valiamaria

Аудио - чете Цвета Коцева Силни и слаби желания (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Ключът на живота“, Общ окултен клас - осма година, (1928 г. - 1929 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Смени в природата“, 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Смени в природата“, 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Второ издание, ИК 555, 1938 г., Варна Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето СИЛНИ И СЛАБИ ЖЕЛАНИЯ Размишление върху разумността. Чете се резюме на темата: „Отношение между мир и радост“. Тема за следния път: „Най-малката форма в природата“. За какво мисли гладният човек? - За хляб. - За какво мисли болният? - За здраве. Оттук можем да извадим заключението, че при известни случаи в живота всички хора си приличат. Ако влезете в салона, в който избират най-красивата мома, всяка от присъстващите моми мисли едно и също нещо, че ще бъде избрана за първа красавица. Интересно е човек да изследва своите желания, като започне от силните и постепенно върви към слабите. Като изучава желанията си, човек се натъква на случаи, да желае такива неща, каквито никога не е допущал. Запример, срещате един образован човек, който търси работа. Тук похлопа, не му отварят; там похлопа, не му отварят. Най-после, отчаян и обезсърчен, в него се заражда желание да бръкне в касата на някой банкер и да извади оттам една сума. Той започва да си представя, как банкерът седи на стол и брои златни монети. Като ги преброи, той ги туря пак в касата си и я заключва. Това поддържа в него мисълта, че тия пари не са само на банкера, но и той има право да вземе няколко златни монети, да подобри положението си. Ако извади пари от касата на банкера, в първо време работите му ще се наредят добре, но последствията на тази постъпка ще бъдат лоши. Ако не го хванат, ще дойде ден, когато и с него ще постъпят по същия начин, както той е постъпил с банкера. В света съществува „закон за периодичността“, според който, каквото човек прави по отношение на другите, след известен период от време, същото ще се върне и към него. Това показва, че между силите, които действат в природата, има известно отношение. Тия сили зависят от ред причини. Запример, ние не знаем защо, след като се заповяда на човека да не прави това или онова, както Бог заповядал на Адам и Ева да не ядат от дървото за познаване на доброто и на злото, иде изкушението. Защо трябва човек да се подлага на ред изкушения? Докато Адам бил сам в рая, никаква заповед не му била дадена. Щом се яви Ева, веднага заповедта дойде. Въпреки това, Бог е знаел, че те няма да устоят, че трябва да напуснат рая и да излязат вън от него, дето ги чакат нещастия и страдания. Защо е станало това, не знаете. Много неща можете да предполагате, но предположението още не е истина. Едно е забелязано в живота: докато е сам, човек не е изложен на изкушения. Свърже ли се с някой човек, изкушенията идат едно след друго. Един млад, добър, морален момък живял със стремеж към красивото. По едно време той срещнал, млада, красива мома, влюбил се и решил да се ожени за нея. Обаче, и двамата били бедни. Момата искала да има хубави дрехи, да живее охолно. Момъкът бил готов да и достави всичко, каквото желае, само да я вземе за своя жена. Най-после те се оженили. Той започнал да мисли, как и откъде да и достави средства, да задоволи нейните желания. От любов към нея, той започнал да бърка в чуждите каси. Един ден полицията го хванала, турила го в затвор. Осъдили го на десет години строг затвор. През това време възлюбената му се отказала от него и се оженила за друг. Като минали десетте години, той излязъл от затвора и се видял сам в живота. Той започнал да разправя историята на живота си, която завършила с лош край. Съвременните хора са изложени на подобни изпитания. Първоначално, те живеят в райската градина, въодушевяват се от велик морал, но по едно време в сърцето им се явява едно малко желание, което разваля всичките им работи. Наистина, една микроба е в състояние да създаде големи страдания на човека. Обаче, всички страдания и изпитания са необходими за пробуждане на човешкото съзнание. - Няма ли друг път, по който може да се пробуди човешкото съзнание? - Засега природата си служи със страданията, като метод за пробуждане на човешкото съзнание. Няма човек в света, който може да избегне страданията. И светиите, и пророците минават през страдания. Техните страдания са по-големи от тия на обикновените хора. Щом е дошъл на земята, човек неизбежно ще страда. Чрез страданията той ще изправи някои отрицателни черти на характера си. Колкото и да са повдигнати, и светиите, и пророците са имали някакви отрицателни черти на характера си, които те изправили чрез страданията си. Когато Бог изпратил Иона да проповядва в Ниневия, той се отказал да изпълни волята Му, под предлог, че Бог ще се смили, няма да устои на думата си и ще го изложи пред хората. Затова Ион си взел билет, качил се на един кораб и тръгнал за Испания. Като видял последствията на своето непослушание, той бил принуден да се върне в Ниневия, да проповядва Словото Божие. Пророк Иеремия пък казва: „Зарекох се вече да не говоря“. - Защо? - Защото намира, че хората няма да послушат думите, които Бог говори чрез него. Същевременно, хората казват, че Бог може да направи всичко. Как е възможно, тогава, Бог да праща някой пророк да говори на хората, а те да не го слушат? Други пък казват, че Господ говори и учи хората отвътре. Ако, наистина, Господ говори само отвътре, защо праща пророци, да говорят на хората отвън? И за Христа казваха, че е изпратен от Бога. Тогава, защо Господ изпрати Христа при хора, които не го разбраха? Това са положения, които създават противоречия на хората. Те сами не могат да си обяснят, кое е право и кое не е. Те сами не знаят, в какво да вярват и в какво да не вярват. Преди години, срещам един човек, пишещ медиум. Чрез неговата ръка се изявяваха духове и пишеха. Той сам виждаше това, но не вярваше, че има духове. Той мислеше, че пише това, което минава през ума му. Между поетите, които пишат, и между неговото писане, той намираше следната разлика: поетът пише, когато пожелае, а аз пиша под чуждо влияние. Той вижда, че друг някой му диктува, но не вярва в съществуването на духове. Понякога започва да дращи с перо върху хартията, но след време някакви мисли се оформят в ума му, и той пише. Като изучава своите мисли, чувства и желания, човек забелязва, че ония от тях, които са по-силни, се очертават по-ярко, а по-слабите едва се очертават. Силните мисли и желания на човека хвърлят отпечатък върху организма му. Ако от ред поколения насам някой човек е бъркал в чужди каси и джобове, в този живот той ще се роди с дълги ръце и пръсти. Които не разбират значението на дългите ръце, те мислят, че са признак на голяма сръчност. Ученият, обаче, не се лъже. Той знае, че сръчността на този човек се дължи на способността му да бърка в чуждите каси. Достатъчно е ученият да погледне очите на човека, за да се произнесе, кога се е родил, сутрин или вечер. Който има големи и отворени очи, той се е родил вечер. Който има малки очи, той се е родил през деня, когато слънцето е греело силно. Това не става само при раждане. И впоследствие човек може да разшири очите си, да ги отвори повече, отколкото първоначално са били отворени. Няма желание в човека, което да не се е отпечатало някъде в човешкия организъм. Колкото по-силно е желанието, толкова по-големи следи е оставило върху човека. Като ученици, вие трябва да правите различни опити, да видите, доколко можете да издържате на изкушения. Ако някой от вас е изпаднал материално, и няма пет пари в джоба си, нека си представи мислено, че се намира пред отворената каса на някой банкер, и всеки момент може да бръкне, да вземе, колкото пари му са нужни. Ако може да издържи на изкушението, той е морален човек. За предпочитане е в това положение човек да си представи, че е богат, облечен със скъпи, нови дрехи, отколкото да мисли, по какъв начин да се домогне до касата на някой богаташ. Човек трябва да бъде смел, геройски да понася трудностите на живота, а не при най-малкото изпитание да се отчайва и да търси начин да се самоубива. Един млад търговец фалирал, но понеже не могъл да понесе това положение, решил де се самоубие. Той си купил един револвер, заел една стая в един хотел, дето се затворил, с намерение да се убие. Дигнал револвера, доближил го до челото си, но веднага го дръпнал назад, не се решавал да се самоубие. Пак дигнал револвера, доближил го до челото си, но пак не се решавал да се самоубие. През един от прозорците на стаята, един англичанин го наблюдавал. Той бързо влязъл в стаята и го запитал: Господине, какво правите? - Аз съм пропаднал материално, не мога да понеса това положение, искам да се самоубия. - Колко пари ви трябват? - Хиляда английски стерлинги. Ето, вземете този чек и си услужете. С тези пари аз купувам вашия револвер. Искам да го взема за спомен. Със своята благородна постъпка, англичанинът спасил младия търговец. Изобщо, ако разглеждате вътрешния живот на хората, ще видите, че той не е толкова морален, както се представя. Ако вътрешният живот на човека се изнесе на филм, той би бягал далеч от себе си. Някой казва: „Добре, че всичко, което мисля, не го правя“. Той мисли, запример, да убие някого, да вземе парите му, но не е в състояние да го направи. Това са вътрешни изкушения, на които човек се натъква. Ученикът трябва да знае произхода на всяко изкушение и да се предпазва от него. И тъй, когато се натъквате на изкушения, не съжалявайте, че не знаете, защо идат и какъв е произходът им. Не само вие, но и много от възвишените същества не знаят това. Вашата задача е да намерите начин, как да се справите с дадено изкушение, а защо е дошло, това не е ваша работа. Защо съществува един или друг обществен строй, не е важно. Какво ще научите от този строй, това е важно за вас. Човек е дошъл на земята да се учи от всичко. Казвате, че Бог ще оправи света. - Вярно е, че Бог ще оправи света, но от своя страна, и вие ще претърпите коренна промяна, ще минете от едно състояние в друго. Човек трябва да дойде до голямо вътрешно самообладание, да понася изпитанията и страданията разумно. Иначе, той ще изпада в големи противоречия. Слушате някой да казва, че всичко в света се определя от волята Божия. Същият човек, като не може да издържи едно изпитание, самоубива се. - Волята Божия ли е това? Друг пък обича да лъже. - Волята Божия ли е това? - Не, самоубийствата, кражбите, лъжите, престъпленията стават по човешка воля. Хората се женят, раждат деца, събират се на едно място все по своя воля, по някакъв вътрешен стремеж. За да дойде до положение да върши нещата по Божествен подтик, човек трябва да е минал през големи изпитания. След това само, той ще започне да разбира волята Божия и да я изпълнява. През големи изкушения ще мине човек, докато разбере волята Божия. Той ще търси красиви моми и момци, но космите на главата му ще изпадат от тях. Не е лесно човек да задоволи изискванията на една красива мома. Един княжески син се оженил за една красива мома. Тя била много взискателна. Князът се чудил, как да задоволи нуждите й. Той се видял в голямо затруднение. Колкото пари имал, всички отишли по нея. Най-после му дошло на ум да отиде при царя на гномите, да му иска пари на заем. - Какво ще ми дадеш срещу това? - Готов съм роб да ти стана. - Не искам да ми ставаш роб, но срещу всяка торба злато, която ще ти давам, искам по десет косъма от главата ти. - Лесна работа. Ето още сега вземи десет косъма. Радостен той взел торбата със злато и отишъл у дома си. След десетина деня торбата се изпразнила. Той пак отишъл при царя на гномите, дал му десет косъма от главата си и се върнал с торба, пълна със злато. Това продължило десетина години. Един ден, князът трябвало пак да отиде при царя на гномите, да получи торба с пари, но се видял в невъзможност да направи това - нямал нито един косъм на главата си. Както виждате скъпо струва издръжката на една красавица. Един американски милиардер се оженил за една красива мома. Като отишъл с нея на разходка в Париж, тя се впуснала в харчене, след което му представила грамадна сметка. Като видял това, той разбрал, че тя ще го съсипе материално, и решил да й даде 30 милиона долара, но да се освободи от нея. Наистина, той успял да се освободи от нея, но в скоро време я заместил с друга красавица, която го поставила в същото положение, при което го поставила и първата. Какво заключение можем да извадим от тоя пример? - Че това, което става вън от човека, преди всичко става вътре в него. В човека има такива силни желания, които са в състояние да погълнат красивото, възвишеното в него и да го разрушат. Човек трябва да знае, че външната красота, към която се стреми, не се отнася към моралния свят. Тя не е резултат на моралното в човека. Да бъде човек само външно красив, това е резултат на човешкото в него. Външната красота е най-високото положение, до което човешкото може да се изяви. Не само в хората, но и в животните, и в птиците, и в пеперудите има стремеж към красота. Това чувство, този стремеж към красота е вложен във всички живи същества. Външната красота не подразбира още и вътрешна красота, която почива на нещо високо морално в човека, на голяма устойчивост. Често външната красота служи за примамка. Едно от отличителните качества на света е неговата външна красота. Външно светът е красив, величествен, вследствие на което изкушава хората. Ако става въпрос за красота, търсете я в света. Ако става въпрос за хармония, търсете я на небето. Обаче, красотата на света е повече външна. Ако се вгледате в едно красиво човешко лице, ще забележите в него желания, които нарушават красотата му. В тия желания няма нещо морално. Човек още не е изработил своето лице. Казва се, че човек е създаден по образ и подобие Божие, но това се отнася до първия човек. Впоследствие, обаче, след грехопадението, човек е изгубил красивото, онази вътрешна хармония, онази вътрешна симетрия, която Бог първоначално е вложил в него. Истински красива мома е онази, която може да отклони и най-големия крадец от желанието му да краде от чуждите каси. Истинска красота е тази, която е в състояние да отклони човека от желанието му да върши престъпления, да се обижда, да се огорчава и т.н. При вида на тази красота, човек трябва да е готов на всякакви жертви. Красота, която подтиква човека към кражби, престъпления, обиди, не е никаква красота. Съвременните хора се обиждат за нищо и никакво. Това говори за отсъствие на устой в техните постъпки. Човек трябва да бъде честен, морален в отношенията си. Ние наричаме честен човек онзи, който в отношенията си с хората е точен, изправен. Честност и морал не са едно и също нещо. Външно човек може да бъде честен, а вътре в себе си да има някакви користолюбиви желания. Обаче, ако човек едновременно е и честен, и морален, той разбира вече Божествените закони, и живее съобразно тях. Такъв човек може да се нарече красив. Тази красота задоволява човека и повдига духа му. Истински красивият никога не помрачава лицето си. Той знае, че добрите му желания ще се реализират, затова има търпение да чака времето на тяхното реализиране. Моралният човек е доволен от положението си, от това, което му се дава. Ако на всички дадете по една голяма, красива ябълка, а на него дадете последната и най-малката ябълка, той ще бъде доволен, ще се радва, както и другите се радват на своите големи ябълки. Когато иска да възпита човека, природата го подлага на различни изпитания. Тя ту го лишава от известни блага, ту го поставя да живее при изобилие на блага. Ако при оскъдните условия на живота, той ходи бос, окъсан и се оправдава с това, че живее за Бога и не се интересува от външността на нещата, той не говори истината. Истината седи в това, че този човек или не обича да работи, или няма стремеж към красивото. Ако пък живее в разкош и не използва разумно благата на живота, той не е умен човек. За кого се облича момата? - За момците. - За кого се облича търговецът? - За клиентите си. Човек все трябва да живее за някого. Когато изгуби вътрешния стимул в живота си, човек отпада духом и напуща своята външност, става небрежен към себе си. Когато учени, философи се увличат в мисълта си и станат небрежни към себе си, донякъде са оправдани. Но когато обикновените хора подражават на тия философи и учени, те стават смешни. - Защо? - Защото нямат ума на учените хора. Човек става смешен, когато подражава на другите хора. Външно човек трябва да представя себе си, т.е. това, което се крие в него. Пазете се от подражание. Често и религиозните хора подражават на други, вследствие на което изпадат в смешно положение. Човек трябва да се стреми към Божествения живот, който ще го освободи от преходното и ще му даде възможност да се домогне до истинската наука, до положителната наука на живота. Това не се постига с молитви. С честите си молитви, с големите си добрини, с многото искания, хората дотягат на Бога. Преди всичко, те не знаят, доколко техните желания трябва да се реализират. Има желания, които трябва да се реализират, но не всички. Като не разбират, на кои от желанията си трябва да дават ход и на кои да не дават, хората изпадат в големи противоречия. Често мислите на хората така се объркват, че те трябва да приложат алхимията, да отделят потребните от непотребните. Някой се хвали, че молитвата му била приета от Бога. За да познаете, дали молитвата ви е приета, вие трябва да се намерите в пустинята, изложени на глад и на жажда. Ако при това положение получите хляб и вода, молитвата ви е приета. Хлябът и водата са отговор на вашата молитва. Казано е в Писанието: „Потърсете ме в ден скръбен“. - Кога трябва да потърсите Бога? - Когато се изчерпят всички възможности да получите помощ от хората и от обществото. При това положение, човек има право да се обърне към Бога. Само така той може да се убеди, че е получил отговор на молитвата си. Следователно, докато не е дошъл до критически момент в живота си, човек няма право да безпокои Бога. Над човека има редица напреднали същества, които са готови всеки момент да му помагат. Като ученици, вие трябва да се научите да пресявате своите мисли и разбирания, да дойдете до правата мисъл. Като казвате, че всичко е от Бога, вие трябва да знаете, кое е това „всичко“. Като се разболее някой, като греши, като го уволнят или назначат на служба, вие казвате, че това е все Божия работа. - Не е така. Бог се проявява в абсолютното, в безграничното, в съвършената хармония, в безсмъртието. Що се отнася до смъртта, казано е: „Бог не благоволява в смъртта на грешника“. Човек трябва да работи върху себе си години и векове наред, за да придобие правилни разбирания за Божествения живот. Придобие ли това разбиране, човек може спокойно да напусне земния живот и да влезе в новия живот, да продължи учението си. Божията Любов носи щастие. Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълното щастие. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина носят всичкото щастие. Лекция от Учителя, държана на 13 февруари 1929 г., София - Изгрев 13 февруари 1929 г. Книги: * Силни и слаби желания Смени в природата (Общ окултен клас. Година VIII (1928–1929). Том II. София, 1938) 14 беседи от 14 ноември 1928 г. до 13 февруари 1929 г. Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева Дветѣ съзнания (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Ключът на живота“, Общ окултен клас - осма година, (1928 г. - 1929 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Смени в природата“, 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Смени в природата“, 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Второ издание, ИК 555, 1938 г., Варна Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ДВЕТЕ СЪЗНАНИЯ Размишление върху въздържанието. Нека съберем следните числа: Само ония числа могат да се събират, които имат еднакъв стремеж. Знакът плюс, с който си служат при събирането, е знак на противоречие. При събиране на тия числа се получава един и същ резултат - десет. Дали ще съберем 9+1 или 1+9, получаваме един и същ резултат. Обаче, елементите с които си служим, не са еднакви. Това показва, че ние можем да получим един и същ резултат от различни елементи. Простият човек казва: „Девет гроша и един грош правят десет гроша; или един грош и девет гроша правят десет гроша“. Той събира тия числа и повече не мисли върху тях. Обаче, онзи, който се занимава с отвлечената мисъл, той разглежда тия числа като живи и вижда, че те разменят местата си: в първия случай числото девет беше на първо място, а после единицата зае това място. Оттук вадим заключението: когато една сила действа в човешкия ум или в човешкото сърце, тя може да произведе или еднакви, или различни действия. Който се занимава с кабалата, той може да обясни тези действия кабалистически. Кабалата представя сбор от закони, които работят в материалния свят. Като знаете тия закони, вие сами ще ги прилагате в материалния живот. От гледището на тия закони, числата биват щастливи или благоприятни и нещастни или неблагоприятни. Когато попадне на някое щастливо число, човек започва да печели. Впусне ли се с това число в някоя хазартна игра, печалбата му е осигурена. Щом спечели в първата игра, човек може да се впусне и втори, и трети път - печалбата е осигурена. Ако първият път още изгуби, повече не трябва да играе. Надеждата, че втори път може да спечели, е празна работа. Ако съдбата ощастливи човека в началото на живота му, тя ще го ощастливи и на края. Ако в началото не го ощастливи, и на края няма да го ощастливи. Ако работата, която човек започва, му се отдава още в началото, това показва, че съдбата го е ощастливила и той ще има успех. Не върви ли работата му още в началото, по нататък да не продължава. Всички опити в това направление ще бъдат безуспешни. Ако приятелството ви с даден човек не върви още в началото, по-нататък не насилвайте. Излъже ли ви веднъж, не разчитайте на неговото приятелство. - Защо? - Защото в него не е развит центърът на приятелството, на дружбата. Ако в момъка и в момата не е развит центърът на любов към ближния, те не са един за друг. Като не разбират този закон, някои от съвременните хора насилват природата, като мислят, че ако между двама души днес няма любов, утре ще има. Да се мисли така, това значи, да вярвате, че сакатият, който има само една ръка, може да свърши работа, каквато здравият върши. - Не, за работа се изисква здрав, умен, положителен човек. Не започвайте работа със сакат, с недъгав човек. - Ама Бог ще свърши работата. - Какво Бог ще направи, това е Негова работа. Важно е, какво човек може да направи в дадения случай. Когато става въпрос за Божиите работи, там човек трябва да мълчи. Нека вземе цигулката, кавала или гайдата си и да свири. Какво ще стане със земята, как ще се оправи светът, това не е негова работа. Каквото и да разправят учените за движението на земята, на слънцето, на различните планети, те все още не са се домогнали до същинските причини на тия явления. Има тела в пространството, които се въртят от изток към запад; други - от север към юг; трети - от юг към север. Едни тела пък се движат отгоре надолу и т.н. Истинските учени, които знаят тайните на природата, виждат, с каква бързина се движат и т.н. Всяко явление, което се извършва в природата и живота, има свой външен израз. За онзи, който разбира явленията, няма нищо скрито-покрито. Запример, невъзможно е човек да яде кисело и да се усмихва. Щом яде кисело, мускулите на лицето му непременно ще се свият. Киселините винаги отнемат светлината и топлината на човешкия организъм. При такива случаи, за да запази топлината си, човек неволно свива мускулите си. Като знаят действието на киселините, лекарите ги препоръчват, като средство за отнемане на възпалението от някой орган на тялото. Всички хора се стремят към живота, но не знаят, как трябва да живеят. Изкуство е да знае човек да живее. Да живее човек правилно, това значи, да има предвид двата принципа на добро и на зло, и да се съобразява с тях. Някои хора казват, че зло не съществува в света. Други пък казват, че добро не съществува. Наистина, за умрелите хора на земята няма нито добро, нито зло. За живите хора, обаче, съществува и добро, и зло. Разликата между човешкия и ангелския живот се заключава в това, че в човешкия живот злото е отвътре, а в ангелския - отвън. Понеже злото е вътре в човека, той има да се бори с враг, който е завладял половината от неговия свят. Мъчно се пъди този враг. Някой човек още със ставането си от сън се чувства неразположен и се чуди, на кого да отмъсти, на кого да излее гнева си. Той се озърта натук-натам, дано намери някаква причина да се кара, да се отпуши по някакъв начин. Най-после вижда, че една чиния е счупена, или че печката не е запалена, както трябва. Щом започне да вика, да се кара, той се освобождава от гнева си, т.е. отпушва се. Не е лошо нещо гневът, но човек трябва да знае, защо гневът иде, и защо си отива. Когато подсъдимият отива при съдията, последният иска да знае, защо е дошъл. Когато някой ученик отива при един учител, последният се интересува, какво иска ученикът от него. Като разбере защо го търси, учителят иска да знае, какви са способностите на ученика. Дойдем ли до гневенето на хората, ние виждаме нещо изопачено в тях. Гневът е енергия, която, разумно впрегната, дава добри резултати. Който не знае, как да използва тази енергия, той хвърля този или онзи предмет, става, сяда, разхожда се в стаята, вика, сърди се на този, на онзи, докато се отпуши. Щом изразходи тази енергия, той утихва, лицето му приема спокоен израз. След това той се залавя за работа. Обаче, който разбира гнева, като творческа енергия, а не като разрушителна, той веднага започва да работи нещо: реже дърва, пише, чете, свири на някакъв инструмент и т.н. Ще кажете, че човек е грешен, не може да не се гневи. Ако грешният само се гневи, както и да е, но какво ще кажете, когато праведният се гневи? Казано е в Писанието: „Гневете се, но не съгрешавайте“. Значи, човек може да се гневи, без да греши. - Нужен ли е гневът в природата? - Без гняв не може. Гневът е огън. Да се гневиш, това значи, да кладеш огън. Има същества, които много се гневят. За тях се казва, че огънят им гори цял ден. На химически език, гневът се превежда със силната афинита или силното стремление на елементите да се съединяват едни с други, вследствие на което между тях се образува голяма топлина, голям огън. Произходът на гнева не е Божествен, но въпреки това той съществува в природата. Това не значи, че гневът трябва да се премахне. Като природна сила, гневът трябва да се впрегне на работа, но не да се премахне. Сега, като събирате числата от едно до десет, вие трябва по някакъв начин да ги оживите. Запример, 1+9=10, можете да го оживите, като си представите, че единицата е бащата, а деветорката - деветте му синове. Всички заедно правят десет. Всички заедно харчат десет хиляди лева. Действието 2+8=10, можем да го представим по следния начин: двойката е женената дъщеря, а осморката - старата майка, която живее при зетя си. И те харчат десет хиляди лева. Като съберем 3+7, пак получаваме десет. Числото три е внукът, а числото седем е дядото, който живее при внука си. И те харчат по десет хиляди лева. Като съберете 4+6, пак получавате числото десет. И четири е мъжко число. Шесторката представя търговец. Както се нареждат числата в гами, така се нареждат мислите, чувствата и желанията на хората. Числото девет е резултат. Само по себе си то не действа. Изобщо, числата девет, шест и три не взимат никакво участие в живота. Когато се намира в пълна индиферентност, в пълно безучастие, човек е в положението на 9, 6 и 3. Каквито болести и страдания да му дойдат, той размишлява, философства, не губи мира си. Той е съвършено тих и спокоен. Когато става активен, когато иска да се прояви, човек се намира в положението на числата 2, 5 и 8. Той е бременен, иска час по-скоро да роди, да се освободи от мъчнотията си. Момче ли ще роди, или момиче, не е важно. Обаче, той непременно трябва да роди нещо. Това е съдба. Произволно нещо ли е съдбата? - Съдбата не е произволна, но е строга, а понякога безпощадна. Когато човек нарушава Божествените закони, съдбата го преследва до девети род. Тя иска да му даде добър урок, да го научи, как да постъпва с великите закони на Битието. Временно тя може да отложи урока, който е предвиждала за даден човек, но никога няма да го забрави. гледате някой човек учи, занимава се, и тъкмо се готви да заеме някоя добра служба, съдбата излиза срещу него и му препятства. Като види, че работите му не вървят добре и загази материално, той се впуща в лотария, дано тук успее. Взима един, втори, трети билет, но и тук съдбата го преследва. За да успее в предприятията си, човек трябва да се обърне към съдбата си с молба да не го преследва, като обещае, че ще работи съзнателно, да изправи погрешките си. Иначе, каквото и да прави, все няма да успява. Колко художници има в света, картините на които стоят непродадени. Колко музиканти има в света, които няма на кого да свирят. Колко поети и писатели има в света, чиито произведения не се оценяват. - Защо? - Съдбата ги преследва. Време е вече хората да пристъпят към новото разбиране на Божиите пътища. За да дойде новото разбиране на живота, човек трябва да бъде чист. Той трябва да ликвидира със своите погрешки и престъпления. Не ликвидира ли с тях, съдбата непременно ще го преследва. Никой не може да избегне от ръцете на съдбата си. Какъвто и да е човек, прост или учен, цар или обикновен, съдбата ще му даде нужния урок. - Ама ние сме ученици, искаме да учим, да се развиваме. - И ученици да сте, пак няма да избегнете от ръката на съдбата. - Ние се молим по три пъти на ден. - Съдбата ще ви хване в момента, когато не се молите. - Ние се стремим. - Колкото и както да се стремите, съдбата ще ви посети със своята пръчица. Какъвто и да е стремежът ви, преди всичко вие трябва да изправите погрешките на своя минал живот. Миналият ви живот се изявява в сегашния. Страданията, нещастията, неприятностите, които сега ви се случват, се дължат на миналия ви живот. Те са резултат на погрешки, правени в миналото. В това отношение съдбата е неумолим закон. Със съдбата заедно вървят много същества, които пазят човека от нейните тежки удари. Достатъчно е човек да върви в Божествения път, за да се ползва от помощта на тия светли същества. Запример, някой добър човек мисли да пътува по море. Нещо го побутва да тръгне още на другия ден, да се ползува с половин билет. - Кое е това, което го подтиква? - Съдбата му. Този ден, именно, е предвидена някаква катастрофа, от която той трябва да загине. Добрите същества, обаче, неговите приятели, го съветват да не пътува утре, да отложи за друг ден. - Ама с половин билет ще пътувам. - Отложи пътуването си, макар да платиш и цял билет. Друг някой иска да заеме някаква добра служба, за която му обещават десет хиляди лева месечна заплата. Той се радва, че като вземе тази служба, ще подобри положението си. Съдбата му нашепва да вземе тази служба, но приятелите му нашепват: „Откажи се от тази работа. Наистина, парите са много, но господарят е лош човек, ще одере кожата ти.“ Като ученици, вие трябва да различавате тия два гласа в себе си. Трябва да знаете, при това, че непременно ще минете през своя минал живот и ще платите за всички свои погрешки. Докато не се справите с миналото си, вие няма да се освободите от страданията. Както Христос пострада за греховете на човечеството, така и вие ще страдате за своите грехове. Сега става развързване на кармата. Човек трябва да се върне в своето минало, да дойде до онзи живот, дето се е отклонил от правия път, да коригира грешките си и да продължи живота си. При това положение, работите на човека се нареждат добре, и той може да бъде щастлив. Щастливият, колкото и да иска да помогне на ближните си, със своето щастие, не може. За да се ползва човек от щастието на другите, това трябва да е определено. Има причини, които не позволяват на човека да се ползва от благата на другите. Един цар, като правил разходките си в гората, често срещал един беден, стар човек, който събирал дръвчета и ги носил на гърба си. Като виждал, как се мъчи, царят решил да му помогне, да го извади от трудното му положение. Той заповядал на един от слугите си да тури една торба с пари на моста, през който старецът минавал, за да ги вземе и да подобри положението си. Слугата направил, както царят му заповядал, и се скрил да види, какво ще стане с торбата. Този ден, обаче, се случило голямо наводнение, вследствие на което реката доста придошла. Като наближил моста и погледнал към придошлата река, старецът се уплашил и си казал: „Сега ще мина моста със затворени очи, да не гледам буйната река“. Той затворил очите си, минал моста, без да забележи, че точно на пътя му имало торба с пари. Значи, старецът затворил очите си пред щастието и го отминал. Слугата взел торбата с парите назад и разказал на царя за случката със стареца. Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме“. Така може да каже Христос, но не и всеки обикновен човек. За да бъдете едно с Бога, вие трябва да сте платили дълговете си. Ако отивате при Бога, за да ви плати дълговете, вие сте на крив път. Не отивайте при Бога като грешник, но като човек, който е изплатил дълговете си, който е изправил своя живот. Който не разбира това, той казва: „Днес, докато съм млад, ще си поживея. Един ден, като остарея, като се наживея, ще служа на Господа.“ Значи, той ще отиде при Господа като остарее, като изхарчи всичката си енергия, като натрупа дългове и никой не го иска. - Не, тогава и Бог няма да го приеме. Той не се нуждае от стари хора, от инвалиди. Човек трябва да служи на Бога още от млади години, докато е пълен със сила, с живот. Дядото вика внука си и започва да му разказва своя живот: „Синко, бъди внимателен в живота си, гледай да не правиш грехове. Едно време, като бях млад, направих много грехове. Тази мома любих, онази мома любих, но после разбрах грешката си, изправих живота си и започнах да служа на Бога.“ Каквото и да му разправял, внукът мислил за момите, които дядото обичал, и подражавал на него. Тук задиря една мома, там друга, докато най-после се върне у дома си ранен, като че е бил на фронта. Внукът пак сяда до дядото и го моли да му разправя нещо от своя живот. Дядото започва да разправя, а внукът слуша. Това е забавление, но не е истински живот. Историята на дядовците е подобна на романите, които се пишат, но за да се използват разумно, те трябва да се четат от 60-70 годишни хора. И младите хора могат да четат романи, но те трябва да взимат само положителната им страна. Когато разправя своите опитности, или опитностите на други хора, човек трябва да знае, какво да разправя и на кого да разправя. Има хора, които са положителни в доброто, а отрицателни в злото; има и такива, които са положителни в злото, а отрицателни в доброто. Във всеки човек съществуват и двата типа. Като знаете това, вие сами трябва да се пазите. Човек трябва да бъде буден, защото не знае, откъде какво може да получи. Запример, срещате един човек, който влиза в положението ви, вижда, че вие имате нужда от една голяма сума, но външно изглежда суров, груб. Той ви казва: „Знаете ли, какво мога да направя с вас?“ Вие веднага започвате да треперите. Той изважда една кесия, пълна с пари, и казва: „Заповядайте, услужете си с тия пари“. При друг случай, срещате човек, който е готов на всички жертви заради вас. Считате, че той ви е приятел. Той знае, че вие се нуждаете от пари, и ви донася една торба с диаманти, като казва: „Вземете тия диаманти и си услужете с тях“. Вие взимате диамантите, но веднага стражата влиза в дома ви, да ви обискират. - Защо? - Тия диаманти били крадени. Приятелят ви, за да се освободи от преследване на полицията, дава диамантите на вас. Това е привидно добро. За да се освободи от злото, той прави добро на вас. С крадени пари, с крадени вещи човек нищо не може да постигне. Сега, от всички се изисква будност, да знаете, как да постъпвате със съдбата си. Когато съдбата дойде при тебе и започне да те съди, ти мълчи, нищо не казвай. Кажеш ли една дума против нея, или в твоя защита, тя веднага ще те хване и ще каже: „Добре, че те намерих. От много време те търсих, но сега си вече в ръцете ми.“ Ако съдбата мине покрай тебе и не те докосне, мълчи и благодари, че не те е видяла. Пред съдбата и мъдрецът мълчи. Съдят ли, убиват ли, бесят ли някого, мълчи. Представете си, че някой се дави. Наблизо минава една лодка. Ако турите давещия в лодката, последната ще потъне. Какво трябва да направите? Който иска да го спаси, той трябва да излезе от лодката, да се бори с вълните, а давещият да отиде на негово място. Ако спасите давещия, а вие се удавите, оправдана ли е вашата жертва? Ако е оправдана, тя има смисъл, но ако не е оправдана, вие се натоварвате с чужди грехове. Следователно, има случаи в живота, когато, и като прави добро, човек може да носи лоши последствия. Той трябва да знае, кога да прави добро, и кога да не прави. В правене на доброто, човек трябва да бъде умен, да се вслушва в Божественото начало в себе си. То всякога носи светлина. Божественото не се занимава с големи величини, с големи цифри. Ако в дома ви дойде някой беден, дайте му един обяд. За втори обяд вие не трябва да се задължавате. Остане ли и за втори обяд при вас, съдбата ще го хване. Щом се нахрани добре, той трябва да благодари и да продължи пътя си. Когато отивате в някой дом да се повеселите, направете същото: останете само един ден. На другия ден си заминете. Станете рано сутринта, натоварете камилите и продължете пътуването си. Останете ли повече от един ден, вие ще развалите работата. Отивате на религиозно събрание. Молите се, пеете, дохождате до голямо въодушевление и пожелавате да продължите събранието. Щом продължите събранието, вие минавате границата, а с това заедно разваляте цялата работа. Никога не се стремете да стигнете върха на нещата. Този закон действа навсякъде в живота. Връщате се у дома си за обяд. На пътя срещате един свой приятел и започвате да се разговаряте. Говорите пет-десет минути, но разговорът е интересен, и вие не искате да се разделите. Прекъснете разговора, оставете нещо и за друг път. Ако не прекъснете разговора си, вие ще закъснеете за обяда и ще се принудите да ядете бързо. При бързото ядене има опасност да се задавите. При всяко ядене, животът на човека е изложен на опасност. Съдбата дебне човека всеки момент. Като знаете това, бъдете постоянно в молитва. Без молитва не сядайте да ядете. Молете се на Бога да ви пази от лошата съдба, която всеки момент ви преследва. Това не значи, че трябва да се страхувате, но всякога бъдете будни, сами да се пазите. За да се пазите, вие трябва да имате знания. Следователно, яжте бавно, съсредоточено, без да преяждате, но всякога бъдете свързани с Първата Причина. Щом сте свързани с Първата Причина, лошата съдба няма да ви преследва. Дето ходите, с когото и да говорите, бъдете всякога в молитва. Като говори, неусетно човек може да каже една дума, или някаква шега, която да обиди околните и да предизвика спор, недоразумение и т.н. Помнете, че лошата съдба, или както индусите я наричат, „карма“, всякога преследва човека. Понякога тя е глуха: минава и отминава човека и нищо не му казва. Но чуе ли една дума, която не й харесва, тя веднага го хваща. Някой седи и си дава отчет за живота, за постъпките си. Той намира, че е живял добре, не е вършил грехове, на никого лоша дума не е казал. Щом започне да мисли така, съдбата веднага поставя на пътя му изкушения и го заставя да греши. С това тя иска да му каже, че като е толкова праведен, нека плаща. Ако някой казва за себе си, че е грешен, съдбата още повече го товари, като му казва: „И така дължиш много, можеш да задлъжнееш още повече“. Мнозина мислят, че като влязат в Божествения път, небето ще гледа на тях като на царски синове и няма да смее да ги бутне. Някой от вас се изправи пред съдбата си и казва: Знаеш ли, кой съм аз? - Кой си ти? - Аз съм член на Бялото Братство. - Член на Бялото Братство ли? Чакай да видиш аз коя съм! Хване те и те разтърси. След това ти се връщаш с пукната глава. Тази съдба хвана даже и Христа - този Велик Учител на човечеството. Тя хвана и мъченик Стефан, и апостол Павла, и други. Няма пророк в света, който да е проповядвал новите идеи, и да не е бил в ръцете на съдбата. Като чуе, че някой проповядва новите идеи, съдбата казва: „Ти ли си този, който проповядваш? Чакай и аз да те опитам!“ Като знаете това, не мислете, че вие можете да избегнете от съдбата си. Няма човек в света, който да не е страдал от ударите на съдбата. Ще кажете, че само глупавите страдат. И глупавите, и умните страдат. Понякога умните страдат повече от глупавите. Съдбата е безпощадна. Тя има свои дълбоки причини, поради които се налага. Тя не е механически закон. Има случаи, когато човек може да мине без страдания, но не всякога. Защо трябваше апостол Павел да страда? Когато някои искаха да му принесат жертва, като на боговете, той започна да ги разубеждава, да им казва, че и той е човек като тях. Той трябваше да мълчи, да ги остави свободни, да правят, каквото искат. Те трябваше да му принесат жертва, а той щеше да продължи пътя си. Затова съдбата остави да го бият. След като го биха няколко пъти, той казва: „Братя, с много скърби ще влезем в Царството Божие“. С други думи казано: С голямо разбиране ще влезем в Царството Божие. Ще се научим да не се бъркаме в Божиите работи. Стане ли въпрос за вашите постъпки, не се произнасяйте, дали те са добри или лоши. Когато хората се произнасят за вашите постъпки, вие трябва да мълчите. Нито те са меродавни да се произнасят върху вашите постъпки, нито вие сте меродавни да се произнасяте за техните или за своите постъпки. Помолете се да влезете в светлината на Бога, в Неговото съзнание, и оттам да разгледате постъпките си, да се произнесете върху тях и да ги коригирате. Днес всички хора грешат, защото бързат. Без да проверяват нещата, те се произнасят. Проверката трябва да става в Божественото съзнание. Там има плодове, които смело можете да изнесете на пазара, или да дадете на вашите ближни. От това, от което вие се ползвате, могат да се ползват и другите. Това, което е вредно за вас, ще бъде вредно и за другите. И тъй, помнете: животът на човека се движи между две съзнания. Едното съзнание е неспокойно, постоянно се тревожи. Другото съзнание всякога е тихо и спокойно. Самият човек не е нито в едното, нито в другото съзнание. Човек е онзи, който съзнава и едното, и другото положение. Човек е свободен да участва и в едното, и в другото съзнание. Ако не иска да остане в едното съзнание, може да отиде в другото. В което съзнание и да участва, той все ще има известни резултати. Човек трябва да изучава проявите на двете съзнания в себе си, за да се кали, да си създаде характер, да организира своето тяло. Т.м. Лекция от Учителя, държана на 6 февруари 1929 г., София - Изгрев 6 февруари 1929 г. Книги: * Двете съзнания Смени в природата (Общ окултен клас. Година VIII (1928–1929). Том II. София, 1938) 14 беседи от 14 ноември 1928 г. до 13 февруари 1929 г. Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева Знайно и незнайно (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Ключът на живота“, Общ окултен клас - осма година, (1928 г. - 1929 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Смени в природата“, 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Смени в природата“, 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Второ издание, ИК 555, 1938 г., Варна Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ЗНАЙНО И НЕЗНАЙНО Размишление за Сина Божий. Чете се темата: „Отношение между мир и радост“. Често се говори за знайни и за незнайни неща. Кои неща са знайни и кои - незнайни? Всичко, което се учи, е знайно; всичко, което не се учи, остава незнайно. Всяко нещо, което се проявява, е знайно. Дето има проява на нещата, там разумността присъства. Без разумност няма проява. Прояви, в които разумността отсъства, ние ги наричаме механически или физически. Запример, изгонването на богомилите е неразумен процес. Той се е извършил под влияние на антипода на България, който се намира някъде на Запад. Всяка държава, всеки човек има свой антипод, който оказва две влияния върху него: отрицателно и положително. По това време върху България оказвали силно влияние отрицателните сили на нейния антипод, вследствие на което богомилите били прогонени из цяла Европа. Това отрицателно влияние върху България е било много силно. То е предизвикано от кривото разбиране, от диващината в човека. За да се изправи тази грешка, трябвало да дойде по-голяма култура между народите. Днес, обаче, върху България действат положителните, разумните сили на нейния антипод, и тя се стреми да изправи погрешката си. Законът на антиподите е такъв, че ако единият полюс е активен, другият е пасивен; ако единият създава, другият твори; ако единият воюва, другият е в мир. В този закон действат контрастите. Следователно, ако човек иска да побеждава, да се справя с мъчнотиите в живота си, като антипод на себе си, той трябва да постави Божественото, разумното начало. Постави ли неразумното, човешкото начало като антипод на себе си, той непременно ще бъде бит. Да поставиш Бога за свой антипод, това значи, Бог да ти бъде задна стража. При това положение, каквото предприемеш, ще успееш. Положението на България и в миналото, и днес е зависило и зависи от нейния антипод. Той крие в себе си големи сили, голяма енергия. Това, което се изучава, е знайно; това, което не се изучава, е незнайно, тайно. Запример, ако изучавате слънцето, то е знайно за вас; не го ли изучавате, то е незнайно. Ако изучавате небето, то е знайно за вас; не го ли изучавате, то е незнайно. Човек има два полюса, два антипода, към които се стреми: единият е центърът на слънцето, другият - центърът на земята. Умът на човека трябва да бъде свързан с центъра на слънцето. Само при това положение, човек може да има светла, възвишена мисъл. Свързан ли е умът на човека с центъра на земята, мисълта му е низходяща. Низходящата мисъл е причина за нещастията на хората. Ако слънцето, със своето влияние, би се отдалечило от човека, всякаква деятелност в него би престанала. Като говорим за антиподите, трябва да знаете, че те съществуват не само на физическия свят, но и в човешкия свят - в организма на човека. Запример, ако линията АВ (фиг.1) представя дължината на човешкия мозък, мерена от едното до другото ухо, и прекараме височина от средата С на правата АВ, можем да намерим антипода на точка С. Той ще бъде горе, в точката D на мозъка, дето е мястото на моралните чувства. Колкото по-развити са моралните чувства в човека, толкова по-издигната и закръглена е главата на това място. Горната част на главата на змията е съвършено плоска и срасната с гръбначния стълб в права линия, което показва, че моралните чувства у нея отсъстват. В кучето горната част на главата е малко издигната, което говори за начало на морални сили в него. Които изучават тази наука, те се намират пред знайни работи. Които не я изучават, те се намират пред незнайното, пред тайното и са принудени да предполагат. Те казват: „От този човек може да излезе музикант или художник“. Обаче, нито музикант излиза от него, нито художник. Те казват: „Този човек може да бъде щастлив, но може да бъде и нещастен“. Така не се говори. Щастието почива на нещо определено, на нещо знайно. Не е достатъчно човек да каже, че нещо е станало случайно, или някакво съвпадение се явило, или щастието на човека е проработило. Всичко в света се управлява от закони. Това, което за едного е случайност, за другиго е закономерност, разумност. Трима души се срещат на едно и също място. Единият от тях казва, че случайно са се срещнали. Двамата знаят положително, че не са се срещнали случайно, защото те предварително са уговорили срещата си, определили са деня, мястото и часа, когато трябва да се срещнат. За тях срещата е знайна, а за третия - е тайна. Когато естественикът изучава развитието на семената, на растенията, той постепенно върви от незнайното към знайното, започва да разбира, как и защо клончетата вървят нагоре, защо до едно място спазват едно положение, а после друго и т.н. Те виждат влиянието на външните условия върху растенията и ги изучават. Който не се занимава с растенията, той се намира в областта на незнайното. За него всичко е тайна, гадание. Срещате млад момък и млада мома и чувате, за какво мечтаят. Момъкът мечтае да се ожени за царска дъщеря. Момата мечтае да се ожени за царски син. Това е възможно, но те не знаят, при какви условия ще попаднат. Преди всичко, в живота им ще настъпи голямо ограничение: в храненето, в обличането, в обходата. Те не могат да ядат, да се обличат, да се обхождат свободно, както би правил един обикновен човек. Ще кажете, че и без това нещата се нуждаят от граници, от известно ограничаване. Същевременно, казвате, че Бог е безграничен, вселената е безгранична. Не се ли запитвате, защо Бог, Който е безграничен, е създал един граничен свят? Бог е създал граничния свят, понеже е знаел, че съществата, които живеят в него, няма да спазват законите Му, ще ги нарушават, ще причиняват големи пакости. Бог ги е ограничил и тогава ги е пратил да живеят в ограничения свят. Разбиранията на ограничените същества се коренно различават от тия на Бога, като неограничено същество. Запример, когато стомната тече, човек е недоволен. Защо човек е недоволен, че стомната тече? - Защото била пукната. - Че и земните пластове са пукнати някъде, и водата изтича през тях. Значи, има случаи, когато някои пукнати неща ни радват, а някои - ни причиняват неприятност. Има случаи, когато някои неща трябва да изтичат от човека, а някои не трябва да изтичат. Човек трябва да има неограничени разбирания, да знае, кога да се радва и кога да скърби. Човек трябва да разбира закона на съответствието, да знае, на всяко нещо, кое е антипод. Запример, антипод на доброто е злото, на любовта - омразата, на истината - лъжата и т.н. Когато изучава антиподите в своя живот, човек трябва да знае, кога коя врата да отваря. Ако не затваря вратата на злото, на омразата, на лъжата, той е изложен на страдания. От време на време, човек трябва да отваря тия врати, само когато са нужни като условия за смяна на известни състояния. Казвате: Какво да правя, като не обичам еди-кой си човек? - Ти трябва да го обичаш, да му отправиш един мил поглед и да си заминеш. В това отношение ти си назначен на служба „раздавач на писма“ и, дали си разположен към някого, или не, трябва да предадеш писмото му. Иначе, ще те уволнят от службата. Уволняването от служба не е нищо друго, освен заминаване за онзи свят - смърт. Следователно, човек трябва да разбира и прилага закона за съответствие на нещата, да знае своите антиподи, за да направи живота си добър и разумен. Антипод на разумното в живота е неразумното. Неразумно е, запример, да копаеш кладенец с игла. Неразумно е да събираш стотинка по стотинка, да ги вързваш в кърпа и вечер да ги броиш една по една. Неразумно е да се налагаш на човека с любовта си, да искаш непременно да те обича. Настояваш ли да те обича, той ще ти даде гръб. - Защо? - Защото между тебе и него няма нужното съответствие. Съответствие между двама души съществува само тогава, когато те взаимно са туряли пари в своите банки и днес има какво да теглят. Човек първо ще внася, а после ще изнася. Някой казва, че не иска да вярва. - Как ще вярваш, когато още нищо не си внесъл в банката? Ако си внесъл нещо, има какво да теглиш. Щом теглиш, ти си от вярващите. Да вярва човек, това значи, да внася капитала си в Божествената банка. Като внася известно време, касиерът на банката ще му каже: „Достатъчно си внасял“. Продължаваш ли още да внасяш, има опасност да станеш безверник. Щом престанеш да внасяш, ще започнеш да теглиш. Днес всички говорят за вяра и за безверие, за омраза и за любов, но не ги разбират. Да вярваш, значи да внасяш, да не вярваш, значи да теглиш, да взимаш. Да обичаш, значи да внасяш нещо в Божествената банка; да мразиш, значи да взимаш от това, което си внесъл. Когато влезе в закона на любовта, човек не трябва да се състезава с нея, но да се остави доброволно в нейните ръце. Тя може да го направи голям, тя може да го направи и малък - от нея зависи. Тя може да го подигне, може и да го унищожи. Искате ли любовта да ви подигне, не й туряйте никакви граници. Бъдете доволни и на малкото, което любовта ви дава. Който обича, той трябва да служи. Щом научи и приложи закона на служенето, човек може да постигне всичко, каквото желае. Служенето подразбира учене. Ще учиш, както учат децата в училището, и постепенно ще вървиш към по-висока наука. Като ученици, вие се нуждаете от ново разбиране. Това разбиране, именно, ще ви даде възможност да разбирате закона на съответствието и да се ползвате от него. Не го ли разбирате, вие ще се натъквате на ред противоречия. Сега, като говорим за закона на съответствието, ние имаме предвид две величини, или двама души, които си отговарят. Казват, че еди-кои си са активни хора. Че са активни, това подразбира, че и двамата са готови за работа. Ако единият само заповядва, а другият изпълнява, между тях няма съответствие. И двамата трябва да са готови, самостоятелно да свършат дадена работа. Рекат ли да викат този или онзи да свърши работата, те не са активни. Двама души си отговарят в доброто, ако и двамата могат самостоятелно да правят добро. Двама души си отговарят в учеността си, ако и двамата самостоятелно могат да правят научни изследвания. За да разбира и прилага закона на съответствието, човек трябва да носи в себе си положително знание. Положително знание е това, което изключва всякакво съмнение. За науката съмнението е особен род болезнено състояние, по-страшно от проказата. За да дойде до положителната, до Божествената наука, човек трябва да мине през човешката еволюция, която обхваща числата от 100 до 1000, през ангелската, която обхваща числата от 10 до 100. Най-после, той ще дойде до Божествената еволюция, която обхваща числата от 1 до 10. За да стигне до последната еволюция, човек от всичко трябва да се учи. Дали ще среща учени или невежи, богати или бедни, щастливи или нещастни, човек трябва да гледа на всичко като на предметно учение. Иска ли да бъде щастлив, човек трябва да започне да работи отвътре навън, да коригира своите мисли, чувства и постъпки, да разбира, отде идат неговите мисли и чувства, и накъде отиват. Ако през ума ви мине някаква мрачна мисъл, вие трябва да знаете, ваша ли е, или не е. Може би в антиподите на вашите мисли с тия на някой ваш ближен е станало преплитане, вследствие на което сте приели някоя негова мисъл, а мислите, че е ваша. Като знаете това, човек трябва да бъде внимателен, да се пази от такова преплитане. Ако е разумен и внимателен, човек може да подобри линиите на съдбата си. Което се изучава, е знайно; което не се изучава, е незнайно. Някой накривил шапка, седи, мечтае, мисли, че всичките му работи са наредени. Той не знае, че след половин час ще плаче. Този човек се намира в областта на незнайното. Той не е предвидлив, не знае, какво ще му се случи, вследствие на което не може да вземе мерки да предотврати известно нещастие. За да предотврати известно нещастие, човек трябва да се свърже с щастливи хора, които имат сила да изменят неговата лоша съдба. Изобщо, искате ли да станете учен човек, свържете се с общество на учени хора, отдето ще потекат умствени енергии към вас. Искате ли да станете добър човек, свържете се с общество на добри хора, които ще бъдат благоприятна среда за вас. С каквито дружиш, такъв ставаш. Искате ли да развивате вярата си, свържете се с вярващи хора, които имат жива вяра. Вярата на такива хора почива на ред опитности. Правете опити, да видите силата на живата вяра. Представете си, че цял ден пътувате през една дълга, гъста гора, без парче хляб в ръката си. От дългото пътуване огладнявате и започвате да мислите, отде да намерите хляб. Турете в ума си мисълта, като стигнете до някой камък, да намерите един килограм хляб, приготвен от прясно, хубаво жито. Съсредоточете се в себе си, вложете вяра в мисълта си и не мислете повече, дали е възможно да получите хляб, или не. Никаква философия, никакво съмнение не допущайте в себе си. Вложите ли вяра в ума си, ще видите, че като стигнете до определения камък, там ви чака хляб, какъвто сте пожелали. Възможно ли е, наистина, това? За онези, които са имали такава опитност, това е знайно и възможно. Каквото и да ви говорят след тази опитност, вие не можете да се разколебаете. Вие носите в ума си килограм хляб, като магическа тояжка. С тази тояжка можете да разрешавате всички въпроси. Вие можете да направите този опит у дома си, но все ще влезе в ума ви съмнение, че някой ваш близък ви е донесъл хляба. Ако го направите в гората, съмнението е изключено, защото сте сам, няма хора около вас. Ако опитът ви излезе несполучлив, не се смущавайте, нищо няма да изгубите. Имате ли успех в опита, ще придобиете магическата тояжка. Като ученици на окултна школа, вие трябва да изучавате закона на съответствието навсякъде. Запример, този закон ще го намерите и в ръката си, като изучавате линиите на съдбата, на живота, на ума и на сърцето. Ще видите, че има живи и мъртви линии на щастието, на живота, на ума и т.н. Между едните и другите линии има известно съответствие, което трябва да се изучава. Когато има съответствие между линиите на ръката, животът на човека се нарежда добре. Дойдат ли няколко такива хора в контакт, те започват да живеят в хармония помежду си. Те се обичат, готови са да се жертват едни за други. Такова хармонично съчетание на линиите на ръцете се явява не само между хора, които живеят на земята, но и между техните заминали, както и между същества, от други системи, от други слънца и планети. Като ученици, стремете се да прилагате закона на антиподите, т.е. закона на съответствието. Запример, ако една мисъл ви безпокои, турете веднага съответната й, т.е. нейния антипод. Ако мисълта, която ви измъчва, е човешка, срещу нея поставете антипода й - съответната Божествена мисъл. Няма да мине много време, и мъчнотията ще изчезне. Достатъчно е Бог да отправи мисълта си към едно същество, за да дойдат всички да му помагат. Следователно, всяко място, към което Бог отправя мисълта си, става център на култура. Така са се създали всички учени, всички велики хора в света. Затова казваме, че учените, великите хора не са от света. Който не мисли така, той не разбира закона на съответствието. Културата е плод на невидимия свят. Всеки подтик в областта на науката, на музиката, на изкуството е дошъл от невидимия свят, а не от земята. Всеки подтик, който иде от земята е внесъл изопачаване и в науката, и в религията, и в изкуствата. Истинска наука е тази, която може да въведе човека от областта на незнайното в областта на знайното. Изучавайте човека от първичната му клетка до формата, в която го виждаме днес. Интересен е животът на клетката, защото тя е безсмъртна. Голямата форма, човекът изчезва, но клетката не изчезва. Тя се размножава, видоизменя, докато множество клетки отново се групират в едно цяло и образуват нов организъм. Тогава казваме, че човек се ражда, явява се в нова форма. Човек живее, докато разумно използва енергиите на своя организъм. Не може ли да ги използва разумно, клетките се отделят една от друга, и той умира. Цялата компания или сдружение умира, но членовете му не умират. Те минават в друго сдружение. Сега, като размишлявате върху лекцията, ще отделите важните мисли от второстепенните, т.е. от вметнатите. Вметнатите мисли са подобни на линии, безразборно наредени. Запример, ако вземем един триъгълник, с него можем да изразим чело на китаец. Който има такова чело, е голям материалист. Духовното е слабо развито в него. Чувствата на този човек се намират на върха на триъгълника. Ако обърнете този триъгълник с върха надолу, животът ви ще стане възходящ. Тази форма на челото говори за отличен ум. Колкото повече линията на челото се закръглява и разширява, вие имате идеалист човек. Той е напълно безопасен, не може да прави зло. Злото е наклонена плоскост, по която планинската вода слиза буйно и с голяма бързина. Щом слезе в равнината, водата се разлива на широко и става съвсем безопасна. Следователно, искате ли да сте вън от всякаква опасност, турете Бога като антипод в живота си. Само при това положение, вие ще имате вътрешен мир, ще бъдете радостни и весели, и ще проявявате добродетелите си. Каквато работа започнете, ще имате успех. И тъй, поставете Божествените мисли и чувства, като антипод на своите мисли и чувства, и не се смущавайте. Каквото пожелаете, всичко ще постигнете. Божията Любов носи щастие. Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълното щастие. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина носят всичкото щастие. Лекция от Учителя, държана на 30 януари 1929 г., София - Изгрев 30 януари 1929 г. Книги: * Знайно и незнайно Смени в природата (Общ окултен клас. Година VIII (1928–1929). Том II. София, 1938) 14 беседи от 14 ноември 1928 г. до 13 февруари 1929 г. Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева Личность, общество и свѣтъ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Ключът на живота“, Общ окултен клас - осма година, (1928 г. - 1929 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Смени в природата“, 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Смени в природата“, 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Второ издание, ИК 555, 1938 г., Варна Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ЛИЧНОСТ, ОБЩЕСТВО И СВЯТ Размишление върху кротостта. За следния път пишете върху темата: „Отношение между мир и радост“. Какво ще разберете, ако ви кажат следните думи: „Не туряй край на нещата!“ Бог казва за себе си: „Аз съм алфа и омега, начало и край на нещата“. Какво ще разберете от думите: „Това, което е възможно за Бога, е невъзможно за човека. И това, което е възможно за човека, е невъзможно за Бога.“ На вас ще ви се види чудно, как така, Бог, който е създал цялата вселена, да се намира пред невъзможност да направи нещо, което човек може да направи. Много естествено! В правене на грях, на престъпления, човек е всесилен. Обаче, за Бога е невъзможно да греши. Силата на човека в правене на грехове го обезсилва за доброто. Безсилието на Бога в правене на грехове Го усилва в правене на добро. Всяко нещо, което Бог прави, е без край. „Аз съм алфа“ - това се отнася до Бога. „Аз съм омега“ - това се отнася до човека. Буквата „М“ в думата „омега“, означава материалния свят, който създава противоречията и греха в света. Буквата „М“, обърната надолу, означава „W“ - знак на противоречие. Ева произлезе от Адама. Със създаването на Ева се създаде и противоречието. Това показва, че противоречието не произлиза от Бога. Следователно, когато човек казва за себе си, че всичко може да направи, че е всесилен, ние имаме предвид неговото всесилие в греха. Човек трябва да се учи да прави добро, а не да греши. Той трябва да стане подобен на Бога в добро, в разумност, в чистота и светост. Понякога човек, колкото и да е умен, колкото и да е учен, с една дума може да създаде цял катаклизъм в света. В миналото, на един от християнските събори, видни водители на християнството се биха помежду си само за един въпрос - дали Христос произлиза от същината на Бога и е като Него, или коренно се различава. Този въпрос и до днес не е разрешен. Какво разбираме под думата същина на Бога? Всяко разумно същество, което мисли, чувства и действа като Бога, е едно с Бога. Няма ли тия качества, то се различава коренно от Бога. И тъй, дойдете ли до въпроса какво нещо е човекът, ще знаете, че той е същество на контрасти, на противоположности в света. Египтяните са изобразявали човека във вид на малко яйце - знак за вселената. С това те искали да кажат, че човек е малка вселена, в която се крият всички възможности. Докато яйцето е било в покой, светът не е съществувал. Когато го турили под квачката, то се измътило, и така, се създали всички материални светове. И до днес се повдига въпросът, квачката ли е съществувала по-рано, или яйцето. Едни са поддържали, че яйцето е съществувало преди квачката; други са поддържали, че квачката е съществувала преди яйцето. Въпросът, обаче, и до сега още не е разрешен. Той е един въпрос, подобен на ирационалните числа. Колкото и да се дели това число, все остава една малка, неделима част от него. Този остатък е свързан с други светове, за които днес хората нямат понятия. Тия светове имат свои представители на физическия свят, които минават незабелязано между хората. Като изучавате човешкия живот, виждате, че три фактора влияят върху индивида: личността на човека, обществото и светът. В тях той се движи. Личността на човека не е нищо друго, освен отражение на Бога, т.е. Неговата единична проява върху човека. Обществото представя отражение на ангелския живот върху човешкия. Светът, в неговата пълнота, представя отражение на Божествения свят върху физическия. Думата „общество“ започва с буквата „О“ - закон на движение. Значи, обществото е в постоянно движение напред, вследствие на което представя променчива, преходна величина. Искате ли да знаете, каква е същината на обществото, ще я намерите между ангелите, а същината на света е в Бога. Като отражения, човек не може да разчита нито на обществото, нито на света. От отражението той ще върви към самата реалност. Сега, онези от вас, които не разбират смисъла на символите, казват, че човек трябва да възненавиди света, да се откаже от него. Да възненавиди човек света, това значи, да се откаже от него като отражение и да търси реалността на нещата - Бога. Той трябва да се откаже от своята собствена личност и да потърси Бога в себе си. Не уповавайте на обществото, а на ангелите, които са същина на самото общество. Тъй щото, дойдете ли до своята личност, обикнете Бога в себе си; дойдете ли до обществото, дойдете ли до света, обикнете Бога, Който се проявява в цялата вселена. Изучавайте света заради любовта си към Бога. Служете на човечеството от любов към ангелите. Зачитайте себе си, своята личност, от любов към Бога в себе си. При това положение, личността, обществото и светът, като символи, придобиват смисъл. - Трябва ли човек да живее в света, в обществото или в личността си? - Човек не може да живее нито в света, нито в обществото, нито в своята личност, но той трябва да изучава света, като отражение на Великия Божествен свят, дето Бог се проявява; той трябва да изучава обществото, като отражение на разумните същества - ангелите, неговите братя; той трябва да изучава личността, като отражение на Бога вътре в себе си. Това са идеи, върху които трябва да мислите, да си създадете прави разбирания и понятия за нещата. А тъй да се произнасяте, че Бог е всемъдър, без да имате опитност върху това, няма смисъл. Всяко нещо, върху което човек се произнася, трябва да бъде изпитано, преживяно. Кажете ли думите живот, смърт, добро, зло, вие трябва да ги разбирате, да имате ясна представа за тях, като понятия. Какво разбирате под думата „любов“? Ще кажете, че да люби човек, това значи, да обикаля някоя мома или някой момък. Виждате, че един момък цял ден обикаля къщата на някоя мома, караули като стражар. - Докога ще обикаля? - Докато началникът му го смени. - Къде е началникът му? - В къщата. Той седи в къщата и оттам дава заповедите си. Ще кажете, че сърцето на този момък е вързано и не може да се освободи. Чудни са хората, като говорят по този начин. Те търсят реалността на нещата, а допущат нереални работи. Може ли някой да върже сърцето на човека и да бъде жив? Значи, тази връзка не е външна, но вътрешна, както човек изпада под влиянието на магнитни течения, от които не може да се освободи. Някои хора се поддават на един род течения, други - на друг род течения. Това показва, че човек не може да бъде свободен от влияния. Колкото и да е силен, той все ще се поддаде на някакво влияние. Железните стърготини се привличат от магнита, а песъчинките не се привличат. Това, от което едни се влияят, други не се влияят. Казват за някого, че не може да обича. Поставете го в положението на желязото към магнита, и той ще започне да обича, да се привлича. Някой се оплаква, че никой не го обича. - Стани злато, всички ще те обичат. Значи за да те обичат, ти трябва да имаш нещо ценно в себе си, което при никакви условия да не се мени. Каквото и както да се говори на съвременните хора, те не разбират всичко, по единствената причина, че имат свои, субективни разбирания за нещата. Обаче, техните разбирания са преходни, променчиви. Запример, разбиранията им, които са имали в своето детство, коренно се различават от тия, които имат на младини, в зряла възраст и на старини. Тази е причината, поради която и задачите, които решават в живота си, изглеждат мъчни. Всяка задача, която човек решава на времето си, е мъчна. След години същата задача му се вижда лесна, но новата която в дадения момент разрешава, пак е мъчна. Едно време се е мислило, че електрическата енергия не може да се предава без жици. Днес виждаме, че електрическата енергия се предава и без жици. Оттук следва, че тия задачи, които днес ни се представят трудни и невъзможни за решаване, някога, в близкото или далечно бъдеще, те ще се разрешат. Трудна задача е, запример, човек да бъде добър. Да бъдеш добър, това е цяла наука, цяло изкуство. Човек трябва да знае, че доброто е съществувало и съществува във всички светове, но злото - само в материалния свят. Преди създаването на материалния свят, злото не е съществувало. Със създаването на този свят, злото се е явило като необходимост, като неизбежно противоречие. Понятията на хората за добро и за зло са съвършено относителни. Ако някой открадне пари от касата на банкера, за последния това е зло. За апаша, обаче, това е добро. Два коня вървят един до друг с господарите си. Единият кон е натоварен със сто килограма злато, а другият върви празен. Господарят на първия кон е радостен и доволен, че има злато. Конят му пък е недоволен, защото носи на гърба си сто килограма тежест. Господарят на втория кон не е радостен. Той се счита нещастен, че конят му е празен, че не носи поне един килограм злато. Конят, обаче, е доволен, че му е леко, никакъв товар не носи. Кое е добро и кое е зло в дадения случай? Това са състояния, на които човек се натъква в живота си. Доброто в човека се развива. То не може, като семка, да се насади и да израсте, да даде плод, и плодът да узрее. Значи, доброто не се сади, но се прави. Да направиш добро на някого, това значи, да отделиш половината от своите благоприятни условия за него. Двамата господари, които вървят с конете си, лесно могат да си помогнат. - Как? - Онзи, който има сто килограма злато, ще даде 50 килограма на този, който няма нищо, и по този начин и двамата ще бъдат радостни и доволни. Първият ще бъде доволен, че облекчил положението на коня си. Вторият ще бъде доволен, че има възможност да подобри материалното си състояние. Тази задача лесно се решава на думи, но стане ли въпрос да се приложи в практическия живот, там ще има мислене, пъшкане, отлагане, решаване. Цял ред процеси стават в човека, докато най-после реши да даде нещо от себе си. Какви ли причини няма да приведе човек, за да се оправдае, че не може да раздели благото си със своя ближен. Щом реши да го направи, той дели и къса. Сега, мога да ви представя и друго положение. Допуснете, че и двамата господари имат по сто килограма злато на конете си. И двамата са радостни и доволни, няма какво да мислят. По едно време единият от тях се раздвоява в себе си, започва да мисли, че му са нужни повече пари, и решава да упие по някакъв начин другаря си и да го обере. Както мислил, така направил. По пътя той упива другаря си и задига парите от гърба на неговия кон. Злото, престъплението, което този човек е извършил, се дължи на факта, че той се е раздвоил в себе си, вследствие на което е изгубил представа за истинските отношения на нещата. Раздвои ли се в себе си, човек не може да бъде щастлив. Като половини на едно цяло, мъжът и жената не могат да бъдат щастливи, щом излизат вън от цялото. Тази е причината, задето казваме, че нито мъжът може да направи жената щастлива, нито жената може да направи мъжа щастлив. С други думи казано: нито сърцето може да направи умът щастлив; нито умът може да направи сърцето щастливо. Между ума и сърцето на човека могат да съществуват известни отношения, но и умът, и сърцето ще имат свой собствен живот. Има случаи в живота на хората, когато между ума и сърцето им няма никакви отношения, вследствие на което те са нещастни. Когато силите на ума и на сърцето вървят паралелно, човек е щастлив и доволен. Измени ли се отношението на тия сили, едновременно с това се изменя и хармонията между ума и сърцето. За да запази хармонията на своя живот, човек трябва да запази успоредните линии между силите на ума и на сърцето си. Всяка дисхармония в човешкия живот се дължи на известно отклоняване на силите на неговия организъм. Това отклоняване е причина за погрешките на човека. Иска ли да изправи погрешките си, човек трябва да се върне назад, да дойде до мястото, дето е станало отклоняването и да го изправи. Често хората говорят за кармата, за кармическия закон и търсят начин, как по-лесно да се справят с него. Кармата се дължи на известни отклонявания в живота на човека. Следователно, иска ли да се справи с кармата си, човек трябва да се върне назад в живота си, да намери причината за това отклоняване и да я отстрани. Ако причината за това отклоняване се дължи на известно нарушаване на отношенията му с някой човек, той трябва да изправи тия отношения. Щом изправи отношенията си с този човек, едновременно с това той изправя отношенията си и към Първата Причина. Следователно, всяко престъпление, всяка грешка към кое и да е същество, едновременно е погрешка и към Първата Причина, към всички разумни и възвишени същества. Достатъчно е в човека да се яви най-малкото желание да изправи погрешката си, за да му се притече Бог на помощ. Тъй щото, от човека не се иска нищо друго, освен желание да изправи погрешките си. Има ли това желание, условията за изправяне ще му се дадат. От човека се иска добро желание за изправяне на погрешките, а условията и възможностите за това се дават от възвишения свят. Човек сее, Бог възраства посятото. Ето защо, човек трябва да има търпение, да чака момента да възрасне онова, което той е посял. Не спазва ли този закон, той ще изгуби и това, което е посял. Докато човек мисли, че е единственият фактор в света, че всичко зависи от него, той е на крив път. Сегашните хора страдат, чувстват се нещастни, когато изгубят любовта си. Това показва, че любовта се явява и изчезва. Обаче, всяко загубено нещо може да се върне назад. Има Един, Който е по-силен от всеки грабител. За да освободите любовта си от ръцете на грабителя, вие трябва да се обърнете към Единния, към Първата Причина на нещата. Не се ли обърнете за помощ към Първата Причина и не се свържете с Нея, вие отчасти само можете да разрешите задачите си. - Ако не ги разрешим в този живот, ще ги разрешим в друг живот. - Не, така не се разсъждава. Да отлагате нещата за втори, за трети живот, то е все едно да повдигате едно число в n-та степен. Знаете ли, какво нещо е да подигнете едно число в n-та степен? Дойде някой при вас, иска да му платите сумата, която ви е дал. - Ще ви платя някога. - Кога? - Някога. Значи, по някое време, подигнато в n-та степен. - Ще ти направя едно добро. - Кога? - Някога, по време, подигнато в n-та степен. - Кога ще дойде това време? - Когато благоволя. - Кога ще благоволиш? - Може да благоволя днес, а може и след години, не зная положително, кога ще бъде този момент. Човекът днес се нуждае от парите си, днес има нужда да му се направи едно добро. За него е важен днешният момент, а не времето след сто или хиляда години. Има въпроси, които човек трябва да разреши още днес. Разреши ли ги днес, той ще бъде щастлив. Отложи ли ги за далечното бъдеще, щастието и нещастието ще вървят паралелно в неговия живот. При това положение, човек ще се движи в четириъгълника, който е образуван от две успоредни линии на щастието и от две успоредни линии на нещастието. Значи, в живота на всеки човек има две условия, при които може да бъде щастлив, и две условия, при които може да бъде нещастен. Ако не спази едното условие, другото ще дойде. Ако не прави добро, зло ще прави; ако не иска да бъде добър, лош ще бъде. Ако някой бяга от нещастието, а същевременно не прилага любовта в живота си, нещастието неизбежно ще го следва. Следователно, който иска да бъде щастлив, той трябва да даде място на всички добродетели в себе си. Рече ли, че този или онзи не може да търпи, щастието е избягало от него. Мъжът и жената могат да бъдат щастливи, докато живеят по Бога. Пресекат ли пътя на Бога в своя дом, щастието отстъпва мястото си на нещастието. Пресекат ли пътя на ангелите в своя дом, те стават нещастни. И в двата случая, човек сам е виновен за положението си. Какъв е изходният път, по който мъжът и жената могат да избегнат нещастието? Те трябва да вървят по диагоналите на четириъгълника. Като фигура, четириъгълникът и диагоналите представят мъртви линии, но в действителния живот те са живи линии, които се намират в постоянно движение. Да се движиш по живите диагонали на четириъгълника, това значи, да се огънеш, да измениш посоката на движението си: ако си се движил надолу, към земята, да обърнеш движението си нагоре, към слънцето. Един богат човек не обичал съседа си, беден и трудолюбив човек, и постоянно му правил пакости: днес пращал слугите си да му разградят плета; утре запалвал плевника му; на третия ден осакатявал коня му. Като срещал сина или дъщеря му, говорел лоши думи по техен адрес. Не се минало много време, някакво голямо нещастие сполетяло и него, и дома му. Той започнал да съзнава погрешката си, да вижда своя лош живот и да търси начин да се изправи. Молил се на Бога, да му покаже, как да изправи погрешката си. Най-после му дошла на ума идеята да вземе една торба с пари и да отиде при съседа си, да се извини за всички пакости, които му е причинявал. Той отишъл при него, изповядал се, признал всичко, което му е направил, и дал торбата с парите, да изправи всички повреди и да подобри материалното си положение. Той казал на съседа си, че отсега нататък иска да живее с него братски. Съседът се зарадвал, че отношенията помежду им се подобрили и си казал: „Това значи човек с характер!“ Какво представя човешкият характер? Характерът на човека е форма, в която той внася своето благо, своите добродетели. Каква е формата, това не е важно. Тя може да бъде стомна, шише, каса и др. Обаче, от характера на човека има нещо по-високо - човешкото сърце. И от сърцето има нещо по-високо - човешкият ум. И от ума има нещо по високо - човешката душа. И от душата има нещо по-високо - човешкият дух. И от духа има нещо по-високо - това е Бог. Идеята за Бога е отвлечено понятие. Тя е дотолкова разбрана, колкото е разбрано едно число, което е съставено от 40-50 цифри. Човек е дошъл до положение да разбира и познава само живота на сърцето и на ума си, а останалите - душа и дух още не разбира. Но и с ума, и със сърцето си, той все пак може да служи на Бога. Като служи съзнателно, той ще види, че колкото и малко да прави за Бога, ще получи четирикратно на това, което жертва от себе си. Каквито блага получава, той трябва да ги разделя със своите ближни. Дава ли на ближните си, и благодатта към него се увеличава. Това значи, да обичаш ближния си като себе си, да обичаш Бога в своя ближен. Тази е една от мерките в живота. Не прилагате ли тази мярка, вие никога няма да разрешите задачите си. Обичайте Бога, обичайте ближния си, без да философствате върху идеята, какво нещо е Бог. Каквато работа и да ви се представи, не се отказвайте да я направите. Щом е за добро, колкото мъчна и да е, кажете в себе си, че заради Бога всичко можете да направите. Кажете ли така, Бог ще ви се притече на помощ. При това, никога не мислете, че вие сами сте свършили тази работа. Помнете, че вие сеете, а Бог възраства посятото. Това значи: в човека се явява желание да свърши някаква работа, а Бог го ръководи, дава му посока, линия, по която да върви. Тази линия е диагоналът. Тъй щото, реши ли човек да изправи живота си, той трябва да бъде смел, да се изповяда пред Бога, както трябва. Дойдеш ли до най-големия грях, не се спирай. Изповядай се, както трябва. Щом си пред лицето на Бога, не се стеснявай. Бъди смел, искрен пред себе си. Щом се изповядаш, тури в себе си желанието за нов живот и престани да мислиш за старото. Бог се грижи за старото. Той носи в себе си четка, с която заличава греховете на онези, които са решили да живеят по нов начин, да приложат любовта. Бог е велик майстор в чистенето. Той така изчиства петната по дрехите на хората, че помен не остава от тях. Тази година от всички се иска да поставите здрава основа на живота си. Да поставите здрава основа на живота си, това значи да живеете по новите разбирания. Вие сте живели по някакви разбирания досега, но те са били стари разбирания. На всяка стъпка вие носите последствията на своите разбирания: ту конят ви е ритнал, ту волът ви е мушнал с рогата си. - Защо? - Защото сте искали да им турите юлар. Ако и с тях постъпвахте по новия начин, те нямаше нито да ви ритат с копитата си, нито да ви мушкат с рогата си. Ако едно ваше желание ви ритне, или една ваша мисъл ви мушне, това показва, че вие не знаете как да се отнасяте с тях. Вие се намирате пред великата наука на живота, която изисква от всички хора добра обхода, да знаят как да постъпват със своите мисли, чувства и желания. Волът, конят, както и всички останали животни, са в самия човек. Той няма право нито да ги пъди, нито да ги коли. Понякога те отиват в гората на разходка, но пак се връщат. Какво трябва да прави човек с тях? Животните в човека представят неговите желания. Лошите прояви на тия животни са лошите, низки желания в човека, с които той трябва да се справи разумно, по естествен начин. Той трябва да превърне своите лоши желания в добри. На окултен език казано: соковете на лошите желания трябва да се прекарат в корените на добрите растения, те да ги обработват. Като изучаваме живота на хората, виждаме, че всеки човек има три възможности: да върви по пътя на доброто, по пътя на злото, или по диагонала, който съединява крайните точки на злото и на доброто. С други думи казано: в пътя на своето развитие, човек има три възможности - или мъж да стане, или жена, или дете. Казано е в Писанието: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. Под думата „дете“ разбираме детско състояние, в което грехът не е проявен. Детето се отличава с вяра, която минава в лековерие, но не в суеверие. В този смисъл човек трябва да стане лековерен, но не суеверен. Излъжете ли веднъж детето, то престава да ви вярва и започва да мисли. Много от съвременните хора мислят, че имат вяра, а всъщност те са суеверни. Каквото благо и да получат, те се радват. Те не подозират, че в това благо понякога се крие някакво зло. Следователно, иска ли човек някакво благо, или известно богатство, той трябва да чака времето, което е определено, да го получи. Богатството, което иде от Божествения свят, пристига точно на определеното за него време, на определен час и по определен градус. Часът, градусът и зодията, които са определени за идването на богатството на някой човек, не отговарят на нашия час, или на нашия градус. Това е Божествено време. Затова е казано и в Писанието: „Последните ще бъдат първи, и първите - последни“. Под думите „първи и последни“ не се разбира, както на земята разбират първи и последни. В притчата за господаря, който наел работници за лозето си, се казва, че той заплатил на всички работници по два пеняза, безразлично, в кой час на деня са дошли. На онези, които са работили от сутринта, както и на тия, които са дошли в единадесетия час, господарят на лозето заплатил все по два пеняза. Първите завидели на последните. Господарят им казал: „Какво ще кажете на това, ако моето сърце е добро и желае и на последните да даде, колкото и на вас? На вас дадох толкова, колкото искахте, с нищо не съм ви ощетил. Злото не седи в това, че и на тях съм дал, колкото и на вас, но в лукавото човешко око.“ Следователно, рече ли да гледа на нещата чрез своето лукавство, човек непременно ще се спъне. Като ученици, вие трябва да се пазите, да не се бъркате в Божиите работи. На кого колко е дал, не е ваша работа. Не се произнасяйте върху неща, които не знаете. Каквото и да видите в света, знайте, че щом е дадено от Бога, то е добро. Всяко благо, всяко богатство, получено от Бога, е добро и на място дадено. Щом сме се събрали тук, това е добро, защото Бог ни е събрал. Той събира, изважда, умножава и дели. Той извършва всички процеси в живота. Процесите събиране и умножаване са положителни. Те са процеси на доброто. Изваждането и деленето са отрицателни процеси. Те са процеси на злото. Когато иска да даде нещо на човека, да го подигне, Бог си служи с първите два процеса. Когато иска да го освободи от някакво нещастие, Той си служи с вторите процеси. Какво по-голямо добро може да очаква слугата, ако Божественият свят го извади от дома на неговия лош господар? Слугата има желание да учи, да се развива, но господарят му се отнася зле с него, не му дава възможност да чете. Разрешението на тази задача не седи непременно в изваждане на слугата от дома на господаря му. Той може да остане при господаря си, но трябва да знае, как да смекчи сърцето му. Ако се случи господарят да заболее сериозно, слугата трябва да гледа господаря си толкова добре, че последният да е готов да отстъпи пред своите интереси и да задоволи жаждата на слугата си за придобиване на знание. Като изучавам живота на съвременните хора, виждам, че всички се стремят към нещо по-високо от това, което имат. Те искат да влязат в общество на учени, на знатни, на видни хора. Кое общество е по-високо от човешкото? - Ангелското. Те искат да влязат между ангелите. За да влязат между ангели те трябва да имат обхода, поведение, ум и сърце, с които да отговарят на ангелите. Не е ли добре за вас, като се движите във високи общества, да не ви считат за смахнати хора, но да виждат в лицето ви хора с висок морал, със знание, с обхода? Видят ли това във вас, нека разберат, че вие сте хора на новото учение, носители на новата светлина. Какво представя новото учение? - Запалена свещ, която никога не гасне. По това се познава, че учението е Божествено. Всяка свещ, която може да се запали и да изгасне, е носител на нещо човешко. Като изгасне, човешкото има възможност отново да се запали, но запали ли се Божественото веднъж, никога не може да изгасне. Искате ли да предадете светлината на знанието си, както и истината на някой човек, вие непременно трябва да му се изявите в достъпна за него форма. Иначе, вие ще минете и заминете покрай него, без да му предадете нещо от себе си. Мнозина се запитват, дали Бог ги обича. По този въпрос не трябва да се говори. Любовта на Бога е неизменна. Той никога не се мени. Човек, обаче, се мени. Като се променя, човек се оглежда в Божественото огледало и му се струва, че Бог се мени. Човешкото се мени, а Божественото - никога. Единственото желание на Бога по отношение на нас е да ни помогне, да не страдаме. Той иска да придобием новия живот, новото знание и да се откажем от стария живот, от старото и повърхностно знание. В пътя на това постижение, страданията неизбежно ще ни следват. Надпреварвайте се в изпълнение на волята Божия и във взаимно почитание едни към други. Не казвайте, че не се интересувате от този или от онзи, защото и от вас няма да се интересуват. Какво ще кажете, обаче, ако Бог се интересува тъкмо от този, когото вие не искате да знаете? - Всеки човек е ценен за Бога. Следователно, обичайте този, когото Бог обича. Само по този начин вие ще придобиете мир и радост в душата си. Има смисъл човек да обича всичко и всички. Така той ще обича и Бога. И тъй, напуснете стария живот и влезте в новия. Дойдете ли до думите „не мога да обичам еди-кого си“, поставете се в положението на Бога, и кажете: „Не мога да мразя, но мога да обичам, както Бог обича“. „Мога и не мога“, това са крайности, полюси, които постоянно трябва да се сменят. Не можете ли да сменяте тия състояния в себе си, в края на краищата вие ще свършите живота си на земята, както всички хора свършват - в безсилие. Вие ще мязате на огън, който гори в безвъздушно пространство. Каква е съдбата на този огън? - Постепенно изгасване. Живеете ли в новия живот, вие ще се намерите в първичното състояние на земята, когато е била каша, но постепенно се е оформявала, докато днес я виждаме превърната в цветна градина, пълна с живот. От каша, вие ще се превърнете в съзнателен човек, с красиви мисли и чувства, с красиви и благородни постъпки. Сега ще искате заключение на тази лекция. - Тя няма заключение, има начало само. Тя е начало на цяла серия от лекции. От вас се иска само да разсъждавате. Ако човек не влезе в това начало, той само ще цитира стиха „Бог е Любов“, без да го разбира. Любовта е сложно съединение, което трябва да се тури под призмата на новия живот и да се разложи на съставните си елементи, на съставните си цветове. Безбройни са цветовете на любовта, но всеки от тях трябва да се изучи по свойства, по прояви. Много и разнообразни са цветовете на любовта. Велика наука е любовта. Ангелите, възвишените същества са я изучавали хиляди години наред, и още продължават да я изучават. Съвременните хора са в началото на любовта. Те едва са огрени от първия й лъч. Като залюбят някого, те мислят, че са познали любовта. - Не, те едва са се докоснали до крайчеца на нейната дреха. Те мислят, че като се запали сърцето им, познават вече любовта. Да любиш, това не значи да изгориш, но и умът, и сърцето, и цялото ти тяло трябва да светнат. Дето минеш, всичко да осветяваш. Дето минеш, всички да заразиш с любовта си. Любовта трябва да бъде желана епидемия от всички. Любовта примирява всички противоречия. Тя разрешава всички задачи. Същевременно любовта освобождава човека. Тя го прави свободен в чувствата, в мислите и в действията му. Няма по-красиво нещо от свобода в чувства и мисли, в които разумността присъства. Дойдете ли до Божията Любов, бъдете свободни в проявите си. Дайте израз на нещата, тъй както Бог изисква. Ще скачате ли, ще играете ли, правете всичко заради Бога, за Неговата Любов. Божията Любов носи пълния живот. Лекция от Учителя, държана на 23 януари 1929 г., София - Изгрев 23 януари 1929 г. Книги: * Личност, общество и свят Смени в природата (Общ окултен клас. Година VIII (1928–1929). Том II. София, 1938) 14 беседи от 14 ноември 1928 г. до 13 февруари 1929 г. Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева Самоопредѣление на съзнанието (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Ключът на живота“, Общ окултен клас - осма година, (1928 г. - 1929 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Смени в природата“, 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Смени в природата“, 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Второ издание, ИК 555, 1938 г., Варна Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето САМООПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО Размишление върху живата вяра. За следния път пишете върху темата: „Произход на паразитите“. Преди да пристъпя към въпроса за „самоопределение на съзнанието“, ще опиша две различни човешки състояния. На една страна имате двама души. Единият от тях има пари и се счита богат и щастлив. Другият няма пари и се счита сиромах и нещастен. На друга страна имате други двама души. Единият от тях минава за герой, заслужил на отечеството, защото убил десет души. Държавата го наградила с „Гергьовски кръст за храброст“, и всички хора го почитат и уважават. Този човек се счита щастлив. Другият пък в нищо не се проявил към отечеството си, вследствие на което минава за обикновен човек, от никого неуважаван и почитан. Този човек се счита нещастен в живота. При първото положение щастието на човека почива на нещо реално. Този човек има милиони в банката. Той се ползва от това богатство всеки момент. При второто положение, обаче, щастието на дадения човек не почива върху реална основа. Този човек е щастлив, защото има заслуги към отечеството си, в благодарност на което е получил кръст за храброст и уважението на хората. Каква е ползата от неговия кръст за храброст? Или каква полза има държавата от това, че той убил десет души на бойното поле? Какво виждаме в живота? В края на краищата, състоянията на хората се сменят: щастливият става нещастен, а нещастният - щастлив. Този, който се считал щастлив, че убил десет души за отечеството си, среща един проповедник, който му говори за убийството, като за голямо престъпление, за отговорността, която човек носи за всички свои дела и т.н. Той му цитира стиха, че който дига нож срещу брата си, той сам от нож пада. Всичко това действа върху съвестта му, и този щастлив герой започва да става нещастен. Отде е дошъл този проповедник, това не е важно. Той може да е дошъл отвън някъде, а може и отвътре. Няма по-добър проповедник за човека от неговата съвест. Събуди ли се съвестта на човека, тя ще му каже това, което никой друг не би могъл да му каже. Вторият човек, обаче, който се е чувствал нещастен в живота си, че нищо не е направил за отечеството си, че никой не го почита и уважава, като разбере истината, вижда, че щастието му седи, именно, в това, че никого не е изнасилил, никого не е убил, на никого зло не е направил. Той разбира вече, че това, което е считал за нещастие, днес го прави истински щастлив. Сега, да пристъпим към въпроса за „самоопределение на съзнанието“. Срещате един човек, който вярва в Бога. Как проявява своята вяра? Той вярва, че съществува Бог, че се намира някъде високо, че е всесилен, всемъдър, всеблаг, любещ и т.н. Като става сутрин, този човек започва да се моли на Бога, кръсти се, чете нещо от Библията или Евангелието, но при всичко това, той няма едно съзнателно, вътрешно отношение към самата реалност. Това не е истинска вяра. Това е своеобразна вяра. Тази вяра може да се уподоби на някой добър, но беден човек, който вярва в добрите качества на своя цар, но въпреки това, по цели дни прекарва по кръчми и пие. Този човек казва, че вярва в своя цар, в неговото богатство и сила, в неговата разумност, в умението му да управлява, но с това всичко се свършва. Той не си задава въпрос, какъв израз иска неговата вяра и обич към царя му. Царят иска поданиците му да орат и да сеят, да работят, да продават и купуват стока, да внасят десятък от житото си, за да подкрепват държавата. Влезе ли тази идея в ума на бедния човек, той ще напусне кръчмите. В първо време той е мислил, че като хвали царя, с това изпълнява своята длъжност, но като се убеди, че с това негово разбиране, нито държавата се ползва, нито той сам, в него се явява желание да работи, да стане почтен, достоен гражданин. Който хвали своя цар, като добър, разумен управител, той трябва да знае, че същото се иска и от него самия. Щом царят на една държава е добър и разумен, и членовете на това царство трябва да бъдат добри и разумни. Сега, аз ви навеждам на тази мисъл, за да изтъкна идеята, че съществува и едно друго царство - царство на съзнанието. Да бъде добър и честен гражданин на това царство, човек трябва да познава и трите негови области. В първата област той ще познава формите на нещата. Във втората област, той ще познава съдържанието на тия неща, а в третата - смисъла на нещата. При това, не е достатъчно човек само да познава формите, но трябва да знае да ги прави. Не е достатъчно човек само да разбира съдържанието на нещата, но да знае, как да възстановява изразходваното съдържание. Не е достатъчно човек само да разбира смисъла на нещата, но да прилага този смисъл в живота си. Да влезе човек като поданик в царството на съзнанието, това значи, да познава и разбира формите, с които съзнанието си служи; да разбира съдържанието и смисъла на тия форми. Следователно, когато говорите по известни въпроси, вие трябва да се запитате, докъде се простира вашето познаване: до формата, до съдържанието или до смисъла им. Запример, някой ще каже, че е религиозен. Как е религиозен той: по форма, по съдържание или по смисъл? Да бъде човек религиозен в пълния смисъл на думата, това е изкуство. Да знае човек как да живее, това е изкуство. Да бъде човек християнин - в пълния смисъл на думата, това е изкуство. Да бъде човек носител на новите идеи и да знае, как да ги прилага, това е изкуство. Тия въпроси трябва да бъдат добре изяснени в съзнанието на човека. Щом ги изясни в съзнанието си, човек вече има ясна представа за своята религиозност, за християнството, в широкия смисъл на думата, за новото в света и т.н. Сега, като сте дошли на земята, вие трябва да се запитате, защо сте дошли, каква работа ви предстои да свършите. Някой казва, че е дошъл на земята да учи. - Това е една трета от истината. Друг казва, че е дошъл на земята да стане добър. - Това е една трета от истината. Трети казва, че е дошъл на земята да служи на Бога. - И това е една трета от истината. Обаче, любовта не се изразява само чрез една форма. Любовта не се изявява само във външната форма на нещата, както материалистите поддържат идеята, че всичко е материя. Материалистите казват, че материята е създала всичко; други казват, че силата е създала всичко; трети казват, че Бог е създал всичко. Как е възможно неразумната материя да създаде всичко? За да наложат своята идея, материалистите казват, че материята наистина е създала всичко, защото тя едновременно е и разумна, и неразумна. Обаче, каквито и доказателства да се дават, материята и силата не съдържат всичко в себе си. Материята представя външната страна на нещата. Силата представя съдържанието на нещата, а Бог представя смисъла на нещата. Всяка идея, всяко чувство, които не работят, които не могат да се приложат, са паразити. Паразитство съществува и в религията, и в науката, и в обществения живот. Следователно, една идея е вярна, когато може да се приложи в живота. Иначе, тя остава само теория, философия без приложение. Съвременните хора се нуждаят от истинска наука, която да им служи като пътеводител, да ги освободи от трудните положения в живота. Ще каже някой, че и без наука може. - Кога? - Когато вярва в Бога и се моли по три пъти на ден. - Това е длъжност, служба, но не и вяра. Кой не постъпва така? Виждате, че чиновникът по два пъти на ден отива и се връща от работа - изпълнява длъжността си. Виждате, как проповедникът по цели дни се рови в книгите, да събира материал оттук-оттам, за да държи една проповед пред своите пасоми, да направи впечатление. Обаче, какво особено е придобил богомолецът, който се молил по три пъти на ден? Какво особено е придобил чиновникът, който по цели дни е писал или правил изчисления? Какво особено е допринесъл проповедникът със своите проповеди, събрани оттук-оттам? Какво особено е придобил бедняка със запознанството си с кръчмаря? В края на краищата, беднякът ще получи изпълнителен лист, да плати задължението си към кръчмаря. Тия примери от живота показват, че хората не са дошли още до същината на нещата. Те се нуждаят от положителна наука, от положителна религия, от положителна философия на живота. Често хората се произнасят за някой човек, че е добър. - Коя е мярката, с която определяте добрината на човека? Ако един човек е добър за приятеля си и всякога има предвид неговото благо, той може да не е добър за народа си, за своето отечество. Ако е добър за своя народ, той може да не е добър за човечеството. Това показва, че хората нямат една абсолютна мярка, според която да ценят нещата. Абсолютната мярка за познаване на нещата се крие вътре в човека, във вътрешното знание, в самоопределение на съзнанието. Който не разбира този въпрос, той лесно се произнася върху нещата в смисъл, дали са прави, или не, дали са морални, или не и т.н. За да бъдат понятни, нещата трябва да се вземат от природата и да се преведат в живота, според истинското им съдържание и смисъл. От гледището на абсолютната реалност на нещата, никой няма право да се произнася, кой как живее, как постъпва, колко работи и т.н. Да кажеш, че някой човек не живее добре, не постъпва добре, или не работи както трябва, това значи, да разполагате с абсолютната мярка на нещата. Нямате ли тази мярка в себе си, по добре не се произнасяйте. Следователно, всяко нещо, върху което човек говори, трябва да се оживи, за самия него да стане живо, одухотворено. Запример, всички знаете, какво нещо са геометрическите фигури - триъгълник, четириъгълник, петоъгълник и т.н. Като фигури в геометрията те са мъртви величини, но като фигури в живота, те оживяват. При това положение, и най-простият земеделец знае, че неговата нива има четириъгълна форма, с еди-колко си метра дължина и широчина. Ако към тази нива се придаде още една част земя, веднага две от страните й се удължават. Значи, жива е тази нива, защото страните й растат и се скъсяват. Тя е във вечно движение. Всички форми, с които природата си служи, са във вечно движение. Триъгълникът представя дома - отношението между бащата, майката и детето. Квадратът представя пак дом, но с две деца - дъщеря и син. Когато родителите престанат да се развиват физически, т.е. да растат на височина, те започват да растат на широчина, да надебеляват. В това време децата растат на височина. После те започват да учат, да се развиват умствено. И най-после, като свършат училище, те постъпват на служба, започват да прилагат наученото. Всичко това се изразява в линиите на фигурите, които постоянно се разширяват и удължават, т.е. постоянно се движат. Това са процеси, които стават със всеки човек. В първо време човек расте и се радва на този процес в себе си. После той започва да учи, да придобива знание. Като придобива нужното знание, той става майка и баща. Майката и бащата стават тил за децата. Те отстъпват назад, а децата излизат напред. Синът учи заради баща си, а дъщерята - заради майката. Това е първото отношение на членовете в дома. Като излязат от дома, синът и дъщерята се учат за обществото - второ отношение. После те се учат за народа си - трето отношение. Най-после те се учат за човечеството - четвърто отношение. При смяната на тези процеси, линиите на фигурите постепенно се удължават. С други думи казано: самоопределението на съзнанието минава във все по-висока степен. Това растене или повдигане на степента върви до една точка. Щом стигне най-високата точка, растенето спира и започва процес на постепенно смаляване. И тъй, растенето и смаляването са два процеса, които се извършват в природата непрекъснато. До едно място човек расте; после растенето спира, и той започва да се смалява и да слиза надолу. Слизането надолу е заминаване за онзи свят, т.е. смърт. Смъртта не е нищо друго, освен промяна на формата. За да излюпи пиленце, яйцето трябва да умре. За да мине в млекопитаещо, птицата трябва да умре. За да мине в ангелска форма, човек трябва да умре. Следователно, промените на формите ние наричаме смърт. Този процес може да стане по естествен, но може да стане и по неестествен начин. Като ученици, вие трябва да имате определени, конкретни понятия за смъртта, за живота, за щастието. Всеки говори за смъртта, за живота, за щастието, без да може да определи, какво представят те всъщност. Всеки желае да бъде щастлив, без да подозира, че за това се иска възвишен живот. Щастието е резултат на възвишен живот. Който иска да се домогне до щастието, той трябва да има будно съзнание, да издебне момента, когато щастието почива и спира движението си. Ако в този момент човек успее да се качи на гърба на щастието, последното ще го носи през целия му живот. Щастието е плод, който зрее на великото дърво на живота. Ако човек успее да хване този плод в момента, когато е узрял и пада на земята, той ще бъде щастлив през целия си живот. - Може ли човек да хване щастието? - Може. Много хора са хванали щастието. Всяко освобождение на човека от известна мъчителна идея не е нищо друго, освен придобиване на щастие. Сам по себе си, всеки човек е в затвор, от който може да се освободи. - Позволено ли е човек да се освобождава от затвора, дето са го поставили? - Чудно нещо! В кой закон е писано, че човек трябва да бъде в затвор? Бог е направил човека свободен, а човешки закони са го турили в затвор. Мъчнотиите в живота не са нищо друго, освен затвор, в който човек е попаднал и от който иска да се освободи. За да излезе сам от затвора, човек трябва да е дошъл до самоопределение на съзнанието си. И без да е дошъл до това положение, човек ще излезе от затвора, но трябва да чака да дойдат ония хора, които са определени да го извадят. Това, обаче, може да стане след 20 години. Следователно, ако човек сам може да излезе от затвора 15 години по-рано, трябва ли да чака други да го спасяват? Тия, които сами излизат от затвора, от Божествено гледище минават за герои. Има смисъл човек да излезе от затвора, но като излезе веднъж, повече да не мисли за него. Това значи, да е придобил човек Вечния живот. Казано е в Писанието, че вратите на затвора ще се отворят и затворниците ще излязат навън. Съвременните хора се оправдават за неуспехите си, за лошия си живот с това, че са родени в грях. Казано е в Битието, че Бог вдъхна в ноздрите на човека дихание и го направи жива душа. Възможно ли е тогава човек, да греши? - Не, Божественото в човека нито греши, нито се цапа. Грехът е външно нещо, той няма нищо общо с душата на човека. Както агнето прилича на своята майка, така и човек трябва да прилича на Бога, от Когото е излязъл като душа. Щом не прилича на Него, това показва, че той се е отклонил от правия път на живота. Колкото и да се мъчите да се убедите, че и добрите, и лошите хора са излезли от Бога, вие няма да успеете. Който разбира нещата, той знае, че златото е злато, медта е мед и те коренно се различават по свойства, по произход. И човек с човек не си прилича. Даже един и същи човек се различава през различните си възрасти. Той се мени външно и вътрешно. Като дете, той е имал един идеал; като възрастен - друг идеал; като стар - трети идеал, но и този идеал не го задоволява. Човек иска да учи, да придобива знания. Щом придобие известно знание, той започва да търси друго нещо. Придобива богатство, но и то не го задоволява. Предава се на служене на Бога, но и това не го задоволява. Това показва, че в разбирането му и в приложението на нещата има нещо криво, нещо неестествено. И тъй, да се говори за самоопределение на съзнанието, това значи, човек да е дошъл до една абсолютна мярка за нещата, която да не се мени. Който е дошъл до самоопределение на съзнанието, той знае определено, от какво се нуждае човек всеки даден момент. Ако пътувате вечер, в тъмна, мрачна нощ, той ще ви предложи свещ или някаква лампичка. Този човек знае, че освен светлината, нищо друго не може да ви помогне в този момент. Светлината ще разкрие пътя пред вас и ще ви помогне да разрешите всички мъчнотии и противоречия в живота си. Очите на човека не са нищо друго, освен свещи, които осветяват пътя му. Много от дивите зверове са успели да акумулират светлината така, че да си служат с нея когато пожелаят. Тази е причината, поради която очите на вълка, на лисицата светят вечер. Когато лисицата застане под някое дърво, на което има кокошки, очите и започват силно да светят, вследствие на което кокошките се изплашват и започват да се мърдат натук-натам, докато две-три от тях станат жертва на тази неканена гостенка. Ще кажете, че това е жестоко. Колко пъти и вашата лисица е нападала кокошките ви, вашите добри мисли и чувства, които са били на дървото на вашия живот, и ги е изяждала! Обаче, вие трябва да знаете, че лисицата е в състояние да нападне само ония кокошки, които са отвън на дървото, но не и кокошките, които са добре затворени в курника на грижливия домакин. Следователно, докато човек се намира на дървото на живота, както кокошките, всякога има вероятност лисицата да го изплаши. Прибере ли се в някое добре запазено място, както кокошките в курника, никаква лисица не е в състояние да го изплаши. Колкото и да обикаля със своята свещ, тя нищо не може да направи. Когато някой каже, че е преживял голямо нещастие, аз зная вече, че той е бил вън някъде, на дървото на живота и покрай него минала лисица, която го е наплашила. - Кой те кара да слизаш от дървото? Кокоша работа! И тъй седиш на дървото, седи си и кротувай. Щом слезеш от дървото, неизбежно ще попаднеш в устата на лисицата. Тя чака именно това. Значи, страхът прави човека нещастен. Който е дошъл до самоопределение на съзнанието, той има присъствие на духа. Той знае, че в света съществуват известни закони, които регулират отношенията между всички същества. Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, защо му са дадени тялото, ума и сърцето, какъв е техният произход и каква е задачата им. Същевременно той трябва да знае, какво му предстои да свърши всеки ден. Това е наука. Не само това, но човек трябва да изучава живота, добрите и лошите условия, да знае, кога какви неща се създават. Когато Адам беше в рая, при най-добрите условия, той роди Ева - женско дете. Ева беше първото дете, което се роди при добри условия. Значи, при добрите условия на живота Бог ражда мъжко дете, а човек - женско. Като съгрешиха, Адам и Ева напуснаха рая и излязоха вън, при неблагоприятни условия. При тези условия именно, Ева роди два сина, Каин и Авел. При неблагоприятните условия на живота, човек ражда момчета. Който иска да роди момиче, той трябва да подобри условията на своя живот. Каин е първият син, който се роди при лоши условия. Той завидя на брата си Авела, задето димът на неговата жертва отивал нагоре, а на Каиновата - към земята. Димът послужи като повод за убийство. И до днес още отношенията на хората се определят все от този дим. Те обичат онзи човек, димът на когото отива нагоре, а не обичат онзи, димът на когото слиза към земята. Съвременните хора още не са дошли до самоопределение на съзнанието си, вследствие на което се оплакват от живота, считат, че са нещастни. Нещастието на хората се дължи на отсъствие на любовта. Срещате двама млади, които се обичат. Като се оженят, те се радват, че любов царува в дома им. На втората година, обаче, животът им се разваля. - Защо? - Любовта ги напуснала. - Не, любовта никога не напуща човека. Ако употребите насилие срещу нея и затворите вратата на дома си, тя ще отстъпи, ще си замине. Докато вратата на дома ви е отворена, тя никога няма да ви напусне. Вижте, какво прави момъкът, който обича някоя мома. Той гледа дома й, гледа през прозорците, иска да я види. Тя не му обръща внимание, но той върви подир нея. Щом момата се ожени, тя затваря вече вратата си за всички, и любовта я напуща. Любовта отстъпва само пред затворената врата. Докато вратата е отворена, никой не е в състояние да изпъди любовта. Апостол Павел казва: „Заради любовта си към Бога станахме посмешище на хората и на ангелите“. Лошо ли беше положението на апостол Павел? Мъчнотията му се заключаваше само в това, че той живееше и на физическия, и в духовния свят, вследствие на което изпадаше в противоречия. Запример, той често се молил, да го освободи Бог от тръна, който се намирал в плътта му, но Господ му отговарял: „Достатъчна ти е благодатта, която имаш“. Какво представя трънът за човека? - Всеки недостатък, всяка липса в човека е трън в неговата плът. Ако няма пари, ако няма здраве, ако няма знание, ако паметта на човека е слаба, това са разни видове тръне. Добре е човек да има силна памет, но да помни само доброто. Помни ли и злото, нека благодари на Бога, че паметта му е слаба. Да има човек трън в плътта си, който постоянно да го безпокои, това значи, да се пробуди съзнанието му, да започне добре да разбира нещата. Един българин отишъл на една турска баня да се къпе. Това било в турско време. В този момент в банята влязъл един турски бей и седнал до една от курните, съседна на тази, на която българинът се къпел. Като се обливал с вода, българинът поглеждал към тялото си, потупвал се от време на време и тихо си приказвал: „Никой досега не се е докоснал даже с пръст до тялото ми“. Като чул тези думи, беят скочил от мястото си, отправил се към българина и казал: „Гяур, махни се оттук!“ Българинът напуснал мястото си, поклонил се учтиво на бея и отишъл на друга курна. Турчинът го проследил с погледа си и пак му извикал: „Махни се оттук! Аз искам да се мия на тази курна.“ Българинът веднага напуснал и тази курна, поклонил се и отминал на трета. Като видял всичко това, беят се обърнал към българина с думите: „Слушай, приятелю, докато носиш този ум и докато имаш този характер, никой няма да се докосне до тебе“. След това и двамата продължили спокойно да се къпят. Човек трябва да бъде разумен и отстъпчив. Ако на една курна не може да се мие, на друга ще отиде. Банята има много курни, все ще се намери една свободна курна, дето човек може да се измие. Дето има свободно място, там човек може да се окъпе. Не считайте, че като сте дошли на земята, вие трябва да бъдете на първо място, да бъдете учени, добри, силни, богати. Това са идеи, към които човек трябва да се стреми, но туй не значи, че тези идеи могат да се реализират в един живот. Някой казва, че иска да роди нещо хубаво. Щом желае да роди нещо хубаво, човек непременно ще излезе от рая. Излезе ли от рая, лошите мисли и чувства ще го последват. Не е въпрос човек да роди нещо хубаво, но той трябва да се стреми да се върне към Бога, към Първата Причина на нещата, да подобри своя живот. - Как да подобря живота си? - Като считаш, че всичко, което става в света, е за добро. Не гледаш ли по този начин на нещата, ти си слаб човек. Както житното зърно се справя с пръстта, която е над него, и излиза на повърхността на земята, дето вижда слънцето и се отправя към него, така всеки човек може да се справи със своите мъчнотии и противоречия, и да излезе на бял свят, да се грее на топлите слънчеви лъчи. Всеки човек трябва да преодолее мъчнотията, която е над него, да я смекчи и да подаде главата си навън. Всяка мисъл, която води човека към отчаяние, не е нищо друго, освен пръстта, която е засипала неговото съзнание. Освободи ли се от тази пръст над съзнанието си, той е дошъл до самоопределение на съзнанието. Като се намери в някаква мъчнотия, човек казва: Тази работа няма да я бъде, ще се мре. - От човека зависи да умира или не. Ако той реши, че трябва да изпълни задачата на живота си правилно, животът му може да се продължи. Като ученици, вие трябва да знаете, че каквото желаете, можете да го постигнете. Искате ли да бъдете учени, богати, щастливи, можете да станете такива, но трябва да учите. Започнете от най-малките величини, от микробата, запример, и постепенно вървете към по-големите. Не е достатъчно да кажете за вълка, че е вълк. Като изучавате вълка, вие трябва да знаете, кое качество го характеризира като вълк. Егоизмът е качество, което определя вълка. Следователно, когато срещаме човек, който е вложил духа, душата, ума и сърцето си за служене изключително на себе си, казваме, че това е вълк, облечен в човешка форма. Много неща изучават учените, без да разбират техния дълбок смисъл. Запример, те говорят за петоъгълник, за четириъгълник, за триъгълник, за ъгъл, за права линия, за точка, но къде, при какви условия в живота си могат да ги приложат, не знаят. Те казват, че точката няма никакво измерение, но кога трябва да се приложи, не знаят. Много просто. Когато иска да разреши въпроса за собствеността, човек трябва да се превърне на точка, да не заема никакво пространство. Ако някой иска да стане богат, чрез храната той трябва да влезе в устата на някой милиардер, и оттам да проникне в клетките на неговия мозък, да започне да му влияе. Милиардерът ще отвори кесията си и ще започне да раздава. Обаче, човек трябва да владее изкуството, да се превръща в точка. Сега, като ученици на окултна школа, вие трябва да изучавате, освен обикновената още и Божествената наука, да знаете, каква е програмата ви за всеки ден, да знаете смисъла на числата и да познавате, кога какво число сте. За всеки даден момент човек представя известно число, което съдържа в себе си определен брой енергии, както и определени качества. Докато числата на физическия свят са делими, без никакъв остатък, те не създават спор между хората. Обаче, ако при делението им се явява остатък, те пораждат спор между хората. Първите числа са рационални. Те имат приложение на физическия свят. Вторите са ирационални. Те имат приложение в духовния свят. Следователно, всяко нещо, което човек може да направи на физическия свят, показва, че той работи с рационални числа. Не може ли да направи нещо на физическия свят, това показва, че той работи с ирационални числа. Ирационалните числа представят връзка между физическия и духовния свят. Искате ли да приложите ирационалните числа в живота си, поддържайте навсякъде морала „от мен да мине“. Пазарили сте един работник с 50 лв. надница. Като му плащате, дайте му 51 лв. - от вас да мине. Някой ви дължи 50 лв., но не му достига един лев, дава ви 49 лв. - от вас да мине. Всеки най-малък придатък към нещата служи за съграждане на нещо добро, красиво в човешкия характер. Всяка добра мисъл, всяко добро чувство, които храните към даден човек, се складират в подсъзнанието му, като резервен материал за неговото бъдещо развитие. Съвременните хора, както и съвременните окултни ученици, страдат от ненужна критика. Къде какво видят, те всичко критикуват, без да подозират, че по този начин, чрез отрицателните мисли и чувства, те създават една тъмна атмосфера, в която сами могат да се изгубят. Христос казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени“! Това значи, не внасяйте нищо отрицателно, да не се заблудите. Любете враговете си и правете добро на всички. Като правите добро на неприятелите си, ако не ви отговорят със същото, поне ще престанат да ви пакостят. Като прилагате това правило, вие отчасти ще се домогнете до науката за живота. Една част от задачите на ученика е да преодолее своята среда, да се справи с наследствените си черти. Това зависи от самоопределението на човешкото съзнание. Това е велик закон на Битието, според който, за да се развивате правилно, частите трябва да бъдат в хармония с Цялото. Тази година всички трябва да работите за самоопределение на съзнанието. Като работите по този начин, вие ще разберете, че за да станете учени, трябва да дружите с учени хора, като среда, която може да ви помогне. За да станете добри, трябва да дружите с добри хора, като среда, която може да ви помогне. Ако искате да придобиете добра обхода, трябва да дружите с хора, които имат добра обхода. малко хора имат правилна обхода. От гледището на невидимия свят, физическият представя богато изложение. Всеки човек, колкото и малък да е, представя свещ, от светлината на която някой може да се ползва. Човек не може да живее, както иска. Отклони ли се от правия път, той ще носи последствията на своето отклоняване. Човек може да живее и като Каина, но в края на краищата ще извърши едно престъпление, за което скъпо ще плати. Ако живее като Авела, той може да бъде убит, но за предпочитане е да бъде убит, отколкото да убива. За предпочитане е човек да се роди в рая, отколкото извън рая. Който се е родил извън рая, той всякога е недоволен. Недоволството показва, че извън рая човек ражда мъжки деца, от които едното непременно ще убие другото. Най-после той трябва да роди трети син, който ще остане жив. Същият закон се отнася до мислите и чувствата на човека. Всяка лоша мисъл ражда още една мисъл, които започват да се борят, докато едната унищожи другата. Всяко лошо чувство ражда второ чувство, които също влизат в борба помежду си. Всеки ден човек може да бъде в положението на Адама или на Ева, да се намира пред дървото за познаване на доброто и на злото; всеки ден човек може да бъде изкушаван и да греши; всеки ден човек може да бъде в рая и вън от рая; всеки ден човек може да бъде в положението на Каина и да убива, или в положението на Авела и да го убиват, или в положението на Сита и да живее, да радва родителите си. Едно трябва да знаете: човек още не е разрешил задачата на Адам и на Ева. И до днес той още продължава да влиза и да излиза от рая. Това са процеси, които всеки момент стават в човешкия живот. Всеки ден човек може да бъде Христос, Който отива за Египет и след това започва да проповядва; всеки ден човек може да бъде Пилат, Юда, Павел и т.н. И най-после, човек може да бъде възкръсналият Христос. - Кога може човек да възкръсне? - Когато влезе да живее в Божествения ден. Докато е в човешкия ден, никакво възкресение не може да се очаква. Това не става по буква. Милиони пъти трябва да се завърти земята, докато влезе човек в Божествения ден на живота и възкръсне. Когато дойде до самоопределение на съзнанието си, човек е влязъл вече в Божествения ден, дето го очаква възкресение. При това положение, той включва в себе си всичко най-красиво и велико. Това е човекът, в пълния смисъл на думата, който е станал, оживял и възкръснал. Това е човекът, който служи на бога по всички правила. Докато не мине през процесите ставане, оживяване и възкресение, човек не е още завършен процес. Ставането подразбира събиране на материал за градеж. Оживяването подразбира развиване на тялото. Възкресението пък представя развиване на съзнанието. Желая тази година всички да възкръснете. Възкръснете ли веднъж, никакъв страх да не остане във вас. Вложете любовта вътре, а страхът отвън. При това положение, вие ще придобиете живот, сила, знание и слава. Вложите ли страха вътре, а любовта остане отвън, вие сте изложени на смърт. Когато доброто е вътре във вас, а злото отвън, вие ще победите всички мъчнотии и противоречия. Ако злото е вътре, а доброто отвън, вие ще бъдете победени. Когато мъдростта е вътре в човека, а глупостта отвън, той върви от слава в слава, от величие във величие. Когато глупостта е вътре в човека, а мъдростта отвън, той върви от безчестие в безчестие. Любовта, мъдростта, истината, доброто, за които говорим, не са абстрактни понятия, но реални. Те се проявяват в живота. Вън от живота, доброто не съществува. Вън от живота, любовта не съществува. За да проявят любовта си, много ангели слизат на земята и се влюбват в някои хора, с цел да ги подигнат, да им дадат нещо хубаво от себе си. Като прекарат известно време на земята, те заминават, като оставят адреса си на своите възлюбени, да им пишат всякога, когато се намерят в нужда. Обаче, най-малката неточност в адреса, може да стане причина за загубване на писмото. Изгуби ли се писмото ви, никакъв отговор не чакайте. Не само това, но съдържанието на писмото трябва да бъде красиво. Като пишете писма до възвишените същества, никога не трябва да се оплаквате. Никога не пишете, че сте сиромаси, че сте нещастни и т.н. Когато съдържанието на писмото е красиво, отговорът никога не се забавя. Сега, нека всеки от вас напише едно красиво писмо до невидимия свят и да чака отговор. - Ще получим ли отговор на писмото си? - Ако житното зърно е посадено, както трябва, то непременно ще изникне. Щом храната отиде в стомаха, тя непременно ще се смели. Когато мисълта попадне в мозъка и започне да расте, тя непременно ще се реализира. Когато желанието попадне в сърцето, не го мушкай с остен, остави го спокойно, то само ще достигне своята крайна цел. Всяко нещо, поставено на своето място, дава добри резултати. Сега, вложете в себе си идеята, всеки ден да внасяте в ума си по една красива мисъл, да градите мисъл-форми, които да се материализират на физическия свят. Внасяйте всеки ден по едно красиво желание в сърцето си, което да расте и да се развива, да даде плод на физическия свят. Бъдете добри зидари и строители! Всеки ден принасяйте жертва жива и благоугодна на Бога, в знак на благодарност за живота и здравето, което ви е дал. Имате ли живот и здраве, всичко можете да постигнете. Любовта носи пълния живот. Лекция от Учителя, държана на 16 януари 1929 г., София - Изгрев. 16 януари 1929 г. Книги: * Самоопределение на съзнанието Смени в природата (Общ окултен клас. Година VIII (1928–1929). Том II. София, 1938) 14 беседи от 14 ноември 1928 г. до 13 февруари 1929 г. Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева Законъ за възможности – законъ опуленсъ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Ключът на живота“, Общ окултен клас - осма година, (1928 г. - 1929 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Смени в природата“, 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Смени в природата“, 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Второ издание, ИК 555, 1938 г., Варна Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ЗАКОН ЗА ВЪЗМОЖНОСТИ - ЗАКОН ОПУЛЕНС Размишление върху милосърдието. Кое число сме днес? - Девети януари. - Каква част от годината представя числото девет? Срещата един търговец, който купува стока, пълни дюкяна си. По цели дни той търчи от един пазар на друг, да купува стока. Сърцето му трепва, свива се, да купи колкото се може повече стока. Като напълни дюкяна си, сърцето му пак трепти, но сега има друго желание, час по-скоро да продаде стоката си, да изпразни дюкяна си. Как можете да си обясните тия противоположни състояния на търговеца? Не е ли това противоречие? Днес го виждате как пълни дюкяна си, след известно време се стреми да го изпразни, да продаде всичко. Този процес се извършва и в природата. Най-големият търговец в света е сърцето: ту се пълни, ту се празни. Когато работите на този търговец вървят добре, всички го почитат, но забъркат ли се работите му, той се обявява във фалимент. При това положение всички негови клиенти го изоставят. Движението на сърцето показва, че в природата съществува ритмус. През време на движението, в сърцето първо се явява едно течение, което отговаря на възприемане. Когато възприемането достигне най-високата си точка, в сърцето се явява течение, противоположно на първото - изпразване. Това са тъй наречените процеси на възлизане и на слизане. Сърцето на сегашния човек не е дошло още до своето усъвършенстване, още има да се развива. Ако разгледате сърцето на мъжа и на жената, ще видите, че те се различават по строеж, по кръв, по нерви, по пулс и т.н. Наблюдавано е, че между процесите, които се извършват в сърцето на мъжа и в това на жената, става пълна обмяна: когато сърцето на мъжа се пълни, сърцето на жената се празни. Обратно: когато сърцето на жената се пълни, сърцето на мъжа се празни. Невъзможно е в един и същ момент две сърца да се пълнят или празнят. Сърцата на мъжа и на жената образуват елипса. В този смисъл, двете сърца образуват човека. И тъй що е човекът? - Човек представя елипса, която има два центъра, два полюса, две сърца. В природата тия полюси се поляризират, а от време на време сменят местата си. Да се мести един център, това значи, да се проявява. Мнозина говорят за природните закони, но не ги разбират. Не само обикновените хора, но даже и учени, капацитети в науката, не разбират, какво всъщност представя един природен закон. Всеки природен закон подразбира извършване на един процес в две противоположни посоки, докато се образува кръг. Запример, съдбата, съденето е природен закон. Когато съдят някого, започва един процес, който върви в две противоположни посоки, в лява и в дясна. Това показва, че когато отсъжда едно дело, природата никога не съди само един човек. Едновременно тя съди и мъжа и жената в човека. Всякога делото се свършва в полза на жената: мъжът се осъжда, а жената се оправдава. За всяко нещо е виновен мъжът. От хиляди години насам мъжът се мъчи да осъди жената, но не успява. Правото е на страната на жената - Защо? - Защото мъжът никога не е страдал. Какво нещо е страдание, той не знае. Мъжът мисли, че като воюва, като го раняват, като гладува, той страда. - Не, това още не е страдание. Ако става въпрос за страдание, само жената знае, какво нещо е страданието. Сега, като говоря за мъжа и за жената, аз ги разглеждам като принципи в живота. Мъжът представя грубият принцип в живота, от който произлиза злото. Жената представя мекият принцип, от който произлиза доброто. Обаче, и двата принципа имат една и съща основа. Рече ли човек да се отдели от общата основа, да се прояви като самостоятелна единица, която мисли, чувства и действа по своя инициатива, той е дал път на злото в себе си, т.е. на грубият принцип в природата. Докато мисли, че е независим, че няма подобен на него, човек е на крив път. Човек е свободен и може да се прояви дотолкова, доколкото е дал път на Божественото начало в себе си. Вън от Божественото той не е свободен. Това се отнася до мъжкия принцип в човека, който иска да се прояви, да се прослави, безразлично в каква външна форма се проявява, като мъж, или като жена. Двама души тръгват от един общ пункт. До известно място вървят заедно. После те се натъкват на един кръстопът. Единият настоява да вървят наляво, другият - надясно. Всеки иска да се прояви, неговата дума да се чуе. Като не дойдат до никакво споразумение, единият тръгва надясно, другият - наляво. След известно време те се срещат, поздравяват се и пак тръгват заедно. Възможно е единият от тях да закъснее малко в пътя си. Важно е, човек да реализира желанията си: колко време е било нужно за реализирането им, не е важно. Такова е отношението между двата принципа в природата, които излизат от общия център, но впоследствие се разделят, поляризират се. Всеки принцип трябва да реализира желанията си, като се движи по свой път и работи със свои специфични методи. В пътя на движението си, човек образува и прави, и криви линии. По-леко е да се движи човек по прави линии, отколкото по криви. Кривите линии подразбират сложно движение. Обаче, не мислете, че всякога движението по права линия е свързано с доброто, а движението по крива линия е свързано със злото. Има прави линии на доброто, но има и прави линии на злото. Има криви линии на доброто, има и криви линии на злото. Злото и доброто са относителни величини. Това, което е зло за едного, за другиго е добро. Обратно: това, което е добро за едного, за другиго е зло. Запример, ако отидете на гости в дома на някой земеделец, той веднага ще заповяда да заколят за вас едно агънце и да го опекат. Цялото семейство е доволно, че сте ги посетили и всички се нареждат около трапезата, ядат, смеят се. Те мислят, че са направили добро, като са заклали едно агънце, за да ви окажат по-голямо внимание. Всъщност, клането на животни е престъпление. От гледището на животните, това е зло. Какво по-голямо зло можете да причините на едно животно от това, да отнемете живота му? В живота на човека има такива желания, които, ако се реализират, причиняват един род страдания; ако не се реализират, причиняват друг род страдания. Обаче, има и такива желания, които и като се реализират, и като не се реализират, причиняват радост. Има радости в живота на човека, които носят след себе си скръб; има и такива скърби, които носят след себе си радост. Мнозина очакват радостите в живота им да следват една подир друга. За физическия свят, обаче, това е невъзможно. Само в Божествения свят, който включва всичко в себе си, радостите могат да бъдат непреривни. В човешкия живот скърбите и радостите се намират в отношение 2:1; на две скърби, една радост; на две злини, една добрина. Радостта е по-интензивна от скръбта, затова на две скърби се пада една радост. Колкото повече човек напредва в духовно отношение, толкова повече радости има. Тогава отношението на скърбите и радостите е обратно. На една скръб се падат две радости: 1:2. Духовният човек и като страда, пак се радва. Такова е било състоянието на мъчениците във времето на християнската епоха, когато били изгаряни за своето верую. Понеже разбирали смисъла на страданията, те се радвали, че били удостоени да страдат за своята идея. Който не разбира смисъла на страданията, той се мъчи, роптае, недоволен е, че страда. Ако искате да знаете, дали сте обикновен човек или духовен, проследете на колко страдания, колко радости ви се дават. Ако на две страдания имате една радост, вие сте обикновен човек. Ако на едно страдание ви се падат две радости, вие сте от напредналите ученици. Човек трябва да гледа на страданията като на условия да прояви душата си. В духовния свят, между многото радости е допуснато едно страдание, като един необходим дисонанс. Както в музиката е необходим поне един дисонанс, така и в духовния живот е нужно едно страдание. Съвременните хора трябва да знаят, че в Битието съществува един велик закон, наречен, опуленс - закон за възможности. Окултистите го наричат закон на радости и на скърби, на щастие и на нещастие, на ученост и на невежество, на богатство и на сиромашия, на здраве и на болест. В кое от тия положения ще се намери човек, това е строго определено - зависи от работата, от усилията на човека. Срещате един търговец, който ви се оплаква, че дюкянът му е пълен със стока, добре нареден, но няма клиенти, никой не влиза да пазарува. Като гледа, колко добре работят съседите му, той се чуди каква е причината на това. Много просто - другите търговци са работили, затова днес жънат последствията на своята работа и труд. Гледате две съседни ниви. На едната нива житото е израсло високо, класовете му са едри, пълни. Другата нива е обрасла с бодили, тук-там стърчат по няколко класа жито. Коя е причината за двата различни резултата? - Първият земеделец е разорал два-три пъти нивата си и след това я засял с добро семе. Вторият земеделец я разорал само един път и небрежно хвърлил семето. Първият земеделец е работил на нивата и вярвал в добрия резултат. Вторият хвърлил житото и не се интересувал от резултата. Следователно, ако търговецът, на когото работата не върви, вложи вяра, че ще дойдат клиенти, че работата му ще напредне, наистина положението му ще се подобри: днес ще дойде един клиент, утре двама, докато един ден той се види обиколен с много клиенти. Стоката му ще се търси, както на съседите. Като вярва и мисли добро, човек постепенно привлича доброто на своя страна. Като ученици, вие трябва да прилагате вярата в живота си, за да постигнете своите желания. Какви са желанията на ученика? Ученикът има желание да придобие знания, да бъде талантлив, да бъде здрав, за да се прояви. Да се прояви човек, това е естествено желание, но важно е в каква посока ще се прояви. За да се проявят умът, сърцето и волята на човека правилно, нужно е те да бъдат добре развити. Това не се постига изведнъж. Камък по камък трябва да слага човек в своя ум и своето сърце, за да може един ден да изгради нещо цялостно. За да се образува една капка вода, милиони частици водород и кислород трябва да се съединят. Други милиони частици са работили, за да образуват втора капка вода. И така, капка след капка, те се събират, за да образуват реки, морета и океани. Така се групират мислите една с друга, за да образуват една мисъл-форма, видима или осезаема от всички. Човек трябва да разбира законите, за да се ползва разумно от условията на живота. Които не разбират законите мислят, че могат да постигнат всичко по магически начин, като Мойсея. Наистина, Мойсей махна с тояжката и постигна нещо, но той имаше знания. Мойсей беше изучавал великата окултна школа в Египет, той беше посветен. Той трябваше да се роди евреин, да бъде хвърлен във водата, дето дъщерята на фараона да го види и възлюби. Мойсей не беше обикновено дете. И като малко дете, турено в кошница, той беше с отворени очи. Царската дъщеря го възлюби и пожела да го вземе за свое дете. Това съчетание на условията беше предвидено от невидимия свят, за да може Мойсей да отиде в Египет, да се учи в Школата на Всемирното Бяло Братство, която по това време се намираше там. Мойсей обичаше своя народ и като гледаше несправедливото отношение на египтяните към евреите, чувството на справедливост силно говореше в него. При една разправия между евреин и египтянин, на която Мойсей беше зрител, в него възникна силно негодувание към египтянина, като виновник на разправията, и той се нахвърли върху него и го уби. След това той зарови тялото му в пясъка и се скри, като мислеше, че никой не го е видял. На другия ден двама евреи се разправяли помежду си. Мойсей пожелал да ги примири, но единият от тях му казал: „Да не мислиш, че и мене можеш да убиеш и заровиш в пясъка, както направи вчера с египтянина?“ Тогава Мойсей се уплашил и избягал в пустинята, дето прекарал цели 40 години, като овчар. Какво представя пустинята? - Живот на чистота. В пустинята човек може да научи чистотата и после да влезе между хората да им помага. Цели 40 години трябваше Мойсей да пасе овцете, да изучава живота на овчарите, за да стане истински ученик и да бъде изпратен в Египет, да освободи евреите от робството, в което се намираха. Следователно, който иска да стане ученик, той трябва предварително да е минал през овчарството, да е пасъл овце, да е носил овчарска тояга. Окултният ученик трябва да има дълбоки разбирания за нещата. Цели 40 години трябваше Мойсей да пасе овце в пустинята, да съзерцава, да размишлява, за да го изпрати Бог в Египет, да освободи своя народ от египетското робство. В първия момент Мойсей се отказа да изпълни мисията си, понеже заекваше. Бог му каза, че ще изпрати при него брата му Арона за помощник. Кога човек заеква? - Когато нещо не му достига. Мойсей разбираше външната, механическата страна на живота много добре, но трябваше още много да мисли, докато дойде до онази дълбока мисъл, да разбира вътрешния смисъл на живота. Да разбира човек само външната страна на нещата, това е индивидуалният живот. Законите на Мойсея говорят именно, за външно разбиране на живота. Те бяха много строги. Ако тези закони се прилагат днес, човечеството не би ги издържало. Всеки момент хората щяха да се намират под тяхната отговорност. Моисеевият закон е съществувал на времето си, но и до днес още се прилага между хората. По външен или по вътрешен път, той всякога се налага. Когато човек наруши един от великите Божии закони, Моисеевият закон се прилага върху него във вид на нещастие, страдание, болест, смърт и т.н. - Нали човек е свободен да се прояви, както иска? - Човек е свободен само в любовта. Вън от любовта, той няма никаква свобода. Любовта прави човека свободен, а безлюбието го ограничава. Казвате, че Моисеевият закон е строг. Той е чукът на скулптура, който удря върху камъка, да извае нещо от него. Ако удря, без да извае нещо добро, чукът е безпредметен. Обаче, ако извае една хубава статуя, чукът е на мястото си. Често хората изпадат в една обща грешка, а именно, всеки си мисли, че като него друг няма. Това се отнася само за Бога, за Цялото. Като Бога няма друг в света, но като частите има много. Много са частите в света, но и те имат нещо, по което си приличат. Много търговци има в света, и всички имат строго определена цел: да купуват стока и да я продават. Сега, щом сте дошли на земята, вие ще изучавате закона опуленс, да видите, че човек минава през двете възможности на живота; той ще страда и ще се радва. Които не разбират този закон, търсят живот без страдания, или поне страданията да се разрешават сами по себе си, без никаква работа. - Не, щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, разумно да се справя със страданията и мъчнотиите си. Само високо духовният човек може да мине сравнително лек живот, защото знае, как да решава задачите си. Обикновеният човек, обаче, ще мине през всички перипетии, през които семето минава: ще изникне, ще цъфне, ще завърже плод и ще узрее. Това са процеси, които създават ред противоречия в човека, но той неизбежно трябва да ги реши. Правата мисъл разрешава правилно задачите на човека. Лесно е да каже човек за себе си, че постъпките му са прави, но той трябва да знае, как неговите постъпки се отразяват и върху ближните му, а не само върху него. Ако постъпката на един ученик е добра, тя първо трябва да срещне одобряването на учителя, а после и на съучениците му. Не я ли одобри, учителят има право да изпъди ученика вън от класа. Ама постъпката на учителя била груба. Това е въпрос на разбиране. Ако учителят е силен, той ще изпъди ученика навън, ще му даде добър урок. Ако е слаб, той ще започне да му говори, да обяснява, защо постъпката му не е добра. Има ли нещо лошо в изпъждането на ученика вън от класа? По отношение на този ученик, учителят е силна, буйна река, която всичко завлича. За да не го завлече, тя го изпъжда навън. Като знае това, ученикът трябва да бъде послушен, да не излиза срещу силните течения и движения в природата. Трябва ли човек да се постави срещу движението на земята? За да не го завлече земята, човек трябва да стои на километри далеч от нея. И тъй, когато дойде до положение да изправя своя характер, или някои свои погрешки, човек трябва да бъде абсолютно безпощаден. Някои мислят, че като отидат на небето, там ще изправят погрешките си. Това значи, да мисли човек, че като стане професор, тогава ще изправи погрешките си. - Не, човек изправя погрешките си, докато е в училището, докато се учи. Мнозина се отказват от изправяне на погрешките си, понеже и без това животът им бил пълен с безпокойства и страдания. Наистина човек има страдания, но той има и радости. Като хвърля мрежата във водата, рибарят размътва водата, но с това заедно и риба лови. Ако водата не се размъти от мрежата, никаква риба не може да се улови. Помнете: каквото изпитание и да ви дойде, не бързайте да се произнасяте върху него, не роптайте против Бога. Който се е опитал да каже празна дума по адрес на Бога, той всякога се е намирал вън. - Къде вън? - Вън от школата, вън от живота. Ще кажете, че това е страшна работа. Не е страшна, но разумна. Човек трябва да знае, какво и как да говори. Че някой страдал, че паднал на пътя и се окалял, това не влиза в сметката на разумния свят. - Ама достойнството си изгубих. - Христос не изгуби ли достойнството си, когато цял легион римски войници се поругаха с Него? При това, Той не беше обикновен човек, но Син Божий, дошъл на земята да спаси човечеството. Невидимият свят не можа ли да помогне на Христа? Друга беше задачата на Христа. Той трябваше да понесе тия страдания, за да прокара път към Божествения свят. С всеки удар, който идеше от камшиците на римските войници, Христос правеше връзка с разумния свят. Всеки удар служеше на Христа за път, по който Божествената енергия течеше към Него. Следователно, когато иска да възпита хората, Бог първо им взима ума, и те започват да се бият едни други. Щом се бият помежду си, то е все едно, че възстават против Бога. Щом възстанат срещу Бога, те получават бой на общо основание. Няма човек в света, прост или учен, който, като е влязъл в борба със силния, да не е платил. Казано е в Писанието: „Не води борба със силния“. - Защо? - Защото Божиите закони са всякога справедливи. Още преди създаването на вселената, Бог е предвидил всичко. Той е определил, кои души, кога трябва да се радват и кога да страдат; кои да падат, и кои да се повдигат. Всичко, което става в света, е допуснато да стане, с цел човешката душа да се подигне. - Не може ли светът да бъде създаден по друг начин? - Тъй както днес е създаден светът, по-добър начин от този не може да се намери. Щом сте дошли на земята, вие трябва да бъдете готови да страдате и да се радвате, да умирате и да се раждате. Както добрият ученик пита учителя си за всичко и слуша неговия съвет, така трябва да постъпва и човек по отношение на Бога. Той трябва да се допитва до Бога и да слуша Неговите съвети. Не се ли допитва човек до Бога и върши всичко по свое лично разбиране, той ще се намери вън. И жената ще бъде изпъдена навън, както и мъжът. Като казвам, че правото е винаги на страната на жената, аз имам предвид принципа на любовта, мекия принцип във всеки човек. Любовта никога не може да греши и не може да бъде съдена. Човешката мъдрост, обаче, резултат на човешкия ум, всякога има условия да греши. Щом греши, човек ще бъде изпъден навън, да изпита лошите условия на живота: студ, мрак, лишения. Който се поддава на съветите на човешкия ум, без да се допитва до Божественото в себе си, той има условия да греши. Значи, всяка крива мисъл, всяко криво чувство в човека все ще имат някакво външно отражение върху него. Когато иска да смири някого, Бог му дава известен физически недостатък, като противоречие в живота му, чрез което да расте и да се повдига. Моисей разполагаше с голяма сила. Той направи десет големи чудеса, но като ставаше въпрос за говорене, там отстъпваше. И тогава той трябваше да се обръща към брата си Арона, човек красноречив. Моисей представя Божественото в човека, а Арон - човешкото. Моисей възприемаше направо от Божествения свят, а Арон предаваше. Така съединени, те представяха по-голяма сила, отколкото всеки един поотделно. Законът опуленс - закон за възможностите, за благоприятните условия, показва, че човек е в сила да се справи с всички свои състояния. Защо е станало нещо така, а не иначе, не питайте. Скъса ли се една струна на цигулката, турете нова. Паднете някъде и навехнете крака си. Превържете крака си и вървете напред. Кажат ви една обидна дума, турете я настрана и я забравете. Ако кажете на някого една обидна дума, турете обидната дума настрана и изправете погрешката си. Дойде ли въпрос за постъпките ви, не чакайте хората да се произнасят за тях, дали са прави или не. Сами преценявайте постъпките си и като намерите, че една постъпка не е права, веднага я изправете. Съвременните хора са дошли до положение сами да се изправят. В това отношение вие трябва да бъдете художници, всеки момент да работите в себе си, да изправяте кривите линии на вашия характер. Не работите ли върху себе си, вие ще се намирате под постоянен вътрешен гнет и ще се чудите, какво сте очаквали, а какво е излязло. Какво може да очаква човек? Като се роди на земята, човек трябва да живее добре. Колкото години му са определени да живее, той трябва разумно да ги използва. Не живее ли добре, човек неусетно ще се намери пред смъртта и ще съжалява, че нищо не е разбрал от живота. Който е живял добре, той не съжалява, че заминава за другия свят. За него смъртта е промяна, през която всеки човек трябва да мине. Който се е родил, той трябва да знае, че ще умре. Раждането и смъртта са един и същ процес. Който не иска да умира, той не трябва да се ражда. - Кога умря Адам? - Когато роди Ева. - Кога умря Ева? - Когато роди Каина, своя престъпен син. Ева живя и след това, но както раждането на Ева подготви смъртта на Адама, така и раждането на Каина, подготви смъртта на Ева. Следователно, във всеки човек има такива мисли, чувства и желания, които подготвят неговата смърт. Същевременно, в него има и такива мисли, чувства и желания, които подготвят неговото раждане. Първите водят в крив път, а вторите - в Божествения път. Ако човек приложи закона на вярата в живота си, той ще образува само един център в себе си, ще познае Бога и ще Го постави на Неговото място. Това значи, да придобие човек Вечния живот. Христос казва: „Това е Живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Успехът, знанието, придобивките на човека в живота зависят от вътрешната му връзка с Бога. Щом има тази връзка в себе си, човек трябва да знае програмата си за всеки ден и да я изпълнява. Не знае ли човек програмата си на деня, това показва, че връзката му с Бога или е неправилна, или е прекъсната. Изобщо, силата на човека седи в тази връзка. Щом връзката е прекъсната, човек е слаб. Тази е причината, поради която хората се съединяват в общества, в сдружения. Слушате да се говори, че хората трябва да се обединят, за да постигнат известна цел. Добре е да се обединяват хората, но злото седи в това, че след като се групират в едно цяло и постигнат целта си, отново се разединяват. Когато силни хора се обединяват, те образуват неразривно цяло. Мъдрецът, силният човек е подобен на слънцето, което е на небето: само изгрява и залязва. Какво е мнението на астрономите за слънцето и за звездите, не е важно в дадения случай, но слънцето ни говори, че човек трябва да бъде мъдър, силен. Тъй щото, ако човек иска да знае, какъв трябва да бъде, нека погледне към слънцето, към луната и към звездите. Слънцето учи човека постоянно да дава. Луната го учи как да се пълни и празни, как да разбогатява и осиромашава, а звездите го учат, как да задържа благословението в себе си. Звездите представят учените хора, капацитетите в живота. Луната представя науката, научните системи. Когато изгрее, луната може да покаже пътя на човека, но живот не може да му даде. Същото можем да кажем и за науката. Тя посочва пътя на човека, но живот не му дава. Единственото нещо, което дава живот на човека, това е слънцето. Значи, само Бог е в сила да ни даде живот, да ни достави всички блага необходими за живота. И тъй, за да бъдат отношенията на хората към Бога правилни, те трябва да разбират Божия закон така, както Моисей го е разбирал, както Христос го е разбирал и както днес се проповядва. Моисеевият закон беше закон за физическия свят. Христовият закон беше закон за децата. Христос имаше предвид възпитанието на човечеството, както децата се възпитават. Новият закон, който сега иде, има предвид да научи хората да живеят. Досега хората са били носени на ръце, възпитавали са ги само, а днес вече ги учат. Свърши се времето на кърмачеството. Днес хората изучават Божественото знание, от което зависи техния бъдещ живот. Този е пътят по който човек може да се справи с условията, при които живее. Докато не разбере и приложи Божественият закон в живота си, човек всякога ще се намира под влиянието ту на своята личност, ту на обществото, ту на света. Личността, обществото и светът са променливи величини, вследствие на което и резултатите на тяхната работа са непостоянни. Обаче, народът, човечеството и Бог са постоянни величини. Народът, човечеството и Бог работят, и тяхната работа внася живот в човека. Обществото представя личността на народа, светът - личността на човечеството, а човешката личност - личността на индивида. Това са три преходни фази в човешкия живот. Казано е в Писанието: „Образът на този свят прехожда“. Това значи, образът на сегашния свят, на сегашното общество и на сегашния човек прехождат. Никой човек не е запазил образа на своята личност неизменен. Човек се стреми към неизменното, към вечното, било в наука, в изкуство, в живот. Мислите, чувствата и желанията на човека трябва да бъдат вечни, както е вечно Словото на Христа. Всеки може да бъде подобен на Христа, на Бога. Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Затова, човек трябва да приложи Божествения закон в живота си, а не Моисеевия. Моисеевият закон ограничава, а Божественият - освобождава. Следователно, човек трябва да бъде свободен във физическо, в сърдечно и в умствено отношение. Тялото, сърцето и мозъкът му трябва да бъдат свободни. Когато тялото е свободно, органите изпълняват правилно своите функции. Когато сърцето е свободно, чувствата се изявяват правилно. Когато мозъкът е свободен, мислите се приемат и предават правилно. Всеки момент следете мисълта си, да видите, какви мисли ви занимават: положителни или отрицателни. В това отношение, окултният ученик трябва да бъде изправен. Той трябва да трансформира мислите си, състоянията си, да живее в положителното. Ученикът трябва да знае, защо е болен, защо има неуспехи в живота си. И тъй, който иска да бъде полезен на ближните си, да изпълнява волята Божия, той трябва да има знания. Сегашното знание не допринася много на човека. Не е въпрос да обърнете човека към Бога по външен, механически начин. Да научите човека на служене на Бога, това е вашата задача. Вяра без служене нищо не струва. Служенето на Бога и изпълнението на волята Му, това осмисля живота на човека. Щом искате да изпълнявате волята Божия, вие трябва да се вслушвате в Неговия глас, както и в гласа на всяко живо същество, изпратено от Бога. И адептът се вслушва в този глас. Ако е объркал пътя си, той ще приеме услугата и на най-малкото дете, което може да го напъти. Това, което говорих в днешната беседа, отговаря на числото девет - резултат. Наистина, всичко, което днес става в света, в обществото, в живота на личностите е резултат, вследствие на известни сили, на известни причини, които са действали в далечното минало. По силата на закона за причини и последствия, хората казват, че родителите са виновни за постъпките на децата си, както и децата - за постъпките на родителите си. По новия закон, обаче, нито децата ще бъдат виновни за престъпленията на родителите си, нито родителите - за престъпленията на своите деца. Сега, от вас, като ученици, се изисква да имате търпение, спокойно да решавате задачите и противоречията в живота си, както Бог, при създаването на света, е имал великото търпение да събира микроскопически частици от материята, за да създаде великата вселена, която виждаме пред нас. Знаете ли, колко труд, какви усилия на милиони същества са вложени в създаването на земята? Лесно е да се каже, че земята е създадена в един ден, както е писано в Стария Завет, но ако отворите страниците на живото Битие, там ще разберете, какво представя този един ден. Като разберете, как е станало създаването на земята, вие трябва да кажете: „При това положение на нещата, и аз мога да работя, както са работили всички същества преди мене, както работят тия същества и днес“. Като ученици, вие трябва да изучавате закона опуленс, според който можете да подобрите условията на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля. По този начин вие ще подобрите условията за развиване на вашите дарби и способности. Това е една от красивите работи в живота на всеки човек, както и на ученика специално. Бог е Любов. Божията Любов носи щастие. Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълното щастие. Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина носят всичкото щастие. Лекция от Учителя, държана на 9 януари 1929 г., София - Изгрев 9 януари 1929 г. Книги: * Закон за възможности – закон на опуленс Смени в природата (Общ окултен клас. Година VIII (1928–1929). Том II. София, 1938) 14 беседи от 14 ноември 1928 г. до 13 февруари 1929 г. Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева Вториятъ день (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Ключът на живота“, Общ окултен клас - осма година, (1928 г. - 1929 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Смени в природата“, 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Смени в природата“, 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Второ издание, ИК 555, 1938 г., Варна Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ВТОРИЯТ ДЕН Размишление върху послушанието. Днес е вторият ден от новата година. Първият ден е ден на даване, на творчество. Вторият ден е ден на послушание. Който разбира това число и го прилага, всичките му работи през годината ще вървят добре. Който не разбира числото две, той не разбира смисъла на послушанието. Работите на този човек не вървят добре. За коя нова година се отнася това? - Не е определено. Всеки човек има по една нова година в живота си. Кога ще дойде тази нова година, не е известно. Сега ще прочета 5-та глава от книгата на пророка Данаила. Тази глава е в състояние да оправи човека. Тя го учи на послушание. Тук са описани последствията на непослушанието. Съвременните хора, религиозни и светски, приличат на малки деца. Когато майката отсъства от дома, те са много смели: отварят, затварят долапи, вадят от тях, каквото намерят, и за последствията не мислят. Като се върне майка им, те се скриват по кюшетата, седят мълчаливи, смирени. - Защо се крият от майка си? - Защото са направили много погрешки, а знаят, че майка им има тояжка, с която наказва. Тояжката на майката внася страх и трепет в душата на детето. В ръката на майката, тояжката не е нищо друго, освен пръчицата, с която всеки капелмайстор си служи. Тя взима тояжката си, вдига я нагоре, надолу, настрана, а детето пее, учи песента. Ако е недоволна от изпълнението, майката заставя детето си още да учи песента. След това му дава втора, трета, четвърта песен, докато го направи добър музикант. Майката обича хубави песни, но и добре научени. Колкото по-дълго време детето учи една песен, толкова повече я усъвършенства. Това се отнася за мъчните песни. Леките песни, обаче, с едно изпяване са добре научени. При изучаване на песните има значение способността на детето. Колкото по-способно е детето, толкова по-лесно изучава урока си. Този закон има отношение към всички случаи в живота. Трябва ли да говориш на един човек много, за да го убедиш в истината, той не е учен човек. Учен човек е онзи, който от малко говорене, много разбира. Учеността не зависи от силната памет. Някой чете много и лесно запомня, но това е повествуване, не е ученост. Да преповтаряш четеното, както певицата изпява една песен, това още не е ученост. Истински учен е онзи, който твори. Той е майстор в областта на пението, на науката, на художеството. Той твори, а другите изпълняват. В първия ден човек твори. Тогава той е майстор. На втория ден той прилага, реализира създаденото. Тогава той пее, свири, чете, работи. Природата върши най-хубавите си работи на втория ден. Същото трябва да прави и човек. Не започне ли човек една работа на втория ден, нищо няма да излезе от нея. Първия ден той ще замисли тази работа, идейно ще се подготви, а втория ден ще пристъпи към реализирането й. Новата, 1929 г., започва със сряда. Значи, тази година е под влиянието на Меркурий. Това показва, че вие ще започнете работата на втория ден за реализирането на своите стремежи, чрез ума. Тази година ще работите с ума си, а не с воюване. Дето отидете тази година, все ще ви бият, ще плащате данък. Тази година не позволява на ученика да носи тояга, нито сабя. Тоягата, сабята ще бъде на челото ви. Каквото предприемете, ще мислите. Първо ще мислите, а после ще действате. Като вършите нещо, все към носа си ще гледате. Носът е символ на човешката интелигентност. Като знаете това, не пипайте безразборно носа си. Той представя пръчицата на капелмайстора, изработена в една от най-съвършените фабрики на Божествения свят. Тази пръчица не може да се пипа. Тя е украсена със скъпоценни камъни. В старо време магите са носели дрехи с широки ръкави, дето криели тояжката си. Преди да направи нещо, магът поглеждал тояжката си. Те не са знаели, че тази тояжка е на лицето им - техният нос. Днес, обаче, посветените знаят, че тояжката им е техният нос. Не е достатъчно само, човек да носи тояжката в ръкава си, но той трябва да отговаря на нейните изисквания. Тя е закон, който се налага на всеки човек. Който не изпълни този закон, той неизбежно ще изпита силата й. И тъй, природата си служи с ред символи, които хората трябва да изучават. Тия символи са азбука на природата. Триъгълникът, квадратът, кръгът са символи, за създаването на които съществува цяла история. Първата фигура, която Бог начертал, е кръгът. Той взел пергел и начертал окръжност, която затворила в себе си кръга. Значи, кръгът е проекция на вселената. Тя е наречена с това име, защото в нея се е вселил Божият Дух. По този начин той одухотворил вселената, направил я жива. Веднага след кръга, Бог начертал триъгълника, трите велики добродетели - любов, мъдрост и истина. Първият дух, първата добродетел, която послужила за създаването на триъгълника, е любовта. От любовта се е родил животът, който носи радост и блага за всичко живо. Втората добродетел е била мъдростта, която носи светлина и знание. Третата добродетел е истината, която дава свобода и простор. Тя дава направление на живота. От всеки връх на триъгълника можем да спуснем перпендикуляр към една от страните. Перпендикулярът представя отношение на две разумни същества едно към друго. Същевременно, перпендикулярът представя разумна мярка за определяне на човешките постъпки. Фигурите с които днес си служим, имат приложение и в човешкия живот. Запример, кръгът не е нищо друго, освен самия човек. В първо време човек е доволен от положението си. Той се радва на възможностите, които има в кръга. Като обиколи кръга няколко пъти, той започва да се отегчава, търси друго нещо. Срещате млад, жизнерадостен човек, който тръгва от град в град, от държава в държава да обикаля, да учи езици, да се просвещава. По едно време той се отегчава от положението си, чувства се самотен и се връща в отечеството си, дето започва да търси другар, приятел, с когото да споделя впечатленията си. При това положение той излиза вече от възможностите на кръга и образува права линия. Що е права линия? Правата линия представя отношения между две разумни същества. Сам човек никога не може да образува права линия. За да се образува права линия, нужни са две същества. В каквато посока и да се движат, първите им отношения образуват права линия. Едното същество се намира в полюса на любовта, а другото - в полюса на мъдростта. Като се движат от полюса на любовта към полюса на мъдростта, т.е. отпред назад, те образуват права линия. Следователно правата линия не е нищо друго, освен отношение между любовта и мъдростта. Когато казваме, че човек трябва да бъде праволинеен, разбираме, че между ума и сърцето му, т.е. между любовта и мъдростта трябва да има идеални отношения. Който иска да каже на някого да не обърква, да не оплита работите, българинът му казва: „Не си криви душата“. Това значи: не образувай крива линия. Кривата линия е част от окръжността. Българинът знае, че да се движи човек по крива линия, това значи, да усложни живота си. Всеки човек желае да има праволинейни отношения с хората, и затова избягва тия, които вървят по крива линия. Само мъдрецът може да върви по крива линия, защото той знае законите, по които я изправя, превръща я в права линия. Като ученици, вие трябва да изучавате числата и геометрическите фигури, защото всяко желание се постига по пътя на числата и на геометрическите фигури. Като живее, човек ще се натъква и на прави, и на криви линии. Последните създават големи противоречия в живота. Кривите линии създават сложни отношения. Който не разбира законите на кривата линия, на кръга, той трябва да ги избягва. Не само хората, но и ангелите, и боговете не са изучили още законите на кръга. Човек може само да говори за кръга, но не и да го прилага в живота си. Хиляди и милиони години трябва човек да работи съзнателно върху себе си, за да научи законите на кривата линия и да живее съобразно тях. Мнозина мислят, че са завършили развитието си на земята и всичко знаят. - И така да е, при това положение те знаят толкова, колкото онзи, който е свършил университет. Какво знае този човек? Той знае онова, което е писано по книгите. Той е свършил известна програма и вън от нея не може да излезе. И Валтасар, вавилонският цар, знаеше много неща, но когато се яви светлата ръка на стената и написа думите „Мене, текел и ферес“, той нищо не разбра. И след това трябваше да вика Данаила, да му изтълкува значението на тия думи. Данаил тълкува тия думи в смисъл: „Свършиха се твоите глупости. Понеже не можа да водиш мъдър живот, ще се вземе царството от ръцете ти и ще се предаде в ръцете на друг.“ Някои питат, какво отношение има живота на Валтасара към нас. защо трябва да се пише всичко това? От живота на Валтасара се вижда, че човек няма право да вади Божиите съседи от храма и да пирува с тях. Той няма право да се поругава над любовта, мъдростта и истината и да ги използва за свои користолюбиви цели. Не спазва ли тия правила, той е осъден на смърт. Валтасар мислеше, че Вавилон е силен и никой не може да го превземе. Вавилон беше обсаден и превзет. По този начин се доказа на Валтасара, че се туря край на глупостите му, които като цар, той можа да направи. Следователно, когато глупостите, които мъдрецът може да направи се свършат, той обезумява. Когато глупостите на здравия човек се свършат, той се разболява. Кой е лекарят, който ще го лекува? - Данаил. Като отива при болния, Данаил иска да види езика. Езикът представа проявената любов на земята. По езика се познава, как се е проявил човек по отношение на любовта. Ако езикът на болния е бял, лекарят му препоръчва известна диета и казва: „Ако след три деня не се изправиш, животът ти е претеглен - ти си осъден на смърт“. Сега, това, което четох в книгата на пророк Данаила, е станало преди повече от три хиляди години. Тогава светът е бил обсаден. Положението на съвременните хора е същото. Искат ли само да ядат и да пият, те трябва да знаят, че положението им не е добро. Ако погледнат с окото на ясновидеца, те ще видят, че са обсадени. Около тях има топове, пушки, картечници - всевъзможни оръжия. Като ученици, вие трябва да разбирате положението, да знаете, че не е време за ядене и пиене. За неразумните, обсадното положение е страшно. За разумните, обаче, обсадното положение на света е добро. В това те виждат доброто, което иде. Светът ще претърпи големи преобразувания. Не е въпрос да се страхува човек. Страхът не спасява. Казано е в Писанието: „Страхливият няма да наследи Царството Божие“. Като говоря за Валтасара, това не значи още, че вие живеете като него. Съвременната култура се различава от тази, в която е живял Валтасар. Днес ние живеем в християнска култура. Христос дойде преди две хиляди години на земята и внесе закона на жертвата между хората, но все пак старият човек не е изчезнал абсолютно. Във всеки човек е останала частица от стария човек, от Валтасара, който има желание още да яде и да пие. Той е голям мъдрец, обича да философства. Като стане въпрос за служене на Бога, за приложение на някаква велика идея, той казва: Не е дошло още времето за това. Не бързайте много, моментът не е удобен, можете да отложите тази работа. - Не, ученикът никога не трябва да отлага. Помнете, че вторият ден от годината е ден на послушание. Пропуснете ли този ден, пропуснали сте цялата година. Ако от София до Варна има само един трен през деня и го пропуснете, трябва да чакате цели 24 часа, докато дойде другият трен. От Божествено гледище, 24 часа представят цяла епоха. Следователно, пропуснете ли този ден, вие сте пропуснали цяла епоха. Всеки ден носи със себе си своето благо, което не трябва да пропущате. Годината е разделена на 365 дни, а в астрологично отношение на 360 градуси. Астрологическият ден има отношение, както към физическия, така и към духовния свят. Физическият ден, обаче, има отношение само към физическия свят. Като съберете цифрите на числото 365, получавате 14 - рационално число, което се дели на 2 и на 7. Който разбира дните по физически начин, той има едно отношение към тях. Който ги разбира и духовно, той има друго отношение към тях. В астрологическо отношение, денят е малко по-голям от физическия, или повече от 24 часа. Числото 24 се дели на 2, на 4, на 6, на 8 и на 12. И то е рационално число. Часът се състои от 60 минути - пак рационално число. Рационалните числа се отнасят към физическия свят. В духовния свят числата са ирационални. Затова, именно, и в астрологическата година числата са ирационални. И тъй, ако живее само физически живот, човек няма да среща никакви противоречия. Живее ли и физически, и духовно, противоречията ще го следват. Защо? - Изчисленията са други. Запример, каже ли човек, че не знае, кое е право, или не може да разреши дадена задача, това показва, че той има понятие за два свята: за физическия и за духовния. Той едновременно има отношения и към физическия, и към духовния свят, вследствие на което не знае, какво положение да заеме. Щом изпадне в раздвояване, човек трябва да впише един триъгълник в кръга, да спусне перпендикуляр и да започне да решава задачата. Как ще решите следната задача: Двама братя получават наследство от баща си. Големият брат взима по-голям дял, а на малкия остава по-малък дял. Малкият брат е недоволен от това деление и започва да се сърди на брата си. Дохожда един мъдър, разумен човек, да разреши този въпрос. Той казва на малкия брат: „Прости на брата си, не му се сърди. Той взима по-голям дял от наследството, но с него взима и по-голям дял от отговорностите и задълженията, които баща ти имал.“ Да приемете богатството на даден човек, това значи, едновременно с богатството му, да приемете и неговите задължения. Когато бащата оставя по-голям дял от богатството си на по-големия или на по-малкия си син, като на свой любимец, той има предвид да се въплъти чрез него. Ако синът се откаже от богатството на баща си, той ликвидира със задълженията си към него. Този син благодари на баща си за възпитанието и образованието, което му е дал, а що се отнася до богатството му, той го отстъпва на братята и на сестрите си. Всеки син или дъщеря, които получават наследство от родителите си, подписват полица, която трябва в бъдеще да изплащат. Изплащането на тази полица се заключава в това, че те дават възможност на баща си или на майка си да се въплътят чрез тях. Колкото такива полици е подписал човек, толкова пъти трябва да се жени, в различните си животи, докато ги изплати. Щом полиците се изплатят, женитбите престават. В това отношение, женитбата представя кармическо отношение между хората, което трябва правилно да се разреши. Сега, това са въпроси, отношения, които не трябва да ви смущават. Те трябва да се изучават и правилно да се решават. За правилното им решаване трябва да се обърнете към математиката и геометрията. В тях е спасението на човека. Като разглеждаме новата година като число, виждаме, че сборът от цифрите й е 21. Числото 21 можете да го делите, умножавате, вадите и събирате с други някои числа. Различните действия показват различни отношения. Различните отношения пък дават различни резултати. Запример, да извадиш любовта си, това значи, да я проявиш; да умножиш любовта си, значи, да покажеш нейната сила; да разделиш любовта си, това значи, да й дадеш възможност да се развива; и най-после да събереш любовта си, значи, да я увеличиш. В природата тия процеси се извършват едновременно. Двата процеса са външни, а двата - вътрешни. Ако човек не може да прекара любовта си през четирите процеса едновременно, той нищо не е разбрал. Който разбира нещата правилно, той може да превежда математическите действия и да ги прилага в живота. Числата, геометрическите фигури представят азбука на Божествения език. Всяко число крие в себе си известни сили, вследствие на което всеки човек има по едно любимо число, по един любим ден в седмицата. Това не са суеверия, но изпитани неща. Кой не е изпитал доброто въздействие на някои числа или дни върху себе си? Някой ден човек е разположен, а друг - неразположен. Като пишете числата, вибрациите на някои от тях се отразяват благоприятно върху вашия ум и върху вашето сърце, а на други някои се отразяват неблагоприятно. Сега, като говоря за числата, аз имам предвид простите числа от 1 до 10. Всеки човек има по едно любимо число, което се определя от особеностите на неговия характер. Запример, индивидуалистът обича числото едно. Той обича всякога да бъде сам, във всяко нещо да бъде единствен, но същевременно има нужда поне един човек да знае, че той е сам, че е единствен, че като него друг няма. В такъв случай, той не е единица, но единица и половина. Значи, нещо не му достига. Въпреки това, той има съзнание за себе си, че е по-голям от другите. Той счита, че те произлизат от него и трябва да му се подчиняват. Когато някой иска хората да го обичат и да му се подчиняват, той трябва да им е дал нещо, да се е пожертвал за тях. Хората обичат Бога и Му се подчиняват, защото Той всичко им е дал и всеки момент се жертва за тях. Следователно, за да обичате някого, той трябва да е вложил нещо във вас. Той трябва да е пожертвал нещо от себе си заради вас. Жертвата не е външен, но вътрешен процес. Тъй щото, невъзможно е да обичате човек, който не ви е дал нещо от себе си. Даде ли някой нещо от себе си на известен човек, двамата заедно образуват права линия. При тези отношения те могат да направят всичко онова, което се крие във възможностите на правата линия. Любовта и мъдростта образуват правата линия. Триъгълникът представя по-сложни отношения от тия на правата линия. Той включва в себе си три добродетели - любов, мъдрост и истина. Върху тия добродетели, именно, почива домът. Вън от себе си и вътре в себе си човек има дом. Вътрешният му дом е основан върху неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Отношенията между духа, душата и ума на човека съставят друг дом - друг триъгълник. Волята на човека определя посоката, към която трябва да се движат умът и сърцето. Волята се проявява правилно само тогава, когато е израз на ума и на сърцето. Когато говорим за сърцето и за ума на човека, имаме предвид разумното сърце и онзи ум, който е израз на интелигентност. Да набиеш човека, да го нагрубиш, това не е израз на воля. Да възкресиш мъртвия, това значи воля. Като видиш някой умрял, приложи волята си да го възкресиш. Кажи му, че той е заминал преждевременно и трябва да възкръсне, за да свърши работата, която му е дадена. В този смисъл, възкресението не е нищо друго, освен събуждане на човека от дълбок сън, за да свърши работата, която му е възложена. Хората умират, за се скрият от съдбата, която ги чака. Като се приближи Господ към тях, те се представят на заспали, да не ги съди. Бог тихо им пошепва на ухото: „Станете, аз ще ви възкреся. Не искам да ви съдя, но искам да свършите работата си.“ Не свършите ли работата си, вие ще бъдете подведени под отговорност от други сили и ще имате големи страдания. Бог не съизволява в страданията на грешника, но съизволява, взима участие в неговото добро, в радостите на неговия живот. Желанието на Бога е да подобри живота на хората. Че някой страдал, Той не се спира пред страданието му. Обаче, пожелае ли човек да направи добро на някого, Бог веднага му съдейства. Като правите добро на другите, и на вас ще правят. За да измени кармата си, или за да подобри съдбата си, при всички свои страдания, мъчнотии и изпитания, човек трябва да вложи в себе си желанието да направи на някого поне едно малко добро. Това желание е в сила да привлече вниманието на Бога. Обърне ли внимание на вас, Той ще се намеси в работата и ще ви помогне. Никога не казвайте, че работите ви няма да се оправят. Дръжте в ума си мисълта, че работите ви ще се оправят. - Как ще се оправят? - Начертайте един триъгълник и от двата му върха - на любовта и на мъдростта - спуснете перпендикуляр към срещуположните страни. По този начин ще получите отговор. Отговорът ще определи посоката на вашето движение, т.е. истината. Посоката на вашето движение дава изходен път за разрешаване на задачата. За разрешаване на всяка задача е нужно светлина и въображение. Светлината разкрива предметите, а въображението ги оживява. Млада мома среща един красив момък, който й прави силно впечатление. Тя спира погледа си върху него и харесва устата му, която е израз на неговото добро сърце. Постепенно тя извиква образа му във въображението си и започва да се спира върху носа, върху челото му, върху ушите му, като красиви удове на неговото лице. Колкото повече мисли за него и го държи във въображението си, толкова повече образът му оживява. Всеки уд на лицето му става жив и започва да се движи. Ако момата и момъкът могат завинаги да запазят това гледане на нещата, т.е. да оживяват образите на хората и да виждат само красивото в тях, те ще запазят своята младост. Всички хора ще се вдъхновяват от тях. Следователно, искате ли да успявате в живота си, започнете със закона на послушанието. Чрез послушание човек придобива любовта. Любовта се проявява през втория ден на Божествената година, мъдростта - през втория ден на ангелската година, истината - през втория ден на човешката година. Това са идеи, върху които трябва да мислите. Като размишлявате върху тия въпроси, ще дойдете до положение, навсякъде да виждате Божественото. И тогава, като човек, ще знаете за себе си, че едва сте навлезли във втория ден на любовта, на мъдростта и на истината, и едва сте започнали да се проявявате. В Битието, при създаването на света, за всеки ден е казано: „И видя Бог, че беше добро“. За втория ден, обаче, нищо не е казано. Бог оставя хората да се произнесат за този ден. Вторият ден е денят на любовта. Който разбере този ден, той ще разбере и любовта и ще види, че в нея всичко е добро. Който не я разбере, той сам ще създаде злото. Значи, злото се ражда от неразбиране на втория ден, т.е. от неразбиране на любовта. Щом не разбира втория ден, човек няма право да се произнася за него. Понеже Бог е любов и като любов присъства в човека, последният няма право да се произнася нито за себе си, нито за хората. За проявите си той може да се произнася, но не и за себе си. Стане ли въпрос за хората, или за самия себе си, кажи: „Бог е вложил нещо добро в мене. Какво е то, не зная. Щом не зная, нямам право да се произнасям.“ Ако Бог и досега още не се е произнесъл за любовта, колко повече човек няма право да се произнася. Някой казва, че от него човек няма да излезе. - Не бързай да се произнасяш върху това, което не знаеш. От някои твои теории, от някои твои предприятия може да не излезе нищо, но какво ще излезе от тебе като човек, ти нямаш думата. Във всеки човек е внесено нещо добро. Затова, пазете свещено втория ден в съзнанието си. Това значи, пазете любовта в сърцето, в душата си и не я ограничавайте. Тя е единственото нещо, което не се ограничава. Който се е опитал да ограничи любовта в себе си или в другите хора, той си е създал най-големите страдания. Любовта не търпи абсолютно никакво ограничаване. Най-малкото ограничаване на любовта внася отрова в човека. Не ограничавайте любовта! Не ограничавайте Бога в себе си! Знайте, че всичко, което Бог е вложил в човека, е добро. Ако днес сте сиромаси, невежи, богати на страдания, един ден всичко това ще се махне, и вие ще станете и богати, и учени, и здрави. Бог е Любов. Божията Любов носи щастие. Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълното щастие. Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина носят всичкото щастие. Лекция от Учителя, държана на 2 януари 1929 г., София - Изгрев 2 януари 1929 г. Книги: * Вторият ден Смени в природата (Общ окултен клас. Година VIII (1928–1929). Том II. София, 1938) 14 беседи от 14 ноември 1928 г. до 13 февруари 1929 г. Начало: 05:00

