GDD

Аудио - чете Надка Иванова Музиката – срѣдство за концентриране (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 14 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Музиката – средство за концентриране Т. м. Темата за следващия път ще бъде „Пробуждане на Божественото съзнание в човешката душа“. Това ще запомните, върху това ще мислите, колкото можете, може и 2–3 реда само да напишете. (Прочетоха се няколко от темите „Предназначението на ръцете и пръстите“.) Трябва да си изберете от класа около 10–15 души или 20 души, които всякога да изваждат едно резюме от общата работа, основното, та да се чете изводът на всичко, каквото е казано. Та ще се разпредели материалът помежду им. Ще изваждате само основните черти, тъй щото от всяка тема да имаме резюмето. Сега целта ни не е да ви направим писатели, целта ни не е да ви направим музиканти. Писането, пеенето, това са средства за развитие на човешката душа. Те имат по-висока цел. Ние употребяваме пеенето като средство, едно от мощните средства. Пеенето, размишлението, това са средства. Сега вие трябва да работите, защото чрез тия неща ще се научите да се концентрирате. Най-потребното е концентриране на ума. За пример, защо ви давам музиката? Ще кажете: „Без музика не може“. Може. В нашия живот по-напред светлината и чувствата са минавали през човешкия ум и са се поляризирали през сърцето – човек е слизал към земята. Следователно тия лъчи са се стеснявали, стеснявали и ние сме дошли в пресичането на този триъгълник. Сега правим един подем нагоре, процесът е обратен: всичките наши чувства и желания трябва да ги пратим през ума си, не да ги премахнем, но всичките наши чувства трябва да ги прекараме през призмата на нашия ум. Тук те ще дойдат в един център, ще се смесят при тия концентрирания и ще усетите, като че изгубвате всичко, но след като преминат през центъра на тази призма, те ще се разширят и ще вземат такава ширина, каквато душата иска. Та чрез пеенето – един метод – вие ще развиете вашата чувствителност. Няма да мислите за окръжаващите, че някой ще ви се смее. Туй не е важно, ти ще гледаш да се концентрираш, ти се упражняваш за нещо по-велико. За бъдеще важното е концентрирането, а не разсеяността на ума. Сега вашият ум може да е зает с хиляди неща, но тия хиляди неща няма да ви помогнат. Те може да ви помагат временно, но знаете ли в какво положение ще се намерите, след като напуснете тялото? Всичката ваша философия няма да струва нито един грош, всичката ваша религия и молитви няма да струват нито един грош. Защо? Знание се изисква, и то Божествено знание! Сега не мислете, че аз омаловажавам вашия стремеж. Не, този стремеж трябва да бъде непреривен, а не един ден ще се чувстваш религиозен, втория ден – нерелигиозен. Това не е религия. Религията е постоянен стремеж към Божествената Любов, както корените в растенията трябва да бъдат насадени в почвата, за да могат постоянно да смучат, а клонищата постоянно трябва да бъдат в светлина. И тия два процеса са необходими. Лишено растението от светлина, лишено от своята почва отдолу, неговият живот се прекъсва. Другият закон, който трябва да помните като ученици, е, пак ви напомням, във вас има слабост, вие мислите, че знаете. Не е лошо това, аз не искам да мислите, че не знаете, но да мислите, че има много нещо, което трябва да знаете. То да бъде импулс във вас. И сегашното ви знание да бъде като едно стъпало, до което като достигнете, да кажете: „Едно стъпало минах“, второ, трето, четвърто, то да е импулс. Да не мислиш, че като идеш до някъде, свърши се работата. Не, вие едва сега започвате живота. Следователно корените на вашия живот ще бъдат в сърцето, а клонищата ще бъдат в ума. И всички сокове ще ги пращате към тия клонища, към Бога. Това е еволюция, за да сформирувате вашите цветове и бъдещите ваши плодове да може да узреят. Следователно, като влезете в другия свят, от невидимия свят за вас ще се интересуват доколко вие разбирате. Може да идете в Англия, законът е същият. Ако кажете „Господине, моля ви...“ Той си отминава. Казваш: „Моля, Господине...“. Той не се спира. Той казва: „Говориш ли английски?“ – „Моля, Господине!“ Но като кажеш на неговия език: „Моля ви, господине, аз съм чужденец, изпаднал съм в чужбина...“ Англичанинът ще каже – „All right! Аз ще се погрижа за тебе“. Ще се спре. И ти, като идеш в духовния свят, трябва да разбираш, да знаеш езика им. Ще кажеш на ангелски език и ангелът ще се спре, ще ви услужи. А сега, разправяте, че като влезете в онзи свят, като царски синове ще ви посрещнат, като храненици ще ви гледат. Не е тъй. Ще влезете скромно, ще говорите смирено и почтено. Закон е това! И този закон не може да се измени. Но ако вие не знаете техния език, за Божествения свят това се счита пренебрежение. Ако вие това не знаете, вие сте един горделив човек, надут, вие сте един човек, който не заслужава и кракът му там да стъпи. Тъй седи великата Истина. Бог е Бог на смирените, а на горделивите се противи. Ако вие сте един горделив човек, ако Бог ви се противи, какво търсите между ангелите? Тогава като излезете от тялото, ще се намерите на земята. И тази истина, като окултни ученици, трябва да я знаете. Докато сте на земята, ще се концентрирате и ще изучавате техния език. Ще изучавате езика на духовете, ще почнете да говорите с тях. Някой път ще грешите, но като влезете в ангелския свят, трябва да знаете поне 10 думи, то е достатъчно. Ако идеш в ангелския свят, да можеш да кажеш две думи. Турчинът казва: „Екмек вар?“ Като дойде някой българин, ще каже: „Хляб имате ли?“ – „Имаме, имаме.“ Тъй! И следователно вие ще дойдете някой път до това положение. Не си създавайте идеи, които нямат основа. Забавления може, но като ученици, аз искам да учите всички. Казвате някой път: „И без туй упражнение може“. Без всичко може в света, но всяка една Школа си има свои методи и вие трябва да ги изучавате. Царски път за никого няма. Царският път е път на трудолюбие, на концентриране, на смирение, всеки един да мисли, че каквото Господ е казал, трябва да бъде. А Господ е казал, че трябва да се учим. Тъй е казал! И на онези ученици, които се учат, той всякога им помага. И сега казвам, тази енергия, която се накопила във вас, трябва да се използва за работа. Сега допуснете, цар пътува по пътя, измръзват ръцете му. Може ли да свири? – Не може. Трябва му една соба и най-малко 10–15 минути да се погрее, да дойде кръвта по пръстите, и тогава може да свири. И краката му трябва да бъдат топли. Законът е същият. Ако нашите сърца не са топли, ако нашият ум не е свеж, не е светъл, как ще работите? Тия са два инструмента. Ако вие идете с тъжно сърце, отмиляло ви е всичко, нищо не ви се иска, какво ще учите? Ако всичко ви е тъжно в ума и постоянно критикувате, как ще учите? Искам сега най-първо да се стоплите, да се понапечете. Ние сме много съобразителни. Ако сте много гладен, ние ще наредим една трапеза. „Ти гладен ли си?“ Хубаво, една супица ще ви донесем, да се стоплите добре. Защото ако си гладувал 3–4 дни, ще кажеш: „Супица, супица няма ли?“ И всяко безпокойствие в душата ви, туй е, което спъва. Тъй ще се учите, да няма много безпокойствие. А пък вие сега, всички пуснете едно безпокойствие. Безпокойството се множи, то е като въшките. Те лазят и си ходят на гости, пъплят. Като седнеш, някои от тях, тия, белите въшки, те са съобразителни, влизат под ризата и избират мазните места, ходят, не се спират на гърба. Казват, че били глупави. Не, не, най-добрата част на тялото избират. Как им достига ума? Някой кокъл не избират, а най-мекото място. Казват, че въшката е глупава. Не, не е глупава, умна е. Онези, черните въшки, избират място горе на главата, няма къде, локализират се там на някое мазно място и казват: „Туй е нашето място!“ За въшката гребен, гребен, от тия гъстите гребени. И от ризата ще ги извадиш. Българите знаят как се чистят. Туй е едно изкуство. Не мислете, че е лесно да се концентрира човек, да бъде търпелив. То е едно от мъчните изкуства – да бъде човек търпелив. Аз зная от опит какво нещо е търпението. И когато човек набара онзи закон, да знае във всеки момент да бъде търпелив и да знае да се концентрира, той е придобил едно отлично изкуство. И следователно аз ви давам тези отлични 12 упражнения. Тази вечер имаме едно друго, 13-то: „Бог е Любов“, едно остава незаучено: „В зарите на живота“. Тия упражнения са за концентриране на вашата мисъл. И вие не може да пеете едно упражнение, ако умът ви не е нагласен по особен начин. Щом ти не мислиш, упражнението не е упражнение, Вие не може да пеете, ако умът ви не е съсредоточен. Тези упражнения не може да се пеят като обикновени песни. Ако не мислиш, ти не можеш да пееш. Ще мислиш върху това упражнение и всеки един тон, всяка една дума ще упражни своето влияние. Вие може да правите опит. Аз искам и друго. Тия упражнения вън от Школата никому няма да ги давате. Защото у всинца ви има желание: „Хайде да разпространяваме нашите песни“. Те са за вас. Ние искаме да ги опитаме. Първото нещо, всяко нещо трябва да опитаме. Ама вие не сте направили опита, а ще почнат да ги употребяват хората. Ще ги опитаме и ако има добър резултат, тогава ще ги дадем на хората. Следователно, щом няма за нас резултат, защо ще ги даваме на другите хора? Ще ги опитаме, да добием тази вяра, че туй, което аз говоря, е право. Ако не е право, ще ги изменим. Затуй казвам: да седят в Школата. Ще ги научите много хубаво. Всички може да пеете. Сега софиянци минават за певци, първи певци. Туй не е за похвала. Значи има у вас нещо хубаво заложено. А тия упражнения ще ги изпявате семпло, правилно, с концентриране на ума. Тази вечер има трима приятели от учениците, които ще пеят „Духът Божий“. И няма да се безпокоите, не бойте се вие, няма нищо. Ние ще започнем с погрешките и ще свършим с хармонията. Сега, ще заучим тази вечер „Бог е Любов“. Има някои от младите ученици, които ще ни услужат да изпеят „Бог е Любов“: Бог е Любов (3 пъти) Любов, Любов Вечна, безгранична, Пълна с живот Живот на Благия Божи Дух. Дух на благостта, Дух на святостта, Дух на пълен Мир и Радост, За всяка душа, за всяка душа! Туй е само първата част на упражнението. Ще взимате вярно. Готови ли са тия, които знаят упражнението? Ще започнете първото съвсем тихо, понеже упражнението е картинно. (Учителят свири и някои пеят.) Сега да го изпеем пак, много тихо, а другите внимавайте. Допуснете сега, че мисълта е съсредоточена. Да не сте разсеяни. Като пеете постоянно, силата е в преживяването. Сега, аз сам ще пея. (Учителят пее сам.) Някой ще каже: „От мене може да пеят по-хубаво“. Не, в окултната музика ние искаме да пеем не както пеят хората, а както ангелите пеят. Ние искаме да пеем, както ангелите пеят. По този начин ще се оправят гърлата ви. Концентрирайте ума си. Душата ви трябва да дойде да живее един ден във вашето гърло и тогава отлични певци ще бъдете. Вие сега имате идеята, че има само известни хора в света, които са родени да бъдат певци. Не е тъй. Те са певци, защото те от миналото са научили този закон: тяхната душа живее в гърлото им. Като научите това изкуство, и вие ще бъдете певци. Вие мислите, че то е благодат, специална благодат. За онзи, който се е научил да разсъждава, специална благодат е, а за онзи, който не се е подчинил на закона, не е специална благодат. Следователно ние учим един велик закон, който не може да бъде друг. Всинца може да бъдете добри певци. И който пее, зная, че душата му е в гърлото. Тогава и като говорим, ако нашата душа би живяла в нашия ларинкс, колко хубави думи биха излизали! Но понеже душата не живее в ума ни, затова не можем да кажем нищо идейно. Главното е, че ние чрез музиката може да привлечем ангелите, те ще се заинтересуват заради нас ще им кажете: „Ние изучаваме вашата музика, искаме да пеем като вас“. Те ще кажат: „Много добре. Ние ще ви дадем нашето присъствие и съдействие“. И ще пеем като тях. Това няма да стане изведнъж. Ще започнете със смирение, ще слушате как те пеят. Някой път ще чуем много хубави неща. Аз съм чул много сестри да казват: „Чух нещо много хубаво“, но като го изразиш навън, изгубва се. То е едно окултно пеене. Ако пеем така, каква благодат, каква хармония ще излезе от нас, ще се излива като една струя, като един извор. Я сега изпейте всички заедно песента „Бог е Любов“. (Пяхме я.) После, ще гледате да си препишете тия упражнения. Те са за вас направени. Те не са за певци отвън. Направете опит, проверете да видите какъв е законът. Ще си служите с едно упражнение, с второ, трето, четвърто... Едно ще употребите, не може да ви въздейства, второ, трето, четвърто, пето, шесто, ще ги изкарате всичките и ще видите в дадения случай кое от тия упражнения ще ви улегне и ще може да ви помогне. Но когато пеете, ще започнете тихо. (Учителят пее и свири „Бог е Любов“ съвсем тихо.) Какво по-хубаво от това, „Дух на пълен мир и радост за всяка душа, за всяка душа?“ Този мир, тази радост, която търсите за вас, това е. Трябва да схванете това, няма никакво изключение. Вие сте скръбен, тъжен, в недоумение сте, умът ви не работи, този Дух, благият Дух, Духът на тази висша Божия интелигентност, за вас е Той. За вас е тази радост. Схванете ли това, умът ви ще проработи, сърцето ви ще проработи и вие сте хармонизиран. Вие ще може да говорите с ангелите, ще ги разбирате, ще бъдете радостни като тях, всякога ще бъдете радостни, те не знаят какво е скръб. И когато някой ангел иска да знае какво е скръб, те го пращат между хората. И като се върнат горе, казват: „Елате, в замяна на това ние ще ви въздадем, да разбирате какво нещо е радост“. Това е първата част на упражнението, а втората част е по-мъчна. (Учителят пее и свири Ний ще ходим в тоя път на светлината, на светлината, на светлината. В която царува Божията Любов, Божията Любов. (3 пъти) Ще пеете с чувство. В този път ще ходим, друг път няма. В тоя път на светлината, в която Божията Любов царува. То е Велико нещо! И в тия прекъсвания на пеенето е изпълнението. (Учителят пее тихо и с прекъсвания.) Като научите първата част, ще вземете втората. После, понеже в упражнението между двете части има едно малко разграничение, то втората част ще бъде общият хор. Във всинца ви трябва да има единодушие, за да може да пеете тъй. Щом се каже „Бог е Любов“, щом е тъй, тогава всички ще пеят: „Ний ще ходим в тоя път на светлината“. И тогава, като научим туй упражнение хубаво, ще го изпеем на един глас в едно общо събрание, да видите има ли сила. Ще дадем един концерт и ще излезем всинца, не само специалния хор. Тъй, както сме ученици, всички заедно, и аз ще изляза, и ще свиря всред вас. (Смях.) Слушайте, когато дойде да проверим един закон, нас не ни е срам. Да не мислят, че аз искам да си играя с цигулката. Ние от музика разбираме, но не искаме да се занимаваме. Ние я разбираме тъй, както те още не я знаят какво е музика. Не искаме да ви разубедим: това, което имат, то е хубаво, аз ги похвалявам, те отлично разбират музиката и не трябва да си мислят, че не знаят, знаят, и хубаво знаят, но оттам нататък не знаят. Туй е всичкото. И казвам: Там, дето вие спирате, ние от там започваме. Има още нещо. Един ден, ако тъй, както на вас преподавам, преподавам и на тези музиканти, те биха ви изпреварили. Тази музика, тя не може да се излага пред света. Ти ще излезеш, може да пееш тази музика на площада, но 15 пари няма да вземеш. Вземеш ли веднъж, свърши се въпросът. И който те чуе, като се върне, ще каже: „Този човек пее на площада, той има нещо идейно“. Ти ще пееш като за себе си; ще се спреш на площада, ще пееш и след туй ще тръгнеш, като че нищо не се е случило. Вие ще кажете изведнъж: „Какво ще каже обществото?“ Те седят по бирариите и дигат чашите, нищо не казват, нищо не мислят за обществото. Нито какво ще кажете вие, а ние, като изпеем една песен окултна – какво ще каже обществото? Какво ще кажем ние, обществото, това сме ние. Ще кажеш: „Моля, приятелю, искам да си опитам гласа. Понеже тази страна е свободна, мога свободно да пея“. Един виден певец без пари пее и никакъв стражарин не ще те закачи. Хубава песен ще си запееш и ще те слушат. Ама туй ще стане! Ще кажем на едного от вас: „Иди на площада, изпей една песен“. Това ще бъде. Ама че то спада към задачите. Нека да ви изложа вас на присмех. Ние ще изнесем една наука, да видим как работи Божият закон. Няма да правим глупави работи, няма да ви изложим. Когато ще ви изложа, аз ще ви кажа: Вие ще пеете и всички ще ви се смеят. А като ви пращам, ще ви кажа: Освен че няма да ви се смеят, но ще искат още веднъж да ви чуят. Тъй е. Сега да изпеем „Сила жива“. (Учителят свири, ние пеем.) От тия неща не се плашете. Аз като кажа – „На площада“ – ще кажете: „Щом дойде дотук, ще действаме само по закона на Любовта“. Всички не са определени, да ви не смущава това, че може да пропаднете. Всичките неща, които ние ги вършим, ние ги вършим по един велик закон на Божествената Мъдрост, нищо глупаво няма да направим, туй да го знаете. „Сила жива“ и „Скръбта си ти кажи“ – тия две упражнения вървят заедно, понеже едната е отговор на другата. Да изпеем упражнението „Сладко медено“. (Учителят свири, ние пеем.) Сега едно правило: щом пеете, всякога ще си турите мисълта: „Ще изпълня това упражнение по всичките правила. Мога да го изпълня добре“. Туриш ли си тази мисъл, ще го изпълниш. Тъй ще работите. Но ще се стремите да взимате тоновете ясно. Запример, при „сърцето си отвори“, ако беше развит вашия слух, вие щяхте да слушате такива едни трептения. То е пулсът на сърцето. Сърцето пулсира в ритъм. На някои хора пулсът бие по-тихо. На някои – по-силно. На някои сърцето бие по-силно. Има два удара и между тях един промеждутък. Та всякога, каквото говорим, каквото вършим, трябва да съвпада с ритъма, със силите на нашето сърце. Много от сегашните песни са написани в разрез с пулса на сърцето и вследствие на туй ние не ги обичаме. При някои песни пулсът се усилва и затова трябва да употребим някоя минорна гама, а някъде, където пулсът е слаб, трябва да се усили. (Учителят свири съвсем тихо, с постепенно замиране на звуковете.) И ако така ви свиря половин час, вие ще почнете да се унасяте и ще заспите всички. Това са еднообразните движения. И сънят не е нищо друго, освен когато движенията у нас станат еднообразни, тогава клетките в мозъка почват да си разглобяват крачката и ние заспиваме. Щом си починат, пулсът става разнообразен, ние се събуждаме и се освежаваме. И всичките болести идват от понижението на темпа. Тези известни темпераменти, ако вие сте трескав и ви изсвиря едно парче, вашата треска ще изчезна от тази музика. Има известни парчета, които ако ви ги свиря, вие ще се разболеете. Та повишението темпа на ума и на сърцето всякога трябва да седи над общия уровен и тогава болестта не може да ви закачи. И във всички онези, които не разбират този закон, идва едно смущение; след всяко смущение идва болест. Когато двама души се скарат, идва простуда или някаква рана, или инфекция. Когато организмът е силен, никаква инфекция, никаква болест не може да има. Затова вкъщи накарайте болния да пее. И той ще се излекува. „Сладко медено“ го накарайте да пее, после другите упражнения, така може да се излекува. По някой път ако не може да пее, вие му попейте. Някои хора може да се лекуват с музика, но не всички болести. Има и друга крайност. Ще кажат някои: „Имам операция, нека ми попеят“. Не, за операция не може. Само там, дето е възможно. Я изпейте сега „Бог е Любов“. Не се смущавайте. Едно от правилата на окултната музика: когато направите една погрешка, не се смущавайте. Турете си мисълта в ума, ще я поправите. Аз съм слушал тук и в Америка виртуози, казват, че свирят правилно. Не свирят правилно. Колко пъти взимат криви тонове! И колко от тия най-знаменити, които свирят на цигулка, свирят погрешно! Те правят погрешки, камо ли вие няма да правите?! Ще кажат някои, и най-големите капацитети правят погрешки: изяждат от такта осмина, шестнайсетина. И когато един такъв свири, казват: „Много правилно свири на цигулка!“ Не. Аз зная, слушал съм най-знаменити цигулари, по-добър цигулар от Паганини не е имало. Единствен той е свирил много хубаво. След него другите цигулари, които свирят, правят погрешки. Като взимат легато, колко погрешки правят! За да избегнат своите погрешки, правят легато. Легато да вземеш, изкуство се иска. Като свириш с цигулка, а някой пее, да не може да се различи, ти ли свириш, или той пее. То е изкуство! Да можеш да вложиш душата си в цигулката, тогава можеш да свириш. Не вложиш ли душата си в цигулката, ще правиш погрешки. Пръст е, изплъзва се; после, позицията не е вярна. Та не се обезсърчавайте. Най-видните цигулари в едно парче поне на 10 места не взимат вярно, правят погрешки. Понеже вашите погрешки са по-големи, и вие не се обезсърчавайте. Тъй стои самата истина. Направим една погрешка, ще кажем в ума си – ще я поправим. Направим втора: ще я поправим. Ще я поправим, ще я поправим, докато най-после се научим да пеем. Тъй е. Сега онези приятели, които имаха добрината да пеят „Духът Божий“, ще пеят ли? (Пяха.) Високите прекъсвания в окултната музика показват височина. (Учителят пее с прекъсвания „Махар Бену Аба“.) Като чуят духовете тия думи на стария език, те ви разбират; на новия език те не разбират. Един свещен език е това. Като чуят тия думи, те идват. И мотивът е техен. Източен мотив е, в него умът и сърцето взимат участие. Една свещена песен, едно свещено упражнение е то! Една свещена песен не може да извадим, но вие може да пеете едно свещено упражнение. Вие се стеснявате. Естествено трябва да пеете. Аз не съм добър певец, но естествено пея, свободно. (Учителят пее „Духът Божий“ много естествено и свободно.) Разговор в пеене е това, музикален разговор. Ще бъдеш съвършено свободен да си изкажеш душата. Може, може да пеете. Сега ще изберете най-малко 10 души, комисия, които ще разглеждат работите (темите) от класа и ще правят резюмета. Да ги определим още сега; 10 братя и 10 сестри. Казано и свършено! (Избраха се 10 братя и 10 сестри.) Т. м. 12-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 17 декември 1922 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Значение на гласнитѣ при окултното пѣние (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 14 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Значение на гласните при окултното пеене Т. м. (Прочетоха се някои от темите върху „Предназначението на космите“.) Всичко няма да четем, но всички ще пишете. Като ученици на окултната Школа, за всеки един предмет ще се спирате върху главните отличителни черти. Например даде ви се да опишете човешкото лице. По какво се отличава човешкото лице? – Отличава се по своя нос, отличава се по своята уста, отличава се по очите си, отличава се по ушите си. След туй лицето се разделя на части. Отличава се още със своето чело, със своите скули, със своята брада. После идват второстепенните наблюдения: лицето може да е вдлъбнато или изпъкнало някъде, но навсякъде трябва да намерите основните черти, които дават характеристика на лицето, и след туй какво носи сама по себе си всяка една характеристика. Сега за косата. Кои са отличителните черти на косата? Може да бъде дълга и тънка, може да бъде дълга и дебела, може да бъде къдрава. После по цвят може да се отличава: може да бъде черна, кестенява, руса и т.н. Има си причини защо е руса, защо е черна или кестенява. Всяко нещо си има своите причини. Сега, ако вие поставите един човек в една стая, да го не вижда слънцето, той става бял, избелява; ако го турите вън на атмосферни влияния, на слънчевите лъчи, той почернява. После, защо са черни косите? Дали именно Природата има някаква специална цел и в нея има някой произволен път, дали просто туй е първичната причина, или е мода? Може чернотата на нашата коса да не зависи от същинската Природа. Какво бихте казали, ако една съвременна бомба на някой океански параход, която тежи хиляда килограма, се запази и ако след хиляда години някой, като я човърка тук-там, даде експлозия, какво ще речете? Ще кажете: „Природата тъй е наредила!“ Природата ли е тъй наредила? Не, не е Природата, човек тъй е наредил. Тъй че туй, което избухва в света тъй силно, по някой път принадлежи на същества, които са живели преди нас. Те са оставили техните творчески сили. И ние за да дойдем до самата Природа, до първичните причини, трябва да очистим нашия ум, нашето съзнание от много идеи, мисли, които са натрапени. Много от тези мисли в темите ви са верни. Косата служи като едно покривало. Сега да вземем да разгледаме езика. Езикът има три функции. Едната, първичната функция, е проста: да движи, да улеснява храната за стомаха, да регулира. Вторичната функция е чрез вкуса да различава всички ония вредни елементи, които принасят пакост на организма. Третата функция е да говори. Едновременно той изпълнява три длъжности. Сега, всеки предмет, който разглеждаме, ще се стараете да го оставите в ума си, умът ви да бъде спокоен. Вземете за космите. Турете в ума си косата, не бързайте да пишете, оставете тъй, мислете час–два. Като имате малко празно време, мислете защо, какво предназначение имат космите. Може да не намерите същинската причина, но все-таки за бъдеще вие ще се домогнете до известни прави съждения за предмета, който разглеждате. По косите може да се познае човешкият характер. Като разглеждаш косъма от единия край до другия под микроскоп, под една леща, ще може по него напълно да опишеш характерните черти на човека. Не само туй, но ако един ясновидец разглежда един от вашите косми, той ще опише по косъма не само сегашния ви характер, но и вашето минало, и вашето бъдеще. То е написано на космите вътре и може да се чете. Не само по вашите косми може да се чете всичко туй, но и по вашите нокти. Природата навсякъде е описала човека. Сега първично какво е предназначението на косата, защо е създадена тя? Какво ни показват наблюденията? Всички онези животни, които са паднали, у които културата е слаба, в които умственото развитие не е дотам проявено, които живеят в неблагоприятни условия, всички са космати. И постепенно, колкото повече се събужда съзнанието в тях, колкото повече идва интелектуална сила, тия косми се разреждат, не опадат. Щом опадат космите, то е аномалия. Те не опадат, но почват да стават тънки и се появява челото, тия скули, които показват, че туй място се разработва. Ако пък съвършено оголее главата на човека, ние можем да извадим съвсем друго заключение. Значи космите могат да опадат само на известно място, не навсякъде. Косите са само един регулатор, те урегулирват известни процеси в организма. Регулират влагата в организма. Сега, при сегашното състояние, ако у човека изпадат всичките косми по тялото, очаква го явна смърт. Всички тия косми по тялото регулирват влагата, която е необходима, за да може да са разпредели правилно и така да се улесняват тия вътрешни процеси. Туй е първото предназначение. След туй космите дават израз на умствения характер у човека. Колкото умът почва да се развива, косите почват да отстъпват назад. Колкото Любовта почва да се развива, космите на лицето в известни области почват да намаляват, да отстъпват назад. На ръката например съвсем са изчезнали. На лицето все има малки коси. Сега втория път ще пишете върху „Предназначението на ръката и десетте пръста“. Аз ще ви дам едно упражнение за една седмица. То е следното: с левия палец подпирате десния, с десния показалец подпирате левия, с левия среден пръст – десния, с десния безименен – левия, с малкия ляв пръст – десния малък пръст. След това обратно: с десния палец подпирате левия, с левия показалец десния и т.н. С това упражнение ще предизвикате известна енергия в себе си. Вие ще правите упражнението сутрин и вечер. По шест упражнения сутрин и вечер. Три от едната страна и три от другата. Туй е първата част на упражнението. Втората част на упражнението: лявата ръка ще отворите свободно. Дясната, свити всички пръсти, само показалецът свободен и с него ще минете от върха на малкия ляв пръст към дланта, после по посока на безименния – до върха, от безименния към дланта, после до върха на средния, пак назад по дланта, до върха на показалеца, пак назад към дланта и най-после по дланта до върха на палеца. След това обратно. С левия показалец ще минавате по дясната ръка. Туй ще го правите два пъти. Когато правите упражнение, в ума си ще гледате да имате една приятна мисъл, едно благородно и положително настроение. Ще кажете тъй: „Всичко, каквото този пръст съдържа за моето сърце, тази сила желая да влезе в моя характер“. Туй е сърцето, което подпира и казва: „Всичко, каквото се съдържа в този пръст, съм готов да реализирам“. Туй е благородството на човека. (Показва десния палец.) По-нататък: „Всичката справедливост, която се крие в моето сърце...“ Справедлив трябва да бъде човек! „Всичкото знание, ония благородни черти, аз съм готов да развия в ума и в сърцето си напълно, тъй, както самият живот го изисква, готов съм да изпълня.“ (Показва десния показалец.) Тогава ще кажеш с големия си пръст тъй: „Както е писал Господ, тъй да стане“. Туй е половината от формулата. Друг път, като правим упражнението, ще ви дам втората половина. Забележете сега астрологически. Първият пръст е свързан с Юпитер, вторият пръст е свързан със силата на Сатурн, третият пръст е свързан със Слънцето, четвъртият е свързан с Меркурий, а петият, палецът, е свързан с Венера, богиня на Любовта в гръцката митология. Тази издутина отдолу, то е основата. Този палец, волята има за основа Любовта. Човешката воля има за основа Любовта. Тази издутина, тази могила, този планински връх подкрепя палеца. Но понеже пръстите не съдържат всичките влияния, затуй ние упражняваме и другите пръсти, за да може да се засегнат и другите влияния, Марс запример, да може да се засегне вътрешната страна на Венера. Сега, разбира се, не може да се каже, че човек влиза в съобщение с планетата Марс, но в себе си той има известни течения и те могат да се регулират. Може да направите един опит. Да кажем, разтревожен си, обиден си, честолюбието е засегнато, сложи този пръст, десния показалец на левия показалец, поседи така 5 минути, ще видиш какво влияние ще дойде у тебе. Или някой път искаш да решиш нещо дали е право, или не, не знаеш, тогава със средния десен пръст подпри левия. Ще правите опити, нали? После, искаш да разрешиш някой научен въпрос, безименният пръст ще подпреш. Постойте така, няма да изгубите нищо, седете и размишлявайте. После, с малкият пръст ще подпреш и т.н. След туй, някой път искате да уякчите волята, слабохарактерен сте, ще подпрете палеца. Волята ви изведнъж няма да стане силна, но все пак ще укаже известно влияние. Колкото и да е малко това влияние, упражнението пак е приятно. Сега, да изпеем едно упражнение за Мусала. Може ли някой да продиктува думите? Представете си, че отиваме на Мусала, възпяваме го. След туй качваме се на върха, възхищаваме се от тази гледка – вторият стих. Най-после идват резултатът, който сме добили. С третия стих се приготовляваме да слезем долу. Сега да изпеем тихо упражнението. То не е довършено. (Изпяхме го.) (Брат Иванчо изсвири на цигулка ново упражнение: „Бог е Любов“.) Можете ли да го изпеете? (– „Можем.“) (Всички изпяхме упражнението) Бог е Любов (3 пъти) Любов, Любов Вечна, безгранична Пълна с живот Живот на благия Божи Дух Дух на благостта Дух на святостта Дух на пълен мир и радост За всяка душа (2 пъти) Няма да го пеете като обикновена песен. То е упражнение. Туй ще остане за следващия път. Сега ще пеем: „Духът Божий“. (Учителят свири и всички пеят.) Вие ще препишете туй. Всеки от вас да изучи упражнението, хубаво да го пее, за себе си. Няма да прескачате. Вие го пеете като обикновена песен. Ще вземете методите на Природата. Ние вървим по пътеките на Природата. Тя не започва изведнъж, а постепенно, плавно. Тя не започва с един тон, тъй. (Учителят засвири изведнъж много силно.) Нищо не става тъй изведнъж, но започва постепенно. (Учителят свири тихо, леко, постепенно усилва и пак затихва.) Може да вземете един тон ясно. Може ли да го вземете така? (Учителят свири.) Ще забележите, че когато вашият характер е разгласен, не можете да пеете. Защо? – Защото тогава вибрациите са малко по-къси, не се посрещат. За да може човек да пее вярно, той трябва да бъде разположен. Много хубаво ще пеете, когато сте духовно разположен. Същото нещо е и за мисленето. Щом си разтревожен, не можеш да мислиш. Човек, който е разстроен, не може да мисли. Някои считат, че мислят в най-голямата тревога. Не, това не е мислене. Най-първо на себе си ще кажете: „Хмъ...“ Ще се стремите да хванете вашия глас. (Учителят взе един тон много тихо.) Едно съсредоточаване навътре. Някои започват навън. Не, навътре трябва, контролиране на ума. Сега, при какви условия ние употребяваме „А“-то? Казваме: „А-а“, учудваме се. „О-о“, значи много нависоко си се качил! Или когато една болест се усилва в корема много, казваме: „О-о...“ Дори и на болестта се казва: „О-о“, почакай малко. После, казваме: „И-и...“, сега ли му намери времето? „И-и“ значи по-мекичко, не бързай много нагоре, надолу, много нависоко недей. „Е-е“ значи „прекали го вече“. Сега в музиката „Е“ регулира. „Е“-то слиза отгоре. „Е“-то има три проекции: проекция към изток, проекция към запад и една друга проекция, отгоре надолу. Българите обикновено го пишат отворено надолу, с опашката надолу, а с главата нагоре. Туй показва, че „Е“-то се държи в умствения свят и после слиза долу. Гърците го пишат обратно. С тия букви ще регулирате. Някой път казвате на себе си: „Ии...ии...“ – ще регулираш нещо. Или пък неразположен си, някаква болка имаш в ума или в сърцето, казваш: „О-о...“, „О-о...“ У човека има двама души: онзи, който се сърди и бърза. Той е обективният човек, той бърза да си свърши там работата. Той е търговец. Ще му кажеш: „О-о...“ Той ще разбере закона, ти ще го укротиш, ще му кажеш: „Слушай, аз те управлявам. Ти си слуга, аз съм господар“. Работите се обръщат с главата надолу. В думите се срещат гласни букви, които имат смисъл в окултната наука. Ако се спрете и кажете: „Аз имам с по-важно нещо да се занимавам от това, да пея сега буквата „А“. Имам да се занимавам с един философски въпрос“. По-философски въпрос от буквата „А“ няма. Ами че ако ти се научиш да произнасяш буквата „А“ правилно, тъй, както е била първоначално, да се възстанови нейния първичен тон, ти ще знаеш много. Та в пеенето, в музиката ще възстановявате по една буква. Всяка една буква си има вътрешна страна, не само външен характер. Тази сутрин в беседата си аз ви представих едно обикновено житно зърно, едно восъчно зърно, едно златно и едно диамантено, те се различават. Онзи естественият тон в Природата е като житното зърно, съдържа в себе си сила, постепенно се развива и ще принесе своите блага. Сега, разбира се, ние трябва да създадем в себе си нова музикална вълна. Хората на обикновената музика, в музикалните школи знаят да пеят повече, там имат известни методи, похвати, те са сполучили доста. Те някой път много хубаво пеят, но в техните песни от окултно гледище липсва нещо. Но за в бъдеще, когато те научат окултната наука, ще приложат много лесно правилата. Нека сега да изпеем гласните букви, колкото ги има на български. (Пяхме гамата с буквата „А“ и „О“.) Ако взимате тоновете вярно, ще се образува такова нещо: „Аоа, аоа“. Ще взимате вярно. Ще считате тази буква, този звук като интелигентно същество. Ще се стараете да схванете неговия език, ще се приспособите, тъй, мекичко ще му говорите. Ще дойде звукът „О“ и ще ти каже: „Не ме разбираш, ще вляза в стомаха ти“. Ще ти залепи една болест. Ти ще кажеш „О-о“. Изобщо всичките деца започват с буквата „О“. „Олеле, мале.“ Туй „О“ означава нещо много силно. Но ще заемете да упражнявате гласните букви. Мнозина, дето не можете да пеете, се дължи на това, че у някои от вас „О“-то е по-силно, и затуй има дисхармония в гласа ви, не е равен. У някои „А“-то има предимство, тия вълни са по-силни. У някои „И“-то, някъде „Я“, „Ю“. Всички тия гласни като ги изречем, техните трептения са толкова силни, че когато дойдем до музиката, не могат да се пеят. При говоренето в българския език се много повтаря, например частицата „кай, кай“. „Аз кай и т.н.“ Сега, вие имате по-важни работи от тези. Ще си кажете: „Ние, възрастни хора, до какъв хал дойдохме“. Не, не, трябва да се върнем да изправим погрешката, не е срамота. Когато няма какво да правиш, останал си без работа, не можеш ни да пишеш, ни да четеш, седни да упражняваш буквите, защото ако не се упражняваш, непременно ще се караш с някого. Като си възбуден, започни да се занимаваш с гласните букви, като свършиш упражнението, ще им кажеш: „Благодаря ви, че ми дойдохте на гости и ме избавихте от неприятност“. Ще се упражнявате не когато имате работа, но когато няма какво да правите. После, ще се научите да пеете смислено. Тъй, ще седнеш, ще концентрираш ума си, ще затвориш устата си, мислено ще изкараш една песен в мисълта си, докато започнеш да слушаш тоновете. Онзи, който иска да бъде добър окултен певец, в ума си ще пее, ще повтаря, докато започне да чува гласните като далечно ехо, след туй те ще слязат на физическия свят; той ще ги изрази и ще има един пластичен глас. Сега, вие не схващате вътрешния смисъл на всички песни, които имаме. Запример, българинът като пее там „Стоян Мари думаше“, той е разбирал нещо идейно. Какво думаше на тази Мара? Изразява се идея. Отгде си води първоначално смисъла? „Стоян Мари думаше.“ Какво е останало? „Либе-ле, либе-ле.“ Първоначално съвсем друго нещо е изразявало, друг окултен характер е имало, но сега всички тия песни у българите са остатъци. Останали са само такива малки остатъци на физическото поле. Изобщо, когато българинът пее тия остатъци, той се въодушевлява, в неговата душа има възраждане на нещо по-дълбоко. Сега, съвременните хора, евангелистите за пример, като пеят една религиозна песен: „Господи, помилуй, Господи, помилуй“, мислите ли, че туй „Господи, помилуй“, като го казват, го разбират? Ако би разбрал тази песен, „Господи, помилуй“, той, като излезе от църква, друг човек щеше да бъде. Като произнесе тази дума, „Господи, помилуй“, тя трябва да се разцъфти като един цвят и той ще бъде съвсем друг. Ако някой от вас излезе да изпее упражнението „Бог е Любов“ както трябва, друг щеше да бъде той. Ще кажете: „Обикновена работа, Бог е Любов, разбрахме“. Не, тази песен, като я изпеете веднъж, каквито болки имате, ще изчезнат; и като излезем от туй здание, да бъдем всички радостни, весели, да се подмладим, като да сме на 20 години, да кажем: „Може да се живее“. Туй е пеене! А сега, питат ви: „Какво пяхте?“ Е, „Бог е Любов“. И тя като другите песни. А казвате: „Моцарт е това!“ Като изпееш или изсвириш техните произведения един–два пъти, стига ти. Ние, съвременните музиканти, сме като онези, които ходят от кръчма в кръчма, къде има по-хубаво вино. Сега, като минавах покрай театъра, гледам светските хора. Тия хора имат убеждения, този човек ще плати 25 лева за стол, плаща си, отива рано, влиза вътре да слуша. Убеждение има! Някой път ще плати 50–100 лева, за да слуша. А ние сега, като дойдем до духовните работи, казваме: „Даром се дава, без пари“, и сме нехайни. Онези хора имат повече убеждение. И аз съм дошъл до туй убеждение, че всяко нещо, което се дава даром, не се оценява. Не мислете, че даром се дава. Даром се дава само на възлюбления, на онзи, когото обичаш, но когото не обичаш, даром не му даваш. Чудни са хората! Казват: „Даром сте взели, даром давайте“. Даром съм взел от кого? – От този, който ме обича. Затуй даром съм взел. Няма даром. Даром като вземеш, даром всичко ще платиш. Любовта колкото дава, толкова и взима. Обмяната е много правилна. „Христос дошъл да пострада.“ Христос даде Любов за Любов, колкото даде, толкоз и ще вземе. Христос не е от тези страхливци и няма нужда от такива. Казваш: „Е, аз за Христа давам“. Не, не, или всичко ще дадеш, или нищо. Сега някои ще ми определят: „Христос даром дава“. Любовта даром дава, но и всичко даром взима. Сега ние седим и пеем упражнението „Бог е Любов“. Казвам: Бог в нашите сърца люби ли? Че Бог люби, тъй е, туй е една велика истина, но Бог във вашето сърце люби ли? На тази Любов аз отговарям. И ако аз действително отговарям на Божествената Любов, понеже Бог е съвършен, непременно аз ще имам тази Любов, и понеже Бог обича всички, следователно моето сърце ще отговаря на всички сърца, както Неговото. По естество Бог еднакво обича всички, не съди никого, отговаря на всички, но понеже всички хора, като не се ползват от тази Любов, понеже сърцата им не са готови да я възприемат, те остават всякога бедни. Казвате: „Какво е Любовта?“ В сегашното ваше положение, като ученици, бъдещата ви карма ще се определи от вашата Любов. Вашата сегашна Любов ще определи бъдещото положение в другите съществувания. Ако в тия хора, около които живеете, сте вложили вашата Любов, тази Божествена Любов, те ще ви бъдат приятели в следващото съществувание; ако не сте вложили Любовта, ще ви бъдат неприятели. Този, когото не си обичал, може да ви бъде мъж, жена и като такъв, ще ви малтретира, може да ви бъде син, дъщеря, може да ви бъде слуга, господар; в каквото положение и да бъде, ще ви малтретира. Но ако сме дали тази Любов, всички ще дойдат да ни помагат. Тази Любов ще се върне и ще каже: „Вие ни дадохте, и ние ще дадем; вие не дадохте, и ние няма да дадем“. Тогава няма какво да се сърдите. Сега, като дойдем до този въпрос, ние оставаме за следващото съществувание, на него очакваме. Всичко в света е потребно, но трябват зъби, за да се дъвче. Та тъй, значи ние трябва да мислим. Но как? Ние, съвременните хора, не мислим още, учениците не мислят. Да мислиш, значи да проверяваш нещата. Да чувстваш, значи да преживяваш нещата, поне отчасти, не всичко, малки преживявания да имаш. Но другите, разбира се, няма да ги оставяте. Като казвам туй, не казвам, че сегашните ваши преживявания не са верни. Верни са, но туй сте преживели хиляди пъти, то е старо, много обикновено. Жабата, която седи с векове в блатото и кряка, и нейният баща е крякал, дядо, баба, все крякали, започват, но цели 4 месеца все по един начин се надуват, крякат, крякат и най-после от туй крякане какво ще излезе? Ще кажа на жабата: „Слушай, ще напуснат блатото и няма да крякат“. Защо? – Този занаят научи, няма да го забравиш никога. Досега вие много работи сте научили, нови трябва да учите. Следващото време актив ще бъде, ако напуснете това еднообразие. Туй еднообразие внася страдание. Вие всинца сте недоволни като ученици. Сега седите тука, като ученици, но ума на някой е занят някъде. Аз виждам това. Някой седи тука, но има дете в къщи и казва: „Учителят малко закъсня, с детето какво ли става?“ Друг казва: „Слугата оставих, касата не затворих, има опасност“. Трети казва: „За утре имам работа. Трябва да ида да поспя“. Ако е ученик, уроци си има. И след всичко това казва: „На окултно упражнение бях“. Това не е окултно упражнение. Окултно упражнение е, като дойдеш, до един час и половина да бъдеш свободен и да туриш воля да смъкнеш всичко, да свалиш старите дрехи. Като излезеш навън, свали новите дрехи и пак в стария костюм се облечи. Тази песен, която изпяхме, тя е опасна. Опасно упражнение е то, 13-то по реда си. Това упражнение изисква самопожертване. Ще го изпеем с чувство, ще предизвикаме мислите си, да мислим само за Бога. Сега в този салон има неудобства, стеснени сме, салонът трябва да бъде два пъти по-широк, за да може всички да насядате, да не се допирате, да сте най-малко по 20 сантиметра на разстояние, да сте свободни. Тогава и въздухът ще бъде по-чист. Тази въглена киселина, която се образува, е една неприятност. Тогава упражненията ще бъдат по-приятни от сега. И после, трябва да се разпределите. Вие, тъй, както сте насядали сега, обмяната на магнетическите течения не е правилна, затова седите като на тръни. Според окултния закон трябва съвсем другояче да ви наредя, а не тъй, както сте разхвърляни. Някой от вас искат да сядат на първо място, но по окултния закон те трябва най-назад да седнат, а някои отзад да дойдат напред. Трябва ви един голям салон. Като отидем в новия салон, непременно ще направим един опит. Тия музикални упражнения все-таки най-малко 50% ще пренесат своята полза. И тъй, с още няколко урока ще свършим с музиката временно. Може би още един–два урока и ще минем в други области. Тогава ще се върнем към музиката. Ще имаме малка почивка. Сега, втория път искам трима души от класа да изпеят „Духът Божий“ един по един, да видим как ще я изпеят. Искам две сестри и един брат, поотделно ще излязат и ще пеят. Доброволци няма ли? Който има желание, импулс, не се стеснявайте. (Обаждат се две сестри и един брат.) Когато пеем или свирим, някой път може да изпъкне техниката. Който пее, който свири, той има техника. След туй идва съдържанието на това, което се пее, и най-после – смисъла. А когато пеем, ще изпъкне още и нашия глас. А онзи, който ни слуша, да каже: „Отличен глас има, аз бих желал да имам такъв глас“. Трябва да пеете. Даже най-слабите ученици по пеене, и те почнаха да пеят. Ние най-първо ще изкараме онези, които са останали най-назад в музиката. Един квартет ще направим от тях. Голяма смелост ще проявят те. Няма да им се смеете, де. (Учителят пее думата „истина“.) Да кажем, вие искате да кажете някому музикално думата „истина“, много меко. Как бихте изпели това? (Учителят пее: „Истина аз ти говоря, истина ти говоря, истина аз ти говоря, истина ти говоря. Истина, истина аз ти говоря, говоря, истина аз ти говоря“.) Опера, нали? То не е много мъчно изкуство. Ще си представиш как ще кажеш, то е най-естествено. После, всеки един човек има мерило в себе си. Когато човек не говори хубаво и не пее хубаво, той сам не е доволен от себе си. Недоволен ли си, ще си попееш. Не се залъгвайте! Ти ще си признаеш факта: „Не пея, но аз ще се науча да пея. Не говоря хубаво, но аз ще се науча да говоря. Не мисля хубаво, но аз ще се науча да мисля“. Признайте факта, но не се спирайте. Смисълът, целта на пеенето е да улесни работата. Пеем ли, работата върви; не пеем ли, не върви. Докато в една къща има пеене, работата върви, престане ли пеенето, опасна е работата. Тъй е и в Природата. Ако един ден вие излезете отвън и славеят, птичките са престанали да пеят, няма чуруликане, работата е опасна, вие трябва да напуснете този град, в София не трябва да ви има. Ако птичките, врабчетата престанат да чуруликат в София, вие сте свършили, опасна е работата ви. Но чуруликат ли птичките, вие да сте напълно спокойни. Ще кажете: „Какво общо има?“ Важно, много важно е. Докато се пее, всичко е наред. Престане ли пеенето, всичко потъмнява. Щом станеш сутрин, запей си. Най-първо, не започвай с търговия, изпей една малка песен, не бързай. Изпей песента в себе си и работата ще ти върви, не излезеш ли с песен, работата не върви. Следователно пеенето е един закон. Докато ние пеем, добре сме, престанем ли да пеем, ние се демагнетизираме. Пеенето уталожва. Станеш сутрин, неразположен си, не се спирай, попей си, не бързай да идеш на дюкяна. Попей най-малко 5–10 минути, ще поразведриш душата си, а после вземи книгата си и чети. То е едно практическо упражнение, което трябва да се прилага в окултната Школа. Т. м. 11-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 10 декември 1922 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Окултна музика (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 14 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Окултна музика Десета лекция от Учителя 3 декември 1922 г., неделя, София Тайна молитва Сега от учениците в Школата се изисква сериозна работа. Сериозна в туй отношение – вие не трябва да идвате само като слушатели, просто да премине времето ви. Пеене трябва! Когото и да е от вас, стари и млади, ще ви изправя тук да пеете. Искам всички упражнения по музика да ги запомните, понеже те са музикални правила и ние ще ги приложим. За музиката има разни мнения. Сега вие ще заучите тези музикални правила тъй, както са, като образци. От вас се изискват прости тонове – ясно, чисто и идейно пеене; и като пеете, да чувствате това. Сега ние минаваме набързо тия упражнения. Както виждам, някои от вас и върху зададените въпроси не пишат. Всеки от вас, който три пъти не напише зададената си тема, трябва да напусне Школата! Или ще сте изпълнителни, или няма да бъдете ученици ! Щом сте ученици, трябва да бъдете верни на себе си. Два реда да има, но напиши нещо; глупаво да е, но напиши; за някоя гарга да е, но напиши! После ще се учите да пеете. "Ама не мога да пея." Не можеш? Ако не можеш да пееш, ще се научиш. Все с туй не може; отлагате, отлагате и сте дошли до това положение. Сега аз не искам от вас да отдадете на пеенето цялото си време. Може да му посветите един час или половин час време от седмицата. И то е достатъчно, това е една приятна работа. И после въпросите, темите, които се задават тук, вървят по един особен закон. Вие може да не кажете нещо много умно и аз не искам да кажете нещо такова, но искам да размишлявате умно. Вие като разсъждавате върху тази тема, самият предмет ще внесе една малка светлинка у вас, а тя гради нещата. Нашият свят е създаден от малки величини. Господ с милиони години е изпращал към нас своите мисли, чувства, желания, действия; и колко е чакал, чакал, докато ги възприемем; и сега ние трябва да бъдем верни, понеже разбираме как бавно се гради човешкият характер. Ще ми кажете: "Ние имаме някои по-важни работи." По-важни работи от тия нямате! Аз считам за най-важните работи в този свят яденето, пиенето, спането, мисленето, чувстването и действането; а другите работи, търговските – обличането, журфиксите*, туй-онуй – това не са толкова важни работи. Ние ще разделим нещата на важни, съществени и на несъществени. Ученикът каже ли веднъж, че ще учи, ще държи на думата си! Ще учиш! Вие имате мнение за себе си, че сте възрастни. Е, на колко години сте, каква е вашата възраст? Ако тук сте на четиридесет години, то ако се пренесете на Юпитер, там наши дванадесет години са една тяхна година. Тогава нашите четиридесет години, пренесени на Юпитер, на колко техни години се равняват? Ако се пренесеш на Сатурн, на колко години ще си? Там нашите тридесет години са една Сатурнова година. Тогава на колко години ще бъдем ние? Даже на година и половина няма да бъдем. Ами ако се пренесем на Нептун или по-далече? Тъй че туй, дето се мислите за стари, не важи. Мога да ви пренеса на една слънчева система, където едва ли ще имате една минута от живота си според делението на живота там. Тъй че не си създавайте мнение, че сте стар човек. Стар човек е този, който много знае. А че вие не знаете: това аз мога да докажа на всички ви; и не само на вас, но и на най-големите философи в България мога да докажа за три минути, че не са учени. Мога да докажа, че не са учени. Как? Ще им задам една задача за разрешаване. Нали са учени! Хубаво, какво правят, като заболеят от апандисит? Като им дойде апандисит, не могат да го изцерят – хайде, отрежат чeрвото; заболи ги стомахът – отрежат дебелото черво. Чудни операции правят! Заболи ги бъбрекът – отрежат го, казват: "И с един бъбрек се живее." То ако можеше тъй, Господ щеше да направи човека с един бъбрек. Не, стомахът е необходим, сляпото черво е необходимо, апандиситът е необходим. "Може и без него." Не, Господ с милиони години е работил върху тях, а ние казваме: "Може да ги извадим." Заболи те окото – извадят го, оперират те, турят ти изкуствено, стъклено око. Това не е изкуство! Изкуство е, като туриш ново око, да можеш да виждаш с него. Сега аз им признавам едно изкуство – че могат да присаждат кожата, обаче те от гърба ти ще вземат кожа, носа ти да направят. Гърбът ти ще помни това, ще каже: "Носа поправиха, но мен развалиха, от мен взеха, на носа туриха." Пък аз искам сега да знаят – като трансформират тия клетки, да поправят и гърбове, и носове, без да пострада единият за сметка на другия. Сега в музиката вие слушате тия класически музиканти и композитори: Моцарт, Бетховен… Но ако някой ви попита: "В какво седи класицизмът на Бетховен?", казвате: "Чудно нещо! Той е дивен!" Но какъв е? Казваш: "На еди-кой си чувствам аз силата му." Какво чувстваш? Там, като видиш нотите, може да покажеш коя нота, кой пасаж ти харесва, защо и за какво. Той може да означава някаква идея. Например може ли някой човек да се кара и да ти говори тихо? Той, като ти говори любовно, може да ти каже: "Ти си благ човек." А като иска да се кара, ще натърти гласа си съобразно с тоновете в Природата: с това, дали тоновете са силни или тихи, се изразява известна идея. Така и на някой концерт ще вдигнат една олелия. Хората казват: "Отлично свири!" А пък аз казвам: все се караха те. Има оркестранти, които свирят бурно. То е хубаво; като караница е, но трябва да изразят известна идея. В музиката трябва да изразяваме образно всичките чувства. Трябва да знаем и начина, по който се изразява едно чувство. И в пеенето е същото. Ние като започнем, че и Любов, и всичко – караме ей тъй, по шопски. Не, не, окултната музика не търпи тия работи. Тя има образи, изрази има, идея има в нея. Поезията е скрита вътре в самата музика. И аз искам да помислите върху туй. Това е една широка област. Сега, тази вечер, ние ще ви изпеем В зорите на живота, после ще ви изпеем нещо за Мусала. (Една от сестрите изпя първия мотив.) В зорите на живота (2) Слънце изгряваше, (2) на Природа граници очертаваше, (2) в душа ми мощен дух пробуди (2) и в сърце ми Любов събуди, (2) събуди, събуди и в сърце ми Любов събуди. Сега за Мусала – втори мотив: Един си ти, мой Мусала, свещено място, Божи връх. Мой Мусала, Мусала, Мусала, мой Мусала. През ясен ден на пролетта видели ли сте изгрева от Мусала? Мусала, Мусала, Мусала, от Мусала. При първи лъч на Слънцето вдъхнали ли сте леки дъх на Мусала? Мусала, Мусала, Мусала, на Мусала. Тия са двата мотива. Сега имаме и трети един мотив, но ще заучим сега само този за Мусала, по-лесен мотив е той. Сега аз ще изпея третия, той е източен мотив. (Учителя свири и пее.) Трети мотив: Махар Бену Аба, Веют Биладер Адер Бену шела, Бену шела, Бену шела, шела, шела, шела, Биладер, Адер Бену шела. Молитва на ученика – тъй кръщавам аз този мотив. Разбирате ли? И вижте разликата, това е един окултен мотив. (Учителя пее пак, без да свири.) Мекота се изисква тук. (Пак го повтаря.) Тъй ще го изпълнявате вече. Сега аз ви казвам как да пеете, давам ви образец. Като дойде някой певец, тъй трябва да пее той. (Изпяхме го всички.) Не е мъчен този мотив, но в пеенето ще пазите едно правило: когато пеете, ще концентрирате ума си! Щом изгубите концентрирането на ума си, не може да пеете. После, не само за мелодията ще мислите, но и за гърлото си ще мислите. Певците не мислят за гърлото. Гласът ви и умът ви ще присъстват вътре в гърлото и никога няма да се простудите. Само така ще се създадат хубави гласове. Израз на мекота трябва! Това са упражнения, които трябва да минете. Сега, като пеете Махар Бену Аба, внимавайте за израза на песента. Това са едни от най -великите звукове. Махар значи Великият, Бену – Онзи, Който благославя, Аба – Баща на всичко. Няма да се плашите, няма да се страхувате – ще давате израз на душата си. В окултната музика няма да се страхувате. Може да има страх, но не тук. (Изпяхме всички "Махар Бену Аба".) Това е специален мотив, може да го пеете само при особено състояние. Туй прекъсване, което се вижда в упражнението, то е във връзка с други музикални гами. Прекъсването значи, че има други гами, други упражнения, които не можем да ги изпълним; ние изваждаме само простите. Аз ви казах, че има мелодии, които мъчно могат да се преведат в една окултна песен; даже и в едно окултно упражнение има големи тънкости в тях. Ако не можем да извадим тези тънкости чрез обикновената музика, то е, защото обикновената музика произвежда обикновени работи. Сега да пеем "Мусала"! Този е един настоящ мотив, създаден на тази гама, на която ние живеем. От вас се изисква чисто пеене. На мнозина гърлата са малко пресипнали. Сега да изпеем слога ХА. Вие се смеете, но направете някой път опит, да видите как действа това ХА. (Учителя пее сам.) Окултен тон е той. Всеки, който се смее така: ха-ха-ха, той е добър човек. Аз бих желал всинца, като се смеят, да казват ха-ха-ха, а не хи-хи-хи или хо-хо-хо. При слога ХА се отваря душата. Тъй! Природата си има израз и ние изкуствено трябва да го предадем. Трябва да се упражнявате! После правете упражнение с буквите а и е! Вие трябва да избягвате туй пеене със звуковете иее-иее, то е гръцко пеене. Ти едновременно трябва да прокараш три тона отдолу през гортана си. (Учителя свири съвсем тихо, след това пее: ха-ха-ха.) Човек може да прокара гласа си чрез лъка на цигулката си и да накара цигулката да пее, каквото той иска. Сега за онези от вас, които не са толкова добри певци, като на ученици на окултната наука аз поставям за тях музиката като средство за усилване на волята. Ако вие не можете да преодолеете малкото мъчнотии на гласа си, тогава где седи волята ви? Именно в преодоляването на мъчнотиите ще калите волята си. Онзи, който не е способен в пеенето, той чрез думите на упражненията ще трябва да упражнява и своята воля. И музикантите се развалят по нямане на воля. Те си създават идеята, че знаят много да свирят, че са добри цигулари, но всъщност хората днес едва са засегнали изкуството да свирят на цигулка. Те мислят, че имат добро изпълнение. Може ли един музикант тъй да предаде едно любовно настроение с цигулката, че като свири, околните да познаят, че за Любов свири – да изрази гласа на Любовта? По някой път, след като ти е разказвал дълго време за тези неща, едва ще разбереш за какво ти свири и ще почнеш да чувстваш това. Не, не! Вие, без да знаете всичко това, само като ви засвири някой, трябва да почнете да го чувствате. Хубаво свирене е това – и онзи, който не знае какво се свири, да го чувства. (Учителя свири селския диалог много живо и образно.) И мислите ли, че известни наши чувства ние не можем да ги изразим чрез музиката? Можем. Не само това ще знаем чрез музиката, но ще знаем и как човек играе. Сега имайте предвид, че всичките движения на ръцете са музикални. Всички движения в нас трябва да бъдат музикални. Движенията вървят по известни закони, както и тоновете вървят по известни закони. И често, когато ние парализираме волята си, то е, защото ние не правим правилни движения. Всяко движение на очите, на ръцете ни, във всичките наши пози трябва да бъде съвършено естествено. И към туй трябва да се стремим. Можем ли да постигнем тия естествени движения, гласът ни ще бъде естествен и от Невидимия свят ще почнат да ни преподават. Само тогава – като дойде от Невидимия, от Божествения свят, ще можете да разберете онази висша наука, за която всички мечтаете, която искате да научите. Например ако един българин играе, как ще си движи ръцете? (Учителя си движи ръцете.) Ще кажете: "Туй е кълчене." Не е кълчене. Кълчене е за този, който не знае да играе. Това са геометрически движения. Във всяко едно движение се проектират известни струи от човека навън и той взима и дава едновременно. И ако ти развалиш някои от тия струи, ти сам ще пожънеш последствията. Например ти можеш да си изкривиш устата и после с години не можеш да се освободиш от това, не можеш да се поправиш. Не, не, има известни движения, които са дисхармонични. Няма термини, с които те могат да се изразят. Ще бъдеш искрен в движенията си. Нашите движения трябва да бъдат музикални. И говорът ни – също. Когато аз говоря музикално, думите ми произвеждат един ефект, но някой път правя известни нарушения, за да видя какви резултати ще произведат думите ми. И често, когато съм употребявал някоя дисхармоничност, някой дисонанс, виждал съм какви резултати произвеждат те. Трябва да говорим музикално! И човек не може да говори музикално, ако не говори Истината. Само музикалният човек може да изрази Истината. Само любещият човек може да изрази Любовта! Любовта – това е най-висшата музика, най-висшата поезия, най-висшата молитва. Тя е единение с Бога и следователно, когато ние любим някого, всичките негови действия са за нас красиви. А щом не го обичаме, колкото и да е съвършен, не ни харесва. Питам: коя е онази сила, която прави хората пред нас красиви, добри? Любовта, Любовта изглажда нещата. Ако вие дружите с човек, който ви обича, Любовта му ще преобрази вашия характер, вашият поглед ще стане по-мек. Любовта ще я турим в действие: в гърлото, в очите – навсякъде. Ако аз те срещна и ти се пооблещя, какво ще произлезе от това? (Учителя прави едно гордо движение.) Това не са естествени маниери, движения. Това са карикатури. Ти изведнъж искаш да представиш известна идея. Тази идея има само едно правило, само един начин за изразяване – нещо сериозно има в нея. Може да се усмихнеш естествено: този твой смях ще бъде тъй естествен, тъй искрен, че всекиму ще е приятно, а не да се изкривиш. (Учителя прави известни гримаси.) Не прави така, че хората всичко следят. Та в Школата аз ще ви обърна внимание на правилните движения. Внимавайте за вашите движения! Неправилните движения развращават света. Всяко движение да е на място. Туриш очите си в едно направление – трябва да изразяват нещо, в друго направление – също. Например вие погледнете едного и после изведнъж погледнете надолу. Туй не е красиво. Задръж погледа си. После, някой се ръкува бързо и си отдръпне ръката. Като се ръкуваш, не задържай ръката дълго време, не я стискай много; като хванеш ръката, хвани я добре. Тъй и ръкуването, и то е ритъм вътре в Природата, следователно и движенията ни трябва да са музикални. Сега аз не искам да започнете само да пеете, но казвам, че музиката има свои вътрешни изрази в движенията. Когато музиката се съедини с движенията – това е красивото; а като се съедини с речта, тя става още по-красива. Аз съм слушал човек да говори музикално – всяка една негова дума се нарежда правилно, всички слогове са музикални. Хора, които не са живели редовен живот, не могат да говорят красноречиво. И всички трябва да говорим красноречиво. Под красноречиво разбирам тъй естествено, че да обичат хората да ни слушат. Затова ни е създал Господ и затова сме в тази Школа на Земята. Сега забележките, които ви правя, не ги приемайте само за себе си. Аз не ги правя лично – искам само да ви накарам да мислите. Аз искам само да ви цитирам какви са законите. Божиите закони са неумолими в развитието си. Те не могат в нищо да се изменят. Ние трябва да се подчиним абсолютно на тези закони. Туй трябва да имате предвид. Тъй, както Бог действа, и ние ще действаме. Нищо повече! И няма защо да ходим да си губим времето. Ще пеем хубаво, ще говорим хубаво, красноречиво. Ще движим очите си правилно, всичко правилно ще вършим. Ако имаме някъде дефект, ще го оправим. Ще имаме своя воля. Туй е целта на Окултната школа. Вие може да придобиете знание, но защо ви е това знание, ако не го използвате? Ако този капитал, ако туй знание ще го турим в действие в сегашния ни живот, да ни ползва всички, тогава то има смисъл. Например, ако една домакиня пее хубаво, то като си идва мъжът й, тя още отдалече трябва да вземе да пее и той ще бъде разположен. Но песен да е! Аз съм виждал много мъже: връщат се от работа, а някоя жена нейде си пее и те се спират, слушат. Има защо –окултно пее жената. Спрял се е мъжът, слуша я и се облагородява, хубаво пее тя. Питам: ако във всяка една къща имаше хубаво пеене, ако дъщерята и жената пеят хубаво, бащата като влезе в дома си, не ще ли му бъде приятно? Пейте, не бойте се – ще има мир вкъщи! А сега хората, като са престанали да пеят (т.