез вярата се крепи в Бога. Като се закрепвате силно, и Бог ще ви крепи. През всички времена и изпитания, онези хора, които са имали вяра в Бога, никога не са били излъгани. Разбира се, има вяра, която може да се осъществи, но мнозина, макар и да са имали силна вяра, пак са били изложени на големи страдания, защото те са били необходими за тяхното развитие. Но като имат вяра, техните страдания се осмислят. Всички вие имате опитности за вярата и затова няма да градите нова, а ще развиете тази, която имате, за да мине тя през нова фаза. Да допуснем, че имате лодка, която искате да изтеглите на брега. Тегли, тегли я един, не може сам да я изтегли, изгуби вяра. Дойде още един, теглят двамата, не могат да я изкарат, дойде трети, четвърти, пак не могат да я изкарат. Съберат се най- после десетина души и я изкарат на брега. Те имат вяра, че само десетина души ще могат да я изкарат. Така и вие ще приложите същия закон в действие. Ако един не може да направи някоя работа, то ще се съберат двама, трима, четирима, до десетина души, докато най-после могат да я свършат. Това е законът на Вярата. Когато всички се обединят, Божественият закон започва да действува. Слабостта на християните се заключава в това, че са разединени и като не може един да я свърши, някоя работа, те се отчайват и мислят, че и повече не могат да я свършат. Не, трябва да се обединят 10, 20, до 30 души и с тази обща сила ще я свършат. Само по този начин като действувате, ще имате резултат. Воля, воля трябва. За да успеете в мълчанието, трябва да развиете добрата си воля. Доброто, което е затаено в тебе, трябва да се развие по един или по друг начин. Всеки човек си има методи, чрез които може да си работи. Сегашното положение на хората е като това на чиновниците, които очакват всеки месец заплатата си. Добре, ако тези чиновници бъдат изхвърлени от местата си, какво биха правили? Значи вярата е онова състояние, онази сила вътре в душата, която може да направи човека да се приспособи, т.е. във всеки даден момент човек да не се изненадва от условията. Но трябва да размишлявате, да премахнете тази сгъстена атмосфера, която съществува между вас. Бъдете постоянно в размишление, докато започнете да чувствувате, че придобивате една малка сила. Онези, които се упражняват в гимнастиката, започват мускулите им да нарастват, а след това могат вече да дигат и по-големи товари. Това е процес, който постоянно ще се увеличава. Вярата на едно дете и вярата на един светия се различават. Вярата на детето е в едно направление, а тази на светията - в друго. И ангелите имат вяра, но тяхната вяра е съвсем друга. Вярата подразбира един велик закон, в който няма изключение. Ако ние постъпваме съобразно с този велик закон, в резултат не щеше да има никакво изключение. Ако някога няма резултат, причината на това се крие в туй, че ние сме престъпили този закон. Ако някой от вас проси, а не получи, то е защото зле проси. Онзи, който се двоуми, няма да получи това, което иска. Първото нещо във вярата е да няма раздвояване, да няма двоумение. Понеже досега сте говорили, говорили, то най-умното е, като се събирате в петък, да прекарвате половин-един час в мълчание. Това, което е говорено в неделя, това, което е говорено в четвъртък, постарайте се да го приложите. Ако не се приложат някои от тези правила, ще стане натрупване на материал без някакво приложение. Така е и в училищата, когато учителите задават много уроци. Учениците не могат да ги усвояват, претрупват паметта си и с това затъпя- ват. Говори се за воля, за интуиция, за вяра и за още много работи и човек не знае какво да избере. Започнете да съзерцавате върху вярата. И тъй, като се съберете, започнете да мълчите, да съзерцавате, докато почувствувате, че у вас се създаде хармония, у всички има едно подигане. Това показва, че умовете ви започват да хармонират. Но за това се изисква работа. Упражнявайте се така неделя, две, три, постоянно правете такива упражнения тук, а после и вънка. За този петък имате ли определени въпроси, определена цел, върху която да разисквате? Отговарят: - За да постигнем единство, хармония помежду си, за да може да работим, ще се разпределим на групи. Започнаха ли тези групи да действуват? - Някои са започнали. В тези групи може да влизат по 2-3 и те ще могат да свършат работа, каквато биха свършили и 10 души. Някога 20 души ще могат да свършат работа за 30, изобщо не зависи от мнозинството. Вяра, вяра трябва, за да може да се установи едно тихо разположение в духа, голяма увереност, за да няма вътрешно раздвояване, за да може да владеете вашето естество, та във време на мълчанието да издържите всичко. Има методи за тази работа, но същевременно има и толкова залъгалки, които ви отвличат, та не ви остава свободно време. Но от друга страна това е по-добре за вас, защото иначе не бихте знаяли как да употребите времето си. Това място, на което ви е поставил Господ, е най-добро за вас. Той добре е разпределил работата ви, само че трябва да знаете как да я вършите. Например, ако всяка от вас си зададе за цел колкото познати има, които не си живеят добре, да въдвори между тях хармония, да им говорите за възвишени неща, за Бога, като оставите личните си дертове, колко нещо бихте направили! Ако чакате така да се оправи светът, то и след 10 000 години няма да се оправи. Ако не работите, по-добри от това, което сте, не можете да станете. От вашата воля зависи и бързината на вашето развитие. От силата на волята ви зависят и богатствата, които ще имате. Един човек се познава по това, като му дадеш 100 лева и го следиш как ще ги употреби. Ако отиде да ги изпие, то утре, като му дадеш 1 000 лева, и с тях ще направи същото. Мислите ли, че ако една пчела ви ужили със задницата си, та ако има възможност, не би ви сторила нещо повече? Смисълът не е в това, което имате, а как го употребявате. Ако Господ ви даде талант и с него разколебаете умовете на хиляди хора и ги тикнете в пропастта, питам ви, този талант защо ви е? Така и сегашните учени хора изнамират различни средства, с които убиват хората. Защо тогава им е тази наука? Вашите знания трябва да се употребят само за благо на човечеството. Ето какво може да направите вие. Да допуснем, че вие сте ключ на една инсталация, тази работа ви е определил Бог да вършите. Ще кажете: „Какво зависи от мене да направя?“ Много зависи. Като се завъртите, навсякъде ще светне. Като ключ, от вас зависи дали някой ще направи някое престъпление или не. Ако се завъртите и му светнете, той ще има възможност да види ясно и ще извърши престъплението. Ако не се завъртите, той няма да види нищо в тъмнината и престъплението е избегнато. Добрите хора са ключове. Някои казват: „Да се помолим за лошите хора.“ Няма защо, вие ще държите ключа и според нуждата ще го отваряте или затваряте. Едно време Илия молил Господа да вали дъжд, защото цели 3 години Бог беше заключил небето и не пусна дъжд. Така трябва да схващаме въпроса, всеки да знае, че е един ключ и че много нещо може да извърши. Ако той е верен на своя пост, много полезен ще бъде. Но ако той остави този ключ на произвола и каже: „Въртете този ключ както искате“, ще дойдат първо децата, които ще го въртят без нужда ту на една, ту на друга страна, докато го развалят. Когато хората оставят да ги водят децата, те изгубват всичката си сила. Някои стари хора, като гледат как вървят сега работите, казват: „Сегашните хора децата ги управляват.“ Така и много майки дават на децата си всичко, което пожелаят, не им се противопоставят, докато децата им ги вземат в ръцете си, те държат ключовете. Не, майката трябва да завърти ключа и да каже на детето си: „Когато си гладен, ще те нахраня; когато си жаден, ще те напоя; когато си гол, ще те облека; когато си неучен, ще те изуча, но ако не искаш да се учиш, да пишеш, да ядеш, ще те набия.“ Действително, това нещо става в света с всички хора. Някой човек е недоволен от това-онова, роптае, оплаква се, затова Господ му изпраща някое нещастие, подлага го на Божественото възпитание, набива го. И тъй, когато Господ ни храни, ще ядем; когато ни пои, ще пием; когато ни учи, ще учим и така ще избегнем неприятностите в живота. Кой е ключът в нас, къде се крие той? Ключът е в знанието. Как заключи Бог небето? Какво направи Илия, за да се отвори? Помоли се и каза да се отвори. Трябва да имате вяра и знание. Ако човек не знае, как ще се моли? Молитвата подразбира знание. А има за какво да се молите. Трябва да се молите да бъдете умни, добри, честни и справедливи. От човек се изисква много работа, обработване на човешката душа. Това, което човек може да направи за себе си, никой не може да му го направи. Ето защо човек трябва да се затвори в себе си и дълго време да мисли, да отстранява постепенно всички онези чувства, които го спъват, и да внесе положителни чувства. Да не внесе страх, за да не греши, а да внесе безстрашие, да не се запитва какво не трябва да прави, а какво да прави; не да мисли в какво да не вярва, а в какво да вярва. Събирайте се в размишления и всяка да намери в себе си най-слабата си страна, най- слабата си черта. Всеки човек има поне едно слабо място. Забелязали ли сте как прасето, когато иска да си намери излаз, как обикаля натук-натам, докато намери някое слабо място на оградата и оттам мине? Всеки си има слабо, недобре заградено място, затова ще гледате да го заградите. Това прасе, като го намери, ще мине през него. Лесно се намира тази дупка. Всеки си има такава слаба страна, един в едно отношение, друг в друго отношение. А една слаба страна често разваля добрите черти у човека, т.е. прави ги безполезни. Запитват: - Как може нетърпеливият човек да стане търпелив? Забийте една топлийка някъде в ръката си и вижте доколко може да търпите. Няма защо това сами да си го правите, има кой да ви забива игли, вие на това нещо поне сте майсторки. Която иска да се научи на търпение, да повика някоя да й забива игли. Имайте пред вид, че всички желания, които се зараждат у вас, не са ваши. Направете опити в това отношение и проверете. Замислите някога да направите нещо за Бога, но паралелно с това ви желание дойде ви друга мисъл: да си ушиете някоя рокля, да си направите обуща и първото ви желание отстъпва, най-важното нещо е отложено. Винаги, като дойде най-важната мисъл, с нея заедно дохожда и най-маловажната. Ще гледате да отстраните тази маловажна мисъл, защото тя иде от Черната ложа чрез внушение. Щом решиш да направиш нещо хубаво, от Черната ложа ти казват: „Това не е за тебе.“ Много пъти ти си казваш: „Аз ще бъда търпелив.“ От Черната ложа ти казват: „Ти не си узрял още, затова не можеш да бъдеш търпелив“ и ти отлагаш това за по-благоприятни времена. Ами че ти, докато не си узрял, имаш нужда от търпение, като узрееш, то си идва само по себе си, естествено. Сега ще се учите на изкуството да мълчите. Като се научи човек да мълчи, това е най- голямото благословение. Отговарят: - Има някои, които мълчат само Външно, а отвътре кипят. Вие ще разбирате духовното мълчание, да се мълчи пред Бога. Като се събирате, изолирвайте се, създайте си навик, че като се замислиш за нещо, да мислиш, че си сам; като говориш нещо, да мислиш, че говориш за себе си; като мислиш за мълчание, да мислиш, че мълчиш за себе си. Само така ученикът ще може да се научи на мълчание. Ако аз ви дам едно правило, взимам във внимание, че имате деца, мъже, обществени работи и ако не може да го изпълните, това не е умно от моя страна. При това положение, което имате, вие искате да бъдете силни, но първото нещо, което ви предстои, е да победите малките мъчнотии, които ви се явяват в дома. Домашните ви мъчнотии са много сериозни. Например някой казва: „Аз не мога да търпя еди-кого си.