Северина

гр. Бургас, 15 април 1917 г.

Телеграма

До Петър К. Дънов

Събрани днес, всички те приветстваме с Христовото Възкресение. За много години!

Христос воскресе!

За много години за всички!

_________________________

Обяснителни бележки:

²⁵⁶ Тази телеграма не присъства в архива на П. Киров. Публикувана е през 2011 г. в пордицата „Изгревът…“ том ХХV, стр. 702.

Търново, 2 януарий 1914 г.²⁵³

Любез. Пеню,

Ще посветите следующите три петъка, начиная с 10¬17-25 от тоя месец, за следующото:

Първо - за прославлението и осветяванието името на Господа Бога нашего на земята между человеците и верующите и избраните от Веригата на Господа на славата: Спасител, покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде, и да се благослови името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят.

Второ - за идванието на Царството Божие на земята, между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните, и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина и да се възцари Господ Бог наш. Да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство". И да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас, и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлините и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест и поклонение сега и всякога през всичките векове.

Трето - за изпълнението Волята на Господа Бога нашего на земята, както е горе на Небето, между светлите ангелски ликове. И да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и един дух. И да се въдвори ред и хармония, песни и хваления - всяко знание и славословие. И да се радваме всички на Господа и Неговите дела. И да се весели Той в нашия живот и в делото на ръцете си. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават. Да ги избави от всички напасти на злото и Лукавия. Да внесе мир в душите им. Да им даде изобилие на своите благости. Да спомни Господ Бог наш своите обещания, да се смили над всички страдующи. Да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила, знание и Мъдрост и Любов, да побеждават заради Него и Неговото свято име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай. И да послужим на Господа с радост и веселие през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на своето лице. Да ни направи силни и крепки да творим добрата Му воля. Умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри. Да благослови домовете им и децата им с тях наедно. Да благослови всичките им добри начинания на тялото, душата и духа и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе в Небето. Амин.²⁵⁴

Ще имате пост: по-слабите - 24 ч., по силните - 36 ч., силните - 40 ч., начиная от четвъртък следобяд.

Събранията в петък ще бъдат общи, ще участвате всички, които вземате участие наедно! Ще започвате с „Добрата молитва" и ще свършвате с „Отче наш".²⁵⁵

-----------------------------------------------------------

252 Това писмо се публикува за първи път.

253 П. Дънов пристига от Шумен в Търново на 4.11.1913 г. Там престоява около два месеца и на 3-5.01.1914 г. е вече в София. Това писмо, както и писмото от 7.01.1914 г. от София до сем. Иларионови, отхвърля възможността той да е посрещнал Новата година в Бургас. В тома „Извънредни беседи“ на издателство „Всемир“ (1994 г.) –„Искайте сила, имайте вяра“ – е посочена датата 6.01.1914 г., на която П. Дънов е отправил поздрав към всички за Новата 1914 г., уж бидейки в Бургас. Поздравът е отпечатан в Търновската печатница „Н. М.Церковски“, което говори за нужда от повече екземпляри, с явното намерение да бъдат разпратени на повече места в страната. Заблуждението, че П. Дънов е бил в Бургас в началото на 1914 г.,откъдето бил изпратил този новогодишен поздрав, идва от датата 6.1.1914 г. и от думата „Бургас“, написани с мастило на ръка в края на печатния текст на поздрава. Именно този екземпляр от архива на Лалка Кръстева като единствено запазен е послужил за оригинал при последващото му включване в различни печатни издания. Че е единствено запазен и достъпен става видно от повтарянето на горепосочената неточна дата. Не е съобразено, че тя е само информация за това, кога поздравът е пристигнал в Бургас (защото друго не може да означава). Документирано е, че П. Дънов е бил в Бургас на същата дата (6.1.), само че през 1915 г., а в началото на 1914г. все още е във В. Търново и се завръща в София около 3-5 януари с.г. Вж. и бел. №250. (писмо 124)

254 Молитва „Лозинката“ от Молитвеника.

255 Двете молитви оформят рамката на духовния наряд и в годините напред. Това остава здраво отпечатано в традицията на Братството.

Т[ърново], 19 ноемврий (17 декемврий?) 1913 г., вторник²⁵⁰

Любез. Пеньо,

Получих твоето писмо.

Интересни са тия работи, които ми съобщавате, просто като проявление на българския духовен бит. Това според моите сведения не е за първи път.

В миналото на тоя народ са ставали още по-интересни неща. Сегашното е един отклик от миналото и то трябва да се преповтори в съкратена форма. Сега му е времето, нека всички покажете на[съ]браното с векове.

„В края на жетвата Аз ще имам думата - казва Господ. Плодът ще покаже всичко в своята истинска форма." (I Кор. 3:1-23)

Аз познавам душата на тоя народ много добре. Тя е страдала много от своите учители, проповедници и управници. Тя има още малко да пострада, след което тя веднъж завинаги ще се освободи от старото робство.

Зная, Вам Ви е тъжно, като гледате да става онова, което причинява страдания. Вам Ви е тежко на душата, като гледате да стават дребните подразделения, но такива са законите засега в тоя Божий свят. Господ е допуснал всичко да расте и да се развива; и на доброто, и на злото е определил място. Ако първият человек, поставен при най- благоприятни условия, не устоя в своята първа чистота и измени на Господа; и ако първата жена, взета от най- бистрата есенция на человешката душа, се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство? Може ли водата да се повдигне по-горе от извора си? Не.

Церът на всичките неща трябва да се търси другаде. Роденото от плътта е плът, казва Христос - сегашното положение. А роденото от Духа - Дух. [Йоан. 3:6] То е бъдещето, в което е скрит еликсирът на живота, на новото възраждание чрез възкресение и безсмъртие. Тук е потребна голяма виделина, дълбоко знание и обширна мъдрост.