е. те пак пеят, но по друг начин), на друга гама са започнали да пеят и не се разбират. И това е музика, но много груба. А аз бих желал от всички ви да излязат добри музиканти; не специалисти, но като изпеете нещо, себе си да задоволите. Аз да ви кажа как да пеете: пейте си вие тъй, като че няма кой да ви слуша. (Учителя свири и пее "Мусала".) Сега хубостта, значението на тия песни какво е, защо ги пеем? Били сте на Мусала. Там има две противоположни течения – електрическо и магнетическо. Щом запееш за Мусала, ти се свързваш с всички тия течения и образи, които изпъкват картинно пред тебе, и те ти действат. Затуй за всички места, където сме били по екскурзии, ще направим и музика, и поезия за тях, а на външните хора ще кажем: направете нещо по-хубаво от нас. Идущата неделя ще имаме и третия куплет за Мусала. Ние можем да пеем и трите куплета на един и същи глас, но в окултната музика една песен от три куплета ще има три различни гласа. Тъй щото на всеки куплет – отделен глас. Окултната музика не позволява да пееш два куплета на един и същи глас. Пет куплета – пет гласа ще имат; а тези, които не познават тази музика, карат по няколко куплета на един и същи глас. Казвам: хайде, и ние ще съчиним един глас. И този брат, ученик, който написа песента за Мусала, и той беше съчинил един глас. Направихме два гласа, остава и за третия куплет един глас – и него ще направим. Коректура направихме. И казвам: ето, виж как се учат учениците да пеят, всички се учат да пеят. Музиката е потребна като едно средство за лекуване. В сегашния живот големите тревоги и тия бързи промени, които минавате като ученици – от едно радостно настроение в едно скръбно, оставят известни утайки от отрови у вас. Затова музиката се употребява като средство против тия отрови. Има известни чувства, които, след като ги минете, ако не знаете как да ги лекувате, ще отровят целия ви организъм, ще повлияят на вашия черен дроб, на вашата жлъчка. Затуй е потребно ученикът да знае как да пее. В такъв момент, в такова състояние ще туриш волята си, ще пееш. "Ама не ми се пее." Ще пееш, защото ако не пееш, ти си турил отровата в себе си, а трябва да излезе тази отрова. Затуй налагам музиката като средство за лекуване – аз наричам тази отрова психическа, органическа отрова, и под нейното влияние ние ставаме толкова жлъчни, че не можем да виждаме доброто у хората, а виждаме само злото. Като видим едного, казваме: "Той е такъв, такъв, такъв." Има известни същества, които, като ги турим в човешкия мозък, отразяват му се вредно. Под тяхното влияние и художниците не могат да различават боите, а почват да се объркват в тия бои – изменят ги. Следователно от тия отрови, които внасяме в ума си, ние загубваме понятие за правото. Кое е онова право, с което ние можем да критикуваме нещата? Има едно Божествено право! Ако аз съм един художник и вие направите една картина, аз ще ви покажа как по-хубаво да се поправи картината. Казвам: приятелю, този нос не е така. Крив е носът. "Не зная." Но трябва да знаеш: в Природата не може да бъде така. Обущар си, не си направил хубаво обувките – ще ги поправиш. Всеки един от нас трябва да знае къде и как да поправя. Да кажем, че нещо е криво, на едно място е криво – поправи го. Ама не говориш правилно, не пишеш правилно граматически – поправи се. И Природата си има своя граматика, и тя си има свои глаголи, свой първоначален език. Ами знаете ли какъв е бил първоначалният език, какви са били първоначалните глаголи? Ако ударите някого по главата и произведете един силен удар, едно силно сътресение, най-първо се загубват съществителните имена от речта. Туй показва, че те са най-скоро образувани. След туй се изгубват прилагателните, после – глаголите и най-после остават само съюзите. Значи най-старо произхождение имат съюзите. И когато човек почне да се подобрява, думите се възстановяват, възвръщат се, но пак по същия ред. Значи при образуването на речта у човека в сегашното му състояние, в нашия мозък има известни пластове, които са покварени, та много думи от езика ни са изчезнали, а ние мислим, че имаме един език, който не се изменя. Е, колко други думи ние сме изгубили! И когато дойдем в нормално състояние, езикът ни ще се възстанови. Един човек, у когото мозъкът е повреден, говори само с глаголи. Той казва: "Туй, което сече", вместо да каже "брадва". А за коня не казва "кон", а казва: "Туй, което бяга." Но и кравата бяга, и конят бяга, и много други животни бягат. Той няма да каже железница, а ще каже: "Туй, което се движи." С глаголи говори. Защо? Защото съществителните имена ги няма. Следователно речта става по-сложна. И в нашия език ние сме изгубили много думи. Ако влезете в окултния свят и ви кажат една дума, тя съставлява почти цяла една тукашна реч. В окултния свят една цяла наша реч с една дума я изразяват. Как? С всяка една буква изразяват една дума. Да кажем, че една дума има десет букви – те означават десет думи. Ако от тия десет думи всяка една има по пет букви, то колко наши думи правят? Десет думи по пет букви правят петдесет думи. Такъв е техният език. Сега ние ще оставим това настрана, но казвам, че в Школата ще се учите да разбирате думите. Думите ви трябва да бъдат разбрани. Вътре в Школата думите ви трябва да бъдат разбрани, трябва да знаете какво искате да кажете. Сега искам да мислите един за друг Добро. Аз правя изследване и намирам като една от най-големите спънки у вас това, че вие не можете да мислите Добро един за друг. Вие не знаете закона, че ако мислите Добро или зло за другите хора, то е все едно да мислите същото и за себе си. Ако искате да се поправите, да се облагородите, непременно трябва да мислите много добре за другите хора. Туй, което мислите за тях, то е заради вас. Такъв е Божественият закон. Ако не го спазвате, вие с това вредите на себе си. Че тогава защо ви е Окултната школа? Ако дойдете тук да се научите да познавате само погрешките на хората, а не знаете как да ги изправите, каква е тази наука, какво сте научили? И музиката е един начин за оправяне на погрешките. И някой път тия течения са толкова отровни, че за някои от тях съм свирил по половин час, за да ги разруша. И от всичките ви отровни течения, като тегля лъка на моята цигулка, не остава нито едно, което да не се разруши. Да употребя половин час – това е много работа, за да се разруши едно отровно течение. И човек, омотан веднъж в едно такова течение, ще се намери като в един задушлив, отровен газ, ще плати с живота си. Всички тия течения ще ви отровят, ще парализират мисълта ви, волята, чувствата ви: ще станете кости, мъртви кости. В туй отношение сега музиката, каквато и да е тя – не само религиозната, която е едностранчива, не само светската музика, която също е едностранчива – музиката изобщо може да лекува. Музика аз наричам появяването на първите лъчи, тази дрезгава светлина на Слънцето. То е музика – да изразиш как се усилва слънчевата светлина, как идва до зенита и как после се намалява. То е музика, минаване от една гама в друга. Например един окултен цигулар може да ви представи зазоряването и вие може да видите на цигулката му, като свири, как иде светлината, как се увеличава, увеличава, как Слънцето изгрява. После той ще ви представи как пеят птичките и вие, като излезете, ще ви олекне на душата. А сега, след като ви свирят дълго време, казвате: "Е, той е класически автор, този Бетховен." Но какво е искал да каже Бетховен? Той имал сюжет! Та ние сега благодарим на тия стари автори, ние признаваме тяхното значение, но за в бъдеще идат други музиканти, много по-велики от Бетховен! Те ще създадат една музика, за която светът даже не може и да подозира. И апостол Павел, който видял какво се приготвя за в бъдеще, казал: "И видях, и чух неща, които не може да се изкажат на човешки език." Той чул музика. Духовният свят е свят на музика. И който веднъж се е озовал там и е чул тази музика, като се върне, ще се заеме да преведе това на хората. Музикален е там светът. Ако това хората го знаят, светът ще се оправи. Следователно ние ще се стремим да направим българския народ музикален. И той е музикален. У англичаните, които са такива материалисти, много малко музика има в тях. Също и у американците, но американците съзнават това, чувстват тази нужда и викат най-видните музиканти да работят между тях, плащат им скъпо, защото те знаят, че ако не е развита музиката, ще пострадат. И ние за вас ще повикаме такива велики музиканти и ще им платим. Сега аз ви гледам – вие оставяте на хора той сам да пее. Не, в неделя сутрин всички ще пеете; ще се вслушвате в хора, ще се водите по него, но непременно ще вземате участие. Всички ще пеете, без пари ще пеете. Нека всички вземат участие в туй пеене в неделя сутринта. Някои от по-старите казват: "Чакай да видим как ще пее хорът", и вземат едно критическо положение. Не, не, всички ще пеете. Вие се вслушвайте в хора – той изразява музиката. Тия бележки, които сега нахвърлих, те са важни, важни са заради бъдещите ваши схващания, които ще имате. Защото, ако нямате музика в душата си, този океан – животът, знаете ли на какво ще мяза? Виждали ли сте децата как пишат на пясъка по морето? Пишат, пишат, дойде никоя вълна, заличи написаното – и пак наново пишат. Това е животът без музика. Ти пишеш – той заличава; ти пишеш – той заличава. И най-после казваш: "Животът няма смисъл." Защо? Защото няма музика. Хората не се молят, казват: "Молитвата е глупаво нещо, не е изкуство." Не! Молитвата е още по-велико изкуство в живота. Да се моли човек – това е още по-велико пеене. Хайде сега да изпеем упражнението със слога ха. Ще бъдете искрени! Сега имайте предвид, че аз не ви говоря като на богомолци – говоря ви като на разбрани ученици. А ученик е онзи, който се учи. Тук богомолци няма, ученици има. И правя ви бележка като на разбрани ученици. (Всички пяхме "ха, ха, ха, ха, do, mi, sol".) Сега някой ще каже: "Защо да не вземем do, rе, mi, fа и т.н.?" Ако вземем тия тонове, няма да има никакво значение, не е то do, rе, mi..., то е ха. Да изпеем пак с ха цялата гама, но с постепенно усилване. Сега пак ще се изпее, но с едно малко спиране на ха, тъй – ха, ха, ха. Буквата х е пълна буква, а буквата а е празна. Като произнесеш буквата х, ще се напълниш, казваш ха, ха. Сега ще изпеем по друг начин гамата: do, rе, mi, fа, sol, lа, si, dо. Забелязахте ли каква е разликата? Тъй се внесе една малка дисхармония. Когато вие пяхте ха, ха..., имаше утихване, утихване. (Учителя пее сам гамата с ха.) Тихо ще пеете, в себе си. Туй, силното пеене, после ще дойде. Седнете и си направете едно упражнение в стаята с това ха. Неразположени сте, пейте ха, ха, ха... (Учителя пее.) Вземете основните тонове: do, mi, sol, dо. Сега ще продължим с ха, да видим доколко може да продължим от силно към тихо. (Всички пеем "хаааааа" към отслабване.) Да кажем, някой път сте набрали повече енергия в себе си, усещате се неразположени духом. Седнете, произнесете с пеене слога ха – пейте така, с постепенно отслабване. (Учителя пее, показва как. После пее друга мелодия.) Сега ще кажете: "Е, аз ще направя това?" Не трябва само да го изпеете, но важно е какво ще излезе. После, това упражнение със слога ха не позволява да се пее как и да е. (Учителя пее "ха, ха, ха" с повишение и после с понижение на гласа.) Може да ви дам едно упражнение: сутрин, като станете, ще изпеете изведнъж ха, ха, ха с повишение и после ха, ха, ха с понижение, колкото пъти можете да го вземете с гласа си. С усилване на тона може да се вземе десет пъти. Туй упражнение е същевременно и за дишането, но тихо го пейте. Защото ако пеете много силно, ще развалите гласа си, вашият гортан ще се развали – тия, грубите движения ще го развалят. Ще имате най-доброто настроение на духа и тогава ще пеете тихичко, тихичко. Така ще дойдат тия прекрасни магнетически движения. Щом дойдат тия движения, вие ще ги предадете на вашия мозък, на вашето тяло, на вашия глас. Чрез гласа си вие може да дадете едно добро настроение. Затуй, като се дадат тия упражнения, някои от вас казват: "То и без тях може." Без всичко може, но без тях не може. Без ядене, без пиене, без дишане, без пеене, без мислене, без чувстване, без действие не може. Те са неща необходими и основни. Не може без тях. Ако вие мислите да прекарате един щастлив живот без пеене, лъжете се. И Небето, онзи Божествен свят, е свят само на пеене, на музика. На наш език казано: ако всяка работа, която правим, бихме я вършили с песен, тя щеше да има успех. Въпросът не е в многото учене, а да се стремим към туй, същественото, което трябва да стане у нас. В туй отношение искам окултната музика да ви даде един подтик. Този опит е пръв; искам да приложим музиката като едно средство за лекуване на самите вас, като средство за подем. То не е тъй лесно, но може да се приложи. Скоро ние ще завършим своите упражнения, а после, в продължение на три-четири седмици, по двама, по трима ще излизате да пеете, ще видим как ще пеете упражненията. Някои от вас с голяма радост, на драго сърце ще излязат да пеят, но някои от вас ще кажат: "Туй е голямо нещастие – аз да изляза да пея." Но туй нещастие ще дойде. Някои биха дали две хиляди лева да пее друг някой за тях, а те да се освободят. Сега аз искам от Любов да се пее. Музиката не се учи насила, никой не ви е вързал. Но понеже ние следваме Окултната школа, то всичко, което се изучава в нея, ще се изучава от Любов. Ако законът на Любовта работи, всичко може да се постигне. Ако е без Любов, нищо не може да се постигне. Музиката е външен израз на Любовта! Следователно, ако ние вложим Любовта като едно силно подбуждение, ще възприемем музиката. Щом няма Любов, ще гледаме тъй да минем, а с Любов ще се придобие едно Божествено изкуство и вярвам, че тогава у вас ще се създаде един по-устойчив характер. А сега не че вие не искате да бъдете устойчиви, но външният свят е много неустойчив, нециментиран; и тогава, разбира се, неустойчив ще бъде и вашият свят. На мене ми разправяха един пример, ще го разкажа и на вас. Той е следният: двама души, благородници, се влюбват в една много богата и красива мома, искат и двамата да се оженят за нея. Тя казва: "Хубаво, аз ще избера едного от вас. Ще дойдете при мене с вашите велосипеди." Идват те с велосипедите си. Завежда ги тя при една стена и казва на единия: "Ти ще идеш на петстотин метра разстояние, ще засилиш велосипеда си и ще прескочиш през тази стена." И той се качва на велосипеда си и казва: "Навярно тя няма да ме остави да се убия; като дойда там, до стената, тя ще каже да спра." Той засилва велосипеда си, достига до стената и тя го оставя да прескочи. Той обаче спира велосипеда. Тя казва: "Твоят изпит се свърши." Казва на втория си кандидат: "Ще прескочиш тази стена и от другата страна на стената, там ще ме намериш." Той засилва велосипеда си, бухва стената, тя била книжна, и минал оттатък. И вие с вашите велосипеди може да минете тази стена като първия. Тук се изисква смелост. Сега навсякъде ние имаме все книжни стени и с велосипедите си трябва да пробием тия стени. Там ще намерите вашия идеал – зад стената. На първо място ще турите диамантената воля, а на второ място – музиката, като едно средство за облагородяване, и после ще говорим за други работи. Имате ли някаква тема зададена? Не. За следващия път напишете нещо върху Предназначението на космите. По десет реда, по един ред, по две-три думи да е, но напишете нещо. Турете си за правило да напишете поне една дума. Най-после едно изречение може да напишете. Едно изречение се състои от три думи, а три думи всеки може да напише. Щом ви се даде една задача, може да кажете така: "Три думи да са, но ще пиша." Например аз казвам тъй: Светло – топло, Истина – Светлина, Истина – топлина и Топлина – Светлина. Какво разбирате от това? Истина – Светлина, Истина – топлина, топлина – Светлина. На вас оставям да определите това. Мисля, че определих какво нещо е Истината. Туй, което посадиш, и туй, на което опиташ плода – то е Истина. Истина – Светлина значи туй, което си посял, и туй, което си ял. Светлината е служене. Светлината служи на Истината – да я изяви. Защото ако Светлината не беше там, нямаше да израсте семето. Истина – Светлина е тази, в която плодовете узряват. Истина – топлина е тази, която кара Слънцето да се движи, туй, което те кара да чувстваш или което кара растението да расте. Истина – Светлина, Истина – топлина – те са първите основни действия. Светлина – топлина значи: в тази Светлина моите мисли може ли да зреят; в тази топлина моите чувства може ли да се пречистят; в тази Светлина моята воля може ли да стане диамантена? И тогава ще преведем тези неща, ще кажем: топлината – това е Любовта; Светлината е свързана с Истината. Топлината всякога придружава Любовта. Ако имате един чувствителен термометър, може да проверите, че на всеки човек, който люби, неговата температура се отличава от температурата на онзи, който не люби. И на всеки човек, който мисли, който се занимава със сериозни мисли, в мозъка му има повече Светлина, отколкото у този, който не мисли. Туй може да го докажем научно – повече Светлина има. Следователно Светлината е свързана с Истината, а Истината е подбудителен мотив за Мъдростта. С Мъдрост ние търсим Истината за нещата. Следователно Светлината е един резултат, който се произвежда от тия движения, които стават в човешкия мозък. Който търси Истината, той има повече Светлина, а който не я търси, той няма Светлина! Който търси Любовта, има топлина. На някои хора изстиват краката. Внесете Любовта в себе си – ще имате топлина и на края на пръстите. Щом ви изстинат пръстите, вашата Любов е банкрутирала. Щом палците ви са студени, какво показва това? Сърцето ви е топло, но волята ви е парализирана. Щом пръстите ви са студени, това показва – волята е слабо развита. Че няма защо да се заблуждаваме – ще събереш волята си, ще кажеш: "Тази Любов искам да проникне в крайните частици на моите пръсти." Най-голямата сила на волята е в краищата на пръстите. Нека дойде нейната топлина и в пръстите. И сега разни професори, лекари ще ни казват това и онова. Онзи професор, който и да е той, трябва да изпълнява нещата правилно. Бъдещата наука ще бъде наука положителна, осмислена. Имаш ли Любов, нека Любовта дойде в пръстите ти. Като са вкочанясали, ще проектираш Любовта си там, в пръстите си, и за пет-десет-петнадесет минути ще имаш топлина. Ще кажеш: "Слаб съм." Това не е извинение, това показва, че ти нямаш знание. Ако аз вляза в къщата ви и ви запаля собата*, сгрея вода и ви туря в една баня, няма ли да ви стопля? Ще ви стопля и оттатък ще минете. Ще каже някой: "Може и със студена вода, по метода на Кнайп." Опасно е: студената вода е само за ония хора, които имат много топлина, а онези, на които организмът е изтощен, те в топла вода трябва да се мият. Пък онзи, който има много топлина и се нуждае от хладно, може в студена вана да се къпе, но това не е правило. И тогава ние със своите разсъждения ще мязаме на един болен от турско време. Посетил го докторът и той му казва: "Г-н докторе, позволи ми да ям зеле. И тъй, и тъй ще умра, зеле искам да ям." Лекарят казал: "И тъй, и тъй умира, дайте му зеле, то се вижда работата." Наяжда се болният със зеле и оздравява. Лекарят изважда книжката си и пише: за еди-каква си болест трябва зеле с масло и пиперец отгоре. Ама като прилага тази рецепта на другиго, той умира. Тази рецепта само за едного е вярна. Лекарят трябва да опита тази рецепта и ако деветдесет и девет случая са сполучливи, тогава може да я приложи. Сега положителните случаи ние ще оставим настрана. Някой може да оздравее от зеле, а някой може да умре. Зависи как е възпитан човекът. Тайна молитва 3 декември 1922 г. Книги: * Окултна музика Окултни лекции (София, 1998) 36 беседи от 1 октомври 1922 г. до 12 юли 1923 г.

Аудио - чете Надка Иванова Практическо приложение на окултната музика (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 14 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Практическо приложение на окултната музика Т. м. (Прочетоха се няколко теми от домашната работа „Разликата между светската и духовната музика“.) Музиката, това е съединителното звено между ангелския свят и човешкия свят. Съединителна нишка е музиката. И затуй всичките религиозни упражнения, всичките духовни упражнения започват все с музика. Тя е език на духовете. Духовете познават този език. И когато вие искате да привлечете някой дух, да му действате или да ви разбере, трябва да пеете или да свирите. Музиката изисква дълго време работа и не само дълго време работа, но интензивна работа. Това е необходимо, за да разберете окултната музика не само в нейната външна страна, но и вътрешна. За пример, ако аз ви изсвиря някои окултни упражнения, някои от тях може да ви се сторят тъй бурни, както и отвън, светските, или тъй безсмислени, както са упражненията вън. Но с това ние имаме за цел да се развият чувствата. Когато седите при някой извор, при някоя река, вие не подозирате даже, че в реката има музика, има смисъл. Когато имате най-лошото разположение на духа, може да направим едно малко упражнение, може да идем до Ели-дере и да изберем там някое стръмно място. Там, гдето реката се отбива, има едно ханче, ще тръгнем по тази река и вие ще наблюдавате течението. Като излезете от туй място, вие ще имате отлично разположение. Тази река ще роди в тебе едно отлично настроение и ти, като се изкачваш нагоре и слушаш това шумолене на водата, камъчетата и листата, в тебе ще се развива веселие, радост. Това е живот! Музика има по тия камъчета, по тия завои! Някой казва: „Tова не е музика“. Хубаво, този шум е произвел едно благотворно влияние върху тебе. Идете на най-хубавия концерт, който се дава, слушайте най-големия виртуоз и вижте дали ще придобиете такова настроение. Музиката ще произведе такива мисли, както шумът на тази река. После не само това: идете при някое балканско ручейче, но изберете такова ручейче, което да не е кално, в калните ручейчета музиката е друга. Изберете чисти, бистри ручейчета, където има камъчета големи и малки, и водата да се блъска тук и там. Ще видите каква музика има там! После, като идете в гората, там ще чуете такива симфонии, арии. Трябва да ви изведа, има особено време през годината, когато ще чуете този концерт. Вие не сте наблюдавали Природата. Вашият ум е бил зает с други мисли, вие сте минали, ама не сте наблюдавали. Ще идете сред Природата, ще забравите всичките ваши грижи и ще слушате. Сутрин, като влезете в гората, всичко е тихо, после забелязваш едно малко шумолене, един малък шум, който постепенно се усилва, усилва, усилва, дойде един вятър, залюлеят се всички тия клонища и след туй пак започне утихване. Ако имате слух, ще чуете, че туй трептение от всеки един лист има особени звукове. Окултните гами на Природата са други, по отношение с нашите гами, с тях те са в дисхармония. От наше гледище тази музика е другояче настроена. И ако вие се настроите според тази музика на Природата и изпеете нещо от нея, ще ви питат: „От където взехте това парче, от кой автор?“ Та по този начин аз искам вие да се запознаете с окултната музика и да черпите сили и вдъхновение от живота, Природата, от дърветата особено. Някой път идете не толкова в боровите гори, там музиката е друга, но в буковите, дъбовите гори, и си изберете някоя хубава красива местност, гдето да има известни промени вътре в почвата. Сега в нашето съзнание ние сме заети само с мисълта за небето и мислим, че небето е много красиво място. Но в какво се състои красотата на небето? Давали ли сте си отчет в какво именно се състои красивият живот? Красивият живот е разумният живот! Нищо повече! А този разумен живот в какво ще се изрази? Той има външен израз, има и вътрешен израз. А вътрешният израз сега за нас се изявява чрез музиката. В нас има музика. Всеки човек си пее, когато е весел, радостен. Когато е радостен, той пее, макар и да не е певец, той вътрешно пее: или си пее, или се моли. Що е молитва? То е Божественото пеене. Молитвата е недосегаемо вътрешно изкуство. За молитвата друг инструмент се изисква вече. Следователно ние имаме пеене, звукове и след звуковете трябва да съчетаем Божествената музика с ангелската. И тогава ние, хората на Земята, ще дадем само техниката. Дървените инструменти са наши. Грубата част е човешка, направата на цигулката, струните, лъка; вибрирането на въздуха е от ангелския свят, а смисълът, който музиката може да донесе, то е от Божествения свят. Всички съвременни хора имат сложено понятие, че външният свят е мъртъв и следователно само ние сме живите хора, разумните същества. Не е така! Вие в даден момент може да бъдете мъртви за едного. В какво отношение? – Ни най-малко да не се инересувате от неговия живот. Вие сте вдадени във вашите работи и до известен момент даден човек не съществува в ума ви, той даже като че е мъртъв за вас, а този човек може да ви заинтересува и да ви стане интересен. Много хора е имало в живота ви, за които първоначално вие нищо не искате да знаете, а след време се заинтересувате за тях. Та музиката е един начин да оживее Природата за вас. Камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее и животът ви ще стане сносен. Навсякъде ще може да се тонирате. Сега аз не говоря вече за градския живот или за селския живот, няма да намерите у тях тази преснота. Запример българите постоянно говорят за своята музика. Ако се спра да я критикувам нашата стара музика от 5–6 века насам, от робството, ние нищо не сме създали, а обичаме да се хвалим. Българинът живее все с миналото. Разказва: „Нашият баща, той какъв кавалджия е бил, какъв цигулар е бил! Мене не гледайте, но дядо ми, пък прадядо ми, пък баба ми каква певица е била!“ Дядо ти, баба ти, те са музиканти, хубаво, те са турили основата, ами ти какво направи? Ако дядо ти е бил музикант, а баба ти е била певица, и когато дядо ти е свирил с гъдулката, а баба ти е пяла, ти какво постави върху тази основа? И ти трябваше да сложиш нещо. „На мен – казва – не ми трябва музика.“ – Тогава излез из живота! „Не ми трябва молитва.“ – Излез из живота! Съвременните хора искат да покажат значението на музиката и затова светските хора дават повече време за музиката. Това е хубаво, те вървят по правия път, аз ги похвалявам. В съвременните течения на окултисти и в разбиранията си повече религиозни хора казват: „Нас много пеене не ни трябва, трябва ни дълбоко размишление“. Е, какво е дълбокото размишление? Седне някой, концентрира се. Индусите какво правят? Ама тия индуси, които днес употребяват известни системи за концентриране, те с векове са упражнявали пеене и свирене. Те са минали първата степен на ученици и сега са дошли до концентриране. Те са приготвили тия способности, които лежат по-горе – те може да се събудят. А какво става с един европеец? Той се концентрира и като мисли, мисли, заспива. Това не е концентриране! После пак си отрие очите, свие си ръката и казва: „Аз ще се концентрирам“. Ти развали вече концентрирането. Спокоен трябва да бъдеш. Ти ще се отпуснеш, ще сложиш ръцете си преспокойно, свободно, няма да се свиваш, няма да има никакво стискане на мускулите. И когато пеете, някои от вас се стягат. Не, ще се отпуснете, гърлото ви трябва да бъде свободно. Някои казват: „Какво ще кажат за мен? Аз от музика не разбирам“. Вие оставете вашата критика. Ти имаш желание да пееш, нали? Ще направиш една погрешка, 100 направи, но научи се да пееш. Ние ще те извиним за погрешката. Но ако кажеш: „Аз да се науча, че после ще пея“, никога няма да се научиш. Това са лъжливи схващания. Оставете вашето честолюбие и тщеславие! Най-първо няма да взимате вярно тоновете – нищо не значи, това не е за обезсърчение. „Ама аз не съм добър певец“. Ще ви дадем правила как да пеете. И ако вие употребите моите правила, ще се оправят гърлата ви. Има подобрение. Преди повече от 15–16 години аз направих първия опит. Това беше във Варна. Имаше една ученичка, шестокласничка, тя не можеше да изпее два тона правилно. Всички се смееха, че била дървен музикант. И като я нападнат, тя си поплаче. Казвам: Ти можеш да се научиш да пееш. Как? Тя се научи хубаво да пее и после пееше в хора. Но на човека трябва да му се вдъхне доверие, че има дарба. Той трябва да има вяра, за да се научи да пее за себе си. Аз няма да ви уча да излизате на сцената, за себе си ще пеете. Най-хубавата музика е, когато пееш или свириш за себе си. И аз от личен опит зная това. С моята цигулка аз съм прекарал най-хубавите си минути. Взема, посвиря на всичките скърби и страдания и като им засвиря така тия песни, т.е. аз ги наричам окултни упражнения, всичките духове си заминават и аз ставам радостен и весел. Но щом не свиря и не пея, много лоши са. Някои си казват, какво ли правя аз. Аз, когато съм уморен, свиря и пея. И когато идвам в гората, слушам как гората пее, как изворите пеят, как птичките пеят. Навсякъде се вслушвам. Някоя птичка пее, аз се поспра, заслушвам се, казвам: Колко е хубаво. Тук еди-къде си хубаво пееш, но тук, на това място, и ти си изпортила малко. Славеите ги слушам, наблюдавам. Някои от тях са майстори, добри певци. Хубаво гласа си извиваш, но казвам: Ти трябва още да се учиш. Един ден отивам към Борисовата градина и по пътя към гората слушам – славей пее. Славеят е много срамежлив. Този славей се скрил в боровите дървета, отличен певец, пее хубаво, но не се вижда и така ме заинтересува! Тоновете взима така правилно, чисто, рекох: Да видя къде се е скрил. Отидох, оттук надникна, оттам надникна, зърнах го, а той, като замижал с очите си, пее, та се възнася. Както го слушах, той отвори очите си и ме видя, подскочи и каза: „Как ме издебна!“ Казвам: Слушай, харесвам ти пеенето, хубаво пееш, отличен певец си ти! Трябва да наблюдава човек! Ще каже някой: „Е, аз ще седна сега да се уча от туй малко славейче, друга работа нямам, ще се занимавам с туй малко славейче“. Ако ти не се занимаваш с него, и с други работи не може да се занимаваш. И когато Господ те види, че ти търсиш все великите работи в света, Той ще каже: „Нашият син не отива на добре“. А когато види, че обръщаш внимание на малките работи, и великите ще дойдат. Та пеенето някой път, според вас, това е дреболия. Кои пеят? Казват: „Ние знаем кои пеят“. Българинът за пеенето има следното понятие: „Момата – казват – трябва да пее, понеже ще се жени. Пък попът, той си има такава длъжност – да пее; псалтът – също пее. Аз не съм псалт, не съм поп, не съм мома да се женя, та да пея! То бива един път в годината, когато идеш някъде, когато те повикат на угощение, че тогава може да се развеселиш, може да попееш“. Такива са въобще народните ни схващания. И българинът отпосле ги е добил, в своето слизане. В своя първоначален живот, когато той е седял по-високо, проявявал се е като музикант, но отпосле той е изгубил тази музикална култура. Музикален е българинът! Той имал култура, но като изгубил своята музика, изгубил и своята книжнина. И сега от книжнината на славяните нищо не е останало, а при това славяните са много музикален народ, но у тях наново трябва да се събуди този музикален дух. Сега ние започваме просто, с малки, прости упражнения. Упражненията са елементарни. Аз искам онези от вас, които ще пеят, доброволно и по Любов да пеят. Ако искате да се учите и тия упражнения да произведат ефект върху вас, ще трябва всичко по Любов да правите и тогава вие ще ги опитате. Вие ще спазвате законите. Няма да взимате тоновете в такова легато, в такива протакания, но ще се учите да взимате тоновете много вярно, чисти. Най-първо ще се научите да взимате добре 4-те основни тона, на основната музика: „до“, „ми“, „сол“, „до“ (горно). Вярно ще ги взимате. Всякога ще може да взимате тези 4 тона и след това постепенно ще се научите да взимате и други тонове. Аз не казвам, че без музика не може да живеете, можете, но животът ви ще бъде несносен. И онези хора, които най-много страдат в живота си, те са хора без музика. Музикантът не страда. Той страда, но е радостен в стаданията си. И аз съм виждал, има такива просяци. Най-добрите просяци са онези, които свирят със своята гъдулка. Той си свири и като мине някой, той казва: „Аз не прося, изкуство имам“. Изкуство е то! Хубаво свири той, възпитава хората, седи на пътя и казва: „Моето изкуство ви предлагам, без пари свиря аз“. Та в новото учение непременно искам от всинца ви знание на музика. В школата, който не е музикален, той не може да бъде ученик. Всички трябва да имате ухо да различавате тия тънки тонове, но не само да станете чувствителни, защото ако станете много чувствителни, ще станете тщеславни и горделиви, но да си развивате образи – чувствителността да се обърне на образна музика. Образите са качество на човешкия ум. Чувствителността е необходима за сърцето като пра (прана?), но тази пра трябва да се обърне на енергия. Всякога, когато пеем, в пеенето трябва да се произвеждат хубави картини, някои хубави образи от природата. За света други песни ще имате. Когато минавате от сегашната музика в окултната, вие ще имате един преходен период. И в това, както се сменят гамите от една в друга, ще се научите да сменяте гамите и да минавате от едно състояние в друго. Някой път става у вас едно притъпяване на гласа. Притъпяването на гласа се дължи на това, че не сте се научили да контролирате вашата воля. Ще я пренесете в гортана си, ще правите известни упражнения, да владеете вашия ларинкс, да пренасяте разумно волята си. Гневът, съмнението, ядът, безверието, всички тия неща рушат гърлото. Може някой да е много талантлив, но тия отрицателни качества постепенно ще повлияят на неговия гортан, а след туй ще повлияят и на неговата мисъл. Ти се съсредоточаваш, искаш да се изкажеш и тази мисъл постепенно се проектира чрез твоя гортан. А самата реч, и тя се изразява по един музикален начин. За пример, като кажете: „Аз искам“, това е музика. И първоначалният език е бил чисто музикален, но с грехопадението на хората са останали звукове, които нямат музика в себе си. И сега вече в оперната музика искат да се възстановят музиката чрез пеенето и играта, а ние, като видим това, ще се произнесем малко нецензурно, ще кажем: „Туй са известен род кълчения“. И ако съвременният човек ни попита: „Кое е правилното движение? Кои са ония правилни маниери, движения?“, ще му отговорим: Които са съгласни с Природата. Знаете ли кои са правилни движения, за пример кога се е появило ръкуването на хората? В сравнение с човешкото развитие ръкуването не е от много старо време. Всяко едно движение изразява известен музикален тон. И с музиката, по-нататък, ние ще изучим тия движения. Когато движението съвпада с тона, който му съответства, то е една велика сила. Сега там псалмопевецът казва: „Изворите, реките, горите Те призовават“. Цялата Природа взема участие да слави Господа. Как ще Го слави? С пеене. Сега не разбирайте, че аз взимам пред вид пеенето в сегашната музика. То не е още музика. След време хората ще се раждат с музикални способности. Сега аз, доколкото виждам, между всинца ви има някои доста даровити по музика. А то е един добър признак. След това тази музика ще предизвика, ще събуди у вас други способности, ще ви направи по-способни, по-нежни и меки. Нужна е нежността. А нам ни трябва мекота – музика. Аз употребявам музиката като един последен метод да внеса хармония между вас. И ако този метод не проработи, аз имам на разположение още един метод, но после ще ви го кажа. Сега ще кажете: „Непременно дърво ще дойде“. Съвсем друга е мисълта ми. Имам един метод още по-хубав, но бих желал този последен метод да дойде, когато вие усвоите музиката. Той може да дойде и по-рано, но като започнете с него, ще трябва да се върнете назад. Та методът ще ви върне да научите музиката. В него изключение няма. По-добре е да изучите сега музиката, че като влезете там, да вървите напред, като някоя птица да си вдигнете крилата нависоко и да бъде свободен вашият път. Сега да се върнем към нашите две упражнения. Те почти са завършени. Един такъв клас, да ви занимавам с тия упражнения, аз ги наричам забавни събрания. Туй за мене е едно забавно събрание, забавна вечер. Сега няколко от учениците ще изпеят първото упражнение, както е завършено; след туй ще пеем упражнението за слънцето: „Скръбта си ти кажи“. (Учителят свири, а 8-те братя пеят.) Първи мотив, завършен: Сила жива (2 пъти) Кажи ми (2 пъти) Де вода извира (2 пъти) Кажи ми (2 пъти) Сладки думи две Твойте думи две Сладки думи две Втори мотив, завършен: Скръбта си ти кажи Сърце си ти отвори На слънчеви лъчи (4 пъти) Лъчи от Бога благост ще ти донесат И в душата ти радост ще внесат (5 пъти) Радост ще внесат (8 пъти) И в душата ти радост ще внесат (Изпяха се много пъти.) Да изпеем втория мотив така, че когато мелодията се качва нагоре, постепенно ще се усилва, а като слиза надолу, ще утихва, утихва, докато дойде на това място – „радост ще внесат“, после пак постепенно ще се качва нагоре и като се връщате, пак тихо ще пеете. Туй показва, че в музиката при качването нагоре има известни мъчнотии, които постепенно се преодоляват, както като се качваш на някой планински връх, и започваш пак тихо. Вълнообразно е качването нагоре. В тази песен пък – „Кажи ми сладки думи две“, тук има полутонове, тях ще ги прескачате. Каква е широка площта на окултната музика! В обикновената музика това е разделено на 4 части и едва може да я пеят. Прилагайте музиката в живота си! Да кажем, имате някоя мъчна работа да свършите, започнете да пеете. (Учителят пее сам „Лъчи от Бога благост ще ти донесат, и в душа ти радост ще внесат“.) Ще си изпееш така свободно песента. После по този мотив може да си направиш много песни. Те са правила. Може да си композирате каквато песен искате. И тогава, ако вземете: „Кажи ми, кажи ми, сладки думи две“. (Учителят пее сам.) Тези, сладките думи, кои са те? Туй не е измислено. Казват българите: „Кажи ми две сладки думи!“ Там се взимат и хубави, и весели. (Учителят свири „Кажи ми, кажи ми“.) Сега българинът се събужда, нали, и вие ще кажете: „Те са български песни“. Не, не са български песни. Това са песни на Природата. Този мотив не е на българската глава. Българска музика било това! Ходил един ясновидец и изкарал тия хороводни песни като български песни. Това са песни на Природата! Казват: „Български песни били!“ Българската глава такива песни не може да роди; не само българинът не го бива за това, но и англичанинът, и французинът – тях даже още повече не ги бива от нас. Това са мотиви на Природата. Някой път са съблазнителни, понеже с тях много тропане са изкарали, много са играли с тях. Тези песни са ги употребявали хората за зло, та сега, като ги засвириш, казват: „Тропаница има“. А тази тропаница е за лекуване. Ако има тропаница, тя е за здраве. Те са ритми за здраве. И вземете, когато някой е болен, не му пейте минорни гами, мажорни пейте. Мъжът ти е болен, потропай му, тъй, не силно, тихичко потропай в къщи, потропай, той най-първо ще каже: „Не ми тропай“. А като му поиграеш, ще каже: „Я още малко“, и ще почне и той да тананика, и погледнеш, работата се свърши. „Ама че как – казвате, – срамота е да се играе?“ Още по-голям срам е да лежиш на леглото здрав, да пъшкаш и да ти носят това-онова. Туй е още по-смешно. Ако е за почивка, друг е въпросът, но да се разболееш и да смутиш цялата къща с твоята болест, това е срамота! Ще потропаш, ще посвириш, има болести, които така се лекуват – музикално лекуване. То е много хубаво. Няма много силно да пееш – тихо, не да сплашим болния, защото ухото му е много чувствително, трябва да се пее много тихо, но живо. За пример, когато минаваме към второто упражнение, мотивът е много сериозен, отпърво той е минорен, после става по-жив. „Лъчи от Бога благост ще ти донесат“. Сега ние ще приложим музиката при възпитанието на децата. Ще правим опити с малките деца. Вие искате на вас да ги направим. Вие сте употребявали много морални правила, а сега на децата ще приложите някои от тия окултни упражнения, ще видите какво е тяхното влияние. Музиката за в бъдеще ще представя едно добро възпитателно средство, което може да приложите и за себе си. Седиш и не можеш да решиш една задача, вземи едно упражнение, второ, изпей всичките упражнения и ще видиш резултата. Сега тия упражнения, които ви давам сега наготово, туй е едно съкратяване на труда, другояче тия упражнения ще ги търсите из рилските гори, ще ги търсите по планините, по изворите, пък най-после може да ги търсите и из народа, но трябва ухо и разбиране, да схващате какъв е истинският мотив. Българинът така през време на своето робство се е лекувал с тия свои песни. С минорните песни той е лекувал тъгите си, а с мажорните той е казал: „Ти трябва да потропаш, да поиграеш, пък утре ще ида да ора“. После, като дойде пак тъгата, ще пее минорната гама, при радостта пак мажорната и т.н. Сега и ние сме изложени в света на страданията, а музиката, това е начин за лекуване. Може и без музика да мине. Хайде една почивка, сега да видим какво казват учениците тук за музиката. (Прочетоха се още няколко теми.) Светска и духовна музика няма. Музиката не е нито светска, нито духовна, но има два превода. Музиката си е музика, един принцип е, тъй може да се каже. Когато ние говорим, че човек трябва да има добро настроение, то е музика. Всеко приятно настроение, това се дължи на музиката. Доброто, за да се прояви, непременно трябва да употребиш музиката, тя е една обвивка. В Мъдростта има ред и порядък както в музиката. Значи в Мъдростта, в Истината, в Любовта всички употребяват музиката. Те са външни средства за проявяването на самия живот. Музиката е граница. Ако вземем този, интелектуалния свят, той е граница между интелектуалните и музикалните способности на човека. Тук (на челото отстрани, на ръба на челото) се намират няколко способности у човека. На някои този ръб не е така силно развит, значи музикалните способности са по-малко развити, а ще забележите, че у музикантите този ръб (над окото) е много развит. Интелектуалният свят, туй е ангелският свят, дето казват – човек е манас, то е светът на ангелите. Допирни точки са това. Най-големият наш философ при един най-прост ангел е като един невежа. Най-ученият философ на земята при един най-прост ангел, той ще се намери в положение като едно малко бебе. Сега по някой път ние имаме високо мнение за себе си. Често в небето има такъв един израз: там най-простият ангел е офицер, не е войник между ангелите – офицер е; а тук офицерът не е ангел. При сегашното състояние на човечеството има по-важни работи, отколкото целият наш живот. Сега, ние имаме за себе си високо мнение, даже по някой път аз съм слушал да казват, че хората седели по-високо от ангелите, от архангелите. Тъй си мислим ние. За в бъдеще може да стане това нещо, възможно е, но за сега... Там, в Писанието, се казва: „Направил си го малко по-долу от ангелите“. Но някои богослови тълкуват, че човеците надминават ангелите. Това не е вярно! Ако вземем формата на ангелите – добре, но ако вземем тяхната същина, има нещо, в което ангелите не могат да прогресират, то е, че те не могат да грешат! Те са същества абсолютно чисти, чисти! Те са образец на чистота и Любов. Ако искате Любов, там може да я намерите, между тях е Любовта. И каква Любов! Ако изпратим някой между вас там, при тях, ще видите, че те нямат такава любов, такава култура като вашата. Между вас и тях има такава преграда, че мъчно може да се домогнеш до тяхното училище! Колко животи трябва да прекарате във пост и молитва, колко молби трябва да отправите пред Бога, докато ви приемат там при тях. В рая лесно се влиза, но между ангелите мъчно се влиза. В рая са все човешки души. Та когато някой ме слуша да говоря за ангелите, казвам: пламъка, огъня, ангелите ги правят, те са същества на огъня. Ние трябва да бъдем скромни. Ангелите имат отлична култура – такава култура по своята чистота, за която ние може да имаме само смътно понятие. По някой път някой ангел може да дойде на Земята, но те идват със специална мисия. И човешките души имат ръководители ангели, но те много рядко слизат. Не си правете илюзия! Ангелите слизат много рядко, не че не обичат да слизат, но имат много работа. Понеже човечеството е останало назад, те гледат да приготвят светии за тях. И ангелите, и те си имат еволюция, по която вървят; те приготовляват светии. И тъй, вие се приготовлявате за светии. Туй не е за смях. „Светия“ значи проявяване, да можете да учите и да помагате. Та почти всички служби, които ангелите са имали, сега са заети от светии. Много малко ангели има сега тука, те се оттеглят в своя свят, там имат работа; някои от тях са много натоварени, натоварени са с управляване на слънчеви системи. Те няма да слязат да се занимават с Ивана, с Драгана. Важна работа имат! Те са същества чисти, крайно чисти, толкова нежни, че при тях ти не можеш да приближиш! Те са като пчелите, те болници нямат, лекари нямат, когато някой съгреши между тях, изведнъж го изхвърлят навънка. Опрощение няма там, никой не плаче, изведнъж го изхвърлят и го забравят. Тъй щото между нас има доста от тия паднали ангели, не са паднали ангели, но ангели без крила са те. Има едно предание, че когато хората паднали и дошли на земята, изпратили 1,000,000 ангели тук, да дойдат, да им помогнат. Те като дошли, видели човешките дъщери, които били много красиви, и взели, та се изпоженили за тях и останали на земята. Та, казва преданието: „Синовете Божии видели, че човешките дъщери са много красиви, и се задомили на земята“. И като дошъл Христос, дошъл да каже на ангелите: „Вашата мисия беше да помогнете на човечеството, пък хората като дойдат до съзнание, нека те да спасяват другите с тия връзки“. Сега това са връзки от „1001 нощ“. Този е окултен разказ, който трябва да се разясни, за който разказ, ако се говори без разяснение, ще си съставите едно криво понятие. Ангелите са свързани чрез растенията, чрез животните, а ние сме свързани с тях. Аз ще ви кажа как сме свързани с ангелите. Дърветата, това са деца на ангелите. Сега ви говоря на окултен език. Пък животните, това са деца на архангелите. Та техните деца – растенията и животните, служат на хората. Ангелите и архангелите им казват: „Учете се тук, изучавайте човешкия живот!“ Не мислете, че растенията имат просто произхождение, един ден те ще се върнат горе при своите родители. Някои казват: „Това е едно дърво!“ Сега у вас ще влезе една отрицателна мисъл: „Ангелите имат ли деца?“ – Имат, разбира се, но деца, които не се раждат, както се раждат хората. И този начин, по който се раждат хората, той не е един от най-сполучливите методи за раждане. „Родено от плът и родено от дух.“ Как се ражда от дух? Та затуй ние трябва да бъдем много внимателни към тия растения. Когато ви говоря за растенията, аз имам предвид, че те са деца на ангелите, затуй в ябълката, в крушата и пр., у тях има такива хубави сокове... Не чувствате ли тяхната сила? То е цяло богатство! У тях Любовта е съвършенно безкористна, те се жертват. Но някой път, когато пристъпим законите и те произнасят присъда, често някой може да плати с живота си. Сега, въобще, вие казвате: „Господ създал растенията, дърветата за хората, да ги употребяват за градиво“. Вие, като ученици на окултната Школа, ще се освободите от туй заблуждение. Не е тъй! Дърветата не са направени да стават греди за нашите здания. Че стават греди, то е друг въпрос. Че ние можем да заколим някои от тия млекопитающи, то е друг въпрос, но те не са създадени за нас да ги ядем. Сега ученици сте вие, трябва да мислите. Дойде някоя мисъл, мислите върху нея. Има и друг начин за раждане. Ако доброволно се жертват, то е друг въпрос, но тъй, както ние ги употребяваме, както ги насилваме, първоначално не е било така. Растенията, животните, млекопитающите имат съвсем друго предназначение. Когато Адам е бил в рая, какво било предназначението му, какво му било предоставено? Какво пише Библията? Нали се казва да обработва земята и да отглежда растенията и животните? И не само това, но на всички животни да им даде имена. Никъде не е казано да ги яде. На животните дал трева да ядат, а на човека дал плодове. След като излязал из рая, понеже станал господар, той престъпил Божия закон. И тъй ние трябва да се научим да пеем – най-важното нещо е да пеем. Но тази музика, която аз препоръчвам, тя трябва да внесе следните елементи: Окултната музика внася освежаване на ума. Ако ти пееш правилно една окултна песен, умът ти ще се разведри. Ако имаш да решаваш някоя задача, правилно ще я разрешиш. Някой пита: „Как да реша задачата?“ – Ще пееш и правилно ще я решиш. Като си попеем 5 минути тихо, след туй вземи перото и ако тази музика може да внесе тия качества на разширение в ума, светлина, чистота, тя върви в съгласие. Не само да се възродиш, но и да решиш правилно задачата си. За пример в музиката има и някои тонове, които са свързани с думи. Ние ги свързваме с думите, за да се развие в нас чувствителността. Пък някой път чувствителността се отразява зле върху нашата памет. Сегашните музиканти са много чувствителни. Изобщо музикантите са много честолюбиви, от много малко кипват. Вземете някой капелмайстор или някой диригент на хор, като си втренчи очите, не може да търпи грешки, а той трябва да бъде тих и спокоен. Туй е, защото идейна музика няма още. Сега няма какво да го осъждаме. Прав е, трябва да се пее хубаво. Той не може да слуша тия неверни тонове. Прав е! Та първо ние ще пеем за кого? Ние ще пеем от Любов. Ще турим за основа Любовта и ще пеем! Тогава аз казвам: Много ми е тъжно, не ми се пее вече. Някой се усеща тъжен, не му се пее. Ще пееш! Единственото нещо, което може да те излекува сега, то е пеенето, трябва да пееш! Защо да не пееш? Както ви казах тази сутрин, ние трябва да мислим, защото много скъпо костваме на невидимия свят. Аз един ден трябва да ви правя сметка колко коства всеки един от вас. И да не си правите илюзии, за нас се харчи такава грамадна енергия, че е срамота ние да седим още в това положение! Това не е милион, не са 10 милиона, това са милиарди и милиарди лева само за едного! И при това седите и казвате: „Какво ще излезе от мен? Какво ли ще излезе?“ Как да нарека такъв един ученик, на когото баща му харчил, харчил, изпохарчил всичкото си имане? Как го кръщавате такъв син, как го казвате? Ще намерите сами тази дума. Ще бъде, всичко ще бъде! Главното нещо е да се мине този преходен период на човечеството. Учениците се намират малко в особено състояние. Туй няма защо да ви обезсърчава. По-нататък ще дойдем до някои основни упражнения. Ще дойдем тогава да застъпим друга една област. Ще минем в геометрията и математиката. Сега, аз искам да ви кажа как растат идеите. За пример аз взех един образ – „Сила жива, изворна, течуща“, и всички тия упражнения излязоха от тази картина. Принцип е тази сила – строи. После, ще имаме едно упражнение за Мусала: „Един си ти, мой Мусала! Видели ли сте изгрева от Мусала? Мусала, Мусала, мой Мусала!“ За Мусала ще има едно упражнение, след него ще имаме едно упражнение. Само за думата „Истина“ – цяло едно упражнение. Ще се научите да произнасяте тази дума – „Истина“. Заглавие и песен, една и съща дума. Ще имаме значи три упражнения: за Мусала, за Истината, „В зарите на живота“. После ще научим още едно упражнение – „Бог е Любов“. Там като дойдем, ще видим дали ще продължим. Тогава с него ще имаме 12 упражнения и ще завършим първия цикъл на окултните упражнения по музика. Те ще бъдат упражнения само за през свободното ви време. За музика ще давате само 5–10 минути време. Когато сте скърбен или тъжен и не можете да работите, тогава пейте, но щом можете да работите, не ви трябват песни. Нека имаме сега една тайна молитва. 9-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 26 ноември 1922 г., неделя, София.

