Александър

4. Домове или силови полета Житно зърно, Г. ХІІ (1938), кн. 4 ÷ 5, с. 103 ÷ 107 рубрика Астрологични елементи Друга причина за изменение влиянията на небесните тела е едно второ движение на Земята, именно, около нейната ос от запад към изток, което обуславя видимото движение на небесния свод е противоположна посока. По силата на това въртене на нашата планета, в течение на 24 часа Слънцето видимо изгрява на източния хоризонт на дадено място, на пладне достига горния меридиан, после слиза към западния хоризонт и долния меридиан, за да се появи на другата сутрин пак на хоризонта на изток. Оттук имаме редуването на деня и нощта с всичките им особености, респективно известни промени в действието на дневното светило. Смятаме, че няма нужда да се доказва, какво е влиянието на слънчевите лъчи сутрин, на обяд и на полунощ - не е еднакво. Астрологията държи сметка и за околоосното движение на Земята, което предизвиква споменатите промени, като за тая цел към зодиакалната координатна система прибавя втора с оси хоризонтът и меридианът на мястото на събитието. Хоризонтът в хороскопа се проектира като хоризонтална, а меридианът - като отвесна линия. Вместо видимия хоризонт се взема истинският, който е успореден на първия, но минава през центъра на Земята. Разстоянието от един земен радиус, което ги отделя, се пренебрегва, понеже представлява незначителна величина в сравнение с космичните разстояния. Фиг. 1 Зодиакалните знаци съвпадат с домовете: първият знак заема първия дом, вторият знак - втория дом и т. н. Тъй като при съставянето на тая система в северното полукълбо се изхожда от положението на един наблюдател, който гледа към юг, то наляво се получава източният хоризонт, горе дохожда горният меридиан с южна посока, надясно пада западният хоризонт, а долу - долният меридиан, който бележи северна посока. С други думи, посоките в тая схема, която разделя Зодиака на четири части и образува скелета на хороскопа, са точно противоположни на посоките в географските карти. Като разделим всеки от четирите квадранти на хоризонт-меридионалната система на три части, ще получим така наречената домификация на хороскопа с нейните 12 дома или силови полета (фиг. 1). Пръв дом се смята тоя, който почва от източния хоризонт надолу. Другите следват реда на зодиакалните знаци, следователно, и те вървят в посока обратна на часовата стрелка. Хоризонтът разделя домовете на долни, намиращи се под хоризонта - 1. до 6. - и горни, разположени над хоризонта - 7. до 12. Меридианът ги разделя на източни, разположени на изток от него, това са: 10., 11., 12., 1., 2. и 3., и западни - на запад от меридиана, т. е. 4., 5., 6., 7., 8. и 9. домове. Домовете се разделят още на три групи: 1. ъглови, именно: първият дом - под източния хоризонт, десетият - на изток от горния меридиан, седмият - над западния хоризонт и четвъртият на запад от долния меридиан, 2. следващи, т. е. които идват след ъгловите — те са 2., 5., 8. и 11. домове и 3 падащи - това са последните домове във всеки квадрант, а именно 3.; 6., 9. и 12. Лесно може да се види, че има съответствие между ъгловите домове и кардиналните знаци, между следващите домове и неподвижните знаци, както и между падащите домове и подвижните знаци, но те не винаги съвпадат в хороскопа, понеже знаци и домове променят постоянно взаимното си положение (фиг. 2). Фиг. 2 Зодиакалните знаци, изместени спрямо домовете. Даден е момен - тът, в който на изток възлиза 19 градус от Дева, в зенита кулминира 19 градус от Близнаци,19 градус от Риби залязва, а в надира се намира19 градус от Стрелец. Хоризонт-меридионалната система е неподвижна за дадено място и характерна само за това място и за никое друго, но тя се върти ведно със Земята. Поради това нам се струва, че неподвижната система на зодиакалните знаци се движи от изток към запад. Зодиакът се проектира върху кръста, образуван от хоризонта и меридиана, като подвижен пояс и ние получаваме впечатлението, че знаците възлизат последователно на източния хоризонт, кулминират при горния меридиан, след това залязват на западния хоризонт и най-после се спущат към долния меридиан. Изгряващият градус на Зодиака се нарича асцендент, кулминиращ - зенит или медиум цели, залязващият - десцендент, а тоя, който заема долния меридиан - надир или имум цели. Подобно явление имаме и при небесните тела. Както е известно, истинското движение на планетите става в посока на реда на зодиакалните знаци, т. е. в посока обратна на часовата стрелка. Онова, което се наблюдава периодически като връщателно движение и в астрологическите таблици се отбелязва с R (ретроградност), е само зрителна измама. Вследствие относително бързото околоосно въртене на Земята, обаче, ние виждаме, че както Слънцето и зодиакалните знаци, така и Луната и планетите, които се намират в знаците, всеки ден обикалят в посока на часовата стрелка, т. е. от изток през горния меридиан към запад. От гореизложеното става ясно, че домовете всъщност бележат положението на даден силов център спрямо определено място или с други думи ъгъла, под който падат слънчевите, респективно планетни лъчи спрямо хоризонт меридионалната система на това място. Наблюденията са показали, че от тоя именно ъгъл или с други думи от положението на небесното тяло по дом зависи преди всичко силата на неговите радиации. Това важи както за Слънцето, така и за планетите, макар и в различен мащаб. Знае се, че интензивността на слънчевите лъчи с чисто физическо действие или както в астрологията ги наричат елементарни радиации, е толкова по-голяма, колкото Слънцето е по-издигнато над хоризонта и по-близо до перпендикуляра на дадено място. Елементарните радиации, обаче, действуват само доколкото центърът, от който те произхождат (Слънцето или планетите), е над хоризонта или близо до него, понеже те не са в състояние да проникнат Земята. Известно е, че кривата на дневната температура показва максимум за 2 часа след пладне и минимум — малко преди изгрев-слънце. Силата на по-висшите невидими радиации, както на Слънцето, така и на планетите, които влияят върху душевната и умствена сфера на човека и които представляват най-голям интерес за астрологията, според традицията действуват по друг начин. Трябва да се отбележи преди всичко, че Земята не представлява препятствие за проникването на тия лъчи. Освен това, вековният опит е установил, че те действуват най-силно, когато небесното тяло, от което те произлизат, наближава хоризонта или меридиана на дадено място, т. е., когато се намира в ъглов дом. Интензивността на радиациите на небесните тела, разположени в следващи домове, е по-малка, а е най-малка при космични тела, намиращи се в падащи домове. Обаче, интензивността на дадено астрално влияние не е еднаква и в един и същ дом. Тя е най-голяма, когато съответният силов център е в началото, при така наречения връх на дома, после намалява към края му, за да се засили на разстояние от 5° ÷ 6° пред върха на следващия дом. Тая зона на влияние в сферата на предходния дом се нарича орбис на върха. Тя е най-голяма при ъгловите домове. Някои автори, например Бейли, смятат, че зоната на влияние на асцендента, върха на първи дом, обхваща последните 10 градуса на 12 дом. Горните домове, т. е. разположените над хоризонта, имат това предимство над долните, че космичните тела, разположени над хоризонта, развиват всичките си радиации, значи включително елементарните, които както се спомена вече, отпадат при небесните тела, които се намират под хоризонта, освен, ако са близко до него. С оглед на това, някои домове в хороскопа се смятат като места с по-голяма интензивност. Такива са 3 от ъгловите домове, именно, първият, който е близо до хоризонта, 10. и 7., един от следващите - 11. — и един от падащите - 9.; последните два като прилежащи към десетия дом. Тия пет дома са получили и специално наименование - хилегиални, * Но домовете имат и друго значение. „Астрологически, домовете служат за установяване на влиянието, което упражняват планетите и зодиакалните знаци върху характера, дейността и съдбата на индивида, роден на едно определено място в едно определено време” (Синдбад — д-р Вайс). Ще дадем тук същественото от това, което Бейли - бивш председател на Дружеството на английските астролози, е писал върху значението и съответствията, приписвани на домовете, с известни допълнения, направени от Синдбад и д-р Вайс, от които ги взимаме. „I дом - дава указания за живота, заложбите, манталитета, волята и изразните форми (маниери) на родения, за добитите чрез сетивните възприятия физически опитности; той владее главата и лицето и отговаря на знака Овен. ІІ дом - дава указания за финансовите изгледи, парични работи и всички неживи неща със стойност (злато, сребро, стоки на домакинството и пр.); той владее шията и гърлото и отговаря на знака Телец. ІІІ дом - дава указания за кръвни близки, особено братя и сестри, къси пътувания, учение и възпитание и за интелекта; той владее раменете и ръцете и отговаря на знака Близнаци. ІV дом - дава указания за родителите, също средата на родения, неговите условия в последния период на живота; той допуща и тълкувания за наследените тенденции (наследствена маса); той владее гърдите и стомаха и отговаря на знака Рак. V дом - дава указания за децата, половата сила, усещания и емоции, идващи от сетивата, както и за светски предприятия; той владее сърцето и гърба и отговаря на знака Лъв. VІ дом - дава указания за болести, собствено служене, а също за всички живи неща, принадлежащи към собственото удобство, като слуги, домашни животни и пр.; той владее коремните органи и слънчевия възел и отговаря на знака Дева. VII дом - дава указания за брак и съдружничества, обществени работи, борби и открити врагове; той владее хълбоците и бъбреците и отговаря на знака Везни. VIII дом - дава указания за всички преходи на съзнанието, на първо място за смъртта и свързаните с това работи като завещания и пр.; той владее отделителната и полова система, и отговаря на знака Скорпион. ІХ дом - дава указания за религия, философия, метафизика, накратко за по-висшата духовност, по-нататък, за отношенията към закона, за далечни пътувания, за връзки с чужбина; той владее бедрата и отговаря на знака Стрелец. Х дом - дава указания за професията, светски почести и достойнства, слава и уважение, светска деятелност и морална отговорност; той владее коляното и отговаря на знака Козирог. ХІ дом - дава указания за приятели, познанства, желания и надежди; за печалбата от професията; той владее подколенната част на крака и глезените и Отговаря на знака Водолей. ХІІ дом - дава указания за тайни лични врагове, грижи, лишения, окултни тенденции, психично наследство от миналия живот; той владее нозете и отговаря на знака Риби”. Трябва да забележим, че на друго място същите автори препоръчват да не се схваща твърде тясно връзката между домове и знаци. А аналогията между домовете и съответните знаци от една страна и чертите на човешкия организъм от друга, е една от неуяснените проблеми в съвременната астрология. Подобно елементарните триъгълници при зодиакалните знаци, за които се говори по-рано, и домовете образуват въз основа близостта на техните значения 4 групи: триъгълник на живота - 1., 5. и 9. дом, срещу който е разположен триъгълникът на връзките - 7., 11. и 3. дом; триъгълник на дейността - 10., 2. и 6. дом и срещулежащия към него триъгълник на края - 4., 8. и 12. дом. Както се спомена вече, триъгълниците на елементите и триъгълниците на домовете не всякога съвпадат в хороскопа. Тъкмо „Поради бързата променливост на положението на домовете спрямо зодиакалните знаци, ние трябва да виждаме във взаимодействието на двете най-съществения и „най-индивидуалния” момент на хороскопа. Действително, и статистическият опит тук показва най-силно доказващите за астрологията честоти” (фон Кльоклер). „Съгласно един познат окултен закон, четвъртият член (тук дом б. н.) е реализираната цел на предходната тройка и същевременно изходната точка на един нов аналогичен период, продължаващ по същия закон. Според елементите, домовете I, V и IX отговарят на огъня и с това символизират в хороскопа духовността на родения, II, VI и X отговарят на земята и с това на материалните постижения на индивида. Домовете ІІІ, VІІ и XI съответствуват на въздуха, на едно влияние от духовен характер, но една духовност, която е по-нисша от тая на огъня. Това съответствие указва на психологическите качества на родения и предизвиканите чрез това външни връзки (семейство, общество и пр.). При домовете IV, VIII и XII, които отговарят на елемента вода, според гореизложеното се касае за един временен резултат (четвърти членове на предходни тройки б. н.), който ще образува основата на други понататъшни и с това ще развие съдбата на родения, касае се за реакциите, които се предизвикват в космичната среда от действията на отделните индивиди, с една дума за фаталността, на която са подхвърлени тия индивиди, тъй като именно те са я извикали сами със своите дела. В Зодиака на всеки воден знак е противопоставен един земен знак, а на всеки огнен един въздушен. При домовете намираме аналогично духовното значение да лежи срещу психичното, така да се каже срещу неговата материализация, а фаталността срещу собствената дейност” (Синдбад - д-р Вайс).

(Продължение) Житно зърно, Г. XII (1938), кн. 2 ÷ 3, с. 50 ÷ 52 „Космичните влияния създават само една душевна чувствителност, предварително нагласена, както и редица възможности, поставящи човека при раждането му в оная среда, която му подхожда. Узряването на тия предразположения е резултат на Живота и неговите опитности. Психическото лекуване доказва, че създаденото от контакта ни с хората, други хора могат да го развалят отчасти; но първичната ориентация си остава незасегната. Без съмнение, тя е, която остава трайна, основна и за всякога неизменна в съдбата на човека”. д - р Рене Аланди Символиката на знаците също подсказва някоя тяхна характерна черта, защото „имената на знаците стоят в някакво съответствие с техните качества” (Макс Хайндел). Така, Овен напомня борчески импулс, Телец — постоянство, Лъв - мощ, благородство, Везни - равновесие, хармония, справедливост и пр. Най-после, връзките, които според традицията съществуват между планетите и съответните знаци, обясняват известни оттенъци при някои знаци, които като че ли не могат да се изведат от дадените миналия път общи класификации и характеристики на знаците, например типично марсовите черти в един женски и воден знак като Скорпион. Астрологията поддържа, че Слънцето управлява знака Лъв, т. е., че между Слънцето и тоя знак има някакво сродство. Луната владее знака Рак. Според същата хипотеза, планетите управляват по два знака - един сроден и един допълнителен на тяхната природа. Така, Меркурий владее знаците Близнаци и Дева, Венера Телец и Везни, Марс господствува в Овен и Скорпион, Юпитер има своя „дом” в знаците Стрелец и Риби и, най-после, Сатурн е господар на Козирог и Водолей. Според традицията, радиациите на дадена планета, запазвайки своя основен характер, се оцветяват или пречупват различно в зависимост от знака, в който планетата се намира. Нейното действие, например, ще се активизира в един огнен знак, особено кардинален, какъвто е Овен, докато в подвижния воден знак Риби то ще се прояви много по-флегматично. По аналогия, влиянието на една планета, разположена във въздушен или земен знак, ще получи съответна окраска в духа на елементарната и динамична принадлежност на тоя знак. Ако се групират планетите на един хороскоп според тяхното положение по елементи, може да се получи една приблизителна представа за преодоляващия темперамент на индивида, а като се разпределят според присъствието им по динамични групи, ще може да се съди за динамизма, с който тоя темперамент би могъл да се прояви. Някои автори се опитват въз основа на елементарните комбинации, които дава тоя метод, да теглят далечни заключения дори за съдбата на индивида. Синдбад и д-р Вайс смятат, че такива опити може би са оправдани, доколкото характерът и темпераментът имат дял в определяне съдбата на човека, но съветват да се избягват увлечения в тая посока, защото по тоя метод могат да се получат само твърде общи (сумарни) резултати, толкоз повече, че в хороскопа има фактори, които дават по-добър и по-обоснован поглед върху съдбата на човека. Но въпросната хипотеза отива и по-нататък. Тя твърди още, че знаците упражняват влияние и без посредничеството на планетите. Според нея, цялата физиономия на човека получава отпечатъка на знака, под който се е родил, т. е. знакът, който в момента на раждането, респективно първата вдишка, е заемал източния хоризонт или, както се казва още, е възлизал или изгрявал. Обратно, от телесната форма може да се вади заключение за изгряващия знак, или както се нарича в астрологията - асцендента. „Колкото са трудни, от една страна, ясни дефиниции на телесните белези, толкова лесно могат да се направят, от друга страна, опити в това направление, които без съмнение могат да докажат поддържаната връзка между хороскопа и външния вид. Д-р Шваб (Берлин) има заслугата, че е проверил и потвърдил чрез опит реалността на застъпваното гледище. Той е накарал астролози, които са били особено упражнени в тая област, да отгатнат по формата на тялото, дори отчасти само по фотографии, асцендента на 50 лица, чиито рождени дати на първо време не са били познати. При това са се получили 36 улучвания, което отговаря на 72 %. Случайността тука би допуснала само около 8.3 % улучвания (фон Кльоклер). Понеже в едно денонощие всички знаци преминават през източния хоризонт, като всеки знак го заема в продължение на около 2 часа, то всеки ден на едно и също място могат да се родят представители на всички 12 зодиакални типове. Изгряващият в определен момент знак се намира чрез изчисление и не бива да се смесва със знака, в който стои Слънцето по това време. На родените под разните знаци традицията приписва не само известни външни белези, но още и определени душевни заложби, които могат да се обяснят, като се вземе предвид всичко казано за качествата на зодиакалните знаци. Изводът на съвременната характерология, че „една връзка между формата на тялото и характерът е неоспорима в главните линии” (фон Кльоклер), идва да потвърди това астрологическо схващане. Впрочем, трябва да се изтъкне, че физическият облик на типовете е от второстепенно значение за астрологията. Ние даваме тук характеристиките, които е дал Алан Лео в своята малка астрологическа серия, като си позволяваме да ги съкратим значително с оглед на мястото, с което разполагаме. „Овен - характер: смелост, честолюбие, борчески дух. Среден ръст, тяло сухо, продълговато лице, глава широка към слепите очи, проницателен поглед, гъсти коси”. „Телец - характер: постоянство, упоритост, консерватизъм, практични способности, понякога бавен и равнодушен; яростен при разгневяване. Малка фигура, склонност към пълнота, четвъртита форма на тялото и лицето, къс и дебел врат, къси и широки ръце”. „Близнаци - характер: жив ум, обича четене и писане, занимаването с умствена работа; притежава добри заложби и голяма сръчност. Тънко, стройно тяло, лице, нос и брадичка удължени, пръсти и ръце дълги, цвят на лицето блед или сангвиничен, остър поглед, жива и бърза походка”. „Рак - характер: променчив, обича пътуванията, но е привързан и към домашния живот; има психични и окултни заложби. Среден ръст, обло лице, къс нос, очи сиви или ясно сини, цвят блед, склонност към пълнота”. „Лъв - характер: самоувереност, честолюбие, властолюбив, благородство, любвеобилност. Мощна фигура, светли коси, пълна, кръгла глава, цветущ изглед, изправена походка”. „Дева - характер: добри умствени качества, находчив, методичен, критичен, склонност към медицина. Среден ръст, лице кръгло, тъмни коси и очи, възпълен”. „Везни - характер: обича дружбите и удоволствията, любвеобилен, но променчив, добри умствени качества, насочени по-скоро към изкуство, отколкото към наука и практична дейност. Добре оформено тяло, над среден ръст, склонност към пълнота над средна възраст, кръгло лице, хубав цвят, правилни черти, приятна външност”. „Скорпион - характер: самоувереност, решителност, упоритост, силна омраза и любов, критичен дух, гневлив и отмъстителен, ако е предизвикан. Склонност към хирургия. Гъсти и тъмни коси, понякога къдрави, орлов нос”. „Стрелец - характер: добросърдечен, весел, деятелен, справедлив, откровен, обича пътуване и спорт. Понякога склонен към религия, философия, право. Висок, добре оформено тяло, кафяви коси, сини очи, овално лице, свеж цвят”. „Козирог - характер: самообладан, търпелив, упорит, справедлив, пестелив, затворен, хитър, сериозен, студен, понякога тъжен. Дребен до среден ръст, понякога костелив и мършав; дълъг и голям нос, тъмни коси, рядка брада”. „Водолей - характер: интелектуални и практически способности, самообладание, находчив, оригинален, интуитивен, обича науките, понякога проявява склонност към окултизма, добър познавач на хората. Среден ръст, добре оформено тяло, светъл цвят, правилни черти, лице дълго”. „Риби - характер: мекота, равнодушие и нерешителност; променчив, чувствителен, любвеобилен, понякога затворен в себе си или самотен. Малък ръст, пълно лице, блед цвят, големи очи”. Чистите типове са редки. Измененията се обуславят от редица обстоятелства, разглеждането, на които предполага познаване на всички астрологични елементи.

3. Зодиакални знаци Житно зърно, Г. XII (1938), кн. 1, с. 13 ÷ 15 ; кн. 2 ÷ 3, с. 50 ÷ 52 рубрика Астрологични елементи „Съществува една космична хармония, която обуславя зачатието и раждането на хората, съобразно характерните им душевни предразположения. Върху несъзнателния песимизъм на човека, от който зависи и неговото поведение, влияят толкова много фактори, че това, което съставя неговата личност, е наистина равнодействуващата на целия Всемир.” - Психоаналитикът: д-р Рене Аланди Наблюденията са показали от друга страна, че основните влияния на планетите, за които се говори миналия път, подлежат на промени. Изследвайки законите на тия промени, астрологията е установила, че една от причините е въртенето на Земята около Слънцето. Както се знае, вследствие наклонението на земната ос спрямо плоскостта, в която Земята се движи около Слънцето, последното в течение на една година променя видимо своето положение към екватора от 231/2 ° в южна до 231/2 ° северна ширина и обратно. Всички познаваме отраженията във влиянието на главния силов център на нашата планетна система, които произлизат от това обстоятелство. Всички знаем, че в резултат от различното положение на Слънцето спрямо даден хоризонт, обусловено от споменатото въртене на Земята, ние имаме годишните времена с всичкото им разнообразие, за всекиго е ясно, че действието на слънчевата енергия през май, септември и декември не е еднакво. Астрологията е взела предвид движението на Земята около Слънцето чрез въвеждане на зодиакалния кръг, т. е. оная ивица на небесния свод, в която лежат видимите пътища на Слънцето и планетите. Зодиакът представлява координатна система, едната ос на която минава през двете равноденствени, а другата през двете кръговратни точки. Видимото движение на Слънцето през четирите квадранти на Зодиака бележи четирите годишни времена. Като се раздели всеки квадрант на три равни части, получаваме дванадесетте зодиакални знаци, всеки от които Слънцето изминава за около 30 дни. Пръв знак се смята Овен, който почва от точката на пролетното равноденствие. Останалите знаци: Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби следват в посока обратна на часовата стрелка. Трябва да се прави разлика между съзвездията, които образуват естествения Зодиак и знаците, които съставят така наречения интелектуален Зодиак, макар имената и символите им да са същите. Собствено, знаците са получили имената си от съзвездията, с които са съвпадали преди близо две хиляди години. Но понеже началото на интелектуалния Зодиак - пролетната равноденствена точка - се движи макар и бавно в посока обратна на реда на зодиакалните съзвездия, се е получило едно изместване на двата Зодиака, Вследствие на споменатото прецесиално движение, пролетната равноденствена точка преминава зоната на едно съзвездие за една епоха от 2160 години, следователно, ново пълно покриване на двата Зодиака ще има след всеки 25,920 години, т. е. една платонова година. Според Алан Лео естественият Зодиак има отношение към еволюцията на Макрокосмоса, а интелектуалният Зодиак, с който работи европейската астрология, има отношение към еволюцията на човека. Промените в биофизичното действие на Слънцето, които знаците причиняват поради своето северно или южно положение спрямо екватора, не са единствените. Хилядолетни наблюдения са довели до мисълта, че знаците сами по себе представляват зони на астрални енергии и че те по силата на своите собствени качества модифицират влиянията на всички тела от нашата планетна система. Ето едно от астрологическите твърдения, за които не се дават никакви теоретически доказателства. Колкото и да изглежда необосновано, това схващане не ще да е лишено от известна доза истина. Ние сме склонни да мислим така, не само защото в случая имаме работа с опитно установени влияния или съответствия, издържали контрола на много векове, но и поради факта, че те са били признати дори и от хора като Кеплера и астролозите-статистици, които бяха отхвърлили по принцип всички астрологически положения, за да приемат впоследствие само ония, които са се оказали верни след проверка, направена от тях лично. С оглед на това и като се има предвид, че земното привличане е съществувало и преди Нютон да го бе обяснил, ние можем да разглеждаме въпросния възглед, както и много други в астрологията, като проста хипотеза за работа, която ще трябва да се приеме или отхвърли, след като я опитаме достатъчно на практика. Въз основа на качествата, които се приписват на зодиакалните знаци, традицията дава следните класификации. С оглед на техния позитивен или негативен характер, тя различава мъжки или женски знаци, които се редуват един след друг. Според динамичното им естество знаците се делят на: 1) кардинални - това са знаците, с които започват годишните времена, 2) неподвижни - средата, най-типичното време на всеки сезон и 3) подвижни - последните месеци на сезоните, които представляват край на едно годишно време и преход към следващото. „Динамичните групи показват следните възможности на дейност: Кардинална: Овен, Рак, Везни и Козирог - честолюбие, предприемчивост, любов към независимост, самосъзнание, дейност, стремеж за вземане ръководството в свои ръце, за заставане начело. Неподвижна: Телец, Лъв, Скорпион и Водолей - гордост, достойнство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидарност. Подвижна, обикновена: Близнаци, Дева, Стрелец и Риби - многостранност, приспособимост, безпокойство, нерешителност”. (Синдбад - д-р Вайс). Според елементите, към които принадлежат, знаците образуват четири групи. Ще дадем и техните прояви пак с думите на същите автори: „Огнена: Овен, Лъв и Стрелец - дава огнения, холеричен темперамент с неговата сила, енергия, почин, с неговия полет и идеализъм. Земна: Телец, Дева и Козирог - дава земния нервен темперамент с неговите практични, материалистични, издръжливи прояви. Въздушна: Близнаци, Везни и Водолей - дава въздушния сангвиничен темперамент с неговата изтънчена интелектуалност и вдъхновение. Водна: Рак, Скорпион и Риби - дава водния, лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения, чувства, с неговата впечатлителност, често достигаща до медиумизъм”. Не е трудно да се види, че знаците на всяка динамична група образуват равностранен четириъгълник в Зодиака, а знаците от всеки елемент-равностранен триъгълник. Огненият и въздушният триъгълници са разположени един срещу друг и образуват шестоъгълната звезда на мъжките знаци; същото важи за земния и водния триъгълници, които дават хексаграмата на женските зодиакални знаци. От по-горе изложеното може също да се види, че знаците във всеки елементарен триъгълник, които, естествено, принадлежат към един и същи елемент, се различават помежду си по своята динамичност, тъй като един от тях принадлежи към кардиналната, друг - към неподвижната и трети - към подвижната група. Обратно, знаците във всяка от динамичните групи - четириъгълници или кръстове - се различават помежду си по своята елементарна принадлежност: във всеки динамичен четириъгълник е представен един огнен, един воден, един въздушен и един земен знак. Разбира се, никой сериозен човек, който има макар и най-малка представа за нивото на миналите култури, не би могъл да мисли, че под елементи древните са разбирали конкретно огъня, земята, въздуха и водата. Не ще съмнение, че в тия символи те са виждали носителите на един сбор от качества, които не биха могли да се изразят по-кратко и по-картинно.

2. Планети Житно зърно, Г. XI (1937), кн. 7 ÷ 8, с. 200 ÷ 203 рубрика Астрологически елементи „Критичният философ може a priori да отрича само тогава, когато са налице вътрешни противоречия, а случаят с астрологическото учение сигурно не е такъв. Че „духът на времето” уж е превъзмогнал това учение, не ни говори нищо. Витализмът и окултизмът бяха вече също веднъж „превъзмогнати”, но днес цъфтят прекрасно в нова строга форма”. - Проф. Ханс Дриш В миналото астрономията и астрологията са представлявали неразделно цяло - първата като анатомия, втората като физиология на космоса. Това е било така и за класиците на европейската астрономия - Тихо де Брахе, Кеплера и Нютона. Традиционната астрология гради и днес върху астрономическа база. Както е известно, като изходна точка за астрологически изследвания служи хороскопът, т. е. карта на небето за даден момент и дадено място, изчислението, на който е една математическа работа. Елементите на тая небесна карта, т. е. факторите, които се взимат предвид, при астрологическото изследване са: 1. Планетите, Слънцето и Луната, като извори на астрална енергия (X. Селва). За по-точни изследвания се взимат под съображение още влиянията на неподвижните звезди от по-голяма величина и, евентуално, налични комети. 2. Знаците, като зони на астрална енергия (Селва). 3. Домовете или силови полета и 4. Аспектите. Планети За влиянието на космичните тела се е писало твърде подробно в списанието (виж статиите на Г. Радев в първите годишнини на „Житно Зърно”). Затова ние ще се задоволим да припомним само няколко най-елементарни факти. Днес е общоприето, че Слънцето е извор на всички енергии и живот не само на Земята, а и на цялата слънчева система. Влиянието на слънчевите петна върху магнитните бури на Земята, ритмичните повторения на сухи и влажни периоди и кризите при известни нервни болести е вече научно установен факт. Влиянието на Луната върху приливите и отливите също е известно не само на хората на науката. Много по-незабележими и затова силно подценявани са влиянията на планетите. Достатъчно е, обаче, да вземем предвид гравитацията, която поддържа равновесието между колоси като планетите на нашата слънчева система, за да стане ясно, че както при Слънцето и Луната, така и при планетите имаме работа със сили, които далеч надхвърлят ония, с които разполага днешното човечество. С оглед на горното, логично би било да се допусне, че огромните планетни електромагнити, които според науката действуват върху Земята като цяло, не може да не упражняват някакво влияние и върху нейните части, респективно обитатели. Впрочем, науката с най-новите си изследвания установи наличността на „космични лъчи 100 пъти по-проникващи от най-проникващите известни досега лъчи — рентгеновите”, установи, че „смущенията на земния магнетизъм, електромагнитните вълни, северното полярно сияние и дори някои земетръсни явления са последица на това влияние” и още, че „космичните лъчи безспорно имат влияние и върху проявите на живота” (виж брошурата „Космични лъчи” от проф. Ас. Златаров). Значи, официалната научна мисъл идва да потвърди онова, което астрологията застъпва от хиляди години. Многовековните астрологически наблюдения са показали, че едни от планетите се явяват като по-активни, други като по-пасивни в своите влияния. Според преобладаването на позитивните, електрични или негативните, магнетични радиации, астролозите разделят планетите на: 1. Мъжки: Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Меркурий и 2. Женски: Венера, Луната и, може би, Нептун. Някои автори смятат, че Меркурий променя своето естество, като става електричен в мъжки знаци и магнетичен в женски. Астрологическият опит е установил още, че въздействието на разните планети е различно - влиянието на Луната не е еднакво с това на Меркурий, Марс действува съвсем различно от Венера, вибрациите на Сатурн се чувствуват съвършено по-иначе от тия на Юпитер и пр. Въз основа на това обстоятелство, планетите се делят още на добри и лоши. Като добри, обикновено, се смятат Юпитер, Венера и Слънцето. Като зли — Сатурн, Марс и Уран. Луната, Меркурий и Нептун минават за неутрални. Впрочем, и тука няма пълно единство. Има автори, които смятат, че повечето от хората още не могат да възприемат вибрациите на Нептуна, планетата на висшата любов и затова ги схващат като дисхармонични. Изразите „добър” и „лош”, „благотворна” и „неблаготворна планета” имат и в астрологията само относително значение. Така, Сатурн не е всякога зъл и Юпитер не е всякога добър; тяхното фактическо влияние зависи от тяхното положение и аспектиране в съответния хороскоп. Всяка планета може да бъде разглеждана като един принцип, чиито въздействия могат да преминат всички степени между добро и зло”. (Синдбад - д-р Вайс). Диференциацията на влиянията и значенията на разните планети отива още по-нататък. Нека оставим да говори по тоя въпрос един майстор - Сефариал, който е дал следните колкото кратки, толкова и инструктивни характеристики. „Луната прави родения под нейно влияние непостоянен, капризен, със силно въображение, способен да спечели обществено признание, но изложен на опасността от обрати. Тя дава промени, пътувания, тайнствени или романтични преживелици, популярност, обществен живот. Меркурий прави родения под негово влияние склонен към писателска дейност или към проста писарска работа, годен също за научни занимания и интелектуални постижения. Той прави родения хитър, приказлив, зает и неспокоен. Той дава отношения към търговията и индустрията, пътешествия, писма, послания, интелектуална дейност. Венера прави родения под нейно влияние кротък, културен, оптимист, добре сложен, с обноски, които спечелват човека, любвеобилен, практичен, склонен към чувствената и по-висша красота и към изящните изкуства. Тя създава любовни работи, увлечения, бракове, приятели, удоволствия, благоволения от страна на жени, успех, благосъстояние. Слънцето прави белязания от него щедър, благороден, честолюбив, сръчен в изкуствата, обичащ истината, мъдър съветник и със здрав разсъдък. То дава почести, слава, издигане, високо покровителство, високо положение на държавна служба, здраве и власт. Марс прави белязания от него безстрашен, храбър, лесно възбудим, импулсивен, демонстративен, шегобиец, циничен, независим, действуващ реформаторски или разрушително. Той докарва неприятелства, борби, наранявания с огън и желязо, предателства, клевета, кражба, внезапна, най-често насилствена смърт, бойна слава, ентусиазъм, лудост, остри болести и болки. Юпитер. Роденият под негово влияние е йовиален, великодушен, умен, учтив, честолюбив, симпатичен, човечен. Той дава щастие, богатство, изобилие, успехи, почести, приятели, покровителства, превъзходство и плодовитост в работата. Сатурн прави родения под негово влияние да обича независимостта, нещастен, затворен, недоверчив, ревнив, скъперник и роб на навици. Той създава закъснения, пречки, недостатъци, тайни, злополука, падане от положение, нещастие, меланхолично настроение, хронически болести и злини, грижи, скърби и изпитания. Уран прави родения под негово влияние непостоянен, капризен, ексцентричен, импулсивен, находчив, оригинален и духовит, критичен; упорит в своите мнения, егоцентричен, романтичен, горд и своеобразен в много отношения. Той дава конструктивни и механически способности, внезапни промени, отчуждавания, грижи, заточение, неприятелства, несигурно издигане и бунтарска импулсивност. Нептун. Един човек, роден под влияние на Нептуна е интуитивен, непостоянен, сензитивен, мистичен, крайно емоционален, изложен на самоизмама и подражание. Той създава много промени в живота. Издигане и падане чрез женски влияния, артистични заложби, тайни в живота, интриги и тайни връзки”. Това могат, според Сефариал, главно да означават планетите като показатели на живота. „Обикновено на планетите биват приписвани известни общи аналогии към определени състояния и събития в живота на родения” (Синдбад - д-р Вайс). Ето и тия аналогии пък според Сефариал. „Луната, аналогия към майката, дома, пътувания, промени, жени, брачни въпроси, здраве, популярност и простия народ. Меркурий, аналогия към ума и неговата работа; към паметта, любов, удоволствия, изкуства и отношения към другия пол. Слънцето, аналогия към почести, слава, положение, безсмъртна индивидуалност, властна воля, издигане, към бащата, към жизнената сила на родения. Марс, аналогия към огън, треска, лудост, борби, честолюбие, пожелания, насилие, енергия, приключения, отрова, насилствени наранявания, страсти, насилствена смърт. Юпитер, аналогия към мъдрост, религия, дълг, правни въпроси, духовенство, благочестие, изобилие, увеличение, богатство и щастие. Сатурн, аналогия към баща, болест, хронически заболявания, пречки, падения, бедност, тъмнота, отпадък, вкоренени навици, дълготрайни отношения. Уран, аналогия към катастрофи, внезапни събития и промени, загуби, самоубийства, трагедии, романтични работи. Нептун, аналогия към тайнствени работи, измама, засада, скитнически живот, странна неестествена смърт, заточение, тайни общества”. Синдбад и д-р Вайс, които дават горните характеристики на Сефариал, неколкократно подчертават, че така дадените аналогии в никой случай не бива да се използуват изцяло. В отделния хороскоп, дадена планета ще има само някои от тия значения, които и се приписват, а кои са те, се определя от положението на планетата по знак, дом и аспекти. Но това е въпрос, който предполага познаването на четирите астрологически фактори. Както виждаме, за символическото представяне на планетите служат 3 фигури: кръгът, полукръгът и кръстът. Кръгът е символ на Духа. Полукръгът е символ на душата. Кръстът е символ на тялото, материята. Който обича да размишлява върху планетарната символика, ще получи, може би, и по тоя начин осветления, а може би, дори още по-дълбоки осветления върху природата на планетите” (Синдбад - д-р Вайс). Повече подробности по тоя въпрос виж в статиите на Г. Радев върху „Сферите на разните планети”, печатани в „Житно зърно” и литературата, особено петтомния труд „Astrologische Bausteine” от Sindbad и Dr. Weiss.