Аудио - чете Живка Герджикова Крѫгове на съзнанието (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Великото и красивото“, 12 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето КРЪГОВЕ НА СЪЗНАНИЕТО "Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!" Размишление. Ще ви дам следното мото: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! И Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини." Какво разбирате под думата "дух"? Когато се говори за човешкия дух, вие разбирате човека в неговата форма. Всъщ-ност под думата "дух" се разбира съзнателно движение. Движат се само разумните неща. Дето няма дух, дето няма разумност, там не може да има движение. Следователно, мъртвите работи не се движат; движат се само живите, разумните неща. Често се говори, че духът обсебил някого. – Не, духът не може да обсебва, той може само да движи човека. Тъй щото, за да говорите за духа, вие трябва да имате ясна представа, що е дух. Мнозина говорят за душата. Що е душа? Под думата "душа" се разбира възвишеното и благородното в човека, т. е. разумното начало в него, което твори и съгражда. Душата не е нещо отделно от човека. В човека тя се изявява като принцип, който твори, съгражда нещата и ги пази от разрушаване. Душата представя мекия принцип в човека, чрез който се изявява любовта. Духът пък представя силния, мощния принцип в човека. Духът и душата са в такова отношение помежду си, в каквото отношение са умът и сърцето. Ако приемем, че душата е подобна на топлината, а духът – на светлината, могат ли те един без друг? Духът е плоскост, върху която душата се отразява. Същото става и със слънчевата енергия. Ако слънчевата енергия не срещне на пътя си някаква плоскост или по-гъста среда, която да я отрази, тя никога не би се изявила като светлина и топлина. Докато дойде на земята, слънчевата енергия е срещнала в пространството ред плоскости с различни гъстоти, през които се е пречупила неколкократно. Какви и колко пречупвания е претърпяла слънчевата енергия, това е известно на истински учените. Обаче обикновените учени не знаят тия неща. Те едва сега навлизат в положителната наука, в науката на Битието. Истински учените знаят, че земята е обвита в особена материя, която служи като трансформатор на слънчевата енергия, за да я превърне в светлина, която ние възприемаме чрез очите си. Част от слънчевата енергия се трансформира в топлина, при температурата на която нашият организъм расте и се развива. И топлинната енергия претърпява ред пречупвания. Ако един ден трансформаторът на слънчевата енергия се развали, животът на земята ще изчезне. Това са научни данни, които могат да се проверят. Много научни данни има в науката, много учени хора има в света, но малцина от тях са мъдреци. Запри-мер, учени, интелигентни хора казват, че Духът обсебил някого и го задигнал. – Какво разбират те под "обсебване от Духа"? И в Писанието е казано, че Духът задигнал някого. Това значи, че Духът, който разполага с мощните сили на природата, задигнал някой човек. Той може да задигне не само един човек, но цяло събрание от хора и да ги пренесе от едно място на друго. Ако един асансьор може да задигне стотици и хиляди хора, или стотици и хиляди тона и да ги пренесе от едно място на друго, защо Духът да не може да направи това? Духът има знания, той знае законите, с които природата си служи. Той може да трансформира материята, той може и да я поляризира. Като говоря върху тези въпроси, едни от вас ги разбират по-добре, а други не разбират всичко. Защо? – Защото не са учени. Те искат да бъдат наред с учените и по този начин се поставят на крива основа. Те трябва да знаят, че никога няма да се постигне равенство в знанието. В неравенството именно седи красотата. Всички хора са братя помежду си, но с различни разбирания. И волът е наш брат, но с рога и копита. И птицата е наша сестра, но с човка, с крила и с пера. Като ни срещнат тия по-малки наши братя и сестри, те бягат от нас, защото не се отнасяме с тях, както трябва. Като дойдат до науката за отношенията, хората се спъват. До едно място и светските, и религиозните хора вървят добре, но като дойдат до ония тънки, деликатни вътрешни отношения, всички спират и казват:" Опасна е тази зона, по-нататък не може да се върви." Като дойде до това място, майката казва:" Не струва човек да става майка, да ражда деца." Като дойде до това място, бащата казва:" Не струва човек да става баща." Учителят пък казва:" Не струва човек да бъде учител, да учи и да възпитава тия неблагодарни деца." Като дойдат до тази зона, всички хора се спират и казват:" Не струва повече да вървим." – Това е зона на замръзване, която непременно трябва да се премине и да се върви напред. Зад тази зона има още една, по-опасна, която също така трябва да се мине. За да минете благополучно тия две зони, вие трябва добре да се екипирате. Зад тези зони ще влезете в областта на красивия живот. Като ви наблюдавам, виждам колко често се менят състоянията ви. Един ден сте вдъхновени, разположени, готови да обхванете целия свят. Два деня след това отпадате духом, вървите с наведена глава, тежко ви е нещо. Защо ви е тежко? – Много причини има за това. Преди всичко не сте дишали правилно, вследствие на което е станало свиване на кръвоносните ви съдове.Затова мозъчната ви енергия не тече правилно; етерното ви тяло не е в хармония с физическото. Тия състояния предизвикват вътрешно подпушване в човека и той започва да се съмнява, да вижда всичко наопаки. От вашето разположение зависи да виждате нещата налице или наопаки. Запример, купувате си лотариен билет и спечелвате 50 000 лева. Вземате парите в джоба си и тръгвате към дома си весел, разположен. Де кого срещнете, виждате все сияещи лица – щастливи, доволни. Във всеки чо-век виждате доброто. Друг някой носи в джоба си 50 000 лева и минава през една гора. Срещат го разбойници и го обират. Като остане без пет пари, де когото срещне на пътя си, счита, в него вижда разбойник. Този човек вижда навсякъде лошото. Питам: Кое от двете положения е право – първото или второто? Добри ли са всички хора или лоши? В първия случай всички хора бяха добри, защото вие бяхте добре разположени. Във втория случай всички хора бяха лоши, защото разбойниците ви обраха. Значи, дали хората ще бъдат добри или лоши, това зависи от вашето разположение или неразположение. За да не изпадате в заблуждения, да не правите криви заключения, вие трябва да проучавате състоянията си. Разположение и неразположение, това са състояния на съзнанието. Съзнанието представя плоча, подобна на све-точувствителната плоча във фотографията, вследствие на което върху него се отпечатват и най-малките промени, които стават в психиката на човека. Когато забележите най-малката промяна в съзнанието на човека, вие трябва да бъдете внимателни, да не го безпокоите, да не философствувате върху това, което той преживява, защото и вие можете да се натъкнете на същото положение. Въпреки вашата философия и вие можете да направите същата погрешка. Какво трябва да направите? – Дайте такъв пример на човека, че да разбере от вас как трябва да постъпва. Обрали някого. Не му казвайте, че Господ е добър, че ще му помогне, че ще се уреди работата му, но ако е беден, а вие разполагате, имате пари, подпишете му един чек да види Божията помощ, изпратена чрез вас. А тъй, че Бог ще му помогне, че работата ще се уреди, че аз те обичам – това са празни думи, които нищо не струват. Стои пред тебе гладен, гол, бос човек, а ти му казваш, че го обичаш. Докажи това по някакъв начин. Облечи го, нахрани го, задоволи го и този човек, без твоите изявления в любов, ще разбере, че го обичаш. Гладният да се моли, разбирам. Той се моли, за да го нахрани някой. Но ситият да се моли – не разбирам. Трябва ли ситият да се моли за гладния? – Не, ситият трябва да повика гладния у дома си, да го нахрани, да го облече, а после може да му поговори малко за Божията Любов. Иначе думи без добри дела създават противоречия в живота. Следователно преди да учите хората как да постъпват, вие трябва себе си да научите. Тази наука е най-мъчна. Тя е особен род педагогия, която малцина имат търпение да изслушат, а още по-малко търпение да я приложат. Не е лесно човек да възпита себе си, да си създаде правилна обхода към всички живи същества. Изнасям в беседите си един пример, но вие казвате:"Този пример се отнася за еди-кого си." Друг казва:"Този пример визира мене." – и се обижда. – Не, примерите, които се дават в Школата, са общи за всички живи същества. Те са обиколили и обикалят целия свят с цел да поучат хората. Те се отнасят до живите същества, а не до мъртвите, не до камъните. Следователно ако искате да се ползвате от тях, тълкувайте ги в положителен смисъл. Не е лесно да се възпита човек, да придобие добра обхода, външна и вътрешна. Мъж и жена се скарали. Жената казала няколко обидни думи на мъжа. Той се ядосал, потъмнял, не може да преглътне тези горчиви думи на жена си. Той ги носи като забити гвоздеи в съзнанието си, не може да се освободи от тях. Срещате този човек на пътя си и се чудите защо не иска да ви поздрави. Зает е човекът, бори се с тия обидни, горчиви думи, които жена му е казала. – Оставете го спокоен, време се изисква, докато той асимилира тази отрова в себе си. Един българин от Костенец-баня имал обичай да понатупва жена си по всички правила на Евангелието. Той наскоро се обърнал към Евангелизма, започнал да чете и да изучава евангелието. Като понабивал от време на време жена си, той се оправдавал с един стих от Евангелието, според който се казвало: "Когото Бог обича, него наказва." Един ден жена му била нещо неразположена, преживявала някакво особено състояние, което раздразнило мъжа й, и той я набил. Огорчена и обидена, тя му казала:"Да знаеш, че цял живот няма да ти простя за този бой!" Той отишъл на лозето и започнал да копае, но работата не му вървяла. Защо? – Измъчвало го нещо, съжалявал, че бил жена си. Отново започвал да копае, но копането не му се поддавало. Върнал се най-после от лозето, отишъл право при жена си и казал:" Моля ти се да ме простиш! Не постъпих добре с тебе. Отидох на лозето да копая, но не можах, мъчно ми е, искам да ме простиш." Иначе, мисли си той, отиде моят евангелизъм. Питам: Защо този човек пъшка и се мъчи? – Като ударил жена си, той възприел нейното тежко състояние, затова се мъчи. В този случай тя станала господарка, а той – слуга. Целият ден той се разправял със състоянието, което било в нея. Той се запитвал:" Като си толкова голям евангелист, любиш ли жена си?" Нещо отвътре го запитвало: Ами тя покорява ли се на мъжа си? – Дето има любов, там има покорство; дето няма любов, никакво покорство не съществува. Следователно, подчинение, покорство може да съществува само при любовта. Щом няма любов, това вече е насилие. При любовта подчинението иде по естествен път, защото, койго люби, той не злоупотребява със своята власт. И тъй, всичко, каквото се случва в живота на човека, трябва да се обяснява разумно. Всяка промяна в съзнанието има своето разумно обяснение. Не е достатъчно само да кажете, че ви е мъчно, но трябва да знаете причините, защо ви е мъчно. Мъчнотиите могат да бъдат от физически характер: яли сте някаква мъчносмилаема храна. Те могат да се предизвикат и от някаква сърдечна или умствена причина. Следователно, човек трябва да знае причините за промените, които стават в съзнанието му. Всяко съзнание може да се представи във вид на кръг. Според това, доколко е широко и пробудено дадено съзнание, дотолкова и този кръг ще бъде голям. В такъв смисъл съзнанията на всички същества се представят във вид на безброй концентрични кръгове, от които вътрешният е най-малък. Външният кръг, като най-голям, прониква през всички останали съзнания, които неизбежно трябва да му се подчиняват. Те съставят органи на външното съзнание, което, от своя страна, ги направлява. Значи всяко вътрешно съзнание трябва да се подчини на всяко външно, което е над него, а всички заедно трябва да се подчиняват на най-външния кръг. Казвате:" Аз не вярвам в Бога." – Ти риташ против остен."Аз не вярвам на ангелите." – Ти риташ против остен. – "Аз не вярвам в светиите и в гениите." – Ти риташ против остен. Светиите, ангелите, гениите, това са кръгове, които съще-ствуват в самия тебе и стоят над твоето съзнание. Ти можеш да виждаш само това, което е под тебе, но не можеш да виждаш онова, което е над тебе. Това, което е над тебе, всякога може да те вижда. Понякога вие усещате влиянията на външните кръгове. Съществата от тия кръгове предварително още знаят какво ви чака, какви страдания ви се готвят, затова вземат мер-ки да ви помогнат. Те виждат, че вие сте тръгнали в крив път, и започват да ви въздействат. Ако не можете да ги разберете, те ще ви създадат такъв род страдания, които събуждат вашата мисъл. Щом почнете да мислите, започвате правилно да чувствате и тръгвате в правилния път. Да допуснем, че имате всичко 30 кръга, т. е. 30 съзнания, които се проникват едно друго. Най-външният кръг има сила и власт да заповяда на останалите 29; обаче най-вътрешният няма никаква власт, никаква сила. Той се чувства сам, всички могат да му заповядват. Той заповядва само на себе си. Съзнанието на всеки човек постепенно се разширява и в този процес той изживява различни състояния. Когато се намира в най-вътрешния кръг на съзнанието, човек се усеща съвършено сам, от всички изоставен, никой не го обича и мисли, че нищо не може да направи. Това състояние се продължава около два-три часа. След това съзнанието му започва помалко да се разширява; той минава през всички останали кръгове на съзнанието, докато най-после дойде до 30 кръг. Щом влезе в това съзнание, човек започва да се чувствува свободен, доволен от себе си. Той мисли, че много знае, че всичко може да направи. Според законите на астрологията и на хиромантията може точно да се определи в кой кръг на съзнанието се намира човек. Никой не може да остане постоянно в един и същ кръг. В съзнанието му стават постоянни слизания и качвания. Това именно представя красотата на живота. Художникът може да нарисува тия кръгове, според които всеки ден можете да определяте, в кой кръг на съзнанието се намирате. Всеки кръг е свързан с известни сили на природата, вследствие на което човек е носител на тия сили. Добре е да нарисувате тия кръгове с цветни моливи, а в средата им да поставите човека. Ще имате една хубава картина, която трябва да изучавате. Тези кръгове представят новите съзнания, които действуват в света. Сега като говоря за съзнанията, мнозина могат да се изложат на противоречия, да кажат:"Защо трябва да изучаваме кръговете на съзнанията, през които минава човек? Днес ние се нуждаем от хляб и само от хляб – нямаме време да учим." Всеки гледа да изкара нещо, да се прехрани. – Според мене какъвто и да е човек, каквото положение да заема той, пак има малко време да учи. – Търговец съм, нямам свободно време. – И като търговец имаш малко свободно време да учиш. Учението е необходимост за всяка душа. Що се отнася до сиромашията, до болестите и страданията в света, те са условия, които подтикват човека към учение. Аз не искам сега да демонстрирам тия работи. И без да ги демонстрирам, вие сами имате много случаи в живота, от които проверявате истинността на моите думи. Наскоро един наш брат заболя от нищо и никакво. На врата му се явил малък сърбеж и той се почесал няколко пъти. С почесването той разранил мястото, потекло малко кръв, но като нямал памук, нито чист плат, с който да попие кръвта, станало инфекция на кръвта, вследствие на което вратът му се подул. Ако не бяха се обърнали за помощ, кръвта му щеше напълно да се отрови. Като отидох да го видя, намерих положението много сериозно. Почудих се как се е оставил до това положение да се инфектира кръвта му. – Както и да е, въпросът беше по-скоро да му се помогне. В това време близките му го убеждавали да му се направи операция. – Защо ще ти правят операция? – "Остави се, съвсем капитулирах." – Не си капитулирал, но отсега нататък ще учиш уроците си. Сега научи първия урок. Важното е, че домашните на този наш брат решили да му правят операция. И той се убедил, че не може без операция. – Не, и без операция ще мине. – Как? – Имай търпение, ще видиш. – Не се мина много време, на врата се отвориха няколко дупки, отдето изтече около кило и половина нечиста материя. След това братът се усещаше отслабнал. – Как да не се усеща отслабнал? Мнозина от вас се плашат дали ще оздравеят, дали ще мине болестта им. Те се боят от смъртта. Писано е на човека дали ще умре от дадена болест, или не. Лекарите казват за някой болен, че ще умре. – Няма да умре. Когато трябва да умре, и здрав да е, чо-век пак ще умре. Ще го вземат по някакъв начин и той няма да разбере как е станало това. Досега аз съм казал само на един човек кога ще умре. Определих точно деня и часа на неговото заминаване. Казах му, че след шест месеца ще замине за онзи свят. На друг човек досега не съм казвал кога ще замине и няма да кажа. На всеки човек е определено точно кога ще замине. Като ученици вие не трябва да се страхувате от смъртта, нито от болести и изпитания. Болестите и изпитанията ще дойдат, но зад всяка болест, зад всяко изпитание има кръгове, които играят важна роля в процесите на съзнанието. Всички болести се дължат на известна дисхармония в човека. Когато черният дроб на човека се разстрои, това показва, че в неговите низши чувства има нещо неправилно. Когато го боли главата, това показва, че в мислителните му способности, в неговите мозъчни центрове има някаква дисхармония. Това значи, че той не мисли право. Когато сърцето на човека се свива, това показва, че в милосърдието му има някаква дисхармония. Досега не съм срещнал милосърден човек, на когото сърцето да се свива. Щом сърцето ти се свива, ти трябва да проявиш своето милосърдие. Като проявиш милосърдието си, сърцето ти ще почне да се разширява. – Ама сърцето ми тупа неправилно. – Как да не тупа? Ще тупа, защото не си милосърден. Преди години ти беше по-милосърден отколкото сега. Щом проявиш милосърдието си, сърцето ти ще почне правилно да бие. Децата са по-милосърдни от възрастните, но майките им не дават да проявяват милосърдието си. Какво искате от човек, който държи ръцете в джобовете си, или от онзи, който държи ръцете си под мишците си? За такъв човек ние не можем да имаме добро мнение. Вие не можете да си обясните причината на тези неща, но те се дължат на известни недъзи у хората. Всеки недъг показва, че един от кръговете на тяхното съзнание не функционира правилно. Някой обича да почесва главата си. Това показва, че един от кръговете на съзнанието му не действа правилно. Друг държи главата си малко накриво. Защо? – Един от кръговете на неговото съзнание не действа правилно. Всички кръгове на съзнанието трябва да се поставят в ред и порядък. Тези кръгове представят известни сили, известни енергии, които заобикалят човешката душа. Тези сили се предават именно чрез кръговете на съзнанието. От тези кръгове зависи успехът или неуспехът на човека. Това, което ви говоря за кръговете, представя положителни знания, които всички трябва да придобиете. Ще кажете, че знаете тия неща, че сте ги учили. Който казва, че знае тия неща, нека се опита да превърне желязото в злато. Може ли да има мъчнотии онзи, който е в състояние да превърне желязото в злато? Невъзможно е този човек да има мъчнотии, които да не може да разреши. Този човек ще вземе сто килограма желязо и ще го превърне в злато. С тези пари той ще има най-скъпите книги в света, ще обиколи света и ще придобие много знания. Ще кажете, че това не се отнася до вас. Това знание е достъпно и за вас, но кой досега е могъл да превърне желязото в злато? Други ще кажат, че не се нуждаят от такова знание, с което да превръщат желязото в злато. – Това е друг въпрос; важно е, че желязото може да се преверне в злато. Наистина, вие сте далеч от това знание. Както ви гледам сега, за да дойдете до това знание, трябват ви поне още хиляда години учение, и то само половината от вас могат да направят това. На останалата половина трябват още хиляда години, за да дойдат до положение да превръщат желязото в злато. Изобщо изискват се още три хиляди години, докато част от човечеството бъде в състояние да превръща желязото в злато. И тъй, виждате какво нещо е съзнанието, колко бавен е процесът на разширяване и пробуждане на човешкото съзнание. Аз сам ще се чудя, ако мога да превърна една желязна пръчка в златна. Сила е това! Кой няма желязо в своята мисъл? Изкуство е обаче това желязо да се превърне в злато. Представете си, че вие имате едно любовно чувство в себе си, обичате някого. Значи намирате се под влиянието на Венера. Това е Божествено чувство. Но по едно време се яви Сатурн, понеже и той обича Венера, и пусне микроскопическа част от своето желязо в кръвта ви. Това желязо веднага пуща отровата си и вие усещате, че е станала някаква промяна у вас. Тази част от желязото, която Сатурн е внесъл в кръвта ви, е микроскопическа, съставя една милионна част от милиграма, но тя създава известна пертурбация у вас, вследствие на което по цели нощи не можете да спите. Какво трябва да направите при това положение? Ще вземете това желязо и ще го превърнете в злато. По кой начин? – Ще внесете слънчевата енергия у вас. Като повикате на помощ Слънцето, бог Аполон, той веднага ще ви покаже начини, как да превърнете желязото в злато. Щом успеете да превърнете желязото в злато, веднага в ума ви ще просветне една светла, красива мисъл. Така постъпват и християните. Като се намерят в някакво затруднение, те дълго време се молят на Бога, докато най-после в ума им блесне някаква светла мисъл и по този начин разрешават своята мъчнотия. След това, колкото да ги бият, те са радостни и весели: пеят и благославят Бога. Те се обръщаха към своите братя с думите:" Братя, няма защо да се страхувате. Бог е дошъл на земята и превърнал желязото в злато." Следователно намерите ли се в трудно положение, ще се молите ден, два, три, седмици и месеци наред, докато превърнете всичкото желязо в кръвта си в злато. Някога не са нужни много дни. Достатъчни са няколко часа, за да стане това превръщане. На какво се дължат отрицателните състояния у вас? Те се дължат на това, че кръговете на вашето съзнание не са още уравновесени. Няколко часа сте радостни и весели и след това казвате:"Тежко ми е нещо на душата." – Няма какво да ви е тежко. Трябва да работите върху себе си, за да изпитате силата на вашата молитва. Има начин, по който всеки от вас трябва да се научи специфично да се моли. Учителят няма да ви даде наготово тази специфична молитва; всеки сам трябва да я намери. Тази молитва е магическа. Тя е в състояние да превръща неблагородните метали в благородни. Тази молитва е сила Божия. Тя е формула, пред която няма нищо невъзможно. Питам: вие вярвате ли в това? Ще кажете, че вярвете. Според мене наполовина вярвате, защото ще се запитате дали сте проверили това нещо. Вие отчасти знаете това, защото сте още в началото на своето учение. В бъдеще с това знание никъде няма да ви приемат. Не е въпрос само да се проповядва. В този живот се изискват сили от човека. Не е достатъчно само да обърнете човека към Бога, но трябва да му покажете начин, как да работи. Като отидете на небето, можете да останете няколко години там, но трябва да знаете как се работи. Не е достатъчно да заведете приятеля си в университета, но той трябва да учи, за да свърши успешно. Казвате:" Ние знаем тия работи, знаем, че трябва да се любим." – Това знание, което имате, може да ви помогне, но има едно съществено знание, към което всички се стремят: то е знанието на безсмъртието. Казвате, че много работи не ви са ясни. Питам: изучавали ли сте кръговете? Знаете ли имената на всички кръгове? По-нататък в 30 последователни лекции ще се спра да говоря за всеки кръг специално, да ви запозная с техните отличителни черти. Вие наистина имате много знания, но едно, което ви пречи, е че имате високо мнение за себе си. Това подразбира, че мислите за себе си повече, отколкото сте всъщ-ност. Някой казва, че е много силен. За да познае колко е силен, ще го подложим на подигравките, на закачките на всички ученици от класа да видим доколко ще издържи. Ако някой брат каже нещо лошо за него, той веднага ще започне да се оплаква": Знаете ли какво ми каза еди-кой си брат?" – Какво е казал брат ти? Случайно езикът му се е подхлъзнал и казал нещо лошо. Кой от вас не е казал лоша дума за никого? Кой от вас не се е заканвал на никого? Една ученичка от осми клас в една от софийските гимназии разправяше следното: Един ден дошъл инспектор да ревизира един от учителите. За да покаже на инспектора, че има добра дисциплина в класа, от време на време учителят се обръщал към ученичките и им се заканвал с пръст. С това искал да им обърне внимание да се държат добре пред инспектора. Като видели това, ученичките започнали още повече да се смеят, видяло им се смешно. Сега ще ви дам една елементарна формула, която можете да употребявате при всички случаи на живота си, добри или лоши. Каквото добро или зло да ви се случи, веднага произнесете в себе си тази формула и вижте какво ще стане в душата ви. Формулата е следната: "Господи, аз Те благославям хиляди и милиарди пъти." Кажете формулата само тогава, когато не мислите нищо лошо. И в най-голямото зло или нещастие да се намерите, не казвайте:" Господи, аз ли съм най-големият грешник в света?" Кажете си новата формула: "Господи, аз Те благославям хиляди и милиарди пъти." Докато се считаш голям грешник, ти си в най-вътрешния кръг сам, изоставен. Щом кажеш: "Господи, аз Те благославям хиляди и милиарди пъти", веднага ще се намериш в най-външния кръг, ще имаш сила и живот. Веднага пътят ти ще се отвори навсякъде и по най-естествен начин ще се справиш с мъчнотиите си и ще постигнеш всичко онова, за което си роден. Всеки човек е роден за нещо. За да обясня своята мисъл, ще взема за пример Библията, или Евангелието. Виждате, че тези Свещени книги са съставени от много листа. По какво се различават листата на Свещената книга? Листата на Свещената книга се различават по това, че всеки от тях съдържа специфично знание. При това всеки лист е съставен от опреде-лен брой редове; всеки ред се отличава от другите по своето специфично съдържание. Не само това, но всяка дума, всяко изречение се отличава от другите също по своето специфично съдържание. Слоговете, думите и изреченията на всеки ред се различават едни от други. Ако липсва един от слоговете на една дума, той лесно може да се възстанови. Ако липсва цяло изречение, възстановяването му е вече още по-мъчно. При това всеки трябва да знае за себе си какво представя в тази Свещена, в тази Божествена книга: дали е само буква, слог, дума или цяло изречение. Ако сте буква само, трябва да знаете колко пъти се повтаряте в цялата книга. Броили ли сте запример на колко места се среща буквата "б" в Библията? Колко време ще употребите, ако трябва да преброите на колко места се съдържа всяка буква в Библията? Това е една трудна задача, която в бъдеще ще ви се даде. Има една наука кабала, според която по един правилен начин може да се направят изчисления, да се види колко пъти се среща в Библията буквата б запримeр. За това се изисква постоянство. Тази задача не може да ви се даде сега, понеже нямате време да я изпълните. Ако направите това изчисление, сега то ще представя за вас безполезен труд. Вие няма да знаете защо и за какво ще ви послужи това изчисление. Като правите тези изчисления, трябва да имате специален дневник, специален бележник, в който да си отбелязвате всички тия неща. Някои си държат дневник за всичко, каквото им се случва в живота. Една госпожица пише в дневника си:" Днес ми дойде на гости моята добра приятелка, с която разменихме доста остри думи. Тя ме обиди и аз на свой ред я нарязах, както трябва." – Това не е дневник. Когато човек говори или пише, той трябва да регулира чувствата си, да знае какво да каже. За всяка дума се държи сметка. Христос казва: "За всяка празна реч ще бъдете съдени, ще давате отчет." Като знаете това, вие трябва да държите сметка за всяка изговорена или написана дума. "Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено." 10. Лекция от Учителя, държана на 28 декември, 1927 г., София. Начало: 19:00