Аудио - чете Надка Иванова Музика и пѣние (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 14 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Музика и пеене – средство за тониране Ние сме още в областта на окултната музика. Тя е музика на образи и картини. Сега, като разглеждаме окултната музика, аз ще ви дам и образци. Може би ще имаме ред лекции за изучаване на музиката. Ние ще минем през разните народи – в източните, в западните, както и у българите, за да проследим как се е образувала музиката още от далечните времена. Ще ви покажем образци, откъде е взета, как е произлязла тя; тъй щото да не ви шокира някой път нещо и да кажете: „Ние знаем откъде е туй парче“. Не, не го знаете, всяко нещо си има свой произход. И когато пеем, у нас всякога трябва да се произведе картина. Когато пишем, когато изказваме поезия, у нас всякога трябва да изпъкнат не обикновени, мъртви картини, а живи картини. Живи картини дава само живата светлина и те са незабравими. Сега, разбира се, у вас трябва да се създават тия чувства. Ако някой религиозен човек би дошъл тази вечер, малко ще се поозадачи от тия две упражнения, които ще изпълним сега, и ще каже: „Такива работи да се свирят! И това било набожни работи...!“ Е, кои работи са набожни? Според моето схващане набожни работи в света няма. Защото хората са набожни, но как? Някой човек в ума си е набожен, а в сърцето – никак не е набожен. Има други хора, у които сърцето е набожно, а умът не е набожен. После имайте предвид, че ние се занимаваме само с упражнения, а не с окултна музика, изпълнение още няма, тоновете се взимат невярно, тактовете не се спазват, в образите също има една забърканост. Всички тия неща ще се изправят. Ще имате търпение да видите как може музиката да ви помогне, защото моето желание е да ви се помогне. Онова, което е заложено у вас, ще може чрез музиката да се развие, за да може да ви се създадат новите образи. За пример езикът е картинен и нашата бъдеща поезия и музика трябва да бъде картинна, да има много живи образи. Аз започвам следното упражнение: „Сила жива, сила жива, Кажи ми, кажи ми: Где вода извира, Извира, извира, Где вода извира?“ Сега имате окултен образец. Това е единият мотив. Вторият мотив е: „Скръбта си ти кажи, Сърце си ти отвори, На слънчеви лъчи. (4 пъти)“ Този е другият окултен мотив. Сега ще кажете: „Е, какво има в туй – „Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори?“ След това идва: „Лъчи от Бога благост ще ти донесат, И в душа ти радост ще внесат...“ Туй последното няма сега да го пеем, но ще изпълним първите два мотива. Аз искам да схванете идеите на окултната музика, понеже сега сме се заели, друг път може би няма да се занимаваме. Веднъж като свърша курса, втори път няма да се връщам. Онова, което сега научите от музиката, туй ще ви остане. Пък което остане ненаучено, друг ще ви учи. Туй, което научите от окултната музика, ще го приложите в сегашната музика. Сегашната музика никак не я засягам. Най-добрата песен от сегашната музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен. Едно окултно упражнение може да стане една най-добра песен, но една окултна песен ти не може да я преведеш по никой начин на една обикновена песен. Това е немислимо! В туй е разликата между окултната и обикновената музика. Сега, както и да ви се представи окултната музика, трябва образец, не само да ви се говори за нея. (Учителят свири с цигулката, а осемте братя пеят първия мотив „Сила жива, сила жива, Кажи ми, кажи ми: Где вода извира...“ Сега ще кажете: „Какъв е този мотив?“ В този мотив: „Где вода извира“, ние търсим къде е изворът. И този, високият извор, като слиза, какво прави? Нали играе, скача между камъните? От там, от тия звукове ония овчари са създали своята музика. Туй тропане у българите е от звуковете на водата, която скача. В окултната музика ние ще представим на едно място как тази вода скача от някой планински извор, как слиза; после, като дойде на равно, ще се измени темпото. Ще изобразим всичките промени. Като влиза водата в морето, ако морето е било много бурно, пак ще дадем един израз, ще знаем, че морето е бурно. Ако морето е съвършено тихо, ще знаем, че е тихо. Тъй че по музиката от единия край до другия вие ще знаете откъде слиза водата, през къде минава и къде отива. Сега вторият мотив. (Учителят свири, братята пеят.) „Скръбта си ти кажи, Сърце си ти отвори, На слънчеви лъчи. (4 пъти)“ Във втория мотив имаме една негативна дума, в отрицателен смисъл - „скръбта“. Как да я превърнем тази скръб? Сега превръщане: „Скръбта си ти кажи, Сърце си ти отвори, На слънчеви лъчи. (4 пъти)“ Слънцето е, което лекува. Скръбта всякога се ражда от нямане на светлина. И всякога, когато някой скърби, в ума му, в сърцето му има тъмнина, няма светлина. Дойде ли светлината, скръбта изчезва. Дойде ли скръбта в сърцето ти, ще попееш и ще кажеш: „Скръбта си ти кажи...“ Пей – веднъж, дваж, три, четири, пет пъти, много пъти, и ще превърнеш туй състояние в друго, ще превърнеш тази енергия. И сега, онези от вас, които искат да бъдат поети, не трябва само да перефразират, да турят рими, но езикът им да бъде картинен, идеен трябва да бъде той, образи да има. „Скръбта си ти кажи“ – думи силни. „Сърце си ти отвори, на слънчеви лъчи.“ При това вие може да го украсите още по-хубаво, но няма да слагате нищо излишно. Туй парче може да се разработи. Широк замах има в него. То има две октави, от тях може да се създаде една отлична музика. То не е завършено още, а е тъй, както е в Природата, окултно е дадено. Пейте го още веднъж! (Всички пеят.) Сега пейте първото упражнение! (Пеят „Сила жива, кажи ми...“) Това е народен мотив. Сега засягам българската музика. Този мотив е взет от течението на висок планински извор, който постепенно скача надолу по камъните, приблизително изразява идеята. Имате една много приятна картина. Върху този мотив после може да се създадат и други песни. Сега пейте второто упражнение, „Скръбта си ти кажи“. Тихо. (Всички заедно с Учителя пеят.) Българската народна песен, тия, игривите, хороводни песни са произлезли все от изворните места. Природата е жива. А минорните песни, тъжовните песни са произлезли при дневната светлина. Два силни контраста на светлината дават минорна краска на песента – минорна гама. За пример, когато някой беден човек излезе вън при красив слънчев ден и вижда всички хора облечени, а той скъсан; всички хора са на разходка, а неговите обуща са скъсани и не може да излезе, той ще запее тъжна мелодия, минорна песен. Като види хората, той не може да се радва. А онзи овчарин, като вижда как слиза водата в Природата, как скача, в неговия ум се ражда мажорната гама, заскача, запее и казва: „Каквото прави Природата, и аз ще правя същото. Както скача водата, така и аз ще скачам“. Тъй действа човешкият дух. Ти ще си изкажеш тъгата и само слънцето може да те научи защо трябва да изказваш тъгата си. Само слънцето може да ти помогне, да те излекува. И в песента ще се изкажеш. Ако си много скръбен, изкажи си тъгата на някой приятел, но не вечерно време. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си казвате тъгите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикай приятеля си, идете в гората, разкажи му своята скръб и ще се излекуваш. Ето един метод, по който, ако искате, може да се лекувате. Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най-хубавия ден, светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен „Скръбта си ти кажи“ и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и обнових се“. Ако отивате вечерно време да се лекувате, може да посетите 100 фамилии, да им изкажете тъгата си, но не само че няма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко. И поетите са прави, като търсят Природата. Те, като съчиняват своите стихотворения, отиват всред Природата. И поетите имат скърби и тъги, затова ходят по горите и там ги изказват. Най-много скърби имат поетите, защото чувствата у тях са развити. Много чувстват, а условия нямат, бедни са; от търговия не разбират, пари нямат, дрехи нямат, хората не ги оценяват. Аз говоря на поетически език. И като се върне поетът от гората, ще каже: „Живея в един свят, дето хората не ме разбират“. Но ще дойде време, когато техните песни ще се пеят... После, ние ще засегнем и духовната музика, ще видим как се е родила тя, при какви условия – ще ви дам образец на духовна музика. В църквата, туй гръцкото пеене, както днес пеят, това не е духовна музика. Трябва да мине време, ще ви дам образец, да знаете какво нещо е духовна музика. Трябва да създадете нещо духовно, та като пеете, небето трябва да се отвори. А така, както е сега, това не е никаква окултна музика, небето не се отваря. То не е и упражнение. Като започне някой в църквата да пее: (Учителят подражава попското пеене): „иье, иьее, иьее“, казват: „Отличен псалт!“ Гръцката глава какво ще създаде? В изкуството, да, признавам, те родиха нещо, но не са гърците, които можаха да родят музика. В красотата – да, но пеенето трябва да го търсим у арабите, у индусите и египтяните, донякъде и у евреите. Но да търсиш ти пеене у англичаните, да търсиш пеене у французите! „Qu est-се pu est vous?“ „Кес-кес-кес“ е „Qu est-се pu est vous?“ Турчинът казва: „Кес е ки хаба“. То не е тъй, аз малко го... Но казвам, самото произношение няма дълбочина, гласът е горе, носово произношение, когато при окултното пеене гласът най-малко трябва да слезе в гортана. В окултната музика трябва да бъдеш спокоен, трябва да имаш някой жив образ, нещо живо, което да възпяваш: някоя река или планина, или слънцето, или човека, или някоя хубава мома, или някой хубав момък, или някой дом. Хубавото, грандиозното само тогава ще може да го възпяваш; то зависи от гениалността и таланта на онзи, който ще работи. Засега нас ни спъват, ние имаме толкова спънки. Много големи спънки имаме и тия спънки трябва да ги премахнем по един разумен начин. Днес, ако пееш много набожни песни – лошо, ако пееш много светски песни – пак лошо. Ще пеем песни, които са близо до Природата. Ще възпяваш някой извор, някоя планина, слънцето, което изгрява, звездите, реката, ще възпяваш добродетелите на някой човек, който е жив, реален. Ние говорим просто, но вярно. Ще кажете: „Ще ви изсвиря един мотив, много прост, но верен“. Има хора, които говорят много научно, високо, но туй, което говорят, не е вярно. Лъжливите неща са такива. Ние ще започнем с простите, микроскопическите неща, но да бъдат верни. Отгде си взел този сюжет? „Виждал ли си тази река? Ела да видиш отгде е взет моя сюжет“. – От тази река. Виждаш ли я? Почини си при нея и ще станеш като нея. Слушай сега! Ще станеш весел като нея. После, същите трептения, същите движения има и светлината, както скача този извор, също тъй и светлината слиза по наклонена площ. И тя прави такива бързи движения. И който е готов, като дойде светлината, ще забележи тия движения. (Учителят свири „Скръбта си ти кажи...“) Самото движение на светлината е приблизително както движението на поточето. Сега забелязвате ли разликата между тия упражнения? Ще забележите една микроскопическа разлика в строежа и верността им. Защо са верни? Защото изразяват ония звукове, които са в Природата. Сега какво може да се роди от българите? Вие ще се спрете, да кажем, и ще кажете: „Туй е българско, ние сме го чували“. Я нека този от вас, който го е чул, да ми го изпее, щом е българско! Този мотив слушали ли сте го някъде? (Учителят свири „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Ако изпеете този мотив силно и веднага след това го изпеете тихо, ще имате две различни влияния. Като го изпеете най-първо силно и веднага след това тихо, минавате отдолу, образувате една висока вълна, а другата вълна е тиха. Ако мине някой покрай вас, когато пеете високо, ще каже: „Те пеят силно“. Но туй не е право. Аз ще ви го изсвиря сега тихо. (Учителят свири тихо, а после силно „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Тъй са дошли преплитанията. Ето где е заблуждението в музиката. (Учителят свири „Изгрява слънцето“.) Тия преплитания на тоновете не са верни и затова мелодията се изменя. От тия изкривявания в тоновете тя взима друго направление. Основните тонове тук са: „А где вода извира...“ (Учителят свири само чисти тонове без извивания.) Сега минаваме в окултната музика. (Учителят свири с извивания.) Схванете разликата между едното и другото свирене. В малките пропускания иде заблуждението и се раждат образи, които не са верни. Сега иде вторият мотив на тази песен. Може ли да изпеете втория мотив? Тихо да изпеем „Скръбта си ти кажи...“ (Пеем всички и след това Учителят пее сам.) Сега откъде се е взело в гръцкото пеене туй „иье, иье“? (Учителят пее много проточено „Благооост“ много пъти, с разни извивки.) Като са правили отклонения в тия тонове, като са изключили съгласните, тогава останало това „иье, иье“. В окултната музика трябва да се предаде смисъл на тия слогове. (Учителят пее сам „блааа-гост“, „благооост“ (много пъти), „ао-ао-ау-оу...“) Трябва да коригираме цялата им духовна музика. Те трябва да разберат, че всичките тия молитви трябва да се коригират. Там думите са безразборно разхвърляни. Те казват, че евреите са превели псалмите. Ходили ли са да видят оригинала, да видят какъв е еврейският текст? Еврейският език е аналитичен, две времена има в него: или минало, или бъдеще, настояще няма. А те превеждат една еврейска дума понякога не само с минало и бъдеще време, но и с някое друго време, несвойствено на езика им. И с това дават на думата съвсем друг смисъл, а вибрациите, които тя образува в ума ти, вече имат друго произход, като създава вътре в душата ти друго течение. За пример, един псалм, като е преведен, не е правилно преведен. Аз гледам по някой път и Евангелието как е преведено. Не е прав преводът му. За да преведеш нещо, ти трябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тия времена, в които Христос е живял, да разбереш Духа, който е проникнал в Павла, в Петра, в Христа. Тогава можеш да превеждаш. А днес, като превеждат, дават един буквален превод и вследствие на това хората, като четат Евангелието, не вярват в него. Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там. Туй не е за критика, но вие като окултни ученици няма да се лъжете. Всякога вашата преценка за всяко нещо трябва да бъде вярна – ни повече, ни по-малко. Правилна оценка за нещата! Да не бъдем строги в преценката на нещата, но да казваме истината тъй, както си е. И после някои казват, че тази е светска музика, а другата е духовна. Сега аз ще ви задам на вас една тема: „Разликата между светската музика и духовната, между духовното пеене и светското пеене“. Малко напишете, но с образци. Вземете някои духовни песни и някои светски песни, да видите каква е разликата между тях. Имате картини у българите: „Либе ле, либе ле, либе Стояне“. Като слушате това, в един религиозен човек то веднага ще произведе едно настроение, ще каже: „За това ли намери сега да ни говори“. Е хубаво, ти като се приближиш при Бога, какво положение ще вземеш, като какъв ще Го приемеш? Може да Го вземеш като един съдия, който ще те съди, може да Го вземеш като един благодетел, който ще ти помага, и най-после, може да го вземеш като един възлюблен, който може да те люби. И много други положения може да вземеш. „Либе ле, либе Стояне“, какво лошо има в туй „либе“? Дали е либе, или не е либе? Щом се изкаже туй предложение, веднага забелязвате, че в него се съдържа една мисъл, която вече не е поетическа, а е станала еротическа. Образът „либе ле, либе Стояне“ не представлява Любовта, а един банкерин, който дава пари назаем, и казваш: „Банкерино, ще ме оскубеш ли, или ще те оскубя? Пари от тебе ще взема ли, ще те оскубя ли, или ти ще ме оскубеш?“ Хубаво, дойде един поет, как ще те възпее? Той ще те възпее: „Красавице моя“. В какво се намира красотата? Зад тази красота трябва да се крие една добродетел. Красота без добродетел, то е нищо. Казват: „Тази мома е красива“. Какво има? „Очите са черни!“ Черните очи са израз на дълбочина в чувствата. Черните вежди – изблик на сили и енергия. Тънките вежди – мекота на чувства, нежност. „Нашата Мара е красива, с тънки вежди писана“. Като описва поетът тези, тънките вежди на Мара, значи Мара има едно меко и нежно сърце. Тънките вежди трябва да произведат тази картина. А щом като произнесеш думите „тънки вежди“, и те представляват нещо слабо, безхарактерно, тези вежди нищо не означават. Ако в черните очи не виждаш дълбочина на чувствата, те нищо не струват. Какво означават сините очи? Нещо идейно, възвишено, каквото го има горе на небето. Ако те нямат тази идейност, тия, сините очи, нищо не струват. Всеки един символ – „черни“ или „сини“, трябва да има смисъл в себе си. То е музика! Следователно в поезията, когато поетите пишат, те сами се опровергават. Те трябва тъй да направят съчетанието, че идеята да изпъква. Сегашните поети, като описват нещо, трябва да опишат най-напред каква е идеята. На тънки вежди не може да отговаря ниско чело. Тази Мара с тънките вежди не може да има два пръста чело. После той няма да направи главата много широка като на някое английско куче булдог, но малко продълговата, горе закръглена. На цялата фигура трябва да даде един такъв колорит, който да изразява, че в нея има един духовен подтик; ще опише, че носът е правилен, в очите да не е разногледа. Картини трябва да изпъкват! Остави ли това настрана, другото е фразеология. Не намери ли той работи, които да съставят една разнообразна картина, езикът ще стане еротически. Защото красивият човек и добрият човек си имат образи. Така е в Природата. Вълкът си има образ, овцата и тя си има образ, всички животни според характера, чувствителността и интелигентността си имат форма, която съответства на туй, което е скрито в тях. Ново нещо не може да създадем. Ще опишем нещата тъй, както са. И всеки може да измени външната си форма. Затова вие сте окултни ученици, да може да се измените. Аз желая, на първо място, да обикнете музиката, защото за благородството ви трябва музика и поезия заедно. След туй ние трябва да влезем в живота, нали? Не да се трудим, трудът показва, че вие сте извън рая. Работата е в рая, а мъчението – в ада. Всички казват: „Да се трудим!“ Не употребявайте думата „труд“, а кажете: „Да работим“. Духът се труди и работи, започва с труд и после свършва с работа. Някои казват: „Ще работим и ще се трудим“, то значи, че сте в рая и после ще ви изпъдят отвън, и там ще се трудите. Трудим ли се, не сме в рая; ще работим, за да влезем в рая. „Труд“ значи, че си между два принципа – ти се трудиш. А работата е въпрос на свобода. Работата става по свободен избор. Затуй музиката е работа, поезията е работа, пеенето, четенето, ученето, те са работа, а не труд. Казват: „Този ученик се труди“. Ако той се труди, да излезе навън. Трудът е на нивата, а в училището ще работиш. Сега защо казвам, че в училището трябва да идваш с разположение? Ако не идваш с разположение, тук не ти е мястото. Вие сте в рая, ще забравите за вашия труд, че как ще се уреди въпросът с референдума и т.н. Този въпрос ще остане вън. Референдумът ще стане точно тъй, както кармата е определила. Нищо повече! И ще излезе много хубаво. С тия референдуми втори път ще си научат много хубаво урока. Господ ги вика сега, казва: „Вие ще се учите ли, или не?“ И там има училище – училище по Моисеевия закон, а тук – по Христовия закон. Тук има музика, всичко има, всичко се позволява: ще пеете, ще пишете поезия, ще учите изкуства за лекуване, за разходки, за най-хубавите работи. Някой от вас ще каже: „Ама животът не е такъв“. Ще го направим такъв. Досега не е бил такъв, понеже нашите принципи, с които работим, не са такива, но ще ги направим. От нас зависи. И както ви казах тази сутрин, аз обичам не друг някой да яде заради вас, но вашата паница вие да си я изядете. Защо? Защото от тази паница, от това ядене зависи вашето бъдеще. Вие ще се учите, ще пеете. Вие казвате: „Този много хубаво пее“. – И ти ще пееш. „Аз не съм роден за тази работа.“ – Не, не, роден си, но после ти си пренебрегнал твоята дарба. Ще се учиш, роден си за тази работа. Всичкото изгубено ние ще го възвърнем. От 8 хиляди години вие сте хипнотизирани: това нямаш, онова нямаш, нищо нямаш, грешен си. Тъй! – докато най-после ние сме дошли до положението на идиоти. Сега по обратен път ще вървим. Ние нямаме дарби и отново ще ги придобием. Както и да е, но след 8 или 10 хиляди години тази дарба аз ще си я възвърна. Може да ми вземе едно дълго време – ще работя. Нека ми вземе 10 хиляди години, но отсега започвам и след 10 хиляди години аз ще я придобия. „Ама то е дълго време – 10 хиляди години!“ В окултното училище 10-те хиляди години може да ги съберем в един час. В един час може да извършим работа, колкото за 10 хиляди години. И работа за един час може да я извършим за 10 хиляди години. Тъй стои въпросът. Това е една велика истина. Та време и пространство, то зависи от начина, от методите, които ние употребяваме. Аз сега ви казвам това, за да ви дам един импулс, да не мислите, че сте стари. Казвате: „Аз съм човек на 45 години, че от мен какво ще излезе?“ Старецът като запее, да го видиш ти! Казват: „Когато старото бунище се запали, че тогава да видиш!“ Но в преносен смисъл е това. Когато голямото, старото здание се запали, е опасно. Малките колиби – малко горят, малките здания лесно се гасят. Голямото здание като се запали, опасно е, голям пожар става, не може лесно да го изгасиш. Но аз като говоря това, не разбирам запалване. Защото ако запалим ние един човек с човешки огън, той ще изгори, но ако го запалите с Божествения огън, няма да изгори. И казвам: разликата между човешкия огън и Божествения огън е следната: на човешкия огън агне може да опечеш и плодове може да опечеш, но плода не може да го накараш да узрее. На Божествения огън едно агне не може да опечеш, но всички плодове узряват, а агнетата растат. По това се отличава Божественият огън – кара плодовете да узреят, агнетата да растат; човешкият огън изгаря и опича. Следователно, ако вие сте запалени с човешки огън, ще изгорите и ще се опечете; ако ви запалим с Божествен огън, вие ще израстете, ще узреете, ще заскачате и ще запеете. Та аз искам сега, всинца вие, учениците на тази Школа, да се запалите с този Божествен огън и да имате желание да пеете и да свирите, да се поощрявате един друг. Във всинца ви виждам – има доста дарби музикални и други, и може да ги разработите, да се развиете. У някои са повече, у някои са по-малко. Изпейте втория мотив: „Скръбта си ти кажи“. (Учителят свири – всички пеят.) Сега да изпеем „Духът Божий“. (Учителят свири – всички пеят.) „Блага дума на устата.“ Пак изпейте „Блага дума“ – най-първо силно, после тихо. „Венир Бенир.“ (Всички пеят.) Нейде на места неверно се пее, ние ще го изправим. Изпейте „Сладко, медено“, „Сила жива, кажи ми“. Тия две песни се спогаждат, понеже водата и медът се спогаждат. Следователно и двете песни може да се пеят заедно. Сега да се изпее по-тихо „Сила жива, кажи ми де вода извира“. (Всички пеят, Учителят прави движения с ръцете, като че извира нещо.) Сега починете си малко, тъй, облегнете се, разширете се. (Почивка 7 минути.) „Сила жива, кажи ми.“ (Всички пеят 3 пъти.) Представете си, че някой ви запита: „По какво се отличава окултната музика от обикновената?“ – Със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи. Към туй всички трябва да се стремите – в пеенето ви да има яснота и мекота. И упражненията трябва да бъдат меки. Никога не може да пеете едно окултно упражнение без мекота. Едно окултно упражнение се отличава с една крайна мекота, а мекотата предава крайна пластичност, гъвкавост. Ако искате като окултни ученици да се упражнявате, има такива мотиви – духовни – за съзерцание. Започнете да си тананикате една дума, да я повтаряте постоянно, да я изменяте. Има закони, по които ще изменяте, изменяте и тъй ще нагласявате вашето настроение. За пример започнете с думата „благост“. Ще я пееш, ще я изменяш, докато добиеш в себе си известно настроение. Тогава ние ще правим разни упражнения. Сутрин като станете, да кажем, фамилия сте, съберете се деца, баща и майка, започнете окултните си упражнения. Започнете „Сила жива, кажи ми де вода извира, извира, извира“, всичките ще пеят. После ще дойдат другите окултни упражнения – децата, всички в къщи, колкото сте, ще ги изпълнявате. После „Скръбта си ти кажи“. Ще видите тогава, може ли да се възпитават по този начин – с музика – децата, или не. Може. Дадем ли нещо окултно, ще има резултат. Децата се възпитават чрез картини, образи. Този език трябва да бъде картинен. Той е езикът на Природата. Детето е крайно впечатлително към образите. Затуй трябва да се създадат такива мотиви. А да предадеш това на обикновена музика, е много трудно. Не е лесна работа да създадеш един окултен мотив. Сега вие не знаете какви ще бъдат следващите два мотива, които ще дойдат. Досега ние се качвахме, дойдохме до върха; сега ние слизаме, после пак ще се върнем към друг един връх. Сега туй пеене ще се отрази различно на характера ви: някои ще станат по-спокойни, по-сдържани, други – по-активни, някои, които са музикални, които са по-поетични, ще почнат да мислят по-сериозно, по-дълбоко, различно ще се отрази тази окултна музика, различно направление ще ви даде; няма да създаде у вас еднообразие, но разнообразие, и в туй разнообразие ще има една вътрешна хармония. Сега аз не искам да мислите, че с музиката всичко може да постигнете. Не, тя е едно от средствата. Музиката е изкуство на ангелите. И следователно за нас тази музика е неразбрана, но за ангелите всеки един музикален тон, това е звук определен. И тия звукове са неразбрани за нас, но за ангелите те са цял един език, красив ангелски език. Музиката е ангелски език. Този тон, да кажем „до“, той означава нещо, той не е само мъртъв звук, той е жив звук! Сега ние чуваме отдалеч само звука. Звукът е достигнал, но съдържанието на този звук го няма. Обаче ако във вас се развие вътрешната, окултната музика, то ако аз кажа за пример тъй: „хм, х“ (Учителят пее „Сила жива...“ без думи), веднага като ви я изпея, всички вие ще знаете какви са думите. Всичките тия звукове си имат определени думи. Изкуство е това! Музиката е изкуство във възходяща степен, а поезията – в низходяща степен. Поезията принадлежи на един по-висок свят, но понеже слиза надолу, тия думи са тъй разбъркани, че никаква поезия не е останала от тях. Разбъркани са думите. Ние казваме за пример: място и пространство! По звукове, по своята първа причина пространство и място се различават. По какво? Що е място? (Учителят мести лъка си от едно място на друго.) Ето, местя го. Причината е отвън. Аз бутам лъка, той се мести, нали? Причината е отвън. При пространството причината е вътре. За пример: аз местя ръката си. Вие сте едно живо същество, докосвам ви, но от моя пръст излиза една жива течност, вие не я виждате и като я оттегля, аз продължавам в моето съзнание да действам върху вас, т.е. силата, която действа, не е отвън, а отвътре. Сега смесват място и пространство, но причината при пространството е вътре. Затуй ние живеем сега в местенето на нещата, а не в пространството. За пример човек, който се мести, върви само в една посока. Аз едновременно местя лъка и простирам ръката си, взимам нещо. Значи, когато се простирам, имам воля да взема нещо и да дам нещо, а в местенето ти нямаш воля. Следователно, казвате: „Местим се в този свят“. Не, местят се само умрелите хора, а живите се простират. И тогава от простирането, казват англичаните, става проекция – проектира се нещо в пространството. Значи само съзнанието вътре може да се проектира. Българинът казва: „пробива“, „про-ектира“ – „еко“. „Еко“ е корен, значи отглас на едно движение, което става. Хвърляш, но туй хвърляне има отражение. И тъй всяка една дума в нашето съзнание взима своята определена идея и своето определено съдържание, което тя има по естество, според това как се е образувала първоначално тази форма в Божествения свят. Тогава за всяка една дума щяхме да имаме един определен звук, пък сега тия звукове са преведени и всяка една дума се е видоизменила. За пример имаме думата „milk“ – мляко. Каква е била думата на първоначален език, която е значела мляко? – Мама или майка. Този звук „ма“ го има почти у всички деца; той е най-лесният звук за изговаряне – „ма-ма-ма“, казва малачето. Е, и ние казваме „ма-ма“. Какъв съдържателен звук е той! „Ма“ – звукът на детето. Умен човек е само онзи, който може да слезе и да се качи горе. Който не може да слезе, той не е умен. Който седи само на върха на планината, той е глупав човек, а който може да слиза и да се качва, той е умен човек. „Мама“ значи същество, което може да се качва горе и може да слиза. Значи само тя може да се жертва, понеже знае да се качва и да слиза, богата е с долини и с горни преживявания, владее всичките условия на Природата, на живота. После, запример вземете звука „Б“. За да произнесеш този звук, това значи, че известна сила е затворена и тя търси път, по който да се прояви. Ти свиваш устните си, горната и долната, и се напъваш – „б-б-б“, значи активният принцип на Мъдростта и активният принцип на Любовта се съединяват, за да родят „Б“-то. И тогава иде „А“-то. Звукът „А“ е емблема на човешкия ум и като съедините звуковете „Б“ и „А“, казвате „ба, ба, ба“. После, интересно е, когато ние се смеем, какъв звук произнасяме? „Ха-ха-ха.“ Пък когато кажеш „ох“, то значи срещнал си някаква мъчнотия. Звуковете „О“ и „А“ означават радост. Звукът „Х“ е звук на мъчение. Който се смее, казва „ха, ха, ха“, а онзи, който среща мъчнотии, плаче и казва „ох – ох“. Два елемента тук си менят местата – „А“ и „О“ – ту пред „Х“, ту след „Х“. Като кажем „ох“, радостта, буквата „О“ е отпред, пред мъчението, а като кажем „ха“, значи пред радостта има една мъчнотия. Значи, за да бъдеш радостен, мъчнотията ще я сложиш пред очите си, няма да я поставиш зад гърба си. Неприятелят си ще го държиш винаги пред очите си. Тогава е безопасно. Сложиш ли го зад гърба си, там е друго – ще охкаш. Кажеш ли „ха-ха“, значи казваш: „Познавам те“. Кажеш ли „ох“, „Х“-то отзад, тогава идва философията. „Ох“, казваме. „Ох“, това е едно уравнение, измени туй уравнение. „Х“-то е неизвестна величина, ще намериш на какво е равна. Сложи „Х“-то отпред, ще можеш да надделееш тази мъчнотия. Да кажем, че имаш един слуга, нервираш се от него, лош е. Ще намериш причините, защо е лош слугата. Има си причини. Слугата ти в 5 минути отгоре може да стане отличен слуга и в 5 минути може да стане такъв, че да го не познаваш, защото нашето тяло е поляризиране в нашия ум. В нашето тяло се намират енергии, които не са под контрола на нашата воля и трябва да знаем как да ги управляваме. И всеки трябва да знае тия закони, иначе ако не разбира тия закони, може да произведе известна експлозия. Някой се гневи. Ще се гневиш и оттатък ще минеш. Гневът, то е изгубване на своето минало равновесие. Ами че кой от нас, като върви, няма да се спъне, да падне? Туй устройство на нашето тяло, което сега имаме, не е много сигурно. Животните са много по-умни от нас. Растенията като знаят, че се намират в един свят на противоречия, забили си главите в земята, та да стоят прави. А ние сме се качили на две кокили, главата се върти горе, а кокилите се движат, обикалят земята. Ще изгубиш равновесие и ще паднеш. Растенията са още по-умни. Добре, значи човек пада. Кога пада човек? Трябва да дойде едно същество отвън и малко като те бутне, ти загубваш равновесие. Човек пада, като се уплаши. Ако ти мислиш в себе си, никога няма да паднеш. Значи човек, който се е разгневил, излязъл е от себе си, загубил е равновесието си, и пада. Що е гняв? Ще се пазиш, гдето има много хора да не ходиш, да не би да те бутне някой, защото ще загубиш равновесие и ще паднеш. Много естествено е, не е срамно. Разгневиш се – падане е това. Ще станеш, ще се изтърсиш и ще кажеш: „Втори път ще минавам през места, гдето няма хора“. Ще минеш тъй, за да не те бутнат. Та ние, като дойдем в стълкновение с хората, падаме. Но като не разбирате закона, тоз те бутне, онзи те бутне. И ако ме бутнат 20 души и аз все падам, какво ще стане с мене, на какво ще замязам, като се върна дома си? – Ще се оплаквам на този, на онзи, главата ми превързана, ръката превързана, краката превързани. Та същото е и в морално отношение. Където има много хора, не ходете! Сега аз като ви събирам тук, трябва да се пазите. Не искам вие да се бутате, но между вас да има най-малко 2–3 метра разстояние. Може да го има туй разстояние. В окултен смисъл ние може да увеличим пространството и може да го смалим, да го сгъстим. Това можем да го направим. Сега, какво нещо е гневът? Ще считате, че във всички тия морални недостатъци, морални слабости, които имате, няма нищо лошо, нищо срамно. Ама паднал си, сгрешил си. Казват: „Съгрешил, паднал, ама той морално паднал!“ Какво е физическото падане и какво е моралното падане? Каква е разликата? Този във физическо отношение, той е знаел, виждал е, че ще падне, а в морално отношение – той не е виждал, че ще падне. Дойде до някое място и може да падне. Сега ние ще тълкуваме нещата по един естествен начин и ще се съобразяваме с всичко. Аз искам да ви дам известни правила, да ги приложите, за да може животът ви да стане по-смислен. Защото ако ние не поумнеем повече, ако нашето сърце не се развие, не забогатее повече, ако умът ни не се развие повече, ако волята ни не укрепне повече, тогава защо ни е туй знание? Искам да позабогатеете и да имате прави съждения за нещата. Ще дойдем до опита. Всички неща трябва да ги констатираме много вярно. За пример ти казваш: „Аз мислих тъй“. Като ученик на окултната школа ще докажеш защо мислиш тъй, кои са причините. Ще обясниш защо тази картина не е естествена. Пък има още много работи, които ще оставим засега. Има известни области, ще ги оставим, няма да ги бутаме. Защото ако речем сега да ги бутаме, ако речете сегашният обществен строй да го нищите, отиде, та се не види. Няма да го буташ. Има някои неща, които сега съвършено не трябва да ги буташ. Иска се едно малко бутане, за да рухнат. Тия неща временно ще ги оставим, докато съградим новото. И после, вие казвате: „Господ знае“. Че Господ знае, аз нямам никакво съмнение, но и ние трябва да знаем, какво Той знае и какво ни е заповядал. Трябва да го знаем! Ние сме дошли като някои готованци. Вие казвате: „Господи, ти знаеш“. Не, ти си ученик, имаш задължения, определена работа – и труд, и мъчения ще имаш. Някой път ще те пратят в ада, няма да се откажеш. После ще се трудиш и ще работиш. Тия състояние – мъчения, труд и работа – трябва да ги минеш. Когато минеш през едно състояние, през второ, трето и четвърто, не се обезсърчавай. Такава е волята Божия. Онзи, който ще ти даде радост, той ще ти даде и сянката на радостта, защото без сенки животът не е живот. Самият живот, който сега преживяваме, той носи злото със себе си. Животът без сенки носи злото със себе си. Красотата носи злото със себе си. Красивата жена иска да се облече хубаво. После силният човек иска да има пари. Който има голям гръбнак, той може да краде. Силните крадат. Онези болните, хилавите хора може ли да крадат? Силният, той ще направи престъпление. Е, питам сега: Тази сила на здравето, която имаме, зло ли е? Не е. То е едно заблуждение, което е влязло в света и съществува от памтивека. Черната ложа е дала насока на живота по този начин. Хубаво, ти обичаш някого. Ти уверен ли си, че от този, когото обичаш, от него зависи твоето щастие, че той ще внесе нещо хубаво в живота ти? Ами ако след като го залюбиш, той ти донесе нещастие? В какво? И на вас тази вечер ще ви приведа едно разяснение. Аз трябва да ви говоря с разяснения, конкретно, за да разбирате философията на нещата. Представете си, че аз и още някой другар сме затворени в един замък, но тъй херметически сме затворени, че няма отгде да влезе въздух. Той се отчайва, казва: „Нашата работа е свършена. Тук ще умрем“. Обаче аз работя, чета и откривам, че в тази стая има един заден вход. Той като легне да спи, аз излизам навън. Вън има слънце, чист въздух, ходя по планината, по горите, върна се, той ме вижда бодър, весел, радостен. Той казва: „Лош е този свят, как ще се живее?“ Пита ме: „Защо ти си тъй радостен?“ Аз му казвам: „Аз вземам нещата отвън“. – „Къде отвън, не виждам ли как живееш?“ Казвам: „Има друг един свят отвън“. – „А ти виждал ли си го?“ – „Видях го.“ – „Кому разправяш тези работи!“ Той пак заспи болен, хилав, аз пак изляза на слънцето, радвам се, а той се чуди откъде това разположение? И най-после един ден го убедя, изведа го и излезем и двама на отворено място. – „Е, кажи сега!“ – „А!“ Сега вашето положение е такова. Аз искам да ви кажа, че този свят, в който вие живеете, е замъкът, в който сте затворени, и в него има една задна врата, през която вие може да излезете и да идете в Божествения свят. Не ви казвам да излезете и да не се връщате. Не, ще излизате и ще се връщате, ще излизате и ще се връщате. И тогава ще кажеш на другаря си. „Тук издържам, това е място за работа, мога да работя цял ден в този замък“. Това не е илюзия, това е една велика реалност! И сега защо ви свиря, знаете ли защо ви свиря? Тъй ви показвам вратата, как да излезете. Да излезете, нищо повече! Има някои хора, които само с музика може да ги накараш да излязат. Аз съм отвън, свиря ви, вие давате ухо, после казвате: „Някой отвън свири, чакай да го видим, отгде можем да го чуем?“ Като излезете през тази врата навън, ще видите свиреца. А като видите свиреца, ще видите и слънцето. Туй е една жива философия. Това не е само един пример на картинен език, но е реален пример. Не се съмнявайте! Имате една душа, в която да вярвате. А сега един ден вярвате, че има Господ, а друг ден не вярвате. Най-после, на какво базирате живота си? Че Бог е Любов. И тази Любов е всепроникваща. Тя е вътре в нас и прониква не в туй ни тяло, а вътре в нашето съзнание, в нашата душа. Прониква навсякъде, постоянно прониква. В най-голямата скръб вярвайте в Любовта, не избухвайте, дръжте си ума! Всичките външни предмети, външни условия искат да те държат в затвора. Не, не, ти за затвора не мисли, не стой вътре! Те като заспят, ти през тази вратичка на задния вход излез навън. Туй е картина. Няма какво да ни плаши сегашният свят, сегашният живот. Мъчения може да има и ще има, но има и една задна врата, ние през нея трябва да излизаме и влизаме. Тя е реална. Вие влизате и излизате през нея, но някой път излизате с вързани очи. Не, аз искам да ви се отвържат очите. Аз искам вие с отвързани очи да излизате. Не искам да казвате, като излизате: „Почувствах, че има една топлина, но не видях нищо“. – Свързан си. Казвам: Ще снемем тия превръзки! – „Ама мен ми казаха, че не може да се снемат.“ – Може, може. – „Ама опасно било.“ – Никак не е опасно. – „Ама еди-кой си окултист тъй ми каза. Някой адепт, еди-кой си учител тъй казва.“ – Остави този учител. „Еди-кой си професор...“ – Остави този професор. Този учител вие слушали ли сте го? „А, не, неговите ученици тъй казват.“ Не е хубаво. Пийте вода от мястото, от извора направо! Тъй, от мястото пийте, от самия извор. Аз не ви казвам да слушате учениците, а да проверявате нещата и да бъдете съгласни с този велик принцип. Аз искам да ви напомня неща, които вие сте забравили, не нови неща, а стари неща говоря на света, които знаят от онова далечно минало. Аз ви казвам: Слушайте, светът се е изменил, то не е онова време. В какво се е изменил? Тогава слизаше надолу, а сега прави един подем към Бога. Сега започваме със закона на еволюцията, започваме да се качваме, и тогава ще търсим своето щастие в Любовта. За Любовта ще ви говоря още, колко има да ви говоря още за тази Любов! Сега изисква се вяра, абсолютна вяра – вяра, вяра, вяра! И ще я опитаме ние. Аз ви давам пример. Аз искам някои от вас, като пеят, да не се смущават. Аз имам ухо, аз ви слушам, казвам: Ще се оправи тази работа. Направи се една погрешка, нищо от това. Веднъж като бях на един концерт, диригентът (Учителят прави движения с ръцете си, като че се кара) тъй строго дирижираше, че всички се сгушиха! Направи ли погрешка, нищо от това. Ще се оправи тази работа. Направил съм една погрешка, що от това? С една, с две, с три и с 10 погрешки, нищо не е. Много погрешки ще направим. Ще чакаме. Всяка една погрешка има и обратен резултат. Погрешките носят и добрини в света. Някой взел фалшив тон. По отношение на тази гама, която аз давам, този тон е фалшив, но по отношение на друга гама, той е в хармония, в свръзка с нея. И този, който е взел фалшив тон, и той не е крив. Казвам: Гамата не е тази, измени гамата! „Как, туй е погрешка“. Не, измени гамата. Трябва да гледаме конкретно, реално на нещата, тъй, както са. Следователно няма погрешки в света. Погрешки има по отношение на едно вярване, на едно разбиране. Казвам някой път: Туй не е погрешка. „Как, нали го знаем!“ Да, но туй, което е погрешка за вас, туй, което е погрешка в едно отношение, то е велика истина в друго отношение. Следователно погрешките, които ще намерите в нашия живот, те са погрешки по отношение на едно положение, по отношение на едно разбиране, но не са погрешки за всички случаи. Туй, което за вас е погрешка, в друго отношение то е една велика истина! Сега, бих ви привел известни изяснения. Не трябва да се смущавате, вие имате един определен морал. В света, в който сега живеете, няма определен морал. Аз бих желал да ми каже някой от вас кой е определеният морал. Има, не че няма такъв, но ние още нямаме определен морал, който да го прилагаме. Аз съм чел толкова моралисти, кое е моралното в тях? Христос е казал: „Да не правиш на другите туй, което не искаш да ти правят“. Е, какво не искаш да ти правят? Принципът е верен, но този принцип трябва да се разложи. То е една сложна задача, която трябва да се разложи на своите съставни части. „Е, да обичаме.“ Как? То е една задача. Да обичаш, да любиш Господа, то е една велика задача. Четири неизвестни има там. Да Го обичаш с ума си, да Го обичаш със сърцето си, да Го обичаш с душата си, да Го обичаш със силата си. Ами че ти още в душата си не вярваш, а ще обичаш Господа с душата си. Ти в ума си имаш съмнение, казваш: "Дали е Той в ума ми?" Кой е този ум? Ти и в сърцето си не Го чувстваш. Тогава ти имаш неизвестни величини. После се казва: „Да любиш ближния си като себе си“. Кой е този „себе си“? Два „себе си“ има. Едното е висшето аз, а другото е низшето аз. Кое е висшето и кое е низшето? Не само да говорим с неразбрани думи, но да знаем кое е висшето и кое е низшето. Това са все задачи. Те не че не са верни, верни са, но са неща, които не са проверени от нас, други са ги проверили. Туй, което вие проверите, то е вярно за вас. Вие може да го проверите в друг един смисъл, да го приложите съобразно вашето развитие. Затуй казвам, че искам нещата да бъдат верни. При мен беше една вечер един приятел и му казвам: Онзи център, който образува една окръжност, е по-голям от цялата окръжност. „Как може да бъде това?“ Вие имате една такава малка дупчица през която тече вода, и да допуснем, че вие пущате водата от тази малка дупчица в една щерна от 100,000 тона вместимост и през тази малка дупчица, като тече постоянно вода, ще напълни най-после тази щерна. Питам: „Тази сила, която е дошла, по-голяма ли е от тази щерна?“ По-голяма е, разбира се. Този център е само една съединителна точка на един по-голям свят. Сегашният свят е създаден от такъв един център на този свят и съединен с друг един по-велик свят, на който енергията е 100 милиона пъти по-голяма от енергията на нашия център. През този център текат силите на Божествения космос. Ние това не го схващаме и казваме, че тази точка не завзема никакво пространство в нашия свят, тя е извън нашия свят. Допуснете сега, да кажем, че този център не завзема никакво пространство, но представлява една отворена дупка и през нея тече вода в щерната. Питам: Тази дупка завзема ли пространство? Не, но без да заема пространство, тя напълва цялата щерня. Казвате: „Е, няма време и пространство“. Тя може да не заема време и пространство в този свят, но има и място, има и пространство за другия свят, за извън вашия свят. Но има и други състояния. Туй са философски въпроси. Това да ви не смущава. „Има ли Господ, няма ли Господ?“ В света всичко едновременно съществува и не съществува. Вие ще кажете: „Как тъй и съществува, и не съществува?“ Аз за вас съществувам, за мравките не съществувам. Те не мислят за мен, аз съм извън тяхното съзнание. Това показва, че нещата съществуват, когато ние ги съзнаваме в себе си. Ти обичаш някой, той съществува за теб. И ако те питат дали някой ангел съществува, ще кажеш: „Може да съществува, може не, не зная, не съм виждал ангел“. Но за човек, когото обичаш, казваш, че съществува. „Познавам го, пипал съм му ръцете.“ Всичките неща, с които сме свързани, съществуват, проявяват се заради нас и са реални не по отношение на целокупното Битие, а само за нас. Следователно, когато някой каже, че нещата съществуват или не, то е по отношение само на нашето разбиране. Тъй ще си мислите вие и да ви не смущава идеята: „От мене човек може ли да излезе?“ – Може от всекиго да излезе човек. Всеки един от вас може да мисли, всеки може да чувства и всеки може да действа. Туй абсолютно може да бъде! И всеки един от вас е господар на своя живот. Всички тия кръгове в геометрията показват все човешкия живот. И тия сечения, всички плоскости в един кръг, показват възможностите, които съществуват в един човешки свят. Туй са отношения заради нас, затуй трябва да изучаваме геометрията. Този въпрос ще го оставим за по-далечно бъдеще. Ако имаме по-благоприятни условия, ще направим опити, защото всяка една теория се подкрепва от опити. Ще ви обясня с опити, че човек е един кръг и съзнанието му излиза от този център. Ще поставим някого от вас в магнетически сън. Вие ще кажете: „Аз съм първият, мен сложете!“ Но ето къде седи погрешката. Представете си, че българското правителство дава 10,000 лева за научни цели, да идат някои в Африка, да направят наблюдения. Всеки ще каже: „Аз ще отида“. Но той най-първо не знае да наблюдава, той няма познания, защо ще го пратите в Африка? Като се върне, ще ви разправя такива небивалици! Ще пратите учен човек, на когото умът е събуден. Казвате: „Мен, Учителю, прати!“ – Хубаво. Какво видя? – „Е, видях ангели.“ – Какви са? „По-високи от човека и после къщите им са по-големи, дланите им са големи.“ И мислите, че сте казали нещо научно. Ами че бил по-висок, това не е ангел. Че къщите били по-големи, това не е важно за един ангел. Ангелът трябва да има друго нещо отличително. Вие искате опити. Аз не мога да прибегна до опити, когато вашето съзнание не е готово. Ако прибегна до един опит, вие ще кажете: „Чакай да видим сега дали опитът ще излезе сполучлив, ще го хванем“. Ами че аз ви виждам как ще ме хванете. Ако искам да ви излъжа, значи искам да взема нещо от вас, лесно ще ви омотая. Добре, значи 50% е вярно, а ако искам да ви кажа истината, ще ви я кажа. Е, кое е по-добре? Как мислите вие? – Ще ви кажа истината, нищо повече! То е положително. Дръжте вие върховете, а всеки връх има своята долина. Онзи човек, който говори истината, говори и лъжата. Това е един афоризъм. Значи онзи, който говори истината, хвърля сянка. Хората ще го разберат криво и от тази истина, без да иска той сам, хората ще изкарат лъжливи поучения. Та онзи, който говори истината, ще каже и лъжата, но и онзи, който говори лъжата, ще каже и истината. Тъй трябва да разбирате, дълбока философия е то. Вашият ум трябва да бъде гъвкав, да схваща добре. Ще кажете: „Онзи, който говори истината, говори и лъжата“. Ама това е двусмислена дума. Вие не сте научили още езика. Онзи, който говори истината, говори и лъжата. Значи, гдето се говори истината, там се говори и лъжата; гдето има богатство, има и крадци, гдето има жито в хамбара, има и мишки. Това значи, че само при истината може да се каже лъжата. Щом говориш истината, ще се намери някой лъжец, който ще се прекомандирова при теб. Там, гдето се говори истината, ще се говори и лъжата. Онзи, който говори истината, ще говори и лъжата, защото у човека има двама: единият говори истината, другият говори лъжата. Единият ти казва: „Защо си толкова будала, я гледай да си оправиш работите, да си направиш някоя къща, вземи тия пари!“ Другият казва: „Не, остави, ти трябва да бъдеш човек идеален, безкористен“. И ти стоиш, не знаеш, казваш: „Кого да слушам?“ И ти не можеш да решиш. Ще вземеш страната или на единия, или на другия. Значи ти се солидаризираш с единия, с онзи долния, казваш: „Хайде да взема парите“. Станете ортаци и започнете да лъжете и да крадете. Хванат ви, набият ви, затворят ви. Дойде онзи другият, казва: „Слушай, аз нали ти казвах, ортаклък да не правиш с този“. – „Отказвам се, ще слушам.“ Пускат те от затвора, започнеш по Бога. Но пак те бият. Дойде първият, казва: „Слушай, ти с мене много добре беше започнал“. Не, не е въпросът там. Значи ние сме раздвоени вътре в себе си. Ако тебе те бият, причината е, че ти си говорил истината без Любов... А всяка истина, говорена без Любов, е наполовина лъжа. Когато аз казвам, че онзи, който говори истината, говори и лъжата, разбирам, че който говори истината без Любов, говори и наполовина лъжа; онзи, който говори истината с Любов, той говори цялата истина. Това е факт. И ако вие говорите истината без Любов, то е наполовина лъжа. Ако я говорите с Любов, то е цяла истина. И тогава философията, че който говори истината, говори и лъжата – е вярна. За да се избавим от тази възможност, трябва да внесем Любовта. Дойде ли Любовта, ще дойде и Мъдростта. Има ли тия два принципа в нас, всяка лъжа е изключена. Ние сме в един свят на хармония, ще имаме много приятели, които ще ни предпазят от противоречията, които сега съществуват в света. 8-ма школна лекция на Общия окултен клас (II година), 19 ноември 1922 г., неделя, София.

