Северина

Търново, 22 май 1902 г.

Л. б. Киров,

Завчера пристигнах в Търново⁷⁵. Още не съм разгледал града. Тук мисля да се поспра за няколко време. За утре мислех да държа първата си сказка, но салонът е ангажиран от учителите, които ще имат конференция за утре. Ще се постарая да поправя някои условия с тях и да уредя въпроса.

От Д-ра приех преди няколко дена една отворена карта, с която ме задължава, щом пристигна във Варна, да му пиша.

Надявам се да сте добре всички и да сте радостни в Господа. Кога се видим, ще ви разправя по на обширно за някои неща.

Поздрави брат Тодор, Мелкон, Николай.

С поздрав.

Ваш верен: П. К. Дънов

----------------

75 Датата, на която П. Дънов посещава за първи път Търново.

Русе, 13 май 1902 г.

Люб. бр. Киров,

Писмото Ви от 28-и апр[ил] получих. Не съм свършил още обиколката, която ми предстои. Има няколко места още да посетя и тогава мисля да се завърна към Варна, отгдето мисля да дойда в Бургас. Засега не ми е съобщено още за кога именно, но кога наближи времето, ще Ви се съобщи. Бъдете радостни и търпеливи. Господ урежда добре своите работи. Нашата среща ще бъде придружена със сила и благодат. Господ Бог Наш ще отмахне много от мъчнотиите.

Шумена го напуснах миналата сряда. Там прекарах добре. Господ във всичко ми помогна. Държах три сказки в градския салон „Арахангел Михаил"⁷². Първата бе със свободен вход, имаше около 500 души слушатели. Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на Безплатните ученически трапезарии (т.е. за бедните) и Стопанското училище „Евдокия"⁷³ . Чистият приход възлезе на около 200 лв. Шуменци в това отношение се показаха доста щедри. Когато Бог благославя, всичко върви добре.

Миналата неделя държах тук първа сказка за в полза на дружество „Милосердие" и друго още едно задължение, което взех на себе си. Приходът не бе твърде голям и едва покри разноските за салона и афишите. В идущия път, надявам се, да бъдем по-сполучливи. Господ няма [да] остави безплодни нашите усилия за добро.

Ето това е, което се старая да върша засега и това Ви го съобщавам за Ваше насърчение и ободрение, другояче бихме дали място на Лукаваго да ни изкушава и да ни прави спънки. Изпълнението на предвечната Воля е смисълът на живота. Мерките, с които ме задължавате, Ви ги пращам. Само искам да Ви не стават отегчение, защото и без това Вие доста сте сторили. Но Господ ще Ви даде да се радвате на плодовете на Вашия живот. А и това е моето вътрешно желание за Вази.

Поздрави брат Тодор, Мелкон, Николай и други.

Със сърдечен поздрав към вази.

Адрес: Печатница „Малджиев"74 - Русе

Мерки за костюм: палто: 46, 76, 19 1/2, 48, 76, 46, 43;

панталони: 59, 105, 75, 39, 34, 29, 26;

елек: 67, 44, 42, 36;

-------------------------------------------------------------

72 Читалище „Архангел Михаил“, гр. Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време. Там са се играели редица театрални постановки, а специално за целта през 1898 г. е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г.

73 През 1897 г. в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра на цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение. В момента то е преименувано на Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).

гр. Бургас, 28 април 1902 г.

[до] гр. Шумен

Любез. ми бр. Дънов,

Отворената ти карта от 22-ри того получих. Разбрах всичко.

Ний тук сме добре с Божията Воля, крепим се засега.

Днес по съгласие – аз, Тодор и Мелкон, решихме да те помолим да ни изпратиш мярката си за палто, панталон и елек. И то, според Мелкон, трябва да ти вземе мярка някой най майстор дрехар, за да не се погреши в нещо. Това виж, че направи.

Сега, от 18-и того, аз почнах да работя като писар в кантората на бр. Хр. В. Велчеви, с 50 лева месечно. Това е от приятеля Николая.

За сестрата Тодорка⁷¹ чувам чудесни работи. Тя чрез Духът Божий говорела на разни езици: еврейски и др. И когато Господ отговарял, имало двама свидетели, които чували гласът Господен. Тия свидетели са наши. Тя ми пише, че било им заповядано да дойдат тук, в Бургас, види се за събора, но не им било определено кога ще бъде това.

Чудни са Божиите пътища!

Приеми сърдечните ни братски поздрави от всички ни. Приеми поздрав от Доктора. Той на 17-и того беше дошъл по дело и след няколко дни си отиде. Той усеща голяма нужда от нас и сега сам той ни дири. Заради материалните си работи той хитрува и се нуждае от нас.

Пиши ни нещо ново и точно определи времето за събора, ако ти е казано. И времето за дохожданието ти.

_________________________

Обяснителни бележки:

⁷¹ Тодорка Балканджиева от гр. Хасково, за която става дума в писмо №55 на П. Киров от 18.11.1901 г. Вж. също бел. №57.

Шумен, 22 април 1902 г.

Л. б. Киров,

Последното ви писмо получих. Засега аз съм в Шумен и тук отправяйте писмата си. От София излязох преди Великден⁷⁰ . Завчера държах тук първата сказка в градския салон, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай. С Божията Воля идущата седмица ще държа втора сказка.

Към Бургас мисля да намина къде края на месец юлий. Според сведенията, които имам, всичко ще се устрои по определен път от „Горе" Плодовете на делото ще бъдат благословени. Само крепете се в Духа на Истината. Растете в знание и Мъдрост, благодат и търпение. Вашите приятели се увеличават. „Благодарете."

Поздр. брат Тодор и Мелкон. Пишете ми как сте. Срещнах г-н Обрешков.

Поздрави и Доктора.

За други неща после ще Ви съобщя. Да чуя как се [по]минавате.

Ваш верен: П. К. Дънов

--------------------------------------

70 През 1902 г. Великден е на 31 март. Както става ясно от писмото на П. Киров, П. Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март.

гр. Бургас, 28 март 1902 г.

Любез. ми бр. Дънов,

[до] гр. София

На 2-ри март бях ви писал затворено писмо, изпратено в София, но не зная дали сте го получили, защото след няколко дни се известих от в. „Новини“⁶⁵, че сте заминали в Плевен. За това Ви заминаване ни яви и г-н Бъчваров⁶⁶, който наскоро беше дошъл в Бургас и след 3-4 дни престояване се върна в Пловдив.