1. Астрологията в миналото и днес Житно зърно, Г. XI (1937), кн. 4 ÷ 5, с 102 ÷ 109 „Една от съществените цели на всяка естественонаучна дейност е да направи възможно предсказването на бъдещи събития”. - Проф. В. Оствалд Известно е, че само някои места от „тъмните пророчества” на Нострадамуса (1503 ÷ 1566) са понятни за читателите. От тия места, обаче, става ясно, че Нострадамус е предвидил между другото френската революция – „годината 1789, за която ще се казва, че е начало на нова ера”, идването на Наполеона – „Близо до Италия ще се роди император, който ще струва скъпо на царството...”. Нещо повече - той е дал и имената на исторически лица, които са живели няколко века по-късно. Доскоро не се знаеше с положителност, по какъв път Нострадамус е стигнал до своите предсказания, граничещи с ясновидството. Сам той не е намерил за нужно да осветли напълно и тоя въпрос, В писмото си до Хенриха II, при когото е бил придворен лекар, Нострадамус се задоволява да забележи само, че предсказанията са направени въз основа на египетски и персийски документи, които той е трябвало да изгори, за да не попаднат в недостойни ръце. От изследванията на П. Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамуса, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия преди официалната наука да се бе добрала до тия открития. Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството”, са само илюстрация на изложената теория. Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамуса” (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т. е., колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог. На всеки случай, сега може да се каже, че и, ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамуса биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни. Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни. Европейският културен цикъл е заварил общодостъпната астрология в напълно разнебитено състояние. От съществуващите в древността няколко екзотерически системи до нас е достигнала по-цялостно една, която със своята космофизическа основа е и най-близка до манталитета на съвременното човечество. Настоящият бегъл исторически преглед се отнася до тая именно европейска астрологическа традиция. * * * Сглобена от остатъците на една солидна наука, традиционната астрология, в своя стремеж да установи наново закономерната връзка между космичните явления от една страна и живота върху нашата планета от друга страна, е засегнала един жизнен проблем и с това е предизвикала съответната реакция. Както в древността, така и в по-ново време тя е имала ожесточени противници и горещи защитници. Общо взето, в миналото, когато чувството и знанието за единството във вселената и за органическата връзка на отделните й части е било по-живо, астрологията се е радвала дори на особена почит. В течение на вековете тя е имала на своя страна едни от най-големите представители на човечеството, някои от които първоначално са били враждебно настроени към нея. Характерно е, например, обстоятелството, че трима от най-големите лекари в историята - Хипократ, Гален и Парацелз - са се занимавали активно с астрология. Хипократ, бащата на медицината, е смятал, че „оня, който не познава астрологията, заслужава по-скоро името глупец, отколкото името лекар”. В школата на Питагора е било задължително изучаването на математиката и астрологията. Последната се е считала като привилегия на мъдреца. „Остави заблудените да действуват без цел и основание, а ти ще трябва в настоящето да наблюдаваш бъдещето”. Тъй като астрологията често се схваща като фантазиране на мечтателно настроени души, не е безинтересно да се спомене, че и Бекон (Бейкън), човекът, който въведе експерименталния метод в съвременната наука, също е бил един от почитателите на астрологията. Между почитателите на науката за астралните влияния намираме още умове като Платон, Аристотел, Сенека, Манта, Джордано Бруно, Спиноза, Шекспир, Гьоте, Лайбниц и други. Привърженици на астрологията са били и астрономи като Птоломея, Тихо де Брахе, Нютон и Кеплер, който е оставил толкова литература върху тая област, че би трябвало да бъде разгледан отделно. В лицето на Морен дьо Вилфранш (1583 ÷ 1656), лекар и професор по математика в Колеж дьо Франс, традиционната астрология е имала последния си голям представител. Морен, „най-научният дух и най-светлият талант, който се е появил в астрологията досега” (X. Селва), пръв въвежда рационалното и критично изучаване на завареното астрологическо наследство и така е създал „една стройна, логична и добре обмислена система” (Синдбад - д-р Вайс), изложена в неговата двадесет и шест-томна „Астрология галика”. Твърди се, че никой още не е успял да посочи едно погрешно предсказание на тоя майстор астролог. Това важи изглежда, и за най-смелите му твърдения. Така, поканен да присъствува при раждането на Людвиг XIV, Морен е предсказал, че бъдещият монарх ще царува 57 години. Не по-малко куриозно е обстоятелството, че Кромвел |Кромуел], сигурно един от най-трезвите държавници, които историята познава, е разчитал на това предсказание на Морена като на положителен факт, който впрочем се е потвърдил от живота. (Фон Себотендорф). * * * След Морена започва упадък на астрологията. Причините трябва да се дирят отчасти у самите астролози. Използването на астрологията за търговски цели, от една страна, и неспособността на мнозинството астролози да се справят с оскъдната и затова извънредно трудна материя, от друга страна, са допринесли не малко за дискредитирането на предсказателната наука на древните мъдреци. Но тия упреци, които впрочем могат да се направят почти във всяка научна област, засягат астролозите, не и астрологията. За компрометирането на астрологията са съдействали, обаче, доста много и нейните противници и то със своята неосведоменост, с криви заключения и, може би, поради липса на добра воля. Нашата цел, без съмнение, не е да доказваме чрез теоретически построения правотата на нашите възгледи, тъй като смятаме, че единствен опитът е меродавен при установяване стойността на астрологическите принципи. Все пак, не можем да не кажем по няколко думи и за критиките, които се правят на астрологията от страна на нейните противници. Така, някои от тях отричат астрологията от страх пред детерминизма. А всеизвестно е, че има детерминисти, които нямат нищо общо с астрологията; знаят се от друга страна и не малко астролози, които съвсем не са фаталисти. Всеки, който е прочел някое по-голямо ръководство по астрология, сигурно е срещнал двете стари астрологически максими: „звездите правят наклонен, но не принуждават” и още „звездите управляват съдбата, но мъдрецът управлява звездите”. А и най-модерни автори говорят за „условен детерминизъм” и „условна свобода на волята” (фон Кльоклер). Прочее, едно излишно недоразумение. Други отричат астрологията пак априори, понеже не могли да си представят как е възможно планетите да влияят върху живота на Земята. Безспорно, съмнението има своите добри страни. То освобождава от труда да се проучват неприятни въпроси, и освен това, човек може да мине за „критичен ум”. В случая се забравя само, че отричането съвсем не е разрешение на даден проблем, и че упоритото затваряне очи пред фактите е не по-малко смешно, отколкото сляпото вярване. Така например, ако се приеме горната логика, ще трябва да се обявят за невалидни всички природни закони и явления, докато те не бъдат обяснени и „признати”. Впрочем, не за пръв път човечеството отхвърля фактите по простата причина, че последните не подхождат на господствуващия мироглед. Не е много далеч от нас епохата, когато под страх на най-голямо наказание бе забранено да се говори за въртенето на Земята. Но колкото отрицателното отношение тогава измени нещо в естествения ред на работите, толкова то може да измени фактите и в нашия случай. За критиците от тая категория нищо не значи и обстоятелството, че редица светила на човечеството са били привърженици на астрологията. Това становище - формално вярно - се чува твърде често и с оглед на това заслужава да бъде разгледано по-отблизо. Преди всичко трябва да се забележи, че ако мненията на първоразредни учени още не са доказателство за истинността на астрологията, то не по-малко абсурдно е от друга страна да се допуска, че свръхкритични умове като Кеплер например, са могли да се забавляват и вярват в празните фантазии и дори да ги отстояват въпреки всички неудобства. Освен това, тук се изпускат из предвид и още някои важни моменти. Забравя се, че онези, които с иронична или снизходителна усмивка предсказват за астрологическото суеверие на Кеплеровци, обикновено нямат ни най-малко понятие от въпросите, върху които се произнасят с такава авторитетност. От друга страна, критикуваните са не само хора, оставили дълбока следа в официалната наука, не само са познавали спорната област, но са имали и резултати от своите изследвания в нея. Ясно е, че при това положение няма място за сериозно разискване. Между отрицателите има, обаче, и такива, които познават астрологическата теория. Тяхната грешка е, очевидно, че не са я опитали на практика. Един от тях е проф. А. Краузе. Колкото е солиден в първата част на своята „Астрология”, където излага основните принципи на астралните влияния и изнася добросъвестно редица сбъднали се астрологически предсказания, толкова изглежда неубедителен в критичния отдел на книгата си. В една глава от тоя отдел проф. Краузе повдига няколко щекотливи астрологически проблеми, в друга се опитва да обясни сбъдналите се предсказания и най-после неочаквано тегли заключението, че „Коперниковото откритие за хелиоцентричността на слънчевата система е подронило завинаги почвата на астрологията”. Няма никакво съмнение, че традиционната астрология далеч не е успяла още да се справи с всички свои трудности. Оставяме настрана въпроса, дали повдигнатите от проф. Краузе проблеми са наистина неразрешими дори при сегашното състояние на астрологическото знание. Нещо повече, би могло да се посочат и други въпроси, които чакат своето разрешение. Но това не може да бъде доказателство за „ненаучността” на астрологията. Кой ще посочи науката, която е превъзмогнала всичките си затруднения? Както и други автори, проф. Краузе иска да обясни сбъдналите се астрологически предсказания с теорията на вероятностите, която допуска случайното сбъдване на някои от многото предсказания. Но тук възниква въпросът, как е възможно случайно да се сбъднат всичките перипетии в даден живот? А самият проф. Краузе говори за два такива случая - житейските пътища на два датски принца са протекли точно така, както са били предварително описани от Тихо де Брахе и само животът на третия е направил отклонение. С каква случайност ще се обясни и другият факт, че един Морен не се е излъгал нито в едно от своите предсказания? „Тая случайност, все пак, би била чудновата, ако постоянно се „стреми” само да потвърждава астрологическите твърдения” (Фон Кльоклер). Хелиоцентричността на слънчевата система е била неведнъж изтъквана като аргумент против геоцентричния начин на работа на традиционната астрология, но най-малко можеше да се очаква, че и проф. Краузе ще прибегне към тоя аргумент. Собствено, като център на астралните влияния се взима не центърът на Земята, а мястото на събитието. И ясно защо. Влиянието на Слънцето в даден момент спрямо разните точки на Земята е най-различно, вследствие на което някъде имаме зима, на други места летни горещини, в едното полукълбо - ден, в противоположното - нощ. Естествено, за астрологията е важно влиянието, което Слънцето упражнява тъкмо в точката, която я интересува. Значи, строго взето, имаме не геоцентрична, а локоцентрична, или, както я нарича един американски автор, антропоцентрична ориентация. Едва ли ще отрече някой, че една хелиоцентрична астрология е мислима. Но също така, не е трудно да се допусне, че една такава астрология дохожда под съображение на първо място за своя център - Слънцето, а само по косвен път „по отражение”, и за нашата Земя. Изследванията на астронома д-р Крицингер идват да потвърдят това теоретическо допускане. В своята книга „Пулсът на света” той установява от една страна връзката между обиколките на планетите около Слънцето, респективно техните съвпади спрямо него, и появата на слънчевите петна. От друга страна, той посочва паралелизма между слънчевите петна и наблюдаваните цикли в атмосферните и обществено-исторически процеси върху нашата Земя. Повикът срещу „геоцентричната ориентация” на астрологията изхожда от погрешната предпоставка, че астрологията е рожба на геоцентричния мироглед и, следователно, трябва да бъде погребана с него. Недоразумението се дължи на обстоятелството, че се смесват две съвършено различни неща - устройството на слънчевата система със силовите отношения между небесните тела. Няма нужда от силно въображение, за да се разбере, че каквото и да е устройството на нашата планетна система, всеки неин член, значи и Земята; е център на влияния съгласно закона на гравитацията. Понятно е също, че конкретно за нашата Земя дохождат под съображение главно геоцентрично ориентираните радиации на тая грандиозна космична симфония. А да се отрича, че планетите упражняват пряко влияние върху Земята, би значило да дойдем до абсурдното заключение, че „хелиоцентричността на слънчевата система е подровила почвата и на гравитацията между нашата планета и останалите небесни тела като ориентирани геоцентрично”. Впрочем, при разрешаването и на тоя въпрос последна дума има опитът, а неговите показания не остават никакво съмнение в тоя пункт. Така или иначе, със съдействието на свои и чужди, астрологическата мисъл след Морена залязва лека-полека. През 18 век тя е все още застъпена в някои университети - Йена, Хале, Дрезден и пр. В началото на миналото столетие само малцина се занимават вече с това „суеверие” или „шарлатанство”. * * * Едва най-новото време отбелязва няколко по-сериозни опити за възстановяване на Халдейската мъдрост. Едни от тия опити са направени от астрологическа страна, други принадлежат на представители на официалната наука. Като израз на това ново веяне се появи една доста богата литература върху разните области на астрологията - индивидуална, политическа, медицинска, метеорологическа, стопанска и др., обаче съвсем не може да се поддържа, че всички твърдения на тая литература съдържат стопроцентови истини. Напротив, с малки изключения, съвременната астрологическа литература дори не достига нивото на старата (ф. Кльоклер) и съдържа твърде много баласт, тъй като „болшинството от съставителите на хороскопи се задоволяват да следват сляпо често противоречивите данни на една обременена, понякога изопачена традиция” (Г. Тамо). Други астролози, види се. не особено възхитени от резултатите, получени от тоя най-разпространен курс на „рецептарната” астрология, дирят в новаторства - често твърде смели - разрешението на съществуващите затруднения. Не е чудно, че качеството на ръководствата е убило интереса към астрологията у не един критично настроен читател. Чудното е, че докато астрологията е била отричана като нелепа измислица, почти пренебрегната е била както от противници, тъй и от защитници, тъкмо най-логичната астрологическа система, предложена и блестящо приложена от Морен дьо Вилфранш. Както се спомена вече, авторът на „Астрология галика” е стигнал до своята метода чрез критично разглеждане и пречистване на заварения астрологически материал. Обаче неговата детерминационна теория, „издържана в строго научния дух на Декартовия век” (проф. Требюк), бе доскоро застъпена в литературата само от едно елитно малцинство: във Франция - главно от X. Селва, в Австрия - фрегатния капитан Фр. Швикерт (Синдбад) и неговия сътрудник д-р мед. Вайс, в Германия - предимно Кюр. Напоследък към тая система се е присъединил и Карл Брандлер Прахт, създателят на астрологическото движение в Германия в ново време. Първият опит от научна страна да се провери истинността на астрологическата традиция е направен, както се знае, във Франция от П. Шоанар (Фламбар) чрез прилагане на теорията на вероятностите върху доста богат статистически материал. Кльоклер в Германия, Крафт в Швейцария и много други вървят по същия път, като основават своите изследвания често върху десетки хиляди случаи. Авторите стоят на становището, че „те са готови да приемат крайната присъда на обективните - т. е. обширни статистически проверки, независимо дали тя ще бъде за или против застъпеното от тях гледище” (Кльоклер). Друг въпрос е, че добрият опит е направил от тях пионери на отхвърлената някога астрология. Понеже начинът на работа в тоя случай е вече изнесен в списанието - виж статиите на Георги Радев в първите годишнини на „Житно зърно” - ние можем да се задоволим само с констатацията, че статистическият метод изясни редица проблеми по един очевиден начин. Нека споменем само проблемата за астралната наследственост. И ако тоя метод не държи сметка за астрологическите детерминации, в който случай би дал още по-големи резултати, за това има да съжаляват най-много привържениците на астрологията. Докато в горния случай имаме работа с една преднамерена проверка на стойността на астрологическата традиция, в други случаи стоим при неочаквани пресрещания на официалната наука с отречената наука за космичните влияния. През последните десетилетия науката се добра самостоятелно до факти, които дойдоха да потвърдят редица твърдения на астрологическата традиция. Въз основа на тия новооткрити зависимости между Космоса и нашата планета, върху които е писано също доста обстойно в списанието, можаха да се направят някои забележителни предсказания. Нека споменем един случай за илюстрация. Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната астрология настъпването на общата война и убийството на Жореса за август 1914 год., директорът на Парижкия метеорологически институт е посочил въз основа на новоустановените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар. (Последният случай бе изнесен преди няколко години и от вестник „Мир” в статията „Астробиология”). Паралелно с това, все по-често се чуват гласове за реабилитиране на астрологията. Професори като Дриш, Фервайен, Щрунц, Требюк, Бенеш, Мюлер, Уле, астрономи като Вьолнер, Крицингер, Мирбах, и цяла редица учени смятат, че науката разполага вече с достатъчно данни, за да започне наново изграждането на осмяната някога астрология или астробиология, космобиология, периодология, както я нарекоха някои. Америка изпревари в това отношение - там съществува вече висше училище по астрология и сродните й науки. Естествено, и тук има възражение: понастоящем има не по-малко учени, които са на противно мнение. Нека се изясним. Ние нямаме намерение да споменаваме имената на всички, които днес работят в областта на астрологията. Нито пък бихме могли да направим това, защото „много от нашите най-големи хора в интелектуалната област са се занимавали с астрология, но най-вече повечето от тях никога не са се изказвали върху това, от страх да не бъдат поставени на едно стъпало с шарлатаните в тая област - така наречените звездобройци и гадатели” (Проф. Макс Мюлер) и защото това положение не се е изменило много и до наши дни. Но независимо от това, ние охотно ще се съгласим, че мнозинството учени днес са на друго мнение. Обяснението на тоя факт е дадено още от Нютона. Когато веднъж астрономът Халей е изказал своето учудване пред Нютона от това, че един такъв светъл ум като него може да се занимава със суеверия като астрологията, Нютон му е отговорил просто; „Разликата между мен и Вас, сър, е тая, че аз съм се занимавал с въпроса”. А и всеки, който си даде труд да опита астрологическите принципи на практика, се убеждава, че наистина привържениците са прекалили, когато са вярвали или си давали вид, че притежават ключовете на езотерическата астрология, но че и противниците са отишли в друга крайност, като са отрекли всякаква стойност на астрологическата традиция. На всеки случай, най-добре подготвените и най-критични автори, включително тия, които още не са наклонни да признаят астрологията като пълноправна наука - Синдбад, д-р Вайс, Кльоклер - са единодушни в твърдението си, че „милионократната статистика" (Синдбад - д-р Вайс) е установила едно безспорно ядро истина в астрологическата традиция. Крайно предпазливият фон Кльоклер, резюмирайки изводите от своите статистични изследвания върху астрологическата прогноза, казва следното в своята „Астрология, като опитна наука” (1927 г), снабдена с предговор и издадена от проф. Ханс Дриш: Няколко основи на астрологическото предсказание трябва да се разглеждат като статистично осигурени (транзити); при интензивна комбинация на тия осигурени елементи е дадена възможността за една продължителна прогноза, която определя типичното в събитията вярно по време, която, обаче, не може да каже нищо безусловно сигурно по отношение тежестта на събитията и която не обхваща също всички събития на живота без остатък”. Тия обстоятелства дават право да се мисли, че имаме работа с една естествено научна област, която понастоящем няма право на гражданство поради това, че ние сме изгубили и още не сме успели да възстановим всичките и закони. Въпреки всички несъвършенства на съвременното астрологическо знание получените резултати, от една страна, сериозните учени, които работят в тая област, от друга страна, са гаранция, че по-рано или по-късно ние ще бъдем поставени наново в притежание поне на част от може би най-интересната и безспорно най-онеправданата от науките, науката за астралните влияния, която ще ни разкрие тайните и свещени връзки, съществуващи между микрокосмоса и макрокосмоса. П. М-в

Петър Манев (28.III.1898 ÷ 16.V.1963) АСТРОЛОГИЯ Публикации в списание „Житно зърно”, София 1937 год. ÷ 1941 год. 1. Астрологията в миналото и днес Житно зърно, Г. XI (1937), кн. 4 ÷ 5, с 102 ÷ 109 ........................................................................... 137 2. Планети Житно зърно, Г. XI (1937), кн. 7 ÷ 8, с. 200 ÷ 203 рубрика Астрологически елементи ............... 143 3. Зодиакални знаци Житно зърно, Г. XII (1938), кн. 1, с. 13 ÷ 15 ; кн. 2 ÷ 3, с. 50 ÷ 52 рубрика Астрологични елементи ...................................................................................................................146 4. Домове или силови полета Житно зърно, Г. ХІІ (1938), кн. 4 ÷ 5, с. 103 ÷ 107 рубрика Астрологични елементи ...................151 5. Аспекти Житно зърно, Г, ХІІ (1938), кн. 6, с. 140 ÷ 143; кн. 7 ÷ 8, с. 191 ÷ 194; кн, 9 ÷ 10, с. 226 ÷ 229 рубрика Астрологични елементи.................................................................................156 6. Планети и зодиакални знаци Житно зърно, Г. ХІІІ (1939), кн. 1, с. 18 ÷ 20 ; кн. 2 ÷ 3, с.54 ÷ 56; кн. 4 ÷ 5, с. 102 ÷ 103 рубрика Елементарни астрологични комбинации ..........................................................................165 7. Планети и домове Житно зърно, Г. ХІІІ (1939), кн. 4 ÷ 5, с. 103 ÷ 104 ; кн. 6, с. 145 ÷ 147 ; бр. 7 ÷ 8, с. 181 ÷ 183 рубрика Елементарни астрологични комбинации ..........................................................................172 8. Планети в аспект Житно зърно, Г. ХІІІ (1939), бр. 9 ÷ 10, с. 237 ÷ 239; Г. XIV (1940), бр. 1, с. 17 ÷ 19 ; бр. 1, с. 17 ÷ 19 ; бр. 2 ÷ 3, с. 55 ÷ 57; бр. 4 ÷ 5, с. 105 ÷ 107 рубрика Астрологични комбинации .......179 9. Тълкуване на аспектите по аналогия. Планетни аналогии за професия, занимания и др. Житно зърно, Г. XIV (1940), 6р. 6, с. 151 ÷ 152 ; бр. 7-8, с. 200- ÷ 202 рубрика Елементарни астрологични комбинации ..........................................................................188 10. Главни значения и аналогии на планетите Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 9 ÷ 10, с. 235 ÷ 237 рубрика Астрология ......................................194 11. Тълкуване на аспектите Житно зърно, Г. XV (1941), бр. 1, с. 28 ÷ 30 рубрика Астрология ...................................................197

37. Животът на старозаветните – ІІ Житно зърно, Г, XIV (1940), бр. 6, с. 133 ÷ 136 Във връзка с изнесеното по-горе, може би, не ще е безинтересно да надзърнем в окултната история на онази епоха, така както е изнесена от Сент Ив д'Алвейдър в неговата обемиста книга Mission des Juifs (Мисия на евреите). Сент Ив се спира преди всичко надълго и нашироко върху историята на така наречения цикъл на Рама, цикъл на Овена или Агнеца (Ram на стар келтски език значи Овен). Рама - това е велик религиозен и социален реформатор, бележит военачалник и водач на народи (Овен!) от келтски произход. Той се ражда в едно време, когато в неговата родина цари пълно религиозно, нравствено и социално безначалие. Жреческият институт на друидесите (жени-жрици: жертвоприносителки, ясновидки и пророчици, обладателки на магията и лечителки) се намира в упадък. Тия жрици, от верни тълкувателки на Божия Закон, се превръщате извратителки на Истината. Те насаждат у народа хиляди заблуди и суеверия, за да удържат на всяка цена свещеническата власт. Но най-страшното от суеверията, поддържано от изпадналите в черна магия друидеси, е било принасянето на човешки жертви. Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на боговете и прадедите”, то е опустошавало цвета на келтската младеж - юноши и млади мъже, предимно храбри воини. Рама, младдруид, посветен не само в науките и изкуствата на друидите, но и в тайните на жреците от Черната раса, предприема един смел опит - той си поставя за цел да укроти разюзданите страсти, да притъпи борбата за власт между двата пола от жреческото съсловие, да възвърне предишното равенство на мъжа и жената пред храмовите олтари, в семейното огнище и в социалния строй. Опитът му по ред причини не успява. Рама бива изправен пред алтернативата: или да подигне гражданска война или да се обрече на доброволно заточение. Той избира последното. Последван от грамадно множество келти, негови привърженици, предимно измежду работническата класа, към които се присъединява цветът на другите класи, Рама напуска своята родина и започва победоносното си шествие към сърцето на Азия, с крайна цел Индия. Ние няма да се спираме на перипетиите на неговия грандиозен поход, на войните, които е водил по своя път, докато достигне да покори Индия, която се е намирала тогава под владичеството на мощната още черна раса. „Рамайана”, грандиозната поема на Валмики, е увековечила величествената епопея, която представя завладяването на Индия. След разпростиране владичеството на завоевателите дори до Египет, Рама се заема с организиране на обширните владения в духа на теократичния строй, или да употребим термина, с който Сент Ив си служи, в духа на Синархичния строй. Няколко думи за този строй. Той почива върху съответствието, което съществува между устройството на човешкия организъм и социалния организъм, който е очевидно от по-висок ред. Тук става реч за съответствие, а не за пълно подобие. Следователно, законите, които регулират социалния организъм, схващан като биопсихична цялост, са само аналогични на законите, които направляват човешкия организъм, без да бъдат напълно тъждествени. Без да се спираме на подробности, за които тук не е място, ще кажем, че синархичният строй почива върху тройния дележ на организма на три главни части (изразен в най-схематична форма): глава, гърди и стомах. Това са всъщност три области, включващи разни органи и системи, между които съществуват сложни функционални връзки. В синархичния строй има една глава, един управителен и ръководен принцип, създаващ единство и хармония във функциите на социалния организъм. Това е така нареченият от Сент Ив Съвет на Бога (Божествен съвет), съставен от корпорацията на посветените в малките и големи мистерии, чиито външни, социални функции се изразяват в званията на свещеника и учения. Всъщност, това е една сложна йерархия от учени, посветени люде, каквито срещаме и в египетските храмове, средища на мистериите. Те са познавали „волята на Бога”, познавали са оня план, по който човечеството се развива при разните условия по място и време. Те са били свързани с по-горните йерархии на Великото Всемирно Братство. Ето защо, Божественият Съвет, Главата на социалния организъм е можел всеки миг да направлява неговия живот съгласно законите на мировия ред. Вторият съвет, така нареченият Съвет на Боговете, състоящ се от посветените предимно в малките мистерии, е бил свързан с функциите на „гърдите” в социалния организъм - с целия изпълнителен съдебно-административен апарат, във всичките му разклонения. От този Съвет на Боговете са изхождали и царете, чиято власт тогава не е била наследствена. Царете, следователно са били посветени, избрани за такива, след като са издържали успешно всички изпити на посвещението. Висш арбитър на всичките им действия е бил Божественият Съвет, представител на върховния Авторитет, а не на онази принудителна власт, която е отличавала всички монархични, олигархични или републикански режими на древността, която отличава и съвременните държави. Най-голямото нещастие на днешните държави е, че те нямат живи глави, върховни арбитри, звена, които да свързват живота на народите с мировия живот, държавния строй - с великия строй на Мировата държава, управляващите - с ония йерархии от разумни същества, които се занимават с управата на целия космос. Затова животът на съвременните държави, възглавявани от непосветени хора, без връзка с космичния свят, издигащи понякога личната си воля над всеки авторитет, често идва в разрез с мировия живот и неговите закони. Ролята на върховен авторитет, арбитър или поне регулатор на социалния живот не може да бъде играна от религията, която в наши дни е дошла до пълен упадък, който се изразява в разпадането на единната Църква на отделните национални църкви - едно чисто езическо състояние, когато отделните племена са имали свои племенни богове. Идването на великите Учители на човечеството, без да споменаваме работата на пророците, религиозните и социални реформатори, които само подготвят пътя на Учителите, е именно едно велико духовно предприятие на Невидимия Свят, целящо да свърже отново хората с Бога, с космичното Съзнание, с великия миров ред на така нареченото от Христа „Царство Божие”. Затова те създават нови епохи, нови култури. Да се спрем най-сетне в няколко реда и на така наречения Трети Съвет, представящ икономическия, стопанския живот, свързан със стомаха. Тук основна клетка се явява семейството, устроено съобразно с ония природни закони, които лежат в основата му. Общините, с тяхното доста сложно устройство, характеризират напълно функциите на Третия Съвет. Всички съвети са били тясно свързани помежду си чрез ония естествени функционални зависимости, които съществуват във всеки жив организъм. Така за пример, при избора на цар са участвали и трите съвета. Индивидът, който подлежал да бъде избран за цар, преди да надене короната, е трябвало, както споменахме и преди, да мине през изпитите на „Съвета на Боговете”, както и през тия на „Божествения Съвет”. Ставайки цар, той е бил, тъй да речем, свръхличен представител на Трите Съвета, изпълнител на един кодекс на народно и международно право, почиващо на Правдата, срещу който кодекс той не е могъл да действа по личен произвол. Синархичният строй на Рама, след като просъществувал няколко хилядолетия, накрай се разпада поради така наречения разкол на Иршу (3200 г. пр. Хр.). Иршу въздига отново женското начало, чиято емблема се явява венериният знак на Телеца. А с това започва пак старата история на нескончаеми борби, политическа и религиозна анархия, каквито видяхме да царуват и при разюзданата власт на друидесите в древна Келтия. Великият религиозен синтез, който характеризира цикъла на Рама, се разпада на отделни култове, предимно фалически; мощният съюз от държави, подчинени на Синархичния строй - на отделни държави, в които се възцарява принудителната власт, чиито носители се явяват най-вече монарсите. Така се явяват една по друга на историческата сцена мощните древни държави Асирия, Вавилон, Персия, Рим, които се развиват под знака на Телеца и вървят по пътя на „Немрода”: пътя на тигъра. Ето тия пасажи от Мойсеевата книга Битие (гл. 10; 8, 9 ст.), преведен от Сент Ив с по-голямо приближение до езотеричния смисъл, скрит в тия стихове, който определя характера на оня политически режим, който Мойсей изразява идеографично с иерограмата „Немрод”. ”Арбитралната власт (власт, в която царува авторитетът като върховен арбитър, Б. пр.) бива заместена от произволната власт (по френски: arbitrage, която дума Сент Ив противопоставя на „arbitral”, Б. пр.), чието име е път на тигъра, Немрод - цезаризмът.” „Този вид политически строй господствува над държавите чрез военното насилие, както северният полюс господствува над планетата.” „В този строй, управляващият полюс, личната, произволна власт, водеща към безначалие, се опълчи срещу Царството Божие срещу оня социален строй, който, в устройството си, е едно отражение на Царството Божие в човешкото царство.” „Оттам сравнението; Немрод, произволната, лична власт, е пълна противоположност, антипод на Мировия ред; тя пречи ликът на Иеве да се отрази в социалния строй на човечеството”. През тези, именно, времена, които се намират под знака на Немрода, когато разколът на Иршу е обхванал всички страни, в Халдея, пъшкаща под властта на „Телеца”, възниква движението на Абрамидите или Неорамидите. Из средите на Халдейското жречество, вярно на традициите на Рамовия цикъл, ала подтиснато от произволната политическа власт, изхожда едно движение на синтетично посвещение, което има за цел да приведе отново народите към древната социална синтеза. Видяхме как е хроникирано това в Битие: Тара със сина си Аврама, със Сара жена му, и с Лота напуща Ур Халдейски, за да търси нова земя, в която да осъществи целите на ордена. Именно, Аврам е (името му съдържа изцяло йерограмата „Рам”), комуто е възложена тази мисия. Струва ми се, не е излишно да спомена, че от езотерично гледище, човекът Аврам се явява въплъщение на един космичен принцип - специфичен принцип на социалната организация, чието начало започва от създаването на един род, и след като мине по сложните пътища на диференциация и подбор, завършва с една напълно организирана социална общност. Аврам, от друга страна, е символичното име на един орден, на едно окултно движение. Той е глава на една колегия от посветени. И тази глава на ордена на Неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на един „избран народ”, се прекланя благоговейно пред Мелхиседека, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за да получи неговото благословение („посвещение”). Ето връзката, що свързва движението на Абрамидите, и специално Аврама, с цикъла на Рама и със социалното учение на древната Синархия. Това е един символ на приемственост при предаване Учението на Великото Всемирно Братство, което Аврам е призван да възстанови в една нова форма на земята, чрез своето потомство - чрез един народ, който се ражда из неговите чресла. Чрез тия бегли вести, които окултната история, така както е предадена в Мисията на Евреите, ни дава, става ясно това, което личи с прозрачна яснота и в самия символичен текст на Библията: че всички нови религии, всички нови култури, с тяхната многосложност, възникват чрез мощния дух на някой велик посветен, на някой представител на Великото Всемирно Братство, което е движело, движи и ще движи еволюцията на земното човечество. Аврам, патриархът на „избрания народ”, бащата на „верующите”, е именно такъв посветен и такъв представител на Великото Всемирно Братство. Затова, макар и животът му да се излива във формите на вехтозаветния живот, макар да създава едно поколение, в което този живот се диференцира във възходящо и низходящо направление, той стои над него. (Следва)* ------------------------------------------------------------------------------------------------------- * Забележка на съставителя; Следващият брой на сп. „Житно зърно”, Г. XIV (1940), бр, 7 ÷ 8, е посветен на заминаването на Георги Радев на 22 юли 1940 г., поради което статията остава недовършена.

