Северина

--------------------------------------

173 Това писмо се публикува за първи път.

гр. Бургас, 6 юлий 1904 г.

Любез. бр. Дънов,

Моля, направете ми една услуга, и то ако Ви е възможно. Попитайте А. Велчев¹⁷⁰, книжаря, има ли още от картите [на] България, писани на немски, с всички градове и села, без нещо да е пропуснато. Той имаше от тях тази пролет. Ако има, да ми изпрати една, аз веднага ще му пратя парите, или може да ги дам на брата му Христо оттук. Той ги харчеше тогава по 4 ½ лева, но може да ги даде и [по] 4 лева. Ако в случай, че той не ще да ми я изпрати, може да ми я пратите Вий, ако разбира се, разполагате с пари. Ако ли не, пишете ми да изпратя пари, за да се свърши тази работа.

Аз Ви изпратих книгата „Зеркало тайных наук“, но не зная дали сте я получили. Както Ви казах, че аз се снабдих със свидетелство за комисионерство, но всъщност самата работа, която работя съгласно патента ми, не е нищо друго, освен слуга. Засега ще търпя¹⁷¹.

Мелкон си дойде и почна да работи при една търгов[ска] къща на дрехи, с по 100 лв. месечна [за]плата.

Делото Божие помежду ни е в застой и това ме много мъчи. Съгласие нямаме. Редовно не се събират; един дойде, друг не и др. такива. Сега [...] ставаме около 8-9 человека с дядо Георги¹⁷², когото протестантите натирили, че им искал пари.

Приеми сърдечния ми поздрав.

_________________________

Обяснителни бележки:

170 Атанас В. Велчев – роден в с. Жеравна, най-големият от братя Велчеви. Живее и работи във Варна като книжар и издател. Издава и продава календари, учебници, географски карти и др. Книжарница „А. В. Велчев“ е открита през 1882-1883 г. в ІV участък на тогавашна Варна (днес: ул. „Радко Димитриев“ №8). В тази къща по-късно на 18.11.1891 г. се ражда синът му, известният варненски художник Георги Велчев. След смъртта на художника (1955), през 1961 г. тя е превърната в къща-музей „Георги Велчев“, съществуваща и до днес. А. В. Велчев има още две деца – син Владимир и дъщеря Павлина. На 4 декември 1896 г. Атанас Велчев заедно с П. Дънов участва в учредяването на читалище „П. Р. Славейков“ в ІІІ участък, ул „Дунавска“ №257 на тогавашна Варна (днес ул. „Дунав“). П. Дънов е член на настоятелството му и на 5.01.1897 г. е избран за библиотекар- домакин. Вероятно по линия на читалището Николай Велчев, по това време във Варна, се запознава с П. Дънов.

171 П. Киров „изтърпява“ до 21.02.1905 г.

172 Няма данни за дядо Георги. Името не се появява по-нататък.

гр. Бургас, 28 юний 1904 г.

Любез. ми бр. Дънов,

Затворената Ви карта получих и всичко разбрах. Книгата „Зеркало тайных наук“ аз не по погрешка я задържах, но мислех, че Бъчваров не е разбрал. Затова с днешна поща Ви я изпращам.

Чрез Вас също пращам и на Мелкон писмо, което, моля, предайте му.

Министерството ми издаде свидетелство за комисионерство, но сега има още спънки. Още няма нищо наредено за мене. Ако се извърши нещо, ще Ви съобщя. Тъй си още стоя и [се] измъчвам от две страни.

Приемете искрения ми бр. поздрав.

----------------------------------------------------------

169 Това писмо се публикува за първи път.

гр. Бургас, 17 юний 1904 г.

Любез. ми бр. Дънов,

Писмото Ви от 2-ри того притежавам. Не Ви отговорих досега, защото имах намерение да Ви изпратя и историята на баба Мария¹⁶⁰, която днес като приготвих, изпращам Ви я да я прочетете и изпратите на сестрата Казакова. За която цел Ви прилагам при това и п[ощенски] марки за препращането.

За действителността на всичките събития в историята аз не мога да гарантирам, защото не съм имал възможност да обиколя всичките места, за да изпитам подробно, понеже това изискваше време и средства, а най-главно, че и не беше приведено в порядък още нищо. Сега, както е, по-може да се провери, понеже са известни всичките места и села. Има прочее на няколко села и места, та зная, че е открила манастири, понеже минах през тях и имах случай да питам и някои селяни, които действително потвърждваха и показваха манастирите.

Аз засега пò взех да се съживявам, но още апатията ми към живота и всичко в него не е съвсем изчезнала. Наскоро имах казано, че Господ ще ми даде голяма сила към него и др.

Относително работата при дядо ми още всичко стои тъй: пратих заявление в Министерството, за да ми се даде свидетелство за комисионерство, но още няма отговор и не зная дали ще бъде. Поисках да направя яхър за целта, но по- преди жена ми не даваше, а сега пък дядо ми; нито пък искат да купя крава. Та не зная как ще успея и тука. Тъй щото животът ми е борба и търпение.

Получих от Д-ра, чрез г-н Бъчваров, онез книги от Русия, а именно: „Тайны руки“ от Логинов и „Тайны руки“ от Дебарола, и „Зеркало тайных наук“ от Албертино. Не зная те 4 или 5 бяха поръчани, но ако виждаш, че все има нужда от другите, то да изпратим пари, за да ги искаме, аз имам адреса. Те не изпратили другите книги, защото не стигнали парите. При това моля, яви ми кои книги са недоставените. Как ги казват?

Приложените при историята на баба Мария¹⁶¹ книжки на брой две прочети, те се отнасят до една нападка връх Тодор Стоянов, на която началото Ви е известно¹⁶².

Печатаните Ви книжа по френологията¹⁶³, които бяха оставени в Тодорови, изпратихме с г-н Бъчваров. Трябва навярно да си ги получил.

Скърбя много, че при твоето пребиваване в града ни¹⁶⁴ не можахме с нищо да отговорим на любовта ти към нас, но какво да направя! Засега тъй съм поставен. Затова извинявай ме.

Поздрави баща Ви¹⁶⁵, сестра Ви¹⁶⁶, зетя Ви¹⁶⁷ и всички други, тъй и Коста¹⁶⁸. Приеми искрените ни поздравления от мен, Тодор, Арнаудов и всички други. Поздрави и Мелкона и г-на Обрешкова.

_________________________

Обяснителни бележки:

¹⁶⁰ Баба Мария, желявската пророчица. Не са намерени сведения за нея, но в дневника на П. Киров откриваме, че е прeспивал в нейния хан. Вж. също и неговото писмо (№84) от 24.07.1904 г. Вероятно става дума за с. Желява, Софийско, което се намира след Етрополе в посока София. Както става ясно, П. Киров е държал няколко сказки в Етрополе. Село Желява е разположено по южните склонове на Стара планина, непосредствено след Арабаконашкия проход по пътя за София. Днес в близост оттам минава магистралата София-Ботевград. Желявчани са будни балканджии, хора, дали много борци за националната свобода. Там Левски е имал свои верни хора, заточени по-късно в Диарбекир. Тоне Крайчев от с. Желява в своите спомени разказва как в цариградския затвор, където престоял известно време, преди да продължи за Диарбекир, д-р Георги Миркович, и той затворник, го лекувал с „малки шарени топченца“.

