Александър

ГЛАВА II 2. Четирите елемента и дванадесетте знака на зодиака В първата част се спрях доста обширно върху четирите елемента, техните общи свойства и тяхното проявление в трите свята, а също така накратко споменах и за отношението на четирите елементи към човешките темпераменти. Също така доста обширно се спрях върху тайната на зодиака, която ни изяснява отношението на елементите към зодиака. Сега ще се спра тук върху практичната страна на учението на зодиака във връзка с четирите елемента. Казах по-рано, че проявлението на четирите елемента в трите сеята на Битието ни дава 12 фази на космичния ритмус, които фази се наричат знаци на зодиака. Но това е вътрешната страна на въпроса, разглеждане на въпроса по същина, но за практиката е необходима освен това и техническата страна на това проявление. И по-рано споменах, че учението за космичния ритмус има две страни - Вътрешна, която е свързана с проявленията на четирите елемента, като проява на четири основни принципи, които служат като основа за проява на космичния ум, и външна, техническа страна, която свързва проявлението на тези четири космични принципи с видимото движение на Слънцето през небесната сфера. Оттова гледище, зодиака се определя като един въображаем пояс на небесната сфера, в която се движат Слънцето, Луната и планетите и видимо обикалят около Земята. Той се простира от 23 градуса и 27 минути над плоскостта на екватора до 23 градуса и 27 минути под нея. Сиреч, между тропика на Рака на север, и тропика на Козирога на юг. Еклиптиката е видимия път на Слънцето и сече екватора под ъгъл 23 градуса и 27 минути. Точките на пресичането се наричат равноденствени точки. Целият този въображаем кръг, който се простира по продължение на еклиптиката от двете страни по 8 ÷ 9 градуса, обгръща в себе си 360 градуса и се разделя на 12 равни части, като се изхожда от точката на пролетното равноденствие. Тези 12 деления на въображаемия небесен кръг се наричат знаци на зодиака, и всеки от тях обгръща по 30 градуса, а целият кръг се нарича зодиак, зодиакален кръг - или жизнен кръг. Всеки един от тези 12 знаци на зодиака носи специфични сили и условия и създава и форми със специфично устройство и качество. Слънцето във видимото си движение през зодиака всеки ден изминава приблизително по един градус и в една година изминава целия зодиак. За един месец Слънцето изминава 30 градуса, или един зодиакален знак. Всъщност, знаците се явяват като поляризация на слънчевата енергия и представляват от себе си зони на астрална енергия, а пренесени в човека, представляват човешкото тяло, потенциалните скрити качества на човешкия организъм, които се привеждат в проява от дейността на планетите, които също така представляват поляризация на слънчевата енергия, но вече в дейно състояние. Според астрологията зодиакалните знаци представляват тялото, Слънцето представя духа на човека, Луната представя душата на човека, а петте Планети представят петте чувства, които човек сега има. Дванадесетте знаци на зодиака, както видяхме, са разпределени между четирите елемента и така получаваме четири групи знакове, които в астрологията се наричат триъгълници или тритони. Във всеки тригон имаме по три знаци, принадлежащи към един и същи елемент и имат общи качества помежду си. И така, имаме четири тригона - огнен, въздушен, земен и воден, всеки, от които съдържа по три знаци. Знаците на огнения тригон, или на огнения елемент се наричат Овен, Лъв и Стрелец и се намират помежду си на по 120 градуса, което е един хармоничен аспект в астрологията. Астрологическите белези на трите огнени знаци са: Цветът на огнения тригон е червен. Знаците на въздушния тригон са: Цветът на въздушния тригон е жълт. Знаците на земния тригон са: Цветът му е син. Знаците на водния тригон са: Цветът му е зелен. Знаците от всички тригони, както казах, имат общи качества, но освен, това, понеже всеки знак се проявява в различна среда, затова всеки знак си има и специфични качества, които го отличават от другите. Четирите елемента са свързани с четирите главни страни на света - изток, запад, север, юг. Огъня символизира Изтока. В него се намира и началото на зодиака. Знака Овен, първият знак от огнения тригон, е началото на зодиака, изгрева на годината, начало на жизнения кръг. I. Огненият елемент е положителен, активен, творчески. Той представлява двигателния елемент в природата и живота - елемента на волята. Чрез него се проявяват творческите импулси на Битието. Огънят е горещ и сух. Тези качества на огъня се предават и на онези типове, които се явяват като израз на тази творческа енергия. Огънят дава специфични морфологични и психологични белези, които са проява на качества на този елемент. Огненият елемент дава холеричния темперамент.* Това са общи качества на огнения тригон. Но той, казахме, има три проявления: Овен - , Лъв - и Стрелец - , които имат отношение към трите свята в човека и природата - умствения, духовния и физическия или волевия. Овенът има отношение към умствения свят и гореспоменатите качества на огъня се проявяват при него като умствени качества. Хората, които се намират под негово влияние са активни, подвижни, деятелни, с прогресивен ум и силно подчертано аз. Те са крайно независими и амбициозни, идеалисти; хора на мисълта и плановете. Те обичат да ръководят, да направляват, да дават тон на нещата. Обичат да господаруват, но самите те не търпят чужда власт. Те не могат да търпят чуждо мнение. По-нисшите типове се явяват като тирани и насилници. Те обичат да бъдат глава - да застават начело на движения, начело на всякаква работа. Вторият знак на огъня е както казах Лъв - Той вече има отношение до сърцето - свързан е повече със сърдечния живот на човека. И при него човек има в себе си качествата на огъня - активност, деятелност, импулсивност и пр., но те се отнасят не вече до мисълта, но до чувствата. Те повече изживяват нещата вътрешно, и се импулсират от сърцето. По-нисшите типове, увлечени в своите сърдечни импулси, изгубват самообладание и се захласват и могат да изпаднат в краен фанатизъм. Те стават отлични носители и разпространители на идеи, но самите те не са извори на идеи; и затова им е потребен човек със силна творческа мисъл, който да ги възпламенява и ентусиазира. Лъв - това е вечния огън на живота. У типовете на Лъва има голямо самосъзнание, мъжественост и смелост. Третият знак на огъня е Стрелец - , който се явява като резултат от взаимодействието на другите два знака - от взаимодействието между ума и сърцето - той е външен израз на двете. Тези хора са също така импулсивни и деятелни, но у тях няма онези крайности в импулсивността на ума, както при Овена, и екзалтациите на сърцето, както при Лъва. Те са умерени, сдържани, дисциплинирани и следствие на тази самодисциплина те могат да владеят и другите хора в света и затова между тях се явяват социални водители и военоначалници. Те не са хора с дълбок ум и с широко сърце, но са хора делови, волеви и осъществяват това, което другите проектират. Така че тези три знака на огъня са свързани с ума, сърцето и волята на човека. Същото може да се каже и за знаците от другите тригони. II. Тригонът на Въздуха представя Запада. Въздушният елемент е положителен, мъжки. Той има отношение към социалния, политическия и духовния живот на човека. Дава една широка и дълбока мисъл, способна да проникне в тайните на синтетичното знание. Този тригон можем да го наречем тригон на знанието, на науката и изкуствата. Качествата на въздуха бяха, както видяхме - горещина и влажност. Те са основата, върху която се проявява сангвиничния темперамент - който дава хора с топла и буйна кръв. Чрез първия знак на въздуха Близнаци ние добиваме външно знание по пътя на опита, наблюдението и анализата. Той ни опознава с външния свят - развива конкретния ум, наблюдателните способности. Във втория знак на въздуха - Везните , имаме равновесие на вътрешните и външни сили на духа и материята, тук е дадено повече място на интуицията, отколкото при Близнаците. В третия знак на въздуха - Водолея , имаме едно по-вътрешно, по-задълбочено знание - мистично знание. III. Тригонът на водата символизира Юга и е противоположен на студения север. Той е, който разтопява ледовете - това е силата, която от твърдото прави течно. „Това е обновлението на кристала под друга форма, и възкресение от смърт в живот”, както казва един от херметичните философи. Тригонът на водата - казва същия философ, означава постоянното усилие на природата да хармонизира противоположностите и да произведе обмяна и химическо сродство. Водата постоянно се стреми да дойде в равновесие. Водата е блажна и студена и в човека създава флегматичния темперамент. Водата е негативна, пасивна, възприемаща. Първият знак на водния тригон е Рак и символизира привързаност към живота и оттам и желание за безсмъртие, „което комбинирано със знанието тайната на пола - раждането и възраждането - извежда безсмъртната душа към края на нейните земни странствувания и материални въплъщения, чрез съединението със своята половина”” - казва същият херметичен философ. Вторият знак на Водата - Скорпион , може да се уподоби на парен котел, който се нагрява от силен огън и водата постоянно се превръща в пара. Сравняват го още с кипящо море. Тук пасивността на водата под влиянието на огъня се превръща в крайно голяма активност. Това е знак с неизчерпаеми енергии и възможности. Типовете на Скорпиона са извънредно деятелни, волеви, разумни и дълбоко проницателни. За Рибите , третият знак на водата, един съвременен астролог каза - широко, безкрайно море, тихо и спокойно, където отделността, частта изчезва и доминира общата маса - Цялото. И чисто психологически у типовете на Рибите има нещо много интересно - у тях се заражда едно ново съзнание, в което се отразява вечността. Това е знака, под който се развива общочовешката и космична обич у хората - отделността изчезва и човека се чувства като част от Цялото. Но понеже съвременните хора не могат да реагират правилно на тези висши космични влияния, затова под Риби често се раждат хора с голяма чувствителност, която не могат да владеят, от което се ражда ексцентричност. IV. Триеонът на земята представя Севера - който символизира студа, инертността и кристализацията - качества на земята. Той е свързан с формата, пропорцията и звука. В характера се проявява като твърдост, постоянство, консерватизъм. Има отношение също и към търговията, промишлеността и изкуството. Елементът на земята е женски, негативен, студен и сух и има отношение към меланхоличния темперамент. Първият знак на земята - Телец , е символ на търпеливия труд и постоянство. Вторият знак Дева е символ на образуването на формите и тяхното преобразяване. Третият знак Козирог е резултат на Телеца и Девата - носи качествата и на двата. Тритоните могат да се разглеждат от две гледища - като обективни творчески сили на космоса и като вътрешни сили на човешката душа. Тригонът на огъня, проявен като вътрешни качества на човешката душа, се проявява като борба, властолюбив, войнственост. Тригонът на земята като търпение, трудолюбив и послушание. Тригонът на въздуха - идеализъм, философия, артистичност. Тригонът на водата -мечтателност, романтичност, изменчивост, скромност. Дванадесетте знаци на зодиака представят от себе си скритите качества на организма, а планетите представят активни сили, пробуждащи скритите свойства на знаците. От взаимодействието на тези два рода сили - на планетите и на знаците, се произвеждат различни резултати във външния живот. * * * Въз основа на качествата и динамичните проявления на знаците, астролозите ги разделят на два вида групи - според елемента, към който принадлежат, това са четирите тритона и според динамичното им проявление, където във всяка група влизат по 4 знаци те образуват три квадрата с по 4 знаци. Казах по-рано, че елементите огън и въздух са активни, творчески и представят от себе си мъжкия принцип в живота, който е свързан със светлината и знанието и има за обект Външния, обективен живот. Когато у човека преобладава този принцип, неговата дейност е насочена предимно в обективния, широкия живот. Земният и водният тригони са пасивни, негативни и представят от себе си женския, мекия, формиращия принцип, който има отношение предимно към вътрешния живот на човека. Въз основа на това и знаците се разпределят на мъжки и женски, според тригоните, към които спадат. Така запример, Овен - първият знак на зодиака е мъжки, вторият знак Телец който принадлежи към земния тригон е женски. Третият знак - Близнаци е мъжки, защото принадлежи към тритона на въздуха, който е мъжки. И така се редуват последователно мъжки, женски, като последния знак Риби е женски, понеже принадлежи на водния тригон, който е женски. Така виждаме как във великия космичен ритмус се проявяват и двата творчески принципа на Битието - мъжкия и женския. Тъй като знаците следват последователно мъжки - женски, можем да си представим зодиака като едно мощно космическо вълнообразно движение с високи върхове — положителните, мъжките знаци, които дават от себе си, и дълбоки долини - пасивните, женските знаци, които възприемат и обработват това, което са възприели. Това е великият ритмус на космоса, който минава в своето движение през дванадесет фази, които астрологията нарича 12 знаци на зодиака, всеки от които носи специфични условия и енергии. И естествено, едни ще бъдат условията на върховете, където енергията има едно състояние, други ще бъдат в долините. И един човек, роден под негативни знаци, е роден при съвсем различни космични условия от онзи, който е роден под положителните знаци. А тези космически условия обуславят вече психическия и органическия живот на индивида, което ще разгледаме подробно в по-нататъшното изложение. * * * Според мястото им в зодиака, или според техните влияния върху човека, или както се казва, според динамичните им свойства, знаците се разпределят на три групи от по четири знаци, т. е. образуват 3 кръста, които ни показват проявлението на четирите елемента в трите свята. Тези три групи знаци носят следните названия в астрологията. Кардинални (главни или ъглови), неподвижни и подвижни (общи). Кардиналните знаци са тези, които определят четирите посоки на света и са точките, от които започват четирите годишни времена. Тук спадат Овен , Рак , Везни и Козирог . Овен е знака на пролетното равноденствие, с когото почва пролетта, началото на годината, началото на жизнения кръг. Рак е знака, в който Слънцето стига най-високо на север и отбелязва най-дългите дни и най-късите нощи, 22 юний, когато започва лятото. Оттам насетне Слънцето започва да се връща към юг, докато на 22 септемврий Слънцето влиза във Везните, третия кардинален знак - знака на есенното равноденствие, когато дните са равни на нощите, но денят започва да намалява за сметка на нощта, което трае до 22 декемврий, когато Слънцето влиза в знака Козирог - четвъртия кардинален знак. Тук Слънцето стига до най-южната точка в своето видимо движение на юг - до тропика на Козирога, откъдето поема пак обратния път към север. И така кардиналните знаци са: Овен , Рак , Везни и Козирог . Те са полюси - Овен, Везни, Рак и Козирог и образуват първия космичен кръст, или квадрат, които, както и другите два кръста в езотеричната астрология, имат дълбок смисъл. Тези четири знаци са, както казах, начало на четирите годишни времена - Овен на пролетта; Рак - лятото; Везни - есента и Козирог - зимата. Като принадлежащи към една динамична група, тези знаци имат и общи качества, които са: честолюбие, предприемчивост, независимост, самосъзнание, дейност, стремеж за завземане ръководството в свои ръце и заставане начело, дейност, активност, инициатива, са тяхната обща характеристика. Кардиналните знаци принадлежат към четирите елемента - от всеки елемент по един. Благодарение на голямата си активност, основната тяхна черта, те имат нужда от равновесие и умереност, което символизират Везните. Втората динамична група от знаци, наречена неподвижни или твърди знаци, се състои от знаците: Телец , Лъв , Скорпион и Водолей . Докато кардиналните знаци са начало на четирите сезона, неподвижните знаци са средата на всеки сезон. И те имат качества, общи за цялата група, които са: гордост, достойнство, постоянство, догматизъм, издържливост, търпение, солидарност. С една дума казано, тяхното основно качество е стабилност. Влиянията на неподвижните знаци събужда природата на желанията и дава жизненост. Те са постоянни, устойчиви във всичко, каквото предприемат, особено ако пък заемат ъгловите домове (1, 4, 7, 10). Те използват и оценяват и най-малките възможности, които имат в себе си. Едно изпитание, което би обезкуражило една личност в кардиналните знакове, не спира родения под неподвижните знаци. Те не признават никакъв крах, никаква победа над себе си - никога не се признават за победени. Ето защо те винаги достигат целта, която преследват, с усилена концентрираност и настойчивост в даденото направление. Те са скептици и консерватори и лесно се не поддават на нововъведения. И никога не предприемат нещо, когато не са сигурни, че ще постигнат задоволителен резултат. Но един път уверили се в нещо, те всецяло го възприемат и му остават верни до край. Те са фанатични защитници на това, в което са убедени. Също така те са хора, на които човек може напълно да разчита, било за добро или за зло, стига да се убедят в полезността на това, което защищават. Третата динамична група, наречена подвижни или общи знаци, се състои от Близнаци , Дева , Стрелец и Риби . Те са краят на един сезон и преход към друг. Те имат следните общи качества — многостранност, гъвкавост, приспособимост, безпокойство и нерешителност. Главните знаци символизират изтичащата двигателна сила на вселената, в която се проявява стремеж за творчество, движение и енергия, желание за проявление. Затова, хората родени под влиянието на тази динамична група, са активни, деятелни, предприемчиви. Те са хора на волята. Следователно, личностите, родени под кардиналните знаци, са работници в този свят, но не обикновените работници, но ръководещите в индустрията и предприятията въобще. При неподвижните знаци, двигателната и творческа сила се е превърнала в спокойна и организираща мощ, която съгражда, материализира и излива във форми. Затова се казва, че тяхната мощ и сила е ментална, духовна и дава цел на дейността и една подвижност на благородните стремежи на живота. От подвижните или общи знаци три са двойни - Близнаци , Стрелец и Риби , само Дева не е двоен. Основните техни черти са - приспособимост, подвижност, многостранност. Те са непостоянни и се люшкат по вълните на живота — не могат да се задържат на едно място. Колкото и добре да са поставени в дадено място и условия, те рядко могат да устоят на своята природа да не се поддадат на желанието за един възможен успех в друго място. И толкова повече ги привлича, колкото е по-далечно. Техните скитнически навици ги държат в бездействие. Те изразходват толкова, колкото и печелят. Те се оставят да бъдат тласкани от обстоятелствата и ръководени от външни сили — защото им липсва енергия, за да наложат собствената си индивидуалност над външните условия. Те са по-активни в мисълта и въображението си, затова имат отвращение към всякаква физическа енергична дейност, която е основната черта на кардиналната група. Те работят само под бича на необходимостта. Те са неспособни на постоянство и продължителни усилия в известно направление, на което са способни типовете на неподвижните знаци. Лесно се обезкуражават от препятствията. Те много разчитат на другите и затова трудно могат да се подигнат. Работници, които изпълняват заповеди, се събират най-вече от знаците на тази група. Обаче, има една сфера в която те властват по причина на тяхната способност да мислят. Макар и имащи работата като нещо много неприятно, има една област в живота, където те могат да събират плодовете от работата на другите - това е тяхната способност за поставяне изобретенията в работа. Ето защо те стават посредници, които създават връзки между изобретателите и фабрикантите. Те са посредническите агенти между продавачи и купувачи и отвращавайки се от енергична физическа деятелност, те живеят от комисионната. Така че отличителната черта на главните знаци е активност, на неподвижните - устойчивост, на общите - гъвкавост и подвижност. Това са трита творчески сили на Битието - воля (Истина), Любов и Мъдрост. Тази троица на проявяващата се сила се проявява в четирите елемента - огън, въздух, вода и земя и според тях разпределяме и знаците на зодиака на четири групи от по три знаци, които нарекохме тригони. * * * Знаците - Овен, Лъв и Козирог се наричат ялови или безплодни; Телец, Рак, Скорпион и Риби — плодни; Стрелец, Близнаци и Риби се наричат двойни знаци; знаците — Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв и Дева, се наричат северни знаци, защото когато Слънцето минава през тях, се намира на север от екватора, знаците - Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби се наричат южни знаци, защото когато Слънцето ги преминава се намира на юг от екватора - в южното полукълбо. Всички гореизброени класификации трябва да се заучат добре, защото без тях е невъзможна астрологическата практика. Главните знаци владеят главата и разума. Неподвижните владеят душата и волята. Подвижните знаци владеят, тялото и сетивните органи. Ако повече от планетите са в огнени знаци, правят родения положителен, енергичен, активен, импулсивен, стремящ се все напред и все към нови неща - дава холеричен темперамент с неговата сила и енергия, с неговия полет и идеализъм. Ако повече от планетите са във въздушни знаци, правят човека даровит, изтънчен, мислещ, учтив, идеалист и често непостоянен - дава сангвиничен темперамент с изтънчена артистичност и вдъхновение. Повече от планетите във водни знаци правят човека негативен, пасивен, чувствителен, мечтателен, психичен и страстен, боязлив, романтичен, често неподвижен, инертен, дават лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения и чувства, с неговата болезненост, развита впечатлителност, често стигаща до медиумизъм. Когато повече от планетите са в земни знаци, роденият е способен, практичен, трудолюбив, икономичен, внимателен, тактичен, търпелив — дава меланхоличен темперамент. Знаците на огъня отговарят на всичко това, което се отнася до идейния свят, до всичко, което ние имаме като качество на духа - знаците навъздуха са умствени, научни. Знаците на водата са пасивни и мечтателни, знаците на земята имат отношение към обективния свят, те са хора на практиката. Всеки знак значи има положителни и отрицателни прояви - Либра ги е резюмирал по следния начин: Между тези две крайни степени има много други преходни. След това общо описание на елементите и знаците ще изложа накратко учението за темпераментите във връзка с 4 елемента, и физиогномичните типове, които четирите елемента ни дават. .