Мъчнотии ме стигат и за[д]минават, това сега е, с което се боря. Но Господ не стои далеко. Той дохожда да ни насърчава по чудни начини. Така в настояще време Той ни даде още един член, някой си Янаки Димитров Арнаудов⁶⁷, родом от с[ело] Градец, Котленско, а живущ в Бургас, със занятие плетене [на] чорапи с машини. Заинтересува се от 15.02. т.г., а повярва на 15.03. тоже т.год. И освен него интересува се и цялото му семейство.

През м. февруари т.г. беше дошъл един съботянин⁶⁸. Протестантите не го допуснаха да проповядва в техния молитвен дом. Тогава ний наредихме нашия дюкян, който е доста голям салон, и така държаха се 3 сказки и една проповед, които излязоха доста сполучливи и доста публика присъства за това. Протестантите останаха като попарени. Те не мислеха нещо да извършим ний.

Аз съм уверен, че ако имаме един дом за събиране тук, при нас ще дохождат повече слушатели, отколкото при тях, защото на нас хората повече ни симпатизират. При това, ако имаме и проповедник, още по-голяма надежда има. Духовете са някак по-раздвижени. Ще моля да помислиш, да попиташ и ни явиш тази година къде ще имаме събор. Съборът тази година изглежда ще бъде за нас от голяма важност, защото може би ще дойдат братята и сестрата от Хасково. Тези хора са много заинтересовани и постоянно изискват от мен духовна храна. Сестрата е една от редките помежду ни, защото Господ благоволява чрез Духа си в нея. Тя има такива съобщения на глас, щото аз вярвам, че в събора ни тя ще ни бъде за радост.

Аз чувствам, че чудно нещо ще бъде този наш събор, когато изпълнени мнозина от св. Дух Божий почнат да хвалят и славят името Му. Едно засега е лошо, че по нямане достатъчно работа принуден съм да напусна колосвачеството.

Аз бях Ви писал, че изкарвам около 60 лв. на месец, но то не било вярно, защото като се извадят разноските за самата работа, едвам остават някой път по 20, някой път по 30-40 лв., а веднъж 14 лв.

Така щото притиснат от дома да внасям повече от силите си, принуден съм да напусна работата. Но какво да почна, брате мой, и аз не зная.

Ние тука понякога се събираме и се поучаваме. Така оня ден имаше и вънкашни, и протестанти, нещо около 11 човека, и нещо от рода на училище. И тъй им се понрави и искат и те да съставят. Също имаше и един запасен подполковник, някой си Обрешков⁶⁹, сега почнал да се интересува, и той казва, че като си отиде във Варна, и той ще устрои такъв ред за изучавание на словото.

Виждам, брате, че Господ благославя делото си и Той благоволява помежду ни. Сега остава само ний да се насърчаваме един друг.

Понякога тежки, изпитанията дохождат, но Отец нека бъде милостив.

Сега, като те поздравляваме всичкома, ще очакваме за твоето радостно писмо.

С искрен и сърдечен поздрав.

Отворената карта от 26-и март получих днес, 29-и того.

_________________________

Обяснителни бележки:

⁶⁵ По това време има вестник „Новини“, орган на Българската екзархия, който излиза в Цариград от 27 октомври 1890 до 9 октомври 1912 година. Подзаглавието на вестника е „Вестник политически, научно-литературен и духовен“. Вестникът е предназначен главно за българите в Османската империя и има значим принос за 263 поддържането на българския национален дух в Македония и Тракия. Не е ясно дали става дума за този или за друг вестник.

⁶⁶ Тодор Иванов Бъчваров (1871-1923) – издава сп. „Родина“ (от 24.10.1898 до 1915 г.). Списанието спира да излиза по време на войните. Следва неуспешен опит за възстановяването му през 1927 г. от негови съмишленици, но излизат само четири броя. Редакцията му се намира на ул. „Опълченска“ №67 (69), срещу дома на сем. Гумнерови. Според думите на самия Бъчваров той „за първи път се среща с П. Дънов през 1900 г. във Варна“. Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел. №39 и №55). От този момент до 1905 г. винаги, когато ходи в София, П. Дънов отсяда в къщата на Т. Бъчваров. След като децата на последния се разболяват, П. Дънов се премества в къщата на Петко и Гина Гумнерови.

⁶⁷ Янаки Димитров Арнаудов е родом от село Градец, Котленско. Плете чорапи на машина. Живее в Бургас с цялото си семейство. Спорна личност в средите на бургаската общност. За него не се споменава нищо в писмата след 1906 г. Отношението на П. Дънов към него проличава в писмото до П. Киров от 9.09.1904 г., непосредствено след събора в Бургас: „Как е Арнаудов? Струва ми се, семето, което падна на камък, гдето има малка почва, за малко вирее. Но Господ се не лъже, нито се от зло изкушава. Мен мнозина са ми вършали тръни на главата. Но няма нищо. На мнозина съм помагал и са си обръщали петата против. В Бога измяна няма. Той ще отдаде всекиму заслуженото. И това е най-правото и доброто. Поздрави Тодора. Ако се е разкаял сърдечно Арнаудов, поздрави и него, ако ли не, то задръж поздрава“. По-късно в свои беседи П. Дънов отново споменава Арнаудов: „Ние имахме един приятел, който се казваше Арнаудов. Той беше обръщеник на един наш брат – Пеню Киров. Той беше особен екземпляр: между светски хора говори много умно, но щом дойде между религиозни, пъчи се. Иска да се покаже нещо в една област, която не познава. Пеню Киров си намери цяла беля с него. Онзи не вземаше от нищо. Той отдаваше значение на външната страна на живота. [ ООК, 19.12.1934 г. - "Законът на свободата"] Един ден го видях: като дойде, започна да си мърда лицето насреща ми – иска да ми обърне вниманието. Аз се занимавам, той пита: „Какво мнение имаш?“. Гледам го: той с другите хора приказва тъй –няма да си мърда лицето, всичко е по-весело. Като дойде при мене, се измени. Един ден му казвам (Учителя силно изтропа с крак): „Какво е туй от тебе? Говори ми, какво си си замърдал лицето? Защо искаш неща, които не разбираш? Ако е за знание, остави твоето знание!“. Той казва: „Извини!“. Докарах малко съзнанието му. Като ме види, веднага се засяга един център – иска да ми обърне вниманието. По този начин ти не можеш да обърнеш внимание: ти седиш и си под влиянието на по-низши духове. Ти ми говори на мене. Ти ме считаш в дадения случай като другите хора. Като те гледам вчера на пазаря: говориш на другите хора – и на мене говориш по същия начин. Ти искаш да ми обърнеш вниманието. Какво ще ми обърнеш вниманието – ти нито ме познаваш. Пък аз не искам да ти обърна внимание“ [УС, 8.03.1936 г.- "Абсолютна справедливост"].