¹⁶¹ Липсва приложена историята на баба Мария.

¹⁶² През 1901 г. Николай Вълов Велчев (1875/6 – 29.02.1968), роден в с. Жеравна, застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до бургаския архиерейски наместник – протойерея К. Христов“. Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св. Кирил и Методий“ и предизвиква гнева на православната църква в Бургас. Протойерей К. Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е?“, с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. В края на брошурата си К. Христов излиза с тезата, че зад подписа „на някой си Т. Костов“ на края на „отвореното писмо“ се крие личността на Тодор Стоименов (Стоянов). Напрежението от 1901 г. между духовната група около Пеню Киров и православната църква в Бургас остава и спорът се разгаря с нова сила през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи“ без посочен автор. Протойерей К. Христов отговаря също с брошура – „Грях ли е да се молим на Бога за ближния?“ и отново посочва Тодор Стоименов (Стоянов) за предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд. Ответният удар идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги“, в която са включени „Ти победи“, тази на К. Христов – „Грях ли е да се молим на Бога за ближния?“ и „Предизвикан отговор“, с дата 01.06.1904 г. и подпис Н. В. Велчев. В нея Николай Велчев признава авторството си на „Ти победи“ и Тодор Стоянов е оневинен. Най-вероятно именно тези две брошури – „Разпнете ги, разпнете ги“ на Н. В. Велчев и „Грях ли е да се молим на Бога за ближния?“ на К. Христов, изпраща Пеню Киров на П. Дънов (вж. и бел. 102 от „Епистоларни диалози“, част І)

¹⁶³ Вж. писмо №89 на П. Дънов от 16.04.1903 г.

¹⁶⁴ П. Дънов вероятно е бил в Бургас в началото на април, когато са били великденските празници – 7-8.04.1904 г.

¹⁶⁵ Константин А. Дъновски (1830-1918). Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.

¹⁶⁶ Мария Стамова (1858-1940), по баща Константинова Дъновска. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.

¹⁶⁷ Пенко Стамов, съпруг на Мария Стамова. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.

¹⁶⁸ Костадин Пенков Стамов (1880-след 1940), син на сестрата на П. Дънов Мария Стамова. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.

Варна, 2 юний 1904 г.

Люб. бр. Киров,

Пристигнахме благополучно¹⁵⁸ .

Видях се с Мелкона и г-н Обрешков. Курсът ще продължи още 15 дена¹⁵⁹. Всичко в живота се урежда добре, стига человек да има търпение и вяра и послушание на добрите вътрешни душевни упътвания. Моето желание засега е да поставя някои мисли пред Вашия ум, за да имате пред ума си Божиите обещания.

Аз зная, Господ е дал добри уроци и добра опитност във Вашата обиколка. Той е хвърлил светлина в ума Ви да схващате и разбирате нещата и наредбите по-добре. Но пред Вас лежи още широко поле. Има много неща още да учите. На едно място казва Словото Божие: „Добре ми стана, че се огорчих". Огорчението, което Ви се даде, не трябва да го считате като лош признак. Не, то е Божие благословение за Вас. Господ винаги е давал такива уроци на Своите чада.

Аз зная, Вие имате големи разочарования в своите очаквания. Но разочарованията трябва да дойдат първом, преди да дойдат благословенията. Ти трябва винаги да се цериш с тия думи: „Ей, Господи, всичко, което Ти отреждаш, е добро". Зло или добро, стига Ти да бъдеш с мен.

При другото, помни, че всички хора имат своите слабости, че много пъти те могат да ни нанесат някои огорчения, без да искат и без да го съзнават. Зная, да прощаваме обидите е трудно. Но вечната благост го изисква. „Прости нашите дългове, както и ний прощаваме на нашите длъжници."

И сега, както Господ нарежда пътя ти, постъпвай съгласно. Избягвай крайностите. Аз исках да ти дам един осезателен урок, за да се повдигне душевният ти мир, за да не мислиш, че няма кой да ви съчувства и да влиза във вашето положение.

Зная, Господ е винаги верен и Неговата Любов е неизменна. Стойте непоколебим, за да познаете от опит Божиите милости и добрини. Ний всичко можем да сторим за вас. Само дръжте се близо до Него, обичайте Го, любете Го, защото това е нашата радост. Ний не дирим нищо за себе си.

Поздравете брат Тодор и Арнаудов и дома му. Поздравете и Ерифили.

За другите неща времето ще ги оправи постепенно. Според както се наредят нещата Отгоре, така ще да и постъпиш.

Ако има някои неща, може да ми пишете. Адресът ми е: № 244, ул. „Дунав", III уч.

Бъдете бодър и весел духом. Гледайте на бъдещето нанапред с окото на вярата и което Провидението Ви отрежда, работете го без колебание. Нека всяка работа се върши за Господа. Животът тогава има смисъл. „Радвай се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде Царство."

Със сърдечен поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов

----------------------------------------------------------

158 П. Дънов престоява два месеца в Сливен при д-р Миркович в периода от 23-24.03. до 24-25.05.1904 г. Преди това минава през Габрово (26.02.–15.03.), Казанлък, Ст. Загора и Чирпан.

159 Както става ясно по-нататък в писмо №99 на П. Дънов, Мелкон завършва успешно курс по кроячество и взема диплом І степен.

гр. Бургас, 21 [април или май] 1904 г.

Любез. ми бр. Дънов,

Пристигнах на уреченото време благополучно и сега си почивам и диря източник, за да се прехранвам.

Не зная бр. Бъчваров дали е дошъл в Сливен. Ако би да е там, кажете, че съм му писал в София.

Поздрави всички приятели.

Г-н Д-ре, моля, ако бр. Дънов го няма, изпратете му го, където е¹⁵⁷.

_________________________

Обяснителни бележки:

157 Писмото не е получено, защото П. Дънов отпътува от Сливен за Варна точно по това време. Затова и в съдържанието на писмото от 2.06. няма коментар по писаното от П. Киров.

гр. Айтос, 15 февруарий 1904 г.

Любез. ми бр. Дънов,

Вярвам да сте ми получили последното писмо от Ямбол.

С настоящето си [писмо] имам само една цел, и тя е да дам осветление по въпроса по Докторовото имущество, при все че със страх се обръщам да гледам на този въпрос, но не зная каква чародейна сила ме кара да изучавам и вземам толкова сериозно участие по него.

Разяснението на въпроса е този, че аз, като прегледах закона (според неговото желание) за наследствата, или тъй да се каже, закона за завещанията, намерих, че всичко, каквото ще върши Д-рът по това, ще се отхвърли от наследниците му по законен ред след смъртта му: първо, [тъй] като [е] повече стар от 68 год.; второ, че всякога, к[ог]ато ще се прави завещание като неговото, то [той] трябва да се освидетелства от лекар, че е в ума си, и др. много такива. Така че завещанието става невъзможно. Прочее, само една леснина му остава за изпълнение [на] целта му, и тя е само още сега продажбата на имота на името на дружеството.

Ако искате, явете му подробно това и го предотвратете от всяко завещание. Аз не искам сам да му явявам, да не би и той да се усъмни в мене. А колкото за тебе, аз вярвам, че ти няма да [за]губиш доверието си върху моята душа.