36. Животът на старозаветните – I Житно зърно, Г. XIV (1940), бр. 4 ÷ 5, с. 84 ÷ 91 Ние разделяме хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни - хора на новите времена, и ученици. Какви са били възгледите на хората за живота в миналото, ще намерите това в Стария Завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия Завет. Вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек, за новозаветния, за праведния, сиреч човека на новата епоха, на новите времена, за ученика. Това са пътища, фази, през които човек е минал и затова ученикът трябва да ги познава. Като говорим за богатства, за материални блага в света, подразбираме стремежите на известен род хора. Това са старозаветните хора. Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове добитък, рала, мотики - да орат, да копаят земята, да се раждат и да се прераждат, да се убиват - всичко могат да правят. Това е една обстановка на физическия свят. Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота. Тия противоречия са резултат на всичките четири вида живот, които текат в човешкия организъм. Старозаветният живот тече в жилите на човека, в дебелите му черва. Никой не може да се избави от него. Той носи ред противоречия в себе си, които не могат да се избегнат, Новозаветният живот тече в дробовете, в симпатичната нервна система, в слънчевия възел. Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя Пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място. Затова този живот представя идеалното в човека. Из „Пътят на Ученика” - от Учителя Надали има нещо по-скучно от това да четеш дългите предълги родословия, които се срещат на всяка стъпка в Стария Завет. Но докато си мислиш, ме след като си затворил неговите страници, ти си се отървал от дългите върволици имена, ето че в първата книга на Новия Завет - Евангелието на Матея - налиташ пак на едно дълго родословие - това на Исуса Христа. И започва отново монотонното: Авраам роди Исаака, Исаак роди Якова, Яков роди Юда и братята му и т. н. и т. н. - цели четиридесет и два рода. Ония, които познават добре Библията, които са я чели толкова много, та я знаят дори наизуст, ще ми възразят, че четенето на Исусовото родословие е скучно само за хора, които не са запознати със Стария Завет. Ако го познаваха, имената на Авраама, Исаака, Якова, Давида, Соломона и т. н. щяха тутакси да извикат във въображението им техните образи - те щяха да изпъкнат като живи хора, всеки със своя характер, със своята история, разказана така просто, но и така живо в Библията. Не отричам, че това възражение е право. Езотеристите, от своя страна, ще ми припомнят, че това скучно за несведущите родословие, което е дадено в първата глава от Евангелието на Матея, представя всъщност съкращение на цели страници от Стария Завет. То е същинска формула или по-скоро окултна скица, по която посветените в езотеричното познание, могат да проследят оная линия по плът, по която е дошъл Исус. За тях Авраам, Исак, Яков и пр. не са само човешки същества, а и символи на космогонични принципи и сили, които движат еволюцията на човешкия род и създават цели епохи. Против този възглед на адептите на езотеричното познание не мога нищо да възразя, още повече, че съм убеден в неговата правота. Най-сетне и кабалистите ще потвърдят, че поне за тях няма нищо скучно в родословията. Напротив, за тях всяко име е формула, която крие дълбоки кабалистични тайни. Числата, които се явяват при развиване на родословните дървета, също са за тях ключове на тайни. Те ще ни обърнат внимание, за пример, че онзи, който е писал родословието на Исуса, ненапразно е разделил четиридесетях и два рода на три цикъла от по четиринадесет рода. Тия внушения на кабалистите са впрочем напълно понятни. Ние не можем да не се съгласим с тях, още повече като си спомним, че скучни неща именно защото са неразбираеми, се срещат на всяка крачка и в съвременната наука, особено в математиката, която борави изключително с формули. Отворете, да речем, Айнщайновото съчинение „Математични основи на теорията на относителността”. Още в първите страници ще се сблъскате с буквени символи, с разни „вектори”, „тензори”, „трансформации” и пр. и пр. Ако не сте математик, какво ще разберете от тия термини, и най-вече от буквените символи, с които те са изразени? Разбира се, нищо. И ще захвърлите книгата на Айнщайна като нещо непонятно и до немай - къде скучно. След всичко това, някои, може би, ще ме попитат, защо аз собствено се спирам на библейските родословия, и по-специално, на родословието на Исуса, което е дадено в Евангелието на Матея. Дали нямам намерение да оживя цялата тази мъртва линия от имена, като възсъздам образите на техните носители? Не. Или, може би, искам да я разгледам като окултна скица, от чисто езотерично гледище. И това не. Или, най-после, да разтълкувам кабалистически това сложно родословно дърво? Нито това. Целта ми е друга - да изтъкна основните, съществени черти на старозаветния живот. И понеже този живот е намерил най-типичен израз и най-пълно въплъщение у библейските патриарси и техните потомци, затова се спирам на споменатата вече родословна линия. Разбира се, аз нямам намерение да я разглеждам във всичките и точки. Ще се спра само на най-характерните старозаветни типове: Аврам, Исаак, Яков, на някои от синовете на последния, а най-вече на Йосифа и на Юда. На Юда затова, защото в родословието на Исуса той, именно, продължава линията на Якова, а не Йосиф, избраният син, „превъзходният между братята”, както го нарича сам Яков. Ще засегна, може би, след това още някои важни представители на родословната линия, най-вече Давида и Соломона. При разглеждане на споменатите библейски типове, аз ще се постарая да възстановя техните образи така, както биха сторили това добрите познавачи на Библията. Ще зачекна, при това, някои езотерични и кабалистични страни, които изпъкват в простите, но съдържателни сказания за техния живот. Надявам се, че по този начин ще отдам съответната дан както на библиоведците, така и на езотеристите и кабалистите, които еднакво тачат Библията като съкровищница на мъдрост и житейски опит. Главната цел, обаче, както и по-преди изтъкнах, е да дам една характеристика на старозаветния живот. Ако този живот беше безвъзвратно изчезнал, ако той принадлежеше на едно далечно минало, надали би си струвало труда да се занимава човек с него, освен от историчен и археологичен интерес. Ала този живот, както е изтъкнато това и в мотото на настоящето изследване, и днес съществува като едно мощно течение в съзнанието на човека. В психиката на съвременния човек прозвучават всеки ден сума старозаветни мотиви. Той много пъти потъва и пак изплава от това струящо в душевния му живот течение. Но не само това: голяма част от съвременните хора, макар и да живеят в една епоха, в която действуват мощните струи и на „новозаветния живот”, и на „живота на праведните”, и на „живота на ученика”, остават в дълбочината на душата си, в основната тенденция на своя живот, същински старозаветници. Нека пристъпим сега към очертаване архаичния образ на най-големия от патриарсите - Авраам. Авраам За да бъдем верни на стила на Стария Завет, ще дадем една скица на неговото родословие. Ето някои пояснения на горната скица. Сит, това е третия син на Адама и Ева, роден след Авела, който бива убит от Каина, без да остави поколение. Сит е един вид заместник на Авела („друго семе вместо Авела”, както се казва в книгата Битие). Ной е всеизвестният герой на сказанието за потопа. Останал едничък жив след това страшно бедствие, той ражда трима сина: Сим, Хам и Яфет. По линията на Сима се ражда, след девет поколения, Тара, баща на Авраама. Така че, ако свържем главните точки, които очертават родословната линия на Авраама, ще получим: Сит-Ной-Сим-Тара-Авраам. От скицата се вижда, че Тара има още двама сина. За техния живот и съдба в Библията са дадени много скъдни вести. Малкото, обаче, което е дадено, е важно, и затова ще го изтъкна. Най- младият син на Тара, Аран, умира преди баща си в родната си земя. Той остава след смъртта си един син - Лот и две дъщери - Мелха и Есха. Мелха се оженва за Нахор, син на Тара и брат на Авраама. От този брак на Нахора с Мелха се раждат осем сина. Последният, Ватуил, е баща на Ревека, която ще стане жена на Исака, единственият син на Авраама от Сара. Лот, от своя страна, бива взет от Авраама. Така че енергията на рода (Мелха и Лот, чеда на Арана) не се разпилява в странични посоки, а се асимилира от другите двама синове на Тара - Нахор и Авраам. В книгата Битие се повествува, че Тара взима сина си Аврама, жена му Сара, и Лота и излиза из Ур Халдейски, за да се посели в Ханаанската земя. В Харан, дето се заселват на първо време, Тара умира. От този момент собствено започва самостойната история на Аврама. Тя започва с един обет на Бога. „И рече Господ Авраму: Излез из земята си и из рода си, и из дома бащин си, и иди в земята, която ще ти покажа. И ще те направя народ голям; ще те благословя и ще възвелича името ти; и ще бъдеш в благословение. И ще благословя онези, които те благославят, и онези, които те кълнат, ще прокълна. И ще се благословят в тебе всичките племена на земята”. След този обет на Бога, Аврам напуща Харам заедно с Лота и, като скотовъдец, започва истински скитнически, чергарски живот, защото е принуден да търси за стадата си все по-хубави, по-обширни пасища. Така Аврам стига дори до Египет. Тук го виждаме вече твърде забогатял: „и той имаше овци, и говеда, и осли, и раби, и рабини, и камили”. Когато напуща Египет, където Аврам е принуден да отиде като пришлец поради глада, който настъпва в Ханаанската земя, „той е много богат с добитък, със сребро и злато”. Нарочно подчертавам причината, която е накарала Аврам да слезе в Египет, защото този мотив се повтаря и в по-нататъшната история на неговото потомство: Яков със синовете си слиза в Египет, също поради глада, настъпил в земите, дето пасли стадата си. Макар че причината за слизането им в Египет външно е една и съща, в условията на пребиваването им в най-цивилизованата страна през онова време, има голяма разлика. Аврам слиза като пришлец в Египет, непознат и неизвестен. Той слиза със страх. Защото старозаветните нрави, които са съществували тогава, животът му не бил твърде сигурен. Ето един малък епизод от пребиваването на Авраама в Египет, който е характерен не само в едно отношение. Ще го приведа така, както е предаден в Битие: „И когато наближи да влезе в Египет, рече на жена си Сара: Ето, зная, че си жена хубава наглед. И може би, като те видят египтяните да рекат: жена му е тази; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива. Кажи, моля, че ми си сестра, за да ми бъде добре поради тебе и да се опази животът ми заради тебе”. Египетските първенци наистина харесали Сара и я отвели в дома на фараона. Последният, поради нея „сторил добро на Аврама”: Аврам твърде забогатял. По-нататък се казва, че Господ поразил с язви дома на фараона, който узнал истината, върнал Сара на Аврама и го отпратил от Египет: „него, жена му, и всичко що имаше”. Така Аврам, след като заложи жена си в Египет, отново си я възвръща. Той забогатя, но трябваше да заложи жена си: човек трябва да заложи в материалния свят, светът на фараона, сърцето си, за да придобие материални богатства. Умът и сърцето в този свят живеят разделени. И все някой трябва да робува в „Египет” - или сърцето, или умът - за да се избегне смъртта. Аврам започна зле в Египет, но свърши добре, благодарение закрилата на провидението. Яков слиза с домочадието си в Египет при съвсем друга обстановка. Там е Йосиф, продаденият от своите братя любим син на Якова, който след многобройни изпити, достига накрай най-високото обществено положение в земята на фараоните. С пребиваването си в Египет Йосиф е приготвил благоприятни условия за тяхното заселване в тази високо цивилизована и плодородна страна, но заедно с това и бъдещето тежко робство на еврейското племе. Последното започва добре в Египет, но свършва зле. Отбелязахме по-горе, че Лот, братовия син на Аврама, живее заедно с него и го следва във всичките му пътища. Той също придобива много имоти: има овци, говеда и шатри. Естествено е, че земята с нейните пасища, с нейните извори и кладенци, става скоро тясна за двамата. Между пастирите им започват да възникват разпри. Те по необходимост трябва да се разделят, и да тръгнат в различни посоки. Тук, при раздялата на Аврама с Лота, изпъкват едни от най-красивите черти в характера на вехтозаветния патриарх. Той дава на вечния икономичен въпрос за разпределба на земите с техните източници на блага, който въпрос виждаме да възниква тук в неговата елементарна вехтозаветна постановка, едно колкото безпристрастно, толкова и справедливо разрешение. Ще посоча това просто, но правдиво разрешение така, както е предадено в Битие, в няколко само стиха: „И Аврам рече Лоту: Да няма препиране между тебе и мене, между моите пастири и твоите пастири, защото ние сме братя. Не е ли всичката земя пред тебе? Моля ти се, отлъчи се от мене: ако идеш ти наляво, аз ще отида надясно; ако ли ти надясно, аз наляво. Аврам предоставя свободен избор на Лота. Макар че последният дължи всичко на него, Аврам не го насилва, не му се налага. Той е готов да последва решението, което Лот вземе. Мнозина „старозаветници” днес, които имат материални спорове, биха завидели на справедливостта, миролюбието, безкористието и великодушието на вехтозаветния патриарх. В един друг епизод от живота на Аврама, се разкриват нови черти от характера му, като се подчертават същевременно и тия, които бидоха изтъкнати по-горе. Това, впрочем, не може да бъде иначе, защото навсякъде, при всички свои действия, Аврам се проявява като цялостен, закръглен в себе си характер - най-пълния, най-хармоничния, който ни е завещал Стария Завет. Ето епизода. Девет царе - тогавашните царе са владеели по един град с околностите му - се опълчват на бой четирима срещу пет. Между претърпелите поражение са и царете Содомски и Гоморски. Лот, който пребивава в техните предели, бива пленен, а имотът му заграбен. Той бива подкарай като роб към пределите на царете-победители. Когато вестител съобщава Авраму нерадостната вест, той веднага решава да поведе своите обучени раби, родени в дома му, на брой триста и осемнадесет, и да се впусне подир неприятеля, за да освободи Лота от плен. Благодарение на своето бързо действие, на умната си бойна тактика, при която Аврам изпъква като способен и смел военачалник, той догонва врага, разбива го и освобождава Лота, с всичките му люде и с всичкия му имот. Той възвръща същевременно от плен и пълчищата на Содомския цар. Тук, именно, при срещата му с този цар, изпъкват с особена сила великодушието, благородството и безкористието на Аврама, покрай неговата смелост и готовност да защити изпадналите в неволя - черти, които видяхме да се проявяват при освобождаването на Лота от плен. Ето оня пасаж из 14 гл. на Битие, в който са отразени споменатите по-горе черти: „И рече Содомският цар Авраму: Дай ми человеците, а имота вземи за себе си. А Авраам рече на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята и заклех се, че няма да взема от всичко що е твое, от жица до ремък на обуща, за да не речеш: аз обогатих Аврама. Освен онова, което изядоха момците и дела на мъжете, които дойдоха с мене, Анер, Есхол и Мамврий: те нека вземат дела си”. Този пасаж е толкова ясен, че не се нуждае от коментари. Ако при сключване на мир съвременните държави - победителки биха постъпвали така, както Аврам постъпи със Содомския цар, надали щяхме да имаме такива несправедливи мирни договори, каквито бяха наложени след миналата световна война. В епизода с Лота, Аврам посочва едно положително разрешение на вечния спор за земя и за свързаните с нея източници на блага. В този със Содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война. Същевременно тук се изтъква един от важните случаи, при които тя неминуемо се налага. Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност. Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари народи, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране. Ние всички достатъчно ясно помним ужасните жестокости и изстъпления на недавна миналите Балканска и Европейска войни, ясно виждаме и ужасите на последната война, за да има нужда да четем описанията на Библията за страшните изстъпления, съпътствуващи войните, които са водили евреите, както и с околните племена и народи, така и помежду си. Няма защо да четем и за опустошителните нашествия на Ниневия и Вавилон, за да се отвърнем с ужас от демоничните картини на едновремешните войни. Защото и днес, въпреки съществуването на някакво международно право, което воюващите погазват на всяка крачка в името на произволно издигнатото от тях начало raison de la guerre, ние имаме достатъчно поводи да се отвращаваме от жестокостта на хората през време на война. След победата, която Аврам нанася над Ходолгомора и неговите съюзници, при възвръщането си той бива посрещнат в дола Сави („който е дол царски”), освен от Содомския цар, още и от Мелхиседека, цар Салимски, който е останал неутрален във войната между двете коалиции. Ето съответното място от Битие: „И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино. А той беше свещеник на Бога Вишнаго. И благослови го и рече: Благословен Аврам от Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята; благословен Бог Вишний, който предаде враговете ти в ръката ти. И Аврам му даде десятък от всичко”. Кой е този Мелхиседек, пред когото и патриархът Аврам благоговейно се прекланя, за да получи благословение, чрез символите на общение между членовете на Бялото Братство - виното и хляба - и комуто той дава десятък от всичко? Отворете седма глава от Павловото послание към Евреи, за да получите поне едно общо очертание на величествения образ на Мелхиседека, може би най-загадъчния и величав библейски образ. Ето няколко стихове от тази глава. „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога Вишнаго - той, който се тълкува първо цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, който няма нито начало на дни, нито край на живот, но уподобен на Сина Божия, пребъдва винаги свещеник. А вижте колко велик бе той, та и патриарх Аврам му даде десятък от обирите. Той взе десятък от Аврама и благослови тогова, който имаше обещанията. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. И тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелствува, че живее. И така да река, самият Левий, който взема десятък, даде и той десятък чрез Аврама; защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек. И тъй, ако съвършенството можеше да дойде чрез Левитското свещенство (защото народът под него прие закона), каква нужда имаше да се издигне друг свещеник по чина Мелхиседеков, а не - по чина Ааронов?". Този нов свещеник по чина Мелхиседеков, за когото Павел говори, е Исус. Тезата на Павла е ясна: не може да дойде новото в света, нито да се подтикне напред развитието на човечеството, ако останем в границите на закона и създадената от него обредна религия с нейния обикновен свещенически институт - най-обикновени смъртни люде, служители на един мъртъв култ. Великият тласък към един нов цикъл на развой, към едно истинско повдигане и разширяване съзнанието на човека, може да дойде само от великите Учители на човечеството, какъвто е бил Христос – „цар и свещеник по чина Мелхиседеков”. А Мелхиседек - това е един от безсмъртните Предци на човечеството, „без начало на дни, нито край на живот”, „без родословие”. Това ще рече, че той не е свързан с никой от еволюционните цикли на адамичното човечество. Него го няма в никоя от дългите родословни линии, като се почне от Адама и се свърши с неговите по-далечни потомци. г.

35. Из житието на апостола Павла Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 1, с. 3 ÷ 8 А Савел съизволяваше на убиването му. Деяния на Апостолите 8 гл. 1 cт. „Савле, Савле, защо ме гониш?” Деяния на Апостолите 9 гл. 4 cт. За личността на апостола Павла в християнските Писания имаме малко вести. Ала макар и малко, те се считат за достоверни. Така, в Послание към Римляни (11 гл. 1 ст.) Павел заявява: „И аз съм израилянин, от семето Авраамово, от племето Бениаминово”. Последното пояснение е конкретно - то сочи от кое Израилево коляно води потеклото си християнският апостол. На друго място (Деяния, гл. 22, 3 ст.) Павел говори за себе си така: „Аз съм человек Юдеин, роден в Tape Киликийски, и възпитан в този град при нозете Гамалиилови, изучен точно в отцепреданния закон”. В гл. 23 от Деяния, 6 ст. е дадена още една подробност: „мъже братя, аз съм Фарисей, син Фарисеев. Съдят ме за надеждата във възкресение на мъртвите”. Тая подробност е подчертана още веднъж в 5 ст. гл. 26 от Деяния: „Понеже ме знаят отначало (стига само да поискат да свидетелствуват), че според най-точното учение на нашата вяра живях Фарисей”. Това са сведенията, които имаме за ап. Павла относно неговото родно място, произход, обществено положение, образование. Смята се, че те са излезли от собствената му уста. Резюмирани, те гласят: Шаул (Саул, а по гръцка транскрипция Савел) или Павел - хеленистична форма на Шаул - е роден в Tape, Киликия. Учил се е за рабин в Йерусалим, в училището на Гамалиеля. Там е усвоил, между другото, и един занаят - тъкане на килими - та като бъдещ мисионер, да си вади сам хляба. (В Деянията това е споменато: 20 гл. 33 ст.) Като юдей - хеленист, той е бил запознат с тогавашната култура. А като строг фарисей е преследвал безпощадно християните до момента на неговото „обръщане” по пътя за Дамаск (на 33-та си година). Какъв е бил външният образ на Павла, не знаем. Да беше живял и се подвизавал в наше време, сигурно щяхме да имаме не десетки, а стотици негови ликове. И 1 % от неговите слушатели да имаха фотографски апарати, пак щяха да се натрупат купове снимки на тоя пламенен говорител - в най-различни пози. Една косвена представа за външния вид на Павла може да се получи от един пасаж из Деянията (14 гл. 11 ст.) В Листра, Павел, придружен от своя съратник Варнава, изправил на крака с едно само слово едного човека „немощен в нозете и хром от утробата на майка си”. Народът - все езичници - удивен от това чудо, започнал да вика: „Боговете, уподобени на човеци, слязоха при нас”. И наричали Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, „понеже той началствуваше в словото”. Вярването, че Юпитер и Меркурий слизат заедно на земята за съвместна работа, е било твърде разпространено в древността. То почива на астрологичната традиция, според която Юпитер и Меркурий са взаимно допълващи се сили, подобно допълнителните цветове на светлината. Понятно е тогава, дето езичниците от Листра, които вярвали, че Юпитер и Меркурий слизат дружно между земните люде, взели Варнава за Юпитер, а Павла за Меркурия. Навярно, не само защото Павел е „началствувал в словото”, а защото Варнава ще да е носел явно белезите на Юпитеровия тип, а у Павла ще да са били силно изразени чертите на Меркуриевия. Впрочем и от други места на Писанието проличава, че Павел ще да е бил не особено висок на ръст, пъргав, ловък, подвижен, не само умом, но и тялом. А това са все характерни признаци на Меркуриевия тип. Разбира се, типът на Меркурия далеч не ще да е изчерпвал сложната личност на апостола Павла. Но може да се предполага, че той ще да е бил една от главните му съставки. Даваме тия „гадания” за външния вид на Павла не защото туй особено ни интересува в случая, а за да допълним оскъдните, пръснати тук-там из Посланията на Павла и Апостолските деяния, сведения за безспорно интересната личност на най-културния апостол. Тази тъкмо интересна личност в историята на християнството, този Саул или Савел, познат най-вече под името Павел, е преживял две особено важни събития, които са изиграли съдбоносна роля в живота му. Без съмнение, апостолът, в своя деятелен, пълен с подвизи живот, е преживял отпосле и други, не по-малко значителни събития, и физически и духовни*, ала двете събития, за които е реч, са не само значителни, но и съдбоносни. Те определят един важен завой в живота на този изключителен човек, комуто е предстояла важна мисия в разпространяване на Христовото учение. На тези, именно, събития искаме да се спрем. Първото е: убиването с камъни на стареца Стефана, един от първите проповедници на новото учение, а същевременно и един от първите мъченици на новата вяра. Кой е Стефан? - За него се казва, че бил един от седемте мъже, „изпълнени с мъдрост и Дух свят”, които били избрани, по съвета на апостолите, да присвояват при всекидневното раздаване на „потребностите” в първоначалната християнска комуна. За да изпъкне по-ясно образът на Стефана, ще приведа един откъслек из 6 гл. на Деянията, още повече, че той ни разкрива и причината за неговата мъченическа смърт. „А Стефан, изпълнен с вяра и сила, правеше големи чудеса и знамения всред народа. И повдигнаха се някои от сборището и препираха се със Стефана. И не можеха да устоят срещу мъдростта и духа, с които говореше. Тогаз подстрекнаха човеци да казват: Чухме го да говори думи хулни против Мойсея и против Бога. И подсториха народа и старейшините и книжниците, и нападнаха, та го дръпнаха и докараха го в съборището и представиха лъжливи свидетели, които казваха: Този човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона. Защото го чухме да казва, че този Исус Назарянин ще развали това място и ще измени обичаите, които ни предаде Мойсей. И всички, които седяха в съборището, като се вгледаха в него, видяха лицето му като лице на ангел”. А първосвещеникът попита; „Така ли е това?”. А той рече: „Мъже братя и отци, слушайте!”... Препоръчвам на читателите да прочетат защитната реч на Стефана, защото е един хубав образец на вехтозаветно красноречие и на ораторски похват у старите евреи. Не е важно при това, че съчинителят на тази реч е всъщност авторът на Деянията. Може, обаче, с увереност да се твърди, че речта на Стефана не се е много отличавала от нея, защото във всички подобни библейски речи има нещо стереотипно. Те започват изложението си едва ли не от Адама, или ако не от него, то непременно ще тръгнат от патриарха Авраама, и като преминат през по-главните събития, разказани в Библията, ще дойдат най-сетне на предмета. Очевидно, този по-пълен или по-бегъл преглед на библейските събития, отразяващи историята на Израелския народ, е имал за цел от една страна да припомни Свещеното Писание на една невежествена, неграмотна маса, която не е знаела четмо и писмо, да повдигне нейното религиозно и национално самочувство, а от друга - да представи разглежданото събитие като логическа последица от онази низа предопределени свише събития, които съставят историята на Израелския народ. Отпращам ония, които се интересуват от словата, що са държали вехтозаветните „началници народни” пред множествата, към „Неемия” - една от книгите на Стария Завет, Тя е интересна между другото и поради това, че ни дава ясна представа за начините, с които са си служили тогавашните водачи народни, за да повдигнат религиозното и национално самосъзнание на своя народ, особено в дни на общи бедствия и национален упадък. Характерна е в това отношение 9 гл. от Неемия. В нея четем, че след като всички израилеви синове застанали в продължение на една четвърт от деня, та изповядали своите грехове и беззаконията на отците си, употребили друга четвърт от деня за четене на Закона. В същата глава е дадена една молитва - слово, която е напълно издържана в споменатия по-горе стил. Но да оставим тия вехтозаветни слова и да се върнем отново към речта на Стефана, която е била последната негова реч. Ще предадем нейния край, когато тя достига върха на своя патос. „Твърдоглави и с необрязани сърца и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух - както бащите ви, така и вие. Кого от пророците не изгониха бащите ви, а още и убиха ония, които предизвестиха за идването на тогози Праведника*, на когото вие сега станахте предатели и убийци - вие, които приехте закона чрез служение ангелско и го не удържахте”. Като чуват тия думи, силно разгневени, „скърцащи със зъби от яд”, те се спущат настървени върху Стефана, извеждат го извън града и там го убиват с камъни. Казва се при това, че свидетелите сложили дрехите си при нозете на някой си момък на име Савел. „А Савел съизволяваше на убиването му”. При това, при голямото гонение, което се повдига веднага след убиването на Стефана против християните в Йерусалим, той взима дейно участие; „А Савел нанасяше голяма повреда на църквата, понеже влизаше във всяка къща, влачеше мъже и жени, та ги предаваше на тъмница”, както е отбелязано в Деянията. В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от първосвещеника писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против последователите Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим. Но тъкмо когато вехтозаветната ревност на Павла достига своя връх, и той гори от желание да извърши своето пъклено дело, по пътя за Дамаск се случва с него второто събитие, на което искам да спра вниманието на читателите. В Деянията (9 гл. 3 ÷ 6 ст.) туй събитие е предадено накратко така: "И на отиване, когато наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна той на земята, чу глас, който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш? А той рече: Кой си ти. Господи? И Господ му рече: Аз съм Исус, когото ти гониш. Не ти е лесно да риташ срещу остен. А той разтреперан и смаян рече: Господи, що искаш да сторя? И Господ му рече: Стани и влез в града и ще ти се каже, що трябва да правиш.” Сам Павел го разказва много по-живо в 22 гл. от същите Деяния, към която отпращаме читателя. Съвременните учени, които са склонни в подобен род преживявания да виждат все патологични явления, ще кажат дълбокомислено, че Павел е станал жертва на една зрително-слухова халюцинация. Че има халюцинации, това е факт. Но че всички явления от тоя род са все халюцинации, това е голям въпрос. Ала както и да обясняваме това събитие, едно е важно - че то е било съдбоносно за този млад, високо интелигентен, пълен с енергия и воля за работа мъж. След туй преживяване, в съзнанието му настъпва коренен преврат, който изменя из основи целия му живот. Мощната енергия, която е текла у него, и която се е движила дотогава в низходяща посока, изведнъж рязко променя направлението си - то става възходящо. Павел е останал привидно същия: все същия буден ум, все същата висока интелигентност, все същия пламенен темперамент, все същата смела и непреклонна воля, все същата енергия, все същия мисионерски и организаторски дух, все същата жажда да работи за едно общо дело. Но докато преди обръщането си при Дамаск той е влагал всичките тия сили и способности за защита на една стара, отживяла времето си религия, която само е спъвала развитието на човечеството, докато е бранил с кървави средства една мъртва традиция, която е обвързвала хората към едно отдавна надживяно минало, след „обръщането” си, той впряга същите тия сили и способности, озарени от една нова светлина, оживени от един нов дух, в служба на едно велико и светло дело, което разкрива велики бъднини на човечеството. След обръщането на Павла, и в живота му всичко се обръща, приемайки сякаш обратен ход. Докато по-преди той преследваше, гонеше, биеше и оковаваше във вериги привържениците на новата вяра, сега него преследват, гонят, бият и оковават заради службата му на новото учение. Докато по-напред той причиняваше страдания на своите ближни заради една своя заблуда, сега нему причиняват страдания онези, които лелеят същата заблуда. Докато по-преди жертвуваше живота на другите, сега той жертвува живота си за тяхното повдигане. Ала той носи всичките тия страдания със себеотрицанието на истински апостол, с високото морално съзнание, че страда за една велика, божествена кауза. В лицето на апостола Павла ние имаме един типичен случай на едно често наблюдавано обръщане в обратна посока на душевната енергия. При това обръщане човек запазва своите сили и способности, своя темперамент, своята волева мощ, но ги насочва в друга посока*. Така и Павел, от ревностен гонител и рушител на едно дело, става не по-малко ревностен негов апостол и съзидател. Вълкът - изтребител на овцете се превръща в овчарско куче - пазач на стадото. Как става този процес, всъщност е една загадка за съвременната психология. Окултната наука, обаче, която познава видимият и невидим човек, видимият и невидим за хората свят, може да хвърли светлина върху този въпрос. Специално за Павловия случай тя дава едно интересно обяснение, което - знам - ще прозвучи странно за слуха на ония, които не са запознати с окултните истини. Това обяснение ще ни разкрие и връзката между разгледаните по-горе събития в живота на Павла - убиването с камъни на Стефана, за което Павел „съизволявал”, и просветлението му по пътя за Дамаск. Защото, наистина, външно погледнато, между тия събития няма никаква явна причинна връзка. Но ако приемем като факт твърдението на окултната наука че след убиването на Стефана, неговият дух се е вселил у Павла и че това става при просветлението му при Дамаск, връзката между тия две събития изведнъж става ясна. Трябваше да умре Стефан телом, за да оживее духом Павел. Защото Стефан, въпреки своята мъдрост, въпреки силата на своя дух, въпреки безпримерната си вяра и самоотверженост, въпреки големите си психични дарби, не е могъл да играе сам в изграждането на християнството онази роля, която се е налагала от тогавашната историческа действителност. Преди всичко, той е бил вече стар. А най-вече, той е нямал ония дълбоки душевни връзки, които Павел е имал с тогавашния културен свят. Павел е бил не само млад, енергичен, ревностен, пълен с желание да работи, а е обладавал и онази широка култура - покрай мисионерските си и организаторски дарби - която го е правела годен да стане апостол на езичниците. С други думи - да стане апостол на една универсална религия, която седи над всякакви верски, национални и расови ограничения. И тогава силният дух, самоотвержената вяра и волята за жертва на първия мъченик за Христовото учение, неговата ясновидска мощ и интуиция се съединяват с младата жизнена сила на Павла, със смелата му воля, с будния му ум, богат с обективни знания, проницателен за проблемите, които са вълнували тогавашните умове, способен да се приспособява еднакво към манталитета на светски и религиозни хора. Характерен е неговият израз: „С всички всякак, та да би някак”. Израз, който говори за един гъвкав характер, за един пластичен ум, - способен бързо да се поляризира. Ние няма да се спираме повече на въпроса за тоя особен вид сътрудничество на две души, което се установява чрез процеса на вселяването. Искахме само да изтъкнем, че две на пръв поглед отделни събития в живота на един изключителен човек, какъвто безспорно е бил ап. Павел, между които не личи явна връзка, всъщност са дълбоко свързани. И че онова, което е противоречиво за нас - защото какво по-противоречиво от това, да се всели духът на Стефана у един човек, който е съдействувал за неговото убиване - в разумния свят се осмисля по един дивен, макар и непонятен за нас начин. ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- * За пример „възвисяването му до третото небе” (Поел. към Коринтияни, гл. 12) * Христа * Ето защо се твърди, че един лош човек, който е силно активен в злото, като се обърне в пътя на доброто, става също тъй активен и в доброто. Големите грешници, когато се пробуди съзнанието им, чрез непрестанно и самоотвержено подвизаване, стават големи светии.