Аудио - чете Живка Герджикова Благото на човѣка (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Великото и красивото“, 12 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето БЛАГОТО НА ЧОВЕКА "Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!" Размишление. Даде се песента: "Имаше человек изпратен от Бога". Четоха се темите: "Подбудителната причина на движението". Сега ще се спра върху думата "благост, благо". Питам: може ли благото на един човек да бъде благо за всички хора? Може ли благото на човека да бъде благо на животните? – Не може. – Може ли благото на висшите същества да бъде благо на човека? – Не може. Наистина, благото на един ангел не може да бъде благо на човека. Това показва, че между всички същества са поставени линии, които разпределят благата им. Съзнанието на всички същества е строго разпределено. То върви по свой път, с определени входове. Съществуват три входа, през които съзнанието на човека минава. Те са сърцето, умът и волята. Това са пътища, чрез които хората се съобщават. Когато хората се обичат, тогава благата им могат да бъдат общи. Дето има любов, там има блага; дето няма любов, никакви блага не съществуват. В безлюбието всяко същество живее за себе си. Забелязано е, че когато любовта отсъства, човек говори изключително за нея. Тогава той говори за постигане свои лични интереси, за подобрение на своя живот. В такъв случай можете ли да изчислите колко души в София се интересуват лично за вас? Или колко хора от цялото човечество се интересуват за вас? Да се интересува човек за вас, това значи да взема участие в живота ви. Като наблюдавам живота на съвременните хора, като изучавам разбиранията на религиозните хора, намирам, че те искат Бог направо да взема участие в техния личен живот. Те се чудят защо Бог не ги освободи от страданията им, а ги е оставил на произвола на съдбата. Като се натъкват на страдания, хората започват да се сравняват помежду си, да казват, че на еди – кого си са дадени повече знания, повече богатства и здраве, че няма правда в света и т. н. Изобщо, хората са наклонни да критикуват Божествения план. В това отношение те мязат на ония палави, немирни деца, които удрят главите си в стените. Не, това не разрешава въпросите. Вие задавали ли сте си въпроса, защо приятелите ви трябва да се интересуват от вас? Или защо Бог трябва да се интересува от вас? Онези, които са разрешили този въпрос, те разбират законите и се развиват правилно. Които не разбират законите, мислят, че в природата, както и в живота, съществува произвол. Като не разбират законите, те се намират в противоречие със себе си, вследствие на което страдат. Те се намират в положението на пътник, който се е заблудил в тъмна гора през мрачна нощ и мисли, че всяко дърво, в което се спъне, е поставено нарочно, като препятствие в живота му. Като се удря от дърво в дърво, той се чуди как никой не му влиза в положението, никой не разбира страданията му. При големите страдания и противоречия, човек изпада в един лабиринт, дето всичко е заплетено. Той трябва да знае, че тук именно действат разумни същества. Учените обясняват страданията със същите закони, каквито съществуват и в природата. В природата съществуват горещина и студ, веят силни ветрове, бури, циклони, но често повява лек, приятен зефир. В природата става смяна на енергиите смяна на теченията, които смени се изразяват в живота като радости и скърби, приятности и неприятности. Учените дават различни мнения за магнетичните и електрични течения в атмосферата. Една научна теория поддържа, че слънцето няма еднаква температура навсякъде: от единия полюс на слънцето се отде-ля енергия, подобна на електричеството; когато тази енергия се докосне до земята, настава студ. От другия полюс на слънцето се отделя енергия, подобна на магнетизма; когато тази енергия се докосне до земята, настават горещини. Ако запитвате защо единият полюс на слънцето отделя електрична, а другият – магнетична енергия – няма да ви се отговори. Защо? – На някои въпроси не може да се отговаря. В някои отношения съвременните хора са като децата, на всичко не трябва да им се отговаря. Едно научно твърдение казва, че ако човек може да си отговори на всички въпроси, които го интересуват, от него нищо няма да остане. Той ще се разруши, ще се превърне на пара и ще изчезне някъде в пространството. За да живее човек на земята, Провидението казва:" Не разрешавай всички въпроси в живота си изведнъж! Нека останат някои неразрешени задачи в ума, в сърцето и във волята ти." – Това не е само научна теория, но положителна наука. Що се отнася до двата полюса на слънцето, единият от които е електричен, а другият – магнетичен, това може да се вземе за предположение, което търпи корекция, но второто положение е научно. И аз мога като апостол Павла да кажа:" Първото е от мене, а второто от Бога." Следователно, дойдете ли до второто, кажете:" За да живея на земята, не трябва да разрешавам всички задачи изведнъж; за да бъда щастлив, не трябва да зная всичко; за да бъда учен, не трябва да разбирам всичко." Понякога знанието спира човека в развитието му, а понякога го подтиква към развитие, към придобиване на още знания, на повече наука. От кои хора страда светът: от бедните или от богатите?– От богатите. От слабите, или от силните? – От силните. Кой лъже: простият или ученият? – Ученият. Въпреки това всички искат да бъдат богати, учени, силни. Ученият мяза на човек, който прави баница. Като вземе точилката в ръката си, прави от тестото каквото иска. Като наблюдавам съвременните хора, виждам какви психологически състояния преживяват. Вземете, запример, числото десет. Това число показва, че вие имате едновременно десет състояния, пет от които се отнасят към вашия ум и петь– към вашето сърце. Можете ли да определите в даден момент колко от тия състояния работят за вашето повдигане и колко от тях ще ви спънат? Представете си, че ви дойде на ум още тази вечер да отидете на Витоша. Можете ли да определите, ваша ли е тази мисъл или е дошла отвън някъде? При това трябва да знаете, ако отидете на Витоша вечер, ще се ползвате или не? Най-после решавате да отидете на Витоша. Като религиозен човек, като човек, който уповава на Бога, тръгвате за планината с тънки дрехи, недобре екипиран. Казвате си:" Щом съм с Бога, от нищо не ме е страх." По едно време излиза вятър, става студено и вие започвате да се съмнявате дали няма да се простудите. При това положение можете ли да пеете, да бъдете тих и спокоен в себе си? И обратното може да се случи. Тръгвате за Витоша, но времето е много горещо, вън температурата е около 35°, а вие сте облечени с дебели дрехи. При това положение можете ли да издържите на тази горещина, без да се страхувате, че ще ви прилошее? Като знаете всичко това, можете ли да определите дали мисълта за отиване на Витоша е ваша или не? Ако мисълта е ваша, тя ще ви донесе благословение. Ако не е ваша, ще ви донесе нещастие. Човек трябва да се наблюдава, да разбира кои мисли са негови, кои не. Същевременно той трябва да се наблюдава, да види кои движения в него са естествени. Човек трябва да бъде естествен. Запример, някой иска да измени говора си, но като го измени, говорът му става неестествен. В това време той има две мисли в себе си: иска да измени говора си, а същевременно мисли какви изрази да употреби. – Тази мисъл вече не е негова. Защо? – Защото никой никого не може да измени. Никой не е изпратен в света да ревизира и да изправя кого да е. Да се наблюдава човек, да се изменя, това е свободна професия, която той сам е поел върху себе си. Каквото да правите, вие никога няма да разберете кой е праведен и кой – грешен; кое е лъжа и кое – истина. Човек трябва да има на разположение известни максими, с които да разполага при всеки даден случай. Ето защо, за вас е важно от десет състояния, които имате, да определите кои и колко от тях съдействат за вашето повдигане. Ако можете да определите това, вие ще придобиете вътрешен мир в себе си; ако не можете да определите, ще изпитате голямо безпокойствие. Числото десет е мярка за определяне на нещата. Нулата представя условия за развиване на единицата. Сега ще ви задам въпроса: Защо трябва да учите? (– За да подобрим живота си) – Не, нито знанието, нито науката мо-гат да подобрят живота. При сегашните условия науката само улеснява живота, но не го подобрява. Който изучава великите Божии закони и ги прилага, той ще има по-лек, по-сносен живот; който не изучава тия закони, той ще бъде изложен на по-големи страдания. В този смисъл истинското знание освобождава човека от страданията, които биха го сполетели. Без това знание мъчно би могло да се прекара живот като сегашния, който е пълен с препятствия. Има два вида препятствия: едни от препятствията са поставени от самата природа: те са естествени препятствия. Другите са създадени изкуствено, от окръжаващата среда. Като разполага със знания, човек лесно би могъл да се освободи поне от изкуствените препятствия в живота. Представете си, че влизате в една гостилница и не познавате гостилничаря, нито как готвят, как услужват, при какви цени и т. н. При това положение вие можете да излезете от гостилницата с разстроен стомах. Защо? – Защото не познавате гостилничаря, не познавате как той готви. Умният човек влиза в гостилница само тогава, когато познава гостилничаря. Иначе той ще се излъже. Ще кажете може би, че като се нахраните, от яденето ще познаете гостилничаря. – Не, тогава ще бъде късно. Докато познаете гостилничаря, стомахът ви ще се разстрои. Ще кажете, че гостилничарят ви се вижда добър човек. – Добър човек е този, който всякога е добър, а не само за един момент. Онези, които не са дошли до това убеждение, казват, че се стремят да бъдат добри. – Няма защо да се стремите да бъдете добри. Вие трябва да проявявате доброто, а не да се стремите да бъдете добри. Какво значи да се стремите да бъдете добри? Това е сложна психологическа идея. Можете ли да прерисувате картината на някой велик художник?– Можете, но как? Ще я копирате. Както и да я копирате, тази картина по никой начин няма да бъде по-хубава от оригинала. Същото може да се каже и за човека. Колкото да се стреми да бъде добър, той никога няма да стане по-добър от оригинала, от своя първообраз. Следователно, за да бъде добър, човек трябва да се върне в своето първично състояние, към своята първична доброта. Колкото да се стремите да направите живота си по-добър, няма да успеете, докато не се върнете в своя първичен живот. Първичният живот е оригиналът, а следващите животи са негови копия. Ако трябва да продадете оригинала и копието на една картина, коя от двете ще струва по-скъпо? – Оригиналът ще струва по-скъпо от копието. Вие можете да се упражнявате, да копирате оригинала, но никога не можете да го постигнете. Художникът рисува една велика картина. Привилегия е за художника да рисува тази велика картина, но каквото да прави, той не може да я постигне. Мнозина искат да бъдат като ангелите. – Добре е човек да бъде като ангелите, но кой човек на земята може да има силата на ангелите? Кой обикновен човек може да има интелигентността и чистотата на ангелите? – Днес няма такъв човек, но в бъдеще ще има. Днес можете само да рисувате, да копирате ангелите, но не и да станете като тях. Обаче вие можете да правите опити, да копирате ангелите, да видите доколко можете да подражавате на някои техни черти. Каквато рисунка да направите, това ще бъде за вас придобивка. Невидимият свят няма да ви осъди. Напротив, той ще каже:" За днес още не е много добре, но вървете напред, бъдещето е ваше." Съвременните хора се измъчват в живота си поради своите криви разбирания. Някой казва за себе си, че не е добър човек. Според мене тези думи означават, че този човек не е нарисувал картината си добре. Щом е така, нека не се обезсърчава, в бъдеще ще нарисува картината си по-добре.– "Кой ще чака толкова време?"– От думите на този човек се разбира неговото скрито желание. Той иска час по-скоро да нарисува картината, за да я продаде. Кой му пречи да я продаде? Той иска да я продаде, но никой не я купува, никой не я харесва. Щом нарисува една хубава картина, веднага ще се намери човек да я купи. Богатите хора плащат скъпо за хубавите картини. Обаче за обикновените картини мъчно ще се намери човек да плати скъпо. Не е ли същото и с музикантите? Когато дойде някой велик, гениален музикант, всички отиват да го слушат. Веднага му дават най-добрия салон на разположение и всеки се счита щастлив, че е могъл да го чуе. Ако пристигне някой обикновен музикант, колкото и да обикаля салоните, навсякъде слуша едни и същи думи:" Салонът е зает." Същото може да се каже и за вашия живот. Една мярка съществува за нещата. Животът на хората не върви добре, понеже са попаднали в една област на вечно съмнение, дето живеят всички фалирали души. Тази е причината, дето всички хора говорят за своите разочарования. Мнозина от вас са навлезли в същата област– в областта на съмнението. Те виждат всичко наопаки. Каквото добро им се направи, те виждат в него само лошото. Дето отидат, все ще се натъкнат на някакви противоречия. Опасна зона е съмнението! Който се съмнява, той мяза на човек, болен от треска. Каквото дадете на трескавия да яде, той все ще каже, че е горчиво. Щом треската мине, той приема същото ядене с удоволствие, с голям апетит. Каквото ядене дадете на болния, той ще намери, че му липсва нещо. Като ви наблюдавам, виждам, че и някои от напредналите ученици са нагазили в тази опасна зона до пояс и се мъчат, не могат да излязат оттам. Казвам: Излезте час по-скоро от тази кал! Не мислете, че можете да разрешите въпроса за съмнението. Докато сте в калта, нищо няма да разрешите. – "Как да излезем от тази кал?" – Хванете се за въжето, което ви се подава. Въжето представя вярата, която може да ви спаси. Единственото спасение е в това въже. Докато излезете на повърхността, ще се кривите на една, на друга страна. Не се излиза лесно от областта на съмнението. Колко светии са плакали от тази кал! Сега, като говоря върху съмнението, казвате:" Какво ли е писано по този въпрос в Библията и в Евангелието? Как да разберем този въпрос?" – Каквито коментари да правите върху съмнението или върху въпросите, които разглеждам в беседите си, вие нищо няма да постигнете. Само аз мога да правя коментари върху думите си. Когато говоря, аз имам предвид само един морал, който се заключава в следното: на първо място поставям Бога, на второ място – ближния си, а на трето място – себе си. От това гледище изнасям всички въпроси, всички положения. Бог представя главата на човека, ближният – неговия труп, а аз – краката и ръцете, с които оперирам навсякъде. Следователно, ближният държи главата, а аз нося цялото тяло и работя за него. Ближният може да разполага с главата, но без моите ръце и крака той нищо не може да направи. Също така ръцете и краката нищо не могат да направят без сърцето и белите дробове. Така трябва да се разсъждава, за да имате права философия за живота. Ако нямате една положителна идея в живота си, вие нищо не можете да направите. Дали сте търговец, учител, свещеник, майка или баща, званието не определя вашия живот. Животът на всички хора се определя от онази велика, постоянна идея, която те имат за Бога. Тя движи хората напред, прави ги устойчиви, като им дава условия за растене и развиване. Често слушам хората да се произнасят, че някои неща в живота представят проза, а други – поезия. И прозата, и поезията са необходими за строежа на човешкия живот. Прозата е нужна за създаване и обработване на полета и на долини в човека. Тя е необходима за човешкото сърце. Поезията е необходима при създаване на планини в човека. Тя е нужна за обработване на човешкия ум. Науката е необходима за създаване на градовете в човека. Философията специално е необходима за устройване на обществения живот в човека. От това гледище човек трябва да се занимава и с наука, и с философия, и с музика, и с изкуства. Всички тия неща до-принасят нещо за развитието на целокупния човек. Като знаете тези неща, бъдете внимателни едни към други, не се присмивайте на онзи, който е попаднал в калта на съмнението. Всеки ще мине през съмнението. Турците казват: "Не се смей на съседа си, за да не дойде същото и до твоята глава". Когато беше в Гетсиманската градина, Христос се обърна към учениците си с думите: "Молете се, за да не изпаднете в изкушение!" Знаете ли какво беше положението на Христа тогава? Той се намираше в голя-мо затруднение и трябваше правилно да реши въпроса. Той се намираше пред задача, от която зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Затова Христос казва: "За този час дойдох на света." Голямо напрежение прекара Христос, но реши задачата си правилно. Следователно, когато се намирате пред голямо затруднение, знайте, че не сте сами. От вас се изисква да издържите докрай. Щом издържите, помощта ще дойде. Тогава ще разберете, че не сте били сами. Ако се усъмните и започнете да казвате, че Бог ви е забравил, че хората не ви обичат, вие сте на крив път. Каквито изпитания да ви дойдат – сиромашия, болести, изкушения – дръжте се за Бога. Речете ли, че може и по нечестен начин да живеете, вие сте пропаднали. Изкушения и съблазни ще дойдат, но ако имате вяра, ще издържите. Като говоря по този начин, мнозина ще помислят, че имам някого предвид. – Никого нямам предвид. Да изнасям законите, с които невидимият свят си служи. Всички минавате през изпитания. Защо и за какво са нужни изпитанията, не е важно. Това е тайна, която обикновеният човек не може да разреши. Изпитанията ще минат и ще заминат, но вие не трябва да се смущавате. Съмнението неизбежно ще дойде, но вие не трябва да го държите дълго време в себе си. Един ваш приятел ви обещал, че в понеделник, в девет часа вечерта ще дойде при вас да ви донесе една книга. Вие го чакате да дойде: минава девет, десет часа, но той все още не дохожда. Започвате да се съмнявате в него. Съмнението вече ви е обхванало. Казвате:"Излага ме този човек. Той обещава само, а нищо не изпълнява." Не разбирам какво приятелство е това. Той тряб-ваше да преодолее всичко, но да изпълни обещанието си!– Така ще разсъждавате, ако не обичате приятеля си. Обаче ако го обичате, вие ще си кажете:" Случило се е нещо на приятеля ми. Какво от това, че днес не е дошъл? Утре ще дойде, ще ми донесе книгата и ще обясни причината, задето не е могъл да изпълни обещанието си." Много причини има, които могат да попречат на човека да изпълни едно свое обещание. Може да го е хванал някой апаш и да го е развеждал целия ден из града. Какво не се случва на човека? Щом разсъждавате така, съмнението ще ви напусне. На другия ден приятелят ви ще дойде при вас и ще ви каже истинската причина за закъсняване на книгата. Ще приведа онзи анекдот за една българка, която, каквото говорила, все казвала: "Ако е рекъл Господ." Една сутрин мъжът й станал рано, взел мотика на рамото си и казал на жена си:" Жена, отивам на лозето. Ти заколи една кокошка, сготви я хубаво и я донеси на лозето." – "Добре, ако е рекъл Господ, всичко ще направя."– "Рекъл не рекъл, ще наготвиш кокошката и ще ми я донесеш. Аз отивам на лозето и ще се надявам там за кокошка." Това било в турско време. Тръгнал той за лозето, но на пътя го срещнали турски челебии, вързали ръцете му и така го развеждали целия ден из града. Жена му отишла на лозето, но останала учудена, когато не намерила мъжа си. Вечерта, като се върнал мъжът й, тя го запитала:" Де беше цял ден? Нямаше те на лозето."_"Остави този въпрос настрана! Отвори ми по-скоро, ако е рекъл Господ, че съм уморен." – Защо го развеждали челебиите цял ден из града? – Защото при започване на работата си не е казал, ако е рекъл Господ, или не е призовал волята Божия на помощ. Ще ви дам един пример из живота, с който ще обясня какво нещо е волята Божия. Често политическият живот налага на хората в един град или в цялата държава военно положение, което трае известно време. Тогава всички поданици считат, че държавата им се намира в някаква опасност. През това време всеки трябва да има лична карта, която да представя при поискване. Някой казва:" Аз трябва да имам лична карта!" – Това е човек, който зачита волята на държавата. Това е човек, който зачита и волята Божия. Друг казва:" Аз не се нуждая от лична карта; и без нея мога да минавам, дето искам." – Да, но щом излезе от дома си, веднага стражарят го спира на пътя и му казва:" Господине, моля дайте личната си карта!" – " Аз нямам лична карта." – " Вървете подир мене!“– Този господин тръгва подир стражаря, който го завежда в участъка. Тук го държат цял ден, изследват самоличността му и вечерта той се връща у дома си изморен, измъчен. – " Де беше цял ден?" – пита го жена му.– "Остави се, човек трябва да има лична карта!" Това значи: човек трябва да зачита волята Божия! Който е богат, той лесно ще разреши задачата си. Ще извади една златна монета, ще я даде на стражаря и ще се освободи от участъка. И това е добре, но не е изгодно, не е практично. Ако всеки ден вадиш от джоба си по една златна монета и я даваш на стражаря, твоето движение из града ще излезе много скъпо. – Не, всеки трябва да носи със себе си своята лична карта, да не става нужда да отива в участъка. Личната карта или златната монета не са нищо друго освен знак, с който човек показва, че признава волята Божия и апелира към нея. Следователно, като ученици вие трябва да имате любов към учението, за да се справите със съмнението. И ученикът се излага на съмнения, и ученият човек се излага на съмнения, но и единият, и другият трябва да се справят разумно с него. Затова от всички хора се изисква вяра. Като четете Евангелието, ще срещнете ред принципи, които и на времето си, и сега, и в бъдеще ще имат и са имали еднаква стойност. Приложението на тези принципи усилва вярата на човека. Когато предприеме някаква работа, човек трябва да бъде тих и спокоен. Това показва, че вярата му е силна. Щом се безпокои, вярата му е слаба. Това не е упрек, но човек трябва да потърси причината за своята слаба вяра. Ако причината за неговата слаба вяра се крие в ума, в сърцето или във волята му той трябва да вземе мерки да се засили в това направление. Една от причините за неустойчивостта на сърцето е страхът, а на ума – съмнението. Ученикът трябва да работи съзнателно върху себе си, да се наблюдава, да знае колко от мислите и чувствата, които минават през него, са действително негови и колко от тях са чужди. Само по този начин той може да прогресира правилно. Какво представя съмнението? – Съмнението, безверието представят утайки, които пълнят полето на етерното тяло на човека, както и неговия мозък. Отрицателните мисли на съмнението, на безверието се отразяват вредно върху целия организъм на човека – върху мозъка, върху белия и черния дроб, върху сърцето, върху общата му жизненост, вследствие на което нервната му система се напълно изтощава и отслабва. За тази цел ученикът трябза напълно да се освободи от ненужния товар на съмнението. Как ще се освободи? – Чрез любовта. Любовта му трябва да бъде изобилна, за да се проникне от готовността всичко да жертва за Бога. За онзи, който люби, мъчнотии не съществуват. Аз не говоря за човешката, но за Божествената Любов, заради която всеки е готов да направи всичко. Тази любов носи радост за човека. Това виждаме в живота на апостолите, на мъчениците, на великите хора в света. Апостолите са били бити, измъчвани, поругавани, но се връщали дома си радостни и весели, че са удостоени да страдат за Христа, за Бога. Някои от учените, от изобретателите, от носителите на велики идеи в света също са били подлагани на мъчения, но те са знаели, че ако не днес или утре, ще дойде ден, когато техното изобретение или тяхната идея ще се приеме. През каквито изпитания да минавате, важно е да създадете в себе си положителна вяра. Като ученици вие трябва правилно да разрешите въпроса за страданията. Когато другите страдат, вие трябва да влизате в положението им, да помагате. Когато вие страдате, трябва да носите страданията разумно и без протести. Когато бедният трепери в стаята си от студ, да благодари, че има възможност да изпита и това страдание. Някога е бил богат радвал се е на топла стая. Нека сега вземе дял от съдбата на сиромаха. Когато богатият седи на топло в стаята си, нека благодари за това на Бога, че има възможност да помага на бедните. Сиромахът, който служи на Бога, и богатият, който служи на Бога, трябва да приемат страданията с благодарност. Да помагаш на ближния си, това не значи, че можеш да помогнеш на всички. Ако имаш желание хората да не страдат, обърни се към Господа с молба да завърти онзи кран на слънцето, от който да се разлее топлина за целия свят, за цялата земя. Щом се завърти този кран, топлината се разстила по цялата земя и всички живи същества едновременно се стоплят. Така се моли светията за хората. Той не може да помага по- отделно на всеки човек, но се моли за всички и Бог изпраща общо помощта си. Ако тия хора имат да плащат, вие можете да изплатите от дълга им само една десета част, останалата те сами ще си плащат. Съвременните хора, както и учениците на окултизма, са дошли до опасно положение. Те са затънали в областта на свещения егоизъм и мислят само за себе си, за своето спасение и самоусъвършенстване. Житното зърно няма какво да се самоусъвършенства. Ябълката, крушата, лозата няма какво да се самоусъвършенстват. Светлината и топлината няма какво да се самоусъвършенстват. Любовта, Мъдростта и Истината няма какво да се самоусъвершенстват. Всички тия неща трябва да се проявяват, а не да се самоусъвършенстват. Човек трябва да прояви хубавото, красивото, което е вложено в него, а не да се самоусъвршенства. Човек е дошъл на земята да прояви Божията Любов. Като проявява тази любов, едновременно с това той ще се развива и усъвършенства. Тъй щото първо ще работите за името Божие и Неговата слава, после за доброто на своите ближни и на трето място за себе си. Така вие ще постигнете всичко, каквото желаете. Този е правият ред на нещата. Като говоря така, мнозина ще се натъкнат на въпроса, дали са добри или не. – Това не е важно. От всички се изисква да бъдете носители на Божията Любов. Тази любов е в сила да разтопи ония елементи в човека, които са причина за неговите страдания. Тези елементи се противопоставят на Божието влияние, вследствие на което в човека се зараждат ред страдания и противоречия. В този смисъл страданието не е нищо друго освен голям студ, който обхваща главно психиката на човека. Когато се намери при такива условия, т. е. при температурата на страданието, човек става добър проводник на Божиите мисли и чувства, на Божиите блага. Без страдания човек мяза на пустиня без вода. Само страданието е в сила да стопи онези твърди елементи в човека, които не се поддават на влиянието на добрите сили в природата. Запример, срещате един беден човек, искате да му дадете нещо; бръкнете в джоба си, извадите една монета, погледнете я, вижда ви се голяма. Нещо отвътре ви казва:" Много е това, дай по-малко." Бръкнете втори път, извадите друга монета, погледнете я, намирате, че и тя е много. Най-после извадите една дребна монета и я давате на бедния. Външно искате да дадете повече, но отвътре нещо не ви позволява. Това, което не ви позволява, не е Бог. Ако слушате Бога, вие ще дадете повече. Колкото дадете, ще мислите, че малко сте дали. Каквото добро да направите, ще мислите, че малко сте направили. Такова нещо е да живее и да постъпва човек Божествено. Който живее в свещения егоизъм, той се натъква на ред мъчнотии в себе си. Тези мъчнотии са резултат на излишни енергии в човека, които той не може да впрегне на работа. Този човек мяза на богат търговец, който има много стока, но малко купувачи. Вследствие на излишната стока на пазара се явява конкуренция, която става причина за фалит. Между търговците се явява гонение, недоволство. За да се избегнат тия лоши последствия, човек трябва да живее с пълна вяра и упование в Бога, без никакво съмнение. Той трябва да се освободи абсолютно от съмнението, което се поражда в неговия умствен свят. Много от страданията на съвременните хора се дължат на това, че искат да живеят, както те разбират, а при това да заставят Бога да върши туй, което им понася. – Свещено нещо е Бог! Той дава свобода на всички същества, позволява им да правят каквото искат, но не съизволява в техните дела. Той знае обаче как действат законите. Той знае, че всяка крива постъпка носи свои лоши последствия, които се трупат върху онзи, който я направил. Кое е по-хубаво тогава: да живеете за Бога или за себе си; да се радвате или да страдате; да бъдете богати с вяра и любов, или да сте сиромаси? За да живее добре, човек трябва да различава нещата. Какъвто предмет да изучава, той трябва да се ръководи от закона на различаването, да следи в себе си как се отразява даден предмет върху него. Ако работата, с която се занимавате, или предметът, който изучавате, уравновесяват силите у вас, те са на място. Следователно, да живее човек за Бога, това значи да уравновеси силите на своя организъм. Да живее за себе си, това значи да се самоотравя. Това значи да затворят човека херметически в тъмна стая, лишен от светлина, от въздух и от вода. Не е лесно да живее човек между много хора, но още по-мъчно е да живее сам. Човек трябва да знае законите, как да се хармонизира с окръжаващата среда. Мъчна наука е хармонизирането на душите. Студът ли трябва да се хармонизира с вас или вие трябва да се хармонизирате със студа? Вие трябва да се хармонизирате със студа. – Как? – Ще запалите печката и ще се стоплите. Значи когато вън е студено, вътре ще бъде топло. Когато вън е топло, вътре ще бъде студено. Едно се иска от ученика: да възстанови своето вътрешно равновесие. Ако не успее да направи това, той ще изпадне в положение на пълна индиферентност, при което няма да върви напред нито назад. За да придобиете вътрешно равновесие, вие трябва да си дадете отчет, колко от мислите и чувствата ви са ваши и колко от тях – чужди. Ваши мисли са тия, които ви са дадени от Бога. Само те могат да ви ползват. Те са ваш капитал, с който можете да разполагате. С този капитал човек може да расте и да се развива. Божествените мисли и чувства внасят в човека мир и спокойствие и той може лесно да се справи със студа и с горещината. Който е неспокоен, който се гневи лесно, той не може да издържа на резките промени на времето. Като излезе вън, студът веднага го заставя да се свива. Кога се свива човек? – Когато страда. Кога се разширява? – Когато се радва. Студът и страданието предизвикват свиване ; топлината и радостта – разширяване. И тъй, от всички се изисква положителна вяра, без колебание, без съмнение, без страх. От всички се изисква такава вяра, каквато детето има в майка си, каквато ученикът има в учителя си. Ученикът отива на училище, защото вярва, че учителят му ще го научи да чете и да пише, ще отвори очите му. Аз говоря за онази вяра, която има морален характер, а не за вярата, която има характер на физическо подчинение, на физическа преданост. "Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!" 9. Лекция от Учителя, държана на 21 декември 1927 г.,София. Начало: 19:00

Аудио - чете Живка Герджикова Време и вѣчность (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Великото и красивото“, 12 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ВРЕМЕ И ВЕЧНОСТ "Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!" Размишление. Чете се темата: "Време и вечност". За следния път прегледайте какво са писали философите за времето и за вечността. Един мъдрец определил времето и вечността по следния начин: Времето се движи около човека, а човек се движи във вечността. Във времето има две точки, които минават пред човека, и той ги наблюдава. Значи, времето парадира пред човека и той го вижда. А човек парадира пред вечността и тя го наблюдава. Това са иносказателни думи. Ако преведете термина "парадиране", какво ще разберете? "Парадиране" значи движение, минаване пред нещо. Кои са подбудителните причини за движението? Какво значи да се движи нещо? За следния път пишете върху темата: "Причини за движението". За да разберете вътрешната страна на въпросите, поставяйте ума си във възприемателно състояние. Ако иска да успява в училището, ученикът първо трябва да се научи да слуша. Когато учителят открива буквите на ученика, той трябва да внимава, да следи всички обяснения, които му се дават. Докато не знаеш нещата, ти си ученик. Щом знаеш нещо и можеш на други да го предадеш, ти си учител. Когато изучаваш някой предмет и се нуждаеш от помощта на някого, ти си ученик. Често ученикът минава през известни състояния, които отвличат вниманието му и пречат на успеха му. – Какви са тези състояния? – Разни болести, различни недъзи: или глава го боли, или корем, или ръка го боли, или някакъв цирей му излязъл и т.н. Значи, когато влезе в училището, ученикът трябва да бъде съвършено здрав, да няма абсолютно никакви недъзи. Ако ученикът е болен и по някакъв начин изкаже това, учителят веднага го изпраща в дома му да се лекува.Щом оздравее, ученикът отново влиза в училището. Ученикът трябва да разбира времето и вечността като две величини в живота си, в които и около които се движи. Казвате, че настанало нещастно време. Друг път казвате, че е настанало щастливо време. Какво разбирате под думите нещастно и щастливо време? Преди всичко, може ли времето да бъде нещастно или щастливо? Казвате, че времето ви е ограничено. Може ли времето да бъде ограничено или неограничено? Мислете върху тия въпроси. Времето всякога разширява човека. То подразбира неограничено състояние, в което човек живее и се движи. Интервалите на времето, които ние различаваме, са относителни. Тази относителност именно ни дава понятие за ограничено и неограничено време. Ако поставят някого да прекара сто години в магнетически сън, като се събуди, той ще бъде толкова млад, колкото преди заспиването. Обаче ако прекара на земята сто години буден живот, той ще бъде стар. Значи, движението на човека хвърля отпечатъци върху неговото физическо тяло, върху съзнанието му. Има случаи, когато времето не остава никакви следи върху човека. Една пословица казва: "Времето е пари". Какво означава тази пословица? Казано е че, парите, т. е. златото е знание. Оттук дохождаме до заключение, че времето е знание, т. е. знанието се придобива във времето. Това означава пословицата "времето е пари", а не че времето в буквален смисъл е пари. Във времето човек придобива знание, опитности, мъдрости.Щом има тези придобивки, човек лесно може да се домогне до външните блага на живота. Здравият по-лесно изкарва прехраната си от болния. Ученият по-лесно може да си създаде приятелски отношения с хората и да подобри положението си, отколкото невежия. Въпросът за времето е свързан с кармата. Дето има карма, там има и време. Когато говорим за кармата, ние подразбираме времето, събрано не само от един, но от много животи. При кармата имаме положения, като че невидимият свят е събрал времето в бутилка. Кармата носи времето от миналото. Тя държи човека отговорен за делата му от преди четири-пет поколения насам. Като направи човек някакъв грях или някакво престъпление, кармата дебне да го улови. В който живот го хване, тя го заставя да плати. В това отношение времето представя написана книга на живота. Когато говорим за времето, разбираме човешките преживявания. Всичко, каквото човек е написал в съзнанието си, представя времето на миналите животи. В този смисъл времето може да бъде или добро, или лошо. Всичко, което човек пише във вечността, представя моменти от времето, т. е. ограничение. Като знае това, човек трябва да бъде буден в делата си, защото всичко се пише във времето. Без съзнанието времето не може да се прояви. Както се определя времето, това е външната страна на живота. За да имате ясна представа за времето и пространството, те трябва да се обяснят психологически. Вечността е без начало и без край. В нея няма никакво пре-късване. В нашия живот като част от времето, съществуват ред прекъсвания. Сега каквото и колкото да се говори, времето не е толкова важно за вас, колкото животът е важен. Като говоря за живота, аз нямам предвид вашия обикновен, ежедневен живот, който е непотребен товар на миналото. Ако нямаше идеал в живота си, човек не би се задоволил със сегашния си живот, който минава на земята. Той търпи всичко, благодарение на своя велик идеал, към който се стреми. Значи докато имаме висок идеал, докато търсим Бога, животът ни всякога ще има смисъл. Идеалът, стремежът ни към Великото, към Абсолютното начало показва, че истинският живот е извън обикновения, извън сегашния ни живот. Както живеете днес, ако нямате идеал в живота си, всякога ще завършвате с известни разочарования. Когато имаме приятели на земята, животът ни става красив. Когато имаме приятели в невидимия свят, вечността е красива. Няма по-страшно нещо от това, човек да няма приятели на земята, да няма приятели и в невидимия свят. Тогава той живее в неблагоприятни, тежки условия на живота, които сам трябва да преодолява. Представете си, че се виждате увиснал в пространството без почва, без вода и въздух около вас, без никаква светлина. Поглеждате, не виждате тялото си, не виждате никакви органи, а живеете само в съзнанието си. Можете ли да си представите какво ще бъде вашето състояние? Като почувствувате, че от вас е останало само голо съзнание, вие ще се ужасите. Тогава ще разберете каква привилегия е да имате органи, чрез които да изпълнявате всички функции на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля. Щастието на човека се заключава в това, да може чрез органите си да изразява всички подтици на душата и на духа си. И досега още хората не са съзнали какво благо е тялото, което им е дадено, вследствие на което сами те още нищо не са направили. Дойде ли до положение сам да извърши нещо, човек се натъква на противоречия, на съмнения, дали има друг живот, съществува ли Бог, или не. Този е един от трудноразрешимите въпроси. Всеки счита, че не е живял още както трябва, че времето му е отишло напразно. Наистина, човек трябва да мисли за времето, да го цени, но той трябва правилно да го използва за придобиване на положителни знания. Това знание е във връзка с времето. Въпреки това времето подразбира ограничения. Вечността пък подразбира вътрешна свобода. Следователно свободен човек е само онзи, който живее във вечността. Време без ограничение се нарича вечност. Времето пък е вечност с ограничение. – Така определят окултистите времето и вечността. Някои философи определят времето като интервали от вечността. – И това определение е право. Според вас кое определение е най-добро: когато се раждате, когато сте в зряла възраст или когато умирате? Определете такова време, когато всички да сте доволни. Най-доброто време е, когато всички учат: майката и дъщерята, бащата и синът, господарят и слугата. Ако бащата седи дома и нищо не върши, а синът учи, това е ограничение. Най-красиво време е, когато всички учат, когато всички работят, когато всички почиват, когато всички се радват или скърбят. Хората философстват върху живота, върху страданията и радостите, но щом им дойде някаква болест, те изменят своята философия. Страданията, болестите са условия, чрез които проверяват доде е достигнало съзнанието на хората. Какво съзнание е това, което при най-малкото страдание се прекъсва? Всяко прекъсване показва, че съзнанието не е будно. Истинският адепт, истинският ученик при никакви изпитания, при никакви болести не прекъсва съзнанието си. Много от окултните ученици от най-стари времена досега продължават да се съблазняват. Някои от учениците на Христа не повярваха във възкресението и се усъмниха. Причината за съблазните, за съмненията се крие във вътрешните ограничения на човека. Вътрешните ограничения пък представят предмет на дълбоки изучвания. Човек трябва да дойде до положение да не се прекъсва съзнанието му и да седи над мъчнотиите в живота. Който е постигнал това, той е силен човек. Онзи човек, на когото съзнанието се прекъсва, мяза на малки деца, които искат да прескачат големи трапове. Какво правят те? – Засилят се, дойдат до трапа, уплашат се и се върнат назад. Ако някой рече да им подаде ръка, те не приемат, страхуват се и не вярват на никого. Съвременните хора са толкова наплашени, че са изгубили доверие едни на други. Защо хората са изгубили вяра едни на други? – Защото турят за мостове сламки вместо греди и след това искат да убедят хората, че ако минат по сламките, никаква опасност не ги чака. Всеки, който е повярвал на техните думи, той дълго време е носил последствията на своето лековерие. И днес, когато някой човек не се поддава на философиите на хората, има право. Питат го после:" Ами ти не вярваш ли в Господа?" – " В Господа вярвам, но в твоята философия, подобна на мост от сламки, не вярвам." – "Ами нали Господ е създал сламката, защо не вярваш в нейната здравина?" – По-скоро вярвам, че крила могат да ми израснат, отколкото да вярвам, че мога да мина през мост от сламки. Ако искаше да ме прекара през такъв мост, Бог щеше да ме направи лек като мравка. Щом Бог ме е създал човек, Той е предвидил за мене друг мост, а не от сламки. Следователно, когато разисквате, когато философствате, внимавайте в изводите си. Казвате:" За Бога всичко е възможно." – Вярно, за Бога всичко е възможно, но какво трябва да се разбира под думата "всичко"? За Бога е възможно всичко разумно, но не и неразумното. Бог никога няма да застави човека да мине през мост от сламки. Бог никога няма да застави човека да краде, за да свърши училище. Кражбата не влиза в методите на правия път. Да краде човек, това значи да взема от благата, предвидени за друг някого. Крадецът нарушава установения ред на нещата. Той не дочаква времето, за да получи благата, които са определени за него, но прибързва да ги получи. В това прибързване той ги взема от другиго, не чака да ги получи по естествен път. Когато разбере това, човек никога не си служи с кражба. За да дойде до това разбиране, съзнанието му трябва да се пробуди. Много окултисти и теософи са писали за кражбата, но те имат различни разбирания по този въпрос. Те не са разглеждали само въпроса за кражбата, но и много други въпроси, пред които трябва съзнателно да се пристъпва. Защо? – Защото, както са разгледани, те не представят обикновена захар за ядене и за приправки, но захарин, който трябва внимателно да се употребява. Захаринът е 500 пъти по-сладък от обикновената захар, вследствие на което е необходимо да се разтвори в много вода, за да се използва. По същия начин, когато някой от тия окултисти говори за вечността, за да не се уплашите, вие трябва да разредите във вода неговата философия. Един виден астроном пожелал да проникне за момент само във вечността, да види какво нещо е вечност. Той дълго време се молил на Бога да му се даде тази възможност, докато най-после молитвата му била приета. Господ казал на един ангел да извади от тялото на астронома човешкото съзнание и човешкото сърце, да остави тялото му на земята и като дух да го разведе из вселената. Като разбрал, че молитвата му била приета, астрономът се зарадвал и благодарил на Бога. Ангелът го взел и понесъл из пространството. Така пътували от една система на друга, от един свят на друг, от едно слънце на друго и т. н. Най-после астрономът запитал ангела:" Няма ли край това нещо?"– "Няма край. Ние едва сме започнали пътуването си." – Я тогава ме върни на земята, не мога вече да издържам. Това не е за мене. Не ме интересува вече въпросът за вечността." Казвам: това, което не е интересно за нас, не значи, че не е интересно за други същества. Има същества, високо напреднали, които биха използвали тази разходка разумно. За да дойдат всички хора до високо съзнание, невидимият свят работи усилено върху тях, приготовлява ги. Едно се изисква от човека – да има любов към Бога. При това положение, дето застане, човек всякога ще има близки, които ще го обичат. Няма по-страшно нещо в све-та от самотията. Представете си, че както сте сега неприготвени, някой ангел ви понесе и остави между земята и слънцето. Какво ще правите там? Какво ще бъде положението ви? Вие мислите, че ще паднете. Няма да паднете, но ще останете в пространството. Благодарете, че сте дошли на земята, че живеете всички заедно, като пчели в кошерите си. Когато кошерът се развали, пчелите се разпръсват. Когато царицата на кошера умре, останалите пчели постепенно уми-рат. Хората живеят в кошери като пчели, но за да се развиват правилно, те трябва да спазват законите на своите кошери. Една основна, свещена идея поддържа живота на кошерите, в които хората живеят. Щом тази идея изчезне, с нея заедно и кошерът се разнебитва. Щом кошерът се разнебити, други пчели дохождат отвън и разграбват меда. Едни от пчелите умират, други се разпръсват и отиват в чужди кошери, а трети се роят. И тъй, кошерът трябва да се размножава, трябва да се рои. В Божествения свят кошерът не се разделя при рояването, но става все по-голям. Тази е една от задачите, която съвременните хора, пък и вие като ученици, трябва да разрешите. Когато се отглеждат и възпитават деца, между майката и децата трябва да съществува хармония. Иначе при първа възможност в кошера на семействата ще става рояване, което ще се разреши с раздяла на децата от майката. Ако в семействата съществува хармония, майката ще влиза във връзка с разумни същества от висока йерархия, които ще й по-магат при възпитанието на децата. Няма ли хармония в семействата, майката ще влиза във връзка със същества от низка йерархия, които ще я спъват при възпитанието на децата. Същият закон се забелязва и при избиране на приятели. Ако за приятел изберете човек, с когото се схождате по ум и сърце, вие ще влезете във връзка с разумни същества от висока йерархия. Ако приятелят ви е със сърце и ум от низък уровен, вие ще се свържете със същества от низка йерархия. Като знаете този закон, ще бъдете внимателни, защото от връзките, които правите на физическия свят, вие или ще се понижите или ще се повдигнете. Затова и в Писанието е казано: "Лошите общества развалят добрите нрави." Общението с лоши хора разваля доброто в човека. Ето защо учениците на окултните школи от древни времена досега, са употребявали от половин до един час време за размишление, за медитиране, за да се свържат с разумни същества от невидимия свят. Какво нещо е медитация? – Размишление върху хубави, красиви неща, които повдигат ума и сърцето на човека, и по този начин го свързват с по-висок, по-възвишен свят от този, в който се движи. Като медитира, човек първо трябва да се спре върху своите добри страни, а после върху лошите с цел сам да ги изправи. Като работи съзнателно върху себе си, човек лесно може да се коригира, да изправи изопачените страни на своето съзнание. Като се изправяте, вие постепенно внасяте в себе си весел дух – дух на свобода. Докато не се стабилизирате във възгледите си, вие всякога ще се поддавате на хората, ще се колебаете, ще губите свободата си. Кой каквото ви каже, вие ще се чудите как да разберете това. – Щом се колебаете за нещо, щом не можете да го разберете, това показва, че е станало прекъсване на съзнанието ви. Прекъсването на съзнанието може да се представи с права линия, която в началото и накрая е надебелена, а в средата – тънка. На това се основава графологията. Когато някой се колебае, когато губи самостоятелността си, почеркът му се изменя: линиите стават тънки, несигурни. От почерка на човека може да се определи характера, състоянието, професията му и т. н. Като разглеждате почерците, можете да кажете дали даден човек е философ, поет, музикант, художник или писател. Изкуството да се чете характера на човека по почерка се дължи на известен биологически закон. От вибрациите на човешкия мозък се определят състоянията и характера на човека. Когато е сит, задоволен в живота си, човек пише по-дебело, линиите са на-дебелени. Когато човек е гладен, незадоволен в нещо, линиите на буквите му са тънки, изтънчени. Като правите различни опити в това направление, ще видите, че гладът се отразява, не само върху почерка на човека, но и върху вкуса му към музиката. Дръжте някой разположен човек няколко дни гладен и след това идете да му посвирите малко. Ако го питате какво желае да му изсвирите, той веднага ще каже:" Щом си дошъл да свириш, изсвири ми някое парче с материален, с физически характер. Не ми се слушат идеални работи. “Дайте му след това да напише нещо, ще видите, че линиите в него са тънки, слаби, без надебеляване. Следователно при сегашния живот на земята, човек трябва да започне от видимото, от материалното и постепенно, крачка по крачка, да върви към невидимото, към идеалното, към духовното. Да правите добро, да се жертвате за другите, да помагате на по-малките, да ги учите, това са неща, които се отнасят към идеалния свят. Всеки има желание да прави добро, да помага на по-малките от себе си, да ги учи, но той трябва да знае как да направи това. За тези неща се изисква вътрешна подготовка, вътрешно знание. Мнозина искат да познаят Христа, но не знаят как да се домогнат до това познаване. Чудно нещо! От две хиляди години насам се говори за Христа, а хората още не Го познават. Как може ученикът да се представи пред учителя си? – Като учи. Достатъчно е ученикът да учи добре, за да го намери учителят му. Щом учителят намери ученика си, последният започва постепенно да го познава. Тъй щото, когато ученикът изучава предметите, които учителят му преподава, той влиза освен във външна, още и във вътрешна връзка с учителя си. Следователно, когато искате да бъдете обичани от Бога, вие трябва да живеете според законите на Божествения живот. От вас не се изисква да разберете работата и проявите на Бога във всички светове и слънца. Достатъчно е да проникнете в онзи малък кръг на дейността Божия, която можете да схванете със своето съзнание. В това отношение вие трябва да бъдете като децата, да сте доволни от малкото. Щом искате да познаете Бога и Христа, трябва да вземете участие в тяхната работа в най-малък размер, в кръга на вашите възможности. Ако нищо не правите за Бога, за Христа, по никой начин на можете да Го познаете. Мнозина искат първо да получат блага от Господа, а после да повярват в Него. Всъщност, законът е обратен: първо трябва да повярвате, а после ще получите блага. Питам: какви блага можете да очаквате, когато предварително вече сте получили най-голямото благо – животът? За следния път всеки от вас да напише един стих или едно изречение с най-красив почерк. Ако пишете азбуката внимателно, бавно, спокойно, ще видите, че всички букви не са еднакво красиви. Буквите а и б са красиви, но буквите в, г, д, ж не са толкова красиви. В бъдеще новите краснописци ще обръщат внимание на движенията, които ръката прави при написване на буквите. Движенията на ръката оказват влияние върху мозъка, върху нервната система на човека. Ако движенията при написване на буквите са правилни, те се отра-зяват благоприятно върху паметта, върху развиването на ума. Те развиват мекота и стабилност на човешкия характер. Изобщо всички движения, които човек прави, определят неговото състояние, както и характера му. Срещате един човек с наведена глава, едва влачи краката си. По движенията на този човек съдите, че той е изгубил смисъла на своя живот. Ако срещнете човек, за когото животът има смисъл, ще видите, че той върви смело, с изправена глава, със сигурна стъпка. Сега ще ви дам едно упражнение за усилване на паметта. Които имат силна памет, те са свободни, могат да не правят упражнението. Онези, на които паметта е слаба, ще правят упражнението в продължение на един месец. Упражнението е следното: ще турите ръцете си на кръста. След това ще вдигнете десния си крак и ще го допрете, колкото може по-нагоре на бедрото на същия крак. През това време ще стоите само на левия крак. После ще свалите крака си и ще направите същото упражнение с левия крак. Така ще правите ту с десния, ту с левия крак в продължение на десет минути. Това упражнение развива стабилност, устойчивост на организма, а също така оказва влияние и върху паметта. Ако искате да имате резултати, правете упражнението редовно. Какво ви струва да отделяте всеки ден по десет минути от времето си за подобрение на своя организъм? Ако доброволно не правите движения, природата насила ще ви застави. Тя разполага с ред негативни методи, чрез които възпитава хората. Тя им изпраща болести и по необходимост те правят движения, въртят се в леглото на една и на друга страна. Резултатите на тези движения не са толкова добри, колкото при движенията, които здравият човек прави. Всяко движение, което правите, трябва да бъде разумно, да има смисъл. В идейния живот всяко движение е разумно. Когато сте добре разположени, движенията излизат естествени. Щом изгубите разположението на духа си, движенията започват да стават неестествени. Като правите движения, не се страхувайте, че ще направите повече или по-малко, отколкото трябва. Броят на движенията е точно определен. Движението на ръката означава волев импулс. Ако това движение е правилно, то събужда красив подтик в човека. Баща има син, който следва в странство. Един ден синът пише на баща си писмо. Бащата отваря писмото, чете, взира се в него, нищо не може да разбере. Писмото е писано на бързо, едни букви нагоре, други надолу, остри, ъглести като йероглифи. Това е неразбраното писмо в живота. Когато обичате някого, вие пишете красиво, отчетливо, чисто, не бързате. Вземате хубаво перо, чиста книга, хубаво мастило и тогава пишете – по всички правила на етикецията. На баща си пишете:"Татко, искам да изпълня желанието ти, но..." На възлюбения или на възлюбената си пишете:" Добрият живот носи щастливи минути." Питам: как трябва да напишете писмото на баща си? На баща си ще напишете едно красиво писмо, да се чете добре, разбрано. Като го прочете, бащата трябва да остане доволен. И ние всеки момент пишем писма до небето. Всяка наша мисъл, добра или лоша, е писмо, отправено до небето. Всяко наше разсъждение върху известен въпрос не е нищо друго освен писмо, изпратено до небето. Ако мисълта ни е красива и разсъждението право, ние сме доволни от това писмо. Тогава затваряме писмото в плик, подписваме се и го пращаме в пространството. Вие написвате на баща си писмо със следното съдържание:" Любезни татко, намирам се при лоши условия. Работа нямам, гладен и бос ходя. Важно е при това, че не зная коя е причината за положението, в което съм изпаднал. Ако можеш, пиши ми нещо по този въпрос." Изпращате писмото и чакате отговор. Понеже нещата са наредени разумно, невидимият свят ви е поставил при тези условия с цел да ви възпита. По някакъв начин той ще ви изпрати една мисъл, чрез баща ви или чрез друг някой, от която ще научите защо сте поставени при неблагоприятни условия на живота. Щом се домогнете до причината на вашето положение, вие постепенно почвате да се коригирате и положението ви се подобрява. Чрез изпитания и страдания човек намира мястото, което му е определено в живота. Днес последните са заели първите места, а първите – последни. Който иска да бъде пръв на небето, като слезе на земята, той трябва да вземе последно място. Ще се впрегне на работа, ще учи и по този начин ще намери причините за противоречията в своя живот. Това е задача, която всеки човек трябва да реши. Като ученици у вас трябва да се събуди желание да разбирате живота. Щом разберете живота, тогава и науката, и изкуствата се осмислят. В науката, в изкуствата, във всички отрасли на живота участва човешката мисъл. Щом е така, човек непременно трябва да се интересува от живота, разбирам от съзнателния, добрия живот. Щом живеем добре, ние изразяваме Божествения живот в себе си. Без този живот няма мисъл. Без този живот не можем да влезем в общение с разумните, с напредналите същества. За да влезем във връзка с мисълта на някой велик писател или учен, ние трябва да носим в себе си Великия живот– животът на Бога. При това положение само можем да разберем каква е била интимната мисъл на този велик човек. Тази мисъл не е негова само. Тя се е носила от векове насам, минавала е през много умове, разработвала се е, докато най-после е излязла от перото на този учен в стройна, красива форма, за да просвещава умовете и сърцата на хората. За това се изисква още и любещо сърце, пълно с любов, с обич. Тогава ще ви се разкрие дълбокият смисъл на всяка прочетена от вас дума. Ще разберете при какви условия е работил този учен и защо си е послужил с една или с друга дума. Когато писал своите Послания, апостол Павел употребявал някъде неопределена форма. Той е бил учен човек, което показва, че това е правил съзнателно, а не произволно. Много филолози и досега не могат да разберат защо си е служил с неопределена форма. Щом си е служил с тази форма, той имал някаква идея. Затова именно всички трябва да работите, да влезете във връзка с великите, с учените хора на миналото, да разберете тяхната интимна мисъл, която ги е заставяла да пишат по един или по друг начин. Това се постига с подобрение на живота, с внасяне в него елемента на любовта. Човек трябва да обича. – Какво трябва да обича? – Той тряб-ва да обича красивото, великото в света и към него да се стреми. И грозното може някога да се обича, но само толкова, колкото е контраст на красивото. Злото може да се обича само като контраст на доброто. Омразата може да се обича само като контраст на любовта. Който има изобилна любов в себе си, той може да обича и омразата, и злото, и грозотата. Какво означава това? – Когато обичате някого, вие го обичате и с недъзите му, и с погрешките му – всичко му обичате. Когато не обичате някого, и най-малкият недъг в него, най-малката запетая е в състояние да ви отдалечи от този човек. Това опорочава живота ви, нарушава чистотата на вашата любов. Затова и Писанието казва: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си." Значи, първо ще възлюбиш Бога, след това ще възлюбиш ближния си – човека. И тъй, когато Божествената Любов се прояви у нас, ние казваме, че Бог е проява на тази любов. Когато пък ние проявяваме своята любов в Божествения живот, тогава Бог проявява към нас любовта си в нашия живот. Следователно, ние ще проявим своята любов в Божествения живот, а Бог ще прояви своята Любов в нашия живот. Това е великото в света. Това е задача за разрешаване. Значи ние трябва да разрешаваме Божествената Любов, да проявяваме Бога в себе си, а Той трябва да проявява нас в себе си. По този начин ще има допирни точки между Божествения и нашия живот. Само така ще разберем разликата между Божията Любов и нашата.Така ще се създаде вътрешна връзка, вътрешна хармония между двата свята. Тази връзка ще осмисли живота на хората и ще ги сближи. Следователно, ако искате да създадете връзка с някой човек, вие трябва да намерите в него поне една добра черта, която винаги да държите в съзнанието си. По този начин и вие, и той ще проявите любов един към друг. Това е приятелство, това е любов към ближния. Не е нужно човек много да говори, за да създаде приятелски отношения с някого. Многото гово- рене забулва истината. За да се домогне до любовта, човек трябва да постави за основа на живота си такива максими, такива правила и закони, които да имат резултати. Всеки Божествен закон, приложен в живота на човека, произвежда буря, която или ще го повдигне, или ще го разруши. За да не пострада, човек трябва да върви в съгласие с този закон, да не му противодейства. – Не може ли без бури? – Не може. – Защо? – Когато влиза в гъста материя, каквато е човешкият живот, Божественото среща голямо съпротивление, вследствие на което частиците на тази материя се раздвижват силно, сгорещяват се и се образува голяма топлина, от която тялото или ще се стопи, или трябва да направи усилие да си пробие път. Ето защо, когато тръгне в Божествения път, човек не трябва да спира, да се колебае, да се съмнява. Той трябва да върви напред с бързина, която да преодолява всички препятствия. За последствията не мислете. Щом сте влезли в Божествения свят, страхът трябва да отстъпи, да излезе навън. Така е било с мъчениците християни. Когато ги заковавали на кръста, когато ги туряли на кладата, те пеели и славили Бога. Идея са имали тези хора! Който носи в себе си Божествени идеи, той не страда. Изобщо в човека страда низшето, но щом Божественото, висшето съзнание в него се пробуди, той повече не страда. Докато е в ада, човек страда; щом влезе в рая, страданията му изчезват. Човешкото съзнание носи страдания. Божественото съзнание носи радости. Когато работите върху себе си, правете наблюдения, коя е първата дума, с която започвате деня. Записвайте всяка сутрин коя е първата дума на вашата реч, с която се обръщате към другите. Като се събуди от сън, някой казва:" Донесете обущата ми!" Или:" Донесете дърва и запалете печката!" Друг казва:" Чакай да видя, какво имам в кесията." Детето пък казва:"Мамо, хляб искам!" Всеки човек започва деня с някаква дума, или с цяло изречение, но интересно е да направи наблюдение върху себе си поне в продължение на десет деня, с какви думи ще започва своята реч. Не само това, но правете наблюдения, каква ще бъде първата дума, с която ще посрещнете някой свой приятел или своята жена, или дъщеря си. Онези от вас, които са по-свободни, нека направят това наблюдение върху себе си да видят с какви думи започват деня. Това упражнение ще държи съзнанието ви будно поне за десет дни. Като правите тия упражнения, не мислете, че ще влезете в разрез със своите знания. Не, знанията, които сте придобили, могат само да ви радват. Обаче вие трябва да знаете, че освен знанията, до които човечеството е дошло, има и други знания, за които човек трябва да се приготовлява по ум, по сърце и по воля. Упражненията, които се дават в Школата, са приготовление на вашите органи за възприемане на бъдещето знание. Всеки ден носи ново знание със себе си. Човек трябва да развива своята чувствителност, да възприема това знание. Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде доволен от живота си. Ставаш сутрин, бъди доволен, че си станал. Боли те единият крак – бъди доволен и благодари, че само единият крак те боли, а не и двата. Ако те болят краката, благодари, че поне ръцете не те болят. Ако те болят ръцете и краката и не можеш да станеш от леглото, благодари, че можеш да се молиш. Като се молиш четири-пет часа, ще се развърже едната ти ръка. Като се молиш още четири-пет часа, ще се развърже другата ти ръка. След това ще се развърже единият ти крак, после – вторият и няма да забележиш как ще се развърже тялото ти, и ще станеш от леглото си здрав, доволен, че можеш да се молиш на Бога така, както никога не си се молил. Не са лесни тези упражнения. Те изискват воля, усилие. Мъчно е човек да бъде благодарен, доволен при всички условия на живота си, но трябва да работи в това направление, да развие тази черта в себе си. Мнозина дават външен израз, че са доволни от условията си. Те се усмихват и казват, че са благодарни, но това е привидно. Човек вътрешно трябва да бъде доволен, вътрешно трябва да се усмихва, сам със себе си да се разговаря, да разсъждава и да се запитва:" Защо не съм доволен и благодарен от положението си?" Толстой дава един разказ, в който представя разбирането на съвременните хора за християнството. Двама братя се разговаряли помежду си по въпроса за Христовия за-кон. Единият от тях казал:" Христовият закон – законът на любовта се изразява в готовността на човека да приеме всичко в живота си с любов, с търпение, без никаква критика, без никакво роптание." Представете си, че някой благочестив човек е прекарал цели 20 години в пустиня в пост и молитва, в служене на Бога и след това слиза в света да помага на хората. Потропа на една врата, не го приемат; потропа на втора врата, не го приемат; потропа на трета, на четвърта, пак не го приемат. Стотици врати обиколи, но никъде не го приемат. Ако при това положение този човек се обърне към Бога с молба да го напъти там, дето се нуждаят от него, и благодари на тези изпитания, без да роптае, без да се огорчава, той е постъпил по Христовия закон. След това Бог ще го напъти към онази врата, дето ще го приемат с благодарност. Започне ли да роптае, да съди, да критикува хората, че не са внимателни, не са добри, този човек е далеч от Христовия закон, той не може да се нарече християнин. Това е мъчение, а не страдание. Съвременните християни минават през същия изпит, но като не са готови за него, те се мъчат. Онези християни, които са минали този изпит, не се страхуват. Те гледат на него като на книжен нож. За тях изкушенията в света не са нищо друго, освен миражи, които постепенно се разсейват. Затова душите на тия хора са свободни като птички във висините. На ученика е нужно и самообладание. Чрез самообладание ученикът развива своя ум, своето сърце и своята воля; от друга страна, то помага за усилване на паметта, за подобрение на физическото му здраве, за подобрение отношенията между приятелите му. Човек трябва да прави усилия, да работи съзнателно върху себе си, за да развива самообладание. Без това качество той не може да прогресира. За следния път напишете по едно изречение или по един стих, но красиво, чисто и се подпишете на листа. Ще бъдете смели, решителни, ще минете като автори. Тази работа ще бъде като конкурс, на който ще получите премия. Старите гърци са устройвали игри, надбягвания, на които само един е получавал награда – венец. Считайте, че и на вас ще се даде от невидимия свят такъв венец, затова гледайте да напишете нещо хубаво, което да задоволи самите вас. Като напишете изречението, прочетете го няколко пъти. Ако не ви хареса, не го късайте, но турете този лист настрана и като отидете на Витоша, изгорете го. Друг път ще ви дойде по-хубава мисъл. Докато не останете доволни от мисълта, която сте написали, не се спирайте. Пишете една, втора, трета мисъл, докато се установите върху тази, която най-много ви хареса. Може би тази мисъл да ви е предадена от някое възвишено същество. Вие трябва да зачитате всяка мисъл, всяка идея, която минава през ума ви, макар и да не ви харесва много. Често децата могат да изнесат по-хубави мисли от възрастните. Затова, стремете се да уважавате и почитате всичко хубаво, което човешката глава може да роди. Ще ви дам един съвет относно космите, които падат от главите ви при ресане. Когато се решите, не хвърляйте космите си, но събирайте ги в торбичка; като съберете повече, занесете ги на Витоша и там, на някой чист камък, ги изгорете. Нека пепелта от космите се разнесе из въздуха, за да се оплодят идеите, които са минали през главите ви. Сега ще кажете:" Защо трябва да горим космите си, а да не ги хвърляме? Какво ли се крие в това?" – Не чоплете Божественото. Ако чоплите, ще го изгубите и после ще съжалявате, защото не можете вече да го върнете. – Ами какво ще кажат хората? – За вас е важно какво Бог ще каже, а Той никого не съди. Казано е за Бога: "Отец никого не съди." – Кой съди тогава? – Той е предоставил това на синовете Божии. Значи ние сами себе си съдим. Като сравняваме нашите работи с Божиите, не ги харесваме и започваме да се съдим. Обаче Бог лесно изправя нещата. Достатъчно е да духне веднъж, за да изправи всичките ни погрешки. За Него всичко е възможно. Сега в резюме ще кажа следното: Не чоплете Божественото в себе си! Не се обезсърдчавайте! Изправяйте недъзите си разумно! Не туряйте излишен товар на гърба си! "Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!" 8. Лекция от Учителя, държана на 14 декември, 1927 г. София. Начало: 19:00