Част II Елементите на астрологията ГЛАВА I. 1. Космичният жизнен ритъм Най-интересното, най-тайнственото и най-загадъчно явление в Битието, това е животът. Различни теории и хипотези са създали учените и философите за обяснение същината и проявите на живота, но и до днес живота си остава велика тайна, велика загадка за болшинството хора. Животът е обект на проучване от много страни и гледища, защото той е много сложен процес и включва в себе си много сили и елементи. Затова и проучването му е обект на много дисциплини и науки. Но както и да се изследва живота, за механистичното схващане той ще си остане неразрешима загадка, защото животът е един космичен процес и не може да се обясни и разбере в тесните рамки на земните понятия и разбирания, които са валидни само за онзи ограничен, относителен свят, в който ние живеем в настоящия стадий на развитието. Животът прониква и оживява целия космос, и е същина на космоса. Така че и въпрос не може да става за произхода на живота. Въпросът се свежда следователно към това: да се проучат законите и пътищата, по които животът се проявява, да се изучат всички онези елементи, които вземат участие в проявлението на живота, да се изучат всички условия, които обуславят проявите на живота. Животът, като едно велико космично течение, прониква и обновява целия космос и разнася благата на космоса по цялата космична система. Както видяхме в кратките бележки върху херметичната наука, целият космос е един жив организъм, и този именно жив организъм е проникнат от Живота, който в своето проявление се диференцира на много течения с различни задачи. Защото животът е проява на Разумното начало в космоса и всичките му проявления са разумни и целесъобразни. Остава значи да проучим законите на живота, като разумен процес в Битието, за да разкрием тайната, която той носи в себе си. Животът е една велика космична симфония, която изпълня с хармонията си цялото космично пространство. От грамадните слънчеви системи в пространството, до микроскопичния атом, звучи хармонията на Единния живот. Животът е единен и неделим по същина, но разнообразен в своите проявления. За нас животът не е един механичен или биологичен процес, но е един чисто разумен процес на космоса. И астрологията проучва именно този жизнен ритмус в неговото проявление. Тя проучава законите и пътищата, по които космичният живот се проявява на Земята, респективно в човека и всички живи същества. Следствие на многостранността и всеобемността на живота, в своите проявления, казах, се диференцира на ред сили и елементи, които са именно предмет на проучване от астрологията. Астрологията е наука за звездите - тя изучава влиянията на звездите, като живи същества, върху проявлението на живота на Земята. Докато астрономията се интересува от звездите, чисто механически, т. е. проучва ги като мъртви тела, изучава техния химически и физически строеж, законите на техните движения, големина, маса, обем, отстояние от Слънцето и пр., т. е. чисто външната страна, то астрологията изучава звездите като живи същества, които в своята целокупност са фази в проявлението на жизнения ритмус и тяхното влияние върху проявлението на живота на Земята. Често сравняват астрономията с анатомията, а астрологията с физиологията - науката, която изучава жизнените функции и процеса в организма. Астрологията от това гледище се нарича физиология на небето, т. е. наука, която изучава жизнените процеси във великия небесен човек, за който говорихме в първата част. Всяка планета, всяка звезда и всяка звездна система са фази, стъпала в проявлението на живота, в проявлението на творческия жизнен ритмус. И като такива, астрологията ги проучва като космични течения, които обуславят проявата на живота на Земята. Всяко едно течение носи нещо индивидуално, специфично, присъщо само на него. И затова както изтъкнах в първата част*, всяка звезда, според херметичната наука е една нота, един тон, една буква, една идея. И затова астрологията е наречена „живия език на звездите”. По техните отношения тя прочита пътищата на живота. Всяка звезда е свързана с един принцип, с известен род енергии и има специфични качества. Астрологията именно изучава поотделно качествата, свойствата и законите на силите, които се проявяват чрез дадена планета. Също така астрологията изучава и качествата и свойствата на материята, чрез която се проявяват силите на живота. При изложението на основните положения на херметичната наука, видяхме, че имаме четири състояния на материята, чрез които се проявяват четири рода сили. Тези четири състояния на материята са - огнено, въздухообразно, течно и твърдо, които са свързани с четирите състояния на енергията, които в окултната наука носят следните имена: 1. Топлинен етер, който се проявява в огненото състояние на материята; 2. Светлинен етер, който се проявява във въздухообразно състояние на материята; 3. Химически етер, който се проявява във водното състояние на материята, и 4. Жизнен етер, който се проявява в твърдото състояние на материята. Тези четири състояния на материята и енергията, древните астролози и окултисти са ги считали като 4 основни елемента на Битието и са носили следните имена - огън, въздух, вода и земя. Това са четири състояния на материята и енергията, които обуславят проявата на живота в Космоса и човека. Учителят казва: „Има 2 рода сили - положителни или електрически, и отрицателни или магнетически. Тези два рода сили от своя страна са възходящи и низходящи, така че образуват пак четири рода сили - две възходящи и две низходящи. Силите на огъня и въздуха са електрични, положителни сили, а силите на водата и на земята са негативни, отрицателни, или по право казано - пасивни, възприемащи, магнетични. А силите на огъня и въздуха са активни, дейни, даващи, електрически сили. Това са само общите принципи в определението и проявлението на силите, но те в своето проявление се диференцират още повече. Защото животът в своето проявление изнася все нови и нови качества и тази именно е причината за диференцирането на силите. Всяка една сила е израз на едно качество на жизнения ритмус и носи това качество в себе си. Следователно, от това гледище като проучваме силите, всяка сила е израз на едно качество, а качеството е свързано с един космичен принцип. И така диференцирани, силите се проявяват чрез известни небесни тела - планети, слънца и пр. Астрологията именно изучава законите и пътищата на тяхното проявление. Така че първото нищо, което трябва да проучим при изучаването на астрологията, това е да се запознаем с основните сили и техните качества, или казано на езика на астрологията, да се запознаем с четирите основни елемента и състояния на материята и енергията и техните биопсихологични съответствия - темпераментите. Всеки от четирите елемента има по три проявления - по едно проявление във всеки един от трите свята на нашия космос и така получаваме 12 проявления на четирите елемента, които представят 12-те знаци на Зодиака, които имат отношение във външния космос с 12-те зодиакални съзвездия. За това отношение говорих в първата част. След проучването на четирите елемента ще пристъпим към проучване на 12-те зодиакални знаци, като проявление на тези 4 основни елемента. След това ще проучим планетите, които са също така проявление на тези четири елемента. Но докато зодиакалните знаци са пасивна среда, зони на енергия, а в организма представят скритите качества, то планетите са активно действащи сили, пробуждащи тези скрити свойства на организма. Всяка планета се явява като динамично проявление на силите на известен знак. Проучвайки качествата и свойствата на всяка планета, т. е. на всяко космично течение в неговите проявления и законите на това проявление; след това ще проучим взаимните отношения между планетите и отношенията им към земята и живите същества върху нея, които отношения се наричат в астрологията аспекти. Също така ще се изучат и различните отношения между знаците и планетите и биопсихологичните типове, които всеки знак и всяка планета създава, когато заема асцедента на хороскопа. След това ще проучим така наречените домове на хороскопа - известни силови полета, след което ще дойдем до съставянето на хороскопа и неговото тълкувание, което е вече практичната страна на учението за звездните влияния. Тук вече астрологията става много занимателна и интересна, защото разкрива и прави явно това, което е скрито за обикновения човешки поглед. Обектите на астрологията са много, затова и тя е разделена в зависимост от обектите, които изследва, на следните седем отдела: 1. Рождена или индивидуална астрология, която изучава живота и характера на човека, както те са разкрити от хороскопа на раждането, който представлява от себе си карта на небето за момента и мястото на раждането. За съставянето на тази карта е необходимо да се знае точно - годината, месеца, денят и часът на раждането, с точност до секунда дори и мястото на раждането, за да може да се определи положението на зодиакалните знаци и планетите. 2. Прогресивна астрология, или изкуство да се тълкуват влиянията, как действат и се проявяват в даден момент, отдалечен от момента на раждането и крайните резултати на влиянията, отнасящи се до всички работи, които могат да бъдат предприети, борбите, които го очакват, всички въпроси, за които иска отговор човек, и въобще тя се занимава с това, да определи коза и при какви обстоятелства ще се прояви известно събитие в живота на човека, за което рождената астрология само казва, че ще стане, без да определя кога. 3. Световна астрология, астрология, която изучава съдбата на нациите и на света въобще, доколкото за това ни говорят звездите. 4. Метеорологична астрология, която изучава състоянието на атмосферата и възможностите за познаване на времето в зависимост от звездните влияния. 5. Медицинска астрология, която изучава причините на болестите във връзка със звездните влияния и дава и съответните методи за лекуване. Една болест по този начин може да се предскаже с десетки години преди да се появи и могат да се вземат всички мерки, ако не да се избегне, то поне да се намали удара. И в това е ползата от астрологията, че посочва на известни препятствия, които се намират на пътя на човека, за да вземе мерки, ако не да ги избегне, то поне да се справи лесно с тях. 6. Френологическа астрология, която изучава центровете в човешкия мозък в зависимост от звездните влияния - всеки един център е в зависимост от известна звездна констелация и може да се определи най-доброто време за развиването на даден център, като същевременно се посочи и на доминиращите центрове, на които трябва да се даде преднина в живота. 7. Езотерическа и мотафизическа астрология, която изучава вътрешните съответствия на планетните влияния във връзка с действителността на разумните същества в космоса. За нея споменахме в изложението на херметичната наука. В следващото изложение ще се занимаваме предимно с рождената астрология, която е и основата на цялата астрологична наука. Предмет на проучване в тази астрология е живота и съдбата на човека, неговия темперамент, характер, състоянието на ума, сърцето и волята, състоянието на организма и пр. Чрез астрологическо проучване на човека, ние виждаме всичките му отрицателни и положителни качества и страни. И чрез изчисленията на прогресивната астрология изчисляваме, как точно би се появило дадено качество или би настъпило известно събитие; и ако е добро - да го подхраним или улесним и подкрепим съзнателно, а ако е отрицателно - да вземем мерки, за да го ограничим. За пример, ако при раждането на един индивид имаме опозиция или квадратура между Слънцето и Сатурна, то това ще се прояви като едно ограничение в живота на човека - било в психическия или физическия живот, вследствие на което ще предизвика едно песимистично и меланхолично състояние в човека и ще разслаби здравето. И когато в космоса се повтори това отношение между Сатурн и Слънцето, то този човек, който има това съчетание в хороскопа си, ще преживее това ограничение било психически или физически, в зависимост от положението на Сатурна и Слънцето в хороскопа. Онзи, който няма този аспект в хороскопа си, него няма да го засегне това космично съчетание. Това показва, че всеки индивид трепти, вибрира в онази гама, която е имал космоса при неговото раждане. И когато тази гама се повтори в космоса, тя го засяга чувствително. Както споменах и както гласи първия принцип на Херметичната философия, в центъра на Битието стои един велик и мощен ум, чийто външен израз се явява Битието. И от този мощен космичен център, живота като едно мощно течение се разнася по цялата вселена. В своя творчески ход във вселената, космичното течение на живота се придава и на най-малките частици по законите на вибрациите и ритмуса. Така че във всяка частица на Битието пулсира този велик космичен ритмус на живота. Но в своето космично проявление този ритмус минава през 12 стадии или фази, които се изучават в астрологията, като 12 зодиакални знаци. Това не е в противоречие с това, което казах, че 12-те знака са проявление на четирите елемента, но само едно разглеждане на въпроса от друго гледище. Този въпрос за отношението на тези две положения го разгледах до известна степен в очерка върху херметичната наука и той е обект на проучване от езотеричната астрология. Когато говорим за звездните влияния, нямаме предвид само механическото въздействие на звездите, но имаме предвид, че силите, които действуват в звездите, действуват и в човека като в микрокосмос. Само че силите в човека се намират в потенциално състояние и постепенно, с развитието на човека, тези сили се динамизират. И доколкото тези сили са динамизирани в човека, дотолкова му влияе звездния мир. Тъй както една антена, определена за възприемане на вълни с определена дължина, възприема само тях, а другите минават и заминават без да въздействуват върху нея, така е и с човека. В космоса има много вибрации, които минават през човека, без да оставят някакви следи, а само онези въздействуват днес на човека, които имат същата дължина на вълните, каквито човек има при днешното си развитие. .

Влад Пашов ЧАСТ IІ АСТРОЛОГИЯ Елементите на астрологията Севлиево, книгоиздателство Братство, [1940 ÷ 1941], 221 с. Цена 150 лв

(Продължение) Братство (Севлиево), Г. XI, бр. 225 (2.Х.1938), с. 4 Ясно-синият цвят, в своите по-високи трептения, внася духовен подем и разширение на чувствата, облагородява сърцето. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и в нечист вид той носи съмнение, безверие и малодушие. Астрологически ясно-синият цвят е свързан с планетата Венера, с медта и с тона „сол”. Тъмно-синият цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост. В нечист вид създава не постоянство. Астрологически, той е свързан с планетата Юпитер, с калая и с тона „ла”. „Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила в характера, в нечист вид – малодушие”. Астрологически той е свързан с планетата Сатурн, с оловото и с тона „си”. Различните състояния, различните мисли и чувства, които преживява човек в даден момент, зависят от преобладаването на един или друг цвят. В херметичната медицина науката за цветовете се използва като един отличен метод за запазване на здравето и регулиране и хармонизиране на енергиите, а при болести, за възстановяване на здравето, чрез внасяне в организма на известен цвят, като органическа сила, или отнемане - ако е в излишно количество. Но това е една обширна област в херметичната наука, върху която може да се повърнем по-после. Ето още няколко мисли от Учителя за значението на цветовете като творчески сили е Битието. „Седемте краски на светлината са седем пътища, през които човек върви в развитието си. Червеният цвят е врата, през която животът влиза. Същевременно, червеният цвят е основен тон в музиката. Когато слуха на човека е силно развит, той може да чуе тона на червения цвят. Червеният цвят винаги събужда подем в човека. Ако човек е малокръвен, като внесе червения цвят, ще се освежи. Който не може да възприеме правилно основния тон на червения цвят, той не може да разбере любовта, не може да приеме живота. И когато живота на човека, неговата жизненост отслабва, това показва, че е слабо застъпен у него червения цвят. Който не може да възприема портокаловия цвят, той не може правилно да развие своя индивидуален живот. Като внесем портокаловия цвят в човека, той почва да се индивидуализира, да отличава нещата и да дава цена на нещата. И ако човек не цени нещата и не знае защо е дошъл на земята, това показва, че портокаловия цвят е слабо застъпен в него. Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той не може да бъде учен, философ, музикант, художник, поет и въобще не може да се занимава с умствена работа. Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята като всички живи същества. Когато се внесе в човека жълтия цвят, той започва да мисли. Ако у човека няма желание да учи, това показва, че жълтия цвят не му достига. Ако човек не възприема правилно тона на зеления цвят, човек не може да бъде здрав, не може да бъде богат. Като внесем зеления цвят в човека, у него се явява желание да се прояви, да расте. Ако здравето на човека е слабо, трябва да се внесе зеления цвят като органическа сила, която да стимулира растежа на клетките. Докато човек не може да възприема правилно основния тон на ясно-синия цвят, той не може да бъде религиозен човек. Ясно синият цвят е храна за религиозното чувство. Който не възприема правилно основния тон на тъмносиния цвят, той никога не може да разбере дълбокия смисъл на живота. Който не може да възприеме правилно основния тон на виолетовия цвят, той не може да бъде господар на себе си.” Всичките тези сили можем да ги добием от храната, водата, въздуха, светлината, но затова трябва да знаем как да използваме тези блага, които Природата така щедро ни дава. А това знание и методите как да регулираме, уравновесяваме и трансформираме тези енергии, за да имаме, нормален живот, ще намерите в изобилие в беседите на Учителя. * * * С изложеното дотук аз направих само една бегла скица на някои от основните принципи на Херметичната наука във връзка с астрологията. Който иска по-основно да се запознае с тази велика наука, нека проучва беседите и лекциите на Учителя, които са неизчерпаем извор на Великата наука. Там ще намерите всички онези методи, които са необходими за проучване на живота, проявен както в човека, така и в Безграничния космос. Там ще намери търсещия всичките методи и пътища за развиване на ума и облагородяване на сърцето и пътищата, по които да направи връзка със съществата от духовния свят, с което ще подобри живота си и ще намери щастието и смисъла на живота, които са стремеж на всеки човек. В беседите и лекциите ученикът ще намери всички методи и пътища, по които са вървели учениците на херметичната наука през всички времена и епохи, само че са пригодени за настоящата фаза на развитие, в която се намира днес човечеството. С това завършвам първата част, която е само като един увод в следващото изложение на астрологичната наука, като същевременно представя и завършена работа, която може да даде макар и най-бегла представа за Великото Херметично знание, което е осветлявало пътя на човечеството в миналото, осветява го и днес, ще го осветява и за в бъдеще. Изгрев - София. Влад Пашов. Забележка на съставителя: Във вестника продължава отпечатването на Астрологията. Материалът отпечатан от бр. 226 (16.Х. 1938) до бр. 264 (12. VI. 1940). е включен в по-късно издадената книга Астрология, на страници 1 ÷ 175. Вероятно в края на 1940 г. или началото на 1941 г. е издадена книгата, която публикуваме на следващите страници.