⁶⁸ Съботянство, или адвентизъм, е протестантско учение на различни адвентистки общности, които възникват по време на религиозното пробуждане в началото на ХІХ век в САЩ. Адвентисти (лат. adventus — пристигане, идване) се наричат вярващи християни, които очакват близкото идване или завръщане (второто пришествие) на Исус Христос. Първите признаци на адвентно присъствие в България датират от 1891 г., когато група немски преселници адвентисти от Кримския полуостров пристигат в Румъния и Добруджа. През 1839 г. Е. С. Попов, американски адвентист от български произход, проповядва в Русе с помощта на Яков Гринберг – български евреин, баптист, книгоразпространител на Британското библейско дружество. Последният е покръстен през 1896 г. в Русе и така станал първият наш адвентист. Българската мисия на Църквата на адвентистите от седмия ден е организирана през 1911 г. от К. Мотцер (Германия).

⁶⁹ Става дума за о.з. подполковник Димитър Георгиев Обрешков, живеещ във Варна. Роден е в с. Батемберг (дн. с. Благоево, Разградско) на 20.3.1858 г. Умира след 1917 г. Учи във военно у-ще; полковник е от 1.1.1892 г.; от 1895г. – пом. командир на 8 п. Приморски полк, уволнен на 21.6.1899 г.; подполковник о.з. в София от 1906 г. Съпругата му се казва Кица. Имат 8 деца – 4 момчета и 4 момичета. Синът му Алцеко Димитров Обрешков (Варна, 13.11.1885-1911) служи във флота на Н.В., а Владимир Димитров Обрешков (21.7.1887- ?) е майор от 27.2.1918 г. Най-известен от синовете му е Никола Димитров Обрешков (6.3.1896-11.8.1963), български математик и академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител на катедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките. Димитър Г. Обрешков вероятно е роднина на участника в Съединението през 1885 г. Лазар Филев Обрешков. В начлото на юни 1903 г. в Бургас се образува специална комисия под председателството на бургаския окръжен управител и касиер – полковник о.з. Лазар Обрешков, дотогавашен председател на Македоно-одринското дружество в града.

София, 26 март 1902 г. [отворена карта]

Л. б. Киров,

Пиша Ви следното си писмо, да Ви осветля върху някои неща. Зная, че имате големи мъчнотии. Но дерзайте, нека вярата Ви да не се намалява. След всичко това ще дойдат Божиите благословения. Бъдете верни в малкото, а Господ ще Ви възнагради и с повече. Той знае всичките Ви мъчнотии и скърби и не е от онези, които забравят. Дръжте крепостта, защото трябва да дадем голям отпор на Лукавия, ще трябва да извършим наскоро своето главно сражение и Господ ще бъде с нас в тоя подвиг. Не бойте се. Да възкръстне духът Ви, да се повдигне душата Ви, да се уякчи надеждата Ви.

Аз не съм Ви писал наскоро, но си има причини. Имам много спънки, препятствия. Трябва да нося голям товар. Аз желая Вашето повдигане и усъвършенстване от всичката си душа. И когато зная, че Вие сте верни и непоколебими на призванието си, мен ме радва Вашият подвиг. Имайте надежда, това Ви казвам. И думите, които Ви говоря, ще се проверят.

Аз ще обичам пак да Ви видя и мисля, че с Божията Воля ще се видим пак по уреченото време⁶³. Нужните неща за Вашата прехрана ще Ви се дадат. Бъдете готови. Това, което Ви се отрежда Отгоре, приемайте го на радо сърце. Поздрави бр. Тодор, Мелкон и Николай.

За поговорението на другите⁶⁴, както ми съобщавате, то е празно человеческо. Не познават още те Кой е Онзи, Който е с мен[е]. Всички ще сложат оръжията си.

Ваш верен бр. Хр[истов]: П. К. Дънов

------------------------------------------------------

63 Това „уречено време“ е поредният събор на Веригата, който се провежда отново в Бургас през август.

64 Недоверието на протестантите. Вж. писмо №59 на П. Киров от 2.03.1902 г.

гр. Бургас, 2 март 1902 г.

Любез. ми бр. Дънов,

[до] гр. София

И двете Ви последни писма притежавам. Не Ви отговорих, защото съм объркан от положението си. Знам, че твоето е още по-лошо, но ти си научен да се не окалваш и добре правиш. Всичко туй разбирам и искам да бъда и аз безгрижен. Но какво да правя опашката си? Ти, слава Богу, си свободен от това. А то, като са и двата члена на семейството истинни във вярата, добре, но ако не? Повече по това ми е неприятно да ти казвам. [зачеркнато от П.К.] Повече не зная какво да кажа.

С поздрав искрен от всички ни.

Поздрав нарочен от Васила, той засега е в гр. Лондон. Някак скрито се научихме, че протестантите имали окръжно писмо, с което било запретено [на] теб и на др. някой да не им се позволява да проповядват от амвоните им.

София, 28 февр[уарий] 1902 г.

Л. б. Киров,

Надявам се да сте получили моята по-прежна карта. При това, вярвам и да сте по-добре засега. Във всичко уповайте твърдо и яко в обещанията. 3а нуждите Ви Господ, Който Ви ръководи, ще промисли. Има засега някои лоши влияния, които се стараят да охладят Вашата вяра, но дерзайте. Помощ на всинца ни иде.

Тук се вършат чудни работи. Ний сме били за дълго време в борба. Имаме още един приятел и мнозина, които Господ привожда. Само повече вяра, повече усърдие и молитва от всички ви.

Кога Ви видя, има[м] да Ви донеса добри новини. Колко са верни и истинни Божиите обещания. Господ като че от мъртвите въздига мнозина. И начинът, по който работи Духът Господен, е чуден.

Поздрави всички приятели, брат Тодор, Мелкон, Николай и други. На Николая кажи, ще му пратя картата⁶². Доста съм заглавичкан, но [в]се таки ще се трудя да намеря време. Има някои неща, които проверявам засега.

------------------------------------------------

62 Вероятно френологична карта.

София, 2 февруарий 1902 г.⁶¹

Л. б. Киров,

Получих последното Ваше отворено писмо. Надявам се да сте по-добре засега.

"Просете - казва Господ - и ще ви се даде, търсете и ще намерите." [Мат. 7:7] Всичко съдейства за наше добро. Ще ви се окаже помощ. Не се смущавайте духом. Има неща по-добри, които се готвят за нашия духовен живот. Всичко е приготвено и ние трябва ден след ден да приемаме това, което нашият Небесен Баща благоволява да ни дава.

Пазете вътрешното спокойствие на духа си. Благодарете за всичко. Уповайте твърдо, вярвайте непоколебимо, любете постоянно, дръжте се с крепка ръка и готови бъдете за всичко.