Дресировка и възпитание са две неща съвършено различни. Тъй различни в своето естество, както събиране и изваждане и умножение и деление. Единият процес обхваща външната страна - механическа[та]; а другият - вътрешната - органическата. Който се е учил само да събира и изважда, той не е разбрал живота. Първите человеци съгрешиха там - в събирането и изваждането. Ева направи първото събиране на запретените плодове и извади наяве вкуса на плодовете. И Господ направи изваждането - изпъждането. В началото беше им казано да умножават и разплодяват. [Бит. 1:28]

Правя Ви намек, намек за един велик духовен закон, върху който почива целият живот. Вий често отдавате всичко все на Дявола. Да, това е вярно само при тия отношения на живота, гдето има събиране и изваждане, но не и гдето има умножение и оплодяване.

Моите думи ще Ви станат ясни, ако Ви цитирам думите на Писанието, гдето се казва: „Делата на плътта [Гал. 5:19-21] и плодовете на Духа [Гал. 5:22-26]". Дела и плодове едно и също нещо ли са? Не. Следователно, който очаква от делата си да се повдигне, той е първокласен невежа. Онова, което може да повдигне человека, то са плодовете на Духа. За тия плодове е казано да се умножават и разплодяват вътре в човешката душа.

Желанията и мислите, това са скритите семена на Божествения живот. И аз ще пристъпя да Ви посоча где започва злото. Баща повиква тримата си сина и им дава по три ореха: първият ги изял, вторият ги дал, третият ги посял. От първите се родили всичките вълци, от вторите - всичките овци, а от третите - всичките человеци. Изядеш - вълк си. Даваш - овца си. Посееш - человек си. Сега изкуството е да се разбере какво иска бащата.

Казано е: „Плодете се, умножавайте се и завладейте рибите, птиците и земята". [Бит. 1:28] Но за това се иска знание и мъдрост и сила. Не е казано: завладявайте человеците. И всеки, който се стреми да завладява това, което не му е позволено, е на крив път. Това са делата на плътта. Това е яденето, това е вълкът, това са раздорите, крамолите и тем подобните.

Аз желая да Ви заставя да гледате по-дълбоко, по- обширно на Божиите наредби. Ще плачем, кога сме деца, и ще се смеем, кога сме млади, ще мислим, кога сме стари. Сега които плачат, нека плачат; които се смеят, нека се смеят; които мислят, нека мислят. Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като млади моми нагиздени - само очакват, а други като млади момци, обути, напети - потропват, похлопват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат.

Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение.

Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене.

Дайте място на Бащата - Любов, и на майката - Радост, и на чадото [им] - Мира, да сте в свръзка с Бога.

Дайте място на Бащата - дълготърпението, и на майката - благостта, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с ангелите.

Дайте място на Бащата - вяра, и на майката - кротост, и на чедото - въздържанието²⁵¹, за да сте в свръзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на Мира.

Моят душевен поздрав към всички приятели и братя.

Ваш всякога верен: П. К. Дънов

-------------------------------------------------------------------------------

250 Това писмо липсва в архива на П. Киров. Взето е от книгата „Петър Дънов. Писма до първите ученици. С., Астрала, 1999“. Там на с.116-118 писмото е с дата 19 ноемврий 1913 г. и град с означение „Т.“. Това със сигурност е Търново, защото в писмо до Константин Иларионов от Шумен с дата 2 ноември 1913 г. П. Дънов пише: „в понеделник, на 4того, ще тръгна за Търново“. „Того“ значи същия месец, а дата четвърти и същевременно понеделник отговаря само на 4 ноември1913 г. Следователно след 4 ноември 1913 г. П. Дънов е в Търново (има негово писмо до Петко Гумнеров с дата 5 ноем. 1913 г. от Търново!).Там остава до първите дни на 1914 г. (има негово писмо до К.Иларионов от 7 януари 1914 г. от София). Писмото, за което става дума, е публикувано и в книгата с извънредни беседи „Ходете във виделината“, София, Всемир, 1994, с. 104-106, но с дата 17 декемврий1913 г. и ден „вторник“, без указано местописане. Справката в календара потвърждава, че 17 декември 1913 е вторник. Пак от календара се вижда, че и 19 ноемврий 1913 г. е вторник. Затова тук представяме и двете дати. Местописането и в двата случая е Търново.В архива на Лалка Кръстева има ксерокопие от това ръкописно писмо.След графологическа съпоставка между почерците се установява, че това е препис на оригинално писмо на П. Дънов, направен от човек с почерк, близък до неговия. Там датата е 18 ноември 1913 г. и не е посочен ден от седмицата. Липсва последната страница на преписа,където би могло да е указано местописането му. Освен това, този препис започва със съкращението „Л. П.“, което би могло да означава„Любезни Пеню“. Но още от първите години на кореспонденцията между двамата те се обръщат един към друг с пълните си лични или фамилни имена. Възниква хипотезата, че това писмо може да е отправено до Петко Гумнеров. С обръщението „Л. П.“ Петър Дънов съобщава на Петко Гумнеров за заминаването на духа на Пеню Киров за „онзи по-добър свят“ с писмо от 29 януари 1918 г. от Варна, където по това време е интерниран П. Дънов.