Засега съм в този град и наскоро заминавам към Анхиало и Месемврия. Ако искаш, пиши ми във Варна, чрез Мелкон.

Поздравявам Ви сърдечно, поздрави и г-жа сестрата Казакова.

П.П. Тъй като и бр. Тодор днес е при мен, то и той Ви поздравлява най-сърдечно, а също предайте сърдечния му поздрав и на г-жа Казакова.

Днес питахме Господа за събора, каза се, че ще е на 1-ви април.

гр. Ямбол, 4 февруарий 1904 г.

Любез. ми бр. Дънов,

Писмото Ви от 29-и миналия [месец] притежавам. Виждам, че и Вие се съмнявате в съобщените неща. Аз ще кажа, че може да е вярно или невярно съобщеното по Докторовите работи. Но ще кажа, че ний, и двамата медиуми с г-ца Мария, ги приемаме за верни, та ако ще и [двамата] да сме били измамени.

Вашето забавяне с отговора си още в начало и самите Ви писма, които им бяха прочетени, освен последното, даде сила, за да се [у]съмнят братята и сестрите в мен. И сега вече влезе Сатана, та ги разпокъса. По тази причина всички чакат твоето дохождение, за да се разрешат въпросите.

Тука работих денонощно, за да съставя една основа в повдигнатата от Бога Църква. Държах им около 20 нощни проповеди, и отделно в разни махали проповядвах, където се събираха по 60-70 жени и по няколко мъже. Освен това и по частни къщи на подполковници¹⁵⁶, търговци и др., а още и всеки ден натрупвание на жени и мъже – едни за поучение, други на изповед. Чак дотолкоз има работа тука, че някои останаха и сърдити, че не са могли да ме чуят или поне да ме видят. И продължава дотолкова натрупванието, че дори се поболях. Аз им проповядвах самата чиста истина, без примеси, тъй както Господ ме ръководи.

На Д-ра отрекох, за да ме не задължава по работите си, освен ако това задължение стане от Господа чрез други братя, а не от тука. Не ми е по характера да давам причини на завист на братя и сестри. Ще си остана свободен по служението, защото доста ми се видя това оскърбление, при все, че всички с плач на очи ме изпроводиха.

Сега имам към тебе една братска молба, която моля да изслушаш и [да] помогнеш. След станалото най-напоследък тук съмнение, в което всички [са] взели участие, освен Д-ра, аз и Мария, която се намерила на тяхното частно събрание, но противостояла против всички, те взели решение да не се събират всякоги по причина, че вече всички граждани се научили за тях, та ги критикували и др. такива.

А пък бащата на Мария – Никола Кючука, е взел решение да ожени дъщеря си за един добър, но безбожник, учител. Мария не иска да вземе безбожник, понеже се бои да не препятства на вярата. А при това г-н Ив. Гешов ми съобщи, че той иска Мария и че ако и 1000 смърти да претърпи, пак нея иска. Обаче Н. Кючука, бащата на Мария, види се, че усетил тази любов на Гешов, казва, че той по никой начин не ще да я даде нему, а на учителя. Мария, както и Кортеза и др., като много привързани за мене, дойде и с плач на очи иска да помогна със съветите си – как да постъпи, как да се отърве. Знай прочее и това, че едничка тя е, която приема истината истински, и тя може да стане една добра списателка християнка.

Всичко това, накратко що ти излагам, разбери надълго и широко и виж, питай и се притечи със съветите си час по- скоро, като как да постъпи, защото днес учителят бе пратил женихите и казвал, че ако му отрече, ще се самоубие. Писмото ще пратиш на г-жа Добра Д. Стефанова-Хаджи Кондова, срещу гимназията в гр. Сливен, която ще го предаде навреме.

Извинявай за откровеността ми. Приеми братското ми целувание и поздрави сестрата Казакова.

_________________________

Обяснителни бележки:

156 Проповядвал е в дома на подп. Дюлгеров.

Но зависи как той ще издържи този вътрешен изпит.

гр. Сливен, 26 януарий 1904 г.

Любез. ми бр. Дънов,

Писмото Ви от 22-ри того получих снощи и всичко разбрах. Вий имате право в[ъв] Вашите забележки.

Сатана наистина в едно наше съобщение беше се вгнездил и искаше да ни измами, като че е Господ. И направи едно съкрушение в Църквата, но ний се обърнахме към Господа с пост и молитва и той изравни вече този въпрос и хармонията се възстанови. Колкото за да изпитвам себе си, аз досега не исках да зная за тези задължения, които понякога ми се товареха от този или онзи, но сега аз имам сили да извърша това и не зная като как да ти разправя, намирам се длъжен да сторя Волята Божия.

В последно едно съобщение, на 24-и, ни се каза относително Откровението, че то има някои точки да се изменят, други – [да се] разширят, и други – [да се] допълнят. Сега, моля, виж какво ще направиш, защото в писмото си ми пишеш да чакам, докато се извърши тази работа, но аз най-много до към 3-и февруарий може да ме завари отговорът ти, ако разбира се, своевременно пишеш. Така щото измененията, разширенията и допълненията, както и формите на самото пълномощно и завещание, Д-рът иска, а и в самото Откровение, мисля, имаше това, че от Вас да стане, чрез Вас да се дадат. Та всичкото това ако може до тази дата да стане, ще бъда тук. А за после нямам възможност и заминавам за в пътя си, който сега е доста дълъг, почти заобиколение на цяла България: през Варна, Силистра, Видин и София.

Г-н Д-рът иска, ако е възможно, от Търново тук да дойдете и [да] уредите всичко, за което моли да му отговорите.

Вчера имахме едно събрание, частно, в което имаше 50- 60 жени и няколко мъже, тъй че е много работата.

Поздрав от всички братя и сестри на Църквата, а така и от г-н Д-ра, та и от мен.

П.П. Имам едно момче от Стралджа, Ямболско. Като дойдеш в този град, ако той дойде при тебе, упъти го в пътищата Божии. Той е като Павловия Тимотей¹⁵⁵.

Поздрави нарочно г-жа Казакова, кажи , че малко по- после ще отговоря.

_________________________

Обяснителни бележки:

155 Тимотей – син на еврейка и грък, роден в Листра. Ап. Павел го взема за свой спътник. Тимотей е изпратен в Солун сам, за да насърчи църквата там. Той е заедно с ап. Павел в Коринт, Йерусалим, а накрая остава в Ефес. Явно е стеснителен и ап. Павел призовава коринтяните да не го презират. Поучаван понякога от ап. Павел, той е хвален с топлота повече от всеки друг за неговата вярност.

гр.Сливен, 19 януарий 1904 г.

Любез. ми бр. Дънов,

Писмото Ви вчера получих и бързам да отговоря. Аз още до към началото на месец февруарий ще бъда тука, понеже Господ ме въздържа¹⁵¹.

Гледай, моля те, щом се даде отговора за Д-ра, да ни отговориш.

Според второ едно слово Господне, [на] Д-ра му се съкратява животът до към края на април тази година. И се иска по-бързото разправяне на работите му. Затова, за да може да тури ред на всичко, нужно му е от Вас отговор. Той моли да питате, за да му се даде наставление като как, под каква форма да бъде завещанието и пълномощното.