Така казва носителят на Божиите благости. Ще ви даде помощ и подкрепа.

Поздрави бр. Тод[ор], Мелкон, Никол[ай].

-----------------------

61 Това писмо се публикува за първи път.

Подписаният, чест имам да известя на бургаските граждани, че колосвам разни мъжки и женски бели дрехи, под следуищите разпределения и цени:

1. ризи от средна величина без пасти и миникети –20 ст.;

2. ризи от голяма величина и ризи с пасти и миникети – 25 ст.;

3. големи яки, каквито и форми и да са – 15 ст.;

4. нагръдници с пасти и нагръдници без пасти, но из около с краища – 15 ст.;

5. нагръдници без пасти и без краища – 10 ст.;

6. малки яки – 5 ст.;

7. ръкавели /миникети/ – 5 ст.

За колосване хусти, възглавници и пердета – особено споразумение.

Предупреждавам всички, които ще ме почетат, че ще останат крайно благодарни от добрата и чиста работа.

В неделя всякога затворено.

_________________________

Обяснителни бележки:

⁶⁰ Това обявление е напечатано и на български, и на гръцки, тъй като в Бургас са живеели много гърци.

гр. Бургас, 27 януарий 1902 г.

[до] гр. София

Любез. ми бр. Дънов,

Последното Ви писмо съм получил навреме, също така и Тодор – отворената Ви карта. Забавих се да ти пиша, защото Сатана е пак въстанал. Аз сега при работа, пак без работа съм. Чудя се какво да правя. Каза ми се много малко още да потърпя. Аз търпя, но интересуващите се от положението ми не търпят, защото много незавидно е.

Ако намериш за добре, пиши ни.

Твой верен в Господа: Пеню

[София, ? декемврий 1901 г.]

Люб. бр. Киров,

Писмото Ви от 9 декемврий приех. За всичко, което ми пишете, благодаря Ви. Има много неприятности в живота, но трябва да се понесат с дух на търпение и благост. Това е правилото на всеобщата любов.

Колкото за Д-ра и Колесников, аз отдавна съм разбрал кой е влязъл под кожата им. Бог се от зло не изкушава. Няма нищо. Господ да ги вразуми, според както вижда за добре.

А вий се пазете всинца от лукавството на протестантския квас. Иде време, Господ ще извади наяве всяка измама. Пазете се, Лукавият е всял своето лошо семе. Днешното протестантство е за очи. Ние не сме призвани да се спорим за празни работи. Вършете Господнята Воля, според както ви е открита, и не бойте се. Ний не служим на человеци, но на Този, Който ни е призвал в живот и виделина. Ний ще Му служим според както ни учи сега. Ний сме чули Неговия глас, Той ни е говорил вече много пъти и е присъствувал с нас. Вий знаете, че приехте благодат и милост от Неговата ръка. Той ви е извел от мрака и ви ръководи всинца ви понастоящем в тая минута. Бъдете благи и добри към всички, това е нашият закон. Това е заповедта на Нашия Небесен Отец, Който гледа отгоре все, що се върши. Имайте радост.

Имам да ви съобщя една твърде радостна вест, но се въздържам засега, да не дам място на Лукавия да ухищрява. Вий знаете колко спънки и препятствия съм срещнал от този син на мрака. Но Онзи, Който е с мене, е по-силен. Господ е победител, Той е възтържествувал. Той ще ни изведе победоносно докрай всинца ни.

Моята радост е вие да растете в благодат и сила, да сте разумни и мъдри във всичко. Надявам се всички да сте здрави и тялом, и духом. С настоящото си [писмо] Ви повръщам Колесниковото писмо. Бъдете всинца верни и усърдни, това е нашето дело. 3 а някои други неща ще Ви пиша по-после. Поздрави нарочно бр. Тодор и Мелкон.

С искрен поздрав.

Ваш верен: П. К. Дънов

гр. Бургас, 9 декемврий 1901 г.

Любез. ми бр. Дънов,

[до] гр. София

Писмото ти от 5-и того получих, разбрах съдържанието му.

Нямам нищо против наредбите на Господа. Въпросът ми беше за хитростите на Колесникова и предпазливостта на Д- ра и [за] начина, по който те ни поставиха като лица, отговорни по техните условия. Види ми се доста разумен приготвен план и от двете страни, понеже ще имат в противен случай за пред света свидетели.

Моля, когато имаш възможност, повърни Колесниковото писмо бр. Тодору, понеже го иска. Това въпросно писмо ний изпратихме по настояване Отгоре.

Ето що казва Рафаил, пратеник Божий, от 18-и миналий [месец]: „Ще пишете вий, Пеню, на Дънова и Колесникова, ще привключите Колесниковото писмо в Дъновото и Дънов непременно ще пита и пише, гдето трябва“.

И туй именно аз извърших. Мен ми е открито тяхното дело, но казвам, че те самите спъват вървежа му, понеже не са чисти сърцата им. Пълни са с тъмнина. Аз процитирах няколко стиха от Словото Колесникову, в които той, като вижда открити сърдечните си помишления, не ми и отговори. Жив Господ, всекиму по сърцето му ще даде.

За тебе, братко, нищо не пишеш. Види се, че считаш за излишно това. Ако нещо си огорчен от нас, прости ни. Ако ли пък Господ е нещо огорчен от нашия живот, моли го, за да ни прости. Ний сме хора грешни и лесно не можем да се отървем от греха.

Съзирам духом, че ти изпитваш мъчнотиите на тоз живот, не си сам. Има сърца и души, които те любят и благодарят за теб Богу. Ти живееш не за себе си, но за нас.

Ако имаш нужда за пари, яви ни.

Тук, при това [писмо], привключвам и исканото ти „Призвание към Българский народ“. Приеми сърдечен поздрав от всички ни.

Тези дни голяма борба имахме с протестантите тук.

гр. Бургас, 3 септемврий 1901 г.

Любез. ми бр. Дънов,

[до] гр. Пловдив

Писмото ти получих и двата бона от 4 лева десятък за м. август⁴⁸.

Оня ден получих писмо от Доктора. Между другото що ми пишеше, предложил ми беше да ми вземе от Франция машини за пране, които коствали около 15-25 наполеона. Но за това нещо възстана жена ми, та и мен не ми беше твърде присърце.

Аз му писах, че твърде ми е присърце да почна комисионерство при дядо си и ако се може, да ми се помогне с 50 наполеона. Сега ти виждаш що искам аз. Ако виждаш за добре, ти подействай за това пред него. Аз вярвам, че ще успея в тази работа, при това и много свободен ще бъда, да наглеждам и делото Божие.