Аудио - чете Живка Герджикова Вѣчно обновяване (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Великото и красивото“, 12 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ВЕЧНО ОБНОВЯВАНЕ "Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!" Размишление. Чете се резюме на темата: "Разлика между математически вероятности и душевни възможности." За следния път пишете върху темата: "Време и вeчност". "Време и вечност" – това е една важна тема. Интересно е да видим какво ще пишете върху тази тема. Според гръцката митология времето е създадено от Хроноса, бог на времето. Според астрологията, когато Сатурн паднал, създал времето. Той е бирник на боговете. Когото хване, иска нещо от него. Сега оставам вие да мислите какво можете да напишете за времето. Сега всички трябва да се стремите към вътрешно опресняване, към вътрешно обновяване в живота. Красотата на живота седи във вечното опресняване или обновяване. И в Писанието е казано: "Постоянно се обновявайте!" Когато лошите и добрите работи се преповтарят, те произвеждат обратни резултати. Защо? – От честото повтаряне на известни неща става втръсване в човека, вследствие на което се произвежда вътрешна реакция. Дойде ли до тази реакция, човек непременно трябва да се опресни, да се обнови. Като се обнови, той ще може разумно да си обясни причините за противоречията в живота. В края на краищата всеки човек трябва да си изясни противоречията в своя живот. Когато дойдете до съзнание, че живеете в един разумен свят, вие ще видите, че всяко живо същество е поставено точно на своето място. Следователно и противоречията, на които се натъквате, са на мястото си. Като вървя по улиците, гледам как са наредени електрическите стълбове и намирам, че всеки от тях е поставен точно на място, със строго определено предназначение. Ако покрай тия стълбове минава някое дете или един прост човек, той няма да се спре върху тази мисъл, как са наредени електрическите стълбове. Той ще мине– замине покрай тях, без да им обърне внимание. Като ученици на тази Велика Школа и вие трябва да наблюдавате всяко нещо, да видите какви закони действат в природата. Влизате в някоя гора, минавате покрай дървета, покрай треви и цветя, без да наблюдавате как са наредени. Всяко растение, всяко дърво е стълб, подобен на електрическите. Вижте как е поставен този стълб. Какво правите вие? – Спирате се пред дърветата и започвате да човъркате, да чоплите кората им, било с ножче или с някое острие. Така постъпват неразумните ученици. Какво правят българите по селата? Като влезе в някоя гора, българинът вади брадвата си и започва да сече ту това, ту онова дърво. След всичко това хората се чудят защо работите им не вървят. Докато между хората и разумната природа съществува дисхармония, постоянна борба, никога работите им няма да вървят напред. Хората постоянно секат дърветата – стълбовете на природата, но и тя сече. Когато разумността влезе в човека, и природата ще измени отношенията си към него. За да придобие разумност, човек трябва да бъде крайно внимателен към всичко, което го заобикаля. Когато срещнете един човек, вие трябва да бъдете внимателни не само към неговото външно положение, но и към службата, която той извършва в природата. На всеки човек е дадена известна работа от природата, която той трябва да извърши. Когато не изпълнява службата си както трябва, човек не се обновява. Когато не е верен на своя идеал, човек не се обновява. Когато не е постоя-нен в своите възвишени мисли и чувства, човек не се обновява. Много от мислите и чувствата, които вълнуват съвременните хора, са минали през много умове и сърца, вследствие на което са изгубили своята първоначална чистота. За човека са важни ония мисли и чувства, които сега излизат от Бога, с които Той сега твори. За да се обнови, човек трябва да пречисти в себе си всички Божествени мисли и чувства, които от миналите векове още е изопачил. Много от тия мисли и чувства са така наслоени с прах и нечистотии, че днес са недостъпни, както за самия чоек, така и за света. Представете си, че имате идеал да станете щастливи. Какво разбирате под думата "щастие"? Щастието е нещо невидимо. То се дължи на благоприятни духовни съчетания, а не на някакви материални блага. Материалните блага са външен израз на щастието. От това гледище красивите дрехи могат да се уподобят на щастлив човек. И наистина, само щастливият човек може да се облича с най-хубавите си дрехи. Нещастният не може и не трябва да се облича с хубави дрехи, защото те освен че няма да му придадат нещо, но ще увеличат нещастието му, понеже не може да ги оцени. В такъв случай по-добре е този човек да бъде облечен в дрипели, със скъсани дрехи, отколкото с хубави, нови дрехи. Защо му са тия хубави, скъпи дрехи, щом всеки, който го срещне на улицата, може да го съблече и да му ги вземе? Щастливият човек е същевременно и умен. Той разбира не само човешкия, но и Божествения свят. И тъй, за да се обнови, човек трябва да избягва повторението на нещата, което води към пресищане. На преситения трябва да се отнеме нещо, за да се обнови. Този процес се извършва непрекъснато в природата и в живота. Забележете какво става с хората. Те очакват едно нещо, сполетява ги друго, вследствие на което постоянно се намират пред изненади. Няма човек в света, на когото да не е отнето нещо. Това е необходимо, за да дойде обновяването. Този закон се прилага както по отношение на отделния човек, така и по отношение на обществата и народите. Когато някое общество или някой народ събере много енергия в себе си и не знае как и де да я пласира, той започва да се стреми към нещо грандиозно, което в края на краищата ше го разруши. За да не стане това, Провидението му създава някаква изненада, от която той губи част от енергията си, но започва вътрешно да се обновява. Такова нещо преживя Германия в общоевропейската война в 1915. Нито Англия, нито Франция спечелиха това, което Германия спечели. В Германия започна процес на вътрешно обновяване. И Русия е подложена на такова обновяване. Съвременните хора се заблуждават от външните неща. Като дойдат страданията, те мислят, че всичко са изгубили. Не, страданията винаги обновяват човека. Човек може да изгуби богатството си, без да е изгубил нещо съществено. Придобиването и загубата на богатството е хазартна игра в живота. В една минута само човек може да стане и беден, и богат. Ако някой играе на борсата, той може да влезе последен бедняк, а да излезе милионер. И обратното се случава: влиза милионер, излиза последен бедняк. Като казвам, че за да се обнови човек, трябва да му се отнеме нещо, това е само външна страна на въпроса. Това не значи, че постоянно трябва да се отнема нещо от човека. Отнемането трябва да бъде като външно условие, а не като постоянен вътрешен процес. Обновяването е вътрешен процес в човека, който внася нещо ново в неговата душа. Всеки ден, всеки час, всеки момент трябва да се внася нещо ново в мислите и в чувствата на човека. Само новото обновява и повдига човека. Само любовта е в състояние да внесе новото в човешката душа. Много е говорено за любовта, но малцина я разбират. Любовта е нещо велико, колкото понятно, толкова и непонятно за хората. Любовта изисква да обичаш всички и да те обичат всички. Само Бог като Вечно Начало, като Абсолютна величина без начало и без край, обича всички и всички Го обичат. Той е неизменен, затова всички същества, от малки до големи, Го обичат. Помежду си тия същества спорят, бият се, примиряват се, но дойдат ли до Него, всичко това изчезва. – Защо? – Защото Той е идеал на всяко живо същество. Следователно идеалът на всяко живо същество е да бъде обичано от всички. Да ви обичат всички – това е велика идея, която не може да се разбере в нейната дълбочина. Бога всички обичат, защото Той може да отговаря на всички. Значи само онзи е обичан от всички, който може разумно да отговаря. Който иска да бъде обичан от всички, той не трябва да живее в личността. Личността представя листа на дърветата. Листата траят временно – през пролетта, през лятото и през есента. Накрая на есента те започват да капят, а на другата пролет израстват нови листа. Като ученици на окултна школа вие се стремите към обновяване. Такъв е бил стремежът на учениците във всички окултни школи досега. На времето си и апостол Павел е говорил за обновяване. Красиво нещо е обновяването! То се постига чрез закона на любовта, на мъдростта и на истината. По какъв да е начин човек трябва да се обнови! – Не мислете, че това обновяване ще ви наложи да влезете в съгласие с окръжаващите. Не, щом искате да се обновите, не мислете за окръжаващата среда. Щом искате да се обновите, не мислете за времето: дали е облачно, дали вали сняг, или дъжд – за нищо друго не мислите, освен за обновяването. Някой иска да направи добро. Щом иска да направи добро, не трябва да се ръководи от времето, дали сняг или дъжд вали. Ще направи добро без никакви отлагания, без никакви коментари. Обаче като се натъкне на някакво противоречие, този човек казва:"Няма смисъл да правя добро." – Защо няма смисъл да прави добро? – Защото хората трябвало да живеят в хармония и взаимно да си помагат. Понеже не било така, той се обезсърчил. Вярно е, че хората трябва да живеят в хармония помежду си, но вярно е и това, че те трябва да минат през сегашния жи-вот, да се натъкнат на ред мъчнотии и противоречия. Преди да се внесе хармония в живота, както и в музиката, човек първо се натъква на дисхармония. Човек трябва да мине през всички състояния поне по един път. Запример, някой изживява тежко състояние, струва му се, че светът се събаря върху него. Колкото да е тежко състоянието му, той трябва да знае, че само веднъж ще го мине. Втори път по никой начин няма да мине през същото състояние. Ще ви приведа един пример. Снощи седя в стаята си и чувам, че някой пъшка пред вратата. Вслушвам се, чувам, че се напира на вратата, някой иска да влезе вътре. Излязох от стаята си и видях на стълбата едно куче. То ме погледна, каза ми нещо. Разбрах, че не е добре, дошло е да иска помощ: яло някаква храна, която развалила стомаха му. Мисля си: как е дошло на ума на това куче да напусне топлата кухня и да се качи горе да иска помощ? Някой му дал варени горещи картофи, без да знае, че кучетата не обичат горещо ядене. След малко кучето слезе долу, но едва вървеше, губеше равновесие. Господарят на това куче имал добро желание, искал да му даде топла храна, но му напакостил. Често и вашите господари ви дават горещи картофи, с които развалят стомасите ви. След това вие мислите, че сте господари на положението си. – Не зная доколко сте господари на себе си. Когато параходът влезе в морето и започне да се движи на една и на друга страна, от него ли зависи това движение? Движението на парахода се управлява от един разум, по-висок от този на самия параход, но люлеенето му на една или на друга страна, нагоре или надолу се определя от морските вълни. Разумът, който направлява движението на парахода, е вътре в него. Тъй щото, когато видите, че някой се криви на една или на друга страна, не съдете, не го критикувайте. Казвате:" Защо този човек криволичи в пътя си?" Ако сте на негово место, и вие ще криволичите. Нищо лошо няма в криволиченето. Колкото да криволичите, това е неизбежно. Гледайте обаче да пазите равновесие. Докато параходът е в пристанището, никакво криволичене няма да има. Щом влезе в морето, във великия океан на живота, криволиченето неизбежно ще дойде. Ако морето е тихо, параходът ще бъде спокоен. Започне ли параходът да криволичи, това е добър признак. Това показва, че има бури в океана, които ще внесат опресняване в живота. Природата обича постоянното опресняване. Ако въздухът и водата не се опресняваха, шяха да бъдат в постоянен застой, който би се отразил неблагоприятно върху целокупния живот. Като знаете значението на закона за обновяването, приложете го в своя личен живот, за да се ползвате от него. И тъй, тази година ще работите за своето обновяване. Човек може да се обновява и при най-неблагоприятни условия. Обаче за растенето не е така. Има условия в живота, при които човек не може да расте. При обновяването на човека вземат участие същества извън него. Например когато детето трябва да се облече с нови дрехи, това правят родителите му. Те го обличат както искат, стига детето да не им препятства. Когато се разсърди, детето не иска да го обличат, не харесва дрехите си, плаче, дърпа се назад – недоволно е нещо. И съвременните хора като децата не са доволни от живота си. Те се стремят към друг някакъв живот, вследствие на което сегашният не ги задоволява. Хората бързат много. Нека потърпят малко. Животът, който очакват, ще дойде. Той едва е започнал да се проявява. Ако имате търпение, новият живот ще дойде и ще донесе всичко, каквото желаете. – Кога ще дойде? – Може тази вечер да дойде, може и утре вечер. Ако не дойде днес или утре, ще дойде след месеци, след години – след десет, след сто хиляди години, а може би и след милиони години – важно е да дойде. Ако сте умни, за един ден ще дойде; ако сте глупави – след хиляди години ще дойде. – Как можем да поумнеем? – Като вършите волята Божия. Ставате сутрин рано, имате добро разположение на духа, искате да направите нещо за Бога, да извършите Неговата воля, да живеете изключително за Бога. Това не значи, че ще занемарите вашия живот и вашите работи. – Не, първо ще свършите нещо за Бога, а после – за себе си. В това време ще дойде някой отвън да свърши вашата работа. Речете ли първо да свършите своите работи, а после Божиите, нито вашите ще свършите както трябва, нито Божииге. В живота има две течения: в едно от двете течения попада човек и там работи. То е ограниченото състояние. Другото е неограниченото състояние, в което само Бог работи. Тези две течения се намират в постоянно съприкосновение помежду си. Първото течение обхваща времето и пространството, а второто е извън времето и пространството. Ето защо човек трябва да изучава законите на времето, да се освободи от Сатурна, от своята карма. Когато се говори за време, ние разбираме кармата. И наистина, когато някой има да взема от вас, той постоянно гледа кога ще дойде времето, падежа на задължението. Щом получи, каквото има да взема, той повече не мисли за времето. Докато живее във време и пространство, човек мисли и работи само за себе си. Не само това, но той счита, че и хората, и Бог трябва да мислят и работят само за него. – Няма защо да се изисква това от Бога. Той всичко е направил, при това всичко е направено безпогрешно. Като знае това, апостол Павел е казал: "Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е определил за тези, които Го любят." Най-важният въпрос за човека е въпросът за вътрешното обновяване. То седи във връзка с доволството. Щом станете сутрин, започнете да работите с най-малките условия, които ви са дадени. В София има една книжарница, наречена книжарница "три лева". – Защо е наречена така? – Защото този книжар е започнал търговия само с три лева. Работата му тръгнала добре и в скоро време той станал капиталист. Други търговци са започвали с голями капитали и в скоро време всичко са изгубвали. Следователно който иска да стане човек, той трябва да започне работата си само с три лева. По същия начин и ученикът трябва да започне своята работа с капитал от три лева. Сега като четете и изучавате беседите, вие не трябва да се спирате върху буквата на нещата, а трябва да ги изучавате по дух, като се спирате главно върху ония методи, които помагат за вътрешно обновяване. За изучаване на всяка наука има два начина: външен и вътрешен. Например едни изучават математиката по време и пространство, а други изучават математика на Битието. Друг е въпросът, ако изучавате резултатите. Като живо същество самият човек е цяла математика и геометрия. Същото нещо може да се каже за всяка наука. Следователно, ако изучавате естествените науки като резултат, е едно нещо; ако ги изучавате като битие е друго нещо. Ако изучавате астрологията като резултат е едно нещо; ако я изучавате като битие е друго нещо. Докато съзнаваш, че живееш, всички противоречия за тебе изчезват; щом дойдеш до отношения с хората, до кармата, до проява на явленията във време и пространство, противоречията излизат налице и ти виждаш, че имаш да даваш. Значи, докато изучаваме човека като същество, излязло от Бога, противоречията лесно се разрешават. Това не значи, че няма да имаме никакви страдания и мъчнотии. И при това положение страданията и противоречията ще ни следват, но ще имат разрешение, макар и във вечността. Тогава човек ще разрешава задачите си, ще върви напред и ще намира причините за всяко явление, което става в живота и в природата. Той ще вижда резултатите на днешните противоречия в далечното бъдеще. Ако от страданията на човечеството може да се изработи един голям, великолепен диамант, който да свети на главата на един ангел, тези страдания имат смисъл. Заслужава да се прекара една вечност в страдания, за да светиш цели вечности върху главата на един ангел. Щом е така, заслужава човек да страда, за да се превърне в диамант, който един ден да стои върху главата на някой ангел и да отразява неговата светлина. Обаче това са само начини на разсъждения. Всъщност душата на човека в Божествения свят има съвсем друго предназначение, а не само да страда. Това, което ви говоря за страданията, е само за изяснение на нещата. Следователно, каквито отвлечени въпроси да се повдигат в сегашния живот, вие ще се спъвате в тях, без да ги разрешите. – Защо? – Защото сегашният ви живот е определена величина. Сегашният живот на хората е преходен, той е даден само за определено време и пространство. Той е подобен на едно ядене, сложено в чиния и валидно само за даден случай. Мине ли времето на това ядене, минава и значението му. Това ядене не разрешава въпросите за цял ден. То разрешава въпросите само за една трета от деня. Като донесат сутринта ядене, някаква закуска, ти се усмихнеш, хапнеш си, доволен си. Като донесат ядене на обяд, пак се усмихнеш, пак си доволен. Ще дойде време, когато няма да се задоволяваш от това ядене; ще стане нужда да измениш яденето си, да стане идеално. Когато се говори за обновяване, разбирам намаляване на тежестта, която човек е турил върху себе си. Тази тежест се дължи на чрезмерно големи желания, към които човек се стреми. Хронос, от една страна, и Сатурн – от друга, са казвали и продължават да казват на човека:" Ние можем да ти дадем назаем, колкото пари искаш. Колкото за плащане, не се безпокой, има време, цялата вечност е пред тебе, ще се изплатиш. Като се основава на техните думи, човек взема и трупа, не мисли, но един ден го изправят пред дълговете му: трябва да плаща, а пари няма. Дойде ли до плащане, човек изпада в положението на онзи българин от провадийските села, който дал назаем осем крини жито на един турчин. След като плащал десет годиии наред, турчинът останал да дължи на българина още 80 крини жито. Казвам: Вземеш ли от Хроноса осем крини жито назаем, твоята работа е свършена вече. При такива случаи българинът си служи с пословицата: "Не искам нито жилото му, нито меда". Това е кармата. Страшен е кармическият закон, с който са свързани всички хора. Докато сте свързани с този закон, вие не можете да се откажете от плащане на дълговете си. Такъв закон съществува и в съвременните държави. Когато някой има дългове, но не иска да ги плаща, турят го в затвор да лежи няколко години, да компенсира задълженията си. Кое е за предпочитане: да изплати човек дълговете си, или да лежи в затвор? Изобщо, за предпочитане е човек да изплати дълговете си, отколкото да лежи в затвор. Ако при излежаване наказанието си в затвора му дават книги да чете, да се просвещава, това не е лошо. Сега, турете в ума си мисълта, че трябва постоянно да се обновявате. Каквито противоречия да срещнете в живота си, старайте се разумно да ги разрешавате. Всеки трябва да се стреми разумно да разреши противоречията на своя живот, но не да ги избягва. Не е въпрос да се избягват противоречията – важно е разумно да се разрешават. Щом ги разрешите правилно, ще преживеете най-малката радост като печалба в живота си. Някой ще каже, че вместо обновяване по-добре е да има няколко стотици хиляди лева. Според него по-добро обновяване от парите няма. – И това е вярно. Има случаи в живота, когато парите са необходими, но има случаи, когато парите не са необходими. Когато се ражда, човек се нуждае от пари; когато умира, не се нуждае от пари. Когато се ражда, човек се нуждае от ядене; когато умира, не се нуждае от ядене. Когато се ражда, човек се нуждае от знание; когато умира, никакво знание не му е нужно. Тази е истинската философия на живота. Когато човек се ражда, могат да му дадат, какъвто кредит иска, но трябва да чака известно време, докато редът му дойде. Отивате в английската банка да извадите сто милиона английски лири. Лесно е да ви дадат тези пари, но трябва да чакате ред, да свършат работата си всички, които са дошли преди вас. Вие гледате час по-скоро да вземете тези пари, но де ще ги турите, не държите сметка. Знаете ли колко тежи това злато? Казвате:"Да взема това злато, че повече не мисля. То ще бъде един сигурен запас в живота ми." По същия начин и вие искате големи блага от Бога, без да държите сметка какво представят тия блага. Тези блага са стоте милиона, за които не държите сметка, де ще ги турите. Знаете ли колко коли са нужни за пренасяне на това злато? Следователно, когато човек иска да придобие всички блага изведнъж, това значи да изтегли сто милиона английски лири от английската банка. – Да се искат по този начин блага, това е неразумно. Всеки ще получи толкова блага, колкото е определено. Не е въпрос само да придобива човек блага, но като ги придобива, да ги впряга на работа. Един господин казваше, че могъл да впрегне на работа само два и половина милиона лева. Ако има повече от два и половина милиона лева, не би могъл да ги впрегне на работа. Следователно както па-рите, така и благата, които има, човек трябва да ги впрегне на работа, а не да ги държи в себе си без употребление. Тази вечер ще ви дам следната песен: "Тъги, скърби са богатства за живота в душа скрити; за бъдни добрини, за благи плодове, за светли дни – (3 пъти) дни, дни, дни." Щом имате някаква скръб, изпейте тази песен. Важно е да може човек да я изпее. Лесно е да се говори, но мъчно е да се изпълни. Някой казва:" Като видиш мечка, цъкни една клечка кибрит и не се безпокой." – Лесно е да цъкнеш клечката, но мъчно е да ти дойде на ума, че трябва да цъкнеш. Когато пеете тази песен, имайте предвид закона на контрастите. Затова, пейте я веднъж по-слабо, после – по-силно. Ако я пеете няколко пъти по един и същ начин, тя ще изгуби своята сила и значение. В ирационалната музика по никой начин не можете да изпеете един и същ тон два пъти. Там няма повторение на тоновете. С нашите песни ние внасяме обновяване в българската народна музика. Българските песни са крайно материалистични. Няма да намерите българска песен, която да изразява молитвата на българина. Чрез своите песни българиньт е изразил скръбта, веселието, но никъде не е пред-ставил молитвата на своята душа. Като запее, той удря калпака си и казва:" Дай тук половин кило вино!" Думите в песните трябва да бъдат така наредени, че да смекчават тоновете. Има известни енергии в човека, които могат да се трансформират само със скачане, с тропане, с игра, с викане. След това в него настава тишина, спокойствие. Такова е състоянието на човека, когато спечели много пари. Първо той е весел, скача, вика, играе, пее, докато се успокои и улегне в себе си. Но веселието и скръбта не представят живота; те водят само към живота. Те са условия само за живота, но не и самият живот. Радостта не показва, че човек е придобил живота; скръбта не показва, че човек е изгубил живота. Радостта и скръбта са условия да се прояви животът в човека. Един старец от търновските села получил писмо от сина си, който следвал в странство. Като неграмотен, бащата за-несъл писмото на касапина в селото да го прочете. Касапинът отворил писмото и с груб тон прочел:" Татко, изпрати ми малко пари, защото имам нужда!" – " Виж го ти, синковеца! – казал бащата.- Оттам чак ми заповядва. Нищо няма да му пратя. Пет пари не давам за него!" Върви старецът и мърмори, недоволен от сина си.– "Чакай да се отбия при фурнаджията, и той да прочете писмото." – казал огорченият старец. Фурнаджията бил добър човек, с мек характер. Взел писмото и с тих, кротък глас прочел:" Татко, изпрати ми малко пари, защото имам нужда." – " Виж, така разбирам. Да се помоли малко, да се обърне човешки към баща си, а не да ми заповядва. Сега ще му изпратя пари, но в първия случай не бях готов пет пари да му дам." Успокоил се старецът и продължил пътя си. Както виждате, интонацията има голямо значение в живота на човека. Само душата е в състояние да изрази онова меко, красиво чувство, което се крие в човека. Всеки човек трябва да се стреми да прояви мекото, топлото, красивото чувство в себе си и да престане да се занимава с външните работи, с външния свят. Дойде ли до това състояние на душата, човек нито скърби, нито се радва. Докато скърби и докато се радва, той изразява общи състояния. Едновременно с него скърбят и се радват всички живи същества на земята: и хора, и животни, и растения. Дръжте се за тихото, за великото в себе си, в което се крие животът. Що се отнася до скърбите и радостите, кажете:" Такава е била волята Божия! Бог е наредил всичко за добро." Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!" 7. Лекция от Учителя, държана на 7 декември, 1927 г., София. Начало: 19:00

Аудио - чете Живка Герджикова Вѣроятности и възможности (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Великото и красивото“, 12 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ВЕРОЯТНОСТИ И ВЪЗМОЖНОСТИ "Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!" Размишление. Четоха се работите върху темата: "Разлика между математически вероятности и душевни възможности." Проявите на човешкия дух не зависят от вероятности. Вероятностите представят условия за ума. Процесите на душата също не зависят от вероятности. Защо? – Защото известни вероятности са възможности обаче на физическия свят тези възможкости произлизат от дадени вероятности. Например имате известен план или известен стремеж, насочен към нещо. В дадения случай вие можете да изчислите вероятността за постигане на този план. Тези изчисления са възможни на физическия свят, но в духовния свят тази математика не работи. В духовния свят си служат с висша математика. Сега като говорим за вероятностите, ние имаме предвид едно широко поле на работа. Тази работа е достояние само на свободните хора. Само свободните хора се спират пред вероятностите и възможностите в живота. Хората, у които умът не е развит, не вярват в никакви вероятности и възможности. Те казват:" Ако има пари, ще вярваме. Щом няма пари, в нищо не вяврваме." Като погледне лицето на кого да е, умният човек веднага познава каква вероятност има в дадено лице да изпълни известен план. Който не може да чете по лицата на хората, веднага казва:" Дайте пари, ако искате да се реализира известен план." – Днес всичко става с пари. Който разбира нещата, той първо разглежда условията, вероятностите за реализиране на известна работа и тогава кредитира. Който не отпуща никакъв кредит, той вижда, че в дадена работа няма никаква вероятност за успех. Някои търговци работят със закона на вероятността и затова дават на кредит. Още като погледнат човека в лицето, те веднага разбират, може ли на този човек да се отпусне кредит или не. Обаче не мислете, че като си служите съд закона на вероятностите, всичко ще се уреди лесно.Не мислете, че и като вземате предвид възможностите за реализиране на нещата, всичко ще върви по прав, по гладък път. Не, колкото да вземате в съображение възможностите и вероятностите, животът пак няма да бъде увенчан с рози и венци. Възможностите подразбират всички най-възможни неща. Като говорим за живота, вие разбирате само една от неговите страни. Животът не е такъв, какъвто хората го прекарват на земята. Друго нещо е животът. Тъй както вие си представяте живота, това е само някаква вероятност, която съществува някъде. Животът, който вие търсите, ще дойде в бъдеще, но само за онези, които са завършили своето развитие. Какво показва това? Че вие търсите и очаквате такъв живот, за който още не сте готови. И да ви дадат днес този живот, вие ще го снемете на уровена, на който се намирате сега. Ако на малкото момченце дадете една книга от висша математика, то ще започне да я разгръща, да я прелиства, и в края на краищата ще си направи от нея едно хубаво хвърчило, което ще пусне във въздуха. Същото правят и някои религиозни хора. След като им се даде най-хубавият живот, те ще си направят от него хвърчила. Това е резултат на човешката дейност, проявена в лявата страна на живота. Наистина, ако проследите живота на тези хора, ще видите, че се молят или за пари, или за къщи – с една дума те се молят само за хвърчила. Животът не седи нито в парите, нито в яденето, нито в къщите, нито в науката. Науката е приятно развлечение за човешкия ум. Ще кажете, че не се нуждаете от никакви развлечения. – Ако не се нуждаете от никакви развлечения, защо ядете, защо спите? Защо страдате, като изгубите приятелите си? Значи яденето, спането, приятелите ви, това са равлечения в живота. Когато обущата, дрехите ви са скъсани, вие пак страдате. Защо?– Защото хубавите обуща и дрехи са развлечение за вас. Ние изнасяме всички тия неща, за да си съставите ясна представа за живота, да видите, че между вашия и Божествения живот има голяма разлика. Както да си представяте Божествения живот, вие пак няма да го разберете, но поне ще се съобразявате със закона на вероятностите, ще знаете в колко и в кои случаи през деня ще можете да изпълните волята Божия, и в колко случаи не ще можете да я изпълните.С познаването на този закон, човек би могъл да определи за себе си дали ще свърши училището и с какъв успех ще завърши. Ако е търговец, той ще може да определи дали ще спечели в търговията си, или ще изгуби. Астролозите, които добре познават този закон, правят изчисления и могат да предскажат на някой търговец доколко най-много може да се впусне в търговия. Ще кажат на този търговец:"Ти можеш да спечелиш най-много десет милиона лева. Щом спечелиш тази сума, напусни търговията. Ако оше продължаваш да въртиш търговия, всичко ще изгубиш." На някой писател ще кажат:" Ти трябва да напишеш едно хубаво съчинение, с което да спечелиш име пред света. След това ще се предадеш на служене на Бога. Така беше с Толстоя, така беше и с Буда. Буда живя като царски син, обиколен с богатство и разкош, далеч от страданията в живота. Обаче един ден той видя една нещастна жена, един нещастен старец и в него се събуди състрадание към човечеството. От този момент спокойствието на неговия живот се наруши и той се свърза със страданията на цялото човечество. Буда се зае с разрешаване задачите на живота. Коя е причината, задето той напусна царския палат? Как ще отговорите с вашата математика на този въпрос? Ще кажете, че Буда не е разбрал живота. Той е трябвало да остане при условията, при които се е родил, и като цар да бъде полезен на окръжаващите. Обаче Буда не е разбирал така живота. Да бъдеш цар, това е физическа страна на живота. Като цар той нищо не би могъл да направи. Откак светът съществува, нито един цар не е бил щастлив. Ако царят внесе "пет" в света, "десет" ще изгуби. И най-добрите царе са били нещастни. Това не значи, че не са имали желание да помогнат на своя народ, но заобиколени от приятели и неприятели, те често са изпадали под тяхно влияние и са носили отговорностите за всяко добро, или престъпно дело, извършено в тяхно име. Питам: каква е вероятността човек да влезе или да не влезе в Царството Божие? Каква е вероятността човек да бъде или да не бъде спасен? Мнозина се съмняват дали са спасени, дали ще влязат в Царството Божие. И като се съмняват, те казват:"Тази работа е празна, вятър работа е тя, нищо няма да излезе от нея." – Духането на вятъра е една вероятност. Горенето на огъня е една вероятност. Наистина, когато два предмета се търкат един в друг, произвежда се топлина. Когато двама души с противоположни идеи се търкат, между тях става известна реакция, известно химическо съединяване. Как мислите вие, вероятност ли е това, което става между тия двама души, или възможност? Търкането между хората дава възможност за широк замах на ума. Когато се говори върху различни въпроси, всичко е вероятно, но за всеки даден случай, от тия вероятности само някои могат да се реализират. По време и пространство всичко е възможно, но за даден момент само едно нещо е възможно. В даден момент от времето, човек може да направи или добро, или зло; в даден момент от времето, човек може или да обича, или да мрази. В най-краткия момент от времето, който човешкото съзнание може да схване, човек може да направи разлика между две душевни състояния. Така се образува права линия или малка междина. В тази междина именно се явява възможността за реализиране на нещо. И тъй, вероятността се заключава именно в този малък промежутък, в тази малка междина– да направиш зло или добро, да проявиш любов или омраза. За вас е важно да знаете, каква е вероятността при дадени условия да постъпите по един или по друг начин. Когато някой ангел слезе на земята и се оплете в материята, може математически, чрез теорията на вероятностите да се изчисли каква възможност има човек да сгреши и колко грехове може да направи. Никой нищо няма да му каже, но ще следят, като върви в пътя, де ще се отклони и колко отклонения ще направи в живота си. Животът е пълен с вероятности и възможности. Вероятностите засягат умствения свят. Възможностите засягат, от една страна, причинния свят, а от друга – низшите области на астралния свет. Има два вида възможности в света: едни, които могат да се реализират, и други, които не могат да се реализират. Запример, има възможност всеки човек да стане ясновидец, но колцина до -сега са станали ясновидци? Който от вас е ясновидец, нека прочете от мястото си какво е написано на някой лист, поста-вен на известно разстояние. Всички ще слушате с приятност какво се чете. Някои ще се чудят как става тази работа, че от толкова далечно разстояние може да се чете. – Наука е това! Вероятно и възможно е всеки да стане ясновидец, но това постижение още не е реализирано за всички. Това, което днес не може да се реализира, в бъдеще ще се реализира. Много от учениците се спъват в своето минало. Те не трябва да се спират на миналото си, но да вървят напред. Противоречията, страданията на човека, това е неговото минало. Несгодите, съмненията, завистта, омразата в живота, това е миналото на човека. Всичко онова, което спъва хората в развитието им, това е тяхното минало. Щом се натъкнат на своето минало, те трябва да кажат:" Това е от моето минало; не искам да се занимавам с него." – С какво трябва да се занимавате? – С новото. – Кое е новото? – Любовта. Тя ще се реализира в бъдеще. Когато омразата похлопа на сърцето ви, вие ще отворите вратата си, ще я погледнете и ще й кажете:" Аз отивам на работа, нямам време да се занимавам с тебе. Ако не искаш да се върнеш, влез в стаята на миналото и чакай колкото искаш." Според закона на кармата, тя ще остане да чака докато се върнете. В това време вие ще се разговаряте с любовта, ще правите свои изчисления върху възможностите и вероятно-стите в живота. Вашата погрешка в живота се заключава в това, че като дойде любовта, туряте я в стаята на миналото, а като дойде омразата, туряте я в стаята на бъдещето – размествате местата им. Вие се оплаквате, че ви е тежко. – На кого не е тежко? Миналото е всякога тежко. Щом дойдете до миналото си, всички страдате, всички се оплаквате. Човек трябва да бъде герой, да се справи със своето минало. Той сам е създал миналото си, сам ще се справи с него. Няма защо да се страхува от него. Тъкмо размишлявате върху любовта, дойде в ума ви мисълта, че от вас човек не може да стане. Щом тази мисъл ви посети, веднага станете на крака и кажете:" Добре дошла! Заповядай в стаята на миналото и почакай, докато свърша работата си." В това време ще видите, че нов човек може да стане от вас. Спокойно вършете работата си, а тази мисъл, неканената гостенка, нека чака в стаята на миналото. Не се тревожете защо е дошла. Тази мисъл е завистта, която иска да ви спъне в пътя. Тя е ваша роднина от миналото, с която лесно можете да се справите. Тя е дъщеря на чичо ви, или на брата ви – ще ви почака известно врем и като види, че не дохождате, ще се върне, отдето е дошла. Казвате:"Буквално ли да разберем това нещо, или символично?" – Що е символ? – Символите са математически знаци на висшата математика и като такива те боравят само с живи числа. Числата на духа са живи: единицата, двойката и всички числа, произлезли от единицата, са живи. Миналият живот на човека също така е жив. Миналото не е мъртво, то е реалност. Задачата на ученика е да се стреми да разбира нещата правилно, за да може сам да си помогне. Каквото мисли човек, това придобива. Какъвто предмет поставите пред светочувствителната плоча на фотографията, това ще се прояви. Колко пъти може да се фотографира върху една плоча? – Веднъж само. Същото нещо се отнася и до човешката мисъл. Върху ума на човека, като върху фотографическа плоча, могат да се отпечатват различни мисли. При това всяка мисъл може да се отпечата само един път. В случая плочата представя апарат, върху който се отбелязват мислите на човека. Понякога апаратът е отворен, а някога – затворен. Това са възможности за възприемане на мислите. Щом имате апарат, явява се въпрос на кое място, при каква обстановка трябва да се постави апаратът. Обстановката или мястото на апарата представя вероятността за човешкия дух да се установи на едно или на друго място Щом се установи мястото, вие отваряте касетката, в която се намира плочата, и фотографирате.Като снемете образа, бързо затваряте касетката и прибирате стъклото, т. е. плочата. За всяко ново фотографиране употре-бявате нова плоча. За тази цел човек трябва да разполага с безброй плочи, да ги употребява, когато му са нужни. Обаче, от него зависи да избере мястото, обстановката, отдето ще снима изображението. От него зависи да избере предмета за фотография. Човек трябва да бъде разумен, да се издигне над дребнавостите в живота. Дребнавостите не правят човека гениален. Те не внасят нито мир, нито радост в човешката душа. Великото бъдеще, което се открива пред човека, носи радост и веселие в неговия живот. Това съзнават не само духовните, но и светските хора, затова всеки работи, поставя здрава основа за великото бъдеще на живота. Стремежът на хората да бъдат добри, да обичат и да бъдат обичани, да развиват вярата си и в тях да вярват, се обусловя именно от този закон – да създадат условия за бъдещия живот. Първата работа на ученика е да развива своята вяра. Вярата се занимава с вероятностите, а не с възможностите. С възможностите пък се занимава любовьта. Следователно, който иска да развива вярата си, той трябва да работи с вероятностите. Любовта пък се занимава с възможностите. В даден момент човек не може да обича повече от едно същество. В следния момент той може да обича второ същество. При това човек не може да обича когото да е – определено е кого може да обича. Защо? – Защото любовта се определя от вибрациите. Запример, един ангел не може да обича един обикновен човек, защото неговият ум, неговото сърце, неговото тяло не са в състояние да издържат на вибрациите, на трептенията, които ангелът излъчва от себе си. Любовта на ангела ще разтопи този човек. Той не е в състояние да издържи на тази голяма любов. На обикновените хора се дава по малко любов, през едно чучурче. Следователно, любовта се определя от степента на човешкото развитие. Въпреки това човек иска много. Той се лакоми, без да държи сметка, че не може да се справи със силните течения в природата. Лакомството е присъщо на малките деца. Малкото дете може да изяде най-много две ябълки, обаче то плаче, иска от майка си да му напълни джобовете с ябълки. Давате парче хляб на някой човек, той погледне хляба, погледне вас, иска да каже, че малко му е дадено. – Тази черта у хората не е добра. Рече ли, че хлябът, който му е даден, не е достатъчен, човек се връща в миналото си. Малкото се благославя, а не многото. Приемайте с благодарност всяко нещо, което излиза от сърцето на човека, колкото малко да е то. Благодарете за него и не критикувайте онзи, който ви е дал нещо. Малкото, прието с благодарност, внася мир в душата на човека. Слушате някой говорител и казвате:" Този човек не развива темата си добре. Той можа да каже много повече по дадения въпрос."– Благодарете на малкото. Може би този говорител нарочно е казал по-малко неща, за да ви даде възможност вие да мислите, да разработите и развиете това, върху което той не се е спрял. Животът е пълен със задачи: една ще разрешите, втора ще дойде на нейно място. Вие трябва да разполагате със светъл ум, с широко сърце, свободно да решавате задачите си. Смущения, противоречия ще дойдат и за ума, и за сърцето – те са неизбежни, те са в реда на нещата. Защото сегашният живот се намира на граница, в средата между миналия и бъдещия живот. Следователно, от една страна, вие носите последствията от миналото, а от друга страна, вие поставяте основа на бъдещето. Някои се спират пред въпроса, какво ще придобият, ако продължават да следват пътя за новия живот. – Голяма е придобивката. Вие даже нямате представа какво светло бъдеще ви очаква, ако живеете съобразно законите на великата природа. Вие вървите тъжен, скръбен, навели сте глава надолу, никого не поглеждате: нито ближните си, нито времето. А денят вън е ясен, светъл! Слънцето хубаво грее. Небето е чисто, прозрачно, и птичките весело чуруликат. Казвате:" Тъжно, скръбно е на душата ми." – Вярно е, че имате някаква скръб, но тази скръб не е толкова голяма, че да затъмни слънцето. Погледнете навън, вижте как Бог се весели! Помислете малко за Него и скръбта ви ще се превърне в радост. За какво има да тъжите? Влезте в радостта на Господа! Ученикът трябва да се радва на всички условия, които му са дадени за работа, за учене. По този начин той ще придобие търпение, кротост, въздържание, милосърдие, любов и т. н. Само така ученикът ще придобие истинското знание, към което се стреми. Само така той ще развие в себе си досетливост, вътрешно прозрение – качества, необходими за правилното разрешаване на задачите си. Пейте и като млади, и като стари, и като весели и скърбящи, понеже пеенето е необходимо условие за трансформиране на вашите състояния. Наскоро дохожда при мене една госпожа, свършила по музика, която се оплаква, че не може вече да пее. Преди години пяла и свирила, но вече престанала да пее, защото баща й фалирал, всичко изгубил. В същото време един от нашите братя заболя тежко, по цели дни и нощи не можеше да спи: страдаше, мъчеше се от някакво възпаление, но през всичкото време на боледуването си пееше. Като го слушали да пее, запитвали: "Как можеш да пееш при тези големи болки и страдания?" – "Пея на болестта си." Казвам: Този човек е на прав път. Всеки може да плаче – това е най-лесно. Мъчно е обаче в най-големите страдания да пееш. Това значи силна воля. Това значи усилия. Наистина мнозина плачат във време на скръб, обаче малцина пеят в скръбта си. Следователно, изучавайте това, което малцина знаят. Кой не е плакал във време на скръб? От най-малките до най-големите същества – всички са плакали и плачат. Ако погледнете под микроскоп някое малко същество, ще забележите, че и то плаче. Колкото малки да са неговите слъзни жлези, и то плаче. Всичко в света охка и пъшка под влиянието на скръбта. Изкуство е човек да дойде до положение да се радва при скръбта. Като се говори за закона на вероятностите, вие трябва да го изучите добре главно в положителната му страна. Запример, вероятно е 100%, че на човека са дадени всички възможности да просвети ума си. Човек има всички възможности да добие добродетелите на душата. Най-голямото постижение за човека е да придобие Божията Любов. Затова обаче се изискват усилия, геройство, познаване на законите, с които трябва да работи. Пътят за постигане на добродетелите не е произволен. Не мислете че като ученици ще ви пуснат в Царството Божие по благодат. Благодатта се отнася само до пособията. На ученика ще се дадат пособия по благодат да учи, а усилията, трудът и работата се изискват от него. Дълго време ще теглят ученика, докато го пуснат в Царството Божие. Щом дойде до преддверието на Царството Божие, ще го претеглят с най-чувствителни везни. И за най-малкия недостиг, или излишък в теглото, веднага ще го върнат назад. Казано е в Стария Завет: "Претеглен си". Всеки ден ученикът се тегли. Следователно и вие като ученици ще бъдете теглени на най-точни везни и според теглото ще се определи и мястото ви. Първото нещо, което се изисква от ученика, е обич кьм знанието. За тази цел вие трябва да имате свободен ум, да не се ограничавате. Свободен ум подразбира ум с полет, със стремеж нагоре. Тъкмо дойде в ума ви една светла, красива мисъл и вие вземате перото да пишете. Веднага дойде противодействие и казвате:" Не му е времето сега." След това дойде някаква възможност да проявите една добродетел, но пак се усъмните в себе си и казвате:"Не му е времето сега." И така отлагате нещата от днес за утре, докато един ден се намерите пред нереализирани вероятности и възможности. Математиката говори за теория на вероятностите и ние говорим за вероятности, но теориите на математиците по този въпрос коренно се различават от нашите. Ние ги разглеждаме по един начин, а те – по друг. Когато ученикът се яви пред някой професор по музика, последният веднага познава дали този ученик е даровит, или не. Той го познава по вибрациите му. Щом вибрациите на ученика съответстват с тия на учителя, последният счита този ученик за даровит, за способен и намира, че от него може да излезе нещо. Изобщо силата на човека се определя във всички отрасли на науката и изкуствата. Много хора едва сега започват да работят в областта на науката и изкуствата. Добре е човек да пее хубаво, да завладява с гласа си. Добрият певец задоволява себе си, задоволява и слушателите си. Истинско пеене е, когато човек пее за себе си. Мнозина нямат желание да пеят, нямат никакъв импулс, никакво вдъхновение. Обаче всеки ще пее, ако чуе, че се плаща по десет английски лири на час на онзи, който пее. Тогава и бедни, и богати ще пеят. И който знае, и който не знае ще пеят. Пейте и се насърчавайте едни други в пеенето! Истинските певци са дошли на земята с определена задача – да утешават и да повдигат скръбните, страдащите и падналите души. Изпейте сега песента: "В начало бе Словото." Съвременните хора се оплакват, че мислите и желанията им не се реализират. – Защо не се реализират?– Защото мислите и желанията им са лишени от музика и поезия. Ако в мислите и желанията на хората има музика и поезия, те непременно щяха да се реализират. Всеки човек не може да има музика. Човек не може лесно да стане певец. Дълго време трябва да се упражнява, за да разработи своя ларинкс. Обаче вътрешно той може да бъде музикален и да излива тази музика в своите мисли, чувства и желания. Не е лесно човек да пее правилно, чисто. Малко пев-ци вземат верни, чисти тонове. За да познаете дали един тон е верен, трябва да го поставите в съгласие с друг тон. И в природата има съгласуване на тоновете. Когато човек е тъжен, ритъмът на сърцето му се изменя. Той може да превърне скръбта си в радост само чрез пеене, като съгласува тоновете на своята душа. Достатъчно е да запее тоновете do, mi, за да се измени състоянието му най-много в продължение на десет минути. Изпейте гамата до мажор, а след нея песента: "Духът Божий". За да не се обезсърчавате, когато пеете, пазете следното правило: никога не се стремете да предадете съвършено чист тон. На физическия свят това е невъзможно. Същият закон се отнася и до мисълта. Невъзможно е човек да има съвършена мисъл. Ако пеенето и мисълта ви бъдат съвършени, вие ще се обезсърчите, ще мислите, че никой не може да ви разбере. Добрият певец се обезсърдчава, ако няма хора, които да го разбират. Великият певец, великият поет трябва да бъдат заобиколени от хора, които да ги разбират. Допуснете сега, че искате да изпеете една нова песен. Какво се изисква за това? – На първо място се изисква разбиране. Без разбиране всеки ще изпее песента по различен начин. Всъщност един е правилният начин за изпяване на дадена песен. Тъй както вие изпяхте песента "Духът Божий", това е обикновено пеене, вън от правилата на истинското пеене. При такова пеене песента изгубва всякакво значение. Като изпеете песента така, тя става обикновена и у вас изчезва желание да я повторите, искате да минете на друга песен. Ако се дадат по-нататък думите от Евангелието на Йоана, гл. 1., как бихте ги изпели? Тези думи са следните: "Синът Божий, родений в света. Той беше истинската виделина. Чрез Него светът стана, и светът Го не позна". Тези думи не могат да се изпеят на същия глас, както пеете "В начало бе Словото". Когато човек се ражда на земята, всички се радват. Как се изразява тази радост? Като ви задавам тези въпроси, всички се намирате в напрегнато състояние. Колкото да се напрягате, няма да ги разрешите, но поне ще упражните мисълта си. Положението, в което се намирате, е подобно на това, когато се намирате пред някое цвете. Представете си, че ви покажа един хубав карамфил. Онези от вас, които са близо до карамфила, ще усетят миризмата му и ще се разположат добре. Значи един малък карамфил е в състояние да внесе радост и хармония между хората. Обаче има цветя, които могат да внесат дисхармония между хората. Има песни, на които първият тон още внася дисхармония в живота. Духовните мотиви обикновено започват с мажорна гама. Българските мотиви пък повече са в минорна гама. Изпя се новата песен: "Синът Божий." Тя започва с думите: "Имаше человек.." (текст от Евангелието на Йоана, 1 гл.). Засега ще оставим тази песен, няма да я пеем известно време, за да потъне в съзнанието на добрите певци. След време ще я пеем пак, ще направим в нея малки корекции. Вие трябва да се занимавате със сегашната музика и от нея постепенно да минавате към свободната музика. За тази цел съзнанието на човека трябва да бъде будно, лесно да възприема. Като се упражнявате в пенето, вие ще станете добри певци. Какво става всъщност? Като пеете известно време, вие започвате да отстъпвате на младите, те да пеят и казвате, че сте стари вече, че пеенето не е за вас. Мислите ли така, вие сте на крив път. На каквато възраст да сте, пейте и не мислете за възрастта си. Докато не заминете за онзи свят, вие сте деца още и трябва да пеете! Защо ще се лишите от способността си да пеете! Какво ще правите, ако отидете на онзи свят и пред вратата на рая ви спрат, за да изпеете една песен? Ако изпеете една песен добре, ще ви пуснат в рая; ако не я изпеете добре, няма да ви пуснат. Или представете си, че ви накарат да напишете едно хубаво стихотворение, или да направите едно добро. Невидимият свят разполага с много възможности и вероятности, чрез които ще провери всеки човек дали е готов да влезе в рая или не. Следователно трябва да пеете, за да бъдете готови, защото, като се намерите пред вратата на рая, ще ви накарат да изпеете една песен. И тъй, като ученици всички трябва да бъдете свободни по ум, по сърце, да схващате нещата правилно. Щом влезете в класа, оставете вашите стари схващания вън. Като излезете от класа, пак можете да ги вземете. Обаче докато сте в Школата, вие трябва да бъдете свободни като банкери. Тази свобода ви е необходима, за да можете да възприемете Божественото благословение, Божествените дарби. Те се дават само на готовите. Пейте за Господа, а не за себе си! Работете за Господа, а не за себе си! Бъдете готови, че като се намерите пред вратата на рая и ви накарат да пеете, да останат доволни от вас. "Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!" 6.Лекция от Учителя, дадена на 30 октомври,1927 г., София. Начало: 19:00

Аудио - чете Живка Герджикова Свѣщъ, която не гасне (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Великото и красивото“, 12 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето СВЕЩ, КОЯТО НЕ ГАСНЕ "Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!" Размишление. За следния път пишете върху темата: "Разлика между математическите вероятности и душевните способности." Колкото по-дълго време се държи храната в устата и колкото повече се дъвче, толкова по-добре се използва. Същото може да се каже и за мислите. Колкото по-дълго време се държи една мисъл в ума, толкова тя е по-полезна и по-хранителна. Следователно дълго време трябва да се държи една мисъл в ума, за да може разумно да се използва. Но както мисълта, така и храната не трябва само да се държат дълго време, но трябва и да се дъвчат, т. е. да се обработват. Иначе, ако се държи само в устата, без да се дъвче, храната не би ползвала Човека. Ако се дъвче дълго време, тя ще ползва човека.Много хора държат известни мисли в ума си дълго време, без да мислят върху тях. Така и децата правят.Те заучават много неща наизуст, дълго време ги помнят, но не мислят върху тях. И това е добро, но то има значение главно за усилване на паметта; обаче човешкият ум разполага със способността да издирва причините и последствията на нещата, а за това той трябва да мисли. Ученикът трябва да се развива всестранно. Той трябва да работи едновременно и на физическия, и в духовния свят, като не прави разлика между работата в единия и в другия свят. По този начин той ще засегне едновременно четирите свята: физическия, астралния, умствения и причинния. Разрешаването на великите задачи в живота се крие в причинния свят. Човек не може да разбере живота, докато съзнанието му не се повдигне до причинния свят. Всички трябва да повдигнете съзнанието си до причинния свят. В света има оглашени, вярващи и ученици. Истинският ученик ще познаете по духовния му живот. Един от друг учениците се различават по степента на своята духовност. Влизате в стаята на един ученик и веднага вниманието ви се спира върху лампата му. Тя свети силно, има две хиляди свещи и осветява стаята добре. Излизате с тази свещ в бурно време, но свещта веднага изгасва. Какво показва това? – Че този ученик е силен само в тихия живот. Щом излезе вън, на открито, в бурния живот свещта му изгасва. Защо е така, не е важно; за вас е важен фактът. След това влизате в стаята на друг ученик. Виждате, че и неговата стая е осветена, но свещта му е обикновена, не прави впечатление. Излизате с тази свещ вън, в бурна нощ, и виждате, че тя не изгасва. Вие казвате, че този ученик е силен в бурния живот. Коя от двете свещи е по-хубава? – Първата свещ е по-хубава за вътре, в стаята; втората свещ е по-хубава за вън, в бурната нощ. Всеки от вас трябва да има свещ, която, като се изнесе вън в бурна нощ, да не гасне. На мнозина свещите изгасват в бурите на живота. Свещта представя човешкото съзнание, което често се помрачава. Казваме тогава, че свещта на човека е изгаснала. При това положение той забърква пътя, няма светлина в съзнанието си и е готов да спре, да чака спасение отвън. Това се отнася до съзнанието на ученика, а не до неговото верую или до неговото произхождение. Някои от вас считат, че са царски синове и мислят, че техният живот трябва да бъде по-особен от този на другите. – Че някой бил царски син, че царска кръв текла в жилите му, това не ни интересува. За нас е важно какво разбиране има този царски син, какво той носи в съзнанието си. Царският син учи – това е важното за него. Че сте живели един ден само добър живот, а след това сте се впуснали в широкия път, вие нищо не печелите. Един ден добър живот не може да изкупи сто деня лош живот. Че днес вярвате в Христа, а утре вярата ви се разколебава, вчерашният ден не може да ви спаси. Ако веруюто ви всеки ден се закрепва и ако светлината на съзнанието ви всеки ден се увеличава и не гасне в бурите на живота, вие се повдигате. Всеки ден трябва да анализирате своето верую, своето знание и да отделяте същественото от несъщественото, да знаете с какво разполагате. Онова, което днес се явява в съзнанието, а утре изчезва, не е съществено. Щом констатирате, че не е съществено, изнесете го вън от съзнанието си. Казвате, че някаква велика мисъл ви обладава. Потърсите на другия ден тази мисъл, но не можете да я намерите – изчезнала. – На такава мисъл не може да се разчита; върху нея не може да се гради. Ние говорим за положителните мисли, които съграждат живота. А животът трябва да се гради разумно! Иначе има опасности в неправилното градене. Неправилното градене зависи от неразбиране на знанието и от неправилното му приложение.Не е лошо човек да има знание, но знанието трябва да се прилага, да стане органическо. Човек трябва да има материал, с който да работи, да гради. Тогава той всеки ден ще прилага по нещо към своя бъдещ организъм или към своите бъдещи способности. Често хората се поддават на свои атавистически желания или на желанията на света. А с такива желания те не могат да отидат далеч. Като не знаете причините за проявите на хората в живота, вие се запитвате защо нещата стават по този, а не по друг начин. – Всяко явление в живота или в природата има своя причина, която може да се обясни. Добре е някога да се знаят причините, но по-добре е някога да не се знаят. – Защо не могат да се кажат причините за всяко явление в живота? Ще приведа един пример от живота на Буда, с който ще обясня защо понякога не може и не трябва да се знаят причините на нещата. Някога, в далечното си минало, Буда изпълнявал длъжност на свещено лице. Тогава той не е бил известен още като Буда, като Учител. Един ден той трябвало да направи едно десетдневно пътешествие. По пътя той се изморил, отслабнал, нямал сили да продължи пътуването си. За тази цел усърдно се молил дано Бог му помогне по някакъв начин да се подкрепи, да не остане всред пътя. Не след много един гълъб долетял при него. Буда го уловил и подкрепил силите си с него. По този начин той могъл да завърши молитвата си, да продължи пътя си и да свърши определената си работа. След време, когато Буда се изявил като Учител в последното си слизане на земята, един ден, по нямане на свободно време, той трябвало да върне много от посетителите си. Същия ден дошъл при Буда един беден човек. Като го видял, Буда веднага скочил на крака, радостно го приел, угостил го и му услужил във всичко, от което се нуждаел. Като видели това нещо, учениците му казали помежду си:"Виж, какво пристрастие! Беднякът веднага прие, нагости го, услужи му, а толкова хора върна днес." Като разбрал мисълта им, Буда ги извикал и им казал: "Едно време този беден човек беше гълъб и се пожертва заради мене, когато умирах от глад, от умора и безсилие. Днес ми се представя случай да му благодаря, да го възнаградя за любовта и жертвата, която направи заради мене. Онези хора, които вър-нах, не само че никаква услуга не са ми направили, но са ми причинили ред пакости." – Ето, Буда е дал обяснение за причината на една своя проява. Той даде обяснение на учениците си, които бяха готови да го разберат. Обаче това обяснение не може да се даде на всеки човек. Малцина разбират, затова и на малцина се дават обяснения. Какво ще кажете вие според вашата философия? Вие ще кажете може би, че тъкмо на лошите хора трябва да се правят услуги, да се възпитават. – Да, философски разгледан въпросът, така е; обаче животът изисква друго нещо от човека: той първо трябва да се разплати към онези, които са му направили услуга, или някакво добро. Към другите хора той няма задължения, но доброволно може да им услужва, както и доколкото иска – това зависи вече от неговата любов. Ще знаете, че в света съществуват причини и последствия. Следователно, ако вие, като гълъба, не сте готови да пожертвувате живота си заради някого, Буда не би ви приел в своя дом. И тогава, ако Господ не отговаря на молитвите ви, ще знаете, че има ред причини за това. Хората се молят на Господа, но като не се отговаря на молитвите им, казват:" Чудно нещо, защо Господ не отговаря на молитвите ни?" – Какво сте направили за Господа, че искате Той непременно да отговори на молитвите ви? – " Ние се молим, обръщаме се към Него." – Какво от това, че се молите? Молитвата е за вас. Господ не се нуждае от вашата молитва. Какво сте направили за славата Божия, за Неговото дело, за ближните си? Понякога Господ слиза на земята, облечен в разни форми, да не Го познаете и по този начин ви изпитва. Той ще влезе в някой страдащ, нуждаещ чо-век и вие трябва да се пожертвате, да направите нещо за този човек. Това, което направите за страдащия, направили сте го за Господа. Ако се пожертвате за този човек, при друг случай пък той ще ви отговори по най-благоприятен за вас начин. Ще кажете, че не знаете в кой човек е влязъл Бог, за да му услужите. – Ако сте готови при това положение да услужвате, туй е користолюбие. Човек трябва да живее безкористно. Безкористието трябва да бъде неговият идеал. Съвременните хора са повече материалисти, отколкото идеалисти. Те много философстват, но светлината на тяхната философия лесно изгасва при бурите на живота. За стаята тази светлина е добра, силно свети, но като се изнесе вън, всред бурите на живота, там лесно изгасва и ви остава в тъмнина. Как е наречена в историята на философията светлината, която светиглавно в гостните стаи? Ние нямаме нищо против философията, но понякога сме против философските методи. Мнозина философстват, без да са философи. Там е злото. И като философстват, изнасят ред методи, които осакатяват хората. Мъдрецът, истинският философ не философства; той е като дете, готов да слуша всички. Но когато ви каже нещо, то ще бъде толкова съществено, че през целия си живот ще го помните. Онзи, който не е философ, той не може да слуша, не може да търпи чуждо мнение. Мъдрецът еднакво изслушва и детето, и учения, и от всичко вади поука. Хората често говорят за отрицателните черти на човека. Те говорят за омразата, за завистта. Каква поука могат да изва-дят от омразата например? Само едно може да се каже за омразата – а именно, че тя е настойчива. Като наблюдава живота, човек ще види, че и доброто е също така настойчиво, както омразата. Когато мразите някого, вие го търсите да му отмъстите така, както когато обичате някого, търсите го да му направите добро. Както сте готови ден и нощ да не спите, от кьоше на кьоше да търсите онзи, когото мразите, да му отмъстите, така сте готови да постъпвате и при любовта. Дето е любовта, там има голяма деятелност, голяма активност. Чо-вешкият живот се гради главно върху любовта. Вън от любовта никаква философия не съществува. Върху тази философия е почивал животът на миналото; върху нея почива настоящият живот; върху нея ще се съгради и бъдещият. Това изисква новото съзнание на човечеството. При един милионер отиват двама души, стар дядо и млада красива мома, да им даде някаква сума в помощ. Дядото влиза при милионера, поглежда го накриво, недоволно и му поисква някаква помощ. Банкерът му подхвърля един лев, без да му каже нещо. След дядото влиза младата мома весела, със светъл, чист поглед. Още с влизането си той я поглежда приветливо, поканва я да седне и започва да се разговаря с нея. Той разбира какво е положението й, и веднага изважда от касата си хиляда лева и ги подава на момата. На излизане от кантората му той я поканва при случай на нужда, пак да се обърне към него за услуга. Питам: Защо този милионер даде на момата хиляда лева, а на дядото само един лев? – Защото чрез момата той получи подтик към Великото в света. Дядото нищо не можа да внесе в душата на банкера. Той не можа да го предразположи, да отвори сърцето му, да започне с него разговор. И наистина, няма по-неприятно нещо в живота от стар човек, който постоянно се гневи, от всичко е недоволен и по цял ден мърмори. Ако срещнете стар човек, но весел, засмян, доволен от живота, и той ще ви вдъхнови, както и младата мома. Мнозина се оплакват от живота, че нямали успех, че не им вървяло напред. – Успехът на човека зависи от магнетичната сила, която той съдържа в себе си. За да бъде силен на физическия свят, човек трябва да има характера на младата мома, да бъде пълен с любов и вяра. Дядото не вдъхва доверие в хората, а младата мома, със своята вяра в Бога, внушава доверие на хората,. Привидно дядото минава за благочестив, за вярващ човек, но хората не се нуждаят от привидни неща. Те различават истинските монети от фалшивите. Хората се нуждаят от Божествената Любов, която човек може да прояви в даден случай. Правилна обмяна трябва да става между всички хора. Който дава, ще му дават. Като се намерят пред някаква мъчнотия, хората се отказват да я разрешат и започват да разправят, че не могли да работят, че не могли да учат, че нищо няма да излезе от тях. – Не, въпросите не се решават по този начин. Ще работите, ще правите усилия, докато постигнете това, което сте предприели. Всеки трябва да работи, за да разреши правилно задачите на своя живот. В един от стиховете е казано: "Който изтърпи докрай, който победи, той ще бъде спасен". Какво означават думите "който победи"? – Кой може да побеждава? – Побеждава само онзи, който среща на пътя си препятствия. Хората често запитват:" Защо са нужни изпитания, препятствия в живота?" – Според мене този въпрос може да се задава само от хора, които не учат. Който учи, той непременно ще бъде изпитван. Комисията ще дойде и ще започне да изпитва учениците един след друг. Привилегия е за ученика да бъде изпитван. Само добрият, способният ученик се изпитва. Неспособният ученик всякога ще намери причина да се извини пред комисията да не го изпитват. Способният ученик се поставя на изпитания, на мъчнотии, които той непременно трябва да реши. Живият човек се поставя на изпитания, а не мъртвият. Какъв смисъл има да поставят мъртвите хора пред някакви мъчнотии или изпитания? – Не може ли да минем живота си без учение? – Не може. Ти си дошъл на земята да учиш. Ако не учиш, невежа ще останеш. Хората искат да влязат в рая без наука, без знание. – Това е невъзможно. Който мисли, че без наука може да влезе в рая, той ще се намери в положението на онова момиченце, което искало да влезе в царската градина, дето имало много деца, добре, чисто облечени; децата били весели, доволни, и свободно отивали от дърво на дърво, късали сладки, зрели плодове. Момиченцето било бедно, окъсано, но искало да вле-зе при другите деца, да се повесели заедно с тях. То назъртало оттук-оттам, но отнийде не могло да влезе, никой не го пущал. Най-после царят разбрал желанието на момиченцето и пратил един от слугите си да го вземе и да се разпореди да го окъпят, облекат с нови дрехи и пратят на училище да учи. След това само то ще има право да влезе в царската градина. Царската градина представя рая. Пътят за рая е през училището. Никой не може да влезе в рая, ако не е минал през училището. Който мисли, че може да влезе в рая, без да е минал през училището, той е на крив път. Една стара баба сънувала, че отишла в рая и първото нещо, което видяла, били 24 старци, облечени с бели дрехи; те седели пред една голяма маса и пишели, правили изчисления. Като стигнала до масата, бабата започнала да се оглежда, не знаела какво да прави и де да отиде. Един от старците я запитал:" Бабо, защо си дошла тук?" – " Дотегна ми животът на земята. Дотегнаха ми теглата и мъчнотиите, искам малко да си почина." – " Знаеш ли да четеш и пишеш? Знаеш ли някаква наука?" – "Нищо не зная, не мога нито да чета, нито да пиша– никаква наука не познавам." – " Щом си невежа и неграмотна, вода ще носиш." – " И тук ли вода ще нося? Цял живот носих вода на земята. И тук ли трябва вода да нося?" – "Така е, бабо; който не е учил, той вода ще носи, дето да е, на земята, или на небето. Върни се пак на земята и започни да учиш." Събудила се бабата и започнала съзнателно да учи. Мнозина си представят рая като място на блаженство. – Прави са те, раят е място на блаженство, но за онези, които са готови за това блаженство. Раят е Велика Школа, в която се придобиват велики качества. За да влезе в рая, човек трябва да притежава такива качества, които могат да го допуснат вътре. Всяка душа трябва да бъде облечена с дрехи, съответни на нейното развитие. Но всяка дреха трябва да носи качествата на някои добродетели, а именно: красота, благоухание, чистота и т. н. Казвате:" Разбираме всичко това, но как ще прекараме земния си живот?" – Вие ще прекарате този живот различно, според това, какво представя всеки от себе си. Ако някой е гърне, той непременно ще се счупи; ако е лед, ще се стопи; ако е вятър, ще се раздуха; ако е вода, ще изтече; ако е пила, ще се изтрие; ако е камък, ще се строши; ако е човек, ще умре. Какъв смисъл имат всички тия неща? – Като временни положения, те нямат особено значение и смисъл, но от временни те трябва да минат във вечни. Докато дойде до вечното, човек трябва да мине през променчивите, през временните положения в живота. След това само той ще разбере стиха, който Христос е казал: "Ако Словото ми пребъдва във вас, и вие в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим у вас. Тогава аз ще ви се изявя." – Кое се изявява на човека? – Науката и знанието. В един стих се определя какво трябва да придобие ученикът, за да постигне Вечния Живот. Казано е: "Това е Живот Вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога." Познаването на Бога и Христа е условие да се придобие Вечния Живот. Придобивката на знанието е животът. Тъй щото, когато се казва, че трябва да познаем Единнаго Истиннаго Бога, това се дава на ученика като метод за придобиване на живота. Ако с познанието, ако със знанието не можете да придобиете живота, това знание остава без съдържание и смисъл. Някои ще възразят, че от толкова години насам работят, учат, още ли не са придобили новото знание? – Само онзи може да придобие новото знание, който е дошъл до изпълнение на двата стиха: "Това е Живот Вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога. Ако думите ми пребъдват във вас, и вие в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим у вас." На онези от вас, които са изпълнили тези два стиха, ще дам някоя лека задача да видим как ще я решат. Обаче трябва да знаете, че законът на съвършенството е безграничен, вечен. Същото може да се каже и за вярата. Тя има много степени, а не само една степен. И знанието е на степени. Степента на развитието на даден човек определя неговото знание. Целта на знанието е да освободи човека от страданията. Има страдания, които човек сам си създава, те не са необходими; но има страдания необходими, неизбежни. Те идат по причина на ограниченията, в които човешкият дух изпада. Щом слезе в материята, човешкият дух се ограничава. Щом се ограничи, щом изгуби свободата си, духът започва да страда. Тези страдания са наречени "мирови страдания, мирова скръб". Духът схваща живота на земята като скръб, като страдание, от което не може лесно да се освободи. Връщане назад няма. Какво му предстои? – Да работи, да учи, да мисли, докато намери начин да се освободи от ограничителните условия на материята. Ако рече да се противопостави на материята, духът ще си създаде ненужни страдания. Всеки дух, колкото подигнат и съвършен да е, щом слезе в материята, непременно ще изпита "мировата скръб". Защо страдат хората? – Защото слязоха в гъстата материя, облякоха се в плът и се натъкнаха на ограничителните условия на живота. – Какво търси човек днес? – Той търси начин, как да се освободи от материята. За да се освободи от материята, той трябва да мине през ред мъчнотии и страдания. Въпреки това слизането на духа в материята и обличането му в плът е толкова необходимо, колкото е необходимо да купите хляб от фурната. Хлябът е свършен, а непременно трябва да отиде някой на фурната да купи пресен хляб. Кой от дома ще отиде – майката, бащата или някое от децата, не е важно.Един от членовете на семейството трябва да купи хляб. Ама времето вън било дъждовно, ветровито, кално – нищо не значи. Важното е, че хляб трябва да се купи. Не само това, но случва се, че пари за хляб не ви достигат. Какво трябва да правите? Ако хлебарят е добър, благороден човек, той ще ви даде хляб, и колкото пари не достигат, после ще ги занесете. Ако хлебарят е недоверчив човек, ще трябва да отидете някъде, да поработите малко, да изкарате пари за хляб. Като платите хляба, тогава ще го занесете дома си. Но и с това въпросът не се изчерпва. Сега трябва да давате отчет у дома си защо сте се забавили толкова време. Такова е положението на всеки човек, който е слязъл на земята. Следователно веднъж дошъл на земята, първата работа на човека е да си изкара прехраната. Той трябва да се домогне до онази наука, посредством която може да изкара необходимата храна за живота си. За да поддържа живота си, човек трябва да придобие живия хляб – същественото, към което той се стреми. И тъй, истинската наука се заключава в придобиване на живота. От най-стари времена досега всички хора се стремят към придобиване на живота, защото само той може да ги освободи от ограничителните условия. За тази цел се изискват ясни схващания за живота, без никаква критика, без никаква философия. Божествената наука позволява да се разсъждава върху нея, но не да се критикува. Тя иска хората да бъдат прями, справедливи и чисти. Ако трябва да дадете на приятеля си чаша вода, дайте му я по всички правила на тази наука. Чашата трябва да бъде съвършено чиста, а водата – прясна, чиста, без никаква прашинка в себе си. Внимателен трябва да бъде ученикът на Божествената наука. Немарливият, небрежният ученик ще подаде една чаша вода на приятеля си, в която ще има не една, а безброй прашинки. Той ще се оправдава с водата, ще каже, че водата е такава. – Не, стомната на този ученик е била отворена и водата се е напра-шила. Всичките работи на този ученик са като отворената му стомна. Същото може да се каже за мислите и чувствата на човека. Каква мисъл или какво чувство е това, което е пълно с прах? Всяка мисъл, всяко чувство, които отправяте към приятелите си, трябва да бъдат чисти, прецизни, да няма в тях никаква двусмисленост. Ако не спазвате това, можете ли да искате приятелят ви да ви посрещне внимателно, с разположение? Дойде приятелят ви при вас, иска да му услужите, но вие отлагате, не сте готови да му помогнете. Той чака месец, два, три, вие все отлагате. Обаче като отидете при Бога да се помолите за нещо, искате веднага да се отговори на молитвата ви. Както постъпвате с другите, така ще постъпват и с вас. Ако не можете да услужите на приятеля си, кажете му направо, без залъгвания и обещания. Ако приятелят ви иска да му станете поръчител, запитайте го за какво трябва да му поръчителствате и кажете:" Готов съм да стана поръчител на всеки, който иска да влезе в Царството Божие и да работи за него. Обаче, не съм готов да поръчителствам на онзи, който мечтае да си прави къщи, да се нарежда на физическия свят. Готов съм да поръчи-телствам на всеки, който иска да учи; не съм готов да поръчителствам на онзи, който иска да се нарежда в живота, да заема високи служби. Последното той сам може да направи. Той има знание, което само ще го препоръча." Който иска да работи в света, той трябва да започне от най-долното стъпало и постепенно да се качва нагоре, без да прескача стъпалата. Смирение се иска от човека! Добрите, силните хора не се нуждаят от препоръка. Само слабите хора се нуждаят от препоръка. – Ами богатият от какво се нуждае? – Богатият се нуждае от музика, от песен. Музиката, песента ще отворят сърцето му, а сърцето – кесията му, и той ще си създаде отношения с хората. Бедният пък се нуждае от пресен хляб. Като му дам един топъл хляб, после мога да му изпея някоя песен. Щом се нахрани, той може да прецени какво нещо е хубавата песен, и ще благодари. Сега вие мислите, че това са обикновени работи. – Не, това са философски работи, които могат да се разберат само след като се преведат. Знаете ли какво нещо е хлябът? Знаете ли какво нещо е една чиста, светла мисъл или едно възвишено чувство? Знаете ли какво нещо е песента? Това са велики светове, но за да се разберат, трябва да се намерят техните еквивалентни стойности. Ще кажете, че сте чувствителни, досетливи, лесно възприемате нещата. Щом е тъй, аз ще се скрия някъде в гората, а вие ще ме намерите. Като направите опита, ще видите каква е вашата чувствителност. Знание се иска от всички хора, а не само говорене. Всяко нещо, което се говори, трябва да е изпитано, проверено. Говорите за търпение, без да сте изпитали търпението си. Често по липса на търпение, вие изгубвате последното благо, което ви се готви. Чакате известно време, работите, но в последния момент се отказвате. В този момент иде благото, но вие сте напуснали поста си. Мнозина се намират в това положение: работят, подвизават се, докато един ден се обезсърчат и напуснат всичко. Някои от вас се намират пред стария си навик да започват и прекъсват, но в края на краищата ще имат стари резултати. Ученикът трябва да има търпение да чака. За всяко нещо той трябва да се яви на определеното време и място със завършена работа. Той трябва да чака, а не него да чакат. Каквато работа започне, ученикът трябва да знае, че може да я свърши навреме. Никакво отлагане! – Половината работа да свърша. – Не, цялата работа ще свършиш, и то – на определеното за нея време. Като ученици на окултна школа, от всички се изисква точност. Всяко нещо трябва да става точно навреме. Невидимият свят е много точен. Освен това от вас се изисква безстрашие. През най-големите бури на живота да минавате, ще вървите напред. Космите ви могат да настръхват от страх – важно е да не спирате по пътя, нито да се връщате назад. Напред трябва да вървите! Ще минавате през страдания, през мъчнотии; ще плачете, ще се смеете, но при всички положения напред ще вървите. Като минете през всички изпитания, един ден ще кажете:"Плаках, страдах, сълзи проливах, смях се, радостен бях, но свърших най-после определената за мене работа." – " Защо трябва да минем през тези изпитания?" – Оставете този въпрос настрана. За вас е важно да знаете, свършили ли сте си работата и как сте я свършили. Мнозина търсят лесния, широкия път. Те не знаят, че широкият път е най-мъчен. – Защо? – Защото той в началото само е широк, а колкото повече навлизате, явяват се големи съпротивления, тръскания и вие не можете вече по никой начин да се върнете; трябва да го извървите докрай. Този път в началото си е лек, приятен, но в края става страшен, непоносим. Значи, в широкия път мъчнотиите са вкрая и отзад, а в тесния път мъчнотиите са в началото и отпред. В тесния път тилът е всякога свободен. Тесният път е правият път в живота. В правия път мъчнотиите са пред лицето на човека; те са естествени мъчнотии, а също така и необходими за човешкото развитие. В широкия път има естествени мъчнотии, но повечето са кармически, създадени от самия чо-век, и той сам трябва да се справя с тях. Достатъчно е при това положение човек да се намери между две такива мъчнотии, за да бъде смазан. Друго положение, пред което учениците се спират, е въпросът: надясно или наляво да вървят. – Това зависи от пътя, в който са попаднали. Ако са в широкия път, опасно е и наляво, и надясно да вървят. Обаче, ако са в тесния път, те мо-гат да вървят и надясно, и наляво – важно е да се качват нагоре, към определената цел. Неизбежно е колебанието наляво и надясно. Това да не ви смущава, то е в реда на нещата. Щом е влязъл вече в правия, т. е. в тесния път, за ученика не представя никакво противоречие обстоятелството, дали е взел дясната, или лявата страна. Той има строго определена цел– нагоре! Като върви нагоре, не е важно, дали ще вземе лявата или дяс-ната страна. Той трябва да бъде свободен, за всеки даден случай да прави разумен избор. Едно е важно за ученика: да има будно съзнание. Ако съзнанието му е будно, той малко ще учи, много ще разбира и повече ще прилага. Когато времето за реализиране на вашите желания се удължава, какво означава това? – Че тези желания не узряват скоро. Следователно, ученикът трябва да се въоръжи с търпение, да чака. Ако се без- покои, това показва, че той не разбира характера на своите желания. Има желания, които скоро зреят; има желания, за узряването на които се изисква дълго време. Същото е и с плодовете. Всички желания са постижими, но търпение се изисква. Търпеливият ученик дава възможност на желанията си добре, спокойно да зреят. Той не се смущава от това, че времето се удължава. В индуската философия има едно изречение, което казва: "Убий всяко желание в себе си!" В християнската философия пък е казано: "Убий плътта си!"– Според мене, и едното, и другото изречение са криво преведени. Защо? – Природата не търпи никакви убийства. Каквото има в човека, природата го е вложила. Как може тогава тя да убива сама себе си? Когато се натъкнете на някое низко желание в себе си, не го убивайте, не го коренете, но върху него присадете едно добро желание. Веднъж природата е вложила тези желания в човека, тя знае защо е направила това. Всяко явление, всяка проява в природата има свои дълбоки причини. Като знаете това, не се мъчете да корените низшите желания, но присаж-дайте ги. Не е лесно човек да корени желанията си. Ако изкорените едно желание, ще израсте друго. Който има повече низши желания в себе си, но пожелае да се развива духовно, той трябва да научи закона на присаждането. Кой от вас е присаждал желанията си? Мъчно е да се присади едно желание. Като се присади едно желание, понякога човек трябва да лежи цял месец на легло. И през време на боледуването си ще вика, ще охка, ще протестира, че не е очаквал такова нъчцо. Природата си служи с присаждането. Ако доброволно не прилагате присаждането в живота си, тя сама ще ви се наложи, ще извърши присаждането върху вас. От невидимия свят е казано: "Който има дръвчета в градината си, той непременно трябва да ги присади." Ако изпълните това правило сами, толкова по-добре за вас. Ако не го изпълните, няма да ви се карат, няма да ви наказват, но ще дойдат хора от невидимия свят, те сами да извършат присаждането. Ще вземат присадка, ще ви присадят и ще си заминат. Вие ще усетите болка, без да разберете защо страдате. Онези, които са извършили присаждането, ще си заминат тихо и спокойно. Щом страдате, ще знаете, че страдате за добро, присадени сте с цветове и плодове на Божествените дарби. Защо и за какво страдате, невидимият свят не дава обяснения. Разумният, способният ученик се учи от малките неща. Достатъчно е да му нарисувате един триъгълник, за да разбере какво искате да му кажете. Той разбира от всякакви образи и фигури. Кръст с точка, или без точка, за него е език, по който чете и разбира. Като видят кръст върху някоя буква, мнозина мислят, че тази буква е зачеркната. – Не, кръстът означава живота. Кръстът подразбира познаване на почвата: на елементите, от които е съставена; на условията, които благоприятстат за посаждане в нея на едни или други семенца и т. н. Вие трябва да знаете на каква почва можете да поставите вашата къща. Кръстът, това е наука за почвата, за твърдата материя, върху която почива животът. Който не разбира кръста, той го носи за сила, чрез него той черпи сила от Бога. Вярно е, че кръстът е сила Божия, но когато той се движи, а не когато стои на едно място. Някои носят звезди, пентограми. Каква полза може да допринесе една звезда или един пентограм на човека, ако те не пущат искра, не издават светлина? От всеки връх на пентограма трябва да излиза светлина; дето минавате, всеки да се спира и да гледа. Днес всички хора се кичат с кръстове, със звезди, с пентограми, като символи, но техните символи не светят. Истински учените, истински добродетелните хора се кичат със символи, със значки, които никой не вижда, но светлината на техните значки не може да се укрие. Техните значки представят свещи, които вечно горят. Никаква буря не е в състояние да ги изгаси. И тъй, ученикът трябва да носи значки от никого незабелязани. Неговите значки трябва да светят вечер, в тъмните нощи на неговия живот. Ученикът трябва да има в себе си свещ, която не гасне. Това означава стиха, изказан от Христа: "Така да просветнат делата ви пред человеците!" Следователно всеки човек трябва да придобие безсмъртния огън в себе си, от който постоянно да гори, без да изгаря, да свети без да изгасва. Когато ученикът е слаб, невидимият свят е снизходителен към него. В какво се изразява това снизхождение?– Като изгасне свещта му, те отново я запалват. И наистина, щом свещта на ученика изгасне, той започва да се моли, да плаче, докато свещта му светне. Всяко неразположение на духа е изгасване на свещта. Много от учениците бързат, искат да имат големи постижения. Те се страхуват, че животът им минава, без да придобият нещо. – Не, те трябва да знаят, че придобивките не се виждат на земята. Тук ще се ползват от последствията на придобивките, а самите придобивки са в невидимия свят. От ученика се изисква всеки ден да уяква духом. Щом духът му се засилва, той може повече да издържа и по-лесно да решава задачите си. Бъдете силни по дух и всичко, каквото желаете, ще постигнете. Изпейте песента: "Духът Божи". Т. м. "Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!" 5. Лекция от Учителя, държана на 23 ноември, 1927 г. – София. Начало: 19:00