33. Денонощният ритъм на ражданията и умиранията Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 1, с. 20 ÷ 22 Има много явления в живота, които поради това, че стават често и в голям брой, ни изглеждат безразборни, неподчинени на никаква закономерност. Да вземем за пример ражданията и умиранията, които се случват в едно населено място. На пръв поглед, те ни се струват случайни - раждат се и умират хора по всяко време на денонощието, еднакво, може би, през всички часове. Статистичните изследвания, обаче, показват, че това съвсем не е така. Оказва се, че както ражданията, така и умиранията са подчинени на един денонощен ритъм. С други думи, има известни часове от денонощието, когато ражданията се случват в най-голям брой, когато те достигат един максимум. След това, постепенно намалявайки се, те достигат пак в определен интервал от денонощието един минимум, един най-малък брой, за да започнат пак постепенно да растат. Това, което се установява при ражданията, се установява и при умиранията. И те са подчинени на един денонощен ритъм, който разбира се е различен от тоя на ражданията. Тия факти, установени от статистиката, все пак не ни изненадват. При тия масови явления, каквито са ражданията и умиранията, би могла да се очаква известна закономерност. Ала има събития, които привидно се дължат на „сляпа случайност”. Такива редки събития са, да речем, смъртните случаи от конски ритник. Тук биха могли да се очакват по-резки скокове в цифрите, които показват броя на тоя род смъртни случаи за отделни години. За най-голяма изненада, обаче, и тук статистиките показват едно сравнително постоянство в цифрите: броят на смъртните случаи от конски ритник остава горе-долу еднакъв през всички години. Излиза, че сякаш е определено за дадено място, колко души през годината ще умрат от удар на конско копито! Така седи въпросът и със самоубийствата. И те не стават така безразборно и случайно, както би могло да се предполага на пръв поглед. Установено е, именно, че като обществено явление, самоубийствата се отличават със свой определен годишен ритъм, чийто максимум пада средно през месеците май и юни, а минимумът - през ноември и януари. При това, те проявяват явна тенденция към редуване в течение на няколко дни или седмици, която не може да се обясни с действието на социални причини (мизерията, например). Самоубийствата са по-чести всред интелектуалците, отколкото всред другите обществени слоеве. По-чести са в протестантски, отколкото в католишки страни, по-чести са също всред мъжете, отколкото всред жените, по са чести в известни възрастни и пр. След тия кратки сведения за някои явления в живота, в които статистиката открива известна ритмична закономерност, ще се спрем по-специално на денонощния ритъм на ражданията и умиранията. Първите по-точни изследвания относно ритъма на ражданията е дал Кетле, когото наричат „баща на социалната статистика”. Той събрал данните за всички раждания, 2680 на брой, зарегистрирани в болницата „Св. Петър” в Брюксел, от 1811 до 1822 година. Като разпределил денонощието на интервали от по 3 часа, той установил следните резултати дадени в таблицата: От тази таблица се вижда, че максимумът на ражданията се пада между полунощ и 3 часа (0 ÷ 3), именно случили са се 445 раждания или 133 % от средния брой. Минимумът настава между пладне и 15 часа (12 ÷ 15). Той показва 279 раждания или 83 % от средния брой. Подобни изследвания са правени от Ranken, в Единбург, от Buek от Хамбург и Berlinski в Берлин. Те прецизират донейде резултатите на Кетле, но и те почиват на сравнително малък статистичен материал. С по-обширен материал е разполагал Goelert при своите изследвания. Той е имал под ръка 86850 раждания, зарегистрирани в кантона на Цюрих през годините 1876 ÷ 84. Този материал, в който има около 51/2 % случаи на мъртво-родени, е разделен по двучасови интервали. Ето таблицата, която дава резултатите от издирванията на Goelert’а: И тук максимумът се пада през ранните утринни часове (от полунощ до 6 часа). А минимумът съвпада точно с този, установен от Кетле, сиреч веднага след пладне (от 12 ÷ 14 часа). Да се обърнем сега към денонощния ритъм на умиранията. И в този случай изглежда, че Кетле е първият, който се е занимал с тоя въпрос. Като разпределя своя материал, съдържащ повече от 5000 случаи, в четири сектора от по 6 часа, той получава следните цифри: Тук максимумът идва между пладне и 18 часа, минимумът - между 18 и 24 часа. Отношението между броя на смъртните случаи през третата и последната четвърт от денонощието е 1,36:1 или кръгло 4:3. Други пo-точни изследвания върху денонощния ритъм на умиранията, при които е взета под внимание и причината на смъртта (Berlinski), показват известни различия в резултатите, сравнени с тия на Кетле. Така за пример, максимумът у Берлински се пада между 6 часа сутринта и пладне, а минимумът, за всички хронични болести, съвпада с този на Кетле (между 18 ч. и полунощ). Няма да изнасям ония по-тънки изследвания, при които разпределбата на материала става по двучасови интервали и които вземат под внимание и пола, защото те изискват познаване на статистичната терминология. Наистина, те разкриват интересни тънкости, които навеждат изследователите на смели размишления относно причините на денонощния ритъм на ражданията и умиранията, но аз няма да се спирам на тях. С настоящата статия исках само да обърна вниманието на читателите върху факта, че и там, дето ни се струва да цари случайност, все пак има известна закономерност.

29. Сфера на Урана Из „Пътя на звездата” Братство (Севлиево), Г. XI, 6р. 248 (20.X. 1939), с. 1, 3 Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека. За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурн, астролозите го наричат октава на Меркурий, имайки предвид неговия ясно подчертан умствен характер. В това название, обаче, мнозина подозират скритата умисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транссатурнови планети. Ние няма да разискваме тук разните спекулации на астролозите по този въпрос. За нас е съществено, че в дадено историческо време започват да действуват известен род сили, които се проявяват в ред типични явления, както в индивидуалния, тъй и в обществения живот на човека - в наука, изкуство и пр. и че този род явления, както показват астрологичните изследвания, могат да се свържат с един физически център от нашата слънчева система - планетата Уран, респективно с нейния астрономичен цикъл. И наистина, многобройните изследвания на хороскопи, в които е бил привлечен този нов астрологичен фактор - изследвания, които имат характер на емпирически статистики - потвърждават недвусмислено горното допущение. Така или иначе, след откриването на Урана от Улиям Хершел в 1781 год. тази транссатурнова планета, която донейде революционизира класичната астрологична система с нейните седем планети, биде вмъкната, не без основание, в астрологичната практика. Някои, може би, ще попитат: „Нима Уран не е упражнявал влияние преди датата на неговото откриване? Нали и преди е съществувал като планета от слънчевата система?” - Действително, Уран е съществувал и преди да стане видим и знаен за нас. Астрономите са го наблюдавали и по-рано - още през 1639 година, па и отпосле - ала са го смятали като звезда. Уран е съществувал досущ така, както е съществувало и електричеството в природата, преди да бъде то открито и проучено през миналия век, най-напред в лабораториите на физиците. Ала електричеството стана онова, което днес е за човечеството — именно, една от най-мощните енергии, които преобразиха външния образ на човешката цивилизация — едва след като биде открито. И преди радиото хората са плували в океан от електрически вълни, ала едва след изобретяването на тоя дивен апарат, стана възможно да се улавят тия вълни и да станат покорни носители на човешката мисъл и човешкото изкуство. Същото се отнася и за по-тънките сили на Урана, от чисто психично естество. Човек трябваше да стане възприемчив за трептенията на тези сили, той трябваше да развие у себе си известни „възприемателни” психични апарати, за да може да улови урановите вълни. За да станат известни сили творчески у човека, за да може той да ги прояви в живота, трябва да направи съзнателна връзка с тях. Тази, именно, връзка и времето, по което тя се извършва, представят интерес за нас. В случая с ония сили, които астрологичната символика обединява под името Уран, защото ритъмът на техните многосложни прояви в земния живот съвпада с цикъла на този далечен член от нашата слънчева система, наистина се потвърждава многократно изтъкваният от астролозите окултен закон - една планета става позната и видима за хората тогава, когато нейните сили започнат да се проявяват активно в техния живот. Явно е, следователно, че Уран и преди е действувал, но така както електричеството е действувало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на човека. Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание. Както, обаче и да се обяснят нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран, тъй и Нептун, биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода: когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтели обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френската революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсена. Знайно е, че мирогледът на Ибсена се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсена най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип. На хората с непробудено съзнание Уран често влияе отрицателно. Оригиналността и гениалният полет на мисълта, които той събужда у напредналия духовно и интелектуално човек, у обикновения се израждат в ексцентричност. Свободата надуха, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност, своеволие и слободия: той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално настроен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред. За да резюмирам влиянието на Урана върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им стремеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние, или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света „урановата вълна”, констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото. В известна смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна не преходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и „невидимо” естество на човека и света, постави в друго осветление проблемата за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото. Новото иде от другаде. То изхожда като една мощна вълна от космичния център на живота. То е така мощно, че прониква цялото естество на човека, прониква цялата земя и всичко, което живее на нея. То разтърсва издъно народи, общества, с техните религии, морал, семейни отношения, социални и политически схващания. То изважда на показ всичко дълбоко потаено от миналото - и добро и зло. Оттам тоя кипеж всред човечеството, оттам тия стълкновения и борби, в които старото се мъчи със сетни сили да се закрепи в живота. Това е безспорно, една грандиозна драма, която се разиграва на великата сцена на живота. На нас, които имаме високата привилегия да присъствуваме на тази грандиозна драма, може да се пожелае едно - да имаме поне окото на Урана, което зад видимите символи на събитията, що се разиграват на сцената на живота, вижда скритите, разумни сили, които ги направляват. Да имаме неговото прозрение, което долавя - зад мрака на нощта, която си отива и в която човечеството все още блуждае - зазоряването на космичното съзнание, на което той е провъзвестник.

27. Сфера на Слънцето Житно зърно, Г. XIII (1939), кн, 2 ÷ 3, с. 46 ÷ 53 Ония, които биха искали да намерят в древните митове наченки от някакви астрономични познания за Слънцето като небесно тяло, биха се разочаровали. Защото в гръцката митология, за пример, не става толкова реч за видимото Слънце, колкото за Аполона, най-блестящият от олимпийските богове. Наистина, той носи всички белези на слънчев бог, но не олицетворява Слънцето като физическо тяло, а по-скоро съвкупността от всички физически и духовни сили, и качества на слънчевата радиация. Има, впрочем, едно друго слънчево божество, което олицетворява дневното светило - Хелиос. Надали има някой да не познава неговият образ, защото е бил възпроизвеждан от поетите през всички векове до втръсване. И досега още във въображението на някои поети, които не са си дали труд да добият поне ония елементарни познания за Слънцето, които съвременната астрономия е така щедро пръснала в многобройни популярни съчинения - познания, които биха извикали във въображението им много пo-богати и грандиозни образи - Слънцето е все оня пламенен Хелиос, който се понася при изгрев по небето, на своята огнена колесница, запрегната в буйни, бели жребци, из чиито ноздри изскачат пламъци и чиито дихание се разлива в топли и светли струи. Птоломеевата система, макар да минава вече за научна, също не ни дава някакви научни вести за Слънцето като небесно тяло. Птоломеевото Слънце е едно въображаемо кълбо, прикрепено към една прозрачна въртяща се сфера, която има за център Земята. Впрочем, самото геоцентрично гледище на старите гръцки астрономи им е пречило да узнаят нещо по-положително за Слънцето, и преди всичко факта - че Слънцето е център на нашата планетна система, а не Земята. С една реч, древните астрономи (не говорим за посветените) не са знаели, нито, че Слънцето е звезда, нито, че е център на слънчевата система. Те не са знаели нито истинското му разстояние от земята, нито истинската му големина и обем, нито неговата тежест (съвременните астрономи, изхождайки от плътността на Земята я изчисляват на 2,000,000,000,000,000,000,000,000,000, т. е. два октилиона и 200 септилиона тона!), те не са знаели нито за слънчевата фотосфера с нейните флокули и гранулации, за неговата хромосфера, корона, протуберанси, нито че то се върти с намаляваща скорост от екватора към полюсите, значи с различна скорост за различните хелиоцентрични ширини. (Средният период на завъртане на Слънцето около оста си е около 25 ÷ 38 дни). Наблюдавайки с просто око лъчезарния диск на Слънцето, те не са допущали, че то съвсем не е едно спокойно светещо тяло, и че в него пулсира един мощен живот. Ако някой им кажеше, че светлият лик на Хелиоса е „оцапан” с тъмни петна - тия смутители на мирния живот на Слънцето, а оттам и на земята, чието съществуване е така дълбоко и неразривно свързано със слънчевата дейност - те биха го сметнали негли за богохулец. С една реч, дори един съвременен гимназист може с гордост да каже, че и най-големите астрономи на древността не са знаели почти нищо от онова, което те знаят за Слънцето, благодарение откритията на съвременната астрономия. Впрочем, те със снизхождение биха добавили, че древните далеч не са разполагали с оня мощен инструмеитарий, с който разполагат днешните астрономи. И наистина, само за наблюдаване на Слънцето, днес има пет слънчеви обсерватории, с техните слънчеви кули: две в Mount Wilson, една в Pasadena (Калифорния), една в Arcetri (Италия) и Айнщайновата в Potsdam (Германия). Все пак аз бих казал, че ако се поразчепка малко онази картина, която митологията дава за Хелиос, картина или по-скоро символично видение на някой древен ясновидец, посветен в Мистериите, който може би е създал този мит, ще се открият известни загатвания и за фотосфера, и за хромосфера, и за протуберанси и т. н. На същото ни навежда и мита за Фаетон. В заключение ще кажа, че ония люде в древността, все едно учени или прости, които са виждали с просто око, действително не са знаели нищо от онова, което ние днес знаем за Слънцето, благодарение зрителната мощ на телескопите и тънката аналитична способност, на спектроскопа. Ала ония, които са виждали, Посветените, навярно са знаели за Слънцето и като физическо тяло, и като център на духовна дейност, много повече от нас. Те са загатнали за това свое знание чрез символиката на митовете - един особен език, с който са си служили древните посветени от всички школи и времена, и който почива на великия закон за съответствията. Така стои въпросът с митовете за Слънцето на древните народи. Какво представят техните научни астрономични системи, като за пример Птоломеевата, която е владала умовете на хората в течение на векове, също се знае. Но тъй като за мнозина западноевропейци историята и на наука, и на изкуство, и на философия започва от древна Гърция, малцина знаят, че в Индия, например, са се развили известни научно-метафизични системи за космоса, в които са застъпени интересни схващания за Слънцето. Ще изложа накъсо една от тези индуски системи. Източникът, от който почерпвам следващите по-долу данни, е книгата на G.W.Surya и M.E.Vatier: Okkulte Weltallslehre (Окултно учение за Всемира). Предварително ще кажа, че индуската физика се коренно отличава от модерната, западно-европейска физика, и по метод, и по техника. Преди всичко, тя не е резултат на експериментални изследвания в съвременен смисъл на думата, а резултат на оная практика, която е позната под общото име Йога. От гледище на Запада, физиката на индусите ще се покаже чиста метафизика. Но нека пристъпим към самото изложение. За да разбере индуската физика, читателят трябва да си състави преди всичко ясна представа за четирите взаимопроникващи се материални сфери на света. Под материя, в случая, индусите разбират не само най-грубата, физична материя, достъпна за нашите сетива, а изобщо всички състояния на материята, които се срещат в поменатите четири сфери. И тъй, според индусите, има четири диференцирани състояния на материята: 1. Prakriti (най-грубото физическо вещество, това, с което ние боравим); 2. Ргаnа (много по-фина от етера материя, която е свързана с органическото състояние на веществото); 3. Каmа (материята на емоционалния свят, света на желания, страсти, чувства); 4. Manasa (материята на умствения свят). Тези четири видоизменения на материята имат „прекъснат строеж”, те не са непрекъснати флуиди. Такова е, впрочем, схващането за материята и на западната физика. Имащи общ произход, тия четири състояния на материята се различават само по групиране на частиците и по броя на трептенията, които следват един възходящ октавен ход. Затова индусите говорят за „октави” в разните полета. Във всяко поле има само една „осъществена октава”, а между отделните полета има сума „загубени октави”. Това твърде напомня нашата стълбица на трептения. Знайно е, че между звуковите трептения, за пример, и тия на светлината има цяла пустиня. Такива „пустини” се срещат и по други места на стълбицата. От горното е ясно, че между броя на трептенията на разните „полета” има грамадна разлика. Ако броят на трептенията на Прана, да речем, възлиза на билиони, този на Кама ще възлиза на квинталиони, а тоя на Манаса ще се изрази с число, което притежава много нули. Тия числени сравнения са дадени, разбира се, само като илюстрации. След тези предварителни бележки за четирите състояния на материята, за четирите материални свята, ще приведем един цитат от книгата Ostliche und westliche Physjk (Виж в оригинала с. 48) от Th.E.Wilson и Charles Johnston, цитат, който е приведен в книгата на Surya-Valier и който представя едно сбито изложение на поменатата пo-горе теория. „Земята, според твърденията на индуската физика, е едно кълбо, състоящо се от Пракрити, което плава в море от Прана. Тази прана има за център Слънцето, и следователно, и тя образува сфера. Диаметърът на праничната слънчева сфера възлиза на около 600,000,000,000 км (Той е равен на диаметъра на Нептуновата орбита, взет приблизително 70 пъти, или на диаметъра на земята, взет около 2100 пъти). Ясно е, че разстоянието на най-близката звезда е стотина пъти по-голямо от диаметъра на праничната слънчева сфера. Така че, диаметърът на слънчевото кълбо на индусите е около 100 пъти по-малък от разстоянието на Слънцето до най-близката звезда. Във вътрешността на тази сфера от прана - в един особено диференциран неин слой - се движат планетите около Слънцето. Това пранично слънчево кълбо се завърта около оста си за около 21,000 години (число, което се приближава до полярната година). То, заедно с други подобни нему, пранични сфери, се върти около Алционе - най-светлата звезда на Плеадите. Пространството между тия пранични кълба е изпълнено с третото видоизменение на материята, наречено Кама. По финост Кама се намира в същото отношение към Прана, както последната към Пракрити. Кама има за център Алционе и се разпростира също така във вид на сфера. Има многобройни такива Кама-сфери, които плават в необятното море на най-тънкото видоизменение на материята - Манаса. С Манаса, която образува една огромна сфера, завършва материалния свят”. Няма да излагам ония сложни процеси на кондензация, които стават в разните „полета”. Ще спомена само, че например кама-сферите не са пръснати из цялата Манаса-сфера, а кондензират в един определен слой от нея, който се отличава по своята специфична „гъстота”. Така е и с прана-сферите. И те кондензират в един определен слой на кама-материята. Същото, естествено, важи и за Прана и Пракрити. Оттук е ясно, че планетите на слънчевата система се въртят около Слънцето в един определен слой от слънчевата пранична сфера. От цялата тази индийска теория за материалния свят, за нас е важно едно обстоятелство - че Слънцето е център на една огромна пранична сфера, която се простира далеч зад орбитата на най-отдалечената планета от слънчевата система. Тук му е мястото да спомена за ценните данни, които Учителят дава в статията си „Влиянието на слънчевата енергия”*. Понеже са изложени много сбито, би трябвало да цитирам половината статия, ако искам да ги направя достояние на читателите. Ще кажа само, че те представят основни елементи за разработване на една научна теория за Слънцето и неговите отношения със земята. Енергетичният строеж на Слънцето - една огромна централа с приемателна и предавателна станция, неговата постоянна обмяна на енергии със земята - друга такава централа също с два полюса - обмяна, която е подчинена на периодицитета на годишния и денонощен кръговрат, най-сетне практичното приложение, което следва от това за използване животворната енергия на Слънцето, особено през пролетта сутрин, при изгрев-слънце, образуват богатото съдържание на тази сбито написана статия. Но нека се повърнем за малко върху митологията. Каквито и да са съвременните научни теории за мита, едно не трябва да се забравя - че те са остатъци от една епоха на величествен синкретизъм, в който религия, наука, изкуство са били слети в едно цяло, споено чрез връзките на съответствията. В тази епоха астрологията не е била само една предсказвателна наука, едно гадателско изкуство, а едно величествено миросъзерцание. От гледище на това миросъзерцание, физическият свят със своите форми, е една символична картина на света на идеите. Нещата в този свят не само представят физически обекти със своите особености, които са предмет на едно непосредствено проучване, а същевременно означават нещо. Те се явяват символи, съответствия на известни идеи. Ето защо, и видимата гледка на небето, специално на нашата слънчева система, е един символ. Слънцето, Луната, планетите, покрай физичното си значение, имат символичен смисъл. Слънчевата система представя един образец, един модел, по който е устроено всяко живо същество, което живее в нейните предели. Каквито сили действуват в нея, такива сили действуват и във всички същества, принадлежащи към нейната система. Тези сили на живота, функциониращи в слънчевата система, с всички възможности за развитие, които съдържат в себе си, с всичките им взаимоотношения, са намерили още в най-дълбока древност израз в геометричната формула на Зодиака. Ако погледнем, именно, този астрологичен зодиак, установяващ преди всичко връзката между знакове и планети, ще видим, че на Слънцето, което се третира привидно като планета, е отреден само един знак за жилище - знака Лъв†. Но тъкмо до Лъва - жилище на Слънцето, се намира знак Рак - жилище на Луната. Ясно е, че от астрологично гледище, като се вземе предвид окултния строеж на зодиака, Слънцето и Луната се явяват два полюса на оная първична енергия, която се развива в цяла система от сили, проявяващи се полярно. Тия, именно, сили са свързани, по закона на съответствията, с планетите от нашата слънчева система. Движението на планетите, погледнато геоцентричвски, не показва нищо друго, освен движението на тия мирови сили в аурата на земята. Слънцето, Луната и планетите, в случая, представят стрелките на един идеално работещ небесен часовник, който всеки момент показва състоянието и взаимодействието на силите, които функционират в организма на земята. За да се изразим с един термин от модерната теоретична физика, астрологичното пространство представя един четириизмерен времепространствен континуум, един свят на събития. Астрологията, в която времето се схваща като една сложна система от цикли, най-простите, от които са планетните обиколки, е една наука за събитията par excellence. Необходими бяха тия малки назъртания в областта на Астрологията, за да се разбере, защо Слънцето и Луната се смятат за два полюса на астралната светлина. Това ни обяснява, защо Аполон, бог на Слънцето, е така тясно свързан в гръцката митология с Артемида, богиня на Луната, която му е „сестра”. Това ни обяснява, защо и в книгата Битие, Слънцето и Луната, наречени съответно „голямото светило, което да владее над деня”, и „малкото светило, което да владее над нощта”, са създадени в един и същи ден - четвърти, заедно с другите светила на твърдта небесна, „които да разлъчат деня от нощта, и да са знамения за времена, и за дни, и години”. Ясно е, че „светилото на деня” представя светлия, положителния, лъчезарния полюс на първичната светлина - полюсът, който дава. Той символизува духа. „Малкото светило” - Луната представя негативния, възприемащ, пасивен, женски полюс на първичната светлина. Той символизува материята. Зодиакът, който е едно развитие на двойката, е съставен от тия две велики течения - слънчево и лунно, които в своята съвместна работа създават великото многообразие на живота. Макар в Библията Слънцето и Луната да са наречени „голямо” и „малко” светило, но те са всъщност, за съзнанието на хората, еднакво големи. И тоя психологичен факт намира дори физически, нагледен израз в небесното пространство: видимият диск на Слънцето и дискът на Луната са почти еднакво големи, около 1/2 градус. Това се дължи на факта, че Луната, която е около 400 пъти по-малка от Слънцето, се намира около 400 пъти по-близо до земята. Двете светила, погледнати от земята, заемат едно и също пространство на небето. А това значи, погледнато символично, че ония сили, които са свързани с тях, заемат еднакво място, по важност и значение, в съзнанието на хората. За да покажа, че Слънцето и Луната са два мирови символа, които съществуват във всички светове, ще приведа един цитат от Сведенборга, из книгата му „Небето, с неговите чудеса, и ада”* „Господ е небесното Слънце. Светлината му е божествената истина, а топлината му - божественото добро. На небето ние съзерцаваме Господа като Слънце, защото Той е Любов, от която произтича всичко в Духовния свят. Любовта е, която грее като Слънце. Ангелите виждат Слънцето не в зенита, а под известен ъгъл. Те го виждат, при това на две места - едното пред дясното око, а другото - пред лявото. Пред дясното око именно, те виждат Господа като същинско Слънце, а пред лявото - като Луна, която свети с мека бяла светлина и е заобиколена с множество малки луни, които светят също с бяла светлина. Ангелите виждат Бога по този двоен начин, защото възприемат Бога различно. Онези, които Го възприемат като любов, Го виждат като Слънце, пламтящо и огнено. Тези ангели пребивават в Божественото царство на небето. Ангелите, които Го възприемат като вяра, Го виждат като Луна, блестяща и бяла. Те пребивават в по-долното от двете ангелски царства, на които се разделя небесният мир - в духовното (Виж статията „Небесният живот според Сведенборга”, в която се говори за тия две царства). Ето защо и в Писанието Бог като Любов е символизуван чрез Слънцето, а като Вяра - чрез Луната”. Но да напуснем висините на небесния свят, да напуснем и приказните царства на митовете, и да стъпим на земята, за да видим, кои именно явления от живота принадлежат към сферата на Слънцето. Широко погледнато, целият живот на земята е обхванат и проникнат от радиацията на Слънцето. Според съвременната наука всичко, което съществува на земята, е сгъстена и трансформирана слънчева енергия. Но има неща, в разните царства - минерално, растително, животинско, човешко; в разните области на човешкия живот - политически, социален, стопански, културен, които са специфично слънчеви, защото в тях слънчевият принцип е достигнал сравнително най-завършен израз на земята. Така, може всички метали да са сгъстена слънчева енергия в различни фази на развитие, но само златото е типично слънчево. То е Слънце всред металите. И не случайно златото е взето като еталон на монетната система. За забелязване е, че и всички финансови учреждения, преди всичко банките, които съхраняват златото и оперират с него, се намират под силното влияние на Слънцето. Наблюденията показват, че много банкери, крупни финансисти - царе във финансовия свят, носят явните морфологични белези на слънчевия тип. Тук, обаче, действува най-материалното въплъщение на слънчевия принцип. Голямото натрупване на злато затъмнява благородното влияние на този метал, в резултат, на което се явява една отрицателна черта в характера на човека - алчността. Няма да се спираме за представителите на Слънцето в растителния и животинския свят, защото това би ни отвело твърде далеч. В тялото на човека, сърцето представя Слънцето, което, както е знайно от астрологичната традиция, е вечно туптящо, разливащо живот сърце на нашата слънчева система. Като си спомним, че Слънцето е център на една сфера от пранична енергия - животворната сила, която прониква целия органически свят, лесно можем да разберем твърдението на древните, че Слънцето е носител на жизнената сила. Психологически то представя Висшият аз на човека, неговата индивидуалност, за разлика от личността, която е символизирана от Луната. Благородството, ентусиазма, способността да се вдъхновяваме от възвишени идеали, да се подвизаваме и жертваме за благородни каузи, великодушието, царственият жест - това са все черти на Слънцето. Ала и славолюбието, тщеславието, любовта към лукса и разкоша, към външния показ, към тържествените церемонии, в които има много външен блясък, са също така черти на Слънцето, които спадат към неговите низходящи влияния. Най-добра илюстрация на тия положителни и отрицателни черти на Слънцето намираме у царете, монарсите, обладатели на неограничена власт. Ако се случи един такъв монарх, слънчев тип, да въплъщава благородните качества на другите две планети от тритона на огъня: Юпитер (широта и воля за разширение: териториално, стопанско, културно) и Марс (борческа енергия), ние ще получим типа на царя-воин, предводител на своя народ, който той води към победи и слава, благодарение мощния магнетизъм на своята натура, „предопределена” да достигне слава, почести, богатство и мощ. Ако се случи, обаче, за цар на един народ, някой „юпитеризуван” слънчев тип, с някои и други положителни черти на Слънцето и с всички негови слабости - подобно на Людвика XIV - тогава крайният резултат на неговото царуване ще бъде съсипване на държавата, въпреки временният й подем и блясък. Който иска да схване някои от проявите на „Слънцето” в политическия и обществен живот, нека се позанимае малко с живота на „царя-слънце” и неговата епоха. Защото има и отделни епохи или по-малки периоди в историческия и културен живот на народите, които са „слънчеви”. Ще завършим с една бегла скица на слънчевия тип. Яйцевиден череп (долихоцефален) с хармонични пропорции. Коса златисторуса или светло-кестенява у по-южните типове, накъдрена на едри вълни. За нещастие, обаче, у мъжете тя скоро окапва, и затова повечето слънчеви типове са плешиви. Чело високо, с развити челни издатини, но хармонично. То се спуска спокойно към веждите, като образува типичната за Слънцето надочна аркада, чиято хубава линия, следват веждите. Слънчевото чело е ясно, спокойно, ведро. Очите на слънчевия тип са забележителни - блестящи, доволно големи, замрежени от хубави ресници. Погледът им е прям - не проницателен, нито повелителен, а изпълнен с магнетична сила, която сама по себе-си завладява. Ирисът, полузакрит от клепачите, е осеян със златисти петна. Устата е красиво моделирана - и у нея личи „слънчевата линия”. Брадата не е нито квадратна както у Марса, нито прекалено заоблена както у Венера, нито удължена и изтънена като у Меркурия. Тя е типичната квадратно-яйцевидна слънчева брада, показваща една уравновесена воля. Господствуваща черта в характера на слънчевия тип е самообладанието. Но не самообладание, което произтича от едно усилие и напрежение на волята, а от постигната хармония и равновесие на душевните сили. Най-добрият израз, с който можем да характеризираме душевното състояние на слънчевия тип, е ведра яснота. Истинският слънчев тип е тих и спокоен - той излъчва своята душевна сила навън така спокойно и тихо, както Слънцето. Обладаващ тънка и деликатна чувствителност, възприемчив за чистите идеи, способен да схваща непосредствено „дълбоките съзвучия” в природата, поет и музикант по душа, която е способна да трепти от възторг и вдъхновение, той е роден човек на изкуството. У него действува по-скоро непосредственото вдъхновение, творческото въображение и интуицията, отколкото аналитичния интелект. Умът му е по естество синтетичен. Най-високо развитият „Аполон” често се издига до пророчески екстаз. Завършеният слънчев тип - благороден, великодушен, самообладан - е човек на качеството, не на количеството. Навсякъде той търси истината и красотата. Понякога твърде развитото съзнание за лично превъзходство кара слънчевите типове да стоят настрана от обществото, или по-скоро над него. Впрочем съдба на слънчевия тип е да бъде център в своята среда, да я организира в една „система”, и да я поддържа със своята магнетична сила, както Слънцето поддържа своята планетна система. Това не важи за всички „аполоновци” в еднакви размери. Ала най-големите между тях са родени да управляват. Властта им е проникната от великодушие, защото истинският слънчев тип винаги се въодушевява от един висок идеал. г. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- * Виж книгата „В царството на живата Природа”. † Забележка на съставителя: Виж в бр. 1 от настоящата годишнина на „Ж. 3.” фигурата на астрологичния зодиак, в статията „Елементарни астрологични комбинации” - там са дадени именно тия съотношения между знаци и планети. * Из същата книга е извлечена и статията „Небесният живот според Емануил Сведенборг” (кн. 7 ÷ 8 год. XII, сп. "Ж. 3."), към която отправяме читателя за допълнителни сведения.