Ний тук с бр. Мелкон се молихме за мен да ми се даде работа. Отговорът беше да се отнесем до теб и ти да ходатайствуваш за мен. Сега моля, походатайствувай пред Отца за това.

Аз работата, която щях да върша, се осуети, така че нищо засега не върша, нито пък имам възможност. Тези дни зле бях се поболял от òгница, но Господ ме привдигна.

Мелкон засега е много добър духовно, смея да го похваля. Той съвсем се измени, почна да става вразумителен. Той се отдели от онези⁴⁹, но доста го оставиха длъжен.

Вчера имахме събрание в „Каманете“⁵⁰ – знаеш, гдето не можахме да отидем. Там беше и Курустов, и Юрдан⁵¹ – младият момък. Доста добре прекарахме. Поучавахме се, молихме се и пр. От Курустов все има надежда, а така също и от Юрдан, но този, последния, като че го пораздумали другите братя да не дружи с нас.

Въпросът ни засега е да си хванем стая.

Тодор не се е върнал още⁵². Той писа, че се спогодил да плаща дълга си за три години, но колко дълг, не зная.

Николай и Пачеджиев са в Ст. Загора и Казанлък на обиколка по проповед.

Миналата седмица Бог проводи още една жена да иска помощта Му. Нито Д-рът, нито никой досега не е помогнал. Тя има разхлабеност – от кръста до колената. Аз питах. Позволи се да се лекува.

Сега моля, питай и за нея кога ще бъде добре? Колко дни се определя? И ходатайствувай за оздравяването . При това, кога и кога да я посещавам. Жена ми дава знак на смирение. Така щото, моли се и за нея.

За много работи те задължавам, братко, но бъди милостив и ако можеш, отговори ми на въпросите, гледай да не забравиш [зачеркнато], за които виждаш, че има нужда да се отговаря.

Приеми сърдечните ни поздравления от мен и Мелкон.

Ти, вярвам, че ще се отрудниш доста, но Бог, на Когото служим, да те закриля в делото на Святото Му име. Туй е молбата ми.

_________________________

Обяснителни бележки:

48 Едно от важните изисквания в Школата на Учителя П. Дънов е отделянето на Божествен десятък. Той има по-голяма сила и смисъл, когато се събира на едно място. Десятък започва да се отделя при създаването на „Общество за повдигане религиозния дух на българския народ“, което П. Дънов и съмишленици учредяват във Варна още през 1897 г. Това дружество може да се смята за първообраз на Веригата на Бялото Братство.

49 Вероятно от евангелистите.

50 Местност „Камъните“ има до днешното странджанско село Варовник, отстоящо на ок. 50 км от Бургас. В същата тази местност на 4 юли 1901 год. една българска чета е открита и обкръжена от многобройна турска войска. След продължителна героична съпротива е разгромена. От текста и в писмата по-нататък не става ясно къде и какво са „Каманете“. За онова време обаче, при липсата на транспорт, 50 км е голямо разстояние и е твърде вероятно да става дума за друга местност.

51 Това име не се споменава по-късно, но вероятно е свързано с протестантската общност в Бургас.

52 Не става ясно закъде е пътувал Т. Стоименов, но се подразбира, че на П. Дънов това е известно. Вероятно по време на събора в Бургас е станало дума за това.

гр. Бургас, 18 ноемврий 1901 г.

Любез. ми бр. Дънов,

[до] гр. София

От много време не Ви писах. Причините сега ще ти изложа вкратце.

Главно, що не ти писах, беше, че аз по наставление от горе вследствие колективната ни молба оттук и по жребието, което теглих, трябваше да почна да изучавам занятието колосвач на разни мъжки и женски бели дрехи. Намери се един арменец, който искаше да отиде в Пловдив да работи това занятие, а на мястото си да остави някой. Услових се да ме изучи за месец време, срещу сто лева възнаграждение. Криво-ляво изучих занятието и задлъжнях 200 лева нещо.

Той отиде в Пловдив, но пишман стана. Искаше да се върне и аз, за да си взема парите назад, бях склонил, но ми се заповяда отгоре да не приемам да се върне. И тъй направих, защото и таквоз беше условието ни.

И тъй, днес работя с голям труд и мъки, но вярвам, че ще ме избави от всичко противно Бог. Отначало беше по- трудно, но сега съм по-добре. Само че малко се възнаграждавам – нещо около 50-60 лева, от които трябва и да изплащам дълга си. Но затова пък благодарен съм в сърцето си на Господа, защото ме направи свободен, за да не очаквам от никого, а само от това, що мога да изработя и което ми дава Той. Хвала на името Му. Амин.

Други причини имаше много. Имахме неприятности от Сатана, между братята. Бог не закъсня да ни избави. Болната, която лекувахме, срокът се свърши, обаче остана малко, понеже единият крак от коляното и ръката от лакътя са в безчувственост. Другата болна, що ти писах, и тя, както чувам, е добре, но го крие. Види се, мисли, че ще дирим пари. Друга една госпожица лекувах, имаше постоянно сън и тя се излекува. Ако има нещо за първата болна, яви.

Колесников ни беше писал едно писмо по отношение на работата му с Доктора, което приключвам към това ми [писмо]. Прочети го и виж какво трябва да се направи. Ний доста се притесняваме с Тодор по това. Не оставяй чужд и ти на нашето притеснение. Яви пред Господа всичко, както явихме и ний.

Тук имах един заинтересован приятел⁵⁶. Преместиха го в Хасково за контрольор при банката. Там се запознава с една госпожица Балканджиева и с брат⁵⁷. [На] тази г-ца след молба говорил глас, който наричал себе си „Син Истинний“. Писа ми този мой приятел и ме задължи да питам. Питах и се отговори, че е сам Господ Исус и Неговият Дух я ръководи. Писах им и сега пак ми пишат доста работи. Тя имала около 35 г. и се не жени. Правела молитвена вода и лекувала болни, [за] които се каже. И много други неща ми пишат за нея.

Братко Дънов, поздравленията Ви все съм получавал, благодаря. Докторът не изпраща вноса си⁵⁸, казва, че там си го внасял. Пиши ми и приложеното писмо на Колесников повърни ми.

Приеми сърдечните ни поздравления от мен, Тодор, Мелкон и Курустов.

Адрес: Ул. „Дълга“ – колосвач.

_________________________

Обяснителни бележки:

56 Вероятно това е Пано Костадинов, за когото се споменава в писмо №64 от 20 юли 1902 г.