Аудио - чете Живка Герджикова Превръщане на киселинитѣ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Великото и красивото“, 12 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ПРЕВРЪЩАНЕ НА КИСЕЛИНИТЕ "Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името му благословено!" Размишление. На всички е известно, че при предаване и приемане на телеграмите има предавателни и възприемателни станции. Такива станции съществуват и в психическия живот на човека. Представете си, че в този живот на човека има само предавателни станции, а няма възприемателни. Как мислите, какво ще бъде тогава положението на човечеството? От две хиляди години насам християнството се сили да построи възприемателни станции, чрез които хората да възприемат всичко онова, което небето им изпраща. В новата култура хората ще се снабдят вече и с възприемателни и с предавателни станции за небето. Който няма собствен телефон или телеграф, той ще бъде принуден да се ползва от тоя на своя ближен. За предпочитане е всеки човек да има свой собствен телефон, телеграф или свое собствено радио да си служи с него, когато му потрябва. Голяма привилегия е за човека да има свое собствено радио. Да има човек свое радио, това значи направо да възприема знанието отгоре и после да го асимилира в себе си. Какво виждаме днес? – Всички съвременни хора възприемат истините опосредствено, от устата на светиите, на пророците и ги предават на другите. Те преповтарят какво е казал еди-кой си пророк или светия, какво са казали апостол Петър, апостол Павел, какво е казал Христос. Те само възприемат и повтарят. Ако учениците само повтарят какво е казал учителят им, а не изучават и прилагат казаното, какво ще ги ползва това знание? Стотици години да преподава, учителят пак не би могъл да изкаже всичко онова, което знае. Предаването на знанието е непреривен процес и като такъв, той е органически процес. Предаването от невидимия свят е прилив към физическия свят, а възприемането от физическия свят е отлив. Следователно, докато има отлив, т. е. възприемане, всякога ще има и предаване на Божественото от невидимия свят. Понякога и в Божественото става отлив. Тогава хората започват да страдат. Страданията заставят човека насила да се моли. Ако нямаше страдания в живота, хората никога не биха се молили доброволно. За да накарат човека да предаде една телеграма до небето, или да отправи няколко топли, сърдечни думи към небето, непременно трябва да се натъкне на някаква голяма беля или да преживее голямо страдание. Ако не преживее нещо тежко, нещо страшно, молитвата на чоека е повръхностна, тя едва се издига над главата му, но по-далеч от него не може да отиде. Щом се натъкне на големи страдания, човек отправя гореща, дълбока молитва към Бога. Само тази молитва може да отиде далеч, да се предаде направо в невидимия свят. Значи, практическото приложение на страданието е това, че прави молитвата на човека интензивна, а връзката му с Бога – здрава и съзнателна. Ето защо всеки човек трябва да има собствено радио, чрез което да предава и да възприема телеграмите. Станциите днес са евтини и всеки трябва да прекара в себе си такава станция, чрез която да влезе в контакт с Божествения свят. Щом имате контакт с този свят, ще ви се даде и съответен номер. Човек не може всякога когато пожелае да говори с една или с друга станция. Той трябва да чака ред, да избира благоприятни моменти. В духовния свят има строго установен ред и порядък за всяко нещо. Възприемането и предаването чрез радиото представя вътрешната страна в живота на ученика. Чрез радиото си той придобива главно вътрешни, проверени знания. Външно, чрез своя ум и сърце, той придобива външни, теоретически знания, които служат за упражнение на неговия ум и неговото сърце. Запример, в духовния свят човек изучава вътрешната, мистичната страна на химията. На физическия свят обаче той изучава пак химия, но от теоретическа и практическа страна. Като правите опити в областта на химията, вие знаете, че киселините могат лесно да се неутрализират с основи, и оттам, според количеството на основата дадена киселина може отчасти или напълно да се неутрализира. Като знаете това нещо в практическата химия на земята, вие ще пренесете това знание и в психическия живот на човека. Ако се натъкнете на някоя мисъл, която съдържа повече киселина отколкото основа, трябва да потърсите начин, как да неутрализирате излишното количество киселина в тази мисъл. Ако излишната киселина остане свободна, дето мине, тя ще изгаря, ще разяжда; с една дума, тя ще причинява пакости. Същевременно трябва да знаете, по колко атома от всеки елемент трябва да извадите от дадена киселина. Имате, запример, формулата на киселината, която се състои от два атома за-вист, от четири атома омраза и от пет атома съмнение: 3|2| О|4| С|5|. Какво трябва да направите с тази киселина, за да стане тя безвредна? Тази киселина е образувана от черната ложа, затова трябва да се пазите от нея. Тя е силна отрова. Тя се предава на мисълта чрез въздушните течения, вследствие на което човек мъчно може да се освободи от влиянието на тези отрови върху организма си. Как се промъква завистта в човека? Имате един слуга, когото не обичате. Обаче един ден той се издига материално над вас и заема високо положение в обществото. У вас веднага се явява скрита, вътрешна завист към него, имате желание даже да му напакостите по някакъв начин. Ако го обичахте, вие щяхте да се радвате на неговото повдигане. Но и той от своя страна не ви обича. Когато е бил ваш слуга, вие не сте се отнасяли добре с него, вследствие на което и той крие тайна омраза към вас. При това положение и в двамата се явява съмнение един към друг. И двамата се съмняват в себе си дали ще постигнат своите цели. Тези три елемента се съединяват и образуват психическа киселина. Един от елементите на тази киселина действува върху ума, другият– върху сърцето, а третият – върху волята. Съмнението действува върху волята, вследствие на което човек се колебае, не знае как да постъпи. В съмнението, макар и отрицателен елемент, се крие духовна сила извън човешкия живот. Понеже знаете материалната химия, кажете с кой елемент можете да заместите, запример, съмнението в дадената киселина? Вие знаете при това, че във всяка киселина можете да заместите водорода й с метал и да я превърнете в сол, която има съвършено различни свойства от дадената киселина. Щом знаете това свойство на киселините, правете опити да замествате омразата, завистта или съмнението с такива елементи, че да се получи съвършено ново съединение, с нови и безвредни свойства в сравнение с киселината. Като ученици на окултна школа, вие трябва да изучавате окултната химия, да се справите с киселините. Химикът лесно се справя с киселините. Щом види, че някъде има излишък от киселина, той взема известно количество основа и я неутрализира. Питате:" Трябва ли да мразим?" – Да задавате такъв въпрос, то е все едно химикът да се запитва, трябва ли да има сярна, солна или азотна киселина в лабораторията си? Химикът трябва да има и сярна, и солна, и азотна киселина в лабораторията си, но всяка киселина трябва да бъде поставена в шишенце, добре запушено, и да си служи с нея само когато му потрябва. Той може да употреби тези киселини за добро или за зло. Следователно злото не седи в това, че химикът има киселини в лабораторията си, но в начина на употреблението им: ако не ги употребява намясто, киселините ще причинят големи вреди. Ако ги употребява намясто, те ще бъдат като медикаменти. И завистта е киселина за психическия живот, но тя става опасна, когато се придружава от омразата. Иначе сама за себе си приложена, тя не е опасна. В български еик думата "завист" не е лоша. Докато работи сама, завистта не е вредна киселина, но щом дойде при нея омразата, тя става опасна. При това положение идат лошите последствия: съмнението, отмъщението и т. н. Тогава се образува сложната формула: З|2|У|4|С|5|0|10|. Това е киселина, която е дошла до върха на своето развитие. Дето влезе, тя произвежда големи разрушения. Не мислете, че тази киселина е въображаема. Тя съществува в психическия живот на хората и създава големи нещастия. Докато елементите й са отделени един от друг, те не оказват разрушително действие върху човека. Съединят ли се в едно цяло и образуват киселина със сложен състав, разрушителното й действие е голямо. Като се изследват свойствата на отделните елементи омраза, завист, съмнение, отмъщение и др., ще видите, че всеки елемент е съставен от специфична материя. Опитният химик лесно ги различава. Всяка материя е проводник на съответни сили. В този случай материята е формата, в която дадена сила трябва да се облаче. За всяко не-що трябва да има съответен проводник. Как би се разпространила светлината, ако не съществуваше етерът? Всички знаете, че етерът е проводник на светлината, т. е. на светлинната енергия. Въздухът, водата също така играят известна роля като проводници на някакви енергии. Без проводници енергиите в природата не биха могли да се предават и възприемат. Вие трябва да изучавате тия въпроси от научна гледна точка, за да познаете себе си, да познаете и другите хора. Запример, вие често се поддавате на афекции и мислите, че те са присъщи на вашето естество. Като ги изучавате внимателно, ще видите, че те са сили извън вас, които не съставят неразделна част от вашия вътрешен живот. Те са сили, енергии, които се проявяват в различните възрасти на човека. Същото може да се каже и за отрицателните елементи в природата, които действат като киселини в човешкия организъм. Съмнението, запример, се явява повече в старите хора. То е образувано от по-фина материя отколкото омразата. Вие трябва да изучавате силата на тези елементи и киселини, да можете да се ползвате с тях. Те са специални знаци и формули, с които си служи бялата магия. В Писанието, в Псалмите на Давида има ред формули, с някои от които си служи бялата магия, а с някои – черната. В някои от Псалмите си Давид отправя заклинания към неприятелите си. Тези заклинания са магически формули, с които той иска да обезсили неприятелите си, да се освободи от тях. Когато изучавате човека с неговите положителни и отрицателни качества, добре е да разгледате произхода на всяко негово качество. Запример, какъв е произходът на завистта? – Завистта се е явила с първата проява на творческия ум в човека, и то главно в областта на неговото стяженолюбие, на желанието му да придобива повече богатства, повече знания. И всякога, когато поставят някакво препятствие в тази област, веднага в човека се явява завистта. Щом се противодейства на творческия ум на човека, той започва да се страхува да не би някой да го изпревари, да излезе пред него. Този страх събужда завист, а понякога и омраза. След това се явява гневът. Щом се разгневи човек, творческият ум започва да работи в него, но в разрушителните области. Тогава и въображението в човека взема участие и той започва да търси някакъв начин за отмъщение. В това време религиозното чувство в човека, съвестта, моралните чувства като че се парализират, докато той даде ход на своето отмъщение. Като се извърши експлозията, човек утихва, прибира се в себе си и започва да мисли. Но тук действието не спира. Всеки акт или всяка реакция има обратно действие. Няма да мине дълго време, този човек от друго място ще получи същия удар, какъвто сам е нанесъл на другия. Вторият пък ще получи същия удар от трето място и така ще се образува цяла верига на отмъщения. Докога ще се продължава това нещо? – Докато най-после се намери един разумен човек, който ще даде друго разрешение на въпроса и ще спре тази верига на отмъщения. Хиляди хора могат да влязат в тази верига, но една разумна душа е в състояние да извади всички тия хора от кръга на престъплението, в което са попаднали. От две хиляди години насам християнството се сили да освободи човечеството от тези омотавания, да ликвидира със своята карма. Човечеството ще ликвидира с кармата си, когато всеки поотделно ликвидира със своята карма, когато се освободи от всички връзки на миналото си. Мнозина мислят, че задачата на християнството е да спаси човека. – Въпросът не е в спасението. Лесно е човек да се спаси. Веднъж имате обещание от Бога, че ще ви спаси, няма защо повече да се страхувате. Опасността е там, че и спасеният пак може да греши, пак може да създава карма. Бог никога няма да отмени думата си. Хиляди пъти да грешите, Той пак ще ви прости, но за вас е важно, като сте спасени веднъж, да не повтаряте същите погрешки. За вас е важно като ликвидирате с кармата си, да не се свързвате отново, да не създавате неправилни връзки. Казано е, че Бог ще изхвърли човека от лицето си. – При какви условия е възможно това? Това е възможно, когато човек съзнателно скъса връзката си с Бога. Иначе веднъж спасен, Бог е вложил в човека възможности и условия да поддържа своето състояние. Човек е спасен вече, няма защо да очаква ново спасяване. Евреите криво разбраха стиха, че Бог ще изхвърли човека от лицето си за вечни времена. Думата "вечни" времена е относителна, тя подразбира един век, два века и повече, но не подразбира абсолютната вечност. Ето, евреите прекараха в робство под египтяните четиристотин години, след което Мойсей ги освободи. Те изправиха една погрешка, едно престъпление, но направиха друго. Казано е в Писанието, че те няма да получат Божието благословение, докато не кажат: "Благословен Онзи, Който иде в името Господне!" Щом кажат така, те ще разрешат въпроса. Сега се проповядва на човечеството, че цялата вечност не би била в състояние да изкупи греховете му. – Такова нещо не е казано в Писанието. В Стария Завет се казва, че някои хора и до девети род няма да влязат в Царството Божие. – Кои са тези хора? – Това са хората на безлюбието. Който люби, той няма защо да се страхува. Този стих не се отнася до любещия. Веднъж спасен, веднъж влязъл в Божията Любов, човек не трябва да се страхува, нито да се съмнява. Да бъдеш спасен, това значи и ти от своя страна да издържиш на обещанието да живееш в Божията Любов. В Бога обратни решения няма. Веднъж дал обещание да ни спаси, Той вече го е изпълнил. Ние трябва да бъдем внимателни, да не спрем Божието благословение, да не запушим онези места, през които се втича. Щом затворим кепенците си за външната светлина, ние мислим, че Бог се е отдалечил от нас. – Не, Божието благословение минава и заминава, но не може да проникне през затворените кепенци. И след всичко това ще кажете, че Бог ви е забравил. – Вие сами себе си забравихте. – Какво да правим тогава? – Отворете широко кепенците на вашите прозорци да може Божията светлина да мине през тях с всичката си сила! За да не изпаднете в заблуждение, в тъмнина, пазете се от отрицателните сили като завист, омраза, съмнение, подозрение и т. н. Те са киселини, които действат разрушително върху ума, сърцето и волята. Ако съмнението, запример, попадне в ума на човека, той престава да учи и казва:" И без знания може. Не ми трябват толкова много знания." – Чудни са съвременните хора, като се отказват от много знания! Колко знание е нужно на човека? Когато придобила изкуството да плава във водата, жабата казала:" Повече знание от това не ми трябва." – Но ето, жабата и до днес е останала в много елементарно състояние на развитие. И до днес още жабите крякат във водата. Когато рибата си направила перки, с които да плава във водата, и тя казала:"Повече наука не ми трябва. Нали мога да слизам дълбоко във водата и да излизам на нейната повърхност да си намирам храна, това ми е достатъчно. Няма защо да мисля за къщи, за оране и за копане. Няма защо да мисля за готвене, за наредба на къща и т. н. Културата, която имам, ме задоволява." – Да, но рибите и до днес останаха във водата, с малки придобивки за развитието си. След рибата дойде птицата. Тя развила изкуството да хвърчи във въздуха и се задоволила с това, което постигнала.– Да, но с това изкуство птиците останаха и до днес във въздуха. Някои птици можаха да се превърнат в четвероноги и слязоха на земята да учат изкуството на ходене по твърдата почва. Четвероногите не потърсиха повече знания, затова останаха и до днес четвероноги. Най-после дохождаме до човека, който казва:"Достатъчно ми е това, което зная." Обаче има хора, напреднали в своите стремежи, които не се задоволиха с малко знание и работиха, станаха светии, ангели. Какво показва това? – Това показва, че човек се нуждае от здрава, от положителна наука. Доде се простират знанията на съвременните хора? – Съвременните хора признават за наука само онова, което може да се подложи на опит. Така е, но има още ред науки, които откриват миналото, говорят за настоящето и предсказват бъде-щето. Истински ученият трябва да бъде астролог, физиогномист, хиромантик, френолог и т. н. Като вземе ръката на човека, той трябва да чете по нея неговото минало, но и това още не е достатъчно. На ръката е написано миналото на човека, а по рефлексия, по отражение на това минало, хиромантикът трябва да прониква и в бъдещето. И тогава според степента на неговото прозрение, някои неща ще бъдат верни, а някои няма да бъдат верни. Всички окултни науки, синтезирани в едно, дават една обща наука, която всеки окултен ученик трябва да придобие. Когато един ангел слезе на земята, той започва да изучава първо елементарните работи: той изучава състава на въздуха, на водата и на твърдата почва. После започва да изучава всички форми, които предшестват човека – минералите, растенията и животните. Най-после, като дойде до човека, той има вече достатъчни знания. Той не чете по ръката на човека, но чете по окръжаващата среда. Средата, условията, при които човек живее, определят какъв е този човек. Наистина, ако хората се водят по рецепти, дадени от разумния свят, те ще имат съвсем друга хигиена, друг начин на живот от този, по който днес се водят. Адептите, запример, не пият водата както обикновените хора. Като вземе чаша вода, адептът първо ще я прецеди, ще я дестилира и тогава ще пие. Той знае бърз начин за пречистване на водата. Ако трябва да посади жито, той ще го посади и отгледа по начин, съвършено различен от този, по който съвременните хора го отглеждат. Адептът не сее с десетки и стотици декари, както правят нашите земеделци. Той ще посее най-много половин до един декар земя, но ще изкара от нея голямо количество жито. Защо? – Защото той знае начини, по които внася част от своята енергия в житото. Той сам трябва да пипне житото. При това през цялото време, от посаждането до ожънването на житото, той е в молитва. Без съзнателна работа и молитва нищо не става. Като ученици вие трябва да изучавате съзнателно всеки предмет. И като го изучавате, трябва да се молите да ви се открие неговия вътрешен смисъл и приложение. Великият Учител разбира всички неща в техния вътрешен смисъл, вследствие на което знае как да постъпва. Ако при него дойде някой невежа без никакъв стремеж, той даже няма да се докосне до ръката му. Защо? – Знае той, че този човек няма разумно да използува дадената енергия.Великият Учител се занимава с души, които се стремят към знание, към светлина. А за обикновените хора, за невежите има обикновени учители. Великият Учител не губи времето си за празни работи. Неговото време е скъпо, не може да се изразходва без полза. Той има право отношение към Бога и служи на Неговата воля. Щом изпълнява тази Велика воля, той предава знанието си само на онези души, които са готови да следват Неговия път. Що се отнася до останалите, до обикновените хора, той оставя времето да ги събуди. Ако преждевременно им даде някакво знание, те не могат да го из-ползват. Като знаете това, не трябва да се обезсърчавате. Обезсърчението ще дойде при вас, ще ви посети, но приемете го само като гост, да дойде и да си отиде, не го задържайте дълго време при себе си. Обезсърчението, страхът у човека показват, че той знае малко, не вярва във Великите закони на живота и на природата – с една дума, вярата му е относителна, а не абсолютна. Един пророк като Илия и той се поколеба в своята вяра. Като се намери в трудно положение, той се обърна към Господа: "Господи, защо си ме оставил сам? Аз мислех, че ще мога да помогна на израилския народ, а видях, че нищо не направих". И му се отговори: "Обърни се и виж, че като тебе такива има в Израил още седем хиляди, които те подкрепват". Илия, който беше виден пророк, който виждаше нещата, не знаеше това. Кога се разколеба Илия? – Когато изби пророците на Ваала. Тези 400 пророци го обсебиха, като му казваха:" Ти ни уби, защото сме служили на лъжлив бог. Покажи ни сега пътя към истинския Бог. Кажи ни как да се домогнем до огъня на любовта." След това трябваше да дойдат същества от невидимия свят да му помогнат. Те не го изобличиха, но му казаха:" Ще отидеш сега в пустинята, дето ще прекараш в пост и молитва, докато ти покажат, по кой начин светът може да се изправи." В това време се яви голяма буря, вътър, който къртеше камъни и дървета, но Бог не беше в бурята и вятъра. После дойде огън от небето, който разпали, изгори всичко, но Бог не беще и в огъня. И най-после Илия чу тих глас от небето, който му говореше: Научи ли вече урока си? Разбра ли как светът ще се оправи? – Светът няма да се оправи нито чрез бурята, нито чрез огъня, но чрез тихия глас, т. е. чрез разумното начало в човека. Вместо тебе ще дойде Елисей. Елисей се отличавал със своя мек характер. И тъй, бурята, огънят, това са методи, които се прилагат в низшите светове. Обаче, когато е необходимо да познаем Бо-жествения свят, Божественото, тогава ще чуем тихия, мекия глас. Докато се интересувате от това, защо двама души се карат помежду си или изживяват някакво съмнение, вие сте в метода на бурята. Какво правеше Илия, когато дойде бурята? – Той се молеше, но същевременно разбра, че Бог не е в бурята. Бурята е метод, който се прилага от хората. Бог не е в бурята, не е в огъня, не е в омразата, в съмнението, в отмъщението, в осъждането. Бог е в тихия глас у човека. Той е разумният живот. Той е в тишината. Когато тихият глас проговори на човека, той ще разбере какво нещо е Божественото и какво – човешкото, и ще си каже:"Едно време живях в бурята, във ветровете като птица, но сега разбрах Великото. Едно време живях в омразата като риба, но сега разбрах Великото." Наистина, който живее в омразата, той е студен като риба. За себе си е горещ, но за другите е студен. Той има желания в себе си да унищожава, да къса, да руши. Тези състояния са в човека вътре и той трябва да се освободи от тях. Те се дължат на мислите и чувствата на падналите същества, които засягат изобщо цялото човечество. Те изпращат своите мисли и чувства в пространството, вследствие на което хората се заразяват от тях като от епидемия. В това отношение любовта на сегашните хора служи като добър проводник за възприемане на тази епидемия. Защо? – Защото в любовта душата се отваря като цвят и тези течения падат върху нея като слана и я попарват. Ето защо напредналите същества от най-стари времена са давали методи на хората да се предпазват от тия течения. Те неизбежно ще дойдат, но като знае методите, човек ще се разклати външно само, а вътрешно ще остане неуязвим. За възприемане на отрицателните чувства и мисли човек има радио в себе си. Иначе не може да се обясни как познава той кой го мрази, кой му завижда и т. н. Как овцата познава вълка? И на голямо разстояние да е, овцата знае, че вълкът ще дойде, и започва да става неспокойна. Тя отдалеч още възприема мислите му. Дивите кози също познават отдалеч още, че иде вълк и го избягват. Често овце и кози, които овчарят води, попадат в устата на вълка. Защо? – Защото господарят им е неразумен. Овцете предчувстват приближаването на вълка и започват неспокойно да обикалят овчаря, но той спи дълбоко, нищо не подозира. Вълкът влиза в кошарата, грабва една овца и си заминава. Сега да направим превод на тази мисъл. Душата на човека представя овчарска кошара. Ако овчарят е заспал дълбоко, ще дойде вълкът, лошият дух отвън, ще влезе в кошарата и ще грабне една от добрите овце. Ще кажете, че няма лоши духове в света. – Желал бих да няма, но как ще си обясните причината на противоречията в света? Вършите нещо, а сами сте недоволни от него, казвате, че това, което сте извършили, е неразумно. Разумно ли е, когато човек пакости на себе си и на другите? Разумно ли е, когато човек губи вярата си в Бога? Разумно ли е, когато губи любовта си? Разумно ли е, когато мрази, завижда, отмъщава и т. н.? – Разумно е, обаче когато вярата на човека от ден на ден се увеличава, когато любовта му постоянно се усилва. Любовта на човека към ближния му и към себе си постоянно трябва да се усилва. Под думата "себе си" разбирам висшето начало в човека. При това положение и науката, и изкуствата придобиват смисъл. За следния път всеки да отговори какво чувство или какъв метод трябва да употреби срещу завистта. Някой ще каже, че срещу завистта може да се постави любовта. – Не, и най-добрите приятели могат да се скарат с любовта. Тъй както хората днес разбират любовта, тази любов може да развали отношенията и на най-добрите приятели. Човешките прояви на любовта не разрешават въпросите. За да намерите метод срещу завистта, трябва дълго време да мислите, да правите опити, да се самонаблюдавате. Който иска да работи съзнателно като ученик, той ще влезе в лабораторията. Тази лаборатория е невидима. В нея може да влезе само онзи ученик, който има искрено желание да работи, да се самовъзпитава. Той ще има на разположение всички химически реактиви за своите опити. Както трескавият взема хинин и се лекува с него, така и ученикът, когато страда от треска, ще влезе в своята невидима лаборатория, мислено ще вземе хинин и ще оздравее. И в двата случая резултатите ще бъдат еднакви. За това се изисква вяра. Който има вяра, той ще си служи с алхимията, ще превръща елементите. Човек може да се лекува чрез лекарства, но може и мислено да се лекува. Имате хрема, запример. Какво трябва да направите? – Някои препоръчват да седите в топла стая, да правите промивки със солена вода или да изпиете няколко чаши гореща вода, докато се изпотите, и след това да се преоблечете. Но същото може да се направи мислено: седнете спокойно на един стол и започнете мислено да пиете гореща вода. Като изпиете няколко чаши, ако опитът ви е сполучлив, ще се изпотите. След това ще се преоблечете и ще видите, че на другия ден още хремата ви ще мине. Това показва, че мисълта ви е силна. Силната мисъл лекува всички болести. Ако мисълта ви не е силна, опитът ще излезе несполучлив. Кабалистът изяснява научно лекуването чрез мисълта по следния начин. Той казва:" Мисълта е в състояние да видоизмени вибрациите на човешкото тяло. Когато човек заболее, вибрациите на неговото тяло се понижават. С мисълта обаче той може да повдигне вибрациите на тялото си и от низши да ги превърнe във висши. Щом постигне това, той вече се е излекувал. В този смисъл хремата се предизвиква от особен род микроби, които попадат в носа, и ако вибрациите на организма са понижени, те намират условия за размножаване. Като се раз-множават, те дразнят слизестата ципа на носа. За да се освободят от това дразнене, от чуждите вещества, носните жлези отделят изобилно течност, която ги изхвърля навън. Щом вибрациите на организма се повишат, изхвърлянето на чуждите вещества става лесно и бързо. Чрез мисълта си човек може да усили хремата, да я доведе до най-големия предел на нейното развитие, след което тя започва да намалява, да отслабва. Най-дългият период на хремата е една седмица. Повече от това време тя не трябва да остава. Хремата, треската, туберкулозата и ред още болести се дължат на размножаването на известни бацили в организма. Това размножаване на бацилите представя любовен процес, през който те минават. За тях е добре: те пеят, играят, веселят се, но човека опичат. Той става жертва на тяхната любов. На всяка сватба се дава поне по една жертва: все ще се заколи овца, овен или крава. Може ли днес да стане сватба без ядене и пиене? Някои хора издържат на тези сватби, а някои се опичат на общо основание. Охтиката, треската се лекуват чрез страх. Целта при това лекуване е да се предизвика голям страх в болния. Страхът ще го излекува. Ако болният е туберкулозен, ето какво може да се направи. Както лежи и охка, изнесете болния на чист въздух в проста дървена барака и запалете бараката, като оставите вратата й отворена, да може веднага да излезе вън. Като види, че стаята се запуши от дим, че нещо гори, той ще се уплаши и веднага ще бяга вън, ще забрави, че е болен, че не може да се дигне от леглото. Като се види вън, спасен от пожара, в него ще се събуди мисъл и ще благодари на Бога, че го избавил. Тази мисъл ще събуди в него подтик за нов живот. Този опит може да се направи, когато болният е в първия период на болестта си. Вие можете да направите опита лятно време, но така естествено, болният да не разбере, че нарочно сте запалили бараката. Ако разбере намерението ви, методът няма да даде никакъв резултат. И треската може да се лекува с предизвикване страх в болния. Като видите някой трескав човек, бързо излейте върху него един котел студена вода, без той да знае това. И тогава, от една страна, изненадата, от друга страна, страхът ще предизвикат в трескавия силна реакция. Той ще се уплаши и треската ще изчезне. Освен това можете да бутнете трескавия от пет-шест метра височина във вода, дълбока три-четири метра, но с условие да има човек, който веднага да го извади от водата. И този опит трябва да изненада болния. Който прави опита, той трябва да бъде много сръчен. Това са научни методи, които са били употребявани в древните времена, и то в краен случай, когато никакви други методи не са дали резултати. В такъв случай за предпочитане е да изгори една барака, отколкото да умре един човек. След като употребите един, втори, трети метод за лекуване на някой чо-век и не получите никакъв резултат, тогава невидимият свят употребява един от силните методи. Ако болният е бил богат човек, отнемат му богатството. Той изгубва богатството си, но заедно с него и болестта му изчезва. По този начин могат да заставят човека да влвзе в Царството Божие. Като вземат всичкото богатство на някой добър, но нерешителен човек, той най-после се примирява със загубата си и казва:" Няма какво, ще вървя вече в правия път. Доброволно това не направих, но като ми отнеха насила всичко, сега вече няма за какво да мисля. Готов съм да следвам Божия път." Крайните методи са за неразумните хора, а не за разумните. За разумните хора не е нужно да се употребява насилие. Често хората разправят за големите изпитания, които са минали, и мислят, че всички ще минат по техния път. – Не, по никой начин двама души не могат да минат по един и същ път. Пътищата, методите, които се прилагат за развитието на човека, са различни, специфични за всяка душа, но опитностите, които придобиват, са еднакви за всички хора. Пътят, по който хората добиват знанието, е също така различен за всяка душа. В това разнообразие именно седи красотата на живота. Едно е важно за човека: да придобие знания и опитности. По какъв метод и по какъв път ще ги добие, това не е важно. Опитностите се добиват чрез големи изпитания. В това отношение изпитанията представят Божествен метод, чрез който хората се лекуват от своите физически и психически болести. Запример, омразата, завистта са психически болести, от които човек съзнателно трябва да се лекува. Като ви посети омразата, напишете тази дума на един лист красиво, отчетливо и като ставате сутрин, погледнете листа и започнете научно да разглеждате какво съдържа тази дума. Буквата "у", с която започва думата умраза, представя човек, обърнат с главата надолу. Какво трябва да направи човек, за да се обърне в правото си положение с главата нагоре? Ако е лек и ловък, той лесно може да се обърне, но ако е тежък, ще потърси външна помощ. Като се огледа натук-натам, той все ще намери някаква помощ, която Провидението е определило за него. Близо до него има две дървета. Полека, с люлеене на ръцете на една и друга страна той ще дойде до едното дърво. Ще се хване с едната ръка за едното дърво, а после с другата– за второто дърво и ще се изправи на краката си. Люлеенето представя мисленето. Ако е паднал, човек трябва да мисли, за да се изправи на краката си. Буквата "м", както в български, така и във всички западни езици, означава незаконни желания, т. е. желания, които се развиват по незаконен път. Когато е слизал в материята, човек е развил в себе си чувството на лакомство, вследствие на което у него са се събудили много материалистични желания. За да се освободи от тях, той трябва да живее в закона на жертвата. Ако човек не пожертва незаконните желания в себе си, преди да са се оплодили, след като се оплодят, те ще причинят големи препятствия и страдания в живота му. Буквата "р" ще бъде оръжието, което ще причини пакости и страдания на човека. Буквата "м" означава още и процес на изпразване. Следователно човек трябва да изхвърли вън от себе си онзи серум, чрез който се хранят незаконните желания. Само по този начин ше се спре тяхното развитие. Като извадите от думата "умраза" буквите "м" и "з", ще остане думата "ура-а". Като се освободиш от умразата, ти си намерил начин да се обърнеш с главата нагоре, да заемеш първото си положение, и тогава непременно ще извикаш "ура-а"! Буквата "р" показва, че волята и умът на човека са започнали вече да работят. Това са ред превръщания, ред упражнения, които трябва да правите, за да се освободите от отрицателните мисли и чувства в себе си. Така можете да превръщате енергиите на всяка отрицателна мисъл в положителна. За справяне с всяка мъчнотия има различни методи, и то за всяка мъчнотия специфичен метод. Всеки сам може да се справи с малките си мъчнотии. Големите мъчнотии, които препятстват на човешкото развитие, се дават като специални задачи. Когато може самостоятелно да реши една такава задача, светлината в съзнанието на човека се увеличава и той става радостен и весел. Затова е казано, че след скръбта иде радост; след нощта иде ден; след заоблачаването иде разсветяване. Ето защо всеки човек трябва да прави опити, да преодолява малките спънки, а да разрешава големите задачи. Така той ще се кали и ще стане силен да носи изпитанията, които му се дават. Като четете окултни книги, ще видите, че там, в разни форми, е предсказано, че учениците на 19 и 20 в. ще бъдат подложени на големи изпитания. За да издържат на тези изпитания, те трябва да имат силна воля. Волята се засилва с ред упражнения и опити. Мъчнотиите, изпитанията ще бъдат повече вътрешни, отколкото външни. Като четете и прилагате беседите, ще се натъкнете и на ред методи вън от дадените. Като прилагате различните методи, в съзнанието ви ще се събудят спомени от миналото, но не случайно, а като резултат на усилията, които правите. Това е необходимо, за да можете да се освободите от наслояванията на миналото. Много от тия наслоявания са отрицателни, вследствие на което създават мъчнотии в живота ви, които непременно трябва да се разрешат! От вас се иска самообладание. Знайте, че не сте сами. Разумни същества вземат участие във вашия живот и ви помагат. Разрешаването на вашите задачи е във връзка с разрешаването на задачите на тия разумни същества. Всички живи същества, били те низши или висши, са свързани помежду си. Следователно вие не живеете за себе си само, но сте свързани, от една страна, със същества, които седят по-високо от вас, а от друга– със същества по-нискостоящи от вас. Когато пророк Илия заминаваше за другия свят, приятелите му дойдоха със специална колесница да го вземат. Никой не живее сам, никой не умира сам. Като ученици на окултна школа, ще знаете, че има кой да се интересува от вас, има кой да ви обича и да ви дава съвети в най-трудните моменти на живота ви. Тези същества, които са готови всякога да помагат на човечеството, са наречени "невидими помагачи". В миналото, когато не са знаели това, хората са чувствали помощта им, но са мислили, че тези същества са някакви божества, вследствие на което са ги боготворили. Така се е създала идеята за многобожието, като са делили божествата на добри и лоши. Всъщност невидимите помагачи са Божествени лъчи, изпратени от Бога да помагат на хората в техния труден път. Благодарете на Бога за тези лъчи, без да ги боготворите. Когато срещнете една круша или един извор на пътя си, това не са нищо друго освен условия, които подпомагат вашето развитие. При известни случаи съществата от невидимия свят не помагат на хората, защото, ако в едно отношение им помогнат, в друго ще ги спънат. Запример, излекуват един човек, но като не знае как да поддържа здравето си, той влошава положението си. Срещате човек, който имал някакво хубаво видение. Какво прави този човек? Започва надясно-наляво да разправя какво видял. По този начин той сам си пакости, вместо да придобие нещо от това видение. След това видение този човек трябваше да започне да работи върху себе си, да използва енергията, която му е дадена чрез видението. Не е лошо, че някой се похвалил с опитността си, но като се хвали с нещо, човек трябва да прецени в себе си дали тази похвала ще послужи за неговото повдигане, както и за повдигането на неговите ближни. Ако опитността на един човек събуди завист, омраза в другите, по- добре да мълчи. От своите опитности човек може да разправя само онова, което не събужда отрицателни чувства и мисли в окръжаващите. Ето защо от най-дълбока древност на учениците се е препоръчвало мълчание, докато развият в себе си деликатност, внимателност, да разбират де какво да говорят. Всеки ученик, който е постъпвал в школата на Питагора, е трябвало цели три години да мълчи. Мълчанието е било първото качество, което ученикът е трябвало да развива. Не е лесно човек съзнателно да си наложи мълчание. Египтяните са мълчали като риби. Силни хора са били те. Докато спазвали закона на мълчанието, египтяните били силни хора. Щом нарушили този закон, те загубили силата си. Същото може да се каже и за евреите. И съвременните християни се намират пред същата опасност: те повече говорят, по-малко действат. Те говорят какво е направило християнството досега, а не мислят какво трябва да направи днес. Когато се говори, че Англия, че Америка са силни, силата им зависи от прилагането на великите принципи в живота. Когато се казва, че дадено общество седи високо, това зависи от прилагането на великите принцити в неговия живот. Това не значи, че хората на това общество са по-добри от другите, но тия хора прилагат. Щом прилагат, те ще имат резултати. Който прилага Божествените принципи в своя живот, той има Божието благословение, той има добри резултати. И тъй, започнете да работите съзнателно върху себе си. Вземете едно от своите противоречия, най-малкото, и го подложете на анализа да видите кое е същественото в него и кое – несъщественото. Същественото задръжте в себе си, а несъщественото – турете настрана, или го превърнете. Ако можете да изкарате нещо от него, ще имате добри резултати. В това отношение ученикът трябва да бъде алхимик. Като вземе сложното тяло, чрез алхимическа анализа той трябва да го разложи на съставните му елементи, при което опасните, вредните елементи да отдели настрана, а за себе си да запази само полезние, необходимите за неговото развитие. Така ще намерите почвата, върху която се е развивала завистта, омразата и т. н. Съмнението, отмъщението, омразата, завистта се развиват на специфични за себе си основи, които трябва да се изучават. Например завистта не може да се развива на всякаква почва – специална почва има за нея. Не я ли поставят на съответната за нея почва, тя изсъхва. Тези неща, за които ви говоря, не са ясни за вас, но те представят сили, със специфични свойства, които проникват човешкото естество и му влияят. Тези сили се промъкват във всички хора и се явяват като резултат на техния вътрешен живот. Борбата между боговете, предадена в митологическите разкази, се дължи именно на тия отрицателни прояви в човека, специално на завистта. Сега да направим едно упраженение. Пръстите на дясната ръка се събират на едно място и в това положение се поставят пред устата, като че ще извадят нещо от нея. После същата ръка се изнася надясно, пръстите се разтварят, а ръката се спуща надолу. Същото нещо се прави и с лявата ръка. Това упражнение се повтаря още няколко пъти ту с дясната, ту с лявата ръка. "Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!" 4. Лекция от Учителя, държана на 16 ноември, 1927 г., София. Начало: 19:00

Аудио - чете Живка Герджикова Козмически възприятия (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Великото и красивото“, 12 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето КОСМИЧЕСКИ ВЪЗПРИЯТИЯ "Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!" Размишление. Изпейте някоя песен.– Изпяхме песните: "Духът Божи"",В начало бе Словото"", Бог е Любов". В процеса на растенето и развиването си растенията спазват следния закон: те денем събират енергия, а вечер я обработват. В човешкия живот е точно обратно: хората вечер събират енергията, която денем обработват. Значи, хората вечер събират енергията, денем я обработват. Кой е по-умен: растенията или хората? Казано е в Писанието: "Работете, докато е ден!" Под думата"ден" тук се разбират денят и нощта едновременно. Денят и нощта заедно съставят ден, защото, когато в нашето полушарие е ден, в другото е нощ. Денят подразбира едно пълно завъртане на земята около нейната ос. Следователно това, което ние наричаме нощ, не е същинска нощ, но сянка. Под "нощ", както Христос разбирал тази дума, се схваща отсъствие на всички условия за живот. Когато всички условия за живот са изчезнали, настава пълен, абсолютен застой, т. е. нощ в широк смисъл на думата. Щом настане тази нощ, всичко запустява: луната, звездите, животът загасват. Страшно нещо е тази нощ! Тъй щото когато се говори за нощта в обикновен, в тесен смисъл на думата, разбираме обикновените сенки на живота. И когато страдате, това не е нищо друго, освен обикновените сенки на живота, в които временно сте попаднали. При сегашното състояние, в което се намирате, вие трябва да знаете, в какво направление се движи вашият живот, както и вашата душа. Ако живеете само в света на чувствата, ще знаете, че плувате във вода. Чувственият, астралният свят е воден. Ако живеете в света на мислите, вие сте повече във въздуха, както птиците, които хвъркат. Птиците използват въздуха не само за дишане, но и като среда за работа. Въздухът представя обективния ум на човека. Птиците използват въздуха за по-лесно намиране на храната си. За същото нещо рибите използват водата. Млекопитаещите пък използват твърдата почва. Те казват:" Нито въздухът, нито водата са в състояние да подкрепят живота.Твърдата почва само дава условия за живот." Но и на земята те се намират в затруднение. В своя път на развитие човечеството се раздели: една трета тръгна по пътя на рибите; втората трета – по пътя на птиците. Последната трета, в която влязоха благородните хора, тръгна по пътя на млекопитаещите, т. е. те останаха да живеят с животните, на твърдата почва. В тази епоха именно животните се привързаха за човека и тръгнаха след него. Това е вътрешен психологически процес, през който минава цялото човечество. През този процес минава отделния човек и до днес още. Запример, в човека се забелязват особен род желания, които имат характера на рибите. Както рибите са месоядни, с изключение само на няколко вида, такъв характер имат и някои човешки желания. Според окултната наука известни са само три вида малки рибки, които се хранят с трева. И между птиците е същото, само че тук броят на плодоядците, на вегетарианците е по-голям от този на рибите. Това показва, че излезли на въздуха, птиците още не са се освободили от навика да ядат месо, какъвто са имали като риби. Единствен гълъбът е останал вегетарианец. И до днес той се храни със зрънца. През каквито условия да е минавал, гълъбът е останал вегетарианец. Между млекопитаещите има повече вегетарианци отколкото между рибите и птиците. И те се разделиха на две: едни се хранят с растителна, а други – с месна храна. Онази половина от млекопитаещите, които решиха да употребяват растителна храна, улесниха пътя на човека в това направление. Сега като говоря за рибите, за птиците, за млекопитаещите и за човека, подразбирам специфични космически течения. В какво седи историята на развитието на битието, в какво седи философията на живота, няма да обяснявам, защото се изисква по-голямо развитие, по-висок интерес. За обяснение на тези истини необходими са ред доказателства, ред факти. Сегашната наука, с която разполагате, не е в състояние да хвърли светлина върху произхода на рибите, на птиците и на млекопитаещите. Интересен е произходът на птиците, на рибите, на животните. Интересно е как човек е създаден, как е вървяло развитието на цялото човечество. Не е въпросът до външната страна на развитието, но до вътрешната страна, при която човек ще дойде до положението да познава себе си, както на времето си Сократ е казал: "Познай себе си." Да познае себе си, човек трябва да познава онези условия на живота, при които може да извоюва свободата на своята душа. На български тази мисъл бих изразил с думите "благо желание, блага мисъл, благо действие". Докато не се запознаете с благото желание, с благата мисъл и с благото действие, вие никога не можете да разберете живота в неговата целокупност. Не е достатъчно да познавате живота в неговото ограничено, преходно проявление. Вие трябва да го познавате в неговата це-локупност и към това да се стремите. Запример, майка ви е учена, свършила е четири факултета. Баща ви е още по-учен; той е свършил осем факултета. Със своите четири факултета, майка ви има известни познания за живота, но тя се стреми да постигне знанието на мъжа си, да разбере живота от по-широко гледище. С други думи казано: Първият Адам вървеше по мъжка линия и разполагаше с повече знания. Вторият Адам се стреми да постигне първия. Той ще върви по женска линия. Като казвам, че новият Адам ще върви по женска линия, имам предвид настъпването на разумната, Божествената Любов в света. Тази любов ще се въплъти в човешка форма. Вследствие на това всички напреднали души трябва да минат през тази нова форма, за да придобият онези качества, необходими за новия живот. Докато сте в старите форми, каквото ново да ви се каже, ще го изгубите. Мога да ви говоря за вярата, за любовта, за търпението, но при най-малкото сътресение вие се спъвате и всичко изгубвате. Докато казвате, че сте търпеливи, смутите се от нещо и търпението ви моментално изчезва. Де отиде търпението ви? Не е достатъчно само да говорите за търпението, но трябва да го запазите в себе си. Вие знаете примера за онзи велик адепт, на когото един ученик ударил две плесници. Адептът бил тъй вглъбен в мисълта си, че нищо не усетил. Питам: кой от вас, като му ударят две плесници, няма да вдигне ръката си нагоре и да отговори по същия начин? И да пише, и да чете нещо сериозно, той ще вдигне глава да види, отде иде ударът и ще отговори със същото. Плесниците не трябва да бъдат непременно физически. И психически плесници има. Запример, някой пише: Любовта е най-великата добродетел. В това време иде някой отвън и му нанесе една психическа плесница. Той веднага прекъсва писането. Спира при думата добродетел, написва само думата "добро"... Като дойде до второто О, той мръдва ръката си и буквата О се завъртва нагоре и наляво. Това показва, че той е получил някакъв психически удар, вследствие на което е станало някакво пресичане в неговия живот. Той казва:" Едно време се въодушевявах от любовта, но някой ми удари плесница и аз изгубих въодушевлението си." Значи този човек и в движението си, и в писането си е образувал крива линия. Той сам трябва да разгледа каква е посоката на тази крива линия. Въз основа на този закон, когато някой хора се подписват, правят голями завъртвания. Който не разбира закона, като види такъв подпис, ще помисли, че така се подписва даден човек. – Не, всеки подпис на човека, със завъртвания или без завъртвания, съответства на известен психически момент или на определено психическо състояние на човека. Често цяло поколение е мислило, докато създаде един или друг подпис, който да отговаря на тях. Деди и баби са работили върху създаването на почерка на човека. Не е лесна работа да се създаде един подпис, с неговите специфични извъртвания. Който се подписва с много завъртулки, с това иска да подчертае, че като него друг няма. Неговите деди искат да покажат, че са били големи хора. Друг някой се подписва просто, скромно, без никакви завъртвания. От подписа му ще познаете, че той е скромен човек. Четете ня-къде, някой се подписал "Барон Ганди" и завъртял буквата "и" надолу. Думата "бар" на турски означава викане, а на английски – преграда, препятствие. Как мислите защо една буква се завива надолу, друга – наляво, а трета – надясно? – Това се дължи на различните психологически състояния, които човек преживява. Вследствие на промяната в тия състояния става смя-на и в настроенията на човека. Казвате, че човек трябва да бъде тих и мирен. – Но кой може да бъде тих и мирен? Ако живееш на повърхността на морето, твоята лодка постоянно ще се люлее, блъскана от вълните. Ако живееш във въздуха, твоят аероплан ще изпита влиянието на бурите и на ветровете. Ако живееш на земята, твоята кола ще бъде подложена на промените, които земята претърпява. Следователно, спасението на човека не е нито във водата, нито във въздуха, нито на земята. Спасението на човека не е нито между рибите, нито между птиците, нито между млекопитаещите. Какво показва това? – Това показва, че човек трябва да влезе в нова област и там да намери спасението си. Аз бих определил новата област, в която човек трябва да влезе, със следните думи: Люби! Жив бъди! – Как ще се постигне това? Чрез молитва ли? – Не, да се молиш е едно нещо. Да желаеш спасението си е друго нещо. Да се примириш с хората е трето нещо. Освен тези неща, има още много, но нито едно от тях не може да спаси човека. Едно се иска от човека: Да люби и жив да бъде! Люби, жив бъди! При това състояние всички противоречия в живота на човека изчезват. Такова е било състоянието на онзи адепт, на когото един от учениците ударил една плесница. Противоречия за него не съществували. Той бил зает с мисълта за възвишеното, за Божественото в себе си. Нищо отрицателно не съществувало за него. Какво показва това? – Че грехът, противоречието, недоразумението не съществуват в Божествения свят. Това, за което хората проливат сълзи, в небето е непознато. Когато някоя душа от земята отиде при Бога и се оплаква от страданията си, Той казва:" Дайте нещо на тази душа!" Бог знае, че страданията на хората се дължат на ня-какъв недоимък. Понякога страданията на хората произтичат от изобилие, от излишък. Човек страда и когато има, и когато няма. Повечето страдания се дължат на изобилие. Някои хора имат толкова богатства, че не знаят как да ги използват, вследствие на което страдат. Съвременните хора са направили един голям бент на Божията Любов, заради което тя не може да се прояви чрез тях. И днес, при такива големи богатства, те минават за сиромаси. Грехът, на който хората се натъкват, не е нищо друго освен една голяма преграда, която те са поставили, както в себе си, така и помежду си. И мъжете, и жените са турили по една голяма преграда за Божественото в себе си и казват на Господа:"Ти няма да се месиш в нашия живот. Ние сами ще уредим живота си, сами ще разрешим всички въпроси. Ти само гледай отдалеч, да видиш какво ще направим. Щом искат сами да се оправят, Господ ги оставя да правят каквото знаят. От хиляди години насам хората сами разрешават всички въпроси. Какво направиха те? Какви са резултатите на тяхната работа? – Всичко изядоха и изпиха. Знанието, богатството, здравето им се изгуби и днес вървят безпомощни, невежи, болни и сиромаси. Гредите и мостовете на къщите им изгниха, житото им мухляса – всичко, каквото имаха, развалиха. Няма учение, няма религия, няма добродетел, която те да не опорочиха. Най-после се яви християнството, но тъй както хората го разбраха, и то остаря. Формата, в която християнството се яви на времето си, представяше степента, до която бялата раса беше достигнала в развитието си. По развитие бялата раса не разполага с възможности да разбере Божията Любов в нейната пълнота. Затова, когато говорим за бялата раса, разбираме начина и степента, до която най-много може да се прояви животът, външно и вътрешно. Бялата раса не изразява още стремежите на душата. Тя не е още раса на любовта. В нея повече преобладава обективния ум, а отчасти само висшия ум. В нея преобладава главно насилието и разрушението. Съвременните хора не са съединени още с нишките на любовта. Те са съединени само посредством своите чувства. Днес водата, въздухът, земята сближават хората, а светлината и топлината отчасти само. В бъдеще любовта ще се прояви като съединителна връзка между хората. Когато Мойсей дал заповедта "да възлюбиш Господа Бога твоего", той имал пред- вид външната страна на любовта. Невъзможно е човек да възлюби някого, без той да му е направил някакво голямо добро, което да привлече вниманието му. Невъзможно е човек да възлюби и Бога, ако Той не му е направил такова добро, което никой друг не може да го направи. Това добро трябва да бъде такова, че да произведе преврат в душата на човека. За да познаем любовта, първо трябва да се събудят всички скрити чувства в нас. Първият признак за идването на любовта е страданието. Колкото повече страданията се увеличават, толкова по-близо е любовта. От две хиляди години насам страданията на хората се все повече увеличават, понеже самата земя е влязла в нова фаза. Днес всички хора се намират под сянката на Божията Любов. Когато се казва, че сме под крилата на Бога, това значи, че сме под сянката на Неговата Любов. Чрез своята Любов Бог иска да освободи хората от техните неестествени желания, които ги държат в робство. По този начин Той ще покаже какво нещо е безкористната любов, която осмисля живота. Засега хората не са в състояние още да разберат тази любов. Те не могат да си представят каква е тази любов, която няма предвид някакъв обект. Когато дойдат до нея, тогава само те ще разберат, че са готови всичко да пожертват за Бога, за любовта Му, без да искат нещо от Него. Това значи безкористна любов. Безкористието е онази връзка на любовта, която поддържа живота на цялото битие. Никое живо същество на земята, от най-малкото до най-голямото, до човека даже, не познава тази връзка. Единствен Бог проявява Любовта си към всички същества, без да очаква нещо от тях. Защо се молят хората? Всяка молитва е просене нещо от Бога. Като се моли, човек все иска нещо. Молитвите на хората са повече искания, а не изказване на някаква благодарност. Колцина от вас четат "Господнята молитва – Отче наш", когато са болни? Щом ви заболи нещо, вие веднага започвате да викате "олеле, Божичко, моля Ти се, намали болката ми!" И с тези думи на уста заспивате. След това вече благодарите, че болката ви е малко отпуснала. Такива са вашите молитви, такива са и молитвите на всички хора. Рядко ще срещнете човек, който при най-трудните условия на своя живот, да отправя чиста, благодарствена молитва към Бога. Що е молитвата? – Молитвата е предговор, въведение в любовта. Как се молят източните народи? Те сядат на земята, кръстосват краката си: левия върху десния или десния върху левия, кръстосват ръцете си, съсредоточават се и мислено се молят. Западните народи пък, като се молят, стоят прави или коленичат. Кой начин за молене е по-прав? Сядането на земята е материалистическо молене. Седят двама души на земята с кръстосани крака и се разговарят. Единият казва на другия:" Иване, я ми дай пет крини жито назаем!" – И това е молитва, молба за нещо материално. Когато някой иска извинение, и той коленичи. И това е молитва, молба, която засяга ума. Когато се молят, християните коленичат. Коленете представят човешкия ум, но не висшия. Според мене най-добрият начин за молене е човек да бъде прав. Ще застанеш прав и няма да гледаш нито към земята, нито нагоре, но направо, в посока перпендикулярна на челото. Тази е правата посока на нашето движение. Когато гледа нагоре, човек се увлича от слънцето, от звездите, а това пречи на молитвата му. Следователно, молиш ли се, направо ще гледаш. Съвременните хора обръщат погледа си нагоре, защото мислят, че там живее Бог. – Не, Бог живее там, дето и ние живеем. Това значи: дето живее нашата душа, там и Бог живее. Следователно, като се изправите на молитва, Бог е вече пред вас. Давид казва: "Гледах Господа пред лицето си." Щом Господ е пред лицето ви, ще знаете, че Той всичко вижда, знае всичките ви нужди и може да ви помогне. Пред вас седи един образец на всички добродетели. Пред вас седи един образец на всички възможности и сили. Какво трябва да Му говорите тогава? Представете си, че вие имате достъп да седнете до Бога. Как ще почнете да се разговаряте с Него? Сега ще ви приведа един пример, който се отнася и до вас. Преди няколко деня дойдоха при мене три жени и един млад момък, били от хасковските села някъде. Двете жени бяха на възраст около 40– 42-годишни, третата беше около 30- годишна, а младият момък – на около 20– 25 години. Те казали на една сестра, че искали да се срещнат с мене, че били наши хора, посещавали беседите в Хасково. Аз казах на сестрата, че не мога да ги приема днес, но да дойдат на другия ден след обяд. След малко сестрата пак се връща и ми казва, че те молят да ги приема още сега, защото утре сутринта заминават. При това положение аз се съгласих да ги приема. Като влязоха в стаята ми, обърнах се към двете по-възрастни жени и казах: Знаете ли защо не исках днес да ви приема? – Вие двете носите грамадни раници на гърба си, с по пет крини жито. Пътували сте дълго време, уморени сте и не ще можете да вървите по моя път.– " Какво да направим тогава?" – Ако искате да следвате този път, трябва да си купите една голяма лъжица и с нея всеки ден да вадите жито от раниците си и да раздавате на ближните си. Ще вадите всеки ден по една лъжица. Като усетите, че товарът ви е олекнал и лесно го носите, ще можете свободно да вървите в пътя. Иначе гръбнакът ви ще се счупи от тежкия товар. После се обърнах към по-младата жена и младия момък и им казах: Вас пък не приех, защото сте още в гнездото на майка си. Трябва да поседите там известно време, докато ви израснат крилца, да можете свободно да прелитате от едно мяс-то на друго. Вашата работа се заключава само в това, да отваряте устата си и да приемате всичко, каквото майка ви носи. Съветвам ви обаче да се пазите от лакомство, да не преяждате много. – "Кога ще ни израснат крилцата?" – От вас зависи. Колкото повече слушате майка си, толкова по-скоро и крилцата ви ще израснат. Физическият живот представя големи раници, които носим всеки ден на гърба си. Наистина, какви по-големи раници могат да съществуват от желанията на хората да бъдат обичани, да бъдат богати, учени, щастливи, силни и т. н.? В желанието на хората да бъдат обичани се крие голямо користолюбие. Те искат да вземат нещо. Когато ги обикне някой, те веднага ще му поискат една-две крини жито назаем. Хората не подозират даже, че в който ден вземат нещо назаем, с това заедно на-рушават и любовта. Любовта е извор, който постоянно тече и дава. Не е нужно да искате от извора вода. Достатъчно е само да отидете при него, за да ви даде от своето изобилие. В това отношение от хората се иска само да бъдат отворени цветове, отворени съдове, за да може любовта направо да се втича в тях. Човек трябва да знае само как да използува тази любов. Що се отнася до желанието на хората да имат вниманието на любовта, това трябва да остане на заден план. Идете при Божествения извор и чакайте ред – нищо повече. Съвременните хора трябва да учат, да се домогнат до великите знания на живота. По какъв начин могат да придоби-ват знания? Много са начините за придобиване на истинското знание. При Аврама, запример, дойдоха трима ангели в будния му живот, на физическия свят, и се разговаряха с него, поучаваха го. Пророците пък имаха видения. Значи те се поучаваха чрез въздуха, т. е. чрез мисълта. Апостол Павел беше свален от коня си, изгуби зрението си и така му се яви Христос. Дълъг разговор имаше Христос с Павла и му обясни причините, защо той не може да следва Божествения път. Павел запита:" Кой си Ти, Господи?" – " Аз съм Този, Когото ти гониш, но ще знаеш, че не е лесно човек да рита срещу остен. Ти ще познаеш, че Този, Когото гониш, е по-силен от ревността ти към твоя Бог. Аз съм Този, Който те свалих от коня и ще те въздигна. Аз затворих очите ти, и аз ще ги отворя. Аз съм Този, Който свалям и въздигам, Който затварям и отварям!" След този дълъг разговор Павел разбра своето заблуждение и се върна от пътя си. Като четете живота на апостолите и пророците, ще видите по колко различни начини Бог се е изявявал на хората, говорил им е и ги е поучавал. Как ще говори днес на християните?– Те ще бъдат свидетели, ще видят, как Бог се изявява. За апостол Петра се казва, че държи ключовете на рая, а за Христа, че държи ключовете на ада. Какво представят адът и раят? – За ада и рая хората имат тесни, ограничени разбирания. Адът е път в живота, през който човешките души неизбежно трябва да минат. Той е път, през който всяка душа трябва да мине. Христос държи ключовете за този път и затова казва: "Аз свалям и въздигам, аз отварям и затварям." Адът е пътят, по който слизат човешките души, а раят е пътят, по който възлизат. Съвременните християни минават за правоверни. Те мислят, че познават Бога, познават Христа. – И Павел беше правоверен, но като Савел гонеше Христа. Той трябваше да изгуби зрението си, да падне от коня си и тогава само да познае Христа. Ананий беше правоверен, но когато Бог го изпрати при един езичник да проповядва, той се усъмни, отказа се да послуша Бога. Защо? – Намираше, че този езичник е лош човек. – "Иди при него, този човек се моли, иска да се просвети", каза Господ. Едва тогава Ананий послуша Господа и се освободи от съмнението си. Много примери има още от живота на правоверните, от които се вижда, че те не могат да разберат какво нещо е Бог. Мнозина могат да кажат какво нещо е триизменият свят, но всъщност те не го разбират. Да мислиш, че знаеш нещо, е едно; да познаваш нещата в тяхната същина, е друго нещо. Учените говорят за първо, за второ, за трето, за четвърто измерение. Какво е първото измерение? – Животът на първичната клетка. Тя се движи по права линия. Следователно, първото измерение се образува от движението на точката. Всички знаят, че при движението на точката се образува линия, която има едно измерение – дължина. Границите на линията са точките. Когато линията се движи, тя образува плоскост, която има две измерения – дължина и широчина. Границите на плоскостта са линиите. Лесно може да се говори по-нататък и за останалите измерения, но те имат смисъл, когато се представят в органическия свят като живи светове, като живи величини. Желанията на хората могат да се отнесат към един от тия светове: те могат да бъдат или от едноизмерния, или от двуизмерния, или от триизмерния, или от четириизмерния свят и т. н. Първоначално човек е бил скромен в желанията си. Желанията му се движили само в едноизмерния свят. Колкото повече се развивал, едновременно с това и желанията му се разстилали, заемали по-голяма повърхнина, минавали в двуизмерния свят, в плоскостта. След това желанията му придобивали обем, съдържание и минавали в триизмерния свят. Но и тук желанията не спирали. Те продължавали в света на многото измерения, с които се занимава висшата математика.Докато узрее, докато не даде своите плодове, желанието не прекъсва движението си във все по-високи и по-високи светове. Кога, при какви условия и в кои светове узряват човешките желания? При сегашното развитие на човека нито едно от неговите желания не е узряло, не е дало завършен плод. Желанията на съвременните хора цъфтят, но не узряват.Те окапват преждевременно. Защо? – Защото сегашните хора са смъртни. За да узрее едно желание, човек трябва да бъде безсмъртен. Само при Божествената светлина и топлина зреят човешките желания. Само при Божествената любов зреят плодовете на човешката душа. На земята хората започват добре, свършват зле. Това значи: желанията на хората цъфтят, някои от тях връзват, но никои не могат да узреят. В края на краищата хората се разочароват и казват, че не може да се живее на земята. – Не, може да се живее на земята. Има хора, плодовете на които зреят на земята. Това са хора, които живеят на специални места на земята, дето има висока култура, възвишен живот. Те представят високо културно общество, неизвестно за обикновените хора, но познато само на напредналите души. За всички останали хора на земята, които са около два милиарда, казваме, че плодовете на техните души не могат да узреят на земята. Днес условията на земята не са благоприятни за това. Обаче човечеството върви напред, развива се, подобрява условията на своя живот, докато най-после дойде до положение да реализира своите желания. Мнозина искат да знаят де живее това общество. – Мястото, дето живеят тия хора, е по направление към Хималаите, но те не живеят на Хималаите, както някои мис-лят. Мястото, дето живеят те, е по-високо от Хималаите. Какво ще кажат учените: Хималаите ли са по-високи, или северният полюс? По-високо място от северния полюс няма. Следователно, мястото на изгубения рай, трябва да се предполага, е северният полюс. Понеже хората не останаха да живеят на северния полюс, това място днес е обиталище на истината. Като слязоха на другия край на земята, със своите мисли и чувства, хората станаха причина за отклоняването, за изкривяването на земната ос. Днес земната ос е наклонена на 23о от първоначалното си положение. Един ден, когато хората се изправят, и земната ос ще заеме първото си положение. Какво ще кажете на всичко това? Ще кажете, че вярвате на тази теория, но понеже не е научно доказана, тя трябва да се подложи на критика. Като разсъждавате така и вие, от своя страна, можете да изнесете ред причини за отклоняването на земната ос. Каквито причини да изнесете, ще знаете, че всички причини за промените в природата са разумни, а не механически. Всяка физическа промяна е във връзка, в зависимост от някаква разумна причина. Следователно, когато говорим за някаква материална, физическа, видима промяна, ние всякога разбираме, че зад нея се крие някаква духовна, невидима причина. Щом се прояви на физическия свят, тази причина се оформява в някакво видимо явление, забележимо даже и от най-простия човток. Значи, физическият свят, в който живеем, представя оформени, въплътени духовни, разумни причини. С други думи казано: физическият свят е сбор, съвкупност от последствия, а духовният – сбор от причини. Разумните същества са създали земята. Ние наричаме живота на земята физически, ограничен живот. Един ден, когато хората завършат развитието си на земята, от техните мисли и желания ще се създаде друг свят, в който ще живеят същества по-низки от хората. Тогава ще казваме, че хората са причина за съществуването на техния физически живот. Това показва, че различните светове са от различни йерархии, създадени от същества, които са минали през известно развитие. Значи, разумните същества създават различните светове. Сега всички трябва да работите, да постигнете своите желания, да реализирате своите стремежи. Вие се стремите към Бога, но какво нещо е стремеж към Бога? Да се стреми човек към Бога, това не значи да отиде при Него по физически начин. Да се стреми човек към Бога, това не значи, че той трябва да се моли, да вярва в Бога. Стремежът към Бога е вътрешен процес, пробуждане на съзнанието, път към светлината, към истината и любовта. Люби, жив бъди – това изречение, тази мисъл осветява пътя към Великата Мъдрост. Само по този начин ще познаете себе си, ще разберете своите стремежи. Само по този начин ще намерите методи за реализиране на своите стремежи. Вие се стремите към Бога, а същевременно мислите как да се осигурите отделно от другите хора. – В стремежа си към Великото, към Първата Причина, вие навлизате в колективното съзнание, дето не съществува никакво деление между хората. Там успехите, усилията на едного са общи за всички. И обратно: успехите, усилията на всички, на множеството се отнасят и до единицата. Когато един говори, всички се радват, подкрепват го, защото той изразява общата мисъл. Когато един човек от земята предава една възвишена мисъл, всички разумни същества от небето го слушат, одобряват това, което говори, защото и те мислят по същия начин. Докато мисълта, която ня-кой изказва, било за любовта, или за мъдростта, не се одобри и от разумните същества на небето, тази мисъл не спада в кръга на Великото Космическо съзнание. Ние говорим за любовта като наука, която носи живот. Този живот именно представя предмет за изучаване. Кой човек днес не се интересува от живота и неговите най-разнообразни прояви? Най-красивото, най-великото нещо, което човек може да има при сегашното си положение, това е животът. Който е придобил живота в себе си, той може да опита любовта, макар и в най-слабите й прояви. Чрез беседите, които държах във време на този събор, ви се даде много работа. Същевременно определи се посоката, направлението, в което трябва да работите. Ако изпълните поне част от зададената работа, вие ще придобиете достатъчно знания; сърцата ви ще се разширят и ще получите такова благословение, каквото не сте помисляли. Обаче за това се изисква съзнание, готовност да изпълните поне част от това, което ви е казано. Много още има да ви се каже, но всяко нещо чака своето време. В приложението се изисква широта, да прилагате методите по дух, по смисъл, а не по буква. Дето е духът на нещата, там е любовта. Ще започнете от живота, който произтича от любовта. Петъкът е ден на любовта. Значи, ще започнете работата си от петък. Щом дойдете до събота, този ден е ден на почивка. Събота или неделя, безразлично кой от двата деня ще изберете, но в този ден ще почивате. Ще си вземете свободен билет и ще тръгнете на разходка: ще оставите баща, майка, жена, деца, братя, сестри – за нищо няма да мислите. Ще бъдете свободни, безгрижни като деца. Но дойдете ли до деня на любовта, там има много работа. Ще впрегнете на работа всичкото си знание, всички благородни чувства и желания, като внесете част от всичкото си богатство и в света. Който работи със закона на любовта, той е извор, който постоянно дава от себе си. Ако нищо не давате от себе си, вие ще страдате, сами ще се подпушите. – Ама толкова години вече течем. – Радвайте се, че течете. Докато тече човек, дотогава той ще има живот в себе си. Престане ли да тече и животът престава. Докато мисли човек, дотогава ще има светлина в съзнанието си. Престане ли да мисли и съзнанието потъмнява. Що е мисълта? – Мисълта е течение. Докато мислите, имате живот. Работата е също така течение. Следователно, докато мислите, чувствате и работите, имате живот в себе си. Щом престанете да мислите, да чувствате, да работите и животът престава. Казвате:"Какво представя страданието?" – И страданието е течение. Колкото по-голямо е страданието, толкова по-голямо е течението у вас. Когато дойде радостта, това показва, че разумният свят е решил да регулира течението, което страданието ви е причинило. Когато дойдете до пълна индиферентност и към страданията, и към радостите, това показва, че всякакво течение у вас е престанало. Някой започва да философства и казва:" Какво от това, че любовта е посетила човека?" – Много нещо е любовта да посети човека. Най-малкото, което прави тя, е това, че внася разширяване. Да се разшири човек, това значи да се отпушат всички канали на неговата инсталация, а с това заедно да се увеличи и неговата възприемателна способност. Тогава можете да кажете:" Защо е нужна философия на човека? Защо му е нужен духовен живот?" – Не, нещата не трябва да се отричат. Философия, наука, поезия, изкуство, духовен живот – всичко това са области от целокупния живот, към който всеки се стреми. Едно е важно за човека: в каквито състояния да изпадне, положителни или отрицателни, всякога да се стреми да намери душа, която да го разбира. Това е опитността на целия живот. Не само хората, но и животните, и растенията търсят някой да ги разбира. Като намери такава душа, човек се чувства радостен, щастлив. Какво става впоследствие? – Понеже тази душа има свой определен път на движение, тя напуща нашия свят и си заминава. Временно само тя се е докоснала до орбитата на вашия живот и неотклонно продължава своя път. Вие започвате да страдате и казвате:"Остави ме моят приятел!" – Не, той не ви е оставил, нито е изчезнал, но е преминал в друга слънчева система на космоса, вследствие на което временно се е отдалечил от вас. Някога пак ще се срещнете, след което отново ще се отдалечите. Като не разбирате този закон, вие ще плачете, ще страдате, ще кажете на тази душа, че сте готови да умрете, да се жертвате заради нея. – Каква полза от вашите жертви? Нито смъртта, нито жертвата разрешават въпроса. Досега е имало само жертви и смърт, но важните въпроси пак са останали неразрешени. Единственото разрешаване на въпросите седи в живота. Кажете:"Аз съм готов да живея за тебе– нищо повече!" В това се заключава истинската философия на живота. Нито ще умирам, нито ще се жертвам за тебе, но ще живея заради тебе. Христос е изразил тази идея чрез стиха: "Аз дойдох да дам живот, и то преизобилно." Той умря, но за грешните. Той всичко пожертва за грешните, за да ги повдигне. За праведните обаче Той живее и продължава да живее. Като хора вие се намирате пред три положения: или умирате, или се жертвувате, или живеете едни за други. Когато дойдете до положение да живеете едни за други, тогава ще започнете да се разбирате като души, като братя на един и същ Баща. В това седи красотата и величието на Божествения живот. Да живеете за някого, това значи да съдействате за разцъфтяването на неговата душа. Щом цъфне, тя ще завърже и ще даде сладки, вкусни плодове. Вие ще се радвате, ще се усмихвате на тези плодове, защото те ще бъдат за вас свещени. Те ще бъдат плодове, зрели на Божествената топлина и светлина. Аз не говоря за цветове, които капят; не говоря за плодове, които гният. Аз говоря за плодове, които вечно траят и които никакъв червей не може да прояде. Тази е новата мисъл, която трябва да държите в ума си, особено когато изучавате беседите!Четете, изучавайте беседите, без да се смущавате от това, че не разбирате всичко. Каквото да правите, вие не можете да разберете всичко. Не мислете, че ако разберете какво представя смъртта, ще разберете смисъла на живота. Не мислете, че ако разберете закона на самопожертването, ще разберете и смисъла на живота. Следователно, първата ви задача е да се научите да живеете правилно. Да живеете правилно, това е една от великите науки, към които всяка душа се стреми. Хората не са опитали още какво представя истинският живот. Този живот тече във всички хора, без те да подозират това. Този живот представя идеал на цялото човечество. За да се дойде до този живот, човечеството минава през страдания, през големи изпитания. Страданията са приготовление за влизането на човечеството в Божествения живот. Като казвам, че със страдания може да се влезе в истинския живот, имам предвид разумните страдания. Съвременните хора се натъкват на противоречия, на недоразумения по единствената причина, че те не живеят още в Божествения свят. Срещат се двама поети, или двама учени, философи, или двама проповедници и първият им разговор още започва със спор. Защо? – Защото всеки има особено мнение, особени възгледи за живота. Обаче противоречията не разрешават въпросите. Противоречията, споровете не водят към Царството Божие. Това означава стиха: "По-лесно камила ще мине през иглени уши, нежели богатият – в Царството Божие." Богатият е натоварен с тежки раници, които не му позволяват да възлезе нагоре. Тежките раници представят кривите разбирания на хората, Кривите разбирания не водят към Царството Божие. Кривите, изопачените възгледи са проказа, с която никой не се допуща в невидимия свет. Който се опита с тази проказа да влезе в невидимия свят, той още на първата станция ще бъде спрян като на карантина, докато се пречисти. Казвате, че не можете да търпите този – онзи. – Можете ли при това положение да влезете безпрепятствено в невидимия свят?– Какво трябва да правим, за да се освободим от тези чувства? Ще приведа един пример, от който ще можете да извадите метод за работа. Дохожда при вас един познат и се оплаква от положението си, казва, че цяла година вече страда от треска. Вие го изслушвате, влизате в положението му и му препоръчвате да пие пелин. Между треската и пелина се създава връзка. Щом треската и пелинът се свържат, човек оздравява, освобождава се. В дадения случай вие знаете какъв метод да употребите срещу треската. Защо не знаете тогава как да леку-вате вашите неприязнени чувства? Аз бих ви съветвал да употребите същия метод и против неприязнените чувства. Пийте пелин! Както двама млади се свързват, така и вие можете да свържете треската с пелина, т. е. неприязнените чувства с пелина. Извикайте свещеник и го помолете да чете молитва на вашите отрицателни чувства и пелина, да ги благослови. Те ще се благословят, а вие ще се освободите от тях. Това са символи, които трябва да се преведат, да се използват в практическия живот. В това седи истинската философия на живота. Животът е пълен с хиляди неразрешени задачи, които хлопат на вратите ви, чакат своето разрешение. Седите замислени, решавате една задача. Тъкмо решите задачата си, дойде втора, трета и т. н. За да разрешите задачите си, вие трябва да се научите да пиете пелин. Много пелин трябва да пиете, докато се освободите от треската. Пелинът и треската трябва да вървят заедно. Едно е важно: да се научите правилно да пиете пелин. Пийте пелин без да го повръщате. Аз нямам нищо против различията на хората. Всъщност красотата на живота седи в разнообразието, а не в различието. Разнообразието подразбира единство на принципите. Духовният живот е външно разнообразен, а вътрешно еднообразен. Откажете се от живота и философията на стария Адам. Главата на този Адам е пълна с теории, с философии, нищо ново не може да се вложи в нея. Адам и до днес не може да забрави своето величие и казва:"Синко, знаеш ли какъв живот съм прекарал в рая? Знаеш ли колко пъти съм се разговарял с Господа? Знаеш ли каква другарка ми даде Господ? Знаеш ли, че аз пръв построих моста между небето и земята? Знаеш ли, че аз пръв родих поета, учения, философа в света? Знаеш ли, че аз създадох свещеника, владиката? Голямо величие съм аз!" – Дълга е историята на Адама, тя няма край. Като го изслуша, синът казва:" Татко, благодаря ти за тази наука, с която ме запознаваш. Сега и аз желая да опитам този рай, от който ти излезе. Ти излезе от рая, обиколи света; аз пък искам от широкия свят да вляза в рая, в Божествения свят. От тебе искам само да ми услужиш с пари, да отида до онзи светъл свят на блаженство и мир." – Така се разговарят баща и син и взаимно се поучават. Синът не споменава на баща си, че знае какво той е изпъден от рая. Той слуша какво баща му говори и се поучава от него. Бащата ще отговори:" Радвам се, че онзи, който е излязъл от мене, е готов да се върне в рая – мястото на моето първо пребиваване." Христос казва: "Не противи се на злото!" Това значи: Не противи се на стария Адам, който живее в тебе! Това е една от великите тайни на живота. Започне ли старият Адам да ви говори, слушайте го, нищо не му възразявайте. Той ще ви говори много умни работи. Слушайте го какво ви говори, но по неговия път не вървете. Затова е казано в Писанието: Побеждавайте злото чрез доброто! Само по този начин ще възпитате стария Адам, защото той е страхлив, плаши се от собствената си сянка. Какъв смисъл има в това да съдите хората или да се произнасяте за делата им? Всеки човек може да се произнася за другите дотолкова, доколкото се простират не-говите познания. Човек трябва да бъде разумен, да се освободи от всички неправилни връзки. Старият Адам още работи в света и служи като условие за вашето развитие. Когато преодолява спънките и мъчнотиите в живота си, човек расте и се развива. Докато не се освободите от всички връзки и останете само с една, вие не можете да вървите напред. Можете да падате и да ставате, но вървете напред. Като вървите напред, ще растете, ще се движите от благодат в благодат. Сега, желая ви да започнете сериозно да изучавате беседите, но не както сте правили досега. Мнозина са започвали, малцина са издържали докрай. Някои работят редовно, с усърдие само един месец и после напущат. Други работят два месеца, трети-три месеца и т. н. Само няколко души са издържали до края на годината. Направете този опит да видите доколко можете да постоянствате в дадена работа. Каквото придобиете в работата, вие ще се ползвате от резултатите. Всичко, което е казано в беседите, се отнася пак за вас. Когато чета беседите, аз изучавам в тях това, което не съм казал. От беседите аз изучавам и прилагам онова, което не съм казал, което съм задържал за себе си. Ще кажете, може би, че Учителят трябва да знае всичко. – Който знае всичко, той учи повече от всички. Колкото повече курни има чешмата, толкова повече тя се движи. Колкото повече дава чешмата, толкова е по-голяма вероятността движението й да не спира. Следователно, колкото повече знае човек, толкова повече учи, понеже придобиването на знанието е безкрайно. Никога няма да дойде време, когато чо-век може спокойно да каже, че е свършил с придобиване на знание, или че е свършил вече учението си. Да свърши човек учението си, това значи да стане пресъхнала чешма. Знанието е радостта в човешкия живот, а живеенето в закона на любовта представя смисъла на живота. Като учите, това не значи, че съвършено ще отстраните мъчнотиите в своя живот, но ще можете поне 75% от мъчнотиите си да разрешите по естествен начин. Само така ще разберете отчасти великата мъдрост, която съществува в живота и в природата. И тъй, от всички се изисква работа, учение. Ако не изпълните това, което е казано в беседите, вие ще изгубите добрите условия, които ви са дадени за тази година. Веднъж изгубени, тези условия не могат вече да се върнат. Дълго време трябва да чакате след това, за да се върнат същите условия. Те идват от време на време, периодически. След две хиляди години вие ще се намерите пред същия възел. Обаче като работите съзнателно, ще подобрите не само духовното, но и физическото, и умственото, и сърдечното си състояние. Каквото направите тази годнна за духовното си развитие, то ще засегне живота ви във всички направления. Тази работа не само че няма да ви ограничи, но ще ви освободи от много заблуждения и противоречия. От вашата работа зависи успехът ви. Не мислете, че с един замах Бог ще ви освободи от всички мъчнотии и страдания. Не, има фази в природата, които трябва да се преминат. Наистина, има и преповторение в условията и в явленията, но те се явяват в различни гами, а човек трябва да мине през всички гами. В природата няма скокове, няма и празнини. Когато става въпрос за служене на Бога, млади и стари се натъкват на противоречие в себе си и казват:" Младият трябва да си поживее, не му е дошло времето да служи на Бога." Старият казва:" Аз съм стар вече, трябва да си почивам, не мога да служа на Бога." Чудно нещо! Младият трябвало да си поживее, старият трябвало да си почине. Тогава кой ще служи на Бога? И младият, и старият трябва да служат на Бога! В който ден се откажат от това служене, те подписват своята присъда. Те сами признават своята старост. Щом признаят, че могат да изпълнят тази задача, те признават своята младост. От служенето на Бога, от любовта им към хората зависи тяхната младост. Докато обичате всички живи същества, вие сте млади. Щом престанете да ги обичате, вие сте стари. Любовта осмисля живота. Такъв е Божественият закон. Когато Бог похлопа на вашето сърце и ви покани да отидете с Него да посетите някоя бедна, страдаща сестра или някой отчаян брат, вие трябва веднага да се отзовете на тази покана. Ако отидете с Него, вие ще се ползвате. Ако всички хора отидат при Бога, още по-добре за тях. Обаче откажете ли на този зов, вие губите условията, които скоро не се връщат. Бъдете всякога будни, всякога готови да чуете и да се отзовете на този глас. Дали сте свещеник, учител или чиновник, временно напуснете работата си, но не пропущайте случая. Помолете началника си да ви освободи за малко време да видите Баща си, Когото години не сте срещали. Началникът ще влезе в положението ви и ще ви даде отпуск. Ако сте болни, ще кажете на болестта си:"Ще бъдеш тъй добра да ми дадеш отпуск за малко време да посрещна Баща си." Щом види готовността ви да служите на Баща си, болестта ще ви напусне. Желая ви да имате поне една такава опитност през годината. Божественото ще похлопа на сърцето ви, но вие трябва да бъдете готови да Му отворите. Тази опитност ще внесе в ума ви светли и възвишени мисли, в сърцето ви – благородни чувства, в резултат на което всички ще се измените, ще израстете и млади ще станете, т. е. ще се подмладите. Това не е насърчение, но една велика истина. Кои се насърчават? Страхливите. – Де са тия страхливци? – Тук поне ги няма. Ако пред мене имаше страхливци, аз не бих им говорил. Помнете следното нещо: Всичко, което тази вечер ви говорих, е възможно за реализиране. Възможно е, но при какви условия? – Люби, жив бъди! Когато Бог ви повика, веднага станете и идете при Него. Считайте, че отивате на сватба. Правете опити в това направление да видите какви резултати ще имате. Аз съм правил много опити и наблюдения и съм дошъл до залючението, че който чуе Божия глас и Му се отзове, той всякога печели. Отивате в някое село, влизате в един дом, дето има млада мома, но тя седи настрана, не й дохожда на ум да ви посрещне. Майката и бащата излизат весели, засмени пред вас, поканват ви да седнете, угостят ви, разговарят се с вас. По едно време те започват да се оплакват от дъщеря си, че била своенравна, никого не слушала, нищо не работила, била готова с всички да се кара.– Нищо, ще се поправи вашата дъщеря.След две-три години отивате в същото село, в същата къща и какво виждате? Същата мома излиза, поканва ви да влезете, угощава ви. Тя сега е спретната, добре облечена, пъргава – всичко работи. Майката и бащата са доволни от нея, разправят, че ходила за вода, на нивата работила, вкъщи чистила.– Как стана тази промяна с момата? – Господ я срещнал на пътя и я поканил да тръгне след Него. Тя веднага се съгласила и казала: "Господи, готова съм всичко да направя за Тебе. Откога чакам да дойдеш да похлопаш на сърцето ми!" Това, което ви говоря, е факт, който всеки може да опита, да се увери в истинността му. Когато Божественото проговори в човека, той е в сила всичко да направи. В него се разкриват сили, способности, възможности. Той става творец, чудеса може да направи. Желая ви всички да се преобразите като тази млада мома. Нищо друго не искам от вас. Искам и вярвам, че това може да стане и с вас. Като ви срещна втори път, ще ви говоря други работи. Това, което днес ви говоря, не може да се повтори, защото е казано на особено място и при особена обстановка. Ако следната година минем през същото място, ще се повторят същите впечатления. Сега, като отивате дома си, ще си занесете няколко неща: ще знаете, че Господ ви е срещнал на пътя. Дали вярвате в това, или не, оставям на вашата добра воля. Дали ще го разберете, или не, зависи от вашата разумност. Дали ще изпълните волята Божия, това зависи от вашата готовност. Факт е, обаче, че Господ ви е срещнал на пътя и ви е казал:"Можете ли да дойдете тази вечер с мене? “– Защо именно вечер трябва да отидете с Бога? – Защото тогава е тъмно, човек не получава много впечатления, както през деня. Многото впечатления са в състояние да го отклонят от правия път. Най-благоприятното време за съсредоточаване, за вглъбяване на човека в себе си, това е тихата Божествена нощ. Нощта в човешкия живот е ден в Божествения. Затова именно Бог казва на човека: "Ела тази вечер с мене, дето всичко е ново." Който чуе този зов и го последва, той ще влезе в новия живот, в новия път – в пътя на радостта и веселието, на знанието и светлината, на истината и свободата. Т. м. Изпейте песента: "Благословен Господ Бог наш." 3. Лекция от Учителя, държана на 9 ноември, 1927 г., София. Начало: 19:00