251 Тази идея е развита по-пълно от П. Дънов в беседата „Духът и плътта“, държана на 2.11.1914 г.: „Според ап. Павел законът на подобието има приложение в стиха: „Плодовете на Духа са любов,радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. Любовта е бащата, радостта е майката, мирът е тяхното дете. Значи те образуват един триъгълник, който спада в Божествения свят. Който иска да бъде блажен, той трябва да притежава тия качества. Тогава той е на Небето. След това идва втората категория добродетели, която спада в ангелския свят: дълготърпение – бащата;благост – майката; милосърдие – тяхното дете. Придобийте ги – и ще бъдете между ангелите. Третата категория: вяра – бащата, кротост –майката, въздържание – тяхното дете. И тъй, аз казвам: според закона на подобието вие трябва първо да имате баща. Кой е вашият баща?Вярата. „Ама аз нямам вяра.“ „За тебе, приятелю, аз имам лошо мнение. Щом нямаш баща, ти си роден от незаконни родители – майка ти не те е родила по Божествен начин.“ Туй подразбирам, когато някой каже, че няма вяра. Когато някой каже, че има вяра, казвам: „Уважавам те – ти имаш благороден баща, който е от високо произхождение, от царска фамилия!“ „Ама не вярвам в този баща...“ „Ти си последен негодник“. Да дойдем на думата „кротост“. Казахме, че кротостта е майка – тя е от царска фамилия. Вярваш в кротостта – значи имаш майка. „Ама аз не искам да бъда кротък.“ „Тогава ти си без майка.“Следователно всеки християнин трябва да има баща (вяра) и майка(кротост), а самият той е въздържанието. Когато кажем „въздържание“,трябва да подразбираме себе си – детето на нашия баща (вярата) и на нашата майка (кротостта). Някои казват: „Аз искам да отида между ангелите“. Може да отидеш, но трябва да се родиш от баща –дълго търпението, и да те зачене майка – благостта, тя да те носи в своята утроба. А ти, като се родиш, какъв ще бъдеш? Милосърдие –ангел, светия. Милосърден ли си, ти си ангел, ти имаш между ангелите баща – дълготърпение, и майка – благост“.

Възславословие²⁴⁹ Душа моя, хвали Господа, защото Той е Бог и Отец твой, за да бъде радостта ти в Него във всичките векове!

О, милостив и праведен е Господ-Бог мой и Него ще слави и хвали душата ми!

О, душа моя, що си заслужила ти сама, не е ли спасението ти от Бога твоего – от Бога-Отец на духовете!

_________________________

Обяснителни бележки:

249 Липсва дата и място, където е писано това Възславословие от П.Киров. В архива му то се намира в тази хронологична последователност.

София, 21 септемврий 1909 г.

Люби Господа твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш твоето здравие, твоето щастие, твоето блаженство.

Люби ближния си като себе си. В него ще намериш основите на твоето повдигание.

Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен. В Него ще намериш връзките на вечния живот, извора на всички блага.

[подпис на П. Дънов]

------------------------------------------

248 Това писмо се публикува за първи път.

гр. Бургас 14 септемврий 1909 г.

Любез. бр. Петре,

Писмото Ви от дата 3-ти того притежавам. Позабавих отговора си по причина, че Никон още не бе дошъл, та трябваше да чакам да му явя отнасящето се до него.

Когато се върнах от Варна²⁴⁵, той дойде да приеме отговора – но понеже такъв нямаше, то той се намери доста утеснен. Задължи ме да кажа на Тодор Стоименов, но аз отрекох, тогава той сам му явил всичко. Тодор се намерил в неловко положение и му казал без заобикалки, че в такава бърканица той не взема участие. И при това казва своето мнение какво по-нататък да прави.

Неговото мнение спаднало тъкмо такова, каквото и аз го съветвах. Така щото, понеже лицето под второ лице, оставено да живее в г-жа Стойчева²⁴⁶ и да им слугува, бе взето назад и заведено обратно към манастира и оттам поставено в първо лице, каквото бе, и изново го доведоха в Бургас заедно с булята на Никон. А оттам [бе] заведена в Ямбол, където ще живее с братовица му и ще ходи в католическото училище. Тъй прочее се свърши тази работа, та сега всички сме спокойни.

Друго, ще моля да ми съдействаш за успешно ръководение делото Божие, понеже чувствам нужда. Има още нови хора²⁴⁷.

Поздрав нарочен на всички братя и сестри.

_________________________

Обяснителни бележки:

245 Съборът на Веригата е във Варна от 15.08. до 20.08.1909 г.

246 Величка Стойчева, по баща (фабрикант) – Заимова. Родена в гр. Габрово. Много интелигентна и просветена личност, с вкус и изисканост. Прави впечатление с културата си. Учителства няколко години в Севлиево. През 1903 г. намира оставено в църквата сираче, което приема за свое и го осиновява. Дъщерята – Стефка Стойчева, отгледана с много любов, остава в средите на Братството през целия си живот. В. Стойчева е една от първите ученички на Учителя П. Дънов. Старателно преписва дешифрираните беседи, държани на съборите, и ги разпространява за четене. По това време все още няма отпечатани беседи. По поръчка на П. Дънов посещава Сливен и други околни градове и села и изнася духовни беседи. Всеки четвъртък прави женски духовни събрания. По нейна инициатива в Бургас е създадена и първата детска група за духовно възпитание по идеите на Учителя П. Дънов. Предоставя част от дома си за духовни срещи и разговори. Често дава вечери с покана към всички братя и сестри от Бургаския кръжок. При своите посещения в Бургас П. Дънов отсяда в нейната къща. Между двамата съществува трайна кореспонденция. Слаба и деликатна по натура, почива от простуда на 3 март 1918 г.

247 В списъка на кръжока от 3.05.1909 г. присъстват следните нови членове: Иван Г. Сапунов, Илия Хаджипетров с госпожата си, г-жа Илия Зуркова, г-жа Никола Колдамова, г-жа М. Попова, г-жа Д. Цанева и г-жа Елена С. Щерева.

Търново, 3 септемврий 1909 г.²⁴²

Г-н Пеню Киров (Комисионер) Бургас - лично [адрес върху лицевата страна на картата]

Л. П. Киров,

Получих Вашето писмо.

Работата на Н[икон]²⁴³ може да се оправи, ако лицето, на което той иска да помага, стои на друго място и да няма чести срещи. Честите свиждания носят неприятности. При това той трябва да помни, че се е обещал да служи Господу и всяко отвличане от главната цел е спънка за двамата. Другото лице трябва да реши в себе си дошло ли е в пълно съзнание да слугува на Духовния свят, или това е само временно увлечение от някои душевни съображения.