57 Запасен капитан Недялко Нейков Балканджиев е роден в с. Кадекьой, Русенско, на 10.12.1863 г. и умира в болница през 1913 г. Завършва Военното училище и е произведен подпоручик на 3.12.1885 г. Капитан е от 1.1.1892 г. Минава в запаса през 1901 г. и е зачислен към Девети резервен полк – Свищов. Със сестра си, г-ца Тодорка Нейкова Балканджиева, се установяват да живеят в Хасково, където Балканджиев се занимава със земеделие. Жени се и има 1 дете. За тях говори П. Киров и в писмо № 66 от 7.11.1902 г.

58 Става дума за десятъка, който всеки член на новосформиращата се общност е приел за свое лично задължение да внася.

Пловдив, 8 септ[емврий] 1901 г.

Люб. бр. Киров,

Писмото ви от 3-ти того получих. Имайте вяра до край и все, що е угодно Господу Богу Нашему, ще се изпълни. Укрепявайте се в Неговата сила. Господ има добри неща за вази. Възлагайте всичко без колебание на Него и Той ще извърши делото. Господ е с нас и ние ще преуспеем. Повече Любов, повече усърдие и стените на Йерихон ще паднат .

Аз възложих вашето желание пред Господа и ответ ще се даде. Жената ще посещавате два пъти в седмицата и само в тия [дни], в които Божият Дух Ви подвижи. 15 дни се определят да я посещавате редовно, след което ще възложите всичко на Господа и Той ще стори това, което е добро и благоугодно Нему.

Изисквайте да имате вяра. Във всичко аз ще Ви съдействувам. Бъдете весел и тих, радостен в Любовта Божия. Верен до край.

Аз съм намерил тук една наша сестра⁵⁴, която Господ ми каза да настаня и отправя в правия път. Тя се радва. Чудни са пътищата Божии и неизследима е Неговата Мъдрост и Сила.

Поздрави брат Мелкон, Тодор, Николай, бр. Колесников и други. Кажи на бр. Колесников: ний сме у дома му и прекарваме добре. Нека се укрепява той във вярата. Господ ще уреди всичко по най-добрия път и ще промисли за всичко. Небесният Наш Баща е приготвил добри неща за своите чада. Нека да бъде твърд и непоколебим в мисията, която му се възлага. Всичко работи за добро.

Идущата неделя тръгваме за към Татар Пазарджик⁵⁵ и ако е волята на Господа, за към София. Кога пристигна, ще Ви съобщя за адреса си.

Приемете моята братска любов.

Ваш верен: П. К. Дънов

-----------------------------------------------------------------------

54 На този етап няма данни за това, коя е тя.

55 Около 10-15 септември 1901 г. П. Дънов и Т. Бъчваров са в Пазарджик. В утринното слово от 4 януари 1942 г. и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж. С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.

Иде един евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“. Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ!“ „Казал, не казал, ще тръгнем“. Казва: „Ще видим дали ще тръгнете“. Бъчваров ходил из града и закъсня. Връща се – забравил да хване файтон. А гарата – на два километра далече, трябва някакво превозно средство.Проповедникът чака да види дали ще тръгнем, казва: „Не зная какво ще стане“. Казвам: „Ще идем!“. Гледам – навън един кон, вързан за една каруца. Повикахме каруцаря, качихме се на каруцата. Човекът дойде, съгласи се. Казваме му: „Каквото струва, ще ти платим“.Проповедникът – и той се качва на каруцата, тръгваме. Ето, по едно време гвоздеят под колелото на каруцата отскочил – спря. Казвам на каруцаря на десетина метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад на десетина метра и там ще намериш гвоздея“. Той тръгва, брои крачките си и намира клечката си. Стигаме на гарата. Имаме още три-четири минути, докато тръгне тренът. Качихме се. Казвам на проповедника:„Аз като ти казвах, че днес ще вървим, ти отрече, казваш: „Ако е рекъл Господ!“. Ти мислиш, че като казвам, че днес тръгваме, тръгваме, без да е рекъл Господ. Ти казваш: „Кажи: „Ако е рекъл Господ!“. Не е в казването, а в мисълта. Понеже Господ казва: „Тръгнете!“, тръгваме;като казва: „Не тръгвайте!“, не тръгваме. Като ми каже Господ:„Тръгни!“, тръгвам – и каруца ще намеря, и гвоздей ще се намери. Той разбира: „Ако е казал Господ!“. Ти мислиш за външен начин, мислиш,че си от правоверните. Вярно е, че отвън трябва да се каже, но по-напред трябва да се каже отвътре: „Ако е казал Господ!“. Щом аз работя по закона на Любовта – Господ е казал“.

[Пловдив]

Люб. бр. Киров,

Надявам се да сте добре и да се подвизавате с вяра в Любовта Господня.

Ний сме сега в Пловдив и ще сме тук до идущата седмица, след което с Божието благословение ще се отправим по-надалеч, към София.

В настоящото писмо Ви изпращам моя десятък за Господа за месец август, моля, предайте го на бр. Тодор. Аз щях да му пиша, но не зная дали се е завърнал.

Поздрави бр. Мелкон нарочно, а тъй също бр. Колесников, Николай и всички други.

Нека се подвизаваме усърдно. Господ е наш пастир и водител. Той не ще ни лиши от нищо добро.

Вяра, вяра непоколебима в Господа - тук е силата на нашия живот.

Любов, любов непрестанна - това е, което Господ наш иска.

Пишете ми, щом се улесните.

Адрес: Книжарница Иван Игнатов⁴⁷ , Пловдив. Поздрави госпожа си. С искрен поздрав.

В делото ще има малко мъчноти, но те ще се премахнат. Молете се усърдно. Мир вам от Господа.

Ний минахме през Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово и Хисарските бани. Всякъде Господ е уреждал пътя и ни е крепил във всички случаи да носим всичко според Неговата блага воля.

-----------------------------------------------------

47 Иван Георгиев Игнатов (1862-25.3.1937) – книжар и книгоиздател.Роден в Пазарджик. Основава издателство „Ив. Г. Игнатов“ през 1890г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“. Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София.

Нова Загора, 21 авг[уст] 1901 г.

Л. б. Киров,

Ние продължаваме пътя си за към Пловдив. На 20-и того напуснах Сливен и пеш се отправих за това място, от което Ви пиша. Ний пристигнахме около полунощ. Разстоянието е 38 км от Сливен до Нова Загора. Утре, ако сме добре, ще се отправя с трена за Стара Загора.

В Сливен прекарахме много добре. Държахме реч в салона „Зора", имаше доста публика. Вечерта в неделя държах в Ев [ангелската] църква.

Д-рът е доста добре. Ходихме заедно с него да гледаме градината му. На доста добро място е. В неделя на обяд бях на Д-ра на гости, приеха ме въобще всички добре.

Има да Ви пиша други неща, но за тях по-после.