25. Сфера на Луната Житно зърно, Г. ХІІ (1939), кн. 1, с. 11 ÷ 17 Ония, които се занимават с трудните въпроси на окултната космогония, почти единодушно признават, че Луната е едно от най-тайнствените небесни тела. Не само защото материалът, с който разполагат - многобройни митове за Луната, произхождащи от разни народи, откъслеци от езотерични книги и писания, засенчени от един често пъти тъмен символизъм, оскъдните вести на астрологичната традиция - е труден за разчитане. А и защото онези, които са оставили някакви устни или писмени предания за Луната, съзнателно са премълчали и забулили много неща, като са сгъстили по такъв начин още повече тайната около това тъй дълбоко и неразривно свързано със Земята небесно тяло, което днес се върти около нея като неин спътник. Физиогномистите-типолози, от своя страна, се оплакват, че лунният тип, - а той е специфично женски, макар да има и мъже, които попадат под него - е с такава подвижна, капризна и загадъчна психика, че е мъчно да се следят и отгадават нейните непрестанни флуктуации. А какво да кажат астрономите? Те имат, може би, най-голямо право да се оплакват от това капризно, крайно променливо небесно тяло. Защото астрономичната теория на Луната е била открай време най-трудната задача за астрономията. И днес, въпреки километричните формули за определяне елементите на Луната, съдържащи стотици членове, определянето на точни лунни координати, особено за по-значителен период от време, си остава само мечта. Таблиците за Луната, които астрономите съставят след толкова уморителни изчисления, след няколко десетки години стават вече негодни за точно определяне на нейните координати, защото между изчислените и наблюдавани нейни положения се явяват значителни разлики. Луната с бързо променливите елементи на своята орбита около земята: перигей, възли, наклон на площта на въртенето u относно еклиптиката, ексцентрицитет на лунния диск и пр. и пр. непрестанно изменя на астрономите, които се мъчат да фиксират движенията й в точни числа! Въртейки се около земята по своята тъй променлива орбита, Луната описва около еклиптиката, сиреч орбитата на земята около Слънцето, същинска змия. Това са приблизително 13 пълни вълни, които отговарят на около тринадесет синодични обиколки на Луната около Земята в течение на една година. Може би, не ще е безинтересно да приведа тук някои изчисления във връзка с циклите на Луната и Сатурна, които съм правил по друг повод - изчисления, които разкриват ония тънки връзки, що съществуват между спътника на Земята и стария бог на времето и съдбата -тайнствения Хронос. Известно е, че има няколко лунни месеци, сиреч обиколки на Луната около Земята: звезден (сидеричен) месец, който трае 27 д. 7 ч. 43 м. 11,55 с; тропичен (от едно преминаване през пролетната равноденствена точка до следно преминаване) с дължина 27 д. 7 ч. 43 м. 4,78 с; синодичен (от новолуние до новолуние) с дължина 29 д, 12 ч. 44 м. 2,68 с; аномалистичен (от перигей до перигей), който трае 27 д. 13 ч. 18 м. 33,1 с. и драконичен (от възел до възел), който трае 27 д. 5 ч. 5 м. 36 с. Нарочно приведох числата, които дават тяхната продължителност, за да се види, че тя е различна за различните лунни обиколки. Ала оня лунен цикъл, който в случая ни интересува, е така наречения синодичен месец. Той е резултат, както е известно, от комбинираните движения на Луната около Земята и на последната около Слънцето. Той е, по тази тъкмо причина, и най-дълъг - 29 д. 12 ч. 44 м. 2,68 с. От едно новолуние до следно новолуние протичат тъкмо толкова дни, и те представят, както е знайно, продължителността на оня лунен месец, който лежи в основата на лунния календар. Без да се впущам в подробностите на разните изчисления, които са свързани с този или другите месечни цикли на Луната, ще пристъпя направо към ония резултати, които ни дават пресмятанията, засягащи синодичния лунен месец и звездната обиколка на Сатурна около Слънцето. Знайно е, че последната брои 29 год. 166,95 дни, т. е. е 29,46 год. Оказва се именно че в течение на едно пълно звездно завъртане на Сатурна около Слънцето, т. е. на 29,46 год. Луната прави 365,3 синодични обиколки. А 365-3 ни дава с приближение до няколкостотни броя на дните, които се съдържат в една земна година. От горното е ясно, че една синодична обиколка на Луната, сиреч един синодичен месец, разгледан циклически по отношение годината на Сатурна (=29-46 земни години) представя същото, каквото представя един ден по отношение на земната година. С други думи, един синодичен лунен месец представя един ден от "Сатурновата година". Триста шестдесет и петте синодични месеца, които се съдържат в Сатурновата "година" са неговите 365 "дни". Разбира се, тия отношения трябва да се разбират циклически - по закона на аналогичните или съответствуващи цикли. Нека дадем сега една по-точна формулировка изразяваща горните съотношения: Звездната обиколка на Земята около Слънцето се отнася към денонощното завъртване на Земята около нейната ос така, както се отнася звездната обиколка на Сатурна около Слънцето към синодичната обиколка на Луната около Земята. Ако означим звездната обиколка на Земята с Тз, звездната обиколка на Сатурна с Тс, едно земно денонощие с д, а един синодичен месец с сМ, ще имаме формулата: Изразено в цифри, това отношение е приблизително равно на 365. За ония, които са запознати с астрологията, това съотношение между един типичен лунен цикъл и сатурновия звезден цикъл, само още веднъж подчертава познатата интимна връзка, що съществува между Луната и Сатурн. Не само защото тя се подсказва от очевидното съвпадение на числата 29,5 (синодичен месец) и 29,46 (звездна обиколка на Сатурна) - съвпадение, чиито последици изпъкват с особена сила, при изчисляване на така наречените „прогресии” в хороскопа. Защото за всеки, който се занимава с астрология, става тогава ясно, че един какъв да е аспект между Луната и Сатурн в радикалния хороскоп, да речем един тригон, или една квадратура, продължава да съществува и при движение на тия два астрологични фактора – „прогресивно” на Луната и сидерично на Сатурна - тъкмо затова, защото то става в еднакви по време цикли. Разбира се, приведената по-горе формула ни навежда на по-други изводи из областта на езотеричната астрология, на които ние за сега няма да се спираме. Приведохме я, обаче, за да подчертаем още веднъж връзката между Луната и Сатурн, която ни е дадена в геометричната формула на зодиака. В зодиака, както е знайно, Луната, която „владее” в знака Рак, е полярно спрегната със Сатурна, владееща в знака Козирог. Тия две „ланети”, тия две течения в аурата на Земята, се явяват полярни и допълнителни. Луна-Сатурн, това е човешката личност, ограничена от своята съдба. Луната - това е психичната енергия на човешката личност, която енергия се проявява в превратностите на ежедневния живот по силовите линии на съдбата, определени от Сатурна. Луната и Сатурн - това е типичното ядро на съдбата в живота на човека. В това ядро се крие цялата наследственост на човека, резултат на неговото минало, неговата „карма”. Ако се изразим с езика на индуската езотерична философия, популяризиран от теософията, ще кажем, че Луната - това е превъплъщаващата се „личност” с нейната карма. Споменах по-горе, че Луната, в движението си около Земята, се вие около еклиптиката като същинска змия. Това е едно вълнообразно движение с около 13 цели вълни. „Хълмовете” на тия вълни (при пълнолуние) са разположени към „външните планети”, сиреч към ония планети, чиито орбити включват орбитата на Земята - Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. А „долините” на тия вълни (при новолуние) гледат към „вътрешните” по отношение на Земята планети: Венера, Меркурий. Това обстоятелство ясно показва онази роля, която винаги се е приписвала на Луната по отношение на Земята - да бъде един вид събирателна леща на влиянията, както на „външните”, така и на „вътрешните” планети, които влияния да предава и разпределя на Земята по законите на периодицитета. И наистина, като се проследи движението на Луната в зодиака в течение на един месец, ще се види, че тя идва в досег с всички планети от слънчевата система - идва в „съвпад” с тях, отделя се след туй, като образува всички видове „аспекти”. Луната през време на месечната си обиколка около Земята, като че ли възприема и отпечатва цялата подвижна геоцентрична схема на планетните положения, проектирани в зодиака. Трябва, обаче, да споменем, че Луната не само предава на Земята планетните енергии, а и извлича, изсмуква от нея периодически известни енергии, които са изгубили своя творчески ритъм. Луната е, която постоянно „очиства” Земята от натрупаните в нея нечистотии. Само това е достатъчно, за да се види каква огромна роля играе тя във биопсихичния живот на Земята, като жив организъм. Не само астрологичната традиция, а и множество съвременни научни наблюдения показват, че Луната е дълбоко свързана с цялата органическа природа в нейните основни биологични функции. Всички вегетативни процеси в органическия свят, размножаването, растенето, с неговите периоди на подем и упадък, с неговите фази на градеж и рушение, на разцвет и гниене са все процеси, които спадат към сферата на Луната, в която царува закона на периодичността. Психологически Луната е свързана с възприятията и представите, с паметта и фантазията. Лунната сфера в човека носи не само паметта на настоящето, на настоящия човек като „възприемащо и представящо съзнание”, а и паметта на миналото, както индивидуална така и колективна. Ето защо, Луната е така дълбоко свързана с онова, което в съвременната психология се нарича „несъзнателно” или „подсъзнание”. В психичната сфера на Луната се съхраняват всички образи на миналото, целия родов и расов атавизъм на индивида. Това се потвърждава и от изследванията на съвременните астролози, които работят по методите на научната статистика. В своите статистични изследвания върху астралната наследственост видният французки астролог Пол Фламбар идва до заключението, че Луната, покрай хоризонта (асцендент-десцедент), представя главен фактор на наследствеността. Аналогически разгледана, по закона на съответствията, Луната представя жената-майка, съпругата привързана към бащата на нейните деца и към домашното огнище. Като такава, тя е хранителка на традицията, на родовия и расов опит. В образа на древната Пития - жрица в прорицалището на Аполона в Делфи, ние имаме женската пасивна, „нощна” страна на астралната светлина, чието положително, светло, „дневно” течение представя Аполон. Тя представя онази материя, която отпечатва послушно всички образи на пластичната фантазия - лична или колективна; тя носи всички клишета на миналите, настоящи, както и на ония бъдещи събития, които ще станат в даден период от време, определен от „Сатурна”. Ето защо и Питията, един типичен медиум, каквито са спиритичните медиуми, носещи силно отпечатъка на Лунната „сигнатура”, е била внятен за хората глас на рода, на прадедите, които се грижат за потомци, глас на предците на племето или расата. И нейните прорицания са били често изричани в несвързани думи, в смътни символи, по-смътни и по-несвързани по някой път от сънищата. Защото и сънищата или сънуването изобщо, така дълбоко свързани със символичната функция на подсъзнанието, спадат все към сферата на Луната. В астрологията Луната представя, пак по закона на съответствията, народа, широките маси, чиято психика - лунна по естество, е предмет на днешната психология на масите. Луната цари навред, където преобладава пасивното, възприемащото, отразяващото; навред, където чисто вегетативното изпъква с особена сила. Народи, и племена, които живеят, трудят се, размножават се, ядат, пият, без да се стремят към нещо по-високо, живеят по „лунному”. Те живеят със създаденото от деди и прадеди, със старите вярвания и предания, със старите нрави и обичаи. Често, по силата на известни политически и културни влияния, те възприемат по подражание и отразяват чужди разбирания, политически и социални идеологии, технически постижения и пр. те възприемат, с една реч, всичко онова, което изисква не творческо напрежение и усилия, а просто подражание. Така се разпространяват по „лунния” ефир на масовата душа всички политико-обществени идеи, всички моди, не само по отношение на външното облекло, а и на вътрешното „облекло”, т. е. възприемането и „обличането” с ония общоразпространени идеи, възгледи, обноски, които придават съвременен, модерен облик на човека, какъвто е, да речем, обликът на съвременния спортист. Това показва пасивната същина на Луната, която отпечатва всички влияния, идещи отвън. Затова загатнахме и когато говорихме за змиевидната орбита на Луната, която се издава ту към „външните”, ту към „вътрешните” планети. Луната изобщо попада под силното влияние на другите планети. Под влияние на Мapca, Юпитера, Сатурна и пр. тя бива „нагласена” и „тонирана” марсовски, юпитеровски, сатурновски. Ето защо и масите, под влияние, да речем, на едно марсово, милитаристично течение, се настройват борчески, агресивно, военнолюбиво. Те лесно се поддават на хипнозата на така наречените „силни личности”, които често са мощни акумулатори преди всичко на марсовата енергия, която действува принудително, налагаща се. Епохи, в които религията играе преобладаваща роля в живота на масите, се намират под знака на Юпитера. Тогава народната „психея”, лунното море на колективната психична енергия, се намира под силното въздействие на юпитеровските религиозни внушения. Въздействията на Венера, които се проявяват с особена сила през време на празненства, народни увеселения, карнавали, по театри, опери, кина, са най-достъпни за наблюдение. Трябва човек да отиде в някое кино - една от най-типичните проекции на Нептуна в областта на техниката и изкуството - за да изпита, какво е „Луна” в психологичен смисъл на думата. Морето от зрители непрестанно се вълнува - присъствуващите възприемат подвижните образи, представят си, фантазират, преживяват. В късо време те попадат под силното художествено внушение на картината и преживяват с особена сила зрителната илюзия. Вслушайте се във виковете, възклицанията, шумните одобрения и ръкопляскания, които издават вълненията на лунното психично море, предизвикани от силното въздействие на Венера - сфера на емоциите. В спектаклите изобщо, както и в парадите, религиозните празненства, политическите събрания, ние имаме един прекрасен символ на въздействието, което оказват разните „планети” върху Луната. И не само един символ, а и една реалност: пред нас се разиграва въздействието на активните обществени сили върху масата, народа. Би било интересно да се направи един подробен астрологичен анализ на едно театрално представление, да речем или на едно празненство, в което участвуват цар, духовенство, управници, държавни служители, войска, и най-сетне народът, за да се видят живите проекции на ония отвлечени астрологични фактори, които наричаме „планети”, „зодиакални знаци”, „аспекти”, и които са фиксирани в даден момент в една „небесна карта” или „хороскоп”. На какво се основава това съответствие между една отвлечена, чисто символична, планетна схема и събитията на индивидуалния и колективен живот, е един дълбок въпрос, който е занимавал астролозите-посветени от всички времена, а занимава и в наши дни всички онези, които сериозно проучват проблемите на астрологията. Аз няма да се спирам върху „светлите” и „тъмни” влияния на Луната, символизувани в гръцката митология, от една страна, от Диана - сестра на Аполона, девствената ловджийка, която наказва безмилостно всеки смъртен, който дръзне да я оскверни с поглед, когато е обнажена, и която, влюбена в овчаря Ендимион, го съзерцава само докато той спи - и от друга страна, от Хеката, „нощната царица”, към която черномагесниците се обръщат в своите заклинания. Накрай ще дам образа на лунния тип, така както е нарисуван в книгата „Четене характера, темперамента и болестните разположения по лицето” от Д-р Гастон Дюрвил и Д-р Андре Дюрвил. „У лунните типове череп и лице са кръгли. Косата е руса, пепелява или кестенява. Тя е обикновено гладка у мъжа, а у жената е гладка или къдрава. Челото е в кръгла гама: то е изпъкнало. Черепът е средно интелектуализуван. Веждите са си естествено дъговидни, без да има нужда да се намръщва челото, за да станат такива-нещо, което показва, че у лунните типове, учудването не е само временно положение, а морфологична особеност. Окото също изглежда учудено, както веждата. То е голямо, кротко, мечтателно, добро. У низшите лунни типове, то е глупешко. Носът е обикновено разширен накрая и вирнат. Той прилича на венериния, ала е по-широк. Устата също прилича на венерината, но не е така красива: тя е голяма, джунеста, добре очертана като венерината. Тя не е освободена от плътски апетити, но ги прави някак „по-мозъчни” - прекарва ги през ума. Брадата е обла, тлъста, мека - ней й липсва енергия. Лунните типове са, преди всичко хора на въображението - имагинативни натури. Те са кротки, тихи, мечтателни, боязливи и обичат спокойствието. Те са общителни, любезни към другите, весели и приличат на деца. Лунните типове не са създадени за люти борби в живота - та са съзерцателни натури. Тях ги бива за чиновници и, като такива, те са приятни, послушни, честни, добросъвестни. Те добре изпълняват, но лошо управляват, защото им липсва решителност. Жената-Луна е очарователна. Тя сладко се усмихва, старае се да ви се понрави, макар че си остава все свенлива и сдържана. Погледът й е пълен с поезия. Той разказва ония приказни блянове, с които е пълна душата й. Боязлива, суеверна често пъти, тя обича да се притиска до мъжа когото чувствува силен. Винаги религиозна, тя чувствува Бога в природата, вълнува се от хубавата музика, от хубавите картини, от хубавите момци. Тя има силни предчувствия, силна интуиция и усет за хармония. „Доста студена по чувства, тя е сластна във въображението си”. (Льодо). Психически, тя се твърде различава от венерианката, на която прилича понякога, и с която един новак във физиогномиката може лесно да я смеси. Зле белязаните лунни типове са лъжливи, лениви, глупави, клюкари, хитри. Лошите жени от тоя тип са лицемерки, те лъжат мъжете си, дори кога ги обичат. Невинността им е присторна: животът им е лошо играна комедия. Чистите лунни типове имат чисто лимфатичен темперамент. Кожата им, която е много бяла, страда от допира със слънчевата светлина. Затова се подслоняват под чадъри. Кожата им се зачервява от Слънцето, наместо да помургавее. Те не могат да използуват тъй добре облагите на слънцелъчението, като марсовите, слънчеви, меркурови и земни типове. Твърде домоседи по натура, те се оставят да затлъстеят и да се артртизуват. Страдат от разширение на стомаха. Сутрин езикът им е бял и кога станат от сън, чувствуват се все още морни. Имат лениво храносмилане и едър чер дроб. На младини са разположени към болести от токсичен характер и към болести на жлезите. Трябва да се стимулира храносмилането на лимфатиците (чрез масажиране на атонния им стомах, ленивия им черен дроб и слабините), да се карат да правят гимнастики и да се открие средство да се отърсят от вродената си инертност. Трябва най-сетне да се подложат на един здрав хранителен режим. Един добре лекуван лунен тип, добре - подпомогнат, се делимфатизува и еволюира към сангвиничния темперамент. Ако освен това пожелае да се култивира психически, той може да стане по-енергичен и по-способен да превъзмогва мъчнотиите в живота. Напътвайте винаги скъпите вам люде от лунния тип към методите на здравословния живот и плодотворната дейност”. г.

, 22. Сфера на Юпитера Житно зърно, Г. XI (1937), кн. 7 ÷ 8, с. 194 ÷ 197 Ако живеехме в библейски времена и исках да ви покажа един хубав Юпитеров тип, бих ви завел при Авраама. Макар да не сме ангели, като троицата пътници, които са се отбили да му гостуват при Мамвриевите дъбове, той и нас би приел радушно и би ни богато угостил. За няколко часа поне ние бихме се чувствували прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чедо, е бил успешен, благополучен човек. „Господ беше благословил Авраама във всичко”, се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане „отец на вярващите”. Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките и типични функции. И тогава би станало ясно, как „Юпитер” означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към „обетованата земя”, където цари един напълно йерархизуван социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения. Ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит. Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов. Защото след един Юпитеровски охолен и благополучен живот, щедро обсипан с всички блага на живота, той попада под ударите на Сатурна, и съдбата му взема трагичен обрат. Няма да се спираме на историята на Йова, развиваща се в оная плоскост, дето се секат сферите на Юпитера и Сатурна, макар Йов като тип и като съдба в живота да е вечен. Ако, напускайки легендарните библейски времена, бихме се пренесли в историческите времена, например във времето на Римската империя, то ние бихме посочили като историчен образец на Юпитеров тип римския патриций. Изобщо, целият древен Рим се намира под знака на Юпитера. Не случайно Зевс-Юпитер става главно божество в римския пантеон, а Юпитеровият култ - държавна религия. Само един Рим можеше да създаде римското право. А не забравяйте, че правната функция е една от основните функции на Юпитеровата сфера. Аз само бегло посочвам на тази връзка между Рим и Юпитеровата сфера. Не че животът на римския народ се е движел изключително в тази сфера, защото в нея са се пресичали всички „планетни сфери”. Но тя, във всеки случай, е основната и придава характерните черти на древно-римската империя, нейният основен стил, от гледище на историческата физиогномика. С това искам да подчертая, че космичната формула на зодиака ни дава един сигурен ключ за разбиране историческото битие на един народ, на една култура. Ала да напуснем и Рим, и историческата действителност и да навлезем в света на литературното творчество. Ще ви припомня един-два образа от „Клетниците” на Виктор Юго. (У последния „юпитеровският психологичен комплекс” е силно развит. Затова той е намерил такава ярка проекция в неговото литературно дело. Някои от героите на неговите романи, рожби на неговата художествена фантазия, са наистина типични юпитерови типове). Спомнете си абат Мериел - тип на истински духовник: една от зрелите рожби на Юпитеровата сфера. Със своята доброта, със своето человеколюбие и щедрост, със своето милосърдие, напомнящо това на милостивия самарянин, той обузда инстинктивната природа на Жан Балжана и пробуди у него латентната Юпитерова природа, която достигна отпосле такъв разцвет у героя на „Клетниците”. Жан Валжан заслужава да се разгледа и затова, защото Виктор Юго, съвсем несъзнателно, може би, верен, обаче, на своята художествена интуиция, е дал една хубава картина на еволюцията на един Юпитеров тип, който постепенно се диференцира в сферата на елементарните жизнени нагони. При това, той е докоснал, пак несъзнателно може би, една от най-високите точки в психологичната проблематика на Юпитеровия тип — именно в развръзката на Жан Валжановата любов към Козета, при залеза на неговия живот. Изобщо „Клетниците”, въпреки своите недостатъци като художествено произведение, присъщи впрочем на романтизма, може да се разгледа като едно типично произведение на латинския гений, защото в него латинската раса, в лицето на един свой виден представител, показва най-високата точка, до която се издига в своето морално схващане за живота. В него може дори да се проследи психологичната линия, която води от Рим до Париж. В известна смисъл на думата „Клетниците” е така характерен за френския гений, както Гьотевият Фауст за немците и „Война и мир" за славянския руски народ. Колкото и да са интересни, обаче, тия въпроси, ние ще напуснем и литературата, богата с художествени въплъщения на Юпитерови типове и ще се спрем на някой съвременен натурален Юпитерианец - такъв, който можем да срещнем навсякъде в живота. Е добре, представете си, че сте на угощение, да речем в собствения дом на някой виден индустриалец. Цялата къща е ярко осветена - очевидно тук не се пести електричеството. Къщата е в съвременен стил, има всички модерни удобства, защото юпитерианецът обича всичко да му е удобно, широко, охолно. Може мебелировката да не е така художествено издържана в стил, както в къщата, да речем, на един слънчев тип, но тя е все пак разкошно мебелирана с най-скъпото, което има на пазаря. Важното е, че навсякъде се чувствува комфорт. Картините, които висят по стените - всред които личат на челно място портретите на домакина и домакинята - са все от видни художници. Юпитерианецът обича да бъде меценат. Той щедро откупва картини от художествените изложби, особено ако се всеобщо харесват. Често изборът му се ръководи от някой познат художник, чието авторитетно мнение той уважава. Юпитерианецът, изобщо, цени и уважава всичко авторитетно. Може в къщата му да видите и два, и три портрета, особено на жена му. Не се учудвайте — в мецеиатските си жестове, той е поръчал портрети при няколко художници, които често ще срещнете да се навъртат в дома му, особено при угощения и приеми. Юпитер обича да покровителствува. Всред пъстрата смесица от гости, вие веднага различавате домакина. Добродушно усмихнат, той топло се ръкува с новодошлите и покровителствено ги кани. На ръст е среден. Доста пълен, дори корпулентен. Както се казва, охранен човек. Костите и мускулите на тялото му не личат под неговите меса. Главата му е заоблена, горната част от веждите до коренната част, е доволно висока. Очите му се усмихват добродушно. Усмивката му така се е разляла по лицето, че още по-разширява доволно широкия му, средна големина нос, и разтваря дебеличките му, месести устни, които, вижда се, обичат да си вкусват и да мляскат. Брадата му, изобщо долната част на лицето, е доста широка и голяма. Челната зона на лицето имат значително надмощие. Лицето му, макар охранено и заоблено, може да се затвори в един правоъгълник. Чувствува се, че домакинът е приятно разположен в тази охолна, богата обстановка, всред толкова гости. Обърнете внимание на костюма му - той е съвсем нов, хубаво, грижливо съшит от виден шивач, но е някак широчък. Защото домакинът е доста пълничък. В момента той е разкопчан дори, та се вижда пo-добре неговата нова връзка от тежка коприна. За „линия”, за фино изящество и дума не може да става. Просто и чисто добре ушит, нов костюм. Вечерята започва. Трапеза буквално пищна. Вижте домакина! Той целият се е отдал на свещенодействие. Яде, мляска, усмихнато подканя - има нещо заразително, което се предава по симпатия и на другите, когато Юпитерианецът подканя! Тия люде не само обичат добре, сито да си похапнат и попийнат, но често страдат от прекалено чревоугодие. Там е слабата им страна. Оттам и тяхното затлъстяване, техния „буржоазен”, „чорбаджийски” вид, тяхната тежка, важна походка. Това е така, защото биологичната основа, върху която израства и се съгражда юпитеровият тип, е инстинктът за хранене. От този инстинкт произтича у юпитеровия тип инстинкта за придобиване на материални блага, за забогатяване. У юпитерианците любостежанието е обикновено силно развито. То е, което определя и чисто положителното, конкретно, практично направление на техния ум, на тяхната склонност към стопанска дейност. Тоя тип люде се интересуват най-вече от производството и обмяната на материални блага, и то в широк мащаб. Благодарение на своя развит, уравновесен ум, на своя вроден усет за материалните ценности и обществената стойност на индивидите, благодарение на своите организационни способности, на своята умереност, тактичност и примирителност, те са в състояние да развият широки и едри предприятия, на всичко, което има отношение към сделките, към практичната, чисто стопанска деятелност, техният ум се ориентира необикновено бързо. Особено лесно схваща общите линии, широките планове в тяхната цялост. Подробностите юпитерианецът предоставя на непосредствените изпълнители, на чиновниците в предприятието. Благодарение на своя лимфатично-сангвиничен темперамент, който му придава от една страна спокойствие, умереност и хладнокръвие, а от друга - експанзивност, общителност, веселие и оптимизъм; благодарение на своята завидна интелигентност, способна да обхване в общи линии всички прояви на обществения живот; благодарение на своята толерантност и покровителствена, бащинска благосклонност, намираща такъв ярък израз в цялата му юпитеровска външност; благодарение на своята превъзходна приспособимост към социалния живот, с всичките му законни институти, към всички режими на „законността и реда”; благодарение на широките си връзки с управници, с влиятелни, авторитетни лица; благодарение, най-сетне, на своята любов към високи постове, към богатство, почести, титли и награди, Юпитеровият тип във всички случаи се явява най-желан председател - като се почне от председател на република и се свърши с председател на някое бакалско сдружение. На младини Юпитерианците са добри спортисти. Но в зрялата си възраст те се „обуржоазяват”, стават по-тежки, по-мъчноподвижни. Вместо всред природата, обичат да ходят по клубове, по кафенета и ресторанти или на гуляи, с автомобил, до някой ближен добре уреден курорт, където има добри ресторанти. Всред юпитерианците, различно одарени, ще срещнете търговци на едро, индустриалци, директори на големи стопански предприятия, крупни финансисти, капиталисти и пр. Стремящи се към видни постове, те почти винаги заемат най-високите административни длъжности. Ще ги срещнете като началници из учрежденията, като директори на банки, шефове на бюра, ще ги срещнете като съдии, като големи държавни сановници. Най-богато одарените измежду тях са финансови или стопанско-политически гении. Западно-европейската култура, с нейните големи демокрации, в които се шири капитализмът, икономическия либерализъм, колониалният империализъм, се разви в сферата на Юпитера. Днес в тази сфера, поради настъпилите крайности и аномалии в нея, стана известен пробив, развиха се известни борби, които се изразяват в едно стълкновение между „капитала и труда”, вследствие на което Юпитеровият строй преживява криза. Ала това е признак, че настъпва едно разширение в общо-човешкото съзнание, от самосъзнателното, на което най-висок израз се явява Юпитер, към свръхсъзнателното. От затворените, макар и добре организирани системи, човечеството ще премине към единението, в което ще има не затворени системи, а свободни колективни движения. г.

20. Сферата на Марс Житно зърно, Г. X (1936), кн. 2 ÷ 3, с. 44 ÷ 47 Злобата на деня: Всички съвременни народи усилено се въоръжават. (Из ежедневната преса.) Напоследък телеграфът разпространи из цял свят вестта, че в Япония се извършил опит за преврат, чиято жертва станали няколко души министри. Автори на преврата били група военни измежду младите. В печата се дадоха малко-много сведения за причините на тоя насилствен акт, разбира се, за причините от политическо естество. Върху тях ние няма да се спираме, защото външната, чисто политическа страна на въпроса в случая не ни интересува. Констатираме само едно събитие, което ни най-малко не ни изненадва, защото не е нещо единично. Събития от подобно естество, и то в по-голям мащаб, като революции, метежи, диктатури, са днес явления твърде чести в политическия живот на народите, претърпял тежки разстройства след световната война. Би могло да се каже дори че те взеха епидемичен характер. Като оставим настрана политическата страна на тия общи явления, която предимно интересува съвременните хора, ние ще се спрем да ги разгледаме като резултат от действието на известни космични сили, които функционират на земята. За да ги характеризуваме с една дума, взета из симболичния език на Посветените, ние ще определим тия явления като присъщи на Марсовата сфера. Тази дума буди митологични представи и извиква във въображението ни образа на кърваво-червения Марс, който често виждаме да блести на нашето небе. Колкото и дълбоки истини да се крият в древно-гръцките митове за боговете, един от които е и Марс, колкото и обосновано - от чисто астрологическо гледище - да се именуват тия явления „марсови”, ние засега ще отминем и митовете, и астрологичните факти. Ще се спрем да разгледаме известни действителни явления, които стават тук на земята, и чертаят съдбините на земните люде. Ние обхващаме тия явления в една обща група и ги характеризираме като явления, принадлежащи на Марсовата сфера. Не мислете, че Марс действува само през време на война. Тогава става само едно избухване на Марсовата стихия, която се дължи на едно частично нарушаване на равновесието в силите, при което Марсовата енергия взима изключително надмощие. В мирно време Марсовата сфера е също тъй активна, но тя е уравновесена от действието на други космични сили. Тази сфера обхваща цялата земя. Нейните токове, подобно електричеството, циркулират там, където работят човешките мишци, огънят, желязото, инструмента, машината, С една реч, навред дето има организирана човешка дейност за практични цели. Най-мощните марсови организации на земята, това са армиите. Влезте в една казарма и веднага ще схванете в какво седи особеността на марсовия дух. Зданията - прости, еднообразни, без украса, „униформени”. Преобладава изключително правата линия - отсечките, острите ъгли, елементарната симетрия. Чистота и ред, но сурови и студени. Вътре - в помещенията, дето живеят войниците, проста обстановка, еднообразни сиви легла, наредени в прави редици. Украса - никаква. Очевидно, казармата не е място за удоволствия и естетични наслади. Тук се цени само полезното, необходимото. Всичко друго се смята за излишен лукс. Животът в казармата е същият - суров, еднообразен, спартански, пълен с напрежения, не толкова умствени, колкото мускулни. Подчинен на една сурова, „желязна” дисциплина, която действува с неумолимостта на механизъм, той е предназначен да кали преди всичкото волята, издръжливостта, борческата сила, бойната сръчност, безстрашието, твърдото превъзмогване на всички пречки, от какъвто и характер да са те. Тук няма лични воли. Има една единна воля, която се предава по строг йерархичен път, чрез най-стегнатия и кратък словесен израз - заповедта. Отговор на заповедта, това е послушанието, така безпрекословно и безусловно, каквато е заповедта. Послушанието - това е първа добродетел на войника. Каквато и да е заповедта - умна или глупава, той е длъжен да се подчинява безпрекословно. Най-малкият бунт нарушава дисциплината. Тук се крие една от най-непонятните и най-неприятни особености на военщината. Всъщност, обаче, когато у един индивид действува марсовата енергия в своята първична чистота, той носи в себе си всичките нейни добродетели - самообладание, смелост, дисциплина, повелителна мощ. Той знае да заповядва. Защото не всички хора умеят и имат правото да заповядват. Той знае, обаче, и да се покорява на една по-висока воля. В съвременните армии, които не са вече отбор марсови типове, както е било в първите исторически времена, когато са се оформявали спонтанно племената, попадат много хора, които не са родени нито да заповядват, нито да се подчиняват. И тогава имаме нарушение на оня основен закон, по който се предава енергията в марсовата сфера от центъра към периферията и който може да се изрази в думите: заповед - подчинение. Така се е създала онази началническа психика във военщината, изразявана често чрез думите: „Молчать, не рассуждать, Начальство лучше знает и больше может!”. Изтъквам тия всеобщо познати черти на казармения живот, за да извикам у читателя известни живи образи, чрез които да схване действието на силите в Марсовата сфера. Марсовата сфера, с една реч, е сфера на енергията, която се стреми да се разпространи навън и да преустрои, организира и подреди механически околния свят. Тук действува личната Воля, която често влиза в борба, от една страна с личните воли на другите, които имат противоположни стремежи, а от друга - с колективната воля на Природата, която марсовите натури искат да покорят, да подчинят по един често пъти брутален начин. Когато волята на един марсианец намери отзив в стремежите на околните, тя ги организира по посока на силовите линии, които тя създава и ги обединява за една обща акция. Така се създават социални движения, така се организират революционни акции, така се налагат диктатури, така се организират и всички предприятия от практично естество. Изобщо там, където има механична организация на индивиди, в която се налага подчинение, желязна дисциплина, точност, изпълнителност - там действува Марс. Грамадните индустриални предприятия на наши дни, в които са впрегнати мишците на хората и машините - като организации - попадат в Марсовата сфера. Фабрики, заводи, рудници, мини и особено заводите, в които се произвеждат оръжия, разните петролни и други тръстове - като физически организации - принадлежат пък към същата сфера. Железнопътните мрежи във всички страни - това са мрежи, по които текат токовете на марсовата енергия. Цялата земя днес, в която царува желязото, машината, чукът и ножът, е проникната дълбоко от енергиите на марсовата сфера. И сигурно не е проста случайност факта, че земята, като планета, се намира между Венера, от една страна, и Марс - от друга. Два полюса, между които протича днес астралният живот на земята. Активна дейност, изпълнена с напрежение, със сурови и безпощадни борби, с непрекъснато стълкновение на страсти, с безогледния стремеж да се покори околната среда за лични цели — това е сферата на Марс. Съграждането с широк замах, както при индустриалните предприятия, но и разрушенията с широк замах, както при войни, революции и метежи, когато се унищожават резултатите от труда на ред поколения, градили със същата марсова енергия, с която днешните поколения безмилостно рушат - това са функции все на Марсовата сфера. Очевидно, тя е поляризирана: от една страна енергия, която съгражда, организира за механична дейност, подвизава се и се бори с трудните условия, за да осигури по-сносен живот на цели поколения, а от друга - енергия, която руши, разстройва, сее гибел и смърт, страх и ужас, съсипвайки материалните блага и културните ценности на ред поколения. Красив е Марс, който действува у хероя, у бореца за правда и свобода, у рицаря, у човека, който се жертвува за една благородна кауза, който полага живота си, за да подобри живота на другите, седна реч, у човека, у когото гори свещеният огън на жертвата - Агнецът Божи. И колко е съдържателен астрологичният символ на Агнеца Божи - Слънцето, което влиза в деня на пролетното равноденствие в Овена огнения знак на Марса, за да се извърши свещената мистерия на жертвата. Марс, без Слънцето - неговият цар, и без Юпитер - свещеникът на слънчевата воля, който му вдъхва волята и вярата да се бори за възтържествуване на Истината и Правдата, е една необуздана, стихийна сила, която руши и пояжда като огън. И наистина, страшен е Марс на Скорпиона - знака на смъртта. В Евангелието той е символизирай чрез Юда, който предава Христа на смърт чрез разпятие. Дълбоки символи, каквито са и образите на Марта и Мария, двете сестри на Лазара. Активната, неспокойна, сприхава, недоволна от живота, но иначе трудолюбива, обичаща ред и порядък Марта - това е Марс. Съзерцателната, спокойна, тиха и нежна Мария - това е Венера. Двете планети, между които минава орбитата на земята! Не мога да се спирам повече в този бегъл очерк върху Марсовата сфера. Но едно ще подчертая; съвременното човечество, след кризата, която преживя в Юпитеровата сфера, сиреч сферата на правовия държавен ред, на демократичния и парламентарен строй, на гражданската и политическа свобода - с допущането на европейската война допусна и един пробив на Юпитеровата сфера, вследствие на което се получи един поврат назад към Марсовата сфера - диктатури, агресивен национализъм и всепоглъщащ милитаризъм, в който се проявява волята за власт на тъмния Марс, чиито крепости са в оръжейните заводи. Нека Слънцето - основният закон, установеният държавен строй, с или без физически център и Юпитер - политическата воля на народа, изразена в неговите държавници - промислители, не оставят Марс да вилнее необуздано. Иначе, ще дойде хаоса на разрушението, в който ще рухнат ценностите на цялата съвременна култура.