“ Там ти е слабата страна. Ами тогава как ще влезете в Небето? Първото условие, за да влезете в Небето, е да търпите всички. Казва се, че всинца ще се изменим. Ако не се измените, и след 10 000 и повече години да дойдеш, пак същото разположение ще имате. Така и един американски професор е казал, че има някои хора, които не би желал да ги вижда и след 10 000 години. Но и тогава да ги види, ако не се измени, пак ще се бори. Времето само по себе си не лекува нещата, времето лекува само дотолкова, доколкото в сегашния момент ние правим усилия да ги изменим. Аз бих желал сега да започнете със себе си, със саморазвитието си - това е най-трудната работа. Ще развивате вярата си, милосърдието, сърцето си, разсъдливостта, въображението, музиката. Всичко това ви предстои да го развивате и то според времето, което имате на разположение. Засега Господ ви е определил 2 часа време за работа. Какво правите в това време? Аз съм гледал как някои магарета, след като са били дълго време затворени, а после ги пуснат на свобода, отиват да се търкалят, но не в тревата, а в някои пепеливи места. Не се смея на това магаре, то постъпва много умно, то има бълхи, които хо безпокоят, и затова казва: „Аз ще ви дам да разберете“ и ги насипва с прах. Магарето е символ на човешката упоритост. Упоритият човек все по пепелища се търкаля и казва: „Аз ще ви дам да разберете, още един път да не ме заключвате.“ Това са сравнения. Животни, които се търкалят в пепела, имат съвсем друго разположение. Ние разглеждаме осела от човешко гледище и виждаме, че той не постъпва умно. Ако е лятно време, магарето трябва да отиде на някоя зелена ливада или в някоя чиста вода и там да се потопи. Някои от вас сте повече прогресирали, но всички трябва да работите. Всеки човек си има известни слабости, които не произтичат от неговата зла воля, а са кармически. Запитват: - Може ли чрез усилено работене върху себе си да изменим положението на душата си? Ако сме в положение на гъсеници, колкото много листа и да изядем, не ще може да се превърнем в пеперуди, докато не се изпълни времето, необходимо за този период. И през това време ще трябва да се съберат сили, за да се дойде до положение на пеперуда. Вие може да се поляризирате. Човек в един момент може да се спъне за 100 години, както и в един момент може да напредне за 100 години. Всяка вечер човек трябва да се очиства пред Бога, но не и да става мек. Добрият човек трябва да бъде силен. Често казват, че човек трябва да победи себе си. Не е важно това нещо, да победиш себе си, това е лошо, но трябва да познаеш себе си. И тъй, смисълът не е в побеждаването на себе си. Да допуснем, че имаш обичай да побийваш по-малко. И сега, за да не вършиш това нещо, вземеш да строшиш ръката си. Спечели ли нещо от това? Защо трябваше да трошиш ръката си? Напротив, ти трябваше да кажеш: „Тази ръка е под моята воля и аз трябва да я владея.“ Аз не искам да се побеждавате, а да владеете себе си. Разгневите се, дойде ви някоя лоша мисъл - работете върху владането на тези мисли и им кажете: „Тука, вътре, на вас не е мястото, тука е канал и вие може само да минете, без да се задържите.“ Вие трябва да бъдете като онзи служащ при железопътните станции, които със своя ключ отваря станциите, за да минат различните тренове, и им дава оправен път. Така и вие с вашия ключ ще можете да дадете правилно направление на вашите мисли и желания. Запитват: - Понякога човек външно се въздържа, но отвътре му трепери. Как да спре това вътрешно вълнение? Нека си трепери. Аз бих могъл да ви излекувам всинца ви в една година, ако бихме имали на разположение една хубава цветна градина с разнообразни цветя и кошери с пчели, една овощна градина с различни плодове, една зеленчукова градина и да ви пратя в тях да ги обработвате, за да черпите между тях енергия и спокойствие. Ако сте анемични и неразположени духом, ще ви пратя да обработвате черешата и ще видите, че ще придобиете ново разположение. Слаба ви е вярата - ще ви пратя да обработвате зеле, да го поливате и наглеждате. Това са формули, макар и от външни действия. Неразположена си духом - тури ръката си на челото, всичко ще се измени вътре в 5-10 минути. Ако не това средство, то тези от вас, които обичате да смятате или да пишете или да чертаете, приложете едно от тези ви любими занятия. Начертай един триъгълник, боядисай го червен, син или зелен и няма да се минат 3-4 минути, настроението ще ти се измени. Отговарят: - За да се отвлече вниманието, нали? Не, то ти дава известна сила, с която впрягаш дявола и казваш: „Разбираш ли тези триъгълници?“ Той ти казва: „Разбирам ги.“ А сега стоиш вкъщи, онзи те дразни, този те дразни - и най-търпелив човек да си, ще излезеш от нетърпение. Най-трудното нещо е човек да бъде винаги търпелив, учтив. Следя някога някои, намират се в много натегнато състояние, едва чакат да мине покрай тях някой и без да гледат дали той е виноват или не, наплюват го, избухват с всичката си сила срещу него и казват: „Да не минаваш от тука.“ Олеква му сега, но като се размисли, вижда, че този човек не бил виновен в нищо, той е един случаен минувач. Тези са чисто психологически състояния. Това е едно натегнато състояние на атмосферата. Срещнат се например два черни облаци, тяхното електричество се привлича, въздухът се озонира, а вие започвате да привличате това електричество от долу нагоре. Гневен си - излез някъде из гората, започни да викаш, да кряскаш на дърветата, на камъните, ще се озонираш и ще ти мине. Ще видиш после колко смешно ще ти стане, като се забележиш в такова положение. Разправяше ми един американски професор един такъв случай. Той не обичал да ходи на бал, но обичал да си поиграва, затова, когато имал силно желание да танцува, взимал си един стол и си поигравал с него вкъщи. Смешен бил в това положение и пред себе си, но му олеквало. Тези методи, които ви се дават, може да ги приложите, като едни ще използуват един от тях, други - друг и т.н., според нуждата, която имате. Ние трябва да използуваме природата, тя е истинският начин на лекуване. Сегашният градски живот е много неестествен, вследствие на което се поражда натегнато състояние, липса на енергия, която няма отде да се почерпи. Всеки я търси, а отникъде не идва. Имате и друг метод за работа. Например някоя от вас има големи препятствия, затова няколко от вас насочете вашите добри мисли към нея и й помогнете. Когато някой е болен и не може да изоре нивата си, нека 20 негови ближни отидат вместо него на нивата и да поработят 20 часа - ето че нивата ще бъде изорана. Нали се казва, че трябва да си помагаме. Най-тежкият живот е, когато човек живее сам. Никой не живее за себе си, никой не умира за себе си. Защо в природата на едно място изникват много треви заедно? За да задържат влагата. Там, дето се среща само едно цветенце, то по-скоро изсъхва. И тъй, когато в едно общество са събрани повече хора, те задържат за по-дълго време влагата. А когато човек е сам, той трябва да се намира при много благоприятни условия, да има много знания, за да може да издържи в света. Сега и вие имате условия, имате всичко. Често забелязвам, че когато употребявам някои символи, вие ги тълкувате криво. Например аз цитирам един закон, казвам, че в Божия закон няма изключения, но в Божията милост има правила, които могат да смекчат закона. Казвам още, че нищо не се дава даром и това е вярно. Но Божията милост е друг закон и според него, ако човек е приготвен да възприеме нещата, дава му се и даром. Вярно е и едното, и другото. Вън от Бога нищо даром не се дава, а вътре в Бога всичко даром се дава. Ако един генерал иска да се подигне в обществото, това е достойнство, но той трябва да направи това по силата на своите знания, по силата на своята храброст. Един професор може да се подигне в своето положение само по силата на своите знания, но не и по благодат. Като те повикат на една трапеза, може да те турят на първо място; на кола като те возят, могат да те турят на първо място; но в обществото не могат да те поставят на първо място, ако не заслужите това. Тъй че първото място подразбира работа. Някой казва: „Аз искам да бъда талантлив.“ Нали знаете приказката за недоволството на магарето? Когато го създал Господ, то се оглеждало тук-там между многото животни и забелязало, че всички били много големи, а то било по-малко и от заяка и било изложено на много страдания. Дълго време се молило на Бога да го направи по-голямо животно и с висок и силен глас, за да могат всички да го чуват. Бог чул най-после молбата му и му дал голям ръст и силен глас, но хората започнали да го впрягат в работа и с това го направили по- нещастно. Тъй че смисълът на живота не се състои в многото, а в малкото, което Бог ни е дал, и в мястото, което Провидението ни е определило. Сега вие не знаете де ви е поставил Господ и какво ще излезе от вас. Ако сте едно малко семе и ви посеят в една песъчлива почва, нищо няма да излезе от вас, но ако ви посеят в хубава почва и ви наглеждат добре, хубава ябълка ще излезе от вас. Сега ще се замислите за вашето саморазвитие. Не мислете, че няма да имате изкушения, отегчавания. И Христос се отегчи. Ще дойде момент, когато човек ще каже: „Докога ще нося това бреме?“ Да определим една премия за тази от вас, която успее да развие една добродетел. Каква премия да определим? Отговарят: - Ние сами не можем да си определим. А, колко сте умни вие, продавате ме 10 пъти на пазара. Някои хора казват: „А, ние нищо не знаем по тази работа, кажи ти.“ Но като дойде до техния интерес, те казват: „Не е така работата, ти не вярвай.“ Значи имат и те мнение. Някои казват: „Ние сме готови за всичко, готови сме да те слушаме.“ Тъй се говори само, но право е, че не сте готови да слушате всичко. Ако ви предпиша всички да станете вечерта в 12 часа и да излезете всред града, колцина от вас биха сторили това? Отговорят: - Ще излезем, стига да е за добро. Не е важно това, някои ще го направят, а някои не. Ако ви кажа, че вие, децата ви и мъжете ви ще умрете, ако не излезете, тогава ще отидете. От страх ще го изпълните. При това положение и картечници да турят зад гърба ти, ще излезеш дори и на война. Вие трябва да изпълните това, което вашият дух в даден момент и случай може да приеме. Сега у всички ви липсва силата на добрата воля, лошата воля е по-силно развита. Това е не защото не сте добри, а лошата воля взима надмощие над добрата воля. Тези две сили - добрата и лошата воля - взимат едно или друго направление и понеже част от материята на нашето тяло не е чиста, вследствие на това у нас стават пертурбации. Трябва да се пречистваме от греховете си, защото у нас има нещо нечисто, което препятствува на нашата добра воля, й ние трябва да направим големи усилия, за да изхвърлим тези нечистотии навън, да призовем Божествена материя, т.е. да създадем новия човек. Казвате за някого: „Той е слаб.“ Разбира се, докато човек не се очисти от тази материя, която го спъва, той не може да бъде силен. И тъй, ще работите сега за развиване на вярата и волята. За да развиете волята си, трябва в ума си да си поставите някакъв идеал. Вземете за идеал Христа, т.