valiamaria

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Съчетания на числата (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Степени на съзнанието“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Съчетания на числата Размишление върху пътят на разумния живот. Чете се темата: Отличителни черти на живия и на умрелия човек. Като пишете някоя тема, вие се стремите да изнесете нещо научно. Като пише върху известен въпрос, преди всичко човек трябва да има ясна представа за това, което пише. Например, преди да изнесе разликата между мъртвя и живия, човек трябва да има ясна представа, какво нещо е смъртта и какво - животът. Първоначално смъртта е съществувала в Битието като една възможност, без да се прояви. Смъртта излиза от живота. Като живее и греши, човек дава възможност на смъртта да се прояви. Следователно, дето има живот, там има и смърт. Но обратното не можем да кажем: дето има смърт, там има и живот. Това е невъзможно. Животът може да роди смъртта, но смъртта никога не може да роди живота. Това е опитано и в него няма никакво изключение. Един принцип е верен, не само когато се докаже теоретически, но и когато се приложи в живота. Когато изучава законите и принципите, с които природата си служи, човек не трябва да се задоволява само с теоретическото им познаване, но и с методите на тяхното прилагане. Например, хората изучават числата, работят с тях, но не познават техния вътрешен смисъл. Числата представят богата почва, но разумният човек трябва да обработи тази почва, за да не даде бодили и тръни. Числата играят важна роля при изграждане на човешкия характер. Хора, които работят съзнателно с числата 2, 5 и 8, са богати. Числата 3, 6 и 9 създават големи неприятности на човека. Всички хора се страхуват от числото 13. Дойдат ли до това число, те бягат далеч от него. Ако от 13 извадите 3, остава числото 10, което не е опасно. Значи, тройката е правила числото 13 опасно. Числото 11 е разумно число. Ако разумен човек отиде с това число при Бога, ще получи голямо благословение; ако неразумен човек отиде с това число при Бога, отново ще го пратят на земята да учи. Числото 14 е число на жертва, на даване. Срещне ли някой скъперник, то го хваща за врата, разтърсва го и го заставя да дава. Числото 14 не позволява на хората да слагат бентове на благата, на които е определено да се раздават. Числото 17 е трезво, то обича хора, които разсъждават. Срещне ли хора, които не разсъждават, това число им причинява големи нещастия, с цел да започнат да мислят върху всичко, което предприемат. В числата 12, 15 и 18 имате единица, свързана с числата 2, 5 и 8. Последните числа 2, 5 и 8 са отрицателни. Те обещават много, но малко изпълняват. Като се натъкнете на отрицателни числа, вие трябва да ги превръщате, да ги впрягате на работа. Например, знаете ли, как можете да превърнете числата 12, 15 и 18 в 21, 51 и 81? Не е лесна работа да впряга човек числата на работа. Числата играят важна роля в човешкия организъм. Няма уд в организма на човека, който да не е построен върху известно съчетание на числа. Например, дали е хармонично устроена главата, или не, съдим по съчетанието на числата, които получаваме при измерването и. По числата съдим още и за трудностите, през които даден човек е минал. Ако човек е бил поставен при големи мъчнотии и трудности и се е борил да ги преодолее, напречният диаметър на главата му е голям. Ако един човек с широка глава поставите при благоприятни условия на живота, нищо няма да излезе от него. Той ще се предаде на широк, разпуснат живот. Поставите ли го при неблагоприятни условия, от него човек ще излезе. Чрез неблагоприятните условия енергията, която се намира в задната част на главата, ще мине отпред, към челото и ще помогне за развиване на умствените способности. Има ред научни методи, чрез които човек може да си създаде тяло, глава, ръце, крака, каквото иска. Обаче, това могат да направят майката и бащата, преди още да е дошло детето на земята. Човек може да се оформи и след раждането си, но по-мъчно. За това се изискват големи знания. Веднъж слязъл в гъстата материя, условията са вече по-трудни, нужни са чук и наковалня, т.е. големи страдания. Съвременните хора са предоставили своето изправяне на природата. Като метод за тяхното изправяне природата е избрала огъня. В миналото природата си е служила с вода. Тя е избрала потопа като метод за изправяне на хората. Днес те са станали толкова твърди, че никаква вода не помага. Днес само огънят може да ги изправи. Енергията, която действува в природата, е огън, който пече хората. Нервността на съвременните хора се дължи отчасти на огъня, през който минават. Мнозина се оплакват, че нещо ги пече. Това е огънят, през който минават. Като се намерят в известни затруднения, хората отричат всичко и дохождат до заключение, че животът няма смисъл, че всичко седи в яденето и пиенето. Обаче, видят ли, че животът им е застрашен, веднага започват да викат, да търсят помощ. Ако наистина, смисълът на живота е само в ядене и пиене, защо искат да запазят този живот, който няма никакъв смисъл? Не, смисълът на живота не е само в ядене и пиене. Като живее, човек трябва да яде и да пие, но важно е, каква храна да употребява. Всеки човек трябва да употребява такава храна, която съответства на неговия организъм. Много хора ядат месо, но страдат. Това показва, че месото не подхожда на техния организъм. В такъв случай, те трябва да намерят, коя храна съответствува на техния организъм и нея да употребяват. Ако някой прави насилие над организма си и употребява храна, каквато му дават, той върши престъпление. Не само това, но човек трябва да се изучава, да знае, ако се храни с месо, какво месо, именно, отговаря на неговия организъм: говеждо, овче, свинско, козе и т.н. Някои актьори, които трябвало да играят някаква любовна сцена, преди да се явят на сцената, два-три месеца наред са употребявали овче месо. Крайно безстрашни хора пък са употребявали заешко месо, за да познаят, какво нещо е страх. Хора, които искат да живеят много години, са употребявали козе месо. Оттук можем да извадим заключението, че всяка храна съдържа известни елементи в себе си, които се предават на онзи, който я употребява. Това са твърдения, които са извадени от опити, но те се нуждаят от научно доказване. Съвременните учени изучават растенията, животните, хората от анатомическо и физиологично гледище. Бъдещите учени, обаче, освен това изучаване, те ще отидат по-далеч. Те ще изучат строежа на растенията и животните в математическо и геометрическо отношение, в плоскости и линии от една страна и в числа - от друга. Те ще се интересуват да намерят, при какви плоскости и линии, при какви числа, какви енергии действуват. Те няма да се интересуват само от материята на телата, но и от енергията, която действува в тях. Намерено е, че различните елементи внасят различни енергии в организма. Например, златото внася един вид енергия, среброто - друг вид, а желязото - трети вид. Оттук можем да кажем, че хората се различават според различните видове материя и енергия, както и от различното им количество. Това са научни въпроси, които днес не могат да се разрешат, но поне заставят човека да мисли. Като мисли върху ред явления, човек се натъква на особени факти в живота. Например, той забелязва, че различните хора обичат различни животни. Едни хора обичат кучета, други - котки, трети - коне, четвърти - крави и т.н. Коя е причината, че всеки човек отправя обичта си към специални животни? Това се дължи на енергиите, които различните животни съдържат в себе си. Значи, между енергията на даден човек и любимото от него животно има известно съответствие, или допълване. Оттам човек предава обичта си и към своите подобни. Някой обича някого, понеже прилича на кон: спретнат, висок, пъргав. Друг обича някого, защото прилича на куче по своята привързаност и вярност. Като изучава явленията в живота, човек трябва да се освобождава от непотребните елементи в тях, за да им даде истинска преценка. Непотребни елементи са ония, които не са нужни на духовния живот. Как може човек да се освободи от тия елементи? Достатъчно е човек да промени своите механични разбирания за живота в съзнателни, органически разбирания, за да се освободи от всичко онова, което е чуждо за духовния живот. Следователно, задачата на човека и на науката е да изучава живота тъй, както първоначално е създаден. Като започне оттам, човек постепенно ще върви към всичко онова, което се е развивало отначало и досега. Така работи и човешкият дух. Когато човешкият дух работи в съгласие с Божия Дух, всичко е на място. При това положение всички учени, философи, религиозни, музиканти, художници са благословение за човечеството. Обаче, ако човешкият дух не работи в съгласие с Божия, всички учени, философи, религиозни не само че не са благословение за човечеството, но са спънка. Ако разчита само на окръжаващата среда, човек е на крив път. Окръжаващата среда не може да подигне човека. Тя представя само условие за неговото подигане. Кое подига растението? Слънцето, луната, звездите. Те влияят върху растението, помагат му да расте. На земята, обаче, главният фактор е слънцето. Слънцето може да се уподоби на разумните същества, които помагат на човечеството. Те могат да му помагат, защото го обичат. И хората, от своя страна, обичат разумните същества. Изобщо, човек обича само онова, което стои по-високо от него. Човек не може да обича нова, което стои по-низко от него. Към по-низкостоящите от себе си човек чувствува разположение, готовност да им помага, да ги подига. Към по-високостоящите от себе си той чувствува любов. Любовта на човека в различните му възрасти е различна. Любовта на детето е една, на младия човек - друга, на възрастния - съвсем различна от първите две, а на стария - още по-особена. Каквато да е любовта на човека, тя все пак трябва да расте. Никой не може да каже за себе си, че любовта му е пълна. Ние разглеждаме любовта на здравите хора, а не на болните. Като говорим за любовта на детето, на младия, на възрастния и на стария, ние имаме пред вид здрави хора, в които всички процеси се развиват правилно. Същевременно ние разглеждаме любовта в нейните възходящи степени. Чистата любов, отдето да изтича, представя чиста, кристална вода, която излиза от планински извори. Ако сте пътник и задоволите жаждата си с такава вода, вие сте внесли нещо ценно в организма си. Но ако се напиете с мътна, нечиста вода, състоянието ви ще се влоши. Така се отразява нечистата любов върху всеки организъм. Нечиста любов наричаме онази, в която животинският, човешкият и Божественият елемент са така преплетени, че мъчно могат да се отделят. Сега, като говорим за любовта, вие можете да я търсите там, дето я няма, и да се разочаровате. Защо? Защото любовта не е нещо материално. Любовта не може да се улови. Ако я търсите в някаква форма, ще се излъжете. Любовта няма определено и постоянно място. Ако сте будни за любовта, вие ще я срещнете в някоя хубава книга, в някоя красива мисъл, в някоя блага дума, в някаква благородна постъпка. Любовта е нещо идейно, а идейните работи не са преходни. Те са точно обратни на материалните. Мнозина мислят, че любовта представя някаква привързаност. Не, привързаността не е любов. При това, любовта не трае дълго време. Тя е толкова силна, че човек не би могъл да издържи на нейните вибрации. Достатъчно е човек да се намира един момент само под влиянието на любовта, за да носи последствията и цял живот. Влезе ли в общество на хора на любовта, човек коренно се изменя. Хората на любовта са високи планински върхове, до които малцина достигат. Стигнат ли тия върхове, те могат да останат там само един момент и веднага трябва да слязат долу. Човекът на любовта носи в себе си Божествена енергия, на която мъчно се издържа. Не е лесно човек, да се справи с тази енергия. Ако е разумен, той ще черпи по-малко от тази енергия и постепенно ще я обработва. За да влезе във връзка с любовта, човек трябва да бъде умен. Затова именно, казват, че Бог е недостъпен. Бог е недостъпен за глупавите хора, а достъпен за умните. Апостол Павел казва, че докато невежеството се е ширило в света, и хората не са търсили знание, Бог се е оттеглил от тях и ги е оставил свободни, всеки да върви по своя път. В момента, в който те потърсили знанието, Бог им изпратил пророци и проповедници, да ги поучават. Чрез знанието човек дохожда до познаване на Бога. Дойде ли до познаване на Бога, човек се ползва вече от благата, които природата дава. Който не разбира тия неща, той иска доказателства. Какви доказателства ще дадете за радостта на онзи, който е нарисувал една хубава картина, или на онзи, който е написал едно хубаво съчинение. Щом картината е хубава, щом съчинението е добре написано, техният автор непременно ще се радва. Цялата картина, цялото съчинение са пропити с радост. Всяка тяхна молекула лъха радост. Как мислите, тази радост няма ли да се предаде на самия автор? Както авторът предава радостта си на своето произведение, така и произведението му предава своята радост. Например, ако носите един пръстен със скъпоценен камък с радост, и скъпоценният камък ще се радва. Вие ще познаете радостта му по неговия блясък. Тъжите ли нещо, не се ли радвате на пръстена си, или престанете ли да го носите, блясъкът на камъка постепенно изчезва. Бижутерите са проверили този закон. Когато някои от техните златни предмети, върху които има скъпоценни камъни, стоят дълго време в магазина, те ги дават временно на разположението на здрави хора, пълни с живот и енергия. Като ги носят известно време, скъпоценните камъни възстановяват своя блясък и лъчепреломляемост. Същият закон има приложение и в човешкия живот. Кога да е, човек трябва да срещне същество, по-високо от себе си, за да възприеме от него онази енергия, която да възстанови силите му, да му даде нова насока в живота. Сега, като говорим за идейното, ние имаме предвид онези идеи, които човек възприема от висшите светове, а не онези, които хората създават. Например, идеите, които хората имат за живота, за природата се различават коренно от ония, които представят същината на живота и на природата. Последните човек ще научи, само след като се стълкнови с действителността. Например, някой казва, че хората са добри, без да ги е изпитал. Той мисли и за себе си, че е добър, без да се е познал. Добър е човек по естество, но не и по прояви. Като мисля, че хората са добри, човек предприема някаква работа, но после се разочарова. Той става търговец и започва да дава на кредит на всички, които нямат възможност да си платят. На едного дава, но той не мисли за плащане; на другиго дава, и той не мисли да плаща. В края на краищата този търговец фалира и казва, че всички хора са лоши. Всеки, който взима и не дава, той е добър само за себе си. Който взима и дава, той е добър и за себе си, и за своите ближни. Днес всички религии проповядват закона на жертвата, според който се казва, че човек трябва да е готов да пожертвува всичко. Преди да дойде до закона на жертвата, човек трябва да е дошъл до закона на правилната обмяна, според който ще дава правилно и ще взима правилно. Научи ли този закон, той лесно ще научи и закона на жертвата. Този закон се отнася до Божествения свят. Живее ли по Божествен начин, човек може вече да приложи закона на жертвата. За да жертвува, човек трябва да бъде разумен. Само разумният знае, как и кога да жертвува. Жертвува ли правилно, той никога не се разочарова. Каква жертва е тази, днес да си готов да дадеш всичко, а на другия ден да съжаляваш? Който живее според Божиите закони, той поставя нещата на място. Той не може да постави сламки или върбови пръчки за мост на някоя дълбока река. Той не може да внесе енергиите на обикновения човек в себе си и да очаква велики резултати. Той не може да замести своя мозък с мозъка на някое низшо животно и да очаква велик резултат. Като сравнявате човешкия мозък с този на животните, на коня специално, виждате разликата между единия и другия мозък по вещество, по строеж, по сили, които действуват в тях и т.н. Това различие съществува не само между човека и по-нискостоящите от него животни, но даже между мъжа и жената. В усилията, които е правила в известно направление, жената е дошла до положение да се освободи от космите на лицето си. Мъжът и до днес още носи брада. Като се е освободила от космите си, жената е развила голяма чувствителност в себе си, вследствие на което интуицията и е силна. Чувствата в жената са по-добре развити, отколкото в мъжа. Откритото лице на жената показва, че е обработила по-голямо поле. В бъдеще и мъжът трябва да се освободи от космите си. Обаче, като се освободила от космите на лицето си, жената изгубила своята твърдост и увереност в законите, вследствие на което тя прилича повече на дете, отколкото мъжа. Тя не разбира някои закони, поради което често греши, но лесно изправя грешките си. В любовта жената е по-смела от мъжа. Тя по-лесно решава въпросите на сърцето си. Дойде ли до любовта, мъжът повече мисли. Той се ръководи от ред правила и закони. Космите на брадата в мъжа представят правила и закони, които той всякога има предвид. Жената няма брада, следователно, няма такива правила и закони, които да я ограничават. Космите на брадата, на мустаците в мъжа, представят външен израз на нещата, който има свои вътрешни причини. Като работи върху себе си, човек трябва да съпостави силите на своя организъм в пълна хармония, чрез която да си въздействува. За да изправи своя череп, за да се освободи от слабостите и недъзите на миналото си, човек трябва да поддържа хармонията на силите на своя организъм. Като погледнете черепа на съвременния човек, на мъжа или на жената, ще видите, че му липсва нещо, както в къщите на съвременните хора. Като разглеждате къщата на някой човек, ще видите, че някъде има слаби греди. Няма къща днес, която да издържа на всички условия, на външен и на вътрешен напор. Като разглеждате черепа на човека, ще видите, че някъде не издържа смелостта, някъде - разумността, някъде - любовта към Бога, някъде - справедливостта, някъде - твърдостта и т.н. Следователно, за да се справи с неустойчивия елемент в себе си, човек се нуждае от вяра, от дълбоко разбиране и познаване на законите на живота. Не е въпрос да учи тия закони наизуст, но той се нуждае от конкретно знание. Като дойде до конкретното знание, човек трябва да прилага, както художникът прилага знанието си в картини, музикантът - в свирене, поетът - в писане и декламиране на стихове. В този смисъл всеки човек трябва да изработи нещо в себе си, което да приложи в своя живот. Мнозина не работят и очакват да придобият всичко наготово в онзи свят. Онзи свят е на земята. Разумният човек живее едновременно и на този, и на онзи свят, а глупавият никъде не живее. За да живее някъде, човек трябва да е изработил нещо, на което сам да е собственик. Ето защо, човек трябва да се спре върху някоя своя черта, или добродетел и съзнателно да работи върху нея, да изкара нещо, на което да разчита във всички времена и при всички условия. За да изработи нещо ценно в себе си, човек трябва да приложи търпение и постоянство. Малко хора се отличават с търпение. Нетърпението е резултат на силно развити лични чувства. Когато личните чувства в човека са силно развити, той иска бързо да успява, да се прослави в света, всички хора да говорят за него. Казано е, обаче, в Евангелието: Търсете слава от Бога, а не от човеците. Можете ли да очаквате от хората слава, ако те не разбират това, което вие сте постигнали? Ако искате да получите одобрение от някого за някаква ваша придобивка, това може да получите само от онзи, който разбира тази работа. Всеки човек е силен в известна област. Например, силата на банкера е в парите му. Силата на военния е в неговата сабя. Силата на писателя е в неговото перо. Наистина, всеки може да събира пари, да борави със сабя, да пише с перо, но за да упражнява тия сили, човек трябва да има съответни качества. Няма ли тия качества в себе си, той всеки момент може да изгуби и парите, и сабята, и перото си. Като стане въпрос за работа, някои религиозни казват, че Бог ще промисли за тях, няма защо да се безпокоят за утрешния ден. Така не се разсъждава. Бог е промислил, но вие трябва да използвате този промисъл, да не изкушавате Бога. И сатаната се опита на няколко пъти да изкуси Христа, като Му обещаваше всичките богатства на света, но Христос му каза: Махни се, сатана, оттук! Не искам да изкушавам Господа. Като живее съзнателно, разумен живот, човек се домогва до закона на паралелизма. Той вижда, че съществува един паралелизъм в света, при който привидното и същинско добро вървят паралелно. От друга страна, привидното и същинското зло пак вървят паралелно. От човека не се иска нещо особено, освен да ги различава. Като ги различава, той ще поеме пътя на същинското добро, и ще се учи от привидното. Що се отнася до злото, точно обратно: ще се откаже от същинското зло, а ще се учи от привидното. Да се върнем към числата, като към живи величини в природата. От числата 12, 15 и 18 най-добро е числото 12. То играе важна роля в живота. Имаме 12 месеца, т.е. един зодиак, 12 израилски племена, 12 врати, за които се говори в Откровението. Единицата представя мъжа, т.е. брата, а двойката - жената, т.е. сестрата. Те представят една двойка, чиста и благородна в проявите си. Числото 18 пък е съставено от три шесторки. Числото 666 е число на човека на греха. Това число трябва да се превърне в 999, за да може човек да излезе от греха. Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да построите организма си върху ония числа и мерки, които невидимият свят е определил. Това са мерките на идеалния човек, на човека от шестата раса. Като говоря за бъдещия човек, за човека на шестата раса, това не значи, че трябва да отложите работата си за някакво далечно бъдеще. Още днес трябва да работите. Остане ли да работите в бъдеще, вие ще закъснеете. За да придобие нещо в бъдеще, човек още сега трябва да си постави основа. Ще кажете, че косата ви е побеляла вече, че няма защо да работите. Сега, именно, можете да работите. Бялата коса е признак на мъдрост, на поумняване. Черната коса пък говори за горещи чувства, за силата на човека в астралния свят. Този човек удря с чук върху наковалнята, вследствие на което понякога удря, дето не трябва. Значи, той не е научил добре изкуството да кове. Хора, които имат руси коси, заемат средно място между тия с белите и с черните коси. Бъдещият човек ще има особен цвят коса. Той ще се отличава не само по цвета на косата си, но и по устройството на тялото си, както и на всички удове, външни и вътрешни. За да се приготвите за бъдещия човек, вие трябва да работите усилено върху себе си, и теоретически, и практически. Като се домогне до известни теоретически познания, ученикът ще бъде поставен пред задачи, които трябва да реши на практика. Например, когато някой пожелае да влезе във вътрешната школа, веднага му дават задача да измени температурата: ако вън е студено, температурата е -15 градуса, той трябва да я подигне на +15 градуса. Успее ли да направи това, веднага ще го приемат във вътрешната школа. Засега вие сте ученици на външната школа, но не и на вътрешната. За да мине от външната във вътрешната школа, ученикът трябва да отговаря на известни условия, да има известен ценз. Тъй щото, иска ли някой ученик да влезе във вътрешната школа, той трябва да отговаря поне на това условие, с мисълта си да подигне температурата от -15 градуса до +15. Божията Любов носи пълния живот. 25. Лекция от Учителя, държана на 12 февруари, 1930 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Новите веяния (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Степени на съзнанието“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Новите веяния Ще прочета втората глава от Посланието на апостол Павла към Солуняните. Като четете тази глава, виждате, че, от времето на Павла досега, светът не се е изменил много. В живота се забелязват явления, подобни на тия в природата. Например, както топенето на снега, изпаряването на водата са преходни явления, такива явления съществуват и в живота. Въпреки това, както в природата, така и в живота, има явления, които непрестанно се развиват. Съвременните хора трябва да развиват съзнанието си, да дойдат до правилно разбиране на Божиите пътища. Мнозина разглеждат нещата по механически начин: едни казват, че човек може да се спаси чрез вяра; други казват, че спасението иде чрез усилията на духа, чрез еволюция. И едното, и другото твърдение са теории. Чрез еволюция нещата не се постигат лесно. Чрез усилия също няма големи постижения. Например, някой казва, че прави усилия да бъде добър. По естество човек е добър, няма защо да прави усилия да бъде добър. Какви усилия може да прави изворът, който непрестанно тече? Какви усилия трябва да прави здравият, за да ходи? Болният прави усилия. За да стане от леглото си, той трябва да прави усилия. Праведният прави ли усилия да живее добре? Грешникът прави усилия да подобри живота си, а не праведният. Доброто в праведния тече непреривно, както водата - в планинския извор. И тъй, искате ли да дойдете до правилно разбиране на великите закони в Битието, разглеждайте явленията в живота в техните естествени прояви. Например, естествена проява на човека е да бъде добър. Не е ли добър, това е неестествена проява, която натъква човека на противоречие. А всяко противоречие се ражда като резултат на неестествените прояви в човешкия живот. Ако двама души не се разбират, причината за това неразбиране се крие в техните прояви, в техните неестествени действия. Ако членовете на дадено общество не се разбират, причината за това се крие в семейния живот. Ако майката и бащата не се разбират помежду си, не можете да очаквате разбиране и между членовете на обществата. Сегашните общества са построени върху началата на семейството. Всеки член на обществото е преди всичко член на семейството, по-малката единица от обществото. Следователно, ако той в семейството не живее добре, в обществото още повече не може да се прояви добре. Невъзможно е да има съгласие между децата на едно семейство, ако между родителите отсъствува съгласие и разбирателство. Какво виждаме днес? Майката и бащата спорят за нищо и никакво. Този спор се предава и на децата. При това положение не може да става въпрос за възпитание на децата. Ако се вгледате в живота на птиците, ще видите, че когато мътят яйцата си, те живеят в пълна хармония. Докато наредят гнездата си, докато изберат място за жилището си, може да се яви някакъв спор помежду им. Започнат ли да мътят, всякакъв спор изчезва. Когато мътят яйцата си, те непрекъснато пеят. Животът на съвременните хора е построен върху семейството. Ако основата на семейството е добра, целият човешки живот ще бъде добър. Ако майката и бащата нямат високо съзнание за своята роля в живота, и децата, които родят, ще приличат на тях. Обикновено децата приличат на родителите си. В редки случай те не приличат на тях. Например, Каин не приличаше на баща си. Адам беше кротък, добър човек. Той беше вегетарианец, не ядеше месо. Синовете му, особено Каин, беше жесток, груб човек. За нищо и никакво той уби брата си. От завист към него той го уби. Какво е виновен Авел, че димът на Каиновата жертва не възлизал нагоре, а пълзял по земята? Същата причина внася раздори и в семействата, между мъжа и жената. И те спорят, негодуват, сърдят се, защо димът от жертвеника на едного от тях отива нагоре, а на другия - надолу. Този спор не разрешава въпросите. Майката и бащата трябва да родят такива деца, които да бъдат в услуга на семейството си, на обществото, както и на цялото човечество. Светът се нуждае от благородни и възвишени души. Днес светът е пълен с готовановци, които очакват да дойде Царството Божие на земята, да ядат и пият, да се удоволствуват. Земята е училище, а не място за удоволствия. Не съзнава ли това, човек е изложен на ред страдания и противоречия. Всяко удоволствие води след себе си наказание. - Нали трябва да се живее? - Животът и удоволствията са две различни неща. Не можем да кажем, че човек живее, ако мисли само за удоволствия. Също така не можем да наречем майка онази, която ражда престъпници. Жена, която ражда престъпници, ние наричаме кърмилница на злото и престъплението, а не майка. Жената трябва да бъде майка, да ражда добри синове и дъщери. Майката трябва да ражда възвишени души, които да оправдаят идването си на земята. Само такива жени наричаме майки. Можете ли да наречете извор онзи източник на вода, от който извира мътна, нечиста течност? Извор наричаме онова, от което извира чиста, кристална вода. Бъдещето семейство ще се различава коренно от днешното. Майката ще бъде на лице, а бащата ще бъде далеч от семейството си. Той ще се явява по един път в месеца, като гост, като приятел. Децата ще гледат на него като на техен приятел. Като дохожда между тях, той ще им носи нещо ново. Те ще го очакват с радост и нетърпение. Стане ли въпрос за баща им, те ще имат в душата си свещен образ за него, без да го познават. Като не го познават, те ще се стремят към него, ще чувствуват желание да го видят, но и като го видят, пак няма да знаят, че този, когото наричат свой приятел, е техен баща. Това, именно, създава в тях импулс в живота. Майката пък, която е в постоянен контакт с децата си, ще се ползва с голям авторитет между тях. Майката трябва да роди най-много две деца, с високи качества и способности, а не да роди няколко деца, между които да излезе Каин, престъпник-син. Роди ли син като Каина, майката не само, че не може да се подигне, но ще остане назад в развитието си. Бъдещите синове и дъщери ще почитат майка си, няма да бъдат като сегашните. Много от съвременните синове и дъщери казват на родителите си: Щом сте ни родили, вие сте длъжни да ни поддържате. Бъдещите синове и дъщери, като същества от високо развитие, малко ще учат и много ще знаят. Те ще помагат на родителите си, ще работят заедно с тях. Днес всички хора изучават числата, но не влизат в техния дълбок, вътрешен смисъл, както ще ги изучават в бъдеще. Днес всеки работи с числата, извършва различни действия с тях, но какво е значението на тия числа, не знае. Например, единицата представя личността, т.е. човек, който живее в личния си живот. Като прибавите към първата единица още една, получавате числото две, което представя женски принцип. Влезете ли в това число, вие се натъквате на известно противоречие, на борба, която се разрешава само с числото четири. В своята школа Питагор е дошъл до числото четири. По-горе от числото четири той не е отишъл. Докато е сам, човек лесно изпада в противоречия, но щом го посети някой приятел, противоречието му постепенно изчезва. Това се забелязва, както в децата, така и между възрастните. Докато е само, детето се инати, не иска да работи, нито да учи. Щом му дойде някое другарче, в него се заражда желание за работа. И двете заедно започват да работят. Такива приятели човек може да намери вън и вътре в себе си. Всяка клетка в човека е негов добър другар. Клетките са микроскопически, но разумни същества. Човек може да се разговаря с тях, като с разумни хора. Не постъпва ли с тях, както трябва, той ги излага на големи опасности. За да не пострадат, те се обявяват против него, докато един ден го напуснат. Обаче, това е неестествен процес. Като познава естеството на клетките, човек трябва да си създава приятели от тях, за да избегне противоречията, на които се натъква. Като изучавате човека и неговите прояви, вие дохождате до разбиране на това, че аз-ът не е израз на човешката мисъл, нито съзнанието му е израз на неговите чувства. Значи, нито аз-ът създава мисълта, нито съзнанието създава чувствата. Мислите и чувствата на човека имат свой специфичен произход. Например, един стар човек върви по улицата, подпира се с тояжка и мисли за онзи свят. Срещу него иде млада, красива мома. Изведнъж сърцето му трепва, и той я поглежда крадливо. Като почувствува трепването на сърцето си, той веднага започва да се осъжда, как е посмял да погледне красивата мома. Няма нищо лошо в поглеждането на красивата мома, но той намира несъответствие между възрастта си и чувството, което е трепнало в сърцето му. Старецът не трябва да се съди, но трябва да учи, да разбере, отде иде това чувство в него. Като започне да мисли, да изучава себе си, той ще разбере, че това чувство иде от самата природа, която изпраща към него особен род космическа енергия. Тази енергия съществува в природата и от време на време обхваща всеки човек, всяко живо същество, независимо от това, каква е възрастта му. Колкото да се вглежда в себе си, най-после човек дохожда до убеждението, че чувствата и мислите съществуват вън от него. Ако ги търси в себе си, той ще прилича на петел, на когото подхвърлят житни зрънца да яде. Щом ги види, петелът започва да рови с краката си, като мисли, че той сам ги е изровил. Той не подозира, че земята е доста твърда, и с ровенето си нищо няма да извади от нея. Следователно, не ровете във вашата земя, в която няма нищо. - Ама искам да изровя нещо. - Няма какво да ровиш! Това, което търсиш, не е заровено в земята. То се намира в пространството. От тебе се иска само едно: да отвориш ума и сърцето си, да възприемеш правилно. Като нямат работа, мнозина започват да ровят върху въпроса: съществува ли Бог, или не. Този въпрос не се разрешава външно, но по вътрешен път. За да си отговорите на този въпрос, първо си задайте въпроса, съществува ли слънце, или не. За да се разреши този въпрос, трябва да започнете от видимото към невидимото. Какво забелязваме в природата? Сутрин слънцето изгрява, а вечер залязва. Като залезе, слънцето пак съществува, само че на другия край на земята, т.е. в другото полушарие. Ако имаме лято, това слънце, което е залязло, рано сутринта, в четири часа, отново ще изгрее. Вечерта пак ще залезе, а на другия ден пак ще изгрее. - Докажи това! - Отвори часовника си и чакай да изгрее. Като мине определеното време, слънцето отново ще се покаже на хоризонта, с нова светлина. Които не разбират, какво става със слънцето, защо изгрява и защо залязва, питат, къде отива, отде иде и т.н. Каквито отговори да се дадат, това са философски разсъждения. Важен е фактът, че слънцето изгрява и залязва. Този факт е интересен за всеки, който пита, съществува ли Бог, или не; чрез него той може да си обясни, защо едни хора вярват в съществуването на Бога, а други не вярват. Ония, които вярват, живеят във фазата, когато слънцето изгрява. Които не вярват, те живеят в залеза на слънцето, т.е. в нощта. Щом слънцето изгрее, те имат вече представа за него. Мнозина си представят Бога като човек. Бог не е в човешка форма. Той не може да прилича на своите създания Грънчарят прилича ли на гърнето? Коларят прилича ли на колата си? Жената, която тъче, прилича ли на платното? Следователно, говорим ли за Бога, ние ще имаме за Него неограничена идея, вън от всякаква позната за нас форма. Какво е всъщност Бог, това ще остане завинаги една от великите тайни на Битието. Да искате да определите, какво нещо е Бог, това значи, да бъдете по-големи от Него. Това е невъзможно. бог всякога ще остане една неопределена величина за нас, следователно, и по-голяма и неограничена. Като не могат да си отговорят на въпроса, какво представя Бог, хората отправят вниманието си към въпроса за бъдещето общество, за неговия строй. Бъдещето общество ще следва строя на онова общество, което съществува вече. То е обществото на светиите, на напредналите същества, на ангелите и архангелите. Обществото на тия същества почива на пълна хармония. Те живеят във взаимно разбирателство помежду си. Като искат да се освободят от противоречията, хората на новите вярвания работят за създаване на нова религия. Добре е да се създаде нова религия, но тя не трябва да внася спор между членовете. Започнат ли да спорят помежду си, къде е истината, те са на крив път. Истината е неограничена. Никаква религия, никаква форма не може да я включи. Днес православните, католиците, протестантите спорят, кои са на правата страна. Който счита себе си за прав, той трябва да живее като светия. Ако православните са на правата страна, те би трябвало да живеят като светии, но не е така. Днес и православни, и католици, и протестанти спорят за нищо и никакво: кой седнал на първо място, кой бил повече почитан и уважаван. Ако членовете на едно общество, или на една религия са прави в разбиранията си, те биха могли да се смалят толкова, че всички да седнат на един стол. Религиозните, хората на различните общества спорят още и за яденето, кой ял повече и кой - по-малко. Природата дава изобилно храна. Тя може да отгледа не само тия същества, които днес живеят, но и още толкова. Злото не е в недоимъка на храната, но в неправилното и разпределяне. Когато споровете между хората престанат, когато благата на природата се разпределят равномерно между тях, тогава ще настъпи истинско приятелство между слуга и господар, между последния служител и патриарха. Когато отношенията на хората се поставят на база на приятелство, светът ще се оправи. Защо иде смъртта между хората? Защото не разбират Великия Божи закон и не Му се подчиняват. Каквито блага да получават, те все са недоволни, все повече искат. Но вместо да получат това, което искат, смъртта дохожда да ги вземе. И след това хората се утешават, че туй, което не са получили на земята, ще го получат на небето. Те са на крив път. Невъзможно е да да отдаде почитание и уважение на човек, който на земята не е бил почитан. Невъзможно е да благува на небето онзи човек, който на земята е разплаквал бедни вдовици и сирачета, който е онеправдал брата си. Видят ли на небето, че такъв човек иде, те веднага взимат мерки, да не го допуснат между възвишените същества. Невъзможно е човек да е живял зле на земята, а на онзи свят да бъде добре. Мястото не изменя условията на живота. Положението, което човек заема, се определя до известна степен от съзнанието. Кога ще се оправи светът? Светът ще се оправи, когато хората научат закона на смаляването. Този закон е основа на приятелството. Смаляването подразбира раздробяване. При този закон цялото, т.е. единицата се раздробява на малки части, наречени дроби. Ако единицата не би могла да се раздробява, нещастието щеше да остане завинаги в света. Значи, дробите представят метод за изправяне на грешките, за спасяване от нещастия. Представете си, че на гърба на един човек са закачени 50 куки, на всяка от които виси по един килограм злато. Този човек е доволен, че е осигурил живота си. По едно време той пада в морето, дето е осъден на потъване. Докато цялото тегло е на гърба му, той ще види дъното на морето. Какво трябва да прави, за да се спаси? Той трябва да приложи закона на смаляването, на раздробяването: цялата единица да я раздроби. Той трябва бързо да откачва кука след кука от гърба си и да ги хвърля във водата, докато дойде до уравновесяване на своето тегло с това на водата. Щом дойде до това тегло, той ще се задържи над водата и ще се спаси. Следователно, искате ли да излезете от относителното разбиране на живота и да влезете в абсолютното, вие трябва да изхвърлите всичко излишно от себе си. Остане ли излишното в душата ви, то произвежда спор и противоречия. Който спори за правата си, той воюва. Който воюва, той не е на правата страна. Като воюва, той ще излезе със счупен крак, със счупена ръка или глава, и въпросите пак остават неразрешени. Природата е дала право на човека да разрешава най-малките мъчнотии. Те се разрешават без война и с най-малко разходи. За големите въпроси тя има грижата. Човек трябва да си зададе въпроса: майка ли е, баща ли е, или син. Ако е майка, тя ще бъде господарка в дома. Като разумна и добра господарка, синът и дъщерята ще изпълняват съветите и без никакво противоречие. А бащата ще бъде настрана и ще дохожда само по един път в месеца, като приятел на дома, който ще носи нещо ново със себе си. Не пренебрегвайте малките величини, защото в тях се крие такова богатство, каквото и в големите. Представете си, че нещо отвътре ви казва да станете в четири часа сутринта, да се помолите, да помогнете малко на жена си. Вие лежите и не се поддавате на този глас. Не само това, но даже намирате, че е безсмислено да ставате толкова рано да мръзнете. Обаче, като не изпълните това, което ви се подшушва, целият ден сте недоволни от себе си. Каже ли ви някой да станете рано, не отлагайте, веднага станете. Отде да знаете, може би в този час да дойде някой отвън и да ви донесе една голяма сума. - Ама защо трябва да стана толкова рано? - Стани и после разсъждавай. Стани, вземи торбата с парите и после мисли, как ще ги разпределиш. Всяко послушание от страна на ученика носи в себе си малка или голяма торба с някакво благо. Не се отказвайте от благото, което ви се предлага. Като ученици, вие трябва да съградите в себе си истинска представа за семейството. Ако майката и бащата не внесат в душата на детето свещен образ за Бога, те не са изпълнили своето предназначение, както трябва. Децата трябва да запазят в душата си свещен образ за майка си и за баща си, като заместници на Бога. Всъщност така ли е? Много синове и дъщери очакват родителите им по-скоро да си заминат за онзи свят, да ги наследят. Слушате някой син или някоя дъщеря да казват: Време е вече старите да си отидат на онзи свят. Казват ли така за майка си и за баща си, те не са истински майка и баща. Първото нещо, към което трябва да се стремите, е да повдигнете чувството към майката и бащата на онзи уровен, на който са били някога. Каквото да правите, както да се отнасяте към майка си и баща си, те съществуват във вас на всяко време. Каквото да прави, човек не може да се освободи от майка си и от баща си. Те съществуват в самия него. Майката символизира любовта, а бащата - мъдростта. Следователно, човек трябва да има свещен образ за любовта и за мъдростта. Спомни ли си за майка си и за баща си, той трябва да забрави всички неволи и страдания, да се освободи от всички скърби и недоволства. Ако не може да се освободи от мъчнотиите си и да се зарадва, или баща му и майка му не са това, което трябва да бъдат, или той не ги е разбрал. Това са новите веяния, към реализирането на които човек трябва да се стреми. Сегашният живот на хората е преходна фаза към съвършения живот, който постепенно настъпва. Ако и в бъдеще хората прилагат сегашния ред и порядък на нещата, ако и в бъдеще създават семейства като сегашните, това е губене на време. Това могат да правят и невежите, но разумните хора на бъдещата раса, на новите течения се отказват да раждат деца като Каина. Децата на новите хора трябва да се отличават с чистота и святост. Дойде ли едно такова дете в някой дом, то трябва да носи благословение, както за дома си, така и за своите ближни. Разправят един интересен случай от живота на Христа. Бащата на Исуса бил добър дърводелец. От царския двор му била дадена една доста мъчна работа, която трябвало в скоро време да свърши. Макар и опитен, той се натъкнал на известна мъчнотия, с която не могъл да се справи за времето, което му било дадено. Като минавал покрай баща си и видял затруднението му, Исус се приближил и започнал да работи. В кратко време той направил това, което бащата за повече време не могъл да направи. От този момент бащата започнал да гледа на сина си с по-голямо уважение. Той разбрал, че синът му носи в себе си особени дарби и способности. Наистина, щом слиза от света на любовта, човек носи благословение за човечеството. И тъй, искате ли да придобиете знание, не го очаквайте от обикновените хора, нито от окръжаващата среда. Ако може някой да ви даде знание, т.е. да отвори пътя за знанието към вас, това са съществата от възвишения свят. Затова е казано, че знанието иде отгоре - от слънцето и от звездите. Казано е в Битието: И създаде Бог небето и земята; земята беше неустроена и пуста. И Дух Божи се носеше над бездната. Материалите, които бяха нужни за съграждане на земята, се носеха отдалеч някъде. И до днес още земята не е съвършена; всеки ден се прибавя към нея по нещо ново. Всяка епоха носи със себе си нещо ново, което преустройва земята, дава и нов вид, ново направление. Нов живот трябва да се приложи на земята. Ако новото не се приложи, животът ще си остане такъв, какъвто е бил досега. Новият живот, обаче, ще измени формите, като внесе в тях Божествена красота и сила. Помнете следното: Прилагате ли Великия Божи закон в живота си доброволно, без никакво насилие, вие първи ще се ползвате. Вие трябва да приложите този закон доброволно, без никакво насилие. Приложите ли го така, вие ще изразходвате малко енергия. Защо? Понеже съпротивлението е малко. Колкото по-малко е съпротивлението, толкова по-малка енергия се изразходва. Като знаете това, вие можете да си обясните, защо е допуснат грехът. Ако направи опит да ограничи греха и злото, невидимият свят ще изразходва повече енергия, отколкото като ги остави да се проявят. Като допущат злото и греха в живота, разумните същества използват техните енергии за добро. Ако се противи на злото и на греха, човек непременно ще се зарази от него. За да не се зарази, той трябва да се справя с него по пътя на най-малкото съпротивление. Срещнете ли злото, проявено в някаква форма, не говорете лошо за него. Поздравете го и продължете пътя си. Чуе ли ви, че говорите лошо за него, то ще се раздразни и ще търси начин да ви отмъсти. Един ден, когато съветът на боговете се събрал на съвещание, поканили и дяволът да даде мнението си по различните въпроси, които били поставени на разискване. Бог се обърнал към дявола с думите: Познаваш ли боя раб Иов? Като него няма подобен на земята. - Верни са думите Ти, отговорил дяволът. Иов е добър, праведен, понеже е поставен при добри условия. Той има на разположение камили, говеда, овце, ниви, лозя, добри синове и дъщери. Който да би бил на негово място, нямаше да бъде по-лош от него. Опитай се да му отнемеш всичко това и тогава ще го познаеш. Остави на мене, аз да го изпитам. Бог предостави тази работа на дявола. Наистина Иов беше поставен на големи изпитания. Той изгуби всичко, което имаше. Като издържа изпита си, всичко му се върна отново. Какво представя дяволът? Той е един от главните членове на изпитната комисия, пред която се явяват всички хора. Помнете, че всеки момент и вие се намирате пред тази изпитна комисия. Следователно, не говорете лошо по адрес на дявола. Какви са неговите качества, това не е ваша работа. Негова задача е да ви изпита, да ви прекара през сериозни изпити и тогава да ви пусне готови в живота. Каквито максими да има, човек трябва да ги приложи в живота си. Щом ги приложи, той пръв ще се ползва от тях. Човек трябва да бъде готов да прилага, а не само да събира знания, които могат да се наслоят в съзнанието му и да го обременят. Малкото, което ви се дава, трябва разумно да го използвате и да бъдете благодарни от него. Можете ли да използвате малкото, което ви се дава, ще използвате и големите опитности и знания. Когато бъдете готови, ще ви дадат свободен билет да се разходите по всички планети. Това става по особен начин, със специална колесница. Като се върнете отново на земята, хората ще ви посрещнат с големи почести. Вие ще носите някъде на главата, или на лицето си особен белег, по който ще се познава, че сте ходили по другите планети, като Мойсей, който слизаше от планината и носеше нещо със себе си. Когато слезе от планината, т.е. от небето, Мойсей носеше нещо особено със себе си - белег за отиването му на небето. Божията Любов носи пълния живот. 24. Лекция от Учителя, държана на 5 февруари, 1930 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Махалото (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Степени на съзнанието“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Махалото Размишление. Когато изучавате природата вие се натъквате на различни сили в нея, положителни и отрицателни. С помощта на специални уреди вие можете да измервате тия сили, да ги различавате, и по този начин да избягвате ония, които действуват вредно. Същите сили действуват и в човека. С помощта на специален уред, в който има махало, във вид на стрелка, можете да познавате, какъв е човекът: нервен или спокоен, песимист или оптимист, горд или смирен. Махалото се движи по един циферблат, разделен на градуси. По градусите познавате състоянието на човека. Както по израза и позата познавате, дали даден човек е горд или смирен, така и по силното и слабо отклоняване на махалото познавате характера и състоянието му. От позата на ученика към учителя познавате неговия характер; от позата на войника към офицера също познавате неговия характер. Следователно, достатъчно е човек да стисне уред в ръката си, за да се определи състоянието му в дадения момент. В живота на човека има преходни неща, които се отразяват върху неговите вътрешни състояния. Като знае това, човек трябва да се изучава, да различава състоянията си, да знае, кои са съществени, кои не са съществени; кои са негови, кои идат отвън по отражение. Каже ли човек, че е разположен или неразположен, че е радостен или скръбен, той трябва да знае, отде идат тия състояния, негови ли са, или ги получава чрез отражение. Ако състоянията, които човека преживява, не са негови, той прилича на стъкло, покрито с калаена амалгама. Най малкото търкане на тази амалгама е в състояние да открие отново стъклото. Човек започва да се чуди, какво е станало с него, как се е освободил от неразположението си. Неразположението не е било негово, нито е било нещо съществено. Сега, като изучавате закона на махалото, ще видите, че две еднакви състояния, но с различна интензивност, произвеждат обратен резултат. Например, ако един скръбен човек се приближи при друг, който е по-скръбен от него, той става радостен. Или, ако двама радостни се срещнат, по-малко радостният ще стане скръбен. С помощта на махалото, или на стрелката в специалния уред може да се познае, кои сили преобладават в човека: силите на ума, сърцето или на волята. Ако турите апарата върху дланта на ръката, ще забележите, че махалото се отклонява към тази посока, в която силите са най-интензивни. Ако в човека преобладават умствените енергии, махалото ще се отклони в посоката на умствената линия на човека. Всеки човек има такова махало в себе си, с помощта на което може да определя състоянията си. Щом стане от сън, добре е да провери, накъде се отклонява махалото му, да знае, как да се справи. Всеки човек трябва да се познава, да знае, с какъв капитал разполага в живота си. Като познава себе си, той ще познава и ближния си, няма защо да го подлага на изпитания. Днес хората не се познават, вследствие на което се изпитват. Срещате едного, който ви пита: Колко пари имаш в джоба си? Защо се интересува от вашия джоб? Той се интересува от състоянието на джоба ви, за да знае, може ли да вземе нещо на заем. Някой влиза в едно общество и веднага пита, кой е най-почтеният член в обществото. Защо иска да знае, кой е най-почтеният член? Защото има някакъв интерес, да използва това общество. Друг някой дойде в това общество и веднага пита, кой е най-силният член на обществото. Той се интересува за силата на тия хора, защото мисли да предприеме някаква работа. Всеки човек в света търси това, което отговаря на него. Въпреки това, те често попадат на неща, които не отговарят на техните желания и разбирания, вследствие на което се натъкват на големи противоречия. Сега, вие сте дошли на земята да работите, да учите и да съзнавате, че нищо не можете да получите даром. Като работи съзнателно върху себе си, човек може да създаде мощна мисъл, мощни чувства, които да потекат през ума и сърцето му, да го превърнат в извор. Значи, човек лесно може да превърне сухите извори на своя живот в живи, течащи извори, около които растенията цъфтят, а птичките пеят, изливат своята радост. Като погледнете човека, вие може да се произнесете, способен ли е той да направи това превръщане в себе си. Как ще познаете това? Достатъчно е да приложите върху лицето му линията на природата. Природата има една линия, с коя мери нещата. Тази линия е нормата на правилния живот. Ако чертите на човешкото лице падат под линията, или излизат над нея, този човек не е дошъл още до нормалната мярка. Той или се е разширил много, или се е свил. Той трябва да работи още върху себе си, докато дойде до нормата, с която природата си служи. Линията на природата е пророческа линия, която може да предскаже, дали даден човек ще успее в своите предприятия, или няма да успее. Някой човек взел едно предприятие и иска да знае, ще успее ли в него, или няма да успее. Слагам линията на природата върху лицето му и меря. Виждам, че силите на ума и на сърцето му остават под линията, не са още добре развити. Следователно, каквото да прави, какъвто вътрешен подтик да изпитва, каквато радост да го движи, човек няма да успее в предприятието си. Защо? Защото силите, с които разполага, не отговарят на изискванията на предприятието. Той ще направи едно движение напред и едно назад. Каквото спечели, той ще го изгуби. И тъй, докато човек се раздвоява, всичките му работи ще бъдат наполовина верни и резултатни. Ако спечели две, ще изгуби две. В края на краищата, както е влязъл, така ще излезе. С нула е влязъл, с нула ще излезе. Нулата в живота на човека показва, че той трябва да подобри лошите условия. Как ще ги подобри? Чрез подкуп. Подкупът е метод, чрез който и природата си служи. В широк смисъл на думата подкупът разбира внасяне в човека такива елементи, които отсъствуват в неговия организъм. Значи, думата подкуп може да се замести с думите внасяне, даване, смекчаване, разтопяване и т.н. Как ще стане подкупа, това зависи от материята и силата, с която ще се справяте. Ледът се подкупва чрез топлината, твърдото вещество - чрез водата, въздухообразното - чрез налягане, течното - чрез изстудяване. Като ученици, вие трябва да изучавате вътрешната страна на химията, да знаете, как да се справяте с различните видове материя и с различните сили в природата. Както можете от безопасното вещество глицерин да получите взривно вещество динамит, така можете да превръщате опасните вещества в безопасни. Природата постоянно изпитва ученика, да види доколко е разумен. Тя му дава на разположение елементите на любовта и отдалеч следи, какви реакции ще образува от тях. Каквито съединения образува, такива ще бъдат и последствията. Като говорим за природата, ние имаме пред вид химията, с която тя работи. Тя прави различни реакции, образува различни съединения, които се отличават по това, че не експлодират. В любовта на човека често стават експлозии; в любовта на природата, обаче, експлозии не съществуват. Там може да се говори за активна и пасивна любов, но не и за любов с експлозии. Когато люби, човек има предвид своето благо, но не и благото на онзи, когото люби. На физическия свят човешката любов за почва с плюс който скоро се превръща в минус. Божествената Любов започва с минус, който скоро се превръща в плюс. Божията Любов внася в човека разширяване, подмладяване, осмисляне на живота, а човешката - точно обратно. В първо време човешката любов подига, разширява човека, а на края той свършва с разочарование. Който е живял по закона на човешката любов, в края на живота си, той започва а съжалява, че не си е поживял, както трябва. Ако е бил вегетарианец, той съжалява, че не е ял месце. Ако е живял добър живот, съжалява, че не се е отпуснал да поживее, както хората живеят. Не, и в младини, и в старини човек трябва да живее така, че никога да не съжалява. Като се натъкват на противоречия и страдания, мнозина се запитват, защо светът е създаден така, че хората трябва да страдат. Светът, който виждате отвън, не е този, в който Бог живее и който някога ще видите. Сегашният свят още не е завършен. Той не представя замисъла на Бога, но постепенно върви към реализиране на Неговата идея. Като е дошъл на земята, човек е внесъл някои свои елементи, които не са присъщи на природата. Можете ли да кажете, че спиртът е присъщ елемент на гроздовия сок? Гроздето се състои от гроздена и овощна захар, соли, вода и други примеси, но спирт няма. Когато влязат в него ферменти, тогава гроздената и овощната захар се разлага на спирт и въгледвуокис. Един турчин отишъл в дома на един български чорбаджия. Чорбаджията го угостил добре, почерпил го със старо вино, което подействувало силно на турчина. Той се развеселил, започнал да пее. - Чорбаджи, пее ми се. - Пей, ефенди, свободен бъди! - Чорбаджи, играе ми се. - Поиграй си! - Чорбаджи, дай още една чашка от червеното. Отначало турчинът бил сериозен, но щом пил от старото вино, изгубил сериозността си и започнал да пие и да играе. Кой внесе това разположение в него? - Виното. Следователно, човек е внесъл много неща в света, които Бог не е предвидил. Всяко нещо, което човек приема отвън, като елемент, който не е присъщ на неговото естество, създава ред реакции в него. Мнозина приемат някои нови идеи, нови учения, но ако между тях и идеите им няма нищо общо, те скоро се разочароват. Иоан Веслей, виден английски реформатор на църквата, се оженил, но на третия ден след сватбата си казал на един свой приятел: Не струва човек да се жени. По-късно дошъл при него един млад момък, член на неговата църква, и му казал, че харесал една млада мома, добра последователка на Христа, и желае да се ожени за нея. Младият момък дошъл за съвет, но Иоан Веслей веднага му казал да не предприема тази работа. - Момата е много добра, ще живея с нея според любовта на Христа. - Момата е добра, с Христа може да живее, но не и с тебе. По характер вие не си подхождате. - Ще се нагодим, ще правим взаимни отстъпки. Хората мислят, че като правят усилия да се нагаждат едни към други, ще постигнат нещо. Докато привикнат едни на други, те ще минат през големи страдания, които ще ги заведат на онзи свят. Няма защо човек да се излага на ненужни и непосилни страдания. И в страданията има граница. Това, което хората наричат страдания, не са още истински страдания. Има страдания, които не са на място. Истински страдания са ония, от които човек расте, подига се и изправя живота си. Как може да се изправи животът? Каквото да правите, животът не може да се изправи. Защо? Защото животът е изправен, няма какво да се изправя. Единственото нещо, което можете да направите, това е да извадите от живота ония елементи, които произвеждат взрив. Вие сте внесли тия елементи, вие сами трябва да ги извадите. Сам по себе си глицеринът е безопасно вещество. Прибавите ли към него азотна киселина, вие го превръщате в динамит - силно експлозивно вещество. Експлозивността не е присъщо свойство на глицерина, но изкуствено му го придадоха, като го превърнаха в динамит. Следователно, говорим ли за света, създаден от Бога, ние разбираме свят, в който слънцето постоянно грее, птичките весело пеят, цветята растат, цъфтят и далеч разнасят благоуханието си; плодовете зреят, изворите бликат и напояват треви, цветя, дървета и животни. Влезете ли в свят, в който слънцето изгрява и залязва, облаците покриват хоризонта, изворите пресъхват, цветята се коренят, знайте, че в този свят са внесени чужди елементи отвън, с които човек трябва да се справи. Като изучавате хората и отношенията си към тях, вие ще разберете, кои хора са Божествени, и кои не са. Ако в дома ви дойде човек, изпратен от Бога, този ден вие ще бъдете в рая. Посети ли ви човек, който не е изпратен от Бога, той непременно ще внесе в дома ви някаква сянка. Това се отнася не само до отношенията ви към хората, но до всичките ви работи. Дали ще се жените, дали ще изучавате някаква наука, дали ще ви назначават на служба, следете, какво е състоянието ви от деня на замислянето на дадена работа до деня на свършването и. Така ще познаете, от Бога ли е дадена тази работа, или от хората. Съвременните хора говорят за религия, за наука, за морал, но сами още не са се изправили. Като изучавам френологически човешката глава, както и на българина специално, разбирам, защо хората не успяват. Като виждам слабостите им, търся причините в тяхното далечно минало и, като ги намеря, вадя закони, как могат да се изправят. Много причини има за слабостите на човека. Едни от тях се крият в храната, други - в начина на живеенето, трети - в тяхната мисъл и т.н. Например, една от характерните черти на българина е неговата твърдост. Много причини са повлияли за развиване на твърдостта му. Много причини са повлияли за спиране на религиозното чувство в българина. Знае ли причините, той лесно може да си въздействува. Мъчно може да се превъзпита цял народ, но отделният човек лесно може да излезе от влиянието на своя народ и да се превъзпита. Обаче, затова се изисква съзнателна работа. Кръвта, която тече в един народ, създава известни елементи, общи за всички хора от този народ. При това, кръвта на различните народи е различна. Например, кръвта на българина се различава от кръвта на всички останали народи. Като ученици на новото учение, вие ще задържите доброто, което имате като българи, и върху него ще градите. От слабостите на българина ще се освободите. Задачата ви, като ученици, е да създадете убеждение в себе си. Имате ли убеждение, вие ще се освободите от заблужденията, които съществуват в този и в онзи свят. Какво убеждение се иска от човека? Човек трябва да има такова убеждение, което да устоява на бурите и ветровете на този и на онзи свят. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, ще придобият голяма светлина. Каква светлина ще придобият, това зависи от степента на тяхното развитие. Фанатикът на земята остава фанатик и на онзи свят. Затова е казано: Каквото развържеш на земята, развързано ще бъде и на небето; каквото завържеш на земята, завързано ще бъде и на небето. Ако отидете на онзи свят като православни, протестанти или католици, такива ще си останете. Вие ще влезете във връзка със същества, които имат вашите разбирания, и нищо няма да разберете от Божествения свят. Ще минете и заминете през онзи свят, без да придобиете нещо от него. Като се намерят в известно затруднение, хората се питат, какво трябва да правят, как да се освободят от мъчнотията, в която са изпаднали. Не е там въпросът. Важно е, кои методи трябва да приложат, за да се освободят от затруднението. Един от методите, с който и природата си служи, е пеенето. Чрез пеенето хората се тонират, примиряват, улесняват. Пеенето помага за здравословното състояние на чувствата. Който пее, той нарежда живота си добре. Всички хора, светски и духовни, пеят. Без песен животът няма смисъл. Като говоря за необходимостта от пение и музика, мнозина остават доволни. Защо? - Защото обичат музиката. За тях музиката представя благодатен дъжд. Каквото представя този дъжд за нивата, такова нещо представя пението за човешката душа. Обаче, падне ли върху някоя книга, този дъжд ще заличи написаното върху нея. Значи, всяко нещо има смисъл, само когато пада на своето място. Ако човек няма къде да подслони главата си, за него дъждът не е на място. Той се нуждае от светла, здрава и суха къща. Къщата, в която човек живее, представя неговото тяло. Иска ли правилно да се развива, човек трябва да има здраво тяло. Днес малка част от хората имат здраво тяло. Здравото тяло подразбира здрави, положителни мисли и чувства. Положителна, светла мисъл е онази, която подига човека не само по дух, но и по тяло. Наистина, хора, които имат силна мисъл, могат да се подигнат на няколко метра височина от земята. Колко хора могат днес да се подигнат на известна височина чрез мисълта си? Не е лесно да се подигне човек от земята. Да се подигне духа на човека, това е лесна работа, но да се подигне тялото му на един сантиметър само, това е мъчна работа. Едно се иска от човека: да съзнава, че светът, създаде от Бога, е добър; да благодари за всички, което му е дадено. Спазва ли тия две положения, той ще прояви своята доброта. Такъв човек наричат добър. Стремете се да запазите добротата си, а същевременно и да я проявявате. И тъй, основната мисъл, която трябва да остане в ума ви, че онова, което разумната природа е вложила във вас, е повече от това, което вие сте в състояние да обработите и да оцените. Който ги е оценил, той работи за тях, да се проявят и реализират. Размишление върху стиха: Озарил Си ни с любовта Си, и ние виждаме чудните Ти дела. 23. Лекция от Учителя, държана на 29 януари, 1930 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Опитна школа (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Степени на съзнанието“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Опитна школа Размишление Като ученици на велика Школа, вие трябва да се занимавате с двете значения на числата: с тяхното абсолютно и с тяхното относително значение. По отношение на философията, вие трябва да се занимавате с реалните и с нереалните величини, да ги разграничавате. Като изучавате живота, вие трябва да се занимавате с човешкия и с Божествения живот. Дръжте в ума си мисълта, че абсолютната реалност не може да се проявява на земята. Например, човек яде, храни се добре, но не може да каже, че се е нахранил абсолютно. След три-четири часа той отново огладнява. Щом усети глад, пак яде. После пак огладнява и т.н. Какво представлява гладът? Гладът е дълбок, вътрешен стремеж в човека, чийто произход е неизвестен. Мнозина питат: Не може ли без ядене? Щом гладът съществува, без ядене не може. Като гладува известно време, човек има възможност да изпита Божията благост върху себе си. Когато жадува, човек също има възможност да изпита Божията благост. Във всички свои нужди и лишения човек има възможност да опита Божията милост и благост. Докато живее в изобилие, човек не познава благостта на Бога. Той ще я познае и тогава, но ако е разумен. Разумният, добрият човек изпълнява волята Божия съзнателно и доброволно. За него не съществува пръчица, тояга, закон. Когато не слуша баща си, детето опитва неговата тояга на гърба си. Когато тоягата се сложи за пръв път на гърба на детето, противоречието веднага изпъква пред него. То се чуди, как е възможно, баща му, който го обича, същевременно да го наказва. Човек представя голямо дете, в ума, в сърцето и във волята на когото влизат ред противоречия, като задачи на неговия живот, с които той неизбежно трябва да се справи. Съвременните хора се питат, как да се справят с противоречията. Това е най-лесната работа. Натъкне ли се на някакво противоречие, човек не трябва да разправя на хората, какво преживява, но трябва да потърси начин, как да се освободи от него. Противоречието не е нищо друго, освен оцапване. Следователно, щом оцапа ръката си, човек трябва да отиде при някой чист извор, да гребне от водата му и да полее с нея ръката си. Като полее ръката си няколко пъти с тази чиста вода, всякаква нечистота ще изчезне. Така той ще опита свойствата на водата и ще благодари, че е могъл по този начин поне да научи едно от нейните ценни свойства. Ще питате, защо трябва човек да се цапа. Докато е на земята, човек неизбежно ще се цапа. Значи, докато живее, човек все ще греши. Някой иска да стане светия. Ако не е грешил, човек не може да стане светия. При това, ако няма грешници в света, и светии няма да има. Невъзможно е в света да съществуват само светии или само грешници. Грешниците и светиите са два полюса, две различни категории хора. Грешникът е необходим, за да се прояви светията. Злото е нужно, за да се прецени доброто. Казва се, че първият човек, който живял в райската градина, се изкусил от един плод и сгрешил. Преди човека, обаче, други същества, о-напреднали от него, са грешили. В сравнение с тях човек е дете. Те сгрешили поради гордостта, която била силно развита в тях. Как сгрешили, досега никой не знае. Сега ще прочета 12 глава от Деяния на Апостолите, а вие ще си правите заключенията. А от църквата ставаше усърдна молба към Бога за Петра. /- 4 ст./. Ще кажете: Щом Бог знае, че Петър е в тъмница, защо трябва другите да се молят за него? Какво знае Бог, това е едно нещо, а какво хората трябва да правят, това е друго. Човек трябва да се моли при всички случаи на живота си, и за себе си, и за своите ближни. Че учителят знае много неща, от това ученикът не се ползва - той трябва да учи. Петър спеше между двама войни, вързан с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата. /- 6 ст./. Какъв беше резултатът на тяхната молитва? Ето, ангел Господен престана, и светлина осия стаята; и ангелът, като побута Петра по ребрата му, разбуди го и рече му: Ставай скоро! И паднаха веригите от ръцете му. И рече му ангелът: Опаши се, обуй сандалията, облечи дрехата си и ела след мене. И Петър излезе и отиваше след него и не знаеше, че е истинно това, което ставаше от ангела, но мислеше си, че видение вижда. И оттам като излязоха, изминаха една улица, и тутакси ангелът отстъпи от него. И Петър дойде в себе си. И когато похлопа Петър на пътните врата, пристъпи една слугиня да послуша, кой е. И щом позна Петровия глас, извести на другите, че Петър стои пред вратата. А те и рекоха: Ти си луда! Но тя потвърждаваше, че това, що им казва, е така. А те думаха: Неговият ангел е. Защо трябваше да бъде хвърлен Петър в тъмница? Кога поставят човека в тъмница? Когато извърши някаква голяма пакост. Значи, като проповядвал, Петър причинявал големи пакости. На кого? На евреите. Понеже неговите проповеди не били съгласни с тяхното учение, те го считали опасен човек и го преследвали. На какво може да се уподоби ангелът, който спасил Петра? Ангелът, който бил изпратен от небето, представя Божественото начало в човека. В каквото положение да се намери човек, щом се обърне към Божественото в себе си, то всякога му се притича на помощ. То освобождава, спасява, успокоява човека. Когато човек знае, че има някой да се грижи за него, той се успокоява. Това, което наричаме чудеса, не е нищо друго, освен изявление на Бога, чрез което Той показва своята грижа, както към отделния човек, така и към цялото човечество. Ще кажете, че чудесата са само за безверниците, а не за вярващите. Безверници е имало всякога. В миналото е имало безверници, и днес има безверници, но и сегашните хора не са от силновярващите. Ако чудесата са били нужни в миналото, нужни са и сега. Слънцето, което е изгрявало в миналото, изгрява и в настоящето, ще изгрява и в бъдещето. Звездите, които са изгрявали в миналото, изгряват и в настоящето, но ще изгряват и в бъдещето. Невъзможно е да живее човек и да не вижда Божието проявление. Човек се нуждае от опитности, да види Божието проявление. Не е нужно всички хора да имат еднакви опитности. Каквито да са опитностите, малки или големи, всеки човек трябва да мине през известни опитности. Има извънредни опитности, които представят високи планински върхове. Те са за малцина, за ония, които могат да ги изкачват. Има и обикновени опитности, които се отнасят до всички. Без да измери силата си, някой иска да има големи опитности. Да има човек една голяма опитност, това значи, да се качи на Хималаите. Колко души са се качили досега на Хималаите? Значи, между опитностите на човека и височините на планините има известно съотношение. При това, само онзи може да стигне някой висок връх, който разполага с вътрешни и външни условия и възможности. Понеже нещата в природата не се повтарят, затова, именно, и опитностите на хората не се повтарят. Вие не можете да срещнете еднакви планини в природата. Всяка планина се отличава от другата по няколко стотици или хиляди метра. Най-високата планина в света е Хималай. От нея постепенно се слиза, докато дойдете до най-низката. Същото нещо можем да кажем и за добродетелите и способностите на човека. Всички хора не могат да бъдат еднакво свети, еднакво даровити, учени. Казано е: Свети бъдете, но това не значи, че всички могат да бъдат еднакво свети, или че в даден момент всички могат да бъдат свети. За всеки човек е определено, каква способност, или каква дарба може да прояви. Като учи, даровитият има условия да прояви своите дарби. Ако не е даровит, човек пак трябва да учи, да придобие поне малко знание. Не пренебрегвайте малкото знание заради голямото. Мнозина грешат, като пренебрегват малкото за голямото. Един руски виртуоз-музикант слушал един по-виден виртуоз от себе си и се обезсърчил толкова много, че дошъл до пълно отчаяние, вследствие на което се самоубил. Защо трябва да се самоубива? Той е слушал по-виден виртуоз от себе си, но от него има по-слаби музиканти. Трябва ли ония, които стоят по-долу от него, да се самоубиват? Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи отговорности носи, толкова по-голям е неговият хомот. Грешникът носи хомот на врата си, но хомотът на светията е несравнено по-голям от този на грешника. Светията работи много. Няма човек в света, който да работи като светията. Той работи ден и нощ, почти не почива. Ако спи един-два часа, това му е достатъчно. Като ученици, вие трябва да поддържате връзката си с невидимия свят, да черпите сили от него. Не поддържате ли тази връзка, вие в скоро време ще се превърнете в щерни. И като щерни, пак ще имате живот в себе си, но все още очаквате да завали дъжд, да напълните щерната си, за да не пресъхне до втория дъжд. Държите ли връзката си с невидимия свят, вие ще се превърнете на извори, които постоянно ще дават от себе си. Задачата на всеки човек е да стане извор, да дава на всички. Обезсърчи ли се човек, това показва, че водата му е подпушена някъде. Какво трябва да направи, като се обезсърчи? Той трябва да се смири, да извика няколко братя и сестри да се помолят за него. Колективната молитва е силна. Щом е силна, молитвата дава добри резултати. Мъчно е човек да се моли сам за себе си. Само светията може да се моли за себе си. Казано е в Писанието: Молете се един за друг. Знанието и молитвата в ръката на вярващия представят сили, с които той може да победи всички свои мъчнотии и страдания. Молитвата е разговор на човека с Бога, с възвишените същества. Като се разговаря, човек се учи. Когато иска да изучава музика, художество, скулптура, ученикът посещава един, втори, трети професор, разговаря се с тях. В разговорите си с тия учени, той се ориентира в областта, от която се интересува, и постепенно навлиза в нея. И тъй, за да учи, човек трябва да дойде до положението на малкото дете, което има пълно доверие към окръжаващите. Казано е в Писанието: Станете като децата. Когато дават нещо на детето, то взима, без да пита, защо му дават. Така трябва да постъпвате и вие. Когато Бог ви дава нещо, взимайте, без да питате, защо ви се дава. Питате ли, ще се натъкнете на обратния процес, ще ви заставят да давате. И без това човек трябва да дава, но да се пази да не дойде този процес преждевременно, когато не е готов за него. В какво положение да се намирате, през каквито изпитания и радости да минавате, навсякъде ще опитвате Божията благост. Дали минавате през областта на любовта, на мъдростта или на истината, навсякъде ще опитвате Божиите блага.За да се ползва разумно от тия блага, човек трябва да е готов да изправи грешките си. Мъчно се изправят грешки, особено, тия, които не се виждат. Има грешки, които се виждат, но има и добродетели, които се виждат. Видимите грешки не са грешки. И видимите добродетели не са добродетели. Това е една противоречива мисъл, но всъщност е така. Истински добродетели са ония, които само с микроскоп можеш да уловиш. Друга противоречива мисъл е следната: от знайното излиза незнайното; и от незнайното излиза знайното. Като мислите известно време върху това изречение, вие ще придобиете малка светлина, ще разберете неговия дълбок смисъл. В незнайното се крият малките величини, а в знайното - големите. Ако не започне с малките величини, човек никога няма да дойде до големите. И ако от великите работи не върви към малките, човек никога няма да дойде до истинското знание. Истински опитности придобива само онзи, който може да слиза от великото до най-малкото и да се качва от най-малкото до великото. Той се движи от реалното към относителното. Реалното е незнайното, а относителното е знайното. Съвременните хора се стремят да се домогнат до незнайното, като си служат с ред опити и наблюдения. Като изучават явленията в живота и в природата, те дохождат до заключение, че има нещо незнайно, нещо велико, което по физически начин само не може да се разбере. Като изучава законите на живота, човек дохожда до познаване на физическите и духовни закони и вижда, че когато губи на физическия свят, в духовния печели. Такъв е законът и за радостите и скърбите. Когато страда, човек слиза надолу, в сянката на живота, и видимо губи. Когато се радва, той се качва нагоре, дето слънцето грее най-силно. Физическият свят представя долината на живота, а духовният - високите планински върхове. Като живее на земята, човек ту слиза, ту се качва, като придобива опитности и знания. Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да усилвате вярата си. Вие имате вяра, но тя не е дошла до онази степен на развитие, да вършите чудеса с нея. Вярата на някого е толкова силна, че се равнява на силата на един конец. Вярата на друг някой по сила се равнява на силата на два конеца. Какво може да направи човек с такава вяра? С тази вяра той не може да извади даже една кофа вода от кладенеца. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова по-големи тежести може да носи с нея. Като не знаят силата на своята вяра и на своята мисъл, мнозина се наемат с големи работи и, като не могат да ги изпълнят, те се разочароват. За да не изпада в разочарования, човек трябва да познава силите си. Искате ли да познаете силата на мисълта си, направете следния опит: опнете един тънък конец между две пръчици и опитайте чрез мисълта си да го скъсате. Видимо този опит е лесен, но в действителност малцина могат да го направят. Ако можете да скъсате конеца, вие можете да насочвате мисълта си, където искате, като творческа сила. Вътрешните изпитания на човека представят подобен конец, обтегнат между две малки колчета. Ако може вътрешно да скъса този конец, човек ще може и външно да го скъса. Не може ли вътрешно да го скъса, и външно няма да го скъса. Всяко препятствие, което човек среща на пътя си, не е нищо друго, освен конец, обтегнат между две колчета. Конецът трябва да се скъса. Ако речете да го прескочите, не може - конецът се подига нагоре. Да се проврете под него, пак не може - конецът слиза надолу. Ако искате да го развържете, много време ще отиде. Най-бързо и практично е да скъсате конеца. Опитът със скъсването на конеца е опит за усилване на вярата. Вярата помага на човека да издържа във време на обезсърчаване. Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще мине през обезсърчения. В този случай само любовта и вярата могат да му помогнат. Без любов нищо не се постига. Като люби и вярва, човек се учи, как да къса конците, които среща на пътя си. Като се учи, човек постоянно се променя, понеже минава ту от човешкото в Божественото, ту от Божественото в човешкото. Когато беше в пустинята, Мойсей видя една къпина, която гореше, но в този момент чу глас от небето: Събуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свещено. Когато влезе от тъмницата да освободи Петра, ангел Господен му каза: Стани, препаши се, обуй се, облечи дрехата си и ела след мене. Защо на Мойсея се каза да събуе обущата си, а на Петра се каза да се обуе и облече? Мойсей влизаше от човешкия свят в Божествения, затова трябваше да бъде бос. Петър, обаче, излизаше от Божествения свят и влизаше в човешкия. За да влезе в човешкия свят, човек трябва да бъде обут, облечен и с джобове, пълни с пари. И тъй, когато казваме, че човек може да живее без пари, имаме пред вид, че той отива при Бога. Щом отива при Бога, нищо не му трябва. Той не се нуждае нито от дрехи, нито от обуща, нито от пари. Той ще отиде при Бога гол и бос, без пет пари в себе си. Когато влиза в света между хората, човек ще се облече добре, ще се обуе добре и ще напълни джобовете си с пари. Каже ли човек, че не може да живее без пари, това показва, че той се движи в човешкия свят. Каже ли, че и без пари може да живее, той се движи в Божествения свят. Като ученици, вие трябва да бъдете разумни, да не постъпвате като онзи турски дервиш, който отишъл на баня без пет пари в джоба си. Той мислел, че, като служи на Бога, може да не плаща. Баняджията, обаче, не мислел така. Той направил банята, за да се прехранва с нея. Той набил дервиша и му дал добър урок, да се научи да мисли право. Какво показва това? Това показва, че условията за живот при Бога са едни, а при хората - други. Бог дава благата си даром, но човек иска за всичко да му се плаща. Когато се намирате пред доброто, е постъпвате по един начин; когато сте пред злото, ще постъпвате по друг начин. Ако сте в затвор, трябва ли да се карате със стражаря и с началника на затвора? Щом сте зависими от тях, вие ще приложите закона на лчбовта. Ако не приложите този закон, положението ви ще се вложи още повече. Само любовта е в състояние да скъса веригата на злото. Любовта е вложена в душата на човека като сила. Човек трябва да прилага тази сила разумно в живота си, да се ползва от нея. За да развива своите сили и способности, човек трябва да прави опити да скъса малкия конец, който е изпречен на пътя му и му препятствува да върви напред. Той трябва да прави опит всеки ден, да не очаква на хората, те да късат конеца, нито пък постоянно да се оплаква. Човешкият живот се нуждае от нещо ново, което всеки ден да се влива в душата му като струя. Живее ли с едни и същи неща, човек е изложен на страдания, обезсърчения и противоречия. Всяко нещо, което не се подновява, постепенно отслабва. Ето защо, човек трябва всеки ден да внася по една нова мисъл в ума си и по едно ново чувство в сърцето си. Колкото млади да са новата мисъл и новото чувство, те ще произведат известен резултат. Не е ли внесъл нещо ново в ума или в сърцето си, човек не трябва да излиза вън от къщата си. Излезе ли без нещо ново в себе си, работите му през целия ден ще вървят наопаки. Старото убива човека, а новото дава дух, подем, разположение. Съвременните хора се нуждаят от вяра в положителното, в новото. Има ли тази вяра в себе си, човек може да говори красиво и убедително. Надеждата стимулира човека, вярата проправя пътя му, а любовта реализира нещата. Влезете ли в опитната школа на живота, вие трябва да бъдете готови, да правите, каквото ви кажат. Започнете ли да питате, защо трябва да правите този или онзи опит, вие не сте готови още за школата. Който влиза съзнателно в школата, той знае, че всички задачи, които се дават там, са разумни. Ако учителите на тази школа могат да поставят ученика в положения, които да го унижат, те не са разумни. Ако задачите, които учителите дават, имат за цел да подигнат ученика, тия учители са разумни. Разумните същества всякога имат пред вид подигането на човечеството. Ако княжески син влезе в опитната школа на живота, първата работа, която ще му дадат, е да мие чинии. Той ще бъде поставен на същите условия, на каквито и най-бедният ученик. От това, как ще измие чиниите, ще се определи неговото бъдеще. Пособията, с които ученикът прави своите опити, трябва да бъдат чисти. Същият закон се отнася и до мислите и чувствата на човека. Всяка мисъл и всяко чувство, с които ученикът оперира, трябва да бъдат чисти. В чистота се крие тяхната сила. Сега, дръжте в ума си мисълта, че един ден, когато сте в затвор, ангел Господен ще дойде при вас, ще ви бутне по ребрата, ще разкъса оковите ви и ще каже: Ела след мене! Той ще ви остави на някоя улица, но свободен. Оттам вие сами ще намерите дома на вашите близки и, когато не се надяват, ще им се представите, ще им разправите своята опитност. Изпейте сега песента: Зора се светла зазорява. Помнете следните правила: Никога не се ровете в миналото си. Никога не чоплете раната си. Превържете ли я веднъж, оставете я свободно да зараства. Като я превързвате по един път на ден, това е достатъчно. - Ама не съм способен човек, грешен съм. - Не мисли за това. Благодари, че си грешен, че си неспособен човек. Ти си дошъл на земята да познаеш. Божията благост. Като я познаеш, тогава ще познаеш и себе си. Докато не познае Бога, човек нищо не може да направи. Познае ли Го веднъж, той ще стане велик човек. Когато дойде до това положение, човек трябва да благодари за всичко, без разлика на това, дали е слаб или силен, учен или невежа, богат или сиромах. Всяко положение, в което човек се намира в даден момент, е на място. Като знае това, той трябва да се радва на ония, които са силни, богати, учени. Те са работили на времето си, за да придобият тези качества. Ще дойде ден, когато и вие ще ги придобиете. Ония пък, които са придобили тия качества, трябва да се отнасят с внимание към слабите, невежите и сиромасите, защото те са причина за тяхното проявление. Ако няма слаби, невежи и сиромаси, няма да има и богати, силни и учени. Ако всеки момент се упреквате, че сте грешни, неспособни, вие ще приличате на мухите, които постоянно се блъскат в затворените прозорци. Като се блъска в прозорците, мухата ще се осакати, но по никой начин не може да счупи прозореца и да излезе навън. Следователно, и на вас казвам: Не мислете, че и вие ще можете да счупите прозорците с главата си, да излезете вън. Прозорците со по-здрави от вашата глава. Щом се намерите в затвор, не се блъскайте в прозорците, но наблюдавайте, какво прави господарят на затвора. Щом видите, че отваря прозорците на затвора, не се бавете много, но приближете се спокойно към прозореца и излезте вън, на свобода. Разумност се иска от човека. Не съжалявайте, че сте невежа, или че никога не ви дохожда на ум, какво ще кажете на онзи, който ви е обидил. Може би, ако и вие му кажете някоя обидна дума, вместо да се успокоите, да произлезе по-голяма разправия. Добре е понякога човек да не знае, какво да каже, за да се избегнат лошите последствия. Докато Божественото не посети човека, той всякога ще живее в оскъдност и лишения. Щом Божественото го посети, той ще живее във вечно изобилие. Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да придобивате знание и сила. Имате ли онова вътрешно, положително знание, вие ще превръщате енергията, която събирате от природата, във валута, с която работите на земята, и всякога ще бъдете богати. Днес много хора се оплакват от лишения, защото се намират в положението на петела, който изровил на бунището един скъпоценен камък, но го подхвърлил настрана и казал: Да беше поне едно житно зрънце вместо този лъскав камък! Той не знае, че ако продаде скъпоценния камък, с него ще се нахранят не един петел, а хиляди. Мнозина се занимават с дребни зрънца, с дребни идеи, и като се натъкнат на скъпоценни камъни, т.е. на велики идеи, подритват ги, като непотребни вещи. Неуспехите на хората се дължат, именно на това, че подритват най-красивите и светли идеи, които достигат до техните умове. Всеки ден носи за човека известно благо, чрез което може да се подигне, но, като не разбира това, той го подритва. Бъди благодарен на малкото, което ти се дава, и разумно го използвай. В него се крие велико благо. Хвани най-малкия възел. Хванеш ли го, всичко друго ще върви напред. Божията Любов носи пълния живот. 22. Лекция от Учителя, държана на 22 януари, 1930 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Свѣтли и тъмни действия (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Степени на съзнанието“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 15 януари 1930 г. Светли и тъмни действия Размишление върху Божия Промисъл. Чете се темата: Отличителните черти на ученика. Съвременните хора се нуждаят от прави разбирания. Нямат ли прави разбирания, те са осъдени на страдания. Като говоря за страданията, нямам пред вид великите, разумни страдания. Колкото по-неправилни са разбиранията на човека, толкова по-неразумни са и страданията му. Когато тия страдания се намаляват, това показва, че разбиранията на човека се подобряват. Колкото по-мъдър става човек, толкова по-малко страда. В този смисъл ние можем да кажем, че мъдрецът не страда. Той разбира причините и последствията на нещата, вследствие на което не може да се натъква на такива страдания, на каквито се натъкват обикновените хора. Философията на мъдреца се различава коренно от философията на обикновения човек. Каквато да е философията на човека, той трябва да дойде до нейните основни положения, които да изучава и практически, и теоретически. Приложи ли своята философия в живота си, той все ще се натъкне на доброто или на злото, но трябва да ги разглежда като сили вън от себе си. Колкото да се стреми да избегне, те все ще укажат известно влияние върху него. Доброто внася разширяване на чувствата и на мислите на човека, а злото внася свиване. При злото човек се ограничава, т.е. лишава се от условията да се прояви. Ако човек върви съзнателно в пътя на злото, каквото спечели, в скоро време ще го изгуби. Какво се ползува вълкът, който напада овцете? Днес ще изяде една-две овце, но на другия ден ще плати с живота си. Пътят на злото води към смърт. Ето защо, дойде ли до злото, човек трябва да вземе обратния път - пътят на доброто. Пътят на злото е покрит със сняг и лед. Каквото да прави, щом попадне в този път, човек е изложен на големи мъчнотии. Опасно е да не замръзне, да не изгуби условията за живот. Като ученици, вие трябва да знаете, как да се справяте със злото. Ако питате религиозния, как се справя със злото, той ще каже, че молитвата е един от методите за справяне със злото. Какво всъщност представя молитвата? Да се молиш, това значи, правилно да мислиш, да дишаш и да се храниш. Каква храна трябва да употребява човек? Някои поддържат, че човек трябва да се храни с месо, а други - с растителна храна. Едни поддържат, че, да бъде здрав човек трябва да пие вино, а други отричат виното. Те казват, че човек трябва да пие само вода. След това се явява въпрос, каква вода да пият, гореща или студена, и в какво количество. Някои хора пият вода повече, отколкото трябва; други пък пият малко вода. Първите употребяват повече солени или сладки храни, вследствие на което пият много вода. Някои пък казват, че човек трябва да пие малко вода. За да бъде здрав, човек трябва да употребява определено количество вода, която, от една страна е нужна за смекчаване на храната, а от друга - за промиване на вътрешните органи. Каквото е значението на водата в природата, такова е значението и за организма. Никаква реакция не може да стане без вода. За всеки организъм е точно определено, колко вода трябва да употребява всеки ден. При това, водата, която употребява, трябва да бъде доброкачествена. Ако наблизо няма хубава вода, човек трябва да отиде на два-три километра разстояние от дома си, но непременно да намери чиста, доброкачествена вода. Като не може да си достави доброкачествена вода, човек се оправдава с нямане на време. Нищо не е в състояние да оправдае човека. Има ли желание човек да направи някакво добро за себе си, или за ближните си, времето за него се продължава. Не желае ли да направи някакво добро, времето му се скъсява. От човека зависи да продължи, или да скъси времето си. Човек има възможност и условия, каквото каже, да го направи. Що се отнася до доброто, в това отношение човек е маг. Каквото пожелае, той може да го направи. Доброто в света е закон на светлината, а злото - закон на тъмнината. Докато е в светлината на живота, човек всякога ще различава доброто от злото. Изпадне ли в тъмнината на живота, човек загубва мярка за нещата и престава да различава доброто от злото. Той изгубва границата, дето свършва едното и започва другото. В живота доброто и злото се преплитат така тънко, че мъчно се различават границите им. Например, ако влезете в дюкяна на човек, който си служи със закона на тъмнината, вие трябва да познавате похватите му. Не разбирате ли похватите му, вие всякога ще останете излъгани. Той ще ви представя добрата стока за долнокачествена, а долнокачествената за добра, за да я продаде скъпо. Видите ли, че постъпва по този начин, вземете, именно, от стоката, която той ли представя за долнокачествена. Щом хванете лъжата му, вие ще си излезете доволен, че не са ви излъгали. Този бакалин скоро ще фалира. Изобщо, водете се от правилото: срещнете ли човек, който много говори за морал, за своите добри качества, той е търговец, който иска скъпо да продаде долнокачествената си стока. Влезете ли в дюкяна на търговец, който служи на закона на светлината, знайте, че той никога не лъже. Каквото каже, вярвайте го. Той всякога говори истината. Каквато стока ви препоръча, вземете от нея. Следователно, вярвайте на думите на човека, който живее според закона на светлината. Обикновено той не говори за своите добри качества, но каже ли нещо за себе си, думите му са истинни. Той е готов по-скоро неговите интереси да пострадат, отколкото да ощети някого. И тъй, щом е слязъл на земята, човек трябва да бъде буден, да знае, в каква бакалница влиза и с какъв човек има взимане-даване. Ако влиза в бакалница на тъмнината, той трябва да отваря очите си, сам да си избира продукти. Влиза ли в бакалница на светлината, той трябва да вложи всичкото си доверие в търговеца, да се остави на него да му избере от най-доброкачествените си продукти. Дете ли ще се ражда, човек пак трябва да избира благоприятен момент на неговото зачеване. Когато едно дете се зачене в момент на светлината, то ще носи в себе си благоприятни условия и възможности. Зачене ли се в момент на тъмнината, това дете ще носи в себе си неблагоприятни условия и възможности. Също така от значение е и моментът на раждането. Човек, който се е родил вечер, се различава коренно от този, който се е родил сутрин, по обяд или през деня. Който се е родил вечер, той има в себе си известно количество стока от бакалина на тъмнината, която трябва да обработи в себе си. Натъкне ли се на търговец на тъмнината, човек сам трябва да избира стоката. С бакалина на тъмнината човек трябва веднага да урежда работите си. Там никакво отлагане не се позволява. Дойде ли до бакалина на светлината, там човек е свободен. Ако не може веднага да уреди сметките си, ще ги отложи за година, две, три и повече. В широк смисъл на думата, уреждането на сметките подразбира изправяне на грешките. Следователно, ако човек не изправя грешките си веднага, те стават навик, от който мъчно се освобождава. Вземете, например, навика на човека да плюва навсякъде, дето минава. Ако отидете в Англия и плювате, дето попадне, веднага ще ви глобят. Какво ще придобиете, ако плювате безразборно, дето минавате? Не само, че нищо няма да спечелите, но отгоре на това всичко ще изгубите. Ако плювате десет пъти на ден, ще ви глобят десет пъти. Англичаните казват: Законите на Англия са закони на природата. Знаете ли, какво нещо са законите на природата? Знаете ли, какво нещо са законите на природата? Те глобяват човека безпощадно. Ако си позволи да плюва навсякъде, дето минава, той няма да се освободи от глобите на природата, вследствие на което ще остане неин вечен длъжник. Не е лесно да бъде човек длъжник на природата. Като не разбират законите на природата, хората се запитват, защо светът е създаден по този начин. Колкото да се запитват, отговор няма да получат. Човек може да си отговори на този въпрос, само след като живее съобразно разумните природни закони. Като прилага тия закони в живота си, той ще се учи от тях и постепенно ще дойде до разрешаване на великите житейски проблеми. Като живее разумно, човек ще различава всички свои положителни и отрицателни прояви, ще знае, кои отде идат. Като се натъкне на някоя отрицателна проява, той ще знае, че тя е остатък от неговото далечно минало и ще намери начин да се освободи от нея. Отрицателните прояви на човека са утайки, наслоявания от миналото му, които лесно могат да се отстранят. Достатъчно е да приложи към тях филтъра на своя ум, за да ги тури далеч от себе си като непотребни. Както земеделецът обработва почвата на своята градина, така и човек трябва да обработва почвата на своето сърце и на своя ум, за да се освободи от непотребните в тях елементи. Като обработи почвата, т.е. твърдата материя на своя ум и своето сърце, човек ще се домогне до изучаване силите и законите на течната и въздухообразна материя. Най-после той ще дойде до изучаване законите на светлината и на топлината. Това са четири области, при които животът се проявява. Който не познава законите на тия области, животът му не може правилно да се прояви. Разумният живот не се дава по наследство, но се придобива. Като не разбират това, някои казват, че искат да бъдат добри. Човек се ражда от възможности да бъде добър, но да прояви добротата си, това е задача на живота. Човек се ражда с възможността да мисли, но мъдрец не се ражда. За да стане мъдрец, той трябва да е работил, да придобие мъдростта. Следователно, човек може само да се ползува от добродетелите и силите на своите ближни, но не може да ги наследи. Добродетелите на майка ти и на баща ти са техни добродетели. Ти можеш да се ползуваш, да се учиш от тях, но не можеш да ги присвоиш. Можеш ли да присвоиш книгите на една библиотека? От книгите на библиотеката можеш само да се ползуваш, но по никой начин нямаш право да ги задържиш за себе си. Каквото човек сам придобие, това остава негова собственост, от която може да се ползува. Работите на човека се оправят от онова, което той сам е придобил чрез ума, сърцето и волята си. И тъй, който не изпълнява Божиите закони, той носи последствията на своето непослушание. Мнозина мислят, че могат да живеят, както искат, да нарушават Божиите закони, без да носят някаква отговорност. Ако това е вярно, как ще си обясним страданията? Страданията се резултат на нарушаване на великите Божии закони. Някой се качил на една скала, отдето иска да се хвърли. Той запитва хората около себе си, ще бъде ли наказан в другия свят, ако си позволи да се хвърли от канарата. Няма защо да чака наказание в другия свят. Той още сега ще бъде наказан. Като скочи от канарата, той ще плати или с главата, или с краката си. Всяко възмездие иде точно на време. От човека зависи да си създаде карма, или да я избегне. Разумно разбиране трябва да има човек. Щом разбира правилно живота, човек е в състояние да примири всички противоречия в себе си - Ама защо хората са лоши? Защо светът е създаден по този начин? Да мислиш право, да имаш прави разбирания, това значи, да гледаш на света от светлата страна. Бог е създал света. Всичко, което Бог е създал, е добро. Хората са създадени от Бога. Следователно, хората са добри. Дойдеш ли до себе си, приеми, че ти си последният, на когото предстои да изправиш живота си. Щом изправиш живота си, веднага ще видиш, че светът е добър. Докато мисли, че светът не е създаден добре, че хората са лоши, човек е на крив път. Той живее с мисълта на миналото. Миналото трябва да се изправи. Казвате на някого, че е лош човек. Защо е лош? Защото не ви дал пари на заем. Преди да беше отказал да ви даде пари, той минаваше за добър човек. Така не се разсъждава. Съвременните хора грешат като изискват от ближните си повече от това, което те сами могат да направят за себе си. Човек не е услужил правилно на своите близки, които живеят в него, а иска чуждите хора да му се притичат всякога на помощ. Кой човек е дал на своето сърце, на своите дробове, на своя стомах, на своя мозък точно такава храна, която е необходима за тяхното здравословно състояние? Когато човек се научи да задоволява своите вътрешни органи - своите близки, както трябва, тогава той ще получи и от хората това, което му е нужно. За да дойде до положение да познава истинските нужди на своите органи, човек трябва да вземе нова посока в живота си. Новата посока подразбира права мисъл, прави чувства и прави действия. Ще кажете: Не сме ли мислили, чувствували и действували досега? Човек всякога е мислил, чувствувал и действувал, но сега се иска от него права мисъл, право чувство и действие. Правите неща подразбират Божественото в света. Поеме ли Божествения път, човек е придобил това, което душата му желае. Това не може да стане изведнъж, но постепенно. Някой човек иска да бъде добър, и всички хора го признават за такъв. Ако е богат, той раздава големи суми на бедни, с цел да пишат във вестниците за него, че е благодетелен човек. Вестниците пишат за неговите благодеяния, но с това той не става по-добър, отколкото е в действителност. Добротата е Божествено качество, което почива на разумността в човека. Разумният може да бъде добър, но неразумният не може. Някой иска да прояви добротата си, но когато го помолят да направи някаква услуга, той веднага отказва. Защо? Той се оправдава с това, че имал работа и не може да я прекъсне. Този човек не може да направи разлика, коя от двете работи е по-важна: да услужи ли на онзи, който страда, или да свърши своята работа. Ако той би услужил на страдащия, и неговата работа щеше да се нареди добре. Човек трябва да бъде разумен, да различава нещата. Когато срещне бакалина на тъмнината, той трябва да различава, кои неща са за правене и кои не са. Когато срещне бакалина на светлината, там трябва да бъде готов на всичко. Каквото му каже този бакалин да направи, всичко е на място. Съвременните хора са се объркали в съзнанието си по единствената причина, че не могат да употребяват на място знаците плюс и минус. Ако пред известни величини с които работите, имате знака минус, това показва, че дължите на някого. Щом дължите, вие сте в пътя на загубите. Ако знакът пред тия величини е плюс, това показва, че имате да взимате, или в дадения момент разполагате с известни суми. Следователно, благосъстоянието на човека се определя от знаковете плюс и минус, които стоят пред величините, с които той работи. Какво се ползва човек, ако има къща, ниви, лозя на разположение, а пред тях стои знакът минус? Всичкото богатство на този човек ще се изпари. Ще кажете, че къщата, нивите, лозята са твърди вещества, не могат да се изпаряват. Ние казваме, че твърдите вещества изветряват. Значи, имотът на богатия човек може да изветрее, да се стопи, както снегът се топи пролет. В природата всеки знак, плюс или минус, означава мисъл. Минусът означава разтопяване, изветряване на едно вещество. Минусът представя механически процес. Плюсът означава събиране, растене и узряване на плодовете. Плюсът, като знак при събирането, представя знак за извършване на органически процеси. Който работи с механически процеси, той има един вид резултати. Който работи с органически процеси, той има друг вид резултати. Без да знае това, човек едновременно работи с двата метода: с механическия и с органическия. При първия метод работите стават бързо, но и бързо изчезват. При органическия метод, обаче, работите стават бавно, но са трайни. Механическите методи са стари, отживели времето си, затова те трябва да се изоставят. Служете си с новите методи, т.е. с органическите. Те съществуват от памтивека, но хората търсят бързи резултати, затова ги избягват. Който си служи с органически методи, той е мъдър и добър. Истински старият наричаме мъдър човек, а истински младият - добър. Затова на мъдрите препоръчваме да добруват, а на добрите, т.е. на младите - да благуват. Под думите мъдрите да благуват, разбирам, че те трябва да почиват. Почивката е необходима за всички живи същества като обновителен процес. Щом се наспи, човек се обновява в мисли и чувства и е готов за работа. Чрез съня човек влиза във връзка със силите на живата природа, които го обновяват.11 Като ученици, от вас се иска известно почитание и уважение един към друг, да не коригирате Божественото в себе си, нито в своите близки. Всеки човек е предметно учение, от което може да се поучавате. Следователно, дали ви се харесва, или не ви се харесва, не го съдете, нито го хвалете, но учете се от него. Първо вижте, какви знаци е поставил той пред величините, с които работи. След това вижте, как е извършил действията, има ли някаква грешка и каква е грешката му. Гледайте на тия неща, както математикът гледа, а не като обикновен човек. Математикът преглежда работите си и търси резултата им. Ако резултатът е неверен, той гледа, къде е грешката: в реда на единиците, на десетиците, на стотиците, на хилядите и т.н. Колкото по-наляво е грешката му, толкова е по-голяма. Така постъпва и разумната природа. Тя всеки момент следи човека, да види, прави ли грешки, или не. Ако прави грешки, тя иска да знае, в коя редица са неговите грешки. Ако човек е готов да изправи грешките си, природата веднага му се притича на помощ. Тъй щото, като ученици, вие трябва да изучавате математиката и да я прилагате в живота си. Без математика работите на човека всякога ще бъдат неуспешни. Следователно, не се критикувайте, но вглеждайте се в доброто, което всеки човек има, и него дръжте в ума си. Лошите работи са временни, преходни. Те представят външна страна на живота, т.е. опаковка на нещата. Добрите работи са съдържанието на живота. Те представят капитал, без който човек не може да живее. Ако външните условия, при които живеете, не са добри, потърсете начин да ги смекчите. Какво прави железарят, когато иска да смекчи желязото? Той запалва огън и поставя желязото вътре, докато се стопи и омекне. Когато домакинята иска да изчисти къщата си, тя знае, как да постъпи. Защо вие не знаете, как да подобрите условията на своя живот? За да подобри условията на живота си, човек трябва да знае законите за това подобряване. Ако не ги знае, той трябва да учи. Съвременните хора не са готови още сами да изменят условията си. Заемат ли се преждевременно да ги изменят, те сами ще си напакостят. Едно време Буда решил да помага на хората, заради което преждевременно напуснал Школата. Като влязъл в света, той забравил много неща от това, което учил, и изнесъл малка част от знанията си. След това той отново се върнал в Школата, да придобие още знания. Светът не е готов нито да му се проповядва, нито сам той да проповядва. Който не разбира законите на природата и не работи съобразно с тях, той всякога губи. Например, десет души искат да помогнат на един беден човек. Всеки от тях обещава да даде една сума. Ако обещанието им е искрено, така ще се нареди, че те ще спечелят отнякъде - било от работата си, било от някакво наследство. Ако при това положение не изпълнят обещанието си, те ще изгубят това, което са придобили. Човек трябва да бъде честен и изпълнителен в обещанията си. Един от великите закони на природата гласи: човек успява, ако работи разумно и с постоянство. - Ама нали е казано, че човек трябва да хлопа, да търси и да проси? - Хлопането, търсенето и просенето са вътрешни процеси. Това не значи, че човек трябва да спре пред вратата на ближния си и с часове да хлопа. Добрият ученик не хлопа на вратата на учителя си, но учи. Хлопа ли на вратата му, това показва, че е празен, нищо няма в главата си. Той постоянно ще пита, кое е вярно и кое не е. За да разбере, кое е вярно и кое не е вярно, ученикът трябва да учи, да има разумна вяра, да изпитва нещата. Той трябва да вярва абсолютно в това, което природата е вложила в него. Ако не може да постигне едно свое желание по един начин, човек трябва да приложи втори, трети метод. В постигане на своите желания, човек има възможност да приложи много методи. Доброто желание на човека трябва да бъде неизменно; методите, обаче, могат да се менят. Това е красивото в човешкия живот. Например, желанието на човека да яде е неизменно, а какво ще яде, как и къде ще се нахрани, това са неща, които постоянно се изменят. Изпейте сега новата песен на зората. Само светлият път на мъдростта води към истината. 21. Лекция от Учителя, държана на 15 януари, 1930 г. София – Изгрев. Книги: * Двамата бакали Двамата бакали (Общ окултен клас. Лекции от VII, VIII и IX година (1928–1930). София, 2005) 18 беседи от 18 януари 1928 г. до 12 март 1930 г. * Светли и тъмни действия Степени на съзнанието (София, 1998) 17 беседи от 25 декември 1929 г. до 16 април 1930 г. Начало: 05:00 Обсъждани теми: * Отличителните черти на ученика

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Проява на Любовьта (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Степени на съзнанието“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Проява на Любовта Размишление върху пътя на светлината. Пишете върху темите: „Отличителната черта на ученика“ и „Отличителните черти на умрелия и на живия човек“. Защо умира човек? – За да възкръсне. Който никога не е умирал, той не може да възкръсне. Който не е умирал, той не може да се роди. Една характерна черта на умрелия е тази, че колкото да го хвалят или корят, той не се смущава, нито се радва. На живия обаче не е безразлично дали ще го хвалят или укоряват. Умрелият е зает с важна работа, вследствие на което не се интересува дали някой ще го хвали или укорява. Умрелият е глух за всичко, което става вън от него, но буден за всичко, което става вътре в него. За живия не е така. За него е важно дали ще му кажете няколко сладки думи. Като четете Библията, задавали ли сте си въпроса, коя книга от Стария Завет минава за най-важна. Според мнозина най-важна книга от Стария Завет е „Песен на песните“ – философията на Соломона. След като учил и живял известно време, Соломон написал тази книга, в която възпял Любовта. Тази книга е минала през строга цензура и едва била допусната. И до днес още тя не е приета, както трябва. Като я четат, мнозина се произнасят за нея, че не е подходяща за млади хора. Те намират, че моралът на тази книга не е съобразен с днешното разбиране на хората. Книгата „Песен на песните“ не е каноническа. Днес срещате и религиозни, и светски хора, които мислят, че само старият може да чете книгата на Соломона. Чете ли я някой млад, той ще се съблазни. Дали ще се съблазни човек, или не, това се определя от идеала, който го ръководи в живота. Само онзи човек се съблазнява, който няма висок идеал. Само онзи пътник се заблуждава в гората, който няма светлина, която да го ориентира. Само онзи параход обърква пътя си в морето, чийто фар на брега е загаснал. Следователно, докато човек има фар в живота си, т.е. докато има висок идеал, който осветява пътя му, той никога не може да се загуби, нито да се съблазни. Съблазънта не е нищо друго, освен отклоняване от правия път на живота. Съблазънта иде всякога, когато между идеите на човека няма съответствие. Кои хора се съблазняват? Съблазняват се обикновено слабите, болните, а най-много децата. Докато детето е малко, майка му го поставя на строги закони. Тя му забранява да прави това или онова, да яде тази или онази храна, да не бърка в гърнето със сладко и т.н. Значи всички хора, които се съблазняват лесно, живеят под строги правила и закони. Докато детето е малко, много неща му забраняват. Щом човек се закрепи, щом придобие устойчивост, забраната се дига от него и той се чувства свободен да постъпва, както намира за добре. Както недобре асимилираната храна произвежда обратни резултати в храносмилателната система, така и криворазбраните или недоразбрани идеи внасят съблазън или противоречия в живота. Идеите са живи неща. Следователно човек не може да глътне нещо живо, без да го е раздробил и асимилирал предварително. Всяко същество, което влиза в стомаха на човека, трябва да умре. Ако остане живо, човек умира. С други думи казано: Всяко същество, което влиза в човешкия организъм, трябва да се подчини на реда и порядъка, който намира там. Не се ли съгласи с този ред и порядък, в организма настъпва дисхармония, разбъркване, при което непотребното ще се изхвърли навън. Всяка идея, която прониква в човешкия ум, трябва да е в съгласие с основните идеи на човека. Не е ли в съгласие с тях, тя произвежда обратен резултат. Същият закон се отнася и до чувствата. Ако едно чувство влезе в сърцето на човека и не се подчини на основния ред и порядък, който съществува между останалите чувства, сърцето непременно ще го изхвърли навън. Хората наричат „любов“ много от чувствата, които влизат в сърцето на човека като неканени гости. Това не е любов. Това са особен род чувства, които минават през сърцето и заминават, като остават следи от себе си. Любовта, обаче, не е преходна. Тя е нещо постоянно. Малцина са готови за Любовта. Днес повечето хора заминават от този свят, без да се пробудят за Любовта. Както са дошли, така си отиват. Като не разбират Любовта, като не са я опитали, те наричат Любов всяко временно чувство, всяко разположение, което изпитват. Едно от качествата на Любовта е, че тя не познава злото. Любовта никога не прави зло. Дето Любовта присъства, там всякакво зло и престъпление отсъстват. Животът на любещия е подведен под особена гама. Каквото да му се говори, каквито неща да гледа, той навсякъде чува и вижда красивото. На всички неща той гледа особено, не както обикновените хора. Той има особени очи, особено вижда нещата. На пръв поглед изглежда, че този човек не прави разлика между добро и зло. Тъкмо там е особеното в него, че той всичко вижда, но си обяснява нещата от гледището на Любовта. Как може този човек да вижда отрицателното в света, когато няма достъп до него? Пред Любовта злото и престъплението се стопяват. Която види някой умрял, тя казва: „Няма нищо, този човек ще възкръсне“. – Еди-кой си бил ранен, кръвта му изтекла. – „Няма нищо, кръвта ще потече известно време и ще спре.“ Живата кръв никога не изтича. Кръв, която изтича, е мъртва. Тя тече и изтича, но благодарение на живата кръв в човека, тя има възможност постепенно да се възстановява. Като не разбират дълбокия смисъл на живота, хората се плашат, да не се случи нещо лошо с тях. Няма защо да се плаши човек. Като живее, той има една задача в живота си: да събуди чувството на Любовта в себе си. Събуди ли това чувство, всякакъв страх в живота му изчезва. Любов и страх са две несъвместими неща. Едно се иска от човека: да не пропусне времето, когато се събужда чувството на Любовта. За всеки човек това време е различно – няма определена възраст. Събуждането на това чувство се съвпада с момента на новораждането в човека. Когато чувството на Любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва. Той влиза в по-висока гама на живота, отдето разглежда нещата. Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следователно светлината на Любовта осмисля както физическият свят, така и духовният, и умственият. Докато светлината на Любовта не огрее сърцето и ума, т.е. върха и долината, човек не може да бъде буден, вследствие на което не вижда ясно. Съвременните хора гледат особено на Любовта. Те считат, че Любовта е достояние само на младите. Ако чуят, че някой възрастен или стар човек люби, те го взимат за посмешище. Те не правят разлика между любов и влюбване. Докато е жив, човек трябва да люби. Стане ли въпрос за влюбване, това е друга работа. Между влюбването и пиянството има нещо общо. Чувате, че някой се е влюбил, запалил се от четири страни, но след известно време изтрезнял. Любов, която запалва сърцето на човека и в скоро време този огън изгасва, не е истинска. Запали ли се огънят на човека, той трябва вечно да гори. Срещате един учен, на преклонна възраст вече, но виждате, че огънят на Любовта в него продължава още да гори. Той живо се интересува от науката, работи, прави научни изследвания. Каквото и да говори, каквато работа да върши, той все за науката мисли. Той е влюбен в науката. Светът се нуждае от влюбени хора, т.е. от хора на Любовта. В обикновения живот хората на Любовта минават за смахнати. Разумната природа гледа другояче на въпроса. Тя счита истински човек онзи, който люби. Сегашният живот изисква от всички хора дълбока, вътрешна мисъл, която да служи като филтър на обикновените му мисли. Без филтър на мисълта и на чувствата, животът е пълен с опасности. Като живее, човек постоянно трябва да филтрира мислите и чувствата си, да знае кое е ценно и кое не е ценно. Човек на Любовта се отличава от обикновените хора именно по това, че той филтрира нещата. Тази е причината, поради която той никога не се разочарова. Както ясновидецът никога не се заблуждава, така и любещият никога не се разочарова. И двамата виждат ясно. Дето да отидат, те са добре приети. На тях гледат с разположение, както обикновените, така и напредналите същества. Невидимият свят се интересува от всеки човек, в когото чувството на Любовта се е пробудило. Възвишените същества полагат особени грижи за него. Те го поливат, осветяват, както вие постъпвате с цветя, които обичате. Кой градинар не се грижи за своите красиви цветя? Кой бижутер не се грижи за своите скъпоценни камъни? Кои родители не се грижат за своите добри деца? Родителите трептят за добрите си деца като за скъпоценен камък, защото от тях зависи семейният им живот. Когато децата са добри, и родителите живеят добре. Лоши ли са децата, семейният живот на родителите се разваля. Родителите и децата трябва да имат общ идеал, към който да се стремят. Следователно, докато в индивидуалния, в семейния, в обществения живот съществува общ идеал, животът на всички хора ще бъде хармоничен. Внесе ли се раздвояване в идеала на човека, животът му се обезсмисля. Щом животът на хората се обезсмисли, те започват да се карат, да спорят помежду си, вследствие на което идат страданията. Затова е казано в Писанието: „Всеки дом или общество, разделено против себе си, не може да устои“. Идеалът, както на отделния човек, така и на цялото човечество, трябва да бъде Любов към Бога. Тази Любов включва в себе си и любов към ближния. Мнозина казват, че могат да обичат ближния си, но как ще обичат Господа, Когото никога не са виждали? Според мене по-лесно е Бога да обичаш, отколкото хората. Защо? Защото единственото същество, което виждате в света, това е Бог. Що се отнася до човека, вие виждате само външната му страна. Какво всъщност представя човека, вие не знаете. Днес познавате баща си, казвате, че той има брада, мустаци, сини очи, висок ръст. Как ще познаете баща си, когато замине за другия свят? Отиде ли на онзи свят, веднага ще хвърлят брадата и мустаците му. Те ще кажат: „Щом си дошъл между нас, ние веднага ще те преобразим. Тук не се приемат дегизирани хора“. Брада, мустаци, всичко това ще оставите настрана и ще дойдете съвсем преобразен. Като знаете това, как ще се познавате в онзи свят? Като говорим за познаване на Бога, ние приемаме предвид познаването на Любовта. Който познава Любовта, той познава и Бога. Ето защо, всеки човек трябва да се стреми да развие в себе си чувството на Любовта. Ще кажете, че има време, няма защо да бързате. Не е въпрос да бърза човек. Въпросът е да не пропуснете времето, т.е. момента, който благоприятства за развитието на това чувство. Всеки може да плати дълга си, но важно е, че има срок, в който трябва да го изплати. Дойде ли срокът за плащане на дълга, никакво отлагане не се приема. Който е взимал, той трябва да плаща. – „Ама аз мислех, че много време има до срока.“ – Така мислиш, защото не виждаш правилно. За да виждаш правилно, трябва да застанеш на страната, отдето твоят кредитор гледа. Ти гледаш от друга страна, вследствие на което линията на твоя и на неговия интерес не се съвпада. От мястото, дето ти гледаш, линията се продължава. От мястото, дето кредиторът гледа, линията се скъсява. Всъщност линията нито се скъсява, нито се продължава, но перспективно изглежда, че се продължава или скъсява. Длъжникът има желание да продължи срока за изплащане на полицата си. Кредиторът, обаче, има желание, ако не получи по-скоро парите си, поне в определения срок. Това е естественият процес в живота. Когато един бърза, друг трябва да спира процеса. Изобщо, който бърза много, той не печели. Човек не трябва да бърза, но да се стреми, да върши всичко с импулса на Любовта. Работи ли всякога и навсякъде с Любов, човек може да очаква добри резултати. И тъй, докато чувството на Любовта не е развито в човека, той не може да разбере проявите на Любовта. Който е развил това чувство в себе си, той го познава и в другите хора. Как го познава? Достатъчно е да се докосне до ръката на човека, за да познае дали той има Любов, или няма. Като хващате ръката на своите познати, вие изпитвате приятно или неприятно чувство. Неприятно чувство се предизвиква от това, че ръката на някой човек е много суха или много влажна. Ръката на човека трябва да има приятна топлина, да не е нито много суха, нито много влажна. Голямата влага на ръката може да се уподоби на влажно време. Дойде ли голяма влага, земеделецът е недоволен. Той е недоволен и от голямата суша. Следователно, ако ръката на човека е много суха, това показва, че растителността в него е изложена на загиване. Човек трябва да наблюдава, да изучава състоянията си по температурата на ръката. Има една хладина на ръката, която е естествена. Това показва, че теченията на силите в организма стават правилно. Такъв човек обикновено е здрав. Нормалното състояние на организма се нарушава, когато в човека се събудят много желания или когато се натъкне на противоречиви мисли и чувства в себе си. Освободи ли се от някои желания, внесе ли хармония в мислите и чувствата си, и състоянието му се подобрява. Кои мисли и чувства са естествени? Всяка мисъл и всяко чувство, които не причиняват дисхармония в човека, са правилни. Те са съгласни със законите на природата. Същото се отнася и до музиката. Два тона са хармонични, ако спазват законите на музиката. Когато пее, човек трябва да се съобразява с основния тон. Основният тон не се определя от камертона. В човека има едно вътрешно чувство, с което може да схваща основния тон. За да развие това чувство в себе си, той трябва да се упражнява. При това, ако певецът пее сутрин, по-лесно може да схваща основния тон. Пее ли на обяд или вечер, условията за музика са по-трудни. Който иска да стане добър певец, той трябва да пее сутрин. След това може да пее и преди обяд, и преди вечеря. Той трябва да пее най-малко по 3 часа на ден: сутрин, преди обяд и преди вечеря. Каквито са законите за музиката, такива са и за мисълта. За да бъде мисълта правилна, хармонична, човек трябва да се упражнява, да мисли право. Мисълта трябва да се излива гладко, плавно, без напрежение. Някои се мъчи, напряга, не може да реши известен въпрос. Няма защо да се напряга човек. Достатъчно е да запее, да отклони мисълта си от своята мъчнотия, и разрешението на въпроса е дойде. Който има музика в себе си, той лесно разрешава въпросите си. Новото възпитание и самовъзпитание трябва да започне с музика. Съвременните педагози, майки и учители, си служат с ред правила и закони, чрез които определят дали дадена постъпка е добра или лоша. Коя е мярката за преценката на добрите и лоши постъпки? Трябва да съществува една мярка, която да бъде обща за всички хора. Природата има една правилна мярка, чрез която определя правите и кривите постъпки. Домогне ли се до тази мярка, човек става господар на себе си. Не е ли придобил още тази мярка, той постоянно греши, вследствие на което нарушава хармонията на своя вътрешен живот. Дисхармоничното състояние в човека показва, че той е изправен пред своите криви постъпки, за които трябва да плаща. Природата е строга и взискателна към всеки, който нарушава нейния ред и порядък. Тя веднага му поднася полица да плати дълга си. И тъй, иска ли да бъде здрав, човек трябва да прилага в живота си мярката, с която природата си служи. За да знае дали правилно прилага мярката на природата в постъпките си, човек трябва да се изучава вътрешно. При всяка своя постъпка той трябва да следи какво е разположението му. Най-малкото неразположение, скрито дълбоко в човека, показва, че той е нарушил тази мярка, като я продължил или скъсил. В това отношение човек сам може да преценява постъпките си. Ако той сам не е доволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него. Ако музикантът е доволен от свиренето си, и слушателите му ще бъдат доволни. Невъзможно е човек да е доволен от себе си, а хората да са недоволни от него. Невъзможно е също той да е недоволен от себе си, а хората да са доволни. Като казвам това, имам предвид онзи човек, който прилага мярката на природата към себе си. Този човек има вярна преценка за нещата и не се лъже нито в себе си, нито в другите хора. Съвременните хора страдат, мъчат се, искат да се освободят от противоречията на живота си. Докато мислят по стар начин, те всякога ще се натъкват на противоречия. Какво се иска от човека? Като е дошъл на земята, човек трябва да разбере отде иде, сам ли е дошъл, какво трябва да прави и т.н. Като мисли върху тия въпроси, той ще се домогне до разрешението на въпроса, че е дошъл да изпълни волята Божия, т.е. волята на своя Баща. Отговори ли си на този въпрос, той ще разбере, че не е сам на земята и не живее само за себе си. Той е обиколен от своите братя и сестри. Всички хора са братя и сестри помежду си. Разреши ли този въпрос в себе си, човек трябва да се определи в отношенията си към хората като техен брат. Почувства ли се брат на човечеството, всички противоречия в живота му ще изчезнат. Сегашните хора са забравили своя произход, забравили са, че са братя и сестри, вследствие на което са се отдалечили един от друг. Днес всеки мисли за себе си. Що се отнася до неговия ближен, той го счита за чужд, а често гледа на него като на свой враг. Започне ли да гледа на ближния си като на душа, която познава, никой човек не може да му причини зло. Време е вече хората да започнат да гледат на себе си като на братя, родени от един Баща. Когато братът срещне сестра си, той ще я прегърне и целуне със свещен трепет на своята душа. Той ще познае сестра си, която ще го заведе при своя Баща. При това положение и братството, и сестринството имат смисъл. Истински брат и сестра са ония, които отиват заедно при своя Баща и получават Неговото благословение. Мнозина се запитват как трябва да разрешат въпроса за женитбата. Този въпрос е разрешен още с идването на човека на земята. Човек е свързан с материята. Щом е слязъл на земята, той се е венчал за материята. Той е бил дух, а се е свързал с материята. Ако при това положение не е доволен, отвън нищо не може да го задоволи. Външната женитба, която става между мъже и жени, не е нищо друго, освен сдружаване между хората с цел да свършат заедно дадена работа. Търси ли щастие в женитбата, човек е на крив път. Женитбата е учредителен акт за свършване на определена работа. Че е така, вие проверявате това в самия живот. Женят се млади, красиви, богати хора, но все са недоволни, липсва им нещо. Какво липсва на човека? – Божественото. Докато даде път на Божественото, човек всякога ще бъде недоволен, всякога ще му липсва нещо. Ето защо, дали ще се жени, или не, човек всякога трябва да съзнава, че живее, за да реализира Божия план, да се пробуди в него Любовта, да даде предимство на Божественото в себе си. Като ученици, вие трябва да синтезирате явленията в живота и в природата, да правите връзка между миналото и настоящето. Като правите тази съзнателна връзка, вие ще разберете, че това, което днес преживявате, е резултат на вашето далечно минало. Невъзможно е да има последствия без причини. Следователно искате ли да се освободите от болести или недъзи, обърнете се към миналото си, дето се крият причините на нещата. Като намерите причината и я премахнете, ще се освободите и от последствията ѝ. Дойде ли до това разбиране, човек започва да живее съзнателно, защото знае, че сегашният му живот определя бъдещия. Някои очакват още днес да бъдат щастливи. Човек може да бъде щастлив дотолкова, доколкото е приготвил условия за щастието. Причините на сегашното му щастие или нещастие се крият в неговото минало. Невъзможно е човек да бъде богат, ако не е приготвил условия в себе си за богатство. Не е ли приготвил условия за богатство в себе си, и да стане богат, в скоро време той ще го изгуби. Преди да стане богат, човек трябва да е бил господар на сиромашията. Който може да управлява сиромашията, той може да управлява и богатството. Сега, да се върнем към главния въпрос – проява на Любовта. Къде се проявява Любовта? – В живота. Животът представя сцената, на която Любовта се проявява. Не е ли приготвил тази сцена, човек не може да очаква никакво проявление на Любовта. Любовта се проявява в живота, но извън времето и пространството. Моментът, през който Любовта се проявява, е кратковременен, но внася пълно единство в живота. Любовта примирява всички противоречия. Излезе ли вън от нея, човек отново се разгласява. Любовта внася единство, а безлюбието – разногласие. Докато влезе в областта на абсолютната хармония, човек ще пада и става, непрекъснато ще се движи между любовта и безлюбието. Като се движи от един полюс на друг, човек ту се разширява, ту се свива. Това са процеси, през които той неизбежно трябва да мине, за да излезе от своето тесногръдие. Физическият живот представя движение между полюси, между крайности. Обаче самият живот не е в крайностите, т.е. в полюсите. Око единият полюс представя A – начало на нещата, другият полюс е B – край на нещата. Животът пък се движи между A и B. Тъй щото, ако кажем, че богатството и сиромашията са полюси, ще знаем, че животът не е в тях. Те представят само възможности за човека да живее. Ако в ума на даден човек влезе само една идея, например или само идеята за богатство, или само идеята за сиромашия, той непременно ще умре. Държи ли в ума си едновременно и двете идеи, той непременно ще живее. Следователно, докато човек държи в себе си идеята, че ще живее, той непременно ще умре. Поддържа ли само идеята, че ще умре, той пак ще умре. Поддържа ли едновременно идеите, че ще живее и ще умре, той ще живее. Който не може да умре, той не може и да възкръсне. Като възкръсне, човек минава в по-висока фаза на живота, отдето разбира нещата с по-голяма яснота. Сама по себе си смъртта не е страшна. Страшно е, когато човек умира и не може да възкръсне. Като знаете това, живейте съзнателно, да заминете от този свят навреме, за да можете да възкръснете. Не живеете ли правилно, ще умрете преждевременно. Щом умрете преждевременно, и възкресението няма да дойде. Когато земеделецът не сее на време, и плодът не узрява на време. Същият закон се отнася и до желанията на човека. Сей на време, за да пожънеш плодовете си на време. Мнозина не успяват в живота си, понеже отлагат реализирането на своите желания за благоприятни времена. Вземете пример от Орфей, безсмъртният певец на вълшебната песен, който със свирката си превръщаше цялата природа в слух. Той не търсеше благоприятни моменти за свирене, но свиреше между овцете. Той пасеше овце и свиреше. Овцете му се спираха да го слушат с благоговение. Следователно, ако със своя живот човек не може да застави овцете да престанат да пасат, лошите хора да се откажат от престъпленията си, а добрите до го последват, той не живее добре. Вълшебната свирка на Орфей представя Божественото начало в човека. Всеки човек трябва да извади тази свирка вън от себе си и да започне да свири с нея. Засвири ли веднъж, всички, които чуят това свирене, ще се съберат около него: ще пеят, ще скачат, ще играят. Който гледа как скачат, ще ги нарече луди. Не са луди тия хора, но Божественото в тях се пробужда. Няма по-велик момент за човека от този, да се пробуди Божественото начало в него, да го посети Любовта. Следователно, когато Божественото в човека започне да свири, добрите хора ще се спрат да слушат, а лошите – ще започнат да играят. Това, което става вън от човека, става и в самия него. Доброто естество в човека съзерцава тихо и спокойно, а лошото – скача, играе. Лошото естество е в постоянно движение, а доброто – съзерцава, размишлява, внася красиви подтици в човека. Значи, докато човек живее, едно естество в него трябва да съзерцава, а другото да работи; едни идеи трябва да бъдат в покой, а други – в движение, в непрекъсната работа. За да поддържа хармонията на своя живот, човек трябва да сменя състоянията на своето естество. Това естество, което е прекарало известно време в покой, трябва да работи, а онова, което е било в движение, да почива. Човек трябва да знае кога да мълчи и кога да говори. Той трябва да знае кога да отваря и кога да затваря очите си. Дойде ли до красивото и доброто в света, той трябва да отваря очите си. Дойде ли до злото, до грозното в света, той трябва да затваря очите си. Който отваря очите си за злото, а ги затваря за доброто, той е на крив път. Мнозина се запитват какво нещо е доброто. Ако човек отсега нататък иска да разбере какво представя доброто, неговата работа е свършена. Днес и децата знаят какво нещо е доброто. Човек трябва да знае какво представят Любовта, Мъдростта, Истината, Добродетелта и Правдата. Това са петте стълба, върху които е поставен човешкият живот. Без Любов никакъв живот не съществува. Без Мъдрост никакво знание, никаква светлина не може да се прояви. Без Истина никаква свобода не съществува. Без Правда кръвообращението не може да става правилно. Без Добродетел никаква къща не може да се съгради. Значи доброто влиза в строежа на живота. Човек е потопен в средата на добродетелите, но въпреки това не ги разбира. Какво нещо е Любовта, той не знае, но въздиша и мечтае за нея. Какво нещо е Истината, човек не може да определи, но се стреми към свободата. Истината е онази сила, която освобождава човека от всички окови и ограничения, били те физически, сърдечни или умствени. Съвременните хора се оплакват от мъчнотии и страдания, без да търсят причината за това. Една от причините за страданията им е пресилването. Те пресилват нещата, вследствие на което става изгаряне на жиците в тяхната инсталация. Например двама души се обичат, имат хармонични отношения помежду си. По едно време единият взима една голяма сума назаем от другия и не мисли да я плати. Той счита, че като се обичат, може да мине без плащане, но остава излъган. Той не разбира Любовта. Наистина, Любовта изисква жертви, но доброволно. Най-малкото насилие в Любовта разваля отношенията, т.е. прекъсва инсталацията на Любовта. Любовта се храни с жертви, но дадени без насилие. Значи заслужава човек да пожертва живота си, за да познае Любовта. Като ученици, вие трябва да се ползвате от всичко, което преживявате. Не се оплаквайте от мъчнотиите си, но вижте какво богатство се крие в тях и го използвайте. Ще кажете, че еди-кой ви обрал. Не сте само вие, които страдате. И добрите хора, и светиите ги обират. Кражбата е социално зло, което съществува навсякъде в живота. Има два вида кражби: материална и духовна. Човек трябва да се пази от крадци и разбойници, които погубват душата му. Що се отнася до материална кражба, там човек ще бъде изпитван, да познае себе си, да види кое е неизменното в него. Добрият човек има нещо определено, устойчиво в характера си, на което всякога може да разчита. И той е изложен на противоречия, но издържа. Той знае, че като излезе вън, когато температурата е 10 градуса под нулата, непременно ще усети студ, но същевременно знае как да посрещне студа. Студът е противодействаща сила, която регулира енергиите на човека. От студа и най-лошият човек става мек, снизходителен към ближните си. Той е готов на всякакви отстъпки. Ако искате да не ви хапе змия, служете я на студено. Следователно студът е за лошите хора, а топлината – за добрите. Сиромашията е за лошите хора, а богатството – за добрите. Всеки човек има две страни: тъмна и светла. Тъмната страна ще възпитавате по един начин, а светлата – по-друг начин. Тъмната страна е лошото естество в човека, а светлата – доброто. В пътя на самовъзпитанието си човек трябва да разбира какво представя сиромашията и какво – богатството. Той трябва да осиромашее за старото, а да забогатее за новото. Старият живот представя книжни пари, които се късат, горят, губят цената си. Новият живот, обаче, представя златни пари, които във всички времена и епохи запазват своята цена. Коя е онази идея в човека, която при всички условия запазва своята цена? Това е идеята за Бога. Докато носи в себе си идеята за Бога като нещо свещено, човека всякога ще бъде здрав и богат. Да носи човек тази идея в себе си, това значи да живее като Бога, да прави това, което и Той прави. На физическия свят Бог се изявява чрез даване. Следователно бъдете и вие щедри като Бога. Доколко човек трябва да дава? Има един вътрешен закон, който определя степента на даването. Едно трябва да знаете: Човек не може да бъде богат, ако не е щедър. Щедростта подразбира отношение към всички: към себе си, към ближния си и към Бога. Не е ли щедър, човек сам затваря крановете си за богатството, за източниците на живота. Съвременните хора се плашат от живота, вследствие на което търсят начин за оправяне на света. За да се оправи светът, всеки човек трябва да обича работата си. Днес повечето хора заемат разни служби не от Любов, а от желание да получават големи заплати. За да се опитат кои са истинските работници, нека се направи следният опит: на разсилния да дадат голяма заплата, а на директора на някое учреждение – малка заплата. Който обича работата си, той ще остане на поста си, без да се стреми към положението на разсилния. Обаче който работи за пари, той веднага ще напусне своята висока служба и ще заеме положението на разсилен, за да получава голяма заплата. Но по този начин светът не се оправя. Светът се нуждае от истински работници, които обичат работата си и живеят с нея. Що се отнася до богатството и сиромашията, това са две възможности, от които човек се учи. Знанието и невежеството също крият известни възможности в себе си. Сиромахът може да стане богат, и богатият може да стане сиромах. Ученият може да стане невежа, и невежата може да стане учен. Като живее, човек трябва да се учи от всичко. На каквото положение да се намира, той трябва да съзнава, че е ученик, дошъл на земята да учи. Мнозина бързат, искат веднага да станат светии. Това е невъзможно. За да стане светия, човек трябва да мине през ред изпитания и мъчнотии. Това е въпрос на време. Светията е човек, който разполага със силите на природата. Всеки човек може да стане светия, но време се изисква за това. Не е въпрос човек да се стреми към светийство. Достатъчно е при положението, в което се намира, да обработи онзи материал, който му е даден. Сега ще ви дам едно упражнение за 40 дена. Който се заеме да го изпълни, само той да го започне. Ако го започнете и прекъснете, не е добре нито за вас, нито за ония, които са го започнали. Не искате ли да постоянствате, по-добре не започвайте. Упражнението е следното: В продължение на 40 дена, всяка сутрин, преди закуска, ще изпивате по една чаша студена вода, на глътки. Ще пиете водата спокойно, концентрирано, без да бързате. Ще знаете, че вършите велика работа за стомаха си. Ония, който имат стегнат стомах, ще почувстват голямо облекчение – стомахът им ще се регулира. Ония пък, които имат редовен, здрав стомах, и те ще придобият нещо. Това упражнения има значение и за каляване на волята. Не може човек да се моли добре, ако не е калил волята си. Молитвата подразбира концентриране на мисълта. Като се моли, човек се свързва с всички, които се молят. По този начин той влиза в техните нужди, в тяхната радост и благодарност, отправен към Бога. Той се свързва с радостта и благодарността на майката, която е родила здраво детенце; той се свързва с радостта на болния, който става от леглото си, на което е прекарал тежка болест; той се свързва с радостта на сиромаха, който след няколкодневен глад е получил един добър обяд. Като се моли по този начин, човек разбира какво значи молитва, каква е Божията милост и благост, отправена към всички живи същества, малки и големи, в момента на техните нужди и затруднения. Божията Любов носи пълния живот. Лекция от Учителя, държана на 8 януари 1930 г., София, Изгрев. Проява на Любовта

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Личность и душа (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Степени на съзнанието“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата, "Степени на съзнанието", Общ окултен клас, IX школна година (1929-1930) Първо издание, Издателска къща „Жануа-98“, 2008 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Личност и душа Съвременните хора искат да бъдат силни, лесно да се справят с мъчнотиите си. Обаче силата на човека не се крие във външните условия, но в условията на неговата душа. Силата на душата пък не е в човешката личност. Личността е нещо променчиво, преходно, временно. В това отношение тя представя живота на физическия свят. Физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот. Следователно малките неща не разрешават въпросите. Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, но в настоящето. Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят, дали са личности, азове или души. Животът наличността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Аз-ът пък е баща на личността. Значи съзнанието – низшето себе, и аз-ът – висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада – Божествената душа, а над Божествената душа – Божественият Дух. Окултната наука, в своето развитие, е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си. Да се сърди, това е проявя на личността. В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби личността, ще умре; ако не се радва, тя пак ще умре. Следователно личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния. Други са положенията за съзнателния живот. Значи качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина. Синът не определя качествата на своите родители. Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н. Защо се сърди, и тя не знае. Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека. Детето се сърди на майка си. Защо? То иска от нея 5 ореха, а тя му дава 4. То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: „Дай ми 5 ореха!“ Защо детето иска непременно 5 ореха? Защото са малки. Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече. Значи, колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето. И обратно: Колкото повече предметите се увеличават, толкова по-малко ще иска детето. Ако детето иска диня от майка си, то ще иска само една, а не 5; то знае, че дините са големи и не може да се справи с 5 дини. Дори когато иска една диня, ще иска малка. Хората на личния живот са малки деца. Желанията им са подобни на орехи, на лешници и т.н. Човек трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял. Той трябва да види до кой клас е достигнал. Първият клас на великата житейска школа е животът на личността. Той е подготвителният клас на училището. След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос. Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътва и коригира в живота. Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището. Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките. След това проучaва на какви места са расли всички тия продукти, кой ги е сял, отде са купени, кой ги е варил, на какъв горителен материал – въглища или дърва и т.н. Тия неща указват влияние върху храните и дават своите добри или лоши резултати. Това е една от великите задачи на съвременния човек. Въпросът за храненето, във физическо и духовно отношение, е интересувал човечеството още в миналото, интересува го и днес. Въпреки това този въпрос не е напълно разрешен. Днес всички хора се намират пред изтичане на старата година и влизане в новата. Какво правят търговецът и банкерът пред настъпване на новата година? – Баланс. Те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали. По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година. За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да е имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания. Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му. Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот. Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува. Ако ръката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излекува. Няма ли знания, той ще се принуди да търси външна помощ; ако няма такава, ще се намира под влиянието на болната ръка: ще страда, ще плаче, ще се моли за помощ. Той не е свободен човек. Свободен човек е онзи, който има знания и който може да ги прилага. Някой минава за учен, за човек с големи знания, а като се намери пред известно страдание, не може да си помогне. Знание, което не може да освободи човека от страдания и мъчнотии, или не е положително, или още не е приложено. Който разполага с положителната наука, той трябва да се лекува с нея и сам да плаща дълговете си. Истинско знание е онова, което човек всякога носи със себе си и прилага на всяко време. Новороденото дете носи известни знания със себе си и щом отвори устата си, то знае вече какво да прави. Кой учи новороденото дете да яде, да сучи от майка си? Кой учи току-що излюпеното пиленце да кълве? Следователно, като живее, човек трябва да се стреми към придобиване на знания, които ще му послужат през всички времена и епохи. Това знание наричаме Божествено. Време е вече да отворите път на Божественото в себе си, да приемете Божествения живот. Този живот е на степени, вследствение на което се проявява по различен начин. В личността той се проявява по един начин, в съзнанието – по друг, в душата – по трети начин, в духа – по четвърти начин и т.н. В това, именно, седи разнообразието на Божествения живот, който се проявява в различни форми и по различни начини. Божественото живее във всички форми, от най-малките до най-големите. Докато една форма живее по начин, специфичен за нея, и изпълнява законите, по които е създадена, тя всякога е жива. И като умре, тя пак продължава да живее. Наруши ли законите, по които е създадена, тя умира. В това се заключава философията на живота. От гледището на тази философия човек казва: „Докато Бог живее в мене, и аз живея. Престане ли Бог да живее в мене, и аз умирам“. Дръжте в ума си мисълта: „Бог живее навсякъде и Неговата воля трябва да се слуша“. Щом Бог е създал света, трябва ли да оставим малките същества да го управляват? – „Защо е създаден светът?“ – Това е Божия работа. Щом е създал света, Бог е имал някаква велика цел. Нашата задача не се заключава в разрешението на въпроса, защо светът е създаден, но да разберем защо сме дошли на земята. Хората задават този въпрос и различно си отговарят. Някои казват, че човек е дошъл на земята да яде и да пие. Отчасти този отговор е прав, но яденето и пиенето не са единствената цел на човешкия живот. Ако нямаше ядене, малцина биха дошли на земята. Без ядене животът на земята е невъзможен. Едно от великите неща на земята е яденето. Чрез ядене хората се примиряват. Чрез ядене те разрешават противоречия в живота си. Значи яденето определя смисъла на живота. Въпросът за яденето, за осигуряване на храната е един от важните социални въпроси на днешния век. Той стои на масата на съвременния човек като пръв и най-важен за разрешаване. Като се разрешава този въпрос, трябва да се има пред вид неговото трояко значение: физическо, духовно и умствено. И тъй, всеки човек трябва да направи баланс на своите капитали, да знае с какво разполага през всяка нова година. Като има пред вид крайния резултат на своите сметки, той ще знае причините на този резултат, ще знае защо печели и защо губи. В този случай човек не се интересува толкова от резултата, колкото от причината, която го произвежда. Богатството и сиромашията са резултат на правилната или неправилна деятелност на човешкия ум и на човешкото сърце. Не е достатъчно само човек да бъде богат, но богатството трябва да бъде за него благо, да се чувства доволен от него. Ако богатството е правилно разпределено между хората, богатият би се чувствал доволен. Днес богатите хора не са доволни от положението си. Защо? Има нещо неправилно в тяхното забогатяване. Те стават богати за сметка на много хора, вследствие на което носят тяхното неразположение. Богатството трябва да бъде така разпределено между хората, че едновременно да бъде благо за всички. Злото в света се ражда по причина на това, че благата на живота не са еднакво разпределени между всички хора. Всеки човек има право да се ползва от благата на живота. Обаче ако има злато, а няма хляб, той пак ще бъде недоволен. Значи златото е нужно на човека само като средство за доставяне на хляб. Няма ли хляб, противоречията неизбежно го следват. Къде има най-малко противоречия? В живота на личността. Тя заема най-високото място в човека. По-горе от човека тя не може да отиде. Засега господарка на човека е личността. Видите ли, че някой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личност. Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда. Можете ли да обидите силно разгорялия се огън, като му сипете няколко капки вода? Можете ли да обидите океана, като черпите от него вода? Можете ли да обидите с нещо Хималаите? Човек се обижда, когато не е зачетена неговата личност, когато са пренебрегнати някои нейни права. За да бъде почитан, човек трябва да почита другите. Докато човек прави разлика между хората, докато поставя своята личност над личността на всички хора, той никога няма да бъде почитан. Съвременните хора не признават личния елемент на животните, вследствие на което не им отдават нужното внимание и ги третират като безлични същества. И животните имат личен елемент, само че личността на човека седи най-високо, като цар на всички личности. Мнозина предават на личността Божествен произход. Ако наистина Божественото начало е в човешката личност, никаква дисхармония не би трябвало да съществува в света. Докато в човешкия живот съществуват ред отрицателни прояви, Божественото не е проникнало още в личността. Човек не познава още своята личност. Разбере ли я веднъж, той ще ѝ даде нужното място и ще се освободи от противоречията и страданията в живота. Двама души се сдружили и тръгнали заедно на път. Единият от тях бил дребен, нисък по ръст, а вторият – едър, здрав, силен човек. Първият взел за път няколко хляба, а вторият, понеже не обичал да носи много товар, взел само един хляб. Той турил хляба си в торбата на първия. За колко време ще им стигне този хляб? Вторият, като едър, силен човек, още в началото на пътуването изял своя хляб и започнал да яде от хляба на другаря си. Това негово поведение породило недоволство в първия. Пътят им бил дълъг, вследствие на което хлябът щял скоро да се свърши. За да запазят добри отношения, вторият пътник трябвало да вземе два пъти повече хляб от първия. Какво представляват двамата пътници? Първият пътник представлява Божественото в човека – а вторият – човешката личност, която живее за сметка на Божественото, което предвижда нещата. Дребният, малкият човек знае, че му предстои дълъг път, и взима повече хляб в торбата си. Грешката е там, че този човек се е сдружил с голям и физически силен. Божественото може да върви паралелно с личността, но да не се сдружава с нея. Ама личността била голяма, богата, разполагала с много знания. Който много знае, той много трябва да прилага. Богатият трябва да дава повече, а сиромахът – по-малко. Малката цев пуща малко вода, голямата цев пуща много вода. Такива са законите на физическия свят. В Божествения свят, обаче, законът е обратен: малкото ражда голямото. От малкото житно зърно се раждат великите неща в света. Житното зърно ражда великите хора: таланти, гении, светии. Ще кажете, че житното зърно е мъртво, не може да създава велики хора. И през воденица да мине, и в пещ да се пече, житното зърно всякога остава живо. Божият Дух живее в житното зърно и показва на хората, че роденото от Духа дух е и никога не умира. Дойдете ли до живите неща, използвайте ги; дойдете ли до мъртвите, тях погребвайте в земята. Христос казва: „Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми, няма живот в себе си“. Личността в човека представя живота на плътта, а Божественото – живота на духа. Когато духът вземе първо място в човека, плътта трябва да остане на последно. Вземе ли плътта първо място, духът отстъпва. Дето духът живее, плътта умира; дето плътта живее, духът умира. Защо? Храната им не е еднаква. Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта. И плътта не може да живее с храната на духа. Ако плътта живее при духа и не умира, това показва, че тя живее по свой начин, независим от този на духа. Ако и духът живее при плътта, без да умира, това показва, че той живее свой собствен живот. Тази е причината, поради която виждаме два различни живота в един и същ човек. Тези два живота, именно, създават борбите и противоречия в човека. Човек ще се справи с противоречията си само когато животът на плътта се подчини на живота на духа, т.