Аудио - чете Надка Иванова Музика и пѣние – срѣдство за постигане на Божественото (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 14 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Музика и пеене – средство за постигане на Божественото Т. м. Хайде да прочетем няколко от темите. (Прочетоха се няколко от темите „Разлика между воля и своеволие“.) Имате ли друга тема? – Не. Ще оставим за идущия път. (Учителят свири на цигулка, а 8 млади братя тихо пеят песента) „Духът Божий, Духът Вечний, Духът Святий, Духът Благий, Кой пълни сърца ни с Любов, Кой пълни (3 пъти), Кой пълни сърца ни с Любов. (2 пъти) С Любов (3 пъти), Кой пълни сърца ни с Любов. (2 пъти)“ (Втория път я изпяха с Учителя без цигулка. Третия път я изпяха пак с Учителя, но съвсем тихо.) Сега всички заедно ще пеем „Духът Божий“ (2 пъти). Като допирни точки на окултната музика, „Духът Божий“, това е окултен преход. Ще ви кажа сега где са окултните допирни точки, где минава съвременната музика в окултна и защо дава смисъл на пеенето. (Учителят пее сам) „Духът Божий, Духът Вечний, Духът Святий, Духът Благий, Кой пълни сърца ни с Любов.“ Тия думи са окултен преход, т.е. преход в окултен смисъл. Сега ще пеете с движения, ще пуснете волята си в действие. При окултното пеене ще внимавате. Сега ще напуснете всичките ваши традиции. Искам, като ученици, да бъдете свободни в пеенето. Когато човек пее, не само умът, не само сърцето му трябва да вземат участие, но и волята му. А за да вземе участие и волята, ръцете трябва да се движат. В съвременната опера съзнават това. (Учителят пее сам и прави движения) „Духът Божий“ (Издига ръцете си бавно и мощно нагоре.) „Духът Вечний“ (Сваля ръцете си надолу пред лицето, прави кръг и после ги поставя в хоризонтално положение.) „Духът Святи“ (Ръцете си пак възвива във вид на кръг пред лицето, нагоре и после почти отвесно.) „Духът Благи“ (Същото, но ръцете остават хоризонтално.) „Кой пълни“ (Ръцете пред гърдите.) „Сърца ни с Любов“ (Ръцете се разтварят широко настрани. Оттам нататък ръцете правят леки движения като хвъркане. Те са в хоризонтално положение. При „сърца ни“ туря ръцете си навънка.) Напълването е един процес на разширение. „Кой пълни“ (Ръцете на гърдите.) „Сърца ни с Любов“ (Навън ръцете, сърцето се разширява. При останалите думи прави с ръцете движения на хвъркане.) Като се напълни един балон с газ, той почва да се разширява, да се издига нагоре. Когато правите движения на „хвъркане“, ще забележите, че в тия движения има хармония. (Учителят пее сам: „Духът Божий... Кой пълни...“) „Кой“ има двояко значение. То е и въпрос, и отговор едновременно. Духът Божий, който пълни – отговор. И кой пълни сърца ни с Любов? – Духът Божий, Духът Вечний и т.н. Те са атрибути. Сега, каква е разликата между святия човек и светлия човек? Аз мога да кажа „святий“ и „светлий“. Ето каква е разликата. Като ученици трябва да имате точно определени понятия. При святия човек ти ще идеш, а светлият, той ще дойде при тебе. При извора на водата ти ще идеш. Святият човек е един извор, ти ще идеш при него, той пълни, ще подложиш сърцето си. А светлият човек, това е запалена свещ. Тази светлина иде при теб. Ти няма да идеш, тя ще дойде. Следователно процесът е такъв: при святия ти отиваш, а светлият, той ще дойде. Бог е свят и светъл. Бог като светлина идва при нас, а като свят ние отиваме при Него. Следователно святият Дух може да напълни сърцата ни. Значи сърцето отива при святия Дух. А като кажем „светъл дух“, подразбираме нашия дух. „Свят“ се отнася до сърцето, а умът ни има работа със „светлия“. Следователно това са две живи качества на Бога. С едното живо качество се занимава нашият ум, а с другото – нашето сърце. Като кажем, „свят Дух“ подразбираме нашето сърце. Благ, вечен, свят, това са думи, които са свързани. Кой пълни сърца ни? – Божият Дух. Тия упражнеия ще пеем с движения. В дома си като влезете, ще пеете с движения. Ще сложите вашата воля на работа. Много от тия упражнения ще пеем с движения. Сега при думите „Духът Божий“ (Учителят пее „Духът Божий“ и прави движения с ръцете), щом си с Него, ти ще вземеш същото разширение. Няма да се смущавате, дали сте направили движението право, или не. Има един вътрешен закон на движенията. Щом туй движение е в хармония с мислите и чувствата ви, усещате една приятност. Щом има разногласие, ще усетите, че туй движение не е право. Туй е по закона на свободата. Ще пеете, ще се движите и ще служите на Бога и с ума, и със сърцето, и с волята, и с цялото си тяло. Всичко трябва да бъде в движение. Всичко туй да участва в музиката. И тъй тялото ни ще се хармонира. По някой път вие мислите, че може без музика. Само умрелите могат без музика, а живите – никога! Само умрелите могат без слово, а живите – никога! Само умрелите могат без хляб, а живите – никога! Само умрелите могат без вода, а живите – никога! Само умрелите могат без мисъл, а живите – никога! Някои питат: „Може ли без пеене?“ Може. Когато попитали Паганини: „Можеш ли да свириш на три струни“, той рекъл: „Мога“. – „На две?“ – „Мога.“ – „На една?“ – „Мога.“ – „Ами без струни можеш ли да свириш?“ – „Мога.“, и не се явил. По този начин с пеенето ще хармонираме себе си. И чрез пеенето ние ще почнем да привличаме ония сили в Природата, които са хармонични на нас. Туй е закон за привличане. Действително, сега няма какво да ви уча. Младият момък и младата мома, те знаят това. И птичките защо пеят? Мъжките птички защо пеят? Те отдавна са научили този закон. Млекопитаещите животни, кравите, и те мучат някой път. Все си има един закон, на който се подчиняват. Туй мучене, и то е друг род пеене. Пеенето всякога привлича. И ако ние пеем хармонично, при нас всякога ще се привлекат духовете на музиката. И щом се привлекат, те ще донесат нещо много хубаво – обновление. И според степента на нашата песен, според туй вдъхновение ще станат и съобразни промени в духовния ни свят. Сега, първото нещо, ще пеете от сърце. Окултната музика не позволява такова пеене само отгоре-отгоре. Тя иска съдържание, иска дълбочина. Ще пееш първо с чувство, а след туй ще оглаждаш. Ние ще оглаждаме после. Ние още не можем да пеем окултни песни. Това са малки упражнения, тъй ги наричам аз. Ако аз ви ги изпея като песен, вие всички ще заспите и няма да бъдете тук. Вие ще заспите и като ви пробудят, ще кажете: „Бях някъде, в един свят, и то в какъв свят!“ Пък туй сега още не е песен, то е едно упражнение, затуй ще бъдете тук, няма да заспите. Затова аз ги наричам упражнения. Казвате: „Не може ли да пеем някоя окултна песен?“ – Не може! При сегашните условия не може да се пее окултна песен. Туй са окултни упражнения. И всичките ни песни, даже и тия, които се пеят в неделя в събранията, и те са упражнения. Тях ги наричат песни, но са упражнения според моето схващане. Някои са по-близо до песните, а някои по-далеч. Сега, да научим туй упражнение с движения! (Изпяхме „Духът Божий“ два пъти с движения.) Изпейте сега „Блага дума...“! (Всички заедно с Учителя пеем, а накрая Учителят свири.) Има нещо, което спъва малко. (Учителят пее сам „Блага дума“, а после – всички заедно.) Сега нека двама души да изпеят „Блага дума на устата, туй е ключът на сърцата“, а всички заедно ще пеят припева. (Учителят и една сестра пеят началото, а всички пеем припева.) Сега ще пеем „Венир Бенир“. (Учителят свири – всички пеем. След това пеем: „Изгрява слънцето“, „Сладко медено“.) Сега нека дойдат приятелите, онези, учениците. (8-те млади братя отидоха при масата.) Пейте „мълчаливото пеене“. (Учителят свири на цигулката един хубав марш, а братята пеят с гърлото си, без да си отварят устата.) (Оригинално пеене.) То е едно преходно положение в окултната музика. Може да ви се види малко смешно, но хубаво излезе, нали? Ще ги развием. Ще създадем приятни работи в музиката. Забележете, че когато децата си правят своите упражнения, всякога се смеят. Хората, когато се смеят, работят. Не се ли смеят, те са болни, волята не взима участие. Здравият човек всякога е весел. Едно от положенията: всякога трябва да бъдем весели! Туй е здравото състояние. Забележете, като четем Библията, виждаме, че навсякъде хората са били весели, радостни. Животът е хубав, когато е весел. А скръбните състояния, те са негативни, те не са библейски работи, те са извън Библията. Положителното учение, окултното учение се изразява в радостта, а другото е само сянка. Следователно и в скръб, и в страдания, и в мъчнотии – всякога трябва да се радваме. Аз ще направя една малка забележка, но на вас правя забележка. Такъв е законът. Когато изнесете един болен човек на някой планински връх, какво става с него? – Оздравява. Мислите ли, че този, болният, като го извадите на този планински връх, ще ходи със своите патерици? Не, той ще ги хвърли. Ще диша чистия въздух. Сега и аз искам тъй да ви извадя на този планински връх. Ще си хвърлите всичките ваши патерици. Патерици не ни трябват! Без патерици! Горе е широко, простор е там. Туй е смисълът. Казват някои, че земята била юдол, сянка на смъртта. Не е тъй. За човек, който не знае Божиите закони, земята е един юдол на смъртта, сянка на смъртта. Но за този, който разбира законите, за него земята е място на радост и веселие. Аз искам да ви освободя от всички предубеждения, които имате. Защото едно от големите заблуждения, които ви внушава черната ложа, е, че не трябва да пеете, не трябва да се веселите. „Пеене не трябва, ще мълчиш.“ Туй е едно. После те казват: „Много няма да ядеш“, „Няма да се молиш, не ти трябва молитва“. Без пеене, без ядене, без молитва! Е, какъв е смисълът на живота, като извадиш яденето, пеенето и молитвата? Какво остава? Та това е основата на живота! Да ядеш – ами че това е първото изкуство, с което човек започва. Тъй Христос казва: „Който ме яде, има живот в себе си“. Яденето в окултен смисъл, то е цяла велика наука. Чрез яденето ще дойдем в общение с тази наука, със себе си, с Бога. Тази наука днес е изхвърлена. Ще се стараем да внесем в себе си всички тия наредени Божествени окултни закони, за да станем весели – по Божественому да станете весели. Туй изведнъж няма да стане. Не мислете, че е лесна работа човек да стане весел. Има преходни състояния. Аз не искам да ви направя изведнъж весели, защото аз зная какъв е законът. Голямата радост носи със себе си голяма скръб. От малкото ще започнем и постепенно, постепенно тази радост ще се увеличи, докато у вас се развие воля, да можете тази радост да я овладявате, да остава постоянно в душата ви. Сега нашата радост се обуславя на нещо материално. Обект на нашата радост е всякога нещо материално. А като се разруши обектът на нашата радост, и всичката ни радост се разрушава. Обектът не трябва да бъде материален. Понеже Любовта е субстанция на Божествения свят, то всички неща в Божествения свят са направени от Любов, тя е субстанцията там. Туй, което за нас на Земята е най-възвишеното, то съставлява полето, почвата, върху която живеят всички същества в Божествения свят. Следователно Любовта е над нас, а там Божествените същества ходят отгоре на Любовта. И казвам: Краката на тия същества мислят повече от нашите глави. Тия, които ходят на Любовта, техните крака мислят повече, отколкото нашите най-видни философи тук на Земята. Всички тия неща трябва да ги съзнаем от Любов. Субстанция трябва да има. Тогава ще имаме вещи и предмети, които няма да се разрушават. Любовта ще бъде основа, един вечен принцип, и тогава няма да скърбим, всякога ще бъдем радостни. Затуй ние изучаваме Любовта като една велика реалност, а не като нещо отвлечено. Тя е една велика реалност, към нея се стремим, в нея има музика. Инструментите ще ги направим от Любов. С нея ще пеем, ще свирим. И като влезете в Божествения свят, там ще разберете по-възвишените работи, там ще ги изучавате като ученици. Та затуй ние взимаме пеенето и музиката само като едно спомагателно средство към постигане на тази Божествена цел. Т. м. 7-ма школна лекция на Общия окултен клас (II година), 12 ноември 1922 г., неделя, София.

Аудио - чете Надка Иванова Никаква лѫжа (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 14 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Никаква лъжа Венир Бенир Блага дума Досега окултните школи в миналите епохи, както и сега, се считали като едно вътрешно проявление. Окултната школа в миналите векове периодически само е проявявала своята деятелност и след туй пак е преставала, т.е. Школата се е оттегляла в своите вътрешни кътове, понеже времената не са били назрели. Обаче сега Школата се заема да прокара всичките свои възгледи, всичките свои правила в живота. Тя взима живо участие във всичките отрасли на живота. И мнозина от вас ще срещнат едно съпротивление вътре в самите вас, не отвън, а отвътре, ще се сблъскате с вашите стари възгледи, стари навици, стари привички на мислене, на действане и ще мине дълго време, докато се освободите разумно от тия стари навици. Не е тъй лесно. И за да можете правилно да се освободите, трябва да имате едно вътрешно разбиране, едно вътрешно, конкретно разбиране. За пример не казвайте – „Този е от Бялото Братство, този е ученик“. – Не. Човек, който не може да говори истината, той не може да бъде ученик на Бялото Братство! Този закон е вътрешен. В момента, в който не можете да кажете една истина или не можете да кажете една лъжа, както трябва, вие не сте ученик, защото Истината може да се каже и при лъжата. Направил си една погрешка, ако речеш да прикриеш погрешката, ти ще направиш друг грях. Не, ти ще имаш доблестта при тази лъжа да изкажеш Истината тъй, конкретно, нито да я увеличиш, нито да я намалиш. Счупил си една чаша, няма да разправяш за онези причини, които намаляват отговорността ти, ще кажеш: „Тази чаша аз я счупих, аз взимам отговорността за нея. Да не считате, че друг е направил това“. – „Аз счупих чашата“ – толкова, няма да се оправдаваш. Защото ония същества, пред които ние ще кажем, те са разумни. Няма по-разумно същество от Бога! И когато ние пред Бога изкажем един наш грях, едно наше престъпление, ще оставим Той да го прецени. Няма да се оправдаваме, че такива били условията, не, не, конкретно кажи. Казал си една лъжа, ще кажеш истината: „Съзнателно я направих“. Няма да се извиняваш, да кажеш, че: „Аз не разбрах“. Не, лъжа е това! Ще кажеш: „Аз съзнателно, умишлено го направих туй“. Тъй ще се изповядаш и ще бъдеш извинен. Сега човек може да направи престъпление – доброто; като изповядаш тази истина, ти ще се поставиш на тази висота, че си смел и решителен да кажеш истината. А някога ти може да носиш в себе си доброто и искаш да го укриеш, да не знаят хората. То е друга лъжа. За всички неща в даден момент ние трябва да бъдем смели и решителни да кажем истината или в положително, или в отрицателно отношение. Смели, ама не навсякъде. Смели пред кого? Пред кого ще кажеш истината? – Пред онзи, който обича Истината. Пред онзи, който обича лъжата, ти ще мълчиш. Той ще ти каже: „Аз съм твой учител, аз ще ти кажа как да лъжеш, аз съм учител“. Но ти, като не знаеш да лъжеш, ще мълчиш. Следователно няма какво да казваме на света техните лъжи, те знаят много по-добре това от нас. Ние ще застанем смирено и ще кажем: „Ние считаме, че вие в туй отношение седите много по-високо над нас“. Един светски човек тъй ще излъже, тъй ще скрои лъжата, че едва след 20 години ще го хванете. Един религиозен човек, като излъже, след един ден ще го хванат. Светския човек след 20 години го улавят, а религиозния – след един ден. Но ти като религиозен не може да измислиш как да скриеш нещо. Тъй стои фактът. И ти си искал да укриеш, но не можеш. Лъжата сама по себе си всякога влече лоши последствия! Лъжата досега никому благо не е донесла. Може би, когато бъда малко по-разположен, аз ще ви говоря специално върху лъжата, да ви покажа нейното произхождение. Че именно заради една лъжа на първия човек хората сега страдат. Заради лъжата страдат, нищо повече! Единственото престъпление беше заради лъжата. И двамата първи хора бяха в окултната Школа. Раят, това беше една велика окултна Школа, а не туй детинско разправяне, което ни предават. Една окултна Школа беше раят! Тия дървета не са дървета, това бяха живи хора, култура от хора. Тия дървета, тия живи хора, не са такива, каквито ги мислите. Раят, това беше една велика култура в миналото. И когато този прародител на тази култура направи първата погрешка, той нямаше смелостта да изкаже истината и излъга. Там, както е писано в Библията, туй косвено се разбира. Адам казва: „Аз мислих, че Ти ще ми дадеш една другарка, жена умна, интелигентна, която да ми помага в живота, а ето, тя още при първия изпит, още първия ден ме увлече в това престъпление. На Тебе възлагах надеждите си, по-умна жена трябваше да създадеш!“ Това беше един упрек. Тогава Господ замълча. Учителят си замълча. Той само написа, че Адам не си издържа изпита. Струпа всичката вина на жена си. Страхливец, първокласен страхливец! Той нямаше доблестта да каже истината. Казва: „Ти знаеш, аз всякога изпълнявах Твоята воля, но тази жена ако я нямаше, бих ти слугувал, тя ме излъга“. Спира се Господ там. Вика жената да види дали тя ще каже истината, как ще издържи изпита си. Казва: „Слушай, ти как направи престъпление в Школата?“ – „А онази змия, онази интелигентност, която ти създаде, ако тя не беше, аз бих устояла, аз щях вярна да ти бъда, но тя ме излъга, нали знаеш? Увлякох се. Кой е виновен?“ И Господ казва: „Изкарайте ги навън, и той страхливец, и тя страхливка!“ И от 8,000 години ние се учим да бъдем смели и решителни, досега ние сме били все страхливци. Смелост се изисква сега! Няма по-велико нещо от това, човек да излезе, когато Господ го вика, и да каже: „Да, съзнателно направих тази грешка, направих я“. Никакво извинение! Сега туй е външната страна. Ние говорим за греха, говорим за лъжата. Лъжата не е в казването. Има един вътрешен закон, свързан с известни отрицателни сили в Природата. Щом излъжеш, ти се свързваш с всички негативни сили в Природата, които ще изчерпват всичките сокове на живота ти и ти ще останеш сухо дърво. Опасността не е там, че си казал една лъжа, но нейните последствия са много опасни, ти ще се свържеш с тия сили. Единственото важно нещо е – съзнанието трябва да бъде будно! Веднага ще прекъснеш нишките с тази мисъл на лъжа, която си допуснал, ще се свържеш с Истината и веднага ще потекат тия Божествени сокове. Тъй се разрешава въпросът. Сега мнозина от вас мислят – „Да влезем в Школата“. Е, как ще влезете в Школата? Вие мислите, че като дойдете при мен и ви кажа да влезете, че вие сте вътре в Школата. Ами че в тази Школа се изисква благородство в обноските, деликатност на мислите, никаква критика! Мене ми е чудно, чудя се на учениците... Аз седя и двама ученици се карат пред мен, и то хамалски се карат, като че тия двамата са от големите учители, и аз ги слушам с всичкото смирение. Единият чете морал на другия. И знаете ли какъв морал, първокласен морал! Не, като ученици, никому няма да четете морал. Вън може да си четете морал, но вътре ще имате братски отношения, приятелски отношения. „Аз тъй мисля“, „Аз инак мисля“, ще си търпите възгледите, колкото и противоречиви да са, даже и най-противоположни да са, ще кажете: „Братко, аз изказах противоположен възглед, но ще ме извиниш“. Деликатни трябва да бъдете помежду си. Не го считайте това за една обида. И сега отношенията между ученици и ученички трябва да се урегулирват; у жените има клюкарство, те са първокласни ученички на клюкарството. И всички ония от вас, които клюкарстват, са вън от Школата. Туй да го знаете! И всички ония мъже, които лъжат, са вън от Школата. Аз ви заявявам, нищо няма да ви спаси, не се лъжете. Ама ще кажете: „Аз ще ида в евангелската църква“. Свършена е вашата работа. Гдето и да идете, нищо няма да ви огрее, нищо няма да ви измени. Знаете ли на какви деца ще приличате? Аз съм привеждал този пример и пак ще го приведа. В едно гнездо имало 5 гарджета, те изцапали гнездото си и казали на майка си: „Мамо, изведи ни из това оцапано гнездо навън, в ново гнездо искаме“. А майката казала: „Ще вземете ли вашите задници?“ – „Да.“ – „И новото гнездо ще оцапате.“ Ами че как, ако тук при тия благоприятни условия не може да се повдигнете, то като идете в православната църква, между евангелистите, вие мислите ли, че ще успеете? – Лъжете се. Или може да имате едно временно настроение, като опияняване, не мислете, че това е животът. Аз ви казвам: това са състояния, далеч от тия на великата Истина. Аз ви говоря самата истина. Туй временно настроение, което човек може да има, това не е Истината. Истината е нещо постоянно! Тя ще донесе радост и радостта е нещо постоянно. Тя, радостта, щом дойде, ще внесе светлина, чистота, свобода, ще разшири душата ти и ти ще имаш една благосклонност към твоите близки. Туй е необходимо за Школата. Аз желая да ви предам някои работи, но не може, има една дисхармония. Вие нищо не плащате, а трябва да знаете, че в Школата всичко ще плащате; аз ви казвам – всичко ще платите. Досега нищо не сте платили, но отсега ще плащате. Какво мислите, че без пари ли, по благодат да получите всичко? Как тъй по благодат? Любов за любов. Аз за любов, и вие за любов. Аз за благодат, и вие за благодат. Ако вие бъркате в моята кесия, защо аз да не бъркам във вашата? Вие сте чудни! Вие бъркате в моята каса, а щом дойдем до вашата, затваряте я. Щом дойда при вашата, ключът да е на касата! Ако аз имам доверие във вас, защо и вие да нямате доверие в мене? Когато дойда във вашата къща, трябва да намеря ключа да седи на касата, да бръкна там, в касата; а ако вие не оставите вашия ключ на касата – ще ме извините тогава. Това не е правило на братството. Тъй седи въпросът. Доверие трябва да имате! Изпитвайте, аз съм казвал от толкова години, осведомете се, изпитвайте нещата, не бързайте. Аз съм оставил на някои срок повече от 25 години да изпитват. Не сте ли изпитали досега? Хубаво, другите, които искат да изпитват, и на тях ще дам 25 години, ако имат живот, но те ще бъдат вече изпитвачи, не ученици. Сега, за да изучите вие нещата, всеки ден ще ги проверявате. Аз забелязвам, и по музика всички вие имате стари възгледи. Аз съм посещавал съвременни музиканти, някой взел накриво някой такт или някой каже: „Еди-кое си парче еди-как трябва да се свири“. Когато Бетховен е писал своите сонати, те знаеха ли какво е мислил да изрази той и как ги е изпълнявал? Може да са близо до истината, но той може да е изразявал съвсем друго нещо. Е, как трябва да се изсвири Бетховен? За да се изсвири Бетховен, онзи, който ще го свири, трябва да има разположението на Бетховен. Той трябва да предизвика онези условия, при които тази песен е създадена, да се явят у него всички тия вибрации, при които Бетховен е свирил. А сега свирят Бетховен и се напъват, напъват и казват: „Отлично свири!“ Аз виждам – хубаво свири той, техника има, но смисъл няма това свирене. И тогава казвам: Каква е разликата между окултната музика и съвременната светска музика? Ето каква е разликата. Аз не омаловажавам тази музика, но разликата е в резултатите. Ако дойде някой от най-знаменитите виртуози, който е израз на съвременната музика, той може да прикове вниманието на една публика от 10,000 души тъй, че като падне една игла долу, ще се чуе... такова внимание! Дълбоко уважение и почитание и след като свърши, ще има ръкопляскане, хвалби, писане по вестниците, но след една неделя всичко се забрави. Ако дойде някой виртуоз на окултната музика, ето какъв ще бъде резултатът. Ако той даде един концерт, всички ония 10,000 души, кой как стане, ще каже: „Аз чух една музика – чудо!“ Ще иде да уреди сметките си. Скарал се с жена си, ще иде да се примири. Всички тия 10,000 души ще уредят работите си. Всичко туй ще стане в една вечер, като свири той. И всички ще заживеят в братство. Такъв ще бъде резултатът на тази музика. И тъй ще ви нагласи, че ще кажете: „Аз разбрах, тази моя глава вече ще просветне, отсега нататък аз не живея такъв живот!“ Това прави окултната музика. Това е музиката на ангелите, с която те дойдоха, когато Христос се роди, изпяха една от окултните песни. Казват, че те предали песента: „Слава вишних Богу и на земята мир...“? Не е предадена песента, както трябва. То е нещо велико! Който веднъж е чул окултна песен, тази песен никога няма да излезе от сърцето му, от ума му. Той може всичко да забрави, но тя ще бъде дълбоко врязана в душата му. Сега моето желание е всичко у вас да бъде естествено, а не изкуствено. Аз се пазя и не искам нищо да ви налагам: аз толкова обичам свободата, че искам всичко да става естествено, доброволно, защото ако река да ви насилвам, това ще донесе лоши резултати. Най-малкото насилие, което мога да употребя в своите действия, без да знаете вие, то ще има лоши последствия. Туй са опитали всички учители в света. Няма изключение! Единственият метод, който не произвежда никакви лоши последствия, той е действието чрез законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Само те са чистите методи, по които ние може да действаме. Пишете ли, ще пишете по този метод. Търгувате ли, ще търгувате по този метод. Лекар, музикант ли сте, всичко ще работите по този метод. Ще имате вътрешна борба, ще дойдат съмнения, но по този метод ще работите. Не е въпрос за вашите съмнения, те ще дойдат, но от всички тия съмнения вие може да се избавите. Сега въпросът е до нашите отношения към невидимия свят, до този идеален свят. Трябва да възстановим тия връзки сега и ще ги възстановим. Един брат казва, че сегашните ученици приличат на неузрели ябълки, киселици. И донякъде е прав. За да узреете, трябва да дойдете под тази светлина. Вие стоите, слушате ме и някои от вас казват: „Дали това е вярно, или не? Ами ако не е вярно? Ами аз съм тръгнал по един крив път?“ Е, хубаво, ами онези в църквата тръгнали ли са в прав път? Ами евангелистите по прав път ли са? Кои са доказателствата да мислим, че вървим по правия път? Правият път е естественият път. Кога едно дете се развива правилно? – Когато има едно тяло здраво, съразмерно развито, когато дробовете, стомахът действат добре, когато това дете има един бърз ум в своите схващания и може да работи отлично, да е внимателно в обходата си с всички. По това ние ще познаем. Трябва да бъдем трудолюбиви, работливи, да работим. Сега тази е целта на Школата, да ви приготви за работа, а вие трябва да дадете действието си. Вие оставяте всичката работа на мен и казвате: „Нашият Учител ще направи това“. Господ ще направи това наполовина. Половината работа ще направи Господ, а другата половина – вие. Тази работа не е много голяма, но работа, която вие трябва да свършите. И първото нещо, като дойдете в Школата, трябва да имате онова вътрешно смирение. Често до мен идват вашите изкушения и си казвам: Защо ще ида на тези да им проповядвам окултна музика, да си хабя времето, да се разправям с тях, когато мога с други неща да се занимавам? Някой път ми минават тия мисли. Не е ли по-добре да отложа това за едно далечно бъдеще? Но ако аз употребявам окултната музика, то е просто като едно средство. Аз я употребявам заради Истината, за да може да дойде онази велика Истина, която искам да вселя във вашия ум. Само окултната музика може да ви дойде на помощ. Ако някой може да ви направи ученици, само тя ще може, друг способ няма, защото Духът работи чрез музиката. И Давид, когато свиреше на Саула, онзи дух се укротяваше. Музиката ни разполага. Сега някой път мъже и жени не са съгласни помежду си. Някой път мъжът не е съгласен да свири жена му. „Какво свириш“ – казва той. Ако жената почне много да свири, мъжът я подозира, казва: „Какво си запяла, като че има някой да те слуша отвън?“ Туй е турски характер. Засмяла се някоя жена, очите му се засмели, чудо станало в света! Е, мислите ли, че ако и вие имате такова схващане, не ще кажете: „Е, не може ли без окултна музика?“ Може, разбира се, как не! Както досега сте минавали без окултна музика, така и сега може. Казват: „И без петел съмва“. Да, ако изколите всички тия петли – съмва, но ако тия петли са живи и не пеят, горко ви на вас тогава! Непременно петелът ви трябва да пее, тогава ще върви напред. Не пее ли вашият петел, горко ви! – Всичко е свършено. Та ще дойдем до онази простота. Аз настоявам пак: между вас трябва да се образуват братски, приятелски отношения. Аз съм казвал и друг път, казвам и сега: от моя страна знайте, че аз всякога съм на страната на слабите, всякога съм на страната на онези, които са онеправдани. Туй в мен е правило! Туй да го знаете! Аз мога да мълча, но онзи от вас, който е крив, не мога да взема неговата страна. Може да ми е брат, може да ми е най-добрият приятел, кривото в мен е криво. И когато аз направя една погрешка, погрешката си е погрешка, няма какво да се оправдавам. Аз не ходя да се оправдавам как е направена тя. Сега, когато взимам себе си за пример, казвате: „Учителят може ли да направи погрешка?“ Там защо се ровите? – Може. Как? Може, допустимо е. Защо не? Погрешки всякога стават и може да станат. Има неща непредвидени. Тия погрешки може да са микроскопични, но стават, обаче ние всякога използваме погрешките в света. Грешки са правили не само учителите, всички са правили погрешки и ще ги правят още за дълго време, не мислете, че ще ги избегнат. В Природата, в която ние живеем, при условията, които имаме сега, единственото същество, което не греши, е само Бог! Разбирате ли! Да ви кажа Истината. Единственото същество, което е благо, то е само Бог. Той е безграничен, който диша Любов в себе си. А всяко същество, което е ограничено, има възможност при известни стечения на обстоятелствата да направи престъпление, което може да увреди на хиляди хора. Възможно е. И тия възможности ще ги имате предвид. Всичко се допуща. Някои хора отиват даже дотам, че казват: „Господ, като Господ, и Той прави погрешки“. Е, тогава, вие ще изкарате там един стих от Писанието, който казва: „И разкая се Господ, че направи човека“. Е, какво показва туй? Сега за един окултист този факт е ясен, но за вас ще хвърли една сянка и вие ще кажете: „Разбрахме работата“. Тогава вие ще съдите право и ще си кажете: „Ако Учителят направи една погрешка, тя ще е такава, че с микроскоп да се търси“. А вашата с метри може да я мерите. Затуй Учителят трябва да се пази. Всичките тия погрешки ще ги махнем. Ще си поставите за правило вътре в Школата: в себе си, в съзнанието си не допущайте никаква лъжа! Никакво оправдание! Говорете фактите тъй, както са си. И ще видите как ще почувствате в себе си едно вътрешно обновление. Млади и стари, без оправдание! После занимавайте се с музиката и тя ще ви продължи живота. Тя е едно средство за лекуване. Много болести се лекуват чрез музиката. Заставете болния да пее, и той ще се излекува. Когато човек почне да се разболява, той не пее вече. Накарайте болния да пее и ще видите как скоро ще оздравее. Само тъй ще видите благотворното действие на музиката, на пеенето. Болният нека пее! Аз вярвам, че свободата, която имате вие, няма да злоупотребите с нея. Аз влизам напълно във вашето положение, на всинца ви. Не мислете, че аз не зная какво е положението ви. Взимам положението на всеки едного, изключително, и зная при какви условия живее. У всинца ви има възможности да се повдигнете. При тия неблагоприятни условия даже имате възможности да се повдигнете на 10 степени. И това можете да го направите разумно. Тъй, както вървите, през тази година ще правите малки опити. Не се съмнявайте в тях и ще видите какви резултати ще имате. Постарайте се да имате един ум така светъл, оптимистичен, с който да схващате светлата страна на нещата. Това е волята Божия, туй е Божията Любов. Не говорете на външния свят, на себе си ще кажете: „Туй е волята Божия, туй е Божията Любов“. Това ще казвате на себе си, а не пред външните хора. Нека животът ви вън бъде обикновен. Аз не съм за външното благоприличие и интелигентност, но в своите мисли трябва да имате дълбочина. Като ни срещне човек, да знае, че в нас има една идея и тази идея е като един скъпоценен камък. Аз искам в тази Истина да сте положително убедени и да знаете, че вървите по един положителен път. Аз искам да имате опитности. Ще имате, но кога? Първото нещо: никаква лъжа! Сега ще ви приведа един факт. Тук преди събора тази година ще ви изясня какво направиха някои ученици от класа, то не е за упрек, взимам го само за изяснение. Една сестра отива при един търговец евреин, отваря кредит, взима платно да си правят сестрите рокли. Той, човекът, дава. „Кои сте вие?“ – „От Бялото Братство“ – за Господа живеят. Правят дрехи, това-онова без сметка. Взимали топове от плата, чорапи, ширити, това-онова, набрали се 3 хиляди лева нещо. И тези всички се радват. Стяга ги евреинът – парите! Всички се изпокриват, остава само една сестра. Той казва: „Взели парите, опапали ги“. Онези, които не са платили, скриват се и мълчат. Отива евреинът при една сестра и казва: „Кажете на вашия Учител, че неговите ученици идваха, взимаха платове и други работи, да си платят!“ Казвам: Идете, вижте тази работа доколко е докарана сумата. – Сега има около 800–1,200 лева да се плащат. Отивам при едната сестра, виновната, казвам: „Слушай, ти знаеш ли, че си виновна, сестрите хвърлят всичката вина върху тебе“. И след туй седя и доказвам, че е виновна. Ето какви са аргументите. Допуснете, че аз имам хубава градина, давам ви ключа, след това идват вашите сестри, нанизват се една след друга. Вие влизате първа и после им казвате: „Аз нямам време да ви чакам, оставям ви ключа, като излезете, заключете!“ Те, като излизат, забравят да затворят, оставят градината отворена, влизат всичките прасета и разравят градината. Тази сестра казва: „Аз имах всичкото добро желание, но излязох първа“. Казвам: „Ти, като си взела ключа, ще отвориш и ти ще затвориш градината, ще дочакаш да излязат всички“. И после, казвам: „Вие не искате да пипате пари, пък топове платове без пари ги вземате от евреина“. Ама че каква логика има тук? Ами именно без пари не трябва да взимате. Ще си платиш на евреина и тогава ще вземеш полица, че си платил всичко. Туй е окултен ученик! И като кажеш, че утре в 4:30 часа ще ти донеса парите, а не отидеш, в Бялото Братство имат особено мнение за тебе. Казах на тази сестра тъй: „Аз не те осъждам, но ти, като отиде при евреина да отваряш този кредит, пита ли Господа: „Господи, да ида ли при този евреин да отворя кредит?“ Ти не Го попита. И ако Духът ти каже: „Отвори“, ще отвориш кредит“. И онези сестри, и те не попитаха Господа. И най-после, всички се спотаиха, всички мълчат. Казвам: „Кажете ми колко дългове имате сега, та да уредим тази работа“. След това всички сестри почнаха да идват една по една при нея и да казват: „Да мълчиш, не казвай, че имам да давам, нямах пари“. Не, ще кажеш: „Аз съм еди-коя си сестра, аз имам да дължа, ще ме извините, но аз ще платя“. Туй е благородство! А да се спотайваш и да минаваш за праведница, не може така. Ако някой се нуждае, да му купим 10 рокли. Въпросът е да се спази принципът. Ще бъдете искрени и честни във всичките си постъпки! И тази година в събора, мнозина от тия благовидни братя... изчезнаха и кърпи, и какви ли не неща изчезнаха там. А, това не може! Влезе ли кражбата, влезе ли лъжата, тази работа не върви. За в бъдеще ще бъдете внимателни. Всички ще бъдете искрени. Хванем ли някой, който лъже, ще седи отвън, не между нас. Между нас в Школата кражба, лъжа, одумничество няма. „Ама не мога да търпя!“ Ако не можеш да търпиш, ние ще ти купим един билет и ще те пратим отвън, в Школата ще търпиш. Туй ни най-малко не го считайте, че е един упрек. Аз застъпвам един принцип и без този принцип нищо не можете да извършите, работите ви ще се заплетат, ще боледувате, някои ще умират преждевременно. А за да можете да бъдете здрави, непременно трябва да положите този принцип и ще видите тогава как всичките ви работи ще тръгнат напред. А сега, аз се чудя, някои си позволяват много големи лъжи. Никога никакви лъжи! Онзи, който лъже, той пред мен е изгубил всичко. И ако той не се яви да се изповяда, той не е човек. Не да дойде днес пред мен да каже истината, за да може утре пак да лъже. Не, да се изповяда пред себе си, да каже: „Аз не направих добре, аз съгреших, това не е благородно за един човек“. Да се изправи достойно пред себе си и в себе си да се изповяда. Това считам аз ученик, а не от страх да дойде: „Учителю, прости“. Не е заради мен, заради самите вас е, да имате достойнство, да седите на една здрава нога. Туй е сега новият морал за учениците. Сега отгоре на това аз ще ви посвиря малко. Вие ще кажете: „Учителят го прекали малко“. Когато дойде да говоря за тия неща, създавате ми най-трудното ми положение – да мисля как да ви говоря. Един от най-деликатните въпроси е този, как да ви говоря. Вие сте с разни темпераменти, с разни разбирания, докачливи и всяка моя дума може да я изтълкувате тъй, че да произведе друг ефект, дадете друго значение. Разбирате ли? И по някой път аз какво правя? Върна се у дома и си изсвиря една песен – и така оправям работите. Но трябва да свиря! Като ви свиря, така оправям всичките ви работи. Свиря, нищо повече! Сега тази окултна музика се различава от обикновената музика. Никакви прибавки, никакви завъртания, всяка дума, всеки слог трябва да се вземе ясно. И няма да правите никакви усилия. Ще бъдете много естествени в пеенето, като децата. Туй е начин за подмладяване. Ще кажете: „Аз съм стар човек!“... И стар човек, на 50–60 години да е, пак може да пее. За музиката няма стари хора. И аз бих желал всички да бъдете музиканти, да свирите и пеете и да кажат всички: „Тия хора са отлични, пеят и свирят отлично!“ И ще направим така, че никой да не може да се сравнява с вас по пеене. Да изпеем „Венир Бенир“! „Венир Бенир, Бихар Бенум, Ил биют, Ил безут, Ом биют, Ил безут, Ом биют Зум мезум (2 пъти) Бином тумето.“ (Пяхме я няколко пъти.) Да изпеем сега тази песен: „Блага дума на устата Туй е ключът на сърцата.“ (Сестра Дафинка изпя сама упражнението. Целият клас изпя същото упражнение много пъти.) Сега да дойдем до „Милият поглед“. „Мили поглед на очите Туй език е на душите.“ Сега третият стих! „Нежно чувство проявено Всяко зло е разтопено.“ Четвърти стих: „Силна воля увенчава Всяко дело и проява.“ Последният стих: „Любовта с тях съгражда Тоз живот, що тук се ражда...“ Като си обезсърчен кажи: „Силна воля увенчава“... (Учителят прави движения с ръцете си из въздуха, като че воюва.) Като го изпеем, ще знаем, че Господ е с нас. Кой е като нас, когато Господ е с нас? (Всички пеем.) „Силна воля...“. „Любовта с тях съгражда...“ В тия упражнения има смисъл и затова, след като си ги изпееш, умът ти ще светне и ти ще се освободиш от лошите мисли. Ако не пееш, умът ти не разбира. Така ще се отразят тия упражнения на когото и да е. Като му запееш, той ще разбере и ще си замине. Туй са упражнения сега. Като дадете един концерт, ще направим опит, ще турим тези номера не като песни, а само като упражнения между другите. „Изгрява слънцето“ – упражнение. „Венир Бенир“ – упражнение, „Сладко медено“ и др. Само да наблюдавате ефекта какво се произвежда у слушателите, като минавате от едната музика в другата. Ще ги изпеете с всичките модулации, високо към тихо, и тъй, гласът постепенно да изчезне. Ще забележите разликата. Ще правите опити между едната музика и другата. Туй е тониране, то върви по закон. В Европа сега се правят първите опити за окултна музика, но ще се мине още дълго време, докато тия опити минат за чиста окултна музика. Това са само елементи, това не са още окултни песни. Сега аз съм взел само част от съдържанието на тази песен, „Блага дума“. Другите 4 реда на песента са оставени, тук имате само по 2 реда, взети от всеки един куплет, а от тях може да създадете цялата песен, много лесно може да стане това. (Учителя свири „Блага дума...“ Всички пеем.) Ние не сме завършили още песента. Не се смущавайте, като пеете! Може да направите погрешки, няма нищо, ще се поправите. Виж колко лесно може да научим песента. Аз нарочно не свирих с цигулка, за да може сестрата да пее сама, да изчезне страхът. (Към Дафинка: ) Те са братя, не бой се. (Всички пеем „Венир Бенир“, първо по-силничко, а после по-тихо.) Това упражнение има малко източен темп. (Всички пеем „Венир Бенир“.) Пейте го много силно, колкото се може по-силно. Да свършим сега с упражнението. Темите ще останат за идущия път. Сега, който има свободно време, да си препише упражненията, а който няма, да ги запомни. Но ще знаете, че няма да ги коригирате. Като излезете от училището, може да им турите качулчета, но тук – няма, ще ги пеете точно тъй, както са дадени. Постепенно ще ги коригираме. Ще видим какво може да стане с това пеене. „Венир-Бенир“ е окултен източен мотив, възприет от западните народи. Тия мотиви са необходими, ние ще минаваме постепенно от единия в другия полюс. Това са две състояния, в които може да се работи. И ще видите как умът ви ще почне да работи. И после музиканти и певци ще се явят, ще се развие гласът ви. Сега гласовете ви са малко дрезгави, но ще почнете да се тонирате. Тази песен, „Венир Бенир“, е много красива на един глас, после ще я научите на два гласа и най-после ще я пеете в хор. В гласа, в трептенията на тия окултни упражнения има нещо особено. При изпълненията на упражнения или песни в окултната музика знаете ли гласният орган колко клавиша има? В този орган за пеене има 35 хиляди клавиша. А сега колко клавиши имате вие? На 35 хиляди клавиша като вземеш да свириш или пееш, чудеса може да направиш. Това е музика. Тъй щото тази музика ще има успех. Ще влезем да я изучаваме и ще видите, че тя си има своя теория. Но ако се вмъкнем в теориите, резултати няма да има, постепенно ще вървим. Някои от съвременните музиканти са налучкали нещо от окултната музика. По теория те употребяват окултната музика, но по изпълнение са далеч от нея. От вас искам музиканти, да изпълнявате по всичките правила. Няма да обръщаме такова внимание на техниката. Техниката за нас ще дойде сама по себе си. Ние ще вложим вибрации през съзнанието в мозъка и техниката ще дойде отпосле; всичко ще се изглади, изглади и ще стане естествено. T. м. 6-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 5 ноември 1922 г., неделя.