е. живия Господ, Който се е проявил в света. Отбелязвайте най- възвишените, най-разумните моменти, които се проявяват във вашия живот - те са проявление на Божественото. Такива моменти са редки, но този образ, който се е проявил, е сила за вас, ще гледате да го запазите. През тези редки моменти Господ ви е проговорил. Той говори най-много един или два-три пъти в годината, затова трябва да запазите това говорене. Колкото повече Господ ви проговаря и колкото повече се отдалечава от вас, толкова повече се усилват страданията ви. Това е много естествено. Имате дете, което ви обича, но отдалечи ли се то от вас, започвате да се безпокоите за него и да страдате. Така постъпва и Господ. С това отдалечаване и приближаване Господ чисти храма ви. Когато се очисти храмът ви, тогава ще дойде Господ - затова се казва в Стария Завет: „Слава Господня изпълни храма.“ И тъй, добрата воля всички може да имате. Аз говоря за опитности, които може да имате всички. Воля, воля ви трябва, всички сте добри. Вие се смеете, като казвам, че сте добри. Като ви казвам, че сте добри, знаете ли какво подразбирам? Това значи, че който живее с Бога, той не може да бъде лош; понеже всички се стремите към Бога, значи сте добри. Тази е моята мисъл. Аз ще ви определя към коя категория се отнасят известни ваши преживявания. Например усещате глад. Какво чувство е гладът? физическо. Наядете се, усещате една приятност. Какво чувство е приятността в този случай? Пак физическо. На тази приятност не може да разчитате, защото тя е на физическото поле. Имате някой приятел, когото обичате, и когато е при вас, вам е приятно, усещате се силни, мощни; отдалечи ли се той от вас, усещате една неприятност. Това е душевно състояние. И това чувство е още непостоянно, на него човек не може да съгради къща. Сега ще дойдем до онези чувства, които изразяват висшето проявление на обичта. Когато вие обичате някой човек и не усещате някаква промяна, безразлично дали той е при вас или не, дали той ви пише или не, това е Божествено чувство. Всички форми, които се менят у вас, са несъществени, а онези, които не се менят, те са съществени. Вие си представяте Христа тъй, както едно време сте Го знаяли. Тази пластична форма, която остава винаги във вашия ум, е една и съща, та, като се обърнете към нея, от нея изтичат някакви разумни сили. Запитват: - Тази форма еднаква ли е за всички? Тя е различна за всички. Щом имате състоянието на гладния човек, ще си представите Христа бос и ходи из Палестина. Някои видели Христа в светлина, с ореол на глава и т.н. Има форми, чрез които Христос се изявява някога във физическия свят, някога в астралния свят, а някога в Божествения. Като правите опити и наблюдения в мислите си, ще дойдете до това положение, да възприемате мислите така, че да не произвеждат във вас никакво раздвояване. Когато мислите идат от астралния свят, в тях ще има едно малко съмнение. Запитват: - Когато Христос се яви на една душа, няма ли тя да разбере, че Той е нейният идеал? Христос ще каже на всички: „Ако не се отречеш от баща си, от майка си и от себе си, не можеш да бъдеш Моя ученичка; ако не дигнеш кръста и не дойдеш след Мене, не можеш да бъдеш Моя ученичка.“ Това е първото проявление, по което Христос ще се изяви. Щом приемете Христа в тази форма, всички страдания ще изчезнат. С това ще трябва да дойде саморазвиването на вашето съзнание. Това е отвлечена материя. Някои от вас имат религиозни преживявания, а за други това е тъмно. Друго нещо, което трябва да научите, е да се научите да мълчите. Който е видял Христа, той трябва да мълчи. Тогава Христос ще бъде една сила вътре във вас. Ако аз съм една горяща свещ, ще има ли нужда да доказвам, че съм такава? Има ли нужда розата да доказва, че е роза? Няма нужда, миризмата й ще докаже това. Ако ти не вярваш в миризмата й, то по формата ли ще познаеш, че е роза? С тази мисъл свързвам друга една потаена ваша мисъл. Вие искате да се освободите от много страдания, колебания, да станете силни. Тогава направете следния малък опит. Вземете някоя ваша бедна сестра и заработете върху нея, вижте какво може да направите. Какво подразбирате, че трябва да правите с нея? Ще ви приведа една фигура: допуснете, че някоя ваша сестра е изгубила всичкото си състояние, няма никакви пари, къща, никакъв имот, намира се в безизходно положение. Вие как ще й помогнете? Тези от вас, които имат повече, нека й дадат едно супниче, друга - тиганче, трета - възглавница или някоя постилка и т.н. Ще видите как в скоро време тя ще се съвземе. Това са форми, с които искам да схванете мисълта ми. Помагайте на всеки с това, от което се нуждае. Някой няма търпение - дай му твоето саханче на търпението. Друг няма вяра - дай му твоето тиганче на вярата. Трети няма възглавничка - дай му една от твоите. Няма да мине много време, ще видиш, че твоят брат или твоята сестра се поправили и казват: „Колко са добри тези братя и сестри!“ Ако не занесете нищо, ще страдате. Това не може да го направи един човек, мнозина могат да го сторят. А на всинца ви липсва по едно саханче. Направете един опит в това отношение. Колективната молитва е силна и затова, когато всички се молят едновременно в едно направление и са искрени и сърдечни, молитвата има резултат. Молитвата има сила, когато между вас има хармония. Дисхармонията произтича от това, че ви е акордирал човек, който не разбира от това изкуство. Затова дисхармонията между вас мога да нарека акордиране или настройване. И действително, най-хубавата част от един концерт е настройването на цигулките и на другите инструменти. Първото нещо, което желая от вас, е да се надпреварвате в отдаване помежду си взаимно уважение и почит. Това, което извършваме отвънка, да е израз на онова вътрешно разположение, което ще извършим заради Господа. Да допуснем, че някоя от вас ви е неприятна, то направете следната маневра. Представете си, че вие се намирате в най-голямото бедствие или се давите в някоя дълбока река и тази именно ваша сестра ви спасява. Поспрете се тогава в себе си и вижте какво чувство изпитвате. Веднага ще започнете да се смекчавате и ще си кажете: „Ако това нещо може да направи моята сестра, аз ще си изменя мнението за нея и ще я обикна.“ Или обратно, допусни, че тази твоя сестра, която не обичаш, се дави в морето. Веднага иди при нея и си кажи: „Хайде, аз ще я спася, защото сега съм по-силна от нея, а всякога по-силният трябва да спаси по-слабия.“ Това са случаи, които ви се дават за саморазвитие. Вие сега ще правите опити. Ще кажете: „Как?“ Щом пожелаеш да извършиш този опит, ще се молиш 1, 2, 3, 4, до 14 деня наред да го изпълниш и след това време ще почувствуваш в себе си едно разположение, че си готов да го извършиш и ще пристъпиш към това добро предприятие. А сега вие чакате нещата сами по себе си да се изгладят. Наистина, те се изглаждат и по този начин, но резултатът е съвсем друг. Опитайте се всинца да направите един от тези опити. Само така стихът ще има смисъл: „Молете се един за друг, за да изцелеете.“ Молете се от 1 до 14 деня и Духът ще каже: „Сега вече може да се направи опитът.“ Духът казва: „Когато пътят на някого е Богоугоден, Той ще ви примири.“ И тъй, сега всички трябва да започнете да се молите да станат вашите пътища Богоугодни на Господа, за да ви примири с другите и да внесе хармония и Божественото у вас, за да можете да се разберете и обичате. Този е пътят, тези са опитите, които трябва да правите, за да се приготвите за Петдесятницата. Беседа, държана за жените на 5 март 1920 г, петък, 4 часа след обяд

16. ВЕЛИКАТА МАЙКА Прочетоха се зададените работи от миналия четвъртък върху костната система, сърцето и неговата функция и храносмилателната система. Ние сме пратени на Земята не на гости, а на работа. И Земята търпи своите гости само 3 деня. Всички съвременни нещастия произтичат от факта, че ние искаме да бъдем гости на Земята. И тъй, като ви говоря от чисто окултно гледище, ако ме попитате от какво произтичат нещастията в света, ще ви кажа, че те произтичат от това, че вие искате да бъдете само гости тук, на Земята. Земята е място за една от най-сериозните работи. За всяко същество, колкото малко и да е то, има математически точно определено място и работа, която то трябва да свърши. И днес в света по-висшите същества живеят на гърба на по- нисшите. Аз нарочно поисках за пояснение да се опише костната система, сърцето и храносмилателната система, защото вие, учениците на окултизма, даже и не подозирате какво се върши всеки момент вътре у вас. Всеки от вас трябва да проучи добре своя организъм. Единственото реално нещо, което притежавате в този свят, то е вашият организъм. Докато вие не проучите вашия организъм, ще бъдете невежи и не ще може да разбирате природата. Нашата велика Майка - Природата спира постоянно Своите деца по всички правила, които има. Имайте пред вид, че Тя е безпощадно груба. Никои окултисти не трябва да се самоизмамват, да мислят, че това ще мине за тях незабелязано. Когато тази Божествена Майка те хване, Тя ще те прекара през всички правила на възпитанието, без да Й мръдне окото. Аз ви говоря върху възпитанието, защото оттам трябва да започнете, в Нея се крие начинът на възпитанието. Туй, което на един обикновен човек се вижда грубо в света, това, което ние, съвременните хора забелязваме като някаква дисхармония в света, всъщност това са най-хармонични действия. Аз не смея още да ви кажа, че природата трябва да се изучава от опаката й страна. Вие трябва да започнете да изучавате и своя живот от опаката му страна. Например добрината на един човек зависи от лошавината, която се съдържа в корените на неговия живот. Следователно математически може да определим, че добрината на един човек ще бъде толкова голяма, колкото лоша- вина има в корените на живота му. Аз изключвам вашите морални разбирания и не взимам думата „лош“ в смисъл на „лоша постъпка“. Под думата „лош“ разбирам онези материали, които работят в разрез с вашия живот. Казах ви, че трябва да проучавате живота от неговата опака страна. Сега у мнозина от вас има желание да се покажат по-добри отколкото са или по- лоши отколкото са. Това е едно лъжливо положение и Природата не търпи такъв фалш. Природата има два метода, чрез които Тя си служи: или точно математически трябва да определяш нещата, във всичката им точност, или никак не трябва да ги измерваш. За да се измерят точно силите, които действуват в нас, ние трябва да развием тези сетива, които имаме в организма си, за да работят, т.