Считам за длъжност да ти явя, че Мелкон го придумали да се жени и той в едно писмо иска да му отговорим. Бог даде слово, че той трябва да стои и ако има някога нужда, Той ще му нареди това. Ако виждате, че трябва да му пишете нещо по това, пишете му.

Сега, понеже се чувствам много изнурен, отслабнал духом, не ща повече да Ви пиша. Та ще оставя това за второ писмо, в случай, че ми явите къде ще бъдете.

Поздравяват ви братята и сестрите от тукашната Църква: Д-рът, Кючука¹⁵², Гешов, Кортеза¹⁵³ и Мария¹⁵⁴.

П.П. А понеже тези работи за Д-ра се нареждат тъй, то Църквата пита кога ще стане съборът. Тука има горе-долу нещо, като чрез сънища казано, че ще бъде в края на месец март, т.е. по Великден. А при това снощи се каза, че ще се яви чрез теб. То моля, яви ни и затова, защото най-вече г-н Д-рът желай да стане по-навреме.

Но понеже всичко това остава в ръцете на Господа, то г- н Д-рът моли да дойдете в началото на априлий в Сливен. Види се за последното време сте му много нужен.

_________________________

Обяснителни бележки:

151 В дневника си П. Киров пише, че на 4.02.1904 г. напуска Сливен с файтон и се отправя към Ямбол.

152 Никола Кючуков – член на Окръжната постоянна комисия в Бургас, представител от гр. Сливен. Може би става дума именно за Никола Ив. Кючуков (Кючука) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев.

153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка. В зенита на славата си през 1908 г. била наречена „Светата пророчица Кортеза“. Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга. Родена през 1865 г., и тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява. Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна младост. Дълго 277 време не иска да се омъжи и най-накрая, подтикната от недоимъка, се решава на тази стъпка. Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре, и действително годеникът получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на младоженката. Така Кортеза остава завинаги сама. Вероятно би завършила живота си като никому неизвестна жена, ако не става свидетел на спиритическите занимания на д-р Миркович. Те предизвикват интереса на младата жена и по време на сеансите тя започва да чува гласове и да получава видения. Присъствалите на сеансите установяват, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва. Така към нейната схлупена квартира бързо започват да прииждат хора. Тя обаче обръща повече внимание на друго – на местата, където болните могат да получат чудодейно изцеление. Кортеза посочва места край Смолянско, където действително са открити минерални извори. Там отиват да се лекуват стотици хора. Точността на предсказанията й се разнася от ухо на ухо, а нейните портрети се продават като топъл хляб. Явява й се Света Богородица, като й посочва място, където има лечебна света вода. Така славата на Кортеза нараства и се стига дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посрещат 6000 души. Толкова били и пловдивчани, които я чакали на гарата със свещениците начело. Оттам я отвели в митрополитската църква, където отслужили молебен в нейна чест. На другия ден Кортеза проповядва пред повече от 12 000 души на пловдивските гробища. За съдбата й след 1909-1910 г., когато е зенитът на славата й , няма много сведения. Нейното призвание било само да помага и тя върши това според силите си. Действително успява да даде необходимите съвети, за да оздравеят немалко хора. Спасява други от финансов крах. А самата тя потъва в забвение и недоимък, местейки се в различни квартири. Кортеза изчезва от публичното пространство така, както се появява внезапно и без излишен шум. По- късно в своите беседи Петър Дънов разказва различни случки с нея.

154 Мария – дъщеря на Никола Кючуков. Учителка в Сливен. Въпреки съпротивата на баща си и предупреждението на Петър Дънов, че животът с него ще бъде тежък, Мария се жени за Иван Гешов и те заедно доживяват до дълбоки старини.

Русе, 14 януарий 1904 г.

Люб. бр. Киров,

Писмото Ви от 8-и заедно с Откровението получих. Попитах Господа и чакам за наставления. Имайте вяра и Господ ще уреди всичко, според както е най-добре. Всичко у Него е отдавна наредено за това, което е нам дадено да вършим в Неговото дело.

Злите слухове, за които ми разправяте, че са пръснати, са от Лукаваго. Аз зная, че Господ е верен, милостив, благоутробен и праведен. Делото, което върша, злите уста не могат да го съсипят. Стой твърд и не обръщай внимание на злите уста. Пази душата си от фарисейския дух на мнимите протестанти.

Аз съм вече разделил християните на два класа: просветени християни и непросветени християни от Духа Господен. Тия два класа седят в седемте степени¹⁵⁰. Поне за да бъде един человек на пътя към вечното добро, трябва да е влязъл в първата степен - именно Обръщението към Господа, което е душевно състояние на Духа. След това да мине във втората - на Покаянието, която се отнася до очистванието на духовното сърце. Тогава да възприеме третата - Спасението, която е избавляване на душата от разтлевание. След това да мине в четвъртата - Възраждането на Духа, гдето почва зачеванието от Духа Святаго. И като мине тия четири, да влезе в петата, гдето да се Новороди от Духа на Господа и да стане наследник на Царството Божие. И с усъвършенстванието да се приготви за следующите две последни степени, в които се завършва нашият земен живот, за който друг път ще Ви пиша, ако е Волята Божия.

Сега можеш според делата им да ги класифицираш къде стоят тия, които се придържат у буквата на Словото. Те мислят, че го разбират, и се препоръчват за учители и са се нагърбили да учат другите. И техните ученици са подобни тям. Но - благословен Господ, Който не гледа на лице, но на сърце. Той ще ги научи да познават Истината.

Ти оставяй винаги да те води Благият Дух Господен и Той ще разсее тъмнината.

Упражненията ще правиш цял месец.

Поздрави всички наши братя и сестри от православния дом Господен, просветени от Господа.

„Мир да бъде на всинца ви."

Ваш верен: П. К. Дънов

Пиши ми колко време ще се бавиш в Сливен. Аз ще Ви повърна Окровението, щом получа наставление от Господа.

гр.Сливен, 19 януарий 1904 г.

--------------------------------------------------------------

150. Степени или стъпки на човешката душа, за които П. Дънов споменава за първи път в писмо №30 от 20.01.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 155-156.

гр. Сливен, 8 януарий 1904 г. (четвъртък)

[до] гр. Русе

Любез. ми бр.Дънов,

Любезното Ви писъмце получих и всичко разбрах. Моята душа се радва твърде много за успехите на Царството Божие. С твоето изново излизание¹⁴² се дава сила и на мен.

Аз малко съм поработил за Бога, но нека милостта Му да не ме оставя. Много и разни неприятности прекарах в моето дълго пътуване, но Господ ми беше помощник всякога. Според Волята Божия аз съм в Сливен¹⁴³ и от 31 декемврий 1903 г. досега все съм в проповеди и учение на тукашния нов кружок, който Господ обучава в тайно.

Семето лятос¹⁴⁴, посято от мен [зачеркнато], дава плода си. Душата ми се радва, че Господ ми дава да вкусвам и виждам този плод. Хвала Тебе, Господи, но дано те пребъдат докрай, за получавание нетленните венци. Те всички тук ги ръководи Бог, това се много явно разбира, обаче заповядано им е до две години да държат всичко в тайно.

Вчера бях в Ново село¹⁴⁵ на проповеди в един дом, където имаше много жени и мъже.

Господ ме благослови в Ст. Загора и тук, да работя неуморно. Обаче сега, не вече официално, както напред, а частично, по дюгени и домове. Особена тактика.