Пиши ми как стоят работите засега по-подробно и може на Вас да Ви дам някои упътвания. Писмото препратете в София и да ме чака тамо. Аз ще съдействам да се изправят забърканите работи. Аз виждам где стои спънката и ще се постарая да се изправи.

Друго - Вашият Антиминс²⁴⁴, който имате в стаята си, покрийте го с нещо. Тия светини не е добре да стоят в обикновена стая и гдето всички влизат. Може да го прикътате.

Бодърствайте всички. Бъдете препасани със силата Господня, защото е време за воюване. Пазете единодушие, единомислие. Съдействайте си за добро един на друг. Желайте преуспяванието на Царството Божие. Във всичко, което вършите, да е подсолено със сол. Не се утеснявайте, дайте ширина на Вашата душа, за да работи Господ вътре във Вас.

Дайте моя поздрав на всички приятели.

Ако слушате морето на живота, всякога ще го заставяте да утихва за Вас, кога пътувате през него, и ще знаете, че Господ е силен.

Ваш верен: П. К Дънов

------------------------------------------------

242. През юни 1909 г. П. Дънов посещава Бургас за втори път. В писмо до Д. Добрев от Сливен П. Киров пише: „Г-н Дънов бе тук около 25 дни време, обучава ни и си замина. Да ти кажа всичко е невъзможно с писмо“.

243. Отец Никон – от 1906 г. е свещеник в Голямобуковския (тогава Коджабуковския) манастир „Животоприемний източник“ (община Средец, област Бургас). Участва в събранията на кръжока през първите години след учредяването му.

244. Антиминс – при първите християни изпълнява ролята на подвижен олтар при извършване на Евхаристията. Тайнството Евхаристия е благодарствена служба, при която чрез молитва се призовава слизането на Светия Дух, за да освети и претвори даровете на евхаристийната трапеза в едно цяло. Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза. Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни. След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда. По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси. Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач.

Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г. в солунската църква „Св. Димитър“. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“ в главата „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий“. В началните години на Веригата П. Дънов заедно с пентаграма раздава и по един антиминс на всеки участник

гр. Бургас, 20 април 1909 г.²⁴¹

[Обяснения на П. Дънов, записани от П. Киров]

Отношението на Духа към материята е както причината към следствието. Причината може да е моментална, а следствието – продължително. Ефектът на причината се съди по целокупния резултат. Всяко следствие се обуславя от последици или стъпки, които са или във възходяща, или в низходяща степен. Степента е израз на действието, действието е израз на силите, силите са израз на причините. Зад причините стои Причинителят. Зад Причинителя стои Мислителят, зад Мислителя стои Изворът на всички неща. Изворът – това е Духът; водата – това е материята. Причината – това е първият тласък; следствието – това са безбройните тласъци на низходящите следствия-движения.

_________________________

Обяснителни бележки:

²⁴¹ П. Дънов отново е в Бургас за Великденските празници. На събранието той отговаря на повдигнат въпрос за отношението на Духа към материята.

София, 25 октомврий 1907 г.

Люб. бр. Киров,

Получих твоето писмо от 12-и на т.м.

Колкото за моето идване в Бургас, ще видя кога може да ми се отвори път. За това ще Ви съобщя по-нататък²⁴⁰. Засега вий се подвизавайте в добрия път. Работете всички с вяра. Имайте Божията работа присърце и Отгоре ще ви дойдат на помощ. Господ ще изкара своето дело в съвършена пълнота. Неговите възнамерения са велики.

Моят поздрав на Тодора, Мелкона и Зурков, а тъй също и на другите познати. Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие, яснота на ума, свежест на душата и бодрост на Духа. Само при такива условия могат да се развият ония душевни сили, да се отворят вътрешните очи на ума, да се надзърне в невидимия мир на Светлите Духове - тези, които искат вашето повдигание, тези, които работят за спасението, които постоянно оказват съдействието си на тези, които се стремят доброволно да вършат Волята на Небесния Баща.

Бог гледа на сърце. Когато думите на Истината, думите на Христа пребъдват в една душа, тя принася плод много. Небето ще ви укаже всичкото свое съдействие, ще ви даде виделина, ще направи пътя ясен, стига вий да просите. На всички ония изпомежду ви, които търсят добрия живот, искрено търсят знанието, Мъдростта, Истината, ще им окажа съдействието си.

Вий с Тодора при другото трябва в петъците да споменавате българския народ, славянството, всички други народи и идването на Царството Божие. Хвалебната молитва ще четете след последния петък в събота сутринта, от 4-7 ч.

Приеми моя сърдечен поздрав.

Ваш верен: П. К Дънов

----------------------------------

240 Това посещение се осъществява през 1908 г. Със сигурност се знае, че П. Дънов е бил в Бургас през април за Великден, тъй като е запазено благопожелание до сем. Иларионови за празника от 10.04.1908 г. През януари е бил в Търново, а в края на април вече е в София.

гр. Бургас, 12 октомврий 1907 г.

Любез. бр. Петре,

Получих писмо от нашия приятел Петка²³¹, който искаше да явим как сме разбрали ний в събора наредбата относително петъците. Затова тука по-долу излагам подробно нашето разбирание.

Във всеки петък от седмицата ний се молим за приятелите от Веригата²³², като ги именуваме поименно. В тази ни молба призоваваме тримата наши водители, т.е. Св. Троица, като им поменуваме тайнствените имена²³³.