е. да развием нашата душевна чувствителност. Вземете понятието „студено“ - имате физиологически процес, физиологически причини на студа. Как ще преведете студа? Той е емблем на какво? На омразата. Значи подобно на студа е омразата. Направете една аналогия между студа и омразата. Какво произвежда студът върху организма? Свиване. И наистина, всички тела от студа се свиват до известна степен. Омразата предизвиква същото действие - и тя свива човека. Противоположното на студа е топлината. Преводът на топлината е обичта. Какво произвежда топлината? Разширение. Какво произвежда обичта? Също разширение. Следователно окултистите, които разбират законите, могат чрез топлината да въздействуват на омразата, а чрез студа - на обичта. Великите маги в бялата окултна школа, употребяват топлината против омразата, а черните маги употребяват студа, като противодействие на обичта. Белите маги употребяват топлината за усилване на обичта, а черните употребяват студа за усилване на омразата. Ако ме запитате защо имаме студена зима, ще ви отговоря: тия две ложи - Черната и Бялата, действуват в природата. И според този закон, онези от вас, които са наблюдавали какво е било времето, когато воюваха помежду си Централните сили и Съглашението, са забелязали следния резултат: когато Централните сили имаха победа, времето всякога беше студено, а когато побеждаваше Съглашението, времето беше топло. И тогава, от чисто окултно гледище, ние заключавахме, че Бялата окултна ложа беше на страната на Съглашението, а Черната - на страната на Централните сили. Дали те знаят това нещо или не, това е друг въпрос. При сключването на мира, Черната ложа измени тактиката си и започна да действува върху Съглашението, а Бялата ложа започна да действува върху Централните сили - размениха ролите си. Аз няма да се спирам, а само мимоходом минавам този факт. Положението, в което се намирате в даден момент, когато поддържате известна идея, може да бъде подкрепено или от Бялата, или от Черната ложа. И тъй, ако вие искате да се самовъзпитате, най-първо трябва да определите откъде се дирижират идеите, които имате и които ви вълнуват. Някой ще каже: „Аз вярвам в това и това!“ Но това още не те спасява. И глупавите хора вярват. На глупавия човек като му даваш нещо, например 100 наполеона, той е готов веднага да ги вземе, като казва: „Аз ще ти дам 150%“, макар че може след това всичко да изгуби. Не е въпросът за печалбата. Имайте пред вид, че всички наши постъпки и идеи на Земята определят нашето бъдеще. Може би някоя ваша сегашна мисъл да определи бъдещия ви живот след хиляди години. Затова имайте пред вид, че което вършите сега, вършите го за себе си. Може да минат и хиляди години, но вие няма да избегнете от да влезете в една права посока. Сега тези лъжливи учения на Черното братство идат да изопачат стиховете на Свещеното Писание. И когато искат да те впримчат в някой грях, да изопачат нещо, веднага цитират някой стих, който им благоприятствува. Бялото братство, когато иска да те спаси, взимат друг стих от Светото Писание, който на тях благоприятствува. Черните братя, когато искат да поставят някого в грях, биват с него много любезни, учтиви, предлагат му кокошки, баници, докато му турят юларя на главата, но турят ли юларя, подкарват го напред и с остена го побутват, а после нито баница, нито кокошка ще има. Тогава започва тъй наречената „черна съдба“. Българите казват: „Каквато ме майка залюляла, такава ме от- люляла.“ Обаче ученикът на окултизма не може и не трябва да мисли по такъв начин. Неговите възгледи за живота трябва да бъдат строго определени, да не се обусловяват на онези глупави тълкувания и вярвания, които имате от миналото. Ученикът трябва сам да проверява основно нещата, а сенките на нещата, второстепенните и третостепенните неща само по себе си ще дойдат. Всеки трябва точно да разбира закона, служи ли на закона или не, има ли вяра в Бога или не. Аз не взимам думата „Бог“ в тази смисъл, в каквато вие я разбирате. Аз поставям окултния закон така: имаш ли вяра в живия закон на Природата, но не като влияние, защото всяко влияние ви е известно. Всяко влияние е резултат, то произтича от един жив и разумен център. Следователно, когато кажем, че нещо ни влияе, това се дължи на мисълта, която е вложена в това влияние. Когато хвана някого с ръката си и му влияя да ходи, това е резултат на мисълта, която е вложена в мене. Следователно в мисълта си трябва да бъдете строго определени - имате ли вяра или не. Как ще определите вярата? Щом дойде истинската вяра, ще дойде и неверието, а с това - и противоречието в живота. Там, дето има противоречия, животът е започнал. Това е един признак, по който се познава, че истинският живот на ученика е започнал. Няма ли противоречие, вие сте далеч от истината. Това е закон за Земята, но това противоречие не трябва да става спънка за вас, които искате да се учите. Когато в миналата си беседа казах, че онзи от вас, който не е готов да следва, кракът му да не стъпва в окултната школа, подразбирам: не си туряйте крака в школата на тази ваша Майка, понеже Тя ще ви изхвърли навън по всички правила на изкуството. Може да влезеш при Нея, но ще влезеш с всичкото смирение на душата си и ще й говориш меко и нежно. Всяка груба интонация на ума и душата ти ще предизвикат всички противодействуващи сили и ти ще се спънеш в пътя си. В Стария Завет се казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“ „Бог“ подразбирам Майката, живата Природа. Как изразява Майката Своето противене? Живата Природа се противи на Своите горделиви деца, като ги хваща с трите Си пръста, дигне ги нагоре, после ги хвърля и казва: „Ти познаваш ли Ме? Знаете ли какво мога да направя с вас? Ще се гневите ли? Аз мога от един човек да направя най-малко едно микроскопическо животно.“ Вие ще кажете: „Не, човек не може да се върне назад в своята еволюция, да стане животно.“ Не е вярно, човек може да се върне назад в своята еволюция и то по всички правила на този велик закон на Майката. Християните казват: „Човек, който се е родил веднъж, остава си винаги като човек.“ Да, но ако престъпи правилата на Майката, Тя ще го върне назад и тогава той ще започне едно дълго правилно пътешествие от форма в форма и ще минат милиони години, докато се пречисти. Докато мине през този път, той ще напълни 10 джобури[1] със сълзи. Като ги напълни, ще носи своите възпоменания, та срещне ли го някой и го запита: „Ти няма ли да сгрешаваш вече?“, той ще му отговори: „Ти пълнил ли си джобури със сълзи?“ Когато Христос казва, че ще прати някого на вечно мъчение, аз казвам, че ще изпрати всички духовници, учени и философи, както и техните слуги, да се мъчат, да пълнят джобурите си със сълзи. Затова ще минат през голям огън. Този огън не е такъв, какъвто го описват, той е тих, има си и своите приятности. Той е огън на чистене и смирение. Аз ви предупреждавам да се пазите от трите пръста на вашата Майка - Природата, Тя е опасна. И когато в православната църква се кръстят с 3 пръста, това значи да се пазиш от трите пръста на Майката, за да не те бутне. Особеното значение на кръстенето в окултна смисъл е следното: „Помни трите пръста на Майка си и в ума, и в сърцето, и във волята си.“ А религирзните хора казват, че единият пръст бил Отец, другият-Синът, а третият - Отец и Син. Може и така да бъде, но вие трябва да знаете, че това са трите пръста на вашата Майка, трите разумни сили, които работят в Нея. А Тя е велика, велика е вашата Майка Природа. И вие, които обичате да дигате шум, трябва да знаете, че без да ви изобличавам, мога да се оплача на Майка ви и ще Й кажа да ви хване с трите пръста. И тогава, мъж или жена, момък или мома, да му мислят! Тя ще ви попипа и ще каже: „Аз ви пратих да се учите ли или да философствувате, да слугувате ли или да заповядвате?“ Този закон е разбрал и Христос, като ученик на тази велика окултна школа. Казва се в Писанието: .Като се намерил в образ човешки, смирил се.“ За да има благословението на тази Божествена Майка, Христос беше готов да понесе всички страдания. В окултизма знаят Отца като Майка, Той е Любовта, не както вие разбирате тази майка-любов. Не туряйте даже в ума си мисълта да сравнявате тази Божествена Майка с любовта, която вие познавате. Няма образ, с който да сравним това понятие. Аз я наричам Божествена Майка, не в смисъл, че родила Бога. Окултната школа разбира Божествената Майка - същината на всичко живо в света. Да се повърнем назад, защото това са отвлечени неща, които могат да внесат в умовете ви страх и трепет. Целта ми не е да се внесе страх у вас, защото страхът е едно чувство, а досега са открити 40 способности у човека. Страхът съставя 1 /40 от сегашния живот, тъй щото отношението на страха трябва да бъде 1:40. Ако целият ви живот се обърне само на страх, вие не разбирате живота. Страхът трябва да бъде само предупреждение на човека, да ви напомня дали това което сте учили, сте разбрали Добре, дали сте го приложили добре или дали сте постъпили добре. И тъй, страхът е, за да ви покаже, че имате отговорност, след това иде чувството на съвест, което ти казва: „Направил ли си го по всички правила на Божествения закон?“ Сега, първото нещо, което се изисква от всички ви, е да вземете като правило мотото: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в царството Божие.“ Аз превеждам: Ако не заемете положението на малките деца, в никоя окултна школа не може да влезете, в никое разклонение на тази велика разумна окултна школа. Второ правило: Ученикът на окултната школа трябва да се научи на мълчание, да мълчи, за да може да мисли. Неговата мисъл трябва да бъде строго определена, не трябва да бъде разсеяна, да има тези противоположни мисли на съмнения. Някой казва: „Аз мисля.“ Но какво мислиш? Ако погледнете лицата на съвременните хора, те показват, че тези хора не мислят, а се чешат. Сегашното философско мислене е чесане, но черепите и костите показват до каква степен е тяхното правилно мислене. Първото нещо, което ви предстои, е да възстановите правата мисъл. Вие ще запитате: „Отде ще знаем кое е правата мисъл?“ Това не се доказва. В окултната школа няма доказателства. Това е един закон, вложен още отначало в човека - душата му да мисли правилно. И тъй, понеже душата всякога мисли право, няма какво да доказвам това нещо. Всеки може да го опита, стига да се върне към това положение, от което се е отклонил. Това е достатъчно. Какъв ще бъде първият резултат на тази права мисъл у тебе? Щом дойдеш до това положение - да изпиташ тази права мисъл в себе си, всички мрачни мисли ще те изоставят, в ума ти ще се появи една светлина и ти ще започнеш да се примиряваш с всички. Ти ще започнеш да назърташ малко, ще схванеш съотношението, което съществува между причините и последствията, и ще разбереш защо всичко става така, а не по друг начин. Писанието казва: „Да мълчи земята, за да говори Бог.“ Мълчанието, това е първото правило във всяко училище. Когато, дойдат учениците в училището, а след тях влезе учителят, всички ученици млъкват, за да говори учителят. Затова, когато заговори тази Божествена Майка, всички трябва да млъкнат. По някой път Тя насила ни заставя да мълчим. Тя ни изпраща едно голямо нещастие и с това ни казва: „Мълчи!“ Тогава ти казваш: „Нямам разположение да говоря“ и започваш да размишляваш. Мислиш, мислиш и най-после казваш: „Животът няма смисъл.“ Казвам: Още не си научил смисъла на мълчанието. В мълчанието именно има смисъл. Чул ли си в това мълчание гласа на твоята Майка, който глас иде от дълбочините на душата? Този глас е спокоен и ще ти проговори тъй тихо и нежно, както никой друг глас не ти е говорил. Но кога ще ти проговори този глас? Когато човек е минал през най-големите мъки и страдания и след като е напълнил 10 джобура със сълзи. Това проговаряне на този глас ние наричаме тук, на Земята, любов, обич и т.н. Този глас предизвиква в човека моментално, магическо променение. Ти може да си бил най-оскърбеният, най-огорченият човек на Земята, може да се намираш на умиране, но проговори ли ти този глас, у тебе веднага се заражда едно съживяване. Вие търсите тайната, истината на живота някъде вън и ми казвате: „Научи ни как да я намерим.