(Продължение) Братство (Севливво), Г. X, бр. 224 (22.IX.1938), с. 3 ÷ 4 II Когато в херметичната наука се говори за планетните влияния, имат се предвид известни велики космични течения, които имат центъра си в Слънцето и се проектират и строят формите по цялата слънчева система, и са причина за всички явления и процеси в природата и живота. Всяко течение има специфичен ритъм, специфичен начин на вибриране, и във външните си прояви се проявява като цвят и тон. И затова казваме, че всяко от планетните течения има свой специфичен цвят и свой тон. И всяко течение е носител на специфична материя, на което основание херметичната наука поддържа, че всяка планета е свързана с определен метал, което значи, че онази сила, онзи принцип, чийто външен израз е дадено планетно течение, е създало и съответния елемент на Земята и в човека. Така че, когато в херметичната наука се говори за планетните влияния, имат се предвид известни космически сили, които се проявяват в живота като органически и психологически сили, които строят човешкия организъм и съграждат човешките мисли и чувства. Всяка от тези сили, казах, като външна проява, има известен цвят, всеки, от които има специфични качества и свойства. Учителят обширно е разгледал в беседите и лекциите въпроса за космичните творчески енергии, които стоят зад цветовете. Ще предам накратко това, което той изнася: „Зад всеки цвят седи една разумна сила във вселената. Зад червения цвят седи великата космична сила на Любовта. Зад жълтия цвят седи космичната сила на Мъдростта. Зад синия цвят седи космичната сила на Истината.” „От сърцата на всички - възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която се разлива по целия свят. Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на Земята, трябва да се превърне седем пъти, да се повиши седем октави. Защото червеният цвят, който се проявява на Земята е само едно отражение на истинския червен цвят. Не само той, но всички цветове на дъгата са само отражение на истинските първични цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни, и крият в себе си мощни сили. Като влезе човек в тяхната аура. може да върши чудеса.” Действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават, е по фина и по-чиста, толкова те са по-ясни, по-светли, и резултата от действието им по-добър, както в органическо, така и в психическо отношение. "Червеният цвят е сам по себе си проява на един висш свят. Той е емблемата на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят всякога носи животворната сила.+ В своята чиста проява той е толкова красив и деликатен, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе в него интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза по-долу от октава в октава той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борчески и разрушителен инстинкти. Ето защо, всички онези същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червена светлина в нейната най-ниска проява, са извънмерно активни и груби. Това е вярно и за човека - когато той силно се възбуди и започне да изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога този цвят се явява на лицето му. Това показва, че този човек е приел малко светлина - само грубите трептения на червената светлина. Той не е приел цялата светлина - с всичките й цветове, които един друг се допълват и хармонират. Гневът се явява винаги, когато се спре естествената проява на цялата светлина. Червеният цвят, както се проявява на Земята, е свързан в астрологията с планетата Марс. И качествата, които приписваме на този цвят - борчество, активност, грубост, са качества, които астрологията приписва на Марса. Червеният цвят, взет във всичките му гами, носи живот, активност, енергия. „Чистият портокален цвят произвежда благородно индивидуализиране, подем на личното самочувство и подтик за проява. Нечистият подхранва тщеславното самочувство и егоизма. Този цвят в астрологията е свързан със Слънцето, от металите със златото и от тоновете - с тона „ре”.” „Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие на мислите и чувствата. Той укрепява и подхранва мисълта, произвежда мир, тишина и спокойствие. Ако е приет в нечист вид, той произвежда болезнени, телесни и душевни състояния. Душевното равновесие се нарушава от повишените лични чувства, най-вече гордост. В астрологията този цвят отговаря на планетата Меркурий, от елементите - на живака, и от тоновете - на тона „ми”.” „Чистият зелен цвят произвежда растение, органично и психично. Той вдъхва упование и надежда, но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли надмощие над другите цветове, той се отразява зле върху човека. Събужда у него алчност, жажда за частна собственост и осигуряване. Низшият зелен цвят е крайно материалистичен. И материализмът, който днес царува на земята, се дължи на това, че тя цяла е натопена в зеления цвят. Астрологически този цвят е свързан с Луната, със среброто и с тона „фа”.” .

(Продължение) Братство (Совливво), Г. X, бр. 222 (10.VII.1938), с. 3 ÷ 4 I Както видяхме, и самият строеж на небесните тела е такъв, че всяко небесно тяло се образува и съществува под въздействието на два принципа с диаметрално противоположни стремежи. И там, където се уравновесяват тези два принципа, ние виждаме небесно тяло. Тези два принципа, с противоположни тенденции са свързани единия с бялата, другия с черната светлина. Тъй че във всяко небесно тяло се проявяват и двата принципа и двата вида лъчи. Следователно, редом с бялата светлина, ние се намираме под въздействието и на черната светлина и следствие на това намираме така почти едновременно действие на двата процеса - на създаването и на разрушението, единият процес черпи почва и храна от другия - взаимно се допълват и така става постоянно обновление на живота в органическия свят. Когато тези два процеса са уравновесени, имаме нормален органически живот. Когато вземе надмощие черната светлина, като последствие идва смъртта. А когато бялата светлина вземе надмощие и напълно подчини черната светлина, тогаз се явява вече безсмъртието, което е идеал за човека. В астрологическата практика влиянието на черната светлина се пречупва през тъй наречените лоши „аспекти”. Лошите аспекти не са нищо друго освен врата, през която се проявява черната светлина. Когато добрите аспекта, това са врата, през която се проявява бялата светлина. И затова, когато в хороскопа има лоши аспекти, човек е изложен на големи противоречия и страдания, следствие тенденцията на тази светлина към центъра на Земята, където материята става все по-гъста, която тенденция сама по себе си е противоположна на стремежите на човешкия дух - към Слънцето, вследствие на което се раждат страданията и противоречията. * * * Един от основните принципи на проявеното Битие е, както видяхме, принципа на полярността - който е петия принцип в Херметическата философия. В основата на всяка проява имаме два полюса, между които се развива и проявява реалността. Всички сили и енергии в природата са поляризирани. Навсякъде имаме активно и пасивно начала, творческо и формиращо, мъжко и женско начала. И всички форми са резултат от взаимодействието на тези два принципа. На този принцип, според херметичната философия, са построени и планетите, и всички небесни тела. Всяко небесно тяло, в своята външна форма, е резултат, както видяхме, на взаимодействието на две сили с противоположни тенденции. Или, всяко небесно тяло представя от себе си един принцип, който в своето проявление се е поляризирал и в това поляризиране е създал видимата форма, която ние познаваме като отделно небесно тяло. Защото, за окултната наука, небесните тела са нещо повече от това, което виждаме. Всеки един полюс носи със себе си известна енергия със специфични качества. И тъй като и двата полюса се проявяват чрез една форма, то и двете енергии се предават едновременно, като енергии на небесното тяло. Следователно, в енергията, която изтича от всяко небесно тяло има две страни - една положителна и една негативна енергия. Положителната енергия е свързана с бялата светлина, а негативната енергия е свързана с черната светлина. Зад всеки бял лъч на светлината стои един черен лъч, който ние не виждаме, но който указва своето действие върху нас. Бялата светлина, както ни е известно, се разлага на седем цвята, като се пречупи през призмата. Това показва, че тя е един сложен принцип, в който вземат участие седем първични творчески принципа. Същото се отнася и до черната светлина. И тя има спектър, само че е невидим. От това, което ни учи окултната наука, се знае, че именно черната светлина е израз на творческия принцип, на принципа, който създава нещата, а бялата светлина е израз на принципа, който устройва, оформява нещата и внася в тях живот. А всеки творчески процес е в началото си хаотичен, страхотен, бурен - стихии бушуват и се борят и всичко се превръща в хаос. Такова е началото на всеки творчески процес. Творчеството е съпроводено с борба на силите и в процеса на тази борба се създават формите. Един път създадени формите, влиза в действие втория принцип, мекия принцип, принципа на бялата светлина, който организира формите и внася живот в тях. Тези два принципа действат почти едновременно в големия творчески процес на Битието. Зад двата принципа стои Великата Разумност, Първата Причина, която ги направлява за реализирането на един велик предначертан план. Практически как ще различим кога действа едната светлина и кога другата, чрез известно небесно тяло? В елементите на астрологията, както ще видим, имаме така наречените аспекти - известни ъглови отношения между планетите (или въобще между небесните тела). Но това са само символи, защото както се изразява Гьоте във Фауст – „Всичко преходно е само символ на една велика духовна реалност”, което е било добре известно на древните посветени, които са установили астрологическата практика. Имаме добри и лоши аспекти. Добрите аспекти са врата, чрез които се проявява бялата светлина, мекия принцип - а лошите аспекти са врата, чрез които се проявява черната светлина, творческия принцип. И когато в един хороскоп имаме повече лоши аспекти, това показва, че този свят сега се създава; или че се създава един нов свят в даден човек, който е още хаотичен и неустроен. Силите се борят и в процеса на тази борба ще се създаде новото небе и новата земя, които ще бъдат устроени от втория принцип. А когато имаме повече добри аспекти, това показва, че този човек се намира в процеса на устройването, на благоприятните условия в живота. Това са само фази от големия творчески процес на Битието и нищо няма случайно. Когато имаме в някое направление добри аспекти, това показва, че в тази област човек се устройва и организира, а там където имаме лоши аспекти, показва, че се твори нещо ново в този човек, което още не е организирано. * * * В заключение на тази глава ще кажа още, че когато говорим за планетните влияния имаме предвид известни разумни сили, проявени във физическия свят като органически сили, които действат, както в цялата природа, така и в човека, и във всеки жив организъм по Земята. Схванати така планетните влияния са сили, присъщи на всеки жив организъм, само че се намират в потенциално състояние. Под въздействието на съответните космични сили, те стават динамични и строят човека. И астрологията изучава именно това отношение на космичните сили, с присъщите на организма сили и начините на динамизирането им. Но тъй като планетните сили действат и в цялата природа, чийто външен материален израз са химичните елементи, то тези сили в организма се динамизират чрез внасяне в организма материя, под формата на храна, в която преобладава дадена планетна сила. От друга страна, като една от проявите на тези живи органически сили са седемте цвята на дъгата. И практичната страна на учението за планетните влияния може да го проучим чрез цветовете, които цветове имат специфични качества и свойства. Това са качества и свойства на тези органически сили, които намираме в различните планети.

(Продължение) Братство (Севлиево), Г. X, 6р. 221 (26.VІ.1938), с. 3 ÷ 4 Също така човек има 12 тела, но засега оперира в пет, които в херметичната наука се свеждат към три. Великолепно е предадена тайната на зодиака в 21 глава на Откровението от 9 ÷ 22 стих. Ето как се предава тя там: „И дойде при мене един от седемте ангели, които държаха седемте чаши пълни със седемте последни язви и проговори ми и рече: Ела, ще ти покажа невестата на Агнето. И отведе ме духом на една голяма и висока планина и показа ми град голям, светии. Ерусалим, който слизаше из небето от Бога. И имаше славата Божия и светлостта негова беше подобна на драгоценен камък, като камък яспис, прозрачен като кристал; и имаше стена голяма и висока; имаше и дванадесет порти и на портите дванадесет ангела и написани имена, които са дванадесетте племена на синовете Израилеви: откъм изток три порти, откъм север три порти, откъм юг три порти, откъм запад три порти. И стените градски имаха дванадесет основания и в тях имената на дванадесетте апостоли на Агнето. И този, който говореше с мене, имаше тръст златна да измери града, и портите, и стените му. И градът беше четвъртит и дължината му е толкова, колкото и широчината; и премери града с тръстта до дванадесет хиляди стадии: дължината, широчината и височината му са равни. И измери степените му 144 лакти, мярка на човек, сиреч на ангела. И сградата на стените беше от яспис - и градът от чисто злато, подобно на чисто стъкло. И основанията на стените градски бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първото основание беше - яспис, второто - сапфир, третото - халкидон, четвъртото - смарагд, петото - сардоникс, шестото - сардий, седмото - хризолит, осмото - вирил, деветото - топаз, десетото - хрисопрас, единадесетото - якинт, дванадесетото - аметист. И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера: все една порта бе един бисер и улиците на града бяха от чисто злато”. Този цитат ни показва, че великия християнски посветен е имал дълбоко разбиране на астрологията. Виждаме също, че той свързва 12 зодиакални знаци с 12 синове на Яков. А 12 Израилеви племена с 12 апостоли и с 12 скъпоценни камъни. ГЛАВА X. Планетните влияния За да разберем същността на планетните влияния, трябва преди всичко да се освободим от материалистическото схващане на планетите, т. е. да се освободим от схващането да гледаме на небесните тела - планети, слънца, комети и луни, като на мъртви тела, и да ги схванем като живи същества, като активни творчески центрове на разумна деятелност. Ето какво казва Учителят по този въпрос: Вие трябва да знаете, че непрекъснато се намирате под влиянието на планетите, които представят сбор от разумни същества, завършили своето развитие. Те познават законите на човешкото развитие, вследствие на което могат да ви дават добри съвети, напътствия. Например, ако някой иска да развие благородството си, съществата от Юпитер ще му покажат, как трябва да работи. Благородството в човека представя златото в неговата кръв. Изобщо, всички планети и слънца във вселената представят банки, от които човек може да извади това богатство, което в даден случай му е потребно. От човека зависи какво богатство ще си достави и как ще го използва. Това показва, че човек може да влезе в съзнателно общение с планетите и да добие от тях това, което му е нужно. Както изтъкнах в по-предните глави, според херметичната наука целия Космос е един жив организъм. И нашата слънчева система, сама по себе си, си представя един жив организъм, в който като във всеки жив организъм, циркулира един общ живот, който храни и обновява всичките му части. Сърцето на нашата система е Слънцето, от което живота се прелива по цялата система. Този живот иде от Безграничния Космос и чрез зодиакалните съзвездия се предава на Слънцето, което от своя страна го изпраща по цялата система. Според първия принцип на херметичната наука, всичко в света в ум - в центъра на всяка деятелност стои един ум, от който изхождат импулсите към творчество и дейност. На това основание, всяка една планета е център на разумна деятелност, която деятелност, по закона на вибрациите, се предава на окръжаващата среда, като от своя страна въздействува на тази окръжаваща среда, според собствената си природа. Следователно, щом в центъра на деятелността имаме един ум, то това, което наричаме планетни влияния, не е нищо друго, освен влияние на този колективен ум, проявено чрез неговата мисловна дейност, която като всяка мисловна дейност във външната си проява е енергия в движение. Следователно, планетните влияния са подчинени на закона на мисълта - тъй, както хората си влияят помежду си, със своите мисли, а установено е фактически, че мисълта е сила, така и колективния ум на планетите ни влияе чрез своята мисъл, която се предава през пространството по закона на вибрациите. И както при влиянията на мисълта между хората една мисъл много по-лесно може да засегне даден човек, да му повлияе, когато в самия него има същите предразположения, същото се отнася и до планетните влияния. По-рано споменах, че силите, които действуват в Космоса, се намират и в човека, само че в потенциално състояние и външните динамични сили на Космоса по закона на вибрациите динамизират съответните сили и в човека! Астрологията именно изучава законите на това динамизиране на силите в човека, под въздействието на космичните сили. Ето как е изразил тази мисъл Парацелзий: "Ако аз имам в себе си манна, то аз мога да привлека манната от небето. Сатурн не е само на небето, но и дълбоко в земята и в морето. Какво е Венера, ако не чернобилека (магарешки пелин), растящ в нашите градини? Какво е желязото, ако не е Марс? Венера и чернобилека са произведени еднакво от една и съща есенция, а Марс и желязото са проявление на една и съща причина. Какво е човешкото тяло, ако не резултат на тези сили, които образуват светилата в небето? Този, който познава Марс, знае и качествата на желязото, а този, който познава качествата на желязото, познава атрибутите и свойствата на Марса. Какво би станало с нашето сърце, ако не беше Слънцето в света? Според както учи окултната наука, върховното ръководство на цялата слънчева система се намира на Слънцето, където възвишени разумни същества, организирани в общества, посредством мисълта си, външен израз, на която се явява светлината и топлината, направляват дейността на планетите. Това положение не е в противоречие с по-горе изказаното, че всяка планета е израз и център на разумна деятелност, но само го обяснява, защото, според окултната наука, центъра на всички планети е в Слънцето. Така че планетите представят концентрични сфери с общ център в Слънцето. Така например, според това схващане Сатурн се простира от центъра на Слънцето до мястото, където виждаме да се намира Сатурн, Видимата планета, която забелязваме на периферията на окултната планета, е резултат от взаимодействието на две противоположни сили - една центробежна, която действува от Слънцето и определя границите на окултната планета и другата центростремителна, действуваща от Безграничния космос. Там, където се срещат и уравновесяваттези две сили, ние виждаме видимата астрономическа планета. Съвременната космогония в лицето на Емил Бело, също така се спира на тази теория като най-правдоподобна. Същата дуалистична космогония поддържа и английския учен Сър Джейм Джинс. Всяка планета от друга страна представя специфична среда, която е в зависимост от степента на развитието на съществата, които живеят на нея и отразяват и преработват импулса на Слънцето. Тъй както бялата светлина, пречупена през призмата, се разлага на 7 цвята, които не са нищо друго освен 7 лъча на Словото, което в своето проявление се диференцира в 7 направления. За да разберем по-добре планетните влияния, трябва да знаем, че освен бялата слънчева светлина и цветния спектър, имаме и черна светлина с тъй наречения тъмен спектър, които се проявяват чрез невидими за нас небесни тела. Тези фактори не са взети в съображение от съвременната астрология. И това, което наричаме злокобни съчетания, са такива разположения на видимите светила, които дават възможност на черната светлина да се прояви. Тъй че, освен влиянието на положителните сили, имаме влияние и на отрицателните сили. Но освен тъй наречените тъмни слънца, които указват мощно влияние на световните явления и чрез нашето Слънце и планети се проявява черната светлина при известни съчетания. Проявата на черната светлина в живота наричаме злокобни Влияния. Там, където тя се проявява по-силно, а това става в такива случаи, когато обикновената светлина й дава възможност, черната светлина е носител на смъртта и разрушението. И отклонението на нашата земна ос е станало под влиянието на тъмното Слънце, което е невидимо. А това наклонение на земната ос е дало по-голяма възможност на черната светлина да се прояви. Има много такива невидими фактори, които действуват върху развитието на живота във физическия свят, които не се вземат под внимание при съвременната астрологична практика. Някои от тези фактори са свързани с принципа на доброто, а други с принципа на злото. И когато в астрологията се говори за лошите аспекти, то подразбираме такова съчетание между лъчите на небесните тела, при които черната светлина може да се прояви и да стане фактор в нашия живот. А при хармоничните аспекти пътя за влиянието на черната светлина е преграден. Разгледани органически и психологически, а не само механически, аспектите представят от себе си известни съчетания на различните енергии. При някои съчетания, когато бялата светлина има доминиращо влияние и действува в известно направление, казваме че имаме добри аспекти. А когато енергиите се намират в такова съчетание, че се дава повече място на разрушителната дейност, тогаз се проявява черната светлина. От гледището на закона за полярността, бялата и черната светлина са само двата полюса на проявената първична енергия, като бялата светлина е положителният полюс, а черната - отрицателния. .