19. Най-високата истина във Вселената Календар „Братство” за 1936 година. - Севлиево, Братство, 1935, с. 45 ÷ 46 Великата основна истина във вселената е онзи дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който е в основата на всичко, всичко оживява, който се проявява във всичко и чрез всичко; онова самобитно начало на живота, от което всичко е произлязло и постоянно произлиза. Това е изворът на всеки индивидуален живот, източник на сила, мъдрост, любов и на всички материални неща. Този дух на безкраен живот и на безкрайна сила, който лежи в основата на всичко, се нарича Бог. Той твори, действува и владее чрез велики и неизменни закони и сили; тези закони са всеобщи и ни заобикалят от всички страни. Всичко в света става по тези закони. Може да се каже, че във вселената не съществува нищо друго освен закони. Следователно, Бог е този дух на безкраен живот, който изпълва цялата вселена. От него и в него съществуват всички неща, както ап. Павел казва: „в Него живеем, движим се и съществуваме”. Той е живот на нашия живот, да, Той е самият наш живот. Ние сме получили от него своя живот и непрестанно го получаваме. Ние участвуваме в живота на Бога; и макар че като индивидуални духове да се отличаваме от него, тази разлика не е разлика по същност, а разлика по степен. Колкото повече божественото течение се усилва в човека, толкова повече човек е по-близо до Бога и придобива духовни сили. А понеже божествените сили са безгранични, то излиза, че единствените ограничения за човека са тези, които той сам си постави, просто защото не познава себе си. ЗАБЕЛЕЖКА НА СЪСТАВИТЕЛЯ: 1. „Езикът на Зодиака” от Георги Радев, „Новогодишна молитва” от Олга Славчева и статиите „Воля за доброто”, „Най-високата истина във вселената” (написани по идея на Учителя) са поместени в Календар „Братство” за 1936 година, издание на книгоиздателство Братство, гр. Севлиево, на Сава Калименов. 2. „Езикът на Зодиака” е поместен непосредствено след отпечатания календар за 1936 година. Статията е подписана с г., ръкописно (с. 20). 3. В календара са представени различни материали на приятели от Изгрева, София. Авторството на Г. Радев се потвърждава и от подписа г., с който той подписва и повечето от статиите си в сп. „Житно зърно”. 4. Основното доказателство, че авторството принадлежи на Г. Радев се намира в един каталог „Наши издания” - отпечатан на гърба на корицата на книжката със стихове „Вечната поема” от Auroro (псевдоним на Мария Зафирова), издадена през 1936 г. от книгоиздателство Братство на Сава Калименов. В каталога на издателството, като книжка № 10 е посочен „Езикът на зодиака” с автор Георги Радев, а като книжка № 11 – „Вечната поема” на Auroro. Под списъка с книги е отпечатано - книгоиздателство Братство, Севлиево. Доказателствата бяха открити по време на съставянето на „Изгревът”, том XVIII. https://petardanov.com/files/file/1195-%7B?%7D/

18. Езикът на Зодиака Календар „Братство” за 1936 година. - Севлиево, книгоизд. Братство, 1935, с. 17 ÷ 42 Установено е от вековни наблюдения, че дванадесетте знака на Зодиака символизират дванадесет човешки типа. Описанието на тези типове е познато почти на всички от Вечния календар. Може би много от онова, което е дадено в тия популярни описания, да изглежда необосновано и наивно. Но едно е вярно — оскъдни остатъци от едно древно знание, откъслечните данни в тия описания приличат на стари, изтъркани монети, по които едва личат образи и надписи. Все пак много от тия монети са от чисто злато. Който умее да вижда и да цени, ще отличи истинските от фалшивите монети и ще разчете загадъчните надписи по тях. Това, впрочем, не е необходимо. Защото писаното по тях може да се разчете направо оттам, отдето и древните са го почерпили — от безсмъртната Книга на звездното небе. И днес, както и в миналото, се раждат хора. Раждат се по всяко време на годината, във всеки час от денонощието. Едни през март, други през юни, трети през януари, февруари и т. н. - Сутрин, по пладне, вечер, в полунощ. А кръгът на Зодиака минава денонощно през небесния свод, и Слънцето видимо обикаля всяка година 12-те зодиакални знака. Значи, раждането на всеки човек може да се отчете по звездното небе.* А това дава възможност да се сравняват хората помежду си, да се издири приличат ли си по нещо и защо? Такива наблюдения - от древност още и до наши дни - са показали, че хората, въпреки привидното разнообразие, попадат под 12 главни типа, които съответствуват на 12-те зодиакални знака. Затова се говори за хора, родени в „зодията” на Овена, на Телеца, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Що значи това? То ще рече, че ония, които се намират под зодиакалната власт на някой от тия знаци — нещо, което зависи от момента на раждането — имат определени телесни и душевни белези и са предразположени изобщо към един определен кръг дейност. Не че тия хора досущ си приличат - по външен вид, по душа и по съдба в живота. Не. Но те попадат под един общ тип, имат - в главните линии - нещо общо, принадлежат с една реч, към една особена група, предназначена от природата да върши определена работа. Иначе, между тях има много различия - и по физиология, и по психика, и по съдба. Защото, не е само знака, който определя всичко в човека. За да дам що-годе представа за това, ще си послужа с една аналогия от музиката. Имаме 12 мажорни и 12 миньорни тоналности. Една музикална пиеса може да е написана на една, коя да е от тях, например в До-мажор. Е, добре, в до-мажор може да се напишат безброй музикални пиеси, но общото в тях е, че звучат все в до-мажорна тоналност. Така е и с всеки от 12-те зодиакални знака - те тонират хората в една определена гама, създават една обща нагласа у ония, които органически и душевно „звучат” в даден знак. След тия общи указания, ще пристъпя към едно сбито описание на 12-те зодиакални типа. Нека читателите не очакват - като от Вечния календар – „разгадаване” на техния живот и съдба. И да не се разочароват, ако туй схематично описание не съвпадне напълно с онова, що те са наблюдавали у себе си и другите. Туй описание се отнася до общите, чисти типове. Но ако те са прозорливи, ще схванат, че всички хора, а в туй число и те самите, са разумно организирани, по живи пътища, от Силите на Природата и ще се помъчат да намерят мястото си в тази естествена организация на Живата Природа. ОВЕН Слънцето минава през този знак от 21/22 март до 21/22 април. Пръв знак от елемента Огън. Дом на Марс - планета на динамичните сили, които се стремят към бързо, механично устройство и преустройство. Движение - центробежно и ускорително. Действие - и съграждащо, и разрушително. Сфера на животинските инстинкти за съхраняване на живота, на борбата за съществуване и страха. Символ на Войната Родените под този знак имат обикновено висок ръст. Мускулести и снажни, но не пълни. Наглед дори изглеждат мършави. Това се дължи на холеричния им темперамент, който им придава по-резки черти и пo-мършав вид. Кожата им е мургаво-жълта. Ръцете - горещи и сухи. Движения - резки, отривисти, повелителни. ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Във всеки съвременен труд по Астрология има повече или по-малко подробно описание на 12-те зодиакални знака, с всичките им съответствия. Лицето изглежда триъгълно - едно, защото главата е разширена, под ушите и друго, защото брадата е трапецовидно удължена. Чело, не особено високо, коса гъста, остра и къдрава. Вежди дебели, често пъти сключени. Очите имат остър, енергичен блясък - очи на марсианци. Носът е често разширен в ноздрите, които при разгневяване пръхтят. Бърни - обикновено дебели. Това са хора енергични и стремителни, хора на прякото действие. Бързо обмислят по в едри линии - и тутакси пристъпват към действие. Обичат да застават начело, да водят и направляват, изисквайки при това безпрекословно подчинение. И трябва да се признае, че те наистина имат инстинкт на водачи, който често ги води право към целта. Естествено е, че тяхната повелителност и самоувереност на водачи и пионери често може да се изроди в деспотизъм и насилие. Затова им трябва регулатори и спирачи - бодри съветници и способни люде, които да им импонират със своето умение и воля. Родените под Овен обичат да заемат отговорни, ала независими постове. Често тяхната самоувереност надхвърля способностите им - и там е тяхната слаба страна. Като хора на деятелността, те не обичат подробностите и тънкия анализ. Но при разискване и обсъждане на известни проекти и предприятия, те обичат критиката и логичната аргументация. Борчески натури - те пренасят борбата и в умствения свят. Отрицателните черти на хората от този тип са нетърпение и нетърпимост, прекомерно честолюбие, сприхавост и недомислие. Призванието им е в областта на армията, индустрията, техниката, хирургията и приложните изкуства. Амбициозни — те обикновено се издигат в своята професия, макар и не без пречки и борби. По-оригиналните измежду тях изпъкват като пионери - било в интелектуално отношение, било в общественото или военно поприще. ТЕЛЕЦ Слънцето преминава през този знак от 21/22 април до 21/22 май. Пръв знак от елемента Земя. Дом на Венера - планета на жизнения афинитет и привличането по симпатия. Сфера на инстинкта за продължаване на рода, половите, семейни, домашни и приятелски чувства. Символ на любовта. Родените под знака Телец са хора средни, дори ниски на ръст - добре сложени, набити. Имат здрав, жизнен вид. Отличават се с къс и дебел врат, обло лице, с не особено високо чело. Устните им са месести - като на хора, които обичат добре да си хапват и да си угаждат. Родените под тази зодия имат сангвинично-лимфатичен темперамент. Изглеждат самообладани, макар и понякога у тях да кипят силни страсти. Консервативни - те не обичат резките и бързи промени. Самоуверени - те мъчно се поддават на чужди съвети и внушения. Склонни са дори упорито да поддържат своите вкусове, влечения и възгледи. Работят бавно, но методично и с постоянство. Работата им - спокойна, трезва, търпелива - прилича на мудното преживяне на храната от тревопасните. Пресметливи са, практични и трудолюбиви. Тяхната твърдост и постоянство, особено у по-неинтелигентните натури, често се изражда в упорство, твърдоглавие и педантизъм. Чувствата са силно развити у тях. Отношенията си към хората те определят по симпатия. Но „телците” изобщо не издават лесно своите чувства - те са сдържани, скрити и мълчаливи. Склонност към охолност и чувствени удоволствия - ето слабостите на родените под тази зодия. Една черта, която почти всички последователи изтъкват у родените под Телеца, е особено характерна за тях - тия люде мъчно се разгневяват, но ядосат ли се веднъж, стават яростни и бавно се укротяват. Затова у тях нерядко се заражда желание за мъст. Родените под тоя знак, са изобщо чувствителни натури, с добре развит природен ум, с поетични, музикални и литературни дарби. Измежду тях - освен хора на практичната стопанска дейност, свързана със земята и производството - се срещат и добри писатели, художници, певци и дори оратори. Прекомерното угаждане в ядене и пиене, прекаляването в областта на чувствените удоволствия често съкратяват техния живот, който иначе би могъл да бъде по-продължителен. Болестите, от които най-често страдат са: разстройства на черния дроб, жлъчката и бъбреците, диабет и болести на гърлото. БЛИЗНАЦИ Слънцето преминава през този знак от 21/22 май до 21/22 юни. Пръв въздушен знак. Дом на Меркурий - планета на интелекта. Сфера на познавателните процеси, на обмяната между индивид и околна среда, на практическата деятелност и на разпространението. Символ на знанието, на съобщителните и разменни средства. Затова и в митологията Меркурий се е считал за посланик на боговете и покровител на търговията. Възвисоки и стройни хора, но с дребни и фино изработени гърди и форми, в които се чувства нещо обтегнато и остро. Пъргави, чевръсти и подвижни, фини черти на лицето. Обикновено високо чело, но не изпъкнало, тънък нос, тънки устни, заострена брада. Интелигентен и буден израз. Родените под Близнаци изобщо притежават дарби и способности, които будят у тях многостранни интереси. Негли на това се дължи склонността им да се отдават на разни умствени занятия, които може би лесно им се поддават, но които те никога не задълбочават и закръглят, за да дойдат до практично прилагане на придобитите знания. Ето защо, макар и многостранни и широки, познанията им са често повърхностни. Като се прибави и липсата на твърда воля и постоянство, лесно може да се предвиди приложната стойност на познанията, с които тия безспорно интелигентни, схватливи и прозорливи натури разполагат. Самият символ Близнаци вече навежда мисълта на нещо двойствено. Ала в най-добрата смисъл на тази двойственост се схваща по-скоро като съюз у тия натури на разума и интуицията. И действително, родените под Близнаци са хора с тънък, бърз и схватлив ум и силна прозорливост. Те са любознателни и ученолюбиви - еднакво обичат науките и изкуствата, които им се лесно поддават. Литература, изкуство, наука, право, журналистика, бюра, агентура, съобщения и търговия - ето обширния кръг на дейност, в който се подвизават родените под Близнаци. РАК Слънцето преминава този знак от 21/22 юни до 21/22 юли. Пръв воден знак. Дом на Луната - сфера на вегетативния живот на ритмичните и периодични процеси, на промените. Управлява фантазията. Символизира личността в човека. Родените под знака Рак са обикновено ниски хора. Имат деликатно телосложение, форми халтави, закръглени. Преобладаващият темперамент е лимфатичния. Бял или блед цвят на лицето, обикновено сини или зеленикави очи. Родените под Рак са чувствителни, възприемчиви, сензитивни натури, със силно развита фантазия. Впечатлителни за външните промени, те сами изглеждат променчиви и капризни - истински хора на настроението. На тази тяхна природа се дължи обстоятелството, че близките им понякога просто не могат да ги разберат и да проникнат в психиката им. Сами по себе си те са умни, хитри, досетливи и схватливи. Външно лесно се приспособяват - като водата, която приема формата на съда, в който е налята. Но вътрешно те са упорити и си знаят своето. Пак като водата - излезе ли от съда, тя започва да се лее свободно, следвайки своето естество и наклона на терена. Тия хора - особено нисшите натури - имат донейде характера на котките - умилкват се и правят мили очи, докато получат желаното, а след това напущат равнодушно оня, от когото са добили, каквото им е било нужно. В най-добрия случай родените под Рак са хора религиозни, въздържани и благонравни – и туй укрепва нравствено тия иначе приспособими, податливи на влияние и внушение натури. Наблюденията показват, че макар способни и паметливи, родените под Рак са повечето възпроизвеждащи, отколкото творчески производителни натури. Те умеят добре да асимилират чуждото и да го възпроизвеждат. Всред тях често се срещат писатели-белетристи и то доста плодовити, актьори, певци, музиканти виртуози - добри изпълнители, но не и творци. Болестите, на които са изложени родените под Рак са следните - белодробни и стомашни разстройства, рак, ревматизъм и ишиас. Една характерна черта у тия люде, особено жените - те често си въобразяват, че са болни, страдат от така наречените „въображаеми болести”. ЛЪВ Слънцето преминава през този знак от 21/22 юли до 21/22 август. Втори огнен знак. Дом на Слънцето - жизненото и организиращо начало. Символизира индивидуалността в човека, неговия „висши аз” Родените под Лъв са снажни, представителни хора. Имат отворено лице, светъл цвят, сини блестящи очи, високо чело, което изглежда още по-просторно поради ранното оголване на горната му част. Коси руси и къдрави - навити на едри къдрици. Гласът им е обикновено силен, звучен и отворен. Темперамент - холерично-сангвиничен. Типовете на Лъва са отворени, прями и искрени натури. Те обичат широкия замах, рицарския жест. Величавото, грандиозното им силно импонира и те са готови да му се отдадат в служба. Понякога дори те стават страстни привърженици на известни идеи, които смело пропагандират и словом, и делом. Пламенни оратори, те обичат понякога високопарната фраза, жестикулацията и словесния блясък. Тия натури са склонни към страстни, безкритични увлечения и доверчива преданост, които нерядко им носят горчиви разочарования. Обичат властта и високите постове, но тяхната импулсивност, гордост и самоувереност, подкопават понякога техния авторитет. Тщеславни и честолюбиви - те обичат да блеснат пред хората. Луксът, светският живот и разкош упражняват особено обаяние върху тях. У по-установените люде, родени под тоя знак, ние имаме налице един от най-красивите черти - твърд, прям и благороден характер, способен на жертви за справедливи каузи. Една характерна черта у тоя тип хора - подобно лъва, който ако не сполучи да улови своята плячка при първия още скок, не я напада повторно, и те не обичат да повтарят своите опити. И още една - победят ли врага си, обезоръжат ли го, те вече са готови великодушно да му простят. Те не обичат да поразяват до смърт победения враг. Това са - едро нахвърлени - основните черти на хората, родени под този „царствен” знак. ДЕВА Слънцето преминава през тоя знак от 21/22 август до 21/22 септемврий. Втори земен знак. Жилище на Меркурий (вж. „Близнаци”) Би трябвало да се видят два чисти типа - един „Близнаци” и друг – „Дева”, за да се установи нагледно по какво си приличат и по какво се различават тия две разновидности на „Меркуровия” тип. „Близнаци” са по-фини, по-лекоподвижни, по-експанзивни, по-„въздушни” от „Дева”. Типовете „Дева” са по-устойчиви, по-уредни, по-закръглени в себе си, по-съсредоточени, по-„земни”, по-тежки. Бих ги сравнил с една добре подредена библиотека - много натрупано знание, записано в книги, наредени всяка на своето място. И наистина, родените под „Дева4 са хора на умствения и физическия ред. Всичко у тях - и знание, и физически вещи, е добре систематизирано и грижливо подредено. Методичност, систематика, отиваща дори до догматичност и педантизъм у крайни натури от тоя тип - ето една от характерните черти на тия схватливи, съобразителни, добре ориентирани, и богато запасени с фактическо знание умове. Ако са учени - което често се случва - те имат голяма ерудиция. Ако са писатели, редактори на вестници и списания - което също нерядко се случва - те добре подбират и подреждат своя материал. Техният ясен, трезв, пресметлив и утилитарно-ориентиран ум, им дава възможност да устройват практически отлично своите работи. И като учители те пак са строги методици. Като художници - те са хора на детайлите, установената и прецизна линия, точното възпроизвеждане на форми и багри - възпроизвеждане, което у неособено оригинални натури, се приближава до фотографско изобразяване на действителността. Няма защо да се поменава, че те са трудолюбиви и че смогват - чрез труд и постоянство - да добият всестранни знания, при това не като у „Близнаци” само теоретични, а и практически приложими и полезни. Една характерна черта за хората от типа „Дева” е различаването. Наблюдателни, критични, находчиви, те си служат с различаването, за да проведат всички ония тънки разграничения, без които никаква систематика не може да се постигне. У тези натури има един „концентриран” егоизъм, един тесногръд практицизъм, който те трябва да превъзмогнат. Тази скица на типа „Дева” е далеч от един портрет или фотография в негов стил - точен, прецизен, подробен, фотографски нагледен. ВЕЗНИ Слънцето минава през този знак от 21/22 септември до 21/22 октомври. Втори въздушен знак. Дом на Венера. По общо признание, типът „Везни” е един от най-красивите. Стройно, изящно изваяно тяло, с хармонични форми. Естествена елегантност, която се чете във всичко - и в стойка, и в жестове, и в походка. Лице - овално. Хубаво заоблено чело, тънки и красиво изписани вежди. Очи - повечето сини, рядко кафяви, но винаги светли и пръскащи магнетичен чар. Нос правилен, изящен, с фино изваяни ноздри. Устни - трептящи от руменина и свежест, хубаво изваяни. Брада изящно заоблена. Това са черти по-вече на женския тип „Везни”. Родените под този знак са хора на изящната обхода - деликатни, нежни, учтиви. Те притежават едно естествено чувство за справедливост и равновесие. Миролюбиви, правдиви и естествено вежливи - те често застават като арбитри между хората. За едно само може да им се натекне - обичащи премного равновесието и спокойствието, те мъчно пристъпват към действие и към прилагане на хубавите си идеи. Затова понякога изглеждат нехайно-равнодушни и сякаш високомерни. Чувствителни за грубостите, жестокостите и пошлостите в света, те изпадат понякога в меланхолия. Иначе, те са изобщо жизнерадостни натури - обичат културните удоволствия, музиката, театрите, отбраното общество, всред които забравят своите неприятности. При добре развити умствени способности, хората, родени под знака Везни, лесно успяват в науките и изкуствата - музика, литература и особено живопис. Констатирана е склонност към архитектура, инженерство и техника. Болестни предразположения: разстройство в черния дроб и бъбреците, а също и чревни разстройства. Вените също са обект на заболявания. Това е, разбира се, много общо казано, защото и при болестите, както и в другите случаи, играят роля и други астрологични фактори. При добри други условия, хората от типа Везни, чието призвание ги поставя в по-тесен контакт с разните слоеве на обществото, обикновено добиват известност и обществен престиж. СКОРПИОН Слънцето минава през този знак от 21/22 октомврий до 21/22 ноемврий. Втори воден знак. Дом на планетата Марс. Родените под Скорпион са телесно добре сложени. Обладаващи голяма енергия, те имат вид на здрави и силни хора. Гъста, гладка, черна коса засеня тяхното чело, което у интелигентния тип е добре развито. Цвят на лицето - възжълто-румен. Очите им са характерни - в тях дреме някаква особена хипнотична сила — като у змията. Брадата е енергична, волева. Хората от типа Скорпион се отличават със силна воля — ако са издигнати, и със силни, буйни страсти - ако принадлежат към нисшия уровен. Изобщо у Скорпион се срещат два полярни типа - силни натури с голямо самообладание и воля, и люде на силните, необуздани страсти, на които те са играчка. Но изобщо тоя тип хора са положителни, прями, често пъти груби, резки и сурови. У нисшия тип нерядко срещаме жестокост и агресивност. Енергични, те са способни на упорит труд. Имат критичен и твърде проницателен ум - долавят неща, за които другите често нямат око. Независими и горди, те не обичат да бъдат подвластни, но затова пък драговолно властвуват. Долавящи известни скрити страни на събитията и явленията в живота, чувствителни за контрастите в света, те често чувствуват своето превъзходство над другите и не се боят да го изразят по пътя на иронията и сарказъма. Това им поведение, очевидно сблъсква хората и им навлича тяхното недоброжелателство и дори вражда. Като говорители те се отличават с внушителна и ярка реч. Затова и въздействуват силно. Тънката им ирония, богатата им фантазия и здравото им аргументирано разсъждаваме завладява слушателите. Но често тяхната язвителна на места реч буди у някои хора силни реакции. Те са непримирителни, а предизвикателни. Врагове на старото, отживялото - и в наука, и във философия, и в религия - типовете от тази марсова зодия често се отдават на разрушителната марсова стихия и критикуват безпощадно. Това, естествено, предизвиква бурни разисквания, спорове и пререкания. Бликащи от енергия - знакът Скорпион е свързан с половата дейност - обикновените индивиди, родени под този знак, я пилеят безогледно в дирене на „силни усещания”. Но тук лежи и нещастието им - болестите са неизбежна последица на техния разпуснат живот. Много химици, хирурзи, зъболекари, биолози - експериментатори, индуктивни философи, парапсихолози и окултисти, скулптори, писатели и поети, а също и механици, техници и занаятчии, които боравят с огън, желязо и остри инструменти, спадат под знака Скорпион. Ясно е общото у тия хора, макар да принадлежат към различни уровени и към различни области на дейност. Понеже в битието е поставен като основа закона на свободата, всеки е свободен да мисли както иска, но и всеки ще си носи сам последствията на своята мисъл. Ние сме свободни в мисълта си, но ако тя не е в хармония с мировите закони, последствията на тази мисъл ни ограничават. СТРЕЛЕЦ Слънцето преминава през тоя знак от 21/22 ноември до 21/22 декември. Трети огнен знак. Дом на планетата Юпитер - разпределител на благата на Провидението. В древната митология го наричат „баща на боговете”. Астролозите го считат за най-щастлива планета и го наричат „великия благодетел”. Родените под Стрелец са хора добре сложени. Те имат спортсменски вид от типа: атлети на скоростта, пъргавината и ловкостта. Овално, отворено лице, със светъл цвят. Очи обикновено сини, коса тъмно руса, но не много гъста и изобилна. Темперамент сангвинично-холеричен. Хората от типа Стрелец са жизнерадостни, оптимистично настроени натури, с добро и великодушно сърце, способно на съчувствие и милост. Макар и да са склонни към раздразнение и гняв, те бързо се успокояват и прощават. Покровителствени, повелителни и свободолюбиви, те не обичат други да им заповядват, да им се налагат и дори да ги покровителстват. Тук често се засяга тяхното честолюбие и суетното им желание да стоят над другите. Те не обичат да тиранизират - и това е характерно за тия великодушни и благородни иначе натури - но обичат да покровителстват, да упражняват авторитет и власт. Високо издигнатите хора от типа Стрелец имат религиозно-философски дух. Те мислят широко и често - по вдъхновение. Моралните и етични проблеми стоят на първо място в техните философски размишления. Самите им постъпки са етично мотивирани. Все пак у тия натури често се констатира една нестабилност, едно колебание и раздвоение - само главата е човешка у Кентавъра, символизиращ тоя знак, а туловището е още животинско. Онова, което у тях е вяра, прозрение и интуиция, трябва да се подложи на опит. У по-ниско стоящи люде от типа Стрелец, освен тщеславието и импулсивността, често се наблюдава една плиткост в чувствата и постъпките, много често те са чисто външно мотивирани. Добротата и щедростта им се проява по-скоро на един темперамент, отколкото израз на един изработен добродетелен характер. Но това са тънкости, които само един вещ характеролог може да долови. „Стрелците” обичат спорта и движението на открито. Това е едно прекрасно средство за закрепване на здравето и за предотвратяване на известни болести, към които те естествено са предразположени (белодробни болести, ревматизъм, ишиас и нервни разстройства). Много болести, много обществени и природни бедствия се дължат на безразборното изсичане на горите и избиване на животните. КОЗИРОГ Слънцето минава през тоя знак от 21/22 декември до 21/22 януарий. Трети земен знак. Дом на Сатурна - планета на системната, конструктивна, формално-логическа мисъл. Силите ще действуват концентрационно, кристализиращо и втвърдяващо. В митологията Сатурн е познат като бог на времето и съдбата. Символизира Правдата и Закона на Възмездието. Родените под знака Козирог се отличават със силно развита костна система, което им придава сухощав вид. Имат смугъл цвят на лицето, тъмни очи, с печален и замислен поглед, ръбато чело и черни гладки коси. Изгледът им е почти винаги сериозен, още повече че говорът рядко оживява тяхното лице - те по-вече мълчат и слушат. Хората от този тип са сериозни, затворени в себе си натури, които не обичат да се бъркат в чужди работи, но още повече не обичат другите да се месят в техните работи. Ако пък обстоятелствата им наложат да се заинтересуват за другите, те правят това или тайно, или по дипломатичен път. Там не им са чужди хитрината и лукавството. Търпеливи, издръжливи и сдържани, действуващи скритом и с голям такт, те постигат накрай своите цели. Техният девиз е „бавно, но сигурно”. Работейки предпазливо и тактично, те рядко се оставят да бъдат изненадани. Не обичат резките промени и революционните похвати. Възгледът им за живота е чисто утилитаристичен — във всичко те дирят практичната полза. Имат здрав разсъдък, макар че мисълта е мудна и мъчноподвижна. Стараят се да проникнат по-дълбоко в нещата и да ги овладеят здраво, с оглед на практичното им приложение. Повърхностните познания им са чужди. Лишени от сантименталност, те рядко се водят по симпатии и антипатии. Чувствата им, обаче, са постоянни - и когато са приятелски и когато са неприязнени; Слабо експанзивни, те не ги изявяват навън. И затова изглеждат студени и равнодушни. Хора на дълга и изпълнителността, с реалистичен поглед за действителността, трезви, самообладани и издръжливи, хитри и дипломатични, те с достойнство могат да заемат известни отговорни постове. Затова измежду типовете, спадащи под Козирога, се срещат добри държавни мъже, висши чиновници, администратори и финансисти, сериозни учени, индустриалци и пр. ВОДОЛЕЙ Слънцето минава през този знак от 21/22 януари до 21/22 февруари. Трети въздушен знак. Дом на Урана, а според традицията - на Сатурна. Уран е планетата на оригиналната, изобретателна и творческа мисъл, която се движи по нови пътища. Енергията й действува внезапно и непредвидено. Тя внася неочаквани и безвъзвратни промени. Планета на висшата мисъл, тя извежда човешкия ум от ограничения свят на сетивата и го издига до сферите на чистия разум и мъдростта. Родените под знака Водолей имат възвисок ръст, но не са нито много снажни, нито пълни. Имат дори сухощав вид. Цветът на лицето им е повечето пъти светъл - или бял със сангвиничен оттенък, или само бял. Чело — високо и отворено, очи - обикновено сини, нос продълговат, уста голяма. Общият им вид - особено у чистия и издигнат духовно тип - е благороден и привлекателен. Този тип хора са хуманни по естество, толерантни и свободолюбиви. Дори й когато принадлежат към нисшия уровен, те проявяват известна човещина и търпимост. Една слабост имат обаче - че са не дотам устойчиви в своите убеждения, неустойчивост, която у по-слабохарактерни представители на тоя знак, може да се изроди в безпринципност. Умствено са добре одарени. Склонни са към философска мисъл, към психология, към научни занятия в областта на експерименталните науки, а нерядко се занимават и с изкуство. Но тях особено силно ги занимават ония въпроси, които са свързани с новите и слабо изследвани области в науката. Клонят към новото, към онова, което се развива под влияние на окултните схващания за живота. И затова под този знак нерядко се срещат учени, които третират въпроси, намиращи се на междата, що дели официалната наука от окултизма. Метапсихика, характерология, астрология, психология, хуманни и общочовешки проблеми - ето ония области, които най-вече привличат по-високо издигнатите представители, принадлежащи към този знак. Те с ясен и непредубеден поглед търсят истината и са готови да я направят достояние и на другите. Работят за духовно издигане на човечеството, подбуждани от истинско убеждение и хуманни чувства. Така тези хора дават израз на ония възвишени качества, които лежат в естеството на този духовен знак. РИБИ Слънцето минава през Риби от 21/22 февруари до 21/22 март. Трети Воден знак. Дом на Юпитер, а според съвременната Астрология и на Нептуна - планетата на по-тънките душевни сили, които днес се стремят към проява: интуиция, ясновидство, психометрия, телепатия. Символ на всеобгрьщащата Любов. Родените под знака Риби, имат изглед на пълни хора, но те не са нито месести и набити, нито пълнокръвни - имат дребна кост и халтави, пълни форми. Рамената им са кръгли, лицето също кръгло с блед цвят и влажни, мечтателни Очи - това, което се нарича „риби очи”. Темпераментът нервно-лимфатичен. Чувствителни и мекосърдечни натури, способни да се вживяват в чуждите състояния, хората от този тип драговолно се отдават в служение на другите. Закон на техния живот е самопожертвуванието и служба на ближните. Затова много от чистите типове, родени под този знак, напущат светския живот и удоволствията и отиват между страдащите да им помагат. Болници, затвори, квартали на мизерията и нищетата - ето местата, където често ще срещнете на служба, в една или друга форма, тоя тип люде. Разбира се, не всички родени под тоя знак непременно се отдават на такъв род служение. Има измежду тях хора, които принадлежат към разни професии, но всички се отличават с по-голяма или по-малка състрадателност и отзивчивост към човешките неволи. Много от родените под Риби имат добре развити музикални и поетични дарби. Те са романтични натури, одарени с богата фантазия, която им създава един вътрешен свят, изпълнен с постоянно менящи се образи и видения. Възприемчиви за външните впечатления, и не по-малко чутки за внушенията, които изхождат из областта на подсъзнанието, техните състояния постоянно се менят. Ето защо, нерядко, след състояние на душевен подем и вдъхновение - те изпадат в мрачни настроения и изпитват безпричинна тъга. Водата, морето и звездното небе им упражняват силно влияние и те обичат да ги съзерцават. Колкото и да е благоприятна за някои от тях обстановката, всред която живеят, не може да се каже, че тия чувствителни натури са изобщо щастливи. Те често изживяват моменти на силен душевен гнет, на най-дълбок песимизъм и меланхолия. Някакъв непонятен страх ги измъчва, който ги кара да дирят самота и уединение. Изобщо, на родените под знака Риби не е съдено да изпъкнат на преден план в живота - те остават в сянка и то не поради липса на дарби и способности, а поради една властна повеля на тяхната съдба да се жертвуват и да служат. Сърдечни, приветливи и дружелюбни натури, с тиха и скромна обхода, те правят добро впечатление в обществото, още по-вече, че винаги се стараят да доставят удоволствие на другите. Мнозина родени под Риби имат медиумични дарби, а по-напредналите духовно са способни на дълбоки мистични преживявания. Те са може би оня дълбок душевен извор, от който произтича техния алтруизъм и тяхната воля за жертва и служение. За да живее и прогресира, човек преди всичко трябва да има предвид общите интереси, защото личните му интереси се включват в общите. Ако всеки лист от дървото почне да мисли само за себе си, той ще изсъхне, защото соковете, които текат по дънера, са общи за всички. Из Беседите --------------------------------------------------------------------------------------------------------- * Това тъкмо представя задача на Астрологията. Тя съставя хороскоп, т. е. звездна карта за момента на раждането на дадено лице и тълкува този хороскоп по известни правила, които почиват на опитно-установени съответствия. Съвременната астрология, след като привлече в своите изследвания едно от най-мощните средства за издирване в съвременната наука - статистичния метод, установи, че връзка между „небето на раждане” на даден индивид и неговия характер и съдба действително съществува. Тя провери, освен това по статистичен път много от данните на астрологичната традиция и ги включи в кръга на своите изследвания. След работата на редица научно школувани астролози, може да се каже, че научната астрология, в съвременния смисъл на думата, е в процеса на своето изграждане.