“ Научете се да разбирате себе си и да намирате тази тайна в себе си. Някой път вие, без да знаете, полагате ръката си на челото на детето, което плаче. Питам ви: Защо я полагате? Колко философи и учени има в България, които знаят причината на това нещо? Аз ще ви кажа: когато полагате дясната ръка на горната част на челото, вие предизвиквате едно от най-благородните чувства. В тази част на главата се намират много чувства, но вие засягате главно милосърдието - Божествената любов. И ако онзи, който полага ръката върху главата ти, има чувство на милосърдие, ти веднага ще почувствуваш в себе си една приятност. Майката, като полага ръката си върху главата на детето, с това тя казва на неговия дух: „Майката Природа, Която ме е оставила да те гледам, те обича и Нейната любов никога не се мени.“ А тази майка, която полага ръката си върху детето, тя е неговата мащеха, оставена да гледа това дете. После, някога, когато се разтревожите, турете си [ръката], вие или друг някой, върху челото си, съсредоточете ума си върху това място и като повикате вашата Велика Майка, всичко ще мине. Това е едно красиво движение. Да знаете значението на всяко едно действие, това са новите начини на възпитание. Всяко действие в природата е строго определено и оттам, всички хора могат да бъдат или добри, или лоши. Ако вашето дете плаче, а вие вземете горната част на ръката му, доближите я близо до устата си и му духнете, болката на детето минава. Но ако при подобни случаи ти свиеш долната си устна и я изкараш навън, ти си опетнил вече ума си. Всяко неправилно мърдане на ръката или на устната ти опетнява ума ти. А тези действия влияят. Ето защо, всяко действие на ръката, на очите ни, трябва да бъде строго определено, да става по всички Божествени правила. Сегашните много учени хора са като онези деца, които за пръв път започват да пишат, и затова, като вземат калема, започват да дращят по хартията. Това дете драще, драще по хартията и казва на майка си: „Мамо, виж какво написах!“ Но това дращение не съдържа никаква Божествена мисъл, в него няма никакво съдържание. Така и днешните вестници дращят. Така и при някои сеанси, някой пишущ медиум първо започва да дращи върху хартията и после започват да се определят някакви букви. На мнозина от съвременните християни умовете и сърцата им приличат на тия драскулки на децата - дращят, но нищо не излиза. И тъй, най-първо започнете да дращите, после - да образувате кръгчета и най-после - да излизат буквите. Научете се да се спирате, да се вглеждате в действията си, та като направите едно какво и да е движение, действие с ръце, глава, очи или уста, да сте сами доволни от него. Внимавайте в действията си, но не се страхувайте. Някои поети често говорят и си разтърсват главата. Това тяхно движение аз тълкувам така: „Ех, дано тези гнили круши паднат!“ Вие казвате за тях: „ тези идеи, които се зародили у тях, има нещо съществено, те са поети, ще напишат нещо.“ Нищо няма да напишат. И тъй, внимавайте действията ви да бъдат хармонични. У вас може някога да се зароди желание да поправите някого. В окултната школа не се позволява никой никого да поправя. Това е обида. И онзи, който поправя, и този когото поправят, вършат и двамата престъпление. Мислите ли, че движението на онова колело във фабриката, което веднъж се е завъртяло и върти, не е точно определено? Мислите ли, че онзи господин, който се е разгневил, господарят му не е определил това действие? Мислите ли, че трябва да затворите онази канализация, през която излизат всички нечистотии? Не, вие с това ще създадете най-голямото нещастие на хората. Онзи човек, който се гневи, е един канал, затова нека изтекат всички нечистотии, не го спирайте. Този твой брат, който се гневи, днес е дежурен, изригва толкова много неща и затова ти му кажи: „Братко, ти днес извършваш една велика работа, изхвърляш много нечистотии и с това помагаш на толкова хиляди хора.“ Ако ти не разбереш това нещо така, утре ти ще станеш дежурен. И тъй, разумният ученик трябва да разбира добре причините и последствията на всяко нещо и да знае следното: че животът е определен много разумно, в него няма никакви изключения, никакви случайности и всичко е предвидено до най-малките подробности. Това не е ограничение на човешката воля, защото з тази стадия, в която се намирате, вие още нямате никаква воля, казвам ви истината. Аз намирам, че има воля само този човек, който, като го обидят, може да прости; воля има у този човек, на когото, като отнемат всичкото богатство, той забравя стореното; воля има у този човек, който помага на някой паднал, макар и да има много работа. А да заповядаш на едного и другиго, това не е воля. Волята започва с грях. Ако схващате тъй въпроса, веднага в ума ви ще дойде едно просветление. Направете един опит, за да може Майка ви да ви проговори. Ако се държите за вашите възгледи, каквито имате днес, вашата Майка няма да ви проговори и след хиляди години, но ще ви хване само с трите Си пръста. Като ви казвам, че вашата Майка ще ви хване с трите Си пръста, аз не визирам вашия индивидуален живот, а ви говоря принципално, какви са законите. В тези закони има изключения, те не са абсолютно механически. Тъй че, като казвам, че Майка ви ще ви държи с трите Си пръста, то ще бъде до момента, когато се противите, но в момента, когато се промените, и Тя ще се промени по отношение към вас. Никаква философия, никаква логика не е в състояние да измени Природата, но в момента, когато вие почувствувате в себе си едно разкаяние, че не е този пътят, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение. Щом настане в Нея това разположение, веднага вие ще почувствувате една приятност, едно облекчение. Докато изпитате това разположение, вие ще се борите и всеки, който се изпречи на пътя ви, ще бъде лош. Сега, Природата не съжалява, че има такива опърничави деца; напротив, Тя се радва на тях, защото те вършат една отлична работа. Тя поставя тези Свои деца дето им е мястото. Когато се уморят, те казват: „Мамо, ние изучихме това изкуство.“ Майката им отговаря: „Добре, Аз ще ви преведа в друга област.“ Тъй както ви виждам, вие сте се уморили от живота и казвате, че той няма смисъл. Това, което досега сте изучили, не ви задоволява и вярванията, които имате, и те не са положителни. Ако ви подложат на мъчения за вашите вярвания, колцина от вас сте готови да се самопожертвувате, да умрете за тях? Ще кажете: „Трябва да си помислим малко, че тогава да отговорим готови ли сме да се самопожертвуваме.“ Сега да се повърна към мисълта си, към красивите движения. Ще ви представя два примера. Казвам така: Денят е ясен, слънцето хубаво грее, висока скала, обърната към юг, а под тази скала извира чист, бистър извор на изток и малка рекичка тече също на изток. Ако ви представя същата картина, само че обърната така: Висока скала, обърната към север, на запад от нея бистър извор извира. Ако вие посетите такива две местности, у вас, във вашия ум ще се зародят две различни идеи. Наблюдавайте какви са хората, които живеят при такива северни склонове и на които реките текат към запад, и такива хора, които живеят в южни склонове, а реките им отиват към изток. Направете сравнение между едните и другите хора, имайте това като задача. Тази задача някои от вас могат да разрешат след една седмица, други - след месец, а трети - след една година. Затова ние при възпитанието трябва да използуваме Природата, защото в различните форми, които Тя е създала, лежи онази основна, велика мисъл - да изменя настроението на нашия ум, сърце и воля. Ще ви дам едно малко пояснение, за да обръщате внимание на облаците, да се свържете с тях и да не мислите, че те са мъртви, а да ги считате винаги като живи. Някой път на небето се образуват цели планини от облаци, насочени към север или към юг. Наблюдавайте тези живи образи вътре в пространството и размишлявайте защо едни са обърнати към север, а други - към юг. Съвременните хора днес са изтощени, издребнели, защото не излизат да наблюдават небето, а се обръщат само към земята, към това, което ние сме създали, а то е дребнаво. Ако хората излизаха да наблюдават небето, облаците, звездите, тяхното настроение щеше да се измени и ние, съвременните хора на бялата раса, щяхме да бъдем по-благородни, отколкото сме сега. Понеже ние доброволно не искаме да се откажем от стария ред на нещата, затова от Бялата ложа са решили да ни направят хора, да ни освободят от тези постройки, за да гледаме Природата. Едно време хората са си правили идоли, покланяли са се на тях, а ние днес им се смеем. Но и съвременните хора са си направили къщи, имат си имоти, радват им се, защото те ги прехранват. Нима това не е идолопоклонство? Никога не влагайте каква и да е мисъл в това, че вашата къща, нива или лозе ще ви прехранват. Не туряй никаква надежда в тях. Мислиш ли така, ти си на крива посока. Аз ви говоря като на ученици от окултната школа. Ще изхвърлите от ума си тези ваши къщи и ще гледате на тях като на едно просто упражнение. В Америка има къщи с по 20-30 етажи. Казвам: Това, което имаме, това не са къщи, това са най-ужасните затвори, които досега светът е виждан, това са гробища. Има случаи, дето слънцето не е прониквало с години. Това не е култура, затова не се възхищавайте от тези големи здания. Аз бих предпочел да живея и в най-простата българска колиба извън града, отколкото да живея в едно 20- етажно здание, което да струва няколко милиони, па макар и да има най-големите удобства. Аз правя една аналогия: един автор описва къщите на един град, описва улиците, как е нареден този град и ти четеш и си казваш: „Защо всичко това не ми предизвиква никакъв ефект?“ Защото няма нищо ново. Нека той развие това действие всред природата, нека опише нейните прояви, да видите няма ли да има ефект. Този автор описва как двама се любили, единият бил на сцената, а другият - в някоя ложа. Има ли по-изопачени действия от тези? Като окултисти, не си хабете времето за тези романи, а прочитайте само идейното. Ако някой от вас започне да пише, да не подражава на тези писатели. Вижте как пише псалмопеецът в своите песни. Той казва: „Да пляскат реките, да се снишат горите и високите кедри.“ Той уподобява всички хора на дървета, на планински върхове, на реки, извори, а света уподобява на море и т.н. Във всичкс това има смисъл. В тези описания, като окултисти, те са влагали онези истински Божествени идеи, които ръководят света. Тълкувателите, като взели тези форми, изопачили са ги и сега съвременните хора не могат да мислят правилно. На вас сега предстои една задача: да се повърнете най-малко 8000 години назад, да дойдете до вратата на райската градина, да ви покажа, че сте хванали крива посока. Когато хората излязоха от рая, имаше два пътя напреде им и трябваше да изберат единия от тях. Цялото човечество взе кривия път и казваш „Така е определено.“ Не, имаше друг път определен, а той беше тъй нареченият правият, тесният път. Под „тесен път“ се разбира онзи велик път на живата Природа и в този път трябва да влезем. Не може да се върнем през пътя, по който сме излезли, но аз ще ви върна по обратния път, по тесния път. Като дойдем до това място, аз ще ви посоча пътя, който трябва да вземете в новата насока на своята еволюция. Направете си едно малко размишление в ума, кажете си така: „Где съм бил преди 100 години?“ Поспрете се, после си помислете: „Де съм бил преди 1000 години, де - преди 2000 години, де - преди 3000, 4000, 5000, 6000, 7000 и де - преди 8000 години?