(Продължение) Братство (Севлиево), Г. X, бр, 220 (19.VІ.1938), с. 3 ÷ 4 В Херметичната наука, когато се говори за Зодиака, разбира се една система от принципи, чрез които се проявява Космичното Слово. Както видяхме, тези творчески принципи се проявяват във видимия Космос в 12-те зодиакални съзвездия, които образуват гръбнака на нашата вселена. Казах по-рано, че астрологията е окултния език, с който са си служили и си служат посветените в окултните школи, и на който са предавани тайните в школите. Въпрос не става за словесно, външно предаване, но за вътрешно преживяваме на тайните. Учениците на окултните школи са преживявали тайните на зодиака, като една реалност в себе си. Защото космосът е отразен в човека, или както казва Учителя, космосът е създаден по образ и подобие на човека, на първичния човек, който е създаден по образ и подобие на Бога. При окултното развитие става едно диференциране в проявлението на тези принципи, които създават и съответни форми. И когато при едно по-напреднало развитие ученикът съзерцава своето тяло, той го вижда не като обикновения човек, но съзерцава в него картините на Зодиака. Ето как един от посветените розенкройцери описва този окултен факт. „При вътрешно окултно наблюдение, ние забелязваме, че отделните части на физическото тяло стават все по-подвижни и независими едни от други. За външното окултно наблюдение, това изменение се изразява в това, че физическото тяло на човек, намиращ се в пътя на окултното развитие като че се разделя, разнищва се във всички страни. Такова физическо тяло расте така, че в течение на няколко години, то изглежда по-голямо отколкото по-рано. Но заедно с това става подобно на сянка, става ефирно; изчезва онази груба и неподвижна маса, която имаме при обикновения човек. То се състои като от отделни части, и тези отделни части изявяват себе си в това, което в окултния живот е прието да се нарича имагинация. физическото тяло на лица, окултно развиващи се проявява като съвкупност от имагинации, вътрешно живи и подвижни картини и тези картини стават все по-интересни, защото те не са произволни. В началото на развитието те не са особено значителни. Съвършено незначителни са те, когато ясновидското наблюдение се насочи на физическото тяло на човека, още не влязъл в пътя на окултното развитие. При такова окултно наблюдение това, което в тялото съществува като физическа материя изчезва, и на нейно място изпъкват имагинации — картини. Макар и по-смътни и по-недиференцирани, но и в окултно неразвития човек може да наблюдаваме, как всяка от отделните части се отнася към определена част на космоса. В съществените черти на тези картини, можем да различим при това дванадесет членове, всеки, от които представя като картина определена част от макрокосмоса. Когато всичките дванадесет картини се намират заедно, общото впечатление от тях е такова като че някой неизвестен художник е нарисувал дванадесет картини на Макрокосмоса, и от тях е създал физическото тяло на човека. В окултно развиващия се човек, тези картини стават все по-големи и в същото време вътрешно все по-дружелюбни и светещи извътре. В окултно неразвития човек макрокосмоса се отразява само в неговите физически аспекти. Но в човека, намиращ се в окултния път на развитие, в гореуказаните картини се проявява все по-вече и по-вече и духовно съдържание, явяват се образите на духовните същества в макрокосмоса, така че вместо физически микрокосмос, такова лице все по-вече и повече става духовен микрокосмос. С други думи, той има в себе си не само образите на планетите и Слънцето, но също и същества от висшите йерархии, които стоят зад видимите небесни тела. И все по-високи йерархии се явяват, в зависимост от това, как човек придвижва напред в своето окултно развитие. Така по окултното наблюдение над физическото тяло на човека, ние познаваме стремежа на света. Окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло ни показва, че когато става въпрос за зодиака, не можем да го вземем само като една механическа поляризация на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, но имаме предвид реалните зодиакални съзвездия, които по един закон на отражението са проектирани в областта на еклиптиката и получаваме това, което наричаме зодиакални знаци. Зодиакът отразен в плоскостта на еклиптиката, отговаря на реалния зодиак в космичното пространство. Това ни показва окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло. Това показва, че имаме работа с 12 творчески принципи, които са вътрешният стимул за поляризиране на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, а това, което ни учи съвременната астрономия, по този въпрос е само техниката на това поляризиране. От центъра на Космоса светлината се поляризира и създава 12 зодиакални съзвездия. От съзвездията светлината се излива в центъра на нашата система - Слънцето, от което, под вътрешните импулси, се поляризира и проектира в областта на еклиптиката и получаваме тъй наречените 12 знаци на зодиака, които от своя страна се проявяват активно чрез планетите, като самите знаци представят среди. Като говоря, че зодиакът е разумна система от принципи, схващам понятието принцип не механически, а като разумна съзнателна дейност на йерархии от възвишени същества. Зад всеки принцип стои едно общество от разумни и възвишени същества, за които този принцип е път на проявление. На това основание посветените свързват дванадесетте зодиакални принципи с дванадесетте творчески йерархии на Битието. Макс Хайндел, въз основа на розенкройцерската традиция, дава следното съотношение между зодиакалните съзвездия и творческите йерархии. В миналото, когато астрологията е била само неразделна част от науките на Школата и като азбука на окултната наука, посветените са знаели, както и днес знаят, че дванадесетте знака на зодиака това са 12-те творчески принципи на Битието, които се проявяват чрез 12-те съзвездия и знаци, строят цялата видима вселена и човешкото тяло с неговите външни и вътрешни органи. Това съответствие между знаците и частите на тялото ще разгледам по-долу. Човешкото тяло се е оформило под влиянието на слънчевата светлина, пречупена или поляризирана в различните епохи през различните съзвездия на зодиака. И затова всяка част от човешкото тяло съответствува точно на дадено съзвездие, което видяхме и при описанието на окултното преживяване на тялото, че тялото е система от имагинации (картини), в които намираме космоса, отпечатан в човешкото тяло. Така че човек е един действителен микрокосмос, а не само една аналогия на микрокосмоса. Много тайни крие в себе си зодиака със своите 12 съзвездия. Числото 12 крие в себе си всички тайни на пространството. Окултната философия говори, че има 12 степени на съзнанието и че в човека има 12 чувства, но засега са проявени само 5, чрез които се проявява самосъзнанието и проучава света и живота, а другите седем за които нямаме засега външни органи, все пак се проявяват, но чрез подсъзнанието, което е един обширен и непроучен още свят, който постепенно трябва да бъде осъзнат, да мине в полето на будното съзнание. Но това са перспективите на далечната бъдеща еволюция. Но все пак тези чувства се проявяват в живота, макар и извън съзнателния живот. И тези 12 чувства са свързани с 12 зодиакални принципи. Във физическото тяло, тези 12 чувства са свързани с 12 главни нерва, които излизат от главния мозък и те обуславят целия съзнателен и несъзнателен психически живот на човека. Някои западни окултисти намират следните 12 чувства у човека, които са свързани с 12 главни нерва, излизащи от главния мозък, свързвайки ги с 12 зодиакални принципи. Тези чувства са; пипане, чувство за живота, чувство за движение, чувство за равновесие, чувство за мирис, чувство за топлина, чувство за слух, чувство за говора, чувство за мисленето или схващането и чувство за вкуса. Тези 12 чувства са свързани по следния начин с 12 зодиакални принципа: И тъй, както в астрологията първите 6 знака наричат дневни, защото Слънцето минава през тях през деня, а останалите 6 нощни, понеже Слънцето минава през тях през нощта, така и първите 6 чувства се наричат дневни, защото човек си служи с тях със своето будно съзнание, самосъзнанието, а останалите 6 нощни, защото са извън областта на съзнателното. .

(Продължение) Братство (Севлиево), Г. X, бр. 219 (5.VI.1938), с. 3 ÷ 4 В херметичната философия е подробно проучено взаимоотношението между тези принципи и сили, които действуват в космичния човек във всички области на Битието. Специално в астрологията се изучават отношенията и влиянията на тези творчески сили върху живота на Земята и специално върху човека. Тези дванадесет принципи вземат материя и енергия за своята проява от четирите елемента и затова и зодиакалните знаци се разпределят в херметичната наука на четири групи от по три знаци, в зависимост от елемента, от който взема материя и енергия за своята проява. Когато говорим за космичните принципи, които обуславят проявата на Космичния човек, ние разбираме, че тези принципи са израз на мисълта на Космичния човек, и зад тях стои мисълта на космичния човек, съединена с мисълта на Природата и мисълта на Бога, както казва Учителя. Това е в съгласие с първия принцип на херметичната философия - че всичко в света е ум, че умът прониква цялото Битие. Тези принципи се проявяват в човешкия живот като качества. И астрологията именно проучва качествата и силите, като израз на принципите, които стоят в основата на Битието, които са основно проучени в херметичната философия. Въз основа на горното, значи, когато кажем, че знака Овен е глава на Космичния човек, ние вече разбираме този принцип, чрез който се проявява космичната мисъл. И същевременно, тези принципи се трансформират в човешкия свят, като качества - правейки връзки между космичната мисъл и човешката, ние казваме - Овен има такива и такива качества и свойства. И ако разгледаме развоя на човешкия живот и на човешката мисъл, ще намерим, че в разните моменти и епохи на това развитие са отразени и проявени различни качества, по които можем да знаем вече, кой космичен принцип е имал доминиращо влияние в дадена епоха на развитието. На същото основание и като изследваме качествата, които даден човек проявява можем да знаем, под влиянието на кои космични принципи се намира, и кои принципи вземат участие в неговия живот в даден момент. Това е основният принцип на астрологическото изследване. По законите на вибрацията и ритмуса качествата се предават в цялото космическо пространство и като живи творчески сили строят формите и стават част от тези форми. Разбран така, творческият процес е музикален процес - една велика хармония. Тези качества, по този начин се предават на материята на нашето тяло и на растенията, които употребяваме за храна. Но в творческия процес, освен външните сили на космоса вземат участие и вътрешните сили на организма, като последните са подобни на първите. И законът на аналогията гласи: Туй, което е във външния свят, е и вътре в самия организъм. Така че външните форми са резултат на взаимодействието между две сили: вътрешните присъщи на организма и външни, които действуват от космоса, като съществува подобие между едните и другите. Но вътрешните, сили на организма, се намират в повече или по-малко потенциално състояние и по закона на сродството се събуждат и динамизират от външните космични сили. И астрологията именно изучава това взаимоотношение между тези два рода сипи, които строят всички форми. ГЛАВА IX Тайната на зодиака. Цялото небесно пространство, т. е. небето, което виждаме „над нас” и „под нас”, можем да си го представим като една грамадна сфера, която подобно на Земята си има своя ос, свои полюси и екватор. По тази сфера се намират всичките подвижни и неподвижни звезди, всяка, от които е образувана от четирите елемента, които в различните звезди са в различни съотношения, но навсякъде са израз на един принцип, около когото са групирани всички сили и елементи, които обуславят проявата на звездата. Подвижните звезди наричаме планети, а неподвижните - слънца, които са групирани в съзвездия. Тази грамадна звездна сфера има едно видимо за нас движение, следствие на което пред нашия поглед последователно изгряват нови звезди и съзвездия. И Слънцето в своето видимо движение минава през тази небесна сфера. Пътя на Слънцето през небесната сфера се нарича еклиптика. Еклиптиката не е нищо друго освен орбитата на Земята, пътя на Земята около Слънцето, но понеже ние се движим заедно със Земята, като части от нея, ние приписваме движението на Земята на Слънцето и казваме — Слънцето се движи, а то всъщност е движението на Земята около Слънцето. В движението си по еклиптиката Слънцето минава през онази област на космичното пространство, в която се намират дванадесетте зодиакални съзвездия, което не е случайно. Не че то минава през самите съзвездия, но минава през тази космична област, където се намират съзвездията. Затова и астролозите са разпределили еклиптиката на дванадесет (12) части, наречени зодиакални знаци и са установили тъй наречения интелектуален Зодиак, който всъщност представя от себе си дванадесет поляризации на слънчевата енергия, когато на зодиакалните съзвездия можем да кажем, че са поляризация на онзи грамаден космичен център, около който се движи и нашето Слънце заедно с много други слънца. Творческата енергия на безграничния Космос се предава на Слънцето чрез 12-те зодиакални съзвездия, както нашето Слънце предава творческите си импулси на нашата система чрез зодиакалните знаци. Тези 12 поляризации са във връзка с импулсите на 12-те творчески принципи, които стоят зад зодиакалните съзвездия. Тъй щото принципът, който действува в зодиакалните съзвездия и в зодиакалните знаци, е един и същ. В миналото, когато Рама е установил зодиака в днешната му форма, зодиакалните съзвездия са съвпадали със зодиакалните знаци, но днес са се разместили и не съвпадат, защото зодиакалните знаци отстъпват всяка година с 50 секунди. Това отстъпване, наречено удължаване на равноденствената точка, се дължи на движението на Слънцето около някакъв голям звезден център. Значи от това гледище зодиакалните знаци не са нищо друго освен 12 поделения на еклиптиката. Начало на Зодиака в такъв случай е вземана точката, където във времето на Рама е ставало пресичането на еклиптиката с екватора на небесната сфера, което е станало в областта на съзвездието на Овена и е отбелязвало пролетното равноденствие. След това пресичането е било в Рибите и сега вече е във Водолея. На астрологически език това се изразява по следния начин - когато пресичането е било в Овена, казва се, че Слънцето е стояло в знака Овен 2100 [години]. А сега като се казва, че пресичането е в знака Водолей, казваме, че Слънцето е влязло в знака Водолей, където ще остане приблизително 2100 години. Това се дължи на тъй нареченото процесуално движение на земната ос, която прави едно пълно завъртване приблизително за 25920 години. При това си движение земната ос е отстъпвала по отношение на неподвижните звезди на зодиака, с по 50 секунди на година и така зодиакалните знаци са изостанали и се е получило разместване на зодиакалните знаци и зодиакалните съзвездия. И на всеки 25920 години става едно ново съвпадане на зодиакалните знаци със зодиакалните съзвездия. От това вадим заключение, че на всеки 25920 години се дава един нов импулс от Безграничния космос на нашия земен живот, един нов прилив на космичните енергии чрез съзвездията на зодиака. Зодиакалният кръг, с който си служи съвременната практична астрология, представя един пояс, който се простира по протежението на еклиптиката и е широк 16-18 градуса. В плоскостта на Зодиака се движат планетите, Слънцето и Луната. И затова астролозите казват, че планетите, Слънцето и Луната минават през дванадесетте знаци на зодиака и в зависимост от природата на знака е и характера на тяхното проявление. Защото всеки знак има специфична природа, израз е на специфичен принцип. Всеки знак представя различна среда, в които по различни начини се проявяват дейните сили на планетите. .