Поздрави бр. Мелкона нарочно, тъй също Николая, Колесникова, Тънкова44 и Пачеджиева45. Ако пишеш на бр. Тодор, поздрави го.

С поздрав.

Ваш верен: П. К. Дънов

Поздрави и госпожа си и дядо си.

Същий

---------------------

44 Стефан Ж. Тънков от Шумен, преселил се в Бургас. Активен член на бургаската евангелска общност. Заедно с К. Паунов, Т. Костов и др.около 1896 г. полагат основата на евангелската дейност в Бургас.Събират се с арменците на съвместни евангелски служби. Семейството му се състои от г-жа С. Ст. Тънкова, дъщерите Ю. Ст. и Л. Ст. Тънкови и синовете Жеко Ст. и М. Ст. Тънкови [Сведения за семейство Тънкови от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“].

45 Пастор Костадин Я. Пачеджиев – роден в с. Баня, Разложко, на 18януари 1865 г. Учи няколко години в евангелското училище в Самоков.Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г. През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“. Пристига в Бургас на17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава и в Карнобат, Н.Загора и Ст. Загора). В самото начало на века заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи проповеди. В началото на ХХ в. заедно с пастор Марков от Бургас поддържа приятелски отношения с Петър Дънов. През 1903 г. Н. Велчев се жени за Люба Николова от Самоков,сестра на съпругата на Пачеджиев – Юрдана.

Сливен, 15 авг[уст] 1901 г. Л. Б. Киров,

Надявям се писмото ми да Ви завари духом бодри.

Ний⁴² пристигнахме в Ямбол благополучно и всичко се устрои добре. Благодарни сме за благата ръка, която ни ръководи и устройва всичко за добро.

На 14-и того тръгнах за Сливен, гдето пристигнах същия ден. Тук ще се бавя няколко дена и ще продължа пътя по-нататък.

Поздрави Тодор, Мелкон и господин Колесников⁴³.

Ваш верен: П. К. Дънов

Поздрави и госпожа си и дядо си.

--------------------------------------------------

41 Това писмо се публикува за първи път.

42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. Вж. бел. №39.

43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет. Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън (Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра. Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г.получава ново наименование – „Свидетел на правдата“. Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език. Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските евангелисти. На 9 март 1917 г. след тежко заболяване завършва земния си път в Канада. Съпругата му се казва Мария. Има двама сина – Петър и Павел, и дъщеря Анастасия.

През лятото на 1901 г. Колесников е в Бургас. Когато П. Дънов ев Пловдив, преспива в дома му. Колесников има финансови взаимоотношения с доктор Миркович, които притесняват П. Киров.Вероятно става дума за някакви средства, които отиват към протестантската общност в Бургас. В този случай П. Дънов дава еднозначната си оценка в писмото си от декември 1901 г.: „Колкото за Д-ра и Колесников, аз отдавна съм разбрал кой е влязъл под кожата им.Бог се от зло не изкушава. Няма нищо! Господ да ги вразуми, според както вижда за добре. А вий се пазете всинца от лукавството на протестантския квас. Иде време, Господ ще извади наяве всяка измама.Пазете се, Лукавият е всял своето лошо семе. Днешното протестантство е за очи“. От писмото на П. Киров, писано на 22 юни1902 г., се разбира, че става дума за търг, спечелен от Колесников,който д-р Миркович иска да отхвърли. След датата 22 юни 1902 г.името на Колесников не се споменава в писмата на П. Дънов.[Сведение за семейството на Колесников от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за1900-1901 г.“].

Телеграма

Варна, 5 юлий 1901 г.

Любез. бр. Киров,

Писмото Ви от 23-и миналий [месец] получих. Господ, Който ни ръководи, е всесилен да стори всичко за нас. Неговите пътища са неизследими. Ний ще се надяваме на Него докрай и знаем, че Господ ще възтържествува. Нашият Небесен Баща знае всичко, Той ще ни помогне навреме. Ний сме длъжни да ходим по стъпките на Господа. Господ ще ни даде всичките Свои благословения, стига да сме Му верни винаги и да ходим пред Него с правотата на сърцето си, без да търсим своите щения.

Възлагай упованието си на Господа и дръж се яко за Него. Бог изпитва твоята вяра. По-близо до Него. Отец наш е благоволил да ни даде Царство. Ний сме овци на Неговото паство. Бог е откъм наша страна. Тези, които отстъпят от Него, ще се посрамят в своите пътища.

Нашият брат Тодор при един най-малък изпит се оказа слаб във вярата. Той може да принуди Господа да му отговори само чрез Духа на усърдната молитва и живата вяра, и неотменната Любов. Той трябва да каже като Якова: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш." [Бит. 32:16] Той трябва да ходи пред лицето на Нашия Небесен Баща с Духа на Господа Исуса.

„Искайте - казва Господ - и ще ви се даде. Хлопайте и ще ви се отвори, търсете и ще намерите." [Мат. 7:7] „Все, що искате, като не се усъмнявате, ще ви бъде." Ако не е получил туй, което е очаквал, има две причини: първата е - да се опита вярата му, втората е - да се познае предразположението на сърцето му. Той се е огорчил и дава място на Лукавия в сърцето му да го блазни и ожесточава.

Не трябваше ли той да каже, както Господа: „Отче, не моята воля, но Твоята." [Лук. 22:42] Да, този трябваше да бъде духът, който да го води.

Кажи му, че той трябва да се помоли на Господа да му се прости този неволен грях. Нима, ако огорчава Господа, ще ли спечели нещо? Нека се старае да не изгуби Любовта на своя Приятел, Който го люби. Той още не е опитал величието на Божията благост.

„Гневът - казва Писанието - не върши Волята Божия." [Як. 1:20] Аз изповядвам, че Господ е благ. Благ е само Господ, Нашият Небесен Баща.

Прочети на брат Тодора: 4 гл. Солуняни от 1-9; 5 гл. Сол. 8-12. От Ев. Йоанна 14 гл. 25-28; Йоан. 12 гл. 44-50.

Ето, това е Волята Божия за всекиго, който иска да слугува на Господа. Ний не търсим одобрението на человеци, нито техните похвали. Който може да приеме това, добре. Утешавайте се и се укрепявайте всички в Господа, Нашия Спасител. Господ ще стори все, що е добро и благоугодно според Неговата блага Воля. Ний сме виделина на света и нека да свети нашият живот, за да се прославлява Нашият Отец, Който е на Небето.

Аз се моля за вас Бог да ви укрепи и уякчи духом.

Ваш верен: П. К. Дънов

Писъмцето на д-р Миркович предадох на Добрев и работата, както я устрои Бог, добре се посрещна.