Аудио - чете Живка Герджикова Малкитѣ резултати (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Великото и красивото“, 12 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето МАЛКИТЕ РЕЗУЛТАТИ "Само Божията Любов носи пълния живот." Размишление. Кажете ми сега, колко години следвате в класа? -( Шест години). – Значи тази година е седма. Щом е седма, тя трябва да бъде година на почивка. Казано е в Писанието:"Бог работи шест деня, а в седмия ден си почина." Как ще прекарате почивката? Които от вас искате, можете да повторите материала, който сте минали през шестте години. Когато посадите една ябълчна семка и от нея изникне ябълка, каква е нейната задача? Когато в природата някъде се яви извор, каква е неговата задача? На същото основание може да се запитате каква е задачата на вятъра, който вее? Каква е задачата на слънчевите лъчи? Каква е задачата на водните капки? Същевременно могат да ви запитат коя е причината, дето водните капки се съединяват, а после-разединяват? Този е един от най-простите въпроси, но малцина могат да отговорят правилно. Представете си един висок, остър планински връх. Какво ще стане с водната капка, ако падне на този остър връх? – Тази водна капка непременно ще се раздвои, ще се раздели на две капки, едната от които ще падне от едната страна на върха, а другата капка – от другата страна. Въз основа на този закон всички капки, които падат върху острия връх, ще се раздвоят. Обаче ако водните капки падат в долината, те ще се съединят една с друга и ще образуват нещо подобно на езеро. Оттук вадим заключението: когато водните капки падат върху високи, остри планински върхове, те се разделят, разединяват. Когато падат в долини, водните капки се съединяват, обединяват се в едно цяло. Върхът, който дели, който разединява хората, това е човешката гордост, това са личните чувства на човека. От този остър връх произтичат всички спорове, всички недоразумения в света. Постоянно слушате да се говори защо един човек е предпочетен пред друг, защо един е по-богат, по-силен, по-умен, по-учен, по-добър, по-праведен от други? Навсякъде в света се проявява азът, личността и всеки казва:"Аз, аз..." Бащата, майката, детето, учителят, свещеникът, държавникът – всички казват "аз". Няма нищо лошо в това, но азът създава всички спорове, противоречия и недоразумения между хората. От това се зараждат всички разединения в света. Който поставя аза на първо място в своя живот, той се отделя от цялото, той се отделя от Бога. Въпреки това много от съвременните учени поддържат, че без лични чувства човек не може да съществува. Те казват:" За да си пробие път в живота, човек трябва да бъде личност, т. е. да има силно развити лични чувства." Според мене силно развитите лични чувства излагат човека на големи опасности. За да дойде до това положение, той се е отклонил от правия път. Проявата на личните чувства, на аза представя анормалност в живота. Индивидуалността пък е друго отклонение на човека от правия път, в противоположна посока на това на личността. Човекът на личността представя само външната страна на самия човек. На физическия свят истинският човек е скрит и се вижда само неговото външно богатство, останало от дядо му и от баба му. В онова, което той е придобил, се крие силата ка личността. Дето ходи, той навсякъде се хвали с парите, с книгите, придобити от деди и прадеди. Но има нещо, което човек не може да придобие по външен начин. Какво е това, което по външен начин не се придобива? – То е знанието. И доброто не се придобива по външен начин. Материалните работи се приемат отвън-на-вътре, а духовните – отвътре-навън. Казвате, че еди-кой си наследил доброто от баща си. – Не, доброто не се наследява. Ако се наследяваше, то щеше да бъде нещо физическо, материално. В този смисъл, доброто нито се създава, нито се наследява, но само се проявява като нещо присъщо на човешката душа. Като ученици малцина от вас знаят, какво представят като хора, с какви способности разполагат, какво могат да направят. Някои мислят, че могат да направят много работи. Те са подобни на онези деца, които се мислят за много силни, които мислят, че могат да дигнат земята на ръцете си. – Не е лошо да мисли човек, че е силен, но той трябва да направи опит да изпита силата си. Детето, което казва, че може да дигне земята и да я носи, като се опита, вижда, че нищо не може да направи, и затова казва:" Едно време дигах земята, но тогава тя беше малка, като житно зърно." -Да, едно време, когато Бог създал света, земята е била малка, но с течение на векове, на милиарди години, тя постепенно е расла, развивала се е, уголямявала се е, докато днес я виждаме толкова голяма, че обикновеният човек не може да я дигне с ръцете си. – Това са разсъждения, които не трябва да се вземат по буква. Те имат дълбок вътрешен смисъл, който трябва да се разбира. Някои хора мислят, че кой каквото им каже, отвън или отвътре, това е Господ, Който им говори. – Не, Бог направо не говори на хората, нито отвътре, нито отвън, но посредством, чрез други: отвън Той говори чрез хората, а отвътре – чрез духовете. Когато гърми, когато се святка, казват, че небето говори. – Това е поетически език. Небето не може да говори. Често казвате, че Русия така казвала, че Англия, Америка така казвали или че поддържали известно становище по даден въпрос. – Могат ли Русия, Англия, или Америка да говорят? Един човек или много хора могат да говорят и по такъв начин да изказват мнението на целия американски народ, но Америка сама не може да говори. Следователно когато се казва, че Бог говори, трябва да знаете, че говори или човек, или дух, но пак чрез човека. Обаче направо Бог никога не говори. Понеже е приятно да ни се каже нещо от името Божие, ние считаме, че Той ни говори. Но трябва да се знае как седи истината по всеки даден въпрос. За тази цел всеки трябва да изучава себе си, да изучава своите прояви, да изучава своите отличителни черти като човек. Защо е необходимо да изучавате себе си? – Като се изучавате, вие ще различавате проявите на личността от Божествените и ще можете лесно да се справяте. Ако не дойдете до това различаване, вие ще се обиждате, ще страдате, че на едного давали предпочитание пред вас и т. н. Когато ви поканят на царската трапеза, един ще седне отдясно на царя, а друг – отляво. Останалите ще се наредят от дясната и от лявата страна на царя, докато изпълнят всичките места. След това ще започне борбата, защо едни са повече предпочетени, защо са турени на почетните места. Всички ще кажат, че тия, които са отдясно на царя, имат по-голямо почитание от ония, които са отляво. Те са доверените лица на царя. Тия, които са отляво, са записани в червената книга на царя, те имат да изправят по един грях. – Доколко това е вярно, то е въпрос. Двама души ми подаряват по едно златно перо. И двете пера са красиви, скъпи, но за мене е важно онова перо, което пише хубаво, гладко, не дращи върху хартията. Опитвам едното, опитвам другото и започвам да работя с това, което пише гладко, красиво. Веднага другото перо казва:" Мене не ме зачитат, оставят ме настрана." Първото пък е доволно, че се ползва с моето предпочитание. Питам: какво отношение имам към тия две пера? – Аз нямам никакво лично отношение, но перата характеризират двамата души, които са ми ги подарили. Който ми е подарил по-хубавото перо, той има по-добро разбиране, по-добър вкус. Вторият пък е по-немарлив, по-нехаен, по-малко разбира от хубави пера. Затова питам: коя е причината, че нещо куца, скърца във вашия живот? – Не сте избрали хубавото перо. Следователно, когато отидете някъде и нещата не се нареждат както трябва, ще знаете, че или не сте избрали часа, момента, който е бил предвиден за това посещение, или сте казали нещо не на място, или не сте постъпили както трябва. Тази е причината, поради която се създават неприятни чувства и разположения, които спъват развитието ви. Когато идвате в клас, виждам, че някои от вас заспиват. Коя е причината за това?- Причината за заспиването се дължи на натрупването на излишна енергия в организма на човека. Това натрупване пък се дължи на непълното обработване на физическата, сърдечната или умствена материя. Вследствие натрупването на тази материя организмът се уморява и човек започва да заспива. За да се справи с тази умора, човек трябва или да заспи, да си почине, или по някакъв начин да трансформира енергиите си. Ако един предмет не го интересува, да го замести с такъв, който го интересува. Ако едно чувство го измъчва, уморява, да го замести с друго, приятно чувство. Същият закон се отнася и до храната: ако една храна не се приема от стомаха, да се замести с друга. Еднообразната храна, еднообразните чувства и мисли уморя-ват човека. Дойде ли до еднообразие в мисълта си, той непременно трябва да потърси някаква смяна. Някой иска да се концентрира, да промени мисълта си и започва да мисли за Бога, но скоро заспива. Това показва, че той се е уморил. Няма защо да мисли за Бога. Бог не е материален обект. Щом искате да се концентрирате, изберете такъв обект, който Бог е създал, и размишлявайте върху него. Той може да бъде растение, животно, човек или пък отделни части, удове на човека като например носа, пръстите му и т. н. Линиите на ръцете, на пръстите, на лицето представят целия човешки живот. Има какво да се учи по тях. Обект за размишление могат да бъдат слънцето, звездите и т. н. Хиромантиците пък, като погледнат линиите на ръката, веднага се произнасят какви са сърцето и умът на човека, какъв е животът му. По линията на съдбата определят щастието на човека. Не само това, но те могат да определят как са живели неговите деди и прадеди, какви капитали са вложили в Божествената банка, а оттам и кредита, с който днес той разполага. Колкото по-развита е линията на съдбата в човека, толкова повече приятели ще има той в живота си. Когато линията на съдбата липсва, това показва, че дедите и прадедите ви са яли и пили, без да плащат, но вие като техни наследници, ще работите, за да платите дълговет им. Понеже вашите деди не са работили, не са ви оставили никакъв капитал, сега вие ще работите, ще търсите добри и щастливи хора и ще се подслоните под техните сенки. Когато някоя жена търси добър мъж, по този начин тя иска да се подслони под неговата сянка. Същото може да се каже и за мъжа. Това особено се забелязва, когато мъжът или жената имат големи грехове. Добрият, щастливият човек е ликвидирал с кармата си, затова всеки го търси, иска да се скрие под неговата сянка. Какво по-хубаво от това да седнете под сянката на една круша, отрупана със сладки, хубави плодове? Седнете под сънката й, позаспите малко, починете си, а като дойде вятърът, разлюлее клонищата й и наготово, без труд и усилие, пусне една-две круши направо в ръцетe ви. Под такава круша всеки би седял, но под круша без листа и плодове, никой не би по-търсил подслон. Тъй щото ученикът може да мисли за себе си каквото иска, но той трябва да знае, че в природата всяко същество има своя опредeлена цена и свое опредeлено място. Не мислете обаче, че каквото да правите, можете да задържите мястото си. Ако вършите глупости, природата ще изгуби доверие във вас. Мислите ли, че ако отидете при някой ваш приятел и му наговорите ред глупости или извършите глупави постъпки, той ще запази доверието си към вас? Външно може да каже, че се радва, задето сте дошли, но вътрешно той запазва особено мнение за вас. Това е несъответствие, а животът е пълен с такива несъответствия. Например лекарят казва на болния да не говори, да пази строга диета, но тъкмо тогава ще се изредят всички негови близки да му говорят, да го разпитват за здравето, да му носят различни яденета: кокошка агънце и т. н. Докато е здрав и може да яде, никой не се сеща за него; щом се разболее и не може да яде, тогава се изреждат един след друг да му носят ядене. Защо е така? Запитали Сократа:"Защо богатите хора дават милостиня на бедните, а на философите нищо не дават?" Сократ отговорил: "Богатите дават на бедните, защото знаят, че един ден могат да станат като тях; на философите нищо не дават, защото знаят, че никога философи няма да станат." И българинът мисли така. Сега всеки от вас иска да стане добър по механически начин. Същевременно всеки иска да бъде самостоятелен, от никого да не зависи, от никого да не се влияе. – Това е невъзможно. Няма човек в света, който да не се влияе от дъжда, от вятъра, от слънчевите лъчи. Няма човек, който да не се влияе от парите. Няма човек, който да не се влияе от огъня. Достатъчно е да видите, че гори някоя къща, за да извикате всички:" Пожар!" Моментално хората се разбягат, пръскат се на различни страни. Казвам: нищо лошо няма във влиянието. Всички хора са под влиянието на нещо, никой не е свободен. Като четете някоя книга или като свирите нещо, или като спите, вие все таки ще бъдете под нечие влияние. Колкото да се пазят, хората пак изпадат под влияние на нещо. Ето запример те се пазят от греха и пак се намират под негово влияние. Кой не греши днес? Смъртният всякога е изложен на греха. Ако можеше да се избави от влиянието, човек нямаше да греши, щеше да бъде спасен, но понеже не е свободен от влияние, той греши. Кой не се влияе от храната? Казвате:" Да не ядем тогава!" – Злото не е в яденето, но в избирането на храната. Благословение е да яде човек! Но той трябва да избира за себе си такава храна, която съответства на неговия организъм. Благо е да яде човек! – Какво да яде? Онова, което природата е определила за него. Благословение е човек да чете! – В какво седи това благословение? – В избора на книгите, в избора на мислите, които той употребява за храна на своя ум. Всеки писател не може да достави нужната храна за даден индивид. За всеки индивид има строго определена храна. Например храната на вълка не е подходяща за овцата. И обратно: храната на овцата не е подходяща за вълка. Също така трябва да се прави избор и в начина, по който се извършва едно добро. Не е безразлично по какъв начин ще направите доброто. И когато се молите, пак трябва да знаете по какъв начин да се молите. Често в ума на човека се натрупва излишна енергия, и ако той знае да се моли, ще се справи с тази енергия. Ако не знае, ще каже:" Не струва човек да се моли!" – Не, струва човек да се моли. При молитвата именно човек ще се освободи от излишната енергия в своя ум. Като се моли, той отваря онзи кран в себе си, през който ще изтече натрупалата се излишна енергия. Що е молитвата? – Общение с Бога, с Първата Причина на нещата. Молитвата е дълбок вътрешен процес. При този процес може едва да се чува изговаряне на някакви думи. Колко време трябва да се молите, това не е определено. Някой мисли, че колкото повече се моли на Господа и цитира стихове от Евангелието, толкова по-скоро ще получи отговор. Молитвата на някой човек е дълга почти колкото от Битието до Откровението. Друг пък се моли и напомня на Господа какво е обещал, какво трябва да направи. – Това не е молитва. Истинската молитва е извън времето, но тя седи в момента на общение, на връзка с Великото Начало на живота. Как ще познаете, че сте получили отговор на молитвата си? – По онази вътрешна тиха радост, по онази малка вътрешна светлина, която ще ви помогне при разрешаване на известни въпроси. Някой получава моментално отговор на молитвата си; друг чака дни, седмици, месеци, а трети чака с години – това зависи от интензивността на молитвата. Апостол Павел казва: "Молите се, но отговор не получавате." – Защо? – Защото молитвите на мнозина излизат само от устата, а не от сърцето. Нареждането на красиви думи в стройни, правилни редове не представя молитва. Ако е въпрос за красив език, няма по-красив език от Божия. Ако е въпрос за красива мисъл, няма по-красива мисъл от Божията. Ако е въпрос за добро, по-велико добро от Неговото няма. Ако е въпрос за светлина, коя светлина може да се сравни с Божията? Тогава за какво можем да очакваме отговор на нашата молитва? – Дали за силата ни, дали за знанието ни, дали за обичта ни? За какво Бог може да ни обича? – За истината, която е вложена в нас. Казано е в един стих: "Възлюбил Си истината в душата ни." В това отношение нашата душа е съкровищница, в която е вложена истината. Докато истината е в душата ни, ние имаме цена. Щом изгубим истината, с нея заедно изгубваме и своята цена. Обезценяването на човека в този случай е изразено в поговорката: "Този човек не струва лула тютюн." – Кой е този човек?– Който е изгубил истината. Като ученици вие се стремите към знание. – Право е това. Но за да придобиете знание, трябва да имате Божието съдействие на своя страна. Това пък е възможно само при силен стремеж към истината. Тогава и Любовта Божия ще се прояви във вас. Дето е истината, там е и любовта. Най-реалното нещо в света е истината. Тя е обект на Божията Любов. Доколкото човек проявява истината, дотолкова и Божията Любов ще се прояви в него. Истината в човека определя неговото здраве, неговата красота, неговата интелигентност и чистота. Тя е център, тя е единство, тя е цялото в света. Ако нямате истината в себе си и на другия свят да отидете, пак ще се намерите в същото положение. Мнозина мислят, че като отидат в другия свят, очите им ще се отворят и ще виждат всичко. – Страшно е да се отворят очите на човека, ако той няма истината в себе си. Да влезеш неподготвен в онзи свят, това значи да мислиш, че си добър цигулар и да излезеш да свириш с гениални цигулари. Щом чуеш тяхното свирене, веднага очите ти се отварят, захвърляш цигулката и казваш:" Повече не пипам цигулка, тя не е за мене." Някога мислиш, че говориш добре, но като чуеш някой велик оратор с дълбока и силна мисъл, казваш:" Аз нищо не струвам." Някога мислиш, че си силен човек, но срещаш такъв, който с една ръка дига десет души. Ти веднага отстъпваш, обезсърчаваш се. – Такова нещо е истината за неподготвения човек. Който е подготвен, който има любов към истината, като я намери, той се радва, има импулс за работа. Казвате, че Бог е Любов и с това искате да разрешите въпроса. – Не, по този начин въпросите не се разрешават. То е все едно да казвате, че царят е силен, богат, всичко може да направи. – Да, за себе си царят всичко може да направи, но не и за вас. Ако отидете при него, можете да изпросите нещо, но това не може да осигури вашия живот. Има милиардери в света, при които са ходили мнозина да просят, но те не дават. Защо? Те казват:"Който работи, само той ще получи. Който не работи, той ще седи гладен." В това отношение богатите са каси, пълни с пари, но затворени. – Няма ли богати, но щедри хора в света? – Да питате така, това значи: няма ли щедри каси в света? – Сами по себе си, касите не могат да бъдат щедри. Щедър е само господарят на касата. Богатият е каса, която казва:" Който може да ме отключи, той ще получи нещо от мене." Рокфелер и Форд са американски каси, които не дават нищо, докато господарят им не заповяда. Ако искате нещо от тази каса, трябва да се обърнете към господаря й. Докато е сиромах, човек казва:" Да имам голямо богатство, щедро бих раздавал." Обаче като забогатее, и той нищо не дава. Какво представят богатите хора? – Те са високи планински върхове, покрити и зиме, и лете със сняг и лед. Кой живее на Хималаите? Кой живее на Мусала? Кой живее на Черния връх? Ако се качите на някой планински връх, ще поседите най-много час-два и ще бързате да слезете в долината. Всички хора искат да бъдат богати. – Добре е човек да бъде богат, но богатството подразбира знание, сила, опитности. Рокфелер е богат човек, милиардер, но той има знания, опитности. – Да имаме тогава знания. – Знание, здраве, добри чувства, това са условия за живота. Който има тези три неща в себе си, той има човещина. Лесно е човек да желае нещо, но за това желание се иска сила, издръжливост, постоянство. Рокфелер е богат, но като богат получава много писма на ден за помощ. Като американец той е точен, на всички отговаря. С това той изказва уважение към личността. Ако някой иска пари от богати хора, те ще му отговорят:" Трябва да знаете, че ние, богатите хора, не сме щедри. Отваряме касите си само когато Бог ни заповяда. Вие сте вярващи, знаете, че всичко е под Божия власт; следователно, ще се молите на Бога Той да ни заповяда да отворим касите си за вас." Особено са точни американските богаташи: те отгова-рят на всяко писмо. Питам: вие отговаряте ли на всяко получено писмо? Човек трябва да бъде внимателен не само към човека, но и към всяко живо същество. Излизате от дома си, заминавате за няколко деня за провинцията например. Заключвате стаята си, без да забележите, че вътре има пчела. Връщате се дома си, отваряте стаята и виждате една умряла пчела. Като нямала какво да яде, тя умряла от глад. Вие трябваше да бъдете внимателни. Преди да заключите стаята си, трябваше да прегледате какво оставяте вътре. И като забележехте пчелата, трябваше да й кажете:" Понеже ще отсъствам за няколко деня, бъди тъй добра да си отидеш в кошера." Пчелата щеше да излезе вън и да продължи работата си. Отива една жена на извора да си налее вода. В това време на същия извор дохожда един жаден вол. Жената го побутва оттук-оттам да не й пречи. Какво струва на тази жена да тури кофата пред вола да го напои? Човек трябва да бъде справедлив! Ако е готов да услужва на човека, защо да не услужи и на едно животно? Ученикът трябва да обръща внимание и на най-малките неща. Малките постъпки повдигат човека. Той може да направи такива малки услуги, които никой да не вижда. Обаче той ще бъде доволен от себе си. Великият човек се познава в малките работи. Един наш приятел ми разправяше следната своя опитност. Един ден, като пътувал, видял един кон паднал на земята; спрял се за малко, погледнал го и разбрал, че конят е на умиране. Веднага конят дигнал главата си към него, погледнал го и казал, че е жаден. Нашият приятел разбрал езика на коня. Веднага му донесъл една кофа вода да пие. Конят повдигнал малко главата си, пил вода, отпуснал се пак на земята и заминал за онзи свят. Като умирал, той отправил последен поглед към нашия приятел, с което изказал благодарността си, задето му донесъл вода да разхлади гърлото си. Казвам: Не пренебрегвайте малките работи! Само чрез тях чо-век може да създаде в себе си характер. Вървите по пътя, ударите се в някой камък и започвате да се сърдите. Кой оставил този камък всред пътя? Защо никой не го е отместил и т. н.? – Няма защо да се сърдите. Наведете се, дигнете камъка, турете го настрана, никой да не се спъва. По този начин вие ще въздействате върху съзнанието си така, че ще бъдете будни и към най-малките външни и вътрешни препятствия в живота си. Човек трябва да работи върху себе си, правилно да разпределя енергиите на своя мозък и тогава, дето отиде, ще бъде добре приет. Днес хората се чувстват чужди помежду си. Отивате при някой земеделец и не знаете какво да му говорите. Той иска да му говорите по земеделски въпроси, защото те го интересуват. Отивате при някой банкер, той иска да му говорите върху положението на парите. Отивате при някой учен, той иска да му говорите по неговата специалност. Щом не говорите на хората по въпроси, които засягат техните интереси, вие сте чужди едни за други. Има един начин, който може да съедини хората в едно цяло, да ги направи близки. Този начин е яденето. Сложете трапеза на хората и ще видите, че всички ще се наредят около нея, били те учители, свещеници, търговци, банкери, земеделци, учени, и ще се разбират. Всички хора ядат по един и същ начин. Като ядат, всички са доволни, разположени и могат да се разговарят разумно. Яденето обединява хората. Ако отидете в дома на някой философ, той ще ви каже, че е зает, че няма време да се разговаря с вас. Обаче поканите ли го във вашата гостилница, той ще дойде веднага и тогава ще има време да се разговаря с вас, ще ви занимава със своята нова теория. Тъй щото, ако искате да влезете във връзка с учения, не го търсете в кабинета му; отворете гостилница, той сам ще ви посети. Ако искате да направите връзка с банкера, не го търсете в кантората; отворете гостилница, той сам ще дойде при вас. Следователно гостилницата е средство, условие, чрез което хората могат да създадат помежду си приятелски отношения. Но за да отворите гостилница, вие трябва да имате капитал. Като ученици вие трябва да работите върху себе си, да трансформирате излишните енергии в мозъка си, особено тази в задната част на мозъка. Тази енергия е причина почти за всички болести, за всички отрицателни състояния. Понякога тази излишна енергия се натрупва зад ушите, както и около слепите очи на човека, и го прави нервен, раздразнителен, готов да се сърди, да се обижда за най-малкото нещо. Като срещне камък на пътя си, ритне го недоволен, че му препятствал. Като иска да отвори прозореца, дърпа го нервно; ако се запъне малко, той блъска, удря, готов е да го счупи. Отива към вратата, но тя се затегнала, не може да я отвори. Дърпа я, сърди се, вика, като че вратата му е виновна. Какво трябва да направи? – Да вземе малко масло и да намаже вратата. Щом я намаже, тя няма да се запъва. Ръждата е причина за запъването на вратата. И тъй, ключът за отварянето на всяка врата е знанието. Но за да може този ключ свободно да влиза и да излиза от вратата, нужно е масло. За да се домогне до тези знания, човек трябва да се изучава, да намери метод, чрез който да въздейства на своите чувства. Днес чувствата имат надмощие над мисълта в човека, а той трябва да работи, да уравновеси силите в себе си. Когато хората искат да бъдат учени, добри, праведни, това се диктува от техните чувства, вследствие на което те се разколебават, разочароват, докато най-после започнат да се страхуват от всичко. Тогава те казват:"Човек трябва да бъде самостоятелен, да не зависи от никого." – За да бъде самостоятелен, човек трябва да бъде свързан с Първата Причина. Вън от тази връзка той не може да бъде самостоятелен, не може да има свобода. Защо слугите обикалят царския син и му услужват? Нима те мислят неговото добро?– Не, те обикалят царския син заради баща му, понеже само той може да им даде свобода, да ги направи самостоятелни. Като знаете това, всички трябва да мислите, да чувствате и да постъпвате като Бога. Той всичко обединява. Той обединява и най-разединените мисли, свързва ги в едно цяло и създава от тях нещо стройно, хармонично. Всичко, което става в Бога, е добро. Когато започне да разбира Божията мисъл, човек придобива здраве, знание, сила, свобода. Той носи истината в себе си; щом придобие истината, в него настава мир, спокойствие. Стремете се към този мир, защото само при това положение ще дадете възможност на Бога да се прояви чрез сърцето ви. Бога отвън не можете да намерите. В Писанието е казано: "Бог живее в сърцата на смирените." Това не значи, че сърцето е жилище на Бога, но чрез него само Той се проявява. Всъщност де живее Бог? – Навсякъде. Същият въпрос може да се зададе и по отношение на човека. Де живее човек? – Навсякъде. Човек не е нито в главата си, нито в сърцето си, нито в краката си, нито в ръцете си. Той е извън своите удове, извън своето тяло. Чрез тялото, чрез удовете си, той само се проявява, но е извън тях. Когато се качи на кола, човек направлява колата, но той е извън нея. Той може да се качи и на автомобил, но е извън автомобила. Докато е на колата или на автомобила, човек е в почивка; щом слезе от тях, той е в движение. Кой заставя човека да кара кола, да ходи пеш? – Има един вътрешен закон, който регулира всички неща. Кое заставя селянина да впряга колата си пазарен ден, да я товари със стока и да отива в града? – Пазарът го заставя. Пазарът пък се подчинява на специален закон. Значи, всяко нещо става на своето място и се урежда от специални закони. Тъй щото трябва да се заемете сериозно да обработвате излишната енергия в себе си. Като я обработите, тя ще се превърне в жив капитал. За тази цел необходимо е да повторите материала, който сте минали през шестте години. Казва се, че повторението е майка на знанието. Днес всички хора повтарят нещата, повтарят службите си: точиларят всеки ден повтаря своята работа; домакинята всеки ден повтаря една и съща работа: готви, чисти, нарежда, и все ненаредено остава. И вие все учите, и ненаучени оставате. Не, когато дойде до края на своя живот, когато се готви да замине за другия свят, човек трябва да е наме-рил вече Бога в себе си, да се е обновил, да е станал нов човек, нова душа, в която е проникнала истината. За такъв човек се казва в Писанието: "Възлюбил е Бог истината в човека." Казвате:" Какво нещо е истината?" – С думи истината не може да се определи. Казват, че истината носи светлина в живота. Учените пък казват, че светлината представя особен род вибрации, особен род трептения. – Светлината се проявява чрез вибрации, но самите вибрации не са светлина. Те са носители, проводници на светлината. И мисълта се проявява чрез мозъка, но мозъкът не създава мисълта. Следователно, не оставяйте да се натрупва излишна енергия в мозъците ви. Това значи: не носете със себе си излишно богатство, защото апашите ще тръгнат след вас. Не дръжте меда си отворен, защото пчелите ще тръгнат след вас. Не давайте хлеб даром на всички хора, защото ще тръгнат след вас. Не лекувайте всички хора даром, защото ще тръгнат след вас. Не е лесно човек да се справи с апашите, с гладните, с болните хора. Ако оставите всеки свободно да взема колкото и каквото иска, ще има кражби, надпреваряния, пукнати глави. Колко струва тогава едно добро? Не само това, но като задигне кой колкото хляб може, ще се хвали пред другите колко самуна взел, от какво качество и т. н. Така постъпват днес и учените, и окултните ученици, вследствие на което между тях се зараждат голями спорове, недоразумения. Един учен ще каже, че неговата теория е по-вярна, друг ще каже, че неговата е по-нова и т. н. Те разискват върху въпроса, защо Бог е вложил живота в малката клетка и след това е започнал да я организира, да създава от нея все по-големи форми – растение, риба, птица, млекопитаещо, докато най-после е дошъл до човека? Защо е трябвало животът да мине през толкова много и разнообразни форми? – На този въпрос не може да се отговори. То е все едно да питате защо хората пишат върху бяла хартия. – Белият цвят създава здравословно състояние в човека. Белият цвят носи здраве. Черният цвят предизвиква лоши, отрицателни състояния в човека. Когато е болен, човек трябва да се облича в бели дрехи. Обаче ако постоянно носи бели дрехи, в него ще стане обратна реакция. И наистина, виждате някой млад човек, който постоянно носи бели дрехи. Изведнъж в него се събужда желание да се облече в черно, контрастен цвят на белия. Човек трябва постоянно да сменя цветовете. Цветовете предизвикват движение, живот. Те са енергии, които оказват различно влияние върху човека. Човек трябва да мине през всички цветове, през всички тонове на цветната гама. При това, определено е по колко време трябва да прекара във всеки цвят, във всеки тон на гамата. Ако в даден цвят прекара повече от определеното време, в него ще стане известно втръсване. Казвам: това, което знаете за приложението на цветовете по отношение облеклото на хората, се отнася и до техните мисли и чувства. Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие е облечено в известен цвят като в дреха. И ако човек живее с едни и същи мисли, чувства или действия, най-после те ще предизвикат в него втръсване, отвращение. Запример когато някой постоянно говори за морал, най-после той дотяга и на себе си, и на околните, които го слушат. Когато войникът влезе няколко пъти наред в сражение, най-после се втръсва, отвращава се от своите действия и категорично се отказва по-нататък да воюва. Еднообразието в нещата предизвиква еднообразие в цветовете. Затова всички се стремят към разнообразие. Когато говорите за любовта като носителка на живота, вие обличате думите си с червен цвят. Червеният цвят символизира живота. Но любовта не носи само живот. Тя носи и растене за човешката душа. Значи тя обхваща и зеления цвят. В любовта има и разумност, и вярност, и чистота. Затова именно когато говори за любовта, или когато живее в нея, човек ще я прекара през всичките цветове, съответни на нейните качества, и по тях ще познава в коя степен на любовта се намира. Така той ще знае дали неговата любов е червена, жълта, зелена, синя, портокалена или виолетова. Както любовта минава през всички тонове, през всички цветове на гамата, така също мислите, чувствата и постъпките на човека минават през всичките цветове на спектъра. Това разнообразие е необходимо. Без него няма живот, няма движение, няма растене. Следователно, за да мисли, човек трябва да е минал през всички тонове на цветната гама и да знае как да минава през тях. Всички центрове на човешката мисъл трябва да са събудени! Някои хора са много миролюбиви, че дохождат почти до пасивност. За да излязат от това положение, те трябва да развият в себе си смелост. За тази цел те трябва да вземат чук в ръка и да започнат да трошат камъни или да вземат мотика и да отидат някъде да копаят. – Ама ръцете им щели да се развалят, да огрубеят.– Ще копаете по малко, постепенно ще привиквате на тази работа. Ако чувството на приятелство не е развито у някого, той трябва да потърси човек, у когото този център е добре развит, и да дружи с него. По този начин човек ще посещава всички центрове на мозъка си, ще ги изучава, ще ги развива. Знаете ли например кой център сте посетили тази вечер? – Не знаете. Както виждам, всички сте на различни места в мозъка си. Между всички мозъчни центрове има вътрешна връзка, те взаимно се допълват. Има един център в мозъка, към който всички останали се съсредоточават. Ако този център в човека не е развит да привлече останалите центрове към себе си, всичките мисли и чувства в човека ще бъдат разхвърляни, разсеяни, вследствие на което той няма да има резултати. Когато не се спазва това, в мозъка на човека се натрупва излишна енергия и той започва да обезсмисля нещата. Много ученици, студенти,след като свършат училище, казват:"Защо ми е това знание?" – Щом не знаят какво да правят със знанието, което са придобили, нека отидат при Господа и поискат от Него работа. Бог знае как да впрегне техните сили, знае каква работа да им даде, да осмисли знанието. И четири факултета да сте свършили, Бог ще ви каже да вземете мотика в ръка и да отидете в еди-кое си село при един благочестив човек и да му предложите да ви научи да копаете. Този човек ще ви посрещне радостно, весело, ще ви нагости добре, ще си поприказвате и след това ще каже:"Хайде, сега на работа!" Като ви гледа как копаете, ще ви се посмее малко, че при четири диплома сте толкова невежа в копането, но ще започне да ви учи. Като свършите работата си, ще тръгнете за дома си. Тогава вие ще започнете да му говорите работи, които той не знае, и ще се чудите, че освен копането, нищо друго не знае. Щом стигнете в дома на селянина, той ще ви покани да се нахраните. Ще ядете и ще се разговаряте приятелски. Той ще каже:" Едно време и аз имах четири диплома, но откак дойдох на лозето, научих много съществени неща, които по-рано не знаех. Сега и на вас казвам: След като сте учили шест години в школата и сте придобили много знания, ще вземете мотиката и ще отидете на лозето да се научите да копаете, да видите как зрее гроздето, как превръща киселите, горчивите сокове в сладки. Много неща знаете, но това именно не знаете: как гроздето превръща, преработва във фабриките си киселите сокове в захар, която ние употребяваме. Христос взема лозата като символ и казва: " Аз съм истината лоза, а вие – пръчките. Който яде и пие от мене, той има живот в себе си." – Мъчнотиите в живота на хората се дължат на това, че те не търсят живота си от тази Лоза, но го търсят един от друг. Вън от истината, вън от любовта няма живот. Казано е: "Бог е Любов, Бог е Истина." – Как да намерим тази любов, тази истина? Как да ги проявим в себе си? – Докато Бог не се прояви у вас, вие никога не можете да проявите Неговата Любов, Неговата Истина. Щом търсите тази любов, пригответе място в себе си, дето Бог да обитава. – Как може да стане това? – Чрез добрия живот. Живей добре, прави добро, ако искаш Бог да не ти стане враг. Българите казват: "Направи добро, да намериш зло." – Тази пословица не е права. Не е било случай да направи човек добро и да не е получил приз-нателност. Това е въпрос само на времето. Тъй щото не можете да придобиете знание, добродетели, здраве, ако Бог не се проявява във вас. Човек не може да има добри чувства и светли мисли, ако Бог не се проявява в него. Човек не може да бъде свободен, ако не е намерил истината. Казано е в Писанието: "Възлюбил Си истината в човека." Сега, въпросът е за личния живот. Съвременните хора мислят, че всеки трябва да живее за себе си, да се осигури, да се нареди, той да бъде щастлив и доволен. – Не е така. Вие трябва да знаете, че страданията на едного са страдания на всички; страданията на всички, на множеството са страдания на едного, на единицата. Следователно не мислете, че лесно можете да придобиете свободата. Докато Бог не започне да живее в сърцата на всички хора, светът никога няма да се поправи. Когато се казва, че някой човек е изоставен от Бога, това подразбира, че той върви по свой път. Щом се обърне към Бога, Той няма да го остави. Затова е казано в Писанието:"Не ходете по своите пътища!" Какво се изисква от човека, а специално от ученика? – Да бъде здрав на физическия свят. Да бъде чист в духовния свят. Да бъде справедлив в Божествения свят. Това са три положения, тясно свързани помежду си. Каквото е здравето за физическия свят, такова нещо е чистотата за духовния свят и такова нещо е справедливостта за Божествения свят. Следователно, за да бъдеш здрав в Божествения свят, за да те обичат там, непременно трябва да бъдеш справедлив. За да бъдеш справедлив, трябва да имаш истината в себе си. Заради тази истина именно Бог е възлюбил човека. Този е пътят, по който човек трябва да върви, за да го възлюби Бог. Друг път няма. По този път са минали всички велики хора; по този път ще минете и вие.Няма по-велик, по-обширен свят от света на истината! Когато всичко в света изчезне, само истината остава вечно да съществува. Нищо не може да засегне истината. Единственият свят, който никога не се разрушава, това е светът на истината. Истината е Божественото начало в нас, което вечно живее. За да придобиете истината, вие трябва да пожертвате своя личен живот. Бъдете благодарни на всичко, което имате, колкото малко да е то. Не се сравнявайте един с друг, но гледайте всеки ден да сте придобили нещо; всеки ден трябва да има малък придатък в растенето ви. Щом всеки ден пораствате по малко, ще знаете, че Бог работи върху вас. Достатъчно е с малкия си пръст Бог да бутне някъде, за да започне там процесът на растенето. Обаче натрупването не е растене. Някоя мома иска да напълнее, да стане като месечина в лицето. – Тази пълнота не е полезна. Това са мазнини, отлагания, които всеки човек трябва да избягва. И в придобиването на знания пак има натрупвания. Сега от всички се изисква работа – вътрешна и външна. Започнете да изучавате лекциите от 1-та година и стремете се да прилагате. Без приложение никакъв успех не можете.да имате. Нека всеки сам работи, да види какъв резултат ще има в продължение на една година. Първата работа, с която трябва да започнете, е чистенето. От ученика се изисква външна и вътрешна чистота. Българинът пък специално трябва да бъде справедлив. Това се изисква от целия български народ. Това се изисква и от учениците в България. Много от учениците се съмняват дали са в правия път, или не. – Това лесно може да се опита. Ако сте в правия път, той ще ви изведе на спасителния бряг. Ще знаете, че от всички се иска съзнателна работа върху себе си, за развиване на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Само при това положение вие можете да разчитате на малки придобивки, на малки резултати. "Само Божията Любов носи пълния живот!" 2. Лекция от Учителя, държана на 31 август, 1927 г. София. – Изгрев. Начало: 07:00

Аудио - чете Живка Герджикова Великото и красивото (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Великото и красивото“, Общ окултен клас - седма година, (1927 г. - 1928 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Великото и красивото“, 12 лекции на общия окултен клас, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ВЕЛИКОТО И КРАСИВОТО "Само Божията Любов носи пълния живот." Изпейте песента: "Ще се развеселя." Великото, красивото в живота е човешкото съзнание, което съвременните хора наричат човещина. Човещината е онова благородно чувство, което свързва хората в едно цяло, като им посочва общ идеал, към който всички, съзнателно или несъзнателно, се стремят. Въпреки всички разногласия, които повидимому изпъкват, в живота съществува вътрешно единство, което никога не се нарушава. Хиляди и милиони листа на дърветата могат да окапят, но дърветата ще продължават своето развитие и клонищата – своето разклоняване. Това показва, че в природата съществува постоянен вътрешен растеж. Този вътрешен растеж, този процес се забелязва и в растителното, и в животинското, и в човешкото царство. Въз основа на този процес ние говорим за развитие на обществото, за религия, за наука, за цивилизация, за култура и т. н. Вън от всички противоречия, вън от всички теории, които човешкият ум може да създаде, в духа на човека съществува едно вътрешно единство. Дали човек приема някакъв смисъл на живота, или не, това остава на втори план. Това не пречи на изявлението на великите закони, с които работи живата разумна природа. С други думи казано: бащата няма да прекъсне своята работа заради плача на детето. Той е чиновник, ще отиде на работа, а детето ще остави на майката, тя да го утешава. От доброто изпълнение на неговата служба зависи препитанието на това дете. Ако детето настоява бащата да остане вкъщи, това говори, че то не разбира условията на живота. Много от съвременните учени и писатели искат да наложат своето вето на живата природа. Те искат да подчинят природата на човешката воля. Казано е в Писанието: "И благослови ги Бог и рече им: Плодете се и множете се; и напълнете земята, и обладайте я; и владейте над рибите морски, и над птиците небесни, и над всяко животно, което се движи по земята!" Обаче в никоя свещена книга, в никоя окултна книга не е казано, че човек трябва да подчини природата. Тази мисъл именно създаде в правилното развитие на науката отклонение, което донесе ред нещастия за съвременното човечество. Невъзможно е човек да наложи своите възгледи на природата. Не е било и няма да бъде времето, когато човек ще може да подчини природата на себе си. Да се мисли противното, това е слабост на светските хора. У религиозните хора срещаме друго заблуждение. Те вярват в някакъв Господ, кланят Му се, молят се, но щом ги сполети нещастие, мнозина от тях се разколебават и казват:"Защо дойдоха тези нещастия до главата ни? Защо ни сполетяха тия страдания? Нали Бог е всесилен, всемогъщ, не можа ли да ни предпази от тях?" – Тази е слабостта на религиозните хора. Щом се разколебае в Бога, човек има възможност да се разколебае в своите ближни, в своите приятели, а най-после и в себе си. И наистина, в кого ще вярва човек, ако се разколебае в Бога, в ближния си и в себе си? Докато човек живее в света на промените, в преходния свят, не може да му се вярва. Как ще вярвате на човек, който мисли, че се е родил, за да умре? Как ще вярвате на човек, който представя тънко въже, с което не можете да извадите нито една кофа вода от кладенеца? Ако се опитате с това въже да извадите вода от кладенеца, то непременно ще се скъса. Колкото да настоява този човек да му вярвате, колкото да ви убеждава, вие не можете да му вярвате. На какво основание ще му вярвате, щом въжето се къса? Това не е никаква наука. Ако разчитате на това въже да извадите вода от кладенеца и да полеете с нея цветята и зеленчуците в градината си, вашата работа е свършена. Всички цветя, всички зеленчуци ще протестират и ще искат водица да се освежат, да се нахранят. Ама въжето настоявало да му се вярва. То обещавало, че един ден ще стане силно, здраво, ще издържа големи тежести. Възможно е, но днес това въже е слабо и не може да се разчита на него. Днес положението на съвременния човек е подобно на положението на тънкото въже. Че ще стане някога дебело, здраво въже, това е въпрос на времето. Та когато се казва, че човек някога ще стане добър, това е въпрос на времето. Това трябва да се обоснове. Човек може да стане добър, но ако има за това условия в себе си. Щом е разумен, той може да бъде добър. Значи добротата се обуславя от самия човек. Щом добрата, трудолюбивата домакиня може да тъче тънки нишки, тя ще може от тях да направи, колкото дебело въже иска. Следователно разумната домакиня, или разумният човек изобщо, може да създаде в себе си характер, може да си изработи такова верую, което да почива на принципите на великата Истина. Заблужденията на съвременните хора се дължат главно на три фактора. Единият фактор произтича от материалния поглед на хората за живота. Те разглеждат живота от гледището на стомаха. За стомаха, за червата са важни храната, соковете и водата. Това обаче не представя проява на целокупния човек. И при това положение човек е пак недоволен, търси нещо друго и казва:" Има нещо, което ми не достига." И той започва да търси приятел, когото да обича, с когото да се разговаря, да общува. Този приятел ще задоволи неговите чувства, неговото сърце. Така именно се създава домът. След като създаде дома, като възпита и изхрани своите деца, човек пак усеща една празнина, вижда, че още нещо му не достига. Той иска да даде духовна храна на своите деца, да съдейства за развитието на техните умове, да ги запознае със законите на великата природа. И да постигне това, човек пак усеща известна празнина в себе си, разбира, че още нещо му не достига. Следователно тази празнина в човека постоянно съществува: тъкмо постигне нещо, друг стремеж се създаде. Стремежът в човека постепенно се усилва и разширява, както се усилва в него желанието за по-голяма, за по-силна светлина. Днес повечето хора си служат с електрическа светлина; ако ги върнете години назад, когато са си служили с газово осветление, те няма да бъдат доволни. Сега и вие се радвате на приятната електрическа светлина. Съществува един закон, който определя действието на живите сили в природата. Въз основа на този закон всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие се определят от степента на живата светлина в човека. Под думата жива светлина разбирам светлина без прекъсване. Светлина, която се прекъсва, показва, че е от физически произход. Тази светлина ту се явява, ту изчезва. Тя има две фази, две страни: външна, т. е. обективен, външен свят, и вътрешна, т. е. субективен, вътрешен свят. Тъй щото трите фактора, които могат да поставят човека в заблуждения, това са трите свята: физически, сърдечен и умствен. Ако разглежда нещата само от гледището на физическия свят, човек ще се натъкне на един род заблуждения; ако ги разглежда само от гледището на сърдечния свят, той ще се натъкне на друг род заблуждения; и най-после, ако ги разглежда само от гледището на умствения свят, той ще се натъкне на трети род заблуждения. За да не изпадне нито в една от тия категории заблуждения, човек трябва да разглежда нещата едновременно и от трите свята. Всички велики хора, които са живели в миналото, които живеят и сега, са познавали живота от трите гледища, познавали са законите, които го управляват, и затова са могли да изкажат велики истини. В материалистичните епохи на живота хората са поддържали и поддържат, че всичко е материя. – Материята съществува, но всичко не произтича от материята. Материята е само един от факторите, едно от условията да се прояви животът. За да се прояви каква да е форма в света, необходима е материя, субстанция, с която да се облекат живите сили. Тялото, както и външните, и вътрешните му органи, представя материалната страна на силите на човешкия мозък. Следователно дробовете, стомахът, мускулите, костната, нервната и всички останали системи- представят величествена инсталация, чрез която се проявява човешката интелигентност. Благодарение на интелигентността, която съществува в природата, стават постоянни корекции и подобрения в човешкия организъм. Мозъците на различните хора са различно инсталирани: едни от тях имат повече гънки, а други – по-малко; мозъците се различават и в качествено, и в количествено отношение. Вследствие на това и различните центрове в човешкия мозък не са еднакво развити. У едни хора е силно развито въображението, у други- по-слабо. У едни хора е по-силно развит центърът за причинността, у други – по-слабо. За да се дойде до развитието на съвременния човек, всичко това се дължи на ония труженици в миналото и сега, които постоянно и непрекъснато са работили и работят като клонове и клончета на великото дърво на живота. Тяхната работа е допринесла и допринася много нещо за повдигането на човешката душа. Велика е човешката душа! Тя носи в себе си, в своето развитие, постиженията на цялото човечество. Учените, както и Учителите, наричат тази душа "майка на човечеството". Трябва ли след всичко това човек да не оценява великите блага, които му се дават? Ако посетите някой културен град, или даже най-организираното общество, ще забележите съществуването на вътрешен анахронизъм, вътрешно различие между хората. Това се дължи на отсъствие на съзнание между тях, че са братя, че принадлежат на един голям, велик род. Макар че днес се говори за братство между хората, но тази идея още не е пуснала дълбоки корени в човешките души. Тя повърхностно, отчасти само занимава умовете на хората. И богати, и сиромаси не вярват още, че са братя. И религиозни, и светски също не вярват още в братството. Като вярва в Бога, религиозният мисли, че ще отиде на небето, а светският, невярващият – в ада. В това отношение хората разделят живота на полюси. Обаче адът и раят не са нищо друго освен състояния на човешкия ум, на човешкото сърце. Те определят свободата на човешкия дух. Значи адът и раят съществуват на земята. Когато къщата на човека е добре и хигиенично построена, добре отоплена и наредена, той е в рая; когато е добре облечен, нахранен и задоволен, той е в рая; когато сърцето му от нищо не се смущава, а умът му е просветен, той е в рая; когато е здрав и спокоен, човек е пак в рая. Няма ли подслон, гладен ли е, болен ли е, сиромах ли е, в лишения ли е, човек е в ада; смутено ли е сърцето му, помрачен ли е умът му, човек е пак в ада. Какъв по-грозен ад, какъв по-страшен пъкъл от този? Може да има някъде и друг ад, но човечеството е влязло вече в ада на земята и сега трябва да работи, да излезе оттам, да стъпи на повърхността на земята. На умните, на добрите хора в света е дадена задача да изпъдят всички хора от ада, да ги изпратят вън и да затворят след тях вратата на ада, да не може никой да влиза вътре. Хората сами са отворили вратата на ада и сами трябва да я затворят. Ако изкопаете дупка на пътя, в нея може да падне и грешният, и праведният. Засипете дупката, никой да не пада в нея. В Америка някъде експлоатирали една рудница. Около нея била изкопана голяма дупка, дълбока 500 метра. Едно благородно американско семейство, мъж, жена, единствената им дъщеря и нейният възлюбен, пътували с кабриолет и трябвало да минат покрай този рудник. Без да забележи, кочияшът налетял право в дупката. Така цялото семейство намерило нещастието си в тази дупка. Питам: кой е виновен за това нещастие? – Обществото. Онези контрольори и надзиратели, които се грижат за пътищата да са в пълна изправност, трябвало е да следят, да не оставят такива дупки, които нямат особено предназначение. Щом някъде се отвори такава дупка, веднага трябва да се съобщи в общината, да вземат мерки за нейното затваряне. Като се отвори такава дупка някъде, много от съвременните хора се смеят и казват:" Ето, такова нещо е адът. Който съгреши, той трябва да знае, че ще опита дълбочината на тази дупка."-Лесно се говори за ада, но мъчно се излиза оттам. Който влезе в ада, той знае какво нещо го чака. И след всичко това хората разискват върху въпроса, кой е създал ада, защо Господ го е създал и т. н. Съвременните хора трябва да мислят право, да разглеждат живота от гледището на разумността. Те трябва да знаят, че 99% от всички неща зависят от вътрешното разбиране на човека, а само едно на стоте зависи от природата. Отиват двама студенти при директора на едно от американските училища и казват:" Господин директоре, двама от вашите ученици се скараха, сбиха се и си пукнаха главите." – Няма нищо, те прибързали да свършат работата, която аз трябваше да направя. Аз трябваше да ги набия. Сега не остава нищо друго, освен да ги поздравите за голямото им геройство. Значи, благодарение на своето невежество, хората сами се наказват. Някой се наяде с мъчносмилаема храна или с консервирана риба и цяла нощ не може да спи, превива се от болки в стомаха, върти се на една, на друга страна и после казва:"Господи, защо ми даде такава храна?" – Кой е виновен за това? В коя научна книга е писано, че вечер човек трябва да яде консервирана риба или някаква мъчносмилаема храна? Никой учен, никой лекар не препоръчва вечер да се яде консервирана риба или каква да е трудносмилаема храна. Разумност се изисква от човека, за да изправи своя живот. Всички говорят, че светът трябва да се изправи. – Кой ще го изправи? – Само разумните хора могат да оправят света. В този смисъл всички хора са пратени на земята за велика работа. Всеки човек трябва да вземе участие в изправянето на света. Как ще стане това? Когато кажат на малките клончета, че са създадени, за да развият голямото дърво, да му дадат живот, да покажат неговата бъдеща слава, те се учудват, не вярват в тия думи. Те не вярват, но факт е това. Листата и клончетата на дървото приемат сокове от корените, задържат ги, преработват ги в себе си и част от тях пращат пак към корените. По този начин става двойно течение на соковете- от-долу-нагоре и отгоре-надолу, в резултат на което се развива цялото дърво, докато даде най-после своя плод. Щом изчезнат листата, клончетата и цветовете, с тях заедно изчезва и цялото дърво. Следователно цялото човечество представя великото дърво на живота, великата всемирна душа, а всеки разумен човек е лист, клонче или цвят от това дърво. Всеки е поставен точно на своето място. Тази е правата, истинската философия на живота. Ако приемем, че животът е непреривен, ние поддържаме идеята за безсмъртието. Безсмъртието съществува в тази велика душа, в това велико дърво на живота, както и в неговите удове: листа, корени и клончета. Листата на това велико дърво никога не окапват. Мнозина искат да видят това велико дърво, да се уверят в неговото безсмъртие. – Ще дойде ден, когато животът на земята ще мине в по-висока фаза на развитие и тогава ще имате не само едно такова дърво, но много екземпляри от него ще съществуват. Всеки ще може дз вземе в ръцете си един от тия екземпляри и самостоятелно да изучава неговото органическо развитие. При това ново развитие на земята, цялата растителност ще бъде изменена. Ако проследите живота и развитието на растителното, животинското и човешкото царство, навсякъде ще видите една малка аномалия, едно малко отклонение. Тази аномалия, това отклонение съществува и в самата природа. Никой не може да изправи това отклонение, освен природата. Само природата е в състояние да изправи ония погрешки, които произтичат от нея. За да помогне на природата, човек трябва да върви в съгласие с нея; за тази цел той трябва да има в себе си вътрешен идеал, вътрешен стимул за работа, за повдигане на своята душа. Този идеал може да бъде личен, обществен и най-после -общочовешки. Следователно човек трябва да има най-малко три идеала: един на физическия свят, друг – в духовния свят, в света на сърцето, и трети – в умствения свят. Това са материални идеали. Никой не може да отрече съществуването на ума, на сърцето и на тялото. Що се отнася до другите идеали – тия на духа и на душата, тях можем да оставим настрана. Чрез тези три идеала човек развива ума и сърцето си, да схваща и разбира законите на разумната природа. Така той придобива знания да манипулира с природните закони. Всички хора се стремят към знание. Те не подозират даже, че знанието е в самите тях. Ако наблюдавате животните например, ще видите, че когато някое животно заболее, то само намира своя лек. След дълго боледуване у него се пробужда едно вътрешно чувство, някакъв инстинкт, с помощта на който само намира тревите, с които може да се лекува. Това се забелязва и в месоядните, и в тревопасните животни, даже и в насекомите. Същото чувство се забелязва и в човека. Оставете животното само на себе си и то ще намери своя лек, ще намери метод за своето лекуване. Едно куче счупило крака си. Това се случило някъде в България. За да не го смущава никой, то се скрило в хамбара на своя господар, дето прекарало цяла седмица без ядене. От време на време само лизало счупеното място. Кой научи това куче да пости? – Неговото вътрешно чувство. Като не приемало никаква храна, стомашният сок действал добре върху крака и помагал за бързото му зарастване. Наистина, кучето отслабнало, но кракът му скоро зараснал. И съвременните лекари практикуват пост при различните болести. Когато се яви някаква рана в организма на човека, лекарите препоръчват абсолютен пост. От глад, от малко ядене хората не умират; те умират от преяждане, от много ядене. Сегашните хора се страхуват от мисълта, как ще прекарат живота си. Ако някой гладува 24 часа, той се уплашва и казва: Гладен ще умра! – Да, има възможност човек да умре гладен, но малка е тази възможност. Най-малката възможност да умре човек е именно тази, да умре от глад. Защо? – Защото, докато между хората съществува вътрешна, съзнателна връзка на любов, никой не може да умре от глад. Затова обаче се изисква будност на съзнанието. Докато има будни души в света, те винаги ще бъдат отзивчиви към страданията на хората. Те всякога ще имат желание и готовност да им помагат. Този закон работи по целия свят. Човек трябва да развива в себе си благородното чувство на вътрешно единение с всички живи, разумни същества. Трябва да се създаде тясна вътрешна връзка между всички разумни същества в света. Тази връзка не трябва да бъде привидна само, но съзнателна, и то между души, които желаят повдигането на човечеството, които работят и се жертват за него. Само по този начин те могат да прилагат ония закони, според които благата на природата се разпределят правилно, в зависимост от степента на развитието на всяко живо същество. Само така ще може всеки да използва своя стремеж към свобода, към развитие. Като говоря за развитието на човека, имам предвид неговата вяра. Развитието на човека се обусловя от степента на неговата любов, от неговото умствено развитие. Ако е със слабо развит ум, той ще си създаде и съответен живот. Какъв ще бъде онзи човек, в сърцето на когото отсъства любовта? – Той ще бъде жесток- нищо повече. Как ще убедите змията да пусне жабата, която здраво хванала за крака? Как ще накарате съвременните хора да не екзекутират човека, щом те са убедени, че той напълно заслужава това? Каквото да правите, както да ги убеждавате, те ще изпратят виновния на онзи свят. Де е културата на съвременните хора? Днес по всички краища на света има хора, които протестират против екзекуцията, но не е дошло още времето на великите държавници, на хората с велики и широки умове, с благородни и възвишени сърца, които да разрешават въпросите по свобода, по велико съзнание. На много от съвременните държавници съзнанието е в тъмнина, в мрак. Сърцата им са като това на Бисмарка, който създаде величието на Германия, но същевре-менно – и нейното нещастие. Бисмарк не разбираше закона, че насилието ражда насилие, че злото ражда зло, че смъртта ражда смърт. И съвременните хора не разбират още този закон. И тъй, когато се говори за Бога, ние разбираме онзи дълбок вътрешен принцип – на дълбоко вътрешно единение: да желаеш доброто на другите хора, както на себе си; да желаеш успеха на ближните си, както на себе си. Това значи да съществува между хората вътрешна разумна връзка. Само при съществуването на тази връзка, вие ще съзнаете, че в много отношения всички хора по целия свят мислят, чувствуват и действуват еднакво. Щом съзнавате тази връзка между хората, ако сте пътник и останете без хляб, който да ви срещне, ще бъде готов да раздели хляба си с вас. Ако сте ученик и нямате книги, той ще ви услужи със своите. Той няма да учи заради вас, но ще ви помага. Ето защо, по силата на единството, което съществува между хората, всички общества и народи трябва да се обединяват, но не да се разделят.В природата деление не съществува. Делението е разцепление, отклонение от цялото. Мисълта, която сега искам да оставя, е не само да слушате, но и да прилагате. Каквото приложите през годината, това е важно за вас. То е вашият капитал. Търговецът се ползва само от онзи капитал, който се пуща в обращение. Земеделецът се ползва само от онази земя, която се обработва и дава плодове. Човек може да има много енергии, но само онази ще го ползва, която се прилага в работа. Само онази мисъл, само онова чувство и само онази постъпка определят съществуването на човека, които имат приложение в живота му. Силите, които човек съзнателно прилага в живота си, го определят като човек, като разумно същество. Следователно желая ви да приложите в живота си поне част от всичко това, което сте чули и разбрали сега. То съставя истинската наука. Сега от всички хора се изисква работа. Мнозина мислят, че могат да отложат работата си за в бъдеще. – Да отлагате нещата в бъдеще, то е все едно да казвате, както някои казват, че светът ще се подобри в бъдеще. – Ако очаквате човечеството да се подобри в бъдеще, това е въпрос на друга йерархия. Вие предоставяте тази работа на същества по-разумни от вас. И това е добро, но всеки човек трябва да приложи нещо от себе си за подобрение на човечеството. Бог сам може да оправи човечеството, да подобри света, за което има свой план, но в тази работа Той оставя дял и за човека. Щом започне да работи чрез своя ум, чрез своето сърце и чрез своята воля, човек се свързва с по-велики от себе си същества, повдига се на техния уровен, а с това заедно и съзнанието му се разширява. Същото нещо става и между културните хора във Франция, Германия, Англия, Америка и т. н. Те се намират помежду си в тясна вътрешна връзка: кореспондират си, разговарят се – поддържат известни отношения. Един ден всички хора ще се свържат и взаимно ще си помагат. Било е време, когато отделните хора, общества и народи не са били свързани помежду си, но сега вече всички чувстват, че са членове на едно Велико цяло. Това Велико цяло наричаме Всемирна душа, Космическо съзнание, което е важен фактор в света. Към това съзнание се стреми днес цялото чо-вечество. Това съзнание не е нито самосъзнанието, нито съзнанието, нито подсъзнанието на човека, но тъй нареченото Велико Космическо съзнание, което се стреми да направи всички хора приятели, братя на един дом, да работят заедно и да се разбират. Това не е утопия, не е химера, но е нещо реално. С какво се занимава човек, какъв занаят има, това не може да го спъва в реализирането на неговите стремежи. Каквото изкуство или занятие да има човек, това не може да го спъва в неговия велик идеал. Великият идеал включва всички науки и занаяти. Той ги освещава и осмисля. Ако земеделецът носи велик идеал в душата си, трудът му ще бъде достоен и благословен. И тогава, ако той засее само десет декара земя, ще има плодовете на сто декара. Той ще употребява малко труд, но ще има голямо изобилие и свободно време за почивка и за духовна работа. Съвременните хора казват, че трябва да работят много, за да изкарват повече храна. – Според мене човек не трябва да яде много. Той се нуждае от малко храна, която трябва добре да се смели, да не остават никакви излишъци в стомаха. Храната трябва да се смила напълно, да не остават излишъци; така също и горенето на телата трябва да става пълно, да не се отделят излишни, вредни газове. И наистина, ако човек може да извади всичката енергия от житото, със сто грама жито той би могъл да поддържа живота си цяла седмица. А колко пъти по сто грама жито консумира днес човек в продължение на цяла седмица! При това колко малко енергия консумира човек от храната, която възприема в себе си! Като погледнете съвременния човек, ще видите, че той има изобилно венозна кръв, порите му са запушени, вследствие на което се раждат ред болести, страдания и нещастия. Всичко това се дължи на голямото неразбиране между хората, на голямото лакомство. Като ядат, всички бързат, вследствие на което храната им не може правилно да се смила. Въпреки това слушал съм да казват:" Като ядеш, ушите ти трябва да пукат."-Не зная какъв смисъл има в пукането на ушите. Напротив, когато яде, човек трябва да бъде разположен, да седне пред трапезата тих и спокоен и да яде бавно, да дъвче храната си добре. Това може да продължава 40 минути, а може и цял час – няма защо да бърза. Някой отива на гостилница, бърза да се нахрани, че еди кой си го чакал отвън. Питам: може ли човек да бъде здрав при такова бързане? Не само това, но след като се наяде с топла, гореща пържола, ще си заръча студено вино, току- що извадено от леда. Който постъпва така, той ще се намери в положението на някой си дядо Георги от Южна България, който ял топли, печени агнета и пил студено, ледено вино, докато един ден заболял тежко от стомах. Лекарите констатирали рак в стомаха. Пъшкал, мъчил се дядо Георги и си казвал:" Ще ядеш ли пак топло агнешко печено и отгоре вино студено?" Боледувал дядо Георги 40-50 деня и през това време употребявал само чисто дървено масло. Като оздравял, не повторил вече същата погрешка. Следователно ще знаете, че нещастията в живота ви се дължат на резките промени, на които се поддавате, съзнателно или несъзнателно. Тъкмо се намирате в голямо изобилие на живота, докато внезапно дойде страхът, че ще осиромашеете. Едва се зарадвате за нещо и страхът дойде да ви напомни, че скръбта ще ви посети. И вие се движите от изобилие в недоимък, от радост в скръб, от светлина в тъмнина. Тия смени се дължат на страха, който постепенно, бавно, но сигурно трови човека. Днес се страхувате, утре се страхувате, докато започнете да се плашите и от сянката си. Ето защо пазете се от страха, пазете се от омразата, пазете се от отрицателните мисли и чувства, които създават известни утайки, известни отрови в организма на човека. От най-старо време и до днес още на хората се препоръчва добър, чист живот. Защо? – Да избегнат отровите на живота. Казано е: "Да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила; да възлюбиш ближния си като себе си!" Значи на всички хора се препоръчва любов. Защо? – Защото любовта носи елексира на живота. Любовта носи светли мисли в живота на човека и постоянно му нашепва:" Не бой се, ще победиш!" Изгубиш сто хиляди лева, тя казва:" Не бой се, тия пари ще дойдат от друго място!" Някой вземе хляба ти, тя пак казва: "Не бой се, отдругаде ще дойде нов, пресен хляб!" Който е взел твоя хляб, нека сладко го яде. Да ти даде Бог здраве и живот, всичко ще дойде на мястото си. Аз съм виждал как селяни постъпват с кучетата си на нивата. Вземе той торба с хляб от дома си и тръгне на нивата. Започва да оре и туря торбата на земята. Кучето подушва хляба, задига го и бяга. Добрият селянин поглежда към хляба и казва:"Няма нищо, от мене да замине! Аз не трябваше да оставям торбата на земята. Кучето не е толкова умно да знае, че този хляб е мой. То мисли, че като е на земята, има право да го вземе. Ами аз как ще покажа своята човещина? Да е жива жена ми, да ме поживи Бог, ще работя и хлябът пак ще дойде." – Това наричам права философия на живота. Има селяни, които се сърдят, бият, гонят кучето, ако си позволи да грабне хляба от торбата. Питам: какво ще правите тогава, като дойдат нещастията в живота? Има действителни, има и фиктивни страдания. И на едните, и на другите човек трябва да гледа с трезв ум, със светъл поглед. Истинският човек се познава при неблагоприятните условия на живота, а не при благоприятните. Вярата на човека се изпитва при най-големите противоречия. Здравият параход не се изпитва на брега на океана, на пристанището, но всред големите вълни, всред бурите и ураганите, при блъскане, при удряне, при огъване на една и на друга страна, при тръскане. И най-после, когато този параход премине от единия до другия край на океана и се върне отново на пристанището, без да е загубил нито един матрос, нито един пътник, той заслужава похвала. Голям юнак е този параход. Казвам: такъв параход представя и всеки човек отделно. Той е пуснат във великия океан – живота, всред бурите и вълните да се изпита, да се кали. И ако той, като този параход, със своите велики мисли, чувства и постъпки, може да извърви своя път, от единия до другия край на океана и здрав се върне на пристанището си, той заслужава похвала като велик герой, като голям юнак. Когато дойдат големите изпитания и мъчнотии в живота, човек трябва да има поне един добър приятел, който да му каже:" Дръж се! Не се плаши, ти ще устоиш." Затова от всички се изисква едно солидно верую, а не суеверие. Всички трябва да имате такова верую, което да почива на основата на светъл ум, на благородно сърце, на вътрешни и красиви стремежи. При това положение само човек може да направи връзка, контакт между ума, сърцето и волята си, да влезе в общение с всички добри, разумни хора, които да образуват помежду си общество, основано на братство, на хармоничен ред и порядък. Какво правят сегашните хора? – Те постоянно запитват защо светът е създаден така, защо животът се проявява по тоя начин и т. н. На тези въпроси можем да дадем отговорите на великите хора. Те казват:" За да си отговорите на тези въпроси, първо трябва да намерите пътя, начина, по който животът може да се изправи." – Каквото са говорили в миналото, каквото говорят в бъдеще, всичко това произтича от един и същ източник. Защо? – Защото светлината произтича от един и същ източник. Дали светлината иде от газена лампа, от огън или от електрическа крушка, тя иде все от един и същ източник – от слънцето. Ако слънцето изчезне, никаква светлина не би съществувала, никакъв живот не би имало на земята. Значи щом съществува светлина в нашия ум, съществува светлина и в света. Съществува мисъл в нашия ум, съществува Бог и в света. Ние правим заключение от себе си, като излизаме от частното към общото, а понякога вървим и по обратен път – от общото към частното. Тези методи виждаме навсякъде в природата. Когато слънцето, т. е. цялото залезе, веднага се запалват безброй огньове и светлини. Щом слънцето или цялото изгрее, всички огньове и светлини загасват. Значи когато общото говори, частното мълчи; когато частното говори, общото мълчи. Казано е в Господнята молитва: "Отче наш, Който си на небето." – Защо е казано "който си на небето", а не – "който си на земята?" – Защото Отец, Баща има само на небето. На земята няма никакъв Отец, никакъв Баща. Ако имаше такъв Баща на земята, хората нямаше да се бият помежду си. Кога се бият децата? – Когато бащата не е вкъщи. Щом бащата е вкъщи, децата са мирни, кротки. Същият закон се отнася и до човека. Кога хората са лоши?- Когато баща им не е у тях. – Кога хората са добри? – Когато баща им е у тях. – Кога учениците мислят? – Когато учителят им е между тях. Той предава своята лекция, а учениците слушат, мислят. Когато учителят не е между учениците си, те нищо не знаят. Когато учителят влезе в клас, учениците научават всичко. Следователно когато казваме, че съществува религия в света, тази религия трябва да се обоснове на велика идея, която да хвърля светлина в умовете на хората. Религията не трябва да хвърля сянка в умовете на хората, нито да им туря юлар. Религията има за цел да създаде връзка между умовете и сърцата на хората, да им даде нов подтик, нови стремежи. Христос е изразил тази идея в стиха: "Ако ме любите, ще опазите моя закон." На друго място Той казва: "Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих." Апостол Павел пък казва: "Ако говоря с ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм." Сега, желая ви, от всичко онова, което чухте, да се постараете, от дълбочината на вашия ум и на вашето сърце, да изразите доброто и възвишеното у вас и да го впрегнете на работа през годината. Поздравявам ви сега с работата, която ще започнете и която няма край. Ние сме се събрали на събор не както хората обикновено се събират, но за работа, която ще трае не дни или месеци, но години, десетки и стотици години -работа, която има начало, няма край. Тази работа има велико бъдеще и затова се изискват общи усилия на човешките души. И тъй, пожелавам ви тази година да свършите поне една част от предвидената ви работа, като извадите нещо от скритото съкровище на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа и го приложите в живота си. Само така ще придобиете вътрешна опитност, ценна за през целия ви живот. Изпейте сега песента: "Братство единство ние искаме." Само Божията Любов носи пълния живот. 1. Лекция от Учителя, държана на 25 август, 1927 г. – VII ден на събора. София. – Изгрев. Начало: 07:00

Аудио - чете Цвета Коцева Прѣдназначение (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Неразрешеното“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Неразрешеното“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), второ издание по книгата от 1933 г. Издател 555, Варна, 1998 Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Предназначение (Общ Окултен Клас, 12.01.1927 Сряда, София) “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” За следващия път пишете върху темата: “Предназначението на всяка разумна душа, която живее в света”. Всяко нещо в света има известно предназначение. Математиката запример има предназначение в еволюцията на човешкия ум. Изобщо светът е построен от ред правила. И в този смисъл ние разбираме живота според степента на нашето развитие и го определяме като положителни и отрицателни величини. Плюсът в едно отношение е минус в друго отношение, защото животът в живот се прелива. Например животът на бащата и на майката се прелива в децата; в този случай децата печелят, а родителите губят, отслабват, смаляват се. Обаче туй е привидно смаляване, което се отнася главно до външната форма. Това е много естествено. Каквато работа и да върши човек, той все трябва да изгуби част от своята енергия. Ние наричаме тази загуба трансформиране, т.е. превръщане на енергията от едно състояние в друго. Казвам: истинските методи, чрез които вие можете да задържите равновесие в живота си, са Добродетелите. Велика наука е да може човек да задържи в себе си толкова енергия, колкото му е потребна. Между възприемането и харченето на енергията трябва да има пълно равновесие, да няма никакъв излишък, нито недостиг. Например умовете на съвременните хора са претоварени от научни, религиозни, семейни и лични идеи и въпроси, които не могат да се разрешат днес, но не могат да се разрешат и след хиляди години още. Това показва, че хората не се познават. Те не знаят отде идат, какво представляват и какви възможности имат в себе си. Всеки може да бъде учен, но истински учен е онзи, който може да създаде и нареди един свят. Който говори само за земята, за разните светове, без да може да създаде един свят, той не е учен човек. Да създадеш един свят, това подразбира да уредиш себе си, своя вътрешен свят. Ти говориш за душата, за Духа, за ума, за сърцето си, а при това не разбираш законите, които ги управляват, не можеш да контролираш своите мисли и чувства. Питам: тогава де седи силата на човека? Ако бомбата експлодира, това нейно качество ли е? По своя воля ли експлодира бомбата? Не, тя експлодира по волята на други същества. Щом веднъж експлодира, втори път не може да експлодира, губи силата си. Следователно във всички неразумни работи има само един момент на действие, на проява. След този момент всичко се свършва. В разумните постъпки на живота винаги има растене; в тях има вътрешна последователност. Ето защо във всеки живот, който не е съобразен с Божиите закони, между мислите и чувствата няма никаква връзка. Например срещате един човек, който иска да стане богат; срещате друг, който иска да стане пълен, да затлъстее. Ако питате богатия защо иска да стане богат, той не може да каже причините. Ако питате другия защо иска да напълнее, и той не може да обясни защо желае това. И единият, и другият ще кажат, че така се живее добре, но с това животът им не се подобрява. Нито богатият, нито тлъстият, нито сухият човек живеят добре. Значи между мислите и чувствата на тия хора няма връзка. Впрочем мазнината е необходима за организма, както катранът е необходим за колелото да върви по-добре, но тази мазнина не трябва да бъде в излишък. Когато готви, домакинята сипва вода в яденето, да се свари добре, но тази вода не трябва да бъде в излишък. Съвременните хора говорят за външния живот. Те казват: първо човек трябва да изучи външния живот, а после вътрешния. Обаче този живот може да се разбере само тогава, когато човек влезе в съгласие с него и разбере законите, които го управляват. Ученикът трябва да бъде в хармония с Божествените закони, ако иска да влезе във връзка с Божествения свят. Човек трябва да различава Божествените закони от тия на другите светове. В природата се забелязват прояви, които са резултат на разумни същества, но те още не са Божествени. Те не изразяват някакъв вечен закон. Запример за българина важат законите на България, но излезе ли той вън от пределите на Българското царство, тези закони вече не важат за него. Значи има закони, които в едно отношение са валидни, а в друго отношение не са валидни. Запример ако отидете в Индия, ще видите, че в известни школи се забранява на учениците да дават ход на желанията си. Там съществува правилото: Убий в себе си всяко желание за живот. В западните школи обаче се проповядва точно обратното. Как могат да се примирят тия две учения? Който не разбира дълбокия смисъл на това правило, той ще мисли, че трябва да унищожи живота си. Не, това не е право разбиране. Да убиеш в себе си желанието за живот подразбира да убиеш желанието за стария живот, за живота на кривите разбирания. Да допуснем, че някой човек е живял много време на земята, но е водил разпуснат живот, заповядвал на този, на онзи, и с това си създал тежка карма. Какво трябва да направи? Според Божествените закони, той трябва да се откаже от този живот и да заеме положението на обикновен човек без всякаква власт над другите, но с власт над себе си. Царят има власт отвън и затова минава за богат, за силен човек. Обикновеният човек има власт отвътре, затова минава за беден, за слаб човек. Според мене слабият човек е слаб отвън, а силен отвътре; силният човек пък е силен отвън, а слаб отвътре. Покажете един човек, който, като е бил външно силен, да е бил едновременно и вътрешно силен! Мислите ли, че Исайа или апостол Павел са били силни, снажни, мускулести хора? Силата на човека не седи в големината и развитието на физическото му тяло. Силен човек в пълния смисъл на думата е онзи, който в даден момент може да увеличава и да намалява тялото си, т.е. да става толкова голям, че никой да не може да го измери и толкова малък, че никой да не го вижда. Това са две величини: голямата, неизмеримата, необятната величина наричат Бог; другата величина, малката, невидимата, наричат човек. Когато някой казва, че не се познава, това подразбира, че той не може да се измери, понеже е малка величина. Тъй щото ако човек иска да има представа за малкото и за великото в света, той трябва да има мярка, с която да ги сравнява. Ако няма такава мярка, той не може да разбере и да схване тези две величини. Сега ще ви запитам: разбрахте ли тази работа или не? Ще кажете, че не сте я разбрали. Така е, тя не е за разбиране. Мъчно е човек да разбере тия две величини, но приятно е понякога да се говори за неразбрани неща. Приятно е, когато човек седне при една чешма, която тече без да изтича. Красивото седи в неща, които постоянно текат, постоянно извират. Каква красота може да има чешма, която пресъхва или извор, който престава да извира? Когато някой каже, че не разбира нещо, това значи, че туй нещо е престанало да тече. Красотата на живота седи в постоянното течение. Ти няма да живееш година, две или десет години – цяла вечност ще живееш и велики работи ще учиш. Мнозина от учениците се подлагат на разни изпитания, от които се учат. Едни от изпитанията са тежки, вследствие на което гърбът на някои от учениците се огъва, а на други – се строшава. Какво ще помислите вие, ако на някой от съвременните ученици се каже, както Бог каза на Исайа, да се съблече гол и да отиде да проповядва? Във вашите умове ще влезе съвсем друга идея и ще кажете: Възможно ли е човек да се съблече гол и така да отиде да проповядва на хората? Думата “гол” има две различни значения. Тя подразбира вътрешна и външна голота. Когато човек отива при Бога, той непременно трябва да съблече дрехите си. При Бога гол ще отидеш. Каквато дреха и да облекат на умрелия, той ще съблече тази дреха и ще се яви при Бога гол, какъвто Той първоначално го е създал. Следователно при Бога ще отидем голи, със своето нетленно тяло. Щом ни видят голи, ангелите ще дойдат при нас, ще ни облекат в тънка, хубава дреха, препасана с красив пояс. Само така облечени, ние ще можем да влезем в новия живот, да заживеем по новия начин. Това е алегория, която вие трябва да преведете. Казвам: който иска да живее чист, безгрешен живот, той не трябва да се съблазнява от външния вид на нещата. Как постъпват с децата? – Всички сладки неща се заключват от тях. Понеже и вие сте деца, сладките неща трябва да се заключват от вас, да не ви съблазняват. Обаче не мислете, че всички сладки работи трябва вечно да се заключват. Засега има много тайни в Природата, които се държат под ключ, защото децата бъркат там, искат да ги изядат. Кой човек, ако има власт и сила да говори, като се разгневи, не би говорил каквото му дойде на устата? Ето защо устата на съвременните хора е заключена. Малка сила е дадена на съвременния човек. Някой мисли, че всичко знае и всичко може да направи, но като заболее, не може да се лекува. Вика един, втори, трети лекар, но никой не може да му помогне. Какво трябва да направи? – Да се смири, да види, че малко знае. Знанията трябва да се превърнат в творчество. Да знаеш и да можеш нещо, подразбира да твориш, да превръщаш. Който може да твори, да превръща материята от едно състояние в друго, той сам ще може да се лекува. И забележете, силата на човека седи в самия организъм. Някой човек заболее, но не минава много време и някъде по тялото му се яви цирей или някаква пъпка. Щом циреят излезе, и болестта минава. Значи болестта се трансформира в организма и излиза вън от него във вид на нечиста материя. На това основание, ако имате някакво отрицателно състояние или някоя лоша мисъл, някое лошо чувство в себе си, сгъстете ги по някакъв начин и в този вид ги изхвърлете вън от организма си. В това седи истинската наука. Питам: каква опитност имате в това отношение? Как се освобождавате от лошите мисли и чувства? Ще кажете, че лошите мисли и чувства трябва да се заместват с добри. Представете си, че някой човек ви обиди и вие го намразите. Как ще се освободите от тази омраза? Много лесно. Допуснете, че бащата на някоя мома обиди един млад момък. Кой може да премахне омразата от сърцето на този момък? – Дъщерята. Значи този баща трябва да има млада, красива дъщеря, която да каже само една дума, за да премахне омразата от сърцето на младия момък. Заради тази дума момъкът ще прости на бащата и ще забрави обидата, която той му нанесъл. В дадения случай дъщерята представя човека, който люби и познава Бога. Щом те обиди някой, ти трябва да знаеш, че Бог те разбира, взима участие в твоето положение и въздава всекиму заслуженото. Следователно достатъчно е да си спомниш за Бога, за да простиш на брата си за нанесената от него обида. От създаването на света досега, Бог е правил само добрини, без да обръща внимание на това кой как постъпва спрямо Него. След всичко това хората занимават Бога със свои лични разправии и обиди, като казват: Господи, не виждаш ли, че този ме обиди, урони моето достойнство? Питам: може ли Бог да отговаря на такива молитви? Той ще се усмихне само и ще каже: Иди дома си, легни, поспи си и на сутринта ще бъдеш спокоен. Няма мъчнотия в света, която Бог не може да уреди. Казвам: човек трябва да се занимава с живите идеи, ако иска да има ясна представа както за Невидимия свят, така и за физическия. Само по този начин той ще намери онази жива връзка, онази зависимост между тия два свята. Ще изясня мисълта си със следния пример. Представете си, че влизате в една фабрика и виждате, че всички машини работят. Вие спирате пред една от тях и казвате на едно от колелата ў да спре. Колкото и да заповядвате, това колело няма да спре. Обаче ако знаете законите, които управляват тази машина, достатъчно е да бутнете един от винтовете й и това колело ще спре. На същото основание, ако говорите с едно разумно същество, то ще ви слуша и разбира; ако говорите с някое неразумно същество, то нито ще ви разбира, нито ще ви слуша и може да мине по вашия път, да ви смачка. Такова нещо е светът. Ако гледате на него като на жив, разумен организъм, той ще ви разбира и ще ви слуша; ако гледате на него като на механическо, несъзнателно същество, той ще ви смачка. От вашето разбиране на света зависи какви ще бъдат отношенията ви към невидимия свят. И в природата има области, направени от неразумна материя. И ако човек попадне в тази област, той трябва да бъде внимателен, да разбира законите на тази материя, за да я управлява. Иначе тя ще го смачка. Когато разгневите някой човек, вие сте бутнали едно колело от неговата неразумна материя. Разумното никога не се гневи. Можете ли да обидите един виден музикант, ако му кажете, че не свири добре? В тази област не можете да го обидите, защото той знае, че е майстор музикант. Как ще обидите някой учен, че не разбира, че не знае, когато в продължение на 20 минути само той може да създаде едно лимоново дърво и да ви предложи от него един плод? С едно махане на ръка той може да дигне от леглото един парализиран човек. Каквото и да му казвате, той няма да се обиди, защото знае, че разполага с една велика наука. Идват при мене двама ученика и ми казват: Учителю, научи ни азбуката на Природата, да можем да четем по нея. Казвам: научете първо азбуките, които съществуват в света, че тогава ще учите азбуката на Природата. Защо? – Защото всяка буква от езика на Природата е жива, интелигентна и вие трябва да й говорите, за да се разберете с нея. Казвате: Как е възможно буквите на Природата да са живи? Да, живи са буквите на Природата, което се вижда от стиха, който апостол Павел изказал: “Вие сте жива, написана книга”. Всеки човек е живо писмо. За да четете тия писма, вие трябва да бъдете благородни, снизходителни към себе си и към окръжаващите, да прощава както на себе си, така и на другите. Не е лесно да постигнете това. То е голямо изкуство. Хиляди години наред човек трябва да учи, да работи върху себе си, докато придобие изкуството да прощава и на себе си, и на своите ближни. Хубаво е да има човек красива, добре сформирана глава. Няма по-велико нещо за човека от това, да има добре развит мозък, върху който да реагира Природата, и добре развити дробове и стомах, които да функционират правилно. Освен това, дрехата на човека, с която Природата го е облякла, никога не трябва да остарява: от детинство до най-зряла възраст, тя все нова и чиста трябва да остане. Голямо изкуство е да запази човек чистотата на своята дреха! Той расте и се развива и дрехата му ще расте, обаче може да остане винаги чиста и нова. Такива са дрехите на ангелите. Казвате: Тия неща са фантастични, никаква реалност няма в тях. Не, и фантастичните неща са полезни. Какво лошо има в това, човек да мисли, че може да стане ангел, с големи крила, да се разхожда из пространството и на всички да свети? Какво лошо има в това човек да мисли, че е светия или че е виден музикант, който може да въодушевява хората? Нека мисли човек за хубави, за красиви неща! Красивите, хубавите неща повдигат Духа на човека. От едно трябва да се пази той: да не се възгордее. Гордостта е болезнено чувство. Горделивият мисли, че като него друг няма. Да, но всички хора са излезли от Бога. Следователно различието между хората седи само в дните и условията, при които са излезли от Бога и дошли на земята да живеят. В този смисъл всеки може да каже за себе си, че като него друг няма. За Бога всички хора са интересни, понеже представят някаква материализирана идея. Всяка душа е излязла от Бога в момент, важен за целия космос. Тя е жива единица, в живота на която могат да стават ред промени, необходими за нейното развитие. Бог държи всички тия живи единици в своя ум, в своето сърце и непрестанно се грижи за тях. И тъй съвременните хора трябва да дойдат до съзнание да разберат, че са съработници с Бога. Техните мисли, чувства и желания трябва да се приложат към съграждане на Царството Божие. Ако човек се стреми към сила, величие, мощ, той ще намери това в Царството Божие, а не в земните царства. Кой е онзи, който в потънкости може да разбира копнежите на човешката душа? Кой е онзи, който може да разбере желанията на сърцето и стремежите на Духа? Един Бог е в сила да проникне в най-затаените кътове на човешката душа, да разбере мислите и желанията, които вълнуват човека. Докато човек не е свързан с Бога, той се намира в положението на пътник, изхвърлен от морските вълни на някой остров, и там, изолиран от всички хора, мъчи се, търси начин да преживее. Такова е положението на съвременните хора, които искат да намерят Истината, да си обяснят противоречията в живота, но в края на краищата всичко остава необяснено. Положението на тия хора може да се уподоби на това, в което изпаднал един български свещеник. В една от своите проповеди той разправял за страданията на Христа. Като наблюдавал слушателите си, видял, че един от тях, овчар, през всичкото време плакал. Свещеникът си казал: Този овчар, най-простият от слушателите ми, най-добре ме разбира. И затова след свършване на проповедта си, той се приближил към него и го запитал: Синко, кое най-много те трогна от моята проповед? Овчарят отговорил: Дядо попе, имах един козел, който преди няколко години умря. Днес, като гледах брадата ти, тя ми напомни за моя козел, та ми дожаля за него и си поплаках. Казвам: най-естественото нещо засега е хората да останат неразбрани едни за други. Какво трябва да правят тогава? – Да приемат нещата с широко сърце. Изпейте упражненията “Киамет” и “Давай, давай!” Добре е човек да употребява музиката, пеенето като средство за трансформиране на състоянията си. Когато е уморен, човек трябва да пее; когато е тъжен, също така той трябва да пее, да свири. Само по себе си пеенето, свиренето подразбира движение. Ако човек пее и прави ритмични движения, той ще изпита в себе си нещо приятно. Обаче ако той прави движения и в това време гледа критически на тях, като намира, че е стар човек, че не му подобават тия движения, той сам ще се спъне. Всичко в Природата е точно определено. Запример изчислено е колко движения трябва да направи всеки човек от деня на раждането до деня на смъртта си. Който е направил повече движения, отколкото трябва, той ще бъде глобен; който е направил по-малко движения, отколкото са определени, рано или късно ще го заставят да направи това число движения. По какъв начин? – Или чрез някаква болест, която ще го застави да се обръща ту на една, ту на друга страна в леглото си, или чрез някаква работа. Мнозина от вас се срамуват да правят движения, гимнастика, считат, че са стари. Не, смирение се изисква от всички. Човек трябва да се срамува, когато върши лоши работи; когато върши добри, полезни работи, той трябва да има смирение, да бъде в положението на дете, което е готово всякога да учи. Някой казва: Как тъй, аз, духовен човек, да се занимавам с такива дребни работи! Питам: кой човек е духовен? – Истински духовен е онзи, който обича. Дето има Любов, обич, там всякога има и движение. Само мъртвият човек не се движи. Докато сте живи, вие неизбежно трябва да се движите. Когато се движим, когато мислим и чувстваме, Бог се радва; щом престанем да се движим, да мислим и да чувстваме, и Бог престава да ни се радва. Човек трябва да прави движения, но всякога обмислени, по известни разумни закони. Изпейте сега песента “Махар-Бену-Аба”. Ученикът трябва да отделя всеки ден по 15-20 минути за пение. Като изпее няколко песни, след това да пристъпи към дневната си работа. Някой мисли, че не може да пее. Не, това е фиктивна идея. Всеки може да пее и трябва да пее без да се обезсърчава. Понякога времето влияе върху гласа на човека – това нищо не значи. Дали вън е дъждовно, топло или студено, вие трябва да пеете. При пението голяма роля играе вдъхновението. Който пее, той трябва да бъде свободен, от никого да не се стеснява. Дето има идейност, там има и свобода. За да може човек да пее, той трябва да бъде свободен. Развитието на дарбите и способностите на човека зависят от разположението му към пеене и свирене. Като говоря за музика и пеене, аз ги разглеждам в широк смисъл. Под музика и пение в широк смисъл на думата се разбира всяка права мисъл, всяко право чувство. Всяка права мисъл и всяко право чувство представляват правилно съчетание на тонове. Да бъдеш добър, да бъдеш учен човек, и това е музика. Изучавайте живота на философите и ще видите, че те са били музикални хора. Всички явления, които се извършват между причините и последствията на нещата, са тясно свързани, както са свързани тоновете един с друг. Когато някой човек се предава на музиката, с това той иска да каже, че тя е съединителна връзка между всички явления в Природата. Тя прониква в живота на всеки човек и го импулсира, подтиква го напред. Докато човек има музика в себе си, той може да мисли. Щом музиката изчезне, и мисълта престава. Музиката действа и върху храносмилането. Когато стомахът ви не действа правилно, пейте. По този начин ще забележите какво въздействие указва музиката върху храносмилането. Казвам: човек трябва да използва всички природни сили, ако иска да въздейства както на своето развитие, така и на своето здраве. На онези от вас, които минават за неврастеници, препоръчвам следния метод за лекуване: в продължение на един месец да употребяват препечен хляб на добре разгорели дървени въглища. Хлябът трябва да се препече хубаво, да не остане в него никаква влага. Човек трябва да използва енергията на въглищата. Тя е полезна за организма. Много хора се нуждаят от въглерод, от въглеродна енергия. Тази енергия дава устойчивост в характера на човека. Които искат, могат да намажат препечения хляб с малко масло или с мед, с мармалад, да го ядат с по-голям апетит. Освен това при всяко ядене умът ви трябва да взима участие. Като препечете хляба на огъня, ще благодарите на Бога и ще почнете да ядете. Когато човек яде препечен хляб, той придобива търпение. Тъй щото страдате ли от неврастения, яжте препечен хляб. Правете този опит в продължение на един месец и ще видите какви резултати ще имате. Резултатите могат да бъдат микроскопически, но все пак това е една придобивка в лекуването. Който иска да развива в себе си търпение, нека направи следния опит: лятно време, когато селяните орат, нека отиде на нивата и тръгне след воловете. В това време той трябва да размишлява върху това, което те вършат за господаря си, върху техния характер. Като се върне у дома си, той ще има някаква малка придобивка на търпение и ще благодари на Бога за всичко, което му е дал. Много неща има в живота на човека, които трябва да се понасят. Затова се изисква търпение. Бог не ви е дал най-големите изпитания и страдания. Като наблюдавате живота си, ще видите колко голяма е милостта и благостта на Бога към вас. Мнозина очакват всичко от Бога, от Невидимия свят. Наистина Невидимият свят разумно работи, но има неща, които човек сам трябва да направи. Човек не трябва да чака всичко наготово като царски син. Той трябва да е готов сам да отиде на работа. Казвам: когато човек се научи да работи, той навсякъде ще срещне отворена врата. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. Представете си, че ви дават една Свещена книга, която съдържа в себе си всичкото знание на света. Ако болният човек вземе в ръката си тази книга, той веднага ще оздравее. Защо? – Тази книга съдържа в себе си енергия, която лекува. Ако гладният вземе в ръката си тази книга, той веднага ще се нахрани. По какъв начин? Щом този човек носи в ръката си тази Свещена книга, все ще го срещне някой, ще се заинтересува от тази книга и ще го помоли да му прочете нещо. Като му прочете само една страница, този човек ще остане доволен и ще му каже: Заповядай у дома да те нагостя. Голяма сила крие в себе си тази Свещена книга! Който иска да придобие световното знание, той трябва да носи в себе си тази Свещена книга и да я отваря при всеки даден случай. Този човек владее изкуството Магия. Който отваря тази Свещена книга, за да чете и да се учи от нея, той може да се нарече Мъдрец. В тази книга се крие здравето, силата, знанието, богатството, които човек търси. Намери ли я веднъж, той трябва да я пази, да я прилага в живота си и да благодари на Бога, че е могъл да се домогне до нея. И тъй искате ли да добиете тази книга, пазете следното правило: като ставате сутрин, първо благодарете на Бога за живота, който ви е дал; благодарете за Милостта, с която ви е обсипвал; благодарете за хубавите мисли и чувства, които ви дава. Щом се освободите от някой недъг, благодарете на Бога. Направите някаква погрешка, пак благодарете. Защо трябва да благодарите за сторената погрешка? Защото по този начин вие ще видите своите слабости. Благодарете на Бога, че очите Му са отворени, следи вашите постъпки и всеки ден ви коригира. Какво правят хората, когато грешат? Те се окайват, плачат, срамуват се, че са се изложили пред своите приятели, че са уронили достойнството си. Казвам: толкова пъти хората са се излагали пред разумните същества, пред ангелите и светиите без да са се срамували, а се срамуват от хората, които също като тях грешат. Ето защо човек трябва да бъде добър не за хората, но за себе си, без никакво користолюбие. Човек трябва да бъде чешма, от която да изтича чиста, хубава вода и да дава на всички без да очаква нещо. Който види тази чешма, да се зарадва, че може да утоли жаждата си. Всеки трябва да чувства, че Животът тече и се прелива в него както водата на някой извор. Казват за някого: Той е добър човек. Добър е, защото Бог, Който живее в него, е добър. Добротата не е механическо нещо; тя е жива сила, която тече, иде от Божествените извори и се влива в душата на човека. Казват за някого: Той има светла мисъл. Да, Онзи, животът но Когото протича през него, внася тази светла мисъл. В това отношение задачата на човека се заключава във възприемане на тези мисли и приложението им в живота. Казвате: Нашата глава не ражда ли нищо? И вашите глави раждат, но само след като възприемат тези мисли от Великия Извор на живота. На вас не остава нищо друго, освен да прилагате тия мисли в живота си. Казвате: Писано е, че Бог е Любов. Какво нещо е Любовта? – Този въпрос не е зададен на място. Вие не трябва да чоплите Любовта. Преди да разберете Любовта, трябва да разберете Божията Милост. Ако искате първо да разберете Божията Любов, вие ще изпаднете в противоречия, в съмнения и сами ще се спънете. Съмненията, подозренията пък отдалечават човека от Бога. Ето защо първо човек трябва да разбере другите прояви на Бога и най-после да дойде до Неговата Любов. И тъй слушайте Бога, ако искате работите ви да вървят добре. Тогава и Любовта ще дойде у вас. Щом Любовта ви посети, очите ви ще се отворят и ще придобиете истинската наука. Тогава всички хора ще се разберат. Апостол Павел е казал: “Сега отчасти знаем, но когато дойде Любовта, тогава ще гледаме Лице с лице”. Това значи: Който има Любовта в себе си, той разполага с всичкото знание на света. Основната идея на тази лекция е следната: всички можете да бъдете свободни, да любите, да мислите, да работите. “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” Общ Окултен Клас 12.01.1927 Сряда, София