(Продължение) Братство (Севлиево), Г. X, бр. 218 (22.V.1938), с, 3 ÷ 4 Тъй че в човека има трима човеци, които действуват един в друг и никой не може да разбере човешката, природа, ако не знае, че наистина в човека живеят и работят трима души, три принципа обединени в едно. И всеки един от тези човеци е седморен; всеки от тези три принципа е седморен в своето проявление. Следователно, за да живее добре на физическия свят, човек трябва да разбира законите на този свят - да разбира законите и силите, които функционират в него. По закона на аналогията, тук са проектирани на друга плоскост силите на целия Космос. Икономическият живот в обществото отговаря на физическия свят в природата и човека - физическият свят е склад на природата. Несметни богатства са складирани в него. Същото нещо е и във физическото тяло на човека. За да проникне човек в тайните на физическия свят, необходима е светлина, защото сам по себе си, физическият свят няма тази светлина. За да се развива в духовно отношение, човек трябва да разбира законите на духовния свят, трябва да разбира законите на дишането и кръвообръщението. За да се развива правилно в умствено отношение, човек трябва да разбира законите и силите, които работят в неговия мозък. И тъй, установихме три източници на сили, които са фактори в развитието на човека: Силите на Божествения свят, които се проявяват във физическия живот на човека чрез мозъка, а в природата чрез зодиака или чрез космичното пространство. Защото, както ще видим впоследствие, зодиака обгръща в себе си, цялото космично пространство. Вторият фактор бяха силите на слънчевата система, които са проява на космичните сили на зодиака, но на друга плоскост. Като говорим за силите на слънчевата система имаме предвид 12 космически принципи, от които засега се проявяват само седем, които имат центъра си в Слънцето, което е видимият образ на Словото, което е творческият източник на всички строителни сили на слънчевата система. Това са седем активни творчески течения на всемирния живот, чрез който ни идват благата на живота. В астрологията тези творчески принципи на Словото са свързани със седемте планети на слънчевата система. Тъй че, когато в астрологията ще говорим за влиянието на известна планета, ние ще имаме предвид един космичен принцип, който има известна планета като физически израз. Астрологията ни говори на своя класически език за влиянието на седемте планети; откровението на Йоана ни говори за седемте духове, стоящи пред престола Божи; откровенията на Заратустра и Хермеса ни говорят същото, Мойсей ни говори за седемте дена на творението, които не са нищо друго, както казва Учителя, освен последователно проявление на творческите принципи на Словото. Зад всеки принцип стои един велик импулс на Словото. А окултната философия ни говори за седемте творчески принципи. Третият фактор на развитието са силите, свързани със Земята. Всяка една планета представя съвокупност от взаимодействието на различните космични сили, обединени и направлявани от един принцип. Но характера на планетата и условията, които се развиват на нея, зависи от отношението на силите, които вземат участие в нея. А същевременно зависи и от посоката на тези сили. А всичко това зависи от онзи принцип, който стои в центъра на планетата и дава тон на всичко. Четирите елемента, за които говори херметичната наука, в различните планети се намират в различно взаимоотношение. За Земята специално, в някои области преобладават едни елементи, в други - други елементи. Това е подробно проучено в херметичната наука, и се знае точно в коя област на Земята какво е разпределението на силите, което вече определя и условията за дадена работа. Същевременно в различните епохи, отношението между силите е различно. Това е един факт, който е много важен и който обяснява развоя на цивилизациите и културите по лицето на земята. То е основата, върху която се проявяват другите два фактора. Другите два фактора независимо от него не могат да се проявяват. Но той е само една проекция на другите два фактора и същевременно е основа за тяхната проява. Тъй че, разпределението на етерните сили по лицето на Земята служи като база за проявата на силите на планетите, Слънцето и за силите на зодиака. Това е един много важен факт, който трябва да се има предвид при астрологичното изследване. Защото, един ефект ще произведат космичните сили, проектирани в една област, където има преобладаващо влияние топлинния и светлинния етери, друг - в области, където преобладават химическия и жизнения етери. Това са все проблеми, които са подробно и обстойно разработени в херметичната наука, но тук само споменавам за тях, за да послужат за изяснение на астрологичните проблеми, които ще разгледаме. ГЛАВА VIII. Космичният човек „Туй, което е горе, е подобно на туй, което е долу, и туй, което е долу, е подобно на туй, което е горе”. Така говори херметичната мъдрост за отношението на космоса и човека. Според херметичната наука и философия, цялата видима вселена, представя един жив организъм, който обгръща в себе си цялото космично пространство, който е проникнат от едно велико съзнание и една велика разумност. Това е Великият Небесен Човек. За него казва Мойсей: „Човек беше създаден по образ и подобие Божие”. Това е друга форма на изразяване на закона на аналогията. Значи, Космичният човек е създаден по образ и подобие на Бога - а съвременният човек е създаден по образ и подобие на Космичния човек. Или с други думи казано - Космичният човек в своето проявление се диференцира и съвременните хора са именно резултат на това диференциране на Великия Небесен Човек. Всички слънца и системи са органи и системи на Космичния Човек. А хората са клетки в този велик организъм. Ето как Учителя говори за това: „Когато се говори за човека, като образ и подобие на Бога, подразбира се човек в неговата първична проява, така наречения Космичен Човек. Всеки човек, всяка душа е един първичен елемент, една клетка от Великия Космичен Човек, и си има точно определено място и функция в този велик организъм”. Следният израз на Учителя, може да ни послужи като ключ, за изяснение на отношенията, които съществуват между Космичния Човек и съвременния човек. Той казва: „Под думата „човек” разбираме сбор от добродетели. Добродетелите, това са един велик капитал, около който почват да циркулират великите сили на живата природа”. Следователно, като говорим за Космичния човек, имаме предвид проявата на цяла система от принципи, зад които стои Първичната причина, и като резултат на тази проява имаме външния обективен свят и човек. И Гьоте казва във Фауст: „Всичко преходно е символ”. Зад всяка една видима форма стои една идея, един принцип, едно качество. Значи, всяка една система е израз на един велик принцип, на една велика идея. Също така и в човека зад всеки орган стои една добродетел, един принцип, една идея. Следователно, всяка система, всяко Слънце, всяка звезда в космичното пространство е израз наедно качество, на един принцип на Космичния човек. И когато търсим съответствието между Космичния човек и обикновения човек, ние няма да ги търсим по форма, но по принцип. Например, когато говорим за главата на Космичния Човек, разбираме онзи принцип, който мисли и в чиято организация се намира основата на всички останали части на този човек. В него същевременно се намира пружината на целокупната проява на този човек. И казано е в Писанието: „Глава на твоето Слово е Истината” - Истината е главата на Космичния Човек, който е изявеното Слово. След главата следва вратът, шията, гърлото - това е пак един принцип в Небесния човек - това е онзи принцип, който дава плът, външен израз на мисълта - гласа, словото, речта. Тъй че, когато говорим за Космичния Човек, ние имаме предвид не известна форма, но съотношение, комплекс от принципи, които действуват и се проявяват като една система, като един организъм. Тези принципи са обединени с една вътрешна връзка и действуват хармонично. Същото се отнася и до съвременния човек. Човек не е само външната форма, но зад тази форма намираме комплекс от принципи, като външна страна, на които се явява формата. Но принципите, както при космичния човек, се намират в такова съотношение, че образуват един жив организъм. Всички принципи имат и материален израз, който представя от себе си тъй наречения зодиак, който обема в себе си цялото космично пространство, и е разделен на 12 части наречени зодиакални знаци. Дванадесетте първични творчески принципи, които образуват Великия небесен човек това са дванадесет извора на живота в космоса. .

(Продължение) Братство (Севлиево), Г. X, бр. 217 (15.V.1938), с. 3 ÷ 4 И от това гледище, когато говорим за планетите в Космоса, подразбираме динамизиране на известни качества в Словото. Гениално е предал тази идея великия посветен евангелист Йоан в първата глава на откровението. Ето как описва той тази велика тайна: „Бидох в изтъпление духом, и чух зад себе си глас голям като от тръба който говореше: Аз съм Алфа и Омега, първи и последен. И обърнах се да видя гласа, който ми проговори; и в обръщането си видях седем светилници златни. И всред седемте светилници видях едного подобен Сину Человечески, облечен с дълга дреха и препасан до гърдите със златен пояс. А главата и космите му бяха бели, като бяла вълна, като сняг и очите му като пламък огнен. И очите му подобни халколиван, като в пещ нажежени, а гласът му като глас на много води. И имаше в дясната си ръка седем звезди. И словото му казва: „Напиши това, що си видял и което е и което има да бъде след това - тайната на седемте звезди и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви. И седемте светилника, които си видял, седемте църкви са”. Същата идея, както видяхме, е предадена и във видението на Хермеса, защото реалността в своите основи е неизменна и вечна. Следователно, като творчески център на Битието е Словото. Вселената е външната страна на Словото. Четирите елемента, дванадесетте зодиакални знаци и 12-те планети, това са само органи, чрез които Словото се проявява и твори в човека, и в Битието, и навсякъде в природата. Навсякъде се намира този отпечатък на творчеството - защото туй, което е горе, е подобно на туй, което е долу. Следователно, когато говорим за енергиите и теченията в природата, не ги схващаме като механически течения, но като живи сили, зад които стои великата разумност на Словото. ГЛАВА VІІ. Космичните фактори на развитието За да разберем живота на човека, трябва да го разгледаме във връзка с живота и развитието на целия Космос. Ако искаме да разберем живота на човека само в тесните рамки на Земята, с нейните сили и закони, ще имаме много ограничени понятия за човека. Тъкмо това прави съвременната наука. Но херметичната наука има един по-широк поглед и разглежда човека във връзка с живота на целия Космос. Според херметичната наука, целия Космос представя един жив организъм и всички части на този грамаден организъм се намират в тясна вътрешна зависимост и взаимодействие. И целият този организъм е проникнат от едно велико съзнание, което е вътрешната връзка между всичките части. В такъв случай живота на целокупния организъм обуславя проявата и съществуването на отделните части и частите обуславят цялото в неговото проявление. Както видяхме, един от принципите на херметичната философия гласи - туй, което е долу, е подобно на туй, което е горе. Човек е подобен на Космоса. Човек представя от себе си една малка вселена, един малък космос; следователно, всички сили и елементи, които намираме в човека, намираме ги и в Космоса, и обратно - всички сили, процеси и явления в Космоса, ги намираме и в човека. От човека към Космоса и от Космоса към човека - това са два пътя на научно и философско изследване. Това значи, изследвайки и проучвайки човека, ако знаем съответствията, същевременно ние изследваме и Космоса. И изследвайки Космоса, ние изучаваме онази страна от човека, която ни е недостъпна, иначе, в човека благодарение на потенциалността или миниатюрността си. В херметичната философия едновременно се работи и с двата метода на изследване, на базата на принципа - туй, което е горе, е подобно на туй, което е долу, и туй, което е долу, е подобно на туй, което е горе. Изследвайки човека, ние изследваме природата, и изследвайки природата, ние изследваме човека. Но както казах и по-горе, трябва да знаем правилно да намираме съответствията. Но изисква се голямо знание и мъдрост, за да се проникне в тази тайна, защото подобието не е по форма, а по съдържание и смисъл. Затова малцина владеят тази тайна и могат да проникнат във вътрешната мъдрост, която ръководи целия космичен процес във всички плоскости на неговото проявление. Херметичната наука разделя човека на три части, всяка, от които включва в себе си елементите на целия човек. Първият човек - това е главата, с всички органи о нея и мозъка, в когото се намират локализирани всички центрове, които управляват целия организъм. И затова казваме, че мозъка, това е човекът. Мозъкът създава човека. Мозъкът, това е Божествения свят в човека. Това е идейният свят на човека. Мозъкът, казва Учителя, е израз, кондензация на умствения свят. А в умствения свят се намират праобразите на всичко съществуващо. Следователно, и в човешкия мозък се намират всички богатства, които Бог е дал на човека. В мозъка е вложен капиталът, който човек трябва да тури в обръщение през вечността, казва Учителя. Този първи човек е свързан със силите на Космоса, със силите, които функционират в безграничното космично пространство и се проявяват чрез зодиака или зодиакалните знаци. И посветените в тайните на херметичната наука ни казват, че целия зодиак се намира в човешкия мозък. Силите на безграничния Космос строят човешкия мозък. И когато човек развие силите, които се намират засега в потенциално състояние в мозъка, той ще бъде гражданин на Космоса, т. е. свободно ще се движи из целия Космос. Това са възможности за далечното бъдеще. Вторият човек е средният - който включва гърдите с белите дробове, сърцето и гръбначния мозък и симпатичната система, като връзка между средния и долния човек. Той е свързан със силите на духовния свят, с духовното тяло на човека. Там е седалището на чувствата, на душата. Този свят в човека е свързан със силите на Слънцето. Силите на слънчевата система строят този човек. Когато човек развие и завладее тези сили, той ще стане гражданин на слънчевата система - ще може свободно да се движи в пределите на слънчевата система. Третият човек е долният човек - който обгръща храносмилателната система с принадлежащите към нея органи - черва, черен дроб, жлъчка, бъбреци, половите органи, бедрата, коленете, пищялите и стъпалата. Някои от тия органи са във връзка и с втория свят - симпатичната система, черния дроб и далак. Мозъкът на този човек е симпатичната система. Този човек е свързан със силите на Земята. Силите на Земята строят долния човек, земния човек. От правилното функциониране на всеки от тези три човека зависи какво е отношението на човека към даден свят. Когато функционират правилно и хармонично и трите части на човека, тогаз имаме хармонично развит човек, който може да се развива правилно. Всяка една от трите части на човека има от своя страна тройно и от друга страна седморно деление. И тогава имаме следното разпределение на човека: физически човек, който е свързан със силите на земята, в широк смисъл вземано, който от своя страна е троичен - главата, която представлява Божествения свят в човека, седалище на човешкия ум и условие за проява на човешкия дух. Гърдите, които представят духовният човек във физическия човек - тук е сърцето на човека, чрез които се проявява човешката душа. И най-после стомаха и краката, които представя земния човек във физическия човек. Той има отношение към човешката воля. И тъй във физическия човек имаме отразен целия човек, като външно имаме - глава, гърди и стомах, които са свързани с умственото, духовното и етерното тела, а вътрешните аспекти на тези три части на човека са умът, сърцето и волята. Умът, сърцето и волята са вътрешната страна на физическия човек. Също така и душата, и духът са троични в своите проявления. .

(Продължение) Братство (Сввливво), Г. X, бр. 215 (1.V.1938), с. 3 ÷ 4 Четвъртият принцип е принципът на водата - пасивен принцип. Начално проявление на този принцип е четвъртият знак на зодиака наречен Рак. Той е най-висшето проявление на този принцип. Второто проявление на този принцип е знака Скорпион, а третото проявление знака Риби. И тези три знака могат да се представят графически с един триъгълник, обърнат с върха надолу - емблема на негативния, пасивния принцип. Като преплетем тези 2 триъгълника получаваме нова хексаграма. И така, имаме четири елемента, два пасивни - земя и вода и два активни - огън и въздух, които имат по три проявления - в трите свята по едно - така че получаваме 4 елемента по три знака, 12 знака, които обемат целия кръг на зодиака. Четирите елемента и човешките темпераменти Четирите елемента се проявяват в човека в четирите темперамента, познати още на древните под следните имена: холеричен, сангвиничен, флегматичен и меланхоличен. Има и други класификации на елементите, но тази е най-древна и същевременно строго научна. Темперамента не е нищо друго, освен резултат на модифициране на вътрешните сили на индивида от силите на космоса. При холеричния и сангвиничния темпераменти, човек проявява по-голяма активност, по- голяма подвижност и енергичност. И тяхната дейност е насочена предимно във външния свят. Те имат стремеж да въздействуват със своето същество върху средата. Тяхното движение може да се нарече центробежно, каквото беше, както видяхме, движението на топлинния и светлинния етери. Следователно, качествата, които даден темперамент носи, са израз на качествата на елемента, който стои зад него. Така холеричният темперамент е огнен, свързан е с елемента на огъня и проявява неговите качества. Сангвиничният темперамент е въздушен - в него преобладава елемента въздух и той проявява неговите качества. Флегматичният и меланхоличният темпераменти са противоположни на холеричния и сангвиничния - те се стремят да се изолират от външния свят и се съсредоточават в своя вътрешен свят. Техния поглед е отправен повече вътре в самите тях, те са концентрирани в себе си и външно са пасивни, мудни. Тяхното движение можем да определим като центростремително. А видяхме, че химическия и жизнения етери имат центростремително движение, флегматическият темперамент е израз на химическия етер, на елемента вода; а меланхоличният е израз на жизнения етер, на елемента земя. Това съответствие между темпераментите и елементите е един ключ в астрологичното изучаване на човека. Така например хора, у които етерните сили са дълбоко проникнали във физическата материя, произвеждат винаги един активен организъм във външния, обективния свят. Ако етерните сили са по-свободни, т. е. имат един контакт с физическата материя, но не са напълно погълнати от нея, такива хора ще бъдат по-малко активни във външния свят, защото активността зависи от състоянието на жизнената енергия, а у тях тази енергия не е всецяло заета с физическия организъм. Затова у тях не може да се очаква и един внушителен организъм. Но в замяна на това тяхната деятелност е насочена към техния вътрешен свят. Те живеят по-богат духовен живот. Равновесието на етерните сили се поддържа от Аза. И когато Аза вземе ръководството на човешкия живот, темпераментите се уравновесяват. Надмощието на едни или други етерни сили обуславя здравето и болестите в организма. Процесът на възпалението, например е белег, че в тази част на организма топлинния етер е много активен. Холеричният темперамент развива твърде голяма активност благодарение на топлинния етер, и то не само физическа, но и в психическия живот. Флегматикът е бавен, несръчен, спокоен. В холерикът имаме един вътрешен огън. В сангвиника имаме излъчване на светлина, във флегматика имаме голямо спокойствие, меланхоликът е със силна мисъл и богат вътрешен живот, но затворен. Следователно, живота на човека се развива под действието на два вида сили. От една страна етерните сили на външния космос, проявени чрез знаците на зодиака и планетите, вземани за момента и мястото на раждането и от друга страна силите вложени в самия организъм. Следователно, животът на индивида, неговите физически и психически състояния, неговото здраве и болести са резултат на взаимоотношението между тези два вида сили. ГЛАВА VI. Трите рода сили I. Според Херметичната философия, света с всички живи същества в него е плод на три рода сили, които отговарят на трите велики свята в космоса. Първият род сили имат началото си в Божествения свят; - в света на принципите, в света на основните начала, или както го нарича Учителя идейния свят, който е създаден от Бога. Тук е първопричината на всичко съществуващо. Вторият род сили имат началото си в „небето на зодиака”, както се изразяват древните, сиреч в света на четворната тройка от елементи - в света на вторичните начала, в света на законите и силите, в реалния свят, както Учителят го нарича, който свята създаден от природата, която представя от себе си съвкупност от всички възвишени разумни същества. Третият род сили имат началото си в областта на планетите, сиреч в областта на седморката от произвеждащи и поддържащи сили - това е материалният свят, създаден от човека като космическо същество. Всяко земно създание е образувано от взаимодействието на тези три рода сили, които продължават да му влияят докато то съществува. Съгласно принципът за двойствеността на активното и пасивното начала, във всеки от трите споменати свята действуват две начала - активно, оплодяващо, даващо импулс, подтик и негативно, оплодявано, отхраняващо и оформяващо, мъжко и женско. Те са полюсите на Битието. От тяхното съчетание, от тяхното взаимодействие се ражда плода, който съдържа тези две начала и е подчинен на постоянното им влияние. В идейния свят активното начало се нарича Огън, който не е създаден, а е самороден, вечно съществуващ. Това е Бог Отец на гностиците. Другояче казано, в принципа на огъня, в неговото най-висше проявление сам Бог пребъдва. Пасивният принцип се нарича Вода - Син Божи на гностиците, като резултат от взаимодействието на тези 2 принципа се явява сътворената Светлина - третото начало на всичко създадено, онова, което ги поддържа и крепи. На езика на алхимиците тези три начала се наричат: Световен Дух, Световна Душа и Световно Вещество. Изис, Озирис и Хорус на египтяните. В зодиакалното небе, или в реалния свят, горните три начала се отразяват в нови три, които на езика на алхимиците носят следните имена - философски живак (огненото начало), философска сяра (водното начало) и философска сол (създаденото начало). Третото начало се нарича още дух на телата. В планетното небе намираме ново отражение на тези три начала, които на езика на химиците се наричат - първобитният огън, наричан понякога етер, който оплодява първобитната вода - тинята, за да се роди живота на телата, животоносното начало, зародишът, кълнът. От идейния свят създанията получават най-важното - идеята, според която са създадени. В тази идея се съдържа плана на тяхното съществувание и целта на тяхното Битие. Съществените отлики на формата и особените свойства, които те имат, зависят също от идеята. Но тази идея се осъществява с помощта на онези начала, които работят в другите два свята. II. Всяка енергия (сила) е израз и кинетическо състояние на потенциални качества или състояния на Битието. Затова когато дадена енергия се прояви през сферата на четирите състояния на съзнанието, или в реалния свят, явяват се различни качества, които в основата си имат един от елементите, формата на движението на енергията се определя от онзи принцип, който стои зад нея, оттам и органическата форма, която строи. Всяка енергия се проявява в различните полета, с присъщите й качества и свойства. Например, известна енергия носи разширяване. Във физическия свят ще има тенденция към създаване на големи, масивни форми. В психическия свят, в чувствата, дава широта и простор на чувствата. В света на мисълта също създава широта, която се проявява като благородство, толерантност и свобода на мисълта. И затова, зад всяка форма и зад всяка психическа проява ние виждаме един принцип на действие. Енергията предава своите качества на организма и оттам определя и особеностите на органическия тип. А знаем, че органическия строеж е в зависимост от кръвта. Следователно, органическите енергии се проявяват чрез кръвта. Защото, всяка енергия е свързана и със съответната материя. И затова Учителят казва, че онзи, който иска да бъде здрав, да бъде богат, да има изобилие на жизнена сила и да бъде умен, трябва да има злато в кръвта си. Органическо злато го нарича той и това злато е свързано с портокаловия цвят. А качествата, това са зародишите на Битието в Аза, които той трябва да приведе в действие, да ги динамизира. А всяко динамично качество се проявява като творческа енергия, която има в основата си един разумен импулс. .