Яви ми, моля, колко дена ще правя това ново правило¹⁴⁶.

Тук приложени, едно съобщение и едно откровение¹⁴⁷ за тукашния кръжок и Д-ра ти при[в]ключвам, които след като прегледаш, изучиш и питаш нашия Небесен Баща за действителността на съдържанието им, моля да повърнеш само откровението. И то пак с препоръчано писмо и без да заобикаляш, да ни явиш по тях [двете] всичко. Аз никак не се в тях съмнявам, защото много чудесно и особено се те предадоха, но понеже се смесва и моята личност, то за това прибягвам при теб, за да се потвърди и чрез Вас от Господа.

Някакви лоши слухове бях чул за Вас от протестантите в Самоков¹⁴⁸, та после и с г-н Бъчваров като се срещнах¹⁴⁹ в Т[атар] Пазарджик и после в Пловдив, и той ми каза, че и в София, па и в Пловдив, Сливен и др. било разнесено тази мълва, че си бил полудял и си се самоубил. Днес и г-жа д-р Железкова в едно писмо до Д-ра – и тя за същото говори. Аз ще чакам тук за отговора ти, който дано е за късо време.

Поздрави приятелите: Н. Константинова и Ефтим Златева. Честитя им новозапочнатия живот. Честита ви Н[ова] година на всички. Господ Исус да бъде с милостта си над Вас всякоги.

С г-н Граблашова не можах да се срещна, при всичко, че го дирих 4-5 пъти.

_________________________

Обяснителни бележки:

142 Под „излизане изново“ се има предвид поредната обиколка на П. Дънов из страната.

143 Из дневника на П. Киров: „Пристигнах вечерта към 8 часа в Сливен и се установих в познатия ми хотел „Търговски“, и като пих един чай, отидох в сестрите, в Кючукови, където до 10 ½ часа разговаряхме. Новата година посрещнах в Кючуков: аз, Д-рът, Гешов и Кортеза и Мария с баща си. На 2.01.1904 г. се преместих да живея в Д-рови“.

144 След като П. Киров и М. Партомян тръгват на 18.05.1903 г. към Сливен, те пристигат в града на 22.05. Ето какво пише Пеню в дневника си: „Пристигнахме в Сливен и се установихме да живеем в дюгена на Ив. Тодоров, близо при моста до градската градина. Този дюгенджия се каза, че е от М. Търново“. 276

145 Ново село, сега квартал на град Сливен, населен предимно със заможни жители от каракачански и български произход. По това време то е обособена махала до града. П. Киров проповядва в дома на Тодор Николов.

146 Става дума за дихателното упражнение, дадено в предишно писмо на П. Дънов.

147 Липсват текстовете на Съобщението и Откровението. Последното съдържа указания за д-р Миркович, което проличава от писмо №96 на Петър Дънов от 29.01.1904 г.

148 В своя дневник П. Киров пише: „Събота, 6.12.1903 г., Самоков. Като ходих да събирам абонаментите, отидох в протестантската преподавателка г-жа Димчевска, учителка при Американското училище. Като се явих и разправих защо ходя, тя почна така да вика, че не щяла да плаща, не щяла такова списание, не щяла духове в къщата си, че децата да станели нещо си – и само що не ме изтласка, защото спиритистите били с дявола. Аз отговорих, че ще не ще, но и тя е един дух и че „както се отзоваваш на мене, ако възпитанието, което даваш на чуждите деца, е такова, то тежко им и горко“. И че „ако така представляваш Исуса, то мнозина ще се отрекат от Него“. „На! – каза, – и главата на спиритистите – Дънов – полудял и се самоубил или умрял в лудницата в София, г-н Момчилов каза това“. За това и сам г-н Ст. Момчилов каза, но не каза кой му е съобщил“.

149 Двамата се срещат във влака за Пазарджик на 10.12.1903 г.

Русе, 5 януарий 1904 г.

Люб. бр. Киров,

Писмото Ви [от] 29 окт[омврий], изпратено до Варна, не ме завари. Аз се намирах на път за Разград, гдето престоях осем деня, и оттам заминах за Силистра. Писмото Ви ме намери по-късно. Аз писах на Бъчваров да Ви съобщи, че ще Ви пиша, кога пристигнете в Сливен, понеже така ми беше казано.

Вярвам да сте преминали добре и Господ, нашият добър приятел и ръководител, да Ви е укрепявал и уякчавал постоянно. Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование.

Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име.

Второто упражнение¹³⁶, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем. После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ЕЮМ [АУМ]¹³⁷ и думите: "Царството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий". Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко.

Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте.

Евтим Златев¹³⁸ се сгоди преди няколко време. Кани и мен на годежа. Наскоро и Константинов¹³⁹ ще се годи. Двамата вземат две сестри. Константинов, доколкото виждам, ще го изпитва общият Промисъл. Но всекиму както е отредено.

Срещнахте ли се в София, когато бяхте с Граблашов¹⁴⁰?

Пиши ми за работата, както отива в Сливен. Вие ще схванете по-добре обстоятелствата на делото.

Поздрави Гешова¹⁴¹ нарочно. Той е от кружока. Приеми и ти най-после моя сърдечен поздрав.

Ваш верен: П. К. Дънов Поздрави Д-ра. Получих картата му.

Същий

---------------------------------------------------------------

136 Вж. писмо №74 на П. К. от 29.10.1903 г., също и бел. №125.

137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния звук на Сътворението, съставен от трите звука – а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен.

138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него.

139 Н. Константинов от Русе – не са открити данни за него.

140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария.

Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп. „Родна лира“, където отговаря за хумористичния отдел под псевдонима К. Сатирик. Излизат 5 броя – от 31 ян. 1915 до 30 ян.1916 г.; сп. „Смях и сълзи“. Освен тях двамата в списването участие взема и Христо Смирненски. Тук Никола В. Граблашев използва псевдонима Мак Гро. Излизат 42 броя през 1917 г.

Васил Граблашов е издавал списание „Задгробен мир“, орган на Психическото дружество (Society for Psychical Research) в София. Год.абонамент – 5 лв. 2000 тир.; Г. І – 1-10 юни 1906 – апр. 1907; Г. ІІ – 1-7ян. – септ. 1910.

Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът?“,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)

Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.

Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.

Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.

141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.

-------------------------------------------------

135 Това писмо се публикува за първи път.

гр. София, 29 октомврий 1903 г.

Любез. ми бр. Дънов,

Аз пристигнах в този град на 26-и и снощи се срещнахме с г-н Голов¹²² в дома му, където имаше някои съобщения. От него се известих, че сте си били във Варна, затова бързам да Ви пиша, докато имам време да постоя тук.

С отделянето ми от вас¹²³ аз минах Балкана, където ме валя силен дъжд и към село Дъскотна¹²⁴ прекарах едно премеждие. Понеже бях измокрен до кокал, хвана ме ревматизъм в краката и от дългия път из камънаците принудих се да си хвана талига да ме занесе в Айтос, но още не изминахме [и] 100 метра, ето, че се скъсал един от каишите (яновете), и конете отидоха на бяг. Турчинът талигар изхвръкна като птичка от талигата още изначало, но аз докато разбера, не остана време и да мисля и конете – тук и там, докато най-после през един мост и малко на косъм остана да се катурне талигата, аз и конете и всичко да стане на парчета.