Аудио - чете Надка Иванова Влиянието на електричеството (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 14 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Влиянието на електричеството Имате ли зададена тема? – Не. За идущия път ще имате темата „Човешката воля – разлика между воля и своеволие“. Ще направя няколко бележки върху отклоненията в живота, върху привидните причини, които въздействат на това отклонение. Ако се поставите на равно поле и наблюдавате пътеките, през които хората вървят, ще забележите, че хората не вървят в права линия, а зигзагообразно. Даже ако направят едно царско шосе, вие ще видите, че те ще вървят от едната страна, после ще минат през другата страна, такова едно кръстосване става. И у животните, и у тях се забелязва това отклонение. Заекът, като бяга, и той не бяга в права линия, и той прави известни лъкатушения. После, като вървите из града, и вие правите същите отклонения. Ако сте в странство, законът ще ви застави да вървите отдясно. Но тук, в България, вървите отляво, после отдясно, отляво, отдясно, ту на едната, ту на другата страна. После тия отклонения се забелязват и в нашата мисъл. Нашата мисъл върви до известна степен в една посока, после в друга, вляво, вдясно, докато достигнем целта. Туй отклонение се забелязва и в чувствата. И там има едно лъкатушене, ту се усилват, ту отслабват. Когато дойдем до изпълнението на известно дело, и там има тази пресиленост, това отклонение. Сега туй отклонение за тялото се обуславя от електричеството и магнетизма. Да кажем, вие сте пасивни. Ако вашето тяло е пасивно, то и клетките на организма ви са пасивни. Да кажем, вие минавате по улица „Витошка“, вървите по положителните течения на електричеството, но понеже електричеството не върви по права линия, а прави зигзагообразни движения, то и вие ще направите едно отклонение от пътя си, ще вървите до известна степен по течението на електричеството вляво, после вдясно. Електричеството минава ту вляво, ту вдясно, и вие ще минете ту в едната, ту в другата страна. Сега някои от вас, като разберете този закон, може да се тонирате. Ако сте пасивни, искате да предизвикате едно активно състояние в себе си, излезте на полето и там ще може напълно да се тонирате. Ние затуй правим тия планински екскурзии. Някой път ние не вървим по законите на екскурзията. Не трябва всякога да взимаме един и същ път, теченията се менят. Ние постоянно минаваме през Драгалевци и някой път на вас ви дотяга и казвате: „Не може ли през друг път?“ Защо ви дотяга? Понеже електрическите течения или магнетичните сили се изменят и вашето настроение и то се мени. Следователно често между вас ще се роди един спор и може да развалите една екскурзия, ако не разбирате закона. Ако половината от вас сте активни, а другата половина сте негативни или пасивни, между вас ще се роди спор. Тръгнете в една посока, гдето електричеството е положително. Които от вас са активни, ще кажат: „Ние по този път не искаме да вървим“. Ще спорят и ще се разделят: едните ще вървят по една посока, а другите ще вървят по друга посока. И вечерта, като се върнат, ще кажат: „Знаете ли какво стана?“ – Скарахме се, разделихме се. Никакво скарване! Електричеството ви е разделило, пасивните е привлякло към себе си, а активните е отклонило от себе си. И вие сте тръгнали в две посоки според волята на електричеството, а не според вашата воля. Този закон ще го знаете. Често и в домовете, гдето се образуват караници, същият закон действа. Някой път електричеството образува споровете вкъщи. Сега ще ви обясня. Туй е една окултна тайна. Защо някой път става спор вкъщи? Вие си построявате къща, но като не разбирате окултните закони, вие поставяте къщата в такава посока, гдето не може да става бързо повръщане на електрическите течения. Хубава е къщата за живеене, но жената е пасивна. Под къщата започва да тече положително електричество, тя е доволна от къщата, но мъжът е активен, той казва: „Аз не съм доволен от къщата! Аз не мога да я търпя, не ми се влиза вкъщи“. Туй течение може да е за един месец, за два, за цяла година. Той се скарва и казва: „Ще я продадем, аз не мога да търпя, не мога да живея в тази къща“. Сега, ако разбирате закона, вие трябва да разделите електричеството и така да направите, че в къщата ви да минава и отрицателно електричество. Често в една къща минава положително електричество, а в съседната къща минава отрицателно електричество. Те са течения отдолу. И тогава знаете ли какво става? От туй гледище често стават и други спорове. Да кажем, че жената е пасивна, минава положително електричество, а в съседната къща минава отрицателно електричество. Вие живеете с вашата съседка много добре. Да, но мъжът ви ще почне да ходи често там, отрицателното електричество ще го привлече. Ще кажете: „Знаете ли, той като ходи там, усеща се като у дома си“. „Да“ – ще каже жената, която не знае причината. Не, не, разбиране трябва. Тук има известни естествени причини. Трябва да разбирате най-първо естествените причини, които подбуждат хората да минават от едно място, а не от друго. Сега, ако в туй се съмнявате, аз мога да ви го докажа в 5 минути отгоре, че туй е вярно. Само че това няма да го аргументирам тук, но горе на Витоша или на Чамкория, или ще отидем в Сливен на Сините камъни, там ще го докажем. На Сините камъни изведохме 150 души, от тях около 10–20 души се разболяха, като се качихме горе на равнището. Една госпожа казва: „Аз оттук не се мърдам, ако река да се помръдна, ще стане разрив на сърцето ми и ще умра без време“. Пък понеже ние искахме да идем на друго място, казвам: „Оттук още половин километър не може ли да ходиш? Там ще те оставим, на това място ще оставим при тебе някой да те пази, пък ние ще тръгнем по-нататък“. Вдигнахме ние самовара за топла вода, носеха го на ръце и вървяха напред. Избрахме една полянка, гдето тия течения се уравновесяват. И казвам: Всички 150 души ще налягате тук на дясната си страна. След 15 минути станахме, направихме упражненията и тази госпожа оздравя и каза: „Не оставам тук. Аз ще дойда с вас“. Онова място, гдето ние се бяхме спрели, беше една долина, там електричеството беше пасивно, а понеже тя беше негативна, усили се туй състояние. Тя не можеше да си го обясни. Казвам: Туй електричество усили в нея това разслабително състояние, но след половин километър път състоянието се промени. През целия ден тя беше бодра и весела и отгоре пак слезе добре, намерихме каруца, качи се тя и тъй си отиде до Сливен. Казвам: Вие често ще срещате такива противоречия, те засилват тия течения на електричеството. Това ще го изучавате. Някой път трябва да разбирате закона. Вашето тяло може да стане негативно, всичките ви клетки могат да станат негативни и положителната част на вашето електричество може да е в друг индивид. То е неблагоприятно за самия индивид. Защото ако вашето положително електричество отиде в някой индивид, на когото вибрациите са по-низши от вашите, ще се възстанови вашето здравословно състояние, но вие ще изгубите нещо от общия калибър на вашия ум. Следователно трябва да знаете закона да се поляризирате. Направете лявата страна активна, пък дясната страна пасивна, да привлечете тия течения на вашето тяло. Сега тази вечер туй е само една загадка. Ние ще дойдем до опитите, как да се поляризирате. Често ще забележите явления на съгласия, които зависят само от земните течения. Тогава ще разпределите течението. Може да вземем двама души от вас, които са скарани, и да ги примирим. Ще отидем някъде на разходка гдето тия течения се уравновесяват, и двамата ще се примирят, ще кажат: „Дай си ръката, ние можем да работим“. Значи причината не е във вас, а е външна. То е, както когато забия на двама души трън в петата. И двамата ще викат: „Не можем да търпим“. Извадете тръна и двамата ще бъдат доволни. Извадете причината! Следователно ние трябва да знаем всички причини, които ни въздействат външно, механически, за да може да се справим с по-дълбоките причини, които не зависят от нашето тяло, от физическото тяло, а от другите тела, които човек има. Когато избирате някоя къща, някой път ти се предлага тази или онази, но щом си в затвора, ти не можеш да избираш. Когато имаш свобода, ще избираш най-хубавата къща. И тия къщи хората ги наричат приветливи къщи. Ще идеш тогава ти и жена ти заедно да избирате къщата. Ако и двамата сте доволни, ще повикате и децата си; ако и те са доволни, още по-добре. Пък ако искате опитът да е по-сполучлив, повикайте и приятелите си. Тогава тази къща е добра за вас. Но ако жената е доволна, а мъжът и дъщерята не са доволни, тогава простете се с тази къща. Причините са чисто физически, зависят от тия течения там, които не са съвсем еднакви с вашите. Това са много интересни твърдения, които трябва да се докажат, и те ще се докажат постепенно. И затуй аз употребявам окултната музика, тя е един от методите за поляризиране. Без музика вие нищо не можете да извършите. Туй трябва да го знаете. В основата на живота на един окултен ученик музиката служи като метод за поляризиране. Не си разположен, ще почнеш да пееш. Не си разположен, ще почнеш да играеш и правилно ще играеш. Метод е това, ще играеш. Когато човек престане да пее и да играе, той умира вече. И Природата всякога ни заставя да играем и да пеем. И когато тя ни застави, ние я слушаме. Ти не искаш да правиш упражнение, седиш в бездействие, но се яви сърбеж по тялото ти, краката те засърбят, почнеш да се чешиш. Мислите ли, че туй е произволно? Природата иска да те застави да правиш упражнения. След туй сърбежът понамалее. Втория ден пак се яви този сърбеж. Аз ще ви обясня причината. Този сърбеж произлиза от това, че в тялото ви се е набрало излишно електричество и туй електричество трябва да го пренесете от едно тяло в друго, да го изпратите навън. След туй, ако не искате да дадете ход на чувствата си, а ги задържите, ще ви дойде някоя болест, ще ви заболи коремът, ще почнете да плачете, да викате: „Олеле, олеле“, и на кой как дойде ще разправяте за болката си. Изповед ще правите. Ще си изкажете чувствата. Ако вие мислите, че няма да се изповядвате, лъжете се. Някой казва: „Аз не се изповядвам“. Лъже се. Какви видни хора, какви попове, владици се изповядват! Като ги заболи нещо, тичат при доктора: „Господин докторе, коремът ме боли“. – „От какво стана това? Какво яде? Ще ми кажеш право!“ – „Е, в пости ядох кокошка, пиле, супа.“ Сега, ако енориашите знаят това, той на тях не може да се изповядва. „Слушай – казва му лекарят, – няма да ядеш кокошка.“ И като му предпише лекарят какво трябва да яде, той изпълнява неговите предписания. Е, мислите ли, че има нещо скрито-покрито? Природата е толкова умна, ще ви застави, когато и да е, да се изповядате, и то по всичките правила. Има такива болести за пример, че като заболее някой от тях, той ще изкаже, дето казват, и млякото на майка си. Като те заболи, всичко ще изкажеш и като се изкажеш, ще ти олекне. Има болести, които може да се излекуват само с изказване. Тия мисли, тия желания са накопления, които изменят състава на нашето тяло, изменят вибрациите на космическите течения и тогава се образува неправилност в нашия живот. И тогава има потъмняване на чувствата. Ще премахнеш всички тия прегради! И музиката служи като едно средство за премахването им. Ще пеете съзнателно. Не казвам като правило непременно да пеете, но в окултната музика, ако можете да пеете, от Любов ще пеете, ако не можете да пеете от Любов, няма да пеете. От Любов може ли да играете, ще играете. Но вие ще седнете пред прага да мислите дали е право, или не. Играеш ли от Любов, от Бога е, не играеш ли от Любов, не е от Бога. В Любовта има един закон: по Любов ли е всичко, което вършиш, право е. Туй е правило: по Любов ще пееш, ще се наслаждаваш и в тази музика ще има творчество. Сега аз ви обръщам внимание на вътрешните методи на музиката, а не на външната техника. Аз ще дойда малко по-после да засегна и съвременната музика, оперната музика. Както свирят днес, аз виждам усилието на съвременното човечество към напредък. Много автори искат да изразят всички чувства на скръб, радост, тъга, на отчаяние, на надежда и всеки един цигулар – и той иска да ги изрази. Но още нямаме талантливи музиканти, които да са схванали чувството и да го изразят. Много музиканти не могат да предадат чрез цигулката този вътрешен израз. Много мъчно може да се изрази едно чувство. Та някои от тия песни са правилни, а други не са правилни. И в окултната наука ние ще пеем само положителни упражнения. Аз ще ви кажа друго едно окултно упражнение: „Сладко медено, От слънцето изпратено, От пчелите донесено.“ Това е едно положително упражнение. Ще го пеете това упражнение. Всеки един образ тук е активен. Сега тази вечер ще пеем „Сладко медено“. Вие ще вземете да го разчлените, но в самото изречение има музика. Ще забележите окултната страна на упражнението. (Учителят пее „Сладко медено“.) Като мислиш за него, веднага ще се подсладиш. Значи всичките киселини, които те спъват, се превръщат, сладко ще дойде, медено ще дойде. Сега ти трябва малко светлина: „От слънцето пратено“ – веднага тази светлина прониква. „От пчелите донесено“ – веднага ще мислиш за кошера; понеже пчелите са трудолюбиви, у тях има ред и порядък, ти ще мислиш за тях и всичко туй ще внесе в теб ред и порядък. „Сладко медено, От слънцето изпратено, От пчелите донесено.“ Всяка една дума си има свой окултен израз. Туй са окултни упражнения, не са песни. Ние сме далеч още от окултните песни. Това е само приготовление за песен. После ще дойдем до една окултна песен. И като вземем една окултна песен, знаете ли какво ще стане? Сега някои казват: „Да имаме едно оперно парче!“ Аз нямам нищо против оперните парчета. Вие отвън може да пеете колкото искате оперни парчета. Аз не съм против музиката. Можете да пеете от всички парчета. Песните никога не развращават. Ако някога смисълът на песента развращава, то гласът поправя до известна степен. Който пее, не се развращава, макар че има някои песни, които съблазняват, но музиката изправя. Тъй щото може да си пеете каквито парчета искате, ни най-малко не ви забранявам. Сега вие сте ученици, аз ви давам пълно право да пеете каквото искате. Давам ви право, но не ви налагам. Ако имате разположение и можете по Любов да пеете, пейте; ако нямате разположение и не можете да пеете по Любов, не пейте! Дръжте туй правило. Каквато и да е песента, пеете ли я с Любов, вие ще имате едно правило, един метод да превръщате нервната енергия за ваше добро. Няма да ви кажа, че тази е свещена музика, а тази е светска. У нас светската и свещената песен се обуславят само от закона на Любовта. И най-лошата песен, като я обичаш, тя е свещена. А най-свещената песен, като не я обичаш, в нея няма нищо. Ако аз ти нося шише за сладко-медено, а вътре няма никакво сладко, тогава това няма да те задоволи. Сладкото медено трябва да бъде вътре. И тъй, първото правило при закона на поляризирането: ще се поляризирате чрез музиката. В окултната музика не се изисква да пеете високо. Много тихо се започва. Тихо, много тихо пеене, на себе си. Защото някои от вас ще отидете в друга крайност, ако пеете много високо. Мъжът ще каже: „Защо ме смущаваш?“ – „Е, Учителят каза да пея.“ Не, тихичко ще пееш, че като те слуша той, да каже: „Ха, какво пееш, я ми попей!“ А сега някои, като викнете, че мъжът казва: „Какво си се запяла тази сутрин?“ Та сега, понеже в наряда ви има пеене и по някой път може да смущавате вашите съседи, пейте тихичко. Там песните са много тихички. Ще гледате да пеете по възможност колкото можете по-тихо. Ще си турите на ума тихо да пеете, пък когато сте вън, в гората, дето няма никой, там можете да отпуснете гласа си, колкото искате, и да пеете, както искате. И тъй, с музиката ще се поляризирате. (Учителят пее „Сладко медено“.) Гледам в Юч-бунар по улицата минава един продавач, той тъй си наредил думите на песен, че всички деца на улицата са научили песента и я пеят. Всички жени излизат и си купуват макари и пр. И той си пее, песента му е една и съща, но той тъй наредил тия тонове, че кой как чуе, отива при него. С количката си върви и си пее. И той пее „Сладко медено“. Аз вярвам, че така той печели доста. Обръщам ви внимание, тази е една малка причина, но знайте, че щастието на нашия живот почива върху такива малки, незабелязани причини в света. И туй, което спъва съвременния свят, туй, което спъва нашите домове и нас самите, това са малките, микроскопични причини, които са тъй естествени. И когато разберем този ход на нещата, ние 75% ще се освободим от ненужни борби, ще ни останат 25% необходими борби и тогава разумно ще се борим. А 75% от борбите, те са посторонни причини, които трябва да извадим от ума си. Сега 75% от борбите ще ги снемем и ще оставим само 25%. Дойде борба, ще кажеш: „Причината не е от мъжа ми, не е и от Бога, причината е от електрическите течения“. Ще напуснеш къщата, ще излезеш малко да се поразходиш и ще ти мине. И ако мъжът разбира закона, ще даде възможност на жена си и тя да се разходи. Тогава и жената – неразположен ли е мъжът, ако има пиано или цигулка, нека му попее или посвири половин час „Сладко медено“ и ще му мине. После ще попеете упражнението „Сила жива, изворна, течуща“. Ще правите опити с тях, ще опитате силата им, да видите как действат. Аз ще ви дам ред упражнения, те няма да действат на всинца ви еднакво. Но ние имаме толкова упражнения, че всеки един от вас ще си избере някои от тях, които да употреби за своето тониране. И ще имаме ред ключове как трябва да се започне пеенето. Има си начини за започване на окултното пеене. Сега това са малки бележки за пеенето. Аз пак ще се върна върху електричеството. Я изпейте всички „Изгрява слънцето!“ Пейте по-отривисто! (Учителят свири на цигулката си, взима четвърт тонове.) Вие туй не може да го направите, туй е окултен глас. (Учителят пак свири нещо весело, игриво.) Туй е светска музика, не е обикновена; тон може да стане окултен, може да стане и обикновен. Легатото не е окултно. В един окултен тон трябва да има мекота. Сегашните цигулари всички турят на цигулката си отгоре сординка, за да свирят тихо, когато на един окултен цигулар не му трябва никаква сурдинка. (Учителят свири съвсем тихо.) После в позициите има окултна музика. Един тон като се вземе с първия, втория или третия пръст, има разлика. И всякога, когато пеете, трябва някак си да движите и ръцете си. В окултната музика пеенето трябва да бъде картинно. Вие трябва да имате един жив образ. Идеята в ума ви трябва да бъде ясна. (Учителят свири с цигулката си и пее „Сладко медено“.) Втория път ще учим „От слънцето изпратено, от пчелите донесено“. (Всички пяхме „Сладко медено“.) Сега тази вечер правим превод. Този глас е съобразно вибрациите ви. Този е гласът, който подхожда на вашите електрически вибрации, всички веднага усвоихте упражнението и усещате една радост в себе си. Гледайте да го не забравите! То е нагласено по всичките възможни форми, в които може да се яви „сладко-медено“. Като го пеете, усещате едно приятно настроение, значи гласът и думите хармонират на вашето състояние. С него веднага може да се поляризирате, да излезете бодри и да идете на работа. Няма да се смущавате, пак ще пеете „Сладко медено“. (Всички пяхме пак „Сладко медено“.) Е, добре, туй е, за да се възстанови електричеството в нас, да го тонираме. Сега, за да произведем дълбочина, трябва в окултната музика да изменим вече ключа. „Сладко медено“ може да се пее и на друг тон. (Учителят пее нова мелодия, по-провлачена и създава друго настроение.) Сега, тъй изпято, упражнението ви прави едно приятно впечатление. Така е и в чувствата. Когато един човек си изразява чувствата, някой път и те са медени, приятни са, значи ти ще пееш по същия начин. Обаче щом нарушиш хармонията, дойде киселото, горчивото, тогава другояче ще пееш. Сега ще ви представя на български една селска идилия. Срещат се двама души, от които единият мисли едно, а другият мисли друго. Тя е следната: момък отива на Запад и свършва своите правни науки. Идва в село и се влюбва в мома, селянка, но много красива, и почва да пее тъжна песен, че неговото сърце го боли, че той не може без нея да живее. Тя, като го слуша, отговаря му весело, безгрижно, с припяване: „Кой ти е крив, като не разбираш живота? Животът седи в това, да си потропа човек малко“. Той плаче, а тя се смее и си играе. Тя казва: „Ти, като ме любиш, защо трябва да плачеш?“ (Учителят свири на цигулката си този диалог, гдето мелодиите са различни, на минорна и мажорна гама.) Сега всичките музиканти искат да изразят чувствата. Тук са представени две крайности в чувствата. Действително, в живота туй рядко се случва, но тия настроения се срещат повече вътре в нас. От едно тъжно състояние, отчаян, когато не иска да живее, изведнъж в него става една рязка промяна, той става и се разиграва. Тия състояния са верни за самия човек. Такава рязка промяна става у човека. И от състоянието на тази игра човек веднага може да си измени състоянието, да мине в тъга. Та когато дойдат тия състояния, трябва да ги знаете. Щом е за игра – играйте. Щом е за плач – плачете! Най-първо, ние ще учим тия прости упражнения за тониране. „Сладко медено“, туй са правилно тонирани, ритмично тонирани думи. А песента „Венир Бенир“ ще я оставим за следния път, да даде по-голяма дълбочина, да накара човека да мисли. Как вървят нашите упражнения, пеете ли по 15 минути на ден? Сега ще вземем тона „ре“, ще го изпеем тихо, после ще усилим, а след туй ще отслабваме тона. (После пяхме „си-му-ту-си“ тихо и високо, след туй изпяхме звука „и“ високо и тихо до изгубване на гласа.) Т. м. 5-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 29 октомври 1922 г., 7 ч. вечер, София.

Аудио - чете Надка Иванова Окултна музика (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 14 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Окултна музика Т. м. Ще ви дам едно малко разяснение върху окултната музика. Окултната музика се отличава от обикновената по следните две качества. В окултната музика се дават най-първо основните черти. Тя е нещо като художеството: един художник ще тури най-първо носа, веждите, очите, устата, ушите – главните линии, и постепенно картината ще се развива. Ние ще вървим по същия начин, да видите как постепенно се развива музиката, защото в Природата нищо не е израснало наведнъж. Сега тази вечер ще развием друга една част от песента „Сила жива, изворна, течуща“, едно допълнение, песента не е още завършена. Това е едно окултно упражнение, ще го продължим, докато най-после го завършим. После, в окултната музика никога не се допущат думи или тонове с две значения. Там всяка една дума трябва да има едно значение. Като пееш една дума с известни вибрации, ти може да имаш една добра идея, но като я произнасяш, в подсъзнанието ти ще влезе идеята, която се съдържа в тия звукове. Та вие ще пристъпите сега да се учите, няма да критикувате, защото аз нахвърлям най-първо такива основни черти. Може да ви се видят думите много смешни, но няма нищо смешно. Аз избирам стари думи. За пример тази вечер избирам тия звучни думи: „Венир Бенир, Бихар Бенум, Ил биют, Ил безут.“ Тия думи, като на окултен език, много мъчно е да се преведат на български. За пример аз взимам на български език следните думи: „Изгрява слънцето, Праща светлина, Носи радост за живота тя.“ Туй са думи с окултно значение. Сега, ако искате обикновена поезия, тук имаме такава. Аз дадох на един наш приятел да преведе тези думи на обикновен език. (Прочете се песента, разработена от дядо Благо.) Туй е обикновена поезия. Сега на този приятел аз веднага му казах грешките, не граматическите, но от окултно гледище: „Сладка дума да оброним“, думата „оброним“ е двузначна. После „трепет нов да заиграе“. Като бият човека, пак играе. Думата „играе“ е двузначна. А пък под „играе“ разбирам друго. Къде е причината на туй действие? Вътре в мен. Аз трябва да играя по собствена воля, а не по волята на другиго. Всяка дума трябва да има едно значение. По този начин аз искам да изкорените всички навици, които съществуват във вас. Когато тия думи почнат да вибрират в нас, всичкият наш прах, всичките наши навици, добити с векове, ще отскочат, както отскача прахът от барабана, щом се удари с чукчето върху него. А сега ние не знаем как да се освободим. И затуй окултната музика е начин за освобождение. Навсякъде, и в най-далечната древност, са употребявали музиката, но религиозните хора с нея са злоупотребили. А ние искаме от чисто окултно гледище да я употребим научна във всичката нейна пълнота. В основата си тя е много проста, вън е много сложна. После, при изпълнението на тази музика вие трябва да имате онова детинско разположение. Ти излезеш да пееш, казваш: „Аз съм стар“. Що значи „стар човек“? Ако ти с думата „стар“ означаваш, че си отслабнал, обезумял, нека всички да го знаят. Пък ако под „стар“ разбираш, че си поумнял, нека да е така, но да няма две значения. Ако под „млад“ разбираш глупав, едно дете, което си позволява известни слабости, тогава нито старият, нито младият е на мястото си. Та всякога ще избягваме всички отрицателни думи. Дойдете ли в Школата, не позволявайте на ума си никакви двузначещи думи; всички отрицателни мисли по възможност ще ги сложим отвън, няма да ги изпъдим, ние имаме място за тях, но те не са за приемната, не са за гостната стая. Ще им кажем: „Вие нямате тази цена, която се изисква“. После, в окултната музика трябва да пеем с чувство. Тази музика не позволява такова „е...е...е...“, както някои правят, треперене на гласа. Туй треперене душата ли го прави? Какво означава туй треперене? Ако туй треперене означава благородни чувства – трепери тогава, но ако нищо не означава, защо ще трепериш? То е лъжа! Така ще образувате известни отклонения, които ще донесат катастрофални последствия. А Природата не търпи никакви отклонения! Не мислете, че ако тя някой път затвори очите си, че не вижда и вие сте я излъгали! Като ви хване и ви постави в лабораторията си, от другия край ще излезете чисти, но докато минете през 10-те реторти... Това е общ закон, неизменяем, за всички без разлика, за когото и да е. Като говоря за Природата, аз взимам Природата в смисъл на нейното проявление. Защото за мен Природата е проявление на Бога в живота. И понеже Той е почнал да се проявява, Той никога няма да дойде да се съгласи с нашите детински възгледи, да измени реда на нещата. Нещата, които сега съществуват, те са опитани, опитани, опитани. Той всяко нещо е проверил не един път, а хиляди пъти. И този свят, който е създаден, е по възможност един от най-добрите светове, които Бог можеше да избере от опитността на миналите векове. Той е създал този свят като един от най-добрите светове. Не че сега няма друг, има други, по-хубави светове, но засега този свят е един от най-хубавите. При сегашните условия на цялото Битие, на безграничното Битие, този свят е един от най-добрите, т.е. като казвам, че е един от най-добрите, разбирам, че в него съществуват всички възможности и условия, при които ние можем правилно да се развиваме. Няма сила, която може да ни извади из релсите навън. Няма никой, който да може да ни хване за ухото и да ни накара да сгрешим. Ние грешим по собствена воля, по собствено желание. Аз ви говоря като на ученици, искам да бъдете мъжествени, да не се съблазнявате. Който се съблазнява, слаб гръбнак има и неговата воля не е желязна и гранитна. Защо се съблазняват хората? Имаш красива жена. Господ е създал тази красива жена, иска да се радват. Този иска да обсеби тази красива жена, само той да я има; онзи иска да я обсеби. Питам: Защо другите да не се радват? Господ поставил хубав паметник, та който мине, да се радва. Турците казват: „Да гледаш хубавото, красивото, добро е“. Тази статуя е сложена да я гледат хората и да се възпитават. Някому се поревнала, качва се и задига статуята. Ако е голяма статуята, не може да я вземе, но ако е някоя малка, златна статуя – задига я. Питам: Статуята ли е виновна, или онзи, който я задигнал? И като го хванеш, той ще каже: „Някой дявол е, който я задигнал“. Къде е този дявол? Дяволът е вътре в нас. Туй желание да имаме статуята, да я продадем, да се облагодетелстваме, туй желание е този дявол. Ние говорим само за факти, но има известни подбудителни причини. Тази подбудителна причина може да е съзнателна, може да е несъзнателна; той може да е просто като едно оръдие. Защото няколко души може да се надумат да крадат, но един да е същинският фактор, а друг да е изразител. Като изучавате окултната музика, вие ще пеете; това е един начин за подмладяване. Под „музика“ подразбирам музика и в мисли, и в желания. Да внесем тази хармония вътре в себе си и да чувстваме, че в нас и в сърцето ни, и в ума ни нещо тихо пее, като че някъде дълбоко слушаме тази хармония. Туй е състояние, което ще успокои сърцето ни и ума ни и ще даде ново направление на нашата мисъл. Вие казвате: „Господ ще изпрати своя Дух и Той ще направи това-онова“. Хубаво, но като започне Господ да го прави, ние казваме: „Господи, не може ли това нещо по друг начин да се направи?“ Ние имаме известни, особени понятия за нещата и по някой път сме в състояние да дадем съвет на Господа като как трябваше да направи света. Сега онези, които са създали музиката, са били много умни хора. Музиката е една дълбока сфера на Битието. Тези хора са разбирали Божествените закони и са изразили туй велико творчество в музиката. Тия закони не може да се изменят. Ако се намалят вибрациите на тоновете в музиката, ще имаме един вид музика; ако се повишат вибрациите на тоновете в музиката, ще имаме друг вид музика. Музиката се изразява според чувствата. Религиозните хора са взели музиката за израз на техните религиозни чувства. Онези, които искат да изразят своите световни чувства, те са приложили музиката за световна цел. Всеки е използувал музиката за своята цел. Обаче окултната музика има за цел облагородяване и възпитание на човека. Аз не искам да влязат някои в класа и да кажат: „Тези хора с какво се занимават! Не вземат да се молят, ами един седнал да свири, а другите пеят. И това било окултни ученици!“ Ще се пазите от онези, които идват с такава цел – да критикуват. Ние ще използуваме част от времето на неделната вечер за музика. Сега запишете си думите на новото окултно упражнение: „Изгрява слънцето, Праща светлина, Носи радост за живота тя.“ (Всички пеем.) Ще направим един опит: един ще изпее соло това упражнение, а след туй другите ще изпеят „Сила жива, изворна, течуща“. Упражнението пак не е завършено. Не бързайте! Аз ви уча как се строят окултните песни. (Учителят изпя сам „Изгрява слънцето“, а после всички изпяхме „Сила жива, изворна, течуща“.) След като изучим тия упражнения, ще дадем един концерт и ще направим опит, като вмъкнем тия упражнения тук-там, да видим какви резултати ще има окултната музика. Запишете си тия думи сега: „Венир Бенир, Бихар Бенум, Ил биют, Ил безут.“ Запишете си още и думата „си-му-ту-си“, тя е за упражнение. Сега ще пеем „си-му-ту-си“, а това „Венир Бенир“, то е по-сложно упражнение, но като пеем „си-му-ту-си“, и първото ще стане по-лесно. (Всички пеехме „си-му-ту-си“ с постепенно отслабване и после усилване на гласа. След това изпяхме всички „Изгрява слънцето“.) Като гимназисти пеете, нали? Я изпейте пак „Изгрява слънцето“, да видим как сте я запомнили! (Изпяхме „Изгрява слънцето“ заедно с припева „Сила жива, изворна, течуща“.) Сега някои от вас, които не могат да пеят, нека слушат, докато тази песен проникне в тях. Тъй, както са нагласени думите, в тях има смисъл, не може да има изключение. Какво носи светлината? Тази светлина носи сила жива, изворна, течуща. Всяка една дума е на мястото си; каквото и да я правите, тя е една сила, сила на светлината. Изпейте тихо „Изгрява слънцето“. (Всички пеем) Сега в думите „зум-мезум“ се съдържа скритият смисъл. В тях е вътрешният смисъл на нещата. „Изгрява слънцето, носи светлина“, тия неща са далеч от нас. В думите „сила жива, изворна, течуща“ силата ние може да я опитаме вътрешно, а светлината опитваме само чрез очите си. Сега първата част на упражнението е приготовление, трябва да се приготви човек, то е дълъг период. И затуй това упражнение още не е завършено. Аз превеждам окултната музика на наш език. По обратен път вървим. Най-първо, преди думите „сила жива, изворна, течуща“ ние трябва да сложим други думи, както прави един художник, да се попълни цялото упражнение. Първата част е приготовление, втората част е активната, т.е. изразява този, който строи. „Зум-мезум“, това е смисълът вече. Като строиш нещо, какъв е смисълът на нещата? – Да видиш какъв резултат ще има този строеж. Тази вечер, като превеждах тия думи, времето беше хубаво, но сега е малко влажно. Влажното време не е за окултна музика, то прави вибрациите малко неблагоприятни. Сега може да имате туй упражнение „си-му-ту-си“, може да вземете тия 4 слога и да се упражнявате върху тях. Запомнихте ли ги? Тоновете са „сол“, „си“, „ре“, „сол“ – „си-му-ту-си“. Ако пеете с обикновените тонове „сол“, „си“, „ре“, „сол“, те нямат окултно значение. А със звуковете „си-му-ту-си“ там има друго значение. Да изпеем 3 пъти „си-му-ту-си“ и 4-ия път ще продължим последната гласна. Музиката се изразява със същите органи, с каквито говорът, т.е. същата онази ципица на гърлото, която служи за говора, служи и за пеене. Тъй щото музиката и говорът са брат и сестра, защото излизат от същия център. Следователно тази ципица постоянно трябва да се държи в пеене. И първото нещо, с което започва черната ложа, когато попаднеш в нея, е огрубяването на гласа ти. Щом почне да загрубява гласът, изменя се ципицата, изменя се и характерът, понеже тия вибрации са много чувствителни. Ще сложиш в ума си мисълта, че си мобилизиран, и ще кажеш: „Аз съм мобилизиран в Божествената музика и не мога да пея другояче, освен по всичките правила на Божествената музика“. Ще сложиш тази мисъл вътре в ума си, то е най-ценното. И в духовния свят, хванат ли те за гърлото, твоята работа е свършена. Ти няма да позволяваш никому да хваща гърлото ти. Твоето гърло трябва да е свободно. В пеенето ще бъдете много свободни. Ама кой какво ще каже, вие не обръщайте внимание. Ти ще седнеш и ще си пееш, дори и всред София. Ама този ще каже „смахнат“, онзи тъй може да каже, ти ще кажеш: „Аз пет пари не давам, аз пея по Божественому. Ако вие сте толкова смели да пиете бира, когато седите в кафенетата, аз ще бъда смел да пея по Божественому. Защо аз да съм смахнат, пък вие да не сте смахнати?“ Свършена работа! Ама ние ще кажем сега: „Трябва известно благоприличие“. Аз приемам, че в света има известно благоприличие, но ние сме излезли извън рамките на туй обикновено благоприличие. Ние правим неща, които са много благоприлични. Поне в себе си ще направите умствена маневра. Ще излезеш на някое многолюдно място, където имаш приятели, и почваш да пееш. Сега в ума си правиш маневра, но може би след 10 години ти ще излезеш и ще направиш туй в действителност. Обаче, за да направиш нещо, жертвите, които ще положиш, трябва да принесат някакъв плод. Но туй е едно упражнение, за да станете смели. Вие сте страхливи, този страх трябва да изчезне. И аз ви препоръчвам, като влезете в гората, да се отворите, да пеете, да викате, колкото можете. Дайте ход на чувствата си! Сега, като запеем някъде, казвате: „Този какво ще каже, онзи какво ще каже“. Но някой път ние трябва да пеем тихичко. И тихичко може да си пеем. Та аз съм за тази вътрешна духовна свобода. Всеки един от вас трябва да има духовна свобода. Като пеете, не дигайте много гласа си, а се вслушвайте, обръщайте внимание как взимате тоновете. Аз имам още една цигулка и ще видите какъв хубав глас ще има. Давах я на мнозина цигулари, те казват: „Не можем да свирим“. На тази цигулка, с която цигуларите не могат да свирят, аз мога да свиря, но трябва да се внесе нещо в нея. Но когато внеса в другата цигулка това нещо, тази не ще може да свири. Разбирате ли? Като извадя туй, което е тук, и го туря в другата, тази цигулка не ще може да свири. Затуй и в цигулката, и във всяко нещо ние може да внесем тази жизнена сила. Така и цигулката може да оживее. Може да внесем нашия двойник в нея и този двойник прониква във всичките пори, прониква в цигулката. И тогава в този глас стават трептения. Великите цигулари и пианисти, те внасят това нещо. Певици, които пеят хубаво, те внасят това трептение в гърлото си, в душата си. Ако туй нещо може да влезе в гърлото ти, ти ще имаш отличен глас, всички ще те слушат. Но нашата душа трябва да влезе в гърлото. Душата навсякъде трябва да ходи. Ами че тъй! Ще кажем на душата да дойде в гърлото – ще пеем отлично. Ако дойде в главата – ще мислим отлично. Само че трябва да кажете къде да се качи и тя ще ви слуша. Кажи: „Искам в гърлото!“ – „Хубаво. Какво искаш сега?“ – „Да влезеш в мозъка, искам да мисля.“ А ти казваш: „Ако обичаш, качи се“. Не „ако обичаш“ и „моля ти се“, определи точно думите, кажи: „Качи се в гърлото, да ми изпееш една хубава песен, каквато ти знаеш“. Тя ще ти изпее една такава песен и ти ще си я спомниш от миналото. Пее душата. А сега, когато тя, горката, иска да пее, вие я спъвате, казвате: „Слушай, тебе ти се пее много, но синът ми е болен, ще го смущаваш“. Не, ако тя запее, той ще оздравее. А ти казваш на душата си: „Моля те, не пей, мъжът ми е неразположен, децата ми са неразположени“. Не спъвайте разумната душа в нейните проявления! Всяко едно желание, всеки един стремеж трябва да бъдат свещени, както са свещени мислите и желанията на Бога. Няма изключение! Защото всичките стремежи на Божествената душа, която живее в нас, са свещени и всеки един порив, какъвто и да е той, е свещен. Всичко у нея е благородно. Ти не можеш да се съмняваш. Всичките нейни пориви са благородни, свещени, чисти и святи. Спрямо всеки свещен порив в света непременно има точно противоположен, обратен порив. Човек има две души. Яви се едно благородно желание у човека, веднага дохожда тъй наречената лоша душа. Тя ще те накара да ходиш по обратния път. Това го показва опитът. Тук поне всички сте имали горе-долу тази опитност. Та в окултната Школа се изисква спазване на законите. Ще спазваш Божествените закони. Дойдеш ли до тях, ще кажеш: „Това е закон!“ След като направиш опит и имаш резултат, върху този резултат ти може да мислиш, може да разсъждаваш. Имаш нещо направено, може да го разгледваш от какво е направено. Но не е ли направено, не го бутай. Вземи твоя часовник и виж от какви части е направен, но преди часовникът да е направен, не го бутай. И тъй, музиката е едно от великите средства в света, с което можете да се тонирате, и ние ще я употребим като едно оръжие, артилерия, картечен огън; не само да пеем за наслада, но ще я употребим за защита на себе си. И псалмопевецът какво казва? „Хвалете Господа с китара и с кимвал.“ Пък ако аз бих писал, щях да добавя: и с цигулки, и с тромпети, и с цитри, с всички сегашни инструменти. И българите, като видят цигулка, мислят, че само дяволът свири на цигулка. У българина гайдата е по-почитана и гайдарят има повече почитатели, отколкото цигуларя. Не зная защо, но тъй е. И пословица има: „Цигулар къща не гледа“. Ами че цигулар, който къща не гледа, той е цигулар! Той на цигулката си е отдаден. Защото ако неговият ум е съсредоточен в къщата, той няма да гледа цигулката. А който е отдаден на цигулката си, той къщата не гледа, той казва: „Друг да се грижи за къщата, а аз ще радвам хората. Които са скръбни, весели ще станат, които са болни, ще оздравеят“. Та и ние сега се нуждаем от музиката. Това са малки бележки върху музиката. Да прочетем малко от това, което сте писали върху плача на малките деца. (Четоха се само някои от темите.) Вие всинца не сте писали върху темата. Също не сте правили и резюмета на работите от класа. Извадете ядката от работите върху плача, основните черти само. После пишете всички поне две думи, но ще пишете всички. Някои казват: „Аз не мога да пиша“. Напиши две думи, макар че са глупави. Нищо повече! Зададено е упражнение, седни и напиши нещо, за себе си. А ти, като кажеш, че: „Аз не мога да пиша“, оставаш в негативно състояние. Напиши две думи! Някои идват тук в класа и не са писали нищо. Не, през решето ще минете. Тъй не бива. Тук, в окултната Школа, такива работи да ги нямаме. Напиши едно предложение или две–три думи, но напиши нещо. Плачът, това е първото упражнение в музиката. Нищо повече! Но истинският плач, защото аз съм забелязал, някои деца не знаят да плачат. Дете, което истински плаче, този плач е първото упражнение в музиката. Детето, което не знае да плаче, то хленчи и казва: „Как да започна тази песен?“ И даде един тон, който не е музика. Истинският плач е първото музикално упражнение! В това отношение сълзите ни помагат. Пък онзи плач, като зареве детето, почервенее, в него няма никакви сълзи; очите му изпъкнат, надува се, надува се дълго време и ако майката я няма там, тогава туй надуване може да се превърне в плач и като си поплаче туй дете, заспива. И действително има за пример песни или упражнения като „си-му-ту-си“, ако ги пееш еднообразно, ще заспиш. Трябва да има разнообразие. Трябва да се пее с прекъсване и после легато. (Учителят пее стакато.) Почнат ли вибрациите да стават еднообразни, туй еднообразие произвежда сънно състояние. Всичките състояние трябва да се изменят. Тонът „си“ е мек тон. Когато Господ изпрати Моисея при Фараона, какво му каза? – „Си“, „симу“. Като кажеш „му“, този тон е много силен накрая. В него има две движения; „У“-то в окултната наука има двойно движение: едното движение е надолу, а другото – нагоре. Сега каква е разликата между „мо“ и „му“? Следели ли сте, като изпеете „му“, кой орган на гърлото се засяга и кой орган засяга „мо“? (Учителят пее упражнението „си-му-ту-си“ откъснато, но много тихо.) Трябва да пеете отривисто. Наблюдавайте, имате някое душевно неразположение, ще го трансформирате. Извадете часовника си и вземете да повтаряте туй упражнение „си-му-ту-си“ (Учителят пее съвсем тихо) и вижте след колко минути ще се измени туй ви настроение. Някой път трябва да се измени настроението ви, а някога не трябва. Когато обаче тази енергия е достигнала до върха на експлозия и се събере в някоя част на тялото, ние трябва да спрем тази експлозия, т.е. да дадем направление на тази енергия, да извърши някаква работа. И съвременните хора страдат от натрупване на енергията. Тази енергия някой път се струпва на устата, някой път на ушите, на носа ни. И такъв човек само като го бутнеш по носа, и тази енергия се проявява. Ти навсякъде може да го бутнеш, но дойде ли до носа, не можеш. На някои хора пък в горната част на ръката е натрупана енергията им, те не обичат там да ги бутат. Значи тази енергия може да е събрана в горната или в долната част на ръката им. И когато се събере тази енергия, може да произведе една експлозия, едно болезнено състояние. И често болестите днес произтичат от натрупване на тази енергия. Ако енергията е груба, тя произвежда всички тия отлагания. Те се дължат на тия течения на електричеството. Когато вибрациите са по-груби, тази полуорганична материя се натрупва около ставите и когато времето се измени, мускулите се съкращават и тогава почва да се образува едно налягане, търкане. Тия полуорганични вещества, които са твърди, като минават през тъканите, предизвикват едно триене, после едно запалване, става една химическа реакция и в резултат се явява едно подуване. Сега аз бих пристъпил да ви обясня това, но нашите умове са такива критици. За пример, ако аз ви дам една формула, ще кажете: „Друга формула не може ли?“ Не, не, трябва воля, за да направите едно упражнение. На мен ми разправяше един приятел, здрав, млад човек, дадоха му да напише едно упражнение, но внезапно го заболява сляпото черво. „Ама такива болки, изпотих се. Вдигам се вечерта да търся лекар, но слушам, нещо ми казва: „Кажи на сляпото черво, че аз съм мобилизиран, аз служа на Бога и ти трябва да ме оставиш, не е място ти да се проявяваш, аз ще се проявя“.“ Половин час след това болестта изчезва. Кой е причината сега? Ако не беше казал това, ако не беше се наложил тъй на болестта, щяха да се минат 21 дена, че лекари, че компреси, че това-онова. Ще кажеш на болестта: „Слушай, приятелю, аз съм мобилизиран“. Нищо повече! После: „Аз живея в Божествения свят, дето всички същества живеят в хармония, какво търсиш в мен? Ще излезеш навън!“ Болестта, това е едно същество. Съвременните лекари са много смешни! Явява се един тумор, хайде, ще го режат. Сега туй, което аз ще ви обясня, вие ще излезете с него пред света, ще кажете: „Нашият Учител тъй каза“. Туй не е научно. На съвременния свят трябва да обясня другояче тези работи. Тази теория трябва да им я обясня по друг начин. На сегашния учен свят няма да говорим за тия разумни сили, за разумния свят, понеже привидно те действат механически, автоматически. Ти като им кажеш, че ги разбираш, те няма да те считат за разумно същество. Те казват: „Туй не е право“. Те не ни вярват. Как се обяснява действието на тия сили? У човека, ако вникнете внимателно, има две течения, повечето отдолу, през пръстите на краката. Някой път пръстите са отворени, т.е. у етерния двойник, който е свързан с тялото, има известни отверстия отворени. Някой път има втичане, някой път – изтичане. Някои същества могат да влязат през краката и да вървят по един начин. Има течения, които влизат през носа. Да кажем, че едно същество влезе у вас да прегледа тялото и след това не може да излезе навън. Като го разгледа, намери някое хубаво място и казва: „Аз няма да си изляза оттук, хубаво ми е, ще си направя една малка къща“, и почва да събаря твоите вещества, започва да си гради като един майстор, който знае как да сложи вода, цимент, пясък. Ти ще му кажеш: „Слушай, приятелю, ти тук не може да градиш. Взе ли позволение? Ти мобилизирал ли си се? Ще спреш този градеж!“ Нищо повече. „В името на онзи велик Божествен закон, който управлява света, ти си дошъл като гостенин и ще излезеш навън. Не излезеш ли, другояче аз ще постъпя с тебе, по всички правила, които зная“. И той ще излезе. А сега ние се плашим от него. Как? Дойде лекарят и като прегледа болния, прави движение с главата, че положението е много сериозно. Съвременните хора са хипнотизирани. Как са хипнотизирани хората? Болният седи, гледа лекаря. Лекарят пипа пулса. „Пулсът не бие редовно.“ – „Не бие редовно? Какво има?“ – „Порок на сърцето.“ – „Порок?“ Той се уплаши и затупка сърцето му. И веднага рецепта, хайде на аптеката! То е смешно, порок на сърцето! Няма никакъв порок. Аз мога да направя когото и да е от вас да има порок на сърцето. Няма никакъв порок! Действително може да се превърне в порок, но в окултната медицина има симптоми, които показват дали сърцето има известна органична повреда, или не. Който изучава окултната медицина, ще разбере това. И тези симптоми сами се явяват на ноктите. Например, когато се яви охтика, тия признаци се явяват на ноктите. И за 190 дена може да се даде диагноза каква е болестта. Сега дойде лекарят, прегледа езика – побелял. Туй показва, че стомахът не функционира редовно. Погледне очите – пожълтели. Това показва, че черният дроб не действа добре, има разстройство. Езикът, очите – ненормални. Третият начин, попипа пулса – нередовен, значи в сърцето има нещо. Е, хубаво, какво има в сърцето? Оня нерв там, който регулира биенето на сърцето, повреден. Там има една спирачка. И някой път тази спирачка затихва, а някой път, като се отпусне, и сърцето бие силно, тупа, тупа и се уплашиш. Ти ще кажеш: „Приятелю, закон е сърцето да бие 72 пъти в минутата, туй е правилно и ти ще се подчиняваш“. Ще стегнеш там спирачката и нагоре няма да я пущаш, защото за условията, при които живеем, достатъчни са 72 удари. Като видиш някой човек, който обича повече, ще му кажеш: „Извади тази спирачка, нека бие сърцето ти повече, 74 пъти нека бие“. Дойде някой в къщи, когото ти обичаш, ще си кажеш: „75 пъти нека бие сърцето ми и повече дори“. Ще му кажеш, че като бие сърцето повече, на известни места ще трябва да се образува едно натрупване на енергия. Сега сърцето не пулсира правилно. Вие не сте правили опити да наблюдавате как пулсира сърцето и колко видоизменения има в туй пулсиране. Цяла наука е това! Ако вие следяхте това нещо, някой път сами щяхте да забележите видоизмененията, но като не разбирате тази наука, има опасност да не се уплашите. Като наблюдавате, ще видите какви течения има, как става биенето на целия космос, как стават теченията вътре в Природата. Сърцето показва биенето на целия космос. И по биенето на вашето сърце може да определим какви са теченията в еди-коя си част на Земята. Цяла наука е това! Затуй се изисква някой път много голяма чувствителност. На края на пръстите има едни издатини, папили, те трябва да се развият много, да станат силно чувствителни, за да възприемат тия токове. Когато почне чрезмерно да се развива чувствителността на нервната система, образуват се едни малки, нежни органически подувания. При тази изтънчена чувствителност хората стават много нежни и при най-малкото побутване могат да възприемат тия токове. Сега ще дойдем до музиката. Ще се заемете да пеете и ще се тонирате. После ще дойдем до второто упражнение – „Венир Бенир“. Сега аз ще ви предупредя да държите отделно всичките окултни песни. Окултните упражнения няма да ги смесвате с другата музика. Тези упражнения се пеят при особени времена. Има време, когато ще се пеят тези упражнения, за да имаме резултати. Не може да ги пеете всякога. За окултното пеене трябва да сте сериозни. То не е тъй, за развлечение. За обикновеното пеене може да пеете, когато искате, но при окултното пеене във вас трябва да се пробуди съзнанието, да няма никакви пукнатини в съзнанието ви, никакво раздвояване. И за една година чрез пеенето може да постигнем много добри резултати. Ще пазите тия упражнения. Сега аз предлагам тази теория на вас и ще я поставим на опит в най-елементарните неща. Ще пеете: „Изгрява слънцето, праща светлина“. Като пеете тъй, вашето слънце ще изгрее. Като казвам, че вашето слънце ще изгрее, не разбирам слънцето в Природата, друго едно слънце има, което изгрява, то праща светлина. Ние не пеем на това външно слънце. А когато туй наше слънце изгрее, то ни праща своята светлина, която носи радост в живота ни. Тогава ще дойде сила жива, изворна, течуща. Това са все символи. Значи влизаме в съприкосновение с този реален свят. Та ако е за критика, и аз мога да критикувам, по-строг критик от мене няма. За пример аз съм забелязал, някой път като говоря, критикуват моя език. Ако е за критикуване на езика, ако аз разкритикувам българския език, едва ли ще останат 250 думи в него. Ще останат само 250 думи и те ще бъдат корените на езика, с които ще можем да говорим нещо разумно. А сега ред думи ще употребим и никакви резултати не може да има. И проповедници, и свещеници говорят, говорят, нямат резултати. И не могат да имат резултати. Затуй, когато се прави един превод на Свещената книга, човек трябва много добре да разбира окултния език, да разбира думите в тяхното дълбоко значение. А сега превеждат точно според оригинала. И в Писанието някои идеи са преведени толкова буквално, че ако се явеше някой пророк или Христос, те биха се чудили на гениалността на тези хора, как е идвало това нещо на ума на хората, тъй да изопачат мислите, че да предадат туй, което те не са нито сънували, нито на ум не им е идвало. И ние казваме: „Туй е превод точно според оригинала“. Той го превел криво, дойде друг, чете го и казва: „Тъй е писано в Свещената книга“. Ти провери ли? „Мене Духът ми каза.“ Духът му казал, пък той превежда същия крив превод. Не е така! Даже по някой път аз съм се спирал да мисля каква дума да употребя на български език за думата „любов“. Думата „обич“, и тя не може да изрази Любовта. Единствената силна дума в български език, тя е „благост“, значи сладко нещо. Тя има вече смисъл. Сладко е, значи не може да бъде горчиво. А Любовта какво нещо е? Няма символ, няма корен. Какво значи Любов, не знаем; откъде е произлязла тази дума – не знаем. „Обич“ – и тази дума корен няма. Откъде е произлязла тя? Значи „благост“, сладко нещо, тя е много силна дума. И като намерим такива думи, за които ние имаме опитност, у нас се зараждат ония истински мисли и идеи, които действат съзнателно. И за пример в музиката има някои тонове, този тон (Учителят пее „Изгрява слънцето“) е много хармоничен, другите тонове, които идват в песента, не са толкова хармонични, то е в естеството на езика. Другите тонове идат по причина на самите думи. И всякога една дума трябва да изразява един образ. „Изгрява слънцето!“ – това е един тържествен, идеален момент. В окултните упражнения навсякъде има образи. Който европейски език и да вземете, всички куцат в предаване на тия окултни упражнения. Сега във Франция някои музиканти правят опити да преведат обикновената музика в окултна. Започват да пишат окултни песни, но те се нареждат по особен начин. След време ще имаме окултна музика и тя ще внесе нещо ново. Сега бъдете готови! Има такива музиканти и у тях ще се роди окултната музика. Ще проучвате теорията на музиката. T. м. 4-та Школна лекция на Общия окултен клас (II година), 22 октомври 1922 г., неделя, София.