“ Направете си мислено един такъв малък процес и се спирайте на всяко положение. Вие няма нищо особено да разрешите, но като се връщате мислено по пътя, който сте минали, ще се подчините на този закон и като дойдете до състоянието, в което сте били преди 8000 години, отбележете си състоянието, което сте преживели, и мисълта, която ви дойде, и после пак се върнете в сегашното си състояние. Ако не се породи никаква мисъл или ако не преживеете никакво състояние, това да не ви смущава, върнете се пак назад. Аз постепенно ще ви показвам математически съотношения, как да работите. Тези упражнения са най-малките, които ви задавам. Във вашия ум възниква идеята: „Как мога да се върна 8000 години назад, как ще направя това?“ Вземете пример от малкото дете, което, като се изправя на краката си, има ли идея как ще пристъпва? Не, то се подчинява на инстинкта, изправя се на краката си, пада, отново се изправя, пак пада и т.н. Така и вашият ум е едно четвероного животно. Умствените хора са четверокраки, започват да се изправят, падат, пак се изправят и най-после казват: „Не можем да разсъждаваме.“ Не, ще падаме, ще ставаме, ще се покланяме, докато най-после застанем на двата си крака и започнем да мислим. И тъй, запомнете, че умът ви не е човешки, той е на 4 крака, но това не е за обида. Ако умът ни беше човешки, то животът ни щеше да бъде другояче устроен и нямаше да бъдем на този хал, на който сме сега. Че умът ни не е просветен, това може всеки да го провери. Може ли да намерите две души вкъщи, които да са на един ум, които да живеят в любов? Много рядко и то когато хората имат разположение. Това е не че нямаме желание да живеем, но има нещо изкълчено в нас. Щом се повърнем в първоначалното си състояние, ние веднага ще се освободим. Тогава ще се намерим в положението на човек, когото лекуват с вода или слънчеви лъчи - той се изпотява, докато изхвърли всички нечистотии и след това се усеща като новородено дете. Ето защо нам предстои първо да се освободим от тези нечистотии, събрани у нас от хиляди години, и да остане само чистата кръв, т.е. чиста Божествена мисъл и чисто Божествено сърце. След това с нас ще стане същото, каквото става с някой човек, който е тежал 120 килограма, но после заболява от тифус и отслабва, става като чироз. И с вас ще стане същото. Ще изхвърлите едно-друго, всичко, което е непотребно, и ще почувствувате, че сте оглупял. Докато не оглупеете, нищо няма да излезе. След като се изпразните съвършено, тогава новият Божествен живот ще дойде от друго място и той ще напълни вашето шише. От вас не се изисква голямо геройство, а само вяра и послушание, за да можете да направите този малък опит. Вие ще ми цитирате онзи стих, дали това е съгласно с волята Божия. Всяко добро действие в света е съгласно с волята Божия. Всяка добра мисъл, всяко добро начинание, колкото малко и нищожно да е, е съгласно с волята Божия. Знайте, че всяко добро започване, всяко добро начинание показва резултат и ще може да се реализира, но се изисква затова дълго време. Затова, най-малкото добро желание, най-малкият добър подтик след време ще произведе добър резултат. Всяка добра мисъл и желание се дължи на подтика на нашата Божествена Майка, Която иска да ни подигне на уровена, на който Тя се намира. Между вас сега има една малка дисхармония, аз ще проверя дали аз или вие сте причина за тази дисхармония. Вие ще правите вашите упражнения и аз - своите и като ги разрешим, ще се срещнем в някои допирни точки. Имайте вяра и не се колебайте. Като правило ще имате следното: От вас се изисква вяра в себе си, във вашата разумна душа и то дотолкова, доколкото тя ще бъде свободна да мисли и да разбере всичко, което Бог е направил. Доколкото вашата душа е събудена, дотолкова и вие ще се ползувате от Божествените блага в света. И тъй, между всичките правила поставете вярата. Беседа, държана на 26 февруари 1920 г. (четвъртък) ----------------------------------------------------------------------------------- [1] джобур - дървен съд, като ведро.

15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА Ще направя едно обобщение между кротост, смирение, електричество, магнетизъм и мъчение. Кротостта и смирението показват пътя на духа, електричеството и магнетизмът - пътя на душата, а мъчението - пътя на тялото, или физическия свят, т.е живота на Земята. Всякога свързвайте кротостта с духа, смирението - с душата, електричеството - с мозъка, магнетизма - със симпатичната нервна система, а мъчението - с всички несполуки в живота. Тази е правата свръзка. Ученикът на окултизма трябва да говори на разбран език, разбрано трябва да говори на себе си. В българите има предание, че на Йорданов ден небето се отваря и следователно онзи, който може да види отварянето на небето, каквото пожелае в този момент, дава му се. Един българин ред години наблюдавал небето през тази нощ, та дано някога види това нещо. Една година, като наблюдавал по това време през прозореца, вижда, че небето се отваря и искал да каже на Господа: „Дай ми една крина злато,“ но в бързината си казал: „Дай ми една крина глава“ и главата му станала голяма като крина и не могъл да я прокара през прозореца. Този закон действува и в окултизма, т.е. каквото човек помисли или пожелае, то става. И тъй, окултизмът гласи: Всички блага в живота са свързани с кротостта и смирението, всички сили са свързани с електричеството и магнетизма, т.е. с мозъка и симпатичната нервна система, и всички несполуки - с мъчението. За да бъда ясен, ще ви обясня от какво произтича мъчението. Всеки ученик, който не спази един от вечните закони, които съществуват, той създава мъчението; обаче този ученик или съзнателно, или несъзнателно отхвърля факта, че е направил грешка и върви в живота от едно прераждане във второ и трето, а законът на мъчението постоянно си действува. Този закон действува тъй, както една река си пробива път и взима ново направление от това, което е имала по-рано. Следователно аз наричам мъчението метод или начин за изправление на човешкия живот. Вие, които сте се събрали тук да слушате окултното учение, сте на различни възрасти, нали? Аз искам от всички ви да се освободите от мисълта, че някои неща ги знаете. Не отричам знанията ви, но знанията в окултизма имат валидност само тогава, когато минат през Божествения огън 7 пъти и се пречистят. Само такива знания може да се приложат в преорганизирането на нашия живот. Ние имаме наука, с която може да пресъздадем сегашния си живот. За да се изучи тази велика Божествена наука, трябва да се разбират нейните форми, правила, чрез които тя си служи. Ще си послужа с едно малко обяснение. Ако посадите едно житно зърно, жълъд или една ябълчна семка, силите на раздвояването или поляризирането на тази семка или зрънце ще действуват така, че най-първо всички магнетически сили, които действуват вътре в Земята, ще привличат стремежа на ябълката надолу. Това значи: всеки корен търси онези магнетически течения, които служат за храна. Тези корени се стремят не само да придобият стабилност, но търсят онези течения в почвата, които се кръстосват като малки рекички. Ето защо всички корени отиват в разни посоки, за да намерят онова течение, което им е потребно, и спират службата си. Затова някои корени потъват дълбоко в земята, други - по-плитко, трети излизат на повърхността на земята, поради което различните корени биват различно дълги. Ако почвата е чернозем или някой насип, корените търсят винаги тези течения, които вървят по земята. И в съответствие на тия течения корените се проектират надолу, а клончетата се проектират в разни посоки. Всяко течение долу, в земята, има съответно течение горе, във въздуха. Тези течения вие не може да ги проверите, понеже не сте чувствителни. Ако имате време, някоя ясна вечер може да направим една малка екскурзия към Витоша, за да ви покажа тези магнетически течения, които вървят в разни посоки. Всяка добра мисъл, която излиза от вашия мозък и я проектирате в пространството, върви нагоре-надолу, като тези течения в растенията, и търси съответствуващ жив магнетизъм или електричество, които служат за нейното оформяване или развитие. Следователно онзи, който по-често изпраща добри мисли, те не се отделят далеч от него, а остават тясно свързани с него. Съвременните учени, които са малко запознати с окултизма, мислят, че нашите мисли са далеч от нас. Не, всяка добра или лоша мисъл, която вие изпращате, си остава винаги ваша, никой не може да ви я вземе, тя си е ваша собственост, защото вие сте я създали. Тази мисъл трябва завинаги да задържите в ума си. Всяко едно растение, след като пусне по всички посоки своите коренчета, след това започват последователно да се развиват клончета, листа, цветове, плодове и най-после зреене на плодовете. Така се развива и всяка мисъл. В окултната школа се забранява всяко одумване, изтъкване погрешките у другите хора, изобщо лошите мисли се забраняват. Знаете ли защо? Понеже, щом мислите лошо за някой човек, вие отправяте ваши корени към този лош човек, а там, в него, няма никаква храна за вас. Тези ваши коренчета започват да всмукват сокове от този човек, но тези сокове са чиста отрова, която постепенно трови, разваля вашия живот. Много жени се развалят не само от това, че имат лоши мъже, но мислят, че мъжете им са лоши и започват от ден на ден да отпадат, да съхнат, докато един ден кажат: „Сбогом от този свят,“ а мъжът мисли и си казва: „Не знам от какво се помина моята жена.“ Същото нещо става и с ученика от окултната школа. Затова се казва на ученика: „Не мисли зло,“ т.е. не пущай корените на твоята душа в лош човек, стой настрана от него. Тъй стои научната страна на въпроса. Разберете следния факт: Мъчението показва истинския път на отклонението. Когато казвам, че трябва да слезем до дъното на мъчението, това сравнявам със следния прост факт от съвременния живот. Някой човек пътува в едно планинско място, но се заблуди из пътя. За да вземе друга, права посока, той трябва да се върне точно на това място, отдето се е заблудил, отклонил от правия път. Когато дойдеш в мъчението и видиш, че си се заблудил, след като си пътувал дълго време, ще се върнеш назад, за да дойдеш до мястото, от което си се отклонил. Това подразбирам слизане и връщане назад, за да поправиш погрешките си. За да може да схванете силите в природата и да ги употребите за добро, непременно трябва да развиете съответни сетива или органи на душата си. В сегашното състояние на съвременната цивилизация много от тези органи са осакатени. Мнозина християни, които са влезли в този път, са станали по-чувствителни и казват: „Не струва човек да бъде много добър“, т.