През тези петъци ядем само сурова растителна храна или сготвена, но един ден по-рано. Ако обаче други членове от семейството си направят в същия ден топла постна храна и ни поканят, то може да ядем. Също в този ден може да ядем варено жито със захар или мед или друго, но житото, варено по-първия ден, а така също може да вземаме малко топло вино, в което да топим залъците си. В последния петък на месеца обаче трябва да постим съвършено, като почнем от четвъртък вечер до събота заран. В този петък между другите молитви ще се молим и с молитвата „Хваление“²³⁴. Във всичките обаче петъци четем даденото ни утешение през тази година, разбира се, всеки своето²³⁵. И от това повече нищо.

За нази тука ще кажа, че Господ благославя вече делото си. Тука съставихме един кружок²³⁶ от 13 мъже и десетина жени, наехме си стая, купихме столове, маса, лампа и др., а така също и отопление. Събираме се по два пъти в седмицата, а понякога по три пъти. Четем, молим се и изучаваме Словото Божие и всичко, що сме чули. А така също веднъж в седмицата правим сеанс. В кружока влизат доста видни лица като управителят на митницата²³⁷, оценител-химикът Зурков, секретари, аптекари и разни телеграфисти и други²³⁸.

Всички тези Ви поздравляват и молят, ако е Волята Господня, да прескочиш и дойдеш да поседиш в Бургас месец или повече. Прочее, виж какво ще направиш и извести ни.

Поздрави приятелите там Петко, Гина, Тодора [Бъчваров], Голова и Михалаки²³⁹ и всички други, които питат.

С искрен поздрав от мен, Тодор и Мелкон, който засега и той е с нас.

Заб.: Писмата ми чрез Т. Стоянов изпращайте, защото направо изпратените дядо ми ги отваря. Едно твое е отворил, Петковото и др.

_________________________

Обяснителни бележки:

²³¹ Петко Гумнеров.

²³² През 1907 г. на събора присъстват 13 човека плюс Учителя П. Дънов: П. Киров, Т. Стоименов, М. Казакова, П. Гумнеров, Г. Гумнерова, К. Иларионов, Е. Иларионова, Анастасия д-р Желязкова, Т. Бъчваров, Д. Голов, Ил. Стойчев, М. Георгиев и Ат. Бойнов.

²³³ Бог-Отец; Исус Христос-Йехова Елохим; Светият Дух-Адонай. 234 Молитвата „Хвала“ е дадена на 19.08.1907 г. на събора във Варна. „Господи, Боже наш, душата ни тихо уповава на Тебе. Открил Си ни Пътищата Си и виждаме Твоята Благост. Изявил Си ни Милостта Си и виждаме дълготърпението Ти. Показал Си ни Любовта Си и виждаме Твоята Доброта. Посочил Си ни Истината Си и виждаме Твоята Святост. Изявил Си ни Името Си и виждаме Твоята Правда. Разкрил Си ни Мъдростта Си и виждаме Твоите велики Дела. Обгърнал Си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсъде. Просветил Си ни ума и виждаме Твоите творения, че всички са добри. Опасал Си ни със Силата Си и познаваме Твоето могъщество. И след всички добрини и благости, които Си излял отгоре ни според Твоята вътрешна пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето Лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята Любов. Ние Ти благодарим за Твоята грижовност, с която Си ни заобиколил. Благодарим Ти, че Твоята Милост и Благост винаги ни следват. Благодарим Ти, че всякога ни слушаш и Си готов винаги да ни дадеш помощ и да ни крепиш, кога сме в нужда. Благий Господи, Святий Отче на Небето и Земята, избавяй ни от ухищренията на лукавия. Ето, Ти Си ни говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във век, за да Те славим. Господи, Боже наш, Който Си неизменен, закрепи нашите слаби братя и сестри, за да пребъдат в Тебе и Ти да пребъдеш в тях, както пребъдваш в мен, за да сме всички едно, както Ти в мен, тъй и аз в тях, за да бъдем всички Едно, за да Те прославим на Земята с плодовете, които ще принесем в правда и милост, за да просветнат делата ни пред человеците, щото като ги видят, да Те прославят. Благий Отче, Ти, Който ни даваш живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и Който ни задоволяваш с хилядите Си благословения всеки ден, Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и тича в пътя си, който Си му начертал, като ни донася и раздава Твоите благословения, които Си ни отредил. То в Твоето Име оживотворява всичката Земя с нейната природа; въздига и донася облаците, напоява лицето с дъжд и влага; изважда всеки стрък изпод черната обвивка; украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало Си им дал. Развеселява всички животни и человека, когото Си направил според Образа и Подобието Си. Вдъхва в неговото сърце надежда и 288 вяра да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Колко са многочислени и велики Твоите наредби. Всички те не могат да се изчислят. Ние, всичките Твои чада, идем днес да Ти принесем своята благодарност, че Си ни облякъл в дрехите Си на живота, и колко са хубави тия облекла, в които Си ни обгърнал. Благословений Господи, благословен от всичките векове, приеми сега нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин.“

²³⁵ Вероятно става дума за специалните пликове, раздадени на всеки един от присъстващите, където по думите на П. Дънов „писаното хвърля светлина върху пътя, в който трябва да вървите“.

²³⁶ Бургаският кръжок е учреден на 27.07.1907 г. – деня на св. Пантелеймон. Не става ясно защо П. Киров споменава за това едва през октомври, след като в периода 15-19 август всички участници във Веригата са на събор във Варна. През следващите три години – 1908, 1909 и 1910 г. – в сп. „Виделина“ (до спирането на списанието в края на 1910 г.) редовно се публикуват статии в навечерието на 27 юли, отбелязващи годишнините от учредяването на „Бургаския кружок“ от П. Киров. Вж. и писмо № 98 на П. Киров.

²³⁷ Не са открити сведения за тази личност. Вж. и бел. №222. (²²² Не са открити сведения за тази личност.)

²³⁸ В дневника на П. Киров за 1907-1908 г. са упоменати следните имена: „Матей Попов, Деню Цанев, Тодор Стоименов(Стоянов), Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър Кръстников, отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си“.