Аудио - чете Цвета Коцева Спасителни положения (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Възможни постижения“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Спасителни положения Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му! Размишление Съвременните хора говорят за сила, за свобода на човешката воля. Питам: Докъде се простира силата и докъде свободата на човешката воля? Ще кажете, че силата на волята се заключава в това, да преодолява човек всички препятствия, за да постигне своите желания. Питам: Според вас кои неща са постижими и кои – непостижими? Съвременните хора вярват в невъзможните и непостижимите неща, а не вярват във възможните и постижимите. Представете си, че имате една кола с 4 колела и с 2 коня. Аз взимам тази кола като символ. Питам: За колко години тази кола може да ви се подчинява? Ако я държите в изправност, тази кола може да ви се подчинява 20–30 години; ако я употребявате много, ако всеки ден носите с нея пясък, тухли, тя ще ви служи най-много 1–2 години. Защо? Защото осите ѝ ще се счупят, колелата ѝ ще се развалят, конете ще отслабнат и т.н. Като се развали колата и като отслабнат конете, на кого ще заповядвате? Сега, пренесете този закон по отношение на вашето тяло. Ако не държите тялото си в изправност, за колко години ще могат краката ви сигурно да стъпват, ръцете ви разумно да работят, ушите ви добре да чуват, очите ви ясно да виждат? Вие не се замисляте за това, но се занимавате с небето, с ангелите, искате да знаете как ще ви посрещнат на онзи свят. Знаете ли как са дошли ангелите до положението, в което днес се намират? Вие мислите, че лесно можете да дойдете до положението на ангелите. Срещате един банкер и си казвате: „Да имам неговото богатство в ръцете си, много нещо бих направил!“ – Много лесно искате да придобиете богатството. Богатството е сила. Какво ще направите, ако имате на разположение два милиона лева? Ще си създадете някакво нещастие – нищо повече. Ще започнете да се храните с печени агнета, кокошки, пуйки и ще развалите стомаха си в продължение на няколко години. Днес Бог ви е поставил в положението на сиромах, да се научите да ядете. Той ви казва: „Мазнини няма да ядете, защото те са причина на разни болести“. Понеже в миналото си не сте знаели как да се справяте с организма си, не сте могли да го управлявате, днес сте дошли на земята като беден човек, да живеете в лишения, да се изправите. Тъкмо сте тръгнали в правия път, намери се някой ваш дядо, който ви оставя два милиона лева наследство, но с това разваля Божия план. Вашият дядо не е постъпил добре. Той трябваше първо да се обърне към Бога, да попита какво е Неговото мнение по този въпрос, да ви остави ли наследство, или не. Мнозина идват при мене, искат да им кажа нещо, да знаят какво да правят. Това, което искат те, е равносилно на два милиона наследство. Тогава аз запитвам Бога, да отговоря ли на въпроса, или не. Бог ми казва: „Този човек е прекарал няколко непорядъчни живота, той трябва да се залови на работа, да не разчита нито на баба и дядо, нито на баща и майка, нито на приятели. Подобрението на съдбата му зависи изключително от него. Ако работи, ще има Божието благословение; ако не работи, главата му ще побелее“. Казвате: „Тежки думи са тия“. По-добре да знае истината и да се стегне да работи ден и нощ, отколкото да се заблуждава. Трябва ли на онзи затворник, когото съдът е осъдил на смъртно наказание, да кажа, че ще го освободят, че ще го възнаградят с Георгиевски кръст, че ще бъде щастлив човек? Бесилка чака този човек, няма защо да го залъгвам. Ще му кажа: „Братко, остават ти само 10 часа да живееш. Приготви се, прекарай тия часове в молитва. Ти си извършил едно престъпление и трябваше навремето да мислиш. Сега не остава друго, освен да се молиш“. Човек трябва да бъде искрен: каквото говори, да изпълнява, да живее в него. Щом говоря за Бога, аз Му служа, не върша моята воля, но Неговата. Няма човек в света, който като е работил за себе си, да се е повдигнал. На първо време този човек може да печели, но в края всичко ще изгуби. И на вас казвам: Бъдете внимателни, да не направите и вие същата грешка. В миналото сте живели и работили за себе си, гледайте и сега да не вървите по същия път. Новата култура иска хора, служители на Бога, които да работят разумно и с Любов. Не е достатъчно човек да бъде добродетелен. Добро без Любов нищо не струва. Какво добро е това, ако дадете на някой беден човек един лев? От всички добродетели Любовта е най-голяма. Без Любов нищо не може да се постигне. Аз не говоря за любовта на сегашните хора. Тя е остаряла вече. Тъй, както хората проявяват любовта си едни към други, тяхната любов е изживяла вече времето си. Всичко, което днес се проповядва, е старо учение. Хората са знаели тия неща отпреди хиляди години още. Знанията на съвременните хора са ограничени. Те се занимават с физическия, с материалния свят. Това обаче е стара наука, през която са минали и минералите, и растенията, и животните. Растенията знаят химия, математика по-добре от много учени. Стомахът ви разбира математиката по-добре от вас. Единственото ново нещо е това, което се говори в Откровението: „Господ твори ново небе и нова земя“. Ново небе и нова земя – подразбирам новите възгледи в живота, с които ще се вдигне нова завеса и ще се открие нов свят. Сега ще кажете, че еди-кой си професор, еди-кой си учен казал така. Казвам: Добро е това, което учените са казали или открили, но това още не е истинска наука. Че еди-кой си учен създал някаква теория, тази теория още не е абсолютна. Че еди-кой си професор направил някакви изследвания, тези изследвания още не са последната дума на науката. Че еди-кой си лекар направил някаква операция, тази операция не е единственият начин за лекуване на дадената болест. Истински лекар е онзи, който може да намери някакво сигурно средство против трудно лечимите, или по-право неизлечимите днес болести: туберкулоза, проказа и тем подобни. Истински лекар е онзи, който може да намери сигурно средство против всички нещастия. Достатъчно е този лекар да бутне един ключ в организма на болния, за да оздравее той моментално. Това значи лекар, това разбирам истинска наука. Има два начина за лекуване: стар и нов начин. Съвременните хора обикновено се лекуват по стария начин, с лекарства, с бани и т.н. Този начин на лекуване е бавен и дава микроскопични резултати. И аз лекувам по този начин. Като дойде някой болен при мене, аз му давам известни методи, известни съвети и му казвам: Ако изпълняваш съветите ми, след 6 месеца ще имаш микроскопични резултати. Обаче аз не лекувам хората по новия начин. Защо? Защото те още не са готови. Новият начин е духовно лекуване. Ако излекувам някой човек по духовен начин, като не е готов да води чист живот, той ще греши още повече, а с това ще си създаде по-големи затруднения в живота. За онзи, който е готов, духовното лекуване моментално дава резултати. Достатъчно е да се даде на болния микроскопична част от елексира на живота, за да оздравее моментално. Засега един от начините на лекуване на съвременните хора е да ядат малко, изобщо, да не преяждат. Какво казват учените по този въпрос? Те казват, че храната, която човек употребява, трябва да съдържа като главни елементи водород, кислород, азот, въглерод и други някои второстепенни. При това те определят в какво количество трябва да се взимат тия елементи. Вярно е, че организмът се нуждае от всички тези елементи, но едно е важно да се знае: Стомахът се нуждае от малко храна. И тъй, от начина на храненето и от живота, който човек води, може да се определи колко години неговата кола, т.е. неговото тяло ще му се подчинява. Това зависи и от разумността на човека. Който не живее разумно, той е осъден на преждевременно остаряване; когато човек остарее, краката му отслабват и се отказват да му служат. Такъв човек се намира вече в зависимост от другите хора и често става играчка в техните ръце. Според новото учение на човека е определено да живее 120 години и до това време да си служи сам, да не се нуждае от ничия помощ. Човекът на новото учение не трябва да боледува. И като дойде време да замине за онзи свят, той пак трябва да бъде здрав, да не е боледувал. Заминаването на човека за онзи свят трябва да бъде като заминаването му от един град в друг, или от една държава в друга. Днес някой заминава за онзи свят, след като е боледувал дълго време, след като са изхарчени за него 20–30,000 лева, и в края на краищата продължава да смущава близките си и от онзи свят. В такъв случай по-добре е било да не заминава, но да остане да живее още на земята. Следователно на ония, които мислят да ни смущават от онзи свят, казваме: По-добре останете на земята, да си поживеете още, че тогава ще ви изпратим на онзи свят. На земята ще посещавате театри, концерти, балове – каквото пожелаете. Освен това ще имате хубави къщи, хубави дрехи, от всичко ще бъдете задоволени. Бог е създал света тъкмо за тези хора. Този свят не е създаден за праведните хора, но за грешните, да не смущават праведните, да не пречат на работата им. И наистина, на грешните хора са дадени много блага, да ядат и да пият, да не правят престъпления. Въпреки това на земята пак стават престъпления. Това се дължи на недоволството на грешните хора. Праведните, добрите хора на земята са малко. Ако погледнете с окото на ясновидеца, ще видите каква малка част от хората светят, т.е. изпускат светлина. По-голямата част от хората на земята са грешници. За да ги задоволи, Бог им е дал безброй блага – ядене, пиене, къщи, ниви, богатства, само да не вършат престъпления. Наистина, и това е култура, но култура на грешни хора, която е временна, а не вечна. Без тези блага, без тези удоволствия животът на земята щеше да бъде още по-лош, с повече нещастия. При това положение тия хора не могат да се обърнат към Бога. Те трябва да минат през големи страдания, да се пробуди съзнанието им и тогава доброволно да потърсят Бога. Нека всеки се определи към кои спада – към светлите, или не. Някой казва: „Чудно нещо, снощи свещта ми светеше, а тази вечер загасна“. Аз питам: Как е възможно една хубава свещ една вечер да свети, а на другата вечер да не свети? Оттук вадя следния закон: Когато тъчете платното си, т.е. своя живот, трябва да спазвате всички правила на тъкачеството. Основата на платното трябва да бъде много здрава и доброкачествена; вътъкът – също така здрав; бърдото, станът също така трябва да бъдат първокачествени. С една дума всичко трябва да бъде здраво, хубаво, за да можете лесно да продадете своето платно. Ако платното ви е долнокачествено, един–двама могат да се излъжат да го купят, но трети няма да се яви. С това вие пакостите първо на себе си, а после и на другите. Ето защо, знайте, че каквото мислите и чувствате, то първо ще се отрази върху вас, а после и върху другите хора. Животът на човека не е нищо друго, освен платно, което той трябва да употреби или за себе си, или за другите. Човек не може да живее само за себе си. Защо? Защото животът е капитал, даден от Бога, част от който ще се използва за самия човек, а останалото – за общо употребяване. Горко на онзи, който задържа този капитал само за себе си! Напълнете своя хамбар, а излишъкът дайте на другите, и те да се ползват. Втори хамбар за себе си не градете! Един хамбар е достатъчен на човека. Дайте от изобилието си на бедните, на страдащите! Излишъкът не е за вас; той е предвиден за ония, които нямат. Който мисли да прави втори хамбар, нека знае, че добро не го чака. Един хамбар е нужен на човека! Учението, което ви проповядвам, можете да сложите в хамбара си, но остане ли излишък от него, раздайте го на сиромасите, на нуждаещите се. Ако намеря втори хамбар, аз ще ви държа отговорни – да знаете това. Достатъчно ви е да имате един хамбар пълен – втори хамбар не е позволено да имате. Казвате: „И ние сме съгласни с това; и ние искаме да живеем помежду си по Любов“. – По Любов могат да живеят само ония хора, които имат един хамбар, а не два. И тъй, първото нещо, необходимо за всеки човек, е колата, т.е. тялото, да се подчинява на духа му. Човешкият живот се обуславя от законите, в които Бог го е поставил. Мислите ли тогава, че можете да бъдете свободни? Човек е свободен дотолкова, доколкото изпълнява тия закони, доколкото изпълнява волята Божия. Често хората мислят, че са прави в постъпките си, когато се ръководят от своите вътрешни разбирания. Обаче тук те трябва да бъдат много внимателни. Не всякога тяхното вътрешно разбиране е съгласно с Божиите закони. Знаете ли какво нещо е вътрешното разбиране? Човек може да възприеме някаква мисъл отвън, по телепатичен начин, и без да знае това, да я счита като проява на интуицията, на Божественото чувство в себе си. Без да мисли много, той казва: „Бог ми каза да направя това“. Не, това е мисъл, приета някъде отвън, както по радио се предават разни мисли. Човек трябва да се изпитва, да знае откъде идват мисли към него. Той трябва да познава проводниците, да ги различава; иначе ще изпадне в грешки. Някой възприел една мисъл от Париж или от Лондон и бърза да се похвали, че получил някакво съобщение от невидимия свят. Друг пък казва, че получил някакво съобщение от жителите на Луната. Питам: Как е получил това съобщение, когато днес нямаме радиоапарат до Луната? Или: Как е получил съобщение от невидимия свят? Божествените вълни се отличават с особени свойства: ако си болен и възприемаш една такава вълна, моментално ще оздравееш; ако умът ти е объркан, моментално ще се проясни; ако сърцето ти се е втвърдило, моментално ще се смекчи; ако си бил скръбен, тъжен, моментално ще цъфнеш като цвят, ще станеш бодър, весел, радостен. Това значи да си възприел Божествена мисъл. Ако направите някакво добро по човешки, всеки ще каже: „Имал повече, дал и на другите“. Ако направите едно добро по Божествен начин, всеки ще каже: „Благодарим на този човек, че е изпълнил волята Божия. Да бъде благословено името Божие!“ От Божественото добро всички се радват; от човешкото – само един се радва и то временно, за момента само. Някой казва: „Да дадем на този човек нещо, да му намажем колата“. Питам: Кой човек, като е мазал колата си с катран, е останал здрав? С мазане работа не се върши. Да замазваш нещата, това е стара култура. Някой казва: „Да кажем на този човек една сладка дума, че да му мине“. – Това е мазане на колата с катран. Аз не съм против катрана, но той има място само в старата култура. В новата култура катран не се позволява. Катранът съдържа в себе си вредни за организма елементи. В старата култура кадене с тамян се позволява, но в новата – никакъв тамян не се позволява. Новата култура не позволява да се вадят никакви екстракти, никакви есенции от плодове. Всичко трябва да се употребява в естествен вид, както природата го е дала. Новата култура не позволява рязане на лозите. Сегашният живот е несъвместим с бъдещия. Не си правете илюзии, че можете да живеете по стар начин и да бъдете носители на новите идеи. Това, което днес научите и приложите, съставлява основа на бъдещето. Апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме. Когато дойде съвършеното, тогава ще познаем Бога, както сме и ние познати“. Закон е: Краката ще ви се подчиняват дотогава, докато имате Любов към Бога. Ако Любовта ви към Бога престане, и краката ще се откажат да ви служат. Очите ще ви се подчиняват дотолкова, доколкото любите Бога. Умът и сърцето ще ви се подчиняват дотолкова, доколкото любите Бога. Ако съберете любовта на цялото човечество, на всички светии, добри и праведни хора, на всички ангели и богове на небето, едва ли тяхната любов ще съставя микроскопична част от Любовта на Бога. Човек трябва да влезе в Любовта на Бога и да не се заблуждава от окръжаващата среда. Всеки човек говори това, което той знае; той прави това, което може и разбира. Обаче, когато дойдем до Божественото, там вече има друга мярка. Сега, като наблюдавам вашия живот, виждам колко мъчно издържате изпитите си. Защо? Защото не се съобразявате с условията. Някой има да минава дълъг път и тръгнал с натоварена кола. Срещат го пътници, казват му да свали част от товара си. – „Няма нищо, ще го изкарам, пътят ми е лек“. Наистина, той слиза по наклон надолу и колата лесно върви, но по-нататък пътят става по-труден. Той не предвижда това и си пее: „Горо ле зелена, водо ле студена“. По едно време пътят става равен и колата мъчно върви. Още по-нататък пътят се издига нагоре, колата спира вече, не върви. Какво да прави сега? Той трябва да снеме три четвърти от товара си. – „Къде да оставя този товар?“ – След тебе идват бедни хора с празни коли, те ще го натоварят. – „Как да оставя товара си, за който толкова труд съм употребил, докато го спечеля?“ – Ако не оставиш товара си, колата ще оставиш, а то е по-страшно. Снеми част от товара си и Бог ще те благослови. Такова нещо представляват бурите, мъчнотиите в живота на човека. Казвам: Положението на този човек е подобно на онова, в което изпаднал един селянин от Варненско. Един ден този селянин отивал за Варна и карал пълна кола със слама. Среща го един човек и го пита: „Колко продаваш тази слама?“ – 100 лева. – Ето, вземи 100 лева. Изсипи сламата на земята и всеки да си върви по работата. Селянинът изсипал сламата и седнал пред нея. Другият го попитал: „Какво чакаш, нали ти дадох парите?“ – „Даде ми парите, ами сламата?“ – „Щом ти е платено за нея, няма какво повече да мислиш, върви си по пътя!“ Седи този човек и мисли какво ще стане със сламата. Има кой да се грижи за нея. Ти продължавай пътя си. И съвременните хора сега седят и мислят какво ще стане със сламата. Няма какво да мислят; има хора, които се грижат за нея. На вас не остава друго, освен да си гледате работата и да вървите напред. Като ученици, вие трябва да избягвате еднообразието, защото еднообразието убива, а разнообразието оживява човека. Аз говоря за вътрешното разнообразие, а не за външното. Казвате: „Тогава трябва да се отречем от старата култура“. – Няма защо вие да се отричате, тя сама се е отрекла от себе си. Защо? Защото нейната кола е остаряла вече. Нова кола се изисква. Животът на сегашните хора е толкова опорочен, че невидимият свят трябва да се заеме съвършено да го пречисти, да го филтрира. Тогава утайките на този живот ще останат на филтъра и ще се изхвърлят вън, а чистата вода ще влезе в употреба. Мислите ли, че след това филтриране на живота ще останат в него жаби да крякат? Не, ще престанат вече жабешките песни. Казвате: „Хората трябва да се женят, да се развиват, да вървят напред“. Чудни са хората в своите разбирания! Представете си, че водата попие в земята и навред настане суша. Какви женитби могат да стават? На земята няма да има жито, няма да има царевица, глад ще настане. При това положение кой ще се жени, кой ще ражда? Къде ще останат тогава булките и младоженците? Къде ще бъдат майките и бащите? Хората могат да се женят, но когато има изобилие в живота. Тогава те ще скачат и ще пеят, както жабите във водата. Щом пресъхне водата, ще наведат главите си и ще се молят: „Помени и нас, Господи!“ – Къде ? – В новия живот. Всички ще се молите да ви помене Господ в новия живот, където водата изобилно тече и извира, където хлябът вечно расте и зрее. Така трябва да гледате на живота, а не да се борите. Хората не са създали света и няма защо те да го оправят. Божият свят е създаден за ония души, които от хиляди години насам са търсили и търсят Бога и живеят за Него. Божият свят е създаден за ония души, които светят. Ще дойде ден да се запалят и онези, които не светят. Камъкът може ли да свети? – Не може. Защо? Защото не са намерени онези условия, при които той може да се запали и да свети. Учените разполагат със средства и днес още да запалят камъка, но това запалване ще коства много по-скъпо, отколкото самият камък. Ще дойде ден, когато тия средства ще бъдат по-евтини, тогава и камъните ще светят. Следователно няма нужда тия камъни преждевременно да се запалят. Има хора, които, като камъните, днес не могат да светят. Те ще чакат своето време. Сега, като говоря за света, аз имам предвид всички пробудени, съзнателни души. Под думата „съзнателни души“ не разбирам само хора, но и животни, и растения. Има растения, които вървят по пътя на праведните; има растения, които вървят по пътя на грешните. Същото може да се каже и за животните: има животни, които вървят по пътя на праведните; има животни, които вървят по пътя на грешните. Един комар ще ухапе човека и няма да помисли, че му причинява болка. И той си има философия, с която се оправдава. Той казва: „Какво от това, че съм взел малко човешка кръв? Човекът е богат, може да ми даде малко от своята кръв“. Казвате: „Всеки ще си получи своето“. И човекът, и комарът, щом вървят по пътя на грешните, ще бъдат наказани. Така е, но Духът казва на човека: „Не претоварвай колата си“. Бъди доволен от това, което Бог ти е дал, колкото малко да е то. Малкото богатство с Любов е за предпочитане пред голямото богатство без Любов. Малкото знание с Любов е за предпочитане пред голямото знание без Любов и без приложение. Каква полза от твоята хубава поезия, ако няма кой да я чете и слуша? Каква полза от това, че си виден цигулар, когато твоите слушатели са глухи? Следователно красотата на живота се състои в това, човек да бъде в съгласие с по-напредналите от него същества: неговата мисъл да бъде в съгласие с мисълта на тия същества. Това значи хармония, музика в мисълта! Каква по-хубава музика от тази, твоята мисъл да бъде в хармония с мисълта на хиляди напреднали същества? Да мислиш и да разбираш правилно, това е най-хубавата музика, която съществува на физическия свят. Музиката подразбира още проява на любовта във физическия свят. Когато хората са нещастни, това показва, че те не разбират законите на Любовта. Любовта включва законите за лекуване, за забогатяване на хората. Казвате: „Бог е Любов“. И обратното може да се каже: Любовта е Бог. Любовта пък носи живот. Животът носи светлина за човешката душа. Като ви говоря по този начин, думите ми ще произведат различни резултати. На онези от вас, които са на камениста почва, думите ми ще образуват голям порой и те ще кажат: „Много неща се казаха, но нищо не остана в ума ни“. – Защо нищо не остана в умовете ви? Защото вие представлявате наклон, по който водата не може да се задържи. Онези, които са в долина, ще се удавят от моите думи. Те ще кажат: „От толкова говорене умовете ни се замотаха, без малко щяхме да се удавим“. Да, дълбока вода, дълбоко знание е това. За онези пък, които представляват добра почва, моите думи са семена, които ще се посадят, ще израстат, ще дадат добри плодове – ябълки, круши, сливи и др. Те ще кажат: „Разбрахме каквото ни се говори“. Аз бих желал вие да бъдете добрата почва, за да разберете всичко, каквото ви се говори, и да го приложите. Разбирайте нещата вътрешно, за да не се поддавате на лъжливи внушения. В старо време имало лъжливи пророци; и в сегашно време има такива. Човек трябва да разбира истината, да се пази от заблуждения. Тези лъжливи пророци могат да говорят на човека отвън и отвътре, но той трябва да бъде внимателен, да не се поддава. Например, някой ви говори отвътре: „Ти си много праведен човек. Ръцете ти са позлатени от добрини“. Не, този дух ви заблуждава. В живота си човек може да направи само едно добро. Едно добро, направено с Любов, струва повече от хиляди добрини, направени без Любов. Ако е въпрос за добрините на света, нека светът прави своите добрини; обаче, когато се говори за доброто, което Любовта прави, ще знаете, че Любовта или много дава, или нищо не дава. Ако някой мисли, че Любовта трябва само да дава, той не разбира Закона. Може ли да се нарече безлюбие това, че майката и бащата отказват да купят на детето си нещо, което ще му причини ред страдания? Детето иска от баща си да му купи един голям револвер, да стреля. Разумният баща отказва да купи на детето си револвер, защото знае, че то веднага ще започне да стреля и който е близо до него, братя, сестри, всички ще пострадат. Бащата трябва да каже на детето си: „Синко, всичко мога да ти купя, но не и револвер“. Детето може да плаче, да вика, но бащата не трябва да изпълни желанието му. Питам: Може ли този отказ да се нарече акт на безлюбие? Ако някой каже, че сърцето на този баща е кораво, той се лъже. Меко е сърцето на този баща, той предвижда страданията, които револверът в детските ръце ще причини на близките нему братчета и сестричета. Ако сърцето на бащата беше жестоко, той щеше да задоволи желанието на детето си, без да мисли за лошите последствия. По същия начин много от вас искат да им се даде по един револвер. Казвам: Вие имате револвери, няма какво още да ви се дават. Нашата задача е да събираме оръжията ви, а не да ви даваме нови. Какво ще направите, ако имате още един револвер? Ще цъкате надясно-наляво. Не, достатъчно сте цъкали. Не мислете, че е лесно да цъка човек. Ти ще цъкаш, но и онзи, в когото куршумът попадне, ще цъка. Следователно, когато Любовта дава и когато не дава, резултатите са еднакво силни. В разумния живот даването и недаването са два метода, с които Любовта си служи. На вас не остава друго, освен да благодарите и за едното, и за другото. Та мисълта, която трябва да остане в ума ви, е всички да имате едно свещено верую, един велик закон, които да ви ръководят. Това свещено верую трябва да включва в себе си подтик към първичната Любов, към първичната Мъдрост и към първичната Истина. Само при това положение, само при такова верую между хората може да съществува пълно единство. Иначе, ако всеки мисли, чувства и действа по своему, светът няма да се оправи. Които не вярват в това, те ще го опитат. Те ще видят, че по техния начин умрелите няма да възкръснат, нито живите ще придобият безсмъртие. Възкресението ще дойде само за онзи благочестив, свят човек, който цял живот е работил и се е молил, но не и за онзи, който никога не се е молил и само за себе си е работил. Който е внесъл част от капитала си в Божествената банка, той има какво да получи, но онзи, който нищо не е внесъл, нищо няма да получи. В небето никакви просяци не се приемат. Ако някой просяк се осмели да влезе в небето, веднага ще го изхвърлят вън. Там просия не се позволява. Там спор, подозрение не се позволява. Там никаква критика не се допуска. На земята тия неща могат да съществуват, но на небето – по никой начин. Сега, всички се нуждаете от прави разбирания за живота, прави разбирания за Бога и за служенето на Бога. В това служене ще разберете великата воля Божия, която иска да обедини всички добри, праведни хора в изпълнението на една воля, една Любов, една Мъдрост, една Истина. Само при такова съзнание, при такова прозрение човек ще види на земята безброй красиви, светящи души и ще каже: „Радвам се, че има такива души на земята, които работят, помагат на по-малките от тях“. Грешните пък са пръснати по земята като изгорели главини, от които днес нищо не може да стане. Обаче не е въпросът за грешните. Важно е сега какво вие трябва да правите. Ще кажете: „Тогава да се откажем от живота“. – От кой живот? Ако е да се откажете от стария живот, пълен с грехове и заблуждения, прави сте. Но след като се откажете от стария, т.е. от грешния живот, трябва да приемете новия живот, който сега идва. Не е работата да се откажете на думи само, но да свършите веднъж завинаги с него. Откажете се от стария живот и приемете новия! Откажете се от скръбта и приемете радостта! Откажете се от сиромашията, за да приемете богатството! Откажете се от невежеството, за да приемете знанието! Откажете се от слабостите, за да приемете Божията сила в себе си! Откажете се от външното, от привидното благочестие и смирение, за да приемете истинското смирение, което ще послужи за основа на Любовта и разумността. Това е новото, което сега идва в света. Казвате: „Какво да правим с настоящето?“ – Това, което днес преживявате, то са утайки от миналото. Това е слама, която трябва да продадете на онзи, който се нуждае от нея, и повече не мислете. Нали платиха за сламата ви? – „Не са ми платили.“ – На когото е платено за сламата, нека я свали от колата си и да продължи напред. На когото още не е платено, нека чака, докато дойде някой да я купи, но той непременно трябва да я изнесе на пазара. Щом се яви някой да я купи, продайте я и повече не питайте за нея, но кажете: „Да бъде благословено името Божие! Връщам се в село с двойна печалба: и сламата продадох, и новото придобих“. Тогава и онези, които купиха сламата ви, както и вие, които я продадохте, тръгнете напред в пътя! В кой път? В правия път. Докато дойдете до този път, вие ще минете през ред мъчения, изпитания, скърби и страдания. Мнозина ще кажат: „Слава Богу, продадохме сламата, освободихме се от нея“. – Както разбирам нещата, виждам, че още не сте продали сламата си. Имайте търпение, ще я продадете, но кажете: какво разбрахте от това, което ви говорих досега? Аз зная какво сте разбрали, но питам само, като онзи умен дядо, който решил да купи къщата на своя съсед, но само за форма запитал синовете си: „Как мислите, да купим ли къщата на съседа?“ – „Да я купим.“ – „Добре, аз уредих вече този въпрос.“ И всички се радват, че дядото постъпил разумно, като взел мнението на синовете си. А дядото вече купил къщата. Казвате: „Друго нещо е да се чуят повече гласове, повече мнения“. – Според мене многото мнения не ползват. Една българска пословица казва: „Много баби, хилаво дете“. Какво са направили многото депутати в камарата? Какво са направили многото учени? Днес от много учени светът се е развалил. Защо? Защото всеки учен иска да мине неговата теория, неговото изследване. Един учен създава една теория, друг я опровергава. В края на краищата нищо не излиза. – „Ама моята теория е права.“ – Добре, нека твоята теория бъде права, достатъчно е работата да тръгне напред. Едно е важно: колата да върви. Какви теории ще теглят колата, това не е важно за вас. Старите теории представляват задните колела на колата; новите теории – предните колела. Тогава нека предните колела теглят колата, а задните да помагат. Обаче как е всъщност? Предните колела теглят напред, задните – назад. Значи имате две равни сили, които действат в две противоположни посоки. Резултатът на това движение е спиране на колата. И сега много учени създават някакви теории и там спират. Защо? Чакат да дойдат някои да признаят тяхната ученост. Няма защо да чакат другите да ги признават. Те трябва да работят и да вървят напред. – „Ама не искам да мислят хората, че съм глупав човек.“ – Това с мислене само не става. Пътят, по който вървиш, ще покаже на хората какъв си. Отивате при един силен човек, искате да си кажете думата за него, дали е силен, или не. Той хване едного, разтърси го; хване другиго, и него разтърси; хване трети, удари му една плесница. Вие казвате: „Силен човек е този!“ Силният лесно си пробива път. Слабият, обаче, оттук обиколи, оттам обиколи, този моли, онзи моли, да му отворят пътя. Божественият човек е силен, той сам отваря пътя си. Казвате: „Малко политика е нужна!“ – Никаква политика! Политиката е за слабохарактерните хора. Силните хора отварят пътя си сами, като борци. Това е метод за духовния живот. Щом при тебе дойде злото, т.е. дяволът, ти ще се бориш с него като юнак, ще гледаш да го повалиш на земята. Ако той те повали, за тебе ще бъде лошо – ще те тъпче на общо основание. Борили ли сте с дявола, да знаете как се бори той? Ако го хванете за опашката, той ще надвие; ако го хванете за рогата, вие ще надвиете. Достатъчно е да хванете рогата само на един дявол, за да внушите страх на всички дяволи. Те ще кажат: „Не закачайте този човек, той е силен, ще изкърти рогата на всинца ни“. Казвам: „Такъв трябва да бъде ученикът!“ Той трябва да се отличава със смелост и решителност, да устоява на вътрешната борба, която става в него. Като дойде дяволът при него, той трябва да го хване за рогата и да го повали на земята. Като види дявола, малодушният ученик веднага капитулира и започва да се моли, но дяволът не отстъпва, той не иска да знае за никаква молитва. Щом дойде дяволът, ученикът трябва да го хване за рогата и да му каже: „Слушай, ти трябва да знаеш, че пред тебе седи окултен ученик, който разбира законите като тебе. Ти ще се подчиниш в името на Бога, защото Той е по-силен от тебе“. След това ще му сложи юлар, ще го възседне и ще отиде с него на хаджилък. Където иска, там ще го разкарва. Като се върне от разходката, ще му каже: „Сега, бъди свободен и знай, че окултният ученик не се плаши от рогата ти“. Ако ученикът не се съобразява с Божиите закони, той ще бъде тъпкан от дявола. Дяволът може да разтърси човека така, че с години да помни това разтърсване. Следователно смелост се изисква от ученика! Като дойдат страданията, той трябва да ги понесе с упование и вяра в Бога. Само така може да имате успех в живота, само така можете да се справите с мъчнотиите. Бог работи в нас и ние трябва да бъдем съработници с Него. Вие трябва да бъдете победители в борбата. Как и с какво ще победите? С Любов. Бог е Любов и Той побеждава с Любовта. Следователно приложете в живота си закона на Любовта, ако искате да имате успех. Сега, да направим едно упражнение с движение и пеене на буквите „У“, „А“, „И“. Лявата ръка напред и малко наклонена, с дланта надолу. Дясната ръка се движи по лявата: започвате от рамото и слизате до китката, като пеете упражнението с буквата „У“. После, ръката слиза до китката, като пеете упражнението с буквата „А“. Най-после, ръката се качва от китката до лакътя и пеете буквата „И“. Разстоянието на ръката от рамото до лакътя представлява материалния, физическия свят, или стомаха. Мястото от лакътя до китката представлява духовния свят – сърцето, а китката представлява умствения свят – умът. После, поставете дясната ръка напред, а лявата да се движи по нея. Правете това упражнение сутрин и вечер по 10 пъти, в продължение на една седмица. По този начин ще подобрите положението на стомаха, на гърдите и на мозъка си, ще се лекувате. Който пее, той е здрав човек. Който иска да бъде здрав, той трябва да пее: и като тъжен, и като скръбен, и като неразположен. Казано е: „Пейте и възхвалявайте Господа в душата си!“ В това се състои истинският живот, който носи радост и веселие за човешката душа. Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му! Лекция от Учителя, държана на 16 март 1927 г., София.

Аудио - чете Цвета Коцева Силнитѣ течения (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Възможни постижения“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Силните течения Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му! Размишление (Чете се темата върху задачата, колко думи са изговорени в продължение на 3 часа и колко от тях са съществителни, прилагателни и глаголи.) За следващия път ще изчислите колко от изговорените думи се отнасят към физическия, колко към духовния и колко към Божествения свят. Като говорите за съществителните имена, трябва да знаете кога са произлезли. Те са най-нови, т.е. те са произлезли най-после, затова се считат деца в речта. Най-стари думи са съюзите. Значи съюзите са старците в речта. Следователно вие ще започнете от съществителните и постепенно ще вървите, докато дойдете най-после до съюзите. Ще започнете от младото поколение и ще стигнете до старците. Като изброявате думите, интересно е да знаете колко от тях се отнасят към материалния свят и са свързани с ядене и пиене. По този начин ще определите какви течения преобладават от 9 до 12 часа. Ще забележите, че в това време можете да изпаднете в някакъв разговор, от който не можете да се освободите: искате да млъкнете, не можете; искате да промените разговора, пак не можете. Това показва, че в природата съществуват известни течения, които силно влияят върху човека. Обаче за човека е важна повече мисълта, отколкото говорът. Важно е каква мисъл го занимава. Който мълчи, това не показва, че той е кротък. Кротостта е вътрешно, а не външно качество. Когато котката дебне мишка, тя не издава никакъв звук, даже дишането си притаява и седи със затворени очи, като светия, като че не се интересува от земни работи, но всъщност тя не е кротка. В дадения случай умът на котката е толкова съсредоточен към мишката, че нищо друго не съществува за нея. Тя седи пред дупката на мишката и с мисълта си я вика: „Излез, излез навън!“ Най-после мишката излиза от дупката си и котката я улавя. Ако 150 пъти викате упорития човек да дойде при вас, най-после той ще отстъпи. Така ще проверите доколко човек може да издържа в упоритостта си. Това е закон, който действа върху човека. Сега, като наблюдаваме света с всички живи същества в него, виждаме, че той е построен върху известни разумни закони. И човешкият организъм е построен върху същите закони. Който разбира тия закони и ги спазва, той е здрав като канара. Който не разбира тия закони и не ги спазва, той е нежен, крехък като стъкло. Най-малкият ветрец го събаря. Кой е виновен за това положение? Майка дава на детето си хубава стъклена чаша да пие вода. Детето хваща чашата невнимателно и я изпуска на земята. То вижда чашата счупена и започва да плаче. Кой е виновен: майката или детето? – Майката е виновна. Тя трябваше да даде на детето си чаша, която не се чупи лесно, или поне такава чаша, която не струва скъпо. Ще кажете, може би, че детето е малко, а майката не е предвидила и ще ги оправдаете. – Лесно е да се извини човек, когато счупи една чаша, но как ще го извините, когато той поверява живота си на същества, които седят по-ниско от него? Как ще извините един човек, който употребява живота си за глупави работи? Аз се чудя на неразумността на съвременните хора. При това много от тия хора са с висше образование. Чудя се как нямат понятие от основните закони, които управляват живота! В това отношение тяхното знание остава неизползвано. Те носят това знание на гърба си като чужд товар, с който не могат да разполагат. Но чуждото всякога остава чуждо. Ако имате една огърлица от скъпоценни камъни, може ли тя да допринесе нещо за вашия характер? Тази огърлица е външно пособие, което не може да повлияе нито върху характера, нито върху ума или сърцето на човека. Следователно, ако поставите в ума си думи или мисли, дълбокия смисъл на които не разбирате, те ще бъдат тежест за вас, но не и благо. Колкото велики да са тия мисли, те не са ваши. На това основание казвам: Във всеки човек има нещо добро, което не е още негово. То ще стане негово само тогава, когато го разработи и прояви навън, и той да се ползва от него, а също така и близките му. Това се дължи на обстоятелството, че понякога човек е заставен, въпреки своята воля, да върши това, което не желае. За пример, впрегнатият в колата кон ще вози и светията, и разбойника. Ето защо, когато хората правят добро или зло, това не става по тяхната воля, но под влиянието на камшика: когато вършат добро, някой светия ги е впрегнал и кара колата; когато вършат престъпления, някой разбойник ги е впрегнал и удря с камшика. В това отношение вие нямате никаква отговорност, но носите последствията на злото и доброто, което правите. Ножът, с който е извършено едно убийство, не е отговорен за убийството, но той ще носи неговите лоши последствия: ръжда ще разяде този нож. Казвате: „Защо са толкова строги законите?“ Законите са строги, защото съзнанието на съвременните хора не е будно, вследствие на което те не могат да влязат във връзка със съзнанията на висши разумни същества и от тях направо да се поучат. Тогава не остава друго, освен да изпитат строгостта на законите, за да се пробуди в тях висшето съзнание. Онзи, в когото Божественото съзнание е пробудено, той никога не се натъква на разумните закони. Той върви в съгласие с тях и ги прилага. Вие живеете в един несъзнателен свят и се чудите защо този свят е създаден така. Питам: Защо българите са недоволни от своите закони? Защо днес сте недоволни от тях? Защо не създадохте такива закони, които да превърнат България в цветна градина? Аз говоря за човешките закони, а не за законите на природата. Последните оставям настрана. Те нямат нищо общо с човешкото съзнание. Природата не се управлява от камари, подобни на човешките, нито по закони, създадени от хора. За пример, според човешките закони позволено е на ловджиите да убиват дивеч, на рибарите – да ловят риба, освен през времето, когато те се размножават. Ако съзнанието на рибите, на птиците и на млекопитаещите беше по-високо, те щяха да забележат, че от време на време смъртността в тях се увеличава. Те нищо не виждат, нищо не разбират, но едно след друго умират, без да ги питат, искат ли, или не искат. Ловецът гръмне, заекът се търколи, а другите зайци се разбягват. Те си казват: „Гръмна нещо, някоя птица отгоре падна, но какво гръмна, защо птицата падна, нищо не знаем“. Те не виждат даже, че заек някъде наблизо е паднал. Същият закон се отнася и до хората: гръмне нещо вън от тях и току-виж, паднала някоя дума отгоре им и те се търколили. Има думи, които действат върху човека убийствено. Една такава дума може да го търколи мъртъв на земята, или най-малко може да го подлуди. Често хората се шегуват помежду си съвсем не на място. За пример, някой човек спи. Вие се приближавате тихо до него и на краката му поставяте една малка книжка, която после запалвате. Този човек моментално се събужда и извиква. Той може да полудее от тази изненада. Самообладание се изисква от хората! Казвам: Условията, при които живеете, изискват будно съзнание. Човек трябва да се тренира, да се самовъзпита. Той трябва да работи, да учи, да се домогне до законите на кабалата, до законите на висшата математика. Много хляб още трябва да ядете, за да дойдете до тези закони, а при това ще ядете хляб не като сегашния. Ще престанете да ядете сегашния хляб. Висшата математика изключва употребата на лука, чесъна, праза, на различните пържени масла и т.н. Който иска да се занимава с висшата математика и да стане математик, в пълния смисъл на думата, той трябва да се храни с плодове, току що откъснати от дървото. Който яде развалени, гнили плодове, всякакъв математик може да стане, но не и математик на живата математика, която преобразява човека. Ще кажете: „Къде са тия условия?“ Всеки може да си създаде тези условия. Наистина, в един ден той не може да ги създаде, но като работи съзнателно, в един живот той ще може да ги постигне. Ако работите съзнателно, интензивно, в 10 години вие ще можете да придобиете това, което при обикновени усилия можете да добиете за 50 години. Това не е ли достатъчно? За тази цел необходимо е човек да живее съобразно законите на живата природа, да развива скритите сили и дарби в себе си. Неусетно той ще развие и своето вътрешно зрение, да вижда нещата ясно и да разбира дълбокия смисъл на живота. Много ясновидци виждат светлина около себе си, около хората и разните предмети. Това още не е истинската светлина. Тази светлина е физическа, светлина на астралния свят, откъдето се вижда, че всеки свят има, също както и земята, няколко подразделения. Тази светлина се различава от духовната, която е жива светлина, неизменна и непреривна в своите трептения. Духовната светлина няма сенки. Тя прониква цялото пространство и всичко осветява. Пред нея няма нищо скрито-покрито. Сега, като ученици, от вас се иска работа. За всеки даден случай вие трябва да направите нещо, колкото малко да е то. Всеки ще работи според силите и възможностите си, но трябва да направи нещо. Това не значи, че нищо не работите, но има разлика между разумна и неразумна постъпка. Всяка разумна постъпка, всяко знание носят известни придобивки. Какво ви ползва хубавата бележка, ако нямате знание? Или защо трябва да ви обезсърчава слабата бележка, ако имате знание? Представете си, че вие сте ученик в гимназията и учителят ви вдига на урок. Вие ставате от мястото си, отивате при учителя си, но нищо не знаете и започвате да плачете. Учителят ви погледне, съжали ви и ви пише добра бележка. Вие отивате на мястото си, нямате слаба бележка, но нищо не знаете, никакво знание не сте придобили. Може да се случи и обратното: знаете урока си, но учителят ви е нещо неразположен, няма търпение да ви изслуша. Вие се смутите и той веднага ви изпраща на мястото, като ви пише слаба бележка. Питам: Тази слаба бележка показва ли, че вие не знаете урока си? Не, слабата бележка, в дадения случай, говори за условията, при които ученикът е попаднал. Всъщност бележките служат само за поощрение на учениците. Човек трябва да прави разграничаване. За пример, имаме 4 годишни времена, които съществено се различават едно от друго. Те представляват състояния, или промени в природата. Четирите годишни времена могат да се сведат главно към две промени: положителна и отрицателна, т.е. прилив и отлив. През пролетта се забелязва едно възходящо състояние – прилив, който през лятото се усилва. След това през есента настъпва отлив, който през зимата се усилва. Значи пролетта е начало на прилив, а зимата – край на отлив. Същите промени, същите състояния, на прилив и отлив, се забелязват и през деня: сутрин е пролет, на обяд – лято, след няколко часа – есен, а надвечер – зима. След залез слънце до зазоряване имате пак същите промени: докато е още светло, настъпва пролет на тъмнината; после – лято, есен, зима, докато дойдете до зимата, когато отново настъпва пролетта, но пролетта на светлината. Същият закон действа и в психическия живот на човека. Когато сте радостни, вие сте в пролетно състояние; ако радостта ви се увеличи, влизате в лятото. Щом започнете да изтрезнявате, да губите радостта си, вие сте в есента; и най-после, ставате замислени, съсредоточени, започвате да философствате, вие сте в зимата. Ето защо, каквото става в природата, става и в човека. Сега, вие трябва да изучавате тези състояния, да ги имате предвид, ако искате да бъдете здрави, силни, да се радвате на живота. Тези неща имат практическо приложение в живота. Ако нямат никакво приложение, какъв интерес представлява за вас знанието на четирите годишни времена, или смените в природата? Това знание има смисъл и значение за човека, когато се приложи в живота му. Тогава той ще разбере и промените, които стават в четирите свята, през които минава. Тогава човек ще разбере защо минава от един свят в друг. Когато в причинния свят настъпва зима, човек трябва да слезе на земята, във физическия свят, където е лято. Когато в дома на бащата настане зима, синът трябва да напусне този дом, защото там няма какво да яде. Когато на земята настъпи зима, той трябва да се качи в астралния свят, където е пролет. Там ще стане трансформиране на чувствата. За в бъдеще, когато на земята настане вечна зима, нейните енергии ще преминат в духовния свят, който така ще се организира, че ще стане годен за живеене на хората от физическия свят. Той ще бъде по-красив от физическия, с по-ефирна материя. Казвам: Съвременният човек още не е готов за духовния свят. Задачата ви, като ученици, се свежда, именно, към това, да се приготвите за духовния свят. Животът на сегашните хора не е истински живот; той представлява живот на фалирали търговци. За да се уверите, че е така, поставете си като задача да отбелязвате колко дни в месеца сте добре разположени. После, извършете тази задача за цяла година, да видите през какви състояния минавате. Вие не сте правили такива изчисления, не сте отбелязвали разположенията си. Само по този начин ще можете да си дадете отчет, какво представлявате днес, докъде сте дошли и какво сте постигнали. Представете си, че вие сте били няколко години в Америка и се връщате в България със 100,000 долара печалба. Пътувате и си мечтаете как ще пристигнете в България, как ще си купите къща, да си поживеете богато и спокойно. Обаче нападат ви крадци и взимат всичкото богатство, оставате без пет пари в джоба си, с празни мечти. Какво ще бъде вашето положение сега? Ужасно е положението ви. Ще дойдат след това да ви говорят, че трябва да търпите, да понесете всичко с мир и спокойствие. Лесно се говори, но вие сте вложили в тия пари труд, енергия, свързани сте с тях, не ви е безразлично. Когато някой казва, че без пари не може да се живее, това показва, че този човек е вложил половината си живот в парите. Щом парите ги няма, и половината му живот отива с тях. Един виден виолонист занесъл цигулката си при майстор, да я поправи добре, защото била пукната някъде. Майсторът взел един нож и го прекарал по цялата дължина на цигулката, за да я разлепи. Какво било учудването му, когато видял, че виолонистът припаднал. Защо припаднал? При свирене виолонистът влагал своя двойник в цигулката си и когато майсторът минал с нож по нея, виолонистът усетил болка в двойника си, която му причинила припадък. Затова, именно, и в Писанието е казано: „Не се свързвайте!“ С какво? Не се свързвайте с временните, с преходните неща. Ако се свържете с къщата си и я изгубите, и животът си ще изгубите. Не се свързвайте с дрехите, с обувките, които носите. Ако се свържете с тях и ги обикнете, някой ще ги открадне, а след това вие ще страдате. Казвате: „Това са суеверия, ние не вярваме в такива неща“. На онзи, който не вярва, казвам: Нека даде ризата си някому и да види, после, как ще се чувства. Най-малко 2–3 нощи след това няма да спи: ще се върти ту на едната, ту на другата страна на леглото, докато се умори и заспи. Защо е така, няма да обяснявам, но всеки може да направи този опит. Закон е това. Всички разумни, напреднали същества знаят този закон и го прилагат. Като не знаете този закон, вие търсите лек начин за постигане на вашите идеали и като не ги постигнете, казвате: „Толкова години се моля, плача пред Бога, но нищо не ми се дава“. Защо? Работа, мисъл се иска. Нещата не стават лесно. Когато се казва, че трябва да мислим добре, това значи да се свържем с онзи възвишен, чист свят, където всички същества разбират и изпълняват волята Божия. Когато се казва, че трябва да правим добро, нямам предвид правене на добро, както всеки човек го разбира, но както Бог изисква. Всеки трябва да прави доброто според Божия закон. Не е добро онова, което се прави пред хората, те да кажат, че този човек е добър. То е все едно с чужда пита помен да правиш. Всеки трябва да изразява онова, което Бог е вложил в него и да знае, че това добро не е негово, но Божие. Тогава човек не прави доброто, но Бог в него. Който мисли другояче, той сам ще се натъкне на известно противоречие в себе си. Днес лекарят отива при някой болен, дава му някакви лекарства и казва: „Плати сега!“ Като оздравее болният, лекарят казва: „Аз излекувах този болен“. Казвам: Който вярва, че сам лекува хората, той има право да взима пари. Обаче, който знае, че Бог лекува чрез него, той няма право да взима пари. И тъй, първото условие в работата ви е самовладеенето, самообладанието. Самовладеенето не означава безчувственост. Ако самообладанието е свързано с отсъствие на чувствителност в човека, тогава парализираният ще служи за образец. Не, изкуството се състои в това, при най-голямата чувствителност човек да се владее. Минава някой човек през гората, почувства, че някаква засада има срещу него. Като чувствителен, той веднага взима друг път и избягва засадата. Говорят нещо лошо за този човек. Като чувствителен, той възприема тези думи и се изкачва някъде високо в съзнанието си, да не го засягат. И тогава, под ударите на тия лоши думи, той оставя само физическото си тяло, като мишена, на което отровните стрели нищо не могат да направят. Противникът забива стрелите и мисли, че ще успее нещо, а истинският човек седи горе някъде в съзнанието си и се подсмива. Оттам лошите думи не го засягат. Обаче, ако някоя стрела попадне над мешанката, тогава положението става по-сериозно, засяга човека. Сега и религиозните, и светските хора не издържат изпитите си. На какъвто изпит и да ги поставят, те пропадат. Невидимият свят изпитва днес всички хора. Особено силно се поддават хората на одумничество. Достатъчно е да се съберат 2–3 сестри на едно място, за да започнат да говорят за другите. Други пък, като се съберат на едно място, ще започнат да се сравняват помежду си, кои са по-напреднали. Това са детински работи. Някой мисли, че е напреднал, но утре го хване хрема или друга някаква болест и той не може да си помогне. Съберат се няколко сестри или братя около него, молят се, но не могат да му помогнат. Защо? Вяра се изисква! Гледам някоя майка, като се разболеят децата ѝ, тя се уплаши, изгубва всякаква надежда и съвършено отпада. Мъжът ѝ се разболее, пак същото обезсърчение я обхваща. Така човек се изпитва. Вие трябва да бъдете като ясновидците, да виждате края на нещата. Бъдете тихи и спокойни. Нещата, отвън и отвътре, могат да се менят, но вие трябва да останете неизменни. Казвате за някого, че е добър. – Добър е той, защото работите му вървят. Изкуство е да бъде човек добър, когато работите му не вървят. И светските хора са добри, когато са богати, здрави, от никого несмущавани. Някой се оплаквал, че откак тръгнал в правия път, всичко се обърнало наопаки, работите му останали назад. Едно трябва да знаете: който влезе в Божия път, той първо ще започне да оправя забърканите си работи. И след като оправи всичко, което е объркал, тогава, ако продължава да работи, ще види резултат. Тогава работите му ще тръгнат напред. Какво правят хората? Като заборчлеят, като изгубят богатството си, отиват при Бога, при своя Баща, да се нахранят малко, да си вземат някоя друга пара. Като забогатеят, пак отиват в света, където отново всичко изгубват. След това отново се връщат при Господа. Те ту отиват при Баща си, ту се отдалечават от Него, докато един ден съвършено обеднеят и казват: „Сиромаси сме, отникъде нищо нямаме“. – Не говорете така. Вие сте направили някаква грешка, затова сте изгубили богатството си. Сега ви е необходимо самообладание и работа, за да възстановите първоначалното си положение. Следователно, щом видите някаква грешка в другите или в себе си, ще знаете, че тя е задача, която трябва да решите. Казвам: Учете се от всичко, което става в света, било то добро или лошо. Хората в света нито са добри, нито са лоши. Има хора, били те религиозни или светски, които не могат да направят нито зло, нито добро. Мнозина говорят за свобода, искат да бъдат свободни. Може ли да се нарече свобода това, да вземе някой една тенекия, да удря на нея и да мине покрай прозорците на някой болен? Болният е чувствителен, той иска тишина, а ти удряш с тенекия. – „Не съм ли свободен да удрям тенекията?“ – Ти си свободен да правиш каквото искаш, но всяка неразумна постъпка не е вече свобода. Щом искаш да удряш тенекията, иди на разстояние два километра от къщата на болния, да не го смущаваш. Свободата подразбира служене на Бога. Свободен е само онзи, който служи на Бога и изпълнява Неговата воля. В основата на това служене седи Любовта към Бога. Само онзи може да служи на Бога, който има Любов към Него. Ще кажете, че се разкайвате, че се молите. – Това не може да ви спаси. Години усилена работа се изисква от човека, за да дойде той до дълбоко, вътрешно разкаяние и да започне да работи за Бога. Иначе никакви молитви няма да помогнат. При това положение никой Учител в света не може да ви изкупи. Вие сами трябва да се изкупите, сами трябва да дойдете до разкаяние. Всичко това зависи от вас. Понякога сърцето на човека се смекчава и после отново се втвърдява. Тази мекота не може да подкупи небето. Мекота, която се крепи на материална основа, е временна. Друга мекота на сърцето се изисква от човека – мекота, основа на която е Любовта. Мнозина употребяват напразно името Божие. Две думи кажат и ще споменат това име. Не, Божието име е Свещено и само онзи може да го изговаря, който върши Неговата воля. Дръжте това име дълбоко в душата си, ако искате да се повдигнете. Следователно, търсите ли свобода, искате ли да се повдигнете, служете на Бога. Тогава ще бъдете и млади, и силни, и способни ученици. Старият казва: „Какъв бях едно време! Каква любов имах!“ Младият пък казва: „Изгубих любовта си, изгоря сърцето ми“. – Любов, която се губи, която гори сърцата на хората, не е истинска любов. Тази любов е свойствена на материята, а едно от състоянията на материята е твърдост. Според състоянията на материята тази любов може да доведе човека или до втвърдяване, или до разливане, или до изпаряване на чувствата му. Някой се оплаква, че не може да се моли, понеже нямал разположение. Не, ще се молите и когато сте разположени, и когато сте неразположени. Щом е въпрос за молитва, няма да чакате добро разположение на духа. Да се откажете от молитвата, значи да се откажете от дишането. То е все едно болният да каже, че не иска да диша. Той трябва да диша, а при това правилно, дълбоко да диша! Болният трябва да се откаже от нещо, но не от въздух, а от ядене; той трябва да яде по-малко и да избира храната си. Болестта му е дадена, именно, за възпитание на стомаха. Близките му се чудят какво да му дадат, да не умре от глад, да се засили, да се поправи по-скоро. По този начин те ще претоварят стомаха му и ще влошат положението му. Дайте на болния една печена ябълка, няколко ореха и едно малко парченце хляб, препечен на огън. На другия ден вместо ябълка дайте му една печена круша. Причината на всички болести, на всички недъзи, на всички несрети в живота на човека е духовна, а не физическа. Ако искате да бъдете здрави, не допускайте в ума и в сърцето си нито една отрицателна мисъл, нито едно отрицателно чувство. Отрицателните мисли и чувства са мухи, паразити, които оставят своите семена по главите ви. Не допускайте тези мисли и чувства да кацат по главите ви. Ако са успели вече да нахвърлят семената си, вие трябва да вземете гребен и да ги изчистите. Ако оставите паразитите да се въдят по главите ви, това е лош признак. Причината за много от болестите се крие във вашето подсъзнание. Те са остатъци от вашето минало, с което днес трябва да се справите. Задачата ви, като ученици, е да се справите с всички неправилности на вашето минало и така да вървите напред. Един благочестив, добър свещеник ми разправяше една своя опитност, за силата на изкушението: „Бях си поставил за задача да водя редовен живот, никога да не ям след залез слънце. Едни мои познати ми изпратиха една кошница грозде, но слънцето беше залязло. Поглеждам към гроздето, не искам да ям, не искам да наруша задачата си. Легнах да спя, но кошницата с гроздето се върти в ума ми, не мога да спя. Станах от леглото си и започнах да чета „Отче наш“, „Верую во Единнаго“ и се успокоих малко. Легнах отново да спя, но ужас! – кошницата пак в ума ми. Поглеждам към часовника, часът е 10. Обръщам се надясно, наляво, не мога да заспя, не мога да се освободя от кошницата. Пак ставам: поглеждам, часът е 12. Приближих при кошницата, взех малко грозде и си легнах. Каква беше изненадата ми, когато кошницата отново изпъкна в ума ми. Най-после реших: ще стана, ще изям всичкото грозде, да се успокоя. Казано и свършено: изядох гроздето и си легнах, но на другия ден вече бях болен. Седя после и размишлявам: Чудно нещо! – толкова годишен човек съм станал, на другите давам ум, а се изкуших от една кошница грозде. Опасна била тази кошница! Мисля си: Опасна е, защото чрез нея дойде изкушението. Утре ще дойде друго изкушение, друго изпитание, което пак няма да издържа. Гледам кошницата, а нещо ми говори: „Защо ставаш толкова суеверен? Тук сега е нощ, а на другата страна на земята е ден, там слънцето още не е залязло. Стани от леглото и си хапни малко грозде! То е благословено от Бога“. Казвам: Самовъзпитание е нужно на човека! Ако иска да яде грозде, той може да яде и среднощ, но трябва да се качи на своя самолет, да вземе със себе си кошницата с грозде и да стигне слънцето. Щом го стигне, свободно може да яде. Правило е: Човек трябва да яде след изгрев слънце и преди залез слънце. Преди изгряването на слънцето не е добре да се яде. При сегашните условия на живота това правило не може всякога да се спази, но който иска да живее редовно, той трябва винаги да го има предвид. Правете този опит в продължение на една година или на няколко месеца, да видите какви резултати ще придобиете. Човек трябва да измени своя начин на живеене, ако иска да създаде в себе си характер. Как живеят съвременните хора? Раждат се, натъкват се на противоречия, блъскат се натук-натам, създават теории и хипотези, философстват и в края на краищата нищо не постигат. Идват до ред разочарования, които обезсмислят живота им. Според мене една теория или една хипотеза не е нищо друго, освен една перспектива на даден предмет, разгледан в едно положение. Утре, обаче, за същия предмет ще имате друго положение, друга перспектива. Значи една теория е вярна за дадени условия, за дадено положение. Когато условията и положението се изменят, с тях заедно се изменя и теорията. За пример, виждам един равностранен триъгълник, но след известно време, при нови условия, този триъгълник не е равностранен, силите в него се изменят. Триъгълникът не е тяло, той е част от дадено тяло. Следователно, както тялото се изменя, така и неговите части се изменят. И състоянията на хората не са нищо друго, освен части от състоянията на други същества, със съзнания, различни от техните. Всяко настроение е част, отсечка от някое тяло; то може да бъде триъгълник, четириъгълник, петоъгълник и т.н. Това са символи. Например триъгълникът, четириъгълникът, петоъгълникът и другите фигури показват качества, положения на съзнанието. Това са живи, а не мъртви картини, които показват как нещата менят своята форма, своето място, като минават от физическия в астралния, от астралния в умствения, от умствения в причинния свят. Само по този начин човек ще има ясна представа за развиването на съзнанието и за неговата роля в живота на човека. Едно трябва да направите, като ученици: Да се заемете с изучаването на лекциите от първата година още. Там има известни правила, закони, формули, които трябва да заучите добре. По този начин вие ще развиете в себе си известни центрове, които ще ви помогнат в живота. За пример, вие можете да имате приятел само когато сте развили в себе си центъра на приятелството. Вие можете да влезете в някое общество и да живеете с хората в това общество само ако сте развили центъра на общителността. Вие можете да обичате Бога само ако сте обработили своето сърце. В Бога, като цяло, като единица, се включват всички живи същества. Ако обичате Бога, в Него ще намерите и братята си, и сестрите си, и приятелите си, и обществата. На всяка наша проява, на всяко наше състояние отговаря известен център, който трябва да се развива. Това не са илюзии. Илюзии има само тогава, когато нещата не се развиват правилно. В илюзията нещата се усилват, увеличават се само, без да растат, без да се организират. За пример, сянката може ли да расте? Не, сянката се разтяга само, без да расте. Някой казва: „Слънцето изгрява“. – Слънцето никога не изгрява. Защо? Защото никога не залязва. Ако се качите високо в пространството, ще видите, че слънцето не се върти, както на нас се вижда, но се движи спиралообразно нагоре и после слиза надолу. Казвам: Ученикът трябва да се концентрира, да развива мисълта си, но не по начина на йогите. Има много начини, методи, с които йогите си служат, но ако човек не ги разбере, той може съвършено да се осакати. Тези осакатени ученици са вън от законите на природата. Законите на разумната природа са строги. Аз давам методи, които са свързани с най-малки рискове за човешкия ум. Те са методите на живота, методите на разумната природа. Методите на йогите, обаче, са свързани с големи рискове. Йогите приличат на англичаните, които обичат да се качват по високите върхове, даже с риск за живота си. Всяка година загиват по планините или потъват в моретата десетки англичани, но те смело вървят към целта, която искат да постигнат. Англичанинът е горд, не отстъпва лесно. Той казва: „И животът ми да коства, аз ще постигна това, което желая“. – Хубава черта е тази. Българинът е като циганина, който казва: „И чергата изгарям, и чука продавам, но не се подчинявам“. Той е упорит, но не е твърд. Твърд човек е онзи, който с мисълта си може да се издигне в пространството, откъдето никой не може да го снеме. Каква твърдост е тази, да се държиш за земята? Утре земята ще се разклати и ти ще изгубиш твърдостта си. Твърдостта е висше качество. Твърд е онзи, който има пълно самообладание, който може да владее своите мисли, чувства и който има в себе си пълно равновесие. Той седи на някое място, където никой не го вижда; обаче той всички вижда, всички наблюдава. Ученикът трябва да развива в себе си такава именно твърдост, а не упоритост. Само така той ще разбира природата и ще се ползва от нея. Иначе каквито богатства и да има, ще му се отнемат. Кой от вас не е опитал това? Днес имате някаква радост, но при най-малката грешка от ваша страна радостта ви изчезва. Къде отиде вашият мир? Фиктивни са били вашата радост и вашият мир, а фиктивните неща са материални. Материалната радост, материалните блага, изобщо, всеки може да отнеме. Духовната радост, духовните блага никой не може да отнеме. Духовното е достояние на ангелите. Физическата любов е на пресекулки, ту се явява, ту изчезва. Духовната любов е постоянна; тя непрекъснато се увеличава, расте. Във физическата любов има разтягане, в духовната има живот, има растене. Сега, като говоря по този начин, вие ще кажете: „На думи лесно се говори, но елате в нашето положение, да го опитате“. Аз пък ще кажа вие да дойдете на моето положение. Бил съм във вашето положение, няма защо пак да се връщам. Сега вие ще дойдете на моето положение. За да се развивате правилно, вие трябва да дойдете на моето положение. Това е идеалното положение, към което трябва да се стремите. То не е прахосване на сили, но разумна работа. Страдания, недоразумения ще дойдат – те са неизбежни. За да дойдете до разумния живот, необходими са страдания. Човек може да се разтревожи за нещо, но важно е да не се гневи. Не е въпросът да се разкайва, но той всякога трябва да държи съзнанието си будно. Това значи: Когато устата иска да каже нещо, първо да пита съзнанието, да говори, или не; когато очите искат да видят нещо, да попитат съзнанието, да гледат, или не; когато ушите искат да чуят нещо, да попитат съзнанието, да слушат, или не; когато ръката иска да се мръдне, да удари някого, да попита съзнанието, да направи това, или не. Понеже човекът, т.е. съзнанието в човека, е отговорно за всички прояви на своите удове, то трябва да бъде будно, да държи всички свои слуги в респект. Казвам: Сложете това правило в живота си и вижте доколко ще го изпълните. Когато приложите нещата в живота, тогава ще ги научите. В древността един ученик отишъл при един от Великите Учители и го запитал: „Учителю, кажи ми какво нещо е Любов към ближния“. – „Иди в света и след 3 години се върни при мене, да ти кажа какво нещо е Любов към ближния.“ Той отишъл в света, според както Учителят му го посъветвал. Но след 3 години се върнал при Него и казал: „Научих първия урок. Сега съм готов за втория“. Учителят му казал: „Сега почни оттам, откъдето си спрял“. Сега, поставете си за задача, в продължение на един месец да не съдите никого – нито себе си, нито ближните си. Дойдете ли до положението да съдите някого, кажете: „Господи, на Тебе оставям да уредиш тази работа и да се произнесеш за нея“. Казвате: „Ние сме правили такъв опит“. – Едно нещо трябва да научите: начинът, по който да възлагате товара си на Господа. Велика наука е да може човек да уповава на Бога и да знае как да възлага товара си на Него! Значи за един месец ще направите опит, във всичките си изпитания да уповавате на Бога. Каквито изкушения, мъчнотии или страдания ви дойдат, уповавайте на Бога! Ако успеете в тази задача, работите ви ще се оправят. Ако не успеете, работите ви още повече ще се объркат. Работете всички с упование на Бога! Вие живеете в свят, в който се изисква голямо внимание и съсредоточеност. Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му! Лекция от Учителя, държана на 9 март 1927 г., София.

Аудио - чете Цвета Коцева Възможни постижения (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Възможни постижения“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Възможни постижения Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му! Размишление Съвременните хора си служат с радиото, с което правят опити да се съобщават на далечни разстояния. Обаче радиото често предава някои дисхармонични вълни, които препятстват на правилното възприемане. Един ден хората ще се съобщават не само с далечни и близки места на физическия, т.е. видимия свят, но и с невидимия свят. И днес даже човек може да има връзка, съобщение с невидимия свят. Достатъчно е той да има будно съзнание във време на молитва, за да бъде във връзка с този свят. Когато някой изпадне в затруднение, казвам: Моли се, за да влезеш във връзка с разумни същества, които могат да ти помогнат. – „Аз се моля, но не получавам никакъв отговор.“ – Причината, поради която човек не получава отговор на своята молитва, се дължи на това, че съзнанието му не е будно. В това отношение човешкото съзнание не е нищо друго, освен радио-апарат, който възприема и предава звуковите вълни от пространството. Учените казват, че над земята има един дебел пояс, който отклонява вълните и препятства на изкачването им. С това научно твърдение може да се обясни защо молитвата на някои хора не може да се издигне по-високо от тях. Колкото по-будно и по-високо е съзнанието на човека, толкова по-голяма е вероятността молитвата му да бъде приета. Твърдението, че хората могат да се съобщават с другия свят, не е ново. От хиляди години насам хората са се съобщавали с невидимия свят. Какво се иска от човека, за да бъде в съобщение с този свят? – Да има свое радио. Който има радио в себе си, той може да се съобщава и с този, и с онзи свят: той може да влезе във връзка със съществата, които живеят на Хималаите; той може да влезе във връзка и със същества от невидимия свят. И тъй, като отправяте молитвите си нагоре, ще се пазите от вълчите вълни, които се отразяват вредно върху духа на човека. Съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват от омнибусите на астралния свят. В астралния свят има стари омнибуси, стари, повредени електрически трамваи, които създават ред катастрофи. Който се е качил на един от тия трамваи, той вече се е осакатил. И наистина, много от съвременните хора носят остатъци от това осакатяване. Срещнете ли такъв човек, ще видите, че той се бори или със съмнението, или с безверието, или с безлюбието, или най-често с алчността си за забогатяване. Много хора днес искат да станат богати, да печелят. Казвам: Не е нужно човек да се стреми към печалби, но да запази богатството, което му е дадено. Не е нужно човек да се стреми да създаде в себе си радио, но той трябва да усъвършенства своя говор, правилно да предава своите мисли. Каква полза, ако имате радио, по което предавате вашите изопачени, криви мисли и чувства? Невидимият свят е затворен за такова радио. Защо ви е радио, което съска само? Звуковете, които вашето радио предава, трябва да бъдат чисти, отчетливи, ясни. Ако мислите ви са чисти, и трептенията, които те произвеждат, ще бъдат чисти, свободни от всякакви препятствия. Никакви препятствия, никакви спънки не могат да им попречат. Такава мисъл непременно ще бъде приета и в невидимия свят. Сега, аз говоря за герои, за хора, които съзнателно работят върху себе си и се справят с мъчнотиите в живота си. Мъчнотиите не са нищо друго, освен нападения на човека от тия вълчи вълни, или нехармонични астрални звукове. Както вълците, мечките, тигрите, змиите оказват влияние върху човека и го плашат, така и тия астрални вълни, съскания, оказват влияние върху неговите молитви, пречат да се повдигнат нагоре и с това смущават духа му. Тия нехармонични вълни смущават духа му. Тия нехармонични вълни оказват влияние не само върху молитвите на човека, но и върху неговите добри желания. За пример, някой мисли да направи някакво добро, но щом се натъкне на една от тия дисхармонични вълни, той веднага се раздвоява в себе си и казва: „Защо ли пък трябва да направя това добро?“ Или: „Дали, наистина, аз съм в правия път?“ Друг пък казва: „Моите работи не вървят добре“. Вие трябва да знаете, че законите на физическия свят са точно обратни на тия от духовния свят. За пример, ако на земята една кола не е намазана добре с катран, с масло, тя не може да се движи. Ако пък в духовния свят тази кола е добре намазана с катран или с масло, не може да върви напред. Ето защо, не мислете, че като тръгнете в духовния свят, работите ви ще се оправят. Не, докато не се очистите съвършено, никакво духовно богатство няма да получите. До това време ще си служите със стари капитали, със стари богатства. Освен това част от капиталите, с които сега си служите, са чужди и трябва да ги върнете, откъдето сте ги взели. Христос казва: „И ако в чуждото се не показахте верни, кой ще ви даде вашето?“ Човек трябва да бъде честен, изправен към чуждото, та като дойде до своето, до онова, което ще му подарят, да бъде достоен за него, да се покаже и към него добър господар, добър стопанин. За тази цел от всички се изисква знание. Казвам: Когато дойдете до процеса на чистенето, от всички се изисква присъствие на духа. Не е достатъчно само да пожелаете да се изчистите, но трябва да знаете как да направите това. Преди няколко дни забелязах, че на пода в моята стая имаше едно петно. Запитах една от сестрите как може да се изчисти това петно и тя каза, че ще може да се изчисти с гореща вода и сапун. – Скоро ли ще стане това? – „Не може да се изчисти скоро, дъските трябва да се търкат с четка.“ – Виж тогава какво ще направя сега. Взех спирт и налях върху петното. После запалих една клечка кибрит и го приближих до спирта. Мазнината се беше вече разтворила в спирта, който се запали, а с него заедно изгоря и мазнината. Сестрата погледна към мазното петно, което беше на пода, но то беше вече изчезнало. По този начин петното се изчисти скоро, но изисква се присъствие на духа. Ако горенето на спирта продължава дълго време, има опасност подът да се запали, но ако опитът се направи бързо и ловко, никаква опасност няма. Сега, кой от вас ще каже какъв е резултатът от зададеното упражнение? По колко думи и букви изговорихте в определения за упражнението ден? При това кои букви преобладаваха? Има ли някой от вас, който да е казал само една дума? Човек може да изкаже колкото иска думи, но той трябва да знае, че за всяка празна дума ще дава отговор пред невидимия свят. Всяка празна дума не е нищо друго, освен съскане, което нарушава хармоничните вълни в пространството. Можете ли да си представите какво съскане се произвежда от празните думи на хиляди и милиони хора? Голямата дисхармония в света се дължи, именно, на тия безброй празни думи, които излизат от устата на хората. За следващите 3 петъка ще ви дам друга задача. Тя ще бъде подобна на първата, но малко по-лека, защото няма да бъде за цял ден, а само за 3 часа, от 9 до 12 часа преди обяд. Колкото и каквито думи изговорите през това време, ще отбелязвате. След това ще преброите колко думи сте изговорили през трите часа, колко гласни и колко съгласни букви има в тях, както и това, колко от тия думи са съществителни, прилагателни и глаголи. Мнозина мислят, че задачите, които се дават в Школата, са маловажни неща. Не е така. Без тия задачи ученикът не може да направи никаква връзка с невидимия свят. Всяка добре изпълнена задача представлява нова връзка на ученика с хармоничните вълни, които му дават подтик, импулс за работа. Който от вас изпълни тази задача, както трябва, той ще придобие повече, отколкото четенето на книги цяла година наред. Една добре изпълнена задача ползва ученика повече, отколкото четенето на произведенията на някой поет. Какво е поезията? Поезията е сянка, под която хората си почиват. Поезията, музиката са почивки в живота на онзи, който е работил. Обаче освен от почивки, ученикът се нуждае от съществена храна, която той трябва да сдъвче, да преработи в себе си, за да получи от нея необходимата енергия за живот, за работа. Който се наеме да изпълни тази задача, той трябва да я приеме не от страх, не с насилие, но съзнателно, от Любов. Всяка добре изпълнена задача може да събуди в ученика някаква малка дарба или способност, от която цял живот да остане благодарен. Нищо лошо няма, ако не изпълните задачата, но малкото птиченце, което щеше да ви попее, да направи полог във вас, ще потърси друго място, където ще занесе своето благословение. Когато влезете в Школата, първото нещо, което се изисква от вас, е смирение и послушание. И царски синове да сте, ще съблечете своята мантия и ще уповавате не на царската кръв, но на своя ум и на своето сърце. Ще работите за развиването на ума и на сърцето си. Каквито вярвания сте имали до това време, ще ги оставите настрана. За вас са важни умът и сърцето ви. Те са капиталът, с който ще разполагате, като ученици. Каква философия сте имали до това време, или какво верую, това са стари работи, които за времето си са имали значение. Днес тия неща ще останат назад, като тор, върху който ще израсте нова философия, ново верую. За дадения случай са важни вашият ум и вашето сърце. Кой учен какво е казал, това е стара работа. Какво казват новите учени, това е важно за вас. То не значи, че съвършено ще се откажете от старото. Ще държите и старото, но към новото ще се стремите. Следователно, като ученици, обръщайте внимание на упражненията, те ще допринесат нещо за развитието ви. Мнозина ще се откажат от упражненията под предлог, че са заети. Сестрите ще кажат, че имат да готвят; братята ще кажат, че са чиновници, учители, не могат да изпълняват задачата. Питам: Колко време се изисква за готвене? Според мене за един час може да се сготви едно ядене. Сестрите се оплакват, че много време им трябвало за пране. Едно се изисква в работата, която вършите: разположение на сърцето и участие на ума. При тези две условия работата ви ще върви успешно. Съвременните хора работят много, придобиват малко; учат много, прилагат малко. Някой казва, че прочел една голяма книга. Не е важно каква книга е прочел, но какво е останало в главата му. Ако той прочете тази голяма книга и не задържи нищо от нея, какво е придобил? Ще каже той, че трябва да я прочете няколко пъти, за да я запомни. Питам: Колко време ще ви остане за другата работа, ако за да запомните няколко мисли от тази голяма книга, трябва да я прочетете няколко пъти? И тъй, стремете се към новия път, към новата насока в живота. Ако нямате свободно време за тази работа, тогава използвайте поне онова време, което не знаете как да употребите. Обаче един ден ще разберете, че това време е най-добре използвано, защото ви е дало най-добри резултати. Един ден ще разберете, че това, което сте придобили в Школата, е истинска придобивка. Тогава ще имате възможност да сравните резултатите на работата си извън Школата и тия в Школата. Каквото вършите, вие сами трябва да бъдете доволни от него, да не кажете в себе си, че това са глупави работи. Според мене глупаво нещо е само онова, в което сърцето и умът не взимат участие. При това положение човек е принуден да върши онова, което другите му налагат. За пример, поканват ви да отидете на представление; вътрешно вие нямате желание, обаче не искате да откажете на своите познати. Отивате на представлението, но се връщате недоволен, намирате, че сте направили нещо глупаво. Защо? Защото програмата на невидимия свят за този ден е била съвсем друга. Друго нещо се е изисквало от вас. Времето, през което сте били в театъра, е съвпаднало със зададената ви задача от невидимия свят и вие не сте могли да я изпълните. Обикновено невидимият, духовният свят работи вечер, а на физическия свят се работи през деня. Добре е, ако човек може да работи едновременно и във физическия, и в духовния свят. Ако някой отиде на концерт или на представление и през това време може да слуша и да върши своята духовна работа, нека отиде. За вас е важно духовната работа да не страда. Каквото вършите, влагайте в него духовен елемент. Според мене на първо място стои духовната работа, т.е. работата за Бога, а после човешката, т.е. работата за себе си. Така гледам аз на работата, така трябва да гледате и вие. Сега, от упражнението, което ви дадох, трябва да извлечете мисълта, че имате свобода да говорите, колкото и каквото желаете, но същевременно трябва да следите колко от изказаните думи са на място. Казано е, че за всяка празна дума ще давате ответ. Един ден, като влезете в астралния свят, ще се намерите в чудо. Там ще ви дадат задача, да изброите колко думи сте изговорили през целия си живот и колко букви има във всяка дума. И най-после, ще ви заставят да проследите добрите и лошите последствия на всяка дума. Само по този начин ще пречистите живота си, ще отделите потребното от непотребното. Като се пречистите, тогава ще ви приемат в духовния свят. Ако сте изговорили определеното число думи в живота си, ще останете в духовния свят; ако не сте изговорили определеното число думи, ще ви върнат на земята, да свършите задачата си. Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде свободен по дух, за да създаде в себе си вътрешна хармония. Свободният човек е добър човек. Тази доброта ще му послужи като велик подтик в живота, да работи за своето благо, както и за благото на своите ближни. Ако всеки човек работи по този начин, Царството Божие ще дойде на земята. Така трябва ученикът да разбира живота, където и да се намира той, при каквито условия и да живее. Това подразбира освобождаване от старите възгледи на живота. Човек трябва да се съблече от старото, както съблича старите си дрехи и облича нови, чисти дрехи и започва нов живот – живот на свобода, на истина и красота. Едно важно условие, което се изисква от ученика, е искреност. Искреността трябва да бъде негова спътница във всяка мисъл, във всяко чувство и във всяко действие. За пример, когато изпълнявате задачата си, трябва да бъдете тъй естествени, като че нямате никаква задача: ще говорите, както обикновено си говорите, без никакво въздържане. Може би мнозина ще пожелаят да говорят по-малко, да подбират думите си, но това вече не е естествено положение. Така правят мнозина, когато някои графолози искат да изучават техния почерк. Като знаят това, те написват няколко реда, но ясно, красиво, да не би да се каже нещо лошо за тях. Не, ще пишете естествено, ще говорите естествено. Някой казва: „Понеже ще давам отчет за всяка изговорена дума, днес ще говоря малко“. Не, и днес ще говорите, както през другите дни, с една разлика само, че през тези 3 часа съзнанието ви трябва да бъде будно, да записвате всичко, каквото говорите. Покрай другото тази задача има предвид да ви постави в положение да работите при всякакви условия, а не само при благоприятни. Едно условие се изисква при тази задача: да бъдете свободни и естествени. По този начин ще се създаде вътрешна идея във вас, която ще ви направи силни, да устоявате на всички мъчнотии в живота. Когато ученикът разбере, че върви напред, здравето му се подобрява, умът просветява, сърцето се разширява и облагородява. Той вече върви в правия път без съмнение, без колебание. Докато живеете на земята, всички хора се нуждаят от задачи, от упражнения. Много пъти човек ще се отклонява и отдалечава от правия път – това е неизбежно и естествено. Такива са земните пътища; те криволичат, извиват, пак се изправят. Ученикът обаче не трябва да се плаши. Неговата задача се състои в това, да разбира кога се отклонява, да познава колко се е отклонил и да има силно желание да се върне в правия път. При всички тия условия той учи, придобива знания и опитности. С тия знания и опитности той развива сърцето и ума си. Без ум и без сърце ученикът не може да бъде приет на небето. Докато човек е на земята, сърцето, като по-старо, ще помага на ума. Като отиде на небето, между ангелите, там е обратно: умът ще помага на сърцето. Там умът е по-стар от сърцето. И тъй, разбрахте ли задачата? Ще я изпълните свободно, без никакъв страх. Интересно е да наблюдавате какво ще ви се случи през тези 3 часа. Щом невидимият свят ви дава тази задача, много ваши приятели ще се заинтересуват от нея и ще ви наблюдават как ще я изпълните. Това ни най-малко да не ви смущава. Ако първият път не я изпълните добре, вторият път ще я изпълните. Ако и вторият път не успеете, третият път ще успеете. Както и да е, вие няма да мислите за успех, но ще работите. Едно трябва да знаете: условията на човека се дават даром, а усилията зависят от самия него. Може ли да се нарече човек онзи, който не прави никакви усилия? Някой ще възрази, че геният постига нещата без усилие, че се е родил такъв. Не, така се само говори, но всъщност никой не се ражда гений. За да се прояви някой на земята като гений, това подразбира усилена работа на човешкия дух в редица свои минали съществувания. Геният е човек с пробудено съзнание, който е работил и работи непрекъснато, при всички условия на живота, и на земята, и на небето. Високо съзнание, непреривна работа и непоколебима воля се изисква от човека, за да дойде той на земята като гений. При това геният трябва да се роди от добродетелна майка и от умен баща. Ако майката е мечка и децата са мечета. През каквато среда минава човек, такава ще бъде неговата форма. В това отношение майката и бащата са живи среди за своите деца. Не е лесно човек да се справи с влиянията на своите родители: или той ще заприлича на тях, или те на него. Голяма наука, велики знания се изискват при въплътяването на душата в някаква форма. Ако рече да проследи целия път на своето създаване, като душа, която се е въплътила в една или в друга форма, човек ще се натъкне на своето велико невежество. Кой човек, например, помни своето детинство, от първия месец на раждането си? Някои хора помнят своя живот едва от третата си годишна възраст, а други – от по-късно. Ако вие не помните своето сегашно детинство, как ще помните своите минали съществувания? Как ще помните своето създаване като душа и живота и в невидимия свят? Следователно, да бъде човек гений, това подразбира да помни той поне 10 свои прераждания. Талантливият пък трябва да помни поне 2–3 свои прераждания. Геният е построен въз основа на строго определени математически данни. Всяка черта, всеки уд от неговия организъм е точно определена математическа величина. Майката и бащата на гения също така са гениални хора. Ако средата, почвата, от която геният се ражда и в която расте и се развива, не е гениална, той не може да бъде гений. Думата „гений“ подразбира начало на нещата. Каквото е началото, такъв ще бъде и краят. Ако началото е добро и краят ще бъде добър. Задачата на ученика е да се освободи от всички странични влияния в своя живот, насадени в него било по наследство, било от въздействието на окръжаващата среда. Той трябва да се освободи от чуждото в себе си и да остане само с онова, което Първичната Причина е вложила в него още при създаването му. Върху тази основа той трябва да гради своя по-нататъшен живот, да разработи своите заложби, та един ден да бъде господар на положението си. Какво придобива малкото пате, като живее на земята? То се излюпва и веднага започва да плава и да се храни като майка си. Придобило ли е нещо ново? Малкото птиченце излиза от гнездото си и веднага започва да хвърчи, да си търси храна като майка си. Придобило ли е нещо ново? Животът на ученика, обаче, не трябва да бъде такъв. Веднъж освободен от чуждото в себе си, той трябва да развива своите сили, своите дарби и способности, да изработи в себе си нещо самостоятелно, независимо и оригинално. Когато ученикът работи върху себе си съзнателно и от Любов, той непременно ще се натъкне на ред противоречия и изкушения, но трябва да ги преодолява; крайният резултат решава неговото положение. Той ще изпадне, например, в положението на човек, който иска да прави добро. Върви този човек по пътя и носи в торбата си един килограм хляб. Среща го една бедна, гладна вдовица, която 3 дни не е яла. Тя се обръща към него с молба да ѝ помогне, да ѝ даде малко хляб, защото умира от глад. Той започва да мисли какво да прави: ако целия хляб ѝ даде, за него няма да остане, а му предстои път. Ако нищо не ѝ даде, тя ще умре гладна. Два гласа се борят в него. Ако не ѝ даде хляб, ще сгреши; ако ѝ даде, правилно ще постъпи. Ученикът не е нито в единия, нито в другия глас, той е в решението, което ще вземе. Когато някой влезе в Школата, веднага два гласа ще започнат да му говорят: единият го съветва да излезе от Школата, да не се ограничава, да живее, както всички хора, защото тук ще се обезличи. Влез в света като другите хора, да разбереш защо живееш. Това е подобно на съвета да не даваш хляб на бедната вдовица. Друг някой му казва: „Остани в Школата да работиш, да учиш, да се молиш. Само така от тебе човек ще излезе“. Това са два различни съвета, но решението, което вземеш, това си ти. Казвам: Истинският човек може да се прояви само при една вътрешна борба. Тъй, както днес е организиран, човек не може да се прояви, ако не се натъкне на тази вътрешна борба в себе си. Това е неизбежен закон. Ако животът ви е хармоничен, вие ще бъдете в положението на непроявени житни зърна в хамбара. Този живот не може да се сравни даже и с живота на кристалите. Докато са в хамбарите, житните зърна са мъртви, в спящо състояние. Щом стане някакво стълкновение между тия зърна, животът в тях започва. Тази борба, това стълкновение може да е малко, но то е начало на живот. Колкото малка да е вътрешната борба в човека, била тя за добро или зло, радвайте се; тя е посещение от невидимия свят. Невидимият свят е обърнал внимание на вас. Той изпраща малък ветрец към вас, да ви поразхлади, да понаведе клончетата ви наляво, надясно, да се поборите малко. Такъв е законът на равновесието. Когато някоя външна или вътрешна сила дойде върху човека, той излиза от своето равновесие, но за да не го изгуби, наклонява се ту надясно, ту наляво. Обаче целта не е да вървиш нито наляво, нито надясно, но да запазиш равновесието си и да вървиш нагоре. Следователно вътрешната борба в човека е важен психологически закон, необходим в живота на човека, за урегулиране на силите в него, за запазване на равновесието. Всеки човек има равновесие, но не го задържа за дълго време. Рече ли да предприеме нещо добро, веднага един глас ще му каже: „Отложи това нещо за друг път! Днес условията не са благоприятни, не му е времето сега“. Аз пък казвам: Не отлагайте нито за един час! Всякакво отлагане е губене на време, губене на сили. Решите ли да направите нещо, приложете го. И в съдилищата често отлагат делата. Какво се постига с отлагането? Разноските се увеличават, времето се губи, хората се разтакават нагоре-надолу и в края на краищата се изгубват благоприятните условия. Никакво отлагане! Когато човек отлага нещата, той мисли, че утрешният ден ще му донесе по-добри условия, но винаги остава излъган. Съвременните хора очакват големи резултати, големи придобивки в живота, но остават разочаровани. Те не знаят законите на живота и затова се обезсърчават. Закон е: Малките работи, малките придобивки са предшественици на големи, на велики резултати. Ако човек разбере и приложи този закон в живота си, той ще придобие вътрешно спокойствие, вътрешен мир. Не е лесно да придобие човек този мир в себе си. За такъв човек може да се каже, че има характер. Някой казва: „Аз имам голямо въздържание“. Въздържанието и вътрешното спокойствие са две различни неща. Когато водата ври в добре затворен котел, това е въздържание. Външно само човек е спокоен, но вътре има голямо брожение, голям напор. Добре, че обвивката на човека, т.е. неговият котел, е здрав, та издържа на вътрешното налягане. Но при това положение все трябва да се намери един отдушник, парата да излиза навън. Ако огънят, на който водата в котела ври, е много голям, човек трябва да остави отдушника отворен, да не се пръсне котелът. Умният човек впряга парата на работа и подкарва трена. Глупавият оставя котела да се пръсне и се чуди защо машината не върви. Вика веднага лекар, който го преглежда внимателно и казва, че е станало някакво усложнение. Никакво усложнение не е станало. С глупавия всякога стават усложнения. Когато колата се движи, осите трябва да са намазани с масло. Щом не са намазани, от движението, от търкането се образува топлина и осите се запалват. Тогава всички казват: „Колата се запали, някакво усложнение е станало“. Никакво усложнение не е станало и нямаше да стане, ако вие бяхте хора предвидливи, досетливи и със самообладание. При тези условия човек има възможност да реализира повече неща в живота си, да придобие повече знания, които днес му са потребни. Има знание, което днес, именно, е потребно на човека. За тази цел необходимо е той да работи за развиване на своята интуиция. Тя ще му помогне в много случаи на живота. Когато интуицията в човека е развита, той знае кога и какво да говори, какво да направи, какво да научи и т.н. У когото интуицията не е развита, той не знае къде какъв разговор да води. Дойде му някой приятел на гости и той започва да говори работи „ни в клин, ни в ръкав“ и в края на краищата двамата остават недоволни. Като си отиде приятелят му, той казва: „Не трябваше да постъпя така. И аз не исках това, но така излезе“. Да имаш интуиция, това значи да разбираш кому какво е нужно и да го задоволиш по най-разумен начин. Ако срещнеш някой философ, ще се разговаряш на неговия език. Необходимо е всеки човек да развие в себе си интуицията. Тя му е дадена от Бога, за да схваща той отдалеч събитията. Условията се дават даром, а резултатите се придобиват. Това значи: Условията за развиване на интуицията са дадени на човека даром, а той трябва да работи върху себе си, да прави усилия, да я развие. Когато се развива интуицията, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на духа и вътрешна радост. Той не допуска вече в съзнанието си нищо чуждо, а в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. Интуицията изключва от себе си всякакви одумвания, всичко речено-казано. Който се ръководи от своята интуиция, той е затворен за шума на външния свят. Той влиза в сърцето си, затваря се там, взима бърсалката и започва да изтрива. Кой какво казал, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишат само Божествени работи. Красиво е да отидете до една чиста дъска, на която нищо не е написано и очаквате да дойде Божият пръст да пише. Красиво е да спрете и да си починете на една неразорана нива. Ще си починете и ще се помолите Бог да изпрати работници да изорат тази нива. Красиви места са ония, на които човешки крак не е стъпвал, нито човешкият живот е орал. Тези места са девствени и те очакват Божият крак да стъпи върху тях. Сега, моята цел е да насоча вниманието ви към тия места, тях да търсите. Вие четете произведенията на някой поет, но виждате, че много човешки крака са стъпвали на нивата, която той е орал и сял. Преди тебе никой не трябва да е стъпвал на мястото, където ще ореш и ще сееш. Това място е определено само за тебе. Нека всеки стъпи на ново, чисто място, определено само за него. От това място той ще определи посоката на своето движение. От своето място той по-добре ще разбере и другите хора, по-добре ще определи и техния път. Всяко нещо се цени и познава на своето място. Ако вземете един хубав хляб и отидете при един чист планински извор да си хапнете от хляба и пийнете от чистата вода, вие ще оцените хляба и ще благодарите за него. Ако вземете същия хляб и отидете да орете на една нива, обрасла с тръни и бодили, ще оцените ли хляба? От непосилния за вас труд и хлябът ви ще бъде горчив. Следователно, за да оцените един поет, вие трябва да имате интуиция, да схващате мисълта му. Вие четете едно стихотворение за кокичето или за минзухара и се чудите откъде този поет е измислил тези неща! В хубави образи той е описал страданието на кокичето, но вие не го разбирате. Защо не го разбирате? Защото нямате интуиция. Ако имате интуиция, щяхте да разберете защо поетът пише така. Наистина, кокичето не може да пролива сълзи, но поетът е вложил тия думи в устата на кокичето, с цел да изрази друго нещо, което вижда в живота. Поетът описва действителността в разни образи, или я изказва чрез устата на различни живи същества, били те растения, животни или хора. И тъй, хората могат да се разберат помежду си само когато се ръководят от интуицията. Щом се разберат, те ще могат да живеят добре. Щом живеят добре, те ще бъдат радостни и весели и Царството Божие ще се въдвори на земята. Един наш познат събрал няколко свои приятели на угощение и казал: „Днес се въдворява Царството Божие на земята“. Казвам: За него може да е така, но дали приятелите му ще го разберат? Христос казва: „Наближило е Царството Божие на земята“. Съвременните хора, обаче, се запитват: „Ако преди 2,000 години беше наближило Царството Божие на земята, защо още не е дошло?“ С биволска кола да пътуваше, пак щеше да дойде до днес. Верни са думите на Христос, че е наближило идването на Царството Божие, но далечно е разстоянието, откъдето идва. Днес Царството Божие е по-близо, отколкото във времето на Христос. Изпейте сега упражнението „Давай, давай“, с движения. Когато между думите и движенията има съответствие, мисълта се усилва. Силните мисли, чувства и постъпки са високи върхове. Когато при пеенето искаме да изразим дълбочина и устойчивост в чувствата, служим си с басовите тонове. Високите тонове не са толкова устойчиви. Ниските тонове представляват дървета с дебели клони, които издържат при всякакви условия в живота. Високите тонове пък са нежни дървета, с тънки, деликатни клончета, които не са пригодени за действителния живот. Изпейте сега упражнението „Любов ме чиста озари“. Първо я изпейте с ниски тонове, както мъж би я пял, а после – с високи тонове, както жена би я пяла. Защо човек не може да пее хубаво? Защото умът и сърцето му не са свободни. Ако иска да пее хубаво, той трябва да бъде съвършен. Когато умът и сърцето на човека не са свободни, неговото съзнание се натъква на влиянието на вълчите вълни, които му препятстват да пее хубаво. Пък и другите, като го слушат да пее, ще кажат: „И той ли се намери сега да пее?“ Който иска да пее хубаво, той трябва да бъде вътрешно свободен, да се радва, че пее. Ако видите някоя стара сестра или стар брат да пее, вие ще се смеете. За пеенето смях няма. Който се смее, който се радва, само той може да пее. Не е лесно човек да пее. Школуване, дисциплина се изисква, за да може човек да пее. Колко години трябва да се упражнява човек, докато дойде до положение да контролира гърлото си, да пее, както иска, да развие мекота, магнетична сила в себе си! Който може да разбере и приложи законите на пеенето, той става отличен певец; който не може да разбере тия закони, той остава обикновен певец. В съвременните песни няма съответствие между думите и тоновете, вследствие на което те не могат да произведат нужния ефект. Но и при това положение за предпочитане е човек да пее, отколкото да не пее. Изпейте упражнението „Киамет“! Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му! Лекция от Учителя, държана на 2 март 1927 г., София.