(Продължение) Братство (Севлиево), Г. X, бр. 214 (24.IV.1938), с. 3 ÷ 4 Пак според експерименталните изследвания на Г. Ваксмута, което е само едно потвърждение на древното херметично твърдение, четирите рода етерни сили са поляризирани, и по този начин са групирани в 2 групи от 2 елемента. Топлинният и светлинният етери имат тенденция, да се разширяват, с което заедно разреждат и материята. Те имат, тъй да се каже, центробежни тенденции. А химическият и жизненият етер имат противоположни тенденции - тенденция да сгъстяват, да абсорбират, имат тъй да се каже центростремително движение. Ето какво казва и Учителя по този въпрос. „В природата работят два рода сили - положителни и отрицателни. Положителните и отрицателните сили биват два вида: Положителни сили във възходяща степен и положителни сили в низходяща степен. Отрицателни сили във възходяща степен и отрицателни сили в низходяща степен. Силите, които имат възходящо направление, винаги творят, а силите, които имат низходящо направление, понеже се движат в гъстата материя, всякога рушат”. В Херметичната наука качествата и свойствата на различните състояния на материята и енергията са основно проучени. Според една класификация всеки елемент (под понятието елемент ще разбираме винаги комплекса - материя и енергия от даден род) има по две качества, от които едното е собствено само негово, а другото качество е средно, като връзка между два следващи един след друг елементи, което ни подчертава генетическата връзка между елементите. Така елемента на огъня е горещ и сух; елемента на Земята е сух и студен; Водата е - студена и блажна; а Въздухът е - влажен и горещ. По тези две по две противоположни качества елементите са познати като полярни един към друг, както следва: - огън и вода - като огънят е активният, мъжкия, творческия принцип, а водата пасивният женският принцип, и въздух и земя, като въздухът е активният принцип, а земята пасивния. На друга основа елементите имат друга една поляризация помежду си, а именно - Земя и Вода са полярни; и огън и въздух. Първите са наречени пасивни, а вторите активни. Полярността е, както видяхме, един от принципите на херметичната философия и играе голяма роля в астрологията. При тази втора полярност елементите се взаимно допълват. Представени така графически четирите елемента заемат и определят четирите посоки на пространството, т. е. обемат в себе си цялото космично пространство. Платон ни посочва на трета една полярност, при която всеки елемент има по три качества. Качествата на огъня са: светлина (топлина), проницателност (разредителност) и движение; на земята - тъмнота, плътност (непроницателност) и покой (инерция). И по тези си качества огънят и земята са противоположни. Въздухът взема две от качествата на огъня - разредителност (това качество, което казахме за светлинния и топлинния етер - че разреждат материята) и движение, и едно на земята, а именно тъмнина, а напротив водата взема две качества от земята, а именно - тъмнина и плътност и едно от огъня именно - движението. Но огънят е 2 пъти по-рядък от въздуха, три пъти по-подвижен и четири пъти по-активен от въздуха. Въздухът е 2 пъти по-активен от водата, три пъти по-рядък и четири пъти по-подвижен. Също и водата е два пъти по-активна от земята, три пъти по-рядка и четири пъти по-подвижна. И тъй огънят има същото отношение към въздуха, както въздуха към водата и водата към земята — и обратно — земята към водата; водата към въздуха и въздуха към огъня. Това са принципите и началата на всички тела: това са елементите и качествата, които образуват всички тела. Тук ясно виждаме изразени два принципа - активния и пасивния - топлината и студа - под чието въздействие се организират всички форми. Топлината, огъня разширява, а студа свива. Тогаз, развиването на органическите форми върви по резултантната на тези две движения. И тъй, имаме четири елемента, от които всеки елемент има специфична форма на движение, която определя характера на формите и състоянията, които създава. Или с други думи казано - всеки елемент има специфичен начин на вибриране, има и специфичен ритмус, от което се определя, че всеки елемент има специфичен цвят и тон. Тъй като определихме, че всеки елемент има по три качества, то в допълнение на това ще кажа, че всеки елемент има по три проявления, които отговарят на трите свята; като във всеки свят едно от качествата е доминиращо, изявено, а другите са в полупотенциално състояние. По такъв начин получаваме четири елемента с по три качества - 12 проявени качества - това са дванадесетте знака на зодиака, които са основа на астрологията. Огънят е активният принцип, а Земята е пасивния принцип. Огънят е носител на светлина и топлина, той е емблема на духа на разумното начало. А Земята е пасивното начало, тя е основа, фундамент, върху които се проявяват всичките елементи. Ето какво казва Агрипа за отношението на 12 зодиакални знака към четирите елемента. Всеки елемент се проявява в три знака. Първият знак е началото на неговото проявление. Това е в света на принципите; вторият знак - развиване на елемента, проявата му в света на законите, в реалния свят, третото му проявление е във феноменалния свят - светът на завършени процеси, на резултатите в материалния свят. Така Първият знак на зодиака наречен Овен, взема своя принцип от огъня, той е началото на зодиакалния, на жизнения кръг и в сегашната епоха началото му съвпада с пролетната равноденствена точка, която е там, където еклиптика (видимия път на Слънцето през небесната сфера) пресича небесния екватор. Тъй че Овен е първият знак на огнения елемент. Вторият знак на огъня се нарича Лъв, той - е средата, и третия знак на огъня се нарича Стрелец; той е резултатът, крайния предел на проявление на принципа на огъня. Тези три знака на зодиака образуват помежду си един равностранен триъгълник, наречен триъгълник или тригон на огъня. По Платоновата класификация, полярна на огъня видяхме, че е земята - и тя се проявява в три знака. Първият знак на земята се нарича Телец. Той е начало на проявление на принципа на земята; средното проявление е в знака Дева и третото в знака Козирог. Тези три знака са проява на принципа на земята, наричат се земни знаци, а определихме земята като пасивен принцип, а огъня като активен. Тогаз принципа на огъня, в неговото тройно проявление, представяме графически с един равностранен триъгълник, обърнат с върха нагоре - емблема на активния принцип. А принципът на земята в неговото тройно проявление можем да представим с един триъгълник обърнат с върха надолу. Като ги преплетем тези триъгълници получаваме една хексаграма или така наречения Соломонов печат. Третият принцип е принципът на въздуха, който също е активен принцип. Начално проявление на принципа на въздуха е третия знак на зодиака, наречен Близнаци; второто и средно проявление на въздуха е знака Везни, а третото проявление на въздуха - крайния предел на неговата проява е знака Водолей. Трите знака на въздуха също така могат да се представят графически в един равностранен триъгълник, обърнат с върха нагоре. .

(Продължение) Братство (Севлиево), Г. X, бр. 213 (17.IV.1938), с. 3 ÷ 4 ГЛАВА V Четирите състояния на материята и енергията Астрологията е език на посветените, тя е езикът на природата. Да изучаваме елементите на астрологията, това значи, да изучаваме азбуката на природата, да изучаваме онзи език, на който се разкриват тайните на посветените. От гледището на херметичната философия, цялата природа, както и живота, са велика книга, която посветения разчита и вижда какъв е плана на Великото в света и каква е онази мъдрост, която чертае и ръководи този план. Всичко в природата е белег, знак и дума на великата книга, и който знае този тайнствен език на боговете, той лесно може да чете великата книга на природата и да се добере до мъдростта, която е вложена в нея. Астрологията ни учи на азбуката на херметичната наука и философия, като ни дава и практическите методи за ползване от великото знание на природата. Без познаването, астрологията, херметичната наука остава недостъпна. За херметичната наука цялата природа, целия Космос е жив и е проникнат от едно велико съзнание, от една велика Разумност. И всички процеси и явления в природата са резултат на взаимоотношение на разумни и съзнателни единици. В процеса на своята проява разумно съзнателните единици си служат с материята и енергията. И Херметичната наука изучава състоянията на материята - и енергията, на съзнанието и на онази разумност, която прониква и използва тези три същини. Всяко едно живо същество е съчетание и комплекс на тези четири елемента, които обуславят неговото Битие. И цялата вселена в своята целокупност е проява на тези четири принципи. Това също бих нарекъл, четири състояния на Битието, на Единната Първична Същина, която сама по себе си остава непознаваема. Това е тайнствената Първична причина, за която Хермес казва, че е недостъпна за обикновеното познание. На познанието се подават само вторичните причини, проявени в четирите състояния на Битието, за които споменахме. Ето дословно какво казва Хермес: „Ни една от нашите мисли - говори Хермес на своя ученик Асклепиос, не е в състояние да познае Бога, и никой език не е в състояние да Го определи. Това, което е безтелесно, невидимо и няма форма, не може да бъде възприето с нашите чувства; това, което е вечно, не може да бъде измерено с късата мярка на временното; следователно, Бог е неизразим. Наистина, Бог може да съобщи на няколко избраници методите да се подигнат над естествените неща, за да се приобщят към сиянието на неговото духовно съвършенство, но тези избраници не могат да намерят думи, с които биха могли да предадат на обикновен език безплътното видение, привеждащо ги в трепет. Те могат да обяснят на човечеството второстепенните причини на творчеството, които минават пред техните очи, като образци на космическия живот, но Първопричината остава неразкрита”. Херметичната наука и философия разграничават четири състояния на материята и енергията. Първо - твърдата материя, като емблема, на която е въглеродът. И затова средновековните алхимици, като говорят за твърдата материя, наричат я въглерод или земя. В нея работят силите на жизнения етер. Второто състояние на материята е течното, наречено от алхимиците водород или вода. Във водата работят силите на тъй наречения химически етер. Всички химически процеси са зависими от него. Третото състояние на материята е газовото или въздухообразното, наречено от алхимиците азот, в което работят силите на светлинния етер. Четвъртото състояние на материята е тъй нареченото светлинно или огнено, известно като елемент огън. В това състояние работят силите на топлинния етер. Тъй че имаме четири състояния на материята, известни в херметичната наука под следните названия: земя - твърдата материя; вода - течната материя; въздух - газовото състояние на материята и огън - светлинното и топлинно състояние на материята. С тези четири състояния на материята са свързани четири вида етерни сили, известни под следните названия: жизнен етер, химически етер, светлинен етер и топлинен етер. Има генетическа връзка между четирите състояния на материята и енергията, което ни показва на появата на известна материя и енергия в процеса на космическото развитие. С тези четири състояния на материята и енергията са свързани в различните области на Битието ред разумни същества, които стоят зад всички процеси в природата, като си служат с четирите състояния на материята и енергията, като с агенти за проява. В най-низшия план на Битието - физическия, тези четири състояния на материята и енергията, са свързани с тъй наречените природни духове, или тъй да се каже тези елементи са като среда, в която природните духове живеят и откъдето те вземат субстанцията за своята проява. Наричат ги още духове на елементите, със следните имена: Саламандри или духове на огъня, Ундини - духове на водата, Силфи -духове на въздуха и Гноми - духове на земята. В по-висшите сфери на Битието те са свързани с различните чинове на ангелската йерархия. Ето какво казва Агрипа в своята „Философия на окултизма” по този въпрос: „Тези четири елемента са не само във всички неща тук долу, но също и в небесното пространство, в звездите, в духовете, в ангелите и в Бога самия, който е творец и създател на всички неща”. Но в различните звезди и йерархии от същества те се намират в различни отношения и в различно поле на проява. От това зависи и тяхното влияние върху развоя на земния живот. И според това, кой елемент доминира в дадени небесни тела, определяме ги като огнени, въздушни, водни и земни. Също така и между съзвездията у едни преобладава елемента на огъня, у други - въздуха, водата или земята. Според херметичната философия всяка енергия има свои специфични свойства, има свое специфично движение, което вече определя и характера и структурата на формите, които строи. Защото енергиите сами по себе си са посредници, чрез които се предават импулсите, които идват от един разумен център. И в зависимост от вътрешното съдържание на импулса, в зависимост от онази мисъл, която е вложена в него, оттам и от задачата, която му е дадена, е и формата и характера на движение на дадена енергия. А тази характерност на движението на дадена енергия определя и структурата на формата, която създава. Защото всяка форма е външен израз на силите, които стоят зад нея. И онзи, който разбира този закон, като види известна форма, знае каква сила, каква енергия стои зад нея, знае тази форма на какъв импулс е резултатът. Според научните изследвания на д-р G. Wachsmuth изложени в неговото капитално съчинение: „Le monde eterique” (етерният свят), различните етерни сили се отличават със свойствен само на тях присъщ ритъм. Той казва: „Формиращата тенденция в етера на топлината е сферата. Когато топлинния етер действа в материята, той се стреми да създава сфери. Когато действа в светлинния етер, той на свой ред се стреми да създава триъгълни фигури. Химическият етер се стреми към създаване на полукръгове. А жизненият етер създава квадратни форми”. И според Ваксмут и формата на клетките в различните организми, и по специално в кръвта на различните организми, е в зависимост от преобладаването на този или онзи род етерни сили. Също така и външните форми на телата, респективно външните форми на човешкото тяло и на човешкото лице се обуславят от проявата на този или онзи етер.