е. не струва да бъде много чувствителен, да страда. Благородството на човека се състои именно в това - да бъде чувствителен, възприемчив към чуждите скърби и радости. Мозъкът е орган на електричеството. Задната част на мозъка съдържа отрицателно електричество, а предната част - положително, значи има раздвояване. И тъй, ако електричеството в предната част на мозъка вземе надмощие над това от задната част, човек става чрезмерно активен по мисъл, но същевременно и груб. Ако отрицателното електричество в мозъка вземе надмощие, човек става пасивен, но в същото време пълен и ненаситен с неосъществими потайни желания, вследствие на което се раждат омраза, завист и други подобни чувства. Когато говоря за положителното и отрицателното електричество, подразбирам закона на приливите и отливите, които стават в мозъка. Приливите, това е положителната страна на мозъка и се извършват в предната част на мозъка - на челото, а отливите - на задната част на мозъка. В природата тия приливи и отливи стават равномерно, планомерно, защото в нея Бог действува. В природата няма погрешки, но в нашата земя - в мозъка ни, стават такива, понеже не сме научени да управляваме тези течения - приливите и отливите, и вследствие на това стават закъснения. Когато ви се случи някое нещастие, например къщата ви изгори, пари изгубите, кракът ви се счупи, стоите няколко дни гладни или какво и да е друго, във вашия мозък веднага се нарушава равновесието между приливите и отливите. Имайте пред вид, че от тези планомерни приливи и отливи в мозъка ви зависи растежът и успехите на вашия живот в света. Това наричат в някои школи да бъде човек „магнетичен“. И аз казвам: За да бъде човек магнетичен, приливите и отливите в него трябва да стават правилно. И тъй, първото нещо, което се изисква от вас, е да не спъвате вашите приливи и отливи. Много умопобърквания, анормалности в живота се дължат на нарушаване равновесието между тези приливи и отливи. Запомнете това изяснение, защото то има приложение в живота ви. Ще знаете какви действия произтичат вътре в душата ви при приливите и отливите. Приложете този метод и ще видите, че той във всички свои подробности е напълно естествен. Като наблюдавате природата, ще видите, че за всяко нещо има точно определено време. И в Притчите се споменава, че за раждане, за смърт, за всичко има точно определено време. В окултизма, на окултиста ученик не се позволява да прави предпочитание между добро и зло. Тази мисъл е малко тъмна, нали? Ще я поясня: Ако трябва да направя една операция, аз ще си послужа с един остър нож, а не с тъп. Острият нож е лошият човек, а тъпият-добрият. Следователно при една операция ще си послужа с лош човек, него ще предпочета пред добрия. Когато Господ иска да накаже света, предпочита лошите хора, а когато иска да съгради нещо, предпочита добрите; когато иска да корени, предпочита лошите хора, а когато иска да насажда - добрите; когато иска да корени дупки, ще предпочете лошите хора, а когато ще съгражда дупки - добрите хора. В окултизма не се сърдят на хората, когато правят зло, но всяко действие трябва да се извършва точно в определеното си време. Сега аз не говоря за обществения морал тук, на Земята, защото той от окултно гледище не търпи никаква критика. Ако аз раздам богатството си на бедните, това е зло за мен, а добро за своите ближни; ако аз обера ближните си, това е добро за мен, а зло за другите. Тъй че в света за всяко нещо има две мерки: добро за себе си и добро за другите. Следователно аз имам два избора: или да раздам парите си на другите хора, или да взема парите на другите. Значи два метода има, по които може да се действува, и двата са прави. Ако 10 души, натоварени с по 20 килограма злато, се давят в морето, а аз снема златото от гърба им, зло ли им правя? Не, избавям живота им. Щом ги спася, аз имам право на златото им. Ако аз съм натоварен с 20 килограма злато и се давя в някое море, а някои ми се притечат на помощ и свалят товара от гърба ми, те имат право на това злато. Така аз примирявам този морал. Тъй гледа окултизмът на доброто и злото. Обаче, ако ти срещнеш човек, натоварен със злато, и ти го спреш, свалиш златото от гърба му и го вземеш, тогава казвам: ето една постъпка, извършена не на точно определено време, т.е. плодът е откъснат зелен. И тъй, стягайте се сега, за да приложите този закон, според който ще ме обирате и ще ви обирам, но на време. Аз употребявам думата „обирам“ в много добра, в много широка смисъл, а именно както обираме плодовете от градината, а не както правят крадците - господарите на лозето видели или не видели още плод от труда си, а те бързат да оберат крушите и ябълките от лозето им. В първата си беседа ви говорих върху кротостта и смирението. Те имат връзка, отношение към чистата човешка мисъл. То значи: човек, който няма кротост и смирение, не може да има чиста човешка мисъл. Всяка човешка мисъл се отхранва само чрез кротост и смирение, а вън от тези две качества мисълта ще бъде като тази на животните. Този закон е точно определен. Така и всяко желание, което е отхранено в живото електричество и живия магнетизъм, е желание на душата, а всяко желание, което не е пропито от това живо електричество и магнетизъм, не е желание на човешката душа. Следователно всички лоши мисли са отхранени вън от кротостта и смирението; всички лоши желания са отхранени вън от живото електричество и живия магнетизъм. А мъчението е отгледано в неразумния живот на глупавия човек. Разглеждайте това живо електричество и магнетизъм като две велики, разумни сили в света. Мъчението е незаконороденото физическо дете на човека, което бащата и майката трябва да признаят, че е тяхно. В окултизма не се позволява помятане и убиване на деца, т.е. не се позволява да унищожаваме никоя мисъл или желание, била тя своя или чужда. Ти можеш да приемеш или не някоя мисъл или желание, но нямаш право да я унищожаваш. Следователно всеки трябва да се остави да действува тъй, както желае. Никой няма право да противодействува и да влияе нито на добрия, нито на лошия човек. Аз предупреждавам моите ученици да не се опитват нито да ми противодействуват, нито да ми влияят, защото и аз постъпвам и ще постъпвам по същия начин - нито ви противодействувам, нито ви влияя. Аз излагам велики Божествени закони, които, ако искате, ще ги изпълните, ако не - ще носите последствията. Имайте пред вид, че тези закони, тези сили, с които влизате в свръзка, ще започнат да действуват върху вас, щом вашето съзнание се разтвори. Този закон е неизбежен. Никакви чадъри, големи шапки не ви е позволено да носите, за да пазите главите си от слънцето, от тази жива светлина. Привиквайте главите си на тази жива светлина, ходете гологлави. Имайте предвид, че ви предстои сериозна работа. Под думата „сериозна работа“ подразбирам движение, че трябва да се върви, да не се стои на едно място. Да не мислите, че сте стари или млади, но ще мислите, че сте ученици, които трябва да учат. На живота ще гледате тъй, както някой ученик постъпва, когато му предстои да решава някоя задача: легне си вечерта, но в ума си държи мисълта, че сутринта ще трябва да стане рано, за да я реши, и става. Някои от вас може да имат още няколко, например още 2-3 часа, да учат и после ще заспят. Нищо от това - на другия ден ще продължат; или ако не в този живот, то в другия живот ще продължат и то оттам, докъдето са дошли. Онзи ученик, у когото мисълта не е съсредоточена, цял ден ще мисли върху какво е мислил предишния ден и не ще може да си припомни. Друго едно положение: Ще научите, че има моменти през деня, които съответствуват на кротостта, други, които съответствуват на смирението, трети - на електричеството, на магнетизма, на скръбта и мъчението и всички се поляризират. Мъчението е най-силното, а скръбта е противоположна на мъчението. Сега съвременните учители често забелязват едно противоречие в училищата. Влиза учителят по математика в клас, всички ученици са добре разположени, защото този предмет събужда в тях електричество. След учителя по математика влиза учителят по химия, който предмет също възбужда електричество у учениците. Вследствие на това събрало се в голямо количество електричество, учениците се чувствуват вече малко нервни. Ако влезе трети учител, чийто предмет събужда пак електричество у учениците, те са още по-нервни и стават скандали. Не, предметите в училищните програми трябва да бъдат така наредени, че единият предмет да събужда електричеството, а другият - магнетизма на учениците, да има смяна в предметите. Това се забелязва и в природата. Законът е същ. Например ражда се син - създали са го електрическите влияния, значи влязло е в него кротостта, електричеството и мъчението. Ражда се дъщеря - създали са я смирението, магнетизма и скръбта. Ако ме пита някой: „От какви елементи е създаден синът ми?“ - От кротост, електричество и мъчение. - „А дъщеря ми?“ - От смирение, магнетизъм и скръб. Ето защо момъкът се мъчи, а момата скърби. В нашата работа ние трябва да се трудим да избягваме еднообразието. Не искам да ви направя набожни, защото това е еднообразно учение. Тъй, както днес разбират набожния човек, той е като впрегнатия кон, който има отстрани на очите си капаци и поглежда само отпред. Набожният човек, едва що стане - и на църква, вечер - пак на църква, сутрин - на църква, вечер - на църква и всички казват за него: „Набожен човек е този.“ В работата, която ви предстои, ще започнете последователно да развивате разни области. Първо ще предизвикате долната част на мозъка, нисшия ум на човека върху природата, върху всички форми, образи, цветове, числа. После ще предизвикаме по-висшите форми на ума, въображението, слушането, разсъждението, музиката, творческия ум. Най-после ще предизвикаме любовта към Бога, към хората и към животните, ще предизвикаме още чувството на вяра и надежда, на дружелюбие, общителност, приятелство, но не в тази смисъл, както сега се разбират. Ще предизвикаме още закона на справедливостта, изпълнителните сили, от които произтича разрушението, т.е. екзекутивната страна на живота. Разбира се, това е трудно, понеже, ако речем да предизвикаме сега музиката, не ще можете всички да я възприемете, защото у едни от вас музикалното чувство е доста развито, а у други - слабо. У някои от вас обективният ум е много силно развит, а висшият е слабо развит; у някои от вас религиозното чувство е силно развито, а схващането за кротост и смирение са слабо развити. Защо Христос е казал: „Аз съм кротък и смирен по сърце“? Смиреният и кроткият човек лесно може да се справи с всички мъчнотии в света. Един естествен метод за самовъзпитание е да се поставите в положението на гладния човек. Щом е така, не мислете какво сте яли в миналото, как сте яли ред години, това не е важно. Може да сте яли много добре, важно е днес как ще се нахраня. Не се ли нахраня добре, ще изгубя живота си. В окултизма е важен настоящият момент. Сега ще ви свържа с живата природа и знаете ли какво ще стане след това с вас? Ще ви дам една картина. В Европа, при един много богат учен, физик, влиза един разбойник с намерение да го ограби, физикът имал в лабораторията си две вълма, с които правил опити по електричество. Затова, като разбрал намеренията на разбойника, подава в ръцете му двете вълма и казва: „Подръж ги малко, докато си направя опитите, а после прави каквото знаеш.“ Разбойникът улавя вълмата, а физикът пуснал тока. Разбойникът започнал да подскача силно. „Пусни ги“ - казва ученият. - „Не мога!“ физикът го запитва: „Ти друг път ще обираш ли учени хора?