Аудио - чете Надка Иванова Влияние на музиката, пѣенето и движенията (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 14 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Влияние на музиката, пеенето и движенията Т. м. Можете ли да изпеете упражнението „Сила жива, изворна, течуща“? (Изпяхме туй упражнение, а след това – „Фир-фюр-фен“.) Имайте предвид, че окултната музика много мъчно се поддава на изучаване. Изисква се остър слух, съсредоточено внимание; после, човек трябва да се освободи от всички традиции. Сегашната музика, това е предговор на окултната музика. Тъй, както се е развила технически обикновената музика, тя е приготвителна стъпка към окултната музика. Във всичката светска музика има два момента. Светската музика всякога е незавършена – в нея има един момент на радост, вторият на скръб; един на разрушение, вторият на съграждане, и в края на краищата тя ви оставя само съграждане и разваляне, няма нищо определено. Може да направите един опит. След като сте били някоя вечер на някой концерт или хор, като се върнете, ще усетите една тъга. Направете опит! Туй показва, че в тази музика има нещо незавършено. А такова състояние не трябва да дохожда. Музиката трябва да остави едно радостно чувство във възходяща степен, чувство на творчество. Да твориш, тогава има музика. Сега туй не е един повод или една причина да ни спре да пеем. Ние разбираме музиката малко в по-друг смисъл. Някои хора разделят музиката на светска и духовна. Аз я разделям на музика възходяща и музика низходяща. Първата е, която разширява, а низходящата е светска музика, където има тия два момента. Но и едната, и другата са потребни, те се допълнят. Сега в музиката трябва да има естественост. Думите, които пеем, трябва да бъдат със смисъл. За пример в езика ни кои думи са съдържателни? Например „глад“, тя е съдържателна дума, всеки разбира глада, но тя е пасивна и отрицателна дума. Гладът означава страдание. „Жажда“, „смърт“ – те са съдържателни думи. Ще разделим думите на пасивни и негативни. Тъй ги наричам аз. Много от тях са активни по естество, но иначе са пасивни. За пример, щом дойде гладът, той разваля настроението. – „Гладна мечка хоро не играе“, или „Гладен човек не може да пее“. Дръжте един човек 4–5 дни гладен и след това го накарайте да пее – гласът му не работи. Но и преситеният, и той не може да пее. Сега гладът произвежда едно състояние на чрезмерна активност, но активност, която не е планомерна, ритмична, а има известни пресекулки, дразнения, възбудено състояние. Докато у сития е обратно. Той има едно настроение, обратно на първото, но пасивно. Като се наяде човек хубаво, нему се доспива. Казва: „Човек да си поспи малко“. Тия две състояния не съответстват на музиката. Музиката върви по средата. Музиката не е нито в скръбта, нито в радостта, тя уравновесява силите, които създават тия състояния в човешката душа. И единственото изкуство, което гради във всяко едно отношение, то е музиката. Без музика вие нищо не можете да извършите. Най-първо, трябва да имате едно приятно настроение. А за да имате туй приятно настроение, трябва да имате музика в душата си. Туй музикално настроение трябва да го държите. Можеш и мислено да пееш. Казваш: „Аз не пея“. Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене може постепенно да го материализираш, да го прекараш в ларинкса си и да го изразиш в думи. В съвременното общество и в съвременната цивилизация, както и у българите изобщо, младите пеят. Българинът пее, докато е млад, неженен, но ожени ли се, изведнъж не му се пее вече. Той пее още при особено положение, на сватба, на вечеринка, при ядене и пиене. Той пее и през работно време – жетва. Но онези изобщо, които са минали 45 години, те казват: „Ние остаряхме, нека пеят младите“. Има българи, родени певци, те пеят през целия си живот – и млади, и стари. Жената, колкото и да е стара, тя пее. У жените туй музикално чувство е силно развито. Разбира се, у вас всички туй музикално чувство не е еднакво развито. Челото, тази част от двете страни на челото, трябва да бъде развита, широка; ако не е развита, не можете да бъдете музикални. Музиката е заложена у вас, но органът ви не е развит; материал имате, но не сте работили. У някои от вас туй чувство е силно развито. И някои от вас даже могат да станат добри певци, някои могат да се научат да свирят добре, но изобщо не сте едни от най-способните ученици. И аз правя опити по музиката. Вие не сте от най-способните, не сте и от най-талантливите. За един талантлив музикант се изисква особен организъм. Изобщо всичките нови религиозни течения всякога започват с музика. Няма да считате, че музиката е нещо маловажно; не, много важно е, първостепенно нещо е тя. Чрез музика може да създадете в себе си характер. За пример разгневили сте се, искате да си отмъстите някому, запейте „Сила жива, изворна, течуща“, „Фир-фюр-фен“ и като ги изпеете 10-ина пъти, ще кажете: „Хайде, аз се отказвам“. Така ще се свърши работата и ще спестите енергията си. Вие ще се научите чрез музиката да трансформирате енергията си. Сега в окултната музика ние допущаме известни анормалности. И защо? Ако аз бих ви изсвирил една чисто окултна песен, този салон щеше да хвръкне. Знаете ли това? Следователно, за да не дойде туй разрушение, ние оставяме известни дисонанси, за да пазят равновесие. Тъй и в човешкия живот – дисонансите, които имате, са необходими. Злото например, от музикално гледище, то е един дисонанс в живота. Ако няма този дисонанс, вашият организъм ще хвръкне. За да ви спънат, поставя се този дисонанс. Следователно от музикално гледище дисонансът е потребен и след него веднага ще дойде една хармония. И тъй, ние ще направим един музикален опит, да видим какво може да направи музиката. Ще опитаме силата на музиката. Туй е по отношение трептенията на окултната музика. Те са по-силни и с по-къси вибрации. Аз съм забелязал видни музиканти, тук и в Америка, правят тия трептения при свиренето, но тия музикални вълни са дълги и вследствие на това при тия трептения звукът не е пълен. Някои много видни музиканти са достигнали доста нещо, дошли са до границата на окултната музика, но такива можете да ги преброите на пръсти. Чрез музиката може да правите опит върху себе си. Искате да знаете какво е вашето настроение – опитайте се да изпеете най-простата песен и вижте как ще ви подейства тя; ако можете да вземете тоновете ясни и чисти, без да има дрезгавина в гласа ви, състоянието ви е отлично. По някой път имате кашлица. Ние знаем защо става това. То е, понеже енергиите ви не вървят правилно. Дойде някъде пресекулка, свие ти гърлото, почваш да кашляш. Ако пееш постоянно, туй нещо трябва да изчезне. Сега за пример има говорители, които като седнат да говорят, изпиват по няколко чаши вода. Защо? Защото този човек вътре в себе си не е музикален. Един музикален говорител никога няма да пие вода. Почнеш ли да пиеш вода при говоренето, това не е музика. Сега, когато музикантите свирят на някоя сватба, наливат ги с вино. Почне ли музикантът да пие вино, той не е музикант. Като свърши пеенето и свиренето – чиста вода. Ако някой иска да бъде музикант, туй е правилото. И онези, които искат да пеят, пак същото правило трябва да спазват. После трябва да избягвате много лютите чушки. Киселото – също, лимонена киселина обаче може да употребявате. Трябва да избягвате пиенето на студена вода, дишане през устата; всички тия неща са вредни за музикалния орган. И когато излизате навън, за да се предпазите от простуда, ще съсредоточите вниманието си върху гърлото, ще мислите за ларинкса си и няма да се простудите. Когато умът присъства в гърлото ви, нищо не става. Ще направите опит. Много певици изгубват гласа си от невнимание. Излязат навън, умът им не присъства в гърлото, дойде някоя електрическа вълна и те изгубват гласа си. Така и много сестри са изгубили гласа си. Излезеш ли навън, умът ти да е съсредоточен в гърлото; стопли ли се много хубаво, дойдат ли слънчевите лъчи, тогава можеш да се разположиш, но седнеш ли под някое сенчесто дърво, пак на стража. Под сянка няма да спиш, под някоя канара на северна страна – никога! Туй са предохранителни мерки, които трябва да спазвате, ако искате да се научите, понеже ще ставате ученици. Та за в бъдеще аз искам от вас да изкарам музикални ученици. Сега младите да пеят, разбирам, но старите, 60-годишните, аз искам да пеят, да пресъздадем нашия ларинкс. После, ние ще употребим окултната музика и в друг случай. Понеже ние навлизаме в една обстановка прекомерно активна, там ще срещнем известни невидими същества, които се укротяват само с музика, затова тя там е необходима. Нападнат те лоши мисли, те са такива невидими същества. Ще почнеш да им пееш. Например, да кажем, дойдат някои същества, такива военни, с военен дух, и ти, щом станеш, почнеш да бъхтиш този-онзи. Как може да ги укротиш? (Учителят свири много тихо, ритмично, с прекъсвания.) Всичките духове, колкото ги има наоколо, ще си отидат. (Учителят свири и тихо приглася с уста.) Сега това са звукове, които съществуват в Природата. (Учителят пее „хм-хм-хм-хм-хм...“) Туй са все окултни упражнения, те са ритмични. И тогава, каквото и да е твоето състояние, с музиката ти можеш да го измениш. Сега тия упражнения може да ги употребиш и когато си в едно възбудено състояние, за сменяване на енергията. Някой път тази енергия може да е толкоз много набрана, че да избухне като някоя бомба. (Учителят свири.) Всякога ще минавате от силните към тихите песни – от силното към тихото. Българите, когато засвирят „Цвете мило“..., все едно го карат. (Учителят свири.) Съвременните музиканти не знаят едно нещо, че от всеки един пръст излизат особени енергии. Да кажем, че аз взема третата позиция с третия пръст и после взема басовата струна с втория пръст, ще имате два различни тона по качество и по същество. Онзи, който се занимава с окултната музика, ще види, че упражненията в нея са малко по-другояче, някои позиции съвпадат, но има особено разместване. Туй окултно свирене само Паганини го е знаел и той си е местил пръстите по особен начин. Неговото свирене не могат да го възпроизведат, защото той е свирил по особен начин с пръстите си. Сега ще понапрегнете ума си малко, да мислите, за да се създаде у вас едно желание да пеете. Легнете си вечерно време, ще си кажете: „Искам да стана музикален, музикален, музикален“. И бъдете уверени, че щастието ви в света зависи само от музиката. Търговците загубват кредита си, когато загубят музиката. Всички изгубват, когато изгубят музиката. Тогава ти си неразположен и този-онзи човек ще ги оскърбиш, ще си създадеш неприятност. Пък щом си музикално настроен, ще пееш и ще се отнасяш музикално. Ако ние сме музикални, ще говорим естествено. И затуй бих желал, когато излизате в Природата, да се вслушвате в нея. Вие не сте се вслушвали в течащите извори. Каква приятна музика има между малките камъчета! Пък в някои местности, в някои гори, когато шумолят там листата, особена музика има! Когато влизате в Природата, оттам ще черпите вдъхновение. Не се ли вслушвате в пеенето на Природата, нищо няма да научите. Всичкото изкуство е там! Да се вслушвате как пее изворът, после да разбирате гласа на животните, на птичките, особено как започват, какъв концерт има и най-после басовете как идват да пригласят. Цял оркестър е туй! Един музикант, който има туй ухо, ще чуе това, което никога в живота си не е чул. И ако някой съвременен музикант би написал някое музикално творение, как птичките започват своята молитва, той би произвел цял фурор. Някои се опитват да подражават на гръмотевицата. Мъчат се да схванат най-грубото, но и туй не могат. Впрочем тия, най-грубите гласове, донякъде са успели, налучкали са ги, но как пеят птичките, те още не могат да им подражават; само някои цигулари могат да подражават. А в окултната музика всичко туй е подражаемо. Та сега, като ученици на окултизма, ние не искаме да станете музиканти, но да разбирате окултната музика, да се ползвате от нея. Сега някои, които са религиозни, ще кажат: „Ами ония четива?“ Всяко едно четиво, като го четеш, ако имаш музикално настроение, ще го разбереш по един начин, а ако нямаш музикално настроение, ще го разбереш по друг начин. И всякога Божественият Дух работи музикално. Той, когато дойде, никога не говори грубо, музикално говори и даже тъй, отмерено. В Божествения език няма излишни думи. Думите са малко, но съдържателни. Всички думи са определени, не можеш да им дадеш две значения. И много думи от Библията имат няколко значения. Туй не е свещен език. Свещеният език е неизменяем! Има такъв език и той е чисто Божествен. И само онзи, който е разбрал музиката, той ще разбере този език, ще разбере Божествената поезия на нещата. Та ще започнете от музиката и само така ще се облагородите и ще създадете характер. Без музиката всички усилия, в каквото и направление да са отправени, ще бъдат напразни и парализирани. И затуй аз бих желал мнозина от вас да свирят, да пеят. Ще имаме свирци и щом се обяви някъде спор, някакво недоразумение, те ще засвирят и всичкият този спор ще утихне. Няма да пращаме особени комисии. Знаете какво ще направим? Двама братя се скарат, ние ни най-малко няма да споменаваме, че са се скарали, но ще ги повикаме, ще им дадем един концерт, ще има особени песни за тях и те, като слушат, ще кажат: „Хайде да се примирим“. А сега, ако изпратим една комисия да ги примири, пак ще има спор. Пък тъй ще ги извикаме, ще им изсвирим нещо и музиката ще създаде това, което друг не може да направи. Та от туй гледище ние ще проучваме окултната музика в нейното приложение. Някои от вас по-скоро ще схванат и тези, които по-скоро схванат, мен ми е приятно. Те нека гледат да упражнят своя импулс върху другите, и у тях да се създаде този музикален импулс. И аз желая всички да сте музикални! Сега някои сте на опашката, да се не обезсърчавате. Опашката, и тя е потребна. Тъпанът, тъй да го удариш, ще се чуе, нали? И тъй, музиката е едно спомагателно чувство за развиване на нашите способности. За развиване на нашия ум, на нашето сърце е потребна музика. И затуй поетите всякога създават своята поезия лятно време, когато Природата се събужда, когато птичките пеят или когато чуят, че някоя мома пее, и веднага, като се върнат, седнат, „тръст-тръст-тръст“, напишат нещо. Когато пееш, ти се унасяш, не мислиш, че те слуша някой. Пък някои пеят за ефект и казват: „Дали ме слушат?“ Мислиш ли, когато пееш, когато свириш, да те слуша някой, то е обикновена музика. Да свириш за себе си и да пееш за себе си, тогава ще имаме музика. Сега, разбира се, някои от по-даровитите ученици ще спомогнат много за вашето умствено развитие. И разсейването на паметта, дето някои сте разсеяни, дето губите паметта си, то е по причина, че музикалното чувство във вас не е развито. Губенето на паметта произтича от дразнене, тревоги, насилия. Съвременният свят е пълен с такива тревоги, на всяка стъпка се срещат такива тревоги. А музикалното чувство постепенно ще премахне тия тревоги и ще даде едно уравновесяване на душата. Тогава умът се запазва по-спокоен и паметта ще бъде силна. Сега изпейте пак „Сила жива“, но по-тихо. (Всички изпяхме туй упражнение.) Разбира се, на първо време всяка сутрин най-даровитите от вас ще отделяте за музика 1 час; най-даровитите, казвам, ще отделят за музика 1 час, сутрин или вечер; може сутрин да вземат половин час и вечер половин час, дори цял час. Онези – средните, ще се занимават половин час, а другите – 15 минути. Ще се упражнявате най-малко 15 минути да пеете. Онзи човек, който не е разположен да пее, като го накараш да пее, той ще каже: „Е, 15 минути, докато се наглася, това-онова, ще мине времето“. Да, 15 минути са достатъчни. Импулс само да се даде. Онзи, който трябва да се развива, не му трябва много. И този импулс постепенно ще се усили. Много мъчно е да дадеш дълго упражнение на този, у когото тия органи не са развити, значи да се откаже от музиката. По 15 минути всеки може – 15 минути, половин час и 1 час. Онези, които ще пеят 1 час – те са няколко души, десетина души, но не по амбиция, да не кажат някои – „И ние можем 1 час“; не, ще пеете по разположение. Щом като пееш 1 час, да се яви у тебе едно желание да пееш още и да кажеш: „Бих желал да пея още, но толкова е определено, стига толкоз“. Онзи, който пее половин час – да каже: „Бих желал още да пея, но толкоз е определено“. И онзи, който пее 15 минути, и той да каже: „Бих желал да пея още, но толкова е определено“. Все да остане нещо, един малък импулс да ви подтиква към пеене. Това е правилно. Като ученици, ще ви дам една тема да я представите в музика. Ще ви дам няколко думи, да им сложите един глас – кой колкото може. Ако някой не може, няма да го считаме за грях, колкото можете. Ако не можете да го нотирате, ще го изпеете, ще дойдете тук, като ученици ще го изпеете – един, втори, трети, четвърти. Това ще бъде едно приятно забавление. Ще имате тъй наречения окултен концерт. Онези, които са даровити, с тази окултна музика ще подобрят своята музика в света. Ще почнат да се различават от другите музиканти. Окултната музика не е за света, но тя може да послужи за един подтик на съвременната музика и всеки един музикант може да се ползва, да представи песните в малко по-друга светлина – и свиренето, и пеенето. Как трябва да пеем? Ще имаме един начин за пеене, втори начин, трети и на опит ще видите по какво се различава окултното пеене. Щом пееш по окултен начин, гдето запееш, веднага настава тишина. Един човек, който пее окултно, то е заразително, ти не може да се избавиш, у тебе се заражда едно желание да слушаш, ще зарежеш работата си и ще кажеш: „Отлично пее!“ Туй, което пее, той го преживява и с ума, и със сърцето си, и с душата си. В ума и сърцето влизат сили, цялото битие пее, взима участие, то не може да се изрази с думи. И в народа има някои, даже прости хора, които пеят окултно. Но те пеят само по настроение, не пеят всякога. Тази неделна вечер не е за един окултен урок по музика. Всичките часове не благоприятстват за една окултна музика. Сега допуснете, че вас ви осъдят на смърт и ви кажат: „Ще ви помилваме само тогава, ако за една година се научите да пеете хубаво. Ще ви подарим живота само ако се научите в една година време да пеете хубаво“. Може ли да се научите? И как ще пеете! И с какво вдъхновение! И ще кажеш: „Как да не пея? Ще пея!“ И действително влюбените пеят добре. Той казва: „От тази песен зависи моят живот“. Пък онзи, който не е осъден на смърт, не може да пее. Сега, ако вземете да пеете думите: „Сила жива“, „Сила жива“, „Сила жива“, питам ви: Ако някой каже „Жива сила“ и „Сила жива“, едно и също нещо ли значи? В окултната наука „Сила жива“ значи сила, която излиза от животните, а „Жива сила“ – сила, която излиза от хората. Едната сила трябва да мине през животните, едната излиза от материалното, а другата от живота, от него излиза сила, която е разумна. Туй е окултното значение на „Сила жива“ и „Жива сила“. И когато казвам: „Аз любя“, това се отнася само до физическото поле, то е материалният човек – любиш някого. Но когато кажеш „любя“, тази любов не е материална, тя е духовна. Когато не слагаш „аз“, то не е материално. „Аз любя“, значи ти имаш известен интерес. Като кажеш „аз вярвам“, то е слабо, то е материално, имам интерес да вярвам. Но „вярвам“, то е силно. И всички онези думи, които имат нужда от подкрепа, са слаби. „Жаден съм“ – то е силно. Този, който каже: „Аз съм гладен“, той не е гладен. Гладният човек няма време да каже: „Аз съм гладен“. Той съкратява времето и казва: „Гладен съм“, а не „Аз съм много, много гладен, че стомахът ми“ и т.н. Тъй че който казва: „Аз съм гладен, дълъг път съм ходил“ и пр., той не е гладен; туй да го знаете. Туй е психологически закон. „Любя“, то е силно. „Аз много ви любя“ – нищо не люби той, той най-малко люби. И това може да се опита. Тъй седи Истината. „Любя“ и „обичам“, вибрациите на „обичам“ са други. Дали ги съзнавате, или не, то е друг въпрос. Но като вземете да пеете, ще забележите това. Само чрез музиката ще познаете коя дума е по-силна и коя по-слаба. За пример да допуснем, че седите при някой скъперник. Може да направите един музикален опит. Той седи, като че ли, както казват, „змия влязла в кесията му“, седи, държи кесията си, не може да я отвори. Вие почнете да му пеете „любя“, „любя“ (Учителят пее тихо тези думи) и не мислете заради него; ако вие с това пеене нагодите този човек, той, както седи, вниманието му за парите ще почне да се отвлича, отвлича, изведнъж ще извади кесията си и ще я отвори. Наблюдавайте, има такива музиканти, които знаят този психологически закон. Такъв музикант седи, нищо не казва, не подава шапка, но като засвири ... Майсторът свирач, който разбира окултната наука, не ходи да подава шапката. Той, като седне и почне да свири, слушателят стане весел, някаква идея му дойде и най-после казва: „Най-после и аз да се проявя като човек, ще дам един лев“. Почне да бърка в кесията, извади един лев, два... Онзи още свири. Той вади 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 20 лева и като ги даде, нему му е приятно. Но ако онзи не свири, този нищо не дава. Това са вибрации, нагодени за разширение на съзнанието. Някой път аз ще ви избера един такъв човек и мислено да му пеете, да видите дали той ще си извади кесията. Аз ще ви опитам дали знаете да пеете. Не е важно само да пееш, но дали можеш да произведеш резултат. Ако действаш върху съзнанието на скъперника, твоята музика е окултна, Божествена, и с нея можеш да работиш. В Америка туй го практикуват, но някой път не могат да успеят – не взимат пари. Отиват да пеят и като пеят, богаташът, който може да даде и 10,000 лева, не само че не изважда кесията си, а я затваря и му дава само 20–30 лева, не повече. Те много пеят, но не могат да засегнат онази дълбочина на душата. А някои сестри отиват по няколко заедно на някое място, изпеят някоя песен и този, последният, отвори кесията си и даде 10, 15, 20 хиляди лева за музиката. И по този начин събират пари. Други, цял хор, отиват да пеят и като се върнат, едва ли имат една стотна от туй, което първите няколко имат. Тъй че Природата отваря кесията само за този, който е съгласен с нейните закони. Затуй казвам, че ние ще работим съобразно живите закони на Природата. А в резултатите на живите закони, там няма никакви изключения. И после, когато се свири, когато се пее, ще внимавате, ще се вслушвате в гласа на другите. Някои от вас не внимават. Най-първо, ако ти не можеш да владееш гласа си, слушай тези, които пеят по-вярно, давай ухо и се учи от тях. И ако всинца вие внимавате, по този начин ние ще пеем отлично и в една година все ще знаем повече отсега. И тогава ще се улесни работата на тия братя, които се занимават сега с ръководене пеенето. Сега за окултната музика аз съм решил да отделя малко време, няколко уроци, и то да ви предам най-елементарните неща. Има неща, които не мога да ги поверявам; има неща, които рядко свиря. Даже аз, който разбирам музиката много добре, когато свиря някои от тия парчета, пулсът на моето сърце се мени. За сърцето има опасност, някой път то може да спре. Опасни са тия парчета, затуй много рядко ги свиря. Колкото пъти съм свирил от тия парчета, все ще умре някой, затуй, като дойда дотам, не пипам. Защо ще умре? Ако ритъмът на това парче не съответства на неговото сърце, той ще го умъртви, но ако съответства, той ще се въодушеви. Силната музика е опасна, затуй окултните упражнения сега не се свирят. Трябва да се подготвите. Аз съм упражнявал окултната музика рядко, само веднъж съм свирил, във Варна. Седях в една къща, вечерно време беше. В една кръчма една тълпа пияници, 10–15 души, се разпели, вдигат шум, карат се. Свирих 15 минути, утихна в кръчмата. Оттогава тази кръчма запустя. Не само това, но и кръчмарят напусна къщата. И хазяйката на тази кръчма казваше: „Напусна ме кръчмарят“. И не дойде втори кръчмар. Но такива случаи са редки. Музиката е една сила. Нали Моисей превзел онзи град с тръбене и вик? С музика го превзел, съборил Ерихонските стени с музика. Затръбили и всички извикали. Туй не е просто извикване, а музикално извикване. И като извикали, всичките стени са рухнали. На сегашните хора им се вижда смешно това. Тази година нали имахте един малък опит – с пеене излязохте от читалището в Търново? Ако пеем окултно, тълпата или ще се разбяга, или трябва да се присъедини към нас да пее. И страшна артилерия е туй! И виждаме войниците, когато тръгват за бойното поле, всички запяват, стават безстрашни. Но престанат ли да пеят, обърнат гръб и бягат. Дотогава, докато човек пее, той е смел и решителен. Престане ли да пее, той мисли да бяга. И онази жена, която престане да пее в къщи, аз зная какво мисли – ще бяга. Ще пеете! Първото изкушение е да не пеете. Като станеш сутрин, да си потананикаш, да си посвириш с уста. Ако искаш работите през целия ден да ти вървят добре, да си попееш 15 минути. Едно правило е това. Може да го опитате. Ще станеш сутрин, ще пееш. Жена, която не пее, и мъж, който не пее, те не могат да въртят къща и деца не могат да възпитават. Туй е много вярно. Направете опит! Нали тази година ще направите опити? Сега ще проверите моите думи. Пейте 15 минути съзнателно и след една година ще видим какви ще бъдат резултатите. С помощта на музиката нашето положение ще се подобри най-малко 50% във всяко едно отношение. Сега, разбира се, в музиката има друг един елемент, който е опасен, затова човек трябва да бъде чист. Може да се вмъкне тщестлавието или алчността да печелиш с нея. Но почнеш ли да пееш или да свириш за пари, парите да са една от подбудителните причини, свършил си. Музиката трябва да бъде дар! Пееш ли, ни помен няма да има в душата ти за пари. Ако някой ти даде пари, да не мислиш, че като ти даде 5 или 10 лева, та с това ти е платил. Музиката е нещо, което не може да се плати. Едно парче, изсвирено окултно, с нищо не може да се откупи! Та по този начин на онези, които свирят на пиано, които свирят на китара, цигулка, ще им дадем окултни правила, как да си държат лъковете, как да свирят, ще им дадем упражнения за това. После ще им обърнем внимание как да си държат пръстите, но няма да разправяте това на другите цигулари. Тия упражнения ще ги вмъквате тук-там, но не всякога. Сега, ако поискам един от учениците да изпее една песен, би ли я изпял някой изведнъж, без да мисли? Аз ще поканя да пее някой, който има хубав глас. Първото, което ще се яви у вас, е, че ще се стеснявате, ще мислите, че тези наоколо ви са критици. Не, не са критици. Тук всички са приятели, ученици, тук критика няма. Който се съгласи, ще изпее само половин или един куплет от някоя песен. Ако предложим на гласуване, съгласни ли сте някой да пее? Аз зная, че всинца не сте разположени да пеете. Половината от вас не сте разположени да пеете. (Учителят пее и свири на нов глас „Сила жива“.) Е, питам, сега може ли да нямаш разположение, ако можеш така да си пееш? Можете ли да отбележите нещо, т.е. да нотирате песента? Малкото, което доловите, печалбата от това е ваша. Сега някои от тия упражнения ще внесем в някои ваши концерти и ще забележите ефекта в публиката. В средата, тъй, между другите номера, ще сложите едно окултно упражнение, само да видите ефекта, да видите на опит какво брожение ще се произведе, като вмъкнем туй упражнение. Веднага ще забележите едно шумолене в публиката. Най-малкото в тази публика, която е седяла спокойно, ще стане в нея едно брожение. Туй показва минаване от едно състояние в друго. Като мени човек състоянията си, у него става едно движение. Това са упражнения само за тониране на организма. Демагнетизиран си, неразположен си, започни да пееш едно окултно упражнение – 5, 10, 15, 20 минути, и ще се тонираш. Тъй. Сега аз забелязвам, някой път песните ги пеете по-добре, а някой път има някаква дрезгавина в гласовете ви. Потребно е дълго време да пеете, докато се тонирате. Цяла една година ви трябва, за да можете да си тонирате чувствата. Не е лесно това. Дълго време трябва да пеете и свирите, понеже се намираме в един свят, където има ужасни бури, та да можем да укротим това бурно море. Тия окултни упражнения са за някое поле само. После има особен начин за ходене, с особени движения. Ще тръгнем и ще пеем на отворено място, на широко място. Тогава ще има ефект. Ама никой да не ни вижда, да няма светски хора, там чуждо око да няма. Да ни виждат само дърветата, птичките и изворите, да сме свободни в действията си. Та такива музикални излети ще направим ние. При особени времена ще ви водя. Трябва ни равно място, равнина, но и на високо място, и там ще направим туй упражнение. Ще си носим цигулки, китари, ще пеем, ще свирим, ще ходим ритмично и ще видите какви ще бъдат ефектите. След това, като се върнете в домовете си, целия ден ще тракате. Тъй ще сте настроени, че няма дори да ви трепне окото да влезете в София тъй, ритмично. Особена е музиката. Когато човек е музикално настроен, не му мисли много. Но ние ще седим доста дълго време там горе, че да се върнем нормални в града, т.е. нормални за света. Ние в сегашното си състояние именно сме анормални, а те го считат нормално. Та ние там горе всички сме в нормално състояние, а като слезем долу, пак ще приемем първото анормално състояние. Тъй че ще угодим и на себе си, и на света. Ако искате да се убедите в силата на упражненията, можем да направим следния опит в края на годината. Ако искате, можем да дадем един урок на софиянци. Ще тръгнете 100 души, или най-много 200 души, и с пеене ще минете през града. Ще тръгнат подире ви по същия начин като вас и мъже, и жени. Туй става толкова естествено. То е зараза. Като минете вие, те ще забравят общественото мнение и току-виж тръгнат подире ви всичките. И като преминете от единия край на София до другия, ще има най-малко 200–300 души отподире ви. Душата е отзивчива. Тъй са били всичките окултни школи, свирили са и са пели. Като отишъл Саул, като влязъл в музикалното училище на пророците, и той направил като тях. Като идеш, заразяваш се с туй пеене, с туй движение и не можеш да се спреш. Разбира се, то е един опит. Ако искате, може да направим опита, но то ще произведе цяла сензация. Можем да направим и министри да тръгнат подире ни, пък и попове, и владици. То е ужасно нещо! Владиката и той няма да съзнава какво прави, но като се върне у дома си, ще каже: „Какво стана?“ Ще му е приятно и ще се чуди сам. То е толкова естествено! Както едно течение може да те носи, така и това музикално течение може да те вземе въпреки твоята воля. Владиката, като тръгне със своето расо подир вас и като се върне, неговият ум другояче ще мисли, ще се тонира. Казвам ви, няма човек, който да може да се противи на това течение. Има известни числа, известни закони, които действат, стига да идете. Може да направим един опит, да докажем влиянието на музиката. Най-първо, ще докажем каква сила има музиката. Затуй ще приложим тази музика и при възпитанието на малките деца. Ще употребим музиката като едно средство за възпитание на децата, за внасяне на ред и порядък. То е едно Божествено средство, но се изисква изучаване на тия окултни закони, които са малко трудни. Но аз вярвам. Ще направим малки, микроскопически опити и ще видим как действа музиката върху нас. Най-първо ще направим опити със себе си, после върху външните. И щом излезе тъй, че 200–300 души могат да тръгнат подир вас, сигурни можете да бъдете в успеха. Защото в окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, на сърцето и на волята, равновесие се иска; ще имаш дисциплинирана воля, от нищо няма да се смущаваш, понеже то е един велик Божествен закон, който царува в целия космос, в цялата Природа. Ти като си в съгласие, в хармония със себе си, цялата Природа е с тебе и няма кой да ти се противи. С тебе ли е тя, влезеш ли в съгласие с Природата, всичко става. От туй гледище после ще проучваме и други области. Музиката няма да вземе всичкото ни време, 5–6–7 музикални урока ще имаме през годината, най-много 10, не повече. А сега темите за плача останаха нечетени. Хайде, на втория път ще ги четем! Сега малко да си починете, отдъхнете си. За няколко минути ще имаме една малка почивка. Т. м. 3-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 15 октомври 1922 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Практическо приложение на музиката (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 14 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Практическо приложение на музиката Защо е злото, краен отговор не може да ни се даде. И онзи, който е създал света, отговор за делата си не може да ни даде. Това да го знаете! Не само вие, но и никой, вън от света, не знае защо е създаден светът. Сега ако някой ви запита: „Защо сте дошли тази вечер в този салон?“, ще кажете, че ви е събрал някой. Истинската причина никой не може да обясни. Някой ще каже: „Аз трябваше да дойда“. Можеше да бъдеш болен, можеше да си счупиш кръста, можеше да имаш хиляди препятствия, но понеже не се случи това, затуй сте дошли. Ще сложите в ума си мисълта да се учите, а не само да прилагате. Но това да бъде съзнателно, а не да имате такова натегнато състояние. Има методи, които спъват. Когато събудите съзнанието у малкото дете да мери боя си, когато то започне да мисли колко е израснало, растенето се спира. Обърнете ли внимание, че трябва да бъдете светии, вашето съзнание се спира там. Всеки ден може да се молите, но нито един милиметър няма да израстете. Като престанете да мислите за това, вашата святост ще се увеличи. Святостта е резултат. За пример някои мислят за светлината. Тя няма да дойде. Светлината е резултат на известни елементи. Като докараш в съчетание тия елементи, тя ще дойде. Ако се тревожиш за светлината, а не обръщаш внимание на елементите, които взимат участие в съчетанието на тази светлина, ти изгубваш основата. Значи първото нещо, основният принцип у нас, това е Любовта, не вашата любов, не сегашната ви любов, но Любовта, която е създала целия Космос. Любовта, от която произтичат всички живи сили в Природата, всичко. Животът и неговите състояния: добро и зло, всичко произтича от нея. Престане ли тя да работи, всичко ще заспи: и добро, и зло, и то ще престане да работи. Следователно тази Любов трябва да влезе като основа. Влезе ли тя в живота ни, всичко ще се оправи. Значи има нещо във вас, което трябва да имате пред вид. Сега тази вечер ще имаме едно окултно упражнение по музика. Ще пристъпим към него, да ви дам понятие за трансформиране на енергиите по един музикален начин. И тъй, ние определяме Любовта така: три качества има в нейното проявление. Първо, когато Любовта се проявява в сърцето, произвежда най-нежното чувство, чувството, което прониква във всички други чувства! Следователно то господства навсякъде, от него по-нежно чувство няма. То е за сърцето. Тогава при туй чувство ще се образува у вас ново сърце. Казва се в Писанието: „Ново сърце ще направя“. Там законът е същият. Туй чувство, като дойде, то ще създаде сърцето и ума ни ще се преобрази. Казва апостол Павел: „Ще се преобразим“. Как ще се преобразим? Любовта, като дойде в ума, произвежда най-мекия поглед. Погледът има най-меката светлина, светлина, която прониква навсякъде, и на която зреят най-добрите плодове; на тази светлина всичко расте и зрее. Това е второто качество на Любовта. Третото качество: когато тя се прояви в материалния живот, произвежда най-сладката дума. Тази дума няма да бъде нещо особено, тя ще бъде една обикновена дума, но само онзи, у когото се е проявила тази Любов, може да схване тази дума. Може да бъде обикновена дума: „Къде отиваш?“, но тази дума ще бъде тъй произнесена, тъй ще звучи, че вие през целия си живот ще я помните, винаги ще ви въодушевява. Следователно най-нежното чувство, най-мекият поглед и най-сладката дума. Питам: Ако вие, сега, можете да кажете най-сладката дума, какво ще бъде за вас? – Щяхте да бъдете най-добрите ученици. Следователно, ако вие можете да кажете тази дума, всинца ще бъдат на небето. След като се прояви туй нежно чувство, то произвежда изящната Любов. Туй чувство произвежда и чистота. Само тогава можем да бъдем чисти. Без туй чувство чистотата е невъзможна. Щом туй чувство се прояви в душата ви, тогава може да очаквате тази Божествена чистота във вас. Второ, когато се появи този мек поглед, непременно ще дойде тази светлина в ума ви. И когато дойде сладката дума, непременно ще се прояви свободата в душата ви. Следователно, това са трите качества, които трябва да имате. Вън от тях, колкото и да философствате, колкото и да си слагате каквото и да е друго определение, все ще се поставите на един фалшив път. Тия неща аз съм ги проверил 99 пъти и опитите, които съм правил върху тази основа, са ми дали отлични резултати, без никакво изключение. Казвате: „Не може ли по друг начин?“ Аз казвам: Абсолютно не може! Аз съм опитал всички системи, разбирате ли? Всичко съм приложил. Тази система е система на Природата, тя е Божествена, тя е система без изключение. Искам да ви дам един положителен отговор, че е така. Вие седите някой път и си мислите: „Един човек, който говори за Бога, трябва ли да пее, трябва ли да свири?“ Религиозните хора имат смешни възгледи. „Светият човек да вземе цигулката и да свири! Той трябва да бъде мълчалив като дъб.“ Не, от лицето на светия човек ще блика светлина и той ще говори най-много: „Ти внимавай, ти внимавай!“ На всички говори, всекиго поставя в правия път. Той вдига най-голямата гюрултия. И като го сложиш някъде, трябва да го загасиш, трябва да туриш един кран, да го сложиш някъде, но пуснеш ли го, той казва: „Дрънн, дрънн“. Понеже светите хора вдигат най-голям шум, затуй хората не ги искат в света. Защо не ги искат? Казват: „Не мога да го търпя“. Не можеш, разбира се. Сега от вас искам разумна свобода и вашите отношения трябва да бъдат един към друг естествени. Ще бъдете естествени, без никакви преструвки. Не говоря за откровеност, защото има една откровеност, която е неестествена – откровеност естествена, откровеност чистосърдечна, като дете, като Божествено дете, за такава откровеност говоря. Ще пееш, като ти се пее; ще запееш и не се бой, който и да е там. Ама имало болен. Ако твоята песен е Божествена, този болен ще стане от леглото си и ще оздравее. Той ще ти каже: „Благодаря, че ми запя“. Има песен, която дразни хората. Тогава не пей. Тази вечер ще имаме едно упражнение: „Сила жива изворна течуща“. То ще бъде първото окултно упражнение по музиката. Ние ще се отклоним от всички музикални правила. Сега ще кажете: „Ама туй не е по правилата на музиката“. Задръжте си за вас тази ваша музика. Вашата музика я дръжте отвън, а тази вечер ще изпълним едно упражнение по окултна музика. Ако можем да го усвоим, добре, ако не, за друг път ще го отложим. (Учителят нагласява цигулката си.) Сега поразпуснете се малко, ще пеете, нали? Поотпуснете си гърлата! Някой ще каже: „Аз съм стар“. Никакви стари хора не искаме, а певци. Аз ви считам всички сега за хора. Другите ще ви избират, ще опитват гласовете ви на цигулка. Аз не ви избирам, ще ви взема всички тъй, както сте, и считам, че можете да пеете. Сега ще се тонираме. Тониране е това. (Учителят свири на цигулката и пее упражнението „Сила жива, изворна, течуща, сила жива, изворна, течуща, зум-мезум, зум-мезум, бином тумето; зум-мезум, зум-мезум, бином тумето“. Всички заедно изпяхме няколко пъти упражнението.) Половината от песента е неизвестна. Сега с тази песен ще опитаме как се превръщат енергиите. Добре, тия думи могат ли да се пеят на друг глас? Може ли да го нотирате? Значението на думите в първата половина от упражнението ги разбирате, но на другата половина – не. Значи онова, което не знаете, може да го пеете. Следователно ние можем да направим и онова, което не знаем. Ние ще ви създадем ред окултни упражнения. Сега да изпеем пак упражнението. (Всички го изпяхме). Свършена работа! Още веднъж! (Изпяхме го още веднъж.) Сега думите в това упражнение са нагласени на тонове, които са във възходяща степен. И вибрациите им са такива. Тъй че когато искате да се тонирате, може да пеете това упражнение. Щом пеете, всякога ще се тонирате. Неразположени сте, започнете. Сега с туй упражнение ще направите опит. Имате най-лошото разположение, ще изпеете упражнението, ще видите резултатите само ако не забравите гласа. Гледайте да запомните гласа. Изпейте го още веднъж. (Изпяхме го още веднъж.) Думите „зум-мезум“ в окултната музика регулират, те са равнодействащи сили, сили, които регулират всичко. „Зум-мезум“, те са мярка. „Тумето“ има едно от най-хубавите съдържания, но понеже съдържанието е толкоз хубаво, аз не искам да ви го преведа, защото ще се опетни. Тъй ще го пеете, без да знаете превода. Сега вие може да го тълкувате, както искате, всеки може да му даде, какъвто иска превод. Трябва да знаете, че това и други упражнения са необходими за вас. Тия упражнения няма да изнасяте навън, за школата са. Вие ще правите опити с тях и когато сте убедени в силата им, ще ги кажете. Няма да ги изнасяте навън, ще правите опити, ще наблюдавате и един ден, когато ще имате резултати, тогава може да ги поверите. Но вие ще кажете: „Нали това е едно благо, защо да не го поверим на света?“ Какво ще го поверявате, други хора си имат песни. Я го изпейте пак! (Изпяхме го наново.) Някой път, като дадете концерт, туй ще го сложите между номерата като куриоз, да изненадате публиката, да видим какъв ефект ще произведе. Половината е на български, половината – на език, който не го знаете. Още веднъж! (Пак го изпяхме.) Сега в ума ми има една мисъл: да ви поверя ли втория глас, или да го задържа за друг път? Защото щом вземем втория глас, ще се измени настроението ви. Първият е в мажорна гама, а вторият е даден в минорна гама. Хайде, изпейте го още веднъж. (Изпяхме го още веднъж.) Сега именно при условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката, това е един от великите Божествени методи за тониране. Трябва да пеем, за да се тонираме, и всички трябва да пеем. Докато пееш, тонираш се, престанеш ли да пееш, отслабваш. Постоянно пеене, пеене, за да се тонираме. Я още веднъж го изпейте! (Учителят свиреше на цигулка и ние всички изпяхме упражнението два пъти.) Виж как лесно се усвоява! Виж какви опитни певци сте всички! Значи първото упражнение е много сполучливо, препоръчва ви. Ако тъй можете да завършите, отлична работа. Още веднъж го изпейте! (Изпяхме го всички още веднъж.) Всякога ще спазвате правилата, да не изопачавате. Като пеете „зум-мезум“, да не дойде там да протакате. Това е упражнение, не е песен. Това аз го наричам окултно упражнение, думите са нагласени на особени гами. Ще минем към окултната музика, за да може да се пробудят някои висши чувства. Те могат само чрез музика да се пробудят, да дадат нов импулс. Още веднъж! (Изпяхме пак упражнението.) Вярвам, че няма да го забравите, нали? Още веднъж! (Всички пеем упражнението.) Аз взимам тия окултни упражнения по музика, макар че те са доста трудни, но тия окултни упражнения служат за превръщане на енергиите. За пример техникът, или човекът на съвременната наука, знае да превърне водата в пара, парата може да превърне на електричество и да я впрегне на работа. При какви условия? – Ще я ограничи, ще я тури в един котел, ще я нагрее, ще я сгорещи. По същия начин и ние трябва да знаем да превръщаме тия енергии. Една неприятна мисъл, едно неприятно желание или едно неприятно чувство може да го сложиш на огъня, да го нагорещиш и да ти извърши такава приятна работа, както парата, но знание трябва. Ако нямаш знание, нищо не можеш да направиш. Не само да мислим, че знаем, но знание трябва! Туй знание е потребно, защото в окултизма всякога се развиват отрицателни сили. Във всяка една окултна школа най-първо се развиват отрицателните сили в такъв грамаден размер, че ако не се вземат мерки, много пъти учениците пострадват. Например в християнството защо пострадаха християни? Защо се повдигна гонение против християнството? Християнството беше окултна школа. Християните, като изгубиха правилата от Христа, вследствие на това се набраха много отрицателни сили и като не знаеха какво да ги правят, как да ги трансформират, повдигна се цяло гонение против тях, докато се намери проход. И ако и вие изгубите методите, които ще ви дам, ще дойде същият закон. Той не може да се промени. Християните казват, че езичниците бяха недоволни. Не, не е тази причината, но онази набрана окултна сила, която трябваше да впрегнат на работа, не се използва. Например дойде идеята за комуна. Християните казаха: „Не е време за комуна“. И други благоприятни условия и сили дойдоха и останаха все неизползвани. Тогава дойде гонението. Всякога ще помните това. Законът е същият. Ако една благородна мисъл дойде, ако едно мероприятие се дава вътре в живота ви като условие да го приложите и не го използвате, ще дойде гонението, непременно ще дойдат нещастията. Туй е като две и две четири. Например имате син, той иска да следва музика, но вие, като баща, ще кажете: „Музиката не е полезна, не е доходна, стани доктор, то е по-доходно“. Ако ти му се наложиш, синът ти постоянно ще ти казва: „Аз исках едно време да стана музикант, но ти ме прати за доктор“. Той постоянно ще ти прави тия неприятности. Та онова, което се събужда във вас, разработвайте го. Всеки ще работи върху себе си. Сега, като казвам, че ще работим върху себе си, това е една приятна работа. Сега за пример туй упражнение можех да го отложа тази вечер, можех да кажа тъй: „Те не са още готови, трябва да ги събера някой път, да ги приготвя, че тогава“. Но казвам: Ще направя опита изведнъж, без всякакво приготовление, то е най-простото упражнение – да видим как ще го схванат. Може да излезе съвсем несполучлив, всичко може да стане. Но в окултната наука човек трябва да бъде смел. Решиш нещо, не мисли за последствията. Ти го направи, та каквото излезе. Ти го направи, а от невидимия свят, който взема участие във всичките наши работи, като видят доброто ни желание, те всички се притичат на помощ и половината те ще го извършат. Не мислете, че вие извършвате всяко желание. Трябва да бъдем смели и решителни. Смел и решителен е човекът на Любовта. Без Любовта хората са крайно страхливи. Благородство без Любов няма и знание и интелигентност без Любов няма. Да се не лъжете! Любовта е основа на всяко нещо, тя е основа на абсолютната, безграничната Любов, която движи света. Всяко движение е движение на Любовта. Моята ръка се протяга, туй движение не е съзнателно, но то е в зависимост от тази Любов. Аз искам да ви помогна. Ние виждаме, че всичко в света се движи. Тия облаци се движат. Мислите ли, че тия облаци се движат от самосебе си? Не, зад тях стоят интелигентни същества, които ги движат. Тия облаци се приготвят да ни полеят земята, да расте всичко. Та слънцето, целият космос, земята, приливи и отливи, всичко, което се движи, то става по закона на Любовта – разумно. После сродството на елементите – афинитетът, то е основано на закона на Любовта, обич имат елементите помежду си. И после ще имате следното понятие: Любовта ние не я произвеждаме. Бог е Любов и Той не може да се раздвои в себе си. Някой казва: „Ти не ме обичаш“. – Не мога да те обичам. Да не се лъжете. Светските хора може да се обичат, но вие не може да се обичате, вие може да бъдете израз на тази Любов. Бог е Любов, Той не може да се раздели. Тогава, когато кажеш: „Ти не ме обичаш“, ти правиш упрек на Бога. Ако ти си готов за Любовта, тя ще дойде и ще се прояви. Любовта всякога действа. Сега всички седите и казвате: „Той не ме обича“. Не се лъжете, то е самоизмама. Нали живееш, животът произлиза от Любовта. Ти трябва да съзнаеш, че животът ти е дар, любовен дар. Не можеш да се движиш, нали? Вложи мисълта, щом се движиш, да благодариш. То е от Бога. Ако някой ходи, ние казваме: „Той много митка“. Ами че живият човек трябва да се движи. Само инвалидите седят, не могат да се движат. За някоя жена казваме: „Тя много митка“. Ами че какво лошо има в туй миткане? Живот има в туй. Утре, като стане инвалид, легне в леглото, всички ще кажете: „Дано стане“. Кое е по-добре: да митка, или да лежи на гърба си? Аз бих предпочел да митка. И ще ви дам едно ново схващане за живота. Положителното в живота – към него ние ще се стремим. Движението, това показва, че има живот; животът показва, че има Любов; Любовта показва, че някой заради нас мисли. Тъй е. Никога не се стремете да ограничите Любовта. Тази Любов е следующата. Аз ще ви приведа пример. При мене дойде един анархист, когато бях в Русе, млад момък, предполагам на 23–24 години. Кой го е обърнал? Той сам е дошъл до едно заключение за Бога, разправи ми своята опитност. Краен анархист е и казва: „Влюбих се в една мома и в тази мома видях Бога, повярвах, че има Господ. Когато залюбих, в моята душа се зароди енергия да работя за Бога, да жертвам всичко, да работя за човечеството. Но дойде един прелом и тя се изгуби. Изгуби се тя и останаха черни петна в моята душа, изгубих силата си“. Черни петна останали. „Когато изчезна любовта, на местата, дето е била светлината, забелязах: черни петна останаха в душата ми“. Той отишъл по-далече. Казва: „Виждам, че Христовото учение е нещо повече. Ако моята душа и сърце бяха толкова широки, щях да любя всички хора и не щях да претърпя тази криза. Но понеже сърцето ми е малко, като изгубих една от овцете, съкруших се. Желая сега душата ми да се разшири, че да обичам всички, както нея обичах“. Тъй всички трябва да обичаме. Всички тия растения, цветя, буболечки, млекопитаещи, всички, които влизат в тебе, да чувстват, че Бог живее, че всичко ти е мило, на всичко да даваш неговата цена. Само така може да разбереш великия закон на Любовта и тогава няма да претърпяваш такъв крах. Сега жената се привързва към мъжа, мъжът се привързва към жената. Не се самоизмамвайте! Мъжът ти не може да ти помогне. Ако той ти казва, че може да ти помогне, той не говори истината. Той може да ти помогне 50%. Ако ти кажеш на мъжа си: „Аз ще ти помогна“, ти не говориш истината. Ти можеш всичко, но като си невежа, как ще му помогнеш? Великият закон, който ръководи съдбините, той иска да ни покаже, че сме невежи. Ти казваш на мъжа си: „На мен се уповавай, на твоята възлюблена Станка“. Провидението всеки ден ни показва, че ние нищо не можем да направим. И тогава, знаете ли, един от нашите приятели, на когото името било Димитър, правил сеанси. „Ти си – казва му духът – Стоян Станчев.“ – „Аз съм Димитър.“ – „Не, не, ти си Стоян Станчев. Стоян си, защото стоиш до медиума, а Станчев си, понеже стана причина той да проговори.“ Разболее се мъжът ти, намираш се в чудо, отиваш да търсиш лекар. Защо не му помогнеш, нали можеш? Ти казваш, че го обичаш. Ами че ти, като го обичаш, защо не можеш да му помогнеш? Това е първата лъжа, първото изобличаване в този закон на Любовта, че ние показваме какво онзи, когото любим, не можем да му помогнем. Онзи, когото любим, като идем ние при него, той трябва да оздравее. Такъв е законът. Хората измират, защото не се любят. Любиш ли някого, като отидеш при него, тези силни вибрации на Любовта, които се отделят, ще му помогнат и той ще се подобри. Сега вие ще кажете туй-онуй. Не, не! Туй е истината, нищо повече. И тъй, ако искате да познаете дали имате Любов, идете със смирение при някой болен и вижте подобрява ли се положението му. Ако се подобрява, ще се радвате, но влоши ли се, ще се върнете и ще се молите на Бога. – Не сте толкоз горещи. Ще си признаете истината. Сега друго доказателство. Някои казват, че имат Любов. Хубаво, ако вие се греете на слънцето и се натоплите, че се изпотите, тази горещина от вас ли е, или не? Тази топлина не дойде ли от слънцето? Ако някой ви попита, вие ще кажете: „От моя организъм е“. Не, не е от твоя организъм, но ти си един акумулатор на тази Божествена топлина и тя се изявява. Ако ти имаш Божествена Любов, не да кажеш: „Аз съм, който отделям топлина“, а ще кажеш: „Аз събрах тази Божествена Любов и я проявявам“. Та сега от всинца ви искам най-първо: най-нежното чувство, най-мекия поглед и най-сладката дума. И затуй тази вечер ви пея тази песен. Аз никога тук с цигулката си не бих дошъл да ви свиря. Плащате ли ми нещо вие? – Ако аз ви дам един концерт, трябваше да платите най-малко по 50 лева. Вие нищо не плащате и не само че не плащате, но като влезете в дома си, не го прилагате. Е-е, казвам: прекалихте го! Ще го приложите, понеже е необходимо за вашето развитие. Ще работите и като излезете навън, ще се поставите на такова място спрямо туй слънце, че всички ще бъдете изразители на тая Любов. Един ден, когато Бог дойде да се засели във вас, законът ще се измени: тогава вие вътре във вас ще бъдете едно слънце и чрез вас ще се прояви слънцето. Бог ще бъде в нас и Любовта ще се проявява. Понеже ние говорим, че чрез Любовта всичко може да направим, нека приложим този закон. Няма да казвам като другите: „Поправи се!“ Ако някой брат трепери, студено му е, ти му казваш: „Не трепери“. Не, вземи го, стопли го и веднага той ще утихне. Не му казвай тъй: „Не трепери“. Ти го морализираш. Вземи го в къщи и го стопли и този брат ще каже: „О, колко е хубаво“, и няма да трепери. Сега между нас, всички нас, всички треперения трябва да престанат. Хайде, изпейте „Сила жива“. (Изпяхме упражнението няколко пъти. Учителят изпя на нов глас същото упражнение.) То е същото упражнение, само че трансформирано от един глас на друг. Хайде, помъчете се да го изпеете. Може би втория път ще упражним този глас. Сега ни най-малко не се смущавайте, че не можахме да свършим упражнението. Аз нарочно го оставих, за да се роди във вас една мисъл, да работите, да се развива музиката. Законът в окултизма е такъв: щом се разреши един въпрос, десет въпроси трябва да останат неразрешени. Първия глас знаете, втория всеки да се старае да си го припомни. По един или по друг начин, като правите усилия, той ще дойде, той се е запечатал и ако вие се нагодите, гласът ще дойде. От вас ще изкараме добри певци. След една година старите ще имат гласове като на младите. Ако пазите правилата, гласът ви ще се възобнови. Где искате да бъде събранието в неделя: тук, в Турн-Ферайн, или в „Опълченска“? После, как искате упражненията да бъдат – в четвъртък вечер, или в неделя вечер? По-добре ще е да оставим тия упражнения за в неделя вечер, понеже много от провинцията не могат да се събират в четвъртък, а в неделя вечер всички имат условия. Четвъртък може да бъде свободен за други събрания. Искаме да спестим един ден. Значи в неделя, пак 7:30 ч. вечерта. (Отговарят: „Да в неделя не сме заняти, можем и по-рано да почваме“.) Хубаво, тогава в седем часа. Упражнявайте се всички в музиката. Без музика в училището не може да бъдете ученици. В Школата музиката е един от необходимите предмети и всички ще упражнявате музикалното си чувство. Ще бъдете музикални, ще пеете, ще свирите. Най-малко трябва да знаете да пеете. Всинца може би нямате възможност да се занимавате инструментално, но за пеене всички без изключение можете. Думата „не може“ е изключена. Виж, за инструменталната музика, там може да кажете: „Не можем да свирим“, но който каже, че не може да пее, не му се прощава. Господ е поставил цигулка на всички – гърлото ви. Онази външна цигулка нямаш, но тук вътре цигулка имаш и ще пееш. И за всички – и млади, и стари – правило е в нас: ще пеем. После няма да се свеним от хората какво ще кажат. Нашите песни ще бъдат неподражаеми. Ние ще покажем на музикалния свят, че има нещо повече, отколкото те разбират. Ще им дадем един подтик. И те мислят, че са музикални. Ние се радваме, че те така мислят и работят. И хубаво, те приготвят пътя. Ние им благодарим. Те са изработили доста хубави инструменти, цигулка, но от чисто окултно гледище тя може да претърпи известно видоизменение. Там, докъдето днес са достигнали цигулките, повече по никой начин никакво видоизменение не могат да претърпят. От триста години насам цигулката не се е изменила. Но по окултен начин цигулката може да бъде изменена, обаче трябва да се пробудят у човека онези вътрешни музикални чувства. Щом се събуди музикалното чувство, ще се намери майстор, който ще приспособи цигулката. Но засега цигулката е достатъчна. С цигулката може да се вземат не само половини тонове, но и четвъртини. Между един тон и половината тон има други тонове, които може да се вземат с цигулка. Всички тонове, които може да се вземат с цигулката, могат да се вземат и с гласа. Ще пеете. Искам да бъдете отлични певци, да не се стеснявате, защото някои от вас имат хубави гласове, но необработени. И между младите, и между старите, мъже или жени, има отлични гласове, но са огрубели по съвсем други съображения: ядете лютичко, тревожите се. Всяка тревога се отразява върху ларинкса. После, когато действат низшите чувства, страстите, тия гласни органи загрубяват. И забележете, ония хора, които са груби, и гласът им съответства на техния характер. Понеже музиката е една сила, с нея може да се разрушат много лоши работи. Например някои жени се чудят как да укротяват мъжете си. Ако жената може да пее сладко, когато мъжът спи дълбоко, на другия ден сутринта, като стане, той ще бъде мек като памук и ще има най-хубавото настроение. Жената да му изпее най-хубавата песен. Но тя какво прави? Като заспи той, заканва се над главата му: „Хм...!“ И той, като стане: „Хм...!“ Българите имат една поговорка: „Каквото повикало, такова се отзовало“. Спи мъжът. Изпей му най-хубавата песен и като стане, той ще бъде друг. За в бъдеще музиката ще бъде като един метод за възпитание на децата. Поне децата може да се възпитават с музика. Затуй ще гледаме да употребим част от времето си само за музика. Т. м. 2-ра школна лекция на Общия окултен клас (II година), 12 октомври 1922 г., четвъртък, София.