Поздрави Д-ра нарочно от мен и му кажи, че кога се срещнем според Божието определение, ще се разговаряме. Добрев внесе сумата на мене, само че желае да му се изпрати полицата.

Същий

[гр.] Бургас, 23 юний 1901 г.³¹

Любез. ми бр. Дънов,

Пристигнахме живо и здраво³². Жена ми твърде зле [я] хвана морето, а и мен малко.

Тук намирам всичко разнебитено. Приятелят Тодор [е] ожесточен. Сърди се защо не му било отговорено на въпроса. Като че аз съм вместо Господа. „Да ми никога не поменуваш за спиритизъм, казва. Аз не вярвам вече [на] тези лъжи“ и др. т[акива].

Д-рът и той [е] разочарован. Той иска солидарност и всичко, но сам се от целта отстранява. Той вече [е] решил да даде всичкия си имот на дружеството, което [е] основал³³. Аз му напомних, че Волята Божия не е тази, че той според миналогодишното съобщение от общото ни събрание³⁴ трябва да се ръководи. Казва, че не помнел таквоз [нещо]. Аз му занесох съобщението и му го прочетох. От което се види, че той трябва да го продаде и половината да раздаде на сиромасите, а другата половина – за делото Божие. Обаче той иска ново наставление. Казвам му, че това е Волята Божия.

Аз исках, преди да си замине Д-рът, да дойдеш ти. Но Д- рът [е] турил намерение да си отиде и после, като си дойде в Бургас, тогава да се съберем. И след питание на Господа чрез мен и в двама ни се отговори, че той трябва да си отиде и после да се съберем. Ето и самите думи: „Нека предварително да отиде, защото само тогава ще разбере, че не е таз Волята Божия, която той сам планира, но оназ, която с време му е явена“.

При това си [писмо] прилагам и неговото писмо до Илия Добрев³⁵, което Вие да му връчите, или ако го няма, да питате где е и да му го изпратят от павилиончето там, гдето е.

Ако в случай, [че] Добрев е там и ти даде парите, можеш да [из]разходваш от тях, за да дойдеш до Бургас. Ако ли пък не, то Д-рът, след като се върне от Сливен, ще ти изпрати пари, за да дойдеш. Д-рът сам заръча да ти пиша това.

Аз съзирам едно отклонение в Д-ра по Божията цел. Тъй разбирам, че той гледа да си уреди своите работи, така че впоследствие, както сам види за добре, тъй ще отива.

Мелкон е добре, но и той някак, като че се съмнява.

С Николай³⁶ се събирахме. По разговора му разбирам, че на църквата им тук е писано от Варна да се пазят от нас, понеже съблазън сме всявали³⁷.

Твой верен в Христа Господа: П. Киров

Приятелите тук подир заминаването ми никак не [са] се събирали. От всичко, що ти явявам, съм огорчен, но дано Бог уреди всичко.

_________________________

Обяснителни бележки:

31 От съдържанието на това писмо може да се предположи, че през този период – от 2 май до 23 юни 1901 г. –липсват писма.

32 За това пътуване няма налична информация. Вероятно П. Киров и Ерифили са посетили П. Дънов във Варна.

33 Дружество „Милосърдие“, Сливен. Вж. бел. № 30

(бел. 30: Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години.Членовете му се вълнуват от задгробния живот и се занимават със спиритически сеанси. На вътрешната страна на първа корица насписание „Нова Светлина“, издавано от д-р Миркович, г. V, кн. ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна. За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“. Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита. Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете на това дружество в гр. Варна„Призвание към народа ми български“ през 1898 година.

Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен. То е основано на 1 януари 1901 г. Уставът му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г. под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова„дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“. За завещаването на част от личните средства и имоти на д-р Миркович на това дружество ще става дума в писмата между Петър Дънов, Пеню Киров и д-р Миркович в течение на няколко години, преди д-р Миркович да си замине от този свят. Председател на благотворителното д-во е д-р Г. Миркович, подпредседател –Александър Георгиев, касиер-секретар – Иван Д. Кинарев, а съветници– Д. Х. Гендов и д-р Ил. Г. Кутев (1853-1909).)

34 Става дума за първия събор, който се провежда в периода 19-24.07.1900 г. Вж. също писмо №39 на П.К. от 25.07.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 198.

35 Приложеното писмо е от д-р Миркович. Илия Михайлов Добрев е роден в Тулча на 24.10.1864 г. и умира в София през 1949 г. Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор

на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач. Дъщеря му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П. Дънов.

36 Николай В. Велчев.

37 По това време пастор във Варненската евангелска (методистка) църква е Иван Тодоров (1855–1956) – съученик на П. Дънов от Свищов. Вж. също по-нататък писмо №43 от П. Киров от 26.09.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 223.

Варна, 2 май 1901 г.

Любез. бр. Киров,

Писмото Ви от 21-ви март, както и това от 7-и апр[ил], получих. Аз се завърнах от село и засега съм във Варна, гдето мисля да се бавя за дълго време, затова изпращайте писмата си до тук. Всичко, което Вие ми съобщихте, както в първото си писмо, тъй и във второто, е било един изпит за Вази. Не можем да кажем, че Господ нарочно ни изпраща такива случки, но вярното е, че те се случват по някои наши опущения. Светът е така устроен, че има много опасни неща в него за настоящия наш живот. И разбира се, трябва да съблюдаваме, кога[то] минаваме [през] тия места.

Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребляваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос.

Да, животът е вътре в нази, в нашите души, и според както мислим и чувстваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участваме.

Всяка душа е подобна на един свят космически ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенстването на нашата душа.

Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем. Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град. И какво по- велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: ,Ще се заселя в тях и ще живея с тях." [iI Кор. 6:16] Това е то, онова съществено очаквание, което всякой търси. То е Господ на Любовта.

„Ще бъда задоволен - казва псалмистът, - когато видя Твоето Лице."

Да, когато видиш това лице вътре в нази, във всичката своя слава и хубост да стои неопетнено и необезобразено от никакъв грях и порок.

Да, когато душата ни бъде тъй отзивчива на всички високи и свети подбуждения, трябва да престанат всичките подозрения, всички егоистически чувства и ний, както Господа, да обхванем в обятията си всичко и да сме наследници на всичко. Да знаем, че всичко е за нас и ний - за всичко. Вън [от] ония мрачни минути животът е благословение, той е Божествено дихание. Духът, благият Дух, Духът на вечния живот, е с нас и в нас. Господ ни оживотворява всякой час със Своето дихание и ний имаме всички причини да сме Му благодарни. Той е постоянно с нас и около нас. Той ни говори, Той ни учи, но различаваме ли Неговия глас? Това е то - все и во все.

Поздрави брат Тодор и всички.

Ваш верен: П. К. Дънов