“ Сега, ако вие дойдете да ме обирате, ще скачате под тези вълма. Живата природа е тъй умна, затова не се е намерил досега човек, който да я измами в нейните методи. И за в бъдеше няма да се намери човек, който ще може да я излъже, затова аз наричам живата природа „най-добрата майка“. Ако вие я слушате, тя ще ви даде такова учение, каквото никога не сте имали. Престъпите ли нейните правила, ще опитате как тя възпитава своите деца. Ще ви дам още една формула: Ще мислите, че всичко в света е живо. Ще ви разясня думата „живо“. Когато гледате картина на някой велик художник, питам ви: жива ли е тази картина? Да, жива е, ви казвам аз. Но вие ще ми възразите, че тя не се движи. Допуснете, че имате едно дърво, насадено в земята, и въздухът около него е много спокоен, няма никакъв ветрец, затова и на листата му не се забелязва никакво помръдване. Като гледате, че на това дърво няма никакво помръдване, какво бихте казали за него? Че не е живо, нали? Затова и картината е толкова жива, колкото и дървото в това си състояние. За в бъдеще художниците няма да имат нужда от платна. Аз мога да проектирам пред вас една жива картина и да я държа 1, 2, 10 часа или 2 дни и след това тя да изчезне. Има ли някакво противоречие, има ли съмнение, че тя е съществувала? Тя си съществува, но след време я пренасяте на друго място. Следователно един художник, който ще нарисува една картина, може да я проектира дето иска. Следили ли сте как се боядисват цветята, как постепенно се оформява тяхната краска през време на растенето им? За забелязване е, че бои, които са изкуствено получени от хората, избеляват и се разрушават от слънцето, а тези, които природата е създала, колкото повече Слънцето ги пече, толкова по- хас[1] стават, защото са живи. Колкото повече един художник мисли върху цветето, което създава, толкова е по-живо то, но престане ли да мисли върху него и то изчезва. Първото нещо за един окултен ученик е да има силно въображение. Без въображение не може да извърши нищо, затова той трябва да го развива. Аз ще ви дам един метод, който ще трябва да практикувате, за да съсредоточавате мисълта си. Ако някой от вас е разсеян, а иска да се съсредоточи, нека вземе една игла и я забие половин сантиметър в ръката си. Като го заболи силно, ще започне да мисли върху ръката си и разсеяността ще изчезне. Като забиеш десетина пъти иглата в ръката си, докато потече кръв, подсъзнателният човек у тебе ще каже: „Не струва човек да се разсейва.“ Нещастията, които днес се срещат в обществата, са именно такива игли, които природата забива в нашите умове, за да мислят правилно, и в нашите сърца, за да дойдат на местата си. Като се забива тази игла в тебе, тя те кара да мислиш за същественото. Така мнозина хора, като отидоха на бойното поле, върнаха се, но вече с наместен ум и сърце. Гостуването ви вече се свърши и сега ви питам: Ще си ходите или ще останете? Който си отива, ще му дам препоръка да отиде на друго място да гостува, а който остане, ще му се даде работа. Сега вие си мислите: „Какви ли сериозни работи ще ни се дадат?“ Много приятни работи ще ви се дадат и то две от тях ще бъдат приятни, а една - неприятна. Сега искам от всинца ви да бъдете кротки и смирени. Кротост и смирение, както и стремеж към абсолютна чистота - това е смисълът на живота. Без тази чистота вие не може да пристъпите нито крачка напред. Най-първо ще трябва да изнесете навън своите недъзи и да се погрижите за изправянето си. Не крийте недъзите си, не ни заставяйте да ви ги търсим. Тъй че, ако искате да се ползувате, ще бъдете смели и решителни в себе си, за да изкарате недъзите си, без да имате това високо понятие за себе си, каквото сега имате, и ще слезете 10° надолу. Всички ученици, които имате недъзи в ума, в сърцето или в тялото си, ще ги представите ясно. А най-мъчното нещо е човек да изкара своите недъзи на лице. В Америка имаше един знаменит професор по красноречие - Силва Неа, при когото отиваха свърши висше образование по ораторство, красноречие, с достойнство, че знаят да говорят. Като излизали от този професор, всички се чувствували като попарени, оквасени, защото той режел безцеремонно. Всичкото изкуство на този човек се състояло в това да им казва направо истината. Излиза някой пред него, започва да декламира, но професорът му казва: „Слез, слез при мене“ - и започват да се разговарят. „А, сега те разбирам, качи се отново.“ Ораторът започва отново. „Чакай, чакай, не разбирам, слез, слез.“ Не декламирайте, кажете ми една проста истина, без никаква приправка. Поставете я в яснота, за да изпъкне. Аз искам всички да бъдете естествени и затова казвам: Окултизмът е такава школа, че който влезе в нея, излиза много прост. Който влезе тук, най-първо казва: „Аз имам особено мнение по това, тъй мисля, иначе мисля, тъй разбирам Бога и т.н.“ Е, хубаво, приятелю, ти тъй или иначе мислиш, но работите ти не са оправени, ти не си здрав човек, имаш недъзи. - „Да, но Господ тъй иска.“ - Не иска Господ хора с недъзи, това е лъжливо учение. Господ не иска да мислим, да чувствуваме криво. Ако мислим и чувствуваме криво, това е наше, а не от Бога. „Господ тъй ме е създал“ - казва някой. Не те е създал Господ тъй, а ти сам си се създал. Ние сме налепили толкова много мазилки върху това, което Бог е създал, че трябва дълго време да ги разлепяваме, докато намерим Божественото. В съвременните хора много добродетели не може да се забележат веднага, но има външни признаци, по които може да се забележат. Например честността у някои хора е изразена с две черти на челото, а с една черта по средата на челото - справедливостта. Тези черти, както и чертите на любовта у някои хора са тъй загладени, че за тях казват, че мязат на месечинка. Това аз наричам „джунгур-лунгур-пух“, т.е. пълнички хора и нищо повече. И тъй, ще се стараем да въдворим простота и хармония в нашите обноски. Между мене и вас трябва да има най-прости, най-естествени действия и обноски. Всяко действие на ръката, на главата, трябва да се стреми към най-правилни форми. Например ръката, насочена напред и свита на юмрук, както кога мушкат някого, изразява движение на зло. Правилно движение е, когато свиеш трите пръста на ръката, а палеца и показалеца доближиш един до друг във вид на колелце. Защо е правилно това движение? То означава змията, която е хванала своята жертва, то е колело, движение, в него няма опасност. Щом се отвори колелото, започва съскане и казва: „Пази се, защото мога да те ухапя.“ Следователно, когато един ученик се разгневи, покажи му така свита ръката си. А вие какво правите? Показвате му шамар. Това не е окултно движение, това е движение на черните маги. Когато някой момък хване под ръка някоя мома, това движение е на черните маги. Някой дава пари на някой беден и му ги мушва грубо, като си отминава. Не, дайте пари на просяците и им направете почести. Всички тези лоши образи и движения, събрани вътре в нашия ум, предизвикват и съответни сили, които разстройват хармонията на мозъчните центрове, и вследствие на това се ражда известна дисхармония. Ние трябва да имаме пластични движения, а ще ги добием, като се оглеждаме пред огледалото. С тези пластични движения ще възстановим загубената хармония . Вие не може да възпитавате децата си, ако не постъпвате хармонично. Много прости сте, нали? Няма да се обиждате, като ви казвам, че сте прости. Днес аз ви показах едно правилно движение, а друг път вие да намерите едно такова и ще помислите върху него. Пазете се от лоши подражания в живота си. В Америка, в една област имало един евангелски владика, който обичал да носи главата си накриво малко, едното рамо издигнато повече. Всички проповедници от неговата област му подражавали, носели и те главата си малко настрана. И днес всички наши лоши привички са подражание на лошите привички на някой владика. Аз взимам думата „владика“ не в прямия, а в широкия й смисъл, защото бащата е владика в къщата, майката - владичица. Първото нещо, което ви е необходимо, е да развивате силно въображението си, за да може нещата силно да изпъкват. Щом ви се каже нещо, ще трябва веднага да можете да го проектирате в ума си. Без въображение нищо не може да постигнете в окултната наука. Считайте, че живеете в един широк свят и сте сами всред него. Щом се затъжите, представете си, че се намирате пред хора. Като ви дотегнат хората, мислете, че сте сами. Аз не искам да очаквате всичко от мене, пазете се от тази илюзия. Ще ви обясня какъв е този Божествен закон със следната формула: Когато житното зърно се постави в земята, то трябва да прояви тази енергия, която е скрита в неговата душа. Кои са условията за това проявление? Светлината и топлината, които идат отгоре му, както и влагата и дъждът. Щом има тези условия, то започва да расте. Аз употребявам и към вас законите на окултната наука защото и във вас има всички възможности, необходими за вашето развитие Топлината и светлината идат от Бога; влагата, това е животът и нам предстои да използуваме тези външни условия. Почвата, това е нашето тяло, в което житното зърно, т.е. нашата душа е посята. Топлината, това е любовта, светлината, това е Божествената истина, а мъдростта се изразява чрез процеса на растенето. Това е правилния път, по който стават движенията в тялото. Това учение, върху което ви говоря, не сравнявайте с други учения и не говорете абсолютно нищо за него навън. Защо да не разправяте? Докато не опитате това, което учите, какво ще разказвате на другите хора? Добийте опитност, резултат и тогава ще имате силата да разказвате и на другите хора. Който от вас обича да разказва натук-натам и не държи в тайна, ще го хвана по всички правила на окултизма. Българите казват: „Който много говори, малко върши.“ И вие сте от тези герои. В древността един цар имал мечи уши. Когато викал берберин да го бръсне, на излизане от двореца отрязвали главата на берберина, за да не разказва, че царят има мечи уши. Един ден повикват един берберин да избръсне цар той, като свършил работата си и видял какво го чака, започнал да моли да с пощади животът му, като обещал, че никому няма да съобщи това, което видял в двореца. Царят го пожалил и освободил. Берберинът, за да бъде сигурен няма да изказва никому нищо, забегнал в един далечен край. Дълго време той крил тайната, но толкова много се измъчил, че отишъл всред гората, изкопал една дупка и извикал силно в нея: „Царят има мечи уши!“ На това място един ден израсло голямо дърво, от което един овчар си направил свирка. Като започнал да свири, чувало се: „Царят има мечи уши!“ Така и вие ще направите една дупка и ще извикате в нея: „Царят има мечи уши.“ Какво и накъде ще разказвате, това за мене е безразлично, но за вас е безполезно. Опити, опити ви трябват. Това учение има вътрешни реални преживявания, които трябва да проверите на опит, тъй че не искам да казвате, че това е заблуждение, онова е заблуждение. Който не иска да се заблуждава, да влезе в света - там няма никакви заблуждения. Това е предупреждение, защото сега сте ми гости, а правилата на учтивостта не позволяват човек да бие гостите си. Когато ученикът от окултната школа сгреши нещо, най-голямото наказание е това, че всички наоколо му млъкват и с това го изобличават. Друго правило за ученика: Да бъде искрен спрямо духа си, искрен спрямо душата си и искрен спрямо себе си, или, на ваш език казано: искрен спрямо баща си, искрен спрямо майка си, искрен спрямо братята и сестрите си. Двата елемента - бащата и майката, не ги виждате, те са горе, а остават само вашите братя и сестри, които виждате тук, на Земята. За следния четвъртък искам някой от вас да напише нещо върху костната система, костите на скелета; друг - върху функциите на сърцето и кръвообращението, а трети - нещо върху храносмилателната система. Беседа, държана на 19 февруари 1920 г, четвъртък, 7 часа вечерта [1] хас (от ар.-тур.) - диал. чист, истински.