²³⁹ Михалаки Георгиев (11.08.1854–14.02.1916) – писател-белетрист и общественик, представител на новобългарската литература. Роден е във Видин, където регионалната библиотека днес носи неговото име. Завършва гимназия и висше образование в Чехия, откъдето се завръща като един от първите школувани агрономи. 3 години учителства в родния си град, след което става управител на видинската митница, за да се завърне пак към учителстването в Лом и в София. Голям период от време (9 г.) работи в Министерството на търговията – сектор земеделие, а след това и като дипломат във Виена и Белград. От 1899 г. се отдава изцяло на журналистиката и белетристиката. През 1915 г. тежка парализа го поваля на легло и в началото на 1916 г. завършва земния си път в София. За първи път срещаме името му в писмо на П. Дънов до М. Казакова от 21.11.1905 г., където пише: „М. Георгиев идва и ми връчи Ваш ръкопис, пратен до него, да го прегледам“. От 1907 г. присъства на годишните събори на Веригата. Негов е текстът на братската песен „Страдна душо“.

гр. Бургас, 26 юлий 1907 г.

Любез. бр. Петре,

Любезното Ви писъмце получих днес и Ви отговарям. Въпросът за Мелкон, според колкото аз можах да го разбера, той за малко време трябва да бъде пропуснат от нашите свети събрания²²⁶. Той няма да закъснее да се разкае от всичкото си сърце, но засега не трябва да го приемаме, понеже лошо свидетелство има отвън за него.

Моля да може да се нареди, щото за събора да бъдем по- раничко известени. Още ще моля да се завземеш за нас тук, понеже искаме да наредим нещо за Славата Божия. А за моето положение и въобще за всичко тука ще Ви явя, когато се видим.

Намирам за нужно да те поздравя от загубения бр. Васил Козлов и да ти явя, че той сега е в Америка.

С господин Граблашев, като препоръчан от Вас, направихме, каквото се следваше. Той замина за Айтос, Ямбол и сега трябва да е в Сливен. В неговото време и Кортеза беше тука, за подвизите на която отчасти трябва да сте чели във в. „Поща“²²⁷.

П.П. Нарочен поздрав от Тодор и Зурков²²⁸.

_________________________

Обяснителни бележки:

226 П. Киров, като застъпник на М. Партомян, не поема отговорност за него, да бъде поканен на събора, докато не изчисти името си.

227 Вестник „Вечерна поща“ е основан през 1900 г. (излиза до 1914 г.) от С. Шангов и С. Наумов и е известен като родоначалник на жълтата преса и политическата карикатура в историята на българската журналистика.

228 Илия Зурков – роден в гр. Елена. След завършване на гимназия заминава за Грац, Австрия, където завършва фармация. В Бургас се установява да живее през 1896 г. През 1902 г. заедно с Ганка Хаджипетрова основава дружество „Добрият самарянин“, чиято главна цел е да подпомага бедните ученици. През същата година основава и първото туристическо дружество. През 1908 г. открива първата дрогерия, където П. Дънов изнася редица сказки при пребиваването си в Бургас. Участва в няколко събора на Веригата след 1911 г. Тексът на братската песен „Сърдечен зов“ е негов. По-късно Ил. Зурков се отдръпва от средите на Братството и се насочва към масонството. В Бургас масонската ложа е основана през 1929 година, нарича се „Свети Климент Охридски“ и е с първомайстор Илия Зурков. През тридесетте години на ХХ век и идеалите на Ротари клуб намират почва в Бургас. Такъв клуб е учреден на 14 февруари 1937 г. Сред учредителите са Илия Зурков и синът му Любомир Зурков. През 1942 г. дейността на Ротари клубовете в България е официално спряна.

Сливен, 25 април 1907 г.

Г-н Пеню Киров - Комисионер

Бургас

[адрес върху лицевата страна на картата]

Люб. бр. Киров,

Получих писмото Ви. Вашите мисли и желания са ясни. Първо дръжте в ума си мисълта, че на Бога може да се слугува навсякъде - вън от света и вътре в света. Използвайте времето и като комисионер вий имате случай да се срещате с много хора, гледайте вашата обхода, вашият живот да е свят, щото от плодовете на живота Ви да се прославлява Господ.

Не забравяйте всичко от Господа, всичко за Господа и с думите на ап. Павла: „Ядете ли, пиете ли, или каквото и да правите, гледайте всичко да е за Славата Господня".

Всичко върви по определен път. Сега сте на почивка, използвайте времето. Самоусъвършенствайте се, ходете в вяра твърда, блага и похвална. Служете искрено в търпение и надежда. Господ, Който е сторил много неща за вази, Който ви е направлявал с благия Си Дух, Той ще промисли и за бъдещето, ще ви укаже ясно пътя.

Имате моето съдействие. Работете мъдро и умно. Придобивайте знание. От всичко изваждайте уроци за себе си. Светът е училище. Уроците добре трябва да се поучават.

Предай моя поздрав на Тодор, Мелкон и другите приятели.

Ваш верен: П. К. Дънов

гр. Бургас, 22 април 1907 г.

Любез. бр. Петре,

Получих любезната ти картичка, благодаря ти.

Според обещанието ми ида с настоящето си [писмо] да ти явя като как се завършиха работите ми.

Вярвям, че ти си известен, че аз вече съм комисионер. Работата стана така. Освен че ме пресилваха домашните ми, но и всеки от приятелите ми това искаше да направя, та че и управителя на митницата²²². Най-после, след 10-11 дни мисли и чудене какво да направя, то се обърнах към Бога с молба да ми каже какво да предприема. За това употребих и жребий, та се падна, че трябва да почна комисионерството, което след като уговорих с дядо ми, то и почнах. И то всичко против волята ми.

Днес съм добре, но душата ми е прилепена горе.