В Айтос пристигнахме много късно. На третия ден тръгнах за Карнобат, но с трена пристигна и жена ми. Отидохме с нея в Карнобат и прекарахме 3-4 дни. Даде Бог, че тя остана съгласна и я изпратих за Бургас, а аз на утрото заминах за Ямбол.

В Ямбол стоях около седмица време и на онова, на което ме научи, турих в изпълнение¹²⁵. Мисълта ми беше: „Да бъде Твоята Воля, както на небето, тъй и на земята и върху мене, твоя нищожен раб“. В цялата седмица това беше и през трите пъти на деня.

На третия ден гледам в сън три големи змии, двете увити около пояса ми, а едната от издалеко ги следва. Казвам си: да има някой да ми даде един нож – и трите ще ги избия. На другата нощ гледам – една змия стои в една крепост, но толкова голяма беше, имаше дължина около няколко километра и черно-зелен цвят. А пък аз съм се качил на един Исусов трен, най-накрая, на последния вагон. Тя щом усети, че аз избягвам, издигна се на една голяма височина, но тъй гордо, че мога да кажа, че такава голяма гордост [за] първи път виждам, и засука да ме хване, но не можа. Втори път засука, също не можа. На третия път засука и малко остана да ме хване от мястото ми. Но Исус подкара по-бърже трена и тя не можа да ме хване. Като се простираше да ме хване, толкова замах правеше, че до три километра място заграбваше.

После изкарах и другите две седмици и тъй прекарах това.

От Ямбол надолу към юг проповядвах на 6-7 места, също и в Къзъл агач¹²⁶. Оттам минах в Кавакли¹²⁷, Харманли, Узунджово128, Хасково, Борисовград¹²⁹, Станимака¹³⁰, Пловдив, Брезово, Казанлък, Шипка, Габрово, Дряново, Севлиево, Троян, Тетевен, Етрополе и София. В Етрополе проповядвах¹³¹, също и в едно село¹³² по тези последни места. В Дряново, в една къща, проповядвах на неколцина мъже и жени.

Сега, като Ви излагам всичко, чакам да ми дадеш допълнителни наставления на започнатото. Колкото какво да правя в живота ми до края на таз година, то аз очаквам Бог сам в сърцето ми да ме научи.

Поздравявам Ви, поздрави и Мелкон, поздравява Ви също и бай Филип¹³³ и двама ви. Очаквам отговора Ви тук, чрез г-н Бъчваров.

Яви ми, Мелкон ходи ли някъде¹³⁴.

_________________________

Обяснителни бележки:

¹²² Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г. Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 –едноетажна къща с малко стаи. Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХІХ в. На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев. Писателят Васил Н. Узунов дава кратка характеристика за Д. Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и с маниери – у него всичко фино. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите. Живееше с гости било в дома му, било в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ 272 Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г. Данаилов и др. Това са едни от най-изтъкнатите за времето си писатели и общественици. Книжарницата на Д. Голов е своеобразен „Малък клуб“, както са я наричали онези, които отивали там, за да беседват на духовни и философски или културно-политически теми. Тя става и център на първите последователи на Учението, които отиват там не само да си набавят книги, но и да побеседват с приятели на духовни теми. Д. Голов, заедно с П. Гумнеров са бързописци и те стенографират част от първите сказки на Учителя П. Дънов, както и словото от годишните срещи на Веригата – съборите от 1905 до 1915 г. През 1914 Д. Голов привлича за стенограф на неделните беседи проф. Тодор Гълъбов, началник на Стенографското бюро при Народното събрание. Така излизат първите серии на „Сила и живот“, които по инициатива на Д. Голов се отпечатват в Царската придворна печатница. Той поема също литографирането на Антиминса и Пентаграма (1911), както и отпечатването на „Завета на цветните лъчи“ през 1912 г. Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа. Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на Учението. На него Учителя П. Дънов възлага много поръчения за провинцията, тъй като той е не само жива връзка с братята и сестрите, но и води обширна кореспонденция както с тях, така и с нови хора, интересуващи се от окултна литература. Множество последователи намират Учението чрез него. На Димитровден, имения му ден 8.11.1917 г. Д. Голов има много гости, измежду които ген. В. Диков, ген. Г. Вазов и др. близки. 273 След като изпраща и последния си гост, той издъхва с диагноза „ангина пекторис“ (стенокардия). Свещениците не искат да го опеят заради това, че го смятат за сектант, но владиците ги заставят. Голов е обичан, уважаван и ценен от много хора. През този период Учителя П. Дънов е интерниран във Варна, където получава писмо с тъжната вест. Отговорът му е запазен и в него той пише: „Използваха отсъствието ми и го грабнаха.“

¹²³ На 19 и 20 август, след събора, П. Киров отива в Балчик. След тези дати не е известно кога и къде са се разделили с П. Дънов.

¹²⁴ Дъскотна – село в област Бургас, община Руен.

¹²⁵ Това е първото документирано упражнение, придружено с формула, което П. Дънов дава на свой ученик, в случая – П. Киров.

¹²⁶ Къзъл агач – днес гр. Елхово, област Хасково.

¹²⁷ Кавакли – днес гр. Тополовград, област Хасково.

¹²⁸ Узунджово е село в Южна България, община Хасково, едно от най- известните места по времето на Османската империя. Там се е провеждал прочутият Узунджовски панаир, който събирал стотици търговци от цяла Европа и Азия.

¹²⁹ Борисовград (дн. гр. Първомай) – получава името си на 31 януари 1894 г. с указ на цар Фердинанд.

¹³⁰ Станимака, от гръцкото име на града Στενήμaχος, Стенимахос. След 1934 г. е преименуван на Асеновград.

¹³¹ Из дневника на П. Киров: „Едно от обявленията по държане на проповеди. Обява: „Довечера в салона ще се държи поучителна духовна сказка върху темите: 1. Като християни притежаваме ли Христовия (Божествения) Дух? 2. Признаците за дохождането на Исуса Христа и царуването му на земята. Сказката ще държи г-н П. Киров, който е пристигнал снощи в града ни и ще престои днес нарочно за сказката си. Ползваме се от случая да поканим гражданите на тази сказка, от която ще извлекат възпитателна поука. Начало – 7 часа вечерта. Вход – свободен за всички, и от двата пола. От група учители. Гр. Етрополе, 24 октомври 1903 г. (петък)“.

¹³² Може да е с . Желява. Вж. бел. №160.

¹³³ Не е известно кой е този човек. По-нататък името на бай Филип не се споменава.

¹³⁴ Мелкон посещава курс по кроячество, за което ще стане дума по- нататък.

гр. Дряново, 19 октомврий 1903 г.

Любез. ми бр. Дънов,

Моля, приносящия настоящето [писмо], приеми го, той е наш приятел. Ако помниш преди години, бях Ви писал за него¹²¹. Дай му някои наставления и упътвания.

_________________________

Обяснителни бележки:

¹²¹ Хараламби Джамбазов от гр. Дряново, лице от кръга на Козлов. Споменава се няколко пъти в писмата на П. Киров от 1898-1899 г., но явно не взема по-нататъшно участие в дейността по създаването на Синархическата верига.

Варна, 24 май 1903 г.