(Продължение) Братство (Севлиево), Г X, бр. 211 (27.ІІІ.1938), с. 3 ÷ 4 ГЛАВА IV Видението на Хермеса (Видението на Хермеса се намира в началото на книгите на Хермес Тримогьщи под заглавие - Poimandres - дошли до нас чрез Александрийската школа). „Веднъж Хермес, след дълго размишление над произхода на нещата, изпаднал в транс. Тежко вцепенение обхванало неговото тяло; но докато тялото се вцепенявало, умът му се издигнал в пространството. И тогава му се открило, че същество, необятно по размер, без определена форма, го викало по име. Кой си ти? - питал Хермес изплашен. - Аз съм Озирис, Върховния Разум, и аз мога да снема покривалото от всички неща. Какво искаш ти да видиш? - Аз желая да съзерцавам източника на всичко съществуващо, аз желая да позная Бога. И незабавно Хермес се почувствувал облян от чудна светлина. През нейните прозрачни вълни минавали пленителните форми на всички същества. Но внезапно страшна тъмнина, изпълнена с пълзящи сенки, се спуснала върху него. Хермес бил потопен във влажен хаос, пълен с дим и зловещ рев. И тогава се повдигнал един глас из дълбините на бездните. Това бил Призивът на светлината. И след това бърз огън се устремил из влажните дълбини, в неизмеримите ефирни висоти. Хермес се издигнал с огъня в светлите пространства. Хаоса се погълнал от бездните. Звездни хорове блестели над неговата глава, и гласът на светлината изпълнил Безконечността. - Разбра ли видяното от тебе, попитал Озирис Хермеса, унесен в своите мечти. - Не, отговорил Хермес. - Узнай прочие, какво е видяла твоята душа. Ти видя пребиваващето във вечността. Светлината, видяна от тебе в началото, е Божественият Разум, който всичко съдържа в своята всеобхватност и заключава в себе си праобразите на всички същества. Тъмнината, в която ти след това беше потопен, е този материален свят, в който живеят обитателите на Земята. Огънят, който се устреми из тъмните дълбини, е Божественото Слово, Бог е Бащата. Словото е Синът, тяхното съединение е Животът. - Какво чудо е станало с мен! — възкликнал Хермес, аз не гледам вече с телесните си очи, аз виждам с очите на духа. Как е могло да стане подобно чудо? - То става, затова - отговорил Озирис, защото Словото присъствува в тебе. Това, което в тебе слуша, вижда, действа е самото Слово, свещения Огън, творческото Слово. - Щом това е така - казал Хермес, - дай ми да видя живота на световете, пътя на душите, откъде произхожда човек и къде се възвръща? - Да бъде според желанието ти. И тогава Хермес почувствувал отново притегляне към земята, той станал тежък като камък и се спуснал подобно на аеролит, със страшна бързина и се понесъл през пространството. Спуснал се на върха на планина. Било нощ. Земята била обвита в мрак. Членовете му тежали, като че били от желязо. - Подигни очи и гледай - чул той гласа на Озириса. И тогава Хермес видял чудна гледка. Безграничното пространство, звездното небе, го обгръщало със седемте си сияющи сфери. С един поглед Хермес видял седемте небеса, разширяващи се, подобно седем прозрачни концентрични сфери, в звездния център на който се намирал сам той. Този център бил опасан от Млечния път. Във всяка сфера се движела планета, съпровождана от един Гений (Дух ръководител) различни по форма, знак и цвят. В това време, когато Хермес поразен съзерцавал техните цветове и тяхното величаво движение гласа говорил: - Гледай, слушай и разбирай. Пред теб са седемте сфери, обгръщащи всички степени на живота. В техните предели става падението и възхождането на душите. Седемте Гении са седемте Лъчи на Словото - Светлина. Всеки от тях господствува над една сфера на Духа, над една степен в живота на душите. Най-близко до тебе е Геният на Луната, с безпокойна усмивка, увенчан със сребрист сърп (полумесец). Той управлява ражданията и умиранията. Той освобождава душата от тялото и я притегля в кръга на своето влияние. Над него бледния Меркурий, указващ със своя кадуцел (жезъл с две преплетени змии, представляващи инволюционния и еволюционен път на развитието) пътя на душите, слизащи и възлизащи. Още по-високо е блестящата Венера, държаща огледалото на Любовта, гдето душите ту се забравят, ту отново се познават. Над нея Гения на Слънцето тържествено издига факела на вечната красота. Още по-високо Марс размахва меча на Правосъдието. Възкачен на престола си над лазурната сфера Юпитер държи скиптъра на върховното могъщество, който е Божественият Разум. На границите на Вселената, под знаците на зодиака, Сатурн внася в света всемирната Мъдрост*. - Аз виждам, казал Хермес - седем области, съдържащи в себе си видимия и невидимия свят. Аз виждам седемте лъчи на Словото - Светлина, единия Бог, който господствува посред тях. Но, о, Господи, как се извършва странствуването на човека през всичките тези светове? - Виждаш ли - раздал се гласът на Озириса - светещия посев, който пада из пределите на Млечния път в седмата сфера? - Това са зародишите на човешките души. Те живеят като леки облачета в царството на Сатурна, щастливи, безгрижни, но несъзнаващи своето щастие. Но спущайки се из сфера в сфера, те се обличат в обвивки, все по-плътни и по-тежки. Във всяко въплъщение те добиват ново телесно чувство, съответствуващо на обитаемата сфера. Тяхната жизнена енергия постоянно се увеличава. Но тъй като те се обличат с тела все по-плътни, то те губят възпоминание за своето небесно произхождение. Така става падението на душите, идещи от Божествения Ефир. Все повече и повече обвързани в материята, все повече упоявани го отразяват в едни само мечти от живота, те се спускат, подобно на огнен дъжд, със сладострастни тръпки през областите на Страданието, Любовта и Смъртта, в глъбините на своята земна тъмница. В също такава тъмница и ти стенеш, задържан от огнения център на Земята и из тази тъмница Божествения живот представлява за тебе само безполезен сън. - Могат ли душите да умират? - попитал Хермес - Да, отговорил гласа на Озириса, много погиват, спускайки се в материята. Душата е дъщеря на небето и нейното странствуване е изпитание. Ако в своята безудържана любов към материята, тя изгуби възпоминание за своето произхождение, скритата в нея божествена искра, способна да се превърне в сияюща звезда, се възвръща обратно в ефирното пространство и душата се разпръсква във вихъра на грубите елементи. При тези думи на Озириса, Хермес затреперал, защото страшна бушуваща буря го окръжавала с черни облаци от всички страни. Седемте сфери изчезнали в гъсти мъгли. Той видял в тях сенките на хората, изпускащи страшни викове, тях ги хващали и разкъсвали на части призрачни чудовища и животни посред невъобразими стонове и проклятия... Такава е - раздал се гласът на Озириса - съдбата на душите неизправимо зли и низки. Тяхното мъчение ще се свърши само с тяхното унищожение, което е изгубване на всякакво съзнание. Но гледай, мъглите се разсейват, седемте сфери се появяват наново. Погледни на тази страна. Виждаш ли този рой души, стремящи се да се подигнат в лунната сфера? Едни от тях падат на земята, сметени от вихъра, като ято птици под напора на буря, други със силни движения на крилете достигат по високата сфера, която ги увлича в своето движение. Достигайки до нея, душите отново почват да познават божественото в себе си. Но този път те не се удовлетворяват от възможността дори за непостижимо щастие. Те се проникват от него, поглъщат го в себе си, задържат го с ясно съзнание, просветено от страданието, с енергична воля, укрепнала в борба. Те стават светли, защото подхранват в себе си Божественото и го излъчват в своите проявления. Укрепи своята душа, Хермесе, и проясни твоят помрачен дух при вида на тези летящи души, подигащи се до седмата сфера, гдето блестят като светкавици, защото и ти можеш да ги последваш, затова е необходимо само едно: желание да се подигнете. Погледни, как те летят и описват кръгове, съединяващи се в божествени хорове. Всяка се приближава към своя гений. Най-прекрасните обитават в областта на Слънцето. Най-мощните се изкачват до Сатурн. И само малцина се подигат до самаго Отца, ставайки всред съвършените сами съвършени, защото там, където всичко се свършва, всичко се вечно започва и всичките седем сфери възгласяват: „Мъдрост! Любов! Правосъдие! Красота! Слава! Знание! Безсмъртие!” --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- * Само по себе си се разбира, че тези божества другояче са наричани у египтяните. Но седемте космогенични божества съвпадат във всички митологии и по смисъл, и по атрибут. Техния общ корен е в древното езотерическо предание. Тъй като западното предание е възприело латинските имена, и аз запазвам тях за по-голяма яснота.

(Продължение) братство (Севлиево), Г. X, 6р. 209 (6.ІІІ.1938), с. 3 ÷ 4 2. Принципът на съответствията или аналогията. Това е вторият принцип от „Изумрудения скрижал на Хермеса”, който ни разкрива метода на аналогията, който е като извор от всеединството на Битието. Той гласи: „Това, което се намира долу, е аналогично (подобно) на това, което се намира горе, и обратно, това, което се намира горе, е подобно на това, което се намира долу, за изпълнение на чудното единство”. Този принцип ни посочва онази безконечна мъдрост, която прониква цялото Битие и го свързва в едно органическо цяло. Този принцип ни дава онзи метод, по който можем да изследваме света и живота и да открием законите и силите, които функционират в тях. Съгласно този принцип, съществува съответствие между трите свята - умствения, духовния и физическия. Този принцип ни позволява да вадим правилни заключения, - изхождайки от фактите във видимия свят, към фактите в невидимите светове. На основание на този принцип, съществува съответствие между човека и космоса, и между видимия и невидимия човек, и видимата и невидимата вселена. Но за да може човек да работи с този принцип, той трябва да има големи знания, да бъде мъдрец, за да намира съответствията. 3. Принципът на Вибрациите. Според този принцип „Всичко в Природата е в движение. Нищо не се намира в покой; всичко се движи, всичко трепти”. Херметистите придават на този принцип огромно значение, както това се вижда от следующето херметическо изречение. „Този, който разбира принципа на вибрациите, той е хванал скиптъра на властта”. Съгласно учението на херметизма, всичкото многообразие на явленията във вселената се обяснява с разликата в бързината на трептенията (вибрациите) на единната мирова същност. На единия полюс на огромната стълба на космичните вибрации - там, гдето те са най-бързи, - се намира духът на противоположния полюс, - това, което наричаме материя. Между тези два полюса се съдържат безчислени видове и степени на трептения, съответствуващи на различните проявления на енергията и ума. Този принцип има широко приложение в съвременната наука, която също така разглежда всички явления като различни степени и форми на трептения. Също така и мислите, чувствата и волята в човека са пак трептения в една много фина среда. Такива вибрации, възникнали в мозъка на един човек, имат стремеж да възбудят сродни вибрации в други хора. Способността да произведе съзнателно едни или други астрални или умствени вибрации, а така също и да ги придаде на другите хора, се отнася към областта на духовната или умствена алхимия, която особено ревностно се култивира от херметистите, като най-ценно от всички изкуства” (по Странден). Този принцип има широко приложение в астрологията и при по-конкретното разглеждане на астрологията ще се повърнем към него. 4. Принципът на полярността. Този принцип е формулиран в следующето изречение из Kybaliona: „Всичко е двойнствено; всичко има полюси, всичко има нещо противоположно на себе си, - сходното и несходното са също полюси; противоположностите са тъждествени по природа; между тях има различие само в степени; крайностите си схождат; всички истини са само полуистини; всички парадокси могат да бъдат примирени”. Така че от гледището на херметизма полярността е универсален закон. Той се проявява във всички области на живота - топлина и студ, светлина и тъмнина, дух и материя, добро и зло, мъжко и женско начала, са полюси. Херметичната наука поддържа, че абсолютната противоположност на положителните и отрицателни полюси е привидна. Полярността е всякога относителна. Противоположните полюси не са нищо друго, освен разнородни вибрации на една и съща мирова субстанция. Затова във всеки плюс има в нищожна форма минус и обратно. Тъй че във всеки полюс имаме и двете начала, само че едното е активно, дейно, а другото потенциално или слабо проявено. Следователно, при разбиране на закона за вибрациите, единият полюс може да се превърне в другия, противоположен нему. На основание на този закон става трансформирането на нисшите състояния и енергии във висши. Голямо изкуство е да знае човек как да превръща нисшите елементи във висши. Учителят обширно разглежда този принцип в лекциите, като изнася и методите, по които човек може да приложи този принцип. „Едно състояние може да бъде превърнато в друго, както могат да бъдат превърнати едни в други и металите и елементите. Една степен на ума може да се превърне в друга, едно условие за неговото проявление - в друго, един полюс - в друг, една умствена вибрация в друга”. Така гласи едно от изреченията из „Kybalion'a”. 5. Принципът на ритъма. „Навсякъде имаме втичане и изтичане. Всичко има свои приливи и отливи. Всички неща възникват и дохождат в упадък. Мярката на размаха вдясно е също и мярката на размаха вляво. По силата на ритъма едното се компенсира в друго”. Така изразяват в „Kybalion'a” принципа на ритъма. „Периодическата смяна на деня и нощта, приливите и отливите, времената на годината, противоположните настроения, революционните и реакционни епохи, материалистически и спиритуалистически мировъзрения и т. н. - във всичките тези примери виждаме как се проявява принципа на ритъма в явленията на природата, и в живота на човека и човечеството. Едно из проявленията на принципа на ритъма се явява така наречения закон за компенсацията. В „Kybalion'a” този закон е формулиран в следното изречение: „Мярката на размаха надясно е същата такава, каквато е мярката на размаха наляво; в ритъма едното се компенсира в друго”. Проявленията на този закон във физическият свят са безчислени. Един от основните закони на механиката, гласящ, че действието е равно на противодействието, не е нищо друго освен една от формите, в които се проявява действието на закона за компенсацията. Студът през зимата се компенсира с топлината през лятото. Радостният подем на духа се компенсира с мрачното настроение и песимизъм и т. н. 6. Принципът на причинността. „Всяка причина има свое последствие; всяко последствие има своя причина; Всичко се извършва по известни закони; случайността е само название, давано от нас на закони, които още не познаваме; има много плоскости на причинност, но нищо не става без закон” - така е изразен този принцип в „Kybalion'a”. Този принцип лежи в основата на цялото съвременно познание. Също така и във всички религиозни и философски системи на миналото той е бил силно подчертаван. Индусите го наричат закон за кармата, в християнството - закон за Божествената справедливост. 7. Принципът на двойствеността на активното и пасивното начала. Този принцип от херметическата философия е формулиран в „Kybalion'a” no следния начин: „Двойствеността на активното и пасивното начала се наблюдава навсякъде - във всичко има мъжко и женско начало, тяхната двойственост се проявява във всички области на „Битието””. Този принцип се силно потвърждава от електронната теория за материята, според която всеки материален атом се заражда при участието на две начала - активно и пасивно. Херметистите твърдят, че с течение на времето науката ще установи, че и явленията на химическото сродство и молекулярното сцепление и даже и всемирното притегляне всъщност не са нищо друго, освен форми на проявление на мировия принцип на двойственост на активното и пасивно начала. В психическия живот двойствеността на активното и пасивното начала се проявява като двойственост между нашето „аз”, от една страна, и всичките негови проявления, всичкото отнасящо се към него съдържание на нашето съзнание, от друга. Нашето „аз” е активен център на самосъзнание и инициатива, към което, като към обединяващ и координиращ център, се отнася всичкото съдържание, състоящо се от мисли, желания, емоции и т. н. Двойствеността на мъжкото и женското начала се проявява също и в двойствеността на нашия съзнателен ум и подсъзнанието *. С тези седем принципи, които лежат в основата на херметичната философия, се обясняват всички явления и процеси в човека, човечеството и природата. Тук се намират принципите на познанието, тук се намират законите на мисленето и методите на изследването. И тези принципи са предавани от уста на ухо от дълбока древност до началото на 20 век, когато са записани и публикувани. Тези принципи ни показват каква реална прозорливост е притежавал великият Хермес, когато ги е формулирал. Пред неговия поглед и в неговото съзнание ясно са изпъквали всички тайни, скрити във времето и пространството. И той казва: - Аз съм наречен Хермес Трисмегист - защото владея тайните и познанието на трите свята. И седемте принципа са универсални и имат отношение към всички области на Битието и живота. Това са принципи, до които съвременните учени постепенно се добират в обяснението на явленията и процесите в Битието и живота. И когато са формулирани от Хермеса, тогаз е посято семето, зародиша на съвременното познание и култура. Всичките тези принципи са обстойно разработени в беседите и лекциите на Учителя, като са дадени и методите, произтичащи от тях. Седемте херметически принципи лежат в основата и на астрологията. ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- * В изложението на 7-те принципи съм използувал хубавата книга на Д. Странден – „Херметизма” - на руски.

(Продължение) Братство (Севлиево), Г. X, бр. 208 (20.ІІ.1938), с. 3 ÷ 4 Древната херметична наука е стигнала до нас чрез Александрийската школа. По-голямата част от богатството на тази школа е изгорено при изгарянето на александрийската библиотека - от турците. Но това, което е останало, пак е достатъчно да ни покаже величието и дълбочината на онази наука, с която са разполагали посветените на тази школа. За това ни говорят и пирамидите, сфинкса и цялата египетска култура. От това, което е запазено от древния херметизъм, това, което е най-типично и което в най-синтетична форма ни предава учението са следните запазени документи. 1. Изумрудения скрижал на Хермеса; 2. 22 велики аркани или тайни, които в символична форма ни представят 22 от великите тайни на Битието, и съставят азбуката на окултната наука, т. е. абсолютните принципи и ключове, които се явяват като източник на мъдрост и сила, ако се приведат в действие от разумна воля. Всеки един символ е свързан с една буква от свещената азбука, и с едно число, и с определен цвят. 3. За трети източник на древния херметизъм може да ни послужи „Откровението или видението на Хермеса”, в което се предава откровението на Хермеса и срещата му с Озириса - великия Разум или великия Дух на Слънцето. В тази среща му се разкриват великите тайни на Битието и тайните на човешкото битие и на човешката еволюция. 4. Според окултното предание, още от най-древни времена на Школата съществуват формулирани основните принципи на учението, които са предавани само устно от Учителя на ученика, който ги е заучавал наизуст. Тези принципи, така изложени в синтетична форма, образуват символичен свод, през който човек трябва да мине, за да се добере до великите тайни. Този свод от принципи е известен под името „Kybalion”. Значението на тази дума с течението на вековете е изгубено. Този свод от изречения е било запретено да се записва и обнародва, макар че отделните изречения от него да са употребявани в съчиненията на различни херметични философи. Едва в началото на 20 век - 1908 г. трима посветени живущи в Америка са обнародвали част от тези изречения. Изреченията, изложени в „Kybalion'a”, ни дават съвършено ясна картина за херметичната философия, която ще изложим по-долу. Това са четирите оригинални източници, от които можем да почерпим древната херметична мъдрост. Върху 22 аркани няма да се спирам; ще се спра върху другите три източници, като ги изложа почти без коментарии. Те са дадени в такава синтетична форма, че всяка дума, всеки слог е пълен с тайни и смисъл. Всеки, като ги чете, нека сам размишлява върху тях, за да види какъв обширен свят и какво велико знание разкриват те пред него. Ще почна изложението с Изумрудения скрижал на Хермеса, който до средните векове също е бил предаван устно от учител на ученик, и тогаз е бил записан и публикуван, затова някои критици мислят, че е написан от някой средновековен философ-алхимик. II. ГЛАВА Изумрудният скрижал на Хермеса 1. Истинно. Несъмнено, Действително. 2. Това, което се намира долу, е аналогично (подобно) на онова, което се намира горе. И това, което е горе, е аналогично (подобно) на онова, което се намира долу, за осъществяване чудесата на единството. 3. И подобно на това, както всичко е произлязло от Единния (чрез посредството на Единния) или чрез размишлението на Единния, т. е. Словото, Мировото „Аз”, така всички неща са се родили от тази единна същност, чрез приспособление (или чрез приемането й отвън чрез приложението й). 4. Слънцето й е баща, Луната - майка. Вятърът я е носил в утробата си. Земята е нейна хранителка. Тази същност - Бащата на всичко - Телеам - прониква цялата вселена. Нейната сила си остава цяла (т. е. неизразходвана), когато тя се превръща в земя. 5. Ти ще отделиш земята от огъня, тънкото от грубото, внимателно и с голямо изкуство. 6. Тази същност се издига от земята към небето и отново слиза на земята, възприемайки силата, както на висшите, така и на нисшите области на света. По такъв начин, ти ще спечелиш славата на целия свят. Затова от тебе ще изчезне всякаква тъмнина. 7. Тази сила (същност) е най-силната от всички сили, понеже тя побеждава и най-изтънчените неща и прониква във всички плътни неща. 8. Така е бил създаден светът. 9. Оттук ще възникнат неизчислими приспособления, образът, на които е изложен по-горе. 10.Затова аз бях наречен Хермес Трисмегист (три пъти най-велик), тъй като аз притежавам познанието на трояката философия на всемира във всичката й пълнота. 11.Пълно е това, което казах за действието на Слънцето. Това е прочутият Хермесов скрижал, който съдържа в себе си принципите на цялото окултно знание. Но за да се добере човек до това знание, необходим е ключ. Хермесовия скрижал, както и всички херметични съчинения са така написани, че едновременно крият в себе си няколко значения - седем, или най-малко три. Тези значения са следните: 1) Метафизическо; 2) космогоническо; 3) антропогенвтическо; 4) психологическо или мистическо; 5) окултно (т. е. отнасящо се към алхимия, астрология, магия); 6) астрономическо и 7) Историческо (Д. Странден). На същия принцип са построени и Библията, и Новия завет. ІІІ. ГЛАВА Основни принципи на Херметизма Сега ще изложа основните принципи на херметизма, тъй както са изнесени в „Kybalion'a” - издадена на английски* (1908 г.) В основата на херметизма лежат следующите седем принципа: 1. Принципът на ментализма; 2. принципът на аналогията или съответствията; 3. принципът на Вибрацията; 4. принципът на полярността; 5. принципът на ритъма; 6. принципът на причинността, и 7. принципът на двойнствеността на активното и пасивното начала. Тези принципи лежат в основата на творчеството, във всички области на Битието. Учителят често се спира върху тези принципи, като казва, че всеки ученик трябва да борави с тях. 1. Принципът на ментализма. „Този принцип е изразен в следующето изречение в „Kybalion'a””: „Всичко е ум. Вселената е нещо умствено. Тя се съдържа в ума на Всеединния”. "Всеединното създава в своя безконечен Разум безчислени Вселени, които съществуват в течение на еони, и при все това, за всеединното съзнание, развитието, упадъка и смъртта на милионите вселени, се явява като един миг”. „Макар че всичко съществува във Всеединния, но не по-малко вярно е и това, че Всеединният е във всичко. Този, който действително е разбрал тази истина, се е добрал до великото знание”. В основата на съществуващата във време и пространство, и изменяваща се вселена, или зад тази вселена, всякога може да се намери субстанционалната Реалност - основната Истина”. ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- * „The Kybalion. A study of the Hermetic Philosopfhy of ancient Egypt and Greece” by three Initiates (The Yogi Publishing Society. Chicago, 1908.)