е. когато личността се подчини на Божественото начало в човека. Днес хората мислят върху въпроса, защо духът не живее в съгласие с плътта и защо плътта не живее в съгласие с духа. Много естествено. Те са разменили местата си. Един ден, когато всеки отиде на мястото си, плътта и духът ще бъдат в пълна хармония и единство. Често хората имат крива представа за себе си, вследствие на което се мислят по-учени, по-силни, по-духовни, отколкото са в действителност. Обаче когато изпитанията дойдат в живота им, те виждат истинската си стойност. Може ли да се нарече силен човек този, който от една дума се обижда? Може ли да се нарече дълбок извор този, който от най-малкия дъжд се размътва? Ако от най-слабото земетресение водата на извора се губи, това показва, че той няма голяма дълбочина. Следователно, в пълния смисъл на думата, духовен човек е онзи, който остава неизменен при всички изпитания. Каквито бури и ветрове да срещне на пътя си, каквито сътресения да го сполетят, той всякога остава тих и спокоен. При обикновените земетресения земята се разтърсва на дълбочина най-много 5–10 километра. При големи земетресения, които рядко се случват, земята се разтърсва на по-голяма дълбочина. Земята представя млада мома, която се движи около своя възлюбен – слънцето. Когато земята се разиграе силно, както при земетресенията, това показва, че като млада мома, тя се е хванала на хоро и играе. Застои ли се дълго време на едно място, без да тропне на хорце, земята започва да остарява: от млада мома тя постепенно отива към стара баба. Има страни, в които не стават никакви земетресения. Те се намират в положението на баби, които си почиват. Като се казва, че земята е млада мома, мнозина искат да се докаже това по научен начин. И да се докаже, ако не е истина, пак недоказано остава. В сегашната наука много неща са доказани, но всички не са истинни. Изучавате един, втори, трети факт, виждате, че са доказани, но между тях пак няма никаква връзка. Каква наука е тази, която не може да свърже всички факти в едно неразривно цяло? Можете ли да наречете научни факти тия, между които не съществува никаква зависимост? Един научен факт е добре обоснован, когато между него и близките факти около него съществува известна зависимост, както между живачния термометър, външната температура и подобряването или влошаването на времето. Например видите ли, че живакът в термометъра се повдига, вие знаете, че външната температура се увеличава; ако живакът в термометъра слиза, температурата се понижава. В зависимост от подигането и падането на температурата се определя времето, дали ще бъде топло или студено. Зависимостта между тия факти е не само външна, но и вътрешна, т.е. психическа. Тези факти указват влияния върху характера и темперамента на човека. Например, ако едно дете е заченато в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, в характера на това дете ще има възход. То ще е любвеобилно, с открита душа. Ако пък е заченато в момент, когато живакът в термометъра е спадал, то ще бъде студено, затворено, хладнокръвно – ще минава за философ. Това е научен факт, за доказването на който се изискват ред наблюдения. Как ще се докаже факта, че баща и син, които са родени в един и същ град, имат нещо общо в характера си? За да се докаже този факт, вие трябва да изучавате характера на бащата и на сина и да видите дали си приличат. Ако си приличат, да разберете на какво се дължи приликата. Не само това, но ако бащата и синът са заченати в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, и двамата ще имат едно и също количество калории топлина и еднакъв род енергии. Сега, като изучавате зависимостта между характера на човека и външните условия, вие си задавате въпрос, съвпадение ли е това, или действителност. Ако е действителност, вие искате да знаете, външните условия ли създават характера или характерът указва влияние на външните условия. Когато посетите приятеля си през някой студен, зимен ден и намерите стаята му добре отоплена, какво означава това? Това показва, че приятелят ви има добро разположение към вас. Той ви очаква, затова е изчистил стаята си добре, отоплил я, иска да ви посрещне сърдечно. Ако този ден, именно, приятелят ви не е добре разположен към вас, той нарочно оставя стаята си нечиста, неотоплена. Този ден той не иска да ви приеме, затова не ви е създал добри условия. Следователно заварите ли стаята на приятеля си или на вашия познат нечиста, неотоплена, не влизайте вътре. Студът показва, че този ден не ви приемат на гости, и вие трябва да останете у дома си, да размишлявате. Растенията разбират този закон и разумно го прилагат. Щом вън е студено, те не излизат никъде. Те не подават главата си вън от своята стая. Нищо в света, както и в цялата природа, не е случайно. Следователно не е случайна и зависимостта между външните условия и човешкия характер. Представете си, че от върха на една планина, като връх на триъгълник, извират две реки, които текат в две различни посоки и образуват двете страни на триъгълника. Едната река тече към юг, другата – към север, вследствие на което произвеждат два различни резултата. Първата река е по-топла и производителна, втората – по-студена и по-малко производителна. Ако двете реки представят краката на човека и ако при движението си с левия крак той възприема някаква отрицателна мисъл, в скоро време сърцето му ще изстине. Какво трябва да направи в този случай? Единственото спасение се заключава в това, да продължава движението си. Втория момент той ще дигне десния си крак. Ако съзнанието му е будно, той трябва да образува повече топлина в организма си, с която да компенсира изразходваната. Не може ли да направи това, в него ще се яви желание да се върне назад. Този закон съществува и в природата. Следователно човек не може да направи една след друга две стъпки, при които да става подигане или спадане на живака в термометъра. Ако при първата стъпка температурата се подига, при втората ще спада. И обратно: ако при първата стъпка температурата спада, при втората ще се подига. Изобщо, ако някъде в природата или в живота става подигане на температурата с единица, на противоположния полюс някъде става понижаване на температурата с единица. Това наричаме закон на смени в природата. Който разбира този закон, той разбира и своите състояния. Като преживее някакво високо, подигнато състояние, той знае, че неизбежно предстои понижаване на състоянието му. Като ученици, вие трябва да наблюдавате проявите на човешкия живот и да ги изучавате. Например, виждате, че един човек се гневи. Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трябва да се гневи. Това е неразбиране на живота. Оставете човека на свобода. Докато живее в личността си, той не може да не се гневи. Ако не се гневи, той ще умре; ако не се радва и не скърби, той пак ще умре. Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянието, т.е. когато ту се радва, ту скърби. За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус – кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергия. Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна или кинетична енергия, а в левия – на отрицателната или потенциална енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт. Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния. Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит: разделете нивата си на три части. В едната част посейте жито в пълнолуние, във втората част – във време, когато луната се празни, а в третата – когато слънцето е в своята най-висока точка. При пълнолуние се забелязва възход, подигане на температурата; при изпразване на луната – понижаване на температурата. Проследете какви резултати ще имате при трите случая. Направете още един опит съзнателно да вложите положителна енергия в десния си крак, отрицателна – в левия, и с тази мисъл обиколете нивата си сейте. Резултатът на този опит ще бъде различен от резултата на първите опити. Всички промени в природата, в нейните външни и вътрешни условия, говорят за деятелността на висши, разумни същества. Подигането и спадането на температурата не се дължи на човешката деятелност. Подигането на температурата, топлото време показват, че разумните същества имат добро разположение към хората и по този начин им помагат. Рязкото и ненавременно понижаване на температурата показва, че хората са нарушили някакви природни закони. Благоприятните условия в живота са израз на Любовта и разположението на разумните същества към човека; неблагоприятните условия са израз на неразположението към човека, по повод на някаква негова погрешка. Значи погрешката на човека е била от такъв характер, че води към нарушаване на някой природен закон. Често религиозните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че щом е благ, Бог трябва да бъде снизходителен към човека, независимо от това, дали живее правилно, или не. Ако е вярно, че Бог всякога трябва да бъде благ, защо човек умира? При това, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника. Не е въпрос, защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно. Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива. Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. Моментът, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то – с висшето аз. Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието – живот на душата. Следователно личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човека да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път. Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си. Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качествата на личността са: страх, омраза, ревност и т.н. Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт“. Същото се отнася и до останалите отрицателни качества. Кой човек мрази? Който няма Любов към Бога. Има ли Любов към Бога, човек е придобил вечния живот. Какво разбирате под думите „любов към Бога“? Да обичате Бога, това значи да бъдете извори, да давате изобилно. И чешмата дава на хората, и тя носи благо, но в края на краищата за това благо ще се счупят много глави. Докато посетителите на чешмата са малко, водата е благо за тях. Увеличи ли се броят на посетителите, около чешмата започва спор, блъскане, бой, кой пръв дошъл, докато най-после борбата свършва с пукнати глави. От благо за хората чешмата се превръща в зло. За да се избегне това зло, количеството на водата трябва да се увеличи, за да се хване по-голяма част вода от планинския извор. Оттук вадим следния закон: когато броят на хората се увеличава, и количеството на благата, т.е. производителността трябва да се увеличи. Не се ли спазва този закон, в живота се явява известна дисхармония. Израсте ли повече, отколкото са средствата за поддържане на организма, човек е осъден на страдания. Колкото повече човек расте и се развива, толкова повече трябва да увеличава своята дажба. Същият закон се отнася и до човешките желания. Някой иска да стане учен, силен, виден човек. Преди да очаква това, той трябва да се опита и провери, има ли условия за постигане на тези желания. Може ли при сегашните условия всички хора да станат учени? На всички хора се проповядва да станат силни, учени, богати, но малцина могат да постигнат това. За да живее човек дълго време на земята, все трябва да има някой, който да поддържа този живот. Ако бащата носи в себе си условия за дълъг живот, и синът може да живее дълго. За всеки човек може да се определи, има ли условия за дълъг живот, или няма. Онези хора, на които е определен дълъг живот, се намират под влиянието на особени планетни съчетания. За тези хора са отворени и 12-те извори на живота. Онези пък, за които са отворени само пет извора на живота, ще живеят малко време на земята. Това, именно, показва, че в света нищо не е произволно. Мнозина искат да им се дадат дарби, да се проявят. Ако отсега нататък човек иска дарби, неговата работа е свършена. Човек се ражда с дарби, които постоянно трябва да развива. Ще възразите, че във времето на Апостолите Дух Божи ги осенил и те започнали да говорят на 12 различни езици. Ако това е станало в миналото, защо да не стане и сега? Това не е произволно явление. За да ги осени Духът, това показва, че в тях са били отворени всичките извори на живота. Следователно, за да стане учен, човек трябва да се е родил учен. Само онзи може да се роди учен, който е работил в миналото. Той има добре развити ум и сърце. Днес човек се нуждае от условия, които да му съдействат да се прояви. Тъй щото, за да бъде учен, силен, човек се нуждае от здрав организъм, от добре разработени ум и сърце, да устоява на външните и вътрешни условия. Такъв човек се отличава с голяма устойчивост. Не е ли придобил тия неща, човек трябва да бъде внимателен, за да си осигури сносен живот. Каквото днес придобие, той ще го складира като капитал за бъдещия си живот. Казват за него, че е добър човек, че е светия. Той може да е добър, свят човек, но за хората. По отношение на Бога, обаче, не е толкова добър. За Бога е добър човек този, който изпълнява Неговата воля. Той може да се колебае за много неща в живота си, но стане ли въпрос за волята Божия, там всякакво колебание изчезва. Когато върши волята Божия, дълбоко в душата си той чувства правотата на своите действия и не се поддава на мнението на хората. Какво хората говорят за него, това не го смущава. Той се държи за волята Божия и с оглед на нея изправя постъпките си. Той не се спира върху външния изглед на нещата, но ги разглежда вътрешно. Понякога външно човек може да бъде праведен, а вътрешно – не. И обратно: вътрешно може да е праведен, а външно – не. Човек трябва да има будно съзнание, да разбира и най-скритите си мисли и желания и да си дава отчет за тях. Има мисли в човека, които са в състояние да го умъртвят; има и такива мисли, които могат да го възкресят. Ако една ваша мисъл не може да изправи едно ваше чувство или желание, или ако едно чувство не може да изправи една мисъл, вие сте осъдени на големи страдания. На какво се дължат страданията? На вътрешна дисхармония между ума и сърцето, между мислите и чувствата на човека. Това разногласие между мислите и чувствата на човека се дължи на факта, че той иска да вземе повече неща, отколкото може да носи. Например, тщеславният иска всички хора да го хвалят. Могат да го хвалят няколко души, но невъзможно е всички хора да го хвалят. Защо трябва да го хвалят всички хора? Христос казва: „Търсете слава от Бога, а не от човеци“. Може ли бедният, невежият да ви даде това, което искате? Може ли престъпникът да отговори на това, което душата ви желае? Какво може да даде престъпникът, освен своето престъпление? Какво може да даде болният, освен своята болест? Какво може да даде слабият, освен своята слабост? Какво може да даде невежият, освен своето невежество? Като ученици, вие трябва съзнателно да работите върху себе си, да придобивате знания. Като ги придобиете, трябва да ги приложите. Каже ли ви някой, че изведнъж можете да станете учен, и повярвате на думите му, вие сте на крив път. Човек постепенно придобива знания. Придобитите знания трябва да се приложат. Не се ли приложат, те могат да уморят човека. Необработеното знание представя лед или сняг, който, приеме ли го човек в стомаха си, може да го умори. Който е пил студена, ледена вода от планински извор, когато е бил изпотен, той знае какви са нейните последствия. Ще кажете, че водата е чиста, слиза от планински извор и не може да причини никаква вреда. Ако температурата на водата е ниска, преди да се пие тя трябва да се стопли. Следователно, отдето и да иде знанието, за да се ползва от него, човек трябва да го асимилира и приложи. Всяко необработено и неприложено знание не ползва човека. Каквито усилия да прави, с такова знание човек не може да стане философ. За да стане философ, той трябва да има добре развит ум, да прониква в дълбочината на нещата. Според окултната наука философът трябва да е развил своето причинно тяло, да вижда и разбира причините и последствията на нещата. Поет може да стане онзи, който е влязъл в областта на Нирвана. Значи философът трябва да има философски ум, поетът – въображение, добрият човек – Любов. Без Любов човек не може да прави добро. За да направи добро, човек трябва да вложи в доброто част от себе си. Доброто има смисъл само тогава, когато може да пресъздаде човешкия характер. За това, именно, човек трябва да върши волята Божия. Като върши волята Божия, той се свързва с Неговата Любов. Тогава Божието дело ще бъде и негово. Това означават думите: „Бог да живее в човека, а човек – в Бога“. Някои мислят, че като живее в Бога, човек се изгубва. Той се изгубва толкова, колкото детето, което след години става стар дядо. Губи ли се детето изобщо? Детето не се губи нито в юношата, нито във възрастния човек, нито в стареца. Това са фази на живота, през които човек неизбежно минава. Старецът често си спомня за своето детинство. На кое място в стареца живее детето, не може да се определи. Слушаме обаче дядото да казва: „Едно време, като бях дете, направих това и това“. Детето не се вижда в образа на дядото, но то съществува в неговия ум. И дядото съществува в ума на детето. Играе ли, приказва ли, детето си представя, че ще израсте, ще стане момък, възрастен човек и най-после старец, с побеляла глава, с бяла брада и мустаци. Детето символизира Любовта, а старият човек – Мъдростта. Старият от време на време хваща космите си, с което иска да каже: „Виждате ли тия бели косми на брадата ми? Това са закони, по които човек трябва да живее“. Ангелите нямат бради и мустаци, което показва, че те живеят без правила и закони. Те не се нуждаят от правила и закони, като хората, защото живеят в светлина. Като срещнете един ангел, ще видите, че от цялото му тяло излиза светлина във вид на лъчи. Те светят като слънце. Космите на главата, брадата и мустаците в човека представят растителното царство. Като знае това, човек трябва да пази главата си от оголяване. Космите служат за урегулиране на енергиите в човешкия организъм, а оттам и при кръвообращението. Всеки косъм е център на динамическа сила, която помага за разпространение на кръвта по повърхността на тялото. Ако всички косми по тялото на човека се отнемат, той ще се натъкне на големи нещастия. Космите са толкова необходими за човека, колкото растенията за земята. Ако растенията изчезнат, земята ще се превърне в суха и безжизнена пустиня. Корените на растенията и на дърветата играят роля на помпи за извличане на вода от дълбочината на земята. Когато водата потъне дълбоко в земята, корените на дърветата, със своята магическа сила, я извличат на повърхността на земята. Поради това, че секат горите, почти в цяла Европа се забелязва намаляване на водата. И в България изсичат горите. Ако и в бъдеще продължават да ги секат, много от сегашните извори ще изчезнат. За да не става това, на мястото на изсечените гори трябва да посаждат нови. Следователно, за да не пресъхват изворите на човешкия живот, всеки ден човек трябва да посажда по една добра мисъл и по едно добро чувство в своята почва. Само по този начин мисълта на човека ще се засили, а чувствата му – ще се облагородят. Преди всичко човек трябва да развива самообладанието си, при всички условия на живота да бъде тих и спокоен. За да развива самообладанието си, човек трябва да знае, че един Бог съществува в света и към Него да определи отношенията си – отношения на Любов и самоотричане. Законът на себеотричането не подразбира загуба. Да се отречеш от себе си, от своя живот, това значи да придобиеш Вечния живот. Затова е казано, че от онзи, на когото е много дадено, много се иска. Много е дадено на праведния, но ако той падне, голямо е падението му. Ако грешникът се подигне, голямо е въздигането му. С други думи казано: Големи са спънките на добрата мисъл, когато попадне при лоши, неблагоприятни условия за реализирането ѝ. И обратно: Всичко разумно се притича на помощ на слабото, да го превърне в силно, а лошото – в добро. Да се говори на човека за доброто и красивото в света, за наука и култура, това значи да му се даде подтик към тия неща. Като се стреми към наука, човек вижда какво поле се открива пред него. Съвременната наука е още в детинството на своето развитие, но въпреки това има области, които са добре разработени. Такава област е, например, анатомията. Във физиологията има много въпроси, които впоследствие ще се изяснят. Теоретически много въпроси са обяснени, но дойде ли до практиката, те не се съвпадат. Истинско знание е това, в което има пълно единство между практика и теория. Истинско наследство е това, което едновременно със съобщението за него дават парите на наследника. Той веднага го пуща в обръщение. Който разполага с положително знание, той може да го приложи във всички области на живота. Това знание става плът и кръв за човека. Какво трябва да прави човек, за да се помогне до положителната наука? От човека се иска само едно: да разработва своята почва и да знае какви растения могат да виреят в нея. Що се отнася до останалите условия, това не е негова работа. Например, знаете, че житото вирее в умерения пояс. Какво ще правите, ако попаднете в студен климат? Колкото да разработвате и подобрявате почвата, при студения климат житото може само да покълне, но не и да израсте, да цъфне и плод да даде. Ще кажете, че можете да отглеждате житото под стъкла, при изкуствено отопление. Това е невъзможно. Щом знаете, че житото не вирее в студен климат, ще се заемете с обработването на други култури, за които дадените условия благоприятстват. Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства. Хранете в себе си такива мисли и чувства, за развитието на които вашата температура и почва благоприятстват. Оттук вадим следните правила за живота: Отглеждай само такива семена, които могат да виреят в твоята почва. Не отглеждай в почвата си такива семена, за развитието на които трябва да употребиш всичката си енергия, всичките си средства и време. За някои това са противоречиви мисли, но способният учен намира правия път чрез противоречията в живота. Витлото, което движи аероплана, прави хиляда обръщания в минута, но въпреки това картечницата в аероплана е така нагодена, че когато действа, куршумите ѝ минават през междините на витлото, без да го засягат. Следователно, искате ли да реализирате една мисъл, тя трябва да се движи с такава бързина, че да излиза през междините на ограничителните условия, без да ги засяга. В този случай ограничителните условия могат да се уподобят на витлото в аероплана. Може ли да се нарече човек онзи, който не е в състояние да излезе от ограничителните условия на гнева, омразата, съмнението, малодушието и да ги превърне в благотворна енергия? Малодушният е ленив човек. Той не вярва на силите си, затова очаква на помощта на хората. Каквато работа да започне, преди всичко човек трябва да разчита на себе си, а после на другите. Каквото предприемеш, върши го за себе си, а после за другите. Учиш ли, учи добре за себе си, а не за хората. Ако живееш добре, живей за себе си, а не за това, какво хората мислят за тебе. Прилагай доброто за самото добро, а не за похвалите на хората. Развивай и прилагай силата си за самата сила, от любов към нея, към ползата, която тя допринася, а не от тщеславие, да покажеш пред хората, че си силен. Важно е желанието на човека да постигне нещо красиво в живота си. Има ли това желание, той трябва да употреби всички усилия да го постигне. Който види тия усилия, той може да му се притече на помощ. Обаче не прави ли човек усилия, никаква помощ няма да му дойде отвън. Като ученици, прилагайте тази година закона за превръщане на енергиите. Мине ли някаква лоша мисъл през ума ви и лошо чувство през сърцето ви, веднага ги превърнете в добри. Ако видите някой болен, не казвайте в себе си, че нищо няма да излезе от него, но го насърчете, кажете му няколко утешителни думи. Ако мислите да се скарате с някой ваш близък, да му кажете няколко строги думи, откажете се от намерението си и помислете, че и този човек е толкова добър и благороден, колкото сте и вие. Какво сте направили за него, за да имате право да го съдите? Мислите ли, че като съдите човека, служите на Бога? Който иска да служи на Бога правилно, той трябва да се откаже от своите стари навици, от критика и одумване. Не мислете, че ако се откажете от старите навици, от слабостите си, вие изведнъж ще станете светии, ангели. Усилена работа се иска от човека, за да постигне онова, което душата му желае. Думата „ангел“ подразбира Божи служител. Не служи ли на Бога, човек служи на себе си. Който служи на себе си само, той е ангел без крила. Да не мисли човек за себе си, това не значи да престане абсолютно да се интересува от своя живот, но като знае, че съществува велик Промисъл, той знае, че каквото да прави, има Един, Който се грижи и за него. Щом има предвид тази мисъл, човек ще излезе от положението на своята личност, която мисли само за себе си, и ще започне да се грижи за ближния си. Щом мисли за ближния си, човек се подига по-високо и се свързва с Първата Причина на нещата. Промисъл съществува за всеки, който изпълнява волята Божия. Който не я изпълнява, той не се намира под защитата на великия Промисъл. Той трябва да се мъчи, да се труди и да работи. По този начин само той може да се спаси, да забогатее. Всички хора се стремят към придобиване на знания, да се осигурят. Многото знания не спасяват човека. Колкото повече знания придобива човек, толкова повече неприятели печели. В този случай знанието е подобно на голям капитал, който човек не може правилно да разпредели. Щом не може правилно да го разпредели, той ще му създаде много неприятели. Знанието е енергия, която щом се събере в голямо количество в мозъка, трябва да се впрегне на работа: за доброто на човечеството и за слава Божия. Не е достатъчно само да се търкат две тела, за да произведат топлина и светлина, но тази енергия трябва да се впрегне на работа. Не е достатъчно човек да придобива само знания, но той трябва да впрегне тия знания на работа. Човек може да се занимава с всички отрасли на науката и изкуствата, но преди всичко той трябва да използва тия придобивки за самата природа, която му е дала всички благоприятни условия за работа. Музикантът, поетът, художникът, трябва да работят поне по един час на ден само за себе си. Как ще познае поетът например, че работата му е добра? Като напише едно свое произведение, той трябва да го остави настрана, поне един месец да не го пипа. След това да го прочете и коригира. След един месец пак да го прочете и ако не намери никаква грешка, това показва, че работата му е добра и ще задоволи всички хора. Човек не трябва да изнася изведнъж всички свои работи пред света. Ако изнесе пред света всичко, което знае, даже и най-силният човек ще се обезсили. Искате ли да помогнете на някого, дайте му нещо от себе си, но само тогава, когато знаете, че той ще го употреби за добро. Не може ли да го употреби за добро, той нищо не печели, а вие губите. Следователно човек трябва да работи така, че всякога да има поне микроскопическа придобивка. За да работи по този начин, той трябва да разбира основните закони на самообладанието. Той трябва да прилага този закон в погледа, в движенията, в чувствата, в постъпките си. За такъв човек казваме, че има установен поглед. Като гледа някого, той гледа спокойно, без никакво трепване или колебание на очите. Чрез такъв поглед Божествената светлина се предава от един човек на друг. Когато казват на някого, че лицето му е озарено, това показва, че той е приел Божествената светлина от ближния си. Не можете ли чрез очите си да предадете тази светлина на своя ближен, това показва, че не сте го погледнали правилно. Как трябва да погледнете човека? Тихо и спокойно. Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, че очите, ушите, устата не са само негови удове и не може да разполага с тях, както пожелае. Те му са дадени да работи с тях, не само за свое благо, но и за благото на своите ближни, на цялото човечество. Когато иска да свърши някоя работа с един от своите удове, човекът на самообладанието се отправя за позволение там, отдето му са дадени удовете. Щом получи позволение, той пристъпва към работата си, която свършва с пълен резултат. Този е пътят, по който след време и обикновеният човек може да стане гениален. Мнозина се стремят към придобиване на дарби по механически път. Каквито усилия да правят, те трябва да знаят, че чрез външни, физически усилия никакви дарби не могат да се развият. Например, колкото поклони да прави човек, колкото молитви да чете, щом няма съдържание в тях, те не дават никакви резултати. Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно, човек трябва да приложи самообладание. Физическите усилия не развиват дарбите. За развиване на ясновидството, например, се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята. Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние. Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия. Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа. Това са символи, чрез които невидимият свят си служи. Това е неговият език. Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи. Вълкът има нещо добро в характера си. Той се привързва като куче. Привърже ли се веднъж, нищо не може да го застави да се отдели от човека. Лошата черта на вълка е, че дави овцете. Влезе ли в една кошара, той може да удуши всички овце. Като изучават проявите и характера на вълка, хората намират, че е свирепо, жестоко същество. Наистина, жестоко същество е вълкът, но не прави ли същото и престъпникът? Като влезе в някой дом, той убива всички, които му попадат на пътя, обере, каквото намери, а отгоре на това запали къщата и бяга. Не е ли жестока постъпката на някой учен човек, който за една обидна дума търси начин на отмъщение? Като се вземе предвид степента на развитието му и знанието, което има, постъпката на този човек е равна на тази на вълка към овцете. В бъдеще постъпката на този учен човек ще има такива последствия, каквито и тази на вълка. Причината, която кара вълка да дави овцете, е желанието му да се нахрани. Че е удушил една овца, престъплението му не е толкова голямо. Той е гладен и трябва да се нахрани. Голямо е престъплението му, когато изведнъж удавя цяло стадо. Престъпна е лакомията, която той проявява. Като иска да се осигури, той напада цялото стадо. Всъщност, за момента му е нужна само една овца. Лакомията е присъщо качество на много животни. Те искат да се осигурят, но какво придобиват с това желание? Какво са придобили вълкът и лисицата със своето лакомство? С лакомството си те са намерили капана – нищо повече. След това плащат с кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата. Не само лакомията на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на човека води към капан. Дойде ли до човека, законът е по-строг. Това показва, че не е позволено на човека да допуща в себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постъпки. И тъй, който иска да живее добре на физическия свят, той трябва да води добър, разумен, трезв живот. Първоначално той ще има големи спънки и мъчнотии, но с усилие на волята всичко ще преодолее. Разколебае ли се в Божиите закони, той нищо няма да придобие. Може ли да живее вълкът без овца? Не може. Всяка овца, изядена от вълка, поумнява, а вълкът скъсява живота си. Вълци, които нападат овце, не живеят дълго време. Овцата, изобщо, има доверие на вълка, но когато я нападне, тя изпитва голям страх и омраза против него. Тези чувства внасят отрова в организма на вълка, вследствие на което животът му се съкращава. На същото основание всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка внасят отрова в човешкия организъм и намаляват деятелността на неговия дух. Сега, като ученици, вие трябва да работите върху себе си, от една страна да пазите своята вътрешна чистота, а от друга – да се чистите от наслояванията на миналото. Тази чистота не се постига само с физически пост, както мнозина мислят. Истинският пост подразбира умерено ядене и спане, умерен живот и т.н. Чистият живот изключва всичко онова, което скъсява живота. Има блага в живота, които придобие ли човек преждевременно, стават причина да изгуби много ценни неща. Например богатство, придобито не на време, става причина човек да изгуби чистотата, добротата, знанието си и др. Защо му е това богатство? Богатството крие в себе си сили, които могат да провалят всеки слаб, неустойчив човек. Значи във всеки човек има една тъмна зона, в която се крият всички отрицателни качества, които могат да го унищожат. Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога ще бъде роб на тази тъмна зона; който е силен, който има морален устой, той може да бъде господар на тази зона. Слабият обаче, докато се засили, трябва да заключи тази зона и да не дава ухо на това, което иде оттам. Минава ли през тази зона, той трябва да бъде глух и сляп, да не чува и да не вижда. Особено силно се проявява тази зона в човека, когато той се стреми към чист, възвишен живот, към нови, светли идеи. Ето защо, новото е само за силни хора, които искат да работят, да се справят с мъчнотиите и противоречията си. Ония пък, които се чувстват слаби, които не са си отживели, нека си поживеят, докато придобият опитности, които ще им помогнат в бъдещия живот. – „Ама трябва да живеем добре, да си помагаме.“ – Как? Като проповядвате? Не учете човека как трябва да готви, но сгответе добре и го поканете у дома си да хапне. Като опита яденето, той сам ще разбере как се готви и какво значи добре приготвено ядене. Сега, като ви наблюдавам, виждам, че като ученици, имате добри качества, но сте особено слаби в самообладанието. На най-силните по самообладание може да се постави тройка. Изобщо, самообладанието е слабо развито в българина. Липсата на самообладание в българина може да се вземе като дефект на целия народ. Самообладанието е необходимо за всеки човек, а особено много за окултния ученик. Без самообладание ученикът не може да се развива правилно. Като работи върху себе си, ученикът трябва да се пази от слабостта да преувеличава или да намалява нещата. Разказва ли нещо, той трябва да го предаде, както е станало, без никакво преувеличаване или намаляване на фактите. Българинът обича да преувеличава нещата, затова, като разказва нещо, после се извинява, да не би да е преувеличил някой факт. Преувеличаването на фактите не е грях, но не е условие за точност. Точен трябва да бъде човек. Преувеличаването се дължи на желанието в човека да усилва ефекта. Например, някой казва, че видял някъде чешма, която текла много силно, воденица могла да кара. Като отиде човек на същата чешма, какво ще види? Обикновена чешма, която тече като всички чешми, но далеч от възможността да кара воденица. Изкуство е човек да предава фактите, както са. Това значи да говори човек истината. Някой се укорява, с цел да получи някаква похвала; друг се хвали, за да получи потвърждение на думите си. И единият, и другият не говорят истината. Изкуство е и като се укорява човек, и като се хвали, да говори истината. Като ученици, вие трябва да развивате в себе си чувство на благоговение, което се изразява във взаимна почит и уважение помежду ви. Който е развил в себе си Любов към Бога, той има силно развито чувство на благоговение. В това отношение българинът не може да се вземе за образец. Той не е развил в себе си Любов към Бога. В българина това поле е кораво, твърдо, мъчно се поддава на обработване. Мъчно се възприемат семената на Божественото учение от българската почва. Неблагоприятни са условията за новите, Божествени идеи в България. Като знае това, българинът трябва да работи съзнателно върху себе си, да развие тъкмо това качество – Любов към Бога, за да даде път на Божественото начало в своя живот. Той трябва да развие в себе си Любов към истината. Този е единственият път за неговото спасение и самоусъвършенстване. Съвременният човек, бил той българин или каква да е друга нация, се намира в свят, поставен между доброто и злото. За да се справи с този свят, той трябва съзнателно да изучава и доброто, и злото. Доброто и злото представят два вида енергии, необходими за живота на личността. Като енергия, доброто слиза от слънцето, а злото излиза от земята. Човек живее, докато е свързан с доброто; прекъсне ли тази връзка, той умира. Прекъсне ли връзката си със злото, животът отново дохожда. Значи животът се крие в доброто, а смъртта – в злото. Като знаете това, не се стремете за премахнете злото от пътя си, но увеличавайте доброто в себе си, като му давате широк простор. Доброто не се изявява чрез добри постъпки, но чрез Любовта. Доброто е резултат на Любовта. Човек не може да прави добро, докато не обича. Любовта пък произтича от благостта. Който е благ, той има Любов в себе си; който не е благ, той няма Любов. Следователно изучавайте Любовта като мирова, космическа сила, която ражда целокупния живот. Дайте път на Любовта в себе си, а това, какво представят доброто и злото, оставете настрана. Достатъчно е да знаете, че злото е остатък от вашия минал живот, а доброто – продължение от миналия ви живот. Злото има начало, а доброто е без начало и без край. То е съществувало в миналото, съществува днес, ще съществува и в бъдеще. Съвременните хора говорят, четат, пишат, работят много, но за да се ползват от всичко това, те трябва да придобият нещо, което да остане с тях през вековете. Те трябва да придобият такова знание, което да ги ползва в живота. Колкото малко да е семето, което се посажда в земята, все трябва да знае нещо. Например то трябва да знае на каква дълбочина да пусне коренчетата си и на каква височина да се издигне над земята. Какво трябва да знае реката? Реката трябва да знае посоката, към която тече, и дали ще отиде в морето, или няма да отиде. Какво трябва да знае светлината? Светлината трябва да знае пътя и за най-малката дупчица, да влезе там и да освети всичко, каквото срещне на пътя си. В действията на водата и на светлината има нещо противоположно: тия места, които светлината първи огрява, водата последни залива; тия места, които светлината последни огрява, водата първи залива. Значи водата слиза първо в ниските места, а в големи дъждове само залива и високите места. При светлината е обратно: тя огрява първо високите планински върхове, а при залез слънце огрява ниските места – долините. Следователно, ако човешкият ум не се стреми да слиза и в долините, да ги огрява, човек нищо не може да свърши. И ако човешкото сърце не се стреми да се качва и по високите планински върхове и оттам да се стича надолу, човек нищо няма да свърши. Днес всички хора говорят за култура, за наука, за изкуства и т.н. Какво означава думата „култура“? В широк смисъл културата подразбира обработване на нещо. Например, говори се за житна култура, за култура на лозови пръчки, на различни плодни дървета, на животни, на хора и т.н. Следователно всичко онова, което човешкият ум и човешкото сърце могат да посадят в своята почва, да му дадат условия да израсте, да цъфне, да даде плод, и този плод да узрее, представя култура на човека. Той култивира, т.е. обработва нещата в себе си, с цел да види един ден техният плод. За да дойде до известна култура, човек се нуждае от импулс в себе си. Този импулс е вложен в човешката душа. Всички дарби и способности на човека са вложени в неговата душа, във вид на семена, които чакат своето време за посяването им. Щом се посеят, те се нуждаят от специфична енергия, която слиза от високите светове. За да се домогне до тази енергия, човек трябва да влезе във връзка с възвишени същества, които да му дадат начин за работа. Казано е в Писанието: „Когато духът на Истината дойде, Той ще ви научи какво да правите!“ Като знаете това, вие трябва да работите така, че да предизвикате Духа да дойде във вас, да отвори сърцата и умовете ви. Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при ония хора, които са отворили сърцата и умовете си за Него. Светлината се спира само при ония пъпки, които се готвят да цъфнат. Светлината обича ония пъпки, които крият в себе си условия за разцъфтяване. Учителят обича ония ученици, които учат, които се трудят и работят. Човек се обича не само за външните си черти, но и за вътрешните. Вътрешните качества го определят като човек. Те се отразяват и върху външността му. Например, ако устата на човека е красива, това показва устойчивост на чувствата му. Ако на челото на човека има две успоредни, напречни линии, те показват добре развита съвест. Този човек никога не лъже. Следователно човек се обича само за нещо красиво. Само красивото в човека се обича, но не и лошото. Когато казваме, че Бог обича и грешния, Той обича доброто, което е вложено в него. Чрез своята Любов Бог въздига грешния. Чрез Любовта си Той корени злото в него. Злото е потребно дотолкова, доколкото служи на доброто. Вземе ли връх над доброто и пожелае да го погълне, злото ражда вече смъртта. Бог забрани на първите човеци да ядат от дървото за познаване на доброто и на злото, за да не допуснат злото, отрицателното в света. Допуснат ли злото в себе си, те никога няма да се домогнат до Вечния живот. За да придобие живота, изобщо, човек трябва да работи в съгласие с доброто, с положителното в света. Животът изисква от човека будно съзнание, отговорност за всички негови постъпки. Като живее, човек не трябва да търси лесния път. Съзнателният човек не се страхува от работа. Колкото по-трудна е работата му, толкова повече го задоволява. Човек се изпитва в мъчните работи, а не в леките. Ако посетите някой американски пансион, ще видите, че всичката работа се върши от бедни ученици и студенти. Срещу труда си те получават храна, квартира и по този начин сами се издържат. Човек трябва да работи, да преодолява инертната материя в себе си. Не прави ли усилия, той дава път на мързела в себе си. Отидете ли на гости в някое американско семейство, ще ви отдадат внимание като на гости, но само за три дена. Останете ли и четвъртия ден в дома им, те ще ви дадат някаква работа. Един млад американец отишъл на гости при баща си, дето прекарал един месец. На заминаване от бащиния си дом, бащата казал: „Синко, вземи тази бележка, според която ще заплатиш сумата за едномесечното си прекарване в моя дом“. – „Добре, татко, но ще извадя от тази сума това, което се пада за два дена, които съм отсъствал от дома ти.“ И бащата, и синът постъпили по американски. В този случай славянинът постъпва другояче. Той никога няма да каже на госта си, че е прекалил с гостуването си и трябва да плати. Той оставя този въпрос на госта, сам да се сети, трябва ли да плати, или не. И тъй, който иска да успява в живота си, той трябва да спазва следните неща: да не се произнася върху работи, които сам не е чул и видял; да не разгласява неща, достоверността на които сам не е проверил; първо да анализира нещата, а после да действа. Който прилага тия правила в живота си, той всякога печели. От правилното им приложение зависи колко светлина може да приеме човек. Светлината обаче не изменя естеството нито на човека, нито на растението. Всички растения се осветяват, всички приемат светлина, но пелинът си остава пелин, трънът – трън, ябълката – ябълка и т.н. Когато обвиняват тръна за бодилите му, той казва: „Аз не съм виновен, че бодя. Такова е моето естество. Вие, които сте разумни, трябва да се пазите от мене“. Щом съществува в природата, и трънът е потребен. Той научи хората да си правят игли за шиене. Ако трънът не съществуваше, игли нямаше да има. Ако лютите чушки не съществуваха, и гневът нямаше да съществува. Хора, които ядат лютиви храни, лесно се гневят. Съвременните хора апелират към доброто в света, към правене на добро, изобщо. Те не знаят, че условията за правене на добро на някой човек не са всякога благоприятни. За всеки даден човек природата е определила специфично време за правене на добро. Не само това, но определено е и времето, кога можете да посетите известен човек. Отидете ли при него на определеното от природата време, той ще ви приеме, както трябва. Не спазите ли това време, той няма да ви приеме, както трябва. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни, да пазите законите на природата и правилно да ги прилагате. Човек трябва да знае дали навреме започва една работа, навреме ли отива някъде, или не. За да познаете кога постъпвате според законите на природата, наблюдавайте състоянията си, следете какво става с вас. Ако решите да започнете някаква работа, наблюдавайте състоянията на ума и на сърцето си. Щом останете тихи и спокойни в себе си и състоянието на вашия ум и на вашето сърце не се измени, започнете замислената работа. Вие сте попаднали в благоприятни условия, т.е. във времето, което природата е определила за тази работа. Стане ли някаква промяна в състоянието ви, не започвайте тази работа. Отложете я за известен срок, докато попаднете в определеното за нея време. Този закон работи навсякъде в живота: при учене, при женитби, при пътуване и т.н. Например, искате да пътувате за Америка, но вътрешно сте раздвоен. Имате ли някакво раздвояване, това показва, че трябва да отложите пътуването си. Ако въпреки това тръгнете на път, непременно ще ви сполети някакво нещастие. Всичко в света става по известни закони, т.е. нищо не е произволно. Като знаете това, изучавайте живота, изучавайте себе си, природата и живейте според нейните закони. Като ученици, вие трябва да се ползувате от своите опитности, но без да пренебрегвате опитностите и на другите хора. Ако не се ползвате от опитностите на хората, живели преди вас, защо ви е науката тогава? Светът се нуждае от разумни хора, от добри работници. Всеки народ, всяка държава се нуждае от добри граждани, проводници на Божественото, носители на новата култура. Като живее на земята, човек трябва да се кали, да стане твърд като диаманта. Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да среща в живота си, той ще запази своя вътрешен мир. Температурата на ума и на сърцето му ще остават постоянни. Така са живели великите хора. Не живее ли по този начин, човек не може да приложи своите идеи, нито може да очаква някакво постижение. Новото подразбира нов начин на хранене, на мислене, на чувстване. Не се ли храни по нов начин, външно и вътрешно, човек не може да очаква големи постижения. Ще кажете, че храненето не пречи на човека да бъде нов, с нови идеи и разбирания. Той може да яде месо и пак да бъде нов човек, със стремеж към велик морал. Не, покрай другото месоядецът внася злото в себе си и с месната храна. Който не може да се откаже от месната храна, той не може да се освободи и от злото. Който не е влязъл в причинния свят, той не е истински вегетарианец. Някои вегетарианци се отказват от употребата на всякакви масла, с цел да пречистят кръвта си. Кръвта не се пречиства само чрез храната. За да пречисти кръвта си, човек трябва да има чисти мисли и чувства, широки разбирания, да може лесно да трансформира нещата. Всеки човек се нуждае от храна, съответна на неговото развитие. Следователно, ако месото не е вредно за някого, той може да го яде. Вреди ли му, той трябва да се откаже от него. Друг е въпросът, ако човек доброволно се откаже от месото, без да му вреди, по високо морални съображения. Пълен вегетарианец може да бъде онзи, чийто деди и прадеди от 4–5 поколения насам са били вегетарианци. Съвременното човечество се намира пред задачата да развие своето причинно и будическо тяло. Който е развил своето причинно тяло, той е станал вече господар на себе си, той владее силите на доброто и на злото. Който живее в причинния свят, той може да се нарече Божествен човек – човек на новото в света. Когато на съвременните хора се говорят неща по-високи от техните разбирания, те се запитват, реално ли е всичко това. Питам: Реално ли е всичко, което ясновидецът разказва? Той казва, че вижда красиво, обширно поле, напъстрено с различни цветя, но докато говори още, картината изчезва пред него. Той вижда красиви, величествени планини пред очите си, каквито никога в живота си не е виждал, но скоро и те изчезват. И той сам се чуди, реално ли е това, което вижда, или не е реално. Ако ясновидецът вижда само картини, без да може да стъпи на тия места, той се намира пред символи, които трябва да тълкува. Обаче ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на живота. Ако ясновидецът види през деня звезда, която внася в ума му една светла идея, тя е реална. Той се свързва със светлината на тази звезда и започва правилно да мисли. Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, да проявявате нещата, за да се домогнете до реалността на живота. Например, някой ученик се явява на изпит, очаква да получи шесторка, а всъщност свършва изпита си едва удовлетворително. Друг път се колебае в себе си, а свършва добре. Той трябва да се вслушва в себе си, да не изпада в противоречия. Реалността изключва всякакви противоречия. Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот. Изучавайте природата, за да разбирате езика ѝ. Като наблюдавате изгрева и залеза на слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н. Природата учи човека чрез символи. Те са нейният език. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя, както външните, така и своите вътрешни промени. Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства. Щом ги изправи, и хармонията му се възстановява. При това положение той става господар на своите мисли и чувства. Светът, който е в самия човек, действа върху парахода му, т.е. неговото тяло, с което той пътува. Не е ли добре построен, параходът му ще се разбие от вълните на неговия вътрешен свят. Следователно, искате ли да стабилизирате знанието си, вие трябва да правите ред опити. Не прави ли човек опити, знанието му ще остане само теория. А всички знаете, че теория без практика не ползва човека. Дългият път, през който човек минава, му създава семейни и обществени опитности, които трябва да използва като знание. По този начин ще се предпазите от излишни страдания. Човек не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си Любов към Бога. Ако мъжът и жената не обичат преди всичко Бога, те не могат да имат любов и помежду си. Щом майката и бащата нямат любов помежду си, и децата им не могат да ги обичат и почитат. Детето е плод на любовта на родителите си и на почитта на майката към бащата. Какви ще бъдат умът и сърцето на човек, ако духът не обича душата и ако душата не почита духа? Отношенията между ума и сърцето се определят от отношенията между духа и душата. Трябва ли човек да се съмнява в духа и в душата си? Ако се съмнява в духа и душата си, човек се съмнява в Божественото. Казано е в Писанието, обаче, че никой не е видял Бога. Пророците пък казват, че виждат Бога. Христос казва: „Отец ми живее в мене, а аз живея в Него“. Как ще примирите тези противоречиви на глед мисли? Как ще познаете Бога? Човек може да познае Бога само тогава, когато върви по Неговите стъпки. Стъпи ли човек там, дето Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне – ще настане коренна промяна в него. Бог постоянно подобрява съдбата на човека. Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще. Да очаква човек на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане. Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят. Това пробуждане не става изведнъж. Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане. Няма по-велик момент в живота на човека от този, да почувства Божието присъствие в себе си. Бог посещава само тия души, които Го търсят, които са готови да Го видят. Почувстват ли Божието присъствие в себе си, животът им коренно се изменя. Ако ангел посети човека, последният ще се уплаши. Обаче от Бога никой не се плаши. Защо? Защото Той се изявява на човека според степента на неговото развитие. Който е почувствал Божието присъствие в себе си, той е разбрал своето предназначение на земята. Той казва: „Аз дойдох на земята да изпълня волята Божия“. Казано е в Писанието: „Молете се един за друг“. И аз казвам: Когато забележите, че някой ваш брат или ваша сестра се обезсърчат или заболеят, съберете се на едно място и се помолете за тях. Колективната молба е силна. Общата работа не изключва свободата на човека. Ако някой мисли, че в общата работа губи свободата си, той е на крив път. Докато е в плът, човек не може да живее без хляб и ядене. Докато е в плът, той не може да бъде свободен от хлебаря и от гостилничаря. Докато е слуга, човек не може да бъде свободен от господаря си. И докато е господар, той не може да бъде свободен от слугата си. Господарят е длъжен да храни и да облича слугата си, както и редовно да му плаща. Свободен, силен човек е този, който върши волята Божия. Докато Любовта не цари в сърцето на човека, той не може да бъде свободен. Любовта изисква издръжливо сърце, светъл ум и силна воля, с които да се устоява на всички мъчнотии и препятствия. Човек трябва да координира силите си, да има светли мисли, като на ангелите; чисти чувства, като на херувимите, и силна воля, като тази на светията. И тъй, новата година изисква от всеки човек известно постижение. За тази цел тя носи за човека благоприятни условия. От човека зависи да използва тия условия, или да не ги използва. Използва ли разумно условията, човек може да реализира своите планове и добри желания. Той може да разплете обърканите си работи. Бог е изпратил в света велики и силни хора, да очистят пътищата ви. Стъпите ли на чисти пътища, вие трябва да поддържате чистотата им. Това се изисква от вас. В духовно отношение 1930 година е добра. Тя носи добри условия, но от вас се иска работа. Работите ли съзнателно върху себе си, вие ще се ползвате от плодовете на своите усилия. Лекция от Учителя, държана на 1 януари, 1930 г., София, Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Степени на съзнанието (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Степени на съзнанието“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Степени на съзнанието Т. м. Един важен социален въпрос е въпросът за придобиване на храната. Всички хора казват, че като живее, човек трябва да яде. Явява се въпрос, колко трябва да яде, много или малко. При това трябва да се знае, ако яде много или малко, какво ще придобие в единия и в другия случай. Дали някой е ял много, малко или никак, това зависи от работата, която той върши, от здравословното му състояние, както и от условията, при които се намира. Здравият и работещ човек яде повече от онзи, който не работи, или не е здрав. Обаче ако някой човек вън от вас определя колко храна да ви се дава, той ще вземе във внимание взаимните отношения, които имате помежду си. Например, ако сте в неприятелски отношения, той ще ви дава по възможност по-малко храна, да отслабнете, да нямате сила да го преследвате. Ако отношенията ви са приятелски, той ще ви дава повече храна, да имате сила за работа. Същото прави и разумният свят. Когато иска да помогне на някой човек, той му дава благоприятни физически и духовни условия. Иска ли да възпитава някого, да не дава възможност на злото в него да се развива, той го ограничава и физически, и духовно. Следователно видите ли, че човек или животно не яде, вие се безпокоите. Защо? Вие мислите, че като не яде, той не може да работи. Когато слугата е болен и не яде, господарят му веднага взима мерки да му помогне, по-скоро да оздравее. Когато волът не яде, господарят му също се безпокои, да не се разболее и да не може да му служи. Ако волът не работи, нивата на земеделеца остава неразорана. За да поддържа здравето и силата си, човек трябва да се чисти, външно и вътрешно. Чистотата е първото условие за здравето на човека, на всички живи същества. Чистотата е необходима и в науката. Например, преди да се произнесете за свойството на дадено съединение, вие трябва да го освободите от всички странични примеси, които нарушават неговата чистота. За да определите свойствата му, то трябва да бъде абсолютно чисто. Както животът е непреривен процес, така и всички негови прояви са непреривни процеси. Говори ли се за чистота, ние я разбираме като непреривен процес. Не може днес да бъдеш чист, а утре – нечист. Говори ли се за горене, ние пак разбираме непреривен процес. Ако огънят на живота ту изгасва, ту се запалва, проявите му ще се прекъсват, а това е невъзможно. Като се говори за закони и за прояви на живота, някои мислят, че познават живота, знаят законите му и могат да ги прилагат. Истинско знание е това, с което човек може да си служи при всички случаи на живота. Истинска добродетел е тази, с която човек може да си служи всякога. Който разполага с такова знание, той владее магическата пръчица. Каквато работа хване, добре я свършва. Ако проявява милосърдие, той знае къде и как да помогне. Трябват ли му пари, и в празен джоб да бръкне, все ще намери нещо да даде. Който не е милосърден, и в пълен джоб да бръкне, той нищо не може да даде. Например срещате един богат човек, който се спира пред някой беден с намерение да му даде нещо. Бръкне 1–2 пъти в джоба си, извади нещо, пак го върне назад. Защо? Намира, че няма дребни пари в джоба си, които би могъл да даде на бедния. Най-после, той продължава пътя си, а бедният, с празни ръце, остава на пътя да чака, дано мине друг някой, да му даде нещо. Ще кажете, че този човек е скъперник. Възможно е, но може би в джоба му няма това нещо, което е специално за вас. Когато носи писма, пощаджията влиза от къща в къща, а някои къщи прескача. Защо? В чантата му не е сложено това писмо, което е специфично за вас. Много писма носи той в чантата си, но нито едно от тях не е за вас. Мислите ли, че парите в касата на банкера са за вас? Те могат да бъдат за мнозина, но не и за вас. Ще дойде ден, когато в касата на банкера ще има нещо и за вас. Ако днес нищо не ви се дава, това показва, че вашият ред още не е дошъл. Следователно, когато се произнасяте за човека, вие трябва да имате знание, разбиране на нещата. Не е достатъчно само да кажете, че еди-кой човек трябва да ви даде нещо. Този човек е пощаджия. Ако има писмо в чантата си на ваше име, той непременно трябва да ви го даде. Няма ли нищо за вас, той ще замине къщата ви, без да чувства някаква отговорност, че не е влязъл вътре и нищо не ви е дал. Като ученици на Велика Школа, вие трябва да мислите право, да не се отклонявате от законите на истинската мисъл. За да разсъждава правилно, човек трябва да бъде здрав. Здравето може да бъде човешко, ангелско и Божествено. Човек може да бъде физически здрав, да има разположение да си хапне и пийне добре, но духовно може да не е здрав, да няма разположение да направи някакво добро. Като прави добро, човек се храни духовно. Ако няма разположение да прави добро, това показва, че е духовно болен, т.е. в духовно отношение сърцето му не е здраво. Да бъде човек духовно здрав, това подразбира здрави и устойчиви чувства. Когато не е здрав физически, човек взима очистително и неразположението му минава. Когато не е здрав духовно, той пак може да си послужи със специално очистително за освобождаване на сърцето от лоши и горчиви чувства, които внасят неразположение на духа му. И праведни, и свети хора изпадат в неразположение на духа. Не е лесно човек да се справи с живота на сърцето. Един ден гръцкият философ Диоген излязъл да се разходи из града, да си почине от честите посещения на хората, които отивали при него за съвет. Този ден той решил да се отдалечи от тях, да не приема никого. На края на града той видял една круша и се излегнал под сянката ѝ да си почине. В това време един селянин се приближил към него и го помолил да му даде някакъв съвет. Диоген се ядосал на селянина, че и тук не го оставил на покой, но му дал съвет. Като си отишъл селянинът, Диоген започнал да размишлява: „Защо, наистина, изгубих разположението си? Трябваше ли за нищо и никакво да се гневя? Виновен ли е с нещо селянинът? Той има нужда от съвет, намерил ме е свободен и дохожда при мене. Трябва ли да губя разположението си?“ Мъчно е човек да запази разположението си. Има случаи, когато човек изпитва вътрешно неразположение и спрямо себе си. За да може във всички случаи да запази своето вътрешно равновесие, човек трябва да бъде съвършен, т.е. да бъде абсолютно здрав физически, духовно и умствено. Това значи да разполага човек с Божествено здраве. Като изучавате проявите на човека, виждате, че той е двойно същество, вследствие на което понякога сам се хвали, някога сам се кори. Може ли един и същ човек едновременно да се хвали и да се кори? Може ли този, който те мрази, да те хвали? Това е невъзможно. Който обича, той не вижда погрешките. Който вижда погрешките на човека, той не е същият, който обича. Ще кажете, че пророкът изобличава хората. Пророкът изобличава грешните, а не праведните хора. Следователно този пророк, който говори на грешните, е един; този, който говори на праведните, е друг. Той не е един и същ пророк. Това са два различни пророка, които изпълняват две различни мисии. Следователно и в човека има две различни същества, които изпълняват различни служби. Ако един ден виждате едни прояви в човека, а друг ден – други, съвършено различни на първите, ще знаете, че това са две различни състояния в него, предизвикани от две различни същества. Всеки човек е дошъл на земята под чуждо име. Той не носи своето истинско име, което отговаря на неговото първично естество. Колкото повече е дал ход на Божественото начало в себе си, толкова повече човек проявява своето неизменно, първично естество. Не проявява ли това естество в себе си, вие се натъквате на неговия псевдоним. Докато съзнанието на човека се раздвоява, той представя пукната стомана. Като наблюдават променчивите прояви на човека, мнозина мислят, че това е естествен път в развитието му. Не, счупването на стомната не е естествен процес в развитието на живота. Щом стоманата на човека се пукне, това показва, че съзнанието му се е раздвоило. Дето става раздвояване, т.е. пропукване на съзнанието, там никакъв прогрес не може да се очаква. Скъса ли се веднъж конецът, работата е свършена. Ама конецът щял да се завърже. Завързването на конеца не може да радва човека. Вътре възелът пак ще се скъса. Човек се развива правилно, докато конците му нямат възли. Щом имат възли, енергиите в неговия организъм не текат правилно. При всеки възел става спиране и изтичане на част от енергията. Същото се забелязва и с електрическата енергия. Когато жиците са здрави, електрическата енергия тече правилно. Щом се яви прекъсване на жиците, и енергията се прекъсва. И тъй, човек е дошъл на земята да работи, да примири онези две същества в себе си, които живеят два противоположни живота. Докато не се примирят, те всякога ще внасят раздвояване на човешкото съзнание и на човешката мисъл. Те ще се примирят само когато се подчинят на Божественото начало в човека. Примирят ли се, интересите им стават едни и същи. Те стават едно цяло с Божественото. Съзнателно или несъзнателно, човек се стреми към придобиване на вътрешен мир, на вътрешно равновесие в себе си. Това е задачата на алхимиците. Те са търсили метод, чрез който да превръщат неблагородните метали в благородни. Учените отричаха този процес, но днес отново се връщат към идеята на алхимиците. Те се убедиха, че това превръщане е възможно. Всичко, което става вътре в човека, става и вън от него. Доколкото е възможно облагородяването на човека, дотолкова е възможно облагородяването и на металите. Алхимиците са търсили някакъв философски камък, с помощта на който да става това превръщане. Този камък е съществувал някога, съществува и днес. Той е Божественото начало в човека. Той е Любовта. Само Любовта е в състояние да превръща нещата, да ги облагородява. Дето Любовта действа, там проявите са едни и същи. Когато изявява Любовта си, и животното, и човекът имат едни и същи прояви. И животното става нежно, внимателно към възлюбената си, както и човекът. Колкото жестоко и свирепо да е едно животно, към възлюбената си то има особено поведение. Ще каже някой, че любовта му стои по-високо от тази на животните. В какво отношение е по-висока? Сърцето му горяло от любов. Изгарянето на сърцето не е качество на Любовта. Сърцето на човека изгаря само когато среща противодействие на пътя си. Не среща ли никакво противодействие, енергиите на Любовта текат правилно. Любов, в която става изгаряне на сърцето, е неестествена. В тази любов се извършват неестествени процеси. Съвременните хора се страхуват от любовта. Заговори ли се някъде за любов, всеки казва: „Не ми говорете за любов, не искам да чуя за нея, сърцето ми изгоря от любов“. Когото седнете днес, всеки се оплаква от изгаряне на сърцето. Господарят се оплаква от слугата си, че изгорил сърцето му; бащата – от сина си; майката – от дъщеря си. Всички хора се страхуват от огъня на Любовта. Не, огън, който гори и изгаря, не е истинският огън на Любовта. Огънят на Любовта е свещен. Той вечно гори, без да изгаря, без да загасва. Той вечно свети, без да потъмнява. Една майка разправяше една от своите горчиви опитности в живота си. Тя имала 4 момичета, но останала вдовица. На нея предстоял тежкия товар да ги отгледа и изучи. Понеже на времето си нямала възможност да учи, тя останала неграмотна и решила да изучи дъщерите си, да им даде това, което на нея липсвало. Тя ходила по чужди къщи да пере, да чисти, да тъче, само да даде образование на дъщерите си. С труд, с усилия тя постигнала целта си: дъщерите ѝ свършили гимназия. Тя се радвала и благодарила, че могла да изпълни желанието си. Но каква била изненадата ѝ, когато ден след ден дъщерите ѝ започнали да стават груби към нея, да ѝ казват, че била проста жена, че нищо не знаела и т.н. Силно огорчена от тях, тя казваше: „Втори път да се оженя, зная какво да правя. Имам ли дъщери, ще им дам мотика в ръце и, хайде на нивата! Никакво образование няма да им дам. Толкова труд и грижи употребих за тях, за да ме нарекат проста“. Това не е човещина! Като наблюдавах тази жена, видях проявата на двете естества в човека. Едното естество е мекото, любещото, което е готово да направи всичко за дъщерите си. Второто естество е коравото, жестокото, което, остане ли незадоволено, търси начин да си отмъсти. Ако тази жена знаеше причината за лошото отнасяне на дъщерите към нея, коравото ѝ естество би се смекчило. Днес и майката, и дъщерите ѝ са пукнати стомни. Невъзможно е истинската майка да съжалява за това, което е направила за децата си от Любов. Невъзможно е истинската дъщеря да отговаря с неблагодарност за това, което майка ѝ направила за нея от Любов. Щом и едната, и другата постъпват неправилно, между тях се е вмъкнал някакъв чужд, страничен елемент, от който трябва да се освободят. Когато е била бременна, майката е постъпвала грубо, неправилно с някоя вдовица, и тази ѝ постъпка се възприела от детето, което било в утробата ѝ. Като знаете това, пазете се от лоши мисли, чувства и постъпки, да не се отразят върху вашия плод. Всеки човек минава през бременността. Когато някой се мъчи да реализира една своя идея, но среща мъчнотии и препятствия на пътя си, казват, че този човек е бременен. Единство се иска от човека: единство между животинското, човешкото и Божественото начало. Човек се стреми, именно към това: да подчини животинското на човешкото, а човешкото – на Божественото. Постигне ли това, той ще разбере Божиите пътища. Да разбере човек Божиите пътища и да им се подчини, това значи да има будно съзнание, да бъде носител на велики идеи. Като слушат да се говори така, някои мислят, че трябва да бъдат въздържатели от всичко, да не смеят да се проявят. Човек трябва да се въздържа от неестествени неща, които предизвикват пропукване на съзнанието. Истинското въздържание е вътрешен процес. Това въздържание наричаме самообладание. Да се владее човек, това значи да е разбрал смисъла на живота, да е познал Божиите пътища, да е познал проявите на Любовта. Който е развил самообладание, той гледа на всички прояви на Любовта с уважение, независимо това, дали се отнася до любовта на бръмбара или до любовта на човека. Във всяка проява на Любовта той вижда Божественото, проявено в малка или голяма степен. Различието се заключава само в степента на съзнанието. Който разбира езика на животните, той придобива големи знания. Съвременният човек не разбира езика на подобния си, а още по-малко на по-нискостоящите от него. Че наистина днес хората не разбират своя език, виждаме от последствията на техните отношения. Те се разговарят на непознат език, вследствие на което не се разбират. Външно хората си говорят, като че се разбират, въпреки това едни други си създават противоречия. Много от противоречията на съвременните хора се дължат на факта, че често попадат в по-високо или по-ниско състояние от това, в което обикновено живеят, и като се върнат между подобните си, не могат да се примирят с това, което виждат. Изкуство е, като се върне човек между своите си, да се нагоди според техния живот, да не влиза като клин помежду им. Като ученици, вие трябва да изучавате закона за превръщане на нещата, за да се справяте с условията на живота. Този закон има приложение и в Любовта. Човек трябва да се стреми към превръщане на Любовта от низша към висша. Едно от качествата на Любовта е мекотата. Да бъде човек мек, но не мекушав, това значи да е дал път на Любовта в себе си. Който може да прецени любовта на ближния си, той ще се ползва от нея. Не може ли да я прецени, тя не го ползва. Дето да се обърне този човек, навсякъде намира затворени пътища. Казано е, че Любовта отваря пътищата на човека. Наистина, когато Любовта посети някой дом, всички блага идат след нея. Горко на онзи, който не е обичан! Поне един човек трябва да ви обича, да се намирате под крилата на Любовта. Няма същество в света, на което да не е дадено Любов. Колкото малка да е, тази Любов трябва да се цени. Отдето да иде, тя крие в себе си алхимически свойства. От човека се иска умение да цени Любовта. Цени ли я, той има условия да се развива. Не цени ли Любовта, която му се дава, той завинаги остава невежа. Като не съзнава това, човек сам се лишава от благата, които Любовта носи. Любовта представя богата трапеза, на която са сложени всякакви блага. Обича ли те някой, т.е. покани ли те на тази трапеза, не се отказвай. Седни и яж! Ама щял си да ощетиш някого – не мисли за това. Трапезата на Любовта никога не осиромашава. – „Достоен ли съм да се ползвам от благата ѝ?“ – Щом минаваш край нея, имаш право да се ползваш от благата ѝ. Любовта не прави развика между съществата. Слънцето еднакво изпраща благата си на добри и лоши, на учени и прости. Като несъвършено същество, човек не гледа еднакво на всички хора. Към по-долностоящите от него той поглежда с презрение. Който иска да учи, да работи съзнателно върху себе си, той трябва да гледа и по-долу, и по-горе от себе си. На тия, които стоят по-долу от него, той трябва да помага, а от по-горностоящите – да се учи. – „Докога ще се учи човек? Няма ли учението предел?“ – В природата процесите са безпределни. Ако прилага разумните природни закони в живота си, човек никога не може да бъде нещастен. Каквото да изгуби, природата ще му го даде четирикратно. Някой се оплаква, че откраднали възлюбената му. Щом се обърне към природата, тя веднага ще му върне благото, което са му отнели. Вместо първата възлюбена, ще му даде друга, по-красива и разумна, с повече материални средства за добър живот. Изобщо, който живее в Любовта, той не може да се оплаква от сиромашия, от лишения, от страдания. Любовта носи всички блага и богатства в живота. И тъй, за да бъде доволен от живота си, човек трябва да придобие онова, което му липсва. Колкото да е напреднал в духовно отношение, човек все се нуждае от нещо ново. Той трябва всеки ден да придобива по нещо ново, което да се влива като струя в неговия живот, да го освежава. Кое е онова, което освежава и подмладява човека? Любовта. И днес хората любят, но вместо да стават по-млади, те остаряват. Защо? Защото методите и проявите на тяхната любов са стари. Старите прояви на Любовта предизвикват пропукване на съзнанието. Дойде ли до тази любов, човек трябва да измени мисълта си, да започне да мисли за Бога. Достатъчно е човек да помисли за Бога, да се разшири сърцето му, да се просвети ума му. А какво би било, ако би могъл да види Бога? Ако веднъж само види Бога, човек запазва този образ за цялата вечност. Всички страдания и противоречия ще изчезнат от неговия живот. Той ще се примири с всички същества. Дойдат ли сиромашията, болестта, страданието, злото при него, той ще им каже: „Елате след мене! Дето отивам аз, елате и вие“. Той ще ви заведе при Бога, всеки да придобие това, което му е нужно. Задоволяват ли се, те ще го напуснат. Кой не би желал да отиде при Бога? Всеки търси Бога, всеки търси Любовта. Някой иска да бъде силен. Той мисли, че със сила всичко се придобива. Не, с Любовта всичко се придобива. Любовта съдържа сила в себе си. Любовта закриля човека. Има ли Любов, никой не може да го нападне. Който се е опитвал да се бори с Любовта, той всякога е бивал победен. – „Едно време сърцето ми гореше от любов, но сега я изгубих.“ – Любовта не се губи. Не е било време и няма да бъде, когато Любовта да се изгуби. Къде може да отиде Любовта? Казано е, че Любовта е вечна и неизменна. Ако човек сам се оттегли от нея, това е друг въпрос. Обаче Любовта е постоянна. Тя не се мени, нито се губи. Любовта не може да напусне човека, но човек, поради своето непослушание, поради неразбиране на законите ѝ, може да се отдалечи от нея и да отиде в широкия свят. След дълго лутане из света той пак ще се върне при Любовта, но вече с опитности. Той знае,че Божиите пътища са съвършени, и всяко отклонение от тях води към погибел. Един от въпросите, който занимава всички хора, е въпросът за единство на съзнанието. Дето има единство на съзнанието, там съществува органическа, неразривна връзка. Днес хората се сближават и разделят лесно поради това, че връзката между тях е механическа. Ще кажете, че връзката между братята и сестрите е кръвна и като такава, тя е здрава, непреривна. Какво виждаме обаче в света? Братя и сестри не искат да се видят, карат се, разделят се. Каква връзка е тази, която може да доведе до такива резултати? За да образува здрави връзки с хората, преди всичко човек трябва да бъде свързан с Бога. Щом е свързан с Бога, и Любовта Му ще потече в него. – „Дали наистина Бог ме обича?“ – Щом слънцето те огрява, и Божията Любов е с тебе. Невъзможно е да имаш връзка с Първата Причина на нещата, без да имаш нейната Любов. При това положение, когото срещнеш, ще те спре, ще се разговаря с тебе като истински брат и ще бъде готов да те последва. Ако си учител или професор някъде, той ще тръгне след тебе, да чуе как преподаваш. Ако остане доволен, той ще разбере, че да постигне нещо, човек трябва да се упражнява. Певецът, музикантът, поетът, художникът, трябва да работят най-малко по 3–4 часа на ден в своята област, за да придобият техника, чистота, сръчност в изкуството си. Ако са нужни упражнения в науката и в изкуствата, колко повече те са необходими за изучаване изкуството да живее човек и да люби. Велика наука е животът. Велика наука е Любовта. Мнозина се занимават с окултни науки, но всички не успяват. Защо? Те бързат много, искат по външен, по механически начин да придобият всичко. Това е невъзможно. Някой прочел нещо по алхимия и веднага иска да превръща неблагородните метали в благородни. Той не знае, че преди да придобие това изкуство отвън, трябва да го е придобил в себе си. Преди да борави с външни методи, той трябва да е придобил Любовта, т.е. онзи философски камък, който превръща неблагородното в благородно. Всички хора правят опити, но опитите на всички не са сполучливи. Всички домакини готвят, но яденето на всички не е еднакво вкусно. Вътрешна алхимия е нужна на човека. Тя разполага с методи и правила, които не са писани в никоя книга. Те са писани в самия човек, както и във великата природа. Който знае този език, само той може да чете и да се ползва от тях. Като ученици, вие трябва да изучавате природата и да правите това, което тя прави. Великите хора са станали велики, защото са прилагали законите на природата. Вървите ли по човешките закони, вие преждевременно ще остареете. Старият се отличава по своите установени възгледи. Той има толкова стари, установени възгледи, че трябва да ги кърти с длето. Старите възгледи правят човека стар, а не годините. Не е въпрос да къртите възгледите на човека. Те трябва да се стопят естествено. Когато слънцето изгрява, старите възгледи се стопяват като лед. Когато детското в човека вземе надмощие, старото ще си замине. В пътя на човешкото развитие стават ред вътрешни процеси, които сам човек не забелязва. Тези процеси са тайни, скрити от окото на външните хора. Така и скулпторът работи своите статуи. Докато вае статуята си, той я закрива с платно. По цели часове той чука, кърти, никой не вижда какво прави. Когато статуята се завърши, той вдига платното и показва работата си на всички, които се интересуват от нея. Следователно видите ли, че някой се е скрил зад платното и работи, не дигайте платното да гледате какво прави. Никой няма право да се меси в работата на своите ближни. Иска ли да има успех в работата си, човек трябва да се огради, никой да не го смущава. Докато работи, човек трябва да бъде на затворено. – „Какво работиш?“ – „Това е моя работа.“ – „Кога ще свършиш картината си?“ – „Това е моя работа.“ – „Не работиш, както трябва.“ – „Това е моя работа.“ – „Как ще познаем, че си свършил работата си?“ – „Когато дигна платното.“ Днес всички хора се намират в процес на сериозна вътрешна работа. Докато свършат работата си, те минават през постоянно обезсърчаване и насърчаване: ту се обезсърчават, че нищо не могат да направят, ту се насърчават, че ще излезе нещо от тях; ту се считат грешници, ту се мислят праведни. Обаче един вътрешен глас ги насърчава, подтиква ги да вървят напред. При всички случаи на живота, като богат и сиромах, като способен и неспособен, като праведен и грешен, този глас постоянно нашепва на човека: „Гледай си работата!