Люб. бр. Киров,

Последното Ви писмо получих в Плевен¹¹⁸ . Има повече от 20 дена, откак съм дошъл във Варна. Искам да си поотпочина от дългата обиколка¹¹⁹. Има много неща, които са ми препятствали. Дяволът не е седял мирен. Поставял е спънки и отвън, и отвътре. Има много неща, които трябва съвършено да се изправят. При другото трябва пълно съобразявание с Волята Божия. Божието познание и мъдрост са необходими. Вътрешните спънки, разногласия, които често се появяват помежду ви, не ме радват.

Бързите работи винаги имат тоя и резултат. Аз не мога да си обясня как человеци, които не са в състояние да напуснат своя стар нрав, могат да слугуват на Бога. При това без онова ясно разбирание Любовта на Господа и готовността според диктуванието на Светия Дух може ли да има успех?

Онези наши приятели, които още не са разбрали това, по-добре, за да не се спъват нито те, нито другите, да идат, гдето им се нрави. Ний нямаме нужда от болшинство. По- добре двама в Дух, отколкото много без Него.

Отсега нататък не искам никой от вас да ме изкушава и да ми туря спънки. Ако някой иска да слугува според обещанието на Господа Исуса и на Негова Свят Дух, приет ми е, ако не - да правят каквото искат. Свободен съм от техните грехове. Те сами ще опитат истината.

Придобийте вяра, без нея всичко е празно, а тя се добива с търпение, молитва и благодат. Вярата расте и се усилва, както всяка душевна сила. Ако не сте готови да се подчините на благото действие на Божия Свят Дух, как мислите да се извърши делото във вас? Как мислите да победите света! Или да станете силни, или да очаквате да ви послуша Господ?

Има заблуждения помеждината ви. Разбирам работата добре. Не ви съдя. Зная, че сте человеци, а не ангели. Зная, че имате свои си мъчнотии, скърби, разочарования, съмнения, незадоволства, подхлъзвания и измамвания. Но размишлявайте кому е по-добре да се слугува!

Бог е в света. Той действа вътре в нас, интересува се от нашия живот, взема участие в дреболиите на живота ни, изправя погрешките ни, наказва всички за поправка, говори постоянно, упътва всички в добрия път, дълготърпи с погрешките, чака да му дадат очаквания плод, поне лихвата на таланта [Мат. 25:14-30].

А как мислите сега! Не туряйте вашите планове и мисли за Божии. Приемайте пътя тъй, както Господ го устройва и отваря.

Пиши ми д-р Миркович в Бургас ли е? Ако е там, поздрави го нарочно от мен. Кажи му, че съм приел неговите 9 вестника.

Колкото за моето идване, надали ще мога да дойда тази година¹²⁰.

С искрен поздрав: П. К. Дънов

Адресът ми е: №244, III участ., ул. „Дунавска", Варна.

---------------------------------

118 На това писмо, както и на други от периода 24.05.-29.10.1903 г.,липсват черновите. Запазен е обаче дневникът на П. Киров, в който се описва как той тръгва на обиколка из България заедно с Мелкон Партомян на 18.05.1903 г. Първата им спирка е Сливен. В периода14.06.–2.07.1903 г. те са в София, в дома на сем. Бъчварови. В началото на август пристигат във Варна и в периода от 2.08. до 7.08. гостуват на П. Дънов за поредната среща на Веригата, която се провежда от 14 до17.08.1903 г.

119 Тази обиколка продължава около 10 месеца.

120 Съборът през 1903 г. се провежда във Варна, а не в Бургас, както през 1901 и 1902 г.

Търново, 22 април 1903 г.

Люб. бр. Киров,

Отворената Ви карта, както и картите¹¹⁵, получих. Благодаря Ви. [Имам и] Вашето писмо от 27 [януарий]. От Вас получих, ако се не лъжа, само едно писмо, и то когато бях в Кюстендил¹¹⁶. Друго писмо след това, освен последното ти, не съм получавал.

В това писмо бяхте писали нещо за поданството в отношение на военната служба. Няма нужда да струваме това. Ако е волята на Господа, Той ще ни пази от всяко зло. В това не се колебай. Това е Волята Господня за нас, които сме граждани на Царството Божие. Повече от това е от Лукаваго. Господ ни казва винаги да възлагаме надеждата си Нему. Плът и кръв не трябва да бъдат нашата опора.

Запитвах Господа, Духът Му казва, че всяко най-малко отклонение от Бога води лоши последстви[я]. По-добре с Него, та нека да имаме помощта Отгоре на всички наши братя. Пазете се да ви не изкуси в нещо Лукавият.

С днешната си поща Ви изпращам осем лева, да ги турите в принадлежащото място за месец март¹¹⁷.

Къде ще се съберем, не мога да Ви кажа засега. Оставям Господ да уреди всичко. Той ще ни покаже, кога му дойде времето.

Поздрави всички приятели: Тодора, Мелкона, Арнаудова и др. Как е Мелкон и Тодор.

С братски поздрав: П. К. Дънов

Ако не Ви донесат чека [от 8 лв.], идете да го потърсите.

------------------------------------------

115 Поръчаните френологически карти.

116 От писмата на П. Дънов от 1903 г. се разбира, че е бил в Кюстендил за няколко дена в периода между 16/17 януари и края на м. март 1903 г.

Най-вероятно е гостувал на Васил (Велико) Граблашев (Граблашов), който по това време е член на Кюстендилския окръжен съд.

117 Става дума отново за десятъка.

гр. Бургас, 18 април 1903 г.

Любез. ми бр. Дънов,

Затвореното Ви писмо от 16-и того днес получих и всичко разбрах.

Ходих при бр. Велчеви, но Николай го още няма. Взех 100 карти и с пощенски бандерол Ви ги изпратих още днес.

В затвореното си писмо молех да ми явите получихте ли писмото ми от 27 януари т.г., изпратено Ви в София? Желая да зная дали е получено.

Плевен, 16 апр[ил] 1903 г.

Люб. бр. Киров,

Писмото Ви от 12-и получих. Не трябва да давате място на Лукавия да Ви изкушава. За спорни въпроси отнасяйте се до Господа. Не виждам никоя причина защо да не можете да живеете в мир и любов помежду си. Уповавайте повече на Бога. Нему възлагайте да оправи всичко. Всяка душа изисква особени условия да се развива. Надявам се, ще съумеете да се възползвате от опитността, която Ви се дава повседневно. Виждам, Вие още не сте схванали добре в що седи изпълнението на Божия Закон.

Много пъти се случва в нашия живот, че по някои несъзнателни погрешки ние считаме действието на нашата воля за Божия и от това се пораждат изкушения и неприятности. С вашите раздори помежду ви давате място на Лукавия да ми причинява вреди и ставате всинца вие причина да се спъва делото, което Господ ни е възложил Отгоре¹¹¹.

Не че аз нямам сила да отхвърля от себе си тия лоши влияния, но ви щадя. Кажи на всички приятели да се посвестят, другояче е вредно както за вашето духовно благо, така и за вашето веществено и телесно. Да не изкушавате Господа с поведението си.

Вие сте всички свободни. Господ ви е дал тая свобода. Защо се подлагате изново на робството? Ако сте разединени, как мислите да имате успех и благословение? И ако Любовта не ви свързва, как мислите да угодите на Бога? Не мислете, че с многото си ходение на църква и многото си молитви ще ви се даде нещо. Църквата е вътре в душата, там трябва да слугувате на Господа. В този ваш храм трябва да принасяте жертви и хваления.