Аудио - чете Надка Иванова Положителни и отрицателни сили въ Природата (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 14 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Положителни и отрицателни сили в природата Т. м. Тема за следващия път: „Защо плачат малките деца?“ Ще напишете нещо за плача. Плачът не е противоречие. Когато почнат някого да ограничават, той плаче. Когато хората ни ограничават, ние плачем. Сега ще пристъпя към предмета си. Не искам вие да плачете. Плач и роптание, това е едно и също нещо. Който плаче, той роптае, това са отрицателни черти, които са отживели своя век. Всичко, което сега съществува във вашия ум, е отживяло своя век. Това са преживелици на една далечна култура. И вие трябва да кажете сбогом на вашето минало. Да допуснем сега, че вие отивате на Небето и сте се вкиснали от всички стари системи. Като отидете на Небето, какво ще разправяте? Мислите ли, че там ще ви слушат, като разправяте за всяка отрицателна черта на земята? Като влезете в невидимия свят, в тяхната школа, там ще ви кажат: „Братко, забрави всичко туй“. И всичко трябва да се забрави. Писанието казва: „Всичко трябва да се заличи и да дойде Новата епоха, в която ще започне истинското знание, което сега иде в света“. Положителни и отрицателни сили в Природата: електричеството, това е една положителна сила. Положителните сили разрушават, отрицателните градят. Вие ще кажете: „Защо? Как тъй?“ Онези на бойното поле, когато са слаби, нали се укрепяват, изграждат си здрава крепост? Кой гради? – Страхливият. Слабият трябва да се укрепи, къща да гради. Казват: „Гениален човек е той“. Този е един страхливец, той е отрицателен, в него преодоляват отрицателните сили; тези сили се укрепяват, за да може да издържат напора на положителните сили, които действат в света. Следователно по този начин са създадени нашите тела, нашите мозъци, нашият нос, краката, ръцете, дробовете, сърцето, стомахът, всичко туй е създадено в света по причина на тези отрицателни сили, които градят. И понеже те не са имали достатъчно време да обмислят нещата, много от този градеж не е хубаво изграден. Някои искат да ни убедят, че туй, което имаме ние, е Божествено. Не е Божествено! Има нещо Божествено в нас, но ние трябва да различим онзи Божествен градеж... Има Божествен градеж, но трябва да различим Божествения градеж от обикновения наш градеж. Следователно от положителните и отрицателните сили в Природата едните рушат, доставят материали, а другите съграждат материалите. Тъй е в Природата. И когато един човек се намери в тия два полюса, понеже вибрациите са различни, то ако в даден случай той минава от единия полюс към другия полюс на тия действащи сили и ако той не знае как да мине, да кажем от положителния полюс към отрицателните вибрации, непременно ще мине в едно голямо мъчение, ще претърпи едно голямо страдание, докато намери закона, за да влезе в същите вибрации, същите трептения, както и те се движат. И обратното: един човек, който е в отрицателния полюс, ще мине в положителната страна. Всички ще минат, по необходимост ще минат от единия полюс в другия. Не мислете, че като сте в положителния полюс, винаги там ще бъдете. Не мислете, че една сила е само в единия полюс. Аз ще обясня мисълта си. Ще минете от положителния полюс в отрицателния полюс, от процеса на разрушение към процеса на разширение, а процесът на градеж е процес на сгъстяване и ограничаване. Следователно, когато се минава от единия полюс в другия, ние трябва да знаем онези закони, по които да нагодяваме своите вибрации със силите, които действат. Ние казваме, по липса на думи, „положителни и отрицателни сили в Природата“, но те имат една цена в Природата. По качество те са еднакви, те са полезни за самата Природа. Някой път положителните сили действат в наша полза, а отрицателните – в наша вреда, отрицателните сили са против нас; някой път отрицателните сили действат в наша полза, а положителните сили са в наша вреда. Но туй е само тогава, когато ние се намираме в разрез с нашите вибрации. Сега има един морал, морал на добро и зло. Доброто в света, то е една отрицателна сила – то гради. И ще забележите, че всички добри хора са все слаби хора в света; те не са силните хора в света, които управляват. Ама где има добър човек, как ще кажете? „Както е на Небето, така е и на земята.“ Не е така. На земята добрите хора са най-слабите. И когато кажете, че някой е добър, всички казват: „Знаем го каква е овца, той е едно говедо“. Тъй му слагат прозвище. Добрите хора са най-слабите хора. И туй трябва да признаем, че е така. Като кажем, че някой човек е лош, то значи, че той е силен и такъв човек сам може да е държавник или философ, или да заема някое видно положение. Сега във вашия ум може да се роди някое противоречие: „Защо съществуват доброто и злото в света?“ Няма да се впущам дълбоко във философията, понеже някои от вас не сте готови и ако река философски и научно да ви обясня това, мнозина от вас, на които стомасите са слаби, ще ги хване диария. Но ще ви обясня причината, защо съществуват доброто и злото в света, за да може да се ползвате. Злото в света е една потреба; то е толкова потребно, колкото и доброто. Туй го запомнете! В онова дърво, дето се представя – дървото на познание добро и зло, в него се крие философията. Във всяко едно дърво съществуват два принципа, от плода на което, като вкуси човек, ще може да познава и доброто, и злото. Добрият човек мисли, че трябва да е честен, справедлив – има един метод за разбиране. А лошият човек казва: „Трябва да се обере, да се пооткрадне, да се убие човекът“. И той си има свой метод. И единият казва: „Моят метод е прав“, и другият тъй казва. Двамата обаче имат две различни разбирания. Сега вие ще кажете: „Не може ли без зло в света?“ Не може! Ако вашите къщи могат без канализация, ако вие можете без нужници, тогава и без зло може. Но най-първото нещо: като съградите една къща, съграждате и един нужник. Е, вие ще се сърдите ли на онази дупка, през която излизат тия нечистотии? Ще благодарите, че тя ви освобождава от едно голямо зло, защото ако тия вещества не могат да се трансформират и да приемат физически вибрации, те биха образували отровни газове и щяха да спрат еволюцията на вашия живот. И вие често си задавате такъв един въпрос, казвате си: „Нашият Учител не знае ли, че тук има толкова лоши хора, неспособни ученици, защо не ги изключи?“ А-а,... не разбирате вие философията на живота, не я разбирате. Вашият Учител не е глупав като вас. Вашият Учител върви съобразно Великите закони на Природата. Той не иска да измени в нищо на онова, което Бог е направил. Ние не искаме да оправим света. Аз не искам да изкореня злото. Злото трябва само да се ограничава. На 100 души добри хора са потребни 10 лоши. И ако ги нямате, трябва да им платите, за да дойдат във вашето общество. Трябва да ги търсите, защото ако ги нямате, вие ще се спънете. А когато имате 10 лоши сестри между 100 добри, вие трябва да ги пазите като писани яйца. И знаете ли защо са лоши? Те казват: „Ние се вкиснахме заради вас, всичките ваши нечистотии все през нас минават; вие ядете и пиете, а ние се вмирисахме заради вас, заради вас ние страдаме“. Имат ли право те да ви се сърдят? Имат право, разбира се. И затова те ви мразят, гонят, хулят. Вие ще кажете: „Аман!“ Не, не, аман от вас. И аз ви казвам: Като писани яйца ще ги пазите. Сега и обратният процес е верен. Във всяко едно общество от 100 лоши хора трябват 10 добри. На вас ви трябва една канализация. Вие давате нещо, но трябва да има някой да го вземе. Вие сте търговец. Образували сте такава материя, необработена, рохка материя. Тия, лошите хора, са търговци, които трябва да купят тази материя и да я пратят в Природата. И след туй от тези нечистотии Природата ще образува най-хубавите плодове. Мимоходом ще ви разправя един пример. Явява се един американски професор тук преди 20 години, бактериолог, сядат пред него около 3–4 хиляди души. На масата му има 4–5 шишета с чиста вода. И той казва: „Това шише с чиста вода е от нужниците на Ню-Йорк, а това – от нужниците на Бостон. Може да пиете от нея“. И той взима и пие. Той е намерил един процес за пречистване на такава вода. И действително, ако вие пиете от нея, няма да намерите никакъв лош оттенък в мириса. Но от чисто окултно гледище аз казвам: Той е дестилирал тази вода, обаче има известни вещества, които професорът не е знаел как да ги пречисти. Следователно Природата има един по-добър начин: тя ще разложи водата на своите съставни части. И като ги разложи тя, какво прави? Чрез своите токове тя изпраща тия вещества 10,000 километра над земята, в туй пространство, където всички елементи се пречистват, и чрез електрическия процес на сгъстяване тия елементи отново се съединяват и се връщат на земята като вода. Това е процес, метод на Природата за дестилиране. Сега, тия 100 души лоши хора трябва да намерят 10 добри, да им платят на тях и да ги пазят като писани яйца. На тях им трябва храна. Доброто в света иде чрез добрите хора, пък злото в света си отива чрез злите хора. Следователно, ако вие искате да се освободите от вашето зло, трябва да имате врата. И в обществото, ако вие нямате отворени врати, през които да изтича това зло, вие ще се задушите. Тъй е. Този лош човек, той ви спасява. Ако злият пита: „Защо е този добър човек?“ Казвам: Той ти дава живот. Всичките блага, храната, идват от доброто. Устата, това е доброто на човека, а задният му канал, това е злото. Сега това е малко цинично, но вие сте ученици. Тогава доброто в света седи в главата, а злото – в стомаха. В главата е ложата на Бялото Братство, а в стомаха е ложата на черното братство; там всичките братя, които стоят, казват: „Кокошчици, агънца, гъсчици дайте, това-онова“. Тъй вие слугувате на черните братя. Пък те, понеже трябва да живеят, от соковете на тази храна дават на Белите Братя и казват: „Хайде да дадем на Белите Братя, за да имаме пак кредит“. И затуй те им пращат сокове нагоре. Пък Белите Братя казват: „Понеже те ни пратиха данъка, сега ние ще им пратим храна“. Трябва да има една правилна обмяна и ние не можем да изменим този закон. А вие, щом се запитате защо е злото, не може ли без него, веднага умът ви потъмнява. Сега злото в света аз го определям така. Злото, това е по възможност най-малкото добро, начало на доброто в своите най-малки проявления. Следователно там, където започва доброто, в най-низките си вибрации, това е зло. И затова едно същество, което е достигнало до своя най-висок стадий на развитие в еволюцията си, като забрави как да измени вибрациите и влезе в по-низките вибрации на живота, то умира, понеже влиза в разрез с противоположните движения в живота. И тъй, злото в света е начало на доброто. Значи, ако си станал лош, сложил си начало на живота си. Сега онзи, който не разбира окултните закони, ще каже тъй: „Виждаш ли каква философия е тази? Значи ние трябва да използваме другите“. Но не знаете ли колко милиона същества измират, за да живеете вие? Как ще оправдаете това? То се оправдава с туй, че тия същества ще живеят във вас. Вие ще им дадете живот. Ако злото се умъртви във физическия свят, то ще се прояви във вас. Това е вярно. Направете следния опит. Имате един неприятел, който постоянно ви напада, пише във вестниците за вас, прави ви зло, казвате: „Да ме освободи Господ от него, да се освободя от този вагабонт, ще ми светне“. Един ден той умира, вие казвате: „Слава Богу, аз се освободих“. И действително, всички хора наоколо ви са добри, но веднага вие станете недоволен в себе си, почвате да ставате кисел, гневлив, хокате жена си, децата си – неприятелят е влязъл вътре във вас. И когато нашите врагове измират на физическото поле, те влизат в нас. Ще ги търпите или отвън, или отвътре. Това е факт. Някой казва: „Аз се разгневих“ . Враговете са умрели отвън, но са дошли отвътре. „Много нервен съм.“ Защо? Ще разбираш този закон. Ще кажеш така: „Туй зло е необходимо заради мене“. Ще се поляризираш. Жената, която разбира законите, като се разгневи мъжът, трябва да пее; мъжът ще се развесели и тя ще каже: „Слава на Бога, че днес мъжът ми се разгневи, ние сме спасени“. Да поиграе насреща му и той ще почне да се киска, да се смее. Учителят като се разгневи, учениците да почнат да играят, да пеят, учителят ще прихне да се смее. Тези неща за вас като ученици на окултната школа имат смисъл. Не тъжете за злото в света. На ученика не е позволено да критикува ония постановления на Природата. Той няма право да се произнася върху нещата. Той трябва само да констатира фактите. Само един Учител, който е завършил своята еволюция, минал по този път, той има право, той може да се произнася. Сега, като ученици, някои от вас си позволявате да ме критикуват. А аз ви казвам: Вие сте прости като фасул. Когато ме критикувате, аз се радвам, но аз съм толкова благороден, че не искам да ви направя канал. И казвам: Няма да ме критикуваш, за да не станеш канал, защото всички нечистотии ще минат през тебе и ти ще се вкиснеш. Мисли добро за мен, ще се повдигнеш, аз ще изпратя всичкото добро върху теб. Пък който ме е критикувал, аз се отплащам много добре, казвам: „Хайде, братко, върви напред“. Като мисли добро, пак му напълня каруцата. И като мисли зло, пак я напълвам. Нали това искаш? Няма да критикувате нищо в Природата! Няма да критикувате ония постановления, които Бог е поставил! Ще мислите философски, като ученици. Злото е една потребност вътре в света. Дойде ли една лоша мисъл, не я отблъсквай (Учителят движи ръката си настрана), не прави движение, че я пъдиш. Кажеш ли така на мисълта, с това движение на ръката ти си се хванал за нея. Ти правиш това движение с ръката, за да хванеш тази мисъл, но с туй ти даваш иширет на духовете. Седи 20-годишна мома пред прозореца през времето, когато се пишат любовни писма. Майката казва: „Ти къде ходи снощи, баща ти се кара?“ Тя маха с ръка, плаче, поглежда към прозореца, казва: „Майка ми вдига шум, ама няма нищо“. Това се казва иширет. Ти, когато си направил движение с ръката си към тази мисъл, за да се махне, вече се свързваш с тия отрицателни сили в Природата. Не им обръщай никакво внимание! Всяка една лоша мисъл, която минава, ти я остави да си минава, като че нищо няма. Ти си стой тихо и спокойно и привличай доброто, привличай всички ония добри и благородни сили в себе си. Ще упражняваш волята си. Ако разбирате закона, волята може да се упражнява само при тия две противоположности, които съществуват. Сега вие се оплаквате, питате: „Защо аз страдам?“ Страданието е един признак, че липсва нещо в човека. Ако ти липсва живот, ще имаш анемия, малокръвие; ако си недоволен, в сърцето ти липсва Любов. Казваш: „Аз скърбя“. Щом скърбиш, повикай Любовта. – „Как да любя?“ – Как да любиш? Не мисли, че хората са лоши, а ти си добър. Обикни лошите хора! Най-първо, трябва да обичаме лошите хора, защото през тях трябва да излизат нечистотиите навън, за да дойдат добрите работи. И когато е казвал Христос: „Любете враговете“, Той е подразбирал този велик вътрешен закон. Тия, лошите хора, са най-потребни в нашето развитие. „Любете враговете си!“ Вие казвате: „Как да ги любим, възможно ли е този лош човек да го любим?“ А този лош човек е потребен за тебе. Сега трябва да пазите пропорцията. Има три степени: на 100 души – 10, 50, и 75. На 100 души добри хора може да се допуснат най-много 75 лоши хора между тях, а най-малко да се намалят до 10 души. Намалят ли ги повече от 10, те унищожават корените на своя живот, и обратното – като увеличиш злото от 75% нагоре, ще причиниш смърт. Ако слизаш в обратното движение на хората, в обществото на лошите хора, и там на 100 лоши трябва да има 10 добри. Следователно, когато минаваш от една школа в друга, т.е. от един вид вибрации в друг, ако не може да спазиш тази пропорция, непременно ще влезеш в областта на смъртта, защото не си спазил този закон. Разберете, там казва Господ: „От всички дървета на рая ще ядеш, но от това дърво, където се изисква един отличен ум, учител се иска там, да не ядете от това дърво“. И дойде онзи първият, змията, тя беше учител от черното братство, който предаде първите уроци на Адам и Ева и казва им: „Аз съм този учител, който може да ви научи как да живеете“. И те го послушаха, започнаха с първото учение и в света се образува първата лъжа. А в Бялото Братство всички грехове се прощават, и то моментално, или не, но лъжата никога не се прощава! Туй да го знаете – съзнателната лъжа никога не се прощава! И когато дойде Божественият глас, извика: „Адаме“. Адам слушаше, но се престори, че не чува, а то е лъжа. И втори път той пак мълча – пак лъжа, и на третия път той каза: „Тук съм, Господи, но не смея да изляза“. И след това – Адам нямаше доблестта да каже истината. Истината може да се каже по два начина. Когато направиш едно добро, питат те: „Ти ли направи това добро?“ – „Аз го направих.“ И когато направиш някое зло, пак да си доблестен да кажеш: „Да, аз го направих“. Да излезеш характерен. А ние, когато дойдем до доброто, признаваме го. Питат ни: „Ти ли съгради това жилище?“ – „Да, аз го съградих.“ „Ти ли повдигна този народ?“ – „Да, аз го повдигнах.“ А когато дойде до сторени престъпления, няма ни, отказваме ги. А, не, сега всички съвременни хора минават за праведници. Ами ако аз като свещеник отида някъде и ми заколят една кокошка, мислите ли, че аз съм праведник? Да, пред хората, но кокошките ще кажат: „Заради този праведник отиде една от нашите сестри“. Заколят едно агне, казвате: „Овцете тъй се жертват“. Но горе овцата казва: „Този праведник е много добър, но една от нашите сестри отиде жертва заради него, изядоха я“. Е, къде са праведните хора в света? Сега злото не е там, че ние ядем овцете. Но когато аз изям една кокошка, ще кажа: „Слушай, сестро, сега ти ставаш жертва заради мене, но бъди уверена, давам ти честна дума, че един ден, като дойдеш в положението, на което съм аз, тогава аз ще стана кокошка и ти ще ме изядеш тъй, както аз те изядох. Запиши това добре и където и да съм, викай ме, аз ще дойда и ще спася живота ти от явна смърт“. Като заколя едно агне, пак тъй ще кажа – то е закон. Сега в туй общество ние казваме: „Защо между нас да съществуват лоши хора?“ Питам: Защо в Божествения свят да съществуват тия лоши хора? Защо Бог, който е толкова всемъдър, силен, изпълнен с Любов и знания, защо е допуснал Той злото? Не е ли Той всесилен? Ако Той го е допуснал, Той го е допуснал по такива съображения, за които ние нямаме понятие, ние не знаем защо, но Господ, като е разгледал всички възможни начини, по които животът може да се постави, е намерил, че този е единственият начин, най-добрият при сегашните условия, при които ние живеем. Щом го е допуснал, ние ще го приемем този факт тъй, както си е, и ще спазим Закона. И няма да преувеличаваме нито за добрите, нито за лошите хора. Но между лошите и добрите трябва да има едно съотношение, да се спогаждат. Не мислете, че някои сте добри, други – лоши; всички трябва да живеем разумно помежду си. Сега ще седнете, ще кажете, че еди-кой си е лош, но щом почнете така да мислите, вие веднага се свързвате с техните вибрации и ще почувствате едно неразположение, неразположението на всички лоши хора, и ще се свържете с тях. Мислите ли за дявола, всички дяволи ще дойдат около вас. Мислите ли за лъжеца, мислите на всички лъжци ще дойдат около вас. Мислите ли за крадеца, за омразата, за завистта, всичко туй ще го привлечете около себе си. „Ама какво да правим?“ Ще почнеш да мислиш за доброто, ще привлечеш вибрациите на доброто, на Истината, на Мъдростта, на милосърдието, на самопожертването. Ако тъй мислите, вие ще си помагате. Няма друг начин! Казват: „Е, кръвта на Господа Исуса Христа ще ни очисти от всеки грях“. Кога ще ни очисти кръвта? Когато ние започнем да жертваме живота си тъй, както Той го е жертвал. Следователно Той казва: „Люби враговете си“. „Ако ти вземат горната дреха, дай и долната.“ Защо? Има чисто окултни причини. Друг път ще се спра да обясня защо трябва да дадеш и как да я дадеш. И като ученици на тази окултна Школа, ще имате едно широко понятие за злото, че то е една потреба на живота. И ако някое зло ви е нападнало, да знаете, че то е най-доброто, не се оплаквайте за нищо. Не да бъдете индиферентни, но постоянно превръщайте отрицателните сили в положителни! Сега светлина и тъмнина, това са пак две сили, които са необходими в света. Светлината стимулира човека към деятелност, знание и Мъдрост. Тъмнината го ограничава и същевременно му дава един процес да си почине, да навакса изгубените сили. Човек вечерно време може да си почине. Дневното спане и вечерното се отличават. Денем като спиш, онова брожение е толкова голямо, струва ти се, като че ли се намираш в една кола, в която постоянно те тръскат, и като се събудиш, виждаш, че тази почивка не е като почивката вечерно време. Като си легнеш в тъмнина, ти може да си починеш и като станеш, ти усещаш, че всички сили са наваксани. Следователно тъмнината е толкова потребна за наваксване на тези сили, колкото и светлината е потребна за подобрение на живота. Същият процес е и за доброто и злото, същият процес е и за положителните и отрицателните сили в Природата. И тъй, като ученици на тази Школа, само така ще може да се ориентирате в новия живот, само така ще се ориентирате в един добър живот. Умрял някой, то е потребно да умре, за да се роди друг. Движение е това. Единият отива нагоре, другият слиза надолу. Защо той умира? Не питайте защо умират хората. Смъртта, това е най-малкото проявление, начало на живота, защото който умира, той тогава почва да живее. И казва апостолът: „Минаваме от смърт в живот“. И сега, за да влезем от този живот в духовния живот, непременно ние трябва да умрем – да влезем в най-малките вибрации на живота, за да може този живот да ни поеме в своите условия. И тъй, Божественият Дух е, Който работи в света. И онези окултни ученици, които искате да развиете живота си, вие трябва да разбирате тия закони. И ако вие се залъгвате само със сенките и мислите, че имате знания, вие се лъжете с тия знания. Ако вие мислите, че имате Любов, вие се залъгвате с Любовта. За пример, ако двама души се обичат, как се обичат? Най-първо, у вас Любовта не е съзнателна. Онзи мъж, който обича жена си, която е свършила училището, която е красива, баща ѝ има къщи, ако този мъж я обича, за да вземе парите, красотата, той няма да я обича винаги. Той не обича душата, а тия неща, от които има нужда. Това е икономическа любов. И сега седнат да се убеждават, казват: „Идеална любов! Умира заради него!“ И действително умира заради него. Но там, където има умиране, няма Любов. Как така: ти го любиш, той да умира? То е смешно от Любов да умира човек. От вашата любов умират хората, то е много вярно, но там няма никаква Любов. И после влиза той в едно религиозно общество, от света бяга и мисли, че между братята там ще може да му помогнат, да му дадат пари и да му тръгне работата. И като не намери тия условия, казва: „И те такива“. Ние не искаме такива между нас. Ако той е един от тия потребните 10, ние ще го приемем и ще му дадем пари, защото ние между нас имаме чиновници. И от добрите хора има 10, 50, 75 на 100 или пък на 1000 души отговарят 100, 500 и 750. Тъй че имаме чиновници, които карат боклука. Ако искаш да станеш един от тези чиновници, ще се впрегнеш в колата с боклука, ще ти плащат 2000 лева на месеца. „Ама аз с боклукчийска кола не искам.“ Имаме и други служби, но там не плащаме нищо. И като влезеш при нас, нищо няма да ти плащаме, но ще дадеш всичкия си живот, всичкия си имот и от тебе нищо няма да остане. И той казва: „Такива хора като вас не съм виждал. Сбогом“. – Е, сбогом! Който влезе между нас като ученик, той трябва да има един съзнателен живот! Той трябва да живее най-първо за Бога, тъй, абсолютно, безгранично. Второ, той трябва да живее за своята душа – ограничено. И после да живее за своите ближни. Тъй седи законът. Ние започваме оттам, и след туй, като погледнем своите ближни, ние знаем, че между ближните злото съществува. Следователно ближен може да бъде всеки: и който прави зло, и който прави добро. И единият, и другият, може да бъде ближен. Сега вашите понятия за доброто и злото са лъжливи. Ще ви дам един пример и той е следният. Седите вие в някоя долина, но не знаете какво става в Природата. Запели сте си една светла песен, кънти цялата местност. Минава едно дете и казва: „Какво си се разпял тука“. Хвърля един камък, пуква ти главата. Ти почваш да го гониш.: „Как, ти да ми нарушаваш мира?“ Овчарчето минава нагоре и ти минаваш нагоре. Не се минава много време, излиза буря, става наводнение, цялата тази местност, на която си пял, е покрита с вода, а ти си горе. Невидимият свят е казал на туй овчарче: „Тук не е място за пеене, пукни му главата“. И ти казваш: „Пукнаха ми главата, но си спасих живота“. Туй момче може съзнателно да го е направило, може и несъзнателно да го е направило, обаче в дадения случай туй е добре. Вторият случай: ти седиш на същото място, взел си ножа, мислиш да се самоубиеш, казваш: „Не си струва да се живее“. Минава пак същото момче, казва: „Какво си се замислил?“ Пак ти пуква главата с един камък. Ти се забравиш, хукваш да го гониш, изгрява слънцето, ти дойдеш на себе си и казваш: „Много добре, че ми пукна главата, но ми спаси живота“. Питам: Туй дете, което е пукнало главата и на добрия, и на лошия човек, зло ли е направило? И в двата случая то е направило добро. В единия случай то спасява един добър човек от смърт, в другия случай спасява един лош човек, който иска да се самоубие. Где е вашата философия сега? Вторият начин на разсъждение. Ще ви дам нов начин да мислите: представете си, че двама души седят пред една пещера. Единият си запалва свещта, другият я загасва. Вие питате: „Защо този си запалва свещта, а другият я изгасва?“ Нали казваме ние, да ходим със запалена свещ? Казвам: Този, който си запалва свещта, влиза в пещерата вътре, а който изгасва свещта, той излиза из пещерата. Който си запалва свещта, той влиза в ограничението на пещерата и му трябва светлина. Казват: „Защо тези хора са загасили свещите си?“ Защото са излезли из пещерите. Пещерата, това е съвременното общество, съвременният свят, съвременният живот. Щом като влезеш, трябва да носиш свещ, там има опасни места. Но като излезеш из тази пещера навън, из този живот, защо ти е тази свещ? – Ще я изгасиш и ще влезеш в новия живот. В него има нови условия. Следователно едни от вас може да ходят със запалени свещи, а други – с изгасени. Не си хвърляйте упреци защо този не влиза. Казвате: „Нему не му стига пипката“. Казвам: Този човек е влязъл, а онзи не мисли, той е вънка, захласнал се е и трябва да дойде някое дете да му пукне главата. Какво трябва на добрия човек, за да мисли? Той казва: „Всички хора са добри, аз се примирих, всичкият свят е добър“. Но след като го упрекнат, казва: „Аз мислих, че е добро, пък то не било тъй“. – „Ти си се излъгал.“ Не, не си се излъгал. Туй дете е казало на този момък, че всякога не може да се пее, защото има приливи и отливи и после може да плачеш за живота си. Сега някои от вас може да се спрат на мисълта, ще ме попитат: „Дали за нас се отнася това?“ За всинца ви се отнася, без разлика, без изключение. Всеки един от вас, който мисли, че злото е непотребно в света, той е прост като фасул, който и да е той. И на такъв човек казвам, че той не може да очаква никакво добро. А онзи, който мисли, че всичко е на мястото си, и доброто, и злото е на мястото си, него го очаква едно велико бъдеще. Онзи, който мисли с един нож да изреже главите на всички хора, него не го очаква нищо, а онзи от вас, който казва, че има спасение за всички, той е на прав път. В края на краищата, когато се завърши тази еволюция, ще има и друг начин, в който животът може да се прояви. Един ден и добро, и лошо ще се срещнат, всичко ще забравите, Бог ще ви разложи на своите първоначалните елементи и ще влезете в новия живот. И апостол Павел казва: „Едно време бях в тъмнина, а сега съм в светлина“. Друг живот има. Тези, които са сега в тъмнина, ще минат, други ще ги заместят. Тъй щото за всички в света има условия, от чисто окултно гледище, да изправят живота си. И всеки един от вас, който се бори със злото, той ще слезе в стомаха, ще стане канал за злото. Тъй е и с всеки, който иска да поддържа доброто. Той пък ще стане една врата за движение на доброто. И тогава всеки ще заеме своето място. Ако си лош – под пъпа, в корема, в червата, в стомаха долу, там тия благовонни неща ще ги миришеш. Туй ще ти бъде възнаграждение. Ако станеш добър – в сърцето, в дробовете, в мозъка, там ще чувстваш живота. И всеки един според стремежите си, според разбиранията си, според както прилага волята Божия. Господ има място за всички хора. Той ще ви намери място. Ти си недоволен. Бог ще каже: „Хубаво, сложете го в стомаха!“ Другият е доволен: „Сложете го в сърцето, в дробовете, в главата“. Този е благороден, учи се, доволен е, стреми се – „Сложете го горе“. Не иска ли да се учи – „Сложете го долу“. Така върви животът. И ако вие искате да еволюирате, да се развивате, вие не се спирайте върху настоящото положение на живота. Не взимайте участие в ония площадни философски разсъждения на вестниците и на съвременните философи и учени, но вземете едно положение здраво и кажете тъй: „Злото е една потреба вътре в еволюцията“. Ние ще живеем така, както Законите на великата Любов изискват. Този закон включва всичко в себе си и изключва всички противоположности, Любовта казва: „Мисли любовно за всички и чрез Закона на Любовта ти може да се поляризираш и от най-ниското стъпало на живота можеш да се издигнеш до най-високото. Не мисли за злото, за нещастията, макар и да се сипят отгоре ти хули като дъжд от гранати. Бъди уверен, че като мислиш само за Любовта, тия гранати ще падат отляво и отдясно и няма да те засегнат, и ти ще влезеш в новите условия“. Сега способните от вас ще напишете своята тема: „Защо плачат децата и ползата и вредата от плача“. Като ученици пазете се всякога от подиграване и подбиване. Ще кажете: „Учителят тъй каза“. Пак постарому започвате. Тази беседа е първа. Ако искате да се ползвате от ония принципи, които прокарваме, поставете си за задача туй, новото начало. Всичко, каквото имате, добре свършете, приложете първото начало и превръщайте всичко все за ваша полза. Сега трябва да се работи! Работа и учение на всинца ви трябва! Няма да капне знанието от Небето. То няма да дойде отникъде. После на вас от класа ние ще създадем метод за четене на книги. Върху какво трябва да се мисли и учи? Изучаване на живата Природа, изучаване на светлината и тъмнината, изучаване на изворите, на растенията, на плодните и безплодните растения, на ония, които имат сладчина и горчивина, изучаване на планините и магнетическите и електрическите течения, влиянието на праната, как и кога идва. Ще правим опити с вас. Кога? Само когато приложите тази лекция на опит. Но като тръгнете, абсолютно никаква критика! Аз ви позволявам само една критика. След като направим своите опити и като имаме резултати, ще дойде време аз ще ви кажа – критикувайте сега, но искам майстори да критикуват. Сега хирурзи има много, всеки може да вземе един трион и да реже. И аз мога да отрежа крака на човека. Това не е хирургия. Но да отрежеш тъй майсторски, че да не повредиш нищо, то е хирургия. Да знаеш да отрежеш непотребното, а потребното да запазиш. Хирургия има и в мислите. Различни видове хирургия има. За пример аз имам един метод, много хубав е той, прямо говоря, но даде много лош резултат и някои ми казват: „Г-н Учителю, ти не трябваше тъй да кажеш, този се обиди“. Казвам: Върви си, не е твоя работа. Аз прилагам една Божествена мисъл, а последствията ще бъдат, каквито искат. Аз не искам хората да мислят добре за мене. Ако аз искам хората да имат отлично мнение за мене, ще кажа: „Да, това е добре“. Но аз казвам: „Слушай, тази постъпка не ти прилича!“ Нищо повече! Защото ако направиш грях, Господ няма да ти каже: „Чакайте, туй наше дете е благородно, да не го поправяме пред хората, да не му казваме греховете“. Не, Господ ще каже на такъв любимец: „Ти направи своя грях в тайно, аз ще извадя всичките твои грехове навън, пред всичките хора, да ги знаят“. Давид бил добър по сърце, но Господ какво направи с него? Четете историята! В Бога няма нищо скрито, в Него има само една мисъл. И когато Господ ви обича и вие направите един грях, Той ще дойде и ще каже: „Виждате ли този мой светия, този възлюбен син, виждате ли го? От 2000 години виждате ли моя приятел Давид, виждате ли го какъв е?“ А сега вие мислите, Господ е Любов, Той ще скрие прегрешенията ви. Не, не, никога не ги скрива Той. И знаете ли защо? Аз сега няма да ви разправям, но някой път ще се спра да ви обясня защо Бог не крие. И туй е най-голямото благословение, когато Господ те поразтърси малко. Аз бих желал Господ да извади моите постъпки, тъй, да ги поразтърси. То е едно благословение. И вие ще кажете: „Отлично, много хубаво е това“. И във вас ще се яви смелост и решителност да кажете тъй: „Трябва да говоря истината, не трябва да лъжа“. Трябва да бъдете смели, всички лъжи да изчезнат. Сега вие всички сте много страхливи. Аз ви казах първоначално в една от миналогодишните беседи: нека всеки си каже греха. И започнаха всички да ме лъжат. И след туй, второто, всички искат благословение. Какво благословение може да ви дам след тия лъжи? Ти ще кажеш тъй: „Аз вчера отидох при един мой приятел и съзнателно му отворих касата и му откраднах парите. Вие си мислите, че съм честен, добър човек, моля се по три пъти на ден, между вас съм сега. Идете, обадете ме, обрах един човек, аз не трябва да живея, а трябва да бъда в дранголника вътре, теглете ми един куршум“. Тъй да се говори истината! Но когато казвам да говорите истината и когато дойде някой да каже истината по съвест, той трябва да бъде смел заради истината. Той трябва да каже: „Аз направих това нещо“. И когато каже това – „Аз“, в Бялата ложа тия Бели Братя, като видят, че той е смел да изкаже греховете си, те казват: „Заради това ние ще му дадем всичките условия да се поправи“, и заличават всичките грехове. А когато се опита да каже лъжа, когато скрива истината, те казват: „Хайде, навън!“ – и втори път не го поглеждат. Не да се колебаете. Ще дойде някой да ти каже: „Не казвай“. Не, веднага ще кажеш: „Направих го това“. И в себе си всеки един от вас трябва да бъде крайно искрен, никакви лъжи, никакви измами, няма да бъдете раздвоени. Няма да се оправдавате. „Направих го!“ И ще търсиш начини да излезе тази истина, за да може да ти се простят греховете. Дотогава, докато греховете ти седят непростени, ти не можеш да напредваш. И в деня, в който му се простят греховете, той тръгва напред. Той трябва да се освободи от този товар, за да може да расте. И знаете ли колко пъти вие се спъвате? Как няма да се спъвате? Вие направите едно малко престъпление, но не искате да го признаете, и то ви спъва месец, два, три, година, нямате онова вдъхновение, онзи дух, вие ходите, молите се на Духа, но Господ се не лъже. Една сестра ми пишеше, че се докачила от мене, но аз съм наумил да напиша едно писмо. И знаете ли какво писмо? Като го прочете, четири реда сълзи ще потекат. Тя минава за ясновидка, борави с висшите светове, с причинния свят, има общение с Христа, тъй си мисли тя. И ми пише: „Как така, ти си изнесъл моето писмо и си го чел пред другите, да ме компрометираш?“ Ето колко е ясновидка тя. Нейното писмо пред никого не съм чел. Е, хубаво, ти като си ясновидка защо не провери първо факта? Ти казваш първата лъжа. Значи тя никак не борави с онзи свят. После казва: „Там, около тебе, са все простаци, лъжци“. Казвам: Втората лъжа. Ти си една от най-големите такива. Ако ти си една от добрите, Господ не би ти сложил един знак и ще кажа какъв е знакът. Не, такива ясновидци ние не ги искаме. После, на друга една сестра казах през тази година нещо, направо, прямо говорих. Тя не се обиди. Тя казва: „Учителю, като тебе няма друг, ти си велик, ти всичко знаеш...“ Откровено казвам: Знаеш ли, че аз съм недоволен от тебе, ти това си направила, онова. „Кой ти го каза това?“ Значи, щом ми го казват хората, аз не съм най-велик. Такива не минават. Ти искаш да ме излъжеш. Не се лъжа аз. Ще бъдете искрени и откровени. Аз не искам да ми казвате „велик“. Моето желание е в сърцата ви да гори онази истинска Божествена Любов. Любов! Във всеки един момент във вас да има самопожертване. Ще се отличавате по това. Аз казвам и правя. Искам и вие да казвате и да правите. Мога да кажа: Аз заради вас мога всичко да направя, но утре, като ме поставите на изпит и не го направя, няма ли да вляза в противоречие със съвестта си? Защото в Бялата ложа Законът е такъв: кажеш ли нещо и не го направиш, ти ще се изложиш на едно голямо изкушение. Кажи и направи, кажи и направи. За в бъдеще ние не позволяваме да има само обещания. Не, сега кажи и направи. Нищо повече! Искам това от всички ви. Сега ще започнете така още тази година: кажете и свършете! Пак ще има противоречия, пак ще има падане. Не изисквам да не правите погрешки, ни най-малко няма да ви държа кусур, ако направите даже и 100 погрешки, но като кажем една малка лъжа, ще държа всинца ви отговорни. Аз съм готов всички грешки да залича, но за лъжата в братството строг съм, абсолютно никаква лъжа! Без изключение! Туй да го знаете! Ни бяла, ни черна лъжа. Никаква лъжа, ако искате да се разберем. Туй ще бъде основа – никаква лъжа! Другите погрешки извинявам. Ако някой е откраднал, аз съм готов да извадя и да платя каквото е откраднал. Но ако излъже – не! Освен че няма да платя, каквото е откраднал, но ще го изпъдя навън. Нищо повече! Никаква лъжа, абсолютно без лъжа ще бъде, туй да го знаете! Ще имате едно общество без лъжа. Тази година искам от вас едно нещо. То е отрицателната страна на въпроса. Без лъжа! През тази година всякога ще говорим Истината! Това е положителната страна. Всякога Истината! И без лъжа, в отрицателен смисъл. И аз съм уверен в едно нещо, като ви гледам, уверен съм, че вие ще изпълните това правило. И който от вас не го изпълни, ще му дадем почетното място – 2000 лева заплата на месец. Ще го сложим на онова почетно място. Всекиго, когото хванем в лъжа, ще го поставяме на онова почетно място с 2000 и 3000 лева месечна заплата и с колата. Сега ще имате предвид тия думи. Ще се дешифрира тази лекция, ще вземете и ще си я препишете. Ще разсъждавате върху нея и което може да се приложи, цялата година ще го прилагате, а като свършим годината, идущата година ще видим какви са резултатите. Пък в другите лекции ще има други въпроси. Те ще имат по-научен характер: методи за развиване на съзнанието, за концентриране, за изучаване природните сили, начини за лекуване на болести, как се лекува коремоболие, главоболие, запичане, треска, хрема и тем подобните, изобщо как да давате първа помощ. Сега на учениците аз ще дам методи, но няма да злоупотребявате. И комуто от вас се случи да давате първа помощ, няма да обяснявате как става това, вътрешните методи няма да ги изнасяме. Няма да учите другите. Който е от Братството, който е от нас, ще му поверим, а който е отвън, ще му помогнем, ще го облекчим. Тъй щото ще имаме една своя медицина. Тази година трябва да се приготовлявате. Със софиянци ще започнем. Ще имаме някои молекулярни опити, досега бяха микроскопически, а сега ще има по-големички с някои от по-напредналите ученици – да видим дали ще можем да реализираме туй, което сме казали. Ще отидем на Мусала в ясно време и в бурно време, в дъждовно време и в снежно време. Ще направим една екскурзия до Мусала през януари, в най-големите снегове. После ще идем на Мусала вечерно време, при ясна нощ, без месечина и с месечина. Ще отидем в бурно и в дъждовно време. Сега, ако може. Това са възможности, те влизат в програмата през тази година. Дали ще може да реализираме програмата, зависи, тя не е лека, тя е доста трудничка. През януари горе на Мусала, в някоя бурна и дъждовна вечер. Посред нощ да се мине на Мусала не е лесно. То е една доста трудна задача, в която ще се развият вашите ясновидски способности, ще се отворят очите ви, ще виждате с астрална светлина. Ако може да прокараме тези опити, аз съм уверен, че температурата ви ще се повдигне на 100 градуса и тогава ще кажа: „С тия ученици всичко може да се направи“. Ако може да изпълним тази програма, аз съм уверен, че няма да има други мъчнотии. Разбира се, ще има други опити. Те се състоят в следното: двама от вас ще ги пратим да хванат някоя мечка за ушите. (Недоумение между учениците.) Вие ще кажете: „Защо трябваше да говоря за тази мечка?“ Забележете следното нещо. Вие бяхте всички сериозни и аз бях сериозен, но като казах за мечката, всички прихнаха да се смеят. Защото влезе нещо ново, изпъкна великият контраст – да хванем мечка за ушите. То е опит. Знаете ли, че в мечката има Любов? А, ужасна Любов има, измежду всички животни почти единствена мечката има най-много чувства и затуй обидиш ли мечката, тя не прощава. Та затуй, като се свържем с нейните чувства, веднага ще почувстваме, че в нея има живот, затуй може да лекува. И човек, който е болен, ако язди на мечка или мечка да го тъпче, той оздравява. Болен, ако има треска, като се качи на мечка, взима я от някой мечкар, треската минава. Защо? Защото мечката има много магнетизъм. Тогава двама от вас, които са готови, да дойдат да кажат: „Учителю, аз съм готов да изпълня всяка твоя заповед“. Е, добре, аз казвам: Вие, двамата, които сте готови да изпълните моята заповед – ще хванете мечката за ушите. Колцина от вас ще хванете мечката за ушите? Ще кажете: „Учителю, дайте ни друго, но не туй“. Ако се осмелите да хванете тази мечка за ушите, вие ще проверите един вътрешен закон. Това са символи. Но онази смелост, която ученикът има, с нея той ще провери друг един вътрешен закон. Казано нещо в Бялото Братство – да се изпълни, и вие ще влезете в едно ново течение – да хванете мечката за ушите. Ако първият опит – качването на Мусала – излезе сполучлив, тогава ще дойде вторият опит – мечката за ушите. Ако не излезе сполучлив, мечката ще си седи там. Т. м. 1-ва школна лекция на Общия окултен клас (II година), 6 октомври 1922 г., петък, 7:30–9:00 ч. вечер, София.

Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата: "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново", Първо издание 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание В Горницата От 8.30 ч. братята и сестрите поотделно, на групи от по шест души във всяка група, влизат в Горницата, където престояват по десет минути. Учителя говори на всички. Мотото за през цялата година и на учениците, и на оглашените, и на слушателите в Школата: ще се стремите да придобиете Истината в душите си, светлина в умовете си, чистота в сърцата си, свобода в душите си, знание в умовете си, сила в сърцата си. Гледайте да съграждате върху трите основи: Любовта да вземе надмощие в сърцата ви, Мъдростта – в умовете ви и в духовете ви, и Истината – в душите ви. Тази картина (Пентаграмът) показва вашето сегашно състояние. Вие сте всички в тъмнина. Целият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в Светлината. Туй е тъмнината, в която всички се движат. Това са двата пътя, през които хората влизат. Този е третият път (надясно) – пътят към съвършенството: той е Новата епоха, Новият живот. А тази глава показва сегашното състояние на хората; на учениците, които следват. Туй е Пътят. Ние означаваме Добродетелта с белия цвят; Правдата – със зеления цвят – това е материалният свят; Любовта – с розовия цвят – това е астралният свят; а в по-висшите му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана. Истината означаваме със синия цвят – или висшето ментално поле; а Мъдростта – с жълтия цвят. Добродетелта – с белия цвят, Правдата – със зеления, Любовта – с розовия, Мъдростта – с жълтия, и Истината – със синия. Тия цветове, тия добродетели ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползвате от тях. Сега мислете, че като влезете в Школата, през годината ще дойдат големи бури, облаци, гръмотевици. Да знаете, че тия неща са необходими за проветряване на умовете и за закрепване, и като дойдат тия бури, да знаете, че вие сте много по-близо до Царството Божие, отколкото сега, защото само когато дойдат бури, ветрове, тогава започват да цъфтят цветовете. Когато всичко повидимому е в ред, не се радвайте на това състояние. Ще бъдете духом бодри, весели и свободни и ще се стараете да работите с Любов. Това ще учите през цялата година. Ние ще се стараем да дадем всички упътвания; и които са способни – на всеки според способността му. На всички ще дадем еднакви условия, и който може, да ги използва. Ще учите! Сега ще се обърнете в една тайна молитва – жежка молитва към Невидимия свят, към Бога на Любовта, за да помолите да дойде Неговата Любов, Мъдрост и Истина. Любовта Му – в сърцата, Мъдростта – в умовете, и Истината – в душите. Сега пожелавам на всинца ви Любовта да бъде в сърцата ви! Моето благословение да бъде на всички ви. Идете си сега с мир! 23 август, сряда, 8.30–12.30 ч.

Аудио - чете Милен Колев От книгата, Трите живота. Общ окултен клас. I школна година (1922). Второ издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Трите живота", Общ окултен клас - година първа (1922), Издателство: "Бяло Братство", София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Окултни лекции", лекции на общия окултен клас, 1-ва година ,(1922), първо издание, София, 1922 г. Съдържание на томчето Мисъл и действие 16 школна лекция на общия окултен клас 15 юни 1922, София Следующият път ще пишете върху: влиянието на музиката в живота. Понеже това е един общ клас, вие всинца не сте еднакво подготвени, не схващате предмета еднакво, имате разни разбирания. Онези, по-ненапредналите, ученици мислят, че са равни на онези, които знаят, и се заражда по някой път една малка дисхармония. Онези, които не са израснали, трябва да се учат. Тук не е место на развлечение, а ще мислите, тук учение трябва, тук се изисква сериозна мисъл. Като кажем, „сериозна мисъл“, не, не страх да няма, най-малко 5–10 минути на ден трябва да се спира ученикът да мисли. Може да мислите върху разни предмети. Някой път имате някоя болка, мислете, именно защо страдате, имате неприятности в живота си, мислете, защо имате тези неприятности. Причините защо и за какво. Тъй обективно да ги разрешите. Не да казвате: аз съм нещастен, обществото е такова, Господ такъв ме е направил. Това не е философия, това не е разрешаване. Тази философия е на птиците: и те разрешават по този начин. Птицата, като я опъне някой сокол, спре се при някое дърво и казва: „Тук е спасението“. Или някой лалугер кат види човек, скрива се в дупката. Ще ви кажа един пример: на нивата на един турчин се завъдили няколко хиляди лалугери. Казват му: „Ей, Хасан, нивата е изядена от лалугери.“ – Тъй ли? Отива той, задига пушката си, туря сачми, да се разправи с тях. Обаче, щом вдигнал пушката, всички се изправили на задните си крака, няколко хиляди лалугери. „Ха, значи вие ме признавате за господар – казал турчинът, – харизвам ви живота“, и свалил пушката, и те се върнали. Хасан разбира причината, че те го признават за господар. Обаче, тия лалугери искат да знаят какви намерения има човекът. Обаче Хасан разсъждава тъй: „Признавам погрешката си, затова извинете ме.“ Сега вие като влезете в окултната школа, очаквате да станете човек, да се подготвите за окултен ученик. Да, за такива ум трябва, много досетлив ум ви трябва, на окултните ученици. Не да изопачавате някои факти: окултизмът не позволява да се изопачават фактите. Всеки факт трябва да се тегли със своята тяжест, ни повече, ни по-малко, тъй, неговата цена природата му е дала. Ако вие не се научите да разсъждавате тъй, знаете ли, някой път вие си давате по-голяма цена, отколкото заслужавате; а някой път си давате по-малка, цена отколкото сте в същност. И двете са крайности. Та се поражда известна дисхармония, която спъва класовете, спъва се мисълта на Учителя. Защото учениците могат да спънат своя Учител, най-малкото могат да отбият течението, а като се отбие течението, техните градини ще останат неполети. Нищо повече! Сега аз искам да ви запозная с най-елементарните неща в природата, най-елементарните неща и да ви покажа техния вътрешен смисъл, основата: върху тази елементарна основа лежат понататъшните ваши познания, които ще имате. Защото в окултизма много окултисти са се подигали много високо, има адепти, които са се качвали до третото небе, и от там са се сгромолясвали с главата надолу. В окултизма, които са почнали сами да минават, те ще ги пуснат, но после отгоре ще ги върнат назад, ще им дадат един хубав урок: през свещения път на Божественото училище без знания не се минава. Човек трябва да знае, знания му трябват, за да може да работи. Като кажа „да знаете“, то значи, да можете всякога да проверите вашето знание, да го докажете, тъй както един ученик, който разбира своето знание: дадат му една задача и той започне да разрешава, знае правилата, той може да работи. Сега не смесвайте окултните истини с религиозните. И религията е един метод за възпитание на хората. То е един външен метод за възпитание. Църквата е един разсадник, а една окултна школа, това е едно училище за по-напреднали души. На някои умовете са подигнати, съзнанието им се е пробудило, за да може да разбират основните закони, които действуват в техния организъм, които действуват в обществото и ръководят човешката еволюция. Сега, трябва да имате друго пред вид: вие не можете да устроите вашия дом, да бъдете щастлив, докато не разберете окултните закони, вие не можете да обичате приятелите си, докато не разберете тези закони. И затова ще се женят хората и ще се разженват, ще се сприятеляват и разприятеляват, ще се примиряват и скарват, а народите ще водят войни, докато не разберат ония окултни закони, които природата е турила в основата на съвременното общество. Но на туй общество трябва да се подчиняват. Ако не се подчиняват, тя допуща всички крайности, които сега съществуват. Явяват се болести, които помитат здравието и знанието, което имат. Често едни малки болести отслабват паметта, помрачават разсъдъка. Някой път се явяват землетресения, някой ураган, буря. Причината на землетресенията сме ние, хората. Хората със своите мисли стават причина да се явят землетресения. Да и българите не са далеч от туй разбиране. Когато в България в някое село се извършат престъпления, настава суша или градобитнини. Постепенно едно по едно като се изчистят тия прегрешения, дойде пак дъжд, а градобитнината престава. Сега ние всички сме свързани в природата. И така чувствително ние сме свързани, че може да причиним и голямо добро, и голямо зло. И за туй Господ ни е турил на тясно, не ни е дал голяма власт. Някой път вие искате да имате власт. При сегашното състояние, ако Господ би ви дал власт, вие щяхте да избесите цялото човечество. В някой ваш гняв бихте отрязали главата на някого, без да искате, и после щяхте да съжалявате. Сега в окултната наука се изисква морална стабилност, а не обикновена стабилност. Абсолютна благонамереност се изисква от ученика, никога да не злоупотребява с онова, което му е дадено; защото щом злоупотребите, ония, които контролират – има същества, които контролират, Господ няма да забави да ги изпрати – да направят контрол и ще те накажат. Тъй както в космоса има закони, които действуват навсякъде, всичко се следи. Те ще те накажат, а после Господ ще те прости. Прощение има на погрешките, но извинение на погрешките няма. Погрешките в класа трябва да се изправят. Сега ние няма да се спираме защо и за какво. Нашето желание е погрешките, които съществуват в класа, да се изправят, а причините „защо и за какво“, за нас не важат. За нас важат да се изправят погрешките, и ако се изправят, тогава вие ще се досетите. Някои очакват да добият повече знание. При това състояние, което сега имате, и най-добрите лекции да ви се държат, не можете да се научите, защото тук се изисква една вътрешна досетливост на тия тънки психически сили, които действуват. Да кажем съвременните окултисти говорят за волята, че човек трябва да има воля. Може да има воля, някой човек, може да си стисне юмрука, веждите, и то е пак воля, обаче онзи, на когото волята е развита, може да бъде тих и спокоен, но той ще прати една мисъл толкова интенсивна и толкова тиха, че първоначално тя ще произведе едно малко заболяване, но когато тази мисъл достигне до своите крайни предели, тя ще произведе такъв преврат, какъвто светът не е виждал. Та сега, лошите хора някой път изпращат по-силни мисли, по-интенсивни мисли, а добрите хора казват: „Господ ще уреди света“. Ние трябва да казваме: светът е уреден от Бога, а ние не трябва да го разваляме. Моят живот отдавна е уреден от Бога, стига да не го развалям. Господ е уредил живота ми, той отдавна е нареден. Мозъкът се подчинява на ума, стомахът на храносмилането, дробовете на дихателната сила, сърцето се подчинява на кръвообращението си, стига аз да не смущавам сърцето си, мозъка си, стомаха, краката, всички тия малки клетчици, в които животът функционира. Те много добре разбират работата си. Обаче, един ден, понапил си се малко, смутиш клетките си, тури те Господ на друго място. „Нашият живот е уреден“. Тази мисъл постепенно трябва да се затвърди. И, първото нещо, ние не трябва да изопачаваме живота. Като казвам „уреден е светът“, в какъв смисъл? Да допуснем, имате син, той е 5 години, вие сте вложили в банката 100, 000 лв. заради него. Туй дете е осигурено с парите, нали? Но тия пари още не са дадени на негово разположение. Бащата е писал тия пари да му се дадат, когато стане то на 21 год. До 21 год. туй дете трябва да се възпитава, как да употреби този капитал. Като казвам: вие сте осигурени, не подразбирам, че вие имате право да вършите каквото искате, да разполагате с тоя капитал, не, не, но капиталът е вложен и трябва да се учите, че когато дойде този капитал да внесе резултати, да знаете колко да употребите от него, а другояче, ще разпилеете парите и няма да разберете смисъла на живота, защо сте дошли. Сега за пример, знаете ли днешният ден каква беше вашата програма като ученици? Днешният ден имаше една важна програма. Вие като станахте тази сутрин колцина се отправихте към Баща си да му кажете: „Татко аз ти благодаря за онова съзнание, което си ми дал, благодаря ти за условията, които ми даде да ходя на училище; за приятелите, за обществото, за средата, за всички тия сили“. Колцина казаха това? Някой от вас първото нещо, са се умили, чели са набързо „Отче наш“, дай да си похапнем и хайде на работа. Но тия работи, са посторонни. Ако аз съм поет, тя е посторонна работа, ако аз съм философ, тя е посторонна работа. Казват: той е отличен философ. Ее, като философствуваме, какво ще докажем? Аз ще докажа причините как е създаден светът. И често знаете ли как доказваме ние на учените хора? Ние ставаме смешни! Има такъв един пример – то е един анекдот из българския живот – доколко е верен, аз не зная, но аз ви го давам като един анекдот. Синът от едно семейство, от едно бедно затънтено село, дето къщите са колиби, без керемиди и се мажат къщите там с говежди извержения – да не мислите, че е нещо лошо – по едно щастие отива в Европа и свършва по естествените науки. Връща се в селото и вижда едно голямо извержение залепено на тавана, и той започнал да доказва на баща си по какъв закон извержението е отишло там и му разправя философии. Бащата казал: „Синко, аз видях майка ти как току що го лепна на тавана, а какви сили действуват аз не зная“. Ее, питам, ако не беше майка ти, това извержение би ли се качило на тавана? Ние често искаме да докажем, че нещата в света стават без ничия разумна сила, по един механически начин. Не е тъй: Сега вие сте турени в окултизма. Казвате: защо съществува зло, защо съществува добро. Аз оставям този въпрос да го разискваме. Защо съществуват изверженията? Изверженията, това са едно зло. Всичките болести в света се зараждат все от изверженията. Те са гниещи вещества. Що е извержение? Извержението е един признак, че съществува живот. Някои от тия същества, понеже не са научили закона на храненето, правилно не се хранят. Следователно, изверженията им съдържат повече отровни вещества. И вземете пред вид ония същества, например кучето, което е месоядно и зло по характер, вземете и вола, е вземете техните извержения, по изверженията ще познаете характера на животните. Мечката по своите извержения показва, че не е много лоша. Вземете козата и тя не е много лоша, овцата също. И тогава по същия начин греховете на хората не са еднакви. Има грехове като извержения на кучето; има грехове като изверженията на вола, овцата и т.н. по степента. И пита някой: защо е грехът? Как ще се премахне грехът? – Не яжте, престанете да ядете и всеки грях ще се премахне, всяко зло в света ще изчезне. Но казвате вие тогава: без ядене може ли? Тогава казвам: и без зло не може. Щом без ядене не може, и без зло не може. Това е философия. Ти като искаш да ядеш, ще храниш твоята кокошка, ще я изядеш. Тази кокошка е един брат, ще вземете яйцата ѝ, ще се спорите защо? Защото искате да живеете. Ее, добре мислим ли ние, че месната храна от чисто окултно гледище е единствено най-здравословната храна? Туй науката в бъдеще ще го доказва, окултизмът по този въпрос има друго становище. Тия вещества, които се съдържат в месото на тия млекопитающи, кокошки, пуйки, тия есенции съществуват в природата в 10 пъти и 100 пъти по-чиста форма. И ако ние бихме били я почерпили тази енергия не от месото на животните, а бихме я почерпили от нейния първичен източник, и щяхме да бъдем здрави, а сега имаме нужда да пращаме животните заради нас, те да събират тази енергия. А знаете ли как я събират? Тя е ограничена, защото ние сами сме ограничени. Аз вземам туй ограничаване не като един момент, но ограничаване на една дълга култура, която е започнала първоначално много медлено, незабелязано, но същото време и се увеличи. И нашият ум сега е толкова изопачен, че мъчно може, даже и най-умният европеец да докаже, че тази храна не е здравословна. Той ще ти докаже от името на физиката, на химията, че този е истинският начин на хранене. Той ще докаже много какви са резултатите и каква е смъртността статистически. Какво показват многото раждания на хората и какво показват многото умирания? Това са две аномалии. Когато много хора се раждат, това е анормалност, и когато много хора умират, и това е анормалност. Някои поддържат: едно семейство трябва да има много деца. Аз нямам нищо против, но колко деца трябва да има едно семейство? Т.е. колко деца изисква природата да има едно семейство? Колко деца са нужни? Спорен въпрос. При сегашните условия, ако разсъждаваме философски, другояче седи въпросът, но в същност, първоначално, когато природата е създала човека, какъв е бил нейният план? И после колко момчета и колко момичета трябва да има? Сега виждам, в някои семейства преодоляват само момчета, но с женски характер. В друга фамилия преодоляват момичета, но с мъжки характер. Мислите ли, че то е едно естествено положение, то е анормално положение. Когато мъжът се облече в женска форма и жената се облече в мъжка форма, човешкият живот се е обърнал с главата на долу. Не само туй положение, но сега всичките хора искат да бъдат учители, да бъдат господари. Господар, значи, мъж. И сега вземете всички жени искат да бъдат мъже. Казват нещо повече, че всеки род се ражда по един сляп. Няма човек, който иска да бъде сляп, никой не се е родил сляп. После някои казват, не струва да си ученик, учител трябва да бъдеш. Аз зачеквам въпросът не конкретно, идейно го зачеквам. Мъжествени ли да бъдем или не, въпросът не е там. Всякога когато мислиш правилно, мъж си; когато живееш правилно, жена си. Когато мислиш правилно, по всичките закони на мисълта, от чисто окултно гледище, ти си мъж, разумен човек, наричам те разумно същество. А когато живееш правилно, съобразно с тази мисъл и преживяваш нещата и приемаш наслада, че си се облагородил, жена си, не жена, дева си, девица си. В първият случай си момък, не мъж, а във втория случай девица си. Щом станеш жена, зависи как си се оженил, с ума си или не. Има, има едно преплитане. – Някой път виждате на някои умни хора животът им не е правилен. Следователно, казвам, има едно несъчетание, една дисхармония между ума и живота им. И ние казваме, че тия хора не са умни. Нима мислите онзи човек е умен, който може да увлече своя народ в една война? Той не е умен. Нима е умен един писател, който е написал една книга и може да увлече цяло едно поколение, и след 100 години да узнаят хората, че тоя път е крив? Нима мислите, че е умен един окултист, който в името на тази наука, увлече някога в кривия път? Не, в душата на един ученик трябва да съществува една мисъл, той трябва да разбира истината. Питат сега: „защо ни е светлината?