“ Дали го хвалят или корят, този глас казва: „Гледай си работата!“ Сега, като говоря върху гласа на Божественото в човека, това не значи, че трябва да се намирате под някакъв страх. И като ви говори Божественото, вие пак живеете, както разбирате. Бръмбарът живее като бръмбар, рибата – като риба, птицата – като птица, млекопитаещото – като млекопитаещо, човекът – като човек. След време всяко живо същество ще мине в по-висок живот по естествен начин, а не чрез насилие. И човек ще мине в по-висока фаза на живот от тази, в която днес се намира. Когато е на мястото си, всяко живо същество представлява някаква сила. Лесно е да кажете, че бръмбарът е нищожно, дребно същество, но той може да върне престъпника от пътя му и да го предпази от известно зло. Ако един човек отива да убие някого, много бръмбари могат да го нападнат и да го върнат от пътя на престъплението. Той ще хвърли пушката и ще бяга у дома си да се скрие. Милиони бръмбари могат да обсадят цял град. Следователно, когато се съединява с подобния си, слабият увеличава силата си. Това, което единицата не може да направи, колективитетът ще го направи. Който не може да използва малката сила в природата, той не може да използва и голямата. Ако човек не може да се справи с малката мъчнотия, как ще се справи с голямата? Ако не може да изправи малката погрешка, как ще изправи голямата? Ако не може да се справи с малката скръб, как ще се справи с голямата? Всяка мъчнотия, всяка погрешка, всяка скръб съдържат в себе си известни блага, известни богатства, които трябва да се използват. Това не значи, че човек трябва съзнателно да ги търси, но като дойдат, той трябва да бъде разумен, съзнателно да ги използва. И тъй, работете върху себе си, да придобиете онази Любов, която разширява съзнанието, която дава подтик и импулс на човека да работи, да върви напред. Каквото правите, имайте пред вид тази Любов. В каква форма ще се яви, не е важно. Формата се мени, но съдържанието остава вечно и неизменно. Тази Любов, именно, помага на човека при всички случаи на неговия живот. Тя е извор, който постоянно тече. Мине ли пътник край този извор, той непременно ще спре да си начерпи вода. Изворът дава на всички, и то преизобилно. В Любовта, т.е. в живота на извора, няма никакво лицеприятие. Тя дава на всички според нуждите и според възможностите им да възприемат и обработват приетото. Едно се иска от човека: да приема и прилага. Ако приема, без да прилага, той се натъква на голяма опасност. В него се образуват наслоявания, които причиняват ред болезнения състояния. Каквото възприеме, човек трябва да го обработи и приложи. Прилагайте Любовта в живота си, да укрепнете и придобиете повече вяра. Т. м. Божията Любов да бъде с вас! Лекция от Учителя, държана на 25 декември 1929 г., София, Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Наука за езика (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Естествен ред на нещата“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Наука за езика Т. м. Какво става със снега и с леда, когато се топят? Те губят своята красота и цвят. Под думата сняг и лед разбираме илюзиите, с които човек живее на земята. Както снегът и ледът се топят и нищо не остава от тяхната форма, красота и цвят, така и илюзиите се топят и изчезват. Като се намери пред такова положение, човек казва: Животът няма смисъл, не струва да се живее. Защо животът няма смисъл? Защото илюзиите на човека изчезват. Снегът изчезва, топи се, но идеята за чистота, която се крие в неговия цвят, остава вечна. Белият цвят е символ на чистота. Тази е причината, поради която хората се стремят към белия цвят. Те носят и долни, и горни дрехи бели, особено лятно време. Съвременните хора имат задача да изучават целокупния живот, а не само неговите частични прояви. Те имат пред вид изучаване живота на душата, нейното слизане и възлизане, т. е. раждане и заминаване. Раждането не е нищо друго, освен обличане (?Псалом 119, алеф.?) със светли, с бели, празнични дрехи. Раждането, младостта е обличане на душата със бели, празнични дрехи. Остаряването и смъртта представят събличане на белите, светли дрехи и обличане на стари, тъмни дрехи. Като се погледне в такива дрехи, човек казва, че е остарял и тръгва по магазините да търси нови, светли дрехи, с които отново да се облече. Не е лесно човек да съблече старите си дрехи и да се облаче в нови. Колкото да е недоволен от старите си дрехи, човек мъчно се отделя от тях. Той е привикнал на тях, не му се иска да ги свали от гърба си. Ценни са старите дрехи на човека, защото върху тях е написан целият му живот. Те са пълни със спомени и преживявания. За да облече нови дрехи, човек трябва да препише на тях всички свои опитности, които е придобил на земята. Това, което учените наричат предаване на наследствени черти от едно поколение на друго, не е нищо друго, освен преписване на новите дрехи всичко онова, което е било написано на старите. В това отношение човек мяза на списък, на който са написани книгите на една библиотека. Има грамадни библиотеки, които съдържат около един милион и половина или два милиона книги. Който завежда тази библиотека, той си знае, как се справя с нея. Не е лесно да чисти човек праха на тия книги. Във всички времена и епохи хората са се стремели да се домогнат до положително обяснение на живота. И днес още се стремят към правилно изясняване на живота. Като не разбират благата и привилегиите, които имат над всички животни, хората казват за някого, че се е родил в щастлив момент на земята. Всички хора са родени в щастлив момент. Какво по-голямо щастие може да търси човек от това, че се е родил човек, изправен на два крака, а не животно, което ходи на четири крака? Да има за основа добродетелта и на нея да стъпва, това е една привилегия за човека. Да бъдат ръцете му свободни, това е друга привилегия за човека. Животните са лишени от тези привилегии. Ръцете им, които символизират закона на правдата, са превърнати в крака. Правдата у тях не е застъпена. Мозъкът на човека е поставен в съвсем различно положение от това, в което е поставен животинският. Засега човек представя най-усъвършенстваната машина на земята, снабдена със своето вътрешно радио, да схваща вълните, които идат от разумния свет. Днес всички хора търсят щастието вън от себе си, без да подозират, че то се крие във върха на техния език. Каквото езикът каже, всичко става. Чудеса може да прави езикът! Езикът подига човека, но той може и да го събори. Това зависи от огъня, с които е запален. Ако езикът е запален от огъня на ада, човек се намира в голяма опасност. Запали ли се с този огън, човек се излага на големи страдания. Ако не знае как да се справя с езика си, той ще се намери в големи мъчнотии. За да избегне тия мъчнотии, човек трябва да познава науката за контролиране на езика. Езикът на човека е един от органите, свързан с висшия свят. Интелигентно същество е езикът. Милиони клетки работят в него, за да подържат живота му. С езика си човек яде, опитва вкуса на храните, говори, пише, като писател. Една лоша дума, казана с езика, с години не може да се забрави. Човек носи последствията на тази дума дълго време. Думите, изказани чрез езика крият голяма динамическа сила в себе си. Като знаете това, изучавайте езика си, както географът изучава земята, както астрономът — небето. Не мислете, че езикът е един безотговорен мускул в човешкия организъм. Всеки орган в човешкия организъм крие в себе си велики тайни. Езикът, затворен в устата на човека, също крие в себе си велики тайни, които трябва да се изучават. Сега на вас предстои изучаването на езика. Който разбира науката за езика, той е маг, всичко може да направи. Който разбира науката на окото, той всичко вижда, всичко може да направи. Хората говорят за възпитание и самовъзпитание, а не знаят, отде да започнат. Те изучават френология, физиогномия, хиромантия и ред още науки, но не се спират върху езика. Те не подозират, че трябва да започнат от езика — от най-малкия уд в своя организъм. Доброто и злото е написано на езика. При всяка добра или лоша проява на човека, езикът започва да се движи. При доброто се движи по един начин, при злото — по друг начин. От човека зависи, как да направлява езика си, но за да дойде до това положение, той трябва да изучава неговите движения. Голям маг е човешкият език. Езикът е израз на разумността в човека. Окото е наблюдател, отдалеч вижда нещата, а езикът прави познанства, посреща и изпраща хората. В това отношение той е голям дипломат. Като говоря за езика, аз нямам пред вид неговата външна форма т. е. мускула, от който е направен. Аз имам пред вид силата, която се крие в него. Езикът е свързан със словото, а силата на човека е в словото. Като мисли за езика си, човек се свързва със словото. Като мисли за словото, той се свързва с истината. Казано е в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Като мисли за истината, човек се свързва със свободата. Като мисли за свободата, човек се свързва с живота, защото животът се проявява само в свободата. Човек е дошъл на земята, именно, за това, да изучава словото, истината, свободата и живота, в които е потопен. Дойде ли до това познание, той ще разбере, че и при най-големите си нещастия пак е щастлив. Който е дошъл до това познание, той и в ада може да се чувства като на курорт. За разумния и мъчнотиите са благословение; за неразумния мъчнотиите са ад. Съвременните хора се нуждаят от знание, но не книжно, а живо, проявено знание. Някой гледа линиите на ръката си и казва, че линиите на сърдцето, на ума, на живота, на съдбата му са добре развити. В същност той не проявява нито ума, нито сърдцето, нито живота си. Добре развити линии са ония, които имат живо проявление. Какво се ползва човек от красивите си пръсти, ако не проявява своята воля, справедливост, разумност, съобразителност? Човек се нуждае от живи линии, а не от мъртви. Когато Словото влезе в човека, тези линии напълно оживяват. Казано е в Битието, че Бог направил човека от пръст, после му вдъхнал живо дихание, и той станал жива душа. Значи, докато Бог не беше вдъхнал живо дихание, човек бил безжизнено същество. Щом вдъхнал живо дихание в него, т. е. щом вложил Словото си, човек станал жива душа. Велик момент представя създаването на първия човек! Едва ли има по-велик момент от този за човека, както и за всички живи същества. Първият човек, като модел, и до днес още е изложен на показ, да го гледат всички живи същества, всички ангели. Първият човек, т. е. оригиналът е на небето, а останалите хора, които съществуват по лицето на земята, са копия на този оригинал, по-далеч или по-близо до него. Който иска да види, какво представлява оригиналът на човека, той трябва да отиде на небето. Там ще види, какво значи изкуство. Който е видял този образ, той никога не може да го забрави. Откак е създаден до днес той е жив и продължава да живее. Иска ли да го следва, човек трябва да работи върху себе си, всеки ден да изправя линиите си, да ги съживява. Ако човек не може да прави добро, ръцете му са мъртви. Ако не може да мисли добре, умът му е мъртъв. Ако не може да люби, сърдцето му е мъртво. Ако не може да движи очите си правилно и да вижда красотата на нещата, той е мъртъв за истината. Ще кажете, че всички хора движат очите си. Всички движения не са правилни. В движенията на хората има разлика: едни са механически, а други — живи, съзнателни. Съвременните хора трябва да приложат мисълта си, да се освободят от механическия живот. Запример, като се натъкват на неблагоприятни условия, те търсят механически начини, да се справят с тях. Ако е студено на ръцете им, те турят ръкавици, да се стоплят. Понякога и ръкавиците не помагат, ръцете им пак са студени. Те не подозират, че с мисълта си могат да се изолират от студа. Мощно нещо е човешката мисъл. Ще кажете, че не е правилно човек да се бори със студа чрез мисълта си, т. е. не е правилно да изразходва енергията на мисълта си напразно. Не, щом има мисъл, човек трябва да я прилага навсякъде. Човешкият организъм разполага с такава топлина, която може да му помогне да преодолее всички външни условия. Топлината на човешкият организъм и неговата мисъл са в състояние да преодолеят всички неблагоприятни условия в живота. Освен външния студ, в човека се явява и вътрешен студ, предизвикан от голяма скръб. За да се справи с този студ, човек трябва да увеличи своята вътрешна топлина. Това са процеси, които стават постоянно в човека. Когато живее правилно, човек запазва нормалната топлина на сърдцето си и нормалната светлина и сила на ума си. Не живее ли правилно, той постепенно ги губи, вследствие на което прибягва към външни, спомагателни средства. Когато желанията на човека станат повече от възможностите за тяхното реализиране, той нарушава своя естествен живот, вследствие на което се натъква на големи мъчнотии и противоречия. Всяко желание, всяка мисъл, всяко чувство в човека трябва да се хранят. Те са живи същества, и животът им трябва постоянно да се подържа. Няма ли достатъчна храна, с която човек да задоволи желанията си, едно след друго те умират и му създават ненужни страдания. Лятно време и бедният овчар може да завъди много овце, защото има богати пасбища, на които те ще се хранят. Зимно време, обаче, условията са други. Пасбищата са покрити със сняг, никъде няма трева. Овчарят е длъжен да ги храни сам, да им купува храна. За неговите средства това струва скъпо. Като не може да ги изхрани, една след друга овцете измират. И те страдат и той страда. Следователно, не раждайте повече желания, отколкото са възможностите ви за тяхното отглеждане. Няма ли възможност да храни много мисли и желания, човек трябва да се ограничи с една мисъл, с едно желание, но да ги изхрани добре, да станат самостоятелни, сами да подържат живота си. Следователно, дойде ли човек до положение, неговите мисли, желания и постъпки да станат самостоятелни, да му помагат, това значи, да бъде той маг, да разполага с магическата пръчица на всяко време. Пожелае ли да яде, той ще тропне с пръчицата, и яденето ще бъде пред него. Нахрани ли се, пак ще тропне с пръчицата, и яденето ще се дигне. Докато дойде до положението, да бъде господар на своите мисли и желания, човек първо ще им бъде слуга. Те ще заповядват, а той ще изпълнява. В пътя на човешкото развитие това е неизбежен процес. За да бъде господар, първо човек трябва да бъде слуга. За да бъде учител, първо трябва да бъде ученик. Като говоря за хора, които владеят магическата пръчица, мнозина се съмняват в това. Те казват, че не са виждали такива хора и не вярват в съществуването им. Ако човек не вижда нещо, това не значи, че то не съществува. Ако пък вижда нещо, това не значи, че е видял реалността на нещата. Човек слуша по радиото много гласове, нищо не вижда, но тия хора, които пеят и говорят, съществуват някъде. Той вижда на платното на кинематографа хора, животни, дървета, слуша гласове, но всичко това е отражение на реалността, т. е. сенки, а не действителност. С тия хора, които говорят и пеят по радиото, както и с тия, които виждате на платното, не можете да се разговаряте. Те минават като нереални величини; в същност едни от тях са реални, а други — нереални. Ще дойде ден, когато ще виждате хората, които говорят по радиото, ще се разговаряте с тях и ще разберете, кои са действителни лица и кои — недействителни. Да се върнем към науката за езика. Като не познават тази наука, хората се чудят, защо страдат. Ако я познаваха, те щяха да разберат, че много от страданията им се дължат, именно, на непознаването й, на неспазване на нейните закони. Някой казва, че обича някого, но след известно време престава да го обича. Защо? Защото не прилага правилно законите на езика. Той не знае, кога каква дума да произнесе, вследствие на което казал много думи на възлюбения си. И възлюбеният му, от своя страна, отговорил по същия начин. И двамата се обидили един друг и не искат повече да се видят. Като изучавате науката за езика, приложете я първо към Бога. Обикнете Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила и се учете от Него. Той ще ви учи, как да говорите, какви думи да избирате, как да движите езика си и т. н. Като обикнете Бога, тогава можете да обичате и хората. Постъпите ли обратно, постоянно ще губите любовта си. Ако Бог не е взимал участие в живота на човека, ако и до днес не продължава да се интересува от неговия живот, нищо не би излязло от него. Бог каза: „Да направим човека по образ и подобие свое“. Той вложи в човека особена способност — да говори. Говорът е присъщ само на човека. Никое друго животно не може да говори. Само на човека е дадено разумното слово, да говори съзнателно. Затова е казано в Писанието: „По думите си ще се оправдаеш и по думите си ще бъдеш съден“. От езика на човека зависи неговото щастие или нещастие. Следователно, иска ли да говори с него, човек първо трябва да очисти езика си. Ако при разговора си със своя ближен, човек трябва да чисти езика си, колко повече трябва да бъде езикът му чист, когато отправя молитвата си към Бога. Ще каже някой, че при Бога човек може да се яви такъв, какъвто е. Не, човек ще застане на молитва само тогава, когато е изчистил и измил езика си добре. Трябва ли синът да се яви при баща си такъв, какъвто се е върнал от веселбите си със своите приятели? Той ял, пил, цяла нощ не спал и мисли, че като се яви при баща си, последният ще му се зарадва. Не, той първо трябва да си отспи, после да се измие, изчисти и така да се яви при баща си, разумно да се разговаря. Трябва ли войникът да се яви при своя генерал ранен, с отрязани ръце, да му засвидетелства своята обич? Види ли го в това положение, генералът първо ще го изпрати да се лекува, и после, като оздравее, ще го приеме на разговор. Истинска молитва е онази, която човек отправя към Бога след като се е изчистил, преоблякъл, т. е. след като се е върнал в състоянието, в което първоначално е бил. Човек трябва да се върне в първото си положение, както е бил създаден, и оттам да започне живота си. Човек трябва да се яви при своя Създател в първоначалната си красота и чистота. В това седи достойнството на човека. Всяка домакиня, която сама чисти и нарежда къщата си, има достойнство за себе си, за своя дом. Оставя ли всичко на слугите си и мисли само за обличане, за разходки, тя няма достойнство за себе си. Достойнството на човека се заключава във владеене науката за езика. Владее ли тази наука, той знае, как да говори. Той никога няма да се оплаква от живота си, от положението, което заема в обществото. Каквото положение да заеме, той лесно се справя с него. Високото положение на човека се определя от умението му да го изпълни, както трябва. Ето, князът на света имаше високо положение, но не можа да устои на него, вследствие на което слезе на земята да изправи погрешката си. От княз на небето той слезе на земята като обикновен човек, лишен от всякаква власт и величие. Недоволството на всички хора се дължи на недоволството на този стар княз, който намира, че животът няма смисъл, че светът не е създаден, както трябва. Каквото казва този княз, това повтарят всички хора след него, като папагали. Не се подавайте на лъжите на този княз. Слушайте го, какво говори, но не следвайте неговия път. Борете се с всички сили срещу това, което той ви говори, без да се подавате на неговото влияние. Ако някой път ви повали на земята, пак не се подавайте на влиянието му. Знайте, че краят решава борбата. Не мислете, че всякога ще бъдете над мъчнотиите. Ще падате, ще ставате, но няма да отстъпвате от принципите на Божественото. Дойде ли страх, безверие, малодушие, обезсърдчение, пак не се подавайте. Знайте, че това са противодействия, които не са ваши. Дръжте в ума си мисълта, че ви е дадена сила, разумност, светлина, да виждате нещата, да ги разбирате и да се справяте с мъчнотиите. Бог е на страната на ония, които се борят за славата, за името Му. Той никого няма да изостави, но трябва да минете през борби, през мъчнотии и изпитания. Каквито противодействия да срещате, знайте, че те се дължат на вашите неприятели, които искат да ви спъват във великата цел на живота ви. В какво седи великата цел на човешкия живот? Да бъде свободен човек и да служи на любовта, това е великата цел на човешкия живот. Всички хора говорят за свобода, но не са свободни. Свободен е само онзи, който, каквото каже, става. Свободният познава езика на природата и се разговаря с нея. Той слуша природата и й се подчинява, но и тя го слуша. Каквото животът и природата му изпратят, той всичко приема с радост и без страх. Той не се плаши от сиромашия, от болести и страдания. Той ги приема с радост, защото знае, че ще научи нещо от тях. Те крият в себе си известни блага. Който ги разбира, той се ползва от тия блага; който не ги разбира, те минават край него, без да му дадат нещо от своите блага. Като не разбират законите на живота, някои казват, че без да учат, Духът ще им каже, какво да правят. Не е достатъчно само да ви говори Духът, но вие трябва да бъдете готови, каквото Той ви каже, да го изпълните. — Ами ако ни каже нещо, което не ще можем да направим? — Каквото Духът казва на човека, той може да го направи. Чуете ли да ви се казва нещо, което не можете да направите, ще знаете, че това не са думи на Духа. Духът спусна от небето плащаница, пълна с различни животни и каза на Петра: „Вземи и яж!“ Той отговори: Господи, не съм ял нищо нечисто, не мога да ям и сега. — Това, което Бог е осветил, е чисто. Апостол Петър не разбра символа, който беше скрит в това видение. Ако на религиозния човек кажат, че трябва да изучава всички науки, той отговаря, че не се интересува от други науки, освен от Божествената. Това е неразбиране. За да стане силен, човек трябва да изучава всички науки. Не само да учи, но той трябва да тури в действие своя ум, своето сърце и своята воля, като започне от най-малките работи. Коя е най-малката работа, която човек може да свърши? Това е един от трудните въпроси. Като стане сутрин човек трябва веднага да се изправи на краката си и да благодари за всичко, което му е дадено. След това ще наблюдава, каква е първата мисъл, първото чувство и първата дума, които са минали през него, и да следи, как ще прекара целия ден. Те определят посоката на неговото движение. Като знаете това, стремете се да мислите за красивото в света, а не за неприятните работи, които са временни, преходни положения в човешкия живот. Станеш ли сутрин, отправи една светла мисъл, едно красиво чувство и една сладка дума към Господа. Постъпиш ли така, всичките ти работи ще се наредят добре. Хората не успяват в живота си, защото очакват щастието си по начин, какъвто те разбират. Това е невъзможно. Ако срещнете двама мъдреци, ще видите, че и те даже не действат по един и същ начин. Те могат да имат еднакви цели и стремежи, но методите им са различни. Двама души, в един и същ момент, не могат да произведат едно и също явление. Коя е първата дума, която човек трябва да произнася всяка сутрин, като стане от сън? Ще кажете, че тя е думата „любов“. Наблюдавайте се и вижте, кой каква дума произнася. Първата дума, която човек произнася е различна за всеки човек. При това, всеки ден той произнася различни думи. От начина и интонацията на изговарянето зависи силата, която човек е вложил. Запример, някой казва на възлюбената си, че я обича. Това не е достатъчно, за да я убеди в обичта си. Силата на обичта, на любовта на човека се определя от интонацията, с която тия думи се произнасят. Любовта е колективен, а не единичен акт. Когато някой люби, цялото небе и цялата земя взимат участие. Някой иска да люби, но никой нищо да не знае за любовта му. Това не може да се избегне. Бог е Любов. Следователно, любиш ли, всички знаят за твоята любов. Не е въпрос да криете любовта си от хората, но вие трябва да любите по всички правила на Великата Любов. Някой казва, че обича някого, а после съжалява, че не е разбран, че не се е изказал право. Божествената любов не мисли за последствията. Тя има пред вид принципа. Щом принципът е прав, и последствията ще бъдат добри. Приложи ли човек закона на любовта правилно, този закон ще произведе в целия космос малък потик. Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в цялото човечество. Това прави и любовта на майката към детето, на богатия към сиромаха, на сиромаха към богатия и т. н. всеки акт на любовта, колкото малък да е, той е акт на целия космос. В любовта взимат участие всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Често хората говорят, че този или онзи не заслужва да бъде обичан. Това е неразбиране на любовта. Любовта не се дава по заслуга. Когато котката, кучето и другите животни обикалят около човека, причината за това е любовта. Тя ги заставя да отидат при него да ги нахрани. Той ги храни от любов. Ще каже някой, че не иска да слуша мъркането на котката. Докато котката мърка, петелът кукурига, птичката пее, кучето лае, животът се изявява. Престане ли животното или човек да се изявяват по свой специфичен начин, и животът в тях престава. Радвайте се на всичко живо, докато има живот в него. Животът на всички същества е ценен. Той крие в себе си известни тайни, които трябва да се изучават. Като ученици, вие трябва да изучавате науката за езика, да облагородите своя характер. Много от страданията на хората се дължат на чрезмерното движение на езика им. Обаче, не е достатъчно човек само външно да мълчи. Мълчанието е вътрешен процес. Той е в зависимост от самообладанието. Само онзи човек може да прилага самообладанието, който обича своите прояви, своите мисли, чувства и постъпки, своя език и словото, което излиза от него. Като обича себе си и е в хармония с всичко, което излиза от него, той ще обича и окръжаващите — растения, животни и хора — своите ближни. Като обича себе си и ближните си, той ще обича и Бога, ще обича съществата в цялото небе. Само при това положение той може да си служи с магическата пръчица. Като тропне с нея, каквото пожелае, всичко става. Той разбира дълбокия смисъл на стиха: „Аз съм алфа и омега на нещата“. Бог е алфа, начало на нещата, а човек — омега, т. е. край на нещата. Днес всички хора трябва да разбират смисъла на мъркането, на пеенето, на мисълта. Думата „мъркане“, започва с буквата „М“ — закон на абсолютна жертва. Следователно, всеки човек трябва да мине през закона на жертвата, през пението — като закон за реализиране на нещата, през мисълта — като условие за постигане на Божественото. Има ли всичко това, човек трябва да бъде доволен и в страданията, и в радостите си. Той трябва да стане маг, да понася всичко с радост и всякога да върши волята Божия. Това значи, да се свърже човек с Първата Причина на нещата. Който е свързан с Първата Причина, той е човек на истината. Той изнася фактите, както са в действителност, без никакво преувеличаване или намаляване. Човекът на истината е свободен. Той владее науката за езика. Тази наука е свързана с чистотата, с белия цвят. Когато се говори за тази наука, и природата взима участие. Ето, вън вали вече снегът който показва, че науката за езика е в зависимост от чистотата, от белия цвят. Снегът, със своя бял цвят, внася освежаване в човешките умове и разположение на духа им. Върху тази наука може да се говори само в снежно време, за да стане проясняване в умовете ви. За да приемете тази мисъл, вие трябва да имате вяра, която от нищо да не се разколебава, вяра без съмнения, без страх. Мнозина допущат теорията за прераждането и се успокояват, че ако този живот не реализират желанията си, в друг живот ще ги реализират. Мислят ли така, те изпадат в заблуждение. Програмата за сегашния живот сега трябва да се изпълни. Тя не може да се отлага за друг живот. Всеки ден, всеки час, всяка година има своя програма, която трябва да се изпълни на времето си. Който не я изпълни, той остава да повтаря класа, както правят мързеливите и неспособни ученици. Никой не може да влезе в небето ако не е изпълнил програмата на живота си правилно. В човешкия мозък са вложени много сили, които още не са събудени. Някои от тях трябва сега да се събудят и приложат. Като е дошъл на земята, човек трябва съзнателно да работи за своето пробуждане, за да използва силите, скрити в неговия организъм. Като ученици, вие трябва да изучавате действителният живот, който включва мислите, чувствата и постъпките на човека. Всички заедно представят наука за езика. Велика наука представят мислите и чувствата на човека. Те са динамика на живота. Тази динамика се регулира от човешкия език. Може ли да си служи правилно с този регулатор човек лесно се справя с противоречията на живота. Той знае, че сиромашията и богатството, знанието и невежеството, слабостта и силата са условия за растене на човека. Чрез богатството си човек може да влезе във връзка със сиромаха, да му помогне и да се обмени с него. Чрез знанието си човек се свързва с невежия. Чрез силата си той се свързва със слабия. Това не са външни връзки, но връзки на души, които се пренасят и на онзи свят. Какво по-голямо благо може да очаква човек от това, да го посрещнат приятелите му на онзи свят? Страшно е да бъде човек самотен било на земята, било на небето. Създавайте добри, здрави връзки помежду си, да си помагате едни други. Защото, казано е в Писанието: „Достатъчно е злото на деня“. Мнозина се запитват, защо съществува злото. Това е наука, достъпна само за боговете. Ако обикновеният човек бутне тази наука, той ще се види в чудо. Срещнете ли злото на пътя си, не го пъдете, но поздравете го любезно и се оттеглете настрана. Един селянин се връщал с кола в селото си. В колата била и жена му. Те се разговаряли нещо. Недоволна от мъжа си, жената скочила от мястото си и го набила добре. Един от съседите им ги настигнал и като видял, как жената бие мъжа си, казал: Ако имам такава жена, щях да я смажа от бой, нямаше да се оставя да ме бие. Жената чула тези думи, но замълчала. След това, без да я види съседът, тя слязла от колата си и се прехвърлила на неговата. Като се обърнал назад, той останал учуден, как и защо тази жена е влязла в колата му. — Какво искаш от мене? — Нищо не искам, аз съм твоя жена и ще ме водиш у дома си. — Слизай скоро от колата! Не те признавам за моя жена. — Мълчи, че сега и тебе ще набия. Ще ме водиш у дома си, да ме види жена ти. — Моля ти се, слез долу, не ми създавай безпокойства и тревоги. Като започнал да се моли, тя му казала: Ще говориш ли друг път лошо по мой адрес? Ще се заканваш ли да ме биеш? — Моля ти се, остави ме свободен. Втори път няма да говоря против тебе. Тя слязла от колата на съседа си и стигнала своята кола, с която продължила пътя си до селото. Тя дала добър урок на съседа си, да не предизвиква злото. Сега и на вас казвам: Срещнете ли злото, поздравете го, без да се разговаряте с него, без да се борите. Злото е сила, с която могат да се борят само велики, напреднали същества. Т. м. 17. Лекция от Учителя, държана на 18 декември, 1929 г. София — Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Обхода и проява (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Естествен ред на нещата“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Обхода и проява Т. м Чете се резюме върху темата: „Смени в природата“. Днес всички хора говорят за „обхода и проява“. Между тези понятия има известно съотношение, известна връзка. Всеки си служи с тези понятия, но малцина разбират тяхното съдържание и вътрешен смисъл. Също така всеки ученик знае, какво нещо е кръгът, но запитат ли го, какво представя кръгът в живота, нищо не може да каже. Представете си, че хиляди души живеят в един кръг и всички имат еднакво отношение към центъра. Какво ще постигнат при тия отношения? Като живеят заедно, всички искат да пият вода, да ядат, да спят, да се разговарят помежду си и т. н. Какъв смисъл имат тия прояви на хората? Ще кажете, че животът изисква от човека да пие вода, да яде, да спи, да става, да се разговаря. Какво се придобива след всичко това? Така изявен, животът на тия хора е механически. Това показва, че животът в кръга не е още съвършен. Ако животът в топката, в кръга, в сферата е идеален, завършен, човек би трябвало да има сферична форма. В същност, човек не е сферичен. фиг. 1. Да допуснем, че два кръга А и В (фиг. 1) имат такова отношение помежду си, че всеки един от тях минава през центъра на другия. При това положение, животът в кръга се изменя, понеже се образува елипса. Колкото разстоянието АВ става по-голямо, толкова повече кръговете се сплескват, а елипсата — удължава. Сплескването на кръговете може да се продължи дотогава, докато се превърнат в права линия. Промените, които стават с кръговете, са прояви, които стават в самата природа. За да бъдат разбрани, тия прояви трябва да се преведат към общ знаменател на разумността. Само по този начин човек ще разбере, че между всички прояви на природата съществува вътрешна зависимост. Човек може да се ползва от тази връзка на проявите в природата дотолкова, доколкото неговото съзнание е свързано със съзнанието на природата. В този смисъл, човек може да се ползва от промените в атмосферата дотолкова, доколкото съзнава тия промени. Той може да се ползва от годишните времена дотолкова, доколкото ги съзнава и се свързва с тях. — Какво представя пролетта? — Живот на детинството, на веселието и на радостта. — Лятото? — Живот на възрастния, на работата. — Есента? — Живот на човек, който е орал, сял, жънал и събрал вече плодовете си. — Зимата? — Живот на човек, който почива. Зимата представя още живот на банкер, който е събрал стоката си, приготвил я за продан и почива вече, чака клиенти да я продава. През трите месеца на почивка, които правят средно 3X28 = 84 дни, месеци, или години, човек свършва известна работа и си почива. Значи, след всяка усилена работа, човек има право да почива. И тъй, колкото повече центровете А и В в двата кръга се отдалечават, толкова повече елипсата губи своето равновесие. Изгуби ли равновесието си, отношението между съществата, които живеят на периферията на кръга, и тия, които живеят в центъра, не може да бъде вече еднакво, вследствие на което става нужда, разумните същества, които живеят на полюсите, да прехвърлят своята деятелност от един полюс на друг. Когато се чувства затворен, ограничен, човек не може да се прояви. Това показва, че той е влязъл в кръга. Силите на полето, в което се намира, се уравновесяват помежду си, вследствие на което той не може да мръдне. За да излезе човек от това положение, в неговия център трябва да стане известна промяна. Не стане ли никаква промяна, той ще се намери в положението на стълб. За зданието стълбът е на място, но човек да се превърне на стълб, това е голямо нещастие. Като стълб, той нищо не може да постигне. Какво означава думата обхода? Да имаш обхода, това значи, да обхождаш, да обикаляш нещата, да ги наблюдаваш и изучаваш. Като обходиш нещата, трябва да си взимаш бележка, да ги чертаеш. Най-после трябва да се проявиш. Какво представя човек, ако не обхожда нещата, ако не си взима бележка за тях и ако не се проявява? Ще кажете, че сте млади, възрастни, или стари, че сте богати, учени или силни. Каква младост е тази, която не ви е дала сила и потик да работите и да се развивате? Каква старост е тази, от знанията на която не можете да се ползвате? Какво богатство е това, с което не знаете, как да се справите? Човек може да умре и като млад, и като възрастен, и като стар. Той може да умре и като богат, и като сиромах. Каква е разликата между младия и стария човек? Според някои, млад човек е онзи, който има възможност да расте, да се развива, да живее. Стар е онзи, който е минал през тези положения и отива към загасване на живота, към смъртта. Да умре човек, това значи, да държи матура. Ако издържи матурата, ще му дадат свидетелство за свършен курс. Ако не издържи, ще повтори класа, ще го върнат отново да учи. Египтяните са употребявали за понятието „човек“ знака „У“, с който започва думата „умира“. Казваме, че смъртта, умирането означава държане на матура. Оттук вадим заключение, че само старият, който държи матура, е човек. Младият, който не е дошъл до това положение, само расте и се развива. Значи, младият е в положението на животно, т. е. не е дошъл още до фазата на истинския човек. Докато младият не се е проявил, той е в кръга на живота, дето всички сили са уравновесени. Пожелае ли да излезе от този кръг, да си поживее, както разбира, той нарушава равновесието, в което се е намирал и, дето отиде, каквото направи, веднага го заставят да плаща. Той се намира в противоречие, не може да си обясни, защо трябва да плаща. Много естествено. Щом влиза в отношения с хората, плащането се явява като неизбежен процес. Дето има отношения, там съществува плащане. Може ли човек да влезе в гостилница, да се нахрани и да излезе вън, без да плати? Гостилничарят ще го посрещне на вратата и ще му каже: Плащай сега! Ще започне той да се извинява, че сега нямал пари. Кога ще има пари? Когато спечели. Този човек мисли, че като работи известно време и остарее, ще спечели пари да плаща дълговете си. Не, дълговете, задълженията се плащат своевременно. Днес съм ял, днес ще платя. Природата не позволява никакво отлагане. Като разсъждават по стар начин, хората дохождат до криво разбиране на духовните въпроси. Слушате, запример, мнозина да казват, че докато е млад, човек трябва да си поживее, а като остарее, тогава може да служи на Бога. Преведена на обикновен език, тази мисъл подразбира, докато е млад, човек може да яде и да пие, да не мисли за нищо. Като остарее, тогава ще мисли за работа, за плащане, за служене на велики задачи и цели. Така мисли младият и така живее, но не излиза така. Природата, главният гостилничар в живота, държи сметка за всичко. На всяка негова стъпка тя му представя полиците, които е подписвал, и насила го заставя да плаща. Този млад човек се чуди, защо му идат нещастия, болести, страдания. Не, природата не се лъже. Мисли ли човек, че като отиде на черква и се прекръсти няколко пъти, е служил на Бога? Истинското служене не се изразява в кръстене, в палене на свещи и в правене на поклони. Всяко движение в природата има свой дълбок смисъл. Тя изисква същото и от човека. Дигне ли ръцете си нагоре и се изправи пред Бога, човек трябва да е готов да измени живота си, да тръгне в правия път и да изпълнява волята Божия. Каквито блага получи от природата, той трябва разумно да ги разпределя. Коленичи ли, човек трябва да е готов да тури всяка енергия в себе си на работа. Следователно, каквито да са външните прояви на човека, те трябва да се осмислят. Моли ли се, молитвата му трябва да е осмислена. Да се моли човек външно само и да мисли, че молитвата му е приета, това е детинско схващане за молитвата. Всяко нещо има свой външен и вътрешен смисъл. Ако начертаете кръг, елипса, като фигури, те външно имат един смисъл, но вътрешно имат друг смисъл. Те имат живо отношение към човека. Когато се намери в областта на една от тия фигури, човек трябва да знае, как да разрешава въпросите си от гледището на силите, които те съдържат. Съвременните хора изучават различни науки, но дойдат ли до вътрешния смисъл на явленията в тия науки, те минават край тях, без да се спират. Обаче, те се интересуват от въпроси, разрешението на които се крие в далечното бъдеще. Запример, такъв един въпрос е този за създаване на вселената. Те искат да знаят, кой е създал вселената. За да си отговорят на този въпрос, трябва да обходят цялата вселена, т. е да посетят всички слънца и планети, всички системи. В края на краищата те могат да имат задоволителен отговор на въпроса, но не абсолютен. Такива въпроси не се решават изведнъж. За да дойде до известна светлина по въпроса, човек трябва да мине през всички научни теории, през всички хипотези и пак няма да му се открие абсолютната истина. Има смисъл човек да дойде до разрешението на някой въпрос, но ако с това придобие нещо особено. Не придобие ли това, което е очаквал, всички усилия са отишли напразно. Някой казва, че обичал някого, а въпреки това любовта му не е произвела никаква промяна в него. Каква любов е тази, която не може да произведе никаква промяна в човека? Това, което съвременните хора наричат любов, не е нищо друго, освен трошици на любовта. Любовта на съвременните хора представя частици от Великата любов. В този смисъл всеки човек носи парченце от кръста, на който Христос бил разпнат. Той мисли, че е придобил светия, честния кръст, а сам не е свят. Каква полза допринася това парченце от кръста на Христа? Има смисъл човек да носи в себе си по едно от качествата на Христа, но не и по едно парченце от светия кръст. Понеже всички хора търсят парченца от дървото, на което Христос е бил разпнат, считат го щастливо дърво. Обаче, същото дърво стана причина за страданията на Христа, вследствие на което го считаме нещастно. Ако дървото не съществуваше, Христос нямаше да бъде разпнат. Ще кажете, че ако Христос не беше разпнат, човечеството нямаше да се спаси. Дървото трябваше да знае изкуството да се превръща във вода, във въздух, в светлина, за да не става причина за страданията на Христа. Що се отнася до спасението на човечеството, щеше да се намери друг начин. Съвременните хора трябва да изменят своите разбирания, да застанат на здрава основа. Когато видят, че някой човек обича много да философства, хората го наричат дървен философ. С това те искат да кажат, че философията му мяза на отсечено дърво, от което нищо не може да излезе. То не може да расте, не може да цъфти, да вързва плод. От такова дърво беше направен кръстът, на който разпнаха Христа. Този кръст представя противоречията на живота. Наистина, когато се намери в големи противоречия, човек казва: Голям кръст нося. Днес, положението почти на всички хора е едно и също: бият ги, затварят ги, без те да знаят защо става това. Те се раждат, учат, умират, без да знаят защо става това. Те ядат, пият, летят, стават, без да знаят защо става това. Като не знаят, какво е предназначението им, хората казват: Човек е дошъл на земята да поживее малко и да умре. Чудно нещо! Може ли човек да държи матура без да е учил? Да умре човек, това значи, да държи матура. Ще каже някой, че ще се яви на матура само да запази мястото си, да не пропусне срока, макар че нищо не е учил. Обаче, природата е строга към ученика. Види ли, че някой е подал заявление за матура, без да е учил, тя започва да го следи. Тя ще му създаде ред изпитания, докато най-после го застави да учи. Ако учи, това още не значи, че веднага може да издържи матура. Тя му дава право да се явява хиляди пъти на матура, но докато не се приготви в съвършенство, не го пуща напред. Матура може да издържи само онзи ученик, който е развил в себе си всички добродетели, всички дарби и способности, които природата е вложила в него. Когато човек развива известна добродетел, разумните същества му помагат да постигне желанието си. Не се ли вслушва в техния съвет, той няма да постигне това, което желае. Запример, някой иска да развие милосърдието си. Той търси случаи, къде да прояви милосърдието си, но не намира. Обаче, нещо вътре в него му казва да помогне на една бедна вдовица, като посочва даже адреса й. Тази вдовица се е молила на Бога да й помогне по някакъв начин, да се справи с материалното си положение. Едно от разумните същества нашепва на този човек да й се притече на помощ, но той не е готов да изпълни този съвет. Той си казва: Нека й помогне съседа, той е по-богат от мене. Разумното същество се отправя до съседа на този човек със същата задача, но и той се отказва, намира, че приятелят му е по-богат. При това той не е женен, няма деца. В нежеланието си да помогнат, да проявят милосърдието си, хората се отказват да изпълнят волята Божия, а въпреки това искат да придобият добродетели. Иска ли да развие известна добродетел, човек трябва да работи, да се проявява в това направление. С риск да остане без пара в джоба си, той трябва да слуша вътрешния си глас. Има случаи, когато работите на човека се уреждат, не когато не смее да даде нещо от джоба си, но когато прояви своята щедрост. Понякога богатството повече спъва човека, отколкото го въздига. Давайте щедро там, дето Божият глас ви съветва. Изпълнявате ли волята на този глас, и вашите работи ще се наредят добре. Следователно, когато природата иска да освободи човека от нещо, което не му е потребно, тя го заставя да го даде на други, които се нуждаят от него. Не го ли даде доброволно, тя ще го застави насила да го даде. Ако поетът има в ръката си перо, което скърца, природата ще му го вземе. Поетът трябва да пише със златно перо, което никога не се хаби. Природата е крайно взискателна към всеки, който има отношение към нея. Ако някой напише едно писмо на природата, то трябва да бъде съвършено. Най-малката погрешка в писмото кара природата да се затвори за този човек. Докато не изправи погрешката си, природата ще бъде затворена за него. — Няма ли милост в нея? — Колкото е милостива природата, толкова е и строга. Тя не обича подаянията. Към способния и разумен човек природата е строга и взискателна. Тя изисква от човека да прилага своето милосърдие. Бог е милостив, природата е милостива, и човек трябва да бъде милостив, за да не спъва проявите на Божественото в себе си. Иначе, всички негови усилия остават безпредметни. Съвременните хора се оплакват, че въпреки големите усилия, които правят, нищо не постигат. — Защо не постигат нищо? — Защото правят неразумни усилия. Какво ще допринесе усилието на мухата, която цял ден се блъска в затворения прозорец? Какво ще допринесе и вашето усилие да гоните мухите, които влизат в стаята ви? Ако от вратата влизат десетки мухи, а от прозореца излизат по две-три, какво ще постигнете с това усилие? Вие постоянно ще отваряте и затваряте прозореца си, за да излизат две-три мухи, и ще губите времето си напразно. Такъв род усилия са безполезни. Има смисъл да прави човек усилия, но за нещо, което ще му принесе някаква полза. Да се занимава с мухите, обаче, това не може да го ползва. Мухата е своенравно същество. От едно място я изгониш, на друго отива. Животът на мухата е живот на своенравните същества в природата. Мнозина ще кажат, че знаят тия неща, но искат да им се даде нещо ново. Кое е най-новото и важно за човека? Да изпълнява волята Божия във всички светове: физически, духовен и умствен. Изпълнява ли този закон, работите му ще се нареждат добре. Ако е слуга, господарят му ще бъде внимателен към него, ще влиза в положението му. Ако е ученик, учителите ще му помагат, ще се отнасят добре с него. Не изпълнява ли този закон всичките му работи ще останат назад. Като изучавам съвременните хора, виждам, че на всеки липсва нещо. Ако челото му е красиво, с добре развити центрове, носът му не е правилен; ако челото и носът са добре развити, брадата не е красива, липсва й нещо. Ако челото, носът и брадата са правилни, ушите не са красиви. Няма човек в света, в когото всички черти на лицето, всички удове да са добре развити. Това показва, че всеки човек трябва да работи върху себе си, да се усъвършенства. Започне ли да се извинява с лошите условия, с майка си и с баща си, с лошо наследство човек е на крив път. Никой не е виновен за неуспехите на човека, освен той сам. Добрият, разумният човек съзнава, че виновник за неуспехите в живота си е той сам, а не условията и родителите му. Всеки човек е роден при условия да се развива, но той не ги е използвал, както трябва. Във всеки човек са вложени дарби и способности, които той не е развил. За да използва условията на живота си разумно, човек трябва да търси причината за неуспехите си в себе си и да работи, за да се изправи. Ако причината за спънките на човека е вън от него, как е възможно тогава, един съвършен и безгрешен човек да се спъва? Човек трябва да мисли право, сам да не се спъва. Кривата мисъл спъва човека и го прави неспособен за работа. Ще кажете, че от години насам четете Свещената книга, работите върху себе си, прилагате, но злото, лошите хора ви препятстват. Ако мислите така, човек ще бъде свободен от отговорност. Казано е, обаче, в Писанието: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той има живот в себе си“. Ако вие сте яли плътта Христова и пили кръвта Му, защо не сте придобили Неговия живот? Значи, вие сте яли плътта Христова и пили кръвта Му, без да сте ги използвали, както трябва. Следователно, иска ли да изправи живота си, човек трябва да съзнава, че причина за неуспехите в живота си е той сам, и да започне съзнателно да работи. Какви условия са нужни за съзнателна работа? За да работи съзнателно, човек първо се нуждае от материал, който да обработва. т. е. да го използва. При това, материалът трябва да бъде доброкачествен. Същевременно и външните условия трябва да бъдат благоприятни. Представете си, че имате свещ, направена от доброкачествен материал. Искате да запалите свещта, но не можете. — Защо? — Защото външните условия са неблагоприятни: дъжд вали, или силен вятър духа. За да запалите тази свещ, вие трябва да търсите сухо място, или завет някъде. Обаче, има свещи, направени от доброкачествен материал, които се палят и във влажно, и във ветровито време. Тези свещи са за предпочитане пред първите, които минават за много известни. Следователно, за предпочитане е човек да следва такова учение, което дава светлина на неговия ум при всички условия на живота. Ама това учение не било известно на хората, или не го признавали — туй не е важно. Какво допринася на човека едно учение, облечено в красиви форми, направено от добър материал, а не свети? Мнозина се хвалят със своите убеждения, със своето верую, но като се намерят в нещастие, не могат да си светнат с тях. Това е все едно да носиш свещ в ръка и да не можеш да си послужиш с нея, когато изпаднеш в тъмнина. Или да носиш оръжие в ръката си, а когато те нападнат разбойници, да не можеш да се защитиш. Ако една идея е Божествена, тя трябва да свети на човека в тъмната нощ на живота му; тя трябва да го защищава от неприятелите му. Същото се отнася и до постъпките на човека. Който живее в Божествения свят, той лесно се справя с мъчнотиите и с греха. Мине ли през ума му някаква грешна, нечиста мисъл, той я хваща, разтърсва я и я хвърля на земята. Който не живее според Божествените закони, той често греши и после съжалява, че е изгубил всичко. Грехът е бирник, който взима всичко, каквото човек е спечелил, и си отива. Той примамва човека, като му представя фалшиви работи за истински. Като не разбира кои неща са истински и кои — фалшиви, човек лесно се подава на греха. За да не греши, той трябва да има пробен камък, с който да изпитва чистотата на нещата. Златарят изпитва чистотата на златото с известни киселини, а праведният трябва да си служи с Божественото, като пробен камък в своя живот. Съвременните хора говорят за самообладание. Какво представя самообладанието? То е подобно на ония борци, които излизат на арената да се състезават с противника си. — Кой е най-големият противник на човека? — Смъртта. Следователно, иска ли да се справи с противника си, човек трябва да е развил в себе си самообладанието, да се бори с него по всички правила на изкуството. Виждали ли сте, как се борят пехливани? Те намазват тялото си с масло и започват борбата, като прилагат всички правила и методи на изкуството. Не се ли придържат към установените правила, те изгубват борбата. Изучавайте правилата и методите на самообладанието, за да се справяте с всички мъчнотии и страдания, с всички изненади в живота си. Като се намери пред известна мъчнотия, човек се уплашва и се отказва да се бори. Не, човек трябва да приложи всичките си сили в действие, да победи мъчнотията си. — Ама аз съм човек от новото учение, от учението на любовта, не трябва да се боря. — Ти няма да се бориш по стар начин, но в борбата си ще приложиш всичко, което си научил от любовта, от мъдростта и от истината. Някой се мисли за юнак, за човек с голямо самообладание, защото може да победи една малка мъчнотия. Малките мъчнотии са деца, които срещате на пътя си, и ви причиняват малки пакости. Човекът на новото учение се бори с големи пехливани, които са признати за световни величини. Ако успее да се справи с тях, само тогава могат да го признаят за силен човек. — Ама могат да ме убият. — И да те убият, пак да не те е страх. Силният човек казва: И да умра, пак ще живея; и да осиромашея, пак богат ще стана; и знанието си да изгубя, пак ще го придобия. Той не се страхува от нищо. Той знае, че във всички противоречия се крие възможност за придобиване на нещо. Той знае, че само невежият има възможност да стане учен; само сиромахът има възможност да стане богат; само умрелият има възможност да оживее. Мъдрецът показва на невежеството, че и в него може да живее щастливо. Безсмъртният показва на смъртта, че и в нейните обятия има живот. Знание и невежество, смърт и живот, сила и слабост, това са контрасти в живота, от които човек трябва да се учи. Като не могат да придобият онова, което търсят, мнозина казват: Науката не е за нас. Те са отчасти прави, но не изцяло. Булските дрехи не са за всички, но те не са смисълът на живота. Музиката не е за всички, но и тя още не е смисълът на живота. Учението не е за всички, но и в него не е смисълът на живота, Учението е само за трудещия. За да може да учи, човек трябва да има специфичен стремеж към учението, за да събуди в себе си съответна мозъчна енергия. За да придобие известна добродетел, човек трябва да е събудил в себе си съответна енергия, чрез която може да я придобие. Има ли тази енергия, никаква сила в света не е в състояние да му противодейства. Ще кажете, че човек може да учи до известна възраст. Не, човек може да учи на всякаква възраст: и като млад, и като възрастен, и като стар. На младия са дадени условия за придобиване на блага; на стария са дадени условия да използва вложеното в тия блага. Младият се готви за придобиване на плодове; старият се ползва от съдържанието на тия плодове. Като говоря по този начин, някои от вас се обезсърдчават, мислят, че нищо няма да излезе от тях. Защо се обезсърдчавате? Защото се оглеждате в огледалото и намирате, че не сте добре облечени, че дрехите ви са нечисти, скъсани. Какво трябва да направите след всяка лекция? Идете на баня да се окъпете. След това облечете нови чисти дрехи. Така изчистени и облечени в нови дрехи, вие можете да се оглеждате във всяко огледало. Щом се видите чисти и с нови дрехи, вие ще се харесате. Харесате ли се, обезсърдчението ви ще изчезне. Който разбира законите на живота и на природата, той не се страхува. Той знае, че в природата няма страшни работи. Казвате, че в живота има комедия, драма и трагедия. Комедията се създава от неразбиране на нещата, драмата — от крива представа за тях, а трагедията — от непостигнати желания, или от разрушаване на нещо постигнато. Като се намери в трагично положение на живота си, човек се отчайва, хвърля всичко от себе си, не иска да живее. Той не подозира, че трагедията му е причинена от някаква илюзия. Млад момък обичал една мома толкова много, че бил готов да пожертва живота си за нея. Една вечер сънувал, че получил от възлюбената си писмо, в което му писала, че е нехранимайко, че не иска да продължава познанството си с него и т. н. Силно отчаян, той дигнал ръце от нея, отказал се и в голямата си мъка, ритнал близкостоящата маса до него и разпръснал всичките писма на възлюбената си. Като се събудил от тежкия сън, той видял масата обърната и писмата на любимата си разхвърляни на пода. Скоро след това той получил отлично писмо от възлюбената си. Значи, когато той имал тежък кошмар, тя му написала най-хубавото си писмо. Нощната му трагедия се превърнала в илюзия, и той се намерил пред красивата действителност на живота — пред едно от най-хубавите писма на своята възлюбена. — Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина пребъдват с нас. 16. Лекция от Учителя, държана на 11 декември, 1929 г. София — Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Което става (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Естествен ред на нещата“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Което става Размишление. Като ученици, вие трябва да имате пред вид известни положения, които ще ви освободят от ред заблуждения. Запримeр, можете ли да наречете млад онзи, който преждевременно остарява? Можете ли да наречете силен онзи, който преждевременно отслабва? Следователно, младият, който остарява, не е млад. Силният, който отслабва, не е силен. Умният, който оглупява, не е умен. Добрият, който губи своите добродетели, не е добър. Значи, човек не трябва да губи онова, което е придобил. Изгуби ли го, отново трябва да го придобие. Това са общи положения, които трябва да държите в ума си, за да се ориентирате в живота. За да бъде ориентиран, човек трябва да се придържа към положенията на абсолютната философия, а не към тия на относителната. Философията на съвременните хора е относителна. Тя се определя от условията, в които живеят. Когато се качват нагоре, възгледите на някои хора са правилни. Започнат ли да слизат надолу, възгледите им за живота коренно се изменят. Каква философия е тази, която при възлизане има едни възгледи, при слизане — други? Наистина, когато слиза от планина, човек е внимателен, предпазлив, мисли, че се намира пред голяма мъчнотия. Като слезе от наклона, той е доволен, че се е справил с мъчнотията си и е разрешил задачите на своя живот. Той се самозалъгва. Няма да мине много време, и той трябва пак да се качва, да стигне известен връх, дето го очакват по-големи мъчнотии от тия в долината. И заекът, когато се качва нагоре, има една философия за живота, а когато слиза — друга философия, но нито едната, нито другата разрешават задачите му. Ние разглеждаме думите „качване и слизане“ в широк смисъл. Богатият се качва, защото има всичко на разположение: къща, пари, храна, дрехи. Сиромахът слиза, пада и става по пътя, страда, мъчи се, защото се намира в големи лишения. И богатият понякога пъшка под тежестта на товара, който носи, но знае поне, че има всичко, каквото му е нужно. И сиромахът пъшка, но не от тежестта на товар, а от лишения. Богатството и сиромашията са резултат на нещо. Те не са произволни явления. За да съществуват, те имат своите дълбоки причини. Да бъде човек богат, това не подразбира само материално богатство. Умният, добрият, способният човек също са богати. Невежият, лошият, неспособният пък са сиромаси. Следователно, богатият се намира при по-добри условия от сиромаха. Обаче, и единият, и другият правят усилия. Богатият прави усилия да се качи на върха, да постигне нещо; сиромахът прави усилия да не падне, да не се удари някъде. Богатият употребява повече време, за да постигне целта си; сиромахът изразходва по-малко време, но външно нищо не придобива. Богатството и сиромашията в природата са две състояния, през които човешкото съзнание непременно трябва да мине. Разумният човек еднакво се учи и от двете състояния. Като забогатява, той събира капитали — материални и духовни. Като осиромашава, той раздава от това, което е придобил на високия връх. Ако не гледа на този въпрос така, човек ще се измъчва, ще протестира и роптае. Докато дойде до дълбоко, философско разглеждане на въпроса за богатството и сиромашията, ученият дава едно обяснение, обикновеният — друго обяснение, но в края на краищата въпросът пак остава неразрешен. И тъй, богатият се движи по-бавно, сиромахът — по-бързо. Когато една планета се приближава до слънцето, тя се движи по-бързо; когато се отдалечава от слънцето, тя се движи по-бавно. Оттук можем да извадим заключението, че богатият се отдалечава от слънцето, а сиромахът се приближава. Понеже всичко в природата е подложено на постоянни промени, дохожда ден, когато богатият става сиромах, а сиромахът — богат. Всяка смяна в природата, в състоянията на човека се придружава с радост или със скръб. Като започне да осиромашава, човек скърби; като забогатява, той се радва. Който разбира законите на природата, той приема съзнателно и радостите, и скърбите, и се учи от тях. Той знае, че се е уморил, защото е работил. Той знае, че е станал учен, защото е учил. Той знае, че е осиромашал, защото е давал на ближните си. Който не разбира законите на природата и живота, той обяснява нещата по крив път. Той казва, че се е уморил, защото пътят му е бил лош, товарът — тежък, хората — жестоки и т. н. Той казва, че е осиромашал, защото крадци и апаши го ограбили, че болести и нещастия го сполетели. Този човек не познава закона за причини и последствия на нещата, а се спира само върху последствията и търси виновници вън от себе си. След това ще почне да се моли на Бога да му помогне, да придобие всичко, което е изгубил. Разумният човек се моли на Бога преди да заболее, преди да осиромашее, преди да го сполети някакво нещастие. Това не значи, че човек не трябва да се моли и в нещастието си. Като ранят някого, той пак трябва да се моли, да му дойде помощ отвън. Обаче, ако съзнанието на човека е будно, той може да избегне известни нещастия и злини, които могат да му се случат. Не е ли будно съзнанието му, положението може да се влоши, вместо да се подобри. Съвременните хора не разбират смисъла и значението на молитвата, вследствие на което често се запитват, кога трябва да се моли човек. Моли се преди да е дошло злото, преди да са те нападнали разбойници, преди да си заболял. Молиш ли се преди нещастието, молитвата ти ще бъде отправена към Бога. Молиш ли се във време на нещастие, молитвата ти ще бъде отправена към хората. Когато разбойници влязат в дома ти, завържат жена ти, децата ти и започнат да грабят, да рушат, ти нямаш време да мислиш за Бога, но ще се молиш на разбойниците, дано се смилят и пощадят живота ти. Няма човек в света, който да не се е молил на разбойници. Те се явяват в различни форми: като болести, нещастия, сиромашия и т. н. Болестта, във вид на разбойник, напада човека, взима всичкото му богатство — мазнини, пари, време, и като го обере, заминава. Болният казва: Слава Богу, че се освободих от болестта. Бог чу молитвата ми и ме освободи. Не, разбойникът те освободи. — Защо? — Защото взе от тебе, каквото му трябваше, и си отиде доволен. Тъй щото, искате ли да не срещате злото, молете се преди да е дошло. Дойде ли, гответе се да му дадете всичко, каквото иска. Като го задоволите, то ще си отиде само. Разумният е предвидлив във всичките си пътища. Той се учи от опитностите на другите хора. Неразумният се учи от своите опитности. Следователно, когато се намери пред злото, човек трябва да бъде готов да му даде всичко, каквото има в себе си, да го задоволи. Един американски мисионер пътувал през Стара Планина. Разбойници го срещнали, нападнали го и взели всичките му пари. На тръгване те го запитали: Имаш ли още нещо в себе си? — Нищо нямам вече. Като се отдалечил на известно разстояние от тях, той бръкнал в един от джобовете си и намерил часовника си. Веднага се върнал при разбойниците и казал: Ще ме извините, без да искам, аз ви излъгах. Казах ви, че нищо нямам, забравил съм да ви дам часовника си. Ето, вземете и него. Сега, и на вас казвам: Дойде ли злото в дома ви, бъдете щедри към него. Каквото иска да вземе от вас, не му забранявайте. Ако сте забравили да му дадете часовника си, върнете се от пътя си, за да му дадете и него. Нека вземе, каквото иска, да се задоволи. Щом го задоволите и постъпите честно с него, втори път няма да ви посети. В този смисъл, злото е бирник, който взима от човека всичко онова, което е придобил по нечестен път. Богатство, знание, сила, придобити по нечестен начин, чрез лъжа и насилие, ще ви се отнемат. Като ви обере злото, вие ставате тихи, кротки, каквито сте били първоначално. Докато човек не започне да гледа на живота философски, със спокойствие и вътрешен мир, злото всякога ще го напада. Във всичките си прояви човек трябва да бъде разумен. Дойде ли до своите удове, той трябва да се отнася с тях внимателно, да не ги пресилва. Запример, той трябва да се отнася внимателно и грижливо с краката и с ръцете си. Вършат ли добре службата си, той не трябва да ги насилва, но да се вслушва в гласа им, да знае, кога да ги остави да си починат. И тъй, свърже ли се със своите мозъчни центрове, човек е в състояние да разбира своите удове, да се разговаря с тях. Опасно е, когато човек се подава на злото и го възприема в себе си, както радиото възприема и предава вълните в пространството. Опасно е, когато човек стане приемник или предавател на злото. Като сила, която съществува в природата, злото трябва да минава през човека, без той да се подава на неговото влияние. Подаде ли му се веднъж, той неизбежно ще носи последствията му. Дойде ли злото при тебе, затвори радиото си, да не го чуваш. Злото си служи с дипломатически език. То се разговаря и с хората, и с Бога. На Бога говори по един начин, а на човека — по друг. Мнозина питат, защо е допуснато злото в света. Злото е допуснато по единствената причина да превъзпита човека. Когато човек се качва на луд кон, злото веднага хваща юздите на коня и го управлява. Започне ли човек да борави с експлозиви, злото веднага ще излезе на пръв план. Употреби ли човек насилие някъде, злото веднага ще дойде при него. Като пострада известно време, човек научава урока си и знае вече, как да се справя със злото, т. е. знае, как да живее. Добрият, разумният човек всякога намира начин да се справя със злото. Когато не може да се справи с известни природни сили, човек е в областта на злото. Някой се оплаква, че една лоша мисъл минала през ума му. Този човек не подозира, че зад тази нечиста, лоша мисъл се крие някаква мощна сила. Всяка лоша мисъл събужда в човека потик да се бори с нея, а това укрепва неговите сили. Той започва да работи върху себе си, с желание да се повдигне, да се освободи от лошите последствия на отрицателното в света. От хиляди години насам хората се борят с отрицателното в себе си, със злото, но въпреки това, не са го победили. Като се борят известно време със злото, най-после те отстъпват, понеже намират, че може да се живее по-леко, без борба и усилия. Като се провали в борбата, човек казва, че условията били тежки, че животът бил труден и т. н. Запример, срещате млад, идеалист човек, който започва търговия. Той казва: Аз няма да бъда като другите търговци, ще работя честно, всякога ще говоря истината. Като започне работата си, една-две години се проявява, както е казал, но щом навлезе по-дълбоко в търговията, полиците и задълженията му се увеличават, и той неусетно изменя на себе си: започва да послъгва, да си служи с интриги. Не, при каквито условия да изпадне, човек трябва да бъде честен, да говори истината. Някои се страхуват да говорят истината, да не се изложат пред хората. Те са прави за себе си. Ако говори човек истината, ще се изложи пред хората, но ако си служи с лъжата, ще се изложи пред Бога. Кое от двете е за предпочитане?! За предпочитане е човек всякога да говори истината. Съвременният човек иска да бъде учен, богат, силен. Добро е това желание, но човек трябва да си даде отчет, защо иска да бъде богат, учен, силен. Ако подържа това желание в себе си, за да има доброто мнение на хората, той е на крив път. Стане ли богат, учен, силен при това положение, той скоро ще изгуби тия неща. Те не са поставени на здрава основа. Някой обрал един богат човек и с парите, които взел от него, прави добро на бедните. Как мислите, прието ли е доброто на този човек? Тази проява може да се нарече добра дотолкова, доколкото тръбите, през които водата минава, могат да кажат, че са придобили някакво благо от нея. Водата минава и заминава през тръбите, без да им даде нещо от себе си. Единственото нещо, което водата прави за тръбите, е това, че ги чисти. Следователно и апашът, като раздава ограбеното богатство на сиромасите, остава чист. Ако го хванат, не могат да го обвинят в кражба — нищо не намират в него. Той сам нищо не е придобил от богатството си. Истинско добро е това, когато човек може да отдели нещо от себе си — от своя ум, от своето сърдце, от своя собствен труд. Дава ли от това, което е взел от другите, чрез насилие или доброволно, той не прави никакво добро. Следователно, само ония природни сили могат да повдигнат човека, до които той се е домогнал чрез усилие на своята воля и чрез приложение на своите дарби и способности. Като се натъкват на погрешките си, хората се запитват, какво нещо е доброто, т. е. правият път и какво — злото, т. е. кривият път. Вие знаете от геометрията, че големината на кръга се определя от големината на радиусите, т. е. на правите линии в него. От това гледище, ние казваме: Когато големината на кръга се определя от дължината на неговите радиуси, човек се намира в закона на доброто и се движи в правия път, който му дава възможност да расте и да се развива. Когато дължината на правите линии се определя от големината на кръга, човек се намира в закона на злото, т. е. в ограничителните условия на живота. Следователно, не може ли човек да издържа на външните условия, при които се намира, това показва, че неговите прави линии, т. е. неговите мисли, принципи се ограничават от кръга. Външните условия не се измерват с правите линии, по които човек се движи. Човек сам създава тези линии, а външните условия не зависят от тях. Значи, абсолютното право не се определя от никакви криви линии, от никаква окръжност. Някой казва, че живее по закона на любовта, а в същност не изпълнява волята Божия. Можете ли да кажете, че този човек се движи по прави линии? Както живее човек, такива линии чертае. Ако живее добре, той чертае прави линии. Ако не живее добре, той чертае криви линии. Като ученици, вие трябва да бъдете внимателни към постъпките си, защото всяка постъпка, добра или лоша, има своите последствия. Лошите последствия внасят известно изопачаване на човешкия характер, вследствие на което човек греши. За разумните същества погрешките на хората са подобни на сенки, които художникът туря на картините си. Когато сенките не са добре поставени, картината има някакъв дефект. Кой как мине покрай нея, казва, че картината е добра, но има малък дефект, който трябва да се изправи. Разумните същества не се интересуват толкова от художника, колкото от картината и ако той сам не може да я изправи, те му се притичат на номощ. — Не може ли картината да бъде без погрешки? — Докато е на земята, човек не може да бъде съвършен, по простата причина, че земята не може да се осветява едновременно от всички страни. Задачата на земята е да се върти около слънцето и около себе си. Какви са последствията от нейното движение за живота на съществата, които живеят на нея, тя не се интересува. Ако земята измени пътя на своето движение, културата на съвременните хора съвършено ще изчезне. Измени ли разстоянието си от слънцето, животът на земята също ще изчезне. Същият закон се отнася и до човека. Ако човек се отдалечи от Бога, т. е. ако измени положението и разстоянието, на което е поставен, животът му ще се разруши. Значи, каквото е отношението на земята към слънцето, такова е отношението на човека към Бога. Ако земята се отдалечава от слънцето, и човек се отдалечава от Бога. Ако земята се приближава към слънцето, и човек се приближава към Бога. Вярата в човека е едно от условията да се приближи към слънцето на живота. Близостта на човека до слънцето не се определя от физическото разстояние, но от възможността му да възприема повече слънчева енергия в себе си и правилно да я обработва. Човек може да се излага с часове на действието на слънчевата енергия, без да е придобил нещо. Този човек е подобен на счупена стомна. Каквото налеете в него, всичко изтича навън. За да се ползва от слънчевата енергия, човек трябва да организира мозъка си. Това е задачата на възпитанието. Човешкият мозък представя плоскост, която възприема и отразява слънчевата енергия. Който не може да регулира енергиите на своя мозък, той не може да бъде здрав, нито може да се развива правилно. Този закон се отнася не само до индивида, но и до семейството, до обществото и до народа. И тъй, за да се приближи до слънцето, т. е. да възприеме неговите енергии, неговите блага, човек трябва да стане духовен, да даде път на Божественото начало в себе си. Това се отнася до отделния индивид, до обществата и до народите. Да бъде човек духовен, това значи, да е свързан с Бога. Свързан ли е с Бога, молитвата му всякога ще бъде чута. Същото се отнася и до народите. Запример, когато България се нуждае от пари, тя влиза във връзка с някоя богата държава, като Англия. В този случай връзката на България с Англия не е нищо друго, освен молитва. България влиза в преговори с Англия, т. е. моли се да и отпусне няколко милионен заем. Англия пък представя ухото на Бога. Той чува молитвата на България и казва на Англия да й отпусне няколко милионен кредит. Някои религиозни казват, че човек не трябва да се моли на хората. Не, ще се молиш на хората, и на добрите, и на лошите. Те са слуховият апарат, чрез който вашата молитва се предава. Като стигне молитвата ви до разумните същества, те веднага запитват Бога, да отговорят ли на дадената молитва, или не. Понякога ви се отговаря, както сте желали; някога отговорът е отрицателен, а често не получавате никакъв отговор. Като не знаете, че отговорът на молитвата ви, отправена към някои хора, е продиктуван от светли, разумни същества, вие се сърдите, наричате ги лоши, жестоки хора. Има случаи, когато вие отправяте молитвата си към някой човек в неблагоприятен момент, когато или инсталацията му за възприемане е повредена, или няма нищо в себе си, което може да ви даде. Вие трябва да 6ъдете прозорливи, да знаете във всеки даден момент, какво е положението на възприемателя и на предавателя. Представете си, че двама души отварят бакалници на две различни улици. Единият е напълнил бакалницата си с различни стоки. Каквото пожелаете, всичко ще намерите в неговата бакалница. Вторият купил само два-три артикула, той иска да влага малко, а да печели много. Кой как мине край бакалницата му, отбие се за малко, но както влиза, така излиза, не намира това, което търси. Отбие ли се, обаче, в другата бакалница, всичко намира. Трябва ли вторият бакалин да се сърди на хората, че не го посещават, не отговарят на молитвата му да забогатее по-скоро? За да обърне вниманието на Господа, човек трябва да е напълнил дюкяна си със стока. Само онзи може да напълни дюкяна си със стока, който живее добре, който прилага Божествените закони в живота си. Каквато стока има в себе си — красота, здраве, сила, знание, богатство, човек трябва да я изложи в дюкяна си за продан. Който иска да купи една от тия стоки, той веднага отива в бакалницата, дето са изложени, и започва да прави избор, коя първо да купи. Обаче, влезе ли при втория бакалин, дето стоката е стара, вгорчена, той веднага ще излезе навън и втори път няма да помисли да го посети. Чистота, искреност се иска от всеки човек. Когато става въпрос за проява на човека, всеки трябва да се прояви така, както е създаден, без никакви преувеличения. Говори ли нещо, той трябва да говори истината, т. е. онова, което сам е видял и чул, и което разбира. Не постъпва ли така, той заблуждава и себе си, и окръжаващите. Ако ученикът излезе на изпит и не говори върху това, което е учил, непременно ще бъде скъсан. Учителят не се интересува от произхода и положението, което ученикът заема в обществото. Учителят иска да знае, доколко ученикът е учил и как е асимилирал материала. — Ама аз вярвам в Христа, в Бога. — Това не е важно. Всеки човек вярва в нещо, но важно е, доколко неговата вяра се проявява в живота му. Важно е, можеш ли с вярата си да местиш гори. — Едно време имах силна вяра, бях силен, учен човек. — Важно е, какво си днес. Вяра, която се губи, не е истинска. Това, което е ставало в миналото, а днес не става, наричаме илюзии на живота. Това, което някога е ставало, трябва да става и днес. То представя реалността на нещата. — Едно време бях добър, сега не съм добър. Едно време не правех погрешки, сега правя. Според мене, човек има възможност да греши, но има възможност да живее добре, да не греши. Това зависи от усилията, които той прави, както и от будността на неговото съзнание. Като ученици, вие трябва да правите усилия, да преодолявате спънките, които се изпречват на пътя ви. Без усилия нищо не можете да постигнете. — Ама Бог е милостив, ще ни помогне. — Ученикът не трябва да очаква на Божията милост. Той не трябва да злоупотребява с милостта на Бога. Щом е ученик, човек трябва сам да работи, да разчита на своите сили. Как ще му се помогне отвън, това е друг въпрос. Ако разчита на външна помощ, човек ще остане невежа. Ако разчита на това, че греховете му ще се простят, той ще остане завинаги грешник. Който иска да бъде ученик, той трябва да работи съзнателно върху себе си. За да постигне желанията на своята душа, ученикът трябва да прави това, което не иска. Да прави това, което не иска, и да не прави това, което иска, подразбира изпълнение волята Божия. Който постъпва така, той е поставил своята воля на заден план, а волята Божия — на първо място. Когато човек се откаже от своята воля и изпълнява волята Божия, Бог пък изпълнява неговата воля. Мнозина се стремят към Христа, искат да живеят като Него. Те, се спират върху силата, която Христос е имал, но не се запитват, как е живял Той, как се е справял с мъчнотиите и противоречията в живота си. По цели нощи Христос се е молил, размишлявал. Той отивал на планината, дето прекарвал в уединение, в пост и молитва. Малцина могат да следват пътя на Христа. Усилия, любов се иска от човека, за да върви в правия път. Право разбиране се иска от човека. Има ли право разбиране за законите на живота и на природата, човек вижда, че между външните, механически закони и вътрешните, т. е. психически, има пълна аналогия. Този човек чете от книгата на природата и се учи от нея. Като пътува всред природата и наблюдава, как канарите издържат на големи бури и ветрове, без да се рушат и събарят, той си казва: Ако канарата може да издържа на бури и ветрове, не мога ли и аз, като нея, да устоявам на противоречия и мъчнотии? Види ли, че някоя канара се е напукала, той си казва: И аз мога да се напукам като нея. Този човек се учи от дърветата, които растат на високо, както и от тия, които изсъхват. Той намира пълна аналогия между външния, обективен свят, и своя субективен свят и се поучава. Следователно, човек трябва да се учи от минералите, от растенията, от животните, от хората. Защо едно дърво се развива добре, а друго изсъхва, има причини за това. Ето защо, иска ли да стане учен, богат, силен, човек трябва да работи върху себе си, да придобие това, което желае, и да го приложи, както за свое добро, така и за доброто на своите ближни. Има смисъл човек да бъде учен, но да внася светлина в умовете на хората, а не да ги заблуждава. Има смисъл човек да бъде богат и силен, но да повдига ближните си, а не да ги събаря. Съвременните религиозни казват: Добре е човек да бъде учен, силен, богат, но той трябва да признава Бога, да обича хората. Какво нещо е обичта? Така, както съвременните хора разбират обичта, тя е особен род търговска сделка: ако даваш нещо, ще получиш; ако нищо не даваш, нищо няма да получиш. Значи, обичта подразбира плащане за свършване на някаква работа. В българския живот има обичай, когато момата се жени, целува ръка на свекъра и мята на рамото му нова риза. Той я целува по челото и дава в ръката й златна монета. Това е особен род обич, в която целувката представя заплата за нещо дадено. Такива са отношенията на бакалина и неговите клиенти. Като отиде на бакалницата, клиентът взима стока и плаща. Докато плащането е редовно, отношенията между търговеца и клиента са правилни. Щом престане плащането, отношенията се развалят, т. е. обичта изчезва. Най-малката лъжа в отношенията на хората е в състояние да ги отдалечи едни от други, да намали обичта им. Така гледат на човека и в невидимия свят. Разумните същества изменят отношенията си към човека за най-малката лъжа, с която той може да си послужи. Казано е в Писанието, че ако праведният се върне в света и сгреши, правдата му няма да се вмени, т. е няма да се спомене. Ако грешникът измени живота си и влезе в правия път, грехът му ще се заличи. Това показва, че животът на човека се определя от началото и от края. Като се говори за религиозен, за духовен, за учен човек, намирам, че такива хора не съществуват, но съществува религиозно, духовно чувство. Съществува разбиране на учен човек, а не учен. Сам по себе си човек не може да бъде нито религиозен, нито духовен, нито учен, нито добродетелен, но той се ражда с възможности да баде такъв. Впоследствие той става духовен, учен или добродетелен човек. Някой човек е добър, защото е правил усилия да бъде добър. Друг е учен, защото е правил усилия да бъде учен. Обаче, нито духовността, нито учеността, нито добродетелта са присъщи качества на човека. Някой чел един автор, втори, трети, възприел техните теории и възгледи и после минава за учен. Това не е учен човек. Ще дойде ден, когато авторите ще си вземат своите теории. Какво ще остане от учените хора? За да не изгуби това, което е придобил, човек трябва да плаща. За всичко, което сте придобили, трябва да платите, с лихвите даже. Сега, като ученици, вие се нуждаете от положителна наука, която може да организира мислите и чувствата ви. Дойдете ли до тази наука, вие ще имате абсолютна мярка за нещата. Ако още не сте придобили тази наука, това не трябва да ви обезсърдчава. Достатъчно е да имате образец, как да работите. Щом искрено се стремите към нея, един ден ще я придобиете. Трябва ли ученикът от първо отделение да се обезсърдчава, че не е в осми клас? Той ще минава от едно отделение в друго, от един клас в друг, докато дойде до университета. Щом свърши университет, ученикът има още да учи и да прилага, докато се усъвършенства. Животът изисква съвършени хора. Мислите ли, че ако отидете на небето със сегашните си знания, ще ви приемат? Влезе ли човек неподготвен в небето, веднага ще му дадат някоя долна служба, която скоро ще го отегчи. Една баба се молила дълго време да отиде на небето, да поживее малко между възвишените същества, да си почине от тежкия живот на земята. Една вечер тя сънувала, че отишла на небето. Като влязла вътре, първото нещо, което видяла, било една голяма маса, пред която седели 24 старци, с бели, светли дрехи; пред всеки старец имало по една отворена книга. Като я видели, един от тях я запитал: Бабо, защо си дошла тук? — Дойдох да си почина малко, да си поживея свободно, да не мисля за тежкия земен живот. — Знаеш ли да четеш? — Не зная нито да чета, нито да пиша. Когато бях на земята, не исках да уча, виждаше ми се мъчна работа. — Щом е така, ние ще те назначим на служба, да носиш вода. Който дойде между нас, той непременно трябва да работи. Тук не се приемат хора без работа. Като поседяла малко, бабата си казала: По-добре да се върна на земята да уча, че като дойда втори път на небето, да ме назначат на по-висока служба. Казвам: Много хора, учени и прости, като отидат на небето, ще бъдат назначени на служба, да носят вода. Не е лошо да носи човек вода, но година-две; остане ли с десетки години да носи вода, той ще се отегчи. Ако човек носи вода механически, без да разбира дълбокия смисъл на тази работа, той скоро ще се отегчи. Обаче, разбере ли носенето на вода като символ, той ще се насърдчи. Водата е символ на живота. Като носи вода, човек изучава законите на живота. Истинският живот чисти, мие, разтваря утайки. Следователно, пуснете ли този живот в себе си, той, като водата, ще разтвори утайките, нечистотиите, останали от миналото, и ще ви въведе в новия живот. Утайките в живота представят старите мисли, чувства и възгледи, от които човек трябва да се освободи. Това значи, да носи човек вода. Това значи, да изучава човек законите на великия живот и да ги прилага. Сега, пазете се от онези неща, които постоянно ви спъват. Запример, често вие говорите много, но не на място; мислите много, но не на място; тревожите се много, но не на място; почивате много, без да имате нужда; спите много, но не лягате на време и не ставате на време; търсите лесния път, но без време; очаквате да станат чудеса в живота ви, без да разбирате законите на природата. В природата чудеса не съществуват. Всяко неразбрано нещо е чудо, а всяко разбрано нещо е естествено. То е постигнато по естествените закони. Непостигнатите неща са чудеса, а постигнатите — естествени резултати, които почиват на разумни природни закони. Съвременните хора се нуждаят от силна, мощна мисъл. Силната мисъл не се заключава в многото говорене, в тревогите, в отричане на нещата. Каква мисъл има в отричане на живота, на любовта? Не е въпрос човек да отрича нещата, но той трябва да прояви живота, любовта и доброто в себе си. Как трябва да прояви човек доброто и любовта си? Като дойде в дома му някой гладен, уморен пътник, той трябва да стопли вода, да измие краката му. После да му сготви чорбица — да си хапне добре. Най-после да му предложи чисто легло — да си почине. Ако не е доволен от приема, пътникът не е разбрал и оценил доброто. Няма да мине много време, ще го заставят да плати за всичко, което му е дадено. Ако е благодарен, ще го поканят и втори път да ви посети. Неблагодарният е лош човек. Той иска с лъжа да си пробие път в живота. Благодарният е добър човек. Дето отиде, той е добре дошъл. Който лъже, той е длъжен да плати за всичко, което му е дадено. Който говори истината, той получава всичко даром. Следователно, приемат ли ви добре в един дом, благодарете, че сте срещнали добри хора, които изпълняват волята на своя Господар. Никога не пожелавайте да лежите на гърба на добрия човек, да ви носи постоянно със себе си. Благородство се иска от човека. Днес от всички хора се изисква знание, светлина и свобода, да пазят благата, които им се дават, а същевременно правилно и разумно да ги разпределят. Това може да постигне човек чрез Божествената наука, която наричаме „наука на вечно движение“. Тъй щото, когато иска да бъде господар, човек трябва да разполага със знание, да се справя с трудните условия на живота. Няма ли знания и светлина да се ориентира в живота, той ще бъде играчка на условията. Представете си, че един неподготвен човек стане господар на десет умни слуги. Знаете ли, какво ще бъде неговото положение? Той ще се намери в положението на един лист, подхвърлян от вятъра на всички страни. Този господар трябва да бъде съобразителен, да отдаде правото на своите слуги, да ги признае за свои професори, от които да се учи. Те ще нареждат работите, а той ще се подписва. Като ученици на Велика Школа, всеки от вас ще бъде поставен в това положение, именно, да управлява десет умни слуги. Ако се справи с положението си, той оправдава службата си — господар. Не може ли да се справи, той ще се натъква на големи противоречия и мъчнотии. Това не значи, че трябва да се откажете от живота. Не, човек трябва да преобрази живота си, както растенията превръщат нечистата материя в елементи, необходими за тяхното развитие, както земните пластове филтрират водата, и както огънят изгаря всичко нечисто, като остава само чистото, вечното. Божествените енергии — вода, въздух, светлина и огън, ще минат през човешкия ум, през човешкото сърдце и през човешката воля, да премахнат всичко непотребно и нечисто и да остане само вечното, чистото, като основа на бъдещия му живот. — Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина пребъдват с нас. 15. Лекция от Учителя, държана на 4 декември, 1929 г. София — Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Ново разбиране (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Естествен ред на нещата“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Ново разбиране Размишление върху Божията Правда. Чете се темата: „Смени в природата“. Като се говори за смени в природата, вие можете да разглеждате този процес навсякъде в живота. Ако отидете на театър, там сцените се сменят. Ако отидете в някое училище, ще видите, че там предметите се сменят. Пък и във всеки отделен предмет има смени. Днес се преподава събиране, след няколко дена — изваждане, после — умножение, деление — действията се сменят. Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа, човек мисли, че и той може да ги извърши. Запример, някой наблюдава, как борци се борят и като се върне у дома си, казва: И аз мога да надвивам, да се боря с юнаци. Човек трябва да се опита, да има ясна представа за своята сила. Сега, като ученици, вие се интересувате от знанието. Дойдете ли до знанието, и тук има процеси на смени, преминаване от една област в друга. Това са степени на знанието. Най-важният момент в знанието е първият, когато човешкият ум се запали от светлината на това знание. Следващите моменти са дотолкова важни, доколкото горението продължава. Запали ли се веднъж огънят, горението трябва да се подържа. Огънят може да се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може да бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва. Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н. И в тия процеси има ред смени: усилване, отслабване, индиферентност и ново повторение на същите процеси. При всяко повторение се забелязва повишаване на тия процеси. Това показва, че каквито усилия да прави, човек не може изведнъж да бъде добър, любящ и т. н. За да придобие тези качества, той трябва да работи съзнателно върху себе си. Мнозина се стремят към любовта, без да се запитват, как могат да я придобият. Любовта е във връзка с живота. Значи, човек трябва съзнателно да проявява любовта си, за да придобие живот. Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство. И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави. Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински. Не оздравее ли, не сте го обичали истински. Любовта облагородява човешкото сърдце. Любов, която кара човека да плаче, не е истинска. Сама по себе си любовта не произвежда нито радост, нито скръб. Радостта произлиза от придобивките в живота. Изгуби ли човек тия придобивки, скръбта иде. Любовта не произвежда противоположни процеси. Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в себе си. Следователно, който иска да люби, той трябва да си каже: Аз трябва да любя! — Кого ще любиш? — Това не е важно. Важното е, че трябва да любя. Каже ли някой, че не трябва да люби, той сам си създава условия за болести. Не, щом искаш да бъдеш здрав, непременно трябва да обичаш. Не можеш ли да обичаш някой човек, ще обичаш себе си. Ако човек себе си не обича, никого не може да обича. Съвременните хора се запитват, защо идат болестите и страданията. Болестите и страданията, както и отрицателните прояви в живота, се дължат все на безлюбие. Като знае това, човек трябва да работи върху себе си, да премахне ония вътрешни причини, които създават безлюбието. Като се изучават, хората търсят погрешките си и казват: Този е лош, грешен човек. — Какво от това, че някой е лош или грешник? И като праведен и грешник, и като добър и лош, човек се ползва от Божията Любов. Бог не се спира върху погрешките на хората, нито върху тяхното добро. Той обича всички хора и им помага. Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ. Казано е, че Бог е възлюбил истината в човека. Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора. Ще кажете, че някой човек е бил добър, но после станал лош. Това е невъзможно! Няма сила в света, която може да измени доброто в човека, да го направи лош, нито лошия да направи добър. От човека зависи да проявява доброто или злото в себе си. От човека зависи да проявява любовта си, или не. — Защо човек трябва да люби? — За да има живот в себе си, да бъде здрав, силен, щастлив, да има успех в работите си. Като люби, човек ще носи щастие и на окръжаващите, и на себе си. Като говоря за любовта, аз имам пред вид онази любов, която е свързана със здрава, с положителна мисъл. Любовта е вътрешна необходимост за човека, както въздухът е необходим за дробовете, светлината — за очите, водата — за целия организъм. Запитва ли се човек, защо диша, защо пие вода, защо му е светлина, защо живее? Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори. Защо човек трябва да люби? Или защо трябва да живее? Много естествено. Понеже животът произтича от любовта, човек трябва да люби. Като люби, той живее. Кой не иска да живее? — Как ще живее човек: добре или зле? — Щом люби, човек непременно ще живее добре. Животът, който произтича от любовта, непременно ще бъде добър, хармоничен и красив. Този живот е подобен на река, която лъкатуши в пътя си, като се стреми направо към морето. През каквито места да минава, каквито утайки да я размътват, в края на краищата тя ще се пречисти и ще бъде еднакво чиста, какъвто е изворът, от който е излязла. Като ученици на Велика Школа, вие трябва да разбирате любовта по нов начин, т. е. да живеете по нов начин. Без любов никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че живее, а не люби, той се самоизлъгва. Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения. Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания. Какъвто е животът, такъв ще бъде и неговият плод. Кравата може да роди само теленце, нищо друго; вълчицата — вълче. Обаче, животът на кравата и на вълчицата е ограничен. Човек, обаче, ще роди човек, който има по-големи възможности и условия за свобода, за постижения от тия на кравата и вълчицата. Следователно, искате ли да постигнете нещо, мислете право върху живота, върху любовта. Ако продължавате да мислите, както досега сте мислили, нищо няма да постигнете. Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато един ден заминете за другия свет. Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование. — Защо? — Защото са живели без любов. — Кого трябва да любят? — Онзи, Който ги е създал. Щом любят Бога, те могат да любят всички. Обаче, любовта не подразбира живот на удоволствия и развлечения. Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората, да има, с какво да живее. Който люби истински, който живее в Божествената любов, той сам е запален огън, не се нуждае от любовта на хората, всеки ден да го палят, да подържат неговия живот. Каже ли човек, че никой не го обича, той е свещ, която се нуждае от хора, да я палят и гасят. Човекът на любовта е свещ, която, веднъж запалена, никога не гасне. Той е извор, който, колкото да го черпят, никога не пресъхва. Христос казва: „Овцете, които Отец ми даде, никой не може да ми ги отнеме. Тези овце слушат гласа ми и ме познават“. Овцете, за които Христос говорил, представят ония, които Го следват, слушат Словото Му, мислят, живеят и любят като Него. За тия овце, именно, Христос дойде на земята. Той не се запитваше, колко души ще повярват в Него. Той дойде да покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта. Който поеме този път, той ще има всичко, каквото желае: музика, поезия, изкуство, любов. Не влезе ли в пътя на любовта, човек ще се превърне в суха пръчка, за която Христос е казал: „Всяка пръчка, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“. Свърже ли се с любовта, човек се свързва с Извора на живота, който постоянно уталожва неговата жажда. Сега, като се говори за любовта, мнозина правят сравнение помежду си и казват, че един обича повече, а друг — по-малко. Любовта не може да се измерва по количество. Едно може да се каже за любовта, а именно, дали човек обича по Божествен начин, или по човешки. Да обича човек по Божествен начин, това значи, да бъде изцяло погълнат от любов към Бога, да е готов всеки момент да изпълни волята Му. Като изпълнява волята Божия, той ще бъде запален огън, който вечно ще гори. По качество неговият огън ще бъде подобен на Божествения. Разликата ще се заключава само в големината му, но не и в качествата. Колкото да е малък огънят на вашата любов, щом е запален от Божествения, един ден той ще се увеличи, ще свети и грее надалеч. Увеличаването на този огън не е механически процес, но органически и се извършва в самия човек. Докато не разбира любовта, човек се намира в положението на своенравно дете. Като слушат да се говори така, някои се обезсърдчават, мислят, че нищо не са направили, че нямат никакви постижения. Не, всеки човек, който е работил съзнателно върху себе си, е придобил нещо, но той трябва да превърне спечеленото в златни пари, в ефектив. В турско време още, един стар човек успял да спести, с труд и с големи усилия, 20 хиляди лева книжни пари. По едно време цената на книжните пари спаднала толкова много, че 20-те хиляди лева на стареца нищо не стрували. Той горчиво съжалявал, че трудът му се обезценил толкова много. Едва при това положение той съзнал, че е трябвало да превърне събраните си пари в злато, което никога не губи своята стойност. Много от стремежите, разбиранията и знанията на съвременните хора имат стойността на книжните пари. Днес имат цена, но утре вече се обезценяват. Истинско знание е това, което има стойността на златото. Запример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие. Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко. Питам: на кого можете да внушавате? Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на крив път. Болният не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излекувал. На болния ще внушите първо, че трябва да оздравее. Като оздравее напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи. На здравия, обаче, няма защо да му внушавате, какво да прави. Той сам може да си внуши, че трябва да работи и да учи. Като си внуши това, не трябва да чака резултат, но да се впрегне на работа. Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човек нещо, веднага да пристъпи към неговото реализиране. Какво внушение е това, да кажеш, че трябва да любиш, а същевременно държиш в ума си лоши, отрицателни мисли, в сърдцето си — лоши чувства? За да възприемеш и приложиш любовта, ти трябва да си приготвил ума и сърдцето си за нея. Любовта търси хора със силна мисъл. Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие. Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота. Силният знае, че никой не е в състояние да му отнеме богатството, знанието и живота. Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на човека, който живее според великите Божии закони, не се губят. Привидно могат да се загубят, но вътрешно те остават с него. Този човек не се залъгва от думите на някои проповедници, че като умре ще отиде в рая или в ада. За него раят и адът са тук, няма защо да ги търси вън от себе си, вън от своя живот. Какво представя раят? Раят е място на абсолютна чистота. Раят е място, дето слънцето никога не залязва. Раят е място за работа, учене, любов. Който влезе в рая, той трябва да бъде подготвен. Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне да се мъчи. Там искат хора за работа. Видят ли, че някой е недоволен, сърдит, веднага го пращат на земята. Който иска да живее в рая, той трябва да бъде отворена книга, всички да четат по нея, да няма нищо скрито-покрито в него. Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята да се чисти. В този смисъл земята представя място за чистене. Тя е тъй нареченото чистилище. Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земята да си поживее. Той е дошъл на земята да си поживее, но свършва живота си като инвалид. Това не е живот. Това не е право разбиране на живота. Съвременните хора се стремят към свобода, без да подозират, че свободата се определя от истината, от любовта. Истината, любовта изключват всякакво насилие. Най-малкото насилие от страна на кого да е, е в състояние да прогони любовта и истината. Най-малката нередовност от страна на всеки човек е в състояние да прекъсне връзката му с Божественото. Любовта е царска дъщеря, която не търпи никакъв безпорядък около себе си. Поканите ли я на гости и не я приемете, както трябва, тя веднага ще напусне дома ви. Нищо не е в състояние да я задържи при вас. Който се свърже с нея, той трябва да има средства, да я разхожда не само по земята, но и по останалите планети. Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената. Както постъпва човек с любовта, така трябва да постъпва и с Христа. Домогне ли се до Христа, човек трябва да бъде богат, да отвори всичките си врати за Него, всичките си скривалища, да Му даде възможност да се разхожда навсякъде в неговата държава. Мнозина се страхуват да отворят широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубят живота си. Под думата „живот“ те разбират стария живот. Сам по себе си животът не може да се изгуби, а що се отнася до стария живот, и да иска, човек не може изведнъж да се откаже от него. Той едновременно ще живее два живота: стар и нов. Чрез стария живот ще бъде свързан с хората, между които е бил, а чрез новия ще бъде свързан с възвишените и разумни същества, които му помагат. — Ама от мене човек не може да стане. — Това не е ваша работа. Този, Който е създал света, Той е предвидил всичко. Той знае, от кого, какво може да излезе. Като ученици, от вас се иска да мислите по нов начин, да възприемате и прилагате любовта по нов начин. Що се отнася за спасението на хората, на цялото човечество, това не е ваша работа. Новото учение изисква хора за работа, а не само да философстват. Ще се съберат няколко души, ще философстват и ще си отидат. После ще кажат, че са извършили някаква работа. Как са свършили работата, и те не знаят. Като работи, човек трябва да знае, как е започнал работата и как ще я свърши. Ако не знае, какви ще бъдат резултатите на известна работа, по-добре да не я започва. Ако не знае абсолютно резултата на дадена работа, поне приблизително трябва да знае. И тъй, човек трябва да знае резултата на всяка своя работа. Ако резултатът е добър, той трябва да предприеме тази работа. Всяка работа, започната с любов, внася живот в човека. Дето е любовта, дето е животът, там е постижението. Без любов, без живот, никакво постижение не може да има. Когато влезе в живота, любовта примирява старото с новото. Ще кажете, че искате изведнъж да се освободите от стария живот. Това е невъзможно. От една страна човек ще гради, от друга ще създава. От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия. Като иска да се освободи от стария живот, едновременно с това иска да се освободи от противоречията. И противоречията имат добра страна. Чрез тях човешката воля се усилва. Силата на човека се познава по това, как понася мъчнотиите и противоречията в живота. Срещнете ли човек, който не може да издържи най-малката мъчнотия, той е слаб. Мъчнотиите и противоречията са атлети, борци, с които всеки човек трябва да се справя. Днес от всички хора се иска самообладание, да знаят, как да се справят с мъчнотиите си. Докато придобие самообладание, човек постоянно ще се натъква на ред мъчнотии и изненади. Може ли ла се справя разумно с тях, той всеки ден ще прибавя нещо към самообладанието си, докато го развие до такава степен, че нищо да не нарушава неговото равновесие Това значи, да владее човек магическата пръчица, с която може да разрешава всички трудни задачи в своя живот. Тази магическа пръчица ще видите в ръката, на очите, на ушите, на устата на човека. Този човек знае, кога и как да пипа, да гледа, да слуша, да говори. Следователно, искате ли да придобиете магическата пръчица, стремете се към ново разбиране и прилагане на любовта. Изобщо, новото няма нищо общо със старото. Разликата между новото и старото е такава, каквато между доброто и злото. Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат. Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията. Добрият човек дава ход на Божественото в себе си и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи. Божественото е лост, чрез който човек дига тежестите. Той пък представя опорната точка, на която се поставя тежестта. Когато даде ход на Божественото в себе си, човек придобива любовта. Тя влиза в него като нещо ново, като малко дете, което той трябва да отхрани. 0тхрани ли любовта в себе си, човек става силен и млад. Отхвърли ли я, той все повече остарява и губи силите си. Като знаете това, отворете се за Божественото, приемете любовта в себе си, за да станете силни, млади и разумни. — Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват с нас. 14. Лекция от Учителя, държана на 27 септември, 1929 г. София — Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Паралелизъмъ въ природата (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Естествен ред на нещата“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Паралелизъм в природата Размишление върху правия път. Тема: „Смени в природата“. Често хората говорят за конкретна мисъл. Какво означава думата „конкретно“? Да имаш конкретна мисъл, това значи, да изнасяш фактите ясно, точно, определено. Конкретна мисъл е тази, на която човек може да се опре. Някой казва, че вярата му в Бога е нещо, на което може да се опре, т. е. да уповава. Обаче, на коя вяра може човек да уповава: на вярата, останала от деди и прадеди ли? Това не е достатъчно. Това е вярване, но не е истинска вяра. Така мнозина вярват, мнозина мислят, но нито вярата им, нито мисълта им са истински. За да мисли право, човек трябва да се занимава с геометрия. Тя разкрива пред него реалността на нещата. Без геометрия човек не може да има ясна представа за реалността. Геометрията разглежда правите и кривите линии, фигурите, телата не само във външния, но и във вътрешния, психически живот. Какво представя правата линия? Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Когато в ума на човека се проектира една права линия, едновременно с нея се проектира още една права, успоредна на първата. Първата права линия е причина, втората е последствие. Първата е видима, а втората — невидима. И тъй, всяка права линия АВ (ф.1) представя движение на тялото А към В. За да се движи тялото А само в посока АВ, това показва, че навсякъде среща препятствия. То не може да върви нито нагоре, нито надолу, нито да се върне назад. Рече ли да се върне назад, веднага след него идат много пречки, които не му позволяват. Тялото е принудено да върви само напред. За да измине посоката на своето движение, като стигне точка В, тялото прави едно пречупване и поема посока нагоре, към точка D. В точка D тялото може да направи още едно пречупване, да отиде в посоката на точка С, отдето може да слезе надолу, в точка А и да поеме отново същия път АВ. Следователно, когато човек се движи по права линия и измени посоката на движението си чрез три пречупвания, той образува плоскост. Като се движи по границите на тази плоскост, той ще се върне на същото място, отдето е излязъл. Докато се движи по правата АВ, човек има една опитност. Мине ли по правата DС, дето пътят се пречупва, той има вече друга опитност. Той е познал движението по плоскост. Тук хората мислят, вярват, работят по друг начин, различен от този, по който са били в АВ. Наистина, да се движи човек по права линия или по плоскост, това са два различни свята, от които той придобива различни опитности. За да излезе от света на правата линия и да влезе в света на плоскостта, човек минава през три пречупвания, докато отново се върне в точка А, отдето е тръгнал. Като се върне в света, от който е излязъл, човек започва да се съмнява, дали това, което е преживял, е реално или не. Докато се движи по права линия, човек вярва само в себе си. Изгуби ли вяра в себе си, той се намира в някаква опасност и нещо вън от него го заставя да се огъне, да поеме друга посока на движение. Той започва да се движи към точка D. Дойде ли в тази точка, той е готов да се огъне още един път, да тръгне по направление на правата DС, дето нов свят се открива за него: нови мисли, чувства и желания. Като придобие известна опитност, той се огъва още един път и слиза надолу, към точка А, отдето първоначално е тръгнал. Като слезе в тази точка, той започва да се движи по правата АВ и се чуди, сън ли е видял, или се е намирал пред някаква действителност. Това показва, че в пътя на човешкото развитие, мислите[, ?] чувствата и желанията на човека минават от един свят в друг и след време пак се връщат при него, но с някаква придобивка. Това означават думите, че животът на човека се повтаря след всеки четири поколения. Мислите и чувствата на човека претърпяват три пречупвания и, като дойдат до четвъртото, те се намират в същата точка, от която са излезли. Казваме, че на всяка права мисъл съответства друга права, успоредна на нея, но невидима. Това виждаме и в квадрата АBDС (ф. 1). На правата АВ отговаря успоредната права DС. Тези прави, именно, образуват плоскостта. Когато мине от правата в плоскостта, човек чувства някаква разсеяност. Това показва, че мисълта му още не е нагодена за новия свят, дето има по-голямо разширение. Той не е готов още за новите условия. Щом се нагоди към тях, разсеяността изчезва. Колкото по-голямо е пространството, в което мисълта се проектира, толкова тя е по-разпръсната, по-разширена. Тази е причината, поради която човек не може да схване ясно идеите, какво нещо е Бог, душа, дух, ум, сърце, време, пространство и т. н. Натъкне ли се на една от тия идеи, той казва: Отвлечена е тази идея, не е за моя ум. Запример, всеки възприема светлината, разбира я отчасти, ползва се от нея, но рече ли да я обхване, той се загубва, и в съзнанието му настава известна тъмнина. Това показва, че нещата могат да се разбират до известна степен само, но по никой начин не могат да се обхванат изцяло. Обхванат ли се, значи, да се ограничат, а това е невъзможно. Всички идеи, които възникват в ума на човека, се дължат на това, че те съществуват като прави линии някъде в природата и в живота. Дойде ли една идея до вашия ум, тя веднага произвежда друга права, паралелна на нея, и вие започвате да мислите. Вашата мисъл е невидима, но се явява като естествено последствие на правата линия, която я предизвикала. Запример, светлината е правата АВ, а вашата мисъл върху светлината е правата DС, паралелна на АВ. Закон е: когато човек прекара една права линия в природата или в живота някъде, някое разумно същество чертае права, успоредна на неговата. Тя се явява като последствие на първата линия. Запример, пътник отива в една гостилница да се нахрани. Тази е неговата интимна мисъл. Той си пожелава едно, после второ блюдо и започва да яде. Като се храни, той образува права линия. Докато се храни, гостилничарят си прави сметка, колко струва яденето. По този начин той тегли своята права, паралелна на тази, която клиентът е направил. Клиентът не вижда това. Той даже не подозира, че гостилничарят се занимава с него. Обаче, като дойде ред да плаща, гостилничарят веднага се явява пред него, готов със сметката си. Значи, единият яде, чертае права линия; другият смята, чертае друга права линия, успоредна на първата. Този закон учените наричат „закон за причини и последствия“. Съвременните хора се натъкват на ред противоречия и се питат, отде идат тия противоречия. Те не подозират, че противоречията в живота им са последствие на известни причини. Всяка мисъл, всяко чувство, които човек проектира в пространството, имат свои последствия, добри или лоши. Иска ли да се освободи от някакво последствие, човек трябва да се върне назад в мисълта си, да намери причината, която го е създала. Следователно, човек трябва да знае, че нa всяка негова мисъл, или нa всяко негово чувство отговаря друга мисъл или друго чувство, паралелни на неговите, но излезли от друго някое разумно същество. Къде е това същество, не е важно. То може да е на земята, а може да е в невидимия свят. Важно е, че на всяка ваша права линия отговаря друга права, паралелна на нея. Усъмни ли се човек в нещо, и друго някое същество ще се усъмни заедно с него. Рече ли човек, че не иска да работи, и другото същество ще се откаже от работата си. Ако човек пожелае да направи едно добро, и това същество ще пожелае да направи едно добро. — Защо е така? — Между всички хора, които мислят, чувстват и постъпват по един и същ начин, има известно съответствие. С колкото повече същества е свързан човек, толкова повече паралелни линии ще се прокарат на неговата права. Като знае отговорността, която носи в живота си, човек трябва да мисли, да чувства и да постъпва право. От този закон излиза поговорката: „Каквото си постелиш, на това ще легнеш“. Ще знаете, че както вие работите за другите, така и те работят за вас. За всяко добро дело, което представя права линия в живота, се отговаря с друга права, успоредна на първата. За всяко нещо се държи сметка и се отговаря с добро или с лошо, съответно на направеното. Това показва, че в природата съществува закон за правилна обмяна: колкото ядеш, толкова плащаш. Колкото храна си приел, толкова сила си придобил и съответно на това си платил. Колкото по-правилна е обмяната между нещата, толкова по-добър е животът на хората. Това означава поговорката: „Каквото си посял, това ще пожънеш“. Когато двама души, с една и съща мисъл, с еднакви чувства и желания започнат да работят заедно, други двама, било в невидимия или видимия свят, ще се свържат с първите двама и ще работят съответно с тях. Тъй щото, каже ли човек, че се интересува от въпроса за Бога, той трябва да знае, че тази мисъл не е единствено негова. Други същества, по-напреднали от него, са мислили вече по този въпрос. Следователно, за да бъде една мисъл или едно верую реално, те трябва да се подкрепват отнякъде. Не се ли подкрепват, те не са реални. Не само това, но човек трябва да знае, отде иде известна мисъл в неговия ум. Ще каже някой, запример, че мисли за Бога. Преди да е помислил човек за Бога, Бог първо е помислил за него. Значи, човешката мисъл е отражение на Божествената. Вие питате, защо някои хора не вярват в Бога. Според мене няма човек в света, който да не вярва, само че различните хора вярват по различни начини. Когато казваме, че един човек е вярващ, а друг безверник, ние имаме пред вид различните пътища, по които те се движат. Вярващият се движи по права линия, а безверникът — по крива линия. Безверникът е безверник по отношение на вярващия, но и той вярва в нещо. Ония, които се движат по права линия, вървят по радиусите на окръжността. Тези, които се движат по крива линия, се намират по окръжността. Като се движи по права линия, човек не изменя отношенията си към ближния си, нито тия към Първата Причина на нещата. Щом отношенията към ближния му не са прави, и отношенията му към Бога не са прави. Обратно: ако човек измени отношенията си към Бога, заедно с това той изменя отношенията си и към своя ближен. Изобщо, докато спазва вътрешните отношения към всички същества, човек се намира под влиянието на закона за паралелизъма в природата. Той знае, че никой не живее за себе си. Докато двама души мислят едновременно и еднакво, тяхната мисъл е права. Някой казва, че като него няма друг човек в света. Там е погрешката. Има поне един точно като него. Какъвто е единият, такъв е и другият. Те си приличат много. От двамата зависи, какво ще бъде отношението между тях, както и отношението им към окръжаващите. Когато има съгласие между двама души, ще има съгласие и между трима, четирима, петима и т. н. За да дойде до това съгласие, човек трябва първо да утихне в себе си, т. е. да придобие такъв вътрешен мир, който от нищо да не се разколебава. Докато човек е вътрешно недоволен от себе си, докато се бори, той не може да бъде в съгласие нито със себе си, нито с ближните си. Всеки човек има условия да бъде това, което желае. Той носи в себе си дарби и способности, които трябва да развива. Като не е работил, той е дошъл до объркване на работите си и не знае, как да излезе от това положение. В това отношение той мяза на жена, която обърква преждата. Като види, че преждата й е объркана, тя започва оттук да къса, оттам да къса, докато я оправи. Не може ли да я оправи, тя туря преждата си в огъня да изгори. Най-после тя казва: Освободих се от обърканите си конци. Не, това не е никакво освобождаване. И тъй, човек не може лесно да се освободи от живота. Колкото пъти да гори концитe, в края на краищата животът пак ще похлопа на вратата му. Колкото [и?] да пъдите своя кредитор, той пак ще хлопа на вратата ви. Искате ли да се освободите от него, трябва да плащате. Човек трябва да отговаря за всичко, което е правил. Като знае това, той трябва добре да обмисля онова, което е решил да прави. Той не е сам в живота си. Каквото върши, той трябва да знае, че има едно същество, което върви паралелно с него и прави това, което и той върши. Къде е това същество? Или на небето, или на земята. Във всеки случай, това същество е някъде на противоположния полюс. Следователно, каквото прави, човек трябва да знае, че е в зависимост от друго същество. Не върви ли паралелно с него, той се излага на големи страдания. За да се справи със страданията си, човек трябва постепенно да се разширява, да излезе от света на правата линия и да влезе в света на плоскостта, да придобие опитности. На правата АВ отговаря друга, паралелна на нея — DС. Доброто представя права линия. На това добро, т. е. на тази права линия отговаря друго добро, друга права линия, успоредна на първата. Тия две добрини образуват едно цяло. За да разбере живота, човек трябва да бъде разумен, да проникне в неговата дълбочина, в неговия вътрешен смисъл. Докато се безпокои, как ще прекара живота си, човек има механическо разбиране за проявите му. При това положение той ще живее или като млад, или като стар. Младият мисли, колко повече да си поживее, да се повесели. Старият пък съжалява за младините си. Не, млад човек е онзи, който в младините си мисли за своите старини. Той живее с оглед на своето бъдеще. Стар човек е онзи, който в старините си мисли за своята младост. Младият трябва да бъде силен и готов за всякаква работа, а старият — мъдър и разумен. Животът на младия трябва да върви паралелно с живота на стария, за да могат взаимно да си помагат. Те черпят сили един от друг. Ако младият не е използвал младините си, както трябва, той мяза на пътник, който е гладувал три дена и търси хляб, ядене, да се подкрепи. Ако старият не е използвал старините си, както трябва, той е гостилничар, обран от разбойници, които му взели парите, съдовете, припасите и го оставили в положението на последен сиромах. Какво ще получи младият от този гостилничар? Той ще влезе в гостилницата, ще разправя, че е гладен, уморен, три дена не е ял, но гостилничарят не може да му даде храна, не може да подкрепи силите му. Тия двама души представят двама грешници. Като се съберат на едно място, какво могат да направят? Те ще говорят за своите разочарования и неуспехи в живота. Обаче, ако младият и старият са използвали живота си разумно, те представят двама праведни хора. Единият от тях, младият е пътувал, ходил в странство да учи. Старият пък е гостилничар, който отворил гостилница за добри, праведни хора, които са работили, учили и помагали на ближните си. Когато младият, уморен и огладнял, влезе в тази гостилница, старият ще изнесе най-хубавото си ядене и ще му предложи да яде, да подкрепи силите си. Те ще се разговарят помежду си, но не за неуспехи, а за успехите и за придобивките си. Следователно, пита ли някой, защо трябва да живее добре, нека си представи картината на пътник, който се връща от учение и работа и влиза в гостилница, пълна с вкусно и доброкачествено ядене. Не живее ли добре, нека си представи картината на пътник, който едва се спасил от някаква житейска катастрофа и се отбива в гостилницата да се подкрепи, но нищо не намира. — Защо? — И гостилничарят е претърпял катастрофа. И тъй, дръжте в ума си конкретната идея, че човек има отношение към Бога, т. е към Първата Причина на нещата. — Да се докаже тази идея. — Тя не може да се доказва. Като живее, човек мисли за Бога, и Бог мисли за човека. Ако не е така, от човека нищо не може да излезе. Човек е отражение на Бога, излязъл от Него и се връща при Него. — Ама съществува ли Бог, или не? — Това е въпрос, сам по себе си разрешен. Като е излязъл от точка А, човек е претърпял три огъвания и на четвъртото се е върнал пак в А, отдето е тръгнал . Следователно, през всеки четири поколения човек се връща там, отдето е тръгнал, но обогатен, с големи придобивки и опитности. Земята може да се измени, да изчезне, но човек ще се върне при Бога, от Който някога е излязъл. Че ще се върне там, отдето е излязъл, това е абсолютна истина. Въпрос е, обаче, как ще се върне: като грешник, който е странствал и не може да намери храна да подкрепи силите си, или като праведен, който, след дълго странстване, се връща със знания, с опитности и, дето влезе, намира храна, условия да си почине, да подкрепи силите си. Положението на грешника и на праведния се различават коренно, защото първият не мисли за Бога и не Го обича, а вторият мисли за Него и Го обича. — Как ще обичаме Бога, като не Го виждаме? — Там е въпросът. Изкуство е да обичаш онова, което не виждаш, а не това, което виждаш. Да се свързва човек с Божията мисъл, това е на място, но да се свързва с човешката мисъл, която всеки момент може да го отклони от пътя му, това е нещастие. Защо да не върви човек паралелно на онази невидима права, която се проектира в неговия живот? Щом съгласува живота си с тази права, човек може да съгласува живота си и със своите ближни. Не съгласува ли своя живот с Божествения, човек не може да има правилни отношения и към своя ближен. Каквито са отношенията на Бога към човека, такива трябва да бъдат отношенията на всеки човек към неговите ближни. Това изисква законът на паралелизъма в природата. Да спазиш този закон, това не значи, да направиш ближния си щастлив. На всеки човек са дадени условия и възможности да бъде щастлив, а ти трябва само да го поощряваш да работи. Видиш ли, че някой работи, не го спирай, не казвай, че трябва да работи малко, да пази силите си. Видиш ли, че някой се моли, не казвай, че е заблуден. Поощрявайте се взаимно в работата, в доброто, което сте намислили да правите. Искате ли да помогнете на някого, вземете ралото си и идете заедно с него на нивата му, да копаете. Стане ли въпрос за работа, за правене на добро, не се спъвайте едни други. Разумната работа, разумното добро не ощетяват, но подигат и облагородяват човека. Съвременните хора едни други се спъват, вследствие на което са нещастни. Те страдат по единствената причина, че не разбират любовта, не разбират, какви трябва да бъдат отношенията им към Първата Причина, към ближния им и към себе си. Дето има неразбиране на нещата, там спънките и противоречията са големи. На човека се дават всички условия да работи, да расте и да се развива, а той се безпокои. Защо се безпокои? Защото не знае, как ще прекара живота си. Той казва, че трябва да мисли, да се осигури по някакъв начин. Обаче, безпокойството още не означава мисъл. Всяка мисъл, която е свободна от смущения, тревоги и безпокойства, е Божествена. Между Божията мисъл и човешката трябва да има известно съответствие, известен паралелизъм. Докато този паралелизъм съществува, човек е на прав път. Законът на паралелизъма съществува навсякъде в живота. Запример, човек не може да бъде обичан, ако той сам не обича. Човек не може да бъде свободен, ако той сам не дава свобода на другите Не могат да вярват в тебе ако и ти не вярваш в хората. Не могат да ти направят добро, ако и ти не правиш добро на другите. Вие можете да проверите този закон навсякъде в живота. Проверите ли го, сами ще разберете, какво означава права и крива посока на движение. Мнозина се страхуват от живота, безпокоят се, дали могат да теглят права линия в своите мисли, чувства и постъпки. За да се убедят в това, те трябва да правят опити. Ако не могат да теглят права линия, ще теглят крива. — Коя линия е крива? — Тази, на която двата края са съединени, и всичките й точки са еднакво отдалечени от една вътрешна, наречена център. Който иска да тегли свободно прави линии, той трябва да бъде спокоен, за нищо да не се безпокои. Следователно, докато не се успокои, човек не трябва да бърза, да взима известно решение. Докато мисълта му не стане ясна, той не трябва да предприема никаква работа. Човек не може да се лекува, докато не намери причината на своето заболяване. Щом намери причината и я отстрани, болестта му ще изчезне. Всяко последствие се дължи на известна причина. Щом махнете причината, и последствието ще изчезне. И тъй, искате ли да знаете, защо страдате, защо сте нещастни, спрете се върху последствията, на които се натъквате в живота си. Между последствията и техните причини има известен паралелизъм. Всяка мисъл, всяко чувство, добри или лоши, имат своите последствия. Като знае това, човек трябва да бъде разумен, да поставя в хармония своите мисли, чувства и постъпки. Каквото прави човек, всичко трябва да бъде в хармония с Великото. Дали човек свири, пее, рисува, шие, прави добро, всичко трябва да бъде хармонично. Каквото знае човек, трябва да бъде съвършено. Средни, посредствени положения не се търпят. Те съществуват, но природата ги разваля и заставя човека отново да започне. Какво прави грънчарят, когато грънците му се пукат? Той ги строшава, туря ги отново на огъня да се стопят и след това излива нови форми, по-съвършени от първите. Кой каквото прави, трябва да подражава на Великото, което се е проявило в природата чрез множество красиви и съвършени форми. Като ученици, вие трябва да изучавате закона на паралелизъма и да видите, какъв е крайният резултат при движението на паралелните линии. Когато съществото А се движи по посока към В, образува се правата АВ, на която правата DС е паралелна. Правата DC е противоположна на движението на съществото А. В движението си те ще се срещнат и ще образуват кръг. Без да подозират, тия същества се движат по крива линия и образуват кръг — завършен процес. Следователно, две същества могат да свършат една работа, когато се движат в две различни, но паралелни посоки. При срещата си те образуват кръг — завършен цикъл, завършен плод. Завършен процес имаме, когато мисълта на човека е в съгласие с Божията мисъл. Всеки човек трябва да каже в себе си: Аз ще мисля за Бога така, както Той мисли за мене. — Виждал ли си Бога? — Не е нужно да Го виждам. Мисълта е по-силна от виждането. Щом мисълта съществува, и виждането е възможно. Ако мисълта не съществува, и виждането не би съществувало. Виждането не е нищо друго, освен проектиране на дадена мисъл. Човек мисли известно време върху даден предмет, лице или въпрос, докато най-после мисълта му се конкретизира. Следователно, от силата на мисълта зависи реализирането на нещата. — Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват с нас. 13. Лекция от Учителя, държана на 20 ноември, 1929 г. София — Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Два центъра (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Естествен ред на нещата“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Два центъра Чете се резюме на темите: „Качества на милосърдието, качества на вкисването.“ Мнозина разглеждат вкисването като отрицателен и вреден процес в природата. Не, вкисването има и добри страни. Когато става без участието на разумността, вкисването е вредно. Обаче, взима ли разумността участие, вкисването допринася голяма полза в живота. Прясното мляко трябва да се вкисне, за да се превърне в кисело. За да бъде вкусен, хлябът трябва да съдържа мая, квас. Следователно, когато говорите за вкисването, спрете вниманието си върху добрата и върху лошата му страна. Разглеждате ли го само от една страна, вие ще дойдете до криви заключения. От това, че огънят изгаря, можете ли да кажете, че е вреден? За да разберете смисъла и значението на нещата, вие трябва да ги разглеждате от две страни. Всяко нещо в природата е двуцентрово. Човек не може да живее с един център. Той трябва да се стреми към един център, но сам по себе си той е двуцентрово същество. Той има две очи, две уши, две ноздри, два крака, две ръце. Ще кажете, че човек може да гледа и с едно око. Това е дефект. Той може да гледа с едно око само затова, защото е привикнал да гледа с две очи. И тъй, когато говорим за човека, ние разбираме същество с два центъра: единият център се е проявил навън, във формата на жена, а другият — във формата на мъж. Когато тия два центъра се стремят един към друг, те образуват права линия. Всяко друго отношение образува крива линия. Обаче, кривата линия не представя злото в света.Кривата линия показва възможностите, които се крият в съществата. Единият кръг показва възможностите на човека А, а другият — възможностите на човека В. — фиг. 1. Възможностите на тия двама души се пресичат в точките С и Д. От тия два кръга се образува елипса. Дето има външна, физическа деятелност, там всякога се образува елипса, Колкото по-дълбоко слиза човек в материята, толкова повече елипсата се сплесква. Колкото повече излиза от материята, толкова по-кръгла става елипсата. Този закон се отразява върху лицето на човека. Хора, които са по-активни, които имат по-големи мъчнотии, лицата им са продълговати. Тия, които имат по-малко мъчнотии, които живеят охолно, лицата им са валчести. Когато отношенията между двата центъра се нарушат, т. е. когато отношенията между двама души се развалят, веднага се явява злото. Когато две същества се разбират, между тях се явява доброто. Значи, всяко същество може да стане причина за проява на доброто или на злото. Злото и доброто съществуват в природата като два противоположни принципа. Смъртта и животът също представят два противоположни процеса. Както злото черпи сила от доброто и създава нещо ново, така и смъртта взима материя от живота и създава нещо ново. Смъртта се отличава от живота по това, че се придружава с вкисване, т. е. с разлагане. Когато човек расте и се развива правилно, вкисването е на място. Това вкисване е приятно. Казват, че гневът е вкисване. Обаче, който се гневи, той работи. Престане ли да работи и да се развива, човек започва да се разлага. Това разлагане наричаме неправилно вкисване. При това вкисване настъпва смърт. Следователно работете, учете, да не дойдете до положение да превърнете естественото вкисване в неестествено. Мнозина казват: Човек не трябва да се вкисва. Не, правилното естествено вкисване е неизбежен процес в природата. Такова вкисване става и със светията и с праведния, и с учения, и с философа. Опасно е, когато вкисването се превърне в разлагане. Тогава се явява злото. Доброто е зло за лошия човек, и злото е зло за добрия. Месото е зло за овцата, но и тревата е зло за вълка. Следователно зло е всяко нещо, което не отговаря на естеството на човека. Всичко, което човек върши съобразно своето естество, е добро. Всичко което не е съгласно с естеството на човека е зло. Правата СД (фиг. 1) показва посоката, по която се движи духовният човек. Правата АВ е посоката, по която се движи физическият човек. В човека-животно гръбначният стълб е успореден на земята. Когато човек се изправил на краката си, гръбначният стълб заел перпендикулярно положение към земята. От този момент лицето на човека започнало да се открива, да се освобождава от косми. В човека-жена лицето е по-открито, по-малко обрасло с косми, което показва по-голяма интелигентност. Лицето на жената показва, че тя е обработила по-голямо поле. Лицето на човека-мъж, което е повече обрасло с косми, показва по-малко обработена площ. Жената има повече ниви, лозя. Тя е заемодавец. Мъжът няма много земя, вследствие на което отива като слуга при жената. Понеже мъжът копае, обработва земята на жената, той си е присвоил правото да бъде господар. Днес мъжът работи отвън и заповядва, а жената работи отвътре. В същност истинска господарка е жената. Тя е господарка не по външно положение, но по принцип. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за нещата, да разбирате вътрешния им смисъл. Човек може да разбере външния живот дотолкова, доколкото разбира вътрешния. Човек може да разбере физическия свят дотолкова, доколкото разбира Божествения. Физическият свят е отражение на Божествения. При това положение само човек може да бъде щастлив. При това положение само отношенията на хората могат да бъдат правилни. Ако някой мисли, че може да владее едно същество, той е на крив път. Никой никого не може да владее. Преди всичко, невъзможно е в един и същ момент две лица да се намират на едно и също място. Следователно, ако от центъра А опишете една окръжност, съществото В ще се намира на периферията на окръжността. Ако от точка В, като център, опишете окръжност, съществото А ще се намира на периферията. Между съществата А и В в един и същ момент само едното същество има възможност да бъде център. Излезе ли това същество от центъра, другото става център. Като се движи от центъра към периферията и обратно — от периферията към центъра, човек има възможност да работи. Правата АВ определя възможностите на жената. Правата ВА определя възможностите на мъжа. Изобщо правата линия показва, че имаме отношение между две същества. Влезе ли трето същество между тях, линията става крива. Колкото повече същества влизат в отношения, толкова повече кривата линия се удължава. При тия отношения съществата трябва да имат общ център, от който разстоянието до всички точки на периферията е еднакво. Отношението на всяка точка от окръжността към центъра на кръга е право. Това отношение наричаме отношение към Бога. Обаче, отношението на всяка точка от окръжността към другите нейни точки подразбира движение по крива линия. Такова е отношението към ближния. Следователно, кажем ли, че между две същества се образува права линия разбираме отношение на тия същества към Божествения принцип, който ги свързва. В този смисъл мъжът и жената представят едно цяло, а не отделни същества. Докато мъжът и жената мислят, че са отделни, самостоятелни единици те се самоизлъгват. Мъжът и жената представят две страни на едно цяло. Нито мъжът може без жената, нито жената без мъжа. Въпреки това те не могат нито да се събират, нито да се делят. Същото отношение виждаме и между Бога и човека. Вън от Бога човек не може да съществува. Бог е цялото, което включва всичко в себе си. Той обединява нещата. Мъчнотиите и страданията на хората се дължат на факта, че те търсят щастието си вън от себе си, вън от своите ближни, вън от Бога. Това е невъзможно. При това положение те се движат в сянката на щастието, но не и в истинското щастие. Разбере ли човек, какви трябва да бъдат отношенията му към себе си, към своя ближен и към Бога, той се развива правилно. Енергиите на неговия организъм текат правилно, както водата на планинския извор. Докато водата тече без да изтича, без да се намалява, изворът е във връзка с източника на живота. Намали ли се водата му, изворът е прекъснал връзката си с източника на живота. Докато живее, силите на човека трябва непрекъснато да извират. Това значи добър човек. Спре ли потока на своите сили, човек се натъква на вътрешно напрежение в себе си, което му причинява ред пакости. Не даде ли възможност на Божественото в себе си да се прояви, човек може да се пръсне като бомба. Не е лошо да се пръсне човече, но само ако е яйце, турено под квачка. Като се пръсне това яйце пиле ще излезе от него. Ако яйцето се пръсне вън от квачката нищо няма да излезе от него. Да се пръсне човек, това значи да умре. В този случай умирането е на място, защото от човека излиза нещо ново. Не излезе ли нещо ново от него умирането е безпредметно. Днес от всички хора се иска разумност. Дали ще живее или ще умира, човек трябва да бъде разумен. При това той трябва ла се ползва от външния свят, защото има отношение към него. Запример иска ли да придобие сила, човек трябва да изучава живота на млекопитаещите. Иска ли да придобие хладнокръвие той трябва да изучава живота на рибите. Ако човек не изучава живата природа и не прилага нейните закони, животът му на земята се обезсмисля. Задачата на съвременната наука и религия се заключава именно в това, да застави човека да изучава природата и да прилага нейните закони. Това са проповядвали и Великите Учители на човечеството, но ония от учениците им, които не са разбрали учението им, са внесли в него известно изопачаване. Ако днес дойде Христос на земята, сам ще се чуди, как са могли хората да изопачат учението Му. Какво верую е онова, което се проповядва външно само? Едно верую или едно учение има смисъл, когато се изнесе вътрешната му страна. Едно учение има смисъл, когато може да се приложи. Спрете ли се само върху външната му страна, това учение не ползва човека. Човекът е ценен не по своята външна красота, но по своите мисли, чувства и постъпки. Следователно, външната страна на живота е дотолкова ценна, доколкото е в съгласие с вътрешната. Ако се възхищавате от това, че някой човек е добър без да искате да вземете нещо от неговата доброта, възхищението ви е на място. Искате ли обаче да вземете нещо от добротата му, вашето възхищение не е на място. Като разглеждате човека, вие трябва да сте убедени в неговата вътрешна доброта. Ако външно само е добър, тази доброта няма да го ползва, но и окръжаващите няма да се ползват от нея. Външните отношения са ценни тогава, когато в тях липсва користолюбието. Освободи ли се от користолюбието си, грешникът може да се учи от светията. Не се ли освободи от користолюбието си, той не може да бъде ученик на светията. Ако грешникът мисли че с усилията, които прави, може да стане като учителя си, той се самоизлъгва. За да следва добре пътя на своя учител, грешникът трябва да е запазил нещо от своята праведност. Който не носи правдата в себе си, той никога не може да бъде праведен. Който не носи условия за гениалност в себе си, той никога не може да стане гений. Талантливият трябва да бъде роден за талантлив. Това не трябва да ви обезсърдчава, но да знаете, че красивите, великите неща не се купуват наготово. Те трябва да се придобият, да се работи за тяхното постижение. Каже ли някой, че иска да бъде свят, добър или щедър, той не е придобил нещо много. Истинската святост, доброта, щедрост са вътрешни качества. Някой носи на гърба си сто килограма товар и пъшка под неговата тежест. По пътя го срещат бедни хора, които искат да им даде нещо. Той се спира, сваля товара от гърба си и започва да раздава на този десет килограма, на онзи десет килограма, докато останат на гърба му само 40 кг. Всички го считат добър, щедър човек, без да се спират върху мотивите, които го заставят да бъде такъв. Той се е натоварил с багаж, който не може да носи. Ако не даде част от него на другите, товарът ще го смачка. Когато се произнасяте за качествата на някой човек, вие трябва да знаете кои са дълбоките мотиви, да се проявява той по един или по друг начин. Под думата добро ние разбираме първичното добро в човека, т. е. израз на Божественото в него. Човекът е добър, когато може да даде израз на Божественото в себе си. С други думи казано: доброто в човека не е нищо друго, освен желанието на Бога да се прояви в него. Даде ли ход на това желание, човек е проявил доброто в себе си. Доброто изтича от човека, както водата от извора. Значи, всяко желание, всяка мисъл, всяко чувство в човека, които го заставят да се прояви, се дължат на Божественото, на онзи първичен импулс, който някога му е даден. Не се ли подаде на този импулс в себе си, и да пожелае да направи някакво добро, човек няма да знае как да го реализира. Той ще мисли как да го направи: по Божествен или по човешки начин. Колкото малко да е доброто, което сте решили да направите, не трябва да се спъвате. Малкото добро е малка дупчица, направена във вашето сърдце. Ден след ден тя ще се разширява, докато един ден от нея започне да тече изобилно. — Ама богат бил този човек, трябвало много да дава. — Колкото малко да дава и това е добро. Страшно е когато дупчицата се запуши. Като ученици, вие трябва да намерите първичните импулси в себе си и да им дадете ход да се проявят. Като даде възможност на Божественото в себе си да се прояви, по този начин човек изучава, както себе си, така и своя ближен. За да се изучава, човек трябва да има вътрешно разбиране на нещата. Някой погледне носа на някого и казва: Този човек е интелигентен. Носът определя, наистина, възможностите на човешката интелигентност, но тя не зависи изключително от човешкия нос. Чрез окото се проявява истината, но ако не знае как да движи окото си, как да гледа, човек ни най-малко не се е домогнал до истината. Много болести се дължат на неправилно гледане, на неправилно ходене, на неправилно слушане и т. н. Изобщо всички аномалии, всички неправилности във физическия и психическия живот на човека причиняват ред болести и страдания. За да бъде здрав, човек трябва да знае как да гледа. От ъгъла на неговото зрение зависи посоката на неговия живот. Срещнете ли един човек, вие трябва да знаете, отде да започнете да го гледате: от главата към краката или от краката към главата. В двата случая ще имате два различни резултата. Доброто свирене на цигуларя зависи от умението му да управлява лъка и да туря пръстите си на съответните им места. Всеки човек има цигулка и лък, с които може да даде израз и направление на своя живот. Сърдцето представя цигулката, умът – лъкът с който свири, а волята, това е участието на човека в свиренето, чрез което определя посоката на своя живот! Публиката е самият човек. Без публика никой не може да свири. Поне един човек, но все трябва да има някой да го слуша. Ако човек сам не се въодушевява, никой не може да го въодушеви. Като свири, човек може да се допитва до мнението на другите, но първо той трябва да чуе своето мнение. Божественият закон изисква всеки сам да се въодушевява, сам да има мнение за своите постъпки, а после другите. Някой си купил нови обуща, които го стягат. Той пита приятелите си, харесват ли обущата му. Отвън обущата са хубави, но отвътре не са. Едно от качествата на обущата е да прилягат добре на краката. Стягат ли някъде, те не са добри. Обущата са добри тогава, когато при сто километров път, извървян с тях, не причиняват никакви пришки. Същата преценка се отнася и в правенето на добро. Истинско добро е това, което не причинява никакви пришки на ръцете и на краката на онзи, който го е направил. Каквито дрехи и обуща носи човек, те трябва да прилягат добре на тялото му, да не го ограничават. Каквото човек върши, делата му не трябва да го ограничават. Всяко ограничаване всяко нарушаване на свободата, показва, че нещата не стават правилно. Съвременните хора сами се ограничават, а после говорят за свобода. Слушате да казват на младия момък да не гледа жените, а на младата мома — да не гледа мъжете. Да гледа човек мъжа или жената не е лошо. В това няма нищо престъпно. Лошото е, когато човек не знае как и откъде да гледа. Искаш ли да гледаш мъжа или жената, качи се на високо и оттам гледай. Поставете всеки човек на мястото му и оттам гледайте. Не го ли поставите на определеното му място, вие ще гледате криво. Колкото да ограничавате човека, ако той няма разбиране, вие ще го наплашите но няма да го изправите. Когото срещнете днес, всеки е наплашен: той се страхува, да не би мисълта му да е крива, или желанието нечисто и не смее да се прояви. Всички мисли, чувства и желания, които минават през човека, са добри, чисти. Те се изопачават, когато се приложат. Значи слабата страна на човека е в приложението. Докато са на дървото, ябълките са красиви, здрави. Щом започнат да ги берат, за да ги продават, те тук-там се натъртват и започват да гният. За да се научи да мисли и да разсъждава право, човек трябва да излезе от стария живот и да влезе в новия. Старият живот е статически, а новият — динамически. Новият живот изисква приложение, динамика. Старото трябва да отстъпи мястото си и в живота, и в науката, и в изкуствата. Някой се моли, сяда на колене, кръсти се и се чуди защо не получава отговор на молитвата си. Той се моли по стар начин и при това външно само. В молитвата трябва да вземе участие и сърдцето, и умът, и душата, и духът. Като се моли така човек се тонира. В този смисъл молитвата подразбира тониране. За да се моли човек трябва да има камертон, да нагласи четирите струни на цигулката си и да започне да свири, да взима чисти тонове, чисти акорди. Молитвата подразбира тониране, нагласяване, свързване с Бога. Молите ли се на Бога, ще говорите ясно, разбрано, чисто, искрено, без никакъв фалш. Ще говорите това, което мислите. Когато синът говори с баща си, а дъщерята — с майка си, те трябва така да говорят, че да ги задоволят. Като се моли на Бога, човек трябва да се подмладява. Не се ли подмладява всеки ден, човек не знае да се моли, няма религия в себе си. Казва ли човек, какво е бил едно време и какво е станал сега, той нито знае да се моли, нито има религия в себе си. — Едно време правехме големи усилия, едно време обичахме Бога. — Кой е виновен за вашето минало? От гледището на Божествения свят, каквото е било в миналото, това е и сега. Едно време имахте жена и деца, грижехте се за тях, но сега нямате жена и деца, те са заминали за онзи свят, и като няма кого да обичате и за кого да се грижите, вие губите своята набожност. Казвате тогава, че Бог ви е забравил. Не, това е криво разбиране. Всяко криво разбиране води към вкисване. За да се освободи от това вкисване, човек трябва да оправи първо отношенията си към Божествения свят. Когато се говори за работа върху себе си човек често се обезсърдчава намира, че много години трябва да работи. Някой казва, че е работил 15-20 години върху себе си и нищо не е постигнал. — Защо не е постигнал нищо особено? — Не е работил, както трябва. Всяко число крие в себе си особени сили, които трябва да се разбират. За мъжа щастливи числа са 1 и 2, а за жената – 1 и 9. Значи щастливо число за мъжа е числото 12, а за жената — 19. Като съберете 1 и 2, получавате числото 3. Тройката представя разпукване на житното зърно. Като поникне, то образува котва. Котвата означава процес на растене. Дойдете ли до числото три, ще знаете, че ви се дават условия да се развивате, да се размножавате, да приемете Божествената енергия в себе си. Числото две представя нивата на която човек трябва да посажда своите мисли и чувства. Единицата пък е семето, което той сади, т. е. неговите мисли и чувства. За да расте, човек трябва да има на разположение нива и семе, т. е. числата едно и две. След това иде действието и на другите числа върху човека, а именно числата 3, 4, 5, 6. 