След твоето заминаване на 31 март²²³ ходих в един небесен град, приличен на нашите, но само че всичко там е грандиозно и по-усъвършенствано. Влезнах в една двойна зала, където хората бяха като нас, но само че всички облечени с бели лъчезарни дрехи и [с] такива отношения като при ангелите. Аз между тях бях като полуголо циганче между царе.

Най-напред ме посрещна една сухолика жена, която след като се здрависа, зададе ми куп въпроси. След нея дойдоха и други, но най-после дойде един с военни дрехи, нещо като подполковник, и като се здрависа с мене, каза ми: „Защо си дошъл? Какво искаш?“. Отговорих му, че искам да се науча да се повдигна. Той каза: „Ключът за прогреса в Бога може да се даде само на хора, които са …“. Последната дума не можах добре да запомня –дали беше „твърди“, или пък „верни“.

След това в един сън ний градяхме с помощта на небесните една църква, обаче понеже камъните се правеха вън и готови ги занасяхме, където се градеше, то казаха, че ще измерят Светая Светих, та че ако се гради съгласно размерите, добре, ако ли не, ще да развалят Светая Светих и изново ще я направят. Дяланите камъни носехме по една каменна стълба, която се изгуби, а още и 10 души от работниците измрели, та се определи едни от майсторите да работят долу, а ний отгоре да теглим материала чрез въже с макара.

Поздравлявам Ви с Възкресение Христово, поздрави и всички приятели.

П.П. Ако виждаш, че има нужда да ми пишеш, пиши ми.

_________________________

Обяснителни бележки:

²²² Не са открити сведения за тази личност.

²²³ В началото на 1907 г., до средата на март, П. Дънов е във Варна, след което се отбива в Бургас и Сливен и оттам се връща в София

--------------------------------------------------------------------------------------

220 Това писмо се публикува за първи път.

221 На лицевата страна на това благопожелание липсват датата и местонахождението на П. Дънов. Градът, датата и подписът "П.К.Дънов" фигурират на обратната му страна. През 1907 г. 19 април е бил Велики четвъртък, а Великден е на 22.4.1907 г.

гр. Плевен, 1 март 1907 г.

Любезни брате Петре,

Днес тръгнах от София и както разбираш, тук съм, в Плевен, та[ка] че лека-полека ще пристигна във Варна, откъдето ще си отида в Бургас.

Ако би, че трябвам за нещо, то пиши ми в Търново чрез сестрата²¹⁹. С искрен поздрав.

_________________________

Обяснителни бележки:

²¹⁹ В писмо до Мария Казакова от 8.03.1907* г. П. Дънов пише: „П.Киров ми писа от Плевен и съобщи, че ще бъде наскоро в Търново. Поздравете го нарочно от мен. По неговата работа ще говорим, кога се видим“.

(*Бележка: В книгата - стр. 285 е написано 8.08.1907.)

гр. Бургас, 1 януарий 1907 г.

Любез. бр. Петре,

Много желаех да се срещна с тебе, когато втори път отидох в София, но не било определено. Имах и имам въпроси да те питам, но в писмо това не ми се иска, а когато се срещнем, въздържам се.

Някои работи има явени, но не докрай разяснени, от които някои ще ти явя:

1. Защо се определя денят св. Пантелеймон в месец юли за някоя си работа²¹⁵?

2. Кой е помежду ни Йосиф²¹⁶? Какво [предст]авлява той?

3. Кой е „Додот-баля“? – това име е на един между нашия кръжок. Какво означава то?

При завръщането ми в Бургас всичко намерих с главата надолу. Повечето наши нови приятели станали толстоисти²¹⁷. Сега водим борба на прения с всичките им учители²¹⁸, та и със самите тях. Тази вечер пак ме викаха на словопрения. Господ да ми бъде помощник.

Тези дни очаквам списък от Бъчваров, за да отида по работата си в Сливен, защото така се стекоха обстоятелствата.

Получих посланието, благодаря Господу.

Поздрави сестрата М. Казакова и приятелите К. Иларионови, а също и другите там. Нарочен поздрав от бр. Тодор и Мелкон.

С искрен поздрав и честита Н[овата] 1907 г.

_________________________

Обяснителни бележки:

²¹⁵ В дневника си П. Киров пише: „На 26 септември 1906 г., полунощ, в гр. Бургас. Приеха ме за ученик в ІV клас, където се предават предметите естествена история, химия и нещо... топография, но най- много ми заръчаха да изуча естествена история. Казаха ми още, че само в този клас ще продължим да се учим и ще се свърши изпитът на св. Пантелеймон – 27 юли“.

²¹⁶ В дневника си П. Киров пише: „На 30 октомври 1906 г., в два часа след полунощ в с. Шипка ми казаха, че понеже ще се венчавам – „ний те прекръстихме и ти си вече Йосиф“. През 1918 г. Минчо Сотиров [ръководителят на бургаското братство след П. Киров] запитва П. Дънов защо така рано си е заминал брата Пеню, който сега би бил много полезен за делото Божие. Той му отговоря: „Сега Христа няма да Го разпъват, та няма защо Йосиф да бъде тук, за да го погребва“.

²¹⁷ През октомври 1906 г. се изгражда първата толстоистка колония в България край с. Алан Кайрак (дн. с. Ясна поляна), на 35 км южно от Бургас. Тя просъществува до 1908 г. На 1.1.1907 г. в селото е издаден първият брой на сп. „Възраждане“, а вторият и третият са издадени в Бургас. Участниците в колонията влизат в пряка връзка с Л. Н. Толстой, който дори им предоставя 11 свои непубликувани ръкописа, които излизат от печат тук, за първи път в света. Основатели на колонията са Христо Досев от Ст. Загора, който по покана на Толстой лично се среща с него, Стефан Андрейчин от Габрово, Димитър Жечков от Бургас, Ташко Коматов от София и Цонко Николов от с. Градец, Котленско.