17. Представите ни за небето Житно зърно, Г. ХІІ (1938), кн. 7 ÷ 8, с. 164 ÷ 168 Под небе, в най-обикновен смисъл, се подразбира синия свод, който се издига като купол над главите ни и по който денем обикаля Слънцето, а нощем греят месечината и звездите. По него се реят облаците и когато те покрият цялото небе, казваме, че последното се е заоблачило. Изразите „ясно небе”, „облачно небе” явно показват, че простите, неуки хора отъждестяват небето с това, което днес наричаме атмосфера. Така са си представяли небето и старите гърци - за да не навлизаме по-дълбоко в древността. И за тях то е било онова полукълбо, което се е издигало над земята, считана тогава за площ, и което Атлас крепял на мощните си плещи. Този свод бил надупчен като сито, и през дупките на това сито светел вечният небесен огън на емпирея. Така си обяснявали по онова време естеството на звездите и техния блясък. По-късно, когато в образованите среди, тези полу-емпирични полу-митологични представи за небе и звезди били преодолени и се установил окончателно възгледа за кълбовидността на земята, създала се друга, по-„научна” представа за небето, която лека-полека проникнала и всред народа. Според тези по-нови вярвания, земята, която е в центъра на вселената, е заобиколена от концентрични сфери, които са кристални и идеално прозрачни. Тия, именно, сфери образуват небето. По вътрешния свод на тия сфери, които се движат с различна скорост около земята, са прикрепени отделните планети. В първата, най-близка сфера, се намира Луната, във втората-Меркурий, в третата - Венера, в четвъртата-Слънцето и т. н. Всички тия прозрачни кълба, на които са прикрепени планетите, се обгръщат от сферата на неподвижните звезди, зад която пък се стели областта, наречена емпирей - царство на вечната светлина, на първичния огън и обиталище на блажените души. Няма да се спирам върху това, какви мъчнотии е създала тая представа за небето на гръцките астрономи при обясняване движението на планетите около земята. Въпреки поправките и допълненията, които са внесли при описване на планетните обиколки, общата представа за „небето” се запазва непокътната в течение на повече от 12 века, дори до Коперниково време. Тая представа виждаме отразена и в драматичните описания на ада и рая, които Данте ни дава в своята „Божествена комедия”. Броят на небесата, от които е съставено небето, у разните народи е различен. У гърците небесата са десет, а като се брои и емпирея - единадесет. У мюсюлманите тия небеса са девет. У други народи те са седем. Познат е изразът „седмо небе” като място на най-голямо, върховно блаженство. Християнското богословие признава три небеса: първото небе е туй, което днес наричаме атмосфера - областта на въздуха и облаците; второто небе е пространството, в което се движат небесните светила; третото, отвъд областта на светилата, е тъй да речем, същинското небе - обиталище на Бога, на ангелите и на светиите, които блажено съзерцават лика Божи. Ясно е от тия богословски представи за небето, че областта на небесните светила е ограничена и че зад нея именно се простира третото небе. Странно е, че жилището на Бога, според тия вярвания, се намира не в центъра на вселената, а някъде в периферията - в третото небе, което се простира зад първите две. Види се, във въображението на богословите, небето е представяло не толкова концентрични сфери, колкото нещо като огромно триетажно здание. Естествено е тогава Бог и неговите избраници да обитават най-горния етаж. Тия представи за небето бидоха окончателно разклатени от откритията на съвременната астрономия. Тя създаде една друга представа за „небе”, която в края на краищата се свежда към представата за едно безкрайно пространство — пространството на безпределната звездна вселена. Ясно е, че „второто небе” на теолозите, небето на небесните светила, не е ограничено до известни предели в пространството, а се простира „до безкрайност”. Де ще трябва да преместят те тогава „третото небе”?. Едно очевидно затруднение. При това астрономията отдавна отне на земята привилегията на земята да бъде център на света. Тя не е нищо друго, освен едно от най-малките, най-незначителните небесни тела, което няма дори своя собствена светлина. Слънцето, от своя страна, е само една звезда всред безкрайното множество звезди и доколкото се явява като център, то е такъв само на нашата планетна система. Много други звезди го превъзхождат, както по-големина и блясък, тъй и по богатство и разнообразие на ония планетни системи, на които те се явяват негли като мощни централни ядра. При това, установява се, че всички ония звезди, които виждаме с просто око на небето, както и милиарди други, невидими за невъоръжено око, ала достъпни за мощния поглед на съвременните телескопи, принадлежат към едно и също звездно семейство - това на Млечния път или на така наречената галактична система, която според съвременните астрономични схващания, представя един лещовиден звезден куп със спирална структура. А такива звездни купове като Млечния път, отдалечени на милиони светлинни години от нас, както и мъглявини, които ще се развият в бъдеще в звездни купове, има не малко. Видимите граници на вселената, следователно, постоянно се отдалечават, и никой не може да каже, какво се крие зад тях - в бездънните глъбини на безкрайното пространство. Това е „небето” на съвременната астрономия - безпределното физическо пространство, в което се движат милиарди звезди, принадлежащи към различни „галактични системи”, отдалечени една от друга на огромни разстояния, образуващи същински космични пустини. Дали тия звезди и планетите, които се предполага да обиколят около много от тях, са населени с живи същества, за съвременната астрономия е загадка. Така както обаче го описват, това „небе” изглежда пусто, неодухотворено от живот и живи същества. Ясно е от изложеното дотук, че колкото и да е пораснало по размери небето в съзнанието на хората, то си остава в края на краищата все онова физическо пространство, в което са пръснати небесните светила. Вярно е, че в съзнанието, най-вече на религиозните хора, има и една друга представа за небето, макар и твърде смътна. Небето за тях е оня невидим свят, оня „задгробен мир”, в който отиват душите на праведните след смъртта. В това небе царува Бог, там е Неговият „престол”, там пребивават ангелите и светиите, които постоянно Го хвалят и Го славят. Религиозните хора от християнската епоха са добили тази представа за небето благодарение на ония символични картини, които пророците от Стария и Новия завет са нарисували в свещените писания. Един хубав образец на такава картина на небето - една от най-последните - представя картината, нарисувана от Йоана в Откровението. Мистиците и ясновидците от по-ново време, когато умовете на хората се подготвиха за едно по-научно схващане на действителността и за едно по-дълбоко разбиране символичния език на писанията, ни дават една по-друга картина на небето. Небето, според тях, не е нито синия небесен свод на необразованите хора, нито локализирането в пространството небе на теолозите, нито безкрайното звездно пространство на астрономите. То е оня възвишен, високо организиран, макар и невидим за физическите очи свят, в който пребивават най-разумните, най-високо напреднали същества. Този свят не е нематериален - той е образуван от най-тънката, най-фина материя, която все пак е на степени, за да може да изрази живота на духовните същества, които също са на степени. Небето, според схващанията на окултистите, се организира по силата на ония вътрешни сродства, на оная вътрешна „гравитация” по закона на любовта, която съществува между обитателите на този велик свят. Ангелите, които се привличат едни други благодарение на тия тъкмо вътрешни сродства, по мисли, по чувства, по действия, образуват по-големи или по-малки общества. Всеки отделен член на тия общества, по силата на едно вътрешно „тежнение” заема точно мястото, което му се пада и изпълнява службата, която отговаря на неговите знания. Сам излъчващ светлина, която се предава на всички членове на обществото, той, от своя страна, непрекъснато възприема пълните с любов и живот излъчвания на другите. Това е един живот на непрекъсната вътрешна обмяна, правилна и хармонична, която образува от това общество един жив организъм. Членовете на тия общества ту се пръскат в пространството в изпълнение на своите високи функции, ту се събират в един определен център във вселената, за да споделят резултатите от своята работа, ту се съединяват около някое възвишено същество от по-висока йерархия, за да получат неговите наставления и напътствия. Макар че обитателите на небето са навред, небесните тела са все пак фокуси, към които те обикновено се привличат, по силата на сродството, което съществува между тях и жителите на поменатите тела. Около напредналите небесни светила се привличат и високонапреднали духовни същества; духовната атмосфера на ония от тях, които са на едно по-низко стъпало на развой, гъмжи от недотам напреднали духове. Земята, например, е едно от последните небесни тела. Ясно е, следователно, че всяко небесно тяло си има свое собствено население от въплътени и невъплътени души. „Движението” на това население се обуславя от оня непрекъснат процес на превъплъщаване и „умиране”, който засяга недостатъчно още напредналите, подвластни на смъртта, души от целокупната човешка раса. В духовната атмосфера на по-низко стоящите светове, обаче, работят и високо напреднали същества, които принадлежат към висшите царства на „небето”; те дори понякога се въплъщават на това или онова небесно тяло, за да изпълнят някоя духовна мисия, свързана с повдигането на душите, обитаващи физическата и духовна сфери на небесните тела. За да обобщя изложените схващания за „небето”, ще приведа някои мисли от Учителя, засягащи тъкмо тоя въпрос. "Според нас, казва Учителя, има три вида слънчеви системи. Първите от тях, които са органи на цели звездни Вселени, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината материя.” "Небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват „небето”, са велики души, които постоянно изпращат светлината си в целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни „духове”. Те са същества, чиито тела са Високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя. Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим, може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две възвишени царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на земята. Принадлежащите към по-долното царство, обаче, слизат по-често, за да помагат за духовното издигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли от човешката раса, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които използували разумно. И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на земята цъфтят култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тия разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях. От техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които те живеят. А те прилагат най-разумните закони в света. Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие”. С тоя цитат от Учителя, който хвърля жива светлина върху същината на небето, аз привършвам своята статия относно общите представи за небето, които са царували и царуват в умовете на хората. Но мисля, че не ще е безинтересно за читателите, да прочетат едно по-конкретно и по-подробно описание за небето и небесния живот на неговите светли обитатели. Такова именно описание е дадено в непосредствено следващата статия: „Небесният живот”, чийто материал е почерпен из книгата „Небето и неговите чудеса и адът” от Сведенборг - един от най-мощните западно-европейски ясновидци, смогнал да опише ясно и конкретно един свят, който мъчно се подава на описване.

СЕФАРИАЛЪ А С Т Р О Л О Г И Я ПРЕВОДЪ ОТЪ АНГЛИЙСКИ Б И Б Л И О Т Е К А „В О Д О Л Е И” БУЛ. ДОНДУКОВЪ № 16, СОФИЯ За да се види в общи черти в каква фаза се намират астрофизичните изследвания, които ни водят до древната астрологична идея за зве - здните влияния, ще приведем част от статията на Е. Caslan „Опити върху научна Астрология”, печатана във френското списание „Le voiled’ jsis”, което е посветило два свои броя специално на Астрологията. „Като разглеждаме планетното пространство като едно магнитно поле, в което Слънцето е индуктор, а планетите -приемници на индукцията, можем да кажем, че всяка точка от повърхността на една планета е подложена на електрични пълнежи, които се менят всеки миг вследствие движението на небесните светила и закона на Ленц. Тия пълнежи изменят съответно не само потенциала на елементите на почвата, но и самия човек, който може да се уподоби на редица батерии, свързани с една-едничка батерия, която представя психомоторния център на мускулната система. Следователно проучването на земния магнетизъм може да позволи да се докаже влиянието на небесните светила върху човека и да се изследват неговите свойства. Така Брук (Земният магнетизъм), като изследва токовете, що браздят земята, отбелязва, че към земния магнетизъм трябва да се прибави комбинуваното действие на Слънцето и Луната. От него произлизат известни напрежения и контракции, известни изпразвания, които се менят под влияние на земното движение, като упражняват реципрочни въздействия, та по такъв начин непрекъснато менят собствената си интензивност. Брук отбелязва дневни, седмични, месечни, годишни, четиригодишни, шестнадесетгодишни и петвековни колебания. Дневните осцилации зависят от земния магнетизъм; Седмичните флуктуации са свързани главно със сизигиите на Луната; Месечните колебания менят своите скорости, а годишните промени видоизменят пълнежите. Четиригодишният период се дължи на възвръщането на Слънцето към същото положение в един и същи час; Шестнадесетгодишният произтича от съчетанието на предходния с деветнадесет годишния лунен цикъл (цикъл на поврата на новолунията в същите дати). Петвековният период обхваща точно 516 години и се мести непрекъснато на 11° всеки 19 години. Всички тия цикли се придружават със съответни промени, както в метеорологията, тъй и в историята на народите. Брук, като ги сравнява с хода на историчните събития, установява, че те отговарят на големите периоди на културен подем и извежда следните няколко общи закона: „Апогея, в периода на познатите цивилизации, е бил достиган все в същата периодична вековна епоха, именно епохата на преминаването на вековния полюс през столицата или по-скоро през центъра на владенията на ръководния народ; тия апогеи са траяли колкото времето на това преминаване”. „Един ръководен народ управлява и напътва човечеството само в течение на един петвековен период”. Без да познава съчиненията на Брука, Сулейр подзема аналогична идея (Сулейр: Дейността на слънчевата корона). Той смята, че Слънцето и земята, които са и двете наелектризувани, трябва да се влияят взаимно. Нещо, което става очевидно като се забележи връзката що съществува 1) между отклоненията на магнитната стрелка и слънчевите бури; 2) между тия отклонения и северните сияния, които представят електрични изпразвания с бавни трептения, предизвикани в горните слоеве на атмосферата. Това взаимодействие между Слънцето и Луната не може да се отнася само за земята, то трябва да съществува и между другите планети и Слънцето. И наистина Сулейр доказва, че главните периоди на слънчевите петна отговарят на времето, що изтича между съединенията и опозициите на следните планети: Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун. От друга страна знайно е, че съществува едно съотношение между слънчевите петна и периодичността на валежите; между тях и известни епидемии. Сулейр заключва за една връзка между планетите, които са причина за слънчевите петна, и човешкото здраве, което бива засегнато при епидемиите.* В „Електродинамичното влияние на светилата” от - Caslan се подзема същия проблем, но се развива още по-нататък. Там се изчислява действието на планетите и анализът на формулата ни показва начини на действие от страна на планетите, аналогични на тия, които им приписва астрологичната традиция. Напоследък този въпрос е бил засегнат още по-отблизо. Като се излиза от факта, че бързините на трептенията са обратно пропорционални на масите, (Ш. Анри: Опити за обобщаване теорията на излъчванията и т. н.) изчислили са трептенията на планетите и са смогнали да ги свържат с нервните трептения. Този метод показва ясно начина, по който може да се определи, по един строго научен път психологичната и физична роля на планетните влияния. Но това са още само скици. Този метод налага значителни изчисления и прилагане на най-последните данни на модерната физика. Изследванията, до които той е довел, са в състояние на развой и могат днес за днес да се разглеждат само като правни елементи на една физична Астрология. Вместо да се изчисляват действията на планетните трептения, може да се постигне тяхното експериментално определяне с приспособени за целта инструменти от рода на биометрите, сиреч уреди чувствителни за нервното въздействие във връзка със звездните влияния. И тук проучванията са още в своето начало. Това се дължи на обстоятелството, че наблюденията, които е необходимо да се направят в течение на много планетни цикли, за да се синтезуват и проверят, изискват значителен период от време, поради голямата продължителност на някои от тия цикли. Все пак може да се каже, че първите резултати са интересни и представят едно отлично обещание за в бъдеще. Ония, които пишат биографиите на Птоломея, Кепелера, Тихо Брахе - все бележити астрономи, които са оставили дълбоки следи в развитието на астрономията - изпадат често в неловко положение. Защото тези учени мъже са се занимавали и с Астрология, практикували са я и са оставили съчинения върху нея! Как да си обясни човек това противоречие - трезви умове като Иохана Кеплера, способни на търпелива и систематична научна работа, да се занимават с пустоверици, и да не разберат това. Кеплер, който години наред прави по възможност най - точни и най-прецизни за времето си наблюдения над Марс, за да определи неговата орбита, и следователно, знае що е трезва научна работа, да не може да схване своята заблуда по отношение на Астрологията! Чудно, наистина. Да беше само той - как да е, но до него се нижат цяла низа видни учени, които са изучавали и практикували Астрологията: Тихо Брахе, Йохан Мюлер, наречем Региомонтанус, който издигна първата обсерватория в Нюрнберг и когото немците тачат като баща на немската Астрономия; прочутия математик Кардано, докторът по медицина и професор по математика Морен дьо Вильфранш, живял във времето на Ришелйо и Мазарини, който ни е оставил един от най-бележитите трудове по Астрология - Astrologia Gallica, Нютон, Лютер, Св. Томас Аквински и редица още други... Интересна психологическа загадка. Но кой ще се спира да ти разрешава загадки - нали официалната наука в лицето на някои свои представители е произнесла своята смъртна присъда над Астрологията, въпросът е изчерпан, по-нататъшни занимания с този въпрос стават излишни. Отворете, която щете енциклопедия или речник, и вие ще прочетете категоричното решение на официалните учени – процедура и бърза, и лесна, освобождава човека от лишни главоболия, спестява и време, и труд. И тия, които пишат биографиите на поменатите учени, или мълком отминават факта, че те са били астролози, или пък с няколко евтини фрази, повечето пъти насмешливи, си умиват ръцете. Спомням си тук думите на един французки учен, който е дал впрочем най - система - тичното изложение на прочутия Птоломеев Алмагест — книга, която представя истински синтез на тогавашните знания по Астрономия. Той разглежда надълго и широко оня дял от книгата, който носи названието Syntaxis mathematics, а само пътем, в няколко сиромашки страници, резюмира астрологичната част на Алмагест - прочутия в средновековието астрологичен трактат Тетрабиблон. В тия си бегли бележки той каза: „Но вие вече се досещате, че аз нямам умисъл да третирам сериозно този въпрос”. Тези думи изразяват напълно отношението на официалната наука към Астрологията - и вие виждате доколко то е научно! Поменавам тия неща не за друго, а защото - за мислещия човек, който се интересува от психология - те представят голям психологичен интерес. Ние се намираме пред едно колективно внушение, което за да се изкорени из човешките мозъци, нужни са големи усилия и много светлина. Случаят с Астрологията не е единствен - спомнете си за пример богомилството. Трябваше да минат столетия, за да се откърти онази дебела кора от клевети и обвинения, с която го бяха покрили тогавашните духовници, мятайки своите собствени престъпления на негов гръб, за да блесне отново, чиста и лъчезарна, истината за него. Това време е настанало и за Астрологията. И днес, въпреки осъждението, което тегне над нея, просветени умове в Англия, Америка, Франция, Германия, а де по-малко, де повече и в другите страни, изучават Астрологията, проучват - строго и опитно - законите на този звезден език на природата, и се учат да разчитат нейната веща мисъл.* Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с Астрология, не е още никакъв научен доказ. Туй само може да ни вдъхне вяра в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания. Въпросът за истинността на Астрологията обаче е разрешен чисто научно. И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експериментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвременната наука, по - нататък за някакви субективни вярвания в Астрологията и дума не може да става - ние ще бъдем изправени пред нейната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата. Но преди да пристъпим към научното поставяне на астрологичната проблема, ще хвърлим един бегъл поглед върху астрономичните елементи, с които Астрологията оперира. Астрологичното изследване изхожда от следните данни: дата и място на раждането на даден индивид или на извършването известно събитие, което значи: изчисляване положението на Слънцето, Луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо. С други думи, ние снемаме небесна карта за даден астрономичен момент, в която фигурира кръга на зодиака с 12-те си знакове, по които са разпределени Слънцето, Луната и планетите според своите дължини (еклиптични координати) и ориентираме този зодиак според местните данни: географска дължина и широчина и час на раждането. При това нас ни интересува геоцентричното положение на астрономичните елементи. Ще изясним горното. Еклиптиката, или видимият път на Слънцето, се разделя както знаем, на 12 знака, като се изхожда от пролетната равноденствена точка, всеки от по 30°. Тези знакове са подред: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. На нашата фигура кръгът представя еклиптиката. Планетите, които както е знайно се движат в плоскости, твърде близки до плоскостта на екилиптиката, се поставят на съответното място в еклптиката според своите геоцентрични дължини. (Плоскостите на планетните орбити сечат небесната сфера в кръгове, които лежат в пояса на зодиакалните съзвездия с горните имена, които и всъщност представят зодиака). Имената на планетите са следните: Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун.† Но вследствие денонощното движение на земята, небесната сфера видимо се завърта около оста си за 24часа. Следователно и зодиака, по който се движат Слънцето, Луната и планетите от запад към изток, прави една пълна обиколка за едно денонощие от изток към запад. В дадено място на земното кълбо, в дадено време, както е знайно, изгряват различни съзвездия от зодиака или по-точно казано, в дадено място и време в източната точка на хоризонта и през меридиана на мястото, минават точно определено число градуси, минути и секунди от еклиптиката. Това именно представя локалната ориентировка на зодиака. Какъв е астрологичния смисъл на това ще се види в книгата, чийто превод даваме. Онази точка от еклиптиката, сиреч градусите, минутите и секундите, която минава през източната точка на хоризонта, се нарича асцендент (възход). Ще го бележим тук с Asс. А градусите, минутите и секундите от еклиптиката, които минават през меридиана на дадено място, ни дават онази точка, която се нарича medium coeli (среда на небето). Бележим я с М. С. Ясно е следователно, че за 24 часа през източната точка на хоризонта ще минат едно по друго 12-те знака на зодиака: ще изгреят така, както Слънцето изгрява, ще се издигнат, ще минат през меридиана и ще залязат подобно на Слънцето. И понеже планетите са разположени в тия знакове, във всеки момент тяхното положение се мени: едни от тях изгряват, други греят на меридиана или близо до него, трети клонят към заник, четвърти са под хоризонта и т. н. В друг някой момент на денонощието, тяхното разположение относно хоризонта и меридиана е вече друго. Та ясна е онази сложна картина на планетни положения, която създава денонощното движение, вън от онова многообразие - по-бавно менящо сe - което се поражда от собствените движения на планетите по зодиака. И както не е все едно дали Слънцето е на изгрев, или на меридиана, дали залязва или е дълбоко под хоризонта, дали е в този или оня знак на зодиака (защото както е знайно това е равносилно на туй да кажем, че имаме пролет, лято, есен или зима; така например, когато Слънцето минава през знаковете Овен, Телец и Близнаци имаме пролет и т. н.), така не е все едно и дали една планета е при изгрев, дали е на меридиана, дали захожда или е под хоризонта. При денонощното движение планетите, носени от зодиака, един вид опасват земята със своите магнетични токове и индуцират по такъв начин своите влияния, обособени от знака, в който те се нахождат. И тъй Asc. и М. С. ни дават ориентировката на зодиака. Но за да се определи с по-голяма точност положението на планетите относно хоризонта и меридиана на дадено място, астролозите са разделили небесната сфера на 12 рeзeна или сегмента, като се тръгне от хоризонта и се вземе пладнената линия (линията север-юг) за ос. Тия 12 резена пресичат еклиптиката в 12 точки, които са две по две противоположни, но на различни разстояния една от друга. Те представляват 12-те върха на така наречените домове или къщи, които следват от I до XII реда на зодиакалните знакове. Това разпределяне става по различни методи с помощта на доста сложни сферично- тригонометрични изчисления, но таблиците съставени за намиране на домовете, сиреч за ориентиране на зодиака в дадено място и време на земното кълбо, ни освобождават от този труд. Изобщо съставянето на небесна карта за един определен момент и място на Земята става лесно и бързо с помощта на таблици (ефемериди или годишници). Най-удобни за астрологични изчисления, защото са специално пригодени за тях, са ефемеридите на Raphael (Raphael's astronomical Ephemeris, London: W. Foulsham & Co Ltd. 10 ÷ 11 Red Lion Court, Fleet Street Е. С. 4). Фигурата, която даваме тук, ни дава един ясен графичен наглед на всичко казано досега. Тя представя небесна карта на 12 юли 1924 год, 12 ч. обяд м. соф. вр. София (23°19'47" изт. дължина и 42°41'57" сев. шир.). Астрономичните данни могат да се вземат от един кой да е годишник, например от Connaissance des Temps, а географската ширина и дъл - жина се вземат приблизително точно от една географска карта. Asc. 16°19' от Везни - показва, че на соф. хор. на пладне 12 юли е изгрявал 16-тия градус от знака Везни, т. е. на изток е изгрявал 196°19' от еклиптиката. (Дължините се броят - както е знайно от пролетната равноденствена точка 0° на Овена и като се помни, че всеки знак има 30°, лесно е да се види, че 196°19' от еклиптиката попадат точно в знака Везни. По същия начин се разполагат и другите елементи. М. С. се намира на 19° от Рака, т. е. през меридиана минава 169-тия градус от еклиптиката (3 знака: Овен, Телец и Близнаци по 30° = 90° + 19° от знака Рак дават точно 109°). Точно противоположните точки на Asс. и М. С. са съответно 16°19' от Овен и 19° от Козирог, както е видно от чертежа. Ясно е как са разпределени и планетите. За пример; Слънцето е на 19°46'27" от Рака, намира се следователно на меридиана, в X дом. Луната е на 23°27'5" от Скорпиона във II дом и т. н. Ще рече, фигурата ни дава от една страна небесното положение на планетите, положението им по еклиптиката, а от друга страна тяхното положение относно хоризонта и меридиана на даденото място (в случая София). При това домовете се броят от връх до връх. Тъй X дом се смята от 19° Рак до 22° Лъв и т. н. Ще поменем най-сетне още едно важно астрологично понятие — така наречените аспекти. Под аспект между 2 планети или 2 кои да било точки от еклиптиката се подразбира изобщо ъгловото разстояние помежду им, или дъгата от еклиптиката (изразена в град., мин. и сек.) която ги дели. Най-употребими аспекти са следните: 1-о - Съединение (съвпад) - планетите се намират в една и съща точка на еклиптиката, ъгловото им разстояние е 0°; например такова е поло- жението на Слънцето и Луната при новолуние. 2-о - Опозиция (противостояние) - планетите се намират на 180° една от друга. 3-о - Квадратура - дели ги дъга, равна на 90° (както Слънцето и Луната при първа и последна четвърт). 4-о - Тригон - ъгловото им разстояние е 120°. 5-о - Секстил - ъгл. разстояние е 60°. 6-о - Паралел - когато планетите имат еднаква северна или южна деклинация (склонение от екватора). Има и други аспекти, които се употребяват в Астрологията, но засега, за простота, ще се ограничим с тези. При това трябва да се отбележи, че тези аспекти се простират в известни граници, т. е. аспекта съществува и тогава, когато той се отклонява от точния с известно число градуси (най- много 10°). Например в нашата фигура Слънцето и Луната са в тригон, макар ъгловото им разстояние да не е точно 120°, а 123°20'38". Съображенията за това ще се изтъкнат в последствие. Като се вземе следователно под внимание, че всеки човек притежава своя карта на раждане, или както се казва свой Хороскоп, то ясно е, че могат да се правят сравнителни изследвания на два или повече хороскопа, нещо, което е от голяма важност за научната Астрология. След тези предварителни бележки, ние можем вече да пристъпим към поставената от нас в начало задача. Астрологията, както вече се изтъкна, почива на системни статистични издирвания. Нейните закони, статистични по естество, са толкова убедителни, колкото и законите на всички останали експериментални науки и да се отрекат те, ще каже да се отрекат основите на цялото съвременно познание. Ще изложим накъсо и в едри черти начина, по който се третират астрологичните проблеми, без да се впускаме в разните математични подробности, с които е свързано прилагането на теорията на вероятностите в Астрологията. При това излагане ние ще се придържаме към работите на Пол Фламбар, един от най-видните работници в областта на научната Астрология, който и най- систематично е разработил тези въпроси. Видяхме, че всеки индивид притежава свое „небе на раждане”, свой хороскоп. Ясно е следователно, че ние можем да сравняваме хороскопите - да извършваме известни сравнителни проучвания над тях. Едно просто разглеждане на два хороскопа може тутакси да ни разкрие едни или други прилики и отлики. Възможно е за пример една планета и в двата хороскопа да заема едно и също положение в зодиака. Може да се случи Луната в единия хороскоп да е на 15° от знака Лъв (135° по еклиптиката). Ако и във втория хороскоп тя е на 153 от Лъва или в границите на планетния кръг на влияние,* който се простира по на 10° отсам и оттатък точката, която заема Луната в първия хороскоп, т. е., ако се намира между 5° и 25° от Лъва счита се, че тия планети имат еднакво зодиакално положение. Може да се случи после някои планети да се намират в един и същи дом, например в ХІ-и дом. Най-сетне могат да се срещнат в разглежданите хороскопи един или ред еднакви аспекти. Могат да се случат да речем следните аспекти, общи и за двата хороскопа: Слънцето в секстил (60°) с Марса, Луната в паралел с Венера, Меркурий в квадратура (90°) с Юпитера и пр. С една реч при разглеждане на два или повече хороскопа винаги е възможно да попаднем на известни аналогии, но възможно е и обратното - да не попаднем на никакви прилики. Именно тук се явяват на помощ статистичните изследвания и вероятностите, за да ни осветлят, кога изобщо можем да се надяваме да срещнем това или онова съвпадение на два или повече астрологични фактора, с други думи да ни дадат вероятността, с която можем да очакваме в общия случай да попаднем на това или онова аналогично съчетание. Но нека още веднъж прецизираме основите, върху които оперира астрологичното сравнение. Ние сравняваме 1) положението в зодиака на 11- те елементи: Asс, М. С. и 9-те планети; 2) положението на 9-те подвижни светила: Слънце, Лука и планети; 3) аспектите, които образуват 11-те гореп - оменати елементи помежду си в единия и другия хороскоп.* Едно просто изчисление ще ни даде броя на ония астрологични фактори, които играят роля като елементи на сравнение. 11 положения в зодиака на 11-те елементи дава 11 фактора. 9-те положения в 12-те дома на 9-те подвижни елементи дава още 9 фактора. 11-те елементи: Asс, М. С. и 9-те планети в своите всевъзможни съчетания в границите на 6- те аспекта, след като се изключат ония случаи, които нямат астрономичен смисъл† дават още около 313 фактора. Та всичко на брой около 333 фактора, върху които е ограничил своите изследвания поменатия французки астролог. Ще кажем само пътем, че привличането и на други елементи, които играят роля в Астрологията, ще предизвика едно силно покачване в броя на астрологичните фактори, които в такъв случай може да надхвърлят няколко хиляди. Следователно ние бихме могли, да се запитаме, каква е вероятността даден астрологичен фактор да се среща едновременно в два хороскопа (като се съобразяваме с всички изисквания за периодите на планетните обиколки, с една реч, като спазим всички астрономични условия). При това ще се разграничат три вида вероятности, които Фламбар е нарекъл астрономична, обща и специална или частна. Няколко примера за всички тия категории вероятности ще ни избавят от дълги обяснения, па освен това тутакси ще ни доведат до самата ядка на въпроса, що зачекнахме още в начало. Астрономичната вероятност произтича от собственото движение на 11-те елементи. Да се попитаме например каква е вероятността да се намира Слънцето в хороскопа на лицето В в същото зодиакално положение, както в хороскопа на лицето А. Това зодиакално положение е равносилно на съвпад. Понеже на 360° има изцяло 20° (10 отсам и 10 оттатък точката на съвпада), които могат да ни дадат този съвпад, то явно е, че има всичко на всичко 20 благоприятни случая и че вероятността е 20/360 или 1/18. Следователно астрономичната вероятност в този случай е 1/18 или приблизително 5,5 %, което значи, че на 100 хороскопа има поне 5,5, в които се среща поменатото положение на Слънцето на разстояние приблизително 10°. Такава е астрономичната вероятност например и на Asc. Така всеки фактор си има своя, присъща нему, астрономична вероятност. Общата вероятност пък произтича собствено от статистични изследвания върху произволен брой произволно взети хороскопи. Не е необходимо тя да съвпада винаги с астрономичната. Нейното установяване е лесно: достатъчно е да имаме голям брой хороскопи, например няколкостотин, за да намерим търсения процент за кой да е фактор. Трябва да поменем обаче, че почти във всички случаи общата вероятност съвпада напълно с астрономичната. Така изследванията показват, че за Asc например общата вероятност възлиза пак на 5,5 %. Нека допуснем обаче, че нас ни интересува как стои въпроса с Луната например не в общия случай, когато имаме произволно подбрани лица - и по място на раждане и по възраст - а в специалния случай, когато тия лица са свързани помежду си с роднински връзки (родителски, братски, сестрински). Т. е. да си зададем въпроса каква е вероятността, при разглеждане хороскопите на хора, свързани помежду си с тесни роднински връзки, да намерим Луната в едно и също зодиакално положение (приблизително на около 10°). Изследванията в този специален случай ще ни доведат до така наречената специална или частна вероятност. В много случаи частната вероятност се рязко отклонява от общата - и тъкмо тук, в това отклонение на частната от общата вероятност лежи опитния доказ за съществуването на една естествена връзка между светилата и човека. Специалната вероятност на Луната, за която по-горе загатнахме, т. е. случая, когато имаме хороскопи на сродници, възлиза според много - бройните изследвания на Фламбар на около 18 % (по точно 18,6 %), когато пък общата вероятност, както видяхме, не надхвърля 5,5 %. Същото се получава и за Asc. Изследвания от този род са позволили на поменатия французки астролог да формулира ясно и категорично Закона за астралната наследственост - именно че индивидите не се раждат кога да е, а тяхното небе на раждане е в известна закономерна връзка с „небето” на техните родители. Не само това, ами ако вземем хороскопи на близки роднини, ние често попадаме на такива поразителни аналогии, които никога не можем да очакваме в общия случай - когато имаме хороскопи на какви да е лица. Само този факт вече е достатъчен да потвърди истинността на Астрологията - древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и практикували такива светли умове в миналото. И наистина, ако планетните влияния не съществуваха, ако те бяха нещо фиктивно, тогава не би трябвало да получим такова рязко отклонение между общата вероятност и частната - трябваше да се получат цифри, които едва едва да се различават, които почти да се покриват. Няколко примера още за частни вероятности, чийто брой впрочем е твърде голям и може произволно да расте с всеки нов частен случай: Аспектите между Меркурий и Луната са характерни за философския ум. Общата вероятност да попаднем на един от 6-те аспекти между Меркурий и Луната е 50 %. Но като разгледаме случая, когато тия лица попадат в специалната категория на „философите” (Фламбар е разгледал 167 случая на знаменити философи с всесветска известност), добиваме като специална вероятност 77,2 %. Изследванията показват, че творческите, продуктивни умове (в наука, изкуство, литература) се раждат повече под така наречения тритон на въздуха, който обхваща знаковете Близнаци, Везни и Водолей, а също и под знаковете Дева и Скорпион, т. е. техният Asс., или точката от еклиптиката, която изгрява на източния хоризонт в мига на раждането им, лежи в някой от тези знаци. Именно процента е около 75 %, когато пък общия случай ни дава едва 42 %. Общо казано - без да се впущаме в повече подробности и да цитираме повече примери - по този път ние се добираме до ценни факти. Може да се изследват ред въпроси, като за пример наследствеността, дълготрайността на живота, смъртността (също да се прецизират ясно астрологичните фактори на смъртта), да се установят астрологичните данни, които са характерни за творческите натури, за хората на науката, за математици, философи, музиканти, поети и пр. Аз само нахвърлям тук някои по-външни въпроси, без дори и да зачеквам ония по-дълбоки астрологически проблеми, които са твърде сложни в своята психологична постановка - тъй като целта ми е да дам само една идея за научното третиране на астрологичната проблема. Ще изтъкна още някои и други цифри, за да изпъкне още по-ясно и по-нагледно факта, че индивидите не се раждат под произволно „небе”, а под такива съчетания, които най-хармонират с тяхното вътрешно и външно естество и с тяхната материална съдба. Поменах, че хороскопите на родни лица ни дават по някой път поразителни аналогии (планети в едно и също зодиакално положение, сума еднакви аспекти, еднакво положение на планетите по разните домове и пр.). Нека допуснем, че освен другите аналогични съчетания в хороскопите на двама души (баща и син например) съществуват и следните: 1. тригон (120°) между Луната и Сатурн, (обща вероятност 1/9); 2. еднакво положение на Юпитер в зодиака (обща вероятност 1/18); 3. Юпитер се намира и в двата хороскопа в един и същи дом (обща вероятност 1/12) 4. общо зодиакално положение на Слънцето (обща вероятност 1/18). За да попаднем на едновременното стичане на тия 4 фактора, нещо което е възможно, защото те са напълно независими един от друг и могат да се случат едновременно, в два какви да било хороскопа, т. е. в общия случай, ние трябва да вземем 9 x 18 x 12 x 18=34992 хороскопа. (Тъй като вероятността, както се лесно изчислява е 1/34992). Тук ние разглеждаме случая за 4 еднакви съчетания, а често хороскопите на сродници ни показват толкова много и такива поразителни, че ние без мъка можем да разгадаем мисълта на природата, която тя пише със своите живи звездни писмена. Изобщо, изследванията в областта на астралната наследственост изобилстват с факти, които ясно и убедително ни говорят за реалността на звездните влияния. Накрай ще изтъкна още веднъж, че стига да проучваме търпеливо и добросъвестно, голямата книга на природата ще ни се отвори, и природата ще ни повери ключовете на един от най- великите езици, които е дадено човеку да разбира - езика на звездното небе. Изгрев, 14 април 1929 год. От преводача ------------------------------------------------------------------------------------- * За връзката между слънчевите петна и епидемиите са дадени интересни данни в книгата: „Naturneilkkunde auf energetische Grundelage” от Wachtelborn. * В тези страни има създадена богата астрологична книжнина: книги, списания, алманаси, годишници. Има основани и астрологични бюра, които засягат най-вече практичната астрология - нейните многообразни приложения в различните отрасли на живота. В Америка освен това има и Висше Училище по Астрология и сродните ней науки. † Техните астрономични знаци и геоцентричен ред са тези: Луна , Меркурий , Венера , Слънце , Марс , Юпитер , Сатурн , Уран , Нептун . * Орбисите или кръговете, в които се простира влиянието на аспектите между планетите, са установени от дълговековен опит. Те търпят обаче известни вариации, които зависят както от вида на аспектите, тъй и от много още други причини, Фламбар, за да опрости теоретичните изследвания, приема орбиса на планетите кръгло 10°. * В изследванията си Фламбар включва само така наречените главни или големи аспекти: съвпад, секстил, квадратура, тригон, опозиция и паралел. † Например между Меркурий и Слънцето от една страна, и Венера и Слънцето от друга - никога не могат да се образуват други аспекти освен съвпад и паралел, поради малката им елонгация от Слънцето.