“ Определение аз не правя, но казвам: светлината е да ни покаже пътя на живота, пътя, в който трябва да вървим. Но някога вие питате: защо не ви съчувствуват, да ви дадат подтик да вървите напред. Всяко едно желание, това е един подтик. Следователно, използвайте подтика. В този подтик може да се появят разни отклонения, може да вземеш разни направления. Светлината, и тя си има свое приспособление, но целта на живота, вътрешната страна на светлината е да ни покаже пътя. А знаете ли какво нещо е пътя? Ние сега, съвременните хора, под „път“ разбираме само един път, който можем да изходим от единия край до другия. Това не е път, това е една права линия. А „Път“ Божествения път, това са всевъзможни методи и начини, по които човек може да живее разумно в този свят. Това е път: всички разумни методи и начини, включени вътре в Божествените закони на разумния живот, които може да употребим за живота си. И на вас, напредналите ученици, ще ви приведа следующето. – Другите, на някои от вас мозъка още не е развит, трябва да се учите. Ние казваме тъй: човек трябва да мисли и после да действува. Едно положение, нали. Има и друго положение. Човек трябва да действува и после да мисли. За да можеш тия две положения математически да ги разчлениш и да разбереш съотношенията им, трябва да имаш един досетлив ум. Как може да действуваш преди да мислиш? Как може да захванеш една работа преди да я определиш? Ще кажеш: правилният път е да мислиш и после да действуваш, а да действуваш и после да мислиш, то е глупаво. Не, не, ако вършиш по човешки една работа първо трябва да мислиш, а после да действуваш. Когато вършиш една работа по Бога, първо трябва да действуваш, после да мислиш. Когато ти действуваш, Бог за тебе ще мисли. Той мисли, ти действуваш. В Божествения свят е тъй. Той ти е дал плана, няма какво да мислиш, ще извършваш работата Му, няма да разсъждаваш. Той ще мисли. А когато ние искаме Бог за нас да действува, ние трябва по-напред да сме обмислили нашия живот и тогава Бог ще я извърши, тъй както ние сме я обмислили. И както ти мислиш, тъй и Господ ще действува. Следователно, може да опитате, но Бог е много внимателен в туй отношение. Ако ти си искрен и Той спрямо теб ще действува тъй. За пример искаш да крадеш, той ще ти даде всичките условия да крадеш. Искаш да убиваш, Той ще ти даде всичките условия да убиеш. Но после ще създаде и затвори, бесилки, всичко туй ще създаде. Искаш да помагаш, Той ще създаде тия условия. Защото Господ ще каже така: „Така го ти намисли, затова така го аз направих. Ти искаш според твоя път“. А пък когато ние действуваме и всичко излиза добре, Бог мисли. Божиите мисли са другояче. Неговите планове са строго определени. В него няма два плана, има само един план. В този план влиза само абсолютното добро в света. Сега вие може да обяснявате нормата по един или друг начин, но ще знаете строго определено: каквото мислите, това и ще ви бъде, и каквото действувате, това и ще бъде. Значи, ако действувате по Бога, това и ще ви бъде. Но спрете ли се вие на едно Божествено действие да приложите вашата мисъл, вие ще почувствувате обратен резултат. Там, дето Бог мислил; вие не коригирайте Неговия план. Да кажем създаде ти една форма на жена, ти казваш: „Защо да бъде жена?“ Щом кажеш „Защо аз да бъда жена?“. Знаеш ли какво ще стане с тебе? – Ще имаш най-лошия мъж, ще имаш най-лошите деца, по възможност най-лошата обстановка при раждане, мъчения, та ще кажеш: „Бял ден не видях в живота“. Защо? Защото си казала „защо се родих жена?“. Не зависи от тебе какъв да се родиш ти. То е въпрос предрешен. Не е от нас дали да се родим мъже или жени. Този въпрос е предрешен. Не е във вашата власт и воля да избирате вашите родители. Не, не, налага се на човека според условията на неговите минали съществувания, ти че си в състояние да избираш баща си и майка си, но веднъж роден от баща си и майка си, ти си господар, ти може да изправиш живота си. След като се освободиш, като станеш на 21 год. пълновъзрастен, ти си в състояние да измениш живота си както искаш. Но се изисква воля, воля. Няма да дойде без да мислиш. Да кажем, баща ти бил пиян, и ти се отвратиш от неговото пиянство и кажеш изведнъж: „Няма да пия!“ Без никаква философия – „няма да пия!“ Свършена работа! Аз срещнах преди повече от 15 год. един български момък, млад на 21 год., баща му бил пияница, но той като виждал какви неща е правил баща му в дома, казал: „Аз от сега нататък за през целия си живот вино няма да туря в устата си“. Решава и изпълнява. Казва: „В моята душа има такова отвращение, колкото баща ми обича виното, толкова в моята душа има отвращение към виното“. Следователно, този син изправя един порок на баща си и след време той ще предаде на баща си един добър урок. В него има воля. Сега вие, учениците в окултната школа казвате: „Господ ще оправи работата“. „Добър е Господ“. Ние знаем, че Господ е добър. Аз съм уверен 101%, че Господ е добър, че Господ ще оправи света и Той го е оправил, но ние трябва да учим, да учим. И в какво седи това учение? Най-първо, може ли да движите очите си нормално, правилно? Може ли да насочите носа си така правилно? Знаете ли как да държите носа си в какво положение? И знаете ли от чисто окултно гледище как да държите брадата си по един начин. В окултизма туй е строго определено, има си начин как да държите главата си. Как да държите ръцете си? Някои говорители тургат ръцете си ту отпред после отзад, в джоба си, навсякъде. Как трябва да се държат ръцете? Вие ще кажете: „Тия неща не важат“. Важат, приятели, вземете в електричеството, тия двата полюса, когато токът е пуснат, пък има и контакт, ще приемете такъв удар, зависи какъв е токът – че ще потреперите. Но ако вие известно време сами съединявате ръцете си, тогава? – Не е безопасно всякога да съединяваш ръцете си. Има моменти, когато вие трябва да държите ръцете отворени. И когато се молиш, не трябва да бъдат ръцете ни свити. Някои се молят със свити ръце, тази молитва е лоша – Господ не приема тази молитва. Защо, аз няма да се спирам. И хората въобще така си държат отворени на горе ръцете. Защото всяко друго държане ще образува един лош контакт, и ако ти отправиш ръцете си на горе, към невидимия свят, тогава ще пуснеш друг един контакт в лявата ръка и ще произведе едно обратно действие в дясната ръка; пък да има друг един контакт, да се произведат две противни действия от невидимия свят и в тебе ще стане една промяна. Сега, за пример, вземете когато ние не обичаме някого или когато не искаме да слушаме някого, когато бащата се разгневи на сина си каже му: „Иване!“ А когато е добре, каже: „Иванчо“. Или пък синът каже „Татко“ Не казва той: „Тате“. Или може да е жена, или друго име: Петко, Петър и т.н. Защо си навежда главата? Сега това дете като си наведе главата, пуща кръвта, която нахлува в задната част и завзема мозъка и се зараждат противоречиви енергии, и понеже благородните енергии идат от симпатическата нервна система, той ги спъва и казва: Ти си баща, но аз нещо да зная за тебе. И тогава какво трябва да направите вие? Трябва да разбирате закона. Тази вода, която нахлува, трябва да бъде по-малко, трябва да турите тази запушалка, та по-малко кръв да влезе в мозъка на вашия Иванчо. Сега тук има мнозина Иванчовци, да не мислите, че за вас говоря, не, не Иванчо, Иване, тъй се казва, да не мислите, че имам пред вид някого, не, само за обяснение. Именно тази част от кръвта трябва да се превърне в друга насока. И за туй в окултизма има известни мотори и начини за отправяне на кръвта в разни направления, да я прекарва отпред, в челото, в горната част на главата, в разни центрове, там, дето има недоимък. Трябва чрез своята воля да можем да налагаме на себе си. И за туй, в това отношение вие трябва да се подготвите. Ще дойдем до науката. Една наука, която трябва да приложим в нейните граници. Тъй, най-малките опити ще направим. В сегашното общество, както тук, в България, се заражда една реакция: вестникарите искат да противодействуват, създават една реакция от една страна; от друга страна, духовенството създава разни спънки, с които искат да спрат едно движение, туй движение да го спрат или най-малко да го опорочат. Ние знаем всичко, което се върши. Тия хора аз зная защо искат това: те искат да отнемат спечелената енергия, те искат да се съсипе туй общество и те да опапат всичко и да станат наследници на тази енергия. Но няма да бъде това. Аз съм казал, нито 5 пари няма да вземат, но ще платят голяма глоба, нищо няма да им дадем. Ще има плодородие, докато съм аз в България ще има плодородие, като напусна България, пустиня ще стане като Палестина. „И вие учениците, като напуснат, тъй ще стане. Тъй е писано в един Божествен закон: когато един народ пренебрегне великите Божествени закони, които са пратени за тях, такъв народ не може да напредне. И вие като ученици на окултната школа ще кажете: „Какво трябва да правим?“. Ще бъдете положителни вътре в себе си. И ние когато дойдем да застанем за Името Божие, там за нас има само едно мнение – Великият Божествен закон и няма право ни един народ да го престъпи. И там, дето са били пращани тия велики духове, всред славянството, – аз не визирам себе си, аз визирам този велик закон – понеже Бог сега съизволява в славянството, да го тури в работа, в една мисия за човечеството. Хубаво, то е един факт, на славянството тия блага, които му се дават, но трябва да има разумни хора, които да използуват условията, а ако не използуват след славяните ще дойдат други, трети, четвърти, всеки един народ като един индивид трябва разумно да изпълни своята мисия. Сега в България искат да кажат, че това е една секта и искат да убедят и вас. Защо? Вие ще станете изменници на българския народ? Ако вие не сте ученици на тая школа, вие сте изменници. И всички ги считам за изменници, които не са ученици на тази школа. Не само изменници на българския народ, но изменници на човечеството, понеже спъват Великата Божествена енергия, която приготвя новия път на човечеството. Ние не говорим в тъмно, елате и опитайте, ние не казваме: „вярвайте“, но елате и опитайте. Ние не искаме такива заблуждения. Добре. Ще бъдете смели и решителни, ние ще завъртим колелото и като завъртим туй колело всички вестникари в България ще скачат из въздуха нагоре и ние ще научим вестникарите какво да пишат за в бъдеще. Тия вестникари ще направя да станат всички неврастеници; да не могат да спят, най-лошите болести ще дойдат отгоре им. Те знаят ли това? Няма да могат да ядат сладко. Да не мислят, че се играе шега с Бога. Те трябва да употребят своето перо за Истината. Нямам нищо против, когато някой вестник пише истината. Но един вестникар, да пише лъжа, не му се прощава. На един свещеник, учител, майка или баща да говорят лъжа, това не им е простено. Сега и вие като застанете, вашият живот, не трябва да туряте на старите основи, ние трябва да реформираме живота си. Сега мнозина казват: „Толкова години какво сме спечелили?“. Ами че онзи, който е работил в света, не е ли спечелил нещо? Който всяка сутрин е ставал рано и е работил на нивата си, не е ли спечелил нещо? Но онзи, който е пращал другиго да копае, проблематично е, дали ще спечели. Сега толкова години аз съм се старал да ви дам един метод да работите като мене. И аз започвам с малко, и съм присъствувал на екскурзии и др. опити. Вие имате, обаче, желание като дойдете да казвате: „не може ли и без да ходим?“ – Не може. „Не може ли да го направим по друг начин?“ – Няма друг начин. Няма ли друг лесен начин?“ – Лесният начин е такъв, когато ти излезеш на разходка, то е едно благо за тебе. Даже когато човек държи с най-простите хора, то е едно благо, една привилегия. Ако знаеш как да постъпваш, много велики работи, /ще работи/ ще научиш. На Витоша тук преди няколко дена идват два вола, седнаха и единият почна да лиже другия, да го очисти, и той си дава страната хубаво да го очисти. Казвам на тези, които бяха там: Какъв отличен пример. Тъй го оглади с езика си отгоре, отпред, от двете страни и онзи седи, мирува. Какъв отличен пример е това! Кой от вас би очистил лицето на брата си? Вие ще кажете: „Иди се измий там на чешмата“, но никому няма да дойде на ума да вземе вода и да кажете: „Дай аз ще ти полея, а ти се умий“. Ще кажете: „сега с тия работи“. То е велик морал. В ума си кажи: „Дай да ти полея“. То е досетливост, една отлична черта. Ее, има нужда от опитност. Сега в тия малки постъпки се развива благородството на човешкия характер. И някой път мене ми е приятно да изляза с вас на разходка. Защо? Защото в тази разходка аз уча, разбирате ли, използувам малките работи, а не големите, материали събирам. Защото има неща в живота, които ще събирам по особен начин. Когато една пчелица трябва да посети хиляди цветенца, за да събере малко медец, така един учител или ученик от много неща трябва да се учи. Хубавите работи мъчно се печелят. После от всинца ви се изисква малко търпение. В резултатите вие бързате. И после аз по опитност зная. За пример, наскоро направих един такъв опит, че всички се изпоплашиха, че аз ще си отида. Не, аз изпитвам вярата ви. Божественото не може да се събори, разбирате ли? Божественото може да умре, но ще възкръсне 10 пъти по-силно, отколкото е било първоначално. Там е Бог, в доброто. Той може да те умъртви, но и ще те възкреси, Той ще те опита; но когато човек те умъртвява, той не може да те възкреси. Когато дойде Господ, ще съсипе някоя наша работа, той не я съсипва, но Той дава нова енергия да вършим нова работа. Следователно, при каквито условия да се намери ученикът, той трябва да знае, че в Божествения план, няма изключение. Когато разпънаха Христа, всички ученици се разбягаха. „Свърши се тази работа“ си казаха, и Петровци, и всички избягаха, изпокриха се. Три дена, всички треперили: Ние мислехме, че ще стане Цар, а сега разпънаха го и „свърши се всичко“. Знаете ли какво бе положението на учениците докато Христос възкръсне? И всеки е мислил. „Какво ще стане сега“. Туй историята не го пише, обаче Божественото вътре работи в душата, съживява се този Христос, не само в гроба, но и в техните сърца и те го видяха и се изпълниха със сили. В окултната наука вие ще видите това ново състояние в една жива истина, която ще внесе този невидимия живот във вас. Та ви казвам сега: не се обезсърчавайте. Христос е казал така на учениците си: „Трябва да си ида, за вас е по-добре, аз да си ида сега“. После казва: „Сърцата ви изпълни скръб, но аз пак ще ви видя и вие ще се възрадвате вътрешно“. „Отивам си временно, но това нищо не значи в изпълнението на Божия Закон“. Когато ние дойдем да изпълним Божия закон, в нас има само едно мнение. А ние нито по-рано, нито по-късно ще извършим известна работа, но точно на време. Сега аз желая, вас, като ученици на тази школа, да не ви е страх. Сега някой от учениците замислили: „какво ще стане с нас, когато нашият Учител си замине“. Какво ще стане? Аз да ви кажа: ако вие сте мислили, а после действували, всичко това ще стане на прах и пух; а ако вие сте действували, и после мислили, всичко ще се възрасти. Ако вие мислите, че тази работа е моя работа, тогава напразно си хабите своята енергия, а ако мислите, че туй е едно Божествено дело, вие ще възрастните. Но трябва да се самоопределите в себе си. Тъй е въпросът: Божествено ли е или не? Ако е Божествено, идете с него, както аз съм с Него. Туй дело е Божествено и аз се застъпвам заради него, защото е Божествено, и не само аз ще кажа, но всеки ще каже: Това дело е Божествено и вие ще пожертвувате живота си, заради него, там е вашето спасение. В туй дело, с него вие ще се прославите, а без него вие ще се обезчестите. Ще кажете: „Ама как да знаем?“ Ела, братко, аз ще ти кажа, тук не се иска голяма философия. Имам един голям самун хляб. Питам те, този хляб как мислиш заради него, хранителен ли е или не е хранителен? – „Че не зная“. Заповядай. Отчупвам едно парче, давам ти един четвърт от него за четири часа, най-първо ви питам, как се усещате – краката ми са слаби, не съм разположен – давам ви 1⁄4 от хляба, давам ви 4 часа на разположение, ако този хляб в 4 часа отгоре не може да възстанови разположението ви, той не е хляб. Ако в 4 часа възстанови разположението ви, той е хляб на място. Ще повярваш ли, че той е добър? Е, хубаво след 4 часа възстанови силата ви. Може да кажете: „Аз се съмнявам“. Добре, ще направим втори опит. Пак се съмняваш. Още 1 опит. 10 опити са достатъчни. В окултизма няма нужда от повече от 10 опити. 99 опита направих, ти се съмняваш, тогава не ти давам хляб, нито трошица. От сега нататък иди си търси сам хляба. Следователно, окултните истини вие ще ти проверявате и щом проверите една окултна истина, тя е храм, не се съмнявайте в нея, не да ви доказваме 10 пъти за едно и също нещо: дали туй е Божествено или не. Божествените неща са верни. Всяко нещо, което започва с действие и свършва с мисъл, то е Божествено; а всяко нещо което започва с мисъл и свършва с действие, то е човешко. Право ли е туй? /„Право“/. Добре. Защо е право? Защото когато започнем с действие, Бог ще мисли заради нас, а когато ние мислим, Бог действува заради нас. Следователно, и в единия и в другия случай работите ще вървят добре. Щото виждам вашите умове, казвате: „Нещо повече искаме, нещо повече“. Не, че не може да ви дам нещо повече, но ако на един болен, който има охтика, лекарите, такива болни, ги тъпчат с яйца, с 2–3 кила мляко. И какво става? Затлъстяват и болестта временно спира, но в ума си те мислят само как да спасят живота си, целият живот мисли за яйца и мляко. Като седнал ще говорят: „Аз по толкова яйца ям, по толкова млеко изпивам. И тъй, всеки ден говори за яйца и млеко. Питам какъв смисъл има такъв живот? Една мисъл на яйца и млеко. Ако вие седнете като окултист и казвате: Да имаме сили, че ще оправим България“. Нищо няма да направите. Ако на един народ му дадете най-голямо богатство, вие ще му създадете най-голямото нещастие; ако го направите силен, вие ще му създадете друго нещастие. Аз не казвам да не е силен, но силите трябва да дойдат отвътре, богатството трябва да дойде отвътре. И при това всеки трябва да работи и с честен труд и с пот на лицето да си изкарва своята прехрана. Туй е сега закон. Сега трудът не е разпределен и вследствие на това ние страдаме. Сега ще оставя, туй не е наша вина, но понеже ние туряме основите на бъдещия живот, досега било що било. Аз не се спирам върху сегашния ваш живот, както започнахте тъй ще свършите, но понеже туряте новите основи на живота си, няма да градим по старому. Аз имам всичко добро желание да дам един обрат, една нова насока; с всичките ми думи, аз внасям една нова енергия във вас, събуждам нещо ново, Божествено и ако ме слушате, тая енергия ще действува благотворно във вас, а ако не ме слушате, тази енергия ще произведе обратни резултати. Казвам: „Ако ме слушате“, но да се разберем добре. Казвам ви, давам ви известна семка и ви казвам: еди в кой месец, в коя година, в кой ден, при какви условия, когато месечината е в тази фаза, пък казвам и начина как да посеете семката. Защо вие трябва да ме слушате? Защото тази семка може да израсне само при тия условия. Вие може да кажете: „Не може ли по друг начин?“. Казвам, една педя ще изкопаете. Вие казвате: „4 пръста не може ли?“. Казвам, толкова тор, толкова пясък ще турите, после вода. – „Не може ли другояче?“ – Може другояче, но в Божествения закон за садене семките са турени известни закони, и всички ония добродетели, които трябва да се насадят в нашия ум, те си имат условия, при които растат. Може да насадите някоя мисъл, и след някоя_ ще дойдем до онези велики закони да разбираме. Аз искам от вас да се пробудят и развият окултните способности. Без туй не може да учите. Най-първо трябва да се събудят окултните способности, скритите способности, които до сега не са били в действие, те са в почиващо състояние. Тях постепенно ще ги събудим, а не изведнъж, защото ако ги събудим изведнъж – вие ще понесете големи страдания, но постепенно. Другите способности и тях постепенно ще се съграждат. Защото, ако изведнъж почнеш да градиш, у вас ще се яви друго зло, а това не е окултно, защото много окултисти, които отведнъж са се развили, са се възгордели. Ние искаме всичко туй да върви по един естествен път. Да може да използувате благата, които Бог е вложил в нас. Сега не смесвайте вашите религиозни вярвания с окултните истини. Една окултна истина може да се употреби в каквито форми искаш, тя не се ограничава и окултната истина не може да я вържеш. Окултната истина може да употребим само, ако имаме знание, нямате ли знание, тази истина ще ти причини най-големите страдания. Искам най-първо, вие, като ученици на школата, ще се проучавате един друг. Да кажем спрямо някои нямате разположение, това не е зло, но то показва, че в двама ви действуват еднакви сили, еднакви стремежи, намерете подобни и ще намерите трета една равнодействуваща сила да внесе хармония във вас. Ако третият не може да оправи работата, четвърти, пети, шести до 10 души, но все ще намерите един, който да внесе равновесие между тия, които са загубили равновесието. Сега много пъти учениците казват: „Той е много нервен, нетърпелив“. Но то са все празни думи. „Нетърпелив“ човек, „нервен“ човек, това са само думи. В същност, гневливи хора няма, нетърпеливи хора няма. Т.е. има в даден момент, известна енергия е натрупана в мозъка, и тази енергия ни безпокои, тя е като една бомба, като излезе навън, ти си спокоен и добре разположен, много добър човек си. Всеки от вас като се разгневи, какво ли не прави в къщи, а щом изчезне енергията и той е кротък като агне. Питам де е лошавината на този човек? Ние казваме сега: „Той е един лош човек“. Но в този човек има известна енергия, която трябва да се употреби разумно на своето място. Сега да се повърнем към предмета. Искам тази беседа, тя ви се вижда малко разхвърлена, но вие ще си я напишете всички, всичките ученици. И след туй всеки един ученик ще извлече главните черти и ще я систематизира за себе си ще има една тетрадка. Та бих желал вие да направите това, и аз ще прегледам вашите извадки. Ще извадите главните черти и ще ги наредите, тъй както вие разбирате. Сега ще видим кои са способните ученици. Обезателно това ще направите през лятото, през цялото лято. Тази работа няма да я искам сега, но най-последната част от пролетта и цялото лято, давам в достатъчно време да я напишете хубаво и тогава вие ще си извадите от нея извадките и ще я систематизирате според вашему в друга една книжка. Купете си две тетрадки, в първата ще имате оригинала, а във втората вашия превод. Искам да видя какъв превод ще направите и какви заключения и приложения може да извадите. Онези, които могат да направят. Сега разбрахте ли? В едно тефтерче ще я напишете хубаво, няма на пишуща машина. Не се позволява в класовете лекциите да се пишат на пишуща машина. Всичките ще минат през вашата ръка, ако искате да прогресирате: Мине ли през машина, не ще има резултати. Туй, което е важно, туй, което е ценно, трябва да мине през самите вас и ще я държите като светиня. А сега очаквате някой друг да го препише и да ви го даде и да ви извади извадките. Ее, какви ученици ще бъдете. Седнете, мислете всеки ден по 1⁄2 час, по един час. Сега на вас давал ли съм друго упражнение? /„Не“/. Първите две седмици 5 минути ще употребявате за изправяне на вашите недъзи – физически, духовни и умствени. 5 минути на ден за две седмици ще ги употребявате за лекуване вашите недъзи. Ще вземете тази беседа и първата беседа за жените, тия две беседи ще ги препишете. Онази, за да имате определено за 5-те минути. Тия две беседи препишете си ги. Сега искам да зная колцина от вас ще може да приложат туй? От утре ще се започне. По сред нощ, щом се събудите от първия сън, приложете закона. Правилото – сутринта, то е най-хубавото време, което може да приложите. Първото време, което може да посветите. Тъй ще се абстрахирате в себе си, като един зрител ще се оставите, щото Божествената благодат да ви обсипе, да подигне заложеното във вас добро. И да се почувствувате в положението на едно новородено дете, без никакви грижи. Ще се оставите на тази Божествена благодат тъй да ви обсипе. 5 минути това и след туй пак ще дойдете в първото състояние. Поне ще спечелите, че ще се разшири вашето съзнание и най-малкото, което ще добиете, то е ще добиете една малко по-голяма самоувереност в душата си в тия 5 минути. А при сегашните условия потребно е на учениците да имат тази вътрешна самоувереност. Защото няма нищо по-ужасно от самоувереността. Може или не може. В нас има само един закон: може. И когато Павел е казал: „Всичко мога чрез Господа Исуса Христа, който ме укрепява“, това е същият закон. Павел го е взел от там: „ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“. И казва още: „всичко каквото попросите в Мое Име ще бъде и Аз ще ви се изявя“. Най-първо Словото трябва да бъде и на туй Слово Истината трябва да бъде глава. Значи, тия два принципа трябва да действуват в нас. То е един малък опит – 5 минути, то въпрос не става. 5 минути за едно благородно размишление. Тогава ще кажете тъй, една формула за тия 5 минути. Желая Господи, добродетелите, които си вложил в моята душа от начало, да възраснат със силата на твоята Любов и Мъдрост. И аз ще употребя всичките сили на Твоето лозе за изпълнението на Твоята воля. Класът ще си продължава през цялото лято. Онези, които останат, дали аз присъствувам или не, вие ще се събирате всеки четвъртък. Ще ви се дават теми, върху които да пишете, и тези теми ще се четат. Помнете едно – ние ще преодолеем всичките мъчнотии. Небето и земята, ще преминат, но нито една резка от онова, което съм казал, няма да премине. Всичко каквото Бог е казал ще се изпълни тъй, без никакво изключение. Великият Божи закон, в него няма изключение. Сега не си съставяйте илюзии, работете, работете, защото животът е в бъдеще. От сега иде този живот. Ще кажете: „То е толкова естествено, какъв ще бъде този живот?“ – То е тъй. Каква е аналогията? Когато онази гъсеница, която умира, дошла е до крайния предел и казва: „свърши се“. И животът не може да се развива в тази форма и започва да прави своята какавида. Пита ли тя, какво ще стане от нея. Ще стане нещо по-хубаво. Вторият живот ще бъде много по-приятен отколкото първия. Следователно сегашният живот е достигнал до крайните предели. И сега какавидата на пеперуда ще стане. Този живот сам по себе си ще определи новия живот, а този нов живот ще бъде 10 пъти по-добър, отколкото сегашния. Най-малко 10 пъти ще е по-добър. И той заслужава да пожертвувате всичко за него. Там ще има такива условия, които сега не може да се разправят. А ние казваме: „няма сега да напуснем“. Ние можем да идем в горите, но кой е пътят? Пътят е през всичките мъчнотии, които сега имаме да преодолеем. И аз съм гледал, когато някой българин задръсти колата с воловете някъде и не може да мине, дойде друг селянин тури ралото, пак не може, идва трети, четвърти, 10 души и колата тръгне. Някой път нашата кола се задръсти някъде, идват втори, трети, четвърти, до 10 души и като турнем всичките сили, ще тръгне колата. Двама не може да направим, но 10 души като дойдат и потеглят, колата ще тръгне. И ние казваме: каквото един не може да направи, 10 души, съединени в една сила, могат да го направят. И може тогава една кола да върви без волове. И тъй, има нужда, абсолютно да вярваме в този окултен закон, в него няма изключение, той е жив закон, всички, които са били преди вас са работели и са опитвали това. И вие ще опитате тази самоувереност, ще видите. Та, абсолютно сега никакво обезсърчение да няма. Може да има мъчнотии много големи, недоимък, това, онова, тия неща са второ степенни. Аз ги считам за едно благо, макар, че са неприятни в живота. В окултизма може да ви дадат някои изпити. Ако вие не сте подготвени, като ви дадат един изпит, може да ви изхвръкне мозъка из главата. Ами, че там има такива изпити, ще ви опитат. Аз пак съм ви казвал, че в окултизма има такива привидни изпити, ще ви изпитат и ще видят кой има убеждение и кой не. В старо време, в тия окултни братства, често са правели опити да видят дали ученикът е смел, ще му дадат един водач, ще му привържат очите и далеч някъде ще го оставят сам, ще му отворят очите и той ще види наоколо все хора с маски и на среща му една маска със светъл нож се приближава. Ако той е страхлив, ще хукне да бяга, а ако той остане, тази маска ще дойде, ще го мушне с нож, но този нож е книжен. Но какво ще преживеете до този момент? „Отидох, отиде живота ми“ ще си кажете . Та често гледам, че вие бягате от тия привидни ножове, казвате: знаете ли какво нещастие и бягат от този книжен нож. Не, не, ще очаквате този книжен нож, да се забие с всичката своя сила. И затова Писанието казва: „всичко, каквото се случи на ония, които любят Бога, то е за добро“. Даже в окултната наука се раждат ексцентрични работи. Казва някой: „аз влезнех тук да се оправят работите ми, а те се разбъркаха“. Ама ти не знаеш, че ако сега се разбъркаха работите ти, другояче колко ли биха се объркали? Вие имате такава философия. Някой спестява 10 000 лв., имал си хубав вол, добре, умира вола, ще каже той: „Каква загуба!“ Ее, хубаво, ако ти не беше спестил тези пари и волът умре, какво щеше да правиш? Ти благодари, че си имал спестени пари. Това не е логика. Някой влезе тук и казва: „ама че кармата ми такава, онакава“. Искате да ви помогнат. Вие влизате и вашите работи не се оправят. Вие благодарете, че сте тук, на това место. Ако тук ви е така, представете си какво ще е отвънка. Ее, добре, влезеш в една къща, няма дрехи, няма нищо, вие все треперите, но ако ти излезеш на вятъра, дъжд, какво ще бъде положението ти? Тук поне сте под покрив, сухо е. Та не си правете илюзии да мислите, че като сте влезли в школата, че знаете нещо повече. Не. И при това, не пресиляйте законите на школата, не мислете, че тази школа е създадена само заради вас, да оправя вашите материални работи. Тази школа си има велико предназначение. Между това да се оправят вашите работи, но то е само мимоходом, те са посторонни работи. Съвсем друга цел има школата. И тогава турете онзи стих: „Търсете първом Царството Божие и Правдата негова, и всичко друго ще ви се приложи“. Ако окултно го разберете, въпросът е решен за вас. Та като ученици на школата, ще бъдете прилежни, защото Христос обича прилежните ученици. „Ако ме любите, ще опазите моя закон“. Ще учите, ще го приложите, и светът да познае какво е моето учение. Като го приложите разумно, от резултатите на туй учение, като го приложите, светът да познае, че действително сте мои ученици и че учението е Божествено. Сега забърквате и никакъв плод няма. За Любов говорим, плод няма, за Мъдрост говорим, плод няма, за Истина говорим, плод няма. Няма плод! Всички тия дървета са безплодни. Не, че не цъфнувате, цъфтите и много хубаво мирише цветът, но плод няма. Не казвам, че пчели няма. Като цъфне круша, пчелите събират мед, но важното е плодът. Та ние идваме от пчелите да взимаме мед. И сега много окултисти са събирали медец от цвета на тия дървета. Сега трябва да дадем плод на тия Божествени дървета. Тайна молитва

Аудио - чете Димитър Калев Архивна единица От книгата, "Двата пътя". Младежки окултен клас (1922). Първо оригинално издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Мисъл, чувство и действие 15 Лекция на I Мл. ок. клас 7.VI.1922 г. сряда София Тайна молитва Мисъл, чувство и действие Всяка правилна мисъл е образ на една Божествена идея. Животът на човека започва с неговата мисъл. Щом мисли, той съзнава, че живее. Всяка мисъл, за да бъде жива, трябва да бъде придружена с чувство. Този израз се нарича слизане на мисълта в реалния свят, в света на формите. Всяко чувство, за да бъде положително, трябва да бъде придружено с волево действие. Действие ние наричаме крайния предел, до който духът достига, крайния предел на духа в неговото прояление в даден момент. И тъй, действията показват спирките, станциите на духа, там дето той се спира да работи. Значи, мисълта е първата спирка, станция, чувствата – втората, действията – третата станция на духа. Следователно, този път е хармоничен, освен ако не се намесят посторонни влияния в мисълта, чувствата и действията ви. Аз бих ви задал един въпрос: как мислите, ясновидците как виждат човешката мисъл? Как говорят там? /Отг. – „Във форма и краски.“/ /На една сестра стана лошо./ Сега туй е един опит за вас. Вас ви се виждат тия неща анормални. Всички дисхармонични мисли, чувства и действия са анормалности. Целият ви живот не седи ли от такива анормалности? Представете си, че вие имате едно хармонично състояние в себе си, внезапно вашите чувства се изменяват, настроението ви съвсем се измени, прекъсвате връзката на хармонията. Представете си, че в такова състояние се явявате пред по-интелигентни същества, как бихте изглеждали пред тях? Всякога, когато застъпите два принципа в човешката мисъл, ражда се раздвоение в мисълта. А всяко раздвоение, изобщо, лишава човека от неговата пълна свобода, туй да го знаете! Една мисъл никога не трябва да е образувана от два принципа. Опитайте се да направите един малък опит. Той седи в следующето: на някой беден човек всяка сутрин, като минавате, давайте му по една добра мисъл, по една добра мисъл му пращайте, тъй в един месец всяка сутрин ще го правите. Вземете друг, на когото всяка сутрин да давате по един лев, и ще забележите какви ще бъдат резултатите. Как мислите, първите ли резултати ще бъдат добри или вторите? /Отг. – „Първите.“/ Лошото в парите е това – щом дадете каквито и да са пари – понеже минават през много ръце, носят влияния, всички мисли са отпечатани на една монета. Някои пари даже от векове носят всички тия влияния. И когато казвам: „Много стари мисли трябва да се заменят“ то е, понеже тия форми в астралния мир и менталното поле са покварени. И когато казват: „парите“ подразбира се парите като емблема на човешкото знание. Парите – това е съзнателният човешки живот, то е един човек, който мисли. И когато казваме, че без пари може, ние подразбираме, че в умствения свят тия идеи, които са създали парите, трябва да се изменят. Парите на земята са само един резултат на оная мисъл, която ги е създала. Следователно, тия мисли в менталния свят са така опорочени, че имат отрицателно влияние върху човешкия живот. И сега всички вие мислите за парите, те са във вашия ум. Защо да не може без пари? Един окултен ученик трябва да се освободи от мисълта да има пари. Парите всякога седят в ума ви като фактор. Вие ако искате да постъпите или да обиколите света, няма да турите никакви пари в ума си. Вие може да заобиколите целия свят без пари. Тогава можете да бъдете ученик. В ума си вътре идеята за пари ще изхвърлите, може джеба ви да е пълен със злато, без обаче да имате пари в ума си. Пък може да нямате пет пари в кесията, а умът ви да е пълен с пари. Сега често окултните ученици, както в Индия става, са правили малки опити да живеят един месец без пари. Да кажем чиновник си – туй, което ще ви кажа, само най-силните ученици ще направят. Вие сте оглашени сега. За оглашените, които искат да станат верующи, може да направят малък опит за един месец. Той е следующият – съзнателно ще го направите, няма да съжалявате. Ако можете съзнателно, започнете, ако не, хич не го почвайте. Да кажем вие имате средства, предвидени за един месец. Осигурените средства за един месец раздайте ги и да останете без пет пари, и да не мислите за цял един месец от де ще ви дойдат парите, нито за през деня ще мислите. Умът ви ще бъде съсредоточен само нагоре, към невидимия мир, ще работите и ще оставите Духа да действува по един Божествен начин. Нищо няма да казвате. Сега не ви казвам да го приложите, но в една година отгоре, които искат. В 12 месеца го турям. Ако го направите, ще ви съдействуваме. Щом мине година, няма да го правите. Пък онези, които се страхуват, няма да го правят. Най-смелите, които са герои, да го направят. Няма да раздадете всичко, но това, което стига за вас за един месец. И ще мислите, че нямате нищо, бедняк сте, нито пет пари нямате. Разбира се, това ще го пазите, няма да го изнасяте навънка. То е малък, микроскопически опит. Сега аз ще ви дам един изходен пункт. Който от вас започне опита, няма да ходи да иска пари от никого – едно. Никому няма да разправяте. Ако се намерите в затруднение, ще дойдете при мен. Аз ще ви помогна, ако се намирате в голямо затруднение. Ако се намерите в едно положение да паднете, елате при мене, защото по-добре е да дойдете при мене, отколкото да паднете. Пък, ако издържите, тогава – отлично! Аз го давам като един пример. /Един ученик казва: – „Само за ядене ще ни трябват пари за един месец, ще идем в къщи, ще се наядем.“/ Е, другите как го разбрахте? /Друг се обажда: – „Мъчно е да се разбере.“/ Сега представете си следующия пример, че вие идете в някой многолюден град като Ню-Йорк, Лондон, не познавате никого. Параходът ви изхвърли в града, никого не познавате, пет пари в кесията си нямате и езика не знаете. Такова е положението. Сега как ще разрешите въпроса? /Един ученик отговаря: ще идем на пристанището и ще помагаме на хамалите, ще работим/. Тъй, въпросът е правилно разрешен. Запример, представете си, че вие се храните в гостилница. Ето как седи въпросът. Ти си студент, ще си раздадеш парите, ще идеш в гостилницата и ще кажеш: „Има ли да свърша някоя работа?“ Ако намериш работа, ще ядеш. Ще работиш, ще ти дадат да ядеш. Да кажем студент си, нямаш работа. Ще идеш, градят някое здание, ти ще поискаш някоя работа и ще изкараш само за една храна. Ще уповаваш само на труда си. Ще дойдеш да уповаваш на нещо реално. Ти ще работиш 1–2 часа, колкото за храна. Ако работиш повече, ще напуснеш работата си. Само за обед ще работиш, за вечерята няма да мислиш, да не се осигуряваш. Никакво осигуряване за насъщния. Ние ще опитаме, и ще видим как работи Божественият закон. Има и друг живот извън нашия ограничения живот, в който сега сме поставени. Има и други условия, които регулират нашия живот. Но понеже тия условия не действуват, ние разполагаме с тия действия, които сега имаме. Злото в съвременния свят е, че ние се осигуряваме. От тази осигуреност храните седят, често се развалят, параходите потъват в морето, а гладни хора седят и чакат. Ако някой от вас се страхува, да не прави опита, защото един несполучлив опит хич не го правете. Или тогава за един месец е много, направете го за една седмица. Няма да гладувате, непременно ще изкарате един обед. /Един ученик се обажда: – „Ами ако някой се прикомандирова на гости?“/ Ще изкарате обяда си по един честен начин. Да излезе тъй из вашите ръце. /Питат: – „Който е при родителите си, как да постъпи?“/ Ще направите някоя работа на майките си. За туй казвам ще се научите. Въпросът е как ще преживеете. Този страх постепенно да изчезне. Да знаете, че има един велик закон в света, който регулира нещата. Когато се дават тия опити, някои ще ги разберат буквално. Този закон е разумен. Не чрез пост. Постът всеки може да направи. Ще иждивиш своята енергия от тялото. Ти уповаваш на него. Ти ще уповаваш на онзи велик закон, който движи живота. Тъй значи, една седмица да си починеш. Тъй щото сега го направихме микроскопически и ви улеснихме, не мислете. Ще ви дам един изпит, който ще ви затрудни доста. Ще се изпотите по три пъти, само като помислите, пот ще потече. Има страшни опити. И те ще дойдат на времето си. Туй е хубаво в една окултна школа, че вие ще прекарате всички мъчнотии съзнателно и ще знаете защо и за какво. А тия страдания и вън от школата пак ще ги минете, но без да знаете защо. Там е преимуществото от опита и изпита. Никой не може да избегне, все трябва да го минеш съзнателно или несъзнателно. Ако го минеш съзнателно благославяш се, противоречие няма да има. И в края, когато издържите изпита, веднага ще дойде Божествената идея, ще проясни и ще ти стане ясно защо е, ще ти олекне на душата. Значи, когато минавате през известна опитност на страдание, ще ви олекне. Има други опити, които вредят. Искам животът за вас в бъдеще да стане съзнателен и приятен в школата. Не да ви лишим от страдания, ни най-малко. Целта ни е тази: да ви научим да използвате страданията. Страданията са най-голямото благо, което ви се дава от страданията. Никое страдание не е произволно. Всяко страдание си има дълбок смисъл. И ако ни е позволено да обясним защо стават... То е една от тайните на природата. Като дойдат страданията всеки трябва да ги понесе. Като минат тогава ще ги обясняват. Даже Христос, един такъв велик Дух като Христа искаше да знае защо му се дава най-великия изпит и не му се даде абсолютно никакъв отговор. Отговорът, който му се даде е, че му протече кръв. Най-после, като пита, пита, той каза: „Тъй да бъде. Да бъде Твоята воля“. Значи страданието Му да мине без никакво обяснение. Пита Той, ако е възможно, да мине чашата, значи изпитът да мине. Сега вие искате, когато ви се даде някое страдание, веднага да ви се даде обяснение. Не, обясненията всякога идат подир, след като мине изпита. Ще се научите да мислите. Всеки един изпит дойде ли, турете мисълта: „Тъй е Волята Божия, разумната Воля Божия, великата Воля Божия, на безпределния космос, Неговата Воля е такава“. Всяко друго разрешение ще ви въведе в грях. И ако в даден момент някой би ви обяснил причините на тия страдания, той ще ви причини най-голямото зло. Тъй е Волята Божия, не съжалявайте. За страданията не съжалявайте. Защото, ако вие съжалявате за страданията, тогава пък трябва да съжалявате и за любовта, която ви се праща. След всяко голямо страдание иде и любов. Такъв е законът. Трябва да го знаете абсолютно тъй. Може да опитате. Колкото страданието се увеличава, толкова любовта се увеличава, и колкото страданието се намалява, толкова любовта се намалява. Следователно, страданието ще бъде мерено, чрез което ще мерите увеличаването на любовта. А любовта може да се увеличава разумно и тя приижда. Тия два процеса едновременно вървят в строежа на човешката душа. Тайна молитва Напред в Любовта безгранична!

Аудио - чете Димитър Калев Архивна единица От книгата, "Двата пътя". Младежки окултен клас - година първа (1922). Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Двата пътя", София, 1934 г., стар правопис - Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Сила на волята Т. м. (Прочете се резюме от темата: „Най-добрият метод за работа“.) За следния път пишете върху темата: „Мястото на волята в живота“. Помислете добре върху тази тема и напишете най-много една страница. Тази тема е от значение за вас, защото волята още не е намерила мястото си в живота. Повечето от съвременните хора имат слаба воля. Защо? 3ащото проявата на волята започва от разумния живот, дето няма никакви разрушения. Сега, аз ще ви дам няколко правила, чрез които да различавате съзнателните волеви действия от несъзнателните. И тогава, дойдете ли до съзнателната воля, вие ще я разглеждате като най-висша проява в живота на човека. Тъй щото, като пишете темата, бъдете свободни, всеки да се изкаже според своите разбирания. Пишете без страх, без съмнения и без колебания. Право–криво, не се страхувайте. Щом се страхувате, това показва, че нямате воля, не искате да се проявите. Изкажете се, проявете волята си, макар и да сте написали нещо глупаво. Отде знаете, че е глупаво? Мнозина мислят, че като не цитират някой виден автор, а изказват своето мнение, са глупави. Според мене, когато някой цитира само чужди мисли, без да ги разбира, без да ги е преживял, и се мисли за учен, е по-глупав от онзи, който изказва мисли, преживяни и опитани от него. Няма норма в света, която определя кое е умно и кое – глупаво. Това, което днес минава за умно, утре може да мине за глупаво. За пример, в една от миналите култури хората са се поздравявали с езика си, нещо, което днес вършат животните. Ако в сегашните времена двама души се поздравят с езика си, това ще бъде атавизъм. Днес е на мода хората да се ръкуват. Един ден и ръкуването може да се замести с друг поздрав. Сега, ще дам няколко правила, които трябва да се спазват от окултните ученици. Значи, когато се намери пред прага на окултната школа, било като редовен, или слушател, ученикът требва да знае следното: Ако веднъж само се опита да коригира Абсолютното, Божественото, той се отстранява от класа. Ако отсъствува от клас без никакъв повод, без важна, неотложна причина, той се отстранява от класа. Пред съвестта си и дълбоко в душата си ученикът трябва да знае, важни ли са причините, които са го задържали да не отиде в школата. Определянето важността на причините абсолютно се предоставя на съвестта на ученика. Ученикът никога не трябва да лъже себе си. Ако се самоизлъгва, той, сам по себе си, е вън от класа. Който не изпълнява зададената работа в школата, той се отстранява от класа. Ако двама ученика взаимно се нагрубяват, и двамата се отстраняват от класа. Абсолютно не е позволено на окултните ученици да се сърдят, да се карат помежду си. Всичко, каквото става и се говори в класа, трябва да бъде тайна. Който се опита да изнесе навън нещо от това, което става в школата, той се отстранява от класа. Има неща, които не трябва да се изнасят вън от школата. Сега, ще обърна вниманието ви на следното явление в природата: всички млади издънки на дърветата, или всички току-що покълнали растения, имат стремеж бързо да растат нагоре, на височина. Като достигнат най-голямата височина, възможна за тях, те започват да растат на дебелина. И художникът работи по този метод. Първо той нахвърля върху платното общите черти на предмета, т.е. неговата височина, идеята, която се крие в него, а после поставя сенките, широчината, дебелината на предмета. Това показва, че в първо време човек требва да схваща общите черти, т.е. важните идеи. За пример, ако рисувате някой човек, на кои черти ще спрете вниманието си? Първо, ще се спрете върху формата на тялото, върху очите, ушите, веждите, носа, челото и устата. След това ще нахвърляте сенките. Ако върху лицето на човека има повече сенки, това показва, че той се намира в голямо затруднение. Изобщо, ако фонът на човешкия образ е тъмен, това говори за неблагоприятните условия, при които живее. И наистина, когато човек прекарва безсънни нощи, около очите му се явяват сенки. Едно от важните неща в живота на човека е сънят. Затова, именно, окултният ученик трябва да спи правилно. Той трябва да определи час, в който да си ляга. При това трябва да си постави като задача, щом легне, да заспи веднага, или най-много в продължение на 5–20 минути. В това отношение и вие трябва да правите опити, да упражнявате волята си, да видите, можете ли да си легнете в точно определения час и да заспите в продължение на 10 минути. Ако можете да заспите в определеното време, волята ви е силна. Ако мине половин час или повече и не можете да заспите, волята ви е слаба. При това упражнение ще изпитате силата на волята си. Иначе ще си правите илюзия, че имате силна воля. Не, волята се изпитва само чрез упражнения. За да усилвате волята си, добре е, като лягате вечер, да си кажете, че тези вечер искате да спите само на дясната си страна. Ако сутринта се намерите на дясната страна, волята ви е силна; ако се намерите на лявата страна, значи волята ви е слаба. Обаче това не трябва да ви обезсърчава. Правете опити в това отношение, докато добиете резултати. От окултно гледище, сънят има дълбоко предназначение. Когато спите, вие отивате в астралния свят на училище. Това, което вечер учите, денем го прилагате. Ако не спите правилно, и в астралния свят не можете да учите добре; щом в астралния свят учите добре, и на земята ще можете да учите. Следователно сънят е от голямо значение за човека. Когато спи правилно, добре, човек става бодър, със свеж ум, с пресни сили и каквато работа започне през деня, всичко ще му върви добре; обаче ако ученикът не е спал добре, той не е работил добре и в астралния свят, вследствие на което се събужда неразположен, уморен. И тогава работата му през целия ден ще бъде такава, каквато е била в астралния свят. Ето защо, като лягате вечер, кажете си: „Сега отивам в училището на астралния свят и желая да свърша добре работата, която ще ми се даде там“. Питам: Как гледате вие на съня? Вие гледате на съня само като на почивка и затова не можете да намерите онези, които искат да ви преподават. В това отношение вие сте подобни на онези деца, които бягат от училище и отиват в гората да играят. Щом децата бягат от училището, на кого ще предава учителят? В такъв случай, който ляга да спи с мисълта, че отива само да си почива, той бяга от училището, отива в гората и на сутринта, като се събуди, казва: „Нищо не научих“. Ето защо, легнете ли да спите, кажете си: „Отивам сега в училището на астралния свят, да науча нещо ново, което да приложа през деня на земята“. И в астралния свят има разходки, както на земята. На всеки, който учи добре, се позволява да прави разходки до някой планински връх или до някой хубав извор, отдето ще се върне обновен, богат с красиви впечатления. Следователно едно от важните правила за ученика е да се научи да спи правилно. Легне ли да спи, в продължение на 5–10 минути трябва да е заспал. Това упражнение е необходимо за усилване на волята. Ако не можете да заспивате в такова кратко време, тогава ще продължите времето с няколко минути. Най-много в половин до един час човек трябва да заспи. Ако до един час не може да заспи, той трябва да търси причината за своето безсъние и като я намери, да се помъчи да я премахне. Сега, ще ви дам още едно естествено упражнение: медитация върху дъгата. Ще медитирате върху дъгата дотогава, докато създадете в ума си красива картина за нея. Това упражнение може да отнеме на някои една, на други две, на трети три години, докато в ума им се създаде тази красива картина, но те трябва да работят в това направление. Някои пък могат да успеят в кратко време – това зависи от способността на ученика да се концентрира. Значи всеки ден ще медитирате върху дъгата, докато в ума ви се създаде жива, ясна картина. Ще си я представите такава, каквато сте я виждали в природата, с всичките ѝ цветове. Това упражнение ще послужи като стимул за развиване на въображението във вас. За окултния ученик въображението е необходимо, понеже то е майка на идеите. Когато медитирате върху дъгата, ето какви картини можете да си представите: на запад слънцето, на изток черен, тъмен облак, а дъгата от север към юг, след ситен, пролетен дъжд. Или: на изток е ясно, а дъгата се явява на запад. Изобщо, каквито положения да заема в ума ви, един ден дъгата трябва да изгрее в душата ви така, както изгрява в природата. Като медитирате по 5–10 минути на ден върху дъгата, ще видите как незабелязано, естествено в ума ви ще се яви образа на дъгата. Като медитирате, ще затваряте очите си, да виждате образа на дъгата ясно, картинно. В първо време, като си я представите умствено, тя няма да бъде ясна, но след време ще изпъкне добре и то такава, каквато е в природата – жива, реална. Най-доброто време за медитация е сутрин, или при всяко добро разположение на духа. За резултата на упражнението не мислете. Какъвто и да бъде резултатът, все ще спечелите нещо, но няма да загубите. Освен сутрин, можете да медитирате преди обяд, няколко часа след ядене и вечер, преди лягане. Всеки е свободен да избере онова време, което е най-добро за него. Добре е да нарисувате дъгата, винаги да я имате пред себе си. Още по-добре е да наблюдавате дъгата след всеки дъжд, да запомните обстановката, условията, при които се е явила. Дъгата ще внесе в ума ви нов елемент. Ще ви дам още едно правило, което ще прилагате против гнева, против дразненето. Щом се разгневите, изпейте упражнението „До, ми, сол, до“ (горно „до“) десет пъти. Прилагайте това правило, да видите как музиката тонира. Не само учениците, но и учителите трябва да си служат с музиката като метод за тониране. Когато учителят по музика се разгневи, той забравя да приложи това правило, но удря учениците си по главата с лъка. Не, щом учителят се разсърди нещо, нека вземе лъка и започне с него да свири упражнението „До, ми, сол, до“. По този начин той ще свърши работата си по-добре, отколкото да удря учениците с лъка. При повече свободно време ще ви говоря за значението на тия четири тона. И тъй, като главно нещо в вашия ученически живот ще бъде желанието ви да се хармонизирате. Това трябва да стане естествено, а не пресилено. Да се хармонизирате, това не подразбира всички да застанете на един и същ уровен. Това би значило всички да бъдете еднообразни, а според мене еднообразието е зло, разнообразието – добро. Всички трябва да се стремите към разнообразие. Разнообразието е качество на Духа. Дето е Духът, там всякога има разнообразие. Разнообразието е изобилие, богатство, а еднообразието – недоимък, сиромашия. От окултно гледище, неприятностите говорят за еднообразие в живота. За да освободи човека от това еднообразие, невидимият свят е допуснал злото в света. Злото създава разнообразието в живота. Значи всички страдания, мъчнотии, спънки показват, че животът на човека е еднообразен. Но всичко това е необходимо, за да внесе в човека разнообразие. Разнообразието пък е богатство, необходимо за развиване на човешкия дух. В това отношение страданията, мъчнотиите са преходни състояния, преходни гами в живота на човека. Едно от правилата гласеше: „Който се опитва да коригира Абсолютното, Божественото начало, той не може да бъде ученик“. Това значи: Не коригирайте природата в себе си! Който се е опитвал да коригира природата, той всякога е свършвал фатално. Няма изключение в това правило. Ако не вярвате, направете следния опит и ще се убедите в истинността на моите думи. Започнете да храните някои тревопасни животни с месна храна и в скоро време ще видите последствията от промяната на храната. Значи вие сте направили опит да коригирате природата на тия животни. Според мене злото е месоядство, а доброто – плодоядство, но не вегетарианство. И затова, когато от астралния свят искат да покажат, че постъпките ви не са прави, ще ви представят сън, че ядете месо. Значи, когато насън ядете месо, това показва, че вървите по неестествен път. И тъй, когато говоря за човека, аз подразбирам духовното, разумното начало в него, което показва, че в човешкото тяло живеят едновременно две същества. Животът на тия две същества не върви в една посока, вследствие на което между тях винаги се явява борба. Тази борба се дължи на факта, че едни от клетките, които съставят храната на човешкия организъм, са месоядни, а други – растителни. Месоядните клетки са били такива от хиляди години насам, и днес, и да желае човек да стане вегетарианец, тия клетки му се противопоставят. Ако не се достави съответна храна, месоядните клетки се самоизяждат. Клетките на белите кръвни телца, например, водят борба помежду си и се самоизяждат едни други. Значи войната съществува още в самия организъм на човека. Вследствие на тази война, човек е вегетарианец по идея само. Вътре в него, обаче, клетките се самоизяждат. Ето защо, за да станете някога плодоядци, още сега трябва да поставите в ума си идеята да се храните с плодове. Тази идея ще работи в ума ви години наред, докато един ден, незабелязано за самите вас, ще видите, че сте готови да се храните с най-чистата засега храна – с плодове. Що се отнася до вегетарианството, в пълен смисъл на думата, във всички светове – физически, сърдечен и умствен – това е въпрос на вековете Правилата, които ви дадох днес, ще напишете на чисто, за да ви служат като ръководно начало в живота. По-нататък ще говоря подробно върху всяко едно от дадените правила. Сега, като влизам в клас, аз ще ви поздравявам с мотото: „Без страх!“ Вие ще отговаряте: „Без тъмнина!“ И тъй, аз искам от всички да се самоопределите, готови ли сте редовно да посещавате класа, за да не се разколебавате после. Засега са достатъчни 50 ученика в класа. След като се самоопределите, тогава ще ви се даде вътрешния смисъл на формулата: „Fir fur fen, tao bi aumen“. За онзи, който не се е самоопределил, тази формула е опасна. Първите думи „fir fur fen“ изчистват, а думата „tao“ съгражда. Същото значение имат и останалите думи от формулата. Но първо човек трябва да мине през чистене, а после вече може да гради. Последните думи са силни, защото дето има градеж, там всякога се изисква сила. Казвам: Онези от вас, които сте влезли в класа, да не се страхувате, че нямате време да посещавате или че много време ще ви отнеме. Не, за този клас се изисква малко време, и то само онова, което не знаете как да употребите. Ето, и в Моисеевия закон е казано; „Шест дена работи за себе си, а седмият само посвети за Бог!“ Като ученици на окултна школа, вие трябва да спазвате правилото за съня. Сънят ще реши много от въпросите на вашия живот. Засега седем часа сън са необходими за вас. И пет часа сън могат да ви задоволят, но при условие да спите непробудно, без да се обръщате на една или друга страна. Най-здраво е човек да си ляга в 10 часа вечер, но това не може да се вземе като правило. Ако някой има особено важна работа, той може да си легне и в 11 или 12 часа, но трябва да заспи в продължение на 5–10 минути. Когато някой остане да работи след 10 часа вечер, сънят се изгубва. Сънят ще се яви отново едва след 12 часа вечер. И тогава човек трябва веднага да си легне, да не се разсъни. Колкото по-рано ляга човек, толкова по-добре за него. Защо? Които рано лягат, те поглъщат всичката събрана прана, т.е. жизнената енергия в атмосферата. Които късно лягат, мъчно заспиват, защото за тях няма вече нужното количество прана за организма им. Те трябва да почакат известно време, да се събудят ония, които са легнали вече, и тогава ще им дойде сън. Затова, именно, богатите заспиват едва към 4 часа сутрин, когато бедните отиват на работа. Към 4 часа сутрин в атмосферата се образува ново количество прана, от което богатите ще се ползват. Следователно, ако можете да си създадете навик да лягате рано, вие ще можете да доставите на организъма си нужното количество прана. По-късно от 12 часа вечер не лягайте. Ако се усетите изморени, вечеряйте рано и в 8 часа най-късно си легнете, да набавите повече енергия, от която организмът ви се нуждае. Ако имате енергия в запас, можете да си легнете и по-късно. Изобщо, часовете, определени за лягане, са 8, 10 или 12. Ние започнахме лекцията с тайна молитва. Какво означава тайната молитва? Тя означава за отваряне жиците на телефона, свързан със света. Когато се моли тайно в себе си, човек трябва да вземе свободно положение, да прекъсне всякаква връзка със света, да стане глух за всякакъв шум, за всички звукове вън и вътре в него. Молиш ли се тайно, затвори всички ключове, всички съобщения със света, за да не те смущава. И при това положение остани сам, в размишление. Медитация и тайна молитва не е едно и също нещо. Те се различават. Обаче вие сами трябва да намерите тази разлика. Тайната молитва подразбира повдигане на ума на човека към Бога. С други думи: Тайната молитва подразбира отправяне погледа на човека към слънцето, източникът на живота. Най-красивата молитва се заключава в това, човек да помисли за Бога като източник на живота. Сега не ви остава нищо друго, освен да размишлявате върху въпросите, които засегнах в тази лекция, да правите опити за усилване на волята си, за да станете господари на себе си. Т. м. Лекция от Учителя, държана на 8 март 1922 г., София.