²¹⁸ Вероятно с основателите на комуната.

--------------------------------------------

212 Това писмо се публикува за първи път.

213 Не е указано местописане, но от следващото писмо се подразбира, че е от В. Търново. П. Дънов посреща Новата 1907 г. в Търново.

214 На 19.09.1905 г. П. Дънов пише отворена карта до сем. Иларионови със сходен текст: „В живота Добродетелта е основа, Правдата – равновесие, Любовта – наслада, Мъдростта – веселие, Истината – блаженство“. Вж. писмо № 111.

Варна, 17 юлий 1906 г.

Обични²⁰⁹ брат П. Киров,

Писмото ти получих. Всичко е уредено добре и делото Божие е благословено.

Според разпорежданията от Господа ще тръгнеш за Варна на десети август.

Пази това в душата си. До виждане.

Ваш верен: П. К. Дънов

----------------------------------------------------

208 Това писмо се публикува за първи път.

209 Само в това писмо до П. Киров Петър Дънов употребява обръщението „обични“. Може би е като отзвук на обръщението „Петре“ в писмото от 11 юли 1906 г. на П. Киров.

гр. Бургас, 11 юли 1906 г.

[до] гр. Русе

Любезни бр. Петре²⁰⁵,

Аз се намирам в този град още от 22 миналия [месец]. Досега не беше ми пратен маршрутен списък, та по тази причина трябваше да стоя празен. Наскоро обаче г-н Бъчваров ми прати една отвор[ена] карта от Ст. Загора, с която ми явява, че не ще може да ми състави списък, докато не отиде в София. Той явява градовете, които трябва да се обиколят, които, доколкото схванах, са следните: Айтос, Карнобат, Стралджа, Котел, Лясковец, Горна Оряховица, Бяла, Свищов, Никопол, Плевен, Ловеч, Севлиево, Габрово, Дряново, Търново, Червен бряг, Луковит, Чер. бряг, Бяла Слатина, Кнежа, Оряхово, Лом, Видин, Кула, Белоградчик, Фердинанд²⁰⁶, Берковица, Враца и София.

Тъй щото, както виждаш, за да се направи този път, потребни са по 2 дни = 60, по 3, равно на 90 дни, или три месеца, а според писмото му, аз трябва да си избера пътя по горе описаните градове и да му пратя съгласието си, че тогава ще ми изпрати маршрутния списък. Така щото, докато той ми прати такъв, то ще минат най-малко 15 дни, или нещо към 25-и того, и тогава трябва да изляза на път и след 3 месеца от него време трябва да се връщам. А пък имай предвид, че аз съм получил съобщение, за да се явя в редовете на войската на 31 август, където ще престоя до 15 септември. Вън от това, аз не зная и през коя дата ще бъде и съборът.

Така поставен, аз рекох да Ви съобщя всичко и да искам разрешението на въпроса: кога ще стане съборът и къде? За да вземам мерки да избирам градове таквиз, които са близо към това място, където ще стане съборът.

За отговора ти чакам с нетърпение, за да мога да отговоря навреме и Бъчварову, защото още отсега от заеми преживявам.

Новини засега имаме, че Мелкон си дойде, Тодор е добре и Ви поздравляват. С поздрав сърдечен.

П.П Поздрави нарочно бр. Илия Стойчев²⁰⁷ и семейството му и Петър Тихчев, ако е там.

_________________________

Обяснителни бележки:

²⁰⁵ За първи път Пеню Киров се обръща на малко име към Петър Дънов. Това обръщение се запазва в последващата кореспонденция.

²⁰⁶ Гр. Фердинанд: от 1944 г. – Михайловград; от 1992 г. – Монтана.

²⁰⁷ Илия Стойчев от с. Угърчин, Ловешко, живеещ тогава в Русе. По-късно се премества в София.

Гара Ветово [Разградско], 15 юний 1906 г.

Любез. бр. Дънов,

Последното Ви писмо, пратено ми в Бургас, притежавам; тогава още щях да Ви пиша, но по причина, че се приготовлявах за път, това не направих, макар и да имаше причини, които ме караха да Ви пиша.

Сега, докато бях в Силистра, Т. Стоянов ми писа и иска да му явим за събора т. год. кога ще стане, за да може да иска отпуска за това време, понеже тя още отсега им се определяла.

Вън от този въпрос аз има да Ви изложа и едно друго обстоятелство по делото Божие, за което по-горе загатвах, че искам да Ви пиша.

Докато бях в Бургас, имахме съставена една дружинка, където се събирахме 8-9 человека, а понякога и повече, на поученията в пътя Божий, за което и на времето Ви бях писал. Това продължава кажи-[речи] още от м. февруарий и колкото продължавахме, толкова и приятели Бог ни пращаше.

Тези хора, когато аз трябваше да замина, умоляваха ме да остана да ги поучавам, понеже желаеха аз да ги ръководя и се страхуваха да не би да ги оставя, но понеже на мен [ми] предстоеше да изляза, то и те след малко се разпръснали, защото Дяволът се е намесил нещо помежду им и [като] най- първа причина е поставил, че нямало стая, где да се събират. Сега, като стои тъй работата, виж какво може да се направи за тях.

Аз имам нужда за много работи да се разговарям с Вас по делото Божие, но то ще остане, като се видим. Мисля, че според вестниците както пишат, то аз тази год[ина] към края на юли или август, неизвестно, ще трябва да отида на месечно военно обучение.

Помисли по тези въпроси и ако искаш, пиши ми в Бургас чрез Т. Стоянов, където предполагам, че ще бъда в началоно на м. юли.

Има много работа и вън из България по делото Божие, но работници няма.

Приеми сърдечния ми поздрав. Поздрави брата и сестрата Гумнерови.

_________________________

Обяснителни бележки:

²⁰⁴ По това време П. Дънов е в Търново, където стои до края на месец юни, след което отива в Русе.