Слаби сте още. Вас ви влече външното. Ако е Господ помежду ви, няма ли да уреди всичко? Но не, вие сте Го огорчили с поведението си, като се теглите насам и нататък. Вие всинца искате да бъде вашата воля. И всякой настоява на своето.

Какво казва 13 гл. от I Кор.? Ами 5 гл. от Матея? Съжалявам, че вие, без да искате и без да съзнавате, че като се спорите и състезавате един с друг, [на] мене вредите повече. Но няма нищо. Аз ще понеса и това. Най-после Господ ще ви изправи, ще ви свести, ще ви утеши, ще ви благослови. Разсъдете и помежду себе си кое е право да се върши. Успехът ви зависи на всички от горе. Казвам ви това, което Господ иска от вази.

Поздрави всички приятели. „Очистете се - казва Господ - и се приближете, за да ви благословя във всичко." Да не стават разногласия.

Ще ви помоля да ми направите една малка услуга. Преди Великден още от Видин писах на г-н Николай [Велчев] и му пратих едно клише и една френологическа карта¹¹² , като му казах да ми напечата 600 екземпляра. При това му дадох всичките упътвания. Моля, идете при него и попитайте дали ги е напечатал, или не. И ако ги е напечатал, земете 100 (сто) карти и ми ги пратете веднага с пощата в Плевен. Аз става [как] му пиша две отворени писма, но нямам още отговор. Адресът ми е Пост Рестант - нищо друго. Мен ме познават тук, в пощата. Отговорете веднага. Ако го няма Николай и ако са напечатани картите, вземете, като поискате разрешение от брата му¹¹³ . Ако не са напечатани, пишете ми, за да Ви дам наставление какво да се прави.

За де[те]то, според Вашите думи и обещания, може да му се отпущат от Господните, когато Вие нямате¹¹⁴.

С искрен поздрав: Ваш П. К. Дънов.

Тодор да не бърза. Ще си навлече иго на врата без време. Кога му дойде времето, то Господ ще промисли тия все важни работи.

-----------------------------------------

111 Подчертаните пасажи в писмото са от П. Киров.

112 Френологическата карта на П. Дънов представлява таблица, в която се нанасят измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете на дадената личност. От измерванията се вадят заключения за способностите и характера на човека.

113 Христо В. Велчев

114 Да се отпускат от десятъка месечно по 8 лева за оживялото дете-близнак на починалата им наскоро сестра, което Пеню Киров и брат му поели задължение да отгледат. П. Киров и Ерифили продължават помощта си и към останалите сирачета, като осиновяват едно от тях,чието име е Стойка Пенева Кирова. Тя е родена през май 1896 г. и живее до 16.12.1962 г. Жени се за Атанас Панайотов Шишков, роден през април 1887 г. и починал на 24.08.1975 г. Двамата имат само един син – Павел Атанасов Шишков (4.04.1923 – 4.01.2007). Павел и жена му Дана Николова Шишкова, родена на 26.10.1928 г., имат две деца:Стойка Павлова Атанасова, родена на 17.10.1950 г., и Дочка Павлова Добрева, родена на 6.04.1952 г. И до днес семейството обитава наследствената къща на П. Киров и Ерифили, намираща се на ул.„Морска“ №14. Вж и биографията на П. Киров, „Епистоларни диалози“, част І.

гр. Бургас, 12 април 1903 г.

Любез. ми бр. Дънов,

Днес получих писмото ти от 9-и того и бързам да ти отговаря. Тука някак всичко е изменено. Празниците прекарах мъртвешки, с уединение, никой не ме посети, и аз – никого, освен първия ден, в който се събрахме с приятелите, за да се разделим.

Причините са малко и ясни: упрекват ме, че съм искал да ги властвам и че не съм приемал някои техни мнения. Не мога да разбера, властване ли се счита, ако помежду едни съмишленици изявиш някоя необходимост, като да се държи пост, или да пребъдем в молитва и други такива?

По таквизи причини аз им казах, за да не бъда спънка на вярата им, [че] ги напускам, но те може и без мене да се събират, и им казах да се молят и постят и каквото Господ изиска от техните сърца, него да направят. Ако е да се събираме и подкрепяме, аз пак съм готов да работя помежду им. Ако ли се изисква от тях да останат свободни, аз нямам нищо против тях, но ще им остана пак един духовен приятел.

На 21-ви март се помина една от сестрите ми, [в]следствие на раждане на близнаци, и остави 5 деца, от които вече две са при мене. И едно от малките близнаци, като нямаше кой да го гледа, понеже го оставиха като едно животинче да умре от глад и негледане, решихме с брат си да го изгледаме на наша сметка за наше, като го дадохме на една жена да го гледа. Но понеже аз вече не съм на работа, защото напуснах бр. Велчеви още на 20-ти март по причина на техните груби отношения и онеправдания, за което се отнесох до нашия Небесен Отец, и ми се каза да ги напусна, то по тази причина, моля, попитай, ако се може, да му се отпуска от Божията каса¹⁰⁷ месечно по 8 лева. Разбира се, само в такъв случай, когато аз нямам възможност да ги внасям.

Това ако се може, отговори ми по-скоро.

Също моля, отговори ми, получи ли писмото ми от 27-и януари, изпратено ти в София.

Сумите ти, изпратени от Кюстендил и Видин – 10 лева и 12.50 – получихме.

Новини по нас: Ако се не лъжа, мисля, че Николай Велчев замина, за да прави сватба в Самоков¹⁰⁸.

И друго, че нашия Тодор не го бива вече за самичък. Поразмисли отгде да му намерим другарка. Това е и мое, и негово запитване.

Мелкон изяви желание да вземе „Тайна вечеря“¹⁰⁹ с протестантите. А на моите предложения да направим това ний по Коледа, замълчаха.

Тъй прочее стоят работите в нас и аз сега се скитам и не зная още какво да почна. Не мога да попитам и Господа, защото Тодор отдавна ми е категорически отказал и твърде нарядко се среща с мене, понякога в седмица, а понякога и в две. Така че да си Господен, трябва да страдаш.

Къде мислиш да стане таз година съборът ни и скоро ще дойдеш ли насам?

С искрен братски поздрав оставам твой верен в Господа:

Адресът чрез А. Георгиев¹¹⁰ – комисионер – Бургас.

_________________________

Обяснителни бележки:

¹⁰⁷ Десятъкът, който се внася в общата каса.

¹⁰⁸ Николай В. Велчев се жени на 14 април 1903 г. в Самоков за Люба Николова, сестра на съпругата на пастор Костадин Пачеджиев – Юрдана.

¹⁰⁹ „Тайната вечеря“ се взема в четвъртъка преди Великден. През 1903 г. Велики четвъртък е на 3 април, а Великден е на 6 април , неделя. Вж. също бел. №81.

¹¹⁰ Александър Георгиев-Коджакафалията – големият благодетел на град Бургас. Той е крупен търговец и комисионер, роден в с. Дюлгерия, дн. с. Зидарово, Бургаска околия, ок. 1830 година, и е починал в Бургас на 15 юли 1913 г.