Влад Пашов част I. Астрологията като увод в херметичната наука и философия с. 221 част II. Елементите на астрологията с. 257 част III. Космичният и Земният човек с. 349 .

Влад Пашов (11.IX.1902 - 5.11.1974) АСТРОЛОГИЯТА И СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ .

16. Астрологията в огледалото на Гьотевото творчество Житно зърно, Г. XII (1938), кн. 2 ÷ 3, с. 47 ÷ 49 Не само че не потъмнява стечение навремето, но повече блести сияющият ореол около името на безсмъртния немски поет и мислител Гьоте. Цяла плеяда изследователи се занимават с неговото огромно наследство, в което блестят като скъпоценни бисери безсмъртните истини, постигнати от поета, натурфилософа и съзерцателя. Творчеството на Гьоте е една богата мина, над която се работи много десетилетия и в която се намират всякога все нови и ценни неща, които дават да се разбере, колко обширна, с какъв грамаден обсег е била душата на тоя безсмъртен гений. Пред мен е книгата на германския писател, познавач на Гьоте, Хайман, озаглавена „Астрологията в огледалото на Гьотевото стихотворно творчество”. Тая книга буди голям интерес още повече и поради факта, че Гьоте е бил някога противник на астрологията. По-късно, обаче, когато той навлязъл по-дълбоко в диплите на човешката мистерия, когато на зенита на неговото творческо досягане се очертава идеята за безсмъртния Фауст - тая велика книга за човека - той е видял истината по-зряло, и това, което се нарича съдба и предопределеност, се среща вече на всяка стъпка в неговото творчество. Тъкмо тия места от стиховете на Гьоте разглежда и ни дава Хайман. Своя възглед за астрологията, Гьоте е изказал много открито: „На 28 август 1749 г. по обяд, при дванадесетте удара на часовника, аз дойдох на света във Франкфурт на Майн. Констелацията бе щастлива: Слънцето беше в знака Дева и кулминираше на пладне. Юпитер и Венера се поглеждаха любезно. Меркурий небе в ретрограден ход. Сатурн и Марс бяха равнодушни, а Луната, която бе пълна, упражняваше своята сила със сиянието си, толкова повече че бе настъпил нейния час и се противопоставяше на моето раждане, което не можеше да стане по-рано от уречения миг”. Идеята за предо преде леността и за предначертания път в живота, по-право, за дадените възможности, които се откриват на човека, защото „звездите предразполагат”, но не принуждават”, или както казва Птоломей: „звездите управляват съдбата, но мъдростта управлява звездите”, Гьоте изрази в следните стихове: „Защото Бог самин Всекиму е пътят начертал, По който бързо стига Радостната цел щастливият. Ако, обаче, някому Нещастие сърцето оковава, Той всуе бори се, стоманените върви да разкъса, Който все пак, сал веднъж Горчиво острие ще раздвои. Гьоте говори, че „във всяко слънце е скрита една възможност, скрит е дял от общия живот, способен да се развива и да процъфти, като розов храст. „Живот кипи във всякоя звезда, Охотно движи се тя с други По същия избран от нея равен друм. В недрата на земята се пробуждат Сили, които ни извеждат Към могъщество и светлина.” Идеята, че всяко нещо преди да се осъществи на земята се осъществява в света на идеите и творческата промисъл, е дадено в стиховете: „Още като е лежал света На Бога във вечний скут, Сътворен е бил първия му ден В чуден творчески екстаз, И после рекъл е „Да бъде!” И когато тоя свят Властно в дело се превърнал, Чул се стон, въздишка, „ах!”” Това, че човек е свързан с живота на земята, с нейния ритъм и нейния огън, че той е мост между това кълбо на изпитания и небето, Гьоте е изразил в следните редове: „И земни глъбини и небесни сфери Потвърдяват закона що се крие На човека в гърдите.” Между тонове, багри и форми има неразривна връзка. Ония, които имат отворени духовните си очи, чувствуват тоновете като багри и багрите като тонове. Ние също говорим за цвят на тона, както и за крещящи, дисхармонични или хармонични цветове. Често в говора си ние даваме израз на онова у нас, което лежи като забравена истина. Слънцето за Гьоте не е само един център на багри и извор на светлина, но извор и на своеобразна и велика музика: „Чуйте, напрегнете слух! Бурята на хорите се чува Ясна за духовни сетива. Ражда се и новий ден. Песен ни донася светлината!” (Фауст II, 1 част) Докогато човек не превъзмогне всичко земно, докогато се не освободи от непрестанното вълнение на океана, върху плещите, на който се намира неговата ладия и се издигне до оная мъдрост, където душата и съдбата намират своето същинско начало, дотогава, той ще преминава през бурите на своята съдба, за да завърши великия кръг: „Душата на човека Прилича на водата: От небесата иде Пак издига се към тях. И в тая, вечната промяна, Наземи отново слиза. Съперник на вълните – вятъра Издига на високо пенливите вълни. Душа човешка - приличаш на водата, Съдба човешка, Как много си близка на вятъра ти!” При тоя бърз набег на мисли, които Хайман ни дава, става ясно, че в творчеството на Гьоте има примеси от ония проблеми, които е поставяла за разрешение някогашната и днешната астрология. Гьоте ги е доловил не толкова, може би, с вникване в тая наука, колкото с необятната мощ на своето сърце и интуиция. Georg Nordman

15. Автобиография Житно зърно, Г. XVI (1941), кн. 1, с. 229 Моят баща е свещеният огън на Слънцето, който ми подари живота, а майка ми е прекрасната Земя с гордите планини, моретата и долините, където в топлите градини зреят сочни плодове. Люлката, в която пораснах, е небесната обич, която непрестанно слизаше отгоре, а песните, с които заспивах, бяха песните на четирите годишни времена. Когато майка ми ме е родила, на изтока на небето могъщ Стрелец* е изпъвал своя лък. Затуй аз непрестанно гледам хоризонтите и диря пеещата му стрела. Братя и сестри в живота ми са тия, в чиито очи познах свещения, никога неутолен копнеж към белия, искрящ от светлина връх на духа. Своята казан и своята радост нося в себе си. Моята надежда са звездите, и моят път се губи във вечността. G. [Georg Nordman] ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- * Забележка; Георги Томалевски е роден на 4.IX.1897 г. нов стил в 1 (един) часа след обяд в София.

14. По колелото на Зодиака Житно зърно, Г XVI (1942), кн. 1, с. 22 РИБИ Има зеници на очи, от които наднича една голяма тайна. Мълчаливи и замислени, те са като водите на изумрудно езеро, в което се оглежда великолепието на света. Когато душата - бродница премине през тайната на четирите стихии, когато слезе от върха, спуснала се с пробудените пролетни води, тя ще намери огромната снага на океана, из който е излязла. Тогава тя ще носи скрита голямата тайна, притихнала на изумрудените й зеници. И както океанът мълчи след бурята, така мълчат и тия очи. Колелото е затворено. Небесните риби заключиха една от извивките на голямата спирала, за да започне нова и да продължи това, което е почнало преди всички векове. Мълчат зениците на душата-бродница, достигнала края на един от небесните мигове. Тия очи са пълни с мъдрост, но блестят като очи на малко дете, с трепкащи светлини на далечни сияния. Гледаш тия зеници и проумяваш, че животът на Великото е почнал в безначалието, и краят му се губи - в безкрайността. Една небесна капка току що е капнала в океана и пак се готви за ново пътешествие. Една капчица вода, дошла от висината на лазурното небе, понесла опита от четирите годишни времена, скрила в себе си слънцето, езерата в планинските дебри, ширината на просторите и топлата пазва на земята, над която се люлее златен клас. Една бродница душа чака своя час да полети отново. Познавам в света две зеници на очи, от които поглеждат тайни. В изумрудените им дълбини е отразено, като в повърхност на стихнало езеро, мъдрото великолепие на света. Стрелец

13. По колелото на Зодиака Житно зърно, Г. XV (1941), кн. 2, с. 73 ВОДОЛЕЙ Когато стигнеш високия връх на „планината”, ти ще срещнеш слизащите води на буйните потоци и пеещите ручеи. Зная, ти ще останеш там, при смълчаните езера, в които е отразено чистото небе на планината, но не за дълго. Ще те повикат гласовете на тия, които срещна през дългото си пътешествие, и ти ще ги чуеш в сърцето си тогава, когато планината, небето, езерото и ти станете едно. - Сбогом, мои слънчеви дни, сбогом, лъчезарен връх и тишина, в която Всемирът разкрива своето дълговечно сказание. Аз тръгвам, защото в сърцето ми се препълни съдът, в който събирах твоята обич. Потекоха реки в Космоса и като сребърни струни очертаха пътя, по който иде Оня, който ще разсече мрачния обръч. И ще тръгнем надолу с тихи стъпки край планинските потоци, които скачат като радостни деца. И няма да знаеш пътя си, и къде отиваш, и кому ще дадеш първите шепи от събраната си радост, както водите не знаят, кой ще бъде тоя, чиято жажда ще утолят в палещото пладне. Светът бе загинал за теб, но отново ще се роди светът в сърцето ти, преобразен и чакащ като засъхнала градина, като цветна леха, която чака благодатните капки под свода на небесната дъга. Не свършва пътят тук при планинското езеро. Не се затваря колелото в спокойната тишина на съзерцанието, защото ти не си един, а множество, което трябва да дойде в теб, след като ти отидеш при него. Който знае да чете писмото на съзвездията, ще познае, че е дошло времето да се отключат небесните извори и да лумнат реки на нов живот всред сухотата на нашите дни, когато земята е напукана и очите са пламнали в пустинна мъка. Със сребърно везмо върху чистото смито небе на Юг, звездите чертаят съдбини, от Север духат ветрове като студени пълчища, на Запад бягат подгонени сенки, а на Изток небето скоро ще покаже пролука, из която първом ще надникне зеницата на утрото, а после ще се втурнат като победни конници светлините на идещия ден. Разкъсан е обръчът! Прогонено е съмнението, разпукани са ледовете, и земята мирише на влага, стадата се пробуждат от зимния сън, гласът на хлопките пее в планината, децата поглеждат през синьото прозорче на къщурката, и едно цвете разтвори своята чашка. Ще заслизат планинските води по долините, ще напоят ливади и градини. Ще ударят колелото на мелниците, ще забучи радостно реката, и сърцето ще се събуди от един вик в ранното утро. Ти ще тръгнеш надолу като капчица вода, излязла из огромната делва на световното сърце. Ще влезеш в потока, за да те намерят скоро засъхналите жадни уста. Понесъл любовта на планината и синьото небе над нея, ти ще намериш сърцето, което те чака, цветчето, което е разтворило чашка за теб. Пътувай ти, капчице от небесната вода, защото е станало вече великото тайнство, защото е разсечен кръгът на тъмнината, и огнените жребци на деня препускат с развети гриви. Стрелец

12. По колелото на Зодиака Житно зърно, Г. XV (1941), кн. 1, с. 37 КОЗИРОГ Земята е постлана с меката постелка на искрящ сняг. Слънцето бяга между пролуките на сивата облачна покривка и скоро върхът на планината пламва в червените зари на залеза като че по него е потекла обилна лава. Настъпва мъдроока нощ и по небето се сипят едри, трептящи звезди. Навън утихват фъртуните, а в мълчаливата стая догарят червени въглени. Студена е земята, вковани в ледове са водите, в които играеше слънчевият лъч и водното конче, вковани са човешките сърца. Дълбока и мълчалива е нощта, в която небето е извезано със студени звезди, нощта, в която гасне въгленчето на огнището и надеждите на чакащите люде. Но никой не знае, колко е богата тая бременна нощ, защото из сърцето на света ще се роди светлият младенец, обещан още тогава, когато земята беше неустроена и пуста. Ще грейне на небето едра пътеводна звезда и ангели ще запеят в сърцата ни. Никой не знае, колко е богата тая вкована в ледове нощ, под снежните преспи, на която спи и чака житното зърно. Тъкмо сега, когато всички са престанали да вярват и нищо не очакват от земята, тъкмо сега тя ще разтвори топлите си пазви, за да даде най-скъпия си плод. В тая корава гръд, шибана от камшиците на зли фъртуни, напукана от мъка, изтъпкана с копитата на вражи конници, тихо зрее ласката на идещия ден, който ще залее света със своя блясък. Който знае да чете писмото на съзвездията, той е буден и чака. Той е приготвил даровете си и когато на тъмния купол светне великолепието на звездата, той ще тръгне да се поклони на любовта, която се роди. И колко са тия, които чакат! Сега дните са малки, а нощите дълги като нощи на затворник. Слънцето бързо пробягва по небето, заспиват планините, мрак пада над света и в дълбоката нощ, която обвива света, будни са тия, които чакат тихия зов. Навън е сковаващ студ. Вътре блещукат сетните въглени на огнището. Но знаете ли, колко е богата тая нощ над света? Знаете ли, че младенецът ще се роди? Пригответе дара - смирна и елей, да идем да ги поднесем! Стрелец

11. По колелото на Зодиака Житно зърно, Г. XV (1941), кн. 10, с. 331 СТРЕЛЕЦ Върху модрия фон на късното есенно небе блестят елмазите, които очертават могъщия лък на небесния стрелец. Една стрела лети вече към вселенските висини, и трепетната зеница на едно око дири огнената й следа. Това е стрелата, дето бележи диря на светкавица и която скоро ще срещне тежката завеса, разделила света на мрак и светлина. Там някъде, при тъмната преграда, ще потече бялата кръв на светлината, а денят, когато ще стане това, ще бъде наречен празник на огъня. Тъмна нощ, а някъде лети бял конник - бляскав като снежна преспа, огряна от лъчите на пролетно слънце. Бялата грива на жребецът плющи като знаме, а косите на конникът са златни пламъци. В ръката си той държи двуостър меч със сияние като лице на слънце. Непрогледна нощ, а над света препуска един от небесните войни, чийто баща е баща на Боговете, а майка му е смълчаната и тъжна земя. От далечни времена пътува тоя конник във вихрен бяг по чистата диря на небесната стрела понесъл копнежите на сърцата ни към великото сърце на света. Той е, що прогонва мрачните сенки по кръстопътищата ни; него виждаме в съня си, когато заспиваме с музиката на чистите желания. Един бял конник, преминал през тъмната врата на смъртта, препуска към царството на своето безсмъртие. Очите му са ведри като сини небеса, смела е десницата, в която блести слънчевият меч, бързи са стъпките на младия жребец. Пее ранната утрина, изтока се залива със светлини, птиците чакат празника на слънчевия изгрев. Ние будни чакаме огнената колесница в далечината на хоризонтите, а сърцата ни пеят своите химни. Вечер, когато тъмносиньото крило на нощта обвие полята, ние лягаме върху коравите и любещи длани на майката земя и сънуваме небесния стрелец, пуснал с приказен замах своята стрела. Огнена диря на светкавица сочи пътя й, по който ще преминат тия, що от смърт минават в безсмъртие. В тоя час на късното есенно небе брилянти бележат могъщия му лък. Победил скорпиона, той лети по царственото колело, което опасва като съдба вселенската снага. Който е роден от светлината и е приет между слънчевите деца, да изкове своя меч, да запали огъня в сърцата си, да яхне белия жребец и да поеме път по светкавичната диря на небесната стрела - по чистия път нагоре! Стрелец