7, 8 и 9. За да действат тия числа върху човека, Първата Причина се явява като обединяващ принцип. Тя ги обединява в едно, за да могат силите им да действат едновременно и целесъобразно. Като се движи от едно място на друго, човек трябва да прави връзка между нещата. Рече ли да измени пътя на своето движение, той непременно трябва да го огледа, да види, какви спънки ще срещне. Преди да е тръгнал по този път, той трябва да отстрани всички спънки. Ако по конеца детето знае, докъде най-високо може да стигне неговото хвърчило, колко повече човек трябва да знае, докъде се простират възможностите на неговото движение. Ако той мисли само за ядене и пиене, конецът за който е вързан, е много къс. Този човек е хвърчило, което сутрин пущат в движение, а вечер прибират. Когато някой се оплаква, че е сгрешил, или че се е оплел някъде, това показва, че са взели хвърчилото му. За да не взимат хвърчилото ви, трябва да стоите на известно разстояние от хората. Като ученици, вие трябва да дадете път на Божественото в себе си. Дойдете ли до това положение, не трябва да критикувате Божественото, да се произнасяте за неговите прояви. Реката трябва да следва пътя към морето, да не се отклонява, да не се занимава с други реки. Ако се спира тук-там по пътя си, ще я впрегнат на работа, градини и бостани да полива, воденици да кара. В края на краищата тя ще каже, че е свършила много работа. Свършила е много работа, но не по нейна воля. Други са я заставили да работи. Следователно, като сте дошли на земята да учите, не отвличайте ума си, да мислите, че можете да вървите в пътя на другите хора. Всеки човек има свой определен път. Всеки трябва да изправи отношенията си към Бога — никаква друга философия не му трябва. Ще кажете, че трябва да учите. Всеки човек трябва да учи, но той трябва да намери онзи учител, който е определен специално за него. Намери ли своя учител, работата му тръгва напред. Този учител не взима никакви пари. Той работи за Бога, като изисква от ученика си, каквото спечели, да го внесе в Божествената банка. Истинският учител е онзи, който не работи за пари. Този учител трябва да учи ученика си с любов, да го научи, какво представя ума и сърдцето, да знае, какво нещо е човекът-мъж и човекът-жена, да разбира душата и духа си. Ученикът трябва да разбира функциите на тялото си, да знае как да се справя с него. Какъв ученик е този, който не разбира сърдцето си? Какъв ученик е този, който не знае, какво нещо е любов, светлина и свобода? Някой ще каже, че иска да разбере необятната любов. За да разберете нещата от гледището на любовта, вие трябва да я изучавате в най-малките й и слаби прояви. Представете си, че сте вървели дълго време в гората и сте замръзнали от студ. В това време един непознат човек ви среща и ви завежда у дома си да ви стопли и нахрани. След това вие се разширявате и казвате, че любовта ви е посетила. Това е една от малките прояви на любовта. Всяка мисъл, която внася светлина в ума, и всяко чувство, което внася топлина в сърдцето, колкото малки да са, наричаме Божествени. Ако възприема тия мисли и чувства в себе си, човек постепенно се разширява, докато стане готов да приеме Божественото в по-голям мащаб, да приложи новия живот. Съвременните хора страдат от това че отричат Божествения живот в себе си. Мнозина отричат учените, философите, като не признават това, което са писали. Наистина, учените и философите пишат това, което знаят, но и в него има наука, и в него има истина. Математиците решават задачи с неизвестни, от които намират, че Х е равен на 0, на 1, на 2, на 3 и т. н. После изчисляват Y. Когато X = 0, това показва, че учените са намерили семето, което посаждат в нивата Y. След това намират Z, т. е. условията, при които семето може да израсте и да се развие. Това са трите неизвестни в задачата. И при това положение задачата още не е решена. Всички очакват жетвата, да видят какви резултати ще имат. Следователно, разрешението на задачата се заключава в плода, който човек придобива в живота си. Сега, като знаете това не си правете илюзии, да мислите, че който е намерил правия път, той е разрешил всички въпроси. Този път трябва да се извърви. Човек вижда резултатите на своя живот, само когато извърви пътя, в който е влязъл. Ако не достигне крайния предел на своите възможности, човек не може да мине в новия живот. Зад този живот, в който сега живеем има друг, по-широк, с по-големи възможности. Ако не можете да разчупите черупката на сегашния си живот, вие всякога ще бъдете затворени в него. За да счупите черупката на сегашния си живот, вие трябва да имате високо съзнание за нещата, висок идеал към който да се стремите. Като разчупите първата черупка, ще се намерите пред втора, трета и т. н. Много черупки трябва да разчупите, докато влезете в света на истината, която ще ви направи свободни. Това не може да стане изведнъж, но постепенно. Ще падате, ще ставате, ще работите, докато един ден постигнете стремежите на вашата душа. Дръжте в ума си мисълта, че човек е двуцентрово същество. Като се движите от единия до другия център, вие ще разрешавате задачите си правилно и ще вървите напред. — Ами Бог къде е? — Това не е важно. За човека е важно да се движи в светлината и топлината на Бога, да чувства потика, който иде от Него, и да върви напред. Като се свърже с Първата Причина, той е готов да възприема благото на живота от всеки човек. Дойде ли някой да почука на вратата ви, да носи Божественото благо, станете веднага на крак и му отворете. Дали сте болен или здрав, не се колебайте. И на смъртно легло да сте, станете и отворете на Божия пратеник. Посрещнете посланика от Божествения свят и тогава умирайте, ако сте дошли вече до този час. Кажете на смъртта да ви почака малко. Пред Божественото и смъртта отстъпва. Като чуе гласа Му, тя веднага си заминава. — Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват с нас. 12. Лекция от Учителя, държана на 13 ноември, 1929 г. София — Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Вкисване (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Естествен ред на нещата“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Вкисване Т. м. Съвременните хора преживяват неприятни състояния, с които мъчно се справят. Запримeр, как ще се справите с глада? Представете си. че сте гладен, и отивате на единствената гостилница във вашия град, но гостилничарят още не е сготвил. Вие виждате на готварската машина няколко тенджери, в които яденето ври, но още не е готово. Вие обикаляте около тенджерите, търсите гостилничаря да изкажете недоволството си от него. Представете си друго положение. Вие сте ученик, отивате на училище, но не сте приготвили един от уроците си. Вие разчитате на времето, докато учителят влезе в клас. Обаче, този ден, именно, учителят влиза няколко минути по-рано. Вие сте недоволни, разтревожени. В първия случай причината за вашето недоволство се крие в гостилничаря, че е закъснял с яденето. Във втория случай причината е в учителя, който влязъл в клас няколко минути по-рано. В живота има много случаи, които изкарват човека от релсите на неговото равновесие, и въпреки това той мисли, че е свободен. Каква свобода е тази, при която човек всеки момент губи своя вътрешен мир? Най-малката причина може да изкара човека от равновесието му и да го застави да се вкисне. Кога нещата се вкисват? Когато презреят. Запример, докато зрее, плодът никога не вкисва. Презрее ли, той има условия да вкисне. И неузрелият плод може да вкисне. – Кога? – Когато се спре процеса на узряването. Изобщо, вкисване става, когато един процес спре развитието си. Животът започва с вкисване. Какво става със семето, което се посажда в земята? То се разпуква, започва да гние и от зародиша му излиза нов живот. Защо семето първо се вкисва, т. е. разлага, а после започва да расте? Защото в първо време процесите на неговото развитие спират. Известно е, че когато процесите в органическия свят спират, в резултат на това става вкисване. Същият закон се отнася и до психическия живот на човека. Когато противодействате на желанията на човека, той непременно ще се вкисне. Като изучавате проявите на хората, виждате, че всички си приличат. Дали са вярващи или безверници, всички хора се дразнят, смущават, вкисват. Ще каже някой, че се безпокои по-малко от друг. По-малко или повече, това са относителни неща. Изкуство е човек да не се гневи, да не вкисва. Дали яденето е готово, или не е, това не трябва да го смущава. Кибритената клечка може да седи в кутията и да не й се дава възможност да се запали; тя може да се запали, без да причини никаква пакост; най-после, тя може да се тури при сухите дърва на огъня и да произведе голям пожар. От човека зависи, дали ще даде път на експлозивите в себе си да избухнат, или няма да даде. Следователно ако дадете условия на кибритената клечка да се прояви, с това заедно се увеличава нейната сила в добър или лош смисъл, т. е. за добро или за зло. И тъй, доброто и злото в човека са резултат на взаимното отношение на силите в неговия организъм. Колкото е по-голямо разстоянието на тия сили от човека, толкова по-благотворно се отразяват върху организма му. Колкото са по-близо, толкова по-зле се отразяват върху него. От кого зависи разстоянието на силите? От външните условия. Външните условия стават причина да се събудят един или друг род сили в човека и да се приближат към него. Щом една сила се събуди, тя оживява и започва да се движи. С кибритена клечка може да се запали огън и да се сготви на него. С кибритена клечка може да се запали плевнята на вашия съсед и да произведе голям пожар. Кой е виновен за това? Виновен е онзи, който пали клечката. Виновен е и онзи, който е направил кибритената клечка. Той трябваше да бъде маг, да направи такъв кибрит, който да се запалва само от ръката на разумния и добрия човек. В заключение на това казвам: Дето стават престъпления, там Бог не взима никакво участие. В кой свят стават престъпленията, в животинския, в човешкия или между духовете, не е важно; важно е, че там Бог не присъства. Той не е взел никакво участие в предприятието за направата на кибрита. Ако е въпрос за светлина, за огън, Бог е поставил много светила на небето. Който има нужда от светлина, той може да се ползва от небесните светила. Ако има нужда от огън, той може да впрегне природната енергия, сам да си произведе огън. Ще кажете, че Бог е дал ума на човека, следователно, Той взима косвено участие в неговите предприятия. Това е криво разбиране на нещата. Бог не взима никакво участие в света на противоречията. Човешкият свят е пълен с противоречия. Щом е така, Божественото няма нищо общо с противоречията на хората. Разгневи ли се човек, причината е в него. Той е запалил една от кибритените си клечки. Разумният човек запалва своите кибритени клечки, само когато е спокоен. Тогава клечките се запалват, изгарят, без да причиняват пакости. И тъй, кибритената клечка може да запали огън, на който да се греем, но същевременно може да произведе и пожар. Значи, едно и също нещо може да донесе щастие и нещастие на човека. Запример, словото носи за човека и щастие, и нещастие. Божието Слово прави човека щастлив, а човешкото често му носи нещастие. Божието Слово образува сладките, благите неща, а човешкото – киселите и горчивите. Като няма работа, като се отегчи, човек се вкисва. Вкисването е присъщо свойство на човешкия живот. В който дом влезете, ще видите, че всички се оплакват от нямане: един казва, че обуща няма, друг – дрехи, трети – книги и т. н. Нямането е сол, която трябва да се достави отнякъде. Само Божественото е в състояние да достави на хората онази сол, която им липсва. Обаче, хора, които употребяват много сол, пият много вода. Солта, която Божественото доставя на човека, не е съща, каквато и материалната сол. Който е набавил в себе си необходимото количество духовна сол, той нито жадува, нито гладува. Сега, като четете темите си, вие сте дали интересни определения за качествата на благоденствието. Един от вас е писал: Качество на благоденствието е да върши човек волята на живия Бог. – Това е едно определение, което само по себе си е неопределено. Друг е писал: Да благоденстваш, това значи, да имаш сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога. – Това са качества на мъдреца, но не и на обикновения човек. Трети е писал: Само разумният и търпелив човек благоденства. – Това са теми, които не отговарят на реалността. Когато пишете някаква тема, трябва да мислите, да съпоставяте нещата, да отговарят на реалността, на действителния живот. Човек предполага много неща, но те не са реални. Някой казва, че ще стане учен човек. Това е предположение. Друг казва, че ще стане богат. И това е предположение. Ако под думите ученост и богатство разбирате онова знание и онова богатство, които обикновените хора имат, те не заслужават усилия, за да ги придобивате. Това знание и това богатство трае няколко години. Днес го имате, утре го нямате. Има смисъл човек да работи, да прави усилия, но да постигне такова знание и такова богатство, които може да занесе с себе си и на другия свят. Човек трябва да работи, за да придобива реални неща. Реални неща са ония, които следват човека в всичките му пътища. Те не се губят от съзнанието му. В реалните неща има последователност. Всички неща, които изчезват от съзнанието на човека, са относителни. Искате ли да знаете дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете, че той ви обича. Изчезва ли от съзнанието ви, той не ви обича. Същото се отнася и до неговото съзнание. Ако и вие никога не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате. В любовта ви има взаимност. Същият закон се отнася до мислите и до чувствата на човека. Една мисъл е интензивна, когато постоянно пребъдва в човешкия ум. При това, силата й постепенно трябва да се увеличава. Тази мисъл ние наричаме реална. Не се ли увеличава силата на една мисъл, тя непременно ще изчезне от човешкия ум. Държите ли в ума си мисълта за някой човек, вие го обичате. Изчезне ли този човек от мисълта ви, вие преставате да го обичате. Човек може да обича само онова, което има форма, съдържание и смисъл. – Защо? – Защото има пред себе си нещо реално. Всяко нещо, което губи формата, съдържанието и смисъла си, не е реално. Единственото реално нещо в света е Божията Любов. Тя е вечна, никога не се губи, човек всякога може да разчита на нея. Никой не може да се противопостави на Божията любов и мисъл. Някой се отчаял от живота си, че нямал обуща, шапка, дрехи и решил да се самоубие. Това е глупост. Бог спира вниманието на този човек към по-долностоящите от него, птици и животни, да види, как те живеят. Те са боси, гологлави, но не страдат, не се самоубиват. Човек сам е измислил обущата, дрехите. шапките и страда за това, което сам е изобретил. Човек трябва да мисли, да разсъждава право. Това не значи, че той трябва да ходи бос и гол в големите студове, но трябва да мисли, има ли право да се отчайва и да туря край на живота си за временни, преходни неща. Има право човек да се отчайва, когато е лишен от нещо реално: от здравето си, от мисълта, от чувствата си. Шапките, дрехите, обущата са елементи, които не влизат в човешкото съзнание. Те се отнасят към нереалния свет, към света на сенките. Да изгуби човек Любовта си, това значи, че е изгубил нещо реално. Но любовта не се губи. Който ви обича, той всякога ще ви помага. Бог е Този, който обича. За да изяви любовта си, Той се проявява чрез различни лица. Щом се намерите в някаква мъчнотия, в някакво ограничение и дойде някой да ви освободи, знайте, че този човек ви обича. Който истински обича, той всякога освобождава. Който не обича, той заробва. Едно трябва да знаете: каквито противоречия да преживявате, не ги приписвайте на Бога. Бог не взима участие в човешките противоречия. – Ама защо едни хора са богати, а други – бедни? Защо е допуснато това неравенство? Преди всичко, трябва да знаете, че богатството и сиромашията са условия за работа. Който разумно използва тия условия, той ще придобие нещо ценно. Ако сиромахът се справи разумно с положението си, сиромашията ще го напусне. Един баща има двама сина: единия праща на нивата, да оре и да копае, а другия остава свободен, да прави, каквото желае. Щом е свободен, той излиза в града, купува си билет, отива на театър, и вечерта се връща у дома си. И двамата разказват, как са прекарали деня. Ако този, който е работил на нивата, се оплаче от положението си, баща му и на другия ден ще го изпрати на същата работа. Обаче, ако той бъде доволен от работата си и е орал и копал с любов, на другия ден бащата ще изпрати другия си син на нивата, а него ще освободи, да прави, каквото иска. Така постъпва и Бог. Когато човек научи урока си, Бог променя положението му, дава му други уроци. Ако е въпрос за театри, и без това животът е пълен с актьори. Всеки актьор в живота играе ролята си по-добре от тази, която актьорите играят на сцената. Мнозина гледат страданията на своите ближни в живота, но не се трогват от тях, не плачат. Като отидат на театър, дето се представя някаква тежка пиеса, там плачат. Плачете за истинските актьори, а не за фиктивните. Като е дошъл на земята, човек ще мине през различни драми, трагедии и комедии, но той трябва да бъде силен, да издържа. Щом е свързан с Първата Причина, през каквито мъчнотии и изпитания да минава, в края на краищата той ще излезе на спасителния бряг. Като не разбират законите на живота и на любовта, хората сами си създават ред страдания и изпитания. Някой мъж погледнал жената на своя приятел, и последният веднага подозира жена си в някакво изневеряване. Какво лошо има в поглеждането? Турците казват: Благословение е човек да гледа красивото. Престъплението не се заключава в гледането, но в желанието на човека да обсебва красивите неща. Гледането, обсебването не е любов. Истинска любов е тази, която внася нещо красиво в човешката душа. Престане ли да внася нещо красиво в човешката душа, любовта напуща човека, вследствие на което в неговите мисли и чувства настава пълен застой. Дето има застой, там се извършва вкисване. Всяко вкисване води към престъпление. Щом любовта напусне човека, и животът го напуща. Да обичаш някого, това значи, всеки момент да внасяш нещо ново в съзнанието му. Не е истинска любов онази която не внася нищо ново в човешкото съзнание, нито в човешката душа. Ако светлината не може да прониква през прозорците на вашата къща, къде е вината: в слънцето, или във вас? Вината е в самите вас. Прозорците ви с наслоени с прах и утайки от миналото, вследствие на което светлината мъчно си пробива път през тях. В живота има два вида оцапвания: външни и вътрешни. Всеки човек отвън може да помогне на външното оцапване. Затова, именно, се женят хората: жената може да чисти окото на мъжа отвън, но вътрешно, обаче, човек сам трябва да чисти окото си. Докато едно същество ви помага, трябва да знаете, че то ви обича. Без да мисли, човек казва за себе си, че Бог го е забравил, че цели три дена не е турил хапка хляб в устата си. Не, Бог не се занимава с последствията и възмездието на хората. С това се занимава кармата му. Чрез житото Господ казва на хората, защо гладуват. Те гладуват, защото още не са готови да приложат закона на жертвата, както житото го прилага. Твърда, корава е черупката на човека. Много време трябва да се вари тази черупка, докато омекне. Като вари и яде боб, човек трябва да се поучи от него. Човешкият егоизъм не е нищо друго, освен твърдата черупка на боба. Човек трябва съзнателно да работи върху себе си, да стопи своя егоизъм. Не е нужно да минава през огън, за да стопи егоизма си. Достатъчно е да се излага на благотворните слънчеви лъчи, за да се смекчи, да превърне егоизма си в алтруизъм. В това отношение той трябва да взима пример от плодовете, които зреят и омекват на слънчевите лъчи, а не от боба и от лещата, които омекват само на огъня. Днес всички говорят за разумност. Наистина, разумност се иска от човека. Разумен човек е онзи, който изучава явленията в природата като предметни учения. Той съпоставя тия явления в своя личен живот и се учи от тях. Като живее и се учи, по този начин човек се домогва до новото в света. Очаква ли на децата си, на жена си, на мъжа си, на външната, материална наука, човек нищо не може да придобие. Добре е да се занимава човек и с материалната наука, но вън от нея има друга една наука – Божествената. Тя обхваща четирите главни факултета: факултетите на любовта, на мъдростта, на истината и на правдата. Свърши ли тия четири факултета успешно, човек се назначава на служба метач на улиците на небето. Има някакъв прах по улиците на небето, който, пренесен на земята, прави чудеса. С този прах човек може да лекува различни болести, да строи къщи, училища и т. н. Когато се казва на хората, че трябва да изучават Божествената наука, те намират, че не е дошло още време за нея и отлагат изучаването й. Когато дойде времето, те отлагат, а когато се заемат да я изучават, виждат. че са закъснели. Трябва ли да чакат насила да им се наложи? Ако отидете при някой богаташ да искате известна сума за Бога, той отказва. Какво виждаме днес? Във време на общоевропейската война много американски милионери и милиардери изгубиха всичко. От големи богаташи те станаха последни сиромаси. Те насила дадоха много повече от това, което доброволно не можаха да пожертват. След всичко това някои казват: Бог не вижда ли, какви страдания, мъчнотии и противоречия преживяваме? Бог всичко вижда, но за Него и сиромашията, и богатството са едно и също нещо. Като види някой богат, който пъшка под тежестта на товара си, Господ казва: Много е натоварено това дете, но ще научи урока си. Като види някой беден, изпосталял човек, Той казва: Много е олекнало това дете, но трябва повече да работи, да се уякчи. Бог еднакво гледа и на плача, и на радостта на хората. Той знае, каква е крайната цел на човешкия живот, заради което води човека, именно, към тази цел. По какъв начин ще дойде до целта на своя живот, това не е важно. Задачата на човека е да се домогне до целта на живота. Като ученици, вие трябва да правите разлика между човешкото и Божественото. Различавате ли тия два вида прояви в себе си, вие ще се развивате правилно и ще се освободите от вкисването. Щом се поддаде на някое отрицателно чувство, човек непременно ще се вкисне. Пишете върху темата: „Признаци на физическото и психическо вкисване. Всеки може да развие тази тема, защото няма човек в света, който да не се е вкисвал. За да не се вкисва храната, човек трябва да я раздава. Значи, даването е едно от условията, което предпазва човека от вкисване. Как трябва да давате? Разумност се изисква в даването. Ако има две круши, едната ще даде на ближния си, а другата ще задържи за себе си. Даде ли и двете круши, той не е постъпил правилно. Човек не може да обича другите повече от себе си. Законът на даването се отнася не само до физическия, но и до психическия живот. Човек трябва да знае, как да дава своите чувства и мисли. В това отношение даването е вътрешен процес. Давате ли правилно, това даване остава неизгладим спомен в съзнанието на човека. Това даване е Божествено. Може ли да се изглади от съзнанието, то не е Божествено. Това, което Бог е дал на човека, остава всякога живо. Бог желае доброто на всички хора. Той желае всички хора да живеят. Бог не благоволява в смъртта, в страданията, в злото и в противоречията на хората. Дойде ли нещо подобно в живота им, то не е от Бога. Причината на това се крие другаде някъде. Като не разбират тия неща, хората търсят причините за своите нещастия и страдания вън от себе си и ги отдават на условията, на времената, които преживяват. Има два вида времена: човешко и Божествено. Под думата „време“ разбираме отношения на нещата в обективния свят. За извършване на някои неща се изисква един период от човешко време, а за други – период от Божествено време. Следователно, дойдете ли до великите работи на живота, не желайте да стават нито по ваше време, нито по ваш часовник. Божественото време се определя по вътрешния часовник в човека. Всеки трябва да работи върху себе си, да усъвършенства този часовник. Попадне ли човек в Божественото време, нещата стават добре. Не попадне ли в това време, нещата не стават, както той ги е очаквал. Хората се чувстват нещастни, защото нещата не стават по тяхното разбиране и на определеното от тях време. Какво иска човек? Човек иска да нареди живота си, да се ожени. После? Да му се родят три-четири деца. После? И децата му да се наредят, да се оженят, да имат по няколко деца. Така се женят и раждат хората, докато дойдат до четвърто, пето, шесто поколение. Те се размножават, но благата им се намаляват, понеже се разпределят на по-голям брой хора. Колкото повече се увеличава броя на децата, толкова повече осиромашават. Очаква ли човек на децата си, те да го гледат, той не е от първото поколение. Който е от първото поколение, той сам печели, той е богат човек. Сега ще преведа тази мисъл в следната форма. Някой човек се отказва да работи върху себе си и разчита на добродетелите, които е развил в миналото си. Той казва: Едно време живях добре и правех големи добрини. Този човек върви по закона на размножаването, вследствие на което ще дойде до положение, когато благата му ще се намалят значително. За да не намали благата си, човек не трябва да разчита на своите четири сина, нито на своите четири внучета. Ако синът се размножава, това е за негова сметка. Защо? Колкото вода да се излива от една чешма, това е в нейна полза, но не и в полза на тръбите, през които водата минава. Тръбите могат да се изтрият само, без да придобият нищо съществено. Някой казва, че иска да стане много добър. Стане ли много добър, той ще се изтърка. Да бъде човек деликатен, нежен, добър в груба среда, това значи, да се изхаби преждевременно. Меките, нежни ръце не са за груба работа. Ангелът може да живее на земята, благодарение на знанието, с което разполага. С това знание той може да смекчи грубата материя, да я превърне в мека, благоприятна среда. Като не разбират мекотата, хората казват, че човек трябва да бъде твърд, да устоява. Да бъде човек твърд, това значи, да бъде гъвкав, като живите клонове, да се огъва навсякъде, без да се чупи. Когато чукат, мачкат, огъват твърдия човек, той пак се изправя като клон на дървото и продължава живота си. Уплаши ли се, счупи ли се, той не е твърд. Твърдият човек има убеждение. Той знае, че животът излиза от Бога. Следователно, свърже ли се човек с Бога, никой не може да отнеме живота му. Кой може да изчерпи водата на извора? Кой как мине край извора, ще пие от него. но след време благото ще се върне пак там, отдето е излязло. Време е вече човек да съблече старите си дрехи. Днес повечето хора са облечени отгоре с модерни дрехи, а отдолу – със своите стари, селски ризи: отгоре са християни, отдолу – езичници. Хвърлете долните си дрехи и останете само с горните Ще кажете, че нямате средства да си купите нови вътрешни дрехи. Щом нямате средства, трябва да знаете истината, да не се самоизлъгвате. Ще знаете, че само отвън сте християни, а отвътре – езичници. Не е въпросът в бързата смяна на нещата, но в тяхното познаване. Човек трябва да знае истината, да не се самоизлъгва. Човек трябва да бъде искрен към себе си, каквото говори пред хората, това да е и в самия него. В каквото положение да се намери, човек трябва да бъде искрен. Някой момък или някоя мома бързат да се оженят, а после съжаляват. Няма защо да съжаляват. Нека спокойно, съзнателно извървят своя път, да придобият известна опитност. Добре е човек да се е оженил по волята на Бога, да му се родят деца по Бога, но ако не е станало това, нищо друго не му предстои, освен да върви напред и да изправя живота си. Послушание се иска от човека, да не бърза в своите работи. Ако не бърза, той ще се роди навреме и под влиянието на такива планети, които отговарят на неговото желание. Някой иска да стане музикант. За да бъде добър музикант, той трябва да се роди при онова планетно съчетание, което съвпада със зодията на музиката. Същото може да се каже и за поета, за учения, за философа. За идването на всеки човек на земята е определен час, кога трябва да слезе. Чуе ли своя звънец, той не трябва да чака нито секунда. Изгуби ли десет минути само, той никога вече не може да стигне своя час и място. Десет минути, умножени на 300 000 км. в секунда, се равнява на 180 000 000 км. Може ли да стигне човек щастието си, което се е отдалечило на 180 милиона километра разстояние от него? Иска ли да бъде щастлив, човек трябва да върви с бързината на щастието. Американците се отличават с една специфична черта. Те ценят времето, вследствие на което са измислили особено приспособление към треновете за събиране на писма. За да не спира тренът на една и на друга станция да събира писма, те са поставили особени стълбове, на които закачват торбите с писма. Като мине тренът край тия постове, с особени куки, хващат торбите, без да спират движението си. Тъй щото, дойдете ли до трена на щастието, не чакайте той да спре, за да се качите, но веднага скочете в него. Тренът на щастието върви непрекъснато. Той никога не спира. Който има същата бързина, с каквато се движи тренът на щастието, само той може да се качи в него. Чакате ли този трен да спре пред вас и да ви разпитват, кой си, откъде си, щастието е отлетяло, без да ви вземе с себе си. Да имате бързината на щастието, това значи, във всички случаи на живота си да имате будно съзнание, да живеете според великия закон на любовта. Да имате будно съзнание, това значи, да отворите нов лист на вашия живот. Не можете ли да отворите нов лист на вашия живот, вие нищо не можете да постигнете. Вие ще останете в същото положение, в което сте били и в миналото. В края на краищата ще кажете: Много чухме, много ни се даде, но нищо не приложихме. Остаряхме вече, за нищо не сме способни. Използвайте сегашния момент. И днес не е късно. Снемете старите си дрехи – дрехите на езичеството, и ги заменете с нови – дрехи на християнството. Тогава ще станете християни и отвън, и отвътре. – Време ли е да снемем старите си дрехи? – За Божествените работи определено време няма. Те стават всякога. Добрите, красивите, разумните работи стават без време и място. Те са извън времето и пространството. – Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват с нас. 11. Лекция от Учителя, държана на 6 ноември, 1929 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Източници на живота (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Естествен ред на нещата“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Източници на живота Размишление върху вярата. Четоха се темите: „Качества на милосърдието и причини за обществената криза“. Като слушам темите ви, забелязвам, че в тях отсъства онова вдъхновение, което по-рано съществуваше. Сега пишете по-малко. В това отношение вие приличате на онзи германски проповедник, който в първите години на своята работа проповядвал много добре, но след време изгубил вдъхновението си. Защо? Един ден германският император присъствал на една от неговите проповеди и останал възхитен от нея. На излизане от събранието, той казал на своя пръв министър, който го придружавал: Този млад, даровит проповедник трябва да се възнагради. Увеличете заплатата му, за да работи по-добре, да не живее в лишения. След две-три години гласът на този проповедник не се чувал вече. Той от време на време само държал някоя проповед. Това дошло до ушите на императора, и той запитал министъра си, коя е причината, че проповедникът престанал да държи своите хубави проповеди. — Много естествено! — отговорил министърът. Когато затлъстее, петелът престава да пее. Сега, като писахте върху кризата, каква дума е тя? Гръцка. Криза съществува не само в обществения, но и в личния живот на човека. Казват, запример, за болния, че се намира в кризата на своята болест. Това значи, че болестта е дошла до положение, което определя, ще живее ли болният или ще умре. На какво се дължи кризата? На недоимък на нещо. Кризата на болния се дължи на недоимък на живот. В широк смисъл на думата, недоимъкът на живот изопачава човешкия характер, вследствие на което внася известна дисхармония във всички негови прояви. Казват за някого, че станал безверник. Защо станал безверник? Защото има много да дава, не му достига нещо. Той изгубва доверие към кредитора си и търси начин да избяга, да се освободи от дълговете си. Като не разбират проявите на живота, мнозина мислят, че вярванията са причина за критичното състояние на човека. Не, дълговете са причина за състоянието, което човек преживява. Недоимъкът на средства за живот изопачава характера на даден човек. Ние наричаме безверник всеки човек, който не иска да плаща дълговете си. Вярващ пък е онзи, който е готов да плаща дълговете си. Какво представя новото учение? Всеки който вярва, може ли да следва новото учение? Новото учение седи в новото разбиране и приложение на любовта. Нов елемент влиза сега в света. Този елемент, именно, определя посоката на човешкото движение. Ако няма нов елемент в живота, няма да има нищо ново в света. Ново има в мислите, в чувствата и в постъпките на хората. И в Писанието е казано: „Ще им отнема каменното сърдце и ще им дам ново“. За новото сърдце говорят днес всички хора. И тъй, като говорим за обществена криза, ние разбираме криза в живота на хората: парична криза, хлебна криза и т.н. Като настане хлебна криза, всеки започва да търси хляб. Ако срещнете човек, който не е ял десетина дена, ще видите, че едва се държи на краката си, едва говори. Нахрани ли се, силите му се възстановяват, и той върви смело, решително, с дигната глава. От недоимък в храната се явяват различни болести. Но болести се явяват и от пресищане. Ще кажете, че богатите ядат най-хубава храна. И това се случва, но срещате богати, на които вкусът е много изопачен, вследствие на което често употребяват нехигиенична храна. Ако отидете всред културни народи, каквито са германците, французите, американците, ще видите, колко неестествено се хранят. Понякога германците употребяват месо, което е преседяло няколко дена. Те не се замислят, какви пакости може да им причини това месо. Американците пък обичат в големите горещини да пият студени сиропи. Те простудяват гърлото си и сами си причиняват нещастия. Културни народи са и германците, и американците, но в тяхната култура липсва нещо съществено. В културата на всички съвременни народи липсва нещо съществено, вследствие на което преживяват ред кризи, външни и вътрешни. Под думата „култура“, в тесен смисъл, разбираме обработване на семена на растения, на плодни дървета. В широк смисъл тази дума подразбира развитие на индивида, на семейството, на обществото, на народите, на цялото човечество. Днес всички говорят за новия елемент, който е влязъл в културата. Кой е този нов елемент? Любовта. Значи, любовта влиза в културата, с цел да я подобри, да я подигне и обнови. Влезе ли този елемент в културата, той ще внесе обрат във всички области на живота. Влезе ли в дом, дето има болести, той ще изгони болестите навън. Влезе ли в човека, той ще го преобрази, ще го превърне в нов човек. Съвременните хора преживяват различни кризи: сърдечна, умствена и материална. Поради отрицателни чувства, обиди и огорчения, те са подпушили естествените си чувства. Внесли са известно наслояване в своето сърдце. Поради ред умствени противоречия и съмнения, те са внесли големи наслоявания в умствения си живот. И най-после, поради неразбиране великите закони на природата, те са изопачили своя материален живот. Днес те се нуждаят от нови енергии, от нови течения в организъма си, да изчистят всички наслоявания, всички утайки на миналото, които са подпушили техния живот. Само любовта е в състояние да внесе тези нови енергии в живота, да освободи човечеството от чуждите вещества, останали в него от далечното минало. Както болестите се дължат на натрупване на чужди вещества в организъма, така и кризите в обществения живот на човека се предизвикват от чужди, отрицателни мисли, чувства и постъпки. Любовта е единствената сила, която е в състояние да освободи от тия чужди вещества и наслоявания, както отделния индивид, така и цялото човечество. Като се намерят в затруднения, в лишения, хората започват да се оплакват, че гладни ще умрат, че децата им ще останат невежи и т.н. Да придобива човек знания, да стане учен, това не зависи от неговото материално състояние. Много богатски синове са останали невежи. Защо? Не са били способни, не са имали желание да учат. Учеността се определя първо от вложените дарби и способности в човека. След това вече идат материалните условия. На способния, те дават възможност да развие онова, което природата е вложила в него. На неспособния те могат да причинят по-голяма вреда, отколкото полза. За да се развива човек правилно, в ума и в сърдцето му трябва да има постоянен прилив на енергии. Прекрати ли се прииждането на тия енергии, човек започва да остарява. Всяко остаряване води към втвърдяване. Както градинарят полива всички зеленчуци в градината, така и човек трябва да насочи мисълта си към всички центрове на мозъка си, да приижда към тях енергия, да ги храни. Полива ли само едни центрове, а други изоставя, той се развива едностранчиво. Хората са нещастни поради това, че са едностранчиво развити. Казват за едного, че е отличен музикант; за друг казват, че е отличен поет. Ако музикантът и поетът се проявяват само в своята област, в музиката или в поезията, те не са истински майстори. Гениалният музикант е всестранно развит. Гениалният поет — също. Всеки обикновен музикант, поет, учен или художник е едностранчив. За обикновения музикант музиката е забава, а не е изкуство, нито творчество. За обикновения поет поезията е забава, а не творчество. В обикновен смисъл на думата и поезията е музика, защото в нея има ритъм, такт, стъпка, но това е външна страна на музиката. Истинска музика, истинска поезия е онази, която засяга целия душевен живот на човека. Срещате един музикант, който е майстор-изпълнител. Друг музикант е майстор в творчество. Трети — в импровизация. Истинският музикант, или певец е силен във всички области. Той има всестранно развитие. Музикант, който има строго определен ритмус, се отличава с голяма съобразителност. Той поставя нещата точно на време и на място. Тактът пък е особена музикална способност. Когато истинската музика, поезия и наука дойдат на земята, животът на съвременните хора ще се оправи. Преди две хиляди години още е казано, че е наближило Царството Божие на земята. Сега и аз казвам, че е наближило времето да дойде Царството Божие на земята. — Кога ще дойде това време? — Когато хората се домогнат до великата музика, поезия и наука, когато приложат великото изкуство за живеене в своите лични и обществени отношения. Днес всички се запитват, кога ще изчезне злото в света. Казвам: Злото ще изчезне, когато хората престанат да хранят свинете си. Отворете своите кочини и пуснете свинете в гората на свобода. Докато коритата на свинете са пълни с каша, и дворът ще бъде пълен със свине. С други думи казано: Докато храните греха в себе си, той всякога ще има условия за живот във вас. Престанете ли да го храните, изпразните ли коритата, в които сте му туряли храна, той сам ще ви напусне. — Къде ще отиде? — В гората. — С какво ще се храни? — С корени. Ленивите хора създадоха греха и престъпленията в света. Българите често употребяват поговорката: „Накарай мързеливия на работа, да ти даде ум“. Наистина, ако накараш мързеливия на работа, той ще обикаля оттук-оттам, ще започне да те учи, как по-лесно да изкараш прехраната си, без да губиш сила и време. Той ще ти преподава различни теории за бедни и за богати, за неправдата в света, но никаква работа няма да свърши. Следователно, за да стане господар на злото, на греха в себе си, човек трябва да работи. Природата прилага особени възпитателни методи към всеки, който не работи. Тя възпитава мързеливия чрез страдания, чрез болести, чрез сиромашия. Като му изпрати някаква болест, тя го заставя да се върти на една и на друга страна, да прави упражнения. Като здрав, той не е правил упражнения, не се е движил, не е работил, но сега, като болен, прави всичко, каквото болестта го кара, а същевременно изпълнява и съветите на лекаря. Природата не търпи нищо отрицателно: мързел, лъжа, измама, залъгвания. Един млад поет изпаднал материално и отишъл при един банкер да иска една сума на заем. Банкерът не го приел лично, но като разбрал нуждата на поета, казал на слугата си: Кажи, че не съм в къщи. Няколко години след това банкерът имал нужда от поета и отишъл в дома му. Поетът подал главата си от вратата и казал на банкера: Поетът не е у дома си. — Как тъй? Аз чувам неговия глас. — Чудно нещо, отговорил поетът. Аз повярвах на твоя слуга, а ти на мене не трябва ли да вярваш още повече? Като ученици, вие трябва да внимавате в своите прояви, да чистите мислите, чувствата и постъпките си от всички чужди вещества, които са причина за ред болезнени състояния във вашия живот. Запример, някой казва, че не му се работи. Това е болезнено състояние. — Не ми се мисли. — Това е болезнено състояние. — Тревожно, тежко ми е на сърдцето. — И това е болезнено състояние. За да се освободи от болезнените състояния, човек минава през големи страдания. Когато искат да заставят някого да каже истината, подлагат го на големи страдания. В турско време, когато са искали да заставят богатия български чорбаджия да каже, къде е скрил парите си, туряли на шията му нажежена желязна верига. Докато не е виждал нажежената верига, той не казвал, къде са парите му, и се представял за сиромах. Щом виждал нажежената верига, веднага казвал къде е скрил парите си. Сега, като знаете, че енергиите на любовта са в състояние да освободят човека от всички наслоявания на миналото, не им туряйте бент. Колкото [и?] слаби да са тия течения, не прекъсвайте тяхното прииждане. Този прилив на енергии определя вашето съществуване на земята. Всяка Божествена вълна не е нищо друго, освен нов приток от енергии на любовта, който се втича в човешкия живот. Според Божествената наука, съществуват 12 източници или притоци на живота, но днес функционират главно седем. Астролозите наричат тия притоци зодии. Всяка зодия представя творческо течение в природата. От 12-те творчески течения пет са запушени, остават само седем. Астролозите са свързали тия седем течения със седемте планети. Меркурий е свързан с творческия принцип на конкретния ум. Венера — с любовта. Земята — с крайния материализъм. Луната — с въображението. Тя представя утробата, в която идеите се зараждат. Марс — с ония войнствени сили, чрез които човек си пробива път. Юпитер — с благородството. Сатурн — с разумността, с философията на живота. Свърже ли се с творческите енергии на тия седем източника, човек може да живее. Запушат ли се те, той е осъден на смърт. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен, да не запушва нито един от тия притоци. Не само че не трябва да ги запушва, но той трябва да се стреми постепенно да отпушва по един от останалите пет. Като се отпушат и последните пет, човешката душа ще дойде в своето първично състояние, както някога е излязла от Бога. Когато всичките 12 източници в човека са отпушени, той се намира в положение на безсмъртие. Мнозина казват, че човек не трябва да бъде смел. Не, смел ще бъде, убеждение ще има. — С наука, с философия не трябва да се занимава. — Не, ще се занимава и с наука и с философия. Някои казват, че любовта била празна работа. — Любовта е велика, мощна, творческа сила. Ако сърдцето не трепти от свещените чувства на любовта, човек е осъден на смърт. Ако умът не възприема светлината на мислите, човек е осъден на смърт. Изобщо, ако не може да прояви благородството на своя характер, да разсъждава дълбоко философски, човек не може да се развива. Той не трябва да бъде повърхностен в своите заключения. Разсъждава ли повърхностно, утре ще чуете, че е умрял. Истинският философ не умира. За него смъртта е трансформиране, т.е. минаване от едно състояние в друго. Апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но ще се изменим.“ И тъй, за да дойдете до положение да отворите запушените притоци на живота, вие трябва да имате прави разбирания. Тогава само ще излезете от хамбарите си и ще се посадите в земята, да изгниете и след време отново да изникнете. Това подразбира излизане от стария живот и влизане в новия. Това значи: ако при мъчнотиите, в които се намирате, не можете да приложите един от 12-те творчески принципи, да се посадите в него и отново да изникнете, вие нямате никаква сила. Къде е силата на новото учение? Да живее човек в новото учение, това значи, да е отворил път в себе си за възприемане на Божествения живот. Това не подразбира, че човек ще стане светия. Без да е светия, човек може да бъде образец на Божествения живот. Светията, геният, Учителят са завършили своето развитие. Те слизат на земята между хората, да държат матура. И Христос дойде на земята да държи матура. Кървав пот излезе от порите на челото му, докато свърши матурата си. В какво се състоеше Неговата матура? Да отвори един от запушените източници. Той сам трябваше да намери този източник, сам да копае, да го отпуши и след това да покаже на хората нов път за спасение. Така постъпи и Мойсей. С тоягата си той удари канарата и вода потече от нея. След това той каза на хората: Оттук ще пиете вода. И Мойсей отпуши един извор. — Кой запушва изворите на живота? — Човешкият егоизъм. Следователно, за да не запушвате тия извори, откажете се от вашия егоизъм и престанете да живеете само за себе си. Приложете новото, което иде в света. Новото се заключава в отхвърляне на егоизма и в прилагане на общия живот. Не задържай благата само за себе си, но ги споделяй с ближните си, като им покажеш, как трябва да обичат Бога. Труден е този въпрос, но е приложим. Казано е в Писанието: „Ако не обичаш брата си, когото си видял, как ще обичаш Бога, Когото не си видял?“ Наистина, да обичаш Бога, Когото не си видял, е мъчна задача. Щом възлюбиш Бога с всичкото си сърдце, ти ще Го видиш. Правило е: Докато не възлюбиш Бога, ти не можеш да Го видиш. В човешкия живот е точно обратно: първо трябва да видиш някого и после да го възлюбиш. Мнозина запитват, как трябва да възлюбим Бога. Това е тяхна работа. Когато момата залюби някой момък, пита ли, как трябва да го люби? Както светските хора знаят, как да любят, така и вие трябва да знаете, как да възлюбите Бога. Като възлюби Бога, човек става смел и решителен, жизнерадостен, готов за работа. Докато не е възлюбил Бога, човек се стреми към външно богатство. Обаче, всеки може да отнеме външното богатство. За човека е важно вътрешното богатство, което никой не може да отнеме. Когато се говори на учени хора, мисълта, че човек трябва да възлюби Бога, може да се изрази с отношението А:Б. В това отношение А представя човека, който трябва да възлюби Бога — Б. Щом възлюби Бога и се свърже с Него, човек се изпълва със сили и мощ, може да разреши всички мъчнотии в живота си. Той ще има страдания, ще боледува, но всичко това ще счита за привилегия. Това са задачи за разрешаване. Религиозните лесно разрешават мъчнотиите си, но на теория. Като видят някой човек в затруднение, те казват: „Повярвай в Господа Исуса Христа, и работите ти ще се оправят“. Аз казвам: Не запушвай източниците на живота си. Бъди внимателен, докато не си ги запушил. Запушиш ли ги веднъж, колкото и да вярваш, вярата няма да ти помогне. Отпушени ли са източниците на живота, ти можеш да не вярваш, но животът в тебе ще тече. Във всеки човек има вътрешна вяра, която в нищо не се разколебава. Докато тази вяра живее в него, източниците на живота му никога няма да се запушват. Опасно е тази вяра да не се изгуби. Ако някой казва за себе си, че вярва, а не е изпитал вярата си, тази вяра нищо не струва. Ако казва, че не вярва, но не е проверил неверието си, и това неверие не е валидно. Каквото говори, човек трябва да го е опитал. Последен има думата опитът. Един англичанин работил усилено цели 20 години върху една хвърчаща машина. Той постоянно въвеждал нови приспособления към машината, но през всичкото време не направил нито един опит, да види, как хвърчи. След 20 годишна усилена работа, той оповестил във вестниците за своето откритие и определил деня и мястото, дето ще произведе своя опит. В определения ден и на определеното място се събрали голямо множество хора, да видят новото изобретение. Изобретателят погледнал самодоволно към публиката, с което подчертавал своето превъзходство над нея. Машината чакала своя изобретател. Той разказал принципите, върху които била построена, обаче трябвало да се направи опит, да видят как ще лети. Машината започнала да пръхти, да дига шум, но не се дигнала от мястото си. Всички присъстващи започнали да се смеят, а изобретателят, силно засрамен, дигнал машината си и напуснал залата. Следователно, искате ли да изнесете своето изобретение пред публиката, първо направете опита си сам, да видите, ще хвърчи ли, или не. Не направите ли опита предварително, вие ще се изложите на подигравките на хората. Ама той бил уверен в добрия резултат на работата си. Такава увереност е крайност. Имаш ли някаква идея, първо сам ще я изпиташ, и после ще я изнасяш пред хората. Като видят, че машината ти хвърчи, те ще кажат: Работил е този човек, машината хвърчи. За човека е важно да има такива идеи, които да го подигат във въздуха, над обикновените условия на живота. Не може ли идеята му да го подигне, той не е свършил работата си, както трябва. Истинската наука има за цел да подигне човека във въздуха, да му открие широкия свят, да види какво се крие в него. Не може ли да постигне тази наука, всичката му деятелност се свежда до нула. Следователно, дойдете ли до някакво постижение, задайте си въпроса: Мога ли да хвръкна със своето постижение? Ако можете да хвърчите, всички ще ви ръкопляскат. Не можете ли да хвърчите, ще бъдете изложени на смях и на подигравки. Съвременните хора са решили много от своите задачи, но съществената не са решили. Когато реши своята съществена задача и направи десетки сполучливи опити, човек може свободно да излезе пред света, да патентова своето изобретение. Когато принципите, върху които почива неговото изобретение, са изпитани и на практика, т.е. в самия живот, той ще се ползва от Божието благословение. За да придобие това благословение, човек трябва да се държи за великите, положителни мисли, а не за чужди, преходни мисли. Запример, мисълта „аз живея“ е положителна. При каквито и мъчнотии да се намерите, кажете си: Аз живея. За предпочитане е да страдам, да съм беден, невежа, но да живея, отколкото да съм в положението на най-големия милионер, но мъртъв. Какво струват почестите, с които изпращат милионера за онзи свят? Животът е за предпочитане пред всички материални блага в света. Всеки философ, който не може да приложи философията си в живота, е мъртъв. Всеки музикант, поет, художник, който не може да приложи своето изкуство, сам да се подигне, е мъртъв. Той има да работи още много върху себе си, върху изкуството си, да го съживи, да го направи приложимо. Някой музикант казва, че хората не могат да го оценят. Това е невъзможно. Когато великото се изявява в света, непременно има и ценители. Иначе, великото не би дошло. То чака своето време да се изяви. Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да премахнете всички условия за обществена криза. Дето има лъжа, кражба, мързел, безверие, суша, там всякога се явяват кризи. Махнете причините за кризите, и кризите ще престанат. Намерите ли се пред някаква криза, не казвайте, че Господ ви е забравил, но възстановете свещения образ на Бога в себе си. Постигнете ли това, всички кризи ще се разрешат благополучно. Желая ви сега да възстановите свещения образ на Бога в душата си. — Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина пребъдват с нас. 10. Лекция от Учителя, държана на 30 октомври, 1929 г. София — Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Центъръ на живота (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Естествен ред на нещата“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Център на живота Размишление върху светлината Два основни елемента определят посоката на човешкия живот: мислите и желанията му. Следователно, за да разберем посоката на движението на даден човек, ние трябва да познаваме неговите мисли и желания. Не познаваме ли неговите мисли и желания, ние никога няма да разберем посоката, в която се движи този човек. Представете си, че имате две точки вън от окръжността, точките 1 и 2. За да се съединят, тези две точки трябва непременно да минат през една трета точка, вътре в кръга, например, през точката А — център на кръга. За да се реализира една мисъл, т.е. за да стане фактор в живота на човека, тя непременно трябва да има едно желание зад себе си. Няма ли едно желание зад себе си, тя представя празно шише. Какво се ползва човек от едно празно шише? Колкото да е красива формата на шишето, щом е празно, човек не се интересува от него. За човека е важно съдържанието на шишето, а не формата. Същото се отнася и до къщата. Всяка къща е важна дотолкова, доколкото има живот в нея. Колкото красива да е къщата, щом е празна, тя не представя особена ценност. Каква ще бъде една къща, как ще живеят хората в нея, това зависи от тяхната интелигентност. Ако собственикът на къщата пожелае да я направи с малки прозорци, обърнати на север, след известно време и той, и жена му, и децата му ще усетят физическо неразположение, а могат и сериозно да заболеят. Коя е причината за това неразположение? Малкото светлина, която влиза в къщата. Всяка къща се нуждае от големи и широки прозорци, обърнати на изток и на юг. Сега, като разглеждате чертежа на фигура 1, вие можете да се запитате, защо липсват числата 3, 6 и 9? Тези числа са резултати. Числата 1 и 2 са творчески, те имат отношение помежду си. Числото 3 е резултат, получен от съединяването на 1 и 2. Шест е получено от съединяването на 2 и 4, а девет — от съединяването на 4 и 5. Числата 2 и 4, 4 и 5 са също творчески. Сега, ако напишете отношението 1:2, това показва, че имате отношение на мисъл към дадено желание. Това отношение може да се напише обратно — 2:1. В първият случай мисълта беше по-силна от желанието, вследствие на което постъпката, т.е. числото 3, което е резултат от съединяването на 1+2, съдържа качествата на мисълта. Във втория случай имаме отношението 2:1, т.е. едно силно желание към една мисъл. В случая желанието взима надмощие над мисълта и резултатът 3 ще има качествата на желанието. С отношенията на живите числа едно към друго се обяснява, защо в едно семейство някога се раждат повече момичета, а някога — повече момчета. Когато майката е по-силна, раждат се повече момичета; когато бащата е по-силен, раждат се повече момчета. Съвременните хора се стремят да изменят посоката на своя живот, да внесат известно подобрение. Човек не може да измени посоката на своя живот, ако не разбира законите на своите мисли и желания. Човек не може да трансформира една своя мисъл в едно благородно желание, или едно свое желание в една светла мисъл, ако няма един център, или една свещена идея, към които да се стреми. Вярата в Бога е център, който трансформира човешките мисли и желания. Значи, човек трябва да вярва в Бога, за да измени посоката на своя живот, да му даде права посока, която да отговаря на неговия стремеж към добър живот. Ако не се стреми към този център, човек не може да живее добре. Ако няма добри мисли и желания, човек никога не може да бъде щастлив. Добрите мисли и желания не съществуват вън от човека, като нещо отвлечено, непостижимо. Те са в самия него и произвеждат радост първо за него, а после и за окръжаващите. Първата задача на човека е да определи посоката на своите мисли, желания и постъпки. Щом определи посоката им, той ще определи и посоката на своя живот. Като определи тия неща, тогава само човек може да се занимава с въпроса за човешката душа. Преди да пристъпи към отвлечените въпроси, човек трябва да реши близките. Какво представя човекът? Човек е това, което разбира посоката на своите мисли, желания и постъпки. Човек е това, което разбира посоката на своя живот. Казват за човека, че е единица. Какво представя човек като единица? Същество, пълно с чувства. Че е пълен с чувства, това още не значи, че е пълен с любов. Чувствата не подразбират любов. Любовта е мощна сила, която споява всичко в едно цяло. Любовта е извън човешките мисли, чувства и действия. Тя се движи извън посоката на човешкия живот. Човек ще разбере любовта, само когато разбере своите мисли, чувства и действия, когато разбере посоката на своя живот. Като отделна единица, човек е резултат на посоката на своя живот, на своите мисли и желания, които представят отношение между числата 1 и 2. Когато изгуби разположението на духа си, човек остава само с отношението 1:2, или 2:1, но без център, през който да прекара своите мисли и желания, с цел да ги трансформира. Какво представя центърът? В широк смисъл на думата, център е онази точка, в която човек реализира своите мисли и желания. Запример, лицето А има мисъл и желание, 1 и 2, т.е. иска да си купи дрехи. Пожелава и замисля да изпълни желанието си, но няма пет пари в джоба си. Той се стреми към някакъв център. В случая банкерът е центърът, който ще му даде възможност да реализира желанието си. Следователно, има ли център, към който се стреми, човек може да извади от него всичко, каквото пожелае. Значи, при числото едно се явява мисълта да си купите дрехи. После минавате през центъра, който ви помага да реализирате мисълта си и продължавате към 2, точка на реализираното желание. Същото може да се каже и за точките 4 и 5. При точка 4 се явява мисълта, която трябва да мине през известен център и да се отправи към точка 5, дето е реализираното желание. Същото нещо става и в точките 7 и 8. Като се движи от 1 — 8, човек образува един кръг на движение, в който мислите и желанията му се редуват последователно. Ако мислите и желанията на човека не се реализират, те остават безплодни. Като живее, човек трябва да се стреми да реализира своите мисли и желания. Не ги ли реализира, няма ли никакви постижения, те мязат на окапали, но неоплодени цветове. За да има постижения, мислите и желанията на човека трябва да бъдат съществени, да му дават импулс за реализиране. Кой може да бъде център на човешките мисли и желания? — Христос. Ако мислите и желанията на човека не минат през Христа, като през вътрешен център на човешкия живот, те никога не могат да се реализират. Стремете се към Христа като към център, към който да насочвате мисълта си, за да се трансформира в благородно желание. Втория момент вие ще насочите желанието си към същия център — Христа, за да трансформирате посоката на своя живот. Следователно, каквото да прави, човек неизбежно трябва да мине през центъра на Христовия живот. Само по този начин неговите мисли, чувства и действия ще вземат права посока на движение. Като се движи около центъра А, човек образува един кръг, който постепенно се увеличава. Като мине през центъра на Христовия живот, човек започва да възприема Неговите мисли и желания, да се вглежда в страданията и мъчнотиите на хората. Макар и да не е по силите му, но в него се явява желание да спаси света. Това са мисли и желания на Христа. Тази задача е лесна за Христа, но за обикновения човек е невъзможна. Като ученици, вие трябва да си дадете отчет, кои мисли и желания са ваши и кои — чужди. Ваша мисъл, ваше желание са тези, които в даден момент можете да приложите. Мислите ли, че целият кош с хляб, който носите на гърба си, е ваш? Само един килограм хляб е ваш, а останалите хлябове са чужди. Още по пътя ще ви срещнат бедни, гладни хора, които ще разграбят хляба и ще ви оставят с празен кош на гърба. С чуждото човек не може да се осигурява. Каква радост е тази, която днес преживявате, а утре изчезва? Радост, която ту се явява, ту изчезва, не е ваша. Следователно, Христовият живот може да бъде център само за онзи, в когото този живот се е проявил. Не се ли е проявил Христос в човека, и животът на Христа не може да бъде негов център. Днес хората имат отношение към Христа, понеже Той се е явил веднъж на земята. Ако никак не беше се явявал между хората, те нямаше да имат отношение към Него. Може ли да се молите на същество, което не познавате и което не ви познава? Детето вика майка си, и тя се обръща към него, защото детето познава майка си, и майката — детето. Много хора се обръщат към Бога, молят, се искат нещо от Него, без да Го познават. Молитвите им, обаче, остават без отговор. — Защо? — Нито те познават Бога, нито Той ги познава. Други някои не се молят, но орат и сеят, вследствие на което нивите им раждат изобилно. Те работят и се трудят. Тяхната работа е молитва. Те познават Бога чрез житното зърно, създадено от Него и, като го обработват, свързват се с Неговия създател. Така и те познават Бога, и Бог ги познава. Ако двама приятели искат да запазят отношенията си, да не се разделят, от каквато посока на мислите и на желанията си да изхождат, те всякога трябва да се срещат в центъра А, в реалността на живота. Когато се говори за Христа, мнозина Го считат за голям философ, както много от философите на миналите векове. Грамадна е разликата между Христа и философите. Христос си е поставил задача да спаси човечеството, а философите — да го облекчат. Когато спасява хората, Христос ги вади от техния свят и ги завежда в своя свят. Когато облекчават хората, философите им донасят хляб, ако са гладни, но ги оставят да живеят в старата си къща. При това, този хляб ще им послужи само за един ден, на другия ден ще се намерят пак при същите условия — гладни и нещастни. Христос въвежда човека в реалността на живота — в изобилието, дето водата постоянно извира. Христос води човека при извора, отдето сам може да пие, когато иска и колкото иска. Той е осигурен на цял живот. Остави ли се хората да го облекчават, днес ще му донесат една чаша вода, но утре пак ще жадува. Приложете философията на Христа, за да получите истински постижения. И без тази философия ще имате постижения, но постиженията на болния, на невежия, на слабия. В тия постижения човек е изпълнявал все чужди желания. Чуждите желания не водят към добър край. Някой се заеме да прави къщи. Той си направи две-три къщи, даде ги под наем, и всеки месец ходи да събира наеми от кираджиите си. Той направил тия къщи под чуждо влияние, а не по свое собствено желание и после съжалява, че му създали големи неприятности. И критикът е подобно нещо. И той ходи от човек на човек да критикува, т.е. да събира наеми. Една къща е достатъчна на човека. Тази къща е неговото тяло, в което той живее. Ако може да стане господар на своето тяло, той е изпълнил задачата на своя живот. И тъй, иска ли да стане господар на себе си, човек трябва да приеме новите идеи и да ги приложи. Щом приеме новите идеи, той трябва да се откаже от старите. Старите и новите идеи не могат да живеят на едно място. Срещнат ли се някъде, те непременно ще се стълкновят. Докато не напуснете старите си къщи, вие никога няма да влезете в новите. Напуснете старите, нехигиеничните си къщи и влезте в новите, които са светли, просторни, хигиенични. За да стане това преместване, вие трябва да прилагате. Без приложение няма постижение. Човек е недоволен, защото не прилага. Недоволството показва още отсъствие на център. — Не мога да се моля. — Нямаш център. — Не мога да мисля. — Нямаш център. — Не съм разположен. — Нямаш център. — Какво да направя? — Начертай една окръжност, прекарай трите линии в кръга, мисли върху тях, върху центъра, докато тази идея оживее в теб. — Защо не получавам отговор на молитвата си? — Защото не си готов на жертва за Господа. Когато човек пожертва всичко за Господа, молитвата му ще се приеме. Щом се отрече от себе си и пожертва всичко за Бога, човек отново получава онова, което е изгубил. Така стана и с праведния Йов. Той страда, изгуби всичкото си имане, синове и дъщери, но щом се отрече от себе си, от своя живот заради Господа, всичко отново му се върна, но по-хубаво, по-изобилно. Един американски проповедник, добър и благочестив човек, проповядвал Христовото учение цели 20 години между езичниците на остров Цейлон. Един ден, като си дал отчет за своята работа, изпаднал в голямо противоречие със себе си. Той си казал: Цели 20 години работих, но нищо не постигнах, не можах да обърна към Христа нито един езичник. Той търсил причината за неуспеха си ту вън от себе си, ту вътре в себе си. Недоволен от работата си, един ден той изгорил диплома си, свикал всички езичници на събрание и им казал: Много време ви проповядвах, но има нещо, което не изпълних, не приложих учението на Христа, както трябва. Ето, Христос е казал, че който има две ризи, той трябва да даде едната на своя ближен, който няма нищо. Сега, вземете от дома ми, кой каквото иска. Оставям всичко на ваше разположение. Езичниците веднага отишли в дома му, и всеки взел, каквото му трябва: маса, стол, дрехи. Като се върнал в къщата си, проповедникът не намерил нищо. Къщата му била съвършено празна. Въпреки това, той почувствал голямо успокояване, че изпълнил нещо от учението, което проповядвал. В този момент двама езичници се обърнали към Христа и станали истински Христови последователи. Останалите езичници започнали да мислят върху това, което направили, и един след друг връщали това, което взели от дома на проповедника. Те разбрали, че не постъпили добре. Те обикнали своя проповедник и започнали редовно да посещават проповедите му и да изпълняват, каквото им се говорило. — Какво показва това? — Човек трябва да се изпита. Ще кажете: Добре е, ако всичко, което човек е изгубил, се върне. Ами ако не се върне? — Дали ще се върне, или не, придобивката седи в обръщането на двамата езичници към Бога. Като души, те струват повече от всякакви материални блага. Следователно, като се натъкне на известно противоречие, човек трябва да мине през центъра и след това да търси причината на противоречието. Когато мине по пътя на напредналите, на разумните същества, тогава само човек ще придобие истинско познаване на света. С други думи казано: нещата стават ясни за човека, когато Божественото начало се пробуди в него. Това значи: невъзможното за човека е възможно за Бога. Невъзможните неща в периферията стават възможни в центъра. Сега, като сте дошли на земята, вие трябва да регулирате мислите, желанията и постъпките си. Това можете да постигнете в един момент, но само когато човек живее в центъра. И тогава, ако не впрегне своето богатство, знание, своите мисли, чувства и способности в някаква велика работа, човек напразно живее при добри условия. Ако оборът на човека е пълен с коне, които само храни, а не впряга на работа, те са безпредметни. Щом храни коне, човек трябва да ги използва. Не може ли да ги използва, по-добре да ги пусне на свобода в гората. Безсмислено е да има чифт коне, да разправя за тяхната порода, да ги показва на хората, а да не ги използва. За да осмисли живота си, човек трябва да има център. Без център той ще пада, ще става и нищо няма да разбере. Всички талантливи, гениални хора, всички светии имат център в своя живот, вследствие на което те създават наука, музика, поезия, изкуство и помагат на човечеството. Техният живот е осмислен отвън и отвътре. Днес всички хора се намират пред този център и се страхуват да минат през него. — Защо? — Нагорещен е този център. Минат ли през него, те ще се стопят. Какво зло има в стопяването? Ако сте лед, ще се стопите и ще се превърнете във вода. Като лед вие сте били инертни, мислили сте само за себе си, а като вода започвате да поите, каквото срещнете на пътя си: растения, дървета, животни и хора. Всички ви поздравяват и пожелават добър път към морето. Кое е по-добро за човека: да седи на едно място или постоянно да се движи? Животът на съзнанието е движение към великия център. Спре ли се движението на съзнанието, човек се превръща в лед и казва, че животът няма смисъл. Щом животът на човека се обезсмисли, спасението му е в центъра. Там той ще се изпита и разбере, дали неговите мисли и желания са устойчиви, каква е тяхната посока на движение и т. н. Мнозина говорят за своето минало. Миналото е отживяло времето си. Настоящето трябва да се реализира. Ако не се реализира, то ще се обезсмисли тъй, както езерото се изпарява, когато в него не приижда вода да го опреснява. Ако няма притоци, езерото непременно ще се изпари. Следователно, докато човек живее със старите си разбирания и постоянно говори върху страданията на Христа, върху Неговия живот, без да прилага Словото Му, в скоро време ще се изпари, ще замяза на пресъхнало езеро. За да не дойде до това положение, всеки ден човек трябва да реализира по една красива мисъл и по едно възвишено желание. Това струва повече от цялата философия на света. Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да не бъдете едностранчиви. Като метод за работа, стремете се към центъра на Христовия живот, да се свържете с Него. Свържете ли се с Него, вие ще урегулирате вашите мисли и желания, ще добиете самообладание. Всичко това ще осмисли живота ви. Всяка вечер мислете за целта на своя живот, а през деня работете за реализиране на тази цел. — Само Божията Любов носи пълния живот. 9. Лекция от Учителя, държана на 23 октомври, 1929 г. София — Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Законъ за благоприличие (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Естествен ред на нещата“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Закон за благоприличие Пишете върху темите: „Качества на милосърдието. Причини за обществената криза. Качества на благоденствието.“ Отговорете на въпроса: Какво ви интересува най-много? Този въпрос е общ, защото във всеки даден момент човек се интересува от различни неща. Има случаи, когато човек не знае, какво го интересува. Обаче, ако той е поел една определена посока на движение, ако има една мисъл или едно желание, което взима надмощие над всички останали мисли и желания, той знае, какво го интересува в живота. Но когато няма определена посока на движение, човек е в положението на едно оформяващо се тяло, без никакъв интерес. Този човек все има някакви интереси, но те са временни и преходни. Когато мисли върху известен въпрос и не може да си отговори, най-после човек казва: Да си хапна малко, поне да се нахраня. Така постъпва и обикновеният човек, и философът. Щом става сутрин от сън, първата работа на човека е да се нахрани. Той мисли за ядене. В този смисъл храненето представя първата станция, на която човек слиза за известно време. Първата почивка определя посоката на неговото по-нататъшно движение. Ако се е хранил правилно и ако е приел храна съответна на неговото вътрешно състояние, той ще се чувства разположен, с подигнато настроение и способен за работа. Не е ли постъпил според тия правила, той ще изпитва разстройство, смущения в стомаха и в корема си и ще се задържи на тази станция повече, отколкото е предвиждал. Това показва, че и при храненето, т. е. при първата станция на човешкия живот, има известни правила на благоприличие, които трябва да се спазват. Какво разбирате под думата „благоприличие“? Благоприличието е външно качество на човека. То подразбира добра, външна обхода. Една от спънките на съвременния човек е тази, че той обръща внимание на външният неща в живота. На ония хора, които външно са по-угледни, по-красиви, по-високи по положение, той повече спира погледа си. На тях той отдава по-голямо внимание, отколкото на по-нискостоящите и грозни. Запример, ако срещнете един богат и един беден, вие ще спрете вниманието си повече върху богатия, ще искате да говорите с него повече, отколкото с бедния. Когато богатият говори, той често употребява личното местоимение „азъ“. Това значи: аз имам възможности, сили, средства да направя, каквото пожелая. Бедният не се решава да употребява това местоимение. Думата „азъ“ е съставена от три букви. Крайната буква е „ъ“ — знак на мълчание. Какво показва мълчанието? Мълчанието показва, че докато яде, докато не е свършил работата си, човек трябва да мълчи. Ако яде и същевременно говори, човек се раздвоява, т. е. движи се в две различни посоки. Ако едновременно човек се движи в две различни посоки, работите му остават назад. Законът за благоприличието не е закон за земята само, но и за небето. Не се ли спазва този закон, и хората, и възвишените същества от небето се огорчават. Благоприличието е една от основните черти на възвишените същества. Светии, ангели спазват благоприличие във всички свои прояви. То е едно от ценните качества на ученика. Ученикът трябва да се държи благоприлично. Излезе ли пред учителя си, той трябва да застане благоприлично. Някои ученици турят ръцете си отзад. Това е една лоша стойка. Когато човек държи ръцете си отзад, това показва, че е вързан, че не разбира, какво му се говори. Само вързаният човек държи ръцете си отзад. Когато човек застане с ръце отпред, на корема, това показва, че той има чорбаджийско разположение. Когато човек тури ръцете си настрана, до тялото, а десният крак изнесе напред, това показва, че той се готви да отива на работа. Първото положение е господарско, а второто — на слуга. Чорбаджията представя пълно буре, потопено във вода. Само единият край на това буре се подава над водата. Слугата пък представя празно буре, без съдържание. Той отива на работа, да се напълни с нещо. Докато е празно, бурето седи на повърхността на водата, цяло се вижда. Пълното буре може да се уподоби на светски човек, на голям материалист, който е потънал във водата до шия. Празното буре е подобно на духовен човек, който се движи по повърхността на водата и се стреми нагоре, отдето очаква да се напълни. Обаче, в живота пълното буре има по-голямо уважение от празното. Кой как мине покрай празното буре, бутне го оттук-оттам и заминава. Празното буре се моли, иска да му се даде нещо, а пълното — дава. Когато получи нещо от пълното буре, празното казва: Добър човек е този. [—?] Защо е добър? [—?] Защото има никакво съдържание в себе си. Следователно, когато имате добро мнение за някой човек, вие казвате, че той е човек със съдържание. Сега аз разглеждам вътрешния смисъл на нещата и казвам: Какво печели човек, ако придобива богатство, слава, знание и сила, а губи своето благочестие? Какъв смисъл имат тия придобивки за човек, който не може разумно да ги използва? Докато е сиромах, този човек се отнася внимателно към всички хора. Обаче, щом забогатее, той се възгордява и се отнася с пренебрежение към всички ония, които стоят по-низко от него. Той казва: Не ме интересуват хората. — Защо не се интересува от хората? — Защото е изгубил своето благоприличие. Той е изгубил същественото. Той не знае, че богатството, което днес има, утре може да го изгуби и да остане празно шише, без никакво съдържание. Изгуби ли здравето си, човек пак се лишава от същественото в живота. Като е здрав, човек всеки ден придобива нещо ново; като е болен, той външно губи, а вътрешно печели. Здравето носи радост, а болестта — скръб и страдание. Обаче, и в едното, и в другото човек има условия да учи. Следователно, като ученици, от вас се изисква да прилагате своето благоприличие. — Кой може да приложи благоприличието си? — Който има съзнание за своята личност, който има достойнство, който съзнава отношенията си към всички живи същества. Каже ли „азъ“, този човек е определил вече отношенията си към всички живи същества. Казват, че човек, който употребява често думата „азъ“, има високо мнение за своята личност. Да употребиш думата „азъ“, това не значи съзнание за своята външна личност, но съзнание за себе си като душа, която е излязла от Бога, която има отношение към всички живи същества. Азъ-тъ определя човешкия характер. Характерът на човека пък очертава линиите на неговото лице. Като живее, човек е изложен на скърби и на радости, които оформяват неговия характер. Като страда, човек определя отношенията си към Бога. Като се радва, той се свързва с хората и благодари за всички блага, които е получил в живота си. И тъй, искате ли да си съставите понятие за личността на човека, измерете дължината и широчината на неговото лице. По тези две мерки се определя интелигентността на човешкия ум и устойчивостта на чувствата. Колкото по-устойчиви са чувствата, толкова повече може да се разчита на човека. Широчината на лицето трябва да бъде нормална. Тя е толкова необходима за човека, колкото е необходима и за основите на къщите. Тя е база, върху която се градят нещата. Ако имате три къщи, построени на три различно широки основи, онази от тях ще бъде най-устойчива, която има най-голяма широчина. Обаче, широчината се определя от височината на къщата. Изобщо, между височината и широчината на едно лице, или на една къща, трябва да има известно съотношение. Някой строи къща и казва: Аз се задоволявам с малко. Достатъчна ми е една колибка, да има къде да се подслоня. Не е въпрос човек да се задоволи с малкото. Малкото е условие за работа. Като работи човек, след време малкото се увеличава, става голямо. Човек трябва да има широка основа, върху която да работи. Дължината на лицето определя развитието на човека и посоката, към която се стреми. Къде е фокусът на човешкото лице? — При устата. Това показва, че съвременните хора живеят под носа си, т. е. в подножието на планините. Носът е висока планина. Над носа се открива още една планина — челото. За да разбере тия неща, човек трябва да има голямо въображение. Иначе, той не би могъл да разбере, какво отношение има устата към живота. От устата зависи физическия живот. Тя определя условията на физическия живот. Да живее човек около устата си, това не значи, да мисли само за материални работи. Съзнателният човек се интересува еднакво и от материалните, и от духовните работи. Като живее на земята, човек трябва еднакво да се интересува и от пълното, и от празното буре. Пълното буре го интересува дотолкова, доколкото се вижда горното му дъно над водата. Потъне ли под водата, всякакъв интерес се изгубва. Празното буре пък го интересува дотолкова, доколкото има възможност да се напълни. Следователно, когато богатият потъне в света, поне очите му да останат на повърхността, да вижда, какво става, как се уреждат работите. Който вижда, само той може да мисли; който не вижда, той не може да мисли. Казват, че човек не трябва да вижда много. Не, човек трябва да вижда, за да мисли. Да се върнем към закона за благоприличието. Този закон има отношение към всички живи същества. Който няма благоприличие, той се отнася към всички с пренебрежение. Той тури ръцете си отзад, изправи се, дигне глава и казва, че от никого не се интересува, никого не признава, даже и Бога. Нека излезе той пред слънцето, което има 35 милиона градуса топлина, да види, ще останат ли ръцете му зад гърба. Той сам няма да забележи, как ще тури ръцете си отстрана на тялото и ще се стопи, както металите се топят от огъня. Това стопяване, това смаляване наричаме смирение. Излезе ли пред Бога, пред слънцето на живота, всеки човек ще се смири. Да се смири човек, това значи, да мине през огъня на любовта. Голяма е температурата на този огън, но тя се изявява различно — според съществата, които са поставени на него. Каквато да е тази топлина, тя е непоносима. Всеки бяга от нея. Влезе ли съзнателно, доброволно в този огън, човек се пречиства, и светъл става. Затова, именно, се казва за Бога, че е велик и страшен. За онзи, който не разбира, Бог е страшен. За онзи, който разбира, Бог е любов, Бог е велик и благ. Ако човек не е готов за духовния свят и види Бога, той ще преживее такъв страх, че през цял живот няма да Го забрави. Този страх показва, че той е видял нещо извън своето разбиране. На какво се дължи страхът? На неразбиране на законите на Битието. Страхливият, болният, слабият са лишени от благоприличие. Рядко ще срещнете болен, който да има благоприличие. Влезте в някоя болница и наблюдавайте болните. Всеки болен вика, сърди се, говори за болестта си. Срещнете ли болен, който спокойно, с усмивка на уста носи болестта си, знайте, че този човек има благоприличие. Той казва: Всичко е от Бога. Той ще превърне страданията ми в радост. Чрез болестите се изпитва характера на човека. Докато е здрав, човек проповядва, съветва хората, учи ги, но щом се разболее, той изгубва опората на своя живот. Този човек няма никакво благоприличие в себе си. — Ама не се търпят болките. Благоприличието трябва да противодейства на болестта. Чрез болестите се изпитва степента на човешкото развитие. Който има „азъ-т“ в себе си, той разполага с различни методи да се освободи от непосилния товар на живота. Законът за благоприличието представя външна дреха на самообладанието. Когато започне да се подига в обществото, човек придобива много неприятели. Изкуство е при тия случаи да знае, как да се справя. Прояви ли отвън благоприличие, а отвътре самообладание, той е разрешил въпроса. Не може ли да се справи с това положение, човек казва, че е нещастен, че природата го наказва. Това е преувеличение на нещата. Природата има за цел да изправя хората, а не да ги наказва. Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще страда и то пропорционално на съзнанието. Колкото по-будно е съзнанието му, толкова по-големи страдания ще има. В стремлението на човека да се разшири и подигне, силите в неговия организъм указват известно вътрешно напрежение. Това вътрешно напрежение се чувства като страдание. Това напрежение на силите на човешкия ум и на човешкото сърдце е неизбежно. Без него формата, в която човек е поставен да живее, не би могла да се разшири. В тази работа на човека, природата се явява негова помощница. Тя му съдействува да придобие по-голям простор. Който разбира този закон, той се радва; който не го разбира, той страда. Сега, като обяснявам тия неща, това ни най-малко не значи, че няма да страдате. Дали ги знаете или не, страданията са неизбежни. Теорията е едно, а практиката — друго. Истинско знание е онова, което прави човека сигурен. Сигурен трябва да бъде човек по отношение законите на природата. Под думата „природа“ ние разбираме отношенията на проявения Бог към всички живи същества на земята. Ако в известни случаи тия отношения не съвпадат с личните разбирания на човека, той трябва да запази пълно спокойствие на духа си, т. е. да прояви своето благоприличие. Разумната сила, която управлява живота, никога не върши своеволия. Каквито да са страданията на човека, те имат пред вид някаква разумна цел. Това трябва да бъде като постулат във вашия живот. Дали може да се докаже това, или не може, не е важно. Вие трябва да го приемете в неговата абсолютност. Вярвайте в разумността на природата. Без вяра няма никакво развитие. Вярата се отнася до неща, които не знаем, но са верни по същина. Има много неща в живота на човека, които не могат да се докажат, но са абсолютно реални. Как ще докажете, какво нещо е любовта? Как ще определите, отде иде тя, защо някога е по-силна, а някога по-слаба? Защо иде, защо изчезва и защо наново се явява? Велика, мощна, разумна сила е любовта, а не механическа проява. Въпреки това, тя не може да се докаже. Забелязано е, че колкото е по-голяма силата на любовта, толкова и разумността става по-голяма. Любовта изисква от човека външна обхода, благоприличие. Влюбеният винаги спазва известно благоприличие. Докато люби, човек е отворен към хората, внимателен, предвидлив, готов на всякакви услуги. Напусне ли го любовта, светът пред него потъмнява. И тъй, първото нещо в духовния живот на човека е любовта. Който люби Бога, той има благоприличие. Изгуби ли любовта си, с нея заедно губи и благоприличието. Когато любовта посети човека, той трябва да бъде внимателен, да не я изгуби. Изгуби ли я, той е нарушил един от великите закони на Битието. Всяко нарушаване на тия закони осакатява човешкото съзнание. Съзнанието на човека може да се осакати, както майката може да осакати детето в утробата си, а може и да го пометне. Като ученици на Велика Школа, вие трябва да пазите съзнанието си будно, да бъдете радостни и весели, да не губите разположението на духа си. Казано е в Писанието: „Бог ще ви бъде задна стража“. Това значи: като гледа човек напред, Бог ще бъде зад него, ще го пази. Потъва ли надолу, под тежестта на изпитанията, той знае, че Бог е над него, ще го изтегли нагоре. Питам: ако Бог е зад нас, над нас и пред нас, да ни предвожда, трябва ли да губим присъствие на духа си и да се обезсърдчаваме? Човек трябва да бъде чист, с детска вяра към окръжаващите, да запази своето външно благоприличие и вътрешен мир. Благоприличието бива два вида: благоприличие на ума и благоприличие на сърдцето. Първото благоприличие диктува на човека да поставя хората на онова ниво, на което той сам стои: ни по-високо, ни по-низко от себе си. Благоприличието на сърдцето диктува на човека да обича ближния си като себе си. Срещнете ли един човек, отдайте му нужното място и съответната цена. Изкуство е човек да цени нещата. Той трябва да работи в това направление. Мъчно се постигат нещата, но чрез работа и упражнения всичко е постижимо. За великия цигулар всичко е постижимо, но той е минал през изпитания, през усилия и работа, докато дойде до положението, в което днес се намира. Няма мъчнотия, която той не може да преодолее. Ако изучавате живота от музикално гледище, ще видите, че той представя велика музикална пиеса. Искаш ли да живееш правилно, ти трябва да свириш. Умът, сърдцето и волята ти трябва да бъдат будни, да съзнават, че са необходими музикални пособия във великата пиеса. Какво хората мислят за цигуларя, не е важно. Той свири първо за Божественото в себе си, а после за хората. Какво прави овчарят, който по цели дни пасе овцете? Той взима кавала си, надува го и ходи след овцете. Той свири, радва се на своята песен и вярва, че от него човек ще стане. Той не се обезсърдчава, че свири на овце. Това е човек, който има благоприличие. Защо се препоръчва благоприличието? Защото дава стабилност на човешкия характер. Дръжте тялото си винаги изправено. Гръбначният стълб трябва да бъде всякога в посока перпендикулярна към центъра на слънцето и центъра на земята. Искате ли да бъдете здрави, дръжте в ума си мисълта за Бога като център на животворното слънце, а мисълта за ближните си като условие за вашето растене и развитие. Като живее на земята, човек трябва да се движи между две точки: една под краката му и една над главата. Остане ли само с една точка, той ще увисне във въздуха. Само Бог може да седи на една точка. В заключение казвам: Благоприличието е закон за здравето. Благоприличието е хигиена на живота. С благоприличието, като качество на човека, всичко може да се преодолее: болести, мъчнотии и страдания. Дойде ли болестта, човек първо ще потърси някакъв физически начин за освобождаване от нея. Той ще спре вниманието си върху опорната точка под краката си. Не може ли да се освободи по този начин, той ще обърне погледа си нагоре, към горната опорна точка — към духовния свят. Ако при двата случая болестта не го напуща това показва, че е дошло време да замине от този свят. Какво лошо има в това, че ще замине от един свят в друг? Сега, онези от вас, които не са развили благоприличие, трябва да работят, да го придобият. Които го имат, а не са го проявили още, да го проявят. Това не се постига лесно. Работете върху него, за да бъдете всякога здрави и устойчиви, да придобиете образ на истински човек. — Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват с нас. 8. Лекция от Учителя, държана на 16 октомври, 1929 г. София — Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Новото въ живота (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Естествен ред на нещата“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Новото в живота Размишление за целия ден върху изречението: Правият път на душата. Кое е новото в природата? — Изгряването на слънцето. Кое е новото в човешкия живот? — Събуждането на човека. Като се събуди, човек започва да мисли за ядене. Защо яде човек? Детето яде, за да порасне. Възрастният яде, за да подържа живота си. Чрез храната животът влиза в човека и започва да се проявява. Значи, и храненето е ново в живота. След всеки изгрев на слънцето човек мисли за ядене, т. е. за своето растене. Докога слънцето изгрява най-високо за човека? — Средно до 21 годишна възраст. До тази възраст растенето на човека е най-голямо. През всичкото време, когато човек расте, слънцето му дава, но същевременно взима нещо от него. Ден след ден линиите на човешкото лице се изменят, докато най-после се вижда принуден да заложи всичко за да се отплати за това, което е получил. Дойде ли до това положение, човек казва, че старостта го е налегнала вече. Съвременните хора се питат, какъв е смисълът на живота и си отговарят, че човек е дошъл на земята да живее. Лесно е да се каже това, но изкуство е да знае човек, как да живее. Като е дошъл да живее, в същност живее ли, както трябва? Като изгрява и залязва слънцето, за човека ли прави това? Като изгрява, слънцето дава нещо на човека, но даром ли дава, или на заем? Фактът, че човек почернява от слънцето, показва, че то взима нещо от него. Значи, от една страна слънцето дава, а от друга взима. Българският чорбаджия казва на дъщеря си: Дъще, не ходи денем по слънце, защото ще почернееш, и хубостта си ще изгубиш. Разумност се иска от човека, да знае, кога и по колко време на ден да се грее на слънце. Като живее на земята, човек трябва да изучава физическия свят, да знае, какви трябва да бъдат отношенията му към всички живи същества. Какво представя физическият живот? Животът на земята не е нищо друго, освен живот на сцената, на която се дават различни пиеси: комедии, драми и трагедии. Вие отивате на театър по един път на месеца или на седмицата. Какво сте разбрали от пиесата, която представят? — Нищо особено. Отивате един ден на театър, да гледате пиесата „Хамлет“ от Шекспир. С какво се характеризира Хамлет? Хамлет разсъждава върху въпроса „да съм, или да не съм“. Какво означават тия думи? Да съм богат, или да не съм? Добре е да бъде човек богат, но ако не може да носи сиромашията, той никога не може да бъде богат. Богатството се управлява от богатите, но се крепи на гърба на сиромасите. Сиромашията пък се дължи на богатите, но сиромасите я управляват. Знаете ли, какво значи да управлявате сиромашията? Всички знаят, какво значи, да управляват богатството, но като дойде до сиромашията, не знаят, как да я управляват. Богатият, който се е научил да управлява, бяга от сиромашията. Той казва: Страшно нещо е сиромашията! Сиромашия — гладурия. Наистина, сиромахът страда от глад. — От какво страда богатият? — От пресищане. Като гладува, сиромахът става слаб, тънък, пожълтява; гласът му става мек, кротичък, като Божа кравица. Богатият надебелява, зачервява се, едва се движи. Богатия наричат светски човек, а сиромаха — духовен. И двамата разрешават един важен въпрос. Богатият разрешава въпроса за богатството. Всеки ден той изчислява, с колко единици се е увеличил капиталът му. Единицата е мярка, която определя силата на човека. Колкото да е малко, растенето е процес, чрез който природата измерва, колко капитал е вложила в човека и с колко единици се увеличава този капитал. Който може да работи правилно с този капитал и растенето му ще върви добре. Който не може да се справя с него, и растенето му спира. Стреми ли се човек към големи работи, към бързо нарастване на капитала му, той влиза в механическите процеси. Живот, в който процесите стават механически, е живот на актьора, който всяка вечер играе различни роли: цар, учен, прост, богат или беден и т. н. Това са все чужди роли, в които той не влага свое съдържание. Външно актьорът е като всички хора, но къде е истинският човек? Истинският човек се крие в очите. Казвате, че по очите познавате човека. Наистина, очите никога не лъжат. Когато гледате някоя къща, по големината и направата на прозорците съдите за хората, които живеят в нея. Ако измервате големината на прозорците, все ще намерите разлика между единия и другия. Невъзможно е всичките прозорци да бъдат еднакво големи. Ако не повече, поне по един милиметър ще има разлика между тях. За човека един милиметър разлика не е много, но за природата един милиметър е голяма величина. Тя си служи даже с мярка, равна на една хилядна от милиметъра. Следователно, както по прозорците на къщата съдите за хората, които живеят в нея, така и по очите съдите за човека. И очите на човека не са еднакво големи. Ако лявото око е по-голямо, това показва, че чувствата в човека взимат надмощие. Ако умът му не е силно развит, човек мъчно се справя с изобилието на своите чувства. Той няма достатъчно храна за своите чувства и желания, вследствие на което те са осъдени на смърт. Като живее, човек трябва да расте, т. е. всеки ден да прибавя по нещо ново към своите мисли, чувства и постъпки. Престане ли да расте, човек започва да остарява, вследствие на което линията на изгряващото слънце не се удължава, но постепенно се съкращава. В залеза на слънцето човек се лишава от онази възвишена мисъл и от благата, която тя носи със себе си. Остаряването не е нищо друго, освен лишаване на човека от благоприятните условия, които изгряващото слънце носи. Старият човек иска да направи нещо, да реализира някое свое желание, но вижда, че условия няма. Колкото повече остарява, толкова повече се приближава към смъртта. Какво представя смъртта? Какъв е нейният вътрешен смисъл? Загуби ли носи или печалби? Загуби. Първото нещо, което човек губи със смъртта, е живота. С тази загуба той се лишава от благоприятни условия за растене и развиване. Мнозина мислят, че като умрат ще се освободят. От какво ще се освободят? От дълговете си към слънцето. Значи, те бягат от слънцето. Докато живее, човек се радва на слънцето, работи, печели, но същевременно плаща дълговете си. Изгуби ли този живот, той се лишава от условията, които слънцето му дава. При това положение човек изпада в големи разочарования. За да не се разочарова, човек трябва да живее идейно, да гледа на живота като нещо цяло, неразделно. За идейния човек е все едно, къде ще живее. Дали е на земята, или на небето, той все живее, но при различни условия. И в богатството, и в сиромашията той вижда условия за живот, за работа и за развитие. Идейният човек носи в себе си Духа. Където отиде, той се чувства пълен с радост и готов за работа. Неидейният човек очаква Духа да дойде отвън, да го импулсира, да му даде потик за работа. Днес вие носите в себе си свещената идея да служите на Бога. Обаче, ако не живеете идейно, тази идея ще остане неразбрана. Някой казва: Едно време много се въодушевявах, но сега вече от нищо не се въодушевявам. Защо? Защото остарях. Който на младини се въодушевява, а на старини губи въодушевлението си, той не е идеен човек. Истински идеен човек е онзи, който и на младини, и на старини се въодушевява. Идейният човек никога не остарява, той винаги е млад. Който разбира същината на живота, той гледа съзнателно и на изгряването, и на залязването на слънцето. Като изгрява слънцето, той знае, че то носи безброй блага за живота. Ама щял да почернее от слънцето — той не се смущава от това. За него слънцето представя сбор от милиарди разумни същества, които идват на експедиция на земята. Всяко разумно същество оставя своя подпис върху лицето на хората, да знаят, кой ги е посрещнал. Тези подписи, именно, хората наричат почерняване. Ние пък казваме, че здрав човек е онзи, който почернява. Слънцето извлича от него нечистотиите и го лекува. Който не почернява, той не може да се лекува от слънцето. В това отношение слънцето носи големи блага за човека. То събужда в него желание за живот, за работа, за печалби. Вечер, когато слънцето залязва, човек трябва да се проникне от идеята да плаща за онова, което е получил. Денем той придобива, вечер дава. Човек трябва да реформира своите разбирания за печалби и загуби, за живот и смърт, да не се плаши от тях. И тъй, смъртта не е нищо друго, освен заминаване на човека за друг свят, да учи това, което на времето си не е могъл да научи. Много пъти човек е отивал в онзи свят, но не е научил всичко, каквото трябва. И на земята е живял много пъти, но и тук не е научил всичко. Ето защо, той постоянно ще заминава за другия свят и отново ще се връща, докато придобие положително знание за живота. Когато бащата заминава за другия свят, синовете и дъщерите му ще го изпратят и ще очакват от него писма. Той трябва да им пише поне веднъж в годината. — Кой пренася тия писма? — Специални пощаджии. Много от тия писма и до днес още седят в пощенските кутии, защото адресът им не е точен. Който пише, той трябва да знае точния адрес на онзи, на когото праща писмо. Колкото повече и по-положителни знания придобива човек от живота си на земята и в онзи свят толкова по-големи са условията за неговото растене. Следователно, като е дошъл на земята, човек трябва да расте. Не може ли да расте, той се разочарова, става недоволен от живота. Недоволният гледа отрицателно на всичко. Той не вижда доброто, но вижда само злото в света. Наистина, има зло в света, но не е достатъчно само да се вижда. Човек трябва да знае, къде се крият корените на злото и да го избягва. Една от причинит на злото се крие в желанието на човека да владее чуждото благо. Законът на злото се изразява чрез стиха: „Разделяй и владей!“ Може ли смъртният да владее един човек? Ще каже някой, че иска хората да го слушат. Щом е смъртен, хората не могат да му се подчиняват, нито да го слушат. Всеки човек трябва да бъде свободен, да изпълнява това, което Бог изисква от него. Щом изпълнява волята Божия, всички ще го слушат и ще му се подчиняват. Само онзи може да изправя хората, който себе си е изправил. Как ще проповядвате на хората, ако вие сами не сте убедени в това, което проповядвате? В който ден човек пожелае благото на брата си за себе си, той е внесъл злото в своя живот. В който ден реши да пожертва своето благо за ближните си, той е внесъл доброто в живота си. Искате ли да дадете път на доброто в себе си, то като пожелавате известно благо за себе си, пожелавайте същото благо и за своя ближен. Нека вашето благо бъде благо и на вашия ближен. Дадете ли първо място на доброто в живота си, вие ще се вглеждате в положението на ближните си, ще взимате участие в техните радости и скърби. — Ама защо страда човек? — За изкупление на своите минали грехове. — Защо се радва човек? — За добрините, които е правил в миналото. Не е достатъчно само това да знае човек, но същевременно той трябва да знае, къде и по какъв начин е грешил. Същевременно той трябва да знае и добрините, които е правил. Човек трябва да гледа с отворени очи, както на добродетелите си, така и на своите погрешки. Човек трябва да бъде безпристрастен към себе си. Направи ли някаква погрешка, той трябва да я признае и да е готов да я изправи. Не признае ли погрешката си, той ще бъде поставен на изпит и втори път да направи същата погрешка, за да я признае. Лесно е да се отрече човек от погрешките си, но мъчно е да се освободи от техните последствия. Лесно е да каже човек, че не пуши, или че няма да пуши, но когато се опита да се откаже от тютюна, той вижда колко мъчно може да направи това. От дълго пушене, той е развил в себе си една слабост, която мъчно може да преодолее. Като работи върху себе си, човек постепенно се усилва и става господар на своите слабости. Следователно силен човек е онзи, който не прави това, което желае, а прави това, което не желае. Обаче, и в едното, и в другото има две страни: положителна и отрицателна. В този смисъл, човек трябва да различава желанията си и да знае, кое трябва да прави и кое да не прави. Като желае или не желае нещо, човек положително трябва да знае, към коя категория се отнася неговото желание или нежелание. Какви ще бъдат резултатите от нежеланията и желанията на човека, това всякога трябва да се има пред вид. Не взима ли във внимание резултатите на своята работа, човек постоянно се намира пред изненади и противоречия. За да не се изненадва, между мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да има пълна хармония. Затова е казано, че истински човек е онзи, на когото мислите, чувствата и постъпките са в пълна хармония. Наруши ли се тази хармония, човек се намира в преходно състояние, изгубва онова вътрешно равновесие, което го характеризира като човек. Следователно, истински човек е този, който е поставил ума, сърдцето и волята си на своята висота. Измени ли мястото на едно от тях, той губи вече образа на човек, огрубява, ожесточава се и се проявява в някои отношения като животно. Запази ли своето вътрешно равновесие, човек остава винаги млад. Когато някой се оплаква, че е започнал да остарява, това показва, че е изгубил своето вътрешно равновесие, изменил е отношенията си към Първата Причина. Каже ли някой, че в младини е бил добър, чистосърдечен, а в старини се е изменил, той не говори истината. Какъвто е бил на младини, такъв е и на старини. Във всеки човек има нещо добро, красиво, но благодарение на неговия неустойчив характер доброто и красивото се е засенчило от преходни, от странични неща в живота. За да запазите доброто, което е вложено във вас, трябва да бъдете будни към всички свои прояви. Направите ли някаква погрешка, веднага я изправете. Гледайте да не прекарате нощта с погрешката си. Изправете погрешката си преди да е залязло слънцето. И тъй, знайте, че при всяко изгряване на слънцето, ви предстои растене в три посоки едновременно: умствено, сърдечно и волево. Всеки ден умът трябва да се просвещава, да придобивате повече светлина; сърдцето трябва да се разширява, а волята — да се усилва, да ставате смели и решителни в доброто. Денят е завършен добре, когато в ума, в сърдцето и във волята на човека се прибави по нещо ново. Това означава правилно растене. При това положение човек трябва да благодари за изгряването и залязването на слънцето. Не благодари ли, не признава ли благата, които слънцето му носи, на лицето на човека се поставя белег, който показва, че старостта е турила първия отпечатък върху него. Ако това не е вярно, как ще си обясните явяването на бръчки по човешкото лице, които говорят за вътрешен безпорядък в човека? Има бръчки по лицето на човека, които показват неговата доброта, разумност привързаност, но те се отличават от тия които показват вътрешния безпорядък на човека. Днес всички хора се стремят към новото в живота. В какво се заключава новото? — В посрещане и изпращане на слънцето. Като го посреща, човек приема благата, които носи то в себе си. Като го изпраща, той благодари за получените от него блага и се прибира дома си да ги обработва, да си почине и да стане на другия ден бодър и разположен, пак да посрещне слънцето и да получи нови блага. Като направи равносметка на полученото и обработеното в себе си, човек се проявява правилно. Той се съзнава като слуга, помощник на слабите. Разбере ли своето предназначение в живота, човек е приел правилно благата, които Бог му е дал, и може вече правилно да расте и да се развива. Само смиреният дохожда до това съзнание. Да се смири човек, това значи, да разбере своето предназначение като слуга в живота, да бъде готов всеки момент да изправя погрешките си. Като ги изправи, да им тури кръст, да ги остави в света на забравата. Смиреният човек върви към вечно подмладяване, а не към старост. Линиите на неговото лице са осмислени. Той всеки ден ликвидира със старото, с линиите на безпорядъчния живот. Той всеки момент проверява състоянието на своя ум, на своето сърдце и на своята воля. Забележи ли някъде най-малката дисхармония, веднага я изправя. Иска ли постоянно да расте, човек трябва да спазва правилата на новия живот Не ги ли спазва, още на 21 година растенето му ще спре. Ден след ден старостта ще хвърля своя отпечатък върху лицето му, докато най-после го предаде в ръцете на смъртта. Понеже не могат да се справят със смъртта, старите казват: Нашата работа е свършена вече, но поне децата да са живи и здрави. Така не се разсъждава. Всеки баща, всеки стар човек трябва да каже: Аз трябва да бъда жив, за да бъдат живи и децата ми. Щом аз живея, и те ще живеят. Ако аз умра, и те ще умрат. Някой казва: Нека да има богати хора, че да дават. Не, всеки трябва да живее, да бъде богат, че той да дава. Той пръв трябва да направи този опит, да покаже, как се дава, за да знае, как да иска. Като е дошъл на земята, човек ще бъде или богат, или беден. Това са две крайности, от които ще се учи. Божественото в живота примирява тия крайни положения. Като изхожда от гледището на великите закони, човек знае. че ако използва добре условията на сиромашията, в бъдеще ще стане богат. Ако не използва разумно условията на богатството, човек в скоро време ще стане сиромах. В каквото положение да се намерите, вие трябва да учите, да придобивате знания и опитности, които да отнесете с себе си. Само така ще изградите вашето духовно тяло, с което можете да живеете в духовния свят. Радвайте се на това, което сте изработили и което можете всякога да носите със себе си. — Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват с нас. 7. Лекция от Учителя, държана на 9 октомври, 1929 г. София — Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Динамична сила на мисъльта (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Естествен ред на нещата“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Динамическа сила на мисълта Размишление. Какво може да направи човек, ако живее във влажна къща и кибритът му постоянно овлажнява? На такъв кибрит не може да се разчита. Колкото пъти се драсне на кутията, все не се запалва. Този въпрос лесно се решава теоретически, но как ще се реши на практика? Теоретикът ще каже, че към сместа, от която правят кибрита, трябва да прибавят такова вещество, което никога да не овлажнява, или пък кибритът да се направи от такова вещество, което да не овлажнява. Често вие слушате да се говори за различни идеи, но много от тия идеи не могат да се реализират, защото са направени от такава материя, която овлажнява. Както влажният кибрит не ползува човека, така и влажните идеи не допринасят никаква полза. Какво ще прави човек в студена стая с влажен кибрит? Той има дърва, въглища, но кибрит няма. За да се стопли, той трябва да произведе топлина по изкуствен начин. Той ще се движи из стаята, ще търка ръцете си една в друга, докато произведе малко топлина. Така той ще се спаси от студа. И тъй, както отделният човек търси начин да се спаси от студ, от глад, така и цялото човечество днес решава ония въпроси, които го затрудняват. Защо днес, именно, ги решава? Защото те го измъчват, те му създават ред препятствия. Докато е здрав, човек не мисли за здравето си, не мисли за Бога, за другия свят. Щом се разболее, той започва да мисли, как да възстанови здравето си. Той мисли вече за Бога, за другия свят. Оздравее ли, пак не се интересува от тия неща. Болестта, страданието са методи, чрез които природата си служи, когато иска да застави човека да мисли. Минат ли страданията и болестите, човек не мисли вече, не се интересува от никакви идеи. Това показва, че някои идеи идат с време и с промяна на условията. Те се налагат на човека по необходимост. Значи има вяра на здравия, има вяра и на болния; има любов на здравия, има любов и на болния. Любовта на здравия е постоянна, а на болния — променчива. Докато е в болницата, болният казва на лекаря, на прислужниците: Обичам ви, никога няма да ви забравя. Щом оздравее, той ги забравя. Любовта на болния е любов при условия. Като е дошъл на земята, човек неизбежно минава и през добри, и през лоши условия, за да придобие нещо. Човек се учи при всички условия на живота. В него съществува естествен интерес към невидимия свят, към духове. Всеки иска да види някакъв дух, да придобие известна представа за духовния живот. Външно духът прилича на въплътения човек, но той значително се отличава от човека. Духът минава през различни огньове, топи се, втвърдява се и в края на краищата излиза неповреден. Влезе ли човек в огъня, изгаря и не може отново да оживее. Много духове има, но един е Духът, който прониква цялата Вселена. За Него няма скрито-покрито. Духовете пък се делят на степени по интелигентност, по разумност. Високо напредналите духове носят на челата си по един светъл триъгълник, който показва, че те са господари на природните сили. Обикновените духове, както и обикновените хора на земята, като не могат да бъдат господари на природните сили, изучават свойствата на триъгълниците, зависимостта между ъглите и страните им и т. н. Запример, те казват, че сборът от вътрешните ъгли на триъгълника е равен на два прави, на 180°, или на половин кръг. Значи, триъгълникът представя половината човечество. Триъгълникът не може да се постави за основа на физическия свят. Много красиви неща могат да се направят с триъгълника, но и много престъпления. Запример, с триъгълник, изработен като копие, хората убиват. Като ученици, вие трябва да изучавате геометрията като език, с който природата си служи. Запример, чрез различните геометрически символи вие можете да напишете цяло писмо, цяла теза или лекция. Който разбира този език и го преведе, той ще изкара цяла лекция. В този смисъл, всяко семе представя съкратен език, символ, чрез който природата говори на хората. Достатъчно е да посадите едно семе в земята, да видите, колко красиво говори. От него изниква стъбълце, листа, клончета. След време то започва да цъфти, да вързва плод, който узрява и се предлага в жертва на по-високостоящите от него. Като наблюдава този последователен процес, човек се чуди, как е станало всичко това. Къде е било скрито цялото растение или дърво — в семката. На същото основание казваме, че всяка мисъл съдържа в себе си ред сили, които подигат или понижават човека. Като знае това, човек не трябва да бъде безразличен към силите, както и към потоците, които мислите крият в себе си. Целият закон се отнася и до думите, с които човек си служи. Всяка дума съдържа в себе си зародиши, сили, които подигат или понижават човека. Любовта, запример, крие в себе си възходящи и низходящи сили. От изговарянето на думата зависи кои сили ще се проявят. Любовта е мощна сила, която лекува всички болести. Произнасяте ли думата любов правилно, вие можете да се лекувате. Запример, ако страдате от ревматизъм в краката си, кажете дълбоко в себе си с вяра и упование във Великото: Бог е Любов и в любовта болести не съществуват. Кажете ли тия думи два-три пъти, болката ви ще изчезне и вие ще се изправите на краката си здрав, както някога сте били. Кажете ли думите: „Бог е Любов“, веднага станете от леглото си. Не чакайте да дойде някой отвън да ви помогне. Очаквате ли външна помощ, вие разрешавате нещата механически. Не може ли да произнесе тия думи с вяра, човек остава в леглото си и чака външни благоприятни условия. Като не дохождат тия условия, той казва: Такава е волята Божия. Той изкуствено се утешава. Не е такава волята Божия. Природата е определила на някой човек да легне на леглото си най-много пет-десет минути, а той лежи цяла година. Той сам се е осъдил на страдания. — Защо? — Защото не се е интересувал от себе си, не е погледнал сериозно към задачите, които му са дадени. Съвременните хора се намират пред много задачи, които трябва правилно да решат. Болестите, страданията, противоречията, на които човек се натъква, не са нищо друго, освен задачи, които трябва да реши. Една задача е правилно решена, само ако може да се приложи в живота. Не е ли приложима, тя не е правилно решена. И молитвата е една от задачите на човека.Обаче, каква молитва е тази, която не получава отговор? Едно от двете трябва да се предполага: или човек не си е послужил с езика на Бога, или молитвата му не е приета. — Бог не знае ли, че страдам? — Бог знае, но ти трябва да намериш причината на болестта си и сам да я премахнеш. От Бога можеш да искаш светлина, да виждаш причините и последствията на нещата, сам да се изправяш. Но да искаш Бог да дойде при тебе и да махне болестта ти моментално, това не е в естествения ред на нещата. Учителят свети на ученика да вижда ясно, а ученикът сам учи. Живее ли съобразно великите Божии закони, човек моментално постига нещата. Ако е гладувал четири-пет дена, достатъчно е само да помисли за Бога, и хлябът моментално ще дойде. Ако е боледувал година-две, достатъчно е да помисли за Бога, и болестта ще го напусне. Някой има деца, иска да ги изучи добре, да ги изпрати в странство. Свърже ли се с Бога, ще дойдат отнякъде добри, благодетелни хора, които ще поемат върху себе си образованието на децата му. Ще кажете, че това са приказки от „Хиляда и една нощ“. Не, това са математически вероятности. Тия неща са невероятни за съвременните хора, понеже те разрешават въпросите с бързината на биволска кола. От човека зависи решаването на задачите му. Запример, ако се движи с бързината на биволска кола, той ще разреши задачите и въпросите си в продължение на 250 милиона години; ако пътува с трен, той ще ги разреши за 250 години; ако пътува с бързината на светлината, той ще ги разреши за осем минути. За осем минути ще отиде на слънцето, за осем минути ще се върне и няколко минути ще прекара там. Като се върне от слънцето, той ще има такива познания, каквито по-рано не е имал, каквито и най-учените философи на земята нямат. Докато не сте ходили на слънцето и не сте се върнали, много още има да учите. Когато реши една задача правилно, или когато разбере един закон, човек се намира пред голямо богатство — пред динамическите сили, които се крият в този закон. Щом разреши една идея в нейната пълнота, тя веднага се реализира. Не разреши ли идеята правилно, тя не може да се реализира. Тази е причината, поради която някога се молите за един болен, и той оздравява. Някога се молите и не оздравява. — Защо? — Има нещо, което препятствува на молитвата. Най-малкото съмнение е в състояние да попречи на молитвата да стигне до определеното място. Иска ли да постигне нещо, човек трябва да има абсолютна вяра. Най-малкото колебание се явява като препятствие в успеха на човека. Природата е отзивчива към всяка молитва, когато е отправена с пълна вяра към Великото. Вярата е елемент, който подържа горението. Без вяра дървата не горят. За да се запалят, дървата трябва да бъдат или много сухи, или да си послужите с някаква запалка. Често хората нямат сухи дърва, нямат и запалка, а въпреки това очакват огънят да гори. Не, без вяра животът не може да се подържа. Престане ли горението и животът изгасва. Някой се оплаква, че гори; друг казва, че изгорял. Първият гори от желания; вторият изгорял вече от желания. Човек трябва да гори без да изгаря. Сам за себе си човек е свещ, която постоянно гори. Когато горението е правилно, пламъкът е светъл, без дим. Правилното горение се определя от мислите и чувствата на човека. Когато казваме, че някой човек свети, разбираме, че той живее с красиви и възвишени мисли и чувства. Съвременните религиозни очакват да дойде възкресение по механически начин. Те мислят, че ангел Господен ще слезе от небето, ще затръби над гробовете на умрелите, и те веднага ще оживеят и възкръснат. Това не е възкресение. Да възкръсне човек, това подразбира да се освободи от всички заблуждения, от всички противоречия и недъзи. Дали е музикант, художник, поет или учен, свободният човек работи, живее, проявява се за Бога, а не за хората. Когато такъв музикант излезе да свири на сцената, той забравя публиката, забравя себе си даже и свири за Великото в живота. Когато хората започнат да му ръкопляскат, той не чака да свършат, но взима цигулката си и напуща залата. Който иска да изказва своя възторг, той трябва да тръгне подир него и да му ръкопляска. Като е дошъл на земята, човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да придобие такива дарби и способности, които да занесе със себе си на онзи свят. — Какво да правим със страданията? — От страданията, както и от радостите, ще се учите. Всяко нещо, което се случва в живота на човека, е предметно учение. За да се домогне до реалността на нещата, до дълбокото разбиране на живота, човек неизбежно минава през радости и страдания. Разумният лесно се справя със скърбите и страданията. Неразумният, обаче, вместо да се справи със страданията, той повече се обърква и затруднява живота си. Какво знание е това, което нищо не допринася на човека? Като живее човек всеки ден трябва да прибавя по нещо ново към своето знание, към своите добродетели и дарби. Печалбата не подразбира трупане на капитали, но прилагане на капиталите в обръщение. Каквото печели във физическо, в сърдечно отношение, човек трябва да го вложи в работа. Не го ли приложи, той ще създаде в организъма си известен застой. С това се обяснява и физическата пълнота на човека. Тялото на човека трябва да бъде добре организирано, да няма никакви излишъци. Мускули трябва да има човек, а не мазнини. Мускулите предават пластичност на тялото. Тялото на ангелите се отличава с голяма пластичност и красота. Видите ли един ангел, никога няма да го забравите. Всяка негова дума се запечатва в съзнанието ви за векове. Каже ли ви, че от вас човек ще стане, наистина човек ще станете. За тези негови думи вие сте готови да понесете всякакви страдания, мъчнотии и гонения. Чрез думите, които ангелът ви е казал, радостта ви е посетила. Всяка дума, която излиза от устата на праведните, на светиите, на добрите хора, крие в себе си велика сила. Казва Христос: „Истината ще ви направи свободни“. За тази свобода, именно, човек се стреми към истината. Верни и силни са думите на Христа. Следователно, каже ли ви някое възвишено същество, че от вас човек ще излезе, не се съмнявайте, не питайте, кога ще стане това, нито отлагайте нещата за далечното бъдеще. Кажи в себе си: Ще работя с любов, за да стана човек. — Кога? — Не мислете, кога ще реализирате желанието си. Още днес можете да станете човек. Това значи: още днес съм човек. В мене са вложени ред дарби и способности. Освен това, дадени ми са и условия да развия вложеното. Сега не ми остава нищо друго, освен да работя, да раста и да се развивам. Ако противодействате на тия условия чрез съмнение, колебание, леност, вие сами се осакатявате. Не допущайте никакво съмнение в душата си. Мнозина се запитват: Може ли човек да живее без съмнения? Питам: Трябва ли да се съмнявате, ако пътувате с модерен, здрав параход, направен по всички правила на техниката? Ама параходът се клатушкал. Колкото да се клатушка, капка вода няма да влезе в парахода. Вълните ще удрят в него, ще го люлеят на една и на друга страна, но той ще цепи водите. И сигурно ще върви напред. — Не може ли без клатушкане? — И без клатушкане може. Ще дойде ден, когато техниката ще постигне това, което днес и липсва, и параходът ще се движи с бързината на вълните. Щом бързината на парахода се изравни с бързината на вълните, всякакво клатушкане ще изчезне. Оттук правим следния извод: колкото по-бавно се движи човек, толкова повече страда. — На какво се дължи бавното движение на човека? — На неговата слаба вяра, надежда и любов. Колкото повече вярата, надеждата и любовта му се усилват, толкова повече се усилва и бързината на неговото движение. Дали движението на човека е силно или слабо, се познава по това как той се справя с болестите си. Може ли някой чрез мисълта и волята си да изпъди болестта си навън, казваме, че този човек е силен, всички движения в него стават бързо. Болестите се дължат на натрупване на чужди вещества в човешкия организъм. Обаче, чрез мисълта и чрез волята си той може да изхвърли тия вещества вън от тялото си и да оздравее. Не може ли той сам да направи това, нека потърси съдействието на няколко свои приятели. Христос казва: „Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз“. Велико и мощно нещо е човешката мисъл! Колкото по-възвишена е мисълта на човека, толкова по-големи възможности крие в себе си. Мисълта е Божественият елемент в човека. В Божествения свят нещата стават моментално. Това означават думите: за Божественото всичко е възможно. Следователно, прилагайте мисълта си, за да постигнете своите желания. Какво ще правите със страданията? Този въпрос е лесно разрешим. Страданията не са нищо друго, освен раница на гърба на човека. Щом сте в Божествената кола, никаква раница няма да ви измъчва. Ще се качите на колата, ще свалите раницата от гърба си и ще я турите настрана. Какво правят сегашните хора? Те са се качили на Божествената кола, седят с раницата на гърба си и страдат. Няма защо да страдат. Като свалят раницата си, страданията им ще изчезнат. Сиромашията, болестите, невежеството, безверието, представят раница на гърба на човека. Тези раници трябва да се снемат от гърба му, т. е. задачите трябва да се решат. Всеки сам трябва да свали раницата от гърба си, да не чака на външна помощ. Спасението на човека няма да дойде отвън. Трябва ли, като ставате сутрин от сън, да очаквате на някого да измие лицето ви? Новата култура или Христовото учение позволява да ви направят малка услуга — вода да ви донесат. Що се отнася до миенето, това всеки сам трябва да направи. Още по-добре е човек сам да си донесе вода, и сам да се измие. Често религиозните хора се спират върху въпроса, кой е повече напреднал и кой — по-малко. Казват за някоя сестра или за някой брат, че са напреднали, т. е. духовно издигнати. Същевременно те страдат от ревматизъм, или от друга някаква болест. Според мене, онзи, който наистина е напреднал в духовно отношение, той не боледува. Каква духовност е тази, когато някоя напреднала сестра има ревматизъм в двата крака, а ненапредналата само в единия? Не е лошо да боледува човек, но трябва да се знае кой именно боледува. Като се разболее човек има условия да работи върху себе си, да се изправя. Който има силна вяра, той лесно се справя с мъчнотиите, с болестите си и страданията. Той знае, кои неща са негови и кои — наследствени. Дали нещата са чужди или свои, човек трябва усилено да работи, да гледа на всичко като на задачи, които той сам трябва да реши. Щом се намери в известно затруднение, човек казва: Аз не мога да реша този въпрос, но учените, великите хора ще го разрешат. Учените хора ще разрешат своите задачи, но и ти ще разрешиш своите. Богатият си служи с автомобили, с радио и с телефон, по-лесно свършва работата си. Но и ти, сиромахът, трябва да направиш всички усилия, да придобиеш телефон, радио. Има задачи в живота на човека, които трябва да се постигнат още сега. Човек не трябва да гледа лековерно на нещата, да отлага реализирането им за далечното бъдеще. Вярвайте, че още днес можете да постигнете своите идеали: да станете учени, силни, здрави, свободни хора. Изгубите ли днешните условия мъчно можете да се върнете към тях. Чуете ли Божия глас, тръгнете след Него още днес. Отложите ли изпълнението на това, което Той ви казва, вие едновременно изгубвате и добрите условия. Като ученици, вие трябва всеки момент да използвате динамическата сила на вашата мисъл, чрез нея да влезете във връзка със силите на природата. Тя е готова да дава на разумните изобилно, за да могат да работят. — Дали и Бог е съгласен с това? — Що се отнася до успеха, до доброто, до напредъка на човека, Бог всякога дава съгласието си. Не само днес, но от началото още Бог е пожелал доброто и напредъка на човека и във всички случаи му съдейства. Бог не съизволява в страданията и нещастията на хората. Страдат ли, нещастни ли са, те сами са създали това положение. Докато страдат, хората мислят за Бога. Престанат ли страданията, и те престават да мислят за Бога. Това не е никакво убеждение, никакъв морал. И като страда, и като не страда, и като здрав и болен, човек трябва да има едно и също неизменно верую. Новото учение изисква от човека работа и труд. Щом съзнателно работи и се труди, той всякога ще бъде радостен и весел. Да работи, да се труди, да люби, това са ред задачи, които човек непрестанно трябва да решава. Той трябва да върши всичко по нов начин, за да има нови резултати. Върши ли всичко по стар начин, и резултатите ще бъдат стари. Време е вече да се откажете от старото. Колкото по-скоро направите това, толкова по-добре за вас. Старото не разрешава въпросите. Разболееш ли се, не бързай веднага да търсиш лекар. Първо ще се обърнеш към себе си, дето се крие един от най-опитните и видни лекари. Той ще ти даде ценни съвети, които трябва да изпълниш. Ако искаш да се изповядаш, вглъби се в себе си. Там ще намериш своя добър изповедник. Това не значи, че трябва да отидете в друга крайност, да мислите, че хората не са ви нужни. Не, понеже всички хора имат по един виден професор, или проповедник в себе си, последните ще се обединят в едно общество и солидарно ще ви помагат. Познава ли отделните хора, човек ще познава и техните вътрешни професори и проповедници. Като познава хората, същевременно той ги обича. Всички напреднали същества образуват едно велико общество, членовете на което взаимно си помагат. И тъй, човек не може да познава своя ближен, докато не го обича. Щом го обича, той е готов на всички услуги и жертви за него. За тази цел той трябва да държи в ума си мисълта, че всичко може да се изправи, че всичко е възможно. Кога? Когато е свързан с Бога. Вярвайте в доброто и дръжте в ума си положителни мисли. Казано е, че трябва да имате вярата на детето. Майка и дете отиват на църква, да се молят за дъжд. Детето казва на майка си: Мамо, вземи чадър. — Защо? — Дъжд ще вали. Значи, детето вярва, че като се молят на Бога за дъжд, молитвата им ще бъде приета. Майката не вярва в резултата на молитвата. Тя си казва: Или ще вали, или няма да вали. Така гледат на нещата всички възрастни. Болният се моли на Бога да му помогне да оздравее, а същевременно си мисли: или ще оздравея, или не. Щом се обръща към Бога, човек не трябва да философства. Той трябва да държи в себе си положителна мисъл, че молитвата му ще бъде чута, и той ще оздравее. Често хората сами се спъват. Те очакват помощ отвън, без да подозират, че в тях се крият велики, мощни сили. Една майка лежала известно време болна и все очаквала да стане някакво чудо с нея, да дойде някой отвън, да тури ръцете си върху главата и, и тя моментално да стане. Един ден детето и се пъхнало под кревата да играе. То драснало една клечка кибрит под кревата да търси нещо, но по невнимание чаршафът на леглото се запалил. Болната усетила, че нещо горещо лъхнало към нея и от ужас, да не стане пожар, тя незабелязано скочила от леглото си и в един момент се намерила на крака, но вече здрава. От страха, който преживяла, станал особен обрат в нервната и система, в следствие на което тя оздравяла. Тя си казала: Добре, че не изгорях. Но какво стана с мене, не зная. От момента, в който стъпих на краката си, аз се почувствах здрава. Значи, болестта е отишла заедно с чаршафа. Казвам: Природата е крайно разумна. Тя използва всички противоречия за добро. Щом знаете това, благодарете за всичко, което се случва в живота ви. За онези, които любят Бога, всичко се обръща на добро. — Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина пребъдват с нас. 6. Лекция от Учителя, държана на 3 октомври, 1929 г. София — Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Разумни методи (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Естествен ред на нещата“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Разумни методи Размишление. Чете се темата: „Произход на непостоянството“. По какво се отличава непостоянният човек? Отличителната черта на непостоянния е тази, че каквато работа да започне, не я свършва докрай. Непостоянството на човека се дължи на отсъствие на нещо. Кога домакинята не може да завърши готвенето? Когато няма дърва или въглища. Следователно, всяка работа, която човек започва без желание, без любов, остава незавършена Когато желанията са силни, човек свършва работата, която е започнал. Колкото повече желанията отслабват, толкова повече и стремежите се намаляват. Оттук можем да извадим заключение, че постоянството на човека се определя от силата на неговите желания. Има случаи, когато човек започва една работа с жар и колкото наближава края, желанието му отслабва. При това положение тази работа непременно ще остане недовършена. Видите ли, че някой човек при излизане от дома си тича, ще знаете, че той няма да свърши навреме работата си. Той ще се умори още в началото и ще спре някъде на пътя. За предпочитане е, в началото човек да върви бавно, спокойно и постепенно да усилва хода си, отколкото в началото да бърза. Видите ли човек, който се залавя с големи работи, не по силите му, ще знаете, че той скоро ще отстъпи. Следователно, успехът на човека в работите му се определя от силата на чувствата и на желанията му. Роденият музикант става музикант. Който не е роден за музикант, той скоро отстъпва — никакъв музикант не излиза от него. Само разумният човек е постоянен. Когато започне една работа, той знае, защо я започнал и прилага всичкото си постоянство и усилие да я свърши. Човек може да бъде постоянен и в доброто, и в злото. Щом желанието на лошия човек е силно, той постоянства да го реализира и успява. Досега постоянството в злото, в глупостите е било по-голямо, отколкото в доброто и в разумните работи. Днес обаче, стремежът на човечеството е по-силен към разумните работи, вследствие на което прилага постоянството си в това направление. Упражнение: Лявата ръка напред, с дланта нагоре. Бавно издигане на дясната ръка и поставяне над лявата, със свити пръсти, като че изсипва нещо. Издигане на дясната ръка, отваряне на пръстите и поставяне на място. Двете ръце изтеглени напред, една до друга, с длани, обърнати към лицето. Бавно отделяне една от друга и изнасяне настрана. Направете това упражнение няколко пъти. След това свалете ръцете си. Сега, ако допрете лявата ръка до тялото си и само от лакътя я вдигнете нагоре, с длан също нагоре, нищо няма да получите. Това е пасивно движение. Ако с това движение на ръката отидете при някоя чешма или извор, цял ден можете да седите, без да получите нещо. Това движение означава: ако искаш, дай; ако не искаш, не давай. Изворът ще си тече и нищо няма да ви даде. Искате ли да получите нещо от него, вие трябва да се наведете, да проточите цялата си ръка напред, да обърнете дланта си нагоре, да я свиете като чашка и така да гребнете от извора. Това значи, да влезете в контакт с него. Също така трябва да постъпва човек и когато се моли, когато иска нещо от Бога. Свиеш ли ръката си и кажеш: Господи, ако обичаш, дай ми нещо! — ти нищо няма да получиш. Молиш ли се, ти трябва да бъдеш активен, да направиш такова движение и с ръцете си, и със сърдцето си, и с мисълта си, да почувства Бог, че искаш нещо, че си готов да приемеш и да приложиш. Без да заповядвате, ще искате настоятелно, с готовност да приемете нещо. Ще каже някой, че не е знаел, как да иска. Това значи, че не е знаел, как да постави ръката си. Ако беше знаел, как да постави ръката си, щеше да получи нещо. И тъй, когато правите упражнения, знайте, че те ще имат резултат само тогава, когато се вършат от съзнание, когато почиват на някакъв велик закон, а не на внушение. Упражнения, които не почиват на някакъв вътрешен закон, които нямат съдържание, дават лоши резултати, или пък нямат никакви резултати. На каквато възраст да е, човек трябва да прави разумни, правилни движения. Правилни движения са тия, които са тясно свързани с мислите и с чувствата на човека. Няма ли връзка между мислите, чувствата и движенията на човека, в него се явява вътрешна дисхармония. Като прави разумни упражнения, човек помага при самовъзпитанието си, както и при възпитанието на младото поколение. Няма ли разумност в движенията и в упражненията, по-добре да не се правят. Мнозина се отнасят небрежно към упражненията. Те мислят, че и без упражнения може. И без упражнения може, но ще дойдат болести и страдания. Когато сте неразположени, когато сте в дисхармонично състояние, преди да започнете работата си, направете едно-две упражнения. Като направите упражненията, състоянието ви ще се измени. Всичко в природата е в движение. Следователно, и човек трябва да се движи, да прави съзнателни упражнения. Използвайте упражненията като метод за трансформиране на лошите състояния. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка е израз на движение. По мисълта, по чувството и по постъпката на човека може да се определи посоката на неговото движение. Който разбира това, той може геометрически да определи движението на човешките мисли, чувства и действия. За пример, триъгълникът определя човешките мисли, чувства и действия. От формата на триъгълника се определя самия човек. Запример, равнобедреният триъгълник представя идеалист човек. Колкото повече ребрата на този триъгълник се намаляват, човек става по-голям материалист (фиг. 2). Като се намаляват ребрата, най-после те се сливат с основата на триъгълника и се получава права линия. Щом се превърне в права линия, човек умира. Като разбере, че материализмът не е истинският живот, но движение само по права линия, той ще се върне отново в живота, да изучи проявите на Бога и на природата. Да бъде човек материалист, това значи да се учи, да ходи, да оре, да сее, да чете и да пише, да върти търговия и т.н. Това е все движение, но за да се движи, човек трябва да слиза от високо място. Колкото е по-високо мястото, отдето човек слиза, толкова и движението му е по-бързо и по-силно. Мисълта регулира движението. Ако скъсява пътя на своите мисли и чувства, човек забавя движението си. Слушате ли някой да казва, че човек не трябва да бъде толкова голям идеалист, не трябва да бъде много добър и благороден, знайте, че той намалява линиите на своите мисли и чувства и свежда целия живот към правата линия, към равнина. Дойде ли до това положение, той сам подписва своята смъртна присъда. Наистина, дойде ли човек до правата линия, т.е. до равнината на живота, там всяко движение престава. Движението на материализма се дължи пак на човешките мисли и чувства. Докато мисли и чувства, човек е на добър път. Обаче, изгуби ли мисълта и чувствата си, той е осъден на смърт. За да се развива правилно, човек трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки. Хармонията в мислите, чувствата и постъпките на човека се изразява геометрически във вид на равностранен триъгълник. Колкото повече съзнанието на човека се разширява, толкова по-дълги стават страните на триъгълника. Вие можете да познаете характера, мислите и чувствата на човека и по неговия почерк. С това се занимава специално графологията. По почерка на човека се познава, дали е тщеславен или горд, скромен или алчен. Като ученици, вие трябва да вървите съобразно законите на разумната природа. Тя не търпи никаква алчност, нито пристрастие. Тя е определила за всеки човек известна дажба за деня, и всеки трябва да се задоволи с нея. Отделя ли някой от своята дажба на други, а той остава гладен, природата го обвинява в пристрастие. Има смисъл да отделя човек от своята дажба за другите, само ако те нямат нищо. Имат ли еднаква дажба, всеки трябва да се задоволи с това, което му е дадено. Човек не трябва да проявява пристрастие не само по отношение на материалния свят, но и по отношение на своите мисли и чувства. Както се грижи за тялото си, така трябва да се грижи за сърдцето и за ума си. Пренебрегне ли сърдцето и ума си, човек преждевременно остарява и изсъхва. Докато е на земята, човек трябва да храни еднакво и тялото, и сърдцето, и ума си. Ако си музикант, задоволи първо себе си със своята музика, а после окръжаващите. Ако си поет, задоволи първо себе си, а после ближните си. И ако музикантът или поетът, чрез своята музика или поезия могат да се справят със своите мъчнотии и противоречия, те ще могат да помогнат и на своите ближни. Тъй щото, каквото искате да дадете на хората, първо трябва да го опитате върху себе си. Съвременните хора се стремят към известно верую, към известни идеи, без да се спират върху въпроса, защо им е това верую, или защо им са тия идеи. Има смисъл човек да подържа известно верую, но не само за някакво материално благо. Едно верую или една идея има смисъл само тогава, когато може да се приложи във всички области на човешкия живот: в материално, в сърдечно и в умствено отношение. Каква идея е тази, която не може да повдигне човека над обикновеното ниво в живота? Какво верую е това, с което човек не може да разреши мъчнотиите и противоречията на своето сърдце? — Кое верую е право? — Всяко верую, което е в хармония с човешките мисли и чувства, което не се изменя, е право. Веруюто, идеите на човека, трябва да бъдат такива, че да предизвикват постоянен растеж в неговия триъгълник. Най-малкото изкривяване или скъсяване на страните на триъгълника се отразява върху човешкото лице. По лицето на човека физиономистът чете всички чувства и мисли, били те прави или криви, които минават през неговото сърдце и неговия ум. По бръчките на лицето също така може да се чете, какъв живот е минал човек, какви преживявания е имал. Като види бръчки на лицето си, човек казва: Остарях вече. Да каже човек за себе си, че е остарял, това е лесно, но важно е да си отговори, като е остарял, дали е поумнял или оглупял. Можете ли да наречете умен човек този, който, след като е живял десетки години на земята, казва, че душа не съществува, че Бог не съществува и човек трябва да гледа интереса си, да не се разсейва с отвлечени въпроси. Това не е някаква особена философия. Така и животните мислят. Всяко животно подържа своите интереси. Тогава защо сте недоволни от животните? Защо преследвате вълците, лисиците, мечките? Оставете вълка свободно да напада овцете, а лисицата — кокошките. Докато разсъждава по този начин, старият не е поумнял. Ние наричаме стар човек онзи, който се е учил добре в живота, вследствие на което е поумнял. Той разбира себе си, разбира и хората. От всяко движение на човека, той познава, готов ли е за услуга, за жертва, или не е готов. Представете си, че отивате при един банкер да искате пари на заем. Той ви погледне, почеше се по главата и, или ви услужва, или не. — От какво зависи това? — От почесването. Който знае френология, той познава центровете на главата и, според почесването на човека, на едно или на друго място, може да каже, готов ли е такъв човек на услуги, или не. Ако банкерът се почеше по мястото, дето е центърът на милосърдието, той е готов да даде пари на заем. Обаче, ако се почеше отзад на главата, той взима в съображение семейното си положение, мисли за жена си и децата си и отказва всякаква услуга. Когато човек се почесва тук-там по главата си, това показва, че главата му още не е доразвита, нито доокопана. Когато лозарят престане да копае лозето си, това показва, че то е минало през копане и остава вече гроздето спокойно да зрее. — Аз трябва да имам определени възгледи за живота. — Ако от днес нататък започнеш да изработваш някакви определени възгледи за живота, ти си в положението на лист, който всеки вятър може да свали от дървото и да го разнесе по целия свят. И тъй, за да изработи човек нещо от себе си, да се определи, природата го е поставила на големи изпитания. Много от изпитанията и страданията на човека са създадени от разумния свят съзнателно, за да го изпитат. Кой създава мъчните задачи? — Учените, разумните хора. Те създават ред задачи на ученика и настояват да ги реши. Разумният човек решава всичките си задачи правилно. За да решава задачите си правилно, човек трябва да има право разбиране. Мнозина от вас говорят за нови идеи, а същевременно ходят в старите си разбирания. Мислите ли, че който не вярва, той ще избегне мъчнотиите на живота? Нито който вярва, нито който не вярва, могат да се освободят от мъчнотиите. Мъчнотиите и страданията представят ралото, което разорава нивата. Какво ще стане с човека, ако ралото никога не обръща неговата почва? Когато ралото оре земята, това показва, че господарят му има вяра в своята почва. Той знае, че като я разоре, ще получи добри резултати. Докато нивата се разорава, човек се надява на нея. Престане ли да се разорава, господарят и я продава на други, да се освободи от нея. Човек живее докато има мъчнотии и страдания. Престанат ли мъчнотиите и страданията, престанат ли умът и сърдцето да работят, човек е осъден на смърт. При сегашните условия на живота, невъзможно е човек да се намира в пълно задоволяване на своите нужди. На човека никога не се дават страдания и мъчнотии извън неговите сили. Всичко, което става в природата, е разумно. Следователно, страданията, които природата налага на човека, са според силите му. Дойде ли до положение да не понася страданията, човек изгубва съзнанието си. Докато човек може да издържа, страданията му са в рамките на неговата сила. Не може ли да издържа, на помощ му идват същества, по-силни от него. Страданията, през които човек минава, се подчиняват на специален закон: първоначално страданието е слабо и постепенно се усилва, докато стигне до най-високата си точка. Оттук то не се намалява изведнъж, но постепенно слиза надолу, докато изчезне. Щом се забележи този критичен процес, ние казваме, че настъпва освобождаване на човека. Някои хора се стряскат даже от най-малките си страдания, а въпреки това казват, че са вярващи. Каква е тази вяра, която допуща да се стряскаш от най-малкото страдание? Истинска вяра е тази, чрез която човек може да издържа и при най-големи мъчнотии и страдания. Който има вяра, той може да мине и през най-страшното сражение на бойното поле и да излезе незасегнат. Бог му е казал да мине през сражението, и той вярва и проявява послушание. Той минава и заминава, на никого нищо не казва и излиза неповреден. Той чува Божиите думи и ги изпълнява. Той има вътрешно убеждение, че съществува една сила в света, която управлява всички. При това положение той знае, че без волята Божия косъм няма да падне от главата му. Обаче, ако на своя глава човек мине през сражението, да се покаже пред хората, още на първата крачка ще бъде убит. Следователно, всяка работа, която човек започва в името Божие, дава добри резултати. Не започва ли работата си в името Божие, още на първата крачка ще бъде убит, т.е. ще се обезсърдчи и обезсили. И тъй, силата на едно верую се заключава не в това, което човек може да направи, но в запазване на връзката си с Първата Причина. Каквото и да се случи в живота ви, дръжте тази връзка в ума си. Някой се моли на Бога и на другия ден още очаква да получи отговор. Не получи ли, той се обезсърдчава, сърди се, гневи се. Защо трябва да се сърди? Милиони и милиарди същества отправят молитвата си към Бога. Те трябва да чакат реда си. Всеки ще получи отговор на своето време. — Ама защо аз да не съм пръв? — Там е въпросът. Никой не знае, кой ще бъде пръв. Казано е, че Бог не гледа на лице, но на сърдце. Друг някой пък не се моли, под предлог, че не иска да занимава Бога със себе си. Той не иска да занимава Бога със себе си, а като се намери в затруднение, купува си един лотариен билет и очаква да спечели. В деня на теглене на лотарията той започва да се моли, дано спечели нещо, да подобри положението си. За да спечели, човек трябва да има разбиране, да знае, кой билет е пълен. Вземе ли, запример, билет № 1565 или № 1676, той нищо няма да спечели. И двата билета са безплодни. Числото пет е мома. В № 1565 има две моми, които се карат за един момък. Дом, в който има спор, никога не успява. Двете моми се бият за момъка. Като съберете цифрите на числото 1565, ще получите числото 17, от което нищо не излиза. Единицата е бащата, а седморката — синът, които постоянно се карат. Като съберете единицата и седемте, ще получите осем — последната майка. Ако можете да разложите числото осем на съставните му части, вие ще знаете, кой билет печели. Има едно вътрешно съчетание на числата, по което можете да познаете, кои билети печелят, и кои — не печелят. Затова обаче, се изисква не механическо, а вътрешно, органическо разбиране на живота. Като ученици, вие трябва да работите в съгласие със законите на разумността. Всеки от вас трябва да има убеждение, да знае, че това, в което вярва, е абсолютно право, да не се съмнява в него. Всеки трябва да знае, живее ли според законите на разумността, или не. Човек не знае най-важните работи за себе си, а мисли, че като умре, ще отиде между ангелите и там ще научи всичко онова, което на земята не е могъл да научи. Кой човек знае, че като умре, ще отиде между ангелите? Не е въпрос да мисли, че е възможно, но той трябва да бъде абсолютно убеден в това, което мисли. За тази цел, човек трябва да подигне вярата си, да влезе в по-висок свят. Влезе ли в по-висок свят, той няма да се съмнява и колебае, няма да преживява вътрешни пертурбации. Докато дойде до това положение, човек постоянно се оплаква, че няма любов между хората, че никакво братство не съществува и т.н. Човек не живее според законите на любовта и страда, защото не вярва в Бога, в себе си и в своя ближен. Следователно, за да живее в любовта, човек трябва да съзнава, че животът му излиза от Първата Причина — основа на нещата. После, той трябва да проявява живота си, който е вложен в него. И най-после, той съзнателно трябва да прилага и към ближния си всичко, което е вложено в него. Няма ли това съзнание, той ту ще има добро разположение, ту ще го изгубва. За да запази доброто си разположение, човек трябва да бъде мъдър, предвидлив, да вижда препятствията на пътя си и да знае, как да ги премахва. Щом може да запази своето разположение, той е дошъл до вътрешно равновесие. Съвременният човек губи равновесието на живота си, защото се занимава със задачи, които не влизат в неговата програма. Запример, слушате някой да пита, ще живее ли, или ще умре. — Това не е негова работа. Щом пита, човек трябва да знае, че донякъде от него зависи да живее или да умре. Той не се спира върху отговорността, която носи за своя живот, но се запитва, отде дойдоха Адам и Ева да съгрешат и да оставят цялото човечество да им изкупва греха. Човек търси причината и последствията на нещата, без да разглежда своя живот и отговорността, която лежи върху него. Адам беше поставен в рая, между растенията и животните, на които трябваше да даде имена. Като минаваха животните пред него, две по две, всяко с другарката си, Адам видя, че няма нито едно животно, с което би могъл да се разбере. Тогава той помоли Бога да му изпрати другарка, подобна на него, с която да се разбира. Тук той направи първата погрешка. Бог задоволи желанието му, като извади едно от ребрата му и направи от него човек — жена, която нарече Ева. Като я видя, Адам извика: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми“. Тази е втората погрешка на Адама. Той помисли, че Ева е негова плът и кръв, но Бог му показа, колко е прав в мисълта си. Един ден, когато Ева се разхождаше в райската градина, тя видя една змия, обвита около дървото за познаване на доброто и на злото, от което им беше забранено да ядат. Змията проговори на Ева: Защо не ядете от това дърво? — Бог ни забрани. Той каза, че в който ден ядем от плодовете на това дърво, ще умрем. Змията отговори: Няма да умрете, но ще станете като Него. Ева се изкуси от тия думи, веднага взе един плод и даде от него и на Адама. И тук Адам направи трета погрешка. Той измоли от Бога другарка, но не Го попита, как трябва да се отнася с нея. Без да питат Господа и двамата ядоха от забранения плод и оголяха. Като четат историята на първите човеци, съвременните хора турят всичката вина за неуспехите си върху тях, без да се замислят и видят, че и те правят същото. Днес и мъжът и жената се женят, без да питат Господа. Деца раждат, пак не питат Господа. Те вършат всичко на своя глава, вследствие на което оголяват. Като се видят в това положение, те се запитват: Какъв смисъл има животът? Не струва човек да се жени. — Не е там въпросът. Човек трябва да възстанови отношенията си към Първата Причина. Каквото предприема, той трябва да се отнесе към ума си, да вземе неговото съгласие. Чувствата на човека имат отношение към неговите мисли, а постъпките му — към неговите чувства. Иска ли да удари някого, човек трябва да запита чувствата си, да иска тяхното съгласие. Значи, той трябва да запита ума и сърдцето си и, каквото му отговорят, така да постъпи. Всички хора на земята и до днес играят ролите на Адам и Ева, вследствие на което светът още не е оправен. Тук мъжът сгрешил, там — жената, другаде — децата, и в края на краищата едни от други се оплакват. Майката се жертва за дъщерята, бащата — за сина, но един ден и дъщерята, и синът ги изпъждат от дома им. Какво възпитание, какви жертви са тези, които имат такива резултати? — Да оженим децата си, да ги наредим. — В коя Божествена книга е писано, че родителите трябва да женят децата си? Адам поиска другарка от Господа, но не запита, къде да я тури. Ако отидете в някоя банка, ще видите, че всичко е на мястото си: левовете при левовете, стотинките при стотинките, наполеоните при наполеоните и т.н. Хората са намерили място на всички неща, но само мъжът не знае, къде да постави жена си, и жената не знае, къде да постави мъжа си. Понеже жената е излязла от реброто на мъжа, там трябва да се постави тя. Днес всички хора се запитват, кога ще се оправи светът. Отговорът е много прост. Светът ще се оправи, когато мъжът и жената придобият една глава, една уста и два крака. Когато единият върши някаква работа, другият ще седи вътре и оттам ще съветва. Единият ще говори, ще ходи, ще върши работата, а другият ще мълчи, ще седи на едно място, вътре в него, и ще съветва. Мъжът и жената постепенно ще сменят ролите си, но ще представят едно цяло: ту жената ще бъде отвън, а мъжът — отвътре, ту мъжът отвън, а жената — отвътре. Това се отнася не само до мъжа и жената, но до всички общества, народи, държави. Всякога един ще говори, ще се движи, а другите ще бъдат негови сподвижници в мисли и в чувства. За всеки даден случай един човек ще бъде на лице, а другите — негов тил. В света само Бог мисли, само Бог говори, само Той се движи, а хората са проводници на Неговата мисъл, на Неговите чувства и на Неговата воля. Щом съзнаят това и го приложат, хората влизат в законите на единство и общност. Не са ли проводници на Божественото, те ще живеят в разединение, разпръснато, както днес живеят. — Ама аз не мога да бъда еднакво разположен към всички хора. — Ако външно не можеш да бъдеш еднакво разположен, стреми се поне по мисъл да постигнеш това. Не работиш ли съзнателно в това направление, ти ще попаднеш под закона на еволюцията, дето нещата се постигат бавно. Запример, с мисълта си човек може да отиде до слънцето за осем минути, с трен — за 250 г., а с биволска кола — за десет милиона години. Еволюция е това. От човека зависи да съкрати или да удължи времето за постигане на някоя своя идея. Еволюцията е за биволите, развитието — за треновете, а разбирането — за светлината. Който иска да икономисва времето си, с цел да го употреби за някаква важна работа, той ще си послужи с бързината на светлината. Желая ви отсега нататък да се движите с краката на светлината. Когато крадецът обмисля как да краде, той е бавен. Щом постигне целта си и открадне нещо, той става бърз. Когато добрият човек иска да помогне на болен, на страдащ, той е бърз. Когато свърши работата си, той става бавен. Следователно, ако в започване на една добра работа сте бързи, а след свършването и — бавни, вие сте добър човек. Ако при започване на една лоша работа сте бавни, а след свършването и — бързи, вие сте в положението на апаш и крадец. Следователно, за доброто бъдете в началото бързи, а в края — бавни. За злото бъдете и в началото, и в края бавни. При злото трябва да мислите много, да го направите или не. Ако пък направите някакво зло, не бягайте. Бъдете готови да понесете последствията на своите постъпки. Чуете ли някъде да се говори истината, не ходете да питате този-онзи да я приемете или не. Бог е във вас, ближните ви — също, посъветвайте се с тях и веднага приемете истината. Остане ли да ходите от къща на къща да се съветвате с всички хора, вие сте фалирали. Живеете ли по стария начин, както досега сте живели, вие сте фалирали. Приемете новия живот и вървете напред. Време е вече да възприемете истината, да дадете път на Божественото в себе си, за да помагате и на ближните си. Това изисква и Бог, и природата от човека. Всеки трябва да си създаде такава стабилна идея за Бога, за природата, за себе си и за своя ближен, че никой да не е в състояние да го разклати. На тази идея той трябва да разчита при всички случаи на своя живот. Това е първата и пряка задача на човека, а не да решава задачите на цялото човечество. Ако е право хората да се занимават със задачите на човечеството, Бог, който е съвършен, сам би решил тази задача. Той е дал задачи на всеки човек отделно. Реши ли човек правилно задачите си, с това се решават и задачите на цялото човечество. Всяко нещо, което е допуснато в света, има своя велика цел. — Защо са допуснати страданията в света? — В страданията се крият велики блага, които човек трябва да използва. Радостите и страданията в живота имат свое велико предназначение. От човека се иска само едно: да се учи от радостите и страданията. Защо са допуснати, това не е негова работа. Днес между страданията и радостите съществува голяма преграда. Един ден, когато хората разберат тяхното предназначение, преградата помежду им ще се махне, и те ще се примирят. И тъй, дръжте в ума си само такива мисли и в сърдцето си такива чувства, които минават за чисти монети. Всяка фалшива мисъл и фалшиво чувство не се приемат. Отидете ли с тях на пазар, веднага ще ги върнат. Ако на светския пазар не се приема нищо нечисто, нищо лъжливо, колко повече невидимият, разумният свят не би ги приел. Отидете ли с нещо нечисто между разумните същества, те веднага ще ви върнат назад. — Ама ние вярваме в Бога. — Това е фалшива монета, с която те не могат да си служат. Те веднага ще я върнат назад. От всички се иска вяра в любовта и непреодолима любов към Бога. Имате ли тази любов, нищо в света не може да ви разколебае, нищо не може да наруши вашето равновесие. Вярвайте в любовта към Бога. Стремете се към вътрешно самовъзпитание, като прилагате всеки ден по нещо ново в живота си, което да служи за градиво на вашето светло, красиво бъдеще. — Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват в нас. 5. Лекция от Учителя, държана на 25 септември, 1929 г. София — Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Проявениятъ животъ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Естествен ред на нещата“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Проявеният живот Всички хора, които са минали през училище, са изучавали граматика, в следствие на което знаят частитe на речта, тяхното значение и служба в изречението. Те знаят и мястото на препинателните знакове. Човек знае много неща, но съществено в знанието му е онова, което той е проявил, т. е. приложил. Природата се интересува от човека дотолкова, доколкото той се е проявил. Тя се интересува само от онова, което той е проявил, но не и от непроявеното. Въз основа на същия закон, и ние трябва да се интересуваме само от проявените неща, а не от непроявените. Следователно, на изучаване подлежи само онова, което се е проявило, което има вече определена форма, съдържание и смисъл. Движенията, които човек прави, представят проява на неговите мисли и чувства. Щом са проява на нещо, те интересуват природата. Щом види, че някой човек прави упражнения, природата веднага спира вниманието си върху него. Тя вижда, че той е жив и му дава условия да продължи упражненията си. Който съзнателно се отказва от упражнения, природата го счита мъртъв и отвръща погледа си от него. Тя дава на умрелите свобода и не се интересува от тях. Силен човек е онзи, който движи мисълта и чувствата си към дадена цел. Някой мисли, че ако днес не е силен, утре ще прояви силата си. Не, какъвто е човек днес, такъв ще бъде и утре. Силата е течение, което не може да се спира и отново да се проявява. Тя тече непрестанно. Като говорим за знанието, ние имаме пред вид дълбокото, вътрешно знание на човека, а не повърхностното. Срещате един княз, запример, по няколко пъти на ден и забелязвате, че при всяко излизане той е с нови дрехи, обуща, шапка. Като го срещате по няколко пъти на ден, вие мислите, че го познавате. Какво познавате на княза? Неговата външност. Какво представява той като човек, като характер, нищо не знаете. Какво сте разрешили за себе си с това знание? Някой знае, че ще стане професор, че ще учи хората, но какво ще постигне с това знание, нищо не може да каже. И това знание е важно, но не е съществено. Добре е да се облича човек, но обличането не е съществено в живота. Обличането е само упражнение в живота, но успехът на човека зависи от това упражнение дотолкова, доколкото правилно се проявява. Често хората се отказват от правене на упражнения, защото мислят, че не са нужни. Те се стремят към велики работи и мислят, че великите работи започват с велики потици. Не, великите работи започват с малки потици. Понякога един малък, микроскопически потик служи за импулс на нещо велико. Природата започва с малки потици. Понеже изисква от всички пълен ред и порядък, тя обръща внимание на малките величини. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за важността на нещата. Запример, вие трябва да знаете, кое е по-важно в живота ви: Бога да обичате, или хората; вие да давате, или хората да ви дават; вие да мислите за другите, или те да мислят за вас. Като отговаряте на тия въпроси, вие ще дойдете до правилно разрешение на нещата. За всяко нещо има най-малко два отговора. Изберете ли истинския отговор на въпроса, вие сте дошли до правия път, до правата мярка. За да се произнесе върху даден въпрос, или върху известна проява, човек трябва да знае причината на нещата. Виждате, че някой прави едно движение с ръката си, като че вика някого. С това движение той изказва желанието си, което излиза от него. Значи, енергията, чрез която прави това движение, има посока отвътре навън. Друг път той прави движение с ръката си, като че пъди някого. И това движение се дължи на известна енергия. Енергията пък е резултат на някакво желание в човека. Изобщо, всяко движение е проява на енергия, която е резултат на вътрешна или външна причина. За да дойде до положителни знания, човек трябва да знае вътрешната връзка между всички прояви. Човек трябва да изучава вътрешната връзка между явленията на живота и на природата, за да разбере проявения живот. Докато не разбере проявения живот на природата, човек не може да разбере и своя живот. От правилното разбиране на нещата зависи и вашето правилно проявление. Някои искат да познаят Бога. Те могат да познаят Бога дотолкова, доколкото познават Неговите прояви. Щом познават Неговите прояви, и техният живот ще бъде правилно изявен. Не живее ли добре, човек не е разбрал проявения живот на Бога. Той все е изучавал нещо, но е изпуснал същността на нещата. Някой изучава Кант, или друг някой философ, а не се интересува от проявите на Бога. Той знае, че в проявите си Кант бил точен като часовник, а сам не е точен в своите задължения. Какво се ползва от това знание? Добре е човек да бъде точен, но той трябва да знае, коя е причината за точността. — Кога е точен човек? — Когато обича. Човек е точен по отношение на онези, които обича. Към онези, които не обича, той не е точен. Това не е правилна проява. Да бъде човек точен, това подразбира проява на точността във всички случаи на живота, както към онези, които обича, така и към онези, които не обича. Следователно, преди да е проучил живота на хората, човек трябва да е проучил живата природа, като мярка на нещата. Всеки човек е интересен дотолкова, доколкото е проява на природата, а не своя проява. Животът на отделния човек е интересен за самия него, но не и за другите. Да се занимавате с личните прояви на човека, това значи, да изразходвате времето си напразно. Трябва ли да се занимавате с това, кой как ял, как се обличал и събличал? Това не е наука. Въпреки това, животът на мнозина е редица от такива научни изследвания, които нямат никакво приложение. Всеки човек има свои специфични прояви, които нямат нищо общо с живота на природата. Като е дошъл на земята да учи, човек трябва да спре вниманието си върху проявения живот на природата като образец за всички. Като изучава този модел, по него човек може да пресъздаде и своя живот. Не може ли да направи това, той нищо не е постигнал. Ще кажете, че вярата на човека в Бога е условие за пресъздаване на неговия живот. Вяра без образец нищо не струва. Като не могат да намерят правия път на живота, хората философстват върху въпроса, как е създаден светът, как е създаден човек и т. н. Животът не се разрешава с философии. Учене, работа и приложение се иска от човека. Той трябва да наблюдава проявения живот на природата, да го изучава и наученото да прилага в своя живот, с цел да го пресъздаде и преустрои. Това пресъздаване и преустройване наричаме работа. Като не разбират законите на проявения живот, хората лесно се обезсърдчават и казват: Животът е лош. [—?] Кой живот е лош? [—?] Човешкият, неразбраният. Обаче, проявеният живот на Бога е добър. [—?] Кои пътища са лоши? [—?] Ненаправените. Направените пътища са добри. [—?] Кои мисли са лоши? [—?] Непроявените. — Защо? — Защото в тях все има нещо скрито, а в скритите работи има и зло, и добро. Всичко проявено е красиво. Запример, влизате в един дом и виждате, че домакинята е приготвила всичко и чака гости: стаите добре изчистени и наредени, огънят запален, трапезата сложена, яденето готово. Вие седите заедно с домакините и очаквате другите гости. Разговаряте весело, приятна ви е цялата обстановка. — Защо? — Проявен е животът на тези хора. Влезете ли в дом, дето животът не е проявен, вие веднага излизате навън. Казвате: Живот няма в този дом. От това гледище, всеки човек, всеки дом, всяко общество, всяка държава е интересна дотолкова, доколкото е проявила своя живот по образец на проявения живот на Бога. Вън от този живот всичко е празна работа. Непроявеният човек е подобен на спяща кукла. Виждате, че говори, че се движи, но не ви интересува. Проявеният и непроявеният човек рязко се различават. Проявеният човек е познал Бога и следва Неговия път. В който дом влезе, той е внимателен към всички, били те деца, възрастни и стари. Той е готов на всякаква услуга и жертва за своя ближен. Ако е учител, той има добра обхода с учениците си: работи тихо и спокойно, без морализиране и наказания. Учениците го обичат и с разположение го слушат. Ако учителят не знае, как да постъпва с учениците си, грешката е негова. Този учител не е разбрал проявения живот на природата, няма модел, според който да постъпва. Като ученици, вие всеки ден трябва да изправяте погрешките си, но така, че като изправите една, да не направите две нови. Това не е изправяне на погрешки. Изправяте ли ги по този начин, всички усилия отиват напразно. В процеса на самовъзпитанието си, човек трябва да разбира великите закони на живота и да се съобразява с тях. Когато свърже своята мисъл с Божията, човек никога не греши. Когато е в светлина, човек пак не греши. Когато в съзнанието на човека е светло, всички грешки са изключени. Дето има светлина, там не съществува никакво съмнение, никаква лъжа, омраза и т. н. Проявеният живот на Бога е живот на светлина. Ако сте познали този живот, трябва ли да се съмнявате, да се обиждате и гневите? В проявения живот на природата няма причини, които могат да изкарат човека от релсите на неговото равновесие. Днес повечето хора мислят само за себе си. От сутрин до вечер човек мисли, как да изкара прехраната си, как да се облече. И животните мислят само за себе си. Човек, обаче, като мислещо същество, стои по-високо от животните. Той има други стремежи. Щом е така, човек трябва да обърне погледа си и вън от себе си, да се спре върху проявения живот на любовта, върху проявения живот на Бога. Без това той не може да направи крачка напред, защото няма да има образец, по който да живее. Животът на пчелата е част от проявения живот на природата. В това отношение човек може да вземе пример от нея. Когато отива да събира мед, пчелата се ръководи вътрешно, къде да отиде и от кои цветя да събира мед. Като се нахрани, тя събира прашец и го носи в кошера си, да се ползват всички от него. Тя живее за себе си, но живее и за общото. От време на време пчелите се роят: старите напущат кошера, отиват в друг, а младите остават в стария кошер. Между хората законът е обратен: младите напущат бащиния си дом, а старите остават. Това, което наричаме женитба, не е нищо друго, освен роене. Така се роят и душите, когато слизат на земята. В един ден слизат от невидимия свят около 10, 20 или повече хиляди души и се разпръсват по цялата земя. Женитба, която има за основа любовта, не е нищо друго, освен проявление на Бога. И тъй, да се влюби човек, това значи, да види проявлението на Бога в себе си и в онзи, когото обича. Не вижда ли проявлението на Бога в себе си и мисли, че той е, който обича, казваме, че този човек е на крив път. Казано е, че Бог е Любов. Следователно, обичате ли някого, ще знаете, че Бог се проявява чрез вас. Обича ли ви някой, Бог се проявява чрез него. Когато не обичате някого, това показва, че Бог още не се е проявил в него. Вие не можете да го обичате за неговото лично проявление. Не се занимавайте с личния живот на човека. Започне ли някой да ви говори за своите бъдещи планове, не се увличайте. Че в бъдеще той може да стане ангел, това не е важно за вас. Важно е, какво представя човек днес и какво може в този момент да направи. Човек, в когото Божественото живее, може да направи това, което и учените не могат да направят. Той носи в себе си животворно електричество и магнетизъм, с които може да прави чудеса. Достатъчно е този човек да се приближи само до леглото на болния, за да може последният да стане от леглото си и да оздравее. Как е станало това, и той не знае. Всеки човек, в когото Божественото живее, счита, че е естествено хората да бъдат здрави. Той отдава всичко на Бога и не се спира върху себе си. Важно е, че Божествените прояви на човека се дължат на проявлението на Бога в него. Божественият човек знае, че благото на едного е благо за всички, и той се проявява като чешма, която постоянно тече. Всеки човек е извор, който постоянно блика — от него зависи да дава, или да не дава на хората от своята вода. Ако не дава, това показва, че кранът на неговия извор е заключен. Той ходи на една и на друга страна, пъшка, плаче, че му е тежко на сърдцето, че го боли глава. Много просто! Щом ти е тежко на сърдцето, отключи го. Като блика водата, и мъката ще изчезне. Ако те боли глава, отключи ума си, и болката ти ще мине. — Как ще стане това? Как ще отключа ума и сърдцето си? — Както си ги заключил. Ако си ги заключил надясно, сега ще завъртиш ключа наляво и ще отключиш. Лесно се отключват сърдца и умове. — Как? — Чрез даване. Дайте на най-големия си враг една сума, запример, от две-три хиляди английски лири, и той веднага ще се примири с вас. Така постъпва и природата. Тя всеки момент изпраща от благата си на хората, за да примири непримирените помежду си и да уякчи връзките на онези, които се обичат. Дето няма даване, там никакво примиряване не може да стане. Човек не може да прости на неприятеля си, докато не получи нещо от него и докато не му даде нещо. Хората трябва да отворят сърдцата и умовете си и да започнат да дават, както Бог дава, да видят, какво означава проявеният живот на Бога. Време е вече всички хора да се свържат с проявения живот на природата, с проявения Бог, за да се развиват добре и да имат успех в работите си. Не направят ли тази връзка, от ден на ден ще пропадат, докато дойдат до положението на последни сиромаси, окъсани и боси. Две категории хора съществуват в света: бедни и богати. Бедните представят ония хора, които не са направили връзка с проявения живот на Бога, а богатите — ония, които са направили тази връзка. Бедните са разочарованите моми и момци от любовта. Ще ги срещнете необлечени, със скъсани дрехи и обуща, отчаяни от живота. Богатите са ония напети, добре облечени и здрави моми и момци, които са намерили своя идеал. Бедните отричат братството и равенството. Те отричат и любовта — от всичко са разочаровани. Богатите говорят за братство и за равенство. Братство съществува само в любовта. Вън от любовта никакво братство не съществува. Брат е онзи, който държи в ума си благото на своя ближен, както държи своето благо. Затова и Христос е казал: „Люби ближния си като себе си!“ Да любиш ближния си като себе си, това е мярка, поставена в самия човек. Всеки човек люби себе си и оттам той знае, как трябва да люби ближния си. Това е втората заповед, дадена от Господа на човека. Първата и най-голяма заповед е да възлюбиш Господа с всичкото си сърдце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Значи, умът, сърдцето, душата и духът на човека трябва да бъдат изпълнени с любов към Бога. Така изпълнен, в човека няма да остане място за нищо друго. Да бъде изпълнен човек с любов към Бога, това значи, да обича всички живи същества на земята. Бог включва всичко живо в себе си. Дръжте се за тази заповед и не се страхувайте. Обикнете ли Бога, всички противоречия ще изчезнат от живота ви. Казано е, че любовта разрешава всички противоречия. Любовта примирява нещата. — Ама грешен съм. Как трябва да се обърна към Бога? — Към Бога ще се обърнеш като грешник. Как се обърна блудният син към баща си? Той не поиска от него блага и привилегии, но пожела да стане слуга. Много грешници се молят на Бога, считат се грешни, а същевременно Го морализират, предявяват свои искания. Смирение се иска от човека. Като се моли на Бога, той трябва да признае, че се е объркал и да иска повече светлина, да се изправи. Щом обича себе си, човек лесно може да се изправи. От любовта към себе си, той ще мине в любов към Бога. От любовта към Бога ще пристъпи в любов към своя ближен. Това значи, да се интересува човек от проявения живот на Бога. Заинтересува ли се от този живот, той ще забрави себе си. Щом човек забрави себе си заради Бога, Бог ще започне да мисли за него. Мисли ли човек само за себе си, Бог непременно ще го забрави. Следователно, иска ли да се спаси, човек трябва да забрави себе си, а да мисли за Бога. Докато не замести личността си с Божественото, човек никога не може да се оправи. Ако Бог не мисли за човека, животът на последния няма да излезе на добър край. И най-после, ако Бог и човек не мислят за ближните си, светът никога няма да се оправи. Онзи, на когото помагате, трябва да забрави себе си и да мисли само за вас. Като му помагате, и вие трябва да забравите себе си и да мислите само за него. Тази е новата философия на живота. Всички хора трябва да приложат тази философия, за да дадат път на Божественото в себе си. Като отвори ума и сърдцето си за Божественото, човек придобива усет към Него, разбира, какво трябва да направи, как да постъпи, за да изпълни волята Божия. Като изпълнява съзнателно волята Божия, човек може мъртви да възкресява, болни да лекува, да изправя всички свои слабости и недъзи. Които искат да проверят това, могат да направят опит. Няколко души, които си хармонират, да отидат при някой болен, и в името Божие да направят молитва за него. Ако са били свързани с Бога, болният моментално ще оздравее. Щом видят, че болният е на крак, всеки в себе си да благодари, че молитвата им е послушана, без да кажат, че са дошли със специална мисия. Нека болният каже, че Бог ги е изпратил да му помогнат. Има случаи, когато молитвата на човека не се приема. Апостол Павел се моли на Бога да извади тръна от плътта му, но не получи отговор на молитвата си. Бог му каза: „Моята сила се показва чрез твоята немощ.“ Апостол Павел разбра, че този трън му беше даден, за да не се възгордее. Когато духът му се подигаше, винаги трънът заговаряше в него и го предпазваше от възгордяване. Апостол Павел казва: „Всичко счетох за измет, за да позная Господа“. Вие трябва да кажете: Всичко счетох за измет, за да позная проявената любов, да позная проявения живот на Бога, да позная великата истина. Любовта твори, създава красиви и велики неща в света. Без любов всичко е преходно, временно и се топи, както снегът от ярките слънчеви лъчи. Който разбира закона на любовта, той казва: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което любовта е приготвила за онези, които я прилагат“. Любовта осмисля всички неща. Като посети човека, той забравя себе си, т. е. престава да мисли за себе си, но мисли за Великото в света, което обединява всички неща в едно цяло. Христос казва: „Който иска да бъде мой ученик, той трябва да се отрече от себе си“. Аз казвам: Който иска да разбере проявения живот на любовта, той трябва да забрави себе си. Да забрави човек себе си, това значи, да заспи за злото, за отрицателното в света, за дълговете си, които днес не може да плати. Има неща, които човек трябва да забрави, но има неща, които трябва да помни. Безплодният човешки живот представя полици, които трябва да се плащат. За този живот, именно, човек трябва да заспи. Идването на любовта в човека представя онези големи суми, с които той някога е услужвал и днес му се връщат. Когато любовта дойде в човека, тя плаща всичките му задължения и му донася онези пари, които той някога е давал на своите ближни. Когато изворите на вашия живот потекат, вие лесно ще изплатите дълговете си. Щом сте в изобилието на живота, и вие, и вашите ближни ще имате от това изобилие. Изворът е в състояние да изплати всички дългове на човека. Изобилието урежда всички работи. Божественото начало в човека ние наричаме изобилие. То разрешава всички противоречия в човешкия живот. — Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина пребъдват в нас. 4. Лекция от Учителя, държана на 18 септември, 1929 г. София — Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Вънъ и вѫтре въ тѣлото (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Естествен ред на нещата“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Вън и вътре в тялото Размишление върху прилежанието. Пишете върху темата: „Произход на непостоянството“. Всеки народ има поне по една отличителна черта, силно развита, по която се характеризира. Тази отличителна черта може да бъде добра или лоша. И българинът има такава черта, по която се отличава от другите народности. Той е твърд. Реши ли да направи нещо, мъчно може да се разубеди. Що се отнася до постоянството, тази черта е слабо развита в българина. Като пишете темата си, помислете и върху произхода на непостоянството в българина. Изобщо, на човек, в когото постоянството е слабо развито, не може много да се разчита. Той не може да издържа на убежденията си, както и на обещанията си. Той обещава много, а малко изпълнява. Който има убеждения, той е човек със строго определена цел. Неговото съзнание е всякога будно, защото има пред вид постигането на своята цел. За непостоянния никаква цел не съществува. Постави ли си някаква цел, той всеки ден отлага реализирането и. Природата е взискателна и строга. Има ли човек някаква цел в живота си, обещае ли, че ще я следва, природата го държи отговорен. Тя търси причината за отлагане на нещата в самия човек и го заставя да махне препятствието от пътя си и да върви напред. За да дойде на земята, всеки човек е обещал, че ще учи. Ако не изпълни обещанието си, природата насила го заставя да учи. За да не учи, причината може да бъде външна — физическа, или вътрешна — умствена. Каквато и да е причината, с по-големи или с по-малки усилия, човек трябва да учи. Ще каже някой, че има силно желание да учи, но средства няма. Обаче, като му се дадат средства, той скоро се насища: учи година-две и прекъсва учението си. Наистина, има желания, които се явяват периодически, но желанието за учене не трябва да бъде от тях. Желанието на човека да си хапне баница или друго нещо може да бъде периодическо, но желанието му да учи трябва да бъде постоянно. Като ученик, дошъл на земята да се учи, човек трябва да познава желанията си и съзнателно или несъзнателно да ги подхранва според тяхното значение в живота му. Той трябва да подхранва добрите желания, а лошите, временните, трябва да остави сами на себе си. Той не трябва да се бори с лошите желания, но да ги остави сами да отпаднат или да се трансформират. Но ако не успее изведнъж да реализира добрите си желания, това не значи, че трябва да се обезсърдчи. Като не могат да постигнат своите идеали, мнозина се отчайват и решават да се самоубият. Това решение не е на място. Когато се намери пред някаква мъчнотия, естествено е за човека да се обезсърдчи, но това не значи, че трябва да се самоубива. Как ще се самоубие? Или във водата ще се хвърли, или от някоя канара ще скочи. И едното, и другото положение не са естествени. Някога, в далечното минало, е било естествено за човека да плува като риба във водата, но хвърли ли се днес във водата, той повече не може да излезе; някога, в далечното минало, е било естествено за човека да хвърчи като орел, да се спуска от канарите, но хвърли ли се днес от някоя канара, той ще се убие. Като ученици, вие трябва да си давате отчет за всека идея, която се явява в ума ви, да знаете, откъде иде и защо иде. Много от идеите на човека имат отрицателен характер, вследствие на което той не трябва да ги допуска в ума си, а още повече да ги реализира. Запример, дойде ли в ума на човека идеята да се самоубие, той трябва да се запита защо иска да се самоубива. — Не ми се живее. Какво друго ще правиш, като не ти се живее? Като иска да се самоубие, човек мисли, че ще тури край на живота си и никой няма да го безпокои. Той се лъже. Животът продължава и след смъртта. — Ще заспя поне, ще си почина малко. И тук се лъже. Даже минералът, който е в постоянен сън, пак е обезпокояван, ту растението забива корените си в него, ту човешкият чук го удря, откъртва цели парчета от него. На същото основание, докато е на земята, човек постоянно ще бъде смущаван от неговите кредитори. Всеки иска да му се плати. Дали може да плати на всички кредитори, това не е важно. Обаче, човек трябва да стане смел и решителен, да се разговаря с тях. Някога той все ще изплати дълговете си, но изведнъж не може. Човек трябва да е готов да плаща дълговете си, а кога ще ги изплати, това е въпрос на време. Опасно е, като ги отлага, да не иска вече да плаща. Каквото и да прави, той няма да се освободи от задълженията и дълговете си, те ще го следват и на онзи свят. В процеса на изплащане на дълговете си човек се учи да говори и да изпълнява. Колкото повече се увеличава способността на човека да говори, толкова повече трябва да се увеличава готовността му да изпълнява. Тъй щото, когато паметта на човека отслабва, трябва да знаете, че желанията му се увеличават. За да не отслабне паметта на човека, с увеличаване на желанията едновременно трябва да се усилва мисълта му. Иначе в него ще се яви недоимък: чувствата се усилват за сметка на мисълта. Наистина, когато чувствата вземат надмощие над мисълта, човек става разсеян и паметта му отслабва. Той започва да мечтае за грандиозни работи, да фантазира. Казват, че младите моми и момци обичали да фантазират. В това отношение те приличат на циганина, който носел гърне с мляко на главата си и мечтал за много неща. Той мечтаел как ще продаде млякото и ще си купи кокошки. После ще продаде кокошките и ще си купи овца. Като я използва, ще я продаде, за да си купи крава. Като продаде кравата, ще си купи кон и т.н. Така той хвърчал в мечтите си и си въобразил, че ще се ожени за княжеска дъщеря, от която ще му се родят две красиви деца, момче и момиче. От радост той подскочил и гърнето с млякото паднало от главата му и се счупило. Къде отидоха мечтите му? Изгубиха се заедно с млякото. Това става не само с младите, но и с религиозните, с учените, с философите. Религиозният, като повярва в Бога, израстват му криле и той си фантазира вече как хората ще започнат да го следват. Като започне да фантазира, той подскача на улицата и гърнето пада на земята. Като разсипе млякото, той вижда, че е обикновен човек, че нищо не може да направи. И философът фантазира, мисли, че като напише едно съчинение, ще оправи света. От радост той подскача, но гърнето с млякото пада на земята и се счупва. Тогава той казва: Защо ми трябва тази философия? Моята глава не може да роди нещо особено. Като вървите по улиците, навсякъде ще видите паднали фантазьори: тук един религиозен, там един философ, на трето място един учен. Това са все хора работници, в които желанията вземат надмощие. Където желанията и чувствата вземат надмощие, там мисълта е слаба. Когато чувствата на човека вземат надмощие, почвата на неговото сърдце е много мочурлива. Където стъпите, краката ви потъват. Каквото посеете на тази почва, нищо не никне. За да я подобрите, трябва да направите дренаж, да отведете излишната вода. Като ученици, вие трябва да познавате отрицателните си черти и да се предпазвате от тях. Същевременно вие трябва да знаете произхода им. За да намерите произхода им, мислете често върху тях, съпоставяйте нещата, докато в ума ви дойде светлина, която ще ви помогне да намерите корена на вашите отрицателни черти. Като намерите корена на отрицателните си черти, силата ви ще се увеличи и вие лесно ще се справяте с тях. Ако човек не мисли, природата нищо не може да му даде. Тя дава само на онзи, който работи. На работния и на прилежния природата е готова да отпуска кредит да реализира желанията си. На мързеливия тя не отпуска никакъв кредит. И тъй, знайте, че природата е крайно взискателна към ония, които само фантазират, без да прилагат. На такива тя не отпуска никакъв кредит, вследствие на което те трупат големи задължения и дългове. — Как може да се освободи човек от дълговете си? — Като прилага. Човек трябва да се откаже от мечтите и фантазиите на младите моми и момци, на религиозните, на учените, на философите, на поетите и да започне да работи съзнателно. Добре е човек да живее с мечти, да си въобразява, че е виден учен, музикант или художник, но за това се искат знания. Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи задължения има. От него се изисква много. Какво ще прави той, ако няма знания, съответни на положението си? Той ще се обезсърдчи и отчае. — Защо? — Защото е търсил лесния път. Има лесен път в живота. Той е пътят на малките, микроскопически величини. Започнете да работите с микроскопическите величини. Запример, вървиш по пътя, но тук-там срещаш малки, остри камъчета, които причиняват болка на краката. Наведи се спокойно, вдигни камъчетата, тури ги настрана и продължи пътя си. Ритнеш ли ги с крак и тебе ще ритнат. С ритане въпросите не се разрешават. Мнозина искат с малко труд да постигнат големи резултати. Слушате някой да казва, че иска да стане ангел. И това е възможно, но за да се подигне до тази степен, ангелът е минал през големи изпитания. Често от небето пращат някой ангел да повдигне един от най-големите грешници. Ако мисли, че с един замах може да го изправи, ангелът е пропаднал на изпита си. С десетки и стотици години този ангел ще бъде свързан с грешника, докато го повдигне. Не го ли повдигне, той не е разрешил задачата си. Той ще върви след грешника, ще слиза и ще се качва с него, докато го постави на прав път. След това може да се върне на небето, където го възнаграждават за успешно завършена работа. Ако е бил еднокрил, млад чин, ще му поставят два чифта криле и го произвеждат в чин слуга, т. е. служител на Бога, минал през големи изпитания. Сега мнозина от вас седят и фантазират как ще проповядват и учат хората, те си представят, че целият свят се стреми към новото и за тях се отваря работа. Ами ако никой не се интересува? Не чакайте да дойде този ден и тогава да работите, но започнете работата си още сега. Божественото само си пробива път, и то незабелязано. То се движи като подпочвена вода, и каквото срещне, разтваря, чисти, проправя своя път. За новото в света работят хиляди съзнания, които обгръщат в себе си всичко. Кой отвори пътя на Христа? Кой застави хиляди хора да тръгнат подир Него, готови да се жертват за Неговото учение? Божественото съзнание работеше и работи по хиляди начини: чрез добрите хора, чрез еднокрили, двукрили и многокрили ангели, въплътени в човешки форми. Напредналите души и досега още работят да поставят Христовото учение на истинското му положение. Много нови идеи има днес в света. Ако имат за цел да реформират света, те ще успеят. Дали са Божествени тези идеи, ще познаете по методите, с които си служат и по резултатите, които имат. Щом методите са Божествени, ще дойдат работници и от небето, и от земята. Съвременните хора се нуждаят от положителни мисли. Положителна мисъл е тази, в която няма фантазии, но има приложение. Тя се нуждае от въображение като импулс за творчество, а творчеството подразбира приложение. Да твори човек, това не значи да се заеме с грандиозни работи. Той трябва да започне от най-малкото. Достатъчно е да се вгледа в себе си, да види колко работа му предстои. Запример, да се самовъзпита човек, това е една от великите задачи на неговия живот. Как ще твори отвън, ако той не е търпелив? Малко хора ще срещнете днес търпеливи. Външно те се въздържат, но вътре става голямо брожение, всеки момент са готови да избухнат. Достатъчно е да им се каже една обидна дума, за да избухнат моментално. Нетърпеливият човек е подобен на експлозив. Ако приближите към него една запалена клечка кибрит, той веднага ще експлодира. За да не експлодира, човек трябва да развива самообладание. Представете си, че вие сте нетърпелив, но умен човек, предвиждате откъде може да дойде кибритената клечка и да ви запали. За тази цел всякога носете в джоба си по няколко ябълки и като дойде онзи, който има намерение да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По този начин вие ще отклоните вниманието му от желанието да ви дразни. В това време вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействате. Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростта си. Пък и онези, които получават ябълки, ще имат добро мнение за вас. Докато не турите ябълки в джоба си, вие никога няма да се освободите от известен недъг. Ябълките са символ, който трябва да преведете. Може да го приложите буквално, а можете и преносно. Закон е: за да изместите един газ с известна гъстота от съд, обърнат с устата надолу, непременно трябва да вкарате в същия съд друг газ, с по-малка гъстота от първия. Ако пък в чаша, пълна с вода, искате да поставите друго тяло, последното трябва да бъде по-тежко от водата. Ще вземете пясък и ще слагате в чашата, докато всичката вода се излее навън. Значи, всяко разумно усилие, което човек прави, има добри резултати. В пътя на възпитанието и самовъзпитанието си, съвременните хора са дошли до една област, която се нуждае от нови методи. Като се блъска тук-там, най-после човек идва до убеждението, че трябва да бъде праволинеен. Да бъдеш праволинеен, това значи да се движиш в едно измерение, като правата линия. И това е добро, но човек се нуждае от опорна точка в живота си. Да се движи по права линия, това значи, да се върне там, откъдето някога е започнал. Обаче, каква ще бъде неговата опорна точка? — Да имам поне една основна идея. — Добре е това, но каква ще бъде тази основна идея? Не, докато се движи само по права линия, човек не може да има големи постижения. В движението си по права линия човек вижда само две точки — началната и крайната. Като се движи по права линия, човек вижда, че и този път не го задоволява. Той казва: Все трябва малко да се огъна, да разширя съзнанието си. Огъне ли се, той образува плоскост и започва да се движи в две направления — по дължина и широчина. Щом се движи по плоскост, той има най-малко три граници — три страни. Триъгълникът определя най-малките възмоности на движение в плоскостта. Този човек се е огънал вече, излязъл е от живота на правата линия. За такъв човек казват, че е криволинеен, т. е. не се движи само по права линия и го наричат еретик, отстъпник. Но човек и тук не спира. Като се разшири, той започва да се вдълбочава, влиза в пътя на трите измерения — на куба. Докато живее на земята, в материалния свят, човек има възможност да се движи най-много в три измерения. Влезе ли в духовния свят, той се движи в четири, в пет и повече измерения. Затова, именно, духовният живот мъчно се подава на описание. Човешкият език не е в състояние да предаде това, което духовният човек преживява. Какво представя духовният свят не може да се каже. Съзнателно или не, човек живее в духовния свят без да го вижда. Той вижда само границите на четириизмерния свят. Като влезе в петизмерния свят, тогава вижда и разбира четириизмерния. Като влезе в този свят, тогава ще го разбере и ще знае какво става с умрелите. Сегашните хора не живеят още съзнателен духовен живот, но въпреки това третират въпроса за Бога. Невъзможно е ръката да има мнение за човека. Невъзможно е пръстите на ръката да знаят какво представя цялата ръка. Следователно, каквото е отношението на пръстите към ръката, на ръката към цялото тяло, такова е отношението на човека към Бога. Докато не влезе в него, човек не може да Го разбере. Да пита човек какво нещо е Бог, то е все едно да пита какво представя светлината. Ще приведа един пример за обяснение на понятието светлина. Влизате в една тъмна стая със спуснати кепенци на прозорците, за да се срещнете с човек, който от рождение живее при тази обстановка и не знае какво нещо е светлина. Вие му давате научни обяснения за светлината, но той нищо не разбира. Тогава вие вземате един свредел и правите една малка дупка на кепенците. Вие запитвате затворения човек: Какво виждаш? — Една тясна, дълга, светла ивица. Направите още една дупка. — Сега какво виждаш? — Още една светла ивица. Направяте десет, сто такива дупки. След това отваряте целия прозорец. — Какво виждаш? — Светлина. Всички предмети около мене стават видими, ясни, разбрани. Следователно, това, което прави предметите, както и цялата обстановка около нас видима, ясна, разбрана, наричаме светлина. На същото основание ние казваме: Онова същество, което във всички случаи на живота осмисля и осветява нещата, наричаме Бог. Докато човек седи в прашна и тъмна стая, животът му няма смисъл. Изчисти ли стаята си, отвори ли прозорците си, светлината влиза вътре и осмисля неговия живот. Светлината е проява на онова разумно начало в живота, което осмисля нещата. Кое е това начало, не е важно. Как ще го наречете, също не е важно. За човека е важно да знае, че има едно Велико начало в света, което регулира живота, което осмисля и осветява всички неща. Съвременните хора обичат да философстват върху въпроси, които нямат никакво разрешение. След всичките философии те заминават за другия свят с неразрешени въпроси. Там се виждат обезплътени, само със съзнанието, че съществуват, но къде са, какво ги чака, нищо не знаят. Те се намират в положението на точка, без никакво измерение. Започнат ли съзнателно да се движат, те минават в живота на правата линия и придобиват едно измерение. Оттам те навлизат в плоскостта, в областта на двете измерения. От плоскостта отиват в триизмерния свят — в живота на телата. После минават в четириизмерния, в петизмерния свят, докато отново слязат на земята и започнат да се учат. Като се убедят, че не са могли да разрешат отвлечените въпроси, те казват: „Дълбока философия е това.” Наистина, всички неразрешени въпроси, всички дълбоки мисли са подобни на кладенец без дъно. Колко е дълбок един въпрос, това зависи от разбирането на човека. Дълбочината на нещата е относителна. Един пътник минавал през една гора в тъмна, бурна нощ. По едно време той се подхлъзнал и полетял към една пропаст. За щастие, той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал над пропастта. В това положение той си мислел: Какво ли ще стане с мене, ако се отпусна и падна в пропастта? Като се държал известно време за клона, ръцете му толкова отмалели, че не могъл повече да разчита на тях. Да става, каквото е определено! — казал той и пуснал клона, за който се държал. Каква била изненадата му, когато видял, че разстоянието от краката му до пропастта било само 15 см. Разбиранията на някои съвременни хора са толкова дълбоки, колкото пропастта под нозете на пътника. Човек се безпокои за нищо и никакво. Той мисли къде ще отиде след смъртта си. След смъртта си човек отива там, откъдето е дошъл. — Дали ще стана богат? — Ти и сега не си сиромах. Ти разполагаш с голям капитал, но не си го пуснал в обръщение. Човек е богат, здрав, силен, учен — от него зависи да разработи това, което му е дадено. Ако мисли, че е сиромах, невежа, слаб, такъв ще стане. Каквото човек мисли, това ще изработи от себе си. Знанието, добродетелите не се придобиват изведнъж, те не текат като река, но се събират капка по капка. Когато постъпи в първо отделение, ученикът започва от буквата „а“, от елементарните неща. Като работи съзнателно и с любов, ученикът минава от клас в клас, свършва едно училище и влиза в друго. Докато е на земята, ученикът трябва да свърши земното училище и да мине в по-горно, да дойде до положението на светия. Кой човек наричаме светия? Светия е онзи, който свети на забъркалите пътя си и ги учи да живеят правилно. Той не се е родил светия. Дълго време се е учил той, докато стане светия. Като всички ученици, и той е започнал от буквата „а“, но е учил с любов. Той казва на хората: Който иска да придобие търпение, той трябва да дава ябълки на всички, които имат намерение да го предизвикват. Който иска да се справи със страха си, той трябва да се моли да поставят на пътя му тъкмо това, от което се страхува. Ако се бои от мечка, той трябва няколко пъти да среща мечка, за да привикне на нея, да види, че не е толкова страшна, както си я представя. Човек става смел, когато се убеди, че това, от което се страхува, не е толкова страшно. Предметът, който ви плаши, може да е недействителен и може да мине и замине покрай вас, без да ви причини някаква опасност. Искате ли да вървите в естествения път, вие трябва да изучавате нещата основателно, да придобиете дълбоко разбиране. Не изучава ли нещата както трябва, човек дохожда до криви разбирания и казва: Каква полза от това, че водя чист живот? Никой не цени това, което правя. Да води човек чист и свят живот, това значи да е спечелил нещо. Щом е така, ясно е защо хората се интересуват от неговите печалби. Те могат да се интересуват от печалбите на човека дотолкова, доколкото неговите печалби са и техни печалби. Хората се интересуват едни от други дотолкова, доколкото благото на едного е и тяхно благо. Не е въпрос човек да се раздаде така, че от него нищо да не остане, но той трябва разумно да се жертва. Да се жертва човек за другите, това значи, ако е извор, да съдейства на другите и те да станат извори, всички заедно да се влеят в общия океан на живота. Жертва, при която изворът става чешма, а чешмата — извор, не е разумна. Има смисъл човек да се жертва, но само тогава, когато е извор, голяма река, море или океан, че и той сам да се ползва от благата си, и ближните му да се ползват от него. Нека всички хора използват водите му за пиене, за поливане на лозя и градини, за плаване с кораби по тях и т. н. Да си помагате взаимно, да обменяте благата си, това е задача на новото учение. Това учение води хората към нов живот, към условията на духовния, на четири- или петизмерния свят. Влезете ли в този свят, всички противоречия изчезват. Намисли ли някой да ви дразни, дайте му една-две ябълки. С други думи казано: ако някой е недоволен от вас, извадете една сума от джоба си и му я дайте. Той е работил цял ден, но вие не сте му платили достатъчно. Дайте му още 30 лева, да го задоволите. Ако пак не е доволен, дайте му още 30 лева. Влизайте в положението на ближния си и правете нещо за него, да го задоволите. Хората се страхуват да дават, да не се опропастят. Не, разумното даване не опропастява човека. Давайте, за да ви дават. Като дава с любов, и като взима с любов, човек расте и правилно се развива. Даването не се отнася само до материалните, но и до сърдечните отношения на хората. Ако някой ви обиди, не очаквайте само на него, той да дойде и да ви иска извинение. И от ваша страна се иска благородство и инициатива; да не тълкувате криво нещата и да бъдете готов пръв да пристъпите към него. Ще ви каже някой, че нищо не струвате. Трябва ли да се обиждате от това? Кажете му: прав си, вчера нищо не струвах, защото бях празно шише. Днес, обаче, се напълних с ценно съдържание. Претегли ме и ще видиш, че днес тежа повече от вчера. Това се случва с всички хора: днес са празни шишета, нямат никаква цена, но утре, като се напълнят с масло или с друго нещо, цената им се увеличава. Съвременните хора се намират пред ред задачи, останали още от далечното минало, които трябва да се разрешат. Ако вие доброволно не ги разрешите, ще дойдат големите ви братя и насила ще ви заставят да ги решите. Какво прави големият брат с малкото братче? Ако малкото братче не слуша и не иска да да го следва, големият брат го хваща за ръка, дръпне му ухото два-три пъти и го заставя да върви. Така постъпват с всеки човек, който не иска да работи, сам да реши задачата си. Човек трябва да бъде разумен, да е готов да решава задачите си, да плаща дълговете си. И който има да взима, и който има да дава, трябва да бъдат будни. Като работят и изплащат дълговете си, те могат да грешат, но това нищо не значи. За предпочитане е човек понякога да греши, да се гневи, отколкото да умре и да се освободи от всякакви задължения. Умрелият се освобождава временно поне от задължения, но окръжаващите, близките му плащат за него. Ето защо, за предпочитане е човек да плаща дълговете си, да решава задачите си, но жив да бъде, отколкото да се освободи от всички задължения и да умре. Щом сте дошли на земята, вие трябва да учите, да се познаете. Човешкото естество се отличава с две черти: мекота и твърдост. При едни условия човек е мек, а при други — твърд. Съзнателно човек не трябва да прави опити, да превръща мекотата си в твърдост. Опита ли се да направи това, той се излага на опасност. Искате ли да имате отношения с човека, дръжте се за неговата мекота. Не се стремете да опитвате твърдостта му. Това е Божия работа. Само Бог може да опитва твърдостта на човека, защото знае как да го пипне. Разумен, учен трябва да бъде човек, ако иска да изпитва твърдостта на хората. Докосне ли се до твърдостта им, преди да е развил своята сила, той ще се удари в нея, ще се контузи и ще отскочи настрана. Ще кажете, че вие искате да отидете при философи и учени, да ви обяснят какво представя Бог. Вие не сте готови още за среща с велики учени и философи. Едно трябва да знаете: докато имате противоречия в живота си, вие не сте готови още да разглеждате велики въпроси. Опитате ли да ги разрешите, вие ще отскочите далече от тия учени. Те ще ви отблъснат от себе си, ще ви покажат с какви въпроси трябва да се занимавате. Това не значи, че нямате никакво понятие за Бога. Все имате някаква представа за Бога, но микроскопическа. — Защо? — Кепенците на вашите прозорци са още затворени, вследствие на което вие седите вътре, а светлината е отвън. Отворете прозорците си и излезте вън. Тъй щото, нека светлината влезе вътре, а вие останете вън. Истинското положение в живота изисква Бог да бъде в човека, а човек — навън. Стане ли обратното, Бог да излезе вън, а човек да остане вътре, работата е объркана. Слушате някой да казва: Влез в себе си! Не, това не е право отношение. Който е влязъл в себе си, той нищо не е постигнал. Това е девизът на старото учение. Какво препоръчва новото учение на човека? Новото учение подържа следното : Бог да бъде отвътре, а човек — отвън. Някой казва, че бил вън от себе си. Този човек не знае какво значи да излезе вън от себе си. Апостол Павел казва, че не помни дали е бил в тялото си или вън от тялото си, но е видял и чул такива неща, които с думи не може да изкаже. Щом Апостол Павел е видял и чул необикновени неща, той непременно е бил вън от тялото си, а Бог е бил вътре. Когато някой приятел ви посети, вие излизате вън да го посрещнете. Когато приятелят ви си отива, вие го изпращате и след това влизате в дома си. Да излезе човек вън от тялото си, това значи, съзнанието му да излезе вън от него, да се занимава с отвлечени, философски въпроси, а Божественото да остане вътре. Само по този начин може да стане правилна обмяна между човешкото и Божественото. Само така човек ще дойде до правилно разбиране на живота. — Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина пребъдват в нас. 3. Лекция от Учителя, държана на 11 септември, 1929 г. София — Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Правилни връзки (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Естествен ред на нещата“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Правилни връзки Размишление Съвременните хора трябва да спазват няколко правила, ако искат да успяват в живота си. Те са следните: Никога не чоплете раната си. Имате ли някаква рана, не я пипайте, оставете я свободно да зараства. Имате ли някакви слабости, правете ред усилия да се издигнете над тях. Който не може да се справи със своите слабости, той не може да се нарече човек. Без да иска, чрез слабостите си, той изпада в животинско състояние. Това са правила, които се отнасят до всички хора. Съзнателно или несъзнателно, всеки човек се стреми да стане уд на великия Божествен организъм, за да може правилно да расте и да се развива. Ръката на човека може правилно да расте и да се развива, само когато е свързана с тялото му. Отдели ли се от тялото, тя престава да се развива и в скоро време изсъхва. Веруюто на човека може да се развива само тогава, когато той е свързан с всички разумни същества, които подържат същото верую. Аз говоря за онова верую, което носи Живот, Знание и Свобода на човека. Изгуби ли това верую, човек изгубва всичко. В него се зараждат ред болезнени състояния, психически и физически, докато най-после умира. Какво означава смъртта? Смъртта не е нищо друго, освен постепенно отделяне на удовете от общия организъм. Мнозина мислят, че след смъртта всичко се свършва. Добре е със смъртта да се свърши всичко, но не е така. Човек продължава да живее и след смъртта, и то толкова по-добре, колкото по-съзнателно е живял на Земята. Днес всички хора се стремят към придобиване на щастие. Чудно е как могат да се стремят към щастие, когато делят живота, а също така и Любовта. Сам по себе си животът е неделим. Няма живот само на Земята или само на Небето. Животът е един и непреривен. Същото казваме и за Любовта. Това, което хората наричат щастие, се заключава в свързването им с Бога. Свържат ли се веднъж с Бога, щастието започва да тече в живота им като река. Докато не дойдат до съзнание да разберат къде се крие тяхното щастие, те го търсят ту в жената или в мъжа, ту в децата, ту в богатството, ту в знанието, ту в силата, но в края на краищата от всичко се разочароват. След всяко разочарование иде страданието, което не е нищо друго, освен език на Бога. Чрез страданието Бог говори на хората, че пътят, по който търсят щастие, не е прав. Въпреки това, със своите криви мисли и разбирания, те искат да заставят разумните същества да мислят като тях. Това е невъзможно. Следователно разумният не може и не трябва да върви по пътя на неразумния. — "Ама Бог е всесилен. Той е в състояние да измени всичко." — Тъкмо защото е всесилен, Той оставя човека да страда, да се ограничава и заробва. Той не си служи с насилие. Веднъж дал свобода на човека, Той го оставя свободен: да изпълнява или да не изпълнява великите закони на Битието. Изпълнява ли ги, ще бъде свободен. Не ги ли изпълнява, сам се ограничава и лишава от дадената свобода. Щом се ограничи, страданията неизбежно го следват. Невъзможно е ръката да живее свободно и щастливо, щом се отдели от общия организъм. Отдели ли се от общото, човек няма условия вече за работа; той ходи тук-там, очаква на другите хора. Оттук иска няколко лева, оттам парче хляб, докато най-после всички затворят вратите си за него. Ще дойде ден, когато течението на реката за този човек ще се прекъсне и той ще остане сам в живота, без никаква външна подкрепа. Най-после той ще разбере, че трябва да работи, но не отделно от общия организъм, а в съгласие с него. Той ще намери мястото си във великия организъм на Живота и ще почне да работи. Следователно, докато работи в съгласие с общото, човек се ползва от Божието благословение, и то заслужено, а не като подаяние. Подаянието е изключение в живота. В изключенията няма никаква обмяна. Обаче обмяна съществува в работата. Когато две същества работят съзнателно и с любов, между тях става правилна обмяна. Като работи, като вярва, като люби, човек всякога ще бъде здрав. Здравето е резултат на правилна обмяна на енергиите в организма на човека, от една страна, както и на правилна обмяна между душите, от друга страна. Дойде ли някаква болест, тя е нарушаване на закона за правилната обмяна. Ще кажат някои, че болестите, нещастията са от Бога, че Бог е благоволил за това. Казано е обаче в Писанието, че Бог не благоволява в смъртта и страданията на човека. Може ли бащата, който е родил един син, да иска неговото нещастие? Може ли бащата да изпрати крадци, разбойници да оберат, да убият сина му? Може ли бащата да изяде сина си? Това е невъзможно! Щом е дошъл на Земята, човек трябва да се учи, да си изработи прави разбирания, прави възгледи за живота, за Природата и за себе си. Той трябва да се откаже от своите механически разбирания и да ги замести с органически, които всякога могат да се подложат на опит. Щастието на човека не зависи от окръжаващата среда, а от самия него. Човек трябва да разчита на онази Божествена потенциална енергия, вложена в него. Има ли тази енергия в себе си, той може да разчита на външни и на вътрешни благоприятни условия. Изгуби ли тази енергия, с нея заедно изгубва всички добри условия за работа и за живот. Само Божественото в човека дава условия за работа, за градеж. Вън от Божественото всяка работа, всеки градеж е временен. Само Божественият живот осигурява на човека чистота, успех и щастие. Да живее човек в съгласие с Божественото, това значи да живее в душата си, която никога не се петни. Нищо не е в състояние да отнеме чистотата на душата. Съвременните хора не живеят още в душата си, и въпреки това говорят за Любов, за сродни души. Момък обича някоя мома и я нарича сродна душа. Защо я нарича сродна душа? Защото му давала нещо хубаво от себе си. Тя изливала красиви чувства към него, заради което я нарича сродна душа. И фурнаджията дава хляб на клиентите си, но не е сродна душа за тях. А какво по-хубаво нещо има в света от хляба? Въпреки това вие не можете да кажете, че който ви дава хляб, той е ваша сродна душа. Вие можете да наречете сродна душа само онази, която е готова да се жертва за вас при всички условия на живота ви. Прави възгледи трябва да имате. Не е въпрос само да говорите. Всяка дума, която излиза от устата ви, трябва да е проверена. Говорите ли за Любов, всеки трябва да я почувства. Говорите ли за Свобода, дайте свобода на себе си, дайте я и на другите. Не прилагате ли сами това, което говорите, вие лъжете себе си, лъжете и другите. Бъдете искрени в чувствата си. Ако едно чувство е животинско, не му придавайте по-висок характер. Научете се да определяте нещата според тяхната стойност. Ако едно чувство е животинско, да се прецени като животинско; ако е човешко — като човешко. На всяко нещо трябва да се дава съответна цена. Следователно, като ученици, вие не трябва нито да подценявате, нито да надценявате нещата. Сега от всички хора се изисква разумен живот. За да живеете така, трябва да се освободите от своите слабости. Като видите нещо, не бързайте да се произнасяте. За да се произнася върху известен въпрос, човек трябва да има знания. Същевременно той трябва да бъде абсолютно справедлив. Кой каквото прави, каквито чувства го вълнуват, това е негова работа. Всеки е отговорен за себе си. Всяка постъпка се определя от последствията си. Не се мъчете в чуждите работи. Задача на всеки човек е да работи върху себе си, да се справя със своите слабости и недъзи. Що се отнася до живота на другите, това не е негова работа. Лесно е да се критикува, но който критикува, той сам трябва да даде един идеален метод за живеене. Между хората трябва да съществуват правилни, разумни отношения, каквито съществуват между всички планети. Правилните отношения между планетите се определят от техните разстояния. Докато тия разстояния се пазят, и отношенията между тях остават едни и същи. Изменят ли се разстоянията, и отношенията между тях се накърняват. Каквото е външното отношение между планетите, такова е вътрешното отношение и между хората. Те са поставени на известни разстояния едни от други. Това разстояние не трябва да се нарушава. Наруши ли се веднъж, нарушават се отношенията помежду им. Сега, като говоря за разстоянието между хората, това не значи, че тия отношения са абсолютно неизменни. Отношенията на хората са органически, а не механически, вследствие на което те подлежат на промени. Отношенията на планетите са неизменни, обаче психическите отношения на хората менят своите центрове. Както човек мени отношенията си към хората, така променя и отношенията си към различните планети. Как ще си обясните промяната, която става с хората, ако не приемете влиянието на планетите върху тях? Има случаи, когато до известна възраст човек се намира под влиянието на една планета, а след тази възраст попада под влиянието на друга някоя планета. Сам човек се чуди какво е станало с него, че се е изменил толкова много. Например срещате един човек, който цели 20 години е живял в чистота и святост, но в един момент той се изменя и започва да живее по друг начин. По-рано молитвите са били единственото му развлечение, но сега не се интересува от тях. Защо? — Срещнал е на пътя си една красива мома, заради която сърцето му е трепнало. Тази мома го отбива от неговия път и му дава ново направление в живота. Защо е тръгнал подир тази мома? Защото му била сродна душа. Какво сродство е това, което утре може да се разруши? Не, ако е въпрос за сродство, знайте, че всички души, които са излезли от Бога, са сродни. Всяко обикновено човешко отношение хората го наричат сродство. Какво сродство е това, което трае само ден-два? Днес гледате парче желязо — чисто, светло, но след няколко дена го виждате, покрито с ръжда. Там, дето става окисляване, никакво сродство не съществува. Всяко окисляване говори за несъвършенство на нещата. Какво сродство е това, ако с приближаването си към една мома момъкът изопачава характера й? Сродни души са ония, които всеки момент повдигат и облагородяват характера си. Всеки човек трябва да съдържа качествата на златото. Истински характер е този, който при никакви условия не се изменя. Като се намерят в трудни положения, на които не могат да издържат, хората казват: "Такава е Волята Божия." Не, така не се говори. Само светията, само праведният човек може да каже кое е Волята Божия и кое не е. Някой краде, заради което го турят в затвор. Като се види ограничен, той казва, че Волята Божия била такава. Не, Волята Божия не е в човешките закони. Краде ли човек, човешките закони непременно ще го хванат. Божествените закони нямат нищо общо с човешките. Светията познава Волята Божия и я изпълнява. Когато нечия красива мома дойде при него, той я погледне, измери я с погледа си и знае вече какви са намеренията й. Тя или бяга от някой момък, или иска да изкушава светията. Той й казва: "Сестро, ако си дошла при мене да водиш чист живот, ти трябва да минеш по този път, по който аз съм минал. Аз съм се молил по три-четири часа на ден, а ти искаш без молитва да постигнеш нещо. Това е невъзможно. Щастието не се постига лесно." За да бъде щастлив, преди всичко човек трябва да даде място на Божественото в себе си. Божественото е храна на душата. Ако не е приел тази храна, той никога не може да бъде щастлив. Когато Божественото се постави за основа, животът на хората се превръща в рай: птичките пеят, изворите бликат, цветята цъфтят, плодовете зреят, децата скачат и се радват. Млъкнат ли птичките, пресъхнат ли изворите, не благоухаят ли цветята, Божественото се е оттеглило. Божественото създава братски отношения между хората, а човешкото ги разваля. Това се отнася и до личния живот на човека. Видите ли, че някой човек боледува, става песимист, ще знаете, че Божественото го е напуснало. Ще кажете, че това е закон на Природата. Не, това е резултат на нарушаване на природните закони. В Божиите и във великите природни закони няма никаква измяна. Те са постоянни и неизменни. Следователно, докато живее съобразно великите закони на Битието, човек всякога ще се ползва от Божието благословение. Който живее според тия закони, той никога не петни душата си. Щом своята душа не опетнява, той никога не може да петни душите на своите ближни. Види ли някоя красива мома, той се радва на красотата й, без да опетни с нещо нейната душа. — "Ама тя го целунала." — Щом е по-слаба, тя може да го целуне. Ако беше по-силна от него, тя няма право да пристъпва към него. Закон е: слабият всякога пристъпва към силния, но не силният към слабия. Ако бащата пръв пристъпва към детето си, от последното нищо няма да излезе. Първо детето трябва да пристъпва към баща си. После и бащата може да пристъпи към детето си. Дете, което първо пристъпва към баща си, да го целуне и погали, е на прав път. От това дете велик човек ще стане. Като живее по този начин, човек ще изработи в себе си онази вътрешна чистота, към която душата му се стреми. Не живее ли така, той изпада в механическите условия на живота, които водят към грях. Докато греши и върши престъпления, човек се намира в животинския морал. Колкото повече се издига човек над обикновените условия на живота, толкова по-бързо навлиза в духовните условия, които го водят към велик, възвишен морал. Докато дойде до този морал, човек неизбежно ще греши, но същевременно ще се изправя. По външния вид на човека, по лицето му ще познаете какъв е неговият морал. Който е придобил великия морал, той благоухае. Дето влезе, той разнася своето благоухание. С морала, който излиза от него във вид на струи, той повдига падналите, утешава страдащите. Духовните отношения повдигат хората, физическите ги събарят. Като говорим за отношенията на хората, това не значи, че трябва да се механизират. Отношенията на хората трябва да бъдат чисти и святи. Желаете ли да целунете някоя мома, вие трябва да искате позволение от нейния велик Баща. Как ще получите това позволение? Ще се молите ден, два, три, ще пишете писма до Баща й и ако Той ви позволи, можете да я целунете. Така трябва да постъпват младите моми и момци, когато искат да изразят едно красиво чувство. Ако така постъпваха, грях нямаше да имат, но понеже не спазват този закон, грехове правят и страдания имат. За да изпитва чувствата си, човек трябва да прави умствени маневри. Едно чувство е чисто и свято, ако човек еднакво го отправя и към младата мома, и към стогодишната баба. Отврати ли се от бабата, неговото чувство е користолюбиво. Едно сърце, един ум, една душа, един дух живеят и в младия, и в стария. Дойдете ли до външната форма на нещата, там въпросът е друг. Младата мома е повече желана от бабата. Това различие именно води към падане. Това различие говори за отсъствие на благородство в човека. Ако чувствата на човека и в младини, и в старини са издържани, това говори за присъствие на Божественото в него. Ако външните условия не причиняват никакви промени в човека, той е дал път на Божественото в себе си. И тъй, искате ли да живеете идеално, да бъдете в хармония с всички живи същества, отворете душите си за Божественото. Законите на Божественото са закони на Любовта. Те не са писани, както човешките закони. Те не подлежат на промени, както човешките. Законите на Любовта са написани в човешката душа. Отворете душата си и всеки ден прочитайте по един от законите, написани в нея. Четете и прилагайте тия закони. Щом е дошъл на Земята да учи, човек трябва да различава животинските закони от човешките, човешките — от ангелските, ангелските — от Божествените, и да знае къде и как да ги прилага. Невъзможно е човек да служи на Бога като човек, със своите ограничени разбирания. Иска ли да служи на Бога, той трябва да има чистотата и знанието на ангелите. — "Как се постига тази чистота?" — Чрез молитва, чрез работа и чрез учене. Някой се изправи, прочете набързо една молитва и тръгне на работа. Така не се постигат нещата. Ония, които са се посвещавали на служене, са прекарвали по цели часове в молитва и съзерцание. Молитвата не подразбира шепнене на думи, но целият живот на човека трябва да се превърне в молитва. Това е новото в света. И тъй, стремете се към Новото в света. Новото не се изказва с думи. Сегашните хора имат различни разбирания за отношения и за морал. Как ще им обясните кои отношения и кой морал са правилни? Казано е в Писанието: „По делата им ще ги познаете.“Тъй щото, ако в дружбата между мома и момък има повдигане, ще знаете, че те са внесли нещо ново в отношенията си. Това показва, че мислите и чувствата на двамата са оказали добро влияние. Ако човекът на новото влезе в един дом, той ще донесе Божието благословение в този дом. Когато човекът на новото види, че някой греши, той нищо не му казва, нито го (ежди???), но дълбоко в себе си се моли за него. Щом се помоли сърдечно, молитвата му се приема. Не се минава много - онзи, който греши, съзнава погрешката си и се изправя. Новото изключва всякаква обида, всякакво еждене, всякаква критика и недоволство. Живеете ли в Новото, ще пазите чистотата на сърцето и на ума си. Чистотата е първото условие за правилни отношения между човешката душа и Бога, между човека и разумните същества. Човекът на новото се отличава по това, че изключва от себе си всякаква лъжа, всякакво лицемерие, всякаква грубост. Направи ли някаква погрешка, той веднага я изправя. Ако брат му съгреши по отношение на него, той е готов веднага да му прости. Прости ли веднъж, той забравя погрешката му. Как постъпват сегашните хора помежду си? Някой обидил някого - и веднага иска извинение. Обиденият го прости, но после разправя на всички как го е обидил. Това е човешко отношение, но не и отношение между души. Обиди ли те някой и му простиш, забрави всичко. Създай нови, чисти отношения с него. Следователно, докато човек не изправи отношенията си към Бога, Божият Дух няма да работи в него. Не работи ли Духът в човека, всичко красиво в неговия живот се изгубва. Онзи, в когото Духът работи, живее в Новото. Той се е отказал от стария живот, от старите разбирания, от стария морал. Той никога не критикува, защото знае, че грехът не е нещо новосъздадено. Той води началото си от най-стари времена. Не е лесно човек да се откаже от старото, от изопаченото в себе си. Всеки човек носи нещо старо, т. е. изопачено в себе си. За да се справи с него, той трябва да има знания, да знае как да постъпва. Ако няма новото знание, човек ще има пак стари резултати: днес ще падне, утре ще падне; днес ще счупи крака си, утре — ръката си, докато стане инвалид, негоден за работа. За да се справите със старото, вие трябва да създадете помежду си хармонична атмосфера. Не можете ли да образувате хармонични отношения помежду си, вие не сте готови за нов живот. При това състояние, колкото да ви се говори за новото, вие ще се намирате в положението на богатски син, който, като получи голямо богатство от баща си, за което не е готов, впуща се само в ядене и пиене. Той скоро изяжда парите си, без да придобие нещо съществено. Защо не е придобил нещо съществено? Не знае човекът какво да прави с богатството. Знанието е сила. Който не може да се справи със знанието, той ще си причини ред пакости. Засега човек придобива знанието си бавно и постепенно. Колкото повече знание придобива, толкова повече съзнанието му се пробужда. Като изучава себе си, човек дохожда до познаване на външния и на вътрешния свят. Той разбира какво може да възприеме от различните светове. Например, ако възприема нещата чрез черния дроб, той се свързва с низшия свят. Ако ги възприема чрез сърцето си, той се свързва с човешкия свят. И най-после, ако ги възприема чрез мозъка си, той се свързва с възвишения свят, със света на мисълта. Мисълта е Божественият свят в човека. Който не може да възприема мислите чрез горната част на мозъка, той не знае какво нещо е Божественото. То може да се уподоби на чист планински извор, който слиза в долината и пои всичко, каквото срещне на пътя си. Сега, за да прилагате Новото, образувайте помежду си малки групи, в които да влизат млади и възрастни братя и сестри, за да си въздействате взаимно. Между млади и стари няма никаква разлика. Младият и старият са все един човек. Стар човек е онзи, който се връща у дома си. Той е ходил на работа и се връща вече у дома си. Млад е този, който отива на работа. Значи разликата между младия и стария се заключава само в посоката на тяхното движение. Дето се срещнат, те ще се спрат, ще си кажат по няколко думи и ще продължат пътя си. Когато говорим за стари и млади, ние разбираме физическия живот на хората. Дойдем ли до ангелския живот, там няма стари и млади. Там всички са 33-годишни. Там по-стари от 33 години и по-млади от 33 години не съществуват. Желая ви сега да приложите в живота си закона на Любовта като закон за всеопрощаване. Правете опити в името на Любовта да простите на всички. Както Бог прощава греховете на хората, така и те трябва да прощават и своите грехове, и греховете на ближните си. Само така може да се запази великата хармония в живота. Има неща, които човек сам трябва да направи. Ако той сам не се свърже с разумния свят, нищо не може да постигне. Гениалността, святостта се дължат на колективната работа на разумни и възвишени същества. Без общото участие на тия същества човек не може да разчита на никаква гениалност. Следователно всичко възвишено и благородно е резултат на общите усилия на същества от човешкия, ангелския и Божествения светове. Когато казваме, че всичко в живота е постижимо, ние разбираме общата, разумна деятелност на трите свята — физически, ангелски и Божествен. Искате ли да постигнете нещо невъзможно, направете връзка с добрите хора на Земята, с ангелите от ангелския свят и с Бога. Направи ли тази тройна връзка, човек ще разбере смисъла на стиха: „Невъзможните работи за човека са възможни за Бога.“ Има ли тази връзка, той ще разполага с такъв капитал, с който може да посрещне всичките си нужди. Желая ви да направите тройната връзка, за да имате постижения и в трите свята. Само по този начин ще развиете физическото си тяло, ще подобрите сърцето си и ще просветите ума си. "Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина пребъдват в нас." Втора лекция от Учителя, държана на 4 септември 1929 г., София — Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Естественъ редъ на нѣщата (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Естествен ред на нещата“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Естествен ред на нещата Съвременните хора, религиозни и светски, не се различават много. И едните, и другите имат вяра, но обектът на вярата им е различен, вследствие на което и резултатът от вярата им не е един и същ. Всички хора казват, че трябва да се вярва, но истинската вяра има отношение към възвишеното. Човек може да вярва в своя идеал. Всеки се стреми да постигне своя идеал и вярва, че ще го постигне. Постигането на идеала на човека зависи от усилията, които той прави, и от методите, които прилага. Всички хора дишат въздух, но понеже не го възприемат еднакво, те нямат един и същ резултат. Това показва, че при дишането на някои хора липсва нещо. Повечето хора дишат с горната част на дробовете. Ние наричаме това дишане плитко дишане. При такова дишане човек бързо поема въздух и бързо го изпуска. За да бъде здрав, човек трябва да диша дълбоко, да поема въздух с целите дробове. При дишането заедно с въздуха в дробовете влиза известна енергия. Колкото по-дълбоко е дишането, толкова по-голямо количество енергия влиза в дробовете, която заедно с въздуха обхваща всички белодробни [Матея, 5 гл. ????] клетки и помага за доброто пречистване на кръвта. Обаче ако дишането е плитко, количеството на приетата с въздуха енергия не обхваща всички клетки, вследствие на което пречистването на кръвта не е пълно. Дето пречистването на кръвта не е пълно, там се явяват различни болезнени състояния. Същият закон се отнася и до мислите. Всяка мисъл, която влиза в човешкия ум, трябва напълно да обгърне органа на мисълта, иначе тази мисъл не е пълна. Например, като вярвате в Бога, вие мислите за Него. Пълна ли е вашата мисъл за Бога? Тя обхваща ли цялото понятие Бог? Вие може да дадете дълго описание за Бога, но преди всичко в ума си трябва да държите една Негова черта, която при всички случаи да остава неизменна. Казвате, че познавате баща си, че мислите за него. Коя е онази черта в познаването на баща ви, която при никакви случаи да не се мени? Ще кажете, че баща ви е млад или стар, че има или няма брада и мустаци и т. н. Обаче това са белези, които не са постоянни. Те лесно могат да се променят. В понятието баща влиза една основна черта, която никога не се мени. Тя е положението на бащата като глава на семейството. Бащата е глава, начало на нещата. Следователно кажем ли, че познаваме Бога, ние имаме предвид тази Негова черта, която в отношенията между човешката душа и Бога остава всякога неизменна. Дали съзнавате това, или не, то е друг въпрос. Въпреки всички условия, тази черта остава завинаги неизменна. Докато тя съществува, човек има и живот, и здраве. Изчезне ли тази черта като връзка на нещата, болезнените състояния нападат човека. Дали връзката между човешката душа е съзнателна или несъзнателна, не е важно. Тя съществува независимо от участието на човешкото съзнание и дава подтик, импулс на неговия живот. Тази връзка е съществувала, преди да е знаел човек нещо за нея. Докато тази връзка съществува, човек живее естествено. Изчезне ли тя, човек излиза от естествения ред на нещата. При това положение той се лишава от благата, които Духовният свят му дава. Докато отношенията на сина към бащата са правилни, и двамата са готови на взаимни услуги и жертви. Синът проявява пълно послушание към баща си, а бащата е готов на всякакви жертви за сина. И двамата се намират в естествения ред на нещата. Естествените отношения изискват от детето послушание към родителите, а от родителите — любов към детето. Любовта на родителите се изявява правилно към детето от раждането му до края на живота. Прояви ли детето най-малкото непослушание към баща си, в отношенията им влиза някаква дисхармония. Детето започва да се сърди, дава гръб на баща си, иска да го застави да му се извинява. Обаче, каквото и да прави, разумният баща няма да се подчини на детето. По някакъв начин той ще му даде урок втори път да не нарушава естествения ред на нещата. Следователно, каквито са отношенията на сина към бащата, такива са и тия на човека към Бога, неговия велик Баща. Докато не се е натъкнал на някаква неприятност или на неуспех в живота си, човек вярва в Бога, поддържа правилни отношения с Него. Обаче натъкне ли се на някакво нещастие, той веднага започва да роптае против Бога: как е позволил това нещо, защо му е пратил страданието. Той се обезверява, започва да се съмнява в Бога. В известни случаи Бог веднага се притичва на помощ на пострадалия, но понякога Той пристъпва към него с пръчица и му дава добър урок. Вместо да го облекчи, Той го натоварва повече, за да се научи да мисли право. Щом се обезвери и усъмни, човек тръгва по крив път. И докато по-рано е уповавал на Бога, сега започва да мисли, че може да живее сам, да не разчита на никого. Наистина човек може да живее сам, без упование и вяра в Бога, но в края на краищата ще види, че нещо съществено му липсва. Бог е източник на живот, на светлина, на свобода. Без Него никакъв живот не съществува. Всяка мисъл, която излиза от Бога, е запалена свещ. Всяко Божествено чувство е запален огън. Какво ще прави човек без светлината и топлината на тия мисли и чувства? Докато пази естествения ред на нещата, човек се ползва от тяхната светлина и топлина. Ние казваме, че този човек живее правилно. Наруши ли естествения ред на нещата, човек изгубва светлината и топлината на своя живот. Той се намира вън от всякакъв морал, вън от условията на Великия живот. Какво представлява моралът? Моралът е чувство, с което човек различава правото от кривото, доброто от злото. Докато свещта на вашия живот свети, вие различавате правото от кривото. Изгасите ли свещта си, вие оставате в тъмнина и не можете да различавате доброто от злото. За да не изпадне в тъмнина, човек трябва да възстанови правилния ред на нещата, да възстанови връзката си с Първата Причина. Това може да стане още днес. От човека зависи да възстанови отношенията си. Някога, в далечното минало, той сам ги е нарушил. Следователно той сам трябва да ги възстанови. Всеки сам е виновен за грешките, които е направил. Като не искат да признаят вината си, хората търсят причините за своите нещастия вън от себе си. Бащата се връща от работа, недоволен от забележките на началника си, и търси вината в децата и в жена си. Той мисли, че ако не бяха те, нямаше да работи толкова много и щеше да бъде по-спокоен, по-лесно да понася забележките на хората. Каквито са отношенията на хората в светския им живот, такива ще бъдат и в религиозния, и в духовния им живот. Като се намери пред мъчнотиите на живота, религиозният започва да се сърди на своите духовни братя, че не му помагат. Той казва: "Не виждат ли тия хора, че имам жена, деца, че съм затруднен?" — Деца имат и птичките, а не само ти. — "Но аз вярвам в Бога." — Какво от това, че вярваш? Ти си се родил с вярата си. Ти не си започнал да вярваш отсега. Ако отсега нататък трябва да вярваш, твоята работа е свършена. Да вярва човек, това е в естествения ред на нещата. Този ред на нещата изисква от детето послушание, а от бащата — любов. Ако детето не слуша и ако бащата не обича, нищо не е в състояние да им помогне. Послушание и обич са две неща, които определят правилните отношения между сина и бащата, между човешката душа и Бога. Как може да се поддържа хармонията между човека и Бога? Едно от условията е молитвата. Чрез молитвата се поддържа свещената връзка на човешката душа с Първата Причина на нещата. — "Не искам да се моля." — Щом не искаш да се молиш, ще влезеш в неестествения ред на живота. Молитвата е едно от съществените задължения на човека. Каквото представляват физическите задължения за човека, такова нещо представлява молитвата за духовния живот на човека. Ако не плаща редовно дълговете си, човек все повече обърква работите си. Лихвите се трупат, дългът се увеличава, докато един ден човек се намери в безизходно положение. Следователно, иска или не, човек все трябва да плати задълженията си. Не плаща ли, той е осъден на големи страдания и нещастия. След това ще пита защо страда. Той страда, защото не се е молил, не е плащал задълженията си. — "Длъжен ли съм да се моля?" — Ти си толкова дължен да се молиш, колкото и да дишаш, да ядеш, да мислиш, да чувстваш. Това са задължения, които влизат в естествения ред на живота. Не само това, но човек е длъжен да прави ред гимнастически упражнения. Не прави ли тия упражнения доброволно, насила ще го заставят. Ще дойде някоя болест, ще го тури на легло, дето по цели дни и нощи ще се извива ту на една, ту на друга страна. И тъй, щом е дошъл на Земята, човек неизбежно трябва да следва естествения ред на нещата. Докато реката тече, плаващите частици в нея трябва да следват движението й. Пожелаят ли да спрат своето движение, те ще причинят подпушване на водата. Реката ще повдигне нивото си и ще започне да залива всичко, каквото се изпречи на пътя й: ниви, лозя, градини. Лозарите и градинарите ще търсят причината за подпушването на реката и, като я намерят, ще дадат тласък на спрелите се частици, като ги отправят в посока към морето, дето се стреми самата река. Те няма да ги питат искат ли да се движат, или не - насила ще ги заставят. Същото се отнася и до човека. Не е важно дали той иска, или не иска да се движи според великите закони на живота. Щом е слязъл на Земята да се учи, той е длъжен да следва законите на естествения ред на живота. Като следва тия закони, той ще дойде до пристанището на Великия океан, дето се втичат всички реки и морета. Това се отнася до всички хора, вярващи или безверници. Който вярва, той придобива нещо; който не вярва, той губи. Докато живее, човек трябва да бъде доволен от условията на живота си, да ги използва съзнателно за работа. Какво представлява сърденето, гневът? Когато в човека се събере излишна енергия, той започва да се гневи. Гневът е качество не само на човека, но и на животните. Когато агнето се сърди на майка си, то започва да блее. В блеенето няма никаква наука, никаква философия. То е нещо старо, отживяло времето си. Човек трябва да се откаже от старото, от живота на своите деди и прадеди. Когато дойде до съзнание да се освободи от стария живот, човек пожелава да се уедини, да остане сам. Когато се стреми към самота, човек има известно задължение към себе си. Щом потърси обществото на много хора, това показва, че той иска да сподели с тях своите постижения. Наистина, когато чете и учи, човек обича да бъде сам. Когато споделя прочетеното и наученото, той иска да се срещне с хора, с които да сподели това, което е прочел и научил. Като ученици, от вас се иска да имате ясна представа за живота, за законите, които го управляват. Има неща в живота неизбежни, строго определени, но има неща, които не се допускат. Например съмнението в Бога не се допуска. Човек може да се съмнява, но всяко съмнение в Бога не води към добър край. Да се съмняваш в Бога - това значи да се съмняваш в Любовта. Съмнява ли се в Любовта, човек се съмнява в Живота, а това е невъзможно. Невъзможно е човек да се съмнява в Живота! Усъмни ли се в живота, той престава да се нарича човек, той престава да мисли. Отличителното качество на човека е способността му да мисли. Който не мисли, той не е човек; който убива, той не е човек; който не живее добре, той не е човек. Щом мисли, щом живее добре, човек заслужава името си. Той живее в Любовта, която му дава всички условия и възможности за растене и развиване. Той живее в душата си и може да направи всичко, каквото пожелае. Отдели ли се от душата си, човек коренно изменя понятията си за света. Той коренно изменя отношенията си към света. Защо? — Защото изгубва Светлината си. Той се намира в положението на човек, който е влязъл в тъмна стая. Какво може да вижда човек в тъмнината? Каква представа ще има той за света от тъмната стая? Щом запали свещта, той вижда ясно нещата, вследствие на което и отношенията му към света се изменят. И тъй, живейте в Светлина, за да разбирате естествения ред на нещата, да не си създавате ненужни страдания. Стремежът на човека към реализиране на неговите големи желания му причинява ред ненужни страдания. Всяко желание в човека представлява слон, за изхранването на който са нужни много материални средства. За изхранването на един слон са нужни около пет крини ориз на ден. Отглеждането на слона не е задача за сиромаха. Само богатият, капиталистът може да отглежда слон. Иска ли да изпълни правилно своите задачи, човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, както и във всеки външен глас, чрез който разумните същества му нашепват кое е добро и кое не е, кое е право и кое не е. Светът, който е над нас, има грижа за всичко, което става в по-долните светове от него. Там полагат всички грижи за нас - да регулират нашите мисли, чувства и постъпки. Като изправя постъпките си, като се вслушва в съветите на разумните същества, човек се свързва с тях, а същевременно и с Духовния свят. Радвайте се, че сте свързани с Духовния свят и с разумните същества, които постоянно ви говорят и напътстват. Докато те ви дават съвети, вие сте на прав път. Престанат ли да се грижат за вас, вие сте на крив път. Те казват: "Който иска да живее между нас, той трябва да бъде съвършен, да изпълнява Волята Божия." Дръжте в ума си мисълта да бъдете съвършени като Бога. Дойдете ли до тази мисъл, всякакво обезверяване е изключено. Влезе ли в света на съвършенството, човек се превръща на ангел, т. е. на Божи служител, който има за цел да помага на своите ближни. Светът се нуждае от работници. Христос казва: „Жетвата е много, работниците — малко.“ От всички хора се иска работа на Божествената нива. Дали ще грешат, или не, това е друг въпрос. Човек все ще греши, но като греши, едновременно с това ще се учи. Кой ще го учи? — Бог. Като прави Добро, Бог му говори, учи го. Но и като прави зло, Бог пак му говори. Той вижда и доброто, и злото, което човек прави — нищо не може да избегне от Неговото око. За доброто, което човек прави, Бог го похвалява, а за злото го укорява. Като го укорява, Той има желание да го изправи. Като прави зло, човек неизбежно се натъква на страдания. Щом прави добро, той се радва. Стремете се към Доброто, като избягвате злото, за да имате похвалите на Бога. "Божията Любов носи пълния живот." Първа лекция от Учителя, държана на 28 август 1929 г., София — Изгрев.