12. Астрология Предислов* Сефариал, Астрология†. Прев. от англ., [предислов] Г. Радев. София, Библ. Водолей, 1929, с. 3 ÷ 20 Когато хората убиват, те дълбоко се заблуждават, защото мислят, че с унищожаване на тялото, унищожават и онова съзнание, което го е обитавало. Така е и когато те убиват една идея, едно учение, една наука. Днес има много древни науки, които са погребани — Астрологията е една от тях. Знайни им са и гробовете дори: в еди-коя „енциклопедия”, еди-кой „речник”, и ония, които посещават гробищата на човешките предубеждения и догми, ала нямат око за живото в живота, ще ви се присмеят, ако им заговорите за неща „отдавна умрели” според тях. Те дори могат ви посочи и имената на ония „официални учени”, свещенослужители в храма на науката, застроен от Ренесанса насам и достройван до наши дни, които са извършили погребението на тия „суеверици” и да ви цитират нещо от техните „надгробни речи”. Наистина във времето на Ренесанса от Астрологията бяха останали само дрипи - тази божествена Девица се изплъзна из ръцете на оная сган от шарлатани-гадатели, и те успяха да откъснат от нейните одежди само по някоя и друга дрипа. Та когато дойдоха по-послешните учени, те всъщност погребаха не Астрологията, а няколко „астрологически дрипи”. Па и тъй е; когато хората погребват, те погребват само дрипите - живота си заминава, за да влезе в нова форма и нова фаза на развой. Така беше и с Астрологията. Доскоро мнозина мислеха, че тя е мъртва наука и това предубеждение така бе залегнало в техните умове, че и не смятаха за нужно сами да проверят онова, що им бяха натрапили. Една от чертите на съвременния човек какъвто и да е той — учен или прост - е, че пази ревниво своите догми. Той дреме над своето, наследено от дядо и баба, имане, над своите наследени ценности и не си дава труда да провери дали повечето от тях не са фалшиви. И днес по разните пазарища на живота - религиозни пазарища, политически пазарища - хората си служат с тия фалшиви монети на атавизъма и наричат това „почтена търговия”. А има и много хора, интелигентни особено, които знаят фалшивостта на тия монети - знаят лъжата на всички ония религиозни и обществени догми, които спъват развитието на човечеството - ала от страх мълчат. Все пак има и доблестни хора, които пристъпват непредубедено към нещата и които не се боят да изкажат истината, въпреки подсмива и хулите на страхливите и ревниви пазители на догмите. Днес за днес мнозина учени на Запад и в Америка са се запретнали да проверят астрологичните данни, като поставят тази наука на чисто опитна база - наред с другите експериментални науки. Не голословията и отрицанията на разни скудоумци — каквито и да бъдат те: „официални” или „неофициални” учени - а опитът дава научно оправдание на едно твърдение. И ето, опитите и наблюденията на редица учени идат да оправдаят древната астрологична истина за влиянието на звездното небе - частно за влиянието на Слънцето, Луната и планетите върху живота на човека и земята. Данните за научна обосновка (в съвременен смисъл на думата) на Астрологията се събират по два пътя: по пътя на астрофизиката и по пътя на статистичните изследвания. ---------------------------------------------------------------------------------- *Настоящият предислов е сглобен от статии и наброски, които съм печатал по разни поводи в списанието „Житно зърно”, четирите годишнини [Г. Радев]. † 3абележка на съставителя: Тази Астрология на библиотека Водолей, водена от Никола Нанков, е била препоръчвана за начинаещи от Учителя Петър Дънов.

11. За родителите Колко е важно за всеки родител, който живо се интересува за живота и развитието на своето дете, да знае какво е вложено в това малко същество, за какво е родено и какво може да стане от него. Да се знаят всички положителни качества, способности, дарби и таланти. Също да се знаят и отрицателните страни на неговата развиваща се природа. Колко е важно всеки родител да знае, кои органи от тялото на детето ще бъдат слаби и подложени на сътресения, болести и нещастни случаи, за да може предварително да се вземат мерки и чрез разумни методи да се внесе подобрение. Има родители, които са готови да положат големи усилия, да дадат много жертви, за да видят своите деца здрави, умни, способни и щастливи. Колко средства са употребени от учени, психолози и педагози с апарати, уреди, тестове, за да могат посредством тях да определят дарбите, качествата, интелектуалните способности на детето, но всичко това не е в състояние да попълни голямата празнина, която съществува в тая област. Липсват още много данни от науката за човешкото същество, за ония сложни двигатели и механизми, скрити в него, за ония невидими сили и влияния, на които е подхвърлен човек през своя земен живот. Има една наука, която може да хвърли велика светлина, може да даде чудна ориентировка, да насочи развитието на човешкото същество по най-добрите естествени пътища, с най-малко съпротивление. Тази наука разкрива, пред разумния и мислещия, нов свят от възможности. Посочва начини как да се развият скритите сили на душата, тялото и му дава правила за истински живот. Най- хармоничният живот в съгласие със законите на природата! Тази наука е Астрологията - една от най-възвишените науки на древността! За да се ориентира Астролога за живота, здравето и развитието на едно дете, съставя се хороскоп. Хороскопът е карта на небето в момента на раждането. Това е фигура, която нагледно показва положението на планетите в знаците на зодиака и положението им спрямо земята. Всичко това чрез изчисления се извлича от астрологически таблици, които всяка година се приготовляват от големи учени в Гринвичката обсерватория Хороскопът е огледало на целия живот. Това е чудесно ръководство за живота. Той е разделен на 12 области и от различното положение на планетите и звездите в различните области на хороскопа, заедно с различните аспекти, които планетите сключват помежду си. астрологът дава сведения върху: I. Темперамента, характера, склонностите, предразположенията, здравето и продължителността на живота. II. Финансовото положение, пари, богатство, бедност. ІІІ. Умствени занимания, писане, четене, връзки, братя, сестри, съседи, пътувания. ІV. Семейни положения, баща или майка, недвижими имущества, къщи, земя, имоти и края на живота. V. Сърдечни преживявания, любовни влияния, удоволствия, спекулации, предприятия, деца. VІ. Служене работа, болести прислуга. VІІ. Обществена работа, открити врагове, женитба, брак, съдружници - описание на съпруга или съпругата, процеси. VІІІ. Смъртта, кои от органите ще пострадат. IX. Далечни пътешествие, - по-висши занимавания, философия, метафизика, изкуство, религия. X. Професия, призвание, служба, обществено положение, слава, реноме, подигане или падение. ХІ. Приятели, покровители, реализирани надежди. ХІІ. Скрити врагове, изпитания, болести, затвори, заточения. Какви други възможности се съдържат в един хороскоп? Чрез изчисления може да се открият годините на известни благоприятни и неблагоприятни влияния, на нещастни или щастливи събития. Чрез сравнение хороскопите на две лица може да се определи дали те могат да живеят един съвместен, щастлив живот, или в тях липсват елементите и данните за хармоничен такъв, или с други думи, дали са създадени от самата природа да бъдат един за друг или да воюват. Хороскопите определят в какво могат да се разбират, какви допирни точки имат и в какво ще се отблъскват. Също чрез изчисления може да се намерят годините и месеците, когато те ще дойдат в конфликти, ненавист или разбирателство, хармония и любов. Чрез хороскопа може да се даде най-подходящия индивидуален метод за възпитание. М. Иванов* - астролог- педагог, София ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------- *3абелвжка на съставителя: Материалът е включен от тематични съображения. Отпечатан е като рекламна листовка.

10. Астрологията и възпитанието Житно зърна, Г. V, кн. 6 (X. 1929), с. 176 ÷ 177 И най-обикновеният земеделец знае, че иначе се сеят и отглеждат картофите да речем, иначе боба, иначе житото, съвсем другояче лозата или овощните дръвчета. Може да има нещо общо в култивирането на плодните дървета за пример, но всеки вид си има нещо специфично, нещо особено, което трябва да му се даде при отглеждането. Ако това е тъй за различните земеделски култури, колко повече е така за децата. И децата са едно – „ябълка”, друго – „круша”, трето – „боб”, четвърто – „жито”. Има - говоря общо — и „магарешки бодили”, па и „отровни билки”. Има деца „пролетни”, други „летни”, трети – „есенни”, четвърти – „зимни”. Все еднакво ли ще ги третира опитният земеделец-възпитател? Защото наистина работата на възпитателя може донейде да се сравни с тая на земеделеца - само че той има да отглежда по-фини и по - сложни култури. Та който има да борави с деца, добре трябва да разбира тяхното естество — не само теоретично, не само от гледище на съвременната вербална педагогика и повърхностна психология, а обективно, конкретно. Днес много се говори за душата на детето, за такива или онакива възпитателни методи, пише се много, още повече се приказва (надали има по-големи словохотливци от педагозите!), но резултати има много малко. Не е липсата на интерес у тия люде, нито недостиг на желание да работят - а липсата на сигурно и обективно знание. Та въпроса се свежда към това - има ли обективен критерий за познаване характера, заложбите, склонностите на детето и неговите възможности. Нещо, което не окръжаващите говорят за него по техни - повърхностни и непълни наблюдения - а което Живата Природа говори? Нещо, което Природата да е написала със сигурни, вещи знаци? Има. Преди всичко - формата на човека. Строежът на неговата глава, лице, тяло, око, ръка - обект на ред психологични науки с конкретна база на изследване: Физиогномия, Френология, Хирология, Иридология (ирисдиагностика). И после един по-отвлечен, космографски апарат- хороскопа, сиреч карта на небето, снета в мига на раждането на даден индивид, карта, чиито ключове за разчитане и разгадаване ни дава Астрологията. Хороскопът-външно погледнато - е само един графичен образ: един кръг, представящ еклиптиката, която е разделена по известен астрологичен метод на 12 дома и по която са нанесени геоцентричните еклиптични положения на планетите. Но за астролога-психолог той е един жив свят, един комплекс от живите сили на природата, които вечно творят и претворяват, рушат и създават формите, в които се излива Живота. Представете си, че един педагог има пред очи хороскопите на ония, които възпитава. Не че това е достатъчно - той трябва пак да бъде „тънък психолог”, да има богат душевен опит и дълбока интуиция. Обаче хороскопът - колкото и ясно да говори - ще остане мъртви знаци. Но този обективен образ, що природата му дава, това писмо, което тя пише, ще послужи като сигурна опора на неговите наблюдения и изследвания, на неговото психологично прозрение. Малцина у нас познават техническия език на астрологията и затова аз не бих могъл да дам един поглед за начина, по който един педагог, запознат с астрологичната техника, може да работи при педагогичната си практика. Но да речем, че имате под ръка хороскопа на едно дете, респективно ученик, изчислен с възможната точност (знае се точната дата, час (до минути), място на раждането). По него астрологът веднага ще разбере с какво дете имате работа. Ще разбере какво е по темперамент, какъв му е натюреля (в Хутеровски смисъл на думата - това е технически термин), какви му са дарбите и способностите, какви слабостите и недъзите, от що се нуждае - от лека ли, деликатна обхода, в която чувството взема превес, или от твърда, но разумна ръка; лесно ли възприема и учи: кое по-лесно и как - все практични въпроси, които определят вече и метод, и третиране. Много още неща ни разкрива хороскопът — не само характерологичната страна на известен индивид. Но за възпитателя, бил той родител или учител - това е достатъчно за неговата по- специална задача. По тоя начин възпитателят ще може да схване конкретно каква е мисълта на природата за даден индивид и ще поведе неговото възпитание не по мъртвите, отъпкани пътища на измислени правила, норми, методи, схеми, а по живите линии, които сама природата е начертала с веща ръка. Така задачата на възпитателя ще добие донейде общочовешки смисъл.

9. Енергията на атома Житно зърно, Г. ХІІ (1938), кн. 6, с. 137 ÷ 139 Когато днешният човек чуе нещо за откритията на съвременната астрономия, изразени повечето пъти в огромни, недостъпни за въображението му цифри, той се и учудва, и възхищава, но все пак остава някак равнодушен. Защото какво могат да му кажат, да речем, 500-те милиона светлинни години, на които са отдалечени, според повече или по-малко хипотетичните изчисления на астрономията, последните мъглявини, що може да съзре най - голямото астрономично око на днешния свят, 250 сантиметровия рефлектор на Маунт Уилсън?. И наистина, какво представя един човешки живот, чиято продължителност не надхвърля и 100 години, в сравнение с тези 500 милиона години, които трябва да пропътува светлината с непостижима за нас скорост от 300,000 км в секунда, за да достигне тези далечни предели на видимата за нас звездна вселена? - Той е по- малък и от миг. Когато, обаче, узнае за откритията, които днешната физика прави в областта на „безкрайно- малкото” - атома, те, макар да са изразени едва ли не в астрономически цифри, все пак събуждат в човека трепета на една смътна надежда - надеждата, че тези цифри могат кога да е да се превърнат в реални величини, в реални количества. Така, когато съвременната физика твърди, че в невъобразимо малкия, недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у човека се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери начин да освободи тази грамадна енергия, за да се използува за практичните цели на живота. Човек е така алчен за забогатяване! Той с почуда, но и с радост посреща твърденията на физиците, че в един грам материя се крие енергия, която е предостатъчна да издигне цели тонове тежест на височина, равна на тази на Хималаите. Разбира се, той не би се запретнал да върши засега такава празна работа, дори и да беше възможно освобождаването на интраатомната енергия, защото не е изгодна, защото не би му донесла никаква печалба. Друг е въпросът, когато съвременната физика чрез своите тъй съблазнителни изчисления му разкрие, например, следната възможност: само с 1 кг каменни въглища да преплува един параход от 50,000 конски сили от Хамбург до Ню-Йорк! Защото, според формулата, която дава Айнщайновата теория за потенциалната енергия, що се крие в едно вещество, 1 кг каменни въглища може да развие цели 20,000,000,000,000,000 калории. От това огромно количество днес могат да се използуват едва 7,000 калории! Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли. При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях. Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичино усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества” от всички природни царства - и то с главната цел да се въоръжат до зъби - какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия? Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя! С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя”, както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите й дарове в жертва на Молоха, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд. Не мислете, че като споменавам думата Молох, си служа с нея като с метафора. Защото Молох и днес е жив и си богува. Дори той е много по-мощен, отколкото в миналото. И наистина, какво представят десетките деца и юноши, принасяни от неговите някогашни жреци като кървава жертва пред страшния му изтукан, в сравнение с милионите човешки жертви, които вземат днешните опустошителни войни? Днес Молох пак съществува, но така преобразен, че съвременните хора, които се отвръщат с ужас от тоя кървав езически култ на „далечното минало”, не съзнават, че са пак негови служители. Защото Молох днес е една от най-крупните организации на земята, която е пуснала мрежите си навсякъде - във висшите финансови и стопански среди, в политиката, в армията, в религията, в науката. Неговите жреци, много от които са едри финансови магнати, ръководители на крупни тръстове, на най-мощните финансови и индустриални предприятия, имат своите светилища в оръжейните заводи. А поклонниците му - съзнателни и несъзнателни - са пръснати навред по света. Те носят печата на Каина. И ако съвременните политици и държавници бяха хора посветени, ако учените бяха също посветени, те щяха да знаят, че "Молох”е една мощно организирана ложа, широко разпространена на земята, по върховете, на която стоят човешки същества с голяма интелиген - тност, знания и опит. Древните, на своя символичен език биха ги нарекли „змии”. Те образуват едно от най - мощните оръдия за действие на „княза на тоя свят”, за който Христос загатва на своите ученици в интимната си мистична беседа с тях през един от своите последни дни. Ако си позволих да говоря за тия неща, то е, за да покажа поне отчасти, как се проектират, в процеса на историческия живот, известни форми на миналото - обществени, религиозни, психологически - в плоскостта на съвременния живот, какви преображения претърпяват и какъв израз добиват. Ако човек не може да транспонира миналото в настоящето, ако не може да проследи „проекционните лъчи” на историческите форми, ако не може да открие сегашното състояние на тези форми, видоизменени от перспективата на времето, той не може да разбере тайната на културно-историческия процес, в който действуват все едни и същи първични сили. В този смисъл са интересни и древните писания, повечето от които са написани на езотеричен език. В този език, който има това свойство, че в него може да се върти ключът на окултните съответствия, се крият и начините за транспониране на миналото в настоящето. Ако тия писания се четат само като сказания на миналото, ако не могат да разкрият „трансформационните формули” на културно-историческия процес, те ще си останат за човека само сказания, митове, паметници на едно „суеверно”, „преднаучно минало”, за каквито мнозина днешни учени ги смятат. В страниците на това списание, аз много често съм наблягал върху необходимостта да се познава символичния, езотеричен език, на който са написани писанията на древните, особено техните „свещени писания”. Защото само по тоя начин могат да се избегнат ония жалки недоразумения при тълкуване словесните паметници на миналото, в които изпадат повечето днешни учени, които не могат да „поляризират” своя ум, да изменят неговия съвременен „строй”, обусловен от днешния мироглед. След тия ми думи, може би няма да се стори странно твърдението, че древните Посветени са знаели за тая мощна концентрация на енергия в материята. Те са забулили тоя факт в един от най- драматичните митове на древността, който съществува в разни варианти във всички религии - митът за „падналите ангели”. Знайно е, че според тоя мит разбунтуваните ангели са били хвърлени в „бездната на мрака”, където са били оковани в несломими вериги. Едно от съответствията на тоя мит е, именно това свързване в атома на огромно количество „интраатомна енергия”, която в Айнщайновата теория се изчислява по невинната формула mс2. В нея поне няма ни небесни бунтове, ни падения на ангели, ни страшни окови! Тя няма нищо общо, с каквито да било живи същества - това са прости измерими величини: m е белег на масата, a c2 e квадрата на скоростта на светлината. Това m, обаче, не е така просто, то има цяла история! Най-важното е, че в съвременната физика то изгуби своята твърда неизменност и някак оживя - започна да се мени в зависимост от скоростта на движението. А с - скоростта на светлината, която също си има своята история, е един интересен символ на съвременния научен мироглед, защото потвърждава, между другото, една основна окултна аксиома: че знанието произтича от светлината.

8. Строежът на човека Житно зърно, Г. V, кн. 7 ÷ 8 (III ÷ IV. 1930), с. 217 ÷ 219 Още от незапомнени времена мъдреците са казвали, че ние никога не ще добием безсмъртната истина, ако не я открием вътре в себе си. Още в ранни времена опитността е потвърдила тази теория, понеже въпреки всичкия прогрес в научните изследвания относително естеството на човека, които бяха извършвани чрез изследвания на външното царство на природата, същинското устройство на човека — онова, което съставлява съществения му бит, не е било още открито. Ние знаем, че от яйцето се развива зародишът, от зародиша - детето, от детето - възрастния; ние знаем реда, по който тези процеси се извършват, ала ние не знаем нищо относно силите, които ги произвеждат. Такава една алхимична игра от страна на природата, за да израсте от една клетка, в която никакъв човек не се съдържа, би изглеждало абсурдна, невероятна и чудесна, и не би била повярвана от никого, ако това да не бе добре познат факт, и бидейки ежедневен, той е престанал да изглежда чуден, тъй че сега се вижда странно, ако някой се удивлява, като как би било възможно такова нещо. Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе”. Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло. Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна, за да ги произведе; да отказваме - това би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законът на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм - от едно разумно същество. Дали физическото тяло е еволюирало от по - долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем, така също че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум. Но, ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа” нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто вънкашен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека. Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното царство), от което приема силата да развива заложбите си, които се таят в неговото устройство. Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа. Физичното тяло, обвивката на всички други „принципи” през живота. 2. Прана. Живот или жизненият принцип. 3. Линга Шарира. Етерният образ или дубликат на физическото тяло „призрачното тяло”. 4. Кама Рупа. Животинската душа. Седалището на животинските пожелания и страсти. В този принцип се съсредоточава живота на животинския и смъртен човек. 5. Манас. Ум. Разум. Съединителната връзка между смъртния и безсмъртния човек. 6. Буди. Духовната душа. Обвивката на чистия и всемирен дух. 7. Атма. Дух. Отражението на Абсолюта. Гете казва: „Една дума се явява удобна, когато отсъствува понятието”. В нашия материален век самото значение на термините, означаващи духовни сили и състояния, се е загубило и извратило: „Бог” се предполага да означава едно неестествено, свръхестествено съзнание вън от природата. „Вяра” е станало доверчивост и вярване в мненията на другите. „Надежда” е станала лична корист. „Любов” се предполага да е себелюбиво пожелание и пр. Не е чудно, следователно, ако горните термини са неразбираеми за мнозина или пък криво се тълкуват от тях, тъй като те всички представляват известни състояния на съзнателност, които човекът никога не е изпитал. В това именно се съдържа мистерията. Философите на средните векове символизираха тия седем принципа със знаковете на седемте планети, от които седем космични тела, видими в небесата, получиха своите имена; и ако това се проумее, то ще стане тутакси ясно, че ония които отричат седморното подразделение на планетите, излагат само собственото си невежество и криви понятия. Никой в същност не може да критикува онова, което не разбира; но в самомнението си въобразява, че стои по-горе от всичко, и се мисли по-мъдър, отколкото всичките мъдреци, забравяйки думите на Шекспир: „Глупецът си мисли, че той е умен, ала умният знае, че той е глупав”. Когато древните учени говореха „за седемте планети”, те разбираха седем духовни, творчески принципи, на които популярната наука знае само външната им проява в областта на явленията. Право е казано, че никой не е виждал даже и земята; това, което виждаме, е само едно проявление на един принцип, наречен „земя”. Същинската есенция на „материята” е отвъд понятията на земния ум. Погледнати от това становище, седемте планети в устройството на човека, както и в устройството на природата изцяло, представляват следните елементи, сили, есенции или форми на съществувание: 1. Сатурн (Пракрити) - Материя - вещество, материалният елемент във всички неща в трите царства на природата (физическото, астралното и менталното полета). Тя е това, което дава стабилност и солидност. 2. Луна (Линга) - Етерното или звездното тяло на човека; царството на сънищата, мечтите, в което съществува само отражение на истинския живот и светлина на Слънцето; тя представлява също интелектуална спекулация без мъдрост; и формите принадлежащи на това царство са тъй променчиви, както са и човешките мнения. 3. Слънце. Сол (Прана). Животът на физическото и духовно полета. Център на планетната система, то произвежда проявленията и дейността на живота във всяко поле на съществувание. 4. Марс (Кама). Страстният, емоционалният, животинският елемент у човека и в природата; седалище на пожеланията и собствената воля; това, което се проявява като лакомия, завист, гняв, сладострастие и самолюбие във всичките му форми; но което е така също източник на сила. Има многобройни болести, които се причиняват от чрезмерното или нередовно действие на силите, присъщи на това царство; 5. Меркурий (Манас). Умът; 6. Юпитер (Буди). Принципът, който се проявява като духовна сила, била тя за добро или зло. Разум, интуиция, вяра, твърдост, схващане на истината. 7. Венера (Атма). Принципът, който се проявява като всемирна Божествена Любов в своята чистота, бидейки сходна с Божественото самопознание. Ако се съедини с Меркурий (разум), тя съставя мъдрост. Действуваща в животинското полетя произвежда животински инстинкт и на физическото поле тя причинява притеглюванията на противоположните полярности, химическите афинитети и пр.* ---------------------------------------------------------------------------------------------- *Който желае да знае в какъв смисъл се употребяват имената на планетите, нека прочете книгата на Анри Дюрвил „Познаване на болезнените предразположения и на темперамента по лицето” (издание на „Водолей”).

7. Научна астрология – II Житно зърно, Г. ІІ, кн. 2 ÷ 3 (ІІ ÷ ІІІ. 1925), с. 73 ÷ 77 Всички науки са само несъзнателни приложения на теорията на вероятностите. Отхвърли ли се тя, с това ще бъде отхвърлена и цялата наука. В много случаи физикът се намира в положението на играч, който пресмята своите благоприятни и неблагоприятни възможности. И когато той тегли своите индуктивни заключения, трябва винаги да прилага, повече или по - малко съзнателно, вероятностите. Анри Паункаре - Наука и Хипотеза Мислите, изказани от бележития французки математик и философ Паункаре, са достатъчно ясни за всеки едного, който е що-годе запознат със съвременната наука, за да имат нужда от коментарии. Наистина, всички закони на днешните тъй наречени точни науки, са статистични. Астрологията, както вече не веднъж се изтъкна, почива на системни статистични издирвания. Нейните закони, статистични по естество, са толкова убедителни, колкото и законите на всички останали експериментални науки и да се отрекат те, ще каже да се отрекат основите на цялото съвременно познание. Ще изложим накъсо и в едри черти начина, по който се третират астрологичните проблеми, без да се впускаме в разните математични подробности, с които е свързано прилагането на теорията на вероятностите в астрологията. При това излагане ние ще се придържаме към работите на Пол Фламбар, един от най-видните работници в областта на научната астрология, който и най - систематично е разработил тези въпроси. Видяхме 5 миналия брой на списанието, че всеки индивид притежава свое „небе на раждане”, свой хороскоп. Ясно е следователно, че ние можем да сравняваме хороскопите - да извършваме известни сравнителни проучвания над тях. Едно просто разглеждане на два хороскопа може тутакси да ни разкрие едни или други прилики и отлики. Възможно е за пример една планета и в двата хороскопа да заема едно и също положение в зодиака. Може да се случи Луната в единия хороскоп да е на 15° от знака Лъв (135° по еклиптиката). Ако и във втория хороскоп тя е на 15° от Лъв или в границите на планетния кръг на влияние,* който се простира по на 10° отсам и оттатък точката, която заема Луната в първия хороскоп, т. е., ако се намира между 5° и 25° от Лъва счита се, че тия планети имат еднакво зодиакално положение. Може да се случи после някои планети да се намират в един и същ дом, например в XІ-и дом. Най-сетне могат да се срещнат в разглежданите хороскопи един или ред еднакви аспекти. Могат да се срещнат да речем следните аспекти, общи и за двата хороскопа; Слънцето в секстил (60°) с Марса, Луната в паралел с Венера, Меркурий в квадратура (90° ) с Юпитера и пр.† С една реч при разглеждане на два или повече хороскопа винаги е възможно да попаднем на известни аналогии, но възможно е и обратното - да не попаднем на никакви прилики. Именно тук се явяват на помощ статистичните изследвания и вероятностите, за да ни дадат сведения, кога изобщо ние можем да се надяваме да срещнем това или онова съвпадение на 2 или повече астрологични фактора, с други думи да ни дадат вероятността, с която ние можем да очакваме в общия случай да попаднем на това или онова аналогично съчетание. Но нека още веднъж прецизираме основите, върху които оперира астрологичното сравнение. Ние сравняваме 1-во положението в зодиака на 11-те елементи: Asс, М. С. и 9-те планети; 2-ро положението на 9-те подвижни светила: Слънце, Луна и планети и 3-то аспектите, които образуват 11-те горепоменати елементи помежду си в единия и другия хороскоп. ‡ Едно просто изчисление ще ни даде броя на ония астрологични фактори, които играят роля като елементи на сравнение. 11 положения в зодиака на 11-те елементи дава 11 фактора. 9 положения в 12-те дома на 9-те подвижни елементи дава още 9 фактора. 11-те елементи: Asс, М. С. и 9-те планети в своите всевъзможни съчетания в границите иа 6- те аспекта, след като се изключат ония случаи, които нямат астрономичен смисъл§, дават още около 313 фактора. Та всичко на брой около 333 фактора, върху които е ограничил своите изследвания поменатия французки астролог. Ще поменат само пътем, че привличането и на други елементи, които играят роля в астрологията, ще предизвика едно силно покачване в броя на астрологичните фактори, които в такъв случай може да надхвърлят няколко хиляди. Следователно ние бихме могли да се запитаме, каква е вероятността даден астрологичен фактор да се среща едновременно в два хороскопа (като се съобразяваме с всички изисквания за периодите на планетните обиколки, с една реч като спазим всички астрономични условия). При това ще се разграничат три вида вероятности, които Фламбар е нарекъл - астрономична, обща и специална или частна. По един-два примера за всички тия категории вероятности ще ни избави от дълги обяснения, па освен това тутакси ще ни доведе до самата ядка на въпроса, що зачекнахме още в начало. Астрономичната вероятност произтича от собственото движение на 11-те елемента. Да се попитаме например каква е вероятността да се намира Слънцето в хороскопа на лицето В в същото зодиакално положение като в хороскопа на лицето А. Това зодиакално положение е равносилно на съвпад. Понеже на 360° има изцяло 20° (10° отсам и 10° оттатък точката на съвпада), които могат да ни дадат този съвпад, то явно е, че има всичко на всичко 20 благоприятни случая и че вероятността е 20/360 или 1/18. Следователно астрономичната вероятност в този случай е 1/18 или приблизително 5,5%, което значи, че на 100 хороскопа има поне 5,5, в които се среща поменатото положение на Слънцето, на разстояние приблизително 10°. Такава е астрономичната вероятност например и на Asc. Така всеки фактор си има своя присъща нему астрономична вероятност. Общата вероятност пък произтича собствено от статистични изследвания върху произволен брой произволно взети хороскопи. Не е необходимо тя да съвпада винаги с астрономичната. Нейното установяване е лесно: достатъчно е да имаме голям брой хороскопи, например няколко стотин, за да намерим търсения процент за кой да е фактор. Трябва да поменем обаче, че почти във всички случаи общата вероятност съвпада напълно с астрономичната. Така изследванията показват, че за Asc например общата вероятност възлиза пак на 5,5%. Нека допуснем обаче, че нас ни интересува как стои въпроса с Луната, например не в общия случай, когато имаме произволно подбрани лица — и по място на раждане, и по възраст - а в специалния случай, когато тия лица са свързани помежду си с роднински връзки (родителски, братски, сестрински). Т. е. да си зададем въпроса каква е вероятността, при разглеждане хороскопите на хора, свързани помежду си с тесни роднински връзки, да намерим Луната в едно и също зодиакално положение (приблизително на около 10°). Изследванията в този специален случай ще ни доведат до така наречената специална или частична вероятност. В много случаи частната вероятност се рязко отклонява от общата - и тъкмо тук, в това отклонение на частната от общата вероятност лежи опитния доказ за съществуването на една естествена връзка между светилата и човека. Специалната вероятност на Луната, за която по-горе загатнахме, т. е. случая, когато имаме хороскопи на сродници, възлиза според многобройните изследвания на Фламбар наоколо 18% (поточно 18,6%), когато пък общата вероятност както видяхме не надхвърля 5,5%. Същото се получава и за Asc. Изследвания от този род са позволили на бележития французки астролог да формулира ясно и категорично Закона за астралната наследственост - именно че индивидите не се раждат кога да е, а тяхното небе на раждане е в известна закономерна връзка с „небето” на техните родители. Не само това, ами ако вземем хороскопи на близки роднини ние често попадаме на такива поразителни аналогии, които никога не можем да очакваме в общия случай - когато имаме хороскопи на какви да е лица. Само този факт вече е достатъчен да потвърди истинността на астрологията - тази древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и практикували такива светли умове в миналото. И наистина, ако планетните влияния не съществуваха, ако те бяха нещо фиктивно, тогава не би трябвало да получим такова рязко отклонение между общата вероятност и частната - трябваше да се получат цифри, които едва-едва да се различават, които почти да се покриват. Няколко примера още за частни вероятности, чийто брой впрочем е твърде голям и може произволно да расте с всеки нов частен случай. Аспектите между Меркурий и Луната са характерни за философския ум. Общата вероятност да попаднем на един от 6-те аспекти между Меркурий и Луната е 50%. Но когато разгледаме въпроса, когато тия лица попадат в специална категория на „философите” (Фламбар е разгледал 167 случая на знаменити философи с всесветска известност), добиваме като специална вероятност 77,2%. Изследванията показват, че творческите, продуктивни умове (в наука, изкуство, литература) се раждат повече под така наречения тригон на въздуха, който обхваща знаковете Близнаци, Везни и Водолей, а също и под знаковете Дева и Скорпион, т. е. техният Asc, или точката от еклиптиката, която изгрява на източния хоризонт в мига на тяхното раждане, лежи в някой от тези знаци (вж. миналия брой). Именно процентът е около 75%, когато пък общия случай ни дава едва 42%. Общо казано - без да се впущаме в повече подробности и да цитираме повече примери - по този път ние се добираме до ценни факти. Може да се изследват ред въпроси, като за пример наследствеността, дълготрайността на живота, смъртността (също да се прецизират ясно астрологичните фактори на смъртта), да се установят астрологичните данни, които са характерни за творческите натури, за хората на науката, математици, философи, музиканти, поети и пр. Аз само нахвърлям тук някои по-външни въпроси, без дори и да зачеквам ония по-дълбоки проблеми, които са твърде сложни в своята психологична постановка - тъй като целта ми е да дам само една идея за научното третиране на астрологичната проблема. Ще изтъкна още някои и други цифри, за да изпъкне още по-ясно и по-нагледно факта, че индивидите не се раждат под произволно „небе”, а под такива съчетания, които най-хармонират с тяхното вътрешно и външно естество и с тяхната материална съдба. Поменах, че хороскопите на родни лица ни дават по някой път поразителни аналогии (планети в едно и също зодиакално положение, сума еднакви аспекти, еднакво положение на планетите по разните домове и пр.). Нека допуснем, че освен другите аналогични съчетания в хороскопите на двама души (баща и син например) съществуват и следните: 1-во - тригон (120°) между Луната и Сатурн, (обща вероятност 1/9), 2-ро - еднакво положение на Юпитер в зодиака (обща вероятност 1/18), 3-то - Юпитер се намира и в двата хороскопа в един и същи дом (обща вероятност 1/12) и 4-то общо зодиакално положение на Слънцето (обща вероятност 1/18). За да попаднем на едновременното съществуване на тия 4 фактора, нещо което е възможно, защото те са напълно независими един от друг и могат да се случат едновременно, в два какви да било хороскопа, т. е. в общия случай, ние трябва да вземем 9x18x12x18=34992 хороскопа. - (Тъй като вероятността, както се лесно изчислява, е 1:34992). Тук ние разглеждаме случая за 4 еднакви съчетания, а често хороскопите на сродници ни показват толкова много и такива поразителни, че ние без мъка можем да разгадаем мисълта на природата, която тя пише със своите живи звездни писмена. Изобщо, изследванията в областта на астралната наследственост изобилстват с факти, които ясно и убедително ни говорят за реалността на звездните влияния. Накрая ще изтъкна още веднъж, че стига да проучваме търпеливо и добросъвестно, голямата книга на природата ще ни се отвори, и природата ще ни повери ключовете на един от най - великите езици, които е дадено човеку да разбира - езика на звездното небе. ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- * Орбисите или кръговете, в които се простира влиянието на аспектите между планетите, са установени от дълговековен опит. Те търпят обаче известни вариации, които зависят както от вида на аспектите, тъй и от много още други причини, Фламбар за да опрости теоретичните изследвания, приема орбиса на планетите кръгло 10°. † Върху аспектите и разните технически термини виж миналия брой на Ж.З. ‡ Под аспекти, както се изтъкна в миналия брой, ние разбираме ъгловото разстояние между планетите. При това в изследванията си Фламбар включва само така наречените главни или големи аспекти: съвпад, секстил, квадратура, тригон, опозиция и паралел. § Например Между Меркурий и Слънцето от една страна, и Венера и Слънцето от друга, никога не могат да се образуват други аспекти освен съвпад и паралел, поради малката им елонгация от Слънцето.