Аудио - чете Цвета Коцева Работа на природата (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Четирите кръга“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Първо издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Четирите кръга“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Второ фототипно издание, 1997 г Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето РАБОТА НА ПРИРОДАТА „Бог царува на небето. Бог царува в живота Да бъде благословено името Му". Размишление Какво разбирате под думите „Бог да бъде идеал в живота ви?” Бог може ли да бъде идеал? От обективно гледище, какво разбирате под думата „идеал”? Отговорете на въпроса от гледището на живата природа, а не от това, какво хората мислят. Идеал е гръцка дума. Идеал и идея е едно и също нещо. Идеите произлизат от идеала. Идеята става идеал, когато се оформява. Идеята е форма на нещо, тя сама по себе си не е нещо живо. Някой казва: Аз имам някаква идея. – Каква идея имаш? – Да стана учен човек. – Какво от това, че ще станеш учен човек? Нима светът не е пълен с учени хора? Каква е задачата на учените хора? Да изучават, как се е създала земята? Някои учени казват, че първоначално земята е била малка, но постепенно се е увеличавала, докато стигнала до тази големина, която днес виждаме. Питам: тия учени присъствали ли са при създаването на земята? Това, което те казват за създаването на земята, са научни предположения само. Те могат да бъдат верни, а могат и да не са верни. Досега не се е явила нито една научна теория, нито в официалната наука, нито в окултизма, която да обяснява точно как е създадена и образувана земята. Мойсей, който бил запознат с египетската мъдрост, пише в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята”. Знаете ли, какво означава думата „създаде”? Разбирате ли нейния дълбок смисъл? Човек се интересува от създаването на земята, защото той е минал през всички процеси на нейното развитие. Неговото развитие е вървяло паралелно с развитието на човека. Ако земята не представяше история на човешкото развитие, тя ни най-малко не би го интересувала. „И създаде Бог небето и земята”. Небето подразбира висшето начало в човека. Земята – низшето начало в човека. Човек се интересува от създаването на небето дотолкова, доколкото е свързано с неговото висше съзнание, с неговия ум. Вие искате да се учите, но не знаете, отде сте дошли, през какви места сте минали, кой ви свали на земята, през коя врата сте минали и т.н. В пространството, през което минават душите, има един кръг обширен, но твърд. Този кръг има 12 врати. Когато някоя душа трябва да слезе на земята, духовете, които я носят, обикалят земята три пъти, докато най-после минат през една от 12-те врати. Всяка врата определя пътя, по който човек ще върви, като слезе на земята. Важно е, значи, през коя от тия 12 врати ще мине човек. От голямо значение за човека е вратата, през която ще мине неговата душа. Ако по погрешка мине през вратата на животинското царство, той ще се въплъти в някаква животинска форма. Ако някой се въплъти във формата на заек, какво ще научи? През цял живот той ще остри ушите си, ще се вслушва, ще бъде нащрек, да не дойде отнякъде някаква опасност. Ето защо и като слиза на земята, и като се качва на небето, човек трябва да бъде внимателен, да прочете надписа на вратата. Хване ли погрешния път, цял живот ще плаща погрешката си. Не мислете, че небето е отворено и можете да хвръкнете, когато искате и отдето искате, за да отидете при Бога. Не, и при Господа има врати. Добре е човек да мисли, че лесно ще отиде при Господа, но за това се изисква особена заслуга. Казва се за пророк Илия, че се е възнесъл на небето с огнена колесница. Но един беше пророк Илия. Никой друг не отиде на небето с колесница. Често окултният ученик изпада в положение да мисли, че много знае, а понякога мисли, че нищо не знае. Едно се изисква от него: това, което днес знае, той трябва да постави за основа на бъдещето знание. Вземете, например, въпроса за вярата. Казано е за учениците Христови, че са се обърнали към Христа с думите: „Придай ни вяра”. Това показва, че те не са знаели, какво всъщност представя вярата. Вярата не е нещо механическо, което се дава; вярата е процес на растене, процес на развитие. Затова, именно, Христос уподобява вярата на синапово зърно, което се посажда в земята, расте и се развива. Значи и вярата като синаповото зърно расте в човека. Изпитанията, мъчнотиите и страданията в живота на човека са необходими, за да разклатят и уякчат неговата вяра. От гледището на съзнателния органически живот, страданията имат за цел да уякчат, да засилят вярата на човека. Великите, светите хора са имали силна вяра и положителни знания, вследствие на което са могли да изнесат всички изпитания и страдания в своя живот с радост. Запитали един от древните адепти, какво нещо е Господ, но вместо отговор, той взел една керемида и я стиснал: отгоре ù излязъл огън, отдолу потекла вода, а в средата останала твърда. С това той искал да каже, че има три начина, чрез които може да се обясни, какво нещо е Господ: чрез огън, чрез вода и чрез твърдата материя. Сега, ще обясня, какво представя керемидата. Керемидата е човешкото тяло, което стискате, за да извадите от него огъня, т.е. мисълта и водата, т.е. живота. Огънят, пламъкът излиза нагоре, водата изтича отдолу, а в средата остава твърдата материя – човекът. Обаче, във физическо отношение, човешкото тяло представя група от клетки. Тази аналогия на човека, на човешкото тяло с керемидата е трудна за разбиране. По-лесно е на човека да изяде една круша и да обясни, какво представя крушата, как се е създала, отколкото да разбере себе си. По-лесно е на някой индус да насади една семка от портокал и в един час само да ù въздейства с мисълта си, да я накара да израсте, да цъфне и да върже плод, отколкото да обясни, как става това нещо. Със силата на мисълта си той може да създаде цяло растение, но не знае как става това, не познава законите, тайните на природата. Какво ще се ползвате, ако имате тази сила и вие, а не знаете вътрешните закони, чрез които природата си служи? Днес учените по целия свят се стремят именно към това, да се домогнат до тайните на природата и да владеят нейните сили. Днес всички хора имат желание изведнъж да станат учени, богати, силни, щастливи. Те искат да придобият всичка това за един час, както някои индуси могат в един час да създадат цял портокал, или житен клас от една семка само. Обаче, всеки такъв плод е лишен от своята естествена сочност, сладост и вкус. Така израснал, плодът коренно се различава от онзи, който е образуван и развит чрез закона на вярата, т.е. чрез последователните процеси на растене, завързване и узряване. Всички Божествени процеси в природата се извършват бавно, последователно. Всеки плод, който се е образувал чрез силата на мисълта, е лишен главно от своята хранителност, както и от условията за по-нататъшното му развитие. Вземете, например, метода, до който съвременните учени са дошли при изкуственото излюпване на яйца. Днес могат, в специални апарати, да се създават по изкуствен начин пиленца. Значи, достатъчно е да има яйца и пиленца ще има. Няма нужда вече от квачки. Обаче, от яйцата на тия излюпени пиленца не могат да се излюпват нови пиленца. Какво показва това? Това показва, че в тия яйца липсва нещо съществено – живот липсва. Казвам: природата не търпи бързите процеси. В бързите процеси всякога стават погрешки. Често младите бързат да изживеят всичко. Те казват: Да изживеем всичко, докато сме млади, на старини да не съжаляваме, че не сме опитали всичко. Според мене, да желае човек всичко да опита още в младините си, това значи преждевременно да остарее. Човек трябва да остави някои неща за по-късно, да не изпита всичко изведнъж, но да остане нещо, което да го интересува. Щом не се интересува от нищо, той е стар. Колкото по-голям интерес и любознателност има човек, толкова по-млад е той. Колкото повече идеи има човек, толкова по-голяма е възможността за продължаване на неговия живот. Идеите в човека са яйца, които предстоят на излюпване. Разумният човек излюпва само толкова идеи, колкото храна има за тях. Ще кажете: Ами ние, като сме работили толкова време, какво сме придобили? Аз пък ще ви запитам: Като мислите, че за времето, през което сте работили, е трябвало да придобиете много нещо, кажете ми тогава, знаете ли, защо сте дошли на земята и кой ви е пратил? Вие сами ли дойдохте, или Бог ви прати? Казвате, че всичко чрез Него стана. – Ако наистина е така, защо пияницата се оплаква, че кръчмарят го бил? Защо ограбеният се оплаква, че го обрали? Нека всеки, който страда, каже, че всичко чрез Него стана и престане да се безпокои, да страда и да се оплаква. Стихът: „Всичко чрез Него стана” се отнася до висшето в човека, което дава подтик, разширяване на човешката душа. Всички неограничени, безконечни работи чрез Него стават, но конечните, временните не стават чрез Него. В конечните работи Бог не взима никакво участие. Че е така, виждаме от това, че сам Бог се чуди за всички ония думи, които пророците изнасят като Божии. Бог говори чрез пророците, но не всичко, което те говорят, е все от Бога казано. Като се намерил в големи противоречия, един от еврейските пророци казал: „Господи, защо си застанал на пътя ми като мечка?” На друго место същият пророк казва: „Господи, защо ме излъга?” Пророкът искал да каже друго нещо, но несполучливо превели думите му. Той искал да каже: Господи, в усърдието си да Ти служа, аз се излъгах и опозорих името Ти. Значи, сам пророкът не е предал точно мисълта си, вследствие на което е внесъл известно заблуждение в умовете на хората. Ето защо, когато някой казва, че всичко е от Бога, с това той иска да се оправдае. Не, всичко, което човек върши на своя глава, не е от Бога и лесно може да се изправи. Методите за изправяне на погрешките на престъпленията се намират в ръцете на човека. Когато нивата на земеделеца не даде своите плодове, най-лесно за него е да вземе пушката и да отиде в гората, да чака пътници да ги обира. Да, но това не е от Бога, това се дължи на кривия, на изопачения човешки ум. От всички хора се иска права мисъл. Когато някой съжалява, че влязъл в духовния път, това показва, че той имал някаква користолюбива мисъл, да спечели много нещо. Преди всичко, никой никого не е канил в дадено общество. Ученикът сам отива на училище, студентът сам се записва в университета. Нито учителите, нито професорите застават насила учениците си да следват училище или университет. – Ама не сме придобили много. - Това зависи от самите вас. Има причини, заради които невидимият свят не ви дава онези начини и методи, необходими за вашето по-бързо развитие. Има неща, които природата е затворила с девет ключа и ги пази най-ревностно от своите неразумни деца. Какъв окултен ученик може да бъде онзи, който за нищо и никакво се гневи и обижда и не може да носи страдания? Когато двама англичани се обидят взаимно, те не търсят нито съд, нито защита от никого, но се набиват, а след това си подават ръка, сбогуват се и си заминават. Как постъпват окултните ученици при подобни случаи? Като кажат една обидна дума на някой ученик, той разправя на всички около себе си, че го обидили. – Това не е ученик. Такъв ученик трябва да се изключи от Школата. Едно трябва да знаете: Който служи на Бога, едновременно служи и на себе си. Щом е така, той не трябва да се обижда от истината. От това гледище, като служи на Бога, на истината, човек ще бъде полезен и на себе си, и на другите. Законът е такъв. Не може човек да прави опити с другите, ако не е правил със себе си. Някой проповядвал на един свой приятел, че трябва да служи на Бога. Приятелят му бил шивач. Още на другия ден той затворил дюкяна си и тръгнал от град в град да проповядва Словото Божие без пари. Обаче, учителят му, който го съветвал да направи това, не могъл да се реши да предприеме същата работа. Ето защо, човек трябва да е готов да направи всичко, каквото говори. За тази цел се изискват опити. Без опити никаква наука, никакви знания не се придобиват. Това, което ви говоря, се отнася за ония, които са готови да изпълнят волята Божия. Колко души днес са готови да отидат на кладата за Словото Божие, за новото учение? Колко души могат, като Хус, да се качат на кладата и да изгорят за своите убеждения? Обаче, трябва да знаете, че хората, които истински служат на новото учение, не изгарят, нито лъвове ги изяждат. Например, тримата момци, за които се говори в Стария Завет, бяха хвърлени в огнена пещ, но не изгоряха. Пророк Данаил беше хвърлен в ров между лъвове, но те не го изядоха. Защо? Праведни, духовни хора бяха те. Същото може да се каже и за окултния ученик: той нито изгаря, нито лъвове могат да го изядат. Ще дойде време, когато всеки ще се постави на такъв изпит, да се провери, да опита себе си. Днес всички се тревожат, как ще прекарат живота си, как да се справят със сиромашията си и т.н. Окултният ученик не се смущава от тия неща, той има вяра в себе си, в Първото Начало и знае, че всичко може да преодолее. Казвам: безпокойствията на хората се дължат на отрицателни мисли в тях, на външни влияния от лоши духове. Казано е в Писанието: „Изучавайте духовете”! Значи, човек трябва да изучава своите мисли и чувства, да ги различава, да знае техния произход и влияние. Така той ще може да се предпазва. Като разбира своите мисли и чувства, човек ще дойде до положение да разбира мислите и чувствата и на другите хора и по този начин да се пази и от чуждите влияния. Защо? Защото, както доброто се предава, така и злото се предава. Срещате някой човек, въодушевил се от нещо, иска да направи някакво добро. На другия ден го срещате, иска да направи някакво зло. Вчера се повлиял от доброто, а днес – от злото. Сега, за да се предпазва от лошите влияния, човек трябва да спазва закона за хигиената, закона за психическата охрана. Вечер, като си ляга, човек трябва да се огради добре: къщата си, леглото си, тялото си, както и всички удове на организма си. Това са правили хората и от най-старите времена, било с молитви, било с песни. Днес вие си лягате и казвате формулата: „Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов”. Ако любовта е в човека, той е разрешил всички въпроси. Сега, като ви говоря така, аз нямам намерение да ви плаша, да ви изкарвам от релсите. Напротив, аз искам да ви наместя на релсите. За тази цел вие трябва да поставите в ума си една основна, идейна мисъл и да се държите за нея. Щом имате такава мисъл в ума си, ще знаете, че противоречията в живота са вън от Бога. Щом мислите така, всички напреднали, разумни същества ще ви бъдат в услуга. И най-лош човек да сте, те ще ви помогнат, ще ви извадят от всички мъчения и страдания, на които се натъквате. Бог разполага с хиляди методи, чрез които може да помогне на всеки човек. Трябва да бъдете смели, от нищо да не се безпокоите. И мечка да срещнете на пътя си, не се безпокойте. Ще се качите на някое дърво и ще се спасите от нея. – Ами, ако няма дърво? – Ще се качите на някой голям камък.— Ако и камък няма наблизо? – Тогава, ако сте страхлив, ще легнете на земята и ще се престорите на умрял. Обаче, това са все методи за страхливците. Ако окултен ученик срещне мечка, той ще коленичи на земята, ще повдигне очите си нагоре и усърдно ще започне да се моли на Бога. Като види това, мечката ще отстъпи настрана, понеже е срещнала човек, който знае да се моли. Има случаи, когато всички животни се молят. Вие не сте виждали мечка да се моли. Ако я погледнете в този момент, на лицето ù ще забележите особен израз, нещо, подобно на усмивка. Това вече не е религия, не е обикновена молитва, каквато религиозните правят. Това е преживяване. Следователно, човек не трябва да бъде религиозен, но духовен, да води живот пълен с вътрешни преживявания. И тъй, едно се иска от ученика – любов към Бога. Тази любов трябва да бъде непреривна и неизменна, каквато е любовта на Бога към всички живи същества. Любовта към хората може да се мени, да става по-гореща и по-студена, както огънят, който може да се запалва и да изгасва. Човешкото огнище може да изгасва, но огнището на слънцето – никога. Човешката любов може да изгасва, да се колебае, но Божията остава винаги една и съща, непоколебима. Хората мислят, че каквито промени стават с малките поточета и реки, такива промени могат да стават и с извора. Не, изворът не се мени. Вследствие на кривите и прибързани заключения на хората се създават и противоречията в техния живот. Няма човек в света, който да не отговаря на любовта. Дойдете ли до любовта, всички противоречия изчезват. Божията Любов изисква от хората взаимно почитание и уважение. Който губи уважение и почитание към хората, той губи уважение и почитание и към себе си. Щом изгуби уважение и почитание към себе си, той почти изгубва живота си. Когато се гневи, сърди или обижда, човек трябва да знае, че се намира пред Божието лице и Бог всичко вижда. Казвам: стари и млади, всички трябва да имате страхопочитание към Бога. Такъв човек ще бъде смел, решителен, чист по душа и сърце. Той знае, кога и по какъв начин да помага на хората. Може да се помага само на онзи, който е готов да изпълнява волята Божия на всяко време и място. Не може да се помага на човек, умът на когото е пълен с отрицателни мисли. Когато иска да помогне на такъв човек, невидимият свят чака той да заспи и тогава да му изпрати помощта си. Докато не забрави обидата си, човек не може да се лекува. Ако дървото е посадено на място, кой как мине покрай него, ще пожелае да го полее. Ако не е посято на място, това дърво ще изсъхне. То трябва да се премести някъде, дето всички ще го виждат. Христос казва: „Всяка пръчка, която не дава плод, отрязва се и в огъня се хвърля”. Това не значи, че вие сте такива пръчки, но ако дойде и до отрязването, и до присаждането, всичко е за добро. Ето защо, след като получавате от Бога хиляди блага, всеки трябва да си зададе въпроса, какво той е направил за Господа? Казано е в Писанието: „Да просветнат лицата ви пред человеците, за да видят славата Божия”. Това се изисква от човека. Някой казва, че иска да умре. – И това не е лошо, но смъртта не разрешава въпросите. Друг пък иска да живее. – И желанието за живот не разрешава въпросите. Който иска да умре, той иска да се освободи от страданията; който иска да живее, той иска да придобие нещо. Има смисъл да умре човек, но ако може да премине от едно положение в друго. Обаче, ако умре без да придобие нещо, тази смърт не е на мястото си. Тъй щото, не е въпросът човека да се лиши от живота си, но той трябва да дойде до съществените работи, да придобие истинската любов и истинското знание. Много неща човек не е опитал и разбрал, а трябва да ги опита. Можете ли да наречете живот този на пияницата, на банкера или на търговеца? Животът подразбира ползване на човека от всички блага, които могат да разширят и освободят душата му. Който разбира живота така, той е подобен на пеперуда, която ходи от цвят на цвят да събира сладък сок. Животът на окултния ученик с неговите мисли и чувства представя градина от разкошни цветя, върху които хората, като пеперуди, събират сладък сок. Напролет тази градина е пълна с всевъзможни цъфнали ароматни цветя. Който опита соковете на тия цветя, той трябва да благодари за тях. През есента тази градина е пълна със сладки, зрели плодове. Те не са за пеперудата. Тя трябва да махне хобота си, да се приближи до човека и в този вид да ходи, да опитва и да събира тия плодове. Той ще къса един след друг плодовете, ще се разговаря с тях по братски и ще им благодари. Тия плодове представят съкровището на неговата душа. Това значи истинско общение между души. Парите не могат да бъдат връзка. Знанието не може да бъде връзка. Те са само условия. Само вечната Божия Любов може да бъде връзка между душите. Само Божият Дух може да направлява душите. Само Той знае, кога една душа трябва да влезе в контакт с друга, за да могат и двете взаимно да проявят енергиите си. Така трябва да се групират душите по двама, по четирма, по шестима и повече заедно, за да проявят своите качества. В Божествения свят се групират по десет души; в ангелския – по хиляда; в човешкия свят – по сто души. Затова е казано: „Дето се съберат двама или трима в мое име, там съм и аз. И каквото попросите в мое име, ще ви се даде”. Едно трябва да знаете: докато вървите в Божествения закон, ще имате всичко в изобилие. Щом се отклоните от този закон, изворът на Божиите блага пресъхва. Като ученици, вие трябва да научите закона на самопожертването за Бога, за да можете да постигнете добри резултати. Христос казва: „Без мене, без Любовта Божия, нищо не можете да направите.” Христос, един от Великите Учители, казва за себе си: „Не дойдох да ми послужат, но да послужа на Онзи, Който ме е пратил на земята”. Ако това се отнася за Христа, колко повече за вас? Доколкото вярвате в Бога и Го обичате, дотолкова и работите ви ще се уреждат добре. Не е достатъчно временно само да се уредят работите ви, временно да придобиете богатство, което впоследствие да изгубите и да се съкрушите. Когато Бог урежда работите на човека и като ляга, и като става, и в младини, и в старини той е доволен от живота си, всеки ден има по една малка придобивка. Казвате: Животът е непостоянен, временен. – Не, истинският живот се отличава със спокойствие. Като лягаш вечер да си спокоен, че всичките ти работи са в изправност и си готов да заминеш, ако те повикат. Като ставаш сутрин пак да си доволен, че ще продължиш работите си отново. Вечер ще приключваш, сутрин ще продължаваш работите си и така ще проявяваш Божията Любов. Не се смущавайте от мисълта, че сте между грешни хора на земята. Не е лесно да дойде един чист, възвишен дух между хората. Няколко хиляди години трябваше хората да работят на земята, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята. И тъй, ако между вас се явяват противоречия, вие трябва да се ползвате от опитността на миналото. Вие трябва да бъдете по-смели, по-решителни от учениците на миналите епохи. И между вас ще има падане, ставане, но това да не ви безпокои. Който падне, да стане; който се окаля, да върви напред. Това всички трябва да имате пред вид. Един ден противоречията ще изчезнат и вие ще влезете в нова област на живота. Тогава езикът на хората ще бъде по-красив, а мисълта им – права, без никаква критика. Критиката не разрешава въпросите. Знанието, разбирането на нещата изключва всякаква критика. Истинският музикант разбира от музиката; той схваща и най-тънките тонове. Добрата певица различава тоновете, правилни ли са, или не. Като гледа под микроскоп истински ученият различава нещата в най-малките им подробности. Може ли тук да става въпрос за някаква критика? Човек не трябва да вижда много, но само онова, което му е полезно. Вие сте дошли до една фаза, при която знанието, което имате, не ви ползва, но ви спъва. Сега ще ви дам една задача за разрешаване. Представете си, че пред вас, като млади, учени хора, свършили университет, дойдат една стара баба и един стар дядо и ви питат, какво да правят сега, като краката им не държат вече, очите им не виждат? Вие ще им кажете да вярват в Господа. Те, обаче, ще ви отговорят: В Господа вярвахме, но остаряхме. В Господа вярвахме, но очите ни отслабнаха, краката ни не държат. Вие знаете окултни науки, знаете нови методи, кажете ни, какво да правим? Сега и аз ви оставям с тази задача, да видим, кой как ще я разреши. Като я решите, ще ми кажете отговора и резултатите. Ако дадете добри съвети на тия стари хора, те ще ви бъдат благодарни през целия си живот. „Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!” 43. Лекция от Учителя, държана на 20 юни, 1927 г. София. 1927_07_20 Работа на природата.pdf

Аудио - чете Цвета Коцева Равни страни (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Четирите кръга“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Първо издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Четирите кръга“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Второ фототипно издание, 1997 г Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето РАВНИ СТРАНИ „Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!“ Размишление. Сега ще ви задам следните въпроси: Защо хората се обезсърчават? Защо вярващите се обезсърчават? От геометрията знаете, че две страни, поотделно равни на трета, са равни помежду си. Същото геометрическо положение имаме при зададените въпроси. Те представят, именно, трите прави линии, които са равни помежду си. Ние сако задаваме въпроса защо човек се обезсърчава; ние само констатираме факта, че някой се е обезсърчил, а защо се е обезсърчил, коя е психологическата причина за това, не знаем. Търговецът кога се обезсърчава? Търговецът се обезсърчава, когато работите му не вървят добре, когато малко или нищо не печели, когато губи вложените в търговията си капитали и т. н. Значи, вярата му се е основавала на капитала. Ученикът се обезсърчава, когато изгуби паметта си и не може да помни това, което е учил. Ами вярващият защо се обезсърчава? Той нали вярва в Бога, нали казва, че Бог е всесилен, всеблаг, всемъдър, всезнаещ? Той нали казва, че животът му произлиза от Бога? Защо трябва тогава да се обезсърчава? Въпреки това, виждате, че един ден този човек се е обезсърчил и казва: Дали съществува Бог или не съществува? Питам: коя е причината за неговото обезсърчение? Това не се случва сами с обикновените вярващи, но и с напреднали ученици. Мнозина от вас мислят, че като са слушали толкова години да им се говори върху новите положения на живота, че са стигнали вече до положителната философия. Не, вие едва сте в преддверието на тази философия. Вие едва сега поставяте основа на едно право разбиране на живота. Например, вие нищо още не знаете за отличителните черти на индивидуалното, общественото и Божественото съзнания. Те представят три кръга на деятелност. Следователно, когато човек разрешава въпросите от гледището на индивидуалното съзнание, изводът ще бъде един; когато разрешава въпросите от гледището на общественото съзнание, изводът ще бъде друг; и най-после, когато разрешава въпросите от гледището на Божественото, т. е. на общочовешкото съзнание, изводът ще бъде съвършено различен от изводите на първите две съзнания. Всички тия съзнания са във вас, но вие трябва да ги развивате, да работите в зависимост от тях. Иначе, ако живеете само с индивидуалното съзнание, вие напълно ще се индивидуализирате. Докато живее в това съзнание, човек ще се чувства като божество, отделно от съзнанията на другите хора. Хора с такова съзнание представят пеперуди, които преждевременно са се излюпили. Но смърт очаква тия пеперуди. Защо? Защото зима е сега и няма храна, която да подържа живота им. Докато живее в индивидуалното съзнание, човек не може да проникне даже до другите две съзнания, чиито кръгове на деятелност са по-широки, по-големи. Голямо заблуждение е да счита човек себе си за божество. Той не може и не трябва да играе ролята на божество. Ето защо, когато някой счита, че е човек, че е християнин, той трябва добре да разграничава и разбира проявите на тия три съзнания в себе си и да постави всяко от тях на своето място. Сега ще разгледаме отличителните черти на индивидуалното съзнание. Важна отличителна черта на това съзнание е, че то само никога не се обижда. И забележете, дойде ли до това съзнание, човек е много деликатен, много внимателен към себе си. Той лесно се обижда и от себе си, и от другите хора. Противоположно на това съзнание е Божественото. Докато живее в Божественото съзнание, никой човек, ние общество, никой народ не е в състояние да обиди човека. Човек, с пробудено Божествено съзнание, е любимец на всички. Тази е причината, задето всички хора, били те християни, или езичници, обичат Христа. Който чете Христовото учение, и да не може да го изпълни, той го разбира и не съди. Всеки намира, че Христовото учение е идеално. Докато минава през фазата на гъсеницата, човек гризе коравите листа на дърветата, но щом се превърне в пеперуда, той не може вече да разрушава тия листа. Щом стане пеперуда, човек престава вече да човърка листата на Христовото учение. Той насочва хобота си към ароматните цветове на това учение и смуче от тях сладък сок. Христовото учение не е само за спасяване на душите, но то има за цел да подобри живота на човека, да подобри и засили неговите способности. Ако това учение не може да развие способностите на човека, ако не може да развие съзнанието му и да подобри неговия живот, защо му е то? Да се самоизлъгва, да се заблуждава ли? Всяко учение, което заблуждава човека, не е право учение. Да се лъже човек, че обича Бога, че Му служи, а не върви в Неговите пътища, това е заблуждение. Преди няколко дена дойде при мене един господин да го лекувам и ми каза: Аз съм благороден, добър човек, готов съм да дам цялото си имане само да ме излекувате. – Мога да ви дам един естествен метод за лекуване. Ако го изпълните, както трябва, ще оздравеете. – Да, но с този метод ще отиде много време. Аз искам изведнъж да се излекувам. – Щом искате изведнъж да се излекувате, три условия се изискват: да раздадете всичкото си имане на сиромасите, да посветите целия си живот в служене на Бога и да тръгнете с торба в ръка да проповядвате Неговото учение. Като чу това, този човек се замисли и си отиде. Който не е готов да изпълни това, той трябва да е доволен на методите, които природата му показва за лекуване. Ще вземе един от нейните методи и ще се лекува, макар и след години да има някакъв резултат. Също така постъпват и религиозните. Те искат да придобият знания изведнъж. Питам: готови ли сте да посветите целия си живот на Бога? – Да, но ние имаме жени, деца, трябва да ги гледаме. – Ако мислите, че вие гледате жените и децата, лъжете се. Вие сами си приписвате геройство, като мислите, че на вас е предоставена грижата да гледате жена и деца. И жената си въобразява, че много работи върши понеже трябва да нарежда къща, да слугува на мъжа и на децата си. Животът не седи в тези неща. Съвременните хора са нарушили съществения закон, своите преми отношения към любовта, мъдростта и истината, и мислят, че прямата им задача е да гледат мъж и деца или, както мъжът казва, че първо трябва да се грижи за дома. Ще кажете, че като служи на Бога, човек разваля семейния си живот. – Покажете ми едно идеално семейство. Покажете ми една дъщеря или един син, които да трептят за баща си или за майка си като за себе си. Един евангелски проповедник, наш познат, имаше две дъщери, които пазеше като зеницата на очите си. После той влезе в новото учение и ходеше да проповядва. Една от дъщерите често му казваше: Много си глупав, като ходиш да проповядваш от град на град. Виж, по-добре печели, отколкото да си губиш напразно времето. – Бащата бил глупав, а тя е умна! Възможно ли е това? Казвате, че хората на новото учение се екзалтирали. Не, хората на новото учение не трябва да се екзалтират, но трябва да се вдъхновят. Ония, които се екзалтират, те са далеч още от принципите на новото учение. Някой вдига ръцете си нагоре, моли се на Бога, казва: Аз се помолих вече. – Помолил се веднъж и всичко свършил. Не, изгрее ли слънцето веднъж, то никога не трябва да залязва. Казано е в Писанието: „Постоянно се молете!“. Значи, и като спи човек пак трябва да се моли. Това значи будно съзнание. Небето приема молитвата на хора, на които съзнанието е будно. На добрите хора съзнанието всякога е будно. Непреривност на съзнанието се изисква от човека. И в будно, и в сънно състояние, той трябва да се моли, трябва добро да прави. Някой се оплаква, че сънувал лоши сънища. – Нечисто е било съзнанието ти. – Какво да направя тогава? – Изчисти съзнанието си, изчисти сърцето си от лоши чувства и желания. Псалмопевецът казва: „Сърце чисто сътвори Ти в мене, Боже“. Чисто съзнание, чисто сърце се изисква от човека. Това е велика наука, с която всички хора трябва да се занимават. За тази цел любовта трябва да се приложи в живота. Любовта зло не прави. Казвате: Какво нещо е любовта? – Да обичаш човек, това значи да вложиш в него такова нещо, с което да го направиш ценен и за себе си, и за окръжаващите. Какъв по-добър пример за любовта искате от направеното от нас изворче? Това място, около реката, беше нечисто, диво, а с изворчето се превърна в рай. Тук се вложи труда на братя и сестри от любов и днес всеки минувач спира да си почине, да уталожи жаждата си. Да обичаш човека, значи да събудиш в него това, с което да се увеличат възможностите на неговите ценности, вложени от Бога. Когато обичаме Бога и Той ни обича. Тогава ние се разширяваме, готови сме на всякакви жертви заради Него. Мнозина казват, че обичат Бога, а често се обезсърчават. Причините за обезсърченията на хората се дължат на това, че не могат да постигнат, каквото желаят. Един евангелист разправя една своя опитност за човешкото обезсърчение. Дохожда при него един млад момък, който му казва: Братко, моля ти се, намирам се в голямо затруднение, дошъл съм до отчаяние; хайде да се помолим заедно, да ми се помогне. Евангелистът се моли, радва се, че един млад човек е готов да се обърне към Бога. Младият момък казвал: Моли се на Бога да ми се помогне, иначе ще се самоубия. Ако Бог ми помогне, ще Му служа на вечни времена. След десет дни той пристига при евангелиста и му казва: Благодаря ти за услугата. Сега се облекчих. Отишъл си младият момък и повече не се върнал. Каква била причината за неговото отчаяние? Той обичал една млада мома, влюбил се в нея до полуда, и на всяка цена искал да се ожени за нея. Каква била изненадата му, когато видял, че тя си имала възлюбен. Отчаянието му изчезнало и той се примирил с положението си. – Който обича Бога, той ще получи повече, отколкото може да си представи. Казано е в Писанието: „Добрата жена е дар от Бога“. Аз прибавям към този стих още нещо: Добрият син, добрата жена, добрите приятели са дар от Бога. Добрият син, добрата жена, добрите приятели са дар от Бога. Който обича Бога, той ще бъде обиколен от добри хора: жена му, децата му, приятелите му, познатите му, всички ще бъдат добри и внимателни към него. На такъв човек имотът расте. Ако е земеделец, житото се подобрява, плодородието се увеличава. За всичко това, обаче, се иска знание, наука. Сега, като ученици на новото учение, вие трябва да възприемате новите принципи на живота, че като рухне старото, да има за какво да се хванете. Старият живот ще се замени с нов, както животът на гъсеницата се замества с живота на пеперудата. Когато гъсеницата разбере, че животът й се свършва, тя си приготвя пашкул, в който се скрива, както Ной в ковчега си. И вие, като гъсеницата ще влезете в своя пашкул и ще се понесете по водата. Щом водата се намали, ще отворите врата на своя ковчег и ще хвръкнете навън, както хвръкна гълъбът от Ноевия ковчег. Казвам: потоп иде в света! Не потоп от вода, но потоп от огън. Всички ще видите този потоп. Питам: ще можете ли тогава да излезете от своя пашкул? Който не е успял да се завие на пашкул, той ще се опърли от огъня, а някои даже ще изгорят. Който има пашкул, той ще излезе от пашкула си и ще започне новия живот, който носи истинските блага, истинските условия за добър живот. Като излезе от ковчега, ще хвръкне във въздуха, като пеперуда. Кой от вас е имал тази опитност, да излезе от пашкула, да хвръкне свободно във въздуха, като пеперуда, и да ходи от цвят на цвят да събира сладък сок? Който няма тази опитност, той нищо не може да говори. Сега от всички се изисква да усилите вярата си. Това не значи, че нямате вяра, но вярата ви е като тази на търговеца. Докато работите на търговеца вървят, той се насърчава; щом настане някаква криза в търговията му, той се обезсърчава. Следователно, докато се обезсърчава, човек се намира в индивидуалното съзнание на своята личност. Докато ревността действа в него, той живее в общественото съзнание. Щом дойде в него някакъв импулс за велик живот, той влиза вече в общочовешкото съзнание, в което взимат участие всички велики, възвишени души. И забележете, когато на едно място се съберат двама, трима, петима или десетина души, всякога се явява ревност. Ревността има и добри страни. Тя дава подтик на човека. Обаче, ревността трябва да се постави на своето място. Който не разбира ревността, той може да се спъне в нея. Човек трябва да разбира своите прояви, да знае, към коя категория на съзнанието се отнасят: към индивидуалното, към общественото или към общочовешкото. Казвате: Защо съзнанието на човека не се пробуди изведнъж, да види какво му предстои да мине? – Ако видите всичко, което ви предстои да минете, в един ден косата ви ще побелее. Гръбнакът ви не е толкова силен, не може да издържа много. Тази е причината, задето Бог постепенно вдига завесата и по малко дава. Когато човек разбира дълбокия смисъл на страданията, животът не е страшен. Чрез страданията, човек ще познае Бога, ще познае хората, ще познае и себе си. Горко на онзи, който не е страдал! Обаче, това не значи, че човек трябва да се самоосъжда. Самоосъждането, строгата себекритика не прави човека герой. Да направиш път на слабия, това е геройство. Да спасиш мравята, когато се дави, това е геройство. Защо? Защото вие изпълнявате волята Божия. Бог се грижи за най-малките същества, на които хората сами не биха обърнали никакво внимание. Някой човек страда и се моли на Бога да му помогне. Той иска Бог да слезе от своето положение, да напусне работата си, за да му помогне. Бог помага и на хората, и на животните чрез свои специални органи. Всяко същество, което е готово да изпълни Божията воля, е Негов орган. Казвате: Дотегнаха ни страданията. – Щом кажете така, вие искате да се освободите от мъчната книга, която баща ви е купил да четете, да я изучавате. Страданията представят такава мъчна книга, дадена ви от вашия баща за изучаване. Какво придобива ученика след като продаде на други хора своята мъчна книга? Нищо не придобива. Напротив, без тази книга, той остава простак, невежа. Щом получи тази книга от баща си, ученикът трябва да я разгърне, да изучи всичкото й съдържание, за да разбере целия свят, че наука има в душата му. Съвременните хора искат да уредят материалните си работи. Те не знаят, обаче, че начинът, по който искат да ги уредят, няма да им помогне. Ново разбиране се изисква от тях. Те трябва да поставят любовта като основа в живота си и ще видят как всичките им работи ще се уредят най-правилно. Ще кажете, че любовта днес не може да се приложи, а днес. Не, любовта всякога е могла да се приложи, а днес – най-много. Ако търговецът вложи любовта като основа на своя живот, и търговията му ще върви добре. Ако ученикът вложи любовта в живота си, всичко, каквото чете и учи, ще запомня лесно. Сега хората се приближават към любовта със страх и ужас. Като видят любовта, отдалеч още се объркват. Да влезете в стаята на някой разбойник и се забъркате, разбирам, но да влезете в стаята на майка си и на баща си и да се забъркате, не разбирам. Сега, не е въпросът да продавате книгите си, които вашият баща ви е дал да изучавате. Като ученици на Великата Школа, вие имате задачи, които трябва да решите. Вие имате изпити, които трябва да издържите. Ще учите, ще работите, за да не пропаднете. Като се натъкват на известни затруднения, мнозина казват: В този живот не мога да разреша задачите си, но ще останат за друго някое прераждане. – Това е криво мислене. Отде знаете, че в друго някое прераждане ще имате същите условия, каквито имате днес? Ако изпуснете днешните условия, вие ще прекарате в пространството 200 – 300 или 500 години в лутане, в безпокойствия, без да имате надежда за връщане към по-раншните условия. Няма по-страшно нещо от това да бъдете изоставени, забравени от всички и да живеете сам, в абсолютна самота! Вие не сте изпитвали какво нещо е самотата на живота! Аз ви говоря тия неща, за да не се подавате на вашите лоши съветници, на вашите лоши учители, които ви подтикват в крив път. Като знаете това, ще различавате отде идат вашите мисли и чувства. Всяка Божествена мисъл трябва да се приеме; всяка мисъл, която не е Божествена, трябва да турите настрана. Само по този закон ще укрепнете, ще бъдете здрави, силни и ще създадете хармония помежду си. Иначе, без този закон, нищо не можете да постигнете. Само любовта е в състояние да направи човека съвършен. Любовта дава живот. Следователно, който придобие живота, той е роден вече от любовта. След това мъдростта иде да допълни живота на човека, да му даде направление. Мъдростта съдържа в себе си елементите на знанието и на светлината. Когато човек придобие знанието и светлината, тук вее спира мъдростта и започва да действа истината, която носи свободата. Когато си постави за идеал познаването на Бога, човек става свободен. И тъй, първо се проявява любовта, която носи живота. После иде мъдростта, която носи знание и светлина. Трета се проявява истината, която създава в човека велик подтик към свобода. С този импулс човек може да преодолее всички препятствия в своя път. Това подразбира преминаване в нова фаза на живот, но не свършване на живота. И в бъдеще, когато отново дойде на земята, човек ще знае вече върху какви основи трябва да постави живота си, за да бъде приятен, да се радват всички хора по лицето на земята. Когато разбере живота, тогава човек ще каже: „Всичко считам за измет, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Така е казал Апостол Павел, когато е бил в общочовешкото съзнание. После той е слязъл в общественото, в народното съзнание и казал: Искам да умра за народа си, искам да го спася. – Христос не можа да го спаси, че той ще го спаси. После Апостол Павел казва: „Аз, който проповядвам Христа, боя се да не бъда отхвърлен“. Значи, той почувствал, че еврейският народ ще бъде отхвърлен. Не можеш да спасиш един народ, докато не го обикнеш. Апостол Павел не можа да проникне в дълбочините на своя народ и след като го опита, отказа се от мисълта си да го спаси. Той каза: Отдалечавам се вече от вас и отивам при езичниците. Щом се отърси от връзките на своя народ, той се избави. И на вас ще се даде такава задача, да проповядвате новото учение между своя народ. Мнозина не ще издържат противодействието на външния свят и ще се върнат, като кажат, че тази работа не е за тях. Веднъж сте влезли в Школата, знайте, че ще ви поставят на различни изпити, малки или големи. След като носихте десет дена наред вода, по-нататък ще ви се даде задача, например, десет дена наред да търсите Бога в проявите на хората и да кажете в какво сте Го познали. Окултната школа дава на учениците си ред задачи и опити, но тя изисква от тях послушание и деятелност. Затова и Писанието казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Какви деца трябва да станете? Чисти по сърца и разумни в проявите на своя ум. Правете опити, за да се уякчи вярата ви. Вярата внася разбиране между всички хора. Божественият огън пък трябва да обхване цялото човечество. Той е необходим, за да събуди в хората общочовешкото съзнание. И тогава, доколкото човек е верен на трите принципа на живота – на любовта, на мъдростта и на истината, дотолкова и Бог ще му помага. Христос казва: „Идете и проповядвайте това учение, и аз ще бъда с вас до скончанието на века“. Това значи Христовият Дух да бъде с нас. Щом Христовият Дух е върху вас, вие ще можете да се повдигнете, да минете от индивидуалното съзнание в общественото и от общественото в общочовешкото. Според езика на Писанието, това се нарича „новораждане“. Новороденият живее в общочовешкото, в космическото съзнание. С такъв човек всеки желае да се разговаря, всеки се разбира с него. Гответе се за този момент. Той може да дойде всякога. Обаче условия се изискват за този момент. Какви са тези условия? Вътрешни. След като сте се готвили толкова години за този момент, и след като още продължавате да се готвите, трябва ли, когато настане този час, да кажете, че не сте готови? Ще приведа един пример из българския живот, да видите как се постъпва с онзи, който не е готов, когато Бог похлопа на вратата му. Един добър, млад момък обичал дъщерята на един български чорбаджия. Родителите й не я давали на този момък, но понеже момата го обичала, тя решила да му пристане. Вечерта, когато момъкът отишъл в дома на момата да я вземе, тя му казала: Не съм още готова, дрехите не съм събрала. Ела утре вечер. Той се върнал у дома си, но повече не отишъл при момата. По същия начин и Бог не идва два пъти подред при човека. Като похлопа веднъж на сърцето на човека и не Му се отговори, Той втори път не идва вече. Като похлопа веднъж на сърцето на човека, той трябва да бъде готов да му отвори. – Ама не съм си събрал дрехите. – То е друг въпрос. Бог не може да чака вън да събираш дрехите си. Вие трябва да съберете дрехите си, да се приготвите, и щом чуете, че Бог тропа на вратата на вашето сърце, веднага да отворите и да излезете вън. Ще кажете: Ами какво ще правят мъжете ни, какво ще правят жените ни? – Това не е ваша работа. – Ами децата ни? – Това са второстепенни въпроси. Първата ви задача е да определите отношенията си към Бог, а останалите въпроси ще се разрешат сами по себе си. Питам: като сте се предали на домовете си, на мъжете и на жените си, на дъщерите и на синовете си, осигурени си са те? Не виждате ли, че съвременните народи, общества и домове се намира в ужасно положение? Страшно е положението на съвременния свят! Виждате как мъже и жени се продават. Не могат вече да съществуват лъжи и измами. Трябва да се тури край на лъжата. Светът се нуждае от герои. Сега, ние не се интересуваме от престъпленията на хората. Ние се интересуваме от това доколко те спазват великия закон в живота – любов към Бога. За предпочитане е сърце чисто, а ръце огрубели от работа, от труд, отколкото ръце меки, а сърце нечисто, покварено от различни пороци и недостатъци. По-добре ръце корави, а сърце меко, отколкото сърце каменно, загрубяло, а ръце меки. Които искат да изпълнят великия закон, нека направят крачка напред. Този въпрос няма да се разреши нито с индивидуалното, нито с общественото или народното съзнание, но с общочовешкото. Що се отнася до индивидуалното съзнание, то е отживяло времето си вече. Трябва ли още да се занимавате с погрешките на хората? Да се занимавате с чуждите погрешки, това значи сами да се спъвате. Има кой да се грижи за погрешките на хората и да ги оправя. Да се занимавате с погрешките на хората, нито вие ще се спасите, нито на тях ще помогнете. Ето, Мойсей, един от видните адепти на времето си, който разполагаше с египетската мъдрост, употреби различни методи за изправяне на еврейския народ, но не можа. Като не можа да постигне това, той се оплакваше, че не може да се справи с този своенравен народ. Едва сега започва да се пробужда съзнанието на евреите. Аз не говоря за евреите по плът, но имам предвид духовния Израил. Това пробуждане на съзнанието, т.е. този преврат в душите на хората може да се постигне само по Божествен начин. Никакви други начини, никаква друга култура не е в състояние да прероди човека, освен Божествената. Тази култура носи любовта в себе си. Без любов нищо не може да се постигне. Без любов човек се намира в същото положение, в каквото се намира мравката, когато попадне в пясъчната хунийка на мравчения лев. Влезе ли веднъж там, тя повече не може да излезе. Тази хунийка е майсторски построена. Чрез нея мравченият лъв лесно лови жертвите си. Следователно, вложете любовта в душата си за основа на вашия живот, ако искате правилно да разрешите всички задачи на живота си. Любовта подразбира пълно съгласие между трите вида съзнания. При това положение, човек живее не в настроенията, а във вдъхновението, което никой не може да му отнеме. Тъй свързани трите съзнания в едно, те определят и правилните функции в духовния живот на човека. Те се намират в такава зависимост едно от друго, в каквато зависимост се намират помежду си главата, белите дробове и стомаха. Индивидуалното съзнание представя стомаха в човека, общественото съзнание – белите дробове, а общочовешкото – главата. И наистина, соковете от стомаха минават в белите дробове, а оттам – в главата. Като дойдат до известна възраст, мнозина се отказват да учат, да работят и казват: Докато бяхме млади, ние работихме. Сега нека младите работят, нека те учат. Младостта на човека се поддържа от вярата му в Бога. Чрез вярата човек може да привлече към себе си ония нови сили, нови елементи, които са нужни за подмладяването му. Колкото повече клиенти привлича един търговец, толкова по-добре вървят работите му. Това не значи, че човек трябва да очаква да дойде помощта му само отвън. Ако мисли така, той ще се намери в положението на турците, които казват, че Аллах всичко може да направи. – Това е вярно, но и хората трябва да работят. Че и хората сами правят много неща, виждаме по това, че светът още не е изправен, макар да казват, че Бог всичко прави. Ако хората бяха оставили всичко на Бога, светът щеше да бъде в пълна изправност. И старите пророци са казвали, че Бог тъй казал, иначе казал, но въпреки това, те не обърнаха хората към Бога. Значи покрай Божиите думи, те са предавали и свои. Ако някой техни мисли са дали добри резултати, и това е добро. Но сам Бог се чуди как е дошло на ума на хората да Му приписват неща, които Той никога не е помислял, нито казвал. Идат времена, когато вярата, знанията на хората ще бъдат положени на изпит. Преди няколко дена дохожда една сестра при мене, уплашена, разтревожена, детето й заболяло от менингит. – Никакъв менингит не е това. Детето е ходило гологлаво на слънце, но като не е свикнало на силните слънчеви лъчи, заболяла го главата. Щом му се даде очистително и изпие няколко чаши гореща вода, да се изпоти, менингитът ще изчезне. Друга сестра пила студена боза, оплаква се от коремоболие. Разбира се, че ще пострада. Студена боза не трябва да се пие. Много от вашите мисли и желания са подобни на студената боза, от която непременно корем ще ви заболи. Който е успял да хармонизира в себе си и трите съзнания, той ще се избави от нещастията, които идат отвън. Сега, аз желая да разбере добре това, което ви говорих. Колкото малко и да сте разбрали, приложете го в живота си. Колкото малко и да сте чули, то ще бъде в състояние да ви разтърси, да раздвижи съзнанието ви, да направи генерално пречистване на мислите ви. Аз искам да бъдете герои, да не се отпущате. Новото учение изисква нови дрехи, нови костюми. Скъсани, стари дрехи в новото учение не се позволяват. Там всеки трябва да обръща вниманието на хората със своите нови костюми. Казвате: Има ли човек толкова средства? – Средствата се крият в любовта. Тя носи големи богатства за човека. Който служи на първия принцип – любов към Бога, той няма да бъде лишен от Божиите блага. Щом не служи на този принцип, никакви блага няма да получи. И тъй, спазвайте основния принцип в живота си – любов към Бога. Това не значи, че вие нямате любов. Всички имате любов, но с тази любов не можете да влезете в Царството Божие. Любовта на гъсеницата не може да бъде любов на пеперудата. Вашата любов, вашата мъдрост, вашата истина трябва да послужат за основа на по-широка любов, мъдрост и истина. „Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!“ 42. Лекция от Учителя, държана на 13 юли, 1927г., София. 1927_07_06 Равни страни.pdf

Аудио - чете Цвета Коцева Въ живота (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Четирите кръга“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Първо издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Четирите кръга“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Второ фототипно издание, 1997 г Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето В ЖИВОТА „Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!" Размишление. Четоха се резюмета на темите: „Най-лесният въпрос" и „Защо Господ ме е пратил на земята?". Съвременното човечество е влязло в нова област, която изисква нови разбирания и нови методи за живота. Новата област изисква от хората и пълно самовладане. Тя изисква и нова наука. Новата наука не е за обикновени ученици, които не могат да се самообладават. Обикновеният ученик едва има понятие какво нещо е самообладаването. Самовладеенето е наука за светиите, за адептите, за великите Учители в света. Но и учениците на окултизма отчасти поне трябва да прилагат самовладеенето в живота си. И те трябва да имат светлина върху въпроса за самовладеенето. Нещастията, които сполетяват съвременния човек, се дължат на това, че той не може да се самообладава. Детето, което носи гърне с мляко на главата си, като не може да се владее, счупва гърнето и разлива млякото. След туй плаче. Кой е виновен за това? То само е виновно. Благото беше на главата му, но не можа да го задържи. Кой е виновен за нещастието на богатия старец, който заровил богатството си някъде в земята, а после забравил мястото, дето го заровил? Той сам е виновен. Кой е виновен за пияницата, че губи здравето, способностите си? Той сам е виновен. Неговият нередовен живот го съсипва. Сега, не е въпросът да търсим виновния за нещастията в живота, но важно е какъв метод трябва да се приложи за разрешаването на задачите в живота. Краката, например, отдавна са разрешили своята задача. Те живеят помежду си в мир и съгласие. Когато човек пита как трябва да разреши задачите си, краката му казват да се учи от тях. Защо ходи човек? Човек ходи, за да разреши социалните въпроси в своя живот. Докато е в покой, човек мисли и разсъждава. Щом тръгне, той разрешава нещо. Как ходи човек? Някой тръгва първо с десния, а после — с левия крак. Друг пък обратно: първо с левия, а после — с десния. Дали с десния или с левия ще тръгне, това има значение за резултата на неговата работа, но като вдига един крак след друг, той върви към известна цел, разрешава известна задача. Като се движат, краката се разговарят помежду си и разрешават някаква задача. Ние наричаме краката „област на човешките добродетели“. Ръцете пък само благославят. Десетте пръста на краката представят десет метода, чрез които човек може да разреши известен социален въпрос. Хората се различават в хода си: едни кривят краката си навътре, други — навън, трети — стъпват силно на петите си, четвърти — на пръстите си и т. н. Причината за тези изкривявания се дължи на отклоненията, които човек е направил в своя живот. Първоначално човек е ходил правилно, вследствие на което и задачите му били разрешени. Първоначално разумният свят, разумните сили са действали чрез краката, а не чрез главата. Първо краката са възприемали и прилагали Божествените закони, а после — главата. Като са знаели това, за да въздействат на учениците си, учителите в миналото са ги биели по краката с фаланга. Когато набиете човека по краката, той става умен. Но разбира се, не трябва да се бие, докато всичко забрави. Когато имате едно своенравно, невежо дете, вземете една пръчица и го набийте по единия и по другия крак и вижте каква промяна ще стане с него. Като не разбирали този закон, много учители биели учениците си по ръцете вместо по краката. Първото нещо, което се изисква от човека, е да държи в изправност краката си. Човек не може да бъде добродетелен, ако краката му не са в изправност. Представете си, че някой като върви, удря краката си ту в един, ту в друг камък, рита ту този, ту онзи човек, спъва се, пада, става. Какво показва това? Този човек има някакъв съществен дефект в краката си, който се отразява върху неговия ход. Затова, именно,човек трябва да пази краката си. Казано е в Писанието: „Твоето Слово е светилник на нозете ми". Значи, за да се приближи при Бога, човек трябва да започне с методите на движението. Левият крак, например, е царственият крак. Когато иска да разреши някой въпрос на жертва, човек трябва да стъпи с левия крак, а десния да вдигне нагоре, до го освободи от работа. Когато иска да разреши някой въпрос, който има отношение към ума, ще стъпи първо с десния крак. Тъй щото, когато тръгвате с някой човек да вършите някаква работа от сърдечен или умствен характер, ще познаете как ще свършите работата си от това, с кой крак тръгвате. Десният крак е свързан със силите на мъдростта, а левият — със силите на любовта. Затова, когато предприемате нещо, което се отнася до мъдростта, ще се допитвате до десния си крак; когато предприемате нещо, което се отнася до любовта, ще се допитвате до левия си крак. Който може при ходене да владее краката си, той ще владее и ръцете си. Истинският човек се проявява чрез своите ръце и крака. Ако отрежат краката на човека до коленете и ръцете — до лактите му, той е изгубен вече. Той се връща в първичния свят и се лишава от условията на всякаква проява. Тази част на краката, от коленете надолу, и на ръцете, от лактите надолу, са създадени след разрешаването на важни социални въпроси в живота. Казвате: как трябва да живее човек, че между сърцето и ума му да има хармония? За да има хармония между ума и сърцето на човека, той не трябва да се държи по-дълго време на единия, или на другия крак. По движенията на човека, по хода му можете да познаете, дали той е благочестив, или не, дали е крадец, или не. Изобщо, всичко, каквото човек мисли и чувства, се отразява върху хода му. В движенията, в хода на човека са отбелязани не само сегашните му черти,но и такива, които той носи от миналото. Някой върви и подхвърля краката си ту на една, ту на друга страна. Това са атавистически прояви на миналото. Човек трябва да ходи правилно. Той трябва да внимава в движенията, в стъпките си и да се коригира. — Ама не е ли позволено да ходя, както искам? — Щом искаш, всичко ти е позволено, но трябва да знаеш, че лошите последствия на кривите ти постъпки и движения ще те следват. Никой не може да избегне последствията на своите постъпки. — Ама не мога ли да пиша, както искам? — Не можете. За писмеността има правила, които трябва да се спазват. Всяка буква трябва да се постави на мястото си. Не се ли постави на мястото си, написаното от вас няма да има никакво съдържание. Съществува наука за ходенето, която днес мнозина изучават. От походката на човека се съди за неговите мисли и чувства, за въпросите, които го занимават, за неговия произход, за неговата чистота и т. н. Изобщо, целият характер на човека е описан в хода му. Който разбира тази наука, той всичко може да чете. Това показва, че няма нищо скрито-покрито в света. Хиромантикът чете по ръката, а онзи, който разбира науката за движенията, чете по хода на човека. И простите хора, които се ползват от житейската си опитност, познават нещо по хода на човека и затова казват: „Който много бърза, той назад остава". В Школата бързане не се позволява. Бързите, лесните работи са от лукавия. Бог никога не бърза. Той се занимава с най-бавните, с най-мъчните работи. Човек се занимава с обикновените работи. Лукавият се занимава с бързите и лесни работи. Той бърза, иска да пести време. Не, щом трябва да свършите някаква работа, никакво бързане не се позволява. Много време имате на разположение, няма защо да бързате толкова. От вас се изисква постоянство в работата, но никакво отлагане и бързане. Работете, без да се стремите да свършите работата си час по-скоро. От вас се изисква да приготвите условията за дадена работа и да постоянствате, а кога ще я свършите, това не е ваша задача. Всяко упражнение е подготовляване за дадена работа, която ще дойде отпосле. Например, даде ви се упражнение да носите десет пъти на ден вода. Казвате : Какво ще придобия с това упражнение?— Първо ти каляваш волята си, която указва влияние върху ума, а умът — върху чувствата. Чрез носене на вода, неусетно, в организъма се внася малко влага, малко магнетизъм, който неутрализира разрушителното влияние на електричеството, особено в слабите, в сухите натури. Носенето на вода внася мекота в човешкия характер, посредством която той привлича праната на живота. Носенето на вода е подготовка към устойчив живот. Тъй щото, ходете по десет пъти на ден за вода, но не бързайте. Това упражнение ще даде добри резултати. Правил ли е някой от вас опити, да брои колко крачки има до изворчето, колко пъти стъпвате с левия, колко пъти — с десния крак? При това, интересно е да следите, дали крачките и през десетте пъти на носене вода са еднакво големи. Тези неща, колкото и маловажни на вид, имат голямо значение. Нека онези от вас, които са свършили вече упражнението, направят тези изчисления, да видят, колко крачки има до изворчето. От дадените статистически цифри ще извадим законите на движението. По тези числа ученият може да чете и да размишлява, да вади научни заключения. И тъй, ще знаете, че законът за самовладеенето е в зависимост от закона за движението. Който не може да владее краката си, той не може да владее и своите умствени способности. Ученикът трябва да владее движенията си, да върви правилно. Който върви и се клати надясно-наляво, той няма хармония между ума и сърцето си, между мислите и чувствата си, вследствие на което заболява от неврастения. Като ходи, някой човек удря силно с петите си и предизвиква голямо сътресение на гръбначния си стълб. Това сътресение се предава и на главния мозък. Човек трябва да върви тихо, спокойно, едва да се чува, че стъпва. Защо някои хора, когато ходят, тропат силно с краката си? Какво означава тропането? Когато детето тропа с крак, то иска да наложи волята си. Когато учителят тропа с десния, или с левия си крак, и той иска да наложи волята си на своите ученици. С това той подчертава нещо. Човек има право да подчертава нещата, но на време и на място. Когато важни изречения се подчертават, това има смисъл. Когато маловажни и безсмислени изречения се подчертават, в това няма никакъв смисъл. Вие често изгубвате разположението на духа си и нищо не ви се работи, не ви се учи, не знаете, какво да правите, усещате вътрешна празнота. Казвате : Едно време имаше нещо, което ме радваше, подтикваше ме да вървя напред, но сега всичко изгубих. Как ще работя при това положение? Казвам: щом изпаднете в такова състояние, измийте левия си крак един, два, три, четири, пет, до десет пъти. След това измийте десет пъти десния си крак. Водата, с която ще миете краката си, трябва да бъде съвършено чиста, прясна, току-що донесена от чешмата. При това, тази вода трябва да е донесена с молитва. Като миете по този начин краката си, ще видите, какъв резултат ще имате. Ако искате да имате резултат, всякога трябва да миете краката си с чиста вода. Понеже краката са свързани с добродетелите в човека, всякога трябва да ги миете с любов. Само така животът ви ще се осмисли. Краката на човека трябва да бъдат топли. Това говори за неговото здравословно състояние. Ако краката не са топли и често изстиват, човек не е здрав. Студените крака са първото условие за неврастенията в човека. Онези, които са неврастеници и, които често губят разположението на духа си, нека от време на време се събуват боси и ходят по ситен пясък, или по мека трева. Така, именно, краката влизат в прям контакт с жизнените сили на земята и се тонират. При сутринните упражнения, като вдигате ръцете си нагоре, вие възприемате слънчевите енергии; чрез краката пък възприемате земните енергии. Когато искате да възприемате енергии от слънцето, трябва да правите упражнения сутрин. Когато искате да се освободите от събраната енергия през деня, трябва да правите упражнения вечер. Земята всичко взима, освобождава човека от излишните енергии, за да може сутрин отново да възприема от слънцето. Значи, вечер ще се изпразвате, сутрин ще се пълните. Ако не се изпразва, човек ще бъде подобен на бомба, готов всеки момент да избухне. Излишната енергия, която е възприел, човек трупа по всички свои удове — ръце, крака, очи, уши и, дето го бутнат, веднага се произвежда взрив. Като прави упражнения, той се освобождава от тази енергия и става годен да възприема нова. Сега, мнозина се противят, не искат да учат, не искат да правят упражнения и казват: Защо Господ създаде такъв свят? Не можа ли да създаде друг свят? На въпросите защо и за какво, учените не отговарят. Те казват: Програмата в нашето училище е такава и такава. Който иска да следва това училище, той трябва да мисли право, да ходи право, да се движи право и т. н. Ако изпълнява тази програма, той ще има едни резултати; ако не я изпълнява, ще има други резултати. От него зависи какви резултати ще има. Окултната школа дава на учениците си ред правила, как да ходи, кога да тръгва, кой крак напред да туря и т. н. Викат някого на гости. Той не трябва да бърза, но трябва да спре, да помисли малко, да се помоли вътрешно, да се приготви и тогава да тръгне. Викат някого да отиде еди-къде си, че умирал някой. И в този случай пак не трябва да бърза. Първо ще се помоли за него. После ще се въоръжи със сили, да може да се справи с условията, на които ще се натъкне, и след това ще тръгне. С бързане работа не става. — Ама умиращият искал час по-скоро да го види. — Нищо от това, ще почака малко. Толкова време е чакал, още малко ще почака. Небето не приема хора, които бързат. Щом го е повикал, той ще го дочака, няма да замине. Когато трябва да бързате, вие тогава се разтакавате натук-натам. Щом последният момент дойде, вие тогава започвате да бързате. Същото правите и когато идвате на клас. Ходите, разговаряте се с тези-онези, а щом наближи часа, веднага се разтичвате, влизате в клас уморени и не можете да слушате. Не, дойде ли деня за клас, от сутринта още, преди изгряването на слънцето, трябва да започнете да се готвите. Всъщност, класът започва веднага след изгряването на слънцето. Когато дойдете вечер в клас, вие се намирате под закона за изпразването. Законът за изпразването е един от великите закони на Битието. Който не може да се изпразва, той е нещастен човек. Щастлив е онзи, който знае, как да се изпразва. Който яде, той трябва и да се изпразва. Какво ще стане с него, ако не може да се изпразва? Туряте на гърба на някой човек товар от сто килограма тежест и го пущате във водата. Какво ще стане с него? Ще потъне на дъното. Обаче, ако знае, как става изпразването, той ще хвърли товара от гърба си и веднага ще изплува на повърхността на водата. Един от древните царе запитал един философ: Кое е най-голямото благо в света? Царят мислил, че философът ще му отговори, какво най-голямото благо в света е богатството, или знанието. Философът отговорил: Най-голямото благо в света се заключава в знанието на човека да се изпразва. Царят казал на философа, че не говори истината. Не се минало много време, стомахът на царя се задънил, и трябвало да прекара в това положение цели десет деня. Като се освободил, той казал: Най-голямото благо в света седи в изпразването. — Няма по-голямо благо за човека от това, да знае как да се изпразва. Няма по-велика наука от тази, да знае човек как да се изпразва от злото, от съмнението, от омразата, от лъжата, от всички отрицателни качества в себе си. Отрицателните състояния в човека са излишъци, от които той непременно трябва да се освободи. Лесно се подава човек на тях, но страшни са последствията им. За да се повдигне човек, да запази достойнството си пред себе си, да бъде герой в живота си, той трябва да бъде доволен от всичко, което му е дадено. Затова той предварително трябва да разреши въпроса на краката. И тогава, щом тръгне за някъде, той ще се обърне към Бога с думите: „Господи, нека Словото Ти бъде светилник пред нозете ми!". Щом каже така, той ще тури десния си крак напред и ще тръгне. Умът трябва да бъде напред, а сърцето назад. Сърцето трябва да отстъпва, за да се пази равновесие. Когато земята се е отклонила на 23° от своя път, тогава и сърцето се е отклонило също така на ъгъл от 23°. Тази е причината, задето сърцето днес е малко наляво, а не е съвсем в средата. Един ден, когато земята се върне в своето първоначално положение, тогава и сърцето ще се изправи, ще дойде точно на средата, а не както сега, малко наляво. Когато казваме, че човек трябва да пази своето равновесие, подразбираме, че в умствения свят той трябва да постави сърцето си точно в средата — нито наляво, нито надясно. Физическото сърце на човека е малко наляво, а духовното му сърце е под лъжичката. Това място се нарича още „слънчев възел, слънчево сплитане". То е най-нежната област, която човек внимателно трябва да пази. Слънчевият възел се намира под влиянието на черния дроб, затова човек трябва да го държи в пълна изправност. Как ще го държи в изправност? Чрез слънчевия възел. Всички нечистотии от умствения, от сърдечния свят на човека отиват в черния дроб, а оттам — в центъра на земята, дето се пречистват. В този смисъл, слънчевият възел служи като канал за пречистване на нечистите мисли и чувства. Здравето на човека зависи от благосъстоянието на черния дроб. На онези от вас, които обичат науката, ще дам едно упражнение за десет дена. Упражнението е следното: първия ден ще измиете левия си крак един път. Втория ден ще измиете десния си крак два пъти. Третия ден ще измиете левия си крак три пъти. Четвъртия ден ще измиете десния си крак четири пъти. Петия ден ще измиете левия си крак пет пъти. Шестия ден ще измиете десния си крак шест пъти и т. н. Така ще правите в продължение на десет дена, като започнете упражнението с левия си крак, а го свършите — с десния. Миенето на крака ще става сутрин, преди изгряването на слънцето, и вечер, преди да си легнете. Значи, по два пъти на ден: сутрин и вечер. Водата за миенето на крака ви трябва да бъде малко топла, а не студена. Пет минути са достатъчни за измиване на един крак до коленете- Като измиете крака си, няма да го изтривате, ще го оставите сам да си изсъхне. С кърпа можете да попиете само голямата влага. Иначе, ще оставите крака свободно да си изсъхва. Първия ден сутринта ще измиете левия си крак, а същия ден вечерта ще измиете десния си крак. На другия ден ще направите обратното: сутринта ще миете десния си крак два пъти, а вечерта — левия два пъти. Така ще редувате краката си в продължение на десет дена, докато трае упражнението. Това упражнение се дава като малък опит, да видите, какви резултати ще получите. Като давам това упражнение, обръщам внимание на следното: всички не можете да правите упражнението едновременно, защото сте различни зодии. Всеки ще го прави по време, когато има разположение. То се дава за цяла година. Тъй щото, през цялата година всеки ще си избере десет дена по свобода и разположение на духа. Добре е няколко ученика да го направят по-продължително време: няколко месеца или цяла година. Така само ще се опита резултата на упражнението. Някои от вас ще имат добри резултати, а други — няма да имат никакви резултати. Това зависи от естеството на човека. Например, ако пълен човек влезе в море и седи половин час във водата, той ще се чувства добре. Ако сух човек седи половин час във водата, той няма да се чувства добре. Това, което е добро за пълния, не е добро за сухия. И обратно: това, което е добро за сухия, не е добро за пълния. Сухият, който не може да седи дълго време във вода, повече издържа на жажда от пълния. Пълният, обаче, издържа студа, а не издържа горещината. Сухият издържа горещината, а не издържа студа. Понеже хората са различно устроени, за всеки човек се изисква специално време през деня за миене на краката. Ако можете да познаете кой е вашият час за миене на краката, вие ще изпитате вътрешна радост, вътрешно доволство. Като правите това упражнение, ще се учите от краката си. Ще размишлявате, ще се разговаряте с тях. Ще кажете: Ако краката можеха да разрешат един важен социален въпрос, не мога ли и аз да разреша един такъв? Ако те са били умни да разрешат един въпрос, аз по-глупав ли ще изляза от тях? Като говоря за краката, имам пред вид разумните същества, които са ги създали. Понеже краката не могат да приемат слънчевата енергия направо от слънцето, те приемат енергии от центъра на земята. Когато приема земната енергия, човек става смел, решителен, а тялото му се освежава. Растенията, животните разбират този закон, и правилно го използват. „Светилник на нозете ми е Словото". Дръжте тази мисъл в ума си и знайте, че Бог е вложил благата си в земята, върху която стъпвате. Защо човек трябва да стъпва върху земята, има причини за това. Колко място трябва да извърви, и това е определено. Когато се разхожда, човек трябва да се движи по всички посоки: на изток, на запад, на север и на юг. Хората повече обичат юга. Югът е свързан с доброто, с добродетелта. Западът указва по-особено влияние върху човека. Изобщо, хората трябва да се самонаблюдават, да се учат от своите движения, от своите навици. Някой е недоволен, мъчи се, иска да разреши някакъв въпрос. Той става, сяда, хваща главата си, ляга на кревата си и т. н.. При тези положения, той не може да разреши някакъв въпрос. Щом изпадне в неразположение на духа, или в недоволство, първата му работа е да измие краката си с топла вода. После, той трябва да стане прав, да помисли малко, да се помоли и да си каже: Господи, Твоето Слово е светилник на нозете ми. След това, се разходи малко, като ще види, какво влияние му е указал този метод. Този метод е физически. Той е най-лесният метод за самовъзпитанието. Освен него, има и други два: метод на ума и метод на сърцето. Последните два метода са по-трудни. Които не могат да прилагат правилно метода на сърцето, те затлъстяват повече, понеже сърцето има повече влага, повече магнетизъм. Които не могат да прилагат правилно метода на ума, те изсъхват, защото умът си служи с електричество. Следователно, при самовъзпитанието си, човек едновременно трябва да прилага и трите метода, обаче, първо трябва да започне с физическия. Така, постепенно той ще върви от видимото към невидимото. Като правите упражнението си, ще знаете, че природата обича точност, пълнота, но не излишни неща. Ще го правите тъй, както ви е дадено: ни повече, ни по-малко — никакви качулки, никакви преувеличавания. При това, ще го правите в свободното си време. „Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!" 41. Лекция от Учителя, държана на 6 юли, 1927 г., София. 1927_07_06 В живота.pdf

Аудио - чете Цвета Коцева Класическата книга на Любовьта (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Четирите кръга“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Първо издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Четирите кръга“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Второ фототипно издание, 1997 г Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето КЛАСИЧЕСКАТА КНИГА НА ЛЮБОВТА „Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!" Размишление. Чете се темата: „Защо съм пратен на земята?" Изпейте упражнението: „Изгрява слънцето". Колко отговори могат да се дадат на зададената тема? Колко отговори могат да се дадат специално на думата „защо"? Сега ще напиша няколко действия, върху които трябва да разсъждавате: 2 + 4 = 6 2 x 4 = 8 4 : 2 = 2 Това са прости, аритметически действия. Защо между числата 2 и 4 се туря знакът плюс? За да се покаже, че действието е събиране. Числото 6 е отговорът на това действие. Има ли друг отговор? Не, този е единственият. Допуснете, че това са живи същества, например, яйца, от които могат да се излюпят пиленца. Колко пиленца могат да се излюпят от тия яйца? Шест пиленца. Ще имате ли печалба от тях? За да живеят, тези пиленца трябва да се хранят. Числото шест е неутрално. Щом съберете числата 2 и 4 на едно място, вие ще дойдете до границата на едно реално число. Когато от числото 4 извадите 2, вие ще получите числото две. Числото 4 е строго, положително число, което произвежда страданията в света. Щом го разделите на две, ще получите едно меко число, а именно, числото две. Често хората изпитват голям страх, без да знаят причините за страха. Коя е причината за страха им? Че могат да счупят някой прозорец и после трябва да плащат. Питам: има ли такива прозорци в тях, които могат да се счупят? Има, но те могат да се счупят само при условие ако вятърът се усили. Щом вятърът престане и опасността за счупването на прозорците е избегната. Сега, като разглеждаме аритметическите действия, натъкваме се на ред закони, които имат приложение в самия живот. Например, числото 4 представя краен предел на нещо. С него се изобразява квадратът. Който попадне в квадрата, той се намира в крайно напрежение, в положението на пълна бомба. За да излезе от него, човек трябва, или да го изпразни, или да го пукне някъде, да направи дупка в него. Ето защо, когато човек се намери в напрегнато състояние, явяват се страданията. В този смисъл, страданията не са нищо друго освен изтичане на излишна енергия. Щом излишната енергия от човека изтече, и страданията за него престават. Например, различните болести, които човек изпитва, като главоболие, коремоболие, болки на сърцето и др., не са нищо друго освен напрегнати състояния. Тия състояния се дължат на известни подпушвания, които стават, както в нервната, така и в останалите системи на човека. Често хората под- пушват мисълта си от страх. Например, имате син, който следва в странство. В първо време вие сте спокойни заради него, радвате се, че той работи добре и мечтаете, че като свърши университет, велик човек ще стане. Един ден отивате при една врачка да ви каже нещо за вашия син. Тя хвърля карти, хвърля боб и казва, че на 33-годишната си възраст синът ви ще умре. От този ден вашето спокойствие се нарушава, вие започвате да се безпокоите, да се тревожите за сина си. Тази врачка е станала причина да се безпокоите, да се страхувате за сина си. Значи, вие вярвате на врачката повече, отколкото на вашето вътрешно чувство. Досега аз не съм срещнал човек, който да не вярва в някоя врачка. Човек все вярва в някоя врачка. Няма човек, който да не е лековерен в едно или в друго отношение. Вятърът духа, прозорците се подвижват, приказват нещо тайнствено на човека, и той става лековерен. Вятърът влиза отвън, иска да се разговаря с нас, а пазачите на прозорците пазят, не го пущат да влезе, защото има карантина. Задоволителен ли е този отговор? Сега, като умножите 2 x 4 или 4 x 2, получавате числото осем. Защо между тези две числа поставяте знака за умножаване? Каква е разликата между събирането и умножаването? Какъв процес представя поставянето на яйца под някоя кокошка? Това е процес на събиране. Какъв процес се извършва при излюпване на пиленцата? Умножаване. Значи, при умножаването влиза един елемент по-висок от този, който влиза при събирането. Събирането е закон на приготовление. От ред години вече вие се занимавате с окултната наука, но все още не сте се до- могнали до ония елементарни правила, с които можете да си обяснявате вътрешните преживявания. Вие често променяте състоянията си, което показва, че минавате през една област на настроения. Например, както седите и размишлявате, изведнъж дигнете червеното знаме и сте готови да воювате. Подир малко се размислите, сгънете знамето, умърлушите се и казвате: Не му е времето още – и се връщате назад. Можете ли да си дадете отчет кои са съществените причини, поради които тъй лесно изменяте състоянията си? Един добър метод срещу настроенията е четенето на книги от различни автори. Ако имате някакво мрачно, тежко настроение, четете някоя книга от автор, който е идеалист, и ще видите, че настроението ви ще се подобри. И обратно: ако сте добре разположени, четете някоя книга от материалист писател, и ще видите, че настроението ви веднага ще се понижи. Ако имате някакъв усъвършенстван термометър, мерете с него температурата си, да видите какви понижавания и повишавания стават с нея при различните настроения и преживявания, които минавате. Когато се съмнявате, достатъчно е да изживеете нещо силно, за да не остане сянка от съмнението ви. Това показва, че малко или много, човек все се подава на влияния. Достатъчно е да минете покрай някое дете, което ще ви каже една обидна дума, за да се повлияете от нея. Ако това дете ви запита, дали сте болен, защо имате малко жълт цвят на лицето, вие веднага ще се върнете дома си и ще започнете да се самонаблюдавате какво ви боли. Като мислите по този начин, ще намерите, че имате някакво възпаление в червата, или в бъбреците, или в сляпото черво и т. н. Съвременните хора още не са дошли до положението на гъската, или на патицата, да мажат перата си с някаква мас, благодарение на която да не потъват във водата. Като намаже перата си с мас, в колкото дълбока вода и да влезе, гъската никога не потъва. По същия начин и дяволът постъпва със себе си. Като види, че може да пострада някъде, той намазва перата си с някакво масло да не потъва във водата. Вие още не сте патици, но сте кокошки. Казвате: Възможно ли е да сме кокошки? Като казвам, че не сте патици, но сте кокошки, имам предвид, че като плава във водата, патицата намазва перата си с мас, за да не отнема водата топлината на тялото й. Кокошката, обаче, която живее на суша, не се занимава с това изкуство, да се маже с мас. Мнозина казват, че животът е море. Да, зависи, как човек живее. Ако животът е море и може да ви удави, трябва да имате малко мас на перата си. На въпроса „защо", никога не може да се отговори, т.е. по-право не може да се даде положителен, абсолютен отговор. Тъй щото, на въпроса защо числата се събират, изваждат, умножават и делят, не може да се даде никакъв отговор. Например, числото две може да се събира, да се изважда, да се умножава, да се дели и т.н. На въпроса защо Бог е изпратил човека на земята също така не може да се даде абсолютен отговор. От това, че Бог е изпратил човека на земята, разбираме закон на ограничаване. Казваме, че Бог е изпратил човека на земята, но може и някъде да не го е изпратил. Някой сънува, че е ходил в Америка, в Англия, или другаде някъде. Става сутринта, вижда, че никъде не е ходил. Тъй щото, когато някой казва, че е ходил на слънцето, това е толкова вярно, колкото, че е ходил насън в Америка, в Англия, или другаде някъде. Значи, идейното ходене не трябва да се смесва с физическото. Идейният свят е свят на освобождаване, а физическият — свят на ограничаване. Да бъдете близо до Бога, това значи да сте в света на освобождаването, т.е. да сте освободени от всякакви ограничения. Да сте близо до Бога, това значи да сте в една атмосфера чиста и възвишена и да живеете между същества, които напълно разбират вашия ум, вашето сърце, вашата душа и постъпват с вас тъй, както вие разбирате. Да сте далеч от Бога, значи да сте между хора, които никак не ви разбират. Учителят разбира ли ученика си? Не го разбира. Щом ученикът не знае урока си, учителят веднага му пише слаба бележка. Ученикът разбира ли учителя си? И той не го разбира. Щом не отговори добре, той се сърди на учителя си, че му писал слаба бележка. Когато готвачката не готви добре, господарката й веднага я уволнява. Изобщо, съвременните хора не се разбират помежду си. Сега всички трябва да изучавате основните принципи и закони на живота, за да разбирате своите вътрешни състояния. Следователно, когато човек дойде до положение да разбира своите вътрешни състояния, само тогава той може да живее идейно. Ако не разбира своите вътрешни състояния, той всякога ще се излага на закона на илюзиите. В съвършения човек всичко е хармонично. Той живее в голямо изобилие. Идейният човек живее в чистота, в широчина на своите идеи, в сила, в мощ, във вътрешно разбиране и прилагане на Божествените закони. Представете си една майка, която има две деца. Един ден бащата донася вкъщи два килограма круши, от два вида: всяка круша от единия вид тежи по четвърт килограм, а всяка круша от втория вид тежи по 50 грама. Майката дава на едното си дете една от хубавите круши, които тежат по 250 грама, а на другото дава една от крушите, които тежат по 50 грама. Детето, което е получило голяма и хубава круша, има едно мнение за майка си, а другото, което е получило по-малката круша, има друго мнение. Първото дете е доволно от майка си, а второто е недоволно. Майката се усмихва и казва: Няма нищо, деца са. Не, това са символи, в които се крият известни закони. Ако дам на едного едно хубаво самопишещо перо, със златен писец и със златна верижка, а на другиго дам едно просто, желязно перо, което струва едва 10 – 15 лева, какво ще бъде разположението на тия двама души по отношение на мене? Или, да допуснем, че на едного дам една хубава класическа книга, а на другиго – един прост буквар за първо отделение, какво разположение ще имат тези двама души към мене? Следователно, който само говори някому за любовта, без да я прилага, той му подарява буквар за първо отделение — буквар на любовта. Който пък говори някому за любовта, но същевременно я прилага, той му подарява класическа книга на любовта. Питам: еднакво ли струват тия две книги? Каква е разликата между едната и другата? Който чете „буквара на любовта", той се надува като петел, като пуяк. Защо? Такива са качествата на буквара. Който чете „класическата книга на любовта", или „книгата на съвършенството", той мисли дълбоко, постоянно ходи, плаче. Защо плаче той? Защото в тази книга има сухи формули, които той трябва да чопли, да развива, да разработва, докато извади нещо от тях. Букварът на любовта казва: Който ме чете, той ще охка, ще се мъчи да научи азбуката на моя език. Книгата на съвършенството, или класическата книга на любовта казва: Който ме е взел веднъж в ръцете си, той ще разбере, че сълзите от очите му трябва да пресъхнат. Тя изисква от човека готовност за всяко добро дело, добро начинание. Ако някой е богат, той трябва да знае, че ще дава. И тъй, които са чели буквара на любовта, като заминат за онзи свят, ще влязат в небето на букварите. Значи, има едно небе на букварите, в което влизат само малките деца. На какво са емблема децата? В живота си, старите хора четат буквара на любовта, а децата — класическата книга на любовта. Защо е така? Защото децата плачат. Ако някое дете плаче, то плаче заради майка си. Това е физиологически закон. Когато при зачеването на някое дете майката плаче, като се роди, детето също ще плаче. Изобщо, детето преживява състоянията на майка си и на баща си. Детето никога не боледува за себе си; детето никога не плаче за себе си. Ако майката е била болна, и детето ще бъде болно; ако майката е била невежа, и детето ще бъде невежо. Затова се казва, че греховете на майката са грехове и на децата. Оттук можем да извадим следния закон: за да роди човек една здрава, светла и благородна мисъл, или едно здраво и благородно желание, те непременно требва да се родят без охкане и пъшкане. И мислите, и чувствата, и желанията се зачеват, раждат и живеят като човека. Следователно, всяка мисъл, която човек е родил в някакво болезнено състояние, също като него ще стене, ще плаче. Затова е казано в Писанието: „Постоянно се молете, винаги се радвайте и непрестанно благодарете!" Това е състоянието на детето. Питам: ако в ума на някой човек едновременно се родят няколко идеи, какво заключение ще извадите за него? Ако в ума на някой човек се родят едновременно пет-шест идеи, той е млекопитаещо; ако в ума му едновременно се родят десетина идеи, той е от рода на птиците; ако в ума му едновременно се родят хиляди идеи, той е от рода на рибите; и най-после, ако в ума на някое същество се роди само една съществена идея, това същество е човек. Един ден срещнах една стара баба, която ми каза: Ех, синко, родих аз 20 деца, но нито едно не ми остана. Питам: не беше ли по-добре да е родила едно дете, но да й остане живо, отколкото да роди 20 деца, но нито едно от тях да не остане живо? Ако вие сте имали 20 вярвания в живота си, но нито едно от тях не ви е останало, какво ви ползват тия 20 вярвания? Вие започвате с мисълта, че Бог е Любов, а после казвате, че с любов не може да се живее. Започвате с мисълта, че Бог е Правда, вървите известно време с тази мисъл, но после казвате, че и с правда не може да се живее. Казвате, че Бог е Истина, искате да живеете според тази Истина, но после намирате, че и с истина не може да се живее. Започвате с мисълта, че Бог е Мъдрост, но казвате, че и с тази мъдрост не може да се живее. Намирате, че по-добре е човек да живее по простому, отколкото с Божията Мъдрост. Искате да живеете според Божията Добродетел, според Божията милост, но в края на краищата, от всичко това се отказвате, докато останете само с една проста мисъл в ума си, че Бог за всичко промисля. Какво разбирате под думите, че Бог промисля за всичко? Когато някой работник копае лозето на господаря си с любов, последният ще промисли за неговата храна и заплата. Но ако работникът седи някъде, спотайва се и не работи лозето на господаря си, последният няма да промисли за неговата прехрана. Изводът, който можете да направите от говореното, е следният. Казвате: Толкова време живяхме на земята, но какво научихме? Наистина, всеки трябва да се запита какво е научил след като е живял известно число години на земята. Вие не сте направили един анализ в себе си да видите какво сте придобили от живота. Вие живеете като царски синове, като велики хора и току се обръщате към един или друг автор, да прочетете какво са казали те за слънцето. Четете един, втори, трети автор и казвате: Зная вече какво е писал еди-кой си автор за слънцето. Зная какво е писал втори автор за слънцето и т. н. Сега, като задавам въпроса защо Господ ви е пратил на земята, важно е да знаете, дали Той ви е пратил на земята? Преди всичко, въпрос е, дали вие сте на земята. Да не излезе, че сънувате, че сте на земята? Ако това е сън, вие ще се намерите в положението на онази млада мома, за която се говори в една приказка: тя сънувала една вечер, че се оженила и родила едно красиво дете, което наскоро след това умряло. Като станала сутринта, момата разправила съня на майка си, и двете започнали да плачат за умрялото дете. Реалният живот не допуща никакви противоречия. Щом има противоречия в живота, този живот е сън, хипнотическо състояние. Следователно, докато живее в противоречия, човек още не е реално същество. Който се съмнява, той не е реално същество. Съмнението е израз на излишна енергия. Човек се съмнява в недействителни неща. Някой има една фалшива лира, за която казва, че му е непотребна, излишна и не може да я употреби. Такова нещо представя съмнението в човека. Всички говорят за реалността на нещата, търсят реалността и не я намират. Защо? Защото се движат още в света на илюзии, на заблуждения. Хората трябва да изживеят своите заблуждения; като излязат от тях, тогава ще влязат в реалния свят – в света на Истината. Някой казва, че не вярва в Господа, че съществуването на Бога не е реално и т. н. – Кое е реално, според вас? Тъй както хората живеят, реален живот ли е техният? Те се раждат, растат, развиват се, боледуват, бият се, карат се, убиват се, докато един ден изчезнат от лицето на земята. Не, това още не е истинският живот, това е живот на раници. Един ден, като свалите всичките си раници и ви претеглят, колкото тежите, това сте вие, това е животът на душата, животът на реалността. Великите, учените хора казват, че душата на човека тежи само 33 грама. Докато човек е жив, ще го теглят да видят колко килограма тежи. Като умре пак ще го теглят. И най-после, когато тежи 33 грама, той вече влиза в реалния свят. В това отношение, аз не съм правил опити, не съм теглил човека като жив и като умрял, да видя колко тежи. Това са твърдения на някои учени хора. Те казват, че душата на човека тежи 33 грама. Доколко е вярно това, не зная. Тъй щото, ако искате да видите колко излишък носи човек на гърба си, направете изчисления. Претеглете някой човек, разделете теглото му с числото 33 и ще намерите отношението, което показва колко пъти човек е по-тежък от нормалното си тегло. Ако някой човек тежи, например, 66 кг. или 66,000 грама, като разделите 66,000 : 33 – 2000. Значи, отношението е 1 : 2000. Питам: вярата ви, с която посрещате мъчнотиите в живота си, намира ли се в отношение 1 : 2000? Значи, животът на човек, който тежи 33 грама, трябва да издържа на мъчнотии, които са 2000 пъти по-големи от теглото му. Този закон, това отношение е вярно и за вярата, и за силата на живота, вложена във всеки човек. Ето защо, когато се натъкне и на най-големите страдания, човек трябва да разшири душата си и да каже: Животът, който Бог ми е дал, има само външни, но не и вътрешни противоречия. При това разбиране, и 42° температура да има, човек ще бъде спокоен и ще каже: Каквато температура да имам, аз зная, че няма да умра, защото вътрешната ми температура е толкова голяма, колкото животът я изисква. Като дойде смъртта при такъв човек, той ще я хване за ушите, ще я разтърси и ще каже: Аз не искам да умра! Смъртта ще го погледне, ще види, че не може да се бори с този човек и ще си отиде. Като ви говоря по този начин, вие се въодушевявате и мислите, че сте готови изведнъж всичко да направите. Затова, като видите, че някой има мъчнотии и страдания, намирате, че те нищо не представят. Обаче, щом мъчнотиите и страданията дойдат при вас, веднага кармата ви става тежка и губите всякакво самообладание. И наистина, най-трудната наука в света е самообладанието. Най-мъчно човек владее себе си. След като завършите всички науки, най-после ще дойдете до науката на самообладанието. Най-малко десет пъти ще побелее главата ви, докато се научите да се самовладеете. Най-трудната, най-мъчнопостижимата наука е науката на самообладанието. Съвременните хора едва са във въведението на самообладанието. Говорите нещо на някого, давате му някакви съвети, а той казва: Да ми падне този човек в ръцете, ще го науча аз! – Да, човек всичко може да направи, но всичко не дава добри резултати. Има произволни състояния в човека, които не зависят от него. Има грехове, които човек върши несъзнателно, независимо от своите разбирания. Има тайни грехове, за които човек не е отговорен. Например, как ще изплатите греховете и престъпленията си, направени насън? За тия грехове ще ви съдят пак насън, а не в будния ви живот. Ако правите добро насън, пак на сън ще ви възнаградят. Има разлика между доброто и злото, което човек върши в сънния и в будния си живот. И тъй, да се върнем пак към въпроса защо човек е дошъл на земята? Който се наеме да отговори на този въпрос, той трябва да го обоснове с всички аргументи, научни и теоретически, както способният студент защищава своята докторска теза. Той навежда доказателства от 99 автори. Следователно, във връзка със зададения въпрос, се явяват въпросите защо Господ създаде човека и как го създаде? Въпросът „как Бог създаде човека" се отнася до знанието, до желанието му да учи занаят. На въпроса „защо Бог създаде човека", т. е. защо създаде калта, се вижда желанието му да знае за какво може да употреби тази кал. Тази кал е създадена за продаване. И тогава, на въпроса, защо Бог ви е изпратил на земята, ще си отговорите, че сте изпратени да си купите по една кола. Изпейте песента : „Бог е Любов"! „Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!" 40. Лекция от Учителя, държана на 29 юни, 1927 г., София. 1927_06_29 Класическата книга на Любовта.pdf